Регионалната политика на България в процеса на присъединяване към ЕС

Трявна, 4-5 март 2004 г. 1

Регионалната политика на България в процеса на присъединяване към ЕС

Д-р Явор СтояновДиректор “СПРПКПП”

Министерство на регионалното развитие

и благоустройството


Програма

• Представяне на участниците и лектора• Занятие 1:

– Регионална политика на ЕС

• Занятие 2:– Присъединяване и преговорен процес по Глава 21

• Занятие 3:– Предприсъединителни инструменти

• Дискусия


Занятие 1

Регионална политика на ЕС


Дефиниции за регионална политика

• Стратегическа цел на регионалната политика е намаляване регионалните различия по показатели като заетост и доходи на населението, изграденост на инфраструктура и др.;

• Отличителна черта на регионалните политики е, че те са про-активни политики за икономическо развитие със специфичен фокус върху проблемните райони;

• Регионалната политика е система от нормативно регламентирани документи и инструменти, насочени към реализация на целите на регионалното развитие в административно-териториалните общности;

• Регионалната политика на ЕС е концентриран израз на интеграционния процес и се основава на принципа на взаимната солидарност, т.е. на подкрепа за изостаналите региони.


Дилеми и различия в регионалната политика

• Център – периферия• Центрове за растеж – равномерно развитие• Производствен сектор – инфраструктура• Капитал - труд• Доминиране на големите агломерации• Различия между източните и западните територии на страните-

кандидатки• Различия север – юг и изток - запад в някои страни-членки на

ЕС• Винаги в дългосрочен план се търси компромис между тези

дилеми и баланс в регионалното развитие (в ЕС - чрез ИСС, СФ и КФ)


Ретроспекция на националните регионални политики (I)

• Национални регионални политики в Европа се осъществяват вече над 60 години.

• Западна Европа:– Великобритания 30-те г. - рехабилитация на индустриални зони.– След 1945 г. – “пожарно” възстановяване на инфраструктура и

производствени фондове; нови проблеми поради упадък на земеделието и традиционна тежка промишленост и свързаната с това миграция и безработица.

– През 50 и 60-те години: активна интервенция от страна на правителствата за регионално сближаване и решаване на проблемите на заетостта, обезлюдяването на селските територии и географски концентрираната безработица.

– През средата на 70-те години икономическата рецесия в Европа доведе до намаляване на държавната интервенция и загриженост за ефективността на политиката.

– От средата на 80-те години регионалното развитие започна да се занимава с конкурентоспособността, и иновациите. Прилагане на икономически, социални и културни мерки в регионите и страните


Ретроспекция на националните регионални политики (II)

• Страни от Централна и Източна Европа:– През социализма – пространствено планиране в отраслова рамка е

осъществявано в тях, като в Унгария и Словения има най-либерален икономически подход и наченки на западноевропейски модели; богата интелектуална традиция на дебат и изследвания по регионално развитие.

– След политическата промяна – пазарно ориентираните регионални политики се развиват бавно; макро икономическият стабилитет е главен приоритет за да се решат проблемите с външния дълг, инфлацията и стоковите дефицити; намаляване на субсидиите за предприятията и либерализация на цените; безработица и спадане на жизнените стандарти; финансовият обхват на регионалните мерки е стеснен.

– Други фактори за забавяне на регионално-политическата реакция: забавяне във времето на проявлението на пространственото въздействие на реформите, липса на институционален капацитет, нерешени въпроси на административно-териториалните реформи.


Ретроспекция на националните регионални политики (III)

• България преди 1989 г.:– ТРПС, отраслово-ведомствени цели и задачи– Няма критерии за преразпределяне от богати на бедни райони– Няма устойчивост на резултатите – Пряко субсидиране чрез преференции без да се насърчава

предприемачеството основано на местни ресурси, без ясни критерии за ефективност и механизми на контрол

– Надценяване на нормативния подход в планиране и управление• България 1989 - 1999:

– Чл. 20 от Конституцията на РБ: “Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните региони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика”

– 1993 -1999: мерки с регионален ефект – субсидии за пътнически превози в планински и гранични райони и за ремонт на пътища в планински райони; целеви субсидии за общини в критично състояние (62 през 1998); общини с висока безработица – преференции по Закона за подоходното корпоративно облагане за инвеститорите в тях (95 през 1998)


Защо е нужна регионална политика в ЕС?• Принцип на солидарност - 35% от средствата на ЕС (от богатите

страни) се преразпределят на най-бедните райони• Намаляването на различията и изостаналостта на най-малко

облагодетелстваните от тях са заложени още в Договора от Рим (1957)• От 6 страни с население 175 млн. при създаването си през 1957 г., ЕС

е нараснал до 15 страни с население 377 млн. към 1999 г. • ЕС се състои в момента от 250 региона • Различията между страните-членки, определени чрез техните доходи и

нива на безработица са значителни, а тези между регионите – още по-големи

• Например, през 2000 г., безработицата в Еланд (Дания) е била 2.1%, докато в Калабрия (Италия) е достигнала 28.7%; при среден БВП за ЕС от 100%, Лондонският регион има 233% БВП на глава от населението, а Ипейрос (Гърция) едва 43%

• Нови предизвикателства във връзка с присъединяването на нови членове от ЦИЕ, когато броят на страните ще достигне до 25 -27, а на населението - между 483 и 516 милиона души и фокусът на усилията ще се премести към новите членки.


Регионална политика на ЕС

• До 1989 г. предоставянето на средства от СФ се извършва въз основа на избора на страните-членки;

• Реформата в 1989 г. доведе до изработване на: – собствени критерии на ЕС за подбор на регионите, имащи

право на финансиране от СФ;– програмен подход– партньорство между ЕК, национални правителства,

регионални и местни власти и регионалните агенции за развитие

– принцип на допълняемост• Регионалната политика на ЕС подпомага изостаналите региони

за повишаване на тяхната конкурентоспособност, и в ефективното им участие в единния пазар чрез инфраструктурни проекти и повишаване квалификацията на работната им сила.


Инструментариум и принципи на ЕС за регионално развитие

• Структурни фондове• Приоритетни цели на СФ• Фонд за сближаване (Кохезионен фонд)• Кредити от ЕИБ• Инициативи на общността• Райониране и статистика• Децентрализирано управление и контрол• Многогодишно планиране и резерв за изпълнение• Държавни помощи и конкуренция• Принцип на “по-голямата концентрация”• Регламенти на ЕС• Специална подкрепа за страните-кандидатки


Структурни фондове

• Европейски фонд за регионално развитие (1975)– Инфраструктура, инвестиции за нови работни места, проекти за

местно развитие и подкрепа за малки фирми

• Европейски социален фонд (1958)– Обучение и системи за набиране на работа за безработни и

необлагодетелствувани групи

• Европейски фонд за ориентиране на и гарантиране на земеделието, секция “Ориентиране” (1958)– Развитие на селските райони и подкрепа на фермери в

изоставащите райони

• Финансов инструмент за ориентиране на рибарството (1994)– Адаптиране и модернизиране на риболовната индустрия

• СФ финансират многогодишни програми за регионално развитие съвместно разработени от регионите, страните членки и Комисията.


Фонд за сближаване (Кохезионен фонд)

• Влиза в действие през 1993 г. • Цел: подпомагане по-слаборазвитите страни да се

подготвят за участие в икономическия и валутен съюз и за бюджетната му дисциплина, и да се сближат с по-богатите държави-членки.

• Бенефициенти: Ирландия, Испания, Португалия и Гърция

• Финансира пряко проекти или етапи от проекти в областта на транспорта и околната среда

• Средствата по Кохезионния фонд допълват тези по Структурните фондове


Приоритетни цели на СФ до 2000

• 1994 - 1999: 6 цели:– Цел 1: насърчаване на развитието и структурното

изравняване на регионите с изоставащо развитие – Цел 2: преструктуриране на региони/части от региони,

сериозно засегнати от индустриален упадък – Цел 3: борба с продължителната безработица и

облекчаване интеграцията в заетостта– Цел 4: адаптиране на работната сила към индустриалните

промени– Цел 5 (а): регулиране селскостопански и рибарски структури – Цел 5 (б): развитие на селските райони– Цел 6: развитие на региони с крайно ниска гъстота на

населението (на север от 62 паралел от 2 държави - Швеция и Финландия)


Приоритетни цели на СФ за 2000-2006

• Развитие и структурно изравняване на региони изоставащи в

развитието си - Цел 1 (териториална и приоритетна). – Обхваща 22.2% от населението на ЕО и 69.7% от СФ:

• Региони NUTS II с БВП на гл. нас. < 75% от средния за ЕО• Региони по бивша Цел 6 (Финландия и Швеция)• Най-отдалечени региони – отвъдморски територии

• Подпомагане на социално-икономическото преструктуриране на

райони със структурни затруднения - Цел 2 (териториална). – Обхваща до 18% от населението на ЕО и 11.5% от СФ:

• Индустриални, селски, градски и рибарски райони по списък

• Адаптиране и модернизация на политиката и системите на обучение, квалификация и заетост - Цел 3 (тематична)– Финансира се с 12.3% от СФ


Фондове, цели, критерии и обхват

• Финансиране:

– Цел 1 се финансира по ЕФРР, ЕСФ, ЕФОГЗ (секция “Гарантиране”) и ФИОР

– Цел 2 – ЕФРР и ЕСФ; Цел 3 - ЕСФ

• Цел 1 се реализира на ниво NUTS 2, Цел 2 - на NUTS 3, Цел 3 покрива области не покрити от Цел 1

• По Цел 2, ЕК определя таван за населението за всяка страна-член на основа на следните фактори: население на ниво NUTS 3, безработица и острота на структурните проблеми

• Страната-членка предлага списък на области на NUTS 3 или части от тях, както и статистика и друга информация на най-подходящо географско ниво

• На тази база ЕК определя списък области избираеми по Цел 2


Области по Цел 2

a Области, претърпяващи социално-икономически промени Безработица над средната за ЕС през последните 3 години По-висок дял на индустриална заетост в общата заетост от средния за ЕС Наблюдаван спад в индустриалната заетост

b Селски области Гъстота < 100 д/кв.км. или дял на земеделска заетост два пъти > средната Безработица > средната на ЕС или спад на населението

c Градски области – гъсто населени с: Дългосрочна безработица > средната на ЕС Бедност, лоши жилищни условия Висока престъпност Ниска степен на образованост

d Крайбрежни области с голям дял заети в рибната индустрия Изправени пред преструктуриране на сектора

Списъкът е валиден за 7 год. Всяка област е избираема само или по Цел 1 или по Цел 2. Списъкът може да се актуализира при междинната оценка.


Инициативи на Общността. ЕИБ

• Четири инициативи на Общността търсещи общи решения на специфични проблеми. Бюджет - 5.35% от средствата на СФ.– Транс-гранично, транс-национално и междурегионално

сътрудничество (Interreg III)

– Устойчиво развитие на градовете и западащите градски ареали (Urban II)

– Развитие на селските райони чрез местни инициативи (Leader +)

– Преодоляване на неравенствата и дискриминацията при достъпа до пазара на труда (Equal)

• Кредитиране от ЕИБ – Подобряване на транс-европейските мрежи (транспорт, енергия,

комуникации), опазване на околната среда, качество на живот в градовете. В страните-кандидатки подпомага комуникационната инфраструктура (жп линии, летища, пристанища, пътища, контрол на въздушния трафик, стационарни и мобилни телефони), както и преките инвестиции (в партньорство с фирми от ЕО).


Райониране, планиране и статистика (I)• Районирането е особен вид класификация

позволяваща да се регистрират различията, да се анализират причините и да се разработят програмите за регионално развитие:

• Видове райониране:– Административно-териториално деление:

• Единиците са териториални райони с административни органи овластени да взимат административни и политически решения за тези райони в рамките на законите на страната

– Проблемно райониране• Не е административно деление; Критерии и прагове• В България са определени райони за целенасочено

въздействие: райони за икономически растеж, райони в индустриален упадък, изостанали гранични, селски и планински райони, столична община


Райониране, планиране и статистика (II) NUTS класификация (Номенклатура на териториалните единици на

статистиката); Предоставя сравними данни за ЕС; Стандарти за събиране,

публикуване и разпространение на данни за ЕО и членките; Регламент (ЕС) 1059/2003 за обща класификация на

териториалните единици за статистиката: Три задължителни нива NUTS 1, NUTS 2 и NUTS 3; Обективни критерии, най-вече съществуващи административни

единици, икономическа територия и данни за населението; Прагове за население:

NUTS 1: 3.0 – 7.0 мил. души NUTS 2: 0.8 – 3.0 мил. души NUTS 3: 0.15 – 0.8 мил. души

Промени – не по-често от 3 г., съгласуват се с ЕК, ретроспективни данни

България: 2 NUTS-1, 6 райони за планиране (NUTS 2), 28 области (NUTS 3)


Децентрализирано управление и контрол

• ЕК предоставя средства само когато одобрените от нея програми действително се прилагат. При стартиране нови програми тя плаща 7% при одобряването на програмата и след това само възстановява одобрените разходи.

• Управителен орган:– За всяка оперативна програма страната-членка определя

Управителен орган отговарящ за подбора на проектите. • Разплащателен орган:

– Отговаря за одобряване на разходите и за заявяване пред ЕК на необходимите плащания;

– Гарантира че разходите са в съответствие с правилата за избираемост.

• Ако ЕК установи, че националните системи за контрол не са адекватни тя може да суспендира плащанията или дори да изисква възстановяване на вече изплатени суми.


Многогодишно планиране и резерв• Многогодишно планиране:

– регионални планове– рамкови програми за съдействие на ЕО– оперативни програми

• Осигуряване на национално съ-финансиране:– Среща Люксембург 1997 - всяка страна-членка да изгради

правителствен орган (Национален фонд) за управление на ФАР. В България се създава в 2000 г. към МФ. Мобилизира и управлява всички средства отпускани като помощ от ЕС.

• Резерв за изпълнение:– 4% от средствата за всяка страна-членка се оставят в

резерв до 2003 г. и ще бъдат разпределени към най-успешните програми според индикаторите за мониторинг, въз основа на предложенията на страните-членки до 31 март 2004 г.


Регламент на ЕС 1260 / 1999• Регламентира общите условия за СФ• Съдържание:

– Програмиране:• Географско покритие: NUTS 2, група от тях или цяла страна • План за развитие• Рамка за подкрепа на ЕО или Единен програмен документ• Оперативна програма • Програмно допълнение• Управителен орган (1 при ЕПД; при РПО – брой ОП и РОП) • Разплащателен орган

– Принос и финансово управление на фондовете – допустими разходи, бюджетни ангажименти, плащания

– Мониторинг– Финансов контрол– Оценки – предварителна, междинна, последваща


Регламент (ЕС) 438 / 2001

• Детайлни правила за реализация на Регламент (ЕС) 1260/1999 относно системите за управление и контрол на помощта по СФ

• Системи за управление и контрол– Управляващи и разплащателни органи

– Междинни звена - обществени или частни органи или служби под ръководството или извършващи задачи от името на УО и РО за крайните бенефициенти или фирмите изпълняващи проекти

– Одитно проследяване: съгласуване отчетите с разходните документи и проверка на разпределението и превеждането на суми от СФ и Националния Фонд

• Признаване на разходите • Проверка на операциите чрез извадка

– разпределение на проверките през периода, видовете операции, органите и бенефициентите

– обхващат поне 5% от приемливите разходи

• Форма и съдържание на счетоводната информация


Регионална политика и държавни помощи

• С приемане на acquis за страните-кандидати нараства влиянието на политиката на конкуренцията на ЕС върху регионалната политика.

• Държавните помощи са преференции за фирмите, които могат да деформират или застрашават да деформират конкуренцията. Такива са субсидиите, освобождаването от данъци, преференциалните кредити, отписване на дългове и пр. Помощ е и когато транзакцията не се извършва на търговски принцип.

• Държава не означава само централната власт, а всяка публична служба или агенция действаща от нейно име на национално, регионално и местно ниво (банка и пр.).

• Страните-членки трябва да уведомят предварително ЕК ако възнамеряват да предоставят помощ, освен в случаи на подпомагане обучение, МСП и < 100,000 € за 3 год. Големи наказания при неуведомяване.

• Експортната помощ е винаги несъвместима с общия пазар.

• Текущи разходи (оперативна помощ) са несъвместими също.


Принцип на по-голямата концентрация

• Цел – да помогне на интеграцията на новите членки, като продължи да подкрепя по-малко облагодетел-стваните региони.

• Групи бенефициенти:А) Необлагодетелствани региони (Цели 1 и 2)

Б) Ареали със специфични ограничения (в и извън А))– гранични (Interreg IIIA), градски в упадък (Urban II),

селски (ЕФОГЗ “Гарантиране”, Leader+), риболовни (ФИОР)

В) Чувствителни социални групи – срещащи трудности на пазара на труда (Цел 3),

неравно-поставени и дискриминирани (Equal)

Г) Местни и регионални власти (транснационално и между-регионално сътрудничество – Interreg III B и C)

Д) Страни-кандидатки за членство


Стратегията от Лисабон

• Приета от Европейския съвет март 2000 г.• Стратегическа цел – ЕС да стане най-конкурентна и динамична

икономика базирана на знанието в света, с капацитет за устойчив икономически растеж, нови и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване

• Цели:– Среден икономически ръст от 3% годишно

– Заетостта да нарасне от 61 на 70% през 2010 г.

– Заетостта на жените да нарасне от 51 на повече от 60% през 2010

– Развитие на информационното общество

– Създаване на европейска изследователска област

• Метод – отворена координация. Това означава поставяне на националните политики в контекста на Общността, измерване напредъка в различните области спрямо предварително заложени планови числа и стандарти


Стратегия от Гьотеборг• Стратегия за устойчиво развитие на ЕС• Добавяне на екологичното измерение като “трети стълб” към

стратегията от Лисабон (другите са социален и икономически) • Всички главни национални политики трябва да бъдат оценени

по отношение на устойчивото им въздействие• Основна задача на ЕС е да намали емисиите предизвикващи

“парниковия” ефект с 8% през 2012 спрямо нивото през 1990 г.• Цели: екологични цели и дати на стратегическо, политическо и

законодателно ниво в следните направления:– Климат: изпълнение протокола от Киото (парников ефект); 22% от

електричеството през 2010 г. да е от възстановими източници– Транспорт: разделяне на БВП от ръста в транспорта;

преориентиране от автомобилен към други видове транспорт; борба с увеличаване на трафика, шума, замърсяването и пътните задръствания

– Обществено здраве: отговор на загрижеността на гражданите относно качеството на храната, употребата на химикали и пр.

– Управление на ресурсите: разделяне на използването на ресурси и производството на отпадъци, от растежа


Новите предизвикателства пред ЕС 2007-2013 (I)

• Процесите на глобализация • Технологична революция • Вероятна радикална трансформация на

европейската икономика по посока на дейности, основани на знанието

• Застаряване на населението• Миграционна вълна


Новите предизвикателства пред ЕС 2007-2013 (II)

• Разширяване на ЕС и значително нарастване на социално-икономическите различия

• Ударението в политиката на сближаване ще се измести към Източна Европа

• Средният БВП на ЕС ще намалее - как да се определи прага на избираемост?– Региони < 75% от БНП на ЕС (25);– Регионите по Цел 1 които ще отидат над този праг след

разширението “статистически ефект” ще получават временна помощ;

– Страни-членки < 90% - Кохезионен фонд.


Европа - конкурентност основана на знанието

• Инвестиции в гражданите:– граждани и бизнес да имат евтини комуникации, инфраструктура и

услуги

– всеки гражданин да притежава умения за живот и работа в новото информационно общество (инициатива eEurope, 1999)

– ученето през целия живот трябва да стане базисен компонент на европейския социален модел

• Свободни пазари и по-добри изследвания:– либерализация на европейските пазари на енергия и

телекомуникации

– създаване на единен пазар на финансовите услуги

– по-нататъшно либерализиране на пощи и транспорт

– въвеждане на патент на ЕС

– въвеждане на сателитна навигационна система “Галилей”

– създаване на единен пазар за въздушен транспорт “единно европейско небе”


Кохезия или конкурентоспособност?

• Изследванията показват че:– Поне 40% от неизползваните ресурси са концентрирани в не-

повече от 15% от територията на страните (най-неконкуренто-способните региони)

– Традиционните политики на регионално развитие са неефективни в мобилизирането на ресурси и сближаване

• Нови тенденции в политиките на регионално развитие:– Използване неизползвания регионален потенциал за конкуренто-

способност вместо компенсации за различията

– Интегрирани проекти за развитие на специфични територии вместо секторен подход

– Изграждане на регионални клъстъри

– Обществени стоки и услуги и инфраструктура вместо субсидии и държавни помощи

– Публични органи на различни нива, частен сектор и НПО вместо само централното правителство


Регионална конкурентоспособност и СФ• Мерките на страните-членки по СФ трябва да направят регионите по-

конкурентни чрез подпомагане конкурентоспособността на фирмите в тях посредством:

– Усъвършенстване на транспортната инфраструктура

– Диверсифициране на източниците на енергия и създаване на връзки между мрежите за разпределение

– Комуникационни мрежи базирани на Интернет

– Качествена околна среда, повишаваща атрактивността на регионите, в т.ч. за инвестиции и туризъм

– Повишаване на уменията на работната сила

– Подобряване на институционална рамка и институционална култура, която да стане благоприятна за нововъведения

– Повишаване на ефикасността на публичната администрация

– Универсален и равен достъп за всички граждани до качествени услуги

• Счита се, че конкурентоспособността не противоречи на сближаването на регионите, а го подпомага


Устойчиво развитие• Петте големи движещи сили на развитието са:

– Индустрия, енергетика, селско стопанство, транспорт и туризъм

• Моделите на устойчиво развитие предполагат интегриране на екологични аспекти във всяка една от 5-те движещи сили

• Качеството на околната среда е ключов фактор за конкурен-цията на глобалния пазар. Проблеми пред бъдещия ЕС (27):– стратегически / превантивен ОВОС на планове и програми

– намаляване емисии породени от човешки дейности

– рециклиране на материали и произвеждане на енергия от биомаса и отпадъци за намаляване използването на въглища

– рехабилитация на индустриални, пристанищни и минни области

– управление на опасни отпадъци

– атомни електроцентрали

– сертификати за екологично качество за територии, производства, стоки и услуги и др.


Италианско председателство на ЕС (I)• Международна конференция в Анкона на тема “Между-

регионално партньорство в политиката за хармонизиране”, 17-18 октомври 2003 г.

• Политически заключения:– Политическо признаване на концепцията за териториалните

партньорства като форма на политиката за сътрудничество

– Признаване на ролята на под-националните управленски нива при формулиране на методологията за сътрудничеството в съседните територии

– Програми за сътрудничество в съседни територии (по външните граници) през периода 2004-2006 г.

– Нов финансов инструмент за сътрудничество в съседните територии след 2007

– Особено внимание на страните от Югоизточните Балкани и Средиземноморския басейн

– Нов клон на ЕИБ за страните от Средиземноморския басейн


Среща в Анкона - продължение• Управление на миграцията (проект):

– ангажиране правителствата и поднационалните управленски нива по цялата миграционна верига: страни / региони на емиграция, транзит и имиграция

– транс-национални области за регулирана мобилност – селекция и обучение на кандидат-мигранти– бързи, сигурни трансфери на спестяванията от страната на

имиграция в страната на емиграция– подпомагане на планове за доброволно завръщане – процедури за събиране на семейства, репатриране на

непридружавани деца или деца останали без грижи– система от гаранции (настаняване, медицинска застраховка,

пътуване, в т.ч. и обратно– споделени инвестиции и трансфер на ноу-хау от имиграните

в страната от която са дошли.


Италианско председателство на ЕС (II)

• Среща на европейските министри на регионалната политика на тема “Перспективите пред ЕС по отношение на политиката на кохезия с оглед реформата в ЕС 2007-2013” , 20.10.2003, Рим

• Заключения на Председателството:– Кохезията и растежа, солидарността и конкурентоспособността не

са отделни, противоречащи си цели

– Политиките за конкурентност и растеж са толкова по-ефективни, колкото повече секторни дейности се интегрират на регионално ниво и колкото повече намерения се осъществяват чрез система от йерархични нива на управление

– Координация при предоставяне на публични услуги и намаляване на разрушителната конкуренция сред европейските региони

– По-нататъшно намаляване на държавната помощ и особено формите причиняващи най-големи деформации


Среща в Рим - продължение• Кохезионната политика да се ориентира решително към

инфраструктурни проекти• Трансграничното сътрудничество да продължи да се развива по

вътрешните граници на ЕС, включително морските. По външните граници – съвместни програми в рамките на INTERREG, позволяващи финансиране от 2-те страни на границата

• Повечето страни са съгласни, че кохезионната политика трябва да включва всички региони на ЕС, някои смятат че трябва да се фокусира върху най-бедните страни-членки, в т.ч. и новите-членки. Други считат че ресурсите трябва да се концентрират в изоставащите региони, в т.ч. и тези в които поетапно се намалява помощта по Цел 1

• Механизмът на помощта трябва да се опрости; по-силно обвързване на ресурси и резултати; по-ясно разграничаване на отговорностите на различните нива на управление


Занятие 2

Присъединяване и преговорен процес по Глава 21


Регионална политика на България в контекста на пред-присъединяване към ЕС

• Среща на Европейския съвет в Хелзинки (1999) - покана за започване преговори по присъединяване към ЕС

• Закон за регионалното развитие (1999)– Поставя началото на специализираното законодателство (дотогава

се ползват закони за ТСУ, горите и пр.)– Създаване на областни звена на МРРБ и КИСС в плановите райони– Разработване на областни планове и общински стратегии– Разработване на НПРР, НПИР и РОП

• Нова концепция за стратегическо планиране базирана на консенсус между всички заинтересовани страни:– Плурализъм на собствеността

– Отсъствие на централизирано планиране

– Отсъствие на тоталитарното разпореждане със земята и недвижимата собственост


Нов подход в стратегическото планиране

• Многогодишно планиране - основни документи:

– стратегически планове, рамкови програми за подкрепа от Общността, оперативни програми

• Планът за регионално развитие е стратегически документ за цяла една територия

• Консенсус между основните сектори и заинтересовани страни по отношение на:

– регионалните приоритети

– използване на редки и ограничени ресурси

– координация на усилията

– разработването на проекти

• Управляващи и Разплащателни органи, Междинни звена и Комитети за наблюдение се създават за управление, одобряване на разходите, изпълнение и контрол на оперативните програми и програмните допълнения


Заинтересовани страни

• Stakeholders• Дефиниция: хора, групи или организации които:

– участват при взимането на решения, планирането или изпълнението на плановете

– могат да предявят претенции към ресурсите или резултатите от плановете

– могат да бъдат засегнати от последиците от реализацията на плановете

• Примери• Аспирационен анализ• Стратегии - игнориране, обединяване, компромис,

капитулация


SWOT анализ и разработване на стратегии

Силни страни Възможности

Слаби страни Заплахи

Трансформиране

Свързване

НеутрализиранеЕлиминиране


Проект на нов ЗРР (I)

• Мотиви за разработване на нов ЗРР през 2002-2003– Законът от 1999 не е основан на национална стратегия за

регионално развитие съобразена с условията към момента на приемането му

– Не е съобразен с разпоредбите на Регламенти на ЕС 1260/1999 и 438/2001

– Неясно и недостатъчно формулирани функции на органите провеждащи политиката на регионално развитие

– Не са решени проблемите с ресурсното осигуряване - несъответствие между отговорности по планиране и възможности за финансиране

– Недобра регламентация на системата за наблюдение и оценка

– Не бе въведена правна уредба осигуряваща информационно обезпечаване за нуждите на регионалното развитие

– Няма връзка между регионалното развитие и устройството на територията


Проект на нов ЗРР (II)• Цели на Закона за регионално развитие:

– създаване на условия за устойчиво и балансирано развитие на районите в Р България

– създаване на предпоставки за намаляване на между-регионални и вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на районите

– осигуряване на условия за растеж на заетостта и доходите на населението в райони със специфични проблеми

– развитие на трансгранично сътрудничество

• Органи за управление на регионалното развитие:– Министър на регионалното развитие и благоустройството– Регионални съвети за развитие– Дирекции “ТСКУРПП” към Регионалните съвети– Областен управител– Областен съвет за развитие– Кмет на община– Общински съвет


Проект на нов ЗРР (III)• Документи по проект за ЗРР:

– Стратегическо планиране:• Национална стратегия за регионално развитие• Областни стратегии за развитие

– Планиране и програмиране:• Регионални планове за развитие (NUTS 2)• Общински планове за развитие (NUTS 4)• Национална Оперативна Програма за Регионално Развитие

• Нови моменти:– Планове се разработват на нива с осигурено финансиране– Връзка между регионалната политика и устройството на

територията– Територията трябва да е подготвена за реализацията на

проектите:• Отчуждителни процедури• Изграждане на прилежаща инфраструктура


Проект на нов ЗРР (IV)

• Източници на финансиране на регионалното развитие:– Държавен бюджет, общински бюджети, физически и юридически лица,

международни финансови институции, източници по специални закони

• Разходване на средствата:– Мерки по РОП, съ-финансиране на фондовете на ЕС, финансиране на

приоритетите по райони за целенасочено въздействие (РЦВ)

• Подзаконова нормативна уредба:– Наредба за критериите за определяне на РЦВ– Наредба за условията, реда и сроковете за изготвянето, съгласуването,

приемането, актуализирането и изпълнение на стратегиите, плановете и програмата за регионално развитие

– Наредба за условията и реда на управлението, наблюдението, контрола и информационното осигуряване на РОП

– Правилник за организацията и дейността на Регионалните съвети за развитие

– Правилник за организацията и дейността на дирекции “ТСКУРПП”


Проект на нов ЗРР (V)• Райони за целенасочено въздействие• Нова формулировка на РЦВ – една или повече общини в

границите на районите за планиране:– Райони за икономически растеж

– Райони в индустриален упадък

– Изостанали гранични райони

– Изостанали селски райони

– Изостанали планински райони

– Столична община

• Финансиране на РЦВ – в съответствие със Закона за държавните помощи:– Безвъзмездни финансови помощи по мерките на РОП и за

покриване на част от разходите за дълготрайни материални и нематериални активи в РЦВ; данъчни облекчения, недвижими имоти и незавършено строителство – частна и общинска собственост; други форми произтичащи от специални закони


Програмнодопълнение

Схема 1: Планови и програмни документи – съдържание, закониПланиране и програмиране Стратегическо планиранеОтдолу на горе Отгоре на долуФинансиране и изпълнение Хоризонтални връзкиEx-ante, mid-term и ex-post оценки Ex-ante оценка

Регионална политика на ЕС Национална регионална политика

Национален План за Икономическо Развитие:

Проект за ЗРР, ПМС 171, ЗДБ

Национална Стратегия за Регионално Развитие:

ЗРР+ Наредби, Уст. Правилник МРРБ

Национална Оперативна Програма за Регионално

Развитие: 1260/99, 438/01, 1059/03

ФАР, ЗРР, ЗДБ, ЗДП

Областна Стратегия и Схема за Развитие и

Устройство: ЗРР, ЗУТ, ЗДърж. Собств.

Регионален План за Развитие: 1260/99,

438/01, 1059/03, ЗРР,ЗДБ,ЗДП + др. закони

Общински План за Развитие: ЗРР, ЗУТ,

ЗОбщинска Соб., ЗМСМА

Цели, приоритети, индикатори

Методика, координация на ОССРУ в Района за планиране

Цели, приоритети, Ex-ante оценка, мето-дики за ОССРУ и Общински планове

Областна рамка за общините – цели, приоритети

Мерки, хоризонтални приоритети, индикатори, определяне РЦВ, определяне проекти, финансова рамка, ex-ante оценка

Съгласуване секторни с регионални Оперативни Програми, финанси-ране, изпълнение, мониторинг, ex-ante, mid-term и ex-post оценки, отчети

Предложения за проекти за регио-нално развитие и за местно развитие

Икономически цели, приоритети, макро-

рамка, индикатори


Схема 2: Планиращи и програмиращи звена – функцииПланиране и програмиране Стратегическо планиранеОтдолу на горе Отгоре на долуФинансиране и изпълнение Хоризонтални връзкиEx-ante, mid-term и ex-post оценки Ex-ante оценкаРегионална политика на ЕС Национална регионална политика

МФ (АИАП), Министерства

с Оперативни Програми

МРРБ – Д”СПРПКПП”

МРРБ – ГД”ПРР”, Д”ИАФАР”,

териториални звена

МРРБ – Д”СПРПКПП”, Областна адм. РР,

Териториални звена

МРРБ – Д”СПРПКПП”, Д”ТСКУРПП” (NUTS 2)Териториални звена

МРРБ – Д”СПРПКПП”, Общинска администрация

Участва в разработването, наблюдава

Разработва указания, координира, обучава, консултира, осигурява публичност на процеса на планиране

Разработва методически указания, обучава, консултира

Разработва методически указания, обучава, консултира

Подготвя и избира проекти, съгласува, управлява, отчита се

Провежда търгове, договорира, управлява, прилага, контролира, оценява, плаща, докладва

Възлага, контролира, консултира


Роля на общините

• Пряка роля на индивидуалните общини:– Общински планове

– Генериране на проекти – местни и регионални / над-общински

– Разработване на резерв от проекти

– Крайни бенефициенти по програми

• Представителна роля на общините в:– Областни съвети за развитие – кметове и по 1 представител на

общинските съвети

– Регионални съвети за развитие – представители

– Работни групи по НПР (2007 – 2013) – представители (НСОРБ)

– УО и КН на РОП - представители


Оперативни програми към НПР

• Съдържание на Оперативните програми:– Приоритети

– Оценка на съгласуваността на ОП със стратегическите цели и приоритети за развитие на икономиката на РБ до 2006

– SWOT анализ

– Специфични цели на ОП

– Мерки за реализиране на приоритетите на ОП

– Анализ на ползите и разходите от реализацията на ОП

– Съответствие с българското законодателство и актовете на ЕС

– Индикативен финансов план

– Бенефициенти на ОП

– Администриране на ОП

– Показатели за контрол и оценка на изпълнението на ОП

• Програмно допълнение – изработва се от УО на ОП


Национална стратегия за регионално развитие и РОП

• Национална стратегия за регионално развитие:– Анализ, цели, приоритети, политики за реализация,

показатели за наблюдение и оценка, концепция за развитие на националната територия

• Регионална оперативна програма (2003-2006) [Актуализация на НПИР (2000-2006)]:– Икономическо и социално състояние– Стратегия за регионално развитие– Приоритети:

• Приоритет 1: “Регионална и местна икономическа активност” • Приоритет 2: “Инфраструктура свързана с бизнеса”• Приоритет 3: “Професионални умения”• Приоритет 4: “Транс-гранично сътрудничество”• Приоритет 5: “Роля на регионите в регионалната политика”

– Индикативен финансов план – Изпълнение на програмата– Индикатори за наблюдение и оценка


Еврорегиони• Същност - асоциации за регионално сътрудничество и развитие

и усвояване на средства по СФ на ЕС между България и съседните й страни

• Създаване - подписване на споразумение или меморандум за трансгранично сътрудничество

• Цели/области: – стимулиране добросъседство и стабилност в пограничните райони– ускоряване на икономическото развитие и бизнеса – развитие и подобряване на инфраструктурата– разработване на общи програми и стратегии за устойчиво развитие,

опазване на околната среда, регионално развитие и пр.– съвместно разработване и кандидатстване с общи проекти пред ЕС

• Видове:– В момента съществуват 7 двустранни и 4 тристранни еврорегиона– м/у България и Гърция; България и Румъния; България, Сърбия и

Румъния; България, Македония и Сърбия; България, Турция и Гърция


Преговори по Глава 21”Регионална политика”

• Преговорите започват на 28.11.2001 г. • Създава се Работна група 21 и секретариат• Насоки:

– Изпълнение на Стратегията за участие на България в СФ и Кохезионния фонд на ЕС

– Подобряване качеството на НПИР– Приемане на рамково законодателство за прилагане

достиженията на правото на ЕС по Глава 21– Създаване на институционални структури и

административен капацитет за усвояване на СФ и КФ– Разпределяне на отговорностите между различните органи

на национално и регионално равнище– Разширяване на междуведомственото сътрудничество с

органите на местното самоуправление, икономическите и социалните партньори


Позиция за преговори• Допълнителната информация към преговорната позиция се

актуализира периодично в съответствие с напредъка по поетите ангажименти по присъединяването. Тя отчита състоянието на мерките в приоритетните сфери:– Териториална организация– Законодателна рамка

• Правила за конкуренция: Закон за защита на конкуренцията и Закон за държавните помощи

• Възлагане обществени поръчки: ЗОП, Наредба за ОП под праговете• Околна среда: ЗООС + Наредби, Закон за биологично разнообразие• Многогодишно бюджетно програмиране: Закон годишен държавен

бюджет, ПП за НФ, ЗВФК, Закон за сметната палата• Премахване на неравнопоставеността: Закон за премахване

дискриминацията – Институционална рамка– Административен капацитет– Капацитет за програмиране– Управление на финансите и бюджета– Обучение на администрацията за управление на помощта от ЕС


Някои важни закони (I)

• Закон за защита на конкуренцията– Приет 1998 и изменен 2003 г.

– Защита срещу споразумения между фирми, решения на сдружения на фирми, съгласувани практики на фирми, монополно положение на пазара, концентрация на икономически дейности, нелоялна конкуренция и пр., които могат да повлияят на свободната конкуренция и инициатива в икономиката

– Създадена е Комисия за защита на конкуренцията - независим и специализиран орган, отговарящ за надзора и предоставяне на държавни помощи. Поддържа регистър за раздадените грантове

• Закон за обществените поръчки– Първи закон 1999; Проект за изменение приет на I четене 2003 г.

– Транспонира принципите на съответните Директиви на ЕС

– Осигурява равни възможности за всички участници в търговете

– Открита, закрита и процедура с договаряне


Някои важни закони (II)

– Предвижда се създаване на Агенция за ОП към Министъра на икономиката

– Директорът на Агенцията ще поддържа регистър на обществените поръчки и списък на Възложители

• Закон за премахване на дискриминацията:– Приет 2003 г. и в сила от 01.01.2004 г.

– Транспонира съответните Директиви на ЕС

– Приложение в сферите на образованието, заетостта, пласмент на стоки и услуги

– Създаване на Комисия за превенция на дискриминацията с 3 под-комисии:

• етническо и расово равенство• равни възможности за мъже и жени• превенция на дискриминацията по други показатели


Някои важни закони (III)• Закон за държавните помощи

– В сила от юни 2002 г.

– Регулира условията и начина за контрол и наблюдение на държавните помощи и за оценката на съвместимостта им с принципите на свободната конкуренция

– Прилага се по отношение на помощи за предприятия на които държавата или общините възлагат услуги от обществен интерес

– Не се прилага в земеделието, рибното стопанство и отбранителната промишленост

– Министърът на финансите отговаря за наблюдението и прозрачността на помощите на национално, областно и местно ниво

– Държавните помощи в райони с ниско жизнено равнище или с висока безработица, или за определени дейности и икономически райони се счита за допустима

– Уведомление на КЗК в случай на предоставяне или видоизменение на предоставена държавна помощ


Закон за държавните помощи - продължение

• Решение на МС No 9 от 4.01.2002 за одобряване на Регионална карта на държавните помощи - на ниво райони за планиране

• Проект за Правилник за прилагане на ЗДП - в Раздел 7 се регламентира държавната помощ за регионално развитие:– Насочена към подпомагане на първоначалните инвестиции и

откриване на нови работни места свързани с тези инвестиции, с цел насърчаване на развитието на определени райони в РБ

– Помощта може да бъде под формата на субсидии, кредити при облекчени условия, данъчни облекчения, държавни гаранции, изкупуване на дялове от държавата при благоприятни условия, намаляване на вноските за социално осигуряване, доставка на стоки и услуги на по-ниски от пазарните цени и др.

– Като еквивалентни се определят и помощите за:• големи предприятия в целеви райони - до 50% от общите приемливи

разходи за проекта• МСП в целеви райони - до 65%


Някои важни закони (IV)

• Закон за опазване на околната среда– В сила от октомври 2002 г.

– Транспонира Директивите на ЕС за процедурите по ОВОС и за интегрирана превенция и контрол на замърсяването

– През февруари 2003 г. МС приема следните Наредби към ЗООС:• Наредба за ОВОС на инвестиционни предложения за строителство,

дейности и технологии• Наредба за правилата и процедурите за интегрирани разрешения за

строителство и експлоатация на нови и съществуващи индустриални съоръжения

• Наредба за организацията на национална схема за екологично управление и одит

• Наредба за организацията на национална схема за екологично сертифициране

• Наредба за правилата и условията за ОВОС на национални, регионални и областни планове и програми


Някои важни закони (V)

• Закон за биологичното разнообразие– В сила от 9 август 2002 г.– Напълно транспонира в българското законодателство

изискванията на Директивите за птиците и хабитатите– Предвижда създаването на национална екологична мрежа

до 2006 г., която да покрива 10-12% от територията на страната

– Националната екологична мрежа ще обхваща:• защитени зони, които могат да обхващат защитени области

• защитени области, не включени в защитените зони

• буферни зони около защитените области


Институционален и програмен капацитет

• Орган за стратегическо планиране• Дирекции “ТСКУРПП”• Управителен орган на НОПРР• Междинно звено • Регионални звена • Звена за техническо изпълнение за грантови схеми


Предизвикателства за България след присъединяването

• Преговори по финансовата рамка между България и ЕС; Цел – поддържане на фискалната стабилност на страната

• Входящи средства от бюджета на ЕС в бюджета на България:– Глава 7 “Селско стопанство”; 60%, от ЕФОГСС “Гарантиране”

– Глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти”; 35%, от ЕФРР, ЕСФ, ЕФОГСС “Ориентиране”, ФИОР, Кохезионен фонд

– Компенсации за вноските в бюджета на ЕС

• България ще плаща до 1.1% от БНП – Глава 29 “Финансови и бюджетни въпроси” – директно прилагане

на регламенти и решения

• Усвояването не е гарантирано и е отдалечено във времето, вноските са фиксирани и се плащат незабавно при присъединяването


Подобряване ефективността на публичните инвестиции в България

• Ефективност: Doing the right things• Ефикасност: Doing things right• Подобряването им се преследва с:

– Спазване на изискванията за ползване на Предприсъе-динителните фондове и принципите на ИСС

– Стандартни процедури– Стратегическо планиране: НПИР, НПРЗСР– Многогодишно програмиране и бюджетиране– Национално съ-финансиране– Подобряване на между-секторната координация– Мониторинг и контрол: сравняват направеното с планира-

ното (ефективност) и резултата с разходите (ефикасност)


Междусекторна координация

• Координационен съвет по НПИР към МС (ПМС 171, 2.8.2002)• Състав на КС по НПИР:

– Председател – министър на финансите и членове заместник министри, председателите на АМСП и ИАИАП;

– Свиква се по инициатива на председателя или по искане на най-малко една трета от членовете

• Функции и задачи – разглежда, приема и актуализира:– Проект на анализ на социално-икономическо развитие ( предложен

от ИАИАП към министъра на финансите)

– Проект на стратегически цели и приоритети (ИАИАП)

– Проект на отраслови и регионални стратегии и съответстващите им оперативни програми (съответни Министерства)

– Проект на структурата на НПР

– Проект на НПР по изискванията на ЕК предложен от ИАИАП

– Други задачи свързани с НПИР възложени от Министерски съвет


Ползи за България

• Балансирано и устойчиво развитие• Икономическо и социално сближаване• Укрепване и повишаване на капацитета на

държавната администрация• Подпомагане на местната демокрация• Партньорства на всички нива на управление с

бизнеса и гражданските организации• Финансиране на програми и проекти• Изграждане на регионална статистика в контекста на

EUROSTAT


Занятие 3

Предприсъединителни инструменти


Подкрепа за страните-кандидатки

• Пред-присъединителни финансови инструменти– Phare, ISPA, SAPARD

• Транс-гранично, междурегионално и транс-национално сътрудничество– Phare CBC, Interreg III

• Преговорите за членство в ЕС – Глава 21 “Регионална политика и координация на структурните инструменти”


Регламенти на Пред-присъединителните Финансови Инструменти

• Комисията приема на 21.06.99 три Регламента за пред-присъединителна помощ от 2000 г. нататък:– Регламент на Съвета No. 1267/99 за “Инструмент на

структурните политики за предприсъединяването” (ISPA)– Регламент No. 1268/99 за “Инструмент за развитие на

земеделието и селските райони” (SAPARD)– Регламент на Съвета No. 1266/99 за “Координация на

помощта за страните-кандидатки в рамките на стратегията за предприсъединяване, и изменящ Регламент 3906/89 (Phare)”


ISPA (I)

• Еквивалент на Кохезионния Фонд на Европейския съюз (15)

• Финансира проекти в областта на транспорта и околната среда

• Проекти с бюджет > 5 MEUR• 1040 MEUR годишно се отпускат на страните-

кандидатки• България получава приблизително 10%, т.е. 104

MEUR на година• Сумата се дели в съотношение 50:50 между

транспорт и околна среда• Съ-финансиране до 75% (85% по изключение)


ISPA (II)

• Да запознае страните-кандидатки с политиките и процедурите на Европейския съюз

• Да помогне на страните-кандидатки да достигнат екологичните стандарти на Европейския съюз

• Да помогне на страните-кандидатки да разширят националните си транспортни мрежи и да ги свържат с Транс-европейските транспортни мрежи


ISPA (III): Приоритети в областта на Транспорта

Транспортни връзки със съществуващите в ЕС и между страните-кандидатки

Присъединяване на българската национална транспортна мрежа към транс-европейската

Съответствие с ТINA при определянето на приоритетните инфраструктурни проекти в България

Съответствие с проектите в съседните страни-кандидатки Сигурност и безопасност на транспорта Екологично въздействие Избягването на високи пътни разходи Икономическа възвращаемост


ISPA (IV) - Околна среда

• Приоритетни области:– Въздух:

• Ограничаване емисиите от тежки метали, прахови частици и серен двуокис

– Води:• Осигуряване на питейни води с необходимото качество и

количество

• Пречистване на отпадни води

– Отпадъци:• Решаване на проблемите с отпадъците от закритите

уранови рудници, с опасните отпадъци от промишлеността, и битовите отпадъци за общини с изчерпан капацитет на съществуващите депа за битови отпадъци


SAPARD (I)

• Изисквания на ЕС:– 7 годишен Национален план за развитие на земеделието

и селските райони – Съответствие на НП с ПП и НПВДПЕС– Съществуване на акредитирана Разплащателна Агенция

• Общ годишен бюджет: 520 MEUR• Бюджет за България: 53 MEUR годишно• Приоритетни области:

1. Подобряване условията за производство, преработка и маркетинг на земеделски и горски продукти

2. Интегрирано развитие на селските райони

3. Инвестиции в човешки ресурси - професионално обучение

4. Техническа помощ


SAPARD (II) Инвестиции в частния сектор

• Мерки на Националния план (2000 – 2006):– Инвестиции в земеделски стопанства (Мярка 1.1)– Подобряване на преработването и маркетинга на

селскостопански и рибни продукти (Мярка 1.2)– Развитие и диверсификация на икономическите

дейности, създаване възможности за многостранни дейности и алтернативни доходи (Мярка 2.1)

• Финансови условия: – Помощта е до 50% от одобрените инвестиционни

разходи, от които 75% се осигуряват от ЕС и 25% от РБ– Участието на кандидата е в парична форма– Min и max размер на одобрените инвестиционни

разходи: от 1,000 до 1,500,000 €


SAPARD (III)

• Мерки в публичния сектор (Наредби 34, 35 и 38 публикувани ДВ бр. 77 от 1.09.2003 г.):– Лесовъдство, залесяване на земеделски земи,

инвестиции в горски стопанства, преработване и маркетинг на форски продукти (Мярка 1.4);

– Обновяване и развитие на селата, опазване и съхраняване на селското наследство и културни традиции (Мярка 2.2);

– Развитие и подобряване на междуселищната инфраструктура (Мярка 2.3).

• Бенефициенти: общини от селските райони на страната• Бенефициентът провежда тръжна процедура за проектна

документация и/или строителство• Финансови условия:

– 100% (75% от ЕС и 25% национални); 30,000 – 2 MEUR


Phare (I)

• Фокусира се върху главните приоритети на НПВДПЕС чрез институционално изграждане и инвестиции с изключение на инвестициите по ISPA и SAPARD.

• Индикативно разпределение между Институционално изграждане и Инвестиции - 30% : 70%

• Може да подпомага мерки в околната среда и транспорта и в развитието на земеделието и селските райони, когато това представлява несъществена, но необходима част от цялостното възстановяване на промишлеността или програми за регионално развитие.

• Инвестиционните проекти - min 2 MEUR

• База за решението за използване на средства за инвестиции по Phare или по ISPA е размера на проекта, както и дали той е част от цялостното възстановяване на

промишлеността или програма за регионално развитие


Phare (II)

• Инвестиционни проекти:– Съ-финансирането от ЕС е до 75% от приемливите

обществени разходи– Съ-финансирането от бенефициента – в брой– Проектите отразяват националната политика и са част

от НПИР– Съгласно насоките на Phare, 3 типа проекти:

• Увеличаване на активността на производителния сектор чрез подпомагане на частния сектор, и особено МСП и промишленото преструктуриране

• Укрепване на човешките ресурси – подпомагане на заетостта и социалното приобщаване

• Подобряване на бизнес-инфраструктурата, допринасяща за регионалното развитие


Phare (III)

• Координация – да се предотврати припокриване на подкрепата по Phare, ISPA и SAPARD– Многогодишни НПИР, НПРЗСР– Стратегии за развитие на транспорта и околната среда

• Процедури:– Рамкови споразумения и Финансови меморандуми

• За Phare и SAPARD всяка година се подписват ФМ

• За ISPA се подписва ФМ за всяка одобрена мярка от ЕК

– Структурите по Phare се ползват за всички Пред-присъединителни Финансови Инструменти

• Национален Фонд, ЦЗФД, Изпълнителни Агенции

– Тръжни процедури и договаряне


Трансгранично сътрудничество (I)

• Phare CBC:– Териториален обхват: граничните области с Гърция и

Румъния– 75% съ-финансиране в сферите на:

• Намаляване на административните и институционални пречки за свободно движение на хора, стоки и услуги

• Подобряване на инфраструктурата (вода, газ, ел. ток)

• Защита на околната среда

• Мерки за развитие на селските райони

• Енергия и транспорт

• Правосъдие и вътрешни работи

• Сътрудничество в бизнеса

• Подпомагане на МСП

• Мерки за обучение и заетост


Трансгранично сътрудничество (II)

• Phare CBC - Фонд за малки проекти:– Проекти на стойност до 50,000 € и срок 12 месеца– Дребномащабни неинвестиционни проекти “от хора за

хора”– 90% съ-финансиране от ЕС– 10% съ-финансиране от кандидата (може и в натура)– Чуждестранен партньор– Сектори или теми:

• Местно икономическо развитие• Околна среда• Туризъм• Културни обмени• Местна демокрация• Проучвания за планиране и развитие


Трансгранично сътрудничество (III)

• Македония– Програма за ТГС и развитие (2001-2005)– Смесен комитет за ТГС, първа работна среща 12-13.07.1999– 3 ГКПП са предвидени (общи)

• Невестино - Делчево

• Струмяни - Берово

• Симитли - Пехчево

• Сърбия• Турция

– Срещи на Смесен Българо-Турски Комитет по ТГС– Срещи на Смесена Българо-Турска Комисия по транспорт– Работни срещи на експертно ниво– Фонд “Малки проекти”


Инициатива “Външни граници”

• Сътрудничество между страни-членки, страни-кандидатки и други страни които нямат такъв статут в момента (2004 - 06). Трасира се пътя на новия финансов инструмент Neighborhood

• Програми: България и Румъния (ФАР ТГС), Гърция (Интеррег), Македония и Сърбия (CARDS) и Турция (PAIT CBC)

• Принципи:– Допустими области по ТГС - NUTS 3, гранични райони

– Критерии за финансова помощ: население, площ, БВП на глава

• Индикативно разпределение на средства за България:– С Македония - 9 MEUR [2 (2004), 3 (2005), 4 (2006)]

– С Турция - 15 MEUR [3, 5, 7]

– С Румъния - 24 MEUR [8, 8, 8]

– С Гърция - 60 MEUR [20, 20, 20]

– Със Сърбия - 13 MEUR [3, 4, 6]


Транс-национално сътрудничество (I)

• CADSES - Централно Адриатическо Дунавско Югоизточно Европейско Пространство (Interreg III B)

• Териториален обхват: региони от Австрия, Германия, Италия и Гърция и 14 други страни кандидатки, включително България

• Главни цели:– Разработване на обща стратегия и програмиране в

развитието на пространството, социалното и икономическото сближаване, транспортните системи, информационното общество, културното наследство, защита на околната среда, управлението на ресурсите, предотвратяване на рисковете


Транс-национално сътрудничество (II)

• CADSES (II):– Бенефициенти:

• Регионални и местни власти• Национални, регионални и местни организации в

областта на регионалното развитие, градското и селско развитие, трафик и транспорт, технологии и нововъведения, запазване на природата

• Търговски камари• Университети, проучвателни институти и

консултантски фирми


За контакти:

Д-р Явор СтояновДиректор “СПРПКПП”

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

Тел: 987 52 669405 450

Тел./Факс:9874077E-mail: [email protected]

mailto:[email protected]

Documents

Регионалната политика на България в процеса на присъединяване към ЕС