Не-Ум - Просто да бъдеш

Не-Ум – Просто да бъдеш

1


Тази книга, е твоята книга. Не защото аз ти казвам, а защото ти участва дейно в нейното

създаване. Знам, че си изненадан и, че не си очаквал докато си писал заедно с мен, че

ще станеш неин съавтор, но и знам, че идеята ще ти хареса. Това е първата книга,

писана от толкова много хора, затова и толкова много се вълнувам. Мога да усетя, че

докато четеш това се развълнува и ти, но само така човек разбира, че живее. Докато

сърцето му тупти в очакване, да срещне себе си, да познае себе си, и да се влюби в себе

си. Толкова много искам това да се случи. Искам да се намериш измежду хилядите

редове, които запълват тези страници, да се познаеш и да се влюбиш в собственото си

отражение.

Но първо искам да ти благодаря за подкрепата, която получих от теб, докато пишех и

публикувах творбите си в интернет. Благодаря ти, за всички откровени коментари, които

ми даваха повече яснота и насока в разсъжденията. Благодаря ти, за всички отправени

благодарности, които изпълваха сърцето ми с любов, и които ме караха да летя, окрилен

от невероятната й сила. Благодаря ти, за признателността от труда, който полагах

ежедневно, и който ме развиваше и крепеше по Пътя. Благодаря ти, за всеки един

прочетен ред, за всеки един прочетен докрай материал, и за всяка една споделена

мисъл, които допринесоха за запълването на това информационно поле, което аз нарекох

Не-Ум, и което благодарение на теб получава живот. Защото ако те нямаше теб, не би

могъл да съществува и Не-Ум, такъв какъвто е. Дори и един коментар да беше спестил,

сега той щеше да бъде различен, нямаше да е това, което е.


2 2

Затова ти благодаря още веднъж, за всичката прямост и откровеност, за Божествената

намеса, която градеше и съхраняваше идеологията на Не-Ум – просто да бъдеш. Но...

...в началото беше само идеята...

Сещаш ли се как се ражда една идея? Ражда се в един единствен миг, но преди това, тя

зрее несъзнателно в ума достатъчно дълго време. Само чака подходящ момент и

ситуация, за да се прояви в някаква форма. В началото идеята е несъвършена, все още

малка, незначителна и уязвима, но нашата най-голяма радост е, че я има.. Дали идеята

ще се развие, дали ще осъществи пълният си потенциал зависи само от нас, защото в

самото начало, дори всяка една нова мисъл е способна да я погуби. Това е точно, като да

отгледаме нашето малко дете, така крехко, уязвимо и несъвършено, както една току що

появила се идея. Трябва да се грижиш много внимателно за него, да го даряваш с много

любов и внимание, да бдиш над него ден и нощ, и да не спираш да мислиш за неговото

здраве, за неговото бъдеще, за неговия живот. На една велика идея трябва да се гледа

по същия начин. Ако искаш да я запазиш жива, трябва да я обгрижваш и да я даряваш с

достатъчно внимание, за да не угасне съвсем млада и нереализирана. Превръща се в

начин на живот, точно като да бъдеш родител. Оказва се единствения ти избор. И това е

прекрасно, защото живота придобива смисъл - качествено ценен смисъл. Ако гледаш на

идеята, както един родител гледа на детето си - тя има бъдеще. Защото нито един

съзнателен родител, не би се отказал от своето дете. Така и нито един вярващ, до

мозъка на костите си, в успеха на своята идея човек, не би се отказал от нея, защото тя е

придобила значимост, равна на смисъла на живота му. Не можеш да казваш, че си добър

родител - трябва да покажеш, че си такъв. Делата трябва да говорят сами за себе си.

Така е и с добрите идеи. Да говориш, че идеята се развива добре, не е достатъчно,

защото тя има собствен път, както едно дете има собствен живот. И ако идеята живее

сама за себе си, както детето изгражда собствена личност и индивидуалност, половината

работа е свършена. Значи си добър родител, грижиш се добре за смисъла на собствения

си живот. За онова, в което си избрал да влагаш почти цялата си енергия, за да може да

съществува успешно и пълноценно.

В началото винаги съществува само идеята. Бог е имал идея да сътвори света, защото е

знаел как да се погрижи за него - т.е., за себе си. Аз създадох Не-Ум, защото знам, как да

се погрижа за него - т.е., за себе си. Реших да се огледам отстрани, както Бог е искал да

се огледа в себе си. Оставих вътрешният си свят да излезе навън, за да мога да се видя

от позицията на наблюдател. Както Бог е решил да сътвори Вселената, като се е

разпилял на безброй малки частици, за да се погледне отстрани. Така и аз исках да се

видя, в отражението на своите мисли, запечатани в безброй думи запълнени с енергията

на тези мисли. Използвах теб, за да кажа някои неща на себе си. Назовавах теб, но имах

предвид мен. Казвах „Ти”, но имах предвид „Аз”. Но ти не се сърди, защото аз ти дадох

шанс да видиш себе си, като използваш мен. Докато четеше мен, ти виждаше себе си. Но

докато четях себе си, аз виждах и теб. Знам, че ти е трудно да повярваш, но попитай Бог,

Той знае всичко. Знае как се прави. Нима забрави кой измисли цялата игра?


3 3

Правилата на живота са такива. За да видя себе си ми трябваш ти, и за да видиш себе си,

ти трябвам аз. И ако не можем един без друг, значи никога не сме били отделени. Винаги

сме били заедно, просто пръснати частици пустота в пространството, което Бог използва,

за да се огледа. И ние спазваме същите правила, защото когато говорим за Бог, ние

говорим за себе си.

И така, първо беше идеята. Роди се съвсем неочаквано, но не и ненавременно. Търсих я, копнеех я, желаех я, и тя се появи точно когато трябваше. Появи се от желанието, от чистата мисъл, от мисълта за любовта.. Само тази мисъл, може да е съзидателна. Само когато обичаш, можеш да създаваш през висшето си Аз, разбирай, чрез Бог. И така се роди идеята „Не-Ум”, сътворена през очилата на любовта..

Любов ли е? от Не-Ум на 17 март 2011 г. Ако обичаш някого, ставаш алчен и за неговата любов. Очакваш да те обича, колкото и ти него. Започваш да го обгрижваш прекалено много. Но колкото повече го обгрижваш, толкова повече изчезва Любовта. Казваш си: „Уреди нещата така, че да е още по-близо“ – и изглежда, че става точно така, но някъде се получава пробив и Любовта започва да изчезва. Като че ли се стича в бездънна яма. Опитваш да запълниш пропаста с твоето безгранично внимание, опитваш всичко, даваш си време, но разстоянието между двамата не спира да расте. И колкото повече заграждаш, толкова повече започваш да губиш. В момента, когато вече си на прага да се откажеш и покажеш своето колебание към предишното намерение, другия като че ли полудява. Егото му започва да усеща какво е загубило. Това не е жажда за Любов, това е Его изпуснало вниманието. Любовта е нещо спонтанно, Тя просто се случва. Връхлита те като ураганна буря. Не ти оставя време за никакви сметки и изчисления. При нея условностите липсват и Тя създава едно собствено пространство, в което съществува и се развива, в тотална медитация и релаксация. Ако почувствате напрежение в Любовта, то това не е Любов. По-скоро е ревниво Его, ориентирано към притежанието, и всичко става една игра, между две егоцентрични личности.

А истинската Любов…, Тя е нещо друго. Тя е просто момент, един безкраен миг, в който

двама влюбени се реят свободно в необятното му пространство. И когато следващият

момент настъпи, той не е следващ, за теб той е същият, за да изпиташ тази красива и

струваща ти се безкрайна Любов. И другият човек не е вече друг – Той си Ти и Ти си Него.

Енергията ви прелива един в друг и ума го няма, неговата намеса се е стопила в

бездната на Любовта. Тя изгаря всичко около себе си, заради това е и толкова опасна. Не

всеки е толкова смел, не всеки притежава куража да се впусне в Любовта с другия, но

само другия е способен да го допълни. Неговото Ин или Ян, не може да бъде добавено

фиктивно. То е реално и винаги ще бъде търсено.

Затова моята молба е, да наблюдаваш внимателно – твоето какво е? Дали Любов е, или

просто Его…


4 4

Коментарите..

***

„... Колко фино написано, усмихва.. Много често Любовта се заглушава от Егото.., в момента, в който нахлуят претенциите... Понякога си мисля :Обичайки едно цвете, ти му отдаваш Любовта си безусловно, а то те дарява с ухание и Красота без да го изискваш... В момента, в който започнеш да изискваш от него да расте по бързо или

да цъфти обилно, твоето Его иска да го обсеби, ограби, насили - това вече не е Любов!!! Същото е и с човека.. Не е ли човека всъщност еволюирало цвете?..:)”

*

„ Историята на една любов не е важна. Това, което е важно е, че човек е способен да обича.” Х.Хейс

*

„Самото ни пребиваване ТУК и СЕГА е борба (опознаване)и осъзнаване на страха в различните му форми, а другата половина на страха е Любовта.

Ако в началото успеем да осъзнаем това, може би всичко останало ще бъде по-лесно. АПЕЛИРАМ: МОЛЯ ВИ ! ОБИЧАЙТЕ СЕБЕ СИ !”

*

„Всичко е уроци, така че като си учим уроците по Любов, след всеки изминал, ще ставаме по-добри, а егото ще се топи.”

*

„Чувствам топлина и позитивизъм в тази група. С удоволствие ще ви предоставя да "култивирате" ума ми..”

*

„Чудесна статия, Не-Ум! За пореден път чрез теб се потвърждават и моите убеждения, в случая- що се отнася до Любовта. Особено ми хареса частта, в която се

говори за Любовта като отсъствие на условности, стремеж за притежание, егоцентризъм и най - вече- без ограниченията и влиянието на ума. Любовта може би е

нещо като безметежност... Благодаря ти!”


5 5

*

„...любовта се събужда с песента на птичките - нотите им са с формата на сърчица, после поглежда към небето - облачетата са в сърцева строева подготовка..И

после.., тя продължава да твори.., дори, когато плаче - сълзите й са сърчица, когато й е студено, кристалчетата стават СЪРЧИЦА...”

*

О”Благодаря ви!”

***

...формата съдържа идеята...

Кога една идея започва да придобива форма? Когато започнеш да зареждаш нейното

поле с информация. Тогава тя започва да се гради според това с което я заредиш.

Информацията, която наливаш в идеята е информацията, на която тя ще отговаря и с

която тези, които са се докоснали до нея ще идентифицират. Разбира се, за всеки един

докоснал се до нея човек, тя ще има различен привкус, но основната информация винаги

ще представлява едно твърдо ядро със силна гравитация, около което ще се върти

цялата информация. Затова е важно идеята да бъде добра, за да образува здраво и

тежко ядро, което да е способно да придържа цялата информация около себе си

концентрирана и цялостна. Но всяка нова заредена в идеята информация има силата да

променя нейното качество, или качеството на цялото. Или иначе казано - от всяка нова

вкарана в идеята информация, зависи и нейното развитие, или нейното бъдеще..

Във Вселената всичко е енергия. Независимо дали е възприела форма или не, тя е напълно реална, и на практика нашият живот винаги е бил зависим, от правилното разпределение на тази енергия..

За енергията и ума

от Не-Ум на 18 март 2011 г.

Любовта е енергия. Гневът също е енергия. Енергията на Любовта е същата, като

енергията на гнева. Омразата е енергия. Състраданието също е енергия. Те са една и

съща енергия. Завистта е енергия, и милосърдието е такава. Всички противоположни

емоции стоят в двата края на една и съща енергия. Те са една и съща монета, но когато

монетата е паднала на едната си страна не си способен да видиш скритата. Знаеш, че е

там, но не можеш да я видиш. Заслепен от гнева, не си способен да видиш Любовта.

Обсебен от завистта, не усещаш милосърдието. Те са една и съща енергия, разликата е

единствено в честотата на трептене. Ние сме енергия! Когато изпитваш Любов, енергията

от която си съставен вибрира на високи честоти.


6 6

Съответно, когато си гневен трептиш нискочестотно. Така е и с останалите емоции,

движещи се от единия край до другия противоположен през целия ни живот. Енергията

винаги е една и съща, и нашето благосъстояние зависи изцяло от интелигентността на

управлението й.

Какво се случва, отвътре – навън:

Когато се разгневим от някой външен фактор – което винаги е така – енергията ни,

провокирана от мислите, започва да понижава честотата си на вибрация. Това на свой

ред променя химията в нашето тяло. Когато качеството на химията в нашето тяло се

промени негативно, това се отразява на емоциите ни, тялото реагира, и ние ставаме

невъздържани в проявите си. Ако успееш да контролираш емоциите си, и на физическо

ниво да не проявиш тази невъздържаност, това не означава, че химията в твоето тяло не

е променила своето качество, и вибрацията на свой ред не е понижила честотата си.

Отвътре „вриш“, но отвън изглеждаш спокоен. Това не е съвсем здравословно.. Потиснал

си емоция, която е трябвало да бъде освободена. По този начин химията, съответно и

вибрацията в тялото, ще имат зелена светлина да се балансират отново. Заради това,

когато изкрещиш или удариш нещо, когато си много ядосан и освободиш по подобен

начин напрежението в себе си, се чувстваш много по-добре минути след това. Но има и

друг начин за постигане на този баланс, без да е нужно да се стига до подобен

невъздържан и несъзнателен изблик на агресия.

Понеже цялата реакция, която описахме започва след намесата на ума и неговото

решение в самата ситуация, крайният изход зависи от неговата настройка. Ако усетиш, че

ума ти започва да акумулира гняв, на базата на аргументите, които образно нарежда,

понякога за по-малко от секунда, имаш възможността да промениш това още в

следващия момент с помощта на напълно противоположни мисли. Опитай! Когато усетиш

всичко това, опитай да настроиш мислите си позитивно. Това ще помогне вибрацията ти

да запази честотата си на трептене, а химията ти да остане непроменена откъм състав. И

тогава проявление на негативна емоция на физическо ниво ще липсва, поради

стабилното състояние в по-фините нива на твоето тяло. Тази техника ще спомогне за

подобряване на твоето ментално състояние и така, ще подобри живота ти значително.

Нужен ни е балансиран и уравновесен ум, отстояващ на ежеминутните атаки идващи от

заобикалящата ни среда. Умът е основният критерий за нашето благосъстояние. Той

трябва да се намира в добро състояние, за да се чувстваме в хармония със себе си, с

останалите хора и със всички създания, които по съвсем обективни причини съществуват

в живота ни. Златният ключ е в трансформацията на нашият ум.


***

„Който успее да надрасне това и стане ЕДНО, а не две взаимно отхвърлящи се части, ще превърне живота си в съзидание, а себе си в БОГ.”


7 7

*

„Има три типа хора. Първият включва онези, които приличат на букви, издълбани в скалата. Те лесно се гневят и задържат в себе си гневните мисли за дълго време. Вторият тип включва онези, които приличат на букви, написани върху пясъка. Те

също се разгневяват, но гневните им мисли бързо се разсейват и преминават. Третият тип са онези, които са като букви, написани върху течаща вода. Те не

задържат мисли в главата си. Те оставят ругатните и неделикатните клюки да отминават незабелязано. Съзнанието им е чисто и необезпокоявано.” Из Учението на

Буда.” *

„За всяка минута на гняв, губите шестдесет секунди на щастие". Ралф Уалдо Емерсон”

*

„За каквото и да си помислиш, помисли обратното, Ошо По-кратко не може да се обясни балансиране на състоянието на ума”

*

„Харесва ми , всичко идва със старание и желание…” *

„Прекрасно..! Благодаря:))))Обикновено точно така се справям с негативните емоции…:)))Благодаря..! Бъдете много здрави всичкииии!:)))”

***

Намерението е Сила, и този, който изпозва тази Сила, се превръща в майстор на Живота..

Силата на намерението от Не-Ум на 19 март 2011 г. Намерението е енергия. Силна енергия. Проявлението на дадено намерение доказва

силата на тази енергия. Възможността човек да влияе на събитията само чрез

намерение, разкрива още една част от безпределния му потенциал. Единствената пречка

намерението да се осъществи и прояви в действителност е страхът. Преодолял страхът

си човек, владеещ енергията на намерението с лекота подрежда ситуациите в живота си,

и среща само разбирателство и хармония навсякъде по пътя си. Но намерението трябва

да е чисто, добронамерено и изпълнено с Любов. Да бъде в резон със Вселенските

закони, създадени върху принципите на Любовта. Ако намерението ти е доброжелателно

и не-егоистично, ако с цялото си същество искаш да помогнеш на другия да изпита поне

малко от това, от което се нуждае в този момент, ти можеш да му предадеш енергия и

това да се случи само с намерение. Ако ти си абсорбирал в себе си високи вибрации,

можеш да споделяш с другите част от своето вътрешно състояние.


8 8

Сигурно сте забелязали, как хора могат само с присъствието си, да отегчат обстановката

или пък да я нажежат, особено, ако помещението е малко… Правят го несъзнателно, но

това се случва. Разпръскват насъбралата се в тях нискочестотна енергия от мисли и

чувства завладели съществото им. Ако това са ваши близки или хора, които са постоянно

във вашия живот и ежедневие, вие притежавате потенциала да променята нещата само с

вашето намерение. Ако вашите енергии са високочестотни, може да накарате човекът, да

се почувства много по-добре. Просто ще му споделите от вашата енергия и дори не е

нужно той да знае това.

Как?

Например, случва се така, че ваш приятел, който често виждате, но трудно разбирате, не

само интелектуално, а и душевно, опитвате и опитвате, да му дадете мъдър съвет или

пък решение, което да го избави от неговите неволи… Но все така става, че той не чува

или пък просто не иска, а и да иска не може да разбере, защото вашият опит си е ваш

опит и на него не му говори абсолютно нищо… Какво да се прави, думите често остават

празни, и не само децата са неспособни да разберат значението им понякога. И така,

човека се нуждае от повишаване на благосъстоянието, нуждае се от творчески импулс, от

силна енергия…

Ако е възможно, бъдете по-близо до него. Останете в състояние на не-ум, и започнете да

абсорбирате в себе си високочестотни енергии, като Любов, Благодат, Радост, Щастие..,

просто си припомнете тези чувства и ги открийте в себе си. Когато започнете да ги

усещате, значи сте готови да ги предадете. Нека бъде една безмълвна молитва спрямо

този човек. Кажете си: „Нека бъде мир за този човек, нека бъде радост, щастие и

благодат” – пожелайте му го с цялото си същество, предайте състраданието и Любовта,

от които се нуждае. Защото той се нуждае от вашата съпричастност, а тя означава

разбиране, дълбоко разбиране и приемственост. Но най-вече се нуждае от повишаване

на енергийния си капацитет. Нуждае се от по-високи вибрации и единствено вашето

силно позитивно намерение, може да помогне на един човек, не вашите думи,

независимо дали са успокояващи или добронамерени. Да, звукът е важен, но не самите

думи, а честотата на вибрацията споделена с тези думи. И ако сте настроили себе си по

този начин, няма как човека да не усети повишаване на благосъстоянието си в момента –

вие може да бъдете неговия временен катализатор. А това е наистина хуманно дело. Ако

се концентрирате в предаването на Божестваната енергия съществуваща във вас, ще

започнете да го забелязвате и в околните. Всъщност те са единственият измерител на

вашето вътрешно състояние. Ако срещате разбирателство и приемственост, радост и

благополучие, това сте вие, не другите. Те просто ви отразяват, такива каквито сте. Така,

че ако навсякъде около вас е хармонично спрямо усещането ви, а вие не осъзнавате как

го правите, не спирайте, просто го правете. Вие обичате. Ако навсякъде около вас цари

хаос и егоизъм.., обърнете внимание какво става в самите вас. Започнете да повишавате

вибрациите във вашето същество с помощта на положителни мисли, и с внимателно и

съзнателно отношение спрямо другите. Това вече ще бъде намерение – силно

намерение.


9 9

Искате да се отнасят към вас, с нужното уважение и внимание, направете го и вие, не

чакайте някой да го направи първи. Бъдете вие човека. Това вече е проявление на

намерение. Вие сте пълният потенциал. Можете да влияете на събитията и ситуациите,

на хората и животните, отвътре и отвън, и то само с помощта на едно чисто намерение.

Не го правете с егоистични и недоброжелателни цели. Това ще се окаже просто

бумеранг, който ще се върне при вас. Така е и с доброто намерение. Има същия ефект.

Правете нещата с добро намерение ориентирано към крайния резултат. И нещата ще се

случват. Не само за вас, но и за всичко живо около вас. Нали това е и вашето

намерение..?


***

„Това, за силата на намерението много ми допадна, смятам да го използвам...” *

О„Това просто работи безотказно, стига намерението наистина да бъде чисто. Предавайте енергия с помощта на намерение, само на ваши близки хора и следете

състоянието си. Ако чувствате отпадналост, отдавате прекалено много, за сметка на консумиращия. Контролът е тънък момент и се изисква интелигентност, като

всяко друго нещо на този свят.” *

„Това което всеки от нас излъчва се усеща... Осъзнато или не. А когато ушите са готовида чуят, ще се появят устните, които

да ги напълнят.”

***


10 10

Доверието е висша форма на Любов. Ако твоето доверие е замърсено със съмнение, тогава може да се довериш на Любовта..

Съмняваш ли се - Довери се! от Не-Ум на 21 март 2011 г. Ако се съмняваш в някой – довери му се! Трудно е да се приеме, но е още по трудно, да

се направи… Ако някой близък те моли за това, а ти отказваш да се довериш, то

причината е ясна – минало… И то ти шепне постоянно, не можеш да го заглушиш, а

вероятно и не искаш… Но ако можеш да погледнеш, къде е твоето място в това минало,

може да ти стане ясно, а не само да си мислиш, че всичко ти е ясно. Твоето участие е там

и се нуждае от чист ум за да бъде разбрано, да бъде осъзнато. Още тогава ти си казал –

доверявам се! И си го направил. Доверил си се, къде тогава е проблема? Проблемът е в

разбирането за това, що е то доверие.

Доверието не е рамка в която да го сложиш. Доверието значи свобода! Доверието е

пространство, в което ти даваш свобода на другия, да избира. Доверието не е обещание

– Доверието е съгласие. Доверието е приемане, не осъждане. Но ние правим точно това

– осъждаме, когато нашето „доверие“ не е оправдано. Квалифицирали сме го като

договор – а то не е това. Ако аз кажа на моята половинка: „Имам ти пълно доверие“, това

означава само едно – Прави това което чувстваш! Не ти слагам прегради, в които ти

трябва да се движиш, и ако прескочиш, значи ще си ме предала. Ако реша, че е така, то

това не е било доверие – било е канон. Нищо повече от правило, което трябва да

спазваш. Това не е никакво доверие. Ако си решила да направиш нещо, аз трябва да го

приема – това е доверие. Решила си да направиш това, което си – добре. Има си

причинно-следствена връзка за това, и аз съм там. Аз също участвам, и е нужно да

приема случилото се.


11 11

Длъжен съм да разбера каква е и моята роля във всичко това, преди да реша да те

осъдя. Ако съм ти казал: „Доверявам се“, значи съм казал – „Следвай себе си“. Това

разбирам аз под доверие. Съмнението, не винаги е нещо лошо, но не трябва да се бърка

със съмнението, което те кара да израстваш – със съмнението, което руши доверието.

Ако можеш да се довериш, значи можеш да обичаш!


*** „Не искам страст, а отворени очи – доверие.”

*

„Доверието е всъщност Любов, защото да обичаш означава да даряваш свобода на всичко и на всички.”

*

„Имам ти пълно доверие”

***

Приглуши ума, за да чуеш сърцето..

Премини от ума към сърцето! от Не-Ум на 25 март 2011 г. Искаш да направиш добро, но така се случва, че правиш зло. Искаш да спечелиш, но

губиш. Искаш да обичаш, но не можеш. Самото търсене на любов те прави

непривлекателен и напрегнат. Отговорността на победата може да те изнерви, и да

загубиш. Правиш нещо с идеята да помогнеш, но в резултат нараняваш. Подобни

несъответствия показват дълбоката диалектика на съществуването. Градивността е

заложена в парадокса на диалектиката.

Когато притискаш нещо да се случи, на практика го отблъскваш. В такива моменти

съзнанието ти е стеснено – фокусирано. Умът винаги фокусира и стеснява съзнанието,

докато медитацията го разширява. Само медитативен ум е в състояние да преодолее

диалектическия закон. Самото състояние на релаксиран и необременен ум позволява

действието и следствието, да бъдат в синхрон с желанието и намерението – тогава те

идват от сърцето. Прилагаме стотици похвати, за да постигнем желания резултат, но

много често се получава противоположното. Това е така, защото всичко идва от ума, а не

от сърцето. Умът винаги опитва да контролира и манипулира процеса, и се интересува

единствено от резултатите. Но ако намерението ти е заредено с любов и съпричастност

тогава, ще бъде в резон със вселенските закони, и законът за диалектиката автоматично

би станал подвластен. Това е един чисто „земен“ закон.


12 12

Ако трябва да обичаш, значи това е идея на ума. Любовта ще остане мираж. Ако

чувстваш, че обичаш – каквото и да е – значи не трябва да правиш нищо, защото то вече

се случва. Ако трябва да спечелиш, значи вече си загубил. Ако даваш с идеята да

получиш – даваш напразно. Това, което ще получиш няма да те удовлетвори. Затова

бъди в момента. Съществувай в момента – празнувай момента! Идеите са продукт на ума

и попадат под ударите на диалектическия закон. Ако с цялото си същество бъдеш в

настоящия момент, тогава ти си просто инструмент на Бог, и Той може да протече през

теб. Божествените неща се случват на човекът, който умее да държи ума настрана, да го

използва само при необходимост. В действителност това се е превърнало в изкуство,

което владеят малцина. Само те са способни да градят отвъд законите на диалектиката.

Можеш да бъдеш един от тях, ако слушаш тихия шепот на сърцето си.

Ако искаш да си по-близо до Божественото, стой по-далече от ума. Повече чувствай, по-

малко мисли. Или – премини от ума към сърцето.


***

„Сърцето никога не те прилепва към Красотата... Сърцето единствено се отваря за

Красотата.... но Умът е този, който ражда пристрастеност и прилепване, затова

страдаме... Грешно ползваме ума .... той е просто антена, която трябва да предава

сигнали на Сърцето....Често Ума поробва Сърцето чрез товара на изкривяването....”

*

„Всеки си има една камбанка, която започва да алармира, когато кривнем в грешната

посока....само трябва да я чуем, но понякога шума от света наистина ни пречи.”

*

„Лелееее, как те намерих Не-Ум? Точно ти ми трябваше в този момент. Благодаря ти, че те има! Ще послушам сърцето си...”

*

О„Наречи го интуиция.. Винаги слушай сърцето си, то никога не лъже:)”

***


13 13

Този, който е разбрал, че е нещо повече от физическо тяло, е направил стъпка към проникновението за живота и смъртта. Но това е малка стъпка, в посока, безкрайно дълга и неясна. Този, който съзнава това, не ще се загуби, а онзи, който бърза през глава, много пъти ще се връща на същото място..

А ти наистина ли си духовен?

от Не-Ум на 28 март 2011 г.

Задавали ли сте си въпросът, какво точно означава да си духовен? Аз си го задавам

понякога, и ще споделя наблюденията си с вас.

Да си духовен означава да си религиозен. Но да си религиозен, не означава да си част от

нечия религия. Всички религии и техните разклонения са съставени от догми. Истински

религиозният човек не служи на догми. Неговата религия трябва да отговаря на неговата

същност. Той изгражда индивидуална религия, която да олицетворява собствените му

разбирания.

За да стигне до своята същност, човек става духовен. Но да си духовен не означава да си

отделен. Много хора разбират духовността погрешно. Мислят, че да си духовен, означава

да си затворен в себе си. Това съвсем не е така. Да си духовен означава да си отворена

врата, и всички проявления на Бог да имат възможност да се докоснат до теб, и ти да

усетиш тяхната същност. Духовният човек служи на собствена религия и там няма

правила. Нима в състраданието може да съществува разграничение? Нима в Любовта

към съществуването може да има ограничение? Духовният човек обича истински. Ако

съществуват аргументи за твоята обич – ти не си съвсем духовен. А човек иска да бъде

духовен. Защото изпитва нужда да вярва. Затова има и толкова много религии.

Основното, което дава сила на човек да съществува е неговата вяра. И конспираторите

се възползват от това. Много добре знаят за тази човешка слабост, и ни подават сламка

за която да се хванем. Това не ми се струва много духовно… Казват ни, че ще получим

изцеление или просветление само, ако се движим по техните канони. Бог няма подобен

промисъл.

А ти наистина ли си духовен?

Един ден всеки прибягва към духовността, няма значение как, но усещането за търсене

на нещо повече с възрастта, не спира да расте. Колкото е по-близо смъртта, толкова по-

силно търсим духовността. Това наистина изглежда нормално, но защо търсиш

духовността, след като наближи смъртта? Кой се страхува от смъртта? Нима Душата се

страхува от смъртта? Не – Тя е безсмъртна. Тогава кой? Може би вече се досещаш…

Жаждата ни за живот е толкова силна. В духовното често се говори за прераждания и

инкарнации, в ново тяло тук на земята. Едва ли на някой му харесва идеята, че един ден

просто ще умре и след него няма да остане нищо. Ако е така този човек наистина е

безсмъртен, защото не се страхува от смъртта.


14 14

Но понеже всички ни е страх, предпочитаме да вярваме на теорията за прераждането. Но

това също не ни удовлетворява. Толкова сме привързани към настоящото Аз, толкова

много неща още имаме да свършим тук, толкова много идеи, толкова много мечти биха

останали неосъществени.. Тази болка не може да превъзмогнем, че все пак сме останали

нереализирани.

Духовност означава дълбоко приемане. Да приемеш света – такъв какъвто е. Да приемаш

себе си – такъв какъвто си. Да обичаш безусловно и да се наслаждаваш на живота

безпричинно- това е духовност. Истински духовният човек може и да не осъзнава, че е

такъв. Тръбящият, че е духовен по-скоро му се иска отколкото е, в действителност. На

много хора им харесва повече идеята да са духовни отколкото да са никой. Егото им не е

успяло да се осъществи по друг начин и те решават да се обърнат към духовността. Но

това прави ли ги наистина духовни?

Духовността не е стремеж. Духовността е случване. Ти просто се предаваш. Предаваш се

пред Бог. А Бог е всичко, което те заобикаля. Ти се предаваш на съществуването. Казваш

си: Аз се предавам, няма да се боря повече с живота, а просто ще му се отдам. И го

правиш. Само тогава може да бъдеш духовен. Само, ако липсва идея за духовност, може

да има духовно присъствие. А ние не правим това. Не се предаваме, а се ангажираме.

Ангажираме се с идеята да сме духовни. Не искаме повече да сме егоистични. Но дали

така се случва? Дали е толкова лесно да потиснеш егото и да се развиваш духовно от

момента, в който просто решиш това да започне…?

Може би преди това си харесвал друга идея. Например да бъдеш писател, или актьор, а

може би спортист, или пък певец… А сега си решил да ставаш духовен. Може би велик

учител? Кой знае?! Умът обича да фантазира, да сънува. Това е единствената му реална

функция. А егото много обича да се храни с фикциите на ума. Само чака ума да създаде

идея и е готово да изиграе образа на тази идея. Това му е работата. Лесно е. И ти му

даваш храна. Започваш живо да се интересуваш от духовността, а тя те привлича

толкова силно… Мислиш, че всичко друго е една глупост и само развитието на Душата е

важно, но преди да стигнеш до там, трябва да прескочиш егото. А то е влязло в новата си

роля, и там е целият проблем. Затова казвам, че истински духовният човек вероятно

изобщо не съзнава това. Просто Е! А ти се движиш в идея. Идея на ума задвижвана от

егото. Както всички други идеи, които са те грабвали и си вярвал, че това е твоят истински

път. Сега си казваш: „Всичко друго беше глупост, това е нещо голямо, различно”. Да така

е, прав си, наистина е голямо. Да развиеш духовно его е възможно най-коварното, което

може да същестува изобщо. Колкото и непривично да звучи нещо като – его и

съществуване..

Не искам да плаша никого. Нито твърдя, че непременно сте такива каквито описвам, но

пък, ако някой се припознае, нека помисли много добре. Намерението ми е само, да ви

включа сигналната лампичка. Да бъдете нащрек, да си задавате въпроси и да търсите

отговори. Не може да стане нищо друго освен да развиете ново его, а да сте си мислили,

че развивате Душата. Тя се развива винаги, независимо дали съзнавате или не.


15 15

Само не правете грешката да се затваряте в себе си, и да отричате външният свят в

името на духовността. Защото тя не е това. Както писах в началото, да си духовен

означава да си отворен за всичко и за всеки.

Затова, не искай да си духовен. Просто бъди! Не казвай че си духовен. Не твърди нищо

такова, пред никого. Наблюдавай внимателно, кое е его и кое не. Научи се да

разграничаваш егото от същността. Не прави нищо драстично, а просто наблюдавай.

Бъди здраво стъпил на земята, и се развивай с малки стъпки. Защото докато гледаш в

красотата на бъдещето, огромни пропасти зеят пред нозете ти. Внимавай. Очите имат

способността да приближават обектите. Така е и със съзнанието. Може да помислиш, че

си на една ръка разстояние от целта и да паднеш в пропастта. Бавно и внимателно, не

бързай. Ще имаш много възможности, много животи. Съзнанието ни съвсем не е развило

пълният си потенциал. Защо да бързаме тогава. За къде? Предай се на живота и просто

му се наслаждавай – или бъди това, което си!


***

"Духовността не е стремеж. Духовността е случване. Ти просто се предаваш. Предаваш се пред Бог. А Бог е всичко, което те заобикаля." ...

*

„Не бива да се отрича материята, а да се приеме цялото” *

„Бог не е в църквите и в религиите. Бог е във всичко.” *

О„Човек изгражда принципи в себе си, които стават за него като религия, но те са неговото разбиране за живота, те са неговата малка вселена, в чиято гравитация се

върти всичко случващо се в неговия живот. И според закономерностите на тази микровселена той съществува - това е смисълът на индивидуалната религия.”

*

„Малко подкрепа от Ошо: 1.Никога не се подчинявай на никакви заповеди, освен ако те не произхождат от дълбините ти. 2.Няма друг Бог, освен самият живот сам по себе

си.. 3.Истината е вътре в теб, не я търси никъде другаде. 4.Любовта е молитва. 5.Да станеш "Нищо" е врата към истината. Самото Нищо е целта, средството и

постижението. 6.Животът е сега и тук.7.Живей будно. 8.Не плувай - носи се по течението. 9.Умирай във всеки момент, за да можеш да бъдеш нов във всеки момент.

10.Не търси. Това, което е, Е. Спри и виж.”

***


16 16

Само непринуденото творчество, може да притежава искрата

възпламеняваща Истината. Защото творецът е просто инструмент в

ръката на Бог, и така неговите творби стават Божествено проявление.

Творчеството е най-висшият човешки потенциал, изразен в някаква форма,

която носи в себе си усещане за безформеното. Усещане за красотата,

изяществото и мъдростта на Бога в нас и неговата безгранична Любов, която

ни е дарила с живот. Ако искаш да срещнеш Бог, бъди готов да..

Да срещнеш себе си

от Не-Ум на 01 април 2011 г.

Аз вечно търсех, не намерих, но спрях да търся, и намерих,

намерих този, който търси, защото друг, то просто няма!

Но вечно търсим, да намерим, някой друг, та за да видим,

че и като мене други има, не съм Аз, просто глас в пустиня!

Аз го гледам, той ме гледа, себе си да припознаем,

за да осъзнаем, че един го има – не двама!

Другият е просто, огледален образ свят,

и без него ний не можем, себе си да видим в цвят!

Ако той го няма зная, ще съм една вълна в безкрая,

вибрираща във тишина, без да има с кой да споделя!


17 17


***

„С малко думи красиво изказано! Споделено! Човек се чувства прекрасно, когато намери и припознае!”

*

„В казаното всеки открива себе си...” *

„Красотата е в това, че имаме привилегията да живеем” *

„Хубаво е когато срещнеш себе си, и разбереш, че си мислил някога, че се познаваш” *

О„Ние се променяме със всеки миг. Откриваме се и се загубваме непрекъснато, това е потока на реалността, тя се движи безспир. Ние се срещаме във свеки миг и се опознаваме в него. Това е един безкраен процес. И точно в това е красотата на

същестуването. В противен случай, би било ужасно скучно..”

* „Който търси – намира..”

*

„Който търси е на вибрацията на липсата - вселената не откликва на тази вибрация. Вселената откликва на вибрацията на Изобилието. За това тези, които търсят

Любов не намират, намират я тези, които се чувстват влюбени в самия живот. Тези, които преследват богатството не забогатяват, забогатяват тези, които се

чувстват богати с това, което имат. Просто е - търсенето означава липса, а това противоречи на Вселенските закони. Спри да търсиш, остави се на Вселенската

промисъл и изживявай с усмивка всяко Тук и Сега. Тогава ще получиш много повече отколкото някога си си представял :)”

***

Освободи се от егото, превърни го в искряща Светлина. Само така ще

познаеш Божествената Любов, която живее в теб и чака да бъде споделена..

Превърни Егото в Светлина! от Не-Ум на 02 април 2011 г.

Две Его-та размишлявали върху Любовта. Били сигурни, че добре познават Любовта, и мечтата им да изразят себе си чрез нея, била точно като на дете, копнеещо да полети заедно с птиците. Едното Его притежавало типично женски черти, другото - мъжки. Женското Его разсъждавало на глас, колко е красиво и привлекателно, и как всички мъжки Его-та са пленени от неговото великолепие и неподправеност..


18 18

Мъжкото Его на свой ред - не заради завистта или нещо такова, разбира се - също решило да изрази Любовта, която чувства в себе си на глас:

- Моята Любов е най-ярката светлина на света! Казало то.

На женското Его обаче му се сторило, че това твърдение, повече би утивало на самото него, но искало да бъде оригинално и с присвита уста изрекло:

- Моята Любов е най-всеотдайната на света!

На мъжкото Его му се приискало и неговата Любов да бъде най-всеотдайната на света, но това твърдение вече принадлежало на женското Его и То с притаена злоба в гласа си отвърнало:

- Моята Любов е истински неубословена!

Женското Его вече леко почервеняло от злоба, понеже му се сторило, че това може би е най-висшето състояние на Любовта, казало:

- А моята Любов е чиста и безусловна!

Мъжкото Его незабелязващо, че женското Его казва същото нещо като него, но с други думи, отвърнало бързо без да се замисля:

- Моята Любов е толкова силна, че може да сътвори нови светове, само за миг!

Женското Его решило, че не може да има нещо по-велико от това да сравниш Любовта си с тази на Твореца и изригнало:

- А моята Любов..., моята Любов е тази, която създаде теб и всичко живо на земята!

„Хей, стига толкова, прекалихте!” - Чул се гласът Божи от Небето и продължил - Не съм ви създал за да обичате! Ако притежавахте и капка Любов, нямаше изобщо да съществувате. Вашата „ Любов”, не е никаква Любов! Ако знаехте що е истинска Любов, нямаше да говорите изобщо за Нея! Щяхте само тихо да се наслаждавате, и да се движите в необятното й пространство. Тя е навсякъде, но не можете да я забележите докато шумно я обсъждате. Тя е тук, в полъха на вятъра, в миризмата на тревата, в силата на морето, в песента на птичките, в красотата на дъгата, в топлината на слънцето... А вие говорите и говорите, но не знаете как да я усетите. Не притежавате този потенциал! Затова чуйте: Вашата функция е друга. Ако ви даря с Любов, ще изчезнете за миг!

И докато последните думи Бог превърнал двете Его-та в Светлина! Най-чистата Любов, която може да съществува! Двете Его-та разбрали, що е Любовта, и че всички думи единствено могат да я покварят.

Любовта не се изрича, Тя се чувства. Любовта не се търси, просто я има. Не може да я забележиш, докато гледаш през очилата на Егото. Не разсъждавай за Любовта - Чувствай Любовта! Не търси Любовта. Тя е навсякъде - тук, сега, в този момент! Виж!


19 19


*** „Невероятно....Истинската Любов протича спокойно, тихо, необсебващо, безусловно,

неизбирателно....многопластово към всички обекти....прекрасен материал, Благодаря!!!!

*

„.... Искрено се радвам, тъй като в личностен план изпадам във възторг, защото все едно чета мислите си.... от друга страна написаното е полезно за всички ни....”

* „Развитието е невидимо, дори неочаквано....никога не знаем кога една наша дума може

да даде на някой капка от Живата Вода:)....” *

„Любовта не се изрича, Тя се чувства. Любовта не се търси, просто я има. Не разсъждавай за Любовта - Чувствай Любовта! Не търси Любовта. Тя е навсякъде -

тук, сега, в този момент! ... Не се сравнявай с другите!Ти си Любов!” *

„Истината е ,че трябва да сме като децата, те са винаги в състояние на Любов” *

О„Ума и егото не са непременно нещо лошо, това е просто невъзможно. Ума е едно много силно оръжие, изключително. Да притежаваш ум и его е невероятно, и това ни отличава от останалите животински видове, но целта е да отидеш отвъд тях, това представлява и просветлението. От друга страна егото се нуждае от грижи точно като малко дете, и човек трябва да е в хармония с него, ако иска проялвението му, да

не прави пакости:)))”

* „Аз също мисля, че егото не трябва да бъде елиминирано. Хубаво е да бъде опознато и да влезе в хармония с душата, би се получила добра връзка. Според мен точно егото ни напомня, че сме човеци стъпващи по прекрасната ни планета Земя и превърнато

его в светлина ще ни помогне да се обичаме като човеци.” *

„А как разбирам какво е началото на всичко? Поглеждам вътре в себе си и го съзирам”. Лао Дзъ”

***


20 20

Една спонтанна и искрена радост, винаги може да те накара да се забравиш!

Опитай от Божественото присъствие на Радостта! от Не-Ум на 02 април 2011 г. Всеки е изпитвал блаженството идващо от Радостта. Докато сме деца, единственото нещо, което можем да правим, е да се радваме. Жаждата към опознаването на новия свят в който сме попаднали е безгранична. Умът е все още несъзнателен и ние приемаме всичко, което ни заобикаля без капка предразсъдък. Радостта която детето изпитва, е единствената истина за него. Обгрижвано сред Любов дете, изпитва Щастието от Радостта с пълният си потенциал. А нашият висш потенциал, може да бъде изразен с една нестихваща Радост. Детето е много интелигентно. Но след като започне да възприема малко по-добре външния свят, ние започваме да го моделираме и да рушим неговата вродена интелигентност. То добре знае какво му дава Радостта. Добре знае, че тя го подмладява, обновява, кара всичко в него да танцува. Детето пуска Бог в себе си по всевъзможни начини, а ние го отдалечаваме с условностите на света, който сме създали в умовете си. Смятаме, че това е правилното и не оставяме детето да избира. А то е достатъчно интелигентно, просто му е нужно пространство, в което да може да се развива свободно. Да прави всичко онова, което интуицията му подскаже. Да осъществи пълният си потенциал. А детето такова каквото е, може да изпитва единствено Радост и Любов. Всяко дете родило се на този свят е истински творец. Всички сме били творци, преди да ни научат да мислим логически, за да сме способни да се „оправяме“ в днешния свят. Това е толкова жалко. Ако оставим детето да се развива творчески, може би егото, такова каквото го познаваме, дори нямаше да съществува. Когато си радостен си жизнен и пълен с живот. Всяка клетка, всяка фибра в твоето тяло танцува под ритъма на божествена музика. Илюзията, че тялото е твърдо, се разпада в присъствието на Радостта. Ставаш едно флуидно същество – течеш като река! Бог тече през теб, и ума го няма, съществува само Радостта. Усещаш ли тревогите си в Радостта? Опитвал ли си се да мислиш във смеха? Бъди достъпен за Радостта, откъдето и да идва тя. Не я отричай, не я осъждай. Ако Радостта се проявява чрез усещанията на тялото ти, значи Бог чука на вратите на тялото. Когато се храниш, усети Радостта от храната, не бързай, наслаждавай се – това е Бог. Ти поглъщаш Бога! Понякога, просто докато слушаш музика, може да се почувстваш много щастлив – това е радост чрез ума. Когато гледаш цвете, без да го докосваш и да влагаш ума си в наблюдението, идва момент на блаженство – нежна, тиха, дълбока благословия – тази радост идва от Душата. Това са различни проявления на Радостта. Радостта отнема от егото, а страданието го засилва неимоверно. Времето на страданието е много уплътнен момент на егото. Страданието създава его, а Радостта го отнема. Заблуждаваш се, че когато си нещастен, си “ти”, а когато си радостен, не си. Но всеки миг на Радост, е в състояние да те накара да се забравиш. Затова, не се страхувай от Радостта, тя не е нещо непривично, несериозно и неприлягащо на твоята личност. Мислим, че Радостта е характерна само за децата, а ние трябва да сме сериозни и замислени върху належащите „проблеми”, които никога не свършват, и не ни остава време да сме радостни… Значи нямаме време за живот! Къде е смисълът тогава да живеем, ако нямаме време за живот!? Ако си способен да влагаш Радост във всеки миг, във всяко движение, във всяко действие в ежедневието, ти живееш пълноценно.


21 21

Ако това, което вършиш – дори и най-дребните неща – не ти доставя удоволствие, кара те да потискаш, и те обърква в мислите, значи просто се разхождаш на сън. По-скоро си машина, отколкото човек. Влагай радост в това, което вършиш. Опитай, дори за ден да бъдеш усмихнат и жизнерадостен и ще усетиш разликата. Наблюдавай какво се случва. Отдай внимание на всяка една ситуация и опитай да останеш радостен в нея. Остани с Божественото присъствие на Радостта, колкото се може по-дълго. Тя може да те трансформира. Да стане твоят Бог – твоята лична религия! Коментарите..

*** „Това е страхотно!”

*

„Това е истината - да бъдем като децата. Да живеем в Радостта.”

***

Забрави за своето така познато „Аз”, и се остави на природата да влезе в теб. Само тогава, ще бъдеш способен да познаеш, и своето Висше Аз.

Да се сприятелиш с птичка от Не-Ум на 04 април 2011 г. Обичам да се разхождам в морската градина. Самата разходка се превръща в медитация. Не мисля за нищо, просто се опитвам да се слея със заобикалящата ме среда.. С природата, със съществуването, с изначалното битие. Опитвам се да комуникирам със всичко наоколо. Знам, че когато човек не комуникира с нещо това не означава, че то не комуникира с него. Съществуват най-различни създания от различни нива на съзнание, които са в постоянна комуникация с нас, но не им обръщаме внимание. Да, в много от случаите те са незабележими за нас, поради различието в размерите, но най-вече заради ниското качество на възприемане на нашите сетивни органи. В главата ни е прекалено шумно за да ги забележим и това е конкретната причина. И така, един слънчев зимен ден, аз правех поредната си разходка в морската, когато вървейки по една от алеите намираща се съвсем близо до морето, усетих как една малка горска птичка ми подсвирква. Да, тя търсеше комуникация. Опитвали ли сте се да се сприятелите с малка горска птичка? Трябва да си много „празен” и тих за да усетиш тази комуникация. Вероятно сте опитвали да се сприятелите с домашни любимци, или с бездомни кучета или котки, да спечелите тяхното доверие, но с горска птичка… Аз бях достатъчно тих и имах късмет да доловя тънката вибрация идваща от това прекрасно създание. Беше кацнала на едно малко дръвче, което имаше само голи клони заради сезона. Приближих се. Бавно. Знаех, че ако направя някакво рязко движение птичето ще отлети и всичко ще бъде загубено. За това гледах да съм много внимателен. Приближих се на около два метра от нея. Тя сменяше гарда постоянно и въртеше глава оглеждайки ме. Опитах да се отпусна така, че поведението ми да стане благоприятно за комуникация, тъй като тази малка птичка усеща и най-фините вибрации.


22 22

Намерението ми бе чисто и в това нямаше никакво съмнение, но птичката е горска, крехко и недоверчиво създание. Пристъпвах леко, а тя подскачаше от клон на клон издавайки прекрасни звуци. Помислих си, ако протегна ръка, ще избяга. Не го направих, не исках да рискувам доверието й. Приближих се съвсем близо като не я изпусках от поглед наслаждавайки й се. Пренастроих цялата си енергия към тази малка горска птичка в чисто и приятелско намерение. Разбира се тя усети това, усети че съм медитативен и не искам да и причиня зло. Птиците нямат емоции, те са завършени, тяхната еволюция е приключила и те са осъществили пълният си потенциал. Разбира се птичката не ме допусна по-близо от метър, преминаха хора покрай нас и тя започна да кръжи наоколо, като не спря да ме наблюдава докато не се отдалечих, може би самото място и харесваше. Контакта и хареса, но повече и харесва свободата, едва ли искаше да я рискува. Всичко комуникира с нас, но не и ние с него. Мислим, че всичко на тази планета ни принадлежи по презумпция и е длъжно да ни се подчинява и да се съобразява, като че ли ни е задължено с нещо. Но това не е така. Ние сме най-заблудените и това личи добре от състоянието в което се намираме самите ние и планетата която обитаваме. Време е да се замислим, време е да се събудим и да обърнем внимание на „дребните” неща. Тази кратка неочаквана среща ме зареди с енергията на съзиданието, и ме дари с поредната опитност в живота. Всичко е едно – организъм в организма -, и колкото по-бързо осъзнаем това, толкова по-бързо, ще постигнем мира и хармонията за които само сляпо мечтаем.


*** „Поражда умиление и ми напомни за "обратната Еволюция"....тънката нишка на

Божествеността свързва всички ни в Необятната Вселена....”


23 23

*

„Тази свързаност е първопричинна и всеобхватна, тя е началото и края, голямото и малкото, точката и безкрая. Ако има проблем изобщо, то това не е, че не сме

свързани, а че сме забравили, че сме ...” *

„Това с Нишката ми припомни една игра от детството....свързва се тънка нишка между две кутийки и се получава импровизиран телефон....та... ако нишката е

изпъната сигнала не се губи, но ако нишката е пречупена някъде, или завързана, или прекъсната....сигнала се губи....така е и с Божествения сигнал към нас....ако сме

нехайни към тънката нишка губим връзката със Сигнала....” *

„ ...И често тъй излиза в този свят: по-лесно е да си приятел с непознат... :))”

***

Не слушай онзи, който вика и вечно ти се кара. Слушай тишината - тя е тиха, но е права..

А ти чуваш ли този глас? от Не-Ум на 05 април 2011 г. “Най-опасният враг се крие там, където никога не поглеждаме”. Kазал гo e Юлий Цезар преди около 2000 години. Не знам какво точно е имал предвид, но интерпретацията на тези думи отнасящи се до Егото, са неоспоримо точни и конкретни…, за съжаление.


24 24

Никога не поглеждаме вътре в себе си, никога не признаваме грешките си, трудно ни е да кажем „съжалявам” или „сбърках, ти си прав”. Егото не обича това, не понася това – то е гордост. Егото се стреми към перфекционизъм, към съвършенство и безупречност. То е най-големият ни враг, но ако го наречем така сме обречени, да загубим тази своеобразна война, защото това означава да се изправим буквално.., срещу себе си, или това, което смятаме, че сме. Кой може да победи себе си? Какво може да стане, ако блъскаш главата си в стена, кой може да пострада повече? Дори и да осъзнаваме, че Егото контролира живота ни, или по-лошо – живее живота ни – не сме способни да направим каквото и да било! Нима? Добър вариант е да сключим примирие с него и да си съжителстваме безпроблемно във физическия свят. Да играем ролите, които ума създава, а Егото изиграва, без да се съобразява изобщо с нас… Мм?! В действителност Егото е процес, съществена част от еволюцията на човека. Човекът е имал нужда да притежава Его, за да придобие индивидуалност пред останалите, да се отличи и да се защити. Първоначално То е било, нещо като защитен механизъм. Но в течение на времето този процес става неконтролируем и Егото взема връх над човека, и на практика краде живота му, установява контрол над него, и този процес става необратим. Но какво да се прави, това е факт. Има ли някакъв начин все пак? Някаква надежда за съзнателен живот? Живот без Его? Надежда има, знам. Има светлина, способна да победи всяка тъмнина. Знам това – та нали живея, чувствам, разсъждавам, съществувам… Живот без Его е възможен, но за да превземеш врага, първо трябва да го опознаеш, да познаваш неговите способности. Това би казал и самият Цезар. За това, първата стъпка – нужно е наблюдение… Това е едно от най-трудните неща на света – да наблюдаваш себе си! Привикнали сме да наблюдаваме околните и да се сравняваме с тях, но как можем да сравняваме себе си с някой, който не познаваме? Как може да познаваме някой, след като не познаваме себе си? Образът на човека отсреща съществува единствено в нашата представа. Винаги надграждаме Егото си върху недостатъците на другите и потискаме от предимствата им, но винаги сравняваме – винаги нашият измерител са околните. Нима сме толкова слепи, за да видим собствената си уникалност? Ако започнеш да наблюдаваш себе си, много скоро ще разбереш този прост факт. Ти си уникален, аз съм уникален, всеки е уникален. Ако си способен да „погледнеш“ навътре, ще забележиш този феномен. И ако не спираш да го правиш всеки ден, все някога, ще успееш да погледнеш в дълбоко несъзнаваното. Защото Егото е образувало дебел слой, под който се крие твоето истинско Аз, но трябва да пробиеш тази преграда. Първо, трябва да разбереш от какво се състои този слой, да разбереш неговата консистенция. Егото е изградено от гордост, гняв, завист, храброст(привидна смелост), омраза, негодувание…, все аспекти, които вярваш, че съществуват само извън теб и там е целият проблем! Заблудата е в това, че Егото ти шепне в ухото и ти казва, че ти си светец, а другите са грешни, и на теб ти е лесно да приемеш това, защото е удобно. Но докога? До следващия път… Самонаблюдението е много трудно. Само другите са способни да видят някои неща в теб, както ти ги виждаш в тях, но ти е трудно да признаеш, не искаш да се съгласиш, отхвърляш и отхвърляш, и продължаваш да слушаш тихия шепот в ухото си… Продължавай, и не ще узнаеш, що е щастие, що е свобода… Притъпи гордостта, усмири завистта, укроти гнева, приеми Любовта, забрави за омразата! Ситуациите са едни и същи. Винаги! Как искаш да ги видиш ти, как искаш да ги приемеш е лично твой избор.


25 25

Всичко е в настройката на ума. Психиката ти е изкривена. Егото те е огънало по свой образ и желание. Но ти имаш избор! Приеми Любовта, създай Радостта, повярвай в Щастието, не мисли, че се случва само на другите. Наблюдавай се, усети всички проявления в себе си. Постави се като свидетел, не се засягай лично. Не се хващай на емоциите на другите. Когато някой каже „хоп”, ти вече си в позиция за скок! Защо? Емоциите на другите са си техни емоции. Не казвам да станеш безчувствен, казвам да бъдеш неприкосновен. Когато не приемаш нещата лично, ти си Свидетел, само тогава може да се наблюдаваш, като че ли се случва на някой друг. Егото ти е разпознато, вече е разобличено, направил си го безучастно. Как може да се осъществява, ако си го изолирал? Така то отлсабва, става мършаво и гладно, докато един ден не рухне напълно. Храната с която се храни ежедневно, са фалшивите емоции, които създава и от които се нуждае, за да съществува. Ти имаш власт над това. Та нали дишаш, чувстваш, разсъждаваш, съществуваш… Егото е проблем, но като всеки проблем, съществува само за да бъде решен. А решенията са в теб. Искаш ли да ги видиш? Затвори очи. Погледни навътре, отговорите са там. Навън са само проявленията – отражението на твоето вътрешно състояние, но често тълкуванието ти е грешно. Огледалото на Егото ги е изкривило. Но все пак, моля те, не разглеждай Егото като враг. Докато си помислиш, че ти е враг и То вече знае това, защото те наблюдава, много преди ти да си направил това с него. Да, изпреварило те е, та нали затова има и контрол над теб. Обърни процеса, можеш. Много внимателно и деликатно.., стъпка по стъпка, крачка по крачка… Много пъти ще падаш, много пъти ще ставаш, докато не се научиш напълно да разграничаваш, кой си ти и кое е его… Коментарите..

*** „Уау!!!! Това е много силно!!!!....много пъти съм си мислила за Егото...то поражда

суетността, тя поражда надпреварата, надпреварата изсмуква енергията ти и те разделя с Красотата.Може би не да го убиваме, но да го култивираме е добрия

вариант....как?....как се култивира егото?....” *

„Велико! Всеки трябва да го прочете и да мисли. Проблемът е вътре в нас и възможноста за промяна - също. Нужно е осъзнаване, желание и търпение за да

обърнем нещата - стъпка по стъпка, с много падания и нараняване. Това е пътят.” *

„Егото се култивира единствено с качествено наблюдение. Процеса е дълъг и сложен, но закъде да бързаме, след като става дума за собствения ни живот? Разпознаването на егото в различните ситуации, когато то се проявлява, е първото нещо. След това бавно и внимателно го изолираме, след като осъзнаем с какво се захранва за да става по-силно и гъвкаво. Важно е също, да осъзнаем каква е реалната функция на егото и да

го разграничим от себе си!” *

„Това е врагът в мен. Въпросният цитат е просто отправна точка. Цезар и римляните са били известни с параноята си. Функцията на егото по-скоро трябва да

бъде сведена до защитна стена, предпазваща себето от агресивни атаки.” *


26 26

„Египет има 7 бедствия, Цезар има Бруте” *

„Хубаво е когато този глас шепти в ухото ти, ... стига да не се направиш на глух и да не му обърнеш внимание.Всъщност ... изборът си е твой ... Другите ... тези които не харесваш си всъщност самият ти. Това, което криеш тъй дълбоко, че не искаш дори да си помислиш,че то съществува в теб :) ... а то е там. Така добре сме го покрили и

сме забравили дори за съществуването му. Но ако не го изровиш и изхвърлиш ... кой нараняваш и кой го боли?Не си ли ти самият

страдащ от това? ...” *

О„Самонаблюдението е много трудно. Само другите са способни да видят някои неща в теб, както ти ги виждаш в тях, но ти е трудно да признаеш, не искаш да се

съгласиш, отхвърляш и отхвърляш, и продължаваш да слушаш тихия шепот в ухото си… Продължавай, и не ще узнаеш, що е щастие, що е свобода…”

***

Вярвай безусловно в себе си. Знам, че по Пътя си срещаш много препятствия, които не желаеш, но знай, че те също служат да намериш онова, към което се стремиш.

Аз съм Светлина - дори сред Тъмнина! от Не-Ум на 07 април 2011 г. Тъмнината настанила се е в цялото ми същество. И Светлината изчезнала е в Тъмнината. Не по-голяма е от пиксел. Как можеш да повярваш в пиксел Светлина, обгърнат в толкоз Тъмнина? Колко ли далеч е тази Светлина? И Вярата отдавна е загубена. Изгубена, забравена. Тази Вяра, която кара ме уверено по Пътя да вървя. Превърнал съм се в наблюдател… в наблюдател без рефлекси. Просто гледам как Живота подминава ме… Уж участвам, а пък всъщност – не. Просто гледам си отблизо. Чувствам се като пътник в конска карета… Разчитам си аз на един опиянен кочияш, впрегнал див жребец в разнебитена карета, да ме движат без да правя нищо – точно както лукавият ум, създава желанията в подлвастното его, а тялото… то може само да се подчинява… А аз, съзнателно да наблюдавам как това се случва с мен… Tова боли, но щом боли значи виждам, виждам и разбирам, че дошъл момент е да се трансформирам. Трябват действия, не мисли! Да не казваш вече утре, а да има само днес. Да няма вече вчера, да се случваш само днес. Но ако няма утре, и ако няма вчера, то тогава питам се… какво е днес? И последното ми желание… е да нямам желание… Достатъчно, ще ми е само едно чисто осъзнаване! Коментарите..

*** "Трябват действия, не мисли! Да не казваш вече утре.., да се случваш само днес!"


27 27

* „"Достатъчно ще ми е само, едно чисто осъзнаване!" - На мен никак е ми е лесно :(„

*

„Да, да се случваш само днес. За съжаление се улавям, че почти винаги има нещо за утре. Затова и "Силата на настоящето" на Екхарт Толе е постоянно отворена на

компютъра. А сега има и Не-Ум, да ми напомня :)) Благодаря!” *

„Чистото действие без действащ е основата на разбирането, в него няма психологически регистрации и умствени утайки. "Трябват действия, не мисли" –

Всичко, което трябва принадлежи на бъдещето, то създава очакване и реализация на нещо, а това само затвърждава все повече и повече егото, създава хаос и объркване.

Кой е този който казва - Трябва? *

О„Този който не е способен да направи нещо сега, и строи въздушни замъци със мисълта:)”

***

Медитацията е състояние на будно осъзнаване. Опитай да развиеш своят

потенциал и тогава всеки път, когато решиш, можеш да се докоснеш до това

състояние.

Спри и осъзнавай! от Не-Ум на 09 април 2011 г. Може да правите един много прост метод, но най-малко 6 пъти дневно. Той отнема всеки път, само половин минута. Това е най-кратката медитация в света! Но трябва да я правите внезапно – в това е целият й смисъл. Примерно си вървите по улицата – изведнъж си спомняте за това. Спрете! Напълно се спрете, без никакво движение. Просто присъствайте за половин минута. Каквато и да е ситуацията, спрете напълно и просто присъствайте, каквото и да се случва. След това продължете да се движите. Шест пъти на ден. Може да го правите повече пъти, но не по-малко – това ще ви донесе голямо отваряне, но трябва да се прави внезапно – спонтанността е много важна. Ако в този момент внезапно се превърнете в присъстващи, цялото движение на енергията във вас, ще се промени. Непрекъснатостта, която върви в ума, спира. И това е така внезапно, че умът не може да създаде нова мисъл. За това му трябва време. Умът е глупав. Където и да сте в момента в който се сетите, нека просто цялото ви същество трепне рязко. Затихнете и наблюдавайте безмълвно. Не само вие ще се осъзнаете. Скоро ще почувствате, че другите също са осъзнали състоянието на вашата енергия. Нещо от неизвестното е навлязло във вас – нещо необяснимо!


28 28


*** O„Опитайте, когато и да се сетите за това:) Тази техника наистина е уникална,

защото ума се изключва много лесно за толкова кратко време. И когато го направиш съзнателно т.е, да наблюдаваш какво се случва, докато ума не функционира и

съзнанието е отворено да възприема, можеш да усетиш тишината и благодата в резултат на неговото отсъствие - ще можеш да усетиш твоето присъствие

съзнателно! Опитайте и ще разберете, не се изисква нищо, освен да спрете рязко цялото си същество и просто да присъствате съзнателно. Успех! :))”

*

„Изключително интересно! И аз ще пробвам още днес! Благодаря:)” *

„Непременно ще го направя! Благодаря!” *

„Много е зареждащо! Наистина е най-кратката съзнателна медитация в света!:))”

* „Действа много освежаващо. Като внезапен летен дъжд :)”

***

Обичаш да говориш ти, а другите да те слушат, нали? Но замислял ли си се, дали умееш да говориш? За да умееш да говориш, първо трябва да се научиш да слушаш..

Замълчи и слушай! от Не-Ум на 10 април 2011 г. Може би, ще се изненадате да разберете, но качественото слушане е много по-трудно да се постигне, от качественото говорене. Като кажем качествено слушане, се има предвид качеството на възприемане на информацията. А под говорене – качеството на предаване на информацията. Ето един пример, за градивността на една между личностна комуникация: Всяка дума носи определен смисъл. Поредица от думи изграждат също определен смисъл, вече от по градивна точка. След това се съставя кратка история (понякога и дълга) на дадената случка, и всичко това образува нейният смисъл. И това е част само от вербалната комуникация. А какво да кажем за невербалната? Жестовете на тялото на субекта, асоциациите които си правите свързани с неговото минало, както и други факти от съвместни ситуации изникващи в ума. И така целият процес преминава през множество интерпретации и асоциации до цялостна вербализация.


29 29

Нека да погледнем и от друг ъгъл: Тъй като всяка дума носи различен смисъл на всеки поотделно, и той се изгражда на базата на натрупания опит и значението на думата в тълковния речник, за да имат възможността да споделят и изразят целия си опит, тези хора най-малкото би следвало да говорят на един и същ език. Интересите им да бъдат достатъчно близки един на друг, а също така и мястото им в обществото да има някаква допирна точка. Какво се случва: Говорещият се стреми да предстви образна картина на ситуацията използвайки изрази от собствения си арсенал от думи които притежава, опитващ се да ги навърже в смисъл възможно най-близък до този на възприемащия, който на свой ред трябва да осмисли информацията, докато я сравнява със собствения си опит. Но стремежът на говорещия да предаде информацията качествено, зависи и от способностите на възприемащия информацията - или иначе казано, дали той умее да слуша качествено, защото в повечето случаи говорещият не умее да се нагоди на опита на слушателя така, че той да успее да го разбере правилно. Излиза, че качеството на възприемане на информацията не зависи само от качеството на нейното предаване. Затова, качественото говорене се постига след като се научим да слушаме качествено. Не може да бъде обратно. За да слушаме правилно и качествено е нужно да се ограничи вербализацията на ума, и да се наблегне на наблюдаването. Когато станете наблюдатели, ще започнете да чувате за първи път, какво ви казва човекът отсреща. Когато вербализирате с ума и неговата асоциативната памет, вие окачествявате ситуациите и изкривявате смисъла през собственото си житейско огледало. Заслепявате се от собствените си мисли. Това само по себе си е ограничение на съзнанието. Заради това има толкова много неразбирателство. Всеки интерпретира думите на другия и дори не забелязва, че го прави. Разбирателство може да настъпи в живота ви единствено, ако се научите да слушате правилно и с необременен ум. По малко говорете повече слушайте, но слушайте като наблюдатели. Наблюдаващият слуша качествено, защото не свързва всичко казано със себе си, и по този начин го вижда в чист смисъл. Ако сте забелязали, когато говорите с някой непознат например, обикновено сте много по-задълбочени в разговора, все пак не знаете нищо за този човек. А щом не знаете нищо за него значи ума ви е чист. Умът няма какво да филтрира. Той е бистър, няма ги аргументите, няма ги фактите. Съществува само моментната ситуация. И вие сте почти в медитация, когато говорите с непознат или близък човек, който не сте виждали отдавна, и потъвате в него. Опитвате се да усетите всичко, което се случва в тази ситуация, защото кой знае.., всичко може да е важно. Усещате фините вибрации носещи информация, усещате миризмата, честотата на гласа и всичко това понякога в забавен каданс. Пределната концентрация ви изпраща в медитация. Но защо избягвате тези ситуации? Защо когато срещнете позната физиономия, се обръщате на другата страна? Защо е този страх? Защото, не се сещате какво този човек може да знае за вас. Казвате си: „Познат ми е, но не мога да се сетя откъде.., какво да му кажа сега“, или нещо такова… Вече мислите какви глупости да му наговорите само, за да не се изложите. Рискувате да се покажете като лицемер, защото със сигурност сте били такъв с него първоначално. В противен случай щяхте да си спомняте името му, просто не сте били достатъчно внимателни и наблюдателни. Но всичко това може да се промени. И понеже всяко нещо си има начало и край в това измерение на съзнанието в което съществуваме, трябва да започнете… Трябва да започнете с наблюдаването.


30 30

Не приемайте нищо лично и останете свидетели. Не променяйте отношението си заради другия – останете себе си, такива, каквито сте в моментите, когато сте сами, спокойни и необременени. Останете възприемчиви и цялостни – не се огъвайте. А останалите хора ви въздействат по десетки начини, и изкривяват вашата действителност спрямо тяхната. Но вие може да сте достатъчно здрави, за да запазите вашата реалност непокътната и да си останете радостни и щастливи, ако сте се чувствали такива първоначално. Не сте ли забелязали понякога, как се чувствате по-малки от другите? По някакъв особен начин.., чак го усещаш физически. В друг момент пък се чувстваш голям, силен, могъщ… Това е просто състояние съзнанието. А слушането може да бъде добра медитация. Наблюдаването на думите може да се превърне в медитация. Наблюдаването на безмълвните моменти между самите думи, също може да е медитация. Да усетиш вибрацията на думата носеща в себе си фина информация. Това е върховен момент, превръща се в самадхи. Много често съдържанието и смисъла не се намира в самите думи, а в моментите на пауза между думите. Както смисълът на някой текст се намира някъде между редовете. Така е, и в общуването. Невербалната форма на комуникация винаги е страната носеща истинската информация. Думите са символични. Със сигурност сте усещали в определени моменти нов сетивен орган да се проявява у вас, нещо неизвестно. И не може да си го обясните. Или го правите, но донякъде и толкова. Не можете да си го обясните докрай, но това реално може да управлява живота ви. Точно допира до тези фини енергии, ментални явления, и духовни преживявания, могат да ви дадат нужните за вас отговори. Тези органи на осезанието с които разполагаме на физическо ниво са ограничени, и истината е, че енергиите и механизмите които управляват живота ни остават невидими и неразбираеми. Но с едно раздвижване на енергиите в себе си посредством медитация, постепенно, ще започнете да осъзнавате.., да виждате, да чувате и да усещате. Защото, метафорично казано е много вероятно, сега да сте с наочници върху очите, с тапи в ушите, и с щипка на носа, а третото ви око да е развило конюктивит!


31 31


*** „Страхотно написано! Заслужава си да го четат повече хора!”

*

„Ще го сложа на стената си. Искам да го прочетат и моите приятели!” *

„Да, прекрасно написано! Благодаря, че споделяте! Аз обичам тишината. Ще го споделя.”

*

„Потресаващ завършек:) Супер!” *

"Мълчанието е злато", но не е ли по-добре да кажем "Слушането е злато" ? :) Талант, качество, което не всеки притежава, но ако осъзнае, че му липсва би могъл да развие.

И тогава ще се доближи повече до другия. :)” *

„Страхотна статия. Поздравления! Хората, ако вникнат в механизма на общуване (говорене-слушане!), който описваш, ще си спестят маса загубено време! А от там

много пари + разбити нервни системи. :))) Много силни попадения има вътре. Ето едно от тях - "качеството на възприемане на информацията не зависи само от

качеството на нейното предаване." Четете народе и препрочитайте, а може и на стената в рамка... :)))”

***

Всеки, който вярва, че е нещо отделно от Бог, ще бъде поставян пред едни и същи изпитания, докато не е осъзнае тази илюзия. Защото така, както едно мехурче разбира, че не е нещо отделно от морето, така и човек един ден научава, че не е отделен от Бог. И ако не успее през живота го разбира след смъртта..

Имало едно време, едно Мехурче.. от Не-Ум на 11 април 2011 Имало едно време, едно Мехурче, което живеело в едно голямо и необятно Езеро. То живеело свободен живот. Не се интересувало от нищо, а просто си плувало из обширното Езеро, като знаело, че езерото е даденост, нещо за което не е нужно да се знае много. Срещало и други Мехурчета. Много често се сблъсквало с тях, опитвало се да им докаже, че то е по-силно, по-умно, и по-значимо. Печелело битките и винаги оцелявало. Помислило си, че е вечно и непобедимо. Така години наред плувало из огромното Езеро, чудело се кога ще стигне до края, без дори да се замисля, че дори не познава началото… Продължавало и продължавало неуморно да се движи, докато един ден Езерото не проговорило…


32 32

- Ти си част от мен и един ден отново ще трябва да се върнеш при мен. Аз ти дадох живот, но той е временна спирка за теб. Този живот ти служи само за да израснеш и да натрупаш опит ност. - Това не е вярно, аз ще бъда вечно тук, защото съм нещо много специално – отговорило арогантно Мехурчето. - Аз знам всичко за теб. Знам, че винаги искаше да побеждаваш и да се налагаш над другите, въпреки че аз съм безкрайно и ти имаш цялото това пространство, което ти дадох с охота – отвърнало Езерото. - Не, аз съм нещо различно – настоявало Мехурчето. - Ти си това от което съм те направил… – казало загадъчно Езерото и затихнало отново. Дълго време Мехурчето размишлявало и съзерцавало над това, но не успяло да стигне до отговор. Решило, че може би е сънувало и внезапно осъзнало, че не само това било e сън… От него ден насам нищо за това мехурче не било същото. Разбрало думите на Езерото, казвайки му, че го е дарило с това безкрайно пространство, в което да се движи свободно и в хармония с другите Негови обитатели. И така, То се радвало на своя път, станало толерантно и към другите мехурчета и не им се месело повече в живота, а се наслаждавало на своя собствен. След дълги години в хармония с другите и Цялото, Мехурчето осъзнало и другите думи на Езерото „Ти си това, от което съм те направил”. Осъзнало, че това пространство, този разум, който го разделя от другите и Цялото е просто проявление, чийто състав не се различава по нищо. Можело да се освободи от тази тънка обвивка, от тази илюзия, която го разделяла от неговия Създател. Силен лъч Светлина пронизало Мехурчето! То се спукало и станало част от Езерото – това, което първоначално е било! Коментарите..

*** „Една интересна метафора за живота ни... :)”

*

„Много ми харесва! Често забравяме кои сме, откъде идваме и защо сме на земята...затова сме хора.-))) Благодаря за хубавата приказка.”

*

„Интересно написано!....Но защо сме приели да акцентираме и да си вменяваме вина относно арогантността и гордостта....ами ако не сме се отделили от

Първоизточника, а просто сме Неговото проявление тук, за да служим на Творението?:))))”

*

„Мехурчето не е възгордяла се вода...просто водата и въздуха магически създават мехурчета ;)”

*

„Ние не служим на творението - ние творим творението!:)))”


33 33

Рано или късно всеки разбира, че щастието в живота никога не се е състояло във формата. Тя служи единствено, за да материализира усещанията, а не да ги създава..

А ти щастлив ли си?

от Не-Ум на 12 април 2011 г. Обикновено се стремя, да бъда наблюдателен и съзерцателен, когато има някакво движение около мен. Случвало се е да наблюдавам реакциите на хора, когато са запитвани: Щастлив ли си? При наличието на този въпрос човека става леко смутен, неговата мисъл като че ли внезапно спира, и израз на недоумение се проявява по лицето му. Чувства се като първокласник призван да отговори на академичен въпрос. А въпросът е прост, и отговорът е съставен едва от две букви – ”да” или „не” – няма какво да се мисли. Но след няколко секунди, когато се опомни и умът му започне отново да работи, той не казва това „да” или пък „не”, а започва да изброява купища безсмислени аргументи, които по никакъв начин не се отнасят конкретно до въпроса, дали е щастлив. Например казва: даа, щастлив съм.., разбира се, имам собствен бизнес, огромна къща.., купих си колата за която мечтаех, много пари.. – но тогава питам се, защо не каза просто„да”? Никой не е искал твоите доказателства, те са си твои. Ако кажеш: Да, щастлив съм, а причина няма освен тази, че дишаш, чувстваш, разсъждаваш, съществуваш, и това е достатъчно да реализира твоето щастие – тогава ти си завършен. Не са ти нужни всички тези аргументи, които трябва да докажат и материализират твоето щастие – няма нужда…, докато ги изреждаш ти вече си нещастен, усещаш колко празни са думите ти, защото тези фактори изобщо не се отнасят до твоето Щастие. Щастието не се обяснява с думи, то е екзистенциално и следователно причини няма. Ако има то значи е нещо временно, балон който ще се спука. Щастието се отключва отвътре, а не отвън. Нищо материално не може да го задържи – може да го провокира, но не може да го задържи. Любовта ти към света може да е Щастие. Радостта ти към живота може да е Щастие – това е екзистенциалното Щастие! Твоят дом или кола.., материалните неща…те могат да ощастливят единствено Егото, но не и теб.


34 34

Затова, търси Щастието си някъде вътре, то е там, но е затрупано от хиляди думи, аргументи, страх, гняв, омраза, отегчение… Погледни през тях и ако го зърнеш… не го изпускай лесно, наблюдавай го и му се радвай, следвай го – не се страхувай. Бъди себе си и Щастието ще се случи. Тогава намери сили да го задържиш – бори се за него – и след като успееш да го задържиш, започни да го обгрижваш… И помни винаги едно – наслаждавай му се тотално – То е твое! Коментарите..

*** „ДА! ”

*

„Да, щастлива съм, а причина няма освен тази, че дишам, чувствам, разсъждавам, съществувам.”

*

„Научих се да съм щастлива. И... да, щастието трябва да се обгрижва. И да се споделя. Изпращам ви щастие! :))”

*

„Дааа, то е твое и винаги ти е под ръка;)” *

„Да, аз съм много щастлив човек! *

„Ако всеки разбере , че има толкова много , а му е необходимо толкова малко ... никой не би се замислил над този въпрос. Но в повечето случаи приемаме всичко за даденост

и не го оценяме достатъчно. Всички са щастливи ... те просто не го знаят :)” *

„Щастието е тук, никога не е било някъде другаде. То присъства наред и с омразата, с негодуванието, с разочарованието.., то е същата енергия.. Превключването става много бързо, но самия път към неизменното щастие е труден за намиране, съдържа

много разклонения. Затова ще си напомняме и ще си помагаме взаимно:))”

***


35 35

Наблюдавай себе си.. Кога искаш да прикриеш нещо, кога не ти харесва това, което е.. Не го крий от себе си, не го затрупвай върху лъжливи аргументи,

защото така страданието ще се увеличава, а раната ще се уголемява..

Да се скриеш от себе си


Ах, глупако пак повярва, че нещо можеш Ти да вземеш, без да даваш в края.

Но реалността е друга, не такава, каквато пак създаде и избяга.

И не стигна Ти далеч, а пак тъй стана, само за да разбереш,

че илюзията е голяма, и отново си попаднал, в собствената си измама!

А струва ти се тъй цветна и реална, удобно ти е, знаеш Теб те няма!

Подобно заек, заврял някъде глава, мислейки,

че успял е да се скрие от действителността,

и Ти криеш се, но в собствената си глава, създаваш светове,

за да избягаш от реалността!


***

„Сега чета това, което почувствах днес... благодаря ти, не съм сама ;)” *

О„Няма как да си сама! Винаги ще има някой да те отрази, и аз съм щастлив, че си припознала себе си в мен! ♥”

***


36 36

Потърси онова малко цвете в себе си.. Точно там, където чувстваш любовта.. Веднъж разцъфнало, не ще пресъхне вече, ако всеки ден даряваш го с Живата Вода..

Усмихни се вътрешно! от Не-Ум на 14 април 2011 г. Това е една дневна медитация, която може да бъде практикувана по всяко време на деня. Ако случайно използвате други техники, това няма да бъде пречка. Може да я правите за да засилите усещането на удовлетворение например, или да балансирате благосъстоянието си в момента. След усвояването й, ще ви бъде лесно да изпитате ефекта от нея дори след часове. Опитайте! Когато седите и няма какво да правите, отпуснете долната си челюст и отворете леко устата си. Започнете да дишате през устата, но не дълбоко. Оставете тялото да диша, така че дишането ще става плитко и все по-плитко. И когато почувствате, че дишането е станало много плитко и устата е отворена, а челюстта – отпусната, цялото ви тяло ще се почувства много релаксирано. В този момент започнете да усещате една усмивка – не на лицето, а в цялото ви вътрешно същество…, вие сте способни на това. Това не е усмивка, която идва от устните – това е екзистенциална усмивка, която се разтваря вътрешно. Опитайте и ще разберете какво е това, защото то не може да бъде обяснено с думи. Не е нужно да се усмихвате с устните си, а все едно че усмивката идва от корема. Коремът се усмихва. И това е усмивка, не е смях, тя е много.. много мека, деликатна и нежна – все едно, че малка роза се разтваря в коремът, и ароматът й се разпространява из цялото ви тяло.

Веднъж щом сте разбрали какво представлява тази усмивка, вие можете да останете щастливи двадесет и четири часа. И когато почувствате, че ви липсва това щастие, просто затворете очи и намерете отново тази усмивка, и тя ще бъде там – тя ще ви очаква! През деня можете да я намерите колкото пъти искате. Тя винаги ще бъде там.


37 37


*** „Благодаря! Много е приятно! :)

*

О„Ще става все по приятно, ако продължите:)” *

„Смятам да го правя. ” *

„Уникално е, супер е просто усещането, но защо опитвайки да го повторя, нещо не ми се получи...?!”

*

О„Защото си имала очакване, за нещо определено. Присъствал е ум. Първият път се е получило въпреки, че пак си имала очакване, но за нещо неопределено и неизвестно. Остави очакванията и стремежа на ума да постигне определен резултат. Пусни си

релаксираща музика, запали малка свещ, и не се обременявай с мисълта, че ще правиш процедура с правила и постигане на резултати. Това не е усилие, а случване. Не е

опитване, а получаване. Усещам, че вече се усмихваш..:) О” *

„Супер позитивен отговор, супер зареждащ...!!! Сигурна съм, че има още хиляди подобни методи за усъвършенстване, вътрешен мир, вътрешно равновесие, вяра в успеха, помагащи ни да преборим негативните мисли, чувството за малоценност,

чувствителност, да обичаме себе си, и куп още неща които ни пречат да бъдем себе си, но много от тях не знаем, затова моля ви, публикувайте и други такива, PLSSS!!!

Радвате ме много, дерзайте! *

О„:))) Има, разбира се! Ще публикувам, но само тези които съм изпробвал и изследвал, за да бъда максимално полезен и точен в препоръките си. Всяка техника носи

индивидуално разбиране, защото медитацията преди всичко е наука, за изследване на вътрешното пространство, но все пак е важно да има някаква насока и най-вече

методика, която да се следва от практикуващия. Дерзая, всеки един ден за вас! ♥” *

„Благодарим ти, Не-Ум!”

***


38 38

„В началото бе Словото”. Да можеш да дадеш „форма” на чувствата си, като използваш словото е голям дар за човека. И да можеш да го направиш с красиви слова не е талант, а дарба, която имаш, и която Бог ти е дал да използваш..

Сливане от Не-Ум на 15 април 2011 г. Опитвам да си спомня за мига, в който знаех повече за моята Душа. Но усещам Аз единствено тъга, че наистина изгубил съм мига. И виждам хиляди лица – кое е моето? … Опитвам се да разбера. Гледат ме и казват: Ти си Аз! …И представят се за Мен… И кой съм Аз?… …Разбрах – през Душата само, стига се до истинският Аз! За това забравям за мига, който търсех сред тъга, и случвам се в момента – тук, сега, за да слея се отново с моята Душа! Коментарите..

*** „Благодаря!!!”

*

„Красиви думи! Харесва ми” *

„very good...I m your great fan” *

О„Благодаря ви”

***


39 39

Искаш само красота.. Искаш само добрина.. Искаш само топлина.. Искаш само светлина.. Искаш само истина... Но истината е, че за да съществуват тези проявления на реалността, тя се нуждае от техните противоположности..

Аз съм от Не-Ум на 16 април 2011 г. Аз съм истината и лъжата, присъствието и самотата. Аз съм болката и удоволствието, силата и слабостта. Аз съм тъмнината и светлината, сладостта и горчивината. Аз съм здравето и болестта, погнусата и страстта. Аз съм омразата и любовта, приятеля и врага. Аз съм деня и нощта, надеждата и скръбта. Аз съм активността и пасивността, храната и глада. Аз съм верния и неверния, хубавия и грозния. Аз съм жаждата и водата, огъня и студенината. Аз съм сладкото и соленото, сухото и мокрото. Аз съм радостта и тъгата, щастието и вината. Аз съм обичания и презирания, хваления и потъпкания. Аз съм търсения и изгубения, познатия и непознатия. Аз съм дявола и бога, моления и осъждания. Аз съм прилива и отлива, залеза и изгрева. Аз съм вятъра и завета, слънцето и сянката. Аз съм многото и малкото, първото и последното. Аз съм всичкото и нищото, моментното и вечното. Аз съм… дуалността…


40 40


*** „Да!”

*

„Перфектно..” *

О„Аз съм... дуалността...”

***

Емоцията е много силна енергия, която не подлежи на контрол. Не се опитвай да я контролираш, а се научи да я изживяваш. Само така ще можеш да я управляваш..

Първа среща от Не-Ум на 19 април 2011 г. Любовна буря връхлетя ме, за първи път когато се видяхме. Чаках дълго на студа, но и той не можеше да спре за тебе мисълта. И ето ти се появяваш, от колата слизаш и ме поздравяваш, аз не искам нищо друго само, прегръдката ти топла да усетя, бавно…


41 41

Ти веднага забеляза, че в гласа ни нещо става, и то някак ни сближава, а страха от тази първа среща, стопи се още в прегръдката гореща. Накъде да тръгнем аз не зная, в присъствието твое исках, всичко друго да забравя. Избрахме си место едно, без идея да си имаме какво е то, важното е да сме двама, за ръката исках само да те хвана… Не почувствах страх да го направя, но ти помислила си зная, че със всяка аз го правя, но пък мойта тантра в друго вярва. В очите си се гледахме, ръцете си докосвахме, краката си преплитахме, физически да се oпитаме. Енергията тръгна и целите за миг, като че ли ни обгърна. Друго нямаше около нас, ни звук, ни хлас, бяхме в една, собствена среда. Но часовниковата стрелка два часа бързо извъртя, да завършим вечерта, в някой ресторант хубаво ни се видя. А прекрасно нещо там се случи, без да знаем, какво точно искаме да се получи. Бяхме толкоз близки на вечеря, като че ли не се познаваме от вчера, а пресекли сме пространство за да свърши нашето любовно странство. Аз видях у тебе мене, ти усети в мене тебе, и в очите ти потънах, там себе си да зърна. Видях се, припознах се, и не исках да се върна. Изведнъж ти реши и тръгна, и самота веднага ме обгърна. Знаех, нещо стана и вече нямаше да сме по този начин, двама… Нашата духовна връзка, по-силна е от мимолетна според тебе стъпка. И тя е силна не отричам, но и другото тъй силно ме привлича… И не знам какво ще стане, бъдещето ще покаже, и не искам в него да се вглеждам, а само с творчеството наше, живота да нареждам!


42 42


*** „Много е хубаво!”

*

„Поздравления за това преживяване!!! Пожелавам ви и още такива! Прекрасно е човек да ги има в живота си!!!-) И да ги оценява.”

*

О„Това е животът! Всеки миг е нов вид опитност. Ново изживяване, което остава единствено и неповторимо и е на своето място. И така се случва, че има по-силни

преживявания като това, и точно тези преживявания те карат да усещаш как живота влиза в теб с пълна сила:) Щастлив съм, че мога да се споделям с вас!”

*

„Така е! И аз, и благодаря за това. ” *

„Хубаво е ”

***


43 43

Любовта е ярка светлина.. Любовта дарява ни с крила.. Любовта е нашата съдба.. Довериш ли се на Любовта, ще оцветиш Живота си в изящна Красота..

Багрите на Любовта от Не-Ум на 21 април 2011 г. в 18:03 Влюбен ли си бил, кажи? Познаваш ли ти, чувството на Любовта? Как съзнателно поема те във своята река, и оставяш се да носи те, без да знаеш накъде те води тя? И хилядолистен лотос разцъфтява над твоята глава! Усещаш как разпръсква се навсякъде у теб, а багрите му оцветяват целият Ти свят! Да обикнеш всеки способен си, дори и този който мразел си! Любовта изгаря всичко, всяко чувство трансформира се в Любов и в нищо друго… Върху меки облаци легнал си, и нежен вятър носи те, летиш, без да имаш нужда от крила! Мисълта за другия присъства постоянно в твоят ум, и зарежда те, с красивата енергия на Любовта! А ти сияеш като слънце, а може би като звезда… Но защо вярваш, че другият ти дава Любовта!? Защо след като тръгне си, Любовта превръща се в тъга? В теб разцъфва Тя, защо другия както дава, така и отнема Я? Умът намесва се и поглъща, като черна дупка Любовта! Превръща твойте чувства в аргументи, и създава бездна от пустота.. Не вярвай моля те, на този ум жесток – той иска теб и страхува се от Любовта! Не му я давай, Тя е твоя, не е изчезнала в тази пустота, от самия него създадена… Другият не си е тръгнал с Любовта, защото не той дал ти я е, срещу твоята!


44 44


*** „Шумът, който те обгръща е само докато видиш човека, който обичаш и те обича.

Точно както реките са шумни преди да се влеят в океана. Щом затекат в него, те остават тихи завинаги. ♥”

*

„Много ми хареса ”

***

Подготви се, новото време чука на вратите ни. Дали искаш да отвориш своите или не, не е от значение. Новото време ще влезе и в твоя дом, и ще трансформира и твоето съзнание..

А ти готов ли си, за новото време? от Не-Ум на 22 април 2011 г.

Напоследък от мен се лее повече чисто творчество, отколкото философски размисли, или препоръки за повишаване на знанието, как да се чувстваме по-добре. Как да бъдем по-радостни, по-щастливи, по-обичливи и пълноценни в битието си. Незнам дали успявам да дам ценни съвети и изобщо знание за това, но опитвам да споделям моята опитност и това което съм научил, разбрал и осъзнал за самия себе си. Истината е, че пиша за всичко, с което мога да бъда полезен според личната си преценка. Няма значение в каква форма. Дали ще е поезия и лирика, дали ще бъде философия или пък техники за медитация, важното е посланието да е чисто, изпълнено с любов, и разбира се да съдържа нужният потенциал. Бях запитан какво мисля за това, какво ще се случи в края на 2012 година. Истината е, че нямам никаква представа, но това едва ли би изненадало някой, защото така или иначе никой не знае. И точно това е въпросът – ще се случи ли нещо, и ако „да”, какво?


45 45

Със сигурност се наблюдават странни за учените явления в космоса. Но за тях всичко би изглеждало странно, защото умозаключенията им за движенията в космоса се базират винаги на моментните разположения на звездите и планетите. Постоянно казват, че определени състояния и промени не са се случвали от десетки или стотици хиляди години, но техниката с която разполагат при изследванията си е съвсем от скоро и наистина не е ясно дали са прави и дали може да им се вярва. В действителност науката е просто философия с научно-изследователски подход. Доказателството е в това, че всяко ново откритие е способно да опровергае истинността на предходното. И новото става вярно и точно, а старото губи своя смисъл, и така до безкрай. Много по склонен съм да вярвам на древните, но проблемът възниква в това, че там винаги се налага тълкувание и предположение относно точността и истинността на информацията, която е запечатана предимно в символи и рисунки. Но и в двата случая не можем да отречем факта, че се намираме в цикъл, в период който всички астролози, учени, философи и древни цивилизации посочват като преломен. От астрологическа гледна точка излизаме от ерата на рибите чийто девиз е „аз вярвам” и навлизаме в ерата на водолея чийто девиз е „аз знам”. За първи път знанието, което е прикривано пред така нареченото простолюдие, ще бъде извадено на показ, или по точно няма да може да бъде прикривано повече. Твърди се, че през декември 2012 планетите в слънчевата система ще се наредят в една линия, и от центъра на галактиката(от централното слънце на плеядите) нашето слънце ще получи синхронизиращ лъч светлина. Този светлинен лъч представлява галактическа информация, която ще активира нови кодони в човешкото днк, които в момента са в нещо като летаргия. Това само по себе си означава, че ни очаква „квантов скок” и е напълно възможно не всички хора да оцелеят в него. Този светлинен лъч вероятно представлява високочестотна фотонна енергия, която не е ясно дали всеки човек би понесъл благополучно. Това означава, че вероятно ще преминем в четвъртото измерение на съзнание, което се казва, че отново ще бъде материално, но всички латентни способности с които разполагаме в момента ще станат възможни поради активирането на днк-кодоните в организма ни, които в момента остават пасивни. Какво можем да направим ние? Ако искаме да сме сред оцелелите, ние трябва да се подготвим добре – достатъчно добре. След като знаем, че този синхронизиращ светлинен лъч фотонна енергия, ще пресече цялата слънчева система, а ние ще трябва да понесем тази енергия, е нужно да трептим високочестотно. Тъй като този лъч задължително ще бъде високочестотна енергия(щом целта е да повиши нашето съзнание), ние трябва да сме подготвени. В момента почти всички хора своеобразно са на дъното на електромагнитен океан. Но за да оцелеем в новото време, ще се наложи да повишим своето биоелектричество. За целта се налага максимално бързо да излезем от програмите на подсъзнанието и да започнем да повишаваме вибрациите си със съзнателни действия. Какво имам предвид: Ние се намираме в една система, в една „матрица”, която ни държи в подсъзнателното. Движението ни в ежедневието е плод на несъзнателни действия, само изглежда, че това не е така. Днешният човек по скоро е машина с ум, отколкото съзнание с безкраен потенциал. Ако си способен да се наблюдаваш по-внимателно ще разбереш, че това е горчивата истина. За да излезем от подсъзнателното, трябва да осъзнаем всички инструменти, които се използват за да ни държат там. А списъкът е доста дълъг. Затова аз мога да предложа един съвсем радикален метод. Имайте предвид, че това ще бъде най-трудното нещо, което някога сте правили.


46 46

Какво е то? Ще ви прозвучи наистина елементарно, но съвсем не е така. Ще се убедите в това, след като опитате да фокусирате съзнанието си достатъчно дълго време. И така, когато вършите нещо – каквото и да било – правете го с пълното си внимание. Например отпивате от чаша с вода, нека цялото ви същество бъде там. Хапвате ядки, нека умът ви да е само там. Наблюдавате децата как играят наоколо – не трябва да има нищо друго. Умът умее да се фокусира, но ако се появи нещо, което да привлече вниманието му встрани, той става неудържим. Гладен е за все повече и повече активност. Ако вървиш по улицата, трябва да осъзнаваш движението на тялото си, допира до земята, полъха на вятъра, мисълта преминаваща в главата, но само като наблюдател.. Правете всичко бавно и внимателно и само по едно нещо наведнъж. Така нищо не може да влезе в подсъзнанието, защото сте били концентрирани в него и следователно е било напълно осъзнато. Безпричинното ни страдание не е нищо повече от следствие на несъзнателно действие, което на свой ред се превръща в определена пристрастеност. Ако съзнавате тотално всичко което вършите, никога не бихте имали пристрастености. Например всяка сутрин сте свикнали да пиете кафе. Ако една сутрин нямате кафе, дори сте способни да изпаднете в истерия. Но ако съзнателно отпивате всяка една глътка от това кафе и сте благодарни, че го има и тази сутрин, никога не бихте страдали на следващата, ако липсва в шкафа ви. Това е първото нещо, което ще ви изкара от матрицата на подсъзнанието и ще ви направи далеч по-съзнателни и възприемчиви. Второто нещо, което в известен смисъл не е много по-различно от внимателното и съзнателно отношение в ежедневието е медитацията. Казвам, че не е много по-различно, защото каквото и да правите с осъзнаване е медитация. Но задължително трябва да се правят медитации, за концентрирано повишаване честотите на вибрация в организма. Изберете си техника. Ще публикувам често различни техники, които практикувам и ще обсъждам с вас за по-дълбоко разбиране. Единствения критерий, че повишавате честотата си на трептене е състоянието в което се намирате. Ако чувствате повече обич, хармония, разбирателство, съпричастност, радост, щастие и благодат вие сте в правилната посока и не е нужно някой да ви го казва. И дали ще се случи този преход или не, няма да има никакво значение. Защото единственото нещо което Вселената изисква от нас, е да се развиваме съзнателно и нищо друго. Самият аз вярвам, че ще се случи нещо, и то няма да е нещо незначително. Земята е жив организъм и ни търпи, както ние търпим микроорганизмите в себе си, които ни вредят – и тя е способна да се защити. Не ми се иска да се стига дотам. Затова вярвам, че благодарение на този планетарен вселенски цикъл, ще се избавим от състоянието на бавна и мъчителна агония, в която самите ние се поставяме със всеки изминал ден. С фалшивата икономика и безразсъдното потребление. С тази жестока неравнопоставеност между самите хора, и между нас и животинските видове. Това безумие така или иначе не би могло да продължи вечно, а не виждам да се вземат радикални мерки за глобална промяна на ситуацията. Вярвам в прехода и се подготвям за него. Ако не стане колективно, ще го направя самостоятелно. Толкова много хора са се издигнали съзнателно през вековете, защо да не можем да го направим и ние? Измеренията са насложени едно върху друго – тук и сега! Идвате ли?


47 47


*** „Благодаря, НЕ-УМ!”

*

„Малко е трудно да осъзнаеш, а може би и да приемеш, че някои близки хора, а може би включително и ти не преминеш в новото измерение. Още по-страшно е, да се помисли какво може да се случи, ако човек който не успее да се справи с промените, работи на

атомна станция примерно - или в някоя каквато и да е сфера ,където се изисква контрол над създадените от хора "машини", от които зависи толкова много...

Вярно, много хора говорят, и говорят много неща - но никой не знае със сигурност, какво ще стане. Можем само да се надяваме, и да вярваме, че стремлението ни към по осъзнат живот, изпълнен с искреност и любов, един ден ще настъпи, което с цялото

си сърце пожелавам на всички.” *

О„Аз знам, че този момент на осъзнатост и безусловна любов един ден ще бъде факт. Дали и ние, заедно с близките си, ще успеем да го изживеем по едно и също време, не

мога да кажа. Но ако работим усърдно за това, да повишаваме вибрациите си ежедневно и да се стремим към по-съзнателен живот, вероятно ще успеем да

доживеем мига на пълното и неприкосновено щастие. Всъщност то е тук, точно в този момент и чака да бъде припознато. Ако сме истински благодарни на този

момент, който е и единствения реален такъв, щастието няма да бъде матафизично понятие, а съществуваща опитност! Нека бъдем благодарни на това което имаме, дори и нищо да нямаме. Само тогава можем да усетим щастието и благодатта на живота. Само ако нямаме очакване за нещо повече. Моят призив, моят зов, който

искам да отправя е: Хора, обичайте, обичайте с цялото си сърце, защото друго няма! Има само Любов! Всичко друго е фикция на ума! Затова обичайте безусловно близките си и се отнасяйте с уважение към останалите които не познавате, защото може и да

не осъзнавате, но те са част от вас и вие сте част от тях, и всички сме част от Бог!♥”

*

„Симпатичен анализ...и както каза една моя приятелка любима "На незнаещия няма как да обясниш":)))”

*

„Не пестиш думи да направиш разбираемо привидно неразбираемото.. Малко хора си го позволяват, да знаеш:))”

*

„Благодаря, беше ми много полезно:)”

***


48 48

Любовта е в теб. Омразата също е в теб. Всички чувства са вътре в теб. Не отхвърляй абсолютно нищо, защото така то ще остане затворено в теб, и ще те прояжда отвътре. Опознай себе си добре, приеми се такъв какъвто си, и трансформацията ще се случи. Веднъж щом процесът започне, Божествената Любов, ще тръгне бавно да изгаря всички низши чувства в теб..

Приеми себе си - познай Любовта! от Не-Ум на 23 април 2011 г. Не си позволявам много често да пиша за Любовта. Причината е в това, че самата тема е доста деликатна, и всеки е изградил възприятието си изключително върху собствения си опит. В този смисъл едва ли има човек, който да се е интересувал какво е значението на тази дума в тълковния речник… Но от няколко дни насам присъства порив в мен да го направя. Да изкажа моята гледна точка макар, и да чувствам известни затруднения. Ще поема този риск. Ако някой почувства нужда да ме критикува, нека да не се стеснява в мнението си и да не ми спестява абсолютно нищо. Какво е Любовта? Любовта е присъствие. Присъствие на нещо необяснимо. Ако някой опита да сложи етикети на Любовта няма да я направи по-силна. Не можеш да засилиш присъствието на Любовта с никакви думи. Дори и да я наричаш красива, великолепна, вълшебна, прекрасна, възхитителна и т.н, каквито и прилагателни да й слагаш, тя пак си остава една, ако разбира се я има. Присъствието на Любовта може единствено да бъде усетено, не може да бъде подчертавано с контури. Няма по-силна или по-слаба Любов. Има само една Любов. Тази от която е сътворен света. Няма малка или голяма такава. Това което много често наричаме Любов, не е Любов. То е Любов и още нещо… Четох съвсем скоро, че Любовта може да бъде изпитана само чрез дълбоката интимна връзка. Това съвсем не е достатъчно. Възможно е, но присъствието й ще бъде мимолетно. Ще бъде стопено много бързо от другите емоции, които поражда интимната връзка. В нея почти винаги се заражда дълбоко пристрастяване към другия. А то на свой ред води до купища плаващи емоции, и къде остава Любовта? Някъде в посредствеността. Чувството Любов е толкова силно.., неописуемо силно. Бъдете сигурни, че мига в който Любовта се прояви, не може да има обект върху който да бъде насочена. Поглъща всичко. Чувстваш как диханието ти се случва заедно с цялата земя – като че ли сте един организъм. Можеш да усетиш как цялата огромна Вселена се е събрала в теб, в това малко тяло… Толкова цялостен и завършен си тогава. Това са просто мигове на съвършенство. Любовта е съвършена. Не можеш да добавиш нищо към нея, ако го направиш, разрушаваш нейното съвършенство и новата съставка вече не е съвсем Любов… Това е като да добавиш капка мазут в чаша бистра вода. Всички велики Учители твърдят абсолютно същото: Любовта е една и там не може да съществува никакво разделение. Никакво окачествяване. Тогава как да изпитаме тази Любов? Тази Вселенската? Единствената? Отговор има и той е заложен в нас. Първоначално всички сме създадени в Любов. Такъв е принципът на сътворението. И тази информация е запаметена някъде в нас. В нашата програма на съществуване, или това, което наричаме инстинкти. Има само един начин да намериш този код, и този начин е да погледнеш дълбоко в себе си. Затрупани сме от толкова много информация в структурата си, че е станало почти невъзможно да се стигне до това, в което е заложена чистата Любов. Това което ни подтиква към сътворение.


49 49

Хормоните и самият акт на сътворение е нещо второстепенно. Този код съдържа така наречената безусловна Любов. Това е единственото прилагателно, което може да се сложи на Любовта, защото тя може да бъде само такава. Но внимавайте с безусловната Любов. Не мислете, че може да я изпитвате и да я споделяте със всеки. Може да навредите сериозно на себе си и на другите. В момента в който припознаете безусловната Любов, не бихте могли да я сбъркате с нещо друго. Както казахме, това чувство е най-силното, което можем изобщо да си представим. Така че не се подвеждайте в това си усещане. За да изпиташ тази безусловна Любов първо трябва да опознаеш себе си. Да се опознаеш напълно. Никакви въпроси, никакви сблъсъци, никакви несъответствия не трябва да присъстват в теб. Дълбокото самоопознаване, ще открие пред теб възможността да обичаш безусловно. Защото в теб е заложена информацията на цялата Вселена и кодът на Любовта ще се отключи в теб. А стане ли това, всичко друго би станало без значение, не би имало никакъв смисъл. Това е и единствената разлика между обикновените хора и просветлените. Те познават себе си, а ние – не. За това съм склонен да вярвам напълно в това им твърдение, че Любовта е една. Безусловната Любов е като Щастието. И двете не са насочени към нещо определено, а просто присъстват в теб, просто ги усещаш. Просветлените Учители не могат да имат интимни връзки, защото нямат усещането да се допълват с нещо външно. Тяхното съзнание е достигнало точка, в която желанието за каквото и да било изглежда просто неуместно. Защо те не изпитват гняв, омраза, завист, злоба? Защото Любовта е стопила всичко това. Всичко негативно проявяващо се сред ниски вибрации е напълно невъзможно, ако си припознал всичко в себе си, и си открил кодът на Любовта. Затова потърси Любовта в себе си. Да, със сигурност първо там ще срещнеш негативните аспекти натрупани в твоето фалшиво аз, но друг път просто не съществува. Пътят е навътре. Не казвам да се затваряш в манастир, или пък да ограничаваш контактите си с другите. Нищо подобно. Самоопознаването минава и през външното огледало на живота. Това отвън отразява това, което се случва вътре. Не казвам, и да не се впускаш в интимни и задълбочени връзки, но дай свобода на другия да избира. И знай едно – способността да си щастлив докато си сам, е възможността да обичаш другия – и така, да се наслаждавате на живота заедно. Без да чувствате зависимост, без да усещате липса, никакви условности. Чисто доверие и пълно приемане. Дълбокото приемане идва след самопознанието. Виждаш се изцяло и се приемаш тотално. Никак не е лесно, но това отваря абсолютно всички врати. Дава всички отговори, или по точно, спират да съществуват въпроси. Микрокосмосът и макрокосмосът се сливат в едно, и тогава можеш да избираш. А това което всеки би избрал, е да обича! Коментарите..

*** „Благодаря ти!”

*

„Ако има пристрастяване, говорим ли за любов? -) А колко от нас си дават сметка за това какво изпитват към другия до себе си? Но мислят, че е тя, любовта... -)”

*

О„За жалост, наистина изпитваме чиста Любов в много кратки моменти в живота си. Най-често оставаме заслепени от негативните емоции изкривени от призмата на

егото, и не можем да се насладим дълго на най-прекрасното чувство на света.


50 50

Но такъв е живота, това е изпитанието за нас, което трябва да надживеем в това ниво на съзнание. Едва ли е случайно, че не сме способни да се обичаме безусловно.

Душите ни трябва да натрупат още опитност докато осъзнаем, че всичко е Любов и друго просто няма!”

*

„Едва ли може да се каже по-добре!!! Дали ще ни стигне цял един живот, за да го осъзнаем?”

*

О„Ако се научим да обичаме себе си безусловно, ще можем да обичаме и другия безусловно. В противен случай, само осъзнаването, че сме колективно съзнание, може

да отвори вратите на безусловната Любов!” *

„Винаги съм се възхищавала на хората умеещи да използват словото.За пореден път се насладих на нещо, написано от теб, и то за нещо наистина трудно за описание с

думи. Като да се извади от хаоса нещо великолепно, което иначе е част от него и не се забелязва просто така. Само мога да изразя съжаление, че не те познавам лично и

нямам възможност да общувам с теб. Нищо лично, впрочем (:! Само – браво!” *

„Да смятаме, че единствената чиста Любов може да бъде само тази приравнявана с божествена не е ли ужасения писък на заплашеното Его. Същият писък, който не иска

да съблича робата на страха, същият Страх, който често превръща Любовта в поредното легло, поредната връзка, поредното разочарование и вечно търсене на

щастие /и в това, което Егото иска да бъде/. Илюзиите породени от нашата несъзнателност към Любовта.

В илюзорния идеализъм, което нашето Его любезно ни предоставя и желае да храним, сърцето загубва своята естествена и непринудена способност да Вижда.

А това е още по-чудесна възможност, за още по-пищна проява на нЕГОво величество. Той ще бъде в центъра на нещо божествено. И ето така превръща сърцето ни в

имитация, а само истинският Човек и истинското Сърце могат да усещат Любов.” *

О „Така или иначе Егото винаги се чувства заплашено, и изградените от него механизми, с които да се защити са наистина безброй. Но все пак наистина твърдя,

че Любовта е една и тя може да бъде усетена единствено отвъд призмата на Егото. Но ние сме в свят, където то се е развило толкова силно, че е затрупало Любовта някъде дълбоко в нас и се оказва, че сме неспособни да я видим в най-чистия си вид, защото много бързо се омърсява от желанието на Егото да се прояви. Права си, че

всички разбирания, които се налагат чрез ума, само могат да ни объркат и да ни отдалечат от Любовта - тази Любов, която само Сърцето е способно да усети и неспособно да обясни. За това писах, че ми е трудно да говоря за Любовта. Егото

живее паралелно с нас и чувства толкова силно, колкото и Себето, и много често сме неспособни да разграничим. Не искам да кажа, че всичко което чувстваме е лъжа, и че

истинската Любов е мираж. Напротив - искам да кажа, че Егото е мираж и само отвъд неговото проявление можем да усетим присъствието на Божествената и

неподправена Любов. Страшно много ми хареса коментара ти. Благодаря от Сърце. За мен ти виждаш нещата в дълбочина. Поклон още веднъж. ♥”


51 51

*

„Може би всичко, което трябва да направим е просто да бъдем ЛЮБОВ!!!” *

„Всеки влага нещо зад думите си, това което е научил, чул, опитал, прочел, някои с дарба и нещо повече. Често може уж да говорим за едно и също, а то да не е, пак

често може да говорим уж за различни неща, но те да са еднакви. Често уж мислим, че познаваме хората около нас, но често не ги. Тичаме след ветрове. С този увод, който

по скоро е една ! към следващото, искам да споделя, че също смятам че Любовта е една единствена. Така както Природата е една единствена. Но нейните прояви:

вълшебства или погроми са част от нея също и това не ги прави по малко част от Природата и не ме кара да казвам, че земетресението не е Природа, но Дъгата е. Би

било само измислица на ума ми. Прекрасна пълна с много цвят, понякога двойна, появяваща се след много дъжд и малко слънце. И все пак измислица.”

*

„Впечатляващ размисъл за Любовта… от целия текст блика чудесна синхронност на слова обрисуващи нея – Любовта.

Прекрасно, докосващо послание приканващо те да усетиш нея – Любовта – чисто, простичко, безусловно… благодаря, че има те ♥

Позволявам си да споделя моето усещане за Любовта в твоето кътче тук:

Любов едничка…

Топла като хляб, с ръце по-нежни от грижовност. С очи безсънни и дълбоки, в които и гневът е обич. Уютна стая и люлчена песен. Утеха и пристан. Извор животворен. Ухаеща на мъдрост, спокойствие и доброта. Крепост и безкраен хоризонт. Криле и

корен. Любов – Вселена. Икона и олтар.” *

"Историята на любовта трябва да чуеш от самата любов.

Защото тя е няма и говореща едновременно"

„Щом почнеш ти да се харесваш, такъв какъвто си-ЕДИНСТВЕН, ще станеш и какъвто искаш.. Човека като книга е създаден, Отворена, готова да се пише, но само чуждото отхвърлил,

творец готов ще те превърне.”

„ПРЕКРАСНО Е!!!”

***


52 52

Освободи се от егото. Разбери, че неговото присъствие е натрапено в теб. То не е в теб и никога не е било. Единствено от теб зависи, дали егото ти

трябва или не. Ако съумееш да изградиш около себе си свят от Любов, егото ще се почувства ненужно. Не можеш да го изтриеш директно, ще трябва да го

направиш, чрез присъствието на Божествената Светлина..

Свобода


Усещам болка нетърпима, когато сетя се, че Егото го има.

Удобно настанило се е в мен, присъствието му усещам всеки ден.

Често слага думи в моята уста, и кара ме да вярвам, че отново мои са…

Напомня ми за себе си така, и внушава ми, че винаги греша.

Печели битки без да разбера, но важното е кой печели цялата война.

Това нахалство вече Аз не мога да търпя, и търся начин как да се разгранича.

Едно е сигурно – не ще отстъпя ей така… Живота си ценя, и не искам с Егото да го деля! Коментарите..

*** „Познато...”

*

О„Човешко е:)” *


53 53

„Започнахме много да си говорим....с него....с моето его!!!” *

О”Най-голямата игра на егото е да симулира, че го няма. Просто дърпа конците зад завесата и ни кара да вярваме, че това сме ние. Така че установената комуникация е един вид разпознаване, и донякъде разграничение. Но все пак заблудата продължава, защото в повечето случаи не е ясно кой, кой е... Понякога сме убедени в себе си, друг

път не. Едно е сигурно, ако се изправиш директно срещу егото, ще претърпиш поражение. То е ефимерно и няма как да унищожиш със сила нещо, което

действително не съществува. Истината е, че в моментите, когато усетим напълно отсъствието му се чувстваме като изгубени, и това е отново негова игра, за да ни покаже, че без него сме загубени. Егото е много устойчиво и единствения начин да

бъде отстранено, е да се потопиш в момента на "тук и сега". Друг начин на практика не съществува.”

*

„Беше ми доскучало без вас, Не-Ум.-)” *

„Поуката, която можем да извлечем от тези прекрасни "стихове" е, че силните чувства, влиящи зле на разума ни, се пораждат главно от фундаменталната заблуда,

която ни кара да възприемаме нещата /и егото/ като реални и независимо съществуващи..............Остава открит въпроса дали е възможно то да бъде

елиминирано и изкоренено...:)” *

„Свободата ни понякога ми прилича на подводна пещера. Навлизаме уж в нея. В началото пещера като пещера. Убедени сме, че имаме знанието да я опишем в

тефтер. Все пак е толкова голяма и широка в представите ни, нищо ново. Само, че ако истински искаме да я изследваме, ще установим че трябва да влезнем

под водата. Там ще се сблъскаме с липса на кислород, а пещерата ще се стеснява все повече и повече, и повече. Вече няма да изглежда толкова широка. Едва се промушваш,

а налягането превръща кръвта ти в шампанско, което всеки миг ще избухне. Още ли сме толкова сигурни, че свободата е голяма? Вярваме, че след тесния тунел, раздрал цялото ти тяло, следват спокойните води, а над тях Живителната глътка

кислород. Тази, която ще вдишаш сякаш за първи път. Всъщност може да се окаже, че трябва да се върнеш назад, защото наистина това е

само Битка. Keep swimming :)”

***


54 54

Живеем в свят от спящи хора. Вярващи, че съществуват правила, които не може да не спазват. Правила, които трябва да спазваш, и които, ако не прилагаш, ще бъдеш отхвърлен. Това е съня, в който всички сме попаднали..

Сън


Когато спусне се нощта, аз лягам и потапям се в съня.

Когато пукне заранта, аз ставам и впускам се в деня.

Оглеждам се и вярвам във това, че намирам се в на будните света.

По-дълбоко вглеждам се да разбера, дали пък всъщност не греша…

И въпрос възниква в моята глава… Тези хора будни, или спящи са?

За ужас мой налага се да разбера, че попаднал съм в на спящите света.

Със будни мозъци сънуват, чак чувам ги как хъркат!

Как попаднал съм във този свят на сомнамбули?

А чувал съм легенди, за хора – наричали ги буди…


*** „Страхотно е”

*

„Как разбирате, че сте попаднал в на спящите света? И аз имам често такова чувство..:)))))”

*

О„Просто чувам ги, как хъркат:))))”


55 55

*

О„Реално всички хора се разхождат насън, и няма какво да се заблуждаваме. Умът сънува докато мозъкът е буден и докато мозъкът спи. Разбира се има определена

разлика в двата свята, но съня е неизменна величина докато ума функционира. Защо? Защото докато ума работи той анализира моментната ситуация в детайлите на

миналото и в перспективата на бъдещето, а двете са илюзия, просто не са реални. Пробудените хора, се движат в "тук и сега" с пълното си съзнание и необремененост на ума. Света на "тук и сега" е много различен, защото липсва идеята. Докато има

идея, ще липсва момента, който притежава качеството на реалността. В този смисъл, всички сънуват, защото непрестанно мислят. Вижда се в очите, в

движението, дори усещането на енергията е толкова различно на присъстващия и на замисления. А между другото някои от тези стихове, ако мога така да ги нарека, ме връхлитат рано сутрин, когато се пробудя от нощния си сън... Но пък за сметка на

това са подарък за света на будните:)”

***

Живей в този момент, за този момент. Защото следващия не е следващ, той е същия и неговото качество зависи единствено, от твоето моментно състояние..

Усети този момент! от Не-Ум на 27 април 2011 г. Живейте момент за момент. Каквото и да правите, правете го колкото може по-цялостно. Обичайте го и му се наслаждавайте. Ако пиете чай, наслаждавате му се тотално – това не е просто обикновен чай. Наслаждавайте му се и чувствайте дълбока благодарност, че го има. Направете го церемония. Самото правене на чая, слушането на чайника, на звука, когато той кипне, след това сипването на чая в чашата…, да усетиш аромата му. След това, да отпиваш съвсем съзнателно от него, и всичко това, ще те накара да се почувстваш ужасно щастлив. Но нека през цялото време вниманието ви, да е насочено изцяло в приготовлението. Това е много древен дзен ритуал. Мъртвите хора не могат да пият чай, само живите могат. В този миг вие сте живи! В този момент пиете чай! Чувствайте се благодарни! И не мислете за бъдещето. Следващият момент ще се погрижи за себе си. Не мислете за утрешния ден, забравете и за вчерашния, и двата не са тук. Потопете се в настоящия миг – той е ваше творение! Вие сте създатели на живота си. Творци в най-чистия си вид. Не живейте в мислите си – бъдете мислите си!


56 56


*** "Don't dream your life...Live your dream!"

*

О“Great truth!!!” *

“За простосмъртния е толкова трудно, но не и невъзможно. За мен това е приготвянето на храна. Истински ритуал, който не само ме прави щастлива, но дава възможност на щастието ми да се разгърне, в блажените пълни с храна усмивки на

любими приятели и хора. Всъщност така би следвало да работи истинското щастие. Не за теб а за другите.”

*

“I dream dreams...but, live lives..:)

***

Това, което ни прави роби е собственият ни страх. Той е причината да опитваме да направим нещо на другите, преди те да са опитали да направят нещо на самите нас..

Имало едно време един саняс на име Дандамис... от Не-Ум на 28 април 2011 г. Имало едно време един саняс на име Дандамис. Той живял по времето на Александър Велики, когато той бил в Индия. Когато Александър тръгвал за Индия, негови приятели му казали, когато се връща от там, да доведе някой санясин, защото това рядко цвете цъфти само в Индия. Те му казали: - Доведи един санясин. Ще донесеш много неща, но не забравяй да доведеш санясин; ние бихме искали да видим този феномен саняс – какво представлява, какво точно е това санясинът. Той бил толкова ангажиран с войната и битките, че почти забравил, но когато тръгнал да се връща, на самите граници на Индия, внезапно си спомнил. Вече напускал последното село, когато казал на войниците си да отидат в селото и да разпитат няма ли там някой санясин наоколо. Дандамис случайно бил там, до реката, и хората казали: - Ти попита точно навреме, дойде точно навреме. Има много саняси, но истинският санясин винаги е рядкост, и той сега е тук. Можеш да имаш даршан, можеш да отидеш да го посетиш. Александър се засмял. Той рекъл: - Не съм тук, за да имам даршан, войниците ми ще отидат да го вземат. Аз ще го докарам в столицата на моята страна.


57 57

Селяните отвърнали: - Няма да е толкова лесно… Александър не можел да повярва – че как би могло да е трудно? Той бил победил императори, велики крале, какви трудности би могъл да има с някакъв просяк? Войниците му отишли да видят този Дандамис, който стоял гол на брега на реката. Те му казали: - Александър Велики те кани да го придружиш до неговата страна. Всички удобства, всичко, от което имаш нужда, ще ти се осигури. Ще бъдеш царски гост. Голият факир се засмял и рекъл: - Отидете и кажете на вашия господар, че човек, който нарича себе си велик, не може да е велик. И никой не може да ме кара никъде – санясинът се движи като облак, в пълна свобода. Аз не съм ничий роб. Те му заявили: - Сигурно си чувал за Александър, той е опасен човек. Ако му кажеш „не“, няма да те слуша, просто ще ти отсече главата! Санясинът отговорил: - По-добре доведете тук вашия господар, може би той ще може да разбере какво казвам. Александър трябвало да отиде, тъй като войниците се върнали обратно и му докладвали: - Той е рядък човек, целият сияе, около него витае нещо от неизвестността. Той е гол, но в негово присъствие не усещаш, че е гол – чак по-късно си спомняш. Той е толкова силен, че в негово присъствие просто забравяш за целия свят. Той е магнетичен, обгръща го тишина, и цялата местност наоколо сякаш се наслаждава на този човек. Струва си да бъде видян, но изглежда, че го очакват неприятности – горкият човек – тъй като казва, че никой не може да го кара никъде, че той не е ничий роб. Александър отишъл при него с гола сабя в ръка. Дандамис се засмял и казал: - Свали сабята, тук тя е безполезна. Пъхни я обратно в ножницата; няма нужда от нея, защото можеш да посечеш само тялото ми, а аз него съм го оставил още много отдавна. Сабята ти не може да ме посече, затова прибери я, не се вдетинявай. И се твърди, че това е бил първият път, когато Александър изпълнил нечия друга заповед – просто поради самото присъствие на човека той не могъл да си спомни кой е. Той прибрал сабята в ножницата и казал: - Никога не съм попадал на такъв прекрасен човек. – И когато се върнал в своя лагер, заявил: – Трудно е да убиеш човек, който е готов да умре, безсмислено е да го убиваш. Можеш да убиеш човек, който се бори, тогава има някакъв смисъл в убиването, но не можеш да убиеш човек, който е готов и казва: „Това е главата ми, можеш да я отсечеш“. И Дандамис наистина рекъл:


58 58

- Това е главата ми, можеш да я отсечеш. Когато главата ми падне, ще я видиш как пада на пясъка и аз също ще я видя да пада на пясъка, защото аз не съм тялото. Аз съм свидетел. Александър трябвало да съобщи на приятелите си: - Имаше саняси, които можех да докарам, но те не бяха саняси. Но срещнах един човек, който беше наистина рядък – и вие правилно сте чули, това цвете е рядко, но никой не може да го насили, защото той не се страхува от смъртта. Когато един човек не се страхува от смъртта, как можеш да го насилиш да върши нещо? Страхът е този, който те прави роб – твоят страх. Когато си безстрашен, вече не си роб; всъщност, твоят страх е това, което те кара да правиш другите роби, преди те да могат да се опитат да те заробят. Този, който е безстрашен, нито се страхува от някого, нито кара някой друг да се страхува от него. Страхът напълно изчезва. ОШО Коментарите..

*** “Аз съм свидетел” - когато съм свидетел, всичко се стопява.”

*

”Мъдрост, заредена с любов..”

***


59 59

Да бъдеш себе си не е усилие. Но да бъдеш някой друг е усилие, което ще ти донесе страдание, защото твоето Бежествено Аз, ще бъде потиснато. Погледни на себе си като на индивидуалност, която сама по себе си е уникална и неповторима. Разбери, че ти си единствен, не е имало друг като теб, и никога няма да има някой като теб. Осъзнай това и ще бъдеш свободен.

Бъди себе си! от Не-Ум на 02 май 2011 г. Съпричастност е хубава дума. Но трябва да бъде разбрана. Най-вече заради това, че когато изпитваме усещането произтичащо от смисъла на тази дума в нас, ние трябва да го правим с осъзнаване. Какво е съпричастност? Прието е да се смята, че да си съпричастен означава да съчувстваш на другия, и да опиташ да се поставиш на негово място, когато той изпитва някакво затруднение или пък страдание, болка или загуба. Но аз ще си позволя да развия смисълът на тази дума, защото за мен тя има по-дълбоко значение от това, с което сме свикнали да я определяме. Ако да си съпричастен означава умението да се поставиш на мястото на другия, то тогава означава той, да ти е близък човек. Ако не е, как би могъл да се поставиш на негово място? За да го направиш с дълбочина, е нужно да го познаваш добре. За да си дълбоко съпричастен, отношенията ти с другия би следвало да са развили определена дълбочина. Той трябва да е станал с времето част от теб, и ти да си станал част от него. Кой може да ти е толкова близък? Само някой, с който имаш множество общи преживявания, и се е създала връзка помежду ви. С някой, с който си споделял емоциите си, усещанията си, знанията си, енергията си и т.н. Такъв човек може да бъде само някой към който имаш някакви чувства. Обикновено такъв човек може да бъде някой от семейството ти, възлюбен или приятел. Но да смятаме, че сме съпричастни към тези хора само, когато те имат нужда от това ми се струва доста повърхностно. В този смисъл ние сме съпричастни към хората, които уважаваме и обичаме всеки път, когато са около нас без изобщо да усещаме и да отчитаме това. Несъзнателно обменяме енергия помежду си. Както писах по-горе, когато си съпричастен ти ставаш част от другия, поставяш се на негово място за да разбереш какво изпитва той. А какво означава, когато някой се опитва да те накара да се поставиш на негово място, и този някой да не ти е близък? Означава отново да си съпричастен, но вече с различна сила. Следователно ти си съпричастен всеки път, когато се опитваш да разбереш другия, когато той се опитва да ти представи себе си, а ти от твоя страна да се опиташ да го разбереш. Съпричастността си има скала, по която се движи. Това означава, че околните постоянно оставят части от себе си в нас, а ние сме предразположени съвсем несъзнателно да ги приемаме. Когато усетиш, че твоето действие не ти принадлежи, това означава, че си изпитал определена съпричастност и си позволил тя да се случи в теб и да заеме част от теб. Какво означава действието ти да не ти принадлежи? Това се случва, когато виждаме удобен момент в някой ситуация, да изиграем подходящ образ, а този образ да изплува някъде от подсъзнателното и ние да го използваме.


60 60

Понякога усещаме, че той не е наш, но това не ни пречи отново да го направим. Напротив, дори изпитваме удовлетворение, че сме запомнили нещо, което ни влиза в употреба. Но то не е наше, не е наша мисъл, не отговаря на нас самите, то е взето просто назаем. Така е със всяко едно знание, независимо дали е придобито от книга или пък споделено от друг човек. Защо казвам всичко това? За да дам пример, какво се случва, ако ние постоянно използваме нещо взето назаем. Случва се тaка, че забравяме кои сме. Пропускаме да изразим себе си. Този който сме. Психолозите определиха, че човек е средностатистически образ на 5-те най-често заобикалящи го човека. И това се случва, защото ние притежаваме една способност, наречена съпричастност. Тя е несъзнателна. Това е най-честото усещане, което изпитваме, и в същото време не съзнаваме. Нима не се виждаш като някой от родителите си например? Нима не си го чувал стотици пъти от роднините си? И това не е заради гените. Това е мит, който физиологията разбули. В този случай имитирането или копирането, се корени в нашата съпричастност. Ти се поставяш на мястото на другия, за да изиграеш неговият образ, да го почувстваш, да разбереш дали ти приляга. И този процес продължава през целия ни живот, развива се постоянно. Вие преценете дали това е добре или зле. За мен не е никак добре. Това означава, че губиш своята индивидуалност и така, никога не би придобил достатъчно зрелост. Никога не би развил собствените си възможности, тези които действително притежаваш. Ще се чувстваш потиснат и непълноценен цял живот, защото си избрал варианта да използваш знания и качества, които не са твои. А всеки човек е специален и неповторим. Притежава собствени способности, с които може да се отличи и да почувства, че съществуването му има смисъл. Ако си родител, никога не налагай на детето си нещо, което смяташ за правилно или грешно. Остави детето, чрез собствения си опит да разбере само. Стой наблизо и наблюдавай внимателно, но никога не налагай нещо против волята му, дори ти самия да смяташ това за правилно. Истината е многоизмерна. Кое е по-правилно, остава лично разбиране. Вероятно много хора ще решат, че това за което говоря е имитиране или копиране, но имитирането става, само по собствено желание. Ако ти усещаш, че говориш или правиш нещо, и в ума ти възниква мисъл, и тя те свързва с друг човек от който си видял, това е подсъзнателна имитация, което ще рече съпричастност. Ти приемаш образа на другия, а това най-често се случва, когато този човек е твой близък или някой, който идолизираш дори и несъзнателно. Когато другия остави следа в теб, ти си бил съпричастен с него. Имаш му доверие, приемаш неговата мисъл, жест, позиция, каквото и да било. Харесваш я, и се окачествяваш впоследствие с нея. Ставаш съпричастен. Опитай да бъдеш себе си. Много често не знаем как точно да направим това, но ако мисълта за това присъства в нашия ум, вероятността да бъдем себе си, значително се увеличава. Затова бъди себе си, каквато и да е цената. Това е мое виждане, моя философия, не ангажирам никого с нея. Само споделям опитност. Ако някой извлече нещо положително, ще бъда щастлив, ако ли не, пак ще бъда щастлив. Бъдете и вие, и направете околните съпричастни към вашето щастие. Защото, ако сте щастливи и радостни, всеки ще бъде съпричастен към вашето щастие и радост, защото както казахме, съпричастността е несъзнателен акт, и вие може да ощастливите и зарадвате всеки човек, дори и той да не съзнава това. Коментарите..

*** „Когато стиснем тубичката с пастата за зъби от там излиза съдържанието й. От

щастливият човек може да излезе щастието му и да умножи усмивките около себе си. Да сме щастливи за да сме съпричастни правилно. Поздравления за размислите.

Много са искрени и автентични. Благодаря!”


61 61

*

„...ако сте щастливи и радостни, всеки ще бъде съпричастен към вашето щастие и радост..." :)) това е и моят стремеж, нали сме свързани ...”

*

„Емпатията е една много дълбока връзка с другия човек, тя е невероятна съвкупност и движеща сила от/за неща. За мен емпатията е едно от проявленията и лицата на

Любовта.” *

„Подсъзнателно сме съпричастни едни към други може би по необходимост (изкуствена), копираме само ако се доверяваме, прилагайки "наученото"

подсъзнателно го правим по-лесно за възприемане, за съпричастие...:) очаквам продължение...може би за състраданието ;) Не ми се става пак съпричастна :)))”

*

„Благодаря, Не-Ум. Радвам се че попаднах тук!”

***

Запази своята индивидуалност. Не се губи в обектите, защото обектите ще се поместят в теб без да съзнаваш това. Помни своята уникалност себеспомняйки се. Бъди себе си, каквато и да е цената, която трябва да платиш, и така Вселената на свой ред, ще ти се отплати..

Продължавай да бъдеш себе си... от Не-Ум на 03 май 2011 г. Любовта е съпричастност. Приятелството е съпричастност. Дълбока съпричастност. Ако имаш истински приятел трябва да знаеш това. Когато си имал нужда да споделиш себе си, да разкриеш себе си, си го правил пред този приятел. Той може и да е част от семейството ти, което е прекрасно. Но ако не е, също е прекрасно. Както ти се разкриваш пред него и го правиш съпричастен към твоите емоции, така и той би следвало да те прави съпричастен към своите. Движението винаги е двупосочно. Енергията трябва да е балансирано разпределена. Ако усещаш, че сред поредното словоизлияние се чувстваш изтощен, значи отдаваш прекалено много. Не си проводник. За да си проводник е нужно да развиеш определени умения. Тогава няма как да губиш енергия. Но ще приемем, че не си такъв, защото в действителност, не са много хората, които притежават такива качества. Ако предимно ти се зареждаш, в присъствието на твоя най-близък приятел е твърде вероятно ти да консумираш за негова сметка. Не казвам, че непременно е така. Тук е и голямата разлика между „приятелството” и истинското приятелство. Истинското приятелство притежава един аромат, създава среда в която процъфтява и еволюира непрестанно. Притежава баланс, в който и двамата се зареждат взаимно и по този начин успяват да си помагат. Другото приятелство, това в кавичките, не е нищо повече от лицемерие. Там присъства единствено ум, ориентиран към изгода. Може да си мислиш, че имаш приятел или дори да вярваш, че ти си такъв без да си даваш сметка, че всъщност използваш постоянно другия без да съзнаваш това.


62 62

Истинското приятелство представлява много дълбока връзка. Точно като Любовта. Истинското приятелство е безусловно. Точно като Любовта. Когато възлюбения не е около теб ти чувстваш липсата му много силно. Така е и с приятеля, би следвало да усещаш липсата му, като че ли част от теб се е загубила някъде. Но какво означава това? Означава, че всичко си има цена. Имал си приятел, но по някаква причина него го няма. Ти чувстваш, че част от теб липсва. Това означава, че част от теб реално не е била твоя. Твоята непрестанна съпричастност, твоята любов към другия е била за сметка на теб самия. Забравил си себе си.. Когато си влюбен, твоят любим се движи непрекъснато с теб. Физически не е до теб, но част от твоето същество продължава да бъде заето от него. Той се движи до теб, точно като сянка. Дори и да искаш, не можеш да се отскубнеш от сянката си. Когато си влюбен, губиш егото си. Преди да се влюбиш, егото е било твоята сянка, сега е възлюбения. И пак не си ти. Цената отново е платена. Струва ти се сладка, но когато по някаква причина и възлюбения изчезне, ти пак се сблъскваш с неизбежното. И сянката на егото се връща по плътна от всякога. Егото засилва страданието неимоверно. Само чака удобен момент. Отново любовта ти е била за твоя сметка. За сметка на част от съществото ти. Всичко изглежда абсолютно нормално, това е живота. Непреодолими цикличности, на болка и удоволствие, на радост и тъга, на щастие и страдание. Разбира се, че трябва да познаваш единия аспект, за да може да разбереш другия. Но след като това се случи, защо ти е да го повтаряш отново? Вече си разбрал, не ти трябват повече поуки. Но какво да се прави, като че ли няма друг начин… Аз се сещам за един. Винаги се сещам за начин. Обикновено започвам представяйки тъмната страна на нещата, но само за да ви покажа, че има и светла. Съществува един феномен, и той се нарича „себеспомняне“. Какво означава да си спомняш за себе си? Това не е нещо не-нормално. Не е нещо, което да не е заложено в нас. Просто сме загубили това си качество. То не е свързано с егото, не е свързано и с Аза, то е свързано със Същността. Това представлява тънката нишка между двата свята – външният и вътрешният. Да се себеспомняш означава, да не се губиш във външното. Каквото и да става ти трябва да си спомняш за себе си. Това е един вид ограничение на твоята съпричастност. Средство предоставящо баланс. Хармонията представлява пътят към щастието, а балансът позицията която създава хармонията. Житейският баланс означава да превъзмогнеш крайностите. Тези крайности които те движат от единия край на чувствата и емоциите до другия противоположен. Себеспомнянето не е свързано с ума, себеспомнянето е синоним на осъзнаването. Правиш всичко с осъзнаване. Ти си в медитация, енергията ти се движи. Докато си спомняш за себе си, умът остава да работи с външното, но съзнанието ти остава будно, вече не е напълно игнорирано от ума. Например четеш книга. Обикновено ти си задълбочен в четенето, защото се опитваш да разбереш какво четеш и това изглежда напълно нормално. Да се себеспомняш докато четеш, означава през цялото време да осъзнаваш фактът: Аз чета! Да си спомняш, че има четящ и четено. Има обект, има и субект. Или пък гледаш филм, отново себеспомнянето трябва да е налице: Аз гледам! Животът е точно като кино, ти потъваш във филма и забравяш за себе си. Мислите проектират движенията, а ти си наблюдател, не е много по различно от сън. Но ако си спомняш непрекъснато за себе си, започваш да усещаш как реалността започва да се променя. Мъглата пред очите ти започва да се вдига. Вървиш по улицата – спомняш си: Аз вървя! Пиеш чай: Аз пия! Но помни: когато си спомняш за себе си, имам предвид ПРОСТО ПРИСЪСТВИЕ, нищо повече. Не „Аз“, като личност, а „Аз“, като моментно присъствие.


63 63

Дадох пример за себеспомняне, докато ума работи предимно с неодушевеното, но истинското изпитание започва, в комуникацията с другите. Обикновено си спомняш за себе си, докато си сред природата, тогава изглежда лесно. Медитацията е лесно достъпна, вече не се движиш в сън. Но когато общуваш с другите, чувството за съпричастност заложено в нас, с идеята да изпитваме съчувствие и разбиране, ни кара да забравим за себе си. Допускаме външното да се настани трайно в нас. Себеспомнянето създава среда за осъзнаване, за разграничение и за самосъхранение. Себеспомнянето утвърждава индивидуалността и гради зрелостта. Несъзнателната имитация, която аз нарекох вид съпричастност, остава отвън и зрелостта е възможна. А зрелостта се трупа с осъзнаване, а не с поучаване от направените вече грешки. Грешките няма да свършат, ако не осъзнаваш и не придобиваш зрелост себеспомняйки се. Имаш истински приятел – добре. Помни себе си. Влюбен си до уши – чудесно. Помни себе си. Не се губи в другия, не потъвай в другия. Това има цена, и цената си самия ти. Себеспомнянето е дълбоко осъзнаване. Бавна, но сигурна трансформация на съзнанието. Осъзнаването представлява трансформация на съзнанието. Но себеспомнянето е много трудно в отношенията ни с другите, именно заради нашата способност да чувстваме несъзнателна съпричастност. Себеспомнянето наистина е много трудно, заради присъствието на ума и егото такива, каквито сме развили по пътя на еволюцията. Умът реално е единствената пречка на себеспомнянето и осъзнаването. Може и да изглежда парадоксално но е факт. Съзнанието осъзнава само за секунда, а умът интерпретира и обяснява с помощта на думите, оттам и изкривяване на осъзнатото. Осъзнатото не се нуждае от обяснение. То присъства така или иначе. Това го казвам във връзка с това, което ще ви притесни най-много, когато опитате да се себеспомняте. Първоначално, ще ви се стори, че не разбирате какво се случва, какво ви говорят или какво четете. Защото сте свикнали да го правите с ума. Бъдете настоятелни и опитвайте. Хубавите неща стават бавно. Бързите резултати са фикция на ума. Не се огъвайте лесно. Помнете себе си, за да бъдете себе си! И щастието ще се случи. Щастието се случва, когато опознаеш себе си, а можеш да опознаеш себе си, само когато бъдеш себе си. Бъди тук и сега, осъзнавай себеспомняйки се, и безусловното щастие, радост, любов, благодат, ще бъдат тук. И те са тук. Бъди себе си, и ще си способен да ги имаш. Коментарите..

*** „Мъдро..:)”

*

„Променям се бавно.., като сълза изтичам, раждам се роса..!” *

„Тази страница е уникална! Тук няма грешни попадения!” *

„Изключително интересно и обосновано!” *

„Благодаря! И си го "откраднах", да мога да си го чета, когато поискам, а ще искам да е често.”


64 64

*

„Цената да си Едно, винаги ще е самия Ти. Това е най-големия Страх и да цена за преодоляване/плащане във всички проявления на Любовта. Ако аз познавам моя Дом,

няма да изпитвам страх от гостите в него. :)” *

„Когато забравяш да се себеспомняш, боли! Започнеш ли да се себеспомняш, идват хармонията,спокойствието, радостта и удоволствието от случващото се около нас!

Поне с мен е така! Благодаря ви Не-Ум, за прекрасните слова! Удоволствие е да се общува с Вас! :)”

*

„Не-Ум, бих се радвала да прочета, ако имаш наблюдения, за този тип хора, които идват в живота ни по един особен начин. НЕ тези, които Мислим, че са нещо важно, а тези, Които са. В моя опит, осъзнавам, че често аз самата не мога да ги позная. Знам че има нещо в тях, че душата ми ги познава, но този шум...други хора, които разбирам късно, че са статисти...ме разделя или не дава възможност да влезна в тях. И зарът е изигран. Понякога изиграван няколко пъти. Аз не съм успяла да си спомня... или те...и

ето същото се случва сигурно, отново и отново във всеки следващ живот. И какво от това, че сега сме по-наблюдателни, щом мига, в който е било нужно да сме, не сме

били..” *

О„Търси отговора в материала „Да си „тук и сега”:)” *

„Клиширано, но стремежът ни към човека до нас е нужно да бъде към: Аз, Ти и Ние :) И аз смятам, че себеспомнянето може да се изкриви много. Просто носи някои черти, които в комбинация с други прилича на нещо съвсем различно, което ако трябва да

определя с една дума е Страх (в различни проявления).” *

О„Разбира се, че в една връзка трябва да има "Аз, Ти и Ние". Ако осъзнаваме това, реално себеспомнянето е налице, защото от една страна има "Аз", от друга "Ти",

което в същото време ще рече "Аз" за другия, и "Ние", което вече се оказва отделно пространство, където любовта е способна да разцъфтява. Така че няма какво да се обърква. Въпросът е тези понятия да са наистина осъзнати, а не да се превръщат

просто в поредната информация, която държим някъде в "склада" и от време на време се сещаме за нея. Всяко знание трябва да се прилага, в противен случай, няма да има никаква полза от него. Единствената полза, ще бъде за егото, за интелектуалният

глад, от който непрекъснато се нуждае, за да се захранва. Практиката и действията са важните. От активността и бръщолевенето на ума няма никаква полза -

напротив, може само да те закопае.”

***


65 65

Във Вселената не съществува друго време освен „сега”. Само в ума съществуват поредица от моменти, които ние наричаме „минало време” или „бъдеще време”. Но моментът винаги е един и същ и никога не идва следващ. Затова излез от рамките на ума, защото само така ще си способен да усетиш реалността. Тя е „тук и сега”, и не може да бъде другаде..

Да си "тук и сега" от Не-Ум на 04 май 2011 г. Ние се движим в едно времепространство, което е напълно илюзорно. Минутите, часовете, дните, седмиците, месеците, годините.. Не спираме да ги броим и да се окачествяваме спрямо тях. Свързваме личността си непрестанно със случките. Приемаме, че това сме ние. Отъждествяваме се с нашата автобиография. Във другият край, стоят нашите мечти. И те пак са свързани с времето. Този път с бъдещето време. Приемаме, че ние сме събирателна част от изминалите случки, с тенденция да станем с определени усилия разпределени във времето, това за което мечтаем. И възниква един въпрос. Всичко това реално ли изобщо? Изминалите случки вече ги няма. Те са просто памет. Нашата памет. Кой ги помни? Само ние самите. Другите са заети с това да помнят техните. Следователно всеки самостоятелно се движи в собствено времепространство, и другият не съществува в него. Той е там само, когато предизвикаш случването. И там е не този който помниш, а този който Е. Това с което го свързваш вече е мъртво. То е нереално. И сегашният образ който виждаш е чисто нов. Това се отнася и до теб. Това означава да се движиш в „тук и сега”. Със всеки следващ миг ти си напълно ново същество. И отъждествяването е невъзможно. Ако спреш да виждаш миналото, ще спреш да мислиш и за бъдещето. Защото бъдещето се „строи” само за да поправи миналото. Това което не си успял да направиш за тези, пред които искаш да се докажеш. Стремиш се да потиснеш неудовлетворението от миналото, като строиш въздушните замъци на бъдещето. Това само може да засили присъствието на егото. Нищо повече. Както казахме по-горе всеки се движи в собствено времепространство и то не е свързано с никакво време. Това което направиш сега, значи е това, което Е. То ще допринесе за бъдещото случване, но само до следващия миг. Т.е, всеки следващ миг променя бъдещото случване. Как можеш да манипулираш нещо подобно? Само ума може да измисли подобна глупост. Всеки нов миг променя реалността. Защо трябва да бъдеш фокусиран в преследване на нещо определено, след като знаеш, че колкото по-забързано го преследваш, толкова по-скоростно ще го отдалечаваш. Всеки миг съдържа всичко от което се нуждаем. Отърви се от миналото и ще забравиш за бъдещето. От друга страна непрестанно се оглеждаш с идеята да срещнеш нещо специално. Обикновено се надяваш да срещнеш специален за теб човек. Някой вестоносец може би. Свързващ мост между теб и определени събития. Или пък човек с който се разминавате много животи и най-накрая се срещате в точно определен момент и място, за да създадете нещо много велико заедно. Според мен тези идеи отново принадлежат на ума. Самият факт, че толкова много пъти вярваме, че сме срещнали точно този човек, а впоследствие се оказва, че не е точно така, или пък го срещаме, но не можем да го имаме, доказва тази фикция на ума. Просто ни ангажира в поредната си идея, за да си осигури присъствие. Да, няма случайни неща и именно заради това смятам, че всички хора са специални, ако ти искаш да ги направиш такива. А единственото нещо, което ви сближава е честотата ви на трептене.


66 66

Вибрацията на енергията сближава хората, нищо друго. Заради това се случва така, че срещаш някой и в ума ти възниква идеята, че това е човека за който си се оглеждал, но след време разбираш, че не е той. Просто енергията се е променила, заради случването на миговете променящи реалността. Да, ние предизвикваме събитията и случките в живота си. Може много малки елементи от случвания да ни доведат до съществената случка, но те не са манипулируеми. Те са просто комбинация от движение на нашият дух и инстинкти. Например ти имаш определени интереси. Да речем се интересуваш от духовното. И какви хора започваш да срещаш предимно в живота си? Едва ли ще бъдат само рецидивисти. По-скоро ще бъдат добри и духовни хора, слабо интересуващи се от материалното. Така че дали има пратеници на съдбата не мога да кажа. Аз лично не виждам нещата да стоят по този начин. Срещам специални хора в живота си, но не ги разглеждам като вестоносци, или нещо такова. Просто сме стигнали един до друг, заради случванията. Заради интересите, които са ни задвижвали да се доближим до някаква пресечна точка, където се срещаме. И силата на енергията която чувстваме в момента на срещата, е благодарение на инерцията която сме набрали по-време на случките водещи ни към тази среща. След това оставаме заедно в тази точка, докато случванията започнат да ни отдалечават и събитията в живота ни, не започнат да се разминават. Защото животът е движение. Ако не се движиш, ти си полумъртъв. Затова толкова често се случва енергията в семействата да угасва толкова бързо. Защото забравят да се движат, поради условностите на брака. Ако живееш момент за момент, всеки човек може да ти бъде мил. Всеки човек може да бъде такъв, какъвто искаш да го видиш. Замислете се само, за вашето отношение спрямо другите. Със всеки един вие се държите по различен начин. Имате индивидуален подход. Първоначално той винаги е неангажиращ и необременен. Впоследствие го променяте след като натрупате информация от взаимните случки. Създавате общ информационен поток. Определяте ваша обща реалност. В астрологията наричат това егрегори. Та вие имате индивидулаен подход към всеки един поотделно. Съответно всеки човек е като вас в това отношение. Това означава, че ако например имате хиляда познати, за всеки един вие представлявате различен човек. Те ви окачествяват според информацията, която тече във вашият общ егрегор. Ако има и трети лица замесени в случките, егрегорът се разширява. Ако вие живеете момент за момент и сте любезни и искрени, пак ще си останете хиляда различни човека в представите на вашите познати, но ще бъдете един мил и приятен човек. Съответно другите ще ви отразят такъв какъвто сте. Няма да имат повод да ви изкривят в представите си. Аз вярвам в качеството на „тук и сега”. За мен това е единственият реален момент и той е способен да ни даде всичко. В прекият и преносен смисъл. Може би наистина срещаме хора, с които се преплитаме през животите, но какво от това, ако времето и пространството си остават илюзия и реалният и качествено важен момент си остава този, в който определяме случващото се с конкретно действие. Ние сме този, който представяме в момента. Този който усещаме, че сме. Но не заради биографията си, не и заради амбицията на бъдещето. Да си „тук и сега“ не е място, не е и време. То е моментното проявление в което съществуваме, и което определя нашата реалност. Ти си това, което направиш точно в този момент в който го правиш. Всичко друго е една илюзия…


67 67


*** "Всички хора са специални, ако ти искаш да ги направиш такива", точно ето така виждам и Любовта в различните й проявления. Случва се само ако ти искаш да я

случиш. Със сърцето. Мерси, по-късно ще го прочета още веднъж.” *

„Ние не стоим само в настоящия момент, мисля че това не е възможно. Ние влизаме в него. През другото илюзорно време мислим за следващия миг и свързваме миговете...

А всеки нов миг променя реалността и завършва И само там можем да срещнем "специалния човек",но по-нататъшните ни отношения с него са свободен ход...

*

О„Всеки човек има свободата да разсъждава. И добре, че е така. Благодаря Ви за мнението. Много е стойностно. Все пак искам да разясня нещо отноно това, дали

стоим в един и същи момент или не. Вселената е изключително съзидателна и необяснимо точна и последователна. Квантовата механика доказа, че ако не

наблюдаваш един обект, той не е непременно там - той може и да е някъде другаде. Т.е, в едно и също време той може да се намира на множество места. Ако ти се

намираш някъде в гората, градът за теб не съществува - и обратното. Реалността на всеки един се проектира само в негово присъствие. Тогава как може да има повече

от един реален миг? И това е само една гледна точка. Но много силно аргументирана от фактът, че цялата реалност, или това което наричаме реалност се проектира

от нашият мозък. Отвън има само енергия с различна честота на трептене. Нашите органи на осезанието на свой ред долавят тези вибрации с различна честота на трептене и възпроизвеждат материята и усещанията; картина, звук, мирис и т. н.

Как може тогава да съществува повече от един миг, ако ние индивидуално проектираме всичко около нас? Всеки следващ миг е нов, ние го създаваме,

следователно се движим в един и същи момент. Изминалият не съществува, не може да се върнеш и да го промениш, следващият също го няма, защото още не си го

създал, когато го създадеш, той става настоящ и единствен, по вече изброените причини. Всеки сам определя собствената си реалност и то само в настоящия

момент, който си остава единственият реален. Истина е, че свързваме миговете с мисълта, но миговете се свързват и без мисълта, и точно там е изкуството да

живееш в "тук и сега".” *

„Благодаря, уникален си!” *

„Незнам даваш ли си сметка колко на прав път си. Добре мислено,добре написано. Всичко,което имаме е СЕГА.”

*

О„Ако всичко това се превърне в стремеж, за осъзнаване и проявление, свободата и екстаза от съществуването за всеки един човек, в един момент би било напълно

реално изживяване. Страданието приключва в присъствието на тук и сега.


68 68

В присъствието на безформеното усещане, което събира всички форми и ги трансформира в щастие. Това е смисълът на съществуването - да изпитваш екстаз

от самото присъствие в настоящия момент.” *

„Не е така просто както да го прочетеш написано.. Убедила съм се, че всяко твърдение добива смисъл и истинност след практиката...:))))”

*

„Да, тук и сега - това е истината”

***

Не се страхувай.. Приближи се.. Усети енергията на другия.. Не пресмятай само с ума, защото той не е твой, и вечно ще криви това, което Е. Енергията ще ти „каже” това, което ума не може. Освободи съзнанието си, и почувствай

чистотата на Божествената енергия..

Медитация "Сливане"

от Не-Ум на 04 май 2011 г. Това е една медитация за сближаване на хора, които живеят в двойка или пък са семейство. Хубаво е да се прави вечер в спокойна и релаксираща обстановка. Запалете свещ и намалете осветлението в стаята. Нека обстановката стане мека и уютна. Заредете си плейлиста с медитативна музика и застанете седнали един срещу друг. Хванете се за ръце. Нека ръцете ви бъдат кръстосани, все едно се здрависвате но с двете си ръце. През следващите десет минути се гледайте право в очите, но много меко и топло – не агресивно. Отпуснете се и се оставете на вътрешната си вибрация да ви води. Тялото ви ще започне да се поклаща, позволете това да се случи. Дори и да мигате, не спирайте да се гледате в очите и продължавайте да се държите по същия начин за ръцете. След около десет минути притворете очи и оставете тялото да продължи да се клати. Останете в това положение за още десетина минути. След като изтекат и те се


69 69

изправете заедно, като продължите да се държите хванати за ръце, за още десет минути. Посоченото време не бива да ангажира вниманието ви, нека тече според усещането ви. Първа фаза: 10 минути Седнете и се хванете за ръце, все едно се здрависвате с двете ръце заедно. Гледайте се задълбочено в очите и се оставете на вътрешната си вибрация да ви поклаща. Втора фаза: 10 минути Вече със затворени очи, останете напълно тихи олюлявайки се. Почувствайте как енергията се движи помежду ви. Оставете я да се движи свободно, не се опитвайте да я контролирате - тя е достатъчно интелигентна, и ще отиде където е необходимо. Трета фаза: 10минути Станете бавно и отворете очи полюлявайки се. Нека стане почти танц, но продължете да се държите за ръцете по същия начин. Правете това всяка вечер в продължение на 10 дни, и ако усетите, че ви се отразява добре, може да започнете да я правите и сутрин, но не повече от два пъти дневно. Тази медитация, ще смеси много дълбоко вашите енергии, и ще ви сближи още повече. Ще позволи информацията, която не може да достигне до другия в ежедневието, да бъде предадена директно на по-фино енергийно ниво. Коментарите..

*** „Прекрасно звучи тази медитация. Толкова прилича на момента, когато сме влюбени :)

Ще я пробвам.” *

О„Тази медитация е форма, която може да послужи за възвръщане състоянието на влюбване, и да ви сближи в отношенията с интимния партньор. Дълбокото смесване

на енергиите, ще позволи онази част от несъзнаваното в отношенията между двамата, да бъде осъзната. Ако сте загубили връзка с него, ще помогне да намерите

посоката, за установяване на контакта помежду ви. Опитайте, няма нищо непривично или смущаващо. Ще ви накара да се почувствате млади и жизнени. Това е интимно преживяване от нова и непозната за вас величина, която ще ви накара да се пробудите в тази насока. Това не е нещо сериозно. Приемете го като любовна игра.

Защото то е точно такова.” *

„Прекрасно, наистина много ми допада Не-Ум, незнам кой си, и незнам как да те наричам дори, но искам да ти благодаря за страхотните неща, и затова, че ги

споделяш с нас.” *

О”Просто Не-Ум:) Аз съм това, което съм и също искам да благодаря на всички вас, че оценявате това, което правя. Защото го правя влагайки много енергия в него, и това

е причината нещата да се случват, точно по този начин.


70 70

Съвсем скоро, ще си имаме и блог Ще опитам да създам едно пространство носещо наслада и удовлетворение, даващо една основа и посока, за себеразвитие и осъзнаване

от нова величина. Аз вярвам във взаимосвързаностите и знам, че не бих могъл да правя нещо без да има за кого, и той да не се нуждае от точно това. Вселената не

работи по този начин. Ние сме взимносвързани и се нуждаем един от друг по точно определени причини.

Щастлив съм да сме заедно” *

„Нямам търпение Всяка твоя дума е като огледало на всичко, което чувствам Благодаря, благодаря и пак благодаря!”

***

Всички сънища са едни и същи, защото са нереални. В нереалното не може да има добри или лоши сънища – там всичко е сън..

Една дзен история... от Не-Ум на 05 май 2011 г. Един велик дзен Учител, след като се събудил една сутрин, повикал при себе си най-главния си ученик, и му казал: - Ела. Сънувах един сън и ще ти го разкажа. Искам да го разтълкуваш. Ако ученикът беше Фройд или Юнг, или пък Адлер, той щеше да бъде неописуемо щастлив и веднага би започнал да тълкува съня. Но ученикът бил медитатор, не бил нито Юнг, нито Фройд. Той казал: - Почакай. Говориш глупости. Ще донеса купа с вода, да ти измия лицето. Той донесъл един съд с вода. Докато Учителят си миел лицето, минал друг ученик. Учителят му казал: - Ела. Сънувах сън. Би ли искал да ми го разтълкуваш? Ученикът го погледнал и казал: - Почакай. Чаят вече е готов, и ще ти донеса чаша чай. Може би това ще те свести. Сънят не си струва дори тълкуването. Учителят бил щастлив. Разказва се, че танцувал цял ден. - Поне двама ученици – казал той. – Ако бяхте започнали да тълкувате съня ми, щях да ви изхвърля от манастира. Защото сънят е глупост, а ако се опиташ да го тълкуваш, това ще е още по-голяма глупост. Това, което учениците направили, било най-доброто тълкувание. Първият донесъл купа с вода и казал на стария Учител: „Измий си лицето, за да се събудиш по-добре.“


71 71

Другият донесъл чаша чай. „Изпий един чай, малко топъл чай и това ще ти върне разсъдъка. Ще бъдеш повече в съзнание.“ Съзнание е необходимо, а не тълкуване. Всички сънища са едни и същи: няма нито добри, нито лоши сънища. Как може да има добри и лоши сънища? И едните, и другите са нереални. В нереалното не можеш да правиш разграничение между добро и лошо; морално, неморално; грешно или правилно – всичко е сън. Не се опитвай да заменяш един сън за друг. Всичките са вериги. Стоманени или златни, няма значение. ОШО Коментарите..

*** "Няма нито добри, нито лоши сънища" ♥

*

"Всичко е сън".. добър или лош, изборът как да го изсънуваме остава изцяло наш..” *

„А дали съня се отличава от истинска реалност? Дали сънувания сън не е най правдива и истинска реалност...?”

*

О„И двете са реалности, но сънувани реалности. Защото присъства ум и в двете състояния. Не сънуват - само пробудените. Те са в най-правдивата реалност. Буда

означава "awake", което ще рече "пробуден" или"съзнателен". Всички други спят дълбоко, защото не се движат в "тук и сега". А "тук и сега" е истинската реалност,

защото тогава ума остава в летаргия, той не изчезва напълно, пак го използваш, но е тих и спокоен, не се бунтува непрестанно. Не те движи вече в несъществуващите

реалности на миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето не трябва да се приема като далечно такова - не. Движиш се в бъдещето дори и когато си помислиш, че трябва да отидеш до кухнята да си налееш чаша вода и вече не си в "тук и сега",

защото пред очите ти започват да се движат обекти, които реално не са пред теб. Пробудените дори и не сънуват, докато мозъкът им спи вечер. Те не правят нито

едно несъзнателно движение. Те са като тихо езерце - вътре в себе си, не чувстват никакво вълнение. Присъства само тишина и благодат. Тук и сега не може да се

обясни, може само да се почувства и всеки го е усещал, трудността възниква, когато опиташ да задържиш състоянието. Във дзен, учителите ходят с една пръчка в ръка и когато видят замислен ученик, някой който се разхожда със замъглен поглед, го удрят

по главата да се събуди. Това е част от учението:) Нека ние бъдем учители сами на себе си, за да не се налага, някой да ни удря по главата:))”

*

„Добре казано :)” *

"Снощи сънувах, че съм пеперуда...и днес се питам, дали съм човек сънувал пеперуда или пеперуда, която в момента сънува, че е човек?" Може много да се разсъждава на тази тема, но със сигурност няма как да разбереш истинския вкус на сладкиш преди

да си го опитал...”


72 72

Бъди това, което си, защото колкото и да се стремиш да бъдеш нещо друго, толкова пъти, накрая ще разбираш, че не си..

Аз съм... от Не-Ум на 06 май 2011 г. Аз съм…това, което съм… Аз не съм това, което съм искал, да бъда – Аз съм… Аз не съм това, което съм мислел, че съм бил – Аз съм… Аз не съм това, което мисля, че ще бъда – Аз съм… Аз не съм това, което хората казват, че съм – Аз съм… Аз не съм това, което миналото знае, че съм – Аз съм… Аз не съм това, което бъдещето чертае, да съм – Аз съм… …това, което в момента представям, че съм… Аз съм – този момент! Коментарите..

*** „ Само настоящият миг има значение - защото Миналото и Бъдещето се съдържат в

Сега”

***


73 73

Пази тишина. Само в тишина, ще си способен да чуеш. Само в тишина, ще си способен да почувстваш. Само в тишина, ще си способен да разбереш. Светът е шумен, но целият този шум е в собствената ти глава. Бъди тих, и главата

ти ще се „изпразни”. Бъди по-тих, и ще си способен да разбереш себе си. Разбереш ли себе си, ще разбереш и света..

Бъди по-тих...

от Не-Ум на 07 май 2011 г. Обичам да пиша. Писането много ми помага. Някакси ме освобождава. Преди да започна да пиша имах чувството, че ще се побъркам. Всички тези осъзнавания за малко да ме докарат до лудост. В главата ми се движеха мисли, толкова последователни и логични, но все пак разпиляни. Когато се опитвах да върна мисловната лента назад, нищо не беше същото. Появяваше се друга информация. Всъщност донякъде тя беше същата, но думите вече бяха различни. И сега, когато започнах да отпечатвам мислите си, отново не е възможно от мен да излезе едно и също нещо, но важното е, че остава запечатано. И пространството запаметява информацията далеч по-осезаемо. Най-вече заради това, че споделям всичко с вас. Вие на свой ред, засилвате присъствието ми, и моите мисли стават ваши мисли, водещи до ваши осъзнавания. Мислите ми, вече са изразени. Те стават думи. Оттам думите ми стават ваши мисли. Вашите мисли стават ваши думи и информационният поток – егрегорът, се разширява, но в този случай, центърът си остава един. За това искам да пиша днес. За общите информационни полета, които създават посока в живота ни, и е нужно това да бъде разбрано, да бъде осъзнато. Държа всичко, което осъзная, и преценя, че има сериозно присъствие в живота ни, да бъде изказано, да бъде съобщено. Говоря разбира се, за колективната информация, за енергиите, невидимите сили и неписаните закони, които ни движат в живота. В „Да си тук и сега” споменах за тези информационни потоци, които в астрологията наричат егрегори. Тези егрегори представляват нещо като складове, за събиране на информация от изминали събития. Всеки човек сам по-себе си има личен егрегор. Там се складира неговата информация удостоверяваща живота му.


74 74

Човек има личен егрегор, където информацията е самостоятелна, и там съществуват само мислите и действията му, които остават незабелязани от одушевеното. От друга страна същият този егрегор е изпълнен със всички събития в живота му, през всеки един миг от неговото съществуване. Така че почти никой не живее самостоятелно. Дори и да не забележиш, че си обект на внимание, това не означава, че оставаш напълно пасивен. Следователно всеки човек живеещ в нормално общество има съставени множество егрегори. Има общ егрегор със семейството си, има общ егрегор с приятелите си, има общ егрегор с любимия си и т.н. Там където определена информация е споделена само между двама човека, егрегорът е един. Ако същата информация се сподели и на трето лице, егрегорът се разширява. Вече трети човек би имал въздействие върху бъдещи събития, след като разполага с информация, с която може да промени действителността по собствено желание. Под информация, не трябва да се пирема, че тя се изгражда само от наличието на думи. Информацията също така се гради и на база присъствие и наблюдение, което съставя умозкалючението на субекта от цялата ситуация възприета от сетивните му органи. Дори шумът и миризмата биха могли да окажат влияние в умозаключението му, ако части от асоциативната му памет се активизира в конкретния момент. В този смисъл всичко, което се движи в пространството е информация. Енергия равна на информация. Та постоянно ни се случват неща в живота, които ни карат да се удивляваме и да си казваме „ей какво нещо е света, какво нещо е живота”. Срещаме разни хора и не рядко се оказва, че имаме общи познати, или пък сме били на едно и също място, по едно и също време без да си даваме сметка, че всъщност несъзнателно сме създали общ егрегор, който вече ни сближава донякъде. Казваме си „няма случайни неща” – да няма, защото информацията ни събира. Имаме въздействие един върху друг, свързани сме една идея повече. Непрестанно се сещаме за различни хора, за различни случки и то абсолютно безпричинно. Защо ли? Помислим си за някой и той след секунда ни звъни по телефона… Оказваме се на места, където пак „случайно” се случват събития, които са способни да променят посоката в живота ни на 180 градуса. Вътрешни пориви ни тласкат към определени действия, понякога толкова силно, без да можем да си обясним защо, като че ли знаем нещо, но ума не може да обясни. Липсват веществените доказателства. Понякога минават години, докато се изясни причината за това. Хора получават видения по време на медитация, след като се свързват към същите тези информационни полета, които споменахме като егрегори. Виждат ситуациите „едно към едно” със случилото се. Но това може да се случи само, ако медитиращия вече има някаква информация свързваща го с обектите на видението му. В него момент той трябва да трепти на същите честоти. Ние сме „информационни облаци”, като виждаме най-твърдата част от материята, която наричаме физическо тяло. Но имаме и други тела, които органите на осезанието с които разполагаме са неспособни да възпроизведат. Еволюцията на човек е стигнала до това ниво, и не можем да искаме нещо повече засега. Може да искаме, но няма как да получим. Просто за нас ще бъде твърде шокиращ подобен квантов скок. Затова не можем да забележим тези информационни потоци, които контролират живота ни. Нямаме сила върху тях. Подвластни сме им, точно както сме подвластни на гравитацията, въпреки, че не можем да я видим, или да я пипнем. Дори не е нужно да познаваме и теорията на относителността. Просто и се подчиняваме. Нямаме избор. Така е и с тези фини енергии, които се движат в пространството, и ни вкарват в най-различни коловози, независимо дали желаем, или пък не. В този смисъл мисля, че е добре да бъдем, колкото се може по-тихи. По малко да говорим, повече да наблюдаваме и да осъзнаваме. Защото колкото повече разширяваш егрегорът си, толкова по зависим ще бъдеш от външните обстоятелства.


75 75

Другите ще имат повече власт над теб самия, и много често няма да си способен да направиш каквото и да било. Има хора, които много приказват и се опитват да бъдат непрекъснато център на внимание. После се чудят защо другите не спират да ги обсъждат, и защо животът им изглежда толкова объркан. Не осъзнават, че те самите предизвикват тези събития, докато се опитват да се изкарат, че са „някой”. А да си никой е най-висшата ни природа. Само докато си никой може да бъдеш щастлив. „Някой“ иска да бъде егото, проявлението на амбициозният ум. Бъди тих, по-нисък от тревата, и никога не изкривявай пространството с лъжи. Бъди обикновен и обърни внимание на истинските си ценности. Обърни внимание на хората, които правят и са правили нещо за теб в живота ти, и не се занимавай шумно с другите, ако искаш да имаш контрол върху собствения си живот. Сам по себе си осъзнавайки този закон, аз поемам рискът, да бъда обект и на недоброжелатели, но силата на тези които ме подкрепят ми дава увереност, че каквото и да се случи няма да бъде напразно, и светлината ще победи тъмнината. Защото тъмнината, е просто отсъствие на светлина! Коментарите..

*** „..егрЕГОрът е уникално нещо. Абсолютната форма на съвършенството. В него се спотайва всичко нужно и ненужно. Поздравявам те Не-Ум, за мен* това дотук е най-

докосващото същината на нещата, истинска творческа страст.” *

„Благодаря, че споделяш, Не-Ум! Да, въпрос на избор - осъзнатия покой или шумотевицата на егото...”

*

„Да, Бог е светлина, в него няма нкаква тъмнина” *

„Толкова вярно!” *

„Чудесно!” *

„Този пост ми е от любимите:) Благодаря, Не-Ум!” *

О„Благодаря ви приятели! За мен е удоволствие:)”

***


76 76

Мъдрецът е мъдър, защото говори само, когато има да каже нещо; Глупакът е глупак, защото говори само, за да каже нещо..

Изглеждай глупав, но бъди мъдър в глупостта си! от Не-Ум на 08 май 2011 г. Един суфи мистик пътувайки отседнал в един град. Новината за него пристигнала в града преди самия него, славата му се носела навсякъде. Събрали се хората и му казали: - Изнеси ни някоя проповед. Мистикът казал: - Аз не съм умен човек, защото освен това съм и глупак. Вие ще се объркате от моето учение, затова е по-добре да запазя мълчание. Но колкото повече се опитвал да избегне проповедта, толкова повече те настоявали, толкова повече се заинтригували от неговата личност. Накрая склонил и казал: - Добре. Идващият петък ще дойда в джамията… – Това било мюсюлманско населено място… – и за какво искате да говоря? Те казали: - Разбира се, за Бога. И така, дошъл момента – събрало се цялото село, той предизвикал истинска сензация. Застанал на амвона и попитал: - Знаете ли нещо за това, което се каня да кажа за Бога? Разбира се, селяните отговорили: - Не, не знаем какво ще ни говориш. - В такъв случай – казал той – е безсмислено, защото ако изобщо не знаете, нищо няма да разберете. Необходима е известна подготовка, а вие сте абсолютно неподготвени. Всичко ще е напразно, затова няма да говоря. Селяните изпаднали в недоумение: какво да правят? Убедили го да дойде отново следващия петък. В петък той отново пристигнал на мястото. Задал същия въпрос, но вече всички селяни били подготвени. Попитал: - Знаете ли за какво се каня да ви говоря? Те казали: - Да, разбира се – А той казал: - В такъв случай не е необходимо да говоря. Ако вече знаете – всичко е приключено. Защо ми досаждате напразно? Само ми губите времето… И напуснал джамията.


77 77

Селяните били съвсем озадачени – какво да сторят с този човек? Но сега любопитството им направо ги подлудило. Сигурно крие нещо! Та по някакъв начин отново го убедили. Той склонил и дошъл отново, и задал същия въпрос: - Знаете ли за какво ще говоря? Сега селяните били поумнели. Казали: - Половината от нас знаят, другата половина не знаят. Мистикът казал: - Е, в такъв случай пак не е необходимо да казвам нещо. Тези, които знаят, сега могат да кажат на тези, които не знаят… Това е мъдрият и глупавият човек – изглежда глупав, но е много мъдър в глупостта си; той е мъдър, но се държи като глупак. Коментарите..

*** „Благодаря!”

*

О„Много хубав разказ:) Аз също благодаря на Вселената, че ми отвори път към него:)” *

„Да, Суфизмът е много интересен !! Както би казал един Суфи - Аз съм в този Свят и не съм в този Свят !! :) ))... има да мислиш какво е искал да каже ...”

***

Човек вярва, че сънува само докато спи, но истината е, че сънят е негова съдба. Защото човек не живее в реалността, той живее в собствения си ум и почти никога не излиза от там. Само в кратки моменти на спонтанност, той може да почувства реалността, но след това отново се потапя в съня. Съновидението е част от човешката съдба, и малцина са успели да се освободят от това..

Реалност, или сън? от Не-Ум на 10 май 2011 г. Сигурно сте чували прослувутата мисъл на Джуандзъ, един от последователите на Лаодзъ – „Снощи сънувах, че съм пеперуда, а днес се чудя дали пеперудата не сънува, че е човек”. Тази мисъл е наистина велика. Дзен будистите може и да не тълкуват сънищата си, аз също не го правя, но за сметка на това пък ги наблюдавам от друга гледна точка. Дискутирал съм с приятели не веднъж, коя реалност е по-истинска, дали има паралелни реалности, когато сънуваме и когато сме будни, и дали реално не съществуваме и в двете заедно. Сега ще споделя част от становището си. Когато споделям наблюденията си с вас, аз не рядко се аргументирам и от гледна точка на науката, ще го направя и сега.


78 78

Мозъкът наистина е невероятен орган. На практика той прави абсолютно всичко. Той определя нашата реалност. Проекцията е отвътре – навън. Какво ще рече това? Нашите усещания, или това което вярваме, че органите на осезанието правят, реално се случва в мозъка. Всеки допир, мирис, вкус, звук и зрителност, се случват в същия този мозък. За традиционната физика, това звучи просто абсурдно, по простата причина, че тя приема материята за нещо твърдо и солидно. Но последните изследвания в неврофизиката показват, че нашите усещания се случват в самия мозък. Квантовата физика от друга страна допълва това заключение, след като доказа, че на най-фино ниво, вселената е изградена от концентрирана светлина, което значи информация. Материята е просто вълнови стойности светлина с различна концентрация и честота на трептене. На свой ред нашите органи на осезанието, работят по начин, чрез който долавят вибрациите, доставят информацията на мозъка, който създава невронни връзки посредством електрически импулси, които ни придават съответното усещане. Ако всичко се случва в мозъкът, то това лесно би могло да обясни, защо се случва така, че когато сънуваме не можем да направим разлика, дали това е реално или не. Просто мозъкът не прави разлика дали сънуваме, дали си спомняме нещо, или го преживяваме в момента. За него няма никакво значение, той прави едно и също нещо. В него се активират едни и същи зони, и в резултат ни предават едно и също усещане. Как е възможно тогава да направим разлика? Когато наблюдаваш един обект в мозъка ти се случва същото нещо, както и когато просто си го представиш със затворени очи. Мозъкът обработва огромно количество информация всяка секунда, но ние помним само тази, която ни интересува. Т.е, ние „заснемаме” всичко около нас, но запаметяваме само това върху което сме фокусирали вниманието си в момента. Огромна част от тази информация съзнанието изобщо не осъзнава, докато друга се настанява в подсъзнанието. Когато сънуваме, ние използваме тази информация. Сънищата представляват събирателна част от нашите представи за света. Нашите изминали преживявания плюс нашите илюзорни представи за бъдещето. Всички хора, които участват в сънищата ни, също са събирателен образ изграден в нашите представи за тях. Затова и хората макар и съвсем малко такива, успели да отстранят ума, не сънуват. Защото са способни да забравят миналото, и да не мечтаят за бъдещето. Сънищата са разочарования и мечти, образуващи някаква странна смесица в ума ни, който с охота поема ангажимента да работи, дори и докато мозъкът спи. Така че за мен няма никакви паралелни реалности от гледна точка на това, дали докато сънуваме, ние пак не живеем само, че на друго място. Т.е, в паралелна реалност по същото време. Докато спим мозъкът почива, не обработва информацията, която се движи в пространството. Но въпреки това ума продължава да го движи, след като е ясно, че докато сънуваме, мозъкът работи придавайки ни напълно реални усещания. Както казахме за него няма никаква разлика и ние не знаем, че сънуваме. Никой не си казва „хей това е сън, сега ще се позабавлявам добре”. Дори и насън да ти се случват невероятни неща, ти не си даваш сметка, че сънуваш. А по време на сън наистина се случват невероятни неща. Например, когато се появи някаква заплаха и вече не си способен да се измъкнеш, просто „изкривяваш“ пространството и сменяш местонахождението си, или пък се събуждаш. Времето е субективно, а гравитацията изобщо не е закон, който трябва да спазваш. Оттам се получава и разликата между сънуваното, докато мозъкът спи и докато мозъкът е буден. Казвам това, защото умът сънува 24 часа в денонощието. А всеки човек използва ума почти непрекъснато.


79 79

Когато спим ние не приемаме предметите и обектите на нашето наблюдение, за нещо твърдо и неизменчиво. Като че ли сме наясно, че те са там, само защото и ние сме там. Но това не се случва докато сме будни. Ние вярваме, че обектите са си на мястото не заради нашето присъствие, а просто защото са си там и ние нямаме никакво въздействие върху това. Но се оказва, че съвсем не е така. Основният принцип в квантовата механика е, че тя е теория на вероятностите и гласи, че нищо във вселената няма определено място. Нищо няма определена локация, а е там само заради наблюдателя, т.е – заради нас. Ако ти не наблюдаваш нещо, то не е непременно там. Ако теб те няма, и обектите ги няма. Те присъстват само заради твоето наблюдение, заради твоето присъствие. Понеже в цялата вселена всичко е информация, ние като наблюдатели сме способни да управляваме тази информация, като атомите се нареждат в обектите на нашето наблюдение според нашата вече изградена представа за тях. Според нашата вече съществуваща асоциативна памет. Заради това е трудно да забележиш нещо, което виждаш за първи път в живота си. Мислите ни концентрират материята, защото самата материя е един вид мисъл. Много често ни се случва да търсим нещо, което през цялото време е било пред очите ни, но не го виждаме. Просто в него момент не сме достатъчно концентрирани, и не можем да го материализираме. През същият този момент то е някъде другаде. Разбира се не в същия вид, а просто пръсната в пространството информация. В този смисъл сънищата донякъде са по-реални, защото там умът не работи с ограничението на възприятията ни. Тези неща които се случват насън могат, и се случват в действителност, но нашите възприятия са твърде закърнели за да си го представим. Ако със всяка малка съзнателна част, със всяка една клетка от съществото си ти повярваш, че можеш да летиш, сигурно ще го направиш, както го правиш и в съня си. Просто там не знаеш, че това е невъзможно. Липсва разбирането за възможно и невъзможно. Та колко са реални сънищата всеки може сам да прецени според собствените си усещания, но все пак е невероятно, че двата съня са взаимносвързани и то много деликатно. За пример ти сънуваш, че някой ти звъни на вратата, дори и преди миг в съня си, да си се препичал някъде на плажа. Още в следващия момент се пренасяш, в ситуация, която те поставя на място, където това е възможно, за да може да се настроиш към събитието, което ще те изкара от съня и ще те върне в „действителността”. Кое кое е, преценете вие. Аз само споделям собствените си наблюдения съчетани с научните постижения, образуващи тези философски размилсли относно съществуването. Съзнанието е нещо напълно аморфно, и науката много трудно някога ще достигне до абсолютните заключения, с които то да бъде обяснено. Дори съм убеден, че това е невъзможно, защото науката изгражда своите становища чрез външното – с ума. А умът никога не би могъл да обясни какво представлява съзнанието. Дори и квантовата механика не би могла да обясни напълно, въпреки, че се базира на вероятностите. Вселената е просто нещо изключително сложно и необяснимо за нас. Но тъй като всичко се случва заради нас самите това ме кара да мисля, че познанието какво представлява съзнанието е заложено вътре в нас. Отговорите са там, и за мен единственият начин да разбереш смисълът на съществуването, е да погледнеш какво се случва там вътре, в твоят микрокосмос.


80 80


***

„Невероятно стойностен материал. "Мислите ни концентрират материята, защото самата материя е един вид мисъл. " - прекрасно казано, Не-Ум.

Всъщност на мен лично, често ми се е случвало да знам, че сънувам, даже ми се е случвало осъзнавайки, че сънувам, да "извършвам действия" в съня си, който знам , че друг път съм сънувала. Например, в минали сънища, които помня, когато се събудя,

при определени ситуации (някакви кошмари) съм сънувала, че правейки едно определено движение с ръцете, мога да летя. В следващи сънища, във всеки момент, в

който се чувствах застрашена, осъзнавах че сънувам и че в този сън аз мога да направя действието с ръцете и да литна, а правейки го да приключа съня. В годините

назад сънувах много, помнех всеки сън до детайли. Към днешна дата, сънищата или поне спомен за тях имам рядко.

Разбира се, че и аз съм имала сънища, които са толкова реални, че след определено време през деня първосигнално се замислям, това сънувах ли го или е било реалност.

Което потвърждава, това което ни сподели.” *

„Сънищата си използвам за да създам неща които не успявам в тази реалност... Пожелавам на всеки да осъзнава Бога в себе си :)”

*

О”Определено сънищата са толкова реални като усещане, колкото и „реалните” събития. Така че определено не може да се каже, че те не оставят отпечатъците си

и върху възприятията ни. Например, аз сънувам някой познат. Така се слчува, че го срещам още на следващия ден. Дори и да не помня подробности, усещането което съм изпитал в съня си, е запаметено в клетките на тялото ми, понеже мозъкът ми вече е

създал тези пептидни връзки, които отговарят за емоциите, които изпитваме на съзнателно ниво. Действително аз не помня съня, но отношението ми към този

човек, ще бъде повлияно, заради информацията, която помни тялото ми. Защото клетките в нашето тяло, реално са най-малката част в нас, която има собствено съзнание. Следователно сънищата оставят отпечатък и върху поведението ни в

комуникацията с другите хора, а вероятно и не само с хората, а и със самите ситуации в които попадаме, известни най-вече, като така познатото "дежавю". Определено има сънища, които много си приличат и могат да бъдат обяснени с

определени състояния в самата психика на човека, но все пак си остават тълкувание, и ще оставим тази работа на психолозите, които се занимават професионално с

това:)” *

„Приятелю.. Много си добър! Признавам, че всичко, което чета тук е Уникално! Благодаря ти, че си намерил достъпния начин за да го представиш с думи!”

***


81 81

Потърси покоя в себе си. Укроти ума с медитация и навлез в дълбочината на своето същество. Морето е бурно на повърхността, но в дълбините е спокойно и живота там е хармоничен. Заседнал на повърхността, и ти не ще намериш покой. Потопи се във вътрешния си свят - там ще срещнеш покоя..

Бъди, още по-тих...

от Не-Ум на 11 май 2011 г. Както стана ясно в „Бъди по-тих”, в стремежът си да бъдем по-активни, и да се опитваме да бъдем колкото се може по-често център на внимание, ние навлизаме в мислите на хората. Това на свой ред води до разширяване на нашият егрегор, и рискът да сме по-зависими от външните обстоятелства нараства. Нашето лично пространство се стеснява за сметка на колективното. Информацията, която съставлява животът ни е споделена с други хора, и те по собствено желание могат да въздействат върху нашата действителност. Затова, аз призовах да бъдем по-тихи, за да запазим реалността си, колкото се може по-цялостна. А сега, ще кажа: Нека бъдем, още по-тихи… И ще погледнем, вече от една различна гледна точка, защо трябва да сме още по-тихи. Има хора, които се интересуват само от себе си. Това означава, че те не познават себе си, и това ги провокира да се интересуват твърде много от себе си, като се оглеждат във външното огледало на живота, търсейки собственото си отражение. Не твърдя, че това е нещо лошо. Напротив – да опознаеш себе си е най-свещената част от живота на всеки човек, да разбере смъсълът на съществуването си. Тази информация е запаметена в неговият дух, и той пътува през милионите прераждания, докато един ден не достигне до този отговор. Така че рано или късно всеки стига до този въпрос. Кой съм аз? Какво правя тук? Свърших милион неща в живота си, но какъв е смисълът от всичко това? И за да разбереш смисълът на съществуването си ти трябва да се интересуваш от себе си. Това е неизбежно, дори изглежда повече от нормално. Но за жалост на много хора, разбирането им за това как да стигнат до отговорът е напълно погрешно. Основната причина е, че те слушат само себе си. Само собствените си убеждения. Но не забелязват тенденцията, че убежденията им постоянно се променят. И именно въздействието на външното ги кара да се променят. Тогава защо външното се игнорира постоянно, след като именно то повлиява на възприятието и разбирането за живота? На разбирането за Аз и другите, Аз и света. Всеки изгражда собствена представа за това и неговата представа винаги е най-точна. За всеки един, другите просто грешат.


82 82

А желанието да оспориш чуждото се поражда от усещането, че не разбираш себе си. Точно заради това винаги опитваш да убедиш другия, но всъщност се опитваш да убедиш себе си. И в резултат на това никой не чува другия – всеки чува себе си. Например аз ти говоря, ти не чуваш мен, ти чуваш преводача в главата си. Той интерпретира абсолютно всяка дума. Сърцето ти е затворено. Душата ти е напълно игнорирана. А преводачът разбира се, е алчният ум. Той се явява бариера. Пропаст между теб и останалия свят. В действителност, когато хората комуникират помежду си, докато говорят, те правят точно обратното – избягват комуникацията. Истинската и неподправена комуникация е много тиха. Тя е енергия, чиста информация, която прелива от едното същество в другото. И докато формата на общуване е само вербална, разбирай чрез думите, голяма част от тази енергия остава блокирана. Ти си затворен за нея. Както казахме докато другият говори, ти не го чуваш, ти чуваш гласът в главата си, интерпретаторът, преводача. Защото никога не говорите на един и същи език. Само изглежда, че е така. В действителност всеки говори на собствен език. Защото всяка една дума има значение, което се отнася единствено до самия него. До неговият личен опит, и няма нищо общо с тълковния речник. За пример, всяка дума в тълковния речник се обяснява с други думи, които на свой ред се обясняват с купища други думи. То тогава питам се къде е началото и къде е края, на всичко това… Откъде започва и къде свършва? Става неизчерпаемо и необяснимо. Всяка дума се обяснява от всеки ум по абсолютно индивидуален начин и интерпретаторът влага собствен смисъл – винаги. Не е съвсем ясно кога се е появил ума, но според мен това се е случило точно в момента, в който се е появило и словото, защото умът не може да работи без думите. Умът затихва, когато думите не се използват. На изток спазват переодично обет за мълчание, именно поради тази причина, да успокоят ума. И точно тогава, в това пространство, разцъфтява истинската комуникация. Тази, която останалата част от природата използва, и се движи в абсолютна хармония. Ум, означава – хаос. Изкривяване на това което е. Как тогава може да бъдеш убеден, че твоето разбиране е най-истинното и най-достоверното, след като разбирането ти за света е просто наличие на думи в главата ти? Просто една безкрайна поредица от „смислени” обяснения, която няма начало нито пък край? Как можеш по този начин да стигнеш до изконната истина на съществуването – на собственото си съществуване? Е, не и по този начин. Просто е невъзможно. Лаодзъ е казал: „Една изречена истина, вече не е истина”. Това ще рече, че тя вече е подложена на съмнение, може да бъде оспорена. Простият факт, че всяка дума съдържа антоним, означава, че конфликтът е налице. Ако кажеш любов, омразата стои насреща. За да си обясниш думата любов, ще се наложи да знаеш какво означава думата омраза. За да разбереш значението на думата щастие, ще ти се наложи да изпиташ и нещастието. Но ако се оставиш на чувството щастие, и се откажеш от обясненията си, какво е породило това щастие, то е защитено. Никой не би го поставил под въпрос. Никой не би опитал да го оспори. Най-вече самият ти. Но ако се опиташ да го обясниш, още докато го правиш, в главата ти ще възникне и идеята за нещастието. Това е напълно несъзнателен акт. Умът е много, много подъл. Той е алчен, иска всичко. Опитва да ти обясни необяснимото, а ти дори и не забелязваш. За него това означава вечно присъствие. Ти си в капан. Но има начин… Бъди тих. Светът е прекалено шумен. Как можеш да осъзнаеш и да разбереш всичкия този шум, ако ти си по шумен от него? В главата ти е много по-шумно, отколкото можеш да си представиш. Умът вдига този шум. Той вечно крещи, спори, търси.., не спира да работи, и не можеш да го спреш. Винаги се стреми към нещо, без значение какво е то. Способен е винаги да ти посочи някакъв резултат. Казва ти: „Работата е свършена, да се захващаме за нова” – и ти си готов, нямаш избор, или поне така ти се струва…


83 83

Да бъдеш тих, не означава да оставаш винаги пасивен. Желанията винаги ще те задвижват. Не можеш да съществуваш без желания. Ако и последното желание изчезне в теб, ти или си мъртъв или си буда. Трети вариант просто не съществува. Твоето същество е затрупано под сянката на егото, а егото е проекция на ума. Умът се храни с думите – не бъди „дървен“ философ. Истинската философия, означава любов към мъдростта. Но мъдростта, няма нищо общо с думите. Няма нищо общо с ума. Мъдростта е нещо отвъд ума. Твоята философия, е философия на ума, на думите. Ако искаш да си близо до истината, бъди тих. Притъпи нуждата от обясненията на ума. Трансцедирай мисленето. Единственият начин по който можеш да стигнеш до това пространство, се нарича медитация. Друг начин няма. Но не се ограничавай с познанието си за медитацията, защото отново ще сгрешиш. Не си обяснявай какво е медитация, защото ще го направиш с ума. А медитацията означава не-ум. Как може да си обясниш какво е не-ум, с ума? Думите са производни на ума, те са неговата храна, медитацията е тоталната противоположност на тези две понятия. Това имам предвид под „бъди по-тих“ – укроти ума. Недей да бърбориш постоянно, а се научи да слушаш. Този който умее да слуша опознава себе си. Не игнорирай нещо преди изобщо да си го чул. Твоят ум винаги ще се опита да те убеди, че си прав, и че другите грешат. Винаги ще се стреми да те накара да повярваш, че ти си специален и по този начин, ще засилва присъствието на егото. На твоето илюзорно „Аз“. Бъди тих и ще познаеш себе си. Укроти ума с медитация. Това е твоето естествено състояние. Само тогава си способен на възприемане. Само тогава можеш да осъзнаваш. Докато се опитваш да го правиш с ума, ще продължаваш да се движиш в грешната посока. Защото умът, не може да осъзнава. Това е функция на съзнанието. Не случайно двете думи са с един и същ корен. Умът може само да сънува, да мечтае. В английският език “dream” oзначава едновременно мечта и сън. Това също не е никак случайно. Мечтите са продукт на сънуващия ум. Бъди съзнателен. Потопи се в тишината на собственото си същество и остави думите. Дръж си устата здраво затворена, защото ако погледнеш назад във времето, ще разбереш, че излишното говорене, ти е носело единствено неприятности. Освен това ти коства огромна загуба на енергия. Мъдрите хора по селата, често се събират да си разказват истории. Някъде наричат сбирките – „седянки“. И „приказват“, е много точен изказ, защото си разказват приказки, сънища. Захранват нуждата на егото, да се изразява, да се изтъква. Те не го лишават напълно от присъствие. Знаят как да бъдат тотални. През деня са потопени изцяло в битието си. Не говорят, а се оставят на действието да ръководи животът им. А ние не правим това, нашата активност се изрзява в разказването на приказни сънища какво е това живота, и пропускаме да го живеем. Бъди тих и се потопи в действието. Прави нещата съзнателно, не се опитвай непременно да ги обясняваш с ума, защото отново ще бъдеш изкривен от собствената си илюзорна представа за тях. Затова те моля да разбереш едно нещо, и да не го подлагаш на съмнение, защото ума непременно, ще опита да го направи. Запомни – ти не си мислите, не си думите! Коментарите..

*** „Изумително! Благодаря:) Има хора, които не спират да бърборят, мен лично такива хора ме изморяват и сякаш изсмукват енергията ми... Избягвам ги. Но имам няколко

приятели с които, дори когато дълго мълчим, пак се чуствам комфортно и усещането за щастие и пълнота не ме напуска.. Те също се чустват така и това е прекрасно:)”

*


84 84

„Обичам тишината, мъглата, небето .... :))” *

„Едва сега разбрах защо си се нарекъл НЕ-УМ. Толкова е вярно всичко. Уморявам се от хората, които не спират да приказват постоянно и то глупости, клюкини....мъча се да се изключвам...най-добре се чувствам с хората, с които се разбирам само с очи, без да говорим или казваме едно и също едновременно. Но те се срещат толкова рядко. Имах една такава приятелка, с която нямаше нужда да си говорим, но я загубих. Бог да те

прости, Русано! ....” *

„Бях Любов - с условности и без, Бях Огън - на изгаряща Душа

Бях Светлина - на стопяваща се свещ И днес съм просто Тишина.”

***

Освободи съзнанието си. Разбери, че никой не е способен да те притежава, защото твоето Висше Аз е напълно безформено..

Съществува един феномен... от Не-Ум на 12 май 2011 г. Един ден Диоген отивал към реката. Обикновено носел просешка купа, за да събира в нея храна, и за да пие вода. Тичал към реката, бил жаден, а от същата страна към нея тичало куче, което стигнало до водата преди него и започнало да пие. Диоген казал: „Страхотно. Това куче е далеч по-независимо от мен.“ Хвърлил просешката купа и казал на кучето: „Учителю, ти наистина ми показа пътя. Носех напълно излишно този товар.“ Преследвали го няколко крадци. В онези времена хората били хващани и продавани като роби, а той изглеждал много обещаващо. Бил много здрав физически. Те били сигурни, че ще вземат добри пари за него, стига да могат да го задържат. Били трима, той бил сам, но не били съвсем сигурни, че ще се справят. Може би е способен да убие и тримата. Така че го следвали, страхувайки се, чудейки се дали да опитат или да се откажат от идеята, защото той им изглеждал много опасен. И кой знае, може и да е луд, защото се радва толкова много, а не изглежда да притежава нещо, за да се радва – напротив, бил съвсем гол. Диоген разбрал какво си мислят и за какво си говорят и казал: „Не се тревожете. Знам, че искате да ме отвлечете и да ме продадете на пазара.“ Те зяпнали и веднага си помислили: „Има проблем. Ако кажем „да“, сигурно ще се нахвърли върху нас!“ Но Диоген казал: „Не се страхувайте. Самият аз отивам на пазара. Можете да дойдете с мен, можете да ме продадете. Аз знам едно нещо: никой не може да ме направи роб. Така че защо да се тревожа за това? Вие просто елате с мен.“ Те не могли дори да кажат: „Не искаме да идваме с теб“, защото този мъж бил много странен, можел да ги принуди да отидат с него. Затова казали: „Добре, щом искаш, ще дойдем с теб.“ Той вървял отпред, а те зад него и сега той изглеждал като господар, а те като негови роби.


85 85

Когато стигнали пазара за роби, той застанал върху платформата, където изкарвали робите, така че хората да могат да ги разгледат от всички страни – дали си силен или слаб, стар или млад. Но тримата крадци не могли да кажат на Диоген: „Моля те, качи се на платформата.“ Той скочил сам и казал: „Слушайте!“, извикал го толкова силно, че целият пазар се смълчал, виждайки един гол мъж, при това толкова здрав, толкова красив, така хармонично развит. Никога не били виждали такъв роб. На пазара се възцарила гробна тишина, всички хора се събрали там и Диоген казал: „За първи път един господар е за продан. Всеки един от вас, робите, може да си купи господар. Но помнете, купувате си господар.“ Тримата крадци се скрили в тълпата, защото се страхували, че тълпата може да се разгневи, да ги хване и да им потърси сметка: „Вие доведохте този човек тук.“ Един богаташ обаче изпаднал в екстаз от самата идея. Този човек казва: „Един господар е за продан; всеки роб може да го купи.“ Богаташът попитал: „Кой те притежава?“ - Диоген казал: „Разбира се, притежавам се сам аз, но обещах на трима крадци, така че парите ще бъдат за тях. Те се крият тук. В действителност ги принудих да дойдат с мен на пазара – опитаха се да избягат по средата на пътя, а в момента се опитват да изчезнат в тълпата. Трима са. Ще трябва да дадете парите на тези хора. И аз ще дойда с вас. Що се отнася до собствеността, аз притежавам сам себе си, и никой не може да ме притежава.“ Богаташът казал: „Точно това ме привлича. Няма да те взема като роб. Ще те приема като господар. Ти просто ела с мен. Самото ти присъствие, престоят ти в моя дом са ми достатъчни.“ На крадците било платено. Диоген се качил в колесницата на богаташа, а богаташът се държал така, сякаш той бил робът, а Диоген бил господарят! Съществува един феномен – ако ти наистина си независим психически, никой не може да те превърне в роб. Да, можеш да бъдеш убит, но не можеш да бъдеш превърнат в роб. ОШО Коментарите..

*** „Прекрасена "притча" за това, защо и как човек може да обича без да притежава :)

Диоген, очевидно е обикнал себе си, изивисявайки духа си, достигайки независимост и свобода на личността...”

***


86 86

Пробуди творческия си потенциал. Докосни се до Божественото си проявление, и го остави да тече през теб безспир..

За творчеството от Не-Ум на 13 май 2011 г. в 16:34 Ти пробуди в мене мигновено, творчеството, чисто и вродено! Без да се замислям зная, че не-ум изтича винаги накрая. И той е наша истинска природа, в който случва се възхода! Аз съм вече чистатата спонтанност, даваща ми всичко без да има давност, в нея да израсна, с битието да се срасна.

Коментари..

*** „Wonderfull”

*

”Винаги съм искала да рисувам с бои, обожавам изкуството на художниците, гледайки произведенията, които ми харесват, сякаш изпадам в медитативно състояние (поне както го описват):) Знам, че някой ден ще си взема бои, четки и каквото трябва:))) и

ще рисувам - пък било то и просто цапаници:)))) Знам го....:)))))”


87 87

* „В цапаниците ще усетиш, това което си искала винаги, хайде направи го, освободи

се... сега” *

„:))) Сякаш не му е дошло още времето, така го усещам, но когато знам, че времето е дошло - ще го направя в този момент, няма да чакам и секунда:))) Искам

удоволствието да е пълно:))) Благодаря, че ме разбирате:)))

***

Бъди себе си себеспомняйки се. Знай, че ти си празнота, пространство, в което е поместен целия ти живот. Под купа от преживявания се крие твоята същност. Спомняй си, че нищо не ти принадлежи, че то е в теб само за да ти служи в този живот. Помни - ти си пустота, и това е твоята истинска същност..

Да се насочиш към себе си... от Не-Ум на 14 май 2011 г. Наскоро писах за феномена наречен „себеспомняне”. По-точно беше, в „Продължавай да бъдеш себе си”. Това е нещо наистина феноменално, но тези дни ме споходи едно осъзнаване, което в известен смисъл подложи на съмнение себеспомнянето. Но, ако погледнем от друг ъгъл нещата, то тогава може да се каже, че по скоро това осъзнаване е доусъвършенствало неговата конкретност. В това измерение всичко се движи в ритъма на дуалността, и всяко едно нещо е призвано да бъде допълнено от друго, за да добие цялостност. Нищо само по себе си, не изглежда да е съвършено. От друга страна всяко едно нещо следва да бъде противопоставено на друго, и това също означава допълване за постигане на цялостност. Този закон също изглежда неопровержим. В този смисъл, аз може и да казвам неща които изглежда да си противоречат, но по-скоро те се допълват в зависимост от гледната точка от която се изхожда. Това всъщност е големият проблем на философията, че тя изглежда противоречива, но всъщност е подвластна на точно този закон, който определя дуалността и дълбоката диалектика на съществуването. Така е, и с науката. Научните доказателства не значат нищо, защото винаги се основават на определен закон, върху който се крепи цялата теория на конкретното изследване. И когато един ден този закон бъде опроверган, а това неизбежно се случва във времето, и то точно с нещо диаметрално противоположно, тогава цялата теория рухва. Следователно науката, както и философията, са подвластни на диалектиката и противоречията на самото съществуване. А сега ще обясня какво имам предвид, относно себеспомнянето. Когато един човек се роди, той е абсолютно безпомощен, и разбира се неук. На практика той не притежава нищо. Той представлява една празнота. Едва ли изобщо човек е способен да си зададе какъвто и да е въпрос при своето рождение, защото той не знае какъвто и да било език. Той няма ум, притежава само съзнание, чрез което започва да осъзнава обектите, които го заобикалят. Или по-точно казано субектите, тъй като обект означава нещо, което съдържа определение за себе си. А бебето не може да сложи никакви определения на нещата които вижда, защото му изглеждат напълно непознати.


88 88

Вероятно дотук нещата ви изглеждат ясни и повече от очевидни, но опитвали ли сте, да се поставите на мястото на едно новородено? Да помислите за това как се чувства то, и да се запитате защо плаче толкова истерично? Първо, начинът по който е посрещнато в новия свят… С шамар по дупето! Какво начало само, а! И после.., след известно време, когато започне да се свестява, какво да види… Всичко около него изглежда толкова странно, толкова не на място.., сигурно е уплашено до смърт. Някакви гигантски същества стоят над него, и изглеждат толкова грозни, с огромните си ръце, очи, зъби.., и издават напълно неразбираеми звуци… Защо си мислите, че бебетата не спират да плачат? Просто си умират от страх. Преди да се родим ние съществуваме в един съвсем различен свят и при появата ни в този, шокът наистина е огромен. Аз съм се поставял в това положение на съзнанието – имам предвид абсолютната субективност, без присъствието на никакво знание, на абсолютна празнота в ума – повярвайте ми, няма по-страшно нещо на света. Всичко изглежда абсурдно и напълно неразбираемо, а страхът от незивестното е огромен. А когато всичко около теб е напълно неизвестно и нямаш представа какво може да се случи, без грам предположение.., смъртта може да изглежда като приятна алтернатива. Бебето се успокоява, когато го гушнеш и го стоплиш със сърцето си. Енергията на майчината любов и топлина успяват да успокоят детето и да му дадат една сигурност, че всичко е наред, че е в добри ръце. Постепенно с времето, детето попаднало в белия свят се успокоява все повече и повече, и започва да приема нещата. Започва да осъзнава и да опознава заобикалящата го среда. В по нататъшното си развитие, започва да се движи, учи се да пълзи, издава разни звуци, опитвайки се да комуникира. Мозъкът му започва да отделя химикали, които предизвикват някакъв вид емоции, дори и несъзнателни. След това се опитва да се изправи и всичко това с помощта разбира се, на родителя. След време започва да учи думите, цифрите, да изучава обектите около себе си, тяхното значение и предназначение. После идва ред на образованието и на културното обогатяване на детето. Започава да се изгражда неговото възприятие за света, да му се наслагват моделите, в които се движи обществото. Всичко това под юрисдикцията на семейството и училището. Това, което се превръщаш с годините на съзнателен живот. Качествата и знанията които придобиваш те изграждат като нещо, което наричаме личност. И докато един ден не станеш вече предполагаемо достатъчно зрял, за да започнеш един самостоятелен живот, и не влезеш в тази цикличност на съзидателност и възпитание, подхванати от самия теб. Но ако се върнем в началото на неговото рождение, ще забележим, че човек се ражда в празнота. И всъщност тази празнота е той! Всичко друго е насложено върху него впоследствие. Тогава как може да си спомниш кой си ти, след като си една празнота? След като всичко, което вярваш, че си ти е добавено към теб по един или друг начин? Кой си ти? Ти си нищо! Празнота! Пространство! Всичко друго е придобито, поместено насилствено в теб. Но и нищото е нещо, щом вече съществува като определение. Първоначално ти си едно чисто съзнание. Един потенциал, който е ангажиран да се развива при вече определени условия. При някакви норми и ограничения, за възможно – невъзможно, реално – нереално, хубаво – лошо и т.н. Изграждаш се като индивид с ограничено възприятие и възможности… А Вселената ни предлага един безпределен потенциал от възможности и вероятности, сред които можем да избираме. Липсва знанието, че ние определяме собствената си реалност според нашите желания и предпочитания. Според нашето намерение. И горчивата истина е, че сме научени да се определяме и отъждествяваме според нашата автобиография. Според това което наричаме личност. А ние не сме личности и това е цялата същност на медитацията. Да осъзнаеш това, да почувстваш това. Да погледнеш дълбоко в собствения си център, отвъд всички пластове на личността. Там си ти, и представляваш една празнота, една тишина, едно безкрайно пространство, в което можеш да почувстваш себе си, разбирай –


89 89

божественото присъствие, единението. Но понеже вече сме замърсени и затрупани, се поражда и това паразитно чувство на раздвоение, което усещаме в себе си. Едно непонятно разделение, което не можем да си обясним. То няма обяснение в този смисъл, в който може да го обясни умът, защото самият ум първоначално създава това чувство на разделение. Присъствие на нещо чуждо и нежелано. И донякъде то не е „нещо”, а всичко. В този смисъл всичко е чуждо в теб, защото си го възприел отвън. Да речем ти си една празна стая, чисто пространство, като с времето си започнал да вкарваш мебели вътре. Тъпчеш, тъпчеш.., и в един момент започваш да вярваш, че мебелите си ти. Забравяш, че всъщност пространството си ти, а не мебелите, които са се появили впоследствие. Така е и със съзнанието затрупано с различна информация. Започваш да вярваш, че постъпилата информация си ти, и забравяш, че всъщност ти си свободното пространство където е поместена самата информация. Но това е нормално, и не бива да се възприема, като нещо откачено. Проблемът възниква от това, че мебелите които вкарваме са леко втора употреба… Малко са вехти и не е тайна за никого. Образованието, политиката, обществото, цялата система, в която сме поставени не изглежда да е най-доброто, което може да се извлече от познанието с което разполагаме и научните постижения сред които би трябвало да се развиваме. И така става, че един ден се налага всеки сам да се научи как да си почисти къщата от боклуците, които несъзнателно е вкарвал в първоначално чистото пространство, което Е. Да си направи домът чист и просторен, с много прозорци, за да може вътре да влиза повече светлина. Така че да се себеспомняш означава да знаеш, че ти си едно чисто пространство и, че всяко отъждествяване е глупаво и неуместно. По този начин, ще гледаш на себе си като абсолютният наблюдател, а разумът ти ще бъде напълно чист и необременен. Ще се превърнеш в най-правото и полирано огледало на света. Ще бъдеш божественото присъствие на самия себе си. От теб, ще се лее едно спокойствие и блаженство обгърнато в тишина и безупречна спонтанност. Това означава да почистиш себе си от излишните боклуци, които несъзнателно и с охота си приемал в себе си през годините. Разбира се нищо не може да се случи веднага и трябва да си наясно, че ще ти отнеме години усилена работа в усъвършенстване на това разбиране, защото много години си вървял в грешната посока, разбирай – извън себе си. Движел си се по повърхността. Сега обърни руля на своя кораб и се насочи към центъра на своето съзнание, към едно неизследвано досега пространство наречено микрокосмос. Докато един ден не осъзнаеш напълно собствената си празнота, чистота, тишина, благодат – вкусът на божественото присъствие. Коментарите..

*** „Ееее, страхотно:) ! Много яко:))) Днес се чуствам като калпазанка и май и изразите

ми са такива:))) Благодаря ти! *

О„:))))) Ти си магия:) Благодаря и аз!!!” *

„Ммм "вкусът на божественото присъствие" :)” *

„Бог е тук и сега, винаги тук и сега :) Май няма да казвам нищо, вече и това отмина...”


90 90

* „От изключителна важност е да почистваме нашия истински дом. Нашият

микрокосмос. Това е толкова сходно с физическия ни дом: Имаш много чаши по масата - миг невнимание и заливаш масата. Не почистваш прозорците - винаги ти изглежда

мрачно. Пазиш куп ненужни дрехи, вехтории - не можеш да намериш тези, които искаш. Ако искаме да се чувстваме добре, да намираме истинския уют на дома - той

винаги трябва да се разчиства. Благодаря, че споделяш, Не-Ум!” *

О„И аз благодаря, че има с кого:) Приятното усещане от споделянето е взаимно:) Интерпретацията, която направи с почистването на дома, е много хубава:) Да усетиш празнотата, която реално представляваш е велик момент по пътя на

осъзнаването. Надявам се, че много от вас вече са успели, да се доближат до това усещане и да продължат, да развиват себе си по пътя на пробуждането.”

*

„Това пътуване навътре в себе си е много лесно,когато изолираш цялото си битие. Но когато те завърти човешкото е много трудно да се изолираш и да се себеспомняш

и да се лее от тебе спокойствие...” *

О„Пътуването към себе си не е никак лесно. Именно поради тази причина, че крие много рискове. Един от тях е точно както ти каза: да се изолираш. Да се насочиш към

себе си, не означава да се скриеш в себе си. Ти трябва да разбереш себе си, но това става с помощта и на външното огледало на живота - битието.

А колкото до себеспомнянето, тишината и спокойствието на собственото ни същество казах, че става с много усилия от наша страна. С много компромиси към

нас самите и дълбоко, много дълбоко разбиране на живота. Всеки си мисли, че разбира живота много добре, и това е голямата игра и заблуда на ума, която трябва да бъде разбрана. Всяко едно отхвърляне не е отхвърляне на външното, а на вътрешното. За жалост думите са винаги криворазбрани и всеки път изпитвам огромно затруднение

да обясня това което искам, но друг начин просто няма. Ще продължа да го правя като се усъвършенствам постоянно и търся нови начини за споделяне и предаване на това, което преминава през мен. Благодарен съм на всички вас, че опитвате да споделяте

себе си, и не се страхувате от това. Моето послание е, да бъде само Светлина♥” *

„Благодаря, Не-Ум. Твоите прозрения много са ми ценни. Осъзнах, че ума ни ни вкарва във невероятни филми:)А по повод на отхвърлянето - "Всеки път когато установя, че

нещо у другите не ми харесва, се замислям коя моя черта виждам отразена в тях" Хорхе Букай.”

*

„Вярно е, че думите ни понякога са голям капан за нас. Използваме най-често едни и същи думи, но те не са в речника на събеседника ни, той често не разбира какво му

казваш. Получава се нещо от сорта: "Слушам те, но не чувам какво казваш." А идеята ти е прекрасна, Не-Ум. Аз я поддържам, защото мисля,че когато човек научи

нещо е добре да го сподели с останалите ... иначе си губи смисълът. То е същото както и със съкровищата ... безмислени са, ако само ги трупаш без да бъдат

използвани.”


91 91

* „Много ми харесва! Колко е хубаво, че те има! Да опишеш пътя, по който вървя и как се

чувствам, вървейки по него! Трудностите, радостите, боклуците, чистотата, красотата, тишината...всичко, което можеш да срещнеш. Радвам се, че ви има всички

вас! :-)”

***

Бъди като огледало за всеки, който застане пред теб, защото той иска да види единствено собственото си отражение, и нищо друго. Затова бъди...

Огледало, полирано от Бог! от Не-Ум на 15 май 2011 г. Един ден Буда и неговият ученик Ананда, посетили Варанаси. В центъра на града срещнали човек, който спрял Буда и му казал: - Ти си един шарлатанин! Буда отвърнал: - Ти си груб и невъзпитан, но си прав! Не след дълго срещнали друг човек, който при появата на Буда просто грейнал, и му казал: - Ти си най-красивото цвете на света! Буда рекъл: - Така е, приятелю. Това е самата истина. Ти виждаш същността на нещата. Ананда наблюдавал всичко това много внимателно, и не се сдържал да попита Буда: - Как е възможно и двамата да са прави, след като изразяват коренно противоположни мнения? Буда се усмихнал, погледнал към Ананда, и отговорил: - Аз съм огледало, полирано от Бог. В мен всеки може да види, самия себе си… Коментарите..

*** „Всъщност не е ли така и за всички нас. Не виждат ли хората в нас себе си? Ако ти си

ядосан, как ще видиш усмивката ми? Ако ти си усмихнат, няма ли да намериш красота, когато съм намръщена? И същото аз към теб.


92 92

Ако аз съм светлина, всичко е светлина. Дори, когато се загубвам в тъмнината, след време отново се превръщам в светлина. Защото съм!”

*

„Уникално!” *

„:) Всеки вижда в другия това, което иска да види.” *

„Всъщност всеки вижда това, до което е достигнал. Затова и реалността се обяснява само с реални неща. Другите служат за ориентир, зареждане, огледало , успокоение по пътя. Самият път е илюзия, защото целта е извън реалността ”

*

О„Всеки вижда това което е, реалността е отражение на собственото му същество - на мислите и на усещанията му. Наистина пътя е илюзия, защото го създаваме в същия момент в който го изживяваме. На практика той е безцелен, идеята за цел

принадлежи на ума. Това което ни движи напред е заложено в нас, и ние нямаме информация за механизма, приложима за интерпретациите на ума. Да бъдеш буден и

съзнателен, е част от смисъла на самото пътуване. И тогава може да бъдеш - огледало полирано от бог!:)”

*

„Как ще е хубаво човек по често да се оглежда в такива огледала!” *

О„Всъщност, огледалата на съществуването са безброй. Най-добре можеш да се огледаш в хората, които са най-близо до теб в живота ти. Те, те отразяват най-добре такъв какъвто си. Не всеки е полирано от Бог огледало като Буда, но не е и нужно. Вселената се е погрижила за всичко:) Виж човека до теб, и припознавай по-

често себе си в него! Въпрос на "виждане":)” *

"Един истински Буда може да разпознае друг Буда, разминавайки се на улица"

***


93 93

Разбери природата на емоцията. Направи това с помощта на разума. Когато го направиш ще разбереш, че цялото изкуство е да бъдеш разумно-

емоционален и емоционално-разумен!

Какъв си ти - разумен или емоционален?

от Не-Ум на 18 май 2011 г.

Днес направих една ретроспекция на нещата, които съм публикувал до момента. Забелязах, че досега не съм писал за емоциите. А това е толкова важна тема. Емоциите са може би най-отличаващата човешка черта, наред с ума. Реално наличието на ум и емоции придават тази разлика между нас и другите животински видове на тази планета. Така че, ще обръщам повече внимание на това, какво са емоциите и какво влияние имат в живота ни. Не твърдя, че вие не познавате какво представляват емоциите или каквото и да било друго, което четете по редовете на тази страница. Само казвам, че моите съждения биха провокирали една нова и донякъде нестандартна гледна точка във вас. И това е цялата идея. Аз не твърдя, че съм открил топлата вода, или нещо такова. Не твърдя, че това е изконната истина и всичко друго е глупост – не. Аз твърдя единствено, че съм способен да ви накарам да мислите в дълбочина. Не твърдя, че това което пиша непременно би ви дало яснота. То съдържа потенциалът и да ви обърка - да започне да руши старите ви възгледи. Но за да започнеш да строиш нова къща, първо трябва да събориш до основи старата. Това са закономерностите на живота. Напълно съм наясно, че част от теориите които развивам пред вас, ще бъдат и криворазбрани, заради субективността на думите. Но това са неща върху които нямам никакъв контрол, а и кой съм аз, че да имам? Бог не ми е дал такива правомощия. Аз съм просто човек с нестандартно мислене. Нещата, които се въртят в моята глава са неконвенционални. Те са отвъд битовизма, но това не означава, че аз не съществувам в него. Просто съм трансцедирал мислите, които обхващат предъвкваните с години, а може би и с животи теми. Коментирайте, питайте, не се страхувайте. Това е хубавото в случая, че има възможност за диалог между нас. Ако не е това, за какво ви е да ме четете? Има купища книги, в които са представени подобни на моите възгледи теми. И то, от доказани в тази област философи, учители и психолози. Хубавото тук е, че има "жива" връзка между нас. Използвайте това с конкретика и насочена мисъл. Не твърдя, че имам готов отговор на всички въпроси, защото просто не си задавам такива. Първо имам отговора, след това търся въпросът, защото въпросът съществува само заради наличието на отговора. Това е точно като пардоксът, наречен проблем. Той съществува по една единствена причина - да бъде разрешен. Нека сега обърнем внимание и на днешната тема.


94 94

Какво са емоциите? Те са нещо отвъд здравия разум. Емоциите и разумът са нещо напълно противоположно, но все пак имат допирна точка, която остава в сянка. Но въпреки това винаги са сравнявани като две неща, които са във вечен сблъсък и нямат абсолютно нищо общо помежду си. Има два варианта – или си подвластен на емоциите и те ръководят живота ти, или си подвластен на разумът и разчиташ на неговите качества да предопределят съдбата ти. В единия случай ти присъстваш повече в момента и се ръководиш от силата на емоциите, а в другия ти се основаваш на разума, който притежава качествата на рационалността и ти дава чувство за сигурност. Какво се случва, когато сме подвластни предимно на емоциите? Със сигурност емоциите са по-силни от ума, когато вече са налице. Как се задействат? Те се проявяват като навлизат в кръвта ни под формата на биохимикали отделени от хипоталамуса, малък орган намиращ се в главния мозък на всеки човек. Оттам тези химикали се вливат в кръвта и стигат до всяка клетка в организма ни и предизвикват жестовете и реакциите на физическо ниво. Какви са реакциите ни най-вече зависи от мислите, които са предизвикали тези емоции. Най-общо казано, дали те са позитивни или пък негативни. Задължително условие е умът, да предизвиква емоциите. Колко бързо, зависи от неговата дейност в конкретния момент. Въпросът е информацията да бъде осмислена. Понякога става за части от секундата. Друг път, може да изкочи в ума като асоциация след дни, и чак тогава емоцията да се прояви. И веднъж проявена, емоцията съдържа потенциалът да владее ума, защото информацията вече е стигнала до клетките на тялото, а те са най-малката съзнателна част в нас, и разумът, който е част от съзнанието остава временно изолиран. Какво се случва, когато човек е сексуално възбуден например? Хипоталамусът отделя свръхколичество тестостерон и други хормони, които стигат до клетките на тялото, и тогава вече говори то, а разумът остава някъде в бекграунда, и има право на втори глас. Човек подвластен на емоциите означава, че хипоталамусът му е свръхдеен, но това не може да се разглежда като физиологичен дисбаланс, защото както казахме, умът провокира емоциите, а той е аморфен. Когато умът не успее да наложи контрол върху емоциите, значи не може да регулира акуратно процесите за самосъхранение. Неконтролируемите емоции със сигурност предизвикват опасности, тъй като тялото ни често е подвластно на ума. Всичко това означава, че липсата на контрол върху емоците е изцяло психически проблем. От другата страна стои разумът. Неговата крайност се състои в това, че винаги е ориентиран към рационалност, педантичност и логическо мислене. Така да се каже, той е против всяка една емоция. Контролът установен върху индивида от разумът, е методичен и много устойчив. Неговото присъствие и въздействие е изключително паразитно по простата причина, че е част от ума. Всяка информация, която пространството ни предлага се филтрира от ума, съответно той винаги има предимство. Човек разчитащ предимно на разума, респективно нарушава дейността на хипоталамуса и емоционалното си състояние. Впоследствие, когато осъзнае, че се е превърнал в човек на разума и логиката, ще му бъде много трудно да възвърне емоцията, която може да го накара да се чувства повече човек, отколкото машина. Емоционалното тяло се запушва, в него се образува блокаж и много често е почти невъзможно да балансираш състоянието си отново. Ставаш студен като лед, твърд като камък и живинката в теб като че ли е изчезнала завинаги. Както става ясно, в която и от двете крайности да се намира човек, това може да му донесе единствено вреда. Балансът или „златната среда” е точката, в която процъфтява аромата на живота, и ни кара да се чувстваме пълноценни и истински удовлетворени от себе си. Но това разбира се е най-трудното нещо – да застанеш по средата.


95 95

Там където си способен да използваш пълният набор и потенциал от качества и възможности с които разполагаш. За жалост винаги изпадаме в една от двете крайности на всяко едно нещо с което ни е дарила природата, и по този начин унищожаваме присъствието на противоположното, което трябва да допълни другото, и по този начин да придобием баланс и цялостност. Човешко е да си краен, но само понякога. Човешко е да си емоционален, но емоцията ти да е придружена и с доза разумност. Човешко е да си разумен, но не пропускай да добавиш поне капка емоция, напомняща, че и ти си човек. Бъди по средата, балансиран и уравновесен. Почувствай тази сила и опитай да задържиш състоянието колкото се може по-дълго, и не забравяй да го потърсиш, когато усетиш, че се отдалечава отново. Започни да се наблюдаваш, защото само така, ще успееш да забележиш, кое те дърпа повече – разумът или емоцията. Коментарите..

*** „Според мен има разлика между чувства и емоция. Емоция може даже да се имитира

като поведение. Чувството в синхрон с разума могат да доведат до баланс в човека и извън него в средата му. За психофизиологията на човека и влиянието на химичните

ни обособености на всички жлези с вътрешна секреция е безспорен факт.” *

О„Напълно съм съгласен, че между чувствата и емоциите има голяма разлика. Чувството, е нещо далеч по веществено, защото чувството е установена емоция, в която вече е вложен разум. Благодаря ти за този коментар, много е хубав и доста ми допадна. Провокира ме да допълня същата тема с втори материал, надявам се още

утре:) Благодаря ти отново!” *

„Явно търсенията ни и въпросите, които си задаваме са в една посока. За мен единственото приложимо действие е в баланса на чувство и разум. Когато човек стане господар на емоциите си всичко се хармонизира по най-естествен начин. Аз

благодаря за споделеното. Не знаем всичко, но можем да се стремим към познанието.” *

„Много ми наресва новата тема, предложена от вас, Не-ум! Мисля, че когато човек не е съпреживял своите вътрешни конфликти, в някои ситуации се случва да е трудно да

контролираме емоциите си и да балансираме между разума и тях. :-) Това зная от личните си самонаблюдения и тези върху хората около мен.:-))) А относно баланса, да го умееш и да си в хармония, си е страхотно! Очаквам с интерес вторият материал. :-

) Радвам се, че ви открих и ми е особено приятно да си общувам с вас, всички, които участвате в общуването тук! :-)”

*

„О да, и аз мисля същото, относно чувствата и емоциите! Дааа, благодаря за поста! Благодаря и за милите думи, Не-ум! И аз се вълнувам доста :-), че си намерих

съмишленици по теми, които ме вълнуват отдавна,имам и някои свои наблюдения , а сега и възможност да чуя други такива, на интелигентни и осъзнати участници в

общуването.:-) Супер е!!!” *


96 96

О„Страхотни сте! Прегръщам ви:)))” *

„Много трудничко се балансират разум и емоция, и то точно тогава, когато ти е най нужно..!”

*

„Чудесен материал. Разумът си мисля, го е страх от емоции, защото те могат да се превърнат в чувства. А чувствата събличат всичко. Разумът обаче обича да

контролира и никак не му се ходи гол :)” *

„Благодаря ви приятели, страхотни сте! Вървейки по трудния път на себепознаването сте ми като пътна карта:)))) Обичам ви!”

*

„Хубаво е разумът и чувствата да бъдат приятели а не врагове, за да правят компромиси между себе си и да си прощават!”

*

„Трудно е да се напипа "златната среда", а още повече да се придържаш винаги към нея. Това е " разумност". " Емоционалността рядко е разумна.....:)))”

***

Животът е движение, смъртта е покой. Когато си в живота, ще трябва да живееш. Когато умреш, ще трябва да избираш. Затова бъди цялостен в живота, не избирай, а се наслаждавай. Обедини се с реалността, защото тя представлява едно непрекъснато движение – за това излез от ума, и влез в живота..

Животът е движение!

от Не-Ум на 21 май 2011 г. Обещах, че ще изразя мнение относно възгледите на Йога. Аз не мога да влизам в полемики за това, какво е Йога, каква е нейната философия, и дали тя може да бъде полезна или вредна. Мога само да споделя мнение, и да заява позиция, без да се интересувам дали някой я подкрепя. Не мога да оспорвам или да осъждам Йога. Може да изглежда, че е така, но не е. Мога само да представя моята философия, и ако тя влиза в конфликт с Йога, това вече е нещо различно. Аз не споря, аз само заявявам, всеки има право да споделя и да изказва позиция, без да изпитва нужда да я защитава. Това показва, че той е уверен в знанието си, и в същото време е готов да приеме ново, като изслушва и възприема качествено и с любов в сърцето. Започвам. Йога твърди, че не е просто наука за свойствеността на тялото, а че е наука и за изучаване на вътрешния свят. Йога е против изживяванията, които дава външния свят. Нарича го „мая” – илюзия. Твърди, че има само един свят, и това е вътрешния. Не съм съвсем съгласен с това твърдение, дори изобщо. Да, външния свят е илюзия, защото той съществува само за да визуализира вътрешния.


97 97

Той е нещо като симулация на вътрешния, за да може да го разбереш, и това е единствената възможност; за да можеш да го усетиш, да го вкусиш, да го помиришеш, да ти даде изживяването на формата. Йога е крайна и изключително условна. Това я прави колкото наука, толкова и религия. Да, Йога е религия, защото се основава на трактати и писания, които определят посока, възгледи, задължения, правила, всичко, което отнема чувството за индивидуално мислене и изживяване. Йога те ограничава. Казва ти: нуждаеш се от гуру, не може да разбереш себе си без присъствието на гуру, той трябва да те води и ти трябва да му имаш пълно доверие… Това означава, че дори и да има неща които не разбираш, ти трябва да се подчиняваш и да следваш каноните без да изпитваш съмнение в себе си. Това трябва да значи, да се посветиш в „саняс”, и да се затвориш в ашрам. Ти се отказваш от „илюзията” на външния свят, за да се посветиш на вътрешния… Но те са едно и също нещо, как може да се откажеш от едното за сметка на другото? Външният свят съществува заради вътрешният. Ако аз искам да разбера вътрешния си свят, погледът ми трябва да е насочен и към неговата визуализация. Защо иначе Вселената би създала тази илюзия, ако не, за да я изживяваме и осъзнаваме? И обратно, ако искам да разбера външния свят, трябва да насоча поглед и към вътрешния, защото там също стои разбирането за него. Те са просто едно и също нещо, единствената разлика е, че едното е с форма, другото е без форма. Целият външен свят е побран във вътрешния под „формата” на преживявания, усещания, чувства, емоции, желания, стремежи, възгледи, всичко, което Йога ни казва да изоставим, казва ни, че това не съществува, че всичко е фикция на ума. Да, то е измислица на ума, но това не означава, че не съществува, защото то вече е част от вътрешния ни свят. Колкото е отвън толкова е и вътре, това отвън е изградило това вътре и обратното. Това са два края на един свързващ мост. Животът е движение, перпетуум мобиле, ако спреш започваш да замираш, а единственото нещо което те кара да се движиш е желанието, ти не можеш да се откажеш от него, защото това би означавало, че се отказваш да живееш. Йога ти казва: „остави желанието” – и в твоя ум моментално се появява ново желание, и то е да оставиш всички желания… Пак желание. Това означава, че и едно единствено желание може да ти е достатъно, за да не спреш да се движиш, да продължиш да съществуваш, но все пак желанието е налице. И тогава отиваш в другата крайност. От човек с купища желания, ориентирани към материалното, ставаш абсолютният въздържател и духовен последовател. Преминаваш от илюзията на единия свят в илюзията на другия. Не – трябва да разбереш, че двата свята всъщност са един и същи свят. Те не са различни по същество, а само по форма. Йога твърди, че човек такъв какъвто е, е половин човек. Не съм съгласен, напротив, точно обратното. Ако аз се огранича от проявленията на външния свят и неговите закономерности, и се потопя изцяло във вътрешния, т.е, стана духовен, това означава, че аз ще игнорирам външния и тогава бих станал половин човек, защото ще съм наложил ограничение на едното проявление с което Вселената ме е дарила. Как може да се откажеш от природата, от близките си, от хората, които съществуват също и да те отразят, и да ти дадат разбиране за самия теб? Това е ограничение, при това глупаво. Прилича ми на сектантски възглед дори.., всяко едно удоволствие се заклеймява. Бог ми е дал тяло, разум, усещания, чрез които да осъзнавам съществуването си, това си е цяло чудо! И да опитам да потисна всичко това, за сметка на какво? На нещо което някой, било то и просветлен свами ми казва, че ще постигна? Всеки може да е просветлен в собственото си просветление. Ученикът, учителят и училището.., и трите съществуват в теб. Ти си учителят, ти си училището, ти си ученикът. Всичко се случва в теб. Ти си един холограмен образ. Една симулация в която е интегрирана цялата информация. И при все това, изглежда толкова реално! Това е невероятно, цяло чудо! Умът не може да го проумее, защото няма такъв потенциал.


98 98

Все едно, едно три годишно дете да разбере, какво представлява теорията на относителността. Да разбереш смисълът на съществуването е невъзможно. Защото то няма никакъв смисъл. Единствения смисъл е да вдишваш и да издишваш. Да го живееш със всичките му проявления, които си способен да забележиш и да осъзнаеш. Както едно дете прави. То попива всичко без да преценя добро/лошо, полезно/безполезно, правилно/неправилно, защото детето знае, не интелектуално, а чисто съзнателно, интуитивно, че всичко е неутрално, умът слага определенията според опита, който индивидът придобива по време на пътуването, наречено живот. Но първоначално то е неутрално и винаги си остава такова. Това всъщност е величието на съществуването, че ти дава възможността да избираш от една абсолютна неутралност от заобикалящите те обекти, как да ги приемеш. Това е велико. Бог е абсолютният съзидател. Не може да има нищо нередно или неправилно, това е просто абсурдно. Съществуването е гениално. Бог е гений, напълно невъзможно е да измисли нещо излишно или грешно. Това което предсталвява човек, такъв какъвто е, с наличието на ума и егото, които са считани единствено за врагове, от всички източни вярвания е несъстоятелно. Това е еволюционен преход. Не трябва да бъде разглеждано като нещо излишно, най малкото като нещо враждебно. Защото Вселената е заложила тези програми в нас и ние съществуваме такива каквито сме благодарение на тях. Като всяко едно нещо в един момент и ума и неговото проявление, егото, ще бъдат надградени, ще бъдат трансформирани от всеки един, но не можеш да направиш нещо подобно със сила и със усилие, с някакъв тип надхитряне, това е невъзможно. Вселената се грижи за всичко, по точно тя вече се е погрижила за всичко още в самото начало, когато и да е било това. Парадоксалното при всички религии е, че въпреки твърдението, че те нямат никакви стремежи при тях съществува най-големият подтик – да се свържеш с Бог, да се слееш с Бог, да се върнеш при първоизточника – Висшия разум. Но най-голямата ирония е – понеже Бог има изключително чувство за ирония -, че колкото повече еволюираш в неговата проспекция, все повече се отдалечаваш от него. За пример, животните, птиците, насекомите, изобщо съществата които стоят по-надолу в стълбицата на еволюцията са много по-близо до Бог, а най-еламентарните форми са самият Бог, защото те изобщо не си задават въпросът, какво е Бог, а просто го усещат живеейки в него. И целият промисъл на Бог е, колкото повече еволюираш съзнателно, толкова повече да се отдалечваш от него, докато в един момент самият ти, не се превърнеш в съзидател на един нов свят. Всичко божествено е заредено с този потенциал, и колкото по-развит си съзнателно, колкото по-нагоре се изкачваш по стълбицата на еволюцията, толкова по-далече ще си от Бог, защото неговата идея е в един момент и ти да станеш Бог по пътя на тази еволюция. Затова Вселената непрекъснато се увеличава, и става все по-голяма. Всеки човек има енергиен капацитет, да създаде един нов свят при определени условия. Всичко това донякъде е доказателство, на тази моя теория. Всеки е призван да бъде Бог, и кога.., не е добър въпрос, защото реално няма кога и къде. Времепространството е просто една симулация, в която ние съществуваме за да се ориентираме. Както казах, просто еволюция, вселенски промисъл. В заключение искам да подчертая, че всеки човек съдържа в себе си всичко необходимо което му е нужно, за да осъществи напълно самостоятелно собственото си развитие. Единственото нещо което трябва да правиш, е да съществуваш съзнателно. Да разбереш собствената си уникалност, собствените си качества, собствените си усещания. Така, ще придобиеш зрелост, мъдрост, смелост, творчество и любов. Самостоятелно не означава да ограничаваш нещо. Съвсем не – означава да разчиташ на себе си и да вярваш в себе си. Другите хора са около теб само заради теб, бъди способен да видиш това, нищо не може да е случайно, и нищо не може да е против теб.


99 99

Това е абсолютно невъзможно, това е против съществуването. Как може нещо да е против теб? Ако и едно нещо е против теб, става невъзможно да съществуваш, ще изчезнеш в същия миг. Вселената не работи по този начин. Тя непрекъснато ти дава насоки, дава ти всичко от което се нуждаеш. Непрекъснато те наставлява – за какво ти е гуру? Ти имаш най-великия Учител. Стани способен да забелязваш. Бъди спонтанен, интуитивен, инстинктивен, тотален… Това са възгледи на Тантра. Тантра не е оцеляла, защото не е религия, тя е изключително либерална. Йога оцелява, защото е религия, съдържа обещание. Не мога да посъветвам никой да влиза толкова дълбоко в учението на Йога, или пък в което и да било друго. За мен това може да е много опасно. Ако човек е разочарован от живота си, много лесно може да се заблуди, че единствено духовния начин на живот има смисъл. Не – и двата свята са нужни, щом ги има. Както казах, те не са две различни неща, просто ние ги възприемаме като такива. Това е в природата на ума, да разделя. Това е природата на измерението в което съществуваме, да изглежда дуално, всичко да се допълва едно с друго за да придобива цялостност. Всяка една крайност може да е пагубна, защото унищожава своята противоположност, която следва да я допълни. Опитай да бъдеш по средата. С финес, с майсторство. Животът е майсторлък, той се живее с чалъм. Това е единствения правилен подход. Коментарите..

*** „Възхищавам Ви се за смелостта да мислите и чувствате нещата непредубедено. Ще

ви разкажа собственият си опит да достигна до състоянието на силна лечебна енергия доказана от науката. Лутах се и търсих много години през много различни

школи и постулати.Все нещо не ми достигаше. Все нещо не ми позволяваше да кажа:Това е мое. Накрая разбрах, че всяко нещо, което ограничаваше Духът ми беше

пречка. Научих се да вземам само нужното ми и да го миксирам според моята преценка, като преди това си бях отсяла точните ориентири. Когато спрях да отричам

външното и проумях какво значи колективно съзнание и колко много сме свързани всички всичко си дойде на мястото. Пътят на всеки човек е различен, но ние не

определяме само собственият си живот, а и на хората, с които животът ни свързва. Винаги ще има хора, които избират лесният път и някой да ги води. Но винаги ще има и такива, които първи намират и прокарват пътища. Благодаря Ви за удоволствието

от разсъжденията Ви.” *

О”И аз благодаря на всички вас, че почитате по някакъв начин моята философия. Благодаря за възможността, че мога да се споделям по този начин. Опитвам се да

разсъждавам върху нещата които пространството ми предоставя без да определям дали са положителни или отрицателни. Опитвам да не си налагам предубеждения. Но

това не означава, че в крайна сметка аз не оценявам и не разграничавам. Почти никога не се появяват някакви сблъсъци в мен относно това. Изглежда ми лесно да

преценя и да си обясня нещата, които пространството ми предоставя под формата на информация. Аз също Ви се възхищавам страшно много за това, че споделяте

собствения си опит с нас, и че сте успели да намерите вярната за вас посока и да осъзнаете себе си. Това което споделяте е един вид класически случай, в който Вие сте успели да продължите и да съхраните себе си, защото много хора нямат този

късмет и погубват живота си. Не спирайте да изпитвате огромна благодарност към съществуването и да развивате себе си съзнателно.♥”

*


100 100

„!!!Така се развълнувах! Имам чувството, че си бил в мен, а след това си излял всичко тук! Това, което прочетох е нещо, което винаги е било в мен и е така прекрасно,

когато можеш да го видиш и в друг. Знам, че човек най-лесно възприема, когато нещо се доближава до неговия поглед. За това вероятно и така се развълнувах. Все пак не

го прави по-малко прекрасно!” *

О„Когато се докоснеш до нещо, което другия нарича ИСТИНА в себе си, усещането е невероятно. Знам точно за какво ми говориш и се радвам, че се чувстваш по този

начин, благодарение на моите убеждения. Тази взаимосвързаност между нас е нещо прекрасно, и съм изключително щастлив, да се споделям с вас. Благодаря от сърце:)”

*

„Благодаря ти за споделянето! Аз мисля същото относно философията на йога учението. Също не мисля, че е необходимо да имаш гуру, за да намериш себе си и да се познаеш. Нещата, които ми допадат от йогата адаптирам за себе си според нуждите и възможностите си, без да залитам твърде. Както споменах по-рано снощи, смятам, че йога е много трудно да бъде адаптирана за нас, хората на запад, ако въобще това е възможно... А относно хората на изток, всеки сам или семейството му, прави избора

си за религия, начин на живот и т.н. Радвам се безкрайно и се вълнувам, че имаме общи възгледи и впечатления по доста от темите, които обсъждаме тук. :-

)Прегръщам те! Благодаря, че те има и че те намерих! :-)” *

О„И аз се радвам и се вълнувам, че доста хора споделят общи възгледи с мен, и още повече, че много от вас са и достатъчно смели за да коментират и обсъждат

житейските си философии. относно Йога смятам, че има страшно много хубави неща които могат да се извлекат, но това трябва да стане с прецизна интелигентност, а не просто сляпа вяра. Това което споделят студио Ом, имам предвид публикациите на

свами Шивананда, ми се струва, че е с религиозна насоченост и е твърде канонизирано. Но все пак всеки има правото да избира, и да разсъждава върху обекта

на своя избор. Изглежда, че почти всеки иска да ти помогне в този свят, но често намерението няма нищо общо със следствието. Ще бъда благодарен, ако

продължавате да коментирате толкова активно, за постигане на повече яснота:) Прегръщам ви с Любов в Сърцето:)”

*

„Разсъжденията ти са чисто „индигови”” *

„Ти си учителят, ти си училището, ти си ученикът." Благодаря, Не-Ум! Подкрепям те:)”

*

О„..."всичко се случва в теб". Благодаря и аз!:)”

***


101 101

Управлявай емоциите си, защото емоциите стават чувства, а чувствата определят качеството на живота ти..

За чувствата и емоциите

от Не-Ум на 23 май 2011 г.

Ще продължа темата за чувствата и емоциите, защото както знаем те са една част от нас, която в не редки случаи ръководи живота ни. Много често определени чувства или емоции стават крайъгълен камък и ни дават посока. Определяме чувствата като по-достоверни от разума и често проявяваме склонност да им се доверим и отдадем. Но какво са чувствата? Не са ли пак вид разум? Има ли разлика между чувствата и емоциите, и ако има – по какво се различават? На тези въпроси ще обърна внимание сега. Те са от фундаментална важност, що се отнася до себеопознаването ни като индивиди, като човеци, които искат да знаят повече за себе си относно това, как работи мозъкът, умът и тялото. Какво са чувствата и емоциите? Чувството е информация, информация илюстрираща усещане. Чувството не работи с аргументи, то е много по-фино като информация. То е невербално, не е толкова грубо и повърхностно. То е меко, деликатно и притежава дълбочина. Информацията която ни дава чувството е неразбираема за ума, защото принадлежи на тялото. На практика тялото има собствено съзнание. То помни усещанията и емоциите, които изпитваме през живота си. Съхранява информацията в клетките. Тялото непрекъснато ни говори за собствените си нужди. То изпитва глад за емоции, най-вече за тези, които изпитваме често и съществува определена привързаност. Например обичате да танцувате, и знаете какво ви носи подобно усещане. Ако дочуете любима песен отнякъде клетките в тялото ви получават тази информация. Те са осъществили контакт с мозъка, който моментално изпраща сигнал към хипоталамуса, малък орган в главния мозък, който образно казано, представлява фабрика за емоции. Той на свой ред започва да произвежда биохимикали, които образуват аминокиселинни съединения, и се вливат в кръвта достигайки до клетките като създават невропептидни връзки.., и ето ви усещането.


102 102

Емоцията е налице, вие танцувате, забавлявате се, смеете се, нуждата е удовлетворена. Но това поставя под въпрос всички наши усещания, всички наши чувства, всички наши емоции. Те са един вид пристрастености. Точно както ума се машинизира вършейки едни и същи дейности, така и клетките са жадни за едни и същи емоции. В мозъка, се образуват по-стабилни невронни връзки, когато изпитваме по-често едни и същи емоции. Ако често се гневим, връзките стават по-здрави, ако често се смеем други връзки стават по-стабилни, и образуват по-мащабни зони в мозъка. Т.е, колкото по-често изпитваме определени емоции, толкова по-често ще ги пресъздаваме, защото мозъкът ни ще бъде нащрек и винаги готов да ни предаде съответното, вече добре познато усещане, а тялото на свой ред, ще умолява за химикалите. Това представлява и наркоманията. Когато пристрастения не получи наркотика, тялото му започва да стене в агония, не заради самият наркотик а заради усещането, което мозъкът трябва да пресъздаде, и да изобрети нужният химикал, който да задоволи нуждите на клетките в тялото. Така е, и с емоциите. Принципът е същият. Затова когато липсват емоции, които са ни доставяли удоволствие се чувстваме омърлушени и неудовлетворени. Тялото ни страда. Когато си влюбен усещането е най-осезателно. В периодът на влюбване хипоталамусът е много активен. За тялото това е велик празник, емоциите са много силни и ние се чувстваме великолепно, тялото е в екстаз. Но какво се случва, когато процесът се прекъсне по някакви причини? Тялото започва да страда, то иска още „храна”, желае емоцията, и ние чувстваме безгранично неудовлетворение. Колкото по-силни са емоциите които създаваме, толкова по-силни ще бъдат и нуждите на тялото ни да изпитва тези емоции. Това е природата на емоцията. Чувството представлява натрупани емоции. Това е информацията която се запазва, за по-дълго време в клетките. То е един вид следствие на емоциите. Чувството се засилва от по-продължителни и балансирани емоции. Така да се каже, емоцията е пиков момент на преживяване за тялото, а чувството е осъзнат процес на преживяване и усещане. Можем да разделим чувствата на два вида: позитивни и негативни – краткотрайни и дълготрайни. Например гневът е краткотрайно усещане с по-силен заряд, което ще рече, че по-скоро той е емоция отколкото чувство. Oбикновено не след дълго време той се превръща в противоположното чувство на състрадание, защото те са една и съща енергия, единствената разлика е в честотата на трептене. Обичта е по-дълготрайно чувство, но то съдържа и развива потенциала в себе си, да се превърне в противоположното чувство на омраза. Те отново са една и съща енергия, просто стоят в двата края на една права, като имат склонноста да се движат непрекъснато по нея. И силата на осезание на едното чувство, се връща с абсолютно същата сила при проявлението на противоположно стоящото. Такава е природата на чувствата. Те са позитивни и негативни, дълготрайни и краткотрайни. От нас самите зависи към кои чувства изпитваме благосклонност и най-вече пристрастеност. Трябва добре да се замислим относно това, защото науката ни казва, че е точно така. Не трябва да сме слепи откъм нищо, което се случва и управлява живота ни. Трябва да сме добре запознати със себе си. Как функционира организмът ни, взаимосвързаностите между мозъкът и тялото, между умът и действията ни. Това е просто от фундаментална важност, за осъзнаването ни като сложно устроени същества, защото сме точно такива. Изводът който си правя от тези факти е, че колкото по-устремено се движиш към определена емоция и усещане, абсорбираш в себе си с абсолютно същата сила, енергията на противоположното чуство. Просто е въпрос на момент и ситуация, то да се прояви. Такъв е законът. Погледни детето, то се смее без дъх и след минута плаче за нищо. Несъзнателно се балансира. Така е и с нас, това са нуждите на организмът ни, да се балансира непрекъснато.


103 103

Ако изпитваш една и съща емоция, ще бъде невъзможно в един момент да и се насладиш, ще забравиш какъв е смисълът й. А какъв по-голям мотив от това, да усетиш силата на едно чувство, ако не да си припомниш каква е неговата противоположност? Такава е природата на човека. Трябва да прави противоположни неща за да се балансира. Такава е и природата на съществуването. Има ден и нощ, прилив и отлив, живот и смърт. Трябва да има баланс и това е начинът за постигане на този баланс, едното да се крие в другото. Докато деня е тук, нощта също е тук. Докато се смееш, тъгата чука на вратата ти. Докато вдишваш, следва и да издишваш. Ако само вдишваш, ще умреш, ако само издишваш, пак ще умреш. Всичко е баланс. В този смисъл помислете добре, относно чувствата и емоциите си. Дали искате да се движите скоростно по тази права, или да го правите с известна прецизност. Ако ви харесва да изпитвате силни емоции знайте, че те не могат да бъдат еднопосочни. Не могат да бъдат силни когато са позитивни, и слаби когато настъпи момента за балансиране. Просто е невъзможно. Абсолютно същото важи и за чувствата. Те се наслагват постепенно в тялото, и притежават една по-дългосрочна перспектива, но отново се балансират с абсолютно същата дълбочина. Изборът за това е самостоятелен. И донякъде не е избор на самия човек, защото е въпрос на нрав и характер, но това са черти, които са добавени впоследствие от самия начин на живот. Човек се ражда в празнота, всичко за което се взема и се мисли по време на пътуването е добавено към него. Казахме, че клетките имат собствено съзнание и на свой ред тялото има собствено такова, но приблизително на всеки три години, човек сменя изцяло клетъчната си структура, което означава, че той притежава способността да се променя тотално. Единствената пречка е в навиците на ума, асоциативната памет, или тези невронни връзки, които са тясно свързани с нея. Те трябва да се разкачат непрекъснато, защото ни напомнят за стари преживявания и ни отдалечават от текущия момент, който съдържа потенциала да гради нови връзки, след като спрем да се отъждествяваме със старите преживявания, с нашето „Аз“. Всеки се ражда и умира при всяко вдишване и издишване. Когато човек осъзнае това, разбира какво нещо е живота, каква велика наслада представлява. Но пътят към това осъзнаване е различен. Той никога не е един и същ, за всеки един човек. Аз желая на всеки да стигне до това осъзнаване, и всички въпроси в него да отпаднат, защото смисълът не е в отговорите, а в липсата на въпроси. Коментарите..

*** „Благодаря за споделеното, много е ценно за хората, които наистина търсят себе

си!” *

„Благодаря:) Дори не бях се замисляла, че има разлика между чувства и емоции:))) Винаги си много полезен!”

*

„Браво на всичко изложено тук! Аз бих добавила само петият принцип на Хермес : Принцип на ритъма - “Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и

отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се

уравновесява.” Поздравления, Не-Ум !” *


104 104

„Чувствата са такова нещо, че могат да те накарат само да вдишаш :) и то с ясното съзнание, какво се случва ако не издишаш. Защото истинските чувства са просто чудо - каквато в Любовта към детето ти и определени хора в живота ти. Може би

чувствата са свързани винаги с желанието за щастие на някой/нещо друг/о, дори и с цена на твоя дискомофорт. Докато емоцията... е да си признаем, там водещо е нашия

личен комфорт.” *

„Щастието и нещастието са двете страни на една и съща монета - нашия дуален свят, в който благодарение на противоположностите ние можем да осъзнаем себе си като съ-творяващи т.нар. материална действителност. Има едно състояние отвъд т.нар. добри и лоши емоции, респективно чувства. Това е нашият истински изначален

Аз, който е едновременно покой и радост. Това е Тук и Сега. Тогава + и - вече не са така ярки, а само пътепоказатели по път, който вероятно предварително сме

извървели. Поздрави, Не-Ум :).” *

„Щом умът ви се потопи в неограничаната природа на чистото съзнание, преставате да се притеснявате от играта на противоположностите. НАБЛЮДАВАТЕ СВЕТА НА

ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НО ЖИВЕЕТЕ В ПОЛЕТО НА ЧИСТИЯ ПОТЕНЦИАЛ. Това е живот от първоизточника на трайното щастие - първоизточника на сила, свобода и

благодат. Д.Чопра”

*

„Май стигаме до това ,че трябва да живеем ден за ден” *

О”Живей ден за ден, но имай цел. И никога не позволявай тази цел, да напуска съзнанието ти.”

***

Влюбвай се във всеки миг, и животът ще бъде влюбен в теб. Радвай се на всеки миг, и живота ще бъде радостен да го живееш. Празнувай всеки момент, и Вселената ще отпразнува твоя живот..

Влюбен в живота от Не-Ум на 30 май 2011 г. В живота си съм влюбен. Няма как да не празнувам. На където и да се обърна, радостта не мога да не зърна. Тя е там и ме очаква, по усмивката ми се захласва. Хора гледат и се чудят, като мене как да се пробудят. Но това е лесно ще им кажа, и веднага ще им го покажа. Спонтанността от мене как се лее, и как детето в мен се смее. Не се страхувам вече зная, и това се случи най-накрая. И към себе си поглеждам, другите да забележа. Всичко случва се в момента. Живот му даваш без да знаеш. На където и да се обърнеш, само себе си ще зърнеш. То е в твоята представа, и за другия го няма. И ти се случваш на момента, тебе някой друг създава.


105 105

Както ти си наблюдател, тебе някой наблюдава, и в момента те създава. Ти сънуваш – тебе също, ти обичаш – тебе също. Може да не знаеш, мен това не ме засяга, аз в живота си съм влюбен, сам на себе си помагам. Как го правя ще ти кажа, но е по-добре да ти покажа. За да видиш и почувстваш, как случва се в наслада. Без усилие го правя, тишината да улавям. Тя е най-добрия ти приятел, не мисли я за предател. Тя е тиха, но е права. Не слушай онзи който вика, и само ти се кара. Той те вкарва във капана, на собствената ти измама. Но мен какво ли ме засяга, аз в живота си съм влюбен, и живея го в забава. Коментарите..

*** „Прекрасно е.. Написано с фина лекота :):)”

*

„:) Вече сме двама влюбени в живота” *

„Дали има още ... как мислиш, Не-Ум, дали ще си признаят :)? *

„Аз ще си призная..че вече съм на път.. ;) да стана влюбена..истински като вас ;):)))” *

„Бъди !... Няма по красиво нещо от това да се слееш с живота.” *

„Животът е влюбен в мен. Знаете какво се случва с нас самите, когато някой е влюбен в нас, нали :))

Всички енергии се движат, очите ни блестят, усмивката не слиза от лицето ни, ставаме по-добри, искаме всички да разберат усещането, което се случва в душата и

сърцето ни. Животът е влюбен в мен, аз съм влюбена в живота.” *

„Любовта променя човека към по добро ! :)” *

„Изворът винаги ще те изпита :)” *

О„Изворът на живота? Изворът на любовта? Изворът на радостта? Или пък изворът е един и същ...”

*

„Изворът е един и същ. :)”

***


106 106

Бъди дете, всеки път, когато чувстваш, че го заслужаваш. Радвай се на всеки незначителен миг от живота, точно както едно дете, съвсем интуитивно прави. Не вярвай, че другите имат някаква власт над теб, защото те също нямат ни най-малка власт, върху самите себе си..

Детето от Не-Ум на 01 юни 2011 г. Детето. Което. На живот ни учи общо взето. Просто погледни го. Онзи който гледа в наслада загуби го. Остави го. Не ти е нужен вече. Към детето приближи се. В радостта си забрави се. Във очите погледни го. Със себе си сравни го. То е чисто и спонтанно. Ти се луташ непрестанно. От въздух се нуждае само. Да казва вечно „мамо”. Не мисли се за голям. Не казвай вечно „знам”. А детето питай. То ще каже. Как живее се в наслада без да „знае” даже. Но ти си знаещ. Поучаващ. Вечно търсещ. Неразбиращ. Защо да търсиш инак? Виж детето. Радост има то в излишък. Отвори се – приеми се. Виж детето – поучи се. Живота всеки ден празнува. В момента всичко може да си струва. Чувства. А ти преценяш и избираш. Живота хубав е. Ако не спираш. Продължаваш и забравяш. Виж детето. Нима не вярваш? Как случва се екстаза. А ти живееш във омраза. Виж Учителя. Детето. Аз не спирам. И не искам. И не мога. И не вярвам. Без детето съм загубен. Кой ще ме поддържа буден? На сънуващите аз не вярвам. Едноокия слепците води. Виж детето. То е будно. Пътя ти показва. Докато на себе си се радва. А ти какво ли правиш? Мислиш… Сещам се. Забравих. Мисълта те забавлява. На детето хич не му и трябва. Но ти му казваш как се прави. То се смее. Не му се нрави. Хайде продължавай. Само наблюдавай. Детето гледай и се поучавай.


107 107


*** О„Честит празник на всички, които обичат детето до себе си, и онова във себе си! Не го забравяйте. Това е състоянието към което един ден отново, ще се започнете да

се връщате. То е формата, в която отново ще се въплътите, за да продължите. Отново и отново, до безкрая. Бъдете това което сте, както прави винаги едно

дете!♥” *

„Честит и на теб! Да, нека бъдем завинаги деца в Душите си!” *

„Честит празник:) Хубаво послание, благодаря!” *

О„Благодаря!!! Честит празник и на теб:)” *

„Честит празник! Да съзерцаваме децата и да си припомняме, че сме били и да знаем, че можем да бъдем! :)”

*

„Истински празник! Честит!” *

„Оставете дечицата да дойдат при Мене… защото на такива е Божието царство.“ „Тогава доведоха при Него дечица, за да се докосне до тях; а учениците ги смъмраха. Но Исус като видя това, възнегодува и рече им: Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.

Прегърна ги и ги благослови като положи ръцете Си на тях.“ (Марко 10:13-16)

Не зная защо просто се сетих за това четейки мъдростта в думите тук…”

***


108 108

Довери се на интуицията си. Нейната задача е да те води по Пътя, към

Божествената цел. Тя е гласът на Бог в нас и Той ни направлява чрез нея..

Има само един Път - твоя собствен...

от Не-Ум на 05 юни 2011 г.

„Всеки се ражда и умира при всяко вдишване и издишване”. Първото нещо, което прави човек с появата си в този свят е да вдиша жизнената енергия. Тя го зарежда с живот. В Аюрведа и Йога я наричат „Прана”. Обикновено е правилно да се счита, че ние като човешки същества вдишваме кислород, като основна съставка даваща ни живот, който в комбинация с още няколко газа образуват въздух. Въздухът е съставът от газове образуващи земната атмосфера. Но нашият истински източник на живот, всъщност е Прана – жизнената енергия. Въздухът е носителя – Прана е самото дихание. На нивото на химичните и биологичните съединения, които изграждат тялото, организмът ни се нуждае от въздух, а на енергийно ниво от Прана. По време на издишването ние изхвърляме предимно въглероден диоксид на физиологично ниво, но какво издишваме на квантово-физично, на енергийно? Има една популярна фраза в човешката лексика, и тя е: „ Животът не е броя на миговите на вдишване и издишване, а моментите които успяват да спрат дъхът ти” – и мисля, че е точно така. Разбира се става дума за нещо съвсем различно, но от друга страна, ние живеем само в един миг и това е момента между вдишванията и издишванията, когато не се случва нищо. По време на медитация ясно усещаш това. Срещаш покоя и необременеността точно в мига между процеса на вдишване и издишване. Тогава ясно се усеща уединението, блаженството, баланса, хармонията… Може да се каже, че това е съзнание в състояние на „самадхи”. Това е моментът на „тук и сега” – онова, което ти дава усещане за живот отвъд възприятието на ума. Усещането за присъствие в едно чисто пространство, в една празнота, удостоверяваща вечен покой. Ние си задаваме въпроси непрекъснато, и винаги стигаме до задоволителни за нас отговори, или пък не чак толкова, но въпросите очевидно не свършват. Какво ни дават тези въпроси всъщност? Те съществуват само заради отговорите, но не е ли това една игра на ума, да работи непрекъснато и да ни увлича в тази игра измислена от самия нЕго? Защо да не поглеждаме директно към отговорите? Та нали те съществуват преди появата на самите въпроси.


109 109

Защо трябва да подхождаме по заобиколния начин, защо трябва да използваме чаша, а да не пълним шепи, и да пием направо от извора? Колкото повече условности създаваш около себе си, толкова по трудно ще бъде, да видиш смисъла на съществуването. Защото то няма смисъл, концептуален за ума, то е толкова загадъчно, че не ти остава друг избор освен да го живееш в пълната му цялост и пълнота. Колкото повече се опитваш да създадеш концепция на живота си, толкова повече ще се отдалечаваш от него, ще се движиш в обратната посока. Всички идеи, всички виждания един ден, ще трябва да бъдат изоставени, защото те съдържат потенциала на разрухата на собствената ти празнота. Там където стоиш ти – спокоен, уравновесен, блажен, умиротворен… Всички идеи и правила, които си създавал се оказват една глупост, едно шизофренично явление, застанало между възприятието на собствения ти ум и собственото ти същество. Търсиш смисълът на живота, но всеки ден си казваш как трябва да бъде, и ти изглежда, че става точно така. Като че ли се учиш от грешките си, но не виждаш как допускаш други, обладан от идеята, да не допускаш старите да се връщат отново в живота ти. Попадаш в един порочен кръг, в чийто център на внимание си ти, гневен на самия себе си, гневен на своите решения и на изборите които правиш ежедневно. За какво са ти въпроси? Мислиш, че те, те карат да осъзнаваш, но това е голямата заблуда на ума. Не можеш да осъзнаваш с думите, можеш да осъзнаваш със съзнанието, можеш да осъзнаваш в медитация, когато ума е спокоен и релаксиран. Можеш да осъзнаваш между вдишванията и издишванията, когато тялото и празнотата на съществото ти, изпращат към теб фина информация отвъд разбиранията на ума. Умът е нужен, но не и когато се налага да осъзнаваш, а осъзнаването е пътят към зрелостта и мъдростта, към щастието и радостта, към блаженството и екстаза, тези така човешки добродетели, покварени от алчността на ума, на нашия собствен ум, заглушил същността ни с въпросите, чрез които винаги се опитва да ни манипулира. Умът е думи, „препоръки”, чрез които ни отдалечава и ни изпраща в илюзорна за нас самите посока. Умът е объркан, той е твърде несъвършен. Просто е хитър, лукав, манипулируем… Той е машина, един прецизен софтуер способен да те движи, докато те заблуждава, че това си самия ти. Запомни това, обърни внимание и ще забележиш, кой задава въпросите всъщност, кой се интересува толкова много и защо го прави в действителност. За какво са ти въпроси след като имаш усещания? Ти си същество, което е дарено от Вселената с интуиция, показваща ти пътя без да се нуждаеш от обясненията на ума, от неговите тълкувания и определения. Имаш и подсъзнание, а то е много тясно свързано с интуицията. Връзката между тях е много деликатна. Те си сътрудничат непрекъснато. Ако можеш да разбереш тази взаимосвързаност, ако можеш да й се отдадеш, объркването бавно ще започне да се изпарява. Знам, че има много литература за силата на подсъзнаието, с която може да се запознаеш. Аз не съм я чел никога, но съм наясно с механизмите на подсъзнанието. То е програмируемо и светът такъв какъвто е, със светските хора в него, тези които искат да властват, се възползват много добре от тази сила. Но природата на подсъзнанието, не е това. То е много важна част от човешката еволюция, и в комбинация с интуицията е напълно достатъчно, за да изпрати ума в почивка, в една вечна релаксация. А това означава медитация и осъзнаване, синхронизирани процеси на възприемане и съществуване. Чувствата и емоциите са другата част от разбирането ни за живота. Те ни говорят страшно много. Всеки път ни казват как да постъпим , но много често не можем да преценим, защото не умеем да им се доверяваме. Умът се меси и ни разколебава. Търси изгодата, така характерна негова черта. Казва ни: „Направи така и така, това е добро решение, защото ще се случи това и това”, и ние го слушаме, както едно послушно дете прави, без да осънава, че има право на собствен избор.


110 110

А чувствата ни казват всичко, но информацията е много деликатна, много фина, само в тишина си способен да чуеш, само в тишина и релаксация си способен да я разбереш. Но намеси ли се филтъра на ума, всичко се обърква. Добива съвсем друга форма, добива съвсем друго значение. Светът е такъв, той е светски. Земята е красива, но светът е замърсен. „Бъди в този свят, но не бъди от този свят” – това е велика мисъл, много вярна, много конкретна. Да живееш тук, но разбиранията ти за света да не са оттук, да не са съвсем светски. Светския човек притежава едно много фино его, интересуващо се от това, какво мислят другите за него, а не това което знае за самия себе си. То те отдалечава от същността за това кой си ти, и те кара да възприемаш себе си твърде повърхностно, да се възприемаш единствено като личност. Тогава усещанията ти стават фрагментарни. Те са ориентирани към една малка част от разбиранията, стават водещи в смисъла на ума, на неговата амбициозност и целеустременост. Не са онези чувства, от които се водиш на цената на всичко. Онези чувства, които усещаш, че идват право от дълбините на сърцето ти, без да се нуждаеш да ги анализираш, без да има нужда непременно да си ги обясняваш. Просто им се доверяваш, предаваш се, и продължаваш да вдишваш и да издишваш, да живееш в мига отвъд „прозренията” на ума. И тогава сред любов и страдание, ставаш способен да живееш пълноценно. Да бъдеш тотален в болка и удоволствие, в щастие и нещастие, в радост и тъга, защото те са едно и също нещо, два полюса на една и съща енергия. Всъщност няма точна формула, кой какво трябва да направи, за да намери Пътя към собственото си щастие. Вселената е създадена по начин, където всеки съществува в собствената си реалност. Следователно всеки Път е строго индивидуален, не съществува обща формула за успех, няма общ Път. Налага се всеки човек да намери собствен подход, чрез който да се слее със собственото си съществуване, да се уедини с него. И мисля, че това е начина по който можеш да стигнеш до божественото, без да се стремиш към него. Когато навлезеш в себе си и осъзнаеш закономерностите на съществуването. Учените се опитват да разберат Вселената и съществуването чрез изучаване на макрокосмоса, но дори и самият Айнщайн в един момент е осъзнал, че арената на изучаване е диаметрално противоположна. Разбрал е, че тя се намира вътре в микрокосмоса на всеки индивид, и е напълно логично да е така, дори и на ума в един момент му става ясно. Така че погледни навътре – към себе си. Разбирането е там, но не се ограничавай в понятието си за вътре и вън. Ще трябва да разбереш, че вътре и вън е едно и също нещо, само формата е различна, не и същността. Отвън са обектите на възприятието – вътре са усещанията на възприятието. Разликата е единствено във формата. Това което се случва извън теб, ще помогне да разбереш онова, което се случва вътре в теб. Това което се случва вътре в теб, ще помогне да разбереш онова, което се случва извън теб. Нещата са взаимносвързани и няма как да бъде по друг начин. Разбери, че във Вселената не съществуват парадокси, само изглежда, че това е така, и ние трябва да се примирим с това. Няма нищо излишно или неправилно. Противоположностите ги има единствено, за да се допълнят. Повярвай във всички проявления на съществуването, осъзнавай непрестанно и в един момент, ще се пробудиш без дори да разбереш… Коментарите..

*** „Поздравления! Чудесно синтезирано и добре написано!”

*


111 111

"Всеки път ни казват как да постъпим , но много често не можем да преценим, защото не умеем да им се доверяваме. " - Точно!

*

„ ..трябва да се мисли и слуша интуицията и ето го движението..нагоре, иначе не е страшно, но засядаш..”

*

„ Така е, всеки е сам пред безкрая :)” *

„Много ми хареса, допадна ми, и съм изцяло съгласна, че умът е една пречка на духовното ни развитие, но нали с това ни закърмят от детската градина още..

Възхищавам се за името, което си приел – Не-Ум, и за това, че следваш линията му!” *

„Не можеш да научиш човека на нищо. Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си“. Галилео Галилей”

***

Човек е цялостен, когато е открил природата на мъжкото и женското начало в себе си. Само когато това се случи, той става способен да разгадае мистерията на човешката природа.

Приеми себе си - познай другия! от Не-Ум на 06 юни 2011 г. Понякога се чудя, докога жените ще се възприемат само като жени, и докога мъжете ще продължат да правят същото със себе си. Докога половата дискриминация, ще продължи да съществува. Докога това обширно човешко съзнание, ще продължава да се затваря в това малко тяло, като се идентифицира единствено с него – мъжко/женско. Жената не е само жена, и мъжът не е само мъж. В жената съществува мъжа, колкото и мъжът съществува в жената. Разликата е единствено в опаковката, в анатомията. И мъжът е толкова божествен колкото жената. Не само жената е красиво цвете. Мъжът също притежава тази женска енергия в себе си. Не само мъжът е олицетворение за сила. Жената също притежава не по-малко сила. Разликата е само привидна. Външността често мами. Отвътре жената е много по-силна от мъжа. Отвън мъжът изглежда силен, защото е развил силно его, и неговата храброст спомага за осъществяването на тази заблуда. Но отвътре е по-страхлив от жената. Жената отвън изглежда крехка, но волята и за борба е много по-голяма. Но докога ще се правим, че не забелязваме тези факти и докога, ще изтъкваме „предимствата”, които ни дава полът? Докога жената ще се възползва от мъжа с подправен сексапил, и докога мъжът ще притиска жената с фалшивата си смелост. Нима сме толкова слепи за да видим, че във всяка жена има мъж и във всеки мъж има жена? Това са просто две страни на едно и също нещо. Два полюса на една и съща енергия. Ти си и двете, независимо дали си мъж или жена. Имаш качествата и на двата свята. Притежаваш творчеството на мъжката енергия, имаш и енергията на женската съзидателност.


112 112

Дори сексуалният хормон при двата пола е един и същ. Но тук изобщо не става дума за сексуалност. И затова се питам – защо е това разделение? Докога ще възприемаме себе си толкова ограничено и ще потискаме качествата на другия пол, които често откриваме в самите себе си. Това само по себе си е ограничение на мисълта. Нужно е да сме единни, а не разделени от религии, политика, мъжки шовинизъм, женски феминизъм или сексизъм. Матриархат, патриархат – глупости… Нека бъдем общност, а не общество движено от правила, закони и догми, олицетворяващи разделението. Да, дуалността е явна, тя е тук, и е напълно неизбежна в това измерение. Но нека виждаме и обгрижваме качествата на другия пол, а не само да се възползваме от недостатъците му, като хищник дебнещ плячка. По този начин скоро няма да можем да еволюираме съзнателно, и ще продължим да стенем в агония от собственото си неразбиране много дълго време. Всички сме едно, външните различия са просто символично разграничение – начертан път, който трябва да извървим към преминаването си, към по-високи нива на съзнание. Затова моля погледнете по-добре към съществото, което стои до вас. Погледнете го в очите и вижте истинските му качества, истинските му добродетели, които го правят човек, а не просто мъж или жена. Съзнанието няма пол, душата също. Мъжко или женско, противоположностите се допълват за да образуват цялото. Те съществуват, за да се слеят в едно цяло в един момент. Такъв е замисълът на Твореца. Приеми човека до себе си. Мъж или жена, значение има в един единствен аспект. Във всеки друг случай, просто бъди себе си и приеми другия безусловно. Коментарите..

*** „Ин и Ян”

*

„Съзнанието няма пол, душата също. ♥ :)” *

„Противоположностите могат да същестуват, без да ги противопоставяме. Това е много важно за разбиране. Те същестуват в единство и едновременно. Да липсва и да не липсва, да има нужда и да няма нужда, да е светло и да е тъмно, вътре да е вън, да

е въображаемо и да е реалност. Със сигурност за подобно разбиране трябва да си цялостно същество и същестуването на друго такова не възпира разбирането. Само

страховете спират.” *

„Аз отдавна не смятам,че мъжете са силният пол. Хубаво е всеки да намери половинката с тези качества, които при него са по-слабо изразени.”

*

„Изключителни мисли върху темата - клише!

* „Изключителен си, Не-Ум”

*

О” Аз съм такъв какъвто съм. Стремя се да не отхвърлям нищо и да бъда себе си на цената на всичко. Ако това ме прави изключителен - приемам го. Но аз съм просто

това което съм, и се обичам без да се увличам..:)”


113 113

*

„Еволюцията на човешкия дух би направила ненужни телата по един, или друг начин, нали?:) Вероятно ще станем едно. Или нищо. Със сигурност обаче проекцията разум в този си вид ще изчезне когато нас ни няма. С нея ще изгубим(може би) свойствата си

да разпознаваме, сравняваме ,търсим. Безкрайността ше бъде наш дом, наше начало и край. Съмнявам се в това. Не го и искам за себе си. Мисля/знам, че всичко, което

пишем, четем, измисляме, искаме, осъзнаваме сме самите ние и, че всички ние сме смъртни, защото сме родени. Някой да иска да се откаже от тялото си, да иска да

умре още сега с уверението за вечност?:)” *

О„ Никой не иска да умре в този момент, дори и да вярва, че духът му е безсмъртен, защото притежава и Его, което също иска да живее. След всяко прераждане Духа се сдобива с ново Его освободено от натрупаните модели на старото в предходната

инкарнация. Смъртта е един завършек на живота, един символичен край на един житейски цикъл. Тя не е против живота, тя е част от живота. Абсолютно си прав, че човек си самовнушава какви ли не неща с идеята да избегне смъртта, но тъй като тя е най-сигурното нещо, трябва да бъде приета. Всичко друго е едно бягство от нещо напълно естествено. Парадоксът е, че цял живот се борим с Егото, а се страхуваме

най-много от смъртта - неговата смърт. Това е, и голямата заблуда, която ума успява да настани в нас, и която трябва да бъде осъзната. Мисля, че човешката

еволюция е отвъд дуалността на ума, защото разделението е присъщо за ума, не и за Духа. От нас като човешки същества се иска, просто да съществуваме съзнателно и с много Любов в Сърцата. Еволюцията е неизбежна, а Вселената на свой ред си знае работата:) Съществувай релаксирано и медитативно, и се остави на Вселенската

промисъл - това е моето послание:))” *

„Много си прав Не-Ум, но си мисля колко време ще е необходимо да мине още, докато хората започнат да приемат,че независимо от това какъв е пола на човека срещу нас,

това сме самите ние.Това са нашите мисли, чувства, емоции проектирани от нас самите срещу нас, за да ни покажат нещо от което да се поучим. Който си е научил

част от уроците, то той не прави разделение между половете.” *

О” Не всеки се учи от уроците, които несъмнено получава. Ще продължаваме да разделяме, докато сме сексуално обременени. Докато определянето в съзнанието

започва от полът на човека който стои пред теб, обременяването ще присъства. Но, ако първо видиш човешкото същество пред себе си, тогава може да усетиш неговото

реално присъствие, и истинското отражение на самия себе си. Това е поредното майсторство в живота, с което всеки пътуващ трябва да се сдобива при самото

пътуване. Това е просто необходимост..” *

“Пол, възраст, социален статус и прочие рамкиращи личността клишета, са без никакво значение когато се отнася до вечните теми от житието-битието ни…”

*


114 114

“Mного добра статия, вникваща и интересна ))”

*

“Да, наистина интересна статия. Прочетох я на един дъх. Прочетох и всички коментари и честно казано много се зарадвах.Зарадвах се, че има правилно(поне

според мен)мислещи млади хора. Чудя се само, дали някой се замисля, че прекалено многото информация, лоша или добра, която получаваме ни пречи да видим самите

себе си. Знам какво ще кажете, че без нея, информацията сме загубени, но дали е така в действителност?

*

O“Радвам се, че статията Ви е харесала, а също и останалите коментари под нея. Относно въпросът, дали информацията ни помага или пък не, ще кажа, че като всяко

друго нещо, когато го има в излишък се налага някакъв подбор. И тъй като тук не може да има естествен подбор, ние като хора притежаващи интелект на такова ниво сами сме стигнали до това, и се налага да ограничаваме части от тази информация. Да видиш себе си не е нужна информация от външното, но така става, че трябва да се търсим и чрез него, такъв е станал живота. Може би много хора не биха могли да

оцелеят без информацията, защото тя изгражда живота им, но за хора, които са наясно, че информацията, която ги залива няма нищо общо с тях самите са много по-

близо до истината..”

***

Не бъди изненадан, ако попадаш често на едни и същи събития. Вселената може би иска да ти покаже нещо, в което ти да видиш възможност за лична трансформация. Не чакай нещо да се случи само, трябва първо да го забележиш, и чак тогава да го случиш..

Една суфи история... от Не-Ум на 07 юни 2011 г. Група хора минавали покрай един суфи манастир. Провокирани от своето любопитство, решили да погледнат какво става там. Когато влезли в храма, останали просто шокирани. Какво да видят? Присъстващите били в катарзис: викали, плачели, скачали, пеели.., били напълно обезумели. Пътниците си помислили: „Това е манастир на безумци. Винаги сме мислели, че хората идват тук, за да получат посвещение и просветление, но тези наистина са полудели.“ А Учителят седял отстрани и наблюдавал напълно безмълвно този катарзис, този безумен хаос. Той седял съвсем кротко и мълчаливо. Пътуващите се запитали: „Защо Учителят седи безмълвно?“ Някой от тяхната група предположил, че може би е прекалено уморен, може би твърде дълго е вършил това безумие. След няколко дни отново минали покрай манастира на връщане към своя град, след като си свършили работата. Отново го посетили, за да видят какво се случва с тези луди хора. Когато се приближили до манастира, понеже сега било много тихо, си помислили: „Напуснали ли са го хората?” Защото не личало в него да има някой.


115 115

Когато влезли обаче, всички били там, но седели мълчаливо, напълно безмълвно, никой не обелвал дори и дума. Те се спогледали в недоумение и си тръгнали. След няколко месеца отново се отправили на път по своя си работа. По някаква случайност, пътя им отново минавал покрай суфи манастира. Любопитството им отново ги накарало да проверят какво става. Погледнали вътре, но този път нямало никой, само Учителят седял там. Попитали: - Какво става тук? Учителят казал: - Забелязах ви и двата пъти… Когато минахте първия път, видяхте начинаещите. Те бяха изпълнени с лудост и аз ги насърчавах да я изкарат от себе си. Следващият път, когато минахте, те бяха постигнали реализация, бяха се успокоили. Затова седяха безмълвно. Нямаше нищо за правене. Сега, когато минавате за трети път, не остана необходимостта дори да бъдат тук. Сега могат да бъдат в тишина на всяко друго място по света, затова ги изпратих обратно там. Чакам нова група, но ако искате може да останете и да започнем с катарзиса. Те отвърнали: - Че за какво ни е катарзис? Учителят се усмихнал безмълвно и казал: - Вие сте светски хора. Натрупали сте много излишни боклуци в себе си. Нуждаете се от вътрешен катарзис. Трябва да изкарате навън всички пластове отрова, натрупана върху вашето истинско Аз. Катарзисът ще ви освободи от натрупаната лудост. Тишината може да настъпи, само след катарзиса. И тогава където и да сте, ще усещате вкуса на собственото си същество… Понякога дори и наличието на едно чисто любопитство може да спомогне, за осъществяването на нещо трансформиращо. ОШО Коментарите..

*** „Така е. Любопитството ни кара да приемаме предизвикателствата и така си

"намираме майстора".” *

„Всеки някога стига до мястото на което да научи своя урок. Ако не му обърне внимание първият път има втори, трети ... Ако не го усвои, има поправителен.

И все пак. Никой никого на сила не би могъл да накара да си научи уроците. Всеки сам избира времето, през което да го направи. Тези хора са минали покрай своя "урок" три пъти и въпреки това им е бил зададен въпроса, дали искат все пак да научат. Така е

със всеки от нас, уроците "минават" покрай нас ... търпеливи са. Ако не сме им обърнали внимание, "идват" втори път ... и така, докато бъдат усвоени и започне

следващият "урок". А вие учите ли е "уроците" или само се оплаквате какъв несправедлив е живота към вас? :)”


116 116

Обичай, обичай, обичай!!!

Обичам да обичам!


Обичам да обичам – да вървя докато тичам – докато плача да се смея – да мълча докато пея – докато губя да печеля – Аз обичам да обичам – в страст да се увличам – да говоря без да сричам – докато хората обичам – като водата да се стичам – Аз обичам да обичам – като вятъра да влизам – като пушек да излизам – като ручей да се вливам – като облак да се сливам – Аз обичам да обичам – да казвам че обичам – без да мога да отричам – че

обичам да обичам!


*** „Обичам ♥♥♥”

*

„ :)Хубаво е:) Забелязала съм, че пишеш като войник - стройно, подредено, без много епитети:)))) Надявам се да не съм те обидила:)))”

*

О”Хе-хе, няма как да ме обидишТи си едно цвете - как може да ме обидиш? Приел съм се такъв - подреден:) Не използвам излишни думи, такъв е стилът ми на писане, и е

цяло чудо, че се получава нещо творческо..:)))


117 117

* „ Хубава игра на думи за обичта и е вярна ...

А подредеността, перфекционизъм ли е? И това не е ли едно от капанчетата на ума ? :)

И ... Обичам и съм ...” *

О” Да, педантичността е ум - много изтънчен ум. Просто преди време бях ужасно педантичен, преследвах симетрията във всичко. Сега опитвам да балансирам без да

се заклащам прекалено много на другата страна, защото да си подреден е хубаво умение, ценно. Но всичко прекалено, убива своята противоположност, а те следва да се допълнят една друга. Опитвам да съм балансиран и хармоничен в движението си в живота, и да изпитвам удоволствие от всяко едно проявление в реалността си. Тя си

е моя, и я обичам такава каквато е:)” *

„А този стих... ♥ ♥ ♥ ... ако можех да нарисувам и крилца...С толкова малко думи...удивително”

*

„ Чисто и Дълбоко - Браво! Не просто харесвам стихчето - Обичам го! Ще го науча наизуст:)”

*

„ Обичам да обичам - Благодаря това е истината :)” *

„Много ми харесва!!! Бях там и го видях... :-)” *

„Прекрасно,надникнал си в сърцето ми, по-точно не би могло да се изрази, благодаря!!! Обичам !!!!♥”

***

Всеки миг е сам за себе си. Не се окачествявай с минали моменти, защото това ще създава в теб илюзията за „Аз-а”. Живей момент за момент и не се засягай лично от това, което ти казват, защото то не се отнася до теб, а само до миналото, което някой е решил да свърже с „теб” - или с онзи, който вече го няма..

Всеки миг - е нов живот! от Не-Ум на 10 юни 2011 г. Един човек отишъл при Буда, и се изплюл в лицето му. Той бил брамин, а Буда говорел разни неща, от които свещениците много се ядосвали. Буда си изтрил лицето и попитал човека:


118 118

- Имаш ли още нещо за казване? Ученикът му Ананда бил там, и страшно много се ядосал. Толкова много, че помолил Буда: - Само ми позволи да му дам да се разбере. Това е прекалено! Не мога да търпя подобно нещо. Буда рекъл: - Първо, той не се изплю в моето лице. Това не е моето лице. И второ, просто го погледни! Виж в какви огромни неприятности само е затънал – просто погледни този човек! Почувствай състрадание към него. Той иска да ми каже нещо, но думите биха били напълно неадекватни. Това е и мой проблем, проблем за цял живот – и виждам, че и човекът е в същото положение! Бих искал да ви предам нещата, които съм разбрал, но не мога да ви ги предам, защото думите са неадекватни. Този човек е на същия хал. Толкова е разгневен, че никоя дума не може да изрази гневът му – точно както аз съм в такава голяма любов, че никоя дума, никое действие не може да я изрази. Виждам трудността на този човек – само го погледни! Буда вижда, Ананда също вижда. Буда събира просто фактуална памет, Ананда създава психологическа памет. Човекът не могъл да повярва на ушите си, на това което Буда казва. Той бил много шокиран. Не би се шокирал, ако Буда би се опитал да се защити, или Ананда го бе ударил. Тогава нямаше да има шок, това щеше да е очаквано, щеше да е естествено. Така реагират хората. Но съчувствието на Буда към него, разбирането на неговата трудност го оставила в недоумение. Той си тръгнал, не могъл да спи цяла нощ. Размишлявал.., медитирал над всичко това. Започнал да чувства голяма болка, започнал да усеща какво е направил. В сърцето му се отворила голяма рана. Рано на другата сутрин той се втурнал към Буда, паднал в нозете му и ги целунал. Буда казал на Ананда: - Виж, отново същия проблем! Сега той толкова много ми съчувства, че не може да говори с думи. Той докосва и целува нозете ми. Човек е толкова безпомощен. Всичко, което е прекалено, не може да бъде изразено, не може да бъде предадено, не може да бъде съобщено. Трябва да се намери някакъв жест, който да го символизира. Гледай! А човекът започнал да плаче и казал: - Прости ми, господине. Толкова много съжалявам. Беше пълна глупост от моя страна да те плюя, да плюя човек като теб. Буда рекъл: - Забрави за това! Човека, когото наплю вече го няма, и човека който ме наплю, също го няма. Ти си нов, и аз съм нов! Виж това слънце, което изгрява също е ново. Всичко е ново. Вчерашния ден вече го няма. Край с него! А как бих могъл да ти простя? Този който наплю вече не съществува.. ОШО


119 119


*** „ Благодаря! :)”

*

„Смирението не е непостижимо за всеки от нас, никак даже.” *

„ Всичко е ново. Вчерашния ден вече го няма.... ;))” *

„По-лесно е да реагираш, отколкото да помислиш. По-лесно преживяваш нещата, когато си мислиш, че някой друг е виновен за

случилото се . :) Уроци ... :)” *

”Бих искал да ви предам нещата, които съм разбрал, но не мога да ви ги предам, защото думите са неадекватни. Този човек е на същия хал. Толкова е разгневен, че

никоя дума не може да изрази гневът му - точно както аз съм в такава голяма любов, че никоя дума, никое действие не може да я изрази.” - Този дуализъм е най-трудното и

неразбираемо възприятие. Просто живеем в такъв свят. Всяко отклонение от центрирането(било то външно или вътрешно), трябва да се балансира за да се

стигне до хармонията на Ин и Ян. Правилното разпределение на енергията било то ментална, физическа или етерна носи здраве и благополучие. Защо има толкова много екстрасенси? Защото преобразуват негативната енергия в позитивна(истинските). Това е баланс на причино-следствените връзки от мисли, чувства и действия.Но има

още по-висше ниво на истинската ДУХОВНОСТ. Там + и - не съществуват. Когато Духът подчини материята, тогава се стига до това състояние, в което е бил

Буда, Христос и мнохо други посветени.” *

„ Да не забравяме, че главния герой е Буда.. Дааа...хубаво е да се стремим към смирение. Предлагам нов цитат за размисъл: "Докато човек не осъзнае, че търсенето

на смисъл не е необходимо, че трябва да живее за мига - в красота и наслада, без да търси каквато и да било логика... Достатъчно е само да можеш да дишаш." ОШО”

*

„Умът непрекъснато ни дърпа назад в спомените или ни тласка напред в мечтите, представите, бъдещето. Ако съумеем да го спрем в МОМЕНТА и той не прави нищо, тогава ние ще сме в СЕГА и нищо друго няма да е от значение. Мисля, че смирението

е способността да приемаме нещата такива каквито са, без да имаме очаквания. Когато имаме такива, значи имаме отношение и даваме оценка (реакция) на

резултата, който получаваме. Но животът ни тук е изпитание и опитности. Трябва да се учим. Най-вече на ЛЮБОВ! :):):)”

***


120 120

Живей в мига, но „нареждай” и „съня”..

Мечта от Не-Ум на 16 юни 2011 г.

Мечтая – С тебе да се запозная… Коя си ти? Не ми е писано да зная. В един единствен миг ще те позная, и очакванията си.., ще удавя. Миналото – не ме притеснява. Автобиографии не архивирам. Този миг ми казва всичко. Мечтая – С тебе да се запозная… Каква си ти? Искам да те опозная. В Любов ще се омая, и желанията си.., ще изоставя. Бъдещето – не ме смущава. Сънища не колекционирам. Този миг ми дава всичко.


121 121

Мечтая – С тебе да се запозная… Къде си ти? Искам да узная. Себе си да припозная, и стремежите си да забравя. Моментът – живот ни подарява. В него мога да мечтая – с тебе да се запозная! Коментарите..

*** „Прекрасно е! Накара ме да мечтая))”

*

„Да мечтаеш е прекрасно!” *

„Здравей, Не-Ум! Все пак дочаках да се споделиш, чрез красивите си думи!!! Благодаря ! Хубави думи за край на седмицата...:-) Прегръщам си те. :-)

*

Прекрасно звучене :) Радвам се на всичко сътворено, дори понякога да не го усещам като "свое"( но тук нямам това усещане) :). Все пак някой ,някъде, някога е имал

вдъхновение, което е решил да сподели ... което е прекрасно. :) Хубаво е да мечтаеш :) Но е хубаво и да нямаш очаквания, за да не бъдеш разочарован.

И в този ред на мисли: "Внимавай какво си пожелаваш, ... защото ще се сбъдне" :)” *

„Прекрасно е! И все пак за да се сбъдват мечтите ще е по-добре да правим СЕГА всичко, което е след ЩЕ. Само така започваме да виждаме :)”

*

О”Благодаря ви приятели:)) Напоследък съм доста ангажиран и не ми остава време за творчество, но пламъкът в мен силно гори, и не ще угасне никога! Обичайте себе си, обичайте другите, и не забравяйте докато мечтаете, да се вглеждате в настоящия

момент, който ви упътва как да постигнете мечтата си. Прегръщам ви♥” *

„Нека слънцето никога не напуска душата ти! :-)” *

„Невероятно е, чрез мечтите ще сме като птиците, ще имаме крила, и ще полетим накадето пожелаем. Важно е и да разширяваме любовта си, за да станем светли като

слънцето.” *

„Чудесно е!”


122 122

Осъзнай илюзията на ума. Огледай се добре и виж движението му. Където и да те отведе, недоволството не спира да расте. Защото той никога, не ходи никъде. Дори не е в теб, само ти изглежда, че е в теб..

Да станеш Буда... от Не-Ум на 20 юни 2011 г. Една маймуна отишла при Буда. Тя не била обикновена маймуна. Била цар! Цар на маймуните, което означава – абсолютна маймуна. Застанала пред Буда и му казала: - Искам да стана Буда! Буда дори не погледнал към нея и отвърнал: - Никога не съм чувал за някой, който да е станал Буда, докато е бил маймуна. Маймуната се почувствала леко засегната и рекла: - Не познаваш моите способности. Аз не съм никак обикновена маймуна.. Никоя маймуна не се мисли, за обикновена. Всички маймуни считат, че са необикновени – това е част от тяхната маймунщина. И тя продължила: - Аз не съм обикновена маймуна. Аз съм цар на маймуните! Този път Буда погледнал към нея и попитал: - Какви специални или необичайни способности притежаваш, и можеш ли да ми покажеш някоя от тях? Маймуната се усмихнала самонадеяно и отговорила: - Мога да скачам! Мога да скачам до самия край на света. – Тя скачала по всички дървета. Знаела много добре как се скача! Буда казал: - Добре, скочи първо върху дланта на ръката ми, и тогава скочи на другия край на света. Маймуната се опитала, а била наистина много силна, много здрава маймуна. Излетяла като стрела и летяла, летяла… и летяла – месеци. А историята разказва, че минали дори години, и маймуната стигнала до самия край на света…


123 123

Тя се засмяла самодоволно. Казала си: „Виж ти! Самият край!“ Погледнала надолу. Видяла бездънна пропаст. Там имало и пет колони, които очертавали границите, и вече трябвало да се връща при Буда. Но как да докаже, че е стигнала до самия край на света, до тези пет колони? Така и хрумнало да се изпикае близо до едната колона – маймунска работа! Решила да я маркира. Минали още години докато се върне обратно. Когато пристигнала при Буда, гордо казала: - Бях на самия край на света! Ако не вярваш, аз оставих знак! Но Буда казал: - Само се огледай… Тя изобщо не била помръднала. Тези пет колони били петте пръста на Буда. И вонели на пикоч! Тя била върху дланта му със затворени очи през цялото време. Трябва да е сънувала… Умът е като маймуната. Винаги си мисли, че ходи някъде, винаги се опитва, винаги желае и се стреми към активност, но всъщност изобщо не помръдва. Той дори не съществува. Умът е една илюзия. Сънуваща маймуна. ОШО Коментарите..

*** „Преди да стана Буда първо ще бъда маймуна, никак не ме е срам от това :)”

*

„И аз не съм обикновена маймуна. :)” *

О”Всички сме маймуни и се мислим за необикновени:) Всяко едно его си мисли, че е специално. Душата няма подобна подбуда, тя просто Е, но виж егото.., то се мисли за

уникално. Тази притча измислена от дзен будисти, е една чудесна интерпретация за това, как ума/егото е просто сънуваща маймуна, която вярва, че може да стане просветлена,

докато продължава да сънува. Просветлението или пробуждането идва, когато ума си отиде. Случват се едновременно. Така че Силва, за да станеш Буда първо трябва да

бъдеш маймуна, но напълно обикновена маймуна.. Докато се мислиш за специална като тази в притчата, и заради това си "качество" да очакваш да се пробудиш...няма как да

стане:) Затова бъди маймуна, но напълно обикновена и безпретенциозна, и пробуждането ще настъпи. Когато егото остане пасивно, Душата се пробужда.”

*

„Въртим се в кръг и търсим "вратата", докато осъзнаем, че "врата" просто няма :)”

***


124 124

Освободи се от „Аз-а”. Осъзнай илюзията на егото и Живота ще влезе в теб с цялата си красота. Свържи Душата си с Духа, и той ще те насочи към освобождението.

Просветленият от Не-Ум на 22 юни 2011 г. Наскоро имах ден, в който прекарах доста голяма част от него в медитация. Не много дълбока, а от онези в които си и на двете места – вътре и вън. Възприемането е някак двустранно. Ума се опитва да обяснява, но не му обръщаш внимание, и той бръщолеви нещо, което не разбираш, а ти продължаваш и продължаваш.. В един момент прехвърча една мисъл в главата ми на която обърнах внимание. И тя беше: ”Или ще умреш или ще се просветлиш”. Стана ми много смешно, започнах да се смея, като наблюдател, докато се смеех аз и наблюдателя се смееше. Имаше смях с глас и без глас. И наистина е доста забавна тази мисъл. Защото няма „или”. Всеки който е достигнал просветление, се е наложило първо да умре. Не физически разбира се. Умира егото. Отиваш някъде отвъд ума, и аз усетих това състояние за кратко. Беше велик момент за мен, капна и сълза по лицето ми. Душата ми говореше без думи. Да се просветлиш не може да бъде стремеж, ако бъде стремеж просто си обречен на неуспех. Обречен си да желаеш, а не може да се просветлиш чрез силно желание. Не може да искаш нещо, което става в момент когато не искаш нищо. Трябва да си толкова релаксиран, ума да бъде толкова необременен, толкова неангажиран, че да се загубиш в собствената си празнота. Нито един човек не е получил просветление докато силно е желаел това, защото желанието обладава ума, а просветлението се случва внезапно. Не може обладан от желание ум, да бъде освободен, да бъде елиминиран, с една много фина лекота. Оковите на ума са страшно здрави, той е толкова хитър, толкова лукав, а света такъв какъвто е засилва присъствието му неимоверно. Затова съществуват манастири и хората търсещи просветление отиват там, за да го достигнат в уединение, но става ли така? Не съм съвсем сигурен, защото идеята за просветление остава да присъства в ума. Затова тези хора постигат просветление на вече преклонна възраст, когато са принудени да изоставят тази идея, когато се предадат тотално. Можеш да получиш просветление там където си, защото за съзнанието не съществуват никакви понятия. То пътува в безвремието, и е готово да разцъфти във всеки един момент. От грозен трънлив омърлушен храст, да се превърне в дърво с много дълбоки и здрави корени и огромна разцъфнала в красиви цветове корона. Просветлението те освобождава от натрупаните в ума психологически комплекси, които имат силата да те държат подвластен. Просветлението е завръщане към мъдростта на тялото, към великия екстаз, който е наше съвсем прилежащо усещане, както едно дете прави, то е толкова екстатично само по себе си, толкова възторжено от живота. Да си просветлен не означава само да си мъдър. Тогава ставаш всичко, пълният човешки потенциал се развива в теб. Съзнанието достига точка в която си напълно осъществен и откриваш своята абсолютна безкрайност. Просветлението е благодат не само за самия теб, то е благодат за всички, които се доближат до теб. За тези, които съдбата или късмета – което е едно и също нещо – са определили да се случи. Да си просветлен означава да си отвъд възприятието на ума. Тогава мисълта се движи успоредно с теб и обратното. Няма никакво разграничение. Ти си чист като сутрешна роса. Подсъзнанието е освободено от психологическата памет, и трупаш само фактуална, тази от изминалите събития, но те вече нямат силата да те „държат”. Ако сега си наблюдател на егото, това е добре.


125 125

Това е началото, защото досега те е наблюдавало само то. Знаело е всяка твоя стъпка, още преди да си я направил. По скоро ти е казвало какво да направиш и те е карало да вярваш, че това си самия ти. Егото е като неуправляем вирус, като паразит, който живее на наш гръб. Просветленият не живее в тази илюзия. Ума си остава просто един софтуер, служещ съвсем кротко и само по предназначение. Просветленият осъзнава непрекъснато. Той не може да интерпретира, защото това е присъщо на необуздания ум. Просветленият се движи в „тук и сега”, в една красота, която не изисква да бъде разбирана, а само осъзнавана и приемана. Той се движи като облак, свободен, релаксиран, реещ се като птица в небето, напълно необременен, без капчица взискателност към нищо и към никого. Просветленият живее в екстаза на собственото си съществуване, без да се нуждае от нищо повече. Всичко друго би било една екстра – със или без нея, за него няма никакво значение. Той е завършен, напълно осъществен. Просветленият представлява едно съзнание, което се радва на живота и съществуването както всяко друго животно на тази планета, но с човешка интелигенстност, а това е наистина велико. Да бъдеш просветлен, означава да минеш през вратата към рая, на същата тази планета, където е и ада. Те не са някъде отвъд, те са тук и сега. Всеки има правото на избор, в кой от двата свята да живее. И рая и ада се случват в едно и също време на едно и също място. Те са просто състояние на съзнанието. Рая е в просветлението – ада представлява оковите на ума. Изборът е самостоятелен. И не е толкова въпрос на избор, колкото на възможности. На един вид постижение. Аз не се стремя към просветление. Не съм обладан от идеята за това. Защото знам, че вече съм. Не съм тръгнал към просветление, защото то е тръгнало към мен. Аз не отивам никъде, просто чакам търпеливо, колкото е нужно. Трупам зрелост във всяка една ситуация, с която вселената ме среща. Тя е мой сън, моя проекция, стъпка от предишна към следваща такава. Това е живота, една безкрайна поредица от причинно-следствени връзки. А ние вече сме се случили в съня на някой друг, в съня на по-висшия наблюдател. Той вече ни е създал, вече ни е случил, всичко което се случва вече се е случило. Например, за една костенурка човекът се движи изключително бързо. Костенурката живее около двеста години, човекът около седемдесет. Следователно за костенурката времето се движи много по-бавно отколкото за човека. Ако посегнете към костенурката, преди тя да се усети, че сте го направили, вече ще бъде в ръцете ви, дори и да не желае това, но опитайте да го направите с някоя котка например… Там нещата стоят диаметрално противоположно. Докато си го помислите, докато посегнете, тя вече знае. При нея времето тече много по-бързо. Така е и с живота на планетата. За някой друг всичко вече се е случило. Наречето го висш разум, бог, или както ви е удобно. Той вече знае какво се случва, за него то вече се е случило, но не и за нас. Така че не мога да се стремя към нищо, аз не отивам към него, то идва към мен. И аз просто знам това. Откъде и как, е грижа на ума. Аз съвсем деликатно се разграничавам от него. Да, той знае всичко в момента на случването, но това не ме притеснява. Нека бъде наблюдател, няма как да не бъде поне това, но пасивен такъв. Това се постига много трудно, защото това е игра, сложна шахматна игра, в която печели по-предвидливия играч. Бъди такъв, играй шах, а не шашки. Пътят към просветлението е много опасен, защото е неизвестен. Само чрез неизвестното можеш да натрупаш достатъчно зрелост, и да придобиеш достатъчно мъдрост. Ако се страхуваш и вървиш по утъпканите пътеки, никога не би постигнал просветление. То се полага на хората, които не се страхуват и умеят да обичат себе си достатъчно силно и искрено. Просветлението е съвкупност от високочестотни енергии, представляващи най-вече истинската любов от която си създаден първоначално. Открий любовта в себе си и великия екстаз на просветлението ще те настигне, и ще се разтвори като хилядолистен лотос в теб.


126 126


*** „"Не съм тръгнал към просветление, защото то е тръгнало към мен":) Незнам защо

направих асоциация с обикновената лайка, която е разцъфнала в градината на големи туфи (приказно красиви), дар от природата и онези култивирани и безкрайно капризни

растения, които толкова се трудих да посадя, а те не искат да растат... Но с лайката - градината е прекрасна:))) Благодаря ти, Не-Ум :)”

*

„От много време вече се чувствам така.. Прекрасно е да чета твоите думи, те са такива истински и осъзнати. И аз все като затворя очи и спра да си бърборя... и се

усещам, всеки път все по близо... Чувствам как се разтварям все почвече и засиявам сред истинския свят... а той ме чака само да отворя вратата... И сега гледам навън...

далеч в морето виждам хоризонта как се разтваря за мен, виждам и другия свят как блести в очакване да споделя с мен... Знам, остана ми само да се отдам, да умре

всичко, което бях аз, всичко, което ми казаха, че съм... и тогава съня и реалноста пак ще се слеят, а аз летя... Благодаря !”

*

О”Твоите думи не са по-малко красиви от моите, и те са истински и осъзнати. "... Знам, остана ми само да се отдам, да умре всичко, което бях аз, всичко, което ми

казаха, че съм... " Това е наистина прекрасно. Благодаря, че се споделяш! ♥” *

„Просветлението е като лампичка бих казала аз, която ти светва в някакъв момент. Също както лампичката за маслото в колата. Тогава сам избираш, дали да разбиеш

таблото и да не виждаш как свети или да долееш масло. :) Просветлението е пътят към свободата на избора и отговорността ни какъв живот

ще си сътворим.” *

„Да си просветлен не означава само да си мъдър.Тогава ставаш всичко, пълният човешки потенциал се развива в теб. Съзнанието достига точка ,в която си напълно

осъществен и откриваш своята абсолютна безкрайност. Просветлението е благодат не само за самия теб, то е благодат за всички, които се доближат до теб.”

Много мъдрост и зрялост пожелавам, защото узрелият плод е най-сладък.” *

„Колкото по-семпличко-толкова по-истинско:))” *

„Прекрасен материал!Благодаря!” *

„Не трябва да възприемаме ума като враг, той е инструмент, от който се нуждаем в този си живот. Просто трябва да се научим да боравим правилно с него. А рая и ада са

една картина, гледана под различен ъгъл, или в различна честота на светлинния спектър...илюзия на възприемането”

*


127 127

”"...Не съм тръгнал към просветление, защото то е тръгнало към мен..." Когато сме готови за нещо, то ще се случи. А дотогава - животът ни поднася достатъчно

големи предизвикателства всеки ден. Днес е труден ден за мен. Но ще се справя. Ти също ще се справиш, Не-ум! Знам,че няма нужда да ти го казвам и че ти го знаеш!

Споделям!”

***

Не се подвеждай по условностите измислени от обществото. Всичко, в което са те карали да вярваш, не е твоята вяра. Открий неизчерпаемия извор на мъдрост в себе си, и никога повече няма да се нуждаеш от „знанията” и одобренията на другите..

За предразсъдъците от Не-Ум на 23 юни 2011 г. Съвсем наскоро прочетох един материал за предразсъдъците. Самият материал не ми допадна като разсъждение, но самата тема е много важна, и е с екзистенциален контекст, следователно ме провокира да разсъждавам върху това. Всъщност, не съм разсъждавал, а директно си отворих белия лист и започнах да пиша. Какво са предразсъдиците? Защо съществуват? Откъде идват и за какво са ни нужни, и какво е тяхното преднанзачение? Върху тези въпроси, ще опитам съвсем накратко, да намеря някакви смислени обяснения. Предразсъдъкът е нещо, което се е формирало като обществено мнение на база съвкупност от общите хорски мнения натрупани в множеството житейски ситуации. Това са просто унифицирани мнения, с които всеки може да разполага. Така те стават общоприети и на практика лишават индивида от собствено мнение и съждение по даден въпрос. Просто обществото му дава готов модел с който той може да борави и да използва според конкретната ситуация пред която го изправя живота. Обикновено той вярва безусловно в тях, защото в противен случай обществото може да го заклейми и да го отхвърли. Да го обяви за бунтар, за човек който върви срещу системата, за различен, за луд и т.н. Всичко това донякъде е полезно, но само донякъде.. Можеш да използваш предразсъдъците дотам, докъдето те се позовават на реални факти. Не бива да позволяваш предразсъдъкът да се превърне в предубеденост. Например решаваш да отидеш на почивка в Африка и споделяш с приятел. Той ти казва: „Не отивай в Африка, там е опасно, има малария, спин, кражби, терористи, военни конфликти, диви животни..”, и всичко това е истина, но само донякъде.. Ако приятелят ви гледа твърде много новини, би било нормално той да е натрупал подсъзнателно страх и разбирайки за вашето решение, несъзнателно да ви стовари предразсъдъка си върху вас. Това трябва ли да ви откаже от почивката? Съвсем не, разбира се. Просто може да използвате информацията и да имате едно на ум, преди да предприемете действието и да натрупате още малко качествена информация относно вашето пътуване. Но това е само една част от нещата. Обикновено предразсъдъците са окачаствени с понятия, като „всички са такива”, що се отнася до определени етноси или пък култури. Циганите са крадливи, рейвърите са наркомани, скинарите са убийци и т.н., но наистина ли всички са такива? Ако наистина бяха такива, системата нямаше да позволи да се движат на свобода, нали? Щяха да бъдат зад решетките, съответно е доста глупаво освен, ако не се базирате на собствения си опит, за да окачествявате всички под един общ знаменател.


128 128

Ако сте срещнали пет джипсита през живота си и всички са ви свили портфейла, тогава – да! Всички са такива, но това надали е възможно. Тогава защо съществуват предразсъдъците? Налага се да разсъждавам, защото никога не съм имал такива, или поне не и в съзнателния си живот. Имам предвид последните може би тринайсет години от живота си, откакто живея самостоятелен такъв трупайки зрелост в него. Според мен съществуват, защото хората обичат да им е лесно, както се казва – гледат към мекото на хляба. Ако може да свърши някой друг работата вместо тях, чудесно. Просто ги мързи да мислят, а няма по-голяма леност от това, да не движиш най-силното оръжие с което разполагаш. В такъв случай се превръщаш в роб на собствения си ум, който винаги му е удобно, да вземе готов шаблон, отколкото да създаде някаква логична концепция. И когато стане така човек решава, че вече някой се е погрижил и не му е нужно да разсъждава върху нещо, което вече е измислено. Голяма грешка. Аз знам, че такива хора между нас тук няма, и се чудя за какво ви ги пиша тези неща, но може би просто напомням, че се движим в правия път, който е различен от този на тълпата. Защото без да се заблуждаваме, има много хора, които аз не срещам, но съм срещал преди, са много, много далеч от същината на живота.., за жалост. Но един ден на всеки му идва проблясъка. Кога, как, и къде, зависи от кармичния му път, зависи от типа на преживяванията, които могат да го отведат обратно към Светлината. В заключение само ще добавя, че предразсъдъците не са нищо повече от поредния капан, който е заложен от системата за контрол върху спящите. Не приемайте нищо буквално. Будният не взима нищо за чиста монета. Във всичко има скрит смисъл, има замисъл, някаква идея, подтик, цел.. Бъдете нащрек, бъдете будни в съня си.. Наблюдавайте както собствения си сън, така и съня на цялата планета, защото никой няма да дойде и да ви го разтълкува вместо вас – вие сте човекът. Коментарите..

*** „Хареса ми, споделям ;)”

*

„Хубава тема, и аз мисля че хората тук са без предразсъдъци...като изключим някой "ЗадРазсъдъци" :)”

*

„И аз мисля, че хората тук са без предразсъдъци." Ами ако е предразсъдък и това да мислиш някои хора за такива без предразсъдъци?

*

„Аз също приемах безусловно готови модели. ЕГН-то ми е на тия, които ни учеха да правим точно това - да приемаме, а не да мислим. Сега не знам дали в училище учат децата не какво, а как да мислят. Самите родители на моето поколение също бяха

такива (като цяло, не всички разбира се). Та съм била от двете страни. Има няколко причини за възприемане на готовия модел: Недоверие в себе си, страх от грешка, невъзможност да мислиш поради никога-мислене, "наследство", комплекси....

Поздравления за разсъжденията!” *


129 129

„Предразсъдъците са средство да се контролират масите, "капан заложен върху спящите". :-))) Но за някои от спящите това е много удобно, просто не желаят да се будят, да видят различното около себе си, да вървят по трудният път. Всеки от нас

има право на избор на път в живота си, но е хубаво, разбира се, да не се оставяме твърде на предразсъдъците... Мисля че на нас, като народ, ни е много трудно да

избягаме и да се освободим от тях в по-голяма степен. Единствено се надявам да помогнем на децата си да са по-свободни от предразсъдъци.”

*

„ Между другото, споделям личен опит,:-) Излизаш ли от предразсъдъка живота ти става по-интересен, наситен с нови усещания, преживявания, пълноценен и др., аз

така си го чувствам и ми харесва. :-) Благодаря за пожеланията! Денят ми е такъв, какъвто ми го пожела, само да духа малко по-слабо вятърът...:-) ;-)”

*

„Много интересна тема..Още откакто влязах в пубертета, предразсъдъците винаги са ме възмущавали, винаги съм се чудила как може хората да възприемат определени модели на поведение, които не са техни "лични" и дълго страдат от това... Сигурно и

аз имам предразсъдъци, но упорито се стремя да не ги допускам да контролират живота ми.. Трябва да бъдем "будни" :) Благодаря, Не-Ум!”

*

„Понякога нещата се случват неусетно. Някои хора не искат да са будни, а на други им трябва време или ситуация, която да ги провокира да разберат неща от сорта "Кой съм аз". И понякога се случва точно това - човек разбира, че е станал част от нещо,

което силно го е възмущавало. Нищо лошо в това, защото всичко подлежи на промяна, когато човек търси и открива.”

*

„ Не-ум, опитвам да живея в центъра. За мен всяка крайност е неприемлива позиция. Както по "принципът на махалото" човешката хармония е в центъра, така е с всичко останало. Няма само черно и бяло; няма само любов; няма само светлина; няма само

възход...” *

О”Да си в центъра, да си балансиран между самите полярности е най-великото изкуство в живота. Това се практикува цял живот, защото крайностите винаги ще съумяват да те дърпат. Те са като силни магнити, а ти като парче желязо. Трябва всеки път да си достатъчно гъвкава, за да балансираш силата на абсорбация, която ще те дърпа към полярността от която се опитваш да избягаш. От друга страна,

ако си наясно, че всичко се допълва чрез противоположностите, бъди тотална в тях, отдай им се докрай и това ще допренесе за баланса и хармонията. И като се обръщам

към теб, аз го правя към всички, дори и към себе си, най-вече към себе си. Това е и смисълът на комуникацията, в самата дълбочина на разбирането за нея, на принципа

на огледалото.”

***


130 130

Освободи се от психологическата памет, която се трупа в ума ти. Подсъзнанието ще се погрижи за информацията, която интуицията може да използва, когато ти потрябва за Божественото ти пътуване. Не се оберменявай емоционално с нищо, което е излишно и ще усетиш вкуса на свободата..

За предразсъдъците - част 2 от Не-Ум на 24 юни 2011 г. Искам да продължа темата за предразсъдъците, защото осъзнах, че съм обърнал внимание само на един аспект от нещата. Става дума за модела на възприемане, който ни е налаган върху възприятието отвън от самото общество. Но има и един друг тип предразсъдъци, който се изгражда в нас върху собствения ни опит и впечатления. Първият изглежда да е по-елементарен и лесно бихме могли да се справим с него, като просто го игнорираме и по-този начин, да се освободим от неговото влияние. Но този, за който ще стане въпрос сега е много по устойчив и задълбочен като структура, защото се изгражада изцяло в нашия ум. Ние го създаваме на база личен опит и впечатления от преживяванията ни, най-вече като личности. Предразсъдъците, които се раждат в нашия ум вероятно са страшно много и лошото е, че ние изобщо не съзнаваме това. Което ще рече, че правим нещата по инерция. Умът взема решенията в такива ситуации някакси автоматично. Работи с асоциациите на нашата памет, сумира резултат от впечатления на база преживявания, които са тясно свързани със вземането на решение в конкретна ситуация и действа без да ни пита. Но какво означава ума да ни пита? Аз винаги правя разграничение между себе си и ума, не живея в заблудата, че аз съм ума. Не – аз не съм ума. Ако обърнете внимание, ще забележите вътрешната комуникация, която се заражда във вас, когато трябва да вземете решение, без значение каква е неговата важност. Има питане, има отговор, има действие, има оценяване на самия резултат. И с кого правите всичко това? Ами с ума, с кой друг. Той е като живо същество във вас, като изкуствен интелект, просто ползва тялото ви. А „формата”, или камуфлажа който използва е информацията която сте натрупали през живота си, която изгражда образа на вашето его, или така наречената личност. Та ума винаги се допитва до нас, защото трябва да ни убеди да предприемем действие, да ни задвижи. В този ред на мисли е съвсем естествено, той да се стреми да взима решения според натрупаната вече в паметта информация. Работи с асоциациите, или със спомените. Предизвиква образи и усещания, анализира информацията и ви казва: „направи това и това, и ще получиш този резултат”, и всичко това е предполагаем такъв, защото не всеки път става точно така. От всичко това става ясно, че ума прилича толкова много на компютърен софтуер, на един изкуствен интелект, който работи с изключителна скорост и прецизност. И е в главата ни, или поне така си мислим.. Единственото което се наблюдава, са електрически импулси между нервните окончания в различни области на нашия мозък, които се наричат „синапси“. Няма и следа от нещо като мисли или ум, това е пълна загадка за науката, за неврофизиологията. Страхотно е да имаш такова оръжие като ума, но въпросът е дали го използваме ние, или той нас.. Не мога да взема категорично решение относно това. Може би истината е някъде по средата, както дойде. Понякога ние него, понякога той нас, в зависимост от самата ситуация.


131 131

Цялата идея е, че предразсъдъците в крайна сметка – без да давам конкретни примери, защото всеки човек има множество такива, стига да умее да се наблюдава би забелязал – са просто настройка на ума. Ако научите ума си да взема решение непредубедено, не бихте имали предразсъдъци. Ако сте освободени от така наречената психологическа памет, и ако живеете тук и сега в конкретния момент предразсъдъците, ще бъдат просто една метафора за вас. Като анекдот, като нещо което някой споменава за него, а на вас ви изглежда просто забавно. Като нещо което не съществува реално, след като не присъства в живота ви. Как може да забележиш, че другите имат предразсъдъци, ако вие нямате такива? Има два варианта – или сте заспали дълбоко, или просто нямате грам предразсъсдък, и не предизвиквате такива хора в реалността си. Аз не виждам предразсъдъци да съществуват в мислите ми и в реалността ми, което означава, че или сънувам, или съм в „тук и сега”. В кое от двете.., няма да питам ума, а ще се потопя в чистото пространство на не-ума.. Коментарите..

*** „Всичко е много хубаво написано.:)”

*

„ "Аз винаги правя разграничение между себе си и ума, не живея в заблудата, че аз съм ума. Не – аз не съм ума." Много хубаво формулирано - интуитивно винаги съм го

знаела :))) Благодаря!” *

О”.."интуитивно винаги съм го знаела".. Прекрасно!” *

„Аз не съм ума, но и не се деля напълно от ума. Имам все пак нужда от него :) Как инак ще съм будна, ако напълно изключа ума? Цаката е човек да успява да се отдели от

ума, но и едновременно с това да е винаги буден, а затова се иска ум.” *

О” Ума е нещо наистина невероятно. Как тази машинка, която не може да бъде открита, която е напълно аморфна, успява да върши всичко това? Всеки път когато говоря за ума, аз се притеснявам да не бъда разбран погрешно. Аз не съм срещу ума,

напротив - искам да направя ума едно красиво цвете. Това, че се е превърнал в чудовище е съвсем отделен въпрос. Никой не е успял да се откаже от ума, защото ума

трябва да реши да се откаже от човека, не може да бъде обратното. Будност, означава непрекъснато осъзнаване, което няма нищо общо с ума.. Разсъждавай и

медитирай върху това, и ще осъзнаеш..” *

„ Да, не-ум, четейки ОШО преди години ми трябваше време да разбера как ни така, ни така.... :) Разбрах го все пак! Остава да разбера колко има от разбирането до

получаването на практика :)” *


132 132

О” Пътят е дълъг между интелектуалното разбиране и самото осъзнаване. Винаги първо възприемаме информацията с ума, за да достигнем до осъзнаването обаче е нужно реалността, да ни сблъска с действие, което ще допринесе за осъзнаването,

което ние наричаме опитност. И тази опитност ни дава онова разбиране, което отива отвъд ума. Сигурен съм, че се справяш чудесно:) Просто продъжавай да

дерзаеш.

* „Във връзка с това че ума се е превърнал в чудовище - в тази му светлина виждам "магическата пръчица" на его-то. И за пореден път се сещам за едно твърдение,

прочетено отдавна, но останало като червена светлина в ума ми: "Само човек със силно Его може да стане просветлен". Какво мислиш по този въпрос?”

*

О”Във този контекст, е малко трудно да разбера какво точно е имал предвид автора на тази мисъл, но ще изразя собственото си мнение.

Всеки човек може да получи просветление. Всеки съдържа този потенциал. И се казва, че просветлението вече е постигнато, просто е на всяка следваща крачка, това е

точно като границата между съня и будността. Миг преди да се събудиш ти си бил в съвсем друг свят и си вярвал, че това е реалността. Събуждаш се и пак вярваш, че

това е реалността, а разделителната черта е точно един миг, в който мозъкът ти се събужда. Така е и със съзнанието, между съня(живота на спящия) и

просветлението(пробуждането), границата е съвсем тънка, един единствен миг, но никога не можеш да преминеш съзнателно. То се случва внезапно и егото си отива. Колкото до това, дали човек със силно его е по-близо до просветление, ще кажа, че

егото като един невероятен механизъм може да помогне към прогреса на собственото си унищожение, просто трябва да бъде заблудено от същността.

Трябва да бъде модифицирано и неговата сила да се обърне срещу него без то да разбере и така да спомогне за собственото си елиминиране.

Надявам се отговора ми да е внесъл някаква яснота по този въпрос, който изкача дълго време от нищото в съзнанието ти, и може би не е съвсем случайно:)”

*

„Спомените са в основата на Егото. Ако успееш да изтриеш всичко от харда,да направиш формат на ниско ново, ще бъде чудесно. Тогава ще можеш спокойно да

чувстваш "гласа" на АЗ-а си ... който ще те води безпроблемно навсякъде без препятствено.”

*

О” Има три основни момента тук: Разкачване на ненужната асоциативна памет.. Освобождаване от психологическите компекси.. Чуване на тихия глас, който никога не

бърка и те води към същината на нещата..”

***


133 133

Осъзнавай дишането - то е най-дълбокото усещане за медитация.

Осъзнавай дишането

от Не-Ум на 24 юни 2011 г. Може да правите това през целия ден, докато сте в съзнание. Когато се сетите за него, поддържайте процеса колкото е възможно по-дълго време. Това ще помогне много при задържането ви в „тук и сега” – пътят за пробуждане към великия екстаз на съществуването. Дишането е най-реалното усещане за присъствие в настоящият момент. Това е най-дълбоката медитация. Не може да не дишаш. Когато дишаш го правиш тук и сега. Не може да го правиш преди малко – правиш го тук и сега; не може да го правиш след малко – правиш го тук и сега. Дишането те свързва с настоящият момент, но трябва да осъзнаваш самото дишане. Дори ума да се разхожда някъде другаде, тялото диша тук и сега. Ума никога не е в настоящето, а тялото винаги е в настоящето, и така се получава дисбаланс. Ума и тялото не са заедно, не се случват едновременно и тялото страда. Умът игнорира настоящето и по този начин игнорира тялото. Вниманието му е фокусирано върху обекти, които се намират някъде в бъдещето или някъде в миналото. И се получава едно напрежение, едно безпокойство. Ума напряга тялото, защото не се движат заедно. Тялото винаги е в момента, ума никога не е. Какво да се направи? Осъзнавай дишането.. Усети как дъха влиза, как дъха излиза, как влиза, как излиза… Вдишвай през носа, нека устата бъде затворена. Колкото повече усещаш дълбочината на проникване на дъха си, толкова по релаксиран ще ставаш. И ума постепенно ще започне да се завръща в настоящето, защото друго време не съществува. Докато осъзнаваш дишането, ума ще се събира с тялото, ще започне да се успокоява, и безпокойството да се изпарява. Наблюдавай как постепенно хармонията между ума и тялото, започва да присъства все по осезаемо в твоето ежедневие. Резултатът няма да закъснее, и екстаза от съществуването съвсем скоро, ще се завърне при теб.


134 134


***

”Ако следвате стриктно някаква техника, това не ви ли напряга?” *

О”Къде има тук стриктен модел за изпълнение? Нима да следиш дъха си е някакво усилие?”

*

„Различни сме ;) Аз примерно се отпускам гледайки небето, океана или пламъка на свещ. Стана ми интересно всички ли само с "техника" за дишане ли намират покоя?”

*

О” В действителност съществуват безброй техники за медитация. Всеки човек намира собствена такава, дори без да съзнава, че го прави. Но има техники, които се

създават за постигане на някакъв резултат, а не просто техники за релаксация. Един вид са с лечебен характер. Техниките с дишане са много дълбоки методи с различни

цели. Тук не мога да дам такива техники, тъй като е трудно да обясня. Но има такива като тази, които е лесно да се разберат и да се приложат в ежедневието. Ако някой

иска да опита, нека го направи, ако ли не, ще срещне нещо друго, което би му прилягало повече. Във всички случаи аз ще съм щастлив, ако човека е намерил най-

доброто за себе си. Ако съм нацелил "неговата" техника, това е прекрасно:))” *

„Е, аз така си наричам медитацията - релаксация, покой, отпускане ;о) *

„С осъзнване на дишането, се спира почти моментално вътрешния диалог и тогава всяко дишане се превръща в мощно средство на извисяване...”

*

„Като осъзнаваш дишането си, ставаш спокоен, релаксиран и продължаваш да дишаш по естествен път - без да мислиш, без да се напрягаш, тихо и безвучно!

*

„Не-ум, пак с питанка: Преди 11г за първи път правих медитация с дишането. До днес тя ми е любима, но... още тогава, при първата ми медитация, когато дишането стана много бавно, си помислих, че нямам нужда от въздух в момента и спрях да

дишам. Така излязох от тялото си. Усещането бе неописуемо, но досега го избягвам и когато наближа тази фаза - прекъсвам медитацията. Съгласна съм с думите ти, че

дишането те свързва с настоящия момент и тялото винаги е тук и сега. Как да разбирам и усещам тук и сега, излизайки от тялото си (или нежелаейки пак да го

направя въпреки чудесното усещане)?

пп. Напълно съм съгласна, че медитацията с цел постигане на резултат е различна от техника за релаксация.”

*


135 135

О” Значи, ти говориш за дълбока медитация с релаксирано дишане, в която потъваш навътре към празното пространство на съществото си. В такъв момент ума е напълно елиминиран, но точно в момента, на самата граница, когато неговото

въздействие губи всякакъв контрол, ти излизаш, защото ума поражда страх в теб, че няма да се върнеш.

Никой не е умрял по време на медитация. Има хора които стоят години наред в състояние на медитация на съзнанието, и забавят жизнените си процеси до минимум,

включително и дишането. Така че това което те връща и те изкарва от състоянието е ума, защото там където отиваш, той няма как да съществува. И

отново ума не ти позволява и насажда страх в теб да опиташ отново. Почувствала си се несравнимо, защото за пръв път си почувствала уединението на собственото си същество, самадхи - отвъд дуалността, която е продукт на ума. Опитай отново, не се страхувай, защото в действителност това, което си постигнала не е малко и

много хора изобщо не са способни да стигнат до там. Да, "Випасана" е тежка медитация и не е за всеки, но това е най-дълбоката техника, чрез която най-много

хора са достигнали просветление.” *

„Така е. Има страх в мен не просто, че няма да се върна, а че няма да поискам да се върна. И ума ми казва "Имаш неща да вършиш тук и сега".”

*

О” Ще се върнеш, но ума ти е прав сам за себе си. Той има да върши нещо, разни ангажименти и недовършени дела. Сама по себе си ти не се нуждаеш от нищо повече.

Нищо няма да загубиш, защото нищо не си имала. Притежанието е фикция на ума. Ние притежаваме единствено себе си, дори и себе си не притежаваме, защото нас

реално ни няма, само бог го има, а ние сме част от него. Все едно една клетка в организма ни да каже: "аз се притежавам" - това е глупаво. Така че не се безпокой, същността или душата не използва думи, ако чуваш думи, това е ума, не си ти.

Опитай, постепенно да се потапяш все по-дълбоко и все по-дълбоко.., докато ума затихне напълно. Не се плаши, той ще бръщолеви и ще използва най-големите ти

страхове, най-големите ти амбиции, за да те връща там, където може да съществува. Но екстаза от дълбоката медитация, ще ти покаже и ще ти даде нещо,

което ума е неспособен да направи никога.” *

„Имам нужда да съм в НЕ -УМ . Моя е вечно във действие - старая се .....” *

„През носа вдишваме, а през носа ли издишваме? Или няма значение?

* О” Да, през носът. Устата трябва да бъде затворена, а езика плътно на небцето без да натискаш. Защото устата е думи, а думита са ум. Когато тя е добре затворена,

ума се успокоява и енергията тръгва да се движи.” *

„...Невероятно...точно така е...:)” *

„Практикувам го редовно:) Много ми помага;)


136 136

А ти готов ли си за своето...

Пробуждане от Не-Ум на 25 юни 2011 г. Границата между Съня и Будността е много тънка линия, която всеки може да прекоси по всяко едно време. Но това става внезапно, когато Съзнанието е готово да разцъфти с аромата на Просветлението. Коментарите..

*** „Готова да разцъфти, душата ми лети през света на сънищата... Съзнтелно

разпервам аз ръцете си, и в мен изгрява Светлината... Цяла нощ се уча, носейки се през пространството вълшебно... Събуждам се... и виждам как сякаш една стена стои

и ни прегражда от чудесата на света... Преграда, но всъщност дума, само дума... Стопява се за миг издишан и отново виждам Светлината как разтваря ми душата ...”

***

Прави Любов. Докосни се до изконните дълбини на човека с когото си. Почувствай енергията му и позволи той да усети твоята. Бъдете едно на

всички нива, така както допускаш Бог да влиза в теб, за да те дарява с живот..

За сексът

от Не-Ум на 25 юни 2011 г. Поискаха от мен да изкажа мнение относно сексът. Как възприятието ми се е изменило спрямо секса с течение на годините, какво е било преди и какво е сега. Направих го, и впоследствие конкретния човек ми каза: „Сподели с читателите си това, от позицията на Не-Ум”. Казах: „ Добре, ще го направя, ще споделя”. В действителност, аз нямам тайни и споделям себе си с цялата си пъстрота, разбира се не като личност, такава каквато съм в обществото, а като човешко същество. Просто споделям себе си. Възприятието си, осъзнаването си, нещата които могат да бъдат изразени с думи и те да бъдат разбрани по най-близкия възможен начин. Разбира се никой не е способен да влезе в главата на другия и да разбере неговите мисли едно към едно, но това е проблем на вербалната комуникация, който няма никакво разрешение. Дори не може да се каже, че е проблем, защото проблем означава казус, който следва да бъде решен. Това е същността на вербалната комуникация, да бъде интерпретирана от ума според личния опит на възприемащия. И така, какво е сексът?


137 137

Първоначално изглежда секса, да е начин за възпроизвеждане. Единствения начин за възпроизвеждане преди науката да открие изкуственото оплождане. Но сексът е много други неща. Сексът е привличане. Две същества установяват комуникация помежду си посредством фина информация, която се обменя между тях и им носи усещане за сходство, за някаква близост, която не включва изрази, а чисто усещане, и те са привлечени един от друг. Енергията им трепти на една и съща честота. Химията в тялото им започва да отделя едни и същи химикали, и те вече са близо един до друг. Сексът е удоволствие. Две същества достигат до свръх ерогенните зони на своето тяло и влизат в общуване на най-високо ниво помежду си. Насладата от секса не може да се сравни с нищо друго, що се отнася до удоволствие. Екстаза от оргазмът е експлозия на най-силната биоенергия, която съществува изобщо. Сексът е интимност. Това е нещо което не можеш да споделиш с някой, който изглежда що годе добре и съвсем скоро се е изкъпал. Ти му подаряваш себе си, оставяш се в ръцете на другия и му се доверяваш напълно. Отказваш се от себе си, за да станеш част от едно неразделно цяло по време на самия акт. Ти си него и той е теб. Сексът е дълбочина. Едно дълбоко общуване между две същества, които остават както майка им е родила един пред друг, и единствено жестовете на тялото остава да имат значение. Самата близост е толкова дълбока, че не ти остава нищо друго освен да оставиш понятията на ума и да изпаднеш в чиста медитация. В този смисъл ти не може да правиш секс с който и да било. Сексът е като молитва. Ти си в най-свишето общение и трябва да си чист и спонтанен. Ако си преднамерен, чувството ти ще бъде половинчато, ще бъдеш изкуствен. Ако обекта на твоето желание е на принципа на лотарията, на един вид случаен подбор, как би могъл да се отдадеш докрай, да се отпуснеш тотално и да забравиш света? Едно напрежение ще се появи в теб и истинското удоволствие от секса, ще бъде много, много далеч. Ще бъде просто едно „сухо” преживяване, голямата наслада ще остане мираж. Но секса не е само наслада. Когато двама човека се сближат до степен, в която позволят физически да станат едно цяло, тяхната енергия може да прелива от единия в другия, и да остави фина информация в него по един уникален начин. Не може да правиш секс с някой, ако нямаш усещане към него, че той е подходящ за такъв тип общуване. Казват:”Този или тази, става за чукане..” Но кой се чука? Чука дърводелеца в работилницата. Хората правят нещо друго, докато са в сношение. Те се сливат в едно цяло на всички възможни нива. Как може да споделиш собствената си енергия, собственото си тяло с някой, за който си мислиш, че става за чукане? Звучи толкова глупаво. Невежо. Но аз разбирам младите. При тях хормоните говорят, вместо тях самите. Обществото е грозно като модел, и пропагандата и манипулацията са водещи като замисъл. Няма кой да обясни как стоят нещата, какво всъщност представлява секса. Той е табу, забранена тема. Говори се за него единствено в часовeте по биология и то, за неща като – що е анатомия.. И това ако е нещо.. Затова родителите са хората, които трябва да направят крачката и да намерят правилните изрази, за да споделят личния си опит с децата си. Защото едно сексуално потиснато дете, се превръща в сексулано потиснат младеж или млада жена, и това може да се отрази много негативно на живота му. Обществото е незряло, то е клиширано, а секса не трябва да е клише, не трябва да е табу. Сексът трябва да бъде разбран, още когато хормоните започнат да бушуват, и да променят мисленето на детето. Това е изцяло грижа на родителя, той трябва да е буден за тези неща. Да не разчита, че детето ще намери само правилния подход, защото детето на такава възраст е все още твърде незряло и повлияващо се от външни фактори, понеже тепърва опознава себе си и смисълът на живота.


138 138

Ако ви е интересно, ще продължа да пиша за секса, защото темата е много обширна, нали? В следващия такъв материал може да погледнем към това, какво значение има секса за хората, които живеят в двойка или са семейство от дълги години. Защото в действителност, когато си много време с един човек, екстаза и смисълът от секса, като че ли остава някъде на заден план. Но това може да се промени, с промяна на мисленето. Всъщност всичко може да се промени според настройката на мисленето, защо не и секса?


*** „Поздрави! Темата е много интересна и полезна. Трябва да се говори, да се пише по

нея, не бива де е табу. Пишете, че родителите са отговорни за сексуалното образование на децата си (ако мога да го нарека така), но колко от тях могат да го

направят, защото самите те имат изкривени и неправилни разбирания” *

„Всичко казано по-горе е страхотно! Секса е прекрасен акт на интимност, една от всичките, най-специалната! А това, че вербалната комуникация дава възможност за интерпретация също е чудесно, защото по-този начин можем да получим различни варианти на едно събитие. Което е интересно и забавно, защото представете си

всеки от нас да разкаже една и съща история с едни същи думи, преживявания, усещания и т.н., какво би ни дало това?! И относно думичките, които всеки от нас

използва за действието или самият акт като такъв, това смятам аз, също е индивидуално. За някои от нас употребяваните от другиго слова може да са

неприятни, пошли и грозни, но за друг те може да носят едно друго послание, красиво за него. И в тази връзка мога само да добавя- Обичайте, любете и не се

притеснявайте да говорите за тези красиви моменти в живота ни! Хубава тема, Не-Ум!!! Поздравления!”

*

„Чудесно написано!! Но колко хора имат разбиране за секса в този смисъл??.. Повечето са само на физическо ниво и някои включват и емоцията.


139 139

Хората имат много ограничено разбиране за нещата в тази сфера! От неправилно възпитание, от табутата в обществото, да не говорим за девалвация на това понятие в днешно време ! :) ..А ако се говори за секса, като обмяна на енергийно ниво или да се умее да се използва сексуалната енергия за духовно извисяване !!!:)..Колко хора ще го възприемат..”

*

„Може би Съзнанието отхвърля Любовта, а няма непорочност без Любов. Сексът става проблем или табу, когато няма Любов. Обичайте се и Се обичайте.”

*

„Благодаря! Прекрасни слова за сливането в любовта, в тях прозира истината!” *

„Благодаря Не-Ум за малките големи радости, които ни доставяш с уникалното си виждане и дълбоко усещане... Продължавай да ни радваш, а ние ще продължаваме да ти

се възхищаваме! Благодаря, че те има!!!”

***

Обичайте себе си!


От всичко, което обичам на света, най-много обичам себе си. Защото, ако мен самия ме нямаше, нямаше да има и какво да обичам. Обичайте себе си, защото всичко, което

обичате съществува в живота ви благодарение, на вашето собствено съществуване..


*** „Просто казано: "да бъдеш". Колко е важна любовта , но наистина трябва да започнеш

от себе си..” *

”Благодаря, че Ви има! Поздравления – върха сте!”


140 140

Открий Обичта!


Обичта съществува във всеки човек. Но не при всеки Тя е проявена. За да се прояви трябва да се случи нещо. И това нещо се случва вътре в самия него. Ако това се случи, той може да обича. Ако не се случи нищо, той може само да страда от липсата на обич. Коментарите..

„Зад 90 % от егонцентриците се крие разочарование от проявлението на обичта в определен момент от живота им, когато не са срещнали взаимност и разбиране (детството, юношеството, зрелостта). Ако е вярно това, че хората при които обичта е непроявена са толкова много , то светът е станал ужасно за живеене

място..” *

О„Светът е такъв какъвто искаш да го видиш. Нека всеки да си носи кръста. В смисъл, че всеки би трябвало да се поучава в хода на своя живот, и да намира

истинските добродетели в него. На който му е по-удобно да се крие зад маската на егото, това си е лично негов избор. Фактът, че много хора се разочароват след като преди това са били окрилени от своята надежда е очевиден. Но всеки човек трябва да е наясно, че в момента на очарованието се заражда развитието на разочарованието. Така е със всичко друго. В момента на смеха в теб започва да се акумулира плачът. В

момента на обичта в теб се заражда и гнева. Те са една и съща енергия която прелива от едната страна в другата. Въпросът е колко време ще тече в едината и колко в другата. Те не се движат непременно правопропорционално. Както казват индианците Чероки, във всеки от нас живеят два вълка, и ще живее повече този,

който ти храниш.”


141 141

*

„Много хубаво казано! Ала сякаш обичта е нещо наполовина, не казвам че това я прави лоша. Но тя е само проява на сърцето. И с това я изкривява. И колкото и да

недолюбваме понякога умът, сякаш истинската метармофоза се случва точно, когато той се съюзи с обичта/сърцето/ и истинската ни същност и се превърне от 3/Обич, Ум, Душа/ в 1. Със сигурно е по-лесно да проявяваш обич обаче. Не знам дали

всъщност хората страдат от липсата й. Ако трябва да продължа това по-горе, страданието идва от липсата на сливане с другите две. ♥ Мерси, че ми даваш повод

за наблюдение!” *

„Вярно е, това нещо просто се случва и от тогава обичта почва да расте в теб, въпреки че тя си е вътре във всеки човек.”

*

„Всеки може да обича, и път към сърцето на всеки има - няма добър или лош човек, но този път, трябва да се открие с усмивка и добра дума.”

*

„Ех, приятели, благодаря ви, че ви има Тук и Сега, и най-много на Не-Ум, че ни провокира да споделяме и да рaзчепкваме толкова интересни теми:)”

***

За Учителя от Не-Ум на 30 юни 2011 г. Учителят е като крайпътен знак. Ако не го видиш, продължаваш да се луташ. Но ако го забележиш, тогава може да те насочи.. Коментарите..

*** „ "Когато ученикът е готов, учителя ще се появи" :)”

*

„"Когато ушите на ученика са готови да чуят, тогава се появяват устните, които да ги напълнят с Мъдрост." Кибалион; И: "Учителят е само присъствие. Ако си

привлечен, попадаш в присъствието му." ОШО” *

„"Всичко хубаво, казано от когото и да е, считам за свое." Сенека” *

„На принципа, че всеки е учител и ученик ... ако не забележиш единият учител /камък, ще се появи друг. Вселената е търпелива, винаги ни дава втори шанс.”


142 142

* „Да помолим Бог да ни благослови с виждане, но най-важния урок е Любовта, и ако се

научим да обичаме/защото преди всичко Бог е Любов/ няма да ни трябват пътни знаци, само ще творим - някоя планета или направо вселена..”

***

Поглед навътре от Не-Ум на 02 юли 2011 г. Медитация означава поглед навътре. Ако искаш да разбереш нещо повече за себе си погледни към обектите, които се движат в твоя ум и владеят съзнанието ти. Направи това с медитация. Остани в тишина, притвори очи, отпусни тялото си и просто наблюдавай какво се случва напълно безмълвно. Прави това, за по десет минути поне два пъти дневно, като наблюдаваш и това, което се случва отвън. Светът се променя. Разбира се той е същият, но сега твоето осъзнаване започва да се усъвършенства. Коментарите..

*** „Светът се променя, защото твоят поглед към него се променя ... щом твоят поглед

се промени ... ти променяш цееееелият свят :)” *

„Светът си е свят - живичък, променящ се :)(: ...Дишащ...”

***

Рая или ада

от Не-Ум на 02 юли 2011 г.

Избери си посока. И двете тръгват от едно място, но водят към различни места. И самото място не се променя като форма, а само като състояние – Състояние на твоето съзнание. На твоя начин, за възприемане и осъзнаване. Адът и Раят са просто една илюстрация на състояние, в твоето съзнание.


143 143


*** „Както вече споменахме в предишни материали, всички пътища водят до едно и също

място. Всеки обаче избира сам своя път, защото по пътя персонално всеки е необходимо да "види" и "научи" различни неща ... тези заради които е дошъл ТУК. Всеки

сам избира откъде да мине неговия път, дали през Рая или през Ада. :)” *

О”Точно така е, Благодаря!”

***

За Учителя


Когато се луташ в тъмната стая на съзнанието си, и не знаеш къде да търсиш ключа за лампата, добре би било някой да го натисне вместо теб, особено, ако ключа се намира там, където ти не можеш да стигнеш сам.. Коментарите..

*** „Да не ме заслепят?!?!”

*

О” Ако това бъде заслепяване с много ярка и мека бяла Светлина, тогава знай, че си пристигнала..:)”

***


144 144

Егото замъглява яснотата на съзнанието. Тази програма съществува, за да ни защитава от атаките на външния свят – това е цялата й функция. Не позволявай на ума, да насажда чувството в теб, че ти си нЕго.

За егото в младите

от Не-Ум на 03 юли 2011 г. Напоследък се срещам с много млади хора и имам възможността да ги наблюдавам.

Доста неща ми напомнят за мен самия на младини. Какъв егоист и егоцентрик бях само!

И всички млади хора са такива, но изобщо не забелязват, точно както аз не забелязвах..

Разбира се има изключения, но това винаги е така. Не става дума за тях. Става дума за

егото, като цяло така добре развито в младите. Те са предимно ум, и то недодялан ум,

отколкото сърце, а още по-малко осъзната Душа..

И като че ли на егото му е лесно да окупира младия човек. Да се настани удобно и да

контролира процеса, умело заблуждавайки го, че това е самия той и всичко е такова

каквото е – другите винаги са криви, глупави, неразбрани, грозни, неприятни, заблудени и

т.н. И в същото време постоянно да му шепне в ухото: Ти си светец, един много добър

човек, умен, кадърен, и специален.. разбира се. И на него му е удобно да приеме подобен

възглед, дори звучи прекрасно. Но паралелно с това се движи едно огромно негодувание

от самото съществуване. Едно неизвестно страдание и дълбоко неразбиране, което стои

някак потиснато, но все пак продължава да работи на подсъзнателно ниво. И младия

човек често остава объркан, колкото и да се самозаблуждава, че всичко му е ясно.

Колкото и да се самозаблуждава, че е натрупал някаква зрелост. Той е просто едно ЕГО,

прозира страшно много и грам не забелязва, дори не знае какво е точно това нещо. Дори

бих казал, че няма никаква представа. Просто спи дълбоко, за сметка на егото.

Младия човек не познава себе си и причината е ясна. Просто си мисли, че се познава

изцяло и в него липсва стремеж за себепознание. Как може да има стремеж за

себеопознаване, след като си вярваш, че се познаваш толкова добре? И тук егото си

върши работата перфектно. Отново успява да заблуди неопитния млад човек. Какво

може да се направи? Как може да се помогне на някой, който не иска, и най-вече не

вижда причина за това? Как можеш да дадеш съвет, колкото и мъдър да си, на човек,

който изобщо не схваща смисълът на това, за което му говориш? Е това наистина се

оказва много трудна задача. Дори и да се съгласява с теб – той не разбира. Дори и да се

бунтува – пак не разбира. И стигам до извода, че просто трябва да мине през това и друг

начин няма. Трябва да проумее и да осъзнае, чрез реални преживявания как стоят

нещата, а не само да си мисли, че знае какво нещо е живота. Защото няма откъде да

знае. Егото не знае какво е живота, защото сянката не може да е жива. Тя съществува

само заради присъствието на светлината и на човека който стои помежду им. А егото

стои между Светлината на съзиданието и човешкото създание. То е като филтър, който

никога не пропуска да филтрира и да абсорбира според нуждите си. И наблюдавайки тези

млади хора, незнаейки как да им помогна си мисля с умиление едно нещо и то е, че там

където са в момента те, аз оттам идвам и знам, че там е ада.


145 145

Но как да им кажа, че те са в ада? И, че рая и ада, не са метафизични понятия, а реално

съществуват и те са просто състояние на съзнанието? Може хиляди хора да искат да чуят

какво ще кажа, но те ИСКАТ да ме чуят, те са ГОТОВИ да ме чуят, защото ще разберат

моите думи. И въпросът не винаги е в значението на думите. За този около мен често аз

съм просто присъствие, едно безмълвно присъствие, но въпросът е дали той, ще усети

нещо. Дали той ще бъде привлечен по някакъв начин. А егото усеща опасността и се

защитава автоматично. Изкривява думите, изкривява енергията, изкривява усещанията..

Капанът му е толкова мощен, толкова здраво е стегнало примката.. Но от друга страна, за

да стигнеш до рая, трябва да си познавал ада. Как иначе би разбрал, че си попаднал в

рая? Няма как да оцениш рая, ако преди това не си горял в пламъците на ада.

И продължавайки да наблюдавам тези млади хора, не мога да усетя живеца в тях. Липсва

ентусиазмът, липсва екстазът, който би следвало да изпитват от съществуването, и който

са изпитвали не чак толкова отдавна, в детските си години. И може би връзката се губи

някъде в началните години на училището, където условностите на обществото не

започнат да ги култивират. Другото нещо е, че липсва и вярата в тях, която е толкова

важна. Тя е водеща сила в този вселенски цикъл, в който се намираме все още. Затова

изглеждат толкова отегчени, толкова изстрадали и немотивирани за нещо голямо в

живота си, за някаква цел, която да ги кара да летят окрилени от силата на своята

младост. А това не изглежда така, никак даже. Натрупаното недоволство от събитията в

живота на младия човек е негова толкова отличителна черта. Като, че ли всичко се

случва насила, а не на воля. И това засилва страданието още повече. Винаги се гледа в

следващия ден и сегашния момент бива отхвърлен. Това страшно много ми прилича на

сънуване. Ума постоянно блуждае. Ако не сънува напред се връща назад, и рови в

изминалите събития, които човъркат егото.. Пак някой друг трябва да е виновен, за някоя

несполука, за нещо недовършено или станало не както трябва, но всъщност нещо, което

не е станало както му се иска.. Типично за егото, да те ръчка постоянно и да не ти дава

мира, докато не опиташ да „поправиш” нещата. И това ако не е сънуване.. Младият човек

постоянно бяга от себе си по всевъзможни начини, като се крие в най-различни неща.

Винаги трябва да прави нещо, не може да не прави нищо. Или ще слуша музика, или ще

говори с някой по телефона, или ще стои замислен с часове, но винаги ще му е скучно,

ако няма конкретно какво да свърши. И не е чудно, че наркотиците бързо го примамват и

завладяват съзнанието му. Когато си надрусан просто не си себе си, което ще рече, че си

се скрил от себе си. Какво да правиш сам със себе си, след като усещаш, че си с някой

непознат? Това е страшно, наистина ми прилича на ад. И много млади хора изобщо не

стигат до рая на живота, по най-различни причини. Трябва да се направи нещо. Тази

система, тази матрица е пагубна за човешкия род. И това ако не е умишлено.. Не искам

да ставам конспиративен и да повдигам подобни теми, но наблюдавайки тези млади хора

ми става жално, за това какви души имат тези, които съвсем съзнателно поддържат тази

система на разруха в човешкия ум. Но пък вярвам, че ако всяко едно младо дръвче успее

да премине през бурята накланяйки се гъвкаво, може да порасне и да стане голямо и

здраво дърво с разцъфнала корона и да дава много плодове след себе си. И ние трябва

да помогнем за това, да се погрижим за крехките дръвчета, които сме посадили с любов.


146 146

Не е никак лесно, но бъдете внимателни с децата си и разберете, че та са в много трудна

и неудобна ситуация, и са напълно безпомощни до момента в който не започнат да

стават съзнателни. Знам, че сред вас има много настоящи майки и бъдещи такива.

Затова реших да споделя своето мнение и се надявам да бъде полезно. Това, което може

да направите вие за вашите деца е да им дадете кураж, и да ги обгрижвате с много

любов и топлина, тласкайки ги към по бързо израстване. Но едновременно с това не

пропускайте да им подсказвате, че животът е много пъстър и, че те ще имат

възможността да се сблъскат със всякакви предизвикателства в него. Просто се опитайте

да ги държите будни. Всяко дете изисква индивидуален подход. Да отгледаш дете и то да

израстне в щастие и топлина, в хармония и любов, в осъзнаване и приемственост, е

наистина най-трудното нещо на света. Това е невероятно усилие, което води към момент

в който децата ще станат наши родители и ще се погрижат за нас. Това е заложено в

кръговрата на живота. Но към коя посока ще се придържа вашето дете, към рая или към

ада, зависи от вас самите. Не се отказвайте и бъдете смели, защото всяко дете се

нуждае най-много от своите родители и най-много попива и се учи от тях, независмо дали

това става съзнателно или не. Бъдете добри с тях и ги дарявайте с много любов. Дръжте

сърцето и ума на детето будни, точно както то инстинктивно е правило в самото начало

на своето съществуване..


*** „За съжаление това е истината..”

*

„На хората им липсва връзката с културата, която да развие интелекта им. Липсват високите вибрации на музиката, на картините, на книгите, на природата, а този

дефицит ликвидира способността им да се любуват, да се възхищават, да БЛАГОДАРЯТ, да оценяват, да имат стремеж към по-висшето.”

*

„Моето мнение е, че на подрастващите им липсва любов. Всичко това което се стремят да покажат е да привлекат внимание, за да бъдат обичани. За мен всичко,

което правят е протест.” *

„Даааа, така е. На подрастващите освен любов им липсва и пример. За съжаление любовта и възпитанието в къщи са недостатъчни. Те прекарват в училище доста голяма част от деня. Сблъскват се със света на агресията и парите, където да си добър вече е наивно, да си без маркови дрехи и телефон е смешно, да защитаваш по-слабите е глупаво. Аз продължавам да вярвам, че децата трябва да се възпитават с

достойнство и обич в сърцата си, въпреки че извън вратите на къщите ги дебне покварата от пошлото и бруталността. Да, по-лесно е за всеки родител да направи от детето си копие на действителността, в която живеем. Но какво ще остане в

този свят, ако децата от малки не познаят доброто в сърцата си, не намерят красотата в природата и достойнството в поведението си?”

*


147 147

„Страхотен си, Не-Ум…! Искам само да добавя нещо. Пишеш за Его-то и/на младите хор… за жалост обаче тези млади се превръщат в по-стари и уж по-зрели хора,

но остават със същото Его…Малко са човеците способни да работят със себе си, обърнати навътре и да трансформират енергията в зрялост…”

*

„Приятно ми е да съм тук! Честито за блога Не-Ум! Мой приятели много често ми изпращаха неща от написаните във фейсбук, защото там нямам регистрация.

Дълбоко впечатлен съм от написаното и се радвам, когато виждам, че все повече хора започват да се обръщат към духовното за среща със собственото Аз. Благодаря за

хубавите мигове, които ни даряваш споделяйки мислите си с нас!” *

„Поздравления за статията, такава истина изказана по толкова перфектен начин. Искам да споделя, аз съм „буден“ от 3 години и много се питах защто не осъзнах

всичко по рано, когато бях на около 15 години. Явно е било нужно да изживея всичко което ми се е случвало за да стана готов да се пробудя. Аз разбирам каква истина е написаното от Не-Ум и вярвам, че когато всички ние -“хората“ колективно си научим

урока и сме готови, това състояние на егото ще изчезне. Благодаря на Не-Ум, за познанието и истината която споделя!”

***

Всичко, което правим в живота си е едновременно причина и следствие. Ако създаваш Любов, ще привличаш Любов; ако създаваш омраза, ще привличаш

такава.. Или – каквото посееш, такова и ще жънеш..

Бъди Любов


Във Вселената всяко нещо резонира във времепространството, като в момента на неговото проявление създава следствие, или вълна от взаимодействия. Затова живота изглежда толкова еднообразен, защото създаваме едни и същи вълни от взаимодействия, и така ограничаваме безбройните възможности, които Вселената притежава и винаги с охота ни предоставя. Но, ако имаме силата за това, да създаваме каквото пожелаем с една съзнателна целенасоченост, защо да не го правим като предизвикваме неща, които ни правят щастливи? Защото не знаем как да бъдем щастливи. Щастието е нещо твърде комплексно, и променливо като величина.


148 148

Помислете добре какви са вашите мисли, какви са вашите действия, и какво имате в себе си под формата на чувства. А сега помислете още по-добре, какво може да се случва в живота ви, ако постоянно създавате вълни от причинно-следствени връзки, с едно непрекъснато намерение към всеки и към всичко с най-голямата Любов, която може да се роди в сърцето ви. Щастието не може да бъде директен манифест, но Любовта може. Градете реалността си върху основите на Любовта. Правете всичко с Любов и това, ще създава още повече Любов. И винаги помнете, че това става още в същия момент. Тази Любов, която ви чака утре е благодарение на тази, която приветствате сега. Коментарите..

***

„Всички сме любов, Не-Ум. Дали някои от нас го осъзнават или не … всички сме ЛЮБОВ.”

*

„БЛАГОДАРЯ ТИ, НЕ-УМ!Много мъдър!Има какво да уча още, ще чета с удоволствие, ти ми вдъхваш увереност и сили.Ще „гледам“ със сърцето си и ще спра да се

съмнявам, че света ще отрази тази Любов.Обичам те!” *

„Всяко нещо направено с ЛЮБОВ носи и дарява ЛЮБОВ!” *

„Живота е Любов! Всичко останало ни учи да обичаме” *

„Много хора се молят - без вяра, казват обичам - без чувства, и предимно искат... Любовта е отдаване, раздаване, в това се състои и осъществяването ни... И нека

това да бъде разбрано и като любов към бръмбарчето. Когато осъзнаеш, че то вероятно се страхува много повече отколкото ти от него, може да го заобичаш..:)”

*

„Темата за любовта ми е най-любима и най-близка, единственото нещо, което коментирам с велико блаженство. Това е моят начин на живот:)”

*

„Любовта е силата, която разтърсва Вселената и излъчва единствената чиста вибрация, която дава на всеки човек свободата да усети собственото си Божествено

присъствие, да разбере собствения си Божествен план.”

***


149 149

Не налагай в живота си причината „трябва”, защото така, ще се наложи да я следваш. Следствието на „трябва”, ще ти носи още много „трябва” придружени със страдание. Затова всеки път, когато чуеш в ума си „трябва”, кажи „не трябва”.

Не „трябва”

от Не-Ум на 09 юли 2011 г. Когато използваш „трябва” ти правиш нещо срещу себе си. Вършиш неща, които влизат само в потребностите на ума. Всяко едно „трябва” създава вътрешна конфронтация на подсъзнателно ниво. Когато правиш нещо, защото „трябва” – ти вървиш срещу себе си. Този който слуша сърцето си, не използва „трябва”. Такъв човек не е в конфликт със себе си, и Вселената го напътства със знаци, които той е способен да види. Колкото и да се опитва да ти помага Вселената, докато ти се водиш по „трябва”, Тя ще остава парализирана. Човек който се движи срещу себе си, ще бъде връщан на същите изпитания, докато не осъзнае, че прави нещо против собственото си същество. Когато „трябва” изчезне, ти си в хармония със себе си, и съществуването ще бъде в хармония с теб. Коментарите..

*** „Любима тема и – Да ,в един момент от живота си разбираш, че всичко, което

правиш, е плод на твой съзнателен личен избор. Но в живота ти остават много хора, които използват думичката „трябва“. Опитваш се да им обясниш това, което си

разбрал, но те кой знае защо(ти знаеш ли,Не-ум)не искат да го разберат. И продължаваш да чуваш думичката „трябва“, която звучи не в мислите ти, просто се

носи из въздуха изричана от други. Но това е така,з ащото ти си си избрал да живееш този начин на живот, с тези хора около себе си..”

*


150 150

О„Всички ние използваме по-рядко или по-често тази думичка, която е изключително паразитна. Тя е олицетворение на онази част от нашия ум, която винаги предпочита

да отлага или да поддържа стари модели живи. Но нещата стоят така, че когато искаш да се отървеш от „трябва“, това се оказва много трудно. Нужно е да хванеш

моментите, когато Вселената ти дава сила в определени обстоятелства, да направиш напълно съзнателен избор и да се освободиш от оковите на „трябва“. Да

„отвориш“ ушите и очите си, за да чуеш тихия шепот на собственото си същество, на собственото си сърце, което не може да сбърка, дори и първоначално да изглежда

така. И тогава живота започва да изглежда повече като рай, отколкото ад.” *

„Хубави неща пишеш приятелю! Поздравления!”

***

Събери смелост в себе си, и тръгни навътре. Може би, първо ще изпиташ ада, но знай, че това е просто начин да стигнеш до Рая. Той е вътре в теб, но си загубил пътя към него. Затова, поеми навътре и някъде там, ще чуеш..

Гласът на Бог от Не-Ум на 11 юли 2011 г. Интуицията е гласът на Бог в нас. Или иначе казано, тя е нашият собствен глас. Защото ние сме Бог. Точно както една клетка, която е най-малката самоосъзнаваща се частица в нашето тяло, се взема за нещо отделно от нас, като изпитва собствени потребности, така и ние вярваме, че сме нещо отделно от Бог. Но всъщност нас ни няма, само Бог го има. И Той говори чрез интуицията. Питате се, защо тогава не чуваме само неговия глас? Защото той се „чува” под формата на усещания, но ние не можем да го чуем от крясъците на егото, на собствения ни ум, на тази несъзнателна илюзия в нас. Появила се буквално от нищото, от нашето въображение, от съня на Бог. Но той не спира да ни шепне и да ни води през целия път на сънуването. Представете си какво би станало, ако умът успяваше да материализира всяка своя мисъл. В един сън става точно така, и това изглежда напълно нормално докато сънуваш, когато мозъкът спи. Но докато сънуваш, когато мозъкът е буден трябва да има нещо, което да ни придържа към по-линейна визия за проявленията на мисълта. Това е интуицията, човешкият инстинкт, или инстинктите на природата. И причината да сме толкова объркани е, защото не чуваме гласът на природата, а слушаме потребностите на ума. Чуваме думите, които за нас значат толкова много. Това се дължи на натрупаната психологическа памет на ментално ниво и емоционална на клетъчно. Тя непрекъснато изплува като мехур на повърхността на ума, който контролира асоциациите на паметта. И тази памет натрупана в нас заглушава гласът на интуицията. За да чуваш нейният глас трябва да се направи нещо. За да се върнеш към мъдростта на тялото, еволюирало милиони години, се налага да отидеш по-дълбоко във своето същество. Там където стоиш ти – тих, смирен, като едно спокойно подземно езеро. Вълните, които те блъскат на повърхността, която представлява твоят светски живот са всичките ангажименти и отговорности, които приемаш за свои по време на пътуването, и те карат да забравиш истинската си същност. Кой си ти?


151 151

Ако не знаеш кой си ти, не може да знаеш и какво търсиш в живота. Интуицията или гласът на Бог, непрекъснато те насочва към нещата, които имат значение за теб и те градят духовно, но ти си обладан от натрапения глас на ума, този така неуправляем глас в нас, който никога не спира да говори, и непрекъснато да създава безпорядък в живота ни. Но древните са измислили метод. Един метод, който е напълно безценен във своята същност, защото е най-естественото нещо в природата. Но по ирония на съдбата, се налага човек да направи някакво усилие, за да се обърне към себе си. Това е цената която всеки трябва да плати, за да се измъкне от оковите на ума. Но това е най-сладката цена на света. Цената на това, да се запознаеш със себе си. Този метод се нарича медитация. И се твърди, че се практикува съзнателно повече от 5000 години. Но медитацията също така, е един несъзнателен процес на възприемане и осъзнаване, защото всички други животински видове на планетата, които са с много по-слабо развит логически ум, медитират почти непрекъснато. Затова, и се движат в пространството с лекота, задвижвани от своята интуиция и инстинкти. Те са един вид „послушният Бог”. Но, виж умът е бунтар. И единствения начин да го култивираш и да го направиш послушен е, чрез практикуване на медитация. Това е част от същността на медитацията. Затихваш методично шумът на ума, за да чуваш по-ясно гласът на интуицията. Това са 5000 години изучаване на човешкият ум и съзнание. Опитай с медитация. Единствената наука, за изучаване на безформеното в човешката природа. Коментарите..

*** „Да, всички го чуваме, но не винаги се вслушваме в него!”

*

„Благодаря, Не-Ум!” *

„Ние сме частичка от цялото и цялото се съдържа в нас.” *

„Ако не знаеш кой си ти, не може да знаеш и какво търсиш в живота!”

***


152 152

Това, което правиш на другите, за себе си го правиш. Ако си честен към

другите, бил си честен и към себе си. Както се отнасяме с околните така се

отнасяме и към себе си. Защото тях ги има, само за да ни покажат какви сме

самите ние..

За лицемерието

от Не-Ум на 13 юли 2011 г. Ако ти си лицемерен, значи има нещо което криеш от себе си. Какво е лицемерието? Ти говориш и вършиш неща, които не съответстват на твоите мисли, не съответстват и на твоите усещания. Вътре в себе си ти си един човек, но на повърхността се представяш за друг. Позволяваш двойствеността в теб да съществува. Лицемерът е човек който бавно погубва себе си. Затрупва себе си заради користни цели. И колкото повече го прави, толкова повече започва да се страхува да бъде себе си. Докато в един момент напълно не погуби себе си, представяйки се за друг. Това е утвърждаване на еговото присъствие. Лицемерието е противоположното на откровението. Честността погубва лицемерието. Но как може да си честен спрямо другите, ако не можеш да бъдеш честен спрямо себе си, и не са ли това две еднакви неща? Едното е достатъчно да осъществи другото. Ако си честен спрямо другите ти си честен спрямо себе си, защото това само по себе си означва, че няма какво да криеш. Ти си „гол” пред мислите си, позволяш на съществото си да живее цялостно. Когато се опитваш да прикриеш нещо пред другите, всъщност ти го криеш от себе си, не му позволяваш да съществува, но то е част от теб и на подсъзнателно ниво винаги ще те човърка. Става вътрешна рана, като язва. И единствения начин да я излекуваш е да се освободиш от прикритостите. Да ги оставиш да изплуват на повърхността, като престанеш да ги криеш. Само така те могат да се стопят, като се слеят с реалността която непрекъснато се движи, и едно нещо се заменя с друго. Какъв е смисълът да криеш едно нещо, като предствяш нещо друго използвайки го като маска? Така му позволяваш да се развива вътре в теб, и те кара да потискаш, а ти продължаваш да се самозалъгваш, че то не съществува, а съществува онова което представяш пред другите. И накрая се получава така, че това което виждаме в другите, е нещо фалшиво, едно двуличие, шизофренично явление. Един огромен страх да покажеш това което си, за да не бъдеш осъден, за да не бъдеш отхвърлен от другите, които реално правят същото нещо като теб. Това е идеалът на еговия свят.


153 153

И ние сме попаднали в неговия капан. Играем неговата игра, на лицемерие и двуличие. Честността убива егото – това е дервишка философия и аз я намирам за абсолютно безпогрешна като такава, и постоянно я практикувам. Но за хора които са свикнали да представят нещо фалшиво за истина, това ще представлява огромно затруднение за тях. Ако трябва да започнат да бъдат честни, това означава да разрушат цял един свят, който са градили в продължение на много години върху фалшиви факти. Защото една лъжа, за да бъде запазена като истина се налага да бъде прикрита с друга лъжа, и така всичко след нея става неистинско, една дълга верига от лъжи, една огромна мрежа от лъжливи вярвания представяни за истини. Но каквото си надробиш това ще сърбаш, или на каквото си постелиш на това ще легнеш. Не може да бъде по друг начин. Човек каквото и да направи го прави за себе си. И този човек който разбира този принцип и бъде достатъчно наблюдателен и интелигентен, за да го забележи в живота си, ще разбере какво нещо е лъжата и лицемерието, и какво нещо е честността и откровението. И тази съвсем малка част от огромната сложност на човешкото съществуване, може да направи живота на един човек достатъчно добър, защото реалността му ще бъде изградена върху истинска ценностна система от схващания. Защото ще направи егото наблюдател, няма да му дава поводи да се изявява и да се утвърждава, толкова е просто. Но защо е толкова трудно? Когато попаднеш в свят на лицемерие, поговорката „няма ненаказано добро” ще те настигне. И почти всеки се страхува да не бъде погубен от „хищните” егота, които чакат да се възползват от един добър и искрен човек. И за това се иска смелост, огромна смелост да бъдеш себе си, без да се страхуваш от последствията, каквито и да са те. Ако си способен да бъдеш честен спрямо себе си, съответно и с другите, Вселената ще се погрижи за теб. В един момент всички врати ще се отворят, само трябва да не се отказваш и да продължаваш да приемаш предизвикателствата на изпитанията пред които ще те поставя Тя. Това е пътят, който има сили тръгва по него, който не намира, в чакалнята на живота има достатъчно място. Коментарите..

*** „Много хубав материал:)Чудя се дали има човек, на когото никога да не му се е

налагало да слага „маска на лицемерие“…. Понякога от добро възпитание се случва да слагам тази маска, но винаги след това се чуствам дори на физическо ниво „мръсна“.. и с ужас си мисля, че ми се „изписва“ на лицето.Ако лицемерието може да бъде начин

на живот – може ли да изживееш цял един живот в неговата власт?” *

„За мен лицемерието е вид лъжа. Но кого лъже този който я изрича?… Лъже себе си. Това се усеща по вибрацията. Идеята е да бъдем себе си винаги и във всяка

ситуация.Тогава /поне за мен / няма прегради за и пред нищо.” *

„Сега е времето когато падат маските, да бъдем себе си. Лицемерите са хора, които не са се научили да се обичат.”

* „Лицемерите са хора, които не познават Любовта”.. Истина!”

***


154 154

Опитай се да стигнеш до своята неподправена уникалност. Ти си автентично и творческо същество. Една уникална индивидуалност, която не може да бъде копирана. Всеки дубликат е изкуствен и мъртъв. Не бъди „мъртвец”,

Бъди автентичен


Лицемерието е изкуство. Това е един вид актьорско майсторство. За да си полезен на себе си като лицемер ти трябва да бъдеш добър актьор. В противен случай ще се провалиш. Това е измерителя за лицемера. Ако той е добър лицемер, значи е добър актьор. Може да е драматичен, може да е поетичен, може да е ексцентричен, но никога автентичен. За жалост или не, има много прозрачни лицемери. Което ще рече – слаби актьори. Но не всеки може да бъде добър актьор, това е изкуство, талант. И, ако не си добър актьор, тогава ще бъдеш неуспешен лицемер и това ще ти носи провал. В такъв случай е много по-добре да си искрен, колкото и да ти е трудно и да не виждаш смисъл в това, защото прозрачността на твоята игра, ще те блъска отново към канавката на провала. Но виж, да си добър актьор и да използваш това неискрено и користно, тогава ще ти се струва, че животът е прекрасен и видиш ли, толкова лесно се подреждат нещата, другите ти изглеждат толкова глуповати, а твоята манипулация толкова успешна, че чак ти изглежда реална и безобидна. Но накрая се получава нещо друго, когато кулата построена от лъжи и манипулации започва да се разклаща от най-слабия ветрец, когато стане прекалено висока, тя започва да става също токова нестабилна. И животът ти започва да добива съвсем нов вид. Виждал съм как се случва. Познавал съм лицемери и съм наблюдавал лицемерието. За мен то е прозрачно и към хора, които са слаби лицемери изпитвам доза състрадание, но към хора, които се справят твърде успешно с това изпитвам огромно състрадание, защото знам какво ще се случи рано или късно, всъщност то вече се е случило. Вълната от взаимодействия се движи и набира скорост непрекъснато, и това което те чака утре е това което вършиш днес. Толкова е просто, но през замъглените очила на възприятието не можем да го видим. А лицемерът е най-заблудения човек, защото е избрал да подари живота си на егото. Толкова се е отдалечил от себе си и собствените си потребности, че е забравил кой е той. Само си мисли, че знае. Но всъщност след като погледне към сърцето си, ще види една празнина, защото досега нищо не е вършил с него, използвал е само ума си. Как може да си „успешен” лицемер, ако правиш всичко със сърце? Невъзможно. Лицемерът е такъв, поради изтънчеността на своя ум.


155 155

И става така, че ума става самостоятелно явление в един момент. Започва да разсъждава индивидуално, като на автопилот, защото работата му става твърде позната. И със всеки човек е така, но разликата се състои в това, че когато научиш ума да лъже, той се усъвършенства в това, когато го култивираш да се държи любезно и спонтанно, той ще прави това – елементарно е, но кой да забележи? Трябва да има наблюдател, необременен от лъжливи постановки, за да види тези прости условия. В действителност лицемерието има много проявления. То е така характерна човешка черта. Да си автентичен към всеки един човек, да бъдеш себе си към всеки един представлява огромна трудност. И причината е, че е нужно да си освободен от психологическата си памет. Трябва да си чист като утринна роса. Мислите ти да са кристално ясни и това, което говориш и вършиш, да съответства с тях. В противен случай ти лицемерничиш. Но стремежът към това, да бъдеш искрен и откровен е напълно достатъчен. На практика друго не можеш да направиш освен да се стремиш подхода ти към всеки един човек и ситуация да бъде с чиста мисъл. Да не се страхуваш да бъдеш това което си, да не се страхуваш да покажеш истинското си лице, каквото и да е то. Ако си искрен то ще се „измие”, ще започне да добива красотата на съществуването, защото ти си божествен, а Бог е красив, Бог се обича такъв какъвто е, ние сме просто пръснати огледални частици от същността на Бог. И двойствеността на ума, която живее паразитно в нас е единственото нещо, което ни отдалечава от този автентичен Аз, който е изпълнен с чистота и Любов. Не е сложно да се разбере, но когато постоянството да бъдеш това което си се изисква, изглежда като прекалено голямо усилие. И като че ли, да си автентичен е трудно, а да си лицемер е лесно, но всъщност усилието да показваш нещо различно от това което си, е много по-голямо, от това да бъдеш себе си, просто процесът се е обърнал с краката нагоре. И фактът е очевиден, ако погледнем поведението на детето и забележим трансформацията в него, докато расте и трупа преживявания, или пък направо си спомним този процес. Жалко, но факт, и когато човек стане напълно съзнателен и поеме някакъв контрол над себе си, той трябва да започне да опитва, да се трансформира отново. Да опита да намери пътя към божествената си същност, която първоначално е бил. Защото тук става дума за свободата на избора. И да не направиш избор да тръгнеш към себе си, значи си направил избор да се предадеш на собственото си его. Това е избор който предопределя качеството на живота ти. Това е най-съзнателния избор, който можеш да направиш като човешко същество отговорно само към себе си, стига да можеш да се погледнеш отстрани, да се огледаш добре с очите на абсолютния наблюдател, и да видиш точно къде се намираш и да осъзнаеш накъде искаш да тръгнеш. Ако можеш да направиш това, не се съмнявам какво ще избереш, защото всеки иска да се върне у дома, стига да открие пътят, който води натам. Коментарите..

*** „Прекрасно казано!!!Това може да го напише само човек с автентичност.”

*

„Както винаги - перфектна дисекция на лицемера! Забелязала съм, че лицемера избягва да остава сам със себе си, винаги му трябва публика (жертви).

Благодаря, Не-Ум!” *

„Наистина, лицемерът винаги търси публика. Но от себе си не можеш да избягаш, за това е най-добре да искаш да бъдеш в/със себе си.”


156 156

*

„Да си лицемер е изкуство и то не лесно.. Лицемера винаги е в роля и накрая губи себе си....”

***

Медитацията е достигане състояние на дълбок покой. Безкрайна тишина и усещане, за присъствие отвъд рамките на ума. Не се страхувай, а опитай, защото що се отнася до медитация, думите могат само да я покварят.

Медитацията е покой на ума от Не-Ум на 14 юли 2011 г. Трудно е да се пише за медитацията. Трудно е да предадеш познание за нещо, което само по себе си е безформено. Как да го направиш? Думите могат да следват невероятни извивки в съзнанието и ума, да бъдат забавни, да бъдат топли, да бъдат красиви, сантиментални, възторжени, трогателни… Но как да предадат усещането за нещо, което е необяснимо във своята същност? Медитацията е такава дълбочина, че думите колкото и изразителни да бъдат, не могат да предадат усещането за медитация. Дори не могат да се доближат до тази несравнима дълбочина. В действителност незнам, колко човека изобщо са правили това. Колко човека са писали за медитацията и са успявали да бъдат разбрани поне частично. Толкова е обширно и необятно, че незнам откъде да започна. Не говоря за сухата информация, като това откъде идва медитацията, защо точно това име, къде се развива, как е стигнала до нас и т.н. Учебници по история не пиша. Фактологията не ме интересува. Само преживяванията. И в този смисъл, аз ще се нагърбя с това предизвикателство, с единстваната мисъл този феномен да достигне, до колкото се може повече търсещи Души. До човеци, които са събрали в себе си достатъчно смелост, за да се обърнат към собственото си същество с медитация. Ще пиша, за медитацията във вид на свободни текстове. Това не е книга за медитация. Това ще бъдат полезни статии, за същността на медитацията. Какво представлява, как се практикува, кога се практикува, и какво ни носи като ежедневно присъствие. Това е първата част от тази поредица, част от този блог, създаден за всички вас – търсещите Души. Медитацията е покой на ума. Ти се уединяваш със себе си. Оставяш се на съществуването да се движи около теб без да правиш абсолютно нищо. Умът винаги иска да върши нещо – медитацията не прави нищо. Мислите задвижват пространството около теб – медитацията го оставя да се движи безцелно. Умът винаги се интересува от това какво става наоколо – медитацията не се интересува от нищо. Умът непрекъснато те принуждава да се отъждествяваш с него – медитацията те оставя да почувстваш себе си. Умът се опитва да те ангажира с мислите – медитацията те освобождава от присъствието на мислите. Умът те кара да сънуваш – медитацията ти дава възможност да се пробудиш. Медитацията е покой на ума. Медитацията е не-ум. Не – правене. Ако ти ИСКАШ да правиш медитация, медитацията ще остане мираж. Ако ти се оставиш на медитацията да влезе в теб, тогава тя ще направи това самостоятелно. Запомни това – медитацията не се ПРАВИ, тя се СЛУЧВА. Не можеш да насилиш медитацията да се случи, можеш да я ОСТАВИШ да се случи. И когато се предадеш, тя ще влезе сама.


157 157

Просто чакаш търпеливо. Ако си забързан да правиш медитация, по-добре остави за по-добър момент. Момент в който чувстваш, че имаш цялото време на света. Кой бърза? Умът бърза да свърши нещо, за да приключи с него, та да започне друго. Ако медитацията влиза в програмата на ума, тогава ще остане там, изобщо няма да излезе от него. Ще бъде продукт на ума – фалшификат. Просто умът, ще те убеди, че си медитирал. Ще се докоснеш съвсем леко до необятното и ще решиш, че това е всичко, че няма нищо повече. Умът е много хитър. Медитацията не е лесна, защото ума се явява препятствие. Подготви се за голямо предизвикателство. За да достигнеш до блаженството от медитацията се налага да прескочиш преградата на ума. И единственото нещо, което можеш да направиш е, да започнеш сега. Всяко едно отлагане е спечелена битка от твоя ум. Ще бъда директен, няма да спестявам нищо от това, което е. Медитацията е за смели хора, за тези, които са готови да познаят себе си. Който се страхува от това, не е способен да практикува медитация. Може да го прави само, за да се похвали на приятели, но всъщност медитацията, ще бъде един празен мехур с тънка обвивка. Медитация може да практикува онзи, който обича себе си и не се интересува от другите. Медитацията не е клюка, тя е молитва. Медитацията е любов към себето. Ти се уединяваш със себе си, забравяйки за света. Докосваш себе си, прегръщаш себе си, влизаш в себе си напълно съзнателно и наблюдаваш вътрешният си свят. Това е част от същността на медитацията. Нека тези от вас, чийто интерес вече е пробуден да опита да се усамоти и да се потопи в тишината на собственото си същество. Просто да наблюдава и да осъзнава случващото се, без да преценява добро/лошо, правилно/грешно, нормално/ненормално – само чисто осъзнаване. Коментарите..

*** „Чудесна статия :)”

*

„"Медитацията е молитва!" Красив полет, усещане,спомняне,завръщане....... Не-Ум, пожелавам ти вдъхновение, за да получиш подходящите думи, с които да опишеш

обширното и необятното!” *

„Много хубаво написано … *

„Рисувам понякога красиви ви(т)ражи,

ала познавам цялото създаване.

Нещо като кули без миражи.

Чисто и просто – осъзнаване….” *

„„Медитацията е за смели хора, за тези, които са готови да познаят себе си….

…Докосваш себе си, прегръщаш себе си, ….“ ❤”


158 158

Това, което виждаш отвън, не е извън теб, а просто фино продължение на самия теб..

Медитация „Мека топлина”


Запалете малка свещ и се настанете удобно. Нека бъде вечер, непосредствено преди да сте се ориентирали към сън. Дори може да бъдете в леглото, когато сте напълно отпуснати и неангажирани. Ако е възможно застанете в стойка „лотос”. Насочете вниманието си към мекия пламък на свещта, и останете напълно релаксирани. Нека цялото ви внимание бъде погълнато от това малко пламъче, като че ли целият свят се е събрал в него, и нищо друго не съществува освен това съвършено пламъче. Оставете се на усещането дори, когато клепачите ви започнат да натежават и не започнете да губите пламъчето от фокус. Топлината и светлината от него, вече са вътре във вас. То е станало самите вас, и вие сте станали самото пламъче. Наблюдателят и наблюдаваното се сливат във едно. Вътре и вън вече не съществуват. Вие сте в пълно уединение със себе си, пътуващи към необята на Божественото пространство, някъде навътре в самите вас. Всичкия товар, който сте усещали върху себе си, ще се стопи заедно с восъка на свещта и тогава, може да се потопите в съня с най-изящната лекота, която някога сте усещали. Правете това всяка вечер, и сънят ви ще бъде спокоен и пълноценен, а на сутринта, ще се почувствате заредени с екстаза на съществуването. Коментарите..

*** „Здравей, Не-ум! Навестявам страницата ти от известно време, а за мое удивление тази нощ сънувах, че разговарям с теб(имаше и други хора) пред някаква пещера (((:

Е, подсъзнанието е странно нещо (: Поздрав и благодарност за това, което правиш.” *

О” Интересен сън, може би ще се случи нещо сходно, кой знае:))”

***


159 159

Бъди откровен във всяко едно действие в живота. Това несъмнено ще отвори нови хоризонти пред очите ти. Не потискай нищо в себе си, и всичко, което искаш, ще започне да изглежда лесно постижимо и достъпно за теб.

За интимността от Не-Ум на 21 юли 2011 г. Хората не са откровени един към друг. Това е голяма болка за всички. Да, тя е несъзнателна, но това не е я прави по-малко съществуваща. Има два вида страдание – съзнателно и несъзнателно. Можеш да страдаш несъзнателно за купища неща, но може да страдаш и напълно съзнателно за тях. Осъзнаването е двустранно явление и няма гаранция, че ще ти донесе щастие. Напротив, опасността за страдание става по-голяма с осъзнаването на самия индивид. Важна част според мен в осъзнаването на човек е допирът му до интимността. В действителност зрелостта придобита от интимните отношения с другия е незаменима по същество. Когато позволиш на другия да се доближи до теб в такава дълбочина, ти си принуден да се откриеш напълно. Ако преди това си прикривал пред другите, респективно и пред самия себе си нещо свързано със своята сексуалност, сега си принуден да се откриеш. И тук настъпва момента, в който започваш да трупаш тази особена зрелост. Ако опиташ да прикриеш нещо дори малко, нищо няма да се получи, най-вероятно ще останеш сам. Какъвто и комплекс да си имал в себе си, той трябва да бъде преодолян и това е единствения начин – да бъдеш открит, откровен, да приемеш себе си такъв какъвто си. Но, ако не събереш тази смелост в себе си това обезателно започва да се трупа в подсъзнанието от мислите които те атакуват, и в клетките на тялото от емоциите които активираш в себе си. И този товар остава да ти тежи и да те обременява докато не се отърсиш от това чувство. Кога става това? Ами просто когато събереш същата тази смелост, която ти е била нужна в самото начало. Огромна част от живота ти може да е преминала в несъзнателно страдание заради отношението ти към самия теб, не към другия. Другия се занимава със себе си и него го ангажират собствените му мисли. Той си живее в собствената си реалност. Да бъдеш интимен с някого, означава да бъдеш интимен със себе си. Защото без значение какво правиш докато си сам със себе си, ти интимничиш. Отнасяш се с внимание към себе си, ангажиран си емоционално към това което си. И единствено в секса ти можеш да си интимен към себе си, докато си интимен и с другия. Уединението става възможно на всички нива. Именно това е ключът. Две същества стават едно цяло и интимността им вече не е индивидуална, тя е обща. И тази обща интимност придобива индивидуален характер между двете личности. Тяхната интимност е цялостна. Те са сами със себе си, заедно. Не са показни, а са самоприемащи се. Не се нуждаят от одобрение, а от приемане, това е напълно достатъчно. Това е интимност. Самата дума „секс“, предполага вършене на нещо. На нещо, което има начало има и край, и това го ограничава, не можеш да се изгубиш в него. Все едно е някаква работа, дори и да носи несравнимо удоволствие. Затова предпочитам да използвам думи, които притежават по-голяма дълбочина. Които създават усещане за не-правене, за нещо автентично и загадъчно, за нещо ново и неизпитано досега. Това придава съвсем нов смисъл на усещането, създава специфична екзотика за ново преживяване, още по-вълнуващо от секса. Това е хубаво, за самата нагласа на ума. За създаване на нагласа, за някакво приключение.


160 160

И в самото начало започнах с това, че хората не са откровени един към друг, защото имат мисли, които самите те на харесват, но забравят, че тези мисли са продукт на тяхното неоткровение, т.е – прикритост. И страданието е неизбежно, двойствеността, вътрешната конфронтация е налице. Тогава се появява и лицемерието – мислиш едно, казваш и правиш друго. И ако ти желаеш някой, ако искаш да споделиш своята интимност, не бива да го криеш, трябва да намериш точния подход да го направиш, независимо дали си мъж или жена. Просто трябва да се „приближиш” и да предадеш своето усещане на другия. Наблюдавал съм толкова много хора, които се желаят взаимно, но не знаят как да се споделят. Това е, защото много пъти са потискали да изразят нагонът си. А човек е сексуално същество, заради емоциите с които сме дарени от природата. Но когато потискаш, неминуемо и ще страдаш. Да си откровен, не е лесно, когато всички около теб не са такива. Но ако искаш да си щастлив и да се наслаждаваш на живота тотално, трябва да събереш смелост да съществуваш в тази тоталност, защото в другия край чака страданието. Да си откровен с другите несъмнено означава, да си откровен със себе си. Върховното откровение започва от интимността на секса, и от там се разширява до своята тоталност. Бъди открит в интимността със себе си, с другия, и хоризонтът, за постигане на пълната тоталност ще бъде открит за теб, а с нея и свободата да си това, което си. Коментарите..

*** „Всичко е много вярно и правилно описано.

Благодаря ти за описанието, Не- Ум! Трудно се преминава бариерата която е наложило семейството и социума, но всичко е възможно когато си го позволиш.”

*

„Харесвам публикациите от „Философията на Екзистента“. Това са неща, до които съм се докоснала в живота и чрез мислене. Вибрацията на енергиите сближава

хората, а „чистата“интимност обогатява и ти дава свобода. Най-трудно е да си откровен със себе си, да отхвърлиш собствената си „съзависимост“. С интерес ще

продължавам да следя Вашите публикации. Благодаря!” *

„Чета публикациите с интерес и намирам нужното за мен. Благодарности и до скоро!” *

„:)Благодаря ти от все сърце ♥”

***


161 161

Отключи потенциалът в себе си. Ти си създаден с невъобразими за ума ти способности. Просто повярвай, и ще стане, опитай и ще го направиш. Можеш всичко, благодарение на една способност заложена в теб, и това е..

Въображението от Не-Ум на 23 юли 2011 г. Човекът е символ на въображението. На практика това го отличава от всички други познати животински видове на планетата. Нито едно друго същество не разполага с ум, дарен с въображение. Най-гениалните открития са продукт на въображението. Най-съществените физични закони са творение на въображението. Най-изящното изкуство е чисто въображение. Но този ум притежаващ това невероятно качество има и тъмна страна, като всяко едно друго нещо в познатата Вселена. И тази негативна страна на ума, ограничава човешкото въображение. Всеки освободен от прагматичния, вечно анализиращ и преследващ логиката ум, програмиран с условностите за възможно и невъзможно, реално и нереално, може да използва потенциала на въображението си тотално. Тогава въображението започва да твори свободно, така както четката в ръката на художника не се интересува кой я държи. Така както птиците се реят в небето несъзнаващи ролята на вятъра. Така както дървото расте нагоре и високо противно на гравитацията. Чистата мисъл или иначе казано – въображението, може всичко. Може да надрасне гравитацията, може да подрежда атомите във вид на твърда материя в различни форми и да определя тяхната локация, може да лекува неизлечими болести, може да пътува във времепространството, може да съществува в други измерения съзнателно, и всичко това се случва. Да, точно в този момент. Да преодолееш законът за гравитацията, наричаме левитация; да подреждаш атомите в различни обекти се нарича материализация на енергията; да лекуваш болести с мисъл, се нарича ефектът плацебо; да пътуваш през времепространството не се случва само в приказките, фактът – всеизвестния Сен Жермен; да съществуваш в други измерения, наричаме сънуване. Всичко това са човешки способности, изблик на необусловен ум – въображение. Откъде идват всички тези невероятни форми на въображението, ако те действително не съществуват? Информацията пръсната из цялата Вселена във вид на енергия на най-фино ниво е изворът на въображението. То се захранва оттам, от безформеното. И човешкият ум е способен да го дари с форма, за да се прояви в нашата триизмерна реалност. Който отрича това, е изостанал от времето си човек, изоставил собствените си способности в ръцете на конформистите. Тези, които определят какво е възможно и какво не е. Истинския творец, знае много добре какво може въображението, знае много добре откъде се захранва с идеи то, и че действително няма невъзможни неща. Един обусловен ум е болен ум. Един съзидателен ум е здрав ум. Бъди истински творец – не мисли, че въображението е нещо нереално, и налудничевите идеи, които ражда всеки ден са невъзможни или глупави. Не върви срещу собствената си природа, срещу собствената си същност. Бъди човек, не такъв какъвто „учените“ казват че си, а такъв какъвто вярваш че си, такъв какъвто можеш да бъдеш, без да очакваш одобрението на някой, че това е възможно, реално или правилно. Чувствай, усещай, доверявай се на интуицията и на въображението си, това е твоята директна връзка със Вселенския разум, този който те насочва към извора на твоите способности, към същността и смисълът на собственото ти съществуване.


162 162


*** „"Чувствай, усещай, доверявай се на интуицията ..." - Запази спокойствие във всяка

ситуация, за да можеш да я "чуеш", тя никога не те подвежда.” *

„Въображение или мечти … Май е едно и също, макар мечтите понякога да се базират на лично преживяни спомени или на чужди такива. Но пък са основите на това, което

искате да направите или да ви се случи.”

***

Влез в живота смело. Остави подсъзнанието да те води, защото всичко от което се нуждаеш е съхранено там. Не опитвай да бъдеш – просто бъди..

Живей тотално от Не-Ум на 23 юли 2011 г. Всеки миг е способен да те промени. Всеки миг ни зарежда с живот и има силата да ни променя, да ни обновява, да ни трансформира. Ако не усещаш промяната, която идва със всеки следващ миг, ако не усещаш екстаза, радостта, свободата идващи от настоящия момент, се обърни към себе си и се запитай: „Живея ли тотално, или просто си вярвам, че съм жив“. Отговорът ще бъде безмълвен. Сърцето, ще ти изпрати усещане. И ако то ти казва, че не живееш тотално, всеки нов миг ти дава възможност да промениш това. Възползвай се. Не утре, не днес, а сега – точно в този момент започни да живееш в наслада. И нека простият аргумент бъде: „Щастлив съм, защото дишам, чувствам, разсъждавам, съществувам“. И ако съзнателно усещаш, че това ти е достатъчно, можеш да започнеш да живееш тотално.


163 163


*** „Живей тотално“ – слей се със мига”

*

„Харесва ми да върша детски щуротии - те ме правят истинси щастлива” *

„Много ясно, позитивно, насочващо и вдъхновяващо въздейства написаното.”

***

Благодарността е такава сила, че веднъж щом усетиш какво ти дава, не би могъл никога да забравиш, какво е да си благодарен..

Бъди благодарен


Да си благодарен е истински благодат. Благодарността отваря затворени врати, създава нови пътища и строи желани реалности. Благодарност означава да умееш да прощаваш на себе си. Благодарност е да покажеш обичта към себе си и към другите. Благодарният човек е духовен човек. Един материален човек не може да бъде благодарен. Ако ти трупаш непрекъснато вещи, ти се превръщаш в тях. Ставаш неща, и започваш да се идентифицираш с тях. Истински благодарният човек е благодарен, защото познава най-ценните си качества. Качеството на един духовен човек е да осъзнава, че живота не е неща. Животът е стремеж към себеопознаване. Защото това себепознание те води към най-висшите добродетели, като любов, обич, екстаз, радост.., а това означава щастие.


164 164

Благодарността създава пътищата към тези добродетели. Тя ги строи, защото освен усещане благодарността е проявление, което създава взаимодействия от причинно-следствени връзки и строи една реалност от следствия на вътрешен мир, покой, медитация. Благодарността укротява и култивира ума, отстранява егото и ти ставаш такъв какъвто си. Разбираш, че не важният си ти, а цялото, и че съществуването се движи перфектно и без твоята намеса. Ти можеш просто да се пуснеш по течението, като бъдеш благодарен за всяко едно нещо. Тогава можеш да обичаш и да се радваш на живота тотално. С една непрекъсната смирена благодарност. Всяка осъзната благодарност следва да е смирена. Ако тя е емоционална, остава неосъзната. Екстатична, но неосъзната. Осъзнавай емоциите, осъзнавай чувствата, опознавай себе си, и ще придобиеш качеството на една непринудена благодарност. Тогава твоята благодарност, ще стане благодат не само за теб, а за всичко живо около теб. Коментарите..

*** „Чудесно както винаги!”

*

„Бъди благодарен и сподели с целия свят :)” *

„Благодарността е осъзнаване и приемане на всичко което ти се случва, то е добро аз твоето духовно израстване. Всичко е движение. Ако не ти е нужно предай нататък …

Ако знанието е полезно, сподели с другите… Не го задържай само за себе си.” *

„Когато изпитваш благодарност откликваш на всичко, което се случва в теб и извън теб, откликваш на Природата, откликваш на Вселената. Хармонията просто се случва, разбирането за единство просто се случва. Да бъдем благодарни е най-

простичката форма на любовта, за това е и достижимо за всички. А знаем любовта трансформира, стига да й поволиш. И наистина съм съгласна с Ники, че изпиташ ли

благодарност е нужно да я споделиш с целия свят. ♥ Благодаря Не-Ум :)” *

„Ти можеш просто да се пуснеш по течението, като бъдеш благодарен за всяко едно нещо. Тогава можеш да обичаш и да се радваш на живота тотално. С една

непрекъсната смирена благодарност. “ НАЙС !!!” *

„За пътя към най-висшите добродетели, като любов, обич, екстаз, радост.., а това означава щастие за духовния човек ,благодарност към създателя на страницата.”

*

„Благодарността е огромна сила, убедил съм се в това! За всички благодарни хора създадох страницата „Аз съм благодарен“

***


165 165

Каквито и препятстивя да срещаш по пътя си, не ги заобикаляй, а ги преодолявай, защото те ще те направят по-силен и можещ. И с тази сила и умения, ще можеш да направиш всичко, което пожелаеш..

Вярвай в себе си от Не-Ум на 25 юли 2011 г. Никой, никога не е успявал да направи нещо величествено, ако преди това не се е сблъскал с огромни изпитания и непреодолими трудности в живота си. Ако не е бил на самото дъно на своя живот, за да се събуди и да се прероди наново без да умира физически. Ако не е прекосил най-скалистите планини, най-непроходимите гори и най-бурните морета преди това. Само при такива условия човек прави в живота си нещо значително, запомнящо се и благотворно за себе си и за цялото човечество. Затова вярвай в себе си безусловно, където и да мислиш, че се намираш в момента на пътя по който вървиш. Коментарите..

*** „Благодаря ти, Не-Ум!”

*

„Благодаря, Не-Ум! Това дойде в точното време до мен...” *

„Благодаря и аз Със сигурност е така!” *

„Супер мисъл наистина! Благодаря и аз!” *

О” Нещо такова винаги е предназначено да стигне до някого:)”

***

Разбери, че ти никога не си сам - никога не си бил, и никога няма да бъдеш.

Защото цялата Вселена никога не е била разделена. Това чувство на самота,

не е твое. Затова чуй: умът разделя – сърцето събира..

Ние сме „едно” от Не-Ум на 30 юли 2011 г. Лесно е да бъдеш благодарен към някого, който изглежда, че заслужава това. Но виж трудно е да бъдеш благодарен към някого, към когото не те спохождат добросърдечни мисли. Ако успееш да изпиташ дълбока благодарност за нещо съвсем малко към човек който не долюбваш, това означава, че си осъзнал какво ти носи благодарността.


166 166

Осъзнал си, че благодарността е изключителен добродетел – както смирението, състраданието, добротата, прошката.. Да бъдеш човек е лесно, но да бъдеш ЧОВЕЧЕН, е станало много трудно. Единствената пречка е несъзнаването на феномена на цялото – че ние сме едно неразделно цяло със всичко съществуващо. Уникални, но не – разделени. Свързани сме както клетките в нашият биологичен организъм. Хора, животни, растения, пръст, вода, камъни.., до елементарните частици от които са изградени атомите. Ние сме просто част от един единствен организъм. Защо се чувстваме толкова разделени? Кой разделя, кой пресмята, кой се стреми? Този който не умее да благодари от сърце, е просто един пресметлив, лаком ум. И осъзнаването на този факт е една отлична основа за работа. Дори неосъзнаваното „благодаря”, може да бъде добро начало. Защото може да му отвори пътя, към неговата истинска природа, от която по някакъв начин всеки се опитва да избяга. Ние сме едно – организъм в организмът, и колкото по-бързо осъзнаеш това, толкова по-близо ще бъдеш и до истината. Коментарите..

*** „Благодарна съм за всичко което съм имала, имам и ще имам в живота си. Всичко е

част от моето израстване.Това което недолюбваме срещу себе си, е нещо от самите нас … нещо, толкова дълбоко скрито, че не искаме да си го признаем, дори пред

самите себе си.” *

„Трудно е да изпитваш благодарност винаги и към всичко! А трябва!” *

О„Самото чувство на благодарност ни казва всъщност какви сме ние самите. Ако чувстваш благодарност, това е несравнимо удовлетворение – срещаш покоя, не

търсиш нищо повече, достигнал си себе си.. Нека бъде всекиму”

***

Най-висшата отговорност на света, е да приемеш такава първо към себе си. Когато съумееш да осъзнаеш това, ще научиш и как да бъдеш отговорен към всичко и към всеки в живота си..

Поеми отговорност към себе си от Не-Ум на 31 юли 2011 г.

„Хората се страхуват от свободата, макар и постоянно да говорят за нея.“ Ошо Хората не само се страхуват от свободата, а дори ненавиждат свободата. Какво е свободата? Свободата е една възможност да избираш измежду милионите проявления на съществуването. И ние живеем във времена на свободен избор, на свободна воля, но според мен само изглежда, че това е така. Ако си свободен да избираш, не би следвало да ти бъдат представяни определени възможности сред които да избираш. Трябва ти сам да откриеш възможностите на своя избор, но обикновено не става точно така. Всеки предоставен избор е с предначертани последствия.


167 167

Към него са прикачени множество взаимодействия, които автоматично избираш с първоначално направения избор. И излиза, че това не е избор, а едно обвързване. Твоят избор може да се превърне в затвор за теб, от който не можеш да се измъкнеш с нов избор. И хората са свикнали да живеят така, да не обръщат внимание на това, че правото на избор в съвременното общество е просто един фалш, една голяма заблуда. И, че тяхната свобода не е никаква свобода. Ако да си свободен означава да не си затворен между четири стени –добре. Но да си свободен съвсем не е това. Да си свободен означава да не си просто купчина от обвързаности, защото това представлява днешния човек. Той не може да бъде свободен, защото винаги има причини, които не му позволяват това. Обществената структура го държи. И когато някой поиска да бъде свободен и преди всичко е намерил начин да бъде свободен, бива заклеймен от останалите моментално. Той вече е непригоден за целите на обществото, просто става ненужен. И така в хората се поражда ненавистта към свободата, защото подсъзнателно знаят, че не могат да я имат. И продължават да се преструват, че са свободни – пред кого? Пред другите самозаблуждаващи се единици? Да, много по-добре е да сънуваш един кошмар с другите, отколкото да го сънуваш сам. Когато виждаш, че другите са „затворници“ като теб, може да ти стане малко по-леко, нали не си само ти.

Да избереш свободата е единствения истински избор, който можеш да направиш. Защото този избор сам по себе си, ще направи всички твои следващи избори реални. Всеки следващ избор ще притежава аромата на свободата. Веднъж освободен от всички съдници човек, каквото и да реши, каквото и да избере, отговорността която поема за своите действия става напълно осъзната, защото неизвестните капанчета които залага обществото не влизат в неговата проспекция. Та нали той е свободен, направил е избор да бъде свободен, поел е отговорностите, които са го спирали да направи този избор. Сега той ги е приел, готов е за тях, няма кой да го съди, оставил е всички обвързаности в миналото. Поел е най-висшата отговорност – отговорността към собственото си съществуване. Реално това е смисълът на свободата – да поемеш отговорност към себе си, към собствения си живот. Винаги ще познаеш свободния човек, няма как да го объркаш. Той изглежда жив, свеж, щастлив, удовлетворен. Достигнал е същността си, извоювал е свободата за това. Прекъснал е всички връзки, които са го държали в илюзорната реалност на свободата. Това е най-голямата смелост за мен – да обречеш животът си, за постигане на свобода. Нещо, което всяко живо същество е дарено от Вселената, още със своята поява в самото битие.


168 168


*** „Всеки сам избира пътя на собственият си живот. Да бъде свободен и отговорен, или

да е обвързан и „сигурен“.;)” *

„Всъщност снимката отговаря много точно, като птица в небето - да чувстваш как душата ти лети”

*

„Струва ми се, че хората са загубили свободата си още когато са сложили граници на времето. Или да го наречем така - измерването на времето със секунди, минути и часове. Някога ръчния часовник е бил наричан "окови на времето - според мен много точно определение. Съвременния човек целодневно е задължен да се съобразява с

времето, за да е в крак с всички останали - къде е тогава свободата му... Обречен е до живот да се откаже от тази си свобода. Колко са хората които могат да продължат ежедневието си без да поглеждат часовника, да отидат точно на работа, да хванат

самолета, да не изпуснат влака, да не закъснеят за среща..”

***

Задай си тези въпроси и повярвай, някак си, ще си помогнеш..

Знам, мога, търся! от Не-Ум на 06 август 2011 г. Колко голямо е сърцето ти? Може ли да побере всичката тъга на света, за да я направи любов? Колко просторно е сърцето ти? Може ли да събере всичката омраза на света, и да я превърне в обич? Колко дълбоко е сърцето ти? Може ли да поеме всичкото страдание на света, и да го трансформира в състрадание? Колко обширно е съзнанието ти? Може ли да направи от времето – безвремие, от битието – небитие, от разделението – единение? Знаеш ли колко мъдро е тялото ти? Можеш ли да се вслушаш в него? Можеш ли да му се довериш? Можеш ли да го последваш?


169 169

Колко бистър е умът ти? Можеш ли да му повярваш? Moжеш ли да се съгласиш? Можеш ли да се смириш? Колко здрава е вярата ти? Можеш ли да се опреш на нея смело, безметежно, безусловно? Знаеш ли колко? Можеш ли толкова? Търсиш ли го? Коментарите..

*** „Не знам, но затова Съм!...само след смъртта бих ти отговорила на всичките

въпроси.” *

О„Тези въпроси не ги задавам аз към вас, а ви насърчавам да ги зададете вие към себе си, ако може всеки ден, и да следите развитието на тези добродетели в себе си.

Никой никога не се е върнал след смъртта си, за да каже какво има там, защото там няма нищо - небитие. Така че продължавай да дерзаеш Светлана, за едно още по-голямо сърце, по-необятно съзнание и по-здрава вяра. Аз отговори не изисквам от

никого, само от себе си. Успех! ♥” *

„Колко е голямо сърцето ти, умът, състраданието и..=, колкото е голяма вярата ти!” *

„Въпросите никога не свършват, каквито и към когото да са. Като цяло заради следствията от тях - преценки, критики и неспиращи опити да разберем нещо, което е Непознаваемо и Неразбираемо за възможностите на Човека; Едва ли имаме и точна

"измерителна единица", за да отсъдим себе си, другите или каквото и да е било. Именно в това беше идеята ми, че вместо да се впуска човек в размисъл - е добре

просто да Бъде и да се раздава на максимум за благото на всички, непропускайки всеки миг...И вярвам, че едва след смъртта, ще ми/ни стане ясно, доколко съм/сме "успели"

или не в това съществуване. Да, никой не се е върнал след смъртта си, за да каже какво Има там, но това не означава, че ЗНАЕМ какво няма :))...За мен е чест, Не-Ум и

БлагоДаря за пожеланията ти! ♥” *

„Страхотно....”

***


170 170

Не искай да бъдеш „някакъв”. Ти си такъв какъвто си, само трябва да го видиш.

Учител или ученик, остави другите да преценят според твоите действия..

Учителят от Не-Ум на 10 август 2011 г. По какво се различават учителя и ученика? По това, че докато единия се учи докато играе ролята на ученик, другият го прави, докато играе ролята на учител. Тези, които са родени като учители, никога не са можели да се учат докато са играли ролята на ученик. Те могат да се учат само докато са учители. Един роден ученик, никога не може да стане учител, защото не може да се развива като такъв. Учителят е индивидуалист, той не се нуждае от енергията на другите под формата на знание. Той се учи от всеки и от всичко, напълно безмълвно. Ученикът търси знанието шумно. Търси истината. Учителя знае, че такава няма, че животът е един парадокс. Закони от относителности, но също така, един кръговрат. Всички относителности притежават последователност и попадат в цикличности. И така, Учителят разбира колелото на живота и смъртта, осъзнава илюзията на ума, събужда се от собствения си сън, но продължава да съществува в колективния, като наблюдател – Просветлен. Това е учителят – едно безмълвно присъствие, разцъфнала мъдрост, и в това няма нищо „свръх“. Просветлението е смирение, как може да се смята за велико? Просветленият осъзнава феномена на цялото. При него липсва умът, който разделя. Toй живее в безусловна Любов. Истинският Учител никога не е бил ученик, той винаги е знаел, че е Учител, защото никога не е можел да бъде ученик. Истински Учител може да бъде този, който преди всичко е осъзнал собствената си Божествена Същност. Коментарите..

***

„Истински ученик може да бъде само този който иска да се учи :) ... Учителя също се учи. Ако някой се мисли само за учител - много жалко за него. Взел се е твърде на

сериозно :)” *

„Във всеки един момент всеки е И ученик И учител. Всички се учим докато сме в това измерение. А когато си научим всички поставени от

нас самите задачи … ще си тръгнем от тук” *

„Истинския учител е по-нисък от тревата/без его/” *

„"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват".”

***


171 171

Погледни към своя небосвод и изследвай „облаците”, които преминават под него. Прави това всеки ден, до момента в който не разбереш, че всички Те реално са еднакви..

Съзерцанието от Не-Ум на 19 август 2011 г. Случило се.. Някъде в миналото.. В дивия запад.. В едно индианско племе, от което останало само един човек, за да разкаже тази история.. Един ден, младият индианец носещ името „Тихият”, понеже при своето рождение и няколко дни след него не издал нито звук, родителите му решили да го назоват с това име.. Но по ирония на съдбата след години любопитството на „Тихият” надделяло в неговата същност, и той станал много приказлив човек. Непрекъснато задавал въпроси и търсил отговори. И така, един ден той се спуснал към близкия ручей, за да напои коня си с вода. Но на брега на потока стоял напълно безмълвно и легнал по гръб, един стар индианец. „Тихият” му извикал: „Хей, жив ли си?” – но отговор не последвал. „Тихият“ се приближил внимателно и видял, че старецът просто съзерцава небето. „Тихият”, който много се интересувал от всичко, попитал: „Старче, виждам, че съзерцаваш небето, кажи ми какво знаеш за съзерцанието?” Старият индианец обърнал глава към него, и секунда след това отново загледал към небето. „Тихият” искал да знае какво е съзерцанието от човек, който умее да съзерцава в тишина, защото никога не му се било случвало досега. Затова той попитал отново: - Какво е съзерцанието? Искам да знам! Старият индианец знаел какво точно трябва да се направи и този път отвърнал тихо: - Легни до мен.. „Тихият” легнал бързо, бил много нетърпелив да разбере какво е съзерцанието, и зачакал мъдрецът да започне да му обяснява.. Но думи не последвали. Изчакал няколко минути и троснато казал: - Ако ще ми казваш какво е съзерцание започвай, защото имам много въпроси, които ми висят на главата и търсят своите отговори! Старецът тогава рекъл: - Виждаш ли облаците? - Да, виждам ги – отвърнал „Тихият”. - В небето има всякакви облаци – продължил мъдрецът – има големи облаци, малки облаци; гъсти облаци, редки облаци – понякога се движат бързо, понякога бавно. Има светли облаци, друг път тъмни; облаци с правилна форма, облаци с неправилна форма – понякога плачат, друг път се радват, понякога ти трябват, но понякога не.. - Но аз питам какво е съзерцанието? – сопнал се „Тихият”.


172 172

- Облаците са твоят ум синко – продължил той – съзерцанието е твоето небе; твоето съзнание – то е вечно и неизменчиво. Докато следваш облаците, никога няма да разбереш какво е съзерцанието. Погледни небето, то никога не се променя, не става по-малко или по-голямо, но може да бъде затрупано от облаци. Това представлява твоето съзнание – замъглено от мисли и от въпроси, които ти пречат да видиш неговата необятност. Когато имаш очи да погледнеш отвъд облаците, които се движат под безкрая на твоето небе, тогава ще разбереш какво е съзерцанието. Няма думи, които да обяснят необяснимото, затова престани да питаш и се научи да виждаш! Тези думи били най-добрият отговор, който можел да получи „Тихият” някога от когото и да било. Те променили живота му завинаги, защото разбрал какво е съзерцанието. Докоснал се до необята на своето съзнание. Разбрал и за глада на ума – какво са мислите, какво са въпросите. Благодарил безмълвно на мъдреца показал му пътя към тишината на съзерцанието, и поел смело по него.


***

„Толкова е красиво небето …, защо си слягаме „облаци“? Явно така небето ни изглежда още по-красиво..:)”

*

„В небето има всякакви облаци.. понякога ти трябват, но понякога не..“ Всяко нещо с предназначението си”

*

„… перести … слоести … купести … всякакви облаци... Добре изглеждат на синият фон.

Купестите май бяха дъждовни … Хубаво е да ги има и да отмиват всичко ненужно;)” *

„Когато имаш очи да погледнеш отвъд облаците които се движат под безкрая на твоето небе, тогава ще разбереш какво е съзерцанието..." :)


173 173

Бих добавил - да разберем и познаем спокойствието и лекотата в живота, който живеем, съгласни ли сте? :)))”

*

„Благодаря Ви за ценната информация!!! Радвам се, че ви има!!! Здраве и успех!!!”

***

Запитай се, кой си ти, какво си ти, и какво се крие зад маската на Аз-а. Обърни

се честно към себе си, погледни дълбоко навътре, и ще откриеш това, което

търсиш. Направи това с медитация, най-древният метод за себепознание.

Поглед навътре – оставя ума отвън

от Не-Ум на 20 август 2011 г.

Опитност се трупа по два начина. Единият е като гледаш навън, другият – навътре. Когато трупаме опитност отвън, ние се окачествяваме с „Аза“. Т.е случките, които ни предават опитност се случват чрез личността – нашето външно проявление. Чрез тях ние можем да се развием – физически, интелектуално и емоцинално. Когато погледнем навътре обаче разбираме, че „Аза“ е една илюзия и докато сме сами той не съществува. Можеш да погледнеш навътре, но когато липсва „Аз“ – какво остава? Остава информацията от която си изграден. Заблуда е, че информацията която трупаме през живота си, се съдържа само в невронната мрежа на нашия мозък. Ние не сме просто купища асоциативна памет с която сме свикнали да се отъждествяваме. Всяка клетка, всяка молекула и всеки атом от който си съставен съдържа информация, и от тази информация е изградено твоето същество. Това си Ти – енергия равна на информация. Всяка изпитана сетивност на осезанието се запаметява в енергията от която е изградено тялото на най-фино ниво. Всяка една мисъл и всяка една емоция се запаметява в клетките, съответно и в по-фините нива на тялото. Това също се счита за опитност. Всъщност опитът е вече натрупана в структурата на тялото информация. А как можеш да разбереш кой си, ако не можеш да погледнеш от какво си съставен? Ясно е, че това отвън, е просто проявление на това вътре.


174 174

Но това вътре е много повече от това, което можеш да изразиш отвън. Представете си, ако можеше да изразите всичко което сте натрупали вътре в себе си към външният свят.. Затова е важно да разбереш какво има вътре, за да знаеш какво реално представяш отвън. Но ние не знаем какво става вътре и заради това не знаем какво да правим отвън. Оттам идва това чувство на обърканост и безпомощност, което много често ни връхлита. Но съществуват методи, които могат да те отведат до тези кътчета на съществото ти, за които дори и не подозираш, че съществуват в теб. Информацията от която си съставен и която не отчиташ трябва да бъде осъзната. Защото каквото и да срещнеш там, каквото и да разбереш, колкото и неприемливо да ти се стори, ще имаш познанието за себе си, или това какво си ти, и чувството за безпорядък бавно ще започне да се изпарява. Един от начините или методите, чрез които можеш да погледнеш в дълбоко несъзнаваното, се нарича медитация. Медитацията е състояние на съзнанието в което липсва ум. Медитацията не се прави, Тя се случва. Медитацията разширява – умът стеснява. Ако присъства ум, ще липсва медитация и обратното. Ако решите да правите медитация, ума ще измисли, че трябва да свършите нещо спешно. Задължително ще опита да ви ангажира. Ето защо в началото, точно фиксирано време за медитация помага, защото вкарва ума в шаблон. Така той става подвластен на собствения си закон. Затова казвам, че медитацията се случва. Умът има способност да изпада в медитация. След по-дълга практика започват да се появяват пространства, в които умът автоматично се изключва. За няколко минути може да попаднеш в субективността на обектите. Когато ума се изключи попадаш в пространство, което изглежда съвсем различно, поради липсващата вербализация – или способността на ума, да слага определения на всичко, което обработва. А определенията които слагаме на обектите са вторичен продукт – продукт от дейността на ума, и значението им придобива лична интерпретация. В състояние на медитация, съзнанието излиза от рамките на ума и е в състояние да релаксира. Отъждествяването на обектите става невъзможно. Ставаш релаксиран и възприемчив. Когато изпаднеш в състояние на медитация външното изчезва и остава вътрешното. И когато попаднеш вътре, разбираш колко много субективност съществува в теб. В действителност не знаеш нищо за себе си. Ако останеш сам достатъчно дълго време, осъзнаваш този факт. Чувството за пустота те поглъща. Чувстваш се като дете изгубило родителите си по време на разходка в парка. Когато обектите, които допълват празнотата в теб липсват, се чувстваш празен – а си пълен с информация! Умът остава объркан, защото той работи само с външното. Поглед навътре – оставя ума отвън. Затова, ако има мисли, ще липсва медитация. Или медитацията, ще бъде само илюзорна. Умът може да те излъже дори, че си медитирал. Умът е хитър. Може да ви придаде усещане за медитация и пак да остане активен. Умът не иска да почива, той иска да работи непрестанно. Затова качествената медитация се постига с много постоянство. Само с качествена медитация можеш да погледнеш в себе си и да намериш отговори на много въпроси, дори и на такива, които въобще не си си задавал. Това е нов тип опитност. Всеки ден виждаш отвън проявленията на вътрешното си състояние, но тълкуваш погрешно. Поглед навътре не оставя място за тълкуване. Защото тълкуването е дейност на ума. Истината не се тълкува, Тя се разбира. Опитай с медитация. Остани сам със себе си. Не мисли, не тълкувай – просто наблюдавай. И помни – Ти не си мислите!


175 175


*** „Отново мога само да изразя благодарността си за този текст, който лично за мен идва в решаващ момент, като подкрепа на мои предположения, и отговор на въпроси,

трудни за формулиране.” *

„Много добре казано. Много често ума успява да ни заблуди и да ни накара да си мислим, че сме направили добра медитация. Абсолютно съм съгласен, че истински сме

релаксирани, само когато успеем да достигнем състояние на абсолютна празнота.” *

„Прекрасно написано! А за истината бих казала,че за всеки тя е индивидуална, в зависимост от собственото разбиране на ситуацията.

Различни съдби и уроци …различни гледни точки … различни истини.”

***

Опитай се да разбереш, че света се движи перфектно и без твоята намеса. Твоята важност вече е осъществена. Не се опитвай да бъдеш този или онзи: разбери – ти вече си!

Пусни се по течението от Не-Ум на 22 август 2011 г. Пусни се по течението на Живота. Не се опитвай да преправяш нещо, защото твоето усилие е действие, с равно по сила противодействие. Отпусни се и се наслаждавай на Живота, Вселената вече се е погрижила за всичко. Нима не вярваш? Погледни съществуването – животните, птиците, растенията.. Остави се на вродените си инстинкти, довери се на интуицията си, точно както се оставяш на гравитацията да те държи на земята. Тогава лекотата от Живота, ще те понесе неусетно към истинската ти Природа. Съществуват милиони закони, които не разбираме и на които несъзнателно се противопоставяме. Нашата обърканост и несигурност е плод на собствения ни ум, извисил се над истинската ни Същност. Повярвай в съвършенството на Вселената, тази същата, която те е създала такъв какъвто си. Предай се в ръцете Й, смири се пред себе си, защото ти си просто едно мехурче, което се е отделило от морето. Морето е вечно, и всяка една по-силна вълна може да го върне обратно, за да разбере, че никога не е било нещо различно. Точно както човек си мисли, че е различен от Бог, но всъщност никога не се е отделял от Него. Бог се грижи сам за себе си, и всяко едно стремление е усилие срещу Неговата изящна съвършеност.


176 176


*** „Толкова е просто, и толкова вярно...”

*

„Вярвам в грижата на Вселената за всеки един от нас!” *

„“... Вселената вече се е погрижила за всичко. Нима не вярваш? Погледни съществуването – животните, птиците, растенията.. Остави се на вродените си

инстинкти, довери се на интуицията си …“ Колко хубаво казано... Животните и птиците не мислят с какво ще се нахранят

следващият ден, но никога не са останали гладни.Винаги има всичко необходимо за тяхното оцеляване.И след като във Вселената всичко „работи“ на един и същ принцип

… какво всъщност правим ние? Правим си разнообразие, за да не ни е скучен живота … защото имаме УМ за разлика от животните.”

*

„Това е стих 48-ми от "Дао Дъ Дзин", в унисон с думите по-горе:

„В преследването на знания всеки ден се сдобиваш с нещо.

В преследването на Дао всеки ден изпускаш по нещо.

Все по-малко правиш,

докато достигнеш не-действието. Когато нищо не се прави,

нищо не остава несвършено.

Светът се управлява, като оставяш нещата да вървят по пътя си.

Не може да се управлява чрез намеса.”

***

Не гледай секса, като рутина, секса е повече като игра.. Не бъди скучен, бъди различен, и секса винаги ще бъде автентичен..

За сексът 2 от Не-Ум на 26 август 2011 г. Преди време бях написал статия за секса, която предизвика доста голям интерес. Тогава бях помолен от моя приятелка да споделя виждането си, и в края на материала аз подчертах, че ще продължа темата, като обхвана материята включваща отношенията на партньорите, които са много дълго време заедно. Аз съм млад човек и най-дългата ми връзка е малко повече от три години, но ще опитам да бъда максимално обективен.


177 177

Аз не харесвам брака. Бракът е купчина условности. Бракът е споразумение, той е не-романтика, как може да ми харесва? Но хората го правят, сключват брак. Обикновено за това настояват жените. Нито един мъж не иска женитба, само жената иска. И любовта принуждава мъжа да каже „да”, има ли друг избор.. И бракът е факт, но за мен си остава едно обществено задължение. Хората сключват брак и заради традицията, или заради фамилията, други пък го правят заради самата церемония. В крайна сметка няма никакво значение и когато споменът от сватбата избледнее, това се разбира кристално ясно. И след като вече има семейно ложе, или арена на любовната игра, каквото и въображение да има човек, колкото и сексуален да бъде, след вечно повтарящия се сценарий, нещо започва бавно да угасва.. В началото има някакъв импулс от новото значение, с което се отъждествяват младоженците, но след не много дълго време това чувство се изпарява завинаги. Защото те разбират, че всъщност нищо не се е променило. Те са си същите, другите са си други, и живота продължава. Но често младото смейство иска да си има дете, и това е висшия смисъл на брака – да създадеш поколение. Най-прекрасното усещане на света е да станеш родител, но с това чувство идва и на-голямото задължение – да бъдеш родител. Но човек се научава как да изпълнява задълженията си. Понякога бавно, друг път бързо, зависи от капацитета, който носи в себе си. Но детето си расте, природата си знае работата. Отношенията в семейството вече са се изменили, но отношенията между хората, които споделят едно легло.., едва ли. Вероятно се движат в същата монотонност години наред. Но какво да се прави, ангажиментите не свършват, енергията бързо се изчерпва през деня, а и къщата трябва да се поддържа. Положението изглежда направо безнадеждно, сексът става като поредния ангажимент – каква досада! Когато възприятието се измени, процесът става необратим, но хубавото е, че възприятието, или начина на мислене е процес, който ние можем да манипулираме така, както желаем. Да, изглежда, че не е така, но всъщност е точно така. Златният ключ е в самото действие. Ако няма действие, възприятието закостенява, ако има действие, възприятието се обогатява. Под „действие”, в случая имам предвид, когато човек усети, че има нужда от промяна, да не чака по-удобен момент, а да действа сега, защото по удобен момент може и да не настъпи, и това да се окаже поредната игра на ума да отлага всичко във времето, за да си осигури присъствие. Затова, ако усетите, че имате нужда от промяна – действайте веднага. Ако не в нещо друго, то в секса промяната е просто наложителна. Защото, ако секса не „върви“ идват и проблемите. Сексуалната енергия е може би най-значимата биоенергия изобщо, и е напълно логично да е важна. Нормалното разпределение на тази енергия е от косвена важност в отношенията между партньорите. Дали осъзнаваме или не, защо точно сексът е важен, не е от значение. От значение е единствено той да „върви“. Единствения враг на секса е еднообразието. Затова хората изневеряват, заради приключението. Заради екстаза от забранената емоция. Човекът е изключително емоционално същество. Съответно, ако искаме секса да е на ниво, емоцията също трябва да е на ниво. Нужно е да бъдем творци, да умеем да се забавляваме, да бъдем игриви. Бих препоръчал, никога да не гледате на мъжа или жена си, на нещо което притежавате. Не – вие не притежавате никой друг освен себе си. Това означава, че да получите нещо от някой, трябва да си го спечелите, трябва да го заслужите. Да видите трепета в очите, както в самото начало, на същия този човек, за чиято любов сте се борили и в крайна сметка сте получили. Да сътворите най-нежния подарък, който въображението ви може да роди в момента, когато искате да се споделите. Да събудите онзи човек в другия, който ви е носил в мисълта си ден и нощ, бленувайки за сърцето ви.


178 178

Да познавате скритите нужди и усещания, които тихо притаява в себе си. Да забелязвате как всеки ден се променя през силата на настоящето и да намирате новото в него…

Събудете се, вижте новото в старото, откривайте го всеки ден и го обгрижвайте с много любов. Защото всичко е ново, старото е мъртво, просто памет. И ако спрете да гледате през очилата на миналото, ще се върнете в настоящия момент, а той е съзидателен. Ще създавате историята си всеки ден, през призмата на настоящето и човекът до вас, ще стане най-големия щастливец на земята, защото съзиданието има само един смисъл – любов! Коментарите..

*** „Сексът е химия! Коментарът е излишен! Времето няма значение!”

*

„Сексът е физика, а любовта е химия!” *

„Сексът не е химия, той е продлъжение на играта от живота. И ако и вие не можете да го играете в леглото, то ние няма как да сме соло! Шестица на Не -Ум!”

*

„Секс и любов, е сливане на духа и тялото” *

„Авторът се определя като млад човек, но в разсъжденията му доминират тези, които се базират на намерения да бъде полезен на хора, сблъскващи се с въпроса “А

сега накъде“ и „Как да създам красота“ в отношения, носещи предопределеността на баналната повторяемост. Убедително се съпоставят противоречиви истини и на

основата на позитивното мислене се предлагат различни решения, осмислящи брака като приказка за красивото с герои Тя и Той.”


179 179

Вчера или утре е поглед през „сега”. Затова не мисли, че утре ще е по различно

от днес. Утре ще бъде пак „сега” и ако искаш да направиш нещо, винаги ще се

налага, да го правиш сега..

Бъди „сега” от Не-Ум на 01 септември 2011 г. В най-древни времена, когато хората са се интересували съвсем слабо от понятието „време”, е било съвсем ясно, че значение има единствено настоящият момент. Защото нищо сигурно не е имало тогава, и всеки миг е бил ценен сам за себе си. Никой не е мислел за утре, никой не си е спомнял за вчера, защото утре може да не дойде, а кой иска да губи днес, за сметка на вчера, ако утре не е гарантирано? Древните са били достатъчно мъдри, познавали са силата на „сега”. В днешни времена, никой не се интересува от „сега”. Всеки използва „сега” за целите на „утре“. В днешни времена, всеки гледа на „сега”, през мъглявината на „вчера“. Никой не използва „сега” заради усещането, което изпълва настоящият момент, заради самото присъствие. А само това усещане, може да му даде реална представа за действителността. Само присъствието в настоящият момент, може да ни даде усещането – живот. Вчера или утре, е равно на съновидение. Не можеш да чувстваш вчера, не можеш да действаш утре – правиш го сега. Мисли сега, мисли в този момент, за този момент – само така ще си подготвен за следващия. Ако мислиш за „утре“, никога няма да си готов за „утре“. Трябва да го направиш сега. Защото само качеството на „сега”, може да реализира качеството на „утре”. И не гледай през очилата на „вчера”, защото така ще замъглиш яснотата на „сега”, а именно яснотата на „сега”, ти дава качеството на „утре”. Коментарите..

*** „ВДЪХНОВЯВАЩО, МОТИВИРАЩО, наистина прекрасно изказано..”

*

„Да правим нещата "сега", означава да употребяваме силите, енергията и Волята си в настоящият момент и да не отлагаме... Не бива обаче да се лишаваме и от

плановете и мечтите си за нашето "утре", което неминуемо е пряко свързано с нашето "сега". Нашето "вчера" пък прекрасно може да ни помогне да не повтаряме

грешките си "сега" или "утре".” *

„Да допуснем светлината на настоящия момент да освети всяка илюзия и да я превърне в цвете, красиво, ухаещо и магическо. Да приемем себе си в този момент, без желанието за усъвършенстване. Да дадем това, което можем, да благодарим за

това, което имаме, да бъдем Щастие и Добро. Да Бъдем в читакчана!”

***


180 180

Има ли по-красив начин от поезията, да изразиш чувствата си с думи..!?!

Искам те

от Не-Ум на 04 септември 2011 г.

Искам да знам името ти…

Не това, което си свикнала да влагаш в него,

а красотата на вибрацията, когато го изричам.

Искам да чуя гласа ти…

Не ме интересува какво можеш да кажеш на всеки,

а това, което не можеш да кажеш на никой.

Искам да познавам радостта ти…

Тази, която не можеш да скриеш никога и от никого, когато те връхлети.

Искам да докосна ръцете ти,

и да почувствам енергията преливаща тихо помежду ни.

Искам да забравя себе си в смеха ти,

и да го оставя да навлезе в мен.

Искам да се изгубя в очите ти,

и да видя какво се случва в дълбините на Душата ти.

Искам да се намеря в аромата на кожата ти,

и да потъна в мекотата на устните ти.

Искам да се покатеря по краката ти,

да си почина в пъпа ти,

преди да съм изкачил върховете на гърдите ти.

Искам да те опозная,

преди да съм опознал самия себе си…

Искам те, искам те, искам те!!!


181 181


*** „Ах ...! Тези - "въжделените"! Колко добре държат перото!”

*

„Я...някой го е написал вместо мен:)” *

„Не очаквай … Не прилепвай … Проектирай”

*

О„Не очаквай, а се изненадвай.. Не прилепвай, а се наслаждавай..

Не проектирай, за да не очакваш, за да не прилепваш.. „Рисувай“, въжделявай и обожавай единствено момента, за да си едно цяло с Бог и

неговото съвършенство” *

„Не-Ум, колко ли съмишленици имаш в тази посока :) ?Дали някой ще се осмели да си признае ?”

*

О”Не знам, може би целия свят..:) Аз обичам да споделям вътрешния си свят с красиви слова, това ме кара да летя..:)”

*

„С малко думи - цялата истина.. Прекрасно...”

*


182 182

„Не-ум, аз съм силно впечатлена от това стихотворение. Прочетох и по-старите ти, не всички ми харесаха, но това последното сякаш е писано за мен. Сигурна съм, че и

други жени успяват така да се припознаят в него, защото е истинско, непринудено. В художествено отношение също ми харесва много.”

*

„Прекрасно е!”

***

Направи от себе си символ на добродетелта - аз вече го направих за себе си..

Погледни в Сърцето си от Не-Ум на 10 септември 2011 г. Изпълни Сърцето си с Любов.. Спомни си за всеки миг, в който си изпитвал това вълшебно чувство. За всички малки моменти, които те караха да политаш в облаците. За часовете, в които си държал някого за ръката и си усещал в теб да навлиза прилив от Любов. Припомни си дните, в които си лягал вечер с мисълта за любимия човек, и сутрин си ставал със същата зареждаща и светла мисъл. Спомни си.. Изпълни сърцето си с Любов и накъдето и да се обърнеш ще срещаш само Любов, защото Тя е вътре в теб.. Направи го.. Усети Я.. Напълни Сърцето си с Благодарност.. Сети се за онези случки, когато съдбата беше на твоя страна, а ти бе толкова благодарен за това. Когато мислеше, че всичко е загубено, а след това разбираше, че е било за твое добро. Спомни си, колко благодарен можеш да бъдеш. А сега напълни сърцето си с благодарност, въпреки всички „лоши” неща, които вярваш, че ти се случват, и енергията на благодарността, ще изгори всички низши чувства в теб. Бъди благодарен и Вселената ще ти се отблагодари.. Запълни Сърцето си с Доброта.. Запълни всяка малка пролука в сърцето си с доброта. Потърси в ума си моментите, в които си бил добър с някого. Колко топло чувство е това, колко благороден можеш да бъдеш само.. Добротата е свещена, Тя е най-семплата религия на света, и никога няма да те подведе. Спомни си.. Колко добър можеш да бъдеш, колко доброта можеш да раздадеш на Земята, а Тя е благодарна и ще те запомни с добро.. Повярвай в добротата.. Знай, че можеш да бъдеш достатъчно добър..


*** „Напълни сърцето си с Любов, Благодарност и Доброта и раздавай без да очакваш! И

ще получиш неочаквано толкова много Любов, Благодарност и Доброта! Благодаря ти, Не-Ум!”


183 183

* „Вдъхновяващо!”

*

О„Можеш да получиш точно толкова Любов, Благодарност, и Доброта, колкото притежаваш в собственото си Сърце. Благодаря и аз!”

*

„Във Вселената има от всички по много за всички, зависи от теб какво ще си позволиш да дадеш и да получиш. Каквото сееш, това ще жънеш!”

*

„... Много са силни тези думи, няма такъв човек на Земята, който да не е изпитал тези преживявания и да не си спомня с огромно благоговение, освен ако е твърде млад! Все пак ТОЧНО тези спомени са есенцията на нашето си битие, които остават ярък спомен и пример за нашето бъдеще, и отново ще търсим тези чувства да изригнат

отново и отново!” *

„Любов е да раздаваш душата си докрай и мигом да забравяш кому, какво си дал!!!” *

„Прекрасно, прекрасно наистина!” *

„ЛЮБОВ” от Надежда Захариева

„Любов е да помогнеш. Любов е да дадеш:

на гладния - надежда, на сития - копнеж,

на силния - неволя, на слабия - кураж ,

на веселия - милост, на тъжния - мираж,

на скромния - посока,

на алчния - сърце, на имащия - радост,

на можещия - цел,

на гордия - утеха, на плахия - мечта,

на властника - боязън, на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш

душата си без жал и мигом да забравяш кому, какво си дал.”


184 184

Влюбвай се, радвай се, живей..


Влюбвай се във всеки миг, и животът ще бъде влюбен в теб. Радвай се на всеки миг, и живота ще бъде радостен да го живееш. Празнувай всеки момент, и Вселената ще

празнува с теб твоя живот..


*

„Много вярно....:)))Понякога е трудно,но вярно!!!” *

„Ти си прекрасен Не-Ум”

***

Не отхвърляй Нищо по Пътя си. Повярвай ми – То обезателно ще ти послужи..

Приемане от Не-Ум на 14 септември 2011 г.

Това, което искате ще ви се случи, и онова, което не искате пак ще ви се случи. Простата истина е в осъзнаването на факта, че всичко, което ни се случва е за наше добро. Защото Вселената винаги работи за себе си, и ние сме малка част от нейният огромен организъм. А един организъм никога не отхвърля част от себе си, той винаги се грижи за нейното развитие. Така че вярвайте във всяко едно проявление в реалността си, както и да ви изглежда в момента – то е за ваше добро и осъзнавайки това, ще откриете и така мечтания покой. Коментарите..

*** „Аз съм любимото дете на вселената, и тя се грижи с обич за мен, сега и завинаги!!”

*

„Ние сме част от Божествен план, да позволим свободно да се прояви. Без привързаности към успехи и провали, с поглед ясен върху цялата картина, така е

толкова спокойно!” *

„Така е, Вселената не знае НЕ !”

***


185 185

Довери се на Божествената Воля, и съумявай да Я закаляваш всеки ден в себе си. Всичко, което изживяваш има много по-голям смисъл от този, който си способен да му придадеш, в момента на случването..

Нека бъде това, което е за мое добро.. от Не-Ум на 15 септември 2011 г.

Знаем, че в познатата Вселена, всичко съществува в ритъма на дуалността. Управлявани от съвършена интелигентност енергии, движещи се от едната полярност към другата противоположна, образуват триизмерната ни Вселена. Вселена, в която едното дава живот на другото. Където от смъртта се ражда живота, от тъмната материя се ражда светлата, от празнотата – пълнотата, или от небитието – битието. Докато единия поляритет е в проявление, другия стои пасивен скрит някъде в него. Докато нощта царува, деня се готви да я замени. Докато дъждът вали, слънцето чака да изгрее някъде зад облаците. Докато тъжим, радостта се развива, и чака да бъде проявена. Всичко се допълва като се взаимоподменя с изящна прецизност. Благодарение на този баланс, Вселената и всичко живо в нея, може да съществува. Не може да има само добро, трябва да има и нещо противоположно, което да придаде смисъл на това добро. Не може да познаваме само здравето, трябва да има нещо друго, което е дало смисъл на здравето. Но означава ли това, че тези противоположности винаги трябва да съществуват 50/50 в нас? Съвсем не. Има хора, които боледуват повече от други. За сметка на радостта на един, друг ще рони сълзи в същия момент. Докато ти създаваш добро, друг върши нещо зло. Разбирате ли, не е казано, че този вид баланс задължително трябва да се случи само във вашия живот или вашия организъм, като вие се опитвате целенасочено да го правите. Има по-висши сили, които се грижат за това. Земята може да поеме като по-висш организъм различен тип енергии, които не са успели да се балансират на по-долно ниво, и да ги регулира. Ако не може да се справи и тя, други сили ще го направят.


186 186

Идеята е, че ако се опитваме да правим само неща, които изразяват единия аспект на полярността, Вселената ще се погрижи за регулирането и постигането на нужния баланс за съществуване. Няма човек, който да избира съзнателно управлението на тези закономерности. Никой не си казва, днес ще правя добро, а утре малко зло. Ако имате сили да изпитвате само добрина, любов и благодарност, защо да не го правите? В същия момент някой изпитва противоположните чувства, и такива винаги ще има, но ако вие сте способни да изпитвате само положителни, негативните ще бъдат някъде другаде, в съвсем друга реалност от вашата. Както казах, Вселената ще се погрижи, и Тя вече се е погрижила в хода на самата еволюция. Има кой и какво да ни балансира, дали искаме или не, това винаги ще се случва в двуполюсната Вселена. Но тя винаги се грижи за себе си, за своите рожби, и за своето здраве и развитие. И е направила така, че човек да се сблъска със всичко противостоящо се, за да изгради в себе си някаква форма на достоен идеал. И в това търсене за самоусъвършенстване, Вселената си служи с най-различни похвати, за да ни помогне да се сдобием с тази мъдрост, в която съзнанието еволюира до следващото ниво на своето развитие. Когато казвам, че всичко, което ни се случва е за наше добро, означава, че това е пътят, по който сме избрали да вървим, и който ни обогатява по точния за нас начин. Как може да е другояче? Ако ние вършим неща, които ни унищожават, това само означава, че не знаем какво вършим, и как да го вършим, и че се налага час по-скоро да се пробудим, за да го променим. И всяка една ситуация е наш учител, тя умело ни подсказва как да постъпим, за да променим хода на съдбата си и така да намерим пътя, който ще ни отведе до целта. Просто трябва да имаме очи, за да го видим. За мен мантрата е: „Нека се случва това, което е за мое добро”. Посрещайки всичко с тази нагласа, човек започва да вижда и полезността от всичко, което му се случва. Отхвърляйки каквото и да било, той предизвиква същото събитие, понякога дори под същата форма, докато не преосмисли поведението си и не промени нещо в него, така че да види отново светлината. Разбира се, че всичко е за наше добро, дори и най-лошите неща си имат причина и сами по себе си са уроци, които трябва да научим, за да преодолеем. Никога не търсете логика в нещата, що се отнася до живота, защото Божествената логика изглежда нелогична за нашият ум. Доверието към Бог, е висше качество на Душата, и само такава Душа среща покоя, защото Тя знае, че всичко служи, за да ни даде опитност и да осмисли живота ни. Приемането, е отношение на доверие към Бог, към неговата интелигентност за това, което се случва в нашия живот. Всичко друго е плод на ума, и той съществува благодарение на същия закон – противоречието на истините. Сам по себе си, ума никога не е едностранчив, битката в него винаги е налице, и никога не е съгласен сам със себе си. Само дълбокото приемане на това, което представлява реалността може да ни даде разбирането за живота. Проблемът е, че човек не живее в реалността, той живее в ума, защото ако живееше в реалността, щеше да може да осъзнае как работи Вселената и да сключи последното споразумение със себе си, а то е именно приемането, или както се казва в библията „Волята Божия”. Аз използвам мантрата: „Нека става това, което е за мое добро, и да ми дава вярна насока по пътя”. И повярвайте ми, нещата се случват, защото нагласата е правилна. Така конфронтацията изчезва, и мислите на негативния ум, започват бавно да се изпаряват. Аз сключих това споразумение с Бог, доверих му се напълно. Бог не е личност, а сила, която всеки може да използва, за да направи живота си много по-добър, по-смислен и най-вече по-осъзнат. И това е цялата идея на Бог, да ни даде живот – живеем, за да се самоосъзнаваме. За край, открих една хубава притча, която добре илюстрира днешната тема, и която искам да споделя с вас. Благодаря, и нека това бъде за мое добро.


187 187

„Някога живял един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, да казва: “Това е добре!”. Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го пратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Хванали го канибали, вързали го и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто липсва нещо. Затова го отвързали и го пуснали да си върви. Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” – отговорил приятелят – “Това беше добре!”. “Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?” “Да, защото ако не бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!…” – бил неговият отговор.” Коментарите..

*** „Да се смириш и да приемеш нещата – това е добре!”

*

„Хубава притча ” *

„Когато поискаш нещо от Вселената, тя го изпълнява, кога - това е неин приоритет. По пътя на изпълнението,тя подрежда всичко както трябва, има и от „доброто“ и има

и от „лошото“. Така не се губи баланса. Ако нещо по Пътя не ти харесва, това са твои претенции.Ти си поискал крайния резултат.”

*

„Страхотна притча, много поучителна ! ВСЯКО ЗЛО ЗА ДОБРО ! Почувствах се добре след като я прочетох, защото напоследък ми се случват доста гадни неща, но сигурно

са за мое добро ! БЛАГОДАРЯ ТИ НЕ-УМ !”

***


188 188

Ти не си попаднал в Извора на Живота – ти си неделима част от самият Извор!

Изворът от Не-Ум на 16 септември 2011 г.

Защо хората живеят в умовете си, вместо в едно безгранично пространство от възможности каквото е Вселената? Ами много просто – чувстват се господари в собствената си мижава реалност. Изглежда тясно, но за сметка на това пък безопасно. Когато преповтаряш действията си, ставаш много по уверен в способностите си. Така работи ума, но в действителност опитност се трупа само чрез нови усещания, чрез нови преживявания. Затънал в собственото си блато от усещания човек, спира да трупа опитност, защото всичко там е едно и също. Изглежда сигурно, защото е предсказуемо. И така хората започват да живеят в умовете си, вместо в реалността. Вярват само на това, което се случва в техния свят, и отхвърлят онова, за което нямат никаква информация и аналогични за сравнение ситуации. Вярват, че техният свят е реалният свят, но всъщност не е. Как се излиза от този сън? Ами много лесно – тръгваш на лов за нови усещания. Започваш да се сблъскваш с истинската реалност, за която не си и предполагал, че съществува. Тогава започваш да излизаш от съня, и да опитваш от действителността. Срещаш се с нови хора, нови непредвидими досега ситуациии, изискващи различен творчески подход, носещи нови преживявания, нови гледни точки, нови вярвания.., така шаблона на ума започва да се топи. Но за всичко това, едно нещо е от особена важност. Нали знаете, към една истина винаги има прикрепени много истини. Та, важното нещо в случая е, самата нагласа на търсещия нови усещания човек. Той трябва да е готов за това, да го иска и да го е решил с последната клетка на своето тяло, точно като героинята от „Яж, моли се и обичай”. Само тогава трансформацията може да се случи. Всъщност всичко започва за един човек, когато има сили да се изправи срещу страховете си. Страховете не се преодоляват със смелост. Смелостта служи само за да направиш нужната първа крачка. Самите страхове се побеждават сами. Че какво да правят, когато ги срещнеш със самите тях? Ами просто се самоунищожават. И тогава удоволствието, екстаза, и най-вече любовта в човек може да се развива, и така реално той успява да отстрани онази черта на ума, която ражда страховете. И след като знаеш това, нещото, което можеш да направиш, е да не отлагаш повече. Излез от ума и влез в реалността. Лесно е – просто спри да тъпчеш по едни и същи пътеки. Огледай се за възможностите, и действай в момента в който съзреш такива. Дръж тази мисъл на челно място в ума си, и ще започнеш да забелязваш това, за което съм седнал да ти пиша в този момент. Защото за себе си аз го знам, и всеки ден се стремя да го прилагам, като използвам различни похвати за това. Веднъж изградени навици трудно се преодоляват, но това означва само, че когато създадем съвсем съзнателно нови такива, те могат да ни служат ползотворно много дълго време. Въпросът е в качеството на живот, до което ни извеждат самите навици, а не в самата им употреба. Качеството или полезността от действията ни, определят чувствата ни, а чувствата ни на свой ред, градят мислите ни. Значи формулата е: „Осъзнати действия = приятни усещания = светли мисли”. Прави това, от което се чувстваш добре. Което ти дава зрънце щастие, и те кара да се забравиш. Ако намираш повече неща сред които да се чувстваш добре, мислите ти ще започнат да изсветляват и очите, които виждат реалността да се отварят.


189 189

Днес почувствах в себе си една много специална искра, която роди това послание. Вярвам, че то идва в точния момент, и че ще накара нещо в теб да трепне, нещо като жив спомен у теб, зараждащо се от неизчерпаемия извор на мъдрост, доброта и любов който носим в себе си, и до който всеки търсещ, може да достигне. Нека отсега нататък, силна светлина да осветява пътя ти. Успех! Коментарите..

*** „Смелостта не е липса на страх. Смелостта е преодоляване на страха въпреки това.

Благодаря за материала … наистина навреме. <3” *

„Споделям го, за да може повече хора да го прочетат!!! Аз донякъде живея по този начин, уча се :)))”

*

„Благодаря, Не-Ум!”

***

Ние ставаме това, за което мислим и в което силно вярваме. И самите ние избираме, за какво да мислим и в какво да вярваме..

Всичко е в наши ръце от Не-Ум на 17 септември 2011 г.

Всеки има сила да променя живота си по всяко едно време. Това, в което вярва, ще се случва. Това, за което мисли, ще получава. Ако той гледа на себе си, като на успял човек, ще бъде. Ако вижда в себе си провален човек, ще стане. Добрата новина е, че ние можем да променяме хода на събитията в живота си по всяко едно време. Създадени сме с тази сила. Всичко онова, с което сме дарени от природата е напълно достатъчно, всеки да постигне това, което иска. Може да стане богат, ако го иска, може да бъде известен, ако му харесва, може да успее в каквото пожелае, стига наистина да желае това. Но целта, която иска да постигне, никога не бива да излиза от съзнанието му. Просто той трябва да вярва в справедливото съществуване на тази цел, и че нищо на света не може да го спре по пътя на нейното осъществяване. Този, който вярва в обстоятелствата, просто не може да види, че самият той е обстоятелствата. И ако иска да промени обстоятелствата, ще трябва да промени себе си. Или в няколко думи – всичко е в нашите собствени ръце.. Коментарите..

*** „Ти си проектант на собственият си живот!”

*

„"Не можеш да научиш човека на нищо. Можеш само да му помогнеш да го открие вътре в себе си". Галилео Галилей


190 190

А ти помагаш с лекота - публикациите ти са докосващи душата..... keep going :) ♥ :)” *

„На времето в киното преди филма имаше преглед. Сега се сещам,че бихме могли да го оприличим и по този начин.

Ако си си пожелал да гледаш филма, трябва да се примириш с прегледа преди това” *

О” Така е, всичко си има цена, която искаме или не – плащаме.”

***

Каквото и да ти се случва, знай, че дори само по себе си то не е това, което изглежда. Часовникът също сочи на едно и също място през деня и нощта, но ти не би могъл да знаеш, дали е ден или нощ, ако не погледнеш навън..

Всичко е ЕДНО от Не-Ум на 18 септември 2011 г. Може би това, което ви се случва в момента не е много хубаво. Но замислете се, че това може да е следствие на нещо, което сте направили в миналото, и сега плащете цената за него. Но може и това, което в момента ви се случва, да бъде причина за нещо хубаво, което ви очаква в близко бъдеще. Разбира се, вие не знаете това, защото още не се е случило, но проследявайки причинно-следствените връзки в живота си, бихте установили точно такава последователност. Хубавото е последвано от лошо, а лошото почти винаги става причина, за нещо много хубаво и съдържателно за вас. Всъщност, всичко е едновременно причина и следствие, и проницанието е в това, че в крайна сметка всичко в своята най-дълбока същност е едно и също, и само ни изглежда като различно и противоположно.. Коментарите..

*** „Ето един дзен коан: "Един ветровит ден двама монаси се препирали по въпроса защо

се вее знамето. Първият рекъл: - Аз твърдя, че се движи знамето,а не вятърът. Вторият възразил: - Аз съм на мнение,че се движи вятъра, а не знамето. Край тях

минал трети монах и казал: - Вятърът не се движи. Знамето не се движи. Мисълта ви се движи.”

*

О„Благодаря за дзен проникновенията!” *

„А аз се стремя да не слагам етикети, да не деля нещата на лоши и хубави, приятни и неприятни. Просто за момента ги приемам такива, каквито са. И съм в мир с всичко,

невероятно е! За съжаление, понякога забравям за това, но пък приятелите ми във ФБ ми го напомнят. Благодаря ти, Не-Ум!”


191 191

* О„Несравнимо удоволствие е да знаеш, че си помогнал на приятел!!! Благодаря и аз ♥”

*

„Действително драмата на живота се управлява от един космичен план, но човекът може да променя своята роля, като премести центъра на своето съзнание. Разглежда

ли самия себе си като "аз", той е свързан; осъзнае ли се като душа, той е свободен.”

***

Влез в Божественото Съзнание на Живота с помощта на Любовта. Открий неизчерпаемия поток от Любов в себе си и се потопи в него с цялото си

съзнание..

Потърси източника на живота


Във Вселената има няколко фундаментално важни закона, и един от тях е законът за Любовта. Какъв е този закон? Може би досега нито един физик не е успял да напише формула за него, но той е напълно реален и неговата значимост не е по-маловажна от този за гравитацията например. Ако скочиш от върха на някое дърво, ще полетиш надолу, никога нагоре – този факт доказва гравитацията. Защо съществуваме? Ако човек се ражда на този свят сам, научава се да живее и посреща всичко в живота, като добро и лошо, приемайки го за част от него и достига дълбока старост независимо от своите преживявания, като ги счита единствено за опитност – това показва силата на закона за Любовта. На английски език, този закон се нарича: “Natural self love”, или на български – Естествена Любов към Себето. Човек се заблуждава, че му липсва Любов, защото вярва, че за нейното проявление е нужен обект извън него. Но всъщност Любовта никога не е била извън него, и благодарение на нея той съществува без да осъзнава защо го прави. Любовта дава сила на човек да продължава и да подължава, преодолявайки всички трудности в живота си, и тази Любов винаги е насочена към самия него. Ако човек не спазва този закон, като мрази себе си, ненавижда себе си или обвинява себе си, той неминуемо се разболява и умира.


192 192

Затова закона за Любовта е толкова важен – защото благодарение на него ние успяваме да оползотворим цялата дадена ни енергия за един живот докрай. Който не спазва този закон, угасва бързо – точно като да опиташ да скочиш от върха на голямо дърво и да се надяваш да оцелееш. Любовта е вътре в нас, не чакайте да дойде някъде отвън, а я потърсете вътре в себе си. Това е силата, поради която живеете, ако не я чувствате значи се заблуждавате, че някой друг ще ви я даде. Любовта е дар от Бога. Всеки има изобилие от нея, и е длъжен да намери източника в себе си. Колкото по-бързо успеете да осъзнаете, че Любовта е вътре във вас, и че благодарение на нея съществувате, толкова по-скоро ще влезете и в Царството Божие, както го е казал Исус. Моята молба е, да потърсиш източника на Любов в себе си, защото само така, ще влезеш и в Божественото Съзнание на Живота. Коментарите..

*** “Това е началото, средата и края на мъдростта… Другото са методи за

постигането му. Продължавам да те чета Не-ум, защото мисля, че си постигнал това и говориш от свое име. Да си жив и здрав, и дай боже всекиму!”

*

О”Благодаря Говоря това, което минава през мен. Не говоря за личните ми

преживявания директно. Говоря за това, какво виждам като дълбок смисъл на това, което ми се случва и на практика описвам част от вътрешния си свят. Бъди жива и

здрава и ти, и както каза, нека бъде всекиму.. :)” *

„ "Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда;

любовта не се превъзнася; не се гордее;

не безобразничи; не търси своето;

не се дразни; не държи сметка за зло;

не се радва на неправдата; а се радва заедно с истината;

всичко премълчава; на всичко хваща вяра; на всичко се надява;

всичко търпи.

Любовта никога не отпада!"

Послание към коринтяните 13:4-8” *

„Любовта не е просто състояние, в което да гледаш на света през розови очила, а Божествен дар, който ни дава Сила да се борим и с несгодите в Живота!”

*


193 193

„Любовта е смислена, когато се споделя. Да, включително по банално житейския начин. Само, че когато знаеш къде е извора, Любовта в "банално житейския начин" има

друго разбиране и измерение.”

***

Колкото по-съзнателен ставаш, толкова по-независим ще бъдеш. Ти си пълният потенциал - всичко от което се нуждаеш вече съществува в теб.

Докосни се до еднополюсният източник от Не-Ум на 21 септември 2011 г. В този свят всичко е енергия, независмо от формата която е, или не е възприела тази енергия. Но тя е напълно реална и взаимодействията в света на фината енергия са в основата на това, какво е Вселената и как функционира Тя. Самите ние на най-фино ниво сме изградени от фини енергии и нашите нужди са продиктувани от набавянето на тези енергии. Основните енергии, от които се нуждаем са физични и психични. Храним се редовно, за да се сдобием с физична енергия. Понякога общуваме помежду си, за да се снабдим с психична. За нас остава очевидно приемането на физичната енергия, защото тя представлява комбинация от химични и биологични съединения, от които сме съставени и самите ние, на молекулярно и клетъчно ниво. Те вече са възприели някаква форма, която ние консумираме и познаваме като храна. Но психичната енергия, с която постоянно се зареждаме и от която несъмнено имаме огромна нужда, често остава неосъзната. Причината е ясна, тя няма физическа форма. Както всичко живо, което попада в хранителната верига следва законите на природата, така съществуват и сили, които управляват и разпределят количествата психична енергия между нуждаещите се. Психичната енергия е с изключително силно въздействие, най-вече върху хората. Телепатията е възможна благодарение на закон управляващ психичната енергия. Ако група хора концентрират една и съща мисъл в намерение, те несъмнено ще повлияят на обекта, върху когото желаят да въздействат. Правени са много експерименти във времето с цел, използване на психичната енергия. Без съмнение повечето са останали в тайна от масите, за да могат да бъдат управлявани и манипулирани, но това е друга тема, а и почти всеки знае за тъмните сили, които управляват хората на нашата планета. Тези, които се стремят да си набавят психична енергия от другите обикновено се стремят да бъдат център на внимание. Привлеченото внимание е изключително силно концентрирана енергия. Голям процент от тези хора правят това на подсъзнателно ниво, а други съзнават какво вършат и за мен именно те са опасните хора. Наричам ги „опасни”, защото се „хранят” за сметка на други и, че за тях това е сладка храна, от която трудно биха се отказали. Но аз силно вярвам, че всеки има достъп до Източника, от който може да се снабди с нужното количество енергия, за да се чувства достатъчно добре. И такъв човек е онзи, който е постигнал перманентно състояние на светли чувства и мисли. Щастлив съм, че 99 процента от коментарите и писмата, които получавам от вас са изпълнени с такива чувства и мисли, за което съм изключително благодарен. Но понякога получавам и коментари, съобщения или е-мейл-и, в които намерението на човека към мен е преднамерено, изпълнено с негативизъм и това много ясно прозира, но аз отвръщам, че просто не мога да приема тази енергия.


194 194

Чета внимателно, като заглушавам крясъка на егото, което винаги иска да се намеси, след което трансформирам остатъка от енергията в добри чувства и мисли. Така ги връщам обратно към човека, чието намерение първоначално е било недобронамерено. Защото единственото нещо, което има значение за мен е това, което остава вътре в мен под формата на чувства. Не мога да си позволя да чувствам обида, омраза, ненавист, и други негативни емоции, които притежават потенциала да породят в мен ниски вибрации, които съответно водят до болести, по простата причина, че осъзнавам себе си и обичам себе си. А когато човек е осъзнал това, той не може да изпитва негативни емоции към другите, защото знае, че така вреди най-вече на себе си. Човек достигнал до това разбиране, контролира полюса откъдето изтича цялата енергия. Едносполюсният източник е вътре в нас, ние можем да го създадем, защото притежаваме този потенциал. Много хора са го правили, и те са абсолютното доказателство за тази възможност заложена някъде в нас. Да бъдем добри, обичливи, праведни, състрадателни, радостни.., с няколко думи – винаги да сме на плюс. Защото винаги ще има минус, който да балансира планетата, това не е персонална задача за всеки един човек. Когато аз пиша, правя това с чувство за хармония, лекота, разбиране, любов, състрадателност.., влагам тази енергия в думите, които използвам за посланието си към вас. Знам колко важно е това. Не мога да пиша, ако не се чувствам добре, а аз пиша всеки ден, като осъзнавам силата на тази фина енергия, която се усеща на едно много деликатно ниво от възприемащия. Ако правех това със задни мисли и някакво недобронамерено чувство, също би се приело по характерния начин, в този случай четящия би усетил някаква тежест върху себе си, и това е предадения негативизъм посредством думите.

Трансформацията при всеки човек е индивидуална, но никога не е лека. Става дума за тази трансформация, която унищожава стария „Аз”, изгаря всички негативни чувства и мисли в него, и зарежда с Божествена Светлина съзнанието му. Тялото се „чисти“ по-бавно от ума, защото съзнанието на клетките е доста по-различно, но основното е човек да бъде постоянен в желанието си за промяна и да не се огъва под натиска на ума. Посланието ми днес, е да опиташ да откриеш еднополюсния източник в себе си. Там откъдето извира безпределно количество положителни чувства, мисли, усещания.. Така няма да се нуждаеш повече от енергията на другите и винаги ще се чувстваш добре. Да, много пъти връзката се губи, но когато човек веднъж се докосне, нужно е само постоянство и непрекъснат стремеж за придържане към полюса. Знам, че си усещал много пъти тази връзка и знам, че ще го направиш отново. Опитвай всеки ден, всеки час, всяка минута.., аз ще бъда с теб!


195 195


*** „Както винаги..прекрасно изказване и с много любов.. Поздравления!”

*

„Благодаря ти, Не-Ум! Много точно! Моите впечатления са, че някои хора просто нямат желание да потърсят този източник в себе си. Или не вярват, че го имат. Или

навика да получаваш от другите е много силен. Не знам. А може би, още не им е времето да го осъзнаят. Въпреки всичко, аз ги обичам.”

*

„Браво! Пожелавам ти да имаш ежедневното спокойствие и хармония в себе си за да напредваш с тези темпове.”

*

“Благодаря!!! Всички останали думи са излишни!!!”

*

“Прекрасен си, много си ми близък! Вървя към това осъзнаване от години и съм много доволна от резултатите :). Резултатът е Близост с Източника, любов, истина, радост, състрадателност. Егото замира, голямо удовлетворение. Нищо, че съм

доста странна за приятелите ми, но виждам как се възхищават на това което съм. Дано ги заразя, защото иначе на сила хубост не става, вече опитах. Благодаря ти,

давай все така приятелю - духовни!!!”

* „Изпращам ти и моята любов да я допълниш към твоята ♥”

*

“Всеки ден има моменти, когато губя „връзката“…. И ако знаеш колко много значи за мен:“Опитвай всеки ден, всеки час, всяка минута.., аз ще бъда с теб!“… Благодаря ти!”

*

“Аз открих тази връзка, и тя се нарича Любов. Понякога я губя, но знам къде е и бързо я възстановявам. Благодаря, че те има ! ♥”

*

“Винаги чета с интерес публикациите ти/много мислих за обръщението, не те познавам, но те чувствам като приятел/. Това е познанието, от което трябва да

тръгне всеки. Радвам се, че те има!” *

О” БЛАГОДАРЯ на всички!!! И аз ви обичам ♥ :)”


196 196

Разбери, че всичко, което виждаш отвън е отражение на вътрешното ти състояние. Променяй това, което става вътре в теб и ще забележиш, как отвън всичко започва да се променя според него..

Не търси Любов – създавай Любов! от Не-Ум на 22 септември 2011 г.

Помниш ли законът за Любовта? И успя ли да го разбереш?! Този закон гласи, че Любовта, която съществува в теб е единствената причина да живееш, въпреки всички трудности, които те връхлитат в живота. Въпреки многото моменти, в които си усещал, че ти липсва Любов. Но и тогава ти си продължавал, с надеждата да откриеш тази Любов, дори и да не си виждал друг смисъл в живота. А когато си изпитвал силна Любов си усещал, че точно това е неговият смисъл – да обичаш някого. Защото именно другия е пробуждал това усещане в теб. В тези моменти е лесно да припознаеш това усещане в себе си, но когато си тъжен и обезсърчен, не си го намирал, но точно Любовта те е крепяла духом, дори и да не си съзнавал това. Тя е била достатъчно жива в теб, за да те накара да продължиш. Любовта е силата, която ни води през неведомите пътища на живота, и само в нея може да се търсят причините за съществуването ни. И веднъж открил тази сила в себе си, човек започва да живее будно. Започва да осъзнава, че нищо не е извън него. Всички чувства, включително и Любовта се произвеждат в неговата малка фабрика за усещания. И там всички ресурси са неизчерпаеми, има предостатъчно за създаването на много Любов, радост, екстаз, благодат.., най-различни удоволствия. И тогава на човек му става ясно, че това отвън е просто отражение на това, което става вътре, а не обратното. Светът отвън е просто симулация на вътрешния ни свят. Защо тогава да търсиш Любовта отвън? Не търси нищо отвън а създавай вътре в себе си, и раздавай на воля на тези, които имат късмет да се докоснат до теб. Произвеждай и разпръсквай безспир! Тъгата ще дойде, но ти ще знаеш, че това е просто другата страна на Любовта. Да, изглежда много по-различно, но реално съставките са сходни. Само нещо в рецептата леко е объркано, може да си добавил малко повече от някоя съставка, но това е само за да намериш точните дозировки, които правят Любовта съвършена. Искам да разбереш, че всичко ни служи, само за да ни накара да ставаме по-добри, само за да ни помогне да се доусъвършенстваме.


197 197

Никога не се отчайвай, когато в теб се зараждат противоречиви чувства, просто знай, че тялото се балансира. Това е всичко. Но фабриката за усещания, винаги ще бъде под твоя опека, и ще чака да получи твоите нареждания. Ти си главният оператор и само ти решаваш какво да почувстваш, и какво да споделиш. И запомни, че колкото повече усещания от един характер създаваш, толкова повече живот ще се налага да им даваш. Ако създаваш Любов, ще имаш Любов. Ако създаваш гняв, ще срещаш гняв. Ако създаваш радост, ще откриваш такава, където и да отидеш. Такива са законите. Ние човеците, единствено можем да се учим и да изследваме възможностите, които ни е предоставила Вселената.

Затова се радвай на живота, създавай усещанията, които ти харесват и искаш да изпитваш. Подарявай на всеки срещнат, не се пести, това е неизчерпаемо – нима забрави, че фабриката е вътре в теб?! И това не е само метафора, а наистина е така. Може и да не знаеш, но това не е толкова важно. Аз ти казвам, че е така – не ми ли вярваш!? Аз те обичам, как бих могъл да те лъжа изобщо!? Обичам те, дори без да те познавам, защото така чувствам прилив на Любов и в себе си, а това е толкова красиво. Обичай се и ти, обичай и другите, отдай се на този кръговрат от неизчерпаема Любов. Светът е такъв какъвто си го създадеш, а не такъв, какъвто ти го представят. На сънуващите аз не вярвам, само на тези, които обичат мога да се доверя. Доверявам се и на теб, защото знам, че ако четеш това, значи обичаш. Не си мисли, че не си сигурен в това. Просто затвори очи, и потърси с вътрешния си поглед фабриката за усещания в себе си. Знам, че ще я намериш, дори и да не успееш от първия път, озарението ще дойде, ако продължиш да търсиш. А аз ще продължа да те насърчавам. Защо ли? Много просто! Защото те обичам!!!


*** „Подарявай на всеки срещнат, не се пести...”

*

„Да, Вселенски закон - каквото излъчваш, това привличаш. Нека е Любов :)” *

„Работя денонощно в тази фабрика. :) ... Защо ли? ... Защото те обичам (hug) ♥” *

„Ако създаваш Любов, ще имаш Любов!!!” *

„Прекрасно е!!!” *

Благодаря за всички споделяния и мъдри мисли - изключително вдъхновяващи са !

***


198 198

Ние се превръщаме в това, което мислим. Никой не може да определя вместо нас, какви сме ние – това е наша функция. Този, който не забелязва това, много трудно ще намери, и своето място в света..

Ние сме това, което мислим за себе си от Не-Ум на 27 септември 2011 г. През годините, в които наблюдавам хората и самия себе си, забелязах, че никой не се притеснява от нещата, които е вършил в миналото. Не и от самите си действия. Стореното – сторено, но не така стоят нещата за изказаното.. В този смисъл, по-скоро хората ги плаши мисълта от това, не какво са извършили, а какво са твърдяли за себе си. Това, което са говорили за себе си, и което са опитвали да внушат на другите – ето, това съм аз! Тук важи и старата поговорка: „Голям камък хвърли, голяма дума не казвай”. И става така, че хората непрекъснато се променят и когато срещнат стар познайник на тяхното вече неактуално „Аз”, започват да се чудят как трябва да се държат. И тогава правят избор – или представят новото „Аз”, или оставят вече затвърденото впечатление от старото. Всичко зависи от това, дали старият образ е бил задоволителен. Ако ли не, опитват да налагат новият все още непознат и с текуща възможност за „подобрение” образ. Всичко е въпрос на преценка, дали може да се „вярва” на въпросния човек. Но самата истина е, че това, което вярваме, че другите мислят за нас, се ражда в собствената ни глава – и много често си остава само там. Ние решаваме, какво другите мислят за нас – просто го правим вместо тях, като вярваме, че това е и тяхната истина. Но това не е така. Ние сами определяме какво другите мислят за нас, но обикновено те мислят съвсем друго нещо. А това, което мислим за себе си, определя и онова, което представяме на другите, и затова изглежда, че те го правят вместо нас. Но това е просто илюзия, измама на „огледалото”, което представляват другите за нас, когато искаме да се огледаме в тях. Затова Учителите ни учат да се придържаме към едно перманентно „Аз”. Това, което искаме да бъдем, и от което се чувстваме автентични и достатъчно добри. Тогава, човек започва да разбира, че мнението на другите не започва от тях, а от самия него. В този случай, другите служат само за да ни покажат, какво мислим самите ние за себе си. Или казано иначе – тяхното мнение е просто един резултат от нашето собствено виждане, за самите нас.. Коментарите..

*** „"Реагирай интелигентно, дори когато не се държат интелигентно с теб" Лао-дзъ”

***


199 199

Позволи ми да ти споделя, как можеш да видиш..

Красотата на живота от Не-Ум на 27 септември 2011 г.

Красотата на живота не е просто да наблюдаваш отстрани. Можеш да забелязваш

невероятни неща около себе си, но само твоето участието е способно, да даде живот и на

теб в тях. Животът е красив, когато дадеш воля на чувствата и емоциите си, да намират

път към „белият” свят; Когато чувствата и мислите ти опиянени от своята чистота

започнат да стават съзидателни, и ти съвсем съзнателно да ги насочваш; Когато връзката

между твоята и Божествената същност, се слеят в едно цяло – тогава можем да наречем

живота – Живот.


***

„Да, напълно съм съгласна!”

***

Вселената е милостива


Никога не съжалявай, за пропусната възможност. Вселената е милостива и винаги ще ти предложи втори шанс.

Не е страшно, че не си взел „изпита“.

По-страшното е, ако не си успял да усвоиш урока..


200 200


*** „Както не е страшно да не вземеш "изпита" от първия път, така и не е страшно да не

вземеш урока от първия път... Едно е сигурно, че докато не го направиш, изпити винаги ще има...”

*

„Не само това, много от нас не вземат на сериозно нито уроците, нито изпитите и просто се забавляват! Обаче всеки си го чака ненаученото... Няма измъкване ”

*

„Велената винаги дава шанс за "поправителен" :)”

***

Състраданието е пътят, към универсалното разбиране за принципите на живота. Никой не е разбрал какво е състрадание, преди да е успял да усети енергията, която се връща към него от вълната, създадена от силата на състраданието..

Състраданието


Величието на състраданието се крие в осъзнаването на фактът, че всеки един човек прави и дава най-доброто от себе си, в рамките на своите настоящи способности и разбирания. Осъзнавайки това, човек не може да изпитва повече осъдително чувство, към другите хора. Защото разбира, че самият той не е толкова добър, колкото му се иска. Чувството за състрадание се корени, в способността на човек да се научи да изпитва такова, към самия себе си – само тогава той е способен да го направи и към някой друг. Когато възприеме светът за едно място, в което всички са дошли да се учат; и като такова, където не съществуват грешки, а само ситуации, в които всичко и всеки са просто учители – може да премине в света на състраданието.


201 201

Там съществува само покой и дълбоко смирение за това, което е; за това, което се случва сега, което ще се случи в бъдеще, или се е случило някога преди. Да простиш на другите и на себе си; да се смириш пред другите и пред себе си – това е състрадание. Коментарите..

*** „Прекрасно е! Благодаря!”

*

„Благодаря, така е..!”

*

„Вселената е един прекрасен "университет" с прекрасни "преподаватели" ... Уча се, и

съм прилежна "ученичка" ... ако някой не се е "записал" ... препоръчвам Ви го много

горещо :)”

*

„Състраданието не вижда грешките на другите. То не вижда слабостите на хората.

То не прави никакви различия между добри и лоши хора. Състраданието не може да

поставя граници между две страни, две вери и две религии. Състраданието няма его и

съответно няма страх, въжделения или страсти. Състраданието просто прощава и

забравя. Състраданието прилича на проход. Всичко преминава през него. Нищо не се

задържа там. Състраданието е любов, изразена в цялата и пълнота.”

***

Направи от знанието – мъдрост


Да натрупаш познание и след това да го изоставиш ставайки отново „невежа“ – се нарича

МЪДРОСТ. А да си останеш НЕВЕЖА без никакъв стремеж към познание – наричаме ГЛУПОСТ.


202 202


*** „Колкото повече научавам, толкова повече разбирам колко съм НЕВЕЖА :)”

*

„Защо ли толкова много ме разсмя тази очевидна истина?! Благодаря, Не-Ум” *

„Е, това е страхотно! Много ми хареса! :)” *

„Ценен съвет! В ума ни има много стари и ненужни неща, които ни пречат. Хубаво е да можем да ги изхвърлим, преди да продължим напред ;)”

*

„"Който трупа познание, трупа тъга". Сократ Колкото повече човек научава, толкова повече разбира, че не знае. Знанието е като

кръг, а незнанието е около него и колкото повече се увеличава знанието, толкова повече се увеличава и незнанието.

"... защото, голяма мъдрост - голямо страдание, и който трупа познание, трупа тъга". из СВЕЩЕНО ПИСАНИЕ - издание на Светия Синод на Българската църква”

***

Ние винаги се опитваме да открием щастието отвън, но един ден разбираме,

че това е изцяло вътрешна работа. Ако все още денят за вас не е дошъл, то

тогава..

Искам да ви разкажа една история.. от Не-Ум на 30 септември 2011 г.

.., за едно много красиво момиче. То имало късмет, да се роди в богато и образовано благородническо семейство. През годините в които растялo, младoтo момиче получавало всичко от което се нуждае – подаръци за всеки рожден ден, мили думи всяка сутрин и всяка вечер от своите родители, прислуги които се грижили непрекъснато за нея.. Те много я обичали, но една тревога тегнела над тях – младата девойка растяла все по-бързо и идвал моментът, в който тя трябвало да намери мъж с който да създадат собствено семейство. Толкова загрижени били за това, че изобщо не се досетили, самата тя какво мисли по този въпрос, защото традицията повелявала, мъжът също да бъде богат образован и по възможност също от благородническо семейство. Вече порасналото момиче, започнало да се оглежда за бъдещия избраник. Много младежи също проявявали интерес към нейната особа, тъй като тя била много красива, а семейството и доста влиятелно и богато.


203 203

Минали години в търсене на перфектния мъж. Родителите й постоянно канели красиви и богати млади мъже, да се запознаят на вечеря с нея и цялото семейство в изисканата си резиденция. Но тя не проявявала интерес към нито един от тях. Те били богати и известни, но тя силно вярвала в любовта от пръв поглед. Накрая родителите й склонили, тя сама да избере човека, с когото иска да бъде, но държали поне да бъде богат и образован. И така един ден съдбата се й се усмихнала – срещнала човек, в който се влюбила в мига в който го видяла! Той също останал пленен от нейната красота и излъчване. Но имало един проблем – не бил нито богат, нито образован. След няколко дни на непринудена любовна игра, тя му споделила тревожната новина. Той казал: „Всичко, ще бъде наред”. Разбира се момичето се доверило, защото този младеж бил много магнетичен и всичко което кажел било обвито в загадъчност и респектирало със страхотна дълбочина – сякаш притежавал най-голямото богатство на света, а не личало да има някакво имане. Така тя споделила на своите родители добрата новина, и те й казали: ”Покани избраника си на вечеря, желаем да се запознаем с него”.

Така дошъл моментът на уречената вечер, за запознанство на кандидат зета със семейството на красивата девойка. Запознали се те и седнали на масата. Бащата гледал с подозрителен поглед към младия човек, защото дъщеря му казала, че момчето е много богато – както то й заръчало да направи – но той не виждал да изглежда богат, нито пък да притежава благороднически маниери. Говорели си общи работи на вечеря, момчето било интелигентно, но определено не изглеждало да е заможно, още по-малко от семейство на благородници, но притежавало някакво обаяние, което било необяснимо за родителите на щастливото момиче. Баща й не успял да се стърпи и в един момент започнал да задава по-директни въпроси, целящи конкретни отговори:

- Разбрах, че си богат човек, но не разбрах как си спечелил богатствата си? Младежът се усмихнал широко и отвърнал:

- Цялото богатство, което притежавам съм натрупал благодарение на своята честност и доброта.

Сега благородника бил още по озадачен. Как се трупа богатство, ако си честен и откровен? Но той бил достатъчно умен. Попитал:

- И какви богатства натрупа докато се отнасяше честно и добронамерено към своите дела?

- С моята честност, аз успях да прогоня лъжите от живота си. А с добротата която дарявах навсякъде по пътя си, разбрах какво значи състрадание – защото виждах как почти никой не е способен да я приеме, а това е голямо страдание за тези хора – бил неговият отговор.

Сега бащата се озовал в голяма дилема! Какво да направи!? Този млад мъж бил много мъдър за възрастта си, и усещал, че дъщеря му може да се омъжи за неправилния според него човек.

Затова решил да предприеме дързък ход.. Казал:

- Тогава искам да знам, кое е твоето най-голямо богатство?


204 204

Но сега младежът обърнал нещата, и рекъл:

- Не! Сега вие ми кажете нещо. Аз знам, че вие сте много богати хора, имате много земи, живеете в огромни палати – разтворил широко ръце той, показвайки обширната трапезария – но искам да ми кажете, кое е най-голямото богатство, което притежавате и което не може никога да загубите? – Бащата бил смаян, не знаел какво да отговори, защото никога досега не си бил задавал този въпрос. – Най-голямото богатство, което имам – продължил младият мъж – и към което всеки човек трябва да се стреми в живота си, не е въплътено в материалния свят който ни заобикаля. То е тук вътре – посочил към гърдите си той – то е нашето щастливо сърце, което познава истинските добродетели. Човек е богат, не когато притежава нещо във форма, а когато е намерил пътя към своето сърце. Само тогава той става способен да живее щастливо, в радост и тъга, в болка и удоволствие. Истинското щастие е ценно, само когато можеш да го споделиш – това е богатия човек, той умее да раздава себе си, така че никога да не може да се изчерпи. Ако вие с вашето богатство излезете на улицата, ще го раздадете за един ден, а аз раздавам моето богатство цял живот, но то никога няма да свърши.

Момичето станало и се хвърлило в обятията на младежа. Родителите й, не можели да направят абсолютно нищо, а и вече не искали да се противят, защото това бил най-ценният урок, който някога били получавали, и то от един „беден” човек. Младите хора заживели заедно за дълги времена, с изпълнените си от щастие сърца!


*** „”Най-ценните неща в живота не се измерват в парично изражение. Истински важните неща, които не са къщи и земи, акции и облигации, автомобили и недвижими имоти, са приятелства, истини, доверие, съпричастност, милосърдие, любов и вяра.“ Бертранд

Ръсел” *

“"Най-скъпите, най-ценните неща, които притежаваш, и най-голямата ти сила са невидими и недоловими. Никой не може да ти ги отнеме. Ти и само ти, можеш да ги

дадеш. А в замяна ще получиш цяло богатство." У. Стоун” *

О„Има много пътища, които могат да те отведат до щастието, но те служат само за да разбереш, че щастието е самият път..:)”

*

„Прекрасно!!!”

***


205 205

Не харесваш поезията?! Значи, просто се нуждаеш от смяна на очилата!!!

За денят на поезията

от Не-Ум на 01 октомври 2011 г.

Тази сутрин станах и видях,

че ден на поезията бил и осъзнах,

че някой някога решил е да го нарече -

на тези хора с надарени умове,

които казват истини по начин тъй красив,

като заобикалят Аз-а горделив.

Нека дар да им е този ден,

на ПОЕТИТЕ,

които трансформират нещо в мен,

когато сядам да чета,

техните дълбоко вникващи в Душата ми слова!


206 206


*** „Честит празник и на теб, Не-ум!”

*

“Слънчеви поздрави за празника, Не-ум!” *

“Честит празник! :) Да ви се връща :)” *

„Поздравявам всички поетични Души и се чуствам поздравена:)!!!” *

“Хайде всеки да напише по едно лирично излияние :)”

* О”Супер идея! Всички сме родени с еднакви творчески възможности! Всичко останало е

въпрос на самоосъзнаване, за Божествения потенциал, който носим в себе си. Човек трябва да е смел, и да не се страхува да търси, да открива, и да изразява

вътрешните си пориви посредством творчеството!”

***

Доверието е нещо много естествено в човешката природа. Само погледни

детето, то винаги е готово да се довери. Изглежда ти наивно, но не ти, а

твоят ум го прави да изглежда така..

За доверието от Не-Ум на 02 октомври 2011 г.

За мен самата дума доверие, има много дълбок смисъл. Повечето хора бъркат доверието с обещанието. И то не толкова с обещанието, което им е дал другия, а със споразумението, което сключват със самите себе си – какво оправдава тяхното доверие и какво излиза извън него. Но доверието не е обещание, то е един начин да кажеш на другия: „Прави каквото искаш, това е твой избор, и последствията винаги ще са зависими от този избор.“ Да се довериш, не означава да осъдиш другия за това, което си сложил в собствената си „рамка“ – да принудиш някой да спазва твои виждания за него. Доверието е подход, в който ти даваш свобода на другия да избира, а не нещо, с което да го накараш да се обрече към теб завинаги. В този смисъл, любовта е висша форма на доверие и обратното. Чрез подобна философия за доверието към другия, ще можеш да се освободиш завинаги от страданието, защото представата, която си изградил в ума си относно лъжата и предателството ще бъде разрушена. С такъв начин на мислене, човек придобива обективна преценка за нещата, защото не се чувства обвързан с нечие решение – осъзнава, че то си е негово и следва да се отнася само до него.


207 207

И тогава любовта между двама души става възможна – тогава взаимоотношенията стават естествени и откровени и доверието се превръща в това, в което действително е.. Коментарите..

*** „ ...да дадеш свобода на избор на другия, с убеждението че той е най-добрия за него

самия...без рамки,без ограничения и без анализи...:))” *

„Определено ми харесва и е точно разгледано, относно разрушаващото чувство на вина, което е безкрайно излишно и не води до позитивизъм, било то към себе си или

към партнъора. Благодаря и до нови срещи.” *

„Доверието е всичко!”

***

Любовта е като силен огън, изпепеляващ всичко до основи.

Ако не си подготвен да гориш в него, и твоите основи, ще бъдат изпепелени..

Огънят на любовта


Когато човек изпитва любов към някой друг, е много важно да разбере, че чувството любов е вече вътре в него, то не е някъде извън него, не се намира някъде в пространството, или в някой друг. В другия има друго чувство, което той също може да нарече любов, но ще се отнася до него, до собственото му разбиране.


208 208

И осъзнавайки всичко това, всеки трябва да се научи как да владее тази енергия, за да я насочи към себе си; да започне да живее в нея, и тогава чудото се случва – той започва да излъчва любов, навсякъде където иде, към всекиго когото срещне; започва да заразява с любов, а не да страда от любов – защо другия го няма, защо си е тръгнал – изчезва усещането за предателство. Когато наистина овладееш тази силна енергия става така, че любовта вече не е насочена към определен човек, а към всичко и към всеки – течеш от любов, вече ти самия си любов и това не се дължи на някой друг, защото другия няма представа за това, какво точно чувстваш ти – как може той да ти дава всичко тогава? Само изглежда че е така, защото той е бил искрата, която е запалила огъня в теб – бил е само провокатор. И всеки осъзнаващ човек трябва да се чувства благодарен, че този някой е запалил огъня на любовта в него, а не да го съди, че си е тръгнал, ако е направил това. Той може би вече е свършил своята работа, защо ти е да стои вечно до теб, ако е изпълнил своята мисия? Затова в живота става така, че когато двама души са влюбени и не се отделят един от друг в началото, не след дълго цялата магия започва да изчезва. Точно както да накладиш огън – ако слагаш разумно дърветата едно върху друго, огънят ще гори по-дълго време, но ако постоянно слагаш и слагаш дърва в него, той прави все по-голям пламък, но не след дълго се обръщаш и виждаш, че дървата са свършили – сега няма какво да гориш. Това се получава и със страстната любов. Когато двама души са се вкопчили един в друг те се вманиачават, консумират се скоростно и всичко бързо се изчерпва. В началото се зареждат един друг, но в един момент започват да се изтощават – енергията се обръща. И тогава или се разделят или приемат другия за даденост и започват да живеят така, сякаш той не съществува пълноценно, сякаш е някаква саксия. От време на време поливаш цветето, даряваш го с малко светлина и това му е достатъчно. Ако харесваш кактуси – още по-добре, иска се по-малко грижи. Това става и с бързо изконсумираната любов. Затова е важно да се разбере, че истинската любов е независима – тя съществува благодарение на нашата собствена способност да я създаваме в себе си. И когато осъзнаем този факт, се научаваме и как да я поддържаме жива в себе си напълно безусловно. Защото не е нужно да я търсим в някой друг, а по-скоро да се научим как да я споделяме безметежно на другите, и така, да й даваме възможност да съществува в самите нас.. Коментарите..

*** „Красота!”

*

„Колко вярно..” *

„Колкото повече любов даваш, толкова повече и ти получаваш … Каквото дадеш, ти се връща умножено ♥”

*

О” Колкото заслужаваш, толкова и ще получаваш; Колкото отдаваш, значи с толкова разполагаш..”


209 209

Приеми себе си, за малка, но конструктивна частица от големия пъзел на сътворението. Знай, че ти си важен, но не като личност, а като нещо отвъд формата, и субективното познание, владеещо ума ти..

Потокът на знанието от Не-Ум на 05 октомври 2011 г.

Човек приема за реалност и истина това, което наблюдава през субективния поглед на житейския си мироглед. Но на една планета, съществувала вече милиарди години, и приютявала същества, които не бихме могли, дори да си представим каква култура са имали, изглежда доста налудничево да мислим, че действително реалността и истината за нея, се свеждат до един или няколко милиарда еднотипни умствени схващания. Може би всеки човек представлява едно малко поточе от знание, което се е устремило към големия океан на познанието, но неговият път преминава през безкрайно много метаморфози и състояния преди да се слее с него. И когато той успее да осъзнае и приеме себе си, като изключително малка, но неотменима част от големия пъзел на Живота, ще може да влезе и в Неговото Царство. Коментарите..

*** „Много интересна асоциация … много ми хареса ♥

Лек път от изворчето към големия океан” *

О” Прекрасно Защото океанът, зове всяко изворче, да се слее с него..”

***

Чуй тихия шепот на сърцето си. Думите могат да ти помогнат, но едва, когато си наясно с усещането, идващо от сърцето ти..

Слушай сърцето си от Не-Ум на 09 октомври 2011 г. Опитай да слушаш повече сърцето си. Знай, че то никога няма да те подведе. Защото Бог ти изпраща послания, които възприемаш чрез него – а Той никога не греши. Но винаги помни, че болката и удоволствието, радостта и тъгата, и другите аспекти, които може би смяташ за независими, всъщност са две страни на едно и също нещо. Затова не осъждай това, което ти се случва в момента, защото някъде там, в своята дълбочина, се развива неговата противоположност. Не се заслепявай от удоволствието, защото после няма да си способен да приемеш и болката; не “умирай” в тъгата, защото в нея се заражда радостта.


210 210

Може и да не разбираш как точно става това, но Бог не изисква винаги да знаеш. За Него има значение, само развитието на Духовното същество в теб. А тук на земята, То се развива само, когато изпитва всички страни на дуалността. Така че приемай всичко с благодарност – каквото и да е то – защото много често излиза, че нищо не е такова, каквото ни изглежда първоначално..


*** „Изживявам живота си - и радостта и болката и всички други контрасти и не се

отъждествявам с тях, защото тече ... всичко тече ...” *

„Благодаря, Господи, защото от всичко, що си ми отредил, ставам по-зряла и по-силна!”

***

Насочи ума си върху конкретна цел; Работи неуморно по пътя към нейното осъществяване; Съумявай да прескачаш всяко едно препятствие.

Пътят на успеха от Не-Ум на 10 октомври 2011 г. Всички хора, които са постигнали траен успех в живота си твърдят, че за да направи човек това, без съмнение, първото нещо от което се нуждае е идентифицирането на кристално ясна цел. След като това се случи, той трябва да работи абсолютно целенасочено и стремглаво всеки ден, по пътя към нейното осъществяване. И колкото по-големи трудности среща, толкова по-големи успехи ще жъне. Как разбираме, че една трудност е прекалено голяма за нас? Ако сме способни да видим и осмислим препятствието застанало на пътя ни, значи то не е толкова голямо, че да не можем да го прескочим. Защото Бог никога не ни изпраща трудност, която сме неспособни да преодолеем.


211 211

Ако това се счита за Божествен закон, означава, че никой и нищо не би могло да ни спре по пътя към успешното реализиране на нашата свещена цел. Значи: първото нещо, към постигане на щастие чрез успеха, е да установиш справедлива според собствените си виждания цел. Второ: да работиш неуморно, за нейното осъществяване. И трето: да съумяваш да прескачаш всеки голям камък, който застане на пътя ти. Коментарите..

*** „Направиш ли го, твоята жизнена енергия постепенно ще се материализира, за твое

благо и за благото на другите. Благодаря за статията, тя е чудесно напомняне.”

*

” Това си е самата истина, само в три стъпки!” *

„Принципа на трите Р-та: Разбирам, Разтърсвам, Разрешавам :)” *

„Не можеш да знаеш какво искаш, ако не знаеш кой си ... Препятствията, са онези плашещи неща, които се изпречват на пътя ти, когато

отместиш поглед от целта ... Лек и безпрепятствен полет, по пътя към целта (Y)”

*

„Напред,напред и нагоре!!! Защото Бог никога не ни изпраща трудност, която сме неспособни да преодолеем!!!”

*

„За всеки НЕ-УМ целта е постигната още СЕГА! Практически тя не съществува освен само ФОРМА-лно. Не-Ум ти си! :)))”

***

Радвай се на всичко в живота, защото то не е посотоянна величина. Постоянството се крие в кръговрата и баланса, но той е толкова сложен и фин, че ти не си способен да го управляваш. Единственото, което можеш да правиш, е да осъзнаваш и да се наслаждаваш..

Кръговрата на Живота от Не-Ум на 11 октомври 2011 г. Във своята най-дълбока същност всичко е едно и също, защото е подложено на един закон, и това е кръговратът. И най-големите ни постижения са последвани от провали. И най-голямата ни радост, след време ни кара да тъжим. И най-голямата ни любов, може да ни накара да страдаме. Така че каквото и да ти се случва, знай, че дори само по себе си, то не е това, което изглежда.


212 212

Часовникът също сочи на едно и също място през деня и нощта, но ти не би могъл да разбереш, дали е ден или нощ, ако преди това не погледнеш навън. Затова бъди сигурен, че всяко проявление в живота ти, неминуемо ще бъде последвано от своята допълваща и осмисляща противоположност. Ако искаш да изпитваш силно едното, ще се наложи да изпиташ със същата сила и другото – това е вследствие на един друг закон. Но изборът, дали да бъдеш краен или умерен в своите усещания е единствено твой. Така или иначе цената ще бъде платена, защото кръговрата го изисква. Коментарите..

*** „Много е трудно за осъзнаване и разбиране, но е така..”

*

„Нищо не е такова каквото изглежда, всичко има смисъла който ти му предадеш.Ти си тук да предаваш смисъл на живота, какво по-смислено предназначение би заслужил.Та

ти си самия живот!” *

” Ние сме частици покой приведени в движение. Движение, дължащо се на танцуващото равновесие, препускащо непрекъснато мeжду противоположностите.

Без него животът (такъв, какъвто го познаваме) би бил невъзможен. Освен това именно тази дуалност, изразяваща се в излизането ни от едно състояние и

навлизането ни в неговата противоположност, осигурява нашето усещане, че сме живи. Друг е въпросът кое как възприемаме, понеже те са едно, а разликата е

единствено в нашето възприятие. Обратното пък – преминаването от движение в покой, е постигане на……..(оставям го празно, защото всеки го нарича по различен начин). Може би и това е целта – от

покоя , преминавайки през движението да достигнем отново до покоя, за да се затвори цикълът ……………. Кой да ти каже?……..

Поздрави! Блогът ми допадна много!”

***

Бъди такъв, какъвто искаш да бъдеш – това е твой личен избор. Не слушай другите, защото те могат да ти предложат, само своята изпитана истина, и това е тяхната лична история – ти имаш друга.. СЛЕДВАЙ Я..

Какво да правим с времето си – изборът е наш от Не-Ум на 11 октомври 2011 г. Нека да приемем времето за константа, където на всички нас се полагат приблизително еднакъв брой часове жизнена енергия и ние разполагаме съзнателно с нея. Избираме какви да бъдем, защото Бог ни е дал нещо, с което ние можем да се идентифицираме. Изграждаме една личност, която отговаря на нашата представа за света, и ние създаваме около себе си информационен кръг от енергия, която наричаме обстоятелства. Следователно всичко, което наблюдаваме в живота си и понякога отричаме и не харесваме произлиза от нашата лична визия за нещата.


213 213

Обикновено избираме измежду два кръга от възможни начини, за създаване на обстоятелства. От една страна можем да изберем светът на конформизмът, и да правим това, което всички други правят. Един вид, да избереш: „Нещата стават по този начин”, или – предпочитам сигурността. От друга страна можем да се насочим към творческият човек в себе си, и да прекарваме времето си в един много по-различен, по-цветен, но и доста по-несигурен свят. Да, може да „изкараш“ от себе си невероятно красиви творения, да приложиш страхотни умения в изкуството, но в свят контролиран от конформизмът, няма гаранции за нищо извън: „Нещата стават по този начин”. Тогава какво да правим? И кой свят да изберем..? Светът на сляпата сигурност – или щастлив, но „беден” живот? Много хора не са откривали щастието, докато са имали пари, и са го намирали във времена на нищета, в процес на духовно усъвършенстване. Други пък са правили своите открития именно по пътя, в покоряване на материята, като са работили почти денонощно, и са се издигали нагоре по лъкатушещата стълбица на йерархията в бизнеса, чрез личността. И въпросът не е, как ще го направиш да изглежда накрая, а какво ще изпитваш по време на самото създаване. Това е смисълът, който предаваш на живота, чрез своята способност да определяш нещата. Творческият човек, може да „вижда” невъобразимо вълшебни нюанси в живота си, и вечер да се прибере в малката си спретната и одухотворена къщичка широко усмихнат. Докато човекът на личността опитва да изпита блаженството от уюта, който създава около себе си наслаждавайки му се, но вечно устремен да го преследва и задържа. И в крайна сметка всичко е въпрос на осъзнаване, възприемане, и начин на мислене. На практика изборът винаги е наш, и той не е просто необходим – той е неизбежен. Коментарите..

*** “"Най-важното е не всеобхватното знание, а всеобхватната способност за

разбиране". Демокрит” *

“„Тръгнали“ да търсим щастието, забравяме да се радваме на малките неща по пътя към „върха“, а то … ЩАСТИЕТО, не е крайна цел, то е начин на пътуване.

Избираме да бъдем успели, защото смятаме, че това ще ни направи щастливи … Избираме да бъдем богати, защото смятаме, че и това е ключът към щастието …

Но какво се оказва на практика? … Кой избира как да изживеем живота си и да оползотворим времето си? ... Аз-а или

Егото? Жалко е, че когато го разберем ... е късно. ... А може би пък така е нужно? ...”

*

Щастието е усещането, да си в хармония със себе си и света около теб, и в днешния свят, когато е почти невъзможно да избереш, дали да си конформист или духовен човек, мисля, че най-доброто е средният път – да си материалист, конформист с

творчески дух, сърце и душа!!! *


214 214

„Винаги ми се е струвало твърде странно, когато чета коментари под постовете на Не-Ум да виждам цитати от съответния текст, вместо собствено мнение, но ето,

че и аз ще си позволя тази странност да посоча цитата, който за мен е важен и подкрепя моето виждане, че: “ въпросът не е как ще го направиш да изглежда накрая, а какво ще изпитваш по време на самото създаване“. И понеже, често ми се е случвало да чувам “ Как намираш време да се занимаваш с това ?“ , мога да кажа, че вече съм си

изградила липса на отношение към този израз, защото всеки има избор как да „разпределя и използва“ времето си, дотолкова, доколкото разполага с него. И със

сигурност ще потвърдя от себе си, че във “ времето“ в което се отдавам на своето хоби аз неусетно се намирам на „друго място“ и когато се „върна“ от там и

резултатът ме кара да се усмихвам, значи съм преживяла едни безценни, вълшебни мигове, които не могат да се опишат така, че да дадат отговор на въпроса „Как намираш време?“. Те тези мигове трябва да се преживеят! То е като медитация!”

***

Мъдростта, не е скрито знание. Мъдростта е тук и сега, и когато си готов да се слееш с нея, очите ти също, ще бъдат готови да видят Истината..

Истината се крие в мъдростта


Пътят към щастието всъщност е пътят на мъдростта. Мъдростта е умението да виждаш това, което е, а не това, което ти се иска да бъде. Да виждаш дълбоката същност на нещата и, че живота е непостоянен и нашето участие в него е временно. Мъдростта те отделя от субективната гледна точка на Аз, и те отвежда в обективната реалност, където не важния си ти, а цялото – защото, кой съм аз? Казваме „моят ум”, „моята душа”, „моето тяло”… Ако ние не сме душа, не сме тяло, не сме и ум, понеже всичките ги назоваваме като „моите“, тогава кой казва това?


215 215

Този мислещият Аз, който казва моите душа, тяло, и ум очевидно е нещо ефимерно, т.е. – временно. Това, към което принадлежат душата ни, тялото, умът ни, несъмненено е нещо вечно, безвременно и единно. Ние сме просто отделни частици разум, които възприемат себе си за самостоятелни, за да имат усещане за себеразвитие и себепознание. Но винаги принадлежат към един организъм, който представлява симбиоза от трилиони съзнателни частици, които работят синхронично. И ние хората сме част от тази система, както земята е част от космическата система и функционира според нейните закони. Както клетките в тялото ни работят самостоятелно и в същото време работят за целия организъм. Мъдростта изисква дълбокото разбиране за феномена на единността. Че този човек, който стои срещу теб, не е „той”, а „ти” и, че неговата функция не е да разбереш него, а да разбереш себе си посредством него – той се явява един огледален образ, който ни служи, за да се познаем. Нараняваш ли него – нараняваш себе си; обичаш ли го – обичаш себе си. Възможността да се самоосъзнаеш - не като личност, защото това винаги е факт -, а като едно проявление на Духа, който работи чрез нас, е въпрос на опитност, която олицетворява истинската мъдрост в теб. И тогава щастието е възможно, защото низшите чувства, които са част от нашето его се стопяват в светлината на мъдростта, защото мъдростта съдържа истината - истината, че всичко е едно цяло и, че реално никога не си бил отделен от него.., винаги си бил свързан.. Коментарите..

*** „Благодаря ти, Не-Ум! ”

*

„Не че имам какво да добавя към цялото, то е съвършенно само по себе си, но много ми харесва, как простичко и ясно е казано всичко..

Всичко, което не е страх е любов!” *

„Мъдрия човек не се упълчва на съдбата, а я приема като благословия. Той не дава съвети и наставления, а търси път за решение. Той никога не поставя себе си пред другите, защото гордостта не му е присъща.Той носи любовта в себе си и я раздава

без уговорки. Мъдрия човек живее в хармония със себе си, природата и околните, защото самият

той създава хармония. Той познава вселенските закони. Мъдрия човек не ви упреква, защото знае, че до мъдростта се стига през транливи

пътища и грешки. Мъдростта е състояние на духа. Това е пътя ни към боговете.”

***


216 216

Благодаря! Благодаря! Благодаря!!!

Благодаря, че има ни!


Благодаря си, че има ме.. Благодаря, че съществувам и, че мога да се насладя на всичкото това великолепие, което представляваш. Благодаря, че моят ум вижда красотата, с която ме пленява твоето присъствие, твоите мисли, твоята енергия. Благодаря ти, че ми позволяваш да се огледам в теб, за да видя всичката тази красота и в себе си. Благодаря, че правиш мислите ми толкова чисти и чувствата ми толкова светли. Благодаря за любовта, която провокираш да извира от сърцето ми, да се влива в кръвта ми и да завладява тялото ми. Благодаря ти, че светиш толкова силно, като слънце, което осветява душата ми. Благодаря ти, за гравитацията с която привличаш моето небесно тяло, и позволяваш на орбитите ни да се пресичат по този вълшебен начин.


217 217

Благодаря, за всяка изречена дума, за всеки миг прекаран в тишина, и за всеки непринуден жест, които всеки път ме карат да се забравя. Благодаря, за истината, която струи от теб и принуждава егото ми да се стопява. Благодаря, за всички събития в живота ми, благодарение на които аз срещнах теб, за да мога да ти кажа: Благодаря ти, че има те! И накрая искам да благодаря на Бог, че е създал човека в тази форма, че му е дал това невероятно съзнание и го е дарил с това любящо сърце, за да може да БЪДЕ в живота така, както сам той си пожелае! Коментарите..

*** „''Благодаря'' е изключителна дума!Със страхотен заряд!”

*

О„Страшно много сила ни дава!! Използвайте я колкото се може по-често с пълно себеотдаване!”

*

„Благодаря! Думите са много силни - разчувстват!...” *

О„Силата на полученото, донякъде зависи от заряда на предаденото :)” *

„«Благодаря ти, че има ТЕ» Прегръщам те, защото в една прегръдка се събира целия смисъл...”

*

„Пркрасно е”

***


218 218

Не се старай да бъдеш – просто бъди!

Да бъдеш


Да познаеш богатството, във времена на нищета,

Да намериш щастието, в момент на пустота,

Да почувстваш радост, в случай на тъга,

Да обичаш, ако се очаква да мразиш,

Да вярваш, въпреки, че всичко е загубено,

Да се изправяш, когато си паднал от високо,

Да казваш истината, тогава, когато лъжата е най-удачна,

Да се осмеляваш, когато най-много се страхуваш,

Да се съгласяваш, дори и да искаш да отричаш,

Да приемаш, вместо да отхвърляш,

Да споделяш, без да получаваш нещо в замяна,

Да не си самотен, дори когато си останал сам..

Да БЪДЕШ, въпреки всичко – това е трансформация!



219 219

***

„Да, Не-Ум. Аз съм, и ти ми помагаш да бъда това, което съм в моя Живот и моята трансформация. Радвам се,че те има! Твоите статии, мисли, „поезия“, са прекрасни, с особено въздействие и сила! Винаги очаквам с нетърпение това, което ще напишеш,

защото то изпреварва моите въпроси!” *

O“Щастлив съм, че успявам да помогна, чрез творчеството, което споделям с вас, и ви благодаря от все сърце!”

*

„Да сътворяваш нагласите си, както и когато пожелаеш!” *

“Да бъда! Благодаря с обич! ”

***

Стани осъзнат – бъди щастлив! от Не-Ум на 27 октомври 2011 г. С времето разбрах, че колкото по-осъзнат ставам, толкова повече се задържаше и щастието в живота ми. Докато в един момент нямаше и ден, в който да не изпитам щастие и да не се зарадвам истински на съществуването, каквото и да ми предлагаше в момента. А сега знам, че страданието е просто плод на невежеството и неосъзнатостта. Едно е сигурно – колкото повече осъзнаваш себе си, толкова по-добре ще се чувстваш. Да, по този път има и моменти, в които объркването ти в миналото, ще изглежда като да си изтървеш автобуса, но за да се „намериш“, преди това трябва да се почувстваш „изгубен“, не и по-рано. И прогресът на самоосъзнаването е заложен в интензивността. Ако си по-затворен и сдържан, тогава си избрал да живееш инертно – повече със старото и добре познато. Но, ако си малко по-дързък и смел обаче, ще живееш и много по-осъзнато, непредсказуемо и авантюристично. Защото това предполага справяне с непредсказуеми ситуации и трупане на ценна зрелост в тях. Правилният избор, който вечно преследваме е скрит в нивото на осъзнатост, а не в обстоятелствата – те са просто едно добре замаскирано оправдание. И винаги ни изглежда, че правят задачата по-трудна, но разбира се това е само привидно.. Свободата на собствения избор не само съществува, тя е неизбежна, и точно там е страхът на хората да направят своят избор – самата отговорност ги плаши, затова предпочитат да се съобразяват с обстоятелствата, за да имат извинение за несполуките. Това представлява неосъзнатостта, която дава воля на егото ни да съществува толкова агресивно. А егото е страшно параноично и винаги предпочита да живее в добре позната и сигурна обстановка. Ако си по-стремителен и смел, егото започва бавно да отпада, защото постепенно губи контрол над теб. Ако често отлагаш и се примиряваш, така засилваш присъствието му още повече. Истината е, че колкото по-голяма осъзнатост придобиваш, толкова по-слабо его ще имаш. Точно тук е момента да споделя и сентенцията: Ние сме щастливи единствено, ако сме осъзнати; И нещастни и страдащи, ако сме неосъзнати – или иначе казано – его-подвластни.


220 220


***

„Право в десятката ” *

„ "Най-хубавите години във вашия живот са тези, в които решавате, че вашите проблеми са вашите собствени проблеми. Не обвинявате майка си, екологията или президента. Осъзнавате, че контролирате собствената си съдба". Албърт Елис”

*

„Може би, не знам, защото още не съм достигнала този момент.........” *

О”Както казах и в текста, за да се "намериш", е нужно преди това да си бил "изгубен"..” *

„Неосъзнатото знание, непредаденото знание е безполезно също както солта, ако няма какво да посолиш с нея...”

„Аз бих добавила една от любимите си фрази: „Всичко ,което не е страх е любов“.” *

О”Прекрасна сентенция”

***

♥ ♥ ♥


Ти намери път към моето сърце,

така,

както ручея намира своя,

за да слее се с море.

Макар да бях затворил го,

за гости като теб,

ти откри ключа заровен някъде,

забравил бях,

дори къде..


221 221

Сега всичко е в твоите ръце,

разполагаш вече с моето сърце.

Аз открит съм вече,

уязвим,

Любовта е сила,

която кара ни и да грешим..


***

„Пречистване, освобождение, претворяване, и запазване на мигновението.. ” *

„Харесва ми *

„Дълбок поклон сърце - океан! Кураж в практиката! Дай Боже всекиму!” *

“Всякога, когато може да внесеш най-малката радост в едно сърце скръбно, всякога, когато може да внесеш най-малката светлина в един ум, всякога, когато може да

внесеш най-малката сила в едно тяло на един болен човек, туй е обич. Всякога, когато хората внасят най-малката светлина в нас, най-малката топлина и най-малката

сила, то е любов”. Петър Дънов” *

„Нещо ново от сърцето....” *


222 222

„Красива поезия! Обичаш човека, за който си я писал, личи си, прекрасно е !” *

„:))) Много е хубаво, много!” *

„ Прекрасно!”

***

Светлината на Живота


Бих искал да ви споделя, едно от моите лични просветления. Спомням си преди време, когато исках нещо да ми се случи непременно, нещо, което да ми достави трайно удовлетворение, когато не се получаваше, аз се чувствах разочарован, че все пак не съм съумял да постигна крайното си желание – да предизвикам нещата по начин, в който да се случи това, което исках. Сега обаче знам, че въпросът не е да направиш така, че да ти се случи нещо определено, на което ти залагаш някакво очакване и влагаш такава енергия, а да си доволен на това, което все пак се е случило независимо дали е станало така, както би предпочел или не. Защото никога не знаем това, което ни се случва сега, накъде може да ни отведе за в бъдеще. Или както казва Далай Лама: „Когато не получавате това, което искате, понякога е голям късмет.” Истината при мен дойде с разрухата на очакването и на желанието да получиш нещо определено, на всяка цена. Вселената винаги ти предлага нови и нови неща, но ти не можеш да ги видиш, защото сам се затваряш в пространството на своето желание, а неговото изпълнение или неизпълнение никога не може да те удовлетвори напълно, защото на практика никога не е било твое. Когато се довериш на Вселенския промисъл, се оставяш на далеч по-висши закони от твоето желание, да влагат разум в живота ти. Да, ние разполагаме със собствен разум, но той е ограничен от емоциите, желанията и очакванията, които винаги го замъгляват. Ако преди съм преследвал личните си изгоди в различни ситуации, и съм се стремял да постигна единствено лично удовлетворение, сега, ако ме попитате дали всичко в моя живот е наред и дали съм удовлетворен, ще ви кажа, че докато Вселената работи, няма как нещо да не е наред.


223 223

Тази вяра ме дари с щастие и ме освободи от тежестта на всички очаквания и преценки за сполучливо и несполучливо, малко и голямо, добро и лошо, защото всичко е такова каквото е сега, и винаги нещо друго в бъдещо сега. Да се довериш на Висшия Разум означава, да се пуснеш свободно по течението на реката без да изпитваш съмнение, че е способна да те отведе до океана. Всичко зависи от светлината на мислите и чистотата на чувствата ти, защото сам човек може да се заведе до рая, но може да се озове и в ада. Реката също може да те завлече някъде и да заседнеш там с векове, но ако това не унищожи твоята вяра, един ден несъмнено ще достигнеш океана. Просветлението ми сега е в доверието към Бог, че нещата винаги се случват с една единствена цел така или иначе, че пътищата са безброй, но моят избор винаги ще бъде самодостатъчен, за да осъществя Божествената цел. Всеки един стремеж в нас за осъществяване на егово желание, за мен е лабиринт, който за конкретния момент не може да те отведе абсолютно никъде. И въпросът не е да си „слагаш” ореол на главата, а да осъзнаваш действията си и изобщо живота си. Защото неудовлетворението винаги идва от неосъзнатостта на индивида, защо прави това, което прави. Когато престанах да се интересувам от това, какво другите искат да ми кажат, а се обърнах към себе си и се запитах от какво имам нужда, загубих и желанието да се сравнявам с тях. Разбрах, че всеки е уникален и има собствени потребности, които самият той единствено е способен да удовлетвори. Всеки човек е една независима вселена и съществува, за да опознае нейният механизъм. И когато успее да се смири над законите които работят в него, без да опитва да променя нещо според своето его, тогава той отваря и вратите за Светлината на Живота да освети и неговата Душа. Коментарите..

*** „Затова всяка молитва завършва със „…и да бъде волятя ти“

*

„Чудесно казано! За пореден път благодаря, много благодаря, от сърце! Искам да те питам нещо – мислил ли си да издадеш книга с всичко, което споделяш с нас. Аз

изпитвам необходимост да се връщам, да препрочитам, да си напомням често по всякакъв начин за осъзнатостта (или моята неосъзнатост). Сигурна съм, че не съм

единствената! Защо не помогнеш и на хората, които нямат възможност да се вдъхновяват от това, което споделяш във ФБ? Искрено се надявам да имаш такова

намерение. Благодаря!” *

О„Не само имам намерение, а книгата вече е завършена и скоро ще я споделя с вас. Работя по тази идея вече доста време и накрая тя ще бъде осъществена, и това, че

ме попита в този момент много ме зарадва, благодаря ти и аз от сърце си ” *

„Не-Ум, пак ме порази с думите си и пак в точният момент. Точно сега имах нужда да чуя Точно това – да се доверя не ня някой, не на себе си а на Висшия разум, на Бог, на Съдба или какво е ТАМ. Точно сега усетих разрухата на едно мое желание и… като се

замисля май наистина е по-добре да се оставя реката да ме отведе до океана, защото всяко нещо/някой, което излиза от моя живот отваря място за друго, което е

избрал Бог и то е по-добро за мен.


224 224

А може би точно сега не е времето за това мое желание, а може би реката отново някога ще ме изведе при него(желанието), но в най-подходящият момент? Оставям

се на вярата да ме освободи от всички очаквания и да ме дари със щастие. Обичам те, Не-Ум!!! Очаквам с нетърпение книгата ти.”

*

„Благодаря за споделеното! И се радвам, че те познавам. Хубаво е човек да среща осъзнати и познали себе си хора! „Всичко зависи от светлината на мислите и

чистотата на чувствата ти, защото сам човек може да се заведе до рая, но може да се озове и в ада. Реката също може да те завлече някъде и да заседнеш там с векове,

но ако това не унищожи твоята вяра, един ден несъмнено ще достигнеш океана.” Желая ти много слънце в душата!!!”

*

О”Благодаря ви!!! И аз много се радвам, че ви познавам, изпитвам също много обич и приятелско чувство, което е много ценно за мен. Следвайте вътрешната си

вибрация, вярвайте и обичайте! Аз съм винаги до вас ”

***

За възприятието от Не-Ум на 01 ноември 2011 г. Информацията сама по себе си не значи нищо. Трябва да има субект, който да я

възприеме. Ако липсва такъв, тя би била напълно ненужна. Но ако приемем, че има

такъв, тогава би следвало той да притежава нивото на съзнание, за да успее да го

направи. Ако притежава съзнанието да възприеме тази информация, тогава той ще

трябва да я интерпретира според собствените си разбирания, или иначе казано – според

своето възприятие и вече натрупан житейски опит. Това означава, че информацията сама

по себе си е неутрална. Когато субектът я възприеме и интерпретира според собствения

си опит, значението на информацията ще се отнася само до него. Разбирането му в

дадена ситуация, ще бъде напълно индивидуално. Ако приемем, че една информация

може да бъде споделена между всички хора на планетата, тогава за всеки един, тя ще

има уникален смисъл и значение.

За пример, ще ви предложа една кратка история, която се случила на един бездомник:

Както обикновено, той седял на оживена градска улица и се надявал на милостиня. В

един момент покрай него минал един, видимо заможен господин. Просякът го

забелязал и започнал да повтаря заучената реплика: „Моля за хляб, искам хляб, гладен

съм!”. Богатият човек го чул, но не се спрял, а продължил. Не, че не можел да помогне,

дори искал, но този път си помислил: „Какъв глупак само, иска хляб… Кой ще му даде

хляб тук, по-добре да иска направо пари..”

Богатият изобщо не разбрал, за какво моли просякът. Значението на думата „хляб”, за

него изобщо не означавала същото нещо, като за просякът.


225 225

Изводът: Дори смисълът на една често употребявана дума, за всеки един човек може да

е различен, защото се филтрира през собственото му възприятие. Всеки човек възприема

и визуализира по индивидуален начин. Образите, които се движат в умовете ни

опитвайки се да си представим нещо, винаги се отнасят само до нас и нашите лични

преживявания. Вкуса, мириса, звука, допира, общо казано света, който възприемате чрез

ума и органите на осезанието с които разполагаме, се отнася единствено до нас и той

никога не може да бъде споделен просто с думи. Има твърде много разминавания във

възприятието на хората. Да, има и много общи неща – общи случки, общи преживявания,

но те бързо се превръщат в индивидуални, сливайки се с останалата част от

подсъзнанието ни. Затова изборът, как да интерпретираме информацията и дали тя да ни

бъде в помощ или не, зависи от това, как нашето съзнание е способно да я възприеме, но

не по-малко значение има и това, какво складираме в дълбините на своето подсъзнание.

Защото, както стана ясно, информацията, която ни заобикаля сама по себе си е

неутрална, и единствено нашите възприятия, я правят да изглежда това, което вярваме,

че е..


***

„"Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с

човешки преживявания". Уейн Дайър” *

„Здравей, Не-Ум! Точно така е. Според източните философии, когато сетивата на човек попаднат в контакт с

даден обект (какъвто и да е), той не „вижда” обекта сам по себе си, а „вижда” съответния обект плюс себе си. Какво означава това? Означава (поне доколкото съм разбрала и доколкото мога да обясня ), че наслагва съдържанието на ума си ( мисли,

нагласи, предпочитания, предубеждения, ограничения, емоционално състояние в момента и т.н.) върху обекта и го възприема посредством него.


226 226

С това може да се обясни защо един и същи обект ( дума, случка, друг човек или каквото и да било) се възприема различно от различните хора – всеки привнася

собственото си умствено съдържание и посредством него извлича информацията, която неминуемо се различава от тази на другите. Осъзнаването, за което се говори

толкова много, се състои именно в приучаването към неутрално възприемане, т.е. обектът да се „вижда” такъв, какъвто е, без да се наслагва върху него. И от тази

гледна точка всичко е неутрално. Ние самите премахваме неутралитета. Това с няколко думи. Иначе темата е много интересна и доста обширна.”

*

O“Благодаря за коментара! Няма две мнения по този въпрос, само примерите могат да бъдат различни”

***

Вярвай и ще успееш от Не-Ум на 30 октомври 2011 г. Какво кара човек, да става сутрин всеки ден, носещ кармата, която е натрупал, и приемайки съдбата, която го чака някъде там в неизвестното? Ако той вярва, че нещата, които иска да му се случат, са някъде в пространството, те ще му се случат. Но ако вярва и в тези неща, които също са някъде там и пак го чакат, те отново ще му се случат. Тогава какво да се прави? Всеки човек, се налага добре да си даде сметка в какво наистина вярва, защото вярата в него винаги ще работи. Вярата е сила, и дали използваме тази сила за себе си или срещу себе си, е въпрос на съзнателност. Ако оставиш страха, да подклажда твоята вяра в живота, тежко ти горко, но ако намериш сила да зареждаш своята вяра с любов към живота, тогава държиш ключовете за всички врати. Затова не мислете, че вярата е просто извинение на неспособността да се справите с нещо, и да чакате тя да го направи вместо вас. Защото така вярата става почти безполезна, просто сляпа утеха. Вярата може да ви даде всичко от което се нуждаете, но волята е това, което ще материализира вашата вяра. Вярата винаги е подложена на изпитание, точно както любовта, защото Бог ни дава сила, която ние трябва да се научим как да владеем, да се научим да я уважаваме и ценим дотолкова, че да я направим начин на живот. И нашият живот да бъде пример за онези, които също са се устремили към вяра и любов. Ако в теб няма грам любов, но чакаш някой да те обича, едва ли ще се появи такъв, защото как да разбере, че търсиш любов? Трябва да покажеш, че в теб има достатъчно обич, и тогава може да бъдеш обичан. Същото е и с вярата. Ако искаш твоята вяра да запази някаква стойност, тогава трябва да приложиш воля, за да се справиш с предизвикателствата, които ще оспорят и ще се опитат да пречупят твоята вяра. Не може да си казваш: „Аз вярвам”, а подсъзнателно да знаеш, че тази вяра е просто утеха на недолюбвана в момента реалност. И тук не говорим за вярата към Бог. Става дума за онази вяра, която ни тласка към постигане на желания и сбъдване на мечти. Ако вярваш всеки ден въпреки всичко, значи волята ти работи, и ако не спираш да вярваш и възможностите ще дойдат. Защото вселената винаги откликва, но и винаги се съобразява с нашата натрупана карма.


227 227

Затова, кой каквото си е надробил ще си го сърба, но ако въпреки това вярва безусловно в Бог и в себе си, несъмнено ще успее да постигне това към което се е устремил. Но без да вложиш нужната енергия, вярата си остава просто сладка заблуда, преди да изчезне напълно. А изчезне ли вярата и живота си отива. Може би, за статистиката все още човек се води, че живее, но всъщност него вече го няма.. Това е изпитание за душата, защото ако тя не се развива, винаги ще иска да се прероди отново, но тук е проверката на волята. Затова, винаги подкрепяй своята воля, защото вяра плюс воля е равно на успешен живот, а дори и отвъд…


*** „Много е вдъхновяващо! Ще взема наистина да си променя мнението за вярата.

п.п. Но защо при мен не действа пустата му вяра? Действа само, когато я отстраня и заменя с пълното убеждение, че дадено нещо е възможно. Тогава няма емоции и изобщо всякакви такива емоционално-мисловни разсейващи елементи, има само

абсолютно убеждение във възможността , която впоследствие се реализира. Да не би пък това да е някакъв вид твърда вяра, пък аз да не съм разбрала?

А за волята като необходим и жизненоважен компонент към реализирането, съм ЗА с двете ръце.

(Хм, трябва да помисля още над това.)” *

О”Какво е вярата? Нима вярата не е това, което ни кара да забленуваме за нещо толкова силно, че не започваме да го проектираме в съзнанието си, оплитайки го в

ежедневието си, докато накрая то не се превърне в успех? Целта е постигната, желанието е удовлетворено, енергията е придобита и трансформирана. Вярата е

силата, която те крепи по пътя към удовлетворяване на целта, която искаш да постигнеш. Така че, да, тази твоя твърда вяра, си е чиста вяра в действие, това е

нещо, което ти проектираш в реалността на практика. Но от друга страна, вярата е един от основните духовни закони. Което означава, че ако не спазваш законите

пътуването е възпрепятствено. Духовните закони са тези, които осмислят целият процес, който трябва да осъществи душата по пътя обратно към своя източник.”


228 228

* Ако осъзнаем абсолютната свързаност на всичко, е нелогчно да делим Вярата от нас или Бог от Вселената или Нас от Бог. Един мой приятел казваше:“Вярата е сетиво“. Аз бих добавила, начин за свързване и осъзнаване на източника. Тя се случва вътре в

нас, не може да бъде изфабрикувана нито измислена, нито фалщифицирана. От друга страна думата е условна и не може да обхване в цялост всеки един процес, мисъл и

чуство свързани с вярата, които се случват вътре в нас.” *

„Вярата е силата на нашето убеждение, че нещо ще се случи или няма да се случи.То не зависи от това колко силно го желаем, а колко силно вярваме в него. Вярата ни

кара да действаме и творим, а не да очакваме събитията да се случват. А хубавите неща идват, когато нашата вяра и действие са подплатени с много любов!”

*

„Вяра без дейстиве и любов без себеитдаване са като разорана, но незасята нива.. Колкото и да чакаме, нищо няма да се роди!”

*

„Внимавай в какво вярваш, че може и да ти се случи...”

***

Истината е невидима

от Не-Ум на 09 ноември 2011 г. Наблюдавайки живота от страната на участникът/ извършителят и от друга – на наблюдателят/ свидетелят, аз установих, че когато човек лъже, обикновено му е много по-лесно да говори, отколкото, ако се стреми да изкаже неподправена истина. Ако започнеш да говориш твърде много за истината, в един момент тя започва да изглежда повече като лъжа, отколкото като истина. Това е така, защото предаването на истината посредством словото, е като да подадеш на някой въображаем предмет и той да го прибере в джоба си, като си представи точно същата форма, която си илюстрирал самия ти в съзнанието си. Проблемът на чисто вербалната комуникация, е в липсата на чистота в отношенията между хората. Ако аз реша да споделя нещо с теб, и ако искаш да ме разбереш, ти трябва да забравиш всичко, което се намира в ума ти, и да опиташ да влезеш в моя, за да схванеш истината, която съм изградил там. Разбира се това в чиста форма е напълно невъзможно, защото опита с който разполага твоя ум се различава от моя, но благодарение на начина по който работи, възможността за препокриване може да съдържа голям процент сходство, особено, ако опитът ни е близък. Ако не успееш да направиш това, тогава ти ще разбереш мен, посредством твоя ум и неговата абсолютна субективност. Това означава, че изобщо няма да си ме разбрал, защото така или иначе, истината никога не е в умовете. Истината остава винаги в пространството между умовете – това пространство, аз наричам „не-ум“.


229 229


*** „...великолепно..!”

*

„...и самата истина” *

„Изключително” *

„Абсолютно! ” *

„ Хареса ми! ” *

“Прекрасно е, убедила съм се в същото. Поздрави !”

***


230 230

Вземи живота си в ръце

от Не-Ум на 15 ноември 2011 г. Всеки човек се нуждае от ясна насока в живота. Но сред толкова много потенциални възможности, ние не успяваме да се ориентираме в пространството правилно и на практика пропиляваме цялата си енергия, обикновено, за дребни и незначителни неща. Вместо да използваме времето си, за наистина важните и значими за нас неща, ние го оставяме да изтича между пръстите ни. За да контролираме процесите и обстоятелствата в живота си, е нужно да бъдем концентрирани и бдителни, с насочено, към ясно дефинирана цел съзнание. Ако успеем да направим тази първа, но неизменно важна стъпка, остава да приложим още няколко неща, за да осъществим потенциала на избраната цел. Това са „Трите принципа на успеха“: Първо: Вдъхновение – Вдъхновението е импулс, който събужда творческата енергия в нас. То е искрата възпламеняваща креативността, в нашата Божествена Същност. Вдъхновението е необходимо, за да ни поддържа будни, съзнателни и да ни тласка към действие. Второ: Вяра – Вярата е пламъка на Вдъхновението. Когато Вдъхновението е възпламенено, Вярата е силата, която поддържа пламъка на огъня. Вярата е тази енергия, благодарение на която ние можем да преоткриваме новото и да укрепваме постигнатото. Трето: Воля – Волята укрепва Вярата в трудните моменти, когато искрата на Вдъхновението липсва. Волята поддържа пламъка на Вярата ни да не изгасне, докато приложената Воля, не ни откара до ново Вдъхновение – новата искра, провокираща пламъка в огъня. Волята е необходима, за да крепи целия процес, в най-трудните моменти. Разбери как работи този механизъм, опитай да го визуализираш в съзнанието си по свой собствен начин. Остави въображението си да работи така, че да огледа нещата от всички възможни страни, защото това, може да се превърне в нещо много важно за теб. Прочети целия текст отново, и се опитай да вникнеш в неговата дълбочина. Но не пропускай да отдадеш и нужното внимание, на всяка една дума попаднала в цялостната концепция на този материал. Информацията, която съдържат тези думи, е много ценна и важна, но единствено моментното осъзнаване, е способно да даде разбирането. Затова, опитай да размишляваш с насочени в тази посока мисли, докато не изградиш своя собствена концепция за действието на целия механизъм. След това, започни да прилагаш всичко на практика, докато не започнеш да усещаш резултатите от усилията, които влагаш в него. Случи ли се и това, продължавай да следваш посоката, внимателно заслушан в трепета на своята интуиция.


231 231


***

„Не ум, става като урок, по учебник, дали направо да не го издадеш?

Дисциплината ще е най-важната в училище и ще се казва:

„Осъзнатост – начин на употреба“

*

„Включвам всеки ден думата ,,вдъхновение,, в утвърждението си ,което всъщност се

превръща в молитва и усещам как действа -дори когато често се улисвам и забравям

коя съм , то ме връща към себе си.Без него няма радост,няма го и чувството , че

разбираш защо си тук, няма я вътрешната сила.”

*

„Трите „В” на успеха. Наистина дълбок механизъм. Благодаря!”

*

О „С удоволствие бих създал подобно ръководство, но не мога да знам, колко от

учениците, ще приложат най-важното, както го нарече ти:“дисциплината“. Бих казал,

че идеята е много добра, името на помагалото също, ще се посъветвам с моите

Учители, за това предложение! Благодаря”

*

„Ако всеки разбираше и прилагаше този механизъм, то и хората с

неудовлетворително съществуване нямаше да ги има.

Но това че всеки възприема действителноста по различен и уникален за всеки

индивид начин, доказва че и тези принципи, които си изложил няма да бъдат най-

ефективно използвани и приложени в живота.”


232 232

*

О „Абсолютно вярно, това е факт, аз просто опитвам да дам нещо от себе си. Но

силно се надявам да има повече хора, които успяват да приложат подобни принципи в

живота си, благодарение на които можем да живеем много по-осъзнато и пълноценно.”

***

Промени себе си – промени света

от Не-Ум на 06 декември 2011 г.

През живота си ние, много често се стремим да помагаме на другите. Защо го правим?

Защото хората са социални същества и замисълът на Твореца, е да ни накара да

разберем себе си, чрез другите. Комуникирайки, живеейки и споделяйки всичко с

околните, ние трябва да се научим да владеем това изкуство, за да живеем в мир,

разбирателство и изобилие. Но нашето его-съзнание преди всичко е ориентирано към

стремежа за собствено оцеляване. Понякога помагаме, друг път вредим; понякога искаме,

понякога не, но винаги се нуждаем един от друг за да се зареждаме с енергия взаимно,

защото това също е част от човешката природа. В нея, ние сме адаптивни същества и

взаимодействаме със всичко живо тук на земята, защото сме изградени от едни и същи

елементи. Но причината да бъдем зависими един от друг като хора е съвсем различна.

Във Вселената всичко е енергия и нашите дейности разпределят количествата енергия,

необходима за нашето благосъстояние. Ние винаги разпределяме енергия помежду си

когато си взаимодействаме независимо от това, дали сме гневни или радостни, щастливи

или тъжни, уплашени или уверени. И взаимодействието на тази фина енергия, е в

основата на нашето благосъстояние. Интелигентността от нейното управление на

Божествено ниво е безупречна, но когато погледнем нашия живот, виждаме единствено

невежество, защото подсъзнателно всеки се стреми да придърпа към себе си повече

енергия. Това е така, защото ни учат от малки, че можем да живеем добре, само ако сме

по-добри от другите, че светът е едно конкурентно място и за да имаш, трябва да

вземеш, а не да дадеш. И в това се крие невежеството на хората и целият хаос е основан

върху тази парадигма. А Бог ни казва, че за да получим трябва първо да дадем, а ние

вярваме в обратния ред – първо вземаме, после сме склонни да дадем. С такава

философия за живота и за отношенията между хората и останалата част от природата,

изобилието ще остане мираж. А то е тук и сега, просто трябва да променим възгледите си

и да разберем законите на Вселената, за обмен на енергията. А те гласят, че нашите

нужди са общи, и обединението е това от което се нуждаем, за да използваме енергията

правилно. Тази енергия, която се стремим да набавим за подхранване нуждите на

личността, никога няма да бъде достатъчна за постигане на хармония в собствения ни

живот и във взаимоотношенията ни с околните.


233 233

И в тези трудни условия изградени върху погрешни схващания, ние като Божествени

създания, е нужно да намерим този баланс в себе си, да установим връзка с основния

Източник и да престанем да се борим с другите за повече енергия, а точно обратното – да

започнем да им показваме новия/ стар начин за поддържане на добро състояние. Но за

да променим отношението на другите спрямо нас, първо трябва да променим нашето

отношение спрямо тях. Да им покажем, че не е нужно да се състезаваме, а да си

помагаме; да не се наскърбяваме, а да се обичаме; да се поддържаме, вместо да се

отбягваме. Когато даваме – да даваме от сърце, а когато взимаме – да благодарим от

сърце. Тези така простички неща, могат да променят света, ако не целия, то поне нашия

собствен. И не е нужно да натрапваме философията си на другите, а да им покажем с

нашите собствени действия, че съществува такъв начин, и че той е по добър от всеки

друг. Разбира се, не всеки е готов да приеме, че живота е това, което сам той мисли за

него и, че неговото състояние зависи от неговите собствени вярвания; че енергията е

една, и че омразата и любовта също са два полюса на една и съща енергия. Ако някой е

готов да промени мисленето си и начина си на живот, той ще забележи и сам това

качество в нас, няма смисъл да натрапваме помощта си, защото неискана помощ – не е

помощ. Когато сърцето иска да помогне, то намира начин без да се натрапва – тихо,

нежно, деликатно.. Само „помощта” на егото е шумна и винаги търси признание.

Затова вярвай, че можеш да промениш света около себе си, само със собственото си

виждане за него. Бъди едно с Бог и енергията, която тече към теб, и от теб към другите,

ще бъде разбрана, защото ще бъде чиста и изпълнена с добри качества и намерения.

Тогава няма да има нужда да търсиш тази енергия от другите, защото ще знаеш, че ти си

самата енергия, а енергията е самия теб.. Или – Аз съм Бог и Бог е Аз.


234 234


***

„Даа, колко е вярно това… Добре, че тежките времена, които преживяваме са

прекрасен учител за тия, които са готови да разберат (говоря от собствения си

горчив опит) Благодаря ти, Не-ум, за добрите думи!”

*

„Прекрасни думи, както винаги от един мъдрец, благодаря ти, Не-Ум”

*

О” Благодаря за милите думи! Не твърдя да съм мъдрец, просто опитвам да говоря

според усещанията си. Много вярвам в това което правя, защото виждам Смисълът.

Може би човек просто трябва да си спомни кой е и защо е тук. Чувствам смирение,

обич и много благодарност към всички вас!”

*

„Понякага обаче е необходимо просто да разтърсиш човека на когото искаш да

помогнеш, да го обидиш, да го зашлевиш, да го изоставиш.... Това също е помощ и то в

много случаи изключително силна помощ. Защото води до процес на дълбоко

осъзнаване. Тук има и его, има и емоция, има и шум и крясък и плач и обида, но и

дълбока промяна..... Защото боли и сърцето плаче и само моли за промяна - чисто

защитен механизъм.... Така, че нека не приемаме егото като нещо непременно лошо.

То си има място и ни учи по своя си начин. Животът е толкова съвършен

механизъм.....”

*

„Преди време някъде срещнах думите:''Ти си във всичко и всичко е в теб'' ...и дълго

време не разбирах смисъла им..”

*

„Прекрасно пишеш – няма спор,

подреждаш думите тъй сръчно,

а чувствата ти им пригласят в хор,

наливайки им животворна течност,

която в тях с изгаряща любов тупти,

и пише с пръсти във самата вечност.

Но има още нещо – по-неуловимо,

което много пъти съм се питала,

защо едни Слова въздействат доловимо,

а другите са сякаш мъртво -скършени,

нахвърляни, и бледи, и безлични,

нехайни още,…. даже безразлични.


235 235

А първите са като къс от съвършенство,

така притеглящо са омагьосващи и силни-

понасят те с окрилено блаженство,

защото са с енергия наситени и пълни,

и сякаш сочат право към Душата ти,

която стеле се по листа, за да го запълни,

а после с нежност затрептява в Другия.

И след като възпях словата ти,

да кажа нещо и по темата,

макар и не съвсем,…..или пък да-

с риск донейде да те преповторя,

не ще го мисля – както се получи,

а знае ли се, може заблудена дума

по случайност нейде да улучи.

О да, от личен опит също смятам да изходя,

понеже много често сляпа съм била за грешките си,

и често с ветровете тръгвала съм вироглаво да се боря,

възседнала неоседлано-куцащи и тромави илюзии.

За щастие голям късмет съм имала с другите,

защото можела съм по човешки да общувам и говоря,

……с онези всички – скъпите ми хора,…..

пред тях аз днес дълбок Поклон ще сторя,

понеже много често са ме вразумявали,

посочвайки ми скрито собствено несъвършенство,

с което, както се досещаш, са ме поразявали,

но и подтиквали към цялостно преобразяване.

Така чрез тях аз себе си променям,

а моята промяна неизменно в тях се отразява,

защото ние сме като скачени съдове,които

благодарността помилващо уравновесява.”

*

О”Благодаря, за този труд! Поласкан съм”

***


236 236

Деца на Светлината


Затвърдете в ума и сърцето си едно убеждение: Знайте, че вие сте Божествени, красиви

и вълшебни, Деца на Светлината; Вие сте добри, умни, любящи, смирени, благодарни,

честни и почтени. Затвърдете това убеждение в себе си. Oсветете го с най-добрите

мисли и чувства, които имате и го приберете на сигурно място в ума и сърцето си.

Приемете това, като споразумение със самите себе си, и от тук нататък започнете да

градите света си върху него.


***

Прекрасно!!!Благодаря !!!:)))

*

„ Божествено е!!!Благодаря.....”

*

„Благодаря! Чувствам се точно така!”

*

„Любов и светлина в душите и сърцата ни :))”

*

О” Благодаря и аз ! ”

***


237 237

В орбитата на Любовта


Видях те – но ти не ме видя.

Познах те – но ти не ме позна.

Пожелах те – но ти не ме разбра..

Какво да сторя? С любовта не мога да се боря!

Мога само да й се оставя.. да навлиза в мен.. да запечатва..

следи от радост и от сладост..

И тогава може да ме видиш.. да ме познаеш.. и без да влагаш мисъл.. да ме разбереш..

Любовта не е нахална – никак даже!

Тя е тиха, нежна и спонтанна.. безметежна, истинска и вярна..

На нея аз се доверявам.. и в орбитата нейна.. себе си поставям..


238 238


***

„Любовта, която раздаваме е единствената любов, която запазваме...”

*

„Чувствено и чисто, много истинско!”

*

„Колкото повече я раздавам, като че ли, тя се увеличава у мен”

*

„Много красиво звучи, но понякога колкото повече я раздаваш,

толкова се опустошаваш и обезличаваш..”

*

„На Любовта аз се доверявам...и в орбитата нейна... себе си поставям..., прекрасно

написано.”

*

„Заради Любовта за жалост, излизат най-лошите ни качества, Тя е наш Учител да се

осъзнаем и да я приемем. Безусловно-трудно, но с научаване на уроците си е

постижимо ! ”

*

„Просто, кратко и ясно.. и безкрайно прекрасно...”

*

„Любов и Светлина ♥”

*

„И тъй, остават тия трите: Вяра, Надежда, Любов, но най-голяма от тях е

ЛЮБОВТА..." Апостол Павел”

*

„Благодаря за споделеното – Съкровено”

*

„Превъзходно! Семпло, ясно и точно!”

***


239 239

Живот


Не се натискай да живееш, ако само вземаш без нищо да създаваш.

Не се насилвай да живееш, ако не искаш с обич всичко живо да даряваш.

Не искай да живееш, ако си свикнал за себе си да мислиш само.

Не създавай живот, ако не можеш да се грижиш за него.

Не се бори за живот, ако осъзнаваш само своето его.

Не пожелавай живот, ако Душата ти дълбоко спи докато го живееш.

Не дарявай с живот, ако не си способен да го закриляш.

Не величай живота, ако не си го разбрал достатъчно добре.

Не благослови живота, ако не си изпитал преди това неговите несгоди.

Не се хващай за живота, ако ума ти използва тялото и Душата.

Не се моли за своя живот, ако преди това не си се помолил за живота на Земята.

Не се увличай по богатствата в живота, защото ще пропуснеш най-ценното богатство.


240 240


***

„„Не се насилвай да живееш, ако не искаш с обич всичко живо да даряваш“ – точно!!!

Mного ми хареса стихa.”

*

„Много красиво казано)”

*

„Страхотно”

*

„Ключът към щастието не е да получиш нещо, което искаш,

а да искаш нещото и след като го получиш”

***

Когато правите нещо – правете го

от Не-Ум на 20 декември 2011 г. Веднъж Буда водил беседа на своите най-приближени ученици. Въпросът който разглеждал Пробудения, бил много важен и в продължение на два часа той го разисквал разгорещено. В един момент обаче внезапно спрял. Учениците му се притеснили, защото не забелязали да става нещо необичайно и с втренчен поглед го запитали: „Какво има Учителю? Защо прекъснахте беседата така внезапно?“ Буда отвърнал: „Направих грях, това което извърших е просто недопустимо.“ Учениците му продължавали да гледат в недоумение, защото не разбирали какво става, всичко им изглеждало наред. Проповедта на Буда била брилянтна както винаги, така че те продължавали да настояват за отговор, любопитството им направо щяло да ги подлуди. Тогава Буда се съвзел, погледнал към тях и отговорил: „Вие не забелязахте какво се случи, но сега ще ви кажа. На ръката ми беше кацнала муха, която аз прогоних несъзнателно. Няколко пъти преди това я пропъдих, но осъзнавах действието си. Последния път обаче, осъзнах движението си секунди след това – това е голям грях. Сега запомнете едно нещо и го спазвайте много стриктно, защото това е пътят към пълната будност. Когато правите нещо, правете го с цялото ваше внимание: когато ядете – яжте; когато вървите – вървете; когато спите – спете; когато медитирате – медитирайте; когато слушате – слушайте. Правете всичко в пълна концентрация и осъзнатост. Помнете, че за истинския медитатор, нищо не може да бъде смущение. Бъдете като котката – винаги бдителни и осъзнато реагиращи.“ Буда, за това е Буда – защото се учи от всичко и учи на всичко.


241 241

За Бог


Бог е изначалната ни Същност. Бог е осъществен енергиен потенциал – а физическата

Вселена е Неговото Лице. Той живее във всички проявени и непроявени форми. Бог е

съвършен, но не по човешките модели за съвършенство. Той е съвършен в своето

несъвършенство. И подреден в своята хаотичност. Бог е вечен. Бог е безкраен. Бог е

Любов – безусловна Любов. Когато навлезеш много дълбоко в себе си, стигаш до

Същността на всички неща – стигаш до Бог. Разбираш, че ти не си „Нещото”, а Бог е

„Нещото”. Ти си само Негово продължение – а това, което виждаш и чувстваш е

продължение на самия теб и разбира се, отново на Бог.


***

„Мисля,че не съм чела по-точно определение (съвпадащо с моята представа) за Бог. И

то съвсем пестеливо на думи! Прекрасно!”

*

О„Благодаря! Радвам се, че те е докоснало по този начин. Всъщност този текст се

роди съвсем спонтанно, когато една жена ме помоли да дам своето определение за

Бог по време на чат дискусия, и това излезе от мен в отговор. А може би самия Бог го

е спуснал към ума ми.. кой знае, ако не Той ;)”

***


242 242

Животът


Животът е парадокс..

Това, на което се радваш сега – след време, ще те накара да страдаш. Същото нещо..


Този, който наричаш приятел сега – после, ще наречеш предател. Същия човек..


Това, към което изпитваш неприязън сега – след време, ще те изпълва с възхищение.

Същия обект..


Казваш на някого „обичам те” – но още утре, ще му кажеш „мразя те”. Същия човек..


Това, което харесваш сега – преди, дори не си забелязвал. Същото нещо..


243 243


Вярваш, че вършиш нещо добро – но оказва се, че си извършил зло..


Любовта, която изпитваш сега – вероятно утре, ще бъде вина..

Животът е парадокс.. Вярваш, или не.. Искаш, или не..

Животът е такъв, какъвто е – Животът е парадокс.


***

„И няма как да бъде другояче..”

*

„Парадоксът... е живот”

*

„Парадокс – да. Живота е парадокс”

*

„”Най-сигурното нещо е несигурността” Буда”

*

„Позна от първи Път :) - Животът е такъв, какъвто е...”

*

„Да се радваме и ценим,че сме на правилната страна за Земята! Да се насладим на

всеки един момент от Парадокса Живот и да Благодарим, че ни има Тук и Сега!!!”

***


244 244

Това е. Ще спра до тук. Не, не - това не е всичко. Информационното поле на Не-Ум на

практика е безкрайно. Веднъж започнало да отеква в ехото на Вселената, резонанса

никога не може да изчезне напълно, колкото и фина да бъде вибрацията в един момент,

тя не ще затихне никога. Но точно в този момент тя е във своя апогей. Честотата, в която

трепти Духа на Не-Ум, се движи нагоре по скалата на безусловната любов и

безметежното споделяне. Това е едно пространство, в което вие участвахте по свое

собствено желание и споделяхте мисли, чувства, емоции и настроения, които аз грижовно

подреждах в него и ще продължа да го правя, докато енергията се движи правилно. Да се

движи енергията правилно, означава, всички да приемат и отдават количество и

качество, оправдаващо техните потребности. Не-Ум е просто един барометър, който се

грижи за баланса в това пространство, като определя и разпределя нивото на

информацията в него. Както Бог се грижи за баланса във Вселената, така и Не-Ум

определя движението на енергията в неговата система. За да функционира правилно

една система е нужно центърът да разпределя силите равномерно към нуждаещите се. В

природата този закон е добре познат. Ако само вали дъжд, екосистемата ще бъде

унищожена, ако само пече слънце, тя отново ще бъде разрушена. При човек е същото, не

може само да се радваш, не може само да тъжиш - едното е скрито в другото, както денят

е скрит в нощта.

Пространството на Не-Ум също съществува според Вселенските Закони. Докато законите

се спазват, и Не-Ум, ще продължи да функционира. И един от важните закони, е законът,

за обмен на енергията. За да сработи този закон правилно в човек, той трябва да подходи

интелигентно спрямо него. За да получиш нещо, ще трябва да се разделиш с друго. Не

можеш само да приемаш, трябва и да отдаваш. И колкото повече място освобождаваш в

себе си, като отдаваш от старото, толкова пространство ще притежаваш за новото. Ако

искаш да живееш интензивен живот – раздавай се повече, и ще получаваш повече, това

означава разнообразие. Ако предпочиташ затворен и уединен живот, тогава се

наслаждавай на това, което имаш, защото нещо ново, скоро може и да не получиш.

Всичко е въпрос на личен избор. Аз попадам някак си и в двете категории, но често

предпочитам да се раздавам, да освобождавам място за новото в себе си, защото

усещам, че то ми дава повече живот, много повече енергия, която ме тласка към

развитие. Знам добре, че дори развитието е една илюзия, но докато сме в живота, ние

сме длъжни да следваме волята на развитието, защото само чрез нея ще можем да

разпознаем и неговата илюзия. В живота всичко е практика, ако няма практика, значи

липсва мъдрост, а в мъдростта е скрита Истината. Знанието може да е инструмент, но

мъдростта е това, което използва този инструмент. Ключът не може да отвори сам

ключалката, трябва някой да го вкара в нея и да го завърти. Човекът и знанието взети

заедно не са самодостатъчни, за да има и най-малък ефект, човек трябва да използва

знанието, и това наричаме мъдрост – умението да материализираш знанието, или иначе

казано, да го приложиш в действителност.

Споделям това, за да знаеш, че с каквото и да си се обогатил, прочитайки и

препрочитайки тази книга, единствено действието може да му даде живот. Аз съм тук за

да те насърчавам и окуражавам, но не мога да свърша нищо вместо теб, защото аз самия

съм натоварен със същата задача.


245 245

Всеки сам самичък трябва да направи от знанието мъдрост, и тогава Светлината на

Истината ще го застигне. И ако ти си стигнал до тези редове, ако си прочел цялата книга,

написана с толкова много вяра и любов, значи Светлината е още по-близо до теб, само

остава да отвориш очи малко по-широко, за да я видиш. Веднъж съзряна тази ярка

Светлина преобразяваща живота ни напълно, не угасва никога, все свети и огрява,

толкова красиво и искрящо. „Светлината” е състояние на съзнанието, в което обитава

любовта, мъдростта, екстаза и благодатта - така мечтани от всеки човек. Ти също

заслужаваш това и аз ти изпращам, колкото мога и от моята Светлина, но знай, че тя не е

моя собствена - тя е Божествена. Нищо не е наше, просто Бог ни го е дал назаем, да го

ползваме, ако го заслужим. За да се сдобиеш с тази Светлина избери добродетелността -

бъди благодарен, добър, смирен, вярващ, и любвеобилен. Така ще приканиш Светлината

да озари още по-силно живота ти и хората, които предизвикваш в него, ще отговарят

напълно на твоето отношение. Бъди постоянен и добронамерен, просто вярвай в

Светлината, тя е първородното дете на Бог.

И накрая, искам да те поздравя и да ти благодаря, че си стигнал до тези редове. През всичките тези месеци, аз раздавах моята енергия напълно безусловно, и в замяна получавах твоята, според Божествения Закон. Взаимовръзката ни беше красиво балансирана от закона за взаимообмена на психичната енергия. Толкова много благодарност и обич разменихме с теб, а те ни държаха будни и ни правиха силни. Никога не съм искал нещо от теб, дори не съм те карал да ме четеш, само се надявах да го правиш, защото знаех, че има какво да почерпиш от мен. Аз съм като извор, който никога не може да пресъхне, но само там, откъдето минава моят път, ще успеят да поникнат и семената, които ти си посял и си молил за вода. Ако нашите пътища се пресекат, ако си посял, откъдето аз ще мина, значи тази взаимовръзка е осъществена. И това се случва, ако тук, сега, четеш това, което аз пиша. Знай, че не съм го написал „някога си” - пиша го сега, защото ти самия го четеш сега. Дори и Вселената е създадена сега, всичко е сега. Затова не отлагай, ако си сигурен, че момента е сега, защото колкото и да чакаш, пак ще трябва да го направиш сега. И аз реших да направя нещо сега. Реших го вчера, но тогава беше пак сега..

Аз не искам никого в условности да окова, не искам да карам някого да спазва правила,

не искам да се възползвам от това, но искам да живея в свобода!

Творчеството ми помага, да реализирам тази своя мечта, но моят труд поне засега,

не попада в маркетинговата среда. Затова, не се срамувам да отправя и към теб една

молба. И за първи път условие да използвам, ще си позволя..

Направи това, ако мислиш и чувстваш, че го заслужавам; Направи го само, ако вярваш, че това е правилна постъпка; Направи го единствено, ако можеш да си го позволиш..

Изпрати ми тази енергия, в каквото количество смяташ, че ще отговаря на горе

описаното условие. Пусни кратко текстово съобщение, със съдържание NEUM на

номер 1092. Стойността на това съобщение за Не-Ум е безценна, и със сигурност

това се отнася и до теб, но измеримо в левова стойност, е равно на 2,40 с ддс.

♥ Благодаря, че има Те! ♥


246 246

Въздействаща и мъдра, книгата “Не-Ум – Просто да бъдеш”, остави отпечатък в

живота ми – в нея обитава духовната светлина, която ме озари и помогна да направя

едно невероятно откритие за себе си, за живота си, за Вселената. Това е книга, която

вдъхновява теб самия и в същото време успокоява сърцето с фин и вълшебен достъп до

твоето разбиране. Ценна е като интелигентността, свързана е с възприятието, не се

повтаря, всяка минута открива нещо ново.

Искреността на автора превръща книгата в четиво, което докосва, стопля, помага

да откриеш себе си променяйки мислите ти. В книгата открих бисерни послания, бисерни

мигове, бисерни подаръци за душата си, чрез нея вълшебствата в живота ми започват –

сега!

Когато човек си позволява да направи подарък на себе си с тази книга, той го

прави, защото така се потапя отвъд вечно изискващото Его. Когато някой реши да подари

на друг това значимо послание, го прави, защото чувства дълбоко в душата си

благодарност, обич, приятелство, желание да сподели, да посочи пътя към откритостта и

Любовта – “Думите отиват в сърцето, когато излизат от сърцето.” (Солон)

“Не-Ум – Просто да бъдеш”, притежава съдържание, което в действителност би

могло да допринесе на читателя да тръгне по своята духовна пътека, защото “И най-

дългото пътешествие започва с една малка крачка". (Лао Дзъ)

Първият читател на тази книга сте самите вие, защото някой ни обича така, както

понякога обичаме другите, повече от самите себе си.

Мари ♥

Documents

Не-Ум - Просто да бъдеш