ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 3, ГОД. 4, 2012, 1 ФЕВРУАРИ, СРЯДА, Ц.2 ЛВ.

Вчера с болка и гняв в сърцето написах една статия Кога народът ни ще възопие срещу бесовс-ката наглост на владиците-ченгета?!; разбира се, по добър български обичай, на нея никой не обърна внимание. На всички вече явно съвсем омръзна не-поносимият скандал с владиците-ченгета; у нас, за жалост, мнозинството лесно се изморява, бързо забравя и най-много от всичко друго бърза да се върне в обичайната си просъница, т.е. да потъне в безпаметността и невъзмутимостта на рядък народ, безхаберен не към друго, а към собствената си съд-ба.

Аз във визираната статия соча едни, по мое мнение, крайно належащи стъпки, които трябва да предприемем, понеже мълчанието, дремливостта в такава една ситуация е непростимо. Ако продължим да си мълчим, тогава ние, мълчащите, ще поемем отговорността за сторения от бесовските владици злодеяния; нима не е скандално да продължаваме да се правим на ударени и да продължаваме да ги тър-

пим за наши "духовни водачи"? Щом един народ може да търпи и ден повече точно такива злодеи (Следва на стр. 2)

Ето и че министър Трайков изплю камъчето, каза истината, в пот-върждение, че не съм бил подведен. Браво на Трайков и заслужава подкре-па в провокирането на един истински независим експертен дебат по истери-зирания шистов казус!

Аз разбирам да протестираш и бойкотираш допускане на проучва-не и разработката на модерни иновативни технологии от водещи в света компании като Шеврон, в случай, че България имаше поне един смислен арумент насреща? А то никакъв подобен освен комунистическа демогогия по шистовия казус от странни олигофрени и дъмгосване на опонента в де-сета глуха.

Защо ли? Задайте си въпроса коя страна в света отхвърля проуч-ване и развитие на иновативни алтернативни технологии добивани от собс-твените си природни блага – НИКОЯ!!! Факт!!! (Следва на 7 стр.)

ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ПОМОГНЕМ НА ВЕЛИ-КАТА СТРАДАЛЧИЦА – СВЕТАТА БЪЛ-ГАРСКА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА – ДА СЕ ОЧИСТИ ОТ САТАНИНСКО-ЧЕНГЕСАР-СКАТА ГНУС! (От стр. 1)

С оглед да не се забрави така лес-но това, което предложих вчера, провоки-райки дискусия, към която изпълненото с досада и прозяващо се общество няма охота, моя милост днес отново препублику-ва предложенията си, като този път извеж-дам на преден план потребността от спешни мерки, ако изобщо искаме да избегнем позора; защото с мълчанието и търпели-востта си се позорим всеки ден. Аз смятам, че с тия изпитания Бог проверява нашата способност да реагираме, т.е. от това как се държим ще се прави заключение за това колко изобщо струваме. Бог, предполагам, иска да се увери дали изобщо за нещо ставаме. Страшно е ако не издържим дос-тойно този тест. Трябва да се реагира, и то не спорадично, а упорито, всекидневно, та безчинствата да престанат един ден.

Трябва да се борим да спасяваме не толкова Църквата си, а своята пригод-ност за живота; мизерниците не заслужават да живеят, те сами, с бездушието си, под-готвят собствената си гибел. Ако пресекнат духовните извори на живота на една нация, тази нация скоро ще бъде мъртва във всеки един смисъл - и заслужено ще изчезне от световната сцена. Та ето сега какво написах вчера; ето един голям откъс от него, белким тоя път някой го прочете и се позамисли поне малко, а пък, току-виж, някой дръзне да прояви някаква конвулсия, та мъртвилото да почне да се разсейва:

Те (тия изцяло компрометирани владици-ченгета) се гаврят с нас, разчитай-ки именно на обръгналостта, на безчувстве-ността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антина-родната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми бълга-ре, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи – и това ли не го разбирате изобщо?!

Да, българското стадо е "предвож-дано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи ролята на "смире-ни духовни водачи"! Вие представяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък народът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситуация нещо из-вънредно, което да измете сатанистите-вла-дици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелство, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да

преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!

Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовно-то, знаете ли какво тогава щяха да напра-вят? Ами то е толкова просто и саморазби-ращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзв-ратимо се е опозорил? Говоря за хипотети-чен случай, който тук нямаме, щото до мо-мента нито един владика не се е разкаял истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.

Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страдания-та му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сто-рил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъга-ните, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите владици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъ-де-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!

Не мога да си представя как изоб-що човешка душа може да живее с тежестта

на такъв позор, но ето, че тези могат; ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситу-ация продължават да изпълняват злокобна-та си роля: да убиват, да душат, да съсип-ват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!

Те няма да направят туй, що след-ва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице отвратителен пример на пълна античовешка и антидуховна опороченост и деградация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжното, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдалчица – Све-тата Българска Православна Църква – да се очисти от тая мръсотия и да възвърне ис-конния си блясък от вековете, що ни е вдъх-вал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегашното.

Но тогава сме имали Църква, има-ли сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора тре-перят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважами български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е тряб-вало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунисти-ческа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!

Остава ние, миряните, да възопи-ем; ала и ний мълчим като безгласно, оне-мяло стадо. Срам, срам, трижди срам! Мъл-чим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.

Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Бо-гослужение – ето, утре е неделя! – смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-влади-ци, що убиват Църквата ни. Да, да ги про-кълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници – но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярва-щите, трябва да ги принудим да сторят това! – на свой форум според канона, из своите

3 среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълнява-ме тоя наш човешки и народен дълг – да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! – ако не го изпълним още сега!

Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е инте-ресна реакцията на самите свещеници; аз лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.

Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?!

Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изс-тъпленията на ония, които са убивали десе-тилетия наред нашата Църква, а сега безна-казано искат да я доубият съвсем - и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?!

ВЛАДИКАТА НИКОЛАЙ ПЕРМАНЕТНО Е ОБЛАДАН ОТ БЕСОВЕ

Прочетох едно интервю на Христо Марков, което, убеден съм, ще е полезно да се прочете от повече хора, заслужава си. Иска ми се да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, поради което давам него-вия линк, както и голям откъс от него; ето:

Ицо, как ще коментираш най-новия скандал, който разпали в Пловдив владиката Николай Пловдивски?

Пловдивския патрика откакто го инсталираха през февруари 2007 г. не е спрял да възпроизвежда скандали. Имам чувството, че е перманентно обладан от бесове. И е обяснимо като погледнем най-верните му другари – прононсирани кому-нисти-безбожници, както и масони, ама то май е едно и също.

Ами иди, Мария, в храма „Св. Ма-рина” и виж последното бесовско дело на младия „дядо” – превърна паметник на културата в панаирджийско шапито. Биб-лейските сцени, изписани от Никита Одрин-чанин в 1856 г. по негово нареждане се замазаха с гипс и отгоре патриката налепи мушами, да, да мушамени тапети и обясне-нието му е „защото били лъскави”. Подът от римски плочи на хиляди години бе разкър-тен, плочите потрошени и на тяхно място сложи китайски мрамор, излъскан като самия владика. Паметник на културата се превърна в бална зала, където владиката може да завърти един менует, но не да проповядва скромност и смирение.

Вдигнаха се пловдивски творци, архитекти, общественици, протестираха, писаха сигнали – пълно мълчание. А дър-жавата е принципал на църквата-паметник на културата, но бесния владика казал, че не ги признава. Разбираш ли, той определя кое е паметник и кое не. Мой приятел, све-щеник, каза, че храмът вече го няма и го е срам да влезе: „Дядо Арсений – казва – живееше благочестиво и се е обърнал сто пъти в гроба!”.

Сега Рашидов ще назначи някаква комисия, която ще порицае леко Севастия-нов-Стоименов и всичко ще отмине. Просто покровителите на митрополита са много високо, ама много – тангентата се допира до висшите кръгове на БСП, минава през мест-ните олигарси и масони и стига до другарска Русия. Това е положението – никой не смее да озапти един разбеснял се църковник.

Прокурорската проверка устано-ви, че Николай Пловдивски е нанесъл щети на храмовете от национално значение има ли вероятност (според теб) дядо Николай да лежи три години в затвора, както се полагат по закон?

Абе остави тези приказки за наив-ници… Високото Преосвещенство има един дежурен номер. Свиква подчинените му свещеници, слага епатрахила, владишката корона, позлатения посох, понася икони, хоругви и обявява шествие „в защита на православието”. После дръпва поредната реч за „възшествието на Сатаната” и анате-мосва де кого свари – от Мадона и Елтън Джон до дискотеките и „разгулния” Евро-пейски съюз. Пее тропари и иска от светска-та власт каквото е решил – я храм, я парак-лис, ако са пропуснали да му „дарят”. Кой ще му търси отговорност?

За пет години направи най-голямата епархия за посмешище, да си чула някой да го озапти? Той открито казва, че за

него светските закони не важат, въпреки че изпитва огромни щения към светските благини – луксозни лимузини (всичките с номера 3737), гардове, златни часовници, чепици от крокодилска кожа, коктейли, иш-медемета. Каква прокуратура, какви пет лева?

… Владиката Николай Севастия-нов, който много уж тачи канона, е най-перфектният нарушител на всякакви прави-ла в богоспасяемата българска църква. Според приятели-теолози Николай е безб-лагодатен, т.е. това, което върши като бо-гослужение, е недействително, няма кано-нично измерение, а само театрална форма. Не е бил в манастир, неканонично е хирото-нисан за епископ, защото според Номокано-на не е имал навършени години и на всичко отгоре още като софийски викарий благос-лови езически, масонски ритуал в църквата „Св. Неделя” при погребението на Илия Павлов и според православните правила още тогава би трябвало да е отлъчен от Синода и предаден на анатема.

Затова и неговите благословии не ловят дикиш. Откакто благославя за победа на изборите хората на БСП (негов редовен ритуал) те са загубили всички избори – като се почне от Илия Баташки, та се стигне до светския му наставник Георги Гергов, Румен Петков, Петър Мутафчиев, Славчо Атана-сов.

А помниш ли под диктовката на преосвещенството пловдивско как Николай Бареков пищя като линейка на сватбата си „Да живее православието!”, целува ръце и кръст, а после… Митрополитът нареди за това бракосъчетание да бият всички камба-ни в града, та изуми пасомите, защото това се прави само при природно бедствие, повсеместен мор, сватба или смърт на коронована особа, ама тогава от герговия „Пълдин” той се разпореди за данги-дунги с църковен звън, биха му червени камбанки.

Вярващите се кръстеха със страх на невижданото чудо. Айде да оставим, че използва за избора си намеса на светски емисари и неканонично сложиха варненския Кирил, агент на ДС, да управлява овдовяла-та епархия. А виж какво се казва в 30 пра-вило на Светите Апостоли: „Епископ, който си послужи със светска власт и получи такава в Църквата, да се низвергне и отлъ-чи, както и всички, които общуват с него.”

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

КОЕ ИЗОБЩО МОЖЕ ДА Е НАЙ-ЛОШОТО СЪСТОЯНИЕ НА ЕДНА ДЪРЖАВА

Георги Хаджийски, мой Фейсбук-приятел, е публикувал следната мисъл на великия философ Брух (Бенедикт) Спиноза:

Едва ли можем да си представим по-лошо състояние в една държава от това, при което почтените хора са проку-дени в изгнание като злодеи, защото

4 убежденията им са в разрез с общоприе-тите, и те не умеят да ги прикриват.

Рекох да коментирам малко ми-сълта на Спиноза, да внеса едно допълне-ние към нея; ето какво написах там, на стената си във Фейсбук:

По-лошото състояние на държава-та е – да поправя малко стария Бенедикт, щото той е живял в други, значително по-достойни времена и затова съвсем не поз-нава нашето – когато свестните и почтените хора живеят прокудени, като чужденци, в собствената си страна, един вид са прико-вани да живеят в нея без възможност да я напуснат, и при това убежденията им са в разрез с "убежденията" на мнозинството.

Което, прочее, в българския слу-чай, няма никакви убеждения, а се стреми винаги към пошлия си чалгаджийски кеф...

КОГА НАРОДЪТ НИ ЩЕ ВЪЗОПИЕ СРЕ-ЩУ БЕСОВСКАТА НАГЛОСТ НА ВЛАДИ-ЦИТЕ-ЧЕНГЕТА?!

Попадам тая сутрин на разтърсва-ща публикация със заглавие Дометиан предал брат си на ДС. Статията се основа-ва на факти от агентурната активност на един от владиците-доносници, именно До-метиан Видински. Наистина този същият е писал и срещу родния си брат, иначе каза-но, представял се е за нещо като модерни-зиран "духовен" вариант на комунистичес-кия идол Павката Морозов. Младите, които не знаят кой е този последният, нека да прочетат поне това: Истината за Павлик Морозов; вкратце казано, тоя последният е дете, което е било усърден доносник на болшевишката власт; предава даже и собс-твения си баща – и затова беше даван на "достоен за следване" пример на съветските и българските пионери. Един пример, про-чее, за пълната безнравственост, безчовеч-ност и извратеност на самия комунизъм!

Тази история за предателствата на нашия "духовен водач" Дометиан ми дава повод да напиша нещичко относно излязла-та наяве омерзителна афера за ченгетата-митрополити. Макар че цялата история е толкова скверна, че повече не може да бъде; но се налага да я осмислим основа-телно, щото ако не реагираме никак, значи хептен сме я загазили. Ето какво ми се ще да кажа, понеже от доста време нося в себе си някои несподелени мисли, от които е време да се освободя чрез написването им. Щото много опити тия дни се правят за изопачаване на истинското положение на нещата – когато се тълкува скандалната история с ченгетата-владици.

Почвам оттук: втрещен съм от ре-акциите на същите тия "владици" когато се разбра, че са служили на исконния враг на Църквата: на комунистическия атеистичен режим. Комунизмът е бесовщина, т.е. див безпросветен атеизъм и най-върл войнствен материализъм. Ако едно духовно лице, един служител на Църквата, наистина е такъв, той, по презумпция, трябва да е Божи вой-ник в безпощадната битка срещу комунизма – каквито, прочее, са били свещениците, примерно, в Полша, във времето на кому-низма. Е, и там сигурно е имало дезертьори, които са служили на врага, на тамошната държавна сигурност, няма начин да не е имало, но със положителност са били мал-ко. У нас обаче явно нещата стоят наопаки: от 15 митрополита 11 (!) са били служители на ДС, т.е. са работили срещу Църквата и Нацията, щото Църквата, също по презумп-ция, е "учреждението", завеждащо от древ-ни времена духовния живот на нацията.

Естествено е, че духовник, който дезертира от духовната си мисия и отиде да служи на враговете на Църквата, нищо че продължава да носи расо и брада, вече няма нищо общо с духовната институция на Църквата, а става неин враг, пък макар и дълбоко законспириран, подмолен. Откри-тите предатели в някакъв смисъл постъпват достойно, но няма по-подло и мерзско пове-дение от предателите-шпиони, каквито са били тия наши "владици". Разбира се, че самата Църква трябва час по-скоро да се очисти от тая мерзост, но как да стане това щом като самата Църква у нас е овладяна на най-високо ниво от атеистичните мереке-та, каквито са тия "висши духовници"?!

Прочее, скандално е тия индивиди да бъдат смятани от някой за "духовници", камо ли пък за "свещеници", камо ли пък за "митрополити": те са позор за самата Църк-ва, те са действали в редиците на нейните унизители и врагове, те са работили за разпространение на проказата на атеизмо-материализма във времето на комунизма, на която сега берем отровните плодове. А именно: тотална ценностна дезориентация на цялото общество, разгул на материализ-ма и нихилизма, вакханалия на лъжата, на покварата, на срамотата. Ето защо ако

някой продължава да смята тия ченгета, тия шпиони, тия дезертьори, тия унищожи-тели на Светата ни Православна Църква за "духовници", с това такъв неминуемо мина-ва на страната на лъжата, на покварата, на унижението и унищожението не само на българската духовност, но и на българската душа като такава.

Да, случващото се пред очите ни, имам предвид наглостта, безочието, безск-рупулността на ченгетата-владици, а пък особено и безхаберието, плахостта, с която всички ние гледаме на случващото се, е свидетелство за тотална ценностна дезори-ентация на цялото ни общество, за неудър-жим разгул на материализма и нихилизма, за унизителна вакханалия на лъжата, на покварата, на срамотата в него.

Ако ни е скъпа истината, ако не щем да се подчиняваме на пиршеството на лъжата из нашите предели, на всяко нещо трябва да дирим точното име и да го назо-ваваме според него. На лъжльото трябва да имаме добрината да казваме в очите му, че е лъжльо; прочее, ние като нация се опозо-рихме още когато един доказан лъжльо и също такъв сатанист, служител на комунис-тическата ДС, години наред го търпяхме на поста държавен глава на България - давате ли си сметка какво означава пък това?! А ето, сега търпим как наглеците от ДС про-дължават да лъжат и да мажат, демонстри-райки липсата на капчица достойнство – само и само белким и тоя път ги подмине възмездието на народния гняв.

Надяват се, понеже народът ни е доказано малодушен и безволев, да прег-лътне и тоя горчив хап, т.е. да търпи "вла-диците" посмъртно, поне докато Бог ги призове на оня свят; прочее, това, че тия тотално дискредитирани нещастници се държат тия дни така отвратително, и то само и само да задържат привилегиите и лукса си, показва за сетен път, че такива нямат никакво отношение към духовното; а

5 че нямат и капчица съвест, се вижда с прос-то око, защото ако имаха, щяха да се дър-жат съвсем иначе. Явно служителите на Сатана, на комунистическата бесовщина, оборудвани с раса и бради, имат твърде невисоко мнение за нас, българите, щом смятат, че ще продължим да ги търпим, че народът няма да възопие срещу тяхната наглост; дали пък основателно не предпола-гат, че народът ни е с овчи нрав, а?

Ще видим. Налага се да се започне същинска духовна революция отдолу, та да се измете тая комунистическа мерзост и гнус от Църквата, та да се очисти Църквата ни от тая нагла атеистично-материалистич-на напаст, представяща се за каквато не е; тия нас за малоумни ли ни имат като така безобразно лъжат, бълвайки такива сквер-нословия: "не е вярно, не съм доносничил", "има някаква грешка", "служих на държавата си", "чист съм като младенец" и прочие; каква гнус бълват тия сатанисти! Абе, хора, не го ли усещате?!?!?! Що мълчите, що търпите, как е възможно да сте чак толкова безчувствени спрямо гаврите?!

Те се гаврят с нас, разчитайки именно на обръгналостта, на безчувстве-ността на "стадото"; те, тия наши "пастири"-самозванци (щото знаем тях кой ги е турял за "висши пастири", ами туряла ги антина-родната и антидуховна комунистическа власт, туряла ги е ДС, не филанкишията ги е туряла!), изглежда не без основание се надяват, че в така и така сложилата се ситуация стадото ще продължи да се държи именно като стадо; а това, уважаеми бълга-ре, не са никакви пастири, това са вълци, облечени с овчи кожи – и това ли не го разбирате изобщо?! Да, българското стадо е "предвождано", българското стадо се оставя да го предвождат същински вълци, представящи се за "пастири", играещи роля-та на "смирени духовни водачи"! Вие предс-тавяте ли си изобщо колко гнусно е това, което се случва пред очите ни, а пък наро-дът, общо взето, продължава да мълчи, да тъпее и блее?! Ако не се случи в тази ситу-ация нещо извънредно, което да измете сатанистите-владици от храмовете и от владишките сараи, то това ще е свидетелс-тво, че нацията ни е духовно мъртва, щом и това е способна да преглътне. Толкова е просто това, нима още не го разбирате?!

Пиша тия неща, изхождайки от следното. Ако тия, въпросните ченгета, ако имаха в сърцата си поне капчица съвест, ако имаха капчица отношение към духовно-то, знаете ли какво тогава щяха да напра-вят? Ами то е толкова просто и саморазби-ращо се това, което следваше да направят, не се ли сещате? Нали уж сме християнски народ, как така да не се сещате?! А що стори предателят Юда със себе си? Що следва да направи оня, който така невъзв-ратимо се е опозорил? Говоря за хипотети-чен случай, който тук нямаме, щото до мо-мента нито един владика не се е разкаял

истински; говоря, следователно, за случая ако да би някой от тия мерзавци би имал в сърцето си поне капчица съвест; но явно нямат. Ето що следва да направи такъв един нещастник.

Ако съвестта възопие в сърцето на такъв, той ще изреве от болка, а страдания-та му ще бъдат неописуеми предвид това, що е сторил. Ако такъв осъзнае що е сто-рил, а за това се иска поне капчица съвест, такъв един убиец на Светата Православна Българска Църква трябва да обезумее от мъка, да излезе на площада, да разкъса дрехите си, да издере с нокти кожата си, с ръце да заскубе косите, пък и брадата си. Такъв следва да почне да се въргаля в прахта и да моли за пощада не нас, излъга-ните, омърсените и омерзените овце, а трябва да моли за пощада Оня, що е горе; но явно такива като нашите владици са най-убедени атеисти, щом нямат поне и капчица страх от Бога! Да се въргаля в прахта и да ни моли да го убием с камъни, та да спрем по-скоро мъката, терзанието му. А не да се прави на ударен и изобщо да не се сеща, че най-първото, що трябва да стори такъв мерзавец, е да се откаже от духовния си сан, щото чак толкова недостойни няма как да бъдат духовни водачи никому! Как, откъ-де-накъде ще ни е водач такъв, щом на самия себе си не е могъл да бъде водач, щом е допуснал да затъне до шия в такава гнус и мръсотия, каквато е работата на едно "духовно" ченге!

Не мога да си представя как изоб-що човешка душа може да живее с тежестта на такъв позор, но ето, че тези могат, ох, как могат, и не само че искат да живеят, ами искат да продължат да живеят в лимузините си, във владишките си сараи, къпейки се в лукс, разкош и разврат! Щото от такива сатани човек всичко може да очаква. Тия мерзавци с поведението си за сетен път показаха, че са най-зли и безчувствени оръдия на Сатана, които дори и в тази ситу-ация продължават да изпълняват злокобна-та си роля: да убиват, да душат, да съсип-ват духовността, морала, нравствената сила на народа си! Проклети да са! Завинаги и навеки мир да не усетят жалките им души!

Те няма да направят туй, що след-ва да направят, ако имаха капчица съвест, което ни показва, че пред нас е налице

отвратителен пример на пълна античо-вешка и антидуховна опороченост и дегра-дация. Тази, за жалост, е самата истина. Ние, стадото, трябва да направим длъжно-то, та да се освободим от тия вълци в овчи кожи, представящи се за наши "пастири"; иначе и стадото ще се пропилее и загине. Трябва да помогнем на Великата Страдал-чица – Светата Българска Православна Църква – да се очисти от тая мръсотия и да възвърне исконния си блясък от вековете, що ни е вдъхвал сила и мощ като страна и народ във времена, още по-тежки от сегаш-ното.

Но тогава сме имали Църква, има-ли сме и истински духовни пастири, а сега, уви, нямаме. Доказателство за това е, че нито един (е, има малки изключения, но от другия Синод), да, нито един свещеник от Максимовия Синод не смее да пророни и дума срещу своето ченгесарско началство, щото, предполагам, тия унизени хора тре-перят да не си загубят хляба. В Българската Православна Църква, уважаеми български народе, още не е дошла 1989-та година, та затова страхът в нея е толкова голям! Ето, налага се да декомунизираме институцията, в която комунизмът по презумпция е тряб-вало да не може да проникне, ала ето, не само е проникнал, ами я е овладял тотално: Църквата ни е осквернена от тая комунисти-ческа атеистична напаст, представяте ли си що значи това?!

Остава ние, миряните, да възопи-ем; ала и ний мълчим като безгласно, оне-мяло стадо. Срам, срам, трижди срам! Мъл-чим! А знаете ли що следва да направим поне ние, вярващите? Ето що.

Трябва във всеки храм вярващите хора да съберат сила и на неделното Бо-гослужение – ето, утре е неделя! - смирено да помолят своя свещеник да провъзгласи проклятие на бесовските сатанисти-владици, що убиват Църквата ни. Да, да ги прокълне, и да провъзгласи, че този Божий храм не ще да има нищо общо с властта на тоя Синод, с властта на такъв Синод! Всеки храм следва да се отцепи от юрисдикцията на Максимовия Синод, а пък след това самите свещеници – но не един и двама, а всичките, до един, ний, гражданите, вярва-щите, трябва да ги принудим да сторят това! – на свой форум според канона, из своите среди, да изберат според канона и устава автентичните духовни водачи на вярващия народ. Длъжни сме, разбирате ли, няма отърване ако не се захванем да изпълнява-ме тоя наш човешки и народен дълг – да очистим Църквата си от тая долна и мръсна атеистична налеп! – ако не го изпълним още сега!

Аз друг начин не виждам, вие, ако виждате, кажете. За мен единственото средство е една такава духовна революция отдолу, от низините, от всеки един отделно взет Божи храм. Прочее, много ми е инте-ресна реакцията на самите свещеници; аз

6 лично бих участвал още утре в такава една акция в осквернения от владиката Николай храм "Света Марина"; ако има пловдивчани, които искат заедно да участваме в една такава проява, да се обадят на имейла ми или във Фейсбук, та да се сговорим.

Щото ме е страх, че ако чакаме може да стане късно; удари часът, повече не бива да се чака. Залогът е много голям: духът на България не можем да гледаме спокойно как се гърчи и гине, а ние търпим ли търпим. Че сме търпеливци, търпеливци сме, но въпросът е: докога изобщо може да се търпи?! Щото търпението във време като нашето е равно на съучастничество с изс-тъпленията на ония, които са убивали десе-тилетия наред нашата Църква, а сега безна-казано искат да я доубият съвсем – и да я оставят бездиханна и опозорена в краката ни. Ще им позволим ли и това да сторят? Що за народ сме ако им позволим да сторят и това?! ЗАБЕЛЕЖКА: За брата на владиката Доме-тиан, отец Благой Топузлиев, един истински достоен Божи служител, за разлика от род-ния си брат, можете да прочетете ето тук. Там може да се изчетат и негови интервюта пред радио "Свободна Европа" от онова време.

ПОД НАС ИМА ЗЛАТНА МИНА, А НИЕ ТВЪРДИМ, ЧЕ СМЕ БЕДНИ…

Мисля, че и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог, трябва да имат възможността да про-четат публикация по един най-важен бъл-гарски въпрос – постигане на енергийна-та, пък и на всяка друга независимост на България от Русия – открита във вчераш-ния печат: Шистовият газ е потенциална златна мина

Миналата седмица България взе решение по въпроса за шистовия газ, което може да има дълбоко негативни последст-вия за бъдещето на нейните енергийни доставки, инвестиции, климат и икономика.

Един пространен, информиран и публичен дебат трябва да претегля относи-телните рискове, разходите и последствия-та за околната среда на всеки енергиен източник. За съжаление това не се случи с шистовия газ.

Методът на хидравличното разби-ване – фракингът, използван за експлоата-цията на газ в шистови формации, промени баланса за снабдяване с енергия в САЩ. Вследствие на тази технология газовият пазар в САЩ се промени драматично, като вътрешните доставки нараснаха, а горивото поевтиня. С разработването на свои газови ресурси Полша и съседната на България Румъния също може скоро да предприемат по-сериозни стъпки за постигането на енер-гийна независимост.

Що се отнася до рисковете, няма съмнение, че мерките за защита на околна-та среда и безопасността на населението трябва да бъдат сериозни, ефикасни и дългосрочни. Но искреното безпокойство за планирането и управлението на ресурсите на околната среда не бива да пречи на проучванията.

Зависимостта

Това важи особено много за Бъл-гария, в която определени групи имат запа-зен интерес да продължи зависимостта от скъпата вносна енергия.

Решението на Народното събра-ние да се забрани за неопределено време хидравличното разбиване за съжаление може в допълнение да попречи на общест-веността да научи дали България има по-тенциал за търговски жизнеспособно и дългосрочно снабдяване със собствена енергия.

Проучването

Няма съмнение, че си струва да бъде проучено разработването на нов енер-гиен източник, който евентуално ще намали цената на газа, ще открие работни места и ще осигури приходи за държавата на нацио-нално и общинско ниво, както и чужди ин-вестиции. Проучванията на ресурси от шис-тов газ изискват множество първоначални стъпки, които не включват хидравличното разбиване. В графика за същинските проуч-вания е предвидено достатъчно дълго предварително време за публичните диску-сии и регулаторното развитие, нужни на България. За жалост неотдавнашното ре-шение на Народното събрание лишава България както от възможността да осигури строгия контрол, необходим за управление-то на проучванията за шистов газ, така и от възможността да разбере дали може да постигне по-голяма енергийна независи-мост. Българските лидери дължат на об-ществеността едно задълбочено изследва-не на този потенциален ресурс.

Неотдавна един български акти-вист ми каза: “Може би под нас има златна мина, а ние твърдим, че сме бедни.” Липса-та на широк дебат, в който да участват учени, правителствени служители, еколози и потребители, доведе до информационен

вакуум по отношение на плюсовете и минусите, които са нужни, за да се реши дали тази потенциална златна мина да бъде разработвана. ДЖЕЙМС УОРЛИК, посланик на Съедине-ните американски щати, специално за „Труд“

ПЪЛНА ЗАБРАНА НА ШИСТОВИЯ ГАЗ ДО ОКОНЧАТЕЛНАТА ПОБЕДА НА КОМУНИ-ЗЪМА НАД ИМПЕРИАЛИЗЪМА!

Попаднах на статия, с написаното в която съм изцяло съгласен като се почне от първата и се стигне до последната дума; съветвам ви да я прочетете и вие, ако ви е изобщо драга истината по най-важните за момента български въпроси; ето и самата статия, носеща заглавието Парламентът се продаде на Газпром! Честито на “ак-тив(комун)истите”!:

Със 166 гласа “за”, едва 6 депу-тати “против” и трима въздържали се парламентът днес прие пълна забрана за проучванията и добива на шистов газ в страната, както и за използване на мето-да на хидравличния удар (фракинг) при конвенционалните проучвания на нефт и газ. Тоталната забрана бе предложена от ГЕРБ след решение на премиера Бойко Борисов вчера да бъдат уважени изцяло исканията на гражданите, протестиращи срещу допускането на проекти за шистов газ в България.

Парламентът реши – без шистов газ! Честито на всички русофили, ощастли-вени от факта, че енергетиката ни, цените и и политическото изнудване ще зависят само от Кремъл. Да живеят “еколозите”!

Депутатите, гласували срещу мо-раториума, са: Иван Костов, Иван Иванов, Екатерина Михайлова, Веселин Методиев, Асен Агов и Михаил Михайлов. Двама се въздържаха: Лъчезар Тошев и Йордан Ба-калов. Останалите, волно или неволно, обричат България на едностранна зависи-мост от Газпром. За сведение: днес на Нюйоркската стокова борса природния газ е на цена 88 USD/ 1000куб. м., а ние го купу-ваме от Газпром по 420 USD/ 1000куб.м. Ето откъде идва финансирането на кампанията.

7 Руснаците вече са изчисляват как

да ни вдигнат цената на газа с още 20 % от 01.04.2012 и така всяко тримесечие. Може ли някой от протестиращите да обясни каква е разликата между фракинга и кон-венционалното сондиране за нефт и кое е по-опасно, моля? В България има единстве-но пета колона на Русия, не на друга дър-жава! И тази пета колона днес доволно потрива ръце, защото засега успя да опази интересите на своите руски господари, които щедро финансират рубладжийските прояви у нас!

Не схванах как супер бързо първо се даде разрешение за тоя газ, а след това след като няколко лумпена излезнаха вед-нага пак без да се мисли се налага забрана? Тия на парламент ли си играят?

Както вече казах видях на тези протести млади хора, които вероятно нищо не разбират нито от наука, нито от фракинг, но пък отдавна не са излизали по площади-те и си чукнали среща по фейсбука. Но станаха маша на чужди на страната ни интереси, продадоха родината си за шепа рубли. А Вие “активистченцата” наясно ли сте, че по тази технология се добива освен шистов газ, така и конвенционален, така и нефт. С тази забрана се забранява добива на какъвто и да е вид гориво от земните недра на България и държавата е поставна под пълната зависимост от вноса на тези горива, а именно Газпром!

A БСП колко са смешни просто не е истина. До вчера ругаеха премиера, а днес го аплодират. Обаче аз ги разбирам те от край време седят в наведена позиция на Русия, така че е разбираема тази тяхна “податливост”. Иначе всичко е въпрос на пачки както се казва. Смешно ми е, че има хора, които си мислят, че правителството го е грижа за протестиращите (млади или стари хора) и затова си е променило стано-вището по въпроса на 180 градуса.

Пълна забрана до окончателната победа на Комунизъма над Империализъма. Шест души достойни депутати. За бедна България никак не са малко. Бедният ми Мартин Димитров и той десен. Не си десен Мартине, най си лесен.

Всичко беше един голям театър на БКП по новому БСП! Няма друг виновен!

Комунистическата вяра не се нуж-дае от наука! Послепис: Шистов газ ще има, споко! : ))

ДОКУМЕНТ, ПОКАЗВАЩ СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА НАШАТА БАНДИТСКА ДЪР-ЖАВА

Открито писмо до г-н Борис Велчев, главен прокурор на Република България Автор: Едвин Сугарев

Всеки може да прочете този доку-мент. В него са изложени много факти и заключения, които всеки български гражда-нин трябва да има в съзнанието си, и ако това се случи, тогава, убеден съм, нашето общество вече ще е друго. Защото е нетър-пима тая страшна истина, която, повтарям, се съдържа в документа, изготвен от г-н Сугарев. Няма друга държава в света, в която самият главен прокурор да дружи с бандитите, да ги покровителства, да дава нареждания за „мокри поръчки“, т.е. бандити да убиват противниците му и т.н.! Ето един изразителен откъс от това писмо – колкото да провокирам интереса ви към него:

… Междувременно се задълбоча-ват аспектите на кризата в прокуратурата, предизвикани от налудното управление на Филчев. Разхиря се скандалът покрай моето открито писмо до ВСС, в резултат на което върховният орган в съдебната власт поиска, но не получи оставката на главния проку-рор. Покрай всичко това връчих в ръцете на тогавашния правосъден министър 105 до-кумента, свързани с моите твърдения – и една не малка част от тях се отнасяха към активното мероприятие срещу прокурора Николай Колев.

Неговото име фигурираше и в спи-съка на тези, които препоръчвах да бъдат изслушани от ВСС по повод безчинствата Филчеви. За жалост ВСС изслуша само неколцина от посочените свидетели – и пропусна неговото име. Във връзка с това той за последен път сезира този върховен орган на съдебната власт с думите: “Тъй като от физическите лица аз съм пострадал в най-тежка форма от престъпната дейност на Филчев и съучастниците му, а освен това в пряк смисъл на думата съм се превърнал в експерт по проблема “Филчев”, настоявам да бъда изслушан от ВСС по въпроса, след като нито една от жалбите ми не е разгле-дана от ВСС, а те касаят точно разглежда-ния въпрос”.

Разбира се, и това искане остава без отговор. Седемнадесет дни по-късно – на 28 декември 2002 г. – прокурорът от Върховната административна прокуратура Николай Колев беше убит. На 30 декември сутринта бе намерено и безжизненото тяло на Владимир Димов, бивш психолог от отряда на баретите, напуснал след скандал с Филко Славов.

Бях един от последните, които са разговаряли с Николай Колев за Филчев и свързаните с него проблеми. Беше по Коле-да – на 24 или 25 декември, в пицария „Вик-тория”, на ъгъла на „Граф Игнатиев” и „Ев-логи Георгиев” (сега там е някакъв магазин). Той поиска среща, за да ми даде важни документи, свързани с убийството на На-дежда Георгиева. (Бяха важни наистина – предадох ги на следователите по делото, а отделно и на Вас, г-н Велчев.)

Стори ми се доста разтревожен и притеснен – и го попитах какво има, дали притесненията му са свързани с приближе-ния на Филчев Спартак Дочев; тогава той беше обявил, че напуска прокуратурата и се връща към охранителната си дейност – имаше версия, че целта на тази смяна на професионалната ориентация е да се спра-ви физически с някои от противниците на Филчев. Николай се усмихна. „Мани го тоя Спатак Дочев, кой му обръща внимание на него” – каза той. И продължи по-сериозно: „Но очаквам Алексей да ми скочи.”

Алексей Петров му скочи. За мен това е най-вероятната хипотеза за неговата смърт. Предполагам – по нареждане на Филчев, който имаше доста сериозни осно-вания да се безпокои – и заради убийството на Надежда Георгиева, и заради делата, които Колев беше завел срещу него. От първото – за легитимността на неговия избор – главният прокурор се изплъзна, като манипулира тогавашния председател на Върховния касационен съд Христо Данов чрез досието на неговия син – варнеския гангстер Веселин Данов. Но Николай Колев замисляше второ – с искане до Никола Филчев да бъде поставен под попечителст-во като невменяем. Освен това работеше в една твърде опасна и за Алексей Петров насока – с недоволните от отряда на баре-тите, като именно за това му помагаше и Владимир Димов, не случайно убит само ден по-късно.

Кой е персоналният извършител на това убийство е публична тайна. Според оперативни работници, започнали разслед-ването непосредствено след убийството, са засечени разговори с GSM-и в близост до събитието. Евентуалните убийци са двама – две барети, приближени до Алексей Петров: Гълъбин Георгиев и Кирил Стоянов – Дъл-гия. Вторият между другото е подозиран и

8 като един от биячите, които пребиха почти до смърт Огнян Стефанов…

(Цялото Открито писмо може да се изчете ТУК >>>.)

ОКАЗВА СЕ, ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ ВЛАДЕЕ С ЛЕКОТА И НЕМСКИЯ, ЕЗИКА НА НЕМИТЕ, В КОЙТО СЕ ПОЛЗВАТ ЗА "ГОВОРЕНЕ" ПРЕДИМНО РЪЦЕТЕ

Наистина, интересно, на какъв ли език разговарят канцлерът и премиерът?

На "немски" явно, ама на оня, на другия немски, да де, оня, дето го говорят не немците, ами немите, абе жестовия немски май ползват.

То тоя немски език го владее кажи-речи всеки, та по тая причина, види се, и г-н Боко го владей и, както забелязваме на снимката, с лекота се оправя, водейки най-сложни и трудни дипломатически разговори :-)

БНТ ЩЕ ИЗЛЪЧИ ФИЛМА „ГОРЯНИ“ – РАЗКАЗ ЗА НАЙ-ПРОДЪЛЖИТЕЛНАТА ВЪОРЪЖЕНА СЪПРОТИВА СРЕЩУ КО-МУНИЗМА В ЦЕЛИЯ ИЗТОЧЕН БЛОК

ФИЛМЪТ Горяни Първият филм за горянското движение в България. 28 януари, 16.50 ч., 1 част – БНТ 1, 29 януа-ри, 16.00 ч., 2 част – БНТ 1, Двусериен документален филм. България, 2011г., 60 мин. Сценарист и режисьор: Атанас Киряков, Оператор Димитър Митов, Музика Теодосий Спасов. С участието на Руси Чанев и Васил Бинев.

Разказ за най-продължителната въоръжена съпротива срещу комунистичес-ко управление в целия Източен блок – тази в България и за съдбата на участниците в него – горяните. Авторът е събрал безценни разкази на оцелели участници в горянското движение в най-важните райони в страната – Кюстендилско, Пиринския край, Средного-рието, Русенско и Сливен. Техният автенти-чен разказ за събитията отпреди повече от 60 години се допълва от близки на загинали горяни.

Лентата е подкрепена и от важни документални свидетелства за мащабните операции, предприети от БКП срещу горя-ните чрез Държавна сигурност и милицията за сломяване на съпротивата им.

БОЖЕ, ПАЗИ БЪЛГАРИЯ! ТОЛКОВА МНОГО ПОСТРАДА РОДИНАТА НИ ОТ ТИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ НАГЛЕЦИ!

Снимката взаимствах от ТУК.

РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ "РЕФЕРЕНДУМА" ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРЕДПОЧИТАНИЯТА ЗА ИМЕ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ПРОТОКОЛ

Днес, 26.01.2012 г. комисия с със-тав: ..., ..., ..., ..., ..., ..., отвори урната на изборите за определяне на предпочитания-та на училищната общност за патрон ("име") на ПГЕЕ-Пловдив, проведени в периода 23-26 януари 2012 г. и след преброяване на гласовете се констатира следния резултат:

ОБЩО ГЛАСОВЕ: 306 гласа Подадени гласове за: Акад. Георги Наджаков: 36 гласа или 11,8% Стив Джобс: 116 гласа или 38% Акад.Емил Джаков: 8 гласа или 2,6% Никола Тесла: 26 гласа или 8,5% Без име (патрон): 35 гласа или 11,4% Друго: 81 гласа или 26,5% Невалидни: 4 гласа или 1,3% ПОДПИСИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОМИСИЯ-ТА: Пловдив, 26 януари 2012 г. За повече информация виж: По предложе-ние на млади хора ще се проведе "рефе-рендум" за определяне името на тяхното училище

ДА ОТКРИЕМ ДАРИТЕЛСКА КАМПАНИЯ ПОД НАДСЛОВ: „ПОДАРИ КНИГА НА Г-Н ПРЕМИЕРА!“

Библиотеката на Бойко…

24 часа са публикували интервю с Бойко Борисов. Интересните неща вътре ще пропуснем. Но към него има снимки – Борисов пред „библиотеката“ в кабинета си. Слагам го в кавички, защото сред една фуражка и купища собствени снимки, се мъдрят пет книги на кръст (ако не броим и няколко подаръчни томчета за украса).

Моя милост забеляза нещо на тая „библиотека“, една любопитна вещ, турена най-отгоре, във връзка с която поставих следния въпрос за размисъл:

Бюстът отгоре в „библиотеката“ на г-н Премиеро на Сталин ли е?! Любопитно ми е, прилича ми на вожда и учителя на всички народи, комуто г-н Премиеро се прекланя, повидимому, още…

И още нещичко искам да подхвър-ля: Абе Бойко си няма книги бе, дайте да организираме една кампания под надслов „Подари книга на г-н Премиера!“, в която да съберем излишните книги от библиотеки-те си и да му ги подарим. Аз, примерно, жертвам по екземпляр от всичките си досега издадени книги и ще му ги харижа; ще му

9 подаря нов-новеничък екземпляр от всяко заглавие, щото ми е обидно, че в библиоте-ката на българския премиер съвсем няма никакви книги, ако изключим единствената прочетена от него книга, книгата „Винету“.

ЗАРАДИ ИСТЕРИЯТА НА ПЛАТЕНИТЕ ГАЗПРОМСКО-ЛЕВИЧАРСКИ ШИСТОФ-РЕНИЦИ ЩЕ ПЛАЩАМЕ 4-5 ПЪТИ ПО-СКЪП ГАЗ!

Чета тази сутрин следната инфор-мация: Украйна ще произвежда 15 млрд. куб. метра шистов газ до 7 години; ето какво пише там:

Три компании ще участват в търг

за разрешителни за геоложки проучвания и добив на шистов газ в районите Олеска и Юживска, съобщи в интервю пред телеви-зия Интер ТВ министърът на енергетиката и въгледобивната индустрия на Украйна Юрий Бойко. Що се отнася до опасенията за околната среда, министърът даде уверения, че не очаква никакви заплахи.

„Проучихме американския опит и не виждаме екологични заплаха“, заяви Бойко. Той добави, че Украйна ще проучи грижливо въпроса и ще прилага с внимание производствените технологии. Търгът за избиране на инвеститори в геоложки проуч-вания и добив е планиран за края на фев-руари 2012 г.

А ето сега становището по въпроса на фейсбук-коментатора Stoyan Dermendjiev, чието мнение подкрепям изцяло:

Любопитно ми е как ще смогва за-вихрилия се антибългарски левичарско-газпромски-шистофреничен фронт да про-тестира от държава в държава, т.е. прена-сянето им от румънско в украинско?

Де късмет скоро да опипат пътя към дълбоките гори, отдалечени от „отров-ния за тях“ силноразвиващ се иновативен високотехнологичен свят… хе, хе!

И докато се наблее придворната газпромско-левичарска шистофрения укра-инците почват да добиват 2015 г. газ от шисти? А нека да им е зле на украинците, а българите ще плащат тогава не 4, ами 5 пъти по-скъп природен газ!

МИНИСТЪР ТРАЙКОВ: „КАМПАНИЯТА СРЕЩУ ШИСТОВИЯ ГАЗ БЕШЕ ОРГАНИ-

ЗИРАНА ОТ ПИАР ФИРМИ ОТ ЧУЖБИНА С МОЩНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА“

Тази сутрин попадам на текст –

виж Забраната на шистовия газ ни лиши от коз срещу „Газпром“ – съдържащ мно-гозначителни признания на министър Т.Трайков, които потвърждават дума по дума изразявани от тоя блог интуитивно обосновани преценки и позиции; забележи-телно е обаче друго, а именно, че този министър – за който, не мога да скрия, мне-нието ми е най-високо в сравнение с всички останали бойкови министри – има смелост-та публично да заяви това, което е заявил във вчерашното си интервю; наистина е похвална тази честност и храброст на ми-нистъра; ето какво е казал Т.Трайков:

Решението на Народното събра-ние да забрани безсрочно търсенето на шистов газ у нас лиши България от аргу-мент при преговорите за нов газов дого-вор след 2012 г. с руския монополист „Газп-ром“. Това коментира министърът на иконо-миката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в понеделник пред бТВ.

„Винаги, когато преговаряш, е доб-ре да имаш повече аргументи, сега имаме с един аргумент по-малко“, заяви Трайков и посочи, че в момента актуалната цена на микса, по който страната ни купува газ от внос, е над 500 долара за 1000 куб. м., докато в страните, които добиват на място шистов газ цената е 100 долара.

На картата с търсенето на шистов газ в България, който би помогнал в по-далечно бъдеще за намаляване на цените на газа на вътрешния пазар с до 30 на сто, правителството залагаше в опитите да постигне по-ниски цени на руската суровина в новия договор с „Газпром“ след изтичане-то на настоящите в края на 2012 г.

Трайков коментира още, че „не е тайна, всички знаят, че тази кампания (срещу шистовия газ – бел. ред.) беше организирана от пиар фирми от чужбина с мощна финансова подкрепа„. „И тези, които протестираха, и тези, които прегова-рят с тях, го знаят това. Има върхушка, която е мотивирана, и хора, които възприе-мат идеята по някакъв начин, защото мис-лят, че е в техен интерес“, добави министъ-рът.

”Нали знаете – винаги принципът е да се търси посоката на парите. Винаги трябва да се види кой има полза и кой може

да загуби”, каза той, но не отговори дали вижда московска нишка зад протестите. „Мисля, че казах достатъчно, а и не мога да кажа повече в позицията, която заемам“, обясни Трайков…

”Аз определено искам да разберем дали и колко газ имаме, но в сегашните условия не можем да го направим. За да стане това, трябва да има повече информа-ция“, смята Трайков.

СЮБЛИМНО: ЛЪЖЛЬОТО ГОЦЕ НЕ СМЕЕ ДА ИДЕ ДА ЖИВЕЕ В УДОБНИЯ МЕЗО-НЕТ, ПОДАРЕН МУ ОТ МАДЖУКОВ!

Гоце излезе най-сетне в пенсия. Вече, дето се казва, е безработен, което не значи, че докато беше президент е работил нещо; работил е само ако вреденето е ра-бота, а той друго, освен да вреди, на прези-дентския пост не правеше. Сега ще видим дали и ДС-КГБ е деактивирало тоя заслу-жил, ала провалил се боен другар; тоя навреди колкото можа, но не можа да нав-реди колкото са искали, предполагам, и началниците му в Кремъл. По същата при-чина – несправяне с поръченията – беше уволнен и другият прочут руски шпионин в българската политика – Симеон Втори.

Много неща могат да се кажат око-ло така злополучното президентстване на лицето Гоце Седефчов Първанов, който успя така да дискредитира институцията, че тя едва ли скоро – и някога – ще може да върне блясъка си, да не говорим пък за моралното и достойнство. Аз искам да наб-легна обаче на един проблем, на който медиите, убеден съм, няма да наблегнат в належащата посока: за жилищния проблем на другаря уволнен президент.

Гоце се върна в панелката си в Красна поляна – гърмят всички медии, по-казвайки колко е скромен и беден нашият видающийся государствений муж. Беден като църковен плъх бил нашият бивший президент – как да не се разреве при кар-тинката на неговата скромност и бедност средностатистическият български идиот?! Гоце обича да играе ролята на сиромахо-мил, няма да се учудя ако, за да поизлъска имиджа си, тия дни он няма да разиграе ето

10 такава умилителна сценка: облечен в кло-шар, усърдно рови в кофите за боклук, пред приятно жжужащите камери на предвари-телно поканените репортерки. (Прочее, забелязахте ли, че вече Гоце не се кръсти в храма пред камерите, след писанията по въпроса в тоя блог явно си е зел поука!)

Та значи Гоце нема къде да живее, милият! Ох, горкият, да го ожалим всинца, пък ако требе и да му помогнем да си купи достойно жилище. Що ли Дърева, що ли дежурните леви (тодорживкови) „ентелекту-алци“ не обявят общонационална кампания за събиране на средства за оборудването с дом на нашия обнищавший президент? Дърева, що спиш, разреви се де!

Но наистина Гоце има сериозен проблем. Не че няма къде да живее прочу-тият лъжльо на Республиката си – има, ох, как има! – ама не смее да се пресели в манджуковия мезонет, за споменаването на който навремето Иво Инджев излетя от една телевизия. Имам предвид мезонета, който му подари неговият приятел, другарят Манджуков, а пък в замяна на който Гоце връчи на другаря си орден „Стара Планина“. Ето сега сюблимния момент: Гоце не смее да иде да живее в удобния мезонет, в който преди време Зорка беше забелязана да влиза та да полива цветята. Как да не ожа-лиш прочутият лъжльо, а? Виждате ли, деца, какви са страданията и мъките на лъжците – никогаш недейте да лъжете като Гоце, вижте го как страда той сега?! В собс-твения си мезонет не смее да иде да живее, щото излъга, че няма такъв! А къде ли е взел прочутата пушка, струваща колкото един хубав апартамент (по цени като за „наш човек“)? Ами вълчицата где е?

Наистина, Дърева, требе да помог-неш на другаря си, така обичний наший президент. Требе да организирате и да симулирате кампания за събиране на сред-ства за купуване на по-достойно жилище на другаря си. Наужким де, пък дори и наисти-на. Гергов, примерно, ще даде некой и друг милионец. Има много олигарси, на които Гоце стори такива неоценими услуги, че и те с желание ще дадат. И след това ще каже-те, че сте купили манджуковия мезонет, та Гоце спокойно да може да се пресели в него. Ето, даже аз съм готов да дам некоя и друга жълта стотинка да се купи жилище на другаря президент, щото не ми се ще да гледам неговите муки танталови в туй 67 кв. панелно жилище, където он щял да живее, представяте ли си, с тъщата си!

Това исках да ви кажа. Помислете и дайте да направим нещо. Нека да бъдем човеци. Нали, др. Дърева? Хайде чао и хубав ден!

БЕЗ КОМЕНТАР: СЛЕД ПЪРВАНОВ ВСЕ-КИ СЛЕДВАЩ ПРЕЗИДЕНТ, КАКЪВТО И

ДА Е, ЩЕ БЪДЕ НЕПРЕМЕННО ПО-ДО-БЪР ОТ НЕГО

АГЕНТИТЕ НА ДС НЕ МОГАТ ПОВЕЧЕ ДА УПРАЖНЯВАТ ДЛЪЖНОСТИТЕ СИ В ЦЪРКВАТА ТЪЙ КАТО СА ИЗГУБИЛИ АВТОРИТЕТА СИ НА ДУХОВНИ ВОДАЧИ

Един документ, излязъл вчера, ме освобождава от потребността специално да пиша по проблема за ченгетата-владици. Причината е, че той най-пълно отразява моето собствено отношение. Публикувам го, та да се прочете от повече хора, а и да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ. Към написаното в тоя документ мога да добавя само това, че съм крайно отвратен от наглостта на ченгетата, облечени в раса и оборудвани с бради, които напоследък така усърдно лъжат и се оправдават пред медиите; много е грозно това, а че сами не го съзнават показва за сетен път, че тия нямат нищо общо с духа на християнската религия, проповядваща, че истината осво-бождава; а ето сега и въпросния документ:

Заедно с българската обществе-ност ние сме стъписани от мащабите на

комунистическото проникване в ръковод-ните органи на религиозните общности и особено в Светия синод на Българската православна църква. Добре помним, че вярващите от всички религии и изповедания бяха преследвани от комунистически ре-жим. Разкритията на Комисията по досиета-та днес ни показват и скритото лице на тази репресия.

Тези разкрития свидетелстват за-що през последните двадесет години както Българската православна църква, така и Мюфтийството не осъдиха категорично престъпленията на БКП срещу вероизпове-данията и защо не отдадоха дължимата почит към стотиците избити, затваряни, измъчвани свещеници, монаси и вярващи. Освободени от скритата зависимост, днес религиозните общности имат уникалната възможност да изпълнят своя дълг и по този начин да възстановят своя авторитет като осъдят комунистическия режим и отдадат почит на загиналите заради вярата си.

Отговорността за сътрудничество-то с политическата полиция е лична. Ето защо очакваме разобличените агенти да се разкаят и да поискат открито и честно прош-ка както пред църковния народ, така и пред цялата нация. Разкаянието им няма да се възприеме като искрено, ако не бъде пос-ледвано от дела. Агентите на бившата ДС не могат повече да упражняват своите длъжности в църквата и в изповеданията, тъй като са изгубили авторитета си на ду-ховни водачи.

Декларация на ДСБ относно престъпле-нията на комунистическия режим срещу вярващите български граждани, Поне-делник 23 Януари 2012 г.

АНТИ-ШИСТКИТЕ, КОМУНИСТО-ЧЕГЕВА-РСКО-ЛЕВИЧАРСКИТЕ ПЛАТЕНИ АГИТА-ТОРИ НА КРЕМЪЛСКАТА ЕНЕРГИЙНА МАФИЯ!

Ето и че министър Трайков изплю истината, в потвърждение, че не съм бил подведен. Браво на Трайков и заслужава подкрепа в провокирането на един истински независим експертен дебат по истеризира-ния шистов казус!

Аз разбирам да протестираш и бойкотираш допускане на проучване и раз-работката на модерни иновативни техноло-гии от водещи в света компании като Шев-

11 рон, в случай, че България имаше поне един смислен аргумент насреща? А то никакъв подобен освен комунистическа демогогия по шистовия казус от странни олигофрени и дъмгосване на опонента в десета глуха. Защо ли?

Задайте си въпроса коя страна в света отхвърля проучване и развитие на иновативни алтернативни технологии доби-вани от собствените си природни блага – НИКОЯ!!! Факт!!!

… Освен едно дрогирано овчеинс-тинктно българско стадо, поведено за носа от финасирани за целта от Газпром анти-шистки комунисто-чегеварски-левичарски платени агитатори в защита на кремълската енергийна мафия! Факт!!!

И какво излезе дефакто – значи хем българите реват потънали в тотална икономическа мизерия, хем многократно по-високи цени на газа плащат, хем никакви конкурентноспособност и енергийни дивер-сификациии на доставките не притежават, и накрая допуснаха да бъдат прогонени авто-ритетни компании които идват с научния си потенциал и с парите си да инвестират иновативни технологии и проучват у нас?

Ето затова България ще продъл-жава да се сочи като бедното и непослушно троянско конче на ЕС – да продължават да си обслужват тръбичката на Путия (!). Спи-рането на газа за 3 седмици през 2009-та костваше минус 500 милиона евро на бъл-гарската икономика – ще ги възстанови ли Кремъл?

… Да, ама само на куково лято!!! Написа: Stoyan Dermendjiev

АБЕ ЩЕ СТОИМ НА СТУДЕНО, НАМ КУ-ЧЕТАТА НА Б.Б. ДА НИ ЯДАТ ГЛАВАТА, ВАЖНОТО Е РУСКИТЕ ГАЗОВИЦИ И ТЕХ-НИТЕ БЪЛГАРСКИ МЕКЕРЕТА ДА СА ДОВОЛНИ!

Гледам тази сутрин истерията по телевизиите и за пореден път се изумявам. Снощи българския народ си легна пиян от радост, че е надвил дявола в лицето на Шеврон и гнусните империалистически попълзновения към природата на хубавата ни Родина. Днес се събуди с вик: Олеле, кой ми с..а в гащите?!

Чак сега се заговори за четирик-ратно по-скъпия газ, който плащаме, чак сега се заговори за подмолно финансирани-те т.н. "спонтанни" протести, сега излязоха на бял свят безобразията, които руските картели са правили в Полша за да спрат проучванията и добива на шистов газ.

Чак сега великите ни журналисти, с половин уста заговориха, че някой, забеле-жете отново анонимно и безадресно, е дал луди пари за да организира протестите. Че си появиха лица, неучаствали в други про-тести, незаявили екорогичен радикализъм.

Разбира се нито дума кой, на кого и колко пари даде. Нито дума защо толкова бързо мнозинството в Парламента взе това решение. Кой всъщност се възползва и какъв сценарий, какво "активно мероприя-тие" беше реализирано в стила на най-добрите ДС традиции?

Защото удобния натиск на "улица-та", който всъщност не бе нито толкова силен, нито толкова разтърсващ държавни-те устои, послужи за удобен популистки претекст да се наложат интересите на рус-ките газовици и техните български мекерета от газовия бранш.

А хората и техните исконни инте-реси да получат по-евтин енергоносител, евентуално – кучетата на Б.Б. ги яли. Автор: Dimitar Iliev

ЕКСПЕРТНА ПРЕЦЕНКА: Б.БОРИСОВ НАНЕСЕ ТЕЖКИ ПОРАЖЕНИЯ НА ИКО-НОМИКАТА И ДЕМОКРАТИЧНИЯ РЕД В СТРАНАТА

Из Започва учредяването на „Свободен народ“ – независима социалдемократи-ческа партия Автор: Теодор Дечев

… Вече 12 години съм пряко и пос-тоянно анагжиран в работата около трист-ранното сътрудничество и социалния диа-лог в страната – в това число и достатъчно дълго време в Националния съвет за трист-ранно сътрудничество (НСТС) и в Икономи-

ческия и социален съвет на Р. България. Преподавам индустриални отношения в три висши учебни заведения у нас.

От позицията на знанията и на опита си мога да заявя, че в цялата история на индустриалните отношения у нас след 10 ноември 1989 г., не е имало друго време, в което тристранното сътрудничество и соци-алният диалог да бъдат доведени до такава нищета, както по времето на правителство-то на Бойко Методиев Борисов. Под вещото диригентство на министър-председателя, правителството руши пазарната икономика, прави я антипазарна чрез създаването на персонални монополи за удобни на власти-мащите хора и смачква социалния диалог.

Формализирането и изпразването от съдържание на социалния диалог не е от вчера, но правителството на Бойко Борисов пристъпи към прякото му ликвидиране. Свидетели сме на злокобна злоупотреба със законодателни средства, която трябва да елиминира почти всички представителни организации на социалните партньори. Към перфидно прокараните промени в Кодекса на труда се прибави и груб, циничен и абсо-лютно неморален натиск върху отделните организации на социалните партньори. На определени синдикални организации се създават пречки около събирането на член-ския им внос. На други – работодателски организации, направо се диктува, че ССИ трябва да бъде отстранен от председателс-твото на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР).

Министър-председателят нехае, че превръща България в посмешище и обект на възмущението на Европейската комисия и на Комитета по правото на сдружаване при Международната организация на труда. Той изобщо не се притеснява, че политиката му напълно е заприличала на действията на Уго Чавес във Венецуела – и като маниер, и като съдържание.

Дълбокото ми убеждение е, че в този момент трябва да хвърля силите си за създаването на открита, безкомпромисна и дай Боже интелигентна опозиция на режима на Бойко Методиев Борисов. Не искам да обиждам никой, който до момента се е противопоставил на разрушителното и невежо управление на новия месия на по-пулизма и политическия театър. Истината обаче е, че повече от две години след идва-нето му на власт, след като нанесе тежки поражения на икономиката и демократичния ред в страната, днешният ни министър-председател живее в неоправдан комфорт, осигуряван от големите корпоративни ме-дии.

Г-н Бойко Борисов трябва да усети, че срещу него има съпротива, че не е бе-залтернативен, както сам проповядва чрез любимите си медии. При днешния конститу-ционен и правов ред в България, работещи-ят инструмент на алтернативата на едно управление може да бъде само политическа

12 партия. След достатъчно дълго премисляне и надявам се – достатъчно внимателна преценка, група съмишленици решихме да започнем учредяването на „Свободен на-род“ – нова, независима социалдемократи-ческа партия, която да се противопостави на днешното управление в страната…

СВЕТЛИТЕ БЪДНИНИ НА ОТЕЧЕСТВОТО НИ СВИДНО!

ПЛЕВНЕЛИЕВ – ЧЕРВЕНАТА РОЗИЧКА ВЪРХУ ЧЕРНИЯ КОСТЮМ НА ДОН БОКО, НАШИЯТ ЛЮБИМ КАПО ДИ ТУТИ КАПИ

Позволявам си да препечатам ед-на статия, с твърденията на която съм съг-ласен изцяло, от първата до последната дума. Правя това, защото ми се иска исти-ните, които открих в нея, да стигнат до повече хора, в това число и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Плевнелиев – розичката върху сакото на тартора Автор: Иво Беров

В нощта когато Първанов спечели за пръв път изборите за президент на ре-публика България бях поканен, заедно с други журналисти, в Националната телеви-зия за обсъждане на събитието.

„С избора на този президент Бъл-гария ще остане за дълго време, ако не и завинаги в задния двор на Европа” – казах тогава. (Надявам се, че националната теле-визия пази запис от предаването.)

Сега, когато Първанов напуска президенството, се вижда, че съм бил изця-ло и напълно прав. Ние сме в задния двор на Европа – най-бедната и презирана евро-пейска страна. След Румъния. И след Гър-ция, въпреки финансовия й провал.

И се оказах изцяло и напълно прав не защото съм чак толкова вещ и прозор-лив. (Е, в сравнение с днешните същества, които бълбукат по телевизорите, наистина съм.)

Нито пък защото Първанов е чак такъв антиевропейски злодей. Той не е чак такъв. Той не е чак и онакъв. Той просто не е никакъв.

При което изниква въпросът: „Че защо тогава го избраха хората? И защо толкова дълго време го подкрепяха?“

С очаквано неочаквания отговор: „Ами тъкмо заради това. Го избраха и подк-репяха. Защото е никакъв. Нито такъв, нито онакъв. Даже се оказа, че не е и антинато-вец!“

Първанов беше избран за прези-дент и беше одобряван като президент защото стана изразител на едно народно, или по-скоро, на едно простонародно наст-роение. Тежнение. (Сега му викат тренд.)

Страхът от реформите. Недоволс-твото от реформите на СДС и нежеланието тези реформи да бъдат продължени.

„Стига вече, не щем силни личнос-ти, не щем вече да ни мъчат с разни проме-ни, реформи и с всякакви страшни неща, не искаме чичо Торбалан, не искаме страшен президент, искаме някой обикновен невзра-чен човечец, искаме сигурност и спокойст-вие, искаме да си я караме яваш-яваш, искаме си както по-рано!“ – такъв беше всенародния поплак, който избра Първанов. Това, а не обстоятелството, че Петър Стоя-нов неуместно бил показала някакви си компромати през време на предизборните сблъсъци.

А Първанов с неговата посредст-веност и никаквост отговаряше напълно на всички тия простонародни тежнения.

За разлика от Желю Желев, който не отговаряше на представата за смел, решителен и целенасочен човек, който ще подкрепи докрай прехода от тоталитаризъм към демокрация въпреки неизбежните преч-

ки и недоволства. И затова Жельо Желев накрая беше отхвърлен и от бившите кому-нисти и от демократите, без да въобще да прозре, че поради своята мекушавост и нерешителност не само забави, но и спря тъкмо онези промени заради които беше избран. И без да прозре отговорността си за Беровото безвремие.

…

Това, което сегашните политически наблюдатели и тълкуватели не проумяват е, че в България изборът за президент следва едни неизказани, но иначе доловими, пред-видими и разбираеми обществени настрое-ния. (Да не пропуснем Стоянов – неговият избор следваше негодуванието от Видено-вия провал и търсене на хора, които ще измъкнат страната от блатото. Образ в който Стоянов добре се вписваше сравни-телно добре.)

Това, което сегашните политически наблюдатели не съумяват и не смеят да направят е да оценят следствията от тези простонародните тежнения и умонастрое-ния.

Да кажат повече или по-малко отк-рито и ясно, че някъде през 1999-2000 годи-на благодарение на реформите, извършени от решителни хора (човек) България за пръв път отбеляза икономически прираст. Че благодарение на реформите този прираст се задържа цели десет години. Че България имаше възможност за много мощно стопан-ско развитие. И че тази възможност беше пропусната поради неосведоменост, нео-босновани страхове, и онази хорска особе-ност, която поради корист или притеснения наблюдателите се свенят да нарекат си истинското й име. А тя се нарича глупост.

…

Затова сегашната президентска смяна бива да се оцени тъкмо като отклик на онези обществени настроения, които са в основата на бъдещото ни развитие.

И доколкото обществените настро-ения, довели до избирането на Плевнелиев са пределно ясни и прости, допустимо е те да бъдат назовани по ясен и прост начин.

„Ние си харесваме Бойко, искаме си Бойко, нека да му дадем още власт, та белким ни оправи!” – това са обществените нагласи, довели до избора на Плевнелиев за президент на България.

Хайде да не си въобразяваме, че едно такова не особено внушително нещо като Плевнелиев би спечелил каквито и да било избори без Бойко Борисов.

Плевнелиев просто беше избран като негов. Това, че Плевнелиев, за разлика от своя „настойник” е образован, изискан и възпитан е нещо като гевезлък на тартора (кокетство на капото). Червената роза върху черния му костюм. Обстоятелство, което

13 тарторът със свойствената си прямота, която малцина се осмеляват да нарекат простащина, не пропусна да намекне в предизборните си прояви.

Така че – повече власт за Бойко.

…

Повече власт за Бойко. Което оз-начава отново забатачване на реформите. И привикване със задния двор, като изкон-ното европейско място за България. Униже-ние, прикривано с тъпанарски съвети към богатите и охолните.

Повече власт за Бойко. Което оз-начава и нещо още по-лошо. Смъкването ни надолу, към равнището на държавите от третия свят. И от четвъртия.

Защото дори в държавите от тре-тия свят полицаите не се осмеляват да бият и да тормозят хората по улици и мегдани, пред очите на всички, ами гледат да е някъ-де на по-скрито.

Един ден преди досадните тържес-тва около смяната на президента 20 (дваде-сет) души полицаи се нахвърлят и пребиват бащата на Ралица – една девойка, която си е направила особена страница във фейсбук. Майка й пък държат окована с белезници два часа на студа за почуда и ужас на сък-варталците й. След което претършуват и обръщат нагоре с краката всичко в апарта-мента им.

Защо? Защото се усъмнили, че продават непозволени стоки. И намерили какво? Намерили пет кутии цигари без бан-дерол!

Този полицейски произвол почти не беше отразен в националните медии. Защото националните медии бяха заети с копчелъците на почетните гвардейци и с разни дълбокоумни размишления от рода на това трябвало ли е съпругата на Плевне-лиев да бъде там, където не е била, или пък съвсем правилно не е била там, защото не е трябвало.

А сега познайте каква точно стра-ница е направила Ралица във Фейсбук. Ама от първият път познайте.

Браво. Познахте. Страницата й се казвала „Аз няма да гласувам за Бойко!”.

Преди два-три дена го написахме тук. Бойко Борисов ще превърне МВР в охранителна групировка на олигархията.

А какво общо има Плевнелиев с всичко това? Ами нищо.

Той е розата върху сакото на капо-то. Гевезлъка на тартора.

Някой да посочи какъвто и да било признак, че не е така?

ИСКА СЕ ВРЕМЕ ЗА ДА ИЗЛЕКУВАМЕ РАНИТЕ, КОИТО КОМУНИЗМЪТ НАНЕСЕ НА НАРОДНОТО ТЯЛО И ДУША

Днес във Фейсбук получих съоб-щение от г-жа Ив. К., която преди време си поръча някои мои книги; бях я помолил да ми напише отзива си като прочете някоя от тях; ето, сега е прочела първата книга и ми пише как я е възприела, което за мен, като автор, е много ценно, особено като се вземе предвид, че поради произвола на разпрост-ранителите и книжарите моите книги си стоят арестувани по складове и борси, без да имат възможността да стигнат до своите евентуални читатели; аз вече много пъти писах, че за мен този факт е твърде болез-нен, сравних го бавно, мъчително убиване на автора; та ето какво ми пише все пак тази читателка:

Здравейте, г-н Грънчаров, Малко разсрочено във времето, но

все пак успях да прочета книгата "Страстите и бесовете български". Страхотни разсъж-дения, в смисъл много реални и действи-телни ситуации сте разкрили и много логич-но и правдиво сте извлекли и поуките и следствията от тях. Дано повече хора имат очи и уши да ги осмислят.

Ние като общество наистина сме се откъснали от автентичните си корени и боледуваме, но най-лошото е, че не правим нищо да променим това. Напротив – утеж-няваме положението си с едно безконечно, напълно излишно и вредно мърморене. Духът ни е още слаб за да преодолее "сила-та на тежестта, която ни дърпа надолу". Иска ми се да се случи, т.е. духът ни да почне да възвръща силата си.

Аз съм оптимистка. Вярвам в хора като Вас и се моля да са повече. Не спирам да съветвам всички, които познавам, да прочетат тази книга. Дано това е моят мъ-ничък принос към всенародно пробуждане. Бих била щастлива ако е така.

С уважение: И.К. Отвърнах й така:

Здравейте, г-жо К., Радвам се, че сте намерили в кни-

гата ми полезни за Вас мисли! Хубаво е, че книгата Ви е харесала и Ви е била полезна. А иначе и аз като Вас съм оптимист: наро-дът ни скоро ще стъпи на твърда почва и постепенно ще си възвърне основанията за самоуважението. Такава е логиката на самия живот. Иска се известно време, за да излекуваме раните, които комунизмът нане-се на народното тяло и душа. Болестта, която сега преживяваме, не е смъртоносна, но лечението може да продължи дълго. Дай Боже да не е така и по-скоро нацията да възвърне жизнените си сили. Ако повече хора повярват в това и допринесат за него, то наистина ще се случи по-скоро. Ето за това си струва да се работи.

С уважение: Ангел Грънчаров

ПО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА МЛАДИ ХОРА ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ "РЕФЕРЕНДУМ" ЗА ОПРЕ-ДЕЛЯНЕ ИМЕТО НА ТЯХНОТО УЧИЛИЩЕ

От утре в Пловдивската ПГЕЕ ще се проведе мащабно експериментално-социологическо изследване ("РЕФЕРЕН-ДУМ" или по-скоро АНКЕТА) за определяне на настроенията в училищната общност по въпрос, който от доста време вълнува пове-чето ученици и учители: кой трябва да бъде патронът на това елитно учебно заведение, през тази година отбелязващо своя 50-годишен юбилей? За да се намери по най-демократичен начин решението на този спорен въпрос, ДИСКУСИОННИЯТ КЛУБ, заедно с инициативна група ученици и учи-тели, предизвиква това допитване, свежда-що се единствено до изследване на настро-енията.

Разбира се, решението за наиме-нуване на училището ще трябва да бъде взето от Педагогическия съвет, ала, надя-ваме се, общественото мнение все нещо би следвало да означава за тази институция - и най-вече за ръководството на училището. Тъй че от утрешния ден в продължение на няколко дни в каб. 1403 ще има изборна урна, а всеки желаещ – ученик, учител, служител – би могъл да участва със своя глас в решаването на този толкова дискуси-онен и заплел се вече в същински "гордиев възел" училищен проблем.

14 В училището учат повече от 900

ученика. Инициаторите смятат, водени от убеждението, че училището съществува за учениците, а не за някой друг, че в решава-нето на спора за името на училището неп-ременно трябва да бъде взето становището на самите ученици; непростимо е гласът на учениците да не бъде чут или взет предвид, още повече, че в техните, а не в нечии други дипломи ще пише "завършил ПГЕЕ "Акад. Г.Наджаков"" или, примерно, "завършил ПГЕЕ "Стив Джобс"". Точно затова призо-ваваме повече ученици да се включат в допитването, та тяхната воля в решаването на спора да бъде решаваща. Прочее, участ-вайки в една такава проява, самите ученици практически ще разберат какво е това де-мокрация, т.е. ще могат да участват в ней-ното правене, което пък е предпоставка за пристрастяването им към нея. Към свобода-та и демокрацията младите хора ще се приобщят единствено като на дело осъзнаят огромните ù предимства.

Моя милост, като преподавател по

философия и гражданско образование, направи всичко, за да подкрепи учениците си в тяхното желание да съдействат за демократизирането на училищния живот. Радващо е, че самата идея за този "рефе-рендум" принадлежи на самите ученици, тя е тяхна идея, и щеше да бъде непростимо тяхното желание да участват в демокрация-та да бъде пренебрегнато, игнорирано. Училището трябва да помага на младите хора да станат пълноценни личности, а сред необходимите за това качества едно от първите по значение е това да бъдеш добър гражданин.

Добри са гражданите на работещи-те демокрации; българската демокрация ще проработи едва когато младите, необреме-ните от комунизма, покажат причастността, отдадеността си към нея, за което нейните възпитатели, учителите, пък и всички бъл-гарски граждани, трябва да работим ето сега, без да отлагаме и минута. Демокрация е само демокрацията в действие, проявя-ващата се в действия демокрация, сиреч, действителната демокрация, демокрация-та, функционираща на дело, а не само на думи – каквато, за жалост, е нашата!

КРИЗАТА Е БОЛЕЗНЕН ОПИТ ИКОНОМИ-КАТА НА СВЕТА ДА СТЪПИ НА ИСКОН-НИТЕ СИ НАЧАЛА, ОТХВЪРЛЯЙКИ ЗЛОТВОРНИТЕ ТЕНДЕНЦИИ КЪМ СОЦИ-АЛИЗЪМ

Публикацията в блога със заглавие Свободата винаги ражда просперитет, представляваща подбрани места от статия-та на ПЕТЪР ГАНЕВ Свободната икономи-ка, глупако! е предизвикала следния отзив, на който заслужава да се обърне по-специално внимание; по-долу можете да прочетете и мой кратък коментар върху него:

Може да се спори дали все пак причината за сегашната криза не е прекале-ната свобода и дерегулация на прословути-те т. нар. „финансови пазари”, защото на борсите стават наистина безумни спекула-ционни оргии. Икономическата свобода се нуждае от известна рамка, като тук наистина е сложен балансът, за да не се плъзне икономиката в посока социализъм, защото свободата означава преди всичко свобода да се купува и продава, вкл. на борсите. Ако няма такава свобода, всички други свободи също стават невъзможни. Само че не само според Маркс, но и според антимарксистки автори като Шумпетер например развитието на капитализма в посока социализъм е неизбежно.

Има обаче един друг момент, на който се обръща прекалено малко внима-ние. Не мога да разбера защо толкова упо-рито се набляга на връзката свобода-просперитет. Мисля, че подобна обуслове-ност може би наистина съществува в някак-ва степен, но не това е най-важното. От философска гледна точка по-важно е друго: логически е възможен и свят, в който свобо-дата да води до нищета и бедност, а несво-бодата до просперитет. Но дори да беше така, дори свободата да води до мизерия, пак трябва да се избере свободата, защото тя стои по-високо от всички материални съображения. Свободата е самоцел. Само в свобода е възможно достойно човешко съществуване, а материалните моменти са второстепенни.

За повечето хора подобна позиция, разбира се, изглежда странна и повечето от тях биха избрали благоденствието пред свободата.

Написа: Анонимен Да кажа и аз нещичко в тази връз-

ка. Тезата „Развитието на капитализма в посока на социализъм е неизбежно“ е не-верна във всеки един смисъл. За 150 години след Маркс капитализмът много пъти пое-маше към социализъм – и винаги тия опити завършваха катастрофално. Днешната световна криза също е болезнен опит ико-номиката да стъпи на исконните си начала, отхвърляйки винаги злотворните тенденции към социализъм.

Затова трябва да възприемем та-кава една тенденция (временни отклонения към социализъм, винаги основан на вярата, че държавата е магическо средство за ре-шаване на всички проблеми) като израз на флуктуации, отклонения от правия път и „отрицания“, които се проявяват само и само отново и отново да потвърждават правилото: обществото, основано върху универсалната човешка ценност на свобо-дата, е вечна форма, способна на непрес-танно обогатяване – по причина на това, че хоризонтите, откривани от самата свобода, са безгранични.

„Логическата“ възможност за свят, основан на свободата, който обаче да води до мизерия, е логическо, фактическо, исто-рическо и всякакво друго противоречие, равно на невъзможност. Тезата, че свобо-дата непрекъснато ражда просперитет, е доказана във всеки един смисъл теза. Нес-вободата щом води винаги до мизерия и бедност, и това е доказано от опита на цялата история, няма как в такъв случай и свободата да води до съвсем същото. Сми-сълът на самата човешка история е този: осъзнаване и на тази основа привеждане, реализация в живота на великата идея за свобода (ако мога да префразирам Хегел).

Самата свобода е неоценимо бо-гатство, което непрекъснато ражда богатст-во и просперитет, т.е. тя е самовъзпроиз-веждащо се или мултиплициращо се богатс-тво. Същинският капитал, върху който е основан този т.н. „капитализъм“, противно на разбирането на Маркс, не е нещо мате-риално (пари, „средства за производство“, имоти и не знам си какво още), а се свежда до духовната сила и енергия, извираща от безценната за човеците идея за свобода. Затова и моя милост нарича този „общест-вен строй“ не иначе, а тъкмо цивилизация не просто на свободата, а на автентичната свобода. Свободата може да се разбира като самоцел и като самоценност само в смисъл, че е есенцията на всички други възможни цели (и ценности), които може да си поставя или може да има човекът.

Свободата е универсална за чо-вешките същества ценност, следователно „капитализмът“ отговаря на самата човешка природа, ерго, е вечна е незаменима с нищо друго форма.

15 КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА СЛАВЯНСТВО-ТО, КОИ СА НЕГОВИТЕ ЕНИЧАРИ – И КОЙ Е НЕГОВИЯТ ИНАТ?

Някакъв анонимник, назоваващ се Tittem Gaall, написа във Фейсбук една реплика, отправена към мен, която ме про-вокира да му отговоря; струва ми се, че по този начин се откри интересна и многообе-щаваща дискусия, която може да се озагла-ви така: Кои са враговете на славянство-то, кои са неговите еничари? Приемам, както ще разберете, формулировката на този т.н. Tittem Gaall за да обознача прово-кативната тема за обсъждане.

Ето сега неговата реплика и по-долу моят отговор, които ми се иска да стигнат и до хартиеното издание на моя блог, именно до в-к ГРАЖДАНИНЪ, поради което ги публикувам отделно:

ГОСПОДИН А. ГРЪНЧАРОВ, КАТО РАЗУМЕН ЧОВЕК, РАЗУМЯХТЕ ЛИ НАЙ-ПОСЛЕ, ЧЕ СТЕ ОБОЖЕСТВЛЯВАЛИ ХО-МОНОИДА ИВ. КОСТОВ! УЧИЛИ СТЕ В ГРАДА НА НЕВА, А НЕ СТЕ ПРОУМЯЛИ КОИ СА ВРАГОВЕТЕ НА СЛАВЯНСТВОТО, КОИ СА ТЕХНИТЕ ЕНИЧЕРИ.

Прав си, аз „хУманоиди“ (човеци) наистина съм склонен да „обожествявам“ – пише се хуманоиди, а не хОмОнОиди) – но комуноиди, разбира се, не мога да подкре-пям. Разликата между хуманоид и комуноид е огромна. Подсказвате ми, без да си дава-те сметка за това, чудесна тема за разми-съл. Ще напиша тия дни нещичко по нея.

Да, аз съм учил в града на Нева и много съм се питал в ония времена кои ли са „враговете на славянството“. И знаеш ли какво установих?

Най-голям враг на славянството си е самото то. Неговата комунална – общин-ническа – психология, ненавиждаща лич-ността, личностното и свободата – ето в чист вид същината на главния враг на сла-вянството, от който то най-много си пати. И ще си пати докато не осъзнае, че с тази

общинническа – комунална, масова или още по-добре казано: стадна, овча и пр. – психо-логия никога няма да постигне достоен, заможен и смислен живот.

„Еничерите“ на славянството пък са тяхната инертност, склонността им към самооправдания, съобразно която все някой друг им е виновен за това, що им се случва, дремливостта им, мърморенето, липсата на съзнание за свобода, непризнаването на личностното начало като главен мотор на развитието на общността. Славяните са племе, което само се самоинквизира, само-измъчва векове наред, ала е толкова дебе-локожо, че получава, изглежда, най-извратено удоволствие от униженията.

Инатът на славянството, изразя-ващ се в нежелание да поеме уверено по магистралния път на развитие на човешката цивилизация – така вдъхновяващият път на свободата, на свободната и суверенна личност – е главната причина славянството да се самолишава от плодовете на проспе-ритета, най-ценният от които е достойният живот. Достоен, разбира се, може да бъде само свободният живот.

Да спра засега дотук. Който разби-ра, разбира без обяснения, който не ще да разбере, нему и тонове обяснения не ще да помогнат никога…

СРЕД КРАСОТИТЕ НА БОЖИИТЕ ТВОРЕ-НИЯ АЗ ПОСТАВЯМ КОКИЧЕТАТА НА ЕДНО ОТ НАЙ-ПРЕДНИТЕ МЕСТА...

ЛЕВИТЕ ДЕФОРМАЦИИ НА СВОБОДНИЯ ПАЗАРЕН СТРОЙ СА НАЙ-СЕРИОЗНАТА СПИРАЧКА ПО ПЪТЯ НА ПРОСПЕРИТЕТА

По-долу имате възможността да прочетете моя отговор на предизвикателст-вото, което Цв. Тодоров отправи пред мис-ленето, давайки толкова спорното си интервю пред испанския в-к "Ла Вангуар-дия":

Лявото мислене винаги се е вдъх-новявало от образа на врага, който трябва-ло да громим. Преди, в ерата на автентич-ния комунизъм, врагът бяха "капиталистите-изедници". За днешните леви врагът са корпорациите. Сиреч, пак "капиталистите", ала с друго име. Левите явно така добре са чели блудкавото съчинение на Ленин, но-

сещо заглавието "Империализмът - висш и последен стадий на капитализма", че съвсем не могат да отидат отвъд неговите толкова бедни и повърхностни представи за случващото се в съвременния свят.

Цв.Тодоров е умен, интелигентен ляв, което е истинска рядкост – и цяло щас-тие. При това притежава усвоения френски финес на мисълта, което прави дискусията с него едно приятно изживяване. Разбира се, той подхвърля интересни, заслужаващи по-прецизно вникване тези, за което апелирам. Истината се ражда в полемиката, в дискуси-ите, в диалога. Само тя е съществена, а не налагането на нечия ограниченост за мащаб на действителността. Изказвайки тия пред-варителни съображения, да пристъпя към анализа на тезите на знаменития си опо-нент. Прочее, да отбележа: той съвсем не обосновава тезите си, а просто ги подхвър-ля, което прави моята задача - да анализи-рам и опонирам на тях - съвсем нелека. Ето някои възлови момента; останалите бих могъл да проследя в една възможна диску-сия, към която приканвам: Теза 1: "Сега нашите демокрации крият врага в себе си."

Добре звучи, ала дали е вярно, да-ли е така? За какъв враг, прочее, става дума? Непременно ли трябва да имаме враг, а пък ако нямаме, да си го измислим? Вярно, в обществото има най-различни интереси, но защо на нечии интереси тряб-ва да сложим определението "вражески"? Това, че някой има интереси, несъвпадащи с моите, това не значи, че той непременно ми е враг, с който трябва да се хванем за гушите. В живота несъответстващите инте-реси се налага да ги съотнасяме и съизмер-ваме, та да открием взаимно-изгодния ком-промис.

Комунистите навремето, след като се бяха вкопчили в безпощадна битка с "врага", освен че проляха океани кръв, какво съществено, прочее, постигнаха? Нищо позитивно не постигнаха и не създадоха, ала за сметка на това успяха да причинят на

16 цялото човечество огромни страдания и невиждано по-рано в историята прахосване на човешка енергия за изцяло безсмислени, деструктивни цели. Ето затова към теориите за "врага", основавайки се на опита на исто-рията, е крайно време да се отнасяме с големи дози подозрение.

Допускането на Цв.Тодоров че "врагът" този път е скрит вътре в самите демокрации, води до извода, че той е още по-коварен, т.е. битката с него ще бъде още по-изтощителна. Но самата мисловна конс-трукция за "необходимия враг" в днешно време е твърде анахронична, е плащане на данък на отживели времето си представи. Крайно време е да се откажем от тях, осо-бено след като се убедихме, че те не водят до нищо добро. Теза 2: Става въпрос за една огромна промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическо-то, за да я концентрира в ръцете на мал-цината, които имат контрол над пазари-те

Нито Цв.Тодоров е икономист, нито моя милост; и двамата сме философи. Но се налага да нагазим малко в една несвойс-твена за философите материя: пазари, контрол, власт. Ако се захвана с цялостното осмисляне на тия понятия, ще се наложи да отделя много място и време. Ето защо ще се задоволя с най-същественото, с принци-па.

"Контролът над пазарите" не е на някакви "зли сили", а, по правило, е на са-мите играчи на пазара. На пазара сме игра-чи всички ние, потребителите, но трябва да отчетем и това, че всеки от нас нещичко предлага на пазара и като "производител", дори и това да е само неговата физическа и умствена сила или енергия. Има икономи-чески активни субекти, които могат да се нарекат с най-различни имена: бизнесмени, производители, капиталисти. Естествено е, че най-активните на пазара няма как да нямат най-голямата роля. И най-голямото влияние. Те затова и разполагат с най-голям ресурс за това.

Политиците пък, които в условията на демокрация са един вид изразители на "общия балансиран интерес", разполагат с ресурса на държавата, която би могла да

претендира за монополно право за контрол на случващото се на пазара. Опитът на цялата човешка история показа, че брутал-ната намеса и претенцията за тотален конт-рол на пазара от страна на политиците и на държавата е най-зловредното, което може да се случи на една икономика. Тоталният крах на икономическия строй на дирижира-ната от държавата икономика на комунизма показа, че държавата трябва да си знае мястото: да задава общи правила, доста-тъчно гъвкави, че да не погасяват съзида-телната енергия на най-активните икономи-чески субекти, които, така или иначе, имат най-голям дял в създаването на общото богатство.

Доказана е и трябва да се приеме за безспорна тази зависимост: колкото повече държавата, водена от съзнанието за мисия, именно, че тя е нещо като "майка-закрилница на общия интерес", почне да се меси в икономическия живот и да стеснява пространството на свободата на активните слоеве, толкова повече бива блокирана икономическата активност, в резултат на което обществото като цяло става все по-бедно. Ако държавата си знае мястото и не претендира за повече, то свободата на икономически активните субекти непрекъс-нато ражда просперитет, а обществото става все по-богато, т.е. общият интерес е защитен по индиректен начин.

Илюзията пък, че държавата има "морално право" да разпределя и преразп-ределя общественото богатство, вземайки от едни и подарявайки го на други, нямащи никакъв принос в създаването му, е една от най-коварните леви илюзии, за които чове-чеството плати ужасна цена. Поне тази цена я платихме ние, обществата, изстрадали и изтощени от десетилетия върлуващия по земите ни комунизъм. Западът обаче, който благодарение на Америка бе предпазен от злото, наречено комунизъм, тепърва ще трябва да плати своя дял от тази цена, понеже и на Запад левите илюзии подхра-ниха тенденцията за "социално-солидарната държава", благодарение на която дойде и днешната криза. Когато някой яде и пие, трябва да има добрината да си плаща сам. Това е толкова просто. Да спра засега дотук. Теза 3: Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства.

Власт и свобода се намират в дъл-боко отношение: свободата непрекъснато ражда власт, най-напред над собствения живот, а след това и над твоето собствено бъдеще. Разбира се, не всички индивиди имат дързостта да поемат бремето на чо-вешката свобода в целия ù обем; на мнози-на свободата просто не им е по силите.

Ония силни индивиди, които имат ресур-са да поемат в пълния обем тежестите на свободата, такива индивиди съвсем спра-ведливо, според поетите рискове, постигат власт в огромен размер, разпростираща се не само върху собствения, но и върху живо-та на други индивиди, които са били въвле-чени в пространството на тяхната свобода.

Свободата, разбира се, е недели-ма и от отговорността; "многото" свобода поражда много отговорности; властта е бреме, а не благо, ако се постараем да вникнем в точния ù смисъл. Явно на мнози-на това не се удава да го схванат – или не им е изгодно да го признаят. По-скоро са си втълпили, че не им е изгодно. То наистина, ако го признаят, няма да им е изгодно – и затова им се налага да шмекеруват. Затуй ония, на които свободата в пълния ù обем не им е по силите, нека да имат добрината да не претендират и за власт; това, че са много, съвсем не им дава основание да си мислят, че са прави, че са в правото си да искат много. Заради ламтежа за власт на организираната от комунистите тълпа, със-тояща се предимно от лумпени, човечество-то има шанса да изпита всички прелести на "социално-справедливата" тотална власт на комунизма. Сега същите тия хора, платили най-голямата цена, като биват примамвани от левите демагози, трябва да отвърнат на приказките им за "справедливост" ето така: благодарим, не щем, вече добре знаем какво ще последва от тия съблазни!

Тъй че напразно г-н Тодоров рони такива жални сълзи относно това, че "нова-та глобализирана икономика се е освободи-ла от контрола на държавите, от всички правителства". Но при това тук той или искрено се е заблудил, или пък съзнателно лъже. Де да беше така, де да беше станало това икономиката на света да се беше ос-вободила от опеката на правителствата! Там, в страните с най-голяма икономическа свобода и с най-малка намеса на държавата в икономиката и финансите, такива като, примерно, Австралия и Швейцария, там продължава да има голям растеж и всеобщо благоденствие.

Е, с Гърция не е така. В Гърция, която винаги е била в поголовен плен на левите илюзии, октоподът-държава върлува десетилетия наред, та да се стигне до пъл-ното изтощение на икономиката ù в днешно време. Гърците, ако искат да продължават работите както са вървели досега, нека да имат добрината да си създадат тотален комунизъм като в Северна Корея - и нека тогава да му се радват колкото си искат. Не ги привлича обаче много тая перспектива, защо ли? Е, тогава нека да имат добрината да си платят цялата цена за лево-социалистическите пиршества, продължили толкова години, в които съседите ни така хубаво щракаха с пръсти в таверните. Гер-манците трябвало да им платят тая цена? Тая просто няма да стане. Нека не подценя-

17 ваме разсъдъчната способност на един от най-интелигентните народи в света.

Вярно, и Германия е доста изстра-дала и обезсилена от десетилетните леви управления, дали толкова много "придобив-ки" на "социално-отговорната" държава, за които все някой сега трябва да плаща. Като не плаща тоя, който е излапал благата, както си му е редът, тогава плащат всички; от това левите шмекери пак имат полза: другите плащат за тяхното лапане. Ето докато с това не бъде "покончено", както казват руснаците, работите няма да потръг-нат. Както учеше толкова мъдрата леди Тачър, управлението на държавата е като управлението на един дом. Колкото се пе-чели, толкова може и да се харчи; който иска да харчи без да печели и създава, опитвайки се да хитрува, ще трябва да бъде ударен през пръстите. Даже в САЩ, най-свободолюбивата нация в света (ако изклю-чим англичаните), нарушението на това правило създаде огромни икономически проблеми за цялата нация. Но американци-те бързо ще осъзнаят проблема си. Там лявата паразитна психология просто няма почва в прочутия американски манталитет.

Тъй че тезата на г-н Тодоров не издържа: проблемът не е в това, че държа-вите и правителствата били изпуснали от контрол "глобализираната икономика", напротив, истината стои точно обратно. А именно, държавите и правителствата, пра-вейки всичко, което е по силите им, за да държат още под похлупак "гърнето на гло-балната икономика", доведоха работите дотам, че днес, в условията на глобалната криза, това гърне е заплашено да се спука, да гръмне. Разбира се, че изходът е един: просто трябва да се махне похлупака. Няма какво да се увърта повече.

Левите, прочее, освен че са "по-лезни идиоти", които искрено вярват на всякакви леви глупотевини, също така са и извратени дотам, че постоянно лъжат; без лъжата лявото е невъзможно и един-единствен ден. Истината е тази, която ще освободи човечеството от лявата лъжа. Няма друг начин. Но работите са сериозни: щом като ум като Цв.Тодоров не е устоял на лявата зараза, какво ли остава за умове, нямащи такъв потенциал? Не крия, разоча-рован съм от неспособността за аналитично и критично мислене в областта на социал-ната проблематика, която откривам в това интервю на Цв.Тодоров; явно левите догми са непоклатими като скали, заради което и пораженията им върху умовете са толкова тежки... Теза 4: ... крайно либерална фундамента-листка идеология, която обвързва проспе-ритета със свободата на пазарите. Ней-ните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода – за тях, за пазарите. Държавата, следователно,

трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт.

Тук г-н Тодоров, както се казва, из-плюва камъчето. В светлината на казаното обаче, надявам се, всеки трезвомислещ вече превъзходно е разбрал, че "пълна свобода" няма, има истинска свобода - или няма свобода. "Ограничената свобода" е смесица на свобода и несвобода, т.е. е нещо по-тъпо от дървеното желязо. Закони-те на държавата следва да са такива, че да насърчават индивидите в проявите на ак-тивност, енергичност и съзидание, а не да ги потушават; добрият закон по презумпция гарантира свободата, а не я блокира. Никой не твърди, че държавата трябва изцяло да се откаже от разумната си функция, съдър-жаща се в горните думи: държавният закон е гарант, а не убиец на свободата. Левите обичат, както се видя, да плашат податли-вите на наивност потенциални малоумници, щото освен лъжата и разпалването на нера-зумен страх е пробен камък на лявата стра-тегия.

На левите, явно, им се чини, че ако свободата стане "пълна" (по тяхната терми-нология), сиреч, истинска, ще настъпи краят на света, а пък светът щял да стане джунг-ла. Няма такава опасност – и това човешка-та история превъзходно го е показала и доказала. Свободата съдържа в себе си такъв разум, който нито един закон, дори и да е закон на най-велики законодатели, не може да постигне. Това е така, защото сво-бода и живот са синхронизирани по начало; само свободата е в състояние да отговори на толкова величавото тайнство на пребога-тия по дефиниция живот.

Недоверието към свободата по-ражда само чудовища: на октопода-държава, на дивия варварски комунизъм, на гибелната вакханалия на тоталното безраз-личие и на човешката дезактивираност. Наистина свободата винаги ражда проспе-ритет. Примерът на съвременен Китай е доказателство за това: за да не измрат от глад, за да не им се наложи да идат да пасат трева като севернокорейците, китай-ците се принудиха да дадат на икономиката си една, макар и ощетена, свобода. И пос-ледва икономически бум. Тоя бум, разбира се, ще бъде погасен в момента, в който

икономическия растеж навакса десети-летното изоставане на тази икономика; тогава деспотичната държава ще се види принудена да даде още и още свобода, докато отрече самата себе си. Теза 5: Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите.

Пак г-н Тодоров издига плашило: не става дума за премахване на "всякакъв контрол" върху корпорациите. Законът важи за всички субекти, лица. Законът не важи за господарите и властелините на олигархич-ните деспотични посткомунистически систе-ми от типа на руската (и българската, и средноазиатските, които са скачени с нея), но не за западните демократични общества, прочути с преклонението си пред закона и безусловния авторитет на правосъдието. Проблемът не е, че корпорациите били оставени абсолютно безконтролни в запад-ната система, а че някои корпорации, воде-щи неразумна пазарна стратегия, се упова-ват на силата на държавата за да бъдат спасявани от фалит – с оглед пак на някакви "социални ангажименти" на всемогъщата държава.

Лекарството тук е просто: всички играчи на пазара поемат пълната отговор-ност за поведението си - както повелява вярно разбраната свобода; който се прова-ли, нека да има добрината да плати сам цялата сметка. Държавата няма да може да спасява провалени играчи като взема от успешните - за да дава на некадърните, на хитреците. Давайки свобода на корпорации-те, ние не им даваме власт върху нас сами-те – това пък откъде го измисли?! – а им даваме заедно с това пълната отговор-ност върху своето поведение; даваме им цялата власт да се разпореждат със собст-вената си съдба и бъдеще. Съобразно с това който се провали вече няма да бъде спасяван по никакъв начин. Държавата не може да бъде възкресител и оживотворител на икономически трупове. Това важи еднак-во и за индивидите, и за корпорациите. За всички. И за левите шмекери важи с особе-на сила. Нека да имат добрината да не ламтят така лакомо за чуждото. Теза 6: Сега отиваме в другата крайност: държавата изчезва, за да дадем цялата власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречени-те демократични, им се подчиняват.

О, няма такова нещо: държавата, опазил ни Бог, не само че не изчезва, нап-ротив, всички, особено пък, разбира се, цялата лява напаст, така мило я гледат в очите и като кученце въртят опашчица, за

18 да получат кокалче! Левите, които се упова-ват изцяло на преразпределящата благин-ките държава, та белким и тях не подмине благоденствието, което други са заслужили с труда си, са твърде обезпокоени, че ко-калчето може да им се изплъзне от добре отворените за лапане усти. Държавата не изчезва, ама вече няма да обслужва пара-зитите, които, видите ли, понеже били мно-зинство, винаги били имали право. Няма да ги осенява повече тая милост. Всеки сам трябва да се погрижи за себе си. Държавата престава да бъде "майка-закрилница" на левите лапачи. Разбира се, че който работи, ще има най-много и то от всичко: и блага, и свобода, и власт, но също така и отговор-ности, и рискове, и изпитания, и денонощни проверки на неговата преданост пред дело-то на свободата.

Не може само да се лапа без да се работи; няма власт без свобода, но ако всеки почне да се грижи за себе си, ще добие власт не над другите, а над себе си, над своя живот, над своята съдба и бъдеще. Е, някои, понеже са поели огромни отговор-ности, ще имат и огромна власт, която, повтарям за бавно схващащите левичари, не е извор на благинки за лапане, а е ог-ромна, непосилна за други отговорност. Властта е бреме за автентично живеещите силни индивиди; нея само слабаците и малодушните я смятат за нескончаем извор на блага за лапане. Е, с това трябва да бъде, както казват руснаците, "покончено" (свършено), и то веднъж-завинаги. И едва тогава всяко нещо ще си отиде на мястото, а пък светът ще преживее нови и нови три-умфи, вървейки по така вдъхновяващите пътища на свободата.

Е, левите мрънкала няма никога да замълчат. Те, прочее, никога не са и довол-ни, щото няма лапане, което да може да засити широко зиналата ненаситна уста на "левомислещите" революционери. Разбира се, в днешно време трябва да се преосмис-лят в някаква степен и свободата, и демок-рацията, и пазара, и законността, но не в посоката, в която се иска на левите шмеке-ри. Просто трябва тия понятия и съответст-ващите им реалии да бъдат приведени в съоветствие с повелите на историческата традиция, която именно породи тази наша така вдъхновяваща цивилизация на свобо-дата, на предимствата на която се радва западният, пък и източният (Япония, Синга-пур, Южна Корея и пр.) човек. Всичко онова, което безумният и така тъжен ХХ век успя да опорочи и изопачи, и то в съвсем невяр-на посока - и това, трябва да отбележим, се случи не само в Източна, но и в Западна Европа, а пък дори и в Америка! - трябва отново да бъде изтълкувано по автентич-ния, по разумния начин. Левите деформа-ции на свободния пазарен строй, разбра се, са най-сериозната спирачка по пътя на благоденствието и просперитета. Винаги е имало и ще продължава да има само два

пътя: десен и погрешен. Великата М.Тачър ни завеща и тази неоспорима истина.

Източна Европа има възможността да усети, не в пълна степен още, но въпреки това, докъде води отказа от представата на "грижовната майка-държава", на която ин-дивидите са предоставили суверенитета и свободата си; води до просперитет; обрат-ното, разбира се, води до бедност и мизе-рия. Западът също трябва да осъзнае тия зависимости ако иска да продължи да върви по пътя на свободата и просперитета. Не вярвам западното безумие да е така голямо, че да повторят плачевния опит на народите, преживели тоталната агресия на държавата над индивидите и тяхната свобода.

Тъй че, г-н Тодоров, изпейте за утешение Интернационала и си поплачете над несполучилия и в корена си несполуч-лив ляв модел за устройство на света; про-чее, бих посъветвал западните леви инте-лектуалци, които хулят така усърдно капи-тализма, ала все пак не се лишават от бла-гинките му, да се преселят в Северна Корея или в Куба, та да се насладят на грижите на тоталната държава; едва тогава най-после ще им дойде разума в главите.

ГЛЕДАЙТЕ ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО МАЛКИ ИСТОРИИ ПО БНТ С МОЕ УЧАСТИЕ

Днес ще участвам в предаване на БНТ, наречено "Малки истории". Темата е изключително интересна: Подражанието като начин на живот. Предаването започва в 11.00 часа. Който желае, би могъл да го гледа, заслужава си не само заради темата, но и заради интересните участници (не слагам себе си в това число; ний, филосо-фите, сме порядъчно скучни!). Ето и анонса на предаването в сайта на БНТ: МАЛКИ ИСТОРИИ - СТУДИЙНО ПРЕДАВА-НЕ; Социално ток шоу, Начало: 11.00 часа, 21. 01. 2012 година ОСНОВНИ ТЕМИ: Подражанието като начин на живот УЧАСТВАТ: 1. Ангел Грънчаров - фило-соф; 2. Елза Калоянова - психотерапевт; 3. Ивет Григорова - собственик на модна агенция; 4. Иван Караиванов - имитатор; 5.

Нарцис Торбов - историк; 6. Цветелин Атанасов - певец; 7. Даниел Спасов - тв водещ, БНТ; 8. Людмила Дамянова - ди-ректор на кораба-музей "Радецки"; 9. Исти-ляна Илиева - ученик; 10. Цветина Грамо-ва - ученик.

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ ОКОЛО ТВЪРДЕ СПОРНИ ТЕЗИ НА ЦВ.ТОДОРОВ

Попадам тази сутрин на интересен, провокиращ, твърде дискусионен текст: Цветан Тодоров за корпорациите, сво-бодния пазар и свободата: Сега врагът на демокрациите се намира в самите тях, препубликуван във в-к ДНЕВНИК, а иначе даден пред испанския в-к "Ла Вангуардия". Няма да скрия, че след като изчетох най-внимателно текста и вникнах в мислите на нашия знаменит сънародник, живеещ във Франция и станал част от френската култу-ра и мисловност, у мен се роди желанието да отговоря, да опонирам, да встъпя в за-дочна полемика с Цв.Тодоров. Още днес ще напиша своя отговор, а сега приканвам желаещите да дискутират да прочетат него-вия текст, който наистина заслужава да се прочете тъй като съдържа доста спорни и противоречиви тези, т.е. предразполага към дискусия:

"Възхвала на умереността" – така е кръстил словото си пред Центъра за съвре-менна култура в Барселона роденият в България, но живеещ от десетилетия във Франция популярен философ и писател Цветан Тодоров. Той отказва да приеме, че постиженията на европейския социален модел ще рухнат под ударите на шепа хора, контролиращи пазарите. След като изпълни мисията си да предотврати война в Европа и да спре комунизма, Европейският съюз, изглежда, ще изчезне, изнудван от господа-рите на финансовите пазари. Поради това, разказва Тодоров пред испанския в. "Ла Вангуардия", ЕС се нуждае от нова мисия – да създава просперитет и солидарност.

С централа в Барселона това е во-дещият всекидневник в испанската авто-номна област Каталуня и четвъртият най-добре продаван в Испания. Разпространява се главно в Каталуня и е единственият каталунски вестник, който преживя всички промени в управлението на Испания.

Разговорът започва с мнението на Цветан Тодоров, че "днес демокрациите вече нямат външни врагове – няма ги и

19 фашизмът, и тоталитаризмът с техни-те големи армии. Сега нашите демокра-ции крият врага в себе си".

Кой е врагът? Най-големите им врагове са между

незаконните деца, победители в една голя-ма революция, която е в ход: става въпрос за една промяна във властта в мащаби, не по-малки от тези на революциите, сложили край на абсолютните монархии и прехвър-лили властта към новия народен суверени-тет.

Обяснете ни. Става въпрос за една огромна

промяна към нов ред, който отнема властта от политиците и политическото, за да я концентрира в ръцете на малцината, които имат контрол над пазарите.

Как? Политическата власт вече не ре-

шава нищо сериозно. Истинската власт е в същите онези ръце, които определят хода на пазарите, защото новата глобализирана икономика се е освободила от контрола на държавите, от всички правителства.

Затова й казваме глобализирана. Но в новия ред финансовите мега-

корпорации и техните инвестиционни банки успяха да променят правилата, така че да изглежда, че именно те са създатели на работни места и богатство.

И ако икономката не една дър-жава се развива зле, управниците губят изборите?

И ако едно правителство иска да ги регулира, те се местят в друга страна с инвестициите и работните си места.

Защо електоратът не реагира? Защото тази революция беше въз-

хвалявана от една крайно либерална фун-даменталистка идеология, която обвързва просперитета със свободата на пазарите. Нейните привърженици твърдят, че няма просперитет без пълна свобода - за тях, за пазарите. Държавата, следователно, трябва да се откаже от всяка регулация, т.е. от цялата си власт.

Най-вече когато те печелят от това.

Въпросът е, че крайно либерални-ят фундаментализъм лъже, защото всъщ-ност не изисква истинската неутралност от държавата. Напротив – иска държавата да се намесва в негова полза, когато му е необходимо.

Когато печелят, не плащат данъци и заминават за Кайманите. А когато губят, искат помощ от данъкоплатеца.

Харесва ми да извличам уроци от миналото. Чуйте какво е казал един мисли-тел, който не може да бъде обвинен в леви идеи – Едмънд Бърк.

В размисли за Френската револю-ция Бърк дава да се разбере, че безгранич-ната свобода на едни означава подчинение за други: "Не можем да искаме свобода, без

да определяме в какъв контекст, защото свободата създава власт, а властта без граници е обратното на всякакъв дух на свободата."

Така Бърк определи и нашия проб-лем като европейци днес.

Абсолютната свобода на капи-талите поставя началото на подчинява-нето на гражданите?

Ако премахнем всякакъв контрол над големите финансови корпорации, не означава, че им даваме свобода, а че им предоставяме безгранична власт върху нас самите. И ако не ограничим тази власт, това означава край, слагат край на твоята собст-вена свобода.

Дайте пример. Върховният съд на САЩ определи

големи корпорации като индивиди и това им позволи да правят дарения без ограничения на кандидати по време на кампания. Това означава да продаваш демокрация. Който плаща, дава заповедите.

Защо липсва социална реакция? През ХХ век заплахата беше съ-

ветската система. Аз я изстрадах в Бълга-рия, където нямахме друга алтернатива, освен да подчиним публичния и частния си живот – отиваш в затвора, защото носиш тесен панталон и къса пола.

И това вече е само история, за щастие.

Но сега отиваме в другата край-ност: държавата изчезва, за да дадем цяла-та власт на една група от индивиди, които вземат решенията на пазарите. Дотам, че всички държави, дори и така наречените демократични, им се подчиняват.

По какъв начин? Това, което виждаме, е, че самата

идея за колективния интерес, "общото бла-го", започва да изчезва. Ако Съветският съюз убиваше свободата, този неолибера-лен фундаментализъм унищожава социал-ното.

Но няма никаква реакция.

Защото, преди да спечелят по-литическата битка с институциите, тези привилегировани са спечелили битката на идеите, като са идентифицирали с рухналия комунизъм всяка идея за общото благо. Така постъпи в САЩ консервативното дви-жение "Чаено парти", което представи едва ли не като ГУЛаг плахия опит на президента Барак Обама да създаде някакъв зачатък на обществено здравеопазване в страната.

Други, по-близки до нас приме-ри?

Такъв е опитът да се ликвидира европейската социална държава като пре-пятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да стане ЕС отново конкурентоспособен.

Какво трябва да се направи? ЕС се роди, за да сложи край на

войните на континента и за да спре съветс-ката заплаха...

Чудесни цели, които бяха пос-тигнати.

Затова сега трябва да му поставим нова задача: гражданите на Европа постиг-нахме един европейски баланс и благосъс-тояние и сега трябва да се борим за тях...

И ако не е възможно? Икономиката трябва да бъде под-

чинена на благосъстоянието на всички, а не обратното. Европа продължава да бъде едно прекрасно място за живот и затова първата цел на ЕС днес трябва да бъде запазването на общото благосъстояние.

Вероятно социалната държава има нужда от реформи, за да може да продължи да функционира?

ЕС трябва да промени целта си и всички трябва да променим начина ни на мислене: кризата трябва да ни принуди да го направим... Надявам се да не чакаме тя да се задълбочи, за да отговорим на това предизвикателство.

ВЪЛНУВАЩ РАЗГОВОР С МЛАД ЧОВЕК ЗА ФИЛОСОФИЯТА, ФИЛОСОФСТВАНЕ-ТО, ФИЛОСОФИТЕ И ЗА СП. ИДЕИ

Тази вечер се случи едно вълну-ващо събитие в иначе общо взето рутинния ми живот, за което искам да разкажа по своеобразен начин; става дума за Скайп-среща с една студентка по философия, чиито преподавател по философия е... и мой преподавател по философия! Нищо че са минали цели 3 десетилетия откакто моя милост беше студент; а общият ни препода-вател по философия е Здравко Попов от Философския факултет на СУ "Св. Кл. Ох-ридски", с който пък не съм се срещал, кажи-речи, поне 20 години! Той, прочее, беше доскоро български посланик в Чехия, не знам дали не е още, ама сигурно не е, щом пак преподава в СУ.

Но ето че тази вечер, благодаре-ние на тази негова студентка, която ме

20 потърси в Скайпа, получих информация за него и за някои други неща, преди всичко около списание ИДЕИ, които силно ме раз-вълнуваха. И понеже аз в блога си споде-лям всичко, което ме е впечатлило и раз-вълнувало, ето, решавам да публикувам и този мой разговор в Скайпа, като, понеже не съм искал съгласието на толкова любезната си събеседничка, засега ще запазя в тайна името и; но понеже в разговора, струва ми се, засегнахме теми, които, убеден съм, могат да заинтересуват и други хора, та затова дръзвам да го публикувам на свой риск и отговорност; прочее, радостно е, че има млади хора като това момиче; ето за какво си разговаряхме, ето какво си казах-ме:

S.M. каза: Здравейте! Ще приемете ли в списъка с абонатите си една бъдеща фило-софка? :) Казвам се S.M. и съм студентка по философия, втори курс. Здравко Попов ми преподава, с него сме добри приятели. :) Но аз исках да Ви намеря лично, за да Ви попи-там някои неща, които живо ме интересуват. Пишете, когато сте на линия и ще се радвам да се свържем! Ангел Грънчаров каза: Здравейте! Много се радвам, че сте ми писала! Моля да пре-дадете много поздрави на Здравко Попов, мой любим преподавател преди години. Ще се радвам да обменяме мисли по интересу-ващи ни въпроси. Как е Здравко? S.M. каза: Здравейте, изключително ми е приятно! Ами всъщност той ми даде един материал от Интернет, който беше принти-рал... Материалът е Ваш, писали сте по повод гостуването на Здравко в Пловдив за новооткрития клуб по философия в ПУ. :-) Страхотно много ми хареса текста... И въ-обще идеята за курса, как сте се борили буквално в тези времена да внедрите някак истински философското насред догматични-те доктрини на социализма. И наистина Здравко е такъв радетел на истината, сло-вото му е главозамайващо.

Та... в момента аз съм решила да правя философски клуб... Споделих идеята

си със Здравко... И той ме подкрепи напъл-но; каза, че ще помага и присъства... И ми даде тези Ваши страници, които с удоволст-вие прочетох. Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че Здравко е попаднал на този мой текст; аз искам да му подаря цялата книга, откъс от която е този текст; ще я подаря и на Вас; бихте ли ми дали координати да пратя двете книги? Наистина Здравко е невероя-тен, омагьосва със словото си.

Чудесна идея е да правите фило-софски клуб! Хубаво е самите студенти да си направят такъв клуб. S.M. каза: Да, аз разбрах, че вие сте бил асистент тогава, но сега действително ис-каме да е наше, тоест чисто студентско, за да има инициатива и в самите нас; да вдъх-нем кураж на философията и специалността за живот. Факт е, че учим история на фило-софията, а не философия. Факт е също, че философията е врата, пред която ние в лекциите само се любуваме... На която безкрайно се възхищаваме... Но кога ли ще се осмелим да отворим?

Инициативата е моя, вече говорих с достатъчно хора... И, прочитайки Вашият текст, още повече се насърчих. :) За което Ви благодаря! Ангел Грънчаров каза: Вярно говорите; трябва да се прави философия, а не да се говори "за философията"; трябва да се философства, това е истинското; споделям изцяло; е, чудесно е, че моят отдавнашен опит Ви е повлиял в такава положителна насока. За което много се радвам! S.M. каза: Със Здравко пишем една може би бъдеща публикация... По въпроси за битието... Но сега малко сме я поизостави-ли... Страхотно е списанието ИДЕИ, Здрав-ко е абониран, аз си го купувам когато мога. :-) А вие сте преподавател в ПУ, така ли? Ангел Грънчаров каза: Аз получих сведе-ния по друга линия, че Здравко е казал добри думи за списанието; това много ме радва; моля да му предадете, че с удоволс-твие ще публикувам негови текстове, също и текстове на негови студенти и приятели; голям проблем за списанието е липсата на хубави текстове, писани от съвременни философи и от млади хора особено, опит-ващи се да философстват; иска ми се мла-ди хора да участват в това списание, тъй че Ви каня - и Вас, и Ваши приятели, състуден-ти, чудесно е, че ми се обадихте. Дадохте ми надежда, щото, признавам си, на път бях да се отчая съвсем. Жалко е, но имаме големи проблеми със списанието, с разп-ространението му; в общи линии почти целият тираж си стои по складове и не стига до книжарници и до евентуални читатели. :-( S.M. каза:Радвам се, че си дадохме взаим-но надежда тогава! Разбира се, аз съм творческа личност и дори сега мисля по една теория... Обичам да пиша и познавам млади хора със също толкова критични умове, въпросът е в това, че някак не се

осмеляваме да се изявяваме... Дистан-цията преподаватели-студенти все още е голяма, което е добре в административните отношения, но иначе, в същностно отноше-ние, е зле: губят се контактите със свежи идеи, а от наша страна пък - с огромния интелектуален и житейски опит. Да, наисти-на тиражът ми се струва неголям... Но по-добре така отколкото да издавате глупости за 1 млн. човека, дайте нещо качествено за петима. По-добре е, вярвайте ми. :-) Ангел Грънчаров каза: Списанието излиза в 500 книжки, но се стигат до читатели не повече от 10%; останалите си стоят непро-дадени; ако Вашият клуб възприеме списа-нието като свое, много ще се радвам; едно такова сътрудничество ще е взаимно-изгодно. S.M. каза: Ние, клубът, смятаме да си нап-равим блог. Когато се оформим окончател-но и решим към какво ще се насочим, ще ви пратя и информация... Да, с радост ще Ви сътрудничим, аз знам поне 2-3 колеги, които си го купуват почти редовно. Проблемът на този тип списания е, че тематиката им е твърде специфична и все пак е предназна-чена за по-малък кръг от хора. Ангел Грънчаров каза: Тази година се навършват 20 години откакто не препода-вам на студенти; уволниха ме от ПУ в 1992 г.; оттогава се занимавам главно с писане, написах и издадох доста книги, създадох един Център за развитие на личността, преподавам също в една гимназия, щото философията, общо взето, беше изгонена от Университета; сега учат философия само предимно студентите по философия и някои други специалности, а навремето всички студенти учеха философия. S.M. каза: Не зная дали публикувате сти-хотворения? Аз писах едни напоследък за философията. :-) Здравко ги чете, харесаха му много... О....Жалко! :-( Ангел Грънчаров каза: Разбира се, че ще публикувам философски стихове; няма по-хубаво от това! S.M. каза: Не че философията й е мястото в университета... Защото тук пък твърде много се школува... Но чак пък да я изго-нят... Не го заслужава... :-) Знам за някои от Вашите книги по заглавия, ще прочета кога-то мога... Сега ми е малко сесийно... :-) И нямам много време... Ангел Грънчаров каза: Аз обаче си водя часове в гимназия, по сократическия метод, един вид нещо като философски клуб са часовете ми; такива работи; както и да е. S.M. каза: А стихове и текстове мога да подбера и да пратя. :-) Това е чудесно. Проблемът с философията идва още и от гимназиите! Ангел Грънчаров каза: Непременно ми пратете; имейла ми го има в блога; блогът пък ще намерите по името ми... Така е; аз имам големи проблеми с инспекторите по философия, които принуждават учителите

21 да преподават философията по отвратите-лен начин. S.M. каза: :-) Да, аз така ви намерих и скай-па, мислех да Ви пиша мейл, но реших, че тук контактът е по-естествен и непосредст-вен. Ангел Грънчаров каза: Аз имам една идея за философски диалози в Скайпа; ще ми е приятно с Вас да обсъдим, когато имате време, някакви теми; иска ми се такива диалози да излизат в списанието; ако пък Здравко се включи, ще бъде чудесно! S.M. каза: Ами на мен ми преподаваше (аз съм от К.) една жена, която ме пита (мен!) учението за евдемонията при кой било, че забравила! ... Чудесно! Аз съм фен на диа-лозите още от Платон! :-) Добре, ще говоря с него! Ангел Грънчаров каза: Аз имам няколко ученика, които подготвям за прием в уни-верситета; искат да учат в СУ философия; много са добри; фенове на списанието; по-нататък мога да Ви свържа при желание; за тях ще е много вълнуващо да си общувате S.M. каза: Разбира се, с удоволствие ще ги включим и в клуба! :-) Ангел Грънчаров каза: Да не ви отнемам повече от времето; в сесия сте; подготвяйте се; успех Ви желая; много ми беше приятно, че се запознахме! Пак ще си говорим ната-тък. Винаги когато има нещо, с удоволствие ще беседваме. S.M. каза: Благодаря Ви и аз! Наистина имам един досаден изпит по логика, за онтологията не се притеснявам. :-) До скоро и наистина безкрайно благодаря! Ще ви пратя материали когато мога. Хубава вечер! Ангел Грънчаров каза: До скоро! Не заб-равяйте да поздравите Здравко от мен! Хубава вечер и приятен уикенд!

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ОЖИВЯ-ВАНЕ НА НАШАТА ПАМЕТ ЗА МЪЧЕНИ-ЦИТЕ НА КОМУНИЗМА

По предложение на някои от учас-тниците в тази инициатива препратих ней-ното писмо до Президента на Републиката г-н Р.Плевнелиев; понеже по време на пре-дизборната кампания на изборите за Пре-зидент г-н Плевнелиев отговори на две мои писма, та по тази причина ми беше предло-

жено да опитаме да използваме и тоя канал, та евентуално с по-голяма сигурност писмо-то да стигне до него; ето какъв текст пратих на имейла на г-н Плевнелиев:

Уважаеми г-н Президент на Репуб-ликата,

Искам като български гражданин да Ви поздравя по случай встъпването в длъжност; убеден съм, че на тоя най-висок държавнически пост ще постигнете призна-телността на нас, избирателите, пък и санк-цията на самата история само ако неотк-лонно се ръководите от ония високи и све-щени морални принципи, благодарение на които политическата и държавническата дейност може да се изпълни с автентичния си смисъл. Което именно и Ви го желая!

В тази връзка, по предложение на група граждани, си позволявам да Ви преп-ратя един документ, в който се съдържа една според нас изключително значима гражданска инициатива: Гражданска инициатива към Президента г-н Плевнелиев, виж също и Време е дър-жавата да сведе глава

Гражданската инициатива е отво-рена за всички, което желаят да се присъе-динят, за да запазим паметта за мъченици-те на комунизма До господин Росен Плевнелиев Президент на Република България

Господин Президент, Позволете да Ви честитим избира-

нето на най-отговорната длъжност на чело на Република България. Поздравяваме Ви с откровена сърдечност, уверени в надежда-та, че няма да се окажете поредния Прези-дент на прехода, а както сам волно изразих-те желанието – първият наш Държавен глава на правова, европейска и обновена България.

Вярваме, че споделяте с нас осе-заемото чувство колко този преход мина под знака на непристойни компромиси, подмяна на истината и откровен цинизъм. С не по-малко основание смеем да твърдим, че знаете в каква значима степен постигнатата изборна победа се дължи на изразеното с бюлетина № 2 огорчение от статуквото и от желанието на множество граждани, претър-пели комунистическия произвол и пренеб-регнати по време на прехода, да им бъдат признати страданията.

Не става тук въпрос само за зас-лужен изказ на признателност към правед-ните, опълчили се и пострадалите в плътта си, а най-вече за възвръщането на достойн-ството на всички онези с поругани или пре-кършени съдби. А те и техните потомци са много.

Не крием, че те всички очакват от Вас силен знак, в който да припознаят обрат

на държавното поведение спрямо тях и което на практика би въвело в обществени-те отношения ценностните норми, които Съюзните европейски инстанции недвус-мислено утвърдиха с резолюциите № 1096 (1996) и № RC778929 (2009).

Съответно с това, ние свободни граждани на България, граждански органи-зации и сдружения горещо призоваваме новоизбрания Президент на всички Българи за официален поклон пред Мемориала на жертвите на комунизма в присъствие на поканените от Вас представители на Евро-атлантическите ни съюзници, което би ут-върдило доверието им към Българската държава.

Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би публично проявил грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват от подобна пос-тъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие.

Първи февруари е обявен с реше-ние на Министерския съвет за Ден на приз-нателност и почит към жертвите на кому-нистическия режим. Може би този ден, когато Българите отправят заупокойни молитви за жертвите, би бил най-подходящ за поднасянето на венец и поклон от Ваша страна пред Мемориала на жертвите.

Господин Президент, пожелаваме Ви най-сърдечно успешен за българския народ мандат и вярваме, че ще се отзовете на тази историческа повеля, с което ще бележите и края на злочестия преход.

С уважение, почит и увереност, (Следват подписите на инициа-

торите.)

ВСЕКИ ПО СВОЕМУ СИ Е ЛУД – ЕДНА ИЗРАЗИТЕЛНА СНИМКА ОТ ЦЕРЕМОНИ-ЯТА ПО ВСТЪПВАНЕ В ДЛЪЖНОСТ НА ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКАТА

НИКОЛАЙ БАРЕКОВ – ИСТИНСКОТО ЛИ-ЦЕ НА БЪЛГАРСКАТА ЧАЛГА-ЖУРНА-ЛИСТИКА

22

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките взаимствах от: Николай Бареков – грозното лице на българската действителност и За лицето, шкембето и задникът на българската журналистика, където, прочее, може да се прочетат и ето тия забележителни думи на американският посланик Н. Макълдауни, изречени в паметната 2009 г., когато кумът Б.Борисов и неговият кумец Н.Бареков бяха в зенита на медийната си слава:

Българските медии са силно мани-пулирани и все повече и повече концентри-рани в ръцете на няколко души. Репортери и издатели приемат подкупи за да пишат различни материали, да печатат пропаганда под формата на новини и съответно да не печатат информация, която спонсорите им не одобряват.

СЛУЧВАЩОТО СЕ У НАС Е ЧАСТ ОТ ПИ-АР-КАМПАНИЯ СРЕЩУ АМЕРИКАНСКАТА ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ДОБИВ НА ШИСТОВ ГАЗ, ИНСПИРИРАНА ОТ РУСИЯ

Моя милост не е специалист по добива на енергии, по шистовия газ, нямам познания за атомните централи или за каквото било там – и нямам намерение нито да се представям за такъв, нито пък тепър-ва да почна да се мъча да придобивам такива познания и умения. Аз съм философ, т.е. човек, чиято мисия е да мисли, аз съм също гражданин и българин, милеещ за народа и родината си. Винаги реагирам според дълбокото си вътрешно чувство, според интуицията си, според повелите на сърцето си, което никога не лъже; да, съ-щинската мисъл бива направлявана от интуицията и в това няма нищо странно за оня, който е направил нещичко за да вникне поне малко в неизразимото тайнство на човешката мисъл.

По тия горещи проблеми от пос-ледните дни – за забрана на самите проуч-вания за това има в българската земя при-родни богатства, от които нямаме право така глупаво да се отказваме – заех една твърда и крайна позиция: нямаме такова право, стига да не искаме да сме пълни малоумници. Вдъхновява ме като гражданин и философ една идея: независимостта, свободата на България, на всички българи, на всяко човешко същество. И още една идея ми е присърце: истината е всемогъща и винаги в крайна сметка тържествува, независимо от заблудите, лъжите, клевети-те, манипулациите, инсинуациите. От тия свои базисни разбирания няма да се откажа докато съм жив. За мен тия ценности ми дават посоката на моя дух, на моята мисъл и съзнание. Никога не съм съжалявал, че съм бил причастен на тях – въпреки риско-вете, временните неудобства, неприятнос-тите, пропуснатите благинки.

Защо пиша тия неща ли? В нека-къв случай не е за да се оправдавам за нещо, въпреки че наистина много често реагирам прекалено емоционално. Тая сутрин обаче попадам на текст от медиен експерт, който с твърденията си изцяло подкрепя моите, така да кажа, дано не звучи грандомански, моите интуитивни прозрения; ето целия текст, пък който е чел моите размисли по същата тема, сам ще разбере за какви съвпадения става дума: Илиян Василев: Управляващите ще се принудят да променят позицията си за шистовите проучвания

Обстоятелствата ще накарат уп-равляващите до броени месеци да проме-нят решението си за пълен мораториум върху проучванията за шистов газ и да ги допуснат със съответни строги регулации. Това мнение изрази дипломатът и енергиен експерт в интервю за в. „24 часа“. Според експерта забраните са „израз на слабост“.

Василев коментира вчерашната пълна и безсрочна забрана за проучванията и добива на шистов газ по метода на хид-равличния удар като средновековна „забра-на върху знанието“ – „ние сме първите в света, които си забраняваме да знаем с какво разполагаме“, каза експертът.

Според него, случващото се в Бъл-гария е елемент от широка европейска пиар кампания срещу американската технология за добив на шистов газ, инспирирана от Русия – „Неслучайно кандидат-президентът Калфин превърна битката против шистовия газ в кредо на кампанията си. Той има евро-пейски амбиции и не изразява само своите интереси“.

„Главната цел на тази паневро-пейска кампания е, разбира се, Германия. Ако там лобито на „Газпром“ успее да заб-рани проучването и най-вече добива на шистов газ, това ще стане европейска нор-

ма и немските компании ще трябва да внасят по-големи количества от „Газпром“, за да компенсират забраната на ядрената енергетика“, смята Василев.

Това е казал експертът. Искам да добавя от себе си още нещичко:

И така, тезите и позицията ми по случая със „спонтанните демонстрации на екозащитници“ и около забраната на проуч-ванията за добив на шистов газ се потвър-ждават на 100%. На тия, дето ме плюха в блога, по форуми и във фейсбук сега мога да отвърна само така, с една-единствена буква и с една малка въпросителна: Е? Разбира се, знам, че ще замълчат, че нищо няма да кажат, което е най-красноречиво признание, ненуждаещо се от тълкуване. ЗАБЕЛЕЖКА: По темата прочетете и това: Парламентът прие пълна забрана за шистовия газ, само 6 сини депутати бяха против, също „Шеврон“ разчита досто-верни научни данни да успокоят бълга-рите за шистовия газ

ГОЦЕ ПЪРВАНОВ: ЛИЦЕТО НА БЕЗЛИ-ЧИЕТО

Ченгето си отива Автор: Едвин Сугарев А иначе ни остава едно утешение: без Гоце ще ни бъде по-малко срам да се наре-чем българи.

Отива си безвъзвратно и комай за-винаги. Или поне така ни се иска да вярваме – но кой знае: простотията по тези земи е жилава и вездесъща.

Фактът, че цяло десетилетие си кътахме президент с двойно име и биогра-фия, говори много. Също както и самият му избор – и обстоятелството, че днес, когато напуска завинаги “Дондуков” 2, почти поло-вината българи продължават да му имат доверие.

23 Несъмнено е едно – няма накъде

да се изкачва оттук нататък. Президентският пост беше върха, постигнат от Гоце Първа-нов. Беше и върха на усилията да бъде легитимирана и институционализирана ДС. Оттук нагоре няма накъде. Пътят води само надолу.

Води надолу не само защото него-вата позиция е невъзвратима. Води надолу, защото това е единствената посока, въз-можна за претърпелите политически банк-рут. И защото – ако някой все още не е забелязал – всички мераци на Първанов, заложени от високата стартова линия на президентската институция, се провалиха тежко и безвъзвратно. Заради този провал си отива ченгето, не за друго. И е наивно да вярвате, че има за какво да се залови по пътя си надолу.

Твърдеше, че бил социален прези-дент. Нищо социално нямаше в пребивава-нето му на върха – извън сълзливата “бъл-гарска Коледа”. Социалното се оказа раз-ръфана дрешка над срамотиите на неговия олигархичен кръг от спонсори и съветници. Един от тях го убиха. Друг – почти. Трети се прочу с афера, свързваща името му с нагла кражба на европейски пари – заради която блокираха плащанията по присъединител-ните фондове – което пък струваше на България стотици милиони евро. Каква социалност тук, какви пет лева?

Минаваше за майстор в задкулис-ните коалиционни пазарлъци, ефимистично наричани “коалиционна култура”. Прояви същата в стил 3-5-8 при бабуването над тройната коалиция.

Същата коалиция имаше шанса да управлява в най-изгодното политически време – веднага след приемането ни в ЕС, когато външните инвестиции валяха като дъжд. Въпреки това се осра така, че доведе на власт ГЕРБ, изличи всякакъв спомен за злополучното НДСВ и прати БСП задълго на резервната скамейка.

Окрилен от този си първи успех, Първанов се опита да пробута сродна коа-лиционна формула и след изборната катас-трофа на левицата – на новите победители. Номерът обаче не мина.

Надяваше се на дълго политическо бъдеще след напускането на президентския пост. В разрез с Конституцията – и в качест-вото си на президент, се зае с партийно строителство. Нищо не излезе обаче от неговите проекти. Оказаха се еднодневки.

Последният му шанс се състоеше в перспективата да капичне Станишев и да заеме неговото място. Изборът на социа-листическия лидер за шеф на ПЕС провали и тази надежда.

Сега вероятно Първанов, останал без политическо чердже под петите си, преговаря със Станишев да бъде нещо като ВРИД лидер на червените, докато реалният такъв се поти над проблемите на европейс-

ките социалисти и опозиционерства в евро-пейския парламент.

Няма да го огрее обаче. Дори ко-мунягите разбраха за кого става дума. Ос-вен това и Сергей Дмитриевич вече не е онзи взет отникъде хлапак с представител-ни функции – с течение на времето той натрупа и опит, и привърженици. Разбира се, сблъсъкът в червената централа е прин-ципно неизбежен, но предстои да видим кой кого.

Всички тези провали обаче са ни-що пред основния – който до голяма степен предрешава шансовете му за политическо бъдеще. Първанов се провали в основната си функция – и този провал е твърде опа-сен.

Не като президент, не. Като намес-тник на Путин. Като човека на Москва в България – като резидента, призван да защитава руските интереси – за сметка на българските, разбира се.

Беше му поверена твърде отговор-на мисия – да реализира стратегически важния “голям шлем”, който предполагаше пълна енергийна, а с това и политическа зависимост на България от Русия. Но пред-полагаше и още нещо – страната ни да се превърне в проводник на тези интереси в контекста на Европейския съюз. Прочутият Троянски кон сиреч, но и още нещо: плац-дарм и коридор за тези интереси, протича-щи по нефтени и газови тръби. (Прочети ДО КРАЯ >>> в сайта на Е.Сугарев)

Б.БОРИСОВ ПОДНЕСЕ НА КРЕМЪЛ ОТ-РЯЗАНАТА ГЛАВА НА БЪЛГАРСКАТА ЕНЕРГИЙНА И ВСЯКА ДРУГА НЕЗАВИ-СИМОСТ ОТ РУСИЯ

Бойко Борисов отново обижда на-цията ни, ала тоя път най-обидното е, че никой не усеща обидата. Той фактически в прав ред каза, че българите са невероятно малоумни, щом били поискали, представяте ли си, да се спрат даже самите проучвания за залежи на шистов газ! Нали си спомняте, той каза: „Така народът иска, така ще бъ-де!“, значи смята, че народът ни е крайно

малоумен, стига да беше поискал това. Друг е въпросът, че никой не е попитал народа ни какво иска, ала ето, други говорят от негово име, а пък Он, Премиеро, в крайна сметка решава от името на народа, сиреч, у нас народът е Премиерът, а Премиерът е народът; ето това също е доста скандално.

Сюблимното обаче в цялата тази работа е, че народът ни, оказва се, не е чак толкова малоумен, както си мисли за него неговият всемогучий Премиер; ето свиде-телството за това:

Само ден преди ГЕРБ да вземат този рязък завой статистиката отчете 75 на сто подкрепа сред народа за проуч-ването на потенциалната опасност Бъл-гария да забогатее от евентуалното наличие на шистов газ…

А сега де? Народът бил искал: ами ето, народът иска обаче нещо съвсем друго в сравнение с това, което му приписва, че бил искал неговият така наглейший Преми-ер! Да се приписва на народа, че иска про-тивното на това, което той всъщност иска, е признак на комунистическа дебелашка дезинформация; така навремето комунисти-те лъжеха, че 99.99% от народа ги бил подкрепял и бил готов да даде и последната си капчица кръв за „делото на комунизма“. А че е истина това, че цели 75% от българите нямат нищо против да установим все пак какви богатства крие в недрата си земята българска, свидетелства и това, че самите комунисти, начело с Гоце Първанов, дока-зани национални предатели, преди време искаха референдум за шистовия газ, ала искаха не национален референдум, а иска-ха местни референдуми, опасявайки се, че ако референдумът бъде национален, току-виж, резултатът ще бъде крайно неприятен за инициаторите му: 75% от българите, оказва се, не са малоумници, противно на мнението на наший любимейший Премиер.

Ето още едно свидетелство в тази връзка: „Георги Първанов конкретизира: референдумите да са местни. Защото си дава сметка за онези 75 на сто от българи-те, които биха искали все пак България да има правото да се възползва от природните си богатства – дори и без да има разреше-нието на заинтересованата да ни държи зависими от нея Москва.“

И сега какво излиза: значи и Пре-миеро се страхува от истинското отношение на народа, и затуй, без изобщо да смее да промълви за референдум (което означава, че и той, подобно на комунистите, се стра-хува кански от тия 75% немалоумни бълга-ри!), приписва на същия тоя народ, ей-така, по един най-отвратителен комунистически дебелашки начин, че бил искал противното на това, което всъщност народът иска. И по този начин обижда всички нас, щото показ-ва, че ни смята за хептен малоумни, каквито едва ли сме. Щото наистина е пълно мало-умие един народ, и то не кой да е народ, ами най-бедният народ в целия Европейски

24 съюз, съвсем да нехае за огромните под-земни богатства на българската земя – както смята, казахме, неговият видающийся умнейший – и наглейший – Премиер!

Това е. Да видим, любопитно ми е, дали повече хора ще се усетят обидени, че никой не се интересува от тяхното истинско отношение, ами, игнорирайки го по толкова нагъл и дебелашки начин, им приписва противното на това, което те всъщност мислят. И да видим също дали ще се проя-ви обществено мнение, което да заяви, че ако трябва да се установи истинското отно-шение на народа ни, за това е потребно да се приложи единственото средство за това, наречено референдум, и то национален референдум.

Аз лично с най-голям интерес ще очаквам дали и кога ще се избистри общес-твеното мнение така, че българите в крайна сметка да осъзнаят собствения си коренен интерес. Щото мен лично съвсем не ме задоволява боковото разбиране, според което излиза, че българите като цяло пред-почитали да си останат вечно бедни, обръ-щайки гръб, нехаейки за природните богатс-тва на българската земя, се отказва от тях, само и единствено за това та да продължи да робува на „братушките“, т.е. поднасяйки на тепсия на Кремъл отрязаната глава на българската енергийна и всяка друга неза-висимост от тираничната империя, намира-ща се на североизток от нашите предели.

Да, Б.Борисов поднесе на Кремъл отрязаната глава на българската енергийна и всяка друга независимост. Това особено трябва да се помни. Да видим дали ще простим най-новото крещящо предателство на тоя народолюбец – и любимейший лю-бимец на народа ни.

ВЪПРОС КЪМ ПРЕМИЕРО: АЛО, НАГЛА ТИКВО, КОГА НАРОДЪТ НИ КАЗА, ЧЕ НЕ ИСКА ЕНЕРГИЙНА НЕЗАВИСИМОСТ НА СТРАНАТА?

Че г-н Премиеро Боко е с отявлен антидемократичен манталитет се знае от-давна и се приема като проста даденост; не може човек с бандитски наклонности, най-пошъл подражател на Дон Корлеоне да има демократичен манталитет. Но ето, тия дни крещящата антидемократичност на туй чудо от Банкя изпъкна особено релефно – пак

във връзка със забраната на проучванията за добив на шистов газ у нас. Знайно е, че г-н Премиеро благоволи да каже: амче наро-дът щом не иска, спираме, нали така каза Премиеро? Да, точно така каза, ето какво е казал, привел съм точните му думи тук, в тази публикация: Б.Борисов уби енергий-ната независимост на България по ма-фиотски жесток начин.

И тъй, народът тъй искал, и Он ве-ликодушно казва: както искат ората, тъй да е! Каква наполеоновска величавост, какъв финес, каква историческа бляскавост?! Блещи величавостта на нашия доморасъл гений така, както блещи блещи тиган нощно време, на светлината на Месечината!

Ало, кой народ и кога поиска тая забрана на проучванията за шистов газ бре, Тикво? Аз не си спомням да е имало рефе-рендум по тоя въпрос, вий спомняте ли си? Не, нямало е, ала народът, според мнение-то на наглата Тиква, бил поискал еди що си: как ти, драга тикво, разбра що иска народа? Имало демонстрации, съвсем „спонтанни“, и то в цели 12 града едновременно: ух, тоя народ колко активен бил бре?! Как убаво са го организирали тоя народ бре?! Народът, дето малкия си пръст не ще да мръдне когато наглеци като тоя Боко закопават Отечеството му, бил станал и бил поискал да бъдат забранени проучванията за добив на шистов газ! И кога стана това?

Аз, прочее, също съм народът, пък никой не ме е питал по тоя въпрос, и много други сме непопитаните. Кой може да реша-ва от наше име що да бъде? Каква е тая тиквенска демокрация, при която правител-ството само организира „спонтанни демонс-трации“ за еди що си, щото от Москва са му дръпнали каишката, и хоп – народът тъй искал, ще бъде както народът поиска! И го казва едва ли не с финес, забелязвате ли патетиката на премиерското ораторстване. Нищо чудно Вежди да му е написал тая поетично-фалцетна реч. Или някой Пишурко му я е написал.

Видите ли сега каква е представа-та за демокрация на наший народний ку-мир? Народът иска, тъй да бъде, позволя-вам: тъй си мисли негова тиквенска свет-лост. Нищо че не е питал народа и дори няма намерение да го пита. Разбира се, по такъв важен, от стратегическо значение въпрос народът трябва да бъде питан. Никой и не възнамерява да го пита, и най-плах гласец няма с искане за референдум. Какво означава това?

Ами означава това: с решението си за забрана на проучванията за добив на шистов газ правителството не само че уби, застреля, закла, обезглави по мафиотски жесток начин енергийната независимост на България, ами също така по мафиотски жесток начин уби, застреля, закла, обезгла-ви самата българска демокрация! Ето зато-ва така празнуват някои – радостта им иде от друго, не за пустия му шистов газ толкова

са се загрижили, а най-малко пък са се загрижили за чистотата на българската природа. Другаде ги сърбеше някои, ето, начесаха се и затова тъй ликуват…

Това е положението. Трябва да ис-каме референдум. Не може Боко да решава вместо нас, народът. Народът трябва да поиска думата и сам да реши. Това е де-мокрацията, а не както си мисли банкенска-та тиква. Тъй мисля аз. Да видим дали и други хора ще се позамислят колко страшно е това, което се случва и дали ще се сепнат уплашени…

КОИ ТАКА ЩАСТЛИВО РИПАТ ВЪРХУ ПРЯСНО ИЗКОПАНИЯ ГРОБ НА ЕНЕР-ГИЙНАТА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГА-РИЯ?

Последни публикации в блога по темата за правителствената забрана на проучванията за добив на шистов газ у нас – виж, примерно, ето тази Зад „спонтанните протести“ срещу шистовия газ стои щед-ро плащаща ръка с червена петолъчка на ревера – предизвикаха нов подем на бе-совщината на дежурните оплювачи в блого-вете, в които публикувам коментарите си. В тази връзка някакъв човек ми предлага да направя нещо, та да затворя устата на тия дежурни оплювачи; ето какво ми пише тоя човек, а по-долу можете да прочете и моя отговор до него:

Грънчаров, този платен некадър-ник Бачо Колю защо не го блокираш? Стига сте се правели на демократи, защото КО-МУНИСТИТЕ с демокрация трудно ще се изхвърлят от България. Ей, заради такива малоумници като този Бачо Колю младите са с промити мозъци! Не стига, че медиите са пълни с тези некадърници ами и в блого-вете си ги пускате да тровят, манипулират и да се правят на „света вода ненапита“, а на всичкото отгоре и да обиждат! Блокаж и цензура за червените кратуни – иначе има

25 още много да се чудите защо народът е толкова прост!

На тия думи отвърнах ето как: Не блокирам дежурните си плате-

ни „критици“ от типа на „бай Колю“ по една единствена причина: за да види народът колко им е акъла, да се наслади на скудоу-мието, на наглостта, на баналността и на озлобеността на комуноидите. Те сами на себе си са най-големите врагове, щото преливат от злоба; а тази злоба е израз на крещящата им неадекватност спрямо живо-та, спрямо потребностите и изискванията на съвременността; те са обречени от самата история и по тази причина нека да ги оста-вим сами да копаят гроба си.

Нали сами себе си преди век и по-ловина в Комунистическия манифест на Маркс нарекоха „гробокопачи“, оказа се, че са такива, но, за щастие, са гробокопачи не на свободата (капитализъма), а на себе си, на комунизъма (несвободата). Затуй ги оставам на усърдието им; нека да копаят; за щастие, сега не могат да копаят нам гробо-ве; те, прочее, след като избиха 100 милио-на човека за вековната си кървава история, изглежда се понапиха с кръв, ето, сега бълват изпитата кръв и жлъч по форуми, което е израз на предсмъртните им гърчове.

Пък ги и съжалявам, нека шават, и те душа носят; трябва да сме християни. Доброто винаги побеждава злото; истината винаги побеждава в крайна сметка лъжата – ето в това трябва да вярваме. Нищо че на моменти тия същите имат поводи да рипат злокобен танц върху пресно изкопани гро-бове (както навремето са рипали върху гроба на Стамболов, а ето, тия дни по съ-щия начин рипат върху гроба на енергийна-та независимост на България!), те са обре-чени по повелята на самата история.

Както не могат да възпрепятстват възхода на Слънцето, така няма как да предотвратят гибелта си – който е осъзнал това, такъв съвсем не се дразни от подмя-танията им, които, от друга страна, не са подобни на сърцането и дрънченето на каруцата; нека да скърца и да дрънчи кару-цата, нека да тропат колелетата – важното е, че каруцата се движи, и то по верния, по правия път: окончателната победа на сво-бодата над нейните душители!

Б.БОРИСОВ УБИ ЕНЕРГИЙНАТА НЕЗА-ВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ ПО МАФИОТ-СКИ ЖЕСТОК НАЧИН

Твърдението в заглавието не е

мое; то е на министър Трайков. Е, не го е казал по адрес на патрона си, но то се под-разбира и има един тънък ироничен смисъл, който Б.Б. явно още не е схванал; като загрее, убеден съм, люто ще се разгневи на Трайков и нищо чудно и нему да вземе главата. В потвърждение на горната теза прилагам откъси от стенограмата на Минис-

терския съвет, на което се взема решението за спиране на проучванията за шистов газ у нас; първо можете да прочетете репликата на м-р Трайков, а после, ако имате търпени-ето, можете да изчетете и витиеватите обяснения на Боко Б., по адрес на които Т.Трайков е казал своята наистина смела теза; ето, започваме с нея:

Всичко това, което се предлага

тук, ми прилича на мафиотско убийство. Така министър Трайчо Трайков в понедел-ник вечерта описа предложенията за мо-раториум над проучванията и добива на шистов газ. Първо забраняваме добива на шистов газ, което е изстрел в сърцето. След това контролно в главата забраня-ваме и проучванията по метода на хид-равличното разбиване. А накрая слагаме забрана и на теренните проучвания, които представляват камион да върви по нивата и да пуска едно бетонно блокче. Това е все едно да отрежем главата на жертвата за по-сигурно.

Значи от тия думи излиза, че Б.Борисов, първо, с изстрел в сърцето уби енергийната независимост на България, забранявайки добива на шистов газ. Но това явно му се е видяло малко – и затова с контролен изстрел в главата я доубива, забранявайки и самите проучвания за това дали изобщо имаме залежи на шистов газ, възможности за неговия добив. Накрая са забранени и толкова безобидните теренни проучвания, което е все същото, за по-сигурно, да отреже главата на жертвата. Ето, същинско мафиотско убийство беше извършено над енергийната независимост на България – и то беше направено от са-мия премиер, със собствените му ръце. Наздраве, вий си избрахте тоя премиер, радвайте му се сега! Б.Борисов застреля енергийната независимост на България с изстрел в сърцето и главата, а накрая също така и отряза самата глава, за да е убеден, че няма да оцелее!

А ето сега Боковите словоблудст-ва; тоя човек май наистина си е повярвал, че разбира нещичко от управление на цяла държава, поради което последиците за

страната ни, предупреждавам, ще са фатални; ето какво казва самият дон Боко:

… И след като още лятото в Доб-рич им обещах на площада, че няма да допусна нещо, което има и минимален процент съмнения върху вредата, което би нанесла на природата, околната среда, водите… В края на краищата защо ние искаме това разрешение да го дадем? Да се върнем назад, защо сме се мотивирали да го дадем? Защото от това нещо сме очаква-ли да се извлече огромно количество при-роден газ, който първо да служи на българс-ките граждани да му се намали цената на топлоенергия, на българската индустрия – да се снижи цената на производство за хикс продукция. Затова сме го правили. След като народът не е убеден, хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при спряно решение, при оттеглено решение започваме от начало дебата. Ако има тех-нология, която не вреди на природата, няма опасност да се замърси околната среда, водите, не предизвиква такива хидравлични удари, няма никъде в света възникнали проблеми вследствие на това, аз съм убе-ден, че… Народът защо не протестира, че примерно при Дъбниците или плевенско се дупчи и вадят нефт, защото в цял свят се прави.

С една дума явно е, че по тази тех-нология има световен дебат. Има държави, в които е забранено, има държави, в които са изгонени, има държави, в които придоби-ват и всичко е окей…

… Въпросът е – след като има не-изяснени неща, ние чий интерес защитава-ме, първо. Защитаваме интересите на бъл-гарските граждани. Щом, и затова сме го искали да го правим този проект в техен интерес, само че не само че те не ни разби-рат, има протести и казват, че това ще съсипе екологията. Е тогава за какво го правим?! В наш интерес не е, в интерес на хората е. Щом е в интерес на хората и те не го искат или не искат тази технология, от-тегляме решението, нека юристите така да го формулират, тъй като имаме и съдебни процеси по тази тема, да не влезем в юри-дически казус. Но смисъла на оттеглянето е това – искали сме в името на хората да го направим, хората не го искат, страх ги е поради една, втора, трета, четвърта причи-на.

Спираме. Ако един ден пожелаят – лесно се вкарва ново решение. По този начин ние показваме и политическа воля, показваме прагматичност и в същото време казваме на всеки инвеститор, който иска да дойде в тази държава – първо убедете хората, че това е рентабилно, че това е безопасно, че това носи ползи за тях – добре дошли сте…

26 ВЕЧЕН ПОЗОР ЗА ПРЕДАТЕЛИТЕ, КОИТО ПОТЪПКАХА НАЦИОНАЛНИЯ ИНТЕРЕС НА СТРАНАТА, УГАЖДАЙКИ НА ИМПЕРС-КИЯ ИНТЕРЕС НА РУСИЯ!

Milen Radev на страницата си във Фейс-бук е написал много верен коментар по повод правителственото решение България да се откаже от шистовия газ; ето какво пише той, а пък по-долу можете да прочете-те и моя коментар:

Изглежда, че на днешния мрачен за България ден заробването от Кремъл и Газпром бе подпечатано за десетилетия напред. БСП ликува. Руското лоби в ГЕРБ потрива ръце.

България стана първата европейс-ка страна, наложила мораториум – не, не на добиването! – дори на самото проучване на залежите от шистов газ. Безумието като система… Съветският сателит припомни за себе си в Европа.

А ето сега и моят кратък коментар: Наистина това е един черен ден за

толкова унижената, непрокопсала млада българска демокрация! Вечен позор за националните предатели, които, без да им мигне окото, потъпкаха националния инте-рес на страната, за да угодят на чуждия имперски интерес на Русия!!!

Защото точно това се случи: въз-можността веднъж-завинаги да постигнем енергийната си, пък и всяка друго незави-симост от тираничната империя, която е на североизток от България, беше отречена, от нея предателите се отказаха, както, прочее, винаги са го правили: България за такива е нищо, Русия за тях е всичко, те мерят „пат-риотизма“ си с предаността си към Русия! Това ако не е национално предателство, при това най-арогантно, какво друго да е?!

Пък и с това решение на правител-ството и на Парламента, чини ми се, Б.Борисов вече окончателно показа картите си: той играе за интересите на руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия, която го тури на власт, която плати възхода в медиите на тоя чалга-шоумен. Сега е наред да очакваме строи-телството и на АЕЦ „Белене“; очаквайте съвсем скоро пак в 12 поне града на Бълга-рия да се организират „спонтанни демонст-рации“ на граждани, които, предвид опас-

ността от вдигане на цените на тока, най-верноподанически искат България да почне да строи АЕЦ-Белене, т.е. искат България навеки да бъде поробена от Русия!

Това очаквам аз и изобщо няма да се учудя, ако сценарият на бъдещите съби-тия бъде точно този…

КЪМ 2020 Г. МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБ-РАЗОВАНИЕТО ВЪЗНАМЕРЯВА ДА ВЪ-ВЕДЕ ТОВА, КОЕТО МОЯ МИЛОСТ ПРАВИ ВЕЧЕ ОТ ГОДИНИ

На едно място попадам тази сут-рин на информация, която особено ме заин-тригува; проблемът е, че от три години в преподавателската си работа по филосо-фия и психология съм се увлякъл по една своя идея и инициатива: записвам на видео своите уроци и ги слагам след това в интер-нет. То не бяха жалби по мой адрес, то не бяха заплахи от страна на "възмутени уче-ници" и на не по-малко "възмутени родите-ли-граждани", то не бяха предупреждения от директори и от инспектори да престана, щото съм бил нарушавал не знам си какви човешки права. А ето тази сутрин на какво попадам:

Към 2020 г. всички уроци в учили-ще да се излъчват в Интернет на живо в реално време е желанието на просветния министър Сергей Игнатов. Онлайн уроци-те не са само улеснение за учениците, но и способ на родителите да научават сво-евременно докъде са стигнали с материа-ла децата им.

Много интересно ми е сега какво ще кажат моите критици – най-интересна ми е реакцията на администраторите най-вече, щото те видяха нещо едва ли не скандално в моята иновация; а пък, от друга страна, за тях волята на началството е свещена, и ето, сега самият министър казва, че трябвало било, след не знам колко си години да се въведе навсякъде това, което моя милост, самоволно, прави вече от три, ако не са вече и повече години. А пък преди доста повече години аз почнах да записвам и свои лекции по философия, после правих курсо-ве-онлайн, коментари и т.н.

Ето че не съм правил някакви престъпления, но знае ли се, може и самият министър да има престъпни наклонности като мен, ако е така какво тогава ще правим, а, таваришчи? Ние със Сергей Игнатов, Министъра де, сме учили в един и същ университет, живели сме в едно и също

общежитие в "светлата ера на комуниз-ма", и то все по едно и също време, знам ли, може точно това да е повлияло по няка-къв начин, та и той, като мен, да има някак-ви скрити престъпни наклонности, които ето сега почнаха да излизат наяве?!

ЗАЩО СЕ ОКАЗА, ЧЕ КОМАЙ ЕДИНСТВЕ-НО ВЛАДИКАТА НИКОЛАЙ Е ЧИСТ-ЧИСТЕНИЧЪК, БЯЛ, СВЕЖИЧЪК, НЕВИ-НЕН, ПОЧТИ КАТО АНГЕЛЧЕ?

Съобщението, че Митрополити от Светия Синод били сътрудници на ДС породи много коментари, нищо че, както ми се чини, е пуснато точно в тоя момент само и само за да отклони вниманието на приро-донаселението от не по-малко важния проблем, свързан с решението на прави-телството за спиране на проучванията за добив на шистов газ в България; т.е., подозирам грозна медийна манипулация за отклоняване на вниманието с пускането на съобщението за митрополитите таман в тоя момент, когато се решава толкова важен въпрос, касаещ бъдещето на страната, нейната енергийна, пък и всяка друга неза-висимост от Русия.

Но във връзка с започналите деба-ти около митрополитите-ченгета моя милост написа тук-там във Фейсбук ето какви ко-ментари, особено във връзка с това, че, оказва се, комай единствено владиката Николай е чист-чистеничък, бял, свежичък, невинен, почти като ангелче:

Николай, мутрополит на Пловдив, си е агент директно на КГБ, затуй не о обя-вен; другите са обявени, понеже са служи-тели на по-ниско ниво на йерархията, имен-но на ДС, която, както е известно, е филиал на КГБ; в тоя смисъл Николай Московско-Пловдивски е нещо като началник на ченге-тата в Църквата; помнете ми думата, точно той ще наследи Максим; имам подозрение, че това обявяване на ченгетата (11 от 15 владици) служи на имиджа на Николай, та точно той да стане патриарх след полковник Максим; прочее, някой вярва ли, че Максим не е бил в ДС? Може би заради преклонната му възраст не огласяват причастността му към най-злия враг на Бога – комунистичес-ката ДС(КГБ).

Млад е Николай, ала това съвсем не му пречи да е настоящ агент директно на

27 КГБ, заведующий делами Болгарской пра-вославной Церкви… комисията по досиета-та няма право да обявявава ныне действу-ющие агенты и по тази причина Николай Московско-Пловдивски не е разконспири-ран; прочее, няма млад и стар за ДС, и от детска възраст са ги вземали: да предават собствените си бащи подобно на Павлик Морозов…

Да, а пък явно и Максим е бил на служба директно в КГБ, както и подобава за най-високопоставен другар, затуй не се води в списъците на нашата ДС…

АЛО, Г-Н ПРЕМИЕРЕ, АЛО, Г-Н НАГЛИ ПОПУЛИСТЕ, АЛО, БЕЗСРАМНИ ПОДЛИ-ЗУРКОВЕЦО, НЕ ЛЪЖИ, НЕДЕЙ ДА ЛЪ-ЖЕШ, СПРИ СЕ ДА ЛЪЖЕШ ДЕ!

Току-що научавам, че след добре организираните „спонтанни демонстрации“ на, тъй да се рече, „екозащитници“, прави-телството, без никакъв дебат, ей така, за да се хареса на някой, се било отказало днес от добива на шистов газ: Двойно подсигу-ряване на ГЕРБ срещу шистовия газ. „Щом народът не иска, нема да го правим!“ – този е любопитният аргумент на нашия умен премиер; да, ала от този народ съм и аз, значи съвсем не е верно, че народът искал; аз, примерно, също съм от тоя народ, но силно искам чрез технологията за добив на шистов газ България най-после да изво-юва енергийната си, пък и всяка друга неза-висимост от Русия!

Ето, прочее, какво пише относно това как е взето толкова „далновидното“ и наистина крайно умно решение на Боковото правителство:

Премиерът се впуска в обяснения как мотивът им да се даде разрешителното на американците е очакването да се извле-че огромно количество природен газ и да се намалят цените на парното и на произведе-ната продукция от индустрията на газ. „След

като народът не е убеден, хората не са убедени, че това сега е правилно, моята логика е – спираме го и оттук нататък при спряно решение, при оттеглено решение започваме от начало дебата“, заявява Бо-рисов. Премиерът: Щом хората не искат, спира-ме

„В наш интерес не е, в интерес на хората е. Щом те не го искат или не искат тази технология, оттегляме решението, нека юристите така да го формулират, тъй като имаме и съдебни процеси по тази тема, да не влезем в юридически казус. Но смисъла на оттеглянето е това – искали сме в името на хората да го направим, хората не го искат, страх ги е поради една, втора, трета, четвърта причина. Спираме. Ако един ден пожелаят – лесно се вкарва ново решение. По този начин ние показваме и политическа воля, показваме прагматичност и в същото време казваме на всеки инвеститор, който иска да дойде в тази държава – първо убе-дете хората, че това е рентабилно, че това е безопасно, че това носи ползи за тях – добре дошли сте“, коментира още премие-рът.

Трайков пък припомня, че при вче-рашното гласуване на мораториума върху технологията хидравличен удар е предло-жил на парламента да създаде специална парламентарна комисия, която да разгледа всички научни екологични факти по тази технология и да представи резултатите за обществено обсъждане. Той обяснява, че така са подходили Англия и САЩ.

Това е положението. Народът не искал, хората не искали. Да, обаче, казах вече, и аз съм от този народ, пък искам. Сигурно и други българи искат. Поляците като народ искат да си извоюват независи-мостта чрез шистовия газ, те да не са мало-умни?! Но да се върнем на твърдението, че народът у нас не искал; не е вярно това; затуй мога да кажа следното:

Ало, г-н Премиере, ало, г-н нагли популисте, ало, безсрамни народни подли-зурковецо, не лъжи, недей да лъжеш, спри се поне малко да лъжеш де, почини си малко от лъженето, че народът не искал! Спри се малко и от подмазването си на „народа“! И аз съм от този народ, пък искам България да извоюва енергийната си неза-висимост от Русия! Как тогава народът да не искал? Как пък разбра, че народът не искал?! Само защото 200-300 „екозащитни-ци“, организирани от щедро плащата руска ръка, са демонстрирали в „спонтанни де-монстрации“ от оня ден ли?! Пък и съвсем не е вярно, че технологията за добив на шистов газ е вредна; лъжа е, че е вредна.

А пък да сме вечни роби нима не е вредно?! Или да си Премиер и народен любимец на роби за теб е много приятно, така ли?

ЗАД „СПОНТАННИТЕ ПРОТЕСТИ“ СРЕЩУ ШИСТОВИЯ ГАЗ СТОИ ЩЕДРО ПЛАЩАЩА РЪКА С ЧЕРВЕНА ПЕТОЛЪЧ-КА НА РЕВЕРА

Тия дни бяхме свидетели на чудо

невиждано: „съвсем спонтанно“ избухнаха протести срещу шистовия газ, и то еднов-ременно в цели 12 български града! Съвсем близко до ума е, че „спонтанни протести“ против шистовия газ у нас просто няма как да избухнат, и то едновременно, и то в цели 12 града! Явно зад тия протести стои мощна организираща и щедро плащаща ръка. В такива случаи е твърде лесно да се разбере чия е тази ръка; принципът е „Кому е изгод-но?“. Ясно е на кой са изгодни тия протести срещу една технология, която ще гарантира енергийната независимост (свободата) на България от Путин и от Газпром.

Кои са платили тия „спонтанни екологични демонстрации“ всеки сам може да се сети. Разбира се, не отричам, че сред протестиращите е имало много „полезни идиоти“ (по думите на Ленин), т.е. хора с най-чисти романтични подбуди и илюзии, което обаче не променя факта, че са били така майсторски използвани, че би следва-ло, ако осъзнаят какво е станало, сами да почувстват, че, противно на намеренията си, са допуснали да станат истински балъ-ци. В случая обаче този тип балъщина не е безобидна: вреди на собствената ти страна, на свободата на собствения ти народ, на бъдещето му, на просперитета на нацията и държавата, т.е. на всички нас, в това число и на теб самия…

Ето в потвърждение на горната те-за няколко мнения, взети от Фейсбук, към които прибавих и написания в началото мой коментар, понеже и аз мисля в същата посока; то ако поне малко се замисли човек, няма начин да не почне да мисли и той в същата посока, щото нещата са пределно ясни: Здраво Кулев: Да си дойдем на думата! „Вчера у нас имало организиран протест в 12 града против проучването и добива на шистов газ в България“. Трудно ми е да повярвам, че сами екологичните организа-ции могат да се организират така добре. Ако можеха, строителството на АЕЦ “Белене” щеше да е много по-силно протестирано и критикувано. Аз обаче не си спомням масо-

28 ви протести там. Нито помня масови про-тести по други поводи, когато руски енер-гийни интереси бяха защитавани, независи-мо на каква цена. Бургас-Александропулис например… еколозите мрънкаха, но чак пък протест в 12 града не се случи.“ Вече не харесвам � � Titka Patsireva: Здраво, дойде ми на дума-та! Аз от известно време все ги питам що не протестират и срещу АЕЦ „Белене“, ама не получавам отговор. Преди 2-3 седмици сбъркаха, та ми пратиха някаква петиция. Показах се при тях да ги наплюя – провели били някаква „дискусия“ с „големи специа-листи“, (от техните, щото от другите никой не бил дошъл). Сума ти време прекарах в пререкания с някакъв географ, „полиглот“, който беше толкова компетентен, че прочел някъде, че сред най-опасните отрови бил бензола, ама като не го е чувал, го пишеше „бенсол“. Здраво Кулев: Ще видим, изглежда руските пари и усилията на верни рубладжии дадоха резултат, днес гласуваха мораториум в/у добива и проучването на шистов газ, всичко е предварително проиграно и планирано, сякаш сме експеримент, баси… Какво тряб-ва да се случи още, че тоз народ да си изкара главата от дирника и да почне да мисли?! Толкова ли е сложно, мамка му?! Titka Patsireva: Ами трябва май и ние да станем манипулатори. Те от друго не разби-рат, нашите хора. Няма разум, няма мисле-не. Едва когато им се бръкне яко в джоба се усещат. За кратко. Здраво Кулев: Жалко е…

СВОБОДАТА ВИНАГИ РАЖДА ПРОСПЕ-РИТЕТ

Из Свободната икономика, глупако! Автор: ПЕТЪР ГАНЕВ

Само пет са държавите в света, които могат да бъдат определени като сво-бодни – Хонконг, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия и Швейцария, според Индекса на икономическата свобода 2012 на фондация “Херитидж” и “Уолстрийт Джърнъл”. Тези държави са не само най-свободни, но са и сред най-богатите, а икономиките им в момента се представят отлично. Те сигурно с интерес наблюдават как големите от раз-

вития свят се мъчат да запазят богатството си – лидерите в Европа почти всяка седми-ца “спасяват” еврото, а Барак Обама тези дни уведоми Конгреса, че отново трябва да се вдигне таванът на дълга, за да се пос-рещнат текущите харчове на американското правителство.

През последните няколко години вече стана съвсем очевидно колко дълбока е обвързаността на просперитета с иконо-мическата свобода. Преди 2008 г. множест-во развити държави провеждаха политики, несъвместими с икономическата свобода и на пръв поглед запазваха високия стандарт на живот. Но кризата удари с пълна сила именно страните, обърнали гръб на иконо-мическата свобода. В най-голяма степен това се отнася за Европа…

… Ако се върнем към контекста на дълговата криза, именно това са държавите, които са в основата на проблемите в Европа и на практика клатят еврото. Те пренебрег-наха икономическата свобода и дълги годи-ни пазеха високия си стандарт на живот с безумни разходи. Тази политика до такава степен заслепи всички, че нееднократно бе предлагана и у нас – вижте какво правят другите, дайте и ние да харчим и да става-ме богати. Приказката обаче свърши и реалността се завърна. Всички тези държа-ви посрещнаха уикенда с намален кредитен рейтинг. Този на Португалия вече е неин-вестиционен, какъвто бе на България преди 2003 г., а на Италия бе смъкнат с две степе-ни и стана сравним с текущия рейтинг на нашата страна. Франция изгуби най-високия си рейтинг (ААА), а Гърция не я споменава-ме, тъй като рейтингът й е най-ниският в света.

Изводът – икономическата свобода не е даденост и дори най-богатите могат да се опарят, ако я пренебрегнат. Добрите примери са също толкова красноречиви – Германия, Холандия, Швеция, Дания и Финландия се представят традиционно добре по отношение на икономическата свобода и се радват на най-високия възмо-жен рейтинг (ААА). В тяхната компания можем да прибавим и Естония… (ЗАБЕЛЕЖКА: Подбрах тия моменти от статията, заслужаваща цялостно прочи-тане, та да подбудя и други хора да я прочетат с по-голямо внимание – понеже съдържа в себе си една значима истина.)

СТРАСТНО-ПАТЕТИЧНА ДИСКУСИЯ ЗА ДЯСНОТО И ЛЯВОТО, ЗА АЛЧНОСТТА, ПАРИТЕ, ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА И… МЕДА НА ПЧЕЛИТЕ

Коментарът, публикуван под заг-

лавие Ценностите, пораждащи вдъхновя-ващото бъдеще на „капитализма“, сиреч, на цивилизацията на свободата, съдър-жаща моя отговор на отправено ми предиз-

викателство, няма как, предизвика въз-ражения от страна на уважавания опонент. Ето нашата кратка дискусия по повдигнати-те проблеми, в която се включи още едно лице: Стоян Стоянов: Благодаря за анализа, г-н Грънчаров! Доста сте се постарали да ме убедите в правилните десни ценности! На теория това е много добре, но практиката показва съвсем друго!

Между другото, аз не съм нито с

леви, нито с десни убеждения! Лявото като идея ми се струва по-хуманно, по-човечно, но и там практиката показа друго! Излиза, г-н Грънчаров, че всичко е в човека… Както е казал капитан Петко Киряков-Петко воево-да: „Няма турчин да ни натиска, а сме се хванали гуша за гуша!“. От какво е това, г-н Грънчаров?

От алчност – за тоя пусти кокал! От това кой от кого повече да има, пари, власт, жени, имоти и какво ли не още! Това е дето разваля света, г- н Грънчаров! Човешката алчност, а вашите десни ценности само я отприщват още повече! Левите се опитваха да я потушат и успяха, но донякъде! Да, всичко е у човека! Властта и парите са страшно нещо! Трябва морал и разум във всичко, но изкушението е сладко нещо и е най-големия грях! Ангел Грънчаров: Хубава тема подхваща-те! Ако можете да ми обясните как десните ценности отприщват лакомията на хората, ще Ви бъда благодарен, щото аз не разби-рам туй твърдение. И другото не разбирам: как левите ценности ограничавали лакомия-та, при положение, че самите леви ценнос-ти, както показва здравият разсъдък, пък и опита на историята, се коренят в самата лакомия към чуждото.

Докато една исконно дясна цен-ност – свещената частна собственост – туря граница на всякакви попълзновения на лакомията към чуждото. Прочее, да ламти човек към своето, да е алчен към постиже-ния и просперитет – ето това е двигателят на човешкия напредък.

Та ще съм Ви благодарен ако ми помогнете да разбера що-годе Вашата така екстравагантна мисъл „Човешката алчност, а вашите десни ценности само я отприщват още повече! Левите се опитваха да я поту-шат, и успяха, но донякъде!“. Доста голяма безсмислица се крие в нея, ама да видим какво е Вашето тълкуване…

29 Да Ви помогна малко. Да се ламти

за чуждото – това е порочното; а пък „лево-мислещите“, като обявяват частната собст-веност за източник на всички злини, апели-рат за ликвидирането й, т.е. за тоталното ограбване на всички уж в името на справед-ливостта. Това ако не е лакомия към чуждо-то и то в тотална форма, здраве му кажи. Точно това направиха практически най-последователните леви – комунистите… Те, както е известно, се прочуха като най-големи разбойници, крадци, лъжци, и всич-ките им разбойничества, в крайна сметка, бяха за личното им облагодетелстване. Десните ценности са ценностите, които помагат на хората да създават, да творят, да изявяват личността си, да просперират, докато левите т.н. „ценности“ подтикват такива хора да гледат с алчност на чуждото просто защото ги е мързяло да създадат нещо свое. Стоян Стоянов: Наистина темата е добра за размисъл! Вижте, аз не вярвам нито в лявото, нито в дясното! И двете системи ерозираха и доказаха, че не служат за доб-рото на човека! Капитализмът създава богати хора, но създава и много бедни! Този който има, иска да има още повече – това е до нагон!Доказано е!

Това го допуска дясната система заради законодателството, което е напра-вено в полза на богатия! Разбирам вашето идеализиране на капитализма, при което, видите ли богатият давал едно парче хляб на тия дето са по долу от него – бедните, или тия дето работят за него! Въпросът тук е – колко е голямо това парче хляб? Дали е достатъчно да му осигури стандарт достоен за един нормален живот?

Практиката показва, че богатият съвсем не дава това, което работникът примерно е заработил, а много по-малко! Ето тук е болката, това е големият въпрос – защо става така?

Не е ли това алчността, г-н Грън-чаров? И защо капитализмът го позволява след като е правилната според вас систе-ма? Идеалното е това, което си заработил, да го получиш, ама то не е така! Ако си потърсиш правата, може да останеш и без работа!

Лявото пък обратно – спукваш се от работа и пак 200 лева! Половината от заработеното отива за държавата – тоест за чиновника! Лявото като идеология се опита да ограничи прекомерното забогатяване на отделни хора и да въведе някакъв баланс при заплащането!Но не успя защото създа-де червената буржоазия!

И какво излиза в крайна сметка – че и двете системи водят до едно и също! Трябва да има върхушка, която да управля-ва – без това не може! Но можем ли да намерим хора, при които изкушението ще бъде равно на нула? Нещата стигат пак до човека, до неговата същност!

Има хора, при които самоконтро-лът съществува, но при голямата маса – не! Тогава?! Как да го оставим свободен сам по себе си, след като не може да се самоуп-равлява? Няма ли да направи куп поразии? Прав сте – свободата е опасно нещо! Без система не може! Но каква да бъде – това беше провокацията ми към вас! Добронаме-рена, разбира се!

Янка Аврамова: Нито ляво, нито дясно. Нито една от двете системи не е царският път на човека… Всички системи са създа-дени на порочен принцип… Всички системи са създадени на принципа на най-големите грехове и човешки слабости… Много пра-вилно е становището на господин Стоя-нов… сега в училищата ще се изучава дис-циплината „Как да спечелим първият си милион?“ Единствената ценност за човека ще бъдат само милионите…

Първата ценност на човека трябва да бъде мисълта… какво полезно трябва да се свърши на тази планета, как да се пази почвата, природата, всичко в нея, трябва поколенията да се учат на това, не какви милиони да изкарват, а как да си произвеж-дат качествени храни, качествени стоки, как да си пазят свободата, достойнството, мо-рала, а пък милионите и парите… после те са вторичните продукти… те са бонуса…

Ядем мед защото полагаме грижа за пчелата, не са важни парите от меда, а важно е това, че грижата за пчелата осигу-рява опрашването… а меда е после; той е много ценен за човешкото здраве, но той идва после… а след меда идват и парите от него, парите са на последно място, те са бонуса… преди тях процеса е по-важен….

И двете системи, и леви, и десни са порочни защото създават невероятни комбинации за опорочаване на смисъла на човешкия живот… виртуозни комбинации за забогатяване и в същото време за влоша-ване на всичко; и на мислене и на бит и на идеология… на всичко… още през социа-лизма, когато беше социалистическото съревнование в заводите се правеха какви ли не комбинации за да се изпълни плана… и да се произвежда това, от което ще се изпълни плана…

Тертипа на капитализма е същия като социалистическия… Произвеждаме и

правим само това, от което се печелят милиони… другото не е важно, дори и това в храните да има само отрови… но да се изкарат пари… защото това е мотото… КАК ДА СПЕЧЕЛИМ ПЪРВИЯТ СИ МИЛИОН? Това ще бъде Азбуката на децата на плане-тата… родена от болните амбиции на едно капиталистическо общество за забогатява-не… Стоян Стоянов: Блестящо!!! Ангел Грънчаров: Съвсем не е лесно някои хора да се избавят от илюзиите си! Напротив, най-трудно е това. Да си реалист, да не си фантазьор, да разчиташ на себе си, на своя ум и ръце, а не на състрадател-ния социум, това означава да си десен – казано в резюме. Тия, дето разбират, не се нуждаят от обяснения; тия, дето искат обяс-нения, никога няма да разберат; това са прости истини, идещи право от сърцето…

ВЯРНО Е КАЗАНО: "НЕ МОЖЕШ ДА БЪ-ДЕШ ПРОРОК В СОБСТВЕНОТО СИ ОТЕ-ЧЕСТВО..."

Тия дни поработих по изготвянето на кратки резюмета, представящи всички мои книги. Идеята ми е да преведа тия резюмета на няколко чужди езика – на анг-лийски, френски, немски, руски – и да почна да ги изпращам на разни световни издател-ства, та белким в някое харесат някоя моя книга.

Признавам, че не аз измислих тая идея, а ми я подхвърли един мой читател, живеещ в Америка; той прие книгите ми много възторжено и настоя да сторя това, понеже съм бил длъжен: заслужавало си до моите мисли да се докосне и западният читател. Прочее, от две години отлагам реализацията на тая идея за краткото пред-ставяне на книгите ми, но ето, че тия дни сколасах да свърша тази работа; ето какво се получи:

Сложих на едно място тия тексто-ве, та да са удобни за ползване от превода-чите. Намерил съм преводачи на основните езици, ако изключим френския; ако някой

30 желае да свърши тази работа, ще съм му много благодарен; хонорар не мога да му дам, но пък мога да му подаря по екземп-ляр-два (пък и повече) от всичките ми книги плюс колекции от всички броеве на списа-ние ИДЕИ. Моля евентуалните кандидати за превода на тия резюмета на френски да ми дадат знак ако искат да помогнат.

Ще публикувам и преводите на чужди езици скоро в блога си. А за по-бърз достъп до резюметата на моите книги на български език, както се вижда, съм сложил линковете на най-видно място, под главата на блога. Правя това, щото съм съвсем отчаян: тия дни разбрах, че една от големи-те вериги книжарници, която разпространя-ваше книгите ми, по неизвестни за мен причини не само е спряла разпространение-то, но и дори е премахнала моите книги от интернет-книжарницата си! Тоя удар ми дойде в навечерието на нова година! По този начин книгите ми изцяло са лишени от почти всякакъв достъп до евентуални чита-тели. Затуй ако някой иска да помогне, би могъл да разпространи горните линкове из интернет, а пък нищо не пречи и сам да си поръча някоя моя книга.

А иначе съм решил: ще устроя ау-тодафе с книгите си в центъра на София съвсем скоро, щото, както се оказа, на свид-ната ми родина България явно моите книги не са нужни! Казано е: "Не можеш да бъдеш пророк в собственото си отечество..."; оказа се, че е точно така, изпитах го на собствен гръб. Библейските поговорки и мъдрости у Нашенско се спазват най-пунктуално...

КРАТЪК АНАЛИЗ НА ЕДНО СЪВСЕМ ФРИВОЛНО ТВЪРДЕНИЕ

Моя милост се въздържа като цяло

от коментар на тия иначе на места твърде духовити излияния – виж Неръкотворният образ на Б.Борисов през погледа на един теолог-психиатър – но не мога да пропусна едно уж случайно подхвърлено изречение.

Става дума ето за това изречение: „Америка и лумпените крепят това управле-ние“. Възражение у мен предизвиква по-точно думата „Америка“ в него; за лумпени-те нямам възражение. Обаче за Америка не съм съгласен; на такова едно фриволно твърдение ний, българите, просто бихме отвърнали с думите „Нерде Ямбол, нерде Стамбул!“, или „Нерде Боко, нерде Амери-ка!“.

Но за мен като човек, занимаващ се с психология, фактът, че тая дума, дума-та Америка, е подхвърлена толкова не на място, крие огромен смисъл. Америка кре-пяла Боко – и това се твърди при положе-ние, че и кучетата у нас, да не говорим за децата, знаят, че проектът Боко е кремълско изобретение, каквото преди това бяха „про-ектът Царо“ и после „проектът АТАКА“. Проекти, все създадени от московските

политически инженери с една цел: да отс-кубнат България от западната орбита.

А ето сега г-н психиатърът се мъчи да ни внуши, че не друг, а Америка, видите ли, крепяла боковото управление! Което за мен има едно-единствено обяснение: че и самият психиатър се намира в някакво тайнствено, но доста по-интимно отношение към московските кагебистки политически ин-женери.

Което, прочее, и обяснява цялата му толкова патологична ненавист към Кос-тов, човекът, който го вкара в българския Парламент, но на когото той, за благодар-ност, скоро заби ножа, вдъхновен, няма как, тъкмо от костовите врагове, които никога няма да простят на премиера-реформатор това, че все пак отскубна България от заду-шаващите я прегръдки на московската мечка – и я пусна в западната, в евро-американската орбита.

Това е моето тълкуване на толкова абсурдната употреба на думата „Америка“ в контекста на крепителите на нашия нинеш-ний премиер-Слънце; виж, за лумпените съм съгласен, но да не забравяме, че лум-пенската комуноидна маса у нас, крепяща своя идол Боко, също така е огромно пости-жение на натрапения ни от Москва комуни-зъм, тъй че… работите, както забелязвате, съвсем си отиват на мястото.

НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА Б.БОРИСОВ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ЕДИН ТЕОЛОГ-ПСИХИАТЪР

Психиатър-теологът или теологът-

психиатър, все едно, е, разбира се, д-р Николай Михайлов, кой друг да е?! Интер-вюто, от което вземам тия замечателни мисли на прочутия психотерапевт има следното подвеждащо заглавие: Д-р Нико-лай Михайлов: Меглена Кунева не е за

подценяване. Подбирам безценните мисли на психиатъра единствено за Бойко Борисов по проста причина: та Он ни е Пре-миеро!

Е, има и още една причина: че мислите на психиатъра за Костов, да речем, са негов откуп изобщо да бъде допускан до медии; знайно е, че у нас оня, който не показва усърдие в хуленето и плюенето на Костов, не бива допускан до нито една медия. Забелязахте ли обаче: откак визира-ният психиатър се отдаде на тоя национа-лен спорт – хулене и плюене на Костов – вече е желан събеседник във всяка една българска медия; почти колкото бай Вучко-ва. Както и да е де; да видим сега какво психотерапевтът казва за нашия кумир, за нашия любимейший Премиер; ето, порад-вайте се:

Футболист на годината, Мъж на годината, носител на почетния знак на Зъболекарския съюз, почетен член на планинско-спасителната служба, за малко да стане и на художниците… Какво се крие зад окичените с тези почести гърди на Бойко Борисов?

Крие се детска суета, обслужвана от инфантилна публика. Борисов иска това, което са готови да му предоставят. Поривът му да консумира почести е пресрещнат от нашата развеселена склонност към мазо-хистични унижения и честване на простоти-ята. Това се видя много ясно при художни-ците, които завоюваха връх на самоуниже-нието, представян като акт на благодарност за уреден имуществен въпрос. Нарисувал бил нотариален акт, но не знаят къде е, за да го поставят в изложба. Възхищението се отлага. Разяснението беше по-нелепо и от действието.

Потъпкването на критериите в ду-ховната област не е невинна игра, а унас-леден верноподанически рефлекс. Става дума за глезене на силния, представяно като любезност, благодарност и не знам още какво. Простотията не трябва да бъде поощрявана, а санкционирана, това е мак-сима на цивилизования живот. Йерархията на стойностите трябва да бъде отбранява-на, културата е нищо без неравенствата. Символичното подвеждане на всички и на всичко под общия знаменател на агресивна-та пошлост е симптом на тежко културно заболяване, на срив на достойнството и оценъчната компетентност. Иначе безобра-

31 зието придобива статут на публична норма и възсяда всички за свое удоволствие. Каквото и стана.

Ваши са думите „лидер без нарци-сизъм е като музикант без слух”. Но къде все пак свършва нормалното човешко поведение и започва лудостта на „величи-ето”?

Властта екзалтира и опиянява. Ка-лигула възкликнал: „Искам луната”. Власт-ната лудост е мания за богоравенство (тео-мания). Римският сенат обявявал импера-тори за богове с декрет. (Не се е сетила Цецка Цачева, дано не и подсказвам идея!) Всичко това е в сила, нека се надяваме, за отминали епохи. Дотук само Йоло Денев се нарече инкарнация на Тангра, други приме-ри не знам, останалите ми се струват плахи, за да дръзнат.

Новият политически нарцисизъм е лукав и дребнодушен, лидерите не гонят „величие”, а оцеляване. Битката е за абона-мент на върха, за дългосрочна кариера. Лидерите днес не са луди, а нормални, тривиално нормални. Поведението им е сбор от всички дребни страсти, които знаем от самонаблюдение, но с публична релеф-ност, защото са на фокус, пред погледа на всички. Лидерът играе слабостите като грижа за общото благо, с идеологически език за стилизиране на злото. Политическо-то дълголетие е постижение на демагогска дарба и интригантски умения, дефинирани като политическо майсторство и сражение за кауза. Така е навсякъде, така е и тук. Има и изключения, но са малко. Политиката деградира. Политиката извисява в извън-редни обстоятелства, в режим на риск и саможертва. Да не ни сполита този шанс.

Как ще коментирате думите на Борисов – не искам да съм премиер на народ, който протестира, а и „заплахите”, че щял да си подаде оставката?

Успешният лидер се разпознава по ефекта на неговите глупости върху настро-ението на суверена. Ако след изричане на ярка глупост като тази, която цитирате, рейтингът му стои непоколебим или пък се качва, то това означава, че лидерът е пос-тигнал най-важното: свързал се е с глупост-та на глупавите, осъществил е контакт с развеселената им гламавост. Сключил е с тях интимен съюз, изградил е доверителна връзка. Нататък може да говори, каквото си поиска. Това е положението в нашия фамо-зен случай. Репликите на Борисов са мани-пулативни, но и искрени, такава е специфи-ката на комуникативния му дар. Той наисти-на не иска да бъде премиер на протестиращ народ, той иска да бъде обичан. И в един момент може да тропне с краче и да каже: „Подавам оставка”. Но няма да го направи, ще надделее „държавникът”. Гарантирам.

(ОЩЕ – в сайта)

ЦЕННОСТИТЕ, ПОРАЖДАЩИ ВДЪХНО-ВЯВАЩОТО БЪДЕЩЕ НА "КАПИТАЛИЗ-МА", СИРЕЧ, НА ЦИВИЛИЗАЦИЯТА НА СВОБОДАТА

На страницата ми във Фейсбук г-н Стоян Стоянов, който, предполагам, проявява жив интерес към моите възгледи, е поставил клипче, наречено "Най-великата реч: Чар-ли Чаплин", а пък отдолу е написал ето тия думи: "Интересна провокация за вашата дясна мисъл, г-н Грънчаров!", предизвик-вайки ме да кажа становището си. Ето клип-чето с чаплиновата реч, а по-долу онзи, който се интересува от моята преценка на казаното в нея, може да прочете и комента-ра ми:

Това е реч, прославяща свободата, личността, човешките права и демокрация-та, т.е. се базира на общохуманните уни-версални ценности, които са синтезирани най-пълно в автентичната дясна полити-ческа философия, която наистина подкре-пям не само с разума си, но и със сърцето си. Прочее, дори и мнозина идеалисти, смятащи се за "леви" – доколкото идеали-зъм в пределите на лявото изобщо е въз-можен! – се вдъхновяват от същите тия универсални човешки ценности, в което няма нищо чудно.

Да се говори срещу мизерията, ал-чността, диктата на държавата над живота на индивидите не е "антикапиталистическо говорене", както, предполагам, Ви се струва, защото същите тия дефекти, и то в несрав-нимо по-голяма степен, са налице и при всички форми на социализмо-комунистичес-ките обществени устройства. Пример: сега, чрез настоящата световна криза, Западът се очиства от толкова гибелните за бъдеще-то му останки на социализъм; без очиства-нето от тях е невъзможен бъдещият прос-перитет; както Източна Европа се очисти (донякъде) от социализма след 1989-та година и тръгна, къде по-уверено, къде по-нерешително, както е у нас, по пътя на съзиданието и просперитета, така сега и за Запада дойде времето да се очисти от някои коварни радикално-социалистически "новаторства", внедрени в предишния пери-од (ХХ век), които са гибелни за бъдещето на обществото и на целия свят.

Автентичният капитализъм е не само хуманно, но той е и най-морално обществено устройство; което обаче не означава, че е съвършен; достатъчно е обаче това, че обществото, поставено на тия начала, именно върху общохуманните универсални ценности, е едно здраво общество, което регулира отношенията индивид-общност по единствено разумния и възможен начин; друг тип регулация на тия сложни отношения, след пълния провал на социализмо-комунистическите експери-менти, проведени в толкова печалния ХХ век, няма и не може да има.

Принципът, на който е поставе-но това общество - "капиталистическото", но това наименование е неудачно, освен ако под "капитал" не се разбират богатствата, криещи се вътре в личността, в нейната душа! - е верният принцип, което обаче съвсем не отмества възможността прило-жението му в нови и нови форми, изисквани от самия живот, да продължи с оглед търсе-нето на по-голяма ефективност, та да не се пилее без смисъл човешката енергия. Тук онова, което мислители като Хайек дадоха за разбирането ни, има фундаментален смисъл; водещото в тия промени за доусъ-вършенстване (реформиране) на капита-лизма, сиреч, на цивилизацията на сво-бодата, както аз предпочитам да го нари-чам, е: не изобретенията на самонадеяния разсъдък трябва да бъдат налагани на самия живот, както това правеше, да речем, комунизмът – една пределно елементарна разсъдъчна доктрина, така противопоказна за живота на самата общност! – а, наопаки, самият живот и самата човечност, човешко-то като такова, трябва да бъде оставени на самите себе си, та из собствената си спон-танност да намерят ония жизнеустойчиви решения, които ще притежават нужната ефективност; тоест, на конструктивисткия рационализъм в историята трябва да бъде сложен окончателен край.

Другояче казано, свободата е средството за решаването на всички проти-воречия на живота; остави индивидите на тяхната свобода, направи така, че държава-та да не пречи, а да помага за отприщване-то на човешката съзидателна енергия, при това разбери, че не нещо друго, а самата свобода носи в себе си собствения си закон, т.е. поражда ония жизнено-необходими пра-вила, които не сковават живота, а дават простор за разгръщането му, именно при запазването на законността, на суверен-ността на човешката личност и също така на самата демокрация – ето това са предпос-тавките на класическия капитализъм, на които трябва да бъде поставено бъдещето на нашата цивилизация на свободата.

От опита на човечеството и на ис-торията се разбра, че всяка намеса на дър-жавата в живота – в свободата на пазара, в човешката самодейност, чрез задаването на някаква външна и разсъдъчна регламента-ция на човешката активност и пр. – не само че не решава проблемите, напротив, създа-ва нови, още по-тежки проблеми; т.е. наме-сата на държавата в спонтанния живот на индивидите е винаги злотворна. Това поло-жение е базисно за автентичната и класи-ческа дясна философия: не можем да се уповаваме на това, че правителството ще реши проблемите, при положение, че са-мото правителство е проблемът, ако трябва да префразирам известната мисъл на Роналд Рейгън.

Индивидите в своята спонтанна и свободна дейност, водейки се от изисквани-

32 ята на самия живот, единствено са способни да изнамерят ефективните и жизнеустойчи-ви решения на проблемите; остави хората на работят, да творят, да разгръщат своя личностен потенциал, и едно такова общес-тво не просто ще просперира (както доказа това опитът на капитализма от последните два века), но и ще покаже, че е способно на същински чудеса! Октоподът-държава, който се стреми да изземе чрез бюрокраци-ята си самото право на самостойна човешка активност (което означава да я блокира и парализира), трябва да бъде озаптен в строги законови рамки, та своеволията му да се окажат невъзможни; прочее, самият закон съдържа необходимите гаранции за това, че свободата на индивидите не просто е възможна, но е и също така ненакърнима. Своеволията на нарушаващите закона индивиди са изключително опасни, но те могат да бъдат озаптени чрез едно ефек-тивно законодателство и правосъдие, които да гарантират свободата, ала своеволията на самозабравилата се държавна бюрокра-ция, ала терорът на държавата над индиви-дите, разбира се, е несравнимо по-опасен, понеже той обезсилва самия обществен организъм. Прочее, тия зависимости съм ги изследвал най-детайлно и прецизно в своя-та книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойн-ството, успеха и богатството"), но кой ти в български условия да чете, след като всеки си е наумил, че и без да чете всичко си знае?!

Но самият принцип на законода-телството трябва да е класически, бих си позволил да го нарека "консервативно-либерален", при цялата условност на тия термини, т.е. формиращ най-ефективно законодателство на свободата, не задуша-ващо, а насърчаващо изявите на човешката съзидателна енергия. И този, прочее, съв-сем либертариански, принцип, както и да го погледнем, е основа на ценностите на ав-тентичната дясна философия. Т.е. на уни-версалните хуманни ценности, достигнати от опита на цялата човешка история; а именно: свобода, суверенна личност, частна собственост, самодейност и договаряне, свободен пазар, право на творческа изява и пр. Ето за това апелира и хуманистът-демократ и свободолюбец Чарлз Чаплин в тази своя знаменита реч. Прав е. Този е пътят.

И тази констатация, както се виж-да, няма нищо общо с повърхностната пре-ценка, че, видите ли, в тая своя реч Чаплин бил показвал, че е "ляв"; прочее, американ-ското, да не говорим пък за английското "ляво", е толкова дясно, колкото, бих си позволил да кажа, е дясно българското, пък и континенталното европейско дясно; т.е. американското и англо-саксонско ляво съв-пада по ценностността си с континенталното и българското дясно. Англия и Америка са изцяло десни нации, основани на класичес-

ките универсални ценности, поради което този външен парадокс съвсем не бива да ни учудва.

Тъй че, драги г-н Стоянов, ако сте си наумил, че имате "леви възгледи", опи-тайте се да ги подложите на по-сериозно осмисляне и преценка, и тогава няма да се учудя, ако изведнъж откриете, че сте на-пълно "десен"; открил съм в живота си ето тая любопитна закономерност: хората, преди изобщо да са се замислили, си въоб-разяват, че са леви; като се замислят, ала истински, няма как да не променят прецен-ката си и да прозрат истината; а леви до края на живота си остават само ония, за които мисленето е съвсем недостижим разкош. :-) Прочее, човешката опороченост се дължи на човешката глупост, т.е. на дефектна, на несъстояла се мисъл...

НАЙ-ВЕРОЯТНО ПРОЕКТЪТ „КУНЕВА“ ЩЕ ЗАМЕСТИ БАНКРУТИРАЛИЯ ВЕЧЕ ПРОЕКТ „БОКО“

Г-н Kd Nikolov е придружил същата тая снимка с коментар, който заслужава внимание и обсъждане; то, прочее, вече е започнало във Фейсбук; рекох и аз да се включа в него, като подкрепя тезата на г-н Николов; ето за какво става дума:

Кунева е проект, който трябва да замести Боко, по същия познат начин – лъжливи обещания, след което се прави каквото бъде наредено „от горе“ (разбирай руско-българската мафия), с познатите оправдания от сорта „Да, обещахме, ама… (съчиняват се десетки причини)“

Иначе как си представяте незави-сим (сам) кандидат за президент да спечели

стотици хиляди гласове, без помощта на невидими (и доста ясни) сили и без необхо-димата „морално-волева подготовка“, казва мой приятел като игриво потрива палец върху показалец, разбирай – мъни, мъни, мъни…

Прецедентите станаха твърде мно-го за да бъдем заблудени отново!!! А „вер-ващи“ ще се намерят колкото си искате

Моя милост към горното добави следния свой коментар, понеже сметнах, че е необходимо подхвърленият проблем да бъде обсъден по-внимателно и основател-но:

И аз смятам, че тезата, която се издига по-горе, е съвсем основателна; най-вероятно проектът „Кунева“ ще замести девалвиралия и банкрутирал вече проект „Боко“, като политико-медийните инженери са все едни и същи: руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия (която, прочее, извади на бял свят също така и проекта „Царо“, а също и проекта „Атака“).

Вижда се, че тая гибелна за страна сила, имам предвид руско-българската и ченгесаро-кагебистка мафия, е способна да създаде и финансира бол политически проекти, на които, подобно на въдица, вече толкова пъти се хваща така наивната, а бих си позволил дори да кажа и малоумна бъл-гарска природопопулация.

Цялата работа е значи какво да направим, че да провалим новите и нови проекти на тия мафиотски политически инженери, имам предвид кукловодите; мис-ля, че единственият начин, при безраздел-ното господство на мафията в медийното пространство, е да се опитваме да внасяме ум и разум в народната душа чрез всички достъпни все още средства, примерно, интернет, чрез участия в предавания на все още непревзети от мафията медии, в разго-ворите на живо с объркани наши сънарод-ници, чрез участие в граждански движения и в работата на доказали себе си политически партии, имам предвид традиционно десните партии…

Този е пътят според мен. Трябва да направим нещо, та да пернем силно по ръцете тия кукловоди, заради които Бълга-рия продължава да е най-бедна и унизена не само в Европейския съюз, а, кажи-речи, и изобщо…

В-к ГРАЖДАНИ-НЪ – свободният вестник на Бълга-рия! Зa КОНТАКТИ: E-MAIL: angeligdb @abv.bg GSM: 0878269488