Великотърновски университет

„Св. Св. Кирил и Методий”

Курсова работа по :

Етнология и съвременност

На тема:

„Жената преди и по време на социализма в село Дряново ”

Изготвила: Ралица Иванова-00096-Е

Настоящото изследване има за цел да изгради образ на българската жена през социалистическия период, да го открои на фона на очертанията на комунистическия модел за жената и да очертае някои негови специфики. Отправна точка ще е развитието на жената в с. Дряново (Хасковско). Ще се опитаме да видим в какво се изразява промяната настъпила в селото в навечерието на 9 септември 1944г. и най-вече по отношение на „нежния пол”. За целта проведох теренно етнографско проучване в с. Дряново през декември 2011г. Благодаря за съдействието на Кера Славкова(1) на 66години, Тяна Стойкова(2) на 83 години и Ивана Мирчова(3) на 87 години. Възрастовата група на жените е избрана с цел да се разгледа идването на социализма от първа ръка, т.е. от съвременници на „епохата”(№2,3). „Женският въпрос” по време на социализма вълнува редица автори. Ето някои от тях: Р. Пешева – „Закономерности в развитието на социалистическия бит и култура” В: „ Етнология и съвременност” , Д. Москова – „ Проблема за социално и културно израстване на жената в аграрно промишления комплекс” В: „ Етнология и съвременност”, К. Котларска – „ Звезди в косите, сълзи в очите” В: „ Етнологията вчера днес и утре”, Й. Тропалова – „ Социално – демографската политика на НРБ и задачите на движението на българските жени” В: „Семейство социално демографско развитие”, А. Лулева – „Женският въпрос в социалистическа България – идеология, политика, реалност” В: „ Социализмът реалност и илюзии”, Е. Кръстева-Благоева – „Образи на българката в епохата на социализма” В: „Социализмът реалност и илюзии”, Д. Божилова Патева – „Женското движение в България и Българския женски съюз” В: „ От сянката на историята: жените в българското общество и култура”, К. Даскалова – „ Феминизъм и равноправие в българския XX век” В: „Майки и дъщери”, М. Динкова – „ Отпускът по майчинство – практика и проблеми” В: „Жената труд и бит”, Г. Димитров – „ За жената работничка”, Н. Илиева - „Жената в НРБ социално икономически придобивки”, А. Лулева – „Образите на половете

в българското село през XX век – между традиционното и модерното”. Това е само част от изследователите, които се занимават с този въпрос.

Село Дряново се намира на 10 км. Източно от Симеоновград, Хасковска област. Няма данни кога точно е създадено селото, но се предполага че е преди 1800г. През турско време селото се е наричало „Казалчакли”, което

на турски означава дрян. Земеделието и скотовъдството са били

основният поминък. В землището на селото има обработваема земя около 15000 декара, разпокъсана на малки частни ниви от по 1 до 10-15 декара, обработвани с жива сила. В обработката участват както мъже и жени така и деца. Кера Славкова разказва за най-ранния си детски спомен, че са имали аргатин и до среднощ са вършеели с диканя и два вола. Тежката селска работа е част от живота на човека, роден на село. На 9 септември 1944г. е извършен военен преврат. Този акт поставя началото на дълбоки

изменения в развитието на България. Тяна Стойкова разказва че на 9

сутринта отишли да берат памук с чина си, като са се прибрали баба й казала че, “станало друга партия ся друго жа е “.

Ивана Мирчова пък каза че биели камбани: “Вече хубаво, дойде комунизма” . След края на втората световна война преимуществено значение се отдава на възстановяването на стопанството и преодоляване на стопанската разруха. До преди 9ти септември, по-голяма част от населението на с. Дряново са земеделци или без партийни, все пак е имало няколко семейства комунисти, като това на Ивана Мирчова. Тя казва, че никога не би се отказала от партията на родителите си. Държавната власт се стреми да контролира и подчинява частния живот, в името на „колективистични” цели.

Атеистичните възгледи на комунистическия режим заемат едно от основните места в идеологията му. В селото има църква „св. Йоан Богослов”, тя е била важна част от живота на хората преди социализма, защото чрез нея са се извършвали основните обреди от живота на човека. Раждане- кръщене в църквата, църковен брак и при смърт опело от свещеник.

Партията се опитва да ограничи максимално, влиянието на църквата сред населението, но въпреки това е наясно, че една окончателна забрана ще ограничи социалната база, на която се опира партията. Примерно, макар че И. Мирчова е възпитавана в комунистическо семейство е била омъжена в църква през 1942г. На 12 май 1945г., влиза в сила наредбата закон за брака, който прави реформа в българското семейно право. Задължителният граждански брак става единствена валидна форма на брака, намалена е брачната възраст, намалено е значението на родството и сватовството като брачна пречка, установено е равноправие на брачните и извън брачни деца. Въпреки това Т. Стойкова е венчана в църква и то през 1948г. Информаторите казват, че в началните години на социализма, който е

искал е можел да се ожени в църквата. Предоставеното свидетелство за

Бракосъчетание е от 1953г. Кръщелното свидетелство е от 1945г. на К. Славкова, нейните деца са кръстени в дома им от кума, детето на Т. Стойкова също е кръстено, но децата на И. Мирчова не са.

С течение на времето контрола се е засилвал, но въпреки това пак е имало хора, които са ходили на църква. С посочените свидетелства искаме да докажем, че една изконна духовна институция каквато е църквата, не може да бъде изместена от една политическа сила. Това дело не се извършва в продължение на пет века на чужда власт, не се извършва и за 44 години на социализъм. Безспорно в наши дни църквата е с разклатени устой, за което принос може да има и комунистическата партия, направените наскоро разкрития на досиетата на ДС на видни митрополити доказват това.

Развитието на българското образование и наука представлява неизменна част от цялостния процес на изграждане на социализма. На образованието управляващите гледат, като на един от основните инструменти за прокарване в съзнанието на обществото, и особено на младите хора, на

определени идеи за бъдещето.Именно чрез него се формира мирогледът, нагласите стереотипите и ценностната система. В концепцията на социализма е установена идеята, че социалистическият човек трябва да бъде образован, а на неграмотността се гледа като грозящ системата обществен недъг.В селото е имало основно училище до четвърто отделение. И. Мирчова и Т. Стойкова са учили до четвърто отделение, а К. Славкова до седмо.

През 1946г. е открито класно училище.

Учители са идвали от съседните градове, поради липса на кадри. Преди 9 септември 1944г. на някои празници децата са били водени на църква от училище. След 9 септември в първи клас униформите са били с черни манти и сини вратовръзки. Премахнато е задължителното вероучение в училищата. К. Славкова споделя, че любимите и предмети в училище са били руски и френски.

През 1944-48г. са предприети решителни стъпки за въвеждане на държавен монопол върху външната търговия със селскостопански стоки, подобни процеси текат и във вътрешната търговия. Комунистическите лидери прокламират равноправие на мъжете и жените. Гарантират на жените равно право на труд, на образование, право на свободен избор, на професия и др. Политиката на пълна трудова заетост на жените, представяна, като реализация на равенството им с мъжете, отговаряща на нуждите на индустриализираното и колективизирано народно стопанство постига успех. Колективизацията или кооперирането на селското стопанство от 1950г. и пълната масовизация през 1958г. в село Дряново слага край на частния начин на обработка на земята. И. Мирчова разказва, че нейното семейство влиза в ТКЗС през 1950г. Отначало са били малко хора, тогава ТКЗС-то е плащало данъците им и е давало олио, но след масовизацията са престанали, защото са „станали много хора”. Фр. Енгелс в „ Произход на семейството, частната собственост и държавата”, призовава жените да се включат в общественото производство, а грижата и възпитанието на децата да станат обществена отговорност. Т. Стайкова е започнала да работи по „байра” от 12 годишна възраст и едва на 28 години започва да работи в ТКЗС за заплата. Работила е като овчар, чефчия орала е с волове. Тя разказва, че началото на петдесетте години са били много тежки, често са вземали мъжете в наряди храната не е достигала „Почнаха да тургат едни наряди, че като зеха да искат животни, месо, казалджа, слънчоглед, борчаг. Ходят по хармана да гледат кой какво изкарал и го описват”. Заради тези условия тя не се е решила да има второ дете, раждала е в дома си, права с помощта на свекървата, етървата и една комшийка, в семейството на съпруга й са живели общо 12 души. Т. Стайкова веднъж е ходила на почивка на Хасковските бани и то по здравословни причини. К. Славкова започва работа в ТКЗС на четиринадесет години, там жъне и копае заедно с другите жени, но понеже не е можела да изпълнява нормата са й плащали по-малко от колкото на другите жени. Две години след това се е оженила и започват да й плащат колкото на другите жени. Раждала е двете си деца в родилен дом в Симеоновград. За второто си дете родено през 1965г. получава еднократна помощ от държавата. По-късно започва работа в с. Троян в шивашка фабрика „Тракия”. От където получава грамота (фигура 1) и похвала на страниците на вестник „Хасковска марица”(фигура 2). Тя работи 18 години в ТЕЦ „Марица изток 1”, който дава работа и на много други нейни

съселяни. След настъпилите промени в живота на село, когато все по-голямо значение има индустрията, започва и масовото деление на големите семейства и построяване на нови жилища, този процес води до обновяване на жилищния фонд. Още по-големи промени в селото настъпват с електрификацията и радиофикацията през 1950г. Интересен е факта,че електрификацията е построена със средства на населението на селото. Събран е бакър и е обработен в меден проводник, това е заплатено от населението. Стълбовете и монтажа са поети от държавата. По-късно навлизат леките коли, мотоциклетите, велосипедите и помпите за поливане, което улеснява живота на населението. Открита е автобусна линия до Симеоновград. Увеличаването на паричните доходи и навлизането на техническия прогрес доближава селския живот до градския. И. Мирчова ни разказва че, за да станеш пълноправен член на комунистическата партията се е чакало 3 години. Имало е много жени в партията, но не и на високи постове. Жените са използвани за агитация и превличане на нови членове. На 9 септември, 8 март и 1 май са получавали подаръци. Ходили са на месечни събрания. Според нея е било по-хубаво време, ама е имало много работа „ни дялник, ни празник низнаим”. В село Дряново през социалистическия период е било често срещан принципът на „завряния зет”, такъв е случаят със съпрузите на И. Мирчова и К. Славкова. На това не се е гледало, като на нещо срамно, а се е правило от практична гледна точка. Намалена е брачната възраст, защото е трябвала работна ръка. Създадена е негативна представа към жените домакини, а домашният труд е ниско ценен, макар че се запазват части от народното облекло ( престилката), кухня и обичай. Ангажираността на жените на работното място рефлектира върху раждаемостта, която намалява. Широко прокламираното равенство между половете, не ликвидира патриархалните отношения. Забележителна е честата употреба на мъжки род, когато се говори за жената. През социализма жената се превръща в пълноправен икономически субект, което води до нейното разкрепостяване. От друга страна навлизането и в „мъжките” професии води до адаптиране на мисленето й и външният й вид, напълно противопоставян на буржоазния тип жена. Докато едната (буржоазната) е изобразявана с дълги коси зачетена в книга, комунистическия тип жена е с къси коси и с лопата или знаме в едната ръка, а в другата дете.(фигура 3,4) Задълженията на жената като майка заета в промишленото производство и обществения живот правят живота й по-труден, защото тя трябва да се справя еднакво добре на

три лагера – в дома, в работата и пред обществото. Е. Кръстева-Благоева разглежда еманципацията на жената през социалистическия период в 3 етапа на базата на публикации в списание „Жената днес”. Първи етап 40-те и 50-те години на 20в; втори етап 60-те и 70-те години на 20в и трети 80-те години. Материалите от 40-те и 50 те години изобилстват от материали за жените ударнички, които работят неуморно за благото на обществото. В тях се налага образа на мъжкото момиче, чийто любим другар е трактора, жените се разглеждат, като „строителки на социализма”. През 60-те и 70-те години нараства броя на жените с висше образование. През 60-те години се появяват материали за мода, накити, любов и секс. Сп. „ Жената днес” критикува масовото плетене, шиене и бродиране, но въпреки това в края на 60-те години се увеличава броя на страниците посветени на кройки и плетки. 70-те години майчинството застава в центъра на вниманието, разводите и кулинарните рецепти. В този период изчезва голямата тема за мъжкия и женския труд. През третия период на 80-те години сп. „Жената днес окончателно изживява нереалистичния модел за мъжкото момиче.

Новите социални и икономически отношения, донесени от социализма издигат жената до мястото, което отдавна и се полага на равноправен партньор на мъжа, жената издига социалния си статут. И въпреки всичко ръководните постове в производствената и партийна йерархия са „запазени” за мъжете. Социализмът дава право на жените да излязат от тесния кръг на семейството и да се впуснат в общественото производство, образование и социални контакти. Социалистическата революция оставя своя отпечатък сред жените в село Дряново. За едни е начин на живот родили се в този обществен строй. За други е дълго очакван блян.

фигура 1

фигура 2

фигура 3

фигура 4

Литература:

Бакалов, Г., 2006г., Кратка история на с. Дряново обл. Хасково

Пешева, Р., 1976. Закономерности в развитието на социалистическия бит и култура. В: Етнография и съвременност. БАН, 102-113

Москова, Д., 1976. Проблемът за социалното и културно израстване на жената в аграрно-промишлени комплекси. В: Етнография и съвременност. БАН, 253-261

Лулева, А., 2003. „Женският въпрос” в социалистическа България – идеология, политика реалност. В: Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. БАН, 155-175

Кръстева, Е., 2003., Образи на българката в епохата на социализма. В: Социализмът: реалност и илюзии. Етнологични аспекти на всекидневната култура. БАН, 182-190

Котларска К., 2006, „Звезди в косите, сълзи в очите.”( Женски изображения и официалната политика в България 40те-60те години на XX век). В: Етнологията вчера днес и утре. 363-374

Марчева, И., 2010., Социалистическият експеримент в селското стопанство в България 1944-1989г.. В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989г.. Графимакс ООД, 389-429

Маринова – Христиди, Р., 2010, Образован ли е социалистическия човек? (Развитие на образованието и науката в България в периода на държавния социализъм 1944-1989г. В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989г. Графимакс ООД, 429-465

Мигев, В., 2010, БКП и религиозните общности в България 1944-1989г. В: Изследвания по история на социализма в България 1944-1989г. Графимакс ООД, 560-575