Embed Size (px)
Citation preview
Отчитане и контрол на ддс. процес на данъчно облагане по закона за ддс в предприятието
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема
Отчитане и контрол на ДДС. Процес на данъчно облагане по закона за ДДС в предприятието
Дипломант: Научен ръководител:
Съдържание
Увод 4
Първа глава
Характерни особености на ДДС 6
1. Произход и същност на данъка 6
1.1. Произход на данъка 6
1.2. Същност на данъка 7
2. Механизъм на ДДС 9
2.1. Какво представлява ДДС? 9
2.2. Предимства на ДДС 12
Втора глава
Технология на данъчната проверка по ДДС 16
1. Същност и обхват на данъчния контрол 16
2. Структура на данъчната администрация 17
3. Правомощия на данъчната администрация 18
4. Подготовка за проверката 19
5. Извършване на данъчната проверка 22
5.1. Проверка на сделките по които регистрираното лице е
получател (купувач) 22
5.2. Проверка на първичните документи 23
5.3. Проверка на сделките, по които регистрираното лице е
изпълнител (продавач) 28
5.3.1. Проверка на първичните документи 28
5.3.2. Счетоводен анализ 34
5.4. Проверка на справката декларация 35
5.5. Основни документи отразяващи резултатите от дан. проверка 36
Глава трета
Административно-наказателна отговорност данъчни
нарушения при облагане с ДДС
39
1. Нарушаване във връзка със закъснението за подаване на
справка - декларация 39
2. Нарушение, допуснато във връзка с регистрацията на фирмата 41
3. Нарушаване на задължението за издаване на данъчната ф-ра 42
4. Неначисляване на данък така както е предвидено в закона. 47
Четвърта глава
Счетоводно отчитане на ДДС и процес на данъчно облагане - особености
51
Заключение 66
Използвана литература 68
УВОД
От 1 април 1994г. у нас стартира Законът за данък върху добавената
стойност. С това на практика в България се поставя началото на нова данъчна
система, съобразена и хармонизирана със съвременните европейски данъчни
структури. По закон за този данък, права и задължения имат стопанските
субекти, които произвеждат стоки, извършват услуги или търговска дейност.
Въведен в повече от седемдесет страни и прилаган успешно в повечето
от тях, той вече е доказал своите предимства. Специално за България той е
една от малкото реални стъпки към напредъка в реформата и към внасянето на
ред и хармония в пазарните отношения.
Въвеждането на данъка не минава навсякъде безконфликтно. Не добре
направената подготовка по внедряването на данъка е довела до силно
завишаване на цените, до промени в структурата на потреблението, до
влошаване на финансовото положение на населението с ниски доходи. В много
страни подготвителния период е траел около десет години. Опитът показва, че
недобре организираното въвеждане на данъка, може да създаде не само
значително социално напрежение, но може да лиши бюджета от значителни
постъпления. Предимствата на данъка се проявяват само при добре
подготвени условия за неговото функциониране.
Ако все пак данъците имат нещо хубаво, то това е че могат да се
планират, анализират, контролират и регулират. В зависимост от това кой
извършва управлението се получават различни резултати. Когато
управлението е успешно за държавата се пълни бюджетът и опразва джоба на
данъкоплатеца и обратното, когато данъците се управляват умело от
данъкоплатците, тогава се постигат икономии, правят се инвестиции и т.н.
ГЛАВА ПЪРВА
Характерни особености на ДДС
1. Произход и същност на данъка
1.1. Произход на данъка
Данъкът трудно може да се приеме за нечие творение.
Неразривната връзка между данъците и държавата е дала основание на
някои автори да твърдят, че както парите така и данъкът са творение на
държавата. Той спонтанно е възниквал и исторически се е наложил като главен
метод за акумулиране и осигуряване необходимите на държавата финансови
средства или материални ресурси.
Данъка като главен метод за акумулиране на финансови средства
поражда два въпроса:
а) Кое е основанието на държавата да изземва чрез данъка част от
материалните блага и доходите на своите граждани, респ. на юридическите
лица
б) Какво представлява по своето социално-икономическо съдържание
феноменът данък
Основанието на държавата да изземва под формата на данък част от
материалните блага и доходите на физическите и юридическите лица през
отделните епохи се е мотивирало по различен начин. Без да се спирам на
различните теории през епохите, ще отбележа само, че в по-ново време
основанието и първото на държавата да налага данък се извежда от нейната
публична власт или империума. В миналото такъв суверенитет е притежавал (и
все още в някои страни притежава) и една друга институция - Църквата.
1.2. Същност на данъка
Облагането с данъци е прерогатив на законодателната власт, т.е. може
да стане само въз основа на закон.
Данъкът е сложна финансово-икономическа категория. Той има
различни страни и характеристики, а именно; правно-техническа, военно-
политическа, социално-икономическа
От икономическа гладна точка данъкът е част от доходите на
физическите и юридическите лица, от покупателната им сила, която
безвъзмездно се изземва и предоставя на разположение на държавата.
Данъкоплатците и преди всичко физическите лица не са обаче еднородна
социална маса. Те са обособени в различни социални групи и класи: данъкът
осъществява преразпределението на доходите и на социална основа. В този
смисъл, наред с чисто икономическата, той има и социална основа, страна и
характеристика. От правна гледна точка той е едно законосъобразно,
задължително, безвъзмездно и принудително плащане на физическите и
юридическите лица в полза на фиска, на държавата. При установяване на това
плащане се прилагат различни данъчни техники.
Данъците имат и военно-политически аспект и характер, тъй като
отделните класи и социални групи се обособяват в партии, които защитават
техните интереси, включително в данъчно-финансовата област. Данъците са
свързани пряко и непосредствено с военното дело, доколкото именно и главно
чрез тях то се финансира. В миналото финансите са се считали като
неразделна част от него, неговата финансова основа.
Правната, икономическата, социалната страна и характеристики на
данъка не изчерпват съдържанието или същността му. Тя е още по-широка,
защото данъчната система и политиката винаги са били в центъра на
вниманието на политическите партии и движения, доколкото последните имат
различни виждания за данъчната система и политика, адекватни на техните
политически и социално-икономически програми.
Следователно данъкът е една сложна и важна финансово-икономическа
категория с подчертан политически отенък. Впрочем в литературата данък
обикновено се класифицира именно като финансово-икономическа категория и
в известна степен се пренебрегва извъникономическия, респ. политическия му
компонент и характер. Нека поставим въпроса така: може ли данъкът да се
приеме само като икономическа или финансово-икономическа категория и да се
класифицира като икономически лост и регулатор? Третирането на данъка
само или изключително като финансово-икономическа категиря не отговаря
изцяло на неговата същност. Вярно е, че той непосредствено и активно
въдействува върху икономическите резултати като намалява
трудоспособността и икономическата мощ на субектите (платците му, респ. на
отделните икономически субектии). С други думи той коригира и регулира
икономическите отношения, процеси и резултати, постигнати въ основа на
действието на икономическите закони.
Или ако трябва да изразим с едно изречение същността на данъка, то
можем да кажем, че той е едно съчетание на икономическото и
извъникономическото (политическото) начало.
2. Механизъм на ДДС
1. Какво преставлява ДДС
Въведен за първи път във Франция през 1968 г. под наименованието
“такс вальор аусуте” или данък върху добавената (прибавената) стойност. Това
наименование се е запазило и до днес, но то не е точно. Данъкът се понася от
потребителите, той се заплаща от тях чрез цената. Той е косвен данък, който е
само пропорционален на добавената стойност, създадена от конкретната
стопанска дейност.
Косвените данъци от гледище на държавата, на фиска имат определени
предимства пред преките данъци, а именно:
включват се в цените на малки части и се плащат от
населението под формата на повишени цени на стоките и услугите, без
понякога дори да се подозира за тяхното съществуване, т.е. те са
“анонимни” и по-лесно поносими;
постъпленията от тях са по-сигурни за бюджета, защото не
се влияят от рентабилността или доходността;
те са по-рентабилни, защото обхващането на обектите за
облагане с косвени данъци е по-ефикасно от установяването на
доходите;
контролът върху платците на косвени данъци е по-лек и
ефикасен, както и контролът върху платците на косвени данъци.
ДДС е усъвършенствана форма на данъка върху оборота, негова
разновидност. Косвено чрез цените на стоките и услугите, той се плаща от
потребителите или по-точно данъчната тежест се носи от потребителите, а
внасянето (плащането на данъка се извършва от лицата и фирмите, които
продават стоки и извършват услуги). Неслучайно в някои страни данъкът носи
други наименования, които по-точно изразяват неговата икономическа същност
- данък върху потреблението, данък върху консумацията, данък върху
реализацията (продажбите), данък върху стоките и услугите, всеобщ данък
оборот и др.
Добавената стойност не е източник за плащане на данъка. Техниката на
данъка е такава, че при всички случаи негоивия обем, неговата сума, която се
внася в бюджета, е пропорционална на добавената стойност съобразно на
размера на възприетата данъчна ставка. Този основен принцип на данъка
поставя стопанските субекти в равностойни икономически условия, а това е
важна предпоставка за разгръщане на стопанската инициатива и
конкуренцията.
Друг основен принцип на ДДС е пълната еднократност на облагането,
което се постига чрез т. нар. “метод на приспадането”: За илюстрация ще
използвам следния опростен пример:
Текстилна фабрика “Х”
1. Купени материални ресурси за
производството - 5 000
ДДС 20% 1 000
заплатено 6 000
2. Прозиведена готова продукция - 20 000
ДДС 20% 4 000
получено 24 000
Фабриката ще внесе в бюджета ДДС в размер в размер на 3000лв. /4000
- 1000/ или разликата между начисления на готовата продукция данък на
платения данък на доставените за дейността материални ресурси. Стойността
на материалните ресурси представлява пазарната, договорената цена между
продавача и купувача. Към нея отделно се начилява данъкт с процент “от сто”,
а не с процент “под сто”, както е при данъка върху оборота. Затова някъде
използват термините “нето-цена” - цената без данъка, и “бруто цена” - цената с
данъка. В счетоводството стоките се отразяват по техните договорени и
записани във фактурните цени, а данъкът се осчетоводява отделно, без да
увеличава стойността на доставките и продажбите.
Друг характерен принцип на данъка е, че се плаща от всички стопански
субекти при всички продажби на стоки и услуги. Тази универсалност на данъка
създава за всички стопански субекти еднаква структурна ценова база, еднакви
ценови условия, което е гаранция за техните еднакви финансови и конкуренти
възможности. В посочения пример това намира израз в еднаквия
пропорционален размер на данъка, който се плаща. За всички стопански
субекти сумата на данъка за внасяне в бюджета е равна на създадената от тях
добавена стойност, умножена по прилаганата данъчна ставка. В примера
добавената стойност се получава, като от стойността на продажбите (20 000)
приспаднем стойността на вложените материални ресурси (5 000) или 15 000
добавена стойност. Тя, умножена по 20% дава данъка за внасяне в бюджета . 3
000 лв. При всички случаи вноската в бюджета е пропорционална на
добавената стойност, което е едно от най-големите достойнства на данъка,
свързано с неговата всеобхватност, единност и неутралност.
И така ДДС е универсален косвен данък, при който чрез метода на
приспадането се осигурява еднократност на облагането. Крайните потребители
(населението) носят данъчната тежест защото данъкът увеличава крайните
цени на консумацията, осигурява равностойни икономически условия, единност
и неутралност. Той поставя всички данъкоплатци при еднакви условия и
задължения, което е най - важното условие за ефективното действие на
данъчните регулатори.
2. Предимства на ДДС
Бързото въвеждане на ДДС от все по-голям брой държави несъмнено е
резултат от неговите безспорни предимства пред различните системи на
класически и видоизменен данък оборот:
Основните предимства са:
а) създава неутралност към всички данъкоплатци. Това се постига най-
пълно при прилагането на една данъчна ставка. Почти всички страни, които в
последните години въвеждат данъка възприемат една ставка. Отбягва се и
нулевата ставка, която се прилага в първите години на внедряването. Единните
принципи на облагане и единната ставка поставят отделните
стокопроизводители в икономически равностойни условия. Те ще имат еднаква
структурна ценова база, на която ще определят цените си при пазарно
договаряне. Вече няма стопански субекти, които да не включват данък в цените
си. Начисляването на еднакъв размер данък в договорните цени от всички
стокопроизводители поставя последните в еднакви икономически и финансови
условия. Това безспорно е предпоставка за разгръщане на конкуренцията в
пазарното стопанство, за пълно задействане на неговите механизми.
Б) Осигурява взаимен контрол между продавачи и купувачи чрез
издаването на фактура, отговаряща на данъчните изисквания, чрез която може
да се ползва данъчен кредит, т.е. да може да се прихване платения данък при
доставката от началния данък на продажбата. Участниците в стопанския оборот
при ДДС взаимно се контролират при издаване на фактурите, тъй като без тях
не може да се прихване платения данък, т.е. да се ползва данъчен кредит. При
условията на ДДС значително ще намалеят разпращаният без фактури, която
практика понастоящем деформира финансовите резултати.
В) Въздейства икономически за оптимизиране на производствените
запаси. Плащането на данък за всички стоки и услуги засилва преценката на
стопанските ръководители относно необходимостта от едни или други запаси.
Платеният данък за материалните ресурси, използвани в производството, може
да се прихване само от продадената готова продукция, от включения в нея
данък. Затова освен оптимизиране или по-скоро минимизиране на запасите,
данъкът въздейства и за ускоряване на стопанския оборот, за ускоряване на
цикъла “материални доставки - готова продукция”.
Г) Осигурява сравнително стабилни данътъни постъпления. Това се
постига от широк обхват на данъчното поле, изоставянето на данъчните
облекчения и непосредтвеното свързване на постъплемнията с реализацията
на стоки и услуги за населението, които по принцип увеличават своя обем с по-
голям темп от ръста на населението. Не е така обаче с другите данъци.
Данъкът върху печалбата може да бъде сигурен източник на бюджетни
постъпления при условие, че се реализира определена печалба и че тази
печалба не се укрива от данъчните органи. Данъчната практика показва че
както печалбата, така и личните доходи много често се укриват и то доста
успешно. Не е сигурен и планираният им размер - те се влияет от много
фактори. Реализараните обороти от потребителски стоки и услуги имат
сравнително стабилно възходящо развитие, което гарантира и предвидените
бюджетни приходи от ДДС.
Д) Осигурява ефективност на облагането. Това се постига чрез
сравнително простата данъчна техника на базата на издадениете фактури и
чрез отпдането на денъчно облагане на платци с облагаем оборот до 7.5
милиона лева годишно. Данъчно задължените лица с годишен оборот под тази
сума имат право да избират - да се регистрират ли на общо основание като
платци или да бъдат данъчно незадължени лица, което означава, че няма да
начисляват и внасят данък, няма да ползват и данъчен кредит. От бюджетна и
данъчна гледна точка упоменатият праг е определен с оглед разходите по
администрирането и контрола на данъка да не надвишават неговте суми, тъй
като по-дребните стопански субекти реализират и малки суми ДДС, а разходите
по администрирането и контрола не са в зависимост от сумите, а главно в
зависимост от броя на данъчните субекти и тяхната отдалеченост. Това ще
позволи да се увеличи ефективността на данъчниия контрол. Той ще може да
обхване по-големите обекти и да изостави малките. Това е особено важно за
настоящия етап у нас поради наличието на голям брой малки частни фирми.
При възприемането на посочения данъчен праг голям брой от тези фирми ще
бъдат данъчно незадължени лица.
Посочените предимства на ДДС недвусмислено подчертават
необходимостта от този данък за всяка икономика организираща се на пазарни
принципи.
ГЛАВА ВТОРА
Технология на данъчната проверка по ДДС
1. Същност и обхват на данъчния контрол
Обикновено под проверка се разбира нещо което е част от цяло а под
контрол проверка на нещо завършено, на нещо цяло. Понятието “контрол”
произлиза от френската дума “controle”, която означава проверка. По време и
обхват контролът има неограничено действие, докато проверката е
сравнително стеснена и ограничена. Разгледан като отношение в най-общия му
вид, контролът се осъществява при наличието на две страни - субект и обект.
Той се изразява в критично отношение на субекта към всяка дейност на субекта
- слабости, грешки, неуспехи, положителни прояви и постижения. Субекти на
данъчния контрол са оторизирани органи в държавата. Те използват контрола
не само като средство за проверка на изпълненията на едни или други
стопански решения, но и за оценка ефективността на тяхното реализиране.
Срещат се редица случаи в практиката на контрола, когато информацията,
използвана от данъчния контрольор се подава с недостоверно съдържание с
цел да се подвеждат контролните органи. Доказателствеността на
информацията се постига чрез използване на обективно съществуващите
информационни данни в или извън обекта на контрола. Обектите на данъчния
контрол са: български и чуждестранни фирми, българските граждани и фирми
на граждани, чуждестранни лица, подлежащи на данъчно облагане по
българското законодателство. Обект на проверка е и навременното,
достоверното и законосъобразното отразяване на стопанската дейност и
резултатите от нея. Контролната система може да се определи и като
информационна система, чрез която държавата следи функционирането на
пазарното стопанство като цяло. Получената информация от една страна
характеризира състоянието на обекта, а от друга - задоволява потребностите
на държавното управление. На базата на агрегатната информация става
възможно отстраняване на отрицателно действащи условия и фактори, преди
да настъпи вредното им въздействие. Става възможно изучаването на
явленията в икономиката и насочване на вниманието към основните проблеми
на стопанското развитие, към разкриване на диспропорции и противоречия в
политиката на изпълнителната власт.
2. Структура на данъчната администрация.
Контрол върху облагането с данъци, които следи за стриктното им
прилагане като по този начин осъществява определена данъчна политика и се
формират приходите за държавния бюджет е данъчната администрация. У нас
е изградена организационна система на данъчна администрация на три звена.
Главно управление “Данъци“ е първото звено на тази система. То няма право
да извършва оперативно - контролна дейност, т.е. да извършва данъчни
проверки и ревизии. Неговите функции се изразяват в осъществяване
ръководство и контрол върху второто звено на данъчната система,
териториално данъчно упавление, анализиране, обобщаване и организиране
на прохидите за държавния бюджет, да осигуряват квалификации на данъчните
служители, да водят данъчна статистика, да подготвят спогодби за избягване
на двойно данъчно облагане.Второ звено е Териториално данъчно управление.
Неговите задачи са същите, като на Главно данъчно уплравление, но насочени
към данъчните служби, които са третата част на стистемата. Основните
функции на териториалното данъчно управление са контрола върху
определянето, събирането и отчитането на данъците. Третото звено са
данъчните служби, чиято основна задача е определяне и събиране на
приходите за бюджета. Те реализират данъчна регистрация, изготвят
данъчните досиета, отчитат събраните данъчни задължения. Това те правят
чрез данъчни проверки и ревизии или осъществяват оперативно - контролната
дейност. При извършването на приодични и нарочни проверки, данъчния орган
следи за реда на извършване на данъчните процедури.
3. Правомощия на данъчната администрация.
Правомощията на данъчния орган се състоят в това да:
- има свободен достъп до проверяваните обекти
- изискват документи, справки и др. информация за дейността на
фирмата
- изискват от проверяваното лице банковите сметки в страната и
чужбина
- правят запор на имущество и банкова сметка на лицето, неплатило
данъчните си задължения
- проверяват наличните средства, стокови наличности, материални
ценности в склад
- обезпечават доказателства
- наемат вещо лице
- взимат писмени обяснения от проверяваните лица.
4. Подготовка за проверката
Данъчната ревизия се извършва във връзка с проверката на данъчните
задължения в предприятията. Това е вид финансова ревизия, която по
необходимост почти изцяло се покрива с класическата финансова ревизия.
Най-често данъчната ревизия се осъществява, когато има съмнения за окрити
доходи или за умишлено променена база за облагане. Тя предполага планово
да се насочи вниманието към целите, които преследва:
- установяване точния размер на приходите и първичните документи за
тях
- да се установят необходимите присъщи разходи и първичните
документи, с които те се доказват.
- спазените норми за отнасяне на някои разходи за съответната дейност
или производство
- и други
В зависимост от това, какъв данък се ревизира, се определят и
счетоводните документи, които трябва да се проверят. Всяка данъчна проверка
започва с една предварителна подготовка, при която проверяващият контролен
орган набира повече информация за проверявания обект. Тази информация
има различни източници - досието на фирмата, счетоводството на данъчната
служба. Изучават се всички данъчнооблагателни и констативни актове,
решенията и възраженията, отчетно и др. информационни материали,
информация получена от стопанска полиция, банки, статистика и др. Проучват
се и публикувани материали в печата. Ако са извършени проверки от органите
за финансов контрол, полезно е предварително запознаване с техните
констатации. Конкретната подготовка при данъчната проверка по ДДС се
разгръща в няколко аспекта:
На първо място е набирането на обща информация за съответния
обект:
- Адрес, дата на регистрация (данъчна и съдебна), облагаем оборот,
основна дейност, данъчен период, търговски обекти и касови апарати в тях,
наличие на клонове, строителни и др. обекти, декларирани банкови сметки,
дялове, съучастия и др.
- Информация за търговските обекти на проверяваното лице,
инсталираните касови апарати и дали отговарят на изискванията ПМС No 91 от
1993г., както и от кои лицензиран доставчик са закупени
- Информация за броя и номерата на заверените кочани данъчни фактури от
данъчната служба по ДДС, заверени данъчни дебитни и данъчни кредитни
известия, където има такива.
- Информация за резултатите от извършените предходни проверки
- Информация за представени седмици описи за издадени компютърни фактури
съгласно писмо 5 - 1267 от 1994г.
На второ място е ако регистрираното лице иска възстановяване на данъчен
кредит е необходимо набиране на конкретна информация.
- След постъпване на справката декларация в контролното звено инспектор
подготвя по ТДС писмото по приложение No 1 към ТДУ36 от 1994г., с което се
изисква информация относно непогасени задължения към държавата.
- На проверяващия трябва да бъде издадена заповед за извършване на
проверката.
На трето място, с цел актуализация на предварителната информация,
проверяващия би трябвало да изиска от регистрираното лице да декларира км
момента на проверката:
- Декларация за въведена отчетност и че тя е предоставена на
проверяващия инспектор за проверка в цялост и завършен вид.
- Разкритите сметки във финансови институции
- Клонове, съучастия, дялове в други фирми и точните им адреси,
складове, строителни обекти, търговски обекти, налични и въведени в действие
ЕКАФП в тях.
- Справка декларация за издадените данъчни кредитни известия за
периода. Копия от същата да се изпрати до ДС по ДДС по месторегистрация на
получателя на сделката.
5. Извършване на данъчната проверка
Размерът на добавената стойност при ДДС не се получава пряко, като
разходите на работна заплата, сбор на печалбата, осигуровки и застраховки, а
косвено чрез използването на “метода на приспадането“ и фактурния способ.
Документа, чрез които могат да се установят продажбите, покупките и
начисления данък е фактурата. Освен нея се използват и някои счетоводни
документи. Контролния орган има за задача да провери за правилното
съставяне и издаване на първичните счетоводни документи, а те са:
- данъчна фактура, опростена (обикновена) фактура
- дебитно и кредитно известие
- митническа декларация
- товарителница
- протоколи
5.1. Проверка на сделките, по които регистрираното лице е
получател (купувач)
Проверката е насочена към извършените от лицето покупки, първичните
документи в тях, отразяването им в счетоводството на лицето. Вниманието при
проверката е насочено преди всичко върху сделките с право на данъчен
кредит. Данъчен кредит е налице само когато са изпълнени и двете условия на
чл. 21 от ЗДДС.
Във връзка с данъчния кредит искам да направя следното пояснение:
ДДС е многофазен данък. Всеки продавач се явява и купувач. При всяка
сделка се начислява данък. От този данък се приспада начисления данък по
данъчните фактури за доставените стоки и услуги. По този начин се осигурява
еднократност на облагането и равнопоставеност на всички
стокопроизводители. Сумата на начисления данък върху стоките и услугите,
която подлежи на приспадане от данъка на продажбите или се възстановява от
бюджета на регистрирания платец, се нарича данъчен кредит. Данъчния кредит
е предварително внесен, които е платен от регистрираното лице при
доставката на стоката който може да се приспадне или възстанови от бюджета.
Данъчен кредит е налице и може да се ползва в случаите, когато:
- Получената стока или услуга и извършеният внос на стоки са свързани
със стопанската дейност на данъчно регистрираното лице:
- Стоката или услугата не са за представителни мероприятия
- Регистрираният платец притежава данъчна фактура, данъчно кредитно
или дебитно известие или митническа декларация ( за внос)
- Стоката и услугата не са свързани с придобиването, поддръжката и
експлоатацията на леки, лекотоварни автомобили, микробуси и мотоциклети.
Проверката, при която регистрираното лице е купувач, може да се раздели на
две части - проверка на първичните документи и проверка на счетоводните
сметки.
5.2. Проверка на първичните документи
- Получателят по сделките (купувачът) плаща дължимия данък
едновременно с придобиването на стоката чрез фактурата на сделката.
- Проверката на сделките, при които регистрираното лице е получател, се
извършва чрез проверка:
- на фактурите
- признаването на правото на данъчен кредит
- проверка на записванията по дневника за покупките.
Данните от дневника за покупките се съпоставят със съответните
счетоводни сметки и със съответните клетки на справката декларация за
данъка.
- Проверява се правилно ли са съставени първичните документи,
удостоверяващи покупката. Регистрираното лице има право да приспада
данъчен кредит за сделки, за които притежава оригинална данъчна фактура
или данъчно дебитно известие, заверени от ДС по ДДС или компютърна
фактура, издадена от регистрираното лице, отговаряща на изискванията на
писмо No 5 - 1267 от 1994г. на Министерство на финансите - ГУДА. За да даде
право на приспадане на данъчен кредит, данъчната фактура и данъчното
дебитно известие трябва да съдържат реквизитите, определени с чл. 37 и 39 от
ЗДДС.
При съмнения относно достоверността на фактурите се прави насрещна
проверка чрез съответната данъчна служба по ДДС. Съпоставя се и печатът на
фактурата с печатите образци, изпратени от данъчните служби по ДДС. За
компютърните фактури и за фактурите, напечатани на счетоводни машини, се
проявява седмичния опис на тези фактури, представен в данъчната служба.
При нередовна фактура стойността й се изключва при определянето на данъка
и данъчния кредит.
- След проверката на фактурите се проверява тяхното отразяване в
дневника на покупките. Проверява правилно ли са записани видът на
първичния документ, изпълнителят по сделката и неговият данъчен номер.
След това проверката следва да се насочи към правилното попълване на
останалите колони от дневника. Те отразяват стойността на покупките и
данъка, който се признава за данъчен кредит. В колона 5 се отразява общата
фактурна стойност на покупките, включително и сумата на ДДС. Тази стойност
трябва да отговаря на общата стойност на фактурите а покупките.
Проверяващият трябва да види общата стойност на покупките дали се засича
със записването по сметка 401 “Доставчици” и др. сметки, свързани с
доставките. В колона 6 се отразяват сделките с нерегистрираните лица и
освободените сделки. Дневникът отразява всичките сделки с регистрирани и
нерегистрирани лица, покупки в страната, от внос както и вътрешните обороти
между поделенията и др. структурни звена на регистрираното лице. Сделките с
нерегистрирани лица се оформят с опростена (обикновена) фактура, която не
съдържа данък, и за тях не се ползва данъчен кредит. Освободените сделки
включват сделките по член 9 и §14 от ЗДДС. В колона 7 следва да се посочват
сделките без право на данъчен кредит - покупка на стоки за представителни
мероприятия: сметки за придобиване, поддръжка и експлоатация на леки и
лекотоварни коли (чл. 24 ал. От Закона), сделки за износ, които не са
освободени сделки: сделки, които не са свързани със стопанска дейност на
регистрираното лице. Например трябва да се има предвид, че канцеларски
материали, канцеларско обзавеждане и др. са с право на данъчен кредит,
защото са свързани със стопанска дейност. Данъчен кредит се дължи само за
облагаеми сделки, оформени с редовна данъчна фактура, и за стоки получени
от внос, ако дължимият данък е внесен в бюджета. В колона 8 се посочва
стойността на вноса без право на данъчен кредит. Той обхваща вноса на стоки
и услуги, упоменати в чл.9 и §14 на Закона. В колони 9, 10 , 11 и 12 се посочват
стойността и данъкът на сделките с право на данъчен кредит. Те са разлика
между сумите на графа 5 и графи 6, 7 и 8. Начисленият данък за покупките с
право на данъчен кредит (колона 10) се отчита по сметка 4531 “Начислен данък
за покупките” Тя се дебитира със сумата на начисления данък за получените
стоки и услуги срещу кредитиране на сметки от гр.40 “Доставчици, или други
сметки за разчети. Сметката се дебитира и със сумата на платения данък при
доставка на стоки от внос срещу кредитиране на сметки от гр. 50 (Парични
средства) Сметката се кредитира със сума на данъка с право на данъчен
кредит, който подлежи на приспадане срещу дебитиране на сметка 4532
“Начислен данък за продажбите”. Сметката се кредитира и със сумата на
данъка, които не подлежи на приспадане срещу дебитиране на сметки от група
60 “Разходи на икономически елементи”. В дневника за покупките следва да се
отразят следните разлики:
а) курсова разлика, дължаща се на различие между централния курс на
БНБ на датата на фактурирането и този, приет за митническа оценка на датата
на преминаването на сметката от внос през митническата граница.
Отразяването на разликите се извършва съгласно примера, приложен към
НСС-25.
б) разликата между валутната стойност на стоките и другите разходи до
границата, посочена в доставните фактури, и валутната стойност на същите,
приета от митническите органи като база за определяне на митническата
облагаема стойност съгласно Закона за митниците. Валутната разлика се
оценява в левове, като се приложи валутния курс, приет за митническа оценка.
- При внос на стоки регистрираното лице трябва да притежава
- митническа декларация,
- импортна фактура
- транспортни и други документи по вноса.
Данъчен кредит е налице тогава, когато тези документи са редовни и
данъкът е внесен в бюджета. За целта се изисква платежният документ,
удостоверяващ плащането (чл.41, ел.1 от ИИЗДДС).
- Да се върне внимание на извършени услуги от чужбина по чл.33 от
ЗДДС. При този случай върху стойността на услугата, изчислена в български
левове, трябва да се начисли и внесе ДДС.
- Когато регистрираното извършва както облагаеми, така и освободени
сделки, задължително трябва да се провери правилно ли е изчислен
коефициентът за коригиране на данъчния кредит, съгласно чл. 45 от ИИЗДДС.
Особено внимание трябва да се обърне на това, кои сделки са включени в
сделки с право на пълен данъчен кредит и кои в сделките с право на частичен
данъчен кредит, защото това е базата, която се коригира с коефициента.
5.3. Проверка на сделките, по които регистрираното лице е
изпълнител (продавач)
Проверката обхваща документирането на извършваните сделки,
вписването им в дневника за продажбите и счетоводното им отразяване.
5.3.1. Проверка на първичните документи
Проверяват се заверените данъчни фактури от ДС по ДДС - дали те се
съхраняват като банки под строга отчетност и се предоставят на МОЛ срещу
подпис. Ако се установи липса на заварени фактури (не са налични и не са
описани в дневника за продажбите), се търси доказване на укритите сделки и
приходи.
Резултатът се отразява в акта за констатации.
- Проверката обхваща всички издадени фактури за продажби през
съответния данъчен период независимо от факта, че може да не са платени.
Данъкът е дължим, след като сделката е сключена и е издадена съответната
фактура.
- Прави се проверка и относно вписването на задължителните реквизити
в издаваните първични документи съгласно Закона за счетоводството, ЗДДС,
НСС No 25.
- Издадени фактури от минали месеци може да се признаят след
проверка за пропускане на дублирани.
За констатираните нарушения, данъчните служители са задължени да
съставят акт за административно нарушение. Номерът и датата на съставения
акт за административно нарушение се вписват в акта за констатации. Ако
регистрираното лице има търговски обекти, се проверява дали има
инсталирани касови апарати с фискална памет, издават ли се касови бележки и
съставя ли се отчет да дневните продажби. Проверява се дали се води редовно
книгата за дневните отчети (Книгата за приходите и разходите) по Заповед No 4
от 1994г. Проверката на данъка се извършва чрез проверка на редовността на
издадените фактури или други първични счетоводни документи и тяхното
записване в “Дневника за продажбите”.
Дневникът за продажбите са длъжни да водят всички регистрирани лица,
независимо от възприетата форма на счетоводно отчитане - с двустранни или
едностранни счетоводни записвания.
В дневника следва да намерят място данните съгласно чл.74 от ППЗДДС.
Да се обърне внимание дали са отразени специфичните случаи по чл.32 и 34 от
ЗДДС и издадени ли са документи по тях. Правилно ли са документирани и
отразени освободените сделки.
Преди да започне проверката по записванията в дневника, контролният
орган следва да провери дали формата на дневника за продажбите отговаря на
изискванията и формата от приложение No2 към НСС - 25. При проверката на
формата на дневника проверяващия трябва да има предвид, че е дадена
възможност, за да се избегне дублирането и извънсчетоводното водене на
дневника, счетоводните регистри, които се прилагат за текущо отчитане на
разчетите с доставчиците и клиентите, да се пригодят и използват като
“Дневник за покупките” и “Дневник за продажбите”.
- Проверката на дневника започва с проверка на записаните общи данни
от фактурите или друг заместващ документ.
Общите данни обхващат:
номерирането на фактурите
вида и номера на документа
наименованието на клиента (получателя по сделката) и данъчния
му номер.
В колона 5 на дневника се записва общата сума по сделката, вкл. ДДС,
т.е. крайната сума на фактурата. С общата сума за периода се дебитира сметка
411 “Клиенти”. По-нататък проверката продължава по другите колони на
дневника. Ако сделката е облагаема, нейната стойност се посочва в колона 6 и
със сбора се кредитира съответната сметка от група 70 “Постъпления от
продажби”.
В колона 7 се посочва данъкът, начислен по фактурите. С него се
кредитира сметка 4532 “Начислен данък за продажбите”. Сумата трябва да
съответствува на сумата на данъка, посочен в клетка 31 на справката -
декларация за периода. Ако се установи разлика, това показва, че в някоя
данъчна фактура е допусната аритметична грешка при начисляване на данъка
или сбора на отделните пера в него. В тези случаи следва да се проверят
изискванията по фактурите и за допуснатите грешки да се издаде данъчно
дебитно или кредитно известие. Следва да се провери и записването на
известията. Данъчни известия се записват в дневника преди приключването му;
дебитните с обикновено (синьо) записване, а кредитните - сторнировъчно с
червено записване. За да се избегне тази обемна проверка по фактурите, при
аритметически грешки проверяващият може да препоръча на съответните
счетоводни работници проверката на фактурите да става текущо, а не в края на
данъчния период. В колона 8 се посочват сделките за износ, които се
документират с митническа декларация и експортна фактура. Със съответната
сума на износа се кредитира сметка от гр. 70 “Постъпления от продажби”.
Сделки за износ са сделките, посочени в чл. 8 от ЗДДС. Тук проверяващият
трябва да има предвид, че стойността на сделките за износ, които имат
предмет освободени ДДС стоки, се записват в колона 9 на дневника като
“освободени сделки”, а не в колона 8 “сделки за износ” (чл.74, ал. 3, т.2 от
ИИЗДДС). Става въпрос за освободени от ДДС стоки по чл.9 и §14 от закона.
Тази проверка е много наложителна, тъй като правилното определяне на
сумите на освободените сделки е свързано с определянето на коефициента за
редуциране на данъчния кредит. В колона 9 се записват освободените сделки.
Проверката се извършва по фактурите технически и по същество. Проверява се
нормативното основание за отнасяне на сделката към освободените сделки.
Тук трябва да се има предвид, че освободените сделки са посочени в чл.9 на
ЗДДС в §14 от Предходните си заключителни разпоредби на същия закон. Със
сумите на колона 9 се коригира съответната сметка от група 70 “Постъпления
от продажби”. Контролният орган следва да провери дали в дневника са
записани сделките и данъкът в случаите, когато нямаме сделка продажба, а
други сделки, които не са продажби. Те също трябва да се включат в дневника.
Такива сделки могат да бъдат:
безвъзмездни сделки с МДА;
безвъзмездни сделки с материални запаси;
бракуване на МДА
бракуване на материалните запаси;
авансови фактури;
При тези и при други сделки, които не са продажби, но за които се
начислява данък, се откриват отделни раздели и колони в дневника. В дневника
за продажбите се отразяват и всички случаи, които не са сделки, но за тях
съществува задължение за начисляване на данък (без получените услуги) по
чл. 33 от Закона. Това могат да бъдат случаи при прилагане на чл.32 и чл. 34 от
Закона. За начислен данък по тези членове следва да се открият допълнителни
колони в дневника. Следва да се провери и отразяването в дневника на
вътрешните обороти между поделенията на регистрираното лице, които се
документират с опростени фактури. Проверяващият трябва да има предвид, че
НСС-25 допуска приспособяване на регистрите за отчитане на разчетите с
доставчици и клиенти за ползването им като дневник за продажбите и дневник
за покупките. Във всички случаи трябва да се осигури общата и аналитичната
информация, предвидена в тези дневници. Проверката следва да установи и
дали регистрираното лице има продажби на стоки и услуги с касови бележки.
Задължително е ежедневно касовите бележки да се обобщават в дневен отчет
за продажбите, който се описват в дневника за продажбите.
Специално внимание при проверката следва да се отдели на сделките за
износ. Тези сделки са дефинирани в чл. 8 от ЗДДС и чл.14 от ИИЗДДС. Износът
на стоки се счита за извършен, ако регистрираното лице притежава:
митническа декларация
експортна фактура
транспортни и банкови (платежни) документи
както и външнотърговски договор между страните (чл.37 от
ИИЗДДС).
При съмнение относно автентичността на износа данъчният инспектор на
основание чл.12, ал. 1, т.8 и чл.13 от ЗДА да изиска от асоциацията на
превозвачите в България информация по тир-карнет. При сделки за износ с
услуги да се изискват всички документи, доказващи сделката и правото тя да се
третира като сделка за износ. Особеност при воденето на дневника за
продажбите и при осъществяването на счетоводните статии въз основа на
данните в него са и случаите, когато приходите от продажби се признават
текущо през годината на базата на действителните парични постъпления. Това
обстоятелство обаче не освобождава регистрираното лице от задължението да
начислява ДДС в момента на изпълнение на сделката (дата на фактурата,
респективно в тридневен срок от прехвърляне на собствеността върху стоката
или извършването на услугата).
5.3.2. Счетоводен анализ
- Проверяват се продажбите, отразени по сметките от група 70.
- Проверява се начислението на данъка за получени авансови вноски по
облагаеми сделки съгласно чл. 57 от ИИЗДДС, а именно: “При авансови
плащания по сделки фактура се издава в 3 дневен срок от получаването на
авансовото плащане. След предаване на стоката или извършване на услугата
възникналите стойностни разлики се коригират с дебитно или кредитно
известие.”
Проверява се движението на паричните средства по банковите сметки и
касата.
Трябва да се провери дали платежните документи, удостоверяващи
постъпленията по изпълнени сделки, обвързани със съответните първични
документи по НСС-25. Отчитане на данъка върху добавената стойност (ИМС
No64 от 1994г.)
Сметките от група 49. Разни дебитори и кредитори трябва да бъдат
особено внимателно проверявани. Прави се проверка и анализ на разчетните
сметки за клиенти и свързаните с тях сметки, както и други сметки за разчети.
Проверява се начисляването на данък и по сделки със свързани лица (§14 от
Допълнителните разпоредби от ЗДДС). Проверяват се и сделките за лично
потребление. Личното потребление трябва да се разглежда в по-широк смисъл,
като потребление на стоки за цели, несвързани със стопанската дейност на
регистрираното лице. Съгласно ЗДДС за тези сделки се дължи данък върху
пазарната цена на стоката и услугата.
4. Проверка на справката декларация
Справката декларация е крайният документ за разчитане с ДДС. Данните
посочени в тях трябва да отговарят на данните по дневниците за продажбите и
покупките и по счетоводните сметки. Проверяващият трябва да направи
необходимите засечки. Така например данните по клетка 01 - Облагаеми
сделки без ДДС, трябва да са равни на сбора на колона 6 от дневника за
продажбите за съответния данъчен период. Респективно сумата на данъка по
клетка 31 трябва да бъде равна на сбора на колона 7 от дневника за
продажбите. Данните по клетка 02 - сделки за износ, трябва да са равни на
колона 8 от дневника, а данните от клетка 03 - Освободени сделки на данните
от колона 9. За сделките, по които регистрираното лице е получател, трябва да
се има предвид, че в клетка 21 - Сделки без право на данъчен кредит, трябва
да се посочат данните от колона 6, 7 и 8 от дневника за покупките. Сделките с
право на данъчен кредит (клетка 22) трябва да са равни на колона 9 и 11, а
клетка 41 - на колона 10 и 22 от дневника. Стойността на вноса и данъка
(клетка 23 и 42) следва да се равняват на колони 11, 12 от дневника. При
определянето на коефициента за редуциране на данъчния кредит от важно
значение е правилното определяне на обхвата на освободените сделки, като се
има предвид, че износът на освободени стоки се посочва в обема на
освободените сделки, а не в обема на износа.
5. Основни документи отразяващи резултатите от данъчната
проверка.
Законът за данъчната проверка обособява три основни документа при
данъчната проверка, чрез които се реализира контрола върху облагането с
ДДС.
Първият е акт за констатация. Това е задължителен документ, в който се
систематизират всички констатации със съответните доказателствени средства
като приложение:
копия от различни документи
извлечения от сметки и други
писмени обяснения на лица
В акта за констатации се установяват само факти, нарушения и действия
без да съдържа санкции.
Актът съдържа две част:
Легитимна част, в която е отбелязано проверяваното лице, датата,
часа и мястото.
Част по съдържание, в която безпристрастно се описват фактите и
условията, без мотиви и без преценки. Тази част се съставя след
извършване на данъчна проверка (ревизия).
Актът за констатации може да се направи и по декларация.
Акта се подписва от лицето, което го издава и лицето, срещу което се
издава. Ако второто лице откаже да подпише, е необходимо да фигурират
двама свидели, които да докажат това. Възражения по акта за констатации се
правят в 14 дневен срок. Актът за констатации е основание за изготвяне на
данъчен облагателен акт (ДОА). Той се съставя само при констатирано
нарушение. Чрез връчването на ДОА на задълженото лица, задължението
става изискуемо. ДОА е основен документ на данъчната администрация В него
изрично се упоменава начина за определяне на данъчното задължение.
Традиционно в практиката, е издаването на ДОА за всеки отделен данък. ДОА
съдържа две части: едната е т.нар. легитимна част, а втората е част по
съдържание. ДОА се издава от началника на данъчната служба и се връчва на
лицето, срещу което се издава. Ако лицето, което получава акта откаже да
подпише се прилага същата процедура както при акта за констатации. С ДОА
се определя срока за доброволно изпълнение на данъчното задължение: от 15
до 30 дни. Срокът за обжалване на акта е 14 дни от момента на връчването му.
Обжалването става на две степени:
първата степен е административно обжалване. Подава се жалба
към органа, издал ДОА, която минава през началника на данъчната
служба. Съществува и възможност за придвижване към по-висок орган.
По преценка на Началника на данъчната служба, ДОА може частично да
се промени. Началникът на данъчната служба представя в 14 дневен
срок акта на Началника на териториалното данъчно управление, който
трябва да се произнесе по него.
- втората степен на обжалване на ДОА е съдебното обжалване.
Подава се жалба към Окръжния съд пред Началника на териториалното
данъчно управление. Решението на съда е окончателно и не подлежи на
обжалване. По времето на обжалването на ДОА, срокът за издължаване
продължава на тече след изтичането, на който се преминава към
принудително събиране на държавните вземания.
ГЛАВА ТРЕТА
АДМИНИСТРАТИВНО - НАКАЗТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И ДАНЪЧНИ
НАРУШЕНИЯ ПРИ ОБЛАГАНЕ С ДДС
В административно-наказателните разпоредби а ЗДДС и в ППЗДДС е
посочен един разгърнат режим на възможните данъчни нарушения във връзка с
облагането с ДДС. Определени са и съответните наказания за тези нарушения.
Освен това, по повод облагането с този данък са възможни и други нарушения,
намерили място в ЗДП, Закон за счетоводството и НК.
1. Нарушение във връзка със закъснението за подаване на справка-
декларация
Справката - декларация е основният документ, чрез който
регистрираните лица се отчита пред данъчните органи във връзка с дължащия
се от тях ДДС. Този документ е равнозначен на данъчна декларация. В нея
трябва да се съдържа пълна информация за съответния данъчен период през
или година: стойността на сделките, по които регистрираното лице е
изпълнител или получател, резултата за периода, начисления данък, данъчния
кредит и др.
Нарушение, което може да бъде направено е фирмата да не подаде
справка-декларация в предвидените от закона срокове или съдържащите се в
нея данни да са неверни и данъкът да е неправилно определен.
Основният момент в декларацията е сумата на данъка, която подлежи на
внасяне от лицето за данъчния период, а ако разликата е отрицателна - сумата,
която се възстановява от бюджета. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗДДС за всеки
отделен данъчен период регистрираното лице е задължено да подаде справка -
декларация пред съответните данъчни служби. Такава декларация се подава и
в случаите, когато данъкът не следва да се внася. Тя трябва да бъде подадена
в 14 дневен срок. От изтичането на данъчния период и това трябва да бъде
направено по мястото на регистрация. Освен справка-декларация за всеки
отделен данъчен период, регистрирането лице, което през календарната
година извършва облагаеми и освободени сделки подава справка-декларация и
за цялата календарна година (чл. 40, ал. 4 от ЗДДА). Тя следва да бъде
подадена до 15 април на следващата календарна година (чл. 75, ал. 2 от
ППДДС). И двата вида декларация са по образец, съответно приложение 5 и 6
към чл. 38 и 45 от ППДДС. Специално декларацията за отделния данъчен
период се изготвя в два екземпляра. Единият от тях се подава в данъчната
служба, а другият се съхранява в счетоводството на регистрираното лице.
Изпълняването на декларациите се прави от регистрираното лице на базата на
самооценка. При закъснение в подаването на справката-декларация, след
определения срок, съгласно изискванията на чл. 40, ал. 1 от Закона
съответното юридическо или физическо лице ще бъде глобено в размер от 250
до 2 500. Ако нарушението се повтори, то тогава глобата е в размер от 4000 до
200 000 лв. (чл. 46 от ЗДДС).
2. Нарушение, допуснато във връзка с регистрацията на фирмата
Друго нарушение се определя на онова лице, което след като е
задължено в определен срок да се регистрира по ЗДДС, не направи това.
Изискванията, свързани с регистрацията за ДДС на данъчно
задълженото лице, са задължени в глава трета на ЗДДС и като цяло определят
условията на задължението и доброволното регистриране. Има няколко
съществени момента, на които трябва да се обърне внимание, а именно:
1. Регистрирането за ДДС не е отделно от общото задължение за данъчна
регистрация на физическите или юридическите лица, а се явява
неразделна част от този процес. Регистрацията за ДДС се явява
допълнителна, независима от общата данъчна регистрация и за нея не
се изисква издаването на друг данъчен номер за регистрирането по ДДС.
Целта на регистрацията е да бъде точно определен кръгът от лицата,
които имат права и задължения във връзка с ДДС.
2. Регистрацията е задължителна за данъчно задължените лица,
осъществяващи облагаеми сделки със стоки и услуги в процеса на
своята стопанска дейност. Използването на термина “данъчно задължено
лице” е от особена важност, защото чрез него се посочва, че не фирмата
(едноличният търгове, събирателно, акционерно или друг вид дружество)
е задължена да бъде регистрирана, а лицето, което осъществява
стопанска дейност. Това е физическо или юридическо лице.
3. Важно е и обстоятелството, че облагаемият оборот е над 75 000 лв.
трябва да е от облагаеми с ДДС сделки със стоки и услуги (чл. 21 от
ЗДДС). Ако сделките не са осъществявани в процеса на стопанската
дейност (напр. автомобили, купени за лично ползване) и са в категорията
на освободените сделки, тяхната стойност не се включва в облагаемия
оборот, затова изискването за задължителна регистрация не е налице.
Съгласно чл. 15 от закона уведомяването за възникване на задължение
за регистрация (при облагаем оборот на 75 млн. лв) се извършва с подаване на
заявление в 14 дневен срок през месеца, следващ периода, през който
облагаемият оборот е превишил лимита. За нерегистриран по закона за
данъчен оборот над 75 000 лв. съгласно чл. 75 от същия закон следва глоба от
250 до 2 500 лв.
3. Нарушаване на задължението за издаване на данъчна фактура
Правилното отчитане на сделките е от особена важност както за
данъчните служители, така и за лицата, които трябва да начисляват, събират и
внасят в държавния бюджет ДДС. Общ принцип е, че отчитането на сделките,
както и на вноса трябва да става в съответствие със Закона за счетоводството
и правилата, посочени в ЗДДС, ППЗДДС и НСС - 25. Документацията трябва да
се води редовно и прецизно, което позволява правилното установяване на
размера на данъка. Първични документи, свързани с отчитането на ДДС са:
данъчна фактура;
опростена фактура;
дебитни и кредитни известия към данъчната и опростена фактура;
митническа декларация;
протоколи за безвъзмездна сделка и за бракуване на активи
справка-декларация.
Какво представлява данъчната фактура? Във всички случаи, при които се
осъществяват облагаеми сделки със стоки илиуслуги с друго регистрирано
лице, трябва да му се издаде и предаде данъчна фактура. Тя представлява
документ, който трябва да съдържа следните реквизити:
пореден номер и дата на издаване на фактурата
името на лицето - доставчик, адреса и данъчния му номер за ДДС
- наименованието, данъчния номер и адреса на получателя клиент
датата на извършване на сделкатъа
вида на сделката - продажба, продажба на кредит, обмяна на
валута, лизинг и др.
описание на стоките или услугите, с които се извършва следката,
което включва:
1. Количеството на стоките или обема на услугите
2. единичната цена и стойността на сделката без ДДС, но с покзване на
начисления акциз (ако има такъв) на отделен ред
3. данъчна ставка за ДДС (20%)
стойността на тръговската отстъпка - в % и обща стойност
крайната цена, намалена със стойността на търговската отстъпка
стойността на начиления ДДС.
Данъчна фактура се издава само от регистрирани по ЗДДС лица на
техните клиенти, също регистрирани по закона, а на тези които не са
регистрирани, се издават опростени фактури. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗДДС за
всяка извършена от него облагаема сделка, независимо от това, каква фактура
е издало - данъчна на регистрираните по закона клиенти, или опростена - не
нерегистрираните. Продавачите, изпълнители по сделката, не издават данъчна
фактура и не начисляват и внасят ДДС, ако не са регистрирани по закона като
вносители на данъка.
Регистрираното по закона лице издава данъчна фактура на своя клиент,
също регистрирано по закона лице, само припоискване, т.е. изрично изразено
желание, ако сключеената сделка между тях е облагаема. Ако сделката е
безвъзмездна, данъчна фактура не се издава (чл. 20 ал. 6 от ЗДДС). Данъчна
фактура се издава най-малко в два екземпляра, по един за всяка от страните.
Това ства в тридневен срок от датата на прехвърляне на собствеността върху
стоката или извъшване на услугата. Ако плащането, макар и частично
предхожда по време прехвърлянето на собствеността или извършването на
услугата, срокът за издаване на данъчна фактура започва на тече от дадата на
плащането или частичното плащане от дататат, на която това е следвало да
стане. Регистрираното лице - получател по сделката (клиент - купувач) има
право за начисления данък от неговите доставчици, изпълнители по
облагаемата сделка, ако притежaва оргинала на издадената му данъчна
фактура, да възстанови данъчния кредит. Притежателят на опростена фактура,
по която доставчикът е начислил данък, няма право да приспада този данък от
данъка, начиюслен от извършените от него облагамеи сделки - продажба на
стоки и услуги, даже и тогава, когато е регистрирано лице. Съгласно чл. 69 ал. 1
от ППЗДДС, ако получателят по сделката не е поискал данъчна фактура,
регистрираното лице - доставчик - изпълнител му дава опростена фактура, а
при продажба срещу заплащане в жброй вместо опростена фактура може да се
издава касова бележка, в която се посочват данъчния номер на регистрираното
лице и стойността на сделката, включваща данъка (чл. 70 ал. 1 от ППЗДДС).
Регистрираното лице - изпълнител по сделката, е длъжно да издаде
опростена фактура или касова бележка и за случаите, когато стоките и услугите
се използват за лично потребление или се предоставят безвъзмездно и това е
оформено с протокол между страните. Например, ако строителна фирма
сключва договор със собствениците на дворни места, които пък от своя страна
са прехвърлили с нотариален акт собствеността върху земята на строителя-
предприемач Предприемачът се задължава да построи и прехърли
собствеността върху жилище лучената земя. Двете сделки се извършват в
различно време. При втората сделка собствениците не заплащат стойността на
прехвърленото жилище, но фирмата строител, регистрирана по ЗДДС, е
длъжна в 3 дневен срок да внесе полагащия се данък. Датата на изпълнение на
сделката е тази, на която е издадена данъчната или опростена фактура или
тази, на която най-късно е следвало да се издаде такава.
При положение, че не е ииздадена данъчна или опростена фактура за
дата на изпълнеието се счита по-ранната от следните дати:
датата на изплащането, вкл. и частично плащане
датата на прехвърляне на собствеността или извършване на
услугата.
Когато сделката е за периодично изпълнение, всяко плащанме се приема
за отделно изпълнение.
Съгласно ППЗДДС при авансовото плащане, фактурата се издава в 3
дневен срок от получаване на авансово плащане.
В нашия пример датата на изпълнение на първата сделка е датата на
оформянето й по нотариален ред. При нейното извършване ДДС не се
начилява и не се дължи на основание чл. 9 ал. 1 от ЗДДС, тъй като има за
предмет земя. При втората сделка фактура се издава и ДДС се начислява при
прехвърлянето на собствеността върху жилището.
Нарушение, което може да бъде допуснато е фирмата да не издаде
данъчна фактура в 3 дневен срок съгласно чл. 37 от ЗДДС - “при поискване от
страна на получателя по облагаемата сделка със стока или услуга
регистрираното лице е длъжно да издаде данъна фактура”.
При такова нарушение, съгласно чл. 47 от ЗДДС наказанието е глоба в
двоен размер на начисления данък, но не помалко от 2000 лв. При повторно
извършване на нарушението глобата е в двоен размер на не начисления данък,
но не помалко от 4000 лв. Особенотоп тук е, че е възприет един специфичен
начин за определяне на глобата, а именно - тя завидси от неначисления данък
и доколкото е казано в двоен размер, а не до двоен размер, то наказващият
орган няма право на преценка, каква санкция точно да наложи.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За няколко години ДДС се превърна в най - значимия бюджетен приходоизточник.
От неговите постъпления в голяма степен зависят социалните разходи на бюджета. Когато
данъчният контрол е слаб, данъчната система също ще бъде слаба. Тя ще бъде ефективна,
ако контролът по изпълнението на данъчните задължения е приемливо ефективен.
Преминаването от планови към пазарна икономика изисква въвеждането на нова данъчна
политика в страната, основно звено от които е ДДС. Това от своя страна предизвиква
изграждането и на нова по качество и съдържание данъчна администрация, която да
осигури ефикасен данъчен контрол. Регулярната проверка по ДДС не се различава
съществено от рутинната данъчна ревизия. В подготовката и запознаването д обекти преди
започването на самата проверка няма нищо специално. Преглед на последните данъчни
декларации и плащания по ДДС, проверка на последните отчети за данък върху печалбата и
данък върху общия доход, преглеждане на архива за особености и др. са само част от
предварителната подготовка на данъчния ревизор. Първоначалните проверки трябва да се
стремят да съберат информация, въз основа на която да се реши необходимо ли е пълно
разследване. Информацията трябва да бъде двупосочна, т.е. от своя страна регистрираното
лице трябва да реши какви са изискванията на данъчната администрация към него. Тези
данъчни проверки могат да бъдат допълнени от насочени проверки на МДА, на
производствена документация, използването на суровини и др.
Данъчната ревизия не е задължително да бъде едно пълно разследване, а
целенасочена проверка по конкретен въпрос за конкретен период. Добре известно е, че
едни и същи лица се специализират в определен вид нарушения, следователно ако по време
на проверка се открие някакъв вид измама, то данъчният инспектор съвсем логично ще
потърси някакво нарушение в друг период. Там където има признак за значителна измама
ревизорът трябва да се насочи към пълно изследване, което в идеалния случай трябва да
бъде осъществено съвместно с една пълна проверка на данъка върху доходите. Като част
от рутинната ревизия на счетоводната документация данъчният контрольор може да
провери съответствието на фактурите за покупки и складовата наличност. За проверка на
отчетените продажби трябва да се използват и познания относно получената готова
продукция от дадено количество вложени суровини. Огромно превантивно значение при
данъчния контрол има гласността, чиято първостепенна роля в никакъв случай не бива да се
подценява популяризирането на разкритите данъчни нарушения и наложените санкции ще
послужи за пример на останалите.
За различните видове нарушения подробно описани в заключителната част на
закона се предвиждат строги санкции и наказания. Целта е постепенно да се преодолее
традиционната данъчна недисциплинираност на българина. Разбира се, въпросите на
конрола по ДДС са много и с много специфичности. Те се отличават с многообразие и
сложност, с необходимост от допълнителни и насрещни проверки и т.н.
