Това беше най-страхотния ден в живота ми!

Първо - взех отлична диплома, за което – второ - дядо ми

подари най-ценното си притежание - инкрустирания с

надпис от баба пеещ часовник…и накрая - успях да поправя

стария семеен мотор и благодарение на това успях да посетя

дядо и да получа скъпия подарък. Още му се радвах и го

разглеждах, готвейки се да потегля, когато покрай мен

профуча червена спортна кола и някаква груба ръка изтръгна

часовника, люлеещ се пред очите ми. Изстинах!!! Къде

пропадна страхотният ми ден !!!!???? Яхнах мотора, знаейки,

че не мога да настигна бързата кола, но бях бесен и отчаян -

как ще погледна дядо! Успях да вдигна очи към небето и да се

помоля: Мили Боже, помогни ми!

Карах като луд и не мислих за скорости и знаци…След

един завой видях полицейска кола и полицай махащ с

палката. Само това ми липсваше! Спрях и не повярвах на

очите си: до полицая беше спрян червения автомобил, а до

него мъж в кожено яке. Хвърлих се към него, задърпах го за

якето и крещях да ми върне часовника. Полицаят едва ни

разтърва. „ Тъй като и двамата сте нарушители, ще ви

санкционирам!”

„Арестувайте го!!!” –разкрещях се отново аз. – „Той ми

открадна часовника!” Другият се засмя нахално, измъкна

часовника и каза, че часовникът е негов. Полицаят взе

вещественото доказателство и внимателно ни изгледа един по

един. Какъв контраст: добре облечен млад мъж със скъпа

спортна кола и момче с избелели дънки и стар мотор! Кой би

повярвал, че часовникът е мой? „ Ако часовникът е твой, ще

трябва да го докажеш”- подсмихна се към мен полицаят.

Часовникът на дядо

Бях толкова ядосан, че в главата ми нямаше нищо. Изпотих

се от притеснение…и изведнъж - ами да, надписът! „Отворете

капака, там има надпис. Който знае какво пише - негов е!”-

извиках аз. „О, забравил съм, часовникът е толкова стар”-

промърмори мъжът. „ Е, аз зная какво пише - извиках

победоносно. Там е написан стих от любимия псалм на дядо

ми: „ Господи, моето време е в твоите ръце” (Пс.31:15).

Полицаят отвори капака. „Вярно е!” - засмя се той и ми подаде

часовника. В този миг спортната кола изхвърча на пътя. „Този

няма да избяга далече.” - отбеляза кротко пазителя на закона.

– „А ти трябва да напишеш жалба против него.”

„ Няма нужда! Часовникът е отново в мен и вече ще го пазя

по-добре. Освен това моя дядо ми каза: който обвини човек -

може да сгреши, ако му прости - няма да сгреши никога.”