История на Русия (ІХ- ХX в. )

К О Н С П Е К Т 1.Създаване на Киевската Русь.2.Руските земи през средата на ХІІ в. и първата половина на ХІІІ в.3.Руската култура преди монголското нашествие.4.Борба на Новгород срещу рицарите. Завладяване на руските земи от татаро-монголите.5.Обединение на руските земи около Москва.6.Утвърждаване на руската държава. Иван ІV Грозни.7.Смутното време в началото на ХVІ в.8.Избор на Михаил Романов за цар (1613 г.). Начало на Романовата династия. Управление на цар Алексей Михайлович.9.Руската култура през ХІІІ-ХVІІ в.10.Русия в края на ХVІІ в. и началото на ХVІІІ в. Реформите на Петър І.11.Русия през втората четвърт на ХVІІІ в. Управление на Екатерина І, Ана Ивановна и Елисавета Петровна. Иван VІ Антонович - руската версия на "Желязната маска".12.Русия през втората половина на ХVІІІ в. Екатерина ІІ Велика.13.Управление на Александър І. Пропуснатите възможности.14.Движение на декабристите.15.Русия при Николай І.16.Руската култура през първата половина на ХІХ в.17.Великите реформи на Александър ІІ.18.Управление на Александър ІІІ.19.Русия в края на ХІХ и началото на ХХ в.20.Руската култура през втората половина на ХІХ - началото на ХХ в.21.Първата руска революция 1905-1907 г. "Манифест" от 17 октомври 1905 г. Реформи на П. Столипин. Доц. д-р Б. Белегов

1. Източни славяни. Образуване на Киевска Русия. Извори.

Славяните както смятат мнозинството историци се обособяват от индоевропейската общност в средата на 2 хил. пр. н. е. Прародината на ранните славяни според археологическите данни е територията на изток от германците- от р. Одер на запад до Карпатските планини на изток. За славяните съобщават гръцки, римски, арабски и византийски извори. Античните автори споменават славяните под името венеди.През епохата на Великото преселение на народите, славяните усвояват територията на Централна, Източна и Югоизточна Европа. Те живеят в горските и горско-степните райони. След като се заселват на Балканите, славяните изиграват значителна роля за разрушаването на дунавската граница на Византия.Първите сведения за политическата история на славяните се отнасят към 4 век от н.е.Особено място в живота на славянския свят заемат отношенията с номадските народи от степите.През 6 век славяните нееднократно извършват военни походи против най-голямата за онова време държава- Византия. От това време до нас са достигнали редица съчинения на византийски автори – Прокопий Ксераский. Византийските автори сравняват живота на славяните с живота на своята страна, подчертавайки изостаналостта на славяните.Източните славяни заемат територията от Карпатските планини на запад до Средна Ока и горното течение на Дон на изток, от Нева на север до Средравнина, влизат в контакт с многобройните балтийски племена. Протича процес на смесване между народите. През 6-9 век славяните се обединяват в общности, които имат вече не само родов, но и териториално-политически характер. Племенните съюзи са етап по пътя към формирането на държавността у източните славяни.Източно славянски племена – поляни, древляни, дреговичи. Полочани, бужани, уличи, тиверци и др.Великият воден път от „варягите до гърците” е своеобразен път,свързват северна и южна Европа . Той възниква в края на 9 в. простира се от Балтийско море до горното течение на река Днепър. Най-напредналите в своето развитие земи от славянския свят-Новгород и Киев, контролират северния и южния участък на Великия търговски път. Това обстоятелство е дало основание, че търговията с кожи,восък и мед е била главния поминък на източните славяни. Основният поминък на източните славяни е земеделието. Основни оръдия на труда са брадвата, мотиката, ралото, браната и правата лопата, с помощта на които се разкопава почвата. Със сърпове се събира реколтата. Вършее се с бухалки. Сърното се смила с каменни мелачки и ръчни хромели.Със земеделието е тясно свързано скотовъдството. Славяните развъждат свине, крави, дребен рогат добитък. В южните райони като работен добитък използват волове, а в горската зона-коне. Освен това славяните се занимават с риболов, лов, пчеларство.Трудоемките работи, които трябва да бъдат извършени в строго определено време, могат да бъдат извършени само от голям колектив. Негова задача е да следи за правилното разпределение на използваната земя. Затова голяма роля в живота на древноруското село придобива общината. У източните славяни родовата община е заменена с териториална или съседска община. Селяните-общинници са обединени вече не от родство , а преди всичко от общността на територията. Всяка такава община владее определена територия, върху която живеят няколко семейства. Съществуват две форми на собственост – лична и обществена. Домът, добитъкът и инвентарът се ползват като лични, а земята, ливадите и горите се използват като общи.След като князете предават правото на владеене на земята на феодалите, част от общините попада под тяхна власт. Друг начин за подчинение на съседските общини на феодалите е завземането им от дружинниците и князете. Непопадналите под властта на феодалите общини са длъжни да плащат данък на държавата, която за тях е и върховна власт и феодал.Градът обикновено с

строи върху хълм, на място, където се сливат две реки, тъй като осигурява надеждна отбрана срещу вражеските нападения.в повечето случай градовете се строят край търговски пътища.Начело на източнославянските племенни съюзи соят князе от средите на племенната аристокрация и бившата родова върхушка. Съществува опълчение. Те се оглавяват от хилядници и стотитници. Особена военна организация е дружината. Дружинниците по поръчение на княза събират рента от покорените племена.Древните славяни са езичници. На ранния стадий от своето развитие те вярват в зли и добри духове. Оформя се пантеон от славянски богове, всеки от които олицетворява различните природни сили. Едни от най-важните богове за славяните са Перу, Сварог, Велес и др.Признаци на зараждаща се държавност се наблюдават по време на управлението на славянските племенни князе. Племенните князе често се обединяват в големи суперсъюзи, в които се проявяват чертите на ранна държавност.Едно от тези обединения е племенният съюз, оглавен от Кий. Изворите позволяват да се предположи , че в навечерието на образуването на дреновурската държава съществуват три големи обединения на славянски племена – Куяба, Славия и Артания.Може да се каже, че широкото разпространение на земеделието с използване на железни оръдия на труда, разлагането на родовата община и превръщането й в съседска, нарастването на броя на градовете, възникването на дружината са свидетелства за формираща се държавост.Един руски летописец от началото на 12 в, опитвайки се да изясни създаването на Руската държава е включил легендата за призоваването за князе на трима варяги –Рюрик, Синеус и Трувор. Много историци смятат че варягите са нормански племена. Други пък напротив, смятат,че варягите са руско племе, живяло по южнития бряг на Балтийско море и на остров Рюген. Самият факт на пребиваването на варяжки дружини в живота на Рус не предизвиква съмнение. Няма обаче следи за някакво забележимо влияние на варягите върху живота на славяните. Не са намерени и каквито и да било данни за колонизация на територията на Рус от варягите. Днес е напълно доказана научната несъстоятелност на норманската теория.Формиралата се държава се намира в самото начало на своя път: първобитнообщинните традиции още дълго време запазват своето място във всички сфери на живот на източнославянското общество.

2. Киевска Русия в края на IX – началото на XII век. Извори.

Древноруската държава може да се характеризира като раннофеодална монархия. Държавен глава е великият киевски княз. Неговите братя, синове и дружинници управляват страната, съдят, събират данъците и митата. Доходите и князете и техните приближени все още се определят до голяма степен от данъка, събиран от подчинените им племена. Пред младата държава стоят големи външнополитически задачи, свързани със защитата на нейните граници: отблъскването на набезите на номадите, борбата срещу експанзията на Византия, Хазарския хаганат, България. Именно от тези позиции трябва да се разглежда вътрешната и външната политика на киевските велики князе.Историята на Киевска Рус, чиито хронологически рамки повечето историци определят от 9 до началото на 12век. Първият период (9-10) е времето на първите киевски князе; вторият (втората половина на 10-11 век) е времето на Владимир 1 и Ярослав Мъдри, епоха на разцвет на Киевската държава, третият период (11-12) е преход към териториално-политическа разпокъсаност и към феодални порядки.От 862г Рюрик се установява в Новогород. По традиция това време се смята за начало на руската държавност. Рюрик се остановява в Новогород, един от неговите братя, Синеус – в Белое езеро, другият му брат, Трувор – Исборск. Две години по-късно според летописните сведения братята починали и Рюрик предал управлението на най-важните градове на своите хора. Двама от тях, Асколд и

Дир, след неуспешен поход срещу Византия превзели Киев и освободили Киевляните от плащането на данък на хазарите.След смъртта на Рюрик (879), който не оставил наследник, властта в Новогород е завзета от предводителя на един от варяшките отреди Олег (879-912).През 882 Олег предприема поход срещу Киев, където по това време князе са Асколд и Дир. Предтавяйки се за търговци, воините на Олег чрез измама убиват Асколд и Дир и превземат града. Киев става център на обединената държава.Търговски партньор на Рус е могъщата Византийска империя. През 907 и 911 Олег със своята войска на два пъти успешно воюва под стените н Константинопол. В резултат от тези походи са сключени договори с гърците на руски и на гръцки език. Това потвърждава тезата, че руската писменост се е появила дълго време преди приемането на християнството.Съгласно договорите руските търговци имат право да живеят един месец за сметка на гърците в Константинопол, но трябва да ходят из града без оръжие. По времето на Олег в състава на неговата държава са включени и започват да плащат данък на Киев древляните, северяните, радимичите.След смъртта на Олег в Киев започва да управлява Игор (912-945). По време на неговото управление през 944 е потвърден договорът с Византия при по-неизгодни условия. При Игор избухва първия народен бунт, дружината на Игор е избита а князът екзекутиран. След смъртта на Игор неговата жена Олга (945-964) отмъщава жестоко на древляните за убийството на своя съпруг.Първите пратеници на древляните, предложили на Олга за съпруг своя княз Мал. На поменната гощавка по заповед на Олга пияните древляни са избити. След като жестоко отмъщава на древляните Олга е принудена да въведе ред при събирането на данъка. Тя установява уроки – размери на данъка и погости – места за събиране на данъка. Погостите постепенно се превръщат в укрепени дворове на княжеските управители и стават опорни центрове на княжеската власт. По време на управлението на Игор и Олга към Киев са присъединени земите на тиверците, уличите, древляните. Някои историци смятат Святослав за талантлив пълководец и държавник, други твърдят, че той е княз авантюрист, чиито цел на живота е войната. Пред Святослав стой задачата да защити Рус от набезите на номадите и да разчисти търговските пътища към другите страни. С тази задача Святослав се справя успешно. Святослав нанася поражения на волжка България, разгромява Хазарския хаганат, успешно воюва в северен Кавказ. Той се опитва да доближи границите на Рус до Византия. По време на успешните военни действия Святослав дори мисли за преместване на столицата на своята държава на Дунава в гр. Переяславец. Но борбата с Византия завършва неуспешно, Святослав е обкръжен от сто хилядна гръцка войска. С голям труд успява да се оттегли в Рус. С Византия е сключен договор за ненападение.На път за Киев през 972 Святослав попада в засада, която печенегите му устройват близо до праговете на Днепър и е убит.След гибелта на Святослав княз става неговият най-голям син Ярополк 972-980. Брат му Олег получава древлянската земя. Третият син на Святослав Владимир получава Новгород. Започналата след 5 години междуособица между братята, Ярополк разбива древлянските дружини на Олег. Самият Олег загива в бой.Владимир бяга, след 2 години се завръща с наемна варяшка дружина. Ярополк е убит. Владимир заема великокняжеския престол. При управлението на Владимир 1 (980-1015) всички земи на източните славяни се обединяват в състава на Киевска Рус. Окончателно са присъединени земите от двете страни на Карпатите. Държавният апарат укрепва. Решена е една от най-важните задачи на това време-осигуряване защитата на руските земи от набезите на многобройните племена на печенегите.През 988 при управлението на Владимир 1 християнството е прието за държавна религия. След като се покръства Владимир 1 покръства и своите боляри, а след това и целия народ. Разпространението на християнството често среща съпротивата на населението,

почитащо своите езически богове. Християнството се утвърждава бавно. Приемането му има голямо значение за по-нататъчното развитие на Руската държава. Християнството утвърждава идеята за равенството на хората пред бога. Приемането на християнството укрепва държавната власт и териториалното предимство на Киевска Рус. Древноруската държава отхвърляйки „примитивното” езичество, става равна на другите християнски страни. Християнството изиграва голяма роля за развитието на руската култура.Руската православна църква се оглавява от митрополит назначаван от Константинопол. Цялото население на страната е задължено да плаща данък в полза на църквата – десетина. Преди монголското нашествие в руските земи има близо 80 манастира. В ръцете на църквата е съдът.След смъртта на Владимир 1 Киевският престол преминава към най-възрастният в рода Святополк (1015-1019). В избухналата междуособица по заповед на новия княз без вина са убити братята му. Любимецът на Владимир Борис и Глеб. Борис и Глеб са канонизирани от руската църква. За своето престъпление Святополк получава прякора Окаяни.На Святополк се противопоставя неговият брат Ярослав, управляващ в Новгород. При Ярослав Мъдри Киевска Рус достига най-голямо могъщество. Той, както и Владимир 1 успяват да запазят Рус от набезите на печенегите.При Ярослав Мъдри Киев се превръща в един от най-големите градове на Европа, съперничещ с Константинопол. Според достигнали до нас свидетелства в града имало около 400 църкви и 8 пазара. По времето на Ярослав в Киев са издигнати Златните врати – парадния вход на столицата на Киевска Рус. Широко се разгръща работата по преписването и превеждането на книги на руски език. Нарастването на силата на Рус позволяват на Ярослав за първи път да назначи за Киевски метрополит държавника и писателя Иларион. Самият княз се нарича цар. При Ярослав Рус поличава широко международно признание. Самият той е женен за шведска принцеса. Земята по онова време е главно богатство, основно средство за производство. Разпространена форма на организация на производството става феодалната вотчина – бащино владеене, предавано от баща на син по наследство. Собственик на вотчината е княз или болярин. В Киевска Рус съществува и значителен брой селяни – общинници, които не са подчинени на феодалите вотчиници. Такива селски общини плащат данък на великия княз в полза на държавата. Цялото свободно население на Киевска Рус носи името люди. Основната маса от селското население е наричано смерди. Те могат да живеят както в селските общини така и във вотчините. Смердите се намират в по-тежка форма на зависимост и губят своята лична свобода, когато живеят във вотчините. Един от начините за попадане във феодална зависимост на свободното население е закупничеството. Закупът е длъжен да работи в полза на своя кредитор и да му се подчинява, докато не му върне дълга. Освен смердите и закупите има и роби.В икономиката на Киевска Рус феодалната организация на стопанството съществува наред с робството и първобитно патриархалните отношения.„Руската правда” се свързва с името на Ярослав Мъдри. „Правдата” на Ярослав ограничава кръвното отмъщение до кръга на най-близките роднини. Това говори че нормите на първобитния строй съществуват по времето на Ярослав Мъдри като отживелици. Законите на Ярослав решават споровете между свободните хора, преди всичко сред княжеската дружина. Преди смъртта си Ярослав Мъдри разделя територията на държавата между петимата си синове и техният племенник. Той завещава на наследниците си да живеят в мир и любов и да слушат за всичко най-големият брат Изяслав.След смъртта през 1093 на Всеволод 1 властта над Киев преминава в ръцете на сина на Изяслав 1 Святополк 2. Новият княз не успява да се справи с междуособиците и да се противопостави на куманите. Той е користолюбив и не подбира средства, за да укрепи властта си . По негово време се разпространява спекулата с житото и солта. Процъфтява безконтролно

лихварството.По това време най-популярен в Рус е синът на Всеволод 1 , Владимир Мономах. По негова инициатива се провежда Любечкият събор на князете, на които е взето решение да бъдат прекратени междуособиците и е провъзгласен принципът „всеки да държи своята отчина”. Въпреки това междуособиците продължават и след този събор.След смъртта на Святополк 2 през 1113 избухва въстание в Киев. Народът извършва погроми върху дворовете на княжеските управители, едрите феодали и лихварите.Владимир Мономах е принуден да направи някои отстъпки като издава така наречения „устав на Владимир Мономах” . Уставът регулира получаването на лихви от лихварите, подобрява правното положение на търговците. Владимир Мономах успява да удържи под своята власт цялата руска земя, въпреки че признаците на раздробяване се засилват. При Мономах укрепва международния авторитет на древноруската държава. Мономах влиза в руската история като голям политик, пълководец и писател.Синът на Владимир Мономах – Мстислав 1 Велики (1125І1132) успява да удържи за известно време единството на руските земи. След смъртта му Киевска Рус се разпада на 15 княжества държави. Настъпва периодът, получил в историята името период на разпокъсаността или уделен период.

3. Руските земи през периода на феодалната разпокъсаност 12-13в. Извори.

Политическата разпокъсаност става нова форма на организация на руската държавност в условията на усвояване на територията на страната и нейното по-нататъшно развитие. Повсеместно се разпространява орното земеделие. Усъвършенстват се оръдията на труда. Показател за подема на икономиката е нарастването на броя на градовете. Княжеските и болярските вотчини , както и селските общини , които плащат данък на държавата , са натурални по своя характер. Те се стремят максимално да задоволят своите потребности за сметка на вътрешните си ресурси. Господството на натуралното стопанство отваря пред всеки регион възможността да се отдели от центъра и да съществува като самостоятелна земя или княжество. По-нататъшното икономическо развитие на отделните земи води до неизбежни социални конфликти. За тяхното разрешаване е необходима силна власта по места. Местните боляри , опиращи се на военната мощ на своя княз , вече не искат да зависят от централната власт в Киев.Главна движеща сила на разединителния процес е болярството. Местните князе успяват да установят своята власт във всяка от земите. Между укрепналото болярство и местните князе обаче възникват неизбежни противоречия, борба за влияние и за власт. В различните земи-държави тя е разрешена по различен начин. Например в Новгород се установява болярска република , а в др земи властта се утвърждава под формата на монархия. Разпокъсаността е етап от развитието на руската държава.

Киев заема първо място сред равните княжества-държави. Скоро други земи го настигат и дори задминават в своето развитие. По такъв начин се образуват 15 самостоятелни княжества и земи , чиито граници се оформят в границите на Киевската държава.В резултат от разпокъсването като самостоятелни се обособяват княжества , чиито наименования се образуват от имената на столиците им : Киевското , Черниговското , Рязанското , Галицкото и други. Във всяка от земите управлява отделна династия – един от клоновете на Рюриковичите.

История на най-големите руски земи от момента на тяхното отделяне от Киев до монголо-татарското завоевание. Владимиро-Суздалското княжество – Севетоизточна Русия-Владимиро-Суздалската или Ростово-Суздалската земя е разположена м/у р.Ока и Волга. Тук в нач на 12в се

създава едро болярско земевладение. Разрастват се и възникват нови градове. През 1221г е основан Нижни Новгород-най-големият стратегически и търговски център в източната част на княжеството. За отделянето на Ростово-Суздалското княжество от Киевската д-ва , трябва да се посочи наличието на изгодни търговски пътища , преминаващи през територията на княжеството. Най-важен от тях е Волжкият търговски път , свързващ Североизточна Русия със страните от изтока. В Ростово-Суздалската земя , чиято столица тогава е гр Суздал , по това време управлява Юрий ( 1125-1157). Заради постоянния си стремеж да разшири територията си и да подчини Киев той получава прякора “Долгоруки”. Той извършва широко строителствон на укрепени градове по границите на своето княжество. По време на управлението на синът на Юрий Андрей (1157-1174г) се разгръща ожесточена борба с местните боляри. Андрей премества столицата от богатия болярски Ростов в неголямото градче Владимир на Клязма. През една тъмна юлска нощ на 1174г Андрей е убит в резултат на болярски заговор , оглавен от роднините на болярина Кучка , бившият владетел на Москва. Управляващите Владимиро-Суздалското княжество носят титлата велики князе. През 1169г Андрей превзема Киев и го подлага на жестоко разграбване. Политиката на Андрей продължава неговият доведен брат Всеволод Голямото Гнездо. Князът има мн синове и оттам получ този прякор. Той се опитва да подчини Новгород , разчирява терит на св княжество за сметка на новгородските земи покрай Северна Двина и Печора , отмества границата на Волжка България зад Волга.

Галицко- Волинското княжество – то заема североизт склонове на Карпатите и територията между реките Днестър и Прут. На територията му възникват големи градове: Галич , Владимир-Волински и др. Удобното му геогр положение позволява да се води активна външна търговия. Тук също се наблюдава голям икономически подем. Подемът на Галицкото княжество започва при Ярослав І Осмомисъл. Обединението на Галицкото и Волинското княжество става през 1199г при управлението на волинския княз Роман Галицки. През 1203г той превзема Киев и приема титлата велик княз. Роман води упорита борба с местното болярство , завършила с негова победа.

Новгородска болярска република – Новгородската земя заема огромна територия от Ледовития океан до горното течение на Волга , от Прибалтика до Урал. Тази земя се намира далече от номадите и не изпитва ужаса от тяхните набези. Богатството на Новгороската земя се дължи на местните боляри. Обикновено Новгород се владее от този княз , който заема киевския престол. Болярството успява окончателно да победи княза в борбата за власт. Новгород става болярска република. Висш орган на републиката е вечето , на което се избира новгородската управа , разглеждат се въпроси от външната и вътрешната политика и др. Висше длъжностно лице е посадникът , в чиито ръце се намират управлението и съдът. За посадници се избират боляри от 4-те най-големите новгородски рода. Киевско княжество- по традиция князете все още си съперничат за Киев , въпреки че влиянието му върху общоруския живот е отслабнало. Въпреки че в Киевска Рус вече няма полит единство , обективно се запазват факторите за бъдещото обединение: общият език , общата вяра , общото законодателство и т.н.

4. Нашествие на татаро-монголите. Руските земи под татаро-монголската власт.

До края на 12в в Монголия живеят много номадски племена , сред които изпъква силното племе , наречено татари. През 13в така се наричат всички монголци. Впоследствие всички номадски народи , с които Русия води борба започват да се наричат монголо-татари. През

1206г край р. Онон се провежда събрание на монголската аристокрация – курултай , на което за вожд на монголските племена е избран един от нойоните , Темучин , получил името Чингис хан – “велик хан” (1206-1227г). Така се създава раннофеодалната монголска държава. Чингис хан започва да управлява страната с помощта на св роднини и местната аристокрация. Чингис хан и монголските феодали разгръщат активна завоевателна дейност с цел ограбване и поробване на съседните народи. Завоевателите са привлечени и от най-важните търговски пътища , чието завладяване може да донесе големи доходи. Монголските завоеватели имат успех , защото техните сили са обединени , докато част от съседните на Монголия народи още нямат свои държави , а при др част от тях поради феодалната разпокъсаност няма кой да организира съпротивата на народа. Основната ударна сила на монголците е конницата. Всеки воин има 2 3 лъка , няколко колана със стрели , брадва , въжена примка , добре владее сабята. Конят на воина се покрива с кожи , които го предпазват от стрелите и оръжията на противника. Монголската д-ва бързо подчинява племената и народите на Сибир и ги облага с данък. През 1211г Чингис хан пристъпва към завоюване на Северен Китай , което завършва едва през 1234г. Походите в Китай дават възмож на завоевателите да се запознаят с китайската военна техника и да заемат мн неща , да получат готово въоръжение.

През лятото на 1219г почти 200хилядна монголска войска , оглавена от Чингис хан , започва завоюването на Средна Азия. Монголите въвеждат тежки данъци , занаятчиите са отвеждани в плен. Огромното номадско население на Монголия заграбва нови богати пасища , като изтрепва и изгонва дотогаващите скотовъди или се слива с тях. Завоеватели се стремят да привлекат на св страна феодалната върхушка , местното духовенство и търговците.

На 31 май 1223г монголите разбиват съюзените сили на куманите и руските князе в приазовските степи на р Калка. Това е последното голямо съвместно военно начинание на руските князе в навечерието на нашествието на Бату. Киевският княз Мстислав Романович , укрепил се със своята войска на 1 хълм не взема участие в битката. Полковете на руските воини и куманите , след като преминават р Калка , нанасят удар по предните отреди на монголо-татарите , които отступват. Дошлите основни монголски сили ограждат преследващите руски и кумански воини и ги унищожават.

Монголите обсаждат хълма , където се е укрепил киевският княз. На 3 ден от обсадата Мстислав Романович се доверява на обещанието на противника да пусне русите с чест , ако доброволно капитулират и се предадат. Той и неговите воини са зверски избити от монголците. Монголците стигат до Днепър но не се решават да навлязат в пределите на Рус. В чест на победата монголците си устройват “пир върху кости”. Заловените в плен князе са премазани от дъски , върху които седят и пируват победителите. Убити са 6 князе , галицкият и волинският княз се спасяват с бягство.

По-късно монголите предприемат неуспешен опит да превземат Волжка България. Битките по южната руска граница и срещу Волжка Б-я показват , че завоюването на руските княжества и на техн съседи е възможно само чрез организирането на общомонголски поход. Този поход е оглавен от внука на Чингис хан – Бату(1227-1255г). Негов главен военен съветник става Субедей.

През 1236г монголите завладяват Волжка Б-я , а през 1237г подчиняват номадските народи от степта. През есента на 1237г основните сили на монголите , след като преминават Волга , се

съсредоточават край р Воронеж , насочвайки се с/у руските земи. В руските княжества знаят за надвисналата страшна опастност , но разпритем/у князете пречат на обединяването на силите с/у коварния враг. През 1237 г Рязанската земя първа от руските земи е подложена на удара на завоевателите. Владимирският и Черниговският княз отказват да помогнат на Рязан. Монголите обсаждат Рязан и изпращат пратеници , които изискват покорност и 1/10 част от “всичко”. На 6 ден от обсадата градът е превзет , всички са избити.

През януари 1238г по р Ока монголите тръгват към Владимиро-Суздалската земя. Сражението става край гр Коломна. В тази битка владимирската земя е унищожена.

Сериозна съпротива с/у враха около 5 дена оказва населението на Москва , ръководено от войводата Филип Нянка. След превземането на Москва насел-то е избито.

На 4 февр 1238г Бату обсажда Владимир. Разстоянието от Коломна до Владимир(300км) нег войски изминават за 1 месец. На 4 ден от обсадата завоев нахлуват в града. Княжеското семейство и остатъците от войските се затварят в Успенския събор. Монголите обграждат събора с дървета и го подпалват. Монголите опустошават градовете на Североизточна Русия и се насочват към руския северозапад. Навсякъде те срещат упоритата съпротива на русите. През 1239г Бату разгромява Южна Русия. През 1240г монголската войска обсажда Киев. Татарите разгромяват Киев. През следващата 1241г е нападнато Галицко-Волинското княжество.

5. Кръстоносните походи в Източна Прибалтика 12-13в. Създаване на Орденската система. Борба на руския народ с немско-шведската агресия.

Нахлуването на кръстоносците в земите на Прибалтика и Северозападна Русия е подкрепено от римския папа и от германския император Фридрих ІІ. В кръстоносния поход вземат участие немски , датски , норвежки рицари и др. В края на 12-нач на 13в сред народите на Прибалтика завършва процеса на разлагане на първобитнообщинния строй и формиране на раннокласово общество и държавност. Тези процеси протичат сред литовските племена. Руските земи оказват значително влияние в/у западните си съседи , които все още нямат развити собствени държавност и църковни институции. Източните славяни отдавна поддържат връзки с населението на Изт Прибалтика. След раздробяването на Русия връзките с Прибалтика поддържат Владимиро-Суздалското , Галицко-Волинското и Полоцкото княжество , както и Новгород и Псков. М/у Новгород , Псков , Полоцк и нас-то на Прибалтика се поддържат оживени търговски връзки. Още през 10-12в немските феодали решават да нахлуят в Изт Прибалтика. Римският папа се готви да покатоличи и подчини населението на Русия и Прибалтика. През 1202г е създ рицарският орден на меченосците. Рицарите носят дрехи с изображение на меч и кръст. Те водят завоевателна политика под лозунга за християнизация : “който не иска да се покръсти трябва да умре”. През 1219г датските рицари превземат част от крайбрежието на Прибалтика , като основават град Ревел. През 1224г кръстоносците превземат Юриев. През 1234г кръстоносците търпят поражение от новгородско-суздалските войски , а две години по-късно от литовците. Това ги принуждава да обединят силите си. През 1237г меченосците се обединяват с тевтонците , образувайки Ливонския орден, наречен така по името на територията , населена от племето ливи , която е превзета от кръстоносците. Наступлението на рицарите особено се засилва след ослабването на Рус, след борбата с монголите. През юли 1240г от това положение на руските княжества правят опит да се възползват шведските феодали. Шведският флот навлиза в устието на Нева. Шведите искат да

превземат гр Старая Ладога , а след това и Новгород. Княз Александър Ярославич , който по това време е на 20г , със св дружина се насочва към мястото където шведите дебаркират. За победата при Нева Александър е наречен от руския народ Невски. Значението на тази победа е в това , че тя задълго спира шведската агресия на изток, запазвайки за Русия излаза на Балтийско море.

Скоро след това край северозападните граници на Русия се появяват немските и датските рицари-кръстоносци. През лятото на 1240г те завладяват граничната крепост Изборск. След това боляри-изменници начело с посадника помагат на завоевателите да овладеят Псков. Болярите , които не желаят Александър да управлява го застават да напусне Новгород заедно с дружината си. Кратко време след това обаче по молба на новгородското вече Ал се завръща и веднага се заема с отблъскването на врага. Събрал войска от новгородци , ладожани , карели и ижорци , Александър още същата 1241г с внезапен удар завладява крепостта Копорие и я разорява.

На 5 април 1242г на леда на Чудското езеро се провежда битката , получила името Ледената битка. Рицарският клин пробива центъра на руските позиции и стига до брега. Рицарите след като не издържат удара се разбягват в паника. Врагът е разгромен. Мн рицари са взети в плен, а др са убити. Руската войска се завръща в Новгород в победа. Златната орда- тя обхваща обширна територия от Дунав до Иртиш. Столицата й е гр Сарай. Това е д-ва състояща се от полусамостоятелни улуси , обединени под властта на хана. Те се управл от братята на Бату и местната аристокрация. Златната орда е една от най-големите д-ви за своето време. Разцветът й е по време на управлението на хан Узбек(1312-1342г). През 1312г държавна религия на Златната орда става ислямът. Разорените от монголите руски земи са принудени да признаят васалната си зависимост от Златната орда. Въпреки това Рус запазва св държавност. Населението е задължено да плаща данък на ордата и да изпълнява някои повинности.

През 1243г Ярослав Всеволодович е призован в стана на хана. Ярослав признава васалната си зависимост от Златната орда и получ ярлък за утвърждаването му като велик княз на Владимир и златна дъсчица, като пропуск през територията на Ордата.

Някои руски князе , стремеики се по-бързо да се освободят от васалната си зависимост от Ордата започв открита въоръжена съпротива. През 1252г са разбити полковете на владимирските и галицко-волинските князе. От 1257г ордата пристъпва към преброяване на насел-то на Русия. За контрол във всяко княжество има назначени хански чиновници – баскаки. Те разполагат със специални военни отряди. През 1257г ордата изпраща в Русия своите преброители , които преброиха цялата Суздалска , Рязанска и Муромска земя. Духовенството се освобождава от плащане на данъци и по този начин ордата се стреми да ги привлече на своя страна.

След смъртта на Ал Невски със съдействието на Златната орда в Русия се активизират силите , насочени против политическото единство на страната. Властта на великия княз скоро става номинална. Владимирското княжество намалява. С нахлуването на завоевателите и установяването на игото започва историческата изостаналост на Русия.

6. Обединение на руските земи около Москва. Създаване на централизирана държава (14-16 век).

Борбата за освобождение от игото на Златната орда се превръща през 13-15 в в главна национална задача. Възстановяването на икономиката на страната и нейното по-нататъшно развитие създават предпоставки за обединението на руските земи. Решава се въпросът около кой център ще се обединят руските земи. За лидерство претендират най-вече Твер и Москва. Тверското княжество възниква като самостоятелно владение през 1247 г., когато е получено от Ярослав Ярославич. По това време то е най-силното в Русия. В края на 13 в и началото на 14 в се издига Московското княжество. Москва се превръща в важен политически център. Тя има географски изгодно централно местоположение сред руските земи. От юг и изток от нахлувания на Ордата я предпазват Суздалско-Нижегоротското и Рязанаското княжество, от северозапад – Тверското княжество и Велики Новгорот. Горите, заобикалящи Москва са трудно проходими за монголо-татарската конница. Всичко това предизвиква приток на население в земите на Московското княжество. Москва е център на развито занаятчийство, селско стопанство и търговия. Тя се оказва важен възел на сухо пътни и водни пътища.Основател на династията на московските князе е най-малкия син на Александър Невски – Даниил Александрович (1276-1303). По време на неговото управление територията на Московското княжество бързо се разширява. През 1301г в неговия състав влиза отвоюваната от Рязанския княз Коломна. През 1303г към Москва е присъединен и Можайск. Така Московското княжество за 3г увеличава 2 пъти територията си и става едно от най-големите в североизточна Русия.Тверският княз Михаил Ярославич (1304-1317) получава от Ордата ярлък за велик княз. В Москва по това време управлява синът на Даниил Александрович – Юрий (1303-1325). Юрий Московски е женен за сестрата на хан Узбек – Кончака. През 1315г Михаил започва война с Юрий, разгромява неговата дружина, взима в плен ханската сестра, която скоро умира в Твер. Юрий обвинява тверския княз за смъртта на жена си. Извикан в Ордата, Михаил е екзекутиран. През 1319г московският княз получава за първи път ярлък за велик княз. Още през 1325г Юрий е убит от най-големия син на Михаил Тверски – Дмитрий страшните очи. През 1327г населението на Твер въстава срещу събирача на данъци баскака Чолхан, роднина на Узбек. Тверците се обръщат за помощ към княз Александър Михайлович. Въстаналите тверци избиват татарите. Възползвайки се от това московският княз Иван Данилович пристига в Твер с монголо-татарската войска и потушава въстанието. След като го потушава, получава ярлък за велик княз, който от този момент почти постоянно остава в ръцете на московските князе. Москва се превръща в религиозен и идеологически център на Русия. По време на управлението на Иван Данилович Москва става най-богатото княжество в Русия. От тук идва и прякора на княза „Калита” (от парична сума – кесия). При управлението на Иван Калита се засилва ролята на Москва като обединителен център на всички руски земи. Той успява да привлече Ордата на своя страна и Новгород го признава за княз и му плаща данък. Без да използва оръжие Иван Калита разширява значително своите владения и на Московското княжество се подчиняват Галичкото, Угличкото, Белозерското княжество.При управлението на синовете на Иван Калита в състава на Московското княжество влизат Дмитровските, Костромските земи, районът на Калуга и други.Дмитрий (1359-1389) наследява престола когато е на 9г. Отново избухва война за великокняжеския владимирски престол. Ордата започва открито да подкрепя противниците на Москва. Символ на успехите и силата на Московското княжество е построяването само за 2г на белокаменен Кремъл на Москва – единствената

каменна крепост на територията на североизточна Русия. Всичко това позволява на Москва да отхвърли претенциите на Нижни Новгород и Твер за общоруско лидерство.През 1375г Дмитрий организира поход против Твер. Новгород се задължава да помага на московския княз против Твер и Литва. Куликовската битка – през 1380г Мамай, дошъл на власт в Ордата се опитва да възстанови господството на Златната орда на руските земи. Мамай повежда своите войски срещу Русия. Княжеските дружини и опълченията от повечето руски земи се събират в Коломна, от където се насочват срещу татарите, опитвайки се да изпреварят врага. Дмитрий се проявява като талантлив пълководец. Войските се срещат на куликовското поле. Сутринта на битката – 8 септември 1380г се оказва мъглива. В началото на битката татарите почти напълно унищожават руския полк. Мамай вече тържествува, смятайки, че е удържал победа. Следва обаче неочакван за Ордата удар от скрития в засада полк на русите, оглавяван от войводата Дмитрий и княз Владимир Серпуховски. Татарите панически бягат от куликовското поле. За проявената храброст в битката, Дмитрий получава прякора Донски.След поражението Мамай бяга в Кафа, където е убит. Властта е Ордата завзема хан Тохтамъш. Борбата между Москва и Ордата още не е завършила. През 1382г Тохтамъш със своята Орда внезапно напада Москва. Още преди похода на татарите, Дмитрий напуска столицата и заминава на север, за да събере ново опълчение. Тохтамъш заявява на московците, че е дошъл да воюва не против тях, а против княз Дмитрий, и обещава да не ограбва града. Нахлувайки с измама в града той го подлага на жесток разгром и Москва отново е задължена да плаща данък на хана. Куликовската битка показва мощта и силата на Москва като политически и икономически център – организатор на борбата за освобождение о игото на Златната орда и за обединението на руските земи. Ордата признава политическото господство на Москва сред останалите руски земи. Дмитрий Донски предава велико княжеската владимирска титла на своя син Василий. Извършва се сливане на великото владимирско княжество и московското. Тимур (великият хромец), извършил 25 похода, нанася поражение на Златната орда и тръгва на поход срещу Москва. Василий І събира опълчение срещу врага. От Владимир в Москва донасят застъпницата на Русия – иконата на Владимирската Богородица. Когато иконата е вече близо до Москва, Тимур се отказва от похода срещу Русия. Руската централизирана държава се създава върху североизточните и северозападните земи на Киевска Рус. Образуването на руската държава е ускорено от борбата с външния враг, особено със Златната орда, а след това със Сибирското, кримското, казанското ханство, Литва и Полша. Монголо-татарското нашествия и игото на Златната орда забавят социално-икономическото развитие на руските земи. Процеса на обединение на руските земи в централизирана държава около Москва завършва при управлението на Иван ІІІ (1462-1505) и Василий ІІІ (1505-1533).Иван ІІІ – той е получава престола, когато е на 22г. той пръв получава титлата „владетел на цяла Русия”. Иван ІІІ, опирайки се на мощта на Москва, успява без кръв да завърши обединението на североизточна Русия. През 1468г окончателно е присъединено Ярославското княжество, чиито князе стават подчинени на Иван ІІІ. На края Твер, обкръжен от московските земи преминава към Москва. Това става през 1485г, когато Иван ІІІ с голяма войска се приближава към града и неговите боляри дават клетва за вярност на Иван ІІІ. По-късно в състава на държавата влиза и Вятската земя. Независима от московският княз остава Новгородската република, която все още притежава значителна сила. Иван ІІІ предприема действия за подчиняването на Новгород. Решаващото сражение става при река Шелон. Новгород е присъединен към Москва през 1478г. През 1480г окончателно е отхвърлено монголо-татарското иго. Това става след сблъсъка на московските и монголо-татарските войски при река Угра.Василий ІІІ – той през 1510г

присъединява Псков. Той започва да се управлява от московски наместници. През 1514г в състава на московската държава влиза Смоленск. В чест на това събитие в Москва е издигнат новодевическият манастир, в който е поставена иконата на самоленската богородица, защитница на западните граници на Русия. Накрая през 1520г в състава на Русия влиза рязанската земя. По такъв начин завършва процеса на обединение на североизточна и северозападна Русия в една държава. Образува се най-голямата държава в Европа, която от края на 15в започва да се нарича Русия.

7. Управлението на Иван ІV Грозни.

Към края на 16в територията на Русия се увеличава почти двойно. В нея влизат земите на Казанското , Астраханското и Сибирското ханство. Предприемат се опити за извоюване на излаз на Балтийско море. Населението на Русия в края на 16в наброява 9млн души. Основната му част е съсредоточена в северозападната (Новгород) и централната (Москва) част на страната. Икономиката на страната има традиционен феодален х-р , основаващ се на господството на натуралното стоп-во. Болярската вотчина остава господстваща форма на земевладение. Най-големите са вотчините на великия княз , митрополита и манастирите. Към края на 16 в в Русия съществуват около 220 града. Най-гол град е Москва , чието население е около 100хил души.След смъртта на Василий ІІІ през 1533г на великокняжеския престол сяда неговият 3 годишен син Иван IV ( 1533-1584г). Фактически д-вата се управлява от нег майка Елена , дъщеря на княз Глински. Както през годините на управлението на Елена , така и след смъртта й не прераства борбата за власт м/у болярските групировки на градовете Белски , Шуйски , Глински. Болярите ограбват хазната , присвояват си земи и градове. Болярското управление води до отслабване на централната власт. Въстанието в Москва през 1547г – в Москва на Арбат , избухва силен пожар. Пламъците бушуват 2 дни. Градът почти напълно изгаря. Около 4 хиляди московчани загиват в огъня на пожара. Иван IV и нег приближени , спасявайки се от дима и огъня , се скриват в село Воробьово. Причини за пожара вероятно са умишлени действия. Плъзват слухове , че пожарът е дело на рода на князете Глински. В Кремъл на площада около Успенския събор се събира вече. Един от представителите на рода Глински е разкъсан от въстаналия род. С голям труд правителството успява да потуши въстанието. Народните бунтове показват , че страната се нуждае от реформи за укрепване на държавността , за централизация на властта.Иван IV започва да извършва структурни реформи. Особено заинтерисовано от провеждането на реформи е дворянството. Негов идеолог е талантливият дворянин Иван Семьонович Пересветов. Изхождайки от интересите на дворянството Пересветов рязко осъжда болярското самоупорство. Към 1549г около Иван IV се формира съвет от близки до него хора , получил името “избрана рада”. Тя се оглавява от Алексей Фьодорович Адашев. Избраната рада съществува до 1560г. Тя извършва преобразования , получили названието реформите от средата на 16в. След като навършва пълнолетие през януари 1547г Иван IV официално се възкачва на престола. Обредът на приемането на царската титла се извършва в Успенския събор на Кремъл. От сега нататък великият московски княз започва да се нар цар. По време на управл на Иван IV съставът на Болярската дума е разширен почти тройно , за да се отслаби ролята на старата болярска аристокрация в нея. Възниква нов орган на властта-Земският събор. Земските събори се занимават с решаването на най-важн д-ни дела , преди всичко с въпросите на външната политика и финансите. Първият Земски събор е свикан през 1549г. Той взема решение да бъде съставен нов Съдебник и набелязва програма за реформи. Още преди реформите отделните отрасли на държавното управление , а също и управлението на

отделните територии започват да се поверяват на боляри. Така се появяват първите прикази – ведомства , ръководещи отделни отрасли на държавно управление или отделни региони на страната. Приказът се оглавява от болярин или дяк – високопоставен държавен чиновник. Приказите отговарят за управлението , събирането на данъците и съдопроизводството. Общата тенденция към централизация на страната предизвиква необходимостта от издаване на нов сборник закони- Съдебника от 1550г. За първи път е въведено наказание за вземане на подкуп от държавни служители. Още при управлението на Елена Глинска е започната паричната реформа в резултат , от която московската рубла става основната парична единица в страната. Правото за събиране на търговкисте мита преминава в ръцете на д-вата. Населението на страната е натоварено с тягло – комплекс от натурални и парични тежести. В армията започват да се привличат чужденци. Усилена е и артилерията. Болярите и дворяните , съставляващи опълчението , се наричат служебни хора от отечество. Друга група съставляват служебните хора по прибор. Освен стрелците в нея влизат артилеристите , градската стража , близки до тях са казаците. През 1551г по инициатива на царя и митрополита е свикан събор на руската църква , получил името Стоглав, тъй като решенията му се формулирали в 100 глави. Съборът одобрява приемането на съдебника от 1550г и реформите на Иван IV. Решено е в ръцете на църквата да бъдат оставени всички земи , придобити от нея преди Стоглавия събор. Реформите от 5-те год на 16в спомагат за укрепването на Руската централизирана д-ва. Те засилват властта на царя , укрепват военната мощ на страната. Основни задачи на външната политика на Русия през 16в са: на запад – борба за излаз на Балтийско море, на югоизток и изток – борба с Казанското и Астраханското ханство и начало на усвояването на Сибир на юг. Образувалите се при разпадането на Златната орда Казанско и Астраханско ханство постоянно заплашват руските земи. Те държат в свои ръце Волжкият търговски път. След редица науспешни опити да се подчини Казанското ханство Иван IV през 1552г с 150 хил войска обсажда Казан. Той е превзет с щурм, започнал на 1 октомври 1552г. Четири години след превземането на Казан през 1556г е присъединен Астрахан. Своята зависимост от Русия признава Ногайската орда – номадска държава. По такъв начин новите плодородни земи и целият вожки търговски път се оказват в състава на Русия. Присъединяването на Казан и Астрахан открива възможност за придвижване към Сибир. Богатите търговци получават от Иван Грозни грамоти за владение на земите по река Тобол. Със свои средства те формират отряд от 840 души свободни казаци, оглавен от Ермак. Той със своята войска прониква на територията на Себирското ханство и превзема неговата столица.Опитвайки се да получи излаз на Балтийското крайбрежие, ИваН Грозни в продължение на 25г води изтощителна Ливонска война. Повод за войната става задържането от Ливонския орден на 123 западни специалисти, поканени на служба в Русия, както и не плащането от Ливония на данъка за град Дерпт. Началото на войната започва с победи на руските войски превзели Нарва и Депт. През 1560г Орденът е разбит. Последният голям успех за Русия през първия етап на тази война е превземането на Полоцк през 1563г. Войната се проточва, засилват се противоречията в самата Русия. Иван Грозни решава да въведе опричнината. Полша и литва се обединяват ев една държава – Жечпосполита. Тя и Швеция водят успешни военни действия срещу Русия. Само отбраната на град Псков позволява на Русия да сключи примирие за срок от 10г. Година по-късно е сключено Плюското примирие с Швеция. Ливонската война завършва с поражение. Русия предава на Жечпосполита Ливония.През януари 1565г Иван Грозни изпраща в столицата 2 послания. В първото той съобщава, че се отказва от властта заради измяната на болярите и моли да му бъде обособено феодално владение – опричнина.Използвайки вярата на народа в царя, Иван Грозни очаква, че ще бъде

повикан да се върне на трона. Когато това става той диктува своите условия: право на неограничена самодържавна власт и учредяване на опричнината. Страната е разделена на 2 части: опричнина и земшчина. В опричнината влизат крайморските градове и икономически най-развитите региони на страната. Започват опричният терор, екзекуциите, заточенията. На най-жесток погром са подложени центърът и северозападът на руските земи, където болярството е особено силно. В Новгород погромът продължава 6 седмици. Иван Грозни не унищожава окончателно болярско-княжеското земевладение, въпреки че силно отслабва мощта му.

8. Русия в края на XVI- началото на XVII в.

Събитията от границата на 16 – 17 в получават, според точния израз на съвременниците, името „Смутното време”. Размирното време засяга всички страни от живота на русите – икономиката, властта, вътрешната и външната политика. Причините за смутното време се заключават в изострянето на социалните, съсловните, династическите и международните отношения.Изключително тежката икономическа криза получава името „разрухата на 70те-80те години на 16 век”. Запустяват икономически най-развитите части на страната. Част от населението напуска тези територии. Повече от 50 % от обработваемите земи остават необработени. Рязко нараства данъчното бреме, цените се увеличават четворно. През 1570 – 1571 страната е обхваната от чумна епидемия. Селското стопанство губи устойчивостта си. Централната власт започва да закрепостява основния производител – селяните, към земята на феодалите-земевладелци.Като държавна система крепостничеството се установява в края на 16 век. Към 1592 цялото население е включено в специални книги, което създава възможност да се установи на кой феодал принадлежат определени селяни. Според редица историци точно тогава е издаден специален указ за забрана на преминаването на селяните, което означава установяване на крепостното право.През 1597 за първи път е приет указ за издирване на избягали селяни. Селяните, избягали след съставянето след издаването на данъчните книги е трябвало да бъдат връщане на предишния им собственик. Онези, които приемали избягали селяни са глобявани в полза на държавата и заплащат компенсация на стария собственик.Въвеждането на държавната система на крепостното право води до рязко изостряне на социалните противоречия в страната и създава предпоставки за масови народни размирици. Изострянето на социалните отношения е една от причините за смутното време. Друга причина за смутното време става династическата криза. С прекратяването на законната династия, водеща началото си от легендарния Рюрик, противоречията се изострят.На 18 март 1584 по време на игра на шах умира Иван Грозни. На престола се възкачва средния син на Грозни – Фьодор Йоанович, мек по природа но неспособен да управлява държавата. Фактически управник в държавата става шуреят на царя боляринът Борис Годонов. След смъртта на бездетния Фьодор Йоанович през 1588 се прекъсва старата династия. Новият цар е избран от Земския събор, сред участниците в събора са привържениците на Борис Годонов.Борис Годонов е енергичен, честолюбив и способен държавник. Води успешна външна политика- продължава овладяването на Сибир, заздравяват се руските позиции в Кавказ, Русия си възвръща загубените земи по крайбрежието на Балтийско море. Безспорен успех е учредяването на патриаршия в Русия. Повишават се рангът и престижът на Руската църква. Отслабнала Русия обаче няма сили за водене на широко мащабни военни действия. От това се възползват нейните укрепнали съседи - Полша, Швеция, Крим и Турция. Главната задача на новият цар се състой в преодоляването в стопанската разруха. Правителството продължава

заробването на селячеството. Това предизвиква недоволство сред широките народни маси. Селяните свързват влошаването на своето положение с името на Борис. Положението в страната още повече се изостря в резултат на лошата реколта. Няколко кратно се повишават цените, започва спекула с жито. Борис Годонов организира полагането на труд в полза на държавата. Плъзват слухове, че страната е подложена на наказание, заради греховете на Годонов. В центъра на страната избухва въстание на холопите, предвождано от Хлопок Косолап. То е жестоко потушено, а Хлопок екзекутиран в Москва. Съветските историци обясняват смутното размирно време с класови конфликти.Борис прави всичко, за да премахне потенциалните претенденти – неговият пратовчед е подстриган за монах и заточен. Широко се разпространяват слуховете, че царският син Дмитрий е жив. В Литва се появява човек, който се представя за Дмитрий. През 1604 с помощта на полските магнати Лъжедмитрий, след като вербувал 2000 наемници и използвайки недоволството на казаците, предприема поход срещу Москва. Подкрепят го много боляри и дворяни, недоволни от Годонов. В борбата си с Лъжедмитрий 1 Борис Годонов допуска редица грешки. Той не оглавява походът срещу самозванеца. Пътят на Лъжедмитрий към Москва съзнателно е избран да преминава през райони, където живее казачеството и има много избягали селяни. При град Кроми царските войски преминават на страната на самозванеца. Това събитие е предхождано от неочакваната смърт на Борис. След едно денонощие се извършва церемонията на полагане на клетва пред новия цар – синът на Борис Фьодр Борисович. По заповед на самозванеца цар Фьодр и неговата майка са арестувани и убити тайно. През юни 1605 Лъжедмитрий триумфално влиза в Москва и е провъзлгасен за цар. Нещо повече – нарича се император.Продължаването на крепостническата политика, новите данъци с цел да бъдат събрани обещаните на полските магнати средства, недоволството на руската администрация, водят до заговор на болярите срещу Лъжедмитрий. Той е преследван от въстаниците, скача от един прозорец на Кремалския дворец и е убит. След смъртта му на престола се възкачва болярския цар Василий Шуйски . До лятото на 1606 Василий успява да утвърди властта си в Москва, но в покрайнините на страната размириците продължават. Народът, загубил вяра, че положението му ще се подобри отново се вдига срещу властите. През 1606-1607 избухва въстание под ръководството на Иван Болотников, което много историци смятат за апогей на селската война. Опорен пункт на Болотников става Комарицката волост. Заставайки начело на казашките отряди, Болотников през лятото на 1606 поема към Москва. Скоро неголемия му отряд се превръща в мощна войска. През октомври 106 армията му обсажда Москва, като обсадата продължава два месеца. В решителния момент измяната на дворянските отряди, преминали на страната на Василий Шуйски води до разгрома на армията на Болотников. Болотников е отблъснат и Василий жестоко се разправя с въстаниците. Болотников е услепен, след което удавен. Във въстанието вземат участие представители на различни социални слоеве – селяни, холопи, посадско население, казачество, дворяни и др служебни хора.По времето, когато Василий обсажда Болотников в Тула се появява нов самозванец. По външните си белези този човек прилича на Лъжедмитрий. В отговор на призива на Болотников Лъжедмитрий 2 потегля към Тула, за да се присъедини към въстаниците. Обединението не се осъществява и през 1608 самозванецът предприема поход срещу столицата. Лъжедмитрий достига Москва, но опитите му да превзема града завършват без резултат. Лъжедмитрий 2 в продължение на 21 месеца без успех обсажда Москва. Той е послушна марионетка в ръцете на полските завоеватели, които установяват контрол върху северозападни и северните руски земи.Правителството на Василий, разбирайки че не в състояние да се справи с Лъжедмитрий 2 сключва договор с

Швеция. Русия се отказва от претенциите си към Блатийското крайбрежие, а шведите предоставят войски за борба. Под командването на Михайл Шуйски, племеник на царя, започват успешни действия против полските завоеватели.В отговор Полша обявява война на Русия. Войските на Крал Сигизмунд 3 обсаждат Смоленск, който се отбранява повече от 12 месеца. Самозванецът повече не е необходим на полските завоеватели, бяга в Калуга, където е убит. През април 1610 умира Михайл Шуйски, според мълвата той е отровен. През юни 1610 руските войски претърпяват поражение от Полша. Пътят към Москва е открит. Шведите мислят повече за завземането на Новгород и другите руски земи отколкото за тяхната защита. През лятото на 1610 в Москва е извършен преврат. Дворяните, свалят от престола Василий и насила го подстригват за монах. Властта е завзета от група боляри, предвождани от Федор Иванович. Това правителство, съставено от седем боляри получава името „седмоболярщина”. През август 1610 седмоболярщината сключва договор за поканването на Владислав, синът на крал Сигизмиунд на руския престол. Това е пряко предателство на националните интереси. Страната се изправя пред заплахата да загуби независимостта си. В началото на 1611 е създадено първото опълчение, оглавено от дворянина Прокопий Ляпонов. Опълчението се отправя към Москва, където през есента на 1611 избухва въстание.Първото опълчение се разпада. По това време шведите превземат Новгород, а поляците след продължителна обсада завладяват Смоленск. Полският крал Сигизмунд 3 обявява, че сам ще стане руски цар, а Русия ще влезе в състава на Полша. През есента на 1611 Кузма Минин се обръща към руския народ с призив за организирането на второ опълчение. През пролетта на 1612 опълчението се насочва към Ярославъл – там е създадено временно правителство на Русия. През лятото на 1612 войските на Минин наближават Москва и се съединяват с остатъците на първото опълчение. Почти едновременно към столицата приближава хетман Ходкевич, който идва на помощ на поляците, открили се в Кремъл. След четири дни полския гарнизон в Кремал се предава. Победата е резултат от героичните усилия на руския народ.През 1613 в Москва се провежда Земския събор, на който е поставен въпросът за изобр на нов руски цар. На 21 февруари съборът избира Михайл Романов. На 2 май, 1613 той пристига в Москва, а на 11 юли се извършва коронацията. Скоро водещо място в управлението на страната заема неговия баща патриарх Филаред. Властта е възстановена във формата на самодържавна монархия.Правителството на Михайл е изправено пред изключителна трудна задача- ликвидацията на последиците от интервенцията. Голяма опасност за него представляват отрядите на казаците, които скитат из страната и не признават новия цар. Друга опасност са шведите. След няколко военни сблъсъка, последвани от преговори през 1617 е сключен Столбовския мир. Швеция връща на Русия Ноовгородската земя, но запазва Балтийското крайбрежие и получава парична компенсация. В стремежа си да получи Руският престол полският принц Владислав организира през 1617-1618 поход срещу Москва, но е отблъснат. Владислав не се отказва от претенциите си към руския престол.Така в основни линии териториалното единство на Русия е възстановено, въпреки че част от руските земи остават в Полша и Швеция. Такива са последиците от събитията на смутното време за външната политика на Русия.

9. Русия през периода 1613-1682.

На 11 юли 1613 е коронясан първият руски цар от династията Романови – Михаил. В условията на опустошение на страната младият и неопитен цар се нуждае от подкрепа. Отначало решаваща роля в управлението на държавата играят майката на царя и неговите роднини по майчина линия – болярите Салтикови. През 1619, след Деулинското примирие, от полски плен

се връща бащата на Михаил. В Москва Филарает е провъзгласен за патриарх Москва и цяла Русия и за велик владетел.До своята смърт през 1633, той управлява страната заедно със сина си.Главната задача, която стои пред Русия е възстановяването на разрушената икономика на страната, на вътрешния ред и стабилност, а във външната политика – връщането на загубените в годините на Смутното време земи и по-нататъшното разширяване на територията на страната.През 1632 Земският събор взема решение страната да си върне Смоленск, загубен след Смутното време. 30 хилядна руска войска със 150 оръдия обсажда Смоленск. Обсадата завършва с провал.През 1632 недалеч от гр. Вязма е подписан мирен договор. Полша запазва Смоленските си земи. Владислав, полски крал, се отказва от руския престол, на който е поканен в периода на Смутното време, и признава Михаил Фьодорович за цар.През 1637 донските казаци по собствена инициатива превземат турската крепост Азов в устието на р. Дон. Казаците се обръщат към царя с молба да приеме Азов под своя власт. Ясно е, че на Русия ще се наложи да води трудна война с Турция и Крим, за което тя не е имала сили. Казаците са принудени да напуснат Азов.Алексей Михайлович получава прякора „най-тих”. Новият цар е начетен човек. Той обаче е избухлив, но гневът му бързо преминава. В средата на 17 век се увеличава данъчното бреме. Хазната се нуждае от пари. Правителството на цар Алексей Михайлович увеличава косвените данъци (увеличава цената на солта 4 пъти). В началото на юни 1648 на Алексей е предадено искане да бъдат наказани най-алчните –представители на царксата администрация. Исканията на гражданите обаче не са изпълнени, след което се започват да разрушават къщите на богатите търговци и боляри.С помощта на подкупени стрелци въстанието е потушено. Това въстание получава името „солният бунт”.Съборното уложение се състои от 25 глави и съдържа около хиляда разпоредби. Това е първият руски законодателен паметник, който е проведен на редица европейски езици. Съборното уложение регламентира заемането на различни служби, откупуването на пленници, митническата политика, положението на различните категории население в държавата. Съборното уложение ограничава разширяването на църковното земевладение, което говори за поява на тенденцията за подчиняване на църквата на държавата.Най-важният раздел е „Съд на селяните”. То въвежда безсрочно издирване на избягалите и отвлечените селяни, забранява преминаването на селяните от един собственик към друг. Според съборното уложение цялото градско население е задължено да плаща данъци на владетеля. Гражданите получават право на монополна търговия в градовете. Селяните нямат право да притежават магазини в градовете, а могат да търгуват само от каруците си или на сергии.След като възстановяват своята икономика към средата на 17 век Русия е в състояние да съсредоточи вниманието си върху решаването на външнополитическите задачи. Първостепенна грижа е връщането на излаза на Балтийско море. На северозапад Русия трябва да възвърне загубените територии – Смоленски, Черниговски и Новогрод. На юг Русия е принудена постоянно да отблъсква набезите на кримския хан.През 1569 се обединяват Полша и Литва в една държава – Жечпосполита. В нея са включени също така Белорусия и по-голямата част от Украйна.Център на борбата за запазване на украинското национално самосъзнаване стават братствата – обществени просветни организации, възникнали в Лвов, Луцк, Киев и др градове. Център на борбата срещу чуждоземните поробители през 40те и 50те години на 17 век става Зпорожката сеч. Неин център е остров Хотрица. За защита от набезите на кримските татари, казаците изграждат специална система от укрепления от отсечени дървета. През 1648 за ьетман на Запорожката сеч е избран Богдан Хмелницки. Като много други жители на Украйна Богдан Хмелницки изпитва върху себе си цялата жестокост и несправедливост на чуждите поробители.

През 1647 Богдан Хмелницки открито въстава против полското правителство. Богдан Хмелницки разбира, че борбата против Полша изисква огромно напрежение на силите и затова от самото начало се обявява за съюз с Русия, виждайки в нея верен съюзник за Украйна. Но по това време Русия не е достатъчно силна за да встъпи в противоборство с Полша.През пролетта на 1648 войската на Богдан Хмелницки излиза от Запорожката сеч. В битката при Жълти води неговите отряди унищожават авангарда на полската войска. Недостигът на боеприпаси и провизии, както и започналата чумна епидемия обаче принуждава Богдан Хмелницки да се върне обратно. През декември 1648 неговата войска тържествено влиза в Киев.След като обявява обща мобилизация, Полша насочва войските си срещу Богдан Хмелницки, но поляците претърпяват поражение. Полското правителство е принудено да сключи Зборовксия мир, който признава Богдан Хмелницки за хетман на Украйна. Под негово автономно управление преминават три воеводства: Киевското, Черниговското и Брацлавското.Зборовският мир се оказва временно примирие. През 1650 военните действия са възобновени. През лятото на 1651 превъзхождащите по численост сили на поляците се срещат с войските на Богдан Хмелницки. Поляците успяват за преден път да подкупят кримския хан. Той изтегля войската си от сражението и задържа при себе си Богдан Хмелницки. Така Богдан Хмелницки е принуден да сключи мир при тежки условия. Според Белоцерковският мирен договор под властта на Богдан Хмелницки остава само едно воеводство – Киевското На 1 октомври 1653 на Полша е обявена война. За Украйна заминават пратеници, предвождани от болярина Бутурлин. Украйна е приета в състава на руската държава. Украйна получава правото да установява дипломатически отношения с всички страни, освен с Полша и Турция. Данаците трябва да постъпват вече в руската хазна. Съединението на Украйна с Русия има огромно историческо значение. То освобождава народа на Украйна от националното и религиозното потисничество на Полша. Това съединение влияе позитивно и на Русия. Благодарение на него Русия успява да си върне Смоленските и Черниговските земи, което й дава възможност да започне борба за излаз н Балтийско море. Полша на признава обединението на Украйна с Русия. Руско-полската война изглежда неизбежна. Тя завършва с успех на руските и украинските войски.Възползвайки се от неуспеха на Полша, Швеция започва военни действия срещу нея. Шведите превземат Варшава и Краков. Полша е изправена на ръба на гибелта си. След смъртта на шведския крал Алексей Михайлович обявява война на Швеция. Сключено е руско-полско примирие. Руските войски нанасят поражение на шведите. Всички успехи на Русия обаче са заличени от измяната на украинския хетман Иван Виговски, който сменя умрелия Богдан Хмелницки. През 1658 е сключено руско-шведско примирие. Балтика остава във владение на Швеция. Изтощителните войни, които води Русия в средата на 17 век изпразват хазната. Болезнено засяга страната и чумата. В търсене на изход от тази тежка ситуация Русия започва да сече медни монети със същата номинална стойност. През 1662 една сребърна рубла се обменя за осем медни. Правителство събира данъците в сребро, докато населението е принудено да купува и продава стоките се с медни рубли. През лятото на 1662 няколко хиляди московчани тръгват към извънградската резиденция на царя. Тълпата иска да й бъдат предадени най-омразните боляри. Царските стрелци се разправят доста жестоко с въстаналото градско население. Правителството обаче е принудено да вземе мерки за успокояването на населението. През 1666 отряд от 500 казаци, предвождан от Василий Ус предприема поход към Москва, за да предложат на правителството своите услуги във връзка с войната между Русия и Полша. Много от участниците в похода на Василий Ус по-късно вземат участие във въстаническата армия на Степан Разин.През 1667 под ръководството на Степан Разин превземат Яицкото градче и правят

от негоо свои опорен пункт. Те предприемат опустошително нападение по Каспийското крайбрежие. През пролетта на 1670 Разин започва нов поход по течението на р Волга. Този поход има открито антиправителствен характер.През пролетта на 1670 Разин завладява Царицин. Трябва да се отбележи, че въстаниците на Разин в духа на времето си не щадят своите противници – мъчения, жестококи екзекуции. През есента на 1670 цар Алексей Михайлович се отправя за потушаване на въстанието. Богатите казаци с измама залавят Разин и го предават на правителството. Той е екзекутиран на червения полощад в Москва. Въстанието на Разин принуждава да търси пътища за укрепване на съществуващия строй. Засилена е властта на воеводите по места.Църковната реформа е продиктувана от необходимостта да се засилят дисциплината и редът. Стремейки се да превърне руската църква в център на световното правословие, властния патриарх Никон започва реформа. Като образец са възприети гръцките методи и идеи. В руската църква настъпва разкол. Поддръжниците на старите порядки отказват да признаят реформата на Никон и се обявяват за връщане към порядките отпреди нея. Противоречията между Никон и неговите противници се свеждат до това по какъв образец – руски или гръцки – да бъдат унифицирани църковните книги. Спорът между тях засяга и въпросите как трябва да се кръстят – с два или с три пръста, как да се извършва кръстния ход и др. най-мощен израз на протест срещу църковната реформа е Соловешкото въстание от 1668-1676.

10. Русия през периода на Петър Велики.

От тригодишна възраст Петър започва да се учи да чете и пише. Още преди да навърши пълнолетие царският син проявява склонност към военното дело. Жаждата за знания, стремежът към самообразование позволяват на надарения по природа Петър да се издигне до равнището на най-просветните хора на своето време..През 1689 по съвет на майка си Петър се жени за болярска дъщеря Евдокия. След женитбата Петър се смята за пълнолетен и има всички права върху престола. През една августовска нощ Петър е събуден от един от своите сподвижници със съобщението, че стрелците са вдигнати по тревога и са готови да го заловят. Петър заминава за Троицко-Сергиевския манастир. Петър е подкрепен от много боляри и дворяни, от московския патриарх и дори от няколко полка стрелци. Предводителят на стрелците е екзекутиран. След смъртта на цар Иван едновластието на Петър се установява.Най-важната задача, стояща пред Петър, е продължаването на войната с Крим. През 1695 руските войски обсаждат Азов, но поради недостиг на въоръжение те не успяват да превземат Азов. След неуспеха си при Азов Петър с характерната за него енергия се заема със строежа на флот. Двойно е увеличена сухопътната армия. След като блокират Азов по море, руските войски превземат града.Петър разбира, че с превземането на Азов войната още не е завършила. С цел да разбере по-добре съотношението на силите изпраща в Европа т.нар „Велико посолство”. Освен това Петър се стреми да установи търговски, технически и културни връзки с развитите страни в Европа.През пролетта на 1697 „Велико посолство” тръгва на път. В неговия състав под името Пьотр Михайлов се намира и самият Петър. Освен това в състава на посолството влизат и няколко млади дворяни. Освен преговорите и изясняването на съотношението на силите в Европа Петър отделя много време за изучаване на корабостроенето и военното дело. По време на „Велико посолство” Петър се убеждава, че антитурската коалиция се е разпаднала, но се е създала благоприятна външнополитическа борба з Балтика. Петър добре разбира, че именно

през Балтийско море е възможно установяването на стабилни връзки с развитите страни на Европа.След като сключва примирие с Турция, Русия в съюз със Саксония обявява война на Швеция.Карл 12 – кралят на Швеция, решава да разбие своите противници поотделно с помощта на английско-холандския флот. Карл 12, възползвайки се от недостатъчния опит, слабата организация на руските войски и предателството на чуждестранните офицери, с внезапен удар нанася жестоко поражение на армията на Петър. Петър обаче не пада духом, а дейно и енергично се заема с реорганизацията на армията. Успехите на Балтийското крайбрежие не закъсняват. През 1702 започва настъплението на руските войски.В решителната фаза на Северната война Русия остава сама, лишена дори и от последния си съюзник. Основните сили на шведската армия се насочват към Москва. Превзети са Минск. Руската армия отстъпва в съответствие с възприетата стратегия „да се изтощи врага”. Карл обаче се оттегля с армията си в Украйна, където разчитайки на подкрепата на хетмана, планира да прекара зимата. Тези планове на Карл не е съдено да се осъществят. На 28 септември 1708 Карл е разбит от самия Петър.Рано сутринта на 27 юни 1709 започва решаващото сражение межди войските на Петър и Карл 12 край Полтава. Руските войски напълно разгромяват шведите. Военните действия срещу Швеция продължават още 12 години. Това се обяснява с принудителната война с Турция, както и необходимостта да се сложи край на господството на Швеция по море.През 1710 Турция обявява война на Русия. 130 хилядната армия на турците обсъждат руските войски. Само след като връща на Турция Азов, Русия успява да постигне примирие. Карл 12 отново се връща в Швеция.Центърът на северната война се премества в Балтика. През 1714 младият руски флот удържа първата си забележителна победа. При посредничеството на Франция през 1718 започват мирните преговори с Швеция. Нелепата смърт на Карл 12, ударен от едно гюле в Норвегия, и идването на нова власт, принуждава страните отново да вземат оръжието.На 30 август 1721 във Финландския град Нищат е сключен мир между Русия и Швеция. Русия получава крайбрежието на Балтийско море, а Финландия се връща в състава на Швеция.През 1722 Русия предприема поход в Кавказ и Иран, в резултат от който получава западния бряг на Каспийско море. Каспийският поход изиграва положителна роля за укрепването на приятелските връзки между народите на Русия и Задкавказкието в борбата срещу турската агресия.Реформи се извършват през цялото управление на Петър. Най-голям напредък е постигнат в областта на промишлеността. Към края на 17 век в страната има около 30 манифактури. С особено бързи темпове се развива металургията. Производството на метали позволява да се развиват оръжейните заводи. В центъра на страната най-силно се развива текстилната промишленост, която работи предимно за армията. През първата четвърт на 18 век възникват нови отрасли на производството: корабостроене, производство на коприна, производство на стъкло и фаянс. Руската промишленост се развива в условията на господство на крепостното право. Тъй като в страната почти няма свободна работна ръка, в предприятията, организирани от Петър, се използват наети чуждестранни майстори. През 1721 е издаден указ, разрешаващ на собствениците на заводи – недворяни, да купуват и преселват селяни в своите заводи. С указ от 1736 работниците, попаднали към тези заводи, чиито собственици са хора без дворянски произход, се закрепостяват към тези заводи завинаги. Към селяните започват да се закрепостяват селяни, които плащат своите данъци към държавата не в пари, а ги отработват в заводите. Промените в областта на селското стопанство са незначителни. Продължава селскостопанското усвояване на новите земи в южната част на страната. Развитието на промишленото и занаятчийското производство, полученият излаз на Балтийско море спомагат за разрастването на външната и вътрешната търговия. Увеличава се

размяната на стоки между отделните краища на страната. Наред със сребърните започват да се секат и дребни медни монети. Правителството на Петър оказва постоянна подкрепа на руските търговци. За да се поощри търговското съсловие е въведена първата търговска тарифа, стимулираща износа на руски стоки. Вносът на стоки става два пъти по-нисък. През 1714 е издаден указ за единонаследието, според който дворянското имение се изравнява по права с болярската вотчина. Указът бележи окончателно сливане на двете съсловия феодали в една класа.През 1722 е издадена Таблицата за ранговете, разделила военната, цивилната и придворната служба. Всички длъжности се делят на 14 ранга. Заемането на всеки по-висок ранг е възможно само като се премине през всички предшестващи. така господстващата прослойка укрепва чрез включването в своите редици на най-талантливите представители на другите съсловия. Останалото население, с изключение на дворянството и духовенството е задължено да плаща данък на държавата.Съдебната власт, събирането на данъците и градското благоустройство са предадени на градските магистрати. За ръководство на магистратите е създадена Главна магистратура. През 1721 Петър е провъзгласен за император, което означава по-голямо засилване на властта на царя. Учреден е сенат. В него влизат девет от най-близките до Петър висши чиновници. На сената е възложено разработване на нови закони, управлението на държавните финанси, контролът върху дейността на администрацията. Създадени са 10 колегии. За тях е построена отделна сграда. Всяка колегия отговоря за строго определен отрасъл на управлението – колегия на външните работи, за строителството и др.За да се укрепи властта по места, страната е разделена на 8 губернии – Московска ,Киевска, Архангелска, Смоленска, Казанска, Азовска и Сибирска. Те са оглавени от губернатори, отговарящи за войските и управлението на подвластните им територии. Всяка губерния се простира върху огромна територия и затова на свой ред се разделя на провинции. Те са 50 на брой. Във всяка провинция е разположен по един полк войници. Провинциите на свой ред се делят на уезди.По времето на Петър руската армия и флотът стават едни от най-силните в Европа. От 1705 в страната е въведена рекруткса повинност: 20 селски двора са длъжни да изпращат за пожизнена служба по един рекрут. Впоследствие войниците се набират от определен брой лица от мъжки пол.Цялата тежест на реформите на Петър пада върху населението, което започва да недоволничи. Най-мощното народно движение при управлението на Петър е въстанието на ДонПрез 1722 Петър издава Устав за наследяването на престола, според който императорът може сам да назначава своя наследник, изхождайки от интересите на страната. Нещо повече, императорът може да отмени своето решение, ако наследникът на оправдае надеждите му.

11. Русия през втората половина на XVIII век.

Екатерина 2 Велика (1762-1796) се възкачва на руския престол на 33 години и управлява през цялата втора половина на 18 век. Този период се нарича Екатерински период. Екатерина 2 много умело подбира своите помощници.През втората половина на 18 век територията на Русия значително се разширява влизат – Северното причерноморие, приазовието, Крим, земите между Днестър и Буг, Беолорусия, Курландия и Литва.Населението на Русия в средата на 18 век възлиза на 18 мил души, а към края на века – 36 мил души.Водещ отрасъл в икономиката на Русия остава селското стопанство. Крепостните отношение се разширяват и задълбочават. Те засягат нови територии. Върху плодородните, но слабо населени земи на Новорусия помешчиците могат да заселват своите селяни, получавайки от държавата от 1,5 до 12 хиляди десетини земя.През втората половина на 18 век окончателно се определят

регионите, където господстват баршчината (отработъчна рента) и оброкът (парична или натурална рента)По време на Екатерина 2 са приети законодателни актове, които позволяват да се твърди,че крепостното право достига своя апогей. Закрепостеният селянин вече малко се различава от един роб. Процъфтява търговията със селяни.Правителството цели да превърне градските занаятчии в една от съсловните групи на тогавашното феодално общество. Освен в градовете занаятчийството се развива и в селата. Измежду богатите селяни, много от които се крепостни, се обособяват т. нар. „капиталисти-селяни”. Те основават собствени предприятия, в които наемат свои съселяни. През втората половина на 18 век манифактурното производство се разраства. Както и преди, все още са многобройни манифактурите, основани върху крепостната експлоатация на работниците.В редица отрасли на промишлеността през втората половина на 18 век се използва наемен труд. Това се отнася преди всичко за предприятията от текстилната промишленост, където се трудят крепостни селяни. През 1762 е наложена забрана за купуване на крепостни селяни към заводите. През същата година правителството слага край на закрепостяването на селяни към предприятията. Така процесът на формиране на капиталистическите отношения става необратим.Специализацията в различни отрасли на стопанската дейност става все по незабележима.през пристанищата на Прибалтиката и Черноморието Русия осъществява активна външна търговия. Тя изнася метали, по производството на които държи водещо място в света до края на 18 в, коноп, ленени тъкани, материя за корабни платна, дървен материал, кожи. Внасят се захар, платове, изделия от метал, коприна, багрила, кафе, вино, плодове, чай. Водещ търговски партньор на Русия по това време е Англия.Екатерина се опитва да преодолее дефицита в бюджета с помощта на традиционни средства. Едно от тях е пускането в обръщение на хартиени банкноти. За първи път хариените пари се появяват през 1769. Отново при Екатерина Русия за първи път се насочва към външни заеми. Първият от тях е взет от Холандия, а вторият от Италия. Бюджетът на Русия е типичен за абсолютистките държави в Европа. Доходите нарастват за сметка на увеличаването на данъците. Всяка категория от населението се обособява в отделно съсловие, което има съответните права и привилегии. Укрепването и налагането на съсловния строй през 8 век е един от начините дворянството да задържи властта в свои ръце. То става в навечерието на Великата френска революция. Екатерина проявява ума и способностите на голям държавник. Тя се възкачва на престола в сложно време. Принудена да разработи политика, отговаряща на изискванията на новото време. Точно тази политика получава името „просветен абсолютизъм”. Отначало Екатерина не се чувства достатъчно сигурна на престола. Още на 22 септември. Една от първите реформи на Екатерина е разделянето на Сената на шест департамента с определени пълномощия и компетентност. През 1764 е отменено хетманството в Украйна. Установени са щатни длъжности и заплати за служителите на църквата. Бившите манастирски селяни преминават в подчинение на държавата. Въведен е принципът на верската търпимост. В страната започва земеразделяне. Целта е да се въведе ред в земевладението. Най-значителна проява на Екатерина обаче е свикването на Комисия за създаването на проект за ново Уложение. Преследвайки целта да въведе тишина и спокойствие в страната Екатерина свиква през 1767 в Москва специална комисия за съставянето на нов сборник от закони на руската империя вместо остарялото съборно уложение от 1649. Крепостните селяни, които съставляват близо половината от населението на страната, не участват в работата на комисията. Водеща роля в нея имат дворянските депутати. „Наказът” на Екатерина се състои от 22 глави и е разделен на 655 члена. Върховната власт според Екатерина може да бъде само самодържавна. Екатерина смята, че законите както вече беше споменато по горе се създава за

възпитаване на гражданите. „Наказаът” постановява,че само съдът може да признае човек за виновен.Неочаквано за Екатерина и нейните приближени в центъра на дискусията се оказва селския въпрос. Някои от депутатите критикуват отделни черти на крепостния строй. Предлага се крепостните селяни да бъдат управлявани от специална колегия, която да плаща заплата на помешчика от данъците, събрани от селяните. Това на практика би означавало освобождаване на селяните от властта на помешчиците. По-голямата част от депутатите обаче защитават крепостничеството и искат разширяване на съсловните си права, привилегии и групови интереси.Желаейки и занапред да формира обществено мнение императрицата се заема с журналистика. През 1769 Екатерина започва да издава сатиричното списание „Разни работи”. Основна идея на списанието е критика на човешките слабости, пороци и суеверия.През 1771 в Москва избухва въстание известно като „чумен бунт”. Чумата появила се сред войниците е пренесена в Москва и покосява около 1000 души дневно. Градските власти губят контрол над положението. Повод за въстанието става опитът да махнат чудотворната икона на богородица от портата на Варвара. 3 дена в града бошува метеж. За потушаване на въстанието е изпратен фаворитът на императрицата с гвардейски полк. Убити са над 100 души.През 50-60 години на 18 век зачестяват бягствата на доведените до отчаяние селяни от техните господари. Сред населението се разпространяват фалшиви укази, съдържащи слухове за скорошното освобождаване на селяните от крепостна зависимост. В такава обстановка избухва селската война под ръководството на Емилиян Погачов. Той е роден в семейството на бедни казаци. 17 годишен участва във войните срещу Прусия и Турция. През 1773 бяга от Казанския затвор. Насочва се към река Яик,където се представя на местните казаци за император Петър 3. С отряд от 80 казаци той тръгва към Яицкото градче – център на местната казашка войска. Две седмици по-късно армията на Погачов армията наброява 2500 души. Особен размах на въстанието предава участието на крепостни селяни, чираци, работни хора и селяни. Погачов се отличава с религиозна търпимост. Под неговите знамена заедно се сражават православни, старобредци, мюсюлмани, езичници. Те се обединени от омразата си към крепостните порядки.Селската война започва с превземането от отряда на Погачов на малките градове по река Яик и с обсадата на Оренбург – най-голямата крепост в югоизточна Русия. Царските войски изпратени на помощ на Оренбург са разбити. Дисциплината и организацията във войската на Погачов е сравнително високо, но като цяло движението, подобно на предишните селски войски остава стихийно. Изплашена от размерите на селското движение. Екатерина се обявява за „казанска помешчица”, подчертавайки близостта на интересите на царската власт и дворянството. През март 17774 Погачов търпи поражение н Оренбург. След това започва втори етап на селската война. Въстаниците отстъпват към Орал. Оттам Погачов се насочва към Казан и го превзема. Скоро обаче пред града търпи поражение. С отряд от 500 души преминава на десния бряг на Волга. Започва третият, заключителен етап от въстанието. Отрядът на самия Погачов се насочва надолу по течението на Волга. Последното си поражение той търпи след неуспешен опит да превземе Цариц. С неголям брой предани хора той се опитва да се скрие зад Волга, за да продължи войната по-късно. Група заможни казаци, стремейки се с предателство да заслужат милостта на императрицата, залавят Погачов и го предават на властите. Погачов и неговите най-близки сподвижници са екзекутирани в Москва на 10 януари 1775.На 7 ноември 1775 е прието „учреждение” (наредба). Страната се разделя на губернии, във всяка от които трябва да живеят 300-400—хил души от мъжки пол. Към края на царуването на Екатерина в Русия има 50 губернии. Всяка губерния се управлява от губернатор, който се подчинява непосредствено на императрицата. Столиците и няколко др губернии се подчиняват

на генерал губернатори.Към всеки губернатор се създава губернско управление. Финансите в губернните се управляват от казионна палата, ръководена от вице-губернатор. Училищата, болниците и приютите са подведомствени на Приказа на общественото презрение.Губерниите се разделят на уезди, включващи 20-30 хил души от мъжки пол. Главен орган на властта тук е Нисшият земски съд. В уездите се назначава уезден ковчежник и уезден земемер. Екатерина отделя съдебните органи от изпълнителните. Всички съсловия, освен крепостните селяни са задължени да вземат участие в местното управление. Всяко съсловия има собствен съд. Разделението на властите не е пълно, тъй като губернаторъ може да се намесва в съдопроизводството.

Като отделна административна единица е обособен градът. Той се оглавява от градоначалник, притежаващ всички права и правомощия. В градовете е въведен строг полицейски контрол. След губернаторската реформа престават да функционират всички колегии. Функциите им преминават към губернските органи.На 21.04.1785г. на рождения ден на Екатерина 2, едновременно са издадени Дарствени грамоти на дворянството и градовете. Известно е, че Екатерина 2 изготвя и проект за Дарствена грамота на държавните селяни. Чрез издаването на двете грамоти Екатерина 2 урежда по законодателен път правата и задълженията на съсловията. Съгласно с „ Грамотата за правата, свободите и привилегиите на благородното руско дворянство” то се освобождава от задължителна служба, лични данъци,телесни наказания. Именията се обявяват за пълна собственост на помешчиците, които освен това получават право да изграждат собствени фабрики и заводи. Дворяните могат да бъдат съдени само от равни на тях и не могат да бъдат лишавани от дворянска чест, от живота и имението си без дворянски съд. Дворяните от губерниите и уездите образуват губернската и уездната корпорация на дворянството и избират своите предводители. Дарствената грамота на дворянството регламентира и юридически оформя властта на дворянството в Русия. На господстващото съсловие се присвоява името „ благородство „.„Грамотата за правата и изгодите на градовете на Руската империя” определя правата и задълженията на градското население. Всички граждани се записват в градската книга на жителите и съставят „градското общество”. Градското население се дели на шест разряда. Първият включва живеещите в града дворяни и духовенство; във втория влизат търговците; в третия – цеховите занаятчии; четвъртия – постоянно живеещите в града чужденци; в петия – именити граждани, включително гражданите с више образование и капиталистите; шестият – хора, които се припитават с дребно занаятчийство. Дарствената грамота поставя всички шест категории под контрола на държавата.Екатерина 2 отдава голямо значение на образованието в живота на страната. Началото е положено с училищната реформа от 1782 – 1786г. Голяма роля за извършване на тази реформа изиграва сръбския педагог Янкович де Мириево. В уездните градове се създават двегодишни малки народни училища, в губернските – четиригодишни главни народни училища. Новите училища заедно с пансионите за момичета от благороден произход и гимназиите към московския университет съставляват структурата на средното образование в Русия.Александър Радишчев издига призив за „пълно унищожаване на робството и предаване на замята на селяните”. Истински патриот, от Радишчев за първи път в Русия прозвучава призивът към революционно премахване на самодържавието и крепостничеството.Павел 1 се изкачва не престола след смъртта на майка си. Подарявайки на сина си имението Гадчина край Петербург Екатерина 2 го отдалечава от двора. Там Павел въвежда строги порядки, основаващи се на желязна дисциплина.Ставайки император, той се

опитва да укрепи режима, за да предотврати всякакви прояви на либерализъм в Русия.През 1797 Павел издава „Учреждение за императорската фамилия, с което се отменя указът на Петър 1 за престолонаследството. Престолът се предава само по мъжка линия само от баща на син, а при липса на синове – на най-големия от братята.Павел 1 приема под свое покровителство Малтийския орден и обявява война на Франция. Когато Англия окупира Малта, следва скъсване на отношенията на Англия и съюз със Франция. По нататъшното управление на Павел не отговаря на интересите на Русия. На 12.03.1801 с участието на бъдещият император Александър 1 е извършен последния в историята на Русия дворцов преврат. Павел 1 е убит в Петербург.Най-важната задача на външната политика, през втората половина на 18 век е борбата за излаз на южните морета – Черно и Азовско.Турция, подстрекавана от Франция и Англия обявява война на Русия през есента на 1768г. Военните действия се водят на територията на Молдова и Влашко и по Азовското крайбрежие. През 1770г. руската армия под командването на Румянцев удържа победи при реките Ларга и Кагул и излиза на Дунава. През същата година руският флот под командването на Орлов тръгва от Петербург, влиза в Средиземно море и край бреговете на Мала Азия унищожава турската ескадра.През 1771г. руските войски под командването на княз Василий Долгоруков завладява Крим, което означава край на войната. Въпреки това Турция използвайки вътрешните трудности на Русия прекъсва преговорите. Тогава през 1774 руската армия, водена от Суворов разбива армията на великия везир край село Козлуджа. Така се разкрива пътят на Румянцев към Истанбул. Турция е принудена да моли за мир. Той е сключен през 1774г. в българското село Кючук-Кайнарджа. Според този договор Русия получава излаз на Черно море, Новорусия, да има свой флот в Черно море и правото да преминава през Босфора и Дарданелите. Руското правителство получава правото да бъде защитник на правата на християнските народи в Османската империя. Възстановена е автономията на Молдова и Влашко.Турция не желае да се примири с това, че Русия получава излаз на Черно море. В отговор на опита на Турция да си върне Крим, руските войски през 1783 завземат Кримския полуостров.През 1783 в град Георгиевск е подписан Георгиевският трактат, според който Русия взема под своя закрила Източна Грузия.През лятото на 1787 Турция настоява Русия да и върне Крим и започва военни действия. Особено значение има превземането на Измаил – цитаделата на турското господство на Дунав. Суворов след десе часов щурм превзема Измаил. В този бой се прославя ученикът на Суворов – бъдещият пълководец Кутузов. Наред със сухопътните войски успешно действа и флотът. При сражението край нос Калиакра, турският флот е унищожен. Турция се обръща към Русия с предложение за мир. През 1791г. в град Яж е подписан мирният договор. Според този договор Турция признава Крим за владение на Русия и руското покровителство над Грузия. През 1787 Швеция решава да си върне земите загубени по време не Северната война. Военните действия се водят близо до Петербург по времето, когато основните армии се сражават на юг срещу Турция. Настъплението на шведите по суша е без резултат, руските войски завземат значителна част от територията на шведска Финландия.През последната третина на 18 век полският въпрос става един от централните въпроси на международните отношения на Европа. От тежкото положение на Полша се възползват нейните съседи Прусия, Австрия и Русия, като Русия действа под предлога за освобождаване на украинските и белоруските земи.През 1772г. се извършва първата подялба на Полша. Русия получава източната част на Белорусия до Минск и част от Латвийските земи.През 1793 се извършва втората подялба на Полша. Към Русия преминават Централна Белорусия с Минск и Украйна.През 1794г. полските патриоти вдигат въстание. Екатерина 2 го потушава. То предопределя третата подялба на Полша. Към Русия

преминават Литва, Курландия. Волиния и Западна Белорусия.Великата Френска революция оказва голяма влияние върху развитието на цялата световна история. Страхът от „френската зараза” принуждава Екатерина 2 да приеме най-решителни мерки. След екзекуцията на крал Луи 16 Русия скъсва дипломатически и търговски отношения с Франция.През 1794г. заради въстанието в Полша, Екатерина 2 няма възможност да се намеси открито срещу Франция. Полските събития спасяват Френската революция.Павел 1 продължава борбата с Франция. През 1798г.- 1799г. Наполеон завзема Малта и Египет. През 1798г. Русия се озовава в алтифренската коалиция на европейските държави, оглавена от Англия. Военните действия се съсредоточават в Италия и Средиземно море, където се насочват флотите на Англия и Русия.Руският флот освобождава от френските войски Йонийските острови, а през следващата 1799г. освобождава Неапол и Рим. Руската сухопътна армия триумфално влиза в Милано и Торино.От успешните действия на Русия обаче са недоволни Австрийските съюзници, които имат претенции към северна Италия.Скоро поради изострянето на противоречията в антифренската коалиция Русия излиза от състава и. Руските войски се оттеглят. През 1800г. Суворов изпада в немилост и умира.

12. Външна политика на Русия през първата половина на 19 в.

През първата половина на 19в Русия разполага със значителни възможности за ефективно решаване на своите външнополитически задачи. На запад Русия активно участва в европейските дела. През първите 15г на 19в реализацията на западното направление е свързана с борбата с/у агресията на Наполеон. На юг отношенията с Османската им-я и с Иран са сложни. Турция не може да се примири със завладяването на Черноморското крайбрежие от Русия в края на 18в и най-вече с присъединяването на Крим към Русия. Най-важн проблем е осигуряването на най-благопр режим за Босфора и Дарданелите. В Кавказ интересите на Русия се сблъскват с претенциите на Турция и Иран към тези територии. Тук царското правителство се старае да разшири св владения , да укрепи и стабилизира границите си в Закавказието. Борба с/у Наполеоновска Фрация – в самото начало на 19в Русия се придържа към неутралитет в европейските дела. Но агресивните планове на Наполеон , император на Франция от 1804г , принуждават Александър І да поведе борба с/у него. През 1805г е създ тройна коалиция с/у Франция в състав Русия , Австрия и Англия. Започналата война е твърде неуспешна за съюзниците. През ноември 1805г техните войски търпят поражение край Аустерлиц. Австрия излиза от войната , коалицията се разпада. Продължавайки да воюва сама Русия се опитва да създ нов съюз с/у Франция. През 1806г е образувана четворна коалиция от Русия , Прусия , Англия и Швеция. Но френската армия само за няколко седмици принуждава Прусия да капитулира. Русия отново се оказва самотна пред страшния противник. През юни 1807г тя губи сражението край Фринланд. Руската армия отстъпва зад р Неман , фр войски стигат до границите на Русия. Това принуждава Ал І да започне мирни преговори с Наполеон. Русия вече няма съюзници , а армията е понесла големи загуби. През лятото на 1807г в Тилзит Русия и Франция подписват мирен , а след това и съюзен д-р. Тилзитския д-р задължава Русия да се присъедини към континенталната блокада на Великобритания и да скъса с нея всякакви полит отн-я. Дворяните демонстрират недоволство от това условие и лично от Ал І. Тилзитския мир е неизгоден за Русия. Руско-турската война от 1806-1812г е предизвикана от стремежа на Русия да засили позициите си в Близкия изток , да не остави на Турция никакви надежди да си върне част от Черноморското крайбрежие. Тя продъл 6 г. Турците търпят поражение на десния и левия бряг на Дунава. Това принуждава Портата да започне мирни преговори. През май 1812г е

подписан Букурещкия мирен д-р. Към Русия са присъединени Бесарабия и значителен участък от Черноморското крайбрежие на Кавказ с град Сухуми. Молдова и Влахия , които остават в пределите на Осм им-я , получават автономия. Успехите на руското оръжие и скл на Бук д-р водят до отслабване на полит , икон и религиозния гнет на Осм им-я над християнските народи на Балк п-ов. В нач на 19в противоречията на Русия с Иран и нейните успехи в Кавказ довеждат до избухването на Руско-иранската война от 1804 до 1813г. По това време Грузия доброволно влиза в състава на Руската им-я (1801г). Др християнски народи на Закавказието също се стремят да се присъединят към Русия. В това те виждат единствената възможност да избягнат поробването си от мюсюлманските д-ви. Войната завършва с Гюлистанския миред д-р от 1813г , сп който Иран признава руското господство над гол част от територията на Задкавказието и западното крайбрежие на Каспийско море. В резултат на руско-шведската война от 1808-1809г е завладяна Финландия , което в значителна степен укрепва Северозападните граници на Русия. Създ е Великото Финландско княжество , за чиито глава е провъзгласен руският император. Финландия влиза в състава на Русия като автономна д-ва. По този начин в нач на 19в Русия укрепва позициите си и разширява значително територията си. Отечествената война от 1812г е предизвикана от стремежа на Наполеон към световно господство. Наполеон започва военните действия и нахлува в Русия. За руския народ войната се превръща в освободителна и отечествена. Готвейки се за война с/у Русия , Наполеон събира внушителна армия- около 678хил войници. Дейната подготовка за война , която Русия извършва успява да създаде модерни за времето си въоръжени сили , мощна артилерия , която, както става ясно в хода на войната, превъзхожда френската. Войската се оглавява от талантливи военачалници – Михайл Иларионович Кутузов , Михайл Богданович, Алексей Петрович , Николай Николаевич Раевски и др.В нач на войната френската армия численно превъзхожда руската. Първият ешалон войски , навлезли в пределите на Русия , наброява около 450хил души , докато русите на западната граница са около 210хил души , разделени на 3 армии. Наполеон планира да завземе гол част от руската територия чак до Москва и да подпише с Александър нов д-р , с който да подчини Русия. Руският им-р и обкръжението му при успешен изход имат намерение да пренесат военните действия на територията на Западна Европа. Сутринта на 12 юни 1812г френските войски преминават Неман и нахлуват в Русия. На 8 август Ал назначава Михайл Кутузов за главнокомандващ руската армия. Той издава заповед да се търси позиция за генералната битка. Такава е намерена край с Бородино , на 124км от Москва. Кутузов избира отбранителната тактика. Наполеон се придържа към нападателната тактика. Францизуте започ настъпление по левия фланг. Боят за флешите продължава до 12 ч по обяд. Двете страни търпят огромни загуби. Едновременно с това се усложнява положението в центъра , където Наполеон насочва главният си удар. Превземането на руските укрепления не означава победа за него. Загубите и от 2 страни са огромни. Бородино донася морална и полит победа за русите.На 1 септ в селото Фили е свикан военен съвет на руското командване. Въпреки мнението на генералите Кутузов взима р-е да изостави Москва. Френската армия влиза там на 2 септ 1812г. Изоставена от жителите си , тя е обхваната от огъня на пожарите. За Наполеон има само 2 изхода – или незабавно да скл мир , или да започне отстъпление. Но вс мирни предложения на фр им-р са отхвърлени от Кутузов и от Александър. Окончателният разгром за Наполеон се планира край гр Борисов. Със заповед на Кутузов от 21 дек , отнасяща се до армията , и с манифест на царя от 25дек 1812г е ознаменуван краят на Отечествената война. Виенски конгрес – от септ 1814г до юни 1815г държавите победителки решават въпроса за следвоенното устройство на Европа. Прусия получ част от Саксония. Русия задържа за себе си

по-гол част от Полша и Варшава. През март 1815г Русия , Англия , Австрия и Прусия подписват д-р за създаването на Четворният съюз. Свещенният съюз – през септ 1815г руският имп-р Александър І , австрийският имп-р Франц и пруският крал Фридрих Вилхелм ІІІ подписват акт за образуване на свещенният съюз. Текстът , съставен от Ал І има религиозно-мистичен х-р и задължава християнските монарси да си оказват всестранна помощ. Русия и гръцкото въстание от 1821г – през първата половина на 20-те години въстаналите против султана гърци се изправят пред заплахата от пълно унищожаване. Император Александър , а след него и Николай разбират че гръцкият народ трябва да бъде подпомогнат. Русия съвместно с др европейски д-ви оказва натиск в/у Турция. Затова Русия , Англия и Франция подписват д-р , в който признават правото на Гърция на автономия. Руско-турските отн-я рязко се изострят.Руско-турската война 1828-1829г – военните действия се разгръщат в Закавказието и на Балканите. Руската армия нанася редица военни поражения на турските войски и превзема Адрианопол , намиращ се в близост до турската столица. През септ 1829г е посписан Адрианополският мирен д-р. Към Русия преминават значителни територии по Черноморското крайбрежие на Кавказ и част от Арменските области , пренадлежащи на Турция. На Гърция се гарантира широка автономия. През 1830г е създадена независимата гръцка д-ва.Руско-иранската война 1826-1828г.- Иран с подкрепата на Англия активно се подготвя за война с Русия , искайки да възстанови влиянието си в Закавказието. През февр 1828г е подписан Тукманчайският мирен д-р. В резултат на руско-турската и руско-иранската война от края на 20-те год на 19в завършва 2-ят етап от присъединяването на Кавказ към Русия.

13. Движение на декабристите.

Противоречията в икономическия живот на страната , породени от продължаващото господство на крепостническата система , страшния размах на масовото движение , обхванало селячеството , работниците и войниците , предизвикват тревога и сред имотните класи. Търговските и промишлените слоеве на населението чувстват пречки за проявяване на икономическа инициатива , а също и за издигане и разширяване доходността на фабриките и заводите. Част от дворянството , насочено към стоп дейност по пътя на търговията също изпитва недоволство. Първите дворянски революционери , започнали открита борба против царизма през декември 1825г , получават името “декабристи”. Революционната програма , обединила декабристите се изработва под влиянието на различни фактори. Главната причина е разбирането от страна на прогресивно настроените представители на дворянството , че запазването на крепостничеството и самодържавието е гибелно за по-нататъшното развитие на страната. Съществуващият строй задълбочава изоставането на Русия от развитите европейски страни , препятства изоставянето на икономиката й , неизбежно поражда социални сътресения. Мнозинството от декабристи са боеви офицери от руската армия , мнозина от тях са участници в Отечествената война от 1812г и в походите извън пределите на Русия. Мощен фактор е и Отечествената война. Бъдещите декабристи наричат себе си “ деца на 12-та година” . Те разбират,че народът, спасил Русия от поробване и освободил Европа от Наполеон , заслужава по-добра участ. Кръгът на революционерите е крайно ограничен – това са преди всичко представители на знатното дворянство и на офицерския корпус. Борейки се против самодържавието и крепостничеството , те отстояват буржоазния път на развитие. Затова тяхното движение има буржоазен х-р. Първите политически организации предшестват от тайните общества , които се появяват в Русия на границата на 18-19в. Те имат масонски х-р и участниците в тях изповядват предимно либерално-просветителска идеология. Тези

организации не предприемат активни действия , но имат гол значение , в тях се формират идеите и възгледите на бъдещите ръководители на движението. През февруари 1816г след завръщането на по-гол част от руската армия от Европа в Петербург възниква тайното общество на бъдещите декабристи – “ Съюз на спасение”. От февруари 1817г то започва да се нарича “ Общество на истинските и верни синове на Отечеството”. Негови основатели са Павел Иванович Пестел , Александър Николаевич Муравьов , Сергей Петрович Трубецкой. Съюзът на спасение е първата руска политическа организация , която има революц програма и устав – Статут. В него са заложени две основни идеи за преустройство на руското общество – ликвидация на крепостното право и унищожаване на самодържавието. Крепостното право се разглежда като позор и главна спирачка за развитието на Русия , самодържавието – като отживяла политическа система. В документа се говори за необходимостта от въвеждане на конституция , която да ограничи правата на абсолютната власт. Мнозинството смята за идеал на бъдещото полит устройство конституционната монархия. Това е и първият водораздел във възгледите на декабристите. През януари 1818г е създаден “ Съюзът на благоденствие” – доста гол организация , около 200души. И нейният състав е предимно дворянски. В нея участват много младежи , преобладават военните. Организатори са Александър и Никита Муравьови , братята Сергей и Матвей Муравьови и др. Избрана е главна управа – общ ръководен орган , и съвет като изпълнителен орган. Програмата и уставът на съюза се нар “ Зелена книга”. Всички членове на обществото се опитват да въздействат на общест мнение. За тази цел са създ просветителски организации , издават се книги. Членовете на огранизацията водят спорове за бъдещото устройство на Русия и за тактиката на революционния преврат. Към 1820г вземат връх републиканските идеи. Главната управа смята , че целта може да се постигне чрез преврат,подкрепен от армията. Най-решителните настояват за възможно най-скорошна подготовка за военнен преврат , а умерените възразяват с/у това.В нач на 1821г е взето р-е за саморазпускане на Съюза за благоденствие. През март 1821г в Украйна е образувано Южното общество. Негов ръководител и създател е П.Пестел. През 1822г в Петербург е образувано Северното общество. Негови лидери са Муравьов , Рилеев , Лунин и др. Двете общества мислят да действат съвместно. Основните проекти които се обсъждат са Конституцията на Никита Муравьов и Руската правда на Павел Пестел. “Конституцията отразява възгледите на умереното крило на декабристите , а “Руската правда”-на радикалното. Н. Муравьов е привърженик на конституционната монархия. Избирателните права на гражданите са ограничени от твърде висок имуществен ценз. Пестел се изказва за републикански държавен строй. Сп нег идеи Русия трябва да бъде парламентарна република с президентска форма на управление. Пестел и Никита Муравьов признават необходимостта от пълна отмяна на крепостното право и от лично освобождаване на селяните. За първи път в Русия е провъзгласен принципът за разпределяне на земята сп трудова норма , което гарантира защитата на гражданите от глад. Неочакваната смърт на Ал І и последвалите събития ускоряват изявата на тайните дружества. Без да знаят за отричането на Константин от престола , висшите държавни чиновници и армията полагат клетва към него. За 14дек е насрочена повторната клетва на Сената към Николай. Ръководителите на Северното общество , решават че моментът на смяната на императорите е благоприятен за действие. Те разработват план за въстание и го насрочват за 14дек. Заговорниците искат да принудят Сената да приеме техн нов програмен документ – Манифест към руския народ. В него са формулирани осн искания на декабристите-унищожаване на предишно управление,т.е. на самодържавието , отмяна на крепост право и въвеждане на демократични свободи. Рано сутринта на 14дек 1825г най-активните членове на Северното

общество започв агитация сред войските в Петербург. Те имат намерение да ги изведат на Сенатския площад и по този начин да въздействат в/у сенаторите. Но събитията се развиват мн бавно. По-късно става ясно ,че Сенатът вече се е заклел пред Николай І и сенаторите са си отишли по домовете. Оказва се че няма на кого да бъде предявен “ Манифестът”. Въстанието е разгромено. Започват арести на членовете на обществото и техн съмишленици. Въпреки арестите останалите на свобода решават да подкрепят св другари. На 29дек 1825г С.И.Муравьов-Апостол и М.П.Бестужев-Рюмин вдигат на въстание Черниговския полк. От самото начало то е обречено на поражение и е разгромено. Николай І решава да накаже сурово въстанниците. Петима от тях- Павел Пестел , Рилеев , Сергей Муравьов –Апостол , Рюмин и Каховски са обесени. Останалите са осъдени на каторжна работа , на изселване в Сибир. Никой от наказаните декабристи не се връща у дома, докато Николай І е жив. Част от войниците и матросите са пребити до смърт с камшици и изселени в Сибир и Кавказ.Акцията на декабристите се превръща в значително събитие в руската история. Те разработват 1-та революционна програма и план за бъдещото устройство на страната. Декабристите-най-добрите измежду дворяните помагат за събуждането на народа.

14. Отмяна на крепостното право. Демократични реформи през 60-те и 70-те години на 19 в.

Към средата на 19в аграрният въпрос се превръща в най-острия социалнополитически проблем в Русия. От вс европейски д-ви само е нея все още продължава да същест крепостното право , което задържа икон и социалнополит й развитие. Запазването на крепостното право се обуславя от особеностите на руското самодържавие , което от момента на образуването на руската д-ва се опира на дворянството и по тази причина е принудено да се съобразява с неговите интереси. Мн държавни и обществени дейци , разбират че крепостното право е позор за Русия и я нарежда сред изостаналите д-ви. Сред руската общественост постоянно се обсъжда проблемът за освобождаването на селяните. Опитите на правителството да смекчи крепостното право , да даде на помешчиците положителен пример за управляване на селяните , да регламентира техните взаимоотн-я се оказват слабоефективни поради съпротивата на привържениците на крепостното право. Крепостното право е и пречка за индустриалната модернизация на страната , тъй като затруднява създ на пазар на свободната работна сила , натрупването на капитали , които да бъдат вложени в производството , повишаването на покупателната способност на насел-то и развитието на търговията.Необходимостта от ликвидиране на крепостното право се обуславя и от факта,че селяните открито протестират с/у него. В средата на 19в недоволството на селяните от положението им намира израз в разл форми : отказ да отработват баршчина и да плащат оброк , масови бягства , палежи на именията на помешчиците и т.н. Поражението в Кримската война се превръща в особено важна полит предпоставка за отмяна на крепостн право , тъй като показва изостаналостта на страната. След 1856г сред общественото мнение се утвърждава окончателно разбирането за икон и полит необходимост от отмяна на крепост право. В подкрепа на тази идея открито се обявяват не само радикалите и либералите , но и консервативните дейци.Отмяната на крепост право е обусловена от полит , икон , социални и нравствени предпоставки. Големият син на Николай І заема руския престол на 19февр 1855г. Той е добре подготвен да стане 1 от инициаторите за освобождаването на селяните. Затова в историята той остава като цар “Освободител”. Александър ІІ наследява д-вата в не добро състояние. Зачестяват селските вълнения. Активизират дейността си радикалите и това принуждава АлІІ да се замисли в/у насоките на св вътрешна политика. За пръв път новият император заявява за необходимостта

от освобождаване на селяните през 1856г в реч пред представителите на московското дворянство. Първоначално проектите за освобожд на селяните се разработват от Таен комитет , създаден през 1857г. Ал ІІ възлага на Владимир Иванович Назимов да се обърне към императора от името на лифландските дворяни с молба за създ на комисия,която да разработи проект за реформата. В отговор на обръщението на 29ноем 1857г е изд указ за създ на губернски комитети “ по подобряване бита на помешчическите селяни.

През февр 1858г Тайният комитет е преобразуван в Главен комитет по селския въпрос. Селяните са отстранени от обсъждането на проекта за реформата , тъй като в губернските комитети участват само дворяни. През март 1859г към Главния комитет са учредени комисии,които трябва да събират вс проекти,разработени от губернските комитети. На 17февр 1861г проектът за реформата е утвърден от Държавния съвет. На 19февр той е подписан от АлІІ.Отмяната на крепостното право е известена с Манифест.Практическите условия за освобождаването са определени със 17акта- “Положения” за селяните , освободени от крепостна зависимост. Манифестът и Положенията засягат 3 въпроса – личното освобождаване на селяните ; предоставянето на земя(надели) и сделката по откупа. Манифестът предоставя на селяните лична свобода и граждански права. Селянинът може да притежава движимо и недвижимо имущество , да скл сделки , да постъпва на работа , в учебни заведения и т.н. Положенията регламентират даването на земя на селяните. Размерите на наделите зависят от плодородността на почвата. Получавайки земя селяните са длъжни да заплатят за нея. Изплащането на земята от селяните на помешчиците се проточва в течение на 20г.

Съвременниците наричат реформата от 1861г Велика. Тя донася свобода на повече от 30млн крепостни селяни , разчиства пътя за развитието на буржоазните отн-я , за икон модернизация на страната. Продължение на отмяната на крепостното право в Русия са земската , градската , съдебната , военната и др реформи. През 1864г е извършена земска реформа. В губерниите и уездите са създ земски учреждения ( земства). Те са лишени от полит финкции. Сферата на дейността им е ограничена до решаване на стоп въпроси от местно значение.

Следващата стъпка е извършването на градската реформа. Градското положение от 1870г създава в градовете общосъсловни органи-градските думи. Те се заним с въпросите на благоустройството на градовете, развитие на просветата и осиг на медицинско обслужване. “Новият съдебен устав от 1864г въвежда в Русия нова с-ма на съдопроизводство. Сп него съдиите са несменяеми. През 60-те години започва превъоръжаване на армията.Особено значение има развитието на военния параходен флот. Създават се военни гимназии. Наред с държавните възникват и земски , църковно-енорийски , неделни и частни училища.

15. Външна политика на Русия през втората половина на 19 век.

След края на Кримската война, изграденият от англо-австро-френски блок – така наречената Кримска система, е насочен към запазване на политическата изолация на Русия и нейната военно стратегическа слабост. Русия не губи положението си на велика държава. По силата на своето поражение тя губи правото си на решаващ глас в международните въпроси, лишена е от възможността да оказва ефективна подкрепа на балканските народи. Във връзка с това главна задача на руската дипломация става борбата за отмяна на този член и за засилване на народния авторитет на Русия.На западното направление Русия се стреми да ликвидира външно политическата си изолация. Огромно значение придобива средно-азиатското направление.

Руското правителство начертава и реализира програма за присъединяване на средна Азия.Във връзка със засилването на национално-освободителните движения на балканите отново придобива особено звучене Източният въпрос. Народите на балканския полуостров разгръщат борба за освобождение от Османски иго и създаване на независими национални държави.По силата на Айгунския и Пекинския договор с Китай към Русия е присъединена територията по р. Амур. С подкрепата на правителството руските колонисти започват бързо да усвояват тези благодатна земи.Започва развитието на търговски дипломатически отношения с Япония. Подписан е договор за постоянен мир и дружба през 1855. О-в Сахалин, който принадлежи на Русия, е обявен за съвместно владение.

Русия води доброжелателна политика по отношение на САЩ. За разлика от Англия тя застава на страната на севера в борбата му с робовладелския юг. И по нататък тя непрекъснато подкрепя САЩ в международните дела.Липсата на военен флот и на бази в Черно море прави Русия уязвима при нападение от юг, което не й позволява да вземе активна позиция при решаване на международните проблеми.Борбата е възглавена от министъра на външните работи Горчаков.Променяйки традиционния си курс за търсене на опора в германските държави, първоначално Русия се опитва да се ориентира към Франция. През 1859 е сключен Руско-френски съюз, който не довежда до желания от Русия резултат. Това е причина за новото сближаване с Прусия и Австрия. Русия започва да подкрепя Прусия в стремежа й да обедини всички германски земи под своето върховенство, а по време на франко-пруската война се придържа към неутралитет.

Горчаков уведомява великите държави и Турция, че Русия не се смята обвързана със задължението да не поддържа военен флот в Черно море. От благодарност за неутралитета Прусия я подкрепя. Англия и Австрия осъждат едностранното решение на Руското правителство, разгромена Франция няма възможност да протестира.Русия се възвръща правото да има военен флот, военно морски бази и укрепление по черноморското крайбрежие. Разширява се и външната търговия през проливите. През 70те години на 19 век в Европа настъпват значителни промени. Франция е твърде слаба след франко-пруската война. В центъра на европейския континент се създава нова държава, силна в икономическо и военно отношение – Германската империя. От самото начало на съществуването си – води агресивна външна политика. Между Германия, Франция и Великобритания възниква комплекс от противоречия. Австро-Унгария активира своята външна политика на Балканите.Русия започва да търси пътища за сближаване с централно европейските страни. В стремежа си окончателно да изолира Франция Германия тръгва към съюз с Русия. През 1872 в Берлин се състои среща на императорите и министрите на външните работи на Русия, Германия и Австро-Унгария. През 1873 е подписан договор между Русия, Германия и Австро-Унгария- съюз на тримата императори. Тримата монарси си обещават да изглаждат отношенията помежду си посредством политически консултации, а при заплаха от нападение, на която и да е от страните на съюза-да се договоря за съвместни действияГермания се готви повторно да разгроми Франция. Въпреки съюза си с Германия Русия застава на страната Франция. Великобритания активно я подкрепя. Германия е принудена да отстъпи. Франция е спасена от разгром, но в руско-германските отношения нараства отчуждението и недоверието. Руската дипломация все повече възприема мисълта, че е необходимо да намери др партньори. Постепенно започва да се очертава възможността за руско-френски сближаване.През първата половина на 19 век, проявявайки известен интерес към граничещия с нея Средноазиатски район, Русия се опитва да

установи икономически връзки с него, да изучи възможностите за завоюването му и последващото му усвояване. Но тя не предприема никакви решителни външнополитически действия. През втората половина на 19 век ситуацията коренно се променя поради стремежа на Великобритания да проникне в тези райони. Съперничеството с Англия се превръща в основна причина на активизиране на руската външна политика в средния Изток. В края на 50те години на 19 век Русия предприема практически стъпки за проникване в средна Азия.През 1863 на заседание на специалния комитет е взето решения за започване на активни военни действия. Първият сблъсък е с Кокандското ханство. През 1864 войските предприемат първият поход към Ташкент, което се раздира от вътрешни противоречия. Възползвайки се от това през юни 1865 Русия превзема без кръвопролития Ташкент. През 1866 градът е присъединен към Русия, а на следващата година върху завладените територии е създадено Туркестанското генералгубернаторство.През 1867-1868 Руските войски водят ожесточена борба с Бухарския емир. В резултат от успешните военни действия руската армия печели редица победи над Бухарския емир. Между Русия и Бухара е подписан мирен договор. Емиратът не губи суверенитетът си, но попада във васална зависимост на Русия.След Хивинския поход от 1873 Хивинското ханство се отказва от земите си. Едновременно с това са присъединени земи, населени с туртменски племена и с някои други народи. Процесът на завладяване на средна Азия завършва през 1875 с доброволна присъединяване на Марва към Русия. Намирайки се в състава на Русия, средно азиатските народи не губят своите национални, културни и религиозни черти. Точно обратното, от момента на присъединяването им започва процес на консолидация и на създаване на съвременните средно азиатски нации.През 1875 избухва въстание в Босна и Херцеговина. В подкрепа на въстанието се включват чети от Черна Гора и Сърбия. Скоро то е последвано от въстание в България. През лятото на 1876 Сърбия и Черна Гора обявяват война на султана. Но силите са неравни. Турската армия жестоко потушава съпротивата на славяните. Без помощта на великите сили и преди всичко на Русия борбата на тези народи е обречена на поражение. През първия етап от кризата руското правителство се опитва да съгласува действията си със западно европейските държави. Активна дейност разгръщат руските славянски комитети в Петербург, Москва и някои др градове. През 1876 руското правителство отправя искане до султана да прекрати изтреблението на славянските народи и да сключи мир със Сърбия. Но турската армия продължава активните си действия. През април 1877 Русия обявява война на Османската империя. Започва вторият етап на Източната криза.Царското правителство се стреми да избегне войната, тъй като не е подготвено за нея. Военните реформи, започнали през 60те години не са завършени. Военните действия се разгръщат на два фронта – Балканския и Закавказия. През май 1877 руските войски навлизат в територията на Румъния и форсират р. Дунав. Подкрепят ги българските опълченци редовни румъснки части. Основни части от руската армия обсажда Плевен. След като завладява Търново, генерал Гурко получава заповед да премине Балкана и да влезе в южна България.Тъй като главните сили на руската армия за дълго се задържат край Плевен русите са принудени да се оттеглят в Шипченския проход. През януари руските 1878 руските войски превземат Адрианопол и наближават подстъпите към Константинопол.През ноември 1878 руските войски с щурм превземат турската крепост Карс. Военното поражение на Турция става очевидно.През февруари 1878 в Сан Стефано е подписан предварителен мирен договор. Основното му значение се състой в осигуряване на суверенитета на Балканските народи и укрепване влиянието на Русия в близкия Изток.Русия си връща южна Бесарабия, изгубена след Кримската война, придобива нови опорни пунктове в Кавказ. Тези крепости имат важно

значение за по-нататъшния натиск върху Турция за Закавказието. Третият етап на Източната криза на 70те годините е предизвикан от изострянето на обстановката в Европа. Западните държави не искат да се примирят със засилването на руските позиции на Балканите и в Кавказ. Те отказват да признаят условията на Сан Стефанския мирен договор. През юни 1878 в Берлин се открива конгрес, в които участват Русия,Турция, Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария. Русия се оказва в пълна изолация. Целта на европейските държави е да подкопаят руското влияние на балканите и да омаловажат резултатите от военните победи на Русия. През юли на Берлинския конгрес е подписан трактат. България е разделена на 2 части. Потвърдена е независимостта на Сърбия, Черна Гора и Румъния, но териториите им са значително намалени. Австро-Унгария окупира Босна и Херцеговина. За подкрепата, който оказва на Турция, Англия получава о-в Кипър. Започва разделянето на османската империя.През последната четвърт на 19 век напрежението в Европа нараства в резултат от задълбочаването на противоречията между великите държави. Тяхното противоборство определя обстановката в света, като засяга интересите и на други държави. Краят на 19 и началото на 20 век е ознаменуван от два враждуващи блока.Първият блок започва да се формира в края на 70те години. През 1879 Германия и Австро-Унгария сключват таен съюз, насочен срещу Русия и Франция. През 1882 към него се присъединява и Италия и така се създава тройният съюз. Този съюз провежда агресивна политика на Балканите, в близкия и средния Изток. Австро-Унгария се готви да завладее Сърбия. Германия засилва влиянието си в Турция и Ирак.Недоверието в руско-германските отношения нараства. Германия се готви за война срещу Русия и Франция. Русия започва активно сближаване с Франция. Франция се бои от засилването на Германия в Европа и е заинтересована от сближаване с Русия. Оформя се руско-френския съюз.С образуването на двата противостоящи съюза – тройният и руско-френският започва нов етап в историята на международните отношения, свързан със задълбочаване на противоречията в Европа и с ожесточена борба между великите сили за по-нататъшно разделяне на света на свери на влияние.

16. Обществени движения в Русия през втората половина на 19 век.

Главната причина за подема на общественото движение е запазването на старата социалнополитическа система и преди всичко на самодържавния строй с неговия полицейски апарат, привилегировано положение на дворянството, липсата на демократически свободи. Не по-малко важна причина е все още нерешеният аграрно-селски въпрос. Реформите от 60-70-те години и колебанията в правителственият курс също активизират общественото движение.Отличителна черта на обществения живот на Русия през втората половина на 19 век е липсата на мощни антиправителствени действия на широките народни маси.В след реформения период окончателно се оформят 3 направления в общественото движение – консерватори, либерали и радикали. Те преследват различни политически цели.Социална база на консерваторите са реакционното дворянство, духовенството, еснафството, търговското съсловие, селяните.Самодържавието е обявено за най-важна опора на държавата, което осигурява величието и славата на Русия. Православието е обявено за основа на духовния живот на народа и трябва активно да се разпространява. Народността означава единение на царя с народа. В икономическата сфера те ратуват за неприкосновеност на частната собственост. В социалната област настояват за укрепване на позициите на дворянството. В областта на външната политика развиват идеите на панславизма – единения на славянските народи около Русия. В духовната сфера – религиозността, безпрекословно подчинение на властта.Идеолози

на консерваторите са : Константин Петрович Победоносцев, Димитрий Толстой, Михайл Катков.Консерваторите са защитници на държавността.Социална основа на либералното направление са обуржоазилите се помешчици, част от буржоазията и от интелигенцията.Те устояват идеята,че пътят на историческото развитие на Русия е идентичен на този на Западна Европа.В областта на вътрешната политика либералите настояват за въвеждане на конституционни начала, на демократични свободи и за продължаване на реформите. Те настояват за създаване на общоруски изборен орган (Земски събор), за разширяване правата и функциите на местните органи на самоуправление (земствата). Техен политически идеал е конституционната монархия.В социално-икономическата сфера те приветстват развитието на капитализма и свободата на предприемаческото, настояват да се запази частната собственост. Идеолозите на либералите са учени, публицисти, земски, дейци – Константин Кавелин, Борис Чичерин, Виктор Голцев. Страхът от народен „бунт” и от действията на радикалите обединява либерали и консерватори.Представителите на радикалското направление разгръщат активна антиправителствена дейност. За разлика от консерваторите и либералите те се стремят към преобразуване на Русия и коренно преустройство на обществото с помощта на насилствени методи. Обективно изразяват интересите на трудещите се. В движението им участват представители на различни социални слоеве, посветили се на служенето на народа. Радикализмът до голяма степен е провокиран от политика на правителството и от условията на руската действителност: полицейски произвол,отсъствие на свобода на словото, събранията и организацията. Идейна основа на радикалите и теорията за особеното, некапиталистическо развитие на Русия.В историята на радикалното движение през втората половина на 19 век се очертават три етапа : 60те години – оформяне на революционно демократичната идеология; 70те години – оформяне на народническата доктрина;80те и 90те години – разпространяване на Марксизма; 90те години – увлечение по идеите на марксизма от страна на демократично настроената интелигенция.„Земя и воля” 1861-1864 е първата голяма революционно-демократична организация. През втората половина на 60те годините отново възникват тайни кръжоци.Основните идеи на революционните народници са : капитализмът в Русия се насажда ”отгоре” и няма социални корени на руска почва; бъдещето на страната е в общинния социализъм, тъй като селяните могат да възприемат социалистическите идеи.„Земя и воля” 1876-1879. През 1876 се създава нова тайна организация, наречена през 1878 „Земя и воля”. Нейната програма предвижда извършване на социалистическа революция чрез сваляне на самодържавието, предоставяне на цялата земя на селяните и въвеждане на мирно самоуправление в селата и градовете.През 1879 част от земеволците създават организацията „Чорни Передел”. Те запазват верността си към основните програмни принципи на „Земя и воля”. В същата година друга част от земеволците създават организацията „Народна воля”.Програмата на родоволците отразява разочарованието им от революционния потенциал на селските маси. Те смятат, че народът е смачкан и доведен до робско състояние от царското правителство. Затова главната задача, която си поставят, е борбата срещу държавата.Народниците-либерали не играят съществена роля в общественото движение през 70те години. През 80те и 90те години тяхното влияние нараства. Либералните народници изразяват интересите на селяните, настояват за унищожаване на остатъците от крепостничеството, за ликвидиране на помешчическото земевладение. Те настояват за реформи, които постепенно да подобрят живота на народа.През 80те и 90те години на 19 век в радикалното движение настъпват коренни проблеми. Губят ролята си на главна антиправителствена сила. Много от активните участници в движението от 70те години са

разочаровани от революционният потенциал на селяните.През 1883 в Женева е образувана групата „освобождение на труда”. Нейната програма включва : пълен разрив с народничеството; пропаганда на марксизма, борба със самодържавието, опора на работническата класа;създаване на работническа партия. Групата действа зад граница и не е свързана с възникващото в Русия работническо движение. А в самата Русия през 1883-1892 се създават няколко марксистки кръжока.През 70те и 80те работническото движение се развива стихийно и неорганизирано. Работниците издигат само икономически искания – повишаване на заплатите, намаляване на работния ден. За разлика от западна Европа руските работници нямат нито собствени организации, нито профеисионални съюзи. Най-значимо събитие е стачката в Николската манифактура. В резултат на това през 1886 е издаден закон редът за уволнение и наемане, уреждане на глобите и изплащане на заплатите.През 90те години на 19 век в Русия се забелязва подем на промишлеността. Това води до количествено нарастване на работническата класа и до създаване на по-благоприятни условия за развитие на нейната борба. През 1895 в Петербург разединение марксистки кръжоци се обединяват в нова организация „Съюз за борба за освобождение на работническата класа”.През втората половина на 90те години започва да се разпространява „легалния марксизъм”.За разлика от предишния период общественото движение през втората половина на 19 век се превръща във важен фактор в политическия живот на страната. В общественото движение от втората половина на 19 век все още няма направление, способно да извърши еволюционна модернизация на страната. Но се очертават социално политическите сили,които изиграват главната роля в революционните събития на 20 век.

17. Първа руска революция 1905-1907 г.

Причините за революцията се коренят в икономическия и социалнополитическия строй в Русия. Нерешеността на аграрно-селския въпрос , запазването на помешчическото замевладение и на недостига на земя сред селяните , пълното полит безправие и липсата на демократични свободи немогат да не породят революционен взрив. Задачите на революцията са : сваляне на самодържавието, свикване на Учредително събрание за установяване на демократичен строй , въвеждане на свобода на словото, събранията, партиите, унищожаване на помешчическото замевладение и даване на земя на селяните , намаляване продължителността на рабтния ден до 8 часа , установяване на равноправие сред народите на Русия и т.н.От изпълнението на тези задачи са заинтерисовани широки слоеве от населението. В революцията вземат участие работниците и селяните , войниците и матросите , гол част от средната и дребната буржоазия , интелигенцията и служащите. Революцията продължава 2,5 години ( от 9 ян 1905 до 3 юни 1907г ). В св развитие тя преминава през няколко етапа. Пролог на революцията са събитията в Петербург-всеобщата стачка и Кървавата неделя. На 9 ан работниците , които отиват при царя с петиция са посрещнати със стрелба. В резултат на стрелбата са убити повече от 1200 души и са ранени ок 5хил. В отговор работниците грабват оръжията и започ да издигат барикади. Първи етап : периодът от 9 ян до края на септ 1905г представлява нач и развитието на революцията. Постепенно тя обхв вс райони на Русия. Основните събития са: януарско-февруарските стачки и протестни демонстрации в отговор на Кървавата неделя; работническите вълнения в Москва, Одеса, Варшава, въстанието на матросите на броненосеца”Княз Потьомкин-Таврически”; движението на селяните, създ на Селския съюз и др. Под натиска на революцията правителството прави първата отстъпка и обещава да свика Държавната дума. Опитът да бъде създаден законосъвещателен орган

завършва с провал. Втори етап: през окт-декември 1905г е най-големият подем на революцията. Осн събития са: всеобща общоруска октомврийска полит стачка(ок 2млн участници) и издаденият Манифест от 17окт “За усъвършенстване на държ ред” , в който царят обещава да въведе някои полит свободи и да свика законодателна Държавна дума ; селските бунтове, вълненията в армията и флотата. Правителството потушава вс въоръжени прояви. Уплашени от размаха на дв-то,буржоазнолибералните слоеве се отдръпват от революцията. Възползвайки се от обещаните свободи , те започ да създ св полит партии. През окт 1905г на базата на “ Съюза за освобождение” и “Съюза на земците-конституционалисти” е образувана Конституционно-демократическа партия (кадети). Нейните членове изразяват интересите на средната градска буржоазия и на интелигенцията. Техн лидер е Павел Николаевич Милюков. Програмата вкл всеобщо избирателно право , въвеждане на полит свободи , 8-часов работен ден , модернизация на полит строй в Русия по западноевропейски образец. Кадетите се превръщат в партия , опозиционна на царското правителство. През ноем 1905г е създ “Съюз 17октомври”. Лидер е Александър Иванович Гучков. Програмата на октябристите предвижда установяване на конституционна монархия със силна изпълнителна власт на царя и със законодателна Дума , запазв на единна и неделима Русия. Те предлагат аграрният въпрос да бъде решен , без да се посяга на помешчическото земевладение. Консервативно-монархическите кръгове създ “Съюз на руския народ” и през 1908г “Съюз на Архангел Михаил”. Те са против вс революционни и демократични прояви , настояват за укрепване на самодържавието , за неделима и единна Русия и за засилване позициите на православната църква. Трети етап: от ян 1906 до 3 юни 1907г се наблюдава спад на революцията. Осн събития са: нов размах на селското дв-е , въстанията на моряците. Постепенно вълната на народните вълнения отслабва. Центърът на тежестта на общественото дв-е се премества в Държавната дума. В изборите не участват ратаите , жените , войниците , моряците , учащите и др.

І Държавна дума (април-юни1906г). През февр 1906г съвещателният Държавен съвет е преобразуван в Горна законодателна палата. Постигнато е известно ограничение на самодържавието , доколкото Държавната дума получ право на законодателна инициатива и новите закони не могат да бъдат приемани без нейното участие. Думата предвижда: гарантиране на вс граждански свободи, въвеждане на безплатно образование , извърш на аграрна реформа , отмяна на смъртното наказание. Тази програма не е приета от правителството, което засилва противоборството м/у него и Думата. Основно място в работата на Думата заема аграрния въпрос. Обсъждат се 2 проекта: на кадетите и на трудовиците. И едните и другите отстояват създаването на “държ поземлен фонд” от държавните, манастирските, царските и част от помешчическите земи. Правителството отхв вс проекти. 72 дни след откриването на Думата царят я разпуска. През 1906г за министър на вътрешните работи е назначен Пьотр Аркадиевич Столипин. Той застава начело на Министерския съвет и нег главна полит идея се състои в това ,че реформата може да бъде успешно осъществена при наличието на силна държ власт.

ІІ Държавна дума ( февр-юни 1907г). При нея правото на селяните и работниците да участват в нея е орязано. В Думата влизат 10% черносотници, 15% октябристи и буржоазнонационалистически депутати. Аграрният въпрос пак е централен. Кадетите се отказват от идеята за създ на държ поземлен фонд. Те предлагат част от земята да се откупи от помешчиците и да се предаде на селяните , като разгодите да се разделят поравно м/у тях и държавата. Социалдемократите искат пълна конфискация на помешчическата зема.

Правителството се плаши и е взето р-е за разпускане на Думата. Тя просъществува 102дни. Трети юни се смята за последния ден на революцията от 1905-1907г.

Значение на революцията: постига се известно огранич на самодържавието , въведени са демократични свободи , отменена е цензурата , буржоазията получ възможности за участие в полит живот на страната,продълж на работния ден се намалява до 9-10часа,селяните успяват да постигнат отмяна на откупните плащания.

18. Външна политика на Русия в началото на 20 в. Участието на Русия в Първата Световна война.

На границата на 19 и 20в се засилва борбата м/у великите д-ви за преразпределяне на света , за сфери на влияние и колонии. В края на 19в Руската империя се превръща в мощна д-ва със значителен международен авторитет. Нейната външна политика се определя от географското й положение , от геополит и икон й интереси. В края на 19 и нач на 20в се запазват традиционните за Русия направления. Главно остава близкоизточното- Черноморските проливи и Балканите. Балканските народи- и тези, които вече са получили независимост , и тези , които остават под властта на Османската им-я ,продължават да виждат в Русия свой покровител и съюзник. Всички опити за създ на руско-френско-германски съюз са обречени на провал. Русия се стреми да се сближи с Англия.

Руско-японската война(1904-1905г) – Япония претендира за водеща роля в Тихоокеанския регион и се подготвя за нахлуване в Манджурия – североизт провинция на Китай. Укрепването на Япония около границите на Русия застрашава сигурността на източните райони на империята. Русия има намерение да се сдобие със свои зони на влияние в Далечния Изток. През 1900г руските войски навлизат в Манджурия. Руско-японските преговори от 1903г за съдбата на Манджурия и Корея попадат в задънена улица. Япония е подкрепяна от Англия. През 1904г започва Руско-японската война. Русия , която притежава огромен военен потенциал,разчита на бърза победа. Но нейните военни ресурси се оказват по-малки от японските. Военноморският флот на Русия отстъпва на японския и в количествено и в качествено отн-е. Русия се оказва и в м/ународна полит изолация , тъй като Франция , нейният съюзник заема позиция на неутралитет , а Великобритания и Сащ,които се борят с/у нейното укрепване в Далечния изток,активно помагат на Япония. В нощта с/у 27ян 1904г , без да обявява война , японският флот обстрелва руската ескадра , която е на рейд в Порт Артур. Повредени са 3 руски кораба. Сутринта на 27 ян в корейското пристанище Чемулпо японска ескадра атакува 2 руски кораба : “Варяг” и “Кореец”. Силният пожар , повредата на руля и др части на кораба пречат на Варяг да се промъкне в Порт Артур. Руските моряци са качени на борда на англ , френски и американски кораби. “Кореец” е взривен , а “Варяг” потопен , за да не попадне в ръцете на врага. Това е първата загуба на руската тихоокеанска ескадра. През февр-април 1904г японците извършват десанти на п-ов Лаодун и в Южна Манджурия. Те успяват да отрежат крепостта Порт Артур от руските сили. Въпреки това командващият Тихоокеанския флот Степан Макаров се подготвя за активни операции по море и за защита на Порт Артур. Той изкарва св ескадра на външен рейд , за да влезе в бой с противника и да примами нег кораби под огъня. Но в самото начало на боя корабът му попада на мина и потъва за 2мин. Загива гол част от командния състав , целият щаб на Макаров. След това руският флот преминава в отбрана.

Японската армия предприема настъпление в 2 направления : с/у крепостта Порт Артур и с/у осн сили на руската армия. Първият щурм на Порт Артур през 1904г показва ,че крепостта неможе да бъде превзета с 1 удар. Тя издържа 6 щурма и се предава след предателството на коменданта , ген Анатолий Стесел. Русия е принудена да започне мирни преговори. Япония също се стреми към мир , защото силите й са изчерпани. През август 1905г в Портсмут (Сащ) е подписано мирно съглашение. Русия признава Корея за сфера на влияние на Япония , предава й правото на аренда на п-ов Лаодун с Порт Артур и южната част на о-в Сахалин. Отслабването на Русия в резултат на Руско-японската война и необходимостта от вътрешна стабилизация принуждават руските дипломати да водят предпазлива политика. Тя е насочена към укрепване на м/унар положение на страната.

През 1907г Русия и Великобр-я подписват съглашение за разделяне на сферите на влияние в Иран , Афганистан и Тибет. След съглашението м/у Франция и Англия руско-англ съглашение довежда до създ на руско-френско-английския съюз-Антантата. Европа се разделя на 2 враждуващи лагера- Тройния съюз и Тройното съглашение. През 1908-1909г се разгаря босненската криза. Като се опира на Германия и използва отслабването на Османската имп-я А-У анексира Босна и Херцеговина. Под натиска на Германия Русия е принудена да признае това действие на австрийското правителсвто , тъй като не е готова да се противопостави с военни средства. През 1912г с посредничеството на Русия Б-я и Сърбия скл отбранителен съюз с/у А-У и настъпателен с/у Турция. Към него се присъединява и Гърция. В започналата война с/у Турция те бързо постигат успех. Но през 1913г м/у балк д-ви-Б-я , Сърбия и Гърция избухва конфликт поради териториални спорове. Русия не успява да предотврати разпадането на Балк съюз и войната м/у бившите съюзници.

В Първата световна война участват 38 д-ви. Основните противници са Англия , Франция , Русия , Сърбия ,Япония,по-късно Италия, Румъния и Сащ,от една страна, и Германия , А-У , Турция и България от друга. ПСВ в предизвикана от противоречията м/у страните от Тройния съюз и Антантата. Германия мечтае да отнеме от Великобр-я колонийте й и предявява претенции към френските колонии в Африка. Нейният съюзник А-У се готви да завоюва Сърбия. Русия се стреми да запази полит си позиции на Балканите , мечтае да превземе Проливите и Константинопол.

През 1914г Русия не е готова за война , нейната армия изпитва недостиг на резерви и боеприпаси. Военните доктрини са остарели. Николай ІІ, който поема длъжността върховен главнокомандващ , не притежава военен опит и ръководи само формално.

През юни 1914г в Сараево(босненски град) Гаврило Принцип (член на сръбска терористична организация) убива наследника на австрийския престол Франц Фердинанд. Това става повод за избухване на м/ународния конфликт. На 15 юли 1914г А-У обявява война на Сърбия. Германия на 19юли обявява война на Русия. Франция , съюзникът на Русия , влиза във войната на 21юли , на следващия ден – Англия. На 26 юли е обявена война м/у Русия и А-У.

В Европа се оформят 2 фронта – Западен ( във Франция и Белгия) и Източен (с/у Русия). Руския фронт се дели на Северозападен ( Източна Прусия , Прибалтика,Полша) и Югозападен (Западна Украйна , Задкарпатието). Първите военни действия на Източния фронт вкл настъплението на Русия в Изт Прусия и Галиция. Източнопруската операция отначало се развива успешно за руската армия. Германските части нанасят тежко поражение на руската армия. по-успешна за

Русия е ситуацията на Югозападния фронт. Австро-Унгарските войски са разгромени , превзета е цяла Галиция. През 1915г Германия планира да съсредоточи силите си с/у Русия с цел да я разгроми. След мн тежки боеви Русия губи Полша , част от Прибалтика , Западна Белорусия и Украйна. През 1916г Германия насочва главния си удар с/у Франция. Водят се ожесточени боеве край крепостта Вердюн. За да окаже помощ на съюзниците си Русия предприема настъпление на Югозападния фронт. А-Унгарските войски се разгромяват. Германия отново е принудена да прехвърли свои части от Западния фронт , за да спаси А-У. Русия подтиква Румъния да влезе във войната на страната на Антантата. На Кавказкия фронт, образуван през 1915г с/у Турция(съюзник на Германия) , руските войски провеждат редица успешни операции , превземат Трапезунд и Ерзерум. През 1916г Германия губи стратегическата инициатива. Съветска Русия излиза от ПСВ , подписвайки през март 1918г Бресткия мирен д-р с Германия и нейните съюзници. Бойните действия на Западния фронт приключват с Компиенското примирие от ноември 1918г. Германия и нейните съюзници търпят поражение.

19. Революция в Русия 1917 г.

През февр 1917г поради недостига на хляб , спекулата и повишаването на цените в Петроград стачкуват 90хил работници. На 18февр към тях се присъединяват работниците от Путиловския завод. Администрацията на завода обявява нег затваряне. Това става повод за масови вълнения в столицата. На 23февр , Международния ден на жената, работници и работнички излизат по улиците на Петроград с лозунги “Хляб” , “Долу войната” , “Долу самодържавието”. Тяхната полит демонстрация слага началото на революцията. На 25февр стачката в Петроград прераства във всеобща. Вечерта на 25февр от Главната квартира в Могильов Николай ІІ изпраща до командващия Петроградския военен окръг Хабалов телеграма с категорично искане за прекратяване на безвредията. Опитите на властите да използват войската нямат положителен ефект, тъй като войниците отказват да стрелят с/у народа. Но офицерите и полицията убиват на 26февр повече от 150души. На 27февр масовото преминаване на войниците на страната на работниците , превземането на арсенала и на Петропавловската крепост ознаменуват победата на революцията. Започват арести на царските министри и създаване на новите органи на властта. Същият ден в заводите и воинските части са проведени избори за Петроградския съвет на работническите и воинишките депутати. За ръководство на дейността му е избран Изпълнителен комитет. Негов председател става меншевикът Николай Чхеидзе , а заместник- есерът Александър Керенски. Петроградският съвет се опира на подкрепата на народните маси , които притежават оръжие , и полит му роля е доста голяма. На 1 март Петросъветът издава “Заповед 1” за демократизиране на армията. Войниците са изравнени по граждански права с офицерите . Войнишките комитети са легализирани. Разрешена е полит дейност в армията. На проведеното на 27февр съвещание на лидерите на думските фракции е взето р-е за образуване на Временен комитет към Държавната дума начело с Родзянко. Задачата на комитета е “ да възстанови държавния и обществения ред” , да сформира ново правителство. Вс министерства преминават под контрола на Временен съвет. На 28февр Николай ІІ тръгва от Главната квартира към Царское село, но по пътя е задържан от революционните войски. На 2 март Николай подписва от св име и от името на сина си Алексей Манифест за отказване от престола в полза на брат си , Михайл Александрович. На 3 март Михаил също се отрича от престола. Самодържавието в Русия окончателно пада. Това е и

основн резултат от революцията. На 2 март е сформирано Временно правителство. Започва периода на двувластието в Русия. Февруарската революция побеждава. Старата държавна с-ма е разрушена. Към предишните проблеми ( войната и мирът , работническия , аграрния и националният въпрос ) , се прибавят нови – за властта , за бъдещото държавно устройство и за пътищата за излизане от кризата. Времето от февр до октомври е особен период в историята на Русия. Той може да е разделен на 2 етапа. По време на 1-я (март-нач на юли 1917) съществ двувластие , при което Временното прав-во е принудено да съгласува вс си действия с Петроградския съвет. През 2-я етап (юли-25окт1917г) на двувластието е сложен край. Установено е единовластие на Временното правит-во. То не осъзнава дълбочината на икон и полит криза , неможе да я преодолее и затова не успява да одържи властта. Буржоазията, обуржоазилите се помешчици , значителна част от заможната интелигенция се стремят да предотвратят по-нататъшното развитие на революцията , да стабилизират обществено полит обстановка и да укрепят св собственост. Работническата класа (18млн души) успява да почувства св полит сила , предразположена е към революционна агитация и са готови с оръжие в ръка да защитават правата си. Те се борят за въвеждане на 8 часов работен ден , повишаване на работните заплати.

Селячеството иска унищожаване на едрата частна собственост в/у земята и предаването й на тези които я обработват. Отн-ята м/у селяни и помешчици са крайно напрегнати.

Войниците активно подкрепят основн искания на работниците и селяните , стават основната въоръжена сила на революцията. Октябристите настояват за запазване на помешчическото земевладение. Те се ориентират към потушаване на революцията. Кадетите настояват за превръщането на Русия в парламентарна република. Есерите , най-масовата партия сред революцията , предлагат Русия да бъде превърната в федеративна република на свободни нации. Те се стремят да сложат край на войната чрез скл на демократичен мир.

В декларацията си от 3 март правителството обещава да въведе полит свободи и широка амнистия, да подготви избори за Учредително събрание , да отмени смъртното наказание. Губернаторите са заменени с комисари на Временното правит-во , ликвидира се царската полиция , създ се нови органи на реда (милиция). Под натиска на масите Николай ІІ и семеиството му са арестувани. През авг той и жена му е изселен в Сибир. През април 1917г се разразява първата правителствена криза. Катализатор става нотата на Милюков от 18април. В нея той се обръща към съюзните д-ви с уверението , че Русия е решена да доведе войната до победен край. Това предизвиква огромно възмущение сред народа, ,масови митинги и демонстрации с искания за незабавно прекратяване на войната , за предаване властта на съветите , за оставка на Милюков и Гучков. Те са принудени да напуснат правителството. На 5 май между Временното правит-во и Изпълкома на Петроградския съвет е постигнато съглашение за създаване на коалиция. В новото прав-во влизат 6 меншевики и есери. То излиза с декларация, в която обещава да започне преговори за скл на мир , да ускори аграрна реформа. Вътрешната и външ политика на Първото Коалиционно прав-во (6май-2юли) предизвиква нов взрив от недоволство. Временно спада влиянието на Петроградския и др съвети. Слага се край на двувластието. В този момент сп Ленин завършва етапът на революцията , когато властта може да премине в ръцете на съветите по мирен път.

На 24 юли е образувано 2-ро Коалиционно прав-во начело с есера Керенски. Лавър Корнилов е назначен за главнокомандващ. В Москва е свикано държавно съвещание , в което участват индустриалци , банкери , офицери и др от държавната дума. Но да се примирят полит сили се оказва невъзможно. На 25 авг Корнилов започ настъпление към Петроград с цел да установи военна диктатура. Тази заплаха принуждава Керенски да се обърне за подкрепа към народа и дори да тръгне на сътрудничество с болшевиките. В края на авг метежниците са спрени, Корнилов е арестуван. Десните са разгромени , престижът на Керенски и на кадетите пада. Влиянието на болшевиките се засилва , числеността на партията стремително нараства. На 1 септ Керенски , без да чака свикването на Учредителното събрание , провъзгласява Русия за република. Керенски сформира трето Коалиционно правит-во. То губи подкрепата на десните , които го обвиняват в съучастие с “революционната анархия” и в разрушаване на армията. Ленин настоява за незабавно завземане на властта чрез въоръжено въстание. Побеждава нег гледна точка. На 12окт към Петроградския съвет е сформиран Военно-революционен комитет(ВРК).Временното прав-во се опитва да се противопостави на болшевиките. Но авторитетът му толкова е паднал , че то не получ никаква подкрепа. Сутринта на 25окт е публикувано Възвание “Към гражданите на Русия” . В него се обявява , че Временното прав-во е свалено и властта преминава в ръцете на Петроградския ВРК. В нощта на 25 с/у 26 окт в Зимния дворец са арестувани министрите от Временното прав-во. Вечерта на 26окт конгресът единодушно приема Декрет за мира , който призовава воюващите страни да скл демократичен мир. В нощта на 26 с/у 27окт е утвърден Декрет за земята. Той провъзгласява премахването на частната собственост в/у земята. Земите на помешчиците и едрите собственици се конфискуват. На конгреса е създадено еднопартийно болшевишко прав-во – Съвет на народните комисари (СНК). Преминаването на властта в ръцете на болшевиките на територията на Русия се извършва и по мирен , и по въоръжен път. То се проточва от окт 1917г до март 1918г . Революцията от 1917г започва като февруарска и завършва като октомврийска.

20. Вътрешна и външна политика на новата власт (1817-1921). Гражданска война.

С идването си на власт болшевиките създават принципно нова политическа система. Те ликвидират всички стари държавни учреждения. Премахната е предишната система на съдопроизводство, отхвърляни са предишните принципи за формиране и функциониране на армията. Принципите на външната политика и методите на провеждането й също търпят значителни промени. Тя се опира на очакването на световната революция.Провъзгласяването на конгреса на съветите за висш законодателен орган не се реализира напълно в практиката. Ограничена е също и ролята а общоруския централен изпълнителен комитет. Реалната политическа власт принадлежи на президиума на централния изпълнителен комитет (ВЦИК) и на съвета на народните комисари (СНК). Местното управление е съсредоточено в губернските и уездните съвети. През 1917 за опазване на обществения ред започва да се организира работническо селска милиция. През ноември с декрет на СНК са учредени народни съдилища. През декември към СНК е създадена общоруската извънредна комисия за борба с контрареволюцията и саботажа. СНК поема ръководството на армията и уволнява повече от хиляда генерали и офицери. Старата армия е демобилизирана.Дейността на болшевишкото правителство предизвиква съпротивата на много социални слоеве. Назряват антиболшевишки заговори. Меншевиките и десните есери се отказват от сътрудничество с болшевиките. Левите

есери заемат изчаквателна позиция. Те подкрепят създаването на многопартийно социалистическо правителство и за отстраняване на Ленин от поста.На 5 януари 1918 се открива учредителното събрание. В него преобладават есерите. Болшевиките получават 22.5 % от местата. За председател на Учредителното събрание е избран десният есер Виктор Чернов. Изборите показват, че болшевиките са едва втора по влияние политическа сила в страната. Учредителното събрание отказва да утвърди внесената от болшевиките идея за социалистическия избор и установяването на пролетарска диктатура. Във връзка с това на 6 срещу 7 януари ВЦИК взема решение за неговото разпускане. След седмица болшевиките успяват да укрепят социално политическата основа на своята власт. На 10 юли 1918 5 конгрес на съветите утвърждава първата конституция на Руската съветска федеративна социалистическа република. Тя включва пролетарския характер на съветската държава. Представителите на бившите експлоататорски класи, свещениците, офицерите и полицейските агенти са лишени от избирателни права. Конституцията утвърждава системата на централните и местните органи на съветската власт.Болшевишкото ръководство следва линията на пълно унищожение на частната собственост. Планира се постепенното обобществяване на производството и създаването на централизирано управление на икономиката. Национализират се банките, железниците, съобщенията. В края на 1917-1918 са национализирани редица едри предприятия и отрасли на промишлеността. По този начин започва създаването на държавен сектор в икономиката. Той се ръководи от висшия съвет за народно стопанство. При разпределянето на земята съветската власт подкрепя бедняците, което предизвиква недоволството и съпротивата на колуцаите. Те започват да укриват житото. В градовете възниква заплаха от глад. Преминава се към политика на суров натиск върху селото. Забранява се търговията с жито и изземване на продоволствените запаси от заможните селяни чрез изпращане в селата на отряди.Въведени са безплатно образувание и медицинско обслужване. Жените получават равни права с мъжете. Въвежда се институцията на гражданския брак. Приет е закон за 8 часов работен ден. Църквата е отделена от държавата и от образователната система. Болшевишкото ръководство се стреми да предотврати по-нататъшното разпадане на Русия. Използвайки местните партийни организации, то съдейства за установяването на съветска власт в националните райони, оказва финансова и материална помощ на съветските републики в Прибалтика и на Беларусия.Първата задача на външната политика е излизането от войната. Това е продиктувано от неспособността на съветска Русия да продължава военните действия поради сложното вътрешно положение. Западните съюзници на Русия категорично отказват да разглеждат мирните инициативи. За това на дневен ред е поставен въпроса за подписване на сепаративен договор с Германия.Съветската делегация внася предложение за мир без териториални анексии и контребуции. Германия предявява претенции за огромни територии от бившата Руска империя- Полша, част от Прибалтика, Украйна и Беларусия. Поради това преговорите са прекъснати. През януари 1918 е взето решение за протакване на преговорите.Троцки, който е ръководител на съветската делегация, заявява, че няма да подпише мирен договор с такива грабителски условия. Това прави повод за нарушаване на примирието. Германия започва настъпление и завзема огромни територии в Прибалтика, Беларусия и Украйна. Във връзка с това Русия е принудена да се съгласи с немските условия и възобновява преговорите. Германия предявява ултиматум с нови териториални претенции, настоява за демобилизиране на армията и за получаване на огромни контрибуции. Съветското правителство е принудено да приеме унизителни условия. На 3 март 1918 е подписан Бресткият договор. С него от Русия са откъснати Полша, Прибалтика, част от

Беларусия, Карс. Съветското правителство се задължава да изведе войските си от Украйна, да заплати 3 млрд репарации и да прекрати революционната пропаганда в страните от централна Европа.Ноемврийската революция от 1918 в Германия помита кайзерската империя. Това позволява на Русия да анулира Бресткият договор. Немските войски напускат територията на Украйна. В Латвия, Литва, Естония и Беларусия е установена съветска власт. Вътрешната политика на съветското правителство от лятото на 1918-1921 получава названието „военен комунизъм”. Предпоставките за нейната реализация са заложени в широката национализация на промишлеността и в създаването на мощен централизиран държавен апарат, във въвеждането на продоволствена диктатура и в опита за военнополитически натиск върху селото. Политиката на военния комунизъм включва комплекс от мероприятия, засягаща икономическата и социално политическата сфера. Основните са : национализация на всички средства за производство, въвеждане на централизирано управление, принудителен труд и политическа диктатура на болшевишката партия. Препоръчва се ускорено национализиране на едрите и средните предприятия. През следващите години то се разпростира и върху дребните, което довежда до ликвидиране на частната собственост в промишлеността. Продажбата на хранителни и на промишлени стоки се ограничава, те се разпределят от държавата под формата на натурална заплата.В социалната сфера политиката на „военен комунизъм” се опира на принципа „Който не работи, не трябва да яде”. В периода на „военен комунизъм” партията на болшевиките престава да бъде чисто политическа организация, нейният апарат постепенно се сраства с държавните структури. Тя определя политическата, идеологическата, икономическата и културната ситуация в страната. Не се спазва провъзгласената свобода на словото и печата. Почти всички неболшевишки печатни организации са закрити. През 1918 е установено смъртното наказание. Противниците на болшевишкия режим са изпратени в затвора и концлагери. Политиката на „военен комунизъм” не само, че не помага на Русия да преодолее икономическата разруха, но и я задълбочава.След октомврийската революция в страната се създава напрегната политическа ситуация. Установяването на съветска власт е съпроводено от множество антиболшевишки действия в различни райони на Русия. Национализацията на цялата земя и конфискуването на земята на помешчиците пораждат ожесточена съпротива на нейните бивши собственици. Ликвидирането на стоково паричните отношения и установяването на държавен монопол нанася удар върху имущественото положение на средната и дребната буржоазия. По този начин стремежът на свалените класи да запазят частната собственост става причина за началото на гражданската война.Както Германия, така и съюзниците от Антантата подстрекават антиболшевишките сили, снабдяват ги с оръжие, боеприпаси, оказват им финансова и политическа подкрепа.През 1918 се оформят основните центрове на антиболшевишкото движение. В Москва и Петроград възниква съюзът за възраждане на Русия. През март е създаден съюзът за защита на родината и свободата. През пролетта на 1918 започва чуждестранната интервенция. Германските войски окупират Украйна, Крим и част от северен Кавказ. Румъния превзема Бесарабия. Владивосток е превзет от Японски десант. През май въстават войниците от Чехословашкия корпус. През лятото придобива огромен размах антиболшевишкото движение. Те организират много бунтове в градове в централна Русия. Съветското правителство разгръща активни действия за защита на властта си. Разгръща се широка мобилизация. В армията се насажда строга дисциплина.В края на 1918-1919 гражданската война се изостря. В Сибир властта е завзета от адмирал Александър Полчак. С помощта на антантата формира своята армия ген. Евгений Милер. В прибалтика ген Николай Юденич се подготвя за поход срещу Петроград. След ноември 1918, когато завършва

първата световна война съюзните засилват помощта си за бялото движение, снабдявайки го с боеприпаси, дрехи, танкове, самолети. През ноември 1918 Колчак започва настъпление в Приуралието с цел да се съедини с отрядите на генерал милер и да организира съвместен удар срещу Москва. Източният фронт отново става главен. Колчак превзема Перм, но още на 31 декемрви тяхното настъпление е спряно от червената армия.През 1919 е разработен план за едновременен удар срещу съветската власт. Колчак започва ново настъпление от Урал към Волга. То е спряно от войските на болшевиките. Колчак е отблъснат в Сибир. Мощното селско въстание и партизанското движение срещу правителството на Колчак помагат на червената власт в Сибир. Червената армия постига значителни победи на изток.През юли 1919 Деникин превзема Украйна и след провеждането на мобилизация започва настъпление срещу Москва. През септември неговите войски превземат Курск, Орел, Воронеж. Съветското правителство концентрира всичките си сили за борба с Деникин. Червената армия преминава в настъпление. През декември войските на Денекин търпят поражение. В южните райони на Русия, в Украйна и Северен Кавказ е възстановена съветската власт. Главни събития през 1929 са съветско-полската война и борбата с Врангел. Признавайки независимостта на Полша, Русия започва преговори с нея за разпределяне на териториите и установяване на държавната граница. С цел да възстановяват велика Полша през май полските войски нахлуват в Беларусия и Украйна. Превземат Киев. Но червената армия разгромява полските войски. Започва настъпление към Варшава. То е възприето от полския народ като интервенция. В тази връзка поляците подкрепени материално от западните държави насочват всичките си сили срещу червената армия. През август настъплението е спряно. Съветско-полската война завършва с мир. Според него Полша получава западна Украйна и Западна Белорусия.През 1920 с подкрепата на войските на Туркестанския фронт са свалено от власт Бухарският емир и Хивинският хан. През април 1920 е образувана азербайджанската съветска социалистическа република. През ноември е създадена арменска съветска социалистическа република и грузинката република.Далечният изток окончателно освободен от Япония.Болшевиките удържат победа в гражданската война и отблъскват чуждестранната интервенция. Те успяват да запазят основната част от територията на бившата руска империя. В същото време от Русия се отделят Полша, Финландия, държавите от прибалтика, които получават независимост. Загубени са териториите от западна Украйна, Западна Беларусия и БесарабияПолитиката на „военен комунизъм” довежда икономиката на страната до пълно разпадане. С нейна помощ не може да бъде преодоляна разрухата, породена от 4 годишното участие на Русия в ПСВ. Неудържимо нараства инфлацията. Поради ниските добиви на 1921 масов глад обхваща града и селото.Болшевишкото правителство не осъзнава веднага провала на политиката на военен комунизъм. Национализацията на промишлеността се разпростира и върху дребните предприятия. Работниците са раздразнени от безработицата и недостига на хранителни продукти.Разрухата и гладът, стачките на работниците, въстанията на селяните и матросите – всичко това свидетелства за дълбоката икономическа и социална криза, назряла вътре в страната. Ленин преразглежда вътрешно политическият курс и признава, че само удовлетворяването на исканията на селяните може да спаси властта на болшевиките.

21. Нова икономическа политика. Създаване на СССР.

На 10 конгрес през март 1921 Ленин предлага нова икономическа политика (неп). Главната политическа цел на непа е да снеме социалното напрежение, да укрепи социалната база на съветската власт под формата на съюз между работниците и селяните. Икономическата цел е

да бъде предотвратено по-нататъшното задълбочаване на разрухата, да се излезе от кризата и да се възстанови стопанството. Непът е насочен към възстановяване на нормалните външнополитически и външноикономически връзки, към преодоляване на народната изолация. Преходът към непа е оформен законодателно с декретите на ВЦИК. Непът включва комплекс от икономически и социалнополитически мероприятия. Те означават „отстъпление” от принципите на „военния комунизъм”. Разрешава се арендуването на земя и наемането на работна сила. Прекратява се насилственото влияние в комуните. Новата икономическа политика в селото е насочена към стимулиране на селското производство. Подобрява се снабдяването на промишлеността със селско стопански суровини. Отменена е строгата централизация при снабдяването на предприятия със суровини и при разпределянето на готовата продукция. Във финансовата сфера освен единната държавна банка се появяват частни и кооперативни банки, застрахователни дружества. Въвежда се заплащане за транспорта, системите за връзка и комуналните услуги. Извършена е парична реформа. Намалена е емисията на банкнотите и в оборот е въведен съветският червонец (10 рубли), който високо се цени на световния валутен пазар. Това позволява да се укрепи националната валута и да се сложи край на инфлацията.Леката промишленост се развива по-бързо от тежката. Условията на живот на градското и селското население се подобряват. Започва отмяна на купонната система за разпределяне на хранителните продукти. Извършена е реформа в системата на заплащане. Основната тежест на данъчната система ляга върху частните предприемачи в града и кулаците в селата. Бедните са освободени от данъци, а средняците ги плащат на половина. Държавните въпроси както и преди се решават от партийния апарат.Второ звено в политическата система на съветската власт продължава да бъде репресивният апарат – ВЧК, преименуван през 1922 в Главно политическо управление. ГПУ следи настроенията на всички слоеве от обществото.Насаждайки болшевишката идеология сред обществото съветското правителство нанася удар на руската православна църква и я поставя под своя контрол.В началото на 20те години на територията на бившата руска империя съществуват няколко независими държавни образувания. Това са: Украйнска, Белоруска, Азербайджанска, Арменска и Грузинска съветска социалистическа република, а така също Бохарската народна съветска република, Хорезъмската народна съветска република, Далекоизточната република. През юни 1919 е сключен военно политически съюз между РСФСР, Украйна и Белорусия. Тази форма на обединение между съветските републики е известна като „договорна федерация”. След края на гражданската война във взаимоотношенията между републиките се запазва политическото и се задълбочава икономическото сътрудничество. През 1920-1922 всички съветски републики сключват с РСФСР и помежду си двустранни съглашения за стопански и дипломатически съюз. Републиките предоставят на правителството на РСФСР правото да ги представя и да защитава интересите им. Установената договорна система е пречка за решаването на много въпроси на икономическото и политическото сътрудничество. През пролетта на 1922 висшите партийни органи на Украйна, Беларусия и Закавказката федерация декларират необходимостта от „уточняване” на взаимоотношенията между републиките, конкретизиране на техните права и задължения.Сталин, който оглавява народния комисариат предвижда включването на Украйна, Беларусия и Закавказките републики в състава на РСФСР с правата на автономии. Този план накърнява суверените права на народа и затова мнозинството се изказва против него.На 30 декември 1922 първият общосъюзен конгрес на съветите утвърждава декларация и договор за образуване на СССР. Декларацията провъзгласява принципите на доброволност на обединяването, равноправие на републиките и

право на свободно излизане от съюза. На конгреса е избран ЦИК на СССР, в чийто състав влизат председателите на ЦИК на съюзните републики. За форма на държавно устройство на нациите е провъзгласена федерацията на републиките, които имат право свободно да излизат от съюза и самостоятелно да решават въпросите на вътрешната политика, правосъдието, образуванието, здравеопазването и социалното осигуряване. Върховен законодателен орган е общосъюзният конгрес на съветите. Изпълнителната власт принадлежи на съвета на народните комисари на СССР. На общосъюзния ЦИК се предоставя правото да издава декрети и постановления, задължителни за изпълнение от всички републики. За столица на СССР е избрана Москва.На базата на конституцията на СССР от 1924 са внесени промени в конституциите на съюзните републики. През 1924-1925 е извършено национално държавно разделение в Средна Азия. На територията на Туркестанската, АССР, Бухарксата и Хорезъмската народна република са образувани Узбеската ССР и Туркемнската ССР. През 1929 в съюзна република е преобразувана Таджиската ССР. Всички новообразувани влизат в състава на СССР.

22. Политическа и икономическа система на сталинизма.

Политическа и икономическа система на сталинизма Безпорно понятието “ сталинизъм” е свързано с общия феномен на ХХв , известен като тоталитаризъм. Терминът “ тоталитаризъм” се използва и като характеристика на политическата система в Съветския съюз. Сталинизмът като модел на тоталитаризма има своя история с преходи на зараждане , развитие и упадък. Ранният сталинизъм се заражда в епохата на революцията и гражданската война в/у широко разпространените илюзии на народа.В историята на сталинизма се очертават няколко етапа. Към края на 20-те години ранния сталинизъм навлиза в следващият етап и получава по-отчетливи тоталитарни форми. От края на 20-те години и до смъртта на диктатура през 1953г може да се говори за епоха на класическия сталинизъм. След смъртта на Й. Сталин системата започва да се разлага , макар и да остава все още тоталитарна. Това е вече времето на постсталинизма. Сталинизмът се отнася цинично към човешката личност. Човек е само “винтче” на с-мата , което може по всяко време да бъде сменено с др “винтче”. Личната диктатура на Сталин се установява в процеса на отстраняването от ръководството на партията и страната на съперниците и просто неудобните хора. Към края на 20-те години партията вече наброява 2млн души, към 1934г – почти 3млн. При поредното “прочистване” през 1929г партията намалява в състава си с 10%. Срещу сталинизма се води борба в самата партия. През 1930г се появява опозиционна група начело с С. Сирцов и В. Ломинадзе. Две години по-късно се появява групата на М. Рютин. Неговата група подготвя документ , критикуващ колективизацията на селячеството и отстраняването на старите болшевики от власт. През 1932г М.Рютин е изключен от партията , а през 1936г е разстрелян. През ян-февр 1934г се провежда 17 партиен конгрес , който официално е обявен за “конгрес на победителите”. В навечерието на конгреса се обсъжда въпросът за избор на др генерален секретар , като симпатиите на делегатите са на страната на С. Киров. Той получава само 3 гласа против , а Сталин-300. Но тези резултати не са обявени тогава. На 1 декем 1934г в Ленинград е убит С. Киров. Следващите жертви на партийния елит стават Зиновиев и Каменев. Последният голям полит процес , проведен през март 1938г е насочен против Бухарин , Риков , Ягода , Раковски и др. Те също се обвиняват във връзки с терористични организации. По този начин Сталин се освобождава от неудобни хора , от тези , които са против режима на личната му власт. Личната власт на Сталин

към края на 30-те години става практически неограничена. Той притежава най-разл титли : ‘’ вожд и учител на съветския народ’’ , ‘’ бащата на народите’’ и т.н. Първият 5 годишен план започва да се изпълнява от окт 1928г. Сталин призовава към преразглеждане на плана и към завишаване на темповете на индустриализацията. Бурното развитие на промишлеността се съпровожда с рязкото увелич на работническата класа. Само за 1-вите 2 години на петилетката в промишлеността се вливат повече от 3млн души. Безработицата намалява и към началото на 1931г практически е ликвидирана. За увелич на произв-вото на черната металургия в управленческия елит е взето р-е за създаване на втората металургична база( Урало-Кузнецката). Развиващата се промишленост все нови и нови работници. В средата на 20-те години постепенно целият поземлен фонд става държавна собственост. Държавният сектор в икономиката през 1925-1927г рязко се разраства , изтласквайки частника. През 1928-1929г от кулаците(богатите селяни) са конфискувани “ излишни земи”. Въвеждането на високи данъци в/у стопанствата на кулаците разорява техн семейства. Много от тях се преселват в градовете. През лятото на 1929г е взето р-е да не се приемат кулаците в новообразуваните колхози. От 15 до 30ян 1930г работи специална комисия на Политбюро начело с В. Молотов. Предвижда се конфискация на имуществото на богатите селяни. Създава се държавен орган , контролиращ процеса на колективизацията. Образуван е Народният комисариат по земеделието начело с Я. Яковлев. Предвижва се към края на 1931г в колхозите да влязат не по-малко от 50% от стопанствата на селяните. Към края на 1931г от масовата колективизация трябвало да бъдат обхванати такива важни зърнопроизводящи райони на СССР като : Северен Кавказ , степната част от Украйна , Долна Волга и т.н. През 1932г колхозите не успяват да изпълнят държ планове за доставки на зърно. Тогава Сталин изпраща до местните партийни ръководители писмо , в което ги обвинява и ги заплашва с репресии. През зимата на 1932-1933г в Украйна , Северен Кавказ , Долна и Средна Волга , Южен Урал започва масов глад. Във всеки случай загиналите от гладната смърт не са по-малко от 3-4млн. Този глад е парадоксална закономерност от сталиновата политика спрямо селячеството. Индустриализацията също не протича без проблемно. Планът за 1930г не е изпълнен: обемът на произв-во се увелич с 22% , вместо предвидените 32%. Промишлеността се нуждае от рязко подобряване на техническото ръководство и и повишаване на техническото образование. През 1933г е провъзгласено изпълнението на първата петилетка за 4 години и 3 месеца. Вторият 5 годишен план(1933-1937г) предвижда завършване на техническата реконструкция на базата на нова техника. Към края на втората петилетка Съветския съюз вече притежава мощен икон потенциал, страната разполага с огромни залежи от прир суровини.

23. Външна политика на СССР (1934-1940).

Дълбоката световна икономическа криза,започнала през 1929, предизвиква сериозни вътрешнополитически промени във всички капиталистически стани. В някои от тях тя довежда на власт сили, които се стремят да извършат широки вътрешни преобразувания. В други (Германия,Италия) кризата съдейства за формирането на антидемократични режими. Именно тези режими стават подстрекатели на нови военни конфликти (особено след идването на власт на Адолф Хитлер).Със бързи темпове започват да се формират огнищата на международното напрежение. Едното се създава във Европа поради агресивността на нацистка Германия и фашистка Италия. Второто – в далечния Изток поради хегемонистичните претенции на Япония.Като отчита тези факти, през 1933 съветското правителство определя новите задачи на своята външна политика: отказ от участие в международните конфликти, особено военните;

признаване на възможността на сътрудничество с демократичните западни страни за сдържане на агресивните стремежи на Германия и Япония.През първата половина на 30те години СССР успява да постигне по-нататъшно управление на своите позиции на международната арена. САЩ признава съветския съюз и между двете страни са установени дипломатически отношения. Нормализирането на политическите отношения между САЩ и СССР оказва благоприятно въздействие върху техните търговско-икономически връзки.Но в средата на 30те години във външно политическата дейност на съветското ръководство се забелязват отстъпления от принципа за ненамеса в международните конфликти. През 1936 СССР оказва помощ на правителството на народния фронт в Испания с оръжие и военни специалисти за борба с ген. Ф. Франко, който от своя страна получава широка политическа и военна помощ от Германия и Италия. Франция и Англия запазват неутралитет. На същата позиция стоят и САЩ, които забраняват на испанското правителство да закупува американско оръжие. Гражданската война в Испания завършва през 1939 с победа на франкистите. Политиката на „умиротворяване”, водена от западните държави по отношение на Германия, Италия, Япония, не дава положителни резултати. Международното напрежение се засилва. През 1935 Германия въвежда свои войски в демилитаризираната Рейнска област, Италия напада Етиопия. През 1936 Германия и Япония подписват съглашение, насочено против Русия. Япония започва широко мащабна операция срещу Китай.Особено опасни за мира в Европа са териториалните претенции на хитлеристка Германия. През март 1938 Германия извършва аншлус (присъединяване) на Австрия. От хитлеристка агресия е заплашена и Чехословакия. Затова СССР се застъпва за нейната териториална цялост. Западните държави се надяват да превърнат Германия в надежден противовес на СССР и да насочат агресията и на изток. Кулминацията на тази политика е Мюнхенското съглашение между Италия, Германия, Англия и Франция, което оформя юридически разделянето на Чехословакия. През 1939 Германия окупира Чехословакия. В далечния изток Япония, завземайки по-голямата част от Китай, приближава към съветските граници. През май 1939 японските войски нахлуват в Монголия, но са разгромени от части на военната армия под командването на Жуков. В началото на 1939 е предприет последен опит за създаване на система за колективна сигурност между Англия, Франция и Съветския съюз. Но западните държави не вярват в потенциала на СССР да противостой на фашистката агресия. Освен това Полша категорично отказва да гарантира, че ще пропусне съветските войски през територията си за отблъскване на предполагаемата фашистка агресия. Едновременно с това Великобритания установява тайни контакти с Германия.На съветското правителство е известно, че германската армия се намира в пълна готовност за нападение срещу Полша. На 23 август 1939 в Москва е подписан съветско-германски договор за ненапедение за срок от 10 години. На 1 септември 1939 Германия напада Полша. Съюзниците на Полша – Великобритания и Франция обявяват на 3 септември война на Германия. Но те не оказват реална военна помощ на полското правителство, което осигурява бърза победа на Хитлер. Започва втората световна война.На 17 септември след разгрома на полска войска от немците и падането на полското правителство, червената армия навлиза в западна Беларусия и западна Украйна. На 28 септември е подписан съветско-германския договор за „дружба и за границата”. Едновременно с това СССР настоява за подписване на съглашение с Естония, Латвия и Литва, според които да получи право за въвеждане на свои войски на техните територии. През 1940 Естония, Латвия и Литва влизат в състава на СССР.През ноември 1939 СССР започва война с Финландия с надеждата бързо да я разгроми и да постави в нея правителство с прокомунистическа ориентация. Военните действия са съпроводени с огромни загуби от страна

на червената армия. Те демонстрират нейната лоша подготовка. Западните държави оказват политическа подкрепа на Финландия. Обявен в агресия, СССР е изключен от лигата на нациите.През лятото 1940 в резултат на политически натиск Румъния отстъпва на СССР Бесарабия и Северна Буковина. В резултат на всички тези действия в състава на СССР са включени значителни територии с население 14 млн души. Външнополитическите съглашения от 39 година позволява да се отложи нападението на Германия над съветския съюз с почти 2 години. Съветското ръководство се решава на съглашение с нацистка Германия.

24. Участието на СССР във ВСВ.

През 1941 ВСВ навлиза в нова фаза. До тогава нацистка Германия и нейните съюзници са превзели фактически цяла Европа. През 1940 нацисткото ръководство разработва плана „Барбораса”, чиято цел е мълниеносен разгром на съветските въоръжени сили и окупиране на европейската част на съветския съюз.Осъществяването на плана „Барбароса” започва на 22 юли 1941 на разсъмване с бомбардиране от въздуха на най-големите промишлени и стратегически центрове, а също така с настъпление на сухопътните войски на Германия и съюзниците й по цялата европейска граница на СССР. През първите няколко дни немските войски се предвижват на десетки и стотици километри, завладяна е цяла Беларусия и немските войски достигат подстъпите към Смоленск. Завзета е Прибалтика, на 9 септември е обсъден Ленинград. На юг хитлеристките войски окупират Молдавия и Деснобрежна Украйна. По този начин до есента на 1941 е реализиран планът на Хитлер за превземане на огромна територия от европейската част на СССР.Германия има значително икономическо и военно преимущество. В началото на войната тя използва не само своите ресурси, но и ресурсите на съюзниците си. Хитлеристкото командване и войска имат опит във воденето на съвременна война и в широките настъпателни операции, натрупан през първия етап на ВСВ. Техническото оборудване на Вермахта значителна превъзхожда съветското.Въпреки усилията, съветският съюз не успява да завърши подготовката си за война. Превъоръжаването на Червената армия не е приключило. Военната доктрина предполага провеждането на операции на територията на противника. Най-голямата грешка на Сталин се оказва това, че той не вярва, че войната ще започне през лятото на 1941. Затова цялата страна и най-вече армията и нейното ръководство не са готови за отблъскване на агресията. В резултат на това е унищожена голяма част от съветската авиация.Веднага след нападението на Германия съветското правителство провежда мащабни военнополитически и икономически мероприятия. На 21 юни е създадена Ставка (Главна квартира) на Главното командване. В нея влизат Сталин, Молотов, Тимошенко, Будьони, Ворошилов, Жуков. На 30 юни е създаден държавен комитет по отбраната. Поставена е задачата да се организира стратегическа отбрана, да бъдат изтощени фашистките войски. Предприети са широко мащабни действия за пренастройване на промишлеността, мобилизиране на населението в армията и строителство на отбранителни съоръжения.В края на юни първата половина юли 1941 се разгръщат крупни отбранителни сражения в крайграничните райони (отбраната на Брестката крепост). На северозападното направление е провален немския план за превземане на Ленинград. Упоритата съпротива на червената армия проваля хитлеристкия план за мълниеносна война. Превземането на огромни територии на

СССР, в които се намират най-важните промишлени центрове и зърнени райони е сериозна загуба за съветското правителство.В края на септември-началото на октомври 1941 започва немската операция „Тайфун”, чиято цел е превземането на Москва. На 10 октомври за командващ западния фронт е назначен Жуков. На 19 октомври в столицата е въведено обсадно положение. В кръвопролитни боеве червената армия успява да спре противника – завършва октомврийският етап на хитлеристкото настъпление към Москва. Три седмичната почивка се използва от съветското командване за укрепване на отбраната на столицата, мобилизацията на населението в опълчението, струпване на военна техника преди всичко авиация.Вторият етап на настъплението на хитлеристите към Москва започва на 15 ноември 1941. С цената на огромни жертви те успяват в края на ноември-началото на декември да достигнат подстъпите към Москва. С това приключва немското настъпление. Отбранителните боеве на червената армия, в които загиват много войници и опълченци, са съпроводен със струпване на сили за сметка на сибирските дивизии, авиация и друга военна техника. На 5-6 декември започва контранастъпление на червената армия, в резултат на което врагът е отблъснат на 100-250 километра от Москва. През зимата на 1942 частите на червената армия настъпват и по другите фронтове. Но опитът на бъде разкъсана блокадата на Ленинград не успява. Победата край Москва при военнотехническото превъзходство на противника е резултат от героичните усилия на съветския народ.В края на юни 1942 започва общо настъпление на немците. След упорити боеве фашистките войски достигат Воронеж, горното течение на Дон и превземат Донбас. След това те разкъсват съветската отбрана между северен Донецк и Дон. Това дава възможност на хитлеристкото командване да реши основната стратегическа задача на лятната кампания от 1942 и да разгърне широко настъпление в две направление – към Кавказ и на изток към Волга.Не по-малко сложна за съветското командване е и обстановката на източното направление. За да бъде организирана неговата защита, е създаден Сталин градският фронт под командването на маршал Тимошенко. В края на юли 1942 противниковите войски под командването на генерал Фон Паулус нанасят мощен удар на Сталинградския фронт. Но въпреки значителното си превъзходство, за месец хитлеристките войски успяват да се придвижат едва на 60-80 километра и с голям труд да се доберат до далечните отбранителни линии на Сталинград. През август те достигат Волга и засилват настъплението си.През първите дни на септември започва героичната отбрана на Сталинград, която продължава до края на 1942. Нейното значение в хода на войната е огромно. По време на борбата съветските войски отблъскват около 700 вражески атаки и с чест издържат на всички изпитания. В боевете край Сталинград вражеските войски понасят колосални загуби. Всеки месец тук пристигат около 250 хиляди нови войници и офицери на Вермахта, както и огромно количество военна техника. В хода лятно-есенната кампания хитлеристите успяват да окупират огромна част от европейската територия на СССР, в която живее около 15 процента от населението, произвежда се 30% от обща продукция и се намират 45% от посевните площи. Но това е пирова победа. Червената армия изтощава и обезкървява хитлеристките пълчища. Немците губят около 1 милион войници и офицери, над 20 000 оръдия, повече от 1500 танка. Врагът е спрян. Съпротивата на съветските войски създава благоприятни условия за преминаване към контранастъпление в района на Сталинград.Още по време на ожесточените есенни боеве Русия пристъпва към разработване на план за грандиозна настъпателна операция, чиято цел е обкръжаването и разгромяването на основните сили на немските войски. Голяма заслуга за подготовката на тази операция имат Жуков и Василевски. За изпълнение на поставената задача са създадени три нови фронта: югозападен (Николай Ватутин), Донски (Константин Рокосовски) и Сталинградски

(Андрей Ерьоенко). На 19 ноември 1942 започва настъпление на Югозападния и на Донския фронт. За немците настъплението е неочаквано. То се развива мълниеносно и успешно. Хитлеристкото командване не може да се примири със създалата се ситуация. То сформира групата „Дон”, в която са включени 30 дивизии. Трябва да нанесе удар по Сталинград, да пробие обкръжението и да се съедини с 6та армия на Паулус. Тази задача завършва с ново голямо поражение. На 2 февруари 1943 останките от армията на Паулус капитулират. Победата в Сталинградската битка довежда до широко настъпление на червената армия по всички фронтове: през януари 1943 е разкъсана блокадата на Ленинград; през февруари е освободен Северен Кавказ; през февруари-март на централното (Московското направление) линията на фронта е преместена на 130-160 км. В резултат на есенно зимната кампания от 1942-1943 военната мощ на фашистка Германия е подкопана значително.На централното направление след успешните действия през лятото на 1943 се образува така наречената Курска дъга. В желанието си отново да овладее стратегическата инициатива хитлеристкото командване разработва операцията „Цитадела”, чиято цел е да се извърши пробив и да се обкръжи червената армия в района на Курск. Битката при Курската дъга е най-голямото сражение през ВСВ. В него участват от германска страна около 900 хиляди души, 1500 танка, повече от 2000 самолета; от съветска страна – над 1 милион души, 3400 танка и около 3000 самолета.На 5 юли 1943 започва масирано настъпление на немските войски. След невиждани дотогава в световната история танкове боеве на 12 юли врагът е спрян.В резултат от поражението на хитлеристките войски край Курск през август 1943 съветските войски овладяват Орел и Белгород. През септември са освободени Левобрежна Украйна, през октомври Днепър и през ноември е превзет Киев.През 1944-1945 СССР постига икономическо, военностратегическо и политическо превъзходство над противника. Стратегическата инициатива преминава напълно на страната на червената армия. Засилва се съпротивата на народите в окупираните от Германия страни. Тя се проявява в широко партизанско движение, въстания. Като цяло съпротивата на народите на Европа, в която участват и съветски граждани, избягали от германски плен, има съществен принос в борбата срещу фашизма. Отслабва политическото единство на страните от германския блок. Япония така и не открива фронт срещу СССР. Фашистката диктатура на Бенито Мусолини е свалена. Италия капитулира о след това обявява война на Германия. Червената армия извършва редица мащабни операции. През лятото на 1944 тя предприема една от най-мащабните операции на ВСВ. Беларусия е напълно освободена. Тази победа открива пътя за предвижване към Полша, Прибалтика и Източна Прусия. В средата на август 1944 на западното направление съветските войски достигат границата с Германия. Победите на съветските войски през 1944 помагат на народите на България, Унгария, Югославия, Чехословакия и тяхната борба срещу фашизма. Съветското командване провежда редица операции извън пределите на съветския съюз (Будапещка, Белградска).1944 е решаваща за победата над нацизма и фашизма. На източния фронт Германия губи огромно количество бойна техника, военно икономическия й потенциал е напълно разстроен. На източния фронт в резултат от мощното настъпление на червената армия окончателно е освободена Полша, както и голяма част от Чехословакия и Унгария.През април 1945 съветските войски започват Берлинската операция. Нейната цел е превземането на Берлин и окончателния разгром на нацизма и фашизма. Войските на първи и втори белоруски и първи Украински фронт унищожават берлинската групировка на противника, пленяват около 500 хиляди души, огромно количество военна техника и оръжие. Нацисткото ръководство е напълно демобилизирано, Хитлер се самоубива. Сутринта на 1 май завършва превземането на

Берлин и над Райхстага е издигнато червеното знаме – символ на победата на съветския народ. На 9 май са разгромени остатъците от немските войски и затова този ден става ден на победата на съветския народ във ВСВ.В първите месеци на ВСВ започва активното изграждане на антихитлеристката в състав СССР, Великобритания, по-късно и САЩ. Това са главните участници, към които се присъединяват и др страни. Коалицията е основана на общата идея за борба срещу нацизма и фашизма. По този начин съвършено различни обществено политически системи се сближават пред общата опасност. Всяка от страните преследва своите политически цели.През есента на 1941 се провежда московската конференция на съюзниците. През 1941-1942 съветското правителство сключва съглашение с Чехословакия, Полша, Югославия, Франция за съвместна борба срещу фашисткия блок и за бъдещите контури на следвоенното преустройство на Европа. На 1 януари 1942 26 държави подписват декларацията на обединените нации. Това означава създаване на коалиция,начело със съветския съюз, Великобритания и САЩ срещу Германския блок. Краят на 1943 е проведена първата среща на тримата ръководители на водещите държави от антихитлеристката коалиция (Сталин, Чърчил, Рузвелт) – Техеранската конференция. Условията на сключените съглашения до голяма степен са продиктувани от огромните военни успехи на СССР през лятото и есента на 1943. САЩ и Великобритания обещават да открият втори фронт в Северна Франция не по-късно от май 1944. Договорят се за възстановяването на независимостта на Полша. Решено е след края на войната Австрия и Унгария да бъдат провъзгласени за независими и свободни държави. Съюзниците признават присъединяването на Прибалтика към СССР. В отговор на тези отстъпки СССР се съгласява да окаже помощ на САЩ на далечния изток и да обяви война на Япония. Изпълнявайки решенията на Техеранската конференция и в условията на мощното настъпление на червената армия, на 6 юни 1944 войските на съюзниците прекосяват проливите Ла Манш и Па дьо Кале и дебаркират в Нормандия. Започва освобождаването на Франция.По време на завършващия етап на ВСВ, когато победата над Германия не буди никакви съмнения е проведена Ялтенската конференция. На нея се решават въпросите за следвоенното устройство на Европа.Германия е разделена от съюзниците на 4 окупационни зони – английска, американска, съветска и френска. Искането на СССР за репарации от Германия в размер на 10 млрд долара е признато за законно. Те трябва да бъдат реализирани под формата на износ на стоки и капитали, използване на човешка сила. Въз основа на решенията на ялтенската конференция СССР укрепва позициите си в Полша, Чехословакия, Румъния, България, Югославия. На конференцията СССР потвърждава обещанието си да обяви война на Япония.Взето е решение за създаването на организация на обединените нации (ООН). Съветският съюз получава в нея три места – за РСФСР, Украйна и Белорусия, то е за тези републики, които изнасят основната тежест на войната, понасят най-много икономически загуби и дават най-много човешки жертви.Потсдамската (берлинската) конференция се провежда от 17 юли до 2 август 1945. нейната задача е решаването на глобалните проблеми на следвоенното урегулиране. Съветската делегация се оглавява от Сталин, американската от Труман, английската – отначало Чърчил, а после от Клемент Атли. Участниците в конференцията разработват принципите, с които да се извърши демилитаризацията, демократизацията на Германия-план за изкореняване на германския милитаризъм и нацизъм. Той предвижда ликвидиране на германската военна промишленост, забрана на германската националсоциалистическа партия и нацистката пропаганда, наказване на военните престъпници. Постигнато е съгласие за репарациите на Германия (една трета от тях в полза на СССР). На конференцията са разгледани редица териториално политически въпроси.

Кьонингсбер е предаден на СССР. Територията на Полша е разширена на запад за сметка на Германия.Решенията от Потсдам за изпълнени само частично, тъй като в края на 1945 и началото на 1946 настъпват сериозни противоречия между бившите съюзници. От началото на 1946 в международните отношения започва ерата на студената война – появява се така наречената желязна завеса – противоречия между двете обществено политически системи.

По силата на постигнатите на Техеранската и Ялтенската конференция договорености на 8 август 1945 СССР обявява война на Япония. Морално-психологически удар нанасят атомните бомбардировки от страна на САЩ над японските градове Хирошима и Нагасаки.През 1945 съветското командване струпва жива сила и техника. Затова само за месец Япония търпи съкрушително поражение. На 2 септември 1945 Япония подписва Акт за безусловна капитулация, с които се създават условия за демилитаризиране на страната. Подписването на акта за капитулация от Япония означава край на ВСВ.Още по време на войната съюзниците настояват ръководителите на нацистка Германия, които разпалват ВСВ да бъдат наказани. Нюрнбергският процес е първият в световната история съд, които признава агресията за най-тежкото криминално престъпление и наказва като криминални престъпници държавни дейци, виновни за подготовката, разпалването и воденето на агресивни войни.

25. Съветското общество след Втората световна война.

След края на ІІ св.война съветският народ получава възможност да пристъпи към мирен труд. Предстой да бъдат възродени стотици разрушени градове и села, да бъдат възстановени ж.п линиите и промишлените предприятия, да се повиши материалното благосъстояние на хората. Войната взема многобройни човешки жертви: около 27 млн.души загиват в боевете за родината и в плен или умират от глад и болести. Военните действия на територията на страната нанасят огромни загуби на народното стопанство – страната губи около 30% от националното си богатство. Всички функции, свързани с управлението на страната са съсредоточени в ръцете на Съвета на народните комисари (преобразуван през март 1946г в Министерски съвет на СССР). Предприети са мерки за възстановяване на нормалния режим на работа в предприятията и учрежденията. Отменена е задължителната извънредна работа, възстановен е 8-часовия работен ден и годишните платени отпуски.През март 1946г Върховният съвет на СССР утвърждава план за възстановяване и развитие на народното стопанство за 1946-1950г. 1946г е най-трудната в следвоенното развитие на промишлеността. Възражда се въгледобивната промишленост в Донбас. Особено голямо внимание се отделя на развитието на металургията, на машиностроенето. Положени са основите на атомната енергетика и радиоелектронната промишленост. Работата по възстановяване на промишлеността е завършена в общи линии през 1948г. Войната се отразява тежко върху развитието на селското стопанство. Намаляват посевните площи, влошава се обработката им. Положението в аграрния сектор на икономиката се усложнява от това, че през 1946г Украйна, Молдавия, Северен Кавказ, Централните черноземни области са поразени от силна суша. Нови колективни стопанства се създават в западните области на Белорусия и Украйна, в републиките на Прибалтика. През 1947г е отменена купонната система за продоволствените стоки. За преодоляване на финансовите трудности е извършена парична реформа.Краят на ІІсв.война оказва значително влияние върху обществено-политическото развитие на обществото. В продължение на 3,5г от армията са демобилизирани и се връщат към мирен живот около 8,5 млн. бивши войници. Населението очаква подобряване на условията на труд и живот, положителни промени в обществото,

смекчаване на политическия режим. За мнозинството тези надежди са свързани с името на Сталин. През 1946-1947г по негово поръчение започва разработването на проект за нова Конституция на СССР и за програма на ВКП, но по-късно работата по проектите е отменена. Задачите на възстановителния период се решават в условията на изградената в миналите години Командно-бюрократична система. Разработването на всички законодателни актове и постановления се извършва от висшите партийни инстанции. Трудностите на следвоенното икономическо развитие, които намират израз в тежкото състояние на селското стопанство, битовите лишения на населението, изискват намирането на пътища за излизане от създалото се положение. Но вниманието на държавните ръководители се насочва не толкова към набелязването на мерки за подем на икономиката, колкото към търсенето на конкретните „виновници” за нейното състояние. На границата на 40-50 год ръководителите на Политбюро обсъждат лицата, които уж се занимават с вредителство в автомобилостроенето, в системата на московското здравеопазване. Между СССР и страните от източна Европа са сключени договори за дружба и взаимна помощ. Идентични договори свързват Съветския съюз с Корейската народнодемократична република (КНДР) и Китайската народна република (КНР). След края на ІІ св.война настъпват промени в взаимоотношенията на СССР с бившите му съюзници от антихитлериската коалиция. Студена война – така се нар.външно политическия курс, провеждан от двата лагера от втората половина от 40год до 90год. Той се характеризира преди всичко с враждебни политически акции и от двете страни. Едно от водещите направления във външната политика в следвоенните години е установяването на приятелски отношения на СССР с държавите от източна Европа. Съветската дипломация оказва помощ на България, Унгария и Румъния, при подготовката на мирните договори с тях (подписани в Париж през 1947г). В съответствие търговските съглашения Съветския съюз предоставя на източноевропейските страни зърно, суровини за промишлеността, торове за селското стопанство при изгодни условия.

През 1949г между страните е създадена междуправителствена икономическа организация – Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ). В него влизат Албания (1961), България, Унгария, Полша, Румъния, Чехословакия.