ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 21, ГОД. 3, 2011, 15 НОЕМВРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.

Стив Джобс победи Ленин. Ученици от пловдивската гимна-

зия по електротехника и електроника искат да сменят името на учеб-ното си заведение от Ленин на Стив Джобс.

Повечето тийнейджъри смятат, че днес компютърният гений е по-достоен да бъде патрон на гимназията им.

Преподавателят по философия Ангел Грънчаров прокарва идеята гимназията да носи името на компютърния гений.

„Професионална гимназия по електротехника и електроника, нашите ученици му се възхищават, аз смятам, че би могъл да вдъхно-ви учениците“, обясни Ангел Грънчаров. (Следва на 18 стр.)

Взаимствано от Фейсбук-страницата на Нелко Начев. Публикува се във връзка

с невероятното награждаване на Христо Стоичков-Мамата с титлата "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Халендарски" не за заслуги в нàуката, а нап-раво с главоломния мотив, именно, представете си, щото бил издействал пари от Батман Бойко за строежа на спортна зала в ПУ! Представяте ли си, един вид Мамата си е купил тая титла, и то не със свои, ами с нашите пари; това ако не се казва скандал от класа, какво друго може да може да е нещо подобно?! И никой не се посвени да каже за какво са му били дали титлата!!!

Моя милост сподели тази снимка на своята Фейсбук-страница и остави там следния кратък коментарец:

Алма ù матер! е велика находка! Ще се запомни и ще се запише със златни бук-ви в историята на "академичната общност", именуваща се "ПУ". Поздравления! Веднага взаимствам при запазването на авторството. (Следва на 7 стр.)

Вчера написах текст под заглавие Слава Богу, има интернет, сиреч, има свобода - автентична свобода!, в който написах едно

есе, имащо самостоятелно значение; то, прочее, може да стане начало на една поредица от есета, отнасящи се до моите възприятия и спо-мени за преживяното когато съм бил дете и юноша. Темата лично мен ме заинтересува, това е едно ново предизвикателство, което е способ-но силно да ме ангажира; пък и чрез една такава поредица от есета бих могъл да вляза в по-пълноценен контакт със съзнанията на днешните млади хора, с които, поради естеството на професията си, ми се налага всекидневно да общувам. Знам, че имам какво да им кажа и предпо-лагам, че за тях ще бъде интересно да разберат как е изглеждало в очите на един техен връстник онова отминало време, което те, за щастие, никога няма да живеят. (Следва на стр. 2)

ЗА КАКВО ЖАЛЯТ И ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ БЪЛГАРИТЕ И ЕВРОПЕЙЦИТЕ (От 1-ва стр.)

… И за което слушат всекидневно всякакви носталгични нелепици, сиреч, лъжи, които, предполагам, едва ли са им толкова потребни, докато, знайно е, в тяхна-та възраст е безкрайно важно съзнанието им да се "прилепи" най-вече към истината, която единствена ще им даде не просто реалността на живия живот, но и неговата най-съкровена тайна. С лъжата животът не може да се живее, с лъжата той се сънува. Аз пък като философ искам да помогна на моите възпитаници да се пристрастят тъкмо към истината, а чрез нея и към същината на самия живот, щото фантазьори и наивници у нас колкото щеш, докато трезво и дори безпощадно мислещи реалисти са ни нужни най-вече – ако искаме да просперираме и да се очовечим най-сетне.

Та значи текста, който ще послед-ва, го писах вчера, а пък днес, в отделен постинг, ще напиша неговото продължение, а пък по-нататък, в идващите дни, и продъл-жението на продължението и т.н. Моля, ето, четете, дано ви хареса, дано имате полза от прочетеното:

Особено държа да отговоря тук на два въпроса: 1.) Какво си спомням от онова време? и, 2.) Какво щеше да стане с мен ако в 1989 г., пък и по-късно, не бяха станали никакви промени? Да започнем с първия въпрос:

Много неща си спомням, но ми се ще да избера най-изразителното, онова, в което да се съдържа, така да се каже, "духа на онова" печално, аз в предаването по БНТ заявих "мъртво" време, ала не можах изоб-що да се аргументирам защо така мисля. Ето един-два спомена, които са се врязали така в паметта ми, че нищо не може да ги извади оттам.

Първият е този. Аз съм дете, бил съм, предполагам, на 10-тина години. Било е някъде 1969-1970-та година. Аз тогава си живея в моя роден град, Долна баня; прочее, тогава Долна баня още не е град, тя стана град малко по-късно, в 1971 година. Стана град от "селски тип", такъв град, че един от кметовете му се прочу на едно "общоградско събрание", като беше казал нещо, с което се обезсмърти:

- "Гражданите от горния край на града трябва да си изхвърлят боклуците в долния край на селото!"

Та ето сега и спомена ми, заради което и започнах. Та значи аз съм хлапе, нашата къща е наблизо до центъра на "се-лото-града", за две минути се стига до цен-търа, и ний, децата, си играем в прахта. А ето че от центъра изведнъж забелязваме, че търчи някакво дете, търчи така силно, че сякаш го гони глутница свирепи кучета, търчи с изплезен език! Търчи и крещи с пълно гърло ето тия знаменателни думи:

– Пуснаха кренвирши! Пуснаха кренвирши! Докараха кренвиршите!

Чувайки тия дългочакани думи, ние,

децата, хвръкваме към бабите си - бащите и майките ни са нейде на полето и се трудят в пещта! – за да им кажем толкова важната новина. Казваме им, че са пуснали кренвир-ши! Бабите, ако още могат да ходят – ала моята баба, баба Цвета, Бог да я прости, беше саката в краката, много трудно ходе-ше, ходеше едва влачейки си краката! - та бабите, ако могат да ходят, хвърлят каквото държат в ръцете, грабват портмонето си и на бегом хвръкват със светкавична скорост към магазина, където са пуснали кренвир-шите; прочее, в цяла Долна баня имаше три магазина, в центъра и в два от краищата на града; същото е ставало в това време и край другите магазини. Та значи бабите на бегом тръгват към магазина, а моята баба Цвета, баба Цветана, понеже, горката, не можеше да ходи, ми даваше бързо два лева, а аз си плюех на краката и на бегом изпреварвах по пътя си всички тичащи бабички, които яко бягаха, така, че сякаш ги гони разярен бик или поне глиган!

Достигам пръв в магазина, ала зла участ там вече има доста голяма опашка от хора, които чакат да се отвори магазина. Магазинерите – а това бяха най-уважаваните хора в селото – не отварят веднага магазина, уж да "подреждат" стока-та, а в това време те трескаво отмерваха от кренвиршите (маслините, от наденицата "кучешко наслаждение", или каквото там друго ценно е дошло), първо, разбира се, за себе си, второ, за цялата си рода, трето, за всичките си близки и приятели; като отделят каквото могат от дефицитната стока, оста-налото вече се предлага на нетърпеливото и недоволно гражданство, което тъпче на опашката както тъпче нервен кон. Отварят магазина, първите щастливци от опашката

се снабдяват с ценния продукт, но в един момент пустите му кренвирши свършват, и ние, дето обикновено не ни е огряло щасти-ето да си купим и да ядем кренвирши, ви-новно влачейки крака се връщаме, за да обясним на бабите си, че тоя път късметът не е бил с нас. Няма да ядем кренвирши. Ние, децата, на улицата тогава ядем обик-новено филия хляб, намазана с олио и по-ръсена с чубрица и сол; яли ли сте такова вкусно нещо, млади хора от посткомунизма? Едва ли. Та този е първият ми спомен.

Вторият спомен. Прочее, сега се сещам, че нищичко не съм писал за детските и младежките си години в Долна баня, за други периоди от живота си съм писал вече, наскоро написах и за случките, които съм запомнил от казармата, то се получи книжка от това; та и за детството и за юношеските си години на село мога да напиша, щото това е всъщност решаващия период от живота на човека; пък съм и стар, трябва да подготвям мемоарите си! :-) Та ето сега и втория ми спомен.

В Долна баня, градче от 5000 жи-тели, има само една фурна. Тя работи на пълен капацитет, но има дни, в които се поврежда техниката, или няма нафта, или спира тока, или не са докарали още брашно-то, или маята е изчезнала. Делнични дни криво-ляво човек може да си купи хляб, но като наближи петък, пред фурната става панаир: огромна опашка от недоволни хора, които с часове чакат, за да се омеси и опече хляба, та да си купят хляб за почивните дни, щото в събота и в неделя фурната не рабо-ти. Огромна опашка, почти като митинг, и се предвижва напред ужасно бавно; много съм стоял на тия опашки, и понеже съм бил и дете, съм се задушавал от натискащите ме наоколо ядосани хора, които още повече са ядосани, щото мирисът на топъл хляб раз-палва въображението им. Ето тия петъчни опашки, започващи от петък към обед, нико-га няма да ги забравя.

Така и въпросът с хляба в Долна баня "Партията" не можа да го реши - пък и, предполагам, не пожела да го реши, щото хората при комунизма все с нещо трябва да бъдат тероризирани, все с нещо трябва да бъдат тормозени. А българинът най-фино можеш да го тормозиш като му земеш хляба, като поставиш под въпрос хляба му. Бълга-ринът за хляба си може да направи чудесии от подвизи. Даже на революции за хляба си сме се дигали ний, българите. Докато не опре "ножът о кокала", т.е. докато една власт не земе на българина хляба, страда-лецът-българин и пръста си няма да мръдне да си защити интереса; земат ли му обаче хляба, скача и грабва оружието! За сиренето пък да не говорим как скачаме. Такива, за жалост, сме.

Едва когато, вече след идването на демокрацията, в далечната 1991 година, моя милост стана временен кмет на Долна баня, се наложи, за да решим въпроса с хляба, да правим общоградски събрания, на които демократичната власт в мое лице заставяше

3 виновните за дългогодишния тормоз на гражданството с хляба да отговарят пред гражданите с наведени от срам очи; но това е много по-късно, а десетки години фурната в Долна баня беше нещо като храм, най-свято място, беше също нещо като геена огнена, нещо като ад или като чистилище.

Толкоз. Стига засега. Друг път мо-же още. Друг път може да пиша за това как, бидейки деца, сме ходили като роби-бригадири да работим на полето, в ТКЗС-то, как се е учило в училището, как изобщо се е живяло в ерата на комунизма, имам много, и то най-ярки с спомени, ама засега да спра дотук. Добре че поне успях да ви разкажа спомена за търчащото дете, което крещи "Пуснаха кренвирши!", тоя спомен е подхо-дящ за почването на българския, ненапра-вен още филм "ХХ век", а ако някой е гледал филма "ХХ век" на Бертолучи, ще си спомни как в началото някакъв идиот търчи и крещи "Джузепе Верди умря! Джузепе Верди умря!". Вижте каква е разликата между Европа и нас: ний жалим за кренвирши в пустия му ХХ век, а италианците още в началото му жалят за своя Верди!

Хубав уикенд ви желая! И не жале-те, моля ви се, млади хора, толкова за кому-низма! Щастливци сте, че не знаете какво е това комунизъм. И да знаете, не сте го пре-живели, тъй че не се оставяйте да бъдете съблазнявани с глупотевините около "вели-ките предимства на най-хуманния строй", с които някои червени наглеци или пък кому-ноидно-кретеноидни идиоти още ви съблаз-няват. Питайте такива като мен, дето няма да ви излъжат, за това що е комунизъм, питайте някои от нас, дето сме го живели и изстрадали, та да научите самата истина. А на лъжльовците не обръщайте и капчица внимание! Те заслужават само презрение! ЗАБЕЛЕЖКА: На другия въпрос, по който обещах да напиша нещичко, а именно 2.) Какво щеше да стане с мен ако в 1989 г., пък и по-късно, не бяха станали никакви промени? ще отговоря в едно следващо есе, а сега да спирам, че стана доста дългичко...

ПРЕДСТОЯЩО В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ: СЕМИНАР ЗА ЖИТЕЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА СТИВ ДЖОБС

СТИВ ДЖОБС Е ПРЕДИ ВСИЧКО ВИЗИО-НЕР, ИЗОБРЕТАТЕЛ, ЕСТЕТ И ЧАК НАК-РАЯ – ПРЕДПРИЕМАЧ С ШИРОК РАЗМАХ

Преди няколко дни получих насър-чително писмо от инж. Васил Сирманов, един от преводачите на книгата „Стив Джобс“ (Биография), която предстои да излезе в средата на декември: виж Идеята за именуването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразби-ране. Той предложи в ПГЕЕ-Пловдив да се организира семинар, посветен на личността и делото на Стив Джобс. Моя милост го покани да участва в семинара, който сам предложи. Сега получих отговор на писмото си; ето какво ми пише инж. Сирманов:

Благодаря най-искрено за поканата за участие в предвиждания семинар. Учени-ческата публика е благодатна почва за по-сяване на нови идеи и разкриване на идей-ната основа, която се крие зад постъпките на повечето хора – двигатели на прогреса.

За съжаление, здравето не ми поз-волява да пътувам и да издържам на пуб-лични събития. Колкото сили и време са ми останали ги влагам за придвижване на про-екта „ВитрЕос“. Той е силно иновационен,

полезен и престижен за редица художест-вени училища, ВУЗ, града и страната, млади приложни художници у нас и по света. Но познайте какво най-често срещаме у нас – мълчание, пасуване, завист.

Смятам, че идеята Ви е отлична и трябва да се придвижва именно от учител по философия, защото делото на Стив Джобс започва именно от неговата визия за бъде-щето, а естетиката на продуктите на Apple не е резултат на ергономия, технически или технологични съображения, а е осъзнат стремеж към чистота и минимализъм.

Накратко, Джобс е преди всичко ви-зионер, изобретател, естет и чак накрая – предприемач с широк размах, който не се страхува да поема рискове. Именно това съчетание на качества го правят един от хората, променили света, тръгвайки и ръко-водейки се главно от идеи, а не само от бизнес-нюх и желание за печалба.

Моята сила е в писмените текстове, затова след излизане на преводната книга по книжарниците, ако имам време ще напи-ша едно кратко есе, което да подсили Ваши-те аргументи.

Впрочем, аз съм от стар учителски род; мога да си представя нещата при вас. Ръководството на училището, според мен, може да прояви положително отношение към идеята за името по три причини:

(1) Като се информират непреду-бедено за личността на Джобс и значимост-та на неговите иновационни идеи и продукти за целия свят;

(2) Като усетят, че повечето учени-ци искат това;

(3) Ако има някакъв „келепир“ за училището – а това ще стане, ако се влезе във връзка с Apple и внимателно се опипа почвата за някакъв вид сътрудничество; ако се направи контакт с автора (-ите) и US-издателството (-ата) на биографията и други книги за Стив Джобс.

Може да помислите за кът с експо-нати от историята на компютрите Apple, компанията PIXAR и пр. Децата ще ви заси-пят с идеи – само пъхнете запалена клечка да подпали фантазията им. В края на краи-щата един жизнен (и живнал) и амбициран ученически колектив говори добре за самото училище; тъй че директорката трябва да отчете това.

Желая ви успех; ще Ви помагам в рамките, които ми позволява здравето и времето.

Ще пиша и на издателство „Софт-

Прес“, което ще издаде биографията на вашия бъдещ патрон – да помислят с какво могат да Ви помогнат.

Поздрави, инж. Васил Сирманов

4 ЦЕЛИЯТ ТОЛКОВА ВЪЗВИШЕН НРАВСТ-ВЕН СМИСЪЛ НА АВТЕНТИЧНИЯ КАПИ-ТАЛИЗЪМ В РЕЗЮМЕ

На сайта Formspring.me някой чо-

век ме е запитал нещо, на което едва сега смогнах да отговоря; и понеже въпросът му ми се вижда интересен, го публикувам и тук, та да стигне и до читателите на в-кГРАЖДАНИНЪ:

Г-н Грънчаров, на червените калпа-зани в Гърция им опростиха голяма част от дълга. Ще ме светнете ли по въпроса защо капитализмът опрощава така?

Господине (госпожо), не капита-лизмът опрощава дълговете на червените калпазани, а дълговете им ги опрощава европейският социализъм, който се е наста-нил и в Европейския съюз. Но тия събития в Гърция и в еврозоната са показателни за това, че тоя европейски социализъм е край-но време да бъде изметен от ЕС, та работи-те да потръгнат.

Капитализмът изисква всеки всичко да си плаща, а като не може да плаща, няма да плюска. И това е справедливо. А не е справедливо това което искат червените (левите) калпазани от всички страни и земни кълбета: искат те да плюскат, пък други да им плащат сметките. Така тая не става: като плюскаш, имай добрината да си платиш сам!

Ето това е в резюме целият така възвишен нравствен смисъл на автентичния капитализъм. Който, прочее, все повече си възвръща силата, опрян на първичната си правота, че, както забелязваме, и последни-те останки на социализмо-комунизъм, сиреч, на калпазанизъм, самият живот показва, че е крайно належащо да бъдат изчистени.

И така: нищо на тоя свят и в тоя живот не се дава даром, ей-така, заради хубавите ти очи, всичко си има цена, всяко нещо трябва първо да си го изработиш и да си заслужиш сам, а пък после да му се нас-лаждаваш. Това в резюме е същината на капитализма, който наистина в сърцевината си носи най-възвишен нравствен смисъл. И затова именно капитализмът е универсална и вечна форма на устройване на живота в човешката общност…

Гръцкият случай показва точно то-ва, нима още не сте го разбрали?! СЛАВА БОГУ, ИМА ИНТЕРНЕТ, СИРЕЧ, ИМА СВОБОДА - АВТЕНТИЧНА СВОБО-ДА!

Ето че предаването по БНТ, в което моя милост участва, беше излъчено; който иска да го види и чуе на запис, може да посети ето това място: Малки истории - 12 ноември: Двадесет и две години след Прехода. Аз лично съм съвсем недоволен от участието си; не можах да кажа каквото исках; не успях да се концентрирам, нищо не излезе. На мен, като на всеки философ, ми е нужно малко повечко време, за да почне мисълта ми да се разгръща, а пък в телеви-зиите сякаш нарочно чакат точно тоя мо-мент: таман почне да се разгъва мисълта ми и бдителния репортер или водещ ме пре-късва, та да предотврати казването на нещо, което не е желателно да се чуе! И край, аз все не успявам да изплюя камъчето, а за какво ли ще ходи един човек като мен в разните му там телевизии, освен да стори едно нещо: да изплюе камъчето, което никой не ще да изплюе. И не само да изплюе това камъче, ами да го изплюе така, че пустото му камъче да фрасне зрителя по главата така, че да се позамисли.

Особено пък са неподходящи за мен лично предаванията, които не са на живо; то мен в предавания на живо почти съвсем не ме канят; и правилно не ме канят де, не може да им се отрече. Та в предава-нията, в които ме излъчват на запис, телеви-зионерите имат прекрасната възможност да "резнат", и то тъкмо това, което, по незнайни причини, тям изобщо не се нрави, а на мен ми се нрави най-много! Режат най-вече това, което особено държа, и режат така, че да боли най-много. Както и да е, да не задъл-бавам повече в темата, че да не кажа нещо излишно, за което може после да съжаля-вам. Прочее, забелязахте ли, че в това предаване само моя милост не се изказва за комунистическите паметници - що ли е така?

И какво най-вече не успях да кажа? Вие вече знаете какво исках да кажа, аз го описах тука, в текста, в който се опитах да представя това, което особено държах да бъде чуто: Духът на свободата ще ни спаси от презрения менте-живот. Сравне-те тези мои намерения с казаното в излъче-

ното предаване и ще откриете, че де факто почти нищо не можах да кажа. Е, казах не-щичко, но беше съвсем малко. Явно тия "бързотечащи" медии, каквито са телевизии-те, съвсем не са за моя темперамент; пък и в никоя медия няма да ми дадат думата, да речем, за поне 5 минути, в които да кажа аз каквото искам - и така, както аз искам. Аз да не съм ви бай ви Вучкова та да ми дадат думата българските телевизии за повече от 5 минути?! На кречеталото-плямпало, дето само прелива от пусто в празно, дават дума-та, а на мен - не, това за нещо да ви гово-ри?!

Нищо де, хора като мен имат въз-можността да пишат, а пък аз специално не се отказвам и от другата възможност, а именно, да си правя свои видеоклипчета, в които да казвам това, което аз искам, както искам и дори колкото си искам. Слава Богу, има интернет, сиреч, има свобода - автен-тична свобода! Като почнат да цензурират и интернета ще му мислим, а сега да бързаме да се възползваме от него - докато е още свободен...

Затуй тази сутрин, сутринта след излъчването на предаването с мое участие в БНТ, ми се иска да кажа ясно и категорично онова, което там, в предаването, не успях, не можах. Ще използвам и двете форми, и писмената, текстовата, и видео-формата; ще направя и едно клипче, нека първо да свър-ша с текста. Особено държа да отговоря тук на два въпроса, на които там, в предаване-то, не успях да изразя по-пълно позицията си; ето кои ги тия въпроси: 1.) Какво си спомням от онова време? и, 2.) Какво щеше да стане с мен ако в 1989 г., пък и по-късно, не бяха станали никакви промени? Да за-почнем с първия въпрос:

КОЙ КАЗВА, ЧЕ КОМУНИЗМЪТ БИЛ ПАД-НАЛ?! КОГА?! КЪДЕ?! ТУК ЛИ?!

Под публикацията Идеята имену-ването на българско училище на името на Стив Джобс е отлична – и точно затова ще срещне съпротива и неразбиране тази сутрин намирам следния многозначителен коментар, който ми се иска да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; затова го публикувам и отделно; ето:

Грънчарооов, аз съм тръгнал да се жалвам, че улицата, на която живея, се казва „25 конгрес на КПСС“, а се оказа, че и по-зле от мен има: цяло училище „Ленин“ да има и то в Пловдив!

5 Кой казва, че комунизмът бил пад-

нал?! Кога?! Къде, тук ли?! А като слушах и оня младеж в пре-

даването по БНТ, в което ти участва, с колко комунизъм му е напълнена главата – викам си: по-добре да останат така имената.

Помията сатанинска, разработвана от Московския институт, в който е бил Во-ленчо, е заляла безнадеждно България. Експериментът е успешен: България и бъл-гарите са унищожени!

Въпреки това давай, може да се окаже, че все още има останал някой, който да не е зомби с промит безвъзвратно мозък!

Тук при мен в Криводол, североза-паднало, подарено на комунизма надежди няма никакви!

Тук е време за АД! Написа: Румен Бърцов

ИНИЦИАТИВАТА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ДА ПРИЕМЕ ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС ВЕЧЕ СЕ ОБСЪЖДА НА МЕЖДУНАРОДНО НИ-ВО!

Някакъв си... индивидуум на

име Joshua Schnell - пък знам ли го какъв и кой е, може да е прочут, може да е някаква звезда, по грандоманията му си личи, че нищо чудно да е звезда, чиято звездност обаче не е огряла само мен! - е написал текст по повод идеята ПГЕЕ-Пловдив да бъде наречена на името на Стив Джобс; обърнете внимание на тона, на който е написано и как дебелашки ни се е подиграл; не че не сме заслужили подигравки, щото наистина страшно сме изостанали; но все пак не живеем в каменната ера, както нему се чини; ето и текста: Weird: Bulgarian tech school could be renamed to Steve Jobs

Move over Vladimir Lenin, you may be replaced shortly. According to a website named Novinite, a technical school in Bulgaria is looking to rename its school. Instead of carrying the name of Vladimir Lenin, the school could be renamed to Steve Jobs.

No, you haven’t entered the Twilight Zone.

According to the short article, there seems to be some kind of ongoing vote to rename the school; Steve Jobs is the leading candidate for the renaming. Some students have quite wisely suggested that the school should be named after Bulgarian scientists instead of Steve Jobs. And, should the news not be bizarre enough already, Novinite adds this nugget to the end of their posts, “The technical school is also about to get central heating for the first time in its history.”

A school, which hasn’t had central heating until now, is about to rename itself after the American tech icon who created iPods, iPhones, computers, and iPads. If I was a student, I’d be lobbying to rename the school to something Roman, considering the Romans are often credited for inventing central heating.

Това пише, как ви звучи, а? Аз ще помоля сина ми да ми го прочете и преведе утре, щото моят английски е на ниво да не мога да схващам смисловия контекст, което всъщност е най-важното. Но за момента ми звучи подигравателно, не знам на вас как ви звучи. И имам още една молба: ако някой знае кой е тоя Joshua Schnell, да не би да е някаква знаменитост в компютърния свят, знам ли, та ако някой знае кой е какъв е, моля да ми каже. Дали пък не е някакво светило в Apple, знае ли се? Или само е някоя надута като пуяк отрепка?! Кажете ако знаете. Щото ми се иска да вляза в интерес-на полемика с него; непременно утре ще му пиша.

Та въпросът с името на училището, както забелязвате, стана международен проблем. Това излизане на световната аре-на, според мен, е добър знак. Даже светът няма да остане глух към нашия порив да станем на ниво, да се мерим със световните образци, да бъдем модерни в нашия толкова напреднал и коренно променен свят.

ОФИЦИАЛНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ПРО-ВЕЖДАНЕ НА РЕФЕРЕНДУМ ЗА ОПРЕДЕ-ЛЯНЕ НА ПАТРОНА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

На вниманието на ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪ-ВЕТ и на Ръководството на ПГЕЕ-Пловдив ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия

Уважаеми дами и господа, Пиша ви във връзка със създалата

се ситуация около моето предложение да се придвижи напред въпросът с избор на пат-рон на учебното заведение. Знайно е, изми-на една седмица на горещ медиен интерес към това предложение. Същевременно, по моя преценка, Ръководството (Администра-цията) на училището не зае вярната пози-ция, първо, като не даде ход на моето пред-ложение, второ, като се опита да тушира споровете и да наложи решение, което е единствено по негов вкус. Това, по моя преценка, не е демократично и не съответс-тва на духа на времето, в което живеем.

Опитах се отново да поставя на вниманието на Педагогически съвет своето предложение, което е само предложение за обсъждане на проблема - Ръководството отново не взе адекватна позиция и даже не подложи на гласуване решението ми. Това също е недемократично.

След като медиите проявиха инте-рес към случая, Ръководството в лицето на Директорката съвсем излезе от равновесие и направи куп грешки: забрана на репортери да влизат в училището, криене на Директор-ката от репортерите; опит да ми се чете "конско" заради това, че в три телевизии съм казал по едно изречение в защита на пред-ложението, което било "страшен скандал" и дори, представете си, било "нарушаване на Етичния кодекс на училището", а, предпола-гам, и на така бляскавата ни в нравствено отношение целокупна държава. Прочее, в унисон с политиката на Администрацията за защита на нравствените устои на живота в нашата общност Директорката си позволи публично да причисли моя милост към със-ловието на "болните мозъци" (да не цитирам останалото, което се каза по моя адрес на спешно свикана "оперативка"!)! В резултат на такова грубо отношение се изостри забо-ляването на моето сърце, което доведе дотам да търся спешна лекарска помощ и да стоя два дни в болнични.

Същевременно радващо е, че по случая по-голямата част от учениците прие-ха възторжено идеята училището ни да бъде наименувано на името на компютърния гений Стив Джобс. Нашите ученици показа-ха, че не са безразлични към проблемите на училищния живот и заеха една активна гражданска позиция, също открито изразя-вайки мненията си пред представителите на медиите. Предполагам, след като на мен заради разговор с репортери трябваше да ми се чете "конско", на учениците, които сториха същото, предполагам, в стилистика-та на Ръководството, трябва да бъдат нало-жени най-строги... комсомолски наказания, знам ли вече?!

Смятам, че все още не е късно в така възникналата ситуация да се държим подобаващо, като зрели хора с демократич-ни убеждения. Самите ученици дадоха

6 предложение спорният казус да бъде решен по най-демократичния начин, чрез една демократична процедура, която може да научи и учениците, и нас, преподавателите, на това що е демокрация, и то не на книга, а на дело, именно, като почнем да я правим, т.е. сами да демократизираме живота си. На това основание, като преподавател по фи-лософия и гражданско образование в това училище, предлагам следното:

1.) Под формата на приложно, на емпирично-социологическо изследване във връзка с потребностите на обучението на нашите ученици (и учители) по гражданско образование в гимназията да се организира и проведе в най-скоро време РЕФЕРЕН-ДУМ като най-демократична процедура по решаването на един толкова наболял проб-лем - какъвто е проблема с избора на патрон на училището, което вече цели 22 години си няма свой патрон;

2.) Използването на тази демокра-тична процедура по решаване на един тол-кова спорен проблем на училищния живот ще е принос и първа стъпка към действи-телното модернизиране на нашата образо-вателна система и на отношенията в учи-лищната общност;

3.) В най-скоро време да се прове-де, с участието на представители на учени-ците, разширен Педагогически съвет, който да разгледа моето настояще предложение и, евентуално, да определи условията, реда, организацията и пр. на тази демократична процедура, която е без прецедент в българ-ски условия, което пък, от друга страна погледнато, е пример и значим принос на училището ни към делото на българското образование;

4.) Нека този референдум да бъде едно от "мероприятията" - както се казва със стилистиката на отминалото, да се надява-ме, окончателно, време на недемокрация и авторитаризъм! - да бъде една от активнос-тите ни за достойно отбелязване на славна-та 50-годишнина от създаването на учили-щето, която именно ще бъде чествана през настоящата учебна година.

Пиша тия свои предложения с най-добри и колегиални чувства, стремейки се да помогна на Ръководството на училището, което, предполагам, поради неопитност толкова се забърка в един иначе съвсем лесен за решаване казус. Като част от екипа на училището се чувствам длъжен да оказ-вам съдействие на Ръководството, което би следвало да се опре на експертните умения на представители на екипа, за да не се забърква повече в подобни проблеми.

Публикувам този текст и в моя ли-чен блог, защото в него имам обичая да запознавам немалобройните си читатели с всички ония въпроси, които ме вълнуват. А този, именно за това как да демократизира-ме образователната система в България, уверявам ви, силно ме вълнува. Своите виждания по проблема съм представил в

книгата си ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛО-СОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИ-ЕТО В БЪЛГАРИЯ, която от години съм предоставил на ръководството на училище-то, но на която то не обърна и капчица вни-мание. И също така негласно отхвърли всичките ми опити да се проведе обществе-но обсъждане на книгата.

Ползвам се от случая отново да предложа: какво по-добро от това в юбилей-ната година на едно елитно училище, какво-то е нашето, да се проведе обществено обсъждане на моята книга, която е покана за разговор по най-горещите проблеми на българското образование?! Което, както е известно, се намира в състояние не просто на криза, а направо на катастрофа. С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, преподавател по философия 11 ноември, 2011 г., Пловдив

ЗАРАДИ СТРАННА ПОЗИЦИЯ НА РЪКО-ВОДСТВОТО КАЗУСЪТ С ПРЕИМЕНУВА-НЕТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СЕ ИЗОСТРИ И ПРИДОБИ ОЧЕРТАНИЯТА НА СКАНДАЛ

На едно място чета прелюбопитна информация относно казуса с преименува-нето на ПГЕЕ-Пловдив; ето, моля, четете, подивете се и вие, а след това бихте могли да прочетете и моя кратък коментар: Слухове "кръстиха" пловдивско учили-ще, директорката отрече Източник: News.Plovdiv24.bg

Гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс", заяви пред репортер на Plovdiv24.bg директорката на учебното заве-дение Стоянка Анастасова. Нашият сайт се свърза с нея по повод тиражираните слухо-ве, че училището ще носи името на съосно-вателя и бивш изпълнителен директор на "Епъл".

"Няма такова нещо и на дневен ред изобщо не стои обсъждането на това име", каза още Анастасова.

(C) Plovdiv24.bg

Във връзка с горното, и особено с изречението Гимназията по електротехни-ка и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ "Ленин", няма да се казва "Стив Джобс" възниква поредица от поне няколко резонни въпроса, които съм длъжен непре-менно да задам:

1.) Откъде г-жа Анастасова е така уверена, че училището "няма да се казва" еди-как си, след като единствената управо-мощена по закон инстанция, която има пра-вото да решава този въпрос, именно Педаго-гическият съвет на учебното заведение, все още не се е произнесла по въпроса?

2.) Г-жа Анастасова дали пък няма добре развита ясновидска способност, или се е допитала да някоя прочута врачка, та е тъй уверена какво точно ни вещае бъдеще-то?!

3.) Апропо, тъй като и моя милост също има да решава въпрос, свързан с гадаенето на бъдещето, ще ми е интересно да разбера името и адреса на тази врачка, та и аз да ида да се допитам до нея по своя си проблем (моят проблем е здравословен).

4.) Длъжен съм да доведа до све-дение на г-жа Директорката, че навън, на двора, е вече второто десетилетие на XXI-я век, а отдавна са минали 50-те години на миналия ХХ век, когато директорите и пар-тийните секретари имаха абсолютната власт еднолично да решават абсолютно всички въпроси; днес на двора, г-жо Анастасова, вече е настъпила демокрацията, прочее, тия дни честваме цели 22 години от настъпване-то й.

5.) След като вече цяла България, благодарение на медиите, знае за затегна-лия се по волята на Директорката иначе съвсем безобиден казус, и общественото мнение е заинтересовано да знае истината по него, в името на свещения принцип за откритост и гласност, явяващ се опора на демокрацията, правя своето изявление. Защото смятам, че ако си замълча ще изле-зе, че българските медии бълнуват: понеже г-жа Анастасова говори за някакви "слухове", именно, че нищо изобщо не било станало, а било съществувало "единствено в болни мозъци като тоя на Грънчаров" (цитат). И, опирайки се, предполагам, на предсказания-та на врачки, знае какъв ще е изхода от едно гласуване на ПС, което още не е насрочено, камо ли пък да се е провело!

Толкова засега. И още въпроси мо-гат да се отправят по повод на твърде странната позиция на ръководството на учебното заведение, в което имам честта да работя. Тази странна позиция е причина за затягането на казуса - повтарям, един твър-де безобиден казус! - който можеше да се реши много лесно, а не с намесата на меди-ите, което биде провокирано заради позици-ята на ръководителката на учебното заведе-ние.

Казусът нямаше да придобие очер-танията на скандал ако ръководството беше

7 имало благоразумието още много отдавна (още на датата 8 октомври 2011 г., когато аз по електронен път му изпратих текста на моя доклад с предложение за именуване на училището!) беше обърнало подобаващо внимание на предложението ми.

Тъй че не приемам опитите груби грешки на самото ръководство да бъдат прехвърляни на мой гръб; прочее, не аз имам влиянието да доведа почти всички медии в училището, предполагам, нещо друго ги е довело; какво ли е то?

АЛМА Й МАТЕР!

Взаимствано от Фейсбук-страницата на Нелко Начев. Публикува се във връзка с невероятното награждаване на Христо Стоичков-Мамата с титлата "Доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Халендарски" не за заслуги в нàуката, а направо с главоломния мотив, именно, представете си, щото бил издейст-вал пари от Батман Бойко за строежа на спортна зала в ПУ! Представяте ли си, един вид Мамата си е купил тая титла, и то не със свои, ами с нашите пари; това ако не се казва скандал от класа, какво друго може да може да е нещо подобно?! И никой не се посвени да каже за какво са му били дали титлата!!!

Моя милост сподели тази снимка на своята Фейсбук-страница и остави там следния кратък коментарец:

Алма ù матер! е велика находка!

Ще се запомни и ще се запише със златни букви в историята на "академичната общ-ност", именуваща се "ПУ". Поздравления! Веднага взаимствам при запазването на авторството.

Прочее, кой измисли тоя шедьо-вър? Моля, нека сам да си признае или го наклеветете: все още нямаме нобелист-българин, а може да е отсъдено тъкмо той да ни реваншира пред целия свят - на поле-то на литературата...

А ето сега и два от най-изразителните коментари под снимката на оригиналното й място: Anjelika Tzokova: До сега само ми беше гадно, че все още им живея тук... сега вече ме е и срам. Ега ти чалгата!

Iasen Pandev: "Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се!": дерзайте, а не ридайте!

Това и много други прелюбопитни неща пишат възмутените граждани; моя милост не се стърпя и добави там и следния коментар:

Грандиозно! Велико! Имам предвид шедьовъра "Алма ù матер"! А иначе истори-ята ще запомни тоя гаф от класа!

Пловдивският университет, след

като записа за своя доцент Алексей Петров-Трактора и още една плеада такива подобни на него, тоя път, с извинение, направо се... осра (в нравствения смисъл на думата), като се подмаза по тоя грозен начин на първия приятел на Вожда-мъжкар Боко.

Срам и резил! Позор! В Търновския университет имаха доблестта да се проти-вопоставят на предложението риският дик-татор Путин да стане "Доктор хонорис кау-за", ала в това комунистическо блато, име-нуващо се "ПУ", никой нема доблестта да протестира.

И ето, станаха за посмешище! От днес какво означава "ПУ"? Как

какво, ами ето това, което човек казва, като се сблъска с нещо грозно, мръсно, гнусно; казва: "Пу, пу, пу!" и бяга по-далече…

ИДЕЯТА ИМЕНУВАНЕТО НА БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС Е ОТЛИЧНА – И ТОЧНО ЗАТОВА ЩЕ СРЕЩ-НЕ СЪПРОТИВА И НЕРАЗБИРАНЕ

Получих току-що интересно писмо по повод инициативата за именуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс; позволявам си да публикувам в блога и писмото, и моя отговор до подателя:

Уважаеми г-н Грънчаров, Прочетох за предложението Ви ед-

но от пловдивските училища да бъде имену-вано „Стив Джобс“. Идеята е отлична и като всички отлични идеи ще срещне съпротива и неразбиране.

Но ето как може да се преодолее това: в средата на декември ще излезе превод на книгата „Стив Джобс“ (Биогра-фия). Тя убеждава всеки, който има поне малко интелект, какъв изключителен инова-тор, естет и мениджър е бил Джобс. (На английски я има навсякъде из Интернет като PDF файл.) Купете един преводен екземп-ляр, оставете го в училището да бъде про-четен от стотина ученика и направете семи-нар по темата „Синтетичната личност на Стив Джобс – визия, технологично иноватор-ство и дзен-естетика“. Ще се получи положи-телен ажиотаж сред учениците и може да се стигне и до приемане на Стив като патрон.

Защо Ви пиша всичко това? На възраст съм динозавър, по професия съм компютърен инженер. По шега на съдбата през последните години станах преводач и съм превел няколко глави от въпросната биография на Стив Джобс.

Той е от хората, които заслужават изключително уважение, независимо от трудния им характер. Погледнете този сайт и ще разберете защо комбинацията от тех-нологично и естетично новаторство, така подчертани при Джобс, са ми допаднали.

Поздрави, инж. Васил Сирманов, петък, 11.11.11 11.11 AM

Здравейте, уважаеми г-н Сирманов, Много Ви благодаря за писмото, за

участието в проблема около преименуване-то на гимназията по електроника в Пловдив и за идеята, която подхвърляте в тази връз-ка! Разбира се, ще се възползвам от пред-ложението Ви, защото то подкрепя нашата инициатива едно българско училище да получи името на Стив Джобс.

Оказа се, че противниците на ини-циативата ни правят всичко, че да атакуват Стив Джобс тъкмо по тази линия: не бил направил „кой знае какво“, не бил изобрета-тел или учен, а бил „само бизнесмен“, и прочие, и так далее. Ето на това основание Вашето предложение да се възползваме от преведената книга за Стив Джобс е съвсем полезно, поради което и ще се възползваме от него.

Сега обаче ми хрумва следното. Тъй като изчитането на една книга от толко-ва много хора за кратко време е невъзмож-но, не е ли възможно, по тази причина, да Ви помоля, като преводач, да направите една извадка от най-ценното и показателното от информацията, съдържаща се в книгата? Такъв един по-синтезиран текст, ако бъде публикуван в интернет, хем ще бъде хубава реклама на преведената от Вас книга, хем нашите ученици по него ще могат да научат най-важното за Стив Джобс, та да могат да се подкрепят на семинара.

Прочее, идеята за предложения от Вас семинар я приемам изцяло, ние в учи-

8 лището имаме ДИСКУСИОНЕН КЛУБ и той съвсем скоро ще се събере и ще обсъди проблема, а пък семинарът, който предлага-те, ще мине под неговата егида. Прочее, ако желаете, за нас ще бъде чест и Вие, като преводач на книга за Стив Джобс, да участ-вате в семинара, който сам предложихте; моля, приемете поканата ми за такова учас-тие. С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПРОМЕНИТЕ ПРЕЗ 1989-1990 Г. НЕ БЯХА РЕЗУЛТАТ ОТ НАРОДНО ВЪСТАНИЕ, А ИНСЦЕНИРОВКА НА МОСКВА

Всичко това (виж: Духът на сво-бодата ще ни спаси от презрения менте-живот) е вярно, ретроспективно погледнато България преди 1989 беше място, невъз-можно за живеене и се чудя как сме могли да съществуваме в онзи строй. Но както е казал Достоевски, човекът е същество, привикващо с всичко.

Не забравяйте обаче, че промените през 1989 не бяха резултат от народно въс-тание, а инсценировка на Москва. Тяхната непосредствена причина не бяха нарочно преувеличените икономически трудности на комунизма, който безусловно беше икономи-чески неефективен, нито отвращението от репресиите на комунизма от страна на но-менклатурата, решила изведнъж да стане „добра”. Има сериозни индикации, че край-ната цел на тези промени е съвсем друга – Западът да бъде поставен на колене чрез стратегическа измама. Чешко-американският кинематограф Робърт Бухар, който направи филм за промените в Източна Европа с названието „Колапсът на комунизма. Нераз-казаната история” (трейлър):

„Юридическото осъждане на кому-низма и имплицитно извинение на жертвите на комунизма и необходимостта от осветля-ване на агентите на КГБ в Русия – всичко

това има голям смисъл. Но нека бъдем честни, това е само пожелателно мислене. Това няма да се случи никога. А ако се слу-чи, ще бъде част от друга игра на заблуда, каквато видяхме в бившите съветски сате-лити…

Системата никога няма да се „оп-рави” сама отвътре, също както така наре-ченото падане на комунизма не беше резул-тат от народно въстание. Кой ще осъществи демократичните промени в Русия? Самият КГБ? Междувременно часовникът цъка. Двама от десет жители на Прага днес са руснаци! Руснаците упражняват влияние и контролират бизнеса, купуват недвижимост, контролират организираната престъпност и влияят на политиката…

По този начин никаква промяна не може да дойде в Русия отвън. А ако дойде отвътре, ще бъде само нов ход на шахмат-ната дъска на играта за заблуда. Съгласен съм, че ключовият въпрос е за намеренията на руския режим. Но това именно е големият въпрос и ние може би ще узнаем отговора едва, когато ще е късно… Американският министър на отбраната и бивш директор на ЦРУ Робърт Гейтс призна пред мен, че ние (т.е. американците) никога не сме имали информация от вътрешния управленски кръг в Москва. И аз съм сигурен, че никога няма да имаме… Очевидно има много неща, които не знаем и които вероятно никога няма да узнаем. Можем само да гледаме фактите и да вадим нашите собствени заключения…

Западната публика е добре маса-жирана от медиите и „правилното” образо-вание до степен, че не може да разбере какво става, а в по-голямата си част нея и без това не я е грижа за това. Младото по-коление американци днес няма исторически познания и не може да си създаде картина какво става днес, защото няма представа какво е станало в миналото. Хората, живее-щи в бившия съветски блок, имат различен опит, но изживяването на ситуацията „от-вътре” не им позволява да видят голямата картина. Малкото на брой личности, които осъзнават какво става и са загрижени, не могат да спрат тенденцията.

А освен това техните правителства вече даже и не ги е грижа какво мислят и казват тези хора. Новата система е вече установена по начин, че никой не може да промени нещо. Изборите може лесно да бъдат манипулирани и резултатът ще бъде винаги един и същ, без значение коя партия печели. Трудно е да си представим какви ще бъдат последиците от разкриването на истината за събитията през 1980-те години. Мисля, че това никога не може да бъде прието официално. Не докато аз съм жив…”

Това е, разбира се, една много мрачна картина.

Съветският дисидент Владимир Бу-

ковски:

„Изумителните събития, настъпи-ли в комунистическия свят през 1989, оста-ват до ден днешен загадка, която никой, любопитно защо, не желае да разгадае. Така да се каже, пред очите ни се извърши гран-диозно, невероятно събитие: могъщият съветски блок в Източна Европа се срути, на практика без каквито и да било кръвопроли-тия, без намек за боеве… Ние, обикновените смъртни, се предполага, че трябва да се радваме на резултата, без да си задаваме сложни въпроси.

При това официална версия или най-малкото “възприетата” за тези събития е толкова нелогична, да не кажа смешна… И така, няма съмнение, че “нежната револю-ция” от 1989 бе съветска операция. Защо ли режисьорите в Кремъл трябваше да прибяг-нат до подобно зрелищно и толкова опасно “представление”, след като можеха чисто и просто да отстранят ръководството на който и да било от техните сателити и на негово място да поставят “либерал” по свои избор?

Механизмът на подобни “промени” бе усъвършенстван в продължение на 40 години и дотук им бе спестявал народните вълнения: всичко ставаше тихомълком, зад кулисите, без никакъв риск… Нито в нача-лото на 1989, нито през 1990 г. съветското ръководство не е възнамерявало да се откаже от империята и експанзионизма.“

Из интервю от 11 ноември 1999 за вестник „Остравски вечерни новини” на бившия сътрудник на чехословашката тайна полиция STB Лудвик Зифчак; той преди 1989 е инфилтрирал студентските кръгове с аген-ти и е един от подставените предводители на студентската демонстрация, разгонена брутално от полицията и дала началото на „кадифената революция” в Чехословакия 1989:

„Значи промените в Чехословакия бяха дирижирани от бившата съветска тери-тория?

- Това въобще не беше наша игра. Значи държавна сигурност STB въ-

обще не участваше? - Разбира се, STB участваше, за-

щото ние бяхме директно подчинени на КГБ.”

Из интервю на бившия зам.-председател на Отдела за прогнози на Че-хословашката академия на науките, вероят-но отдел на Държавна сигурност STB:

„Изхождайки от моята информация мога да кажа, че комунистическият режим не беше победен от 2000 дисиденти, водени от Вацлав Хавел. А Гражданският форум беше създаден, защото трябваше да предадем властта някому. Знам, че съветският посла-ник и след него Михаил Горбчов са помоли-ли министър-председателя Адамец да наг-ласи нещата така, че Вацлав Хавел да стане президент.”

Подготви: Анонимен

9 ПЪРВИ ОТЗИВИ ОТНОСНО ГРАНДИОЗ-НОТО СЪБИТИЕ НА ВЕКА: ХРИСТО СТО-ИЧКОВ-МАМАТА ВЕЧЕ Е ДОКТОР ХОНО-РИС КАУЗА!

Чета ги във Фейсбук-страницата на Kalin Manolov – … мамата! А ето как реагират почитателите на Мамата: Deso Tossunov: Е това се казва професор по дървена философия! Хахах! Petar Peev: Хахах! Daniela Miteva: Мамата – ма доктор, доктор – ама мамата. Мамата на тези дето го нап-равиха доктор, а нас – на маймуни Dimo Nikolov: Носителят на тази титла трябва, по задължение, да изнася лекции на студентите. Каква ли лекция ще изнесе този ръб? Daniela Miteva: Как да се напиеш в басейн и да броиш „по немски“… Deso Tossunov: до Димо… лекция по псу-ване и простотия! Като футболист беше много добър, ама е простак и наглец… Андрей Куртенков: Самтаймс уин, сам-таймс люн… Stefan Dimitrov: В интерес на истината е свестен човек… има своите изцепки наисти-на, но е добър… Milkana Nonova: Въпросът не е в това дали е свестен, ами какво прави с тази тога и диплома. Бойко Борисов поне отказа да стане почетен член на СБХ, а тоя тюфлек дори не се свени да позира в този вид. Предполагам, че е обут в бутонки под тога-та. Stefan Dimitrov: Това е интересно съчета-ние… просто споделих лично впечатление от него… нищо повече… иначе е чест за всеки да приеме тази титла, убеден съм, че и с него е така. Иначе за бутонките е хубава идеята и ще представлява интерес за ди-зайнерите Rumen Lozanov: Величествен и семпъл като гранитен монолит!

Kalin Manolov: ББ отказа с половин уста след като част от художниците дигнаха шум. В Пд университет не се е намерил достоен човек за подобно нещо. Ангелина Пискова: Не ми е смешно. Това е показател до каква степен отличията ни вече не чинят и пукната пара! Milkana Nonova: Тъкмо гледах репортажа отново. Каква изящна реч, какъв изказ! Сюр-реално! Когато речникът ти е съставен от „туй-онуй“, „хъм“, „ами“ и „аз“, ще се грижи за рекламирането на испанска филология. Milkana Nonova: Разбира се че не е смеш-но. Напротив, но хуморът е защитен механи-зъм в този случай Jordan Iliev: Доктор хонорис кауза на пут… та майна! А неговият поздрав е за тези, които го удостоиха… Ивелин Вичев: Е, това не е истина: дрън, та дрън, та цвай… Боже опази сляпо да прог-леда!! Jordan Iliev: Върхът на простотията! нали е дружка на пожарникаря… оня каза, че е чел само Винету… лика прилика са! Kalin Manolov: Да, и двамата са достолепни и ерудирани! Nikolai Gen: Бандитски Бойковски дипло-мисти… айне маймуне дипломе! Ivo Kostadinov: Това е ухажване, в което някои академични среди в нашата страна са усвоили добре и практикуват редовно. Като възпитаник на въпросния университет се надявам поне студентите да усетят нещо положително от това`събитие… Честито да му е и колкото и парадоксално да звучи, вярвам, че награденият ще се постарае да бъде запомнен с добро! Сполай ви, добри хора! Rumiana Pashaliyska: Малка, но весела страна! Петъчен здравословен смях! Stoyan Dermendjiev: Даааааа… и кво раз-бира кратунчо от образование, или пък е допринесъл за него? Вилдан Байрямова: И това доживяхме! Лелеее, колко мъка има по земята…

ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ДАЖЕ И В АМЕРИ-КАНСКИ ИЗДАНИЯ СЕ ПИШЕ ЗА КРЪЩА-ВАНЕТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС!

School to Change Its Name to Steve Jobs

Move on Lenin. Steve Jobs is in town. The town of Plovdiv, the second largest city of Bulgaria. There, kids want to change the name

of their technical school from Vladimir Ilyich Lenin to Steve Jobs.

The technical school is specialized in electronics and it's now approaching its 50th anniversary. To celebrate the occasion, they want to delete Lenin's name from the school door and change it to someone else. You know, someone else who is not the symbol of the bloody bastards who oppressed Bulgarians since the end of World War II. They are now voting to pick the new name.

The forerunner at this time is Steve Jobs, by a wide margin. Some people think it has to be a Bulgarian scientist. As much as I admire Jobs, I agree. I would vote for John Vincent Atanasoff, the guy who invented the first automatic electronic digital computer. He wasn't born in Bulgaria, but his father was a Bulgarian immigrant.

If they pick Jobs, however, I hope they install a giant, Soviet-style bronze statue of him holding the original Mac on the school grounds. [Novinite]

ГЛЕДАЙТЕ УТРЕ ПРЕДАВАНЕ ПО БНТ С МОЕ УЧАСТИЕ

Предаването вече е анонсирано в сайта на националната телевизия; ето: Тема на деня Малки истории, 12 ноември: Двадесет и две години след Прехода Социално ток шоу НАЧАЛО: 11.00 ч. ОСНОВНИ ТЕМИ: „Двадесет и две години след Прехода“ УЧАСТВАТ: Цветозар Томов – социолог; Йонко Грозев – адвокат; Борис Луканов – маркетинг експерт; Ангел Грънчаров – писа-тел/философ; Никола Михов – фотограф; Мартина Вачкова – актриса. ЗАБЕЛЕЖКА: Като участник в това утрешно предаване Ви отправям специална покана да го гледате – и да ми стискате палци да не се изложа! Щото аз специално не съм „ме-диен лъв“ като някои други и обикновено преди такива изяви много се вълнувам.

10 Мисля и премислям какво ще кажа дни на-ред, а пък после, като започне предаването, казвам нещо съвсем различно. Но какво да се прави, това може да се тълкува и в пози-тивен смисъл, а именно – като проява на творчески импулс. Но все пак стискайте палци, много ще ми помогнете!

И тъй, живот и здраве, утре ще се видим и индиректно ще разговаряме; аз застанал от вътрешната страна на „телеви-зионната кутия“, а вие – пред нея. Нека само да си пожелаем предаването да бъде инте-ресно – за всички нас!

А на мене си пожелавам да не се изложа прекалено. Щото никога изобщо не съм доволен от себе си, особено пък когато участвам в такъв род прояви. Прочее, от никакви свои изяви не съм доволен, много съм придирчив и взискателен към себе си. Поради което сам на себе си никога не мога да си угодя. Както и да е… до утре!

ДУХЪТ НА СВОБОДАТА ЩЕ НИ СПАСИ ОТ ПРЕЗРЕНИЯ МЕНТЕ-ЖИВОТ

Най-напред дължа извинение за подвеждаща информация, която дадох в блога си вчера; предаването по БНТ, в което ще участвам, ще се излъчи в събота, от 11 часа, а не вчера, както бях написал първо-начално. Предаването се казва "Малки истории". Прочее, тази промяна е, както се казва, за добро: ще участвам в големия формат на това иначе всекидневно преда-ване: в събота предаването трае цял един час, иначе е по 10-тина минути. Тъй че, моля, заповядайте в събота преди обед пред телевизорите си, струва си да се гледа това предаване!

В него коментатор, освен мен, е г-н Цв.Томов, участват още неколцина, сред които г-н Борис Луканов и г-жа Марта Вачко-ва. Ще си говорим за "промените", за днеш-ното състояние, за това какви сме днес ние,

българите, след тия епични 22 години "пре-ход". Мисля, че ще ви е интересно, предпос-тавка за което са и събеседниците ми в това иначе добро предаване. Моя милост е пока-нен там като автор на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвре-менна България), чиято тема съвпада с темата на предаването.

Иска ми се още сега да кажа нещо по темата, което според мен е твърде важно. Мислейки вчера по темата, струва ми се, попаднах на една находка. Става дума за един по-различен модел на тълкуване на събитията - с оглед на това да се доберем по възможност до техния цялостен смисъл. Ето какво имам наум, да видим обаче дали ще успея да го изразя в самото предаване.

По начало обществото не е нищо друго освен жив организъм, със съответните системи, които поддържат жизнеността му. Преди 1989 година, в резултат на десети-летните гаври и изстъпления на комунистите над живота на нацията, българското общес-тво беше подобно на агонизиращ, обезсилен труп; агония е ключовата дума, ако искаме да разберем същината на онова паметно време. Комунистите бяха направили всичко потребно за да задушат всички пориви на живот в онова общество - и да ги заменят с непълноценни форми, само наподобяващи живота, т.е. с ерзац-форми. Всичко тогава беше фалшиво, неистинско, само имитира-що живота; причина за това беше, че кому-нистите бяха направили нужното за да ели-минират човешката свобода, която именно е нещо като душата на живота в обществе-ния организъм.

Едно несвободно общество е без-жизнено, сиреч, болно общество. Болестта изчерпваше силите на обществения органи-зъм на социалистическа България - подобно на това както вампирите пият и поглъщат кръвта, силата, енергията на едно живо тяло; комунизмът, ако искаме да разберем същината му, е нещо като исторически вампиризъм, способен да изпие силата на цели нации - и да ги хвърли бездиханни, подобни на агонизиращи трупове. Точно в такова състояние беше българското общес-тво: болно, агонизиращо, обезсилено, даже бездиханно.

Как се живее в едно такова общес-тво ли? За младите искам да дам пояснение и по този, според мен, немаловажен въпрос.

Да бъдеш част от едно агонизира-що, обезсилено общество означава и тия самият по най-крещящ начин, и то всекид-невно, да чувстваш агонията. Сивота е ключовата дума, която трябва да ни идва в ума, когато искаме да постигнем есенцията, "аромата" на онова общество. Всичко тогава беше сиво, безкрайно сиво - независимо от плющящите навсякъде огромни червени знамена, които, предполагам, даже безсъз-нателно са били туряни, та да бъдат нещо като контрапункт на сивотата. За това е така

пристрастен към червеното комунизмът, ако не броим кръвожадността му, не за друго. Други ключови думи, които трябва да са в готовност в съзнанието ни, ако искаме да се доближим до същината на онова вре-ме, са: апатия, неверие, най-вече в собст-вените сили, задуха, задушаване, лицеме-рие, или, казано с две думи само, една потресаващо дълбока екзистенциална кухота. Комунизмът успя да изпразни живо-та ни откъм съдържание, откъм смисъл. Затова ние, живеещите в онова време, бях-ме нещо като призраци, като сенки. Нищо духовно нямаше в онова време, макар че, в определени немногочислени среди на онова общество, имаше порив, влечение към духовното, понеже само то, духовното, може да се опре на смразяващата кръвта екзистенциална празнота, в която ни беше поставил същият този комунизъм.

Да, трудно, много трудно се диша-ше в онова призрачно време, подобно на кошмарен сън. Да, тогава не живеехме, а сякаш бяхме заспали непробуден сън - състоянието на агонизиране, другояче пог-леднато, е състояние на сън, на непробуд-ност. Задухата също трябва да бъде възп-риета като ключова дума ако искаме да се потопим в дълбините, в същината на онази екзистенциална яма, в която бяхме попад-нали, в която бяхме принудени да живеем.

Нищо нямаше смисъл - пълноценен смисъл - в онова общество на сенки, на кошмари, на страх, на безперспективност, на неверие, на отчаяние, на тъпа безчувст-веност и т.н., в което тогава бяхме принуде-ни да "живеем". Животът в ерата на кому-низма не е живот, а е всекидневна гавра с живота. Това нека да го имат предвид осо-бено ония, които още жалят за онова време. Да иска да живее в такова едно ужасно време може само оня, който се е откъснал от автентичните екзистенциални корени, откъс-нал се е от изворите на самия живот. Други-те, които имат някаква що-годе налична пристрастеност към живота, не могат да изпитват към комунизма друго чувство освен погнуса. Да, думата погнуса, думата гнус, думата гадене, наред с думи като мъртви-ло, мъртвина, празнота и прочие са думи, които могат да бъдат въздигнати до нивото на същностни екзистенциали, когато се опитваме да постигнем есенцията, дълбина-та на смисъла на онова наистина кошмарно време. Горко на ония, за които мъртвилото на комунизма е нещо като пример за "образ-цов живот"! Може ли да има по-голямо не-щастие, което изобщо да може да сполети някакъв човек?!

Е, и какво стана като дойде "промя-ната"?! Аз бих си позволил да се изразя така, белким някой ме разбере, белким някой признае правотата ми да мисля по този начин: агонизиращият труп, в който се беше превърнало обезсиленото от 45-години варварски български комунизъм общество, представете си, почна да мърда,

11 сякаш отнякъде в него се появи неочакван прилив на енергия; предсмъртната агония, подобно на чудо, беше спряна в последния момент! Аз бих си позволил да се изразя така, за да бъда разбран: сякаш Божията ръка в последния момент застана над агони-зиращия труп, помилва го, и му вдъхна енергията, необходима за да възкръсне живота в изнемощелия организъм на бъл-гарското общество от онова време. Не се смущавайте от натрупването на предикати; те са ни необходими, за да се оживи смисъ-ла на случилото се в нашите души.

Този агонизиращ труп, който полу-чихме в наследство от комунизма, не само че почна да мърда, но в един момент, о, чудо, като в несвяст, изправи глава и вдъхна мощно от така ароматния въздух на свобо-дата! Да, чудо, същинско чудо е това: аро-матът на свободата, вдъхнат и напълнил гърдите на болния, на изнемощелия органи-зъм, му даде такава мощна сила, че трупът се протегна, стана, почна да крачи, силата сякаш изведнъж се върна в краката му! Лицата ни тогава, в първи паметни дни след 10 ноември 1989 г., светнаха, да, това е основния признак, по който можем да откро-им смисъла на случилото се. Същинско чудо е това: да можеш да виждаш на улицата хора със светнали, радостни, ентусиазирани лица, омаяни от толкова упоителния въздух на свободата! Аз това си спомням, така съм възприел и преживял случилото се тогава.

Започна невероятен подем на на-родностния живот, овладяван постепенно от порива към автентичната свобода. И всичко започна да расте, да кълни, да живее; живи-телни сокове почнаха да текат по стъблата, по вените, по артериите на организма - на българското общество тогава. Животът се събуди и вече нищо не можеше повече да го скове обратно в онази ужасна агония, да го натика в прокрустовото ложе на агонията; духът от бутилката, както се казва, беше изпуснат. Започна възхитителното време на борбата за демокрация, онова възторжено синьо време на копнежа по свобода, време-то на огромните митинги на СДС, съставени все от хора с грейнали, въодушевени, све-тещи лица и очи със сини знамена в ръце! Невероятен подем на народностния дух и живот, аз така мога да определя смисъла на случилото се тогава! Отприщи се дълго

задържана енергия - и вече нищо не можеше да остане същото. Животът възкръсна, животът победи смъртта. България възкръс-на за нов живот. Кошмарът на комунизма сякаш остана назад. Страхът също. Станах-ме безстрашни борци за свобода: довче-рашният роб се преобрази и стана свободен човек!

Да, знам, може би идеализирам. Да, знам, свободата, особено когато е нещо непознато, когато е свобода на довчерашни-те полу-мъртъвци и роби, ражда и чудови-ща: появиха се и мутрите, и бандитите, започна и уродливото, по комунистически правеното "първоначално натрупване на капитала"; появиха се странности и мутанти, уроди от типа на "комунист-капиталист", "комунист-демократ", "комунист-свободолюбец", "кръстещ се в храма без-божник" и прочие. Ние, идеалистите, дето ходехме по улиците и площадите, водени от един чист ентусиазъм на свободата, ние, дето правехме окупационни стачки, дето живеехме в градове на истината, правехме, хванати за ръце, живи вериги, строяхме барикади и прочие, за да атакуваме и побе-дим кошмарния бастион на комунизма, оста-нахме и излъгани, и предадени.

Щото мълниеносно се появиха без-скрупулни играчи, мерзавци, които успяха да се покачат на вълната на народния антико-мунистически ентусиазъм - и да извършат после поразиите, предателствата, злоупот-ребите, които извършиха, с които ще оста-нат в историята. Няма да споменавам тук имена. Става дума за ония, който без капчи-ца свян плюха на идеалите за свобода и демокрация, извършиха гнусни дела, крадо-ха, грабиха, уреждаха си живота, използваха СДС като трамплин, а пък като постигнаха своето, без капчица съжаление забиха ножа си в гърба на многострадалната българска демокрация. И ето, 22 години по-късно, демокрацията ни е обезсилена, отново сме в някакво мъртво време, а наглеците и лъжци-те, неспособни на никакво идеално чувство, не само взеха превес, но днес дори са ни и управляващи, днес са ни дори вече "народ-ни кумири".

Така започната, темата може да е безкрайна. Страх ме е да не се размие ос-новния смисъл, затова спирам дотук. Ще завърша със следното.

Нашето общество все още не е здраво, нормално, жизнено, жизнеспособно общество. Днес обществото ни, разбира се, е качествено друго, с всички необходими наченки на ония движещи фактори, които могат да ни превърнат България в китна, пипната от човешка ръка и добре уредена градина, т.е. в проспериращо и доволно, наслаждаващо се на живота, съвременно и свободно общество - общество на достойни, поели живота в собствените си ръце хора. Но общественият организъм все още не се е избавил изцяло от болестта, все още не е върнал силата си докрай: в общественото, в

народното тяло има тумори, разсейки на болестта, има вируси, гнойни циреи, има много мъртва тъкан, която трябва без жал да бъде изрязана - както именно прави хирургът, за да спаси жизнеността на цяло-то, на организма, смело изрязва гнилите части.

Такива тумори, които нямахме ре-шимостта да отстраним, са, да речем, тота-литарните паметници, като паметниците на чуждия окупатор, които стоят на най-видни места в столицата и по цялата страна. Ами туморите в душите, най-опасните ракови образувания, които наследихме от комуниз-ма, с тях какво правим? Нищо не правим, нямаме смелостта да ги изтръгнем без жал от душите си, живуркаме си криво-ляво с тях. Мъртвото време със своите символи, които го подхранват, тегне и ни притиска с оловната си тежест, под която не може да покълне животът. Неотреченото, непрокъл-натото минало, миналото, с което не сме имали доблестта да скъсаме, и то най-решително и кардинално, има способността да се възпроизвежда в най-уродливи форми. Това минало може, с една дума казано, да вампиряса. То може да отрови бъдещето ни. То не само може, но и неминуемо почва да осквернява и да мърси неговата свежест. Точно това допуснахме да се случи у нас. И затова не само че не сме прокопсали, но и не можем ако не да прокопсаме, то поне да заживеем като нормални хора.

Ние като общество и като нация не

показахме оная страстна, дълбока привър-заност към свободата, която позволи на други народи да ни изпреварят далеч, да отидат много преди нас - като поляците, чехите, словенците, като балтийските наро-ди. Ние все още сме си нация, съставена предимно от мърморковци, от неповярвали в силата си хора. Все някой друг ни е виновен, но собствената вина за сполетялото ни не признаваме на инат. Това е първият приз-нак, по който може да бъде разпознат нес-вободният човек: той мърмори, оплаква се, няма друга грижа освен тази кому другиму да прехвърли собствената вина. Т.е. няма друга грижа кому другиму да прехвърли непосилния товар на свободата. Мнозинст-вото от съвременните българи, за жалост, се оказаха точно такива хора. Малодушни мърморковци. И при това все търсят кой да ги "оправи". Срамна работа! Позор!

12 Може би се иска време, та да се от-

къснем безвъзвратно от презрения мантали-тет, който наследихме от кошмарното време на комунизма. Неговите рудименти продъл-жават да тровят живота ни. Това, което можем да направим, за да противостоим на унизителните тенденции в българския живот напоследък, е: всекидневно да помагаме да си проправя път съзнанието на свободния човек, поел своето съкровено бъдеще в собствените си ръце. Затова трябва много да се разговаря с множеството от неповяр-вали в себе си хора, с хората, склонни към бездейно и самооправдателно мърморене. Медиите имат в това отношение огромна роля и мисия, която, уви, все още не изпъл-няват на длъжната висота. С отчаяния, с невярващия вече на нищо мърморко, в какъвто се превърна масовият българин днес, трябва да се разговаря всекидневно и то най-човешки: за да му се помогне да надмогне отчаянието и неверието си. Не е лесно на тия хора да победят слабостта, да се справят с малодушието си. Не трябва прекалено да ги корим. Трябва да се опита-ме да ги разберем и най-човешки да разго-варяме с тях.

Нужни са ни, дами и господа анга-жирани българи, крещящо са ни нужни прос-ветители, мисионери и визионери на така потребното ни съзнание за свобода, без което няма да успеем да преобразим живота си, т.е. да го върнем на автентичната му основа. Животът на мърморкото, на бедния духом човек, не може да бъде друг освен какъвто е: жалък, беден, мизерен, убийстве-но непълноценен. Живот на поклонници на чалгата във всичките й форми, живот на любителите на миризливите кебапчета, на евтината ракия, на щракането с пръсти и на впускането в шеметни кючеци, на обожава-нето на фалшиви кумири като Боко, с две думи казано: менте-животът. Ако ви устрой-ва този живот, моля, живейте си го. Не за наша сметка обаче. Ние, дето презираме този живот, няма да позволим и ние да бъ-дем натикани в неговата кал. Ние, предста-вете си, сме човешки същества, а не свине...

Защото ние, българите, като общ-ност, сме взаимнозависими. Мнозинството дърпа надолу, а трябва да намерим сили да му помогнем да тръгне нагоре, по верния път. Трябва да му помогнем да се възвиси. Трябва да победим силата на тежестта и инертността, която ни дърпа надолу. Духът на свободата е този, който ни дърпа нагоре. На него трябва да служим, нему трябва да се покланяме. Той е алфата и омегата на живота. Ако искаме да заживеем човешки първом трябва да станем достойни за такъв живот. Няма друг път. Този е верният път. Тук, както се казва, и е "закопано кучето"...

Хубав ден ви желая! Преди 22 го-дини на този ден ние, съвременниците на облялото ни тогава великолепно зарево на свободата, погледнахме със съвсем други очи на света. Ние тогава, прочее, проглед-

нахме, а преди спяхме кошмарния си сън. Събудихме се за живота и с невиждан енту-сиазъм започнахме да го живеем. Според мен точно с такъв ентусиазъм трябва да се живее всеки един наш ден. Трябва да го живеем с ентусиазма на оня ден първи на българската свобода, от който са минали 22 години.

И тогава битието ще отговори на нашия порив, няма да устои. И ще ни даде безценните си дарове и богатства. Които са по-ценни тъкмо затова, защото ще трябва да си ги сътворим сами; в този живот нищо не се дава даром, а само по заслуга...

ПОЛЕМИКАТА ОКОЛО КРЪЩАВАНЕТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, БИВШ „ТЕТ-ЛЕНИН“ НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС СЕ ПРЕНЕСЕ И В РУСКИТЕ МЕДИИ

Бывший техникум имени Ленина предло-жили назвать в честь Стива Джобса

Профессиональная гимназия элек-тротехники и электроники в болгарском городе Пловдив, ранее носившая имя В.И. Ленина, может быть названа в честь основа-теля компании Apple. Об этом сообщает болгарский телеканал TV7.

Смена названия будет приурочена к пятидесятилетнему юбилею учебного заведения, который будет отмечаться в 2012 году. Свои варианты могут предлагать пре-подаватели и учащиеся. Сообщается, что идею дать гимназии имя Стива Джобса поддерживают многие из них, но некоторые выступают за то, чтобы назвать ее в честь одного из болгарских ученых – например, физика Георгия Наджакова.

В гимназии, как следует из ее офи-циального сайта, можно получить среднее профессиональное образование по несколь-ким специальностям, включая „Компьютер-ную технику и технологии“ и „Микропроцес-сорную технику“. Принимаются учащиеся, окончившие шесть либо семь классов школы.

Судя по документам, представ-ленным на сайте гимназии, с момента осно-вания до по меньшей мере 1980-х годов она носила название „Техникум электротехники имени В.И. Ленина“.

Стив Джобс вместе со Стивом Воз-няком и Рональдом Уэйном основал компа-

нию Apple в 1976 году. В 1985 году из-за разногласий с другими руководителями он покинул компанию, но в 1997 году вернулся и занял пост генерального директора. Под руководством Джобса были выпущены наи-более успешные продукты Apple, включая плеер iPod, cмартфон iPhone и планшет iPad. Стив Джобс умер 5 октября 2011 года.

МНОГО ПРОКЛЕТ ЧОВЕК СТАВАМ КОГА-ТО НЯКОЙ СЕ ОПИТА ДА НАКЪРНИ СВО-БОДАТА МИ - НАЙ-СЛАДКОТО И ПРИ ТОВА СВЕЩЕНО НЕЩО НА ТОЗИ СВЯТ!

Един мой ученик (няма да му спо-менавам името) днес ме извести за публи-кация в сайт по казуса ПГЕЕ "Стив Джобс"; направи го по следния начин:

Големи простаци са това! Не мога да проумея каква е тази България, че има толкова много хора без мозък?! Всеки си гледа на него да му е хубаво, никой не мис-ли другите какво искат! Никой не зачита тяхното мнение.

Знаете, че съм Ви уважавал и ви-наги ще Ви уважавам. Много ми е гадно за Вашето положение в момента. Де да мо-жех да направя нещо, но, уви, и аз съм без-силен...

Оказа се, че публикацията в този сайт, уж базираща се на публикация в моя блог (виж: Как даването на интервюта в днешно време неминуемо води до сър-дечни кризи), е най-красноречив пример за това как някои жълтеещи се медии в днешно време умеят да преиначават събитията и то с най-злоумишлена и дори, бих казал, про-вокационна цел: да наливат масло в огъня, да сеят раздори, да помагат да се влошават още повече някои и без това сложни отно-шения. Който иска нагледно да види как се изопачават нечии думи, нека да сравни двата текста. Въпреки че не мога да одобря такъв тип медийна манипулация, съм длъ-жен да уточня, че медиите имат, въпреки всичко, право на безусловна свобода, и тук единствено съвестта на съответните журна-листи може да бъде някакъв нравствен ограничител на своеволията.

Казвам това защото, няма да скрия, положението е тежко. Да оставим това, че наистина съм зле здравословно; прочее, изглежда, че и тоя път ще оцелея - такъв "чер гологан" като мен лесно не се губи! -

13 макар че се налага да бъда все още в бол-нични докато сърдечната ми криза мине. Прочее, лекарите ми препоръчаха бавни разходки на чист въздух; това е балзам за болните сърца; затова днес денят ми мина чудесно: в Пловдив сега се нижат възхити-телно-топли, бляскави есенни дни - пред-разполагащи към меланхолия и романтика. Но предчувствието за зима - във всеки един смисъл на тая дума - ни кара да се радваме на чудната магия на Божия свят; кажете, може ли да има нещо по-хубаво от това, което Бог е сътворил и е благоволил така великодушно да ни даде?! Днешният ден беше за мен един такъв благодатен Божий подарък. И се пита човек: как е възможно ние, хората, да сме така глупави, че да не можем да разграничаваме истинското от фалшивото, т.е. да не умеем да пресяваме златните прашинки от пясъка и калта?!

Утре лекарят пак ми забранява да ида на работа, понеже, противно на това, което си мислят хората, учителската профе-сия е твърде тежка, направо казано е една инфарктна професия. За да се стабилизи-рам и утре трябва да почивам - и да се раз-хождам лекичко из квартала, на слънце и на въздух. Имах нужда от такава една почивка, наистина тя е балзам за болното ми сърце.

Прочее, утре, след 11 часа преди обед който иска, може да включи радио ХОРИЗОНТ, което ще вземе интервю от мен по телефона. Предполагам, ще ме питат за датата 10-ти ноември, но нищо чудно и да ме запитат за случая, който тия дни предиз-вика голям медиен интерес: за именуването на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс. Не знам какво точно ще ме питат, но се съгласих да дам такова едно интервю. Длъ-жен съм, за успокоение на някои властващи фактори да заявя, че моя милост като фило-соф, блогър, човек, личност, гражданин, писател и прочие има пълните конституци-онни права и свободата да се изявява както намери за добре.

Имам безусловното конституцион-но право да заявя какво мисля. По всички въпроси, без никакво изключение. Никога не съм си присвоявал някакво право да говоря от името на тази или онази институция; прочее, всяка институция се състои от хора, които, стига да са личности, имат безуслов-ното право да мислят различно. Даже в ерата на комунизма другарите не можаха да ми затворят устата, та сега ли? Нека да имат добрината даже и да не си го помислят, че може да ги огрее в това отношение. Толкова по този въпрос: много проклет човек ставам, когато някой се опита да накърни свещеното ми право на свобода! Спирам дотук...

И още една моя медийна изява. Утре, в 17.45 ч. по БНТ в предаването "Мал-ки истории" ще говоря за митовете, за потулването на истината за нашия просло-вут и многострадален преход от комунизъм към демокрация. Предаването ще бъде излъчено на запис, т.е. не е на живо. От

програмата на БНТ личи, че същото преда-ване ще бъде излъчено и на следващия ден, в 6.15 часа. Ранобудните могат да го гледат и тогава.

Лека нощ на всички! И нека утреш-ният ден да бъде усмихнат поне като днеш-ния!

ДУХЪТ НА СВОБОДАТА ЩЕ НИ СПАСИ ОТ ПРЕЗРЕНИЯ МЕНТЕ-ЖИВОТ

Най-напред дължа извинение за подвеждаща информация, която дадох в блога си вчера; предаването по БНТ, в което ще участвам, ще се излъчи в събота, от 11 часа, а не вчера, както бях написал първо-начално. Предаването се казва "Малки истории". Прочее, тази промяна е, както се казва, за добро: ще участвам в големия формат на това иначе всекидневно преда-ване: в събота предаването трае цял един час, иначе е по 10-тина минути. Тъй че, моля, заповядайте в събота преди обед пред телевизорите си, струва си да се гледа това предаване!

В него коментатор, освен мен, е г-н Цв.Томов, участват още неколцина, сред които г-н Борис Луканов и г-жа Марта Вачко-ва. Ще си говорим за "промените", за днеш-ното състояние, за това какви сме днес ние, българите, след тия епични 22 години "пре-ход". Мисля, че ще ви е интересно, предпос-тавка за което са и събеседниците ми в това иначе добро предаване. Моя милост е пока-нен там като автор на книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвре-менна България), чиято тема съвпада с темата на предаването.

Иска ми се още сега да кажа нещо по темата, което според мен е твърде важно. Мислейки вчера по темата, струва ми се, попаднах на една находка. Става дума за един по-различен модел на тълкуване на

събитията - с оглед на това да се добе-рем по възможност до техния цялостен смисъл. Ето какво имам наум, да видим обаче дали ще успея да го изразя в самото предаване. (ОЩЕ >>> в блога; а съкратени-ят тук откъс излиза под друго име в същия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, смятам, ще го разпознаете сами.)

ДНЕШНАТА СТАТИЯ ВЪВ В-К СТАНДАРТ ПО КАЗУСА С НАИМЕНУВАНЕТО НА ЕЛИТНАТА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ НА ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС

СТИВ ДЖОБС, ГЕНИЯТ, КОЙТО СБЛИЖИ КОМПЮТЪРА С ЧОВЕКА

Стив Джобс – талантът да променяш света Снимка: Ройтерс, Автор: Мартина Кръс-тева

На 5 октомври умря Стив Джобс. Тази вест смрази света. Само месец по-рано корпорацията Apple бе обявена за най-могъщата технологична компания в света. Приходите й възлизат на 14 млрд. долара годишно. Девизът на компанията – Think different (Мисли различно) – е ключът към техния успех.

Стив не е фигура, появила се в животa и само обозначила трагичния край на своя земен път. Той не просто остави следа след себе си, а промени реалността, в която живееше по начин, който определя днес хода на човешкото развитие.

14 Трите неща, които изникват в съз-

нанието когато се произнесе името на Джобс са iPod, iPhone и iPad. И това ще продължа-ват да бъдат асоциациите на всички техни потребители – защото страстта към техноло-гиите често стига само до стремеж за прите-жание на даден продукт.

Рядко някой обръща внимание кой стои зад този краен продукт и кой се грижи той да достигне до нас. В действителност, съществуват два вида талантливи хора. Едните с много идеи и безкрайно търпение да ги реализират. Другите искат творенията им да намерят своето приложение в живота на обикновения човек. И то сега. Не утре. Не някъде в бъдещето.

Стив Джобс е от вторите. Той няма амбицията да бъде технологичен гений, но пък е обладан от огромното желание да сближи компютъра с човека. Как? Като вло-жи всичките си усилия в това да улесни човешкия живот чрез машината – първона-чално създавайки персоналния компютър, а по-късно и с едни от най-практичните про-дукти на електронния пазар – iPod, iPhone и iPad.

„Това дали съм най-богатият човек в гробищата не ме интересува – казва Джобс. Да си лягам вечер с мисълта, че сме сътворили нещо страхотно – това вече има значение за мен.”

Защо Стив успя? Защото съчетава маркетинговия си усет с идеи за усъвършен-стване на технологиите. В резултат на това всеки негов проект се увенчава с успех. Дори след като е отстранен от собствената си компания през 1985 година, Стив открива Pixar я превръща в една от най-успешните филмови студии, чийто първи филм е и първата компютърна анимация – „Играта на играчките”. Тази нова технология променя напълно начина, по който се създават и гледат анимационни филми.

Защо Стив е нещо повече от обик-новен изобретател? Защото притежава изключителната смелост да влага абсолют-но всичко, което притежава в новите си идеи. Колегите му често се възхищавали на огромното желание, с което работел, както и на лидерските му умения. Винаги трябвало да се стигне до ръба на възможностите, за да се направи крачка напред.

Като се замислим, философията на Джобс е може би най-ефективната формула за оцеляване във враждебния бизнес свят, особено когато става въпрос за убийствена-та конкуренция на технологичния пазар.

„Стив безспорно имаше силно из-разен усет към бизнес мисленето. Почти всеки, които беше запознат с технологична-та индустрия откриваше в него способността не само да подобрява нещата, които вече имахме, но и да ги трансформира в нещо напълно ново, по което светът да се захлас-не”, казва дългогодишният му приятел и съдружник, Стив Возняк, след смъртта на Джобс.

„В началото ние бяхме просто мла-ди хора, които бяха толкова развълнувани за бъдещето, което могат да имат в бизнеса, създавайки нещо само чрез собствените си идеи.”

И именно тези идеи са водещата сила в живота на Стив. В една своя реч по случай дипломирането на випускниците в Станфордския университет, той отрича живота ограничаван от догмата – да живееш с резултата от мисленето на другите хора.

Съветът на един човек променил света: „Имайте куража да следвате сърцето и интуицията си.” Съвет на човек, които успява да вдъхнови милиони, да изживее своите собствени мечти и да предостави на обществото една нова реалност. Който на практика дарява обикновените хора с това, за което винаги са се борили – свобода.

Защото Стив не е просто създател. Той не е поредната харизматична персона. И трагедията на неговата смърт не се със-тои в болестта му, а в загубата на една личност с неизмерим човешки потенциал. Един мъж, притежаващ таланта да разбира живота и да използва този свой талант да го промени към по-добро.

Сигурно днес някъде на небето Стив обяснява: „Ако искате да изживеете живота си творчески, не трябва да се обръ-щате твърде много назад. Нека да правим открития за утре, вместо да се тревожим какво е станало вчера.“

УЧЕНИЦИ ПРЕДЛАГАТ РЕФЕРЕНДУМ ЗА ИМЕТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ: ЩЕ СЕ ИЗ-БИРА МЕЖДУ СТИВ ДЖОБС И… ДРУГИТЕ (БЕЗ ЛЕНИН)

Стив Джобс и Ленин в дуел под тепетата в-к СТАНДАРТ, 9 октомври, автор: Ели Ку-манова Спор за име разцепи техникума по елект-ротехника в Пловдив Снимка: Ройтерс

Стив Джобс срещу Ленин – днес това е най-горещият дуел под тепетата. Причината – Професионалната гимназия по електротехника и електроника си няма пат-рон от зората на демокрацията. Някогашна-та ТЕТ „Ленин“ вече 22 г. е безименна. И иска да се кръсти в навечерието на 50-

годишния си юбилей. Пловдивчани знаят техникума като „тета“. Новата генерация обаче иска да се окичи с името на iGod – покойният гений Стив Джобс.

„Пълна измислица“ – така дирек-торката на техникума по електротехника Стоянка Анастасова нарече дебата около патрона на училището. Във вторник бе из-вън училището и не можа да коментира въпроса пред „Стандарт“. От вътрешни хора в школото обаче репортер на вестника нау-чи, че рано сутринта е имало извънреден учителски съвет, на който е било забранено да се дават интервюта по горещия спор.

Мухата за Стив Джобс пуснал пре-подавателят по философия и психология в „тета“ Ангел Грънчаров, научи „Стандарт“. Идеята му хрумнала малко след смъртта на гения. Г-н Грънчаров я споделил в блога си в интернет. И мигновено повечето му ученици „клъвнали“. И се започнало със споровете – „за“ и „против“ Стив Джобс да се „засели“ под тепетата.

Фен на iGod например е десеток-ласникът Георги. Аргументът му – Джобс е посветил целия си живот на създаване на технологии, които сега са застъпени в учеб-ните предмети на „тета“. Според Георги това име ще донесе и престиж на училището. А ако от „Apple“ чуят, че има школо, кръстено на създателя им, може и да ги посетят и

да им подарят по някой таблет.

Единадесетокласникът Васил пък е на другия полюс – иска училището му да носи името на българин. Предлага създате-лят на компютъра Джон Атанасов. „Той също е живял в САЩ, но поне е нашенец“, подкре-пя го и съученикът му Атанас Иванов. „Да, бе, да!“, контрират от другия лагер – в Плов-див вече има училище, кръстено на Джон Атанасов. „Нищо, те и Левски и Ботев се дублират, но никой не се сърди“, упорстват от анти-Джобс агитката.

„Стив винаги е бил най-модерният в технологиите. Това е и нашата амбиция, затова учим в гимназията по електроника и електротехника“, пали се обаче Петър Геор-гиев от 11 клас. Момчето дори си направило експеримент и разпитало сред противнико-вия лагер дали знаят кой е бил бившият им патрон Ленин. Съучениците му смътно се сещали, някои изобщо не го били чували или го знаели само като име. „За Стив Джобс обаче всеки е чувал и знае какво е напра-вил“, обяснява разпалено тийнейджърът.

Съученикът му Георги Стойчев до-ри предлага в училището да се проведе

референдум кой да им стане патрон.

Момчето вече е споделило идеята си с приятелите във Фейсбук и срещнало голяма подкрепа. Засега обаче от страна на учителите отпорът е голям. Преподаватели-те са категорични, че името се избира на

15 педагогически съвет, който после го предла-га за одобрение в Министерството на обра-зованието.

В програмата по честването на 50-годишния юбилей на школото е включен и избор на патрон, с чието име ще бъде свър-зан и училищният празник, какъвто засега тук няма. Номинациите обаче са далеч и от Ленин, и от Джобс. С най-сериозно лоби са двама български физици – „дядото на ксе-рокса“ акад. Георги Наджаков и акад. Емил Джаков. ЗАБЕЛЕЖКА: В сайта на СТАНДАРТ под публикацията се наложи да напиша следния коментар:

Държа да отбележа, че констатаци-ята, съдържаща се в последното изречение, е прекалено далеч от реалността и истината – и е нечестен реверанс и жест към против-ниците на великолепната идея училището да носи името на великия Стив Джобс. Раз-бира се, че най-голяма подкрепа среща предложението Стив Джобс да бъде патрон на това училище.

Все пак трябва да имаме по-високо мнение за нивото на развитие на разсъдъч-ната способност у нашите ученици…

АНГЕЛИТЕ ПРЕНАСЯТ РАЯ НА ЗЕМЯТА

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!

АНГЕЛИТЕ ПРЕНАСЯТ РАЯ НА ЗЕМЯТА!!!

МНОГО ПОЗДРАВИ!

ИВАНА И ЖАК

P.S. С такава картичка (предполагаме) би те поздравил и самият Стив Джобс (ако беше между нас!).

ЗАБЕЛЕЖКА: Горното е мъдро изказване, съдържащо се в честитка от един велик за мен човек, наш съвременник!

И БНТ ИЗЛЪЧИ РЕПОРТАЖ ЗА НАИМЕ-НУВАНЕТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ В ПГЕЕ "СТИВ ДЖОБС"

Някъде към 16-тата минута може да се чуе репортажа за предложението за наименуване на ПГЕЕ-Пловдив на името на Стив Джобс.

Това може да стане като се посети ето ТОЗИ ЛИНК.

Тъй че, с две думи казано, и "теле-визията-майка" даде своя принос върху изострянето на вниманието на обществото около този назрял и презрял за решаване въпрос. Абсурдно е в наше време да си затваряме очите - когато едно елитно учебно заведение продължава - не негласно, а направо гласно, но все пак тихомълком! - да носи името на комунистическия вожд Ленин!

Приятно гледане! Да живей медий-ната свобода! Да живеят българските медии - в случаите, когато се изявяват свободно и се държат достойно, те са незаменими...

КАК ДАВАНЕТО НА ИНТЕРВЮТА В ДНЕШНО ВРЕМЕ НЕМИНУЕМО ВОДИ ДО СЪРДЕЧНИ КРИЗИ

Тази сутрин предаването "Тази сут-рин" на bTV излъчи по разширен репортаж относно ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив във връзка с предложението училището да се преименува на Стив Джобс. Можете да го гледате като посетите ето този линк: От Ленин до Стив Джобс

Имам една молба към тия, които ще гледат репортажа. Моля ви, споделете с

мен има ли нещо в този репортаж, което да "разваля имиджа" на училището, което създава лоша, превратна представа за него и пр. Питам, понеже някои хора имаха доб-рината да ме известят, че понеже съм разго-варял с репортера "без да съм бил оторизи-ран от ръководните фактори", съм бил проя-вил "престъпно самоуправство", вредящо на имиджа на училището. Показал съм се бил като "неетичен човек", нарушил съм бил не знам си какви "Етични кодекси", писани и неписани. Абе изобщо съм се бил оказал много, ама изключително много лош човек. И прочие, и така нататък, и ала-бала...

Знайно е, че има всякакви хора, ве-роятно има и хора с по-изкривени възприя-тия, пък, знае ли се, може и моите възприя-тия да са изкривени, нищо чудно, стар съм вече. Та затова питам; на мен ми се струва, че няма нищо лошо в това, че медиите про-явиха такова внимание към едно предложе-ние, което съдържа в себе си наистина оригинална, бих казал дори - казвам това нарочно, та да ядосам зложелателите! - авангардна идея: едно българско училище да бъде кръстено на един общочовешки гений, допринесъл изключително много за днешната технологична революция - какъвто е Стив Джобс.

Да, знам също, че има хора, които поради разни причини, най-вече поради завист или по личностна непълноценност, но никога няма да признаят постиженията на преуспели хора като Джобс; за куриоз ще кажа, че един идиот ме срещна и ми каза, че Стив Джобс по никой начин не трябвало да стане патрон на училището, понеже, предс-тавяте ли си, бил "презрян капиталист и експлоататор"; сериозно говоря, точно това ми каза тоя оригинал, и беше съвсем искрен, за което свидетелстваше и появилата се пяна по краищата на устата му. Китайците в такива случаи - а те са все пак мъдър народ - казват така: "Да пази Господ да живееш в интересни времена!"; спор няма, нашето време е интересно, за което свидетелстват и изцепки като току-що споменатата.

Прочее, много хора са крайно въз-мутени, че медиите, представяте ли си, били злоупотребили, били изопачили твърде превратно нещата; дори се подхвърля, че възмутените щели да се съберат и да пишат нещо като "открито писмо-опровержение" до всички медии, с което щели да кажат самата

16 истина. Аз лично смятам, че медиите имат пълната свобода да постъпват както искат и да дават каквито си искат интерпретации, а това, че на някому не се била харесала тази или онази интерпретация или че поради несъгласие го бил хванал тих бяс, това, разбира се, си е лично негов проблем - и си е за лично негова сметка. Медиите не бива да се стремят някому да угаждат, щото тогава свободата им отива по дяволите. Журналистите затова трябва да имат пълна свобода в отразяването на събитията и също така в техните интерпретации. В това съм напълно убеден, и то не само по прин-ципни, ценностни подбуди, ами и по "колеги-ални" такива; моя милост, както е известно, сама е медия, аз съм нещо като човек-медия, аз, както писах наскоро, съм собст-веник на цяла медийна империя; за да раз-берете какво имам предвид пишете в тър-сачката израза "медийната империя на гражданина Грънчаров" и ще намерите каквото трябва. Разбира се, последното пак го написах по съвсем прагматични подбуди: да опъна до скъсване нервите на някои зложелатели, на завистниците и на... глупа-ците.

Една особа, чието име няма да споменавам, пък изтърси това, че само "болни мозъци" като мен можели да измис-лят такава тъпа идея: едно училище да носи името на американец, и то не на кой да е американец, ами на Стив Джобс; същата особа обруга не само моя милост, но и даде да се разбере и на самия Джобс - на "коле-гата" Джобс! - като го нарече с какви ли не обидни квалификации: бил "крадец", бил "дребен търговец", бил "арогантен и надме-нен", направо "непоносимо лош" и какъв ли не още човек. И това тази особа си позволи да го каже публично в мое присъствие, да, и това за "болните мозъци", и всичко останало (не помня дума по дума останалото), и дори не само да го каже, ами и да го изчете, беше си го записала, уж били писма и имейли на "крайно възмутени от арогантността на тоя невероятен злодей Грънчаров граждани".

Та тия "възмутени граждани", в един добре познат от славните комунисти-чески времена маниер кажи-речи нямат нищо против да ме линчуват; абе, тъпа работа, аз имам чувството, че сънувам, за жалост обаче тия неща се случват пред очите ми, днес се случиха. И понеже съм импулсивен човек, се впуснах в излишни спорове, аз направо побеснявам, когато срещна безочие пред себе си, ядосах се, и ето, в резултат от няколко часа имам сър-дечна криза, болното ми сърце не издържа, пулсът ми още е 160 удара в минута.

За да не си изкарам някой инфаркт, се нагълтах с хапчета, сега лежа в леглото, сърцето ми още бясно препуска, а аз пиша с лаптопа, щото ако не кажа някому за проб-лемите си, не мога да се успокоя; ако до някой и друг час сърцето ми не се оправи, ще трябва да викам бърза помощ. Не знам

дали утре изобщо ще мога да ида на работа; при такива кризи, ако сърцето ми не се оп-рави, т.е. ако не влезе в ритъм, спонтанно и под действието на медикаментите, ще тряб-ва да влизам в болница; заболяването ми не е от вчера, но ето под влияние на такива напрежения се случва да изпадам в сърдеч-на криза; да, представете си, някои хора имаме човешки, по-крехки, а не биволски или говежди сърца...

И всичкото това ми се случи в деня Архангеловден, моят имен ден! Лудешки нрави, нямам думи вече!

Чао, това е засега!

ДА СЕ ВДЪХНОВЯВА ОТ ОБЩОЧОВЕШКИ ИДЕАЛИ И МЕЧТИ Е ПРИЗНАКЪТ, КОЙТО ПРАВИ ЕДИН ЧОВЕК СЪВРЕМЕНЕН, МО-ДЕРЕН

Вчера, както се казваше навремето, беше един хубав ден за българската демок-рация: няколко медии писаха или излъчиха видеорепортажи, посветени на идеята Гим-назията по електроника в Пловдив да бъде кръстена на името на Стив Джобс. Ето, погледнете, чуйте: Пловдивско училище трябва да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на учили-щето им Българско училище ще носи името на Стив Джобс

Други телевизии пък взеха интер-вюта и мнения, в това число и от мен, но още не са ги излъчили; излъчването им предстои. Не мога да си дам обяснение на този взрив на интереса от страна на медии-те, но е факт, че по този начин те дават мощната си подкрепа на толкова авангард-ната идея за първи път в света едно учили-ще да бъде кръстено на името на новатора, на пионера на компютърната ера Стив Джобс.

Е, разбира се, има и противници на тази идея. Все пак живеем тук, в Бълга-рия; няма как да няма противници. Тук всяко нещо, особено пък най-разумните неща, си имат своите противници. Ако у нас се прове-де допитване за това трябва или не трябва утре да изгрее Слънцето, убеден съм, че ще има идиоти, които ще заявят, че Слънцето е по-добре утре да не изгрее изобщо. На това му думаме "български инат". Мъдри народи, които са живели с нас и добре ни познават, каквито са, например, турците, отдавна са изказали преценката, че инатът е най-същностно-определящата българска добро-детел. Инатът обаче съвсем не е доброде-тел.

Не трябвало да бъде Стиф Джобс патрон на това училище, щото требвало да си турим за такъв некой наш, некой бълга-рин! Защо бре, аланколу: ами не знам, ама требва да си е наш, българин! Щото сме у България, затова! Щото, представете си, не трябвало да сме били "чуждопоклонници". Щото, представете си, трябвало да обичаме нашто, българското. Щото нашто, българс-кото, е най-убавото у целио свет. Щото от Искъро по-длибоко нема, ете за това! Епа нема!

Какви ли не приказки може да чуе човек. Всеки ден съм в центъра на такива дискусии, понякога твърде разгорещени. "Патриоти" срещу "космополити" - сякаш това е противопоставянето в самото учили-ще, а пък, след тия медийни набези, нищо чудно спорът да се пренесе в цялата общ-ност; в Пловдив положително ще се прене-се.

Аз пък съм срещу домораслия не-разумен провинциалистки "патриотизъм". Истинският патриот цени своето, но също толкова се възхищава и от "ненашето". Не можем да отричаме ненашето само защото не е наше, а пък да обявяваме своето за най-велико - само защото си е наше. Мило и родно. Не стават така тия работи. Нашето придобива някаква ценност само когато се съизмери с най-добрите световни образци. А ние, понеже живеем все пак в 21-ви, а не в 17-ти век, трябва да се стремим да се съиз-мерваме с най-добрите световни образци. Ние, българите, представете си, сме част от единния общ свят, в който живеем. Не мо-жем да се изолираме от света, в който живе-ем, щото той е тук, при нас, от него няма как да избягаме.

Противниците на Стив Джобс, ако са такива принципни, а не глупави против-ници, трябва да имат добрината да доведат мисълта си до логичния си край. Трябва да доведат до този, впрочем твърде абсурден, край: "Не щем, другари, нищо от постижени-ята на този чужд свят, отказваме се и от компютрите, щото са американска измиш-льотина, отказваме се от цялата цивилиза-ция, отказваме се от всичко: отиваме да си живеем на село с козите, та да сме си щаст-ливи - и да запазим, представете си, своята

17 идентичност!" Това е в чиста форма "култур-ният" провинциализъм, на който са се отда-ли противниците на идеята това пловдивско училище да приеме името на Стив Джобс като бляскава емблема на училището, като символ, който е способен така да вдъхнови младите хора, та да могат смело да се хвърлят срещу предизвикателствата на съвременния свят. И да бъдат победители, а не малодушни мърморковци. Да бъдат като Стив Джобс, своя патрон.

Така мисля аз. На мен този казус ми е изключително интересен и показателен. Защото той като на тест показва какви всъщност и наистина сме ние, съвременните българи, живеещи в началото на 21-ия век. Светът, в който живеем, не познава граници, стени, дувари, той помете всички стени, граници, той събори всички прегради. Живе-ем в единен общ свят, живеем в едно голямо глобално село. За миг можеш да изпратиш писмо до другия край на света: за да имаме тази възможност, заслуга за това има Стив Джобс. И още много неща можем, каквито преди това са били немислими, били са чиста фантастика.

Днес са реалност, днес са наш не-посредствен живот. Заради такива смели фантазьори, довели бъдещето при нас, ние се радваме днес на шанса да можем да живеем в един из основи променен свят. Няма граници, всичко е едно - и от света не можем да избягаме, щото той е тук при нас. Стив Джобс е толкова американец, колкото и българин; ние самите сме не само българи, а, щем не щем, сме и граждани на света - от света, повтарям, не можем да избягаме. Да се вдъхновява от всечовешки, от общочо-вешки идеали и мечти е признакът, който прави един човек съвременен, модерен. Такива трябва да бъдем. Не трябва да се отказваме от повелите на своето време. Ако се откажем - ваша воля, моля, вървете си във пещерите... приятно излежаване там...

Принципният противник на модер-ността страда от непълноценните представи на едно отдавна отминало, умряло, мъртво време. Представи, според които трябва да мразим "чуждото" и да превъзнасяме само "своето". Заради тия коварни представи в миналото, както показва човешката история, са се водили ужасни кръвопролитни войни. Комунизмът пък огради своя жалък "рай" с телени огради и стени, и, въоръжен до зъби с картечници, злобно гледаше от стените на бастиона си как свободните хора на свобод-ния свят се бяха отдали на съзидателен труд, на невероятни, удивителни дела, пос-тижения, творения. Е, рухна този кошмарен свят на стени, на бодлива тел, на граници, свят на кошмарите, в който просто убиваха оня, който не е като нас, който не мисли като нас. Слава Богу, тая кървава епоха отиде назад, в миналото. Не трябва да позволява-ме на кошмарното минало да внася нови граници между нас, съвременните хора. Ето на такава една възвишена идея служи хрум-

ването едно българско училище да бъде наречено на името на Стив Джобс - един от символите на новото време, за което говоря.

Спирам дотук. Смятам, че трябва да помогнем на ония сред нас, които живеят с непълноценни, анахронични представи за времето, в което живеем. Длъжни сме да помогнем на тия хора да се отърват, да се се освободят от неверните си представи. Това става само чрез разговори и убеждава-не. Аз смятам, че проблемът около името на гимназията в Пловдив ни дава шанс да разберем какви сме и да изявим себе си в най-хубавата светлина: като модерни хора, които уважават мнението на другия, но са и загрижени за ония, които очевидно страдат от неверните си, от остарелите си предста-ви. Като философ, доколкото мога, ще се опитам да бъда полезен в начеващите се интересни дискусии. Приканвам и други хора да сторят същото.

Заради истината и доброто си зас-лужават да приемем някои временни неу-добства. Примерно да се заемем по-усърдно със задачата на мисленето и на разбиране-то. Толкова ли е трудно това?!

БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ ЩЕ НОСИ ИМЕТО НА СТИВ ДЖОБС

Българско училище ще носи името на Стив Джобс

Пловдивско училище може да бъде кръстено на основателя на Apple Стив Джобс. Професионалната гимназия по елек-тротехника и електроника до скоро е носила името на Ленин, но сега училището търси друг патрон.

Следващата година гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ „Ленин“, ще навърши 50 години. Сега ученици и учители водят разгорещен дебат за новото име на учили-щето. Един от обсъжданите варианти е то да носи името на Стив Джобс.

Част от учениците и учителите под-крепят идеята, но друга част настояват училището да носи името на български учен. Едно от коментираните имена е това на българския физик Георги Наджаков.

В навечерието на 50-годишния си юбилей, Професионалната гимназия по

електротехника и електроника за първи път ще има централно отопление, а част от учениците ще бъдат обучавани по европейс-ки проект в Испания и Франция. Предложе-нието за ново име на училището трябва да направи Педагогическия съвет. ЗАБЕЛЕЖКА: На посочения линк на ТВ7 може да се гледа и видеорепортажът на Илиян Велков.

НЕ РАЗБИРАМ ЗАЩО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕЧУПИ СЪЗНАНИЕТО В БЪЛГА-РИЯ!!!???

Поздравления!!! Току-що гледах новините и разбирам, че идеята за смяна на името на ТЕТ-а в Пловдив от „Ленин“ на Стийв Джобс е ваша!!! Подкрепям напълно идеята Ви и искрено се надявам тя да стане реалност!

Става дума за новините по БТВ, съвсем случайно попаднах. В емисията в 22.00. Ако се разровя може и запис да наме-ря.

Чета мнения в интернет пространс-твото и установявам, че са доста противоре-чиви. Не разбирам защо не може да се пре-чупи съзнанието на България!!!???? Та нали трябва да вървим напред, да се приобща-ваме към Европа и света, да ставаме мо-дерна държава?! Докога ще тъпчем на едно място???

Разбирам, че има много национа-листи, които следват идеята, че трябва да ценим българското и да не забравяме тези, които са дали своя принос в БГ наука и технология, но едното няма нищо с другото! Става въпрос за различни гледни точки.

Не съм философ, трудно ми е да достигна Вашето ниво на израз, но и не е това целта ми. Смятам, че разбирате повече от добре, че аз като част от този град подк-репям напълно идеята Ви. Виждам, че това е и желанието на учениците в ТЕТ „Ленин“. Радостно е, че младите мислят така.

Те все пак са бъдещето и трябва да се вземе адекватното решение, съобразно тяхното желание – освен мнението на тези, които решават. Написа: Aurora Obzor

18 СТИВ ДЖОБС ПОБЕДИ ЛЕНИН: УЧЕНИЦИ ОТ ПЛОВДИВ ИСКАТ СМЯНА НА ИМЕТО НА УЧИЛИЩЕТО ИМ

Стив Джобс победи Ленин: Ученици от Пловдив искат смяна на името на учили-щето им Видео

Стив Джобс победи Ленин. Ученици от пловдивската гимназия по електротехника и електроника искат да сменят името на учебното си заведение от Ленин на Стив Джобс.

Повечето тийнейджъри смятат, че днес компютърният гений е по-достоен да бъде патрон на гимназията им.

Преподавателят по философия Ан-гел Грънчаров прокарва идеята гимназията да носи името на компютърния гений.

„Професионална гимназия по елет-ротехника и електроника, нашите ученици му се възхищават, аз смятам, че би могъл да вдъхнови учениците“, обясни Ангел Грънча-ров.

Самите ученици настояват името да бъде избрано чрез референдум с тяхно участие.

Повечето ученици дори не знаят

дори кой е Ленин. Преподавателите от своя страна

предлагат училището да носи името на българския физик Георги Наджаков.

„Аз мисля че трябва да е български учен, допринесъл за развитието на нашата култура. Не мисля, че нашата култура е с по-слаби постижения от американската“, заяви Бойка Борисова, преподавател.

Последната дума при избора на име има Министерството на образованието.

ПЛОВДИВСКО УЧИЛИЩЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КРЪСТЕНО НА ОСНОВАТЕЛЯ НА APPLE СТИВ ДЖОБС

Кръщават пловдивско училище „Стив Джобс“

Пловдивско училище може да бъде

кръстено на основателя на Apple Стив Джобс. Професионалната гимназия по елек-тротехника и електроника до скоро е носила името на Ленин, но сега училището търси друг патрон.

Следващата година гимназията по електротехника и електроника в Пловдив, по-известна като ТЕТ „Ленин“, ще навърши 50 години. Сега ученици и учители водят разгорещен дебат за новото име на учили-щето. Един от обсъжданите варианти е то да носи името на Стив Джобс, съобщава ТВ7.

Част от учениците и учителите под-крепят идеята, но друга част настояват училището да носи името на български учен. Едно от коментираните имена е това на българския физик Георги Наджаков.

В навечерието на 50-годишния си юбилей, Професионалната гимназия по електротехника и електроника за първи път ще има централно отопление, а част от учениците ще бъдат обучавани по европейс-ки проект в Испания и Франция. Предложе-нието за ново име на училището трябва да направи Педагогическия съвет.

© БГНЕС

СЪБОР НА СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ И ДРУГИТЕ НЕБЕСНИ БЕЗПЛЪТНИ СИЛИ

Здравейте, уважаеми господин Грънчаров,

С неизмерима радост и мое сти-хотворение, поднасям моите благопожела-ния за здраве по случай настъпващия праз-ник - Събор на свети АРХАНГЕЛ МИХАИЛ и другите небесни безплътни сили (АРХАНГЕ-ЛОВДЕН )!

ЧЕСТИТ ИМЕН ДЕН!!! Поздравления от Олга Махри !

СВЕТИ АРХАНГЕЛ МИХАИЛ Всеки има своя ангел мил

за опора, свята мъдрост, сила. Свети архистратиг Михаил Бог избра за нас да е закрила. Вярно служил, славил Бога свой и възпявал славата Му дивна. В чест на тази вярност, той в вожд на небесата се издигна. Словото на Бога защитил, грешни е изправял на нозете, мисъл благочестта е внушил и се борил против духовете. Днес се молим: "Боже, дай ни Ти мирен ангел, верен наш пазител за душата грешна, помогни да изминем пътя си с крепител! Мой добри пазителю, моли Бога за успех и за спасение. С мъдрост пътя ни ти освети, дай ни Божие благословение!" Всички като него да сразим дявола в душите и да бъдем с Бога във сърце. Да победим! С АНГЕЛА-ХРАНИТЕЛ ДА ПРЕБЪДЕМ! Автор: Олга Махри П.П.Изпращам и снимка на икона от худ. Христиан-Христосий, посветена на праз-ника.

Здравейте, уважаема госпожо Мах-ри,

Много Ви благодаря за поздравле-нието и за стихотворението, което сте ми изпратили! Трогнат съм. Моля за Вашето разрешение да публикувам стихотворението Ви в блога, заедно с картината на художника Христиан-Христосий. Струва ми се, че и стихотворението, и картината заслужават да стигнат до повече хора, понеже носят в себе си безкрайно ценни духовни послания! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

ПОВИШАВАНЕТО НА ПЕНСИОННАТА ВЪЗРАСТ НЕ Е И НЕ МОЖЕ ДА БЪ-ДЕ ПАНАЦЕЯ

Блогът за икономика публикува днес коментар под заглавие Пенсионна

19 реформа? с автор Георги Ангелов. В него се казва:

Симеон Дянков отново подхваща

темата за пенсионната реформа, след като очевидно миналогодишната „реформа“, осакатена и подменена от синдикатите, не постигна резултат.

Говори се за вдигане на възрастта за пенсиониране, но това не е достатъчно. Графиките по-долу показват, че официална-та възраст за пенсиониране не се спазва заради множеството привилегии и начини за избягване на закона. Съответно, за да има ефект от реформата, трябва да се ограничи или премахне ранното пенсиониране.

Идете там, прочетете ако желаете целия коментар, има и разни графики и пр. Моя милост там остави следния коментар:

На мен ми се струва, че повишава-нето на пенсионната възраст не е и не може да бъде панацея за решаването на натрупа-лите се проблеми. Много е възможно и почти е сигурно, че ако се мисли само в тази посока, пенсионната система ще придобие крайно нехуманен характер: хората работят цял живот, до 67 г. възраст примерно, пра-вят си вноските и в крайна сметка или не доживяват до пенсионна възраст, или, едва получили пенсиите си, умират, а пък зарад-ваната държава почва да увеличава пенсии-те на страдалците-“щастливци“, които (все още) са живи; това е античовешко и не този е пътят.

Трябва, ерго, да се търси по-гъвкав вариант на пенсионна система, при който да се вземе предвид индивидуалния принцип; внасяш си отчисления за пенсия, те се тру-пат на твоя индивидуална сметка, като на-вършиш, да речем, 55 годишна възраст, според здравословното си състояние, сам решаваш или да се пенсионираш (примерно с 50% от пенсията си, която трябва да полу-чи на 65 г. възраст), или пък продължаваш да работиш, стига да имаш сили. Натрупана сума за пенсия сам решаваш как да я изпол-зваш, а ако друг решава вместо теб, такъв един тотализиращ принцип е антихуманен и несправедлив.

Икономистите трябва да намерят работещи решения, а не политиците ни, които, както забелязваме, са предимно профани в тая област, а пък и обикновено съвсем не им пука живи или мъртви ще се пенсионират хората.

Но ние, дето работим не сме съг-ласни да умрем преди да се пенсионираме, и „социалната държава“ с чужда, т.е. с на-шата пита да прави помен, т.е. да облагоде-телства хора, които незаслужено ще получа-ват нашите пари – докато ние се излежава-ме на заслужена почивка в… гроба.

ЗНАЦИ НА ВРЕМЕТО: ПЪЛЗЯЩИЯТ ПУ-ТИНИЗЪМ-БОКОВИЗЪМ У НАС ВЕЧЕ СИ ПИШЕ МАНИФЕСТИ!

Попадам тази сутрин на публика-ция под заглавие С национален план за помирение и спасение. Чета я и не мога да разбера на шега ли тоя човек пише тия неща, един вид иронизирайки, или пък е сериозен. Понеже планът му е кратичък, мога да го публикувам и тук изцяло:

Присъединявате ли се към план, оглавяван от Бойко Борисов? Има власт и харизма да го направи.

Няма време за губене! Трябва всички да се обединим! И да изпълняваме програмите на управляващите. С тях са медиите, у тях са финансите.

Други мислят той да се оглави от Президента, а вие може да си дадете мне-нието тук.

Това е. Как ви звучи, а? Член първи от Живковската конституция ряпа да яде. Тук, братя и сестри, ни предлагат направо да путинизираме страната си изцяло, както е в Матушката. Особено ми хареса това Трябва да изпълняваме!. И това: Трябва всички да се обединим! Ключовата дума тук е всички. Тотално. Без изключение! Нема лабаво, както обичаше да казва другарят Т.Живков. Тоталното обединение на една нация се нарича тоталитаризъм, драги ми поспаланковци. Нарича се също диктатура.

Какво ще кажете за текста, а? Бива си го, нали? Явно го е писал някой милицио-нер, нема начин да не го е писал некой милиционер. Може и самият Бойко да си е отворил сайт и да го е написал. Кратко и ясно. По сталински. Нема мърдане! Пълно обединение на нацията около Вожда! Туйто! Не рассуждать!

Това дотук е моят кратък комен-тар. А ето сега коментара на един симпатя-га, коментатор с име andrei, с който мислим в една посока; хареса ми коментара му, затова ви го предлагам и на вас:

Ти добре ли си? С кой да се поми-рим? С тези, които ограбиха държавата и народа ли? С безродниците комунисти и милиционерите, за които род и родина са непознати понятия?! С тия, дето продаваха България на руските си господари!?

Вземи да се освестиш малко и не ми говори врели некипели за харизмата на бандюгата Борисов. То бива овчедушие, бива, ама твоето минава всички разумни граници! Изглежда ракията и хапчетата ти идват в повече…

Това пише тоя Андрей. Аз бързам за работа и затова спирам до тук. Чао, хубав ден! И мислете: не вярвайте на онова „Не рассуждать!“ („Не разсъждавай!“), на което са ни учили другарите комунисти навреме-то… мен не можаха, какво забелязвате, да ме научат на тоя табиет, но мнозина овчици ги научиха. Не бива да не се мисли: щото немисленето в тоя живот се плаща скъпо-прескъпо!

Това исках да ви кажа… хайде… бързам… до после!

КАКВО ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НОВАТА, 7 КНИЖКА НА СП. ИДЕИ, КОЯТО ПРЕДСТОИ ДА ИЗЛЕЗЕ ДО КРАЯ НА НО-ЕМВРИ

In Memoriam ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕ-НИЯ Списание ИДЕИ – моят верен духовен прия-тел Будители и приспиватели... Как да си набавям списанието?

20 Писмо до Фондация "Конрад Аденауер" Отговор от America for Bulgaria Foundation относно предложение за подкрепа на списа-ние ИДЕИ Как се екзекутира автор, как се убива списа-ние? ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ФИЛОСОФИ-ЯТА Онто-тео-логическият строеж метафизиката Мартин ХАЙДЕГЕР ЗНАМЕНИТИ ФИЛОСОФИ Фридрих НИЦШЕ: крилати мисли ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННОСТТА (ОЩЕ >>> в блога)

ФИЛМ, ЯРКО ПРЕДСТАВЯЩ КЪРВАВИЯ КОШМАР, НАРЕЧЕН "КОМУНИЗЪМ"

Гледах тия дни филма "Чекист", чийто плакат публикувам отдясно. Не че филмът блещи с някакви художествени достойнства, въпреки някои свои психологи-чески находки, но като историческа фактоло-гия филмът си струва да се гледа. Който иска да усети чак с кожата си кошмарът, какъвто по същината си е комунизмът, нека да изгледа тоя филм, в който друго почти не се дава, освен това как работи една "фабри-ка на смъртта", наречена ЧК, туй значи "Чрезвичайная комисия", именно болшевиш-ко-комунистическата тайна милиция, заета с избиването на цвета на руската, а после, малко по-късно, и на българската нация.

В един подвал (мазе) на сградата, където се помещава едно местно ЧК, като на конвейр биват убивани всякакви хора: инте-лигенти, духовници, богаташи, царски офи-

цери, млади и стари, какви ли не, все елитни и подбрани, качествени хора. Става дума още за 20-те години, за ония кошмарни години, в които комунизмът пуща пипалата си и хваща, та да задуши, великата иначе руска нация и страна. ЧК заседава почти постоянно и издава "присъди", все смъртни, а пък после в подвала "присъдите" - присъ-дата е една: "Расстелять!", "Да се разстре-ля!" - биват изпълнявани по садистичен чекистки начин: с револверен куршум отзад в тила.

Комунизмът е започнал с изтреб-ването на най-качествените хора, на личнос-тите, на народния елит, на духовните вода-чи. За да остане само боклукът, простотия-та, която само да работи и да ръкопляска, зомбирана, превърната в най-аморфна "човешка", т.е. безчувствена, дебелокожа, алкохолизирана маса. Тъй че не се чудете защо в масовия случая човешкият матрьял у нас, пък и в Русия, е такъв: това е една от най-коварните последици на комунизма, довел дори до генетическо израждане цели нации.

Гледайте филма. Струва си. Аз, понеже съм живял в Русия, тоест, дишал съм запарения смърдящ въздух на комуниз-ма, го гледах в необичайно вълнение. Въл-нението ми идеше от това, че съвсем образ-но си представях, че подвалът на студентс-кото общежитие в Петербург, в който бяха разположени душовете за къпане, беше абсолютно същия както това мазе, дето провеждаха убийствата! Имах чувството, че точно в онова мазе, дето съм се къпал като студент, са ставали същите убийства; нищо чудно точно там да са и ставали, щото обс-тановката във филма наподобява обстанов-ката в един петербургски квартал.

Както и да е. Страшна работа! Съ-щински кървав кошмар е комунизмът! И това филмът успява да го покаже. Тия варварски комунистически времена не трябва никога да не ги забравяме, щото ако ги забравим, току-виж се върнали. Ако и такива филми гледат младите, вероятността това да се случи става все по-малка...

ЗАЩО ТАКА БЛЯСКАВИЯТ МУТРЕНСКИ ИСТАБЛИШМЪНТ В СВИДНОТО НИ ОТЕ-ЧЕСТВО СИ СТОИ ВСЕ ТАКА ВЕЛИЧАВ, БЕТОНИРАН, НЕПОКЪТНАТ, НЕПРИСТЪ-ПЕН?

Бандитът бивш комунист (т.е. офи-

циален член на БКП!) Боко Тиквата, възпи-таник на милиционерската школа в Симео-ново, поради народното малоумие днешен Премиер на България (!), напоследък дето седне и дето стане дава интервюта; не че винаги, откак почна възхода му, не е било така, но сега тоя любител на даването на интервюта вече прекали: сигур дава интер-вюта даже и когато се облекчава в нужника.

Явно точно по този начин е дал и последното си изявление пред в-к „24 часа“ с твърде показателното и изразително заглавие: Борисов: Костов си е комунист, съветвал е БКП. Искам да кажа две-три думи по повод на това изявление на нашия всенароден кумир, титан и… мъжкар.

Не съм адвокат никому, но бие на очи, че член на БКП, т.е. официален кому-нист като Боко, с прякор „Тиквата“, който са му дали съдружниците му по бандитизъм, да нарича някой си „комунист“, е наглост, каква-то рядко може да се срещне; то е същото, примерно, самият Тодор Живков, пръв кому-нист, като още беше жив, да почнеше да обвинява тоя и оня в комунизъм. Прочее, да не забравяме, че тая същата Тиква в най-славните си бандитски времена беше телох-ранител на самия пръв комунистически диктатор на България.

Има една поговорка, именно, „В дома на обесения не споменават думата въже“; ако Боко имаше поне малко акълец, щеше да се пази от думата „комунист“ така, както дяволът се пази от тамяна. Да кажеш „Тоя там е комунист“, сам бидейки комунист, и то най-официален, документиран, факти-чески и пр. е същото като да вземеш една пълна с лайна целофанена торба и да я фърлиш срещу бясно въртящ се вентилатор. Но нашият убостник явно обича сам да се пръска с лайна, което пък води до логичния извод: не може ти самият да не си лайно, щом така много обичаш сам да се пръскаш и мажеш с лайна! Простете за думата, ама бях длъжен да я употребя – предвид същината на описвания тежък случай. „Матрьялът“ е такъв, затуй и думите не могат да бъдат други…

И още нещичко искам да кажа, вече без, по възможност, да употребявам смър-дящи думи; но какво да прави човек, как да

21 не употребява такива думи, след като, както казах, „матрьялът“, с който сме принудени да се занимаваме, е толкова долнокачест-вен, че яката смърди. Та значи Боко, без да иска – хубавото му е все пак, че е така прост; това качество, именно да е потреса-ващо прост, изобщо не може да му се отре-че: което и обяснява всенародната любов на целокупната простотия към него! – и без да си дава сметка, показва къде именно го стяга чепикът: Костов за него е чепикът, дето го стяга. Дайте да поразсъждаваме малко върху този прелюбопитен казус, ще видите, че си заслужава.

Че Костов е на космически разсто-яния по-високо от Боко във всяко едно от-ношение, да не говорим пък за умствено или морално, е едно на ръка. Боко, плюейки Костов, показва просто, че страшно много му завижда; заради крещящата си личностна непълноценност плюе така усърдно, не заради нещо друго. Най-злобни обикновено са най-ощетените. Богатите се душевно щедри и великодушни. Разбира се, Боко изобщо не плюе по политически причини, а плюе, тъй да се рече, по екзистенциални причини. Това едно на ръка. Но другото е още по-важно.

Боко, без изобщо да е в състояние да сфане какво всъщност прави, т.е. без да иска, се издава най-баламски, другояче казано, разкрива най-съкровената си тайна. А именно, че той самият, като „политически проект“, щедро финансиран от съответните заинтересовани сили, беше извикан на сце-ната по една единствена причина: да напра-ви всичко възможно злодеят Костов да не се върне на власт някой ден! Не само Боко беше извикан на сцената с тая цел, ами на сцената най-вече беше извикан Боковият началник, именно Царо, кого пак същия простодушен малоумник Боко нарече тия дни „диамант“. (Лайно да те нарече „диа-мант“ – правете си сметката какво това пък означава?!!). За тия пределно тайни неща се мълчи, но ето че нашият нещастник съвсем баламски, както виждаме, се издава. Ето за какво става реч.

Плюейки по Костов по същия оня гнусен начин, по който плю върху премиера-реформатор цялата подкупна медийна гнус, като се почне от Кеворкян (агент Димитър), Тошо Тошев (агент Бор), разните му там Ели и Брези, та се мине през Слави Учиндолский и се стигне в крайна сметка до бая ви Вучко-ва, та значи, плюейки по досущ същия на-чин, по който плю върху премиера-реформатор повече от десет години упоме-натата финансирана от ДС-КГБ, от комунис-тическата мафия-олигархия, медийна пап-лач, Боко Тиквата се издава, че и негова милост е насочвана, че и самият той непре-менно е слуга на все същия таен „мозъчен център“, който фърли такива луди пари в заговора си да свали Костов от власт и да не допусне втори негов мандат, каквато опас-ност, и то съвсем реална, имаше в паметна-

та 2001 година. То не бяха „Гаргамелщини“, то не бяха какви ли не други изродски плюв-ни, не ги помня вече, но ето, Боко сам, без да иска, призна, че е играч от същия този отбор, в който играят именно ченгетата, Гоце, Моце и прочие, та се стигне чак до командния направляващ пункт на същата тая разюздано-нагла паплач, който, разбира се, се намира не другаде, а тъкмо в белока-менна Москва.

Това е. Явно доста проницателни са били бандитите, които са турили на съ-ратника си Боко прякора „Тиквата“. Вижда се, че напълно го заслужава. Тиква. Да беше поне малко по-умен, та да мълчи, а тоя, както виждаме, се осира с всяка своя изре-чена дума. Ето това, дрънкането без полза и без смисъл, ще закопае тоя наш народен титан-мъжкар; явно Бог все пак обича наша-та нещастна, пък макар и малоумна, нация, че избра ролята на всенароден оправител-спасител да бъде изпълнявана именно от един тиквеник, който няма начин сам да не се закопае, и то съвсем скоро. Ако бандитс-ката ни мутро-олигархия беше успяла да извади от нафталина някой по-умен за роля-та, която Боко сега изпълнява така профанс-ки, щеше да има много по-голяма опасност да постигне целите си, но с тоя тиквеник явно вече сама съжалява. Съжалява, щото такива са опасни и за поръчителите си; тиквениците на власт са нож не с две, ами с три и повече остриета, те са направо много-остро шило, което в никаква торба не може да стои. Майната им, да си чупят главите, но ний сега да гледаме как да направим така, че да не счупим и своите глави покрай тех-ните.

Стига толкова. Завърших, както виждате, що-годе оптимистично – доколкото това е възможно в царящата наоколо ме-дийна и всякаква друга гнус. Прочее, сещам се да ви кажа още нещичко и спирам.

Миналата седмица двама водещи от централни софийски медии ме поканиха да участвам в техни предавания; поканиха ме, ала после явно съжалиха и си замълча-ха; сега имам и една покана за 10 ноември; нищо чудно, след този мой… патетичен коментарец, и тия да се направят на ударе-ни и да забравят; аз не се сърдя, разбирам ги хората: и те трябва да живеят някак, що да си слагат главата в торбата и да канят в

предаванията си такива като мен?! Да вземат да поканят вместо мен Андрея Рай-чева или бая ви Вучкова, та да им е спокой-на главата! Щото кой знае какво ще изтърся в ефир, опасна работа е тая; тъй че съвсем добре ги разбирам водещите, дето се раз-кандърдисват или са така предпазливи – и изобщо не им се сърдя.

Щото ако медиите вземат да канят такива като мен, ний за един-два месеца ще развенчаем и ще съсипем разните му там тикви и чалгари; ала явно това не влиза в плановете на кукловодите; и затова медиите си канят разните му там райчевци и вучков-ци, та ужасното статукво, та толкова бляска-вия мутренски истаблишмънт да си стои все така величав, бетониран, непокътнат, неп-ристъпен.

Сфанахте ли сега как стоят работи-те? Помислете малко сами, а аз ви оставям, че имам и друга работа.

Хубав неделен ден ви желая и прощавайте – ако с нещо съм смутил ду-шевния ви мир! Боко, и ти, невинна душо, прощавай, ама нали знаеш, ако да се беше страхувал от мечки, да не беше изобщо влизал в гората?! Сигур не те е страх от тех – то туй оставаше, мъжкар като теб да се страхува от мечки! – та затуй сега нека да те дърпат… щом ти е толкоз акъло!

МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ БЕШЕ УМЪРТВЕНА АКО НЕ ОЩЕ В ПЕ-ЛЕНИТЕ И В ЛЮЛКАТА, ТО ПОНЕ В ПРО-ХОДИЛКАТА СИ

Чета всякакви интересни анализи и особено пък читателски коментари на тия анализи - анализи на резултатите от избори-те и на оформилата се "нова ситуация". Тук-там намирам същностно значими и имащи фундаментален смисъл възлови моменти, без долавянето на които едва ли може да се проумее смисъла на ставащото. Имам друга работа "и на ушите", както се казва, но и аз не мога да отмина тия проблеми. Понеже смятам, че от огромно значение е да успеем да доловим точния смисъл на случващото се - с нас самите, с държавата, с нацията. Ето обаче как искам да процедирам този път.

Искам да направя една, според мен твърде показателна и изразителна аналогия между настоящите президентски избори и предишните, ония от 2006 г., на които Гоце

22 Първанов, в двубой на балотажа със Сиде-ров, успя да седне за втори път в президент-ското кресло (и по този начин да има въз-можността да направи поразиите, които направи). През 2006 година основните игра-чи в политическото поле са БСП, ДПС, АТА-КА (която в предишната година, на парла-ментарните избори, е успяла да се натика в Парламента), НДСВ (доста стопено, но все пак явяващо се фактор), двете сини партии, ДСБ и СДС (имащи самостоятелни парла-ментарни групи). Бойко Борисов, забележе-те, още го няма, което поражда резонния въпрос: как ли изобщо Слънцето е могло да изгрява тогава без Него?!

Прочее, има го: той, намръщен, по-добно на полубог, нов-новеничък кмет на София, чист, бодър като комсомолски во-жатый (водач), вече ни гледа от всеки теле-визионен екран и от първите страници на всички вестници; някой, твърде заинтересо-ван, го подготвя на стартовата линия, давай-ки му пълен медиен комфорт и хегемония - и хвърляйки огромни пари за възхода му; нему е отредена ролята да стане съвсем скоро основен политически играч - и, както знаем, събитията се развиха точно в предначерта-ната от кукловодите посока. Ако някой оспо-ри това и ме обвини в "конспиративизъм", държа да уточня, че сам не споделям посту-латите на това плоско и твърде банално обяснение на нещата.

Относно анализа на онази ситуа-ция, в далечната 2006 година, ще ви пред-ложа няколко опорни точки, за да можете да вникнете по-дълбоко в смисъла на случва-щото се - и на онова, което тогава предстои да се случи, а днес, в наше време, вече се е случило. Няма сега наново да пиша и опис-вам, кратичко и в резюме, това, което тогава се случи, щото в такива ретроспективни анализи се изпуска живостта на непосредст-веното възприятие. С оглед на това ще ви дам възможност да прочетете няколко мои анализа, писани тогава, в току-що създаде-ния мой блог (тия дни отбелязвам 5 години от създаването на блога ми!) - и препечата-ни от съществуващия тогава, а днес споми-нал се десен вестник СЕДЕМ (пък и от дру-ги). Ето ги тия статии; прочее, който не му се чете по някакви си свои причини и не ще да се задълбочава, за него е достатъчно само да прочете заглавията - и пак с нещичко ще му се помогне да се ориентира, да схване главното: Начало на путинизацията на България Изборите като нравствен тест и катарзис Избори в страната на Гоце, Бор, Сава, Сайдеров и… Оруел

Този коментар не съм го писал аз, на анонимен анализатор е, но го привеждам тук неслучайно, а най-вече заради ето този констатация:

Джордж Оруел никога не е бил по-актуален за страната ни отколкото сега!

Българската идея и нашенската полити-ческа чалга Великото време на олигархията: путини-зирането на България (Виж и публикацията на тази същата ста-тия в един популярен форум, което и доказ-ва, че върху нея не съм правил по-късни прибавки.) Идея за дупките в София

Спирам дотук с линковете, за да не се разводнят нещата. Горните текстове са съвсем достатъчни за ония, които искат да доловят същностните особености на прежи-вяното тогава. Знайно е, че без познание на миналото не само настоящето, но и особено бъдещето става съвсем мъгливо.

Моята идея за това "самоцитиране" е следната: процесите, чиито тенденции са се изявили още тогава, сега са се задълбо-чили, и то в твърде голяма и дори опасна степен. Сега по принцип е същото, но е избуяло в един невероятно голям размер, което пречи на възприемането и схващането на целостта, на смисъла на случващото се. Нали знаете приказката за гората и дърве-тата: там, долу, при събитията, виждаме само "дървета", а за да видим "гората", трябва да си изберем подходяща позиция, та погледът да обхване цялото; ето, аз ви давам възможността да стъпите на едно такова високо място, откъдето да можете самостоятелно да съзрете целостта, т.е. да доловите и да постигнете смисъла, от който толкова много зависим. И като индивиди, и като държава, и като нация. Без прозрение в същностната тенденция на историческия процес събитията се струпват като случай-ности или чудатости, като прищявки на са-мозабравили се политически наглеци. Нима нашите медии и присъдружния социологи-ческо-политологически слугинаж не ни нат-рапват точно една такава интерпретация: "Стана това, което Он, Боко, поиска, щот е... пич и мъжкар!"?! "Камъчето" обаче никой не смее да изплюе; щото, ако си го позволи, мигом ще бъде изтръгнат от така апетитната цицка...

Аз не искам никому да натрапвам своите тълкувания. Затова и (за)сега се въздържам от писането на по-задълбочен анализ на така и така оформилата се вече ситуация, явяваща се израз на едно крайно неблагоприятно - и за нас, индивидите и гражданите, и за държавата, и за демокра-цията ни, и за бъдещето ни като нация - статукво. Аз бих си позволил да определя това бъдеще като гибелно, и то без да пре-силвам нещата. България, благодарение на многогодишните усилия на манипулаторите, на кукловодите, в крайна сметка биде нати-кана да тръгне по утъпкания коловоз на Русия.

Както съм допускал още навре-мето, на Бойко Борисов е била отредена ролята на наш роден "батюшка", ролята на наш Путин. Веч си имаме и родния ни, така мило усмихнат и послушен Медведев, името му е Росен Плевнелиев. Имаме си и кому-нисти, ний кога ли сме ги нямали: те ще играят ролята на удобен параван за някаква мнима "демократичност"; те, представете си, както е досущ същото и в Русия, ще бъдат... "демократичната алтернатива" на тиранията, сфащате ли сега какво ни готвиха - и каква чорба ни предстои да изсърбаме?!

Имаме си вече добри, наши "дес-ни"; това, разбира се, са ГЕРБ, чиято пълна политическа хегемония вече озари битието ни. Това нещо, наречено "ГЕРБ", е най-свидният представител на самата мафия, сиреч, на олигархията ни. Първанов, като най-много допринесъл за установяването на този путинско-олигархичен политически модел у нас, ще получи за награда ролята на вечен водач на вечните партньори - БСП и присъдружните лапачи. Чат-пат, за разли-ка от Русия, и за заблуда на Европа, на Първанов ще разрешават да "печели" избо-ри и да управлява като Премиер, както нап-рави и наставникът му Путин; а пък Боко, естествено, ще си бъде доживотен прези-дент. Нему трябва още сега да мислим за Мавзолей. Такъв титан не бива да иде един ден под земята, а требе да бъде турен на най-високото. Вежди, предполагам, вече мисли по въпроса...

На Симеон, като допринесъл сякаш най-много за обръщането на нещата в жела-ната от олигархията ни посока, за награда ще запазят завинаги дворците и горите, които сам си върна, а пък може, като израз на особена благодарност, да го наричат чат-пат "Ваше величество"; нему и това му сти-га. АТАКА, сиреч фюрерът й, пък ще играе ролята на нашия роден Жириновски - за да има за кого да гласуват хептен малоумните. За улавянето на гласовете на още по-малоумните от атакуващите избиратели ще ни пуснат играчи от рода на Светлю Витков. Доган и догановата "партия", като основен и най-заслужил представител на олигархична-та мафия, разбира се, ще имат доживотен абонамент за сеирището, наречено "Парла-мент".

Сините, сиреч автентичната, про-европейска или класическа десница няма да има място в този политически олигархичен модел; те вече не са нужни; те ще си стоят винаги извън Парламента, както това споле-тя и десните в Русия. Е, за разнообразие, и за сгорещяването на шоуто, сиреч, на поли-тическата чалготека, ще пускат разни екзо-тични политически пернати, но монопола върху властта на основните играчи изобщо и по никакъв начин няма да бъде застрашен. Това е. Ний, убедените десни избиратели съвсем скоро вече съвсем няма да има за кой да гласуваме; е, ще гласуваме, но наши-те представители няма да бъдат вече в

23 Парламента. Туйто. Идилията ще бъде пълна. Младата българска демокрация беше умъртвена ако не още в пелените и в люлка-та, то поне в проходилката си. Да живей титанът Боко!

В потвърждение на тия горчиви констатации, които, както ще забележат прочелите горните мои текстове още от 2006 година, съм представил в тяхната яснота още тогава, сега чета следната информа-ция, съдържаща се в коментар на Иво Инджев:

Чухте ли какво прогнозира днес вицепремиерът Цветан Цветанов пред БНТ - че в близко бъдеще ще останат „два-три” политически субекта? Така той пот-върди косвено стратегията на задкулис-ните договорки между ГЕРБ, Георги Пър-ванов и Ахмед Доган да си обозначат те-риториите и да си разпределят порциите. Опасенията на съществуващи към момен-та политически формации, че се опитват да ги затрият, за да се улесни процесът на търговията с влияние между договарящи-те се „оцелели”, явно не са безпочвени.

Това е тенденция, която се очер-тава все по-ясно. Самото говорене, както и липсата на определен тип изговаряне на каквато и да било критика към главния играч в тройката и настоящ президент Първанов, оставят все по-малко място за съмнение накъде са устремени мислите на заговорниците. Наричам ги с тази силна дума, защото се опитват да прикрият своята цел и се сговарят зад гърба на обществото.

Виждате, че вече има достатъчни основания да се знае накъде точно вървим, т.е. каква участ са ни приготвили. Дали можем да направим нещо за да променим участта и съдбата си? Сигурно можем. Убе-ден съм, че можем. Засега. Все още. След една година ще бъде, според мен, съвсем късно. След една година ще се подхлъзнем по хлъзгаво нанадолнище, на което спиране няма.

Тази хлъзгава плоскост носи много наименования: тирания, диктатура, деспоти-зъм. Ако успеем да предотвратим хлъзгане-то в такава една фатална посока, което, както забелязвате, набира бесни обороти, може един ден и да станем нормална дър-жава. И може един ден и да просперираме, да заживеем човешки. Ако не предотвратим развоя на събитията, било заради туткане, било заради прекалено умуване, било зара-ди съзнанието за обреченост, ни чакат вечна бедност, мизерия, унижения в добре устрое-ния стаден живот, който са ни приготвили. Вие избирайте сами какво искате. И постъп-вайте според избраното.

Както винаги става в историята, и сега нашето бъдеще е в нашите собствени ръце. Ако сме достойни за свободата си, която съвсем скоро в България ще стане излишен лукс, може и да успеем да проме-ним приготвената ни съдба. Иначе ще бъдем

нещо като жертвени агнета. Прочее, стадо-то, освен да отглежда такива жертвени агнета, друго изобщо може ли?!

Прочее, след няколко дни е 10-ти ноември. Мислили ли сме тогава, преди 22 години, че един ден ще стигнем дотук? Какво искахме и какво постигнахме - и защо допус-нахме комунизмът у нас да мутира в такъв нагъл олигархизъм, а комунистическата диктатура да се трансформира в днешната бандитско-олигархична тирания? Все пре-любопитни въпроси за размисъл в идващите дни...

НАРОДНИЯТ ЛЮБИМЕЦ Г-Н ПРЕМИЕРЪТ ОТНОВО НАПЪВА МУСКУЛИ ПРЕД ОТВО-РЕНА ВРАТА!

Държава-«прахосник» или държава-«бандит»? Изберете сами!

Лидерът-Премиер отново напъва мускули пред отворена врата. Той нямало да плаща дълговете на държавите-прахосници, които поддържат високо ниво на средни заплати и пенсии и показват огромна потребителска активност!!

Лидерът видимо забравя или нико-га не е знаел, че САЩ са най-големият длъжник и потребител в света и ако преста-нат да се държат като такъв, цялото светов-но производство се срива, настъпва светов-на икономическа криза!!! Затова и светът е готов да опрости всички дългове на държа-вите-потребители (по бойковски –«прахосници»), за да не останат хората без работа – основен аргумент в позицията на канцлера Меркел.

Премиерът-Лидер все още не може да разбере, че солидарността в човешкото общество се крепи на уравновесяване на двете противоположни тенденции: «прахос-ничество» (потребление) и «натрупване» (присвояване на излишъка). Нормално при-същият баланс между «потребление» и

«натрупване» е гаранцията за спокойст-вието, стабилността и солидарността в обществото. Разумният баланс предпазва държавата както от дефицит и невъзвръща-еми кредити, така и от прекомерната иконо-мическа и политическа власт на лумпенизи-раната олигархия, присвоила излишъка.

Не може да Му се отрече, обаче, и малкото разум, който е проявил: Той вече не препоръчва на европейските държавници да намалят заплати и социални плащания до размера на българските. Видимо някой Му е подсказал, че имаме милион и половина трудова емиграция, която вкарва в страната ежегодно от 6 до 8 милиарда евро!! С отчи-тане на икономическия мултипликатор, този емигратски финансов принос, по-голям от всички чуждестранни и местни инвестиции, взети заедно, формира повече от половина-та от Брутния Вътрешен Продукт на страна-та ни!! Катастрофа вещае сбъдване на хипо-тезата за връщането на тези «сити българи» в гладна България…

Тъкмо на този емигрантски финан-сов принос се крепи и финансовата стабил-ност на страната при този огромен външно-търговски дефицит, с която така нагло и арогантно се гордее Той Самият, при шире-щата се мизерия и огромните излишъци, които си присвоява годишно лумпенизирана-та олигархия – над 30 милиарда лева – корпоративна печалба, лично богатство, източване на ДДС, контрабанда, спекула-ции…

Е, каква държава е по-добре да бъ-дем – държава-«прахосник» или държава-«бандит»?? Автор: Никола Ников, 27.10.2011г., гр. Русе

С КАКВО ИСТИНСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ЛЪЖЕДЕМОКРАЦИЯТА?

Сократе, как се различава истин-ската демокрация от лъжедемокрацията?

Целта на демокрацията е да усиля развоя на народната култура, да ускорява прогреса - като дири подкрепа у знанието, у опитността, у изкуството, у таланта, у гения. А това значи, че главната грижа, че първият дълг на демокрацията е да дава преднина на способните и даровити хора - така че обществото да изважда колкото е възможно по-голяма полза от техните трудове и пред-приятия.

Прочее, когато виждате в една страна да играят първенствуваща роля сплетнята, злобата, коварството, вероломс-твото, бездарността, тъпостта и невежество-то, когато виждате в една страна да се ос-миват разумът и науката, да се обсипват с хули и клевети мъдростта и умелостта, да се отритва систематически таланта от всеки важен пост в държавната йерархия, да се образува съзаклятие на мълчанието около

24 заслугите, чрез най-трагично обезсилване и усамотение да се отъждествява гениалност-та с проказата, бъдете уверени че, с каквито демократимни названия и титли да се кичат уредбите и уредниците на тая страна, тя е страната на слепите страсти, на завистта, неправдата, гоненията и отмъщенията.

С една дума е страна псевдоде-мократическа! Стоян Михайловски, Из "Религиозни и философски размишления" ЗАБЕЛЕЖКА: Горният текст е взаимстван от ТУК.

В БЪЛГАРИЯ ТЕЧЕ ПОВСЕМЕСТЕН РАЗ-ПАД – МОРАЛЕН ПРЕДИ ВСИЧКО

Както обикновено става и след тия поредни загубени избори в средите на дес-ницата пак се отпочнаха обичайните след поредните загубени избори дискусии и ко-ментари за „окончателната смърт на дясно-

то“. Чета най-новият фундаментален ана-лиз на Иво Беров, който най-тържествено ни уведомява, първо, че десницата умря, а после, второ, ни съветва (водейки се по принципа „Кралят е мъртъв, да живей кра-лят!“) да учредим съвършено ново-новеничко, чисто и кристално правилно дясно, построено върху съвсем автентични десни принципи и с абсолютно нови десни хора и лидери.

Разбира се, тия радикални идеи са породили оживена дискусия; от изказаните мнения ме впечатли най-вече ето това, което, прочее, съвпада и с моите впечатле-ния:

„В България вече няма десни пар-тии. И това трябва да бъде казано ясно, недвусмислено и безмилостно.“

Силни думи, но дали са верни? Не е ясно.

В България тече повсеместен раз-пад. Морален преди всичко. Съответно тези, както и предишните, избори са изкривявани до пълен абсурд. Манипулации, купуване на гласове, измами и всякакви недопустими влияния върху изборния резултат, са ежед-невие. Всички сайтове в деня на изборите съобщаваха непрекъснато резултати – дори в Медиапул имаше цял ден такова незакон-но следене на резултатите. Уж като цветарс-ки магазин, или ресторантско меню, филми и пр. глупости. Общество няма, а да се търсят партии в него си е чиста фантазия. Само ДСБ е на ниво. Е, комунистите и всичките им прераждания и проекти цъфтят в такава среда.

Основното е все пак че българинът няма избор. Той не знае какво го чака при този или онзи кандидат, при тази или онази партия. Той участва в изборите или чисто емоционално или срещу директен материа-лен интерес или страх. Това не е демокра-ция въобще.

Хората не са свободни. Те са зак-репостени, психологически повалени. На-пълно логично е мафиоти и мутрагени (или охранители) да се чувстват идеално в среда на несигурност и страх. Милиционерите-мутрафони държат 100% властта по места така или иначе. За украса имат Уж-Прокуратура, Уж-Закони, Уж-Съд. Уж-Партията им е еднодневка, но е силната страна на деня. В много традиционно (досе-га) червени селца и градчета спечели ГЕРБ. Нещо политическо има ли в тези победи? За мен не – това е по-удобната за момента конструкция на същите кукловоди.

Уплашеното и дезинтегрирано ста-до не е способно да се ориентира въобще, камо ли да подкрепи нова дясна партия. Трябват му опори, вяра, надежда. А това навежда на мисълта, че не политически, а просветителски проекти са на дневен ред. Въпреки повсеместната и трагична мутро-ченгесарско-чалгаска развала. Написа: анонимен – Sin

ОНИЯ, КОИТО СА С ИСТИНАТА, НЕ СЕ ТУПКАТ ПО КОСМЯСАЛИТЕ ГЪРДИ КАТО ВАС, САМОНАДЕЯНИ НАХАЛНИ ГЕРБЕ-РАДЖИИ!

Публикацията от снощи под загла-вие Удари часът на истината за ГЕРБ! вече, както откривам току-що, е предизвика-ла следното злобничко подмятане на някой си анонимен гербераджия с име tutankhamon661:

Истината е с ГЕРБ. Мога и линк

да ти дам по въпроса, но едва ли ще ти хареса.

на което ми се налага мигом да от-

говоря ето така: Коя истина е с ГЕРБ? Това, че при-

родонаселението в мнозинството си гласува за тях, съвсем не означава, че истината е с ГЕРБ, напротив.

С истината, както показва история-та, обикновено и дори винаги е едно немно-гочислено малцинство, а големите мнозинс-тва винаги грешат. Запомни от мен поне това: за истината не се гласува! Тъй че е много съмнително дали истината е с ГЕРБ.

Прочее, не истината трябва да е с ГЕРБ, а ГЕРБ трябва да е с истината; недей да им сменяш местата; не истината ще се нагажда към ГЕРБ, а ГЕРБ, ако иска да оцелее, трябва да се съобразява с истината.

А твоето звучи: истината е с ГЕРБ, следователно, ГЕРБ е истината. Да имаш много здраве от мен, но ГЕРБ изобщо не е истината!

А пък такива като теб с изказвания като твоето сте социалната база на диктату-рата и на тиранията. С изказвания като твоето се проправя път на тиранията и дик-

25 татурата. Скоро ще разберем наистина какво е ГЕРБ, а не за какво минава – или иска да минава.

Това, че на ГЕРБ се налага да из-ползва медийната си хегемония в свой инте-рес, е знак, че съвсем не му пука за истина-та, напротив, означава, че залага на лъжата. Истината няма нужда от медиен монопол или от медийна хегемония за да се наложи, за да си пробие път.

А тия, които имат нужда от тях, с това само признават, че истината за тях нищо не означава. Медийната хегемония е патерицата, на която се обляга лъжата, за да може да детронира истината от съзнани-ята.

Един народ може да бъде лъган продължително време, но завинаги да бъде лъган е съвсем невъзможно. Накрая тържес-твува винаги не лъжата, а истината! Истина-та винаги излиза наяве – пък макар и гонена, скривана, обиждана, осмивана и пр.

Запомнете от мен това, самонаде-яни нахални гербераджии! Прочее, ония, които са с истината, не се тупкат по космя-салите гърди като вас. Истината учи на смирение и на скромност, а пък нахалството на наглеците винаги има за свой извор аро-гантната, безсрамната лъжа…

МЕДИЙНАТА ИМПЕРИЯ НА ГРАЖДАНИ-НА-ФИЛОСОФ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ НА-ВЪРШИ 5 ГОДИНИ!

Улисан в разгорелите се полити-чески изборни страсти, пропуснах да отбе-лежа навършването на 5 години от създава-нето на моя блог. На 9 октомври 2006 година е първата публикация в блога ми, носеща заглавието Здравей, свят – здравейте, хора!. От този ден нататък, всеки ден, ето, вече цели 5 години пиша най-редовно в блога си, което, както и да го погледне чо-век, само по себе си е постижение. Постоян-ството е една от предпоставките за успеха.

В първия ми блог, уърдпресовския, до този момент имам вече 2 966 публикации (предимно пълноформатни статии). В един момент, по причини, които сега е излишно да уточнявам, пренесох блога си в платформа-та на Вlogger. Малко по-късно осъзнах големите възможности на видеоблогването и в един момент превърнах стария си блог във видеоблог, а пък новият ми стана мой

основен текстови блог, или нещо като "блог-майка". Година след година и около основ-ния ми блог възникна мрежа от образовате-лен, консултантски (по практическа психоло-гия), чуждоезичен и прочие блогове. Много експериментирах в тия години, научих много неща, усъвършенствах се, имам и съответ-ните, да се надяваме, постижения.

На базата на блога и в отговор на творчески импулси, породени от тези спе-цифична дейност по общуване с читателите написах и издадох няколко, по-точно казано, точно цели 5 книги, а в процес на писане са още поне две. Преди три години създадох книжното издание на блога си, а именно в-к ГРАЖДАНИНЪ, вестник, излизащ два пъти в месеца, издавам го редовно, имам си и абонати. Прочее, претендирам за нещо като ноу-хау с този вестник: той може да се чете онлайн, неговият файл е достъпен публично, тъй че още в мига на излизането му в интер-нет верните му читатели по целия свят могат да си го принтират сами и да си го четат в най-удобен за ползване хартиен вид. Няма вестник по света, който да може да се отпечатва на хартия така лесно и толкова бързо. И от самите читатели. Според мен това е бъдещето на хартиените издания: читателят сам избира какво му е нужно в хартиен формат и сам си го отпечатва. Раз-бира се, само стойностни неща заслужават да бъдат "излети" в хартия, боклуците - не. Разбира се, в-к ГРАЖДАНИНЪ в онлай-изданието си е изцяло безплатен.

Авторът, вложил толкова труд, уси-лия и старания в подготвянето както на вестника, така и на блоговете си, т.е. моя милост, очаква някакви жестове на благо-дарност от своите читатели; длъжен съм да спомена, че в наши условия общо взето и в масовия случай не съм имал щастието да дочакам такъв род подкрепа. Разбира се, има случаи, броящи се на пръсти, в които читатели на блоговете ми са подпомогнали издаването на мои книги - и частичното финансиране на други мои инициативи. На тях изказвам най-сърдечната си благодар-ност! Без вашата подкрепа, приятели, едва ли щях да постигна и една десета част от това, което направих!

Онова, с което най-много се гордея сред постиженията си в тия усилни години, е създаването и издаването на философско-то списание ИДЕИ. Вече трета година с малка група сътрудници издавам и него, вече излязоха 6 книжки, до месец ще излезе и седмата. Ще минат години и ще се разбере и оцени, че списание ИДЕИ е било един от най-същностните знаци на нашето, въпреки всичко, но все пак така вдъхновяващо вре-ме. Да, и още нещо, създадох, на базата на видеоблога си, и първата персонална телевизия, за което също претендирам за приоритет. Убеден съм, че моделът, пред-ложен със системата от свободни блогове, с в-к ГРАЖДАНИНЪ, със сп. ИДЕИ и с персо-налната ми телевизия е прообраз на меди-

ите на бъдещето, т.е. на това какви ще бъдат медиите в най-близко бъдеще.

Затова често се шегувам, пък и, не крия, за да дразня завистниците, се хваля, че съм собственик на огромна "медийна империя"! В днешния ден мога без излишна скромност да заявя: да, моята медийна империя, т.е. медийната империя на гражда-нина-философ Ангел Грънчаров навърши 5 години! Гордея се с това, което успях да направя и постигна, изпълнен съм с вдъхно-вяващи проекти за бъдещето - и съвсем нямам намерение да се отказвам, напротив, още повече се увличам! Само Бог да ми дава живот и здраве, ще работя все така ентусизирано до последния си дъх!

Пропуснах да спомена още една статистическа подробност: основният ми текстови блог, или "блога-майка", вече има 5781 публикации - и съвсем скоро ще има 1 000 000 посещения (при положение, че инсталирах брояча поне 1 година след съз-даването му, явно в действителност посе-щенията са значително повече, но както и да е). Видеоблогът ми също наближава 1 000 000 посещения (отворени страници). Посе-щенията в цялата мрежа от моя блогове имат милиони посещения. Те винаги са и в челните места в класациите по дневни и седмични посещения. Не крия, щастлив съм, че имам толкова много читатели - и че моята дума, предполагам, се цени или поне се взема предвид от хиляди българи.

Да спра дотук. През тия юбилейни дни ми се иска да събера подборка от най-знаковите публикации в ранния етап на блоговете ми, които, така да се каже, са вече нещо като историческа и културна забеле-жителност. Ще се поровя в архива да извадя най-стойностното по моя преценка, понеже имам статии, които станаха не само знакови, но и сякаш влязоха в националния "медиен фолклор"; стигна се дотам, че в-к ГЛАСОВЕ преди две или три години публикува големи откъси от моя статия под чуждо име. Про-чее, много вестници и списания за тия годи-ни са препубликували мои статии, къде с мое съгласие, къде не; дори в-к ДУМА (!) ми е публикувал статии. Покрай блоговете ми или заради инициативи, предложени в тях,

26 съм бил канен за участие в почти всички основни български телевизии и радиа - и дори сега, тия дни, имам две такива покани. Разбира се, за пловдивчанин е по-трудно да се изявява в софийските централни медии, но както и да е, аз лично съвсем не ламтя за такива участия, но когато мога да отида, не отказвам.

И сега две думи за непосредстве-ните ми проекти. След като на базата на публикации в блога година издадох книгата си ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, сега ми хрумва да направя сборник от най-стойностните статии по по-вод на изявите на блажено отиващия си от хоризонта президент Гоце Първанов; тази книга ще се нарича ГОЦЕВИАДА и вече доста съм напреднал в подготовката й. Пропуснах да спомена, че непосредствен повод за създаването на моя първи блог бяха чувствата на възмущение, овладели ме когато доказаният лъжец Гоце Първанов почна кампанията си за втори президентски мандат. Той го спечели, но в тия пет години моят блог беше един от флагманите на антигоцевизма - т.е. на борците срещу поли-тическото лицемерие, безсрамие и наглост! - у нас; по-жестока и по-справедлива критика това аморално лице едва ли е получило от някоя друга интернет-медия в тия години.

Минаха пет години, сега Гоце, за щастие, си отива, имаме нов президент, а аз считам мисията си за изпълнена: помогнах с каквото можах публичният образ на този нахалник да стигне до жалкото положение, в което е днес. Прочее, има нови нагли нахал-ници в това, което минава у нас за "българс-ка политика", и блогът ми има още много територия за приложение на критичния си патос. Свободните хора винаги са в опози-ция на всяка власт - без контрол от страна на гражданите всяка власт неминуемо се развращава. Макар че основното ми занятие е философията, тия дни с учудване откри-вам, че за много хора моята персона бива известна като "политически анализатор". Аз обаче изобщо не се лаская от това, защото за мен званието ГРАЖДАНИНЪ е най-високото - и едва ли може да бъде заменено с нещо по-голямо.

Това е. Спирам дотук, за да не се отплесна. Приемам тия дни поздравления по случай юбилея! Наистина съм щастлив, че имах силата и куража да направя все пак

нещо, а ме вдъхновява най-вече мисълта, че съм полезен на много, и то най-вече млади хора. Но има и нещо друго, още по-важно: добре знам, че в областта на творческите изяви нищо стойностно не може да бъде постигнато без Божията милост, благоволе-ние, насърчение и вдъхновение. Затова главно на Бог се уповавам - на Бога благо-даря за всичко, което ми е дал и помогнал да постигна. Запомнете това от мен: без Божието благоволение ние, хората, сме нищо - сме самонадеяни червеи!

А човеци, сиреч духовни същества, същества, овладени от творчески дух и патос, ставаме единствено по Божията ми-лост, иначе не. Иначе просто няма как да се случи това...

УДАРИ ЧАСЪТ НА ИСТИНАТА ЗА ГЕРБ!

Искам да поздравя антикомунисти-ческите избиратели, които открай време са мнозинство сред българите с поредната, не знам коя вече по брой победа над комунис-тите. БСП след 1989 губи толкова пъти избори, че междувременно трябва да е тотално деморализирана и маргинализира-на. Само че не се наблюдава нищо подобно. Защо?

Мисля, че трябва ясно да разграни-чаваме българските десни избиратели, които са автентични десни, и избираните от тях партии и политици, които в повечето случаи подменяха техния вот и изневерява-ха на антикомунистическата кауза. Вината за това в никакъв случай не може да бъде приписвана на избирателите. Те гласуват “правилно”, но КГБ е взел мерки техният вот да се трансформира в нещо друго, защото всички политици и партии са подставени лица и марионетки. Ето защо не искам да чувам повече упреци към българския народ. Той си знае работата и гласува подобаващо.

Пожелавам този път на български-те избиратели да не бъдат измамени и разо-чаровани. Само че досега в посткомунисти-ческа Източна Европа няма случай на из-борна победа на автентична антикомунисти-ческа сила. Вярно, в някои страни се стигна до нарушаване на сценария на КГБ, както в България два пъти при управлението на СДС, но това има други причини. СДС по начало също беше част от сценария, но се получиха малки “засечки”, на които няма да

се спирам. Все пак те показват, че и КГБ не е всесилен и не може да изчисли и мани-пулира всичко. Каква е обаче вероятността тъкмо в България през 2011 за пръв път в Източна Европа с ГЕРБ да се стигне до пробив в сценария на КГБ? Ами нека всеки сам си отговори на този въпрос.

Предлагам да се абстрахираме от всички анализи, за малко се направим на съвсем наивни и глупави и да се престорим, че нищо не знаем за политиците и генезиса на ГЕРБ. Да предположим, че знаем само две неща: че ГЕРБ е дясна, антикомунисти-ческа партия и че за нея са гласували дес-ните, антикомунистически избиратели. Как можем да установим дали ГЕРБ е автентич-на антикомунистическа сила? Много просто: критерии за нейния антикомунизъм ще бъ-дат нейните дела и това много скоро ще си проличи. Сега вече, когато ГЕРБ държи изпълнителната, президентската и местната власт, ВЕЧЕ НЕ ВАЖАТ НИКАКВИ ИЗВИ-НЕНИЯ, ЧЕ НЯКОИ ИЛИ НЕЩО ИМ ПРЕЧИ. Няма нужда да се чака дълго. Следващите дни, седмици и месеци внимателно ще наб-людаваме действията им. Лесно е да се види дали ще действат против посткомунис-тическата мафия, против Русия и нейното влияние на Балканите и в България и т.н.

Така например би трябвало да очакваме незабавен отказ от руските енер-гийни проекти в България, начело, разбира се, с АЕЦ Белене. И още нещо важно: опи-тът учи, че българските медии са изключи-телно враждебно настроени към антикому-нистически, антируски сили в българската политика. Пример за това е тяхното крайно отрицателно отношение към правителството на Филип Димитров и към кабинета на Иван Костов, особено през втората половина от мандата му. Всъщност Костов до ден дне-шен е рисуван от медиите като античовек. Българските „СМИ”, както ги наричат в Ру-сия, продължават да страдат от един вид Костов-обсесия, с което даже стават смеш-ни.

Но всичко това не е учудващо, за-щото българските медии принадлежат на посткомунистическата олигархия, която е дълбоко свързана с Русия. Москва не може да прости дори минимално отклонение от сценария. Какво си позволяват България, СДС и Иван Йорданович Костов? Къде се намират? На какво прилича това? Я вижте другите страни в Източна Европа колко хрисимо, послушно и чинно изпълняват сценария! Само България се прави на инте-ресна и се опъва. этих болгаров к стенке надо поставить и расстрелять! (Но мы в Кремле, на Лубянке и в СВР в Ясенево, да и в “Аквариуме” в ГРУ примем меры. Я викай-те Симеон да идва, че става напечено с това СДС-ОДС, което уж беше наше, аме нещо го поизпуснахме и май ще спечели като нищо изборите 2001 и тогава какво ще правим?)

Така че ако правителството и пре-зидентът на ГЕРБ започнат да провеждат

27 наистина антикомунистическа и антируска политика, медиите би трябвало бързо да се обърнат против тях и атаката да е тотална. Дотук ГЕРБ обаче се радва на голям медиен комфорт, което е многозначително обстоя-телство. Автор: Анонимен

МАЙЧИЦЕ МИЛА, КАКВО ЛИ ЩЕ СТАНЕ АКО Б.БОРИСОВ НАИСТИНА ПАДНЕ НА МАЧ И СИ СЧУПИ НЕ КРАКА, А ЧЕЛЮСТТА?!

Изборите минаха и заминаха, дой-де златното време на анализаторите. Ще ни обяснят най-красноречиво и многословно защо всичко е станало така, както е станало, или, ако мога да използвам известната ме-тафора на Волтер, „ще ни докажат най-убедително, че овцата е червена защото е… червена“: виж, примерно, това или пък това, а защо пък не дори и това. Многословието обаче винаги е било израз на нечиста съ-вест; истините, които движат живота ни, за изненада на премъдрите ни анализатори, са твърде прости.

Ето по този начин се разгадава за-гадката защо простото, примерно, Боко Борисов и ГЕРБ, се налага да бъде обясня-вано от умното и ученото, а не, както подо-бава да бъде, да е обратно: простото да догонва сложното. За жалост, както излиза, у нас най-адекватни на потребностите на живота, са примитивите, мъдрословната интелигентност, уви, все повече изпада в безсилие – понеже се е откъснала от реал-ностите на същия този живот.

Аз много съм участвал в такива „обяснително-тълкувателни кампании“, посветени на предишни избори – като се почне още от зората на демокрацията ни – та по тази причина съм преситен от този поток на умните словоизлияния. У нас, за жалост, животът си тече сякаш напук на предписанията на ума – и препоръките на умствения ни елит, доколкото изобщо го имаме.

Особено много усилия анализато-рите ще употребят за да възвестят „този път окончателната и безвъзвратна гибел на автентичната десница“ – и някои от тях вече почнаха да го правят с нескривано, дълго чакано удоволствие. Появиха се дежурните платени „анализатори“, които като пчели

префърчат от цвят на цвят, сиреч, от канал в канал (телевизионен, не някакъв друг). Въз-вестяват ни лелеяната истина и после оти-ват в ресторанта да утешат и да удавят подкупната си съвест с уиски, с водка или с ракия, според вкуса. Както и да е, аз всичко-то това съм го виждал и преживявал много пъти, имам предвид съобщенията за „окон-чателната смърт“ на десницата, тъй че вече никакви увъртания на анализаторите не могат да ме впечатлят, камо ли пък да ме удивят. Само дето имам неприятното чувст-во, пораждано от тази асоциация: как ли пък не се усещат тия анализатори, че са се захванали с не толкова съблазнителната задача на лешоядите и чакалите…

Да, обаче е полезно да се четат все пак тия анализи, и още по-полезно е да се мисли върху тях. Ето, примерно, моя милост тази сутрин успя да попадне на следния шедьовър; само дето не успях да установя чие е авторството, за да цитирам коректно; но ето, насладете се, воаля:

Много лесно се доказва, че ГЕРБ не се ръководи от идеология. Абсолютно неизвестно е, какво ще се случи с ГЕРБ, ако по време на мач премиерът си повреди не крака, а челюстта, например. В истори-ята има подобен пример. Сладкодумният Максимилиан Робеспиер, първият дикта-тор на Френската революция, си чупи челюстта, и освободените от магиите на приказките му съратници почти мигновено го ликвидират.

Ето че възниква прелюбопитен, какво ти, направо съдбовен казус: майчице мила, какво ли би станало ако Бойко Бори-сов наистина, в действителност, реално, падне на мач и си счупи челюстта?! Вселен-ска трагедия ще настъпи: как ли тогава ще си дава пространните, бълбукащи от самов-любеност интервюта? Каква ли ще бъде съдбата на родината ни, ако такъв коварен малшанс сполети нашето упование, нашата надежда, нашият оправител? Кой ли ще ни оправя тогава?! Може ли безсловесният Бойко да ни оправя?! Дали няма да го спо-лети участта на горкия Робеспиер?! Или, със счупената си челюст, бат ви Боко нема да пропише, да пази Господ?!

Все крайно вълнуващи въпроси. Оказва се, че челюстта на Бойко Борисов, явяваща се, както се убеждаваме, най-скъпоценен предмет, имащ отношение не само към националната сигурност, но и към общата ни национална съдба, не само че трябва да бъде охранявана най-старателно, не само че трябва да бъде застрахована за колосални суми (та в случай, че се счупи, от парите от застраховката да построим барем още пет магистрали!), но и, явно, на игривия ни премиер трябва да му бъде забранено да играе футбол, карате, кунг-фу и прочие опасни спортове, за да не ни сполети една такава евентуална трагедия. На челюстта, на ченето на Бойко Борисов, оказва се, дължим всичко, то крепи не само национал-

ната ни сигурност, но и бъдащия ни прос-перитет и дори всенародното ни добруване. Тъй че, господа, дайте да направим нужното, та да предвардим страната от бъдещи изпи-тания – в случай, че наистина челюстта на кумира ни пострада!

Какво требе да се направи нека преценят експертите. Аз тук не мога да помогна. Щастлив съм, че се доближихме до сърцевината на истината, касаеща загадка-та: как, аджеба, да обясним чудото на фе-номена Бойко Борисов?! Оказа се, че това чудо извира и се крепи на една нищо и ни-каква челюст. От едно чене зависи съдбата ни! Що не бях стоматолог!

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Радвайте се на живота и на безбрежните хоризонти на националния ни живот, откри-ващи се всеки ден под мъдрото ръководство на нашия вожд Бойко Борисов! Благослове-но да е сладкодумната му челюст! ЗАБЕЛЕЖКА: Разбира се, и моя милост ще си напише коментара за новата ситуация, в която се оказваме след тия избори, но нека да мине време, та да се поуталожат страс-тите…

БУДИТЕЛИ И ПРИСПИВАТЕЛИ...

Искам с няколко реда да благодаря на всички, които ме поздравиха по случай вчерашния празник, който е празник и на

28 просветните дейци; много съм трогнат, че се намериха хора, които ми казаха по някоя топла дума, сгряваща душа в царящия нао-коло хлад и студ на враждебното мълчание. Благодаря ви, приятели, за съпричастността!

Най-вълнуващи са думите, които ми изпрати като есемес по телефона един човек, с който се знаем само по имена; той се казва Йоаким Каламарис; грък, женен за българка, работи и живее в Пловдив; уни-верситетски преподавател, доколкото зная; ето какво ми пише този човек:

Честит празник! Мисията на народ-ните будители, след като те са откърмили духовността, разпращани са да събират зрънцата на знанието, е да го засяват в народната душа - за да израства то като познание! Да раздират завесата на Храма на Истината и знанието! Да се стремят към неуморното бдение и в миналото, и в насто-ящето, към просвета и просветление, към готовност за сътворителство на логиката и знанието! Нима точно това не е казано с други думи от Апостола на свободата Левс-кий? "Времето е в нас и ние сме във време-то". Йоаким Каламарис

Какво сега да отговоря на този чо-век? Мога ли да намеря думи, с които да му се отблагодаря, като приемам думите му, разбира се, не по мой адрес, а към цялото съсловие на ония, които са посветили живо-та си на пробуждането на народната свяст? Не умея да пиша вълнуващи послания от този род, затуй ще си позволя да му отгово-ря тук със следното разсъждение, дано попадне на него.

По начало човекът, посветил се на образование, култура, духовност, има два пътя, по които може да върви: на будителя и на приспивателя. Едните будят, другите приспиват. Едните дразнят, другите се умил-кват. Едните казват истината колкото и да е горчива тя, другите предпочитат да говорят сладки приказки, и то с едничка цел: да се харесат. Да станат любимци на тълпата. Погледнете каква е ситуацията в днешните ни медии; давате ли си сметка колцина са будителите в тая сфера, които си изпълня-ват мисията, и каква огромна, потискащо грамадна е напастта от подлизурковци, от платени съвести ("съвести под наем"), от манипулатори, готови на всякаква мерзост, от такива, които не правят друго, освен да приспиват, сиреч, да объркват, да заблуж-дават, да отклоняват душите от истински съществените ни проблеми - и като индиви-ди, и като нация?!

Будителите служат на истината, приспивателите - на лъжата, разбира се. Лъжата приспива, истината буди. Да, само истината буди - и освобождава. Думите са на Спасителя: "Познайте истината, защото истината ще ви направи свободни!". Най-важният Му завет е този. Но колцина ли са тия, които са го разбрали - особено из наши-те земи?!

Будителите, както е било и едно време, някога, са гонени, плюти, на тях винаги са им обръщали внимание предимно лаещите озъбени кучета, но много рядко някой им е отварял врата, та да ги пусне в топлия си дом. Когато Паисий е обикалял по села и градове със своите дисаги и със своята книжка и е търсил сподвижници за своята велика истина, как смятате, с ръкоп-ляскания ли са го посрещали?! Едва ли, убеден съм обаче, че много от вратите, на които е потропал, са останали неотворени. Ами Левски? А как сме посрещнали Ботев? Ами другите? Ами Софроний? Сега ги вели-чаем, но постфактум, а тогава? Това, както и да го погледнем, е ужасна, подла, грозна неблагодарност! Израз на компенсация: много нечиста ни е националната съвест, за това поне давате ли си сметка? Сега буди-телите ни от миналото са ни нещо като икони, но тогава, когато са били живи, сме ги ругали, плюли, гонили, преследвали, обиж-дали, неприемали...

Ами, позволете ми да запитам: а сега как се отнасяме към съвременните си будители?! Приспиватели са отрупани с почести, те мило ни се усмихват от всеки телевизионен екран, от тая напаст нямаме мира; и чешмата човек го е страх да пусне, да не говорим пък за ютията, щото веднага оттам ще чуе мазния глас на Андрей Слаба-ков, примерно. Или на Дим Дуков. Или на останалата арогантна и нахална медийна напаст, вие ги знаете по-добре от мен. Ала, позволете ми да ви запитам: а към ония, които будят, които работят всеотдайно на нивата на просветата, на духовността - към тях как се отнасяте, тях цените ли ги?! На приспивателите си сме им благодарни, тях ги уважаваме, тям завиждаме, направо ги боготворим! Как ли не, та те ни приспиват, те не ни дразнят, те са така мило ухилени и мазни? Ами другите, будителите, тях, повта-рям, как ги възприемате, цените ли ги поне малко?

Цените, ама дръжки! Хич изобщо не ги цените. Напротив - презирате ги. Те били, представете си, малки, незначителни, те били аутсайдери. Нарочно изпускам ка-вичките. Ония, приспивателите, в народното съзнание са велики, будителите ни пак са непризнати, гонени, обиждани, ругани, плю-ти, на тях се присмиват, подиграват, тях ако могат биха ги убили и удушили, щото, предс-тавете си, какви са пък те, та да ни дразнят, да ни будят; ний пък си искаме да спим, айде де?! Това е положението. На грам и на сантим не се е променило положението - от Паисия насам. Не само че е все същото, но и още по-лошо е станало.

Вие по-добре от мен знаете как е. Та нали всеки от нас, от вас, от всички ни прави всичко, което е по силите му, за да убива всеки кълн на будност, на просвета, на светлина и прочие? Ами към учителите на нашата младеж как се отнасяме, позво-лете да запитам и това? Отишъл ли е някой

родител да благодари на учителите на детето му за това, че се грижат за личност-ното му развитие и израстване? Не, няма такова нещо?! Как може?! Ходят по учили-щата само за да излагат какви ли не претен-ции, да ругаят учителите на децата си, да демонстрират презрение и неуважение?! За тях учителите са нещо като презрени слуги, представяте ли си? Будители ще ми претен-дират да бъдат, откъде накъде?! Я ми дай на мен тук Ивана, Ники Кънчева, Ружа, Ази-са... остави ги тия аутсайдери, учителите, даскали презрени!

Това е. Спирам дотука. Това можах да напиша, драги ми г-н Каламарис. Така аз виждам нещата. Не ги идеализирам, както виждате, а се мъча да постигна реалното положение. Истината, с друга дума казано. А такива, както е известно, дето си позволяват да казват истината, у нас, в България, са най-ненавистни. Така си е било, така и ще си остане. Лъжците обаче най ги обичаме. Туйто. Българска народна душа...

СВЕТЛЬО ВИТКОВ – ПОРЕДНАТА ИЗ-ФАБРИКУВАНА ОТ КАДРИТЕ НА ДС ПО-ЛИТИЧЕСКА КУКЛА НА КОНЦИ

Тъй нареченият „кристално честен кандидат“ Светльо Витков беше харесан от много хора, които гласуваха за него един вид „протестно“, „против всички“. Аз още при обявяването на кандидатурата му изразих съмнение, че тоя смешник играе честно, понеже повече от очевидно беше, че с кан-дидатурата му се прави нещо като тест за наивници-малоумници – с цел да се провери колко от тях ще позволят гласовете им да бъдат отклонени от съответни други и сери-озни кандидати. Разбира се, нямах „доказа-телства“ за тезата си, въпреки строгите логически основания, от които изхождах.

Ето сега попадам на един комен-тар, който хвърля обилна светлина върху интересния казус: защото лицето Светльо се хвърли да се занимава с политика и защо манипулациите по време на тия избори придобиха такива застрашаващи демокра-цията ни размери:

29 Споменал сте едно лице, което из-

глежда споминало се за публиката, но си плете поредната кошница – Бригадира Ас-парухов.

Когато Светльо Витков започна авантюрата си с президентските избори бях решил да направя протестен вот чрез него-вата кандидатура. Но за да не съм неин-формиран и в протестния си вот, реших да поразровя малко в интернет за него. Не щеш ли, попаднах на интервю в интернет-медия (което остана скрито от всички други, не се публикува никъде другаде и беше напълно покрито), в което Витков с половин уста отговаря на въпрос за връзката му с въпрос-ния Бригадир. Оказва се, че дъщерята на този вреден за България псевдо-разузнавач е PR на кампанията на Витков и негова приятелка.

От този момент нататък за мен не-щата станаха кристално ясни – кой е за какво се опитва чрез Хиподила да яхне младежкия вот, който при тази безперспек-тивна ситуация в страната е голям, протес-тен и неизползваем от другите.

А вчера прочетох и поредното пот-върждение – Витков щял да прави гражданс-ко движение – пробваха на президентските избори как се приема от младите и отврате-ните, видяха, че с повече медийна подкрепа може да мине и 4 процента, и сега остава да се наслаждаваме на поредната изфабрику-вана нова политическа кукла на конци, пар-дон, сила.

Та поуката е – когато няма събуде-ни държавници (за граждани да не говорим), които да ликвидират напълно възможността такива като Бригадир да влияят задкулисно на политиката ни през последните 20 г., ще си носим последиците.

Големи са греховете на Желев, но този е един от най-отвратителните. Написа: 123

КРИЛАТИ МИСЛИ НА ЧЪРЧИЛ, НА ДАВИ-ЛА И НА НИЦШЕ

Вродения порок на капитализма — неравното разпределение на благата; вроденото достойнство на социализма — равното разпределение на нищетата.

Уинстън Чърчил

Комунистът е човек, който се бо-ри за това държавата да му осигури бур-жоазен стандарт на живот.

Ние, враговете на всеобщото из-

бирателно право, не преставаме да се учудваме на ентусиазма, който буди из-борът на шепа некадърници от тълпа невежи.

Хосе Гомез Давила Много сънливост смутих аз, ко-

гато учех: що е добро и зло - това още никой не знае, освен ако е творец!

Фридрих Ницше, из "Тъй рече Заратустра"

КОИ СА СВВ. БЕЗСРЕБЪРНИЦИ И ЧУ-ДОТВОРЦИ КОЗМА И ДАМЯН АСИЙСКИ?

Св. Козма и Дамян били родни бра-тя. Те се родили в провинцията Асия, Мала Азия. Баща им бил езичник, а майка им Теодотия изповядвала християнската вяра. Мъжът й починал рано, и младата вдовица заживяла благочестив живот, като изпълня-вала съвета на св. Ап. Павел: "Истинската вдовица се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем". Теодо-тия поучавала децата си да водят богоуго-ден живот, учила ги на страх Божи, съветва-ла ги да се утвърждават в християнските добродетели.

Козма и Дамян от ранна възраст залягали да изпълняват Божия закон. Когато порастнали, те просияли със своите добри дела като две светила. За да бъдат полезни на ближния, те се заели да изучават лекарс-кото изкуство; изучили вълшебните свойства на различните билки и се прочули като лека-ри. Господ Иисус благословил двамата лекари и им дарувал чудотворна целителна

сила. Братята били много скромни. Те не търсели земна слава и величие, нито пък богатства. Не взимали от излекуваните болни ни пари, ни дарове, изпълнявайки строго съветите на Спасителя към апосто-лите: "Болни изцерявайте, прокажени очист-вайте... Даром получихте, даром давайте" (Мат. 10:8). Заради тяхното безкористие св. Църква ги назовава "безсребреници".

Една християнка на име Паладия, която боледувала много години и похарчила голяма част от имота си по лекари, като узнала за тези лекари, изпратила хора да ги повикат, за да я излекуват. Св. Козма и Дамян изпълнили молбата й. Те посетили дома й, помолили се над нея и я излекували от тежката болест. Зарадвана, тя поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца в чест на св. Троица. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар – трите яйца. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно.

Пръв починал св. Козма. Когато по-чинал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено стро-га и не я изпълнили. Като родни братя, които извършили един подвиг и постигнали равна светост, те били погребани в един гроб. По-късно над този гроб бил построен храм, в който се извършвали много чудеса по тяхно-то молитвено застъпничество.

Papaz JUli

Виж и Свв. безсребърници Козма и Дамян Асийски

ЧЕСТИТ ВИ ПРАЗНИК НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ, СКЪПИ МИ РОДНИ ДРЕМ-ЛЮВЦИ!

Днес е Денят на народните будите-ли. По определение съсловието, към което принадлежа - учителското - бива смятано за "будителско", макар че е напълно възможно да има някои негови представители, които да не заслужават такова едно високо, да го наречем, "звание". Май започнах да пиша с клишета - дали изобщо да продължавам?

Искаше ми се да кажа няколко въл-нуващи думи, но това сякаш е най-трудното. Всякакви чувства вълнуват човек като мен, посветил живота си на една неблагодарна "професия", и то пък в едно по начало край-но неблагодарно към духовните дейности и активности общество, каквото е българското. Ще напиша каквото ми хрумне, та да не

30 загубя свободата си, придържайки се към някакъв предварително замислен план.

По дълбокото убеждение на жена ми моя милост е пълен куку - и може би тя, горката, е напълно права - щото съдбата я е орисала да живее с един толкова лош, без-разсъден, направо глупав човек. Но не само тя, а и всеки обаче, доколкото що-годе е запознат с рода на заниманията ми, ще си рече: що не си гледаш презрения си животец бе, ами си тръгнал да се напъваш?! Виж го ти, ще ми пише и издава книги, на свои разноски, разбира се, идиот, пълен идиот?! Пет години вече всяка сутрин ще пише също така в блога си, пълен откачалник е явно човечецът! Като капак на всичко се е захва-нал да издава, вече трета година, не само вестник (ГРАЖДАНИНЪ), но също също така и едно философско списание, носещо името ИДЕИ; явно тоя човек, бе съмнение, е пълен ненормалник! Убеден съм, че така ме възприемат хората, а най-любезните тихич-ко ме съжаляват, гледат ме със съжаление, както подобава да гледаме лудите. Пиша това, защото ми е твърде познато това усе-щане: да бъда гледан по този съболезнова-телен начин.

Признание ли?! Боже мили, виж, подигравки може, но да ти признае някой, че си сторил нещо полезно, у нас това е изклю-чено?! Но ний, идиотите, дето понякога ни наричат "будители", и за това не работим, а се радваме поне да оцеляваме, да сме поне живи и здрави, та да продължаваме да затъваме в абсурдността си - абсурдността на напълно ненужни и безполезни, в нашен-ските условия, хора. Разбира се, никой няма да каже "Тоя там, дето се мъчи нещо да прави, може пък да проявим известно вели-кодушие и да му признаем заслугата да е нещо като "съвременен будител"!". Не, няма такова нещо, напротив, ще прихнат единог-ласно да се смеят подигравателно, ако някой рече нещо подобно.

У нас се смята, че "будител" е нещо като титла или дори орден, който може да бъде връчен само на ония, които вече са

мъртви или умъртвени от "народната приз-нателност"; опази Боже някому приживе да се признае такава заслуга?! Не, първом ще му помогнем да умре, ще го умъртвим с общи усилия, а пък после може да го приз-наем и да почнем да произнасяме патетични речи за него; не сторихме ли така с Ботева, с Яворова, с Дебелянова, с кой ли не още?! Да спра дотук, стига съм бъркал в такива стари рани; за туй у нас не е прието да се говори; разваля благоприличието на циниз-ма и лицемерието.

Ще ви кажа как мина вчерашния ден на един такъв самозванец като мен, дето чат-пат му хрумва на акъла, че работи на буренясалата нива на българската ду-ховност, без да чака никакво признание, т.е. е един вид нещо като "будител"; аз, прочее, предпочитам, в знак на вродената си скром-ност, да се наричам по-скоро "дразнител", но то е същото; будители са тъкмо дразнители-те, досадниците, дето ни пречат да спим и да си похъркваме най-блажено. Както и да е, да премина на описанието на вчерашния си ден - с което и ще свърша. Защо го правя ли? Ами защото знам, че има и други такива като мен, та с моя пример да им вдъхна поне малко кураж - да знаят, че не са сами в лудостта, в безумието си!

Тук, в блога си, мога да съм искрен до крайност; понеже добре зная, че жена ми никога няма да се зачете в него; било й гнусно да се докосва до този, според нея, най-голям враг на семейното ни щастие и просперитет. Тъй че мога да бъда пределно честен и дори да пиша за онова, което, по разбираеми причини, крия от нея.

Онзи ден изтеглих от т.н. "взаимос-помагателна каса" 1000 лева. Веднага, щом изплатих стария заем, изтеглих нов. Тайно от жена си, разбира се. Щото в дома ни имаме много нужди, за които трябват пари, но тия ремонти и пр. могат да чакат - по моето, не по нейното виждане. С взетите от касата пари вчера се разплатих, успях да погася по-голямата част от дълговете си към частни лица-заемодатели, към печатници и към издатели; през тази година успях да издам три учебни помагала и, до момента, две книжки на списание ИДЕИ; подготвям сега третата, и за нея трябват пари; плюс това издадох и 20 броя на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ. Да отбележа, само двама човека ми помагат за издаването на ИДЕИ със скромни суми; за сметка на това откакто издавам списанието открих, че загубих повечето си приятели, и то тъкмо заради риска някога да им поискам пари за него; предвидливо се отдръпнаха, за да не им се налага да отказ-ват.

Да отбележа и това, че моите "предприятия" са все на загуба, едно, че българската природопопулация няма нужда от такива книги и списания, второ, че аз предимно подарявам списанията и особено книгите си, ако не изцяло, то поне наполови-на; примерно, учениците ми си купуват по-

магалата на тяхната производствена цена. Интересно е също да отбележа, че като подариш някому своя книга или брой на списанието, почти никой не се сеща да се бръкне и да помогне поне с малко; явно се смята, че у нас тия неща, книгите и списани-ята, растат както растат листата по дървета-та - и при това са съвсем безполезни. Та бях в София вчера и успях да се разплатя за най-належащите плащания към издателите си; заделих, като начало, и малка сума за новата книжка на ИДЕИ, която трябва да излезе до края на месеца.

В София бях цял ден и, срам не срам, ще кажа, че за да икономисвам, през деня се прехранвах като си купих една топла питка, а пък в торбата си бях взел бурканче с маслинки, моето обичайно ядене. И три ябълки си носех в торбата, с това преживях деня си. Когато пък съм в къщи, моите хора са пропищели, понеже заради заемите ни се налага да се храним с най-проста, но пък затова здравословна храна: картофи, зеле, боб. Редуваме ги така: боб, картофи, зеле; после картофи, боб, зеле и т.н., както ви е угодно. Но да оставя това, да не издребня-вам.

Ходих вчера и на борсата за да ви-дя как върви разпространението на книгите ми; все същата история, оказа се, че за три месеца книжарите в цяла България са проя-вили интерес само към общо, цифром и словом, 7 (седем) мои книги; моите книги, като изключение, като знак на особено вни-мание към творчеството ми от страна на така любезните книжари, единствени ги няма по книжарниците; а само ако се появи някой странен и инатлив читател и настоява да си купи моя книга, му я доставят по изк-лючение, но след като дълго са се дърпали и са го разубеждавали, че не си струва да си купува моя книга, а защо, примерно, не си купи томчето на поета Левчев, на драматур-

31 га Паричков или пък на писателя Банкно-тов?!

От борсата взех "имане", което ми стигна да си платя пътните, щото и разпрос-транителите яко скубат. Както и да е, гузен от гнусните си деяния, дето свърших в Со-фия, се върнах снощи и ми се наложи да излъжа жена си, че съм бил цял ден на туризъм в... Родопите. Налага ми се да лъжа, понеже тя, горката, ако чуе, че съм бил в София, веднага ще се сети за какво съм бил и няма да мигне от тревога за бъ-дещето много нощи наред. Тъй че ми се налага на мен, противника на "благородните лъжи", да лъжа и аз ето с такива благородни уж подбуди.

И понеже съм много гузен, днес ще ида - понеже е Ден на будителя - на Главна-та улица в Пловдив, ще седна на някоя скамейка, ще извадя от торбата си по две-три книжки от всеки брой на списание ИДЕИ, и по два екземпляра от всяка моя книга. Срам не срам, ще ми се наложи да прода-вам книгите си; прочее, не продавам наде-ница, а книги и списания; майчице мила, де да продавах наденица, а не списания и книги; представям си каква опашка щеше да се образува на сергията ми, а то за пустите му книги и списания дали някой изобщо ще се спре днес пред "сергийката" ми?!

Това е. Вземам си остатъка от вче-рашната питка и излизам. Решил съм да ходя до центъра на Пловдив пеша, понеже разходките на чист въздух са ми любимото занимание в тоя мой така сив и безсмислен до пълна абсурдност живот. Пък и ще спестя два лева за транспорт, ето че полезното може да бъде съчетано с приятното...

Хайде чао и хубав празник ви же-лая! Дръпнете и вие една реч в полза на "народните будители"! Прочее, по същата тема не е зле да прочетете и ето това, писа-но е съвсем наскоро: Кога чалгата и прос-тотията в свидното ни Отечество ще възтържествуват окончателно и безвъз-вратно?

И така: честит ви празник на народ-ните будители, мили дремлювци!

ДЖ.ПАРДЮ: ИЗБОРИТЕ ПРОИЗВЕДОХА ЗАСИЛЕНА КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ В РЪЦЕТЕ НА ПРЕМИЕРА

Прочетете едно по моя преценка

изключително важно интервю, което е дал непосредствено след изборите бившият посланик на САЩ у нас Джеймс Пардю: Не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Опасенията и безпокойствата на този голям приятел на България и горещ привърженик на свобода-та и на демокрацията би следвало за нас да са още една сигнална лампичка, която да ни предупреди, че събитията у нас се подхлъз-наха по една опасна наклонена плоскост. Което пък, от своя страна, означава, че

предотвратяването на движението ни към диктатурата ще бъде все по-трудно. Колкото повече като гражданско общество чакаме нещата да се оправят „от само себе си“, толкова по-трудно ще стане спирането на движението на държавата ни по наклонена-та плоскост, водеща към тотална путиниза-ция на България.

Аз тук по моя си обичай ще подбе-ра акцентите, най-силните и изразителни места от това интервю, за да могат да стиг-нат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

… Възползвах се от шанса да съм

тук по време на изборите, за да събера лични впечатления… Българите решиха. Те избраха г-н Росен Плевнелиев, трябва да приемем избора им, желая му успех.

… Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главни-те ми безпокойства: първото ми е за свобо-дата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито – както в България, така и в чужбина. Трябва да нап-равя нещо, за да помогна на демокрацията в България.

… Имам много приятели тук и тряб-ва да заявя, че много, много хора са разтре-вожени. Те говорят откровено с мен и аз им вярвам. Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Това е важна причина за тревога, която споделих и с журналисти, и с лица, наблюдаващи медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те пред-почитат да мълчат заради степента на поли-тическо сплашване, но аз мога да говоря.

… Не съм много щастлив, че мога да говоря за видяното. Но не искам да отп-равям предизвикателство към избора на българите. Нека международните наблюда-тели за изборите дадат своята присъда. Но в по-общ план аз не вярвам, че демокрация-та в България върви в правилна посока. Това ме тревожи.

… организираната престъпност у вас е прекалено влиятелна. И тогава, и сега е ясно, че организираната престъпност е голям проблем за България. Тя е прекалено

видима, защото всеки я вижда, и е твър-де организирана, защото е много влиятелна от дълги години.

… Да си правиш снимки с високо-поставени лица не означава да покажеш какво мислят Съединените щати. Това е елементарен трик. Официалните лица може и да харесват снимките, но едва ли харесват да бъдат показвани за политически цели.

… Бях първият в България (посла-ник – бел. ред.), който започна да говори открито за тези проблеми. И го направих в качеството си на представител на Съедине-ните американски щати. Мисля, че оттогава съм последователен. Последователна е и позицията на САЩ, които заявяват, че тряб-ва да се направи нещо с този проблем.

… Изборите в неделя произведоха засилена концентрация на власт в България с премиера начело. Министър-председателят доминира твърде много не само над правителството, но също над Парламента, сега над повечето главни гра-дове в България и президентството. Властта се концентрира в неговата партия. Те бяха избрани с обещанието, че ще се захванат с организираната престъпност и корупцията, че ще наложат в България върховенство на закона. Бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещания-та, дадени на българския народ. Взеха по-литическата власт, но трябва да я използват за целите, за които им бе дадена. Не е дос-татъчно да се говори с твърд език и да се разиграва политически театър. Продължа-вам да чакам резултати и се чудя докога българите също ще чакат. Онзи ден те се сдобиха с още по-силен човек, но дали резултатите ще бъдат по-добри?

… Не мисля, че някой има интерес да отдалечи България от ЕС. Напротив, убеден съм, че тя трябва да бъде привлича-на все по-близо и САЩ са силен поддръжник на България в ЕС. Докато бях посланик, работих много по този въпрос.

… Хиляди хора могат да ви дадат списък. И аз мога да ви направя. Не е тайна кои са лошите момчета в тази държава. Въпросът е защо правителството не се захване. Изпитвам огромно уважение към тази страна и народа й. И вярвам, че заслу-жават по-добра съдба. Казвах го през 2002 г., повтарям го и през 2011 г.

ИСТИНАТА Е СЪВСЕМ ПРОСТА, БЕЗЧЕС-ТИЕТО Е ЗАВЪРТЯНО, ЗАСУКАНО, СЛОЖНО И ПРЕТЕНДИРАЩО ЗА „ДЪЛ-БОЧИНА“

Публикувам тук като знак на време-

то две дискусии, проведени във Фейсбук непосредствено преди втория тур на избо-рите – и в деня на самите избори. Спор няма: това бяха твърде трудни и тежки из-бори. Трудни и тежки бяха тия избори най-

32 вече защото поставиха в изключително тежко положение най-качествената част от избирателното тяло: автентичният десен, сиреч, мислещия, избирател. Смятам, че дискусиите, които водиха помежду си тия избиратели, са поучителни за всички, но най-вече за изследователите, които един ден, убеден съм, ще се заинтересуват от сегашните български политически нрави.

Пълният текст на първата дискусия може да се намери и прочете ето на този линк. А на втората дискусия: ТУК. А ето сега онова, което моя милост е извадила от тях като някакъв по-същностен акцент: Ivo Berov: Утре много хора ще разправят, че са гласували против Доган, против социа-листите-бивши комунисти, против тройната коалиция, против строежа на Белене и вся-какви подобни, но всъщност съзнателно, а повечето случаи несъзнателно ще са гласу-вали за уродливостта в политическия и обществения ни живот. Ангел Грънчаров: Професор Божилов, да гласувам за Калфин, който също е другата страна на натресеното ни статукво, съвсем не е израз на съпротива срещу статуквото. Помислете малко. Опитайте, не е толкова трудно. Тъй че не ми пробутвайте на мен именно плоските си умозаключения. С Кал-фин президент или с Боковия човек нещата изобщо не се променят принципно; ако Мед-ведев не се казваше Медведев, а, да речем, Лисицин, смятате ли, че диктатурата на Путин щеше да бъде по-слаба? А да гласу-вам за комунист за мен е изключено по презумпция; не само ръката ми ще изсъхне, но и сърцето ми няма да издържи на униже-нието и позора… Yavor Dachkov: Борисов е перверзия, както беше царят. Калфин е автентичен предста-вител на една част от това население. Може да не ни харесва, но това е реалност и е въпрос на демократичност – те са тук и са си все същите. Питам – къде сме ние и защо се разпиляхме?

Ангел Грънчаров: Драги г-н Дачков, друга-рят Калфин не е никакъв представител на българското население. И кучетата на село вече знаят, че той е представител на Гоце Първанов, а пък този последния е предста-вител на бойния си другар по линия на ДС (КГБ) Путин. Тъй че, простете, който мисли поне малко за България, през ума му няма да мине да гласува за пословични предате-ли на българския интерес, каквито са кому-нистите. Yavor Dachkov: Г-н Грънчаров, това, което казвате, е клише, достойно за ранния вест-ник Демокрация и синята ченгесарска пропа-ганда. Така говорят хора с картончета в ДС – до колкото знам имате претенция да сте философ. Дайте малко по-дълбока интерп-ретация… Ангел Грънчаров: Г-н Дачков, истината е съвсем проста, безчестието е завъртяно, засукано, сложно и претендиращо за „дъл-бочина“. Този е критерия за разграничаване на честност и безчестие. Казвам Ви го това дори не като философ, а просто като човек, на който му е писнало от нашенските бъл-гарски мерзавци от всякакъв вид, тип и род… Ангел Грънчаров: Аз вече реших, камък ми падна от сърцето: ще гласувам за Плевне-лиев. Който се интересува защо така реших, моля, да заповяда на страницата ми… Който се интересува защо успях да надмогна съм-ненията си, да заповяда на моята страница, там всичко съм казал; прочее, през тази нощ получих още едно писмо от Плевнелиев, което е причина да натежат везните катего-рично в негова полза. Прочее, моите везни просто няма как някога да натежат в полза на комунистите от БСП… Проф. Добри Божилов: В случая гласува-нето е за избор, който е от един порядък по-висок от общия избор. Гласуваме за или против диктатура. Това не е избор за или против „статуквото“, за ляво или дясно, за комунисти или консерватори, за или против АЕЦ „Белене“. Гласуваме за това изобщо да можем ли да гласуваме в бъдеще и за това как ще се управлява държавата. В този смисъл, повечето стандартни аргументи на политическия процес са нерелевантни и едно гласуване, различно от Калфин (т.е. Плевнелиев, негласуване, невалидна и пр.) е гласуване за диктатура.

Накрая нека припомня, че олигар-хия е по-леката форма на диктатура. Гласу-ване за Калфин е за запазване на настоящо-то статукво, което е олигархия. Т.е. „власт на малцина“. Но другият избор е „власт на едного“. Олигархията трябва да се премах-не, но в посока по-истинска демокрация, а не още по-малко демокрация и тираничен ре-жим.

Ангел Грънчаров: Професоре, тоя път в нелепиците си надминахте даже плямпалото Вучков, също професор като Вас! На Ваште най-нови прозрения мога да заявя само това: Бог да прости българската демокрация ако се наложи тя да бъде спасявана от най-големите си душители, именно комунистите! А диктатурата няма да бъде избегната по благоволението на комунистите – егати тъпизма е измислила Вашта професорска глава тая сутрин! – а чрез най-енергични действия на всички нас, гражданите, демок-ратите. Ако чакаме комунистите да пазят демокрацията ни, то е все същото да чакаме от умрял писмо. Напомням Ви, че диктатура-та, от която съвсем наскоро излязохме, беше наложена на страната и на нацията тъкмо от комунистите, т.е. бащите на същи-те тия, които Вие сега ни предлагате да смятаме, че са нейни „противници“. Да ча-каш защита на демокрацията ни от открове-ни и доказани привърженици на диктатурата, каквито са комунистите, е глупост, която даже проф. Вучков не може да измисли…

По-добре и по-вярно казано: да ча-каме комунистите да пазят демокрацията ни е същото да оставим вълци да пазят и да се грижат за стадото ни! Е, тоя път по неле-пости надмина самия себе си, поклон на духовитостта ти! Един въпрос: нямаш ли поне подозрението, че си позволяваш в случая да дрънкаш вопиющи (на руски каза-но, иначе на български тая дума значи „кре-щящи“, уточнявам го за по-младите, които не знаят руски език, и слава Богу!) по нелепост-та си приказки?! Ангел Грънчаров: Много ми се иска г-н Дачков, като се събуди, да сподели тук свои-те „задълбочени“ мисли и прозрения за това защо трябва да гласуваме за комунистите. Неговото обаче е тежък, патологичен слу-чай: някой, който претендира да е антикому-нист, да призовава да се гласува за кому-нисти вече е проява, достойна за съсредо-точено внимание тъкмо от психиатрите Проф. Добри Божилов: Днес може да е последният ден на демокрацията или да е първата сериозна крачка към премахването на опасността за нея. От нас си зависи. Диктаторът още не е победил. Изборът срещу него е странен, объркващ, за някои дори отблъскващ. Но този избор не е избор за това което е сам по себе си. Той е избор за демокрацията – т.е. за това да има истин-ски следващи избори и за това да можем да избираме онези, които искаме да изберем в бъдеще. Един ляв президент не е мечтата на един десен избирател (напр. като мен). Но това е просто ляв президент, а след година и половина ще гласуваме за по-важния парламент. Докато един ляв дикта-тор е много повече от просто ляв президент. И след година и половина няма да има за какво да гласуваме. И резултатът, и бройка-

33 та гласували, и преброителите, и депутатите – всичко ще е ясно от преди това. Крехка е нашата демокрация на 22-та си година. Нека и дадем шанс…

Моят избор е бюлетина номер 8! Ангел Грънчаров: Твърде неубедително звучиш, професоре, твърде неубедително и фалшиво звучиш! Има авторитарни тенден-ции у Бойко Борисов, но днес не гласуваме за него, а за Росен Плевнелиев, това не е същото. Бойко Борисов, ако наистина има диктаторски попълзновения, ще намери безброй привърженици и поклонници в сре-дите на комунистите, а не в средите на избирателите на Росен Плевнелиев. „Левите кандидати“, както ти умилително ги наричаш, принадлежат тялом и духом на една дикта-тура, от която още не сме се избавили, имам предвид комунистическата. Тъкмо те, съкро-вените и доказани привърженици на дикта-турата, да ни плашат с диктатура, признай, е страшен цинизъм! На който само комунисти са способни!

Прочее, толкова миловидният Стефан Данаилов всъщност е така любим на последователите си, щото навремето игра комунистическия терорист и агента от ДС майор Деянов, тъй че, ето, излиза, че поклонниците на майор Деянов са привър-женици на диктатурата, а не тези на Плев-нелиев. Не от десет, а от хиляда дерета вода да докараш, не можеш никой да убе-диш, че истинските врагове на демокрацията у нас не са комунистите! Даже кучетата на село, да не говорим за децата, вече знаят, че комунист означава антидемократ…

С КОГО ПОДОБАВА ДА СРАВНЯВАМЕ НАШИЯ КУМИР Б.БОРИСОВ: С ЦАР КА-ЛОЯН, СЪС СТЕФЧА СТАМБОЛОВА – ИЛИ С ИИСУС И МОХАМЕД ЕДНОВРЕМЕННО?!

Бойко Борисов, сиреч, ГЕРБ, удър-

жа още една победа. Всъщност – две побе-ди. На президентските и на местните избори. Имаме всички условия българският народец да повтори падението на руския такъв, който видя в Путин своя спасител и оправител, и почна да му се кълне в беззаветна вярност. Начело на такова едно падение вървят подлизурковците. Като прочетох нижесле-дующия текст си рекох на ума: „Айдеее, почна се: парадът на подлизурковците за-фаща да набира сила!“. Публикувам пищно-то словоизлияние на някакъв подлизурко, което започва така:

Снощи, като гледах пресконфе-ренцията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са остави-ли дълбока следа в историята на Бълга-рия.

И после дълбоко(не)уважаваният подлизурко сравнява Бойко Борисов с… цар Калоян и със… Стефан Стамболов! Тъй като този текст показва как започва да нараства

пълзящата диктатура, го публикувам изцяло, а пък отдолу ще прочетете два коментара, които изцяло отговарят на моята позиция спрямо наблюдавания феномен; прочее, блогът, който публикува споменатато слово-излияние, тоест, бълвоч, е Extreme Centre Point; ето и самия словесен бълвоч:

Бойко Борисов до Калоян и Стамболов

Снощи, като гледах пресконферен-цията на ГЕРБ, премиерът ми напомни на двама велики българи, които са оставили дълбока следа в историята на България. Те са поели държавата в аналогична обстанов-ка, тежка криза, разпри и междуособици и са я извели на върхови места в Европа.

Единият е цар Калоян. Той застава начело на държавата в момент на остра криза, породена от болярски амбиции и разнородни интереси. През 1202г, сключва мирен договор с Византия, която признава официално голяма част от владенията на българската държава. През 1204 г. българс-кият владетел подписва клетва и договор, с които признава върховенството на Римската църква. Унията с Рим е безспорен успех за Калоян. Тя има важен външнополитически ефект, защото официално приравнява бъл-гарската държава с останалите страни.

Другият е от по-ново време. Той провежда политика на твърдост и лавиране спрямо Великите Сили в името на нацио-налния интерес. По този начин той успява да сключи изгодни за българската икономика търговски договори. Следва енергично поли-тика за икономическо развитие на страната на базата на 3 основни принципа: протекци-онизъм, строга данъчна политика, промиш-лено и гражданско строителство. Развива активна законодателна дейност с подчерта-но протекционистичен характер. Приема закони за насърчаване на местната индуст-рия Предотвратява опасността от изпадане

на страната в икономическа зависимост. Развива банковото и застрахователното дело, поставя основите на общинските здравни служби и пенсионното дело. Това е Стефан Стамболов.

Действията на Русия убеждават Стамболов в истинската цел на нейната имперска политика – превръщането на Бъл-гария в руски протекторат и използването и за домогване до Проливите – доктрина на руския империализъм формирана още от Петър I. Руските интереси са в разрез с българските стремежи за национална неза-висимост и национално обединение, изразе-ни в управлението на Стамболов.

Пожелавам на Бойко Борисов да продължи политиката, която води до сега и която изборните резултати показаха, че се подкрепя от мъдрия ни народ, да утвърди и изведе страната ни на полагащото и се място в Европа, отнето от управниците и през изминалите 60 години. Автор: Максим Генчев 2 comments: Petyr: Абе ти нормален ли си?! Mартин: А, моля ви се, много е слабо срав-нението! Какво ми го сравнявате с такива полит-дребосъци като Калоян и Стамболов?! Той, милия, може да бъде сравняван по величие най-малко с Исус и Мохамед взети заедно! Ще видите как след великото му управление разните му там Америки, Бел-гии, Холандии и тем подобни репички ще ядат в сравнение с нас и ще бъдат готови милиони, не милиони, а милиарди да ни платят само и само да им дадем, макар и временно, такова държавническо съкровище да ги оправи и тях като нас!

ДО РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ: ОТ СЪРЦЕ ВИ ЖЕЛАЯ ДА СЕ СПРАВИТЕ СЪС ЗАДАЧА-ТА СИ, УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ!

Счетох за свой дълг да отговоря на

последното писмо на г-н Росен Плевне-лиев до мен; няма да скрия, че ми е изклю-чително приятно, че успях да вляза в диалог с него, което според мен само по себе си е положителен знак за промяна на политичес-ките нрави у нас по посока на европеизира-нето им; както и да е, сметнах, че ще бъде изключително неучтиво да си замълча след като втори път г-н Плевнелиев ми отговаря на писмо, затова му написах в крайна сметка ето този свой отговор:

Уважаеми г-н Плевнелиев, Много Ви благодаря, че ми отгово-

рихте и този път на писмото! Впечатлихте ме с това, че намерихте сила да надмогнете обидите, което е свидетелство за това, че отсреща е налице личност от голям мащаб; дребните души се обиждат, голямата душа,

34 голямата личност е в състояние да застане над дребнавостите и да съхрани достойнст-вото си. Моля приемете моето възхищение заради това, но преди това Ви моля да при-емете и извиненията ми за начина, по който си позволих да се държа с Вас в тия писма!

Да, аз се държах изключително нагло и арогантно, позволих си да мина всякакви граници, но не го направих поради лошавост на характера си, не го направих от каприз или случайно. Аз, г-н Плевнелиев, си позволих да проведа с Вас един тест, при това твърде тежък, защото, не крия, за мен Вашата личност беше нещо като енигма. А за мен, като гражданин и като философ, най-важното, същностното е тъкмо личността; исках да се доближа до същината, до дъл-бината, до фундамента на Вашата личност; за целта ми се наложи да прибегна до сред-ство, което носеше в себе си необичайни дози агресивност; длъжен съм в крайна сметка да Ви уведомя, уважаеми г-н Плев-нелиев, че Вие бляскаво издържахте моя тест! Едно от израженията на този резултат е, че днес с чиста съвест ще ида до избира-телната урна и ще дам своя глас за Вас; същото ще стори и моето семейство, които, прочее, са ви фенове отдавна!

Позволете, г-н Плевнелиев, да Ви пожелая в днешния ден да удържите гран-диозна победа над левия кандидат за Пре-зидент и тази вечер ние, българите, да мо-жем да се поздравим с нов български Пре-зидент във Ваше лице! Вярвам, че ще бъде така!

Позволете накрая да Ви кажа още няколко думи. Не за да Ви назидавам – простете една такава една моя склонност, но моя милост все пак от много години е учител и възпитател на младежта и това няма как да не ми се е отразило – но защото като български гражданин държа да Ви

заявя нещо кардинално важно, което трябва да пазите като зеницата на окото си; а то е:

● Длъжен сте от момента на изби-рането си всекидневно и неотклонно да бдите за съхраняването и заякчаването на демократичните устои на държавата;

● Длъжен сте да осуетите, с даде-ните Ви от Конституцията средства, всеки опит за възстановяване на диктатурата, защото нашата страна и нашият народ едва от 20 години правят опити да заживеят сво-бодно и демократично;

● Длъжен сте, като държавен гла-ва, най-ясно да съзнавате мисията си да бъдете обединител на нацията, носител на дълготрайния държавен и народен интерес – и да бъдете на висотата на тази мисия;

● Длъжен сте да работите за разп-ространението сред политическата класа, а също и в средите на самия народ на един демократичен, европейски по дух, модерен манталитет и стереотип, който ни е така потребен, за да можем, и като народ, и като индивиди, в най-скоро време окончателно да се измъкнем от тресавището, в което ни натикаха комунизмът и посткомунизмът;

● Длъжен сте най-ясно да съзнава-те, че именно Вам историята възложи една много тежка отговорност и задача; ако я изпълнявате твърдо и неотклонно, в крайна сметка ще получите народната признател-ност; ако ли пък се провалите, справедливо, и то за вечни времена, ще Ви постигне прок-лятието на нашия много изстрадал – и зато-ва толкова недоверчив народ.

Спирам дотук. Написах горното с чисто чувство, защото наистина съм много загрижен; писах Ви вече, че много ме е страх страната ни да не тръгне по един крайно неприемлив път – да тръгне по пътя на съвременна путинизирана, тиранична и недемократична Русия. Смятам, че опаснос-тите и рисковете по трънливия път на наше-то развитие не трябва да се замазват, а трябва да ни са постоянно на ум, та белким, като народ, успеем да ги избегнем.

Та да получим един ден така жаду-вания народен просперитет, който пък няма как да бъде постигнат без всестранния въз-ход на личностното начало в Отечеството ни, което, уви, у нас е така несправедливо потиснато, угнетено, подложено на неприз-наване и на преследване.

От сърце Ви желая да се справите със задачата си като бъдещ Президент на Република България – нашата Родина, на-шето свидно Отечество! С уважение: Ангел Грънчаров, гражданин и философ, главен редактор на сп. ИДЕИ и на в-к ГРАЖДАНИНЪ П.П. Г-н Плевнелиев, позволете да добавя нещо съвсем лично. Моят блог възникна точно преди пет години, по време на избира-телната кампания на предишните президен-тски избори. Като гражданин тогава намерих възможност чрез блога да изявя своята

позиция; цели пет години всекидневно в моя блог пиша за това как аз виждам случ-ващото се. Казвам Ви това обаче по следна-та причина: тогава, разбира се, бях вцепе-нен от ужасния резултат на ония избори; на балотаж тогава трябваше да избираме меж-ду агента на ДС Гоце Първанов и между политика, на който руснаците платиха, въз-лагайки му да осуети влизането на България в Европейския съюз, имам предвид Волен Сидеров.

Минаха пет години и явно България се е променила в добра посока щом като днес можем да избираме между Вас и г-н Калфин, който все пак сякаш е по-добър вариант от наставника си Първанов. При това тия дни се случи нещо немислимо по-преди, а именно, успях да вляза в диалог с бъдещия държавен глава на България, което също е добър знак.

Това показва, че е дошло времето българската демокрация най-сетне да про-работи. Може би Вие сте призван да осъ-ществите тази повеля на самото време? Дано успеете! Като български гражданин ще Ви подкрепям винаги, когато работите в тази посока; ако обаче започнете да работите в друга посока, в мое лице ще намерите най-яростния си критик.

Това е. Смело и вдъхновено върве-те в посоката, за която настоява духът на самото време, уважаеми г-н Президент! Този е начинът да избегнете провала и да полу-чите народната признателност!

Простете за патетичността, но на-истина се развълнувах. Стар човек съм вече…

ПОЛУЧИХ ОТГОВОР И НА ПОСЛЕДНОТО СИ ПИСМО ДО РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ

Все пак получих отговор от Росен

Плевнелиев и на последното си писмо до него, което пък беше публикувано в блога ми под заглавието Г-н Плевнелиев, позволете да запитам, на чия страна сте: на страна-та на олигархията ли сте – или сте на страната на народа?!. Ето какво ми пише кандидат-президентът, и по начина, по който е написано писмото, имам чувството, че наистина го е писал той лично: Rosen Plevneliev До: Angel Grancharov Относно: Re: Г-н Плевнелиев, позволете да запитам, на чия страна сте: на страната на олигархията ли сте – или сте на стра-ната на народа?! Дата: Събота, 2011, Октомври 29 19:39:32 EEST

Уважаеми господин Грънчаров,

35 Ако смятате, че в неделя ви предс-

тои да гласувате за г-н Борисов и Вие лично не го харесвате, тогава добре – преценете как да постъпите. Аз действително съм доказвал винаги своята независимост, а и няма как да измъкна от ръкава някакъв допълнителен аргумент, защото предпола-гам добре знаете, че отрицателни факти се доказват най-трудно и понякога невъзможно.

Не знам как ще се почувствате Вие, ако Ви се наложи един месец да се обясня-вате навсякъде, че не сте нечия функция – сигурно в един момент би Ви било обидно? Аз не само не съм Ви лъгал 20, 10 или 5 години, а и не използвам по ваш адрес тези словесни форми, които Вие използвате за мен.

И друго – няма предварителен из-мерител на силата на характера, той се доказва с действия и по никакъв друг начин. Ако резултатът от моята работа досега ви кара да си мислите, че съм безхарактерен, това ми се струва най-меко казано жалко. През тази седмица се наслушах на приказки. Аз не съм Калфин, не си сменям позицията и подхода всеки ден. От две години работя в правителството на г-н Борисов и това, което постигнахме в моя сектор е видимо – то е 40 пъти повече от социалистите за 4 години. Само, че изборът в неделя е мажоритерен и е между мен и Калфин.

За олигарсите – никога не съм бил, няма да бъда и няма да имам нищо общо с олигархията. Успешни бизнесмени има навсякъде по света и това не просто е доб-ре, това движи света напред. Олигарх, като приело гражданственост понятие, съдържа всичко отрицателно, което бизнесменът не е! Олигархия означава престъпно срастване на бизнес и политика, при което политиката носи пари за олигарха и обратно. Аз такива неща нито съм правил, нито знам как стават!

Не знам дали тези думи ви звучат „клиширано”, аз досега отговарям конкретно на всичко – казах, когато стана президент ще изчистя институцията от ДС, едно от първи-те неща, ще бъде да отзова именно тези посланици, които са сътрудничили на ДС преди 1989 г. Аз досега съм пристъпвал към урните само с чиста съвест.

С уважение, Росен Плевнелиев

ДА ХВЪРЛЯ ЛИ И АЗ СВОЯТА СЪЧКА НА УТРЕШНОТО АУТОДАФЕ, НА КОЕТО ЩЕ БЪДЕ ИЗГОРЕНА МНОГОСТРАДАЛНАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ?

Иво Беров е написал на страницата си във Фейсбук следния коментар:

Утре много хора ще разправят, че са гласували против Доган, против социа-листите-бивши-комунисти, против тройната коалиция, против строежа на Белене и вся-какви подобни, но всъщност съзнателно, а повечето случаи несъзнателно, ще са гласу-вали за уродливостта в политическия и обществения ни живот. Но всъщност вече всичко започна да ми омръзва, това е без-надеждна работа…

Много хора също се изказват там, започнала е интересна дискусия; остават часове до изборите, а много хора, в това число и моя милост, не знаят какво да пра-вят, как да постъпят – за да не се опозорят. В израз на тия мои чувства ми се наложи да напиша там, на страницата на И.Беров, следния кратък коментар:

Аз също съм в положението за първи път утре да не мога да ида да гласу-вам; дори и да се реша да ида да гласувам за Плевнелиев (вероятността за това е твърде малка), ще го направя с отвращение, и, на второ място, се страхувам, че ако сторя така, после съвестта ми няма да ме остави на мира. Страх ме е да не стане така, че с гласа си за Плевнелиев и аз съм хвър-лил своята съчка на онова великолепно аутодафе, на което е била изгорена многос-традалната българска демокрация.

Много е възможно с избирането на Плевнелиев България да се путинизира (равно на „бо(й)ковизира“ така, че с българс-ката демокрация да бъде свършено по съ-щия начин, по който това се случи с руската демокрация – доколкото такава изобщо е имало някога. Страх ме е също, че тия избо-ри нищо чудно да не се окажат първите от една поредица, в която автентично десният избирател, демократът, човекът с европейс-ки ценности просто да няма за кого да гла-сува – както в Русия сега може да се „изби-ра“ само между комунисти и кагебисти.

У нас може да се получи вариант, при който да ни се налага да „избираме“ само между комунисти и милиционери-милионери, какъвто, прочее, е утрешният избор – ако сме честни да го признаем.

Тъй че много се боя да не стане та-ка, че с гласа си утре за Плавнелиев да дам и аз своята дан, своята подкрепа за доуби-ването на българската демокрация.

Ако утре гласувам за Плевнелиев няма ли да се окаже, че всъщност ще гласу-вам за чалга-политиката, за неуважението на демократичните принципи, за политичес-ката арогантност от типа на Бойко Борисов? Способен ли е Плевнелиев да противодейс-тва на абсолютистките и диктаторски мераци и наклонности на нашия роден Путин, на нашия „бащица“ – бат ви Боко? Вярно е, че сякаш е по-интелигентен, но пък дали ще има характера да опази независимостта на президентската институция от абсолютист-ките попълзновения на своя тартор?

Имам много страхове и съмнения, описах ги в поредица от писма до самия Плевнелиев, отговорът, който получих от него, не ме задоволи, наново настоях по-категорично да се произнесе, но до момента нямам отговор, а вероятно и няма да имам изобщо. Явно от щаба му решиха, че е без-надеждна работа да се опитват да увещават недоверчив и опърничав избирател като мен; затуй и няма да ми отговорят. Остава аз, насаме със съвестта си, утре да реша какво да правя; ще ида до урните, ще гласу-вам, но как точно ще гласувам, до момента не зная. Имам един вариант да гласувам по специфичен начин, а именно, като напиша върху бюлетината следния текст: „Гласувам за обезсилената, обезкръвена, унизена, поругана и многострадална българска де-мокрация!“

Този е най-вероятният вариант за що-годе достоен изход от толкова неприят-ната ситуация с утрешното гласуване… LADY LIBERTY, УНИВЕРСАЛЕН СИМВОЛ НА СВОБОДАТА, НА 125 ГОДИНИ! Статуята на свободата на 125 години!

Статуята на свободата – един от най-известните символи на Америка, чества

36 тази седмица своя 125-и юбилей, преди да бъде затворена за 12 месеца за публиката с цел разкрасяване, пише АФП.

Днес на „Lady Liberty“ са оказани всякакви почести в церемония, която е нещо като римейк от откриването на монумента през далечната 1886 г. в присъствието на тогавашния президент на САЩ Гроувър Кливланд.

Универсален символ на свободата, статуята на елзаския скулптор Фредерик Огюст Бартолди е близка до сърцето на милиони имигранти. В продължение на десетилетия тя беше първата гледка от САЩ за новодошлите след изнурителното пътуване през Атлантическия океан.

Този петък 125 пришълци от 40 страни са обявени за американски граждани на Острова на свободата – мястото, където е въздигнат величавият паметник край усти-ето на р. Хъдсън в южната част на Манха-тън.

Официалната церемония е открита с американския химн и изпълнение на Мар-силезата в знак на почит към Франция, която навремето направи ценния дар. Известната актриса Сигърни Уивър ще рецитира поема-та на Ема Лазаръс „Новият колос“, отчасти гравирана върху пиедестала на статуята.

Петте уебкамери, които наскоро бяха монтирани върху факела на монумен-та, са най-вероятно активирани в интернет и ще разкрият за целия свят невиждани гледки от Острова на свободата и от нюйоркския зали.

Малка флотилия, съставена от тър-говски и частни корабчета, поздравиха „не-остаряващата дама“, както преди 125 годи-ни. Статуята на свободата беше подарена на САЩ от Франция през 1986 г. за да бъде почетена, с десет години закъснение, Дек-ларацията за независимостта на страната, обявена на 4 юли 1776 г.

Паметникът беше затворен за по-сещения през 1984 г., когато беше направе-

но първото обновление във връзка със 100-годишния му юбилей през 1986 г. Тогава бяха организирани 4-дневни празненства. След това символът на Америка отново бе закрит за посещения за няколко години непосредствено след терористичните атен-тати от 11 септември 2001 г.

Този път Статуята на свободата ще бъде затворена за едногодишен ремонт, считано от 29 октомври. В този период ще бъдат обновени стълбищата и асансьорите. При все това туристите ще продължат да имат достъп до Острова на свободата.

АЗ СЪМ ЗА ПГЕЕ STEVE JOBS

Видях това изображение ето ТУК.

ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ – И "ХРАНА" ЗА РАЗ-МИСЪЛ

Снимката взаимствах от ТУК.

Търсете по книжарниците забележител-ната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класи-ческата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙН-СТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в прак-тическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва

от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”.

Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата да-деност” на непосредствения живот, а непре-къснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ПРЕС-ЛЕДВАНЕ НА ВРЕМЕТО: Изкуството на свободата, изд. A&G, 2003 г., разм. 21,5/14,5 см., мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр., 8.00 лв. Книгата говори за “нещо”, което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата цен-ност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда “добре познато”, съв-сем не означава, че го разбираме.

Вестникъ ГРАЖДАНИНЪ

Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧ-НОСТТА HUMANUS, основан през 1994 година. Гл. редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg