АНАЛИЗ НА УЧЕБНОТО

СЪДЪРЖАНИЕ ПО

ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Анализът е реализиран от Фондация „Център за

европейски и международни изследвания“ с

финансовата подкрепа на Програма за подкрепа на НПО

в България по ФМ на ЕИП 2009-2014 г.

Ст

р. 2

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Въведение ................................................................ 3

2. Актуалност и европейски контекст на проблема . 5

3. Анализ на нормативна уредба .............................. 12

3. Анализ на учебното съдържание ......................... 19

4. Държавно образователни изисквания и оценка на

представянето ............................................................ 37

5. Някои основни изводи и препоръки .................... 43

6.Използвани източници ........................................... 45

Ст

р. 3

1. Въведение

Настоящият анализ на съдържанието на учебните програми на

средните училища по гражданско образование е изготвен в резултат на

изпълнение на проект „Избери да участваш“ от Фондация „Център за

европейски и международни изследвания“. Проектът се изпълнява

подкрепата на Програмата за подкрепа на НПО в България по ФМ на ЕИП,

Тематична област „Демокрация, права на човека и добро управление“,

Приоритет „Насърчаване на демократичните ценности, включително

защита на правата на човека“.

Основна цел на проект „Избери да участваш“ е да насърчи

демократичните ценности, особено сред младите хора, като повиши

тяхната информираност за техните основни права и задължения като

граждани с право на глас, да формира трайни представи и съзнание за

честни и свободни избори и за активно гражданско демократично участие,

да мотивира младите хора да осъществяват мониторинг върху процесите в

обществото и да ги подготви да противодействат на всяко забелязано

нарушение на основни права, включително и правото на честен и свободен

изборен процес.

Цели и задачи на анализа са да се направи анализ на нормативната

уредба на гражданското образование в прогимназиален („История и

цивилизация”/”География и икономика”) и гимназиален етап на

образование, с фокус върху предметния цикъл „Философия” (включващ

предметите Етика и право, Философия и Свят и личност, преподавани

съответно през X, XI и XII класове на българските средни училища).

Анализът си поставя за цел да направи анализ на държавните

образователни изисквания и на учебното съдържание на програмите по

Ст

р. 4

гражданско образование, като са преведени конкретни примери от

учебници и учебни помагала. Важен момент от анализа е представянето на

учениците на държавните зрелостни изпити по предметен цикъл

„Философия”. В заключение са изведени изводи и са отправени препоръки.

По отношение на методологичната рамка, при изготвяне на

настоящия анализ бяха използвани комбинация от аналитични методи и

способи. Беше предложени desk research метода за набира на информация.

Използвани са вторични данни от национални и международни

(европейски) емпирични изследвания.

Ограничения

Този анализ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа

на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на

Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за

съдържанието на документа се носи от Фондация „Център за европейски и

международни изследвания“ и при никакви обстоятелства не може да се

приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия

механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на

Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

Настоящият анализ на съдържанието на учебните програми по

Ст

р. 5

2. Актуалност и европейски контекст на проблема

Можем да твърдим, че през последното десетилетия сред

българските младежи (15 г. -29 г.) се наблюдава особен феномен на

социална, обществена и политическа бифуркация, която се засилва

осезаемо след 2009 г.. От една страна, съществува устойчиво отдръпване

от обществения и политически живот, а в същото време се демонстрира

готовност за участие в антистистемни и радикални действия. Сред

считаните за класически индикатори за нивото на граждански активизъм,

водеща характеристика на гражданското общество, е избирателната

активност, членството в граждански организации, участието в различни

инициативи, на различни нива: от малката общност до национални

инициативи. Позовавайки се на данни от Евробарометър през 2011 г. за

гласуването на младежите на избори през последните три години, в

проекта на Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 г. –

2020 г.), от Министерството на младежта и спорта привеждат данни, че за

ЕС-27 средният процент на гласуващите младежи е 79% или 8 на всеки

десет, като за България процентът е още по-висок: 82%. Тук трябва да се

обърна сериозно внимание, че изследването обхваща трите години, в които

икономическата, финансовата и социалната криза в ЕС нанесе най-много и

най-вече негативи и дефекти именно сред младежите, свързани преди

всичко с младежката безработица и трудностите за реализиране на пазара

на труда. Високият процент на гласували на изборите българи в младежкия

сегмент обаче рязко контрастира с данните за техния организационен

живот, които будят огромна тревога. Отново в Актуализираната

национална стратегия за младежта (2014 г. – 2020 г.) се сочи, че през 2011

Ст

р. 6

г. едва 4% от младежите членуват в младежка организация. Цифрата не се

променя през 2012 г. Едва 2 % членуват в политическа структура.

Организационният живот в училище също не е повод за позитивни оценки:

през 2012 г. едва 9% от учениците са участвали в ученически съвети, 3% в

клубове по дебати и 2% в консултативни младежки съвети към местните

власти1. Тези данни са индикативни за актуалността на проблема. Те

доказват тежката криза на гражданската култура на българските младежи,

които не успяват да се включват във форми за гражданско участие както в

рамките на училището, така и извън него. Същевременно те са и сигнал за

възможните проблеми, които може да породи подобно ниво на гражданско

участие. Младежите по правило са по-емоционални, реагират радикално на

процесите и често вземат участие в деструктивни обществени прояви.

Социализирането на младежите, приобщаването им към гражданските

ценности и добродетели, основните познания за функционирането на

обществената, политическата и социалната система следва да бъде процес,

започващ още от училище. По този начин, предвид и дългосрочните

ефекти на образователните реформи, ще се създадат условия за

пълноценно участие на младежите в обществото.

Насърчаването на равнопоставеността, социалното сближаване и

активното гражданство чрез училищното образование е една от основните

цели на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в

областта на образованието и обучението, която обхваща периода до

2020г. 2 Разработването на ефективни подходи и инструментариум за

постигане на тази цел е голямо предизвикателство за отговорните

институции на национално ниво, вземащи решения и реализиращи тяхното

изпълнение. Основните политически документи, които са оформили

1 Данните са от национални представителни лонгитюдни изследвания на агенциите „Медиана” и „Институт за социални изследвания и маркетинг”, съответно за 2011 г. и 2012 г. 2 Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на

образованието и обучението ("ET 2020"), ОВ C 119, 28.5.2009 г.

Ст

р. 7

рамката на европейското сътрудничество в образованието през последните

десет години и които ще продължават да оказват влияние върху развитието

на процесите в тази област до 2020г., признават значението на

насърчаването на активното гражданство, в резултат на което същото се е

превърнало в една от основните цели за образователните системи в

цяла Европа 3. Освен това Европейската референтна рамка за

ключовите компетентности за учене през целия живот 4 предвижда

необходимостта младите хора да бъдат подпомагани в развитието на

социални и граждански компетентности като знания, умения и нагласи още

по време на тяхното училищно образование. Необходимите граждански

компетентности за активно участие в гражданското общество, както са

определени в Европейската референтна рамка за ключовите

компетентности, акцентират върху: познаване на основните демократични

понятия, включително разбиране на понятието за общество, на социалните

и политическите процеси; процесът на европейска интеграция и

европейските структури; на значими социални достижения, както минали,

така и настоящи. Гражданските компетентности изискват умения като

критично мислене и комуникативни умения, както и личната способност и

желание за конструктивно участие в публичното пространство,

включително и в процеса на вземане на решения чрез гласуване.

Усещането за принадлежност към обществото на различни нива,

уважението към демократичните ценности и многообразието, както и

подкрепата за устойчиво развитие са изтъкнати като неделими елементи от

гражданските компетентности.

3 Вж. Съвета на ЕС: Конкретните бъдещи цели на образователните и обучителните системи. Доклад от Съвета по образование

до Европейския съвет. 5 980/01 (Брюксел, 14 февруари 2001г.) и заключенията на Съвета от 12 май 2009г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението ("ET 2020"). ОВ C 119, 28.5.2009г. 4 Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006г. относно ключовите компетентности за

учене през целия живот, ОВ L 394, 30.12.2006г.

Ст

р. 8

Успоредно с това, Стратегията за младежта на ЕС 2010 - 2018г.

обявява насърчаването на активното гражданство, социалното

приобщаване и солидарността между всички млади хора, като една от

основните си цели 5. Стратегията включва няколко линии на действие,

свързани с развитието на гражданството, включващи формални и

неформални образователни дейности, например, „участие в

гражданското общество и в представителната демокрация” и

„доброволческата дейност като средство за социално приобщаване и

гражданство”. В допълнение, през 2011 г. бяха направени две важни

стъпки: годината е определена за Европейска година на доброволческите

дейности за насърчаване на активното гражданство и унгарското

председателство на ЕС избра образованието за активно гражданство да

бъде фокусът на дебата между министрите на образованието на

неформалната им среща, състояла се през март същата година. Не на

последно място през 2010 г. всички държави членки на Европейския съюз

приеха Хартата на Съвета на Европа за образованието за демократично

гражданство и образованието по правата на човека. Според програмата на

Съвета на Европа образованието за демократично гражданство „е набор от

практики и дейности, насочени към ученика с цел да се помогне на него,

както и на младите и на зрелите хора да участват активно и отговорно в

процесите на вземане на решения в техните общности. Тя цели

подпомагането и укрепването на демократичната култура върху

основата на осъзнаването и ангажирането с определени основни

ценности, като права и свободи на човека, равенство на различията и

силата на закона, собственото добро и доброто на обществото като

5 Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009г. относно обновената рамка за европейско сътрудничество в областта на младежта

(2010-2018 г.), ОВ C311, 12.19.2009 [PDF]. Публикувано на следната интернет страница: http://ec.europa.eu/youth/pdf/doc1648_en.pdf

[Последно проверена на 07-ми май 2012г.]

Ст

р. 9

цяло. Образованието за демократично гражданство се съсредоточава

върху осигуряването на възможности за придобиване, прилагане и

разпространение на информация, ценности и умения, свързани с

демократичните принципи и процедури в широк обхват от формални и

неформални образователни среди“.

Съгласно проучване на "Евридика"6 , завършило през 2012 г. и

представено под формата на доклад на Европейската комсиия, са очертани

четири основни категории цели за гражданско образование , включително

и в България.

изграждане на политическа грамотност (познания за основни факти и

разбиране на основни понятия);

изграждане на критично мислене и аналитични умения;

разработване на определени ценности, нагласи и поведение (чувство

на уважение, толерантност, солидарност и др.);

насърчаване на активното участие и ангажираност в училище и в

общността.

България препоръчва разработването на тези граждански и социални

умения само на ниво втори гимназиален етап на средното образование;

Съгласно същото проучване относно възгледите на учителите за

значението на специфичните цели на обществените науки и гражданското

образование показва, че за 60,8% от учителите най- важни са познаването

на правата и отговорностите, за 55% са изграждането на критично и

независимо мислене на младите хора, за 43,2% зачитане и опазване на

околната среда.

6 Мрежата "Евридика" предоставя информация и анализи относно европейските образователни системи и

политики. От 2011г. мрежата обхва ща 33 страни-участнички в европейската Програма "Учене през целия живот"

(страните-членки на ЕС, страните от ЕФТА, Хърватия и Турция) и се координира и управлява от Изпълнителната

агенция за образование, аудио визия и култура в Брюксел, която подготвя публикациите и базите данни на мрежата.

Ст

р. 1

0

Гражданското образование е част от националните учебни програми

във всички страни. Този вид образование се предоставя в училищата по

три основни начина: като самостоятелен предмет, като част от друг

предмет или учене, или като интердисциплинарна тема. В България се

използва комбинация от тези подходи. Двадесет страни или региони са

организирали гражданското образование в отделен задължителен предмет,

понякога още от ниво основно училище, но по-често началото е поставено

в средното образование. Продължителността на учебното време, през

което гражданското образование се преподава като отделен предмет,

варира значително между отделните държави, като се започне от 12 години

във Франция до една година в България и Турция.

Учебните програми в европейските страни отразяват добре

многоаспектния характер на гражданството. На училищата са възложени за

изпълнение цели не само по отношение на теоретичните знания, които

учениците трябва да придобият, но също и по отношение на уменията,

които трябва да усвоят, както и нагласите и ценностите, които трябва да

бъдат изградени; активното участие на учениците в и извън училище е

широко насърчавано. Като цяло, учебните програми по гражданско

образование покриват широка и изключително изчерпателна гама от теми,

насочени към основополагащите принципи на демократичните общества,

съвременните въпроси на обществото, като културно многообразие и

устойчиво развитие, както и към европейските и международни измерения.

Въпреки че всички образователни системи подчертават важността на

гражданското образование и придобиването на социални и граждански

компетентности, различни са начините и ефективността, която се постига,

съгласно подхода, който всяка държава е избрала за прилагане на тази

предметна област на училищно ниво. Ще разгледаме мястото на

Ст

р. 1

1

гражданското образование в рамките на българските държавни

образователни стандарти и учебни програми, и в съдържателно отношение

по отделните предмети за среден и горен курс. Учебните програми по

гражданско образование в настоящия анализ се определят по отношение на

целите, които трябва да бъдат постигнати, знанията и разбирането, които

трябва да бъдат придобити, и уменията, които трябва да бъдат усвоени.

Ст

р. 1

2

3. Анализ на нормативна уредба

Законодателната уредба и нормативни документи в България,

уреждащи изцяло или частично равнищата на общообразователна

подготовка на учениците в края на етап и степен на образование, както и

определящи конкретно учебното съдържание са Закона за народната

просвета, Закона за степента на образование, общообразователния

минимум и учебния план, Закона за младежта, както и основните държавни

образователни изисквания (стандарти) и отделни наредби на Министерство

на образованието и науката.

Правото на образование в България е конституционно

регламентирано, като образованието е задължително до 16 годишна

възраст. (чл. 53 (1), (2) от Конституцията на Р България).

Законът за народната просвета (ЗНА) постулира, че „Училищното

образование осигурява обучението и възпитанието на учениците в

съответствие с обществените потребности и индивидуалните им

способности и очаквания за успешна реализация в гражданското

общество” (чл. 22, (1), ЗНА). От този текст се извежда, че училищното

образование следва да предоставя условия за развитие на релевантни у

учениците граждански умения и способности. Успешната реализация на

младите хора в гражданското общество зависи именно от наличните

степени на компетентност и информация за гражданското общество като

токова (дефиниране, структура, граници, история, добри практики,

европейски измерения и др.). От друга страна, функционирането на

гражданско общество зависи от развитието на социални умения и

Ст

р. 1

3

компетенции за реализиране на граждански добродетели, тоест на лице е

взаимно влияние.

Подзаконовият нормативен акт, регламентиращ материята на

учебното съдържание, е Наредбата за учебното съдържание. Наредба №

2 за учебното съдържание е издадена от министъра на образованието и

науката на 18.05.2000 г. (ДВ бр. 48 от 13.06.2000 г.) и е изменена два пъти

– през 2004 г. и през 2006 г. Наредбата е ключов документ в анализа на

учебното съдържание по гражданско образование, защото тя определя

равнищата на общообразователна подготовка на учениците в края на етап

и степен на образование, тоест тя кодифицира общите и специфични

знания умения на учениците, които се измерват или наблюдават като

техни резултати по учебните предмети и културно-образователните

области. Според Закона за степента на образование,

общообразователния минимум и учебния план (ЗСООУ) (приет за

първи път през 1999 г. и последно допълнен и изменен през 2009 г.)

общообразователната подготовка на учениците се изгражда върху

принципите на зачитане на: основните човешки права; правата на детето;

традициите на българската култура и образование; постиженията на

световната култура; ценностите на гражданското общество; свободата на

съвестта и свободата на мисълта (чл. 8, ал. 2). ЗСООУ залага три основните

цели на общообразователната подготовка: (1) да съдейства за физическото

и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране,

адаптиране и реализиране в обществото; (2) да създаде условия за

формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската

национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и

гражданска отговорност; (3) да създаде условия за развитие на

потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и

Ст

р. 1

4

самоусъвършенстване през целия живот (чл. 9). Културно-образователните

области са определени в чл. 10 на ЗСООУ и са общо осем: (1) български

език и литература; (2) чужди езици; (3) математика, информатика и

информационни технологии; (4) обществени науки, гражданско

образование и религия; (5)природни науки и екология; (6) изкуства; (7) бит

и технологии; (8) физическа култура и спорт. За настоящия анализ интерес

представляват учебните предмети от културно-образователната област

„обществени науки и гражданско образование”, предметен цикъл

„Философия” (психология и логика, етика и право, философия), свят и

личност, тъй като, според Приложение № 4 към чл., т. 4 от Наредбата за

учебното съдържание за Държавните образователни изисквания, именно

чрез него „[се] подготвя[т] учениците за участие в обществения живот,

за лична и професионална реализация, отговарящи на демократичните

принципи и ценности в съвременния свят” (на база предмета Свят и

личност). Въпреки описаните във въведението проблематични, негативни

тенденции по отношение нивото на гражданско образование на младите

хора, изведени от обективни данни и факти, наредбата залага прецизно и

всеобхватно целите на гражданското образование за средношколците.

Всъщност схващането за гражданско образование, в нормативните

документи, като предоставящо общи и специфични знания, умения и

компетентности е, че то е интегрална съвкупност с интердисциплинарен

характер. Тоест, гражданско образование се предоставя на учениците чрез

подход на акумулиране, наслагване и допълване на знания. Като главна

цел на гражданското образование в Наредбата за учебното съдържание се

посочва, че то следва да: подпомага развитието и утвърждаването на

младия човек като гражданин, който: „е автономна, свободна личност,

способна да поема отговорност за себе си и за другите; познава и

Ст

р. 1

5

отстоява своите права, свободи и отговорности; съзнава духовното си

единство с българския народ и с европейските народи; има осъзнати

отношения с държавата и обществото; владее механизми за

конструктивно социално участие и промяна.”. Съответно конкретните

цели на гражданското образование, според държавните стандарти следва

да бъдат: „придобиване на знания за жизненоважни социални сфери

(семейство, училище, работна среда, малка общност и др.), изграждане

на граждански нагласи и умения; усвояване на общочовешките ценности и

на законите на демократичната държава; запознаване с устройството и

дейността (структура и функции) на държавните и съюзни институции

(българската държава и Европейския съюз), както и на гражданското

общество; ориентиране в глобалните и регионалните процеси в

динамично променящия се съвременен свят и създаване на отговорно

поведение за участие в обществения живот”. Заложената от екипа на

проекта първоначална хипотеза, а именно, че днес учениците не разполагат

с достатъчно адекватни знания, умения и компетентности за активно

участие в обществения и политически живот, рязко контрастира с

разбирането на МОН за същността на преподаването, например, по етика и

право, което според тях съдейства за: „изгражда[не] основите на тяхната

гражданска култура, като ги запознава с неотменимите човешки права, с

ценностите на демокрацията и с начините за ефективно социално

участие в гражданския живот”.

За да обобщим, бихме извели заключението, че анализът на

нормативните документи поставя много високи изисквания към

образованието и обучението по гражданско образование. Все пак, може да

се твърди и че се забелязват известни противоречия между

кодифицираните норми. Този проблем е посочен и в Националната

Ст

р. 1

6

програма за развитие на училищното образование и предучилищното

образование и подготовка (2006 г. – 2015 г.). В документа още се

посочва, че основен проблем – изведен на първо място – на училищното

образование в България е „ориентираност на системата към

запаметяване и възпроизвеждане, а не към провокиране на мислене,

самостоятелност и формиране на умения”. Тази констатация важи с

пълна сила и по отношение на гражданското образование, което дори и

хипотетично да приемем, че предлага теоретични знания се проваля да

създаде умения и компетентности, за което свидетелстват щрихираните

негативни факти за участието на младежите в обществения и политическия

живот. В програмата се посочва още, че „значителният обем от “готови”

знания не е особена ценност и не е достатъчен за успешна социална

реализация. Те не дават възможност за самостоятелност, за творческо

мислене и за вземане на решения в практически ситуации.” В

действителност държавните образователни изисквания дори и да залагат

разнообразни знания и умения по гражданско образование, които следва да

се придобият и усвоят от учениците, те са насочи предимно към умения за

теоретичен анализ или следват строго принципа и методите на заучени

текстове, дефиниции, определения и пр. Нормативните документи създават

ясна представа за предимно теоретичния характер на знанието; в тях няма

изисквания за практическо развитие на граждански умения (тоест на

умения за пълноценно реализиране в обществената система). Сред

мерките, които програмата визира за преодоляване на тези проблеми, са

промени в учебните планове, учебното съдържание и програми. В

действителност Наредбата за учебното съдържание не е изменяна от 2006

г., което означава, че тя не е отразила настъпилите основни промени във

функционирането на българската държава, като например пълноправното

Ст

р. 1

7

членство в Европейския съюз. Екипът на проекта също препоръчва да се

усъвършенства учебното съдържание от предметния цикъл по философия,

като акцентът трябва да се постави върху създаването на умения и

компетентности в учениците за реално адаптиране в обществно-

политическия живот, за създаване на умения за разграничение на основни

субекти и за развитие на представата за „добрия гражданин”. Този процес

обаче не трябва да натоварва допълнително учениците, дори напротив.

Концептуално промените в учебното съдържание трябва да ориентирани

към практически, интерактивни и включващи практики. Не е възможно в

свят, в който преподаваното знание в училище е само един от

информационните източници, ученикът да не бъде включван в самия

процес на обучение. Интерактивността предполага възможности за

постонянен мониторинг върху потребностите и нагласите на учениците,

както и създава възможности за обратна връзка и въвеждане на

коригиращи мерки, в случаи на необходимост. Програмата обръща

внимание на развитието и на обучението като съпътстваща функция на

училището. В това отношение се препоръчва развитие на извънкласна и

извънучилищна дейност. Докато организирането на извънкласната дейност

е главно съсредоточена отново в управленските субекти на училището, то

извънучилищната дейност следва да е развивана от граждански

организации (включително и такива на родители). Ученическото

самоуправление е изключително подходящ модел за развитие на

гражданското образование. То предлага възможност на учениците да се

запознаят пряко с дейността на една организация, да влязат в ролята на

вземащите решения, като участват, проследяват и правят изводи за целия

процес по подготовка и приемане на решения (ключов в политико-

обществения, а и личен живот) и да се запознат с институционалното

Ст

р. 1

8

функциониране на една организация. Изграждането на ученически съвети

би имало приобщаваща функция за самата ученическа общност и би

създала нагласи за участие в граждански и обществен живот.

Съгласно Наредба № 2, „гражданското образование е

интердисциплинарен елемент на задължителната общообразователна

подготовка в училище”. То е важен интердисциплинарен елемент на

учебното съдържание по предметите от задължителната

общообразователна подготовка и е в основата на личностното развитие и

подготовката на младия човек за социална реализация чрез познаването,

владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със

законите на демократичното общество.

Ст

р. 1

9

3. Анализ на учебното съдържание

Както бе подчертано, водеща роля за осъществяване на гражданското

образование в училище (I – ХII кл.) имат предметите от културно-

образователна област „Обществени науки и гражданско образование”:

роден край, човекът и обществото, история и цивилизация,география и

икономика, философия (психология и логика, етика и право,

философия),свят и личност. Предметите от останалите културно-

образователни области имат съществено значение за гражданското

образование чрез прилагането на неговите основни принципи (плурализъм

и толерантност, зачитане на човешкото достойнство и равните неотменими

права на човека, практическа насоченост, личностно отношение,

аргументираност и убеденост, творческо и критическо мислене,

достъпност до основните постижения на световната култура,

интердисциплинарност) и чрез възможностите на учебното съдържание на

съответните предмети.

Главна цел на гражданското образование е да подпомага развитието

и утвърждаването на младия човек като гражданин, който е автономна,

свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите;

да познава и отстоява своите права, свободи и отговорности; да съзнава

духовното си единство с българския народ и с европейските народи; да

има осъзнати отношения с държавата и обществото; да владее механизми

за конструктивно социално участие и промяна. 7

Като по-конкретни цели отделните нормативни образователни

документи извеждат придобиването на знания за жизненоважни социални

7 НАРЕДБА № 2 от 18.05.2000 г. за учебното съдържание Обн. - ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г.; в сила от

13.06.2000 г., приложени 4 към чл.4, т.4

Ст

р. 2

0

сфери (семейство, училище, работна среда, малка общност и др.),

изграждане на граждански нагласи и умения; усвояване на общочовешките

ценности и на законите на демократичната държава; запознаване с

устройството и дейността (структура и функции) на държавните и съюзни

институции (българската държава и Европейския съюз), както и на

гражданското общество; ориентиране в глобалните и регионалните

процеси в динамично променящия се съвременен свят и създаване на

отговорно поведение за участие в обществения живот.

Самата област „Обществени науки и гражданско образование”

интегрира учебни предмети, които имат водеща роля в развитието на

социалната култура на учениците и в реализиране на гражданската мисия

на образованието. Чрез усвояване на най- значимите постижения на

социалното познание (история, география, икономика, етика, право,

философия) учениците се подготвят за по- добро ориентиране, адаптиране

и реализиране в съвременното демократично общество; развиват уменията

си за активно гражданско участие в социалния живот в условията на

културно многообразие и глобализация. Подготовката на учениците в

област „Обществени науки и гражданско образование” в начален етап се

осъществява чрез интегрални учебни предмети: „Роден край” в I кл.,

„Околен свят” във II кл. („Околен свят” осигурява и базисна подготовка в

област „Природни науки и екология”), „Човекът и обществото” в III и в IV

кл.

В прогимназиалния етап на основната степен подготовката на

учениците се осъществява чрез учебните предмети „История и

цивилизация” и „География и икономика”. Подготовката в гимназиалния

етап се осъществява чрез учебните предмети „История и цивилизация”,

„География и икономика”, предметите от цикъл "Философия"

Ст

р. 2

1

(„Психология и логика” в IХ кл., „Етика и право” в Х кл. и „Философия” в

ХI кл.) и „Свят и личност”.

Следва да бъде отбелязано, че съгласно утвърдения от МОН учебен

план за гимназии, профилирани гимназии и СОУ с прием след завършено

основно образование, предвижда за областта „Обществени науки и

гражданско образование” разпределени между посочените вече основни

предмети в нея по класове от IX до XII клас да бъде отделено учебно време

в рамките на 584 учебни часа, като най-много от тях – 216 се отделят за

изучаване на предмета „История и цивилизация”, следван от „География и

икономика”, който се преподава 144 учебни часа.

Учебният предмет, както стана ясно по-горе, „Човекът и

обществото” има интегрален характер. С този предмет завършва

задължителната подготовка на учениците в началния етап на основната

образователна степен. В резултат на обучението по този учебен предмет, в

края на IV-ти клас, ученикът познава значението на семейството и рода,

описва родното селище и родния край, различава училището като

институция и общност различна от семейната среда. Той изгражда

началните познания на учениците не само за човешките взаимоотношения,

но и за взаимодействието между човека и околната среда, за устройството

на обществото и организацията на съвременната българска държавност, в

това число за ролята на езика, религията и традициите за съхраняването и

развитието на българския народ. Предметът предоставя възможност на

децата да се запознаят с основни географски понятия като столицата на

България, нейната територия, географско положения, забележителности и

др. С предмета „Човекът и обществото” се поставят основите на учебните

предмети „История и цивилизация” и ‘География и икономика”.

Учебният предмет „История и цивилизация” съдейства за

Ст

р. 2

2

изграждането на гражданска идентичност на човека и обществото, като той

се изучава в края на основния прогимназиален образователен етап и в

началото на средния гимназиален етап. Знанията за миналото, за

историческото развитие изграждат взаимосвързаните полета на

националната памет и на цивилизационното наследство. Обучението по

история е съсредоточено върху разбирането за съвременния свят, в който

живеят учениците. Познаването на миналото се възприема като

предпоставка за осмисляне на настоящето и бъдещето. Историческата

образованост създава рационалната и емоционалната база за гражданска

интегрираност, изграждана чрез познаването на разностранните и

всеобхватни мрежи на социалната комуникация. Посредством овладяване

на историческите знания и умения за критична ориентация от

разнообразните източници на историческа информация се постига

разбиране за приемственост между последователно сменящите се типове

цивилизации. Връзките и зависимостите между променящите се тенденции

в политическото, икономическото и културното развитие разкриват

процесите на формиране на различните видове институции, на системата

от обществени и индивидуални ценности.

В резултат на обучението по този учебен предмет, в края на

прогимназиалния етап на основната образователна степен, ученикът

притежава знания и способности да описва и обяснява възникването на

отделни държавни, форми на държавно управление, да разграничава

видовете власти; да описва стопански, политически и духовни промени в

българското общество по зададени определени критерии. Ученикът за пръв

път се запознава с Конституцията като основен закон на страната и с

заложените в нея основни права и задължения на българските граждани.

През този образователния етап част от учебното съдържание и време е

Ст

р. 2

3

отделено и на способността на учениците да могат да установяват и да

дават примери за взаимни влияния между различните култури, изучавайки

базово национално и световно историческо и културно наследство.

В рамките на предмета „История и цивилизация”, но изучаван в

началото на гимназиален етап, на учениците се отделя по – голямо

внимание на основни политически възгледи, политически модели на

управление, развитие на общественодържавни институции на национално

и местно ниво. Предметът запознава младите хора с еволюцията на правата

и свободите на гражданите в различните общества; описва установената

зависимост между развитието на техниката, икономиката,социалните идеи

и всекидневния живот на човека.

От своя страна, учебният предмет „География и икономика”

подготвя учениците да се ориентират в пространствените измерения на

най-важните проблеми на съвременността. Учениците изучават делението

на земната повърхност на региони и влиянието на географския фактор за

тяхното образуване и развитие; запознават се със значението на

природните и социалните ресурси за развитието на икономиката;

разглеждат териториалните системи, формирани в резултат от

взаимодействието на човека и обществото с природата; изучават

географската основа на проблемите и конфликтите на съвременния свят - в

глобален, регионален, национален и локален обхват. Учебният предмет

запознава учениците с географските предпоставки за евроинтеграцията и

превръщането на България в част от европейското икономическо,

политическо и културно пространство. Предметът се изучава в

прогимназиялен етап (VIII клас) и в началото на гимназиален етап (IX

клас).

По – подробно и детайлно внимание в настоящия анализ ще бъде

Ст

р. 2

4

отделено на анализа на учебното съдържание по гражданско образование и

на предметите от цикъл "Философия" и „Свят и личност”, които се

преподават на учениците в 10, 11 и 12 клас, когато се предполага, че

учениците вече са достатъчно съзрели, за да могат да се ориентират в

отношенията си към себе си, към другите и към света, и да съдействат за

своето самоопределяне като автономна личност и свободен гражданин,

който познава добре, както своите права, така и своите задължения и знае

как да упражнява тези права и как да спазва и изпълнява тези задължения.

Обучението по предмета „Психология и логика” създава условия за

личностно самопознание, помага на учениците да развият умения за

общуване и съвместен живот, за критическо и творческо мислене.

Като част от задължителната подготовка и в рамките на предметния

цикъл, обучението по „Етика и право” е насочено главно съм

нравственото самоопределяне на учениците, към развитие на умението за

автономен и отговорен морален избор. То изгражда и основите на тяхната

гражданска култура, като ги запознава с неотменимите човешки права, с

ценностите на демокрацията и с начините за ефективно социално и

демократично участие в гражданския живот на обществото.Предметът се

състои от две основни интегрални части „Етика” и Право”, и по учебен

план за него е предвиден хорариум от 54 учебни часа в 10 клас.

Основните цели на обучението по този предмет са няколко. 1) да се

стимулира моралното развитие на учениците чрез изясняване на основни

нравствени ценности и изграждане и развитие на умението за

самостоятелен избор като предвиждат последиците от него; 2) да подготви

учениците за свободно и отговорно поведение в съвременния социален и

обществен живот, с респект към основните човешки права, към ценностите

и нормите на демократичното право и не на последно място 3) да

Ст

р. 2

5

утвърждава културата на толерантност, сътрудничество и ненасилие.

Застъпените в съдържателно отношение теми по предмета включват

разглеждането на понятия етос/нрав/характер, морал/етика и разглеждат

тези феномени като устойчиви и относително постоянни регулатори на

съвместния живот на хората. Други основни застъпени термини и понятия

са „добродетели и пороци”, „ щастие и аскетизъм”, „свобода и избор”,

„смисъл на живот”, като включените дефиниции за тях са тези на древните

философи и мислите като Аристотел, Ницше, Сенека, Епикур и др.

Предметът застъпва в известна степен и въпросът за значимостта на

любовта и сексуалността и спомага за сформирането на лично мнение и

гледни точки на учениците спрямо любовта, брака, семейството и то като

основни етични норми на поведение и отношение при трите световни

религии – християнство, ислям и будизъм.

Учениците се запознават и с други етически и морални категории,

регулиращи междуличностните отношения като чест, достойнство, съвест,

справедливост, които е необходимо да бъдат познавани от гледна точка на

способността на младите хора да правят точна преценка на дадени

житейски ситуации, сложни взаимоотношения и конфликти.

Едва в интегралната част „Право” на предмета „Етика и право”

за 10 клас за пръв път на учениците се обяснява необходимостта от правна

регулация на социалните отношения, разглежда се връзката държава –

право – власт и се дефинира легитимността на институциите като основа

на легитимността на политическата власт и на демокрацията като власт на

мнозинството гарантиращо всеобщото избирателно право и

върховенството на закона. Засегната е и дори ролята на медиите в

обществения живот.

Значителна част от учебното съдържание тук е посветено на

Ст

р. 2

6

човешките права и свободи и на гражданското общество. Учениците се

запознават с конституционната уредба на общочовешките права и свободи

и със случаи и примери на тяхното нарушаване. Познания придобиват и по

линия на избирателните си права и механизма за избор на централна и

местна власт. Предвидено е и запознаване със средствата и

инструментариума за защита на човешките права, така, както са отразени

във „Всеобщата декларация за правата на човека” и реципрочно с

допустимите санкции в смисъла на престъпление и наказание. Тези

познания търсят като резултат – способността, учениците да осъзнават и да

правят връзка между защитата на личните права и изпълнение на

задълженията към другите и към обществото като цяло.

Специално внимание е отделено и на начина на функциониране на

гражданското общество и организации. Направен е опит да бъде дадено

определение за гражданско общество, което обаче в никакъв случай не

носи онзи съвременен смисъл и заряд, който трябва да звучи на фона на

текущите обществени процеси в национален и европейски план и в този

ред на мисли, гражданското общество като понятие остава неразбираемо за

учениците. Съгласно текстовото съдържание на учебника по „Етика и

право” за задължителна подготовка на издателство „Минерва” от 2002 г. на

страница 251 е дадено следното определение за „гражданско общество” :

„общество на цивилизовани хора, които подреждат отношенията си със

закони, а не с разпоредби на деспотичната власт”. Така зададено

определението е архаично и остава далеч от представите, възгледите и

разбираемостта му за младите хора. И не на последно място, учебното

съдържание по този предмет включва познаване на идеите довели до

възникването на международния правов ред и на основните съществуващи

международни правни институции и органи, описани базово като история,

Ст

р. 2

7

структура, правомощия, компетенстност и дейност – Организацията на

обединените нации (ООН), Международния съд в Хага, Хелзинския

комитет за защита правата на човека.

Макар, че основните цели на учебното съдържание по „Етика и

право” свързани с изграждане на умения за самостоятелно справяне с

морални казуси и проблеми, оценяването им от етична гледна точка и

обосноваване на конкртени морални позиции са синхронизирани и

намират своята добра основа за изпълнение в научния учебен текст, самият

той (текста) звучи остаряло и архаично, данните на места са

неактуализирани и непълни, което създава предпоставка за отдалечаване

от изпълнението на поставените цели и постигането на очакваните

резултати за самите ученици и учители. Така например в цитирания по –

горе учебник се обяснява, че „...изборите могат да бъдат парламентарни

(за членове на Парламента),президентски (за избиране на президент ) и

референдуми (когато се прави допитване до народа по изключително

важни въпроси на обществото”. Недопустимо е, ако учениците учат по

този учебник в 2014 г., а България се е присъединила към Европейския

съюз през 2007 г. да липсва информация, че българските граждани имат

право да гласуват и на избори за членове на Европейския парламент. Като

цяло се забелязва, че в минимална степен са залегнали и понятия свързани

с избирателните системи и процедури. В одобрените от МОН учебници

като цяло липсват препратки към практически казуси, които да са

съвременно и достъпно поднесени8. Учебниците следва

8 Одобрените за ползване за учебната 2013/14 г. са утвърдени от министъра за образованието и наука със

Заповед № РД 09-20/08.01.2013 г. За анализирания предметен цикъл те са както следва: За 10 клас

Учебник по Етика и право, ЗП, изд. Анубис; Учебник по Етика и право, ЗП, изд. Екстрем; Учебник по

Етика и право, ЗП, изд. Минерва; Учебник по Етика и право, ЗП, изд. Д-р Иван Богоров. За 11

класУчебник по Философия, ЗП, изд. Анубис; Учебник по Философия, ЗП, изд. Просвета; Учебник по

Философия, ЗП, изд. Екстрем; Учебник по Философия, ЗП, изд. Д-р Иван Богоров; За 12 клас;

Философия /световни религии/, ПП, „Просвета–София”; Свят и личност „Просвета–София” АД

Ст

р. 2

8

общообразователните изисквания и минимуми, но не предоставят

достатъчно възможности за реално осъзнаване и рефлексия на

теоретичните знания. Лошо впечатление прави, че най-тясно свързания с

гражданско образование предмет „Свят и личност” има само едно

одобрено издание, което го превръща в задължително.

В същността на съвременните образователни измерения като основен

ориентир се очертава създаването на истински разнообразна образователна

среда, притежаваща богати възможности за придобиване на знания. Добре

известни и признати са съществените и позитивни промени в обучението

по философия през последните години.

Обучението по „Философия” (учебен предмет по „Философия” за 11

клас) създава условия за осмисляне и определяне на светогледни нагласи,

на универсалността на човека и света. Чрез изследване на алтернативни

подходи и решения на учениците се дава възможност да търсят и избират

мястото си в съвременния динамичен свят. Сред основните цели на

обучението по този предмет, съгласно действащата нормативна база, е да

спомогне на младите хора/ученици за осмисляне чрез демократичните

ценности на гражданското общество и да формира у тях граждански

умения за активно участие в обществения живот. Целта е адаптиране към

съвременното състояние на науката и образователната практика, създаване

у младия човек на ценностна система в духа на истинския хуманизъм и

култура на мислене, стимулиране развитието на индивидуалностите,

формиране способността на личността за самоопределяне и

самореализация.

Възрастовите особености на учениците от гимназиалния курс

предоставят интензивно развитие и усъвършенстване на мисловната

дейност, на способностите за логическо запомняне, на интелектуалните

Ст

р. 2

9

умения и компетенции. Това е добра основа за провокиране на

философските познавателни амбиции на онези ученици, които притежават

умения за конструиране на ново знание, да концептуализират непозната

информация, да откриват причинно-следствени връзки.

В часовете по философия учениците имат добрата възможност да

формират и изразяват светогледни и ценностни нагласи. Да отстояват

правото си на свободен избор, да споделят своя опит, идеи и активност.

Повечето от тях осъзнават взаимовръзката между следните компоненти:

мотивация към знание – ценностни ориентири – отношение към

философското знание – умение за творчество и самостоятелно мислене.

В края на своето обучение, учениците следва да са придобили

необходимите знания и умения да разбират значението и функционирането

на общността; познават ролята на основните социални общности

(семейството, приятелите, колегите) за личностното и кариерното

развитие; да умеят да създават адекватен образ за себе си, да разбират и да

уважават различията между хората. Внимание е обърнато и на

способността им да разбират спецификата на етическото отношение,

начините за създаването и удържането му; да обясняват и уважават негови

културни, религиозни и национални особености; да разбират и разчитат

легитимността на властта, законите, държавата и ролята им за социалното

общуване, идеята за демокрация, характера на правовата държава и ролята

на медиите в обществения живот; да познават основните човешки права и

свободи и да разпознава случаи на тяхното нарушаване; да анализира

връзката между права и задължения, като се позовават на основни

документи за правата на човека; да познават разликите между рационално

и интуитивно мислене, между аргументация и внушение като формулират

изводи от гледна точка на тяхната релевантност към предпоставките и да

Ст

р. 3

0

умеят да формулират теза по даден проблем и да дават аргументирана

подкрепа в нейна защита; да разпознават типове аргументация

(включително и грешки) в умозаключения, философски текстове и други

сфери и да умеят да задават въпроси за по-задълбочено аргументиране и

по-нататъшно изследване.

Що се отнася до интегрираността с предметите от цикъла

Философия, тя се осъществява в етапа ІХ-ХІІ клас. Поради разнообразието

на предметите в цикъла (Психология и логика, Етика и право, Философия)

и по-високата образователна степен тук предложенията за

междупредметни връзки са по-обобщени и акцентират както на

определени знания: - разширява познанията за държавата, политическите

модели на управление и др., така и на развиването или прилагането на

интелектуални умения, специфични за тези предмети: - използва техники

на логическо мислене; - прилага техники на логическо мислене; -

съдейства за изграждане на критично мислене и активно отношение към

заобикалящия свят.

В България гражданското образование се изучава като задължителен

самостоятелен предмет едва в 12 клас. Това е предметът по „Свят и

личност” , с който завършва задължителната подготовка на учениците в

културно-образователната област „Обществени науки и гражданско

образование” и за него са отделени 62 учебни часа . Той има подчертано

практическа насоченост и е подчинен на гражданската мисия на

образованието – да подготви учениците за компетентно и отговорно

участие в обществения живот и в процесите на вземане на решения, за

успешна лична и професионална реализация , отговаряща на принципите и

ценностите на демокрацията в съвременния свят.

Сред най – важните непосредствени задачи на обучението по този

Ст

р. 3

1

учебен предмет са предоставянето на възможности на учениците да

демонстрират подготовката си по гражданско образование чрез жизнения

си опит и да бъде стимулирано разбирането им за собствената им

значимост и отговорност към обществено-политическите процеси в

България, в Европа и света.

Предметът включва осем основни теми.

Първата тема е посветена на основните проблеми, пред които е

изправен съвременният свят. Тя включва изучаване на регионализма и

глобализма като основни проблеми на съвременна Европа, както и на

прояви на релизиозен фундаментализъм и международен тероризъм и

усилията на международната общност за противодействие и борба. Тук се

разглеждат и различните парадигми и теории за границите на Европа и на

европейския проект.

С втората изучавана тема се прави плавен преход от първата, като тя

обосновава основните идеи за обединена Европа чрез техните исторически

традиции и развитие. Процесът на евроинтеграция е разгледан в контекста

на идеологията за стопанско и културно-икономическо развитие на

континента. Тук са засегнати и някои въпроси от национално значение

като формирането и правата на етнически общности и религиозни

малцинства в България.

Третата основна тема, която е застъпена в съдържанието на предмета

и, по която учениците получават познания е процесът на европейска

интеграция и ролята на България в него. Тук са описани основните фази и

концепции за разширяването на ЕС, основните критерии за членство и

базови принципи на политиката на разширяване, както и позициите и

становищата на отделните страни по тази европейска политика. Следва да

бъде отбелязано, че за пръв път младите хора могат да чуят в учебен час

Ст

р. 3

2

колко време е отнел процесът на асоцииране и присъединяване на страната

към Съюза, как е протекъл този процес, какви са ползите и негативите/

правата и задълженията за българската държава и нейните граждани с

оглед на членството в ЕС. Внимание е обърнато и на основни фондове на

ЕС, които са достъпни за България под формата на безвъзмездна

финансова помощ, която Съюзът отпуска по линия на регионално

развитие, социални въпроси, земеделие, кохезионна политика.

Четвъртата тема обяснява механизмите на властта: структурата и

функциите на държавните и общоевропейски институции, в това число на

Парламентарната асамблея на Съвета на Европа и на Европейския

парламент. Учениците са образовани за сходството и различието във

функционирането на ЕП и на националните парламенти на страните –

членки, както и за основните политически партии в България и Европа. В

този раздел, младите хора се запознават с основните европейски стандарти

за контрол на гражданите върху администрацията, в частност с

„Европейската харта за участие на младите хора в местното

самоуправление”, което предоставя възможност на учениците да

идентифицират важни проблеми от компетентностите на местната управа.

Тема 5 от учебното съдържание по „Свят и личност” е посветена на

запознаването с международни документи („ Европейска конвенция за

защита правата на човека и основните свободи) за правата на човека и

малцинствата, като са разглеждани примери от българския обществен

живот за спазването и нарушаването им на национално и местно ниво.

Учениците придобиват знания и затова каква е процедурата за подаване на

жалба пред Европейския съд за правата на човека в Страсбург, което е

изключително полезна информация от практическа гледна точка, имайки

предвид колко десетки български граждани са спечелили подобни дела,

Ст

р. 3

3

дори за случаи,когато са осъдили българската държава.

Икономическата и социална политика на ЕС и въздействието й върху

България и българската икономика е основната проблематика, с която се

занимава Тема 6. Изучавани са основните промени в българското

стопанство през 90-те години, връзката между тях и изпълнението на

критериите за присъединяване към ЕС. Засегнати са още системата на

Валутен борд в България , инвестиционния климат, общите съюзни

политики и как страната ни ги инкорпорира на национално равнище.

Тема 7 се препокрива като засегнати въпроси с тема 5, като в

допълнение в тема 7 на младите хора се обръща внимание на познаването

и обоснованото прилагане на международните актове за борба с расизма и

ксенофобията, подписани и/или ратифицирани с България.

Последната тема 8 е насочена към регионалното развитие и

конфликти – минало, настояще и бъдещ, и политиката на съседство.

Учениците изучават съвременното състояние на политическата карта на

Югоизточна Европа, в частност Балканите, след разпадането на

Югославия; историческите предпоставки за основните регионални

конфликти на Балканите в съвременността след 1989 г. В този раздел

България е разглеждана като фактор за стабилност в региона.

Направеното представяне на характеристиките на предметите от

културно-образователната област естествено обуславя извода за

концептуална съгласуваност между тях. Той се аргументира не само с

формалното традиционно определяне на тези предмети като основи на

обществознанието. Очевидна е обвързаността на основните им

стратегически цели, насочени към подготвяне на учениците за

ориентиране, адаптиране и реализиране в съвременното демократично

общество, към развиване на уменията им за активно гражданско участие в

Ст

р. 3

4

социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация.

Например: „...да се ориентират в пространствените измерения на най-

важните проблеми на съвременността...” (География и икономика);

„...съдействат за неговото самоопределяне като автономна личност и

свободен гражданин...”, „...да търсят и избират мястото си в

съвременния динамичен свят...” (Философия); „...да развият умения за

общуване и съвместен живот, за критическо и творческо мислене.”

(Психология и логика); „...ги запознава... с начините на ефективно

социално участие вгражданския живот.” (Етика и право);

„...изграждането на гражданска идентичност на човека...”,

„...разбирането на съвременния свят, в който живеят учениците...”

(История и цивилизация). Нещо повече, един от основните принципи,

върху които са базирани учебните програми по История и цивилизация, e

осъществяването на „значими и последователни междупредметни връзки

както с останалите учебните предмети от културно-образователната

област Обществени науки и гражданско образование, така и с учебните

предмети от останалите културно-образователни области.”

Друг важен елемент, подкрепящ извода за концептуалната

съгласуваност на предметите съгласно техните ДОИ за УС и УП, е тяхната

взаимосвързаност с гражданското образование. Гражданското образование

е важен интердисциплинарен елемент на учебното съдържание по

предметите от задължителната общообразователна подготовка. То е в

основата на личностното развитие и подготовката на учениците за

социална реализация чрез познаването, владеенето и използването на

човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното

общество.

Гражданското образование подпомага развитието и утвърждаването

Ст

р. 3

5

на младия човек като гражданин, който е автономна, свободна личност,

способна да поема отговорност за себе си и за другите; познава и отстоява

своите права, свободи и отговорности; съзнава духовното си единство с

българския народ и с европейските народи; има осъзнати отношения с

държавата и обществото; владее механизми за конструктивно социално

участие и промяна. Неговите конкретни цели са: придобиване на знания за

жизненоважни социални сфери (семейство, училище, работна среда, малка

общност и др.), изграждане на граждански нагласи и умения; усвояване на

общочовешките ценности и на законите на демократичната държава;

запознаване с устройството и дейността (структура и функции) на

държавните и съюзни институции (българската държава и Европейския

съюз), както и на гражданското общество; ориентиране в глобалните и

регионални процеси в динамично променящия се свят и създаване на

отговорно поведение за участие в обществения живот.

Разбира се, интегрираният подход към преподаване на гражданско

образование има и своите недостатъци, като основният сред тях е

сложността за систематизиране, осмисляне и рефлексия на знанията, което

води до трудности при практическото им приложение и ориентиране.

Конструктивна забележка към учебното съдържание може да се отправи

към липсата на специална тема, обясняваща концепцията за гражданско

общество, структурите на гражданското общество по ясно дефинирани

критерии и възможностите на учениците да се включат в тяхната дейност,

съобразни личните им интереси. Освен това, този подход създава

трудности за лични оригинални каузални връзки. Накъсаното съдържание,

включително и липсата на обособен модул по всеки предмет, създава

трудности пред учениците за реално осмисляне важността на участието в

обществения и политически живот и каква може да бъде тяхната лична

Ст

р. 3

6

роля в него. Например, липсата на достъпно поднесена информация за

основните ценности на политическия спектър ляво – дясно, едва ли

подпомага учениците, на които им предстои да гласуват за първи път, в

рационализиране на избора си при упражняване на политическите права.

Дори и да се предлага информация за водещи политически партии на

национално и европейско ниво, тази информация е справочна, тя не е ясна

за учениците и не може да обясни механизмите на функциониране на

обществено-политическия механизъм. Този модел на интерпретиране на

научната материя, свързана с гражданско образование (гражданско

общество), възпрепятства младежите да поемат активна роля.

Ст

р. 3

7

4. Държавно образователни изисквания и оценка на

представянето

Държавните образователни изисквания (стандарти) за учебно

съдържание по гражданско образование описват най-важните знания,

умения и отношения, които учениците могат и трябва да имат в резултат

на обучението си в рамките на задължителната общообразователна

подготовка при завършване на образователна степен или етап. Стандартите

за учебно съдържание по гражданско образование са основа и ориентир за

осъществяване на гражданско образование в обучението по учебните

предмети от задължителната подготовка; доразвиване и разширяване на

гражданското образование в часовете за задължителноизбираема и

свободноизбираема подготовка, както и в други форми на извънкласна и

извънучилищна дейност; определяне на съдържанието на зрелостния изпит

по обществени науки и гражданско образование; планиране и

осъществяване на необходимата подготовка и допълнителна квалификация

на учителите; осъществяване на по-ефективно взаимодействие и

сътрудничество на национално и международно равнище между МОН, ИО

на МОН, училища, други държавни,правителствени и неправителствени

организации в сферата на гражданското образование.

Изработването и въвеждането на Държавни образователни

изисквания за учебно съдържание (ДОИ за УС) по всички учебни предмети

беше изключително важен етап в процеса на модернизация на средното

образование. Съществен елемент от него стана обособяването на

предметите по културно-образователни области. Сред тях културно-

образователната област „Обществени науки и гражданско образование”

Ст

р. 3

8

заема особена роля. Тя интегрира учебни предмети, които имат водеща

роля в развитието на социалната култура на учениците и в реализиране на

гражданската мисия на образованието. Чрез усвояване на най-значимите

постижения на социалното познание в предметите история, география,

икономика, етика, право, философия учениците се подготвят за по-добро

ориентиране, адаптиране и реализиране в съвременното демократично

общество, развиват уменията си за активно гражданско участие в

социалния живот в условията на културно многообразие и глобализация.

Държавните зрелостни изпити стават задължителни през 2008 г. и

днес вече са утвърден елемент в процеса на придобиване на диплом за

средно образование. Фокусът на анализа ще се спре върху държавния

зрелостен изпит по предметния цикъл „Философия”, предвид целите на

анализа. Държавните образователни изисквания (ДОИ) са регламентирани

чрез Наредба за учебно-изпитните програми за държавните зрелостни

изпити9. Държавният зрелостен изпит (ДЗИ) по предметен цикъл

„Философия” може да бъде избран като матуритетен изпит от учениците

като втори ДЗИ. Висшите учебни заведения сами решават дали приемат

оценките от ДЗИ като валидни за прием. Практика е оценката от ДЗИ по

предметен цикъл „Философия” да бъде признавана като приемем изпит за

различни специалност към различните предмети, които попадат в научното

направление или за всички специалности, докато някои университети

(предвид спецификата на приема и на висшето учебно заведение) не

признават резултата от този ДЗИ. Учебното-изпитната програма за

държавния зрелостен изпит по предметния цикъл философия не е

променяна от 2008 г. Изпитът покрива знания по предметите психология и

логика, философия и свят и личност. Изпитът е писмен, като съдържа 38

9 Наредба №1 от 11.04.2003 г. за учебно-изпитните програми за държавни зрелостни изпити; посл. изм. и

доп. през септември 2011 г. (ДВ бр. 70 от 09.09.2011 г.)

Ст

р. 3

9

тестови задачи от затворен тип с четири възможни отговора, от които само

един е верен и които, заедно с отворени въпроси, носят общо 65 точки.

Изпитът включва и задача за създаване на философско есе върху зададени

фрагменти или цитати. Този компонент от изпита носи 35 точки.

Въпросите, които имат отношение към гражданското образование, извън

чисто психологическите и философски дисциплини, съотнесени към

останалата част от изпита не са много. Ето пример за някои от тези

въпроси, които определяме като такива: от матурата от 2011 г. „. Какво е

съдържанието на понятието „правова държава”? А) държава, в която се

гарантира върховенството на закона и спазването на правата и свободите

на всички граждани; Б) държава, в която всеки има свое лично право В)

държава, в която правото е на страната на имащите власт Г) държава, в

която правата не изискват съответни задължения, а се приемат като

природна даденост; . Какво разбирате под понятието „суверенитет”?А)

самоуправление на народа; Б) намеса във вътрешните работи на чужда

държава; В) форма на абсолютна власт; Г) политическа и правна

самостоятелност на държавата; Идеята за разделението на властите

възниква през: А) Средновековието; Б) Античността; В) Ренесанса; Г)

Новото време; Гражданските права се гарантират: А) чрез законите на

държавата Б) по силата на Божиите закони; В) с помощта на

международни корпорации; Г) чрез волята на монарха; Доброволността е

принцип при: А) зачитането на човешките права; Б) плащането на

данъци; В) спазването на правилата за улично движение; Г) сключването

на договори; През 2011 г. от изтегления изпитен вариант пример за

отворен въпрос е: „Посочете три съществени проблема, които са

актуални за съвременното глобално общество.”, а примерна тема за есе

е: „„Свободата…всъщност е причината, поради която хората живеят

Ст

р. 4

0

заедно в политически организъм.” Хана Арент”.

ДЗИ по предметния цикъл философия, като че ли няма за амбиция да

тества практически умения, способности и компетентности на учениците,

които се предполага, че са усвоили по време на средното си образование.

Изискванията, например, към оценка на философското есе са изисквания,

които с лекота биха могли да бъдат поставени за придобиване на

академична степен или длъжност. За учениците те са: 1. Ниво на

разпознаване на философската проблематика (философските проблеми),

заложена/и във фрагмента – до 5 точки; 2. Ниво на философска

осмисленост и интерпретация на проблемите – до 10 точки; 3. Ниво на

употреба и владеене на логическия и понятиен инструментариум при

формулиране на позиция и излагане на аргументация в нейна подкрепа –

до 10 точки; 4. Степен на самостоятелност при тълкуването на проблема

във фрагмента – до 7 точки; 5. Ниво на езикова и стилистична култура – до

3 точки. Творческите въпроси (отворените въпроси и темата за философско

есе) не предполагат подход към решаване на даден казус, не предполагат

активен подход, който да тества възможностите на ученика за ефективно

участие в гражданския живот (каквото би било немислимо без познаване

на теоретичната база, което обаче може да се случи по много начини), а по-

скоро интерпретация на теоретични конструкции и строго научен метод.

Резултатите от ДЗИ по предметен цикъл философия също са сред

най-слабите, въпреки че самият изпит е сред предпочитаните от

студентите. За сравнение по данни от МОН през 2013 г. 10,32% от

учениците са се явили на втори задължителен ДЗИ по философски цикъл,

докато по история и цивилизация са 5,40%, а по химия и опазване на

околната среда 0,64%. През 2013 г. има по-голям процент двойки по

предметен цикъл философия, въпреки че общото ниво се вдига значително.

Ст

р. 4

1

На Фиг. 1 ясно се вижда, че за периода 2011 г. – 2013 г. най-малко отлични

оценки и най-много слаби оценки има по предметен цикъл философия.

Негативен факт е също, че има огромно разминаване между оценявате в

задължителна подготовка (това са оценките, които учителите пишат на

учениците) и резултатите от външното оценяване чрез ДЗИ. В първата

година на провеждането на матурите (през 2008 г.) разминаването е с

близо два пункта. Сумарният резултат за всички ученици в страната сочи,

че по предметен цикъл философия (от X клас до XII клас) учителите са

поставили средна оценка Мн. Добър 5.15, а средната оценка от ДЗИ е

Среден 3.49 или разминаване с 1.66, което е най-голямо в сравнение с

всички останали предмети. Това разминаване подсказва за подценяването

на

пр

ед

ме

ти

те

от

то

зи

пр

ед

ме

те

н цикъл, за неразбиране смисъла на гражданското образование и в известна

степен за неподготвеността на преподавателите по тези предмети за реална

и адекватна оценка.

Ст

р. 4

2

Фиг. 1. Данни на МОН за слабите и средни оценки на ДЗИ

Ст

р. 4

3

5. Някои основни изводи и препоръки

На база систематизирания анализ на учебното съдържание по

гражданско образование, в различни негови аспекти, екипът по проекта

очерта следните изводи, които нямат претенция да бъдат изчерпателни:

1.Учебното съдържание по гражданско образование се

разработва на база интегриран и интердисциплинарен подход;

2.Нормативните документи, уреждащи учебното съдържание по

гражданско образование, представят в пълнота основните знания, умения и

компетентности, съответстващи на добри европейски стандарти;

3.Учебното съдържание по гражданско образование е предимно

теоретично, с информативен характер и в известна степен с остарели

разбирания;

4.В учебното съдържание липсва концептуално ядро, развиващо

постъпателно гражданското образование с необходимите за ученика

възможности за рефлексия и способности за създаване на собствени

каузални връзки;

5.Резултатите по ДЗИ по предметен цикъл философия са сред

най-ниските, а през различните години и най-ниски, като съществува

сериозно разминаване между оценките от ЗП и ДЗИ.

На база така изведените заключение, ЦЕМИ препоръчва:

1.Издигане като приоритет гражданското образование на

учениците;

2.Създаване на самостоятелен модул от знания за гражданско

образование, които да са достъпно и атрактивно поднесени на учениците.

Препоръчва се използване на съвременни методи на представяне на

Ст

р. 4

4

информация, като в разработването на модула да се вземат предвид

очакванията, нагласите и потребностите на учениците;

3.Разнообразяване и осъвременяване на учебното съдържание по

гражданско образование чрез адекватни практически упражнения, казуси,

работа и симулация на реална среда и др.

4.Редефиниране на критериите за оценка на ДЗИ и на

методологията и методиката за съставяне на въпросниците, адаптирани по

разнообразеното и осъвременено учебно съдържание.

5.Провеждане на специализирани обучения на учители за

въвеждане на добри европейски и международни практики, включително

работа със специализиран хардуер и софтуер. Включване на граждански

организации и родители в процеса на обучение по гражданско

образование, като се насърчава подхода на работа в мрежа.

Ст

р. 4

5

6.Използвани източници:

Актуализирана национална стратегия за младежта (2014 г. – 2020

г.), ММС

Етика и право /право/, ЗП, Кр. Шекерджиев, „Просвета–София” АД

Етика и право Д. Добрева С. Герджиков, „Екстрем” Философия,

ЗП, И. Колев, Р. Пожарлиев, ИК „Анубис” ООД

Етика и право, ЗП, И. Колев и колектив, ИК „Анубис” ООД

Етика и право, ЗП, Л. Денкова, Ат. Семов „Д-р Иван Богоров”

ЕООД

Етика и право, ЗП, Н. Виденова и колектив, ИК „Минерва” ЕООД

Заключения на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата

рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието

и обучението ("ET 2020"), ОВ C 119, 28.5.2009 г.

Закон за младежта

Закон за народната просвета

Закон за степента на образование, общообразователния минимум и

учебния план,

Конкретните бъдещи цели на образователните и обучителните

системи. Доклад от Съвета по образование до Европейския съвет. 5

980/01 (Брюксел, 14 февруари 2001г.) и заключенията на Съвета от

12 май 2009г. относно стратегическата рамка за европейско

сътрудничество в образованието и обучението ("ET 2020"). ОВ C

119, 28.5.2009г.

Конституция на Р България

Наредба №1 от 11.04.2003 г. за учебно-изпитните програми за

държавни зрелостни изпити; (ДВ бр. 70 от 09.09.2011 г.)

Наредба № 2 за учебното съдържание (ДВ бр. 48 от 13.06.2000 г.)

Национална програма за развитие на училищното образование и

предучилищното образование и подготовка (2006 г. – 2015 г.)

Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от

18 декември 2006г. относно ключовите компетентности за учене

през целия живот, ОВ L 394, 30.12.2006г.

Резолюция на Съвета от 27 ноември 2009г. относно обновената

рамка за европейско сътрудничество в областта на младежта

(2010-2018 г.), ОВ C311, 12.19.2009 [PDF]. Публикувано на следната

интернет страница://ec.europa.eu/youth/pdf/doc1648_en.pdf

Ст

р. 4

6

[Последно проверена на 07-ми май 2012г.]

Свят и личност, ЗП, М. Грекова и колектив, „Просвета–София”АД

Философия, ЗП, Д. Денков и колектив „Просвета–София”

Философия, ЗП, О. Георгиев, Г. Каприев, „Д-р Иван Богоров” ЕООД

Философия, ЗП, С. Герджиков, Я. Мерджанова, „Екстрем”