едмата заповед е една от стро-гите заповеди на Бога за народа Му Израил. Целта й е народът да стане по-силен, здрав физи-

чески, устойчив и балансиран психологи-чески, извисен духовно. Да бъде образец за всички народи, защото познава своя Тво-рец, създал небето и земята, както и човека по образа и подобието Си.

За съжаление историята на човешкия род показва как хората отстъпват от запо-ведите на Бога и с това се наказват сами. Една от ярките прояви на това отстъпление е блудството, което все повече се засилва на всички възрастови нива. Според Библията блудството е всяко сексуално действие пре-ди брака, докато прелюбодейството е изне-вяра на брачния партньор. Повсеместното блудство е един от белезите, че живеем в последните времена - преди Христос да вземе Своята Църква на небето, а на земя-та да започне голямата скръб, за която Той предупреждава: „Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята. Ето, ида скоро” (Откр. 3:10-11, СИ).

Другаде Христос казва: „Дадох й време да се покае за блудството си, но тя не се по-кая. Ето, нея хвърлям на постелка, а прелю-бодействащите с нея - в голяма скръб, ако не се покаят за делата си... Аз съм, Който из-

питва сърца и вътрешност; и на всеки от вас ще въздам според делата му“ (Откр. 2:21-24, СИ).

Днес духът на блудството буквално триумфира по цялата земя. Свидетели сме на апогея на хедонизма. Джендър идеоло-гията започва да развращава децата още от детската градина, от предучилищна въз-раст и чрез медиите залива обществото, а то е като пияно - хората мислят, говорят, четат и гледат само за телесни наслажде-ния. Пророк Осия пише: „Блудство, вино и питиета завладяха сърцата им” (Ос. 4:11, СИ). Двехилядната ни християнска история не помни такъв всеобщ разврат, а това зна-чи, че действително идва Антихриста, който подмамва хората да приемат първо негова-та „храна“, удоволствието, а след това - и са-мия него. Според моите наблюдения имен-но по време на християнски празници като Рождество и Великден обществото повече от всякога се залива с окултни мерзости, подсладени с духа на сладострастието, и то-гава най-много се говори за секс. Окултис-тите се надпреварват да описват магиите на любовта - как да съблазниш този или онази. Медиите с охота разпространяват разврата в най-светлите за християните дни, което е

мерзост пред Бога. Христос казва: „Аз дой-дох в името на Моя Отец и не Ме приема-те; но ако дойде друг в свое име, него ще приемете” (Йоан 5:43). Вече се приемат тези дела на Антихриста - всякакъв вид престъ-пления пред Бога - и няма гласове, които да кажат: „Стига!“ Не говорим за цензура, за-щото Антихриста се е погрижил тя да бъде премахната чрез закрилата на хуманизма, свободата на словото и т.н. Говорим за нещо по-сериозно: обществото ни не реагира и се адаптира към това грозно явление – свето-татството с християнските празници.

През тези дни по медиите говорят не свещенослужители, презвитери, дякони, а окултисти, които в началото на годината предсказаха края на света според езични-ците (календара на маите) и вместо да се извинят публично, както публично и без-очливо лъгаха народа ни, сега го обучават да прави магии. Тези мерзости пред Бога са духовно блудство на един народ, който се нарича християнски, а всъщност загърбва Бога и Неговите заповеди и слуша врачки, гледачки, астролози, магьосници, екстра-сенси и други служители на дявола. Затова ще подчертая с цялата си отговорност - ако не спрем, следващото земетресение може да се окаже с няколко бала повече от това, което преживяхме неотдавна. Бог ни помил-ва, като ни предупреди, но ние не си взехме поука и народът продължава съзнателно да греши.

имал храна и вода? Три дни са му били дос-татъчни, за да се изтощи и да умре. Ето защо съвременната сексуална индустрия влияе чрез медиите върху този център и цели да го задейства от предучилищна възраст. Така дяволът иска да лиши човека от въз-можността в перспектива да стане истински мъж – баща или истинска жена – майка. Подобни хора по последни данни от научните изследвания не желаят да имат никакви интимни реални, фи-зически взаимоотношения с другия пол, защото са свикнали да получа-ват удоволствие чрез виртуален секс, обаждане на секс телефони, по най-крат-кия и лесния път – самозадоволяването. Ес-тествено, последствие от това е неумението и нежеланието за общуване в реалния свят, защото то обременява и ангажира.

едно – психична болест. Ето защо ап. Павел предупреждава: „Избягвайте блудството; всеки грях, който прави човек, е извън тяло-то, а блудникът против собственото си тяло греши” (I Кор. 6:18, СИ). Това обаче е само психо-физиологичен проблем. А има и ду-ховен, който Свещеното Писание разкрива.

Психо-духовен проблем Хората, които се отдават на разврат,

попадат под контрола на окултен дух – дух на блудство и всякакво извращение. Ако „наградата“ за блудството на телесно ниво са най-често венерическите болести, които увреждат потомството (и затова се раждат все повече недъгави, хилави деца, дори – инвалиди), има още един вид поражение – психо-духовно. При случайните сексуални връзки духът на блудството преминава от единия партньор към другия и тогава човек не може да се отърве от него - остава изця-ло под властта му. Между проститутките и развратените хора все повече се срещат обладани от блуден дух. Ап. Павел напомня:

Последствия от блудството

Физиологичен проблемЩе разгледаме накратко какво става с

нашето общество, особено с децата, след културното разкрепостяване и натрапената джендър идеология. Това е целта на дявола, за когото Христос казва, че е човекоубиец. Като предлага сексуално удоволствие още от предучилищна възраст, Сатана иска да изсмуче енергията на човека, докато е дете, когато не разбира нищо и има само някакви физически усещания. Детето се оказва екс-плоатирано, а то мисли, че му е добре. Онзи, който консумира алкохол, също отначало се чувства добре и пушачът първо смята така. Действието на хормона на удоволствието може да се предизвика и чрез медикаменти и организмът да бъде доведен до състоя-

ние, в което изпитва постоянен глад за този хормон, както наркоманите – за наркотик, а алкохолиците – за алкохол. Така е и със сексуалната потребност. При децата няма истински взаимоотношения и не може да се говори за сексуална потребност, а само за „изблик” на хормони - ендорфин, допамин, окситоцин, норадреналин и др. Предиз-виква се „изблик” и човек получава кратко-трайно удоволствие. Учените откриват, че либидото (половото влечение) възниква в главния мозък и оттам се разлива по тялото с помощта на невротрансмитери – химиче-ски вещества, участващи в предаването на информация между невроните. В хипотала-муса - малка жлеза в мозъка – са установени седем центъра, свързани с половото влече-ние. Когато те се активизират, човек изпитва силна сексуална възбуда.

Изследователите правят експеримент с плъх. Въздействат с електрически импулси върху зоната в неговия мозък, която е свър-зана с отделяне на хормона на удоволстви-ето. Обучават плъха къде да натисне, за да се повтори усещането. Как мислите, колко дълго е оцелял плъхът, при положение че е

Психологичен проблемРаботя с хора, които са били жертва на

подобно насилие в детството си. Обикнове-но, когато надхвърлят 20 години, те са вече депресирани. Лишени са от покой, не могат да си намерят място в живота, да работят пълноценно, да си почиват, не са способни да обичат истински, защото са само консу-матори. Всичко това се отразява на психика-та, води до субдепресия, после и до депре-сия. Депресията е едно от състоянията, при които липсва енергия за живот. Тези хора са изтощени, нямат стимул, не виждат смисъла на живота. Когато човек попадне в ямата на депресията, у него се появяват натрапчиви мисли за самоубийство. Несъмнено тук е заложен страшен механизъм за унищожа-ване на човешкия род. Бог е създал така ор-ганизма на човека, че да получава всичко с времето си, при това по реда, предвиден в Свещеното Писание, който предполага вза-имна любов, чистота, святост, блаженство и отсъствие на чувство за вина.

Но когато редът от Бога се отрича и се нарушават установените от Него граници, още повече при децата, всичко върви към

избледнеят и да се забравят. Затова е добре, ако осъзнато вземем такова ре-шение повторно и по този начин вътре в себе си, в сърцето си укрепим обе-щанието, дадено веднъж, - да останем верни на своя брачен партньор дори когато не всичко е идеално.

И така, нека направим равносмет-ка: краткият миг радост, който доставя еротичното приключение, прилича на удоволствието от вкусната храна. Иска ни се още, но колкото повече ядем, тол-кова по-зле се чувстваме. И при всичко това усещаме постоянен горчив прив-кус, пълната наслада не идва, защото едновременно трябва да полагаме усилия да заглушим съвестта си.

Нещо повече, сексуалните взаимо-отношения и преживявания са повърх-ностни и не носят удовлетворение, ако няма дълбока привързаност, доверие и взаимно разбиране, ако я няма за-

ебесният ни Баща, Който ни обича, ни е дал Своите запо-веди с цел да защити подаре-ния ни скъпоценен живот от разрушение, ненужна скръб и

беда. И ако ние със своите мисли, думи и действия се отклоняваме от истинния път, Неговите заповеди като в огледало отразяват нашето греховно състояние и показват, че се нуждаем от вяра, по-каяние, опрощение и очистване. Бог прави това, за да ни пази от разруши-телната сила на греха и да насочва жи-вота ни към благословения път. Така с цел нашето благо Той дава прекрасна-та заповед: „Не прелюбодействай.“

Сигурно не е трудно да си предста-вим как бихме се чувствали, ако поло-винката ни извърши прелюбодейство, т.е. има сексуални взаимоотношения с друг човек. Това е такова оскърбле-ние, унижение, обезценяване, дълбоко нараняване, че доверието ни към нея мигновено би рухна-ло. Прелюбодейството е вина-ги тайно. Този факт потвърж-дава, че самият прелюбодеец прекрасно осъзнава колко пагубни ще бъдат действията му за онзи, срещу когото са насочени.

Но и за самия прелюбодеец това е много разрушително. Заради краткото „приключение“ (или „приключения“) взаимоотношенията му със спътника в неговия живот, който постоянно е до него, се развалят. Ако другият още не е разбрал за това, колко тежко ще му бъде да го гледа в очите, като знае, че го лъже. Колко трудно ще му бъде да го вижда постоянно, да живее с него. А ако другият знае за изневярата, дълбо-кото нараняване ще се отрази във все-кидневното общуване между двамата. Освен всичко това прелюбодеецът е за-плашен със страшно бъдеще: вечна ги-бел, както Свещеното Писание изрич-но предупреждава: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божие-то царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстите-лите на юноши, нито хомосексуалисти-те, нито крадците, нито сребролюбците,

нито пияниците, нито хулителите, нито грабителите ще наследят Божието цар-ство“ (I Кор. 6:9-10; виж също Гал. 5:19-21; Откр. 22:15).

Ето защо трябва да претеглим и оценим както своя живот като цяло, така и сексуалните си потребности. Каква стойност им придаваме? Толко-ва ценни ли са, колкото прекрасното наследство на небесното царство, кол-кото вечния живот? При това сравне-ние трябва да вземем едно принципно решение, което крие в себе си велика сила за успешното противопоставяне на всякакви изкушения: „Осъзнато ре-шавам да остана верен на своя брачен партньор, каквото и да ми струва това.” Всъщност това е обещанието, което даваме публично в деня на нашата сватба. Но проблемът е, че с течение на времето и поради различни обстоя-телства нашите обещания могат да

ефективната защита срещу прелюбо-действото.

Ако сте несемейни, в никакъв слу-чай не „нахлувайте“ в чуждия брак. Ще донесете на това семейство страшно бедствие, а и самите вие никога няма да бъдете щастливи. Постъпвайте спо-ред думите на Господ: „Всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, и вие правете на тях“ (Мат. 7:12). Оставете човека, който ви харесва. Така ще помогнете да се спасят него-вото семейство и вашата душа! Сигу-рен съм, Господ ще ви благослови из-обилно за това. И няма да затворите пред себе си пътя към собствения ви щастлив брак, нито към вечната радост с Христос.

Нека не забравяме, че всички сме изложени на опасността от изкушение да извършим прелюбодеяние, дори ако имаме добри съпружески взаимо-

отношения. Нашият Господ прекрасно знае това. И ни е дал много полезни на-ставления в Словото Си.

Например ключова роля в привличането иг-раят очите. За похотта на очите говорят немалко стихове в Библията. И Йов,

като осъзнава това, взема решение: „Сключих завет с очите си; и как бих погледнал към девица?“ (Йов 31:1). В Стария Завет има едно забележително Божие наставление: мъжът не трябва да вижда гола друга жена освен своята съпруга (ср. Лев. 18, 20 гл.). Това и днес е прекрасен практически ориентир за нас, християните. Навсякъде се сблъск-ваме с порнографията: по витрините, по телевизията, в интернет. А полуголи виждаме във всяка реклама или прос-то на улицата. Аз съм решил: за мен има една-единствена жена - моята. Не разрешавайте на душата си да се хра-ни с изкусителни фантазии!

Иисус ни разкрива дълбока истина: „Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа

трябва да дадат на съпругата си такова място в своето сърце, каквото Христос дава на Църквата, и да бъдат готови да се жертват, за да й бъде добре във фи-зически, душевен и духовен план.

Ако между мъжа и жената има та-кава дълбока привързаност, интимните им отношения ще бъдат прекрасни, из-пълнени с удовлетворение, защото по този начин, наред с продължаването на рода, те могат да осъществят свое-то истинско предназначение, дадено им изначално от нашия Създател. Това е пътят да покажем реално горещата си любов и единение (виж Бит. 2:24 - „една плът“). Подобни дълбоки интимни взаимоотношения на свой ред са най-

щитната рамка на взаимоотношени-ята, осигурена от брака с взаимното обещание за вярност. Краткотрайните връзки не притежават онази дълбочи-на, която любещият ни Творец е вложил в нашата сексуалност и която Той иска да ни подари, за да й се наслаждаваме.

Доста важно е да поддържаме вза-имоотношенията си със своя брачен партньор. Колко прекрасно е, ако съ-пругата ми е моят най-добър приятел, с когото мога да споделя всичко, пред когото мога да излея душата си, с кого-то мога да се съветвам!

Господ недвусмислено и ясно ни е дал правото да поддържаме отношения на любов със своя брачен партньор. Това не е излишен разкош, забранен на истинския християнин: „Мъже, оби-чайте жените си както и Христос възлю-би Църквата и предаде Себе Си за нея“ (Еф. 5:25). Това означава, че мъжете

В сърцето ви може да възникне и такава „хитрост“: гледате красива жена и искате да се убедите, че въпреки кра-сотата й смятате своята съпруга за по-привлекателна. При това сравняване обаче попадате под влиянието на ней-ната красота, което може да доведе до нечисти мисли. Контролирайте очите си!

Следващият съвет е, ако забеляз-вате, че човек от другия пол много ви харесва, практическата стъпка за за-щита от изкушението (за да запазите вътрешна дистанция) може да е да по-гледнете към неговата ръка. Ако виж-дате халка, всичко е просто и ясно: той или тя принадлежи на друг. Ако няма халка, погледнете своята ръка, своята

Опасността да бъдем изкушени от прелюбодеяние се увеличава, ако взаи-моотношенията с брачния ни партньор са напрегнати. Когато в семейството ситуацията е трудна, а общуването с човек извън дома, свързано със служе-ние, осъществяване на някакви проек-ти, дори душегрижителство, е приятно, това може да ни накара да се увлечем по този човек. Очевидно е колко е важ-но да се поддържат добри взаимоотно-шения с брачния партньор.

Може да се случи образът на някой човек от другия пол да се върти в гла-вата ни, постоянно да се появява пред вътрешните ни очи, и, дай Боже, да страдаме от това, да искаме да се из-бавим. Тогава ще бъде особено полез-но да научим наизуст Христовите думи в Евангелието от Матей (5:28), които цитирахме тук, осъзнато да си ги пов-

таряме и да се молим: „Господи, искам да стоя на Твоята страна, напълно съм съгласен с думите Ти и искам да бъда чист в мислите, чувствата и мечтите си. Затова нека нямам никакви нередни взаимоотношения с този човек. Гос-поди, изгради вътрешна стена между нас.“ Господ благославя такава пози-ция към изкушението и въз основа на запомнените думи от Писанието, върху които човек изгражда отношението си, Той развива у него голяма сила. Благо-дарение на нея може да бъде победено изкушението.

Мартин Лутер казва: „Ние не мо-жем да забраним на птиците да летят над главата ни, но можем да не им поз-волим да кацнат на главата ни и да си направят там гнездо.“

А ако най-ужасното вече е станало: ако сте претърпели поражение, попад-нали сте в капана на прелюбодеянието и сте съкрушени от това, единственият ви шанс е да се обърнете към Спасите-ля Иисус Христос, да изповядате пред Него тежкия си грях, да приемете Него-

вата жертва на кръста и прошката Му за вашия грях. Писано е: „Такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оп-равдахте в името на Господ Иисус Хрис-тос и в Духа на нашия Бог“ (I Кор 6:11). Изповядайте този грях и пред своя бра-чен партньор и го помолете за прошка.

Тогава, като се уповавате на Гос-под, направете всичко възможно, за да възстановите разрушеното дове-рие. Не забравяйте, че не е просто да се изцели такава мъчителна рана у ва-шия спътник в живота, но е възможно с Божията помощ. Онзи, Който прощава напълно, дава и на човека способност-та да прощава на ближния си напълно.

жена, за да я пожелае, вече е прелю-бодействал с нея в сърцето си“ (Мат. 5:28). Основният извод, който следва от думите на нашия Господ, е, че трябва да се противопоставяме на прелюбоде-янието още от първия миг! Например гледате някаква жена и имате усеща-нето, че ви напомня ваша позната. Не сте сигурен коя точно, опитвате се да се сетите. Отново поглеждате жената и виждате, че като цяло изглежда добре. В мислите си вече сте увлечен по нея. Освен това я смущавате, защото тя за-белязва, че я поглеждате няколко пъти.

халка и тогава пак всичко е просто и ясно: вие принадлежите на друг човек. Нищо повече не е нужно.

Много внимателни трябва да бъдем при интензивно сътрудничество или служение с човек от другия пол. Когато е необходимо да се общува много, да се осъществяват съвместно някои про-екти, естествено, взаимоотношенията се задълбочават. Такива преживени заедно трудности и радости от успехите сближават. Много опасна като изкуше-ние за прелюбодеяние на посветени християни може да се окаже душегри-жителската работа с човек от другия пол. Той ви открива душата си, вие се стараете да го разберете и да вникнете в неговата трудна ситуация, участвате в живота му. И тъй като му помагате, той ви е благодарен. Всичко това сбли-жава силно и не е изключено посте-пенно да възникнат еротични чувства. Ненапразно Светият Дух чрез ап. Павел дава на Тимотей наставлението: „Уве-щавай... младите жени като сестри, със съвършена чистота“ (I Тим. 5:1-2).

оказва на другите, той деградира духовно. Когато ближният им е в беда, у хората по-често възниква тайно чувство за удовлетворение, желание да му се причини още зло. Това става в съкровените кътчета на сърцето, за които никой не знае, но съблазънта да отмъстиш или да се докажеш, е голяма. Малцина намират сили да й се противопос-тавят.

Друга убиваща сила е жаждата за власт или стремежът на всяка цена да бъдеш господар на някого. Ако тази цел не се постигне бързо, човек прибягва до шантаж, манипу-лация, заплашване...

Непростителният дух също развива греховни желания. Оттук идват жестоките думи и открове-ните клевети. Сеят се раздори и разцепления. Сплетните и прокля-тията стават норма във взаимоот-ношенията. И макар невинаги да се стига до погубване, се нару-шават не само християнските, но и човешките нравствени норми. Човекът е унищожен като личност. Тъпчат го и го хвърлят в калта. В затворите има достатъчно хора, които никога преди не са прили-чали на убийци. Но законът им е отредил сурова присъда. „Син дигнал ръка на баща си“ или „мъж убил зверски жена си“ - такъв е нашият свят.

Има ли изход? Кой ще прости на тези, които, веднъж поели пътя на престъпленията, са извършили убийство? От човешка гледна точка как може да се оправдае някой, който преднамерено е отнел жи-

вот? Отговор трябва да търсим в Библията. Ние не можем да бъдем по-милостиви от Бога. Но и не бива да сме „по-справедливи“ от Него. Бог прощава и на убийци. Важното е в живота им да настъпи прелом. Да се спрат и да признаят вината си пред Бога. Това довежда и реци-дивисти до изповед, покаяние за греховете и опрощаване от Бога. Дори хората да не могат да прос-тят, Господ прощава на грешника.

Христос е разпънат между два-ма разбойници. Те получават заслу-женото за това, което са сторили (Лука 23:41). Видимо няма надежда за опрощаването им. Но единият от тях моли: „Господи Иисусе, спомни

си за мене, когато дойдеш в цар-ството Си“ (Лука 23:42). И Христос приема този, който заслужено е наказан от хората. Спасителят на света му отговаря: „Истина ти казвам - днес ще бъдеш с Мене в рая“ (Лука 23:43). Такава прошка изглежда нелогична и несправед-лива. Но Бог прощава на грешника, ако изповяда греха си, разкае се и се отврати от беззаконията си. В нашия жесток свят Бог дава шанс дори на най-големите грешници.

Заповедта: „Не убивай“ остава авторитетно Божие слово. Злото не се побеждава със зло. Важно е да бъдем хора, които, като изпълняват волята на Бога, „не убиват“.

очти всичките Десет Божии заповеди са с възпиращ ха-рактер: „Не... Не... Не...“ - Бог казва какво да не се прави.

Явно грешният, паднал човек е изклю-чителен инициатор на злото: „Видя Господ, че нечестието на човека по зе-мята се умножава и че всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло“ (Бит. 6:5). Неведнъж в човешката исто-рия Бог стига до този извод (например при потопа, унищожаването на Содом

Десетте заповеди се делят най-об-що на две групи: религиозни (свързани с Бога) и граждански (засягащи хора-та). Разделението е условно, защото гражданските също произтичат от от-ношенията с Бога. Прекрачването на първите девет заповеди се наказва при наличието на двама или трима свидете-ли. Неизпълнението на десетата запо-вед: „Не пожелавай...“ на пръв поглед остава безнаказано, защото никой не знае какво става в сърцето на човека.

ха и Себе Си, между живота и смърт-та. Престъпвайки нея, човек престъпва много лесно всички останали заповеди. Дори бих казал, че престъпването е не-избежно. Кое е първичното - пожела-ването или убийството? Убийството е следствие, първопричината е пожела-ването. Но защо Бог обяснява най-на-пред последствията, а накрая - първо-причината? Човекът, заслепен от греха, не е способен да види последствията. И дори първопричината да е ясна за него, тя не е проблем. Той винаги си казва: „Какво от това? Пожелал съм жената на ближния, обаче съм си добър човек, нито съм прелюбодействал, нито съм убил, нито съм крал.“

и Гомора). В тези случаи Той, Който е свят и справедлив, унищожава човека заедно с греха му. Целта на Закона обаче не е да унищожи Израил заед-но с греха му, въпреки неговата кате-горичност: „Око за око, зъб за зъб“ (Изх. 21:24). Чрез Закона Бог подготвя Израил за идването на Месия. Законът не спасява, той е платформата, на коя-то се разгръща спасителният план за цялото човечество. Ап. Павел казва: „Така Законът стана за нас детеводи-тел, да ни доведе при Христос, за да се оправдаем чрез вяра“ (Гал. 3:24).

Можем да я наречем невидимата заповед - спазването й не е явно.

В еврейския оригинал тук е използ-ван глаголът хамад - „жадувам, копнея“, т.е. това е страстното желание да при-тежаваш нещо, което имат другите. Този глагол се употребява повече в отрицателен аспект, отколкото в поло-жителен.

Първият въпрос, който възниква по отношение на заповедта: „Не пожела-вай!“, е защо тя е на последно място. Нали реално това е една от първите граници, които Бог поставя между гре-

Ап. Павел пише: „Понеже гре-хът се възползва от заповедта, произведе в мене всякакво по-

желание; защото без Закон грехът е мъртъв“ (Римл. 7:8). Тук Павел говори за себе си - човек, обучен и посветен да спазва Закона.

Много производства бяха закрити в България през послед-ните 20 години, но едно със си-

гурност се развива сериозно. И това е грехът, който „произвежда“ всеки бъл-гарин. Понякога се питаме как може един човек да „произвежда“ неуморно толкова нечестие. Явно има откъде. Както видяхме от думите на ап. Павел, Законът не премахва желанието на чо-века да греши, точно обратното - още повече го засилва. Основната задача на Закона е да разкрие на човека, че той не може да се бори сам срещу гре-ха. Най-голямото чудо, което Бог прави в живота на един новороден христия-

чината за греха - пожелаването, а и ни дава сила и власт да се борим с него.

Нека разгледаме един пример. Все-ки човек е като кораб в открито море. Има две изключително важни неща за такъв кораб - навигационната му сис-тема и неговата тяга. Когато има нави-гация (както разума при човека) и тяга (сила), той може да се придвижва в из-браната посока и има сигурност. Така в момента, в който човек пожелае нещо чуждо, той става като кораб, изгубил навигацията и тягата си, - смъртта му е неизбежна. Той започва да се мята като сламка сред вълните. Бог никъде не обещава на тези, които повярват в Него, че ще акостират в спокойно прис-танище и ще останат там до края на жи-вота си. Пристанището е за временен престой, корабът е създаден за открито море. „Ако Мен гониха и вас ще гонят“ - казва Христос. До своето новорожде-ние човек се бори срещу Бога, а след

„Оградата, дето е от дъбово дърво, взе, че изгни, а дертовете наши не изгниха.“ И добавя: „Да става каквото ще, деца, жена, внуци ще прекрача.“1

Във Второзаконие 5 гл., в заповед-та „Не пожелавай“ Бог посочва първо „жената на ближния си“ (ст. 21). Защо изброяването не започва от осела на ближния, а от жена му? Нищо не се е променило през хилядолетията. Прелю-бодейството остава най-големият грях, от който последствията са най-пагубни.

Една от често дискутираните теми по форумите в интернет

е „сладостта“ от прес-тъпването точно на десетата заповед.

Там участниците твърдят, че човек се раж-

да свободен и свободата да греши е негово свещено,

изконно право!

момент, за да придобие пожеланото. Колко много са хората около нас, го-тови да унищожат жена си, децата си, служението си, кариерата си, но не и да оставят своята страст.

Прекрачването на невидимата за-повед остава невидимо... само в нача-лото. Христос казва: „Няма нещо тай-но, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве“ (Лука 8:17). Човек рано или късно посяга към онова, което е пожелал. Главният герой от разказа на Николай Хайтов „Дервишово семе“, пожелал жената на ближния си, казва:

нин, е, че премахва у него желанието за грях. Това не означава, че новородени-ят не греши. Но той се противопоставя на греха. Ап. Павел говори на ефеся-ните за времето, когато „бяхте мъртви чрез вашите престъпления“ (Еф. 2:1-5). Мъртвият не може да се съпротивлява на греховните си желания, той е влачен от страстите си както лъв влачи убитата си плячка. Оставил се е на течението. Но апостолът учи ефесяните, че дори когато сме били мъртви чрез престъ-пленията си, Бог „ни е съживил заедно с Христос“ (ст. 5). След новораждане-то си - съживяването в Христос - човек има силата и властта да се бори с гре-ха. Така Бог не само посочва първопри-

това с Божията помощ - срещу греха. Ето защо навигационната система и тягата, които Бог ни подарява, са без-ценни за нас.

Пророк Исая предава Божиите думи: „Народът Ми не разсъждава“. Първото, което прави Сатана, е да бло-кира мисленето на човека, на второ място той блокира волята му. Тогава имаме кораб без навигация и платна (Ис. 1:3-4). Пророкът добавя: „Тези, които се отделиха от Бога, се върнаха назад.“ Човекът, пожелал чуждото, е готов „да се върне назад“, да разруши, унищожи, да пожертва всичко до този

Страшно много държим на свободата да правим каквото искаме, но когато дойде време да понесем последствия-та, обвиняваме Бога - как е възможно да се случи такова зло на толкова до-бри хора като нас. И мнозина живеят с мотото: моето си е мое, чуждото - общо. Единственото, за което съжаляват, е, че не са изневерили толкова, колкото им се е искало, защото където не са опи-тали, после друг е посягал...

Вместо да благодарим на Бога, че ни отваря очите да видим ясно ръба на пропастта, ние постоянно тълкуваме Неговите думи, така че да оправдаем собствения си грях. И в поезията често се описва колко сладко е да пожелаеш и да полетиш надолу към бездната. Ха-ресва ни да страдаме така и да се са-мосъжаляваме.

Когато човек пожелае, много малка е крачката до това, да посегне, да взе-1 Хайтов, Н. Диви разкази. Велико Търново, Слово, 2001.

па на внушението - целта е човек да отъждестви себе си с реклами-рания продукт и да го възприеме

като своя потребност, която иска да удовлетвори. Например да усети на

момента вкуса на шоколада. Ева вече си представя себе си като Бога. Край-ната цел на рекламата е да предизвика действие. Всъщност и Ева прави това - посяга и яде от забранения плод. Пла-нът на Сатана се оказва успешен. Раз-казват една измислена история - на два екрана се прожектирали снимки от рая

и от ада. Един от отишлите в ада се възмутил, че онова, което е ви-

дял на екрана, няма нищо общо с действителността.

Отговорили му, че това е било само реклама.Такъв е механизмът - обещава се

едно, но реално е друго. И Сатана обе-щава на Адам и Ева, че ще бъдат „като Бога“, но в крайна сметка се открива го-лотата им. Вместо слава те преживяват срам. Каква гавра с човека! Колко от нас сме се хващали на рекламите и сме вярвали, че това е уредът, козметиката, колата, които ще променят живота ни. А голяма част от широко рекламираните вещи събират прах, захвърлени някъде след неоправданото очакване.

Скот Адамс казва, че си струва много повече да се вложи един долар в промиването на мозъци, отколкото в подобряването на произвеждания продукт. Голяма част от печалбата си фирмите отделят за реклама. Затова постоянно ни бомбардират с толкова реклами. Основата им задача е да по-желаем... оттам нататък всичко става много лесно.

Христос твърди: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелю-бодействал с нея в сърцето си” (Мат. 5:28). Явно прелюбодейството е съз-нателен акт. Не става дума за неволно поглеждане към будката за вестници, билбордовете или рекламите, докато си проверяваме пощата. Имало е пос-лание към нас и ние сме взели решение да го приемем.

Един от най-често срещаните капа-ни при този процес е: „Това не може да ми повлияе или да ме съблазни.“ По-

добно на Самсон, който е бил изключи-телно силен духовно и физически, ние също сме способни да се подхлъзнем. Христос обаче казва много категорич-но: „Ако те съблазни окото, извади го и го хвърли. По-добре е за тебе да влезеш в живота с едно око, отколкото да имаш две очи и да бъдеш хвърлен в огнения пъкъл“ (Мат. 18:9). Точно очите на Самсон са инструментът за неговото съблазняване, затова Бог допуска те да бъдат извадени. Бог възвръща силата на Самсон, но не и очите му.

Да внушиш на някого да пожелае нещо, означава да запалиш фитила на взривното вещество вътре в него. Ако избухне, този взрив нанася неимовер-ни поражения у човека. Ето го истин-ския голям взрив, само че при него чо-вечеството е било унищожено духовно в Едем и продължава да погива днес.

ме нещо, което не му принадлежи. Той може да има свое, но непременно иска да притежава и това, което е на ближ-ния му. Хората понасят много по-лесно чуждата скръб, отколкото чуждата ра-дост и щастие. В греховното ни естест-во е заложено убеждението, че това, което не е наше, е по-добро. „Чуждата кокошка е пуйка“ - казва народът. Мно-го жени споделят, че намират приятели-те на партньора си за по-привлекател-ни от самия него. За греховния човек е характерно постоянно неудовлетворе-ние. Но пожелаването не е потенциа-лен, а реален грях. В момента, в който си пожелал, вече си вътре в греха.

Нека се върнем към грехопадението в Битие 3:1-5. За да привлече внимани-ето, Сатана посяга на най-съкровено-то - отношенията между Бога и Адам: „Истина ли каза Бог?” Най-хубавото в Едемската градина не са уютът и изо-билието, а общуването между Твореца и човека като част от Божието творе-ние. Когато Адам и Ева общуват с Бога лице в лице, те нямат нужда от Десетте заповеди, за да регулират отношенията им. Колкото по-далече един от друг се намират двама души, от толкова повече правила се нуждаят в общуването си. Ето защо Законът, който Бог дава, по-казва, че народът, наречен с Неговото име, не Го познава.

Рекламата играе особена роля при пожелаването. Тя действа на принци-

Хората, които са пожелали нещо и са го отнели от някого, си мислят, че това е голямата им победа, но всъщ-ност това е тяхното голямо поражение. Дойдох, видях и... бях победен.

В крайна сметка грях ли е изобщо да пожелаваме нещо? Отговорът е да, ако източникът са нашите плътски страсти. Самото желание за нещо може да бъде дар от Бога.

Ап. Петър много ясно ни казва как-во и как да пожелаваме: „Пожелавай-те като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение” (I Пет. 2:2).

„Или не знаете, че който се сношава с блудница, е едно тяло с нея? Защото казва: „Двамата ще бъдат една плът“ (I Кор. 6:16).

Такива хора остават на подсъзнателно ниво зависими един от друг и това е една от причините да не могат да се привържат към съпруга или съпругата си. Те винаги са привличани като хипнотизирани от тези, с които са имали сношения като животни, безразборно, а ако са получили и нечист, блуден дух, става много трагично за тях. Ето защо българинът не идва при живия Бог, за да живее чисто и непорочно съобразно не-бесния си Баща. Блудният дух у него не му дава да се обърне към Господ: „Делата им не ги оставят да се обърнат към своя Бог, за-щото духът на блудството е вътре в тях и те не познаха Господ” (Ос. 5:4, СИ).

По-голямата част от моите паци-енти са млади. Когато правя анамнеза, т.е. пълна картина на състоянието на болния, се оказва, че всички тези хора са нарушили Божиите граници. Днес пор-нографската продукция, игрите с различни перверзии заливат интернет простран-ството, предлагат се безплатно. В подсъз-нанието на увлечените по порнографията става наслояване, възниква сякаш матри-ца, която започва да контролира живота им. Познавам тийнейджъри – и момчета, и момичета, - които както онзи плъх по десет пъти на ден издевателстват над своя орга-низъм, за да изпитат удоволствие. Бих ка-зал, че това е самоубийство. Всъщност така се изсмуква, унищожава се заложеното у човека и той остава като изстискан лимон. Идеолозите на „удоволствията” посягат на човешкия род, като в началото предлагат удоволствия подобно на наркотик, а после изтребват хората. Ранната експлоатация на заложеното от Бога у човека, за да бъде той мъж или жена, за да получава наслаждение от интимните отношения, го унищожава. Бог казва: „Не допускай дъщеря си да се оск-верни с блудство, за да не изпадне земята в блудство и да не се напълни земята с раз-врат” (Лев. 19:29, СИ).

Само когато използва възможностите си според зададеното от Бога развитие, когато участват духът, душата и тялото, жи-вотът на човека продължава и той остава активен и щастлив на 70, на 80 и повече го-дини. Всичко, което се прави извън Божиите закони, винаги завършва с ранна смърт.

При скромните ми изследвания върху сексуалната зависимост откривам една за-кономерност. Почти няма човек, който да е прекрачил заповедта да не прелюбодейст-ва или да не блудства и след като е посегнал към един забранен плод, дяволът да не му открие друг, много по-привлекателен. Така семеен млад мъж, изневерил веднъж на жена си чрез случайна връзка, вече тър-си друга, обещаваща по-силни усещания. След като си е поръчал проститутка, една и втора, това не го задоволява, той копнее

се нарича педофилия. Но и с това не свърш-ват, защото има по-голяма яма – сношение с животни, а някои правят и следваща крач-ка - към некрофилията. На първо време за тях това е просто разглеждане на снимки и забранени видеозаписи. Като че ли тук всички имат спирачка и не биха си позво-лили дори мисълта да посегнат на дете. Но кога този интерес ще се трансформира из-веднъж в желание, и то толкова силно, че да стане страст, човекът не знае - той продъл-жава да крачи, насърчаван от дявола, и да извършва едно престъпление след друго. Ап. Яков пише: „Всеки се изкушава, увличан и примамван от собствената си похот; след

това похотта, като зачене, ражда грях, а грехът, извършен, ражда смърт” (Як. 1:14-16, СИ).

По време на тези рождествени и новогодишни празници пожелавам на

всички българи да преразгледат живота, греховете, престъпленията си, нарушаващи Божиите заповеди, и най-вече да видят ре-зултатите от това. Знам, че не обичаме ня-кой да ни показва грешките, но защо да не си ги разгледаме сами, и то с молитва към Бога - Той да ни ги изяви в пълнота, та да мо-жем да се разкаем и не само да променим собствения си живот, а и да спрем прокля-тието, надвиснало върху децата и внуците ни. Неведнъж съм питал родителите: “Бихте ли желали децата ви да имат разпътен жи-вот като вашия?” Засега нито един не отго-вори положително.

Ако и вие смятате така, направете всич-ко възможно да спрете проклятието, което тегне върху вашето семейство и вашия род. Можете да го направите, като се разкаете пред Бога и призовете Христос, Който идва на земята и се въплъщава, за да ни избави от примката на дявола. Той доказва на дело, че има власт над нечистите сили, - спомнете си как изгонва седем блудни духа от Мария Магдалена, която според Закона трябва да бъде убита с камъни.

Нека се вслушаме в думите на ап. Павел: „Никой блудник или нечист, или користолю-бец, който е идолослу-жител, няма наследство в царството на Христос и Бога” (Еф. 5:5, СИ).

за други начини да задоволи либидото си, както при наркотиците има остра необхо-димост или да се увеличи дозата, или да се премине към по-силна дрога и накрая се стига до фатален изход. Колко семейства се разрушиха, колко деца плачат, колко жени и мъже се оказаха самотни, защото търсачите на специални усещания така и не намират кой да задоволи техните безкрайно извра-тени представи за обещаното удоволствие. Наскоро, при поредното ми посещение в САЩ, на срещите с такива жертви постоян-но прозираше един и същ сценарий с една и съща последователност. Порнография, еро-тични филми, блудство с партньори, които така и не стават техни съпрузи или съпруги, а ако това се случи, не са верни един на друг и продължават своето търсене с поръчка на проститутки, после посещение на различни клубове, след това групов секс, по-нататък - интерес към същия пол, към травестити и вече стигат до съвокупление с деца, което