История на Йога Сутрите наПатанджали

Въведение:Когато търсим в Гугъл за „Patanjali Yoga Sutras“ получаваме над 520 000 резултата – към 25 май 2017 година - (ако търсим на български език излизат над 66 000 резултата, Yoga Sutras Patanjali - 552 000 ). За сравнение, ако приемем резултатите от Гугъл като своеобразна мярка за популярност, ето какво се получава когато търсим някои други известни текстове:

Философски текстове:Yoga – 743 000 000Vedanta – 5 400 000Samkhya – 534 000 – близко до Йога СутритеNyaya – 3 730 000Vaisheshika – 85 300Mimamsa – 228 000Brahma Sutras – 204 000 , Vedanta Sutras – 353 000

Поетични и митологични епоси:Bhagavad Gita – 7 680 000, Ramayana – 13 400 000, Mahabharata – 7 790 000Upanishads – 2 190 000Iliad Homer - 424 000

Религиозни/свещени текстовеBible – 458 000 000 , Quran – 119 000 000, Dhammapada – 1 420 000 , Tao Te Ching – 1 100 000

Съвременна литература:Harry Potter – 129 000 000

С тази очевидно не особено висока класация в списъка от текстове – съвременни и древни, защо този класически древно индийски текст се е превърнал в задължително четиво за всички, полагащи изпит за съвременни йога преподаватели и за много последователи на йога ?

1 от 12

В древността (до 12 век) той е преведен на 40 индийски езика и два не-индийски – арабски1 и стар явански. След това изпада в немилост и рядко някой го споменава за 7 столетия (до 19 век).

През 19 век Хенри Томас Колбрук ( 1765-1837) споменава за първи път за философията на Йога в изследването си на шестте класически индийски философски системи от 1823 година. Първитесъвременни оригинални коментари са на Свами Вивекананда в лекциите му по Раджа Йога в САЩ, в края на 19 и началото на 20 век, и преводите на Теософското общество. От средата на 20век обаче той се радва на непрестанен интерес и е публикуван много пъти.

Сега са известни 37 различни редакции (издания) между 1874 и 1992 година , а 82 различни текста са намерени в различни места (Индия, Непал, Пакистан, САЩ, Европа). Повечето са на Санскрит, но има и текстове написани на други Индийски (северни и южни) езици.

За Йога Сутрите и техните коментари: Текстът се състои от 196 стиха (сутри) разделени на 4 глави (пада) – Самадхи (51 стиха),

Садхана (55 стиха) , Вибхути (56 стиха) и Кайвалия (34 стиха). Още с първия стих अथ योगानुशासनम् ॥१॥ „ Атха Йоганушасанам“ 2 се определя целта на текста – изложение на Йога. Това вероятно е единствената сутра, която е недвусмислено преведена от почти всички

преводачи и коментатори. Втората сутра योगि वृि िनरोधः ॥२॥ „Йога Чита Врити Ниродха“ - която е само от 4 думи и се приема като дефиниция на Йога, вече има 24 различни превода на английски език - според Дейвид Уайт3!

Поради характера на стиховете (сутрите) , които са кратки и сбити, смисълът на останалите сутри не е еднозначен и остава предмет на множество тълкувания и коментари. Сутрите напомнят много на стенографско писмо - в целия текст на Патанджали има само 4 глагола ! Вероятно те са били предназначени като мнемонична техника, подсказваща на вече практикуващите студенти и адепти последващите стъпки на развитие в стремежа им към съвършенство. Доминираща практика в древните школи е било устното предаване на значениетона текстовете от учител на ученик, така наречената непрекъсната жива традиция „парам-пара“. От древните коментари върху Йога Сутрите на Патанджали, шест са приети за особено значими.Това са:

1. Йогабхашя на Вяса – според легендата това е същия древен мъдрец, който е съчинил Махабхарата и е създал системата Санкхя, но други учени отнасят този Вяса към 4-5 век от нашата ера.

2. ПатанджалиЙогаШастраБхашяВиварана на Шанкара (може да е Ади Шанкара) – 9 век – коментари в стила на Адвайта Веданта

1 Louis Massignon – found in 1922 in Istanbul the missing Al-Beruni manuscript Kitab Patanjal or “Book of the Indian Patanjali on Liberation from the Afflictions”

2 https://www.ashtangayoga.info/philosophy/yoga-sutra/chapter-1/ 3 The "Yoga Sutra of Patanjali": A Biography (Lives of Great Religious Books), D.G.Waite, Princeton University Press (May 25, 2014) , pages 12-14.

2 от 12

3. Татвавайшаради на Вачаспати Мишра (900 – 980 година) - Няя-Вайшешика4. Раджа-МартандаВрити на цар Бхожа – 11 век 5. Йогабхашя вартика и Йогасара Самграха на Виджняна Бхикшу – 15 или 16 век –

Вишишта-адвайта Веданта

Смята се, че оригиналният текст е написан (компилиран) от Патанджали около 400та година от новата ера.4 Тази датировка обаче е оспорвана и според различни източници, създаването на текста се променя от 500 година преди новата ера до 300 години от новата ера. 5

За Патанджали:Няма точни биографични данни за това кой е Патанджали. Легендата разказва, че Ади Шеша – змията върху която спи бог Вишну, искал да се прероди като човек, за да види танцът на бог Шива в храма в южно-индийския град Чидамбарам и търсил подходящи родители. След дълго търсене, той попаднал на една жена йоги, Гоника, която на преклонна възраст се молела за дете. Ади Шеша определил тази жена като подходящ родител и паднал в нейните сключени в молитва ръце като малко дете.

На индийски думата „падам“ е „пата“, а сключените в молитва ръце се наричат „Анджали мудра“ - оттам е дошло и името Пата-анджали – Патанджали , т.е. този който е паднал в молитвените ръце йогинята.

В храма в Чидамбарам, датиращ от 12 век, фигурата на Патанджали като полу-човек полу-змия егравирана върху стените на храма.6 Освен това място единствения друг храм на Патанджали е построеният от Айенгар през 2004 година храм на Патанджали в родния му град Белур, в щат Карнатака в южна Индия. 7

На Патанджали се приписват и два други текста – единият е „Махабхашя“ - коментар от 2 век върху Санскрит граматиката на Панини (в този текст Патанджали споменава, че е син на Гоника), а другият е коментар написан през 9-10 век върху „Чарака Самхита“ – текст за традиционната Индийска медицина Аюрведа. Този период на датиране на текстовете от 2 до 10 век прави не особено вероятно тези 3ма Патанджали да са един и същи човек. Въпреки това, един от древните коментатори на Йога Сутрите, цар Бходжа живял през 11 век, написва посвещение на Патанджали, което и до днес се цитира в класовете на Йога школата на Айенгар:„ Поздрав към мъдреца Патанджали, който премахва нечистотите на ума чрез Йога, нечистотите на езика чрез граматиката, и нечистотите на тялото чрез медицината (има се предвид Аюрведа!).“

За Йога изобщо:4 Maas, Philipp A. (2006). Samādhipāda: das erste Kapitel des Pātañjalayogaśāstra zum ersten Mal kritisch ediert.

Aachen: Shaker. ISBN 3832249877 5 Michele Desmarais (2008), Changing Minds: Mind, Consciousness and Identity in Patanjali's Yoga Sutra, Motilal

Banarsidass, ISBN 978-8120833364, pages 16-17 6 http://www.chidambaramhiddentreasure.com/chidambaram-patanjali-vyaghrapada/ 7 B.K.S. Iyengar . Light on the yoga sutras of Patanjali., Thorsons, 2002, ISBN 978-0007145164

3 от 12

„Йога“ се споменава много преди „Йога Сутрите“ в древно-индийските текстове. Джайнистките и Будистките школи са преподавали йога много преди Патанджали да определи осморния път в неговото съчинение. Бхагавад Гита говори за различни видове Йога, а на много места в епоса Махабхарата се споменават йоги и йогини. В Упанишадите (Катха упанишад, Маитри упанишад)се говори за Йога, Линга Пурана говори за Пашупата Йога, Ведите говорят за Йога на Хиранягарбха 8,9.

В най-старите Упанишади се споменава един древен ведически мъдрец Яджнавалкя, живял около 8-7 век преди новата ера в щата Бихар в северна Индия. Той е написал текст по Йога, в който също се споменават осем степени, както в йога системата на Патанджали, но основно се занимава с мистичната сила Кундалини и чакрите. Текстът е под формата на диалог между Яджнавалкя и жена му Гарги, и съдържа 12 глави или общо 504 стиха. Има спорове между учените относно идентичността на Яджнавалкя. На него се приписва създаването на термина „Адвайта“ по отношение на недуалистичната система Веданта.Според Дейвид Уайт, професор по религия в Университета в Санта Барбара, Калифорния, Яджнавалкя, който е автор на два текста по Йога - „Йога Яджнавалкя“ и „Йога Яджнавалкя- смрити“ 10 , не е същият древен мъдрец от Упанишадите, и е живял много по-късно – през 9-12 век. Според Ян Уичър, професор в Университета в Манитоба, възможно е Яджнавалкя да е древен мъдрец от ведическите времена, но да не е същия Яджнавалкя, за когото се споменава в Брихадараняка Упанишад.

Друга много известна традиция на Йога е школата на Натхите (Матсиендранатх, Горакхнатх, Сватмарама, който е автор на Хатха Йога Прадипика 11). Тя датира от 9-11 век и се базира на много по-древна Шиваистка традиция на Сидха Йога в южна Индия. В текстовете на тази школа се говори за шест-степенна йога, и се развива Хатха Йога в много повече детайли, отколкото се споменава в Йога Сутрите на Патанджали.

Вероятно е Патанджали да е познавал много от тези видове Йога. Текстът на Йога Сутрите не описва нова Йога система, а е компилация, структурно и систематично пренареждане на йога елементи в една стройна философско-практическа система. Но каква е била практиката на тази система и имало ли е такава, ние не можем да кажем днес, защото не са останали следи за това нито пък жива традиция.

Историческо развитие на коментарите върху Йога Сутрите:В исторически план има 3 периода на коментари, които са значими: преди 12 век – класически период, от 12 до 19 век и след 19 век до сега (съвременен период).

8 The Original Teachings of Yoga: From Patanjali Back to Hiranyagarbha by David Frawley. 9 ,Feuerstein, Georg (2001). The Yoga Tradition: Its History, Literature, Philosophy and Practice. Arizona, USA: Hohm

Press. p. Kindle Locations 7299–7300. ISBN 978-1890772185. 10 YajnavalkyaSmrtih: Text with Commentry Mitaksara Vijnanesvara and English Translation with Notes, Publisher:

Delhi Bharatiya Kala Prakashan. (2011) , ISBN-13: 978-8180902666 11 The Hatha Yoga Pradipika – Swatmarama, Publisher: CreateSpace Independent Publishing Platform ( 2011) , ISBN-

13: 978-1463727918

4 от 12

Вече поменахме в началото за най-значимите коментари от класическия период – на Веда Вяса, на Шанкара, на Вачаспати Мизра, на Бходжа и на Виджняна Бхикшу. През класическия период, текстът на Йога Сутрите е бил признат като авторитет наравно с другите 5 философски системи (Самкхя, Няя, Вайшешика, Мимамса, Веданта). Той е бил обект на много коментари и често е бил превеждан и цитиран.

След 12 век под натиска на ислямските завоеватели, индийският брахманизъм се реорганизира, за да даде отпор и да запази ведическата традиция и ценности. Постепенно, коментарите на ЙогаСутрите се променят, от атеистичната гледна точка на Самкхя (Веда Вяса) в началото на нашата епоха, до дуалистичната гледна точка на Двайта Веданта (Виджняна Бхикшу) през 15-16 век. Коментарите върху Йога Сутрите претърпяват метаморфози и редакции, чужди елементи се вмъкват там където ги е нямало преди, а основни термини претърпяват кардинални промени на значението си. Йога, чиято цел е осъзнаването на „Пуруша“ като различен и независим от „Пракрити“ (според Самкхя), се превръща в система за сливане на индивидуалната „душа“ (Атман) с вселенската душа (Брахман) на Веданта.

Например, работата „Критя-калпатару“ 12( „Дървото на изпълнение на желанията на свещения дълг“) на Лакшминдхара от средата на 12 век, която съдържа 6 глави върху Йога , цитира над 500 стиха от Бхагавад Гита, от шест пурани, от Яджнавалкя Йога и други текстове, но само 2 сутри от Йога Сутрите на Патанджали. За Лакшминдхара, осем-степенния път на Йога е дефиниран в Махабхарата , а не в Йога Сутрите на Патанджали.

Много известен и почитан текст от около 10 до 13 век – Йога Вашишта 13– е приет за авторитет в Йога от последователите на Адвайта Веданта. Също и Сарвадаршанасамграха14 на Саяна Мадхава (1340 год.) Последният слага знак на равенство между Ишвара и Кришна, разглеждайки Кришна като 26 татва (принцип), добавен към приетите 25 татви на Самкхя (Пуруша, Пракрити, Ахамкара, Манас; 5-те органи на сетивата – зрение, слух, обоняние, вкус и допир; 5-те органи на действие – говор, движение, размножаване, задържане, изхвърляне на отпадъците; фините елементи на вкус, звук, допир, мирис, форма и материалните груби елементи земя, вода, огън, въздух и етер). Мадхава въвежда тантристки и Хатха йога елементи в системата на Патанджали, които не са били част от нея дотогава.

Постепенно, религиозния ритуал и практиката на поклонение, преклонение, любов (бхакти, бхава, „теософия“ на древно гръцки език) към Бог ( във формата на Вишну, Кришна, Рама, Шиваи т.н. според принадлежността към една или друга традиция) взима връх над чистата медитативна практика на Йога, дефинирана като „спиране вълните на ума“. От гледна точка на съвременната наука, теорията и практиката на овладяване на съзнанието и мисленето от чисто психологическа се превръща в религиозна тема.

Подобно на еволюцията на Будизма, от практическа медитативна система в оригиналната Хинаяна до комплексната мито-религиозна система на Махаяна и после до тантрична магическа традиция на Ваджраяна, коментарите и интерпретацията на Йога Сутрите еволюират към по-

12 https://archive.org/details/krithyakalpataru014958mbp - Publisher ORIENTAL INSTITUTE, BARODA , Language Sanskrit

13 Върховната Йога Васищха , Прозорец, 2012, ISBN: 9789547337381 14 The Sarvadarshanasamgraha of Madhavacharya , Publ. D.K. Printworld 2016 , ISBN-13: 978-8124608449

5 от 12

религиозна и „по-индуистка“ тематика – едно под натиска на националистическите движения в Индия по време на борбата за независимост, второ като плод на стремежа на една нация да намери в съвременен план културни и исторически артефакти, доказващи нейната историческа мисия и заслуги пред цивилизацията – подобно на ролята, която „История славянобългарска“ изиграва за нашето Възраждане.

Така значението на „спасението/Кайвалия“ се променя от:1) „осъзнаване на истинската същност на човека чрез разделянето на Пуруша от Пракрити“

до 2) „спасение/Мукти“ като обединение на Атман с Брахман/Ишвара чрез бхакти, джнана и

карма Йога

Това предефиниране на значението на системата на Йога Сутрите на Патанджали води до нейното западане и асимилирането и в другите школи и практики, до виртуалното и изчезване към 19 век.

През 1785 излиза първия английски превод на Бхагавад Гита от Чарлз Уилкинс 15. В този превод, в бележка под линия, за първи път се споменава „метафизически текст наречен Патанджал“ - най-ранното упоменаване на Йога Сутрите пред европейските читатели.

През 1805 година, излиза първия английски превод на Ведите направен от Хенри Томас Колбрук.Същата година излиза и първия том на неговата Санскрит граматика. Колбрук отделя 4 години (1823-1827), за да напише и публикува тритомния си труд по изследване на Индийските философски системи 16 – Самкхя(-Йога), Няя-Вайшешика, Мимамса-Веданта. Той събира огромна колекция от оригинални санскритски ръкописи, върху която базира своя труд и изводитеси.

Британската Индийска Библиотека (India Office Library), основана в Калкута през 1818 година, получава като дарение от Колбрук 2 749 пакета от ръкописи, които съставляват 2/3 от общото количество ръкописи на библиотеката. Тази библиотека съдържа 772 кодекса в категорията „Философия“, от които 502 са от колекцията на Колбрук. От тези 772 кодекса, само 14 са за Йога, а 8 от тях са дарени от Колбрук. От тези 8 ръкописа, 5 съдържат преписи на Йога Сутрите на Патанджали с коментари.

За да оценим състоянието на Йога Сутрите в общото поле на текстовете по Индийска Философия към началото на 19 век, можем да погледнем относителното количествено разпределение на ръкописите в колекцията на Колбрук, а именно от общите 502 ръкописа: Самкхя – 10 кодекса, 2%Йога – 8 кодекса, 1.6 %Няя -156 кодекса, 32 %Вайшешика – 45 кодекса, 9%Мимамса – 53 кодекса, 10 %Веданта – 230 кодекса, 46 %

15 The Bhagvat-geeta or Dialogues of Kreeshna and Arjoon, Charles Wilkins, Publisher: BiblioBazaar (2008) , ISBN-13: 978-0559708206

16 Essays on the religion and philosophy of the Hindus, H.T. Colebrooke, Publisher: Leopold Classic Library (2016) , ASIN: B01D6T7TAU

6 от 12

Дали тези цифри са представителни и днес ? През лятото на 2010 година (200 години по-късно) Дейвид Уайт отделя няколко месеца да изследва каталозите на библиотеките в Северна Америка, Европа и Индия (общо около 50 каталога, включително 11 най-авторитетни индийски колекции на ръкописи) 17. В резултат на това изследване, той установява, че от общо 20 000 ръкописа по философия, само 260 са ръкописи върху Йога Сутрите ( малко повече от 1 % !), а само 35 от тези 260 са отпреди 1823 година. Относно другите философски школи:Хатха и Тантра Йога, Яджнавалкя, Йога Вашишта – 513 ръкописаНяя-Вайшешика – 9 032 ръкописаВеданта – 10 320 ръкописа

Тоест, в началото на 21 век, относителното разпределение на текстовете запазва приблизително пропорциите установени в колекцията на Колбрук в началото на 19 век !

Възраждане на Йога Сутрите – 19-21 век:Да погледнем сега как отношението към Йога Сутрите на Патанджали се променя, когато те проникват в Европейската ( и в Американската) култура.

В своя тритомен труд върху Индийските философски системи, Колбрук не слага Йога в заглавието на първия том, защото както той сам отбелязва „има две Самкхя системи – едната на Патанджал е теистична признаваща Бог (Ишвара), а другата на Капила атеистична, ...“ - тук Колбрук следва коментаторите на Йога Сутра от последните векове, като приема, че Ишвара в системата на Патанджали е синоним на Бог в смисъла на ведическата брахманистка традиция.

Интересно е да се отбележи, че възгледите на Колбрук се отличават много от господстващата тогава британска позиция, че Европейската култура (в частност Британската) е по-висша и призвана да образова и управлява „невежите“ маси на Индийския континент ( и в другите британски колонии!). Колбрук разбира, че древната Индийска култура е била люлка на Европейската цивилизация и в исторически план е допринесла за възникването на други философски школи в древна Гърция, Александрия и близкия Изток. Това признание и преклонение пред значимостта и влиянието на древната Индийска култура ще се превърне по-късно в изопачената представа на английските романтици за Индия като първичния Рай, като източник на висша мъдрост и висш авторитет по всички духовни въпроси. Още по-късно, тази наивна представа ще еволюира до идеята за изключителността на Индия (отразена в трудовете на Теософското общество, Вивекананда и съвременния индийски национализъм).

Но да се върнем на „възкресението“ на Йога Сутрите през 19 и 20 век. Вече споменахме трудовете на Колбрук. Освен него, през 19 век (между 1825 и 1900 година) се появяват още следните 7 издания:

James Ballantyne-Govinda Shastri Deva, 1852-1871 – translation;

17 David Gordon Waite, The Yoga Sutras of Patanjali, Princeton University Press (2014) , ISBN-13: 978-0691143774 , pages 76-79

7 от 12

(Amazon: “Yoga Sutra of Patanjalu”, Pilgrims Publishing /Educa Books (December 15, 2002) , ISBN-10: 8173032327)

Jibananda Vidyasagar – 1874 ed. Commentary of Vachaspati Misra + better ed. By Rajaram Shatsri Bodas in 1890; Амазон съвременно издание: “Patanjali's Yoga Sutras with the Commentary of Vyasa and the Gloss of Vachaspati Misra”, by Rama Prasada, Oriental Books Reprint Corporation (1978) , ASIN: B000VW8A9K

Rajendralal Mitra, 1883

Ramakrishna Shastri and Keshava Shastri – 1884 edition – commentary of VijnyanabhiksuTheosophical Society – 1885 ed. of J.B, M.N Dvivedi translation in 1890

W.Q.Judge – 1888 – Amazon: “The Yoga Sutras of Patanjali (Translated with a Preface by William Q. Judge)”, Digireads.com Publishing , 2017, ISBN-10: 1420955470

Swami Vivekananda, 1896 – Raja Yoga book, his own translation: - influenced by Ishvar Chandra Vidyasagar, 1853 English language translation of Madhava’s “Compenidum”

- CreateSpace Independent Publishing Platform; 1 edition (August 4, 2014) , ISBN-10: 1500746940 ;

- Vedanta Press & Bookshop (December 1953) , ISBN-10: 8185301166

Fridrih Max Muller, 1899 – Six Systems of Indian Philosophy

Интересно е да отбележим, че изданията на Теософското общество, което има по-големи заслугив Индия отколкото на Запад, контрастират рязко по смисъл с изданието на Раджа Йога на Свами Вивекананда, предназначено за американската и европейска аудитория.

Трудно е да подценим това, което Вивекананда прави с Йога Сутрите – той не просто ги превежда и интерпретира, но в крак с времето внася съвсем нов смисъл в тях – представя ги като„експериментална наука“, като съвременна източна (в частност Индийска!) алтернатива на „западния метод на познание“, като психология достъпна за всеки един човек. Използвайки познанията си по Санскрит и владеещ свободно английски език, Вивекананда откликва на желанията на аудиториите в САЩ и Европа, пред които говори за Индийската култура и религия,като им представя „липсващата духовна част“, която допълва материалистичния Запад – науката за вътрешния мир, за духовния човек, за „Божествения Човек“ - според него изконното право и смисъл на човешкото съществуване е именно проявлението на Божественото начало във всеки един от нас. Нещо което ние имаме по наследство, дадено ни е, но сме „забравили“ да го проявим. Единият от начините да проявим това е именно Йога.

И отново се сблъскваме с парадокс – Вивекананда никога не е практикувал йога според сутрите на Патанджали. Дори не са му били преподавани от Гуру/Учител. Не им е обръщал внимание докато е бил в Индия. Опитите му да научи Хатха Йога в Индия от квалифициран учител се провалят. Въпреки това, когато прави първия семинар по йога в САЩ през 1895 година близо до Ню Йорк,където основава първото Веданта Общество, Вивекананда избира този текст по волята на

8 от 12

провидението. Използва оригинални санскритски текстове и прави свой собствен превод и коментари. Раджа Йога е публикувана в един том през 1896 година. Трудът на писателя е по-велик от самия писател – той има собствен живот и се развива често не според оригиналните намерения на създателя си. „Раджа Йога“ на Вивекананда изкарва забравените Йога Сутри в светлината на прожекторите и въпреки всички неточности и волности в превода и коментарите, последствията от нейната поява са на лице вече повече от 100 години.

Много от последващите коментатори, преводачи на текста и преподаватели по Йога са повлияни (съзнателно или не!) от Вивекананда. Шри Йогендра и Свами Кувалаянанда представят Йога като медицинска терапевтична наука. Индра Деви, Б.К.С. Айенгар, Шри Патабхи Джойс, Десикачар, А.Г.Мохан – ученици на Кришнамачаря, които ще изградят новото дърво на Хатха-Йога в Индия и на Запад – всички те ще поднасят уважение и почит към Патанджали, някои от тях публикуват собствени преводи и коментари. Свами Сатяишварананда Сарасвати, експонент вКрия Йога, в предговора си към неговия съвременен труд „Йога Вашишта“, го посвещава на Свами Вивекананда.

Между 1900 и 2017 година излизат 24 нови издания с преводи и коментари на Йога Сутрите – макар и непълен списък (без изданията на някои европейски езици – немски, руски, френски и др.) – виж приложения списък в края.

В заключение, бих искал да отбележа нарастващия интерес от страна на академичните изследователи към Йога. Започвайки с основополагащия труд на Мирча Елиаде през 1934 година, през следващите 80 години досега се появяват редица сериозни изследвания върху множество аспекти на Йога: терапия, психология, дисциплина, спорт, философия, история, религия, култура, хранене, социални отношения – едва ли има сфера, която да не е засегната. Някои от изследователите са не само теоретици, но подобно на Елиаде са и практикуващи йоги –Джеймс Малинсон например.

Последните изследвания на текста повдигат и нови въпроси: дали оригиналния текст не е бил трактат по Будистка Йога – използваният в сутрите санскритски език е по-близък до Будистки Хибриден Санскрит, отколкото до класическия Ведически Санскрит, медитативната насоченост на системата, както и времето между началото на нашата ера и първите класически коментари е именно период на силно Будистко влияние в Азия. Будистите от тази епоха са атакували множество други доктрини и учения, има безброй писания за това. Но нито едно срещу Йога Сутрите – възможно ли е тогава, те да са били изначално будистко учение ?

Изследванията на Филип Маас, който е проследил цитатите и коментарите на Йога Сутрите чак до Вяса през 6 век, показват че преди 1340 година, когато излиза компендиума на Мадхава, Патанджали и Вяса не са били споменавани като двама отделни автори на два отделни текста – единия Сутри, а другия коментари. Нещо повече, множеството достигнали до нас ръкописи са именно сутри плюс коментари в един текст и са наричани „Йога Шастра“. Маас предполага, че преди 16 век, Йога не е била самостоятелна школа, а е била възприемана като част от или разновидност на Самкхя. Следователно, според Маас, опитите да се четат и обясняват 195 сутри отделно от текстовете по Самкхя са погрешни!

9 от 12

Някои изследователи дори отиват по-далеч и смятат, че Патанджали и Вяса са една и съща личност. „Вяса“ на санскрит означава „редактор“ т.е. онзи който пише коментари. Възможно е един и същи човек да е написал и сутрите и коментарите. Има хипотеза от Мишел Ангот, че последната 4 глава – Кайвалия пада, не е била част от оригиналния текст на Сутрите, а е добавена много по-късно. Първите 3 глави са написани в началото на нашата ера, може би около 100 година, и са в синхрон с будистката терминология. Затова и в древните явански и арабски преводи липсва 4та глава. Тя е била добавена по-късно, езикът в нея е различено от първите 3 глави. Може би тя е била написана от Вяса през 6-7 век, заедно с коментарите му, които са били предназначени за брамините. Вяса е определено анти-будист и такава редакция на текста може да се разглежда като враждебно завладяване на оригиналния ръкопис и промяна на значението му с цел да се асимилира по-лесно от Брахманизма. Не е за първи път в историята, когато „свещени“ текстове са подложени на „редакция“ за „по-чисто“ и „по-ясно“ изложение пред читателите. Манипулирането на текстове не е откритие на съвременната епоха !

И така, „Йога Сутрите“ може би дори не са „Йога Сутри“ а „Йога Шастра“ ? Системата на Патанджали може би е Самкхя с Ишвара, а може би е Будистка медитативна йога без никакви богове ? Може да е написана от Патанджали, а може и да не е ? Дали Патанджали и Вяса са едини същи човек и ако е така, защо Патанджали не прави никакви препратки в сутрите към Ведическата литература, а Вяса напротив е пълен с такива препратки в коментарите ? И накрая, каква е целта на Йога обозначена като „Кайвалия“ – изолация на субекта (Пуруша) от обекта (Пракрити) и достигане на чистото познание или сливането на индивидуалната душа (Атман) с Божественото начало (Брахман) ?

Може би дълго още ще търсим отговорите на тези въпроси. Когато подхождаме към постелката, за да правим „Йога“, да медитираме, да общуваме с нашите йога приятели от различни йога школи или да обясним на новодошлите в залата значението на Йога, когато се опитваме да намерим отговори на въпросите си в текстовете по Йога и в авторитетите по Йога - добре е да сидаваме сметка за историята на текста „Йога Сутри на Патанджали“, за неговото развитие, начинапо който е стигнал до нас и как и защо ни е представен. Това ще ни предпази от погрешни заключения и от погрешни стъпки в Йога. Това е и целта на тази статия – не толкова да даде отговори, но да повдигне въпроси и да обърне внимание на значението на различаването (Вивека) на илюзорното от истинското, на различаването на оригинала от последващите копия и редакции. Ако читателите ни се замислят над това и обръщат внимание на тези въпроси, тогава ние сме постигнали скромната си цел.

Приложение: Списък с издания на Йога Сутрите след 1900 година

Ganganath Jha – 1907

10 от 12

Свами Харихарананда Араня – през 1892 отива в пещера в Барабат в Джарканд – Индия и прекарва 6 години в медитация върху Самкхя и Йога – ръководен от неговия учител Свами Трилоки Араня. През 1911 публикува в Калкута коментари върху Йога Сутрите на Бенгалски език под заглавие “Bhasvati (Dawining Sun)“ . Завръща се в пещерата си и е зазидан вътре по негова молба през 1926 година. Остава там до смъртта си през 1947 година.Amazon: “Yoga Philosophy of Patanjali: Containing His Yoga Aphorisms with Vyasa's Commentary in Sanskrit and a Translation with Annotations Including Many Suggestions for thePractice of Yoga”, State University of New York Press , 1st ed. 1984, ISBN-10: 0873957296James Haughton Woods, 1914 – translation of commentaries of Vyasa and Vachaspai Misra

Surendranath Dasgupta, 1921, History of Indian PhilosophyAmazon: “Yoga as Philosophy and Religion”, Dover Publications; Reissue edition (December 6, 2002) , ISBN-10: 0486425053

Alice Bailey, 1927 – The Light of the Soul

Jacob Wilhlem Hauer - “Der Yoga als Heilweg” (Yoga as path to Salvation), 1932

Ernest Wood , 1932 Raja Yoga

Mircha Eliade- 1933 dissertation “The Psychology of Indian Meditation” becomes book in 1954 – “Yoga: Immortality and Freedom”Amazon: “Yoga: Immortality and Freedom (Mythos: The Princeton/Bollingen Series in World Mythology) ”, Princeton University Press; With a New introduction by David Gordon White edition (July 26, 2009) , ISBN-10: 0691142033

Shri Purohit Swami+ William Butler Yeats – YS through lens of Vedanta, 1937 - “Aphorisms of Yoga”, Faber & Faber; 1st edition (1938) , ASIN: B0012JWYKM

Arthur Koestler – 1960 – “The Lotus and the Robot” - addresses YS and siddhi

Georg Feuerstein, “The Yoga-Sutra of Patañjali: A New Translation and Commentary”, Inner Traditions (December 1, 1989) , ISBN-10: 0892812621

Barbara Stoler Miller - “Yoga: Discipline of Freedom: The Yoga Sutra Attributed to Patanjali”, Bantam;Reprint edition (March 2, 1998) , ISBN-10: 0553374281

T.K.V.Desikachar - “The Heart of Yoga: Developing a Personal Practice”, Inner Traditions , 1999, ASIN: B004C05H3Y

B.K.S. Iyengar - “Light on the Yoga Sutras of Patanjali”, 2002, Thorsons , ISBN-10: 0007145160

Chip Hartranft, “The Yoga-Sutra of Patanjali: A New Translation with Commentary (Shambhala Classics) ”, Shambhala; Shambhala Classics edition (April 1, 2003) , ISBN-10: 1590300238

Joseph S. Alter, “Yoga in Modern India: The Body between Science and Philosophy”, Princeton University Press (September 19, 2004) , ISBN-10: 0691118744

11 от 12

Amazon: “Inside the Yoga Sutras: A Comprehensive Sourcebook for the Study & Practice of Patanjali'sYoga Sutras”, by Jaganath Carrera, Integral Yoga Publications; 10.4.2005 edition (November 3, 2005) , ISBN-10: 0932040578

Christopher Key Chapple , “Yoga and the Luminous: Patañjali's Spiritual Path to Freedom”, State University of New York Press (October 30, 2008) , ISBN-10: 0791474763

Edwin Bryant, “The Yoga Sutras of Patañjali: A New Edition, Translation, and Commentary”, 2009, North Point Press , ISBN-10: 0865477361

David Carpenter, Ian Wicher, “Yoga: The Indian Tradition”, Routledge; Reissue edition (October 21, 2010) , ISBN-10: 0415600200

Nicolai Bachman, “The Path of the Yoga Sutras: A Practical Guide to the Core of Yoga”, Sounds True; 1 edition (August 1, 2011) , ISBN-10: 1604074299

Peter Connolly, “A Student's Guide to the History and Philosophy of Yoga, Revised Edition”, Equinox Publishing; 2nd Revised ed. edition (January 31, 2014) , ISBN-10: 1845532368

Charles Johnston , “The Yoga Sutras of Patanjali: The Book of the Spiritual Man”,CreateSpace Independent Publishing Platform; 2 edition (May 8, 2013) ,ISBN-10: 1484926633

Charles Johnston, “The Yoga Sutras of Patanjali: (A Timeless Classic)”, CreateSpace Independent Publishing Platform (April 18, 2017) , ISBN-10: 1545443629 , Translator Alistair Shearer

12 от 12