ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 23, ГОД. 5, 2013, 1 ДЕКЕМВРИ, НЕДЕЛЯ, Ц. 2 ЛВ.

ноември 29, 2013

Писмо до Орешарски, NOрешарски Деян Енев за “Култура”

Браво, Орешарски! Ти побе-

ди. Не трепна. Не се разколеба. Сре-щу 50 лева коледна добавка на пен-сионерите купи бъдещето на внуците им. Пенсионерите още не знаят това, но ти го знаеш. Дори като бонус им направи една разходка в София.

Показа на всички колко мно-го полиция имаме – ей така, за всеки случай. Лесно е да протестираш, когато е лято и когато шествието на протестиращите прилича на разход-ка, на карнавал в центъра на града.

Твоите съветници сигурно са ти казали – издръж до зимата, до снега. Протестът сам ще заглъхне. Така и стана. Твоите съветници са умни хора. Студентите, последната надежда на протеста, сигурно те смутиха малко в началото.

Но твоите съветници те увериха, че те са неопитни и бързо ще им намерят цаката. (Следва на 2 стр.)

Смятах тази сутрин да представя своята позиция по разразилата се на страниците на блога ми дискусия за българска-та идентичност и за фаталната "разкраченост" на България между Изтока и Запада – виж Възходът на Западната цивилизация е най-важното историческо събитие във второто хилядолетие след Христа и също така Европа ли? Скоро, скоро... по-скоро султана! А от Америка пък приличате на бедуини… – но тъй като не съм Слънце и навсякъде не мога да огрея (крайно много неща и проблеми ми се струпаха на главата напоследък!) то ре-шавам тази сутрин да отложа пак за известно време своето изказ-ване, с оглед да има повече време и други да се изкажат.

Вместо това решавам да взема думата и да напиша не-щичко по текущите скандали у нас, които нашумяха в последните дни, а именно, по скандала около "монасите"-содомити от Троянс-кия манастир, а също така и по случая с "омерзените" пияндетата-професори от СУ, които бяха заснети на видео от ранобудните студенти и изобличени, а пък народът, предполагам, онемя с широко отворени усти, съзрял страховитата нравствена бездна, пред която сме се изправили – и която… (На 2 стр.)

ТИ ПОБЕДИ, ОРЕШАРСКИ: КАРДИОГРА-МАТА НА БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Е ПРА-ВА ЛИНИЯ!

(От 1 стр.) Така и стана. Твоите съветници и в

това се оказаха прави. Те бързо им намери-ха цаката. Твоите съветници са умни хора. Сигурно ще получат много пъти по 50 лева за Коледа. Но това е справедливо. Те си свършиха работата.

Ти, Орешарски, постигна немисли-мото. Ти обезсмисли и нашите текстове тук. Поне за мен тези текстове, които пиша тук всяка сряда вече 70 седмици, са последното ми убежище. Тези текстове тук, моите и на моите колеги, къде по-слаби, къде по-силни, бяха една кардиограма на ставащото в България.

Една кардиограма, хвърлена в ко-ша. Една кардиограма, която никой не взе под внимание. Калин Янакиев дори се сдоби с медал – на първа страница на вестник “Политика” бе изобразен като едно от лица-та на омразата.

Ало, скъпи мои бивши колеги от вестник “Политика”, не кривнахте ли малко в хендека? Освен заплатата има и други неща. Нали утре ще се срещнем някъде на улицата. Как ще се гледаме в очите?

С една дума, ти победи, Орешарс-ки! Браво! България сега е бледа и замръз-нала. Кардиограмата й е хвърлена в коша. Ти победи, Орешарски!

Само веднъж съм те виждал на живо. Тъкмо беше напуснал поста си на финансов министър в кабинета на Тройната коалиция. Разхождахте се със жена ти по “Граф Игнатиев”. Спомням си, че тогава си помислих следното – гледай ти как спокойно се разхожда между хората. Значи добре си е вършил работата.

Кардиограмата на България вече е права линия. Попитай жена ти какво означа-ва правата линия при кардиограмата. Тя нали е кардиолог.

Мисля си, че сигурно й липсват разходките с теб по “Графа”. Но всяка побе-да си има цена.

ДУХОВНА АГОНИЯ, ВОДЕЩА ДО НЕМИ-НУЕМА ГИБЕЛ НА НАЦИЯТА НИ

(От 1 стр.)

… тия явления обозначават. Поне-же много си падам по нравствените казуси, не само ще пиша по тях сега, но и съвсем скоро ще ги предложа за обсъждане на моите ученици, на които преподавам не само философия и гражданско образова-ние, но и етика. Прочее, това, дето сега възнамерявам да пиша, също има отноше-ние към горната тема за това какви сме ний, българите, каква е нашата съвременна българска ситуация, тъй че ето, и това

писание може да се отнесе към същата дискусия, защо пък не?

Аз бих почнал с това: даваме ли си сметка какво именно тия случки показват, за какво те ни говорят? Имам чувството, че това не се съзнава достатъчно, щото, чини ми се, повечето от нас гледат на тях от т.н. "по-пикантна", сензационна, шумна, развле-кателна страна. Та ми се ще да заостря вниманието върху най-важното: какво всъщност и наистина е станало, какво то ни говори, какво то ни показва, в това число и за това що за нация сме, щом точно такива явления са възможни у нас? И са възможни не къде да е, на се случват в такива най-свети, най-чисти, най-духовни по идея и по смисъл места: в един манастир, но не кой да е, и в един, и то също не кой да е, уни-верситет. Даваме ли си достатъчно сметка какво е това манастирът – и какво е универ-ситетът?

Аз наскоро написах и издадох цяла една книга за университета, неговата идея и същина, а също така и как тези последните се проявяват в специфично българските условия: книгата се казва ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ и тя може да се прочете на посоченото място и онлайн. Тъй че това, което се случи тия дни в СУ, изобщо не ме изненадва, аз съм работил в тази сфера и знам още по-умопомрачителни и похотливи истории, които се случват зад стените на университетите у нас; пък и вие ги знаете или поне предполагате, няма защо да се правим на непорочни девици и да се прест-руваме, че не ги знаем. В нашите универси-тети – по идея храмове на Разума и на Истината – не само се пие, то само да се пиеше, но в тях се правят още по-възмутителни в нравствено отношение неща, в сравнение с които вулгарните изс-тъпления на монасите-содомити от Троянс-кия манастир нищо чудно да почнат да изглеждат на нещо като, с извинение, не-винни "богоугодни" забавления – да ме прощава Господ за тази дума! Манастирът пък по идея е най-свято и чисто място, обител на Духа, на чистия Дух, той е Божий Дом, място за пречистване, просветляване и укрепване на човешкия дух, а ето в какво се е превърнал той в нашенските родни условия: превърнал се е в содомитско сбо-рище, в бесовско място, където разюздани пръчове с бради се отдават на най-презрени и гнусни пороци, те, видите ли, за да се съблазняват един друг, си мяукали като разгонени котараци, представяте ли си?! Говоря за "монасите", за "калугерите", за "свещениците", за "духовниците", моля да ме извините, че употребявам тези толкова неподходящи за случая думи.

Човек наистина може да онемее от гнус и отврат като си представи що предс-тавляват нашите "духовни", с извинение, водачи, пастири, първенци, щото по начало точно такива трябва да ни бъдат и универ-ситетските професори, и духовните лица на църквата! Две институции, по идея носител-ки на най-чиста, свята и възвишена духов-

ност, тази на Науката - и тази на Вярата. Ами какви са ни нашите църковни архийе-реи, митрополитите, пардон, мутрополитите ни де?! Ами ето, тия дни тече и друг скан-дал, според който, представяте ли си, един мутрополит, предполага се, е поръчал убийството на друг, с извинение, щото е починал вече, мутрополит, давате ли си сметка пък това за какво говори?! Майко мила, аз лично, признавам си, тия неща умът ми не може да ги побере, те са нещо непостижимо в абсурда си, пълна нравстве-на аномалия, аз това нещо го наричам нравствено уродство, но и тази дума, сами виждате, се оказва мека, и тя не може да изрази пълната същина на толкова пороч-ното явление, нямащо нищо общо с еле-ментарната човешка нравственост! Човек наистина може да онемее когато му се наложи да каже нещо по повод на тия тол-кова грозни и гнусни явления, на които ставаме свидетели - и които символизират не просто духовната, нравствената и чо-вешката безпътица на нацията, ами и са израз на онази тотална катастрофа, отров-ните плодове на която вече берем - и те-първа още повече ще берем. И дори ще ни се наложи, в крайна сметка, и да ги изядем, щото тия плодове не ги берем ей-така, за да си ги имаме, ами ще ни се наложи и да ги погълнем. Представяте ли си каква е зара-зата на народното тяло, щом като таман в нейното сърце и глава са се настанали тия смъртоносни отрови?! Щото и Църквата, и Университетът, са нещо като квинтесенция на най-доброто, с извинение, от нашия народностен живот! сега почнахте ли да схващате поне малко от малко какво озна-чават тия на пръв поглед уж безобидни случки: монасите в Троянския манастир, с извинение за думата, били все... хайде, да не пиша мръсната дума, да не цапам стра-ниците си, били... "мъжеложци", падали си, видите ли, по "мъжки ласки", обичали, тъй да се рече, "секса между мъже", и така много се били увлекли в мръснишката си содомия, че превърнали целия манастир в развратно содомитско и даволско сборище, в нещо като, напряко казано, бардак! Ма-настирът ни станал бардак, а пък Универси-тетът, простете, в нещо като кръчма, в която професори пият до припадък, а пък после... пикаят по коридорите на нашата свята Алма Матер: майната ѐ на Алмата, майната ѐ на Матерта! Майната ѐ и на Българията де, щото това какво друго да означава, а, каже-те ми де, аз не знам какво друго може да означава!

Страшна работа! Ужас! Същински умопомрачителен кошмар! Какво повече да кажа? Какво изобщо повече може да се каже? Нима не се каза вече най-главното?! (Виж: Разврат в църквата 3 | Господари на ефира )

Тия явления говорят за нравстве-ното здраве на нацията ни – "здраве" ли казах?! Как можах пък точно тази нелепа в този случай дума да използвам? Те говорят за страшната болест на нацията, оздравя-

3 ване от която не се види, а по-скоро се виждат признаците на агонията, която ще доведе до неминуемата ни гибел. Това вече сякаш са предсмъртните конвулсии на умиращото народно тяло, щото щом бъдат поразени вече сърцето (Църквата) и главата (Университетът) на една нация, то смъртта вече е съвсем близо. Аз така виждам неща-та, нека да ме наричат черноглед, аз не ща обаче да замазвам работите – и да ги оцве-тявам в розово. Страшно е, нима вие не чувствате вече гърча и агонията? Блазе ви!

А адския хлад, дето скоро ще ни обгърне, нима още не го усещате? Щаст-ливци и хитреци сте вий, вас човек не може да ви подведе, знаете вий как да живеете, няма що! Блазе Ви наистина! Много ви здраве тогава... и майната ви! Мрете – щом не ставате за живота! Щом сте се отказали от живота, животни такива! Щото и вий в мнозинството си сте точно такива като пръ-човете от Троянския манастир, пък дори и да не сте склонни да развратничите едно-полово, то развратът дали е еднополов или двуполов си е все разврат, вий също така в мнозинството си сте и като гълтачите на ракия с професорски титли от СУ, нищо че не сте професори, нищо че не сте, с изви-нение, от "духовния елит" на нашата заги-ваща, на нашата агонизираща вече нация. Това е положението, ако щете ме мразете, ако щете ме колете, аз казах каквото исках, пък вий... вий му мислете, ако можете де, но това съвсем не е сигурно, щото и развратът, и алкохолът вече явно са ви съвсем изпили мозъците...

Боже, написах това, а дали няма тия дни някой патриот да ме даде под съд за... кръвна обида на нацията?! И да ме натика в затвора, а? То моята пословична "българофобия" май мина всички предели, а? Аз за нея дали не заслужавам вече нап-раво смърт, какви ти съдилища? Боже мили, аз го пиша това с болка, един вид с кръвта на раненото си сърце го пиша, ама дали няма да си изпрося затвора, а? Щото патри-отизмът у нас, на фона на наличния нравст-вен, духовен и всеобщ човешки упадък е в невиждан прогрес, това нали сте го забеля-зали също? Може да сме мръсници, ама сме си наши, родни, мили, български мръс-ници, може да сме копелета, ама ний се гордеем с българщината си, дето ври и кипи под калпаците ни! Долу българофобите, дето не харесват нашата кочина!

Долу майцепродавците, нашите майки с ракия са ни откърмили, нашите майки ако е трябвало, и в лайна ще да са ни окъпали, ний от гнусотиите не се боим, напротив, чувстваме се прекрасно! Да жи-вей развратът, готини пичове! Ей, брадати дяволи и пръчове от Троянския монастир, ако си падахте по кучки, цена нямахте да имате бре?! Да живей животът! Гарсон, дай по още една на цялата кръчма от мене! Ний сме си много убави бре, не го слушайте тоя

идиот Грънчаров! Да живей Матушка Болга-рия! Уррааааа! Вперьод срещу вси врази!

КОМУНИСТИЧЕСКИ БОКЛУЦИ: ПИЯНДЕ-ТО ПРОФ. ДРАГАНОВ БИЛО, ВИДИТЕ ЛИ, "ОМЕРЗЕНО"!

Проф. Драганов за клипа на Ранобудните студенти: Омерзен съм

Омерзен бил ето заради това, за-ради клипчето, което показа колко той стру-ва – и какво именно представлява:

Представяте ли си? Ако го нямало изобличаващо го клипче, той нямало да бъде "омерзен"; те това се казва комунисти-чески "морал", простете за думата!

Ето коментари по този повод, които изцяло споделям – и които ме освобождават и аз да кажа какво мисля: Stefan Tafrov: Няма как да се съглася, че гледката на мъртвопиян уриниращ профе-сор насред университета не заслужава да бъда споделяна и осъждана. Това е нечуван скандал и проблемът не е в този, който го е заснел и разпространил. Помещенията на университета не са никакво лично прост-ранство. Вместо воловете да мучат, колата скърца. И аз съм омерзен, но от Драганов.

Лиляна Манова: Аз съм омерзена и от тези, които защитават Драганов!!! Капка Вачева: Наглец, сега пък на омерзен ще го играе вместо да се скрие от срам! Variatio Delectat: Абсолютен боклук, чер-вен, комунистически! ПОЗИЦИЯТА НА РЕКТОРА на СУ, защища-ващ своите партийни другари:

"Ректорското ръководство катего-рично заявява, че няма да прилага двоен стандарт към евентуални нарушения на преподаватели и студенти... ректорското ръководство иска да изкаже съжаление, че

студенти, използвайки този инцидент, падат на нивото на тези, срещу които се борят... Няма да допуснем да ни поучават тези, които не само повече от месец съзнателно нарушават правилника на Университета, но и правата на мнозинството студенти и пре-подаватели, които не приемат тяхната ак-ция."

И В СТУДЕНОТО ВРЕМЕ В СОФИЯ ПАК ПРОТЕСТИРАТ: ПОКЛОН, ДОСТОЙНИ, НЕМАЛОДУШНИ ЕВРОПЕЙСКИ БЪЛГА-РИ!!!

Снимки: NOрешарски

ЖЕЛАЯ ВИ, СВОБОДОЛЮБИВИ УКРАИН-СКИ ПРИЯТЕЛИ НА ЕВРОПА, ДА СБЪД-НЕТЕ СВОЯТА ТАКА КРАСИВА МЕЧТА!

Украинският ми приятел проф. Constantine Raida, който във Фейсбук ме подкрепи в моите невероятни главоболия – в битката ми с така наглата и агресивна образователна администрация у нас, която още не се отказала от тоталитарния си манталитет – та той написа ето какво: "Constantine Raida: Аз съм много внима-

4 телно гледа тази бъркотия..."; аз му от-върнах ето как:

"Аз много внимателно гледам та-зи бъркотия..." – така е правилно да се напише на български, мой скъпи украински приятелю! Благодаря Ви за отзвука, за съпричастността, това означава много за мен в тази минута! Особено приятно ми стана, че сте се опитал на български език да откликнете!

Много поздрави от мен на Вас лич-но, на украинските колеги от Института по философия, също така на свободолюбивите приятели на Европа, на борците за достойн-ството на Украйна, които са тия дни по улиците на Киев!

Желая ви да сбъднете вашата украинска мечта!

ЧУВСТВАМ С ВСИЧКИТЕ СИ СЕТИВА, ЧЕ СЪМ НЕОБХОДИМ НА УЧЕНИЦИТЕ, ЕТО ТОВА НАЙ-ВЕЧЕ МЕ КРЕПИ

30 ноември 2013, събота

По публикацията от вчера със заг-лавие Подивете се и вие на какви безпа-метни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата ѐ за защита на презряното статукво! се получи интересен коментар от една дама, която дълги години е работила в образователната сфера, в едно най-престижно пловдивско училище, т.е. е много близка до темата, освен това е човек с ясни и безкомпромисни нравствени принципи, т.е. е човек, чието мнение аз високо ценя; ето какво ми пише уважаемата г-жа Василева и по-долу също така можете да прочетете и какво аз ѐ от-върнах: Мария Василева – учител каза: Здравей-те, г-н Грънчаров! Тази ваша администра-торка ме изумява вече! Загубих ума и дума,

както се казва. Не съм срещала чак такъв директор, а съм работила при 7-8 директори на училища. Толкова злоба, изобретател-ност и бързина в съчиняване на обвинения, такова човеконенавистничество са рядкост дори в нашата безрадостна българска дейс-твителност.

Не очаквах такъв развой. Очаквах нещата да тръгнат в единствената правилна посока – диалог и колегиалност. Ама това, което се случва сега, е върхът на простоти-ята, толкова е аморално, подло, цинично, низко. Така не може да се отнася който й да е към което й да е човешко същество!

Какви са тези срокове, които пос-тавя, какви са тези нарушения – измишльо-тини за заснети видео-уроци?! А видео-камерите, които се поставят из училищата и улиците, не нарушават ли човешките права на детето?!

Била съм на стаж в Алианс Фран-сез в Париж. Там видео-уроци се използва-ха за усъвършенстване и квалификация на учители. Във Френския Културен институт във София чрез видео-уроци ни обучаваха да оценяваме нивото на владеене на чуж-дия език по новите европейски рамки. Чрез видео-уроци след това ни оценяваха за хабилитирани екзаминатори, имащи право да оценяват за нива А1, А2, Б1 и В2. Би следвало да Ви похвалят и наградят за работа с технически средства и с нови тех-нологии.

Все се надявам някой на някаква инстанция да разбере за криминалните отклонения на тази жена, на Пакова и т. н.

Иначе, да идват някакви нации, монголци например, да ни завладеят и да вкарат нещата в ред, като изтребят първо комунистическите отрепки. Бог да ни е на помощ, щом в такива елементарни казуси на злоупотреба със служебно положение, като тази ваша директорка, няма кой да се застъпи за Вас и да я изхвърли от училище-то!!

Желая Ви сили и здраве да стигне-те до справедливост и до изобличение на пороците в родното ни образование.

Мария Василева – учител Ангел Грънчаров каза: Уважаема госпожо Василева, аз също не мога да проумея каква е тази ненавист, аз наистина не съм очаквал, че след завръщането ми от 8-месечен отпуск по болест ще се отприщи такава необуздана агресия; всичко друго съм очаквал, но само това не, но ето, нало-жи се да се изненадам.

Какво да Ви кажа, просто нямам думи вече, не знам, има нещо в цялата тази работа, което е неизмеримо, но кое е имен-но то, в момента не ща да го кажа, сега-засега ще се въздържа да го идентифици-рам. Самият факт, че въпросната особа се разминава с мен в коридорите с каменно лице, е достатъчно показателен. Обстанов-ката е крайно напрегната и абсурдна и се

чувства от всички; ако някой не чувства страшното напрежение, което витае, това говори за безчувственост, а пък безчувстве-ността в такива ситуации, както знаем, е проявление на нещо, което може да се определи като нравствено уродство. Естес-твената човешка реакция в такива случаи е човек да е съпричастен, и то спрямо поло-жението на жертвата, не да симпатизира на носителя на агресията във всеки случай.

Интересното е обаче, че в тази об-становка въпреки всичко аз намирам задо-волство в общуването с учениците; не е леко, но пък самата възможност да разгова-рям с тях по най-важните човешки въпроси (то това всъщност е философията, фило-софията не е нищо друго!) ми носи задовол-ство и укрепва духа ми. И още по-интересно нещо има, което здраво ме държи в тази нелека ситуация и то е следното: че в тия условия духът ми се активизира в екстремна степен, поради което в дискусиите с учени-ците успявам, Бог знае как, да стигам до идеи, до които при обичайните условия никога не бих стигнал!

Не зная дали се изразих понятно, но имам предвид нещо твърде любопитно, за което ще пиша, дай Боже да имам време и настроение, тия дни. Стигнах в обсъжда-нията с учениците през тази първа седмица след завръщането ми на работа до неверо-ятно интересни мисли, опитвайки се да ги подбудя да вникнат в ония проблеми, които ни се налага да обсъждаме. Чувствам с всичките си сетива, че съм необходим на учениците, ето това най-вече ме крепи.

Вярно, има тежки моменти, има и сред учениците такива, които са способни на какви ли не простотии, но въпреки всичко сред тях най-вече има една свежест на съзнанията, която невероятно импулсира духа на философа. Вперените в мен погле-ди на тия млади хора, общо взето изоставе-ни на самите себе си – с тях никой всъщност не разговаря по ония жизнено-важни, съд-бовни въпроси, за които те имат страхотна нужда да разговарят – ме импулсира да намеря в себе си духовни сили та да им "сервирам" онази "духовна храна", за която са така жадни и гладни душите им.

Този за мен е смисълът на учител-стването. Заради това аз стоя и ще стоя до последно на поста си, пък макар и като смъртно ранен гренадир...

ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ: МОЖЕ ЛИ ЕДНА СТРАНА ДА Е БОГАТА И НАПРЕДНАЛА, А ПЪК ГРАЖДАНИТЕ ѐ ДА СА ЗЛЕ В УМС-ТВЕНО, ОБРАЗОВАТЕЛНО И КУЛТУРНО ОТНОШЕНИЕ?

ноември 30, 2013

Една моя реплика към един ярос-тен критик на американците:

Ако това, което пишете, е истина:

5 “Америка е най-великата демокра-

ция, но е добре известно, че средното инте-лектуално, образователно и културно ниво на американците е много под това дори на по-„изостаналите” европейци, вкл. българи-те.”

то как тогава да си обясним факта, че Америка не само е най-велика демокра-ция, но и най-богата, напреднала и проспе-рираща страна? Вам не е ли известно, че постиженията на една страна зависят от качеството на “човешкия матр`ьял”, който именно твори всичко в нея?

Интересно ми е, че изказвате една вътрешно противоречива, сиреч, невъзмож-на, крайно объркана мисъл и не съзнавате изобщо какво казвате, не съзнавате проти-воречието. Това говори, че имате сериозен проблем във Вашата съдна способност, нещо като аномалия…

Помислете също и върху това: как в такъв случай да си обясним факта, че ний, българите, уж хем сме много напреднали в умствено, образователно, културно отноше-ние, сиреч, като човешки “матр`ьял” сме уж в бляскаво положение, хем в същото отно-шение сме не само изостанали в развитието си, не само сме най-бедни, но също така сме и най-нещастни? Как в такъв случай да си обясним един такъв фокус?

Взе ли да се размърдва поне мал-ко Вашето “сиво мозъчно вещество”, дето изпълва кратуната Ви?

ОЩЕ ЕДИН ПРИЗИВ ЗА ПОВЕЧЕ ЧОВЕЧ-НОСТ

29 ноември 2013, петък Днес ми се наложи все пак да на-

пиша следните писмени обяснения до своя-та администраторка, уважаемата г-жа ди-ректорка:

До Директора на ПГЕЕ-Пловдив

ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ

от Ангел И.Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Директор, Вчера към 10.30 – 11.00 часа Ва-

шата секретарка ми връчи „ПОКАНА“ от

Ваша страна да пиша поредните „писмени обяснения“, този път по повод на ПИСМО от страна на г-жа А.Пакова, началник на РИО-Пловдив – във връзка с резултати от про-верка, предизвикана от МОН около един аспект от моята разностранна дейност като преподавател в ПГЕЕ-Пловдив, която Вие през последните години така всестранно и по специфичен начин обсъждате. С тази своя „ПОКАНА“ Вие ми нареждате в срок до 16.00 часа (доколкото си спомням) на същия ден да представя исканите обяснения. Отказах да подпиша връчването на „покана-та“ по следните причини:

1.) Не съм запознат с документа от г-жа Пакова в неговата цялост, тъй като в учителската стая Вие сте изложили на все-общо обозрение само избрани (цензурирани от Вас) откъси от него, то в такъв случай аз не мога да изложа своята позиция по об-съжданите проблеми; липсата на информа-ция по ония въпроси, в които Вие ме обви-нявате, ме поставя в положение да не мога да отговоря на самите обвинения; в тази връзка ако искате да разберете моята пози-ция, би следвало да имате добрината да ми дадете възможност да се запозная с целия документ;

2.) По същите тия въпроси защо съм правил видозаписи на мои часове по философия аз вече съм изразил позицията си при предишна Ваша „покана“ за писмени обяснения, тъй че не е нужно още веднъж да пиша за все същото;

3.) Много ми е интересно все пак защо си позволихте в учителската стая да изложите съкратен, цензуриран вариант на документа, подписан от г-жа Пакова, щото това един вид подвежда целия педагогичес-ки екип; а както се вижда от началото на въпросното писмо, то е адресирано до преподавателите от училището, т.е. би следвало да бъде изложено в пълния му вид;

4.) Моля Ви също така да имате добрината да спрете така активно водената от Вас „компроматна война“ спрямо мен, понеже такова едно недопустимо отноше-ние може да бъде възприето като целена-сочена кампания по дискредитирането ми като личност, обществен деец и преподава-тел; нямате никакво право да манипулирате

и настройвате учителската колегия срещу един неин член, да оставим това, че подоб-ни инициативи са укорими от нравствена гледна точка и говорят зле за Вашия имидж като ръководител, като администратор;

5.) Аз се върнах след продължите-лен отпуск по болест и все още не съм се напълно възстановил от тежката операция; здравето ми е крехко, имам проблеми със сърцето, във връзка с това Ви моля най-човешки да се съобразявате с тия неща; Вие обаче от първия ми работен ден след болничните ме бомбардирахте с цяла една поредица от искания за писмени обяснения, провокирахте ме да пиша доклади, какво ли не и пр., в резултат на което аз нямам нуж-ното спокойствие пълноценно да изпълня-вам нелеката си функция на преподавател; т.е. заради осъществявания от Вас целена-сочен всекидневен тормоз аз вече едва издържам, на предела на силите си съм ето днес, на петия ден след завръщането ми на работа.

6.) Вие можете да отправяте какви-то си искания и заповеди към мен, но Ви моля да не ми давате такива кратки, „по-жарникарски“ срокове, които едно че са неизпълними, второ ме депресират, трето не ми дават възможност да изпълня качест-вено поставената от Вас самата задача; човек не може да разбере защо правите това, но все пак има някои неписани прави-ла на етичността, на човечността, които не бива да се нарушават по един такъв екстра-вагантен начин;

7.) Държа да Ви уведомя, че ако продължавате да се отнасяте по един такъв унизителен, дискриминационен, потискащ и накърняващ човешкото ми достойнство начин към мен, аз ще се принудя да алар-мирам съответните държавни органи, при-мерно ще ми се наложи да пиша жалби до Инспекцията по труда, до ръководството на синдикалната организация, в която члену-вам, Омбудсмана на републиката и т.н.

8.) Държа накрая да Ви уведомя най-добронамерено, че е крайно време да осъзнаете, че такъв един авторитарен и незачитащ човешкото достойнство груб и волунтаристичен административен подход не е допустим за съвременния тип ръково-дител, той встъпва в пълно противоречие с нормите на човешкия морал, на елементар-ната човечност, на правото, на демокрация-та, на каквото си искате още. Няма да до-пусна да бъда превърнат от Вас в едно подгонено животно, моля Ви, опитайте най-сетне да осъзнаете какво правите и се пос-тарайте да намерите сили да се спрете...

Накрая искам да изразя очакване-то си, че все пак ще имате добрината да ме информирате и да ми дадете възможност да се запозная с цялата документация по ония проверки от органите на Министерството, които бяха предизвикани от мои жалби, до този момент Вие ме държите в пълно ин-формационно затъмнение, което е благо-

6 датна почва за един задкулисен, непочтен подход от Ваша страна, което пак е в проти-воречие с нормалните човешки представи за това какво може и какво не може да си позволява един съвременен ръководител. 29 ноември 2013 г., 10.13 мин. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

ПОДИВЕТЕ СЕ И ВИЕ НА КАКВИ ШЕМЕТ-НИ ПОДВИЗИ Е СПОСОБНА НАШАТА РОДНА БЮРОКРАЦИЯ В ИМЕТО НА БОР-БАТА ѐ ЗА ЗАЩИТА НА ПРЕЗРЯНОТО СТАТУКВО!

29 ноември 2013, петък

Неуморна директорка продъл-жава да тероризира преподавател по философия – това смятах да туря за заг-лавие на нижеслудующия текст, но се отка-зах. Да, това вече наистина е невероятен, направо брутален административен терор: три-четири дни откакто се завърнах на работа в ПГЕЕ-Пловдив (там работя като преподавател по философия и гражданско образование), завърнах се от продължите-лен, 8-месечен отпуск по болест, а г-жа директорката на същото това училище ме атакува по безцеремонен начин всеки ден, сякаш подлежа на незабавно разкъсване, сякаш аз трябва да бъда доведен до поло-жението на нещо като подплашено животно, подлежащо на заколение. Явно така тя иска да се почувствам, разбира се, администра-тивните гаври, на които тя се опитва всеки ден да ме подлага, срещат моя отпор; от друга страна за мен този разразил се епи-чен жизнено-бюрократичен казус, имащ не само правни, но и дълбоки нравствени, човешки измерения, имам предвид необуз-даната административна активност на г-жа директорката срещу един преподавател, е изключително интересен, изпълнен е със страхотно изследователско предизвикател-ство и невероятно стимулира моя, така да се изразя, творчески порив.

Аз като философ и психолог, раз-бира се, твърде много се интересувам от човешката природа, от човешките отноше-ния, от странните и често съвсем непонятни и чудати феномени, с които животът ни

сблъсква, е, ето, дето се казва, изследова-телското щастие отново ми се усмихна, и то съвсем приветливо, жизнерадостно - бих си позволил дори да кажа. Оформя се ново начало на една нова страхотна администра-тивна, психологическа, нравствена и каква ли не още епопея, която има шанса да затъмни славата не само на Троянската война, но и на много други такива световно-исторически драми, колизии и трагедии.

В нашето училище животът, дето се казва, е интересен, блика в неудържими форми, а негов мотор, както и подобава да бъде според канона на господстващата тоталитарна образователна система, е неуморната ни главна администраторка, г-жа директорката. За нея от две години на-сам идея-фикс, осмисляща битието й, е проблемът как да се разправи със "злодея Грънчаров", учителят по философия, който дръзна да не се поклони пред нейния вели-чав властнически пиедестал, който си поз-волява да не клечи приведен верноподани-чески в унизителна поза пред трона й, а – представяте ли си безобразието?! – да я критикува, да оспорва непресекващата й мъдрост, да си позволява да предприема разни там "злепоставящи системата" твор-чески иновации, инициативи и какво ли не още! Той, мръсникът, видите ли, си позво-лява да се изявява като радетел за едно ново, някакво си там "свободолюбиво" образование, него, представяте ли си, не го задоволявала величавата Система, наша Майка-Кърмилница, той, наглецът, се опит-ва да руши тази наша толкова приветлива Тоталитарна Образователна Система, представяйки се за "реформатор", за "ино-ватор", някакви си там "нови", "съвременни" подходи щял да ми прилага той, мерзаве-цът, книги за една нова философия и стратегия на образованието в България, видите ли, ще ми пише и издава той, блого-ве ще ми пише, философски списания ще ми издава, той бил, видите ли, "радетел" и "борец" за незабавната "демократизация" и – о, ужас! – "либерализация" на живота в училищната общност, "дискусионни клубо-ве" той ще ми прави, ще буни учениците, той, тая гнусна гад и гадина, знае ли къде изобщо се намира?! Не, това вече не се търпи, таваришчи, но ний знаем как да му счупим перките, ний без замисляне ще му оскубем крилата, ще ми се опитва той да лети: не, драги, щом не щеш да пълзиш, ще си получиш заслуженото! Ще си платиш, ще те изритам с един великолепен шут, щото у нас всичко трябва да си е казионно, а мърт-вилото, апатията, безсърдечността на Сис-темата трябва да си останат непобутнати! Твоята няма да бъде де, ще те смажа най-безжалостно, ще те почерня живота, ще станеш пишман, че съществуваш, че изоб-що си се родил, ще видиш ти, нещастнико! Той ще ми се прави на "интересен", на "лич-ност", видите ли, ще ми се прави той, "фи-лософ" той бил, "бунтар", видите ли, бил,

тая, другари, няма да стане, ний това пове-че не можем да го търпим! Смърт! Уволне-нието му е даже малко, ох, що не бяха сега едни други, така блажени времена, където нямаше да се церемоним с разните му там "човешки права", нямаше да се церемоним със съдилища, ами направо щяхме да изп-робваме изпитаното и радикално средство: доносче до народната милиция, бой, як пердах, чупене на кости, вадене на нокти, накрая концлагер, а най-добре – пуля в лоб, куршум в тила! Ех, какви времена бяха някога, ех, каква романтика, каква героична патетика! О, минало незабравимо, как прив-лекателно си ти – за моето буйно туптящо от любов сърце!

Пиша тия неща, опитвайки се, как-то забелязвате, да застана на гледната точка на уважаемата г-жа директорка, която явно едва е чакала моето завръщане от болнични, та да осъществи най-сетне така лелеяното от нея отмъщение. По цял ден тя стои в кабинета си крои съответните козни, а чат-пат кара секретарката си да извика "оня там изверг" и да му връчи поредната я заповед, я "покана" за писмени обяснения, я нещо друго, само и само огънят на терора над него да не спира – как ще допуснем ний този огън на терора да спре, ний, казахме, ще бъдем тоя път безпощадни! Ох, най-сетне той ни падна в ръчичките, ох, тоя път няма да позволим да ни се измъкне, ще му дадем да се разбере! И ето, всеки ден, така любезната директорка си прави каквото й дойде на акъла, дори нема търпението да изчака някой и друг ден, а още с пристига-нето ми, още от първия ден на завръщането ми в училище, запретна ръкави да ми от-мъщава.

Какви е скроила в тия много месе-ци заговори и интрижки тепърва ще се раз-бере, но вече завесата почна да се вдига, ето, вчера г-жа директорката има добрина-та, в сътрудничество с г-жа Началничката на Инспектората (представяте ли си?!) да ме обвини, видите ли, че съм бил нарушил не нещо друго, а... Закона за закрила на дете-то, щото съм си бил позволил да заснема на видео свои часове по философия и да кача клиповете в интернет! Ето това се сети да изкопае г-жа Директорката, докато съм бил отпуск тя устройваше, както си му е обичая, разни "разгромни мероприятия" по мой адрес, примерно, беше организирала едно "спонтанно събрание на възмутения колек-тив" по повод на моя жалба до г-жа Минис-търката, там, както си му е редът, г-жа Ди-ректорката прочела написано от самата нея (или под нейна диктовка) "писмо на страда-щия и уязвен народ" до Министърката, спретнала нещо като "колективен донос", накарала, представяте ли си, възмутените от моята наглост лица да се подпишат, то, анджък, смее ли някой да не подкрепи ярос-тната директорка, за която се знае, че нико-му, ама абсолютно никому няма да прости, особено ако пък го заподзре в някакъв и

7 най-мижав даже опит да й се противопоста-ви дори само с помисъл, камо ли пък с деяние.

Няколко месеца преди това тя, за да посее толкова необходимата й атмосфе-ра на страх, има добрината предвидливо да уволни няколко преподавателя, и ето, наро-дът в огромното си мнозинство от страх, естествено, подписва "разгромния матр`ьял" по мой адрес, който г-жа Директорката надлежно изпраща на г-жа Министърката; та там, предполагам в това писмо, в този пуб-личен донос – и такива неща доживяхме да видим! – г-жа Директорката се е сетила да изброи моите "грехове", за един от които, явно, по-висшестоящите органи са преце-нили, че се налага проверка. Е, проверката е направена, услужливата шефка на Инс-пектората г-жа Пакова, е констатирала, дето се казва, "съответните нарушения"; ох, най-после ни падна в ръчичките тоя Грънчаров, ох, сега ще му свием набързо сърмите, леле, каква радост?! И ето, г-жа Пакова информира "колектива" за проверката, писмено, г-жа Директорката, получавайки заветния "докюмент", първо манипулира с ножица "докюмента", изприпква радостно да го окачи на таблото, та народът да си от-дъхне най-сетне като види "доказателство-то" за "престъпните наклонности" на "тоя тям тип Грънчаров"! Аз вчера си направих труда да препиша на ръка тоя администра-тивен шедьовър, ето, сега ще го публикувам тук, та да се подивите и вие на това на какви безпаметни подвизи е способна нашата родна бюрокрация в името на борбата за защита на презряното статукво: До преподавателите от ПГЕЕ в гр. Пловдив

Уважаеми дами и господа, Във връзка с получено писмо на

МОН в Регионалния инспекторат по образо-ванието – Пловдив с вх. №... от 31.10.2013 г. бе разпоредено извършване на проверка в ПГЕЕ гр. Пловдив.

При проверката се установи след-ното:

1. Без знанието и изричното съгла-сие на родители и на ученици г-н Грънчаров (Брях, да му се не види, каква слава само, почувствах се невероятно поласкан като установих колко съм известен, видите ли, даже не се дават пояснения кой съм, каква длъжност заемам, как ми е, примерно, малкото име, като и подобава да се напи-ше в един строг административен "докю-мент", а се пише само "г-н Грънчаров", почувствах се крайно поласкан, щото така пишат, да речем, "г-н Станишев", "г-н Борисов", "г-н Сидеров", все звезди на нашето родно звездно небо, майчице, да не би и аз вече да съм на път да стана "звез-да", щом така изписват името ми! Бел. е моя, А.Г., простете, но не се сдържах да не реагирам, щото, признайте си, сюблимно е!) си е позволил да записва и публикува в

http://www.youtube.com проведени учебни часове. Тези факти бяха потвърдени при разглеждане на част от публикуваните в мрежата (оставям непокътнат на места оригиналния правопис и пунктуация на образователната шефка, бел. моя, А.Г.) проверяващия експерт намиращи се на:

... (изброяват се адресите на 12 клипа, не ми се преписваха тия адреси, знаете, те са дългички; но тия дни, ако се наложи, ще ги изнамеря, за да видим какво е толкова възмутителното в тях)

Тези действия на г-н Грънчаров са в нарушение на чл. 11а от Закона за закри-ла на детето, както и неспазване на Етичния кодекс за работа с деца.

(На това място уважаемата г-жа Директорка е имала добрината да отреже с ножица документа, зер е възможно да има някои неща, които не са за жадните очи на публиката; също така е отрязала с ножица и по-голямата част от втората страница на "докюмента", оставила е само последното изречение на тази стра-ница, което след малко ще публикувам. А несъмненото доказателство, че са играли ножиците на цензорката-директорка, която си позволява да цензурира дори докюменти на самото висшестоящо на-чалство, е това, че, както виждате по-горе, има точка 1., а изведнъж се оказва, че няма т. 2 (или т.3 дори, защо не?); щом има т. 1, трябва да има поне т. 2, е, няма, но благодарение на това ний научаваме, че е играла цензорската ножица на другар-ката Анастасова! Трябваше да предвиди това когато се заемаше да цензурира висшестоящото началство, но както и да е, да не сме придирчиви чак толкова! А иначе, както забелязвате, нашата уважа-ема г-жа Директорка несъмнено много уважава целия колектив, щом без никакви скрупули предлага на въпросния колектив да чете цензуриран собственоръчно от самата нея докюмент на висшестоящото началство; това също така говори и за несъмненото уважение от страна на г-жа Анастасова и към въпросното висшесто-ящо началство, но да не придиряме чак толкова, знайно е, че идеални в морално отношения хора в този наш грешен свят все пак няма, нали така?!)

Във връзка с установените факти и обстоятелства (този израз говори за сетен път, че яката е играла ножицата!) ще бъде сезирана Държавната агенция за закрила на детето, както й изготвен и изпра-тен доклад до МОН относно фактите уста-новени при извършената проверка. (ориги-налната пунктуация, както казахме, ос-тавяме в неизменен вид, явно висите органи на образователната институция не зачитат запетайките, те, тия запе-тайки, явно важат само за нас, простаци-те!)

С уважение: АНТОАНЕТА ПАКО-ВА, началник на Регионален инспекторат по образованието – Пловдив ЗАБЕЛЕЖКА: Въпросният докюмент е написан и изпратен на 26.11.2013 г., а на 27.11.2013 г. вече е получен и заведен в деловодството на училището, в същата минута радостната директорка извършва с помощта на ножицата въпросните цензорс-ки манипулации и изприпква до таблото да постави вече цензорираната версия на документа, та и народът да се порадва малко, щото само да се радва директорката е все пак нескромно; един вид, поради доб-рото си сърце, г-жа директорката е решила да сподели с колектива само част от осно-ванията за своята радост! Само директори-те лично и персонално имат правото да се радват на радостта в пълния й обем!

Стоя докюментът на таблото, на-родът четеше, цъкаше с език, брях, колко лош е тоя Гръччаров, е, радостно е, че най-после "сгази в лука" и другарката директор-ка ще му свие сърмите най-после, леле, каква радост само! На другия ден, сиреч вчера, по своя си паметен обичай г-жа ди-ректорката чрез секретарката си ми връчи "ПОКАНА" да пиша поредните писмени обяснения, та като получи тия обяснения, вече да има законното право да задейства процедурата по толкова лелеяното ново дисциплинарно наказание, а най-добре – направо и уволнение, ех, мечти! Щото тя неслучайно води онова памятно съдебно дяло, с което обжалва решение на Район-ния съд в Пловдив, отменил нейна заповед за наложено ми дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение"; дялото мина в Окръжния съд, аз още не знам какво е съдебното решение, не ми се ходи да проверявам, ще чакам писмено да ме из-вестят, но г-жа Директорката сигурно вече знае, то нищо чудно и да е излязло, но аз ще си чакам да дойде до мен писменото решение на Съда. Та аз бях загащен в кан-целарията и ми биде връчен в присъствието на "уж случайни свидетели" този документ, понеже аз, разбира се, отказах да подпиша, че ми е връчен. Написах на ръка защо от-казвам (щото вече преди време съм писал по тоя въпрос писмени обяснения и съм казал каквото има, при това директорката, за да се изгаври с мен, ми беше дала неиз-пълним срок за написването на обяснения-та, връчват ми документа към 11 часа преди обед, аз имам часове до 14.00 часа, а в 16.00 вече трябва да дам обясненията; аз за два часа не мога да се върна до компютъра си, камо ли пък да ги напиша, пък и да мога, такива неща не се пишат по пожарникарски маниер), писах също, че е време г-жа Ди-ректорката да престане с административния терор, щото това нейното вече не се търпи! Такива ми ти работи. Хубав е животът при нас, нали, динамичен, духовит, основания

8 за веселие, както виждате, бол, спор в това няма!

Аз, разбира се, доста ще пиша те-първа по тия въпроси. Имам какво да кажа, разбира се. Но понеже тоя текст май стана въздългичък, сега ще спра дотук. Какво ще сервирам на почитаемата своя така усърдна администраторка тепърва ще се разбере. И на г-жа Пакова, шефката на Инспектората, разбира се, ще пиша, щото тя, без да се замисли, се остави да бъде използвана в компроматната война, която нашата така любвеобилна директорка с такъв сърдечен плам води срещу мен не от вчера. Сега обаче искам само да цитирам въпросния чл. 11а от Закона за закрила на детето, който моя милост била нарушила:

Чл. 11а. (Нов - ДВ, бр. 14 от 2009 г.)

(1) Сведения и данни за дете не се разгласяват без съгласието на него-вите родители или законни представите-ли освен в случаите по чл. 7, ал. 1.

(2) В случаите, когато спрямо дете е предприета мярка за закрила, не могат да бъдат разгласявани сведения и данни за детето без писмено становище на органа за закрила, предприел мярката.

(3) Когато детето е навършило 14 години, се взема и неговото съгласие за разгласяване на сведения и данни.

Вие някъде да видяхте тук да пише за някаква забрана да се правят видеозапи-си на учебни часове? Аз не виждам. Какви данни са гласовете на учениците е отделна работа, щото в тия записи лицата не се забелязват, толкова е лоша камерата, че се виждат комай само някакви петна, трудни за идентифициране. Лицето обаче по принцип "данна" за човека ли е? А гласа? При това аз в тия клипчета също така май само себе си предимно снимам, да оставим това, че в редките случаи, когато камерата е обърната към класа, тя, първо, може да вижда само малка част от учениците, второ, учениците са предупредени и с тяхно съгласие става записа, ония, които не са искали да са в частта от стаята, която камерата вижда, са имали възможността да седнат в невидима-та част на стаята; записите не се правени с тайна камера, учениците знаят какво става и са дали съгласието си; при това записът се прави не с някаква порочна цел, както явно някои хора искат да ми вменят, а с една доста благородна цел: повишаване на ка-чеството на образователния процес по философия, възможност обществеността да се запознае с това какво става в българско-то училище, как се харчат парите на данъ-коплатеца, т.е. целта е обществено прием-лива и при това доста висша по характера си, т.е. глупави съображения тук са просто неуместни и пр.

Има много неща да се кажат, казу-сът си го бива. Аз тия дни ще предприема мерки да се свържа с добри адвокати с оглед да обсъдим възможността за завеж-

дане на ново съдебно дяло срещу г-жа директорката, понеже, сами се убедихте, тя прави всичко възможно аз да не мога спо-койно да изпълнявам служебните си задъл-жения, тероризира ме всекидневно, опитва се да се гаври, не се съобразява с това, че моя милост по здравословни причини съм инвалидизиран, подлага ме на невиждан административен тормоз, това наистина вече не се търпи, тя мина всички граници. Ето, трети-четвърти ден съм на работа, тя тоя път надмина самата себе си, ненавистта й към мен е такава, че само дето още не е дошла да ме разкъса собственоръчно, това чувство имам вече. Започнах нощем да сънувам кошмарни сънища, ето, от възму-щение тази нощ заради това какво ми стори вчера почти не спах, въртях се в несвяст, сънувах разни кошмари, примерно сънувах, че съм настъпил с бос крак една змия-пепелянка, която се извръща да ме клъвне, а аз се браня с една... книжка на списание ИДЕИ, която кой знае как попадна в ръката ми; даже си спомням отровата, която тече-ше по корицата на списанието, което моя милост издава, представяте ли си?!

Явно може би тая административ-на особа си въобразява, че ще ми писне в един момент и като ме извади от равнове-сие, ще направя някоя глупост, тя добре знае, че на моменти се паля, изглежда тя това и цели де, ний разбираме тия неща, идеята й е да ме подтикне да направя в състояние на подбуден, на предизвикан от нея афект нещо наистина укоримо, та да й дам основания да ме наказва, щото сами виждате, че до момента нейните обвинения са изсмукани от пръстите, за нищо не ста-ват. Или копнее да стане така, че да ми писне дотам, че да си взема шапката и да се махна, та самовластното й царство да си остане само нейно, щото сега аз, граждани-нът-демократ Грънчаров, виждате, се пре-върнах в главна пречка пред така слънчево-то й царуване.

Но тая, разбира се, няма да стане, аз съм стар, закален в битките боец, разби-ра се, платих съответната цена, здравето ми рухна, ето, сега тя се опитва да ме досъ-сипе тотално, което вече е нетърпимо. Ще се наложи да сезирам Инспекцията по тру-да, Синдиката "Подкрепа", ако трябва до Омбудсмана ще стигна, но тая работа няма да оставя така. Ще видим. Бъдещето ще покаже. Оптимист съм. Обичам подобни предизвикателства, отдавам им се. Заслу-жава си да се живее в битка за някакви ценности и идеали! Само тогава човек може да каже, че живее, а не просто вегетира.

Така и подобава да живее човекът. Така животът е вълнуващ и е налице тръп-ката, удостоверяваща, че наистина живеем. Ето, борци за личностно утвърждаване и себедоказване, вие как сте във вашите лични битки на това най-важно поле на живота, достоен за човека? Въртите ли усърдно меча? Само така! Бъдете себе си –

и никога не бъдете малодушни! Този е пъ-тят. Няма друг начин. Не е леко, но пък само вървенето по този път може да ти даде доказателство, че заслужаваш да носиш гордо правото да се наричаш личност! Това исках да ви кажа тази сутрин. Нека да е прекрасен този ден за вас. Петък е. Прекра-сен ден. И заплати някои тия дни ще полу-чат. Идат благодатни дни за почивка и за релаксация – ех, живот, живот!

ПОЧИНАЛ Е МОЯТ СЪИМЕННИК АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ (ЕЛТИМИР), БОГ ДА ГО ПРОСТИ!

ноември 29, 2013

Научих това току-що, и то по един доста необичаен начин: една разтревожена дама ме попита аз лично ли публикувам, щото се носела мълвата за… моята смърт! За малко да ми щръкне косата от кошмар, казах й, че все още съм жив, доколкото това моето може изобщо да се нарече живот де! Жената ми даде линк, от който именно разбрах, че е починал моят съименник от Ботевград Ангел Грънчаров (той се нарече по-късно Елтимир – понеже стана почита-тел на Тангра), с когото много хора често са ни бъркали, заради съвпадението на имена-та и фамилиите.

Аз с починалия Елтимир се знаех задочно, никога не сме се виждали, по едно време даже се сближихме за кратко, понеже и той, горкият, се ядосваше, че толкова често ни бъркат – ние иначе имаме доста различни разбирания, той беше национа-лист и си падаше по окултните неща, а пък аз, дето се казва, съм космополит и либе-рал, с десни ценности и разбирания, при това съм философ. Та до това е общо взето се свеждаха нашите отношения, да се опит-ваме да се разграничим един от друг, а ето сега, оказва се, чета, че той, горкият, е починал: Бог да го прости! Той е бил по-

9 литзатворник в ерата на комунизма, страда-лец, заслужава добра дума!

Това е. Това е животът. Всички ще умрем рано или късно, на всеки когато му е отредено. Никой не знае кога ще дойде момента да се изправи пред Смъртта и да съзре нейното лице. Това е животът. Ние сме смъртни и твърде слаби същества. Нищо че някои се мислят за вечни, едва ли не за богове. Тая маниакалност трябва да ни е чужда, това самозабравяне е пагубно. За всеки изминал ден трябва да благодарим на великодушния и благ Бог, че е благово-лил да ни го даде. Ние всички сме пътници, незнайно накъде…

Моят съименник от Ботевград, кой-то, като капак на всичко, ми е и набор – родени сме в една и съща година, 1959-та, връстник ми е! – вече знае накъде пътува-ме. Ако е истина тази информация че е починал де. Щото нали знаете колко неси-гурни са подобни интернетни новини. По-добре да не е истина, ама знае ли човек. Ето, съименникът ми не е “звезда”, та меди-ите да ни информират истина ли е вестта за смъртта му или не е. То и неговият, на Ел-тимир, кум, Илия Минев, най-дългогодиш-ният български политически затворник и истински борец срещу комунизма, си почина по същия начин, ей-така, съвсем тихо, в мизерия, никой и тогава не разбра, че вече го няма.

Така става у нас. Други са в блясъ-ка на медийните прожектори и се къпят в лъчите на славата. Примерно, мъчителите, палачите и душителите на страдалци и герои като Илия Минев и Ангел Грънча-ров. Бог да ги прости! – тия двамата пос-ледните де, не ония, другите… ПО ПОВОД НА ГОРНОТО МИ СЕ НАЛОЖИ ДА НАПИША ВЪВ ФЕЙСБУК СЛЕДНОТО СЪОБЩЕНИЙЦЕ:

Съобщавам, че слуховете за моята смърт – или “кончина”, както се изразяват официално в некролозите – са преждевре-менни и също така са силно преувеличени: все още съм жив. Ако това моето изобщо може да се нарече живот де!

Починал е моят съименник от Бо-тевград, Ангел Грънчаров се казваше също, наричащ се и Елтимир. Бог да го прости!

А кога и аз ще последвам съимен-ника си в бездната на Отвъдното – аз това не мога да кажа… сега-засега съм още тук, незнайно докога…

ЕВРОПА ЛИ? СКОРО, СКОРО... ПО-СКОРО СУЛТАНА! А ОТ АМЕРИКА ПЪК ПРИЛИ-ЧАТЕ НА БЕДУИНИ…

29 ноември 2013, петък

Получих поредния коментар от нещатния анализатор-коментатор на моя блог, който живее в Америка и оттам описва

как изглежда положението тук, у Нашенско; публикувам този път анализа му без никакви съкращения, понеже този път, интересно и кой знае защо, сякаш е успял да избегне кажи-речи всички цинични думички, оскър-бяващи нашето толкова възпитано и кул-турно европейско ухо:

Видя ли какво стана – като им ка-зах, че са богомили и педерунгели се правят на ударени с мокър парцал и се крият като шушумиги? От тоя материал ще правиш европейци ли? Скоро, скоро...

Робско племе, но упорито в нахал-ството си... За сетен път благодаря на Бога че можах да емигрирам от тия анадолски тупàни...

Погледни твоя опонент за евро-пейския път - философ ли е, овчар ли е, но трудно се издържат кухите му “разсъжде-ния”, едва изтърпях 3-4 изречения от него-вата боза... И това надуто, префърцунено и празно същеcтво в кой век мисли че живее, питам се?? А сигурно е и шеф някъде и въздейства и на други хора – т.е. залива ги със скудоумието си...

Ей, има хора които не мога да по-насям - и не мога да прочета и два реда от/за тях, че ме издивява безхаберието им... Това са просто някакви кухи и безсъдържа-телни индивиди, аз им викам хора-фон, които по странна ирония на вселената ходят между нас и понякога имат образ и говор, но то е все едно че нямат... Прозрачни духове, а не хора... Олицетворения на космическия вакуум...

Да дам примери за тях, ето някол-ко – Евгени Минчев, Бареков, твоя опонент “философ” или какъвто е там, Диков (нeкакъв сейлак водещ в TV??), Росен Пет-ров – интелект със счупен нос, Тодор Жив-ков – като танцувал с грозотията Стоянка Мутафова постоянно я настъпвал – че то в Правец танци къде се учат, на къра с гове-дата ли, Георги Марков (бивш конституцио-нен съдия) обличащ се в детински пуловер-чета...

Абе тоя списък мога да го направя безкраен – интелектуалния вакуум е подав-ляващо мнозинство в BG, за да кажа един русизъм, хи-хи...

Ами твоите администраторки които се крият от теб?? Видя ли я робската психи-ка нагледно и непосредствено??

Европа, скоро, скоро... По-скоро султана...

А от Америка пък приличате на бе-дуини…

Някакви инфантили пред парла-мента с автомати-играчки имат послание, така и не го разбрах...

Цирк на изкрейзилите индивиди, отдавна загърбили всяка човешка логика... Долу всички правила, взрив на комунисти-ческа свобода, пожар от искри на туберку-лозния чикиджия Смирненски...

Умът граници има, ама безумието няма...

Нейсе, The show must go on… А.

ИСТИНА ЛИ Е ТОВА, ЧЕ НИ РАЗДЕЛЯТ НЕ БЕДНОСТТА И БОГАТСТВОТО, А ЗА-ВИСТТА И АЛЧНОСТТА?

Изображение: Росен Цветков

ГРАДИВНИЯТ НАЧИН ЗА РЕШАВАНЕТО НА ПРОБЛЕМИТЕ Е ПЪТЯТ НА СВОБОД-НИЯ ДИАЛОГ, НА ПАРТНИРАНЕТО, НА ДЕМОКРАТИЧНОТО РЕШАВАНЕ НА КОН-ФЛИКТИТЕ

29 ноември 2013, петък

Вчера, вторник, 26 ноември 2013 г.

беше всъщност вторият ден от моето пре-биваване в училище – след 8-месечен от-пуск по болест; завърнах се и ето, отново съм битността си на преподавател по фило-софия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив. За два работни дни ми се случиха два сериозни инцидента, които ми говорят, че ситуацията не е добра, че положението е тежко, че пламъкът на анархията напредва и се разгаря; докато бях в отпуск до мен идваха откъслечни сведения, че работите не вървят добре, че положението с дисцип-лината на учениците се влошава, ето, убеж-давам се с очите си, че това е така, че наис-тина доста се е влошило. За първия инци-дент аз вчера вече подхвърлих в блога си: става дума за това, че като влязох в един от т.н. "проблемни" класове и още докато стоях пред класа и чаках буйстващите ученици да мирясат, за да мога да ги поздравя, някакъв ученик си позволи да ме замери с нещо

10 твърдо, наподобяващо камъче, уцели ме в гърдите, на една педя разстояние от окото. Невероятно, но факт, ето, това се случи, което все нещо показва: прочее, за първи път в моята 30-годишна кариера като учител ученик си е позволил да ме замеря или удря с нещо; това, тъй да се рече, ми беше сеф-тето!

В нашето иначе елитно училище доскоро ученици се ползваха със славата на общо взето добри, сравнително по-възпитани, ето, щом и при нас започнаха да се случват такива ексцесии, явно работите наистина се влошават. Сега искам да кажа нещичко за втория инцидент, който се случи вчера, пак при моето първо влизане в един клас, който пък се ползва със славата на един от най-добрите класове; ето какво посрещане ми бяха подготвили тия ученици, но ми позволете да разкажа за случая под формата на доклад до уважаемата г-жа Директорка, защото аз се чувствам длъжен незабавно да я алармирам за случилото се; ето и този самия доклад, който написах тази сутрин, след една дълга и почти безсънна нощ - – понеже ний, учителите, сме такова шантаво племе, че много преживяваме подобни инциденти, преживяваме ги дълбо-ко, особено когато сме били най-несправедливо подложени на съответните унижения; но ето какво се случи, четете, вижте, невероятно е, но, за жалост, е сама-та истина:

До г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел И. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема госпожо Директор,

Чувствам се длъжен да Ви инфор-

мирам за инцидент, който се случи вчера в Х Е клас, смятам, че по този инцидент не само че трябва да имате пълна информа-ция, но и да предприемете някакви мерки, тъй като, по моите наблюдения и също така по отзиви на колеги положението с дисцип-лината в нашето училище напоследък все повече се влошава, за което, предполагам, причина е неадекватната политика по реша-ването на проблема, водена от училищната администрация - щом като от нея не произ-

тича някакъв видим, що-годе положителен ефект. Ситуацията е тежка и все повече се влошава, а адекватни мерки за преодолява-нето й, за поправянето на положението, явно не се вземат; разбира се, тия мерки трябва да се изнамерят и изобретят в едни най-задълбочени и свободни дискусии в цялата училищна общност, не само на ниво педагогическа колегия. Особено важно според мен, акцентирам, е това и самите ученици, пък и родителите, да бъдат въвле-чени в подобни дискусии, с оглед намиране-то на ефективни и реалистични мерки. Този е демократичният подход. Моето впечатле-ние е, че по този най-важен въпрос позици-ята на администрацията, на ръководния екип във Ваше лице е в корена си сгрешена, и тя може да се изрази ето как: проблемът за дисциплината е персонален проблем на самите учители, всеки следва да се оправя както може, те поотделно, всеки за себе си, трябва да го решава, или, другояче казано, тук се прилага знаменитият остапбендеров-ски принцип от най-ранните години на пре-хода от човешки отношения към комунизъм: "Делото по спасение на давещите се е дело на самите давещи се!". По мнението на администрацията, което съм го чувал изразено от Вас самата, добрият учител е онзи, който "няма никакви проблеми с дис-циплината на учениците", а "лошите учите-ли", респективно, имат такива проблеми, явно, на тях им липсват някакви чудодейни магически качества, необходими за самос-тоятелно справяне с проблема. Въпросът за изработването на обща училищна филосо-фия, стратегия и политика за справяне с проблема, предполагам, не Ви се вижда належащ, за което съдя от положението през миналата учебна година: когато по моя инициатива се създаде семинар под надс-лов ГОРЕЩИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ОБРАЗО-ВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИ-ТЕ, когато в семинара се проведе задълбо-чено изследване на проблема, резултатите от което аз Ви предложих в една брошура, озаглавена ДИСЦИПЛИНАТА, с надеждата да предизвикам по-пълноценна дискусия, на тази моя иновация не беше обърнато никак-во внимание и, доколкото зная, проблемът си остана висящ, та всеки учител сам да търси някакъв изход от наистина тежкото положение, с което ние, учителите, се сблъскваме всеки ден – и с което всеки, повтарям, трябвало било да се бори както може, със сетни сили, със стиснати до спук-ване зъби. Както и да е, ето, в тази светлина искам да Ви представя инцидента от вчера в Х Е клас, за който вече съм информирал класната ръководителка, но, както казах, преценявам, че проблемът е достатъчно остър, поради което се налага да занимая и Вас, с оглед да се подходи по-оперативно по незабавното му решаване.

За мен лично, като размишлявах една почти изцяло безсънна нощ, каквато беше изминалата нощ, случилото се звучи

невероятно, чудато, направо непредстави-мо, аз никога не съм предполагал, че такова нещо изобщо е възможно да се случи в нашето училище. Та ето какво се случи, да се опитам да представя с думи въпросната изява на учениците от този, в моята доско-рошна представа, добър клас – което е особено обезпокояващо.

Значи аз идвам вчера да вляза за първи път, след продължително отсъствие, в този клас – за който, прочее, от миналата учебна година имам много добри впечатле-ния; е, имаше и тогава отделни отрицателни прояви на някои ученици, но като цяло класът го възприемам като добър – та значи идвам аз да вляза за първи път в този клас след продължителен отпуск по болест и... заварих вратата барикадирана с чинове, непроходима, а пък шумът вътре беше ужасен, ученици крещяха така силно, че цепеха простора, и то надалеко. Като заста-нах до вратата, в един момент някои учени-ци все пак проявиха добрината да разчистят вратата от чинове, за да мога да вляза, влязох, един ученик, представящ се за дежурен, почна да крещи, и то най-демон-стративно и изразително, "Клас стани, клас мирно!", с оглед класът да ме посрещне, кой знае защо при това "козирувайки" ми, по-добно на това както правят военните. Както и да е, дълго време аз изобщо не можах от страхотния шум да кажа нито една думичка, камо ли пък да ги поздравя, както си му е редът; е, не си спомням вече как, но някак си учениците за момент поутихнаха, сякаш вече можеше да започнем часа.

Аз запитах на какво се дължи по-добно посрещане, коя е причината, какво искат да ми кажат по този начин, опитах се да поведа разговор. Оттук-нататък до края на часа обаче шумът не затихна, имам чувството, че комай всички ученици, сякаш са се наговорили, най-демонстративно си приказваха без да ми обръщат внимание, сякаш съм нещо като "говоряща мебел", безброй пъти ми се наложи да призовавам да ми дадат думата, та да се опитам да кажа какво мисля, също така да отговоря на някои забележки и претенции, които дадени ученици започнаха да ми отправят, и то по един недопустимо арогантен, предизвикате-лен, неуважителен начин, по който нито един човек, да не говорим пък за учител, не би допуснал да се разговаря с него. Разбира се, на този общ фон, за който по неоспорим начин си личеше, че класът има някакво

11 крайно негативно настроение срещу мен, преподавателя, се изявиха неколцина уче-ници, които, така да се рече, се представиха за нещо като говорители, като рупори на гласа на "онеправданите народни маси"; от техните думи аз разбрах, примерно, че моите подходи в преподаването били "неп-равилни", че аз едва ли не съм се бил изя-вявал като някакъв "злодей", че класът фактически се държал така спрямо мен, понеже, един вид, по този начин изразявал неприемането си на моята личност, на мен лично като техен преподавател и пр. Аз така възприех думите на едната от двете ученич-ки в класа, прочее, и двете ученички в тоя мой опит за разговор с тях, се изявиха дос-та, те си партнираха, докато в същото вре-ме останалата част от класа на воля си "шумеше", та на моя милост безброй пъти ми се наложи, както казах, да ги моля да ми дадат думата, за да ми се чуе гласът. Глав-ната претенция към мен, по думите на въп-росната ученичка, беше тази, че аз, видите ли, съм бил карал учениците "да заучават" моите собствени мисли, и то по най-папа-галски начин, и който тях най-добре "реци-тирал" след това моите собствени мисли, аз, подобно на някакъв идиот, много съм се бил радвал, пишел съм му бил най-високи оценки, докато оня, който не се принизявал да прави това, съм го бил едва ли не наказ-вал и прочие.

Аз тук, разбира се, не мога да пре-създам нашия разговор, щото нямам худо-жествения талант, да речем, на един Досто-евски, пък и не това ми е целта, аз само маркирам, и то както аз всичко съм го възп-риел, от моята гледна точка. Та във връзка с това главно обвинение спрямо мен, както аз разбрах, заради което толкова недоволс-твал и протестирал този клас, аз се опитах да поспоря с тази ученичка, тъй като тя се опита да ми припише преподавателски подход, който е пълна, диаметрална проти-воположност на действителния мой подход, който аз в часовете си прилагам; разбира се, в това наше обсъждане, тя си позволи да се държи към мен доста неуважително, ентусиазирано подкрепяна от нейната прия-телка, която пък в един момент се увлече дотам, че заяви на висок глас нещо такова, обръщайки се при това не към мен, а към партньорката си: "Остави го тоя де, нима не виждаш, той не може да те разбере, няма смисъл изобщо да разговаряш с него!", което именно ме принуди да реагирам по-остро, понеже чашата на търпението ми в този момент преля, пък и на мен, както и на всеки човек, не му е приятно, когато някой се опитва да се погаври с неговото достойн-ство по един такъв недопустимо арогантен начин.

Както и да е, в резултат на такова едно сякаш всеобщо демонстративно наст-роение, разбира се, смислен диалог не можеше да се проведе, още повече че въп-росните ученички бяха подкрепяни по най-

красноречив и шумен начин от някои други ученици, било с разни реплики, било с по-добаващия за случая подигравателен хохот, било с шумно обсъждане на течащата пред очите на всички провокация, целяща, явно, да ме изкара от равновесие, понеже всичко, както имам чувството, изглежда беше доста добре режисирано; това през цялото време се чувстваше, аз не можах да го възприема като импровизирана проява, кой знае защо. Още повече че една колежка, преподава-телка (тя е била в междучасието на същия етаж), която след часа сама дойде до клас-ната ръководителка, с която аз вече разго-варях, тя именно потвърди, че класът дълго време преди моето идване се бил подготвял най-старателно за посрещането ми, като са крещели по невъобразимо шумен начин, като са блъскали чинове и прочие. Та в общи линия, мисля, че се очерта картинка-та, излишно е повече да се опитвам да опиша и представя с думи случилото се, аз, разбира се, и нямам този талант. В крайна сметка моя милост, призовавайки за поре-ден път класа да запази малко тишина, за да мога да се изкажа, та в крайна сметка аз въпреки всичко успях да кажа, че случилото се е особено красноречиво тъкмо защото става именно в час по... етика, че възникна-лият казус е чудесен, но пък на мен лично то ми показва, че класът като цяло се нуж-дае от най-старателно обучение по етика и по нравственост, защото в този един-единствен, и то първи мой час с тях, ако това може да се нарече учебен час, класът по най-убедителен и демонстративен начин успя да наруши всички до една повели на човешкия морал! Пък и Правилника на училището също така беше нарушен доста старателно по всички линии. Това бяха последните ми думи, които едва успях да кажа, в общата демонстративно-предизвика-телна шумотевица и дюдюкане, в което протече този наистина паметен час, заслу-жаващ да бъде увековечен не само с този мой доклад, а, предполагам, и в много други административни и дори възпитателно-културни артефакти.

Понеже нямам време да довърша доклада си – трябва да се приготвям за училище, имам първи час – ще оставя про-дължението му, в което искам да предложа някои мои виждания по начина, по който следва да процедира администрацията за решаването на така оформилия се конф-ликт.

Днес имах доста часове, от сутрин-та, от 8.00 часа започващи, а свършващи към 16.00 часа, върнах се доста изморен, капнал, починах си малко, а ето сега, приве-чер, продължавам доклада си. Утре, чет-въртък, имам пак час с този същия Х Е клас, в който се случи горепредставения инци-дент, та ето, сега пристъпвам към темата какво според мен следва да бъде направено за преодоляването на конфликта; аз разго-варях за кратко в междучасието, както вече

казах, с класната ръководителка на този клас, тя е информирана за случилото се, не зная тя какво смята да предприеме, но по моя преценка и администрацията следва да се намеси, и то по един по-адекватен начин. Понеже миналата година, в тогавашния Х Б клас, поради неадекватна намеса на адми-нистрацията, един подобен конфликт про-дължи да тлее, вярвам, си спомняте, доста дълго време, въпреки че можеше да бъде решен, при една по-адекватна намеса, значително по-бързо и по-ефективно. Този път, смятам и съм убеден в това, не следва да бъдат допускани същите ония грешки, за които аз Ви писах през миналата година в една поредица от доклади. Та в тази връзка предлагам следното, въпреки че Вие самата ще си решавате каква следва да бъде Ва-шата реакция.

Първо, липсата на реакция от страна на администрацията след като съм Ви информирал с този свой доклад, ще означава, че самата администрация е соли-дарна с акцията срещу преподавателя, която беше проведена в този именно Х Е клас; това, според мен, не бива да бъде допускано, въпреки Вашето лично субектив-но-пристрастно отношение към мен, заради нашите спорове, включително и решавани по съдебен път. На Вас като директор, в случая, Ви се налага да надмогнете своите лични симпатии-антипатии към мен, и след-ва да постъпите разумно и мъдро, понеже ако това не се случи, то ще излезе, че Вие самата заставате зад въпросната акция, а това според мен е недопустимо, то е също така и абсурдно. Пък и ще се окаже, че с ненамесата си не само че ще насърчите учениците да продължават атаката си сре-щу преподавателя, но и ще поемете оттук-нататък пълната отговорност за това, което те си позволят да сторят срещу мен. Аз тук не смея да допусна една такава евентуал-ност, именно, че някое услужливо спрямо администрацията заинтересовано лице е инспирирало и внушило тази проява на учениците, подтикнало ги е да я организират и проведат, това също ми се вижда съвсем абсурдно, крайно осъдително и недопусти-мо, щото е; нека да предположим, че учени-ците съвсем сами са решили така именно да ме посрещнат след дългото мое отсъст-вие, техния преподавател по философските дисциплини. Да допуснем, че няма злона-мерена намеса на възрастни зад тяхната акция. Аз искам да вярвам, че това е точно така, и най-вече, че Вие като администратор ще съумеете да застанете над т.н. "злоба на деня" и да потиснете дребните страсти и емоции, а именно, че ще изпълните подоба-ващо своя дълг, своята отговорност като администратор.

В тази връзка, явно, се налага Вие или някоя от Вашите помощнички да дойде-те и да разговаряте с класа, и дори, нещо повече, аз именно смятам, че една Ваша решителна намеса за обуздаване на въп-

12 росните настроения, може да бъде ефек-тивна; ако обаче учениците по някакъв начин, дори само с някакви фини нюанси, усетят, че администрацията във Ваше лице е доволна от тяхната проява, това ще дове-де до ескалирането на конфликта, до тлее-нето му с месеци, което ще направи невъз-можно провеждането на нормален учебен процес, ще съсипе и ония шансове, които учениците имат, за да си извлекат длъжните изводи, в това число и нравствени. Ние, учителите и администрацията, дето се казва, трябва да се разглеждаме сякаш сме двойка волове, които орат все една и съща нива, и нали знаете когато единият от двата вола дърпа напред, а другият, да речем, дърпа настрани или назад; работите тогава стават непоправими и цялата работа отива по дяволите. Тъй че апелирам към Вас в така и така създалата се тежка ситуация да реагирате адекватно и високо отговорно спрямо нашата висока възпитателна мисия, в противен случай, както казах, всичко ще отиде по дяволите, а, ще ми се да вярвам, Вие не искате това да се случи. Ако искате, то вече е друг въпрос, но на мен ми се ще да не вярвам на една такава грозна евенту-алност.

Вие сте модерен, с претенции в та-зи посока администратор, и, подозирам, ще почнете да правите анкети, както миналата година сторихте с оня същия Х Б клас. Да се правят анкети е чудесно, аз не съм против това, но има една опасност, която през миналата година именно подкладе напре-жението и доведе дотам конфликтът не само да не се разреши, независимо от уси-лията в тази посока от страна на тяхната класна ръководителка и моите също така усилия, ами да тлее много месеци наред, което именно и съсипа обучението на ония ученици; тогава именно анкетата, която Вие направихте, беше съставена така, че въпро-сите към учениците в своя подтекст съдър-жаха нескриваната антипатия на админист-рацията към моята скромна милост, та учениците по този начин се почувстваха окрилени и насърчени да си измислят какви ли не, даже и смехотворни обвинения по мой адрес, пък Вие, предполагам, възприех-те това като "манна небесна", щото тогава се бяхте амбицирала, дето се казва, да ме натикате в "миша дупка"; това тогава не стана, сега, да се надяваме, както казах, ще успеете да надмогнете, повтарям, своите лични антипатии и няма да се устремите

във фаталната посока да използвате въп-росните настроения на учениците за да си разчиствате, дето се казва, сметките с мен. Аз именно към това си позволявам да апе-лирам, призовавам Ви към това да проявите едно по-високо съзнание за отговорност именно като възпитател, щото иначе, пов-тарям, всичко ще отиде именно по дяволи-те, а пък работите ще станат в един момент непоправими. Моля също така да не поста-вяте в конфузно положение педагогическия съветник, психологът на училището, а да му помогнете с всичко случаят да бъде решен на една градивна, позитивна, положителна от гледна точка на възпитанието на младите основа. Нека да си спомним това, че всички ние, въпреки всичко, сме нещо като орачи на една и съща нива, и дори волове, които дърпаме все едно и също орало. Това най-напред исках да Ви кажа, позволявам си да Ви призова към длъжната отговорност, ще ми се да вярвам, че този път, както казах, ще съумеете да застанете на висотата на призванието си, та да реагирате по подоба-ващия за един изпълнен със съзнанието за висок дълг администратор, чийто роля в такива тежки ситуации може да бъде твърде благотворна.

Вие сте сравнително нов админис-тратор, признавам, че и Вашата работа съвсем не е лека, напротив, доста е трудна, налага Ви се да балансирате, да отчитате разнородни интереси, в това отношение поради неопитност са възможни грешки, но посоката на всичко следва да е неизменна, а именно, доброто на младите хора, на които ние сме възпитатели; техният същин-ски и същностен интерес за нас следва да е водещото, а не някакви лични и конюнктур-ни интереси, капризи и страсти. За това ние всъщност най-вече работим, ако имаме длъжното високо съзнание за отговор-ност, тогава и опасността от допускане на грешки ще намалее. Ще ми се да вярвам, че и Вие като мен вярвате в тия непоклатими принципи, което именно и гарантира, че позицията Ви по наченалия се конфликт ще бъде адекватна.

На следващо място ми се ще да Ви призова да не се плъзнете по посока на тъй популярния в наше време популизъм, на демогогията, свеждаща се до това: учени-ците, понеже са много, явно са и прави, следователно цялата вина следва да бъде

прехвърлена на главата на горкия препода-вател, именно, в случая, върху главата на моя милост. Призовавам Ви това този път да не го допускате, щото през минали годи-ни, при минали случаи, за жалост, реагирах-те именно по посока на един такъв попули-зъм, което именно и опорочи цялата работа и доведе до многомесечното тлеене на конфликта; той обаче беше погасен, когато с много усилия от страна на класната ръко-водителка на на оня същия Х Б клас и също така от моя страна у повечето ученици, въпреки всички грешки на администрацията, в един момент, надделя известно нравстве-но чувство, помогнало работите да бъдат поставени на подобаващата почва. Ако и този път обаче застанете с цялата власт и авторитета, произтичащ от властта Ви, зад вилнеещите срещу преподавателя си уче-ници, дръзнали да му поставят унизителни, необосновани, срамни претенции, то това, разбира се, ще означава, че Вие с автори-тета на цялата власт ще ги насърчите, а това, смея да заявя, е нещо недопустимо, понеже ще спомогне именно за развраща-ването на учениците, а не за изграждането у тях на едно по-високо и в положителна посока развито нравствено чувство и съзна-ние. Младите, за наше щастие, не са така опорочени като нас, по-възрастните, не са застрашени от чак такова опорочаване, което е предпоставка на тях да можем по-ефективно да им влияем да се променят в положителна посока. Аз именно и за това апелирам, призовавам Ви и Вие самата да проявите едно по-високо и на нравствена основа съзнание, което именно и ще реши конфликта, и то с добра поука и полза за самите млади.

Аз, бидейки философ, както Ви е известно, много си падам по такива едни нравствени по естеството си възпитателни казуси, тъй че съм готов да Ви съдействам и да Ви помогна в тази посока, именно, да си определите адекватната спрямо наистина сложния случай позиция, при който рискове-те от грешка са така многобройни. Готов съм да обсъдя случая с Вас, за да можем заедно да реагираме в една посока, да синхронизираме усилията си, защото, както казах и ще потретя, ние всъщност наистина сме нещо като волове, дето орем все една и съща нива: нивата на душите на младите, а това е изключително отговорна задача и мисия. За жалост обаче в тия три дни, от-както се върнах на работа след продължи-телен многомесечен отпуск по болест, Вие не проявихте желание да разговаряте с мен, разминавате се с мен по коридора както се разминават никак не спиращи товарни вла-кове, явно за нещо сте ми твърде много обидена, уязвена и разярена; това според мен не е добър знак, аз така разбирам не-щата и честно си казвам как всичко възпри-емам и какво мисля.

Нещо повече, за тия три дни, в ко-ито отново съм на работа, Вие продължава-

13 те да действате по обичайния си задкулисен начин, пример за което е и днешното съоб-щение на шефката на Инспектората г-жа Пакова по мой адрес, което Вие, без да се замислите, имахте неблагоразумието да турите на таблото за обяви, без при това да се си дадете труда да схванете, че такова едно действие може да бъде изтълкувано като ескалация на водената от Вас безпо-щадна кампания по моето дискредитира-не като личност и преподавател, която с такова усърдие водите в последните две години. Аз не мога да разбера защо г-жа Пакова дръзва да се включи по един такъв начин достатъчно фриволен начин във водената от Вас компроматна война срещу моята скромна милост, защо, да речем, е адресирала съобщението си до "колектива на ПГЕЕ-Пловдив", след като в него ме обвинява в някакви хипотетични "нарушения на законите", един вид, без да се замисли за презумпцията за невиновност, и грубо на-рушавайки я, ме обявява един вид ако не за "престъпник", то поне за "много лош" човек, който, видите ли, бил дръзнал да наруша-ва... "Закона за защита на детето"! (Аз съв-сем скоро, известявам Ви за това, ще уве-домя и читателите на блога си за това пис-мо на г-жа Пакова, аз днес си преписах текста му и като имам време ще го публику-вам, щото то е един чудесен пример за това на какви подвизи е способна нашата родна бюрокрация в безпощадната си борба сре-щу всичко, което си позволява да мисли и да действа – в условията на неразградената още тоталитарна образователна система – неординерно, новаторски, що-годе личност-но и дори творчески.)

Но сега тук да не се отклонявам, този случай обаче е симптоматичен за тежката психологическа ситуация в нашето училище, за която, позволявам си да твър-дя, носите отговорност най-вече Вие лично, неговият директор. Интересно ми е: не осъзнавате ли вече, че не този е начинът да постигнете някакъв реванш срещу мен. Учудващо е все пак не дойде ли време да се убедите, че ожесточаването на конфрон-тацията не е пътят за постигане на каквото и да било позитивно нещо, а това е пътят на деградацията, на разрухата, на развалата на всичко постигнато в нашето навремето така елитно и знаменито училище. Ползвам се от случая да Ви уведомя, че по моя пре-ценка единственият градивен начин за решаването на всички проблеми е пътят на свободния диалог, на дискутирането и то съвсем публично на наболелите пробле-ми, пътят на автентичното партниране и сътрудничество, пътят на демократично-то и съобразеното с гледната точка на другия позитивно решаване на конфликти-те, с които е осеяно нашето трудно ежедне-вие. По пътя обаче на ескалацията на напрежението нищо добро няма да постиг-нете; призовавам Ви най-сетне до осъзнае-

те това, с оглед да престанете да допускате все едни и същи толкова досадни грешки.

Поради липсата на готовност и на желание от Ваша страна за подобен диалог, за който аз изцяло съм открит, ситуацията в училището продължава да се влошава, вместо да се подобрява - за което аз за сетен път алармирам, призовавайки нещо да се промени. Ето, примерно, всяка една моя публикация в блога ми не е опит за Вашето дискредитиране, както Вие, предпо-лагам, го възприемате, напротив, всяка моя публикация е отчаян опит, призив и пре-дизвикателство от моя страна за начеване на пълноценен, открит и ползотворен публичен диалог, който, повтарям, е ис-тинския път към решаването на нелеките проблеми. Също така, в същия дух, пример-но, следва да се разбират и обявите за дискусии в училищния ДИСКУСИОНЕН КЛУБ, които аз периодично поставям, но на които Вие така упорито и всеотдайно не обръщате и капчица внимание.

Ето, още в понеделник, моя милост обяви тема за една такава дискусия, и то именно по най-наболелия проблем, подк-лаждащ белезите на очертаващата се анархия в нашето училище; сбирката на Клуба е за утре, четвъртък, на обед, ето, призовавам Ви, като знак за добра воля от Ваша страна, не само лично Вие да дойдете на тази сбирка на Клуба (бившият директор г-н Паунов го е правил това в изминалите безвъзвратно добри времена на гимназията, но какво пречи тия добри времена да пре-живеят наново своя ренесанс?!), но и да призовете колегите също да посетят сбир-ката и да участват в дискусията, чиято тема в светлината на този доклад, както се убеж-давате, е така актуална: именно темата за подобаващите отношения учители-учени-ци! Интересното е, че аз съвсем не съм могъл в понеделник да предполагам какво ще се случи във вторник, не съм ясновидец за да зная какво ме очаква като се опитам да вляза в часа на въпросния Х Е клас; но сама се убеждавате, че моята философска интуиция работи във вярната посока, успял съм да напипам един най-болезнен проб-лем на училищния живот, за чиято демок-ратизация аз от толкова време най-убедено и съзнателно призовавам, а пък Вие, видите ли, го възприемате всичко това за някаква "война" лично срещу Вашата светла (са-мо)властваща административна особа; не е така, надявам се този мой пореден доклад да Ви подтикне най-накрая към това да

преосмислите позицията си – крайно време е!

Това в общи линии исках и можах да Ви кажа. Виждате, тонът на този доклад е достатъчно добронамерен, много ми е ин-тересна Вашата реакция, ще я следя с най-жив интерес. Позволявам си да Ви посъвет-вам този път да не заемате позата на мъл-чаливо олимпийско божество или на будист-ки медитиращ мъдрец, а да откликнете на моя призив за отпочване на диалог и на партньорско сътрудничество за решаване на наистина горещите, парещи, крайно наболели проблеми на училищния живот, за което случката във въпросния Х Е клас е нещо като ярък симптом, знак, зовящ ни към това да се замислим – за да оценим и осъз-наем колко сериозни са всъщност работите. Защото е кошмар, ужас и престъпление да си позволяваме да гледаме на тях с пре-небрежение или пък с наивно детинско лекомислие.

Ще ми се да се надявам, че този път ще се постараете да ме разберете и да оцените подобаващо и адекватно моите мотиви; противното, смея да заявя, е на гибел подобно, доникъде няма да доведе, а ще насърчи само, повтарям, разрухата, развалата, порокът, вакханалията на свое-волията от всякакво естество, които, какво виждаме, се разрастват, вместо да бъдат по някакъв начин обуздавани – с оглед расте-жа на градивните сили, които именно ще очовечат нашите отношения. 27 ноември 2013 г., 23.56 часа ПЛОВДИВ С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

УКРАЙНА С НАС, НИЕ С УКРАЙНА!

14

Снимки: Konstantin Pavlov

ВЪЗХОДЪТ НА ЗАПАДНАТА ЦИВИЛИЗА-ЦИЯ Е НАЙ-ВАЖНОТО ИСТОРИЧЕСКО СЪБИТИЕ ВЪВ ВТОРОТО ХИЛЯДОЛЕТИЕ СЛЕД ХРИСТА

26 ноември 2013, вторник

По започналата се дискусия най-общо около проблема за националната идентичност на българите и този за принад-лежността й към европейския или към евра-зийския жизнен свят - виж последният й епизод, публикуван под заглавието Чове-чеството е изправено пред смъртоносен капан: унификацията, уеднаквяването и позападняването на всичко на Земята, в който моят опонент изрази по-пълно своята гледна точка – се получиха и други изказва-ния и коментари, които заслужават да бъдат отнесени към нея; ето, по-долу публикувам тия коментари в последователността, в която са получени; тия дни, живот и здраве да е, и аз ще се изкажа по повдигнатите въпроси: Анонимен каза: Това наистина е много интересна, голяма и сложна дискусия, тема, по която може да се разсъждава безкрайно.

Без да съм специалист „антрополог” (в западното разбиране на думата) или исто-рик, ще добавя някои бегли мисли и съоб-ражения.

Мисля, че в 21-и век „филиите” и „фобиите” би трябвало до голяма степен да принадлежат на миналото. Вярно е обаче, че автокрации като Русия все още живеят до голяма степен в категориите и начина на правене на политика на 19-ти век.

Между другото англичаните въпре-ки големите си културни и политически постижения са нацията, поробила, избила и ограбила най-много хора и народи в истори-ята, с изключение на комунистите, разбира се. Сред английските политици и обществе-ници е имало и приятели на българския народ, но като цяло английската политика традиционно е била антибългарска, а Чър-чил е известен българомразец. От друга страна е жалко, че англосаксонската култу-ра никога не е играла съществена роля в България, знаем, че през Възраждането и след Освобождението най-силно е било духовното влияние на Русия, Франция и Германия, докато английското е пренебре-жимо. Така българите пропускат шанса да се запознаят с англосаксонския светоглед и начин на мислене. Вярно е, че днес англо-саксонската култура доминира в световен мащаб и все повече се налага и в България, но в случая става дума най-вече за масова-та американска поп култура, която в много отношения едва ли е еталон за подражание.

Народопсихологични особености несъмнено има, във връзка с това бих пре-поръчал есето на великия философ Дейвид Хюм на тази тема, което може да се прочете в оригинал на английски и онлайн, напр. тук.

Би било груба грешка обаче исто-рията на даден народ да се свежда до и извежда само от националния манталитет, защото върху хода на историята и полити-ката влияят и много други фактори.

Хънтингтън наистина обособява отделна „православна цивилизация”, цент-рирана около Русия но с уговорката, че Русия можа да реши да се присъедини към Запада и тогава православието би изгубило своята самобитност, т.е. и той не вижда непреодолими различния между Запада и Русия. Иначе схемата на Хънтингтън в много отношения не работи, но няма да се спирам тук на това. Във всеки случай аз не мисля, че разделителните линии в света преминават само между отделни цивилиза-ции или култури, има и други, не по-малко важни деления.

Колкото до България, можем да цитираме проф. Николай Генчев:

„И така, ако искаме да набележим основните линии, очертаващи новата сис-тема, в която попада българската култура след 15 век, трябва да посочим, че турското завладяване на България нарушава тотално културно-историческия континуитет на бъл-гарското развитие, променя високите кул-

турни институции, налага един нов социал-нополитически режим, който изсмуква жиз-нените сокове и културно-творческите въз-можности на българската народност... в историческа перспектива това е фатално за нормалното развитите на България.

Но османското завладяване на се оказва в състояние нито да затрие българс-ката култура, нито да подмени радикално нейната етническа и религиозна основа, нито да я размие в балкано-турската духов-на сфера. Българската култура се опазва и след 15 век, за да осъществи по-късно мъчителното си преустройство, като намери собствените пътища към новото време.” Анонимен каза: А проф. Пламен Цветков изтъква:

„Няма добра чужда власт и в тази насока османската не е изключение. И до ден днешен османското управление, про-дължило четири века, се възприема от повечето българи болезнено като уж основ-на причина за националната изостаналост и отдалеченост от универсалните ценности на индивидуализма, предприемчивостта, чо-вешките права и демокрацията. Наистина всяко чуждо надмощие, дори най-цивили-зованото, застрашава покорените народи с претопяване... но просветените слоеве на покорените балкански народи стават по-по-датливи на европейското влияние. Другояче казано, византинизацията на Османската империя приближава турците до европейс-ката цивилизация повече, отколкото който и да е друг мюсюлмански народ и същевре-менно дава на християнските им поданици решаващ тласък към западните ценности и култура... Скоро обаче гърците, румънците, сърбите и българите се оказват по-възприемчиви към Запада, отколкото турци-те и дори руснаците... Сърбия и Черна гора са подчертано по-възприемчиви към панс-лавизма...

И днес мнозина българи са склон-ни да проклинат историческата си съдба на първия източноправославен народ, попад-нал под османско управление и последния, който се освобождава от него. И наистина през първата половина на 19 век гърците, румънците и сърбите вече имат или основа-ват свои собствени национални държави, докато България като че ли си остава обик-новена турска провинция. Утвърждаването на българските съседи като все по-автоном-ни и независими нации е тясно свързано обаче с нарастването на личната власт на техните владетели. В замяна на това, бла-годарение на реформите, въведени от сул-таните под западен натиск, българите за-почват да се учат на трудния урок по пар-ламентаризъм... В един свят, разделен на три основни политически течения, а именно консерватизъм, социализъм и либерализъм, българите сякаш са направили своя избор в полза на либерализма. По онова време и консерватизмът, и социализмът са антиде-

15 мократични... От втората половина на 18-ти век нататък източноправославните народи се изправят пред нерадостния избор между османския и московския деспотизъм. Руско-то самодържавие успява да погълне укра-инците, белорусите, грузинците и немалка част от арменците... българите се спасяват от подобна съдба... Българите са склонни да се оплакват прекалено много от истори-ческата си съдба, която твърде често е била предопределяна от чужди и предимно враж-дебни сили... Все пак развитието на Бълга-рия от 1870 г. досега като че ли не е чак толкова злополучно. Наистина разпокъсва-нето на страната 1878 г. нанася трайна травма върху националната душевност на българите, но това е цената, която те тряб-ва да заплатят, за да не бъдат погълнати от Руската империя и за да оцелеят като дър-жава и народ...

При все това за времето от 1878 г. до днес териториалните придобивки на страната са повече от загубите, а заедно с Република Македония България всъщност си възвърна онова пространство, което беше очертано във свободно гласуване още през 1870-1873 г.

Нацията оцелява и запазва основ-ните си психологически черти дори при комунистическия режим. Нещо повече – българите продължават да оказват скром-ното си духовно влияние в света... Бащата на литовската независимост Басанвичюс е вдъхновен от българския пример...

Руският комунизъм е несъмнено най-зловещата трагедия за българската на-ция след освобождаването й от османска власт. Всъщност Стефан Стамболов съумя-ва само да отложи руската окупация и гос-подство с 57 години. В пределите на източ-ноправославна и мюсюлманска Европа българската разновидност на комунизма е сякаш по-поносима, отколкото в Русия, Румъния и Албания, но привидно по-потис-ническа от югославската... Като се има предвид, че по вяра, култура и наследство Словения и Хърватско принадлежат на Средна Европа, България е първата кому-нистическа страна на Балканите, която прекъсва една дългогодишна комунистичес-ка власт, макар и по не твърде убедителен начин. Не може да има съмнение, че това се дължи на демократичните традиции, създа-дени през последния век на османското управление, както и на парламентарния опит, основан на Търновската конституция. От българска гледна точка такива личности като Петко Славейков, Петко Каравелов, Стефан Стамболов и Константин Стоилов могат да се сравнят с отците-основатели на САЩ. Историкът Симеон Радев ги нарече “строителите на съвременна България”.

Всъщност, подобно на останалите източноевропейски и балкански народи, пътят на България към демокрацията може би не е по-дълъг от този на днешните нап-реднали държави. Така например трябва да

изминат току-речи 90 години от основаване-то на Съединените щати, за да се премахне робството и трябва още едно столетие, за да се приложи на практика расовото рав-ноправие. Във Франция демокрацията за-почва да действа едва с налагането на Третата република... Както повечето други народи от Средна и Източна Европа, бълга-рите просто тръгват към съвременната демокрация около столетие по-късно от Запада и при далеч по-неблагоприятни условия... В сравнение с другите балкански страни българският парламентарен опит изпъква като най-демократичния... Дори онези балкански страни, които имат късмета да избегнат съветската окупация, трябва да изминат дълъг път, преди да се доберат до съвременната демокрация. Гърците пости-гат стабилно демократично управление чак 153 години след началото на националната революция през 1821 г. Още по-труден в тази насока е напредъкът на Турция. В замяна на това за времето от 1870 до 1934 г. българите съумяват да си изградят и една друга традиция, а именно употребата на строго конституционни средства за отстра-няването едва ли не на всяко по-авторитар-но правителство. В края на краищата дори и комунистическият режим си отива (наистина бавно и мъчително) по пътя на сравнително свободни избори.

България може да бъде достоен и пълноправен член на европейската общност само ако не се отказва от своите традиции, които в повечето случай са в съзвучие с европейските.” Анонимен каза: Иначе препоръчвам да се прочете книгата на английския историк Niall Ferguson (род. 1964) Civilisation. Не мога да се съглася с всичко в нея, но има много ценни мисли. Ето някои откъси в мой пре-вод, моля за извинение за евентуални греш-ки и недоглеждания.

„Принципният въпрос, който е тема на тази книга, изглежда все повече като най-важния въпрос, който може да бъде зададен от един историк на модерната епоха. Защо, започвайки около 1500 г., няколко малки държави в западния край на евроазиатската континентална маса успяха да се наложат над останалия свят, включително и над по-населените и в много отношения по-сложни общества на Източна Азия? Моят подвъпрос е: ако можем да дадем добро обяснение за миналия възход на Запада, ще можем ли да предложим прогноза за бъдещето? Наисти-на ли това е краят на западния свят и нача-лото на нова източна епоха?

... В моята книга “Колосът: възхо-дът и падението на американската империя” от 2004 г. aз предупредих, че Америка неу-сетно е започнала да разчита на източноа-зиатски капитал, за да финансира небалан-сираните си външнотърговски и финансови сметки. Поради това упадъкът и падението на необявената американска империя могат

да са резултат не от терористи пред порти-те й, нито от бандитски режими, които ги спонсорират, а от финансова криза в самото сърце на империята.

... Илюзията за американската “хи-персила” беше разрушена не един, а два пъти по време на президентството на Джордж. У. Буш.

... Гледайки как трите ми деца рас-тат, имах неприятното чувство, че те учат по-малко история от мен на тяхната въз-раст, но не защото имат лоши учители, а защото имат лоши учебници по история и още по-лоши изпити. Наблюдавайки разви-тието на финансовата криза, разбрах, че те съвсем не са сами, понеже сякаш само шепа хора в западния свят имаха повече от бегла информация за последната депресия. В изминалите трийсетина години младите хора в западните училища и университети получаваха идеала за либерално образова-ние без съдържателно историческо позна-ние.

... Има много интерпретации на ис-торията, но със сигурност има само едно минало. И макар че миналото е свършило, поради две причини то е незаобиколимо за нашето разбиране за онова, което изпитва-ме днес и което ще донесе бъдещето. Пър-во, сегашното население на света е само около 7% от всички човешки живели някога човешки същества. Мъртвите превъзхождат живите като бройка 14 към едно и ние мо-жем да игнорираме натрупания опит на такава голяма част от човечеството само на собствен риск. Второ, миналото е единстве-ният ни източник на информация за мимо-летното настояще и за бъдещето, което лежи пред нас...

... Нека признаем ограниченията на историята. Историците не са учени. Те не могат (а и не бива да се опитват) да устано-вят общовалидни закони на социална или “политическа” физика с надеждна предска-зателна сила. Защо? Защото няма да се повтори уникалният, продължаващ хиляди години експеримент, който представлява историята. Извадката на човешката история е една. Освен това “частиците” в този огро-мен експеримент имат съзнание, обремене-но с всевъзможни когнитивни предразсъдъ-ци.

... Никой сериозен изследовател не би твърдял, че господството на Западната цивилизация е безукорно. Но има и такива, които настояват, че в него никога не е имало нищо добро. Тази позиция е абсурдна. Както всички големи цивилизации и Западната е двулика: способна на благородство, но също и на низости.

... Трябва да устоим на изкушение-то да романтизираме губещите в историята. Цивилизациите, унищожени от Запада или трансформирани по по-мирен начин чрез заемки от Запада, също не са били без недостатъци, най-очевидният от които е, че те не са били в състояние да осигурят на

16 своите членове трайно повишаване на материалното качество на живот.

Ако можехте да извършите околос-ветско пътешествие в 1411 г., вероятно щяхте да сте най-впечатлени от качеството на живот на източните цивилизации.

... Противно на това, Западна Ев-ропа в 1411 г. щеше да ви направи впечат-ление на мизерна, изостанала, съвземаща се от вилнеето на черната смърт (чумата), при което населението й се съкращава наполовина, когато тя се придвижва на Изток между 1347 и 1351...

... Има изследователи, които... твърдят, че всички цивилизации са в някак-ва степен равни и че Западът не може да претендира за надмощие, да кажем над източна Евразия. Но подобен релативизъм очевидно е абсурден. Никоя предходна цивилизация не е постигала такова надмо-щие, каквото Западът постига над остана-лите.

Да, наистина в навечерието на фи-нансовата криза имаше много дискусии за алтернативните азиатски икономически модели. Но дори най-пламенните културни релативисти не препоръчваха завръщане към институциите на династията Минг или Могулите. Сегашният дебат е между при-вържениците на свободния пазар и интер-венционистите всъщност е дебат между определено западни мисловни школи; на последователите на Адам Смит и на Джон Мейнард Кейнс, както и няколко закоравели поддръжници на Карл Маркс. Родните места и на тримата говорят за себе си: Киркалди, Кеймбридж и Трир.

... С всяка изминала година все по-вече хора пазаруват като нас, учат като нас, поддържат (или не поддържат) здравето си като нас и се молят (или не се молят) като нас.

... Така че не е евроцентризъм или (анти)ориентализъм да се каже, че възходът на Западната цивилизация е най-важното историческо събитие във второто хилядоле-тие след Христа... Предизвикателството е да се обясни как се случва това. Какво е особеното у европейската цивилизация след 15-ти век, което й позволява да три-умфира над външно превъхождащите я източни империи?

... Пътник в 16-ти век в трудно не би забележил контраста. Освен че обхваща Анадола, Османската империя при Сюлей-ман Великолепни (1520-66) се простира до Балканите и Унгария, изправяйки се пред портите на Виена в 1529... Китай на динас-тията Минг също изглежда сигурен зад Великата стена.

... Ако възходът на Запада не може да бъде обяснен само чрез империализма, тогава дали – както твърдят някои изследо-ватели – той не е резултат от чиста случай-ност?

... В тази книга аз искам да покажа какво отличава Запада от останалия свят...

а това са шест определено нови и комплек-сни институции и свързаните с тях идеи и поведение. С цел опростяване ще ги резю-мирам по следния начин:

1. Конкуренция 2. Наука 3. Права на собственост 4. Медицина 5. Потребителско общество 6. Трудова етика

... Но какво точно имам предвид

под Западна цивилизация? Следвоенните бели англосаксонс-

ки протестанти-мъже повече или по-малко инстинктивно са локализирали Запада (из-вестен и като “свободния свят”) в сравни-телно тесен коридор, простиращ се (със сигурност) от Лондон до Лексингтън, Маса-чузетс, и (може би) от Щтрасбург до Сан Франциско... С успеха на европейската интеграция през 1950-те и 1960-те години западният клуб става по-голям. Днес мал-цина биха оспорили, че Холандия, Франция, Германия, Италия, Португалия, Скандина-вия и Испания принадлежат към Запада, докато Гърция е член ex officio, въпреки принадлежността си към православната църква, поради нашия голям дълг към ан-тичната елинска философия и дълговете на Гърция към Европейския съюз от по-ново време.

... Но как стоят нещата с южното и източно Средиземноморие, обхващащо не само Балканите северно от Пелопонес, но и северна Африка и Анадола? Какво става с Египет и Месопотамия, люлки на първите цивилизации? А дали Южна Америка, коло-низирана по съшия начин като Северна Америка от европейци и географски в също-то полукълбо, е част от Запада? А Русия? Дали европейска Русия и наистина западна, а Русия отвъд Урал в някакъв смисъл част от Изтока? През цялата Студена война Русия и нейните сателити бяха наричани «Източен блок».

... Западът в този случай е повече от само географски израз. Той е набор от норми, поведение и институции с крайно размити граници... Възможно ли е за азиат-ско общество да стане Западно, ако възп-риеме западни норми на облекло и бизнес, както прави Япония от ерата на Мей на-сам...?

Цивилизациите, както аз се поста-рах да покажа в тази книга, са високо комп-лексни системи, съставени от много голям брой взаимодействащи си, асиметрично организирани компоненти... Те оперират някъде между ред и безредие – «на ръба на хаоса»... Такива системи може да изглежда, че оперират доста стабилно известно вре-ме, бидейки постоянно в равновесие и неп-рекъснато адаптирайки се към условията. Но след това идва момент, когато положе-нието «става критично». Лека турбулентност

може да инициира «фазов преход» от бла-гоприятно равновесие към криза – също както едно зрънце пясък може да събори привидно стабилен пясъчен замък.

... Накрая си струва да си спомним, че Западната цивилизация е деградирала и падала вече веднъж. Римските останки, пръснати по цяла Европа, Северна Африка и Близкия Изток, са могъщо напомняне за това. Първата версия на Запада – Западна-та цивилизация 1.0 – възниква в т. нар. Плодороден полумесец... и достига своя връх в Атинската демокрация и Римската империя.

... Дали упадъкът и падението е дебнещата съдба на Западната цивилиза-ция 2.0?

... Нещо повече, Западната циви-лизация сякаш е загубила увереността в себе си.

... Най-шокиращото в модерния прочит на историята е скоростта на колапс на Римската империя. В рамките само на пет десетилетия населението на самия град Рим намалява с три четвърти... Онова, което един историк нарича “края на цивили-зацията”, идва в рамките само на едно поколение.

... Поради това финансовата криза, започнала през лятото на 2007, трябва да се разбира като ускорител на вече добре установената тенденция за относителен упадък на Запада.

... Важно е да си припомним, че повечето случаи на колапс на цивилизации са свързани с финансови кризи, както и войни.”

Тoлкова от Ferguson, а добавя от мен и това: движещите сили на световната политика не съвпадат непременно със све-товните цивилизации, там нещата са по-сложни и преплетни. Поради това схемата на Хънтингтън не функционира. Консерва-тивният бразилски философ Olavo de Carvalho идентифицира тези сили по след-ния начин:

Историческите сили, които днес се борят за власт в света, се артикулират в три проекта за глобално надмощие: “руско-китайският” (или “евразийски”), “западният” (понякога погрешно наричан “англо-американски”) и “ислямският”. Всеки един от тях има добре документирана история, по-казваща древния им произход, трансфoрма-циите, през които са преминали и съвре-менното състояние на тяхното осъществя-ване.

Действащите сили, които олицет-воряват тези проекти, са съответно:

1. Управленският елит на Русия и Китай, особено тайните служби на тези две страни.

2. Западният финансов елит, пред-ставен особено от Клуба Билдерберг, Съве-та за международна политика и Тристранна-та комисия.

17 3. Мюсюлманските братя, религи-

озните водачи на няколко ислямски страни и правителствата на някои мюсюлмански страни.

Само първата от тези действащи сили може да бъде схваната в строго геопо-литически аспект, тъй като нейните планове и действия отговарят на добре дефинирани национални и регионални интереси. Втора-та, която е по-напреднала в осъществява-нето на своите планове за световно прави-телство, се поставя изрично над всякакви национални интереси, включително на тези на страни, от които произхожда и които й служат като операционна база. У третата конфликтът на интереси между национални-те правителства и всеобщата цел за Все-ленския халифат винаги в крайна сметка се разрешава в полза на последния, който днес е най-важният фактор за идеологичес-кото обединение на ислямския свят.

Концепциите за глобално господс-тво, което тези три действащи сили се стремят да осъществят, са много различни помежду си, защото произтичат от хетеро-генни и понякога несъвместими извори.

Макар и по принцип отношенията между тях да са на конкуренция и спор, понякога дори от военен характер, същест-вуват огромни зони на припокриване и сът-рудничество, колкото и гъвкави и променли-ви да са те. Този феномен дезориентира наблюдателите, произвеждайки всевъзмож-ни неуместни и фантасмагорични тълкува-ния, някои под формата на “конспиративни теории”, други на самообявили се “реалис-тични” и “научни” опровержения на тези теории.

Голяма част от загадъчността на световната сцена е резултат на един повече или по-малко постоянен фактор: всяка една от тези действащи сили има склонността да тълкува плановете и действията на другите две според нейното собственото гледище, отчасти нарочно с цел пропаганда, отчасти поради действително неразбиране на ситу-ацията.

Стратегическите анализи на всички тях отразяват свойствените им идеологи-ческите предразсъдъци. Въпреки че се стараят да вземат предвид съвкупността от налични факти, руско-китайската схема подчертава геополитическата и военна гледна точка, западната схема икономиката, а ислямската схема борбата между религи-ите.

Различията от своя страна отразя-ват социологическия състав на господства-щата класа в съответните географски реги-они:

1) Произхождайки от комунисти-ческата номенклатура, руско-китайската господстваща класа по същество се състои от бюрократи, агенти на тайните служби и военни офицери.

2) Доминацията на финансисти и международни банкери в западния истеб-

лишмънт е добре позната и не е необходи-мо да бъде разяснявана.

3) В различните страни от ислямс-кия комплекс авторитетът на управленеца зависи съществено от одобрението на умма – многобройната общност от авторитетни тълкуватели на традиционната религия. Въпреки че тези страни показват голямо разнообразие в своята вътрешна ситуация, не е преувеличение структурата на тяхната власт да бъде описана като “теократична”.

Така за пръв път в историята на света трите важни компонента на властта – политико-военният, икономическият и рели-гиозният – са олицетворени от три различни наднационални блока, всеки един от тях със собствени планове за световно господство и характерен начин на действие. Това не означава, че те не действат на всички фронтове, а само че съответните им исто-рически възгледи и стратегии в крайна сметка се ограничават от вида власт, която представляват. Не е несъстоятелно да се каже, че светът днес е обект на спор между военните, банкерите и проповедниците.

Практически всички анализи на международната политика днес в медиите отразяват подчинеността на “създателите на общественото мнение” на едно от тези спорещи течения и поради това система-тично не отчитат полетата на тяхното съу-частничество и взаимопомощ. Тези индиви-ди оценяват фактите и “заемат позиции” на базата на абстрактните ценности, които изповядват, без да се питат дали техните думи в съвкупността от факти, действащи в света, няма в крайна сметка да допринесат за триумфа на всичко, което мразят. Стра-тезите на тези три големи проекта са на-пълно наясно с това и включват политичес-ки коментатори – както журналисти, така и представители на академичния свят – сред най-ценните полезни идиоти в тяхна служ-ба.

Да добавя и още нещо важно: мо-жем да спорим умозрително до безкрайност за Западната цивилизация и доколко Бълга-рия принадлежи към нея. Въпросът в крайна сметка опира до дефиниция и обхват на понятието. Виждаме, че при крайно стесня-ване на обхвата Западната цивлизация може да бъде ограничена само до Англия и източното крайбрежие на Северна Америка! По-важно е обаче нещо друго: съвсем не е така, че с присъединяването на България и другите посткомунистически страни към ЕС и НАТО те са станали част от Западната цивилизация. Тук отново се връщам като Мирча Кришан и краставицата към моята любима теза, че рухването на коммунизма през 1989-1991 беше една гигантска мани-пулация и дезинформационна кампания, чиято крайна цел е поставянето на Запада на колене от страна на Русия, което се оказа невъзможно по пътя на фронталната конфронтация по време на Студената вой-на. Ето защо България и другите посткому-

нистически страни в действителност въпре-ки формалното членство в ЕС и НАТО си ОСТАВАТ ПОД КОНТРОЛА НА РУСИЯ. Както казва чешкият дисидент Петър Цибул-ка:

«Комунистите разбират, че Запад-на Европа е под тяхно косвено господство чрез комунистически агенти на влиянието – корумпирани и компрометирани политици. Западна Европа не е заплаха за Москва. Напротив, Москва там има силни позиции… Аз съм убеден, че комунистите и техните тайни служби, свързани с Москва, никога не са губели властта в Чешката република. Така че приемането на Чехия в НАТО с нищо не накърни позициите на Москва. Ръководни кръгове в Съединените щати погрешно мислят, че Москва е изтласкана от “бившите” си сателити в Централна и Из-точна Европа. Точно обратното в вярно. Вместо НАТО да се разширява на изток, Москва премести границите си далеч на запад и сега има повече власт от всякога… Ако Америка продължава отношенията с комунистическите престъпници както през изминалите 18 години, тя ще бъде разруше-на и ще стане жертва на своите политически и икономически грешки... Аз съм абсолютно убеден, че Чешката република все още се контролира и управлява от КГБ. Няма анти-комунистически герои в Чехия, а само аген-ти на КГБ и чешката тайна полиция СТБ…”

Писателят Илия Троянов, който поради биографични особености има поглед върху повече култури, най-вече немската и българската, и мога да кажа, че съм до голяма степен съгласен с неговото виждане. Веднага се усеща, когато говори човек, свободен от провинциални комплекси:

Когато обаче отидох през 1998 г. да живея в Индия, се чувствах много у дома. Индийците много се учудиха, те са свикнали когато идват европейци, да им е много чудно. Разбрах, че много неща, с които свързвам с България, ги има и там. В Бъл-гария има една маниакалност да се пишем европейци, сякаш само европейците са достойни хора. Подценява се факта, че ние имаме и ориенталски черти в културата си, в което няма нищо лошо. Даже много от нещата, които са ми симпатични в Бълга-рия, са ориенталски – както например много от чуждестранните гости на „София филм фест” споделиха, че има голяма разлика между западноевропейските и тукашния фестивал. Тук има много по-голяма близост с хората, интерес, любезност, сърдечност. Това са неща, които всеки познава от ори-енталските страни, където я няма тази дръпнатост и дистанцираност на Запада.Не смятам, че ние трябва да се срамуваме, а напротив, трябва да кажем, че това е наша-та сила – културата ни е смесица от евро-пейски и ориенталски черти.

- Значи все пак, болката, която ко-мунизмът е причинил на вашето семейство, не измества топлите чувства към България?

18 - Не, то и не може. Дали искам, или

не, аз съм българин, това не е нещо, което човек може да промени. Знаем от генетика-та, че човек до голяма степен е определен от своя генофонд и така и влиянието на старите поколения върху мен е неминуемо. Първите шест години от живота си съм говорил само български, а знаем от детски-те психолози, че това са годините, които определят мисленето на човека. Тези неща са факт и всичко друго би било смешно.

Затова аз много критикувам някои

българи, които се правят, че все едно не са българи. Такъв е Кристо – наскоро имах среща с него и той отказа да говори българ-ски, въпреки че е напуснал страната на 25 години! Неговият български би трябвало да е много по-добър от моя. Това е наистина абсурдно – да искаш да изчистиш първите 25 години от живота си.

ЛОЗУНГИТЕ НА БОРЦИТЕ ЗА СВОБОДА И ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ НА УКРАЙНА – ПРО-ТИВ ПУТИНСКО-КАГЕБИСТКАТА И ЕВРА-ЗИЙСКА ОЛИГАРХИЧНА ТИРАНИЯ

Източник на изображенията

НЕКА БЪДЕМ НАЙ-НАПРЕД И ПРЕДИ ВСИЧКО ДРУГО ЧОВЕЦИ...

26 ноември 2013, вторник

Вчера беше първият ми работен

ден в училище след 8-месечен отпуск по болест, предизвикан от тежка операция, която, слава Богу, преживях – и от която, да се надяваме, оцелях. Тръгнах на работа с желание, тъй като през целия този период, в който за първи път толкова продължително се откъсвам от училищния живот, не крия,

ми липсваше общуването с учениците: каквито и да са те, днешните млади хора, работата с тях е интересна, пък и човек изпитва задоволство когато чувства, че е полезен с нещичко на тия толкова различни от нас млади хора. Явно съм достатъчно деформиран, няма как да е иначе, след 30-годишен стаж като преподавател по фило-софия – и в училище, и в университет съм работил, но същината на тази работа е все една: да помагаш на младите да развият личността си, да станат свободни и отго-ворни личности; това е една твърде благо-родна работа и професия. Която имам орис-та и прокобата да работя вече толкова години.

Та тръгнах вчера сутринта с наст-роение и с желание, пък и с любопитство, понеже, знайно е, моите по-различни, смея да ги нарека новаторски подходи в работата ми са посрещани "на нож" от училищната администрация, която от две години си има една заветна цел: да ме "приклещи" в ня-какво нарушение, по-възможност по-голямо, та да се разправи с мен като ме уволни; ако пък не й се удава това колко му е в такъв случай едно такова нарушение да бъде организирано и от самата нея?! Няма да се излагаме сега я? Та ето, искам да докумен-тирам какво се случи вчера; аз тръгнах с нагласата да избягвам по възможност вся-какви конфликти с администрацията и с любопитство, повтарям, очаквах да разбера как те ще ме посрещнат; има за какво да пиша, налага се пак да пиша по случилото се вчера.

Първо, интересно е, че никой от многобройната администрация не дойде при мен и да ми рече: "О, добре дошъл, радвам се, че пак си на линия, хубаво е че си озд-равял, че пак си на работа, поздравления!". Елементарна човещина е нужна във всяка една сфера на живота, особено пък в тази, в образователно-възпитателната, училищна-та, където хора работят с хора: без чове-щина тук работите са съвсем нездрави. Нищо де, никой от администрацията не намери сили да надмогне отрицателното си отношения към моята особа, да приемем, че още не е дошъл моментът да се освободят от негативизма, от омразата си към мен, "лошия Грънчаров". Но по начало един администратор, един управник на хора, на човешки същества, ако не намира сили да

19 надмогва дребните емоции-капризи и да застане над тях, а си позволява да зацикля и да затъва в тях, това означава, че хори-зонтът му е доста сплескан; аз само това ще отбележа по този повод, зер, нещо като психолог съм.

Но от друга страна съм длъжен да отбележа, че такъв демонстративен негати-визъм към един "управляван" може да се изтълкува като дискриминационно отно-шение, като проява и на мизантропия, като склонност към провеждане на кампании по дискредитиране на съответната неудобна личност, което пък е лукс, който не е позво-лен на администраторите, искащи да си нямат проблеми със закона, да не говорим пък за морала. Тия неща бях длъжен да ги кажа: аз съм се амбицирал да продължа да давам съответните уроци не само на уче-ниците си, но и на администраторите ми, които, по моя преценка спешно се нуждаят от осъзнаване на най-елементарни неща, свързани с модерните представи за чо-вешко общуване и взаимоотношения. Смя-там, че това е елемент и от моите служебни задължения: аз съм преподавател по фило-софия, по етика, по гражданско образова-ние. Къде е казано и доказано, че възпита-телите (учители, директори особено) съвсем не трябва да бъдат възпитавани? Нещо повече, даже Маркс навремето е писал, че най-напред самите възпитатели трябва да бъдат възпитавани.

Живеем в преломно време, в което много от предишните ни представи за неща-та и живота отиват по дяволите – понеже са се оказали негодни. Ако възпиталите не се променят и с готовност не почнат да се (пре)възпитават, ако не са открити към промените към по-добро, как тогава да чакаме, че възпитанието на младите, което те осъществяват, ще бъде подобава-що, ще бъде на изискващото се ниво? Вто-ро, оня възпитател, който се смята, че е непогрешим, или пък че е "свята особа", неподлежаща на критика (по подобие на това както в Индия, чувам, се били отнасяли към т.н. "свещени крави"!), а е подлежаща само на хвалби от страна на подчинените, такъв възпитател отдавна е свършил най-вече като управник, пък да не говорим като възпитател. Със своите критики аз помагам на ръководството да осъзнае какво наисти-на прави, т.е. помагам му да се освободи от някои толкова коварни негови илюзии. Е, за това нещо не очаквам благодарност, но както и да е, за мен единствено истината има значение. Та да не философствам повече; ето какво се случи вчера.

Първо, моето впечатление е, че по-голямата част от учениците посрещнаха завръщането ми добре, с оживление, бих казал с радост, на няколко пъти цели класо-ве ме посрещаха едва ли не с овации. Е, имаше и един инцидент: в един от т.н. "проблемни класове" някакъв ученик по своеобразен начин показа отношението си,

именно, като ме... уцели право в гърдите с нещо тежичко, наподобяващо камъче – на една педя от окото ми! По този случай ще пиша отделно, да, и такива неща се случват из нашите училища, и то нерядко, особено когато администрацията систематично подценява тежкия проблем, свързан с бор-бата с проявите на склонните към хулиганс-тво ученици. Но моята дума сега е за това да представя как ме посрещна администра-цията, в която, тъй да се рече, от доста време сякаш сме в нескривани "полу-любовни" отношения.

Аз още сутринта подадох в канце-ларията едно заявление, с което поисках отпуск за петък, когато бях на ТЕЛК, пък болничните ми бяха вече свършили. Оказа се, че г-жа директорката беше приела мол-бата ми, разреши този един ден отпуск, не се заяде, което аз възприех като добър знак. Да, ама не: след два часа бях извикан най-официално в канцеларията и срещу подпис ми беше връчена заповед на г-жа директорката в срок от 20 часа да изготвя и да предам следните документи: тематично разпределение, конспекти за изпити, изпит-ни билети и дори някаква "декларация", в която да декларирам по какви учебници ще учат моите ученици. Сюблимният момент е, че моя милост е преподавател, който е изработил, написал и издал, по всички преподавани от него предмети свои собст-вени учебни помагала – и затова от години образователната администрация се чуди как да ми скрои шапката, та аз да не мога да преподавам на учениците си по собствените си помагала (!). Виждате, че този момент е особено вълнуващ в съзнанието на въпрос-ната администраторка, тя го възприема едва ли не за "криминогенен", щом ме кара да подписвам даже нарочни декларации. Проблемът е в това, че с изключение на помагалото ми по един предмет, именно по психология, другите мои помагала не са одобрени от МОН, причината е, че аз сами-ят не съм ги предлагал за одобряване, но както и да е, това са вече подробности.

Най-важният момент обаче е този: коя е причината в такъв спешен порядък да ми се изискат тия документи? Не крия, че се почувствах като новобранец в казармата, подложен от старшината ("фатмака") на т.н. "гонка по устав", примерно, побеснели фат-маци в казармата едно време ни караха, да речем, за пет минути да изчистим тоалетна-та с... четка за зъби, примерно, ето на таки-ва унижения ни подлагаха. Разбира се, няма да допусна по никой начин да се отнасят така с мен и в училище, още от първия момент да започват отново с администра-тивния терор и тормоз, така не стават тия работи; е, ще направя нужното да помогна на тия администраторки да се освободят от коварната си склонност: така не е позволено да се отнасяш към пълноправни хора, осо-бено пък към учители; ние, учителите, сме хора с достойнство и държим на достойнст-

вото си. Аз лично няма да допусна някой да гази достойнството ми по никой начин. Те това добре го знаят. Защо обаче ме предиз-викват пак? Не си ли направиха вече някои необходими изводи? Явно не. Явно живеят с представата, че могат да си позволяват каквото си искат отношение към хората; е, така не бива, така няма да стане!

Сюблимният момент е, че аз вече си бях изготвил въпросното "тематично разпределение"; то се прави, та после ад-министраторите да могат да те контролират, те следят дали има съвпадение между него и т.н. държавни образователни изисквания, на второ място, дали това, което си писал в разпределението, съвпада с темите на реално взетите часове, които се отбелязват в т.н. "материална книга". Идеята е да те загащят в "разминаване", та после да могат да те накажат. Това е специфична форма на контрол и дори на цензура от страна на нямащите какво да правят и изнемогващите от скука администратори, чиято основна функция е да вредят и да пречат. Да, това е така, най-отговорно го заявявам, понеже истинската, същинската, тежката работа се върши от учителите, тя е т.н. учебна и въз-питателна работа, а всичко останало са подробности, с които се занимават умира-щите от скука администратори. Та хора с известен творчески потенциал като мен, които не се задоволяват с прякото буквоед-ско изпълнение на директивите, обикновено си имат проблеми тъкмо по тази линия. Аз лично, понеже не си падам да съм буквоед, формалист и педант, от години си правя свои оригинални тематични разпределения, а това е открито предизвикателство срещу репресивната и директивна административ-но-тоталитарна образователна система. Тази система беснееше по мой адрес цели десетилетия, ето, сега обаче явно са реши-ли да ме унищожат: аз така тълкувам този ход на търсещата поводи за реванш адми-нистрация.

Та значи аз дори си бях подготвил и си носех с мен разпределението. Имах го в готов вид. Да, обаче такава една нарочна заповед в спешен порядък, сякаш съм "но-вобранец" и сякаш училището е казарма, да подготвя тия документи ме накара да се почувствам отново обект на администра-тивна "гонка по устав", а тия неща не са ми по вкуса – както не са по вкуса на всеки уважаващ себе си човек.

По тази причина, крайно обиден

заради това, че само на мен ми връчват нарочни заповеди да правя едно или друго, сякаш съм "криминогенен елемент", аз от обидата не можах да спя цяла нощ, въртях се в леглото, а тази сутрин ставам и първо-то, което написах, беше следният ДОКЛАД до моята така усърдна и неуморна админис-траторка:

20 До г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел И. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Уважаема г-жо Директор,

Вчера се върнах от продължите-

лен, 8-месечен отпуск по болест. След толкова дълго откъсване от работа на всеки човек му е необходимо време за пренаст-ройване, за адаптация, за нагаждане към голямата промяна; ние, хората, живите човешки същества, уважаема г-жо Дирек-тор, не сме шкафове, нито някакви други обекти, за да бъде игнорирана тъкмо тази човешка и душевна компонента в същината ни. Към нас, следователно, подобава да се отнасят човешки, с разбиране. Аз и друг път съм Ви го казвал, че Вашият проблем като ръководител е този: игнорирате тъкмо най-важното, именно човешката страна на отношенията. Това, че сте директор, не означава, че с нас, с подчинените си, може-те да си правите каквото Ви хрумне. А вчера Вие едва изчакахте да минат два часа от моето завръщане и благоволихте да ми издадете нарочна и специална "персонална" заповед № 280/25 ноември 2013 г., с която ми разпоредихте в срок от по-малко от 20 часа в най-спешен пожарникарски порядък да Ви изготвя и предам четири доста трудо-емки документа! Чувствам се в тази връзка длъжен да реагирам ето как.

Първо, Вие добре знаете, че аз съм с болно сърце. Аз дойдох с най-добри намерения и очаквания на работа, надявай-ки се, че от всички проблеми, които имахме в предишния тежък период, администрация-та във Ваше лице е имала добрината да си извлече някои поне минимални изводи. Да, ама не: ето, бях извикан по телефона от секретарката Ви докато още бях в час! Признавам си, от тази изненада, от този удар за малко щях да падна: бедното ми сърце вече не издържа такива шокове, които Вие най-традиционно ми организира-те! И изобщо явно не сте склонна да изне-верите на традицията си! Моля да имате предвид това, безброй пъти съм Ви го каз-вал: моля, действайте поне малко по-хуман-но, а не толкова брутално. Така не бива да се отнасят с човешки същества. Съобра-зявайте се, моля, с това, че работите с човешки същества, а не сте, да речем, директорка на... свинеферма! (Прочее, в днешно време и към животните се изисква едно по-хуманно, човешко и деликатно отношение, а какво означава към хора да си позволяваме отношение, игнориращо и най-елементарните изисквания на хуманност-та!) Наистина, от удара, от шока около това телефонно позвъняване по време на час пулсът ми скокна двукратно, олюляващ се, тръгнах към канцеларията: ако в бъдеще

време ми докарате един инфаркт или един мозъчен удар от тия Ваши "сюрпризи", нима поне малко няма да съжалявате тогава? Затова за сетен път апелирам към мен, а и към всички останали хора от персонала да се отнасяте със съзнанието, че сме човеш-ки същества, а не предмети, не животни, не и нещо друго, каквото и да било, но все така неодушевено.

Добре, Вие имате право да изда-вате каквито си искате заповеди, но аз питам: а от какво се обуславя тази спеш-ност? Аз да не съм пожарникар, а училище-то да не е пожарна команда, че ми давате срок по-малък от 20 часа, за да изпълня заповедта Ви? Не може ли, предвид това, че все още не съм се окончателно възстановил от тежка операция, да ми бяхте дали поне ден-два-три или седмица, а не, Вие непре-менно държите да ме подгоните като фини-киец още от първите часове, след като аз вече съм под Вашата, тъй да се рече, юрис-дикция?! Ето това също не мога да го раз-бера. Аз бих могъл, ако изхождам формално към работа си (към което Вие с тая спеш-ност ме подтиквате!) да Ви прекопирам набързо тия документи и да Ви ги дам, но аз съм противник на формализма и искам да си гледам качествено работата. Защо, нап-ример, не мога да Ви дам в искания срок дори това т.н. разпределение? То е близко до ума защо не мога, но ще Ви го обясня.

Ами защото класовете, в които аз сега ще влизам, повече от два месеца бяха обучавани от други преподаватели. Аз съв-сем не знам още какви теми тия мои учени-ци са взели, докъде са стигнали, по какви програми са учили, как изобщо е вървял учебният процес: как тогава да седна и да напиша едно приложимо, истинско, ефек-тивно и смислено разпределение? Нали трябва да се съобразя при изготвянето му с досега взетите теми и съобразно това да внеса промени в моите програми? Ето защо е съвсем нереалистично в такъв кратък срок

аз да мога да изпълня заповедта Ви. Необ-ходима ми е поне седмица, в която да мога в пряко общуване с учениците да разбера докъде са стигнали, какви теми са разгле-дали и в съответствие с това да изработя свой работещ проект за едно същинско, е на формално разпределение.

Искате също от мен конспекти за поправителния изпит и дори изпитни биле-ти. Това пък за какво е необходимо още отсега, като се вземе предвид, че тия неща могат да се определят едва след като учеб-ният процес вече е минал, е завършил, и в съответствие с постигнатите резултати може вече на твърда основа да се прецени какво би могло да влезе във въпросните конспекти и изпитни билети?! Аз априори не мога да имам нужната информация, за да изпълня и тази Ваша задача; нормалното е тя да бъде изисквана едва в края на учеб-ната година, когато учебният процес вече е минал и преподавателят вече прекрасно знае какво може и какво не може да бъде включено в конспекта и в билетите за изпит: та да не ощети с нещо учениците си, щото все пак техните интереси за нас са водещо-то. Мисля, че с тия неща трябва да се съоб-разите, иначе ще излезе, че ние не сме една солидна и респектираща образовател-на институция, а нещо като "текезесе", което още от есента "научно прогнозира" кокошки-те колко яйца ще снесат през идващата година – или колко тона круши ще бъдат набрани; тия комунистически стереотипи за подчиняване на живия живот на някакви разсъдъчни планове отдавна доказаха своята абсурдност и вредност за самия живот, не разбирам защо сте се така пре-вързала към тях. Та в тази връзка моля да ми дадете убедителен аргумент в полза на това, че тия конспекти и изпитни билети трябва да бъдат изготвени в спешен, по-жарникарски порядък още сега, 7 месеца преди времето, в което те ще са необходи-ми. Ако го правите само за да угодите на директивите на висшестоящите началства, тогава защо не сложите в папките, за да са спокойни тия началства, миналогодишните конспекти и билети? Аз обаче се питам отново: за какво е необходимо това бърза-

21 не? Да бъда унизен ли, да бъда тероризи-ран ли – тази ли е същинската цел? Все пак училището не е казарма, уважаема госпожо Директор, държа да Ви го напомня и това; Вие самата пък сте Директор, а не армейски фелдфебел, дето си позволява да се гаври с войниците - като си устройва така умили-телните от едно време "гонки по устав". Питайте съпруга си какво означава това, той ще Ви обясни – ако е ходил войник.

Много ме удиви това, че искате ня-каква специална "декларация" от мен от-носно това по какви учебници щели да учат учениците ми. Първо, това за всички учите-ли ли важи, от всички учители ли искахте въпросната декларация, или я искате спе-циално само от мен, позволявайки си да проявите към моята скромна особа такова едно обидно дискриминационно изискване? Този въпрос най-напред дръзвам да Ви го задам. Аз до този момент не си спомням да сме писали специални декларации по този пункт. Каква е тази иновация и какъв е ней-ният смисъл – моля да ми обясните и това? Аз не разбирам и като "лош ученик" си поз-волявам да питам. Аз не смятам, че било ученик, било учител, който дръзва да пита за нещо, което не разбира, непременно прави нещо "лошо", напротив, той проявява похвално любопитство. И любознателност. Тия неща трябва да се насърчават. Затова и питам. Аз знайно е, съм противник на грубите административни отношения, аз съм привърженик на по-топлите и човечни отношения в нашата училищна общност. Те ще се установят чрез диалог, чрез питане, чрез свободна обмяна на мнения – което е същност на демократичния и толерантен към различията стил на общуване. Вярвам, че Вие не сте противница на демокрацията, нали правилно разбирам Вашата позиция по този щекотлив въпрос?

Мога още много да пиша по този казус, много други въпроси още възникват, но за да не стане дълъг този доклад, пред-почитам да спра дотук. Та във връзка с гореказаното Ви моля:

1.) Да удължите срока за предста-вяне на тия документи, нека това да бъде един приемлив, изпълним, реалистичен, човечен срок, щото аз в своето все още недобро здравословно състояние все пак не съм в състояние да изпълнявам такива скоростни, пожарникарски задачи и мисии; пък са ми необходими и известни проучва-ния на ситуацията за да мога да изпълня качествено задачата; щото ако не я изпълня както трябва, подозирам, че след това ще Ви дам основания да ме атакувате отново и отново по административен ред, т.е. по този начин, чини ми се, се опитвате да ми орга-низирате сама някакви бъдещи мои "нару-шения", с оглед пак да ме накажете; така не стават тия работи, за сетен път Ви призова-вам към един по-човечен подход от страна на администрацията в нейната работа с персонала;

2.) Моля повече да не ми органи-зирате такива "шокови" мероприятия, при които секретарката Ви ми звъни по време на час по телефона, викайки ме за връчването на някоя поредна Ваша заповед да пиша не знам си какви обяснения; знаете добре, че сърцето ми е болно, нищо чудно в един бъдещ момент, особено ако пак се активи-зирате в провеждането на един такъв ярос-тен, безжалостен административен терори-зъм над моята скромна особа, в резултат да се стигне дотам да получа сърдечен или мозъчен удар; все пак аз съм инвалидизи-ран и като такъв моля администрацията да се отнася по-хуманно към мен; и не само към мен, а към всички, Вие лично ще спече-лите много, ако престанете да гледате на персонала все едно че сме чували с карто-фи или, да допуснем, чинове; освен това обстоятелството, че явно само към мен проявявате такова едно специално отноше-ние, именно комай всеки един Божи ден да искате чрез нарочни писмени заповеди да пиша всевъзможни писмени обяснения, доклади и пр. документи по какви ли не поводи, дори и най-незначителни, все пак като пишещ човек ме ласкае, явно сте се привързала към моите текстове, но думата ми е за съвсем друго: че това обстоятелство може да се изтълкува като проява от Ваша страна към мен на едно непростимо грубо дискриминационно отношение, а аз няма да допусна безгласно да бъда трактуван за нещо като "черна овца"; мисля, че това нещо е вече крайно време да сте го разбра-ла;

3.) Като проява на добро желание от моя страна отношенията ни да влязат в едни най-нормални служебни коловози, аз този път няма да информирам за това Ваше недопустимо и накърняващо достойнството ми отношение висшестоящите администра-тивни органи, включително и Инспекцията по труда, но най-отговорно Ви заявявам, че при нов такъв случай на административен тормоз и терор непременно ще ги уведомя, живот и здраве да е, и то с нарочно написа-ни жалби, понеже произвола, който имахте неблагоразумието да си позволите към мен от две години насам, вече надмина всякакви граници - и той повече не се търпи! Моля ви най-човешки: престанете да се опитвате да се гаврите с мен! Няма да го позволя това по никой начин, за мен думата достойнство все нещо значи; за Вас не знам как е, за какво Ви говори тази дума, но имам чувст-вото, че не Ви е особено близка, най-вече в отношението Ви към другите.

Бъдете здрава! Вие вчера не проя-вихте дори един най-елементарен човешки жест, именно да се ръкувате с мен по повод завръщането ми от продължителен отпуск по болест след тежка операция, от която аз можеше и да не оживея, можеше и да не се завърна изобщо (за което злокобно свиде-телстваше вчера некрологът, залепен на "дъската за обяви" на една наша уважавана

колежка, която почина преди година, Бог да я прости!); затуй беше нормално някой от администрацията и дори Вие лично да ми бяхте казали поне едно "Добре дошъл! Добре се завърнал!", но не би; нормалното е дори и към най-големия си враг да сме човечни; все пак сме християнска нация, нашият Учител Христос е съветвал да оби-чаме и враговете си; никъде не е доказано, че аз съм Ви враг, не знам това откъде Ви е дошло в главата, но студенината и враж-дебността, с която вчера бях посрещнат от Вас в училището, ми говори за едно такова необосновано допускане. Нека бъдем най-напред и преди всичко друго човеци, г-жо Директор, това, че някои са директори, не ги освобождава от дълга да бъдат най-напред и преди всичко друго хора, човеци. Това исках да Ви кажа.

Моля да ми отговорите на въпро-сите, понеже в момента съм в пълна нере-шителност и двоумение какво да правя. Има едно принципно правно положение, че не-изпълнимите или абсурдни заповеди не сме длъжни да ги изпълняваме. Е, Вие можете да ме накажете днес, към 16.00 часа, когато свърши ултимативно поставения от Вас срок за изпълнение на неизпълнимата Ви по начало и по принцип заповед. Не ми се ще да мисля, че точно тази Ви е била целта, връчвайки ми такава една неизпълнима заповед. Ще ми се да вярвам, че въпреки всичко в един момент ще осъзнаете, че някои корекции в подхода Ви и в отношени-ето Ви към персонала ще бъдат в интерес не само на общата работа, но и на Вас лично, като администратор. Но това вече си е изцяло Ваш личен проблем. 26 ноември 2013 г., 6.30 ч. сутринта Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

(подпис)

И СНЯГ ЗАВАЛЯ НАД МЕСТАТА, КЪДЕТО ОТ 14 ЮНИ СЕ ПРОТЕСТИРА ВСЕКИ ДЕН: А НАГЛОТО ДО ПЪЛНО БЕЗОЧИЕ ПРА-ВИТЕЛСТВО НЕ СИ ОТИВА!

22

Снимки от публикация на Konstantin Pavlov

"НРАВСТВЕНИ" САЛТОМОРТАЛЕТА, НЯМА ЩО!

25 ноември 2013, понеделник

Тоя другар днес в едно предаване показа като "компромат" копие от дипломата за средно образование на Иван Костов, който, видите ли, бил завършил с общ успех 4.68, докато вундеркиндът Боко Борисов бил завършил средното си с 6.00 и също така бил имал "више" в най-престижните пожарникарски и милиционерски науки, завършил ги е при това в храма на науката Симеоново! Това, че Костов не е образцов продукт на недъгавата по всички линии система на социалистическото образование като Боко говори обаче в негова полза, но къде ти някои другари да осъзнаят това!

Все не мога да се начудя на какви салтоморталета са способни някои усърдни другари, от десет дерета вода ще ви дока-рат, за да "докажат", че за тях такива под-робности като морал и пр. изобщо не съ-ществуват...

АВЕ, ПУТИНЕ, ПОРОБЕНИТЕ ЧРЕЗ ОС-ВОБОЖДЕНИЕ ОТ НЕЗАВИСИМОСТТА НА БЪЛГАРИЯ И ТЕ ПОЗДРАВЯВАТ ЗА ПО-БЕДАТА НАД БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА!

Така е, когато свободата ти е под-несена като милостиня от собствения ти поробител, който систематично поднася ръката си за целувки на благодарност „от името на признателния български народ”, както пише със златни букви на фундамента на съветския „освободителен” фетиш в центъра на столицата ни. Именно по тази причина някои свободни българи се опитва-

ме да обърнем внимание върху надписа на фундамента на онзи паметник като на фун-даментален проблем на днешна България.

Аве, Путине, поробените чрез ос-вобождение от независимостта на България и днес те поздравяват за победата над нас! Да ви е честит 10-ти, продължител на дело-то на 9-ти в борбата за (не)зависимост! Иво Инджев Припомни: Nikolov Konstantin

АКТЬОРИ, РЕЖИСЬОРИ И ХУДОЖНИЦИ СЕ СЪБРАХА ПРЕД НС В ПОДКРЕПА НА РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ!

Снимка: Nayo Titzin

Цветни огнени фенери с надписи "Оставка", "65 години стигат" и "Кой" пуснаха звезди от театъра и киното, които подкрепят Ранобудните студенти пред парламента. Протестиращите студенти да направят свое политическо движение, защото в политиката има нужда от нови лица. За това призова режисьорът Теди Москов, който се включи в протеста на студенти и театрали в градин-ката до "Кристал" в подкрепа на Ранобудни-те за оставка на властта. "Аз съм човек на изкуството и никога не губя надежда", заяви Москов пред Дартс нюз в отговор на въпрос вярва ли, че бунтът срещу управляващите ще успее. Сред актьорите, дошли да подк-репят студентите, са Ваня Цветкова, Филип Аврамов, Валери Йорданов, Деян Донков, Радина Кърджилова, Ивайло Захариев, Калин Врачански и др. В шествието до парламента се включиха и художници.

"Не се отказвайте, надявам се всички студенти да се събудят", заяви Фи-лип Аврамов. Протестиращите отиват в Студентски град, за да будят и младежите там с барабани, свирки и скандирания "Ос-тавка". "Надяваме се огънят във фенерите да разпали още хора за бунт", коментира идеята и актьорът Ивайло Захариев.

Източник на информацията

ПРЯКА ТРАНСЛАЦИЯ НА ДЕМОНСТРА-ЦИЯТА В КИЕВ – ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТ НА УКРАЙНА

Написах във форума на този съ-щия сайт следната честитка: Браво, наши украинские свободолюбивые братья-евро-пейцы! Респект всем вам, победа!

Вижте какво правят нашите свобо-долюбиви братя-украинци! Браво и поклон! Така и трябва да се борим за свободата си, а не като... баби!

НАПРАЗНО СЕ МОРИТЕ, О ВИЙ, СТРОЯ-ЧИ НА СТЕНИ!

25 ноември 2013, понеделник

Тази сутрин, в деня на Св. Климент

Охридски и патронния празник на Софийс-кия университет, група от Ранобудните студенти премина загражденията пред Парламента с транспарант "Огражденията са в ума ни, няма граници за духа ни!". С акцията целим да покажем, че свободният дух е бил и ще бъде по-силен от наложена-та полицейщина в държавата.

Ранобудните студенти

В ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ: ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ, ВКЛЮЧЕТЕ СЕ В ДИСКУСИЯТА, НЕ МЪЛ-ЧЕТЕ АКО ИМАТЕ КАКВО ДА КАЖЕТЕ – И АКО ТЕМАТА ВИ ВЪЛНУВА!

23 НИКОЙ, АБСОЛЮТНО НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ПОДРЯЗВА КРИЛЕТЕ НА МЛАДИТЕ – И ДА ГИ ВКАРВА В МАТРИ-ЦАТА!

ноември 26, 2013

Попаднах на текст, озаглавен Писмо на една майка до учителите; аз съм учител, обаче изцяло споделям стано-вището на тази майка, която протестира срещу лошо отношение от страна на учите-ли към днешните “непокорни” ученици. Давам линк към нейното писмо, защото смятам, че трябва да се прочете от повече хора, а пък и да предизвика толкова потреб-ната ни дискусия за истинското, подобава-щото отношение на учителите към ученици-те – и на ученици към техните учители. Ето, четете, пък също така и реагирайте, важно е; аз съвсем скоро ще реагирам по тази тема, защото силно ме вълнува:

Този текст е написала във Фейсбук профила си моя колега – интелигентна и възпитана жена, която по образование е филолог и педагог. Детето й учи в 118-то СОУ “Акад. Людмил Стоянов”, където отно-шенията между учители и ученици явно преминават границата на доброто възпита-ние и образованието. Такива случаи има и в много други училища. Досега многократно в публичното пространство е била експлоати-рана темата за лошото отношение на уче-ниците към учителите, но има много приме-ри за обратното, които са подминати с мъл-чание, защото обществото ни все още при-ема патриархалното разбиране, че “даска-ла” заслужава уважение на всяка цена. Намирам апела на тази майка за много важен и макар че тя не назовава имената на тези учители (вероятно от предпазливост), мисля, че това, което казва се отнася до много хора – не просто до безименните учители от текста, а до цяло едно поколение родители и учители, което живее в неразби-ране със сегашните деца. Нека си припом-нят, че когато става въпрос за детската психика и възпитание, нямат право на греш-ки.

Не осакатявайте децата ни!

Дълго време мислих и изчаквах преди да напиша всичко това.Искаше ми се да бъде жалба до МОН и РИО – София, но те едва ли ще реагират, а най-вероятно ще трябва да цитирам разни закони, правилни-ци, алинеи и прочие…и в крайна сметка ще ми обяснят „законово“, че не съм права. Затова реших просто да споделя.

В рода ми има деветима учители, единият от които е „народен учител“. Винаги съм се отнасяла към тях с огромно уваже-ние и респект, винаги съм била на тяхната страна. До този момент, в който не се сблъсках с днешните учители и безумията в образованието ни.

Синът ми е доста буйно и своен-равно дете, но същевременно изключително умно, отворено към света и търсещо спра-ведливост. Всъщност той е едно нормално дете, представител на новото поколение. На децата, които не изпълняват безропотно командите, а си задават въпроси, на тези, които отстояват позициите си и които, за да дадат уважение, очакват да бъдат уважава-ни. За съжаление в българското училище тези деца явно са дискриминирани и отбе-лязвани с етикети като „лоши“, “пречещи”, “неуправляеми”.

Кое дава право на един учител да нарича децата ни „лекенца мръсни“, „недо-расли сперматозоиди“, а на директора да се обръща към тях с “ти ли си оня“?

Защо едно дете се наказва по пра-вилник за обида, а учителя бива оправдан, с обяснението, че има лични проблеми? Нали точно учителите следва да дават личен пример, както ние родителите го даваме. Все пак те прекарват с децата ни също такава част от деня, каквато и ние родите-лите. Не е ли работа на директора да пока-же, че правилата и наказанията са за всич-ки, без значение от мястото им в училищна-та/работната/житейската йерархия? И ако в живота често виждаме примери за обратно-то, то нека поне училището да бъде място за справедливост и добър пример за тези, които сега растат и формират мирогледа си.

Кое дава право на днешния учител с лошото си отношение да демотивира децата ни и те да нямат желание да ходят на училище?

Кое дава право на днешния учител да обяснява на децата ни, че за жълти стотинки си къса нервите с тях? Ако това е така, уважаеми учители, не насочвайте неудовлетворението си към тези, които най-малко имат вина за положението, в което сте поставени.

За да си учител, първо трябва да обичаш децата, да умееш да ги разбираш, да живееш с техните проблеми, да ги поощ-ряваш и най-важното – да не очакваш ува-жение по презумпция, а да си наясно, че когато ти ги уважаваш, те ще ти отвърнат със същото. Децата са твърде сензитивни и отсъждат вярно и честно кой заслужава доверие и уважение. Методите на Макарен-

ко не са актуални за днешните деца, които ние родителите възпитаваме не в страхопо-читание, а в разбиране и в равенство с нас.

Във време, когато целият свят е един водовъртеж, когато на всяка крачка има митинги и протести, вие уважаеми учители, не можете да си мислите, че наши-те деца ще бъдат смирени и покорни, кротки и послушни като стадо овце! Няма как да искате да го постигнете със санкции. Санк-циите възпитават страхопочитание, агресия, слабоумие, но не и разбиране. Не се опит-вайте да възпитате поредното осакатено от страх и лицемерие поколение поради лип-сата ви на знания и умения да възпитате в децата нещо, което не носите в самите себе си.

Никой, абсолютно никой няма право да подрязва крилете им и да ги вкарва в МАТРИЦАТА!

КИЕВ: ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДА-РА! СВОБОДНА УКРАЙНА ОБАЧЕ НЯМА НАМЕРЕНИЕ ДА КАПИТУЛИРА! БРАВО, БРАТЯ СВОБОДОЛЮБИВИ УКРАИНЦИ!

Julian Karadjov: Киев. Империята отвръща на удара.

24 Из: На Евромайдан вышли 200 000: центр Киева не вмещает всех людей. ФОТОре-портаж+ВИДЕО

Участники шествия в поддержку евроинтеграции уже заполнили Европейс-кую площадь и Майдан Независимости и нижнюю часть улицы Грушевского. Количес-тво митингующих приблизилось к 200 тыся-чам и конца колонны, которая движется от памятника Шевченко еще не появилась на горизонте. На сцене в данный момент начи-наются выступления лидеров оппозиции и общественных активистов.

"Евромайдан. Уже час проходит мимо Майдана, по Крещатику широкая колонна. И края не видно. Кажеться здесь уже более 150 тысяч", написал в своем твиттере нардеп ("Батькивщина") Андрей Парубий, передает Цензор.НЕТ.

"Людей на Европл. просят под-няться на ул.Грушев. – хвост колонны даже не свернул на Крещатик с пр. Шевченко. Людей больше 100 тыс.", – сообщают в твиттах участники марша за ЕС.

Смотрите также на «Цензор.НЕТ»: 100 000 вышли на улицы: центр Киева за-полнен людьми. ФОТОрепортаж

Европлощадь не вмещает всех. Фактически, сейчас сторонники ЕС заняли и Майдан, и Европейскую площадь.

"Невероятно. Так много людей в Киеве не было много лет. Месяц назад в Украине завидовали митингу "за ЕС" в Мол-дове. Нас больше!" – сообщают в соцсетях участники.

Читайте также на «Цензор.НЕТ»: Шансы на подписание соглашения с ЕС сегодня выше, чем две недели назад – экс-глава штаба Януковича

"Люди не помещаются на # Евро-майдан! Многие вылезли на холм! Турчинов направляет людей, чтобы все могли услы-шать и увидеть!" – написал "свободовец" Аронец. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Вижте какво правят нашите свободолюбиви братя-украинци! Браво и поклон! така трябва да се борим за свободата си, а не като... баби!

ТУКА ЖИВОТЪТ ПРЕДИ Е КЛОКОЧИЛ, СЕГА САМО СПОМЕНИ БРОДЯТ...

Метафора за нашия общ дом... (Всъщност винаги съм се чудел кой е авто-рът на тези хубави стихове?) Забравена На схлупена къща с изоставено дворче прозорците тъмни говорят. Тука живота преди е клокочел, сега само спомени бродят.

Старица съсухарена слиза по стълбите бавно край нея пристъпва смъртта. Води тя своята жертва към мъртвите – нейде зад тях похлопва врата.

Старицата слуша на вятъра писъка пясък от пепел й пътя чертай. Неин спътник е на самотника мъката очи да прихлупи след близкия край. Георги Хаджийски сподели снимка на Лора Цветкова

ЦЕНТРАЛНИЯТ И СЪДБОВНИЯТ МОМЕНТ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА ДНЕС

Нашите рублолюбиви патриотарс-ки бабаити получиха заповед от Москва да разпалват междунационални, етнически, на ксенофобска национал-социалистическа и на национал-комунистическа основа конф-ликти, да сблъскват българи с турци, с цигани, със сирийски емигранти, с който и да е, с оглед да ни подпалят чергата, та евентуално Европа да стане пишман, че ни е приела; целта е България да бъде натика-на в Евразийския съюз на Путин - и няма да се спрат докато не постигнат тая заветна цел на Кремъл и на таваришч Путин. Много рубли ще се изпотрошат за подкупи докато не бъде постигната тая цел, т.е. докато апетитите на Северо-източната деспотска и имперска сила спрямо България не бъдат задоволени.

Този е централният и съдбовният момент на българската политика днес: или ще позволим на проруските и антизападни мафиотско-кагебистско-олигархични сили да съсипят бъдещето на България, или ще се противопоставим решително, както това правят в момента прозападно настроените демонстранти в Киев. Там 200 000 човека

излязоха да демонстрират, щото не са склонни да харижат Татковината си на Кре-мъл.

А ний какво ще правим в този съд-бовен исторически момент? Ще се чешем под кречетала на диваните си ли? Ще лапа-ме мухи ли? Ще се изложим както никога досега ли? Или ще постъпим достойно, като мъже, като силно и истински родолюбиви българи?

Всеки сам да решава как ще се държи в този решаващ исторически момент. Малодушието е позорно, е на смърт подоб-но!

ЧОВЕЧЕСТВОТО Е ИЗПРАВЕНО ПРЕД СМЪРТОНОСЕН КАПАН: УНИФИКАЦИЯ-ТА, УЕДНАКВЯВАНЕТО И ПОЗАПАДНЯ-ВАНЕТО НА ВСИЧКО НА ЗЕМЯТА

26 ноември 2013, вторник

Ето становището на опонента ми по повод на моето разбиране, което предс-тавих в публикацията под заглавие Диску-сия за българските работи в тяхното отношение към европейските – и към така пагубната за нашата участ роля на "Матушката-Освободителка"; дискусията за българската идентичност е в ход, да се надяваме, и други ще се позамислят по проблемите, които ние обсъждаме – и също така ще изразят с думи какво те мислят; готов съм да публикувам всяко едно мнение по тия въпроси; ето сега какво пише опонен-тът ми:

Г-н Грънчаров, нямаше нужда да ми пращате обратно собственият ми текст, ако желая да редактирам това, което съм писал или не го смятам за достатъчно убе-дително (не казвам че текста ми е шедьовър на научната проза); аз сам ще поема иници-ативата. Няма нужда някой да ме подканя, това не е добър тон. Вие от своя страна може да опровергаете тезите ми щом смя-

25 тате че не са убедителни, стига Вие да сте достатъчно убедителен. Сега понеже няма да отговарям на анонимни постове, кой знае кой ги е писал (видях коментарите) искам да отговоря на Вас.

Живея в западна страна и никога не съм бил в Русия, за мое голямо съжале-ние (поне до сега, но скоро може и да ида), аз както казах не си затварям очите за някои реалности, действително западният свят е по-добре развит икономически от Изтока, така че мотивите ми са чисто икономически. Не бих казал че съм във възторг от живота на Запад, има какво да се каже по този въпрос, не съм сигурен дали имате опит от живота в западните общества, за да ме разберете, но при всички случаи мога да оценя и достойнствата на западния свят, и както казах и още веднъж повтарям аз не отхвърлям западната култура, харесвам много неща на Запад, но не съм сляп пок-лонник, респективно същото важи и за рус-ката култура, нещо което не видях у Вас, за съжаление.

Ако някои хора смятат това, че жи-вея на Запад е аргумент против моето ру-софилство, т.е. против моите убеждения, понеже за мен Русия е повече Велика идея, аз също се възмущавам от някои варварски прояви там, че кой може да одобрява Гулаг например, но по същата логика това може да се каже и за патриотизма. Значи щом не живее в родината човек не може да е родо-любец. А това е смешно. Нека да си при-помним, че всички български революционе-ри през Възраждането са действали или поне започнали своята дейност в странство.

И накрая бих желал да Ви помоля, да поощрявате потребителите на Вашият сайт, който биха желали да коментират, да не го правят анонимно. Защото винаги е по-добре да дискутираш с личност срещу себе си, която не крие лицето си, а не с трол. Малко се повтарям, но беше важно да се каже пак. По-надолу е аргументацията на моята позиция.

×××

Вие подобно на много новоизлю-пени идеолози на българският национали-зъм днес (не че не ги е имало и в Третото царство, примерно Найден Шейтанов, обаче той е много по-дълбок и самобитен мисли-тел, така че него го оставям настрана) про-дължавате да тръбите какво велико минало е имала България. Е, добре, признавам с Историята си трябва да се гордеем. Но мен, съвременният българин, макар да се рад-вам че сме имали личности като Симеон I, Самуил и Иван Асен II, какво ме грее мина-лото, извинявам се за израза, след като в момента живеем в едно жалко настояще, толкова жалко, че сме принудени да бягаме на Запад за да търсим не реализация, а прехрана. Макар че аз имам амбиции и да уча тук, живот и здраве. Е, какво ще ни

помогне това да се изтъкваме колко сме дали на света след като днес сме почти незабележими и именно на Запад, а не в Русия, гледат на нас с ирония. Не искам да коментирам в каква степен българската култура е имала влияние над руската, това е факт и аз се гордея с него, не съм го отри-чал, дори това е още по-силен аргумент в моя полза.

Не разбирам защо постоянно за-давате свои тези за русофилството като мои. Това което твърдите за „русофилското схващане, че трябва да бъдем единни с Русия и в живота, и в смъртта, даже в поги-ването” е Ваша интерпретация по метода, по който „дяволът чете евангелието”. Кой говори тук да станем "придатък" на Руската държава? Кой говори тук за "руска губерния" или "съветска република", това е пошло и недостойно. Аз не говоря за хора, каквито за съжаление наистина е имало и може би все още има, за които русофилството се е пре-върнало в професия и не изразяват своя позиция, а предопределеното от официал-ната партийна позиция, позиция, съпътства-на от финансови или други облаги, разбира се. Такива личности по-скоро работят не за моята, а за Вашата кауза. Тях обаче можем да ги срещнем навсякъде, те са част от всяко идейно движение. Така че за тях до тук.

Искам да изразя ясно и отчетливо моята позиция отново. България и другите балкански страни, заедно в съюз (но без националното да се обезличава) понеже между тях има много общо, казано най-елементарно, трябва да се стремят към самостоятелно историческо битие. Те тряб-ва да се борят за независимост от влияние-то на трите фактора, които са меродавни на Балканите, това са Западният свят, Русия-Евразия и Ислямският Ориент (не включвам съвременна Турция). Това не означава че препоръчвам отделяне, обособяване от Западният свят, което в момента ще бъде катастрофално. Напротив, дори препоръч-вам задълбочаване на интеграцията, която трябва да върви към интеграция на среди-земноморския регион, визия, която вече е представена от френската мисъл и изразе-на в политиката на Саркози за образуване на Средиземнноморски съюз. Разбира се, всичко това звучи нереалистично и утопич-но, е, то и проектът за Европейски съюз е звучал утопично през 19 век. Така че не искам да коментирам възможните нападки от подобен тип тук, но си давам сметка за трудностите, които стоят пред подобен проект.

Независимостта в новият глобален свят може да се постигне по други пътища, без войни и насилствени революции. Нали говорим за свобода и самоопределение – е, това искам и аз. Това, което трябва да нап-равим ние, е да имаме своя позиция в оформящата се цивилизационна конкурен-ция, нали конкуренцията е идеал за неоли-

бералите – и аз я приемам като реалност, наравно с Хънтингтън; макар че вече доста гласове се чуха, които оспорват тезите му. Правя доста отклонения, извинявам се, да продължа с моята теза.

Ние трябва да засилваме уникал-ното и самобитното в себе си – защото в новият глобален свят това ще бъде ценно и търсено. А уникалното и самобитното в нашата култура е свързано основно с три неща: Славянството, Православието и Кирилистичната ни култура; аз не отхвър-лям Универсалното, но то може да се разк-рие в самобитното. Такова е моето вижда-не. А близостта и изучаването на руския опит и култура, с тяхната активна помощ биха ни помогнали да постигнем тази цел. Съзнавам, че в Русия има сили, които биха предпочели една послушна България и послушни Балкани, такива има и на Запад; именно с тях трябва да се борим.

И Вие не успявате да избягате от нашенската народопсихология като търсите в другите вината за собствените ни беди. Така че „кръстопътността”, в която пребива-ваме, се дължи на географията ни, за нея не са виновни руснаците. Вие говорите, че "русофилщината" внасяла у нас някаква раздвоеност, по подобие на руската. Ако се обърнем към някои от най-големите фило-софи на историята на Запад като Шпенглер и Тойнби ще видим по-различна картина. Първо Шпенглер говори за самия Запад като Фаустовска култура, т.е. раздвоена. Вече много автори в областта на хуманита-ристиката на Запад говорят за това, че Западът не е нещо единно. Раздвоението между Новия и Стария Запад, т.е. Западна Европа и САЩ е класическо. Но аз виждам още по-голямо раздвоение. Първо между Стария и Нов класически Запад, какъвто представляват Западна Европа и САЩ, после идва т.нар. от мен Некласически Запад, това е Латинска Америка. Дори в самата Европа, макар процесите на евроин-теграция да са се задълбочили много, съ-ществува разделение между Германската MITTELEUROPA (това е геополитически термин), Франкофонска Европа, която про-ектира своето влияние в Средиземноморие-то и, разбира се, Англо-Саксонската или Атлантическа традиция, която включва и Скандинавието. А къде да поставя Австра-лия и Нова Зенландия дори не знам, те също са отделен свят. Така че Западът е много по-разделен от нашата култура, г-н Грънчаров. Що се отнася до раздвоението на Русия, същите западни авторитети смя-тат, че то идва именно от приемането на Западният модел, с което влиза в конфликт с исконната душевност на народа, със собс-твената култура; но все пак да кажа: аз разглеждам приемането на западния модел в Русия по времето на Петър Велики като гениално решение на един велик държав-ник. Според мен в този момент е нямало

26 алтернатива пред Русия за прогресивно развитие.

Жалко за Вас, г-н Грънчаров, че възпроизвеждате хегеловите клишета на 19 век, продиктувани от надменността и довол-ството на един преял западен интелектуа-лец, който притежава един макар и дълбок, но ограничен ум. Но да се върнем на мне-нието Ви за Изтока, без да отчитаме дълбо-ката древност на тази култура и мъдростта, която носи, мъдрост отдавна призната на Запад, където пропагандираният от вас християнски индивидуализъм, не съм сигу-рен че е съществувало подобно нещо в ранните християнски общини, охотно се сменя за всевъзможни източни култове, и за щастие за някои утвърдени религиозни традиции на Изток като Будизмът,; май Ричарт Гиър стана будист доколкото си спомням, а да не говорим колко американс-ки звезди приеха исляма; будизмът, апропо, е велик духовен път, достоен за всичкото уважение, което интелигентен и хуманен човек, възпитан в най-добрите традиции на западната култура, може да му даде. Но не, не Ви карам да се "побудистчваме". И, от-бележете, навсякъде говоря за уважение, а не за преклонение, макар че и преклонение-то в светлината на християнството е благо-роден импулс. Стига да се извършва от просветена и свободна душа. Но предвид това което се случва там, говоря за Югоиз-точна Азия в последните години, този реги-он се очертава като един от най-бурно раз-виващите се в света и специалистите очак-ват тази тенденция да се запази и в бъде-ще. Подобни на Вашите позиции относно Изтока са много добре разобличени от Едуард Сайд в световно известния му труд, посветен на възприемането на Ориента. Вие, разбира се, постъпвате много умно да разграничите Русия от "същинският Изток", тъй като не може да си затворите очите за "удивителните явления", които се случват там. Макар и да изказвате разни обобща-ващи и схематични мнения за Изтока и източното. Е, Изтокът и другите цивилиза-

ции се възраждат, наблюдаваме явление, което се нарича индигенизация, не се знае какви ще са последствията и плодовете на този процес, но може би те ще разтърсят света до основи. Русия действително е уникален феномен на източно-западна културна симбиоза, със превес на западното начало. Тя все повече осъзнава своята идентичност и уникалност и вярвам, че руският елит има намерение да заложи на тях. За разлика от нас българите или поне една част от нас, представители на, нека използвам Вашият речник, "русофобщина-та", хора заблудени и с чувство за малоцен-ност, който смятат, че ако се лепнем здраво за Запада, без да питат дали този Запад ни иска ли не, ще станем като него. Е, на Запад ценят хората, които държат на достойнство-то си. А достойният човек не отхвърля собс-твената си идентичност. И сега по отноше-ние на главният въпрос за нашата идентич-ност.

Искам да се спра на Вашето раз-биране за Запада, което стои в основата на главната ви теза, че „България е органична част от западната духовна култура”, че ние българите сме били "западняци" и, накрая, че „Балканите, са "люлката на Западната култура". Относно последното сте донякъде прав, тъй като Балканите и по-специално Древна Гърция или с други думи античното общество е люлка на цялата европейска цивилизация и като такава Балканите са родител и на западното, и на нашето пра-вославно общество. Но сега трябва да ви разочаровам, г-н Грънчаров, ние не сме западняци, ако много се напъваме може и да станем, обаче трябва да се откажем от религиозната си традиция и да приемем или католицизма или някое от протестантските течения, трябва да забравим езика и азбу-ката си, да започнем да пишем на латиница и да говорим на някое германско наречие или защо не приемем направо английския като официален език както в Африка. И дори тогава не съм сигурен, че ще постиг-нем достатъчно добър резултат щото все още в жилите ни ще тече славянска кръв, ама кой знае, техниката основно на Запад се развива. В бъдеще може да станем сви-детели на нови чудеса на науката.

Така че Вашата теза противоречи не само на изводите от задълбочените изследвания на велики европейски учени, но противоречи и на фактите, че и на здра-вият разум. В този смисъл Вашите разсъж-дения не са убедителни, а по-скоро пожела-телни. Е, може и на мен да ми се иска да сме западна култура, ама за жалост хан Аспарух не е решил да продължи малко по на Запад и да се спре примерно във Фран-ция. Така че трябва да се съобразяваме с фактите, колкото и да не ни се иска.

А сега по същество ще отправя ня-колко критики относно Вашето разбиране на западната цивилизация. Първо, западното общество, както и нашето православно

възниква от античното. Както е и според проф. А. Тойнби. Няма понятие Западна цивилизация през античността, макар че още у Херодот се среща разделението Изток – Запад, според което обаче Изтокът е друга, равностойна форма на цивилизован живот, подобно на елинския; разбира се, както и навсякъде, дори и у такъв голям автор, съществува културния егоизъм и етноцентричност – и всичко се върти около Гърция, в случая Елада. Но за древните елини варвари са били не Източните наро-ди, а северните, в това число нашите траки, макар да не знам колко са наши, струва ми се, че румънците имат по-голямо право да претендират за тяхното генетично наследс-тво, макар и аз да съм очарован от роман-тиката на тракийският мистичен свят. Така че не смесвайте Западната с Античната цивилизация. Втората грешка, която прави-те, е да смесвате европейското със запад-ното. Обаче в Европа съществуват и други общества, да не забравяме, че и Русия е в Европа.

Така че тезата, че сме неотменна част от западната култура, няма да издържи във нито един западен университет, само си представям снизходителните усмивки на английските джентълмени. Вие говорите за Балканите като за люлка на Западната култура, а защо не отгърнете някой западен пътепис за Балканите, или поне част от съвременната европейска и американска преса, за да видим как те се отнасят към Балканите. Или поне погледнете книгата на проф. Мария Тодорова, тя там е обяснила много добре нещата. Е, сега нека да Ви цитирам как се схваща западната култура от авангарда на западният интелектуален свят и тогава да си говорим към кое от всичко това принадлежим ние, кое ни е свойствено, какво от тези неща сме преживели.

Ето един цитат от Арнолд Джозеф Тойнби, представител на най-доброто, което ни дава британската историческа школа, завършил Balliol College, Oxford, преподавал в Лондонският университет и в престижният London School of Economics, кавалер на рицарския „Орден на почетния легион“: цитатът е от увода на съкратеното издание на неговото "Изследване на Историята", изготвено от г-н Д. С. Съмървел.

"Последно, преминаването на анг-личаните към западното християнство ни прехвърля към едно общество, за сметка на възможността да участваме в други. До синода в Уитби през 664 г. англичаните са могли да се покръстят в „далекозападното християнство“ или „келтската издънка“. А ако мисията на св. Августин в крайна сметка се бе провалила, англичаните може би щяха да се обединят с уелсците и ирландците и да създадат нова християнска църква, нес-вързана с Рим — толкова същинска, колкото и на несторианите в далекоизточния вари-ант на християнството. По-късно, когато мюсюлманите араби се появяват на атлан-

27 тическите брегове, тези далекозападни християни от Британските острови са могли да се окажат извън допир със съмишлени-ците си по вяра на европейския континент, както става с християните в Абисиния или Централна Азия. Мислимо е, че те са могли да преминат към ислямската вяра, както сториха толкова монофизити и несториани, когато Близкият изток премина под арабска власт. Предлаганите алтернативи могат да се отхвърлят като фантастични, но подх-върлянето им напомня, че докато покръст-ването от 597 г. ни направи част от запад-ния християнски свят, то не ни направи част от целия свят, а оформи остра разделител-на линия между нас, западните християни, и привържениците на други вероизповедания.

Този втори оглед на моментите в английската история ни дава възможност да направим пространствен разрез във връзка с няколко различни дати на това общество, което се нарича Великобритания и което е „понятна сфера за историческо изследване“, доколкото в нея е включена Великобрита-ния. При тези разрези няма да разгранича-ваме различните плоскости на обществения живот — икономическата, политическата и културната — защото вече е очевидно, че пространствените измерения на това об-щество забележимо се различават в зави-симост от плоскостта, върху която съсредо-точим вниманието си. Към сегашния ден и в икономическата плоскост обществото, включващо Великобритания, безспорно е съизмеримо с цялата населена и годна за корабоплаване повърхност на Земята. На политическата плоскост световният харак-тер на това общество е също несъмнен. Когато обаче преминем към културната плоскост, сегашните географски измерения на това общество, към което принадлежи Великобритания, са много по-малки. Общо взето, тези измерения са ограничени до страните, населени с католически или про-тестантски народи в Западна Европа, Аме-рика и по южните морета. Въпреки опреде-лени чужди влияния, упражнени върху това общество от културни елементи като руска-та литература, китайската живопис и ин-дийската религия, независимо и от много по-силното културно влияние на нашето върху другите общества, като тези на пра-вославните или ориенталски християни, мюсюлманите, индусите и народите от Далечния изток, не подлежи на съмнение, че всички те са извън културния свят, към който принадлежим ние.

Ако направим друг разрез към по-ранни дати, ще видим, че и на трите плос-кости географските граници на обществото, което разглеждаме, все повече се свиват. Ако разрезът е направен за 1675 г., макар и свиването да не е особено голямо на ико-номическата плоскост (поне ако се ограни-чим с разширяването на търговията и пре-небрегнем нейния обем и съдържание), в политическата плоскост границите са огра-

ничени приблизително до тези на културна-та плоскост в наше време. В разрез, напра-вен за 1475 г., задморските части на района изчезват и на трите плоскости и дори на икономическата плоскост границите му се свиват, докато съвпаднат приблизително с тези на културната плоскост, сега ограниче-на до Западна и Централна Европа — извън една бързо изчезваща верига от предни постове на източните брегове на Средизем-но море. В разрез, направен за първобитно-то общество от около 775 г., границите се свиват още повече и на трите плоскости. Към тази дата районът на нашето общество е ограничен почти само до владенията на Карл Велики заедно с английските „наслед-ници“ на Римската империя в Британия. Извън тези граници почти целият Иберийски полуостров принадлежи тогава към мюсюл-манския арабски Халифат, Северна и Севе-роизточна Европа са в ръцете на непокръс-тени варвари, северозападните части на Британските острови се държат от „далеко-западните“ християни, а Южна Италия е под властта на Византия.

Нека наречем обществото, чиито пространствени граници проследявахме, западен християнски свят. И веднага щом съзнанието ни го определя, намирайки му име, наред с него възникват представите и имената на подобните на него в съвремен-ния свят, особено ако държим вниманието си върху културната плоскост. На тази плос-кост можем безпогрешно да видим присъст-вието в съвременния свят на поне четири съществуващи общества от типа на нашето:

I. Православното християнско об-щество в Югоизточна Европа и Русия;

II. Ислямското общество с център в безводната зона, което се простира по диагонал през Северна Африка и Близкия изток от Атлантическия океан до отсамната страна на Великата китайска стена;

III. Индуисткото общество в тропи-ческия субконтинент Индия;

IV. Далекоизточното общество в субтропическите и умерените райони между безводната зона и Тихия океан."

И още един цитат на съвременно научно светило, този път американец, става дума за Самюъл Хънтингтън, завършил в Йейл, преподава в Харвард и Колумбийски-ят университет, текстът е от известната книга "Сблъсъка на цивилизациите":

"Като цивилизация от трето поко-ление Западът наследява много неща от предходните цивилизации, измежду които най-забележимо се откроява класическата цивилизация. Наследството на класическата цивилизация е богато и многообразно, то включва гръцката философия и рационали-зъм, римското право, латинския език и хрис-тиянството. Ислямската и православната цивилизация също поемат наследство от класическата цивилизация, но то в никакъв случай не се доближава по мащаб до нас-леденото от Запада.

Католицизъм и протестантство. Западното християнство, отначало католи-цизмът, а след това католицизмът и протес-тантството в историческо отношение предс-тавляват най-важната характеристика на западната цивилизация. През по-голямата част от първото хилядолетие това, което сега е известно като западна цивилизация, се е наричало западно християнство. Между западните християнски народи е съществу-вало силно развито общо усещане, че те са различни от турците, маврите, византийците и всички останали и през XVI в. Западът тръгва да покорява света не само заради богатствата, но и в името на Бог. Реформа-цията и контрареформацията, както и раз-делението на западното християнство на протестантски север и на католически юг са също отличителни черти на западната исто-рия, напълно отсъстващи в православната цивилизация."

Мисля че от тези цитати добре си личи доколко западните интелектуалци и изобщо западното обществено мнение приемат православният свят за част от Запада. И какво е разбирането им за запад-на цивилизация. Та нека се опитам да пов-торя основното с мои думи.

Според повечето историци и за-падни мислители западното общество из-вежда своите корени подобно на нашето православно общество от античната циви-лизация и по точно от гръцко-римския свят, от който Западът е усвоил и доразвил голя-ма част от културата и правото, рациона-лизмът и активната историческа воля. За-падното общество може да се каже започва своето съществувание със смъртта на За-падната Римска империя през 596 г сл. н.е. и с установяването на варварските държави на териториите на бившата Западна римска империя, започва развитието на Европейс-кото средновековие и заедно с него на

28 европейският феодализъм. Началният период е така нареченият героически пери-од, в който се ражда епическата поезия като да речем немският „Епос за Нибелунгите” или скандинавската Стара Еда и сагите. Така се поставя началото, а специфичната западно-европейска култура, която се раз-вива и обособява от общата средиземно-морска традиция, в която се обособяват още византийско-славянската и арабската култури. В началото на своето развитие в Западна Европа се установява една обща държавна традиция, свързана с името на Карл Велики. При него се поставя началото на обвързаността между Римската църква и германската държавност. Развитието на западното общество минава през опреде-лени периоди, до голяма степен уникални за Запада като цяло известни като Ренесанс, Реформация и Просвещение. Постепенно от Просвещението насам и незападните об-щества се приобщават към плодовете на западната култура, благодарение на безп-рецедентната мощ, на която се радва Запа-дът, затова и при нас се чувстват влиянията на Просвещението и Романтизмът – и бла-годарение на това ние навлизаме заедно с другите общества в Модерността.

Ако трябва да се обобщи два са основните градивни елементи на Западната култура, това са римо-католическата църк-ва, от която в последствие се отделя про-тестантството с многобройните му деноми-нации и германо-романският етнически субстрат, който е пуснал корени из цяла Западна и Централна Европа, за разлика от Източна Европа където преобладава сла-вянският етнос и по-влиятелна е източно-православната църква на Византия. От друга страна Трите стълба на Запада, така да се изразим, на които се основава могъ-ществото на тази цивилизация, са матери-ализъм (аз го схващам в смисъла на прак-тицизъм, меркантилизъм и позитивизъм, абсолютизация на механизиращия и умърт-вяващ живота Разум, за разлика от орга-ничната разумност на източните общества), след това Рационализъм и накрая Меха-низация.

Безпрецедентната мощ, която За-падът временно придоби, си има своето обяснение, Западът трябваше да постави фундамента на човешкото единство. Но затова пък днес човечеството е изправено

пред един смъртоносен капан, който трябва да се избегне, това е унификацията, уед-наквяването и позападняването на всичко на Земята. Животът на Земята се основава на разнообразието, г-н Грънчаров, не сте ли съгласен – колко сив ще бъде светът ако всички вземат да носят костюми?

През Ренесанса на Запад се изра-ботва хуманистичният светоглед, от този момент нататък цялата мисъл в Западна Европа се върти около хуманизма, това е идеология в центъра, на която се намира човекът. Но до голяма степен това е идео-логия не толкова на милосърдието, а на човешкият егоизъм. Екзистенциализмът, който стана водеща идеология на Запад през втората половина на XX в., също е хуманизъм, както се твърди и в едноимен-ната книга на френският философ Жан Пол Сартр. Хуманизмът и Рационализмът оформят до голяма степен характера на Западната цивилизация, те водят до стре-межа към механизацията на Западното общество и до избухването на т.нар. Индус-триална революция. В заключение приемам, че Западът е роден със стремеж към Нов свят, към постоянна промяна, затова имен-но на Запад се ражда феноменът на модер-низацията. Обобщено казано трите плода на Запада това са Капитализмът, Научно-техническата революция и Демокрация-та, това „западно традиционно древно изоб-ретение” и трите заедно представляват същността на модернизацията. Но и трите получават семената си от гръцко-римската цивилизация. Демокрацията дори почти изцяло се ражда в античният свят и просто е пренесена и доразвита на Запад.

По мое виждане мисията на Запа-да е да покаже на човечеството пътя към материално благополучие – за да може човек да се освободи от недоимък и бед-ност. Метафорично казано трябвало е именно Западът да даде ключовете на човечеството към Земният рай, да набави оръдията, с които да се осигурят материа-лен просперитет и да се пребори глада. Така Западът осигури условията за обеди-нение на света, но не той ще може да го обедини. Подобно на Мойсей, който води еврейския народ към обетованата земя, но поради греховете си не му е позволено да въведе сам народа си в обещаната му земя. От един момент насетне, чрез действията си Западът по-скоро разединява света, появилата се съпротива на западната хеге-мония с течение на времето ще става все по силна. Причината за това са именно огром-ният превес, който има това общество над останалите цивилизации и прекалено сил-ния стремеж на Запада да запази тези си позиции и власт.

Днес, както знаем, модерната епо-ха се намира пред своя край, някои теоре-тици смятат, че новата глобална епоха на информационното общество може да се нарече и Постмодерна. Модерното общес-

тво, което е сърцето на Запада, е преодо-ляно, следователно дошло е време да се премахне и западната хегемония във всички сфери на живота. Това не са мои думи, това са размисли на някои от най големите мис-лители на запада. Да споменем само Шпен-глер, Хънтингтън и Ноам Чомски. Това трябва да е и нашата цел.

Светът се променя, г-н Грънчаров, Западният свят все повече губи позициите си на хегемон над световните дела, макар все още да има какво да се желае. Призо-вавам Ви да вникнете в тази промяна - за да не останете в миналото. ЗАБЕЛЕЖКА: Ще отговоря на приятно изненадалото ме този път становище на опонента ми при първа възможност, кога-то имам повече време. Същевременно смятам, че не трябва да галопираме през проблемите, а да им обърнем подобава-щото внимание. Разбира се, с радост ще приема всяко друго мнение, становище, разбиране, стига и други хора да се вклю-чат в диалога ни. За което още веднъж приканвам читателите на този блог - и ония хора във Фейсбук, които попаднат на нашата дискусия.

ЖАЛБА ДО ВИВАКОМ ЗАРАДИ ПОДВЕЖ-ДАЩА РЕКЛАМА И ИЗМАМА

23 ноември 2013, събота

Току-що написах и изпратих до ВИВАКОМ жалба със следното съдържание:

Моето оплакване е за подвеждаща

реклама, в резултат на която клиент беше подведен да сключи договор за значително по-висока цена от онази, за която се бяхме уговорили. Става дума за договор за циф-рова телевизия, който майка ми Й. В. Грън-чарова, възрастна жена и инвалид (сметка-та й е на стационарен телефон 07120 ...) беше подведена да сключи, след като аз от своя телефон (0878269488) по нейна молба разговарях с ваша служителка на номер 123. Моля да проверите запис на този наш разговор, от който ще се установи, че наис-тина съществува злоумишлено подвеждане с оглед финансово ощетяване на клиента. Ето за какво разговаряхме по време на този разговор, в който беше осъществено въп-росното подвеждане.

Вашата служителка ми обяви, че ми звъни по молба на майка ми, с която била разговаряла току-що. Обясни ми, че е предложила на майка ми (като лоялен кли-ент) изгодна промоционална оферта за пенсионери-инвалиди като нея, според

29 която тя щяла да получи услугата цифрова телевизия само за 9.80 месечна такса (за един телевизор, за един приемник; следва-щият приемник, ако имало такъв, трябвало да се заплаща на цена 4.00 лева). Тогава аз запитах: а дали няма да е по-изгодна теча-щата в този момент и широко рекламирана промоция, по която същата услуга бива предоставяна, като в първите 6 месеца на договора ще се заплаща само 50% от стой-ността на таксата? Девойката, която разго-варя с мен по телефона от офис на ВИВА-КОМ в София (както ми се представи) ми заяви, че ако се изчисли общата сума, която трябва да се плати за всичките 24 месеца на договора, ще се окаже, че тази промоция за инвалидите била значително по-изгодна. Аз не помня сега точно какви цифри тя ми прочете за доказателство, но аргументът й беше много убедителен, поради което аз се съгласих, т.е. от името на майка ми дадох съгласие да дойдат и да й инсталират сате-литната чиния (антената) и останалата техника. Държа да ви уведомя също, че майка ми живее в гр. Долна баня, а аз - в Пловдив, но тъй като тя се беше уплашила да няма някакво подвеждане, беше помоли-ла вашата служителка да звънне на мен и заедно да уговорим подробностите. Веднага след този разговор аз се обадих на майка ми (тя ползва също така и мобилен номер от ВИВАКОМ на мое име, именно номер: 087903...) и, привеждайки й толкова убеди-телния аргумент за изгодността на въпрос-ната оферта, тя също даде съгласието си за сключването на такъв договор.

След няколко дни идват техниците и инсталират нужната техника. Накарали са майка ми да подпише документите, без да й обясняват нищо, тъй като всичко вече е договорено. Мина месец и когато дойде време за плащане на първата сметка, се случи така, че аз бях на гости при майка си - затова отидох аз лично до офиса на ВИВА-КОМ в Костенец, за да платя сметката и да науча някои интересуващи ме подробности около толкова "изгодната оферта", която бяхме сключили. Там именно разбрах от служителката, че трябва да платя значител-но по-висока сума; когато казах, че майка ми е сключила договор по една изключително изгодна оферта за пенсионери-инвалиди, която се предлагала на лоялни клиенти (майка ми плаща за стационарен номер минимална месечна такса някъде около 2 лева мисля), то служителката ми отговори, че е озадачена, тъй като подобна оферта за инвалиди-лоялни платци изобщо не е има-ло, и затова договорът е сключен по онази другата промоция, при която именно трябва да се плаща в първите 6 месеца само 50% от стойността на таксата, но иначе таксата е значително по-висока от уговорената по телефона.

Та във връзка с цялата тази исто-рия аз желая да се оплача от приложения тук трик за подвеждаща реклама, осъщест-

вен от ваша служителка в офис в София (както тя ми се представи). Моля да проучи-те инцидента, да откриете (ако съществу-ват) належащите доказателства са случило-то се (записи на телефонни разговори и текстове на договори и пр.) и да обезсилите сключения в резултат на такава нечестност договор. Желая от името на майка си да ви съобщя, че при тия обстоятелства тя не се чувства задължена да плаща таксите и да спазва условията на договор, за сключване-то на който е била така грозно измамена. Желая също така да ви съобщя, че при създалата се ситуация се налага да разва-лим нашите отношения с ВИВАКОМ, като аз също, като дългогодишен клиент на компа-нията, при изтичането на времетраенето на договорите ми, понеже съм възмутен от такова едно отношение към нас като клиен-ти (в случая аз също бях излъган, подведен и измамен, нещо повече, бях използван, за да подведа и измамя дори собствената си майка!) много ще се позамисля дали да продължа договорите си с вашата компа-ния.

Смятам, че се налага да бъдат из-дирени длъжностните лица, служители на вашата компания, които си позволиха да ни измамят по този начин – и тези същите да бъдат подобаващо наказани. Давайки този сигнал, смятам, че правя добро на вашата компания, понеже ако вземете нужните мерки за недопускане на подобни прояви, вие само ще спечелите. Много ме вълнува как ще реагирате на този сигнал, и понеже държа да реагирате подобаващо, реших да дам гласност на настоящата си жалба в своя персонален блог в интернет, който е доста популярен – аз съм един от най-актив-ните български блогъри. Ето и адреса на въпросната публикация. Разбира се, ще дам нужната публичност и на вашия отго-вор, стига да получа такъв, понеже система-та за писмено известяване, която открих на вашия сайт, ми се вижда доста несигурна; но дано съобщението ми все пак успее да стигне до хората, до които е адресирано. 24 ноември 2013 г. ПОДПИС: А. Грънчаров

А ПОЧЕМУ СЕ РАЗМОТАВАТ ТИЯ ХИЕНИ, УПРАВЛЯВАЩИТЕ, ИЗБОРИ КОГДА?

Наивни разсъждения на отдавна прех-върлил средната възраст наивник

Дори умерено поддържащите ста-

туквото констатират, че това правителство ще си ходи – защото трябва да си ходи. И нескопосаните управляващи отдавна приз-наха, че ще има предсрочни избори (т.е., че не стават). А почему се размотават, избори когда?

Въпросът не е защо, въпреки то-талния провал във вътрешен и междунаро-ден план, подклаждат долния слугинаж да

си проси депутатство с политически невръс-тни съждения от типа "спряха шалтера на протеста", не и защо организират гротескни сборища... Даже не и защо жалкият Серж внесе интригата: ами РБ е все още в насип-но състояние. Твърденията, че протестът е бил и е слаб, може да се въдят само в пеев-ската менажерия! За Европа и нормалния свят (без Русия) това отдавна хич не е смешно, а жалко. Глупаци или долни търга-ши?

И тук е наивността ми – шансът то-ва жълто-кафяво-лилаво-червено-пембено нещастно "експертно" правителство да се ботуряса, е ГЕРБ да напусне Парламента. Категорично да изрече (не само атрактивно-медийно), че този Парламент не става – защото зависи от средния пръст на един фашизоиден тарикат. И да се махне. За да остави лошотиите и "хубавините" на това управление да се случват.

Задръстеността трябва да се от-пуши. Другото е "сеир", от който ми се пов-ръща. Няма социалисти, либерали, нацио-налисти – сган от хиени, приклекнали за еврофондове (а понеже справедливо ги отнемат), очакващи обещаните путиновски субсидии. Нещо да не е ясно! Жална ни майка, ако тия скоропостижно не се разка-рат! Написа: Boris Ivanov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Веднага, тотчас да си идат сволочите, мигновено да си обират крушите! Аман от тия наглеци!

КОЛКОТО ПО-ИЗВИСЕНА Е ЕДНА ДУША, ПРЕЗ ТОЛКОВА ПОВЕЧЕ ИЗПИТАНИЯ ТРЯБВА ДА ПРЕМИНЕ

30 Колкото по-извисена е една душа,

през толкова повече изпитания трябва да премине. Дядо Влайчо, Из Феноменът дядо Влайчо врачувал на Ванга

ЕДНА КРИЛАТА МИСЪЛ НА НИЦШЕ

Георги Хаджийски сподели снимка на Фридрих Ницше – идеологът на модер-ния път на човека към Бога.

През 2002 година ЮНЕСКО обявя-ва честването на Световния ден на фило-софията, за който е приет всеки трети чет-въртък на месец ноември. Да го отбележим и тук – с цитат от Ницше.

Е, И? НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ ВЕЧЕ ЗА ОСТАВ-КА?

СЪВЕТВАТ МЕ: "ЗА ДА ЖИВЕЕШ – МЪЛ-ЧИ! ТРАЙ СИ! КРОТУВАЙ СИ! ВЕГЕТИ-РАЙ!"

24 ноември 2013, неделя

Да напиша все пак нещичко в свое-

то дневниче, касаещо моите лични, тъй да се рече, преживелици. В които, както и да го погледне човек, има доста "обществен" смисъл, щото показва в каква ситуация се намира едно такова "странно животно" в нашенското възприятие, именно редовият български интелектуалец. Какъвто моя милост има честта да бъде. Та ето какво ще притуря тази сутрин към своето дневниче, което е доста набъбнало през последните две години, в които животът ми е доста интензивен, предвид битките, които водя в едно българско училище – за модернизира-не и демократизиране на отношенията в тия общности, които са все още оковани в прим-ката на сталинско-комунистическата тотали-тарна образователна система.

Вчера ми се наложи да ида на т.н. "ТЕЛК", именно "трудово експертна лекарс-ка комисия", превеждам го за тия, дето не знаят (ако има такива). Понеже вече изтеко-ха 8 месеца (!), в които бях в отпуск по бо-лест (заради преживяна тежка операция), за да ми продължат евентуално болничните, трябваше да се явя на въпросния ТЕЛК. Я, явих се, два дни ми уреждаха документите по болници, комисии, лекари и прочие, накрая вчера смогнах с комплекта докумен-ти да се явя в комисията. Излишно е да казвам колко много се чака в сградата на този ТЕЛК, какви опашки има и прочие, това си се подразбира. До обед киснах в едно грамадно фоайе, пълно с хора, все болни и инвалиди, които стоически като мен си чакаха реда.

Накрая дойде и моят ред. Влязох, лекарят, дето е председател на комисията, ме запита как се чувствам и дали мога да тръгна на работа вече. Аз бях много мислил по този въпрос и очаквах да ми го зададат.

От една страна, време е да се връщам на работа, дожаля и домиля ми за толкова време, признавам си, за училищната "луд-ница" (?!), да, ний, дето работим из съвре-менните училища, сякаш наистина не сме с всичкия си; от друга страна имам все още някои проблеми, вие ми се свят, залитам, болят ме ставите, трудно ходя, често имам главоболие, да не говорим за това, че и със сърцето не съм изобщо наред; но пък, от друга страна, ми омръзна безделниченето в къщи, дето, освен мен, има още двама безработни. Та аз предварително бях мис-лил много по този въпрос и като ми го зада-де докторът, изпаднах в безволие какво да кажа. Той ме разбра, и ми рече: "Искаш ли да тръгваш вече на работа?", аз му отвър-нах: "Искам!", той това и чакаше, даде ми да подпиша, и ето, от понеделник моя милост се връща към училището и към учителства-нето.

Най-после! Отдавна чаках тази промяна, ето, тя дойде най-сетне! Дано е живот и здраве, да започвам работа, че това е истината: човек трябва да работи, трябва да е полезен, в това е смисълът на живота, особено на тия, дето сме се посветили на учителстването. Аз преподавам философия в една гимназия в Пловдив, тия, дето четат моя блог, знаят много работи за нея. Благо-дарение на моите писания.

Като получих документа, аз литнах към училището, което е наблизо, за да си запиша програмата – и да съобщя, че от понеделник се връщам. Стана така, че в коридора първите, които срещнах – съдбата явно обича да си устройва такива игрички! – се срещнах с двете администраторки, с които сме в много сложни и дълбоки отно-шения, които сега си уреждаме с посредни-чеството на пловдивските съдилища. Двете единодушно се направиха, че все едно не ме забелязват, както и да е, няма що, пос-рещането им, както виждате, беше доста любезно, няма що! Но аз не заради тях стоя в това училище, а заради учениците, тъй че те изобщо не ме вълнуват. Въпреки че ми е много любопитно да видя какви номерца са ми замислили. Ще ви информирам тия дни при първите им игрички, които са ми подгот-вили. Че са ми подготвили, това се знае а приори. Стига човек да е малко по-вещ в психологията.

Ето обаче, че животът веднага ми поднесе един чудесен казус. С който още в понеделник ще се наложи да го решаваме с моите толкова любезни администраторки. Работата е там, че ТЕЛК спря болничните ми. Вчера, петък, аз бях обаче на ТЕЛК, а трябваше вече да бъда на работа, щото отпускът ми беше до онзи ден, до четвър-тък, до 21 ноември. Та за вчерашният ден се оказва, че аз нямам болничен лист. Джи-пито ми каза, че не може да издаде болни-чен лист за този ден, щото по правилата след като съм бил толкова дълго време в болнични, трябва да има поне един ден

31 прекъсване, та да ми издаде нов болничен лист. И ето, излиза, че за вчерашния ден не мога да си намеря "оправдателен доку-мент". Това е любимият казус на г-жа дирек-торката: ще ме обяви, че съм се "самоотлъ-чил". Сгоден случай да ме накаже. Ще ви-дим. Аз по надлежния ред си се обадих в канцеларията и обясних проблема. В поне-делник ще поискам писмено да ми се раз-реши неплатен или някакъв друг вид отпуск. Да, обаче любезната ми г-жа директорка няма начин да не заяви: ти защо не го пред-стави в петък? Ами щото ме посрещнахте така, затова, ще отвърна. Щото си извър-нахте погледите като ме видяхте, затова така се получи. И щото не работеше канце-ларията. Ще видим. Животът, дето се вика, продължава.

Добре мога да си представя, че има и други интересни неща, които в близ-ките дни ще се изявят, няма начин да не е така. Примерно, аз трябва да бъда поканен да се запозная с цялата документация по проверките, които бяха предизвикани от мои жалби. Да, обаче г-жа директорката има обичая да не ми позволява това, щото съм бил... "опасен човек". При това опасен човек с... блог. Който може да разкаже някаква секретна информация на простолюдието, на жадното за сензации человечество. Затуй тя предпочита да цензурира документите и да ми ги предлага не аз да ги видя, а тя самата ми ги чете, представяте ли си? Чете ми ги избирателно! Цензурирано. Та е един много модерен ръководител, който живее с духа на новото време...

Срещнах се с неколцина колеги, с които си поговорихме. На четири очи си поговорихме, щото ако очите са повече, е страшничко. Хората не смеят да говорят. Всички ме съветват да кротна и да си мъл-ча. Аз им казвам: да де, ама ако и аз замъл-ча, ако настъпи пълно мълчание и мъртви-ло, нали тогава един ден всички нас ще ни е срам? Как ще мълча, когато съвестта и чувството ми за достойнство ме тормозят ако мълчаливо гледам нередностите и безобразията? И един човек ето какво ми каза, с неговите думи и ще завърша този текст:

- Добре бе, Ангеле, не мълчи, го-вори, прави каквото щеш, счупи си съвсем главата! Нека съвестта ти да не те тормози, нека да си бъдеш праведник. Да, но какво ще постигнеш като станеш един... мъртъв праведник?! Ти да не си нещо като Ботев и Левски - не се бой, никой няма да ти приз-нае заслугите, поборнико! Тъй че те съвет-вам: за да живееш – мълчи! Трай си! Кроту-вай си. Вегетирай! Нали знаеш нашата общобългарска мъдрост за преклонената главичка? Е, това е, и ти требва да бъдеш българин, не се прави на друг – ако искаш да живееш... да вегетираш де!

Това ми каза този човек. Аз прези-рам конформизма, ала ето, виждате, той у нас е доста разпространен. Под живот у нас

се разбира вегетиране. Какво да се прави - това е положението. Жалко, много жалко, но е така...

ДИСКУСИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ РАБОТИ В ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЕВРОПЕЙС-КИТЕ – И КЪМ ТАКА ПАГУБНАТА ЗА НА-ШАТА УЧАСТ РОЛЯ НА "МАТУШКАТА-ОСВОБОДИТЕЛКА"

24 ноември 2013, неделя

Вчера публикувах становище на събеседника, на опонента си в нашата дискусия по българските работи в тяхното отношение към европейските работи и най-вече към толкова коварната, пагубна роля на "Матушката-Освободителка", именно Русия, в терминологията на нашите русо-фили – виж Не приемам преклонението пред Запада, а приемам само преклоне-нието пред Русия! – и обещах да му отго-воря; ето, тази сутрин сядам да му отговоря. Прочее, събеседникът, опонентът ми живее и работи в Лондон, не в Москва или във Владивосток, въпреки общо взето враждеб-ното му отношение към Запада - и толкова любовното му отношение към Русия, но това са подробности. Иначе фамилията му е Филипов, а името - Димитър. Ще се поста-рая да му отговоря кратичко, понеже из-лишните усуквания за мен не са необходи-ми, тъй като мен ме вълнува единствено истината. Ето какво счетох за нужно непре-менно да му кажа:

Драги г-н Филипов, Много моменти засягате в своята

критика на моето разбиране (виж: Дискусия за българския път: България е органична част от западната духовна култура, тя е неделима част от традицията на мирог-ледното формиране на Европа), ще се опитам да Ви отговоря по всеки един, поне-же само когато всичко значимо и съществе-но се осмисли подобаващо, едва тогава ще почне да проблясва и самата истина. Всеки човек си има някаква ограниченост, страда си от известни предразсъдъци, ето защо по моето разбиране ние разговаряме именно за това да разчупим субективните рамки, в които е оковано мисленето ни – и да видим нещата в истинската им светлина. Така че оня, който разбира спора като непременно

налагане на своята лична ограниченост, явно живее в някакво доста коварно заб-луждение. Опонентът никога няма да успе-ем да го накараме да почне да мисли като нас самите, но това изобщо не е същината на работата. Опонентът в истинското разби-ране ни помага да разбулим истината, да се освободим от заблудите си, ние нему след-ва да сме благодарни, а не да виждаме в негово лице някакъв "враг". Човекът с раз-вито съзнание за свобода – а аз смея да твърдя, че това е западният човек, свобода-та в нейното автентично разбиране е пос-тижение на западната мисловност и култу-ра, тя пък е започнала своя път от тук, от Балканите, от древна Тракия и Елада, тук, на Балканите, е нейната люлка - та човекът с освободено съзнание именно така разбира смисъла на философстването като един най-чист порив към истината; докато в други райони на света подобен мироглед не е застъпен в неговата цялост.

По Вашето изказване излиза, че понеже свободата била "много широко понятие, което е трудно да се дефинира", то за нея не ни се и налагало много-много да мислим. Хубавото е, че си признавате по този начин, че Вас лично Ви затруднява да се доближите до идеята за свобода, но не бива на тази основа да се успокоявате както правите, а именно като приемете, че, види-те ли, "разбирането на свободата може много да варира"; аз пък ще дръзна да Ви кажа, е истината за свободата, съвпадаща с нейната вдъхновяваща идея, е само една. Човешките непълноценни представи или мнения за едно или друго може да варират, но истината за това или онова не може, тя си е все една, тя е абсолютна, а също така и неизменна. И е извънремева в придатък на това. Важи за всички времена. Най-ясно и понятно е изразил идеята за свободата Христос, завещавайки ни своето грандиозно разбиране, съвпадащо с истината на свобо-дата, а именно: "Познайте истината, защо-то истината ще ви направи свободни". Тази е истината за свободата, нищо тук не може да "варира", варират човешките глу-пости, мнения, предразсъдъци, това, което "варира", е човешката непълноценност и човешката надменност, надменността на тия, дето ги мързи да мислят, да схващат, да търсят истината, ония, на които истината им е, видите ли, безинтересна. На ония, които предпочитат да си живеят с лъжата, противното на истината.

Сам за себе си решавайте към кои хора принадлежите и искате да принадле-жите, след като, както се оказва, сте при-върженик на мнението за "многото истини", именно, че видите ли, истината била "отно-сителна". Това, прочее, е марксистко-ленин-ска "теория"; за нищо не става тази теория, прочее, става все пак за нещо: тя е превър-нала много хора в несвободни, превърнала ги е в зомбита, в немислещи човекоподоб-ни, лишила ги е от човечност, направила ги

32 е нещастни. Това е в чистия си вид антих-ристиянската "теория" за истината, която на мястото на истината поставя лъжата: за тая теория не истината, а лъжата е абсолютно-то, на което трябва да се кланяме; тя ни обрича да живеем в лъжа, в аморалност, в разврат. Помислете малко: щом има "много истини", щом "истината е относителна", щом между истина и свобода няма пряка зави-симост, щом свободата е нещо нежелано, то на тази основа е неизбежно да почнем да се прекланяме на лъжите, те, прочее, наистина са многообразни, те наистина много "вари-рат", те са безчет, колкото си искате лъжи можете да произведете! Е, да се живее в лъжа, да се храним с лъжи не е кой знае какво достижение на цивилизацията. Има обаче региони на света, в които хората са платили цялата цена за тая сатанинска заблуда, именно, че с лъжата да се живее било много хитро; към тези региони на света, за жалост, принадлежи и нашият български и балкански ареал, понеже всич-ко тук става благодарение на намесата на великата блудница Русия. В Русия, прочее, лъжата винаги е била на особена почит. На това нещо по моето разбиране се дължи прословутата "широта на руската душа". Но да не избързвам, ето, съветвам Ви да се опитате да осмислите що е това истина, на първо място, а на второ място що е това свобода - щото, по моето разбиране, това е основния Ви екзистенциален и жизнен проблем. Това не е само Ваш личен проб-лем, това е проблем, касаещ много хора, чието съзнание си пребивава и съществува безкритично, оковано в толкова много догми и заблуди, че се храни само с тях. И затова когато някой дръзне да каже на такива хора някаква истина, пък макар и простичка, те като Вас се хващат за кобура и почват да крещят, че "врагът", видите ли, не спял...

Та когато Вие считате за необхо-димо патетично да се провикнете: "И все пак кой има право да съди какво е свобода и кой е свободен?" (това същото може да се преформулира и така: "И все пак кой смър-тен има право да съди какво е истина – и също така кой смъртен е приятел на истината?", това е прочутият Пилатов въпрос към Христос в една друга редакция), то недейте да си въобразявате, че сте казал кой знае какво, а се опитайте малко поне да се смирите и да осъзнаете, че казвате една глупост, недостойна за човешко същество. Щото Бог все пак ни е дал душа и разум, за да мислим и да схващаме.

На основата на казаното ми е ин-тересно да разбера Вие сам как вече възп-риемате своето по-нататъшно изхвърляне, което, предполагам, считате за "най-силна част" в текста, който ми изпратихте; ето го, погледнете, помислете поне малко:

"Вие за кратко време избълвахте доста определения, които аз бих квалифи-цирал като клеветнически и ксенофобски. Което ми говори за Вашата емоционална

пристрастеност към темата. Вие може би се смятате за свободен. Но на мен ми се струва, че именно Вие сте прекалено обсебен от обстоятелствата във Ваши-ят живот. Явно носите тежък емоциона-лен товар, който освобождавате при най-малката провокация. Вашето твърдение за "русофилщината" като "възхищение пред несвободата на човека" е израз на субективното разбиране и плод на пред-разсъдъци. И не смятайте това за обида, просто изразявам открито някои мои допускания."

Понеже все пак Ви уважавам, ще се въздържа като психолог да разчопля и да представя какъв именно смисъл се крие в тази патетична фраза. Знам, млад човек сте, а за младите хора е свойствено да се увличат и да приказват празни приказки. Няма да правя това, няма да го сторя – за да не Ви поставя в крайно неудобно поло-жение, което ще Ви накара веднага да се оттеглите от спора: за да не се орезилявате повече. За да запазя Вашето самочувствие го правя. А че тия Ваши думи са плод на безсилието Ви да ми противопоставите някаква стойностна мисъл, това е очевидно, то не се нуждае от някакво особено извеж-дане или изтъкване. Но все пак нещичко ще кажа за да Ви помогна поне малко да се вслушате в думите на опонента, щото аз пиша и казвам някои неща именно за Ваше добро: да се освободите от непълноцен-ността, от предразсъдъците Ви, които са причина всичко да виждате изкривено, изопачено, извратено даже. Всичко да виж-дате тъкмо наопаки на истинското положе-ние и състояние.

Аз съм философ и по презумпция принадлежа към една особена категория хора, посветили се на духовна мисия, за които свободата е тъкмо най-важното: фи-лософията е най-свободолюбивото и като такава най-човеколюбивото нещо на този свят. "Същност на човека е свободата, тя е негова субстанция; истината прави човека свободен" – това пък са думи на един западен мислител, именно Хегел, който доста е популярен в Русия, но е съв-сем неприет и неразбран. А Хегел с тия думи, бидейки по образование един протес-тантски пастор, всъщност в най-популярна и проста човешка форма разказва основното съдържание на Христовото учение за сво-бодата – и човека. Най-грандиозното и

вдъхновяващо учение за свободата, което човешката цивилизация и култура е постиг-нала. Тъй че Вашите подмятания за това, че аз лично, в психологическия смисъл, съм бил "прекалено обсебен" от някакви си там "обстоятелства на моя живот", и затова съм се бил смятал за свободен, това, извинете, са просто глупости, на които изобщо не си струва да се обръща внимание. Но аз, за да поставя Вашата мисъл в по-екстремна ситуация, бих си позволил да кажа следно-то:

"Да, аз като философ съм изцяло обсебен от идеята на свобода, тя е не-щото, което ме е вдъхновявало през целия ми живот! Истината също е нещото, което ме е вдъхновявало – и продължава да ме вдъхновява. Ще ме вдъхновяват тия неща докато съм жив. Причината е прос-та: искам да бъда човек в истинския сми-съл на тази дума. Това е моето лично основание на всеотдайната ми вярност и причастност към идеята за свободата, която, както е известно, е главна тема на моите книги. Тъй че това са някакви мои не толкова лични и "причудливи" особе-ности или странности, а това, драги ми г-н Филипов, е моето философско и чо-вешко верую."

Точка. Спирам дотук, че както съм я започнал, цяла лекция ще Ви изнеса, пък като се увлека по темата за свободата, моя наистина най-любима тема, не съвсем мога да спра. Моите ученици знаят добре тази моя странност. Вие също сте бил мой уче-ник някога, и то наистина в най-пряк смисъл, преподавал съм Ви философия в гимназия-та: ето, г-н Филипов, имал сте щастливият шанс да имате един толкова странен в българските условия учител по философия, който "бълва" какви ли не определения за свободата и Ви дразни толкова много – нима ме мразите тъкмо заради това? Нима искате за нещо най-дълбоко така да ми отмъстите? Но да оставим психологията, тя е интересна, но тук наистина не й е мястото.

По-нататък Вие почвате да проти-вопоставяте западното и източното разби-ране за свободата. За западното разбиране обаче изхождате от една доста бедна и повърхностна представа; западното гледи-ще, видите ли, било се свеждало ето до какво: "да отстояваш своето еснафско доволство без да те интересува, че си обвързан с цялото". Източното пък, според все същата абстрактна и бедна схема, било се свеждало ето до какво: "да подчиниш доброволно съществуването си на цяло-то, следвайки една идея в името на общо-то благо". Доста преднамерено си опростя-вате задачата. Но това няма да Ви помогне особено. При това трябва да правите значи-телна разлика: Русия – за разлика от Индия, Китай, Япония – не е Изтокът в неговия чист вид. Русия е нещо като преходна зона, в която източното и западното начало си противодействат и са встъпили в колизия, в

33 борба. Русия е смесица, аморфност, неоп-ределеност, тя по тази причина прилича с нещичко на България – и на балканския котел. И Русия е кръстопътно място, пък макар и голямо. Русия не е Азия, но не е и Европа, тя е по нещичко и от двете. В Русия отколе се борят тия две начала: европейс-кото и азиатското. Тъй че недейте да подх-върляте в разговора ни разни неща за това какви били японците и пр., некоректно е това. Мен точно не можете да ме подведе-те. Прочее, съвременна Япония постигна всичките си бляскави постижения тъкмо защото Америка с доста брутален натиск след войната успя да я натика в западната сфера, в цивилизацията на свободата и на демокрацията – и успя да я задържи там. Нещо подобно се случва сега и с Китай: без курса и процеса на либерализация и отва-ряне на Китай към Запада, провеждан вече почти три десетилетия, китайците сега още щяха да се занимават с комунистически глупости от рода на тази да гонят врабчета-та щото да не ядат врабчетата ориза им - та да не изпука от глад тая велика нация, пострадала толкова жестоко от комунизма.

По-долу пак си позволявате да се провикнете патетично, а би следвало да разговаряме по-кротко; щото фактически казвате една глупост, с която се опитвате да изопачите същината на цялата работа:

"Интересно е Вашето виждане за липсата на личности в Русия: а какви са според вас Достоевски, Толстой, Лермон-тов, плеадата руски мислители, учени и т.н.?"

Приписвате ми нещо, и то съвсем злоумишлено, което никога не съм могъл да си го помисля, още повече че аз лично така или иначе донякъде съм възпитаник на руската култура: аз се изразих твърде ясно:

"Проклятието на Русия се дължи на това, че ординското, колективистич-ното начало често изцяло доминира, че има абсолютно надмощие... В Русия в най-уродлив и непоследователен вид се възп-роизвеждат туморите на източното пренебрежение на индивидуалния човек, на робското преклонение пред държавата-абсолют... там такова нещо като индиви-дуален човек не съществува, там индиви-дът се разтваря в общността, в комуна-

та... в Русия личността е нищо, а държа-вата – всичко..."

Това съм казал. Къде съзряхте в тия неща мое твърдение, че в Русия било нямало личности? Първом се опитайте да схванете какво точно съм казал, а след това се хвърляйте да отричате – или критикува-те. Аз, виждате, добре съм си премерил думите, и казвам точно каквото мисля: да, в Русия всичко онова, което е личност, доста е страдало и е било наказвано, то се е утвърдило в ужасно тежки битки за себеут-върждаване. И Достоевски, и Толстой, и Лермонтов, и Пушкин и коя ли не от велики-те личности в Русия са извървели крайно тежък път до своята личностна и духовна еманципация. Същото е и досега. Същото е и у нас. У нас също са налице все тия де-фекти на пренебрежителното, на враждеб-ното славянско отношение на масата към личностите и към личностното. По това именно си и приличаме с "Матушката": щото сме способни да мачкаме, да съсипваме, да убиваме и да унищожаваме без капчица жал най-доброто от своя личностен потенциал, с който разполагаме. Докато на Запад съвсем иначе се отнасят към личността: отнасят се както подобава. Ценят я и й се възхищават. И я насърчават за постижения. В резултат просперира цялата общност. Близко е до ума: общностният просперитет е производ-на на личностния такъв. Смажеш ли лич-ността и обществото в резултат е ощетено. Общостната мизерия е продукт на личност-ната такава. Ето защо западните общества са богати и проспериращи: щото не пропи-ляват истинското си богатство: човешката съзидателна и творческа енергия. Натруп-ват я от векове. Ний я прахосваме постоян-но. И за това уж сме европейци - по култура, по духовност, по дух, по религия - пък не сме съвсем такива. Доколкото не сме таки-ва, сме подобни на руснаците. С руснаците ни сродява нашата личностна кухота - и презрението към личностите, а също и преклонението към общината, към комуна-та, към безликото и безличното.

В светлината на казаното, ще ме простите, но изобщо няма да обръщам капчица внимание на папагалското повторе-ние на марксистко-ленинските тъпизми-идеологеми за "капитализма", за неговата "безчовечност", за "експлоатацията", за "колониализма" и за не знам си какво, което сте си позволил. И с което хептен сте се олял. Тия приказки, рекох Ви вече, можете да ги проповядвате на пияндетата в някоя нашенска квартална кръчма, сред тях някой може и да Ви нададе ухо и да се вслуша. Мен съвсем не ме впечатляват. Имам по-високо мнение за себе си, че да се принизя да се ровя в такива мисловни отпадъци...

Ето най-накрая и Вашата основна, така да се каже, мисъл. Тя заслужава да бъде цитирана, ще го сторя, а пък своето възприятие ще се постарая да го кажа съв-

сем вкратце, щото, признавам си, писането взе да ми писва:

"Аз от друга страна приемам и ценя Западната цивилизация, от която трябва да се учим и която е достойна за уважение, но не приемам робското прекло-нение пред Запада, отказвайки се от соб-ствената си същност. За разлика от Вашето отношение към Русия - една дър-жава и култура, която заслужава ако не преклонение, което и аз не приемам, но поне уважение. Може да цениш нещо без да му се покоряваш, тъй като още веднъж подчертавам: ние имаме своя роля и мисия в историята, имам предвид не само бълга-рите, а и всички балкански държави."

Тази Ваша, да я наречем, мисъл, е образец за безпринципност и непоследова-телност. И за ценностна обърканост, понеже мислещият човек не може да се задоволява с половинчатости от подобен род. На не-мислещите хора обаче им импонират такива половинчаности: от всички ще вземем най-доброто, и ще успеем да прецакаме даже съдбата си! И себе си дори даже ще преца-каме, колко му е?! Ще надхитрим всички. Ние, българите, ще продължим да стоим разкрачени между Изтока и Запада, унизи-телно наведени със задните си части най-вече в североизточна посока: уж ще се кланяме на Запада, ала ще позволим рус-наците да ни работят както си искат, нали тази Ви е позицията в крайна сметка, ако сте поне малко честен, ще следва да си го признаете? Щото руснаците, видите ли, били "наши хора", що да не им дадем най-свидното си? И частта си даже да пожерт-ваме, какво от това, нали те са "наште бра-тя"? Нека да ни обезчестяват постоянно, нека да си пропиляваме всички исторически шансове, нека да се опозоряваме постоян-но, нека да сме бедни, но ний, видите ли, поне сме "особени": щото правим всичко, за да възтържествува пословичният българ-ски инат, склонноста ни да правим всичко наопаки, ето затова правим всичко не само наопаки, ами и на сертене, нали така?!

Ние за да угодим на "братята" сме на път да провалим членството си в ЕС и в НАТО, щото допуснахме да станем именно руски троянски кон в тези организации. Каза ни го това един нахален руски "дипломат" – и как реагирахме тогава, а, сещате ли се? Никак! Само се понаведохме та по-лесно руснаците да продължат да ни работят! Ние се държим като обезчестена и недостойна

34 спрямо най-святото си нация! Това е глав-ното, това е основанието на историческия български резил. Ние продължаваме да държим на най-видно място паметниците на националната си унизеност, паметниците на съветския окупатор, разните му там Альо-шовци и другите там шпагиновци – това за какво Ви говори? Ами говори за нашия робски манталитет – и за крещяща липса на чувство за национално достойнство! Ние от собственото си национално и природно богатство се отказваме само и само за да угодим на руснаците – и то не толкова на самите руснаци, а на руския путинистки империализъм, на чиито попълзновения се отдаваме подобно на разпътна, на пропад-нала, на развратна жена: станали сме нещо като нация-курва! За какво свиде-телства това, че за да угодим на Путин се отказахме даже да разберем имаме ли собствени залежи от шистов газ: само за да не би, сакън, Путин да вземе да се обиди, че не щем да му купуваме скъпо-прескъпо руския природен газ?! Само за да не би, джанъм, да си помисли Путин, че повече обичаме американците! Нали затова сто-рихме тая непредставима глупост?

А колко други глупости в историята си сме правили, за да угаждаме на "Големия брат", да ги изреждам ли? Няма нужда, Вие ги знаете тия глупости. Ала ги премълчава-те най-малодушно. Ето, заради това, че сме на път заради зловредни русофилски влия-ния да станем освен нация-курва, но и на-ция от малодушници, аз именно ще про-дължавам да работя за налагането на исти-ната, независимо от неудобствата и риско-вете.

Все някой трябва да има дързостта да се противопостави на толкова ужасната болест на българския народностен орга-низъм, все някой трябва да диагностицира тази болест, пък на тази основа след това ще ни се наложи да поемаме много горчиви хапове – с оглед да почнем да се възстано-вяваме, да оздравяваме, да почнем да се грижим и за запазване на здравето си. Този и смисълът, не нещо друго. А пък най-непоправимо болните са ония, чиято болест е вътрешна, душевна и духовна, при това те изобщо не съзнават проблема си, нещо повече, извратени са дотам, че дръзват да се хвалят с онова, от което би следвало да се срамуват...

РАНОБУДНИТЕ СТУДЕНТИ В БИТКА ЗА СВОБОДАТА НА БЪЛГАРИЯ

Ранобудните студенти, екипирани с противогази, ризници и оръжия от картон, поведоха своята битка за свободата на България. Срещу Народното събрание дойдоха и танковете. Отново от картон. Снимка на седмицата на в-к КАПИТАЛ

ЩЕ СЕ ОСВОБОДИМ ЛИ НЯКОГА ОТ НЕКАНЕНИТЕ СИ “ОСВОБОДИТЕЛИ”, ОТ ОСВОБОДИТЕЛИТЕ НИ ОТ САМАТА СВО-БОДА?

ноември 22, 2013

Из Българските изводи от руския аншлус спрямо Украйна

Автор: Иво Инджев

От самото си възкръсване от пет-вековното небитие България започва да се бори да се еманципира от Русия и да се откупи (включително с репарации, сякаш Русия е воювала срещу българите, а не срещу Турция) от обсебващата й патерна-листичност (ако позволите да се изразя меко по отношение на бруталната руска намеса в българските дела).

Освобождаването от освободите-лите, твърдо решени да останат тук и да ни освобождават вечно от каквото си поискат, дава временни резултати при управлението на Стамболов, когато младата ни държава постига наистина сензационни резултати в развитието си. Освободила се не просто от освободителката, но дори и от официални отношения с нея, България учудва света с темпове на прогрес, които дават основание да бъдем наричани „японците на Балкани-те”. Впечатлената Европа не просто забе-лязва България, но и буквално я спасява (за пръв и последен път) от неприкритата зап-

лаха от завръщането на руската окупация, надвиснала с демонстрация на военна сила по заповед на руския император Алексан-дър Трети, решен да накаже непокорните български неблагодарници, дръзнали да се обединят въпреки руската забрана.

През 1886-та година в цяла Европа избухват демонстрации в защита на заплашената от руска окупация млада България. Особено активно протестират социалистите в в Дрезден и в славянофилската по онова време Чехия. Британският премиер лорд Солсбъри държи в Лондон пламенна реч в защита на българската независимост, зап-лашена от руска инвазия. Това вбесява руския император Александър Трети до степен да допусне руска военна интервен-ция в Индия, за да отмъсти на британците.

Руският флот се натъква през 1886-та на единодушна европейска дипломатическа канонада и е принуден да се отдръпне от българските брегове. Руската окупация се отлага. Злопаметната империя осъществява целта си чак през септември 1944-та, обя-вявайки война на България, с която е под-държала до момента дипломатически отно-шения, без никаква необходимост от военна гледна точка.

Империята продължава да ни освобождава и след това: от амортизирания Тодор Жив-ков, от непослушния (по въпроса за българ-ската собственост на газопреносната систе-ма) Жан Виденов и от направо отвратител-ния за дядо ни Иван премиер Иван Костов, който не позволи на руски самолети да използват българското небе, за да освобо-дят Косово от намерението му да се сдобие с независимост.

След като се освободи от Иван Костов чрез рокада с царската си пешка, Кремъл разигра и останалите фигури по българската поли-тическа шахматна дъска. Обяви шах с тро-янския кон Станишев, пат с офицера Бори-сов и нареди нова рокада със завръщането на изпитания троянски кон под ореховата сянка на двойната коалиция, държана под постоянна заплаха от кворумна Атака по източния фланг.

Днес България е отново разкрачена между Изтока и Запада, но в по-неприлична поза от украинската. Защото поклоните към Русия тук изглеждат някак доброволни, самопредлагащи се.

В Украйна има 30 процента руско население и огромни руски съседски интереси. Война-та между прозападната и проруската нагла-са на украинците има видими параметри. България обаче дори не граничи с Русия и без да има руско малцинство (засега) има

35 сто процента проруско мнозинство в управ-лението на страната. На този етап Европа, почти както в края на 19-ти век, ни спасява от пълна победа на руския натиск, като ни приютява в ЕС, където Москва не иска да допусне Киев.

Руският абсурд с определянето на украинс-ката сензация като предопределена изне-нада е предупреждение от рода на германс-кото нахлуване в Судетите и присъединява-нето на Австрия през 1938 г., с което Хитлер е дал заявка какво очаква мекушавата Ев-ропа, ако не бъде спрян навреме.

Време е да се определим и да започнем да се държим като съюзници на онази част от света, към която принадлежим според дого-ворите, които сме сключили. Защото капи-тулацията на България, която предаде Украйна с присъединяването си към проекта „Южен поток”, замислен като антиукраински шантаж, даде своя принос за руската поли-тика на аншлус спрямо Украйна.

Дано това е ясно на онази преобладаваща част от българите, които искат оставката на днешното правителство и на предателското спрямо прозападната ни ориентация парла-ментарно мнозинство. Защото вековното колонизаторско инвестиране в българската пета колона ще доведе в противен случай поредния резервен ешелон на руското влияние на власт в София, без значение как се казва руската пешка на българската шахматна дъска.

И понеже непрекъснато ни натякват, че сме длъжници на Русия за нашата свобода, нека поне веднъж ни бъде „позволено” да при-помним, че Европа ни е спасявала от руска окупация. Имаме прецедент, от който да се поучим, както и актуално украинско предуп-реждение за безцеремонността на руския блицкриг, от които да си извадим изводите в защита на всичко, което все пак сме постиг-нали през този измъчен четвърт век на преход от статута на безгласна съветска колония към равноправен член ЕС и НАТО.”

НЕ ПРИЕМАМ ПРЕКЛОНЕНИЕТО ПРЕД ЗАПАДА, А ПРИЕМАМ САМО ПРЕКЛОНЕ-НИЕТО ПРЕД РУСИЯ!

22 ноември 2013, петък

Помествам по-долу отговора на

моя опонент в започналата вече дискусия за българската идентичност в светлината на културното и мирогледно противопоставяне на Запада и Изтока, в частност на европейс-кото и евроазиатското (проруското) начало в българската душа. В предишния епизод от дискусията, публикуван ето къде: Дискусия за българския път: България е органична

част от западната духовна култура, тя е неделима част от традицията на мирог-ледното формиране на Европа аз се постарах да поставя дискусията на същинс-ката й почва, ето сега пък отговора на моя опонент, който е твърде любопитен, в него има всичко, дори и величавия "аргумент" в тия спорове, а именно "А вие в Америка защо биете негрите и индианците?", и този "аргумент", естествено, не е изпуснат; има го и аргумента за "западното варварство", свързан с изнасянето на нощното гърне на Краля-Слънце, нищо не е изпуснато; проче-тете, интересно е, а пък как аз ще му отго-воря, ще разберете съвсем скоро, тази сутрин нямам възможност да сторя това, понеже трябва да излизам по работа, но щом имам време, ще седна и ще му отгово-ря подобаващо:

Г-н Грънчаров, свободата е много широко понятие. Което е още по-трудно да се дефинира. И разбирането на свободата може много да варира. Както казах всички търпим влияния от различни посоки. А спо-собността ни да рефлектираме, да осмис-ляме ни дава известна свобода, ако се възползваме от едно опростенческо вижда-не на Кантовото разбиране за свободата, че човек като морално същество е свободен само в идеалната сфера на Разума. И все пак кой има право да съди какво е свобода и кой е свободен?

Вие за кратко време избълвахте доста определения, които аз бих квалифи-цирал като клеветнически и ксенофобски. Което ми говори за Вашата емоционална пристрастеност към темата. Вие може би се смятате за свободен. Но на мен ми се стру-ва, че именно Вие сте прекалено обсебен от обстоятелствата във Вашият живот. Явно носите тежък емоционален товар, който освобождавате при най-малката провока-ция. Вашето твърдение за "русофилщината" като "възхищение пред несвободата на човека" е израз на субективното разбиране и плод на предразсъдъци. И не смятайте това за обида, просто изразявам открито някои мои допускания.

Какво е свобода? Да отстояваш своето еснафско доволство без да те инте-ресува, че си обвързан с цялото, нещо против което е писал Константин Леонтиев? Или да подчиниш доброволно съществува-нето си на цялото, следвайки една идея в името на общото благо? Едното е западно-

то разбиране за индивидуализъм, а дру-гото е източният Modus Vivendi. От друга страна да вземем за пример Япония - какво ще кажете за нея? Разбирането за свобода и достойнство на индивида там е съвърше-но различно! Може да сте чели Шогун. В първата сцена обезглавиха един селянин само защото е дръзнал да погледне накриво господаря си. И въпреки това Япония днес диша във врата на САЩ и не е ли постигна-ла своите успехи именно защото е отстоя-вала духовната си същност? Нима вие имате право да отсъждате кое е по-доброто? Може да имате право, но само за себе си, а това не е философска, а лична позиция.

Интересно е Вашето виждане за липсата на личности в Русия: а какви са според вас Достоевски, Толстой, Лермон-тов, плеадата руски мислители, учени и т.н.? Не говорим за политически деятели и революционери, сигурно срещу тях ще имате нещо против. Лесно е да си личност, която държи на достойнството си когато нищо не те заплашва, когато всичко ти се поднася наготово и всичките ти материални нужди са задоволени. Истината е, че като дарования и силни характери Русия с нищо не отстъпва на Запада. Същото важи и за източните култури. От историческа гледна точка, на Запад зачитането на достойнство-то на личността е по-скоро ново явление.

Както и демокрацията и политичес-ките свободи, Западът дължи своята мощ и влиянието си над световната история не на моралното си превъзходство, а на факта, че е първото общество, което успява да развие капитализма и индустриалната революция, е ако сте чели Дикенс сигурно знаете какво е било отношението към личността на ра-ботника в началните етапи на капиталисти-ческо развитие. А какво е уважението на Запада към достойнството на личността спрямо хората от други култури примерно индианците? Добре, че някои от тях са оцелели в резерватите – за да можем да ги питаме. Както казах аз уважавам Русия, но не си затварям очите за слабостите на руското общество, в това отношение е факт, че то както и много други са изостанали в сравнение със западните, от което Западът много добре се е възползвал. Това е една от причините на днешните антизападните реакции, които наблюдаваме. Но се питам: вие наистина ли смятате, че Западът е безгрешен или че предлага перфектната система за организация на обществото?

А дали русите са истински христи-яни, интересуващият се от философия човек може най-добре да види ако се раз-гърнат страници от трудовете на техните най-големи мислители, по-голямата част от тях са религиозни. А Бердяев между впро-чем осмисля най-вече проблемът със Сво-бодата. Но явно напразен е бил престоят Ви в Русия като студент, руската мисъл Ви е останала чужда.

36 Вие наричате русите "роби" понеже

при тях е била силна патриархалната тра-диция, така че дългият исторически опит и различната културна традиция не е позво-лявала на повечето хора да имат алтерна-тивни модели на поведение и мислене. Вие давате исторически примери, така че нека и аз ви дам няколко.

През 1933 г. Хитлер идва на власт в една от най-цивилизованите западни страни. Той е приет безапелационно като спасител на нацията и милионите германци следват безропотно, като мравки, своя фюрер, крещейки от неистова радост без изобщо да се замислят да оценят неговото поведение и своето положение. Къде е свободата тук? Малко преди това един Крал във Франция без никакво стеснение опре-делил "Държавата – това съм аз" и никой от многото големи интелектуалци през този период не е сметнал за нужно да оспори това твърдение. За сметка на това Кралят събрал около себе си доскоро най-независимата и бунтовна част от френското общество – феодалните владетели – прев-ръщайки ги в послушни придворни, доволни от положението си, да сменят нощното гърне на Краля. Е, къде е свободата тук? А дали сте чували за обичая Прима нокта в Средновековна Европа? Израз на Свобод-ната воля на европейците ли е Лова на вещици и Инквизицията? А къде беше сво-бодолюбието на Западна Европа, когато падна под ботуша на нацизмът или преди това под ботуша на Наполеон? Или май най-несвободната държава трябваше да освобождава Европа от собствените й проблеми, както се случи между другото и в най-новата история, когато пак Русия пос-лужи за стимул на Западна Европа да се обедини? Постоянно ни се навира в очи късната отмяна на Крепостното право в Русия, а какво да кажем че по същото време САЩ е съществувало робство? И до 60 те години на 20 век хората от негроидната раса е трябвало да отстъпят мястото си в автобуса ако за белия е нямало място.

Аз от друга страна приемам и ценя Западната цивилизация, от която трябва да се учим и която е достойна за уважение, но не приемам робското преклонение пред Запада, отказвайки се от собствената си същност. За разлика от Вашето отношение към Русия – една държава и култура, която заслужава ако не преклонение, което и аз не приемам, но поне уважение. Може да цениш нещо без да му се покоряваш, тъй като още веднъж подчертавам: ние имаме своя роля и мисия в историята, имам предвид не само българите, а и всички балкански държави.

Така че Вашето отношение не мо-же да се оцени като философско, защото философът, подобно на историка, не трябва да има пристрастия, а трябва да се издига над битовата или политическа злободнев-ност и да търси своята позиция по големите въпроси. За мен Вашето отношение е прос-

то ограничено. Именно такова отношение може да се определи за робска обвързаност с някаква позиция, макар че употребата на думата доста е пресилена.

Надявам се да пуснете това без редакция в блога си, ако все още държите да публикувате нашата дискусия. ЗАБЕЛЕЖКА: До този момент на събесед-ника и опонента си отвърнах само ето това:

Публикувах предишния Ви текст ето къде, а този ще публикувам скоро, но преди, струва ми се, се налага да отгово-ря аз на по-предишния, за да има съраз-мерност и последователност. Ще видим. Мисля, че ще стане добра дискусия, но да видим дали ще се включат и други хора. Дано се включат. Въпросите са твърде важни. Благодарен съм Ви, че подехте тази дискусия, заслужава си!

С поздрав: Ангел Грънчаров

МОЯТ ВЪПРОС КЪМ ЕДНА НАГЛА ЧЕР-ВЕНА ГНИДА

Мой въпрос срещу дървено-"философските" плямпаници на един критик на студентските и изобщо на всякакви други видове протести срещу комунистическо-ченгесарско-проруското правителство на Олигарски:

Е, и? Какво искаш да кажеш: че трябва да търпим до безкрайност правител-ството на комуноидно-ченгесарската мафия, това ли се осмеляваш да твърдиш, а, драга червена гнидо?

КОЙ ОТ ПАРАЗИТИРАЩИТЕ ВЪРХУ БЕД-НОСТТА И ПЪЛНАТА ИДЕЙНА ДЕЗОРИ-ЕНТАЦИЯ "ПАТРИОТИ" ЩЕ СЕ ВЪЗПОЛ-ЗВА НАЙ-ДОБРЕ ОТ НЕЩАСТИЕТО НА БЪЛГАРИТЕ?

Из: Сидеров залязва на Изток Автор: Иво Инджев

Попадение право в десетката на Иво Инджев:

... Междувременно в лагера на па-разитиращите върху бедността, ксенофоби-ята и пълната идейна дезориентация на

маргинализирани групи от българското общество кипи възбуда кой ще се възползва най-добре от нещастието на българите, насочвайки тази клокочеща енергия по най-лесната траектория на принципа, на който действат тоалетните, използвайки гравита-цията: канализира я надолу към канализа-цията на низките страсти срещу чужденци (стига да не са руснаци) и „различни” бълга-ри.

Българските медии не страдат от бедност, а още по-малко от маргиналност - напротив, те маргинализират своите крити-ци, давайки думата обаче на доста странни „птици”, борещи се за кацнат в домовете на хората чрез телевизионния екран. Но явно медиите ни са бедни на идеи къде да се позиционират сред шамарите и са също така дезориентирани (поради това, че им се налага често да гледат на света с превит гръбнак). Така те стават съучастник в попу-ляризирането не само на заиграващите с фашизоидите популисти, като „чисто новият политик” Бареков, петимен да напусне досе-гашното си медийно гнездо и да снесе кор-поративния си запъртък в други студиа, но и направо съдействат на фашизоидите да си правят пропагандата.

ЕТО КАКВО ЩЕ ИМА ДА СЕ СЛУЧВА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2021 Г.

21 ноември 2013, четвъртък

Из В огледалния свят България, 2021 година

37 Новината от днес е, че процентът

от българските граждани, които подкрепят провеждането на избори, се е повишил на 4.35 по данни на Единната социологическа служба. Този процент не е достатъчен на фона на всеобщото одобрение за парла-ментарно представените политически сили, коментира председателят на Народното събрание Михаил Миков и допълни, че народът не иска правителството да харчи пари за избори в условията на криза...

... Лидерът на опозицията Николай Бареков коментира отчета на Орешарски с думите: „Леко скептичен съм, но нека все пак дадем шанс на правителството да рабо-ти“.

Пред репортерите излезе и минис-търът на златодобива Волен Сидеров, който обеща печалбите от новата златна мина в Стара планина да се използва за повишава-не на минималната пенсия до 1000 лв. На въпрос какви мерки взима правителството за борба със спекулата с хляба, министър Сидеров отговори, че сериозно се обмисля цената на насъщния да бъде администра-тивно закована на 80 лв. и да се търси нака-зателна отговорност за „търгашите, които пият от кръвта на народа“. „Виждате колко ни е трудно срещу световната еврейска конспирация“, допълни той. „Изгонихме веригите им от страната, но това само ги озлоби и ги накара подмолно да вдигнат всички цени в България, за да задушат окончателно нашия велик народ. Ние обаче няма да се предадем.“

В рубриката „Добрата новина“: за да спре подмолното отвличане на високо квалифицирани кадри от чужди разузнава-ния, правителството най-накрая одобри проекта за затваряне на границата и изгон-ване на така наречените „дипломати“ на 29 соросоидни държави.

ОТ ВЧЕРАШНИЯ ПРОТЕСТ ПРЕД НАРОД-НОТО СЪБРАНИЕ Е ИЗБРАНА "СНИМКА-ТА НА ДЕНЯ" НА VOICE OF AMERICA

Protesting students wearing fake military uniforms shout anti-government slogans during a demonstration in front of Sofia University. Thousands of Bulgarians joined several separate rallies against rampant cor-ruption, low incomes and high unemployment

in the European Union's poorest country, mounting pressure on the Socialist-led gover-nment.

Източник на изображението и на текста

СТУДЕНТИТЕ АТАКУВАХА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ С... ПУШКИ, АВТОМАТИ, БОМБИ, ТАНКОВЕ (ОТ ХАРТИЯ)!

21 ноември 2013, четвъртък

Снимка: Протестна мрежа и Чагдаш Челик

ЩОМ СЕ ВЪЛНУВАМЕ, ЩОМ ПИТАМЕ, ЩОМ ТЪРСИМ ИСТИНАТА, ЩОМ ЗАДА-ВАМЕ ВЪПРОСИ – НАШИЯТ ДУХ НЕ Е ЗАСПАЛ

21 ноември 2013, четвъртък

Днес утрото ми явно ще мине в от-говори на разни писма, които са се насъб-рали в пощенската ми кутия; отдавна не бях вършил тази работа, ето, сега се наложи да я свърша. Ето още едно писмо, което зас-лужава да му придам публичност, сами ще разберете защо го правя, след като се за-познаете с написаното в него; по-долу е и моя отговор:

Здравейте, г-н Грънчаров, Прочетох една от статиите Ви или

по-конкретно: "Защо пък да се моря да протестирам и да искам друга съдба?! Не, друга съдба не ща, искам си само моята!" Четейки ми стана любопитно, че сте преподавател, но така и не разбрах като какъв – учител или като преподавател в университет. Проверих в информацията за Вас, но не ми стана особено ясно. Всъщност като какъв преподавател работите в момен-та? Надявам се да не съм задала въпроса си по такъв начин, че да ви засегна; не съм възнамерявала това.

Причината ми да Ви задам този въпрос е това, което чух днес. Днес имах лекция по Въведение във Философията – предполагам и без да уточнявам се досе-тихте, че съм студентка по Философия, първи курс – където чух нещо доста инте-ресно. Преподавателят ни каза, че имало

38 изключително малко хора, които искат да кандидатстват за докторантска степен по философските дисциплини. Не бях много концентрирана, но мисля, че правилно чух. Преподавателят беше учуден от този факт, защото не можел да си обясни защо никой не би искал да се занимава с изследовател-ски труд. Доколкото разбрах, да си докто-рант означава да се занимаваш с изследо-вателски труд, да разглеждаш дадени проб-леми, които съответно впоследствие да се "превърнат" в книги. Преподавателя дори каза, че за този труд държавата била пла-щала. Съжалявам, ако прекалено "детински" написах това определение за докторант, но не съм убедена доколко го разбрах и нямам увереността да пиша за това. А когато ня-мам увереност за това, което пиша, то не излиза доста добре.

След като чух това отново се за-мислих за Вашата статия, която случайно прочетох вчера. Простете, ако греша, но първото, което си помислих след като про-четох, че сте преподавател е, че сте учител и за това Ви попитах още в началото. А и си спомних, че споменахте за това как в чуж-бина на Вашите колеги плащали за това, което Вие правите. Прочетох до края Ваша-та история и искрено се надявам админист-раторките, които искат да Ви съдят да не успеят (всъщност е доста възможно да не успеят), както и за това, че приемате съдба-та си с гордост, което е разбираемо (лично за мен), но се замислих: не би ли било по-добре за Вас ако това е вярно относно докторантската степен да пробвате да се издигнете едно стъпало по-нагоре и да извършвате Вашата дейност с една идея в по-добри условия?

Съжалявам, ако начина ми на пи-сане малко Ви е постреснал с неспособ-ността си за изразяване, но някак си се чувствах доста неудобно да Ви задам тези въпроси и съответно оттам и нямам особено увереност да Ви ги задам, но въпреки това любопитството ми е по-голямо от неувере-ността. Нека вметна малко пояснение: уни-верситета, за който става дума, университе-та, в който уча, е именно СУ "Климент Ох-ридски".

Благодаря Ви за вниманието и се извинявам за ужасно лошо структурираното ми съобщение. Ще се радвам да получа Вашия отговор.

Поздрави! :) С.М. Здравейте, г-це С.М., Благодаря Ви за писмото и за въп-

росите, които ми поставяте! Моля изобщо да не се притеснявате и да изпитвате неу-добство, че сте ми задала "неприятни въп-роси": за мен точно такива въпроси са инте-ресни, тъй като хората отбягват да ги зада-ват. А иначе независимо от това, че ги зада-вате лично към мен, по повод на моята история, тия въпроси съдържат в себе си и

"обществен значим", да го наречем така, смисъл; поради което Ви отговарям съвсем добросъвестно.

Аз съм работил 7 години като асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски", но това беше в младежки-те ми години (1985-1992 г.), Вие тогава нищо чудно да не сте била и родена. Тогава в университетите се учеше една-единствена, "единствено-научната и правилната", така наречена "философия", именно марксистка-та, която тогава беше с ранг на официална държавна философия, а всички други фило-софии бяха забранени, отречени като "не-научни" и дори "вредни", "опасни". В онези ужасни времена аз също така пишех и напи-сах дисертация, с която след защита да получа научната степен "кандидат на фило-софските науки", това сега е приравнено към титлата "доктор по философия". Темата на дисертацията ми беше "УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА", написах я с увлечение, много труд хвърлих по нея, като причината не е била, че съм се стре-мял толкова към въпросната научна титла, а защото, бидейки идеалист, имах увереност-та, че имам какво да кажа в тази област на изследването; е, казах го, написах дисерта-цията и почнах да се опитвам да задвижа процедурата по нейната защита. Понеже историята с моята незащитена дисертация е интересна, но аз за това вече съм писал в своята книга ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзаглавие "Що е академичност и до-колко тя има почва у нас?", тази книга я има и онлайн, можете да я намерите лесно и в блога ми), то тук мога да бъда съвсем кратък: преди 1989 г. не защитих дисерта-цията си, защото бях обвинен в "уклон към идеализма", а пък след 1989 г. на два пъти не можах да защитя този същия текст (не промених в него и дума!), но този път моите критици – и то все същите лица, уважавани професори, позволете ми да не споменавам имената им! – пък ме обвиниха в "уклон към историческия материализъм" (!). И така аз не станах нито доктор, нито кандидат на философията. След тази пародия на научен живот аз повече и не съм опитвал да се боря за такава една научна титла.

До 1992 година работих, както ка-зах в университета, а пък след това се при-нудих – тъй като философията беше изва-дена от учебните програми на огромната част от специалностите, изучавани в уни-верситетите, сиреч, философията беше прогонена от тях – та значи се принудих да тръпна подир прогонената от университети-те философия, която се приюти в гимназии-те. Станах гимназиален преподавател по философия и изобщо не изпитвам никакво неудобство от това: защото в този период от живота ми аз намерих нужните условия, най-вече свобода, та да се посветя изцяло на любимите си занимания, именно четене-то на философски текстове и на писането.

Работих упорито, всеотдайно, при-мерно за тия години – 1992-1999, а особено пък след 2000-та година – аз успях напиша и да издам куп свои философски и психоло-гически книги, също така да разработя и свои авторски учебници и учебни помагала по всички изучавани в нашите гимназии философски предмети. Създадох също така един частен Център за развитие на лич-ността, носещ името HUMANUS, в който с млък, но всеотдаен екип работихме и по много други, вдъхновяващи научни проекти. В резултат стигнахме и до момента, в който създадохме списание ИДЕИ, което ето вече съществува цели пет години (издадохме 13 книжки, сега подготвяме последната за тази година, то излиза три пъти годишно). От около година издаваме също така и между-народно многоезично научно-теоретично издание на сп. ИДЕИ в сътрудничество с украински философи от Философския инс-титут към тяхната Академия на науките, което е най-новата ни инициатива, по която работим с голям ентусиазъм. Към нашия двустранен проект почнаха да се присъеди-няват и учени, философи от различни стра-ни не само от Европа, но и от Америка и Азия. Скоро ще излезе и новата книжка на научно-теоретичното приложение, в която ще публикуваме интересни материали, посветени на 200-годишнината от рождени-ето на Киркегор; в Киев се провежда между-народна конференция по този повод, ето, някои от докладчиците на тази конференция предпочетоха да предоставят на нашето издание своите доклади на конференцията.

Та излиза, че аз си се занимавам с изследователска работа и без да съм док-тор или докторант, е, вярно, има известно неудобство, примерно това, че не мога да раста в научната йерархия, примерно, не съм доцент или професор, но това съвсем не ме вълнува; това са външни неща, и истинското аз си го имам, това е моята свобода и възможността да се занимавам с любимите ми занимания, да им се посветя всецяло. Е, вярно, с това, което правя, вероятно предизвиках ненавистта на мнози-на, най-вече на някои администратори, които направиха нужното, та да ми развалят комфорта; нали знаете у нас как е, ако не помогнем на човека до себе си, се чувства-ме задължени поне да му навредим, да му попречим, да го пооплюем, да го смачкаме като личност и прочие. Та в последните две години имах злата участ да се сблъскам с разни войнствени администраторки, които успяха да ме отклонят донякъде от любими-те ми занимания, но понеже срещнаха моя отпор, понеже аз не се примирих и защитих свободата си, ще видим сега какво ще изле-зе. Но е факт, че заради тия истории аз загубех много и то безкрайно ценно време за истинските занимания, за заниманията с истинските неща, това е най-неприятното. Но пък и тази битка, която аз поведох за отстояването на своята свобода, не е лише-

39 на от смисъл: ето, аз давам гласност чрез блога си на всичките тия истории и показ-вам, че за свободата и за достойнството си човек е длъжен да направи всичко; поведох също така люта битка за същностна промя-на и коренна реформа в българската обра-зователна система, написах и издадох ня-колко книги по тия въпроси, което, струва ми се, няма да е напразно. Такива работи, както се казва, животът около мен е вълну-ващ и интересен! :-)

Най-лошото е, че в тия борби са загубих здравето, ето това е най-лошото. Месеци наред съм в болнични, не мога да се посветя на другото си любимо занима-ние, именно преподаването на философия, на общуването с младите хора по фило-софските въпроси. Слава Богу, на път съм да се възстановя от преживяната операция и се надявам скоро да подхвана и препода-вателската си работа. Това е в общи линии.

Ако нещо друго Ви интересува, пи-тайте смело и пишете. Мисля, че няма лошо човек да реагира винаги когато нещо го е заинтригувало. Така и подобава да правим, то именно удостоверява, че нашият дух не е заспал – щом се вълнуваме, щом питаме, щом търсим истината, щом задаваме въп-роси. Тъй че наистина съм Ви благодарен за писмото и Ви отговорих доколкото можах, щото пък аз иначе съм доста зает човек. Простете за закъснението, с което Ви отго-варям!

Прочее, ползвам се от случая ако имате желание да пишете по философски проблеми – който се занимава с философия трябва много да пише, ако иска занимания-та му да са истински, пълноценни! – пишете, пък което от написаното си го харесвате, изпратете ми го, аз като главен редактор на сп. ИДЕИ ще го публикувам в списанието. То, нашето списание, съществува за да а полезно на вас, младите, да работи и да ви помага за вашето личностно, идейно, цен-ностно, духовно развитие и съзряване. Интересно ми е срещала ли сте по книжар-ниците сп. ИДЕИ, разгръщала ли сте го? Ние го пращаме на библиотеките, но и в книжарниците на СУ трябва да го има. И още нещо се сещам да попитам най-накрая: как Вие лично се отнасяте към исканията на ранобудните студенти от СУ? Вие от тях ли сте или...? Това е, всичко добро! Пишете!

С уважение: Ангел Грънчаров Послепис: Позволих си да публикувам в блога си Вашето писмо и моя отговор до Вас, запазвайки анонимността Ви. Надя-вам се, не възразявате, но все пак кажете, ако сте против, ще сваля публикацията незабавно. Мисля обаче, че това, за което си говорим, може да е интересно и полезно за други хора, та затова го публикувах за да стигне и до тях.

КОЙ КАЗА "ОСТАВКА!"??? КОЙ??? СА-КЪН!!! ЩЕ РАЗСЪРДИМ ДРУГАРИТЕ!!!

Източник на карикатурата

ФИЛОСОФИЯТА ДАВА НЕИЗМЕРИМА СВОБОДА – МОЖЕ БИ НАЙ-ГОЛЯМАТА СВОБОДА Е ИМЕННО У НЕЯ!

21 ноември 2013, четвъртък

Получих нов отговор от събесед-ничката си по дискусията върху въпроси, свързани с обучението на младите хора по философия, също така за ефективния начин на общуване на преподавателя с обучава-ните и пр., която възникна с една студентка по философия от СУ "Св.Кл.Охридски" – виж предходната й част в публикация със заглавие Потребно ни е да се освободим от собствените си неверни, неотговаря-щи на нуждите на самия живот предста-ви; публикувам я по-долу заедно с моя отговор до нея:

Здравейте, г-н Грънчаров, с инте-рес прочетох писмото, което сте ми изпра-тил, също така в следващите дни ще отделя специално внимание на Вашия блог, мисля, че си заслужава.

Радвам се, че споделяме едни и същи идеи и виждам, че явно първоначал-ното ми несъгласие с Вас се е породило, поради отговора Ви към Вашия ученик, който обаче е бил всъщност изваден от контекста. Защото това явно не е отговор, който бихте дал по принцип, явно не е Ва-шата основна идея как трябва да протича учебният процес, а проблемна ситуация, от която е трябвало да излезете. Също така е важно да се отбележи, че е лесно да се "съди" и "да се дава акъл" отстрани, но да си на мястото на човека, когото критикуваш е друго (и много по-трудно) – факт, който аз

отчетох така или иначе, когато Ви отправих своите съвети.

Или, както Николай Урумов казва в моноспектакъла "За секса, политиката и други просташки неща" – "Единствените хора, които знаят как се управлява държа-вата, за жалост работят или като бръснари, или като таксиметрови шофьори." ;-)

Тук искам да споделя и още нещо, което съм забелязала. Като страничен наб-людател отчитам, че да се преподава фи-лософия на хора, на които това им е при-сърце, т.е. съвсем отговорно са взели ре-шението, че искат да се занимават с това, е истинско удоволствие, но да се преподава в училище на хора, които в голямата си част я учат "насила", просто защото трябва, ако искат да получат средно образование, си е направо мъчение. Не случайно използвам точно тази дума. Защото е трудно да искаш (и да трябва) да комуникираш с хора на теми, които изобщо не представляват инте-рес за тях, още повече, когато тези теми са истински важни за теб не само като за учи-тел, но и като за човек, а те дори не проявя-ват уважение към тях (в някои случаи). И да ги подтикваш да се впуснат, дори в малка степен, във философстването, във фило-софията е една нелека задача.

Аз да си призная бих искала да преподавам философия. Дори бих казала, че това е моя мечта! Но бих искала да спо-делям опита и уменията си с хора, които го оценяват, които ще се възползват от това. С които няма да се "боря", за да им помогна да се усъвършенстват. От друга страна и това ми разсъждение не е съвсем коректно, защото причината да искам да се занима-вам с философия беше една моя учителка в гимназията, но за съжаление тя ни препода-ва само една година (след това, както казах в миналото си писмо, вече философията не бе сериозно застъпена в учебния процес).

За тази една година разбрах, че философията всъщност дава неизмерима свобода - може би най-голямата свобода е именно у нея. Философията променя човека така, както мисля никоя друга наука. Следо-вателно такива добри учители са нужни и на още неосъзнатите млади хора, ония, дето нямат още посока, в която да са поели и затова се лутат. Просто това е адски трудно начинание.

Сигурна съм, че не Ви е леко и Ви поздравявам, за това, че сте избрал да преподавате в училище.

Само искам да вметна защо наре-кох философията наука. Защото тя за мен е именно такава, до толкова, до колкото спо-мага за "научаването", за "ученето".

Също така искам много да Ви бла-годаря за поканата, да бъда автор в списа-ние ИДЕИ, за мен е истинска чест! Наистина съм трогната и много щастлива! Прегледах всякаква информация, която намерих в интернет за списанието, но още утре ще го

40 потърся в книжарницата на Софийския Университет.

С уважение: Lena Здравейте, Lena, благодаря Ви за

отговора, който силно ме впечатли – тъй като пишете много верни неща за филосо-фията, при това в една чудесна словесна форма; да прочете такива мисли човек като мен, който цял живот е посветил на препо-даването на философия, и при това написа-ни от млад човек, който пък още е в начало-то на своя път във философията, е особено вълнуващо. Вашите думи ми показват също така, че има смисъл това, което правя, независимо от невероятните трудности, с които съм се сблъсквал. И продължавам да се сблъсквам. Защото у нас, за жалост, рядкост са хората, които могат справедливо да оценят ситуацията, в която се намират съвременните български учители; обикно-вено сме свикнали да се срещаме ако не с подигравателно отношение към нашия труд, то поне с едно смразяващо безразличие. Но ето, има явно и личности като Вас, които разбират нещата и оценяват труда на учи-телите по достойнство.

Аз в младите си години като току-що завършил философия имах шанса да преподавам на студенти, работих като асис-тент по философия в ПУ "П.Хилендарски". Вярно, и там студентите учеха тогавашната "философия" – понеже онова, което преди 1989 г. се предлагаше на студентите, едва ли заслужаваше това име! - я изучаваха пак по принуда, не от вътрешна потребност, пак беше изключително трудно, в ПУ тогава нямаше специалност философия. Като дойде 10 ноември 1989 г. беше спряно преподаването на т.н. "идеологически пред-мети", предметите от т.н. "марксизъм-ленинизъм", а скоро след това и философи-ята като такава, съвсем незаслужено, беше изгонена от този, пък и от останалите бъл-гарски университети (като изключим Со-фийския). И тогава моя милост беше прину-дена да тръгне с прокудената от универси-тета философия, която намери нещо като пристан в гимназиите; един министър на образованието, философът проф. Н. Васи-лев, въведе през 1992 г. предметите от т.н. "философски цикъл" в нашите училища. Е, аз си останах с философията, та до ден днешен, много трудности преживях, но в тази трудна ситуация, струва ми се, много неща успях и да постигна.

Работих упорито, всеотдайно, при-мерно, за тия години – 1992-1999 – аз успях да разработя и да издам свои авторски учебници и учебни помагала по всички изучавани в нашите гимназии философски предмети. Създадох също така един частен Център за развитие на личността, носещ името HUMANUS, в който с млък, но всеот-даен екип работихме и по много други, вдъхновяващи научни проекти. В резултат стигнахме и до момента, в който създадох-

ме списание ИДЕИ, което ето вече същест-вува цели пет години (издадохме 13 книжки, сега подготвяме последната за тази година, то излиза три пъти годишно). От около годи-на издаваме също така и международно многоезично научно-теоретично издание на сп. ИДЕИ в сътрудничество с украински философи от Философския институт към тяхната Академия на науките, което е най-новата ни инициатива, по която работим с голям ентусиазъм. Към нашия двустранен проект почнаха да се присъединяват и уче-ни, философи от различни страни не само от Европа, но и от Америка и Азия. Скоро ще излезе и новата книжка на научно-теоретичното приложение, в която ще пуб-ликуваме интересни материали, посветени на 200-годишнината от рождението на Кир-кегор; в Киев се провежда международна конференция по този повод, ето, някои от докладчиците на тази конференция предпо-четоха да предоставят на нашето издание своите доклади на конференцията.

Та Ви пиша тези неща, защото ис-кам да Ви кажа следното: винаги, независи-мо от обстоятелствата, човек следва да работи за постигането на мечтите си - и никога не бива да се отказва, да почне да затъва в тресавището на своето собствено малодушие. Права сте напълно в това, което пишете за философията, а именно:

... философията всъщност дава неизмерима свобода - може би най-голямата свобода е именно у нея. Филосо-фията променя човека така, както мисля никоя друга наука.

Напълно споделям това, което сте написала! Това е и мое верую! Много се радвам, че успях във Ваше лице да осигуря един приятел на списание ИДЕИ – и бъдещ автор в списанието. Ще се радвам да стане-те нещо като "посланик" на нашето списа-ние навсякъде, където животът Ви прати в бъдеще: сега-засега във Философския факултет на СУ, а пък после където и да сте на друго място.

Пиша Ви по този начин неслучай-но. А причината е: списание ИДЕИ за петте години от своето съществуване не получи подкрепа, помощ и насърчени комай от никъде, напротив, отвсякъде срещахме само дебели непробиваеми стени; единст-вените, които ни подадоха ръка, бяха не-колцина млади хора, фенове на списанието, и също така неколцина български филосо-фи. Ние, българите, не знам защо, но сме така устроени, че изобщо не се подкрепяме: като някой почне да прави нещо, всички стоят и безучастно почват да гледат сеир, чакайки вероятно с нетърпение радостния момент, в който той ще се провали. Не мога да си обясня на какво се дължи тази наша склонност, всъщност мога, но нека да за-мълча дотук.

Ами ще спра дотук. Всичко добро! Пишете пак. Приятно ми е да обсъждам

всякакви проблеми с мислещи млади хора като Вас.

С уважение: Ангел Грънчаров

ОТНОВО ЗА СВЕТОВНАТА СИСТЕМА ЗА РЕФЕРИРАНЕ, ИНДЕКСИРАНЕ И ОЦЕНЯ-ВАНЕ НА НАУЧНИТЕ ИЗДАНИЯ

21 ноември 2013, четвъртък

По започналата преди известно време дискусия за международната система за научни стандарти, която имам честта да водя с професор Борислав Тошев - виж Дискусия за конфликта между свобода и кариера, между творчество и нагажда-чество в сферата на науката и филосо-фията (продължение) и също Трябва ли и на философията да се поставят толкова строги изисквания – по модела, по пози-тивистичния канон на строгото научно познание? – получих отговор от страна на събеседника си, който публикувам, незави-симо от това, че той е все още предварите-лен, т.е. проф. Тошев обещава щом има повече време да се върне към излагането на позицията си, а сега-засега това е само нещо като негово встъпление към пробле-ма:

Драги г-н Грънчаров, Още не съм готов да дам подробен

отговор. Пиша един заключителен доклад за една акредитация на докторска програма в Пловдивския медицински университет. Разбира се не възразявам да публикувате нашата "дискусия" – поставям кавички тук, защото моите бележки са откъслечни и много от нужните аргументи са пропуснати. Но дори и в този вид публикацията е добър белег за едно списание, защото случайните бележки също дават повод за размисъл по обсъжданите проблеми.

Световната система за реферира-не, индексиране и оценяване е изградена в две нива – първични литературни източни-ци, primary sources (научна периодика), възникнали преди векове и вторични лите-ратурни източници (secondary sources),

41 където първичните списания попадат след инспекция по редица научни и издателски критерии. Смисълът на второто ниво, въз-никнало преди около 150 години, е да даде на изследователите гаранция за достовер-ност и професионализъм на това, което е публикувано в първичните научни списания. Тази сложна система е проверена от време-то – тя осигурява устойчивост на науката, предпазва науката от микронеустойчивости и безполезен шум.

Разбира се, в основата на науката е свободата на мисълта, която е несъвмес-тима с рамките, шаблона, формата, бреме-то на идеологическите оценки и квалифика-ции. Науката е продукт на човешката циви-лизация от най-висок порядък, който осигу-рява развитието на човечеството. И светов-ната система за рефериране, индексиране и оценяване е съобразена с това – това е тялото на науката и тази система не позво-лява нещо, което има посочените по-горе дефекти да се вгради в тялото на науката, защото, ако това се допусне, тези включва-ния ще бъдат вирусите, които ще профани-рат и погубят науката.

Тези бележки не са абстрактни, защото точно това се случи при разделени-ето на света на два лагера със желязната завеса между тях. Тогава са каза, че има "прогресивна наука" и "реакционна наука", тогава се поиска учените да напуснат "кули-те от слонова кост" и да бъдат "по близко до народа", тогава достъпът до много от пър-воизточниците се затвори. Когато един учен разработва дадена тема, той трябва да има свободата да проучи мястото на тази тема в световната наука, запознавайки се с първо-източниците, без да се влияе от техните по-късни преводи, преразкази, оценки и спеку-лации. Това се прави, за да се установи дали има хоризонт за нови развитие в набе-лязания проблем. Учените в съветския блок бяха лишени от тази свобода и това в голя-ма степен превърна тяхната наука в нену-жен сурогат.

Последствията от това още личат; тяхното преодоляване е изключително трудно. Затова все още има хора в Бълга-рия, които гледат, например, на Мах, Ост-валд, Мендел, Малтус и др. с лошо око; още има хора, които например във философия на науката, не са чели в оригинал Попър, Кун или Лалатош, а черпят информация в тази област например от Кузнецов. В изда-телската дейност, която провеждам, това се вижда отчетливо (помня, че един автор, за да определи какво е личност, се бе позовал на Вишински!).

Списанията, които не са предста-вени във вторични литературни източници, в теорията на научното публикуване, се означават като маргинални. Това е термин за списания и не се отнася за хората, които публикуват в такива издания.

Така че, уважаеми г-н Грънчаров, не приемам, че Вие сте "философски мар-гинал"! :-)

С почит, Борислав Тошев Здравейте, уважаеми проф. То-

шев, Благодаря Ви за отговора, публи-

кувах го в блога си и в този на списание ИДЕИ като момент от нашето обсъждане по тия толкова важни въпроси; с оглед да не претрупвам обсъждането сега-засега няма да пиша по това Ваше разяснение, а ще изчакам когато имате време и възможност да доразвиете възгледа, позицията си. И едва след това аз пак ще взема думата. Искам да Ви уведомя, че наши партньори от Философския институт към Националната академия на науките на Украйна, с които съвместно издаваме международно и мно-гоезично научно-теоретично издание на списание ИДЕИ с интерес следят нашия разговор по тия въпроси, понеже те особено много настояват нашето издание да напра-ви колкото се може по-скоро постъпки да бъде регистрирано по съответните между-народни стандарти и системи за научни издания. Сам разбирате добре, че в област-та на философията, която сама по себе си е особена духовна сфера и там дори самият въпрос за нейната "научност" е... подвъпро-сен (простете за тавтологията, но тя е умишлена!), този проблем за стандартите, на които трябва философията да се съоб-разява, съществува в значително по-остра форма, предвид свободолюбието и творчес-кото начало в областта на философията и философстването, които са част от нейното интимно естество.

Та ми се ще да опитаме заедно да прецизираме и осмислим проблема в тази светлина, въпреки че аз не бих се осмелил да отричам онова, което в тази сфера све-товната философска общност е възприела, спазвайки определена културна и истори-ческа традиция. Но този респект все пак ни бива да ни пречи да мислим, да си задава-ме някои въпроси, тъй че дискусията ни, да я наречем така, си има своя смисъл.

Значи ще очаквам продължението на Вашето изложение и едва тогава ще си позволя да се включа и аз.

Всичко добро! С уважение: Ангел Грънчаров

BG-ПЛЕМЕТО СА ЕРЕТИЦИ, ИРАЦИО-НАЛНИ, ФУКЛИВИ И ПÒКАЗНИ СЪЩЕСТ-ВА С МИCТИЧНО САМОСЪЗНАНИЕ И АНТИХРИСТИЯНИ ПО ДЪЛБОКАТА СИ ПРИРОДА

21 ноември 2013, четвъртък

По започналата вече дискусия за корените и същината на българската идентичност получих отзив от Америка, от един американски българин (или български американец), който съвсем откровено си казва как е възприел моята позиция. Ето, прочетете и вие какво той казва, всяко раз-биране по тия важни въпроси за мен е доб-ре дошло, още повече пък ако се различава от моето собствено – защото така то допри-нася за търсенето на истината; та ето какво пише този човек:

Hey AIG, по повод на: Дискусия за българския път: България е органична част от западната духовна култура, тя е неделима част от традицията на мирог-ледното формиране на Европа искам да кажа ето какво:

От няколко дена мисля за това, яв-но ти и аз мислим за същите проблеми понякога… Ти макар че си в BG ми се стpува, че от твойто следване в Русия имаш начална степен на живот на емигрант и с това си обяснявам, че често засягаш теми, интересни за мен…

Иначе от вътрешни българи почти и не чета, те освен да псуват и говорят глупости, за друго едва ли стават. И тука стигаме до твойта статия как BG била орга-нична част от Западната духовна култура. После пък Балкански котел. Това понятие за котела (the melting pot) се взе от Америка – през комунизма бяха кат гламави и не бяха и чули за това, a сега бакански котел... Да, има Балкански котел, ама е доминиран от турците. Спомни си Константинопол чий град беше и чий е сега.

А BG е риба-цаца в котела и ду-ховната й връзка е с три гиганта: Русия (по произход), Турция (по робство) и Европа (от немай къде). Та това не знам духовна бли-зост ли е. Може да изтъкваш православието и стенописите в Рилския манастир, докато не си видял италианските: Микеланджело и всичките други, холандски, германски и въобще западни творци. И ние с това сме духовно близки ли? Я си помисли пак...

Но си мисля друго – че и аз, и ти имаме светли “велики” мисли и сещаш ли се защо? Ами защото социализма ни научи на това специфично глобално мислене и гран-домания – да, и тебе, и мене…

Сега нека слезем в Балканския ко-тел. Чудя се не виждаш ли BG-простотията

42 по форумите – гледано от Запад тя просто блести…

Западните форуми са реалистич-ни, не се занимават с личностни нападки, търсят обективни решения… Точно обратно са българските, те са личностни, завистли-ви, изпълнени с омраза и тъпоумни като източник на обективни решения на пробле-мите.

Например тука царя точно казва (аз не глеам кой цар и кой овчар, а глеам кво казва): Цар Симеон II: Няма нация, която да е успяла разделена

ХА-ХА, КОЛКО БЪРЗО ГО СКРИ-ХА, ТОВА НЕ Е ИНТЕРЕСНО В BG... ПОВЕ-ЧЕ ВЪРВЯТ ЕТО ТЕЗИ ЗАГЛАВИЯ: Водеща към Кошлуков: Подготвила съм ти един свирчок… или Крадец на желязо налага с тесла пенсионер на гробищен парк…

Така че той в статията е прав, но много дипломатично казва същото което и аз – че българите са тъпи, изпълнени с детинска омраза същества, надничащи през дуварите на селско-турските си по архитек-тура къщи (доколкото имат къщи че отдавна са завряни в блокове)...

И защо BG не е Запад и няма да бъде? Лично на мене ми е изключително интересна българската наглост. Те се смя-таха за най-умните, все знаят всичко и дават мнения за цял свят, за неща от които и понятие си нямат. Все се сравняват с Америка??!! А защо не с Бангладеш или Аржентина?

И ето тази наглост отново видях и вчера. За какво става дума? Аз AIG съм видял в живота си за 50 години ДВАМА, които псуваха директно Господ. Единия са сърбите, а другия са... българите. Не съм чул руснаци да псуват Господ, през кому-низма те трепеха и псуваха свещеници, но не съм чул да псуват Господ, ти ако си чул, покажи ми го.

Та ето ти сега две жени от Бъл-гария които псуват... Господ!!??

Така че забрави европейска духов-на култура – BG-племето са богомили, ира-ционални, фукливи и пòказни същества с миcтично самосъзнание и антихристияни по дълбоката си природа…

Това им е в кръвта, това са бълга-рите. Интелигенти като тебе, мене и царя нищо не променят, народа е келяв и гаден.

Дори не съзирам турска връзка ту-ка, ама виждам богомилството и защо французите ни нарекоxа BUGGERS (English, от френски) = педерунгели. Има защо.

Ако не вярваш, гледай и изследва-нето на тоя противен педерунгело-богомило-комуниC и псевдожурналиC Ди-митър Шумналиев. Неговата богоплювна книга, представена в предаване не знам защо наречено “Култура”, се продава добре за разлика от твоите...

И да речеш че е случаен, ама не e. Ето сега поради теб открих още един пе-

дерунгел-богомил. Ми те нямат край бе, брат…

И погледни кви думи на подкрепа от останалите безмозъчни BG-папагали:

Фурор... "Филмът показва дълбоко-то уважение към богомилството, което цари днес във Франция..."

???!!!??? Да плачеш ли, да се смееш ли?!

Това е западна култура според тебе ли??? Ти толкова боклуци, строени по-

долу на една снимка, виждал ли си:

Българска ерес покори Европа… ТИЯ ФУКЛИВИ КРАТУНИ ИМАТ ЛИ

ПОНЯТИЕ КАКВО ГОВОРЯТ?? Такъв антихристиянски бълвоч къ-

де можеш да прочетеш на Запад – посочи ми, и ще повярвам че сме част от западната духовнa култура, ха-ха... На 36-ти, мечтате-лю...

Всички богомилски материали са отминати с “толерантно” благоравнодушие (по-точно абдалско тъпоумие) от другите българи…

Много им пука на тях, нали си жи-веят в затворени жилищни комплекси – тия комплекси са майтап, BG живее в епохата на сегрегацията в Южна Африка, която Нелсън Мандела премахна, а българите въведоха... Много европейско!

Сега скърпи ли грозната циганоид-но-турска картинка (я да кажа пъзел, за да се види колко съм умен и фуклив) на това какво е BG? Много смело да наречеш това Европейско, много смело... Де да беше и вярно!

А. P.S. Боклучивият филм на тва балканско байганьовско изчадие е тук: Богомилите и Светия граал by OnlyThatBreath

ЕДИН ТВЪРДЕ ЛЮБОПИТЕН ВЪПРОС КЪМ СВЕТИЯ СИНОД НА БПЦ, ОТПРАВЕН ОТ ЕКИПА НА ПРЕДАВАНЕТО ВЯРА И ОБЩЕСТВО

20 ноември 2013, сряда

Съветвам и вие непременно да из-гледате предаването ВЯРА И ОБЩЕСТВО – в неговото излъчване от 16 ноември 2013 г.

Накрая предаването завърши ето как: разбираме историята на един духовник,

за който аз примерно нищичко до този мо-мент не знаех, именно, разбираме как ате-истичният режим е разстрелял през 1948 г. съвестта на Българската православна църк-ва; Ангел Карадаков разказва за Неврокопс-кия митрополит Борис – понеже се навърш-ват 65 години от неговата смърт.

Екипът на ВЯРА И ОБЩЕСТВО постави също така и въпроса: Дали СВЕ-ТИЯТ СИНОД на БПЦ - ако иска де! - ще започне процедура за канонизацията на убития от комунистите йерарх, имал сме-лостта да се обяви открито срещу безчинст-вата на комунистическата власт, в частност срещу насилственото превръщане на бъл-гарите от Пиринския край в "македонци"?

Вие как смятате, дали СВЕТИЯТ СИНОД на БПЦ ще открие такава една процедура? Аз много се съмнявам в това, а вие как мислите по същия този въпрос?

КУРИОЗ: РУСНАЦИ СЕ ПОДИГРАВАТ НА… АЛКОХОЛИЗМА В… АНГЛИЯ! ПРИСМЯЛА СЕ КУКАТА – НА КРИВО-ТО ДЪРВО!

ноември 21, 2013

На това – виж Деградация лич-ности и молодеж Англии, състояща се почти изцяло от фотографии – у нас му викаме ето как: “Присмяла се крушата – на кривото дърво!” – представяте ли си, русна-ци се подиграват на англичаните заради това, че сред тях имало било много, видите ли, пияници! Намерили кои на кого и за какво да се присмеят!

Поне да бяха имали ума да си за-мълчат по този пункт, щото тъкмо те са доста по-напреднали в алкохолизма от който и да е друг народ на планетата – по всеобщото признание. А забележете също, тия нравоучителни руснаци осмиват също сексуалния разврат на англичаните; може би се придържат все още към знаменитата съветска формула: “А у нас секса нет!”?!

43 И вижте какъв чудесен “идеологи-

чески правилен” извод са писали, под сним-ките най-долу, тия идиоти:

“Может хватит смотреть на загни-вающий Запад? Пора взяться за трезвый, здоровый образ жизни!”

Миличките, пак ще повторя: “Присмяла се крушата – на кривото дърво!”. А ето някои от тия фотографии, за да стиг-нат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

ДИСКУСИЯ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ПЪТ: БЪЛ-ГАРИЯ Е ОРГАНИЧНА ЧАСТ ОТ ЗАПАД-НАТА ДУХОВНА КУЛТУРА, ТЯ Е НЕДЕЛИ-МА ЧАСТ ОТ ТРАДИЦИЯТА НА МИРОГ-ЛЕДНОТО ФОРМИРАНЕ НА ЕВРОПА

21 ноември 2013, четвъртък

С публикацията от снощи под заг-лавие Покана за дискусия: "Аз съм русо-фил защото държа на традицията, на българската си уникална идентичност!", започна една интересна и полезна според мен дискусия, към която ме покани един мой бивш ученик, който в момента, прочее, живее и работи в западна страна. Още като ми изпрати своя коментар към една моя предишна публикация – Защо у нас русо-фобите са предимно комунистофоби, а русофилите – комунистофили? – аз вля-зох в дискусия с него в Скайпа, която сега публикувам тук, в блога, тъй като тя факти-чески е продължение на възникналата вече дискусия. Аз съм привърженик на диалогич-ните дискусии, а не си падам по монологич-ните, но както и да е, всеки нека да се вклю-чи както иска; та приканвам да се включат към дискусията ни и други мислещи хора. Ето какво си казахме сега-засега ний, два-мата събеседници: Ангел Грънчаров: Това ли е? Завършихте ли? dimitar Filipov: Не, но като начало е добре, сега топката е у вас. Ангел Грънчаров: Ще отговоря, разбира се. А да публикуваме дискусията в блога давате ли съгласие? dimitar Filipov: Защо не, но позволете ми да го погледна пак и може би малко да го ре-дактирам, защото написаното беше на прима виста. Всъщност искам малко да допълня казаното. Ангел Грънчаров: Няма проблеми, редак-тирайте си мислите. Понеже ми ги бяхте дали в насипно състояние, ето Ви го подре-дено. Но според мен най-истинското е оно-ва, което се е изляло от душата непосредс-твено, свободно, без кой знае какво обмис-ляне. Редактирайте си го както искате и ми

го пратете, ще го публикувам както сте ми го предал. dimitar Filipov: Пратих ви една малка ре-дакция на текста по email. Надявам се че за Вас човек с различна от Вашата позиция няма да се превърне във враг. Ангел Грънчаров: Добре. Като намеря време ще Ви отговоря. Но си признавам, че ме изненадахте. Имах значително по-високо мнение за Вас. Нивото на подобни разсъж-дения е нивото на редовните посетители на кварталната кръчма, дето обикновено са най-добрите приятели на АТАКА. dimitar Filipov: ... и обект на омраза, призо-вавам към интелигентна и креативна диску-сия. Мисля че нямаше нужда да го казвам но все пак. Ангел Грънчаров: Питам се: нима за да стигне до тяхното ниво е било необходимо на един умен млад човек да учи история в университет цели пет години, след като пияниците в кръчмата са постигнали същото без изобщо да идат в университет? Не, не го разглеждайте като "обида", аз просто си изразявам честно някои съмнения. dimitar Filipov: Да не би да ме сравнявате с пияниците в кръчмата? Мисля че Ви казах: моята позиция, както и Вашата, се гради на моят опит и моите корени. Комунизмът не е безусловно зло, както и либерализмът не е безусловно добро. Ангел Грънчаров: Констатирах същия тип "мисловност", т.е. констатирах очебийна липса на каквато и да било способност за откъсване от примката на разпространените в образованието ни митологеми за "вечната традиционна дружба с братята-руснаци"... Човек все пак ходи да учи в университет за да освободи съзнанието си от коварните примки на немисленето, на робската зави-симост от онова, което някой ни е натрапил, за да ни превърне не в народ, а в робска и покорна общност. Да ни превърне в роби, които се възхищават от своето собствено робуване. И се се хвалят тъкмо с онова, от което би следвало да се срамуват. Критику-вам в случая не Вас лично, не Вашата лич-ност, а дефектното българско образование, на което Вие, излиза, сте просто една жерт-ва, сте, така да се каже, един "типов про-дукт"... dimitar Filipov: Не образованието ме е превърнало в това, което съм, а опита и средата, в която съм израсъл, в това отно-шение сте прав. Никой не може да избегне влиянията на средата, Вашата позиция например се гради на факта, че имате неп-риятни спомени от системата по време на комунистическият режим. Но това не пречи и на двама ни да рефлектираме. Признавам

44 влиянията, които съм търпял, но идеите, които защитавам, съм възприел доброволно след осмисляне. И всъщност няма нужда да се защитавам. А бих искал да ми дефинира-те Вашето разбиране и отношение към Запада. За да имаме база за сравнение. Ангел Грънчаров: Зависимостта на нашите съзнания от обстоятелствата на живота ни или на средата се нарича робство; човек е свободен когато успее да надмогне обстоя-телствата си, да се откъсне от сляпа зави-симост от тях – и да стигне до положение сам да почне да твори своите обстоятелст-ва, обстоятелствата на своя живот. В осно-вата на русофилщината стои удивление и възхищение пред несвободата на човека; руснаците са пословични роби, дори по-големи роби в сравнение с българите. Нали знаете как селяните в Русия са плакали и са молели помещиците да не ги оставят на "произвола на съдбата"; Царят им е дарувал свободата им, а те не са я щели, представя-те ли си? Аз пред такива хора не мога да се прекланям, още по-малко те могат да бъдат мой пример за подражание, за Вас не знам. Най-чудното е кои са по-големи роби, бъл-гарите или руснаците; е, аз, понеже все пак съм нещо като патриот, приемам, че русна-ците са още по-големи роби от нас, бълга-рите. Което, прочее, съвсем не е много сигурно.

Аз се самосъзнавам като поклон-ник на западната култура и философия на свободната индивидуалност, чиито корени са още в древна Гърция и още преди това в древна Тракия. България не бива да се разглежда като "придатък" на Руската импе-рия, щото ние, българите, имаме огромната историческа и културна заслуга за развити-ето на руския народ; дали сме им и религи-ята, и буквите, и книжнината, и силно сме им повлияли на езика – чрез старобългарс-кия (т.н. "църковно-славянски") език. Така че преклонението към Русия на някои българи е израз на силното подценяване на самата българщина, подценяване на това, което България наистина е била и е. А България е органична част от западната духовна култу-ра, тя е неделима част от процеса на духов-ното формиране на Запада - като се почне от културата на Древна Тракия. Тук, на Балканите, е люлката на Западната култура. Русия обаче избира да стои разкрачена между културата на Запада и азиатщината на източните орди, които, примесвайки се със славянския й елемент, са породили тая

коварна метаморфоза, породила по-късно съзнанието за "руската изключителност". Знайно е, две начала се борят за надмощие в Русия от векове: западното и източното, културата на християнската свободна инди-видуалност и тази на ординското начало, по дефиницията на г-жа Новодворская.

Проклятието на Русия се дължи на това, че ординското, колективистичното начало често изцяло доминира, че има абсолютно надмощие. Но Русия, благода-рение на християнството, е дълбоко разд-воена сякаш в сърцето си страна и нация. Нашите български "славянофили", сиреч, русофилите ни, подражавайки на най-лошото в руския дух, възпроизвеждат и у нас въпросната коварна раздвоеност, та и ние като руснаците да стоим, да пребива-ваме и да дремем с векове в една пагубна кръстопътност, в една ужасна безпътица: да не знаем по кой път да тръгнем с нужната историческа решителност. Ето това е най-лошото, което русофилщината посажда в българската почва, в българската душа, в българския дух. Ние по този начин, подра-жавайки на значително по-младата и нера-зумна, не съзнаваща собствения си интерес Русия, изменяме на своята културна и на-ционална идентичност, на своя субстанциа-лен културен, исторически път, на пътя на българската културна и духовна традиция, а той е: да вървим със Запада, да сме орга-нична част от западната цивилизация на свободата, на личностния просперитет, на свободната индивидуалност. В Русия в най-уродлив и непоследователен вид се възп-роизвеждат туморите на източното пренеб-режение на индивидуалния човек, на робс-кото преклонение пред държавата-абсолют; Изтокът не знае що е това свобода, там такова нещо като индивидуален човек не съществува, там индивидът се разтваря в общността, в комуната.

Затова и комунизмът намери такъв простор за развитие тъкмо в Русия. Китай и Япония обаче са Изтокът в неговата същ-ностна и органична форма, там, видя се, уродливи и туморни образования като кому-низмът не могат да виреят дълго – както това стана в Русия; в Китай, например, историята на комунизма (който е източно-западно и като такова съвсем безжизнено явление), беше съпровождана с ужасни кръвопролития и ексцесии, което и показва, че традиционната китайска култура не же-лаеше да го приеме; щом Китай, а преди това Япония, получиха свободата да си се развиват в собствената мирогледна и кул-турна форма, те постигнаха и постигат удивителни явления. Русия е "средищно" културно явление, тя е кръстопътна култура, затова именно и руският дух стои в това разкрачено, крайно нестабилно състояние, към което русофилите искат да привържат и нашата така древна и по същество западна историческа, културна и духовна традиция. Сам съдете, ако сте честен, в тази светлина

кое именно е съхраняване на нашия култу-рен идентитет и кое е изневяра на българс-кия исторически път – и тласкане на Бълга-рия в ужасната руска безпътица и безперс-пективност.

Аз затова продължавам да считам и нищо не може да ме разубеди в това, че българският път съвпада в посоката си със западния, с европейския такъв, не с руския, нито пък с китайския или индийския. Русо-филското схващане, че трябва да бъдем единни с Русия и в живота, и в смъртта, даже в погиването, е все същото в своята абсурдност ако някой започне да ни увеща-ва да приемем и да се покръстим във вяр-ност, да речем, в догмата на будистския, на източния манталитет, на източната тради-ция на пълната дезиндивидуализация на човека. Е, не стават така тия работи, сега да се побудистчваме ли ни съветвате? Да се кълнем във вярност на Русия е все същото някой да почне да ни съветва, че можем "свободно" да се "покръстим" във вярност, да речем, към индийската, към китайската или към японската, като цяло, към източната мирогледна традиция. Мирогледите и тра-дициите на народите обаче не могат да се менят всеки ден, както си сменяме пример-но гащите.

Ще кажете тука: но нали прабълга-рите са дошли от Изток, от степите на Азия, не трябва ли и ний, подобно на руснаците, дори в още по-голяма степен да сме верни на древния си ордински корен? Ще ви отго-воря обаче ето как, понеже това е голяма тема: т.н. "прабългари" са дошли от Изток, от Средна Азия, но са се установили тук – и, смесвайки се с такива древни култури и мощни духовни влияния като тракийската, македонската, елинската, римската, визан-тийската, са се претопили в общия балкан-ски културен котел. Тук, на Балканите, е врял и кипял този духовен и културен котел на исконната българска традиция, в който "прабългарското" е нещо като една капчица – и то не е могло да развали, а само малко е подправило коренната ни, древната ни традиция; същото влияние както прабългар-ското е имало и влиянието от страна на османските турци, те силно са ни повлияли, но не са могли да ни изтръгнат от балканс-кия, сиреч, от европейския ни културен и духовен корен (чийто есенция е християнс-ката душевност на западния индивидуален човек).

Тук, на Балканите, повтарям, от хилядолетия е врял и кипял един култу-рен и духовен котел, в който се е офор-мила хилядолетната традиция, на която ний, съвременните българи, имаме при-вилегията да сме наследници. А не да се прекланяме и да клечим верноподанически и на колене пред млади, неустановени още, непоследователни, имперски и аз бих казал дори маймунски по характер мирогледи като руския, щото като капак на всичко руснаци-те, подобно на маймуните, обичат на всичко

45 да подражават – и всичко да копират. Те сега, примерно, по същия начин маймунски подражават на западното традиционно древно изобретение, каквото е демокрация-та, и, разбира се, успяха да родят ето такъв един урод: специфичната имперско-путинска-кагебистка "демокрация", нямаща нищо общо със същността и идеята на демокрацията. Ето затова вий, русофилите, сте особено вредни за пътя на България, щото искате да ни привържете към подобни уродливи и безперспективни структури и туморни образования.

От нас, българите, се иска просто да сме верни на своята древна културна и духовна традиция, а тя в своята развита форма органично се свързва със западната, подобно на това както гърците се съзнават не само като органична част от Запада, но и като извор на културата на този Запад. Трябва да правим същото, което правят гърците – ако искаме, поради колебанията и неувереността си, да спрем да страдаме – както страдаме от векове. От ума си обаче страдаме, не от друго. От безумието си страдаме, бих добавил аз.

И ето, за много векове Западът из-вървя един величав път, в лицето на хрис-тиянството като религия на свободата постигна своя духовен апотеоз. Прочее, руснаците се представят като "силно хрис-тиянски народ", но това е доста съмнително, щом като не са успели да схванат учението на Христос именно като религия на свобо-дата, подобно на западния човек. Руснакът богоговее пред външните неща, като дър-жавата, владетелят, блясъкът на господаря – все източни, ордински и затова така фа-тални предразсъдъци. Това, което никога няма да приема у руснаците е че в Русия отколе не индивидът, а общината (комуна-та) има значение; в Русия личността е нищо, а държавата – всичко. В Русия думата лич-ност до края на 19-ти век е била съвсем обидна; както обидна е днес думата "мутра"; въпреки че за някои хора у нас думата "мут-ра" им изглежда най-престижна дума; точно такива избраха Б.Борисов за премиер, в кавички казано. :-)

И в Русия, и в днешна България да си личност, държаща на достойнството си, е нещо като проклятие. Защо е така все още ни предстои тепърва да изясним. Аз особе-

но трябва до обоснова това, защо в този момент се оказва че сякаш си противореча: защо след като ний, българите, според моята теория, сме "западняци", "западни човеци", си приличаме толкова с руснаците - и точно като тях страдаме, стоейки в разк-рачено, неустановено положение между западните и (средно)азиатските ценности? Моята теза, която тепърва ми предстои да развия, е: ами защото ний, българите, до-пускаме фатално да изневеряваме на своя културен корен, да изменяме на своята исконна българска, сиреч, западна или европейска традиция.

Тази тенденция у нас особено сил-но бе подхранена от вакханалията и изс-тъпленията на комунизма, който "братята-руснаци" ни даруваха, туряйки на власт покачените на съветските танкове българс-ки комунисти-безродници - и безкултурници, също така и най-вече бездуховници. Кому-низмът е най-радикален и див антитрадици-онализъм, рушащ всички исконни и най-жизнеспособни човешки традиции, всички универсални традиции и културни форми на човечеството. Аз затова, а не защото "много и то лично съм страдал от комунизма", както на Вас Ви се струва, никога няма да нап-равя някакъв компромис с комунисти-ческата идея и догматика. Защото тъкмо тази е най-голямата вреда, която комуниз-мът нанесе на народи като руския и като нашия: помогна ни още повече да се откъс-нем от корените си, а връщането ни към коренита на исконната българска – сиреч европейска! – духовна и културна традиция в наше време затова е така трудно и мъчи-телно. Но за това по-нататък, вярвам, ще говорим повече. А сега извинявайте, но ще ида да гледам новините; после, като имаме време и настроение, живот и здраве да е, ще продължим. Аз лично предпочитам да диалогизираме, а не да си обменяме моно-лози. dimitar Filipov: Чаках да свършите – за да осмисля цялостния си отговор, а не да ви прекъсвам. Ангел Грънчаров: До после.

АНТИЧНИЯТ ТЕАТЪР В ПЛОВДИВ

Снимка: от страницата на Петър Величков

ПОКАНА ЗА ДИСКУСИЯ: "АЗ СЪМ РУСО-ФИЛ ЗАЩОТО ДЪРЖА НА ТРАДИЦИЯТА,

НА БЪЛГАРСКАТА СИ УНИКАЛНА ИДЕН-ТИЧНОСТ!"

20 ноември 2013, сряда

Здравейте, г-н Грънчаров, попад-нах на един Ваш текст - Защо русофобите са предимно комунистофоби, а русофи-лите – комунистофили? – и реших да напиша отговор. Мисля че дойде момента да си кажем някои неща откровено, пиша с уважение и позитивно чувство към Вас. Ще постна отговора си и тук понеже направих малко промени от първоначалният вариант. Приятно четене! :-)

Не съм съгласен с Вас, г-н Грънча-ров. Сега ще се опитам да ви изложа моето виждане и този път няма да спазвам култу-рен тон:

Русофилството, като явление в българската история е специфично за Бъл-гария течение на славянофилството, съоб-разено с българският исторически опит и културни традиции. Докато русофобията може да се сравни с руското западнячество, т.е. преклонението пред могъщата светлина на западният дух и желанието за прогрес на собствените общества. Русофилите са по същество консервативен елемент, който държи на православната и славянска тра-диция. Който намира своята идентичност в тази традиция, и този изконен стремеж да се запази собствената идентичност е под-силен от упояващото чувство за благодар-ност към великата славянска империя, която ни е дарила свободата.

Най-възходящите и силни периоди в нашата история са тези, в които ние сме отстоявали своята цивилизация и култура. Именно затова връзката ни с Русия е така силна. Защото Русия символизира всичко което България е можела да бъде, но е изгубила. Тази връзка е силна и решаваща и в новата ни история. Русия е флагманът на Православието, с което ние сме дълбоко свързани, но трябва да имаме предвид че нашата съдба е друга, духът ни е различен от руския. Русия е флагманът на правос-лавната цивилизация след като Византия й отстъпи мястото си.

Аз съм русофил не защото в Русия всичко е перфектно, не защото там е уста-новен съвършеният политически и икономи-чески механизъм. Че къде има установен такъв? Като русофил не си затварям очите пред слабостите, грешките и дори престъп-

46 ленията на Руската политика. А нима поли-тиката на Западните държави е пример за безкористност и идеализъм? Историк съм и мога да ви посъветвам да прегледате исто-рията на Западната колонизация. Аз съм русофил, защото държа на традицията си, държа на собствената си уникална идентич-ност. Защото съм славянин, православен и пиша на кирилица. Русия за мен е пример за величието на една славянска, православна и кирилистична страна. Тя ни е единствени-ят пример за това и аз се гордея, че мога да нарека русите мой братя, защото те са именно такива. И по кръв и по религия и по култура в по-широкият смисъл на думата. Русия е онова, което е можела да бъде България.

Значи всъщност въпросът тук опи-ра до един много по дълбок проблем. Става дума за осъзнаването на нашата идентич-ност, нашите корени, става дума за реална-та ни позиция в цивилизационния сблъсък. Иска се проява на достойнство, на собстве-на тежест. Обикновено тези които отричат Русия, се „дупят” на Запада. И това е жалка гледка. А ние трябва да осъзнаем нашата същност и тя е по близко до Русия, а не до Запада. Това не е плод на дискусии. Това е факт.

Ние не сме западна култура и ни-кога няма да станем. Запада никога няма да ни приеме напълно, аз съм свидетел на всичко това, знам го от собствен опит, за-щото живея в западна държава Това не значи че не трябва да се развиваме, осно-вавайки се на собствената си същност. А тези който искат да се приобщят към Запада и да се откажат от нашата цивилизационна идентичност, подобно на вашият любимец Иван Костов, май бяха негови думите за “цивилизационния избор” са предатели на собствената ни същност. С подражание нищо ценно в културата не може да се пос-тигне. Това трябва да им се набие в главите на всички дребни душици.

И що се отнася до комунизмът, срещу който постоянно говорите, отричайки го тотално вие отричате част от собствената ни история, отричате хиляди хора, които са се жертвали за един идеал, защото са вяр-вали в него, говоря това в защита на роди-телите на майка ми, моите баба и дядо които бяха пример за такива комунисти. А ще откажете ли мястото Никола Вапцаров и Смирненски в редиците на българската класика, поради комунистическите им идеи. Вие може да осъждате политическата реа-лизация на комунистическите идеи, за което имате основание, но дори и тук, някой дос-тижения не могат да бъдат отречени, при-мерно индустриализацията, масовото обра-зование и безплатното здравеопазване. Така че лесно е да се отрича, ама какво постигна неолиберализмът в България?

Тук не говоря за гадовете от но-менклатурата, който се чувстват еднакво добре и като комунисти и като демократи, и

пет пари не дават никакви идеи, защото се интересуват от по материални неща. А и всъщност повечето демократи в политиката, май са от бившите комунисти, щото цялата ни демократична опозиция се оказа фалши-ва. Истинските дисиденти, доколкото ги е имало умряха по затворите, или никой не им даде глас когато се образуваше опозицията говоря примерно за хора като Илия Минев, ама този разговор ще го оставим за друг път. Така че аз съм русофил, тъй като съм патриот. Ама не бъркайте патриотизмът с национализмът на Сидеров. ЗАБЕЛЕЖКА: Скоро ще отговоря на този човек. Имам какво да му кажа. Приканвам и други да се включат в започналата диску-сия.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "ПРИКЛЮЧЕНО ПО ДАВНОСТ" НА М.ПЕТРОВА: АКО ПРЕ-НЕБРЕГВАМЕ УРОЦИТЕ НА ИСТОРИЯТА, ЩЕ СЕ САМООСЪДИМ ДА ПОВТАРЯМЕ ГРЕШКИТЕ СИ

19 ноември 2013, вторник

Приключено по давност #1 Приключено по давност #2 Приключено по давност #3

„Приключено по давност" е българ-ски документален филм от 2008 г. по сцена-рий и режисура на Малина Петрова.

На 26 август 1990 г. вечерта беше подпален Партийният дом на Българската комунистическа партия. 15 години делото за палежа не влиза в съдебната зала и накрая е прекратено по давност.

18 години по-късно, в опит да се разкрие истината, са представени множест-во факти, както и различните гледни точки на хора пряко или непряко свързани със събитието. Сред тях са ген. Любен Гоцев, ген. Атанас Семерджиев, Константин Трен-чев. Михаил Иванов и др. Филмът предос-тавя на зрителя интересен и задълбочен прочит на събития и личности от началото на прехода в България.

За първи път филмът е излъчен по БНТ в две части на 10.11.2010 г. и 11.11.2010 г. Филмът е отличен с наградата на БНФ на XVII фестивал на документално-то кино "Златен ритон" "за изключително кинематографичния и аналитичен авторски

поглед към парещите следи от близкото ни минало".

НЕЩО КАТО ЗАЩИТНА РЕЧ ПО ИСТОРИ-ЧЕСКОТО СЪДЕБНО ДЯЛО, НА КОЕТО МОЯ МИЛОСТ Е ПОДСЪДИМ ЗА "ОБИДНИ МИСЛИ" В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА

19 ноември 2013, вторник

Днес се проведе заседание на Ра-йонен съд в Пловдив по историческото съдебно дяло, на което моя милост е под-съдим – подсъдим съм за "обидни мисли", които тъжителката, именно една админист-раторка, едно началство в образованието и също така едновременно с това и мой син-дикален лидер (!), е успяла да открие в една моя философска книга. Вкратце дялото протече съвсем неочаквано за мен: аз се бях приготвил да си изнеса своята защитна реч, а се оказа, че уважаемата г-жа Съдия отново призова двете страни за помирение и за сключване на досъдебно споразумение. Приех, не възразих да опитаме още веднъж да се споразумеем, още повече че против-ната страна сякаш също подкрепи такава една евентуалност, и то не наужким, а, да се надяваме, истински, честно. Ще видим, то това ще се разбере. И така сега е дадена нова отсрочка за гледане на дялото, а пък на мен ми е дадено известно време за от-дих, щото, да си призная, от тия дела (вчера се води друго дело, което самата работода-телка води срещу мен, по-скоро води дяло срещу самия Съд, тъй като обжалва реше-ние на по-нисшата съдебна инстанция, което беше в моя полза), та значи, от тия дела, да си призная, ми писна, ми дойде до гушата. А ето сега писменият вариант на моето изказване, което си бях подготвил за днес пред съда, което съобщих на Съда само в резюме, вкратце:

Уважаема г-жо Съдия, На откриването на съдебното дело

уважаемият Съд излезе с постановление за определянето ми на служебен защитник. До този момент, сутринта на деня, в който е насрочено заседанието, аз не съм уведомен за това кой е служебният ми защитник и не съм се срещнал с него. Тъй като уважаеми-ят Съд прецени, че за правилното протича-не на делото е необходимо да ми се опре-дели служебен защитник, се чувствам длъ-жен да заявя, че не се отказвам от неговите

47 услуги, но предвид изложеното обстоятелс-тво, именно, че все още не зная кой е опре-деленият ми служебен защитник, съм при-нуден сам да дам някои обяснения по дело-то и по тъжбата, по които съм подсъдим.

Най-напред уведомявам уважае-мият съд, че въпреки многократно положе-ните от мен усилия, досъдебно споразуме-ние с тъжителката не беше постигнато. Причината е, че другата страна ми ултима-тивно ми предлага неприемливи искания и не откликна по никакъв начин на няколкок-ратните мои конструктивни предложения за помиряване и за решаването на спора. За удостоверяване на този факт прилагам следните документи:

1.) Документ, написан на 2 май 2013 г., наречен „Помирително писмо до началничката ми и до ищцата, която ме съди за обидни мисли в моя философска книга”;

2.) Документ, писан на 16 май, 7.58 ч. сутринта и наречен „ОТВОРЕНО ПИСМО до тъжителката г-жа Камелия Стоянова и до г-н Т.Пантов, неин адвокат”;

3.) Документ, писан на 12 септемв-ри 2013, четвъртък, в един нов етап на преговори за споразумение, неуспешно завършили; документът е наречен „Полити-чески мотивиран съдебен процес срещу свободата на словото се открива тия дни в Пловдив”;

4.) Документ, наречен „Нравствен казус, касаещ ползата от съдилищата когато хората дръзнат да се съдят зара-ди душевни травми и терзания”, пак писан в същия период.

И други такива опити за помирява-не и взаимно-приемливо решаване на спора съм предприемал, многократно разговарях с тъжителката, ала, за жалост, тя не откликна на моята готовност за помирение. Поради което решаването на казуса се налага да бъде оставено на уважаемия Съд.

На второ място държа да уведомя уважавания Съд, че изцяло отхвърлям отправеното от тъжителката обвинение за обида, считам, че във визирания мой текст, в който тя откри въпросните „обидни мисли”, липсват каквито и да било обидни квалифи-кации по неин персонален адрес, в него са налице единствено и само критики на нейни действия като обществена фигура, като длъжностно лице, именно като помощник-директор на учебното заведение, в което работя, именно ПГЕЕ-Пловдив, а също и като синдикален лидер към учителската организация на синдиката, в който аз члену-вам, именно организацията на учителите в училището ни към КТ „Подкрепа”. Не смятам да съм обидил някого в това мое философ-ско-литературно есе, което е специфичен род текст, нуждаещ се от особена нагласа за възприемането на точния му смисъл. Аз съм възпитан човек, учител по философия, аз също така съм български писател, автор на много философски, психологически книги

и никога, в никакъв случай, при никакви обстоятелства не бих си позволил да се принизя дотам, че да отправям обидни за нечия личност квалификации; аз винаги, във всички случаи поставям единствено общес-твено важни, значими граждански, човешки, нравствени, психологически и пр. проблеми, призовавайки за решаването им в общест-вен интерес, за благото на човека и на обществото. Водейки се от своето конститу-ционно право на свобода на изразяването, аз съм си позволил, в качеството на анга-жиран гражданин и анализатор на пробле-мите в нашето образование, именно като писател и блогър, да изразя своята позиция по стила и методите на работа на въпросно-то административно-синдикално длъжност-но лице, а това, както е известно, в една демократична страна не може да се разг-лежда в никакъв случай като престъпление. Ето защо моля уважаваният Съд, вземайки предвид това основно обстоятелство, да не уважи отправеното ми обвинение и, заста-вайки на страната на истината и на спра-ведливостта, а също и защищавайки све-щените човешки и конституционно-гарантирани права, на които се покои зако-нодателството у нас, да ме признае за не-винен.

На трето място моля уважаемият Съд да вземе предвид общия контекст, в който обсъжданият казус е фрагмент или момент: от две години съм подложен на нечуван административен терор и тормоз от новото ръководство на ПГЕЕ-Пловдив, брънка от който е и този опит за сплашване, за налагане на цензура, за репресия, като се посегне на моето право на позиция и на критика на стила и методите на работа на въпросните длъжностни лица. За удостове-ряване на това обстоятелство си позволя-вам да прикрепя към настоящите писмени обяснения на моята позиция един красно-речив документ, именно:

Отворено писмо до г-н Констан-тин Пенчев, Омбудсман на Република България, до проф. А.Клисарова, Минис-тър на образованието и науката, с копие до г-жа Антоанета Пакова, Началник на РИО-Пловдив

В този документ може да се открие същинския, истинския контекст, в който обсъжданият от уважаемия Съд казус е само органична част или елемент. Смятам, че само в този общ смисловозадаващ ця-лостен контекст може да се долови дейст-вителният смисъл и същината на казуса, който уважаемият Съд е призван да разре-ши разумно, законосъобразно и с длъжното уважение към справедливостта.

Що се касае разглеждането на ка-зуса по същество съм длъжен да заявя следното:

Г-жа Стоянова, в качеството си на лидер на синдикална организация (и, неиз-бежно, също и като помощник-директор на училището, в което работя) организира

събрание, което протече едва ли не като "трибунал", като заседание на т.н. "народен съд", или поне като "другарски съд" от вре-мето на комунизма: поне два часа спрямо мен се четоха какви ли не дискредитиращи и унизяващи ме неща, "жалби" от ученици и родители, "доказваше" се по категоричен безапелационен начин някаква моя хипоте-тична "вина", в смисъл че не съм си бил гледал работата, че не съм бил „правилен” или „приемлив”, че съм си бил заслужил наказанието от директорката, призовавани бяха "свидетели", които „потвърдиха” и „илюстрираха” моята "порочност", те дори се опитаха да посочат свидетелства и "фак-ти" за това колко съм лош, некадърен и какъв ли не още. Ето в този тон протече онова епично заседание, което аз се опитах да увековеча в есето си, а моя милост там, на самото събрание-трибунал, се опита да посочи абсурдността на един такъв "другар-ско-народен съд", след като все пак синди-катът съществува за да помага и да защи-щава интересите на членовете си, а не да ги дискредитира, да ги унизява, да ги обижда и пр.

Есето, което написах, и в което г-жа Стоянова е открила въпросните "обидни мисли", изтъквам още веднъж, не е персо-нално насочено срещу нея, то не разглежда нейната конкретна емпирическа личност, а тълкува нейни прояви като синдикален лидер, сиреч, като обществена фигура, то в някакъв смисъл е незлоблива и шеговита критика на нейното поведение именно като обществена фигура, като синдикалист и едновременно като помощник на работода-теля. При това още в самото начало на есето казвам, че това есе ще бъде написано в един сократов маниер, т.е. в него аз зала-гам на иронията; аз сега няма да се разп-ростирам каква е същината на сократовата ирония и какъв е нейния дълбок смисъл, защото това би ме отвело далеч. Но искам да посоча, че буквалистичното възприемане на някакви откъснати от общия контекст фрази съвсем не може да установи техния автентичен смисъл; за жалост, г-жа Стояно-ва точно по този начин е възприела тия фрази, което я е подвело, първо ги е отнес-ла единствено към своята емпирическа персона, на второ място се е почувствала обидена, понеже си е помислила, че аз, един вид, съм бил поставил под съмнение, както се казва, величината на нейния "умст-вен багаж"; мен, прочее, съвсем не ме въл-нува този проблем и нищичко не съм казал по такъв един въпрос. Всеки има толкова ум, колкото Бог му е отредил – и колкото сам е успял да придобие.

Значи същината на проблема е, че г-жа Стоянова не е успяла да се настрои подобаващо, за да изтълкува адекватно смисъла на един такъв, повтарям, специ-фично и специализирано философски текст. А подобаващата нагласа при възприемане-то на смисъла на философските разговори

48 и текстове е от решаващо значение. Аз добре зная, че тя има известни увлечения по философията, идвала е в мои часове, тъй че ако прояви интерес, съм готов да й помогна за да запълни с моя помощ някои празнини в своята философска подготовка. Човек, в крайна сметка, не може да бъде специалист по всичко и от всичко да разби-ра; тя, доколкото ми е известно, е специа-лист в областта на компютрите. Спирам дотук по този въпрос, който имаше за цел да ви помогне да се опитате да се доближи-те до общия контекст на цялата работа. Защото откъсването на даден момент или елемент от контекста неминуемо води до изкривяването на цялата картина – и до възникването на една превратна, на една невярна представа. Смея да заявя, че точно това се е получило в случая.

Разбира се, всички тия въпроси са гносеологически, аксеологически (оценъч-ни), чисто философски и пр. и на мен ми се струва, че не съдът е мястото, където тряб-ва да бъдат разисквани, но ето, г-гжа Стоя-нова предпочете те да бъдат разисквани в залата на Съда. Но изводът, който тук се набива в очи е: получило се е сериозно недоразумение, именно г-жа Стоянова не е успяла да подбуди в съзнанието си подоба-ваща нагласа за възприемането на един толкова специализиран философски текст, написан по сократовия иронически маниер, възприела е някои откъснати от цялото моменти или фрази пределно буквалистич-но, което е породило у нея, в душата й, илюзорното усещане, че моя милост я "обижда", на това основание си е направила подвеждащия извод, че моя милост подце-нява нейния "умствен багаж", изказва съм-нения в учеността и в образоваността й и т.н., за което изобщо не е ставало дума. Това, разбира се, не е така, и се дължи, както вече обосновах, на една невярна изходна методологическа настройка на четящия, на рецепиента, именно на съзна-нието на г-жа Стоянова.

От друга страна, безспорно е, че в този текст г-жа Стоянова наистина е крити-кувана от мен, но не в качеството и на ем-пирическо лице и личност, със съответните душевни особености (този момент съвсем не може да ме вълнува, щото аз като фило-соф прекрасно зная, че във всяко едно отношение ние, индивидите, човешките същества, сме различни и еднакви, слава Богу, не можем да бъдем!), а единствено като обществена фигура, като синдикален лидер и същевременно – като помощник на директора на учреждението, в което и моя милост работи. Този именно е същностният и същественият момент в моята критика, а пък аз при това съм написал есето си не в качеството ми на учител, на служител на учреждението, в което работя, а пак в ка-чеството ми на обществена фигура, на философ и на блогър, на аналитик, на писа-тел и на изследовател на феномените на

нашия толкова причудлив и странен на моменти обществен живот.

За такова нещо да бъда съден, да ми бъде търсена отговорност, да бъда държан под отчет какво съм казал, да ми бъде забранявано да се произнасям на такова едно такова принципно и обществено значимо ниво, простете, е нарушение на най-базисни принципи на демокрацията – и аз, разбира се, като убеден демократ, няма да допусна тази моя свобода да ми бъде ограничавана от никой. Тия неща се разби-рат от само себе си, но, за жалост, ми се налага тук да ги изтъквам, защото очевидно в опита за организиране на един съдебен процес над мен по най-очебиен начин се прави и опит за изопачаване на смисъла на случилото се – и отпращането му в една крайно неподходяща за разбирането посока.

Това от една страна. Като се видят нещата в такава една светлина, вярвам, ще се съгласите, че всичко вече изглежда ина-че; превратността се разсейва, а блясва точният, автентичният смисъл. Вярвам, че въз основа на гореизтъкнатото уважаемият съд ще признае, че на тази основа да се говори за "лични обиди", за "обиденост" и пр., за някакви "влошени лични отношения" и пр. е съвсем подвеждащо и ощетяващо верния смисъл на случилото се. Аз затова, разбира се, не мога да се призная за вино-вен и съм готов да споря, а пък вината ми, както пролича, трудно може да бъде дока-зана, тъй като просто не съществува. Ето защо съм длъжен да кажа следното:

Аз вече декларирах, че въпреки то-ку-що казаното, моя милост е готова да се извини на г-жа Стоянова, щом тя субективно се е почувствала обидена. Но в същото време аз бих искал да поставя и респектив-ния въпрос: дали г-жа Стоянова сама няма да счете за нужно, в светлината на казано-то, да се извини на мен – както за преживе-ните в последните две години крайно тежки и изтощителни за мен конфликти, в които бях въвлечен от това ръководство на учи-лището, в което тя най-активно участва, така и за преживените от мен унижения, примерно, на онова епохално синдикално събрание, на което аз бях представен едва ли не за "злодей" и "народен враг", който заслужава едва ли не смърт (апропо, аз бях на косъм от смъртта съвсем наскоро, и благодаря на толкова милостивия и благ Бог, който ме върна в живота; все пак не ние, а единствено Бог решава кой колко и дали да живее; г-жа Стоянова, като вярващ човек, явно знае това)? Та в тази връзка си позволявам да запитам уважаваната г-жа тъжителка: г-жо Стоянова, аз също съм личност, също имам емоции, също прежи-вявам крайно тежко такива обиди и грубото нарушаване на съкровения и суверенен характер на моята личностна автономия, Вие бихте ли се опитала да си дадете смет-ка как пък аз съм се чувствал в тия две изтощителни за мен години на изпитания,

които така тежко се отразиха на здравето ми? И бихте ли счела за нужно, предвид това, че и аз като Вас също съм човешко същество, да ми се извините, и то публично – както искате това от мен?

В преговорите за сключване на евентуално досъдебно споразумение тъжи-телката недвусмислено и ултимативно поиска сваляне на всички „обидни” за нея лично лично публикации от блога ми. Тук проблемът също е крайно щекотлив, както се казва. Има едно фундаментално човешко право, именно правото на свободно изразя-ване на мисли, което е и конституционно гарантирано. Да бъде искано от мен, като пишещ човек, да премахвам от моята ме-дия, именно от блога ми, публикации, които тъжителката лично не харесва по някакви свои лични субективни мотиви, е равнос-тойно на искането за налагане на цензура на моята персонална медия. По тази съща-та логика в един момент, ако аз се поддам на такъв един каприз, ще се наложи при всяка една нова моя публикация да трябва да искам нейното разрешение дали може или не може да я публикувам, дали тя раз-решава или не разрешава да пиша или да кажа това или онова. Т.е. г-жа тъжителката в случая явно иска да бъде назначена за нещо като мой персонален цензор. Съгла-сете се, че няма как нещо, дори и Съдът, съдебната институция на България, да може да ми наложи да приема г-жа Стоянова за нещо като мой личен цензор, който да ми казва какво мога или какво не мога да мис-ля, да пиша или да публикувам. Не стават така тия работи.

А истинското ето какво е: всеки чо-век, особено пък обществена фигура (син-дикалист, синдикален лидер и администра-тор в едно обществено училище) много трябва да внимава какво казва и какво пра-ви, как се държи, какви неща си позволява, какви подходи на отношение има към хората около себе си, щото са възможни крайно порочни подходи, които заслужават критика и гражданска реакция, щото ние все пак живеем все още в едно демократично, а не в едно авторитарно или тоталитарно об-щество. Вкратце казано, ако една общест-вена фигура не си позволява поведение, което я дискредитира, тя няма какво да се бои от отразяването на такова едно поведе-ние в медиите, напротив, достойното пове-дение ще предизвика, неминуемо, един позитивен медиен резонанс. Първичното е това, което правим, за него трябва да вни-маваме, а медийното отразяване, да речем, в моя блог, е нещо вторично. Нямаме право да се сърдим за отражението в "огледалото" (медията), а трябва да внимаваме какво лице показваме пред него. Аз като медиатор съм длъжен да пиша самата истина и не мога да крия когато около себе си виждам осъдителни по моя преценка неща и факти за поведението на обществени фигури, в частност като уважаемата г-жа тъжителка.

49 Напротив, смятам че аз като ана-

лизатор и коментатор със своите критични отзиви спомагам за отстраняването на недостатъците, за избягването на погреш-ните стъпки на ръководството и пр. За което ръководството следва да ми бъде благо-дарно – щото по този начин допринасям за прогреса на общността. А не да се опитва да ми затвори устата, да ме цензурира, да ме дава под съд за това какво съм казал или написал и пр. Така аз виждам нещата.

Обществените фигури, ако не ис-кат да рискуват да се покрият с позор, не трябва да мълчат, а трябва свободно и с желание да приемат всяко предизвикателс-тво за дискусия и спорове по актуални и жизнено важни обществени проблеми, по проблеми, имащи обществен характер. Такъв е и обсъжданият проблем. Той може-ше да бъде решен само в свободна диску-сия на двете страни, но заради мълчанието и неготовността за дискутиране от страна на въпросните длъжностни лица аз се прину-дих да ги призова към разговор на едно по-високо, обществено и публично ниво, имен-но чрез блога си. В което няма нищо лошо, напротив, достойно е. Това, че въпросните длъжностни лица не пожелаха да дискути-рат с мен публично по повдигнатите проб-леми, е техен избор. Никой не трябва да се срамува от позицията, която си е позволил по който и да е въпрос, ако се срамува, явно нещо нездраво има в позицията му.

Те обаче не приеха предизвика-телството и месеци наред мълчаха, често действаха подмолно, задкулисно, а най-накрая решиха да ме дадат под съд за… „обидни мисли”. Така не стават тия работи в едно съвременно и демократично общество. Позволявам си да дам на г-жа тъжителката, ползвайки се от трибуната на Съда следния съвет: уважаема г-жо Стоянова, щом сте приела да бъдете обществена фигура – синдикален лидер и администратор в едно обществено учебно заведение – Вие с това сте се обрекла да участвате непрекъснато в свободни дискусии по всички проблеми, които управляваните от Вас, или общността, всекидневно поставят. Бягането, криенето от тия проблеми в зоната на мълчанието и на интригите е позиция, която не е достойна – и е осъдителна. Тя не решава проблеми-те, а създава все нови и нови – в един мо-мент се разбира, че излизане от тях няма.

Тази е моята позиция, основана на ценностите, от които няма да се откажа никога. Вярвайки в безпристрастността и в разумността на уважаемия Съд, в безуслов-ното зачитане от негова страна на човешки-те права и свободи като най-висше благо, правещо възможно съществуването на едно добре устроено и хуманно общество, аз съм убеден, че казусът на настоящето дело, разгледано през тази призма, ще бъде оценен в действителната, във вярната му светлина, съобразно което обвиненията

срещу мен ще бъдат отхвърлени, а пък аз, подсъдимият, ще бъда оправдан. 19 ноември 2013 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

ДОКУМЕНТ ДО СЪДА: ПО ПОВОД НА СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА "ОБИДНИ МИСЛИ" В МОЯ ФИЛОСОФСКА КНИГА, КОЕТО ЩЕ СЕ ГЛЕДА ДНЕС В ПЛОВДИВ

Open publication - Free publishing ЗАБЕЛЕЖКА: Въпросното дяло ще се гледа днес, 19 ноември 2013 г., от 9.45 ч., в зала на Районен съд в Пловдив; всеки, който има интерес, би могъл да присъст-ва; ако някоя медия прояви интерес към това дяло, също може да заповяда, но едва ли, у нас подобни неща като човешките права, свободата и пр. изобщо не са инте-ресни и "популярни"...

ДНЕС И УТРЕ СЪМ ПО СЪДИЛИЩА: ЖИ-ВОТЪТ Е ИНТЕРЕСЕН И ВЪЛНУВАЩ!

19 ноември 2013, вторник

Днес и утре съм по съдилища: ус-михна ми се "щастието" да съм в два поред-ни дена по съдилищата, няма що, голямо щастие! Днес ще бъде съдебното дяло, в което моята администраторка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва Решение на Районен съд в Пловдив, отменило нейна заповед за наложено ми наказание "Пре-дупреждение за уволнение"; аз спечелих онова дяло, но ето, моята амбициозна ди-ректорка, опитвайки се да докаже на целия свят, че е непогрешима, е готова да ме съди

до дупка, независимо от всичко, даже нап-реки всички пориви на човеколюбието. Утре пък моя милост е подсъдим на друго едно дяло, този път наказателно, което помощ-ник-директорката на същата тази ПГЕЕ-Пловдив, г-жа Камелия Стоянова, явяваща при това и мой синдикален лидер (!), ме съди за "обидно-неправилни" мисли, които тя, представете си, е открила в моя фило-софска книга за образованието, именно в книгата ми "Ние не сме тухли в стената!", с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование". Този, утрешния съдебен процес, е всъщност дело, заведено против моята свобода на словото, г-жа админист-раторката дръзна пред съда да оспори моето конституционно право свободно да заявявам какво мисля, което само по себе си е сюблимен признак на времето, в което живеем. Който се интересува повече от перипетиите по това одиозно дяло, може да го стори като се порови в новата ми книга, посветена на този нравствен, психологичес-ки и правен казус, която нарекох, на която дадох заглавието VERITAS ODIUM PARIT....

Днес ще видим какво ще се случи на заседанието на Окръжния съд, където е оспорено Решение на Районния съд; за мен лично този проблем за наложеното ми нака-зание "Предупреждение за уволнение" почти не ме вълнува, нещо повече, аз бих си позволил да заявя следното: нека г-жа Директорката да спечели днешното дяло, нека Окръжният съд да отмени Решението на Районния съд, който отмени нейната заповед; нека заповедта й влезе пак в сила, нека силата на тази заповед, както е по закон, да продължи още цяла една година; нека! Нека на г-жа Директорката в тази една или дори две години (не съм сигурен колко време действаха тия заповеди?) да съм, дето се казва, "в ръцете" й, нека да има шанса при всяко мое следващо "нарушение" да ме уволни, дето се казва, "съвсем закон-но"; нека даже да ме уволни, щото е безс-порно, че тя тъкмо към това се стреми, то е близо до ума. Нека! Но така, по този начин, тя на дело, практически, ще докаже моята теза, че това нейно наказание е било орга-низирано и наложено тъкмо с такава една репресивна цел: изгонването на един неу-добен и критично мислещ индивид, какъвто е моя милост. Тя даже и съда използва за постигане на тази своя репресивна цел. Тъй че аз точно това искам: да дам шанс на усърдната администраторка да постигне най-съкровената си и при това така открито репресивна цел.

Пък после, дето се казва, пак ще се съдим, щом така иска, ще се съдим, дето се казва, "до дупка". Аз уважавам българския съд, вярвам, че днес той ще отсъди разумно и ще потвърди Решението на Районния съд, но нали знаете, понякога у нас съдилищата си позволяват да не съдят разумно и спра-ведливо, а да решават в полза на по-силната, в това число и финансово, страна.

50 Днес, да се надяваме, това няма да се случи, но и да се случи, за мен това пак е добър начин да докажа тезата си: че съм подложен на репресия от тази администра-торка, и то репресия, която в сърцевината си е политически мотивирана, щото аз съм критик не само на стила и методите на въпросната администраторка, но и на поли-тическата сила, която я сложи на този пост; но това е отделна тема. Ще видим, животът у нас, дето се казва, е крайно интересен: проклети сме, явно, да живеем в най-интересни времена.

А пък утре ще се гледа другото дя-ло, на което съм подсъдим. Най-вероятно ми е назначен служебен защитник, за което обаче моя милост още не е уведомена по надлежния ред. Съдът също така препоръча на двете страни да опитат да се споразуме-ят извънсъдебно, щото дялото наистина, външно погледнато, е по незначителен повод. Адвокатът на другата страна заяви пред съда, че те били за споразумение и обеща да говори с уважаемата г-жа помощ-ник-директорка и евентуално да предложат вариант за споразумение; аз чаках, чаках, обаче те мълчат. Днес, като последна въз-можност за сключване на такова споразуме-ние, ми хрумна да им напиша едно писъмце, в което да си кажа своята гледна точка по въпроса. Днес, ако имам време, ще го на-пиша и изпратя както до тъжителката, така и до нейния адвокат, а също и утре ще го представя в съда.

А сега бързам, щото преди съда трябва да ида до болницата: струпаха ми се други проблеми, брат ми, който е инвалид, е в криза, вчера ми се наложи да го докарам с колата от Долна баня, където той живее с майка ни, а пък днес ще го водя на преглед в болницата. Трябва да отидем рано, та да мога да го върна у дома, а пък после да бягам за съда, където в 10 часа почва дяло-то. Вижда се, денят ми ще бъде крайно напрегнат. Бързам, затова да ви пожелая поне това: нека вашите дни да не са напрег-нати като моите, че така не се живее! Хубав ден, щастливци! Не роптайте срещу съдба-та си, щото има хора и в по-тежко положе-ние от вашето...

ДЕМОРАЛИЗАЦИЯТА В ОБЩЕСТВОТО НИ Е НЕ САМО ПОЛИТИЧЕСКА, А ЦЯЛОСТ-НА, ТОТАЛНА, АБСОЛЮТНА

18 ноември 2013, понеделник

Продължаваме кореспонденцията

си със студентката от Философския факул-тет на СУ "Свети Климент Охридски" (виж: Потребно ни е да се освободим от собст-вените си неверни, неотговарящи на нуждите на самия живот представи), с която обсъждаме важната тема за това какви следва да бъдат модерните, отгова-рящите на нуждите на времето отношения

учител-ученик, а също така и как може да се преодолее катастрофалната ситуация в българското образование. Оказа се, че тази студентка принадлежи към ранобудните студенти, което особено ме зарадва; инте-ресното е, че още от второто й писмо се разбра, че ние всъщност имаме много близ-ки, родствени, да не кажа съвпадащи възг-леди по повечето въпроси, което обаче съвсем не пречи заедно да търсим най-добрите, верните решения на наболелите проблеми. Публикувам това нейно второ писмо заедно с моя отговор - с надеждата, че и други хора ще се включат към така и така започналата вече дискусия; та ето в последователност двете писма, нейното и моето:

Здравейте, г-н, Грънчаров, За мен е удоволствие, че сте пуб-

ликувал писмото ми във вашия блог. Съг-ласна съм с всичко написано от Вас. Но забелязвам, че явно не съм успяла да раз-гърна съвсем правилно някои свои вижда-ния в миналото писмо.

Абсолютно подкрепям идеята, че всеки ученик, всеки "учещ се" трябва да пречупи знанието през своята призма, да го разбере дори по свои начин, тъй като раз-бирането така или иначе е различно за всеки. Съгласна съм, че учителят не трябва да дава наготово знанията, да казва "това е единствената гледна точка - друга просто няма", имала съм и имам такива преподава-тели и смятам, че допускат сериозна грешка с този подход. "Терора върху младите души на маниакални самоуверени учители-всезнайковци" – е правилно определение. :-)

Иначе аз не съм употребила сло-восъчетанието "всичко знаещият", а "този, който има знанията преди останалите" (в конкретна сфера, а не изобщо). Като това беше и моята идея - че учителят трябва да даде старт, дори муза, ако искате, на своите ученици. Не да им "заповяда" какво трябва да изрецитират в последствие, за да имат висока оценка. А да може да ги предразпо-ложи, така че те да се чувстват уверени и спокойни, дори смели в изказването на мненията си. Да има обратна връзка с тях, да се интересува от техните мнения, да ги зачита и спокойно да води дебат с тях.

Така че, партньорските отношения са задължителни за доброто преподаване, аз забелязвам, че по-младите сред моите преподаватели имат тъкмо такъв подход, което много ме радва, за разлика от повече-то от по-възрастните. Но мисълта ми беше, че все пак учителят би трябвало да "води" –

както във валса. ;-) Така че до този момент мисля гледните ни точки напълно съвпадат, но за съжаление не съм отделила време да обясня това мое разбиране в предходното си писмо.

Виждането си за българското об-разование – такова каквото е и такова, каквото трябва да бъде, също напълно съвпада с моето. Аз не съм оптимистично настроена, за Вас не знам.

Тъй като до преди 3 години бях ученичка в гимназия и имам пресни споме-ни, освен това приятелите ми и познатите ми учеха в други училища, мога да заключа, че основното и (особено) средното са в плачевно състояние. Не навсякъде за щас-тие е така – има и някои частни (каква изне-нада!), а и не само, училища, в които не всичко минава "през просото". За жалост аз не случих на такова. И винаги съм казвала, че скока, който трябваше да направя от средното към висшето образование беше огромен. И успешен, мисля, защото спокой-но мога да заявя, че към днешна дата обра-зованието по философия в Софийския Университет е на много високо ниво.

А философията – тя нямаше нищо общо с моето училище и до колкото съм имала наблюдения – и с повечето други. Там на целия философски цикъл се гледа с насмешка, това са часове за "правене на каквото ни скимне". Най-лошото е, че се съмнявам да има сериозен брой хора, които да са на мнение, че философията и "фило-софското", най-общо и лаишки казано, тряб-ва да са застъпени в образованието. Хората отдавна са забравили, че всички останали науки са дъщерни на нея и я смятат за излишно бръщолевене, за нещо отдавна загинало - като динозаврите. А тя не е заги-нала, тя бива творена (това е думата, която аз употребявам за създаването на филосо-фия) постоянно. И става все по-качествена и смислена. Философията е начин на живот.

А относно въпроса Ви дали подк-репям Ранобудните студенти – ДА! Подкре-пям ги напълно! Считам себе си за един от тях. Само че Окупацията, протестите, подк-репата, "антиподкрепата", изобщо всичко случващо се последните двадесет дни беше и много тъжно, много мъчно и болно.

Нараняват ме обидите отправени към нас, че сме платени, че сме наркомани, безделници и други епитети, които не ми се ще да повтарям. Най-лошото е, че тези обиди идват от хора, които са на възрастта на нашите родители, както и от някои от преподавателите ни! Лошо е също така и че сме жестоко разединени. Едни се притесня-ват за лятната си ваканция, докато други се притесняват за живота, който ги чака оттук нататък.

150 дни България протестира и казва, че не иска правителството. 20 дни студентите го правят също. А правителство-то е непоклатимо – "протестирайте си, не ни

51 пречите". Че и митинг с който се подкрепиха си направиха – е това беше върхът...

Ние сме недоволни като граждани, но изявяваме позицията си и като студенти! Защото не искахме да сме част от онази тълпа хора, която протестираше 150 дни! Не че не искаме същите неща, които и те, не че не ги подкрепяме, а напротив – за да пока-жем, че не само средностатистическият човек "безделник", "безработник" и "лентяй" без да знае защо протестира – защото това е виждане, изкривено от някои медии, то не е действително държа да отбележа, а неже-лаещите правителството са всъщност хора с лица, с имена – те са студенти, те са хора с професии, със семейства, те са хора, на които им е писнало да търпят безумията, случващи се в изстрадалата Майка Бълга-рия!

Понякога се питам "За това ли се бореха нашите национални герои? За това ли се е борил Левски, затова ли се е борил Ботев?" и ме е срам от отговора...

Но това е тема, която няма да е преувеличено, ако се каже, че е неизчерпа-ема. Всеки има своите виждания, но е важ-но да се уважават отсрещните. Защото живеем в една държава и не ни отива да се бием и плюем като диваци! Мъчна е тази тема... Ще се радвам, ако ми споделите Вашите виждания. С уважение: Студентка по философия

Здравейте, Лена, Благодаря Ви за обстойния и съ-

държателен отговор! Четейки го, аз също се убеждавам, че имаме много близки, родст-вени възгледи по повечето проблеми; това е радващо, за мен особено, понеже ми доказ-ва, че моето убеждение, което съм го извля-къл от опита си (вече 30-годишен) на препо-даване, по-скоро на общуване с млади хора по философските въпроси и предмети, съвпада с гледната точка на най-добрите, на най-напредналите сред тази общност на мислещите млади хора, а това е гаранция, че съм вървял и вървя по верния път, във вярната посока. Аз също миналия път не се доизказах, признавам си, тогава бях притес-нен, бързах да върша и друга работа, ето, сега мога също да се доизкажа.

Първо, за онази моя публикация във връзка или по повод на писмото на мой ученик. Аз казах, че тогава ми е се е нало-жило да напиша отговора си до него в една по-крайна, дори екстремна, провокационна форма, понеже наистина в ония условия в този клас се беше създала атмосфера ог-ромното мнозинство от учениците (да не кажа: всички до един!) сякаш бойкотираха моите иновации, твърдо държаха на тради-ционния, на обичайния подход, при който преподавателят "вкратце" трябва да им съобщи "единствено правилната" гледна точка, която те след това да могат да повта-рят като папагали; отношенията ни се бяха

изострили, няма да скрия, че някои от тях дори си позволяваха обидни и подиграва-телни квалификации, касаещи "безсмислие-то" на философията, за това, че занимания-та с философия били "губене на време" и пр.; та в такива тежки условия на мен ми се наложи да предприема, в крайна сметка, някои по-твърди средства; показах неотс-тъпчивост; заявих им, че верният път във философията е самостоятелното осмисляне на проблемите; заявих, че няма да им пре-подавам, че аз също ще правя "бойкот", както и те правят; разбира се, те упорито мълчаха в часовете ми, аз, няма как, през цялото време се опитвах да установя диа-лог, но срещах срещу себе си една стена. Интересното е, че когато те отидоха да се оплачат срещу "своенравния преподава-тел", тогавашният директор прояви пълно доверие към моите иновации.

Тогава именно аз го убедих в него-во присъствие в класа да направим опит да разклатим тази стена на неразбирането, на единодушното антифилософско настроение на "онеправдания народ"; тогава именно аз предложих на класа по метода на психод-рамата и на импровизацията те да изиграят, сякаш са артисти, свободно избрани от тях роли, било на... самите себе си, било на своите родители, било на учителя по фило-софия или на самия директор; трябваше да се организират сами и да проведат, сякаш са на театър, нещо като "родитело-ученико-учителска среща"; ние двамата с г-н дирек-тора бяхме "публиката"; интересно е, че това нещо се видя на класа интересно, постепенно те се вживяха в ролите си, в крайна сметка успяха благодарение на спектакъла да видят нещата в по-друга светлина, освободиха се благодарение на преживените емоции от натрупаното напре-жение и от някои свои коварни предразсъ-дъци; тогавашният директор, един модерно мислещ мениджър, също се вдъхнови, много му хареса случващото се, едва из-търпя да не се намеси, накрая произнесе прочувствена реч. Та постепенно оня конф-ликт се надмогна, работите потръгнаха, аз съм писал за тия неща, за тоя случай нейде в книгите си. Мина време, при съвсем сход-на ситуация друг директор (онзи се пенсио-нира), се държа дотолкова неадекватно и "популистки", че обърка работите дотам, че ето, в момента с него си урегулирваме отношенията в... съда! Аз съм писал доста по тази история в блога си напоследък, тъй че ако ви интересуват подобни гримаси на времето, в което живеем, можете да раз-листите страниците му.

Тъй че животът е доста интересен, а ситуацията в образованието ни наистина е плачевна, аз също не съм оптимист, понеже съзнавам колко трудна и дори безнадеждна е същностната, същинската промяна. Но имам все пак известна надежда, и тя се крие в това, че по-напредничавите учители, най-вече сред по-младите, а също така и

самите ученици могат да станат движещата сила на промяната; такива като вас, студен-тите, именно по-будните студенти, някои от които един ден и то недалечен, ще станат също учители, тоест, ще внесат едно по-ново съзнание, в това ми е надеждата. Но не трябва да крием, че има и сред младите хора доста такива, които са ощетени от дефектите на порочната образователна система, които живеят с нейните изцяло погрешни и анахронични представи, които се възпроизвеждат, които са живи, въпреки че са абсурдни, несмислени, изцяло нефе-ективни. Но лесният път, нали знаете, вина-ги е за предпочитане за ония, които не оби-чат да се напрягат с мислене и с иновации; да се счупи господстващият стереотип и манталитет е наистина най-трудното. Жал-кото е, че тия сред учителите, които имат по-модерни възгледи и по-разкрепостено поведение, не могат да си единодействат, не предприемат нищо за да си обединят силите, има няколко движения (примерно това за "ново образование"), но те не сре-щат някаква съществена подкрепа. Такива като мен пък продължават да си носят и да си теглят хомота и оралото, съвсем самич-ки, неподкрепени от никой. такива са, знай-но е, нашите български работи, огромната част от нас са сеирджии, които гледат да не си развалят рахатя – за да доживуркат до пенсия. Ето затова у нас толкова трудно става и най-минималната промяна към по-добро. Още много може да се говори и пише по тия проблеми, но да не стане писмото ми дълго, а пък аз самият прекалено досаден, ще гледам да вървя към приключване, към завършване на мисълта си. Но това не пречи по-нататък да обсъждаме останалите по-конкретни проблеми.

Много ме радва това, че се съзна-вате като част от протестиращите, от граж-дански ангажираните студенти, които се нарекоха "ранобудните", едно твърде умес-тно, подходящо наименование! Аз, призна-вам си, това се надявах да е точно така, да принадлежите към ранобудните, затова и Ви попитах. Искам във Ваше лице да Ви позд-равя за всичко, което правите, то е изключи-телно ценно и полезно точно в настоящия психологически момент от живота на нация-та ни! Браво на вас, ранобудните студенти, показахте ни, че надежда има, нищо че сте малко, нищо че основната маса даже сред студентството си стои разкапала се от инер-тност, от дезангажираност, от идейна и ценностна безпътица; вашият пример, при-мера на ранобудните студенти, показа, че макар и малко, ако свободните хора у нас, хората с освободено съзнание обединят силите си, много могат да постигнат. Всичко у нас в този момент, що се съзнава като личност, което държи на личностното, си-реч, на свободолюбието си, а оттук вече и на морала, на духовните неща, на идеални-те, на благородните подбуди и пр., трябва да си обедини силите, та този истински

52 духовен елит на нацията да поеме развоя на нещата под свой контрол; щото, за жа-лост, допуснахме това в България водещи, водачи да са ни най-лошите, а съвсем не най-добрите, както трябва да е това пона-чало.

Този, според мен, е пътят, по който ако тръгнем и вървим упорито, ще можем с общи усилия да спрем деморализацията в обществото, която не е само политическа, а цялостна, тотална, абсолютна. Или да спрем също така толкова фаталната агре-сия на бездуховността, да спрем агресията на простащината, която толкова ни мори – и така се издевателства с бъдещето на сама-та нация. И ето, в този духовен и културен процес на растеж на силите на нацията, на коренна промяна на нейното съзнание, ний, философите, ний, занимаващите се с фило-софия, трябва да бъдем сред първите бор-ци за същностна промяна; ето, радващо е, че нещата стоят точно така, примерно про-фесори като Цочо Бояджиев и Калин Янаки-ев ги виждам начело на протестиращите, пък и не само те, ето, оказва се, че и сред техните студенти от философския факултет ранобудните студенти имат доста предста-вители; то така трябва да и да бъде де, иначе, противното, би било пълна анома-лия.

Да Ви съобщя накрая нещо, което според мен е важно. От пет години вече група философи издаваме философското списание ИДЕИ, на което имам честта да съм главен редактор. Не зная дали сте видели нашето списание в книжарницата на СУ или някъде другаде, понеже имаме големи проблеми с разпространението му; но вече успяхме да издадем 13 книжки, ето, тия дни започнахме да подготвяме за печат третата за тази година книжка. Ползвам се от случая да Ви поканя да сътрудничите като автор на списанието ни, то е създадено тъкмо за да обслужва духовните потребнос-ти най-вече на младите хора като Вас, да бъде едно младежко списание за духовните неща. В много трудни условия успяваме (засега) да съхраним и да продължаваме да издаваме списанието, дори установихме контакти с философи от други страни, които подкрепиха инициативата ни; сега списани-ето ни има вече и международно научно-теоретично приложение (до края на година-та трябва също така да излезе и втората такава книжка).

Тъй че има много перспективи, важното е да се работи с ясното съзнание за необходимата цел: подпомагане на ду-ховното развитие и укрепване на младите хора. Опитваме се да разпространяваме списанието предимно сред ученическата и студентската младеж, за жалост, почти никъде не срещаме подкрепа, напротив, възприемат ни като натрапници. Това пос-ледното с особена сила важи за представи-телите на образователната администрация-бюрокрация на всички нива, което е много

показателно. Ако разчитаме за "реформата" точно на тая ретроградна сила и се упова-ваме тя да поведе процесите, ще има много да чакаме; промяна няма и не може да има, ако тия илюзии не бъдат най-накрая без жал изкоренени от душите ни. Та много ще се радвам ако почнете да възприемате списа-ние ИДЕИ като своето списание и да му сътрудничите както прецените за уместно.

Ще завърша засега дотук. За жа-лост принуден съм все да бързам, понеже имам много работа, простете, ако писмото ми е накъсано и фрагментарно, недостатъч-но обосновано и пр. Пак ще публикувам нашите писма, надеждата ми е и други хора да се включат в дискусията, понеже обсъж-даме наистина важни въпроси.

Всичко добро! С уважение: Ангел Грънчаров

ТОВА ЛИ НИ ЧАКА?

АНТИПРАВИТЕЛСТВЕНИЯТ ПРОТЕСТ В СОФИЯ ДНЕС

Снимка: Ivan Bedrov

СТУДЕНТСКА ЖИВА КАРТИНА С ИСТО-РИЧЕСКИ АНАЛОГИИ

Снимка: Протестна мрежа

МИГНОВЕНА ОСТАВКА Е НУЖНА НА ИДИОТСКОТО И ИЗВРАТЕНО ПРАВИ-ТЕЛСТВО, ДРЪЗНАЛО ДА ПРОТЕСТИРА СРЕЩУ... САМОТО СЕБЕ СИ!

17 ноември 2013, неделя

Тия вече са хептен ненормални! Аз не мога да разбера срещу какво протести-рат самите управляващи, самите правител-ствени лица: съзирам на снимки от вчераш-ния митинг на БСП-ДПС лицата на премие-ра, на министри, на шефове на управлява-щото мнозинство – каква е тази политическа перверзия?! Каква е тази лудост?! Те срещу себе си ли протестират, щото ако има срещу нещо да се протестира у нас в момента, това са самите те, тяхното безочие е глав-ната причина да се протестира сега у нас! Безсрамници!

Или пък протестират срещу... про-теста на свободните граждани и на студен-тите, които им искат оставката! Но и това, простете, е крайно извратено! Да се прави митинг от управляващите в подкрепа на управляващите, такива идиотщини само в путинска Русия се случват, ето, и у нас тия идиоти почнаха да прилагат челния путинов опит!

Егати идиотщините, егати полити-ческите перверзии – аз чак такива изврате-ности не бях очаквал да се случат! Но тия явно на всичко са способни. И като такива са способни на всякакви глупости, тоест, са много опасни вече! Трябва да си идат неза-бавно! Никакъв компромис не може с тях вече! Край! Мигновена оставка е нужна на идиотското и извратено правителство, про-тестиращо срещу самото себе си! ЗАБЕЛЕЖКА: В тази връзка виж и това: "Ранобудните студенти" определиха събитията от деня като нелепи и също: Световните агенции за двата митинга: България е в тежка политическа криза

53 ПОТРЕБНО НИ Е ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ СОБСТВЕНИТЕ СИ НЕВЕРНИ, НЕОТГО-ВАРЯЩИ НА НУЖДИТЕ НА САМИЯ ЖИ-ВОТ ПРЕДСТАВИ

17 ноември 2013, неделя

Получих едно писмо, написано от студентка по философия от СУ "Свети Кли-мент Охридски", което засяга важни по моя преценка въпроси, свързани с обучението на младите хора по философия, за ефек-тивния начин на общуване на преподавате-ля с обучаваните и пр. – една отколешна моя любима тема. Това писмо е отклик на моя по-раншна публикация по същите тия проблеми, в която съм отправил покана за дискусия, ето, тя сега реагира и се включва в разговора. По-долу, след нейното писмо можете да прочете и моя отговор до нея. Публикувам ги с надеждата и други, повече хора да се включат в разговора, в започна-лото обсъждане по тия въпроси, които не бива да бъдат подценявани:

Здравейте, г-н Грънчаров, пиша Ви във връзка с публикация във вашия блог, в която сте приканил всеки желаещ да изрази мнението си. Ето и линк към въпросната публикация със заглавие Как се преподава философия?. Накрая сте написал, цити-рам: "За мен ще е интересно всяко мнение", затова реших съвсем приятелски да споде-ля своето.

Но нека първо внеса кратко уточ-нение – аз не съм ваша ученичка, не Ви познавам лично. Изучавам Философия в Софийския Университет, но не смятам да споменавам нищо повече за себе си. (Име-то, което се изписва отгоре е измислено, така че ме наричайте както поискате.) Ако все пак решите, че Ви е интересно какво имам да споделя – прочетете го.

Ще се постарая да не бъда мно-гословно в забележката си. А тя се отнася до отговора, който сте написал на Ваш ученик, публикуван във блога Ви (съответно линка, който съм поставила по-горе). И по-точно ме обезпокои тази част: "Разбира се, аз няма да приема съвети за това как да преподавам и как да се държа нито от вас, нито от някой друг. Не ми пука, че вие тъл-кувате поведението ми в час като "неизпъл-нение на задълженията" ми. Просто не сте компетентен да оцените вярно какви са

моите задължения. Когато един ден имате нужната квалификация, едва тогава можете да се изказвате по такива въпроси."

Ще обясня защо написаното по-горе ме накара да Ви пиша. Защото задъл-жението на преподавателя е да преподаде знанията си на своите ученици. Независимо на каква възраст са те винаги са ученици, в смисъл на хора, които се научават, които трябва да бъдат научени от вече знаещия. Вие трябва да имате обратна връзка със своите ученици. Трябва да приемате съвети от тях. Трябва да ви вълнува тяхното мне-ние. Вие не сте единствено в ролята си на специалист пред тях – а и на педагог. Което не е никак маловажно!

И когато учениците Ви имат проб-лем с маниера Ви на преподаване – той е актуален, той при всички положения Ви засяга! Една забележка от Ваш ученик тряб-ва да Ви покаже, че явно не изпълнявате правилно ролята си на педагог. Че явно това, което казвате и правите в клас, не достига до тези във Вашият случай деца! Изключително безотговорно е да кажете "Не ми пука!", няма как да не Ви пука – това е Вашата работа, Вашата отговорност. Тряб-ва да си вземете бележка, когато явно има хора, които недоволстват от преподаването Ви, а не да ги порицавате. Защото така ще се въртите в омагьосан кръг – те не разби-рат какво им говорите, не им е интересно. Което е сериозен проблем при преподава-нето, а Вие на свой ред не виждате пробле-ма и продължавате в същия дух.

Друго важно нещо, писал сте: "Мо-ята работа от друга страна не е да ви "оча-ровам", а да ви помагам в усвояването на някакви знания и умения." За да им помага-те в каквото и да било, трябва да сте ги очаровал преди това. Нали се занимавате и с психология – би трябвало да сте разбрал това. Има експлицитна връзка между разби-рането и желанието за тaкова – т.е. няма как да разбереш нещо, за което нямаш желание, което не ти е интересно, което не те е очаровало. За да умееш да обясниш нещо на някого, стои на първо място пра-вилният подход. При такова отношение "Не ми пука за мнението ти и затова дали си очарован, аз съм ти преподавател и съм прав" разбиране трудно може да има. Това, че Вие сте преподавателят, и в този случай този, който има знанията преди останалите, не значи, че тяхното мнение е невалидно или маловажно! Напротив – именно вашите ученици и техните мнения са Вашият съдник затова как извършвате задълженията си. Дали преподаденото успява да стигне до тях, което е и смисълът на това да бъдеш учител.

Бих си позволила да Ви дам още един съвет. Припомнете си Вие как се чувс-твахте в клас когато бяхте на възрастта на Вашите ученици. Какъв преподавател ис-кахте да стои срещу Вас? Какво отношение искахте да има към Вас? Представата Ви за

добър преподавател припокрива ли се с представата на Вашите ученици за Вашият маниер на преподаване?

Искам да Ви кажа (по-скоро напи-ша), че тези съвети си позволявам да Ви ги дам като студентка, като ученичка! Нямам претенциите, че съм по-образована, по-умна или изобщо "по-" от Вас. Ще съм бла-годарна, ако се замислите над написаното от мен, пиша Ви го добронамерено, не съм настроена враждебно в никакъв случай. Още повече, че се занимавате с философия и общуването с Вас би ми било повече от любопитно.

Пожелавам Ви здраве и успех! Това ми пише тази студентка от

СУ. Ето и Моя отговор на горното писмо: Уважаема Lena (предпочитам така

да се обърна към Вас, щото другото, "г-це Traikova", ми звучи, кой знае защо, прекале-но старовремско и натруфено някак), а това, че иманета Ви в имейла не са истинските, не е от особено значение. Първо искам много да Ви благодаря за отзива, за това, че сте си изложила своето разбиране, за мен то е важно. Аз съм готов двамата с Вас да открием един нов кръг от тази дискусия, понеже и преди това с други хора съм дис-кутирал много пъти по тия проблеми. Тема-та и проблемите си заслужават едно ново оглеждане и премисляне. Ето какво искам да Ви кажа сега, и аз ще се постарая да бъда пределно лаконичен, да видим дали ще се получи, но поне имам желанието.

Първо да уточня, че текстът, който Ви е провокирал да ми пишете, е писан отдавна, и той е по повод на писмо на уче-ник от един клас, в който ситуацията беше доста напрегната. Аз някъде съм писал как се разреши този казус с въпросния клас, за мен тия казуси и истории са много интерес-ни и поучителни, но да не отклонявам сега обсъждането в такава една посока. В общи линии тежката ситуация в класа в крайна сметка беше разрешена по един любопитен начин, ако желаете, мога да споделя. Впро-чем, аз по тия същите въпроси доста съм писал, даже и книги издадох, не зная дали сте попаднала на някоя от тях; за всеки случай, ако желаете да се запознаете по пълно с моите възгледи за това какви след-ва да са отношенията учител-ученик (обуча-ван-обучаващ) за Ваше улеснение Ви давам линк към въпросните книги, можете да ги разлистите и да откриете онова, което Ви интересува, ето: Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование) Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите (Сборник от есета за преподаването)

54 ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзагла-вие "Що е академичност и доколко тя има почва у нас?"), тази книга пък излага възг-ледите ми за ситуацията в сферата на уни-верситетското образование, в която също съм работил.

А иначе по това, което ми пишете, сега държа да кажа следното:

Първо, аз в тогавашния си отговор до оня същия "жалващ се ученик" съм му отговорил преднамерено силно и дори провокационно, сега, примерно, не бих му отговорил така; но целта ми е била да го провокирам да види в една по-чиста, дори крайна, екстремна форма моето разбиране, та това да го подтикне да съзре в друга светлина своето собствено мнение. Много често в преподаването по философия, което има за цел да чупи някои устояли стереоти-пи, се налага на опитния "преподавател" да прибягва до подобни прийоми. Всичко това, разбира се, го правя за доброто на обучава-ните, за техния напредък по пътя на фило-софията. По презумпция добрият препода-вател винаги работи за напредъка на своите ученици или студенти, вълнува го това те да имат полза, а не той да се чувства комфор-тно. Тъй че от тази гледна точка вашето възприятие на случващото се се налага да бъде коригирано. Аз пиша по този начин на въпросния ученик не защото съм "особняк", или "ограничен във възгледите си", както, допускам, Ви се е сторило, а със съвсем друга цел. Понякога на нас, "преподавате-лите", ни се налага да влизаме в някакви по-особени и дори причудливи роли, като цел-та е да провокираме мисленето на своите възпитаници. Това за опитния "преподава-тел" е главното. Моля да го имате предвид.

Второ, аз имам една извлечена от дългогодишната ми практика позиция спря-мо същината на т.н. "преподаване", която претендирам да е съвременна, изцяло отговаряща на потребностите и нуждите на модерното идейно, ценностно, личностно и духовно развитие на младите хора у нас - предвид тежката ситуация в образованието, до която стигнахме заради нереформирана-та и анахронична образователна (админис-тративно-командна, директивна) система. Ето, оказва се, че във Вашите разсъждения долавям същата тази представа за това какво следва да прави "преподавателят", с която съм воювал много години наред – и която според мен е крайно време да бъде надмогната. Най-простото нещо е препода-вателят да "дава" (и то наготово!) на учени-ците си разните му там знания, информации и пр., но не до това се свежда същината на цялата работа. Защото в един такъв тради-ционен подход се крие непростимо недове-рие към способността на младия човек да

се ориентира сам, сам да добие онова, което му е потребно, щото все пак обучени-ето е трансформация на неговото собствено съзнание, има ли тогава право преподава-телят да се намества и разполага така бру-тално в този толкова интимен духовен про-цес? Моля Ви да се опитате да видите проб-лема и от този ъгъл.

Аз лично съм убеден привърженик на доверието на младия човек да се справя сам, а пък дълг на преподавателя е да му помогне да се настрои към това щото сам, съвсем свободно и отговорно, да търси, да се опитва самостоятелно да проумее всичко онова, което лично на него му е потребно. "Преподавателят" следва да се грижи за пораждането на подходяща познавателна и дори ценностно оцветена ситуация, понеже процесът на обучение в същината си е един творчески и духовен процес, процес на зараждане и зреене на някакви доста фини "продукти", това са собствените идеи, раз-бирания, убеждения на младия човек, на обучавания. По моите разбирания, изложе-ни пределно кратко, на обучавания следва да гледаме като на равнопоставен субект, а не като на безправен обект на разните му там педагогически въздействия. Между учител и ученик следва да има партньорски отношения, а не учителят да изхожда от позицията на "всичко знаещия", на "всичко разбиращия", която при това не се срамува да налага своите разбирания. Аз никога не бих си позволил да отнема свободата и автономията на своите възпитаници с ог-лед, видите ли, да ги "облекча", да им "по-могна", яз предпочитам да заложа на това да вярвам, че те могат да постигнат много повече, ако привикнат да се справят сами. Също така вярвам в това, че аз като препо-давател нямам правото да работя за нещо крайно вредно: да подпомагам формиране-то у възпитаниците си на едни безлични, "типови", общи, "общоприемливи", "обектив-ни" и прочие представи, щото в противен случай самите тези мои възпитаници ще станат нещо като "тухли в стената", а не това те трябва да бъдат по начало, те прос-то трябва да бъдат оригинални, индивиду-ални личности със свое мислене, със свои разбирания и пр. Сама виждате, че поста-веният проблем заслужава да се види и в тази светлина, за което Ви призовавам.

На трето място (принуден съм да "галопирам" през проблемите, за да не стане прекалено дълго това мое писание) искам да Ви обърна внимание и на това, че тук става дума за обучение на младите по философия; за мен обучението по филосо-фия следва в наше време да изиграе роля-та на нещо като "мотор", като двигател или дори като "локомотив", който следва да раздвижи и да поведе в потребната посока толкова фатално обърканите ни представи за нещата, а също и да преобрази българс-кото образование в частност, намиращо се, както казах, в нетърпима криза вече десети-

летия наред. Нашето образование е пог-решно устроено още в корена си, в изходни-те си начала и принципи, всичко в него е наопаки на това както трябва да бъде. Ето защо философията следва да играе водеща роля в този процес на очовечаване на бъл-гарското образование, в което от десетиле-тия витае един нечовешки дух и атмосфера.

Още много може да се говори и пише по тия проблеми, но сега-засега нека да се задоволя само с това. Много ще ми е интересно да прочета Вашия нов коментар, за мен е много приятно да разговарям с мислещи млади хора, тъй че Ви призовавам съвсем смело и свободно да ми пишете как Ви изглежда това, което сега си позволих да Ви напиша. С оглед това, че обсъждаме важен по моята представа проблем, си позволявам да публикувам в блога си както Вашето писмо, така и моя отговор, идеята ми е в начеващата се дискусия да се вклю-чат, да се надяваме, и други хора. Ще се радвам да нямате нищо против това мое хрумване да изнесем разговора си в едно по-широко публично поле. Понеже идеята на такива обсъждания е благородна: учени-ците в нашите училища доста страдат от своеволията и терора върху младите души на маниакални самоуверени учители-всезнайковци, които без капчица свян нала-гат своите демодирали и абсурдно-смешни представи, налагат ги при това на едно поколение, което има съвсем други личнос-тни и духовни потребности, щото, знайно е, времената се менят, ние, хората, също. А в нашите училища промяна от десетилетия, казах, няма, и дори не се предвижда да има. което е отчайващо според мен. Крайно време е демодиралите и анахронични пред-стави за това какво следва да става в учи-лище, на които толкова много хора у нас са жертва, да бъдат без жал отхвърлени, пот-ребно ни е да се освободим от собствените си неверни, неотговарящи на нуждите на самия живот представи. Ето към това аз призовавам не от вчера. Общо взето поло-жението е толкова плачевно, че почти не получавам подкрепа. Сама си правете извод колко отчайващо е явно това положение, то е толкова по-отчайващо, колкото е по-нетърпимо.

Дано не Ви уплаших с тия свои ду-ми, но аз имам обичай да бъда пределно честен. Не ми е по нрава да лицемеря, казвам каквото мисля. Та ще се радвам да не съм Ви отблъснал, примерно, щото сте ме възприела за "луд човек", ще ми е при-ятно да поразговаряме, а също, не крия, ми е много интересно да разбера как възприех-те всичко, което си позволих да Ви напиша тая заран.

Всичко добро, поздрави! Очаквам отговора Ви!

С уважение: Ангел Грънчаров П.П. Сега ми хрумва да Ви запитам нещо: Вие подкрепяте ли протеста на ранобуд-

55 ните студенти, участвате ли в техния протест? Много ми е интересно да разбе-ра Вашата позиция и по този най-актуален въпрос. Благодаря предварител-но за отговора!

МИЛИ РОДНИ КАРТИНКИ...

16 ноември 2013, събота

Използвайки челния путинистки опит, пра-вителството на Орешарски си организира демонстрация в своя подкрепа!

Жал ми е за тези неграмотни хора – и няма как да не изпитвам омраза към бандитите, които ги довлякоха в София!

Момчил Дойчев

ИЗЛАГАЦИЯ: ДРУГАРИТЕ НИКОГА ПО-ВЕЧЕ НЯМА ДА СЕ ОСМЕЛЯТ ДА ПРАВЯТ МИТИНГ НА ОРЛОВ МОСТ-ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ!

ДАНСwithme на 8 юли. Открийте разликите. Снимка: Сергей Антонов

ЕКСПЕДИЦИЯ ДО ОБЛАСТТА ОКСИТА-НИЯ В ЮГОЗАПАДНА ФРАНЦИЯ, РОДИ-НАТА НА КАТАРИТЕ – БОГОМИЛИ Д-р Петър Хаджидимитров, Швейцария

През 2009 година се навършват 800 години от Кръстоносния поход срещу Катарските богомили (албигойци) в Оксита-ния, известен като Кръстоносен поход сре-щу Албигойците, и включването на Светата инквизиция в действие, вилняла близо 500 години. Походът започва в 1209 г. от град Лион, Франция. Приносът на българите за духовната култура на Европа и за Рефор-мацията на християнските църкви (Протес-тантизма) намирам, че има голяма тежест. Бих желал даже Българският Президент през 2009 година по случай тая важна го-дишнина да произнесе кратко слово. Това има отношение и към нашата принадлеж-ност към Обединена Европа.

Ще се опитам само в малка серия от фотографии да разкажа за моята българ-ска експедиция в Окситания. Окситания се намира на север от Пиринейските планини (северната граница на Испания), на запад Тулуза и на изток граничи със Средиземно море. Тулуза е столицата на Визиготското царство съществувало до към годината 700. Визиготите се изселват от Северна Бълга-рия с Цар Аларих I към 390 година и осно-вават Визиготска държава със столица Дулоса (Дуло?!) днес Тулуза.

Крепостта Каркасон.

Окситания е страната на Богоми-лите-Катари. Експедицията проведохме през последната седмица на месец Август 2007. Целта беше да открием доказателст-ва, че Катарството през 12-13 век е българ-ското богомилство, пренесено в Окситания. Против Катарите в 1209 година Папата Инокентий III обявява Кръстоносен поход. По това време на юг цяла Испания е окупи-рана от Маврите-мюсюлмани, но това не смущава Ватикана. Катарите биват обявени за еретици и горени живи от Католическата Света Инквизиция на клади. Инквизицията вилнее близо 500 години и бива заменена едва от Гилотината на Френската Револю-ция 1789 година.

Успях да организирам в много кон-центрирана програма провеждане в про-

дължение само на пет дни срещи и разгово-ри с особено важни личности в Окситания, имащи отношение към темата Богомили-Катари, които даже филмирахме. Първата среща беше с г-н Пейтави, представител на Центъра за Катарски изследвания в Карка-сон, който ни представи официалната теза на Франция за Катарите. Следващата сре-ща беше с Кмета на селището Бугараш, г-н Жан-Пиер Делор, който ни разказа за про-изхода на името на селището. Третата среща беше с г-жа Ан Бренон, основателка и бивш шеф на Центъра за Катарски изс-ледвания в Каркасон, оттеглила се от тая длъжност, поради несъгласие с променена-та политическа концепция на Франция по отношение на Катаризма и нейните собст-вени лични убеждения и съвест. И най-накрая в Тулуза се видяхме и с прочутия г-н Дюверноа, който ни прие в дома си.

В Експедицията бях поканил да участвуват и журналистите Максим Кара-джов и Ц. Томчев от София, също и профе-сионалния кинооператор В. Гоневски.

Крепостта Каркасон (фиг. 1) е най-голямата запазена и реставрирана средно-вековна крепост-град в Европа, крепост по площ голяма колкото 30 рицарски замъка. През 410 година Царят на Визиготите Ала-рих I я използва като своя резиденция. В обширния район около нея до Тулуза (тога-ва наречена Дулоса) и северна Испания се

образува Визиготска държава ръководена от готите изселили се от днешните земи на България. Това вероятно обяснява защо три столетия след това Богомилите от България разпространяват своята християнска вяра из тоя край на Европа.

Между инструментите се вижда гъ-дулка и гайда. Моето твърдение е, че гозба-та 'Фасул', гайдата и гъдулката са донесени още през началото на 5-ти век от България в Окситания (днес Южна Франция) от бъл-гарските 'Визиготи', както и множество топо-ними свързани с името България.

В сърцето на Окситания се намира селището Бугараш. До него е върхът Буга-раш (фиг. 4), който е свързан с разни леген-ди и предания. През 9-ти век селището се нарича Вила Бугарария. Пред туристическа-та спалня в подножието на върха Бугараш, където пренощувахме, имаше огромна поляна по която се разхождаха три магарета и имаше опънати палатки на други туристи. Вечерта точно на върха изгря Месечината (фиг. 5). Това беше странно и неочаквано за нас. На другия ден имахме среща с кмета на

56 селището г-н Жан-Пиер Делор, който ни разказа за произхода на името на селището и разни легенди свързани с върха. На сним-ката се вижда кмета на Бугарш.

Крепостта Кверибус.

Това е една от крепостите - твър-дини и убежища на катарите. Казва се Кве-рибус. Построена е на непрестъпен връх. Не познавам българин, който би си постро-ил такава крепост и на такова непрестъпно място. От крепостта се вижда Средиземно море на около 30 километра. Крепостта не е била превзета от кръстоносците на папата, а се е предала след двадесет години от

започването на Кръстоносния поход срещу Катарите. Това е катарската крепост Монт-сегур. Тук 1243 година са се укрепили над 200 висши катарски богомилски водачи. След десет месечна обсада от кръстонос-ците на Папата състоящи се въоръжени до зъби, предимно французи, катарите започ-ват да преговарят условия да се предадът. Искат да им дадът две седмици спокойст-вие. През това време четирима се спускат с въже от крепоста с някакъв вързоп и изчез-ват. Какво е имало във вързопа и до днес не се знае. Това става основа за различни спекулации и легенди ('Съкровището на Катарите'). Легендата за Светият Грал, за който се твърди че е бил пазен от Катарите. Останалите катари след две седмици могат да избират или да се поклонят на Папата или да бъдат изгорени живи. Всички до един избират смъртта на Кладата. На мястото където са били изгорени днес има паметник. На тоя паметник направих помен за загина-лите, като запалих български огън. На него изгорих шепа брашно. Счупих стомничка с вода от Рилските езера, разчупих питка с изобразен Окситански (готски-български) кръст на нея и дадох на всеки по едно пар-че. Хората бяха изгладнели и питката беше изядена много бързо. Налях на всички по

чаша българско вино 'Тракия' и им издекла-мирах 'Моята молитва' на Христо Ботев, която аз считам за подчертано катарска молитва. Между другото казах на присъст-ващите, че се намираме в подножието на един от най-високите върхове на българска-та духовна история, върхът на Богомилите-Катари Монтсегур. Катарите са вярвали в безсмъртието и прераждането на душата. Казах им също, че аз не зная дали Душата се преражда, но това което със сигурност зная е, че след 800 години ние българите сме отново тук и това което ни е събрало е Духът на нашите Катарски прадеди.

За мен лично това беше вълнуващ момент. Бях обещал да им покажа на всички Свещенния грал, което и направих и ги чукнах по главата с моята дървена тояга и им казах на всеки че е станал Хаджия, ид-вайки на това свещено за нас българите място.

За тайнствения "Вързоп" който успяли-те да избягат четирима от крепостта катари са спасили със себе си: Убеден съм, че във вързопа е имало не Злато или Сребро, а нещо което гори и това са могли да бъдат само катарски книги написани на народния Окцитански език. Аз на тяхно място това бих опитал да спася. Такава една книга има запазена в Лион. И това е катарс-кото Лионско евангелие (Библия). Моите прияте-ли се съгласиха с мен, че не е било необходимо да се спасява "Злато и Сребро", след като оста-налите над 200 човека са се хърлили живи в огъня на католическата Клада.

На снимките които тук прибавям се вижда върха Монтсегур с крепостта, паметника в подножието, където е била кладата. На една от фотографиите се вижда на паметника моята черна библия, от която прочетох на присъству-ващите две изречения, за да им илюстрирам защо катарите не са вярвали на Стария завет и са я считали Книга на Сатаната.

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ БРОЙ 22 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ – БРОЯТ, ПОСВЕТЕН НА ТЕЧАЩАТА ПРЕД ОЧИТЕ НИ РЕВОЛЮ-ЦИЯ НА ПОКОЛЕНИЕТО НА СВОБОДАТА!

НАПИСАНО ЗА ВАС, ДРАГИ РОДНИ ДРЕМЛЬОВЦИ:

Само онзи, който е свобо-ден, само той може да се нарече човек в пълния сми-съл на думата. Идеята за сво-бодата е все-силна и лю-бовта към нея

сичко може да прави.