Как да напишем добра курсова работа

Как да напишем добра курсова работа

въведение в принципите на научното писане

• Писането в универститета значително се различава от писането на есе в училище. Към научната работа (каквато извършваме в университета, макар и да не сме професори) не можем да подхождаме по произволен начин. Трябва да се придържаме към определени принципи, методи и техники – от проучването и ползването на източници и литература до документирането на резултатите – които превръщат научното писане в структуриран процес.

1. Принципи на научното писане

• Мисля със собствената си глава.

• Използваната от мен литература трябва да ми влияе дотолкова, доколкото ме информира за проблема, който проучвам и ми дава фактологичната/теоретичната основа, върху която да изградя собствена позиция. Използваната литература може да служи за илюстриране и аргументиране на моята позиция, но копирането на чужди идеи не допринася за личното и академичното ми развитие.

• Първата стъпка в научния процес е формиране на собствена позиция чрез активно четене и осмисляне, едва след това пристъпвам към писане.


• Старая се да вникна в същността на материята, причинно-следствените връзки, взаимовръзките, за да разбера нещата.

• Полезно в това отношение е използването на техники за визуално реконструиране на проблема – със стрелки, йерархически структури, циклични елементи и др.

• Диаграмата може да изглежда така:

Диаграмата е взета от www.austhink.com/argumentmap/thinking/

.

Обратно към 9. Принципи на научното писане


• Не правя всичко в последния момент! Давам си достатъчно време за всички стъпки в съставянето на работата. Навлизайки постепенно в темата, придобивам по-трайно чувство на подготвеност и увереност, че мога да напиша добра работа.


• Първата стъпка е избор на тема/въпрос, който ме вълнува – трябва да представлява интерес за мен и да съм готов/а да прекарам доста време в изследване. Интересът може да е личен, възникнал от прочетени преди книги (дори художествена литература), статии, от преживени събития и прочее. Избягвам теми от рода на “Царуването на Александър III в Русия” или “Източният въпрос” – твърде общи са, не поставят никакъв изследователски въпрос, нито пък дават възможност за формулиране на теза.


• Предварително се запознавам с актуалния дебат в научните среди по темата, за която съм избрал/а да пиша. Полезно е да се запозная със свързани, но не непосредствено отнасящи се до моята тема области, за да придобия по-обща перспектива върху нещата.

• Как може да стане това на практика? Избирам статия, чието заглавие и тема ми се струват непосредствено свързани с темата на моята курсова работа. След като я прочета оглеждам цялата цитирана там литература и избирам следващи статии. Повтарям упражнението с цитираната литература и накрая ще установя, че запознаването с дебата в конкретната област не изисква титанични усилия, а добро желание.

• Не е зле да започна да си вадя цитати и да си водя бележки относно прочетеното, използвайки такава система, която впоследствие най-лесно ще ми позволи да намеря отбелязаната информация и да я използвам за аргументацията си.

• При правилна подготовка белият лист не е плашещото начало на моята разработка, а една от последните стъпки в процеса на изследване на избрания проблем.


• Ясно заявявам още в уводния параграф какъв е научнозначимият проблем, който ме вълнува и какви цели си поставям със своята разработка.

• Проблемът може да е тестване на хипотеза, заемане на позиция по даден въпрос; анализ на историческо събитие/личност; преглед на научния дебат в дадена област; задълбочен поглед върху малко изследван въпрос; изследване на факторите, обуславящи дадено събитие или феномен; предписание за бъдещо действие и т.н., и т.н.

• Информирам своите читатели в самото начало каква методика съм следвал/а, какви са намеренията и концепцията на моя текст.

Пример за добър въвеждащ параграф:

• Не се страхувайте да заявите своята позиция, както прави авторът тук, казвайки “I argue…”! Това не означава да започвате всяко изречение с “Аз смятам...”, “Моето мнение е...”, защото основната цел на научната разработка е обективният, а не субективният поглед върху проблема. Ако обаче вашите възгледи съзнателно се различават от доминиращите научния дискурс по темата, то не се стеснявайте да ги направите достояние, стига да можете достатъчно аргументирано да застанете зад тях!


• Започвам писмената работа с ясното съзнание, че имам какво да кажа и зная как да го кажа. Имам ясна идея как да структурирам написаното, така че да тествам и защитя позицията си. Добър подход е да си представя какви биха били силните аргументи срещу моята позиция и да се опитам да ги оборя.

• И тук е валидна максимата, че целта определя средствата. Ако имам за цел да напиша аналитична работа, то в увода формулирам въпрос – напр. “Какъв е ефектът от възприемането на мажоритарна избирателна система върху избирателната активност на гласоподавателите?” Работата ми ще има за цел да разбие така зададения въпрос на подвъпроси, да проучи литературата – и тази, твърдяща, че ефектът е позитивен, и тази твърдяща, че е негативен. Накрая, ще споделя собствените си изводи и оформилата се на базата на прочетеното позиция по въпроса.

• Ако имам за цел да напиша аргументативна работа, то в увода формулирам теза – напр. “Основна идея в творчеството на ... е ...” След това в първичните (т.е. произведенията на въпросния автор) и вторичните (т.е. писанията на литературните критици) източници търся аргументи в подкрепа на моята теза. Много теми, особено в обществените науки, са спорни, така че често правилна и грешна позиция няма – това, което би навредило на работата ми е не заставането зад позиция, която професорът ми не подкрепя, а подбирането на слаби, неубедителни, изтъркани аргументи. Не забравям все пак да запазя обективността си и да не подбирам тенденциозно аргументи “за”, затваряйки очите си за силните аргументи “против”.


• Винаги представям конкуриращи се гледни точки. Използвам повече от един източник!

• Това означава, че трябва да положа малко повече усилия, отколкото вероятно съм свикнал/а да полагам. Собствената позиция не идва от нищото. За да има стойност, тя трябва да има връзка с научния дебат по темата и да е провокирана от него. Научният дебат може да предостави многобройни доказателства в подкрепа (а също така и в отрицание) на моята лична теза.

• Полезно е след всяка прочетена статия, книга или глава от книга чрез диаграма или друг метод схематично да си запиша на отделен лист най-важното от статията – основен проблем, аргументи, примери, които ги подкрепят. Това “активно четене”, поради личния творчески елемент, вложен в него, допринася за по-доброто и трайно вникване в текста. Може в този процес да идентифицирам и евентуални цитати, които по-късно да използвам за подсилване на моя текст.


• Заставайки зад дадена гледна точка, ясно и последователно аргументирам избора си.

• Анализът съпътства разсъжденията ми постоянно, особено когато защитавам теза, а не търся отговор на зададен в увода въпрос. Всеки параграф добавя нова аргументация на моята позиция, присъства с определена цел. Погрешен е моделът на писане на курсова работа, в който изреждам цялата фактология на 15 страници и на 16-та страница правя пределно общ, твърде кратък и съответно негоден от научна гледна точка анализ.

• Полезно за успешното защитаване на позицията ми би било предварителното съставяне на схема, чрез която подреждам в логическа последователност аргументите, така че всеки да надгражда предишния.

Виж 2. Принципи на научното писане


• Избягвам генерализации и твърде обобщаващи твърдения. Придържам се към стегнат и конкретен изказ, избягвам повтарянето на една и съща мисъл в няколко последователни изречения с различни думи. Не е важен обемът, а съдържанието!


• Не оставям теоретичните си твърдения “да висят във въздуха” – винаги изпробвам тяхната валидност чрез изследване на конкретен пример и документирам резултатите.

• Това е т.нар. на английски “case study”. То служи за практическа проверка на защитаваната от мен теоретична гледна точка. Възможно е и цялата ми разработка да е посветена на едно-единствено “case study”, което да изследвам в големи подробности и едва накрая да направя връзката към по-общ теоретичен проблем. Възможно е да проведа голям брой експерименти и да докажа позицията си с количествени данни. Мога да проведа интервюта, за да изпробвам валидността на хипотезата си.

• Не повтарям правени вече опити и експерименти за доказване на теоретичните си съждения. Без да търся нещо революционно, все пак мога да бъда иновативен, избирайки неизследван досега в същата светлина конкретен случай.

• Изображението се намира на: http://sfgate.com/cgi-bin/blogs/photoblogfl/detailnc?entry_id=9519.


• Избягвам прости хронологични описания и преразказ на чужди писания (освен ако работата ми няма за цел преглед на достиженията на научния дебат в дадена област – напр. “50 years of Research on the European Parliament”, но дори и тогава го пречупвам през своята призма). Наблягам на анализ на събития и идеи.


• Чрез списък на използваната литература в края на курсовата работа и бележки в текста/под линия документирам абсолютно всички източници, използвани в процеса на писане, както и за формиране на моята гледна точка. Не само дословните цитати в кавички, но и всяка почерпена от друг източник идея се документира!

• За повече подробности относно съставянето на списък на използваната литература и стиловете на цитиране виж моята публикация в личния ми блог - http://petkantchin.wordpress.com/2007/07/28/kursova/.


• Използвам цитати от други източници (оригинални документи или научни текстове) разумно.

• Цитатите могат да са дословни (оградени в кавички), парафрази, цитат в цитата.

• Цитатите служат за подкрепа на моите аргументи, но прекаленото им използване разводнява текста и поражда съмнения доколко разчитам на собствената си аргументация. Цитатите не говорят сами за себе си – поставям ги в своя текст с ясна цел, след което разсъждавам върху тях. Когато правя рецензия на друг текст, нормално е цитатите от него да са повече и в този случай това не е недопустимо.

• Дословните цитати се дават на техния оригинален език. Ако оригиналният език не е широко разпространен (като английски например) и се предполага, че четящите няма да го разберат, в бележка под линия се дава възможно най-точен превод.

• Ако дословният цитат е срещнат в друга научна разработка, това се отбелязва в бележка под линия.

• Дословни цитати не по-дълги от 3 реда се дават с кавички в общия текст. По-дългите цитати се дават в отделен параграф, с по-малък шрифт и по-голямо отстояние от ляво и от дясно.

• При парафразирането представяме чуждия текст със свои думи. Това обаче не означава, че авторските права вече ни принадлежат! Ако не предоставим отпратка към оригиналния текст и неговия автор, извършваме плагиатство!

• Можем да сигнализираме парафразирания текст с въвеждащи фрази като “Според автора Х...”, “Авторът Х. твърди...” и др. В бележката под линия сигнализирането става така: “Виж...” / “Сравни...”.

• Добър начин да се предпазим от несъзнателно плагиатство, ако не сме сигурни дали нашата парафраза представлява такова, е да дадем дословен цитат или да допълним парафразата със собствени разсъждения и тълкуване.


• Подхождам внимателно към източници от Интернет – “засичам” намерената информация с поне още един източник, за да се уверя в достоверността й. На цитирането от Интернет все още се гледа с подозрение в научните среди.

Изображението е взето от www.library.csuci.edu/web/citing.htm.


• Оформление на курсовата работа:

1. Заглавна страница

2. Съдържание – около 1 с.

3. Увод

4. Основна част

5. Заключение – около 1 с.

6. Списък на използваната литература

• Заглавната страница не е задължителен елемент, освен ако е изискване на преподавателя или става въпрос за дипломна работа. Ако ще правите бутафорна заглавна страница с огромни WordArt букви, която дава приоритет на формата пред съдържанието, по-добре въобще не правете заглавна страница.

• Съдържанието също не е задължителен елемент, защото курсовата ви работа може въобще да не е разделена на отделни части (ако е кратка, няма смисъл от отделни части).

Пример за заглавна страница:

• Колегите американци не смятат, че студентските писмени работи се нуждаят от заглавна страница. На първата страница по възможно най-семплия начин горе вляво изписвате името си, името на професора, името на курса и датата. По-долу централно разполагате заглавието без удебелявания, без подчертавания. Горе вдясно на всяка страница номерирате с фамилията си и номера на страницата.

• Снимката е взета от сайта Guide to Writing Research Papers: MLA Style. http://cctc.commnet.edu/mla/format.shtml

Препоръчителни елементи на увода:

• Ясно идентифициране на проблема, който ще бъде разглеждан

• Описание на най-важните заглавия от използваната литература

• Кратко изложение на актуалното състояние на научния дебат по темата

• Поставяне на научния въпрос или формулиране на научната хипотеза

• Идентифициране на метода на изследване – количествен/качествен

• На какви части е разделена работата

• Това са препоръки на сайта http://www.geschichte-online.at/ - дори и да пропуснете втория и третия елемент, никак не е фатално.

• Повечето хора изпитват необясним страх от увода и го оставят за накрая. Ако сте провели правилно подготовката, предхождаща писането, ще видите колко лесно всъщност е да съставите чудесен увод.

Препоръчителни елементи на заключението:

• Обобщение на отговорите на поставения въпрос / резултатите от тестването на хипотезата / достигнатите изводи

• Кои въпроси остават неотговорени, скициране на възможни бъдещи насоки на изследване (незадължително)

• Собствено мнение (незадължително)


Типове академични разработки: Доклад – около 10 стр. – целта не е да “откриете топлата вода” и да направите нечувано научно

откритие, а да представите най-важните трудове и открития по темата досега и да упражните академичното писане.

Курсова работа – около 15-20 стр. – тук е моментът да покажете повече “творчество” в избора на темата, поставянето на научнозначим изследователски въпрос или формулирането на теза, избора на метод за събиране на данни и доказване на тезата, отсяването на доказателства за своите аргументи. От вас се очаква не само да обобщите литературата по темата, но и да я оцените критично. Имате възможност да покажете, че сте в състояние самостоятелно да откриете достатъчно публикации, които отговарят на научноизследователските критерии и са във връзка с вашата тема.

Дипломна работа – това е вероятно най-сериозният научен текст, който ще създадете в академичната си кариера. Изборът на тема е особено важен, ще трябва доста сериозно да помислите и върху цялостната концепция на дипломната работа, а по-нататък и върху изготвянето на подробен предварителен план. Тук не е мястото за подробно обсъждане на дипломната работа.

Разделението, което предлагам, едва ли би допаднало на всеки, особено що се отнася до наименованията на типовете – основната разлика е между работа, която представя гледни точки от академичния дебат и такава, която отговаря на по-сериозни критерии за научно изследване. Как точно ще бъдат наречени няма толкова голямо значение.

Полезни източници за самообучение по темата

http://www.geschichte-online.at/ - въведение в методите на научно изследване в историческите (според мен като цяло в обществените) науки. На немски. Този отличен сайт много ми помогна при подготвянето на презентацията.

http://owl.english.purdue.edu/workshops/hypertext/ResearchW/index.html - много полезен сайта на Университета Пардю. Повечето американски университети предоставят подобни инструкции за писане на университетски разработки, но този ми се стори добре организиран и с хубав изказ.

Documents

Как да напишем добра курсова работа