ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 20, ГОД. 5, 2013, 15 ОКТОМВРИ, ВТОРНИК, Ц.2 ЛВ.

октомври 11, 2013

Много обичам да наблюдавам хората в метрото. Отдавна твърдя, че антропологията е много важна наука. Мисля си, че вече безпогрешно разпоз-навам различните типологии.

Напоследък с предимство наблюдавам мъжете. С тъга констати-рам, че те изглеждат много унили и много отчаяни. Наблюдавам ги защото по тях съдя за отчайващото поколение след поколение. Не съм ли права – мъжът (бащата) в семейството би тряб-вало да е този, който вдъхва увереност и чертае посоката и сигурността на семейството. А какво виждам – мъже с отчаяни погледи. Прегърбени. Недру-желюбни. Все по-често агресивни. Ра-ботещи за пари, покриващи минимал-ния минимум за издръжката на семейс-твото си.

Това – няма как – ги превръща в комплексирани същества, обзети от

омраза към обкръжаващите ги. В най-цивилизования случай избиват агресията си в скандали със съседите си и с хората около тях. В по-грубите – жените им „ядат” бой и скандали ежедневно. Децата им търпят до време и… непременно изчезват по пътя си, още по-озлобени и още по-агресивни. (Следва на 2 стр.)

Хубава снимка, илюстрира чрез паметника на "Цар-Освободителя" откъде иде генезиса на тази мафия, показва къде се корени източника на всичките ни беди като нация...

НОВО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИНИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

12 октомври 2013, събота

Вчера получих отговор на мое Отворено писмо до г-жа Министърката на образованието, написано в навечерието на новата учебна година и веднага публикувах в блога си отговора на министерския чиновник: виж Интересен и многозначителен отговор от МОН на мое Отворено писмо от 19.09.2013 г. Наистина е твърде интересен и многозначителен този отговор, ще ми се да го коментирам малко, щото е непростимо да се мълчи в такива случаи. Чудя се как, под каква форма да изпратя своя "отговор на отговора" до въпросния чиновник (името му е Лазар Додев), ще ми се той да научи за моята реакция, (на 3 стр.)

НЕ МОЖЕ ДА НЯМА ИЗХОД, ПО ДЯВОЛИ-ТЕ: ОСТАНАХА ЛИ ИЗОБЩО МЪЖЕ В ТАЗИ СТРАНА?! (От 1 стр.)

Разсъждавам за всичко това защо-то имам такъв въпрос: ако българските мъже, докарани до унижението на женски заплати, че и по-малко, продължават да търпят това извращение, кой, по дяволите, ще излезе и ще каже ПИСНА МИ! и ще омете цялата тази нагла управляваща сбирщина???!!! Кога, в кой период от бъл-гарската история жени вместо мъже са правили революции?! Как е възможно здра-ви, нормални българи да продължават да търпят този гнет, който души държавата ни и всичко нормално в нея?! Кой ако не мъже-те в тази държава ще се вдигне – за да са бие за бъдещето на децата си???!!!

Не разбирам, наистина не разби-рам: що за овчедушие е обзело живота ни??? Защо продължаваме всички, и най-вече мъжете ни в тази държава, да търпим това, което се случва?!? Оглупяхме ли? Обезумяхме ли?! Възможно ли е наистина да ни се случва всичко това???

Не може да няма изход, по дяволи-те! Не може да не са останали мъже в тази страна!

Написа: Galina Slaveeva

ТЕЖКО, БРАТЕ, СЕ ЖИВЕЕ МЕЖДУ ГЛУПЦИ НЕРАЗБРАНИ...

КЪМ БРАТА СИ Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани. Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, братя, губя, тия глупци като мразя. Мечти мрачни, мисли бурни са разпнали душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен? Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий - плач народен! Христо Ботйов

НОВО ОТВОРЕНО ПИСМО ДО Г-ЖА МИ-НИСТЪРКАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

12 октомври 2013, събота

(От 1 стр.)

… най-вероятно ще изпратя своя коментар на отговора му пак до неговата началничка, именно г-жа Министърката на образованието и науката. Да, за да има шанс да упражни известен ефект този ко-ментар май ще трябва да сторя така; пък и аз като отговоря, това вече е покана за дискусия, щото проблемът наистина се нуждае от дискусия, и то от най-отговорна и сериозна дискусия.

Самата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която е обект на моите критики, показа желание за такава дискусия, наисти-на, твърде оригинално и специфично: тя проведе разгромно мероприятие (събрание) от типа "народен съд" срещу "злодея Грън-чаров", който си позволява да критикува нейната светла директорска особа и дори накара подчинените й да се подписват под написано от самата нея "контра-писмо от колектива" до Министърката: виж Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив. Тъй или иначе, диалогът, благодарение на моите старания, започна, макар сега-засега само в епистоларна, в писмена форма; тепърва той ще продължи, да се надяваме, под нова форма, особено когато в ПГЕЕ-Пловдив пристигне комисията от Министер-ството, която да провери моя сигнал; да се надяваме, тоя път комисията ще пожелае да благоволи да се запознае и с моето становище, а не, както стана преди, при

друга моя жалба, да разговаря единствено с началството (това се случи в славната ера на незабравимия министър-боксьор на образованието Сергей Игнатов, чиито имен-но подпис стои под заповедта за назначени-ето на не по-малко славната директорка на ПГЕЕ-Пловдив). Та понеже моя милост е крайно диалогична и отворена към дискусии личност, ето, ми се налага тая сутрин да напиша своя кратък отговор на писмото-отговор от страна на г-н Додев до мен; ето какво написах по този повод:

До г-жа Министъра на образованието и науката София

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в

ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Министър, На 13 септември 2013 г. написах и

изпратих до Вас (и до г-н Омбудсмана на Републиката) свое Отворено писмо, което публикувах и в блога си; в него поставих някои належащи въпроси, свързани с неле-ката ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, в която, като в призма, се пречупват проблемите на българското образование изобщо. Моята идея беше да провокирам по всички тия въпроси една ползотворна дискусия, да заостря вниманието на компетентните орга-ни към най-острите проблеми, които не търпят никакво отлагане. Тъй или иначе, диалогът започна, вярно, по специфично нашенски начин: самата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, явяваща се обект на моите критики, проведе разгромно мероприятие (събрание) от типа "народен съд" срещу "злодея Грънчаров", който си позволява да критикува нейната светла директорска осо-ба и дори накара подчинените й да се под-писват под написано от самата нея "контра-писмо от колектива" до Министъра; аз писах за този куриозен случай в своя Жалба до Инспектората по образованието във връзка със ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив. Тия дни в започналата вече, наистина в доста своеобразна форма, дискусия се включи и чиновникът от повереното Ви Министерство г-н Лазар Додев, който ми написа писмо, в което подлага моето Отво-рено писмо на, както се казва, "кратък, но съдържателен анализ". В тази връзка ми се ще да доведа до Вашето сведение следно-то:

Първо, много ми е интересно защо на моето Отворено писмо до Вас, г-жо Ми-нистър, отговаря един чиновник от Минис-терството, аз иначе съм доста ангажирана и активна в гражданско отношение личност, много пъти съм се обръщал до инстанциите и добре знам, че на предишни мои писма и жалби ми е било отговаряно от съответния Министър; но да приемем, че този момент е формален, да приемем, че г-н Додев е бил

3 оторозиран от Вас да изразява Вашите мисли и разбирания. Да, но г-н Додев, отго-варяйки на гражданин като мен, си позволя-ва да прави един доста повърхностен фри-волен коментар на писмото и дори да заеме лична позиция, което, до колкото ми е из-вестно, е неправомерно: та аз пиша това писмо тъкмо за да провокирам институцията да се заеме с проучването на ситуацията, а ето, че г-н Додев, без нищичко да е проучил, вече си има предварително готова позиция, която при това, както може да се очаква, е в ущърб на автора на писмото, сиреч, на моя милост, и по нескриван начин толерира другата страна, тази на критикуваната ди-ректорка. Може би г-н Додев се води от казармената максима "Началството никога не греши", а вероятно е и твърд привърже-ник на народната мъдрост "Гарван гарвану око не вади", ала на мен лично ми се стру-ва, че е крайно предизвикателно и неправо-мерно още преди всякаква проверка той да е предубеден и да има своята така личност-но оцветена и предварително готова пози-ция. Това, разбира се, обезсмисля самата предстояща проверка, понеже неговото писмо до мен няма как да не бъде възприе-то от съответните проверяващи като инст-рукция и директива за действие, той един вид им дава знак, че от тях просто се иска да препотвърдят позицията му. Това е въз-ражението ми в принципен план, а ето сега моя кратък коментар на ония думи, с които г-н Додев ме известява за своето височай-шо становище.

Г-н Додев пише: "В отвореното писмо Вие не засягате пряко учебните програми и учебното съдържание по фило-софия и по гражданско образование. Вие сте автор на учебници и на учебни пома-гала, в които, както споделяте, сте вло-жили "своите разбирания за една съвре-менна методика на преподаването на хуманитарните предмети", но в писмото Ви не са изложени тези разбирания. Няма одобрени от МОН Ваши учебници и учебни помагала по действащите към момента учебни програми". Този абзац от писмото-отговор предизвиква следните възражения от моя страна.

Първо, темата на писмото ми до г-жа Министъра не е за методиката на препо-даването на хуманитарните предмети в нашите училища, тя е за съвсем друго: тя е за тежката ситуация, създала се в ПГЕЕ-Пловдив благодарение на управленски иновации на новоназначена директорка. Тъй че аз не съм длъжен в това свое писмо да разказвам за всичко, в това число и да обяснявам своите разбирания за това как следва да се преподава философията, гражданското образование или хуманитар-ните предмети изобщо. Разбира се, в пис-мото си съм посочил ясно и недвусмислено къде именно съм писал по всички тия горе-щи проблеми на образованието у нас, в това число и за въпросната методология, от

която г-н Додев толкова се интересува - и там той без никакъв проблем би могъл да задоволи интереса си; ето абзаца от моето писмо, на който той, явно, не е обърнал никакво внимание:

"От години работя по осмислянето на тежката ситуация в образователната ни система - и търсенето на спасителен изход от нея. Написах и издадох цяла една поре-дица от книги в тази посока: първата ми излязла книга носи заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, тя излезе преди три години; във втората си книга със заглавие ИСТИНСКИЯТ УНИ-ВЕРСИТЕТ (и подзаглавие "Що е академич-ност и доколко тя вирее у нас?") разглеж-дам критичното положение в сферата на т.н. висше образование; в една трета книга със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (и подзаглавие "Есета за освобождаващо-то образование") представям ония нови, модерни подходи в преподаването и в орга-низацията на учебния процес, които е съд-бовно да се възприемат - с оглед излизане-то ни от задълбочаваща се криза в училищ-ните общности. Преди пет години група философи, историци, социолози и психоло-зи създадохме философското списание ИДЕИ с оглед да популяризираме своите разбирания с оглед преодоляването на катастрофалната ситуация в българското образование; до този момент, изцяло като един възрожденски почин, успяхме да изда-дем на свои средства 13 книжки (броя) на списанието, които раздаваме в универси-тетски, училищни и читалищни библиотеки; разбира се, никаква подкрепа и помощ от отговорните институции не получихме, такава не ни беше оказана; напротив, пос-тавяни бяха безброй пречки пред тази наша инициатива. От 30 години съм преподавател по философия, работил съм както в сфера-та на университетското, така и в тази на средното (гимназиално) образование и имам погледа върху проблемите, за които пиша. Написах също и издадох много книги в областта на философията, психологията, политологията."

Второ, г-н Додов си позволява да се подпише под една неистина: не е вярно, че няма одобрени от МОН мои учебници, през 1997 г. мое помагало по психология, носещо заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУША-ТА, беше одобрено от МОН като учебно помагало и беше издадено в две поредни издания от издателство ЛИК, съответно в 1997 г. и също така в 1999 г. (след това то преживя още две издания, общо четири досега). Това, прочее, беше първият ал-тернативен учебник по психология у нас, щото до този момент в училищата се препо-даваше по един-единствен държавен (кази-онен) учебник, съдържащ тезите на... съвет-ската "дейностна психология". Отношението обаче на чиновници от МОН към този ал-тернативен учебник, което стигна дори до

забрана на учителите да преподават по моя учебник (!), при това одобрен от самото това МОН (!!), до нескриваното толериране на другия, на казионния учебник, некорект-ните реклами, които министерските чинов-ници му правеха по разните там методичес-ки съвещания и пр., ми показа, че съвсем не си струва да се боря повече за "одобрява-не" от МОН на останалите ми учебници и помагала; написаните от мен и публикувани през годините помагала и учебници по оста-налите философски предмети, изучавани в нашите гимназии, изобщо не съм ги предла-гал на въпросните процедури за одобряване и санкциониране. Едно е обаче те да бяха предложени за одобрение и такова одобре-ние да беше отказано от МОН, съвсем друго е те изобщо да не са били предлагани за одобрение, което за г-н Додев явно е съв-сем несъществен детайл, поради това и той вероятно пише "ан гро": "Няма одобрени от МОН Ваши учебници и учебни помагала по действащите към момента учебни програ-ми", което, както виждаме, е една неистина.

По-нататък обаче в писмото си г-н Додев си позволява още по-фриволни ква-лификации по мой адрес, ето какво пише той: "Вашето писмо е прекалено общо и патетично, изпълнено с квалификации, които донякъде будят недоразумение: "английска кралица в епохата на най-ранното средновековие", "неподправен средновековен волунтаризъм", "админист-ративно и бездушно" отношение на ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив, разкривате основно чрез условности: "ще й хрумне да заключи примерно централния вход на училището; ще реши, че кабинетната система трябва да бъде премахната" и т.н.". По повод на този абзац от писмото на г-н Додев съм длъжен да заявя следното.

Аз не знам г-н Додев литератор ли е по образование, но долавям, че си пада по правенето на нескопосани и дилетантски литературни анализи, в които си позволява да прави квалификации, несъвместими с позицията му на уж обективно и безприст-растно длъжностно лице, намиращо се на държавна служба. Писмото ми било "прека-лено общо" и дори, представете си, "пате-тично", по този повод съм длъжен да уведо-мя г-н Додев, че аз, авторът на писмото, решавам как да го напиша, моят стил е мой неслучаен избор, аз съм все пак доста вещ по писането, след като това е основното ми занимание вече десетилетия наред. Все пак не сме стигнали дотам в нашата нещастна държава, че авторите да питат държавните чиновници за позволение какви именно емоции и чувства следва да преживяват или да имат право да влагат в текстовете си, примерно патетични или меланхолични, или някакви други, съвсем различни чувства и мисли, нали така? Аз ако си падам по пате-тиката, ще си пиша патетично, ще си пиша както намеря за добре и изобщо не ме въл-нува това дали писмото ми ще се хареса на

4 някой си там държавен чиновник. За мен, като пишещ свободен човек значение има само истината и моята съвест, нищо дру-го. Това са прости неща, които се разбират от само себе си, ала ето, че държавните чиновници от образователното Министерст-во, уважаема г-жо Министър, които пишат и подписват писмата-отговор до авторите на Отворени писма, писани лично до Вас, явно съвсем не ги знаят; г-н Додев, предполагам, получава заплатата си не за да прави лите-ратурни анализи на въпросните писма, а за съвсем други неща. Както и да е. При това съм длъжен да му кажа, че прави доста изразителна грешка по Фройд: пише думата "недоразумение", а явно е искал да напише думата "недоумение", смисълът на тия две думи и твърде различен, а грешката му много говори, но ще се въздържа от тълку-ване.

Също така г-н Додов, без да си да-де труда да осмисли особения жанр, в който аз дръзнах да напиша своето Отворено писмо - аз съм философ, писател, умея да се изразявам в едни значително по-свободни и артистични, примерно есеистич-ни и дори фейлетонни форми, с оглед да постигна по-изразително, по-силно въздейс-твие върху съзнанието на читателя! - се е почувствал длъжен да коментира някакви изрази от писмото ми, които, извадени от контекста, наистина звучат странно, но в рамките на текстовата цялост си стоят много добре. Такъв един подход на "анали-за" е не само некоректен, но и е също така тенденциозен, той удря по моето достойнс-тво на пишещ човек, той цели да развали реномето ми, тъй като г-н Додев, без да си дава сметка какво прави, по един нескриван начин се опитва да ме злепоставя пред евентуалните читатели на своето писмо-отговор, сред които, неизбежно, най-напред ще бъдат оторизираните да извършат въп-росната проверка на дейността на дирек-торката чиновници от РИО-Пловдив.

Прочее, г-н Додов нямаше да рис-кува да се излага по такъв един начин ако просто беше потиснал своята склонност да прави съвсем неуместни критично-литературни анализи и то не на какви да е, а на едни по-сложни в смислово отношение текстове, писани от опитен философ. Но има нещо, което е аксиома и което трябва да се знае дори и от чиновниците в образо-вателното Министерство: авторите не само на Открити писма, но и на каквито и да било други текстове имат пълното и безуслов-но право да пишат напълно свободно, както искат и както намират за добре, и това как те ще пишат и как ще се изразяват съв-сем не е под ведомството на каквито и да било чиновници от въпросното Министерст-во, пък дори и те да имат нескривани инте-реси и амбиции към фриволните, но блуд-кави и кухи откъм особен смисъл литера-турни анализи. Толкоз по този пункт: уважа-ема г-жо Министър, моля да осъзнаете, че

тия неща са принципни, те касаят моята свобода на изразяването, тя, за сведение на г-н Додев, е свещено нещо, което аз няма да допусна да ми бъде накърнявано от никого, пък дори и той да е високопоставен чиновник в самото Министерство. Тъй че Ви моля да съобщите на г-н Додев да има добрината повече да не се занимава с не-ща, които не са му от компетенциите и пре-рогативите на държавен чиновник.

По-нататък г-н Додов пише ето какво: "Вие заявявате, че ще очаквате с интерес позицията на министъра на обра-зованието и науката. За съжаление във Вашето писмо не давате аргументи, които да убеждават, че преживяването Ви като жертва се дължи на конкретни неп-равомерни действия от страна на дирек-тора на гимназията.". От тоя откъс от писмото-отговор, написано от г-н Додев, по недвусмислен начин пък блика неговата крайна необективност, небезпристрастност и предубеденост, дори струи една недопус-тима надъханост, настройка срещу мен, един български учител, който обаче е дръз-нал да му смущава покоя, да проваля него-вата толкова възвишена чиновническа атараксия – като си търси, представете си, правата и си пази достойнството. Струи нескривано презрение срещу "оня там", срещу "някакъв си там даскал", който, види-те ли, "си е позволил да губи времето на велик чиновник като мен"! Аз бих си позво-лил да посъветвам г-н Додев да се отнася все пак с известен респект към българските учители, да не ги подценява чак толкова, щото, примерно, ние, българските учители, когато страдаме и когато се възмущаваме, не го правим "съвсем без никакви аргумен-ти", щото, представете си, драги ми г-н Додев, ний не сме някакви си там малоум-ници, които се възмущаваме, ала съвсем не знаем от какво (!), сиреч, сме били нямали аргументи: ний да не би да фантазираме, това ли искате да внушите на неориентира-ния читател на Вашето писмо?! Моля, бъде-те малко по-внимателен и що-годе човечен: аз не се "преживявам като жертва на дирек-торския произвол" в "болното си въображе-ние", други ми г-н Додев, а това, че съм жертва на такъв един директорски тормоз и терор, е удостоверено по недвусмислен начин - чрез съсипаното ми здраве! (В пос-ледните две години в резултат на системния тормоз, на който бях подложен от директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив, бях инвалидизиран от ТЕЛК, това аргумент ли е, г-н Додев?!) Този аргумент нима не Ви стига, какъв още аргумент Ви трябва, не мога да разбера, още повече че текстът на моето писмо е изпъстрен с примери за какви ли не други своеволия на въпросната директорка?!

Уважаема г-жо Министър, Вашият чиновник г-н Додов, явно,

питае нескривани чувства на любов и сим-патия към всички български училищни ди-ректорки и директори. В това няма нищо

лошо, нека колкото си иска да ги обича и дори люби с цялото си сърце и душа. Той, както си пролича, изпитва и нескривано преклонение към неръкотворната мъдрост на народната ни поговорка "Гарван гарвану око не вади!", както и на чудния казармено-фелдфебелски принцип "Началството нико-га не греши!". Той, предполагам, има ду-шевна близост и сърдечно родство с въп-росните администратори и администраторки в образованието, които също са поклонници на тия класически принципи, върху които се покои нашата непоклатима от нищо команд-но-директивна и тоталитарна (казармена) образователна система. Затова и той си позволява да ги протежира по един нескри-ван начин дори и в едно писмо, адресирано до една тяхна жертва, какъвто съм в случая аз. Това, както и да го погледне човек, е възнагличко, не мислите ли?

Позволете ми на това основание, уважаема г-жо Министър, да се усъмня още отсега в обективността и безпристрастност-та на проверката, която същият този г-н Додев е разпоредил на РИО-Пловдив, със съответните рекомендации, директиви, инструкции, препоръки и прочие. Изходната настройка на г-н Додев е причината да се съмнявам, че предстоящата проверка на многостранната дейност на директорката на ПГЕЕ-Пловдив ще бъде проведена както би следвало да се проведе, а именно, непре-дубедено, обективно, колегиално, толерант-но не само срещу въпросното началство, а и спрямо неговите актуални жертви. Причина-та за това мое убеждение е толкова куриоз-ното писмо, което г-н Додев си позволи да ми напише и без капчица свян да ми изпра-ти.

Уважаема госпожо Министър, На основата на гореказаното моля

да разпоредите проверка на дейността на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която да се контролира не от г-н Додов, която също така да бъде проведена не от РИО-Пловдив, а от една що-годе независима и обективна, непредубедена комисия, съставена с Ваша нарочна заповед из състава на ръководено-то Министерство, която обаче непременно трябва да включва и представители на другата страна, именно на засегнатото от действията на въпросната администраторка учителско тяло. Да се състави една такава комисия, заслужаваща пълното доверие и на двете страни, замесени в конфликта, е изключително трудна, почти невъзможна за изпълнение мисия. Ще се радвам Вие, ува-жаема госпожо Министър, най-достойно да се справите с тази трудна задача.

Крайно време е тежката ситуация не само в ПГЕЕ-Пловдив, но и в българско-то образование изобщо, да помръдне, да почне да се променя в една позитивна и градивна насока, за което - ако имате воля-та да сторите това, да осигурите предпос-тавките то да почне да се случва! - Вие, госпожо Министър, ще получите пълната

5 подкрепа не само от мен, но, убеден съм, и от учителската колегия в цялата страна. Всички ние - учители, ученици, родители, граждани, администратори в образованието - имаме един-единствен действителен и коренен интерес: българското образование да се освободи от мъртвешката примка на остарели догми и стереотипи, в която то от десетилетия се задушава. И да заживее оня съвременен, достоен духовен живот, който ще осигури бляскаво бъдеще не само на самото него, но и на изстрадалата българс-ка нация изобщо.

12 октомври 2013 г. Пловдив

С уважение: (подпис: А.Грънчаров)

ЗА МЪЖКОТО И ЖЕНСКОТО ПРИЗВАНИЕ В ЖИВОТА, ЗА МЪЖКАТА И ЖЕНСКАТА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ЖИВОТА

14 октомври 2013, понеделник

Трудно ми е в тия напрегнати в по-литическо отношение дни, които преживя-ваме, да се откъсна от всичко и да се затво-ря в "чистите пространства" на духа и на философията, ала ми се налага: иска ми се да завърша тази своя книга за любовта, имам твърдото намерение да го направя, пък каквото ще да става. Аз съм такъв: когато ми е най-трудно (а в момента ми е най-трудно, върху мен има всякакъв натиск, ето, и съдебни процеси организираха адми-нистраторите върху мен, подсъдим съм за "обидни и неправилни мисли", които те откриха в една моя философска книга, имам безброй ангажименти, издавам списание, вестник, пиша блог, давам консултации, какво ли друго не правя) успявам някак да се мобилизирам и най-много работа да свърша; размеквам се когато ми е по-лесно, но кога ли ми се е случвало това, не помня вече такова нещо да ми е било някога лесно или леко?! Та тази сутрин, след като се поразходих по разните му там сайтове, за да се информирам какво става, след като успях да изразя някои свои реакции по повод на случващото се в блога си, ето, в крайна сметка сядам и почвам да пиша по книгата си.

Вчера написах текст под заглавие За границите между половете: безраз-лично ли е в наше време дали си мъж или жена?, ала имам чувството, че прету-пах проблема, за нещо бързах, не можах да се съсредоточа както трябва, затова напи-саното съвсем не ме задоволява; но ще си блъскам главата да го оправям когато дойде времето за редактиране на самата книга. А сега трябва да продължа, всъщност това, което сега пиша, са нещо като "първоначал-ни ескизи" по проблемите от темата, по която ми се ще да вникна по-дълбоко, по-нататък, разбира се, всичко ще се наложи да се преработва и изчиства. Те стигнах до въпроса, касаещ грижите, които трябва да полагаме за своята мъжественост или, респективно, женственост; мъжете подоба-ва да се грижат за своята мъжественост, а пък жените, разбира се, следва да се грижат за своята женственост. Е, понякога, казах-ме, тия неща се объркват, но това е отделна тема; този въпрос за грижите, които следва да полагаме, не е за пренебрегване, особе-но в по-младата възраст, понеже едва ли може да се очаква, че всичко в този сложен процес на трансформация на юношата в младеж и в мъж, а на момичето в девойка и в жена, така да се рече, става "автоматич-но", "от само себе си", един вид както растат гъбите от земята, без изобщо да е нужно ние самите да полагаме някакви грижи или усилия; не, нещата не стават така, човек трябва все пак да полага известни грижи, особено пък що се касае до душевните реминисценции на този сложен процес на трансформация, понеже иначе сме запла-шени от провал.

Аз не отричам, че в огромната си част нещата са сякаш "програмирани" гене-тично, са вложени в кода на самото тяло, те си се развиват по своята "програма", не зависят от волята ни, но има и момент, който е в нашата власт: налага ни се да работим за да подпомагаме изявяването на онова, което природата е вложила у нас. Примерно, налага ни се да се борим срещу склонностите на тялото да се отпуска, пък и склонности или навици на самата душа може да е причината за едно такова отпус-кане, ето, в такъв случай се налага човек да се бори срещу тази опасна тенденция, която може да доведе до обезобразяване на тялото. В такъв случай такива млади хора е добре, естествено, да се захванат да спор-туват, което несъмнено ще подпомогне изявяването в една по-чиста форма на тяхната природно определена мъжестве-ност или женственост. Тия неща са прости, са близки до ума, ала си представете до какви невероятни трудности, конфликти и проблеми се стига ако не се получи едно безболезнено справяне със задачата, т.е. ако човек се отпусне, а пък след това, както се казва, му се наложи да се "стяга" отново. Страшно е да се стигне до такова отпускане, тялото ни е склонно, особено на младата

възраст, хем да се отдава на движението и на енергичността, хем, ако това не се случи по един по-естествен начин, да се отдава на бездейността, на пасивността, на дезангажираността със собствения живот, което е твърде опасно, е изпълнено с неб-лагоприятни последици. И затова, общо взето, ни се налага да водим битка със своите природни склонности – или с такива, които са породени от навика. Виждате, че се старая да движа анализа на едно по-близко, психологическо ниво, понеже ми се ще текста да има, да съдържа една по-практическа полезност. Противник съм на самоцелното и безполезно теоретизиране, практичното ми е повече по вкуса, включи-телно и що се касае до философстването, дори и най-чистото такова.

Мисля, че главното вече беше ка-зано: животът ни е борба за постигане на съвършенство. Трябва да надмогнем при-родното, но така, че да му се подчиним, щото самата природа съдържа в себе си една удивителна и възхитителна хармония, която ние, хората, в своите творения, мо-жем най-много да имитираме – но едва ли да надминем някога. Проблемът, виждате, се усложнява от това: примерно, налага ни се да култивираме, да обработваме собст-веното си тяло, да го подчиняваме на воля-та и на душата си, с оглед целите, които сами сме избрали; разбира се, трябва да открием свой начин да се "сработим" със своето тяло, то хем да ни стане послушно, хем да не го подложим на оскърбяване, хем да не нарушим с нещо суверенността му. Нашето собствено тяло може да стане наш тиранин – и това толкова често се случва в живота, не сте ли го забелязали, не сте ли срещали хора, които не са нищо друго освен слуги и роби на своето тяло, или на някой негов по-привилегирован орган?! – но пък и другото, именно, да превърнем тялото си в свой роб, едва ли е по вкуса на самото тяло, което има силата и ресурса жестоко да ни отмъсти. Да дисциплинираме тялото си, да прекършим своенравността му, да избегнем природната склонност за отдаване на някои пороци, свързани с въпросните "привилеги-ровани органи" на тялото (примерно: сто-мах, език, черва, анус, полов орган и т.н.), е нещото, към което трябва да се стремим – и което ще подпомогне неимоверно изявява-нето на нашата мъжественост, респективно женственост. Тялото ни, както знаем, е носител на безсъзнателното, в този смисъл то наподобява едно съвсем малко, каприз-но, своенравно дете, което само иска, и иска толкова повече, колкото повече му даваме. Тялото ни си остава такова през целия ни живот, общо взето, отпуснем ли се малко, то мигом се превръща в подобно дете. Да се справи с тази нелека задача, която измамно изглежда твърде проста, е най-важното, което като проблем стои пред човека през целия му живот, но в особено екстремна форма този проблем се изправя пред нас в

6 т.н. "трудна възраст", в периода на т.н. пубертет.

Това всъщност е най-главната за-дача на младите хора, с която те самоот-вержено се занимават, с която е заето пре-димно вниманието им, въпреки старанията на учителите, съвсем неуместни, впрочем, да отклонят вниманието им към по-духовните дейности, като учене, четене, мислене и пр. Щото си има една естествена градация на дейностите по степен на важ-ност, която младите инстинктивно следват; ученето, според тази градация и класация, стои значително по-назад от тия тайнствени жизнени пориви, които терзаят младата душа - и младото тяло. Обикновено става така, че грубата инвазия на едно непремис-лено образование обърква естествения ход на всичките тия процеси и довежда до там, че се възцарява абсолютен хаос - вместо така потребната ни хармония. (Апропо, случайна ли е тази звукова близост на ду-мите "хармония" и думата "хормония"?! Едва ли е толкова случайна...) Та става така, за жалост, че възпитателите, и то в периода на най-трудната възраст на млади-те, вместо да им помагат, най-самоотверже-но им пречат – воювайки с ония естествени пориви, от които е обсебено съзнанието на самите млади. Ето по този пункт, по моята преценка, си заслужава да се поговори и помисли повече, това е една прекрасна тема, която може да покаже най-съществени моменти на толкова потребната ни реформа на сега действащата абсурдна образова-телна система. Фиксирам този момент сега и тук – ясно е, че точно сега не мога да се захвана с неговото проясняване в потребна-та степен – та да се върна в някой друг момент към него.

Е, да допуснем, че младият човек някак си все пак се е справил с толкова тежките процеси на трансформацията му от дете и юноша и се е превърнал в младеж (девойка), което е вече най-първи период на същинската мъжественост (женственост). Младите мъже и младите жени са най-очарователни именно с тази чистота и не-винност на младостта, с тази нейна отдаде-ност на едни по-идеалистични и екзистен-циални импулси, щото, както е известно, в този период, да речем от 20 до 25 годишна-та възраст, е периода, в който младият човек завършва своята "подготовка за живо-та", отдавайки се на едни толкова потребни духовни занимания, на учене в университе-та и пр. Точно в този период обаче са и най-силни копнежите на самото тяло, които, безспорно, имат най-вече една съвсем ясна сексуална природа и насока. Смесването на тия два момента, на чисто духовното и на поривите на плътта, което е характерно изобщо и за целия ни живот, е в някакъв смисъл "взривоопасно" в периода на тази най-ранна младост, която свързваме с про-явяването на типично мъжките и, респек-тивно, чисто женските прояви и на характе-

ра, и на личността като цяло. И тук пред толкова младите мъже и жени се оформят няколко алтернативи за една по-развита и по-ясно определена жизнена стратегия, на които трябва да обърнем и тук известно внимание. Ето за какво става дума.

Младите преживяват тези неща по следния начин, нека да тръгнем от непос-редственото им преживяване в съзнанието на младите.

Първо, възниква проблема за из-бор на жизнен приоритет: дали духовното или, напротив, плътското, сексуалното, ще бъде водещо за мен? Кое за мен е истински важното и значимото, на кое от двете след-ва да се отдам изцяло, а пък другото, така да се рече, да остане в неговата сянка? Това е един съдбовен въпрос, който терзае всички, а при по-силните натури се прежи-вява дори в една бих си позволил да кажа не просто екстремна, но и дори в катастро-фална форма. Разбира се, много е съблаз-нителна алтернативата да се отдадеш кол-кото се може по-пълно на разврата, да станеш нещо като "сексуален атлет", дето се казва и дето вече се пее и в песните, "всички мацки да са твои", да почнеш да сменяш жените дори по-често от... гащите си, ех, та нима това не е нещо като идеал за повечето от съвременните младежи, на който те така самоотвержено служат?! Предполагам, че и при младите жени стои същият аналогичен въпрос, щото, както и да го погледнем, женската физиология е така устроена, че жените са още повече във властта на сексуалния нагон, дори може да се каже, че те, жените, с извинение, сякаш точно за това са и създадени: да са нещо като "средството" за задоволяване на сек-суалните желания на мъжа. Понеже това прозвуча доста грубо, ще се позова на авто-ритети, например, в Библията е писано, че жената е създадена да бъде "помощник на човека, нему подобен"; но да оставим това (възприемете го като шега, не се вживявай-те прекалено в "обидата"!), тя, жената, по начало има една велика мисия: да служи на продължаването на самия живот, да ражда живот, ето, по тази логика е и така дълбоко, неотделимо и изначално свързана с въп-росната сексуална функция. От което след-ва да предположим една по-дълбока отда-деност на жената на секса, една по-голяма нейна зависимост от него; не зная, не съм бил жена, всичко това го предполагам, водейки се от аналогия, от допускането, от чистата интуиция; ако греша, ще се радвам да бъда поправен. В този смисъл може, условно, да се допусне, че жената е в много по-голяма степен тяло, отколкото мъжът: доколкото духът е, разбира се, мъжка при-вилегия – и отговорност.

Но има и нещо друго, което трябва несъмнено да се вземе предвид: ако жените са толкова зависими от тялото си (разбира се, жената също има душа, но основното в женската душа е, предполагам, тъкмо това:

женската душа е много по-телесна, много по-обвързана със страстите и копнежите на тялото, и в това няма нищо лошо, то дори е полезно, особено за мъжете!), а пък мъжете, по идея, ако са предопределени да се изя-вяват главно на духовното (умственото, мисловното, творческото и пр.) поприще, то това именно и показва колизията, в която се въртят отношенията мъже-жени не само в тази ранна младежка възраст (студентство-то), но и по принцип, през целия живот. На тази именно основа можем, водейки се от съдържащото се в идеята, да си направим едни по-основателни изводи за ония де-формации, на които сме свидетели в наше време, в съвременността. Тук може много да се пише, но съм принуден само да щри-хирам проблема, щото захвана ли се с разнищването му, излизане от него няма да има: той съдържа смисъл колкото за цяла една книга.

Ние живеем в една общо взета те-лесна епоха, епоха, в която тялото, а не душата – и не духът! – е водещото, е онова, което задава, така да се рече, духа на само-то време. На това основание се е стигнало дотам, че жените, а не мъжете, са водещият елемент. Съобразно казаното, на ниво ин-дивид, се оказва, че не душата, а, напротив, тялото, е водещото, което пък води именно дотам, че мъжете, като тенденция, се обез-мъжествяват (ако тази дума изобщо е въз-можна), сиреч, стават все по-женствени, ако не телесно, то поне духовно, душевно, като характери, и, респективно, жените все по-уверено стават доминиращият елемент, щом женското по принцип, като израз на телесното, е станал водещият за епохата ни принцип. Ето тази именно е причината, че сексът и всичко, свързано с него, са станали в нашето време толкова привилегировани, те, другояче казано, са в центъра на внима-нието на всички, и на мъжете, и на жените. Този принцип на епохата се проявява в това, че всички, общо взето, мислят (мечта-ят, копнеят и пр.) предимно за секс, а и реално, в живота си, най-вече от това се вълнуват, стремят се да го правят, освен главно да говорят за секс, да, представете си, се опитват също така и да го правят! Кошмарът на младите, изглежда, затова е, да не би, о, богове, да изостанат от връст-ниците си и, представете си, по-дълго да запазят девствеността си, което се възпри-ема като страшен резил, ужасна излагация. Всички се правят на много отворени на тема секс, всички общо взето друго не правят, освен да се преструват, че са пичове, пра-вят се на "чукачи", на какви ли не, "героиз-мите" им все се въртят около секса, тялото, разврата, и то в най-необуздана, вакхическа и оргическа едва ли не форма.

Е, няма да скрием, че това за опитния психолог означава, че огромната част от човечеството са не друго, а пълни нещастници в сексуално отношение, щото ако все пак нещичко представляваха в туй

7 прословуто сексуално отношение, то тогава изобщо нямаше да се стигне дотам сексът да е нещо като всеобща мания на човечест-вото и на неговата култура. Сексуално за-доволеният човек, сиреч, човекът, на когото нещата общо взето са наред в сексуалната сфера, съвсем не е склонен да триумфира и да демонстрира постиженията си, той също така изобщо не е склонен да става сексуа-лен маниак-фантазьор, който само за секс и за жени (мъже) мисли – и само за секс гово-ри. В тази връзка не е зле да кажа и това, че в страни като нашата, където много се псува (псувните, знаем, са все свързани със сек-суални обиди), обикновено правенето на секс съвсем не е на висота, щото сексуално задоволеният човек, безспорно е, съвсем не чувства потребност постоянно да псува, сиреч, да се заканва, че щял да направи еди-какво си, което е пак свързано с пустото чукане, за което той толкова много, явно, копнее. На да оставим това, то пак е встра-ни от главния проблем, който тук ме интере-сува.

Мисълта ми е, че мъжкият елемент в тия отношения между мъже и жени е приз-ван, по идея, да бъде водещият в битката за освобождаването на душата от диктата на тялото ни, сиреч, мъжете са призвани да бъдат водачи в битката за озаптяването на сексуалността; затова именно и по идея мъжът следва да е водещият, активният елемент в това отношение, докато жената следва да е подчиненият елемент; природа-та много мъдро е направила така, че мъже-те, които са по принцип по независими от сексуалния си нагон, да са в същото време и активните в секса, да са водачи, което няма как да не доведе дотам те да играят ролата на така потребната ни спирачка. Разбира се, в наше време нещата са поста-вени тъкмо наопаки, женският елемент, казахме, е доминиращият, водещият, жени-те са станали доста активни в сексуално отношение, а пък мъжете са станали крайно много зависими от капризите на жените, което, трябва да признаем, води до това, че същите тия мъже в същата тази степен са и толкова по-жалки. Казано директно, толкова много мъже в наше време са допуснали да не са нищо друго освен нещо като "прида-тък" на жената, да са обслужващото я сек-суално звено, елемент или компонент, което е доста унизителна роля, предвид това, че мъжът, така или иначе, се оказва използван от ненаситната за секс жена. Това не значи, че всички жени в наше време са нимфоман-ки, нямам предвид такова нещо, мисълта ми трябва да се възприема адекватно: жените са станали водещ елемент, мъжете са ста-нали подчинен и, респективно, използван елемент, нищо че те, за свое успокоение, си втълпяват, че нещата стояли, видите ли, точно обратното, именно, че мъжете били използвали жените; използват, ама дръжки, използваните са мъжете, нищо че те се перчат да демонстрират, че това, да са

използвани от жени, видите ли, било тяхна-та мечта, бил техният най-съкровен копнеж! Който, прочее, показва степента на тяхната собствена дегенерация, генерацията им именно като мъже, която те обаче съвсем не съзнават.

Та ето как, по криволичещият път, все пак стигнахме до онова, до което се стремяхме: грижата за собствената сексу-алност, респективно, мъжественост, за мъжа се свежда до това, че той трябва да я озаптява и усмирява ефикасно, да я поставя под контрол, да си осигури една независи-мост от собственото си тяло и сексуалност, да стане техен справедлив господар, да не ги тормози излишно, щото те имат силата и ресурса да му отмъстят, на тази именно база да се посвети колкото се може повече на това, което е истинско призвание на мъжа, а именно духовните, мисловните, идеалните активности, от рода на занима-ния с наука, с бизнес (бизнесът също е игра, в която се иска доста мислене, той затова по начало е мъжко занимание, същото може да са каже и за политиката и за какво ли не още), с творчество, с изследвания, с обра-зователни инициативи, с разнообразни духовни занимания, с философия, изкуство, религия, където призваността на мъжа е огромна, където върху него именно и лежи отговорността за неговата същинска и същ-ностна духовна мисия. Мъж, който е ста-нал жалък слуга или роб на... собствения си полов орган, на своя фалос или пенис, е жалка картинка, противно на онова, което се смята в наше време, именно, че тия, дето са се посветили на слугуването на пениса си, били, видите ли, едва ли не герои; глупости, никакви герои не са, а са пълни мизерници! Това, което казвам, важи и за мъжете изоб-що, но то е особено важно за мъжете в младежката им възраст, за най-младите мъже, когато именно е и решаващият етап на тяхната духовна подготовка. Мъжът по идея е дух, тялото за него трябва да е под-чинен елемент - ако иска изобщо да изпъл-ни мисията си, ако иска да не изневери на нея, ако не иска да дезертира от отговор-ността си. Мъжът, който е станал само и предимно тяло, сиреч, се е отказал от ду-ховната си задача, е не просто карикатура на мъж, той, простете, се е отказал до така-ва степен от мъжкото у себе си, че е дезер-тирал дотам да стане по-скоро нещо, напо-добяващо... жена.

Изглежда на жената пък е отреде-но това да осигурява растежа и процъфтя-ването на тялото, на жената повече подоба-ва да бъде тяло, да се грижи за тялото си, да му служи, понеже изпълнението на женс-ката мисия в живота е свързано точно с това; но мъжът трябва да не се свлича до такова едно ниво, щото това означава про-вал на мъжествеността му. Мъжът подобава да е мъжествен, да притежава добродетел-та мъжество, сиреч, за мъжа подобава да е силен, докато слугуването на тялото е проя-

ва на слабост, то е и най-лесното, но то е по-скоро женска задача и отговорност, то е призвание на жената. Да си жена и да си женствена е именно отдаденост на тялото и на секса, жените затова ще си бъдат вечни-те изкусителки на мъжа, които ще правят всичко, за да го откъснат от висотата на духовното му призвание и мисия. Е, разбира се, в огромната част от човечеството жени-те успяват да постигнат желанията си, т.е. успяват да превърнат мъжете в свои жалки слуги, обслужващи предимно и главно собс-твената им... вагина. (Дали няма да бъда даден под съд за тия мои думи, които, види-те ли, обиждали жените?! Дали няма за тия мои думи да бъда натикан един ден в зат-вора?!) Ако приемем, както и други мисли-тели с основание са отбелязвали, че жената е предимно и главно... вагина, един мъж да дегенерира дотам, че да се превърне прос-то в... пенис, означава кардинална измяна на неговата мъжественост, означава катего-ричен провал на мъжа именно като мъж.

Мъжкото е това, което удържа без-пределния порив към удоволствието и към секса, символ на което е жената-съблазни-телка и изкусителка; жената затова същест-вува, че да съблазнява и отклонява мъжа от мисията му, от духовното му назначение, което именно, както още Сократ и Платон са отбелязвали, се свежда до това да мисли, да търси истината, да се занимава с духов-ното като такова, с философия, с изкуство и пр. Затова мъжкото и женското са в такова едно вечно противоборство, правете си обаче сметката какво означава и докъде ще доведе измяната на мъжа от собствената му мисия, която забелязваме в наше време (като опасна тенденция), докъде ще доведе тази ужасна тенденция мъжете да стават все по-женствени в оня по-висок смисъл, за който, като забелязахте, всъщност тук става дума. (Щото оженствяването на мъжете не бива да се разбира в неговия повърхностен и директен смисъл.) И понеже природата вакуум не търпи, ето, че в наше време же-ните сякаш са станали някак си по-мъжест-вени, ала все пак по женски начин мъжест-вени, те без замисляне възприемат мъжки роли, ала те, разбира се, нямат духовния потенциал да изпълнят тези роли, в резул-тат на което всичко бива извращавано, обърквано и опошлявано.

Тук, във връзка с вече казаното, възникват още много въпроси, на които се налага да се отговаря най-прецизно. Ала в момента ми се налага да спра дотук, едно че се изморих, друго, че имам някои задъл-жения на всекидневието, които ми се налага на изпълнявам. Току-що моята жена дойде да ми ги каже и по този начин ме отклони от задачата ми, без да си дава сметка, че с това даде такъв красноречив пример за верността на това, което в този момент пишех. Ще ми се наложи да се откажа от писането и да тръгна да изпълнявам това, което моята мила жена ми вмени току-що

8 като задължение. Виждате колко са вредни за духовното развитие на човечеството жените. Не само че ни вкарват в леглото за да им обслужваме женските страсти, ами и ни тормозят да им правим толкова много работи, които по начало са си чисто женски работи, ала ний, мъжете, понеже сме капи-тулирали общо взето като мъже, ги правим вместо тях, а пък те главно ни тиранизират. Запитайте се кои са специфично женските и специфично мъжките работи и след това си дайте сметка вие лично, ако сте мъж или, респективно, жена, каква част от работите на мъжкия и на женския пол съответно изпълнявате. И тогава ще разберете сте-пента на своята лична дегенерация именно като мъж или, съответно, като жена.

Хайде хубав и светъл есенен ден ви желая! Спрете малко да философствате, ами и вий като мен си поемете работите, че ето, стигнали сме дотам, че никой всъщност не си гледа своите работи, ами всеки си навира носа в чуждите работи. Бъдете здрави! Дерзайте, няма страшно, но все пак е хубаво всеки да си гледа само своите работи, пък чуждите работи нека ги оставим на ония, на които те са им работа; но кога ли това ще стане, аз лично изобщо не зная...

ДНЕС Е ДЕНЯТ НА ПРЕПОДОБНА ПЕТКА БЪЛГАРСКА

Преподобна Петка, наречена още Българска, живее в края на Х и началото на ХІ век. Нейно родно място било селището Епиват близо до град Каликратия (Мрамор-но море), а родителите и били благочестиви и уважавани християни. Още като десетго-дишна св. Параскева чула в храма гласа на Иисус Христос и решила да се посвети на вярата. Сменила дрехите си с просешки и често раздавала своето имущество на бед-ните. Напуснала дома си и обходила свети-ните на Константинопол, заминала за Све-тите места, посетила Йерусалим и Божи гроб и се установила в Йорданската пусти-ня.

Предусещайки смъртта си се за-върнала в Епиват и след две години тихо изгаснала, водейки усамотен и свят живот. По онова време вече нямало нейни живи роднини и била погребана вън от градските стени като чужденка. Дълги години гробът на светицата бил забравен.

Цар Иван Асен II изискал мощите от Латинската империя. Нетленното тяло на преподобната било пренесено тържествено в столицата Търново, където се пазят до превземането му. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където са и досега.

Празникът в чест на Света Петка – Петковден, се смята за завършек на лятото и есента, а с това и на активния стопански цикъл.

Изготви: Vasil Karaivanov

ПГЕЕ СПЕЧЕЛИ 1000 ЛЕВА ОТ PLOVDIV CITY RUN

13 октомври 2013, неделя

Из ПГЕЕ спечели 1000 лева от Plovdiv City Run

ЩЕ НАУЧА АЗ БЮРОКРАТИТЕ ОТ ОБРА-ЗОВАНИЕТО ДА ЧЕТАТ ФИЛОСОФСКИ НАПИСАНИ И ДЪЛГИ ИЗЛОЖЕНИЯ...

Получих следния коментар на ед-но ново мое Отворено писмо до г-жа Министъра на образованието и науката; прочетох го и ето какво му отвърнах:

Прочетох отвореното писмо от блога, първият абзац (до "ОЩЕ...") и ако бях аз, щях да спра до там. Многото писане е хубаво за блога, но не в официално възра-жение. Служебните лица не обичат да четат дълги словоизлияния. Затова е възприет

"делови стил", който даже се изучава в университетите за служебни взаимоотно-шения. Има и ръководства по този въпрос. А първият абзац на текста ти е направо БРИ-ЛЯНТЕН. Ангел Грънчаров: Ще науча аз бюрократи-те от образованието да четат философски написани и дълги изложения, и не само да ги четат, ала и да почнат да се замислят по тях – та белким в един момент почнат да схващат за какво наистина става дума, в какво се коренят проблемите. Ще правя това докато не се сепнат и докато не започ-нат да действат в интерес на българското образование...

ЕХ, ВРЕМЕ, ВРЕМЕ... ЛЕТЯЩО, ХВЪРКА-ТО ВРЕМЕ...

Източник на изображението

МИЛИ БОЖЕ, ПОДКРЕПЯЙ НИ!

9 ПОРЕДИЦА ОТ КРАЙНО НЕУДОБНИ ВЪПРОСИ КЪМ БОЙКО БОРИСОВ, КОИ-ТО СИ ПОЗВОЛИХ ДА МУ ОТПРАВЯ НА НЕГОВАТА СТРАНИЦА ВЪВ ФЕЙСБУК

октомври 13, 2013

От известно време съм “приятел”, вярно, само фейсбуков, на… Бойко Бори-сов. Да, стана така, че се “сприятелихме” с него. Някои ме укориха, че, бидейки негов критик, съм му протегнал ръка, че съм изне-верил на принципите си, но както и да е, аз съм изследовател, готов съм да понеса какви ли не укори в името на установяване-то на истината. Та в тази връзка току-що си позволих да отправя към г-н Борисов след-ната поредица от крайно неудобни въпроси към него; той на страницата си беше напи-сал един кратък коментар, по повод на който аз пък се счетох за длъжен да му напиша следното; ето, четете:

Г-н Борисов, Вие сам се самопре-цакахте да не сте повече във властта, знае-те ли защо? Ами защото в предишния Пар-ламент се сдружихте с Волен Сидеров и с Яне Янев, също така си пазарувахте депу-тати, ала не пожелахте да протегнете ръка за сътрудничество с другите две десни и при това сестрински партии на ГЕРБ по ЕНП, имам предвид СДС и ДСБ. Това беше най-голямата Ви грешка, за която ето сега плащате. Ако си имахте тогава едни честни и партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, сега щяхте пак да имате парт-ньор, пак щяхте да управлявате. При това те щяха да възпрат от много от глупостите, които свършихте в предишния си мандат. Но не, Вие не само не пожелахте да устано-вите едни честни и принципни партньорски отношения със СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, но и като капак на всичко направихте всичко, което е по силите Ви, за да разбиете тази СИНЯ КОАЛИЦИЯ, т.е. тя да не влезе в настоящия Парламент. Постигнахте си целта, ГЕРБ стана “единствена дясна пар-тия”, но ето, сега няма с кой да се коалирате и да управлявате.

Схващате ли тази своя ужасна грешка? Признавате ли я? Готов ли сте да се покаете за нея? Признавате ли се, че се самопрецакахте по един великолепен на-чин? Поемате ли отговорността за гаднярс-кото, а аз бих си позволил да кажа даже и за мутренското си отношение към десните

партии в предишния Парламент? Готов ли сте за в бъдеще да не допускате подобна грешка, т.е. готов ли сте да установите с РЕФОРМАТОРСКИЯ БЛОК едни принцип-ни, честни, партньорски отношения в името на доброто на България? Задавам Ви този въпрос съвсем сериозно, много ми е инте-ресна реакцията Ви. Предварителна благо-даря за отговора (или за неотговора, който обаче също много ще ми каже). Бъдете здрав!

А ето какво написа Б. Борисов в своята страница във Фейсбук, по повод на което моя милост написа горното:

Днес се срещнах с младежите на ГЕРБ от Хасково, Пловдив, Кърджали и Стара Загора. Обясних им защо тройната коалиция нямат право да говорят от името на суверена. За първи път ние спечелихме изборите веднага, след като бяхме управ-лявали един мандат, за втори път българи-те ни повериха управлението на държавата. И сега, лидерите на БСП, ДПС и “Атака” пред обществото твърдят, че са различни, но всъщност командният им център е един и управляват заедно. Аз всеки ден се питам – как Сергей Станишев има морал да говори, че е победител, след като е докарал Бълга-рия до това положение? Тези хора нямат нито морал, нито силата да си признаят или страдат от делюзия, за да говорят подобни лъжи всеки ден, аз друго обяснение нямам. Не е възможно да излизаш и да казваш, че си спечелил, когато не си първи и ние го доказахме и с изборите във Варна, и преди две седмици в Гърмен имаме 2500 гласа, което е повече от миналите избори, и в червения бастион Трън ги бихме още на първия тур. В медицината това състояние на Станишев може да се обясни само със заболяване, при което човек вярва в нере-ални факти – делюзия. — Хасково (8 сним-ки)

ЗА ГРАНИЦИТЕ МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ: БЕЗ-РАЗЛИЧНО ЛИ Е В НАШЕ ВРЕМЕ ДАЛИ СИ МЪЖ ИЛИ ЖЕНА?

13 октомври 2013, неделя

В тази неделна утрин ми се ще да

поработя по новата си книга, която носи (засега съвсем примерно и условно) загла-вието ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮБОВТА. От-давна не съм писал по нея, ето, днес сякаш съм по-свободен, с друго не ми се занима-ва, а пък ми се занимава с философия – ще ми се да поразсъждавам заедно с вас за любовта. Имам един огромен списък от въпроси, които е добре да засегна в своята книга за любовта – за да се разбули тайнст-вото на любовта трябва да се извърви дъ-лъг път. Разбира се, трябва да реша: дали да следвам този списък – по изработването на който съм хвърлил много труд в предиш-ни години (тези въпроси влязоха в моето

учебно помагало по практическа психоло-гия на пола, секса и любовта, което беше издадено пре3 2007 г. в книга под заглавие-то ЕРОТИКА И СВОБОДА) – или пък да пиша съвсем, тъй да се рече, неорганизира-но, спонтанно, импулсивно, интуитивно, да се движа по зова на сърцето, да пиша, другояче казано, съвсем свободно. Вторият начин сякаш ми е повече по вкуса, въпреки че не е много философски, но пък какво пречи да съчетая двата подхода, т.е. пак да си пиша както си искам, както ми скимне, непълно свободно?!

Е, тази сутрин решавам да пиша, като ще се опитам да отговоря на една поредица от въпроси, свързани с пола, с половете. Свързани са с осмислянето на различията между мъжа и жената, а пък на тази основа се появяват много и то доста интересни въпроси около това какво предс-тавлява мъжествеността, женствеността и пр. Ще стане дума за качествата, правещи мъжа мъж, а жената – жена. Това е една благодатна тема, много може да се говори и пише по нея, понеже какво е всъщност любовта? Ами тя едва ли е друго освен един много възторжен, дори страстен опит мъжете да разнищят загадката на женската душа, а пък жените да разгадаят тайнството на мъжа, на мъжкото, тайната, скрита в дълбините на мъжа, на мъжката душа и пр. Разбира се, опитвайки се да разберат дру-гия, влюбените в любовта неизбежно се изпълват с толкова потребното им разбира-не и за самите себе си.

Двата пола в любовта се съизмер-ват, всеки на тази база идентифицира своя-та специфика, своята особена и така зага-дъчна същност, което пък е предпоставка да се вникне и в загадката на другия – толкова любопитна и за мъжете, и за жените. Лю-бовта има явно най-дълбок екзистенциален, но и епистемологически, познавателен сми-съл: в нея разбираме и себе си, и другия, а

10 пък другия пол, пола на другия индивид е толкова привлекателен, това, естествено, не е случайно. Ние се привличаме един друг най-вероятно точно затова: защото сме си интересни, любопитни, защото другото е една тайна и дори една мистерия, за разга-даването на която си струва да посветиш дори живота си. Има страстни търсачи на истината за другия - човек, пол, другото същество – и тия, предполагам, са също така най-страстни любовници. Ония, които не се вълнуват от тия жизнени и екзистен-циални загадки, най-вероятно не са и толко-ва отдадени на тайнството на любовта, на нейната така вдъхновяваща мистерия.

Та да се опитаме да вникнем мал-ко по-дълбоко в тайните на двата пола, които толкова много вълнуват всички, и мъжете, и жените. Откъде да започнем, това също е проблем. С какво заслужава да се започне? Ето как аз навремето съм ре-шил този въпрос, пък тогава, когато писах въпросното помагало, бях значително по-млад, бях също така и доста силно влюбен. Предполага се, че това ме е направило и малко по-проницателен – що се касае до въпросите, които са наистина важни при обсъждането на темата за любовта, а в случая и на тази за половете. Та ето какви встъпителни думи съм написал там, при обсъждането на темата за половете, което и тук може да ни послужи за отправна точка:

Мъжът и жената са "пол-овинки" на цялото, човека. Да си човек означава да съществуваш под ясната форма на мъж или на жена (третата възможност – мъж-жена", двуполовостта – е рядък случай, инцидент, аномалия, нещо нежелано). Мъжкото и женското са неотделими от личността на отделния, конкретния чо-век, явяващ се или мъж, или жена – как да ги разбираме? За мъжа подобава да иска да е мъж и мъжествен, да се стреми към мъжественост, към прояви на мъжкото у себе си; жената е длъжна да е жена и жен-ствена – всичко друго е неестествено, крайно смущаващо, внушава съжаление и понякога отвращение.

Написал съм това, а пък после съм задал ето кой въпрос: Има ли ясно очерта-на граница между качествата, "правещи мъжа мъж" и тези, които определят же-ната като жена? Къде да я търсим? Оче-видно е, че този въпрос заслужава да бъде изнесен на най-предно място. Прочее, нав-ремето и Сократ много е обсъждал тия въпроси, даже той си има и свои теории, примерно той настоява, че трябва да има ясна граница между половете, който не трябва да бъде пренебрегвана или залича-вана, щото иначе настъпват аномалии, той също, примерно, говори за това, че неслу-чайно съществуват мъже и жени, като всеки от двата пола си има свои собствени отго-ворности пред живота, които е добре да се знаят, примерно, по начало и по природа, според него, жените съществуват, за да

изпълняват една велика мисия на живота, именно неговото продължаване, сиреч, да раждат деца (нещо, което мъжете съвсем не го могат), на тях са отредени, следователно, т.н. "домашни работи", включващи гответе, пране, метене, гледане на децата и пр., а пък мъжете, по неговото разбиране, имам предвид разбирането на Сократ, са създа-дени, за да изпълняват една също толкова велика и грандиозна мисия, именно да мислят, да търсят истината, да се отдават на философия и прочие духовни дейности, също така да се занимават с политика, сиреч, да вършат т.н. общи, градски, човеш-ки и държавни дела, което именно е и мъж-ка работа и задача. Сократ е предупрежда-вал, че ако тия граници между половете бъдат заличени, всичко се обърква, настъп-ва невъобразим хаос, настъпва нещо, което горе-долу е вече настъпило в нашите толко-ва щури времена, когато ясно разграниче-ние между мъжки и женски работи съвсем няма, т.е. стигнало се е включително и до абсурда мъже да мечтаят да почнат да раждат деца, а пък жени, разбира се, да задават тон в политиката, което е равно-силно на нещо като стихийно бедствие. Та ми се чини, че темата заслужава да бъде обсъдена много внимателно, да се види доколко разбиранията за ясни граници между половете от древността са валидни и оправдани и за нашето иначе толкова мо-дерно, ала също така и достатъчно обърка-но време. Какво може да се каже тук като една отправка за едни по-задълбочени размисли, към които приканвам читателя на тия редове.

В днешно време сме стигнали дори дотам, че даже външно, на пръв поглед, с очи, човек много често не може да каже кое е мъж и кое – жена; двата пола се обличат почти еднакво (само дето мъжете все още не носят рокли, но за сметка на това носят обеци, гердани и какво ли не още), държат се неразличимо, маниерите им са доста близки, много мъже са станали твърде женствени не само като външен изглед, но и като характери особено, като манталитет, като мислене, държане и поведение; също-то може да се каже и за някои жени, държа-щи се като мъже, смело поемащи типично мъжки роли и функции, а пък оня, който в такава една обстановка дръзне да говори, че така не бива да се прави, че трябва да има все пак някаква диференциация, мигом ще бъде обруган, и то и от мъжете, и от жените, ще бъде определен набързо като ретроград, като човек с демодирали предс-тави за нещата от живота, ще бъде наречен "сексист", "полов расист", ще му се вмени вина, че е привърженик на сексуална сегре-гация и какво ли не още. В наше време се смята, че имаме една пълна свобода, който била включвала неотменното право на избор на всичко, в това число и на твоя пол, т.е. се смята, че природата в това отноше-ние не може да бъде наш тиран, човек да се

чувства обречен по природа да е било мъж, било жена, а трябвало ние самите да решаваме какви сме.

Е, в това отношение има някои малки неудобства, примерно това, че на някои индивиди са им израсли... пишчици, други пък, да речем, имат превъзходни гърди, характерни тъкмо за жените – но какво ни пречи да се разбунтуваме срещу този толкова срамен природен диктат, какво ни пречи, примерно, ако имаме пишка, в един момент да се откажем от нея и опера-тивно да я отстраним; други пък, дето по рождение нямат мъжки полов орган, ала страстно искат да бъдат мъже, какво им пречи по оперативен път да си пришият по една пишчица?! Да, а за гърдите, този типи-чен символ на дамите, какво пък има повече да говорим: доживяхме до такива постиже-ния на т.н. пластична хирургия, че вече е детска играчка дори и ако си мъж да си присадиш великолепни и пищни дамски гърди, има в изобилие силикон, можеш да поправяш както си искаш "грешките на при-родата", която, както знаем, е толкова пър-вична, дива, изостанала, варварска, а пък ний сме толкова модерни, свободолюбиви и напредничави. Та в наше време, види се, е възможно всичко, смята се едва ли не все-общо, че човек може да си избира дори и пола, че той, видите ли, бил имал суверенно право сам да решава какъв е, мъж ли е или е жена, а не това най-основно нещо да бъде решавано от толкова изостаналата и вар-варска природа. Какво можем да кажем по тоя проблем, вижда се, че темата за грани-ците между половете придобива, лека-полека, едно основно, фундаментално, основополагащо и решаващо значение?!

Ами тази ситуация около границите между половете, които в наше време все по-малко съществуват, добре показва какви сме - пък и колко струваме. Да, свободолю-биви сме, в това няма нищо лошо, но една такава безпределна свобода, която руши даже природните реалии не бива да бъде насърчавана, щото тя се превръща в глупав каприз, това вече не е свобода, това е по-скоро противоположното на нея. Мъжът не само по природа, но и по начало, субстан-циално, не само може, но е и длъжен на бъде и да си остане винаги мъж; жената пък наистина подобава да е жена – и женствена. Разбира се, ние сме индивидуални, има някои мъже, които природно, така да се рече, са по-женствени, притежават някои по-женски качества, примерно са нежни и пр., има и жени, които, тъй да се рече, на-подобяват мъжа, наричаме ги "мъжкарани", това си е съществувало от векове, не само в днешно време, но днес работите са стиг-нали, както казах, до една наистина екст-ремна форма. Било, видите ли, предразсъ-дък мъжът да се старае да насърчава мъ-жествеността у себе си и да бъде мъжест-вен, това било демоде, той трябвало, види-те ли, да разнообрази своята мъжественост

11 с някои женски черти, та да не бъде, веро-ятно, толкова скучен и чист в първичността си, в ясната си мъжка форма; примерно, какво пречи да си оскубе не само веждите, но и всички косми по тялото, да си отгледа женска прическа, да си сложи обеци, герда-ни и всичко онова, което открай време же-ните правят със себе си, именно, се разкра-сяват и пр.; затова и в наше време мъжете вече толкова обичат помадите, одеколони-те, разните му там женски салтанати, на които аз лично точно не зная даже думите, какво пречи един мъж, да речем, да се пристрасти към боите за боядисване на коса и да си мени цвета на косата, ако трябва, и всеки ден? Всичко е възможно в наше вре-ме, ала едва ли всичко е потребно и необ-ходимо; има толкова излишни неща, без които превъзходно може да се живее.

Е, ние сме свикнали да си услож-няваме и объркваме живота, чудо ще видят някои, които правят всичко та така да си объркат живота, че в един момент той да стане вече невъзможен. Разбира се, пълно е в наше време с глупави, не знаещи какво искат, скучаещи, умиращи от скука хора, които, като няма какво да правят, почват да развалят онова, което природата им е дала и завещала; примерно, на мъже в един момент им хрумва, че какво пречи да почнат да се възбуждат сексуално от... мъже, съ-щото, разбира се, може да хрумне и на някои жени, на които в един момент мъжете, видите ли, били почнали да им стават бе-зинтересни, е, тогава какво им пречи да почнат да се любят с жени?! Искаме да си разнообразяване живота, да изпитваме все нови и нови чувства, преживявания, страс-ти, капризни сме, чудим се в какво да упот-ребим енергията си, е, какво пречи да поч-нем да я употребяваме в една съвсем раз-рушителна посока? И ето, мъжете почват да преследват сексуално мъже, жените - жени, вече в една такава ситуация почва да става безразлично кой какъв е, мъж или жена, този признак става, видите ли, съвсем "не-съществен", важното е партньорът ни в любовта да е поне човек, щото, нали знае-те, има и хора, които от скука почват да преследват сексуално и... животните, при-мерно коне, кучета и какво ли не още. Страшна работа! Развратът в днешно време е на висота, което много говори, той, про-чее, е опаката страна, той е противополож-ността на жизнената и личностната, на духовната и екзистенциална пълноценно-ценност на индивида и човека. Щом сме развратни, това просто означава, че сме твърде жалки в личностно и в жизнено от-ношение; жизненопълноценният човек няма нужда от патерицата на разврата, за да доказва на себе си че е нещо повече от това, което е; комплексарите и сексуално-неудовлетворените имат нужда от разврат-ничене, на останалите то просто не им е нужно. В наше време обаче доста се пропа-гандира привлекателността на разврата,

правете си сметка колко нещастни и жалки сме всъщност, щом това е така – развратът е лакмусът, удостоверяващ нашата жизнена непълноценност – и нашата личностна кухота.

По тия въпроси още много може да се пише и говори; трябва много да се пише и говори. Аз по-горе, разбира се, огрубих съзнателно картината, примерно, не е вярно това, че човек става хомосексуален просто защото това в един момент му се е приис-кало, понеже го е избрал с разсъдъка си; има много и то преплитащи се фактори, които водят до това в един момент даден човек да почне да се съзнава като хомосек-суален, сиреч, да почне да се привлича сексуално от собствения си пол. Това озна-чава, че тия хора не бива да бъдат винени, че са такива, то е станало в по-голямата си част независимо от тях, да им се вменява вина за това е много глупаво. Е, субективно чувството за свобода е в някои случаи ре-шаващия фактор, примерно, някои свобо-долюбци, да речем, може да си наумят да опитат какво е да правиш секс с индивид от твоя пол, ето, това може да бъде финалния етап; но щом такова нещо им е хрумнало и те не са успели да се удържат, явно не голото любопитство е причината за случи-лото се, а нещо съвсем друго, и то съвкуп-ност от много фактори, е решаващата и обусловилата всичко причина. Затова в тази сфера, на половите идентификации, рабо-тите са твърде сложни и деликатни и не бива да се допускат груби, опростяващи квалификации и преценки.

Както и да го погледнем, в нашата съвременност това, че си роден мъж или, респективно, жена, е една твърде същест-вена характеристика на съответния инди-вид; съвсем не е безразлично дали си мъж и дали си жена; полът си ние съвсем не мо-жем да избираме, нещо друго вече го изб-рало вместо нас (природата, генетиката). И от човека просто се иска да разгърне онова, което природата му е дала, до най-бляскавата му форма на реализация; да стане това, за което е роден. Да бъде мъж в истинския смисъл, да бъде жена, чиято ярка женственост впечатлява и въодушевява. Това е, прочее, задачата на живота ни, която великият немски поет Гьоте така силно е изразил с думите "Бъди какъвто си!". Е, разбира се, в най-важното, най-същественото, именно като личности, като съзнания, като духовни същества, ние сами себе си създаваме; природата ни е облек-чила задачата като поне в това отношение, половото, половата идентичност, е избрала вместо нас; вместо да сме й благодарни, ние роптаем, а не бива.

Аз на друго място съм писал за те-лесните и душевните измерения на полови-те идентификации и различности, другояче казано, съм описал чисто мъжките и съот-ветно чисто женските качества, характерис-тики и пр., които произтичат от това, че

даден индивид е мъж или, съответно, жена. Това е една неизчерпаема тема, по която още много може да се пише и мисли. Когато пишем, ние мислим - или когато разговаряме. Аз лично смятам, че по тия въпроси, именно за пола, секса и любовта, е много по-добре и по-полезно да се разгова-ря, отколкото да се пише трактатно, както аз в случая съм се захванал. И съм си поста-вил с това една доста трудна задача. Труд-на и много трудоемка. Хем не ми се ще да се отнеса към задачата си лекомислено и да се понеса по повърхността, по външната страна на проблемите, за да предизвикам един ефект, която пак няма как да е друг, освен външен, хем пък добре знам, че за-дълбочаването в проблемите ще доведе до написването на един огромен трактат, който ще бъде доста труден за четене, а най-вече ще бъде крайно обемен; такива книги са се писали вече, дори и у нас, човек може да събере доста материал за анализи, но нали знаете, голямата книга е голямо зло, ето, затова аз ще трябва да изобретя нещо по-различно, нещо компромисно. Ще видим какво ще се получи; а за днес сякаш се изморих и ми се отщя в един момент да пиша. Имам още няколко момента, по които ще продължа да разсъждавам другия път, следващия път. Ако се сетя де. А за да се подсетя, ще си сложа тук въпросите, с които трябва да започна другия път; ето ги:

Грижите на мъжете за своята мъжественост и грижите на жените за своята женственост. Трябва ли да пола-гаме такива грижи – или "тук всичко е по природа"? Как се възприемат например типично женски белези на тялото (или характера) у някой мъж? И обратното – мъжки белези у някоя жена? Как, да речем, се отнасяте към поговорката от минало-то: "Мъж без мустаци е като... жена с мустаци"(!)? Смесването на други "вто-рични белези" (нежност на тялото и пр., "добавки" като прически, обеци, дори дре-хи...) как се възприема днес? Израз на какво е това – или няма особено значение? Привлекателни ли са за жените днес по-женствените мъже? А по-мъжествените жени (като "физика" и като "мантали-тет") как се възприемат от съвременния мъж? Обръщаме ли внимание на такива "подробности" или за нас "по-важна е същ-ността"? Тогава каква е тя, нали това е въпросът?

В какъв смисъл и в каква степен моят пол ме прави човек? Какво ми дава полът, към който принадлежа? Наясно ли съм с предимствата и недостатъците на своя пол? А на другия? По какво именно той е "друг"? Благодарен ли съм, че съм именно от "този" пол?

Следващият път ще отговоря на тези въпроси, а сега-засега спирам дотук. Изморих се, пък се и разсеях. Ще изляза на разходка. Навън вече е есен. Вали дъжд, но ми се ще да подишам въздух и да се разд-

12 вижа. При мисълта за една такава есенна разходка под дъжда с чадър в ръка ми се изпари желанието за писане. Това ме и разсея. Ще трябва да се подчиня на жела-нието на душата си. Приятен неделен ден на всички!

БЪЛГАРСКОТО ПОЕТИЧЕСКО СЛОВО

13 октомври 2013, неделя

ПОЕЗИЯ И ИСТОРИЯ

Още от зората на човешката циви-лизация децата на Ерато са в непрестанна битка с потомците – апологети на Клио. Дори и епическите поети, начиная от Омир и Вергилий, които черпят сила и мощ от исто-рията са в конфликт с нея, конфликт, почи-ващ на различията във виждането им за хода и ритъма на времето. За поетите вре-мето не е последователност и събитийност, а визия, защото духът е неподвластен на човешките екзистенциалности и всъщност е винаги устремено към бъдещето. За исто-риците времето е категория и като такова е категорична оценка за самото себе си. Но нали историята я пишат победителите, а я четат победените... Но кои са победителите и кои победените? А ако над даден народ тегне злокобната прокоба на историческата предопределеност!

Българското поетично слово! Буйно, динамично, ветровито! То

носи в себе си тъмните сили на нашия дух, то е попило в себе си черната угар на земя-та ни и мъката ни. То пази в себе си още тътена на земята, тръпнеще и все още съхранила спомена за Испериховите орди. Да, орди! Хунорски или скитски! Но орди, не цивилизовани маси! По-добре конска опаш-ка, кобилско мляко и военни стягове, откол-кото знаме на изтощено и безбурно племе. Не затова ли сме народ, чийто военни зна-мена не знаят що е плен и експонати н чужди военни експозиции!

А историята! Историята е разви-тие, а всяко развитие няма друга цел, освен да избистри и затвърди по-висши жизнени форми. Всяко съвършенство е заченато в бездната. Но когато бездната започне да се затлачва и да тътне под сажена на консума-тивизма, идва краят на историята.

Българското лирично слово е зем-но. То няма мелодиката на френските соне-ти, топлотата на италианските канцонети,

задушевността на руските частушки-сантименти, то няма моцартовски чар, но има вагнеровска стихийна праисторическа мощ.

Българското поетическо слово! Въплътеният дух на свободата и на смърт-та, слово, в което между свобода и живот, свобода и Бог няма разлика.

Днес сме страдащ народ, покорен от предателите в собствените си редици. Но ние сме горд и свободолюбив народ, лири-чен, с най-хубавите народни песни, въпреки историческата си съдба, независимо от ма-лодушието и коленнопреклоничеството на днешните ни "водачи" и отново ще разперим криле за нов духовен полет.

Днешните български поети! Те пи-шат настоящата история на своя народ, но не като хроника и анали за безвремието на времето, а като съхранена ярост на сърцата си, които предизвикват духа за съпротива.

Макар и сред най-старите народи в света и сред първите по държавност в Ев-ропа, ние сме все още млад народ, със съхранена мощ, с витално чувство за хар-мония между настояще и история, защото българския дух винаги се е стремял към свобода и нищо друго в нашата история не е тъй мощно и плодотворно, както тоя иско-нен стремеж към свободата, без която на-родът ни винаги, през бурните векове на своето величаво, но не рядко и трагично историческо битие е чувствал, че не може да бъде и пребъде.

Поезия и история! Коя е по-истинска? За народ като нашия поезията е част от историята ни, историята – духовна люлка на поезията, защото единствената универсалност, към която се е стремял и стреми българския дух е свободата.

Как, как само го е казал най-

универсалният по дух роден поет: "Върви напуснат той отново и кръв бележи горък ход из погледа му живо слово споява заник и възход. Вживян в залеза трагичен съдба вековна разгада, повярвал в изгрев героичен речта магична овладя" (Теодор Траянов, "Пророк") 06-10.10.2013 год. гр.Русе Написа: Атанас Ганчев

НОВО ИЗДАНИЕ НА МОЯ КНИГА

12 октомври 2013, събота

Новото издание на моята книга Идеи за една нова философия и страте-гия на образованието в България (изд. Пропелер) излезе от печат, приемат се заявки.

ДИРИГЕНТЪТ НА ПОЛИТИЧЕСКОТО ВЛАСТВАЩО ТРИО – И НЕГОВАТА ДЯС-НА РЪКА ПЕЕВСКИ...

ПОНЕЖЕ СМЕ МНОГО ПРИСТРАСТЕНИ КЪМ ЛЪЖАТА И КЪМ ТАРИКАТЛЪЦИТЕ, ТОЧНО НА ТОВА ОСНОВАНИЕ СМЕ И НАЙ-НЕСВОБОДНИ, НАЙ-УНИЗЕНИ, НАЙ-БЕДНИ СЪЩО

октомври 11, 2013

Вчера написах едно изречение във Фейсбук, около което се проведе инте-ресна дискусия; ето самото изреченийце, а по-долу съм подбрал и най-важното от самата дискусия (изхвърлих само открове-ните простотии), ще ми се тя да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

13 Масовият българин излиза на ули-

цата да протестира само когато му отнемат хлебеца; докато има хлебец и сирене (сла-нинка) не излиза, ако ще да го теглиш с буксир… Благовест Ганев: Идва и това време… Peter Patrikov: Какви гадини са масовите българи, а? Така да ви провалят протести-те! Иван Сухиванов: Масовият българин за нищо не става, тарикатлък и простотия; четете Ботев и ще видите отвращението му от т.нар. “народ”.

Ангел Грънчаров: Ето този Patrikov е при-мер за това колко струва т.н. “масов бълга-рин”… Капка Вачева: Даже и тогава не му се случ-ваше. Висяха на опашките за “каквото дока-рат”… Лъчезар Лачев: Патриковци набиват фи-лии с мас! За какво им е да ходят да протес-тират?! Tanka Hepova: Що за простотия, масови българино, чел недочел?! Tatyana Koleva: Мисля, че е важно да сме наясно срещу какво протестираме, когато го правим, нали, Ангеле? Maria Vassileva: Докато такива като Татяна размислят, докато средностатистическия има хляб и кисело мляко… докато се оглеж-даме кой какво прави и къде какво става, държавата ще изчезне. РАЗБИРАТЕ ЛИ? Само тези на протеста са останали нормал-ни хора. Venik Georgiev: Ангеле, Ангеле, плащат ти за да манипулираш хората! И ти ли мразиш народа български!? Трагедия, народ прода-ва народа си за пари. Ангел Грънчаров: Тавариш, когато се казват някои истини, това не е манипулира-не; когато се лъже се манипулира, понял меня?

Peter Yosiphov: защо коментарите под постовете на Ангел Грънчаров често се ожесточават емоционално, а интелектyално се свеждат до ниво на – кое детенце батко му е по-голям тарикат? Тц, тц, тц… чета коментари като “ще те сритам”, “заминаваш в клоаката” и т.н.

И какъв е смисълът от тях тогава? Да се озлобим и да си развалим настроени-ето в петък, че да ни държи целия уикенд? Ангел Грънчаров: Защото сме уникална страна, в която се смята, че от истината… боли. Затова. Тя била, видите ли, “жестока”. По цял свят смятат, че истината е целебна, че тя лекува, че е ценност, само у нас е наопаки… Kaloyan Radomirov: Масовият българин си мрънкя за соц-а. Peter Yosiphov: А аз вярвам, че истината освобождава. Йоан 8:32: “… и ще познаете истината и истината ще ви направи свобод-ни”. Ако съзнаваш истината за каквото и да било, то тогава неговата промяна е в ръце-те ти… така да се каже. Макар и в цитата да става дума за конкретна истина… според мен.

Както и да е, абсолютно съм съг-ласен, че така да се каже… не можеш да нараниш човек с истината.

Иначе по темата… тъжното е, че не само масовият българин е така. И поне-же съм на библейска тема и знам, че и вие сте вярващ човек… в Откровението има прекрасен цитат за един такъв, който не е протестирал когато пред очите му се е извършвало беззаконие за да си запази хляба и богатството… И не е взимал никак-ва позиция, а е бил… както пише – нито топъл, нито студен: Откровение 3: 15

“Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.

16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.

17 Понеже казваш: Богат съм, за-богатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,

18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.

19 Ония, които любя, Аз ги изоб-личавам и наказвам; затова бъди ревнос-тен да се покаеш” Ангел Грънчаров: Става дума за Истината, която носи учението на Христос, но това положение важи и за всяка друга истина; истината освобождава. А лъжата поробва. Българите, понеже сме много пристрастени

към лъжата – включително и към лъжата за самите себе си, за това какви сме ние самите: живеем си със страшни, с неверо-ятно бабаитски илюзии относно себе си – точно на това основание сме и най-несвободни, най-унизени, най-бедни също. На свободата си човек дължи всичко, нес-вободните заради лъжите, в които са се оплели, няма да постигнат нищо…

ЧОВЕШКА СЪПРИЧАСТНОСТ И ДУХОВНА ПОДКРЕПА ОТ ДАЛЕЧНА УКРАЙНА

11 октомври 2013, петък

Моят украински приятел и колега Константин Райда, професор в Института по философия към Националната академия на науките на Украйна, с когото от известно време си сътрудничим по издаването на международното научно-теоретично прило-жение на философското списание ИДЕИ силно се обезпокои около така и така въз-никналата ситуация във връзка със съдеб-ния процес, във връзка с наказателното дело "за обида", което заведе срещу мен една администраторка в образованието, която съзря "крайно неправилни обидни мисли" в книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за осво-бождаващото образование"). През послед-ните няколко дни получих няколко писма от г-н Райда, в които той ме съветва относно търсенето на разумен и все пак по-мъдър изход от така и така създалата се тежка ситуация, за която аз вече писах многократ-но в този блог.

Решавам да публикувам тия пис-ма, понеже силно ме трогна човешкото съчувствие, съпричастността и съучастието на един уж толкова далечен, а всъщност, оказва се, така близък ми в духовно отно-шение човек; което е твърде контрастиращо на фона на пълното безразличие на иначе така близките ми (в пространствено отно-шение), ала иначе така далечни ми хора и сънародници, което пак много говори за това какви сме всъщност ние, българите; когато някой от нас наоколо, съвсем близко до нас страда и му е трудно, на нас, общо взето, изобщо и съвсем не ни пука, а пък ако му обърнем внимание, то ще е само да му се подиграем, да хвърлим и ние някоя и друга съчка в огъня, на който той се пържи, да се погаврим с него; да, такива, за жалост, сме; ето обаче, че от други страни и народи хората не са такива; ето какво ми пише г-н Константин Райда, а по-долу ще можете да прочетете и моя отговор до него:

14 Здравствуйте, дорогой Ангел! Я

шокирован Вашей ситуацией! Потерять работу из-за такой мелочи, как судебное решение – это уж слишком! Неужели в Бол-гарии таковы правила работоустройства? Со стороны, конечно, советовать легко... Можно было бы посоветовать Вам перенес-ти это судебное дело в Европейский суд по правам человека. Там очевидно Вы виыграете и можно будет потребовать с Болгарии большую компенсацию. Но так как у нас это делается в Украине – это долгий процесс. Для того, чтобы обратиться в Ев-ропейский суд по правам человека нужно пройти все судебные инстанции, начиная с суда аппеляционного и включая Верховный суд Украины. На это нужны силы и средст-ва.

Еще один вариант – освещение процесса судебного издевательства над свободой слова, если таковая имеется в средствах массовой информации, в том числе и зарубежных, если обратиться в издания европейские, которые защищают свободу слова. Здесь, конечно, нужно иметь контакты. В общем и целом Вам решать, и в данной ситуации мне, лично, хотелось бы сохранить Вас как здорового человека, который сможет дальше сохранять работос-пособность и жизнедеятельность даже за счет некоторых компромиссов морального характера. Со своей стороны, я узнаю у своих адвокатов, можно ли предьявить иск в судебную инстанцию к той особе, которая предьявила иск к Вам из-за границы, в укра-инский или европейский суд, и сможет ли кто-нибудь этим заняться, и во что это выльется в финансовом отношении. Что касается диссертации, то в данном случае я выбирал наиболее опттимальный вариант, поскольку у нас все теперь платное - и кандидатские экзамены и прикрепление и утверждение темы на Ученом Совете и сама защита.

Соискатель официально платит в кассу научного учреждения определенную сумму денег. К тому же это не одна поездка в Киев, проживание и т.д. Хотя при встрече с директором поговорю и о том, можно ли в виде исключения сделать все это бесплат-но. По журналам думаю, что 4-3 будет дос-таточно, заказывать дополнительно не нужно. Деньги за них мы Вам перешлем, адрес тот же и получатель тот же. Мне сегодня нужно опять возвращаться в клини-ку, где пробуду еще до 20. Такие дела. До связи, с уважением, Ваш К.Р.

Здравствуйте, дорогой Ангел! Все думаю над Вашей жизненной ситуацией. Никак она у меня не выходит из головы. Наверное, если есть возможность сохранить работу, и если мировая в суде в конечном итоге не приведет к увольнению по другому поводу, который дирекция сможет при же-лании всегда найти, я думаю, что надо было бы попробовать этот вариант – вариант мировой. А в моральном плане – на первое

место поставить Ваше состояние здоровья. Ведь не совсем здоровому человеку, ос-тавшемуся без работы по специальности - очень трудно прожить в наше не простое время.

Что касается отстаивания своих позиций в суде, то мне адвокаты говорят, что наши с Вами философские представле-ния очень разнятся с реальностью юриди-ческих понятий. Если Ваши противники возьмутся доказывать, что Вы оскорбили систему образования Болгарии в лице Ва-шей гимназии - т.к. непосредственный мате-риал Вы могли брать только из опыта пре-подавания в ней, то они за счет подставных свидетелей - Ваших коллег преподавателей – всегда докажут, что Ваши наблюдения и выводы не соответствуют действительнос-ти.

Что касается свободы слова и лич-ного мнения, то Ваш суд, скорее всего, даже не будет рассматривать этот аспект в дан-ном исковом производстве. И наверняка у них уже есть определенная договоренность с судьей. Здесь нужен очень сильный ато-ритетный адвокат, который по всей види-мости очень дорого стоит, и серьезная поддержка на политическом, администра-тивном уровне, которой у Вас, по всей ви-димости, в нужный момент не найдется... Отстаивание своих позиций в Европейском суде, думаю, крайняя мера, которая чревата длительной процедурой и финансовыми затратами.

Но безвыходных ситуаций не бывает. Я по своему жизненному опыту знаю, что можно вывернуться из любой ситуации (найти выход, приемлемое реше-ние). Во всяком случае я – искренний сто-ронник Ваших идей и сопереживающий Вам участник нашего общего международно-гуманитарного проекта, который, надеюсь, не удастся убить самым злым Вашим недру-гам.

С уважением к Вам и наилучшими искренними пожеланиями, Ваш К.Р.

Здравствуйте, добрый вечерь, до-

рогой Константин, Я не ответил Вам на прошлое

письмо, прошу извинить меня, но у меня в последнее время пришлось ехать к дерев-не, так что не было времени сидеть в ин-тернете. Теперь отвечу.

Мне очень неудобно что я Вам причинил таких забот и волнений вокруг моих проблем; я надеюсь, что все будет в порядке, мне придется, во имя главной мое цели в жизни – заниматся философией, делать свое дело, работать над проектом в связи с журналом ИДЕЙ – откупится, запла-тить денежную компенсацию этой админис-траторше чтобы она прекратила судебный процесс надо мной; я в ближайшие дни поеду к ней вести новые переговоры о так называемом "досудебном споразумении". Короче говоря, мне придется купить себе

спокойствия, а также купить себе здо-ровья, потому что в моей ситуации спокойс-твие для своих заниманий – это также и здоровье. Мне кажется, что это разумно, это мудро. И это оправданно.

Надо так сделать, несмотря на унижения. Ну, посмотрим что скажут эти двое директорши, потому что у них других забот нет кроме как придумывать отомще-ния и прочие. У меня также есть надежда, что высшестоящая администрация в конеч-ном счете накажет подобающим образом эту директоршу, потому что у нее много нарушений и своеволий. Она показала, что не умеет исполнять свои объязанности, не отвечает требованиям к этой так трудной и ответственной должности. Так что, кажется, что постепенно все придет в порядок. Я одно знаю: у меня нет сил заниматся беско-нечными судебными процессами. Глупо отказатся всем остальном и судиться до конца своей жизни. Да, очень глупо.

Мне хочется прежде всего иметь спокойствия заниматся своим делом, с философии. Бог дал мне жизни после опе-рации чтобы поработать еще. Так и буду делать. Глупостями и пустяками уже нет времени заниматся. Время делать самое насущное. Это именно – заниматся фило-софией.

Желаю Вам и Ваших самых близ-ких людей здоровья и удачи!

С уважением: Ваш Ангел

ПЕЕВСКИ, ЛИЦЕТО НА МАФИЯТА, КОЯТО УПРАВЛЯВА БЪЛГАРИЯ, ТОЙ Е НЕЙНА-ТА НЕЗАБРАВИМА И НЕИЗЛИЧИМА ФИ-ЗИОНОМИЯ

Из Позорът Пеевски, автор: Едвин Сугарев

Пеевски е живото олицетворение на настоящата власт, нейната незабравима и неизличима физиономия. Той е ходещият позор на Народното събрание, което именно заради него стигна до самия пик на омерзе-нието – с мизерните 11 процента доверие след 117 дни заседания зад полицейски кордони и стоманени заграждения.

15 Кой предложи Пеевски. Кой, наис-

тина? Отговорът е отдавна известен. Те

– заедно и целокупно, след съответните инструктажи от Цветан Василев, кръга Мон-терей, ТИМ и Кремъл. Сега им предстои да го припознаят отново – и да го утвърдят като свой символ и свое законно политичес-ко чадо.

Прочее – да им е честит! Да е чес-тит и на българските граждани! Нека си спомнят как изглежда неговото физическо и духовно лице, когато поискат да разберат как ще изглежда тяхното бъдеще: ако тези мерзавци бъдат оставени да управляват.

МНОГО ЗДРАВЕ И НА ВАС, СКЪПИ БЪЛ-ГАРИ-СЪНАРОДНИЦИ, ДЕТО ТАКА ТЪР-ПЕЛИВО ПОНАСЯТЕ ДА ЖИВЕЕТЕ В НАШАТА ТОЛКОВА ДОБРЕ УСТРОЕНА, ЩАСТЛИВА И СПРАВЕДЛИВА "СОЦИАЛ-НА ДЪРЖАВА"!

Доста време мълчах, пазех тайна по една история, но ето, мина доста време, вече мога да й дам гласност. Става дума за една много грозна история. Пак история на директорски произвол, пак от областта на образованието. Една непредставимо подла и дори гнусна история. Страшна и грозна история – пак една непреставимо жестока гавра с една личност, с една учителка.

Става дума за съпругата ми, която е начална учителка. Завършила е начална училищна педагогика, после, през годините, завърши специализация "начална училищна педагогика с английски език", а пък най-накрая завърши и магистратура по английс-ки език. И ето какво се случи през тази година на моята съпруга, имаща толкова висока квалификация.

Та беше на срочен договор в едно училище. Сега директорите така назначават – за една година само. Напоследък даже, за да могат още по-перфидно да се гаврят с учителите, са се изхитрили да ги назначават на срочен договор с "изпитателен срок", примерно, за 3 месеца. Сиреч, работникът, служителят да няма никакви права, да е под пълната, под абсолютната власт на дирек-тора. Да е напълно зависим, напълно нес-вободен. Да е роб. Да е унизен. Така правят "модерните директори" на нашето "цветущо родно образование". Та съпругата ми беше на срочен договор, като изтече този дого-

вор, я освободиха от работа. Навремето имаше изискване като щатът се запазва, този, който е работил вече, пък макар и една година, да има предимство при канди-датстване отново. Сега няма вече такива демократични "глезльовщини". Е, и съпруга-та ми си взе документите и тръгнахме да кандидатстваме по разните му там училища. Пътуваме с колата и по селата, щото в града кандидатите са много, прекалено много. По 30-40 човека кандидатстват за място, пък и повече. Затуй наблягаме пре-димно на обявите за работа в селските училища, в селата около Пловдив.

И ето какво стана. Седмица преди 15 септември в едно училище извън Плов-див предложиха на жена ми да я назначат. Зарадвахме се, тя отиде, казаха й, че дого-ворът й ще е от 16 септември и пр. Даже в деня, в който жена ми щеше да си получи заповедта за назначение, и аз отидох с нея, закарах я с колата, а пък като си взе завет-ният документ, отидохме в едно заведение да се почерпим. Жена ми, милата, която е толкова сърдечен човек, се радваше, нап-раво сияеше. По едно време на мен, понеже съм си скептик по природа, ми хрумна да поразгледам заповедта й. Зачетох се и открих, че е назначена с "изпитателен срок", от 3 месеца. И то в полза на работодателя. Но ми направи впечатление и нещо друго: в договора не беше фиксирана крайната дата, именно когато свърши едната година, а пишеше вместо тази крайна дата моментът, денят, в който свършваха тия 3 месеца. Видя ми се крайно лоша тази работа, щото в разговора с директорката тя била казала друго, а именно, че я назначава за една година. Както и да е, аз съм доста опак човек, даже предложих да идем двамата да разговаряме с директорката, ала жена ми се възпротиви. Щяла да си гледа съвестно работата, белким я оставят на работа и след тия 3 месеца "изпитателен срок". Аз пък й предложих, поне докато има още обяви за работни места за учителки, тя да си продължи да си кандидатства, щото ми се видя доста съмнителна тая работа с 3-те месеца; аз, признавам си, до този момент такова чудо не бях още виж дал. Но жена ми заяви, че не ще повече да кандидатства и да се унижава. Е, макар и с неохота, се видях принуден да се съглася с нея. Но ето какво стана по-нататък. Няма да предполо-жите каква мерзост й беше сервирана. Невероятна даже! Думи нямам!

Дойде откриването на новата учебна година, жена ми, пременена подоба-ващо, отиде на работа, аз, понеже съм болнични, също се разходих до училището, дето аз работя, за да присъствам на праз-ненството. Крайно ентусиазирана, жена ми почна да се подготвя за заниманията с учениците, падна й се първи клас, и то занималня, тя почна да купува разни книжки с картинки, да оцветяват децата, да се занимават, да им е интересно, да правят

разни апликации и прочие, както си му е там редът. Даже на първия учебен ден купи една хубава бонбониера да почерпи "колек-тива", ала се оказало, че другите новоназ-начени учителки не черпили, та на нея й станало неудобно само тя да черпи, и зато-ва се въздържала.

Иначе училището й харесваше. Но мина една седмица и... директорката я извикала и й казала, че поради съкращава-не на една от групите за занималня се нала-га да я уволни! Значи преди 7-8 дена разк-рива този щат и тази група, а след седмица решава да я закрие – и уволнява без замис-ляне съответния учител: какво тук значи някаква си личност?! Казва й, че от утре вече не е на работа. Съпругата ми се върна разплакана – чак такава гавра до този мо-мент не й се беше случвала! Най-лошото обаче беше това, че заради това кратков-ременно назначение тя изгуби всяка въз-можност да си намери работа в друго учи-лище, щото уж беше ангажирана, уж беше назначена докато траеше кампанията по обявяване на свободни учителски места, а щом свърши тази кампания и повече сво-бодни места нямаше, ето, пак я изхвърлиха без капчица жал и милост на улицата! Ето какви работи правят нашите училищни директори, мерзости без край, никакво ува-жение към човешката личност не се забе-лязва при тия тирани и тиранки! Това е положението, пиша тия неща за да се знаят и също така да влязат като документ за нравите, дето царуват в нашето време – времето на страшна катастрофа на българ-ското образование, една от причините за която е този необуздан от нищо произвол на въпросните училищни директори.

Съпругата ми беше забранила да пиша по случая защото, разбира се, я е страх да не би да и сторя "мечешка услуга", т.е. да стане така, че заради моите писания повече съвсем да не си намери работа. Надяваше се също в първите седмици след 15 септември да се открие някое и друго работно място, та отново да кандидатства; е, мина това време, не обявиха почти никак-ви места, ето, тя вече се регистрира в бю-рото за безработни, а пък аз пиша този текст, който, дето се казва, е "след дъжд качулка". Разбира се, ако аз бях на нейно място щях да се жалвам, щото гаврата наистина си я бива, обявяват учителско място, назначават те, а след седмица зак-риват мястото и те изритват без капчица жал, без една дума на съжаление. Ето до какви ексцесии води директорският тотали-таризъм, който е един от крайъгълните камъни на сега съществуващата тоталитар-на система в българското образование, в българското училище. Директорските свое-волия, директорският произвол, директорс-ките гаври над личностите на горките учите-ли тук са всекидневие. Аз само давам при-мери за този неоспорим факт на живота ни - на живота на всички, дето сме дейци, пък и

16 жертви властовите злоупотреби в сферата на днешното българско образование.

А тия от учителите, дето са успели да си намерят работа, дето са на т.н. "пос-тоянно място", те трябва само да слушкат, да са мили с директорите, да са изпълни-телни - и ще могат, при спазването на тия условия, дето се казва, да векуват, сиреч, да се довлекат блажено до пенсия. Това е опаката страна на абсурдната система, която е не по-малко вредна и порочна от ония гаври, за които ви дадох пример по-горе. Тя в някакъв смисъл е още по-жестока и унизителна, ала това не се схваща и осъзнава. И тя води до ужасни поражения най-вече на образованието на младите. Тази система учители новатори и творци не търпи, тя насърчава блюдолизничеството пред властващите, тя помага за избуяване-то на посредствеността; който е личност и държи да си остане такъв, той няма да просперира в днешните условия на същест-вуващата варварска административна сис-тема в образованието. Ще ви дам още един пример, за да се убедите че не говоря, както се казва, "наизуст".

Сетих се за това нещо днес, като се разхождах в толкова приятния слънчев пловдивски следобед. Сетих се за един малък епизод от преди вече две години, когато моя милост предложи гимназията, в която работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, да бъде наречена на името на Стив Джобс (той тогава току-що беше починал и на мен ми хрумна една такава щура и екстравагантна идея - за да си правя своите изследвания). Написах за това нещо в блога си, и в един момент репортери на всички медии се изси-паха в двора на училището. Понеже, както се казва, не бях съгласувал предложението си с висшето директорско тяло, това пос-ледното се почувства силно засегнато, а най-много се засегна от това, че репортери-те търсеха предимно мен, а не него; както е известно, системата изисква само една "звезда" да грее над училищния небосклон - и това, разбира се, е ярката звезда на г-н Директора (респективно: г-жа Директорката)! Та тогава стана порядъчен скандал, дирек-торката в един момент си изпусна нервите и на "оперативка" се опита по каруцарски маниер да ме ругае, аз, разбира се, не допуснах това, абе сблъсъкът си го биваше; от тоя паметен ден започнаха моите зло-честини в това училище. Както и да е, но си спомням, че на тази оперативка единстве-ният, който се изказа, тъй да се рече, не по вкуса на началството, беше инж. Калин Христов; той, човекът, стана и си позволи да каже: "Абе, колеги, моля ви се, какво толко-ва е станало, защо Ангел трябва да бъде руган толкова, човекът предложил нещо, ще го обсъдим, не виждам нищо лошо в това, този въпрос за патрон на училището все пак трябва да бъде поставян и решен един ден!"; той си позволи да каже нещо такова, в този дух; да, каза тия думи, ето, аз сега си

спомням това негово достойно изказване, ала ето, че то не е било забравено и от нашата многоуважаема директорка.

Която година и половина след това уволни по най-безцеремонен начин кой мислите? Не се ли сещате? Не, мен не уволни, въпреки че направи всичко, което й беше по силите, направи всичко да ме изри-та от училището, ала късметът не й се ус-михна, историята стана дебела. Но уволни кой друг мислите? Да, правилно: уволни същият този Калин Христов, който тогава си позволи да каже нещо, което явно съвсем не се хареса на нашата толкова модерна и справедлива директорка. Него, разбира се, уволни, как да не го уволни след като той, представете си, ще си позволява да ми разсъждава, я го виж ти, къде се намира той?! Да, така стават тия работи в нашето родно училище-казарма, тук действа прин-ципът "който слушка – той папка", а личнос-тните изяви съвсем не се толерират.

Да спирам този текст, който го пи-ша днес цял ден. Сутринта, като го писах, изведнъж, представете си, спря токът. Аз помислих, че е авария, псувах, псувах, и почнах да чакам да го пуснат. Да, ама не го пускаха. Като излязох в коридора, разбрах, че на стълбищата има ток, я, какво е стана-ло, нима само в моя апартамент няма ток? Аз, прочее, не си бях плащал тока по причи-на на това, че още не са ми изплатени бол-ничните, всеки ден чакам да ми преведат парите, а болничните ми за три месеца не ми бяха изплатени по причина на това, че все същата вездесъща директорка на учи-лището, в което работя, взе че обжалва мой болничен лист, наложи се с въпроса да бъде занимаван чак ТЕЛК, той отхвърли директорската жалба, ала тромавата про-цедура доведе дотам, че аз три месеца вече съм без никакви доходи, и то в период, в който съм в болнични, съм, така да се каже, под закрилата на закона. Да, ама ето, че въпросната директорка изобрети начин да ме репресира даже и когато съм в болнични, като посегна бе замисляне даже и на средс-твата ми за съществуване. И така, аз чаках ден след ден да ми преведат парите от обезщетението, та да си платя тока, знам, че до 10 дни след крайния срок може да се забави плащането на пустия ток, точно днес се навършваше този срок, аз много се надя-вах днес да ми изплатят обезщетението и веднага да си платя.

Да, ама не, сметките и надеждите ми излязоха криви и грешни: към 9.00 часа ми спряха тока, към 10 и нещо аз вече разб-рах, че обезщетението ми е преведено и си платих тока; но за да ми пуснат тока ми се наложи да платя и "такса за пускане на тока" от 19.00 лева; да, ама енергоразпре-делителното дружество е измислило чудес-на система: плащаш "таксата" да си пуснеш тока, но ще ти го пуснат едва на следващия ден до края на работното време, т.е. трябва да поживееш малко на свещи та да ти уври

акъла; е, ако искаш, понеже все пак искаш да живееш в 21 век, за да имаш ток ще ти се наложи да платиш същата тази такса... още веднъж, т.е. да платиш още 19.00 лева; тогава пускането на тока ще стане "експресно", сиреч, ще ти го пуснат още същия ден, пак до края на работното време! Интересна система за изнудване са измислили тия бандити, няма що! Живеем в бандитска държава, отвсякъде ни изнудват и обират по бандитски начин, няма защо да се чудим, че така постъпват и енергийните дружества. Платих, къде да ходя, и двете такси, дадох цели 38 лева, и ето, сега искам да благодаря по този повод на моята лю-безна директорка:

- Благодаря Ви, госпожо Анастасо-ва, за тази мерзостчица, що успяхте да ми сторите, ето, спряхте ми болничните, и виждате ли докъде се стигна? Стигна се дотам, че да ми спрат и тока, да ме глобя-ват, да се ядосвам толкова време след Вашата толкова принципна постъпка да обжалвате болничния ми лист – видите ли докъде се стигна в крайна сметка!? Това всичкото, което ме сполетя това лято, го дължа на Вашата добрина, благодаря Ви! Цяло лято заради Вас бях без никакви до-ходи, знаете ли как се живее без доходи в днешно време? Знаете ли как се плащат лекарства без доходи? Бъдете здрава! Продължавайте все в този дух! Нови и нови успехи Ви желая на Вашето така благород-но поприще!

Това исках да кажа на толкова лю-безната си директорка. А сега много здраве и на вас, драги ми българи-сънародници, дето така търпеливо понасяте да живеете в нашата толкова добре устроена, щастлива и справедлива "социална държава"!

ПОДБИРАЙТЕ СИ СТАРАТЕЛНО ТИЯ, С КОИТО ДРУГАРУВАТЕ – АКО ИСКАТЕ ДА ПРЕУСПЕЕТЕ В ЖИВОТА

17 Делян Пеевски с Илия Павлов,

кръстникът на комунистическата мафия у нас... я и Бойко Борисов докъде стигна, как се възвиси благодарение на правилните дружки, с които другаруваше в славните си мутренски години!

ОТ ТАЗВЕЧЕРНАТА АНТИПРАВИТЕЛСТ-ВЕНА ДЕМОНСТРАЦИЯ

Снимка: Константин Павлов-Комитата

ЕДИН ПРЕУСПЯЛ МЛАДЕЖ, КОЙТО МНО-ГО Е ПОСТИГНАЛ – ЩОТО Е СЛУШАЛ СВОЙТА МАМА!

Аз съм на 33 години и съм успял. Това престъпление ли е?

СПОДЕЛЯМ ИЗЦЯЛО ВЪЗГЛЕДИТЕ НА РОН ПОЛ ЗА РЕВОЛЮЦИЯ В ОБРАЗОВА-

НИЕТО – РЕВОЛЮЦИЯТА НА СВОБОДА-ТА

Рон Пол: Революцията на свободата трябва да започне в семейството

Общественото образование учи към зависимост от правителството и бюрок-ратичното управление, смята бившият аме-рикански конгресмен

По думите на Пол самоуправле-нието е в основата на свободата. Снимка: Ройтерс

Вече 30 години Рон Пол иска рево-люция. Не реформи, а промяна в цялостно-то мислене на хората, или както самият той го нарича "Революция на свободата".

В голяма част от този дълъг пери-од обаче бившият щатски конгресмен е бил сам в мисията си да убеди хората в най-важното нещо – личната им свобода. Никой обаче не може насила да бъде принуден да бъде свободен. Всеки трябва както да раз-бере преимуществата, така и да поеме отговорността. Пол смята, че основите на свободното мислене трябва да бъдат зало-жени още от ранна детска възраст. Затова в последната си книга The School Revolution той твърди, че "не може да има цялостна революция без революция в образование-то".

Бившият конгресмен от Тексас се застъпва в полза на домашното образова-ние за сметка на общоприетите обществени норми. "Не може да има увеличение на свободата без едновременното покачване на отговорността", отбелязва Рон Пол, допълвайки и една от любимите си мисли – "Самоуправлението е в основата на свобо-дата". По думите му общественото образо-вание по своята същност учи към зависи-мост от правителството и бюрократичното управление. "Семействата трябва да се научат да бъдат отговорни и да се самоуп-

равляват, което подкрепя свободата. Революцията трябва да започне в семейст-вото."

Но това връщане на образование-то в семейството, или поне много по-близо до семейния контрол, изисква промяна в начина на финансиране. "Ако държавните училища се управляваха на местно ниво, проблемът с монополния контрол върху образованието на цялото американско население в училищна възраст щеше до голяма степен да отпадне. "Собствениците" на училищата щяха да бъдат местните училищни бордове, които да определят програмата, стандартите за дисциплина и таксите. Средствата за реформа винаги изискват промяна в източника на финанси-ране", посочва Рон Пол.

По думите на Пол 20% от учащите биха могли да се обучават вкъщи в търсе-нето на личната си свобода. Но в книгата той вижда това като началото на блокира-нето на настоящата обществена система. Интернет-базираното обучение намалява цената на домашното образование до сте-пен, възприемана като оптимален вариант за много хора. "С това ниво на отказ от системата скоро ще има широк кръг застъп-ници на възстановяването на локалния контрол и основополагащия родителски принос в местното образование", посочва още той.

Перспективата 20 на сто от амери-канските младежи да се обучават у дома с майките си обаче хвърли много феминистки организации в откровена паника...

УЧАСТИЕТО В КОНКУРС КАТО ЛАКМУС

Реших и аз да участвам в НАЦИО-НАЛНИЯ КОНКУРС НА ТЕМА: „ЗА ВЪЗ-РОЖДЕНСКИЯ ДУХ НА СЪВРЕМЕННИЯ УЧИТЕЛ”. Изпратих им своята статия "Об-разование и творчески импулс". И също така и книгата си НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (Есета за освобождаващото образование).

Реших просто да проверя доколко системата е готова поне малко да помръдне нанякъде. Или продължава да си стои неп-ристъпна като скала, като канара – или като бетонна стена. Не за друго участвам.

Това участие в конкурса за мен е просто един лакмус. Нищо повече...

18 НАЙ-ВЪЗХИТИТЕЛНОТО НЕЩО НА МЛА-ДОСТТА Е ОТДАДЕНОСТТА Й НА ТОЛКО-ВА ОЧАРОВАТЕЛНИТЕ ПОРИВИ НА СВО-БОДАТА

октомври 9, 2013

Получих ново писмо от онази май-ка, българка, живееща в една западна стра-на, в Испания, която е силно обезпокоена от това, че синът й е по-особен като личност, някак си по-свободолюбив, решителен, антиконформистичен, не спазващ конвен-циите, социално-комуналните условности и правилата – и която ме помоли да я консул-тирам какво е уместно да прави в така и така възникналата нелека ситуация около социализацията на сина й; с нея от доста време обсъждаме с писма проблемите, ето сега какво тя ми е написала в отговор на последното ми писмо, а пък по-долу ще можете да прочетете и моя най-нов отговор до нея:

Здравейте, г-н Грънчаров, мина доста време откакто прочетох последното Ви писмо, но все не мога да седна и да Ви отговоря. Впечатлена сам от това как умее-те да преценявате за личността с толкова малко информация. Благодаря Ви!

Всичко, което ми обяснявате за възпитанието на децата ни, е много красиво и ми се ще да мога да го следвам буква по буква, но сам разбирате, че е много трудно. За всяка постъпка на сина ми учители и възпитатели търсят отговорност от мен. Винаги съм харесвала чувството за свобода на сина ми, но може би не съм съумяла да му покажа как точно да ползва инструменти-те за нея. Свободата е много хубаво нещо,

но и малко опасно. Във властта на една още млада и недоузряла психика тя може да се върне като коварен бумеранг, тя е като тежък скъпоценен камък. Свободата озна-чава голяма отговорност и едно дете трудно може да я понесе. Нужно е да му се покаже как трябва да се прилага.

Мисля, че свободата е добре да се дава на порции – като всеки път увеличава-ме дозата, така, малко по малко крехката душа ще става по-силна. Това е, което мисля аз. Това е, което сам научила от горчивия опит след всички премеждия. Надявам се обаче да не съм си извадила погрешния извод. Не разбирайте обаче, че не гледам на свободата като на добродетел. Просто ме е страх, че в неумението си да науча сина ми как да да я използва, свобо-дата лесно може да се превърне в свобо-дия. Границата е една много тънка линия и ако позволим да се скъса вместо свободен, ще възпитаме индивид зависим от всичко порочно, което това общество предлага. Не искам син, зависим от материалното, зави-сим от хората, зависим от цигари и дрога, зависим от това да изглежда красив, зави-сим от всичко, което го заобикаля. Това са нещата, от които се страхувам.

Но не зная как да му обясня, че свободата не се изразява в това да можеш да правиш каквото си поискаш. Трябва да разбере, че собствената ни свобода не бива да ограничава тази на околните, т.е. да уважава хората, които го заобикалят. На едно дете е трудно да му се обясни всичко това, а на юноша е още по-трудно. Когато разговарям с Т. разбирам, че той има ста-билна позиция по много въпроси и е сложно да го накараш да си промени мирогледа. Възгледите, които има за света, не че не са правилни, но са много крайни (според мен). С тази си правота в това общество ще му бъде доста трудно.

Сега проблемите са само в учили-ще. И то какви проблеми. Още с почването на учебната година и първото гласуване в клас (тук учениците гласуват кой да бъде дежурен за даден срок) Т. заявява, че това не са демократично проведени избори щом не може да се кандидатира всеки, които пожелае. След казаното излиза от стаята без позволение. Съобщава на учителката, че тази година няма да влиза в час на клас-ния ръководител. Аплодирам смелостта му. Сега съм в очакване да ме потърсят от училище. Всеки път когато Т. подрони авто-ритета на някой учител ме викат да ми кажат колко е невъзпитан.

Как да се боря с това? Има ли въз-питан начин да се бориш за принципите си? Та затова ви казвам, че е трудно да държа неутралитет, защото виждам, че синът ми има право, но е в разрез с правилата в училище.

Казвате, че да си самодостатъчен е добре. Тук имат една поговорка, която Т. практикува без свян: “По-добре сам откол-

кото в лоша компания!”. Може би трудно прощава недостатъците на другите. Или пък е разкъсан от двете култури, с които се бори. Както тукашният, така и нашия мирог-лед намира за глупав и грешен. Така че в която и точка на света да се намира, Т. винаги ще вижда недостатъците за да се бори срещу тях.

С нетърпение ще чакам следващо-то ви писмо.

Здравейте, Р., Прочетох много внимателно пис-

мото Ви; много неща искам да Ви кажа в тази връзка, много проблеми за обсъждане възникват във връзка с това, което ми пи-шете. И то проблеми, хем интересни, хем и трудни за осмисляне, да не говорим пък за решаване. Примерно този: как съучениците на Т. възприемат държането и постъпките му, то скандализира ли ги, или пък тайничко му се възхищават? Щото и те, да допуснем, биха искали в дадени моменти да се държат като него, ала не им стигат силите – и сме-лостта, нямат решителността. Трябва да отчетем и това, че младите, нашите деца, са винаги доста по-различни от родителите си, това е неизбежно и е чудесно, щото ако бяха точно като нас, то тогава никакъв прог-рес не можеше да има. Би следвало да се радваме, че младите не са като нас, ала ето, безпокоим се, страдаме, а пък, оказва се, много често страдаме излишно, сякаш е по-добре да можехме да не се безпокоим прекалено, но ето, че не можем: това са нашите деца, и за нас те означават много. От друга страна обаче е аксиома това, че не трябва да им се месим прекалено, това също трябва да се знае: това си е техният, не нашият живот, те си имат своята съдба, животът им трябва да е тяхно собствено, а не наше творение и произведение. Ето че работите се заплетоха порядъчно и трудно могат да бъдат разплетени, а пък и разсъ-дъкът тук много не помага, безсилен е, често също така и пречи. Сърцето най-добре реагира, то подсказва най-верните решения.

Като ми казвате тази история с из-борите за дежурен в класа, които Вашият син е оспорил така дръзко, си мисля, че голяма вина за случилото се, пък и за случ-ващото се изобщо с Вашия син, имат и неговите наставници, учителите, да, знам, и тяхната не е лесна, напротив, много е труд-на. Но са могли да реагират по друг начин и да отчетат неговата гледна точка и то така, че той да е доволен, да се почувства при-общен – а не да го отблъскват да предпри-ема чак такива драстични неща, примерно заканата му, че повече няма да влиза в часа на класния ръководител. (У нас тия часове вече ги наричат “час на класа”.) Вярно, учителят или учителката е допуснала греш-ки за да се стигне дотам, трябвало е да измисли нещо, че да го предпази от такива неща, но ето, не е успяла, сега ще извика

19 Вас, като родител, заедно да решавате проблема. Аз бих Ви посъветвал в тази връзка когато разговаряте по тия проблеми със сина Ви, винаги да го правите по ето този модел:

- Кажи ако обичаш, ти как мислиш, можеше ли другояче да постъпиш? Как се чувстваш сега? Не допускаш ли, че си нап-равил грешка? Би ли могъл, нямаше ли да е по-добре да се беше въздържал, да си беше замълчал? А как сега смяташ може да се поправи положението? Щото все пак клас-ната (класният) ръководител би следвало да си запази авторитета, иначе всичко нали ще отиде по дяволите? Дай да помислим какво да правим, сине, щото работите са сериозни и трябва нещо заедно да изобре-тим. И прочие, все в този дух.

Мисълта ми е, че не трябва Вие да му натрапвате своите оценки като меродав-ни и окончателни, а да дискутирате и то най-свободно случващото се с него, да призна-вате безусловното му право да има своя позиция – и тя да е именно водещата, той самият да е активната, търсещата страна, щото това са все пак негови проблеми, проблеми на неговия живот. Ако му свежда-те директивно своите преценки и нарежда-ния, това ще го ожесточи и няма да има благотворен ефект. Това, дето казвате за “даването” на свобода на младите, ала на “порции”, малко по малко, е в някакъв сми-съл верно, стига обаче да сме наясно колко много е порочна самата изначална концеп-ция че някому изобщо може да се “дава” такова странно нещо, каквото е свободата. Почнем ли някому да “даваме” свобода, то свободата му вече е отишла по дяволите. Свободата е нещо, което човек сам “взема”, което си отвоюва, което сам сътворява и изобретява, а почне да чака някой друг да му я дава, този човек съвсем не е свободен, а това, което ще му дадат, вече в никакъв случай няма да е свобода, а ще е нещо съвсем друго, ще е зависимост, ще е конт-рол, ще е манипулация; контролираната, дозираната свобода вече не е свобода; свобода е когато всичко сам решаваш и поемаш пълната отговорност за решенията и действията си. За жалост, такова едно съзнание за свобода у нас е съвсем нераз-вито, такава една представа за свободата е плашеща, ние я схващаме като “свободия”, като произвол, и тя наистина става такова нещо, щото ако почне да я практикува чо-век, който сам не разбира що е то свобода-та, той неминуемо ще я изроди в произвол, в “свободия”, в хаос. Та моята констатация е, че синът Ви се държи като автентично свободен, поема всичките рискове от тази така разбирана свобода, без рискове обаче свобода няма; неслучайно мадам Симон Дьо Бовуар (на фр. Simone de Beauvoir), спътницата на френския философ Жан-Пол Сартр, която сама е задоволително фило-софствала и е писала дори книги, пише ето така: “Който не обича риска, се страхува от

свободата!” (Дано не се повтарям, дано вече не съм Ви цитирал това нейно изказ-ване, което ми е любимо!). И е права. Страхливците свободни не могат да бъдат. Е, синът Ви се държи като свободен, поема доста рискове заради това, знам, че е труд-но да Ви убедя, но трябва да се гордеете със своя син; да, знам, че ще му е трудно да живее с такова едно съзнание за свобода в обществото, ала пък къде е доказано, че със свободата може да се живее лесно? С нея се живее трудно, на за сметка на това се живее достойно. Аз това лично го пред-почитам пред другото, пред вегетирането в недостойнство и малодушие, което едва ли заслужава да се нарече живот.

Да, трудно се живее със свободата и тя поражда доста проблеми. Неминуемо поражда хиляди проблеми. Но е безспорно, че е по-добре да си навличаш тия проблеми на главата, отколкото да станеш презрян конформист, нагаждач, подлизурко, лице-мер, малодушник, страхливец, подлец, мижитурка и какво ли не още. Е, свободата носи огромни рискове, но поне те спасява от риска да станеш такъв – като тия, които току-що изброих. Вярно, със свободата като живееш, във всеки момент трябва да знаеш, че тя може да те доведе дотам, че да си счупиш главата, също така трябва да знаеш, че с глава не могат да се чупят стени, че е глупаво да опитваш с глава да чупиш стени, по-простото е да спазваш правилата и като другите хора да използваш вратите, в краен случай и прозорците, щом ти се налага да минеш. Ето тия неща е хубаво да ги обсъж-дате на равна нога със сина Ви; ето колко е потребно младите да учат философия и психология, ама сериозно, не както го пра-вят сега, щото точно тия неща, които сега обсъждам с Вас, по повод на сина Ви, аз ги обсъждам с младите, в моите часове по философия и психология; е, вярно, оказа се, че в един момент заради тия мои разговори с младите аз успях да предизвикам срещу себе си гнева на цялата образователна бюрокрация, щото не е тайна, че у нас обра-зователната система в корена си е сгреше-на, в Испания не знам как е. И ми е инте-ресно да разбера. Ако нещо интересно знаете за нея, ще Ви бъда благодарен ако ми пишете. Примерно, интересно ми е как минава една родителско-учителска среща в Испания. Ако ми разкажете, от Вашия раз-каз ще си направя много важни изводи.

Ами може още много да се пише, но ще спра дотук. Ако можете да въздейст-вате на сина Ви да ми пише и с него да поговоря, било по скайпа, било писмено, ще бъде чудесно. Ще се опитам да му повъз-действам в положителна посока. С Вас сякаш обсъдихме нещата доста добре, разбирам позицията Ви, Вие моята, убеден съм, също я разбирате вече добре. Цялата работа е да се обсъжда най-активно ситуа-цията със сина Ви, и то така, че той посто-янно да чувства, че неговото участие в

обсъждането е решаващо, че неговите изводи са най-ценни, че той носи пълната отговорност за всичко, което му се случва. Щом един човек осъзнае, че носи пълната отговорност за всичко, което му се случва, и съзнателно поема тази отговорност, то това е вече един човек със зряло, завършено разбиране за собствената свобода. От младите това не можем да искаме, но тряб-ва да ги насърчаваме да вървят по този път: пътя, който ще ги доведе до пълното пое-мане от тях самите на цялата отговор-ност за живота им. Щом ние, родителите, постигнем това, вече можем изцяло да сме спокойни за бъдещето на децата си. Едва тогава вече ще можем да им имаме пълното доверие. А дотогава все ще се безпокоим за тях. И после ще се безпокоим, ще се безпо-коим докато сме живи, но по-малко. Щото ще сме значително по-уверени, че ще могат да се справят сами.

Младите трябва обаче да спечелят доверието ни. И тогава ние вече съвсем няма да се месим в живота им. Тогава вече ще бъдат наистина свободни. Най-възхити-телното нещо на младостта е отдадеността й на толкова очарователните пориви на свободата. Един млад човек, който не се отдава на тези пориви на свободата, сиреч, държи се като благовъзпитан старец, е жалка трагедия. Е същински кошмар. Рад-вайте се, че това няма как да се случи на Вашия син. Следователно: най-главното при него е съвсем наред.

Така виждам нещата аз. Ще се радвам да чуя и Вашето мнение. А също така продължавам да настоявам да напра-вите нужното синът Ви да пожелае да пого-вори с мен, било като ми напише писмо, било като се свържем по скайпа или по фейсбук. Мисля, че ще има полза от един разговор с мен.

Всичко добро Ви желая! С поздрави от сърце: Ангел Грънчаров

ВИНАТА ЗА ТОВА, ЧЕ ЖИВЕЕМ НЕНОР-МАЛНО, Е ЕДИНСТВЕНО И САМО НАША, НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ ОТГОВОРНИ ЗА ВСИЧКО, КОЕТО НИ СПОЛЕТЯВА!

октомври 9, 2013

Какво е днес България?

20 Държава, управлявана от мафия! Държава, погрешно приета в ЕС, членство, заплатено на европейски чиновници с парите на дър-жавна, правителствена политика за контра-банда, пране на пари, трафик на наркотици.

Защо се случва това?

Всички сме били ученици. Знаем, че тези, които са тръгнали отначало като отличници, като закономерност продължа-ват така и в живота. Старанието, упорство-то, трудът продължават да са характерна черта и в животът им. Двойкаджийте, тръг-нали като такива, трудно могат да станат отличници; такъв остава и подходът им в живота. Да, богати могат да станат, но не чрез труд и наука.

Така е и с нас българите: ние не сме успяващи двойкаджии!

Днес копаем скелети от времето на племена, живели по тези земи преди 6 хиляди години и се гордеем, но нямаме кристалните полилеи от ренесанса – защото не сме ги създали.

Почерпили от опита на историята си, нас вечно някой ни поробва и някой “освобождава”. Днес трябва посланици на други държави да правят многократни сло-весни опити да ни освободят от заблудите (вече не чрез войни). Но множеството бъл-гари, двойкаджии, нямат капацитета да ги разберат.

Гордеем се с таланта на млади хо-ра (родили се поради съвършенството на природата, а не на българите), но нямаме способността да го използваме и те си отиват.

В историята на държавата не е имало и един ден демокрация! (Ако някой има съмнение в това да каже точно в кой един-единствен ден е имало у нас незави-сима съдебна власт, независими медии.)

След десетките години псевдопреход какво имаме днес?

Концентрация на капитали и власт

в няколко процента от населението. Напъл-но компрометирана власт и институции.

Защо?

Основен фактор е властващата простотия! Блато, в което българите про-дължават да живеят – и нямат сили да излязат от него. Простотията, чието видимо отражение е как един народ не си знае интереса. А именно: да гради държава, в която да живее все по-добре!

Защо?

Горното довежда до неспазване на елементарни неписани, общочовешки пра-вила! Това неспазване се възпроизвежда като хаос!

Днес живеем аномално, това не е нашата държава! Вината е единствено и само на нас, българите! Posted by Огнян Георгиев

ИВАН КОСТОВ: ПОЛИТИКЪТ, КОЙТО ИМА СМЕЛОСТТА НЕ САМО НА ДУМИ, А И НА ДЕЛО ДА СЕ СБЛЪСКА С РУСКИЯ ИМПЕ-РИАЛИЗЪМ, ОТСТОЯВАЙКИ СУВЕРЕНИ-ТЕТА НА БЪЛГАРИЯ

октомври 9, 2013

Иво Инджев е написал чудесен и много навременен коментар, в който съзи-рам самата истина за причините на толкова тежката българска ситуация: Положението в България е като на Термопилите: тряб-ва да бъдат спрени русофилите. Съвет-вам ви да го прочетете непременно, а също да обърнете внимание и на коментарите под неговия текст; аз избрах един коментар, който заслужава да получи самостоятелно място; ето този толкова интересен комен-тар, който съдържа и откъс от едно знаме-нито интервю на най-добрия и най-смелия български политик Иван Костов; политикът, който има смелостта не само на думи, а и на дело да се сблъска с руския империали-зъм, отстоявайки суверенитета на България – поради което и беше смазан, направо най-безжалостно разкостен от руската агентура у нас; та ето въпросния текст, в който авто-рът най-напред се обръща към Иво Инджев:

Хубаво, винаги ми е харесвал тона и заключенията ти по въпроса Русия-България. Сега и още по-висок. Аз самият не преставам сред приятели и познати да твърдя и убеждавам, че злините, постигнали България, се дължат преди всичко на “брат-ската” намеса във вътрешните ни работи на Русия, СССР и пак Русия (съгласно истори-ческата хронология през вековете). И какво – срещам отсреща бездушие, омаловажа-ване на аргументите ми и много, ама много рядко, подкрепа за съжденията ми! Не ми се говори за останалото население, извън моите контакти… Как, Иво, ще застанем ние, твоите съмишленици, срещу многочис-

лената пета колона на Русия, самата нейна агентура в България и безпросветни-те й български поддръжници?!? Кой ще бъде нашият Леонид, който да ни поведе в свещена битка, използвайки “военни” тън-кости, за да сразим превъзхождайки ни по сила и възможности враг? Мислейки по статията, се сетих за едно интервю журна-листката Милена Бордън с Иван Костов. Позволете ми, приятели, да ви го “съживя”! Въпрос: България и Русия? За какво става въпрос? Иван Костов: Става въпрос за руски им-перски амбиции. Икономически, политичес-ки, културни. От тяхна страна за това става въпрос. От българска – за неспособност да защитаваш българските интереси. Въпрос: Какъв е изходът? И.К.: Както е било решението на Стефан Стамболов някога. Силна конфронтация с Русия. Налагане на българските интереси на всяка цена. Това е историческият опит на българската десница. Това е примерът на българската дясна история. Понеже не вярвате много, че е силна. Тогава това е било осъществено. Всъщност малкото пе-риоди на силно българско икономическо развитие са били тогава когато сме били далеч от Русия. Въпрос: А сега? И.К.: Има много „рубладжии” у нас. Както директно са им казвали на времето в На-родното Събрание. Тия, които са били бъл-гарски политици, но са защитавали руски интереси. И сега ги имаме. Освен това Русия не е европейска страна. Тя е една странна империя. Но тя не купи само Бълга-рия. Тя купи и например бившия германски канцлер Герхард Шрьодер. Въпрос: Би трябвало да има някакво дясно решение за отношенията с Русия. Как виждате след 50 години този проблем? И.К.: ЕС трябва да има силна политика към Русия. Тогава ЕС ще бъде старши партньор, а Русия – младши. Тогава и ние ще може да решим въпросите си с нея. За ток, енергети-ка и др. Когато Русия подпише европейските споразумения и наистина им се подчини. Въпрос: Без ЕС не може ли България да се оправи с Русия? И.К.: И сама може. Но много по-трудно. Ще унищожават хора като мене руснаците много. Всеки който се опита да им се проти-ви, ще бъде елиминиран.

21 Въпрос: Много време ще мине докато ЕС изгради такава политика. България да чака ли? И.К.: Да, много време ще мине. Но ако някой го направи на европейско ниво, това ще е европейската десница. Не европейската левица. Ето защо съм десен. Интервюто е взето за дискусия на академи-чен семинар “Европейска политика”, януари 2010. Posted by Христо Бойчев

АКО НЕ РЕАГИРАМЕ КОГАТО ВЛАСТНИ-ЦИТЕ СИ ПОЗВОЛЯВАТ ДА ПРАВЯТ КАК-ВОТО ИМ СКИМНЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ СТА-ВАМЕ СЪУЧАСТНИЦИ В ЗОЛУМИТЕ ИМ

09 октомври 2013, сряда

Вече трети месец изтича, а аз съм лишен от средства за съществуване по причина на това, че е спряно изплащането на полагащото ми се обезщетение по бо-лест, т.н. "болнични"; а те ми бяха спрени по каприз на моята работодателка, директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив, която обжалва мой болничен лист – по причина на това, че се явих в училището и присъствах на един психологически семинар (и на един педаго-гически съвет); е, обжалването й беше отхвърлено от ТЕЛК, лекарската комисия потвърди, че болничният ми лист е напълно законен и е правомерно издаден, ала ето, в резултат, аз все пак бях наказан и лишен от средства за съществуване за продължите-лен период; докато се изпълни цялата тази бюрократична процедура, изплащането на болничните ми беше спряно, ето, трети месец изтича, а аз не съм получил и лев от обезщетенията си за тези изминали месеци. Давам този случай като безпрецедентен пример за това, че в наше време, в същест-вуващите условия, един "съвестен" адми-нистратор е в състояние да репресира и тормози свой служител даже и когато той не е под пряката му юрисдикция, нещо повече, даже когато е под закрилата на закона.

Ден след ден чакам да ми изплатят болничните – и нищо. Вчера, обхванат от безсилие нещо да променя, отидох в учи-лището да питам счетоводителките да не би

г-жа директорката да се е сетила да напра-ви някаква друга гениална измишльотина да ме тормози; те ме посъветваха да ида в т.н. "РУСО", не знам точно как се превежда тази абревиатура, нещо е във връзка със "соци-алното осигуряване" в нашата така щастли-ва "социална държава", в която имаме къс-мета да живеем. Е, отидох, ровиха се в компютъра и ми казаха, че забавянето е "правилно", че процедурата общо взето е проведена и че до седмица щели да ми бъдат изплатени обезщетенията; само забравих да питам за един месец ли ще бъдат изплатени или изобщо, но както и да е; след като цяло лято отгладувах до насита този каприз на моята работодателка, ето, сега предстои и толкова закъснелия ре-ванш. Както и да е, пиша всичко това, за да дам пример за това какви неща се случват в нашето толкова любезно отечество, което претендира да е европейско, но човек се пита какво ли ни е изобщо европейското де, но това е отделна тема.

Вчера, между другото, се свързах с мои познати, които са репортери или предс-тавители на централни и то доста влиятел-ни медии. Разказах им за злочестините си, за абсурдните съдебни процеси, в които съм замесен или подсъдим, пак с моите така любезни администраторки. На моменти чувствам, че на хората, на които разказвам всички тези истории – а че аз няма да мълча и че няма да се примиря, че ще продължа да се боря за правата си и за достойнството си, е нещо несъмнено, не подлежащо на каквото и да било съмнение! – им се струва, че тези неща са някак си иреални, че са толкова абсурдни, че са едва ли не абсо-лютно невъзможни да са се случили, един вид имам чувството, че на моменти те ме гледат със съжаление, един вид сякаш съм човек, който всичко това едва ли не си го измисля. Тази недоверчивост, прочее, е съвсем естествена, и аз в последните месе-ци имам чувството, че всичко това сякаш не е възможно да е действително, и на мен даже то ми изглежда като някакъв кошмарен сън, като някаква призрачна реалност, която сънувам, но която няма начин да не изчезне като се събудя. Да, ама не, истина е всичко, ето, аз го разказвам на тия хора, те се хва-щат за главите и се чудят какво става, в какъв свят изобщо живеят тези администра-торки, в какво време.

Най-интересното обаче, което ус-танових при тия мои сондажи, е следното: оказва се, че при пловдивските представи-тели на разните медии вече отдавна са постъпили какви ли не сигнали за всякакви нарушения на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, репортери са ходили да я разпит-ват за това-онова, ала тя се е изявила пред тях като доста неотзивчива, що се касае до общуването с медиите, такова е тяхното впечатление, аз пиша каквото те ми казаха. Просто или не им е отговаряла, или пък се е опитвала да отклони проблема, като се е

опитвала да ги успокои, та да не ровят повече; разбира се, трудно е да бъде под-веден един опитен репортер и тяхното недоверие към изявленията на директорка-та явно нараства; даже разбрах за един доста показателен случай, който ми се ще да разкажа; става дума за оплакване или сигнал до медиите от страна на една роди-телка, на една майка на ученик, учещ в нашето училище, която си била позволила да се усъмни правомерно ли се събират от учениците пари за т.н. "охрана" на училище-то; дала лично сигнала си, ала помолила името й да не се намесва, опасявайки се от директорско отмъщение. Да, обаче една от медиите, до които стигнал сигнала, не се съобразила с това искане на въпросната родителка, това всъщност бил един местен вестник, той публикувал сигнала й заедно с името на "сигналоподателката". В резултат когато директорката научава за публикация-та, първото, което се разпоредила да бъде направено, било ето това: да бъде издирен ученикът, чиято майка е имала неблагора-зумието да се оплаче от всемогъщата ди-ректорка, този ученик бил намерен, бил извикан при педагогически съветник и, рес-пективно, е бил подложен на съответното репресивно влияние; щом подобни неща се допускат да се правят даже с ученици, пра-вете си сметка как директорката ще се отнесе ако един като мен, който директно заявява, че няма да се примири с тази уко-рима от всяка една гледна точка склонност на директорката да се разправя безжалост-но с всички свои критици и опоненти – та даже и с техните с нищо невиновни деца, намиращи се в "нейното" ведомство. Така обаче не стават тия неща в наше време, крайно време е въпросната административ-на особа да осъзнае това; е, ще й помогнем да го осъзнае, щом сама не благоволява да го стори.

Прочее, по този случай за реакции на родители относно събирането на пари за охрана от ученици из нашите училища се пошумя по някои медии, пошумя се ден-два-три, пък след това, както си му е обичаят, нашият роден обичай, всичко заглъхна и се забрави. Да, ама така това не бива да се оставя, щото уважаемата госпожа Минис-търка недвусмислено заяви, че такива пари за охрана не бива да се събират от учени-ците, щото училищата си имат бюджети и от тях съвсем спокойно могат да бъдат отде-лени пари и за такава една нужда. Нашата директорка обаче, която, както вече съм писал многократно, е много стриктна в из-пълнението на нарежданията на висшесто-ящите, за да се презастрахова, дето се казва, е сторила нещо, което сега я злепос-тавя ужасно, а именно, включила е в самия Правилник на училището пункт, според който училището "било имало право" да събира пари от учениците за охрана; ето го този пункт, изваждам го от най-новият, сега действащ вариант на Правилника, екземп-

22 ляр от който ми изпратиха загрижени за това нарушение учители, работещи в ПГЕЕ-Пловдив; аз, прочее, в случая, бидейки блогър, се изявявам като медия, до която, ето, сами виждате, е изпратен съответният сигнал; та в този Правилник, член 49, къде-то се вещае какво учителят няма право ето какво пише: 10.Да събира пари от учениците, освен в следните случаи: - при организиране на екскурзии; - за възстановяване на загубено или повре-дено по вина на ученика имущество; - за застраховане на учениците; - за посещение на театрални постановки, филми, тържества - за закупуване на учебници - за охрана на училището.

Та какво излиза значи? Министър-ката забранява това нещо, именно събира-нето на пари от учениците за охрана на училището, а нашата директорка не само си го позволява, ами и включва това свое субективно позволение в самия Правилник, сиреч, черно на бяло потвърждава, че няма намерение да спазва министерските разпо-редби, т.е. ще си прави каквото си поиска! Та такива ми ти работи се случват по нашия толкова многолик и шарен бюрократичен свят; да се надяваме, че новото ръководст-во на РИО-Пловдив ще се заинтересува от тия иновации на нашата иначе доста иници-ативна директорка. Имало, прочее, и други жалби на обезпокоени родители, примерно по повод на това защо един от входовете на училището заедно с част от територията на училищния двор е приватизирана и отдаде-на на частна фирма, която там, представете си, си е направила... паркинг на своите служебни коли! И други сигнали имало, споделиха с мен колегите от разните медии, надеждата им е, че под влиянието на ново-то ръководство на Инспектората по образо-ванието нашата директорка ще стане значи-телно по-комуникабелна с медиите и ще отговори на запитванията не само от тяхна страна, но и от страна на оторизираните да конкролират нейната дейност инстанции.

Като стана дума за Правилника, ето, имам честта в него да има специални параграфи, които са включени за мен и за такива като мен, е, доколкото ги има де, които имаме смелостта да критикуваме действия и бездействия на директорката; примерно, въведен е параграф "11.Да урон-ва престижа на училището, учениците и колегите", който, както забелязвате, е така разтегливо формулиран, че звучи крайно застрашително, толкова застрашително, че човек изобщо да не смее дори и да си по-мисли да критикува или да се съпротивлява на своеволията на директорското всевласт-но тяло. Аз специално също така съм удос-тоен с честта да имам и други "персонални параграфи" в Правилника, за които бих

могъл, при подобаващото настроение, да пиша отделно.

Вчера, като бях в училището, раз-брах, че мен ме замества една колежка, която по образование е... историчка. Тя самата ми каза това, аз не знаех, че е така, щото иначе, обикновено, както и се полага, ме заместват философи, психолози, щото предметите ми са такива. Да, ама този път директорката е решила, водена от неизвес-тно какви съображения, да ме замести една историчка. Вярно, аз имам няколко часа с ученици от 12-ти клас, където тази уважае-ма колежка е правоспособна да ме замест-ва, предметът "Свят и личност" донякъде може да се преподава и от историци (макар че това не е желателно), но пък да ме за-мества историчка в преподаването на фи-лософски предмети като "Етика и право" или, особено, предметът "Философия" в 11-ти клас, аз за такова нещо не съм съгласен, щото по този начин хем се нанасят вреди на качеството на образованието на учениците, хем се подценява самият предмет, той губи достойнството си в техните очи, пък после на мен ще ми бъде крайно трудно да пос-тигна известна негова реабилитация, да възстановя достойнството на преподавани-те от мен предмети. Аз лично никога няма да имам претенцията да замествам отсъст-ващи колеги-математици или физици, да речем, затуй не ща и мен историк да ме замества, още повече че ще отсъствам още дълго време, поне два месеца, ако не и повече (аз не мога да зная отсега как ще се произнесат лекарските комисии относно продължителността на болничните ми). При това има и един сюблимен момент: въпрос-ната преподавателка по история, която ме замества, доколкото ми е известно, вече се пенсионира, а това, че от "вътрешния кръг" на приближените на директорката не е достатъчно основание точно тя да ме за-мества; въпросът също така е принципен, ето на какво основание.

През лятото същата тази дирек-торка уволни доста учители, като при някои от тях мотивът беше: изменената нарочно от директорката длъжностна характеристика не била съответствала на образованието им. Значи те бяха уволнени на това основа-ние, а ето, в същото време за други, така да се рече, "наши" хора, туй нещо не важи - щом историци могат да преподават... фило-софски предмети, нали така? За едни може, за други не може – какво излиза тогава? Излиза, че въпросната властваща особа явно си позволява да прави каквото й се прииска, да, обаче такива неща в едно модерно и демократично, сиреч, правово общество, в което законността по никакъв начин не бива да бъде потъпквана, та значи такива неща в едно подобно общество съвсем не могат да се правят. И пенсионери да работят също не е правилно, при поло-жение, че има толкова много млади хора-специалисти, които си стоят безработни;

много ми е интересно как уважаемата директорка ще обоснове защо продължава да държи свои приближени на работа при положение че са вече пенсионери, бих искал да чуя обясненията й пред оторизи-раните да й потърсят сметка за това органи.

Чудя се дали да не изпратя наро-чен сигнал до РИО-Пловдив за тия неща – или да им изпратя ето този текст в блога си, що пък не? Не го правя за отмъщение, не пиша тия неща за да си отмъщавам, а го правя за едното право, за едната справед-ливост. Пък съм и титуляр на това училище по предмети като философия на правото и гражданско образование – кой ако не аз ще трябва да се противопостави когато види, че се вършат несправедливости, когато власт-ващо лице си позволява да тъпче правото и закона? Е, това е, така да се каже, част от моите задължения, от моя граждански и преподавателски дълг – съзнанието ми за свобода и достойнство ме задължава да реагирам когато някой накъде си позволява да тъпче закона, правото, морала. Не може на думи едно да учим учениците, а на дело да правим точно обратното, така не стават тия работи. Крайно време е да реагираме практически когато властниците си позволя-ват да правят каквото им скимне, щото ако не реагираме – това означава, че ставаме съучастници в золумите им, сиреч, нереаги-рането е нещо като прикриване на наруше-нията, т.е. е равносилно на съучастие. По тази причина, като знам и виждам разните му там нарушения, се считам за длъжен да реагирам.

Вярно, ще си платя съответната цена. Но то пък за какво живеем, нима е достойно да живеем като вечни треперковци и малодушници?! Не, тази няма да я бъде, за едното достойнство, за едната правда следва да живеем. На това уча учениците си, ето, сега ми се налага да преподавам същите тия уроци на самозабравили се директори, какво да правя, такава явно ми е била участта. Участта на един философ е все тази: да не мълчи, да дава пример, че е грозно да се мълчи когато някой самозабра-вил се властник си позволява да тъпче било правото, било истината, било доброто, било даже красивото, щото, колкото и да се изне-надвате в този момент като четете това, крайно време е живота си да го подчиним и на известни естетически критерии, тъй като иначе ще затънем до шията в грозотии и в мръсотии...

Стига толкова. Хубав ден на всич-ки, които и този път издържаха на "хленча" ми! Има един пратеник в моя блог, който в последните дни се упражнява в духовитост и като съвестно куче не пропуска случай да ме уязви и да ме захапе каквото и да напи-ша. Вий, дето идвате в блога ми, знаете за този новопоявил се "съвестен анонимник", дето ми чете лекции по мъжество и по мо-рал. Ний се досещаме защо се появи туй същество, но както и да е. Нека да си мър-

23 мори нравоучително щом така му харесва. Тя и каруцата си дрънка като се возим, ама някой обръща ли внимание на дрънкането й? Бъдете здрави и по-смели, това ми се ще да ви пожелая накрая. Срамота е заради грозната емоция страх да се излагаме, нека да бъдем по-смели, това е също така и красиво, докато страхливостта силно загро-зява човека, за който достойнството все нещичко значи. ПОСЛЕСЛОВ: Вчера като минах през учи-лището сума ти ученици специално дойдоха при мен да ме приветстват и да ме запитат кога ще се връщам – и дали изобщо ще се връщам. Отвърнах им, че като оздравея, живот и здраве да е, ще се върна непре-менно, даже им обещах това. А един ученик, доста умен, дойде при мен и тихичко ми пошепна: "Господине, бъдете твърд в битка-та си с неправдите в училището, с Вас сме! Желаем Ви пълна победа!". Това ми каза този ученик и много ме разчувствува. Разго-варях и с колеги, какво те са ми пък казали не смея да пиша, щото да не им навредя. Психологическата атмосфера в училището е крайно изнервена и напрегната, направо отровена. Витае всеобщ страх. А така не бива. Това е много лош атестат за ръковод-ството. Аз лично смятам, че това е най-голямата вреда, която изобщо може да бъде нанесена на едно училище, което по идея трябва да излъчва една задушевна, човечна атмосфера, благотворна за най-свободни духовни занимания. Аз така разбирам неща-та. И от това свое разбиране няма да отстъ-пя никога...

СНИМКИ НА УЧЕНИЦИ ОТ РАЗЛИЧНИ ВЪЗРАСТИ В КЛАСНИТЕ ИМ СТАИ ИЗ ЦЕЛИЯ СВЯТ: НАИСТИНА, ЗАЩО НЕ СЕ УСМИХВАТ?

07 октомври 2013, понеделник

Из Учениците по света от HighViewArt

Британският фотограф Julian Germain е автор на една наистина нетради-ционна поредица от снимки. Той заснема ученици от различни възрасти в класните им стаи из целия свят. През 2004 г. фотог-рафът прави първите кадри в училища в Североизточна Англия, след което се на-сочва към Северна и Южна Америка, Евро-па и Азия.

В своята серия „Classroom Port-raits” той представя типичната учебна обс-

тановка и показва по колко различен начин могат да изглеждат децата по света. Него-вата цел е да заснеме всички ученици и те да се виждат ясно на снимката. Винаги поставя фотоапарата на най-подходящото място, за да се уловят и най-малките детай-ли в стаята. Замислихте ли се вече къде са вашите снимки със съучениците?

Argentina, Buenos Aires, San Fernando

Argentina, Buenos Aires

Brazil, Belo Horizonte

Cuba, Havana, Playa

England, Erith

England, Washington

Germany, Düsseldorf

Peru, Tiracanchi КОМЕНТАРИ: Киро Петров: Интересно е как малките детайли в снимката показват разликите в социалното, обществено положение на различните общества... И как дъската от

24 времето на Херодот – все още присъства навсякъде... Защо така?

Qatar

The Netherlands, Rotterdam

Tokyo, Japan

USA, Oklahoma, Avant Rumiana Nehrizova: Всички деца по света гледат еднакво на снимка в клас: строяват се притихват, но само за секунди. Фотогра-фът трябва да е бърз и опитен, защото след това започват да се бутат, подсмихват и да

си правят зайчета. Уловил е точно момента преди това.

USA, St Louis

Yemen, Sanaa Albena Georgieva: Интересни снимки, все още има класове с ученици от един пол. Иначе децата са еднакви - любопитни очи, гладни умове, желание за растеж... Biser Kostadinov: Шарен свят! :))) Петър Николов: Честно казано къде ги видяхте тия любопитни очи и желание за растеж? Да, всички сними имат нещо общо - огромното отегчение. Meglena Kostadincheva: Уникален проект! Angelina Kostova: Много са сериозни, ви-дях съвсем малко усмихнати лица. Katy Tuneva: Че то има ли нещо весело в училище? В което и да е училище. Принуда си е социализацията отвсякъде, само дето някои деца са добри актьори и го отиграват по-лесно...

ИЗ БИТИЕТО НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ФИ-ЛОСОФ: БЕЗ КАПЧИЦА ЖАЛОСТ ИСКАТ ДА УБИЯТ МОЯТА СВОБОДА!

08 октомври 2013, вторник

Получих интересно писмо от моя

украински приятел и сътрудник по издава-нето на международното научно-теоретично приложение на списание ИДЕИ г-н Констан-

тин Райда, професор от техния Институт по философия към Академията на науките на Украйна. Решавам да публикувам него-вото писмо и моя отговор до него, защото ми се иска да бъдат документирани тия отношения, намекващи за духовната ситуа-ция, в която живеем; пък и в самото списа-ние ИДЕИ – тия дни трябва да започвам работата по съставянето на новата, послед-на за тази година книжка на списанието – имаме рубрика, наречена "Редакторски вълнения", в която редовно отпечатвам всичко онова, което касае по някакъв начин историята на нашето издание; ето какво си казахме с г-н Райда тия дни:

Здравствуйте, дорогой Ангел! Вот отпустили на выходные из клиники домой. Немного отдохнуть от лечения. Посмотрел фейсбук, Ваши прекрасные фотки. Стамбул, Барселона и Париж тоже мои любимые города. Очевидно одинаковых по духу лю-дей провидение направляет и в одинаковые пространственные измерения. Это интерес-но.

Что касается Вашей диссертации, то председатель Совета по религиоведению ее отклонил. Сказал, что там только нес-колько страниц, касающихся теории религи-оведения. Поэтому я ее отослал в Полтаву, П.А.Кравченко, который является членом одного из спецсоветов по истории филосо-фии. Подождем, пока он прочтет текст. Прочел и Ваше сообщение о финансовых обстоятельствах дальнейшего выхода в свет "ИДЕЙ". О студентах и Хайдеггере на обложке. Все Вы воспринимаете и пишете правильно. Но так, как это воспринимают люди нашего поколения. А мир не стоит на месте. И молодежь сейчас совсем другая, и ценности у нее не такие как у нас, и устрем-ления, и мир иной.

Мне иногда кажется, что живу уже в далеком прошлом. Хотя сейчас буквально за 5 - 10 лет происходят такие изменения и в сознании и в отношениях людей, что за всем этим трудно угнаться, ухватить и быть "на волне". Хотя, возможно, этого и не стоит делать. Нужно просто бороться за общече-ловеческие, общегуманистические ценнос-

25 ти. Но это, конечно, лирика. А жизнь реаль-на и реальна прежде всего в денежном эквиваленте нашего времени, возможностей и оценке "общественной стоимости" нашей персональной жизни.

Посмотрите в интернете, пожа-луйста, в этой связи питерский теоретичес-кий журнал "Credo new". Наша Анна напе-чаталась там в последнем номере. Там интересная практика издательской деятель-ности. Сначала они печатают все он-лайн бесплатно, а потом предлагают автору получить печатный вариант журнала за определенную цену, по-моему за 20 $. Но мы будем продолжать "Приложение" в пе-чатном и он-лайновском варианте. Во вто-ром номере "Приложения" усилим редкол-легию, за счет специалистов из Японии, Чехии, Дании, Словакии, и возможно, РОс-сии, внедрим практику правоотношений с интеллектуальной собственностью, и улуч-шим исходные библиографические пара-метры, а потом сразу подадим на регистра-цию в наукометрические базы. У нас сейчас с "ПРиложением" как я и предполагал, воз-никли сложности по части его признания бюрократическими структурами и мы начали отстаивать свои позиции. Думаю, что нам удастся это сделать.

Еще один вопрос. Напишите мне, пожалуйста, дорогой наш друг, остались ли у Вас экземпляры "Приложения" и есть ли у Вас на почте такая услуга по пересылке в соответствии с которой Вы могли бы отпра-вить нам 5 экземпляров журнала, а мы - при получении оплатить и пересылку и саму стоимость журналов. Думаю, что нам стоит с Вами ни смотря ни на что и в меру своих сил все же продолжать борьбу за наши идеалы.

Напишите мне, пожалуйста, и то, как у Вас обстоят дела на работе, как Ваша малоуважаемая директорша, как дела с судебным иском и т.д. На этом буду закан-чивать свои послание, желаю Вам здоровья, уверенности и силы духа, искренне Ваш, К.Р.

Здравствуйте, догорой друг Конс-

тантин, Спасибо за письмо, мне очень при-

ятно пообщатся, побеседовать с Вами, узнать Ваши рассуждения! Я рад, что Вы посещаете мой блог, что Вам понравились те же фотки, которые я положил в блоге несколько дней назад; очень интересно, что мы с Вами любим одни и те же города и места, это очень многое показывает.

Относительно диссертации я ду-мал Вам написать, что она к религиознанию не имеет какое-то особое отношение, так что правильно ее отклонили; к истории философии она, кажется, тоже не имеет прямое отношение, но все таки можно при-нять, что имеет все таки какое-то отноше-ние. Я ее отношу к таким отраслям фило-софии как, скажем, философские проблемы

духовной культуры, понимания сути самой духовности, в известном смысле к пробле-мам онтологии, ибо так называемая духов-ная реальность также имеет особый онтоло-гический статус и моя диссертация обсуж-дает и исследует ее специфику. Ну, посмот-рим, может быть мне придется на этих лет поработать и написать новую диссертацию, мне очень интересна актуальная тема о способах, о методологических проблемах преподавания гуманитарного и в частности философского знания, о том как надо в современной жизни сделать так, чтобы философия стала ближе с сознаниям людей и так далее. Я даже имел намерение писать такую диссертацию, даже начал ее, ну, а потом оказалось, что вышла книга, а не диссертация; я не знаю как перевести ее заглавие на русском, перевожу его букваль-но: "Мы не кирпичи в стене!" (и она имеет также и второе заглавие: "О освобождаю-щем образовании"). Так что подозреваю, что мою старую диссертацию и в Украине нель-зя защитить, видимо такова ее судьба.

Я с Вами согласен, когда Вы тол-куете о современной молодежи в свази с тем, что я писал, именно, что в книжном магазине в одном из основных болгарских университов никто, НИКТО не поймал в руках журнал ИДЕИ с портретом Хайдегера на обложке. Но всущности такова и идея образования вообще: приобщать молодых людей к некоторым общечеловеческим и гуманитарным ценностям философии и культуре, и если эту свою задачу образова-ние не выполняет, это уже очень плохо. Я все это понимаю как развал, декаданс во-обще културы в современной Болгарии, потому что у нас все эти студенты очень любят одну другую "культуру", она всущнос-ти антикултура, "культура невежества", "культура антидуховности", а у нас говорят и употребляют одно очень выразительное слово, это слово "простащина", по болгарс-ки "простак" это совсем не то, что русские понимают, простак это наглый игнорант, который ничем духовным не интересуется, а ему нравится только антидуховное, в том числе и подобающая пошлая "музыка"; такой именно в руках никогда не держит книгу или, опази Боже, философский жур-нал, потому что ему все будут смеятся, а он хочет выглядит достолепным в своей анти-культуре. Очень мне трудно выразит этот человеческий и модернистичный тип, он однако слишком распространен в Българии, в современной Болгарии. Вот такая у нас ситуация, очень плохо, надо работать хоть немного ее изменить. Развал културы неве-роятный, просто не верится, что все это вообще возможно, но, увы, все это так, а человеческий ум немеет, не может все это понять.

Спасибо за информацию о журна-ле "Credo new", я начал его рассматривать, мне очень интересно как они там все дела-ют. Может быть такое и будущее журналов,

не знаю. Мне однако кажется, что "новое поколение", которые не читает бумажные книги и журналы, и онлайн-книги и журналы не будет читать, а только их будет рассмат-ривать и листать, ничего большего. Но тот текст, который лично для тебя интересен, его уже можно и напечатать, принтировать, такое, кажется, будущее. Но какие-то общ-ности, скажем, человеческая общность почитателей духовности, может иметь и свой журнал; не знаю что будет. Но мне кажется, что все то, что мы начали делать совместно о нашем международном научно-теоретическом приложении, надо продол-жать, посмотрим что получится; надо рабо-тать, я в свои годы хотя этого понял, рабо-тать это главное, а все остальное это уже пустяки, что то лишнее. Работа однако имеет смысла. Пусть и другие не понимают, пусть смеются, хорошо однако когда чело-век работает и вершит свое дело. Кажется, для того и дана нам жизнь.

Вы спрашиваете остались ли неко-торые экземпляры "Приложения", чтобы их Вам отправить; да, остались несколько экземпляров, 3-4 штуки, я их могу отправить в ближайшие дни. Только напишите мне адрес, на котором отправить. Если надо еще журналов, я могу заказать еще, чтобы снова их отпечатать, есть такая возмож-ность. Так что посмотрите сколько еще надо, я могу их заказать и за неделю их отпечатают. Чтобы потом не оказалось, что надо еще, потому. А теперь у меня, кажется, только 4 штук, одну хочу иметь я.

А что относится моих проблемах с бюрократами в образовании, которые меня судят, ситуация такая. Адвокаты, с которы-ми я разговаривал, в общем меня советуют чтобы, така сказать, "откупится", заплатить "обиженной особе" те деньги, которые она с меня хочет, и таким образом суд не будет; а если будет, если она меня осудит, то это означает, что я как судимый, больше не могу работать как преподавателем фило-софии и возпитателем молодежи; и это, очевидно, ее цель, таков замысел; таким образом этот судебный процесс ведется против моей свободы слова, они хотят лишить меня право преподавать, другим словом сказано, хотят меня уничтожит как философа, ибо, как известно, без свободы слова философ не может быть философом. Также и напуганный философ уже не фило-соф. Я этого однако не могу допустить.

Теперь у меня такая альтернатива: либо "откупится" деньгами, чтобы, с одной стороны, сохранить себе время и здоровья, но это в моральном смысле укоримо, пото-му что я буду платить деньги Бог весть за что, либо отказаться платить этим особам деньги, тогда будет суд, и я тогда либо потеряю все, либо все выиграю, примерно, буду защитить свое суверенное право пи-сать и говорить то, что я думаю. Но это дело, этот процесс отнимет мне много вре-мени и сил, и я не знаю потом буду ли уже

26 иметь времени и сил, чтобы воспользоватся этим своим правом писать и говорить что думаю. В обоих случаях я проиграю, кажет-ся. В обоих случаях бюрократов выиграют и в обоих случаях они в конечном счете меня будут уничтожить. И без капельки жалости убьют мою свободу. Вот такие дела. Хо-четсь однако хоть свое достойнство спасти. Не хочется выглядеть как напуганное жи-вотное. Хочется остатся человеком. И фи-лософом. Ужасная ситуация! Просто не знаю что делать. Настоящий кошмарь!

Я на известное время откладываю снова все дело, потому что мне дали еще два месяца больнычные, отпуск по болезни. Потом увидим. Хотя суд требует теперь специальный документ, в котором написано, что врачи мне запрещают являтся в суд, по состоянии здоровья. Посмотрим что скажут врачи и напишут ли они мне такой документ. Значить выходит, что раз человек больной, но его тоже можно судить, мучить и изде-ваться над ним, это уже абсурдно; но в Болгарии много абсурдов, неслучайно сам народ уже называет свою страну "АБСУР-ДИСТАНОМ", это новое имя Болгарии, если не знали, вот, я Вас извещаю об этом. Такие дела у нас. Иначе я здоровьем, кажется, хорошо, но у меня уже нет сил писать более серьезных текстов, очень хочется отдыхать, просто нет сил.

На это и заканчиваю свое письмо, желаю Вам и Ваших самых близких людей здоровья, счастья, удачи!

С уважением: искренне Ваш Ангел

И ЩО СЕ ОТНАСЯ ДОРИ ДО ПИЕНЕТО НА МЛЯКО ОТ ДЕЦАТА ИМА ДВА НАЧИНА: ДЕСЕН И ПОГРЕШЕН

06 октомври 2013, неделя

"Ние не искаме да даваме социални помощи на родителите за да купят на децата си мляко. Ние искаме да дадем работа на родителите за да могат сами да купят мляко на децата си." Маргарет Тачър (Цитирано от Ivo Stivo)

ВСЯКАКВИ РАЗМИСЛИ И ВЪЛНЕНИЯ ОТ ПРЕКРАСНАТА ДОЛНА БАНЯ, КЪДЕТО СЕ НАМИРАМ СЕГА

07 октомври 2013, понеделник

Вече трети ден откак съм в Долна баня, моето родно място. Дойдох тук, при старата ми майка хем да си почина малко, хем да помогна с нещичко. Болният ми брат също е тук, слава Богу, е сравнително доб-ре, но си страда от тежката болест, страда си често безмълвно, стоически. От тишина-та и от чистия въздух си почивам превъз-ходно, е, помагам с това онова, само дето не мога да се пренастроя да напиша нещич-ко в блога, и то по-сериозно, щото отдавна ме сърбят пръстите да попиша от ония, моите си неща, истинските, философските. Трети ден нищичко не съм писал нито в блога, нито във Фейсбук, ей-така, не ми се пише; влизам за малко, и, да ви кажа, скуч-но ми става да седя в интернет, тук, на село, природата ме омайва и показва не-съмнените си превъзходства над тази чуда-та и щура "втора природа", тази изкуствена и уж "културна" сфера, каквато е интернет, каквато е виртуалната реалност.

Гледам, че докато ме няма, разни-те му там мерзавци са се впуснали като кучета да ме хапят и ръфат, ако могат, по възможност, да откъснат и живо месо от мен; подхвърлям им по нещичко, щото тази психология на нашенския мерзавец ме интересува, обичам да се ровя в душевните мръсотии, падам си малко нещо като пато-лого-анатом на най-гнусните места и кътче-та от човешката, с извинение, душа. Но да ги оставя тях, мъртъвците за човешкото и за духовното, да изнасят и да погребват спо-койно своите мъртви. Друго ме вълнува тая сутрин, ето, рекох за малко да попиша, колкото да не загубя тренинг.

Вчера заран падна първата слана и попари доматите на майка ми, които тя си отглежда в градината. Предната вечер пообрахме всичко онова, което си заслужа-ваше, но по-ситните домати и чушки оста-вихме, ето, попари ги сланата. Както и да е, тя не жали за тях, щото си има добър добив от домати, краставици, картофи, чушки тази година, сума ти буркани си е направила, с лютеници и с какво ли не. Идват разни нейни по-млади приятелки да й помагат и тя, колкото може, все нещо щука и си прави,

по навик от комунистическите времена, своите буркани, т.н. зимнина. И малко чушки попари сланата, ама най-негодните, най-дребните, от които общо взето нищо не става; е, става де, за туршия стават, но както и да е.

А иначе, макар че вчера, напри-мер, през деня изгря слънце, си и студено, доста хладно, и ето, майка ми е почнала да пали камината, която пък, чрез специална инсталация (локално парно), подгрява и отоплява цялата къща. За да не носи и мъкне дърва, й помогнах да направим това нещо, тази камина с парно, иначе трябваше да носи дърва и да пали зимно време по три печки, което е много, а ето сега пали и под-държа огъня само на едно място. Вярно, тази камина лапа много дърва, но майка ми е икономична, научила се е да икономисва от залъка си и си спестява, за да си купи дърва за отопление.

И аз помагам с каквото мога, обаче тя прави така, че каквото съм й дал, след това да ми го върне с излишък, така е свик-нала, моята майка, а пък е упорита и не може човек да й се наложи почти за нищо. От един друг, стар, значително по-възвишен и дори романтичен свят е тя, един друг свят, със здрави духовни принципи и непоклатим морал. Ето, сега, като пишех това, тя мина покрай мен с бастуна си и ми каза да си пиша спокойно, тя била дошла, за да запали в стаята си кандилцето пред иконите, щото била забравила отдеве; пали го, щото днес е неделя, такъв е обичаят; запали го и си тръгна долу в кухнята, около камината, да шета, а най-вече да прави баница, тя е прочута със своите баници, леле, колко много баници е омесила в живота си тя?! Брой нямат нейните баници, и все са вкус-ни, чудесни са; навремето месеше баници даже и когато идваха тук, в Долна баня, депутати от СДС, от наште, от сините депу-тати, примерно, добре си спомням, че от баница на майка ми е ял Васил Гоцев, пък и доста други са яли. Много е известна майка ми с тия свои меки дъхави баници, ето, отиде сега да прави баница, а пък да й наложиш като си е наумила нещо да прави, е невъзможно, ще го направи непременно.

Днес сме планирали като хапнем да идем на гости из родата, нейните хора, които са предимно в близкото село Марица. А вчера с брат ми пък ходихме на баня, на минералната баня, що е в Долна баня, и от която селото (градчето де) си дължи името. Банята е стара, турска, от турско време е останала, сега е в дълъг безкраен сякаш ремонт и работи така: на четните дати е за жени, на нечетните – за мъже. И вчера с брат ми бяхме на баня, хубаво се напарих-ме, щото минералната вода тук при нас е доста гореща, а пък басейнът не беше раз-хладен, студената вода за разреждане не беше успяла да го поразхлади, и ето, здра-вата се напарихме. Влязох в него, аз обичам да се паря и да стоя в басейна, ала по едно

27 време се сетих, че сърцето ми не е наред, уплаших се да не ми стане нещо от горещи-ната и поседях в басейна по-кратко време; брат ми си постоя повечко, до насита. Пок-рай басейна има бетонни корита, е, там се търкахме, насапунисвахме после, измихме се чудесно, станахме като нови. Да, ама заради паренето (то и в коритата водата беше възгореща) после през цели ден бях отпаднал, организмът ми така понесе горе-щината и паренето; после дълго време се потих, за да се нагоди тялото ми към нор-малната температура; боях се заради това потене да не се разболея; а пък брат ми все бързаше като се обличахме, щото на него, горкият, много му се пушеше; вместо да си починем, та да ни мине потта, той ме изкара навън плувнал в пот; както и да е, тази сутрин съм добре, слава Богу, не се разбо-лях от настинка. Иначе в банята постоянно има хора, особено много я почитат цигани-те, пълно е с тях кажи-речи по всяко време, в Долна баня има доста от тях, ала лошо не правят, разбираме се, пък и, дето се казва, се интегрират, дружат с българи, сред тях има и доста свестни (аз съм писал на други места за това), примерно, сред тях вече има и доста евангелизирани, има доста христи-яни. А с приобщаването им към Христовата вяра се разпространяват и ценностите на християнския морал; говорих преди време с един такъв цигански пастор, силно ме впе-чатли, тогава писах за това в блога си; свестен човек, възхитих му се!

А пък след банята, като си почи-нахме, ходихме в Костенец (не селото, а града, дето е ж.п. гарата) на пазар, в събота там е пазарът. Разгледахме, купихме си това-онова, дето ни е било най-нужно, пък после се прибрахме. Така върви тук, на село, ежедневието ми, ето, днес ще ходим в село Марица, да се видим с родата, с наши роднини. И много ми се иска да се поразхо-дим с брат ми поне (майка ми се изморява, далечко е) до Света Петка, параклисче с църквица, което се намира оттатък реката, река Марица тече през нашето поле, отта-тък реката е това параклисче, чудна мест-ност, благодатна, на мен винаги много ми е помагало да ходя там, някак си духовното излъчване ме зарежда с енергия, с духовна сила. Пък и природата ме зарежда, не мога да опиша колко добре се чувствам като ходя

там; днес непременно трябва да ида, ако се наложи, ако брат ми не ще да дойде с мен, ще ида сам; длъжен съм да ида, щото от-давна не съм ходил, а пък като дойда в Долна баня със семейството си, все за малко, за кратко време идваме, и все отла-гам другия път да ида; е, сега съм дошъл за повечко време, днес ще ида, ако днес няма време, ще остана още едно денонощие и ще ида утре, в понеделник.

Майка ми, милата, още не знае за мен, че преживях тежка операция; тогава й го спестих това, да не се тревожи, после, като ме изписаха, като идвах, идвах с едно кепе на главата, и стана така, че тя не разб-ра, че имам белег на главата от операцията; все отлагах да й кажа, пък в един момент си рекох: и защо й е да знае това, какъв е смисълът, само да се тревожи ли, само да ме мисли по нощите ли? И ето, с Божията помощ тя още не знае, на моменти ми е на върха на езика да й кажа, ала се спирам, щото сега, като отмина вече всичко, наисти-на няма никакъв смисъл да й казвам, да се тревожи, особено като знам колко е чувст-вителна и как тежко ще го преживее. И по този въпрос нищичко не съм й казал, и предпочитам да не й казвам. Да е спокойна поне за мене. Не й стига това, че брат ми е тежко болен, пък и аз, много ще й стане. Смятам, че е оправдано това, че й спестих тия вълнения, така мисля аз. Разбира се, тя нищичко не знае и за моите конфликти и съдебни дела с ревностните ми админист-раторки; то пък остана това да й кажа, та да я съсипя; и за това мълча; страшна работа; тя това няма да го преживее, ако разбере докъде пък стигнах с тях, с блюстителките на административната командна и тотали-тарна система в нашето родно образование. Тия борби нека да стоят встрани от съзна-нието на горката ми майка, която обаче добре знае какви битки съм водил с разните му там партийни (комунистически) гаулай-тери когато на млади години работех в Пловдивския университет, и то не къде да е, а в катедрата по "Макрсизъм-ленинизъм"; е, водих разни битки още в перестроечно време тогава, пръв бях в тия битки, и какво спечелих?

Нищо, мен ме изритаха оттам, за-губих си здравето, сърцето ми оттогава не е наред, а другарите си векуват сега в "уни-верситета", продължават да колят и бесят там, нещо повече, разпищолили са се нео-безпокоявано от нищо, всичко съсипаха; нищо духовно вече няма там, всичко е изо-пачено и изкористено. Но си викам: добре че ме изгониха, та се съхраних криво-ляво, ако бях останал там, сега отдавна вече да ме нямаше, нямаше да издържа на тия борби. Та такива ми ти работи, майка ми тогава всичко знаеше, доста вълнения пре-живя, а за сегашните ми борби всичко съм й спестил, въпреки че на моменти – и това е чудно, майчината интуиция всичко разбира! – тя ме подпитва: "Кажи, как е на службата

ти, да нямаш проблеми?!", ме подпитва загрижено тя, а пък аз й отвръщам: "Не, няма нищо, всичко е наред, няма аз да оправям цял живот света я, мълча си вече, писна ми да се боря, нека друг да продъл-жи, аз каквото можах направих!", казвам й подобни общи приказки, и майка ми, видимо учудена колко много синът й е "помъдрял", сякаш се успокоява, ала пак ме гледа и с недоверие, щото си ме познава. Такива работи.

Е, нямам много време за писане тук, в Долна баня, ако един ден доживея да стана пенсионер, дай Боже, тук ще си попи-ша на спокойствие, и, току-виж, ако е рекъл Бог, тогава ще напиша всичко онова, за което сега си мечтая, ала все нямам време. С тази мисъл живея, тя ме крепи. А сега-засега все нямам време, спокойствие, все други грижи ме отклоняват от главната ми работа: писането, заниманията с филосо-фия. Имам други планове в това отношение, за които ще пиша скоро, а сега да свърш-вам, че току-що майка ми ме повика да слизам за закуска, ще трябва да й се подчи-ня. Хубав ден на всички, радвайте се на неделния ден, че утре е понеделник! Ус-пешна седмица също ви желая, бъдете здрави!

ДА СЕ ГРИЖИМ ЗА "СТАЙНОТО ЦВЕТЕ" НА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ, ДА ГО ПОЛИВАМЕ ОБИЛНО – ЧЕ БЕЗ НЕГО СМЕ ЗА НАНИКЪДЕ!

05 октомври 2013, събота

ВЪПРОС КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА СПИСА-НИЕ ИДЕИ, СВЪРЗАН С ЕДИН ТЪЖЕН ФАКТ ОКОЛО РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО МУ

05 октомври 2013, събота

Из едно мое писмо, написано днес

до един от авторите в списание ИДЕИ: ... Със списание ИДЕИ имам голе-

ми проблеми, в смисъл, че вече съвсем нямам средства за издаването му. В бол-нични съм от 6 месеца, от три месеца ня-мам доходи (спряха болничните) и вече съвсем не си представям как ще издавам списанието (досега жертвах за него голяма

28 част от заплатата си като учител). Помощ отникъде не получавам, както и си е редно да е в българските условия. Ще се наложи май да спра издаването на списанието на хартия и списанието да остане само в ин-тернет. Много хора отдавна ме съветват да направя това. При положение, че хартиено-то издание на списанието има само 8 або-ната – всичко останало, целия останал тираж подарявам на библиотеки, универси-тетски и читалищни – май ще се наложи списанието да бъде издавано само онлайн.

Не ми се ще това да стане след пет години съществуване на списанието, но се налага. За да има книжно (хартиено) издание, ще се наложи да се събира нещо като "издателска такса" от авторите в него, сиреч, вместо те да получават хонорар от списанието, те да си плащат за издаването на хартия на техните текстове, ти как гле-даш на такава една възможност? Чух, че други умиращи научни списания като наше-то били практикували това нещо. Не ми се иска да правим и ние така, авторите, пише-щи в списанието, със свои средства, сякаш са нещо като "кооператив", да издават спи-санието, но май ще се наложи. Ако изобщо хартиеният му вариант трябва да оцелее. Не знам какво да правя. Дай ми съвет, ин-тересува ме твоето разбиране...

А вашето мнение по този казус какво е, уважаеми мои приятели във фейс-бук, мои читатели на блога ми, вие как мис-лите, трябва ли за бъде запазено хартиено-то издание на списание ИДЕИ като една духовна трибуна, създадена специално за българската младеж, или трябва да умре, да спрем издаването му? П.П. От няколко месеца (повече от пет) наблюдавам интересен феномен: в книжар-ницата на ПУ, която е до самия негов цент-рален вход, самотно стоят няколко книжки на сп. ИДЕИ, едната от които е с портрета на Хайдегер на корицата. Хиляди студенти минават оттам, някои, предполагам, се отбиват и в книжарницата, освен в близките пивници. Никой студент обаче не дръзна да стори такъв отчаян жест, граничещ с лудост, а именно, да си купи екземпляр от списани-ето (книжката с портрета на Хайдегер при това струва само 3 лева!).

Никой, повтарям, никой от хиляди-те студенти, дето учат в ПУ, не дръзна да стори това. И списанието с портрета на Хайдегер (пък и другите списания си стоят, тези дето са с портрети на други философи, но за тях не говоря, щото Хайдегер е по-

съвременен, студентите може да са чували за него, пък дори и да са му виждали порт-рета!) продължава да си стои самотно там, при това, понеже списанието е черно на цвят, личи си, че по него вече има прах, т.е. че не е пипано от човешка ръка, дори и от ръка на преподавател!

Което много говори. Наистина мно-го говори! Говори, че или това нещо, дето се нарича "Пловдивски университет", вече съвсем не е никакъв университет, а е нещо съвсем друго, щом едно списание за духов-ните неща там, както виждате, съвсем не се пласира; та значи по тази причина ПУ не е университет, а е нещо друго, какво друго може да е, си правете сметката сами.

Стига толкова. Спирам. Не ми се говори повече. Тъжна работа...

ОТКЪСИ ОТ ЕДНО СЪВСЕМ СВЕЖО ПИСМО ДО МЕН, ПРИСТИГНАЛО ТАЗИ СУТРИН ОТ АМЕРИКА

октомври 4, 2013

Пак получих пространно писмо от Америка, от оня коментатор, български американец или американски българин, който често ми пише; ето извадки от това писмо, щото иначе е много дълго и на места съдържа доста цинични думи, та затова подбирам само онова, което по моя прецен-ка е хем що-годе приемливо и прилично, хем е също така по-важно, по-значимо:

Тоa Радан ако има мозък колко ед-на мисирка, никога не би си позволил да не отговаря на обществена (blogger) личност като теб. Тук, в Америка, местни депутати ми пишат, знаят моето име (ах, тва разузна-ване!) и искат среща с мен, избирателя!!?? Мога да отида и да говоря с него (с нея в случая) и да й кажа кво мисля за Обама и плана му да направи здравеопазването ни комунистическо…

Но аз не отивам, все пак съм от BG и оставям теа неща на тях – не бива аз да се меся в една машина, която функционира добре и какво аз ще й дам, комунистически-те си спомени ли? Ще им разкажа за неп-ризнаващия нищо нахален кат задник убиец Газдов и самоубилата се убийца Ръжгева ли? Не става, брат!

Е, разговарям с хора доволно, раз-бират ме. В BG не мога да говоря с хора, защото това не са хора, те имат странни

богомилско-тъпоумни представи за света и всичко.

Искам само да видиш колко в BG имат въобще ум за нещо сериозно – е, нема братче, и в склада нема, както се казваше през комунизамо.

… Та къде бях стигнал? А да. Ако шеф на партия игнорира об-

ществена личност като теб, той е просто малоумен. Това нищожество не се сеща, че чрез теб още 100 твои читатели могат да го подкрепят. Аз затова казвам, че СДС са сбърканяци, уродливи комунисти са, BG народа го усети щом не гласува за тях…

Но си мисля друго – Костов отиде зян за тea изтривалки, той ако се беше коалирал с друга формация, щеше да тежи на мястото си, а тea шушумиги го удавиха… Тва е, брат Костов, следващий път глеай “На секи km”, за да се научиш как да се пазиш от тea червени всеядни хлебарки, панелни софийски, да уточнъ…

… Искаха захар, дай им я, но ти все сериозен… На ти сега – аут от полити-ката. Следващиo път нахитрей, а, балканско момченце по-наивно и от Жорж Ганчев, а?

А за A: >>> Oмерзен съм от Абсур-дистан тъпоумний и не ми се пише повече, ОК? Ти продължавай делото ми на местна почва, че аз съм емигрант все пак и ми е през оная работа ако утре изчезнете от картата, а тва и заслужава тва селско робс-ко племе, ОК?

Успехи в борбата ти с феминистки-те-директорки, които скоро ще те задушат кат питон антилопа, амин, ако си религЬО-зен…

А.

ГЕРМАНСКИЙ ФЮРЕР РАДУЕТСЯ МА-ЛЕНЬКОМУ И СМЕШНОМУ БОЛГАРСКО-МУ ФЮРЕРЧУ!

Изображението взех от ТУК.

ОЩЕ ПРОТЕСТИРАТ: И КАКВО, ВЛЯЗОХ-МЕ ЛИ НАЙ-ПОСЛЕ В "ГИНЕС" ЗА НАЙ-ПРОДЪЛЖИТЕЛНИТЕ НЕУСПЕШНИ ДЕ-МОНСТРАЦИИ СРЕЩУ НАЙ-ТАПИГЬОЗ-КОТО ПРАВИТЕЛСТВО В СВЕТА?

Снимка: Константин Павлов-Комитата

29

ПОЛИТИКЪТ, КОЙТО ЕДИНСТВЕН ИМА-ШЕ ПОЗИТИВНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МО-РАЛА И КЪМ ДРУГИТЕ “ДУХОВНИ ИЗ-МИШЛЬОТИНИ”

октомври 4, 2013

Водещ: Кой Ви е предавал? Кой е Вашият Юда? Кое е най-голямото предателство, което сте преживял?

Иван Костов: Не ми се говори за тези неща. В самото Евангелие нещата с това преда-телство са много сложни. Ако говорим за случилото се между Юда и Исус. В някакъв смисъл, Исус като че ли е знаел какво тряб-ва да направи Юда и като че ли го е подпо-могнал.

Водещ: Вие бил ли сте в хипотеза да под-помогнете да Ви предадат?

Иван Костов: Като че ли е отивал към голямото изпитание, което му е приготвил Господ. Той, някак си…, не, не някак си, а със сигурност не осъжда Юда за това, което е направил.

Водещ: А имал ли сте усещане, че Ви пре-дават?

Иван Костов: Знаете ли колко е интересно, това обстоятелство е изключително и дра-матично, и много дълбоко философско. То е истинското изпитание на Христовата вяра. Защото той казва – обичай врага си, опитай се да простиш на враговете си. Тогава си истински негов последовател. И, виждате ли, през отношението си към този, който го праща на кръста, фактически участва в пращането му на кръста, показва как на практика следва собствената си представа за любовта и за доброто.

(Цитирано от: Капка Вачева)

ТОЯ ХЕПТЕН ПРЕВЪРТЯ, ГОРКИЯТ НЕ-ЩАСТЕН РУБЛАДЖИЯ ПРИЗОВА ПУБ-ЛИЧНО ДА "ПОЛИВАТ" С ПОВЕЧКО ПАЧ-КИ "ЦВЕТЕТО" МУ!

Сидеров отправи публичен призив за даване на по-големи подкупи за парла-ментарната подкрепа от неговата лична партия АТАКА на днешните ни управлява-щи: под "поливане" тоя мошеник разбира, естествено, даване на по-големи рушвети та да гласува с тях!!! Виждате ли докъде сме стигнали в цирка, наречен "българска поли-тика" - и "български Парламент"?! Тая поли-тическа проститутка Сидеров, която в пре-дишния Парламент подкрепяше Боко, щото той плащаше по-яко, сега пък подкрепя комунисто-ченгесарите от БСП и ДПС, само и само щото те, очевидно, му бутат повече пари! Вие да не мислите, че тоя отворко прави всичко по "чисти морални подбуди"? Глупости, за парички прави всичко той, и ето, зове така патетично: "поливайте" ни яко, пазете ни като жадно за "вода", сиреч, за парички, "стайно цвете", щото а преста-нете да ни поливате с повечко... пачки, веднага ще се фърлим на врата на Боко! Виждате ли как тая политическа курва гледа да си повиши цената като зове да "поливат цветето му" колкото се може по-обилно?! Ало, атакуващи малоумници: вижте какви хубави пари направи фюрерът ви бе, вижте в какъв лукс потъна "защитникът на бедни-те", вий капчица акъл имате ли да подкрепя-те тоя мошеник бе?

АЛО, САМО МЕКЕРЕТА И НЕКАДЪРНИЦИ ТРЯБВА ДА СЕ ПОДВИЗАВАТ В БЪЛ-ГАРСКАТА ПОЛИТИКА, ТАКА ЛИ: ЗАТОВА ЛИ КОСТОВ ТРЯБВАШЕ ДА СЕ ОТТЕГ-ЛИ?!

03 октомври 2013, четвъртък

Попадам аз на публикация със заглавие Утре Реформаторският блок ще обяви акцентите в икономическата си политика, а там също така е изтипосана фотография, на която виждам Кунева, а до нея – Радан Кънев. И веднага ми минава през ума ето тази поредица от въпроси, които все някой трябва да зададе; ето, задавам ги, не ща да мълча, щото ми е гнусно да мълча когато всички мълчат:

Аз не мога да разбера защо до Ку-нева не седи Костов, а някой си Р.Кънев?! Значи Костов беше обявен за "стара муцу-на" и се оттегли, а Кунева е "млада муцуна", така ли? Айсиктир! Тази "теория" за това, че "старите муцуни" в политиката трябвало да се оттеглят само за Костов ли важи, тя специално за него ли е направена?! Ами Кунева? А ми Надежда Неински? Ами оста-налите "стари муцуни"? Те, напротив, напи-рат, а само Костов беше принуден да се оттегли?

Само Костов ли има морал та само той се оттегли? Аз питам този Кънев: ако нещо в рамките на блока се приема, като изискването за оттеглянето на старите муцуни, защо то не важи за всички, а само за... Костов? Костов трябваше да се оттегли, щото е най-добър и най-способен български политик, затова ли?

Ало, само мекерета и некадърници ли трябва да се подвизават в българската политика, така ли? Затова ли Костов тряб-ваше да се оттегли?! Отговаряй на тия въпроси, г-н Кънев, не ми мълчи като кому-нист на разпит?!

И още един, всъщност още няколко други въпроса към Радан Кънев: г-н Кънев, как се чувствате начело на партия, всички членове на която са "костовисти", при това също така тази партия има и доста симпати-занти като мен, които също се самоопреде-лят за "костовисти", твърдо гласува(ха) за нея, та как се чувствате начело на партия, съставена все от "костовисти", начело на която обаче не стои Костов, а стоите Вие? Не се ли чувствате малко нещо като нат-рапник начело на такава партия? Много ми е интересно да разбера как се чувствате начело на такава партия от "костовисти", която обаче е била принудена да се откаже от лидера си, и да сложи Вас, и то само щото сте, вероятно, по-удобен на някои политико-ченгесарски среди?

30 С какво Вие лично превъзхождате

Костов, та стоите без капчица угризение на поста, който по начало си е за Костов, щото тази партия се състои все от поддръжници на Костов? И този въпрос трябва да се зададе, щото има морален смисъл, а пък се разбра, че без морал в българската полити-ка доникъде не се стига, стига се до под кривата круша. Дотам ли искате да закарате партията ДСБ? Ето това питам, щото поли-тиката, която следвате, е в рязко противо-речие с всички ония принципи, които праве-ха ДСБ уникално явление на фона на разп-лутия от разврат и аморализъм български политически пейзаж. Давате ли си сметка и за това?

КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ЗА КОРИЦАТА НА НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТАЗИ МОЯ КНИ-ГА?

Какво ще кажете за корицата на новото издание на книгата ми със заглавие ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕ-ГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ? Книгата до седмица ще излезе на пазара...

РАЗЛИЧНИТЕ ПРОМЕНЯТ СВЕТА

За лудите, за различните, за бун-тарите, за размирниците, за кръглите гвоз-деи в квадратните дупки... за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата... Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваля-ваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игно-рираш, защото те променят нещата...

Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.

Стив Джобс (Цитирано от Maria Vassileva)

КРАТЪК СБЛЪСЪК В РАННАТА УТРИН С ВЕЧНО БОДЪР КОМУНОИД

Публикувах едно антикомунисти-ческо, антисъветско стихче, на което попад-нах нейде в интернет, и ето, в ранната утрин един комуноид какво ми рече, четете сами, а също можете да видите и как моя милост му отвърна, но първо въпросното стихче: Длъжен бях да те обичам, Ваня. Даже кръстих дъщеря си Маня. Залъкът си давахме насила на Русия – тая дива сила. После цели девет петилетки грабихте уран и руди редки. Грабихте и жито, папироси… Зарад тебе ходим голи-боси! Дружбата ни беше “свята”, “чиста”. Ние всички хранехме танкиста. А пък ти ни пазеше със танка и ни взе последната луканка… Пазеше и немците, и чехите. Ние тук възпявахме успехите. С паметник стърчиш ни на главата и скверниш небето и земята. Борян Петров каза: Пълни глупости... Уран и тютюн имаме и днес, но никой не иска да ги купува. Ходим голи и боси, щото си раз-бихме икономиката и не произвеждаме нищо свястно, позволихме на чуждите банки да ни "яхнат" и на "външни инвеститори" да източват парите ни навън... Тогава през "онези" проклети девет петилетки нямаше гладни хора ровещи по кофите, децата ни не загиваха от наркотици, а бандитите пра-веха тухли.... Ангел Грънчаров каза: С една дума каза-но, ако комунизмът беше останал, щяхме да процъфтяваме и да благоденстваме, нали това Ви е мисълта, драги ми комуноидни носталгико?! Вие туй нещо, наречено СВО-БОДА, сфащате ли какво е – и какво озна-чава то за човека?! В кое измерение на Вселената живеят такива тикви не мога да разбера?!

МОЯТ ЖИВОТ В СНИМКИ

01 октомври 2013, вторник

Какво ми стана, та снощи рекох да

сложа една-две свои снимки във Фейсбук, а сложих значително повече, ето ги; една снимка говори повече, отколкото хиляда думи:

Моя милост – една снимка от преди няколко години, когато все още бях пушач...

В кабинета ми...

Човекът, който пише...

31

Аз със сина ми... преди години...

Аз като млад учител по философия в Своге, далечната 1983 г.

С моята съпруга...

Аз в Цариград... в Истанбул де...

Аз нейде из Средиземноморието...

Аз като млад на море...

Ех, години, години... младостта от-летя като птица... но какво от това, животът продължава, а всяка възраст си има своето очарование – стига да е жив духът на чове-ка. Затуй – напред към бъдещето!

Аз на море облечен като древен грък...

Един млад мислител пак на море...

Със съпругата ми...

На море преди много години...

Моя милост в двора на Лувъра... В-к ГРАЖДАНИНЪ: ЗА КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg, тел. 0878269488

32

С малкия ми син - Данчо Сладуранчо...

Пак с невръстното ми синче...

Моя милост в Талин, било е някъде 1982 г.

С приятели-състуденти в Санкт Петербург...

На манифестация като млад учител в Кос-тенец...

Един млад мечтател в Санкт Петербург, Инженерният замък, в който е учил Досто-евски...

В Москва, Червеният площад...

Моето семейство, семейството на дясно-мислещия философ...

Аз като войник... на екскурзия в Рилския манастир

Много години по-късно в Барселона...