Софийски университет “Св. Климент Охридски“ Факултет по начална и предучилищна педагогика

Реферат на темаОценъчни скали – същност и видове. Основни методи

за конструиране на оценъчни скали. Семантичен диференциал.

Дисциплина : Педагогическа диагностика

Изготвил:Антония Шаранкова

Спец. : ПУПЧЕКурс: IV

Фак. № : 25614

София 01.2011г.

Същност и приложения на оценъчните скали

Основен проблем в социалните изследвания е получаването

на количествена информация за явления и процеси, които не могат

да се измерят непосредствено с установена мярка или чрез

технически устройства. Ето защо се търсят възможности за

обхващане и анализ на субективните мнения и оценки в числова

форма чрез т.нар. оценъчни скали.

Оценъчните скали са метод за количествено представяне и

измерване на субективни мнения и оценки на явления, процеси,

събития. По този начин те служат за субективно отразяване на

обективната действителност в числова форма. Всяка една оценъчна

скала съдържа определен брой твърдения, въпроси, констатации и

др., към които има най-малко две степени. Оценъчната скала

съдържа три отличителни белега: а) кой оценява; б) предмет на

оценката; в) степени на оценката.

В качеството на оценяващи могат да бъдат привлечени както

специалисти по изследваните проблеми („експерти"), така и всички

други лица, имащи някакво отношение. Предмет на оценка с такива

скали могат да станат всички явления и процеси в обективната

действителност, за които няма строго определени единици мерки. В

образованието и в педагогическите изследвания по този начин се

изследват както ученици и учители, така също родители,

представители на другите сфери на социално-педагогическата

система. Накрая оценката се прави и по отношение на степенната

изразеност на интересуващия ни белег, качество, особеност.

Пример: Типична оценъчна скала са познатите на всички

оценки в образованието (2, 3, 4, 5, 6). Оценяващи тук са учителите,

преподавателите, членовете на изпитни комисии. Предмет на

оценката са преди всичко знанията и уменията на учащите се,

отношението им към различни страни на учебно-възпитателната

работа; мнението и отношението на родителите, ръководни органи

и т.н. Скалата на оценката в случая е от (2) до (6) със съответни

качествени, вербални обозначения. В други страни са възприети

различен брой степени както за оценка на знанията и уменията,

така и на поведението на учениците.

Една от най-съществените особености на оценъчните скали

за разлика от някои други изследователски методи се състои в това,

че чрез тях изследователят има възможност да обхване и в

определена степен да измери комплексни по своята същност

качества, черти, особености и т.н., а така също и тяхната степенна

изразеност. Така например, ние се интересуваме не само дали даден

ученик или учениците от даден клас желаят да пеят в училищния

хор, но колко силно е това желание, каква е степента на желание.

Именно това обстоятелство оправдава интереса на изследователите

да използват в своята дейност оценъчните скали, тъй като поне

засега няма други методи, които да служат по-добре за тази цел.

Вероятно поради това според М. Н. Кузьмина същността на

оценъчните скали се състои в това, че чрез тях явлението се изучава

по пътя на разностранната му оценка от лица, които го наблюдават

непосредствено, най-често в продължение на много години.

Следователно, ако чрез други изследователски методи получаваме

информация за наличие или липса на определено качество, явление,

процес и т.н., то оценъчните скали дават възможност към тази

констатация да се прибави и една количествена мярка за

степенната изразеност. От своя страна това обстоятелство

позволява да се извърши някакво подреждане и измерване в по-

широкия смисъл на това понятие. Ето защо, оценъчните скали могат

да служат не само за получаване на информация за изследваните

явления и процеси, но и за това, как те се възприемат и оценяват и

от самите експерти.

Научноизследователската и практическата дейности в

областта на педагогиката, психологията, социологията и други ни

дават достатъчно примери за приложение на тези скали. Трябва да

посочим, че по принцип те се прилагат в два случая:

а) когато е невъзможно измерване с други методи и

средства. Изследователят иска да знае какви са в действителност

изследваните от него явления и процеси;

б) когато изследователят се интересува как дадено явление,

процес се оценяват от определени лица.

Оценъчните скали намират приложение в различни области. В

педагогиката те могат да се използват както за дидактически, така

също за възпитателни и социално-педагогически експерименти и

изследвания. Особено искаме да подчертаем широките възможности

за използването им в изследвания по проблеми на възпитанието.

Това се обяснява с техните възможности да доставят на

изследователя количествена информация за явления и процеси,

които не могат да се „измерят" със стандартни единици мерки. Ето

защо, една от задачите ни е да покажем различни методически

възможности за приложение на тези методи и в посочената област.

В обобщен план Ландшир посочва следните области за

приложение на оценъчните скали в социалната практика и в

изследванията:

а) за подобряване на наблюдението: чрез тези скали могат

бързо да се запишат резултатите от наблюдението - например, при

посещение на директор или инспектор в един учебен час, при

наблюдение на извънкласни занимания и други; също така по този

начин могат да се систематизират вече проведени епизодични или

продължителни и целенасочени наблюдения по време на

изследването;

б) за изучаване поведението на оценяващите (експертите)

основното тук е разкриване на начина, по който всеки експерт си

служи със скалата, честотата на използваните от него степени и

други;

в) за самонаблюдение.

Могат да се предложат още примери (действителни и

фиктивни), но и тези са достатъчни, за да се направят някои по-

общи изводи относно възможностите, които предлагат оценъчните

скали в педагогическите изследвания:

1. Чрез тях се измерват и оценяват явления и процеси, които

по друг начин не могат да се обхванат.

2. Индивидуалните оценки, получени чрез оценъчните

скали, могат да се обработват по-нататък с различни математико-

статистически методи, да се пресмятат средни балове, дисперсии,

коефициенти на корелация и т.н. Всичко това дава по-голяма

възможност на изследователя да обхване количествено и оцени

качествено изследваните от него явления и процеси, да направи по-

обосновани от научна гледна точка изводи и предложения.

3. Оценъчните скали са икономични на време. За кратък

период могат да се обхванат оценките на значителен брой експерти,

те да се обработят количествено, да се анализират съдържателно.

М. Н. Кузьмина вижда предимството на оценъчните скали главно в

икономичността им. Областта на тяхното приложение в

педагогическите изследвания според същата авторка е много

широка, за което тя дава убедителни доказателства с конкретни

примери от изследвания в тази област.

4. Изследването с помощта на оценъчни скали може да бъде

повторено в определен интервал от време,след което да се направи

сравнение в оценките, да се пресметнат различни коефициенти, да

се направи съдържателен анализ на причините, довели до

регистрираните промени. Всичко това разширява познавателните

възможности на изследването.

5. Както посочва Г. Клаус, приложението на оценъчни скали

предизвиква жив интерес у изследваните лица, особено ако се

използват различни форми. Също така, с тяхна помощ могат да се

изследват според същия автор почти неограничен брой области по

най-различни въпроси.

Видове оценъчни скали

В специалната литература се използват различни

класификации, но не може да се каже, че е постигнато пълно

единство. Така например, Гилфорд предлага следните групи:

числови, графични, стандартни методи, методи на кумулираните

точки, методи на задължителния избор, социометрични методи.

Тент разглежда подробно числови и графични оценъчни скали,

методи на кумулираните точки, методи на свободния избор, методи

на задължителни избори, методи на щрихелуване, Жилберт

Ландшир разглежда графични ска- ли числови скали, вербални и

конкретни скали.

Най-приемлива с оглед целите на нашето изложение е

класификацията, която предлага Г. Клаус. Оценъчните скали се

различават според предмета на оценката, външната форма на

скалата и нейната вътрешна структура.

Оценъчни скали според предмета на оценката

Тези скали биват за чужда оценка, за самооценка и за

предметна оценка. Различията могат да се видят с помощта на

подходящи примери.

а) Чужда оценка:

Лицето X оценява лицето Y: „ Как бихте оценили

професионално-педагогическата подготовка на Вашия млад колега

X?" Използвайте една 7-степенна скала: ако сте на мнение, че той

има много добра подготовка, поставете оценка 7; ако обаче

мислите, че той изобщо не е подготвен - поставете оценка 1! В

останалите случаи използвайте междинните степени 2, 3,4, 5, 6!

Лицето X оценява група от хора: „Как бихте оценили степента

на сплотеност на Вашия колектив?" Ако мислите, че тя е развита във

висока степен, поставете оценка 7, ако сте убедени, че няма такава

- поставете оценка 1! В останалите случаи използвайте другите

степени на скалата!

Лицето X оценява дадено явление: „Каква е според Вас

престижността на отделните професии?" Моля оценете всяка една

от посочените в дадения по-долу списък професии по една 10-бална

скала: най-високата оценка е 10, най-ниската -1. Не пропускайте

нито една професия!

б) Самооценка:

Лицето X оценява себе си: „Как бихте оценили Вашето

здравословно със¬тояние като цяло?"

• отлично;

• много добро;

• общо взето добро;

• не е добро;

• много лошо.

Лицето X оценява отношението си към нещо: „Ако някой Ви

попита дали се интересувате от футбол, как бихте му отговорили?"

• не мога да живея без футбол;

• интересувам се живо;

• слабо се интересувам;

• изобщо не ме интересува.

Лицето X оценява отношението на своя колектив към нещо:

„Какво е настроението на Вашия колектив обикновено?"

• винаги добро;

• общо взето добро;

• почти винаги е лошо;

• винаги е лошо.

в) Предметната оценка се използва най-често в областта на

психофизиката и на физиологичските изследвания с оглед

установяване как дадено обективно състояние се възприема от

лицето. Например, лицето X прави оценка на своята собствена

температура: „Как бихте оценили Вашата температура?"

• много висока;

• висока;

• нормална;

• ниска.

Самооценката се сравнява с обективните показания на

термометъра.

Трябва да се има предвид, че в изследователската практика

рядко се срещат само „чисти" форми на оценъчните скали в

зависимост от предмета на оценката. Така например, чуждата

оценка може да се комбинира със самооценка, субективното

възприемане на дадено състояние да се сравни с обективните

резултати от измерванията. Това дава възможност на изследователя

да разработи такъв инструментариум, който да бъде адекватен на

неговото изследване - на целта, задачите и изследваните лица.

Оценъчни скали според тяхната външна форма

Според този разграничителен белег се различават числови и

графичниоценъчни скали, които ще разгледаме.

При числовите скали се използват както цели положителни

числа 0, 1,2, 3,..., така също и отрицателни -1, -2, -3 и т.н. Най-често

в средата на скалата се поставя нула, в лявата страна -

отрицателните степени, а в дясната - положителните. Възможни и

оправдани са и обратните случаи. Числовите скали могат да бъдат

комбинирани с вербална характеристика на степента. Колкото е по-

голям броят на степените, толкова е по-трудно да се намери

адекватен вербален еквивалент.

Примери:

1. „В каква степен сте на мнение, че качеството X е присъщо

на Вашия пряк ръководител?" Използвайте 7-степенна скала, като 1

означава най-ниска, а 7 - най-висока степен!

1 2 3 4 5 6 7

б) „Моля, оценете в каква степен сте съгласни с твърдението,

че всички хора са добри!" Ако сте напълно съгласни, оградете с

кръгче + 3 на скалата. Ако изобщо не сте съгласни - 3! Ако сте

едновременно „за" и „против" - оградете нулата!

-3 -2 -1 0 +1 +2 +3

Графичните скали се използват за улеснение на изследваните

лица, особено ако те работят за първи път с такъв метод.

Оценъчни скали според тяхната вътрешна структура

Според този разграничителен белег скалите биват

монополярни и биполярни. За основа се взема интензивността на

оценявания белег, качество, състояние. Известно е от практиката,

че има събития, случаи и т.н., които могат да бъдат оценявани само

в една посока - добро, по-добро, още по-добро и т.н. В същото време

съществуват и такива, за които оценката може да бъде както

категорично положителна „Винаги да", така също и категорично

отрицателна - „Никога". Междинната степен също може да се

включи. Обобщено може да се каже, че когато оценката се изменя

само в една посока, имаме монополярна скала. Когато според

предмета на оценката са възможни както категорично

положителни, така и категорично отрицателни оценки, използват се

биполярни скали. Примери за монополярни скали:

а) оценява се честотата на дадено явление: „Четете ли

вестници?":

• всекидневно;

• често;

• рядко; "

• никога;

б) оценява се поведението на група от хора: „Как мислите,

колко ученици се интересуват от броя на професиите в УПК?":

• всички;

• почти всички;

• приблизително половината;

• само някои;

• никой;

в) оценява се интересът на изследваните лица: „Как

мислите, какъв е интересът на родителите към новостите в учебно-

възпитателната практика?":

• изключително голям;

• голям;

• среден;

• малък;

• не се интересуват;

г) оценява се степента на убеденост в нещо: „Вярвате ли,

убедени ли сте, че съществува извънземна цивилизация?"

да, твърдо 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 не, никога.

д) оценява се степента на съгласие с нещо: „Всеки човек има

свой път в живота!"

Това е точно така -1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 - това не е така. Примери

за биполярни скали. В зависимост от предмета на оценката могат да

се използват същите примери, които дадохме за монополярни скали,

само че степените ще се изменят в двете възможни посоки -

положителна и отрицателна:

а) оценява се дадено явление: „Как бихте оценили

взаимоотношенията между учениците във Вашия клас?":

• много съм удовлетворен (а) от тях;

• общо взето съм удовлетворен (а);

• не мога да кажа;

При графичните Скали също така са възможни комбинации с

вербално изразяване на отделните степени. По принцип важат

същите ограничения и съображения, както и при числовите скали.

Може да се използва и следната форма за втория пример на

числовите скали:

• не съм доводен(а);

• изобщо не съм доволен(а);

б) оценява се удовлетвореността от него: „В каква степен

сте доволни от Вашите постижения?":

• напълно съм доволен(а);

• общо взето съм доволен (а);

• не мога да кажа;

• много често съм недоволен(а);

• изобщо не съм доволен от себе си;

в) оценява се съответствието на дадено постижение с

определени обществени изисквания: „Как бихте оценили равнището

на дисциплинираност на учениците от Вашия клас?":

• дисциплината винаги съответства на изискванията;

• почти винаги;

• не мога да определя;

• рядко;

• дисциплината никога не съответства на изискванията;

г) оценява се степента на съгласие: „Моля, посочете в каква

степен сте съгласни ствърдението - изграждането на ... е

закономерен етап в развитието на ....":

• напълно съм съгласен(а);

• общо взето съм съгласен(а);

• не мога да кажа;

• едва ли това е така;

• изобщо не съм сьгласен(а).

Анализът на специалната литература и на изследователската

практика показват, че при биполярните скали се предпочитат

нечетен брой степени. Това създава редица удобства при по-

сетнешното пресмятане и количествен анализ на данните. Също

така при съдържателния анализ по-релефно изпъкват различията на

двата полюса, като естествено дава по-широки възможности за

съдържателен анализ.

Трябва да се има предвид също така, че изследваните лица

невинаги правят разграничение кога една скала е монополярна и

кога тя е биполярна. Точно тук приложението на оценъчните скали в

педагогическите изследвания е свързано с опасност от грешки.

Типични грешки и недостатъци на оценъчното скалиране

Както всяко измерване, така и измерването и оценката с

помощта на оценъчни скали е свързано с допускане на някои

типични грешки, които трябва да се знаят от изследователите и по

възможност да се преодоляват. Най-напред искаме да подчертаем,

че много изследователи се подвеждат от привидната леснота при

създаване на една оценъчна скала, като пренебрегват

задълбоченото съдържателно изучаване на обекта. От друга страна

трябва да се има предвид, че някои от трудностите са в самата

същност на този вид скалиране. Това се отнася на първо място за

броя на степените в оценъчната скала.

Теоретично погледнато, оценъчната скала може да съдържа

неограничен брой степени, но експертите могат да разграничат

правилно малко число оттях.

Ж. Ландшир цитира мнения на други изследователи според

които една оценъчна скала не бива да има повече от 9 степени, но

за предпочитане е техният брой да бъде 5 или 7. След задълбочен

информационно-теоретичен анализ Клаус стига до извода, че

предварително не може да се каже със сигурност в каква степен

броя на степените на скалата се отразява на качеството на

дадената от експертите оценка. Затова той препоръчва след

конструкцията на една скала най-напред тя да бъде изпробвана, а

след това да се вземе решение за броя на степените.

Типичните грешки при оценъчните скали могат да се

разграничат на грешки при създаването и използването.

Грешки при конструирането на оценъчни скали

Най-широко разпространена е грешката, при която

изследователят не е наясно с различията между анкетна карта и

оценъчни скали. Принципната разлика е тази, че чрез оценъчните

скали се определя степента на оценката, дадена например от

лицето X и V. При анкетната карта това може да бъде неин елемент,

но той не е задължителен. Известно е, че при анкетната карта

изследваното лице може да посочи не само един от възможните

отговори, но и повече. Това обстоятелство е недопустимо при

оценъчните скали. Също така докато тези скали изискват оценка,

анкетата е свързана с посочване на един от готовите отговори.

Друга често срещана грешка от този вид при оценъчните

скали е недостатъчна яснота в разграничаване на отделните

категории и особено посоката на тяхното изменение в зависимост от

това, дали тя е биполярна или монополярна. По принцип всеки

изследовател трябва да спазва изискването според което, при

биполярната скала в двата й края се намират взаимно изключващи

се степени: положителна и отрицателна. В средата е неутралната

категория. Вече беше посочено, че при монополярната скала

изменението на степента на оценката е само в една посока.

Най-много грешки се допускат при вербалната

характеристика на отделните степени на скалата. По принцип важи

правилото, според което с увеличаване броя на степените нарастват

и трудностите за намиране на точен езиков израз на всяка една от

тях. Ето защо се препоръчва най-напред да се направи точна

характеристика на оценявания обект, за да могат на тази основа да

се определят и отделните степени. Добре би било също така да се

опишат конкретни ситуации, в които се проявява оценяваното

качество.

Грешки при приложението на оценъчни скали

ЕФЕКТНА ОЧАКВАНЕТО (т.нар. ХАЛО-ЕФЕКТ). Състои се в това,

че у хората е налице тенденция да оценяват нещата и явленията в

повечето от случаите обобщаващо като „добри" или „лоши",

„положителни" или „отрицателни". Много от тези оценки са

свързани с предубеждения, други пък са резултат от личен опит.

Типичен пример в това отношение е оценката, която имат

влюбените един за друг: на преден план винаги изпъкват главно

положителните страни, а някои от слабостите остават незабелязани,

или силно омаловажени. Често при скъсване на отношенията

оценката се премества към другия полюс. Подобно явление може да

бъде наблюдавано в съда при бракоразводните дела.

Ефектът на очакването се проявява по-силно, когато:

- оценяваната променлива е дефинирана неточно,

- тази променлива се среща по-рядко,

- наблюдава се трудно,

- тя има нравствено значение (напр. за формиране на

характера)

- между оценяващия и оценяваните има близко познанство

и доверие.

Всеки изследовател трябва да има предвид тези възможности

и да направи така, чеда не попада под тяхното влияние.

ЕФЕКТ НА ДОБРОДУШИЕТО, респ. НА СТРОГОСТ. Известно е, че

между хората има както добряци, така и такива, които са по-строги

в преценките и изискванията си за други хора. Когато те бъдат

използвани като експерти, първите от тях използват главно

положителните степени на скалата, докато другите пък

предпочитат по-често отрицателните. Когато специалисти се

оценяват помежду си, те са по-строги. Следователно, при който и

случай да спрем вниманието си, получената информация чрез

приложение на оценъчни скали няма да бъде напълно обективна.

Този ефект може да се намали, ако се използва само една

отрицателна степен на оценката, а останалите бъдат с положително

звучене. Пример: Как бихте оценили Вашето здравословно

състояние?

ЛОШО ПРИЕМЛИВО ДОБРО МНОГО ДОБРО ОТЛИЧНО

Обективността на оценката значително може да се повиши,

ако се използва т.нар. Q-техника. Макар че нейното подробно

разглеждане не влиза в нашите задачи, ще отбележим само най-

съществените за нашето изложение моменти. Тази техника се

прилага в случаите, когато оценяващите (експерти или други лица)

трябва да групират някакви твърдения, въпроси, изисквания и т.н.,

но като използват един добре дефиниран критерий.

Въпросите или твърденията са записани предварително на

картончета или специални фишове. Препоръчва се техният брой да

бъде между 70 и 140, а групирането им да стане в 9,11 или 13

категории. По този начин оценяващите са подпомогнати в своята

дейност, като са определени точно степенната изразеност,

възможните точки (балове), а така също и честотата, която трябва

да се спази.

Пример: На изследваните лица (експерти) се предлага да

оценят 90 твърдения, като ги подредят в три групи (съответно на

които дават висока, средна и ниска оценка); 11 категории

(монополярна скала, при която на първата категория се дава най-

висок бал от 10 точки, а на единадесетата - най-нисък - 0);

Ако въпросите или твърденията са п на брой, а 10 и 8 са

съответните оценки на двама експерти, по-нататък се пресмята

коефициент на корелация между тях. Тази процедура се извършва

за всеки двама от участвалите в оценката (всеки с всеки), като от

получените резултати се правят изводи за съгласуваността между

експертите и в крайна сметка за тяхната оценка на въпросите или

твърденията.

ЛОГИЧЕСКИ ЕФЕКТ. На основата на своя жизнен опит и на

убеждения у някои лица е налице склонност да търсят логическа

връзка между явления и процеси, макар че понякога такава няма.

Така например, ако за някой човек сме убедени, че е добродушен,

склонни сме да вярваме, че той също така е и отзивчив, тъй като

това изглежда „логично". Подобно допускане се прави и за някои

други личностни характеристики. Макар че в отделни случаи такова

допускане е налице и се потвърждава, едва ли може да се търси по

логичен път закономерна връзка. Следователно, ако само такива

лица бъдат включени в качеството си на експерти и те използват

оценъчни скали, не е изключена възможността те да правят своите

оценки и изводи на базата именно само на този ефект.

Такива грешки могат да бъдат намалени, ако скалираните и

оценявани белези, характеристики, явления и други, бъдат по-

конкретно определени и изследователят не се задоволява само с

общи описания.

ЕФЕКТНА ЕКСТРЕМАЛНИТЕ КАТЕГОРИИ. От многобройни

наблюдения е установено, че много хора като че ли се страхуват да

дават крайни положителни или отрицателни оценки. Това се отнася

особено в случаите, когато изследваните лица не са добри

специалисти по проблемите, нямат достатъчно информация за тях,

изправени са пред по-големи изисквания. Всичко това ги кара да

бъдат достатъчно предпазливи, като избират главно средните

степени на скалата за оценка. Като се имат предвид тези

постановки, на изследователите се препоръчва да не намаляват

много броя на категориите от скалата, макар нейните крайни

степени да не са използвани в предварителното изследване.

ЕФЕКТ НА ОБЩЕСТВЕНАТА НОРМА. С това понятие се

обозначават случаи, при които признати от обществото важни и

значими качества общо взето се оценяват положително и по-високо

в сравнение с други, за които е формирано мнение, че са

отрицателни. Така например, интелигентността винаги се оценява

по-високо, в сравнение например с „мързел". Оттук могат да се

очакват по-големи изкривявания и несъответствия на оценката.

Обобщено може да се каже, че оценката се влияе от това, в каква

степен изследваното лице вярва, че оценяваното качество, събитие,

проява и т.н., се възприема от обществото и неговите институции

като желано, необходимо или пък като нежелано.

Посочените възможности за грешки трябва да насочат

изследователя към тяхното намаляване, дори в известни случаи до

преодоляване. Няма обща рецепта как да стане това, но може да се

има предвид следното:

а) да не се искат прибързани оценки, особено що се отнася

до малко познати лица;

б) да се ангажират колкото е възможно повече експерти за

оценка на изследваното качество, характеристика, явление;

в) използваните скали да не бъдат само в една посока

(например от „посредствено" към „отлично"), а да има по-богато

разнообразие от числови, графични и вербални скали с различен

брой степени.

Методи за конструиране на оценъчни скали

Посочените накратко дотук особености на оценъчните скали

винаги са подтиквали специалистите да търсят начини за

намаляване на грешките и за повишаване обективността на

получената по този начин информация. Без да навлизаме в

подробности и като следваме насоките и обобщенията на Г. Клаус

ще представим най-същебтвените от наша гледна точка насоки за

работа.

- Оценъчните скала трябва да се използват главно за

обхващане на съществено важни качества и личностни

характеристики, които не могат да се изследват с други методи. В

тази връзка е необходимо да се посочи, че не бива веднага да се

пристъпва към конструкция на оценъчни скали. Много по-добре е,

ако изследователят най-напред проведе наблюдение върху

дейността и поведението на изследваните лица, за оценката на

които той ще разработва оценъчна скала. На второ място е

целесъобразно да се регистрират по определен начин изследваните

лица (чрез аудиовизуални средства) и след това да се направи

оценка на основата на определените степени.

- По отношение на оценяваните и измерваните с помощта

на оценъчни скали белези, особености, характеристики и др.; на

изследваните лица се препо¬ръчва следното:

а) да бъдат ясно определени (макар и в хипотетичен план)

като такива, т.е. да е налице възможност за тяхната съдържателна

интерпретация;

б) да могат да се разграничават един от друг, а не да се

покриват;

в) да дават възможност за формулиране на крайните,

екстремални характеристики (положителна и отрицателна);

г) за предпочитане са по-определените, конкретни прояви и

характеристики в сравнение с комплексните (например „старание

при подготовка на домашните работи" вместо „готовност за учене");

д) когато се прилагат за оценка повече белези (например 20-

40), при подреждането им трябва да се има предвид възможността

от взаимно влияние между оценките, търсенето на някакъв

логически или друг смисъл. Ето защо се препоръчва подреждането

да става не по групи и блокове, а случайно.

- Броят на степените трябва да съответства на

оценителните възможности на изследваните с тази скала лица. Ако

различията между отделните степени трудно могат да се

разграничат, то за предпочитане е да се използват две или три

степени, отколкото пет или седем.

- Степените на оценъчната скала трябва да бъдат

обозначавани с ясни и конкретни вербални характеристики. Общите

понятия следва да се избягват, да се използват кратки и ясни от

съдържателна гледна точка съждения. За препоръчване е да има

разнообразие в обозначенията, а така също да се използват понятия

с по-неутрално значение в ценностната сфера.

- Оценката чрез този метод е по-обективна, ако

изследваните лица или експертите имат личен опит и информация

по проблема.

- Когато на една страница от инструментариума са

поставени няколко скали, нужно е техните полюси (положителни и

отрицателни) да бъдат винаги на една страна - например в лявата

половина отрицателните, а в дясната - положителните. Също така

трябва да се има предвид, че със съседните скали се оценява по

един и същи начин, независимо от съдържанието.

Семантичен диференциал

Семантичният диференциал на Осгуд е една от най-

оригиналните методики, намираща широко приложение в редица

хуманитарни науки. Чрез тази методика изпитваният количествено и

качествено индексира прагматиката на знака, независимо от

неговия вид (вербален, иконичен, смесен). Това определя голямата

ценност на този метод в рекламата и особено за търговската марка.

Семантичният диференциал представлява седемстепенна скала от

известен брой двойки антонимични прилагателни. Изпитваният

позиционира търговската марка между всяка двойка антоними. Най-

общо прилагателните отразяват три основни признака - оценка,

сила и активност. Оценъчното измерване е изразено чрез скалите:

добър-лош, чист-мръсен, сладък-кисел, приятен-неприятен и т.н,;

факторът сила: голям-малък, силен-слаб, дълбок-плитък, тежък-лек

и т.н.; факторът активност: активен-пасивен, бърз-бавен и т.н.

Основните предимства на семантичния диференциал като

инструмент на проучване са следните:

1. Осигурява възможност да се уловят

неопределените,некатегоричните мнения,нагласи,чувства.

2. Възможно е ч/з него да се проследят във времето

промените сред неопределените становища.

3. Проблемът за последователността на въпросите

практически не същетсвува.