НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ XI лятна школа по връзки с обществеността „Шареният ПР”

13 – 15 юли 2009 г.

ПР и шоубизнес Как ПР се вписва в работата на шоубизнеса – концерти, телевизии, радио станции,

печатни медии, изграждане на имидж на творци, риалити формати, благотворителност и всичко друго, за което се сещате от

неизчерпаемия свят на шоубизнеса Аделина Пеева - F 34750 Анелия Ленкова - F 41307

Изграждането, развиването и поддържането на позитивния имидж е квинтесенцията в дейността на множеството организации и специалисти, занимаващи се с управлението на публичните комуникации, в това число департаменти и сектори за медийна политика, пресдирекции, агенции, бюра и всевъзможни пр - структури. Най-добрите имидж мейкъри са не просто онези, които съумяват да направят някои известен, а са в състояние да управляват умно и целенасочено тази известност; да капитализират знаменитостта; да я превърнат в мощен властови фактор и ресурс. Изграждането на добра репутация на отделна личност преминава през важни етапи и е сложен, противоречив и често неблагодарен процес. Понятието „имидж” произхожда от латинската дума imago, свързана с глагола imitari, което означава „имитирам”. Имиджът е мисловна представа за човек, която се конструира целенасочено в масовото съзнание с помощта на разнообразния инструментариум на социалната технология на пъблик рилейшънс. Имиджът в голяма степен се определя и зависи от това какво един или друг човек говори и прави. В този смисъл имиджът може целенасочено да се формира, уточнява и предефинира с помощта на промяна на действията или изявленията на социалния субект. Както отбелязва Едуард Бернайс, думата „имидж” като че ли подсказва, че специалистите в сферата на пъблик рилейшън работят със сенки и илюзии. И все пак, именно пиармените са хората, които познават и прекрасно разбират силата на въздействието на имиджа на организацията върху възприемането и от обществеността. Тънкостта на изкуството и науката „имиджмейкинг” (изграждане на позитивни образи) се свеждат до намирането на най-добрите способи за бързото и качествено идентифициране на дадена персона, на нейния авторитет и престиж и в резултат на това – последващи действия на активност в предпочитанието, в избора към даден човек. „Имиджът като една втора реалност”, изкуствено сътворена от пиармена, в същността си е обобщена представа за дадена личност, която включва в неразривно единство поне три компонента: реални характеристики на персоната, актуални социални ценности и очаквания на публиката. Отсъствието на който и да е от тези компоненти прави неефективен конструирания от пиармена имидж. Като говорим за имидж трябва да подчертаем, че хората са склонни да оценяват себеподобните си по техните маниери и облекло, книгите по корицата, а магазина по витрината. Това важи с тройна сила за съвременните поп-идоли, кинозвезди. Масовото съзнание има навика да съпоставя различни обекти с определени човешки качества. Именно такива човешки качества трябва да въплъщава публичния образ. Той трябва да говори като”приятел”, като ”загрижен” и „порядъчен” член на обществото. И все пак,

постигането на желания резултат – създаването на работещ положителен имидж, на който да вярват различни групи от обществеността, не е никак лесна задача. В своята практика пиарменът рядко работи с имиджи, формирани в съзнанието на индивида. Специалистите по ПР се занимават главно с публичните образи, които са плод на техните собствени практически действия. Но често хората по различно време и от различни източници могат да почерпят различни сведения за въпросната личност. Това може да размие представата на читателите и дори да възпрепятства процеса на изграждане на имидж, като не успее да формира желаните впечатления у публиката. Проблем възниква и при оцветеността на имиджа. Има се предвид какъв емоционален и смислов нюанс ще придобие имижът в зависимост от времето на публикуване и типа на печатното издание, в което се помества имиджовия материал. Например ако дадена личност е дала голяма сума пари за благотворителност и в даден вестник информацията е отпечатана до трагично съобщение, а списание пуска материала в колонката си с бизнес новини, където темата е корупция и в двата случая въпреки добрата идея имиджът ще получи напълно различна оцветеност, в зависимост от информациите, които го обграждат. Що се отнася до изопачаването (изкривяването) на имиджа, тук проблемите могат да възникнат в процеса на излъчването на текстовете от средствата за масова информация. Става дума за подмяна или за разминаване между културното равнище и емоционалното състояние на рецепиента на информацията или за нежелана намеса от страна на редакцията. Известността днес е безценен капитал, към чието натрупване се стремят рок изпълнители и шоумени, журналисти и спортисти, артисти и художници, дизайнери и топмодели. На техниките и тактиките за постигане на успех по пътя към славата, доказателства, за които дават наблюдения върху най-влиятелните и популярни хора, са посветени неимоверно количество издания, статии и публикации от различен характер. Не можем да дефинираме известността без да се вгледаме в психологическия, социално-психологическия и културологичен профил на звездата. Не бихме могли да схванем развитието и промените във феномена „известност”, ако не отчитаме променената роля на масмедиите, на журналистиката като необикновена власт, която упражнява огромно влияние върху обществото, но и зависи от него; която формира значим информационен пазар, но и самата е поставена в зависимост от пазара. От значение е също така възникването в същността на харизмата и харизматичността, както и във феномена „кавгаджийска култура”, на „скандала” и на „скандалното поведение”. В световната, както и в българската култура, динамиката на знаменитостите, на известните хора следва закономерна траектория – посоката е от театрални и филмови звезди, композитори, литератори, все повече към шоузвезди, попмузиканти, спортисти, телевизионни водещи и журналисти, топмодели, дизайнери. Обяснението на тази динамика се крие в метаморфозите, които търпи самата култура под влияние на медиите и на самите медии под влияние на културата. Днес е все по-трудно да се коментира развлекателната сфера, защото друга сякаш не съществува. Понятията „инфотейнмънт”, „реалити шоу” и „медийна звезда” са сред ключовите обяснения за тази динамика, както впрочем и растящата потребност на хората да се забавляват, да очакват и най-сериозната информация или знание да им бъдат понасяни атрактивно, свежо и шантаво. Известността, чието пълноправен синоним е славата, е стародавен феномен, говори за признанието и преклонение на много хора по отношение на една личност. Любопитен ракурс към темата за известните хора и връзката им с медиите е растящия интерес на публиката към личния живот на звездите и като че ли отслабващото внимание към сериозното, към истински професионалното в техния живот. Тъкмо тази е причината за изобилието на лайфстайл и жълти издания като вестниците „Шок”, „Уикенд”,

списанията „Кой” и „Блясък” и даже телевизионните предавания като „Горещо” и „Градски легенди”. Разкриването на същността на публичната личност, на нейните силни и слаби страни, възход и падение, трикове и техники за домогване до без алтернативното обществено влияние също спомага за изясняването на природата на известността. Публичните личности най-общо изразяват директната връзка между публичната фигура и населението. Но кои са най-известните хора днес? Водещи позиции в ранглистата заемат представители на шоубизнеса, тъй като външния вид на знаменитостта има по-голямо значение за публиката, отколкото интелектуалния капацитет. Въз основа на тази далечна непълна теоретична прелюдия и без да се елиминират ролята, мястото и значимостта на публичните личности и тяхната популярност, могат да се резюмират поне две актуални противоречия във връзка между медиите и известността: квазерите и отмъщението на известността. Квазери – постигане на рекорд, на изключителен успех, благодарение на талант, мъдрост, способност, воля и стремеж за постигането на значима цел. Кой би оспорил успехите на известни личности като Райна Кабаиванска, Христо Стоичков, Мария Гроздева, Стефка Костадинова, Лили Иванова. А дали това важи и за Слави Трифонов, Азис, Евгени Минчев, Венета Райкова. Отмъщението на известността – най-общо може да се развие в три посоки. Първата е свързана с ужасното състояние, в което изпадат повечето от знаменитостите, когато за тях спре да се говори и да минат в пълно забвение. Втората е нейният прекомерен товар – неподозирана тежест, която трудно могат да издържат повечето от днешните герои на масмедиите. И третата посока на търсенето на отмъщението на известността, е крайно трагична и печална развръзка в съдбата на звездата, на популярната личност. Имиджмейкърството и известността като публично-комуникационни феномени са немислими без изграждането и функционирането на социалните стереотипи. Особено значими са онези стереотипи, които се явяват ориентири за човешкото мислене и поведение и които приближават максимално публичния до реалния образ на отделна личност. Става ясно, че създателите и конструкторите на публичен имидж са обвързани с координираността на всички дейности, свързани с лансирането на образа на една личност, така че отделните съставни части на образа й да се разтворят в нейния цялостен портрет. Имиджът има своето собствено битие и представлява отделна ценност, която може да се използва изключително ефективно в различните социални, икономически, културни и политически ситуации. Технологията на изграждането на публичния образ изисква той да бъде синтетичен, конкретен и въздействащ, но заедно с това и опростен, неопределен и даже пасивен.

ПР 2.0 в България Албена Цветкова – F 35524

Интернет се развива с такава скорост, че няма как да не се отрази и на

развитието на професии като пъблик рилейшънс. ПР 2.0 е най-новата насока, по която се развива ПР професията. Терминът следва да се определи, след като се уточни какво представлява Уеб 2.0.

Понятието Уеб 2.0 е въведено от Тим О’Рейли през 2005 г. Той откроява основните разлики с Уеб 1.0, а именно съдържанието създадено от потребителите и възможностите за споделяне. Уеб 2.0 включва инструменти като социални медии, социални мрежи, блогове, подкасти, RSS и др.

От съществено значение в Уеб 2.0 са потребителят и споделянето. Потребителят е не само консуматор, но и генератор на идеи, мисли, информация. Той има

възможността да създава, споделя, разпространява многократно съдържание. Той има властта да спомогне за това даден материал да е повече или по-малко популярен.

За първи път понятието ПР 2.0 е използвано от Браян Солис, който списва блог по темата. ПР 2.0 е този дял от ПР, който се занимава с онлайн комуникацията в Уеб 2.0 средата или иначе казано – онлайн ПР.

В тази сфера на ПР е от изключително значение да се обърне внимание на двустранната комуникация, изграждане на диалог, който да събира хора с цел откриване и споделяне на информация. Важен е принципът “слушане – говорене”. Едностранното общуване или разпръскването на съобщения из социалните медии с единствената цел те да бъдат представени, без да се обръща внимание на обратната връзка, не създава предпоставка за развитие на добри комуникации не е от полза за нито една организация. В своето ръководство за социални медии1, Браян Солис заявява, че е недопустимо включването на организацията в различни социални медии или мрежи, само защото те са модерни и популярни. Изявата на организацията в Уеб 2.0 средата трябва да следва поставените цели и настоящите разговори.

Инструментариум на Уеб 2.0

Социални медии Социалните медии са сайтове, които дават възможност за споделяне на

информация и съдържание от различен характер – текст, линкове, снимки и др. Съдържанието се попълва от потребителите, които имат силата да го популяризират, да го оценяват, да коментират.

В книгата си “Уеб сайтът”2, Жюстин Томс отбелязва, че е “важно да се подчертае разликата между социалните медии и социалните мрежи. При първите доминанта е съдържанието, докато при вторите основният акцент е върху личността и човека, а споделеното съдържание излиза на втори план”. Двете понятия наистина са често обърквани в българското онлайн пространство. Така например най-популярният български сайт за споделяне на новини и линкове – svejo.net, сам се определя като мрежа, въпреки че по своята същност е социална медия.

Сред най-популярните световни социални медии са Digg.com, чийто български аналози са Svejo.net, dao.bg, ping.bg, YouTube.com – за споделяне на видео, с български аналог Vbox7.com. Flickr.com и българският Album.bg са за споделяне на снимки. Twitter.com e сайт за микроблогинг, а българският аналог е Edno23.com.

Социалните медии спомагат на дадена организация да популяризира собствено съдържание, като такова например изградено в корпоративен блог. Блоговете също са социални медии.

Блогове

Блогът е тип уеб сайт, който показва публикациите в хронологичен ред и има характера на дневник. Старите статии са архивирани, което дава възможност за проследяване на написаното. В блоговете срещаме текстове, снимки, видео, подкаст или съчетания от изброените. Онлайн дневниците са различни и като тематика и

1 Solis, Brian ‐ “The Essential Guide to Social Media”, http://www.briansolis.com/books/  

2 Томс, Жюстин и Белогушева, Горица – “Уеб сайтът: Мисията задължителна”, изд. Сиела, София 2009 г. 

насоченост – могат да са лични дневници, корпоративни, да са тематични - посветени на култура, спорт, политика, дадена професия или друго.

Класация за българските блогове можем да намерим на http://topbloglog.com/3. Там са указани и блогосферите, в които участват дадените блогове. Блогосферите са места, на които можем да открием последните и най-четени публикации от множество блогове.

Класациите и блогосферите дават възможност на ПР специалистите да се запознаят с водещите блогове и актуалните публикации. Блогърите са “гласът” на общественото мнение в интернет. Те често коментират различни неща, които ги вълнуват и им се случват, в това число и впечатления от организации, компании и техните продукти и дейности. Затова проследяването на статиите във водещите блогове е важно. Появата на положителна публикация за вашата фирма (или клиент) е повече от комплимент, а негативната такава може да се окаже заплаха, на която трябва да се реагира.

Блогът може и съвсем успешно да е решение в комуникационния план на фирмата в онлайн средата. Корпоративните блогове дават възможности, които обикновените сайтове не могат да предложат. Естествено, те не ги заменят. Сайтът съдържа основна информация относно фирмата, нейните продукти и услуги, контакти. Той е направен за широк кръг от публики, пряко заинтересовани от компанията, но в повечето случаи има само представителна и справочна функция. Сайтовете поддържат официален тон, докато блоговете могат да представят информацията неформално. Блоговете могат да са средство за комуникация с клиентите, но и със служителите и др. Те могат да представят новини, информация за продукти, коментари, казуси от практиката. Имат възможността посредством редовни статии да приобщят своите публики и да ги направят съпричастни на случващото се с компанията или нейните продукти. Задължително е блоговете да имат възможност за RSS4, така че заинтересованите читатели да могат да следят за нови публикации. Блоговете дават и възможност за обратна връзка чрез коментарите.

При добра концепция за ролята и съдържанието на блога и редовно обновяване, блогът може да е влиятелен и успешен ПР инструмент за изграждане и запазване на имиджа и репутацията на фирмата. От съществено значение е концепцията на блога – той да е насочен към потребителите, а не да е допълнителна платформа за себеизтъкване на фирмата.

Корпоративните блогове в България не са много, но набират сила през последната година. Повече фирми се ориентират към тази форма на онлайн комуникация, която им позволява да предоставят съдържание на различни публики и да получават обратна връзка от тях.

Съобщение до социалните медии Освен чрез създаване на корпоративен блог и популяризирането му в други

социални медии или чрез мониторинг на блоговете, ПР специалистите могат да

3 Класацията е базирана на Technorati 

4 Really Simple Syndication – интернет технология за обмен на информация. Позволява на абонираните да получават новини и публикации в реално време без дори да отварят сайтовете, за които са абонирани.  

използват Уеб 2.0 инструментите и като подават информация към ключови блогъри и социални медии. За целта се пишат съобщения до медиите, които ако са в класическия им вид, не са удачни за социалните медии. Необходимо е българските ПР специалисти да обърнат внимание на новия формат на този метод за разпространение на информация, а именно съобщение до социалните медии.

Съобщението до социалните медии е ориентирано именно за Уеб 2.0 средата, като съдържа ценна информация и препратки в Интернет, както и приложения готови за споделяне. Поставят се контакти, които съдържат е-мейл, сайт и други форми за достъп чрез мрежата (Skype например). Заглавието и основната информация са оформени и подредени, така че да могат да се възприемат бързо. Поставена е опция за абонамент чрез RSS. Приложени могат да се поместят снимки, видео, подкаст.

Направата на подобно съобщение до социалните медии отнема доста време, но ефективността му е далеч по-голяма от тази на стандартното. Като за начало шансът за публикация е по-голям. Повечето блогъри бързо отхвърлят стандартните, типични, дори скучни и извън темата им съобщения. Добре представено технически съобщение до медиите има по-големи шансове за споделяне. Голямо преимущество е, че веднъж циркулиращо в социалните медии, даденото съобщение или публикувана информация продължават да са там, продължават да са четени или гледани.

За съжаление не попаднах на българско съобщение писано специално до социалните медии. При търсене в Гугъл, може да се намери статия5 с шаблон и обяснения как се прави такова съобщение, но към момента, както и самият автор споделя, няма български пример.

Подкаст

Подкаст е аудио или видео материал, който е публикуван в Интернет и служи за широко потребление. Основната му характеристика е, че веднъж свален, той може да бъде слушан или гледан, когато потребителят реши.

Подкастите могат да се слушат или гледат на компютър или да се прехвърлят на iPod или МР3 плеър. Направата им също е проста – необходими са микрофон, камера (за видео подкаст), компютър и връзка с Интернет.

На подкаст могат да се направят най-различни новини и предавания – от всичко свързано с бизнеса и политиката до лични истории. Потребителите на подкаст имат специфичен и сравнително конкретен профил в зависимост от типа предаване. Те сами избират дали да следят или не подкаста, което ще рече, че тези, които го следят, със сигурност са заинтересовани от съдържанието му. Въпреки това в България подкастите не са толкова разпространени.

Популярни са подкаст новините на БТВ. Интернет потребителите могат да изгледат информационната емисия на БТВ без да се съобразяват с времето на излъчването й. Друго онлайн издание, но не на телевизия или радио, а на печатна медия – в. “Дневник” също публикува подкаст в сайта си. Подкастът там е аудио.

Подкастите могат да са средство за излъчване на новини и предавания не само от медиите, но и от организациите и бизнеса. Подкастите могат да служат за излъчване на новини касаещи самата компания или организация, пресконференции и други специални събития, изявления на лидери, реклами, собствени репортажи и др.

5 Христов, Тодор ‐ “Прес‐съобщения за социалните медии”, http://www.novavizia.com/1826.html 

Аудио и видео подкасти се публикуват и в корпоративния блог6 на 2be, който е съсредоточен около образа на Рибока и неговите истории.

Важно е, когато дадена онлайн медия реши да постави подкаст в сайта си, да се съобразява с някои условия, за да породи и задържи зрителски или съответно слушателски интерес. Подкастът трябва да е информативен или поне увлекателен, за да набере популярност. Той трябва да се поддържа, т.е. периодично да се добавят нови “емисии”. Опция за RSS абонамент ще даде възможност на заинтересуваните да се информират своевременно за наличието на нови предавания.

Подкастите могат да се използват от ПР специалистите като средство за информация и популяризиране на дадена организация. Те могат да са адресирани към медии, клиенти, членове, служители или всички лица заинтересовани по даден въпрос.

Социални мрежи

Социалните мрежи са сайтове, които дават възможност за създаване на общности от хора, които сами генерират съдържанието в своята среда.

Хората си създават профили и добавят свои приятели, с които да направят мрежа. Социалните мрежи позволяват да поддържаш взаимоотношения с близки и далечни приятели, колеги и хора със сходни до собствените ти интереси. Тяхната специфика – това, че отразяват всяко действие сред мрежата от контакти е удобна, евтина и бърза форма за достигане до широк кръг потребители. Освен това социалните мрежи са доста популярни и с всеки ден потребителите им се увеличават.

Най-известните социални мрежи в световен мащаб са Facebook, MySpace, LinkedIn, Frendster и др. До преди време първа по брой уникални посещения беше MySpace, но Facebook бързо набира популярност и през 2008 г. достига 75 млн. уникални месечни посещения7, с което изпреварва MySpace. Сред българите Facebook е доста популярна. Български социални мрежи от такъв тип са DotBulgaria.com и стартиралата през тази година Narod.bg, които също се радват на интерес. Най-старата българска мрежа е Atol.bg създадена с идеята да свързва съученици.

Възможностите, които дават мрежи от типа на Facebook са: създаване на профил (страница), група, събитие, лични статуси, споделяне на снимки, видео, линкове, приложения.

Разпространени и харесвани са страниците или групите посветени на даден продукт, марка или личност. Хората могат да станат “фенове”, като по този начин качват линка към профила си и разпространяват информацията за него към приятелите си. Освен това тези “фенове” представляват важна целева група за всяка компания – това са клиентите или потребителите, които вече са я харесали. Те са заинтригувани, остава само да се поддържат техните интерес и лоялност. Профил на самата компания или неин продукт дава възможност не само за връзка с потребителите, но и за споделяне на информация. Така например сп. “Меню” имат профил във Facebook, на който всеки може да стане фен. След това почитателите редовно получават интересни рецепти с препратка към сайта на сп. “Меню”. Този вид активност беше и доста разпространена по време на предизборната кампания през 2009 г., когато политици и 6 http://blog.2be.bg  

7 http://notrial.info/news/it/2058.html  

партии се свързваха с настоящи и потенциални избиратели и редовно им изпращаха новини под формата на статуси, линкове и др.

Създаването на събития също е полезен и разпространен инструмент. На едно място е изнесена цялата информация – дата, час, място на срещата, тема и др. Може да е приложена и карта на мястото на срещата, също така и дискусия. Хората могат да отговорят на поканата, а също и да видят кой ще присъства. Отворените събития позволяват на хората да ги споделят, като по този начин съобщението за събитието достига до много хора на основата на “вирусния” ефект.

Личните статуси предизвикват интереса на повечето потребители и въпреки че съвсем малък процент хора ги попълват редовно, то доста голям ги следят редовно. Статусите могат да се използват за промотиране или популяризиране на линк, продукт или др.

Примери от българската практика: LOOP на Мтел

За услугата LOOP на Мтел е създаден специален сайт8. Сайтът е строго таргетиран към млади хора, които използват или не въпросната услуга. Дизайнът е тематично подбран, за да е в синхрон със създадената визия от рекламите. Ключовото е, че сайтът не е просто място, на което може да се намери информация за услугата и промоциите. Сайтът е създаден като социална мрежа, която към момента има над 46 хил. регистрации. Потребителите имат възможност да си създадат виртуална мрежа от приятели, да чатят, да пращат и получават писма, да списват блогове, да играят на игри. В социалната мрежа на LOOP има и анкети за попълване, които събират важна за Мтел информация, която касае начина, по който клиентите използват услугите им, нивото на задоволство, предложения и др. Сайтът на LOOP е чудесен пример за това как може около една услуга да се създаде социална мрежа, която да събира на едно място потребителите, да им дава възможност за изява и забавление, да събира обратна връзка и да изпълнява редица други маркетингови и ПР цели при това без да ползва чужда платформа.

Първа инвестиционна банка

Всеизвестен е случаят с онлайн кризата, която сполетява ПИБ през май 2008 г. Слухове за фалит на банката се разпространяват във форуми и блогове и ескалират в периода 14-16 май. Въпреки че мълвата плъзва в онлайн пространството, от банката реагират по стандартните методи, като пренебрегват онлайн комуникацията.

Малко по-късно в блога NovaVizia.com се появява и следният материал: “8 пропуснати онлайн възможности за PR-а на ПИБ”9. Някои от възможностите са: корпоративен блог, пряк контакт с блогъри, социални мрежи, микроблогове, съобщения за социалните медии, нестандартни форми на комуникация като видео клипове в YouTube.com и др. Набляга се на значението на корпоративния блог и възможността той да бъде основен източник на информация по време на криза и не

8 http://loop.bg  

9 http://www.novavizia.com/1969.html  

само. Сред коментиращите има и скептични към някои от методите: “каква ПИБ на Facebook, Twitter, YouTube и препратки в българските социални мрежи!?”. От банката се поучават от пропуските и пускат корпоративен блог още в същия месец, а Камелия Каменова, завеждаща връзките с обществеността в ПИБ дори твърди, че блогът е планиран и от по-рано.

Към настоящия момент блогът на Първа инвестиционна банка е доста успешен, добре разработен и редовно списван. Под публикациите има бутони за бързо и лесно споделяне в някои от водещите световни и български социални медии. На блога има и означение “Първа инвестиционна банка в мрежата”. Банката има профил във Facebook, поддържа микроблог в Twitter, има собствен канал в YouTube и редовно публикува препратки към статиите си в Svejo.net. Банката също така прави и срещи с водещи блогъри10.

ПР-ите на ПИБ са осъзнали силата на Уеб 2.0 и устремено са навлезли в средата на социалните медии и социалните мрежи, за да изграждат имидж и доверие и чрез ПР 2.0 инструментите.

ПР made in BG Александър Андреев

Въведение Както е известно, ПР–ът е многопосочна дейност, която обаче задължително отразява спецификата на средата, в която се развива, културата, която е реципиент на посланията, както и характерните черти на това, което е обект на комуникацията. В този смисъл, възниква въпросът, свързан с особеностите на ПР в условията на страната. Разбира се, това е значително обемен въпрос, който не може да бъде обхванат в рамките на един информационен доклад, ето защо, в доклада ще се представят съвсем кратки аспекти, при това в светлината на едно много интересно от медийна гледна точка и важно от социално –политическа гледна точка събитие- изборите за парламент в страната и ПР кампаниите на политическите партии. 1. ПР в кампаниите на политическите партии в светлината на избори` 2009 в България Повечето от политическите партии включиха в предизборните си кампании интернет като средство за комуникации. Най- характерната черта обаче, на тези кампании е използването на негативен ПР. Първите, които осъществиха мащабна операция, свързана с черния ПР бяха Нова Зора. Техният клип Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов се появи още в първите дни на май. Любопитното е, че в случая не ставаше дума просто за отделен клип, а за цялостна онлайн кампания. Повече от 20 дни до всяка песен в YouTube имаше линк към клипа. Успоредно с това във Вбокс7 имаше банер под надслов Кой е най-добрият приятел на Бойко Борисов?

10 “ПИБ и блогъри на закуска и чай” ‐ http://www.fibank.bg/blog/?p=395  

фигура 1. Пример за негативен PR Който и избор да направеше човек, беше препращан към сайта boykostov.org, където имаше забавни игри от рода на това да сложиш всеки софийски боклук на мястото му. Чрез твърде директна метафора се загатваше, че мястото и на самия Борисов е в кофата. Кампанията Бойкостов беше изключително мащабна. Тя доказа, че политическата реклама може да нахлуе в личното интернет пространство, независимо от политическите интереси на потребителя. Невъзможността да се проследят парите, вкарани в тази реклама, както и липсата на цензура онлайн позволиха тази негативна все проникваща кампания. Друг е въпросът какъв беше резултатът от нея. Факт е, че на страницата boykostov.org, където имаше пространство за коментари, повечето хора напротив подкрепяха Борисов. Това е ярко доказателство, че Интернет е непредвидимо място и простото поставяне на реклама трудно може да промени предимно десните нагласи на потребителите. Всъщност сайтът boykostov.org помогна да се провери ефекта от рекламата, как се „чете” тя от потребителите. В крайна сметка след като голяма част от потребителите избухнаха в гняв и бяха предприети редица акции срещу Нова Зора като поставено лице на БСП, сайтът boykostov.org изчезна и беше преместен на адрес: boykostov.info Разбира се, не всички кампании бяха негативни. В средата на месец март, ДПС съобщи, че ще приложи изпитаната си система за изборен успех Секционни анализи и стратегии (САС) и в Интернет кампанията си за вота за Европейски парламент. Системата предвижда мрежа от структури и отговорни лица, чрез които партията събира подробна информация за гласоподавателите си по секции. В Интернет тя бе приложена, като определени потребители агитират потенциални избиратели на ДПС в социални мрежи като Facebook. За първи път имаме официално заявление, че българска политическа партия предвижда онлайн кампания в социална мрежа, където ще приложи традиционната си тактика за набиране на гласове. Голямо събитие се оказа появата на един дългоочакван профил във Facebook. Едва ли би могло да има по-подходящо време за регистрация на политик в социалната мрежа, от разгара на предизборна кампания. И ако допреди два месеца се лутахме из сайта в безрезултатно търсене на популярните лица на българската политика, то днес вече сме само на един клик разстояние от техните официални профили. Сергей Станишев с профил във Фейсбук, информира в. Дума на 19-ти май. Очевидно регистрацията на премиера в социалната мрежа се оказва важно събитие, имайки предвид мащабите на отразяването й в традиционните медии. Официалната информация набляга на факта, че министър-председателят сам е създал профила си, където ще публикува свои снимки, коментари и мнения по важни въпроси. За по-малко от месец страницата на премиера привлича 762 поддръжници. Препратката към адреса на електронната му поща е придружена с призив Пишете ми! Ще ви отговоря лично! От накратко представените примери, може да се заключи, че връзките с обществеността в рамките на политическия ПР следват примера на политиците извън страната / известна е изборната победа, дължаща се на онлайн медиите, използвана от Барак Обама/ и се прехвърлят в мрежата, където комуникират със своите избиратели.

2. ПР в реалния сектор Разбира се, политическия ПР едва ли е единствения пример, който може да бъде даден за успешни кампании у нас. Значимостта на връзките с обществеността се подчертават от организирането на различни събития и мероприятия, насочени към лидерите в ПР - сектора. Пример за такова събитие е мероприятието или конкурсът, създаден от БДВО и организиран от новоучредената Българска конфедерация за връзки с обществеността (БКВО), която обединява Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация на имиджмейкъри и специалисти за връзки с обществеността ИМАГИНЕС и Българска академична асоциация по комуникации (БААК). Конкурсът е насочен към награди в няколко категории:

⇒ Корпоративна PR кампания: Кампания за изграждане на корпоративен образ и управление на корпоративна репутация.

⇒ PR кампания за персонален имидж: Кампания за изграждане на персонален имидж и управление на персонална репутация;

⇒ Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор: Кампания, предназначена за утвърждаване на ценности сред целевите публики и инициирана от стопанска организация.

⇒ Социално отговорна PR кампания на организация от нестопанския сектор: Кампания, инициирана от неправителствени или благотворителни организации за утвърждаването на значими ценности и/или защитаваща обществено полезна кауза.

⇒ PR кампания на държавна институция: Кампания, организирана от институция или организация от публичния сектор (правителствени служби, структури на местна власт и т.н.), успешно използвала PR инструментите за комуникиране на дейността си пред публиките и/или за популяризиране на отделни проекти, осъществени от институцията.

⇒ PR на политическа организация: Кампания, проведена за политическа партия и/или политик.

⇒ Вътрешноорганизационен PR: PR програма/ комуникационна кампания, насочена към вътрешните публики на една организация /институция/ компания.

⇒ PR кампания на нов продукт: PR кампания за представяне на нов продукт или услуга на пазара (с изключение на сферите изкуство, спорт, свободно време, туризъм)

⇒ PR кампания на съществуващ продукт или услуга: Кампания на съществуващ продукт или услуга (с изключение на сферите изкуство, спорт, свободно време, туризъм)

⇒ PR събитие:Социално събитие като елемент от PR програма или предмет на самостоятелна програма: пресконференции, официални церемонии, откривания, чествания, концерти, изложби, празници, специални събития и др.

⇒ PR кампания на медия: Кампания за представянето на медии и/или представяне на конкретен техен проект пред целевите публики.

⇒ Кризисен PR: Реализация на програма по кризисен PR. ⇒ PR кампания в сектор Туризъм и свободно време (спорт, забавления и др.): PR

кампания, реализирана в областта на туризма и свободното време. ⇒ PR кампания в сектор Финанси и връзки с инвеститори: PR кампания в сектор

финансови продукти и услуги, програми за връзки с инвеститори и др. ⇒ PR кампания в сектор Информационни и телекомуникационни технологии

(ICT): PR кампания в ICT сектора, включително В2В и потребителски кампании. Както е видно, обхванати са повечето дейности в реалния сектор, което е сигурно признание по отношение на значимостта на връзките с обществеността. От друга страна, това е и признание за широката приложимост на ПР в практиката на българските компании. Заключение Навлизането на връзките с обществеността в практиката у нас има сравнително кратка история –една 2 десетилетия, но пък самото развитие на ПР е интензивно. Доказателство за това е използването на модерните технологии на ПР-а, както и активното участие на връзките с обществеността във всеки сектор и организация. Източници:

1. Александрова, Е. И нека Facebook бъде с вас!: http://www.fmd.bg/?p=2635 (02 юли 2009)

2. Роне, Ю. € аритметика: http://www.fmd.bg/?p=2934 (02 юли 2009) 3. http://www.bdvo.org/index.phtml?sec=4&sec3=168&part=0&pagenum=168

ПРедизборна кампания 2009. Методи за оцеляване. Александър Негенцов – F 32190

Предизборната ситуация в България е нещо особено. Щабовете на партиите,

политиците, медиите, а оттам и множество държавни институции, заработват на различни обороти и действията им се ръководят предимно от една цел – усвояване на позитивите от предизборния режим. Същевременно в публичното пространство започват да прехвърчат изказвания за манипулация на медиите, задкулисни игри и “ черен ПР “.

Вероятно всички ще се съгласят, че добра политическа кампания на българска партия се провежда много рядко (ако изобщо се случва), а разбирането за политическата кампания като постоянстваща във времето просто не е възприето. За справка – добрите практики показват, че най-добре е всяка политическа кампания да започне веднага след завършването на предходната. Но това не се случва в България.

Високата атрактивност на българските предизборни кампании остава

обратнопропорционална на крайната им ефективност. Не само най-скъпите и разточителни, но дори и най-харесваните предизборни кампании не гарантират убедителен изборен резултат. Оказва се, че партиите, които харчат най-малко пари, успяват да спечелят избирателите в по-висока степен, отколкото тези, които залагат на добре изработени телевизионни и радиоклипове, много на брой билбордове и плакати. Обратната зависимост между парите и броя на спечелените гласове започва да изглежда като правило, което опровергава общата практика.

Този български феномен потвърждава извода, че нарушеното доверие по време на един управленски мандат не може да бъда “откупено” с пари в предизборна кампания. Реакцията на избирателите показа мъдрост и реализъм. Но въпреки яснотата за нея през изминалата предизборна кампания течаха непрестанни опити тя да бъде опровергана.

Има някаква логика опозиционните формации да атакуват остро по пътя към

управлението, особено когато то се точи вече 8 години (с размяна на някои места). Друг е въпросът дали тази тактика непременно носи дивиденти. Но къде е логиката толкова

самоуверените лидери на “най-голямата партия”, както обичат да ни се представят те, да използват свойствени за опозицията методи в предизборната борба?

Предизборната кампания започна с малко смислени послания и много негативен

ПР. Промоция “две в едно” в столичен супермаркет – оттам тръгна предизборната

реклама срещу Бойко Борисов, спечелила завидно медийно и обществено внимание. Идеята е на гравитиращия между “Атака” и “Коалиция за България” лидер на “Нова

Зора” Минчо Минчев, а творческата реализация – на едни по думите му “много талантливи момчета”. Резултатът – трансформиращ се образ на столичния кмет, подсилен с предупреждението “Ако подкрепиш Бойко, получаваш Костов “. Клипът завършва с друго негативно послание: “Ако те спечелят, България губи”. Целта на кампанията е ясна – да срине доверието в политическия опонент, вместо да убеди избирателите в силните страни на собствената партия.

В самия старт на кампанията първоначалният дизайн не е отговарял на изискванията на телевизиите, радиата и ежедневниците, тъй като не е бил ясен авторът на посланието. След като медиите отказват да публикуват и излъчат анонимната кампания, “Нова зора” добавя логото си. Целевата група, която партията на Минчо Минчев е искала да достигне с кампанията си, е била от 35 до 55-годишни и специална група от 18 до 35-годишни телевизионни и интернет потребители.

Номерът с трансформиращия се образ на Бойко Борисов в този на Иван Костов беше приложен не само върху телевизионната аудитория. Същият клип беше тиражиран и в интернет чрез специално създаден за целта сайт boykostov.org, който се рекламираше чрез банери в цялата мрежа.

Дори след като се разбра, че въпросният сайт е регистриран на името на Азер

Меликов, експерт по информационни технологии в политическия кабинет на Сергей Станишев и член на борда на “Информационно обслужване”, ръководството на червената партия продължи да се разграничава от антирекламата. Самият премиер Сергей Станишев обаче даде многозначителни отговори на журналистическите запитвания по темата. Премиерът заяви, че кампанията “върши добра услуга на обществото за намеренията – на гърба на г-н Борисов в управлението да се върне Иван Костов и да се възстанови цялото статукво от времето 1997-2001 г.”.

“Не съм човек, който съгласува нещо с когото и да било”, отговаря Минчо Минчев

на въпроса дали кампанията на “Нова зора” е била предварително уточнена с партньорите им от БСП. Партията на Минчев, който официално признава, че е бил “само консултант” на Държавна сигурност, беше част от “Коалиция за България” както за европейските, така и за парламентарните избори.

Тактиката негативните послания на управляващите срещу нейните конкуренти да

се скриват зад паравана на някоя малка партия не е нова. На миналия вот НДСВ използваше рекламното време на партията на Евгений Бакърджиев БДС “Радикали”, за да излъчи клипове срещу “Коалиция за България”. На президентските избори в Боливия през 2002 г. израелската компания GCS (която между другото съветва и БСП от началото на годината) предлага на клиента си Гонсало де Лосада да започнат негативна кампания срещу един от опонентите, като атаките трябва да дойдат от представители на други партии, а не от тази на Лосада. По този повод представител на GCS коментира

по-късно, че това е бил “начинът избирателите да разберат за корупционното минало на опонента”.

Ако мъж влезе в женската баня неминуемо ще го посрещнат с писъци, проклятия и

налъми. Ако заменим “баня” с Банкя и “мъж” със Станишев е повече от ясно, че тази толкова “изненадваща” новина за словесния сблъсък на агитката на ГЕРБ с височайша делегация на БСП, избрала свърталище на герберите за своя публична демонстрация, никак не е изненадваща. А е нагласена.

Това е ясно за всеки, който може да си представи какво би станало, ако агитка на ЦСКА си организира спявка пред витрината на левскарски клуб. Само като че ли повечето български медии не могат да разконспирират замисъла на този плосък сценарии. И са много изненадани от този “първи челен сблъсък” между двете партии. Представянето на събитието с освиркването на червените от герберите буквално пред местния клуб на формацията на Бойко Борисов като някаква спонтанна случка е поредният белег за неадекватност или още по-зле: отявлена пристрастност към управляващите в българското медийно пространство.

Станишев беше освиркан няколко пъти. Хайде, да не броим София, където той се появи късно през нощта в обкръжението на журналисти, за да демонстрира загриженост за почистването на столицата и предизвика реакция сред общински съветници, възмутени от намесата му в тяхната работа. По-късно обаче граждани освиркаха Стани шев на улицата в Пловдив посред бял ден, а картинката се повтори във Варна, когато се опита да се подмаже на тамошни футболни фесове

И ето че умните глави около шефа (на партията и държавата) са си извадили поука и са решили да скроят номер, на който от ГЕРБ нямаше как да не клъвнат. Кажи речи цялото разпознаваемо по физиономия червено ръководство избра от цяла България да се струпа в емблематично за самия Бойко Борисов място в родния му град, за да го подразнят. И получиха точно това, което може да се предвиди лесно – враждебна реакция. Но пред телевизионните камери и без елемент на изненада – ролите бяха разпределени, репликите, също.

И се завайкаха другарките с накърнени демократични права: “ау, освиркаха ни, Банкя да не му е бащиния, ами да ни кажат кои са забранените за нас места в България, що за феодални претенции за собственост”. И все в този дух, но с тънки усмивчици – зер хванахме ви този път да ни протестирате хулигански и сега ще ви употребим като в каратето – силата на противника ще ни позволи да го проснем на тепиха.

И май така и става със спомоществователството на благосклонни медии. “Страшното” освиркване бе раздуто до размера на кръвопролитията в Техеран, а се промъкват и данни за “жертви” (другарката Илияна Йотова имала охлузвания от хвърлен предмет). Съответно сценката моментално попадна в рекламните клипчета на БСП за агитация на другарките и другарите. Те, след като се убедиха вече през последните 20 години, че никой няма да им връща за концлагерите с концлагери, нещо са се разпасали напоследък. Трябваше да им бъде напомнено, че насреща си имат страховити идеологически врагове, които не си поплюват – дори напротив, направо свирят и викат “уууу”!

Иначе казано, разиграха ни отново в “мек вариант” театрото с подпалването на партийния дом от август 1990-та, с цел да си мобилизират избирателите и да представят опонентите като “вандали” (любим израз на другаря Румен Овчаров от времето на мирните демонстрации през 1997 г.).

Всеки, който е видял масово разпространения клип на БСП, в който “брадвата на

Костов” посича самолет (непрежалимата БГА “Балкан”), би могъл да се запита: за

миналото на коя съществуваща и днес партия е характерно употребата на секирата за решаването на партийните проблеми? Само че тази партия, която на запад наричат консервативна заради носталгията и съпротивата срещу модернизацията на България, ужасно обича да приписва другиму своята кръвожадност.

Признатото авторство на внушението, което оприличава опонента на палач със

секира, е подсъзнателен подпис под познатата болшевишка закана: “власт с кръв се дава...”.

Явно сегашното поколение червени агитатори не е отишло много по-далеч в творческите си хоризонти от предишното, което обичаше да изобразява идеологическите си врагове ( като Тито, станал такъв защото разлюбил Сталин ) с кървава брадва в ръце.

В тази кампания БСП се надяваше количествените натрупвания да доведат до

качествени изменения и заложи на количеството. Това важи и за интернет кампанията. Сайтове, блогове, банери, клипове – кампанията на левицата бе масирана и всеки интернет потребител знае това.

В края на кампанията обаче, когато теглим чертата, виждаме гаф след гаф. И

първите три места са запазени – за Азер Меликов, за рекламата в училищния сайт, за хакнатия сайт на Станишев. И трите случки демонстрират некадърност и безпардонност. Дори и да е вярна версията, че хакването на сайта на Станишев може да е всъщност самохакване, крайното впечатление остава същото – некадърност и безпардонност. Вече споменах как БСП отричаше да има нещо общо с кампанията boykostov. Както и това, че регистратор се оказа премиерският съветник Азер Меликов. Тук става дума за некадърност – забравили са да го заличат.

После брадвата на БСП и лицата на Бойко Борисов и Иван Костов се появиха в сайта на едно от най-старите училища в София. Става дума за автоматизираната рекламна програма на Google и никой умишлено не е поставил брадвата на БСП на сайта на училището. Но всеки малко по-грамотен в тази сфера може да ви обясни, че тази рекламна програма има настройки, че при добро желание винаги могат да бъдат избегнати сайтове на училища, болници, детски градини. Само че трябва да имаш чувство на такт и да предположиш, че не е удачно да се появяваш в цялата си прелест навсякъде. Тук става дума за безпардонност.

И третият гаф – хакването на сайта на Сергей Станишев. Не самото хакване е гаф – това се е случвало и на сайтовете на мощни международни организации и световни лидери. Гаф е целият сюжет около хакването. Два дни преди да бъде хакнат, на сайта се появява предупреждение, че имали стотици атаки от, цитирам, “платени хакери”. Като добавим и поизветрялата народна любов към властта, това си беше направо подстрекателство. Хайде, елате и ме хакнете! И го хакнаха. И така, разбира се, хакерите без да искат се включиха в сценария на червените пиари. Това обаче не означава, че последните печелят от ситуацията. Защото новината е, че Станишев не си е опазил сайта. Затова тук става дума и за некадърност, и за безпардонност.

Кампанията ще се запомни повече с посланията “анти” и изтъкването на негативите

на опонента вместо с противопоставянето на идеи и програми. Политиците начертаха апокалиптични сценарии, които ще се развият, в случай че “лошите”, “другите”, “неразумните”, “некомпетентните” и “провалилите се” дойдат на власт. И макар всички лидери да обясняваха колко неползотворно е да се влиза в подобна реторика, не си спестиха взаимните нападки.

Изграждане на имидж на творци или звезди Велислава Никифорова – F 32445

Социалната среда в PR се описва чрез понятието публики. Именно те са обект на предварително проучване, на целенасочено въвличане в комуникационния процес и на повлияване, ориентирано към някакъв планиран ефект. В комуникацията с публиките PR изявява своята основна отличителност – да управлява или да участва активно в цикъла на формиране на публични мнения по определени проблеми, свързани с публичния образ (имидж). Имиджът е разбирането и представите за една организация или личност в съзнанието на хората. Той представлява една съвкупност от значения, свързвани с даден обект, чрез които хората го описват, запомнят и асоциират. Като фундаментален ефект на публичността имиджът подлежи на планиране и управляване, което очертава една от най-съществените приложни сфери на PR. Съществуват видове имидж: огледален, множествен, желан, текущ, оптимален и корпоративен. Основата на всички видове имидж е репутация и на поведението й в обществото. От гледна точка на управлението имиджът може да се представи като съвкупност от следните компоненти: индивидуалност, идентичност, култура и репутация. Измежду тези компоненти само един (репутацията) е външен фактор. Той се генерира под въздействието на останалите три, които са вътрешни свойства за всеки един индивид. Имиджът е съвкупност от редица черти, насочващи вниманието върху най-добрите качества на всеки един от нас. Той е ключов елемент от успеха на всяка една медийна личност. Създаването на имиджа е целенасочена и трудоемка работа, с различни средства се създава образа от различни качества предаващи се по всеки един от каналите за възприятие – визуален, вербален, събитиен и контекстен. Формирането на образа

Оценка на отделните компоненти на имиджа

Идентификация Създаване Пътя за създаване на имиджа е необходимостта от ясно и точно определяне на приоритетите в облика на цялостната личност Чрез изграждането и налагането на ефективен и публичен образ се създава своеобразна връзка с обществото. Формирането и утвърждаването на публичния образ гарантира успешно развитие в дългосрочна перспектива. Общата тактическа схема на действие при имиджовия подход се изгражда с намирането на привлекателни имиджови характеристики, съставяне на имиджа на кандидата въз основа на комплекса от най-привлекателните характеристики и развитие на имиджа. Всекидневно ние ставаме свидетели на създаване на медийни образи и изграждане на имидж. Всяка една личност в каквато и сфера на дейност да се изявява има нужда от доверие. Именно създаването на подходящия имидж създава това доверие. В зависимост от това колко дълго една личност се е задържала на звездния небосклон трябва да се променя и да продължи да дава най-доброто от личността си. В голям процент от случаите медийните звезди

забравят че имиджа е толкова крехка ос по която трябва да се върви изключително внимателно. Пример от близкото минало и част от настоящето е Имиджа на Васил Боянов или Азис. В момента когато азис изгря за широката публика открит от продуцента на „Съни мюзик“ Крум Крумов с първия си издаден албум на Азис с евангелски песнопения. Първия си албум, „Сълза“, самият Азис определя като „пълна боза“. Популярност набира с втория си албум — „Мъжете също плачат“. Така Васил стана Азис, а в последствие Василка. За съжаление в голям процент от случаите поне в България един имидж може да те направи звезда за един ден и може да те направи за смях пак за толкова кратко време. От май 2005 година Азис вече преминал на друга плоскост е почетен председател на политическа партия “Евророма, политическата партия ЛИДЕР и "Новото време" включиха фолк-звездата Азис в предизборната си кампания за парламентарни избори на 5 юли. Така построен имиджа на звездата Азис ни дава прост пример от създаването на един имидж и подържането му, до пълният му крах. Много звезди залагат на скандален имидж, но той много често става причина за избледняване не само на самата личност, но и буквално да премине в забрава. Какъвто е примерът оставен ни от Дупнишката мадона - Сашка Васева. Много често ставаме свидетели на копиране на имидж. Бритни Спиърс копира имиджа на Мадона и не само като цяло се изработи едни калъп по който се създават звезди. Не само по света но и у нас имиджа за звездите е нещо важно и крехко, защото когато не можеш дори имиджа си да запазиш медийното общество те изхвърля.

ПР образование в България Галена Джеджева - F33039

Още през 1989 г., ПР-а (Пъблик Рилейшънс) прави първи малки стъпки в

българското образование. Това се случва, разбира се, в СУ „Климент Охридски”. Специализираният курс по Пъблик Рилейшънс се провежда под ръководството на социолога Здравко Райков. Същата тази година е и началото на демокрацията в страната, след дългия тоталитарен режим, когато връзките с обществеността са били нещо друго, но не и ПР-а, който е познат на тогавашния западен свят. По онова време всичко е било черно-бяло. От тогава насетне, образованието по Пъблик Рилейшънс търпи развитие с всяка една изминала година. Като млада демокрация, страната и в частност образованието е ентусиазирано за отварящите се нови възможности пред него. Следваща сериозна стъпка е създаването на специалност „Връзки с обществеността” към департамент „Масови комуникации” на новосъздадения Нов Български Университет (НБУ). НБУ е един от първите частни университети в страната и новатор по отношение на въвеждане на нетипични за страната учебни специалности, какъвто е случая с департамента по „Масови комуникации”, включващ специалността „Връзки с обществеността”. Веднага след завършването на първия експериментален семестър по ПР, няколко от студентите създават първата в страната агенция. През изминалите 20 години може да се проследи, че вече няколко университета, държавни и частни, предлагат на българските кандидат-студенти възможността да изучават тази нова, но всекидневно развиваща се професия. Към гореспоменатите, НБУ и СУ „Климент Охридски”, ще добавя и други ВУЗ-ове предлагащи бакалавърски програми по ПР: Техническия университет в София, Американския и Югозападния университети в Благоевград, Бургаския свободен университет, Русенски университет „Ангел Кънчев” и др. С наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование

по специалности от професионално направление „Обществени комуникации”, обнародвана в Държавен Вестник, е включена специалността „Връзки с обществеността” за обучение по образователно-квалификационни степени – бакалавър и магистър във висшите училища на Република България. Някои от тях, като НБУ и СУ предлагат дори и защита на докторантура. В страната вече има и няколко организации пряко свързани с ПР. През 1996 г. е създадена първата браншова организация – Българско дружество по връзки с обществеността (БДВО). По-късно са създадени и други организации, като Българска асоциация на ПР агенциите, ИПРА-България и Асоциация ИМАГИНЕС – асоциацията на имиджмейкърите в България. През 2005г. всички тези организации приемат и първия по рода си Етичен кодекс на ПР специалистите в България. Създаването и развитието на браншови организации, както и на Етичен кодекс, са от огромно значение за образователната основа на професията. Заедно с университетите, в които се изучава ПР, организациите провеждат най-различни инициативи, спомагащи развитието на професионалното обучение. Една такава инициатива е конкурса „ПР приз”, който се провежда всяка година, под егидата на БДВО и Асоциация ИМАГИНЕС. Сред наградените професионалисти по ПР в различните категории, се нареждат и студенти от университетите, в които се изучава специалността. Те се борят за наградата в специалната категория „ПР студент”. Тази награда отличава работата на бъдещите ПР-и. В категорията имат възможност да се включват студенти по ПР завършили трети курс. Условието е да представят ПР програма или план за ПР кампания, развита за целите на курсов проект. Такива инициативи стимулират учащите ПР да се развиват професионално за в бъдеще. Освен университетско образование, в настоящия момент, може да изучаваме ПР и в частни колежи или дори в някоя от десетките агенции, предлагащи такава възможност. Въпреки това, не малка част от специалистите, практикуващи ПР в България, не са завършили специалността. Някои от тези необразовани практици са специализирали впоследствие, ала други не. Имайки предвид, че живеем в малка страна, плюс големия бум на професията във всяко едно отношение, голяма част от завършилите през тези 20 години, не успяват да намерят своето поприще. Да учиш Пъблик Рилейшънс стана изключително популярно сред кандидат-студентите и се превърна в една от най-желаните специалности през последните няколко години. За пример ще дам изключителния интерес към програма „Масови комуникации” в НБУ. По време на последната кандидат-студентска кампания, за 1 свободно място в програмата са се борили 22-ма кандидат-студента. С всяка изминала година, университетите бълват все повече обучени кадри, които намират реализация изключително трудно. В ПР средите все още няма добре изградено взаимодействие между университетите и бизнеса, в лицето на агенции и компании, което да гарантира по-добрата реализация на завършилите Пъблик Рилейшънс. Липсват стажантски програми към специалността във ВУЗ-овете, които да осигурят по-лесното интегриране на студентите към реалностите на професията. Ако пък има някъде възможност за стажуване, то е по-скоро рядкост и е твърде недостатъчно. Това е един от другите проблеми на образованието по ПР – разликата между обучението и реалностите на българската ПР среда. Всички сме наясно, че това, което се учи в университетите е далече от практиката. Тука не става дума за слабо образование, което не съответства на нуждите на бизнеса, а по-скоро за една изкривена среда на този бизнес, който в немалка степен се различава от работата на практиците от страните с развит ПР. Това, като цяло, се вписва със ситуацията на всички завършили студенти, от каквито и да било нови за нашите географски ширини специалности и програми. Те са принудени да търсят професионална реализация по всевъзможни начини.

Макар да се радва на страхотна популярност, ПР-а има и своята непопулярна страна. Тя е породена най-вече от политическата класа и шоубизнеса, които непрекъснато злоупотребяват с имиджа на професията. При политиците това се случва най-често по време на предизборни кампании, когато много от родните ни политици споменават „ПР” заедно с нещо негативно, без самите те да разбират какво точно означава Пъблик Рилейшънс. Понякога такива политици стоят на едни от най-високите постове в изпълнителната власт на държавата. Това води до негативно отношение на обществото към ПР професията. Създават се конотации, които навяват за безскрупулна пропаганда, манипулации на медии и общественото мнение. Трябва да се има предвид, че голяма част от тези политици ползват услугите на ПР гилдията. Макар и това да е истинската родна картинка, модерния ПР отдавна не е такъв, какъвто изглежда в очите на средностатистическия българин. Друго лошо впечатление прави все по-големия брой на не дотам професионални и интелигентни ПР-и, показващи се по медиите с „компетентното” си мнение по въпроси касаещи живота в българския шоубизнес. Често явление на родната ни ПР сцена е да се появят бивши манекенки или звезди от тъй наречения шоубизнес, в амплоа на ПР специалист. Не че няма и кадърни сред тях, но както казах по-горе, всички сме наясно как се случват нещата в България. По мое мнение, през последните няколко години, частните университети взимат преимущество пред държавните, по отношение на образованието, което предлагат на студентите. Оставяме настрана пионерите от НБУ, представители на частните ВУЗ-ове. Наградата за „ПР студент” на конкурса „ПР приз 2009” бе присъдена на студенти от Бургаския свободен университет, а в същото време (образно казано) в СУ бе закрит отдела за „Връзки с обществеността”, което си е удар по имиджа на университета, по мнението на заинтересованите от случката онлайн медии и блогъри. Това са само част от основанията, които ме навеждат на мисълта, че частното ПР образование изпъква с гърди напред пред държавните институти. През периода на преход, нещата в България се промениха доста, дали за добро или лошо, както и света около нас. Днес, ПР-а в България е по-шарен от всякога, дори и в образованието. За изминалите 20 години, ПР се развил дотолкова, доколкото и демокрацията в страната. В някои отношения достига нивото на световните ПР практики, а в друго отношение гледа не по-далече от на Бай ти Ганя гъстите мустаци.

Концерти и музикални фестивали – ПР трикове за всеки Даниел Петров – F 37623

Бетъл, щата Ню Йорк. 1969. Август. 15, 16, 17 и 18. 34 групи и соло изпълнители. Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, Джо Кокър, Сантана, Дъ Ху. Половин милион посетители. Хипи движението. Ролинг Стоун: Един от 50те най-важни моменти в музиката. Удсток. Ражда се културата на музикалните фестивали. Въпреки, че Удсток’69 не е първият музикален фестивал, отзвукът от него все още не е стихнал, въпреки 40-годишното динамично развитие на музикалната индустрия. Влиянието му е толкова голямо, че всеки фестивал малко или много се стреми да достигне неговият почти божествен статус. С ограничени средства и ограничена реклама Удсток надхвърля и най-смелите очаквания на организаторите, които продават около 190 хил. билета, а в крайна сметка публиката достига до половин милион посетители. Без ясна стратегия за популяризиране организаторите Майкъл Ланг, Джон Пи. Робъртс, Джоел Розенман и Арчи Корнфелд разчитат впечатляващият подбор от

музиканти и рекламата от уста на уста да превърнат Удсток в притегателен център за хипи движението в САЩ. 2009. 14 юли. Лолапалуза, Коачела, Роскилде, Рок ам Ринг, Донауинзелфест, Сонар, Шигет, Гластънбъри, Уейв-Готик Трефен, Оупънър, Екзит и още над 1,000 + музикални фестивала. 50 милиона + посетители, Индустрия за десетки милиарди евро. Фестивалите изместват самостоятелните концерти. Хипитата вече ги няма, но за сметка на това милиони хора всяка година пътуват от близо и далеч, за да видят своите любими изпълнители. Интернет отдавна е направил на пух и прах финансовата реализируемост от продажбата на албуми, а портфейлът на редовия меломан е поизтънял. Колосалните продажби от по 30-40 милиона копия са останали в обичното минало, а много музиканти са се преквалифицирали, за да изкарат някоя и друга пара отгоре. На помощ идват продължителните турнета и фестивали. Култови групи, които през 80те и 90те са пеели пред самостоятелна публика от около 50-60 хил. души, сега свирят на един фестивал с диджей, за чиято дейност знаят само бабите им. Турнетата от по 16-18 дати са само за разгрявка , а 50-годишните си назначават поне по 50 дати, а други дори и по две последователни турнета. Трябва:

• Да сме сигурни в използваните канали за информиране • Да познаваме конкурентните музикални събития • Да познаваме публиките, които ще “ухажваме” • Да “напудрим” общите условията • Винаги да очакваме повече хора от осъществените продажби • Да поддържаме топла връзка с местните власти • Редовно да обновяваме информацията за потвърдените участници • Да наблегнем на тези качества на музиканта, които привличат вниманието • Да поддържаме постоянна връзка с личните екипи на групите/изпълнителите

Не трябва: • да потвърждаваме имена все още в преговор • в последния момент да разпространяваме програмата в медиите • да чакаме имената изцяло сами да продават билети • да изземваме прекалено много функции, ентусиасти-организатори безброй • да повтаряме едно и също като папагали • да чакаме да ни се обадят Магически думи за всеки пиар магьосник: • грандиозно • незабравимо • скандално • невиждано • ексцентрично • най-скъпо • най-гледано • най-продавано

Публиката За всеки музикален влак си има пътници, затова няма и универсални фестивали. Но вместо да разчитаме да докараме само един влак на нашата гара, трябва да

привлечем максимално много пътници под един покрив. Трябва да имаме предвид конкуренцията, финансовите възможности на потенциалната ни публика и плануваната организация и за да имаме какъвто и да е успех трябва да действаме в насока изграждането на положителния имидж на уникално събитие, което предлага прекрасни условия за 100% забавление. Силата на всяко такова събитие е списъкът от изпълнители и групи. Не е важна бройката, а качеството, са казали мъдрите хора и затова най-големият коз на всяко музикално събитие е голямото име зад него. Дори и организаторите да са успели да привлекат само едно значимо име, нашата работа е да убедим хората, че буквално Иисус е слязъл специално по наша покана. Ако все пак не разполагаме с кой знае какъв арсенал от групи/изпълнители, може да се концентрираме върху тяхната бройка и да изредим поне няколко по-известни. Разбира се, всичко това подплатено с обещанието за незабравими преживявания, ако ще и да няма какво реално да се запомня.

Цените Въпреки че цените на билетите не зависят пряко от пиарите, то на тях се пада отговорността да убедят потенциалните посетители, че всяка стотинка си заслужава. Средната цена на билет варира между 50 до 250 евро, като най-евтини са в Източна Европа, а най-скъпи в САЩ, Япония и Западна Европа. Но във времена на тежка икономическа криза дори 50 евро са крупна сума за музика, ако ще и тя да е на живо и то за 2-3 дена. Тук отново се осланяме на списъка от участници, концентрирайки се над фрази като „само за”, „уникална възможност”, „неповторимо изживяване”, „достъпни цени” и „отлични условия”. Друг подход е преднамерената заблуда чрез привилегиите: даваш повече пари и се ползваш от определени екстри, които в повечето случаи са напълни безполезни. Условията Дори и цената на билетите да бъде повече от изгодна посетителите могат да пропуснат нашето събитие заради неблагоприятните условия и възможни неудобства. Въпреки, че тяхното подобряване не зависи от нас, няколко трикове определено ще поизлъскат имиджа на събитието ни: - представяне на всички позитиви на локацията (уникална природа, гостоприемно

местно население, ниски цени за престой) - гарантиране на зелено мероприятие (оправдаваме част от негативите със

стремежа ни да бъдем природосъобразни) - подчертаване възможностите за опознаването на непознат град/държава - изгоден транспорт и/или възможност за използване на личен автомобил Хотелите няма да станат 4-звездни, химическите тоалетни няма да изчезнат, нито пък въздухът ще се изпълни с мирис на зюмбюл, но поне за известно време съвестно може да ги посметем под кокетното пиар килимче. Разбира се, трябва да действаме с презумпцията, че не прекаляваме с хвалебствените слова и да се придържаме в рамките на приемливата реалност.

“Обърканият ПР” Десислава Пейчева - F 34718

Предизборната ситуация в България е нещо особено. Щабовете на партиите, политиците, медиите, а оттам и множество държавни институции, заработват на различни обороти и действията им се ръководят предимно от една цел - усвояване на

позитивите от предизборния режим. Същевременно в публичното пространство започват да прехвърчат изказвания за манипулация на медиите, задкулисни игри и „черен ПР”. Политическият ПР е професионална сфера, която така или иначе не се радва на широко обществено одобрение. Често, и особено в България, се възприема като онази мръсна работа, която научава политиците как да излъжат обществото и избирателите, за да постигнат своите частни цели. За съжаление този образ на политическия ПР се затвърждава в най-голяма степен от самите политици като отричат, че ползват ПР услуги. Абсурдно е, че това да изградиш кампанията си сам, без да си ползвал професионална помощ, се смята за геройство и немалко политици го изтъкват публично. С това те първо очевидно лъжат, защото едва ли разработването на кампании и организирането на събития е по силите им и едва ли се извършва от тях самите. Вредата за имиджа на ПР-а обаче е сериозна, защото в случая именно самите потребители на експертните услуги работят за негативния публичен образ на политическия ПР. Въпросът е защо политиците си позволяват да действат срещу развитието на добри ПР услуги. Отговорът вероятно е, че множество политици не познават възможностите на ПР-а. Само така може да се обясни факта, че ПР-ите се търсят само в ситуация на сериозна криза, когато всякакви други средства са се провалили. Това означава, че политиците са с разбирането, че ПР специалистите се наемат само за постигане на конкретен краен резултат. Тази практика отдавна е определена като недобра от организаторите на успешни политически кампании. Добрият образ на политика или партията се градят с години и с множество последователни усилия. В това неминуемо се включват и конкретни действия в полза на обществото или различни обществени групи. Тази постоянна и многопосочна дейност, ръководена от ПР специалисти, остава неразбираема за голямата част от българските политици, както остават непознати за тях и възможностите на комуникацията. Именно затова политическите кампании се изразяват основно в лепене на плакати и предизборни концерти. Разбирането за политическата кампания като постоянстваща във времето просто не е възприето. Добрите практики показват, че най-добре е всяка политическа кампания да започне веднага след завършването на предходната. Но това не се случва в България. И от това страдат и ПР-ите, за които предизборната кампания е просто едно творческо състезание.

Както знаем, добрите вътрешни комуникации са ключови за всяка една организация, а за политическа партия те са просто задължителни. Без добра вътрешна комуникация, членовете на партията няма как да възприемат и подържат единен образ на самата партия и ценностите, които стоят в основата й. Ако в организацията има хора с многообразни и понякога противоречащи си позиции по ключови политически проблеми, в крайна сметка партията отслабва. Тези негативи обаче рефлектират и върху ПР-а в България, доколкото практика става това, че ПР-ът поема политически функции, т.е., когато една партия няма ясни и споделени от всички членове позиции, които да произведат конкретни политики, то работата на ПР експертите става много трудна. Те трябва да изградят образ на партията, който да комуникират към външната публика. На практика се получава така, че липсващите ценности и политически идеологии се заместват от елементи от имиджа. В този момент ПР-ите стават политици, а от това нищо хубаво не може да последва - нито за политиците, нито за ПР професията, нито за обществото.

ПР и шоубизнес Eлена Карамитева

Когато се говори за Пъблик рилейшънс в шоубизнеса този термин основно се концентрира върху външния образ на личността Разбирането за необходимостта от професионално изграждане, развитие и поддържане на имидж в страната се развива в една доста интересна последователност. Представителите на шоубизнеса се стремят към подобряване на професионалния си имидж в публичното пространство Много често разбира се, в името на по-добрия имидж се спестяват някои тъмни страни от биографията на личността, тръгнала да гради кариера в общественото пространство В основата на добрите ПР практики в шоу бизнеса е осигуряването на: достоверна информация; целенасочена комуникация; ясни послания към различните публики (потребители, подизпълнители, партньори, държавни и неправителствени организации, медии, конкуренти и др.); Подобно разбиране на понятието имидж води до сериозно изкривяване на съдържанието на работата на PR специалиста. Това до голяма степен обяснява проблемите, които имат публичните личности в страната със своя образ. Външният вид на един, шоумен или спортист е безспорно важен елемент от конструирането на цялостния му облик. Но това не означава, че има равенство между работата на един стилист, фитнес инструктор, дизайнер или пластичен хирург с тази на професионалния имиджмейкър. Дали PR специалистът е сивият кардинал, застанал в сянката зад звездата, или пък е вълшебникът, който може да превърне негативите в активи само с едно замахване на своята пръчица? Отговори на тези и други наши въпроси дадоха едни от най-известните и сериозни специалисти в областта на връзките с обществеността. По отношения на публичните събития PR специалиста са знае, че е много важно да осигури и присъствието на възможно повече журналисти – най-лесният и добър начин да се популяризира конкретна инициатива. Не по-лесна е задачата да бъдат накарани представителите на медиите да се почувстват значими и потребни. Затова често ставаме свидетели как PR-ът ухажва и по всякакъв начин се стреми да угоди на журналистическите екипи, особено ако те представляват влиятелна медия със значителен пазарен дял на българска територия. Често може да се чуе или прочете, че даден политик се появил с нов имидж, тази фолк певица си сменила имиджа, този шоумен си освежил имиджа. По правило в такива изказвания се подразбират: нов тоалет, интелигентни очила, различна прическа, появата на силикон или други инвазии, имащи за цел да променят визията на съответния човек Представителите на шоубизнес все по-настойчиво се стремят към професионален имидж, са представителите на шоубизнеса във всичките му разновидности. Майкъл Джескън внимателно изгражда своя имидж още от 10 годишен, а по това време повечето деца все още играят с колички и кукли. По-късно той си въобрази, че може да е модерният Питър Пан и се опита да изживее изгубеното си детство - построи прочутото имение "Невърленд" с всичките му увеселителни съоръжения, зоологическа градина и зелени поляни пълни с весели деца. Едно време Джако разчиташе на таланта си: "Винаги мога да намеря опора в онова, с което Бог ме е надарил. Хората могат да говорят и да се шегуват колкото си искат, но всички са на ясно, че когато правя албуми, те ще бъдат най-добрите", каза той през 1987 година. В поп музиката в България като примери за добре управлявани публични образи могат да се посочат Мария Илиева, Графа, Белослава и др. Професията на имиджмейкъра или на PR специалиста, работещ за дадена личност, е повече от загадъчна. Или по-скоро е от онези неща, за които всеки си мисли, че знае

всичко за тях, но на практика се оказва, че не е точно така. Леката перифраза на едно определение на Института за връзки с обществеността в Лондон ни дава сухата академична дефиниция на явлението имиджмейкърство: ”Това е преднамереното, планирано и непрекъснато усилие да се установи взаимно разбиране между една организация или личност и обществеността”. Тъй като самият шоубизнес в България изживя своя стихиен и безконтролен период на развитие и в него се влагат все повече пари, съвсем нормално е звездите да осъзнаят потребността и да потърсят професионална помощ за развитие на имиджа си. Като най-характерен продукт на професионално изграждан и поддържан имидж може да се посочи Азис. След първоначалния пробив промоутърите правилно оцениха потенциала му за изграждане на един дългосрочен проект и в продължение на години успяват да управляват и развиват марката "Азис" В духа на слогана на най-добрата лятна напитка у нас „Страст на кристали" в клипчето се вижда разкрепостеното поведение на певицата.Андреа( виж снимката )

Снимка от рекламния клип на Андреа “Страст на кристали” Да бъдеш скандален със сигурност помага В шоу бизнеса се прилага пъблик рилейшънс формиран на базата на медиен скандал - например как популярна личност, която е "хваната в крачка" от любопитен папарак, си купува определена марка дрехи или си поръчва вид безалкохолно в заведение. Този тип " Пъблик рилейшънс е остава впечатлението за достоверност, въпреки че може да бъде и съвсем целенасочен рекламен трик. Между другото това е похват, който отдавна се експлоатира във филмовата индустрия и е предмет на преговори между рекламодатели и продуценти. Образите на женски тела са навсякъде. Жените и частите от техните тела продават всичко - от храни до коли. Възможностите наистина са многобройни. Все пак единственото, което се очаква от нас, е да проявим повече креативност по отношение на това как рекламата да изглежда по-скоро като добре режисирана и достоверна случайност, отколкото като съвсем явен рекламен апел. Реклама на мастика “Пещера” с и скандално поведение на Андреа бие видеото на Памела Андерсън и непокорната Парис Хилтън. Най-новата реклама на мастика "Пещера” се очертава да бъде повече от „Страст на кристали” и стана най-скандалната до момента, още преди да е излязла на екрана. Шокиращо нов имидж показва фолкпевицата Малина в новата си сесия. Певицата сменя различни визии, но най-провокативна е тази с черна перука, силна очна линия и много татуировки по тялото. Фолкзвездата признава, че специално е търсила прилика със скандалната британска певица Ейми Уайнхаус.

PR специалиста, работещ за дадена личност е вълшебник с ограничен срок на годност. Ако клиентът му е менте-политик, менте-личност, менте-талант, това рано или късно ще си проличи и никакви трикове няма да го спасят.” Допустимо е фокусирането върху най-доброто. Силата е в това да създадеш отличен продукт и да на мериш най-подходящия начин да го продадеш на публиката. Важат същите правила като в рекламата. Не бива да се рекламират некачествени продукти.” За положителния образ на човека с печална слава Хората обичат да им се продават илюзии. На човек, натоварен с негативен имидж – трябва да му промениш външния вид, да го включиш в благородна кауза, да го подготвиш да говори на хората това, което искат да чуят. Няма всенародни любимци. Но всеки може да бъде направен приемлив за публиката, която го интересува, за да изпълни целите си.” В шоубизнеса PR специалиста, работещ за дадена личност се стреми е към създаването на една приказка за звездата. Важно е усещането за лекота, с която звездата постига всичко това. Големите компании отдавна са открили успешната практика да привличат за рекламни лица известни личности от световния шоубизнес. Колко печеливша е тази практика и как се отразява тя на Пъблик рилейшънс в шоубизнес на звездите и на рекламодателите Факт е, че популярността на някои вече се дължи повече на участието им в рекламни кампании, отколкото на това, с което се занимават.

Литература

1. Бошнакова., Д Пъблик рилейшънс на изкуството. Изкуството в Пъблик рилейшънс издателство НБУ С. 2002

2. Стойков ., Л “Култура и медии”,УИ "Св. Климент Охридски" С 2006

Объркният ПР Жени Павлова – F 38172

Днес би било доста интересно първо да разберем какво е ПР-а и има ли той почва у нас.Както виждаме доста неща относно тази професия в България са не приложими и колкото да им се иска на специалистите не можем да разглеждаме проблемите в тази сфера,като глобални.В България доста от „професионалистите „ в тази област не могат да направят разликата между рекламист и ПР специалист,доста от тях дори грешат ,като наричат ПР-а – промоутър.Разбира се това е една от функциите на професията ,но далеч не я изчерпва.Объркването идва от неразбирането ,както и във всяка друга професия тук има определени специфики ,които не могат да се пренебрегнат с лека ръка.Най-голямата грешка на българският вариант на ПР е ,че позволиха на доста некомпетентни хора да се занимават и наричат специалисти в тази област,от там спадна имиджа и доверието в самата професия.Лошото отношение на голяма част от тях , към колегите журналисти също довежда до неминуем лош резултат.Сгрешена е именно комуникацията със хората .В последно време сме свидетели на ПР кампании от всякакъв тип,безскрупулно и без абсолютно спазване на елементарна етика.Както знаем самата професия доскоро не беше вписана в регистрите за официални професии.Така наравно с футболистите и ние получихме правото да се наричаме професионалисти.До преди години никой нямаше нужда от хора ,като нас .Думата ПР звучеше някак екзотично и не особено използваемо.Сега стана модно всеки до говори за това,да иска такива специалисти ,както се случи и с мениджърите.Бившите секретарки се

превърнаха в престижното „офис-мениджър”,а говорителите в ПР-и.Има много грешки допуснати през последните години .Особено голям дял заема това ,че доста специалисти ползващи така наречените социални мрежи-сайтове, блогове и т.н; пращат безразборно своите пресрелийзи и по този начин по скоро отчитат дейност, отколкото реално свършен ангажимент към техният клиент.Което неминуемо ги превръща в поредният досаден спамър, още преди да са се наложили, като визия на пазара. Повлияни от модата да бъдат навсякъде на всяка цена и на всяко място. Според думите на Роберто Дзангранди който е президент на европейската PR конфедерация (CERP) :.....” средният PR консултант в България би могъл да се подобри, като не бъде срамежлив и да подхожда иновативно към комуникационните инструменти.” За съжаление, не само това са негативите в този бизнес, не боравенето с целият инструментариум в професията спъва всякакъв вид прогнози за бъдещето ,та дори и за настоящето.Единственият начин ситуацията в България да се промени е ,когато водещите компании в тази сфера с обединят от общи етични правила и се захванат с изчистването на имиджа на самата професия.Разясняването на функциите , наблягане повече на практиката в университетите би помогнало. Професията би могла да се развива ,но да се пригоди към българските реалности, свидетели сме на прилагане на американски модел ,който не сработва.Повечето ПР-и не разбират от психология и по скоро от психология на тълпата ,която е пряко свързана с работата на този тип специалисти. Не можеш да се опитваш да показваш „сбъдната американска мечта” на българският народ, защото тук ние имаме различен бит и различни искания. Затова всеки трябва да се приспособи и бъде готов за препятствия, които ги няма в учебниците. Доста интересни попадения имаше и на пресконференциите на политиците по време на предизборната им кампания.Не знам кой ги е съветвал и как са стигнали до извода ,че накърняването на имиджа на конкурента е успешен метод , но си вкараха автогол.Пример за това е БСП, под ръководството на някаква израелска фирма за консултация по предизборни въпроси, те рискува с клипчетата с брадви, с банери във всеки възможен български сайт за това, че конкурентите Бойко и Костов ще съсипят държавата. Очернянето на имиджа тук, на Балканите не се приема добре от народа, а особено когато не поемаш отговорност за личните си неуспехи. Така, че нагледно видяхме един не ефективен ПР подход, не приложим в нашата среда. Има много грешки, които са допуснати в изграждането на имиджа на самата дейност на ПР, но определено сега почти всеки е чувал за тази професия, въпреки, че не я разбира. Това е все пак плюс и вярвам, че с повече труд и стиковане на методите на работа, тази професия на ПР специалист, ще покаже и разгърне истинските си функции.

Обърканият политически ПР - телевизионно политическо риалити. Ива Томова - F 35581

"За всеки политик е съблазнително да стане близък до хората." Така в "Стани богат" на "Нова телевизия" премиерът Сергей Станишев обясни участието на кандидат-депутата Емил Кошлуков във "ВИП брадър" на същата медия. В шоуто стана известно, че политикът се пада по манекенка, че има богати приятели, които държат рекламни билбордове и че пуши, което не изнанеда никого, освен собствената му майка. Въпреки уговорката, че самият той не би участвал в подобно риалити, Станишев се включи в играта "Големият избор" по БНТ1 още преди кампанията,уважи с присъствието си шоуто "Денсинг старс" на Би Ти Ви заради приятелката си Елена Йончева, разказа виц и целуна ръка на Ненка, образ на актьора Любо Нейков в

"Комиците" на Би Ти Ви. В "Големият избор"се показаха и бившият премиер Иван Костов, министър Стефан Данаилов,столичният кмет Бойко Борисов, еврокомисарят Меглена Кунева. Ако по замисъл в това предаване трябва да участват държавници,"Стани богат", без да е политически формат, в седмиците преди изборите успя да покаже Бойко Борисов, Емил Кошлуков, Мирослав Севлиевски, Любен Дилов-син, Милен Велчев, Юнал Лютфи, Йордан Цонев и министъра на външните работи Ивайло Калфин, който беше партньор на премиера. Ако през 2001 г. дебатът между тогавашните кандидат-президенти Петър Стоянов и Богомил Бонев в "Шоуто на Слави" по Би Ти Ви беше приет почти сензационно, то през 2009 г. в стремежа си да стигнат все по-близо до хората политиците буквално започнаха да преливат от телевизионния екрани. Екипът на "Шоуто на Слави" лансира кандидатурата на Валерия Петрова за мажоритарен независим кандидат за депутат във Варна. Младата жена стана известна с това, че беше уволнена от министър Асен Гагаузов, след като му направи забележка, че пуши в министерството в нарушение на собствената си заповед. Сега по думите на доц. Орлин Спасов "наблюдаваме деградация на българската политика до риалити шоу". На другия полюс е позицията на "Нова телевизия", която на 7 юни ще отрази евровота в специалното издание "Господари на изборите" - симбиоза между "Календар" и "Господари на ефира". Идеята на медията според официалното й съобщение: "Зрителите ще получат цялата информация, без да бъдат натоварвани от скучни дискусии и безкрайно дълги коментари." Политици от всички бои приемат участие в забавните предавания, които и са най-гледани. Иван Костов направи упражненията по йога в "Търси се" на Би Ти Ви. В същото шоу се изяви и министърът на образованието Даниел Вълчев (НДСВ), който се включи и в "Мюзик Айдъл". Еврокомисарят и водач на листата на царистите Меглена Кунева гостува на Азис в шоуто му по ТВ2 и в "Да разлаеш кучетата" на "Нова". Лидерът на РЗС Яне Янев, също там, съобщи: "Бих построил огромна пералня, която да пере раираните ризи на министрите и депутатите, които ще отидат в затвора." В "Да разлаеш кучетата" преди тях бяха още Емил Кошлуков, Слави Бинев и Александър Томов. "Аз съм жертва на българските медии, имаше кампания срещу мен, защото станах много силен. Беше организиран черен пиар срещу Сашо Томов с цел да се омаловажи цялата ми фигура", заключи в предаването бившият шеф на "Кремиковци" и ЦСКА. Заради пострадалия си глезен столичният кмет Бойко Борисов не успя да участва в живи предавания в дните непосредствено преди вота. Затова пък контузията му се превърна в обект на "журналистическо разследване" от първостепенно значение сред спортните журналисти. Борисов може би печели състезанието за най-търсена политическа звезда от медиите, след като успя да запише в актива си дори участие в сериала на Нова телевизия "Забранена любов". Заснетата с него сцена представяше благотворителен коктейл с участието на кмета, което едва ли е затруднило актьорските му умения. Борисов успя да се представи успешно и в "Мюзик Айдъл" и в шоуто "Това го знае всяко хлапе" по Би Ти Ви.

В рубриката "Звезден репортер" ("Нова тв") се изявиха Татяна Дончева, Надежда Михайлова, Николай Василев, Николай Свинаров, Милен Велчев. Бойко Борисов участва в сериала на "Нова телевизия" "Забранена любов", както и в шоуто "Това го знае всяко хлапе" по Би Ти Ви.

PR в българския шоубизнес - феноменът чалга PR Ирина Ковачева – F 36456

PR-ът като професия се среща под различни форми и както вече разбрахме, той е и доста шарен. Когато говорим за PR в шоубизнеса обаче има една негова разновидност, която е уникална сама по себе си и за която ще ви говоря аз. Тъй като все още не й е измислено име, ще я наричам чалга PR. Феноменът се разраства и придобива все по-голяма популярност по нашите географски ширини. Характерното за него е, че експертите по чалга PR не се мъчат да измислят някакви интересни сюжети, с които да грабнат вниманието на аудиторията, а предпочитат най-прекия път през просото, залагайки преди всичко на „бързооборотни”стоки- скандали, които обикновено се оказват мними, съобщения за имплантиране на силикон при клиентките и безразборна смяна на партньорите при клиентите. Ясно е, че когато си лишен дори от малко талант и професионализъм в това, което правиш, търсиш други начини, за да се харесаш на публиката и да се задържиш възможно най-дълго време на сцената, която ти носи пари. И тъй като в България не спират да се излюпват нови и нови чалга звезди и конкуренцията е доста голяма, то какво друго им остава на клетите момичета, освен да си наемат ПР. Да обаче тези практици, които се наемат да работят за имиджа на подобни личности, определено не са нормални PR-и, те са чалга PR-и. Работата на един чалга PR практик се изразява в това да информира медиите какъв е дневният режим на звездите и да измисля скандалчета, които в повечето случаи са жалки и смешни, а пък потребителят трябва да е изключително заблуден, че да им повярва. Освен това, други чалга PR тактики, с които си служат нашите чалга PR-и и за които несъмнено се изисква много труд, ум и въображение са свързани с появата на „папарашки” снимки и клипчета на клиента в интернет пространството, обикновено изобразяващи гола гръд и с това да му издействат участие в някое предаване, за предпочитане разбира се са риалити форматите. Предполагам сами разбирате, че за всички тези неща, които прави чалга PR-ът не са му нужни нито образование, нито креативност, нито кой знае колко интелект. Кратки съобщения от типа на „еди коя си излезе по женски с еди коя си”( и двете поп фолк звезди, разбира се) и „еди коя си се готви да направи хит” или по-сложни такива, написани на изключително стилен език като: „Докато фолк-певицата събирала тен на взета под наем яхта, приятелят й се приближил до нея с купичка ягоди и скъпо шампанско. А след като отпила от пенливата течност, фолк дивата за малко да се задави с разкошен пръстен от бяло и жълто злато, инкрустиран с 12 диаманта. Вечерта разбира се завършила повече от романтично в каютата на яхтата“, не са новини, още по-малко интересни. Подобни примери за натрапчиви PR действия в сферата на чалгата има много, какъв е ефектът обаче е спорно. Ако целта е просто да се говори нещо за звездите, то щастието им сигурно е пълно. Но създаването на стойностна продукция и оставянето на следа в пазара на шоуто и зрелищата у нас, едва ли се постигат с подобни PR съобщения и разпращане на “ексклузивни папарашки снимки”. Искрено съжалявам, че подобни хора, в лицето на чалга PR-ите биват слагани под общ знаменател с други хора, занимаващи се например с корпоративен PR - и на едните и на другите им казват PR-и. Само, че разликата между тях е повече от огромна. Още повече

съжалявам обаче, че чалга PR-ът е навсякъде и дори и да не се интересуваш от чалга звездите, имаш информация за всичко, свързано с тях и личния им живот. И това не се дължи на покорените музикални върхове от новоизлюпени певици, а на масирана медийна кампания, дело на техните чалга PR-и. Нямам нищо против да си вирее в „Планета” и другите, подобни на тази медии, в жълтите списания и вестници и поп фолк заведенията, но за жалост от ден на ден чалга индустрията, произвеждаща еднотипните силиконови и дългокоси гърли превзема нови и нови територии в телевизията и другите медии. Нелепо е националните ефирни оператори да участват в нахъсани кампании, превръщащи чалгарите в най-големите звезди и VIP-ве на България. Почти няма предаване в "развлекателния" жанр, където фолкаджиите да не дефилират и да не налагат мода, стил, държане. Това говори лошо и за медиите обаче. И те са чалга медии, не подбират много, много. Чалга-чалга, скандал-скандал, секс-секс, важното е рейтинг да има! Каквото обществото, такива медиите, такъв и ПР-ът. Чалга общество, чалга медии, чалга PR! Жалко, но факт.

Приложенията на ПР у нас Йоана Запрянова – F 30678

Слайд2: Избрах тази тема, защото повечето от нас сме на крачка от своето завършване и следващата голяма стъпка, която ни предстои е намирането на перспективна работа. За наше щастие, специалността, която сме си избрали – ПР е доста всеобхватна професия, която дава много и различни възможности за професионално развитие в различни области. Тоест един студент завършил ПР може да практикува професията си под много различни форми, които са близки до ПР. Слайд3: Най-традиционната работа на един ПР практик е работата в ПР агенция. За радост в България вече има достатъчно много агенции, които дават възможност за кариерно развитие. В слайда съм изброила само малка част от по-популярните ПР агенции у нас. Слайд4: Много големи компании, занимаващи се с всякаква дейност вече имат нужда от помощта на ПР-а. В зависимост от интересите, които имаме ние можем да се реализираме в различни индустрии, като започнем от автомобилната и стигнем до хранително вкусовата. Слайд5: Не толкова известен и разглеждан от нас е правителственият ПР. Това е доста престижна длъжност, която има за цел да улесни взаимоотношенията между дадената партия и медиите, да сближава и информира избирателите за действията на съответната сила, да контролира вътрешната информация и да развива гражданската подкрепа. Тази периферия на ПР-а е много популярна по света и според мен и шансове за развитие и у нас. Слайд6: Политическият ПР нашумя вече и у нас. Всъщност винаги го е имало, но отскоро се говори публично за него. Това е много интересна и динамична професия, която дава

шансове за високо кариерно развитие. Работата на един ПР занимаващ се с политика е тежка, особено по време на избори. През останалото време в щабовете на всяка една партия имат нужда от съветите на един професионалист в областта на ПР-а. Слайд7: Здравеопазването: нужда от ПР специалисти има и тук. Фармацевтичните компании са едни от най-бързо развиващите се. Всяка една такава има нужда от нас. Те се влияят от медиите, общественото мнение и имат своите таргет групи. Това автоматично изисква експерти по връзките с обществеността. Слайд8: Друга периферна перспектива, която имаме са медиите (във всичките им форми), рекламните агенции, отделите по маркетинг, в агенции за социологически проучвания. Работата в тези области няма да е пряко свързана с ПР, но ще бъде много близка до него. Идеята е, такава че кръгозорът на тази специалност е много широк и дава шансове за развитие в много сфери. Слайд9: Съдебният ПР все още не е толкова познат в България. Той се заражда в Америка, след осъзнаването на огромната сила на общественото мнение. Работата му започва тогава, когато интересите на компанията трябва да бъдат защитавани отвъд територията на правото. Част от работата на един съдебен ПР е да познава добре законите и да може да сътрудничи добре с правистите. Слайд10: Нуждата от ПР-и занимаващи се с екология нараства все повече. Според мен голямо развитие на ПР-а ще има именно с сферата на екологията. Появиха се много еко-организации, много компании вече са загрижени за опазване на околната среда и всички те имат нужда от обществено внимание, което разбира се е част от работата на ПР-а. Перспективно бъдеще за работа на един ПР е екологията и защото тя започва да владее обществения живот, ангажирайки хората със своето огромно значение за всеки един от нас. Слайд11: За финал избрах да покажа броят на обявите, които намерих в Интернет, обхващащи територията на цяла България. Разбира се, направих подбор на всички тях и сметнах финалният брой на обявите за работа с сферата на ПР. Независимо, че се намираме в условията на финансова криза, резултатът е задоволителен и би трябвало да вдъхне увереност на всички нас.

ПР и шоубизнес Йордан Йорданов

Модерният свят такъв, какъвто го познаваме е динамичен и интересен. Имаме информация за всеки и всичко. Целта на ПР-а е да направи така, че да имаме по – добра информация за дадения обект. Преди това трябва да уточним, че рекламата е полезна почти във всички форми. Дори черният ПР помага за популярността на личността в шоубизнеса. Както добре знаем това беше доказано от Парис Хилтън и нашата скромна Галена.

Шоубизнесът е машина за пари и за да е полезна тази машина тя има нужда от много шум около нея. Да се говори за някой постоянно може би е изморително за него и семейството, но е много полезно за сметката му. Всеки, който иска да пробие и да наложи стил трябва да има добра ПР компания зад гърба си. За тази цел се уреждат гостувания в телевизии радия, концерти, а някой път се прибягва и до нетрадиционни клипчета във вана само по парфюм. Стратегията за всеки е различна зависи от личните качества на изпълнителя и доколко е склонен за промяна. По мое мнение скандалът тепърва ще се използва в нашия шоубизнес, защото разбрахме,че понякога суетата заради теб замъглява изпълненията ти на сцената, а и предизвиква повече шум отколкото може да има след някоя новина във вестник например. Естествено не сме първите, които са го измислили, а черпим опит от места, където отдавна са разбрали, че това е свързано с печалба. Светът дотолкова е свикнал със скандала, че не може без него. Шоубизнесът трябва да го показва ако иска да е интересен, защото на никой не му пука за примерно облечената ученичка с ангелски глас, а гледат почти секс сцени на концертите. Истината е, че артистите са обвързани с пр-а ако искат творбите им да са оценени. Колкото и да разправят някои, че не искат комерсиалност не им вярвам, защото няма човек, който да направи нещо и да не се надява някой да го оцени. В днешно време сцената е много облагодетелствана от медиите, защото навремето хората са били известни, но благодарение на много труд, талант и лични качества, докато сега могат да се направят промени във вида, в гласа, в поведението и то благодарение на пр-а. Естествено и моралът е различен. Ако преди 50 години някой пусне свой порно клип ще го отрекат и забравят след 2 месеца най – много, а сега е повод на гордост и дори нормално средство за изява. Пр знае какво искат хората и им го дава.Те искат секс, агресия, любов и още много неща, които въплъщават малко или много в дадени изпълнители. Всичко е измислено и е осъзнато, че колкото повече се инвестира в някой, толкова повече се връщат парите от това. Но нека да се върнем в основите на ПР-а, който освен, че е връзка от шоубизнеса към тези за които е предназначен, така и обратно. Хората, които се грижат за имиджа на съответния творец трябва да са наясно с много неща, дори и с политическата обстановка в държавата, за да знаят към коя група да насочат усилията си за популяризиране на твореца. Както всички знаем пр-ите нямат фиксирано работно време, а постоянно са на телефона или говорят за работа, което е леко дразнещо, но това е техен избор. В заключение искам да кажа, че шоубизнесът е неизбежно свързан с пр-а, дори мога да кажа, че пр-а може да манипулира хората и да направи някой известен въпреки, неговите умения. А сега можем да очакваме нови случайно пуснати клипчета от банята на някоя известна личност или целувка между певици, защото ако го няма скуката ще превземе балканската ни приказка, където повечето клипове на певици са предназначени за пияни чичковци, които седят на маса и ядат кебапчета естествено и пият ракия, мечтаейки си за физически контакт с куклите от екрана.

Българският ПР – две напред, едно назад Йорданка Михайлова

Слайд 1:

Политическият ПР е професионална сфера, която така или иначе не се радва на широко обществено одобрение. Често, и особено в България, се възприема като онази мръсна работа, която научава политиците как да излъжат обществото и избирателите, за да постигнат своите частни цели. За съжаление този образ на политическия ПР се затвърждава в най-голяма степен от самите политици чрез:

1. Tенденция сред политиците да отричат, че ползват ПР услуги 2. ПР-ите се търсят само в ситуация на сериозна криза 3. ПР специалисти се наемат само за постигане на конкретен краен резултат 4. Политическите кампании се изразяват основно в лепене на плакати и

предизборни концерти 5. Предизборната кампания е просто едно творческо състезание 6. Лоша вътрешна комуникация в политическите партии 7. ПР-ът поема политически функции

Слайд 2: С традиционните призиви за „чисти" политически дискусии и сблъсъци

българските партии започнаха своя предизборен маратон, който според всички очаквания можел да се развие „нечисто". Черният ПР е практика, която наблюдаваме все по-често у нас. Особено сега, когато всички ги е разтресла предизборната треска, започват да се бълват все повече и повече негативни идеи с цел да се уличи конкурента. По принцип има много начини да бъде направен „ черен Пр”, но при всички случаи целта е една и съща - дискредитиране на публични лица и организации. Черният PR e най-уродливата форма на медийна кампания. Присъствието му в предизборните битки дискредитира цялата ни политическа класа, а и България като цяло. Затова някои медии обявиха война на компроматите и отказва да публикува откровен черен PR. Какво е въздействието на подобен тип внушения и какъв е опитът от досегашни кампании по света и в България? Всъщност свързването на техниката "черен PR" с популярната социална технология "връзки с обществеността" до голяма степен е некоректно. Защото същината на модерния PR е в хуманизирането на отношенията между организациите с техните публики и с широката общественост, в установяването на взаимноотговорно и взаимноизгодно сътрудничество между тях, докато черният PR е техника за негативно въздействие, която използва или създава стереотипи и предубеждения, свързани с отрицателни емоционални нагласи, с цел разрушаване на публичната репутация на личности или организации. Модерният PR играе ролята на позитивна спойка, а въпросната техника разделя и противопоставя за ограничена изгода. В този смисъл е по-добре, а и по-коректно, черният PR да бъде причислен към пропагандата, която е идеологически обвързана манипулативна технология. Съвременната пропаганда е много по-прикрита и префинена, въпреки че на моменти става яростно открита и недвусмислена. И най-демократичните страни не са имунизирани от черен PR. Черният PR използва или създава стереотипи и предубеждения, предизвикващи страх, жалост, вяра или илюзии. Осланя се на пришиването на етикети към личности или организации, на измислени истории, на лъжесвидетелства, на повторения, на митове, на аналогии и прочее подобни. Именно тези технически похвати го причисляват към обикновената пропаганда.

Слайд 3: През последните години у нас черният PR използва някои от следните

емоционални стереотипи: • Принадлежност към "силови групировки" - едно странно определение от

прехода, което хората автоматично свързват с "рекет" и "мутри", със страх и заплаха.

Слайд 4:

• Връзки с бившата Държавна сигурност - автоматично се възприема като принадлежност към насилствен, тоталитарен режим на управление и неговата най-демонична организация. Отново предизвиква страх и заплаха.

Слайд 5: • Червени пари - еднозначно се свързва с непочтен бизнес, започнат с

подкрепата на бившата комунистическа партия, с пари, които са на всички, но са "раздадени" избирателно. Тук възприятието е за мошеничество и измама.

• Партийно финансиране - при липсата на ясни критерии за политическо лобиране то се възприема като основание за корупционни практики.

Слайд 6: • Криминални прояви или връзки с криминално проявени лица. Тук

възприятията са еднозначни. В тази посока са и тиражираните връзки на мафиота Сретен Йосич с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Слайд 7: Разбира се, че може да се посочат още подобни емоционални стереотипи, които

се използват за пропагандни цели, но поводът за написаното са добилите известност през този месец видеоклипове в сайта на “Нова Зора”, които съдържат типични за пропагандата техники - аналогии на лидера на ГЕРБ с демонизирани личности като Иван Костов и Тодор Живков внушаващи заплаха от командно, недемократично управление, от нов тоталитарен режим, многократни повторения в текст и звук на послания, внушаващи дискриминационно отношение към българските пенсионери ("лош човешки материал"), на контекстуални извадки и т.н. „Който избере Борисов, ще получи Костов", гласи посланието на мултимедийната кампания, започнала много преди същинската избирателна кампания. Това било „черен PR", се възмути Борисов и призова прокуратурата да разследва с какви пари се финансира скъпата кампания. Интересното в случая е, че авторите използват интернет като продуцент на новина, тиражирана в останалите електронни и печатни медии. Така те постигат висока степен на популярност и съответно пропагандно влияние. Все пак е по-важно да се знае, че постигнатият по този начин ефект е относително краткотраен и нерядко разрушава доверието към организацията или личността мишена, но той неминуемо, рано или късно внася недоверие както към самите инициатори, така и към изпълнителите на негативната кампания. Политиците така и не се научиха - трудно се печели от черен PR. Можеш да се облагодетелстваш само ако не тe "хванат". Oт "Нова зора" обаче не съумяха да се "скрият". А при вече разразилия се скандал и БСП не може да избяга от сянката на съмнението, че тя стои зад черния PR. Това е още един удар по имиджа на управляващата партия. И досега политиците, заложили на черен PR, се проваляха. В миналото имаше много случаи на компроматна война. Примери - много. Дори Иван Костов, който в момента е под прицела на черния PR, опита да го използва през 2001 г. срещу Симеон Сакскобурготски. Тогава имаше серия от удари под кръста, но избирателят наказа СДС много тежко. Да, безспорно е по-лесно да се прави негативна кампания. Тя не е супер интелигентна. Направо си е класика. Но преекспонирането и натрапчивостта дразнят избирателя. Затова и често черният ПР има обратен ефект. Ако някой е решил да гласува за ГЕРБ, няма да се повлияе от един билборд. Ефектът от черния PR е съмнителен, но не изключвам и други партии да се възползват от него. Най-вече - по-малките. От друга страна хората се интересуват откъде идват тези толкова много пари - независимо дали за черен или за позитивен PR. Над 350 хиляди лева е стойността на черния медиен пиар, воден масирано срещу ГЕРБ. Това заяви в

Пловдив лидерът на партията Цветан Цветанов, цитиран от БНР. Поводът за изказването му е кампанията на Нова зора, в която чрез билбордове и рекламни банери в уебсайтове се обяснява, че който гласува за ГЕРБ, гласува за Иван Костов. Цветанов призова ДАНС да осъществи проверка върху разходването на средствата не само от партия „Нова зора", но и от БСП във връзка с регистрирания на 23 април сайт bojkostov.org. Според него премиерът Сергей Станишев носи персонална отговорност за създаването на предпоставки за некоректна предизборна кампания. Определено зад черния медиен пиар стои премиерът Станишев, категоричен е Цветанов.

Слайд 8: Ефектът от негативната предизборна кампания е покачване на недоверието към

почти всички български политици, сочат данните от последното социологическо проучване на Центъра за анализи и маркетинг. "В момента няма нито един лидер с положителен рейтинг", обобщи директорът на агенцията Юлий Павлов. Рекордьори по обществено не харесване са Иван Костов (84.1%), Ахмед Доган (82.4%) и Волен Сидеров (80.8%).

Слайд 9: В коментариите и анализите на двубоя С.С. – Б.Б., нито една от българските

медии не оцени двубоя между двамата водещи политици в България по емоционални критерии. А двубоят какъвто и да е той въздейства преди всичко на човешките емоции. Доказано е, че хората правят своя политически избор със сърцето си, а не с мозъка си, а резултатът е...

Утвърждаване на прозрачността в работата на общините Калоян Кръстев - F 30712

Този материал е изготвен специално от Програма Инициатива местно самоуправление на Американската агенция за международно развитие, в помощ на служителите по връзки с обществеността. Прозрачността е една от основите, на които гради демократичното управление. Прозрачно работещите общини се стремят да бъдат открити, достъпни и отговорни за своите действия. Такива общини търсят сътрудничество и отчетност за своята дейност чрез разширено гражданско участие. И още по-важно, те непрекъснато комуникират открито и активно с различните организации и институции, с медиите и своите граждани. В общината прозрачността: стимулира организационната ефективност и практиките на етично поведение, повишава интереса на бизнеса и инвеститорите към общината, насочва средствата на общината към приоритетни инициативи, изгражда доверие и подкрепа за ръководството. Поддържането на добри комуникации трябва да бъде фокус в прозрачно работещите общини, а дейностите по прозрачността да бъдат обвързани с комуникационната стратегия. Такава стратегия за насърчаване на прозрачността дава отговори на следните основни въпроси: кои са нашите ръководни принципи, какви цели искаме да постигнем, какво е нашето състояние в момента, до кого искаме да стигнем, какво искаме да кажем, кои инструменти са най-добри за използване и постигаме ли резултатите, към които се стремим. За да докажат, че работят прозрачно, общините използват разнообразни средства, прилагани вътре в общината, насочени към обществеността и комуникация насочена към новинарските медии. Вътре в общината стъпките, които помагат са по-голяма прозрачност при работата са:

1. Изготвяне на вътрешен бюлетин – редовен бюлетин на служителите,

администрацията и ръководителите на изборни длъжности. 2. Срещи – неформални възможности за обсъждане на планове, действия и

очаквания, свързани с прозрачността. 3. Интранет – вътрешен уебсайт за служителите с информация, дискусии и

актуални новини. 4. Обучение в прозрачност – програма за разясняване на идеята на прозрачността,

необходимостта от промяна, ролята на служителите и очакваните крайни резултати.

5. Етичен кодекс – стандарти за работа и поведение на общинските съветници и на администрацията и служители.

Действията, които могат да бъдат насочени към обществеността са: 1. Изказвания на граждани – определено време от заседанията на общинския съвет

за коментари на обществеността по точки от дневния ред на сесията и други въпроси от обществен интерес.

2. Срещи с обществеността – срещи за получаване на коментари, предложения и обратна информация от гражданите, както и за представяне на актуализирана информация за нови дейности и практики по прозрачността.

3. Публични събития – обществени дейности, изложби и развлекателни мероприятия, които дават възможност за запознаване с общината, представят услугите и общинските програми, а служат и за получаване на обратна информация от обществеността.

4. Срещи с кмета и общинския съвет – неформални срещи на обществеността с избрани ръководители, обсъждане на въпроси, запитвания и изграждане на добри взаимоотношения.

5. Актуална информация по прозрачността – извънреден бюлетин или брошура с информация за действията, подобренията и бъдещите планове, свързани с прозрачността.

6. Публичен бюлетин – редовна информация за общините с рубрика по прозрачността, включваща актуална информация и бъдещи планове.

7. Дневен ред на заседания и срещи - широко разпространявана информация за дневния ред на общинските сесии, публични изслушвания и презентации.

8. Общински календар – редовна публикация на всички публични срещи, изслушвания и събития.

9. Годишен доклад - печатен доклад за състоянието на общината, включващ напредъка в работата по ключови инициативи по прозрачността.

10. Формуляри за обратна информация, анкети – метод за проучване на общественото мнение по отношение на подкрепата и разбирането на въпросите и действията по прозрачността.

11. Плакати – те напомнят, че прозрачно работещите общини вършат добре работата си.

12. Уеб-сайт – общински Интернет сайт, представящ информация, услуги, календар на събитията, съобщения, дневния ред на събития, форуми и рубрика с актуална информация по прозрачността.

13. Общинско радио и телевизия – специални програми, представящи общински въпроси и напредъка по прозрачността, както и предавания с включвания на живо на граждани

14. Програми по местните кабелни телевизии, които показват ползите от прозрачното управление и какво прави общината, за да подобри откритостта, достъпа и отговорността.

Действия, насочени към медиите: 1.Общински говорител – лице, което е определено да се изказва от името на общината, да организира интервюта, да осигурява информация и да помага най-общо на новинарските медии 2.Съобщения за пресата – навременна общинска информация, подготвена за съобщаване на новини във връзка със събития, въпроси, действия и бъдещи планове по прозрачността. 3.В помощ на електронните медии – специална уеб-страница за директно ползване от медиите, предназначена за разпространение на информация, дневния ред на сесиите, календари на общинските събития, отчети и специална информация при кризисни ситуации. Утвърждаването на прозрачността като стил на работа изгражда доверие и подкрепа за общината, за служителите и ръководството, за общинските програми. Прозрачността не е кампания, а стандартният начин на работа, доказващ демократичността на местното самоуправление.

Как да изправим кривия ПР? Кирил Беспалов – F 35761

През 1999 г. се проведе първата лятна школа по ПР на НБУ. Тогава участниците съзнателно или не посочиха пътя, по който трябваше да се развива в следващите години Българският ПР в крак с европейските тенденции. Специалният гост Пиер Андре Ерво определи развитието на родния пъблик рилейшънс като прогресивно, а сравнението на българските преподаватели, студенти и практици с европейските им колеги, сигурно е бил допълнително стимулиращ комплимент. Носени от вълната на ентусиазма и изпълнени със стремеж към промяна, тези млади хора съзнаваха какво е нивото на родния ПР и искаха да променят статуквото, като изградят устойчиви основи, за да може бъдещите студенти по ПР да се обучават по модела на развитите държави. Десет години по-късно мнението на много практици и специалисти е, че масовата представа за пъблик рилейшънс все още е изкривена. Често понятието ПР върви в комплект с думите черен и евтин, а образът на практика се върти около бивш светски журналист, досадно пресаташе, което затрупва медиите с безсмислени мейли или сладкодумен, но несериозен млад човек с приятна визия. Бърка се с реклама, маркетинг, HR и публична администрация. Много са примерите, когато при опит за налагане на адекватни ПР усилия, често се среща неразбиране от страна на клиента или от мениджърите вътре в организацията. Объркването идва и от това, че много от ПР-агенциите развиват и рекламна дейност. Един от проблемите на родния ПР се крие в самото общество. Там, където има демократично общество с твърди основи, вирее ПР в много по-чист вид от местата,

където го няма. Демокрацията изисква съществуването на ПР, който се развива с темповете на развитие на гражданското мислене. Десет години след първата лятна школа, българинът още не е готов да го приеме. Както много други неща в България, така и схващанията за ПР са криворазбрани и объркани. Какво трябва да се случи, за да ги изправим? 1. Налагане на повече специалисти, завършили специалността (препоръчително е да са от НБУ). У нас има добри практици, които не са завършили ПР, но много други се впускат в професията, без да са запознати с основите й. Това вреди на имиджа на гилдията. Големият брой журналисти, които се преквалифицират в пиари също изкривяват общата картина. Нищо против колегите, но ще бъде добре да минат кратко обучение, преди да се впуснат прибързано да управляват комуникации. Специалистите, запознати с необходимата теория гарантират повече професионализъм в работата. Добрата импровизация лежи на добре научената теория. Проблем е, че някои от работодателите, които търсят да си назначат служител, не са наясно какво е това пъблик рилейшънс. Наскоро имаше куриозен случай, в който фирма беше пуснала обява за работа за позицията “ПР-журналист”. 2. Постигане на разбиране от страна на мениджърите, че ПР е управленска функция. Обикновено служителите във вътрешните ПР отдели нямат правата да взимат управленски решения. Така функцията на практиците често остава изолирана от мениджърската и по този начин няма как управлението на комуникацията да работи в унисон с останалия фирмен процес. У нас явно информирането на публиките все още не е от такова голямо значение и много организации без да искат залагат на дезинформацията, което рано или късно осъзнават за грешка. Няма рецепта как да се постигне разбиране от страна на мениджърите, че ПР е и управленска функция, но за това е нужно практиците да са квалифицирани и да бъдат наясно със същността на мениджърския процес. 3. Постигане на разбиране от страна на клиента Тук проблемът не се крие толкова в това, че клиентът не разбира същността на ПР, а по-скоро в народопсихологията на българина. А именно: той иска бързи резултати, качествена работа и по възможност да му излезе евтино. В друг случай, когато клиент се обръща към външна консултантска агенция, той си мисли, че неговият случай ще бъде поет от представителното й лице, без да предполага, че в екипа също може да има качествени специалисти. Клиентът трябва да бъде подготвен, че управлението на комуникациите е продължителен процес и работата “от днес за утре” би могла да има пагубни последствия. 4. Налагане на повече специалисти по ПР в тесни области Според някои мнения времето на големите консултантски фирми за ПР започва да свършва. Това може и да не е вярно, но със сигурност тясноспециализираните фирми и практици могат да разрешават конкретните проблеми в някои области по-качествено, а и по-бързо. Крайно време е у нас да се приеме, че ако искаме да се развиваме, трябва да се отървем от специалистите по всичко. Клиентът би бил по-уверен, ако знае, че агенцията отговаря изцяло за областта, в която търси помощ. За да се случи това обаче, има нужда от повече практици, които разполагат с допълнителна квалификация. 5. Приемане на единен стандарт за обучение по ПР В българските висши учебни заведения, където се изучава специалността “Връзки с обществеността”, студентите се подготвят по различни програми, повечето от които не подготвят качествени ПР специалисти. В някои университети студентите се учат на

рекламни стратегии и кампании, но идея си нямат как се прави ПР програма, а учебната им практика е в рекламна агенция. Приемането на единен стандарт за обучение по ПР би увеличило броя на качествените кадри, които излизат от университетите, респективно ще повиши конкуренцията в професията. 6. Налагане на стратегическия мениджмънт в работата на практиците Рано или късно студентът по ПР в НБУ вижда, че има несъответствие между това, което се учи и това, което се практикува в България. Орязаният бюджет обикновено се оказва пречка за качествените изследвания и дългосрочните стратегии, без които не може да се осъществи една добра програма. За да започне да се работи по този начин и у нас, трябва да мине много време, докато организациите не осъзнаят, че постоянната двустепенна комуникация с клиента е от жизнена важност. С приемането на България в ЕС, трябва да сме подготвени за предизвикателството да излезем на европейския пазар. Това налага ПР трябва да премине от традиционен към интегриран, за да можем да бъдем адекватно конкурентни. 7. Развитие на гражданското общество Може би това е изконната причина за объркаността на ПР у нас. Както вече споменах, ПР е на високо ниво в държавите с развито гражданско общество. А в България такова все още няма. Липсва стремеж към прозрачност, а същевременно има голяма бездна между обществото и властта във всичките й форми: “Бог високо, цар далеко”. Една от целите на всяко ПР усилие е постигане на равновесие между елита и обществото. Само, че обществото сякаш мазохистично само се оставя да му предлагат каквото и да е било, без да има претенции за качеството му. Неправителствените организации са слаби, защото не намират подкрепа сред гражданите, а те от своя страна не търсят правата си. У нас по време на криза се провежда защитна, а не позитивна кампания. Представете си, ако кризата с лекарството “Тиленол” беше станала в България. Какво ли щеше да се случи?

Маркетингов ПР в шоубизнеса Лилия Рашкова – F 34728

Като цяло в България под шоу бизнес се разбира ето това: “БГ шоу елитът се събра на парти на високи токчета... Партито уважиха „голямата уста“ Дим Дуков, журналистката Юлияна Дончева, певицата Петя Павлова, дизайнерката Аля Милушева, оперната певица Весела Нейнски, Мис България '99 Елена Ангелова, адреналинката Яна, първият Music Idol на България Невена Цонева, топмоделът Диляна Попова, изкусителката Златка, режисьорът Мариус Куркински, бизнесменът Христо Сираков с приятелката си Зара, Жени Калканджиева, Румънеца и много други родни звезди...” (сп.Блясък). От гледна точка на астрономията звездата е небесно тяло, което представлява голямо кълбо от газ. Според световните светски хроники звезда е много талантлива и известна, забележителна, знаменита личност; знаменитост. Звездата е личност, надарена с някакви способности, които я отличават от останалите хора в обществото. В България, обаче, като че ли светските личности, приличат повече на онези– астрономическите. Как се създават повечето звезди в България? Всеобщото мнение е, че шоубизнес и звезди в България няма. Моята гледна точка е различна и мога да я докажа с едно бързо превъртане на телевизионните каналите. „Шоуто на Слави”, „Вечерното шоу на Азис”, „Шоуто на канала”, „Нешоуто на Нед” – очевидно е, че шоута има, а след като има продукт шоу, който се радва на немалка зрителска аудитория и още не по-малък приход, следователно има и бизнес. Лицата на тези медийни продукти по своята същност са известни личности, такива, които по един или друг начин са станали

популярни дали с това, че имат отличителни гласови или актъорски данни или с това, че просто са ги давали по телевизията. Кои са маркетинговите PR тактики, които създават звездите в България? Всъщност тя е само една „ На народа му трябва хляб и зрелища”. Не съм убедена до колко това е маркетингова стратегия, но съм сигурна, че тя продава, създава зрителска/слушателска/читателска аудитория, вдига рейтинг и...създава звезди. В последните няколко години фабрика за зрелища и звезди се оказаха риалити шоута. „Иванина гола в клип на Азис”, „Зара не се отказва от секса с жени”, „Втората дъщеричка на видното брадърско семейство Здравко и Христина - Зорница, била зачената на морския бряг по вечерно време.”, „Изкусителката Златка Райкова събра приятели за рождения си ден”. Въпреки, че изброените до тук лица по нищо не се различават от обикновените хора, които всеки ден срещаме, медиите ги превръщат в звезди и отразяват всяка една тяхна крачка, действие или бездействие, дори ги номинират и им правят „бляскави” награди. Нека погледнем на маркетинговата стратегия на риалити шоутата от друга страна. Кога се излъчват? Обикновено риалити шоутата стартират през есенния сезон, когато свършат летните отпуски и outdoor мероприятията станат дефицит. Всъщност шумът около дадено риалити започва месеци преди старта му. Типичен пример беше стартът на кастингите за Music Idol 3, които се обявявяваха за новина дори във вечерните новини по bTV. Въпреки, че шоуто стартира през септември, всички бяха в очакване още от юли. Безспорен лидер в тийзовете е Big Brother – „Очаквай неочакваното”, „Остават 3,2,1 ден до старта”. В същото време започваше и „новият” сезон на „Стани Богат”, който по нищо не се различаваше от стария освен с това, че всички го очакваха, зрителския интерес се повиши и съответно цените за рекламни спотове също. Всъщност това е и идеята на, т.нар. сезони в медийната практика. В голямата графа на българския шоубизнес попада и индустрията на „масите по масите”, а именно поп-фолкът. Докато всички искрено или не , отричат тази музика, продуцентите и изпълнителите й успяха постепенно да разширят пазара си и да използват разнообразни и все по-професионални начини да печелят от нея. Поп-фолк индустрията произвежда музика със скорост около 70 албума на година и по близо 20 клипа на месец. Според различните социологически агенции между 45% и 65% от хората над 15 години предпочитат да слушат такава музика. Съответно най-гледаната телевизия след националните ефирни канали e Planeta Payner , a според изводи от проучване на радиоаудиторията на агенция „Маркет Линкс” втората в класацията след програма „Хоризонт „ на БНР, е радиостанция „Веселина”. Продуцентите на тази музика мислят за своите продукти в термини като таргет групи, лончване на нов албум, мърчандайзинг, ивенти и прочее термини, които доскоро бяха популярни предимно в офисите на международните компании. Поп-фолк пазарът се разпределя на няколко таргет групи в зависимост от пола (жените слушат фолк наравно с мъжете), възраст (децата е едната целева група), населено място, лайфстайл или етнически произход. В зависимост от таргет групата продуктите се позиционират по различен начин.Организират се концерти за българските общности в чужбина, както и концерти на територията на България, които са с обществено значими каузи. Поп-фолк диви участват като жури, което открива нови музикални таланти. Поп-фолк индустрията залага и на мърчандайзинга. Продават се различни продукти с лицата на звездите – от дъвки с картинки, календари, чаши, тетрадки, че чак до мартеници. Поп-фолкът здраво се е настанил и в рекламния бизнес. Ако Мария Илиева е известна като Мара-певачката, то поп-фолк изпълнитекта Мария е по-известна като Мара-отварачката, именно заради участието й в рекламен клип на бира Ариана. Прословутият сезон на дините и мастика Пещера, също е дело на поп-фолкът и

небезисвестната Галена, която участва в танцувални риалита, в порно клипове, в комични рубрики и къде ли още не. Друга голяма българска компания - "МТел", също използва поп-фолка. Мобилният оператор участва като спонсор в турнета на звездите на "Пайнер мюзик", а освен това продаваше и предплатени карти с компилация от поп-фолк изпълнители. "Тази музика е много популярна. Демографските характеристики на хората, които я харесват, съвпадат напълно с нашите целеви групи", казва главният търговски директор на "МТел" Майкъл Фоули. Сравнително голяма част от поп-фолк индустрията са заведенията – кръчми, дискотеки, клубове, а от няколко месец българската столица може да се похвали и с поп-фолк пиано-бар с гръмкото име „Силикон”. "Пайнер мюзик" инвестира и в заведения с марката "Планета пайнер клуб" из цялата страна, така че напълно да затвори цикъла. Веригата се изгражда на принципа на франчайза. Клубовете не са собственост на компанията, а се предоставя марката на заведения, които отговарят на определени условия. Дали ни харесва, или не, факт е, че шоубизнес в българската действителност съществува. Едни пишат книги за него, други умело запълват цели списания и телевизионни предавания или поне предпоследните страници на най-популярните ни ежедневници – какъв по-добър PR от това. Шоубизнесът в България не само продава, той продава блясък, лукс, мода, красиви жени, бързи коли, формира ценности, зад които разбира се, стоят корпоративните интереси на много индустрии.

ПР и Шоубизнес - концерти Лора Ранкова

Организирането и успешното провеждане на един концерт определено спада към "висшия пилотаж" в управлението на събития, или както по-често се назовава този сектор в България - събитийния мениджмънт. Управлението на комуникацията около събитието несъмнено е важна част за крайния успех, затова тя трябва да се поеме от професионални ПР специалисти. Ситуацията допълнително се усложнява с факта, че поради музикалното пиратство музикантите печелят най-вече от концерти, което води до силна конкуренция. И на ПР техниките се разчита все повече. Основната цел, която ПР трябва да постигне, когато става дума за концерт, е една: генериране на публичност. Най-често практикуваният модел на Пъблик рилейшънс, но и напълно подходящ в случая. ПР практиците, които се занимават със управлението на събития, имат едно огромно предимство: наличието на множество новини около концерта. И то интересни за медиите новини, които гарантират множество публикации. А именно това е една от основните техники за генериране на публичност. Голяма новина е официалното обявяване на концерта. И колкото по-известно име ще представят организаторите, толкова по-интересно ще е това за медиите. Поради това организирането на пресконференция е наложително. Както и провеждане на интервюта с представители на организаторите. След първата стъпка периодично се създават новини буквално за всичко: от представяне на последния албум на звездата, която ще гостува, до обявяване на различните детайли около събитието: място на провеждане, точна дата, подгряващи музиканти, информация относно озвучаването, осветлението и сцената. Отново новини, които медиите публикуват, и които са интересни за аудиторията и провокират желание за присъствие на концерта. Но цялата тази комуникация трябва се управлява от ПР специалисти, за да може да се постигне желаната цел.

Силната конкуренция по отношение на концертите е факт. Вече не е напълно достатъчно да се покани една звезда, за да се напълни стадион, защото през няколко месеца има голям концерт. И поради това трябва да се комуникира активно с аудиторията чрез всички възможни канали. Трябва да се генерира публичност в класическите медии. Но трябва да се комуникира и чрез глобалната мрежа - интернет. Създаването на сайт или блог за концерта и активно участие във социалните мрежи и форуми е необходимо. ПР трябва да участва и в работата на рекламата, за да може да се изпращат правилните съобщения до реципиентите. Независимо дали става дума за избор на слоган, измисляне на промоционална игра за спечелване на билети за концерта или радиоспот - цялата комуникация трябва да се управлява от ПР специалистите. Организаторите много добре знаят, че често се случват и неприятни промени - налага се смяна на датата, мястото или часа на концерта, или направо отмяна на събитието. И организаторите търсят спасение от страна на ПР специалистите. Тогава е необходима намесата на кризисен ПР, за да се овладее ситуацията. Защото ако не се проведе бърза и адекватна комуникация с публиките е възможно те да загубят доверие в организаторите и да си изградят лоша представа за тях, което естествено ще повлияе на бъдещите им събития. Отново доказателство, че днес е почти невъзможно успешното организиране на концерт без участието на ПР. Понякога самите ПР агенции прибягват до концерти за генериране на публичност като част от цялостната програма за даден клиент. Тази практика се прилага често в България. Новините около един концерт са много. Това провокира интереса на медиите и управлението на комуникацията около организирането и провеждането на такова събитие трябва да се поеме от ПР специалисти, ако организаторите желаят събитието им да бъде успешно. По-горе са изброени само най-основните комуникации с аудиторията около един концерт, но дори и те не може да се поемат от непрофесионалисти. Точно затова се налага ПР специалистите да участват в организирането на концертите.

Полицейско Разследване на ПР в шоубизнеса в България

Мария Бояджиева – F 34356 Както всички тук отлично знаем добрият ПР практик трябва да обединява в себе си функциите да планира, анализира и изпълнява програма, която да подкрепя усилията на организацията, компанията или отделна личност. Пр-ът носи отговорността за създаването и изграждането на трайни взаимоотношения между организация и целеви публики. Той следи за познанията, мненията, поведението и нагласите на публиките, както в организацията, така и извън нея. Но “добрият” ПР практик в България за съжаление често не може да убеди дори собствените си клиенти в горепосочената си функция. Особено когато става въпрос за така наречения шоубизнес в България. За разлика от шоубизнеса и ПР-a по света, у нас амалгамата между тези две понятия е обединено действие с цел генериране на популярност в по-голяма част от случаите става без губене на време в планиране и анализиране на пазара. Тук идва мястото на думичката професионализъм. Затова в настоящото “полицейско разследване” ще се опитам да разделя и опиша ПР практиците в тази област в две категории – добрите ченгета и лошите ченгета. Да започнем с положителното в случая. Добри ПР ченгета в българския шоубизнес има и за разлика от лошите ченгета повечето хора, вълнуващи се от този тип новини дори

не знаят кои са те. Калина Петрова едно обикновено българско име, зад което се крие мозъкът на New Moment Pr, част от голямата група New Moment Group, чиято криейтив агенция за пети път тази година си тръгна от ФАРА в Албена с наградата за рекламна агенция на годината. Това е човекът, който популяризира реалити формата Big Brother и Vip Brother в България. Тя е човекът, който смята че “ПР-и има във всички сфери, в които е важно да имаш добър имидж. В шоубизнеса са най-известни, защото те са най-силната връзка между звездата и публиката. Познаването на пр-а лично ти гарантира връзка и време с въпросната знаменитост.” Според нея успехът на един ПР се измерва с успеха на неговия клиент. ПР-ът трябва да остане в сянка, а не самият той да попадне под прожекторите, каквито примери познаваме с така наречените от мен лоши ченгета на Пр-а в шоубизнеса. Ани Халваджян е възпитаник на Нов Български Университет. Нейната кариера в шоубизнеса като ПР стартира в Ара Аудио-Видео, (твърди, че общуването с фолк-звездите не се е отразило добре на психическото й здраве.) В момента е част от екипа на арменската фамилия Халваджян и продуцентските им къщи Global Films и Global Vision, където Пр-ства на любимците на България от “Господари на ефира”, талантливи хора, вещаещи бъдещето в “Ясновидци”, както и на предаванията “На кафе” с Гала, “Такъв е животът”, Море от любов”, “Страх” и много други продукции. Харизматична и словоохотлива Ани Халваджян вярва, че Пр-ът е виновен за всичко и ненавижда, когато журналистите създават новини на гърба на личности като Димитър Рачков и Мария Игнатова. В шоубизнеса често се налага да се практикува и нежелан и принудителен Пр. Така например Рачков и Мария Игнатова не искаха да се шуми около връзката им и да се “прави” Пр на гърба на любовта им. Създаването на клюки в сферата на шоубизнеса е неизбежно, но Ани успява винаги да опровергае всяка невярна информация и да защити имената на Gobal Films и Global Vision и известните личности, работещи за къщите. Тя счита, че един добър ПР трябва да е приятел и с конкуренцията, за да познава добре “врага” си и при нужда да реагира бързо и адекватно. Безбройните телефонни разговори и прессъобщения са ежедневно занимание на Халваджян. И като за финал Ани не смята, че ПР означава Пие и Арчи, а работа, работа, нерви, нерви, работа. За да изградиш репутация на дадена личност трябва да умееш да боравиш с инструментите на Пр-а, а аз смятам, че Ани го прави доста добре. Следващата наша спирка по пътя на добрите Пр ченгета в шоубизнеса в България е Пр-ката на Бтв Константина Маркова, по-позната като Ина Маркова. За онези от вас, които не са чували това име и решат да напишат в google Константина Маркова едва ли биха разбрали коя е тя. В момента под нейното име излизат статии и голи снимки на съименничката й, джудистка, която участва в поредното издание на Play mate 2009. Ина Константинова и отделът й стои зад предаванията “Survivor”, “Music idol”, Dancing stars” и “Fort Boyar”. Тя е една от усърдно работещите Пр-и в България. Според мен тя умело поема всеки тежък удар и всяка радост, част от Пр-а на национална телевизия с рейтинга и репутацията на Бтв. Отделът й има щастието да бъде сформиран в момент, в който реалити форматите навлизат по Бтв и поема корпоративния им и събитиен мениджмънт. Той поддържа и захранва с информация и уеб сайта на Бтв, който е един от най-четените и посещавани информационни уеб сайтове в страната. Тя също е от хората, които стоят зад много личности и предавания, но е безизвестна за повечето български публики. Само един добър ПР от нейния ранг знае колко труд трябва зад кулисите, за да може на сцената всичко да върви по мед и масло. И така стигаме и до лошите ченгета в Пр-а на шоубизнеса в България. Всички познават Евгени Минчев, който от известно време се титулова ПР и продуцент, съпругата на Митьо Крика Нина Никол, която е собственик на ПР агенцията VIP corporations и

всеобщият любимец и “модерният ПР консултант” от Благоевград Наско Лазаров, който по неописуем начин сътвори и разпрати прессъобщение до медиите по случай рождения си ден в трето лице единствено число. Всички тези хора са непрофесионалисти в сферата, но въпреки всичко благодарение на познати известни личности и упоритост са сред Пр гилдията в страната. Евгени Минчев е личност, заради която нашите родители, баби и дядовци не разбират какво толкова учим четири години в университет. Не им се сърдим. По-скоро трябва да се сърдим на обществото, в което живеем, което издига на пиедестал хора като г-н Минчев. Именно заради личности като него според мен съществува и неразбирането от широката общественост към Пр бизнеса. Казвам бизнес, а не професия, защото Пр съчетава в себе си много професии. Пресата го нарича Краля на елита, Краля на висшето общество и макар хвален и ненавиждан му отрежда първите си страници. За себе си той говори като за бог. Той е единствен, пръв и пак единствен във всяко свое начинание. Факт е, че умее да създава новини и интерес около себе си и дейностите си, но развързаният арогантен понякога език не се харесва на общността. Именно той казва, за Гала - О, скъпа Гала, прекрасен грим. Пикасо ли ти го е правил? Той остава ексцентрик и водач на “лайфстайла” в България. Нина Никол е типичен пример за мързелив Пр. В една статия в списание “Тема” под заглавието “През ПРосото” много добре са описани лошите Пр ченгета в българския шоубизнес. Въпреки съществуващите техники за изграждане на публични образи в България хора като Нина Никол измислят нови и нови. Личността, която е под прицел в статията е фолкпевицата и дългогодишна приятека с Никол – Андреа. Според автора на статията Светослав Спасов, за Андреа са сигурни три неща – че певицата е гадже на боксьора Кубрат Пулев, че поне 2 пъти си е уголемявала бюста и че ходи по партита с малки роклички, поради което бюстът й е отвън в най-неподходящия момент – обикновено, когато наоколо има камери и фотоапарати, насочени към нея. И ако по света такива инциденти се наричат nip slips и се отличават по случайността си, то при наша Андреа са хронично заболяване. Нина Никол и обслужващата фолк превицата Пр агенция Vip corporations създава скандали, за да пишат медиите за нея. Популярността и имиджът са доста криворазбрани понятия... Според самата Никол “В България най-лесно се става известен със скандал”. Е, виждаме, до какви статии води Пр-ът на тази “професионалистка”. Наско Лазаров от своя страна обича да се показва и да се снима тук-там с красиви момичета с големи изскочили бюстове. Самият той пише за себе си от трето лице единствено число прессъобщения за да кани гости на рождения си ден в обновения столичен клуб “Грамофон”. Поредният експерт по мързел не се опитва да измисли нищо креативно и оригинално, а очевидно залага на глупостта и наивността на хората. Но най-фрапантното за мен, е че по всички интервюта, на които попаднах с него, той е убеден в успеха и професионализма си. Ето и една статия публикувана в категория Общество на един уеб сайт. “Знам, че винаги сте се чудили как разни смешници като Ан-Джи, Цецо Елвиса, Искрен Пецов и други подобни, въпреки, че фактически не правят нищо, непрекъснато попадат в “звездните” списания, за тях се говори и се врат по по-смотаните телевизионни предавания. Работата е там, че такива хора си имат ПиАр, който се грижи да тика образите им по разни медии и да досажда с безброй прессъобщения за “звездите” дорде някое от тях бива публикувано. А всички досадни и смешни ПиАри не могат да стъпят даже на малкия пръст на Царя на пиаря, знаменития Наско Лазаров… Да си представим, че ти си обикновена селска пръчка, която се бара за манекенка, разходила си се по два подиума и си отсвирила двама-трима бизнесмени, като при това

си засмукала някакво самочувствие. Искаш обаче да си известна, да те пишат по списанията, да те канят по коктейли, където да намериш поредния спонсор, но най-вече да набиваш безплатно от ония малките сармички на клечка. Как сега да направим от една селска пръчка известна манекенка? Трябва специалист ПиАр. Добрите пиари обаче са високоплатени, освен това се занимават с перспективни кандидат-звезди, а не със селски пръчки. Затова се налага да се обърнем към някой по-така. А както казахме, няма никой по-така от Всеизвестния Наско Лазаров и агенцията му VIP Communications. Пиар си требе! Превъзходният пиар на звездите (от по-малка до мижава величина) ще направи за аграрната ти натура това, което силиконовите ти цици и изрусената ти до изгаряне коса не са успели. Той неуморно ще изпраща жалките ти опити за фотосесии по списанията, ще пише едно подир друго прессъобщения за знаменитите ти успехи в родното с. Трапоклово, ще съчини сензационни новини за футболисти, политици и знаменитости, които са ти гаджета (но не знаят за това) и ще засипва жълтите вестници и списание блясък с тия материали. Нещо повече - той дори, с неповторимия си художествен вкус ще напише файла с големи розови букви на черен фон така, че да хващат одма окото на редактори и журналисти и за тях да не остане нищо друго, освен да ги публикуват в Шоу, Блясък, Стори и други високо интелектуални списания. И ето, чудото стана - ти си вече известна, появяваш се в пресата редом до национални знаменитости като Митьо Пищова и победителите от последния Бигбрадър и най-важното - започват да валят заветните покани за коктейли и хепънинги.” Наско Лазаров е Царя на ПиАря и с него шега не бива както сами се убедихте. И така, полицейското ми разследване приключва. Чувам мнения на професионалисти в бранша в България да твърдят с надежда, че покрай икономическата криза всички фалшиви и некадърни Пр-и в страната един по един ще изчезнат. Нещо като динозаврите. Надявам се да са прави. Шаренията в Пр-а в шоубизнеса у нас е голяма, почти като на битак.

Ключови аспекти от бъдещето на ПР Мариян Славов, F31742

Какво е ПР? Като човешки същества, ние възприемаме света около нас чрез

информацията, която постъпва през сетивата ни за него. Каналите, по които тази информация достига до нас включват традиционните медии, ежедневния житейски опит, разговори, пътувания и много други. Терминът “връзки с обществеността” или ПР все още е валиден в първоначалното му значение – оформя връзки между отделни индивиди и организации, но с еволюцията на модерното общество, ПР вече е обвързан с всеки аспект на това, как ние възприемаме информацията.

Само преди 10 години малко хора имаха собствена електронна поща, мобилен телефон и връзка с интернет. Графичните програми за работа в интернет, с които толкова сме свикнали, дори не съществуваха в началото на 90-те. Днес, природата на информационните потоци и начинът, по който хората достигат до тях, е много различна, в сравнение с тази преди десетилетие. И тъй като ПР е тясно свързан с информацията и пътя и в съвременното общество, ще ви представя няколко аспекта от модерния свят, които ще оформят бъдещето на ПР.

1. Клиентите очакват повече.

Докато преди десетилетия ПР специалистът беше екзотично допълнение на

професионалната среда, в наши дни няма организация, която леко да пренебрегне тази длъжност. За съжаление, заедно с този бум на популярност, качеството на услугата, предлагана от ПР агенциите започва да клони надолу. Повечето от тях не осъществяват необходимия диалог с клиентите си, в следствие на което клиентите търсят услугите на конкуренти. Решението е по-добър диалог между агенциите и клиентите, и включване на клиента в процеса на работа – създаване на послания и постигане на зададени цели.

2. Медиите вече са трансформирани.

Медиите никога няма да изчезнат. Обществото е свързано от общата гледна точка, която те предлагат. Въпреки това, медиите се раздробяват на множество малки канали и възможности, които доскоро липсваха. Новата вълна от “домашна журналистика”, блоговете, активното споделяне на снимки и видео в глобалната мрежа вече задминава много водещи хартиени издания по популярност и посещаемост. Бъдещето на ПР лежи не в подценяването, а в използването на тези новосъздадени информационни канали и микромедии.

3. Бизнесът – това е диалог.

Клиентите са обикновени хора и биха желали да се отнасят с тях като с такива. Всеизвестно е, че и в компаниите и фирмите все още работят хора, а не роботи. Истинска загадка е защо сухия и стерилен стил на общуване, наречен “прес съобщение” или “корпоративна брошура” все още съществува. Вие бихте ли желали да говорите с познатите си в такъв стил. “Бихте ли желали да посетите организирано събитие, с цел популяризирането на определена слабоалкохолна напитка, в което ще вземат участие известни български музикални изпълнители”, вместо “Искаш ли да идем на бирфеста в Южен парк”. Хората имат нужда от разбираеми послания и човешко общуване. ПР специалистите, които обърнат достатъчно внимание на този факт, ще оцелеят.

4. Информацията е навсякъде и във всякакви форми.

Както вече споменахме, информацията тече по безброй микроканали. Не случайно все повече вестници цитират блогове, а в мрежата се появяват социални мрежи като MySpace и Facebook. Това е новият дом на информацията. През 2005 компанията NewsCorporation създава мрежата MySpace в опит да насочи посланията си към онази критична група хора на възраст от 15-35 години, които все по-бързо се отдръпват от традиционните медии. Ако преди 10 години ПР е живял в света на думите, то днес трябва да се научи да живее в света на подкаст и споделено видео.

5. Прозрачността вече е стандарт.

Старата крилата фраза: “Информацията иска да бъде свободна” е валидна и днес. Различното е, че тя вече има средствата да избяга. Интересните новини се разпространяват като пожар в блогсферите и всеки опит за филтриране и ограничаване на определено послание (а оттам и за манипулация) е обречен. Пример за това е случаят с компанията Sony BMG. Един единствен блогър открива, че софтуера за защита от пиратство, който се намира на последния музикален албум, купен от него, е опасен за компютъра му. Новината се разпространява за часове и води до съдебни искове и

изтегляне от продажба на серията опасни дискове. Бъдещето на ПР не е в покриването на факти, а в поднасянето им по интересен начин и навреме до желаната аудитория.

6. Формиране на доверие.

ПР организациите трябва да разберат, че конвенционалните медии започват да отслабват ролята си при формиране на мнения и доверие в аудиторията. Хората разчитат на свои познати и близки приятели при взимане на решения. Мрежите, в които те общуват са подходящ начин за формиране на мнения и отправяне на послания. Пример са каузите в социалната мрежа Facebook, които могат да спечелят над милион поддръжници само за няколко часа. Това е показателно за мощния ефект и потенциал, който притежават тези мрежи и значимостта им за бъдещето на ПР.

В заключение мога да кажа, че еволюцията в медиите, информацията и навиците на хората предоставя на ПР специалистите огромни възможности за развитие на нови идеи и стратегии, както и същите по сила възможности за провал. От способността за адаптация и бърза реакция зависи на кое точно ще станем свидетели.

„Public Relations (PR) практики в България” Милена Плачкова - F 20948

Връзките с обществеността обхващат всички аспекти на комуникациите на една организация или една личност. Те съществуват обективно – дори въпреки нашата воля – и също като времето могат да бъдат добри или лоши.”

Франк Джефкинс PR практиката в България е сред онези професии, за които всеки знае, но почти

никой не разбира. Професия, в която неизвестните са доста, а заблудите сред хората – много. Различни изследвания, правени в България, показват, че един от основните проблеми на PR агенциите е неразбирането от страна на клиентите какво точно е PR.

Връзките с обществеността са сравнително нова професия и практика за нашата страна.

В България професията започва да се появява по-сериозно в средата на 1990-те години, когато Нов български университет и Софийския университет започват първите си образователни програми по „Връзки с обществеността“. Появяват се и първите агенции, а професията се възприема повече като „публичност“, отколкото като взаимоотношение между организацията и публиките й. През 1996 година се създава и първата браншова организация - „Българско дружество за връзки с обществеността”. По-късно през годините се създават и още няколко браншови организации като „Българска асоциация на ПР агенциите“, ИПРА — България и други.

Често професията на PR специалиста се бърка с тази на рекламиста. Смята се, че и публикациите в пресата се смятат за сигурен начин да се отразят ефектите от една PR кампания. В действителност обаче проучването е онова, което може да определи дали дадена кампания е имала успех или не.

Не е тайна фактът, че разбирането за същността и функциите на тази професия, за нейния обхват и възможности за влияние в обществото са доста ограничени или съвсем неправилни. Тепърва се натрупва практически опит, който ще постави основите на българските традиции в областта на връзките с обществеността. Всъщност това е професия с дългогодишна история, солидни традиции и изключително ценен опит. Връзките с обществеността имат своя принос за социалното развитие и напредък на нашия модерен свят и поради това не само професионалистите, но и обществото като цяло са заинтересовани от усъвършенствуването и широкото приложение на тази практика. Тяхното интензивно развитие през последните години се обуславя от няколко фактора: - Бурно развитие на информационните технологии, което до голяма степен сваля традиционните информационни бариери. Улесненото разпространение на информация във всички краища на света, дава изключителни възможности за приобщаване на хората от целия свят към ценности, на които се гради бъдещето на планетата. Едновременно с това тази информираност би могла да служи и за целите на съзнателно предизвикани недоразумения и противопоставяне. - Все по-голяма глобализация в областта на икономиката. Тя изисква търсенето на разбиране и одобрение за работата на компании и концерни, които разпростират своя обхват по целия свят. През последните години се наблюдават процеси на глобализиране и на конфликтите и конфронтационните процеси в световен мащаб. Те обхващат не само отделни страни, но се основават на религиозен принцип, социални възможности, има страни, в които отново текат процеси на расова нетърпимост. - Значително нарастват потребностите на хората от информация и поради това се засилва тяхната информираност за събитията, конфликтите, катаклизмите, перспективите в нашия живот. На теоретиците са известни не по-малко от 500 схващания и определения за връзките с обществеността. Много популярна е дефиницията, предложена от Фондацията за PR-изследвания и образование, която я формулира след анализ на 472 определения: “Пъблик рилейшънс е отличителна управленска функция, която помага за установяване и поддържане на двустепенна комуникация, разбирателство, одобрение и сътрудничество между една организация и нейните публики. Включва управление на проблемите и резултатите; помага на мениджмънта да бъде непрекъснато информиран и отзивчив към общественото мнение; определя и набляга на управленската отговорност за обслужване на обществените интереси; помага на управлението да е винаги наясно със ситуацията и ефективно да използува промените, за да служи като една ранна предупредителна система. Необходимо е да се предвиждат тенденциите, да се използуват изследвания и етични комуникационни техники като принципни инструменти.”

Едуард Бернайс (Edward Bernays) (1891-1995) – един от класиците на съвременния пъблик рилейшънс смята, че това е изкуство, обърнато към социалната наука, в която обществените интереси са взети под внимание по-добре, отколкото финансовите. PR е наука и изкуство за разбиране и доброжелателност, които включват усилията за утвърждаване и поддържане на споделено разбиране между организацията и нейната публика. В изключително популярната си книга “Ефективният пъблик рилейшънс” Скот Кътлип, Алън Сентър и Глен Брум дават следното определение: “Пъблик рилейшънс е мениджърска функция, която идентифицира, установява и поддържа взаимно изгодни взаимоотношения между организацията и различните публики, чиито успех или провал зависи от тях.”

Схващанията за същността на връзките с обществеността, техните функции в организацията, както и за ролята им в обществения живот еволюират значително в борбата за налагане на тази професия и социална практика. В началото на века хората на бизнеса наемат специалисти, които да защитават техните интереси от журналистите, които изнасят скандални факти за корпорациите, и от правителството, което полага усилия да въведе ред и законност в икономическите отношения и живот в страната. На този етап основната функция на професията е била да представи определени позиции. Друго, много широко разпространено схващане е било популярно в годините на войните – връзките с обществеността са преди всичко убеждаваща комуникация. И днес все още много хора споделят това разбиране или поне смятат, че това е основната функция на връзките с обществеността. Едва след края на Втората световна война дефинициите включват понятия като взаимно разбиране, двустранна комуникация и т.н. През последните години теоретиците на връзките с обществеността приемат дефиниция, която включва в тази практика и необходимостта организацията да приспособява своята дейност съобразно нагласите и очакванията на определени функции, респективно да коригира своите действия. Именно тази необходимост прави връзките с обществеността мениджърска функция. Елитно проучване, проведено сред мениджъри от САЩ в началото на 90-те години, показва, че пъблик рилейшънс не се дефинира точно и еднозначно от голяма част от топмениджърите. В четири групи се разпределят дадените определения за същността на връзките с обществеността:

- Пъблик рилейшънс е създаване на имидж на компанията в очите на общата публика. - Пъблик рилейшънс е представяне на компанията като добър гражданин в обществото. - В банковата индустрия смятат, че пъблик рилейшънс е дейност, която позволява на организацията да се включи в обществените контакти. - PR се определя като взаимоотношение с публиката и може да приема различни форми – като се започне от информациите, срещите, разговорите с общностите и се стигне до това как се управляват вътрешните комуникации.

PR-ът съдържа особена специфика в начина си на създаване на популярност. Причината е в това, че медиите правят дадена компания по-известна. Медиите си вършат работата, като предоставят продукт на своята аудитория. Като този продукт може да носи потенциално възхитителна информация, както и потенциално възмущаваща и раздразнителна информация.

Всяка компания има интерес да предложи нещо което да възхити останалите. На теория, изглежда доста просто и логично. Ако погледнем върху практическото използване на този инструмент обаче, нещата не стоят толкова просто.

Медията служи като посредник между PR-ът и пазара. PR-ът независимо от това дали го има като кадър, отдел или екип в една компания или просто в ума на шефа, все пак изпраща сигнали към пазара (сигнали, защото и липсата на информация е сигнал). PR-ът може да не се интересува от медията или пазара, но пазарът определено се влияе от впечатлението, което компанията е оставила у него.

Деликатните връзки с дадена медия могат да бъдат много добре смазани, особено ако има финансови или други взаимоотношения между компанията и медията.

PR-ът може да бъде най-подходящият инструмент в ръцете на една компания, в битката за клиента. Но също така може да шокира и възмути потребителя и той за дълго или дори завинаги да обърне гръб на това, което му предлага компанията.

Много български компании се опитват да правят положително впечатление чрез своите PR кампании.

Въпреки трудностите съвременните пиармени в нашата страна продължават да работят в тази област и постигат завидни успехи. Както навсякъде по света, така и у нас инструментариума на пъблик рилейшънс си остава средството, чрез което специалистите преобразяват общественото мнение.

Според Дейвид Гейм - основател и собственик на "Дейвид Гейм колидж груп" (David Game Сollege Group) PR в България малко изостава в някои отношения, но има и такива агенции, които са наистина много напреднали и работят изключително професионално. Според него истинският проблем пред българския PR е поляризацията - или много добри, или много слаби агенции и много малко по средата. Голяма част от това, което представлява PR в Източна Европа, малко надхвърля контактите с медиите.

За успешни български практики могат да се посочат победителите на таз годишният конкурс за постижения в областта на комуникациите в България- PR Приз 2009, който се проведе през месец май. Конкурсът е създаден от БДВО ( Българското дружество за връзки с обществеността) и за първи път тази година се организира от новоучредената Българска конфедерация за връзки с обществеността (БКВО), която обединява Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Асоциация на имиджмейкъри и специалисти за връзки с обществеността ИМАГИНЕС и Българска академична асоциация по комуникации (БААК). С това се слага началото на обединението на българската PR общност.

Учредяването на Конфедерацията е важен етап в развитието на процеса по саморегулация на PR общността в България. Идеята за създаването на конфедерация се обсъжда повече от година в различни формати – кръгли маси, експертни групи, дискусии, като никой PR практик в България не изразява съмнение за необходимостта от създаването й. Сред целите на Конфедерацията са: интеграция на PR общността; повишаване на професионализма и квалификацията на PR специалистите; издигане авторитета на PR професията; отстояване на етични норми и високи стандарти в PR професията; проучване и анализ на динамиката на публичното пространство; осъществяване на информационен обмен за състоянието, развитието и функционирането на връзките с обществеността; развитие на международното сътрудничество със сродни организации в областта на връзките с обществеността и др.

Чрез доброто провеждане на своите кампании победителите в конкурса PR Приз 2009 са свидетелство за бързо развиващия се успех на българските практики в областта на Public Relations в България. Ето и част от победителите на конкурса: 1. Категория I „Корпоративна PR кампания” Агенция Symmetric Communication Проект: „Технологии и изкуство – 130 години Siemens в България” Възложител: Siemens България 2. Категория III „Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор” Агенция AMI Communications Проект: Първият български отбор в “Shеll Eco-marathon Европа 2008” Възложител: Shell България 3. Категория IV „Социално отговорна PR кампания на организация от

нестопанския сектор” Агенция В Комуникация Проект: „В подкрепа на хората с редки болести“ Възложител: Национален алианс на хората с редки болести /НАХРБ/ 4. Категория V „PR кампания на държавна институция” Агенция Ogilvy Public Relations Проект: „Софийски Маратон 2008“ Възложител: Столична община 5. Категория VII „Вътрешноорганизационен PR” Агенция Publicis Consultants I MARC Проект: „Другата България в Shell“ Възложител: Shell България 6. Категория VIII „PR кампания на нов продукт” Агенция New Moment PR Проект: Позициониране на яхти БАЙА на българския пазар Възложител: “Ай Си Ес Яхтинг”, Русе 7. Категория IX „PR на съществуващ продукт или услуга” Агенция MED Communications Проект: Анти-аборт кампания „От теб зависи” Възложител: Bayer България 8. Категория X „PR събитие” Агенция V+O Communication Проект: Пети рожден ден на бензиностанции ЕКО „Пътят продължава” Възложител: EKO България 9. Категория XI „PR кампания на медия” AZ-Media Проект: „Децата безопасно в Интернет“ Възложител: Microsoft България 10. Категория XIII „PR кампания в сектор «Туризъм и свободно време»” Агенция New Moment PR Проект: „Sofia Dance Week“ 11. Специална категория „PR студент” Тодорка Аладжова и Петър Иванов от Бургаски свободен университет Проект: „Информационна кампания за марката Mercedes“

В състава на журито, оценяващо проектите в „PR Приз” 2009 бяха Роберто Дзангранди – президент на европейската PR конфедерация (CERP), Колин Фарингтън – председател на Global Alliance и генерален секретар на CERP, д-р Сера Гьорпе – вицепрезидент на CERP и член на борда на Турската PR Асоциация, както и най-известните PR практици в България.

Според Роберто Дзангранди - президент на европейската PR конфедерация (CERP), създадена през 1959 г. и обединяваща национални и професионални PR

асоциации от цяла Европа развитието на българския PR пазар е забележително и следва типичния модел за отварящите се пазари.

Според Колин Фарингтън - председател и един от основателите на създадения през 2000 г. Световен съвет за ПР и комуникационен мениджмънт (Global Alliance for Public Relations and Communication Management - GA) и генерален секретар и член на борда на Европейската PR конфедерация (CERP) PR професията в България се развива много бързо и повече от добре, той акцентира върху липсата на адекватно измерване на ефектите в някои от представените кампании на конкурса. "Това, което по-скоро не ми хареса, че тук някои от професионалистите се фокусират само върху постигането на медийните цели на една кампания - да получат споменаванията във вестниците и списанията", коментира Фарингтън. Той обръща внимание, че PR практиците трябва да бъдат по-съзнателни за крайните резултати от дейността си и че много по-ценно за клиента, а и за публиката е, когато PR-ите разбират нуждите на потребителите и знаят какво да направят, за да подобрят отношенията на организацията с тях. "Това е същността на PR и той трябва да бъде в сърцето на всеки бизнес", казва Колин Фарингтън.

В интернет и по страниците на печата PR компании предлагат модерни и нестандартни идеи и стратегии за популяризиране на проекти, дейности, личности и продукти. Абревиатурата PR вече не е просто непознатото съкращение от английското Public Relations, тя е неизменна част от живота на българските институции, политици, бизнесмени, шоу звезди...

PR днес е изключително важна дейност за бизнеса и основен инструмент за неговия успех. Традиционните начини за реклама изпитват глад за потребителско внимание. Същото можем да кажем и за другите публични дейности в държавата.

Днес без добре изработена PR-стратегия трудно могат да се наложат в обществото политически партии и лидери, държавни ръководители, музиканти, певци, актьори...

Не случайно в последните години една от най-търсените специалности в българските университети е „Връзки с обществеността”. Подобно на развития свят, и в България, дейностите, свързани с изграждането на позитивен образ на личности и компании, започват да се превръщат в индустрия, а конкуренцията между различните играчи става все по-ожесточена.

С развитието на пазарната икономика в България нуждата от специалисти по връзки с обществеността нараства неимоверно бързо. Предвижданията на специалистите в тази област са, че през ХХІ век PR-ът ще се превърне в ключов бизнес инструмент, имайки предвид прогресивното увеличаване на каналите за комуникация. Използвана литература:

1. Джефкинс, Франк, „Основи на маркетинга, рекламата и връзките с обществеността”, С., 1994

2. http://pr.start.bg 3. Бернайс, Едуард ,"Пропаганда",1923 4. Кътлип, Скот; Сентър, Алън и Бруум, Глен, “Ефективният пъблик

рилейшънс”, София, Рой комюникейшън, 1999 5. http://www.dnevnik.bg 6. http://www.bdvo.org 7. http://com.investor.bg 8. http://bnt.bg

ПР И ШОУБИЗНЕС

Мина Йосифова – F 35254 Повечето хора свързват професията на ПР-а със звезди, партита и шоубизнес. ПP-а е неразделна част от съвременната шоу индустрия, основен маркетинг инструмент за налагането на даден продукт или лансирането на кариерата на дадена популярна личност. Независимо дали говорим за филм, музикален албум или представление ,съвременната шоу индустрия на западна Европа и САЩ, стратегията за ПР кампанията започва да се изгражда успоредно с конкретния продукт на шоубизнеса. В повечето случаи бюджета за ПР кампаниите е основна част от остойностяването на даден проект. Ключовата роля на ПР-а за шоу индустрията може да се докаже и чрез понякога парадоксалната ситуация, в която един артист или музикант се превръща в звезда благодарение на своята популярност, а не на реални постижения от кариерата си. Многобройни са ситуациите, в които дадена личност е популярна, защото е популярна, а не се свързва с даден филм, албум или пиеса. Идеален пример за това е наследницата на хотели Хилтън – Парис Хилтън. Професионализмът на добрия ПР е еднакво важен с таланта на дадената популярна личност или продукт от шоубизнеса. Доказателство за това е, че ПР специалистите имат ръководна функция в управлението на шоу индустрията на Запад. Тяхната роля е съпоставима с тази на специалистите по A&R (artist and resarch), изпълнителни и творчески продуценти, специалисти по реклама и шефове на музикални и филмови компании. ПР стратегията за даден изпълнител, албум или филм започва да се гради успоредно със създаването на идейния проект. За съжаление в българската шоу индустрия, до колкото можем да говорим за съществуването на такава, дейността на ПР специалиста е изместена на един по-заден и обслужващ план. В повечето случаи дейността на ПР специалиста в България е сведена до възможността да се осигури безплатна реклама или да спаси дадения продукт. Да се надяваме, че с еволюцията на шоу индустрията и развитието на ПР-а в България ще получи заслуженото си място и правомощие като част от съвременната българска шоу сцена.

ПР и шоубизнес Мирела Кръстанова - F 35853

В природата на медиите е да се изживяват като лидер на общественото мнение, което въпреки известни опити за противопоставяне, е подвластно на манипулации. Още по-

силно изразена е тази причинно-следствена взаимовръзка между света на PR-а и различните аудитории, които - повече или по-малко елегантно - биват подвеждани под необходимия общ знаменател на мислене и поведение. Психотехники, стари като света и съвсем нови, произтичащи от интердисциплинарното и интерактивно общуване между науките и религиите, между теориите и опита влизат в обръщение и се опияняват от възможността да променят стереотипите. Да се изследват тези и други подобни процеси в посттоталитарна държава като България е интересно, отговорно и определено нелесно предизвикателство, към което посягат в отделни публикации немалко, но и немного български PR-теоретици. PR като техника, като наука навлезе у нас в последните две десетилетия. Независимо от това, PR обхвана всички аспекти на обществото -от политика до шоубизнес. Разбира се, връзките с обществеността са най -добре изявени в маркетинга, но те се откриват и в останалите аспекти на човешкото взаимодействие. Независимо от сравнително скорошното прилагане на PR техниките, самите връзки с обществеността у нас се отличават с динамика. За да популяризираш някой изпълнител в шоубизнеса, трябва до известна степен да го развиеш, измисляйки интересна история около него, към която медиите биха проявили интерес и биха отразили. Ако си изпълнител и станеш популярен, PR-ът ти се чуди как да те спаси от последвалите скандали например, но в началото наистина се грижи за имиджа ти в обществото и медиите най-вече. И понеже само най-настоятелните журналисти достигат до скандалните новини, останалите знаменитости си имат PR-и, които отразяват какво се случва около клиента им и грижливо пишат кратки новини, наречени прес-рилийзи, до медиите. Ако някой направи нов клип, нова песен, ожени се, роди му се дете, или се спъне на тротоара, всичко това най-вероятно е дело на неговия PR. Като в Холивуд, където клюките са 90 процента дело на PR-а. Оказва се, че в България, вместо PR-ът да е част от шоубизнеса, самият той представлява някакъв си свой шоубизнес, с подчертано развлекателен характер за едни и плачевен за други, обикновено за тези, които поръчват музиката.

Изграждане на имидж – да изглеждаш, за да бъдеш Олга Шибеко – F 36081

За публичните личности въпросът — да имаш имидж или не? - не съществува.

Въпросът е в друго — да имаш стихийно възникнал имидж или все пак професионално изграден и добре измислен. Според мен, стихийният имидж носи в себе си негативни последици. Позицията: «обичайте ме такъв, какъвто съм» в публичното пространство е невярна и провална. Правилната позиция тук е: какво трябва да направя, за да се харесам на обществото?

През 19 в. жителите на Северна Каролина в САЩ, усвоявайки нови територии, са си избрали подходящ девиз: «Да бъдеш, а не да изглеждаш». Много по-късно, през 1970 година френските модели са се обединили под друго мото: «Да изглеждаш, за да бъдеш», което много добре илюстрира същността на имиджмейкинга. Хората по-добре се отнасят към това, което им харесва.

Имиджът трябва да се изгражда целенасочено, защото той изпълнява конкретни функции. Например, за масовия потребител или избирател образът на «човек от народа» е много по-приемлив и близък отколкото да кажем този на «интелектуалец».

Няма смисъл да споменавам колко е важен външният вид в шоу-бизнеса, по-интересното е дали той е също толкова значим в политиката. През 1960 година по времето на предизборните дебати между Джон Кенеди и Ричард Никсън мненията са се разделили. Тези, които са слушали дебатите по радиото са смятали, че Никсън е по-силният кандидат. Хората, които са гледали дебатите по телевизията са били убедени, че победителят е Дж. Кенеди. Сложно е да се намери по-красноречив пример за важността на външния вид на един политик. При равни условия на разходи, като пари, нерви и време, избирателят ще даде своя вот за този, който най-много му е приятен и ясен.

Често под понятието «имидж» се разбира напълно изкуствено сформиран образ. Но това не е съвсем така. Дори най-гениалните и талантливи актьори не изглеждат убедително във всички образи. Успешен имидж се създава, опирайки се на личните качества. Той трябва да бъде в синхрон с възможностите и наклонностите на човека. Например за поп-фолк певицата Камелия е невъзможно да се създаде образ на невинно и чисто момиченце, а и да се създаде никой няма да повярва в истинността му. Както облеклото се шие според особеностите на фигурата, така и имиджът се създава, основавайки се на личните психологически и физиологични качества.

Започвайки изграждането на имидж е необходимо да се оцени личният потенциал на обекта. Ако той не е достатъчен — разходите за изкуствено създаден имидж няма да се оправдаят. Ако все пак човекът притежава достатъчно сила, чар и талант, трябва да се направи изследване на обществените очаквания. Ако имиджът съвпада с тях, звездата ще има максимален и дългосрочен успех. Както е станало с Мерилин Монро, например. Поп-изпълнител да кажем може редовно да се появява в различни предавания на музикалните канали, да реализира клип след клип и все пак да остане незабелязан. Проблемът може да е в липсата на ясно позициониране. Повечето музикални изпълнители са еднакви, като клонинги. Само тези, които имат свой неповторим имидж са способни да се задържат достатъчно дълго в светлината на прожекторите.

Но дори най-удачният образ може да се провали, ако е статичен. Не е достатъчно само да се привлече внимание към определено лице, необходимо е да се задържи, което е много по-сложно. Затова е задължително постоянно да се работи върху драматургията на образа, да се развива и да се разкриват нови и нови черти. Имиджът се развива по принципа на сапунена опера: на персонажа постоянно трябва да му се случват някакви неща. За да се поддържа динамиката на образа е необходимо да се създават интересни събития. А тези събития, които възникват в живота на публична личност стихийно също изискват отразяване.

Парадоксът е в това, че възможно много хора нямаше да станат звезди, ако нямаше кой да отрази новите неща около тях, тоест ако нямаше средства за масова информация. В тях влизат и вечно гонените и мразените папараци, които всъщност създават легендата, мита за тая или друга личност, стъпка по стъпка изграждайки имиджа й. Силата на имиджа, създавана от медиите е огромна. Постоянните оплаквания от страна на известните личности, отправени към журналистите са лицемерие. Личностите със зъби и нокти си проправят път към камерите, понякога дори с цената на скандал и унижение, в същото време лицемерно се възмущавайки от общото внимание.

В заключение искам да цитирам художника Салвадор Дали, който е казал: «Трудно е да привлечеш внимание към себе си, дори за малко. А аз се отдавах на това занимание всеки ден и час. Имах един девиз — нека говорят за Дали. Пък било то и хубави неща.»

Може ли ПР-ът да обърква гледането на филми?

д-р Петя Александрова

С това как помага няма да се занимавам, защото влиза в „длъжностната характеристика” на ПР-а.

Искам да обърна внимание на някои обърквания, тъй като това е темата - „Обърканият ПР”. И те са от онези, за които се казва „нищо лично”, тоест априори са заложени като сблъсък на интереси и са извън индивидуалните отношения и характеристики.

Една от често мултиплицираните грешки е когато ПР-ът се приема като и вместо киножурналистиката. Като имаме предвид именно правенето на филми, в него чисто производствено се предполага, че ПР-ът на продукцията (на филмовата студия или на фестивала в зависимост от обхвата) пише така нареченото от самия него „прес инфо”, което предлага и разпраща на медиите. Това „прес инфо” съдържа различни нива на информация, в БГ вариант най-често два. Краткият вариант е със синопсис на филма и малко за актьорите и режисьора. Дългият прес кит включва подробно разработена фабулата и поотделно статии за целия творчески екип, за продуцентите, любопитни новини около продукцията и доста изчерпателни акценти. Проблемът е, че обикновено тези материали просто са взети и буквално преведени от ПР-ите в българските разпространителски фирми, когато става дума за чужди заглавия (а това са 99,9% от случаите). Те по правило не са гледали филма, за който информират в детайли. Така се възпроизвеждат възможни грешки - кой какво недоразбрал от сюжета, се изгубва в превода.

Друг проблем е, че колкото повече подробности се натрупват, толкова повече е невъзможно да се отсее същественото от несъщественото, предадени с еднакво натъртване и значимост. Криворазбран е рекламният характер на тази „информация” – в нея се употребяват суперлативни епитети, които са еднакво приложими както за този, така и за доста други филми. А и превъзходната степен се изтърква, ако с нея се прекалява.

Най-често срещаното изречение в анотациите е: „Обаче нещата не са такива, каквито изглеждат”. Под този знаменател може да влезе трилър, кримка, любовна драма, комедия на ситуациите и какво ли още не. Съвсем друго е да кажеш изречението „Совите не са това, което са” (популярна реплика от сериала на Дейвид Линч „Туйн Пикс”), която веднага се врязва в паметта със своята абсурдна неопределеност – но тя е метафора както на езиково, така и на филмово ниво.

Често недоразумение в прес китовете е упоменаването на наградите. Те се изреждат почти в азбучен ред, без да има значение категорията на фестивала. А в Европа само Берлин, Кан, Венеция, Карлови Вари и Москва (последните два обременени със социалистическото си минало) са А категория фестивали. Също така често се споменава, че даден филм е „номиниран за наградата” да кажем Златна палма в Кан. Такова понятие не съществува при тези фестивали (и като цяло е нетипично за фестивалите), а означава участие в конкурса. Работно участие на равностойни начала с още двайсетина заглавия, макар и в престижна надпревара. Моето предположение за този тип грешка е правенето на справки в най-посещавания информационен кино сайт IMDb (The Internet Movie Database). Там излиза таблица, която се придържа към американските награди „Оскар”, а също БАФТА, „Златен глобус”, „Сезар”, „Давид на Донатело” и т.н.Има графа award и в нея подгрупи won и nominated. Но няма отделна схема за фестивали и наградите от фестивалите се „приравняват” към останалите, в които наистина има номиниране.

Все пак най-популярното объркване си остава разминаването между очаквания и резултат. Защото то е колкото в обсега на ПР-а, толкова и в нагласата на потребителя. Особеността е, че акцентът не пада върху художествените качества на продукта. Зрителят не поставя изискването да разбере дали филмът е хубав според неговия вкус – това оставя за себе си да прецени. Той не търси естетическите оценки, а те не са и обект в случая на ПР-а, а на все още съществуващи други сфери като филмовата критика, понякога и журналистиката. Вероятно по тази причина не го смущават суперлативите и езиково-образната елементарност на повечето прес материали. Но за сметка на това очаква точна информация (това вече го коментирахме) и ясни ориентири за вида кино, жанра, стила, контекста и ОСОБЕНО – за оригиналността и различността. Точно тук е препъни камъчето дали сме направили успешен ПР или не.

Очевидно е, че е трудно да представиш оригинално посредствен филм – вероятно не е и нужно да се хабят усилия. Но ако произведението наистина е оригинално, да го представиш традиционно е чисто изгърмяване на патроните. И най-вече – заблуда за зрителя. Неумение да натиснеш правилния бутон.

Ще се позова на пресни примери. В момента е на екран „Коралайн и Тайната на огледалото” на Хенри Селик. В програмните сайтове на кината той е представен като „анимация, фентъзи” и „изумително, единствено по рода си 3D зрелище – стилно и визуално зашеметяващо приключение във фантастичен свят. Анимацията за малки и големи ще грабне всички фенове на „Кошмари преди Коледа” (от режисьора на „Коралайн”). Чисто редакторски махаме определения като „изумително и единствено по рода си…”, „стилно и визуално зашеметяващо”, „за малки и големи”, „грабне”, „фенове” – все силни и уеднаквяващи суперлативи. Нали могат да се употребят за излезлия миналата седмица „Ледена епоха 3”? И за излезлия преди месец „Чудовища срещу извънземни”? И за излезлия миналата година „Летящият замък на Хоул” на Миязаки? Без да са неверни, всъщност не ни казват нищо конкретно.

Ако си гледал „Кошмари преди Коледа”, вероятно ще се ориентираш в стила на „Коралайн”, но ако не си? Не е ясно, че става дума за „куклена”, а не „рисувана” анимация, ако спазваме старите, но валидни и при 3D разграничения не само в технологията, а и във възприятието. И какво разбираме под „фантастичен свят”? Всяка приказка изгражда такъв, но при „Коралайн” се пародира готическия роман и старите книжки на ужасите (а огледалото препраща към Алиса). „Стилно” носи положителни конотации, но какъв точно стил има „Коралайн”, защото стилни са и филмите на Миязаки или пък Тим Бъртън.

Резултатът? Няколко разплакани и ужасени деца, които разтревожените им родители извеждат от салона, защото не са се ориентирали правилно. Следват нощни кошмари, съвсем не преди Коледа. Като не оневинявам при това родителите, ако техен образец за анимация са бонбонените адаптации на „Дисни”.

Ето и примери от българското кино. Миналата година на екран излезе филма на Явор Гърдев „Дзифт”. След окичването му с награда за режисура на Московския кинофестивал, участие в Торонто и българските награди („Златна роза” във Варна), последва успешно разпространение в киносалоните (в България, сега и в Русия), а после и на дискове (у нас и в САЩ). В случая ни вълнуват не качествата на филма, а правилно избраната стратегия. Действието се развива 40-те и 50-те години на ХХ век. Този период е толкова обговарян в историята ни и в българското кино, че трудно може да се каже нещо свежо. Само че акцентът в кампанията около „Дзифт” съвсем не е в разглеждането на периода. Никаква политика, а се изтъква търсеният жанр – филм ноар. И съответно стилът, а не сюжетът. С този ход се спечелват разнородните аудитории: младата, която е достатъчно отстранена и иска да възприема историята абстрактно, и

възрастната, която е обръгнала на директни социално послания, а очаква друг поглед – и го получава.

В подгряващите интервюта преди излизането на „Прогноза” режисьорката Зорница София се опитваше да постави произведението си в контекста на филмите за балканските междуособици и нрави. Бунтарски настроена българка в Лондон се запознава и залюбва с преуспял журналист хърватин от бивша Югославия. Но след разногласия (!) тя избягва на Балканите, а той я следва … на турски остров в очакване на попътен вятър за уиндсърф, където описва полуисторическото, полуполитическо скарване в нейната компания от българи, македонец и сърбин. Такива чешити, събирани по етнически белези, отдавна са антропологически усвоени, банални и незапомнящи се.

Трябва да се признае, че реакцията на Зорница София и нейния екип беше светкавична – явно усетили неефективността на подобна ПР кампания (не бяха селектирани за няколко участия на международни кинофестивали), те се пренасочиха и сложиха правилния тях акцент. Идеята е „Прогноза” да се гледа като роуд муви по балкански, волно и свободно, пътуването да е усвоено състояние на духа, героите да са красиви и в крак с модата, плажните пейзажи и сърфове да са заснети сякаш с леко сърце. Цели се младежка и социално неангажирана аудитория. На нея недвусмислено се предлага забавление на гърба на националистичните предразсъдъци и дрязги.

Всъщност на ниво филм и в трите примера имаме завършено произведение, което има нужда от подходящата опаковка за поднасяне. Ние не се намесваме в същността му, но можем да помогнем (или да объркаме) неговото адекватно достигане до и прочит от точната аудитория.

ПР И ШОУБИЗНЕС “Шоубизнесът във филмовата индустрия в САЩ”

Петя Маринова – F 35533

Според мен шоубизнесът е най-силно развит в САЩ и затова реших да разгледам ПР-а в шоубизнеса там и по-точно този във филмовата индустрия в САЩ.

За ПР и промотиране на филми в Холивуд се харчат огромни суми пари. Но ПР-ът на холивудските филми не е нещо, което се прави лесно, защото една грешна стъпка би довела до провала на филма. Най-важното при промотирането на един нов филм е да се направи така, че да има възможно най-голям брой хора на премиерата на дадения филм. Именно поради тази причина в САЩ се използват всевъзможни методи за промотиране на филми, като се започне със големи скандали, засягащи главните актьори, спекулиране със измислени връзки между актьор и актриса и множество други методи. Трагедиите също не се подминават и се приемат за възможност за допълнителна публичност. Един подобен пример е използването на смъртта на покойния актьор Хийт Леджър, при промотирането на един от последните филми, в които участва той, а именно - „Батман: Черният рицар”.

След смъртта на Леджър на 22-ри януари 2008 г, всичко внезапоно се променя в кампанията по промотирането на филма и от насоченост към Крисчън Бейл и героя му - Батман, всичко се насочва към Хийт Леджър и неговия герой във филма – Жокера.

Пред Холивуд никога не са стояли пречки, когато става въпрос за нечия трагедия и там тя винаги се е приемала като нещо, което продава по-добре продукта. Този път също не е изключение и цялата филмова индустрия се възползва от смъртта на Леджър. Цялото внимание се съсредоточава към неговия герой и когато идва времето за премиерата на филма, всички плакати са с лика му, видео трейлърите на филма са

съсредоточени към Жокера, въпреки че заглавието на филма се отнася за Батман и въобще цялата публичност е насочена към Леджър, за да може максимално да се използва съчувствието на хората като начин да бъдат накарани да отидат и да гледат филма. Целият шум, който се създава около смъртта на Леджър продължава и с последователното решение на над 30 филмови асоциации на критици да му дадат награди посмъртно, под претекст, че го правят в негова памет, но всъщност всичко това е част от ПР кампанията за популяризиране на филма, чрез използването на смъртта на Хийт Леджър. Всичко това дава своите резултати, когато филмът тръгва в кината. Около седмица преди предпремиерата на филма, вече са продадени всички билети. Филмът поставя поредица от рекорди, като рекорд за най-големи приходи за първия уикенд по екраните, най-големи приходи за един ден, най-широко разпространение - в 4,366 кина. След един месец по екраните на САЩ, филмът е на трето място по приходи за всички времена, а три месеца след премиерата става вторият филм, след „Титаник“, който надвишава 500 милиона долара приходи в САЩ. Проведената ПР кампания, използваща смъртта на Леджър, е толкова силна в САЩ, че голяма част от хората напълно забравят, че филма е фокусиран около Батман и масово отиват да го гледат, за да почетат паметта на Леджър. Освен това, кампанията има толкова силен отзвук по време на прожекциите на филма, че изведнъж хората не просто ходят, за да гледат филма, а започват да ходят по няколко пъти, за да могат да направят така, че той да успее да бие всички рекорди и да заеме първа позиция по приходи за всички времена. Като ПР кампанията цели да накара хората да вярват, че правят всичко това в памет на Хийт Леджър. Аз лично бях на прожекция на филма в САЩ по това време и имах възможност да видя как всички хора, които бяха в залата, гледаха спокойно филма и всеки път, когато се появеше Хийт Леджър, всички, без някой да ги кара, започваха да аплодират. Смъртта на Хийт Леджър е голяма трагедия за всички негови близки и познати и добра възможност за промотирането на филма му. Защото така стоят нещата във Холивуд. Филмовата индустрия там не е просто забавление, а голяма машина за милиарди долари, която е готова да погълне всеки по пътя си към успеха.

ПР и шоубизнес Как ПР се вписва в работата на шоубизнеса – концерти, телевизии, радио станции,

печатни медии, изграждане на имидж на творци, риалити формати, благотворителност и всичко друго, за което се сещате

от неизчерпаемия свят на шоубизнеса. Радослав Хиен Ле – F 36885

Като научна технология ПР е приложна, планирана комуникация. В практически план те могат да се определят като бизнес на доверието - комуникационна дейност, чрез която се постига разбиране и съпричастност у групите от хора, с които организацията контактува, въз основа на изграждане на определена достатъчност от знания за самата организация, за нейните принципи, политики, продукти или за събития, свързани с нея. Public Relations означава това, което думите подсказват да предполагаме: публични отношения; отношения и връзки с публиките или с обществеността.Тези отношения могат да бъдат добри, лоши, неутрални и да се променят във времето. Отличително качество на ПР- ите обаче е тяхната преднамереност – те са обмислени и умишлени. Независимо дали ПР са на отделна личност или на организация. В света на шоубизнеса

ПР-ът е на всякъде - от медиите до различни публични събития - концерти и дори в политиката. В днешно време всички публични изяви и скандали на популярни личности са дело на ПР. Връзките с медиите са един от най-важните сектори в дейността по ПР. Независимо от текущите проблеми, които дадена организация има да решава, стремежът е към редовни и добри контакти с подбрани медии. В крайна сметка това, което медиите не отразяват няма как да стигне до хората, отделните групи и аудитории. По - голямата част от работата на ПР-а е да гради и подържа имиджа на клиента или организацията за която работи. Масово хората правят асоциация на думата "имидж" с външния облик на персонажа. Всъщност имиджът е много повече от това. Понякога, за да се постигне желаният имидж са необходими години на добре обмислени ПР тактики. Една организация не развива добър ПР, ако се появява в медиите само, когато й се случват неприятности. Основни предпоставки за извършване на работата по връзки с медиите са: познания за различните видове медии, медийното производство и спецификата на журналистическия труд, изградени контакти с определен кръг целеви медии и журналисти, умение да се работи с основните медийни жанрове. Това са компетенции, без които ПР не може да се провежда. Медиите са специфична категория публики. Те са комуникационен инструмент, използван от специалистите по ПР за достигане до други публики. Това обаче не означава, че те са “достъпни” за употреба когато и както ни харесва. Точно обратното – те първо трябва да бъдат достигнати, за да можем да ги използваме – ето това ги поставя в ситуацията и качеството на публики. Също така медиите могат да имат и да изразяват собствено мнение по всякакви обществени въпроси и факти, включително и за дадена организация и да придобиват информация по всякакви канали, до които организацията може и да няма достъп и да не може да им повлияе – това също ги характеризира като публика. Медиите са мощен механизъм за формиране на мнение в широки обществени сектори, включващи и публиките на организациите – постигат го с помощта на собствения си институционален авторитет на свобода и независимост на позициите и на отговорност за информиране на обществеността – една публика, чиито позиции по различните въпроси се отчитат и следят, тъй като могат да се окажат в пряко или косвено отношение към делата на организацията. Професионалната характеристика на специалиста по ВО показва, че ПР- дейностите изискват познания в широк кръг области и специфични умения, за чието изграждане са важни не само добрата подготовка, но и практическият тренинг. За външния наблюдател, който не познава същността на тази професия, се оказват видими само отделни нейни аспекти – напр. публикациите в медиите, провеждането на пресконференции, изработените собствени комуникационни материали. Значителна част от работата по ПР обаче остава скрита. Поради това у голяма част от хората представата за професията на пиармена е непълна. Това положение се определя като “синдром на айсберга”. Онази част от айсберга, която виждаме, са някои техники на ПР, свързани главно с публикационната работа. Другата, по- голямата част от професионалните ангажименти остава невидима: консултирането на мениджмънта по комуникационната политика и отделни комуникационни проблеми, изследователската и аналитичната дейност, планирането изпълнението и оценката на програмите и редица други.

ПР и шоубизнес Завръщането на Бритни Спиърс на сцената или

ролята на кризисния ПР в шоубизнеса Ралица Маринова – F 35535

ПР-ът и шоубизнесът в наши дни вървят ръка за ръка и докато ПР-ът може спокойно да съществува и без шоубизнеса, това далеч не е така при шоубизнеса. ПР-ът в шоубизнеса се е превърнал в неразделна част от съществуването му. Но определено най-силно се отличава намесата на ПР, когато възникнат кризисни ситуации. Тогава намесата на ПР специалисти е почти неизбежна.

Като най-подходящ пример за ПР в шоубизнеса при кризисни ситуации, избрах възраждането на кариерата на поп певицата Бритни Спиърс.

Бритни Спиърс е известна на света вече повече от 10 години, като винаги е била символ за успяваща холивудска звезда. Всичко това се променя през 2006/07 година, когато поредица от събития сриват кариерата и до неузнаваемост. От тийн идол и голяма холивудска звезда, тя се превръща в неуравновесена и зависима от алкохол и наркотици жена. Развежда се със съпруга си, съдът отнема децата й и по всичко личи, че това е краят на кариерата й. Всичко това продължава до 2008 година, когато тя отново се появява в публичното пространство като уравновесена и нормална жена. В рамките на няколко месеца ПР екипът на Бритни Спиърс успява отново да я завърне към шоубизнеса и да възвърне репутацията й сред повечето й фенове, като кампанията по завръщането й на сцената все още тече и е въпрос на време тя да възвърне изцяло предишната си репутация и уважение на публиката, която слуша музиката й.

Кампанията за изчистването на имиджа й се състои в множество скъпо струващи действия. Бритни започва да се появява на кориците на множество списания, които я представят като перфектната майка, която е готова да направи всичко в името на децата си. Друг ПР ход, предприет от нейните ПР-и, е дебюта й на сцена след дългото и отсъствие. Това става по време на наградите на MTV.

Завръщането на Бритни започна да се вижда най-ясно след излъчването на предаването „MTV documentary: Britney Spears: Just For The Record” по музикалната телевизия MTV в края на 2008 година. В рамките само на това предаване, същата звезда, която преди няколко месеца обръсва главата си, преминава през многобройни клиники и е център на множество скандални новини, в рамките на едно телевизионно предаване е представена на зрителите като грижовна майка, която е била жертва на папараците.

И все пак една от основните заслуги за възраждането на Бритни е може би оттеглянето й от медийното пространство за известно време. Този ПР ход направи така, че хората да забравят за последните няколко години от живота й, като в същото време й позволи и да подготви новия си албум. След появата си, тя започна отново да възвръща славата си, като две от песните от новия й албум- “Womanizer” и „Circus”, се превърнаха в хитови песни в целия свят. След завръщането й последваха и множество музикални награди, както и световни турнета, като с цялата тази ПР кампания, публиката все повече и повече забравя за миналото на Бритни и започва отново да я възприема като певицата, която е била преди няколко години.

Този пример е може би един от най-ярките за важната роля на ПР-а при кризисни ситуации в шоубизнеса. Без намесата на отличен ПР екип, Бритни Спиърс може би все още щеше да върви надолу в кариерата си, но в момента тя е на път да се завърне там където е била и преди, а може би и по-напред.

Корпоративни и институционални комуникации – има ли война на световете? Практически съвети за работа от двете страни на барикадата,

събрани в 10 минути Силвия Костова

Много често изборът на работно място за току що завършилите PR специалисти е обусловен от предлагащите се в момента възможности – или иначе казано, започвате работа там, където можете, най-често от „кота нула”, докато докажете на какво сте способни и започнете да растете нагоре. Ако обаче си представим, че днес всеки от вас би могъл да избира къде да започне работа – в корпорация, в институция или в агенция, е хубаво да имате представа къде какво можете да очаквате и най-вече – къде са „тънките моменти” в работата на всяко едно от тези места. Преди това обаче – малко повече за самите корпоративни и институционални комуникации (в чисто практически план). Много често на тях се гледа на принципа „черно-бяло”, а погледът, особено на младите колеги, е насочен предимно към „по-светлия сектор на дъгата” - корпорациите. По мое мнение това е предопределено от факта, че принципно у нас институциите нямат добър PR сами на себе си (и няма как да е иначе, след като споменаването им е предимно в негативен контекст, който няма да засягаме днес тук). Факт е, поне от моята чисто практическа гледна точка, че работата и от едната, и от другата страна се ръководи от едни и същи принципи и далеч не е много различна – особено ако се върши професионално. Ако се абстрахираме от спецификите, за които ще стане дума по-долу, добър PR в корпорация може и ще бъде добър PR в институция и обратното. А ако отиде в агенция, би бил безценен – защото човек, който може да работи еднакво добре и в едната, и в другата сфера, се намира наистина рядко. По какво си прилича работата в двете сфери? На първо място по това, че се ползва един и същ инструментариум от PR техники. Но докато, ако работите в корпорация и искате да представите своя нов продукт, ще се наложи да положите максимални усилия да спечелите журналистическото внимание, в институцията понякога ще ви се иска да избягате от него – защото да, медиите ще дойдат на вашата пресконференция, но често само заради възможността да зададат злободневни въпроси и понякога може дори да не споменат защо са дошли на съответното събитие. На мен лично ми се е случвало да организирам пресконференция за Делегацията на ЕК в 16.00 ч в петък (всеки, който работи в тази област знае, че в петък след обяд медийни събития не се организират; „дори престъпниците започнаха да се застрелват до обяд, за да влязат в новините”, както казваше една моя бивша шефка). Познайте в колко часа тогавашният ръководител на Делегацията г-н Куркулас реши да се организира събитието? 10 минути преди 14.00 часа. Същия ден (точно 2 часа и 10 минути преди събитието). Познайте колко медии дойдоха? Над 20, три от които – национални телевизии. (Познайте дали новината ни беше чак толкова важна? Ако трябва да съм откровена – не.) Познайте дали това ще ви се случи, каквато и новина в корпоративната сфера да искате да съобщите? Никога. Факт – в институционалните комуникации е много по-лесно да се сдобиеш с огромно медийно отразяване. Но – отварям една скоба – само за актуално-политически проблеми. Ако искате да съобщите нещо различно, ще трябва да се борите точно толкова, колкото и PR-ът на една компания, за да получите парченце публичност. И тогава ще се сблъскате със същите реплики („миличка, много е интересно, но падна, защото кметът откри една катерушка, ще направя нещо по темата в следващия брой”) , с които понякога се сблъскват и корпоративните PR-и.

Тук стигаме до майсторството и креативността, които често ще трябва да прилагате, ако работите в сферата на корпоративния PR. В последните години самите ние, PR специалистите, разглезихме медиите с измислянето на все по-нестандартни, оригинални и смели хрумки, с които да грабнем медийното внимание. Затова и често във вестника четете за „първото-уникално по рода си-най-голямото в България/на Балканите/ в Югоизточна Европа” (очаквам някога да стигнем и в целия Космос) Нещо (продукт, услуга, проучване). А ако гледате това Нещо по телевизията или слушате за него по радиото, където някой Организатор/ Експерт/ Посланик на добра воля разказва за него или дори пее специално написана за целта песен, то значи работещите от страна на корпоративния PR са си свършили работата добре. Често, освен да се сдобият с медийно внимание, те са принудени да правят многочасови брейнсторминги за оригиналното представяне на своето Нещо и за да се преборят със Закона за радиото и телевизията, за който (почти) всичко може да мине като „скрита реклама”. Каквато не се смята присъствието на политици и произвежданите от тях новини, които за българските медии по презумпция са по-важните и касаещи обществото – факт, който рано или късно ще се промени, надявам се. Именно „по-суховатите” от публична гледна точка институционални комуникации като че ли карат мнозина да мислят, че „от другата страна” на барикадата не е толкова интересно. Напротив, там ври и кипи (и най-често точката на кипене е в пресцентъра). Да, големите цветни събития са рядкост, но вярвайте ми, тичането и организирането и на най-скучно изглеждащите институционални мероприятия е не по-малко времеемко, предизвикателно и тежко от корпоративните, дори напротив – защото много често институционалните PR-и нямат обслужващи агенции и малкото хора в отдела трябва да свършат всичко сами. А първото нещо е да задвижат машината на институцията си и понякога да действат вместо петима свои колеги, само и само да успеят да направят това, което са решили. Така почти всяко събитие се превръща в голямо предизвикателство, а понякога борбата да пуснат фоторепортерите до интересната гледна точка е равносилна на това да вкарате своята корпоративна новина в медиите. Предизвикателствата са много и различни и какви точно ще са те, зависи от мястото, на което ще попаднете и вътрешните порядки в него. Но една от големите разлики е процедурата по взимане на решения. Докато при корпоративните комуникации човекът, който отговаря за публичността, често има пряк достъп до изпълнителния директор и „гласът му се чува”, в институционалните комуникации убеждаването на началника и целия му антураж е по-трудно и нерядко интересните и креативни идеи умират съвсем безславно. Още повече, че PR специалистите във вътрешните отдели на институциите или работещите за тях агенции прекарват една огромна част от времето си в „невидима” за публиката работа – ежедневна, ежеминутна понякога работа с медии, която не свършва от 9 до 5, а напротив – започва в 5 със CNN и BBC и свършва в 9, когато и второто издание на вестниците е на пазара и когато са минали централните новини по всички телевизионни канали. Една от големите разлики е отчитането на резултатите от вашите действия като PR специалист. Ако работите в корпоративната сфера или в агенция, която се занимава с корпоративни клиенти, освен за креативността, ще трябва да се погрижите и за ефективността. Нито една оригинална идея няма да получи разрешение да бъде реализирана, ако не дадете доказателство за очакваните резултати и не гарантирате ефективността на това, което сте планирали; като за корпоративните комуникации е много валиден принципът на Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече”. За институционалните комуникации обаче по-важно е друго: не броят и обемът на количеството медийно отразяване, а tone of voice на публикациите и това дали медиите

са разбрали и отразили точно вашите послания, както и кого са сложили вдясно да ви репликира... Ако погледнем от страна на PR агенцията, често ми задават въпроса дали е по-лесно да се работи с корпорация или с институция? Отговорът е – добрият PR e добър навсякъде. Ако един специалист е про-активен, ако има лично отношение, следи за спазването на целите на организацията, ако бъде информиран и компетентен професионалист, той ще бъде добър, без значение за корпорация или институция работи. Но самата специфика е различна – докато на PR агенцията в корпоративния общ случай се гледа като на „обслужваща” агенция и всяка по-неприятна за вършене работа често „може да бъде дадена на нашите приятели, работещи там”, при институциите (особено ако говорим за работа по комуникационни проекти с европейско финансиране) на агенцията се гледа като на консултант, който трябва да си изпълни договора. Отношението от хората, работещи на двете места, също често е различно – докато в единия случай бързо става приятелско, в другия това е рядкост и изключение. От особена важност, когато работите за корпоративния PR, особено ако сте от страната на PR агенция, е да внимавате обемът на предварително уговорените за извършване дейности да бъде спазен. Често в процеса на работа към предварителните договорки се добавят и още, и още, и още, и има опасност особено млади и по-неопитни колеги да попаднат в омагьосания кръг на желанието да услужиш на клиента. Най-големият риск тук е клиентът да реши, че не му обръщате достатъчно внимание, работейки за другите си клиенти, да се почувства пренебрегнат и да се чуди за какво ви плаща. Работейки за институционален клиент пък нерядко ще се питате „На тези за какво им плащат?”, докато се опитвате да задвижите машината и да накарате някой някъде да започне да работи с вашия ритъм (което няма да ви се получи). Ключът за успех и при двата типа клиенти е да запазите баланс и винаги да поглеждате какво пише в договора, който имате с клиента си – като не прекалявате в единия случай и карате и другата страна да свърши своята част от работата в другия. Друг ключов фактор за успех е да водите писмена комуникация – дори да сте си казали всичко необходимо по телефона, просто пуснете един мейл с кратко резюме на задачи и срокове или поискайте задачата да ви бъде дадена писмено. Ще се учудите колко често това няма да се случи и човекът, който много е настоявал да свършите нещо веднага, ще се направи на приятно разсеян. Всичко това, разбира се, трябва да бъде комуникирано много внимателно, където и да работите – деликатната, любезна, открита комуникация винаги много помага на това да си свършите работата качествено и на време. И изобщо – за да успеете да избегнете конфликти и да бъдете успешен PR специалист, не се дръжте като триподите от „Война на световете” – това със сигурност ще бъде грешка, от която и страна на барикадата да работите.

Pr made in BG Симона Георгиева – F 32406

Ние всички вярваме в силата и значението на комуникациите и постоянно го заявяваме.Силата на информацията се е превърнала в определящ фактор за бъдещите очертания на света.Тя трансформира обществата и руши границите между тях.В този динамичен свят комуникациите между отделните области, региони, държави, икономически и политически общности започват да придобиват първостепенно значение.

Пъблик рилейшънс се появяват на световната обществена сцена в края на 19 и началото на 20 век, успоредно с развитието и утвърждаването на процесите на концентрация, масовизиране и монополизиране на общественото производство.Едрото серийно производство и последвалото пренасищане на пазара, изострят конкуренцията между предприятията в национален мащаб.Реализацията на масовата стандартна продукция все повече се затруднява.Преките отношения между производителите и крайните потребители силно се ограничават, дори изцяло се премахват.Окончателно оформеният национален пазар изисква нов национален подход за влияние върху потребителите.Реални възможности за това предоставя появата и развитието на масовия общодостъпен печат, националната преса.

Именно в лицето на масовия печат крупните корпорации намират трибуната, чрез която могат целенасочено да разпространяват желаната информация и да обработват общественото мнение в свой интерес.За целта се налага да се изгради специализирана система, която цялостно да поеме осъществяването на посредническата дейност, информационното осигуряване и връзките със средствата за масово осведомяване.Тази система получава названието пъблик рилейшънс.

Съвременните връзки с обществеността са важно измерение на управлението и ключов процес в гражданското общество.Специалистите по връзки с обществеността осъществяват както технически функции, така и изпълняват ролята на интерпретатори, които са способни и компетентни да разяснят целите и методите на държавни органи, организации и фирми, както и да помагат на своите ръководители да разбират общественото мнение.Практиката на връзките с обществеността се основава на разбирането, че само информираната общественост проявява мъдрост.

В България за ПР се заговори в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.След 1990г., когато страната ни навлезе в света на пазарната икономика се появи и потребността от ПР.Десетилетие по-късно множество агенции предлагат Пр услуги.Броят на самостоятелно работещите като Пр специалисти вече надхвърлят 12 000.Те са ангажирани в различни компании, неправителствени организации, национални и регионални структури на изпълнителната власт, рекламни агенции и т.н.

Бързото развитие на пъблик рилейшънс в България стана възможно заради добрите предпоставки в сферата на научното ни развитие.В страната има силни традиции в областта на социологията и не случайно във Варна в средата на 70-те години на 20 век се проведе Световен конгрес по социология.От години добри изследователи работят в областта на социалната психология, антропологията, психологията и теорията на комуникациите.От друга страна на лице е и развита мрежа от средства за масови комуникации, в която днес са ангажирани над 10 000 журналиста.

Днес, след като съвременните технологии превърнаха света в едно глобално информационно село, не е проблем да се следят новостите в практиката и теорията на ПР.Световният опит показва, че една професия се развива, когато се изучава, когато има специализирани издания за нея и се практикува.

Образованието на бъдещите специалисти по ПР в света е съсредоточено най – вече във факултетите по журналистика и масови комуникации.За бъдещата реализация на ПР специалиста от особено значение са връзките с медиите и добрите познания на законите, по които работят печатът, радиото и телевизията.

През март 1991г. Департаментът „Масови Комуникации” на НБУ открива първия си експериментален семестър с тригодишно обучение по ПР като самостоятелна специалност. Петима от студентите по ПР в НБУ създават през 1992г. Първата българка частна агенция по ПР – „Прайм Ейджънси ”.

През 1991 г. По инициатива на Здравко Райков и с активното съдействие на проф.д-р Вълчко Кунчев и доц. д-р Христо Кафтанджиев започва и подготовката за

формиране на самостоятелна дисциплина по обществена комуникация. През учебната 1994-1995г. Се осъществява първия редовен прием на студенти по специалност „Обществена комуникация /Пр и реклама/”. В Свободния факултет на Техническия университет от 1992г. Започва изучаването на специалността „Връзки с обществеността”...

Здравко Райков е избран за редовен професор по теория и практика на ПР, той е създател и автор на първото професионално списание за информация, теория и практика в областта на ПР – „Пъблик рилейшънс и реклама”. Расте броя на организациите в страната, за които е ясно, че отсъствието на Пр създава сериозни опасности пред компаниите.

Първите частни агенции по Пр у нас започнаха да се появяват от средата на 90-те години на миналия век.Днес компаниите, обявили , че предлагат Пр услуги, са над 1000.Проблемът е, че много малко от тях знаят наистина за какво става дума и са в състояние да осъществяват ПР дейности според световно признатите стандарти.Много представящите се за ПР специалисти оцеляват защото клиентите също не са наясно каква е същността на ПР услугите.

Радостен е фактът обаче, че на българския пазар се развиха и няколко сериозни пр агенции, които заслужено станаха лидери на българския пазар на ПР услуги.Те работят по световните Пр стандарти и настина помагат на своите клиенти да постигат целите си.

Едни от доказалите своите качества агенции са „Апра Портър Новели”, основана през 1994г. от Томислав Цолов и Любомир Аламанов. И двамата са следвали информатика, която им е дала и ефективния подход към информацията, което е една от най-съществените предпоставки за успех в Пр. Днес агенцията е една от добрите и бързо развиващи се български компании. От 1 юли 2002г. е официален филиал в България на „Портър Новели интернешанъл”, която е част от „Омником груп”.

Агенцията специализира в областта на политическия маркетинг, финансовия и корпоративния Пр и кризисния ПР.

Агенцията М.А.Р.К. е основана на 06 март 1995г. от Николай Неделчев. Името и акроним на думите, които характеризират и работните сфери на агенцията – marketing, advertising, research, communications.Агенцията е избрана от четвъртата по големина рекламна групировка в света „Публисис”.Българската фирма получи възможността да използва Know How на международния си партнъор. Хората в М.А.Р.К. следват един важен принцип: Клиентът се печели със силно творчество и със силна стратегическа концепция.

През есента на 2001г. „Апра Портър Новели”, „М.А.Р.К. комюникеишънс, „Юнайтед партнърс” и „Янев и Янев” учредяват Българската асоциация на Пр агенциите /БАПРА/. Целите на организацията са да: привлича и стимулира развитието на специалисти, да издига и утвърждава високи норми в професионалната практика, да организира дискусионни форуми по злободневни теми, да представя актуална информация, да подпомага издаването на стойностни публикации, да организира семинари по Пр, да бъде посредник м/у агенциите и техните клиенти, да поддържа моралните и етичните ценности в Пр дейността.От март 2003г. БАПРА член на международната организация на консултантите по комуникация /ICCO/.

„Ол ченълс комюникейшън” е една от най-младите и бързо развиващи се Пр агенции у нас. През 2003г. агенцията е носител на награда на Българското дружество за връзки с обществеността за специално събитие.

Пионерът в областта на Пр Едуард Бернайс определя пъблик рилейшънс като изкуство, обърнато към науката. Пр е изкуство и наука за развитие, наука за разбиране

и доброжелателност, обхваща усилията, насочени към утвърждаване и поддържане на споделено разбиране между организацията и нейната публика.

Литература: Скот Кътлип „ Ефективен Пр” З.Райков „Пъблик Рилейшънс в България” Руси Маринов „Пъблик Рилейшънс”

Новите технологии – среда за „объркване” на ПР ст. ас. д-р Стойко Петков

Уважаеми колеги, За мен е удоволствие да участвам в 11 лятна школа по ПР и първия уебинар* по ПР. Както сте забелязали в програмата ни е предвиден сегмент със Скайп комуникация. За учудените погледи ще поясня - Уебинар** е съкращение на Уеб-базиран семинар (Web-based seminar), като презентация, лекция семинар или школа, които се разпространяват в Интернет. Основна характеристика на уебинара са неговите интерактивни елементи – предаване, получаване и дискутиране на информация. За разлика от уеб разпръскването, при което доставянето на информация е еднопосочно и не позволява диалогичност между лектор и аудитория. Така, че Департамента по Масови комуникации в НБУ не само е в крак с новите технологии, но и с новите комуникационни практики. Очаквам с интерес презентациите на колегите чрез Скайп. Темата ми е озаглавена *Новите технологии – среда за „объркване” на ПР и вероятно използваното от мен значение на понятието „объркан” ще е различно от това на останалите докладчици в този блок. Tази разлика се дължи на илюстрацията*, избрана от колегите, за Обърканият ПР, която ми подсказа друг възможен ракурс към темата, а именно – ако това е миксер в който слагаме продуктите, включваме го и резултата е комбинация от добре объркани зеленчуци и/или плодове, то ако по подобен начин объркаме новите инструменти на комуникационната политика ще получим и новия ПР. Объркването е също много важен елемент от процеса. И в духа на тази интерпретация, кое му е новото на новия ПР? Ако използваните продуктите са други, то и крайния микс сериозно ще се различава от предишния. Също така, потребителите, консумиращи новия микс очевидно притежават други вкусови предпочитания. Т.е. съществуват други, нови комуникационните инструменти, променили са се навиците на част от потребителите и пред специалистите по комуникации стои задачата да намерят рецептата за достигане и до тези целеви групи. Една от дефинициите за маркетинг гласи:*"Маркетинг е практиката за разбирането на нуждите и желанията на клиентите, откриването или създаването на продукти/услуги които отговарят на тези нужди и желания, комуникирането на тази информация вътре в организацията която трябва да създаде и достави този продукт/услуга и навън към клиентите за които те са предназначени, така че те ще ги желаят и закупят."11 (Вижте, тук все още е комуникационната политика.) Нека да припомня и кои са основните инструменти на комуникационния микс*: 1) Разгласа 2) Реклама

11 John Mariotti . Marketing express, Capstone Publishing, 2006 

3) Директен маркетинг 4) Насърчаване на продажбите 5) Връзки с обществеността 6) Лични продажби Защо си позволявам повтарянето на до болка познати неща? Защото се уморих през последните няколко семестъра да чувам от студенти за Краят на рекламата, Краят на ПР, Краят на маркетинга и т.н. Защото се пропуска нещо много важно от идеята на Серджо Зийман, а именно втората част на твърдението – каквито ги познаваме. Маркетингът е познаване на клиентите и поднасяне на подходяща информация за съответната аудитория. Все още и даже в по-голяма степен, основен елемент на маркетинга е комуникационната политика, но има опасност в прекаленото говорене за нови и стари медии; нови и стари технологии да изграждаме стратегиите си съобразно инструментите, а не спрямо стратегиите си да избираме инструментите. Фактът, че има бързо растяща потребителска аудитория на микроблога Туитър, не означава автоматично да я включим в диалог с напълно неподготвената за такъв формат и динамика на разговор наша компания или организация. Това би било наистина непрофесионално. Говорим за демократизация и достъпност на комуникациите. На мястото на няколкото ресорни журналиста, които сме облъчвали с прессъобщения, сега има десетки, стотици или хиляди коментатори. Някои от които незнайно защо жестоко са ни намразили и упорито произвеждат негативна информация за нас. Управлението на репутацията стана един доста по-различен процес. Public relations отдавна не означава тиражиране на послания чрез медиите, като посредници между организацията и публиките. Днес имаме един постоянен диалог, в който сме длъжни да използваме целия наличен арсенал от социални медии. Управлението на репутацията онлайн – ORM (Online reputation management) заема все по-важно място в стратегията на организациите, защото ако фирмата или организацията има лоша онлайн репутация, клиентите ще избягват да ползват стоките или услугите, които предлага. Ако не намират информация за нея в Интернет, потребителите ще се колебаят дали да и се доверят, дори да имат препоръки от други източници. Ако обаче има добра онлайн репутация, най-вероятно се познават инструментите за създаване и поддържане на положителен имидж в мрежата. Популярната фраза на Маршал Маклуън "Каналът е съобщението” или в друг превод *"Медията е посланието" днес маркетолозите адаптират към новите медии и комуникационни практики и резултата е **„Хората са медиите”. Според изследователите, в близкото бъдеще по отношение на присъствие в социалните медии организациите ще се конкурират кой ще създаде по-добри възможности за комуникация за общността от потребители, чийто диалог да съдейства за подобряването на продукта или услугата на компанията. Основната цел вече не е да информираме, а да приобщим. Има и един друг детайл, който като че ли ни убягва. Дали в желанието си за достигане на голяма аудитория не забравяме, че се интересуваме да продаваме, но на определена цена. Не на каквато и да е цена и не на всяка цена. И именно тук е ролята на добрите експерти в областта на маркетинга и комуникациите - да открият тази аудитория, която би купила на нашата цена и да ги убедят да купят. В този диалог изобразителността, оригиналното и непосредствено общуване са печелившия ход, а не клишета и повтарянето на набор от фрази. Само тогава има вероятност не само да предадем успешно едно послание на целевата аудитория, но и да предизвикаме толкова желания „вирусен ефект” на пре-предаване на информацията от самите потребители.

Технологиите винаги ще подобряват платформата, но отговорността за правилната комуникационна стратегия, с точно формулираните цели, приложена в подходящото време остава при специалиста по комуникации и ПР. Новото е, че не става въпрос само за успешно предаване на съобщение, а за един продължителен разговор, по време на който адресатите се намесват и оказват влияние при вземането на решения. Да, публиките се променят. И вече не толкова ние търсим и се стремим да достигнем определена целева аудитория, колкото целта е да сме видими, лесно и по много начини откриваеми за търсещата информация публика. Не толкова търсим посредници в лицето на медиите, а сега предизвикателството е как да включим членовете на определена общност в разговора относно нашата марка, организация, стоки или услуги. Следователно ролята на ПР няма да е на първо място да създава текстове или друг формат съдържания, а по-скоро да анализира и сегментира подходящите общности и да намира подхода за привличането им. Подобряването на инструментариума за социално общуване ще позволява по-големи и по-големи групи от хора да са част от разговора. Целта е да бъдем намерени и да сме интересни на достатъчно голям брой потребители. Благодаря за вниманието!

PR made in Bulgaria Събина Стоянова

PR е сравнително нова за България професия и бързо се превърна в мечтана кариера за много младежи. Според практиците в тази сфера обаче хората масово не са наясно какво точно представлява тяхната работа

След 1990 г., когато България навлезе в света на пазарната икономика, се появи и потребността от PR. До този момент за PR не се говореше - централизирано управляваното общество не се нуждаеше от подобна технология. Десетилетие по-късно множество агенции предлагат PR услуги на различни клиенти.

Образователната система в България до 1990 г. бе сред най-добрите в света. А днес, след като съвременните технологии превърнаха света наистина в едно глобално информационно село, вече не е проблем да се следят и новостите в практиката и теорията на ПР.

Всичко това позволи за сравнително кратък период да започне предлагане на потребителите и на професионални РR услуги.

Световният опит показва, че право на живот на една професия има, когато тя се изучава, когато има специализирани издания за нея и тя се практикува. Изграждането на пиармена изисква много добри познания на законите, по които работят печатът, радиото, телевизията, а и в бъдещата му професионална реализация медиите играят ключова роля.

Потребността от PR сега се осъзнава от растящ брой организации в страната. За все повече мениджъри е ясно, че отсъствието на ефективен, т.е. професионално реализиран PR, създава сериозни опасности пред компаниите, които те ръководят, включително и да ги изправи пред фалит. Същевременно, ако използват възможностите на тази технология за управление на публичната си репутация и за спечелване доверието на целевите си публики, то шансовете им да постигат целите си стават реални.

За последните години на българския пазар се развиха няколко сериозни РR агенции, които съвсем заслужено станаха лидери на родния пазар на РRуслуги. Те работят според изискванията на световните PR стандарти и наистина помагат на своите клиенти да постигат целите си.

Десетилетия наред рекламата играе ключова роля за увеличаване на продажбите. От 80-те години на ХХ век тя започна да отстъпва тази си роля на маркетинга. В началото на 90-те години на миналия век модна стана формулата "ин-тегрирани маркетингови комуникации", при водеща роля на маркетинга. Характерно за днес актуалните "интегрирани комуникации" е, че маркетингът постепенно отстъпва лидерското си място на PR Но вече се очертава и най-нова концепция за увеличаване на продажбите, обозначавана само с понятието "комуникация". В нея маркетингът, до-скоро оформял класическата триада на компанията (заедно с производството и финансите), окончателно е изместен от водещото си място от PR. Дори Филип Котлър отбелязва, че от петте основни комуникационни инструмента - реклама, директни продажби, промоции, директен маркетинг и маркетингов PR, последните два привличат най-силно вниманието и бележат най-бурно развитие. За него увеличеното приложение на PR се дължи на голямата му гъвкавост, на способността му да създава събития и на дарбата му да пробива информационния хаос и да привлича вниманието и интереса на потребителите:

Рано или късно всяка компания ще стигне до извода, че без PR е невъзможно да си осигури желания успех. РR е технология, която е създавана в продължение на десетилетия, за да добие днешния си мисловен и технологичен вид и възможности за постигане на резултатно, взаимноизгодно сътрудничество с различни публики.

Чрез PR компанията получава възможност и да отговори адекватно на новите предизвикателства, идващи от околната среда, и да реализира така необходимата за нея промяна: да превърне света на несигурността в свят на реални възможности, да трансформира политиката на проблеми в политика на ценности. И чрез могъществото на публичността да си осигурява търсения успех.

PR и благотворителност Цветелина Панчева

Вие имате понятие от благотворителност, нали й Естествено! Вие виждате всеки ден на всеки ъгъл афиш: „Група младежи“, „Дружество еди-кое си“, „Група еди-коя си“, „Забава от ученички“ и пр., и пр., с благотворителна цел. Днес за Червения кръст, други път за сираците, трети път за фронта и т. н. Стените едвам се виждат от афишите. И ако Червеният кръст получаваше само парите за обявленията и афишите, той би процъфтял. Ако войниците биха получили поне от едно представление чистата печалба, те биха разбрали, че въпреки скъпотията българинът не жали пари за... развлечения. Той отива на театро, макар че в къщи жената му ще устройва после театро от друг род, той отива на концерт, макар че и стомахът му изпълнява великолепни композиции от български композитори. Както и да е... Да се даде благотворително представление, не е бозна каква работа. Стига да имаш желание да помогнеш. Да речем, че сте намислили да дадете в четвъртък или петък забава. Най-напред избирате рано разпоредителна комисия, която да изработи програма и уреди всички въпроси. Най-напред трябват афиши. Комисията отива в някоя печатница. — Добър ден, господин Скубачев...

— О, заповядайте, заповядайте — вика радостно печатарят, който вижда да се върти пред него една доста тлъстичка сумичка. — Ние — почва комисията — решихме да дадем за в полза на Червения кръст... — О, великолепно, славно, възхитително! Браво, браво! Така! Да се помогне на милите герои, на легендарните, на храбрите наши братя, които... — Печатарят е развълнуван от умиление и задъхващ се вече, не може да продължава на тази тема разговора и затова почва: — Колко афиши, какви, за кога и пр. щe ви бъдат нужни? Комисията казва, но иска предварително да уреди въпроса и с цената им. — Лесно, лесно, лесно е! — вика Скубачев. — Ще дадете 80 — 90 лв. — Много скъпо! Вие знаете, че това е с благотворителна цел. — Именно, именно. Аз иначе бих взел 200 лв. Но вие... Впрочем, отстъпвам на 78 лв. Понеже толкоз ще костуват мене. Аз не искам печалба. Никаква печалба! Щом е за милите... Въпросът с афишите е нареден. Ще му се съобщи дали в петък, или четвъртък е датата на представлението, та да се приготвят афишите. Сега трябва да се уреди друг важен въпрос — салонът. Естествено, този на „Модерния“ или „Одеон“. Комисията е неспокойна. Тя крачи бързо, трескаво, мислейки, че именно в този момент може би други да ангажирват салона и... Боже мой, по-скоро! Горките войници и благотворители... — Добър ден, господин директоре! Господин директорът скача и се покланя до земята. — Боже мой! Аз съм възхитен. Ох, ох, как тупа сърцето ми от радост! Ай, ай, ай! Милите юнаци. Оx! Браво, господа! Много хубаво сте намислили! Възхитително! Господин директорът от вълнение също не може да продължава и гледа по-скоро да свърши. — Тъй че аз не ви искам някаква облага за себе си! Но от 450 лв. салонът по-доле не мога да го отстъпя, по простата причина, че ще губя. А пък ако всяка вечер почна тъй да губя, то понятно ви е, аз, господа... — Но моля ви се, туй е за Червения кръст. — Именно! Аз съм най-големия патриот в България, но... Аз даже бих го отстъпил безплатно, но... Комисията разбира туй „но“ и съобщава, че е съгласна. И туй е свършено. Сега трябва да се купят някои знаменити артисти, понеже тяхната групичка или тяхната гимназия, или каквото и да е не ще може тъй хубаво да изнесе всичко, ако няма някои по-известни хора. За тази цел комисията се отправя към господин Дивногласов, прочут български оперен певец. Господин певецът не може сега да ги приеме, но нека почакат 20-30 минути, докато се обръсне. Комисията сяда. Господин Дивногласов пее в стаята си. — Колко хубаво! — шепне комисията. — Не трябва да го изпускаме! След 30 м. певецът, лъснат, влиза в салона, здрависва се най-вежливо с всички и пристъпя към дело. — Как сте се сетили пък за мене, скромния, неизвестния и пр., пр. — А, напротив, г-н Дивногласов. Вие сте най-известният български артист. Вие... — Моля, моля, без комплименти... Както и да е, господин певецът е съгласен, но малко е неразположен, слаб. Комисията се взира в биволското му телосложение, във вълчия му врат и си подсмига. — Както виждаме и ние, господине, това е тъй, но целта на представлението е благотворителна. — Как? (Това „как“ вий, вярвам, сте го чували, господа читатели, много пъти и знаете, че произнасящият непременно се хваща за челото, гледа някъде в небесата и

едвам се задържа на крака.) Как?... Защо не казвате! Боже! Творецо! Царю на царете! (Господин артистът изпява последните думи. Комисията го гледа възхитена.) Въпреки неразположението си Дивногласов също е съгласен да изпълни дълга към Родината — майка свята, — и то само за 150 лева. — Да идем сега при някой хуморист или трагик — съвещава се комисията на улицата. Добре. Отиват в къщата на някой от българските актьори-хумористи. Няма го. Отиват при друг. Няма го. Най-после намират в бирарията един. Но той е с чаша в ръка. Братовчед му си е дошел от фронта и той 200 лева да му дават, едва ли ще мръдне. — Ний ви даваме 250 лева, и при това целта. .. — А да, да... целта! Аз забравих. Щом е тъй, съгласен съм... Тъй, тъй, отечеството! Комисията отива при някой художник, който също само от любов към милите и „легендарните“ Крали Маркови и Аспарухови потомци е съгласен да вземе само 150 лв. за концертното си рисуване. И тъй нататък, и тъй нататък... Представлението се дава. Приход значителен. Вие сте възхитени от делото си. Изваждате „някой лев“ за труда си, т. е. за чаша бира, и на другия ден правите сметка. Вадите разхода и учудени се почесвате по тила. Чудно! Вие трябва да занесете на Червения кръст 7 лв. и 25 стотинки. Словом: седем лева и двадесет и пет стотинки. Христо Смирненски Когато в календара се зададе някоя светла дата като Коледа, Великден, 24-ти май или първи юни всички се сещат, че е добър PR да се занимаят с благотворителност. Разбира се по-прагматичните го правят по-регулярно, тъй като е добре човек да облекчава данъците и съвестта си. Преди всичко това е упражнение на големите данъкоплатци. Другите, и да искат да се покажат добри, няма с какво, освен с някой и друг sms за левче.. Съвременните връзки с обществеността, са ключов процес в управлението на гражданското общество. Специалистите по връзки с обществеността осъществяват както технически функции, така и изпълняват ролята на интерпретатори, които са способни и компетентни да разясняват целите и методите на държавните органи, организации, фирми и отделни лица по обществено отговорен начин, както и да помагат на своите ръководители да разбират общественото мнение. Връзките с обществеността са механизъм за напасване на интересите и действията между институциите и социалните групи посредством установяване на по-функционални взаимоотношения в полза на обществото като цяло. Според него ПР е изкуство и наука за развитие, наука за разбиране и доброжелателност, обхваща усилията, насочени към утвърждаване и поддържане на споделено разбиране между организацията и нейната публика. Фондацията за ПР изследвания и образование (1975 г.) предлага следното определение: “Пъблик рилейшънс е отличителна функция на мениджмънта, която помага за установяване и поддържане на взаимна основа за комуникация, разбиране, одобрение и сътрудничество между организацията и нейните публики; включваща управление на проблемите и резултатите; помагаща на мениджмънта да бъде информиран и отговорен за общественото мнение. Определяне и наблягане на отговорността на мениджмънта да служи на обществените интереси; помагаща мениджмънта да бъде в състояние ефективно да използва промяната, да служи като една ранна предупредителна система, спомагаща за оценка на очакваните тенденции; използва изследванията, сондажите и етичната комуникация като свои принципни инструменти”. В съвременното общество връзките с обществеността имат няколко основни функции. Те действат като сензор на социалната промяна, комуникатор, корпоративен наблюдател, посредник в конфликтите. От тях зависи активизирането на обществената

съвест на организацията, влиянието върху общественото мнение, утвърждаване на философията на организацията и излъчване на нейната личност. Ефективните връзки с обществеността започват с внимателно проучване. Преди да бъде разработена програма за връзките с обществеността, трябва да бъде събрана достатъчно информация и факти, за да бъдат определени проблемите. Проучването започва, контролира и завършва процеса на решаване на проблемите. В наши дни Връзките с обществеността са се превърнали в мощно средство за постигане на всякакви цели – политически, социални и икономически. За някои оръжие, за други занаят, а за малцина посветени – изкуство. С традиции и история, претърпяло много метаморфози. Корените на това изкуство за манипулативна комуникация се губят далеч в миналото. Със сигурност обаче знаем, че настоящият му рафиниран вид е резултат от редица събития от недалечното минало. Предвоенните години, Америка – време на просперитет и упадък, на динамика и застой, време на нови идеи и бушуващ капитализъм. За да разберем по-добре настоящата роля на Връзките с обществеността и за да се опитаме да отгатнем бъдещето им трябва да надникнем в близкото минало. Един от важните въпроси е дали личностите правят Историята или историята създава Личностите. Може много да се пише и да се говори за хората допринесли за изграждането на своето време. Интересните личности, обаче са тези, които са създали нещо различно, нещо за бъдещето. Хората, които често са били неразбрани или просто твърде напредничави. Такъв човек е и Артър Пейдж, най-известен като вицепрезидент на AT&T по Връзките с обществеността. Личност предефинирала понятието PR и превърнала го от прес- или медия-агентство в начин на живот.

Връзката между милосърдие и ПР е очевидна. И не защото ние сме решили така, а нагласите на обществените групи са такива. Хората обичат да гледат как любимите им звезди имат и сърца, как техните фаворити сред огромните корпорации са обществено отговорни. Един добър ПР ход би събрал лидери в обществото, които са синоним на благородност и благотворителност. Тук разбира се може да споменем Анджелина Джоли, Мадона, Бербатов. Личности, които винаги са добре дошли на събитие, организирано с благотворителна цел. Дори ако не са точно тези лица, то има много други, които за по-малък хонорар, биха се явили на нашите благородно организирани коктейли, целящи набиране на средства за обществено значими каузи. По този начин имиджа и реномето на клиентите ни биха се подобрили, рейтинга на съответната медия би се покачил, заради това, че има обществен интерес. Хората обичат да се правят на добри по празниците, но това значи ли, че благотворителността е безплатна кампания – разбира се, че не. Прост пример – „Vip Brother”, скъпоструващо предаване, което обаче успя да събере пари за 8 различни общественозначими каузи, са привлече вниманието на обществото. да вдигне рейтинга на Нова, да изгради и подобри имиджа на родните „Випове”.

ПР и шоубизнес Цветелина Чаушева - F 34926

В природата на медиите е да се изживяват като лидер на общественото мнение,

което въпреки известни опити за противопоставяне, е подвластно на манипулации. Още по-силно изразена е тази причинно-следствена взаимовръзка между света на PR-а и

различните аудитории, които - повече или по-малко елегантно - биват подвеждани под необходимия общ знаменател на мислене и поведение.

PR като техника, като наука навлиза у нас в последните две десетилетия.

Независимо от това, PR обхваща всички аспекти на обществото - от политика до шоубизнес. Разбира се, връзките с обществеността са най-добре изявени в маркетинга, но те се откриват и в останалите аспекти на човешкото взаимодействие. Независимо от сравнително скорошното прилагане на PR техниките, самите връзки с обществеността у нас се отличават с динамика.

PR специалисти има във всички сфери, в които е важно да имаш добър имидж.

Имиджът е сложно, събирателно понятие и е съчетание от количествени и качествени характеристики на изгражданата личност. Тяхното взаимно проникване е в основата на създаване на цялостния образ – имидж. Целта при създаването на всяка “звезда” е да се характеризира с добър, висок имидж, т.е. с позитивен образ. От друга страна, комуникационната политика е насочена към достигането на зададения образ до получателя.

Професията на PR специалиста или на имиджмейкъра, работещ за дадена

личност, е от онези неща, за които всеки си мисли, че знае всичко за тях, но на практика се оказва, че не е точно така. Леката перифраза на едно определение на Института за връзки с обществеността в Лондон ни дава сухата академична дефиниция на явлението имиджмейкърство: ”Това е преднамереното, планирано и непрекъснато усилие да се установи взаимно разбиране между дадена личност и обществеността”. Казано иначе, имиджмейкърството е инструментът, чрез който публичната личност става популярна, печели фенове и остава на гребена на вълната възможно най-дълго.

В шоубизнеса стремежът е към създаването на една приказка за звездата - външен вид, стил на обличане и т.н. Важно е усещането за лекота, с която звездата постига всичко това и изгражда аура на приказност. В шоубизнеса PR специалистите са най-известни, защото те са най-силната връзка между звездата и публиката. Познаването на PR-а лично много често гарантира връзка и време с въпросната знаменитост. Има обаче много други индустрии, в които има PR практици, но хората не си дават сметка за тях. Успехът на един PR се измерва с успеха на неговия клиент, т.е. PR-ът трябва да остане в сянка, а не самият той да попадне под прожекторите.

Добрият имиджмейкър е работяга и хамалин. Работата му е денонощна,

независимо от това колко често се среща със своя клиент. Това е изморителен, сериозен труд, който изисква широки познания в много области. Образът, както всяка друга бизнес дисциплина, се управлява – но не само с оправяне на веждите или пътчето в косата. Изграждането му е процес, който подлежи на управление. Необходими са сериозни проверки – с количествени и качествени изследвания, тълкувания на реакциите на целеви групи. Какво щеше да се случи, ако Мадона беше спряла на имиджа си отпреди 20 години? Би било смешно и неприемливо.

Освен „добрите” новини, представящи клиента в най-добрата му светлина има и

„лоши”, разбира се. С тях трябва да се борави много внимателно, защото имиджът, за който PR-ът се е грижил толкова време, може да се срине за секунди. Скандалният PR се нуждае от перфектна координация и – разбира се, от пълното съгласие, от

одобрението на всички страни, въвлечени в него. Скандалът си има различни цели, например - да приближи звездите до хората - той не се случва просто така.

Историята познава много случаи, в които “звездите” се продават пъти по-добре,

когато някой започне да пише лоши неща за тях.. Проблемът е, че когато нещо такова започне да се случва и е провокирано, хората не се усещат нито за секунда и сами задвижват предварително обмисления план, което може би е добре, иначе нямаше да има понятие и действие като черен PR. Той използва или създава стереотипи и предубеждения, предизвикващи страх, жалост, вяра или илюзии. Осланя се на пришиването на етикети към личности или организации, на измислени истории, на лъжесвидетелства, на повторения, на митове, на аналогии и прочее подобни. Ето някои начини за осъществяването му:

Пускането на слух за нещо или някой е способ да повиши интереса към нещото

поне 100 пъти. Обикновено слуховете се използват тогава, когато рейтинга на личността е под критичния минимум.

Забулването в тайна и огласяването на забулването също върши работа.То

повишава интереса около въпросната личност и автоматично вдига нейния рейтинг . Счупен телефон - в единия край някой казва “А”, а накрая се чува вече “Б”. Този

начин отново е пречупен през призмата на българския манталитет. Българина си умира да раздува и изкривява истината, според неговите разбирания.

Клюката - Просто се свързваш с хората, които са известни с клюкарските си

умения и даваш съответната информация. Информацията ще се разпространи със скоростта на светлината и това е сигурно. Шумът около звездата ще е на лице.

Пускането на поръчков материал в печатна медия, телевизия или интернет -

използва изброените начини по отделно или компилация, за да е по-интересно. От мухата, слон – в случая със “седенката”, министъра може и изобщо да не е

имал предвид точно това, но за медиите то беше златната мина. Медиите в България имат като че ли така склонност към преувеличаване на фактическата истина. Чули недочули и хайде на купона.

Работа на експерта по PR(имиджмейкъра) е да изгражда и развива цялостния

образ и авторитет на личността. PR е повече от публичност или връзки с медиите. Той е начинът за успешно и продължително управление на имиджа на клиента. Това е подход, който изисква от PR специалиста да разбере значението на репутацията и начините, по които тя трябва да се възприема и следи.

ПР и шоубизнес Как ПР се вписва в работата на шоубизнеса – концерти, телевизии, радио станции,

печатни медии, изграждане на имидж на творци, риалити формати, благотворителност и всичко друго, за което се сещате от

неизчерпаемия свят на шоубизнеса. Яна Георгиева – F 35118

’’Public Relations – това е изкуство и наука за постигане на хармония посредством взаимно разбиране, основано на истината и на пълна информация.’’

Сам Блек Професията на ПР специалиста, работещ за дадена личност или организация, цели

да изгради имидж, да популяризира обекта и да формира конкретна представа в обществото за този обект чрез набор от целенасочени дейности. В света на шоубизнеса ПР-ът е ключов елемент чрез присъствието му в концерти, телевизии, радио станции, печатни медии, реалити формати, благотворителни каузи, изложения, панаири, изложби и пр. Връзките с медиите са един от най-важните сектори в дейността по ПР. Популярната максима, че това, за което вестниците не пишат, за което радиото не съобщава или не се показва по тeлeвизията – не съществува, е валидна с максимална сила за ПР. Ако някой направи нов клип, нова песен, ожени се, роди му се дете, спъне се на тротоара или спи с майката на най-добрия си приятел, всичко това най-вероятно е дело на неговия PR. Облика пред обществото е от съществено значение.Когато се говори за имидж, популярното възприятие на този термин в България основно се концентрира върху външния образ на личността. Често може да се чуе или прочете, че еди-кой си политик се появил с нов имидж, тази фолк певица си сменила имиджа, този шоумен си освежил имиджа и т.н. По правило в такива изказвания се подразбират: нов тоалет, интелигентни очила, различна прическа, поява на силикон или други инвазии, имащи за цел да променят визията на съответния човек. Добрият ПР-специалист обаче знае, че изграждането на имидж е много повече от промени във външния вид. Това е комплексна дейност, включваща съвкупност от планирани ПР тактики (интервюта, участие в благотворителни кампании, пр статии, прессъобщея т.н).Като най-характерен продукт на професионално изграждан и поддържан имидж може да се посочи Азис. След първоначалния пробив промоутърите правилно оцениха потенциала му за изграждане на един дългосрочен проект и в продължение на години успяват да управляват и развиват марката “Азис”. В поп музиката като примери за добре управлявани публични образи могат да се посочат Мария Илиева, Графа, Белослава и др. Когато в календара се зададе някоя светла дата като Коледа, Великден, 24-ти май или първи юни всички се сещат, че е добър PR да се занимаят с благотворителност. В света на шоубизнеса благотворителността цели да издигне в очите на обществото добродетелите и християнските качества на дадена „звезда” или организация. Терминът „благотворителен ПР” се появява все по често и често в българското медийно пространство. В колонката с добрите вести се споменава, че еди си коя фирма подари на децата от еди си кой дом няколко кашона четки за зъби или еди си коя си певица покани на концерт деца лишени от родителски грижи. Наистина евтин начин да излезеш в медийното пространство, да те забележат и да трупаш позитиви. Факт е че с благотворителността в шоубизнесът в България често се злоупотребява. Телевизиите, вестниците и радио станциите изобилстват със съобщения за дарения, подобрения и инициативи, целящи високи рейтинги, а положението в българските домове за изоставени деца например, си остава все толкова окаяно. Медиите обаче не прощават и за щастие изнасят негативи като злоупотреби с помощите и даренията за деца от тези домове. Благотворителността е наистина добро нещо, когато не се спекулира с нея. Тогава благотворителният ПР винаги ще има приложение, винаги ще има нужда да бъдем по-добри и да правим живота на някого по-пъстър и по-смислен. ПР посредством печатните медии е важен фактор във формирането на облика на българския шоубизнес. Печатните медии се използват за предаване на послания по бърз

и удобен начин. Ежедневниците достигат практически до всички социални групи. Затова в ПР те се предпочитат: 1) за текущо информиране и като комуникационно средство в кампании, при които знанията по дадена тема се изграждат кумулативно, с постепенно разгръщане на осведомеността и популярността; 2) за поддържане на интереса на публиката. Подаването на информацията за личността или организацията се осъществява чрез прессъобщение (press release, news release), статия (във вестник, списание и пр.) или чрез факталистове (factsheets)- тезисно систематизирана информация, включваща данни и факти, която да послужи на журналистите като база за статии, разкази или основа за интервю. Интервюто е универсален жанр, който може да се реализира в печатна медия, да се излъчи по радио или телевизионен канал. Тъй като интервюто е много ефективна форма за лансиране на личности, организации и идеи, всяка възможност за осъществяването му трябва да се използва от ПР специалистите. От всички медии радиото има най-бърза реакция за отразяване на събития. Неговите предимства за целите на ПР са следните: Способност за светкавично медииране на актуална информация. В екстремални моменти то е най-ефикасното средство за намеса на институцията и овладяване на положението. При кризисни ситуации в компанията радиото е медиаторът за осъществяване на първия контакт с обществеността и с останалите средства за масово осведомяване. В ПР радиото се използва за излъчване на нюзинформации, репортажи за актуални събития, участия в редакционни предавания по теми на деня (седмицата), ток –шоута, интервюта, изявления, опровержения, директни включвания от мястото на събитието. ПР взаимодействието с телевизията е по-сложно, отколкото с пресата и радиото. Това се дължи на технологичните особености на телевизионното производство. Влизането на един ТВ-репортаж в новинарската емисия или телевизионното предаване изисква предварителното му заснемане от екип и монтаж . Телевизията обаче има предимства, които са много важни за ПР, като достигането и до най-широката аудитория и възприемането и като най-достоверен източник на информация. Участието на личността в приеми, партита и реалити формати е също важно условие за популяризирането на имиджа. Професията на ПР специалистът е едно от онези неща, за които всеки си мисли, че знае всичко за тях, но на практика се оказва, че не е точно така. Леката перифраза на едно определение на Института за връзки с обществеността в Лондон ни дава доста добра дефиниция на това „явление”: ’’Това е преднамерено, планирано и непрекъснато усилие да се установи взаимно разбиране между една организация или личност и обществеността.’’ Казано иначе, ПР е инструментът, чрез който публичната личност става популярна, печели гласоподаватели, клиенти или фенове и остава на гребена на вълната възможно най-дълго. Похватите и методите, чрез които ПР си служи са определящи за популяризирането на обектите и превръщането им на част от шоубизнеса.