ЗДРАВЕ В РИСК – РИСКОВ ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА РИСКОВИ ФАКТОРИ

ЗДРАВЕ В РИСК – РИСКОВ ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА

РИСКОВИ ФАКТОРИ

ДОЦ.Д-Р ПЕТКО САЛЧЕВ, ДМ

РИСК

Рискът е дадено събитие, условие или характеристика на индивида или на окръжаващата среда, което има статистически обоснована връзка с определен изход, който може да бъде изразен в различно здравно явление – инцидент, заболяване, трайна неработоспособност или смърт.

РИСКОВО ЗДРАВНО ЯВЛЕНИЕ

да бъде доказана неговата връзка с вероятността от възникването на определения изход, т.е. да предшества събитието, състоянието или характеристиката на индивида;

да има биологично обяснение; връзката между състоянието и риска да бъда устойчива,

повтаряема при еднакви условия; след коригирането на риска, промените в изхода да са

трайни; връзката между риска и явлението трябва да бъде

еднопосочна, корелационна и самостоятелна. Ако се установи втори признак, при отчитането на който, първата връзка изчезва, то първия признак не трябва да се определя като рисков, макар и да остава негов индикатор

Преценка за глобалния риск

позволява разделянето на хората в няколко групи, в зависимост от степента на индивидуални риск;

позволява разделянето на здравните явления в различни категории според риска;

позволява индивидите, попаднали в групи с висок риск да бъдат подлагани на специфични медицински и здравни мероприятия;

мотивира индивидите да се придържат към определени норми на поведение с цел намаляване на риска.

Опростена схема за здраве в риск

Здраве в риск

Рискови фактори Рискови групи Рискови заболявания

Ендогенни

Екзогенни

Поведенчески

Свързани с биологични особености

(бременни, майки, деца, възрастни)

Свързани с социални условия

Свързани със специфични здравни потребности

(психично здраве)

Според честотата на разпространение

Според продължителността

Според значимостта за обществото

Рискови фактори

Ендогенни – това са фактори, които са формирани в самия организъм и са израз на неговата биология. Тези фактори могат да бъдат означавани като наследени (генетични, биологични и придобити).

Екзогенни – фактори на окръжаващата среда – природни (механични, химически, физически) и социални (обществено битови и професионално трудови)

Поведенчески – свързани с начина на живот – хранене, вредни навици, стрес, редуване на труд и почивка и т.н.

Ендогенни фактори

Генетични ендогенни фактори: хромозомни аномалии – напр. синдром на Даун; нарушения в един ген – напр. таласемия; мултифакторни нарушения – напр. spina bifida; придобити нарушения – карцином, захарен

диабет, глаукома, психични разстройства и др.

Конгенитални аномалии на 100 000 раждания

0

500

1000

1500

2000

2500

1980 1985 1990 1995 2000 2005 2010

БългарияЕС

Източник: World Health Organization, Regional Office for Europe, European health for all database (HFA-DB)

Синдром на Даун при 100 000 раждания

40

50

60

70

80

90

100

110

120

130

1985 1990 1995 2000 2005 2010

БългарияЕС


Екзогенни фактори

фактори на окръжаващата среда; фактори на социално-икономическата

среда.

Фактори на окръжаващата среда

Глобални предизвикателства на околната среда през ХХІ век

1. Нарастване числеността на населението;2. Икономически растеж;3. Производство и разпределение на храните;4. Изчерпване на енергията и ресурсите;5. Ерозия на почвите 6. Обезлесяване;7. Недостиг на питейна вода;8. Замърсяване на въздуха;9. Химическите и токсичните отпадъци;10. Военните/ядрените заплахи, тероризъм и повишаващи се разходи за въоръжаване;11. Намаляването на озоновия слой;12. Глобалното затопляне;13. Неравенството на национално ниво – социално, икономическо и политическо;14. Неравенство между страните и регионите

Източник: WHO, 1992, Our Planet Our Health. Report of the WHO Commision on Health and nvironment.

Замърсяване на водата

Микробиологични – мътност, общ брой колиформи, вируси, Giardia, Lamblia, Cryptosporidium, Legionella;

Летливи органични химикали – трихлоретилен, тетрахлоретилен, въглероден тетрахлорид, винилхлорид, бензоли, етиленови и етанови съединения;

Синтетични органични вещества – пестициди (линдан, ендрин, 2,4-D), трихалометани, диоксин, полихлорирани бифенили (ПХБ);

Неорганични химикали – арсен, барий, кадмий, олово, живак, нитрати, нитрити, селен, никел, сребро, флуор, мед, цинк, талий, берилий, цианиди, алуминий;

Радиологични замърсители – радий, алфа и бета частици, естествен уран, радон.

Здравословни мероприятия

1. Националните, държавните и местните власти да се ангажират в управлението, финансирането и професионалните отдели за надзор на комуналните водни системи;

2. Общинските водни системи – управление на водните ресурси и техните изследвания в зависимост от качеството на водоизточника и методите на обработка да включват:

Високи стандарти по отношение на откритите водоизточници; Физическа обработка (коагулация и филтрация); Дезинфекция (хлориране) - редовно и задължително; Контролиране и следене на остатъчния хлор; Изграждане и поддържане на водохранилища и разпределителни системи; Мониториране на ентеритните заболявания; Изследване на подозрителните огнища на водопреносими болести; Непрекъснат мониторинг чрез биологични и химически изследвания; Осигуряване на безопасно разстояние между отходните и водоснабдителните тръби; Защита на водопреносната система от вливания отвън;

3. Селските кладенци Защита на кладенците от човешки и животински отпадъци; Редовно или периодично хлориране.

4. Хигиенно-санитарно обучение: на всички нива на обществото, включително правителства, неправителствени организации, обществени и професионални общности и в училищата.

5. Събиране и обработка на отпадните води.

Твърди отпадъци

Източници на твърди отпадъци са населените места, селското стопанство, производството, мините.

Способите за управление на твърдите отпадъци са:– рециклирането,– разлагането, – изгарянето и – заравянето им в земята.

Всеки от тях има своите предимства и недостатъци.

Тератогени и техните ефекти върху плода и новороденото Тератогени Ефекти върху плода и новороденото

Инфекции при майката

Рубеола Вроден рубеолен синдром, глухота, катаракта, сърдечни дефекти

Сифилис, херпес симплекс Умствена изостаналост, микроцефалия

Цитомегаловирус Инфекции на бъбреците, черен дроб, бели дробове

Токсоплазмоза Увреждания на ЦНС

HIV Неонатално предаване на вируса

Хранителен недостиг

Недостиг на протеини Аборти, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане

Недостиг на фолиева киселина Аненцефалия, spina bifida

Йонизираща радиация

Рентгенови лъчи или ядрена радиация, или частици

Нарушения в ЦНС, микроцефалия, умствена изостаналост

Опиати

Алкохол Умствена изостаналост, микроцефалия, лицеви дефекти

Кокаин Преждевременно раждане, изоставане в развитието, пристрастяване

Талидомид Фокомелия (т.е. малки деформирани крайници)

Далантин, валпроева к-на Сърдечни малформации, разцепено небце, изоставане в развитието, микорцефалия

ДЕС (Диетилстилбестол) Вагинален рак при момичетата, генитални малформации при момчетата

Анестезия Аборти, структурни деформации

Барбитурати Сърдечни дефекти, микроцефалия, идоставане в развитието

Химикали и тежки метали

Метилживак, олово, кадмий Аборти, умствена изостаналост, неврологични смущения

Диоксин Физически деформации, аборти

Цигарен дим Аборти, преждевременно раждане, ниско тегло при раждане

Основни замърсители на въздуха, източници и въздействие върху здравето

и околната среда

Замърсител Въздействие върху здравето и околната среда

Въглероден окис (СО) от напълно изгаряне на горивото на моторните превозни средства

Влияе върху капацитета за пренасяне на кислород на хемоглобина, като причинява забавяне на мисълта, реакциите, главоболие; може да доведе до безсъние и смърт; продължителното експониране може да влияе неблагоприятно на исхемичната болест на сърцето, развитието на плода;

Окиси на азота (NO2)Дразни тъканта на белия дроб, причинява сенна треска, астма, алергии, бронхити,

пневмонии; в състава на газовете, образуващи киселинни дъждове и парниковия ефект;

Въглеводородни съединения, от емисиите на превозните средства и промишлеността

Асоциират се с рак, левкемия и импотентност; оловното въздействие възпрепятства умственото развитие на плода и детето; тежките метали са дихателни иритранти, канцерогени и токсини, въздействащи на нервната и възпроизводителната система, както и на кръвообращението;

Озон (O3) – от слънчевата светлина,

въздействаща на околните азотни окиси и летливи органични вещества

Дразни очите, ушите, гърлото и белите дробове, като причинява кашлица, главоболие, намалена резистентност към инфекциозни болести; влошава астмата, бронхита, болестите на сърцето; участва в киселинния дъжд

Въглероден двуокис (СО2)Няма директно въздействие върху здравето, но е важен ри „парниковия ефект”, който

ускорява глобалното затопляне;

Серен двуокис (SO2) от сярата на

горивата (нефт и въглища)

Иритант, влошава бронхиалните и белодробните проблеми, основен източник на киселинния дъжд

Поведенчески фактори

храненето – режим и вид на хранене (преди всичко нерационалното);

обездвижването; психотравмени преживявания, свързани със

стреса; вредните навици – тютюнопушене, употребата

на алкохол и лекарствени средства; поведението на пътя – травми при

пътнотранспортни произшествия и др.

Влияние на храната върху човешкия организъм

Човешкото тяло се състои приблизително от 62% вода, 17% белтъчини, 13% мазнини, 6% минерали и 2% въглехидрати, като е доказано, че този състав може да се променя при стрес и при промяна на хранителния режим.

Най-важните хранителни групи са водно- и мастно-разтворимите макроелемени (въглехидрати, мазнини и белтъчини), микроелементите (минерали и витамини) и водата. Макроелементите са източник на енергия, докато микроелементите са необходими за усвояването на тази енергия.

Диапазон на приемане на хранителни вещества с оглед оптимално здраве

оптимална зона

зона на рискзона на риск

свръхсмърт

недостигсмърт

Концентрация (количество) и приемане на храна

100%

Източник: Адаптирано по Mertz W. 1981

Индекс на телесната маса (ИТМ)

ИТМ = телесно тегло (кг) / (ръст в метри)2 Степен

Индексна телесната

маса

Затлъстяване 30

Наднормено тегло

15-30

Нормално тегло 18,5-25

НедохранванеІ степенІІ степенІІІ степен

17-18,416-16,9 16

Източник: National Health Lung and Blood Institute, 1988

Основни смущения при недохранване

ниско (поднормено) тегло – раждането на деца с ниско тегло (под 2500 г)

маразъм –състояние на тежка неспособност за развитие, поради ясно изразена недостатъчност на приема на енергия и белтъчини. Най-често при кърмачета между 3-9 месеца, поради ранно отбиване от кърмене и последващо гладуване;

квашиоркор – остра форма на недохранване, основно по отношение на белтъчините. Най-характерно при кърмачета и деца до 6 години. Синдром на протеинова недостатъчност, характеризиращ се със забавен растеж и развитие, апатия, стомашно-чревни разстройства, депигментация, едема, водеща до подуване на корема, мастна инфилтрация на черния дроб и суха кожа.

недостиг на витамини и минерали – уязвими групи са бременните и кърмещите жени, кърмачетата и прохождащите, както и застаряващите, особено бедните и болните.

Недостиг на витамини и минерали

– Недостиг на витамин А – нарушения в зрението– Недостиг на витамин D – рахит и остеомалация– Недостиг на витамин Ъ – скорбут– Недостиг на витамин К – хеморагична болест на

новороденото– Недостиг на витамин В – ниацин – пелагра; тиамин -

бери-бери; фолат – дефекти на невралната тръба; В12 – макроцитна анемия

– Недостиг на витамин D – остеопороза, anorexia nervosa;– Недостиг на желязо – желязодефицитна анемия;– Недостиг на йод – йодонедоимъчни болести

Основни нарушения при прекомерно хранене

затлъстяване диабет сърдечно-съдови заболявания злокачествени заболявания – устна

кухина и фарингса, ларингса, стомашно-чревния тракт, черния дроб и панкреаса и др.

Препоръчително дневно хранене

Не мног

о

200-300 Cal

500 Cal400 Cal

600-1100 Cal

Мазнини, масла, сладки, захар

Да се ползват рядко

Мляко, кисело мляко, сирене (90-125 г)

Месо, птиче месо, риба, яйца, ядки, бобови растения (60-90 г)

Зелени зеленчуци(1/2 купичка)

Плодове (банан, портокал, ябълка, ½

пъпеш) - 3-4 бр.

Хляб, зърнени храни, ориз, тестени изделия

Филия хляб, средно голям картоф, 3-4 лъжици тестени

изделия

Източник: Адаптирано по Willet, 1994

Среден брой калории на ден на едно лице в България (1970-2005)

2500

3000

3500

4000

1970 1980 1990 2000 2010


Хранителни добавки

вещества, използвани в производството, преработването, опаковането, транспортирането или съхраняването на храната за:

1) за поддържане целостта на продукта;

2) за подобряване на хранителната му стойност (обогатяване с витамини и минерали);

3) поддържане вкуса и забавяне на развалянето му;

4) осигуряване ферментацията и

5) предпазване от киселинност/алкалност;

6) подобряване на аромата и/или желания цвят.

Брой на случаите със салмонелоза в България (1970-2005)

0

1000

2000

3000

4000

1985 1990 1995 2000 2005 2010


Тютюнопушене

рак на белите дробове (около 20% от смъртността);

заболявания на дихателната система (около 80% от смъртността при хроничната обструктивна болест, астма, бронхит, пневмония);

сърдечно-съдови заболявания – около 20% от смъртността;

атеросклерозата

Процент на редовните пушачи сред популацията във възрастта на 15

години

<= 50

<= 42

<= 34

<= 26

<= 18

No dataMin = 102000 г.

Европейски регион30.15


Употреба на алкохол

Вредни последици от консумацията на алкохол : соматични увреждания, засягащи редица органи

и системи – цироза на черния дроб, панкреатити, рак на устната кухина, фарингса, хранопровода, на стомаха и дебелото черво, мозъчен инсулт и т.н.;

психологични – привикване, тежки алкохолни опиянения, промяна на съзнанието, характеропатии и т.н.;

социални – насилие, престъпления, самоубийства и прочие.

Консумация на чист алкохол, вино и бира в България на глава от населението

(1970-2005)

0

1

2

3

4

1970 1980 1990 2000 2010

Чист алкохол в литри Вино, изразено в чист алкохол в литри Бира, изразена в чист алкохол, в литри


Физическа активност

Физическата активност е „активно движение на тялото, осъществявано чрез мускулна сила, прилагана над средните ежедневни усилия и изразходване на енергия, която е над средните нива за извършване на ежедневните дейности на индивида.”

Тази физическа активност се изразява със степента, с която изразходваната енергия надвишава базовите нива на естествения метаболизъм.

Ниската физическа активност води до:

– затлъстяване;– обездвижване;– соматични оплаквания, свързани с костно-

мускулната система;– психосоциални проблеми.

Физиологични и патофизиологични процеси в човешкия организъм в

следствие обездвижването

– намаляване притока на кръв към сърцето, мозъка и бъбреците;

– намаляване на продукцията на червени кръвни клетки и имунни тела;

– намаляване на концентрацията на хемоглобина в кръвта;– намаляване на анаеробния капацитет;– намаляване на глюкозния толеранс;– намаляване на резистентността към инфекции и т.н.

Соматичните и психосоциалните прояви са оплаквания от главоболие, тревожност, повишено тегло, повишено артериално налягане, по-чести инфекции, по-лесна уморяемост, загуба на интерес към работата и ежедневните дейности, раздразнителност и т.н.

Наркомании и зависимости

Основните типове употреба в България (2004) са следните:

употреба на меки наркотици – канабис. Според различни данни от проучвания (2003 г.), опитвалите канабис някога са около 1,5% (93-96 000 души).

употреба на синтетични наркотици – по данни от проучвания (2003 г), опитвалите са в рамките на 67-68 000 души;

употреба на твърди наркотици – хероин и други инжекционни;

Основните причини, които се определят като водещи до употреба

от любопитство – 73,9 % за удоволствие – 62,9 % за откъсване от действителността – 16,2 % от скука – 15,4 % за да бъда приет(а) от другите (в компания,

групата) – 4,2 %

Последици за здравето

смъртност, свързана с употребата – най-голям брой смъртни случаи са отчетени през 2000 г. – 41, от които 75% са мъже;

инфекциозни заболявания[1] – СПИН, вирусен хепатит, полово предавани болести, туберкулоза и др. Нивото на HIV инфекцията продължава да е ниско (2003 г.) – само един открит случай; нивото на хепатит е в границите на 5-6%, като хепатит С заема 59% от общия дял;

социални последици – социално изключване, противообществени прояви, престъпност.

[1] Данните са от лабораторията на Националния център по наркомании (2003 г)

Пътно-транспортни произшествия и травми

Повишените рискове по пътищата са свързани: с пътната инфраструктура – нарушени пътни настилки,

липса на подходяща сигнализация, все по-увеличаващ се трафик и т.н.;

поведението на водачите на пътно-транспортните средства – неспазване на Правилника за движение, употреба на алкохол и други средства,недостатъчна подготовка, умора и напрежение, липса на култура на движението и т.н.;

поведението на пешеходците – недооценяване на рисковете при движение по улиците, недостатъчни мерки по образованието и придобиването на навици от страна на децата и т.н.

Брой убити и с травми при ПТП, брой ПТП след употреба на алкохол в България (1980-

2005)

0

5000

10000

15000

1980 1985 1990 1995 2000 2005 2010

Брой ПТП след употреба на алкохолБрой ПТП с травмиБрой хора убити при ПТП


Рискова корелация (глобален риск)

Примерен модел на рискова корелация за хроничните заболявания

Рисков факторСърдечно-съдови

заболявания

Злокачестве-ни

заболявания

Хронична белодроб-

ни заболяван

ия

Захарен диабет

Цироза

Ставно-мускулни заболяв-

вания

Невроло-гични

разстройства

ТютюнопушенеУпотреба на алкохолХраненеЛипса на физическа активностЗатлъстяванеФактори на външната средаНаследствени заболяванияСтрес

++++++++

+++00++

+/-

+00

+/-++0+

0++++00

+/-

+/-++

+/-+

+/-+/-+/-

+0+++

+/-+/-0

+/-+0

+/-+/-0

+/-+/-

Източник: Модификация по Brownson и сътр., 1984

Documents

ЗДРАВЕ В РИСК – РИСКОВ ПОДХОД В СОЦИАЛНАТА МЕДИЦИНА РИСКОВИ ФАКТОРИ