Embed Size (px)
Citation preview
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
ФАКУЛТЕТ „МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И
ПОЛИТИКА”
Катедра „Международни икономически отношения и бизнес“
Мария Стефанова Петкова-Козовска
„ИКОНОМИКАТА НА ОТПАДЪЦИТЕ В ГЛОБАЛНО И
НАЦИОНАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ”
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен
„доктор“ по научна специалност „СВЕТОВНО СТОПАНСТВО И МИО“
(международни пазари и цени)
Научен ръководител:
доц. д-р ЕЛКА МИЧЕВА ПЕТРОВА
София, 2016 г.
2
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
ФАКУЛТЕТ “МЕЖДУНАРОДНА ИКОНОМИКА И
ПОЛИТИКА”
Катедра „Международни икономически отношения и бизнес“
Мария Стефанова Петкова-Козовска
„ИКОНОМИКАТА НА ОТПАДЪЦИТЕ В ГЛОБАЛНО И
НАЦИОНАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ”
АВТОРЕФЕРАТ
на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен
„доктор“ по научна специалност „СВЕТОВНО СТОПАНСТВО И МИО“
(международни пазари и цени), професионално направление 3.8
Икономика
Научен ръководител:
доц. д-р Елка Мичева Петрова
Рецензенти:
проф. д.ик.н. Росица Рангелова Павлова
доц. д-р Иван Стоянов Стойчев
София, 2016 г.
3
Дисертационният труд е обсъден и одобрен от катедра „Международни
икономически отношения и бизнес” на факултет „Международна икономика и
политика” към Университета за национално и световно стопанство (УНСС) – гр.
София, на 18.10.2016 г. и е насочен за защита пред Научно жури.
Авторът на дисертацията е редовен докторант към катедра „Международни
икономически отношения и бизнес” към Университета за национално и световно
стопанство – гр. София.
Дисертационният труд е с обем от 243 страници – 194 с. основен текст, 19 с.
използвана литература и 22 с. приложения. Включва увод, въвеждаща част, три глави,
заключение, цитирани литературни източници и четири приложения. В основната част
от работата са представени 39 таблици, 23 графики и 2 фигури. Библиографията е
съставена от 198 източника, от които 81 на български език и 117 на чужд език,
включващи книги, монографии, дисертации, статии, доклади, нормативни актове и др.,
както и 51 интернет страници.
Публичната защита на дисертационния труд ще се състои на 20 декември 2016 г.
от 10,00 часа в зала 2032-А на Университета за национално и световно стопанство – гр.
София пред Научно жури, назначено със заповед на Ректора на УНСС.
Материалите по защитата са на разположение на интересуващите се в сектор
„Научни съвети и конкурси” на УНСС – гр. София.
4
І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Актуалност на изследването
Устойчивостта на околната среда е основен въпрос, тъй като от нея зависи
човешкото благополучие и благосъстояние. Устойчиво развитие не може да бъде
постигнато без интегриране на международно равнище на икономическото развитие и
опазването на околната среда. Екологосъобразното управление на отпадъците е един от
ключовите елементи за устойчиво развитие. Ето защо едно от най-сериозните
предизвикателства на съвременния свят е свързано с ежедневното отделяне на стотици
тонове отпадъци. Те са не само национален, но и глобален проблем, неконтролираното
им изхвърляне и натрупване може да предизвика сериозно замърсяване на околната
среда и да доведе до влошаване здравето на хората. Това е и причината въпросът с
тяхното ефективно управление да е от изключителна важност.
За целите на настоящия дисертационен труд авторът се опитва да даде свое
определение и виждане за икономиката на отпадъците, като отъждествява
функционирането й с управлението им, което трябва да бъде интегрирано, устойчиво и
ефективно. Според автора икономиката на отпадъците обхваща законови, политически,
технически, институционални, социални, финансови, организационни и икономически
мерки, без които функционирането й е немислимо. От друга страна интегрираното
управление на отпадъци включва краткосрочни и дългосрочни мерки и политики, чрез
които трябва да се постигне баланс между икономическите, екологични и социални
аспекти (екологичните регулации, разходите за изпълнение и нуждите на обществото).1
2. Обект и предмет на изследването
Обект на изследването е икономиката на отпадъците, разглеждана като система
за ефективно управление на битовите отпадъци.
Предмет на изследването е приложението на дейностите по управление на
отпадъците в глобално и национално измерение.
3. Цел и задачи на дисертационния труд
Целта на дисертационния труд е да се обобщи действащото законодателство и
политиките в областта на отпадъците в глобално и национално измерение в контекста
на концепциите за „устойчиво развитие“, „зелена икономика“ и „кръгова икономика“ и
1 Bagchi, A., 2004, Design of Landfills and Integrated Solid Waste Management, John Wiley&Sons,
Inc., Third Edition, Hoboken, New Jersey.
5
на базата на теоретичен, концептуален и практико-приложен анализ на икономиката на
отпадъците да се предложи модел за оценка на функционирането на действащи системи
за управление на отпадъците и да се формулират изводи и препоръки.
От целта произтичат следните изследователски задачи:
да се систематизират научните изследвания (теоретични и емпирични) в
областта на икономиката на отпадъците в глобален и национален план и да
се откроят основните дефиниции и класификации за битови отпадъци;
да се проучи съществуващата нормативна база на международно, европейско
и национално равнище; да се анализират политиките за управление на
отпадъците с фокус върху битовите отпадъци и да се изведат тенденциите,
перспективите и предизвикателствата при управлението им;
да се изясни същността на концепциите „устойчиво развитие“, „зелена
икономика“, „кръгова икономика“ във връзка с управлението на отпадъците;
необходимо е да бъдат анализирани политическите злоупотреби с
екологични теми и подходи и човечеството да бъде очистено от
манипулирането му с катастрофични сценарии (като изчерпването на
ресурсите, климатични промени, максимална екстраполация на трагичните
последици и надвисващи катастрофи);
да се изяснят причините за преминаване от линеен към кръгов модел на
управление на отпадъците и да се посочи значението на кръговата икономика
за по-ефективно използване на ресурсите и намаляване на отпадъците, като
се изведат възможностите и бариерите пред развитието й;
да се изследва приложението на битовите отпадъци като широко
разпространен компонент в икономиката на отпадъците в глобално и
национално измерение и да се открои влиянието на управлението на тези
отпадъци върху увеличаване на положителните ефекти за обществото и
околната среда;
да се формулират основните резултати от изследването, изводите и
препоръките.
4. Изследователска теза на дисертационния труд
Научноизследователската теза е съобразена с основополагащия принцип за
изследване на икономиката на отпадъците в нейната възпроизводствена цялост.
6
Анализът на всеки етап от икономиката на твърди битови отпадъци е проявление на
този принцип, но само в съчетание с управленското разбиране може да се постигне
пълнота и дълбочина при изследването на икономиката на отпадъците като
интегрирана система. Териториалният разрез – глобален, регионален, национален –
допринася за точното позициониране и оценка на работата в световен мащаб за
ограничаване обемите на отпадъците.
Хипотезите на изследването са:
Хипотеза 1: Постигането на устойчиво и екологосъобразно развитие на
икономиката и обществото в България е възможно само чрез прилагане на
политиката на ЕС в областта на околната среда;
Хипотеза 2: Инвестициите в изграждането на системи за управление на
отпадъците носят безспорни положителни икономически резултати и
подобряват условията и начина на живот в населените места, в които се
извършват.
5. Методология и информационно осигуряване на изследването
Методологията на изследването се основава на използването на общоприети и
утвърдени в научната практика подходи – исторически, метод на индукцията и
дедукцията, методите на анализ и синтез, обобщение, системен подход, сравнителен
анализ, разглеждане на казуси, статистически и емпирични методи. В дисертационния
труд е използван следният изследователски инструментариум:
— информационен обзор и аналитичен преглед на теоретичните и емпирични
разработки, свързани с икономика на отпадъците;
— обзор на международни нормативни документи, планове и стратегии, които
формират и направляват политиката по отпадъците и анализ на тази политика;
— исторически и аналитичен преглед на литературата за устойчивото развитие,
„зелената икономика“ и „кръговата икономика“;
— събиране, обработка, систематизиране и икономическа интерпретация на
статистически данни и представянето им в графичен и табличен вид;
сравнителен анализ на различни показатели, свързани с отпадъците;
— проучване и анализ на казуси, свързани с устойчивото и интегрирано
управление на отпадъците в глобално и национално измерение;
— извършване на полеви проучвания чрез провеждане на срещи-консултации с
представители на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, на
7
Общинска администрация гр. Малко Търново и на БАН, УНСС и НСИ по
въпроси, свързани с отпадъците;
— извършването на емпиричен анализ за доказване на влиянието на икономиката
на отпадъците върху осигуряването на по-добри условия за живот на
населението.
Информационно осигуряване – за информационно обезпечаване на
изследването са използвани различни информационни източници, главно с
международен характер. Основната част от данните са взети от Европейската
статистическа агенция – Евростат, Европейски тематичен център за устойчиво
потребление и производство, от Европейската агенция по околна среда, Програмата на
ООН за околна среда, както и от базите данни на Световната банка, Организацията за
икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). С оглед поставените задачи са
използвани и основополагащи регламенти и нормативни актове на Европейската
комисия. На национално равнище за целите на анализа се използват данни от НСИ,
Министерство на околната среда и водите, Изпълнителна агенция по околна среда.
6. Ограничения при провеждане на изследването
Разработването на дисертационния труд е съпътствано от редица трудности от
различно естество, главно от информационен характер. Това изисква при изследване на
дадената проблематика авторът да наложи някои предварителни съзнателни
ограничения. На първо място трябва да се има предвид голямото количество
разработки в областта на отпадъците, чието всеобхватно и изчерпателно разглеждане,
отсяване и подробно представяне е невъзможно с оглед на обема и характера на
настоящата дисертация. При разглеждането на законодателството в сферата на
отпадъците се акцентира върху основните регламенти и директиви, откроени са
водещите политически инициативи, без да се разкриват в детайли техните особености.
Що се касае до представянето на състоянието и перспективите пред управлението на
отпадъци на глобално, европейско и национално равнище, анализът е сведен до
битовите отпадъци. Трябва да се отбележат и трудностите при извършване на
емпиричното изследване, тъй като данните от ОП „Столично предприятие за третиране
на отпадъци“, както и от Общинска администрация гр. Малко Търново, не са публично
достъпни, а са предоставени на автора по негова молба с оглед на изпълнение на
неговото проучване.
8
ІІ. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Дисертационният труд е с обем от 243 страници – 194 с. основен текст, 19 с.
използвана литература и 22 с. приложения. Включва увод, въвеждаща част, три глави,
заключение, цитирани литературни източници и четири приложения.
Материалът на дисертацията има следната структура:
Съдържание
Списък на таблиците
Списък на графиките
Списък на фигурите
Списък на приложенията
Списък на съкращенията
УВОД
ВЪВЕЖДАЩА ЧАСТ: АНАЛИТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА НАУЧНИТЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ИКОНОМИКАТА НА ОТПАДЪЦИТЕ В
ГЛОБАЛНО И НАЦИОНАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ
Причини за научния интерес към икономиката на отпадъците
Обзор на научната литература (теоретични и емпирични разработки) относно
икономиката на отпадъците
Публикации на международни организации
Анализи на специализирани правителствени структури (европейски и
на САЩ)
Други международни неправителствени организации
Систематизиране на научни изследвания и прогнози в дисертации и
периодични издания в периода 1990 г. – 2015 г. – в международен
аспект и на национално ниво
Виждане на докторанта относно степента на разработеност на тематиката в
научната литература
ПЪРВА ГЛАВА: ОТПАДЪЦИТЕ КАТО ГЛОБАЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН
ПРОБЛЕМ И РЕСУРС: ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ПОЛИТИКА И
ТЕНДЕНЦИИ В УПРАВЛЕНИЕТО ИМ
1.1. Определения и класификации на понятието битови отпадъци
1.2. Характеристика на отпадъците като екологичен проблем и ресурс –
йерархични нива при управлението на отпадъците
1.2.1. Характеристика на отпадъците като глобален екологичен проблем
1.2.2. Характеристика на отпадъците като ресурс
1.2.3. Йерархия при управлението на отпадъците
1.3. Международно сътрудничество и конвенции в областта на околната
среда
1.4. Състояние и перспективи при управлението на битови отпадъци в
света
9
1.5. Правна рамка и политика на ЕС по отношение на управлението на
отпадъците
1.5.1. Съществуваща законодателна рамка на ЕС
1.5.2. Съществуваща политика на ЕС при управлението на отпадъци
1.5.3. Преразглеждане на политиката и законодателството на ЕС в
областта на отпадъците
1.5.4. Състояние и перспективи при управлението на битови отпадъци в
ЕС
1.6. Политика на България по управление на отпадъците
1.6.1. Нормативна уредба за управление на отпадъците в България
1.6.2. Основни програмни документи в областта на управлението на
отпадъците
1.6.3. Състояние на управлението на битови отпадъци в България
ВТОРА ГЛАВА: ОТПАДЪЦИТЕ И РЕСУРСНО-ЕФЕКТИВНАТА
ИКОНОМИКА
2.1. Концепцията за устойчиво развитие и икономиката на отпадъците
2.1.1. Управлението на отпадъци като стъпка към постигане на
устойчиво развитие
2.2. „Зелената икономика“ и отражението й върху икономиката на
отпадъците
2.2.1. Концепция и обхват на зелената икономика
2.2.2. Принос на управлението на отпадъците за постигане на зелена
икономика
2.3. Концепцията за „кръгова икономика“ при икономиката на отпадъците
2.3.1. Причини за възникване на идеята за „кръгова икономика“ и
преминаване от линеен към кръгов модел
2.3.2. Същност и развитие на кръговата икономика като начин за по-
ефективно използване на ресурсите и намаляване на отпадъците
2.3.3. Възможности и предизвикателства пред „кръговата икономика”
ТРЕТА ГЛАВА: ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА НА ОТПАДЪЦИТЕ
В ГЛОБАЛНО И НАЦИОНАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ НА ПРИМЕРА НА
БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ
3.1. Управление на отпадъците на глобално ниво – постигнати резултати
3.1.1. Приложение на икономиката на отпадъците в гр. Сан
Франциско, САЩ
3.1.2. Приложение на икономиката на отпадъците в гр. Любляна,
Словения
3.1.3. Приложение на икономиката на отпадъците във Фламандския
регион, Белгия
3.2. Емпирично изследване на българската практика при управлението на
отпадъци
3.2.1. Методика на анализа
3.2.2. Анализ на функционирането на системата за управление на
отпадъците на територията на Столична община
10
3.2.3. Оценка на функционирането на системата за управление на
отпадъците на територията на община Малко Търново
3.3. Препоръки за по-ефективно управление на отпадъците и за по-високи
резултати в националната икономика
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
ПРИЛОЖЕНИЯ
ІII. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
ВЪВЕЖДАЩА ЧАСТ
АНАЛИТИЧЕН ПРЕГЛЕД НА НАУЧНИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА
ИКОНОМИКАТА НА ОТПАДЪЦИТЕ В ГЛОБАЛНО И НАЦИОНАЛНО
ИЗМЕРЕНИЕ
Във въвеждащата част е направен аналитичен преглед на научните
изследвания в областта на икономиката на отпадъците в глобално и национално
измерение, като в началото са разгледани причините за научния интерес към тази
проблематика. При обзора на теоретичните и емпирични разработки са проучени в
дълбочина публикации на международни организации, специализирани европейски и
американски правителствени структури, дисертации, други научни изследвания и
прогнози, както и периодични издания в световен и национален план. Накрая авторът
изразява виждането си за степента на разработеност на тематиката в научната
литература.
Причини за научния интерес към икономиката на отпадъците
Причините за насочването на все по-голямо внимание от страна на
международни организации, институти, политически и научни среди, компании и
граждани в областта на икономиката на отпадъците се коренят в процесите, които
протичат в световен мащаб, в развитието на самата проблематика във времето и
нейното значение. В последните няколко десетилетия управлението на отпадъците се
развива от индустрия, най-вече свързана с преработката на отпадъци и тяхното
окончателно изхвърляне, до индустрия, която допринася значително за спестяването на
енергия и възстановяването на материали. Битовите отпадъци представляват около 7 –
10 % от общия обем на отпадъците, образувани в ЕС, и въпреки малката част, която те
съставляват, този поток от отпадъци е един от най-сложните за управление, а начинът,
11
по който се управлява, е добър показател за качеството на цялата система за управление
на отпадъците в дадена държава.
Причините за привличане на вниманието към управлението на отпадъците от
обществените, политически и научни среди е, че то има силни връзки с редица други
глобални предизвикателства. Политическата причина за действие може да бъде
значително засилена, когато управлението на отпадъците се разглежда като входна
точка за решаване на редица въпроси на устойчивото развитие, на много от които е
трудно да се даде отговор. Трябва да се има предвид, че причини за научния интерес
към икономиката на отпадъците могат да се търсят и много назад във времето, като се
направи опит да се открият и анализират конкретните фактори, които са допринесли за
развитието на системите за управление на твърди отпадъци през последните хиляда
години например, с което да се обясни изключителната важност на този въпрос.
Първоначалните двигатели на управлението на битови отпадъци в повечето страни от
ОИСР и в държавите с високи доходи са се променили с течение на времето – от
стойността на ресурсите до средата на XIX век, към общественото здраве до около 1970
г., а след това до (местно) опазване на околната среда, за да се стигне до по-сложна
комбинация, включваща глобалните екологични проблеми и разширяването на
„управлението на отпадъците“ към „управление на отпадъците и използване на
ресурсите“. В някои от най-слабо развитите страни обаче, общественото здраве все още
е основен двигател, тъй като не всички твърди битови отпадъци се събират, което води
до сериозни последици, както директно върху човешкото здраве, така и индиректно
чрез наводненията.
Всички горепосочени обстоятелства могат да обяснят по-голямото внимание на
научната общност към изследване на проблематиката, свързана с подобряване на
управлението на отпадъците. Особено силен тласък в развитието на въпросите по
отношение на икономиката на отпадъците се дава след 2000 г., когато те попадат в
полезрението на широк кръг институции – международни организации като ООН,
Световната банка, ОИСР, ЕС, някои икономически университети и други. Трябва да се
отбележи обаче, че доколкото са налични подобни разработки те са със специфична
насоченост и касаят решаването на точно определени проблеми.
Аналитичният преглед на литературните източници, който следва да бъде
направен в настоящата дисертация, изисква да се посочат няколко критерия, спрямо
които може да бъде извършена класификация на научната литература в избраната
проблематика, тъй като нейният обхват е доста широк. Първо, трябва да се отбележи,
12
че теоретичните разработки в областта на отпадъците са доста оскъдни, а емпиричните
изследвания могат да бъдат групирани на основата на множество критерии, като в
случая за основен критерий може да бъде избран видът на самия поток от отпадъци и
по-конкретно битовите отпадъци. Наред с вида на потока от отпадъци научната
литература може да се систематизира и по други критерии, които също могат да бъдат
приложени, като например – тематично съдържание, вида на институцията, която ги
публикува; брой на страните, включени в изследването (една страна, малко на брой
страни, цели региони държави или икономически съюзи); нивото на икономическо
развитие на страните (развити страни, развиващи се и нововъзникващи пазарни
икономики); различни методи на третиране на отпадъците; анализи на национални
политики в сферата на отпадъците; сравнения по избрани показатели и други.
Авторът на настоящия труд е избрал да направи обзора на научната литература,
като я разгледа основно (но не и единствено) в частта й, свързана с битовите отпадъци,
като направи систематизирането на научните трудове с оглед на тяхното тематично
съдържание и на институциите, които са ги публикували. Естествено се започва с
изследване на проблематиката в международен план от водещи организации и
специализирани правителствени структури и се преминава към разглеждането й на
национално ниво, като се стига до проучването й от единиците български
изследователи, решили да се занимават с този проблем.
Обзор на научната литература (теоретични и емпирични разработки) относно
икономиката на отпадъците
В началото на своя аналитичен преглед авторът иска да отбележи, че
съществуват две противостоящи научни течения по въпросите на екологията,
изчерпването на ресурсите, всеобщото пренаселване на земята, изчезването на
видовете, топенето на ледниците, озоновата дупка, парниковия ефект и глобалното
затопляне. Различните позиции на тези две течения се превръщат в основен
идеологически и политически сблъсък на нашето съвремие. От едната страна стоят
инвайрънменталистите, чийто привърженик е и бившият американски вицепрезидент
от администрацията на Клинтън – Ал Гор, а сред техните опоненти от другата страна
със своето критично мислене застават Бьорн Ломборг, Вацлав Клаус и други. Ал Гор
получава Нобелова награда за мир за усилията си за повишаване на информацията за
климатичните проблеми и за документалния си филм „Една неудобна истина“, в който
обяснява, че глобалното затопляне и промените в климата са най-голямото
13
предизвикателство пред човечеството, проблем, който не признава граници и който не
търпи отлагане. С този филм Гор отправя сериозно предизвикателство към тези, които
оспорват смисъла от дебати за климатичните промени или поне, че те не са
провокирани от човешките действия. Според Вацлав Клаус дискусиите за околната
среда и по-конкретно за глобалното затопляне се водят емоционално, некоректно и
ирационално. Според него най-голямата заплаха е амбициозната и арогантна идеология
на едно политическо движение, което в началото се захваща с разглеждане на
въпросите за опазване на околната среда, но постепенно се превръща в
инвайрънментализъм, който няма почти нищо общо с природата.
Друг сериозен икономист, който се интересува от проблемите на устойчивото
развитие и околната среда, е Джефри Сакс. Според него съществува парадокс, който се
състои в това, че обществото знае, че има потенциал за устойчива икономика, но не
прави необходимото за постигането й, като обяснява този привиден парадокс чрез
импулса и инерцията на глобалната икономика. Бързорастящите развиващи се държави
не могат просто да следват пътя на растежа на икономиките, по който по-рано са
минали богатите страни. Ако те се опитат, то световната икономика ще прегрее
планетата. Ето защо Сакс счита, че човечеството е изправено пред жесток избор, в
който ако се запази днешният модел на икономически растеж (растеж по инерция), това
ще доведе до екологична катастрофа.
Публикации на международни организации
След като са изложени двете основни противопоставящи се течения и възгледи
за околната среда, авторът ще премине към източниците, които разглеждат
управлението на отпадъците в глобален аспект. Програмата на ООН за околна среда
(United Nations Environment Programme) е водещата междуправителствена
организация с голям интерес към управлението на отпадъците. Едно от най-значимите
й изследвания е ‘Global Waste Management Outlook’ („Преглед на глобалното
управление на отпадъците“) (2015 г.), чиято цел е да се представи глобалната
перспектива на предизвикателствата, тенденциите и политиките по отношение на
предотвратяване, минимизиране и управление на отпадъците, като се вземе предвид
жизнения цикъл на материалите.
Световната банка проявява силен интерес към управлението на градските твърди
отпадъци в продължение на много години. На разположение са множество материали
за подпомагане на страни в области като стратегическо планиране, анализ на разходите
14
и ангажиране на общността. Световната банка също предлага няколко възможности за
избор на програми за финансово подпомагане на градове и държави по въпросите на
управление на отпадъците. Тя има богат спектър от дейности в подкрепа на развитието
в сектора за управлението на твърдите отпадъци, включително в региона на Европа и
Централна Азия. Тя подкрепя множество проекти по целия свят. Това включва освен
проекти, които са изцяло фокусирани върху този сектор, така и проекти (или
програми), които частично имат за цел развитие на управлението на твърдите отпадъци.
Както вече авторът отбеляза, намирането на изчерпателни данни за отпадъците и
в частност битовите отпадъци в международен план е огромно предизвикателство и
високото им качество невинаги е доказано. Поради тази причина научните разработки,
обхващащи глобалната картина за състоянието на управлението на отпадъците, са
твърде ограничени, изискват значителен човешки, финансов и времеви ресурс. По този
начин в тематичен план попадат повече регионални обзори, които позволят по-дълбоки
анализи на състоянието на управлението на отпадъците, специфични за всеки регион,
което отразява неговата конкретна ситуация и дава възможност за по-добре адаптирани
препоръки към всеки регион. Сред регионалните прегледи за прилагането на
управлението на отпадъците са проучвания на Световната банка в Азия като регион,
в Индия и Китай, в страни от ЕС – България, Хърватия, Полша и Румъния.
Сред изследвания, фокусиращи се върху организационно-управленския
аспект на икономиката на отпадъците, могат да бъдат посочени ръководства на
Програмата на ООН за околна среда и Института на ООН за обучения и научни
изследвания (UNITAR), публикации на UN-HABITAT, която е агенцията на ООН за
подпомагане на бедните населени места, натоварена с насърчаване на социално и
екологично устойчиви малки и големи градове. ОИСР също работи по въпросите на
управление на отпадъците в продължение на много години и има изобилие от
ръководни документи, доклади и бази данни, специално в областта на отпадъците,
които са на свободно разположение. За да насърчи предотвратяване и минимизиране на
отпадъците и да управлява материалите по устойчив начин, ОИСР работи по
направления като устойчиво управление на материали, екологосъобразно управление
на отпадъци, трансграничното движение на отпадъци, предотвратяване на отпадъците и
минимизиране и управление на радиоактивни отпадъци.
15
Анализи на специализирани правителствени структури (европейски и на
САЩ)
Европейската агенция за околна среда (European Environment Agency –
EEA) е агенция на ЕС, чиято основна задача е предоставяне на надеждна и независима
информация за околната среда. Дейностите й включват мониторинг и разработка на
показатели, оценка на ефективността на политиките в областта на отпадъците и
ресурсите и идентифициране на най-добрите практики. Някои от тях са представени по-
долу:
периодични оценки и доклади относно отпадъците (например тематична оценка
на материалните ресурси и отпадъците, както и поредица от оценки по страни за
околната среда на 38 европейски страни, включващи и оценка на отпадъците);
тематични доклади и оценки по отношение на отпадъците (например свързани с
ролята на рециклирането за зелената икономика и приносът му в Европа,
трансграничния превоз на отпадъци в ЕС и много други);
анализ на политиката в сферата на отпадъците;
проучвания на перспективите и сценариите (например минали и бъдещи ползи
за климата от по-доброто управление на битови отпадъци в Европа);
регионални прегледи за прилагането на устойчивото потребление и
производство и най-вече генерирането на отпадъци и използването на ресурси;
публикуване на показатели, свързани с отпадъците;
събиране и анализ на информация за националните политики на държавите
членки на ЕАОС;
сътрудничество със съседни държави в областта на отпадъците.2
Значими проучвания в областта на битовите отпадъци прави и Министерството
на околната среда, храните и въпросите на селските райони на Великобритания
(Department for Environment Food & Rural Affairs – DEFRA), като част от неговата
политика в областта на отпадъците и рециклирането, и Агенцията за защита на
околната среда на САЩ (United States Environmental Protection Agency – U.S. EPA).
Агенцията поддържа списък на държавни и местни изследвания за характеризиране на
отпадъците и събира и отчита данни за генерирането и обезвреждането на отпадъците в
САЩ за повече от 30 години. Освен специализирани правителствени структури има и
2 http://www.eea.europa.eu/bg/themes/waste/intro.
16
редица международни неправителствени организации, които работят в областта на
управление на отпадъците.
Систематизиране на научни изследвания и прогнози в дисертации и
периодични издания в периода 1990 г. – 2015 г. – в международен аспект и на
национално ниво
Поради ограничения в обема на настоящата дисертация, що се касае до
защитените дисертации в областта на отпадъците, авторът ще се спре на
систематизирането им само на национално ниво. В България няма много научни
трудове, които да разглеждат икономиката на отпадъците. Повечето от разработените
дисертации касаят други аспекти на отпадъците, а много малко включват откъслечни
моменти, свързани с управлението и икономическото измерение и ползите от него.
Повечето от защитените дисертации в България, свързани с отпадъците, са в областите
на геоложките, химическите, физическите, биологичните, медицинските, строителните
науки, т.е. те са от други области на науката, различни от икономиката. Голяма част от
научно-изследователските трудове разглеждат химико-технологичните аспекти на
управлението на отпадъците. Изследват се технологиите за оползотворяване и
третиране на отпадъците и методите за обезвреждането им. Всичко това изостря
необходимостта от задълбочени изследвания и анализ на икономиката на отпадъците.
Принос за проучвания в тази област имат и отразените в дисертационния труд
разработки на автори като доц. д-р Николай Чкорев, инж. Ваня Кьосева, Дияна
Металова, Стела Живкова, както и изследвания в рамките на няколко научни проекта
на УНСС. Съществуват и множество периодични издания в световен мащаб, които
дават поле за изява на публикации, свързани с отпадъците.
Виждане на докторанта относно степента на разработеност на тематиката в
научната литература
От извършения аналитичен преглед на научните изследвания в областта на
икономиката на отпадъците в глобално и национално измерение авторът достига до
извода, че теоретичните разработки в областта на избраната проблематика са по-скоро
рядкост, а голяма част от емпиричните засягат предимно конкретни случаи в отделни
градове, области или региони, т.е. имат ограничен обхват относно обекта на
изследване. Ето защо са необходими цялостни, безпристрастни и задълбочени оценки
на глобалното управление на отпадъци. С оглед на степента на изследване на
17
тематиката, свързана с битовите отпадъци и отпадъците въобще, авторът установява, че
проучванията за управление на отпадъците в регионален план могат да бъдат
разширени, а ненадеждността на данните води до липса на по-всеобхватни и детайлни
изследвания, чийто обект в повечето случаи са вече развиващите се икономики. Не са
разработени трудове със структуриране на достатъчно нови показатели за успешно
представяне по отношение управлението на битови отпадъци, които да служат като
еталон и чрез тях да се сравнява ефективността на системите за управление на битовите
отпадъци в градовете или на национално ниво. Това, което липсва, е и разработване на
регионални сравнения на покритието за събиране на твърдите битови отпадъци.
В досегашните изследвания в областта на битовите отпадъци според автора не са
изготвени достатъчно указания за предотвратяване на отпадъците в страни със средни и
ниски доходи, ръководства за технологии за повторна употреба и рециклиране,
практически насоки за отделна обработка на битови отпадъци, особено в средно- и
нискодоходните страни. Необходими са и допълнителни проучвания, които по-
обусловено да доказват връзката на подобренията в управлението на отпадъците и
ресурсите със смекчаване на емисиите парникови газове и климатичните промени, със
здравето, изследвания върху по-доброто интегриране на канализацията и управлението
на твърдите отпадъци в страните с най-ниски доходи. Липсват и достатъчно
изследвания за това как да се постигне промяна в поведението, за да се премине от
състояние на безконтролното изхвърляне и широко разпространеното замърсяване в
страните с ниски и средни доходи към универсално събиране на отпадъци,
контролирано обезвреждане и екологосъобразно управление. Съществуват множество
проучвания, съдържащи информация за количествата отпадъци, но трябва да се работи
и в посока на такива, разглеждащи все повече показатели, които се фокусират върху
въздействията (например токсичност на отпадъци, въздействие върху здравето и
чувствителността на околната среда) и методите за управление, както и показатели за
измерване на предотвратяването на отпадъците.
Стремежите на български автори и организации да разработят проучвания за
анализиране на управлението на битовите отпадъци имат своите резултати, макар и
изследванията да се провеждат за изключително ограничен период. Независимо от
преимуществата, които могат да бъдат открити във възприетите български практики за
изследване на категорията, недостатъчният опит и традиции в тази област, както и
ограниченият бюджет, с който разполагат организациите, изиграват своята роля и към
настоящия момент броят на такъв вид проучвания е прекалено малък и се базира
18
основно на университетски проекти или проекти, подкрепени от Икономическия
институт към БАН. Трябва да се отбележи обаче, че точно в този момент подобен вид
изследвания могат да имат изключително голям полезен ефект, тъй като допринасят за
по-лесното откриване на наболели проблеми в икономиката и могат да спомогнат за по-
безболезненото им решаване.
В резултат на извършения аналитичен преглед на научните постижения в
областта на опазване на околната среда, разглеждането на проблемите, свързани с
икономиката на отпадъците, както и управлението на отпадъците на глобално,
национално и регионално ниво, авторът установи своя изследователска ниша за
написването на настоящия труд. След критично разглеждане на съществуващото и
прилаганото законодателство, международното сътрудничество и действащите
политики в ЕС и в България, след обстойното изследване на концептуалното и
практическо измерение на понятията „отпадъци“, „кръгова икономика“, „зелена
икономика“, „ресурсно-ефективна икономика“ и „икономика на отпадъците“, както
и на съществуващите връзки и взаимозависимости между тях, да се разгледа
практическото измерение на приложението на икономиката на отпадъците чрез
анализирането на три казуса от практиката в три различни страни, както и да
приложи собствен модел за оценка на дейността на работещи системи за управление
на отпадъците на територията на Столична община и община Малко Търново. На
базата на това да оцени получените икономически резултати, генерираните ползи за
обществото, както и да изведе препоръки за по-ефективното приложение на
икономиката на отпадъците в глобално и национално измерение на примера на
твърдите битови отпадъци.
ПЪРВА ГЛАВА
ОТПАДЪЦИТЕ КАТО ГЛОБАЛЕН ЕКОЛОГИЧЕН ПРОБЛЕМ И РЕСУРС:
ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, ПОЛИТИКА И ТЕНДЕНЦИИ В УПРАВЛЕНИЕТО ИМ
В първа глава са посочени определения и класификации на понятието битови
отпадъци и са представени особеностите им като водещ екологичен проблем, но и
възможностите им за използване като ресурс за много сектори на икономиката.
Като най-важен ефект за околната среда от по-доброто управление на битовите
отпадъци е посочено ограничаването на емисиите на парникови газове. Освен това е
разгледана йерархията при управлението на отпадъците и са анализирани
съществуващото законодателство и политика в тази област на международно,
19
европейско и национално равнище, като на тази база е отразено състоянието и са
изведени тенденциите, перспективите и предизвикателствата при управлението на
битовите отпадъци.
1.1. Определения и класификации на понятието битови отпадъци
Съществуват различни организации, които дават определения за битови
отпадъци, като осигуряват (частични) насоки относно събирането на данни и техния
обхват. Важно е да се разбере, че терминът „municipal“ (общински) се използва по
различен начин в отделните страни, отразявайки различни практики за управление на
отпадъците. По-голямата част от потока на отпадъците произхожда от домакинствата,
въпреки че са включени също подобни отпадъци от източници като търговията,
офисите и публичните институции. Различията между отделните страни са до известна
степен резултат от различия в обхвата на тези подобни отпадъци. С оглед
съществуващото разнообразие от дефиниции за битови отпадъци авторът иска да
направи уточнението, че основното определение, на което той се опира е това на
Евростат, тъй като за постигане на много от задачите, които си е поставил, използва
тяхната статистическа база от данни.
1.2. Характеристика на отпадъците като екологичен проблем и ресурс –
йерархични нива при управлението на отпадъците
1.2.1. Характеристика на отпадъците като глобален екологичен проблем
Един от водещите екологични проблеми на човечеството през последните
няколко десетилетия е генерирането и натрупването на отпадъците, което заплашва да
се превърне в един от най-сериозните източници на замърсяване на околната среда.
Средната годишна консумация на суровини на човек в ЕС възлиза на 16 тона (43,8 кг на
ден), значителна част от които се превръщат в отпадъци – 5 тона (13,7 кг на ден).3 Само
по отношение на самите битови отпадъци, всеки човек в Европа по оценки на Евростат
през 2014 г. произвежда средно около половин тон от такива отпадъци. Едва 40 % от
тях се рециклират или използват повторно, а в някои страни повече от 80 % все още се
депонират.4 До 2020 г. се очаква годишното количество на битовите отпадъци в ЕС да
3 По данни на Евростат;
4 По данни на Environmental Data Centre on Waste, Eurostat.
20
се увеличи с 25 % спрямо 2005 г. и да достигне 340 млн. т.5 Най-важният ефект за
околната среда от по-доброто управление на битовите отпадъци е ограничаването на
емисиите на парникови газове. През 2011 г. страната, отделила най-голямо количество
емисии от въглероден диоксид в света, е Китай (26 %, или 9 020 млн. т. СО2), следвана
от САЩ (15,3 %), ЕС (10,3 %) и Индия (6 %), а България допринася с едва 0,1 %, но
съпоставено с дела на БВП, това е много, тъй като българската икономика е една от
най-неекологичните. Що се касае до емисиите на парникови газове общо, водещите
страни са отново същите, като последните актуални данни са за 2012 г. – Китай (12 455
млн. т. СО2 еквивалент или 23,6 %), САЩ (12 %), ЕС (8,9 %) и Индия (5,7 %).6
През 2013 г. в сектор „Управление на отпадъците“ в България са отделени 4,5
млн. т. емисии (при ЕС-28 – 151,7 млн. т.). По показателя емисии на парникови газове
на човек от населението в сектор „Управление на отпадъци“ през 2013 г. България се
нарежда трета с 0,6 тона СО2 еквивалент на човек от населението (при средно за ЕС –
0,3 тона СО2 еквивалент на човек от населението) след Исландия и Португалия.
Графика 1 Емисии на парникови газове в страните от ЕС-28 в сектор
„Управление на отпадъци“ през 2013 г. (тон СО2 еквивалент/човек от населението)
Забележка: *CH4 – метан; N2O – диазотен оксид; CO2 – въглероден диоксид
Източник: European Environment Agency, http://www.eea.europa.eu/data-and-maps/data/data-
viewers/greenhouse-gases-viewer
Управлението на отпадъците намалява натиска, свързан както с изхвърляне на
отпадъци (например замърсяването от изгаряне или депониране), така и с извличане и
обработка на нови ресурси. По оценки на ЕАОС, в ЕС-27, Швейцария и Норвегия,
5 Европейска агенция по околна среда, 2008 г., „По-добро управление на комуналните отпадъци
ще намали емисиите на парникови газове“, EEA Briefing 01/2008; 6 По данни на Световната банка.
0
0,2
0,4
0,6
0,8
1
Исл
анд
ия
Порту
гали
я
Бъ
лга
ри
я
Ки
пъ
р
Чех
ия
Гъ
рц
ия
Ун
гари
я
Фи
нлан
ди
я
Ли
тва
Лат
ви
я
Вел
икоб
ри
та…
Исп
ани
я
Ита
ли
я
ЕС
-28
Фран
ци
я
Ирлан
ди
я
Рум
ън
ия
Хъ
рват
ия
Полш
а
Словак
ия
Ест
он
ия
Словен
ия
Дан
ия
Хо
лан
ди
я
Авст
ри
я
Бел
гия
Швец
ия
Гер
ман
ия
Мал
та
Лю
ксм
ебург
CH4 (CO2 еквивалент) N2O (CO2 еквивалент) CO2
21
годишните нетни емисии на парникови газове намаляват с 57 млн. т. СО2 еквивалент
през периода 1990 г. – 2012 г. благодарение на подобряването на управлението на
битовите отпадъци. Най-голямото редуциране се осъществява от 2000 г. насам, като
основните фактори са съкратените емисии на метан в резултат на намаляване на
депонирането и избягването на емисии чрез рециклиране.7 Въпреки това все още ЕС
изхвърля рециклируеми материали на стойност 5,25 млрд. евро всяка година. Ако те се
рециклират, годишно могат да бъдат избегнати емисии, равняващи се на 148 млн. т.
СО2 еквивалент. Подобреното управление на битови отпадъци може да доведе до
избягване на 92 млн. т. емисии на парникови газове през 2020 г. в сравнение с 1995 г.8
1.2.2. Характеристика на отпадъците като ресурс
Докато в миналото отпадъците се смятат за „ненужни“, проблемни, без
алтернативна употреба, то днес те все по-често биват припознавани като ресурс в
отговор на законодателните, икономическите и технологичните изисквания. Подходи
като повторна употреба, рециклиране и енергийно възстановяване започват да се
прилагат към регулираните отпадъци – отпадъци от опаковки, излезли от употреба
моторни превозни средства, отпадъци от електрическо и електронно оборудване,
биоразградими отпадъци и гуми. И така част от отпадъците вместо да бъдат
депонирани, могат да бъдат изгаряни или рециклирани. Енергията от тях може да се
използва за производството на топлина или електричество, които на свой ред могат да
заместят енергията, произведена с въглища или други горива. Градските битови
отпадъци са сериозен суровинен ресурс в развитите страни. В много държави
кухненските и градинските отпадъци представляват най-големият дял от твърдите
общински отпадъци. Този вид отпадъци, ако се събират разделно, могат да се
превърнат в източник на енергия или в торове. По данни на Световния енергиен съвет
битовите отпадъци са носители на около 6 % от националния енергиен потенциал на
всяка страна. За съжаление България е на едно от последните места в Европа по
използване на енергийния потенциал на битовите отпадъци. Европа постига значителен
напредък в превръщането на отпадъците в ресурси и насърчаването на устойчиви
начини на управление на отпадъците, такива като рециклирането. В крайна сметка
7 European Environment Agency, 2012, Consumption and the Environment – 2012 Update;
8 European Commission, 26.1.2011, Communication from the Commission to the European
Parliament, the Council, the European Economic and Social Committee and the Committee of the
Regions, A Resource-Efficient Europe – Flagship Initiative under the Europe 2020 Strategy, p. 7,
http://ec.europa.eu/resource-efficient-europe/pdf/resource_efficient_europe_en.pdf.
22
разбирането за отпадъците като проблем или ресурс зависи изцяло от това как те се
управляват.
1.3. Международно сътрудничество и конвенции в областта на околната среда
Повечето проблеми, свързани с околната среда, имат трансграничен характер, а
много от тях са с глобален обхват. Ето защо тяхното решаване е от изключителна
важност и може да бъде постигнато ефективно само посредством международно
сътрудничество. Приоритетните въпроси включват изменението на климата,
замърсяването на въздуха, екологосъобразното производство и потребление,
биоразнообразието, здравето и околната среда и управлението на отпадъците. По-
важните споразумения и конвенции, постигнати на световно ниво, са:
Програма на ООН за околна среда;
Рамкова конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК);
Базелска конвенция за контрол на трансграничното движение на опасни
отпадъци и тяхното обезвреждане;
Решение на ОИСР относно контрола на трансграничното движение на отпадъци,
предназначени за оползотворяване.
Посочените конвенции са основополагащи, но не изчерпват цялото
законодателство в тази посока.
1.4. Състояние и перспективи при управлението на битови отпадъци в света
Въпреки различните оценки генерирането на твърди битови отпадъци се
изчислява на около 2 млрд. т. годишно в световен мащаб. Независимо от разликата в
равнищата на образуване в рамките на и между отделните страни, създаването на
твърди битови отпадъци на човек от населението се намира в силна корелационна
зависимост с националния доход. По данни от доклад на Световната банка от 2012 г.
около 1,3 млрд. т. твърди битови отпадъци се генерират в градовете в света всяка
година, обем, който бързо се увеличава и по оценки трябва да достигне 2,2 млрд. т. до
2025 г. Очаква се също така глобално разходите за управление на твърди отпадъци да
нараснат от 205,4 млрд. долара годишно на около 375,5 млрд. долара през 2025 г.9 В
9 Hoornweg, D. and P. Bhada-Tata, March 2012, What a Waste: A Global Review of Solid Waste
Management, The World Bank, Washington,
http://siteresources.worldbank.org/INTURBANDEVELOPMENT/Resources/336387-
1334852610766/What_a_Waste2012_Final.pdf.
23
световен мащаб обемът на отпадъците нараства дори по-бързо от скоростта на
урбанизация. Подобно на темповете на урбанизация и увеличение на БВП, темповете
на растеж на твърдите битови отпадъци са най-бързи в Китай, в други части от Източна
Азия и в части от Източна Европа и Близкия Изток.
Количествата образувани твърди битови отпадъци зависят до голяма степен от
икономическото развитие, равнището на доходи, степента на индустриализация,
социално-културните модели и климатични фактори. Като цяло, колкото по-високи са
икономическото развитие и степента на урбанизация, толкова по-голям е размерът на
произведените твърди отпадъци. Страните от ОИСР образуват почти половината от
световните отпадъци (близо 1,6 млн. т. на ден през 2010 г.), докато в регионите на
Африка и Южна Азия се формират най-малко.
Графика 2 Образувани битови отпадъци по региони през 2010 г. (хил. т. на ден)
Източник: Hoornweg, D. and P. Bhada-Tata, March 2012, What a Waste: A Global Review of Solid
Waste Management, The World Bank, Washington,
http://siteresources.worldbank.org/INTURBANDEVELOPMENT/Resources/336387-
1334852610766/What_a_Waste2012_Final.pdf
1.5. Правна рамка и политика на ЕС по отношение на управлението на
отпадъците
1.5.1. Съществуваща законодателна рамка на ЕС
От 1970 г. насам ЕС и страните членки въвеждат закони, за да се гарантира
внимателното използване на природните ресурси и да се сведе до минимум
неблагоприятното въздействие на производството и потреблението върху околната
среда. През 1972 г. в Европа се поставя началото на първите обединени действия при
решаването на екологичните проблеми, намиращи отражения в четири успешни
програми за действие. Екологичното законодателство на ЕС съдържа около 300
0200400600800
10001200140016001800
Африка Близкия
Изток и
Северна
Африка
Южна Азия Източна
Европа и
Централна
Азия
Латинска
Америка и
Карибите
Източна
Азия и
Тихия
океан
ОИСР
Образувани битови отпадъци (хил. т. на ден)
24
нормативни документа, като от тях основни са около 20 Регламента, 70 Директиви и
около 30 Конвенции за опазване на околната среда.10
Правилното изпълнение,
прилагане и влизане в сила на законодателството на ЕС за отпадъците е сред основните
приоритети на политиката на ЕС за околната среда, като от приемането на първата
Рамкова директива за отпадъците 75/442/ЕИО през 1975 г. европейското
законодателство в сектора се развива с особено бързи темпове.
1.5.2. Съществуваща политика на ЕС при управлението на отпадъци
Стратегията на Общността за управление на отпадъците от 1989 г. определя
основните насоки на политиката по управление на отпадъците и установява
принципите, целите и действията, които ЕК възнамерява да следва при разработването
на законодателството и други дейности в тази област. Стратегията е актуализирана през
1996 г., като тези принципи са утвърдени, а йерархията при управлението на
отпадъците е доразвита и конкретизирана.
Основната рамка за политиката на Общността в областта на околната среда за
2014 г. – 2020 г. е Общата програма на ЕС за действие за околната среда до 2020 г.
„Да живеем добре в пределите на нашата планета“, която е седма по ред (7-ма
ПДОС), като същевременно се стреми да даде по-дългосрочна визия за мястото на
Съюза до 2050 г. Като се основава на няколко стратегически инициативи (Пътната
карта за ефективно използване на ресурсите, Стратегията за биологичното
разнообразие за периода до 2020 г. и Пътната карта за постигане до 2050 г. на
конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност), в програмата се
определят три приоритетни области: опазване на природата и подобряване на
екологичната устойчивост; постигане на устойчив растеж при ефективно използване
на ресурсите и с ниски емисии на въглерод и борба за опазване на човешкото здраве и
благосъстояние от въздействията на околната среда.
1.5.3. Преразглеждане на политиката и законодателството на ЕС в областта на
отпадъците
На 2 декември 2015 г. Европейската комисия приема амбициозен пакет от мерки,
свързани с кръговата икономика. Поставя се нова рамка за политиката на отпадъци и
ефективното използване на ресурсите и се ревизират законодателните предложения
10
Димов, Н., 2012 г., „Околната среда от енвиронментализма до свободата“, София, изд. къща
„МаК“.
25
относно отпадъците. С това се цели да се стимулира преходът на Европа към кръгова
икономика и да се повиши конкурентоспособността на Общността на световните
пазари, с което да се постигне устойчив икономически растеж и нови работни места.
Тези законодателни промени по-конкретно включват:
определяне на по-висока цел във връзка с подготовката за повторна употреба и с
рециклирането на битовите отпадъци, а именно – 65 % до 2030 г.;
задължителна цел за максимално ограничаване депонирането на всички видове
отпадъци, което до 2030 г. да не надхвърля 10 %;
75 % от отпадъците от опаковки да бъдат рециклирани към 2030 г. – това е
единна обща цел за ЕС, който вече не определя различни проценти за
различните видове отпадъци от опаковки;
въвежда се забрана за депониране на разделно събраните отпадъци;
обект на внимание са най-добрите практики за предотвратяване на депонирането
във всички държави членки;
опростяване и подобряване на определенията и хармонизиране на методите за
определяне нивата на рециклиране в целия ЕС;
промените в законодателството насърчават повторната употреба и
промишлената симбиоза (отпадъците от едно производство са суровина за
друго), което безспорно носи икономически и екологични ползи;
въвеждат се ясни икономически стимули за производителите на екологични
продукти, както и за прилагащите схемите за възстановяване и рециклиране на
опаковки, батерии, електрическо и електронно оборудване, превозни средства.
1.5.4. Състояние и перспективи при управлението на битови отпадъци в ЕС
През последните години се забелязват подобрения в третирането на битови
отпадъци в ЕС-28, които представляват около 10 % от общите отпадъци, произведени в
Общността. През 2014 г. количеството образувани битови отпадъци в ЕС-28
възлиза на 240,9 млн. т.11
Битовите отпадъци на човек от населението се понижават от
521 кг на човек през 2000 г. до 475 кг на човек през 2014 г., отчасти в резултат на
икономическия спад. Количеството варира в отделните страни членки – от 272 кг на
човек в Полша до 759 кг в Дания. По този показател България заема 13-то място през
2014 г. (442 кг на човек) и 19-то място през 2013 г. (432 кг на човек).
11
По оценки на Евростат.
26
В някои държави членки рециклирането и оползотворяването са
преобладаващите варианти за управление на отпадъците, като депонирането се
намалява до незначителни количества, докато други държави все още използват депа за
по-голямата част от отпадъците си. Това ще бъде решаваща задача в бъдеще да се
преместят тези държави нагоре по йерархичната стълбица на отпадъците, за да се
постигне целта ЕС да се превърне в рециклиращо общество. Средно само 40 % от
твърдите отпадъци са подготвени за повторна употреба или се рециклират.
Въпреки големите различия, които продължават да съществуват между
държавите членки, последните тенденции в обработването на битовите отпадъци
показват пренасочване от депониране и увеличаване на дела на рециклираните
отпадъци. Много ясна е тенденцията на намаляване на депонирните битови отпадъци в
ЕС-27 за периода 2000 г. – 2014 г. – от 139 млн. т. на 66 млн. т., като понижението е
близо 53 %. Количеството битови отпадъци, които са рециклирани или изгорени, вкл.
чрез енергийно оползотворяване, нараства през разглеждания период с около 26 млн. т.,
а на компостираните с около 14 млн. т.
Графика 3 Дял на битови отпадъци в ЕС-28 по начини на третиране (%) и
образувани битови отпадъци (кг на човек от населението) през 2013 г.
Източник: Евростат, http://ec.europa.eu/eurostat/data/database
0
100
200
300
400
500
600
700
800
0%
10%
20%
30%
40%
50%
60%
70%
80%
90%
100%
Гер
ман
ия
Сло
вен
ия
Ир
лан
ди
я
Бел
гия
Швец
ия
Лю
ксе
мб
ур
г
Вел
ико
бр
ита
ни
я
ЕС
-28
Дан
ия
Ита
ли
я
Авст
ри
я
Бъ
лга
ри
я
Хо
лан
ди
я
Фр
анц
ия
Ун
гар
ия
Чех
ия
Ли
тва
Фи
нлан
ди
я
По
лш
а
Гъ
рц
ия
Исп
ани
я
Ест
он
ия
Хъ
рват
ска
По
рту
гали
я
Ки
пъ
р
Лат
ви
я
Мал
та
Сло
вак
ия
Рум
ън
ия
кг на човек
Депониране/Изхвърляне
Изгаряне (вкл. енергийно оползотворяване)
Компостиране и усвояване
Рециклиране на материали
Образувани отпадъци на човек от населението (дясна скала)
%
27
Делът на рециклираните или компостирани битови отпадъци в ЕС-27 се е
увеличил от 26 % през 2000 г. до 43 % през 2013 г. (през 2014 г. е 45 % за ЕС-27 и 44 %
за ЕС-28). На Графика 3 много ясно е показано съществуването на големи различия в
методите за третиране на отпадъците в държавите членки. Данните показват, че през
2013 г. най-голям процент битови отпадъци в ЕС-28 се рециклират в Германия (46,6 %)
и Словения (45,4 %), а най-малък – в Румъния (5 %).
1.6. Политика на България по управление на отпадъците
1.6.1. Нормативна уредба за управление на отпадъците в България
Нормативната уредба по отношение на отпадъците в България се базира върху
Закона за опазване на околната среда. Освен него, дейностите по отпадъците се
извършват при условията и по реда и на Закона за ограничаване на вредното
въздействие на отпадъците върху околната среда от 1997 г. и редица подзаконови
нормативни документи, приети по-късно. В процеса на преговорите за присъединяване
към ЕС в националното законодателство се пренасят всички изисквания на Общността.
Законът за управление на отпадъците (ЗУО), приет през септември 2003 г.,
доразвива Закона от 1997 г. и въвежда изискванията на европейското законодателство в
България.
През юли 2012 г. влиза в сила нов Закон за управление на отпадъците, с който се
въвеждат изискванията на Директива 2008/98/ЕО, както и принципите „Замърсителят
плаща”, „Разширена отговорност на производителя” и „Йерархията на управление на
отпадъците“. Този закон се прилага за четири групи отпадъци – битови, производствени,
строителни и опасни отпадъци. С него за първи път са адресирани конкретни оперативни
цели за рециклиране на битови отпадъци.
1.6.2. Основни програмни документи в областта на управлението на отпадъците
Понастоящем в България действа Национален план за управление на
отпадъците 2014 г. – 2020 г. (НПУО), като неразделна част от него е включена
програма за предотвратяване образуването на отпадъци, а на местно ниво кметовете на
общини разработват програми за управлението на отпадъците на територията на
съответната община. НПУО има ключова роля за постигане на устойчиво развитие на
България, като главната му цел е да спомогне за прекъсване на връзката между
икономическия растеж и отпадъците чрез подобряване на йерархията на управлението
на отпадъците. НПУО е разработен и в тясна координация с Третия национален план
28
за действие по изменение на климата за периода 2013 г. – 2020 г. и по-конкретно в
частта, отнасяща се до емисии на парникови газове от Сектор „Отпадъци”.
Сред програмните документи в анализираната област съществуват и още два
национални плана – Национален стратегически план за поетапно намаляване на
количествата на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране (2010 г.
– 2020 г.) и Национален стратегически план за управление на отпадъците от
строителството и разрушаване на територията на Р. България за периода 2011 г. –
2020 г.
1.6.3. Състояние на управлението на битови отпадъци в България
Количеството произведени битови отпадъци в България през 2014 г. възлиза на
3,19 млн. т., като от 2000 г. насам се наблюдава тенденция към понижение на
образуването им, която е прекъсната само през 2008 г. Спадът, който се регистрира
спрямо 2000 г., е 36,1 %, като делът на битовите отпадъци в общото количество на
образуваните отпадъци се редуцира до 1,47 %. Генерираните отпадъци намаляват
значително от 613 кг на човек от населението през 2000 г. на 442 кг на човек през 2014
г., което е под средната стойност на показателя за ЕС-28 (475 кг на човек).12
Таблица 1 Дял на битовите отпадъци в общото количество образувани отпадъци в
България през периода 2004 г. – 2014 г. (млн. т., %)
Отпадъци/години 2004
г.
2005
г.
2006
г.
2007
г.
2008
г.
2009
г.
2010
г.
2011
г.
2012
г.
2013
г.
2014
г.
Образувани битови
отпадъци (млн. т.)*
4,62 4,5 4,39 4,17 4,49 4,44 4,07 3,57 3,25 3,14 3,19
Общо количество
образувани
отпадъци (млн. т.)
189,08 229,79 147,26 166,61 164,03 129,19 163,27 203,82 159,74 149,44 216,49
Дял на битовите
отпадъци (%)
2,44 1,96 2,98 2,5 2,73 3,44 2,49 1,75 2,03 2,1 1,47
Забележка: *Данните са резултат от статистическа оценка на количествата образувани битови
отпадъци от обслужваните и необслужваните населени места. Поради промяна в методологията
е направена ревизия на данните за периода 2004 г. – 2008 г. Временно съхранените битови
отпадъци са изключени от изчислението.
Източник: НСИ, изчисления на автора
Независимо че България заема средна позиция по показателя образувани битови
отпадъци на човек от населението, тя все още е с много високи нива на депониране. От
2009 г. започва тенденция на понижение на количеството депонирани битови отпадъци
12
По данни на НСИ.
29
и те достигат 2,2 млн. т. през 2014 г., като спадът е 35 %. Равнището на депониране
намалява от 81 % през 2000 г. на 74 % през 2014 г., като през 2013 г. постигнатото ниво
е било дори 70 %. Трябва да се има предвид, че до 2010 г. включително методите на
третиране включват само депониране и рециклиране, от 2011 г. започва и
компостиране, а от 2013 г. и изгаряне. Много по-притеснителен е показателят
депонирани битови отпадъци на човек от населението за България (307 кг на човек през
2014 г.) в сравнение с ЕС-28 (132 кг на човек), което е над 2 пъти повече.
ВТОРА ГЛАВА
ОТПАДЪЦИТЕ И РЕСУРСНО-ЕФЕКТИВНАТА ИКОНОМИКА
Във втора глава авторът насочва вниманието си към концепцията за
устойчиво развитие в контекста на управлението на отпадъци като стъпка към
постигането му. Посочени са определения за зелената икономика, която се основава
на модела на устойчиво развитие, като е разгледана връзката й с управлението на
отпадъците. Обстойно е разяснена същността на кръговата икономика, изтъкнати
са причините за възникването й и е проследено развитието й като начин за по-
ефективно използване на ресурсите и намаляване на отпадъците.
2.1. Концепцията за устойчиво развитие и икономиката на отпадъците
Общоприетата концепция за устойчиво развитие за пръв път е дефинирана от
Световната комисия по околна среда и развитие към ООН в доклада й „Нашето общо
бъдеще” (известен като доклада „Брундтланд“) от 1987 г. Определението, което се дава
за устойчивото развитие, е „развитие, което осигурява потребностите на настоящото
поколение, но без да се поставят под заплаха възможностите за задоволяване на
потребностите на бъдещите поколения”.13
Постигането на всичко това зависи от
балансирането на трите основни стълба на устойчивото развитие – икономически,
екологичен и социален.
Концепцията за „устойчиво развитие” получава по-широка публичност след
Конференцията на ООН за околната среда и развитието в Рио де Жанейро през 1992 г.
На тази среща на високо равнище устойчивото развитие се превръща в официална
политика, която се основава на множество принципи и конкретни ангажименти. На
фона на това и 10 години след Световната среща на върха за устойчиво развитие в
13
World Commission on Environment and Development, 1987, Our Common Future, London, Oxford
University Press.
30
Йоханесбург през 2002 г., през 2012 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, се провежда най-
голямата дотогава екологична среща – Конференцията на ООН по устойчиво развитие,
известна и като „Рио+20“. Тя подновява глобалния политически ангажимент за
възприемане на цялостен подход за справяне с модерните световни предизвикателства.
Основните теми, върху които се поставя акцент, са зелената икономика в контекста на
устойчивото развитие и премахването на бедността и институционалната рамка за
устойчиво развитие.
На 25-27 септември 2015 г. на среща на високо равнище на ООН за устойчивото
развитие в Ню Йорк е приета нова глобална рамка за устойчиво развитие под името
„Преобразуване на нашия свят: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“. Тя
обединява глобални цели за екологично, социално и икономическо развитие в единна
структура и включва амбициозен пакет от 17 цели за устойчиво развитие и 169
свързани задачи, с помощта на които да се сложи край на бедността, борбата с
неравенството и несправедливостта и справяне с климатичните промени до 2030 г.
Стимулирането на напредъка в областта на устойчивия растеж в ЕС се
осъществява в рамките на стратегия „Европа 2020“ чрез две водещи инициативи –
„Европа за ефективно използване на ресурсите“ и „Индустриална политика за ерата на
глобализацията“. За целите на настоящия дисертационен труд ще бъде обърнато
внимание на първата от тях. Нейна основна задача е премахване на връзката между
икономическия растеж и използваните ресурси за успешно преминаване към
нисковъглеродна, ефективно използваща ресурсите икономика. В рамките на
инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“ е включена и Пътната
карта за ефективно използване на ресурсите в Европа, чиято задача е определяне на
средносрочните и дългосрочните цели.
2.1.1. Управлението на отпадъци като стъпка към постигане на устойчиво
развитие
Управлението на отпадъците оказва влияние върху много аспекти на обществото
и икономиката. То има силни връзки с редица други глобални предизвикателства като
здравето, изменението на климата, намаляването на бедността, обезпечеността с храна
и ресурси и устойчивото производство и потребление. Ето защо е от изключително
значение управлението на отпадъците да се разглежда като стъпка към решаване на
редица въпроси, свързани с устойчивото развитие. Аспектите на това управление
отговарят на трите стълба на постигането на устойчивото развитие.
31
Доброто управление на отпадъците и ресурсите носи много положителни ползи
за обществото и икономиката. Много доклади се опитват да определят количествено
бизнес икономиите за промишлеността от намаленото потребление и подобрената
ефективност на ресурсите и съкратените разходи за управление на отпадъците.
Оценките обикновено надхвърлят 1 000 млрд. щатски долара в световен мащаб, като
голяма част от това се дължи на предотвратяването на образуването на отпадъци. При
по-пълноценната многократна употреба на суровини от предприятията чрез по-добра
„промишлена симбиоза“ (при която отпадъците на някои фирми се използват като
ресурси в други) в ЕС може да се спестява 1,4 млрд. евро на година и да се генерира 1,6
млрд. евро от продажби.14
Има и много потенциал за създаване на работни места в
зелената икономика и за принос към повишената ресурсна и енергийната сигурност.
Социалната компонента на устойчивото развитие се изразява в следното – когато
в един чист град управлението на битовите отпадъци е ефективно, това го превръща в
здравословно и приятно място за жителите, привлекателно за туристи и добро място за
правене на бизнес и привличане на външни инвестиции. Социалният аспект се изразява
и в това например, че липсата на услуга за събиране на битови отпадъци има пряко
въздействие върху здравето на жителите, особено на децата. Неконтролираното
изгаряне на отпадъци създава устойчиви органични емисии, които силно замърсяват,
причинявайки вреди на местно ниво и в световен мащаб (екологичният аспект).
Натрупаните отпадъци и блокираните канализации съдействат за размножаването на
носителите на инфекции, в резултат на което се разпространява холера, остра заразна
тропическа треска и други инфекциозни заболявания.
2.2. „Зелената икономика“ и отражението й върху икономиката на отпадъците
През последните години терминът „зелена икономика“ възниква в контекста на
обсъждането на политиките по възстановяване от световната финансова и
икономическа криза през 2008 г., растящите цени на суровините и нарастващото
осъзнаване на въздействието на човечеството върху околната среда. В голямата си част,
това отразява признание, че преобладаващият модел на икономически растеж в
настоящите условия просто не може да се поддържа.
14
Съобщение от Комисията до Европейския Парламент, до Съвета, до Европейския
икономически и социален комитет и до Комитета на Регионите, 20.09.2011, Пътна карта за
ефективно използване на ресурсите в Европа /*COM/2011/0571 окончателен*/, http://eur-
lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX:52011DC0571.
32
2.2.1. Концепция и обхват на зелената икономика
Устойчивото развитие предоставя важна предпоставка за „зелен растеж“.
„Зеленият растеж“ не е замислен като заместител на устойчивото развитие, а по-скоро
трябва да се разглежда като част от него и е по-тесен по обхват. Не съществува
универсално определение за зелена икономика, но самият термин набляга на
икономическите измерения на устойчивостта. Той също така подчертава, че
икономическият растеж и управлението на околната среда могат да бъдат
взаимодопълващи се стратегии, оспорвайки все още общата гледна точка, че има
значителни компромиси между тези две цели – с други думи, синергиите преобладават
над компромисите.
Определението за зелена икономика, което разработва Програмата на ООН за
околната среда, е, че зелената икономика води до подобряване на човешкото
благосъстояние и социална справедливост, като същевременно значително намалява
рисковете за околната среда и екологичните дефицити.15
Или по друг начин казано
зелената икономика е нисковъглеродна, ресурсно-ефективна и социално приобщаваща.
При нея растежът в доходите и заетостта се задвижват чрез съкращаване на
въглеродните емисии и замърсяванията и подобряване на енергийната и ресурсна
ефективност. Съществуват и други определения за зелена икономика на водещи
международни организации – например на Световната банка, ОИСР, Програмата на
ООН за развитие, ЕАОС и други. Разбирането на Европейската агенция за околната
среда за зелената икономика е „такава, в която политиките и иновациите позволяват на
обществото да използва ефективно ресурсите, подобрявайки благосъстоянието на
хората по интегриращ начин, като същевременно се запазват природните системи,
които ни поддържат“.16
2.2.2. Принос на управлението на отпадъците за постигане на зелена икономика
За да може секторът на отпадъците да допринесе за зелената икономика, първо
трябва да бъдат изпълнени трите стълба на устойчивото развитие – социален,
екологичен и икономически.17
Някои източници включват и четвърто измерение –
институционално.
Социална устойчивост
15
http://www.unep.org/greeneconomy/AboutGEI/WhatisGEI/tabid/29784/Default.aspx; 16
http://www.eea.europa.eu/themes/economy/intro; 17
Вж. International Solid Waste Association, June 2013, Sustainable Solid Waste Management & the
Green Economy.
33
В сектора на отпадъците трябва да се гарантира, че са изпълнени минималните
социални условия, като безопасни условия на труд за работниците, както и за здравето
и нивата на безопасността на цялата общност. Например при обикновена операция за
възстановяване на материали, където работници разглобяват електрическо оборудване
без подходящо защитно облекло или екологични мерки на място, съществува риск за
здравето, безопасността и за околната среда.
Екологична устойчивост
За да има най-голям ефект за зелената икономика, секторът на отпадъците като
цяло трябва да има главна цел ефективното използване на ресурсите и спазване
йерархията на отпадъците (приложени в рамките на анализа на жизнения цикъл). Той
трябва да работи в синергия със секторите на производство и преработка, за да се
насърчи производството на стоки и материали с минимално опасно съдържание, в
резултат на което в крайна сметка се образува най-малкото количество отпадъци. На
оперативно/промишлено ниво прилаганите технологии и практики е необходимо да
гарантират, че няма или е сведено до минимум неблагоприятното въздействие върху
околната среда, например чрез създаването на ефективни мерки за защита срещу
замърсяване на земя, водни пътища или въздух и улавяне на емисиите парникови
газове.
Икономическа устойчивост
Секторът на отпадъците като цяло трябва да изпълни своята отговорност да
предостави на разумни цени все по-широка гама от вторични материали с високо
качество, което ще подкрепи отделянето на потреблението на ресурси от
икономическия растеж и генерирането на отпадъци. Секторът на отпадъците трябва да
продължи да допринася за икономическата устойчивост чрез създаването на нови
предприятия и впоследствие на повече работни места, достъп до въглероднонеутрална
енергия, получаване на икономическа стойност от материалите, считани за отпадък,
както и намаляване на разходите за обезвреждане на отпадъците чрез минимизиране на
количеството на остатъчните отпадъци.
2.3. Концепцията за „кръгова икономика“ при икономиката на отпадъците
2.3.1. Причини за възникване на идеята за „кръгова икономика“ и преминаване
от линеен към кръгов модел
В условията на повишена неустойчивост на международните пазари и
нарастващото използване на ресурси призивите за въвеждане на нов икономически
34
модел стават все по-силни. Еволюцията на икономическите процеси от началото на
индустриализацията не довежда до съществена промяна в характеристиките им, като
линейното оползотворяване на ресурсите остава валидно и в наши дни.18
Компаниите
извличат материали, влагат енергия за производството на даден продукт и го продават
на краен потребител, който след това го изхвърля, когато вече не работи или не
изпълнява предназначението си. Въпреки подобряването на производителността и
използването на различни източници на енергия, то резултатите по отношение на
предотвратяването на загубите на полезни материали са незадоволителни. Системата,
която се основава в голяма степен на неефективно потребление на ресурси, а в по-
малка – на повторната употреба на невъзобновяеми източници, е свързана със
значителни загуби по цялото протежение на материалната верига.
За повече от фирмите става ясно, че линейният модел увеличава излагането им на
рискове, като те биват притиснати между повишаващите се и по-трудно предвидими
цени на суровините и несигурността на доставките им. От друга страна, те са
заплашени от силната конкуренция и стагнацията на търсенето в определени сектори на
икономиката. Експоненциалното нарастване на световното население и разширяването
на средната класа от потребители водят до допълнителен натиск за увеличение на
цените на суровините. Съществуват и други тенденции и признаци, които показват, че
силата на линейния модел постепенно се изчерпва, въпреки че все още има място да се
разшири географски към развиващия се свят.
Бизнес лидерите от цял свят разбират необходимостта от „по-добро
обезпечаване“ и започват да осъзнават, че продължаващото създаване на
благосъстояние изисква нов индустриален модел, който е по-малко зависим от
първичната енергия и суровините и който разграничава приходите от продажби от
разходите за материали. В стремежа си за значително подобряване на приложението на
ресурсите в производството и за да запазят контрола над тях, компаниите започват да
търсят алтернативни модели за производство, разпространение и потребление,
основаващи се на повторно използване на продуктите или техните компоненти, чрез
което да възстановят част от вложените материали, енергия и труд. По този начин
недостатъците на линейната система на производство се преодоляват от т.нар. „кръгова
икономика“.
18
Ellen MacАrthur Foundation, 2014, Towards the Circular Economy 3. Accelerating the Scale-up
Across Global Supply Chains.
35
2.3.2. Същност и развитие на кръговата икономика като начин за по-ефективно
използване на ресурсите и намаляване на отпадъците
Понятието „кръгова икономика“ описва индустриална икономика, в която
материалните потоци циркулират с висока скорост, без материалите да навлизат в
биосферата, освен ако те не са биологични хранителни вещества. Идеята за кръгова
икономика има за цел да се ограничи потреблението и отпадъците от суровини, както и
използването на невъзобновяеми енергийни източници в производството на стоки и
услуги. Ключово към тази концепция е разглеждането на отпадъците като важен
ресурс, като кръговата икономика трябва да отбележи края на директната връзка между
икономическия растеж и генерирането на отпадъци. Тя има за задача да се превърне в
нова парадигма, която съществено да промени функциите на ресурсите в икономиката
– отпадъчният материал от един (промишлен) процес да бъде използван като суровина
за друг и продуктите да бъдат поправяни, повторно използвани и рециклирани.
Кръговата икономика бързо намира поле за изява в политическите и бизнес
планове. За разлика от преобладаващия днес до голяма степен линеен модел, кръговата
икономика представлява стратегия за развитие, която дава възможност за
икономически растеж, докато се стреми да оптимизира веригата на потребление на
биологични и технически материали. Въпреки че в линейната икономика има някои
елементи на цикличност като рециклирането и компостирането, където трябва да се
поддържа напредък, кръговата икономика излиза извън рамките на преследване на
целите за предотвратяване и намаляване на отпадъците, а насърчава технологични,
организационни и социални иновации в и между веригите на добавена стойност с оглед
да проектира отпадъка от началото, а не да разчита единствено на рециклирането в края
на веригата. Новите бизнес модели целят да ни превърнат от „консуматори“ в
„потребители“ и да изместят търсенето от продукти за еднократна употреба към услуги,
които се базират на отдаване под наем и поправка.
Кръговата икономика се основава на няколко прости принципи:
Проектирай отпадък;
Изгради устойчивост чрез многообразие;
Разчитай на енергия от възобновяеми източници;
Мисли в „системи“;
36
Отпадъците са храна.19
2.3.3. Възможности и предизвикателства пред „кръговата икономика“
Потенциални изгоди от една „кръгова икономика“
Преминаването към по-кръгова икономика може да доведе до трайни ползи от
по-иновативна, устойчива и производителна икономика и има както екологична, така и
икономическа обосновка. Това може да намали натиска върху околната среда, с
положителен ефект върху екосистемите, биоразнообразието и човешкото здраве. Така
също може да се повиши сигурността на доставките на суровини, както за ЕС като
цяло, така и за конкретни фирми, тъй като в момента ЕС внася около половината от
суровините, които консумира. Няколко рискове са свързани с доставката на суровини –
свързани с наличността; технологични или икономически.20
По-кръгова икономика би
довела до намаляване на тези рискове, както и на общия риск, свързан с нестабилността
на цените на суровините.
Кръговата икономика може да има положително въздействие върху растежа на
БВП. Използването на ресурсите по-ефективно ще доведе и до създаването на нови
работни места. Подобреният еко-дизайн, предотвратяването на създаването на
отпадъци и тяхната повторна употреба може да донесе нетни икономии за
предприятията от ЕС в размер до 600 млрд. евро, същевременно понижавайки общите
годишни емисии на парникови газове. Допълнителни мерки за нарастване на
производителността на ресурсите с 30 % до 2030 г. могат да увеличат БВП с близо 1 %
и да създадат 2 милиона допълнителни работни места.21
Една „кръгова икономика“ би могла също така да повиши
конкурентоспособността на фирмите от ЕС благодарение на намаляване на разходите
за материали. След почти век на спад, цените на природните ресурси са се увеличили
със 150 % от началото на XXI век. Ресурсите (без енергийните) може да съставляват
значителна част от структурата на разходите в някои сектори. Фондация Елън
Макартър (2014 г.) е изчислила, че цикличността може да донесе на дружества от ЕС
19
Ellen MacАrthur Foundation, 2012, Towards the Circular Economy 1. Economic and Business
Rationale for an Accelerated Transition,
https://www.ellenmacarthurfoundation.org/assets/downloads/publications/Ellen-MacArthur-
Foundation-Towards-the-Circular-Economy-vol.1.pdf; 20
European Parliamentary Research Service, 2014, Turning Waste into a Resource: Moving Towards
a ‘Circular Economy’; 21
European Commission, Moving Towards a Circular Economy,
http://ec.europa.eu/environment/circular-economy/index_en.htm.
37
годишни нетни икономии от разходите за материали, вариращи от 250 млрд. евро до
465 млрд. евро, или от 12 % до 23 % от техните материални разходи, в зависимост от
величината на промяната. По-общо казано, предприятията също ще се възползват от
организационни и продуктови иновации. Много фирми в различни сектори
(включително производство на автомобили, дрехи, телекомуникации и електроника) са
готови да предприемат мерки към по-кръгови модели. Редом с финансовите
възможности, кръговата икономика има също и косвени ползи за предприятията –
веригите за доставка са добре управлявани, фирмите стават по-малко чувствителни към
нестабилността на цените на ресурсите и те изграждат по-дълги и по-добри отношения
с клиентите си, като същевременно се повишават и иновациите.
Ползите от една „кръгова икономика“ не са само оперативни, но и
стратегически; не само за промишлеността, но и за потребителите; а в допълнение те не
са само източник на ефективност, но и на иновации и растеж. По-ефективното, по-
дългото и повторното използване на ресурсите ще доведе и до повишаване на
конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб. Необходимо е обаче
сътрудничеството между фирмите, правителствата, науката и неправителствените
организации, тъй като кръговата икономика не може да бъде осъществена без
координация с други политически инициативи. По същество това не само ще изисква
адекватна инфраструктура, но и умения и знания.
Бариери и предизвикателства
И все пак, предизвикателствата пред прехода към една по-кръгова икономика
остават големи. Те варират от текущия дизайн на продукта до културна съпротива и до
„субсидирани“ цени на суровините и енергията. Някои от тези бариери могат да
изчезнат сами по себе си с течение на времето. Други изискват специфични нови рамки
– по отношение на корпоративното управление, междуотрасловото сътрудничество,
технологиите или законодателството. Като специфични политически, социални,
икономически и технологични пречки за по-широкото въвеждане и възприемане на
кръговата икономика могат да се посочат:
недостатъчни умения и инвестиции в дизайн и производство на кръгов продукт,
които могат да улеснят по-голяма повторна употреба, ремонт и рециклиране;
сегашните нива на цени на ресурсите, които създават икономически сигнали,
които не стимулират ефективното използване на ресурсите, ограничаване на
замърсяването или иновациите;
38
липса на достатъчно стимули и по-конкретно заради недостатъчното вътрешно
поемане на външните разходи чрез политика или други мерки;
необвързаност на властта и стимулите между участници в рамките на и между
веригите на добавена стойност (например между производители и заводи за
рециклиране);
все още ограничено приемане на потребителите и бизнеса на потенциално по-
ефективни ориентирани към услугите бизнес модели, например даване на лизинг
вместо притежаване, и модели, свързани с плащане въз основа на изпълнението;
ограничена информация, ноу-хау и икономически стимули за ключови елементи
във веригата на доставка, поддръжка и потребление;
недостатъчно разделяне на отпадъците при източника (например за хранителни
отпадъци, опаковки);
ограничени устойчиви стимули за обществени поръчки в повечето обществени
агенции (т.е. зелените обществени поръчки);
недостатъчно инвестиране в инфраструктура за рециклиране и за
възстановяване, иновации и технологии (във връзка с това е блокирането на
съществуващите технологии и инфраструктура);
предизвикателства при получаването на подходящо финансиране за такива
инвестиции;
слабости в последователността на политиките на различни нива (например за
производство на биоенергия и политиката за отпадъците);
широкото планирано излизане от употреба на продуктите.22
ТРЕТА ГЛАВА
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ИКОНОМИКАТА НА ОТПАДЪЦИТЕ В ГЛОБАЛНО И
НАЦИОНАЛНО ИЗМЕРЕНИЕ НА ПРИМЕРА НА БИТОВИТЕ ОТПАДЪЦИ
В трета глава са разгледани казуси за управлението на битовите отпадъци от
международната практика, като са посочени действията, които са предприети за
постигане на успешните резултати. На национално равнище практическата част на
изследването включва разглеждане и анализ на функционирането на система за
22
IVM Institute for Environmental Studies, Policy Studies Institute at the University of Westminster,
Ecologic Institute, BIO Intelligence Service, Institute for European Environmental Policy, August
2014, Scoping Study to Identify Potential Circular Economy Actions, Priority Sectors, Material Flows
and Value Chains, Funded under DG Environment’s Framework Contract for Economic Analysis
ENV.F.1/FRA/2010/0044, Luxembourg.
39
управление на отпадъците на територията на Столична община (на примера на
голяма община) и управлението на отпадъците при депото край гр. Малко Търново (на
примера на малка община). Изведени са препоръки за по-ефективно управление на
отпадъците и за по-добри резултати в националната икономика.
3.1. Управление на отпадъците на глобално ниво – постигнати резултати
Резултатите от функционирането на икономиката на отпадъците на глобално и
европейско равнище ще бъдат показани чрез анализ и оценка на няколко успешни
примера, за да може те да бъдат съпоставени с постигнатите резултати на територията
на нашата страна. Критериите за избор на регионите/градовете в казусите, които ще
бъдат представени, са следните:
региони/градове, които се представят добре и са постигнали значителен
напредък в управлението на твърдите битови отпадъци;
региони/градове с конкретни усилия в управлението на биоразградимите битови
отпадъци;
за постигнатите резултати в дадените региони/градове от решаващо значение е
прилагането на глобалното, европейското и националното законодателство и те
могат да бъдат пионери за по-добро управление на битовите отпадъци на
национално, европейско и световно ниво.
3.1.1. Приложение на икономиката на отпадъците в гр. Сан Франциско, САЩ
Сан Франциско (САЩ) се утвърждава като световен лидер в управлението на
отпадъците, като има най-амбициозните цели за отклоняване на отпадъците на
национално ниво. Градът е постигнал 77 % ниво на отклоняване, най-високото в САЩ,
с подхода си в три направления – въвеждането на строго законодателство за намаляване
на отпадъците, партниране с компания, която е съмишленик по отношение
управлението на отпадъци за нововъведения на програми, както и действия за
създаване на култура на рециклиране и компостиране чрез стимули и осведомяване на
обществото.
През 2009 г., след като жителите и фирмите свикват с доброволното
компостиране, Сан Франциско приема решителен закон, който задължава всички
жители и дружества да рециклират и компостират. Съвсем наскоро след това, градът
одобрява наредба, изискваща всички магазини за търговия на дребно да предоставят
подлежащи на компостиране, рециклирани или рециклируеми торбички. Всички тези
40
закони са разчетени добре във времето, така че да е на разположение необходимата
инфраструктура и да може участниците да получат съответната подкрепа, инструменти
и обучение.23
Наред със законите, задължаващи жителите и фирмите да намаляват техните
отпадъци и да събират разделно, Сан Франциско развива ясна схема за събиране и
ценообразуване с компанията, която извозва отпадъците, Recology. С течение на
времето градът и Recology са разработили своите отношения и партньорство на
основата на симбиоза. Сан Франциско осигурява надзор, разработване на политиката,
осведомяване на обществото и изследвания на технологии и най-добрите практики,
докато Recology създава, тества и управлява инфраструктура за събиране и обработване
на отпадъци.24
Един от резултатите от това сътрудничество е текущата система за
рециклиране в Сан Франциско, „Фантастичните 3“.
В заключение може да се обобщи, че чрез уникално съчетаване на
законодателни успехи, дългосрочно партньорство и ангажиране за осведомяване на
обществото и с работа на място, Сан Франциско създава модел на програма за нулеви
отпадъци. Затова допринасят още и непоколебимата ангажираност на избраните
длъжностни лица и висши мениджъри, подкрепена от много силното желание за
участие от страна на жителите, предприятията и държавните агенции. Това се подкрепя
и от здраво сплотени регионални и щатски професионални асоциации.
3.1.2. Приложение на икономиката на отпадъците в град Любляна, Словения
Град Любляна, столицата на Словения, получава признанието „Европейска
зелена столица“ за 2016 г. за напредъка, който градът отчита в подобряването на
околната среда и качеството на живот на своите жители. Оценяването е извършено от
комисия от експерти по 12 различни екологични критерия, които варират от устойчива
трудова заетост до управление на отпадъците. Градът е постигнал напредък в
преработването на отпадъците и отпадъчните води, като си е поставил цел за нулеви
отпадъци в дългосрочен план.
Любляна е европейската столица с най-голям дял на разделно събрани отпадъци
през 2014 г. (61 %) и първата европейска столица, която става част от Европейската
23
Global Alliance for Incinerator Alternatives, June 2012, On the Road to Zero Waste. Successes and
Lessons from Around the World, http://www.no-
burn.org/downloads/On%20the%20Road%20to%20Zero%20Waste.pdf; 24
U.S. Environmental Protection Agency, https://www.epa.gov/transforming-waste-tool/less-waste-
case-study-san-francisco-ca.
41
мрежа за нулеви отпадъци с прилагането на точно тази стратегия. Целта на програмата
е предотвратяване на образуването на отпадъци чрез насърчаване на повторната
употреба и рециклиране с помощта на още по-достъпна инфраструктура и иновативни
решения. През последните десет години Любляна успява да увеличи десетократно
възстановените материали от 16 кг през 2004 г. на 145 кг на един жител през 2014 г.
чрез рециклиране и компостиране и да редуцира количеството на отпадъците, които се
депонират, с 59 %, като същевременно поддържа разходите си за управление на
отпадъци сред най-ниските в Европа.
Сред другите постигнати успехи могат да бъдат посочени усилията, които
полагат публичното дружество Snaga, което осигурява управлението на отпадъците в
Любляна и в девет околни общини, заедно с градските власти, неправителствени
организации, дружества и други заинтересовани страни за промяна нагласите към
хранителните отпадъци и употребяваните предмети и създаване на предпоставки за
едно устойчиво и социално отговорно бъдеще. Основен елемент, допринасящ за
успешните резултати на Любляна, е въвеждането на събирането от врата на врата,
особено за биоразградимите отпадъци. Тази стъпка има най-висок принос за рязкото
увеличение на нивата на рециклиране. С разширяване на разделното събиране,
количеството на остатъчните отпадъци постоянно намалява. Системата е подкрепена от
добре управляваната комуникационна стратегия на Snaga, която успява да убеди
населението да последва целите и решенията на компанията въпреки първоначалната
съпротива.
3.1.3. Приложение на икономиката на отпадъците във Фламандския регион,
Белгия
Фландрия e гъсто населена, силно индустриализирана област в Северна Белгия,
която се превръща в еталон за управление на отпадъците. Белгийската област е пример
за това как едно успешно съчетаване на политикитe за отпадъци може да доведе до
много високи нива на рециклиране, отчитайки рециклиране и компостиране на около
66 % от битовите си отпадъци през годините. За сравнение, първите три държави по
степен на рециклиране на битови отпадъци в ЕС за 2014 г. са Германия (63,8 %),
Австрия (56,3 %) и Белгия (55,1 %).25
Тази област се гордее с най-висок процент на
25
По данни на Евростат. Нивата на рециклиране се изчисляват като процент от общо
образуваните битови отпадъци, които са рециклирани, компостирани или са третирани чрез
анаеробно разграждане.
42
отклоняване на отпадъците в Европа, като нивата на образуване на отпадъците, които
се покачват постоянно почти навсякъде другаде, там се стабилизират и бавно започват
да намаляват.
Успехът на плановете за отпадъци във Фламандския регион е зависим от три
различни вида инструменти на политиката – правни инструменти като законодателство
(например забрани за депониране и изгаряне), санкции, отговорност на
производителите, споразумения за вземане обратно; икономически инструменти като
налози, данъци, финансова подкрепа, данък „плащаш, колкото изхвърляш“ и социални
инструменти, т.е. информация и кампании за повишаване на осведомеността, програми
за обучение в училищата и др. Обществената агенция по отпадъците (OVAM)
поддържа и действа като партньор за университети и институти, дружества,
предприятия или граждани, ангажирани с работа към по-добра жизнена среда за
бъдещето. По-важните политики в сферата на управлението на отпадъци в региона
включват:
разделно събиране на широк кръг от материали за рециклиране;
популяризиране на домашното компостиране;
такси за изхвърляне на отпадъци, с най-голяма такса за остатъчните отпадъци;
предоставяне на голям брой „контейнерни паркове“, където хората могат да
донесат широк спектър от материали за рециклиране;
мрежа от центровете за повторно използване, които събират, почистват
и продават широка гама от продукти, включително мебели и електрически
стоки;
ограничения за депониране или изгаряне на рециклируеми материали, съчетани
с данъци едновременно върху депонирането и изгарянето;
ограничаване до минимум на капацитета за обработка на остатъчните
отпадъци.26
Друг фактор с огромно значение за постигнатите резултати освен мащабните
регионални политики, които са силно координирани с местните програми, е
създаването на междуобщинско сътрудничество за управление на отпадъците. То може
да играе важна роля в определянето на политиката на регионално ниво, благодарение
на ноу-хау и опита на общините.
26
Mariën, L., 27.04.2009, Together We Make Tomorrow More Beautiful, Talk: ‘Prevention and
Management of Household Waste in Flanders’, OVAM (Flemish Public Waste Agency),
http://www.foe.co.uk/resource/event_presentations/2_lore_marien.pdf.
43
3.2. Емпирично изследване на българската практика при управлението на
отпадъци
В тази част от разработката ще бъде разгледано, анализирано и оценено
функционирането на две изградени системи за управление на отпадъците – на голяма и
малка община на територията на Република България – Столична община и община
Малко Търново. Причините, които обуславят този избор, са следните: приблизително
едновременното пускане в експлоатация на двете системи (в рамките на 2015 г.) и
равен период на полезен живот на депата (2037 г. – 2038 г.); еднакъв начин на
финансиране на тяхното изграждане; подобна организация на функциониране, но в два
различни мащаба; възможност за съпоставка на два напълно различни в своето
икономическо и социално равнище региона (вкл. и при определяне на социалната
поносимост за най-гъсто населената и за най-слабо населената община в страната –
съответно с 990,3 души/кв. км и с 5,1 души/кв. км към края на 2014 г.); и накрая, но не
на последно място – възможността за достъп до достатъчно като обем емпирична и
оперативна информация. По този начин освен оценка на управлението на двете
системи, ще се постигне и поглед отвътре с цел да се установят коректно
икономическите ползи и ефектите за обществото като цяло.
3.2.1. Методика на анализа
Методиката на изследването и за голямата, и за малката община ще бъде една и
съща с цел да се осигури съпоставимост на резултатите и основните изводи и
препоръки. Основа на анализа за Столична община ще бъде функционирането на
„Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична
община – площадки „Садината“ и „Хан Богров““, а за община Малко Търново –
изградената „Регионална система за управление на отпадъците“. Въз основа на
получената информация от ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ и
община Малко Търново при функциониране на обектите се прави собствен анализ чрез
използването както на вътрешна информация, така и на общодостъпни данни, основно
от Националния статистически институт и чрез тяхната обработка и екстраполация се
цели да се покажат икономическите ефекти от функционирането на тези две системи и
да се докаже водещата постановка в дисертацията, че ефективното управление на
отпадъците довежда не само до безспорни конкретни икономически резултати, но и до
подобряване на условията за живот на обществото, което се ползва от тези системи.
44
Естествено са налице и някои различия при изградените системи (едната
включва допълнително завода за МБТ и площадката „Хан Богров“), най-вече по
отношение на стойността на направените инвестиции, максималните обеми на
приемани и обработени отпадъци, както и получаваните крайни продукти и тяхната
последваща реализация. Точно обаче разликите в третираните количества отпадъци и
получаваните полезни продукти, ще откроят спецификите във функционирането на
системите и реализираните икономически резултати.
С цел коректното провеждане на анализа трябва да се дефинира и обясни
методиката за изчисляване на някои специфични количествени показатели, които се
използват в изложението, както и начинът на тяхното екстраполиране. Водещите
работни индикатори като брой на населението, доходи, различните видове разходи и
приходи, количества генерирани и обработени отпадъци, както и получаваните крайни
продукти и техните продажни цени се взимат от Националния статистически институт,
ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, Столична община и община
Малко Търново, а оценката за тяхната бъдеща динамика се прави въз основа на
определени допускания в тяхното движение, както и в развитието на свързани с тях
макроикономически показатели. Следва да се отбележи, че се прави оценка на
дейността на пуснати в експлоатация системи, които поемат значителна част от
генерираните отпадъци на съответната територия, като очакванията за двете общини са
до края на 2016 г. те да приемат 100 % от събраните твърди битови отпадъци.
Времевият период обхваща текущата 2016 г. и продължава до 2038 г.
включително, когато изтича полезният живот на депото на втората система за
управление на отпадъците – тази в община Малко Търново. По отношение на Столична
община е заложено също до 2038 г. включително, въпреки че при изготвянето на
проекта от общината полезният живот на депото е определен до 2037 г. включително.
Основанието на автора за това е, че количествата отпадъци за гр. София непрекъснато
намаляват. На пръв поглед, конструираният модел наподобява анализът „разходи-
ползи“, който се използва при оценка на икономическата жизнеспособност на
планираните инвестиции. Напрактика обаче, авторовият подход използва само някои от
прилаганите променливи при модела „разходи-ползи“, а същевременно той значително
се различава от него поради няколко причини. На първо място, в разработката се
оценява икономическата ефективност от дейността на функциониращи
предприятия/системи. На второ място, авторът възприема различен подход при
определянето на повечето показатели и променливи. На трето място, като основа се
45
взимат реални данни след пускането в експлоатация на системите, които, както авторът
установи в процеса на работата, съществено се различават от тези, заложени в
предварителните проучвания и оценки. И на последно място, се акцентира върху
практическите измерения от ползите и разходи за обществото, така както докторантът
ги разбира, което означава, че подходът е с много по-ниска степен на абстрактност и с
по-висока степен на детайлизация и конкретност. Въпреки това авторът не може да
претендира за изключителност на прилагания модел, но този подход е лично виждане
относно ефективността при функционирането на подобни системи. Във връзка с
гореизложеното авторът нарича прилагания по-долу подход: „Модел за оценка на
дейността на работещи системи за управление на отпадъците“.
3.2.2. Анализ на функционирането на системата за управление на отпадъците на
територията на Столична община
При разработването на проекта за изграждането на системата за управление на
отпадъци са заложени ориентировъчни количества на всички крайни продукти. В
резултат на непрекъснатите изменения от проектантите и избор на един или друг
вариант, тези очаквания напрактика се различават съществено от това, което се
получава след пускането в експлоатация. Поради това с цел коректност на анализа се
взимат съществуващите пропорции към момента и те се екстраполират във времето.27
След изясняването на методиката и нейното прилагане в случая при
функционирането на системата за управление на отпадъците в Столична община с
двете й площадки – „Садината“ и „Хан Богров“, резултатите от приложението на
авторовия модел за оценка на дейността на работещи системи за управление на
отпадъците, могат да бъдат представени по следния начин:
27
Съгласно последния отчет на ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъци“
генерираните, приетите, депонираните и рециклираните продукти са дадени за 6 месеца общо
(последните три месеца на 2015 г. и първите три на 2016 г.). Тези количества се разделят на 2,
за да се изчислят за първо тримесечие на 2016 г., след което се умножават по 4, за да се получи
очакваното количество за 2016 г. По този начин се избягва влиянието на сезонния фактор, а и в
допълнение зимата на 2016 г. е сравнително мека, което няма как да окаже влияние върху
количеството генерирани отпадъци.
46
Таблица 2 Очаквани приходи и разходи от функционирането на системата за
управление на отпадъците на територията на Столична община за периода 2016 г.
– 2038 г.
Очаквани приходи
Приходи от такса битови отпадъци + 4 808 948 443 лева
Приходи от продажба на рециклируеми
продукти и предоставяне на услуги
+ 482 117 733 лева
Очаквани разходи
Оперативни разходи - 265 529 383 лева
Разходи за управление на системата - 1 816 851 686 лева
Извършени разходи*
Извършени разходи по изграждане - 59 218 432 лева
Очаквана брутна печалба
+ 3 149 466 675 лева Източник: Изчисления на автора
Извършени разходи*
Общи разходи за изграждане на системата за управление на
отпадъците
364 000 000 лева
Национално съфинансиране (11 % от стойността на
инвестицията)
40 040 000 лева
Участие на общината (5 % от стойността на проекта) 18 200 000 лева
Получено финансиране от Общността (84 % от стойността на
проекта) като абсолютна сума х относителен дял на вноската
на страната в бюджета на ЕС (0,32 %)
978 432 лева
Забележка: *В модела се включват само направените от Столична община и от държавния
бюджет разходи, както и 0,32 % от полученото финансиране от ЕС
Източник: Изчисления на автора
Въз основа на данни от НСИ и съгласно възприетите в началото допускания за
растежа на реалните доходи се определя нивото на социална поносимост. Изчисленият
по този начин максимален разход за дейности по сметосъбиране и депониране за
физически лица е 101 159 037 лева. Сумарните разходи за сметосъбиране и депониране
са 87 758 700 лева, което е с 13 400 337 лева по-малко, което показва социалната
поносимост на тези услуги в Столична община. Планираните приходи от такса битови
отпадъци от физически лица са достатъчни за покриване на максималния разход (121
%). Данните за планираните приходи от физически и юридически лица за 2016 г. за
Столична община могат да се видят в таблицата по-долу.
47
Таблица 3 Планирани приходи от такса битови отпадъци за Столична община за
2016 г. в млн. лева и социална поносимост
Приходи такса
битови отпадъци
2016 г.
Физически
лица (ФЛ)
Юридически
лица Сума
Такса битови
отпадъци ФЛ
спрямо макс. ниво
от 1% от дохода
Столична община
122
65
187 121 %
Източник: Столична община и изчисления на автора
В резултат на нарастване броя на населението в Столична община и
значителните приходи от такса битови отпадъци, както и на непрекъснато
увеличаващите се приходи от продажба на рециклируеми продукти, сравнени с по-
малките оперативни разходи и разходите по управление на системата за преработка на
отпадъците, крайният резултат е печалба от над 3 млрд. лева. Анализът от
приложението на модела при Столична община показва икономическата
целесъобразност и логика от построяването и пускането в действие на ОП „Столично
предприятие за третиране на отпадъци“ и площадките „Садината“ и „Хан Богров“,
както и на завода за МБТ. С оглед на значителните приходи от такса битови отпадъци и
след един кратък период в бъдеще, след като се установи, че системата функционира
правилно, Столична община може да помисли да инвестира част от тези средства в
други аспекти от интегрираното управление на отпадъците (подобряване на събирането
на отпадъците, поддържането на чистотата и др.) или като цяло в дейности по опазване
на околната среда в гр. София, тъй като според много световни класации нашата
столица е един от най-замърсените градове в света по различни критерии и показатели.
Интегрираната система за управление на отпадъците на Столична община
трябва да се разглежда в нейната цялост, за да може да се видят и оценят ползите от
нейното функциониране. На първо място, оползотворяването на отпадъци се намира
по-високо в йерархията на управлението на отпадъците, отколкото депонирането. На
второ място, при тази система е налице край на отпадъка, т.е. се произвежда например
компост и електрическа енергия, който в противен случай следва да се депонира, а в
момента чрез площадката за биологично третиране „Хан Богров“ преработеният
отпадък реално се връща в оборота като продукти/услуги. На трето място, се спестява
натоварване на околната среда, а в допълнение Столична община спестява и
отчисления по ЗУО. На четвърто място, като се преработва отпадъкът, се пести от
капацитета на депото, което означава, че на много по-късен етап ще се наложи да се
48
строи ново депо. На пето място, в рамките на ЕС България трябва да преследва
определени цели, които съответно се подразпределят на общините, а в разглеждания
случай Столична община помага за изпълнението на тези цели. И на последно място,
при постигане на определен процент рециклиране, общините се освобождават от
отчисления за депониране.
Някои други положителни ефекти обаче трудно могат да бъдат измерени
количествено и изразени в стойност. Сред тях могат да се посочат: намаляването на
видими нарушения, миризми и преки рискове за здравето в резултат на премахване на
неконтролирани сметища и избягване или правилно събиране и третиране на
отпадъчния инфилтрат; намаляване на емисиите парникови газове в резултат на
избягване или правилно улавяне на емисии на метан и въглероден двуокис, които
представляват значителен процент от всички емисии, генерирани при разграждането на
отпадъците; спестяване на емисии, когато се генерира електрическа и топлинна
енергия; спестяване на разходи за ресурси в резултат на рециклирането или спестяване
на разходи за горива; ползи от спестяване на земя при удължен полезен живот на
депата и вероятно и други, които ще видим или почустваме след определен период от
приложението на тази система за управление на отпадъците.
3.2.3. Оценка на функционирането на системата за управление на отпадъците на
територията на община Малко Търново
Регион Малко Търново е един от 23-те приоритетни района, в които се
изграждат депа за обезвреждане на битови отпадъци, което е в изпълнение на
Националната програма за управление на дейностите по отпадъците. Освен
изграждането на устойчива система за третиране на отпадъците, конкретните цели се
свързват с – гарантиране на екологично устойчиво управление на отпадъците в региона,
осигуряване на възможност за третиране и рециклиране/оползотворяване на отпадъците
на регионалното депо; подобряване на показателите на компонентите на околната среда
и изграждане на социално поносимо за населението регионално съоръжение за
обезвреждане на битови отпадъци с достатъчен капацитет за нуждите на региона.
Периодът на анализ на икономическата ефективност на изградената регионална
система за управление на отпадъците (2015 г.) обхваща текущата 2016 г. и продължава
до 2038 г., когато приключва заложеният в проекта полезен живот на депото.
Ограничител на цената на обезвреждане и депониране е социалната поносимост
на услугата. Разходите за сметосъбиране и извозване до регионалното депо трябва да се
49
покриват в пълна степен. При проекти за управление на твърди битови отпадъци се
препоръчва праг на социална поносимост на разходите за услуги по управление на
отпадъците (без разходите за почистване на обществените места) от 1 % от доходите на
човек от населението, като само за кратък срок с цел гарантиране на устойчивост
прагът може да се увеличи до 1,5 %.
Въз основа на данни от НСИ и Териториално статистическо бюро Бургас и
съгласно възприетите в началото допускания за растежа на реалните доходи се
изчислява, че максималният разход за дейности по сметосъбиране и депониране за
физически лица е 134 040,28 лева. Съгласно план-сметката на разходите за дейности по
управление на отпадъците на община Малко Търново за 2016 г. сумарните разходи за
сметосъбиране и депониране са 357 888 лева, което е близо 2,5 пъти повече и
надхвърлят със 167 % нивото на социална поносимост. Дори и да се приеме праг от 1,5
% (201 060,42 лева), тези разходи са непосилни за населението. Планираните приходи
от такса битови отпадъци от физически лица не са достатъчни за покриване на
максималния разход (77 %).
Данните за планираните приходи от физически и юридически лица за 2016 г. за
община Малко Търново могат да се видят в таблицата по-долу:
Таблица 4 Планирани приходи от такса битови отпадъци за община Малко
Търново за 2016 г. в лева и социална поносимост
Приходи такса
битови отпадъци
2016 г.
Физически
лица (ФЛ)
Юридически
лица Сума
Такса битови
отпадъци ФЛ спрямо
макс. ниво от 1% от
дохода
Малко Търново
103 241
170 481
273 722 77 %
Забележка: *Следва да се отбележи, че от общата сума 33 % са задължение на граждани и
фирми от минали години
Източник: По данни на Общински съвет Малко Търново и изчисления на автора
Разходите на тон отпадъци са високи поради ниската гъстота на населението и
малките количества отпадъци. Налице е също така кръстосано субсидиране от страна
на юридическите лица – приходите от юридически лица са 1,6 пъти по-високи от тези
на физическите лица, както и субсидиране на дейността от страна на общинския
бюджет (планираните приходи от физически и юридически лица са по-малки от
планираните разходи). Настоящото ниво на такса битови отпадъци за населението,
независимо от кръстосаното субсидиране и допълнителното субсидиране от страна на
50
общинския бюджет, както и по-ниските транспортни разходи, представлява съществен
процент от определеното ниво на социална поносимост.
Резултатите от приложението на авторовия модел за оценка на дейността на
работещи системи за управление на отпадъците за община Малко Търново, могат да
бъдат представени по следния начин:
Таблица 5 Очаквани приходи и разходи от функционирането на системата за
управление на отпадъците на територията на община Малко Търново за периода
2016 г. – 2038 г.
Очаквани приходи
Приходи от такса битови отпадъци + 3 526 673 лева
Приходи от продажба на рециклируеми
продукти и предоставяне на услуги
+ 386 652 лева
Очаквани разходи
Оперативни разходи - 1 941 628 лева
Разходи за управление на системата - 7 409 287 лева
Извършени разходи*
Извършени разходи по изграждане - 1 185 982 лева
Очаквана загуба
- 6 623 572 лева Източник: Изчисления на автора
Извършени разходи*
Общи разходи за изграждане на системата за управление на
отпадъците
6 158 000 лева
Национално съфинансиране (14 % от стойността на
инвестицията)
862 120 лева
Участие на общината (5 % от стойността на проекта) 307 900 лева
Получено финансиране от Общността (81 % от стойността на
проекта) като абсолютна сума х относителен дял на вноската
на страната в бюджета на ЕС (0,32 %)
15 962 лева
Забележка: *В модела се включват само направените от община Малко Търново и от
държавния бюджет разходи, както и 0,32 % от полученото финансиране от ЕС
Източник: Изчисления на автора
От приложението на модела при община Малко Търново могат да се направят
няколко извода – изграждането на такива системи за управление на отпадъците в малки
населени места е икономически нецелесъобразно и скъпо начинание; въпреки това с
оглед на целите в областта на опазването на околната среда, както и от социална и
обществена гледна точка тези региони не следва да се лишават от предоставените
възможности; невъзможно е функционирането без субсидиране от страна на общината
или от държавния бюджет, тъй като не може тежестта да бъде прехвърлена върху
населението. В случая можем да кажем, че ползите от пускането в действие на
51
регионалната система за управление на отпадъците в община Малко Търново са по-
скоро за обществото и за околната среда, отколкото за икономиката на общината,
разглеждана като предприятие. Проектът е необходим, за да се изпълнят законовите
ангажименти по отношение на опазване на околната среда, в частност недопускане на
замърсяване на околната среда от отпадъци. Чрез него първо, се допринася за
осъществяване на целите за устойчива околна среда (европейската политика за
изменение на климата, спиране загубата на биологичното разнообразие); второ, се
спазва принципа за превантивно действие, както и този, че увреждането на околната
среда трябва да бъде отстранявано като приоритет при източника; и трето, спазва се
принципа „замърсителят плаща“.
Като се отчетат относително малкото количество генерирани, депонирани и
рециклирани отпадъци, можем да изведем и следните допълнителни ползи от
функционирането на системата. На първо място, създават се нови работни места в
община с високо ниво на безработица. На второ място, генерират се приходи от
рециклираните продукти, които без наличието на тази система просто ще се депонират.
На трето място, удължава се икономическия живот на санитарните депа при
намаляване на цената на депониране и спестяване на инвестиционни и
експлоатационни разходи. На четвърто място, закриват се неконтролирани сметища и
се избягват неконтролирани отпадъчни води, което е сериозен проблем за общината. И
на последно място, спестяват се разходи за ресурси и се намаляват неудобствата и
рисковете за здравето. Естествено на равнището на такава малка община не можем да
изведем ползи като намаляване на емисиите на газове, водещи до парников ефект в
двата аспекта – емисии на СО2 на тон отпадъци и избегнати емисии чрез генериране от
чисти източници. Но ако подобни системи се изградят на повече места и започнат
реално да функционират, на национално равнище това ще доведе до безспорни
икономически ползи, включително и чрез продаването на други държави на правата
върху вредните емисии.
3.3. Препоръки за по-ефективно управление на отпадъците и за по-високи
резултати в националната икономика
На базата на разгледаните успешни примери за функционирането на системи за
управление на отпадъците в САЩ и някои европейски страни, както и на основата на
анализа и приложението на икономиката на отпадъците в България, разбирано основно
като управление на отпадъците на територията на Столична община и община Малко
52
Търново, могат да се отправят следните препоръки за по-ефективно управление на
отпадъците и за по-високи резултати в регионалните икономики и за повишаване на
благоприятните ефекти за обществото:
да се направи проучване на добрите световни и европейски практики в
управлението на отпадъците и да се разработят подходящи механизми за
контрол и партньорство от страна на гражданите, администрацията, бизнеса и
медиите за подобряване на системите за управление; да се промени
психологическата нагласа и да се повишат знанията на обществото с цел
постигане на отговорно отношение към отпадъците, като се разяснят и ползите
от разделното им събиране;
насърчаване на междуобщинското сътрудничество в управлението на отпадъци
на територията на страната, като по този начин общините ще могат да се
възползват от повече финансови възможности, ноу хау и опит и ще постигат по-
голяма ефективност на действията си;
да се създадат условия бъдещите инвестиционни разходи да бъдат финансирани
от приходите, генерирани от проектите, с което регионалните системи в малките
населени места да станат самоиздържащи се или да повишат процента на
самоиздръжка;
да се прилага диференциран подход спрямо различните общини и региони
съобразно заетостта и доходите на населението (от една страна големите
областни центрове, а от друга малките общини и тези с прогресивно намаляващо
население), за да се осигури едно нормално равнище на социална поносимост по
отношение на разходите за управление на отпадъците;
във връзка с горното внимателно да се анализира и постепенно да се приложи
спрямо особеностите на всяко населено място планираното „шоково нарастване
на таксата за битови отпадъци“;
чрез информационни кампании следва да се създаде чувство за отговорност и
съпричастност на населението и фирмите към проблемите по опазване на
околната среда, в частност системите за управление на отпадъците с цел да се
повиши събираемостта на такса битови отпадъци от физически и юридически
лица;
53
да бъде разширен кръгът от потенциалните бенефициенти-общини по
оперативните програми, което означава да се увеличи броят на приоритетните
райони;
да се съчетават инвестициите в технологиите и в производствения процес със
създаване на допълнителна заетост и подобряване на условията на труд на
работниците, особено ако се наемат и такива от малцинствата;
при наличие на положителен краен резултат от дейностите по управление на
отпадъците, средствата следва да бъдат насочени към допълнително развитие на
системите и пунктовете за сметосъбиране и сметоизвозване, разделно събиране,
грижа за паркове и градини, както и към други по-високи цели като
ограничаване на емисиите от вредни частици и парникови газове от различните
видове човешка и стопанска дейност;
да се предприемат законодателни инициативи с цел предоставяне на облекчения
за общините, които участват в и частично финансират изграждането на цялостни
системи за управление на отпадъците;
чрез съответните мерки да се създадат предпоставки произвежданите
рециклируеми продукти да станат разпознаваеми от страна на потенциалното
търсене с цел да се осигури пазар и да се повишат приходите от продажби;
да се насърчава създаването и участието на общини или общински дружества в
различни форми на публично-частно партньорство при реализацията на подобни
проекти;
нормално е да възникнат и някои трудности при дейността на подобни системи
за управление на отпадъците, но следва да се отчете, че тези, разглеждани в
дисертацията, функционират от по-малко от година, така че бъдещи препоръки
могат да бъдат отправени чрез по-нататъшни задълбочени проучвания върху
цялостния ефект за икономиката на страната и обществото.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
С въпросите, свързани с икономиката на отпадъците, са ангажирани най-
големите световни изследователски центрове и известни учени. През последните
години става все по-очевидно, че съществуващите системи за управление не могат да се
справят с непрекъснатото увеличаване на отпадъци, като световната финансова и
икономическа криза и последвалите я рецесии в Европа само влошават ситуацията.
Следва да се отбележи, че при управлението на отпадъците е необходимо решаването
54
на въпроси от различни сфери – как да се създаде ефективна система за управление, как
да се финансира тя, какви административни, икономически и други инструменти на
държавен контрол да бъдат използвани. В допълнение социалните норми също влияят
върху начина, по който се провежда управлението на отпадъците. Изводът от всичко
това е, че при избора на ефективни технологии и системи за управление на отпадъците
трябва да се вземат предвид не само екологичните (безопасност и екологични рискове),
но и икономическите (ефективност, капиталови и оперативни разходи) и социални
фактори.
Регионалните и местни политики също оказват значително влияние върху
ефективността на управлението на битови отпадъци, и в частност върху нивата на
рециклиране. В повечето от държавите членки, където са налични регионални данни за
рециклиране, има съществени различия между отделните региони. Стига се до извода,
че докато европейските и национални цели са цялостните двигатели за по-добро
управление на битовите отпадъци, регионалното и местно прилагане е от решаващо
значение за постигане на положителни резултати. Като доказателство за
горепосочените твърдения са и разгледаните в последната глава примери за успешно
приложение на икономиката на отпадъците в Сан Франциско, Любляна и Фламандския
регион, Белгия.
Проблемът за устойчивото управление на отпадъците стои на дневен ред и пред
България. Във връзка с амбициозните цели на ЕС за устойчиво развитие, управлението
на отпадъците и опазването на околната среда се превръщат в първостепенни задачи за
общините. През последните години вниманието на държавата и бизнеса в България в
областта на битовите отпадъци се пренасочва в унисон със стратегическите цели на ЕС
за управление на отпадъците – стремежът е те не само да се обработват ефективно, но и
в самия производствен цикъл на преработка на суровините да се получават по-малки
количества от тях. С изложените по-горе изводи, може да се каже, че се потвърждава
първата заложена хипотеза на дисертационния труд, а именно, че постигането на
устойчиво и екологосъобразно развитие на икономиката и обществото в страната е
възможно само чрез стриктно следване на целите и насоките на политиката на ЕС в
областта на околната среда.
Резултатите от приложението на разработения модел за оценка на дейността на
работещите системи за управление на отпадъците в Столична община и община Малко
Търново потвърждават, че устойчивото функциониране на икономиката на отпадъците,
разглеждана като интегрирана система за ефективно управление на отпадъците (на
55
национално, регионално и глобално ниво), довежда до положителни ефекти за
икономиката, за околната среда и за обществото като цяло. Постигането на това
изисква стриктно прилагане на законодателството и основните принципи в политиката
за отпадъците и процес на вземане на решения, в които се отчитат относителните
предимства на различните възможности за управление на отпадъците. Претеглят се
въздействията върху околната среда и здравето и се взема предвид с какви разходи се
осъществява това, за да се случи по икономически най-ефективен начин. При
проверката на двете хипотези се установява, че те са валидни и за двете общини, но
поради значително по-малкия брой население в община Малко Търново е налице
отрицателен краен резултат за периода на функционирането на депото.
При оценката дейността на системата за управление на отпадъците в Столична
община крайният резултат е печалба от над 3 млрд. лева в рамките на икономическия
живот на проекта, което показва икономическата целесъобразност от функционирането
й. Ако след определен период от време се установи, че продължават да се постигат
заложените цели, свободните парични средства могат да се инвестират за провеждането
и постигането на по-високи цели в областта на опазването на околната среда.
Разглеждана в своята цялост, интегрираната система за управление на отпадъците
прилага оползотворяване, а не депониране, при което преработените отпадъци реално
се връщат в стопанския оборот. Това, от своя страна, довежда до спестяване на ресурси,
до намаляване на рисковете за човешкото здраве и до ограничаване на емисиите
парникови газове.
След анализа на функционирането на регионалната система за управление на
отпадъците в община Малко Търново може да се твърди, че изграждането и
поддържането на подобни системи е възможно само с помощта на субсидиране от
общинския или националния бюджет, което напрактика означава, че ползите са по-
малки и са насочени по-скоро към обществото, отколкото към местната икономика.
Въпреки това подобни проекти трябва да бъдат осъществявани и в малки населени
места с цел да се отговори на законовите изисквания и да се спомогне за осъществяване
на политиката за устойчива околна среда. Не може да не се отбележи, че регионалната
система е необходима, навременна и полезна погледнато в перспектива, тъй като всяко
едно действие, свързано с предпазване на околната среда, проявява своя ефект след
известен период от време. По този начин нашата отговорност е сега, за да може
бъдещите поколения да живеят в един по-добър, по-устойчив и по-зелен свят.
56
IV. СПРАВКА ЗА НАУЧНИТЕ И ПРИЛОЖНИТЕ ПРИНОСИ В
ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Проучени и систематизирани са научни изследвания (голям брой печатни
издания и многобройни бази данни) и са изведени основните дефиниции и
класификации за твърдите битови отпадъци в глобален, регионален и
национален план;
Обобщено е действащото законодателство и политиките в областта на
управлението на отпадъците на европейско и национално ниво. Фокусът е върху
битовите отпадъци. Осъвременени и допълнени са действащите политики с
настъпилите и протичащи промени. Процесите, в рамките на които се проявяват
промените, са разгледани глобално и се отнасят за света, а не само за ЕС; на този
фон са откроени тенденциите, перспективите и предизвикателствата пред
управлението на битовите отпадъци в световен мащаб;
Приносът на управлението на отпадъците е разгледан обвързано с обогатяването
на концепцията за устойчиво развитие, а също и със „зелената“ и „кръговата
икономика“;
Обект на анализ и оценка са няколко успешни примера за функционирането на
икономиката на отпадъците на глобално и европейско равнище. Анализът се
задълбочава, като постигнатите успешни примери са съпоставени с
аналогичните резултати, получени в България;
Разработен е и е приложен модел на автора за оценка на икономическата
целесъобразност и ефектите, които се създават за обществото при изграждането
и задействането на две регионални системи за управление на отпадъците в
България – а именно в Столична община и в община Малко Търново. В резултат
на прилагането на модела за оценка на работещи системи за управление на
отпадъците, се дават обосновани изводи и препоръки за подобряване
функционирането на анализираните системи за управление на отпадъците.
Моделът за оценка на икономическата целесъобразност и ефективност е
57
приложим и спрямо икономиката на отпадъците като цяло: за подобряване на
управленските системи на равнище „проект“, „сделка“ и „жизнен цикъл“ (т.е. на
равнищата, по които върви управлението като добре структурирана дейност).
V. СПИСЪК НА ПУБЛИКАЦИИТЕ, СВЪРЗАНИ С ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
1. Университет за национално и световно стопанство, Сборник с доклади от
Дванадесетата международна научна конференция на тема “Членството на
България в ЕС: осем години по-късно“, проведена на 02.10.2015 г., „Приложение
на концепцията за „кръгова икономика“ при икономиката на отпадъците“;
2. Университет за национално и световно стопанство, Сборник с доклади от
Дванадесетата международна научна конференция на тема “Членството на
България в ЕС: осем години по-късно“, проведена на 02.10.2015 г., „Особености
на глобалния пазар на екологични стоки и услуги“;
3. The International Institute for Academic Development, THE 2ND INTERNATIONAL
ACADEMIC CONFERENCE ON SOCIAL SCIENCES, 26-27 July 2014 – Istanbul,
Turkey, ‘Innovative Recycling Methods and Technologies’;
4. Двадесет и четвърта международна конференция, 5-6 юни 2014 г., Стара Загора;
Международно научно on-line списание ‘‘НАУКА и ТЕХНОЛОГИИ‘‘, издател
"Съюз на учените - Стара Загора" (International scientific on-line journal
"SCIENCE & TECHNOLOGIES", Publisher "Union of Scientists - Stara Zagora",
VOLUME IV; NUMBER 2; 2014: Nautical & Environmental studies),
„ФОРМИРАНЕ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ПАЗАРИТЕ НА
АЛТЕРНАТИВНА ЕНЕРГИЯ“ (FORMATION AND DEVELOPMENT
OPPORTUNITIES OF ALTERNATIVE ENERGY MARKETS);
5. Международно висше бизнес училище Ботевград, Сборник с доклади от Десета
международна научна конференция „Съвременният модел на Европейския съюз
и мястото на България в него“, 14-15 юни 2013 г., София, Резиденция Бояна,
„Екологичните проблеми на Европейския съюз като резултат от икономическото
развитие в условията на глобализация“, Издателство на МВБУ 2013 г.
58
Декларация за оригиналност
Декларирам, че текстът на дисертационното изследване е авторски и че
добросъвестно съм посочил използваните литературни източници. Представените
резултати са оригинални и не са взаимствани от чужди изследвания и публикации.
