ПАРНИКОВ ЕФЕКТ

Глобалното затопляне и изменението на Земния климат се дължи на промяната в химическия състав на атмосферата вследствие на човешката дейност- рязко увеличено изгаряне на горива в транспорта, енергетиката, промишлеността, земеделието и бита е основната причина за емисията на огромни количества въглероден двуокис и водни пари, метан азотен окис и аерозоли като фреоните (ClFC). На тях се дължи т.н. парников ефект- те пропускат слънчевата радиация до земната повърхност, но поглъщат инфрачервените топлинни лъчи и затоплят земната повърхност и приземния атмосферен слой. От започването на индустриалната революция, атмосферната концентрация на CO2 се е повишила с 30 %, на N2O с 15 % на метан (CH4) се е удвоила. Метанът се получава при отглеждането на ориз, фреоните се получават при промишлено производство и се използват в хладилната техника и за аерозолни препарати. C2O се поглъща от растенията, но тъй като се секат много дърврета горите намаляват бързо и все по- малка част от него се поглъща.

Днес парниковият ефект е много тревожно явление. Учените се опасяват, че през следващите 100 години температурата на Земята ще се повиши с около 5 градуса, а това ще бъде катострофално ще доведе до топене на ледниците в полярните области и високите планини, повишение на морското ниво от порядъка 15-100 см. и наводняване на плодородните ниски крайбрежни низини, ще настъпят промени в режима на валежите и много райони ще се превърнат в пустини. Ще зачетят екстремните метерологични явления като наводнения, бури, тежки снеговалежи (в Северното полукълбо) и продължителни суши в Южното. В резултат на сушата и повишената температура ще възникнат огромни пожари – за една година в Испания са унищожени 5 млн. дка. гори в Гърция 10 млн. дка. от такива пожари. Много растителни и животински видове не могат да реаргират на бързите и драстични промени в климата и изчезват.

Последствията от глобалното затопляне са още по- сериозни и тревожни тъй като учените са установили ново свойство на тъй нареченото вътрешно ядро на планетата- то е сферично тяло с радиус 1220 км., което е генерирало в себе си много топлина. Те разглеждат Земята в цялостта си като гигантски ядрен реактор захранван от спонтанно делене на различни изотопи във вътрешното му ядро. Животът на Земята е възможен единствено поради ефикасното охлаждане на този реактор, а този процес се контролира главно от атмосферата. Средната температура на земята е 13 градуса. Изчислено е, че за всеки един градус увеличение на средната температура на земнтата повърхност увеличението на температурата на вътрешното ядро стига 15 градуса. Следователно съществува възможност за взрив на вътрешното ядро и за неконтролируема верижна реакция и гигандска ядрена експлозия. Покачването на температурата на океаните и топенето на полярните шапки, горещите вълни, и периоди на необикновенно топло време, измененията в поведението на растенията и животните са първите симптоми на прегряване на този реактор.