ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 4, ГОД. 4, 2012, 16 ФЕВРУАРИ, ЧЕТВЪРТЪК, Ц.2 ЛВ.

“Само за сведение – в България има 2800 язовира. Съпругът

ми, като бивш директор от Водно стопанство, към което бяха и язови-ри и каскади, има дори карта, отразяваща настоящото местоположе-ние. През 2001-2005 г. правителството на СаксКобургГотски, чийто любимец беше Бойко Борисов позволи групировката ТИМ с приближен Бойко Борисов, да приватизира язовирите. И резултатът не закъсня.”

Дали Бойко ще нареди на Парламента да забрани ТИМ зара-ди волята на народа, който си позволява да не иска да бъде наводня-ван и давен посред сибирски студ или по-скоро ще закрие някоя теле-визия, която си позволява да нарушава контрола върху изпускането на нерегламентирана критика към него?

Очакваме да научим от извора – не на Белоногата, а на уп-равленската мъдрост, олицетворявана от носителя на черен колан по тръшкане на противника на тепиха на демагогията.

Написа: Йорданова Прочетете и това: В село Генералово нарекоха Генерала

плъх в блога на Иво Инджев, където за отбелязване е ето този пасаж особено:

Жител на село Генералово „освирка” и отсвири Генерала, ка-то го прикани саркастично да дойде да реже лентичка в чест на навод-няването, което не приема да бъде наричано природно бедствие, а го смята за следствие от начина на управление. Около афектирания жител имаше негови съселяни, които явно бяха на същото мнение. Заклеймиха го поименно като плъх, който се крие!

Това е нечуван конфуз за контролираното изтичане на крити-ка, която се е насъбрала в язовирите на селското търпение спрямо управлението на ГЕРБ.

Във връзка с публикацията В Гърция се налага да се откажат от социализма си,

а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат с г-н Александър Лютов, собст-веник на блога ПОЗИЦИЯ, проведохме кратка обмяна на мнения, които, струва ми се, могат да са интересни за някои хора; иска ми се и читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ да могат да разберат какво сме си казали; затуй публикувам последния коментар на г-н Лютов и моя отговор до него:

Благодаря за отговора, г-н Грънчаров. И Вие, и аз явно циркулираме около същ-ността. Това не е лошо. Позволете една дуплика, чрез цитат (със съкращения):

„За всички, които бяха по-скоро на страната на Дьо Гол, отколкото на Че Гевара, комунизмът, колективизмът, тоталитаризмът бяха абсолютното зло. Налагаше се идеята за моралното оправдание на капитализма като противоположност на (Следва на 2 стр.)

НЯКОИ ПОУКИ ОТ ГРЪЦКИЯ ПРИМЕР

(От 1 стр.)

… абсолютното зло. Това беше оп-равдание, чрез отрицание, чрез разликата, чрез сравняването с другия, но оправдание. Колко беше хубав Западът по Брежнево време! Но, ха, сега де, няма го вече Бреж-нев, за да подчертае чрез контраст блестя-щата младост и великолепие на нашата цивилизация…”

Андре Конт-Спонвил За да уточним ще цитирам пак: „Аз

не съм комунист и никога няма да бъда…” Напротив, скачах по площадите, далтонис-тите да различат цвета ми, и хвърлих камък на грамадите (помните, нали?)

Не ми е присъщ социализмът нито на дядо Благоев, нито този, на който съм му ял попарата, нито на Фидел, нито на Чавес, нито на другаря Ким, а ЕС-социализмът доведе и до „белия боклук” и „Деца в цент-рофуга”.

Но къде са гърците тук? Хора, като нас, достигнали едно за-

видно материално ниво и то реално по всич-ки икономически закони, без дефицит и необосновани заеми и сега, когато се съгла-сиха да споделят една политика, когато някой в управлението е сгрешил (нарочно или от некъдърност) искат да им го отнемат. Ако Вие днес получите половината от въз-награждението си, ще потупате ли по рамото онзи, който ви го отнема или ще кажете (подобно на един журналист във връзка с гърците) „По-добре да дойдат полковници-те.”

И свършвам: сега улових една ана-логия с възрастен роднина – искам си адек-ватната пенсия, не ме интересува в кой строй съм я изработил, но аз съм си я изра-ботил.

Макар и „горещо” във Вашия блог е уютно. Позволете ми да сложа линк към Вашия от моя. Искрени благопожелания!

А ето и моя отговор до г-н Лютов: Г-н Лютов, благодаря, и аз си сло-

жих линк към Вашия блог; оценявам го като качествен и съдържателен; пишете, както се казва, от сърце, не само с ума си.

А по темата мисля, че всъщност нямаме особени различия. Може човек да разбере реакцията на братята-гърци, на комшиите. Това дето някои чупят и палят човек не може да го разбере, но ето, оказа се, че има гърци и гърци, някои не одобря-ват вандалщините.

Но това, че в един дом, дали час-тен или държавен, бюджетът (сметките) трябва да се водят стриктно и че всеки може да се простира според чергата си, е аксио-ма. Възможно е гърците да се чувстват ограбени, не отричам. Но не може да се отрече и това: за случващото се в една страна все пак основна отговорност носят нейните управляващи, сиреч, избирателите, които са ги упълномощили да водят общите

дела от тяхно име. Тъй че и на себе си следва да се сърдим, а не да търсим враго-ве, на които да прехвърлим цялата отговор-ност.

Ето по този пункт не мога да оп-равдая поведението на съседите ни. Като сте се “минали”, имайте добрината да прие-мете собствената отговорност и на себе си преди всичко се сърдете. И поемете после-диците от поведението си. Това е достойно-то, а не други да обвинявате за собствените си беди, което е израз на малодушие. Гер-манците не могат да са отговорни за гръцки-те беди, за да плащат до безкрайност и при това да бъдат обиждани. Така не става.

Защото като осъзнаете и приемете собствената отговорност и изпиете достойно горчивата чаша, другият път много повече ще внимавате какво правите. А иначе от гърците ние можем да вземем пример защо-то протестират много, за разлика от нас, дето си кютим и скачаме само когато ножът опре о кокала; така и трябва да е, трябва да се протестира, та управляващите да бъдат държани изкъсо.

Аз лично обаче съм противник на теорията, че народът винаги е прав и винаги има основателни искания; не е така; народът като цяло често съвсем не знае какво иска. Народът, простете, много често се държи като курва, именно, оставя се използвачите да го съблазнят, отдава се на ласките им, пък в един момент почва да крещи: сакън, натаковаха ме, оскверниха невинната ми добродетел! Нима народът не прави точно така. Е, разбира се, става дума за мнозинст-вото от народа, а не за целия народ. Това винаги следва да се има предвид.

Не съм политик и мога да го заявя това. А иначе на политиците се налага да се мазнят на “непогрешимия и винаги прав, дори толкова мъдър народ”. Не е така. По съм склонен да приема тезата на Новодвор-ская, която често казва: “Какво да правим, с народ, в който половината и повече са идио-ти, нищо друго и не може да се очаква – и да се постигне”. Има голяма доза истина в нейните думи. Малоумието сред мнозинст-вото от народа винаги е на висота. Това исках да Ви кажа.

Поздрави! Надявам се, и друг път

ще спорим, та да си помагаме в търсенето на истината, която единствена има значе-ние…

П.П.: За малко да пропусна нещо

важно: вярно, няма ги Брежнев и брежнев-щината, но има Северна Корея, има и Куба, има с кой да се сравняваме. Тъй че блясъ-кът на западната цивилизация съвсем не е помръкнал. Както искат да ни внушат леви-чарите.

Напротив, блясъкът се засилва, нищо че левите, понеже си нямат вече своя пример за вдъхновение, именно Съветска Русия, се сякаш побеснели и правят всичко, за да съсипят добруването на Запада!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТОЧНОТО МЯСТО, КЪДЕТО СЛЕДВА ДА СЕ ТУРИ БУДУЩИЙ ПАМЯТНИК НА НАРОДНИЯ КУМИР Б.БОРИСОВ

НАЙ-СИГУРНОТО, НАПРАВО НЕПОКЛА-ТИМО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ ДАДЕН ЧОВЕК НЕ Е БИЛ СЪТРУДНИК ИЛИ АГЕНТ НА ДС ИЛИ КГБ

По повод тъжната новина за смърт-

та на Иван Славов – виж Почина професор Иван Славов – моя милост написа във Фейсбук ето тази кратка бележка:

Бог да прости професор Славов! Имам много добри впечатления от него от годините преди 1989-та. Много ми помогна тогава! Няма да го забравя докато съм жив!

Аз за проф. Славов отделно ще пиша тия дни, понеже чувствам дълг към неговата памет, пък и философското списа-ние ИДЕИ, на което съм главен редактор, ще излезе в новия си брой с текст, посветен на забележителния български философ. Но ето сега една друга, съвсем неочаквана реакция, за която даде повод моята бележка; г-н Nikolai Sultanov, мой фейсбуков приятел, ме запита нещо, на което се наложи да отгово-

3 ря; публикувам и двете, и въпроса, и отгово-ра, щото ми се струва, че в тая обмяна на мнения има и, така да се каже, един по-съществен, “обществено-значим” и психоло-гически нюанс; та тоя човек ме попита за следното:

Aнгеле, извинявaй, че ти говоря нa мaлко име, но нaли сме приятели… Може ли един мaлко неудобен въпрос: след кaто си се познaвaл с проф. Ивaн Слaвов (известен с еретичните си възгледи към комунистическaтa действителност по оновa време), a и след кaто си зaвършил фило-софското си обрaзовaние в Русия, бил ли си обрaботвaн от бившите нaши и съветски тaйни служби? Въпросът ми е неудобен, a пък и отдaвнa мисля дa Ви го зaдaм, зaщото виждaм, че сте с много демокрaтични рaзбирaния и сигурно сте много ценен от Вaшите студенти…

На горното отвърнах ето така: Няма нищо, г-н Султанов, въпросът

е уместен. Ако съм разработван от тайните служби като обект, аз това не мога да зная, понеже тия служби са тайни и едва ли щяха да се издадат толкова, че даже аз да го узная Имам служебна бележка (получих я от МВР когато СДС управляваше и имаше за кратък период такова възможност), че не съм бил разработван от тайните служби.

На тайни служби, нито съветски, нито български, нито никакви, не съм сът-рудничил; не мога да Ви го докажа, а да се кълна не е нужно. Прочее, имам едно дока-зателство, според мен доста силно: след като всички сътрудници на ДС са постигнали благодарение на ДС голяма кариера (някои са станали, както видяхме, митрополити, други – професори, трети – генерали, чет-върти – милионери, пети – медийни босове, шести – велики политически лидери и вож-дове, седми – президенти на натовска и европейска демократична България, осми и девети – какви ли не, но все на най-високо място!) и след като моя милост нямаше някакъв такъв професионален, материален, финансов или прочие успех и просперитет, а си е най-обикновен преподавател по фило-софия и автор на философски книги, то това според мен е точно доказателство, че отно-шение към тайните служби не съм имал.

Както искате погледнете това мое доказателство, но то, не може да се отрече, съдържа силна логика и непоклатима аргу-ментация. Дайте ми пример само на един-единствен агент на ДС, който не е проспери-рал, и тогава аз ще призная, че аргумента-цията ми някъде куца…

Такива ми ти работи… дано задо-

волих интереса ти… карай, говори ми на “ти”, няма проблеми, не сме някакви големци та да се величаем взаимно на “Вие” и да изглеждаме смешни, пък сме и приятели вече…

ЕДНА ТВЪРДЕ ЦЕННА КНИГА ОТ ЙОАН ДАМАСКИН

Точно изложение на православната вяра Преподобни Иоан Дамаскин

Настоящата книга представлява изложение на цялостното православно ве-роучение, изляло се като река от жива вода от сърцето на боговдъхновения богослов, песнописец и чудотворец свети Иоан Дамас-кин. Написано е с ръката, изцелена от Пре-чистата Владичица Богородица и станала първообраз на третата ръка от иконата на Пресвета Богородица “Троеручица”.

Догматите на светата православна вяра са изложени ясно и разбираемо. По-лезно и спасително за всеки православен християнин е изучаването им, доброто им познаване и твърдото им опазване.

Преводът е направен по изданието “Польное собрание творений Св. Иоанна Дамаскина” - том 1 от 1913 г., издание на Санкт-Петербургската Духовна Академия, с допълнения от изданието “Точно изложение православной веры” от 1894 г. Славянобългарски манастир “Св. Вмчк Георги Зограф” © , Света Гора, Атон, 2006 г.

СОЦИАЛИЗМЪТ, НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ГРЪЦКИ, БЪЛГАРСКИ, ОБЩОЕВРОПЕЙС-КИ ИЛИ СЪВЕТСКИ, Е ВСЕ ЛОШ, ДОКА-ЗАНО ЛОШ

Публикацията ми от вчера под заг-лавие В Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат е пре-дизвикала, както сега установявам, и доста реакции в блога ми, наречен ДИСКУСИО-НЕН КЛУБ, където обикновено помествам

актуалните си политически коментари и анализи. Една голяма група от възразители-те са, естествено, адепти на соцализма, явно с написаното съм успял да уцеля нещо твърде съкровено, намиращо се директно в алените им сърца; който иска, нека да изче-те тия коментари, ако можем да обозначим с тая дума воя на носителите на упоменатите червени сърца; аз обаче обръщам внимание върху един по-различен коментар, написан от лице с име Александър; ето какво ми пише тоя човек и какво аз счетох за нужно да му отговоря:

Г-н Грънчаров, някак си темата за лапащите и не плащащи масрафа гърци се изтърка. Я направете една справка от кога (като година) гърците тръгнаха “надолу”, увеличиха дефицита и станаха въпросните проблеми. Случайно бихте забелязали, че противопоказна за икономиката им се оказва “европейската свободна търговия”, която унищожи някои печеливши пера заради квоти и тем подобни аналози на онази – социалистическата разпределена търговия от т.нар. СИВ.

Откакто французите прецениха, че ЕС става прекалено англосаксонски, в ЕС започна упорито и неприкрито да навлиза социализма, този, който Вие, види се, много мразите, но не съвсем разбирате. Припом-нете си идеите за “съюз в съюза” и причини-те да бъдат прокарани. Нехаресвайки соци-ализма, се подразбира, че сте фен на капи-тализма, кой? финансовия ли? Пази Боже, и децата видяха, че той унищожи производст-вото на блага, останаха куфарите на юпита-та, китайския бум и тамагочита.

Гърците отстояват това, което бяха достигнали, а ЕС им взе. Сега е на ред да “лапа” Международният валутен фонд. Той постигна целта си, Гърция никога няма да излезе от Еврозоната, защото трябва да плаща в евро. На МВФ драхми не му тряб-ват. У нас едно очилато момченце се опита да ни вкара в тази зона без време поради подобна причина, дори беше “сбъркал” някои цифри “случайно”. Добре, че не му стана работата.

На това именно възражение счетох за нужно да отговоря; отвърнах следното:

Господине, социализмът, незави-симо дали е гръцки, български, общоевро-пейски или съветски, е все лош. Доказано

4 лош, историята го доказа, тъй че тук съвсем не става дума за “харесване” или “нехарес-ване”. Капитализмът – и това пак историята го е доказала – независимо от кусурите си, винаги е за предпочитане пред социализма, да не говорим за комунизма (макар за мен социализъм и комунизъм имат все една и съща същина, а разликата е само в степен-та).

Сам казвате, че гърците, преди да ги прихване “центрофугата” на европейския социализъм, са били, да речем, добре, има-ли са разните му там “придобивки”. Социал-ни придобивки, не вярвам обаче да се нае-мете да твърдите, че тия придобивки на гърците са плод на гръцкия социализъм, щото те са постижение на гръцкия капитали-зъм. До какво може да доведе социализмът най-зримо доказателство сме ний, българи-те, а не гърците; за това, че гърците са по-добре от нас, причина е гръцкият капитали-зъм, а не гръцкия социализъм; щото ний сме доказателството, че социализмът винаги носи мизерия и бедност.

Капитализмът пък винаги е социа-лен, и то не на думи, а на дело; причината за това е твърде проста. Преди да има нещо за “преразпределяне”, става дума на разните му там благинки, то тия благинки първо трябва да бъдат създадени, произведени. Капитализмът е доказал, че може да създа-ва и произвежда; ето, толкова близкият до сърцата на днешните меланхолици по соци-ализма е Китай: китайците, един безспорно велик народ, щяха да измрат от глад ако не се бяха отървали от комунизма с сферата на икономиката; щом туриха кръст на комуниз-ма в икономиката, т.е. щом като китайците допуснаха капитализма в страната си, се почна невероятно силния растеж на Китай. Ако за миг китайците се откажат от “конце-сиите на капитализма”, мигом Китай ще рухне.

Тъй че, доказано е, капитализмът създава, а пък социалистическите “разпре-делители” не правят друго, освен да убиват производството на блага, поради което, разбира се, в един момент вече няма какво да разпределят. И тогава почват вече да живеят на вересия. Оказа се, че това е въз-можно да се случи не само с индивиди, но и с цели нации. Като гръцката, примерно.

Та нали и ний, българите, бяхме яката загазили от лукановия и виденовия социализъм, да не говорим за тодорживко-вия; щом биде допуснат за малко капита-лизмът у нас от проклетия Костов, се почна растежа на България, поради който ние все още не сме измрели от глад, а при Луканов и Виденов бяхме на косъм от измирането. Това за какво ви говори? Имайте поне малко достойнство и с ръка на сърцето си признай-те това, което опитът на самата история отдавна е доказал.

Ала някои, заради социалистичес-ките си въжделения – друг да създава, а ти да лапаш, това е социализмът! – са способ-

ни всичко да изопачат, щото на такива исти-ната просто им е крайно неудобна. Прочее, не е зле да погледнете ето тази публикация: Природното бедствие, наречено социали-зъм. Приятно четене! Поздрави!

КАКВО КАЗВА ДРУГАРЯТ ПЪРВАНОВ НА ДРУГАРЯ ПУТИН ЗА РЕЗЕРВНОТО КУЧЕ БОКО

Взаимствано от ТУК.

КРАТЪК ДИАЛОГ С ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА НАРОДА НА VЕLIKA HELLADA, КОЙТО НАРИЧА БЪЛГАРИТЕ “ВАРВАРИ”

Моята публикация по гръцката тема със заглавие В Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социализъм е това: едни пият и ядат, а други – плащат тази сутрин забелязвам, че е предизвикала една твърде злобна реплика от някакъв грък с име Giorgos Kaponis, който във Фейсбук ми е написал ето това съобщение; прочетете и се подивете:

Be barbarian pervo ste tersis, tvoe zitie i kakvo pisi na tvoe gkrep i posle ste govoris za VILIKA HELLADA. Kato filosof tsakam da imas po svoboden um, no kade da go nameris. GRETSIA BESE E I VINAGI STE E VILIKA, I VIE STE PRADALUZITE DA STE NAGLI I BARBARI. IDIOTEN!

Всичко в това съобщение се чете и разбира, ако изключим последното изрече-ние, именно това: “I VIE STE PRADALUZITE DA STE NAGLI I BARBARI”, в което мен лично ме затруднява да разбера какво озна-чава думата “PRADALUZITE”; да не би да значи “пръдлювците”, а? Или нещо друго значи, ако някой може да го изтълкува, да помага. Както и да е. А иначе тоя любезен представител на комшийски народ, който е натрупал твърде негативни емоции срещу

нас, българите, благоволява да ме нарече “barbarian”, което значи “варварин” (в край директно си заявява, че ние, българите, един вид сме осъдени от съдбата да сме нагли и да сме варвари!). Почудих се дали да му отговоря или да си замълча, но поне-же мълчанието ми в случая може да се разбере неправилно, то рекох да му отвърна нещо кратичко; ето какво му написах там (май не се получи кратичко, но нека):

Нещо съвсем не си ме разбрал; аз лоша дума за гърците като народ не съм казал и няма да кажа, щото не съм такъв глупак да подвеждам всички гърци под един знаменател. Аз обаче казах нещо справед-ливо, което обаче може да звучи лошо в даден вид уши, именно, позволих си да изоблича “гръцкия социализъм”, заради който като държава сте я докарали до дере-джето, до което я докарахте. Като човек и философ ви соча истинския проблем, а ти се нахвърляш да обиждаш народа ми. Това не само е грозно, но е и глупаво. Не подобава да прави така един представител на народа на VILIKA HELLADA. Прочее, пише се VЕLIKA, не VILIKA…

Вий, гърците, съвременните гърци, може да се мислите за велики, в това лошо няма, но хайде де, покажете го, че сте вели-ки: опитайте да излезете достойно от ситуа-цията, в която изпаднахте. Хайде сега да ви видим колко сте велики де!

Запомни от мен това: никой друг, не Европа, не германците, не американците, не българите са виновни за вашите гръцки проблеми, а за вашите гръцки проблеми сте си виновни единствено вие, самите гърци; никой друг не ви е виновен. Ето това докато не го разберете, много ще страдате. Това исках да ти кажа. И имай добрината да ме наричаш българин, а не с други думи, щото това не ми е приятно. То е израз на безсил-на озлобеност, която не е присъща на велик народ, на представител на народа на VILIKA HELLADA.

Ако не можеш да разбереш какво ти пиша, намери някой, който да ти го пре-веде, та да схванеш, а не да ми се нахвър-ляш като герест петел само защото нищичко не си разбрал. Бъди здрав и малко по-умен!

ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ...

Обичайте се! И не само днес! Чес-тит празник на Любовта, Виното и на прия-телите археолози! Защото който няма любов - нищо не струва, както казва Апостол Па-вел:

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека. Да имам пророчески дар и да зная всички тай-ни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.

5 И да раздам всичкия си имот, да

предам и тялото си на изгаряне - щом любов нямам, нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинству-ва, не дири своето, не се сърди, зло не мис-ли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада, а други-те дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат. Защото донейде знаем и до-нейде пророчествуваме; но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец, като младе-нец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.

А сега остават тия три: вяра, на-дежда, любов; но по-голяма от тях е любов-та.“ Из Първо послание на Свети Апостол Павел до Коринтяните, глава 13

АКО ЛЮБОВ НЯМАМЕ, НИЩО НЯМАМЕ...

Какво е любовта за мен?

Когато се опитвам да разгадая това благородно чувство винаги мисълта ми се насочва първо към Божията любов. Изпит-вам ревност и аз да обичам така, както Бог обича нас. Това е една възвишена любов, която

„... не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси

своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълча-ва, на всичко хваща вяра, на всичко се надя-ва, всичко търпи...“ (Послание към Коринтя-ните, 13:4-7)

За мен любовта е чувството, което пленява сърцата на двама души, кара ги да се радват и в същото време да страдат заедно. Любов е другият да ти е толкова близък, че като го прегръщаш, да имаш чувството, че прегръщаш собственото си сърце и живот - кой би имал силата да нара-ни собственото си сърце и да унищожи собс-твеният си живот?

Но най-вече любов е да усещаш Бог в другия и във взаимоотношението меж-ду вас! Да обичаш означава да дадеш втори шанс на този, който те е наранил до болка, да простиш непростимото и да подадеш отново ръка, за да поемеш същата, която те е „ударила“ и накарала да страдаш.

Любовта не се състои само в това да изпитваш удоволствие и наслада. От любовта боли, но въпреки че изпитваш неописуема болка, причинена ти от най-скъпия и най-близкия до теб човек, ти си готов да простиш и да забравиш.

Трябва да се научим, че не можем да накараме насила някой да ни обича. Необходимо е да си останем такива каквито сме - и да се оставим да бъдем обичани. Ако сме живели добре, ако сме направили щаст-ливо поне едно дете, ако сме подали ръка на нуждаещ се в беда, ако сме дали от себе си поне частица душа, то значи сме успели да запалим поне една искра, да направим един живот по-лек, зарадвали сме един човек.

И тогава разбираме, че сме постиг-нали своята цел, за която сме се борили и живели. Дали сме от сърце и душа любовта на някого, от която и ние самите се нуждаем. Само с времето можем да разберем дали любовта, която изпитваме е истинска. По този повод искам да споделя с вас приказка, която много ми хареса.

... Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства: Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включи-телно и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отп-

лували. Единствено Любовта упорствала да остане до последния момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта реши-ла да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Лю-бовта. Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си! - Не мога – отговорило Богатството

- имам много злато на кораба си и нямам място за теб.

Любовта решила да помоли Суета-та, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те, помогни ми! - Не мога да ти помогна Любов, ця-

лата си мокра и можеш да повредиш кораба ми - отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо затова Лю-бовта я помолила:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб!

- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.

Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала.

Внезапно се чул глас: - Ела, Любов, аз ще те взема със

себе си! Гласът бил на непознат възрастен

мъж. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той про-дължил по пътя си.

Любовта осъзнавайки, колко много му дължи, попитала Познанието:

- Кой ми помогна? - Помогна ти времето - отговорило

Познанието. - Времето? - почудила се Любовта -

Но защо Времето ми е помогнало? Познанието се усмихнало и с дъл-

бока мъдрост отговорило: - Защото само Времето е способно

да разбере колко велика е Любовта... Можем ли да се съгласим, че наис-

тина е така? Само с времето можем да разберем дали Любовта е наистина такава, каквато е... истинска.

За да получим любов трябва да да-рим такава на нуждаещия се. Любовта е нужна на всеки, нужна е дори на малкото на пръв поглед цвете, което се нуждае от вни-мание и грижи. Колко повече на нас хората, за да оцелеем в този свят. Ние трябва да се стараем да обичаме с Божията любов, да даваме всичко от себе си на обичания от нас човек.

Добре е всички ние да се замислим и да си зададем въпроса: дали наистина обичаме истински и даряваме ли любов на другите, такава любов, каквато и на нас ни е нужна – любов възвишена и раздаваща се?

Любовта прилича на цветята - ако тя е разцъфнала в теб, ти трябва да я спо-деляш, да я даваш. И колкото повече я раздаваш, толкова повече тя ще расте в теб. Ако продължиш да даваш, ще дойде ден,

6 когато ти ще станеш неизменен, безкраен източник на любов.

В такава любов, ние учителите от Българско училище "Нов Живот" се стремим да учим и възпитаваме своите ученици: за да израснат достойни наши последователи, истински българи!

Любовта и всеотдайността ни водят всяка събота в класните стаи за да сеем семената на знанието с нежност и вяра. С любов родителите повярваха в нашия про-фесионализъм и ни повериха децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в знания и морални ценности с много любов.

Благодаря Ви, ученици, че и вие повярвахтe, че именно тук в българско учи-лище „Нов Живот“ ние, вашите учители, ще ви предадем нестихващата си любов към България и нейния народ, знания, вяра, традиции и обичаи!

Любовта променя хората, както те-зи, които я дават, така и онези, които я полу-чават. Да, Любовта ще промени света! Автор: Антония Василева, начален учител в Българско училище “Нов Живот“, гр. Чика-го, САЩ

В ГЪРЦИЯ СЕ НАЛАГА ДА СЕ ОТКАЖАТ ОТ СОЦИАЛИЗМА СИ, А СОЦИАЛИЗЪМ Е ТОВА: ЕДНИ ПИЯТ И ЯДАТ, А ДРУГИ – ПЛАЩАТ

Моя реплика от няколко думи във Фейсбук – Напълно подкрепям! Аман от гръцки социализмо-комунизъм! – предиз-вика много коментари и спорове, в които се намеси и грък, живеещ в България, и бълга-ри, живеещи в Европа. Дискусията е инте-ресна, аз днес, когато имам време, може да я публикувам в блога, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ. В резул-тат на спора там нещата съвсем се заплето-ха; наложи се да реагирам пак, щото осъз-нах, че едва ли съм бил разбран правилно; някои изтълкуваха реакцията ми в смисъл, че съм помогнал да се разгаря антигръцка истерия, т.е. да се подклажда враждата между двата комшийски народа. За да пояс-ня какво всъщност мисля се наложи да на-пиша ето този коментар:

Казусът с гърците и Гърция е твър-де интересен. Това, че протестират за да си защищават така и така разбраните интереси е хубаво; това от една страна. От друга

страна дълго време са подкрепяли полити-ци, които са довели страната до фалит. Значи и те самите, като граждани, носят отговорност за случилото се – и трябва да имат добрината да си я поемат. Значи един вид сега следва да протестират и срещу самите себе си, най-вече срещу самите себе си. Което, както и да го погледнеш, при по-ложение, че съвсем не съзнават, че сами са си виновни, да ме прощават, е крайно тъпо.

Да, нацията, държавата като цяло е сторила и допуснала грешки, излапали са обяда, сега трябва да имат добрината да си го платят. Не може един да пие и яде, друг да плаща. И особено възмутително е това, че на протестиращите гърци все някой друг им бил виновен, и най-виновни им били ЕС, европейците, най-вече германците, които хем с парите си плащат голямото гръцко плюскане, хем в гръцката представа им били виновни за всичко, което им се случва; ето това е възмутителното! Европейците спася-ват гърците, гърците протестират срещу европейците за това, което, както и да го погледнем, е наглост, е връх на наглостта! За това става въпрос.

Гърците трябва да имат добрината да поемат цялата отговорност и с чест да изпият горчивата чаша. И тук не поставям всички гърци под общ знаменател. Аз съм убеден, че има гърци, които съзнават, че не Европа, не европейците (и не американците) са им виновни за хала, а че те самите са си виновни и нямат моралното право да обви-няват никой друг. Просто в Гърция се налага да се откажат от социализма си, а социали-зъм е това: едни пият и ядат, а други пла-щат. Това е социализъм.

И никой не може да ме убеди, че има нещо морално в поведението, което защищава извратената социалистическа представа, че едни трябва да ядат и пият, а пък други не само че са длъжни да им пла-щат масрафа, не само ги спасяват, ами и дори, представете си, биват обвинявани, че са им виновни; така не стават тия работи. Самите гърци ще имат голяма полза да осъзнаят този дефект на психологията си – и тогава нещата ще бъдат поставени на здра-ва основа. Така мисля аз за гръцката криза, г-н Каламарис. Така аз виждам нещата. И казвам каквото мисля.

Да резюмирам: проблемът на гър-ците не е някакъв техен порочен и осъдите-лен “гръцки” манталитет, срещу който са

готови да се възмущаваме даже ний, бъл-гарите, дето сме носители един още по-опорочен и негоден манталитет; проблемът на гърците, именно на протестиращите днес гърци е, че са се подали на една осъдителна по принцип и социалистическа по характер психология, която се свежда до това, че някои си мислят, че имат пълното право да лапат, а пък друг да плаща масрафа, и не само да плаща, ами и да бъде обвиняван, че е виновен за положението на горките лапа-чи.

Разбира се, че се налага гърците да свикнат с много икономии, та да въведат ред в своя дом; трябва да привикнат да се оправят сами, а не да си мислят, че може до безкрайност да лежат на гърба на “лошата Европа”. Докато не се откажат от тоя поро-чен социалистически манталитет, добро гърците няма да видят.

Както и ние, българите, не сме ви-дели добро от същия този манталитет; ний заради него сме станали най-бедни; платих-ме цялата цена, изпихме много горчиви чаши, и още не сме си стъпили на краката. Затуй гърците не трябва да вървят по бъл-гарския път. Ако се откажат от социалисти-ческата извратеност овреме, ще страдат по-малко. От позицията на изстрадали ний, българите, имаме право да дадем тоя съвет на комшиите си. И те вместо да ни се обиж-дат, трябва да са ни благодарни…

Гледам сега снимки на гръцките протести и чета по лозунгите, че капитализ-мът, представете си, им бил виновен. Е, ето това е възмутителното: не капитализмът, а социализмът им е проблемът на гърците. А пък социалисти, знайно е, са най-големите лъжци: да викат на черното бяло, да прех-върлят вината от болната на здравата глава, да говорят тъкмо противното на истината е същност на социализма наред с лапането и паразитирането на чужда сметка и на чужд гръб. Значи проблемът на Гърция е социа-лизмът, а ще се оправят когато се разделят с твърде разпространените в гръцкото об-щество социалистически илюзии. Не говоря абстрактно; жена ми е от род на “славяно-фонетични елини”, т.е. на “елиноговорещи славяни”, другояче казано, българи от гръц-ката част на Македония. Добре ми е познат тоя манталитет при споровете ми с гръцката рода; сред тях, за жалост, има не само пок-лонници на социализма, ами и на комунизма има поклонници; има поклонници дори на Сталин!

БЪЛГАРСКАТА И РУСКАТА ВРАЖДА НЕ СА ОТ ВЧЕРА И ЗА НИКАКВИ „БРАТСКИ” НАРОДИ НЕ МОЖЕ ДА СТАВА ДУМА

Публикацията в блога със заглавие България вече я няма: българите в тази нещастна територия сме само 8%, оста-налите 92% били русофили и руснаци!, представляваща анонс към публикацията

7 БЪЛГАРИЯ ИЛИ РУСОФИЛИЯ - ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! с автор Белчо Дончев е пре-дизвика интересен коментар, който публику-вам отделно, та да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

80% вероятно е пресилено, но в

България има достатъчно русофили. В Сър-бия и Черна гора със сигурност са повече. Извън ОНД именно те са традиционните бастиони на русофилията. Само че както съм имал възможност да отбележа, в Бълга-рия това е не толкова русофилия, а по-скоро е „комунистофилия”.

Предполагам обаче, че в България ще се намерят и не по-малко напр. герма-нофили, може би и доста франкофили, англофили, а защо не и индонезиофили, бразилофили, ирландофили, финландофи-ли, даниофили и т.н. Даже можем да пред-положим, че да речем финландофилите и даниофилите ще са повече от русофилите. Дания и Финландия не са направили нищо лошо на България и българите нямат причи-ни да не ги „обичат”, докато ролята на Русия в българската история е най-малкото спор-на. Освен това българите би трябвало да са най-вече яростни ГРУЗИНОФОБИ, защото най-големите беди на България причини именно грузинецът Сталин.

Това показва, че цялата тази игра на фили и фоби е донякъде гротескна и абсурдна. Съвременният свят и политика не може да се свеждат до подобни примитивни емоционални категории. Всички народи имат положителни и отрицателни страни, пости-жения и понякога престъпления и е абсурдно да ги „обичаме” или „мразим” като цяло.

Несъмнен емпиричен факт е, че хората по света имат различно отношение към Русия, което в най-широк план може да бъде описано като любов, безразличие или омраза към нея. Но във философски план искаме да знаем повече и да копаем по-дълбоко.

Самото понятие „русофилия”, респ. „русофилство” е твърде широко и разтегли-во. Може да харесваш или обичаш опреде-лени аспекти на Русия, например руския

„манталитет” или „душа”, руската литерату-ра, език, традиции, ландшафт, кухня, водка, музика, клавирна и балетна школа и т.н. и всичко това би било един вид „русофилство”. За всеки разумен човек обаче е трудно или невъзможно да приема или отхвърля ВСИЧ-КИ аспекти на дадена страна или култура без изключение. Обстоятелството, че харес-ваш например руска поезия не значи, че същевременно обичаш съветския ГУЛАГ или руската политика като цяло.

Можем ли обаче да прокарваме разделителна линия между политиката на дадена страна и нейния народ и неговите културни и всякакви други постижения? Можем ли да одобряваме и обичаме народа, но не и политиката, провеждана от неговото правителство в негово име? Все пак истина-та е, че основен носител на комунизма по стечение на обстоятелствата е не друг, а руският народ, на завоевателната политика на Балканите на руския царизъм в миналото пак руският народ, на националсоциализма германският народ, а на фашизма италианс-кият народ. В този смисъл тези народи спо-ред някои трактовки носят някаква отговор-ност за извършените в тяхно име политичес-ки действия от отделни представители на тези народи. От друга страна колективната отговорност винаги е проблематична. Спом-ням си какъв вопъл предизвика през 1996 в Германия твърдението на историка Даниел Голдхаген, че германците са „народ от прес-тъпници и убийци” и Холокостът е изцяло тяхна колективна вина. Още на Нюрнбергс-кия процес обаче понятието за колективна вина на целия германски народ за престъп-ленията на националсоциализма е отречено.

Иначе лесно можем да намерим аргументи за всевъзможни любови и омрази, защото особено големите народи имат както положителни страни, така и страшно много трески за дялане – националсоциализма на германците, фашизма на италианците, ми-литаризма на японците (питайте какво е отношението на азиатците днес към японци-те! – те са обект на неистова омраза), на колониалното минало на Испания, Англия и Франция и т.н. Следва ли от това, че заради ужасната политика на тези страни трябва да отречем всички останали техни постижения?

Така че по темата може да се деба-тира. Не забравяйте, че етническите руснаци наистина са над 80% от населението на Русия, но тя иначе е мултинационална дър-жава, като българите и техни разновидности са важна съставка – волжски българи (тата-ри), чуваши, башкири, севернокавказките народи и т.н. При това някога съотношение-то е било друго. Когато Иван Грозни завла-дява Волжска България с огън и меч, бълга-рите са 3 милиона, руснаците също 3 мили-она и освен това в руската държава е имало около 3 милиона угрофини. Днес съотноше-нието, разбира се, е различно. „Татарите”, т.е. българите са около 4 милиона, докато

руснаците са 160, а с украинците и белору-сите над 200 милиона.

Между другото това е и причината, поради която българите в древността оказ-ват влияние върху славяните, не обратно. Българите са били по-многоброен и по-могъщ народ. Затова не български прилича на славянски, а обратното - славянските езици са повлияни от български. По-късно в резултат на кирило-методиевската традиция пък известен брой славянски думи проникват в български.

Освен това огромна част от руския политически и културен елит е от русифици-рани волжско-български родове: Годунов, Пушкин, Достоевски, Гогол, Тургенев, Рах-манинов, Булгаков, Бунин, Ахматова и мн. мн. др.

Въобще Русия рядко се е управля-вала от етнически руснаци. Борис Годунов например е от волжско-български род. Май-ката на Петър Велики Наталья Нарышкина е волжска българка. Екатерина Велика е гер-манка. Ленин е чувашо-шведо-германо-еврео-калмик, Сталин е грузинец, Хрушчов формално украинец, но името Хрушчов е волжско-българско, Брежнев ту се е иден-тифицирал ту като украинец, ту като руснак, Черненко, както показва името, е от украинс-ки произход. Елцин е волжско-българско име. Само Андропов, Горбчов и Путин са руснаци.

Така че нещата с русофилството са проблематични.

Така че руснаците са всичко друго, но не и приятели на българите. Те държат волжските българи и сродните им народи все още под робство и в никакъв случай не са „освободили” дунавските българи поради хуманизъм и алтруизъм. Досега също така не съм чул руснаците да обявяват казански-те татари, т.е. волжските българи, за „братя”, това по политически причини е запазено само за дунавските българи.

В интерес на истината трябва да кажем, че и дунавските българи съвсем не са им останали длъжни. Баснята за сливане-то на славяни и (пра)българи в единна на-родност, и то за някакви си 200 години, е смехотворна, защото старите българи, хано-ве и царе са били прочути със своята антис-лавянска политика. Така например в извест-ната най-стара руска хроника „Повесть вре-менных лет” се отбелязва, че българите са „насилници на славяните по Дунав”. От хан Омуртаг е известен Чаталарския надпис, в който той обявява:

“Кан ювиги Омуртаг е от Бога вла-детел в земята, гдето се е родил. Обитавай-ки стана Плиска, той направи аул на Туча [р. Тича] и премести войската си срещу гърците и СЛАВЯНИТЕ.”

Всъщност през цялото средновеко-вие територията на днешна Румъния служи за огромен лагер, където българските хано-ве и царе депортират заварените южно от Дунав славяни.

8 Така че българската и руската

вражда не са от вчера и за никакви „братски” народи не може да става дума. Българи и руснаци се различават коренно по потекло, бит, външен вид, фолклор, манталитет, дори и по език, защото приликата е само в речни-ка, но не и в граматическата структура.

МАЙ НАИСТИНА ИМА НЕЩО ВЯРНО В ТОЗИ ЛОЗУНГ: "МАЧКАШ - УВАЖАВАТ ТЕ!"?

Снимката взаимствах от Фейсбук...

НАГЛОСТТА БОКОВА ВЕЧЕ МИНАВА ВСИЧКИ ПРЕДЕЛИ; ПИТА СЕ: ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ ЧАК ТОЛКОВА МНОГО АРОГАН-ТНОСТ?!

Върхът на наглостта на българския Премиер бе внезапната му реакция след публикуването на мониторинговия доклад онзи ден, когато законспирира цялата опо-зицията в НС, и цялото гражданско общест-во, и НПО-тата (вместо да е обратното)…, именно, че били имали платени агенти, агитатори, и не знам си какви още предате-ли, работещи неуморно за събарянето на борисовото управление (!).

На всичкото отгоре Премиерът ка-за, че докладът не бил политически, а тех-нически (демек успокоителен!), и че не бил от съществено значение (!). А адютантът му Цветанов си сложи още по-розови очила – него няма да го коментирам как характери-зира евродоклада..

Туш, и без коментар! … Озадачи ме какви оценки и пре-

поръки е очаквал Борисов да чуе в монито-

ринговия доклад на ЕК! – хвалебствия, или дъжд от рози и милиарди евра?

Из коментар на евродепутатката Надежда Михайлова:

“Когато използваш езика на война-та, когато институциите и най-вече Народно-то събрание действат под команда, когато управляваш със скрито и нелегитимно мно-зинство, когато излъчваш непредсказуемост към партньорите си в ЕС и към чуждестран-ните инвеститори, няма как да получиш политическо доверие.”

Написа: Stoyan Dermendjiev

МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА Е “НАПЪЛНО” СВО-БОДЕН, ИМА ЛИ “ПЪЛНА” СВОБОДА?

По публикацията Диалог между автор и читател: що е свобода? тази сут-рин (за съжаление: с голямо закъснение, за което се извинявам!) откривам, че съм полу-чил отговор от моята събеседница; то е публикувано в сайта на Центъра за развитие на личността •HUMANUS•; ето какво ми пише г-жа Мел Изет:

Здравейте, много ще се радвам да обсъдим нещата открито. И дано повече читатели се включат в дискусията. Ще се опитам да отговарям на етапи – защото по въпросите, които съм задала, може много да се разсъждава. В отговора си Вие пишете:

“Една забележка около формули-ровката на въпроса Ви; питате, ИМА ли свобода съвременният човек? Свободата по начало не е нещо, което може да се ИМА (тя не е вещ, предмет и пр.), свободата е онова „нещо“, което те прави да си ти самият, да си себе си. Т.е. не е правилно да се казва „имам свобода“, свободният човек, човекът, който разбира какво е свобода, никога няма да се изрази така, а той ще каже: „Аз съм свободен!“. Свободата не може да се „има“, да се „дава“, да се „подарява“, да се „прите-жава“, свободате е твое собствено завоева-ние, което касае твоето съществуване, бла-годарение на което си ти самият, си себе си. Свободата, другояче казано, е битие, тя е неотделима от твоето собствено битие.

Един мислител, именно Ерих Фром, разграничи ясно модусите „да имаш“ и „да бъдеш“, според които има два типа съзнание и два типа съществуване; свободните хора съществуват според принципа „да бъдеш“, а свободата е онова, което оживотворява съществуването им и не отделима от тях

самите. За да не прекаля и да наруша обещанието си да бъда кратък, спирам дотук.”

Мисля, че неволно съм задала въпроса “да има”, а не “да бъде”. Може би на подсъзнателно ниво точно това съм имала предвид. Защото Свободата понякога не зависи от нас самите. Ние не можем да бъдем напълно свободни поради много външни фактори.

Въпросът ми е: Има ли днес Сво-бодни хора? Имат ли хората пълна Свобо-да?

Ако бях ги задала по друг начин би-ха звучали различно: Свободни ли са хората днес? Напълно ли са свободни?

Според мен както и да зададем въпроса се вижда, че човекът е заобиколен от много външни фактори; затова нито един човек не е напълно свободен. Той е зависим от външните фактори. И по този начин никой няма абсолютна свобода. Защото винаги е зависим от нещо външно: семейство, деца, професия, правила, закони и т.н.

Всички неща, които казвате, са аб-солютно верни. Но понякога е невъзможно да се приложат на практика. Хората могат да бъдат свободни само ако са напълно неза-висими.

Значи свободата е правопропорци-онална на независимостта. Моят (на А.Г.) кратък отговор е:

Ще Ви отговоря съвсем скоро, за съжаление сега не мога, понеже ми се нала-га да тръгвам на работа. Извинявайте, че едва сега забелязвам отговора Ви; просто не бях посещавал отдавна този свой блог. Това е поради прекалена заетост, не смог-вам за всичко. Поставяте важен проблем, ще се постарая да го изтълкувам според прозрението, което съм постигнал в досе-гашните си размисли. Прочее, темата за свободата е основната, водещата в моите философски занимания. И така, до скоро! Ще се радвам и други хора да се включат в нашия разговор. Хубав ден!

ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА: ОНЯ, КОЙТО ИСКА ВСИЧКО, ТАКЪВ ВСЪЩНОСТ НИ-ЩО НЕ ИСКА - И НИЩО НЯМА ДА ПОС-ТИГНЕ!

Хареса ми много тази мисъл, при-ведена от г-жа Дида Стоянова; за да не я забравя, я слагам тук, та и други хора да я научат; мисълта е чудесна:

Човек помолил Бог: "Боже, дай ми всичко за да се наслаждавам на живота!"

А Бог отвърнал: "Аз съм ти дал жи-вота за да се наслаждаваш на всичко!" Ангел Грънчаров: Бих си позволил да добавя от себе си само това: оня, който иска всичко, такъв всъщност нищо не иска - и

9 нищо няма да постигне. Цялата работа се свежда не до това да искаме всичко, а да искаме само онова, което ни е потребно, без което не може; което сме длъжни да искаме, изхождайки от високото съзнание за своето предназначение на този свят и в този живот. Свободата е тази, който ни дава шанса да искаме и избираме само онова, което трябва - и да се отказваме от излишното. Оня, който ламти за всичко, с това само демонстрира, че е роб - на своите страсти, инстинкти, на своята суетност. Длъжен съм да кажа, че в това свое разсъждение си позволих да префразирам една мисъл на стареца Хегел, която ми оказа голямо влияние на младини... Та значи ограничаването, концентрацията е предпоставка за успеха, защото събира силата ни в една определена посока. Огра-ничаването, самограничаването, макар че изглежда странно, е предпоставка за разг-ръщане на личностния ни и жизнен потенци-ал; ограничаването, а не разпиляването. Да, ние сме човеци, а не богове, и е глупаво да искаме всичко...

Станислав Йовков: Много правилно! Живо-тът ни е достатъчен за да се наслаждаваме на всичко. Само трябва да си зададем въп-роса - кое за нас е всичко? - а разберем ли това, то вече сме открили къде сме ние, и къде е "всичкото" за нас. :) Tania Kondakova: Толкова е просто всичко! Достатъчно е да не робуваш на догми и заклинания от вчера и днес, а сам да откри-ваш малките големи радости - тук или на 10 000 км оттук, но да ги съпреживееш истинс-ки. Както само Човекът може! Станислав Йовков: Да, проблемът е в ограниченията, които поставя робското ни съзнание. Това да не се почувстваме раз-лични ни кара да се ограничаваме с много неща, да си слагаме сами прегради и да си живеем само в свои води. Да, това да се живее в крак с предразсъдъците и изолации-те на обществото, може да се нарече сигу-рен живот, живот, в който всичко ни е извес-тно или ако не е, то ще ни стане известно, понеже е във възможностите ни да се учим да живеем ограничено. По-лесно и по-сигурно е да се разучи по-малкото, т.е. стес-нения живот, но това едва ли ще ни донесе

някога пълно удовлетворение. Затова си мисля, че е по-добре ограниченията в живо-та трябва да са само в резултат на опреде-лен избор, на поредица от неизбежни избо-ри, до които много често достигаме, при вземане на решения, но на лични избори, а не на избори, които са подчинени на пред-разсъдъците на обществото. Едва, когато започнем да вземаме решения по този на-чин, ние ще можем да се доближим до това чувство "наслаждаване на живота". Alexandar Iotzov: Умно...

НАВЪРШИХА СЕ 22 ГОДИНИ ОТ ИЗЛИЗА-НЕТО НА БР. 1-ВИ НА В-К ДЕМОКРАЦИЯ

Здраво Кулев: 9 февруари 1990 г. 22 годи-ни от бр. 1-ви на вестник “Демокрация”, отдавна забравен, както мечтата за “синята идея”. Rumen Metodiev: И стоях на една дълга опашка пред РЕП-а в ж.к. “Тракия” в Плов-див… А мечтата не сме я забравили! Поне ние… Пейо Делчев: На този ден си взех отпуска, и от сутринта чаках на РЕП-а, защото знаех, че бройките са ограничени. Тогава вестни-ците идваха в Габрово след обяд. Здраво Кулев: И аз имам такива спомени, и понеже репчето до завода работеше само през обедната почивка, беше се извила такава опашка и допълнително разни черве-ни педали от администрацията са наблизо, изкупуваха го гадовете, и затова само с връзки, иначе не може. А колкото до синята идея, това ми беше най голямата болка, като падна Филип, плаках сякаш е поченал някой близък, мамка му, сякаш беше вчера. Stefan Tafrov: На този ден бях до машината, от която излязоха първите броеве на вест-

ника. Един от най-хубавите мигове в живо-та ми. Вътре беше интервю с френския философ Бернар-Анри Леви, озаглавено “Комунизмът е политически Чернобил”. Много се гордея, че създадох отдел “Между-народна информация” на “Демокрация”. Единственият ни информационен източник беше един стар ВЕФ, на който на КЪСИ ВЪЛНИ записвахме емисиите на ББС и Радио Франс Ентернасионал и правехме две страници информации; пишех всякакви коментари, дежурех в печатницата до 2 часа. Щастие, а спях по 4 часа… но бях на 31! Ангел Грънчаров: И моя милост стоя на дълга опашка на РЕП-а в Ж.К.Тракия в Пловдив, там, където сега вече е хипермар-кетът ПЕНИ. Свърши пред мен, после през деня обикалях приятелите си, за да го взема от някой, който си го е купил. Намерих един щастливец, той не ми го даваше, наложи се да отидем двамата в ксерокс-студио и аз да си го ксерографирам. А синята идея не е забравена, тя, прочее, до голяма степен от мечта стана реалност, само дето от нас се иска да придадем нужната завършеност и цялостност на реализацията и. България сега вече е друга; разбира се, раните, нане-сени от комунизма на снагата, а особено в душата на нацията, са страшни – и ще тряб-ва много време за да ги излекуваме. Иска се време, за да си дойде всяко нещо на място-то. Моя милост е оптимист. Опитът на исто-рията учи да сме оптимисти. Доброто и истинското винаги, рано или късно, тържест-вуват…

МЕНТЕ-УНИВЕРСИТЕТЪТ

Размишлявайки за истинския уни-верситет в цяла една поредица от есета - последното от които е Философията е светилник на университетския дух - стиг-нах до момент, в който се налага да опиша и представя българската версия за универси-тет, т.е. за фалшивия, обездухотворен, обезжизнен, бездуховен университет; ще ми се наложи да пиша за това как университет-ската идея бива опошлявана и дискредити-

10 рана в нашите специфични български усло-вия; другояче казано, налага ми се да пиша за менте-университетът. Да, както и във всяка друга сфера у нас има какви ли не ментета (фалшификати) - имаме си менте-политици, менте-музиканти, менте-нравстве-ни проповедници, менте-митрополити и про-чие! - така и университетът в български условия е менте, да не кажа дори чалга.

Чалга-университет - как ви звучи това? Може би чалга-университетът е по-висш стадий в развитието на менте-университета - по същия начин както кому-низмът бил по-висш стадий на социализма? Не знам, но всичко е възможно. Да видим, ще опитам да опиша така начената тема, която, както си личи още тук, е така гранди-озна, че едва ли ще мога нещо съществено да кажа, но какво пък ни пречи да опитаме?

Една голяма уговорка обаче съм длъжен да направя в самото начало. Като пиша за менте-университет, за менте-професори и пр., това съвсем не значи, че всичките ни университети и всичките ни до един професори са все ментета. Не, разбира се, има и университети, или има поне един университет у нас, който не е менте, който донякъде е успял да съхрани академичния си дух, което обаче съвсем не значи, че и в него не действат тенденциите, за които ще стане дума съвсем скоро. Просто тия тен-денции все още не са го овладели напълно, макар че натам вървят нещата. (ОЩЕ >>>)

В ЗАЩИТА НА СВЕЩЕНОТО ПРАВО ДА СЕ КРАДЕ!

Като гледам това, ми мина в съзнанието гнусна мисъл: не 10 000 човека, а 10 000 000 ще скочат да протестират у нас когато тряб-ва да се защити свещеното право да се краде! :-) Казвам си честно мисълта, щом се е появила; има нещичко вярно в нея, нали?!

ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ПОРОБИТЕЛКА Е НАЙ-НЕХАРЕСВАНОТО ОТ СОФИЯНЦИ МЯСТО В СОФИЯ

Браво, софиянци! Много ми е инте-ресно какви резултати би имала подобна анкета у нас, тук, в Пловдив; Альоша трябва да е още по-нехаресван, щото стърчи така, че да се вижда от целия град и да дразни

всички; е, изродите може би изпитват въз-хищение, но това чувство е патологично и ми се чини, че чак толкова много извратеня-ци в Пловдив едва ли има...

Та дали някоя медия в Пловдив не направи едно такова проучване за най-нехаресваното място в Пловдив... ще чакам с интерес евентуалните резултати...

КОТЕШКО ЩАСТИЕ

Моята котка пък зимно време спи на телеви-зора или на монитора - понеже ний в къщи почти не се отопляваме, заради икономии... който издава от заплатата си списание - мръзне зимно време :-(

ФИЛОСОФИЯТА Е СВЕТИЛНИК НА УНИ-ВЕРСИТЕТСКИЯ ДУХ

Продължавам записките си по те-мата за истинския университет; последната публикувана част се наричаше Университе-тът и комунизмът. В нея разказах някои изразителни случки от моето битие като преподавател по философия в Пловдивския университет "П.Хилендарски"; случки и преживелици, протекли в онова наистина отвратително време на комунизмо-социализ-ма. Сега сядам да продължа размислите си като намерението ми е да разкажа за това пред какви изпитания в онова време беше изправен човекът, желаещ и опитващ се да

се занимава с истинска наука, в моя случай с философия.

Аз вече обърнах внимание върху това във връзка с перипетиите, през които мина писането и (не)защитата на моята дисертация; сега обаче ми се иска да задъл-боча нещата. Защото наистина положението беше такова, че пълноценни занимания с философия тогава бяха не просто невъз-можни, те бяха и нещо като абсурдна екст-равагантност. А да се занимава с филосо-фия един човек означава да чете, да пише и да разговаря с други интересуващи се от философия. Разбира се, излишно е да на-помням, че първото условие за съществува-нето на самата философия се нарича не иначе, а свобода. При липсата на свобода в такъв случай за каква изобщо философия може да става дума в ерата на комунизмо-социализма?

За никаква. Онова, което тогава минаваше за философия, беше отвратител-на схоластика, непоносима за естествения, неизвратения човешки дух. Самото писане, да не говорим пък за говоренето, тоест, езикът като цяло, тогава беше окован с някакъв официозен догматичен стил и сте-реотип, който убиваше всяка наченка на жива човешка мисъл. В онова време цялата работа беше така устроена, че човек просто да не може да мисли, даже и да има такова намерение; самият език, средството за битието и изразяването на мисълта, беше поразен в корена си, беше унищожен. (ОЩЕ >>>)

МЕДИИ-БОЯДЖИИ

ЗАБЕЛЕЖКА: Карикатурата взаимствах от ТУК.

11 УНИВЕРСИТЕТЪТ И КОМУНИЗМЪТ

Да продължа размислите си; пред-ният път стигнах до ето това есе Защо в българската наука промяна няма и не може да има?; явно се оформя една поре-дица; много ми се е насъбрало, нямах наме-рение да пиша такава, но ето, получи се. Не трябва човек да насилва това, което иде от неговия дух, извира от него. Духът е нещо свято. Ние самите сме нищо, а духът е всич-ко. Без духа в гърдите ни ние, човеците, сме нищо...

Та темата на дисертацията ми, за чиято славна (не)защита писах толкова дълго, е точно тази: човекът и духът. Духът в човека. Формите на духа. Не знам как звучи една тема в очите и ушите на съвременните хора, живеещи във време, в което имаме свобода; пълна свобода поне в сферата на духа. Никой днес не може да ни задължи да мислим каквото и да било. Стига да не му се оставим, никой не може и да ни манипулира. Ако мислим основателно и вдъхновено, ще сложим здрави стени пред всеки опит да ни манипулират. Та днес едва ли с нещо такава една тема на дисертацията ми звучи "нова-торски" или нещо подобно. Затуй съм длъ-жен да направя едно разяснение. Във вре-мето, в което замислях и писах тази дисер-тация, за духа да се пише беше забранено. И за истината за човека - която е същност на духа на човека - беше забранено да се мис-ли. Защо ли? Ей-така, официалната доктри-на на комунизмо-марксизма просто забраня-ваше всякакви размисли за човека, особено пък за духа, а пък размисли за човека и духа, разминаващи се с догмите на същата тая официална догматична доктрина-идео-логия на комунизмо-марксизма, бяха забра-нени абсолютно. И ето, аз, 26-27 годишен млад асистент по философия дръзнах да пиша цяла една дисертация тъкмо за духа и човека, за духа на човека. (ОЩЕ >>>)

МИСЛИТЕ, ЧЕ ЖИВОТНИТЕ НЯМАТ ЧУВС-ТВА?

Че те не знаят какво е любов, прия-телство и преданост?

Вижте снимките и се опитайте да

схванете какво те показват... показват чо-

вешкото и животинското в една по-различна оптика...

ЗАБЕЛЕЖКА: Взаимствах снимката и текста ето ОТТУК >>>.

РАНО ИЛИ КЪСНО ГАЗПРОМ ЩЕ ПОЛУЧИ КОНЦЕСИЯ ЗА ШИСТОВИЯ ГАЗ И ЕВЕН-ТУАЛНАТА ЕНЕРГИЙНА НЕЗАВИСИМОСТ НА БЪЛГАРИЯ ЩЕ СИ ОСТАНЕ МЕЧТА

Ангеле, искам да споделя с теб ед-но нещо, което наблюдавам напоследък. В българските блогове напоследък под път и над път се пишат статии, които искат да докажат, че Газпром и Шеврон са едно и също понеже се финансират от един и същ банков синдикат, че Шеврон и ГазПром имат jjointventures значи са едно и също и няма значение кой ще добива шистов газ в Бълга-рия. Дори тия писания се пренасят и във FaceBook.

Това е опасна тенденция, която по-казва, че Газпром рано или късно ще получи концесия в България за шистовия газ и евентуалната енергийна независимост на България остава мечта. И това са хора със познания и опит. Как е възможно да се разп-ространяват фалшиви твърдения като исти-на на многознаещи люде.

Другото твърдение на тези блогъри е, че Сорос е миллионер-левичар. При което се прикрива една истина за него, а именно, че той поддържа финансово всичко, което създава паника и нестабилност на финансо-вите пазари – където по този начин той прави своите печалби. За Сорос ако узнае, че съживявайки Ленин ще всее нестихваща паника на световните борсови пазари, той ще го направи. По този начин на българина, четящ блоговете, се втълпява, че САЩ се

управлява от “левичари”. При това поло-жение в мозъка на обикновения български гражданин се набива една мисъл: каквото е в Русия, такова е и в САЩ. Но никoй не обяснява на този обикновен българин, че във всички страни има леви, десни и цент-риски партии, които се отличават единст-венно по политиката си за набиране и хар-чене на държавния бюджет. Никоя партия в Западна Европа (не разглеждам крайно левите терористични комунистически пар-тии) няма в програмите и мисленето си възстановяване на държавната собственост върху средствата за производство, но за българина левичарство е неминуемо свър-зано с доминиране на една партия над жи-вота на хората и 99% собственост, която държавната машина притежава.

Сам си забелязал, предполагам, от другите блогове, написани на български, че се посяга и на историята на България за да се докаже, че България няма друг път на развитие освен ръка за ръка със Русия.

Най трагичното е, че дори от една човешка трагедия, именно наводнението в село Бисер, се прави антиамериканска про-паганда; толкова гадно ми стана от това, че едно наводнение, предизвикано от мерак за печалба, което е общо явление за членовете на партията ДПС, се прехвърля тежестта върху Шеврон, Шистовия газ и САЩ. Написа: Алехандър Йоцов

БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ Я НЯМА: БЪЛГАРИТЕ В ТАЗИ НЕЩАСТНА ТЕРИТОРИЯ СМЕ САМО 8%, ОСТАНАЛИТЕ 92% БИЛИ РУСОФИЛИ И РУСНАЦИ!

Из БЪЛГАРИЯ ИЛИ РУСОФИЛИЯ – ТОВА Е ВЪПРОСЪТ! Белчо Дончев „Неотдавна руската преса съобщи, че 80% от българите били русофили. И не само това: във вените на 12% от българите течала руска кръв.“ (от сайта на Дойче веле)

Останалите осем процента сме са-

мите българи!

12 Ако в България живеят осемдесет

процента русофили, дванадесет процента руснаци, то защо тогава тази скапана дър-жавица все още се нарича България? Не питаме къде са циганите, къде са турците, къде са евреите, арменците, в коя част от процентите са те? Комунистите имат опит както в изобретяване, така и в унищожаване на цели нации!

На дневен ред за унищожаване сме ние, българите! На дневен ред за измисля-не е русофилската нация! След македонска нация защо да няма и русофилска? Русо-филска Република България – РРБ – не звучи лошо: като ррръб, като тъпънарррр, като пррростак, като всичко друго, но не и като България!

А Президентът ни мълчи! Ерго, приема тези проценти! Сиреч, Президентът ни приема като нормално изчезването на автентичните Българи от тази жалка терито-рия!

ЗАБЕЛЕЖКА: Прочетете докрая то-зи текст. Моя милост няма какво да коменти-ра и не и остава нищо друго освен да въз-никне гороломно:

Таваришчи, Болгарии уже нет! По-беда, таваришчи! Болгария умерла! Да здравствует страна РУСОФИЛИЯ!!! Давайте сыиграть один казачок!

УБИВАНЕТО НА ЖИВО СЪЩЕСТВО НЕ ПРИ САМОЗАЩИТА И ЗАПЛАХА ЗА ЖИ-ВОТА, А ЗА УДОВОЛСТВИЕ Е НАЙ-ОТ-ВРАТИТЕЛНА ПЕРВЕРЗИЯ

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимствах от ТУК. А ето част от коментарите по нея до момен-та, които изразяват една най-естествена човешка реакция по повод на такава гледка, която изпитвам и аз в момента: Бойко Дамянов: С огромно удоволствие бих закачил убиеца на това красиво животно на неговото място...

Vladimir Samurkov: И аз тоя спорт "лов" не го разбирам. Що за спорт е да УБИВАШ живи същества? И що за психопатия е да се хвалиш с животното, което си УБИЛ! И тук не става въпрос за храна, а за просто кървавия пир да преследваш нещо живо и беззащитно и да го убиеш от разстояние! Перверзни идиоти! Повръщам върху вашия спортен ентусиазъм! Бойко Дамянов: Комплексари мръсни, долни, жалки... Това са тия... Milen Radev: Много просвещаващ разговор се води сред лакеите на БЛРС там, под снимката! :((( Моя милост не се въздържа да заяви там ето това:

Споделям такава една най-естест-вена човешка реакция по повод на грозната гледка, която изпитвам и аз в момента. Уби-ването на живо същество не при самозащи-та и заплаха за живота, а за удоволствие е най-отвратителна перверзия. Да се хвалиш с перверзността си, снимайки се на такива снимки, е извратеност "на квадрат". Хриси-мият Гоце Първанов, пръв ловец на респуб-ликата ни, също има подобни снимки. Такава една извратеност наистина е симптом за страшна личностна ощетеност и комплекси-раност... нормалният човек изпитва погнуса само от представата да стори нещо подоб-но, толкова извратено и долно...

ПАМЕТНИКЪТ “АЛЬОША” СТЪРЧИ БЕЗС-РАМНО НАД ПЛОВДИВ ТА ДА НИ НА-ПОМНЯ КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ ГОСПОДАР НА ОВЧЕДУШНА БЪЛГАРИЯ!

Иво Инджев, гледам, е написал тая нощ текст Осветяват МОЧА, но го обсъж-дат на тъмно (МОЧА значи “Монумент на окупационната червена армия”), в който става дума за това, че обещаните от власти-те мероприятия по решаването на съдбата на тоя позорящ модерна и европейска Бъл-гария монумент се обсъждат тайно, подмол-но, едва ли не конспиративно, по наш оби-чай, на тъмно. Хвала на софиянци за това, че не се помиряват и се борят техния “Альо-ша” да бъде махнат; щото в Пловдив, за срам и позор, такава гражданска инициатив-на група нямаме; а трябва да имаме. Както и

да е, ето как започва неговия текст, към който моя милост тази сутрин написа кратък коментар, който давам по-надолу, та и двете да стигнат до читателите на в-к ГРАЖДА-НИНЪ:

Публикувам факт, който, бас дър-жа, не знаете: на тъмно се обсъжда конкурс за съдбата на най-ярко осветения монумент в България, за чиято охрана с прожектори се харчат безумни средства само и само някой българин да не оскверни символа на съветс-ката окупация в центъра на София.

Обърнете внимание: няма друг обект в България, смея да твърдя, за който се хвърлят такива усилия и средства (кой плаща?) по охраната му с помощта на мощ-ни прожектори. Съседният национален ста-дион „Васил Левски” се осветява с подобни съоръжения за броени часове веднъж на няколко седмици и само в рамките на съот-ветното спортно събитие или концерт, от които има постъпления, финансиращи раз-ходите за електричество.

Това пише г-н Инджев. Прочее, а и за осветяването на паметника “Альоша” в Пловдив нощем кой ли плаща? – би следва-ло и за това да се попитаме след като тия дни научихме, че и той вече се осветява нощем с най-мощни прожектори, та да се вижда в целия град на фона на тъжното пловдивско небе! Аз примерно, като данъ-коплатец, не ща мои пари да идат и да се трошат нахалост за осветяването на памет-ник на окупаторите, оскърбителите и унизи-телите на цяла България! Та ето какъв ко-ментар написах в блога на И.Инджев:

Те осветиха с мощни прожектори и паметника „Альоша“ в Пловдив, та да се вижда и нощем на звездното небе – сякаш не ни стига терора да го гледаме денем от всяка точка на града! – и да напомня кой е истинския господар на овчедушна България! И какво остава да осветят ПСА, който, за късмет на софиянци, все пак се вижда само наоколо, отблизо, понеже не е турен нависо-ко.

Дали тия идиоти няма да се фанат ако им се подхвърли тая идея: да пренесат ПСА на по-високо място, примерно, на Ви-тоша, на Бузлуджа или на Шипка, та уж да се вижда от цяла България?! Веднъж София да се отърве от него, а пък после, като е на високо някъде, наште събратя ромите ще му видят сметката, щото много метал има в него, ех, колко много метал има в него…

13 Щото в софийския паметник има

много драгоценен метал, а в пловдивския, за жалост, няма, има само гранит; иначе, ако имаше бронз и стомана в него, досега наши-те събратя от Столипиново сто на сто да ни бяха отървали вече от него…

НЯМА НИЩО ПО-ХУБАВО ОТ ТОВА ДА СИ НЕЗАВИСИМ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ФИЛО-СОФ И ИЗСЛЕДОВАТЕЛ

Под една моя статия, писана преди доста време - виж Защо не станах "учен" и как не защитих дисертацията си - сега току-що откривам, че анонимен е написал интересен коментар по същите тия пробле-ми; ето какво пише тоя човек; становище му е важно, понеже ми се иска да предизвикам известна дискусия върху ситуацията в бъл-гарската наука и в университетите, а пък това все не ми се удава; не знам защо; както и да е; ето какво пише тоя човек:

И аз междувременно съм изключи-телно скептичен към академичните филосо-фи и учени. Голяма част от титлите, разда-вани по времето на социализма и без това нямат никаква стойност - защото почиват на силно идеологизирани, догматични, изпраз-нени от съдържание и от днешна гледна точка смехотворни трудове и дисертации, които не струват хартията, на която са напи-сани.

Мога ли да запитам каква е научна-та стойност на марксистките „философски” трудове в периода 1944-1989? Какви без-ценни знания бихме могли да почерпим днес от произведения като „Теория на отражение-то” на Тодор Павлов например? Желю Же-лев предава свои разговор с академика, в който той му бил казал:

„Момче, не вярвам в България да се е родил човекът, който ще събори Маркс, Енгелс и Ленин. Това са гении. Велики авто-ритети, които трябва да изучаваме, а не да оспорваме... Ленин е казал "нашата фило-

софия - диалектическият и историческият материализъм - е излята като от едни къс стомана... Аз досега съм прочел "Материа-лизъм и емпириокритицизъм" най-малко 60 пъти. И всеки път откривам все нови и нови неща. До края на живота си мисля още тол-кова пъти да го прочета. Отивай в къщи и започвай с молив и тетрадка да четеш и конспектираш "Материализъм и емпириокри-тицизъм"...” (ОЩЕ >>>)

БЪЛГАРИЯ 2012, ЕРАТА НА БОЙКО: АПО-КАЛИПСИСЪТ ЗАПОЧНА!

ЗАЩО В БЪЛГАРСКАТА НАУКА ПРОМЯНА НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА?

Продължавам записките си по те-мата "истинският университет", до която, прочее, още съвсем не съм стигнал; до момента само кръжа около нея; но правя това неслучайно, иска ми се да стигна до същината, до ядрото на проблема така, както се бели лук, люспа по люспа и пр.; това, което слудва, е продължение на ето тази публикация: Как на дисертацията ми другарите от катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" туриха кръст. Сега, според обещанието си, ще трябва да се спра на своята "одисея" в полето на науката и сред университетското поприще, протекла вече в

новите, демократични времена. Но преди това ми се иска да се спра на нещо, което, чини ми се, ще придаде, така да се каже, по-голяма социална тежест на тия мои съвсем субективни словоизлияния. Ето за какво става дума.

На 18 септември 2007, било е ден вторник, съм написал кратък коментар, озаглавен с помпозното заглавие Първоиз-ворът на абсурдите в българската наука. Отбележете добре годината: 2007, Бългаия вече месеци наред е в Европейския съюз. А в тази моя бележка коментирам умопомра-чителния факт, посочен в публикация във в-к "Класа" със заглавие ЧЛЕН 5 БИЕ ПАРАГ-РАФ 22; неин автор е проф.С.Герджиков, философ, а именно, хванете се да не падне-те от стола: в действащия закон за "научните степени и звания" има Член 5, който гласи:

”(1) Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическо-то развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески да ги развиват”. (ОЩЕ >>>)

БОКО: "ЦЕЦО, НЕ НАПИПВАМ ДЪНОТО, А ТИ?!"

Забележка: Снимката взаимствах от ТУК >>>. Там, прочее, има и твърде инте-ресни и показателни коментари, които си заслужават да се прочетат. А иначе какво да каже човек освен:

Това е положението... те толкова си можат... можат, не могат пиша неслучайно...

НИЕ САМИ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ОТ СЕБЕ СИ, ОТ ОВЧЕДУШИЕТО, ОТ ПРОСТОТИЯТА, ОТ ГОТОВАНЩИНАТА СИ

На едно място във Фейсбук, до по-

местената и там картина, открих коментар, на който не можех да не реагирам; ето по-долу краткия ми коментар, заедно с възник-налата по този повод дискусия по любопит-ната тема за българските “освобождения”; та ето какво написах там, което именно и отп-рищи дискусията:

14 Да отвърна на тоя дето пише: Чес-

тито Освобождение на Бургас от турското робство! А бе, къде са американците в тази картинка?!!

Ето какво пък казвам аз в тази връзка:

Руснаците, които като народ са по-големи роби от нас, просто няма как да са нечии “освободители” Питайте поляците какви “освободители” за тях са руснаците, те ще ви отвърнат най-добре, щото са имали късмета да бъдат “освобождавани” много по-често от нас от руснаците. Ако руснаците изобщо можеха да бъдат нечии освободите-ли, първом себе си да бяха освободили. Щото свободата е това: ти самият да се освободиш, да си свободен, да браниш свободата си, да я цениш…

Илия Зюмбилев: Грънчаров, от къде тази омраза към руският народ в теб!? Пак ли бъркаш царска Русия със СССР? Ръсиш глупост след глупост поради изключителната си историческа неграмотност (или се правиш на такъв)! Мога да ти изредя цял куп факти, но няма смисъл, по-добре е да си мислиш че си прав! Пишеш глупости, но един път не отиде да поднесеш цветя на убитите 150 българи край Пловдив от турците при идва-нето на руските войски! Ти си ярък пример защо сме били 500 години под турско робст-во; ако зависеше от теб още щяхме да сме под шапката на султана! Говори си колкото искаш за СССР, но за царска Русия замълчи – защото с глупостите си очерняш паметта на загиналите за свободата на България! Hristo Lukov: „Ето как описва англичанинът Гладстон сегашната руска война с Турция:

„Каквото и да ни говорят за някои други глави от руската история, с освобож-дението на многомилионни поробени народи от жестокото и унизително робство Русия оказва на човечеството една от най-блестящите услуги, които може да помни историята, услуга, която никога няма да изчезне от благодарната памет на народи-те“. Георги Кокеров: Приятели, не се палете. Това нашият приятел Ангел Грънчаров не го е измислил. Това са думи на Захари Стоя-нов. Захари е българин, демократ по душа и същност. Защитава свободата на България от посегателствата на Империята-

”освободителка”. Та преди да се замахва срещу някакъв текст неко се вгледаме и го прочетем, па да се разбере кога е написан и защо. Засега толкова. По-леко на завоите. Защото у Захари има мисли и по адрес на такива слепи поклонници на “освободител-ката”, щедро платени със злато… Кристиян Начев: Аз не мога да предпочета мюсюлманска Турция пред Православна Русия – това е! Другото е политика и поли-тически игри, които са нещо отделно! Факт е, че точно Русия ни освобождава, но да факт е, че не го прави безкористно, но нима, ако някоя западна Велика сила ни беше освобо-дила, нямаше пак да се опитва да ни се наложи?! Ами разбира се, че да! Така че стига политизация господа, нека гледаме фактите и се осланяме на тях. И пак казвам – Русия може да е всякаква и все пак е за предпочитане пред ислямския свят и като-лическо-протестантския! Амбри Чалнъков: Православни ко-мун.онанисти сте вие дето се правите на религиозни. Просто рубладжийски еничари! Кристиян Начев: Идиот, когато Русия ни е освободила комунистическа ли е била?! Хайде ходи да го духаш на хамериканските цигани! Амбри Чалнъков: Чугунено чутуро червена! Такива гнусни еничари като комунонанисти-те трябва да ги интернират директно в Си-бир на разположение на баща им Сталин!

Да не би целта на войната от 1977/78 да е била освобождаването на Бъл-гария, а не завземането на тези земи и Про-ливите? Та действията на окупационният корпус тук и на Империята да не са ясно доказателство, че са искали да направят тези земи Задунайска губерния? Ако не знаеш историята – прочети – ако знаеш – млъкни! Георги Кокеров: Приятели, ще ви кажа известни неща. Земите, населени с българи са наричани и смятани в Руската империя за Задунайские територии. В Русия дори не е съществувало понятие и дума БЪЛГАРИ. В записките на Пушкин се споменават всички славянски народи без… българите. И това не е случайно. Кристиян Начев: Хаха, да, войната е била точно 1977-1978 – виж се какви ги пишеш, и после ела да коментираш, Амбри ли си, какъв си там шмекер.. Айде, чакам да дой-деш да ме интернираш в Сибир, чакам те! Така съм се уплашил от теб, че сън не мога да спя. И не ми отговори на въпроса: е ли е имало комунизъм в Русия по време на Рус-ко-турската Освободителна война или НЕ Е имало? И Сталин ли е управлявал тогава Русия?! А може би е бил руски император?! И да разбирам ли, че предпочиташ ДА СМЕ

СИ НОСИЛИ ЧАЛМАТА още дълги годи-ни, пред това да ни помогнат да се освобо-дим от нея лошите руснаци-империалисти?! Ха отговори ми на този въпрос и после ме обиждай и обвинявай сопол такъв! Амбри Чалнъков: Начев, ти си с празна кратуна! Това е комплимент. Hristo Lukov: Нека се опитам да ви обясня, защо войната от 1877-1878 г. е Освобожде-ние, защото през 14 в. населението на Бъл-гария е около 2 млн. души, а след 50 год. става 400 000 българи. Колко се изклани?!! През 1880 г. Свободна България е едва 2 007 919 души, а през 1893г. е 3 310 801 души. Нараства с 1,3 млн. за 13 години, а от 1450 до 1877 е стигнало едва 1,9 млн. души. За около 430 години е нараснало едва 1,5 млн., а за 13 години свобода с 1,3 млн. ду-ши. Само през Априлското въстание са избити 30 000 българи, опожарени 80 сели-ща и разграбени 200 селища!!! Каквото и да са мислили от Империята за войната, то тя за нас е Освобождение!!! Кристиян Начев: Господин Кокеров, аз не споря по въпроса, че Русия паралелно с това да ни освободи е целяла и да ни под-чини. Но едното и другото аз ги разделям; не мога да предпочета да си стоим в Отоманс-ката и мюсюлманска империя пред това ВСЕ ПАК да сме поне териториално свободна държава! И да не ни управлява султана. А що се отнася за другото: разбира се, всяка империя е желаела да ни се налага; същото като Русия щяха да направят например Австро-Унгария, Англия или Франция ако те бяха ни освободили. Така че нека не смята-ме, че само Русия е искала да ни наложи такъв модел на свобода – формална или не. За съжаление не сме имали никаква въз-можност за самостоятелно освобождение в този момент и друг изход не е имало, това е неприятната и жестока истина. Дано дожи-веем един ден, в който общо взето ще бъ-дем сравнително независима и свободна държава и от Русия, и от Запада, но с такива политици, каквито ни управляват, няма как да стане и затова не ни е виновна Русия, разбира се, и Запада не ни е виновен – сами сме си виновни! Амбри Чалнъков: А кой ни освободи от Русия и окупацията ни? Hristo Lukov: Ние все още не сме свобод-ни… Кристиян Начев: Неприятно, но факт: не сме; другото са празни спорове! Георги Кокеров: Приятели, започнахме интересен разговор и затова има и емоции. Ще споделя накратко някои мои мисли за нашето национално освобождение. няма ги в нашата история на възраждането, все ги

15 заобикалят. Борбата за национално осво-бождение на българите се засилва след Кримската война. През 1861 г. пловдивският лекар д-р Стоян Чомаков (1819 – 1893) съ-бира пълномощия от общини на Софийска и Пловдивска епархии и отива в Цариград да работи за автокефална Българска правос-лавна църква. Оставя своята богата лекарс-ка практика и болница в Пловдив. Скоро става член на Държавния съвет. Живее основно със свои средства. На 27.02.1870 г. излиза Султански ферман за създаване на Българска Екзархия. Вселенският патриарх и Руската империя са против документа. Не-зависимо от всичко се свиква Народен цър-ковен събор, който избира за Екзарх Ловчан-ския митрополит Иларион. Граф Игнатиев е против и изборът не е утвърден. Съборът избира за Екзарх Видинския митрополит Антим, Атанас Михайлов Чалъков (1816, Одрин – 1888, Видин). Това е единствената победа на либералните национално-освободителни борби. По това време е популярна и идеята Султанът да се короня-са за Цар на Българите. Също либерална. И за това не се говори в нашата история. Ру-сия вижда в тези действия заплаха за своята имперска политика и успява чрез граф Игна-тиев и помощника му К. А. Леонтиев да наложи радикализма в българското нацио-нално-освободително движение и да се премести центърът на борбите от Цариград в Букурещ. Накратко това е развитието на нашите национално-освободителни борби. Интересувайте се и четете каквото намери-те.

“Строителите… ” на Симеон Радев започват с въпроса Защо не отива българска делегация в Берлин. Това се проваля от Русия. Така че България получава свобода не благодарение, а въпреки Руската импе-рия. Цялата политика на Русия след Осво-бождението показва това – грубата намеса във вътрешните работи на Княжеството. Превратът на 9.08.1886 г., Бунтовете в Русе и Силистра, въоръжените чети, мисията на Каулбарс и др. Русия е против Съединение-то, отзовава своите офицери и подофицери от Българската армия. И още други неща има. Но засега стига… Илия Зюмбилев: Амбри Чалнъков кой ще ни освободи от турци като теб? Г-н Hristo Lukov ви даде фактите аз ги знам, но вие май се правите че не ги виждате! Казах и преди не говорете лъжи и глупости ами поднесете цветя на паметниците на падна-лите за свободата на България! Без руските освободителни войски до 1910 г. България и българите буквално щяха да бъдат заличени от картата на Европа посечени от турският ятаган! Вървете при “командира” в Турция по един фес ще ви дадат и ще се кланяте на Аллаха по 5 пъти на ден безсрамници! Амбри Чалнъков: Зюмбилев, ти май си на лоша дрога! Еничари като вас дето лапат

руски пишки – да го духат! Добре ли се изра-зих? Кристиян Начев: Изрази се като пълен идиот и глупак, на какъвто си и изглеждаш, доволен ли си от отговора? Амбри Чалнъков: Начев не се вземай чак толкова на сериозно. Не сте вие, които ще ме стреснете или характеризирате. Кристиян Начев: Не се взимам насериозно, ти започна с обидния тон и съответно ти се отговори по същия начин. Не обичам хора, които лепят етикети на другите само заради по-различното им мнение; освен това не излезе с никакъв сериозен аргумент и дори обяснение, за да водим някакъв смислен и нормален спор – само простотии – ами така не става. Eva Dimitrova: Г-н Грънчаров се опита да създаде дискусия по един важен момент от нашата история, но типично по нашенски се започнаха обиди и ругатни. Господа, два пъти ни освобождаваха и до къде ни докара-ха!?… Георги Кокеров: Васил Левски е казал “Който ни освободи, той ще ни зароби” като визира Русия. Първият път “освободителите” не успяват. Вторият път болшевишкият СССР успява и още не можем да се освобо-дим от тяхната “дружба”. Kd Nikolov: Русия е била най-върлия про-тивник на обединението на България – за какво освобождение бълнувате??? Без из-чистване на московската плесен оставаме завинаги в мизерно съществуване!!! Ангел Грънчаров: С риск да хвърля нов камък в русофилското комуноидно блато, коойто може да предизвика нови и нови крякания на населяващите го гръмогласни жаби и съскане на тамошните змиии, бих дръзнал да заявя, че ако Русия не ни беше изобщо “освобождавала” ние, българите, щяхме да се наложи да се освобождаваме сами, според заръките на Апостола Левски, което и щеше да е истинското ни освобож-дение; при това България нямаше да бъде накъсана на парчета, както стана заради намесата на Русия и имперския и интерес; Европа не можеше да позволи на руснаците да си правят губерния в огромния мащаб на цялата етническа територия на България, пък и самите руснаци не са имали такива ламтежи; те са искали просто да стъпят на Балканите, както са владеели Кавказ, Грузия и пр. Накратко казано, услугата на Руската мечка за освобождението ни, както и може-ше да се очаква, беше мечешка; по-добре щеше да е съвсем да не ни бяха “освобож-давали”; изобщо нямаше да загубим Маке-дония; Стамболов и Фердинанд едва успяха

да запазят независимостта на България; и прочие… Stoyan Dermendjiev: ”Тия пари, що ви обе-щава и ви дава сега лукавото руско прави-телство, за да ви измами, са нищо при таки-ва потребности и нужди, които ви чакат тамо, и те се твърде лесно разносят. С тех пари Русия ще ви завърже с железни вериги тъй силно, щото като станете нейни черни робове, ще ги заплащате… вие и потомците ви с кръвта и с живота си!” (1863) Г.С. Раков-ски Илия Зюмбилев: И всичко това в Турция е реформи, и реформи здрави и трайни, осно-вани на дълбоката любов между турчин и българин, между господари и роби. При тези радикални реформи, ако и да се случва да нападнат някои правоверни къщата на гяву-рина, да го убият или удушат, да обезчестят жена му или дъщеря му, а сина му да извле-кат и жив на огъня опекат, то това са изклю-чения и случайности, защото не стават всяка неделя в една и същата къща, всяка нощ в едно и същото село… Христо Ботев.

Непримиримостта на Стамболов спрямо Русия е в разрез с амбициите на Фердинанд I за официално признание. Фер-динанд I, търсейки дипломатическата подк-репа на Русия, отстранява правителството на Стамболов през 1894 година. Stoyan Dermendjiev: “Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни дея-тели и патриоти: Г. Раковски, Л. Каравелов, В.Левски, Хр. Ботйов, А. Кънчев, П. Волов, Г. Бенковски и проч., са биле против официал-на Русия. Никога те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….” и „Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата “освободителка” и “покровителка”! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти!“, Захари Стоянов – „Кой?” Георги Кокеров: Русия премахва пречките пред зловещите й планова – д-р Георги Вълкович и Стефан Стамболов. По-късно действията на Русия навлизат в политиката и прокарва двои хора – Иван Евстр. Гешов и д-р Стоян Данев заедно с атентатите – ва 30.01.1915 в Градското казино. Действията на руската дипломация през1912 – 1913 г. са известни. Известна е и антибългарската политика през 1914 – 1915 г. Политиката на тази империя срещу България е само зло-веща и разрушителна. За това не трябва да спираме да говорим и пишем.

16 Eva Dimitrova: Г-н Зюмбилев, аз съм нацио-налистка, но нека не забравяме и един факт за Левски, че турчин го е крил, а българин го предаде. Казвам Ви това, тъй като намесих-те 500-те години робство. А ако има възмож-ност да се надигнат от гробовете Ботев, Левски, Караджата, Бенковски и всички останали – отново ще хванат Балкана и нали се сещате кои ще бъдат обесени по дърве-тата? А така скъпите Ви руснаци – ще бъдат забранени с закон. Angata Awercheto: Докато на Българите им беше внушена мисълта, че някой трябва да ги ОСВОБОЖДАВА от Съветското Робство, Гърците измамиха Евро Съюза и освободиха Германия от доста милярди Евро като са създали от влизането си в Евро Зоната десетки хиляди държавни и общински СЛУЖБИЦИ и са назначили любовниците и роднините си на тях да получават заплати ПЛАЩАНИ СЪС ЗАЕМИ ОТ ЕВРО СЪЮЗА. Повечето от тези служители или не са ходи-ли на работа изобщо или само са седели на един стол по няколко часа на ден. А в Бъл-гария през това време студувахме, гладу-вахме и чакахме Американците да дойдат да ни освободят. Stoyan Dermendjiev: За примера с гръцките топ-мошенически стопани си прав, Ангата – още преди приемането на стабилизационния пакт миналата година само Германия им нахлузи 2 х 25 милиарда евро, с цел да “оздравява” банкрутиралата им финасова с-ма – за сметка на редица социални лишения в някой по-силно развити германски провин-ции където Меркел автоматично си спечели омразата на местното население, и за да я клеймят сега от всички посоки – но тя вече категорично заяви, че Германия няма да бъде вече дайщната крава за калпазан-хрантутници като гърците, а ще подкрепя само тези ЕС стопани, които убедително възнамеряват да развиват ефективни струк-турни реформи и социалнопазарни стопанс-тва.

Да им е яка гърбината на ГЕРБ що-то досега 3 г. дори и едно законодателство на изработиха (отделна от монополите по-литика) защитаващо и стимулиращо българ-ския масов дребен и среден бизнес – МСП – наричани още “икономическият гръбнак”, набавящ близо 1/2 от оборота на БВП при развитите демокрации, а не от монополите, мутро-олигарсите, и картелите? Но Борисов имаше досега визия по въпроса – особено тези българи, които са на ръба на оцелява-нето изпитват чудесно “европейския успех” на ГЕРБ..

Нека да признаем, че с подобна “мижай да те лъжа” тактика злоупотребиха и доста български менте-”бизнесмени” точно по времето на тройнокоалиционното управ-ление с предприсъединителните и еврофон-дови програми – някой от кандидатствалите тогава български бизнесмени успешно до-

развиха частни дребни и средни стопанства – но някои от тях декларираха за парлама по едно лозе и вместо да развиват например винопроизводство с европейски средства, си накупиха джипове и пак си останаха същите голтаци, защото с неграмотия и измами не се развива производство (без да посочвам примери) а трябва кадърност и реално вла-гани усилия.

А за незначителната междудругото светкавична визита на Хилъри в София бе генерирана една излишна шистофренична пропаганда от кремълопридворната “пета колона” – близко до съзнанието: бранят си лапачката по трасето на монополистката енергийно-окупантска путинска тръба? Стоян Чонев: Който ни освободи, той ще ни пороби… Biser Boianov: Ами не си ли се замислял, че имперска армия никога не освобождава? Eva Dimitrova: Стига с това освобождение! Ние сами трябва да се освободим от себе си, от овчето си мислене, от простотията, от готованщината и от доста други неща, които сега ще си ги спестя от изброяване. Ние сами сме си врагове и само чакаме някой да ни оправи батака… Biser Boianov: Много се радвам, че има хора като Ангел Грънчаров, Георги Кокеров, Стоян Дерменджиев, Ева Димитрова, Амбри Чалнъков и Стоян Чонев. България се нуж-дае от будители като вас! По отношение на „свободата” ще добавя, че в ДВ бр. 2 от 10 януари 1884 г. е записано черно на бяло: „съгласно Берлинският договор трибутално-то княжеско българско правителство се задължава да изплати на окупационната руска армия сумата 10 милиона 680 хиляди 260 книжни рубли и 42 копейки”. По тога-вашният курс на рублата сумата се е равня-вала на 32 тона чисто злато, изплащана от целокупният български народ цели 12 годи-ни. Тъй че свободата не ни е даром! Ос-вен това българските 3000 опълченци, които водят неравен, но героичен бой с 30 000 армия на Сюлейман паша (1 срещу 10) и удържат прохода Шипка решават изхода на руско-турската война. Тъй че заслугата за войната е на българското опълчение, а не на руската армия или руският цар Александър. След като Сюлейман паша е разбил сърбите и се е насочил към България, руският цар отписва войната на Балканите и вече е мислил да се оттегля. Той никога не е вяр-вал, че българското опълчение ще удържи прохода срещу добре обучената и добре въоръжена армия на Сюлейман паша, който е с британско военно образование. Левски е бил достатъчно далновиден за да не желае освобождението на България от външна сила и особено от Русия защото е знаел, че „който ни освободи, той ще ни и пороби”! Затова той посвещава себе си и своето дело

на самоосвобождението! Тези истини трябва да знае и всеки българин! Ангел Грънчаров: Прав сте, г-н Боянов, напълно споделям: освобождението в същ-ностния му смисъл не може да се мисли иначе освен като самоосвобождение. Оня, който първом не се е самоосвободил, който не е освободил свободата в себе си, в своя-та душа, такъв е роб, а никой не може да дарува свобода на роба; робът не знае какво да прави със свободата си и мигом се отказ-ва от нея; тъй че няма как да бъде освобо-ден; това е невъзможно… Ivan Panchev: На любителите на кремълски чизми ще дам малко тема за размисъл: Едва при преброяването през 2010 г. Москва включи в списъка с народности в Русия и българската. Мда… Въпреки повсеместния страх милиони са се писали българи, а не презрителното “татари”, както кремълските лилипути наричат волжските българи. Спо-ред информация на български организации в Русия 10 милиона са се записали българи. Познайте какво… данните от преброяването са засекретени.

БРАТЪТ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ПЕТЪР УМИ-РА КАТО ПРОСЯК В БЛЕНУВАНАТА ОТ НЕГО СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ

Ето как са гледали на делото на

Левски някога: Родителите на Левски – Иван Кунчев и Гина Караиванова (по мъж Кунче-ва) имат пет деца: Яна, Васил, Христо, Пе-тър и Мария. Бащата – трудолюбив и преус-пяващ карловски бояджия и гайтанджия – се разболява тежко от охтика, бързо изпада в несъстоятелност и почива през 1851 г. Рано осиротялото семейство се оказва в бедстве-но материално положение.

Въпреки неизброимите несгоди ов-довялата Гина Кунчева успява да отгледа

17 децата си, слугувайки по къщите на карловс-ките чорбаджии. Нейното пето дете, Мария, умира на шест години от някаква незнайна по онова време болест. Христо – по-малкият брат на Левски, подгонен от турските власти, емигрира във Влашко, споделяйки бунтовни-те копнения на българските хъшове и епич-ната им бран за освобождаване на България от османско иго. Крехкото здраве на млади-ят мъж не устоява на суровото хъшовско ежедневие и умира през 1870 г.

Най-малкият брат в семейството Петър също е деен участник в българското национално-освободително движение и активно съдействува на Левски в революци-онно-апостолската му мисия, а през метеж-ната българска пролет на 1876 г. се включва в Ботевата чета. Тежко ранен в сраженията на Врачанския балкан попада в турски плен и бива осъден на доживотна каторга в Диар-бекир, Мала Азия, но съумява по някакъв начин да избяга в Русия. Опълченец през Освободителната руско-турска война – в шипченските боеве го раняват в главата, гърдите и краката. Откаран е за лечение в Харковската военна болница, ала се налага хирурзите да отрежат гангренясалия му десен крак. С крайно влошено състояние, непосредствено след Сан Стефанския ми-рен договор, пристига в родния си град Карлово – полусляп, почти глух, еднокрак и с туберкулоза.

Никой в града не откликва на мол-бите му да получи някаква що годе подхо-дяща за инвалид работа, за да се прехран-ва. Старите чорбаджии от османлийската епоха и новопръкналите се богаташи не могат да понасят гладуващите роднини на Апостола.

На национално-освободителните идеали и народополезната дейност местни-те богаташи гледат с безочлив, неприкрит присмех и досадливо пренебрежение.

Стигналия до просеща тояга Петър протяга ръка за милостиня на чаршийските търговци и занаятчии и с оскъдните подая-ния подпомага сестра си Яна, вдовица с четири деца. Гина Кунчева не може да се смири с нещастната съдба на сина и дъщеря си. Съсипаната от непосилен труд и още по-непоносими несгоди българка се самоубива, хвърляйки се в един кладенец.

През 1881 г. Петър Кунчев умира от туберкулозното заболяване, останал просяк до края на живота си в бленуваната от него свободна България! Подбра: Валентин Якимов

ВРАЗУМЛЕНИЯТА НА НИКОЛАЙ СА КУ-РИОЗНИ КАТО ПОПСКИ ЛИНКЪЛН, ВЪЗ-МУТИТЕЛНИ КАТО ВЛАДИШКИ РОЛЕКС, ГОРЧИВИ КАТО МИТРОПОЛИТСКО ДО-СИЕ

Из Вразумление и заблуждение

Автор: Веселина Седларска

Пловдивският митрополит Николай извади мушамите и тапицира храма „Света Марина”. Ето за какъв храм става дума, според интернет страницата на самия храм:

„След аварските нашествия, зали-чили значителна част от античната терито-рия на Пловдив, под южните скалисти скло-нове на Таксимтепе, е изградена новата Пловдивска митрополия. Още тогава глав-ният митрополитски храм е бил посветен на Св. великомъченица Марина. През 1828 г. прочутите майстори резбари Коста Коци и Коста Пацико от Мецово резбоват с голяма сръчност нов иконостас и амвон. Когато през 1853 г. османското правителство премахва някои ограничения за християнските храмо-ве, на майстори от Брациговската школа е възложен строеж на по-представителен митрополитски храм, в който поставили предишния иконостас и много от старите икони. Пловдивският митрополит Хрисант освещава храма през 1856 г. във вида, който той има и сега.”

Има, ама го няма. По времето на митрополит Хрисант не е имало винилни тапети. Стенописването е било тайнство, дълга молитва на душата чрез дара на ръка-та. Зографът – пречистен с пост и изповед, рисуващ на колене. Мъчнотия. Не е като да купиш колкото ти трябват квадратни метра апостоли, великомъченици, богородици, свети троици, ангели и архангели. По-изобретателно от това навремето се справи само отец Иван от Речица. Когато крадци му обраха църквата, той рамкоса илюстрации на икони от списание „Огоньок”. „Прости ми, Господи, ама Ти знаеш, че бабите обичат да Те целуват.”

Владиката Николай, човек-естет по отношение на личните аксесоари и превоз-ните средства, прояви странния вкус да опакова стените на храм с материя, подхож-даща предимно на билборд. В сянката на PVC тапетите, останаха другите владишки иновации – старинния мраморен под е заме-нен с лъскав китайски гранит. Тапетите са с по-православен произход, гръцки. Владиш-кият трон и амвонът били освежени с боя-дисване. Винилът е нещо като левкопласта – или не ще да се залепи, или не ще да се отлепи. Обаче ако се залепи веднъж, сваля се с мазилката. В този случай – със стенопи-

сите, над които са изтичали нечии зог-рафски очи преди век и половина.

Ето това не можаха да прежалят пловдивските художници, които първи се противопоставиха на мушамосването на храма. Кичът, както е налепен, тъй и може да бъде отлепен. Но унищожението няма как да се върне назад. Съсипано е ценно нас-ледство, опасността надвисва и над други набелязани за ремонт храмове – това се опитаха да предупредят с протестната си подписка пловдивски интелектуалци. На тези хора митрополит Николай посвети молебен за вразумление...

Пловдивското вразумление щеше да е куриозно като попски линкълн, възмути-телно като владишки ролекс, горчиво като митрополитско досие, ако всъщност не беше само един от многото случаи напоследък у нас, в които невежите вразумяват образова-ните. Да вразумяваш означава да даваш ум на някого, когото искаш да вкараш в правия път. У нас най-щедри в раздаването на ум са хора, в чийто ум съмненията са най-големи. Необразованите поучават училите. Съмни-телните вкарват в правия път старателните. Слепите сочат пътя на окатите. Това се случва на всички нива и места, от всички екрани и радиочестоти, от амвони и трибуни.

КАК НА ДИСЕРТАЦИЯТА МИ ДРУГАРИТЕ ОТ КАТЕДРАТА ПО "МАРКСИЗЪМ-ЛЕНИНИЗЪМ" ТУРИХА КРЪСТ

Да продължа размислите си Встъпление в темата за истинския уни-верситет; казах, че ще пиша съвсем "хао-тично", сиреч, свободно, без да спазвам някакъв зададен предварително план; ще пиша "каквото ми дойде на акъла"; защо постъпвам така ще се разбере по-нататък; искам да пиша "ненаучно" и "неакадемично" за тия неща, а и личностно, т.е. не "надлич-ностно", сиреч, безлично.

В края на предишния текст публи-кувах оня знаменит откъс от книгата на Пърсиг, вещаещ за това, че "истинският университет е състояние на духа" и отбеля-зах, че ректорът на ПУ в свое академично слово е прочел тоя откъс, не давайки си сметка за това каква кръвна обида е нане-съл на огромната част от подведомствените си, що са го слушали с блеснали от умиле-ние очи; щото мнозинството "професоро-

18 доцентското тяло" в ПУ едва ли може да асимилира твърдението, че "истинският университет е безсмъртната същност на самия разум". У нас университетите, за жалост, не са нищо друго освен търговски дружества или бизнес-организации, постро-ени на мафиотско-партиен принцип, чиято дейност е да бълват нещастници с фалшиви дипломи в джоба и с фалшиво самочувствие на "висшисти", а пък смисълът на цялото това мероприятие е, първо, всемогъщата парица, и, второ, това щото някои хора, нямащи никакво отношение към смисъла и същината на университетската идея, просто да си продължават да вегетират доживотно в полето на "науката", сиреч, да се прехран-ват. Но засега да спра по тоя въпрос дотук и да разкажа нещо друго, именно, една твърде показателна история. Ще почна отдалеко. (ОЩЕ >>>)

БЛЯСКАВ ПРИМЕР ЗА ЛЯВА МОЗЪЧНА И МОРАЛНА УВРЕДЕНОСТ

Моят текст под заглавие Левите деформации на свободния пазарен строй са най-сериозната спирачка по пътя на просперитета, представляващ реакция по повод на интервюто на Цв. Тодоров пред испанския в-к "Ла Вангуардия", в което той представя своята лява интерпретация на процесите в съвременния свят, породи от своята страна твърде показателни реакции от страна неколцина леви поклонници на българския французин; ето по-долу няколко наистина изразителни емоционални реак-ции, които са показателни за това доколко дълбоко все пак съм успял да бръкна с текста си в толкова елементарната, но за сметка на това така чувствителна и отмъсти-телна лява душа:

Господин Грънчаров, днес пише-щите са прекалено много и Вие сте един от тях. Да си писател не е лесна работа и като философ, ще се съгласите с мене.

Цветан Тодоров не се оценя поло-жително от вас защото той е писател и за да бъде оценен трябва преди всичко да бъде разбран, а за това се иска КОМПЕТЕНТ-НОСТ, която е присъща на оценителите на

Цветан Тодоров в западния интелектуален свят. Там левицата не се отхвърля, тя е различна от тази в България и си заслужава да се опознае. В Германия има многобройни последователи и резултатите са налице.

Скъпи господин Грънчаров, вече изпратих едно мое мнение за критиката Ви към Цветан Тодоров, която според мене не е основателна. Милиони негови книги са пре-ведени в цял свят, стотици западни универ-ситети го изучават в различни катедри. Гордост за България е, че имаме такъв интелектуалец, който е високо оценен от интелектуалните среди.

Как можете да направите заключе-нието, че само споменава за проблема без да го изяснява? Та това е дребна издънка на един квартален писач. Пред мене са всички-те му книги и ги ползвам в 4 езика. Няма произведение, в което да не са оценени поне 3-5 научни съждения на световно рав-нище. В 5 световни речника има десетки негови термини. Той е единствен в енцикло-педичните научни речници, а с Пенчо Сла-вейков е признат за своите философски достижения от западните интелектуални сдружения и власти.

Продължих да чета ваши мнения и писания тук и там и ми се иска да Ви даря с моята искреност, тя просто Ви е необходи-ма. Защо ли, ами защото не спирам да чета за и против левицата, че и за десницата. Светът днес има нужда от друго, за което се пише в най-известните световни вестници и списания (имат и виртуални издания). Да се издават в България книги като вашите е не само губене на време, но и на енергия, каквато е вашата например.

Мислех си да не ви пиша, но ми е жално като ви гледам на видеозаписите. Първата ми мисъл беше за селската горде-ливост и интелектуалното бабаитство на нашенеца, особено срещу преуспял в света българин. Днес нападате Цветан Тодоров, така както през комунизма са нападали онези българи, прогонени от родината. След 1989 г. се стигна дотам, че Джон Атанасов насила го нарекаха българин, а той си е чист американец, поне така казва той за себе си. Но това са сложни теми, едва ли ще ги раз-берете с единствената Ви и гледна точка: дясна и тясна.

Това е пише тоя нашенски поклон-ник на Цв.Тодоров. Позволих си да подчер-тая по-сюблимните моменти, за да ви обър-на внимание за толкова впечатляващата аргументация, която срещаме тук. Реших да не отговарям на гордите подхвърляния, но за да сипна малко масълце в огъня на тая пламтяща от нерви лява душа си позволих все пак да напиша поне ето тази реплика:

Благодаря за интересния, многоиз-разителен коментар :-) Бих обаче желал да Ви задам един въпрос за размисъл: как си обяснявате това, че комунистите позволиха на Ц. Тодоров свободно да напусне Бълга-рия и да заживее във Франция? Коя е била

причината за такава една аномалия? Бихте ли имал достойнството да назовете единствено възможната за това причина като знаем нрава на комунистическата дик-татура и на нейния железен юмрук ДС?

ПРЕВЪЗХОДНА ИНИЦИАТИВА ЗА ЛИБЕ-РАЛИЗАЦИЯ НА ИЗЦЯЛО ТОТАЛИТАРНА-ТА СИСТЕМА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРА-ЗОВАНИЕ

Попаднах на интересен документ на Движение за либерализация на обра-зованието; понеже споделям изцяло него-вата идея, публикувам този документ; иска ми се да го подкрепя с каквото мога:

Повече от 20 години след демокра-тичните промени у нас образователната система остава изцяло тоталитарна. Дър-жавното образование е задължително, зако-нова алтернатива не съществува – нито в лицето на частните училища, чиито програ-ми са изцяло подчинени на Министерството на образованието, нито в лицето на незави-сима неучилищна форма на образование, каквато е домашното, нито в лицето на независими системи за сертифициране на знания. Университетите не могат сами да избират образователните критерии за прием в своите учебни заведения.

Движението призовава за либера-лизация на образованието на основание на:

- Чл. 18,4 от Конституцията на Бъл-гария, който не допуска държавен монопол в сферата на образованието;

- Чл 28,б от Конвенцията за права-та на детето на ООН, според който държа-вата трябва да гарантира достъп до различ-ни форми на образование;

- Чл. 14,3 от Европейската Харта за правата на човека, според която родителите имат право да образоват децата си според

19 своите философски, религиозни и педагоги-чески убеждения.

- Протокол 1, чл. 2 от Европейската конвенция за правата на човека, който га-рантира, че държавата уважава правото на родителите да дават образование на децата си съгласно своите религиозни и философс-ки възгледи.

- Чл. 26, ал.3 от Всеобщата декла-рация за правата на човека, според който "Родителите имат право, с приоритет, да избират вида образование, което да получат техните деца."

Съгласно либералните демокра-тични принципи, държавата не може да издава задължителни предписания за пове-дението на гражданите, житейския им избор и начина, по който са избрали да отглеждат, възпитават и образоват децата си, при по-ложение, че те не са изгубили статута си на суверен вследствие на престъпно поведе-ние.

Нещо повече, алтернативата на държавното образование в лицето на неза-висимите частни училища и домашното образование не е нещо ново и присъства в повечето от развитите страни – Великобри-тания, Ирландия, Шотландия, Канада, Аме-рика, Нова Зеландия, Австралия, Дания, Белгия, Франция, Италия, Норвегия, Швей-цария, Чехия, Унгария, Полша, Финландия, Латвия, Русия, Тайван, Сингапур, Израел и др. Наличието на конкуриращи се и незави-сими форми на образование е признак за наистина демократично общество и гаран-ция за съвременно, добро и успешно обра-зование, което да стане основа на бъдещ просперитет за цялото общество.

Публикувам накрая и мое писмо до инициативната група на движението:

Здравейте, Попаднах в интернет на документа

"Свобода в образованието", в който ваше-то движение прокламира идеята си. Бих желал да се присъединя към едно такова движение "Свобода в образованието" и да го подкрепям с каквото мога. Аз съм философ, автор на философски и психологически книги, преподавател по философия, блогър и главен редактор на философското списа-ние ИДЕИ, излизащо от 2009 година. Конс-титирам близост и дори общност на моите и вашите идеи, която може да се констатира от моята последна книга, носеща заглавието ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ. Позволих си, за популяризира-не на идеята на движението, да публикувам неговия документ в блога си.

Желая успех на превъзходната инициатива!

ОЩЕ: ПАРАДИГМАТА: Движение за либерализация на образованието е не-формална гражданска инициатива за въвеж-дане на демократични принципи и премах-

ване на държавния монопол в българската образователна система.

Негативите на принудителната инс-титуционализация на образованието, голяма част от които могат да се избегнат с негова-та либерализация.

"Винаги съм готов да уча, но не ви-наги съм готов да ме учат" - Уинстън Чърчил

МАРГАРЕТ ТАЧЪР ВЪВ ФИЛМА “ЖЕЛЯЗ-НАТА ЛЕДИ”: “МИСЛИ И ИДЕИ – ОТ ТОВА СЕ ВЪЛНУВАМ!”

Днес гледах филма “Желязната леди”, филм за живота и историята на М.Тачър, в който главната роля се играе от М.Стрийп. Чудесен филм е този по моя преценка, по моето възприятие; нищо не ме подразни. Същевременно, по моя си обичай си подбрах няколко изказвания на Тачър, които силно ме впечатлиха и развълнуваха; ето ги тия мисли, записах ги и ги слагам тук, та и други хора да се запознаят с тях:

Ние, консерваторите, вярваме, че хората трябва да имат свободата и възмож-ността да реализират потенциала си, особе-но младите хора. Няма смисъл да се твърди, че всички сме равни, ние не сме едни и същи, не сме били и никога няма да бъдем. Трябва да насърчаваме децата си да имат повече, отколкото имаме ние, защото наши-те деца ще бъдат лидерите утре.

…

- Въпреки това, може да е обърк-ващо. Трябва да предизвиква чувства.

- Какви? Какво трябва да чувствам? Хората вече не мислят. Те изпитват чувства. “Как се чувстваш?”. “Не се чувствам добре”; “О, толкова съжалявам, но ние групата чувс-твахме…”

Знаете ли, че един от основните проблеми на днешно време е, че се управ-

ляваме от хора, които се съобразяват повече с чувствата, отколкото с мислите и идеите. Мисли и идеи. От това се интересу-вам. Питайте ме какво мисля.

- Какво мислиш, Маргарет? - Внимавай с мислите, защото те се

превръщат в думи. Внимавай с думите, защото те се превръщат в действия. Внима-вай с действията, защото те се превръщат в навици. Внимавай с навиците, защото те оформят характера ти. Внимавай с характе-ра си, защото той определя твоята съдба. Това, за което мислим, в това се превръща-ме. Баща ми често ми казваше това. И аз мисля, че съм добре. Но оценявам вашата мила загриженост.

…

Бих искала само да кажа, че взе-мам много на сериозно доверието, което ми оказа британския народ днес и ще работя усилено всеки ден за да изпълня тази отго-ворност. А сега бих искала да споделя с вас една молитва на Св.Франциск от Асизи:

“Където има раздор, може да донесем хармония, където има грешност, може да донесем истина, където има съмнение може да донесем вяра, където има отчаяние, може да донесем надежда.”

…

Ще издигнем стоманена бариера срещу социалистическия марш към беззако-ние!

…

Но ние никога няма да се преда-дем. Ние няма да се поколебаем, нито за секунда, в нашата решителност да видим тази страна просперираща отново.

…

Или стоим зад принципите си, или въобще няма да останем.

…

Аз съм водила битки всеки един ден от живота ми. Много мъже са ме подце-нявали. Тези явно правят същото, но горчи-во ще съжаляват.

…

Няма да има помиряване. Това е война. Те я започнаха, а с Божията помощ ние ще я завършим. Ще ви кажа какво ще напиша на тези семейства, на тези съкруше-ни семейства. Ще им кажа, че нито един войник, няма да умре напразно за Фолклен-дите…

Аз съм единствения премиер в ис-торията на страната ни, който е и същевре-менно майка. Мога да си представя вашата агония и мъка.

…

20

Приветстваме мъжете и жените от армията за техните умения, смелост и лоял-ност към тази страна. Бяхме изправени пред един акт на непровокирана агресия и отго-ворихме, както винаги сме отговаряли досе-га: с обединение, сила и кураж.

Уверени, че въпреки големите са-можертви накрая, доброто ще надделее над злото. Призовавам уважаемият господин насреща днес да не се заяжда, да търси вина, да внася питания, ще има време за това, уверявам го. Ние няма какво да крием, не.

Днес е ден, в който следва да заб-равим различията и да вдигнем високо гла-ва; и да се гордеем, че сме британци.

…

- Защото хората като цяло мислят, че този данък е напълно несправедлив.

- Глупости! Пълни глупости! Това е съвсем проста идея. Щом живееш в тази страна, трябва да плащаш нещо за тази привилегия, нещичко. Ако не плащаш нищо, то и не те е грижа за нищо. Защо да те е грижа къде си хвърляш боклука? В квартала ти е мръсотия, целият град в графити, какво ти пука? Това не е твой проблем, това е проблем на някой друг, това е проблем на правителството.

Вашият проблем… на някои от вас е, че нямате куража за тази борба. Не ви се е налагало да се борите за нищо. Получили сте всичко наготово, и се чувствате виновни за това. Мога да кажа от името на всички, на които ни се е налагало да се борим и които не се чувстваме виновни, че ние негодуваме срещу тези, които само взимат, взимат, взимат и не подпомагат с нищо обществото.

Виждам същата страхливост и в борбата ни в рамките на Европейския съюз. Страхливост. За суверенитета на Великоб-ритания и запазването на лирата.

…

Не знаят ли, че ако вземаш трудни решения, хората ще те мразят в момента, но поколенията ще ти благодарят.

КРАСОТАТА ЩЕ СПАСИ СВЕТА САМО АКО СВЕТЪТ ПРЕДИ ТОВА НЕ Я ПОГУ-БИ...

Взаимствах снимката от ТУК.

ВСТЪПЛЕНИЕ В ТЕМАТА ЗА ИСТИНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

Вчера, публикувайки откъс от зна-менитата книга на Робърт М. Пърсиг, на който дадох заглавието Истинският уни-верситет, обещах да публикувам и свои размисли по темата; иска ми се да се породи една дискусия за ситуацията в университет-ското образование у нас, щото според мен неоправдано се мълчи по тия въпроси, а най-вече се мълчи по същностната, идейна-та, ценностната им страна. Която именно и е най-важната. Забелязал съм, че у нас тъкмо за най-важното най-упорито се мълчи. А така не бива да бъде. Най-много следва да се мисли за най-важното.

Аз напоследък много мисля по тия въпроси във връзка с няколко уж случайни повода, за които тук искам съвсем откровено да призная. Иска ми се текстът ми да не е систематичен, а, така да се каже, да е "вол-но течащ", импулсивен, спонтанен, неорга-низиран, сиреч, да е по-провокативен, пред-разполагащ именно към размисъл и разго-вор. И тъй, почвам да пиша като даже не се водя от никакъв план; иска ми се просто да излея насъбралото се в душата ми; нищо чудно текстът да стане обемен, но нищо не пречи да го публикувам с продължения.

Оня ден минах през Пловдивския университет; много често минавам оттам; писал съм в други свои есета и коментари, че за мен сградата на ПУ не е просто сграда, а е свързана със спомени от твърде знаме-нателни събития от живота ми, случили се през моята младост. Ще съобщя за тия, дето не знаят: на 26 години моя милост спечели конкурс и стана асистент по философия в същия този университет. Това стана в да-лечната 1985 година. (ОЩЕ >>>)

ОКАЗВА СЕ, У НАС ВСИЧКО ЩО Е БИЛО ПРЕЗИДЕНТ, НЕ Е ПРАВИЛО ДРУГО, ОС-ВЕН ДА СЕ ПРОДАВА И ДА ПРАВИ ДОБРЕ ПЛАТЕНИ ПРЕДАТЕЛСТВА

Вчера, ако сте забелязали, със съ-

ответните му салтанати, гост на Карбовски беше Петър Стоянов, да, оня същия, а пък интервюто му, както и се полага за най-жълтурковските предавания в жълтите теле-визии, беше толкова богато полято със

захарен сироп, че ония, които са го гле-дали и са поели опасни дози от сиропа, нищо чудно да са хванали диабет; моя ми-лост, за да се предпази от излишни рискове, си вършеше друга работа, в която се бях вглъбил, но все пак и аз усетих нагарчането на ужасния сироп, дето се лееше от екрана.

Тая сутрин, както и подобава за случая – все пак живеем в страната на наив-ниците – във Фейсбук наш сънародник, както се полага, е възкликнал патетично:

Слушах интервюто му в студио-то на Карбовски. Успях да направя сравне-ние и паралел със съвременните сегашни вождове. България не бива да губи за по-литиката си и за себе си хора като Петър Стоянов. Чест и почитания за този дос-тоен, интелигентен и образован човек!

По повод на неговата реплика и други хора са си казали мнението; интересно е, който има време за губене, може да изче-те всички коментари; моя милост обаче в един момент, след като се включи в диску-сията, се раздразни от, и ето, в резултат, какво написах там:

Противоречива фигура, меко каза-но, е П.Стоянов; зная го още от преди 1989 г., а имам непосредствени впечатления от него от времето, в което основавахме в Пловдив клуб ДЕМОКРАЦИЯ в късната есен на 1989 г. Забелязах още тогава, че той много добре се сговаряше и разбираше в ония дни с Велислава Дърева, с Огнян Са-парев и останалите от тоя род, да не споме-навам всички, щото някои от тях вече са покойници.

Когато неколцина от клуба възроп-тахме срещу опитите комунистите да узур-пират ръководството на клуба (те, милите, членуваха хем в Партията-кърмилница, хем се преструваха, че играят опозиция на собс-

21 твената си партия, бидейки в Клуба, сиреч, в ранното СДС!), тогава в силния конфликт П.Стоянов си замълча; тогава именно моя милост, възмутена, напусна тоя Клуб, нищо че бях от учредителите му. П.Стоянов обаче остана и почна да расте, щото беше избрал печеливша стратегия, довела го в крайна сметка до върха на държавата.

При него проблемът е психологи-чески, личностен, което именно е и причина-та в края на краищата да се превърне в един позьор. И аз хванах откъси от интервюто му при Кабовски и, признавам си, се погнусих: то не бяха пози, то не беше пошло маниер-ничене, то не бяха зле прикрити амбиции, то не беше натягане да се хареса на Боко, то не бяха други все от тоя род гнусотии; възп-риех го не по-малко отвратен отколкото възприемам и Гоце.

А съм гласувал за П.Стоянов, во-ден от принципа “от немай къде”, както, прочее, ни се налагаше години наред да гласуваме, имам предвид ние, привържени-ците на синята кауза и идея. Бяхме преда-дени комай от всички; малцина са ония от нашите лидери, дето ги носехме на ръце, които не се опозориха колкото можаха, и още толкова след това.

Познавам също така добре и бра-тът на П.Стоянов, който в наше време, неиз-вестно заради какви заслуги, се подвизава като евродепутат от ГЕРБ; аз се сещам заради какви заслуги, но не ща да ги кажа; отвратително е. Прочее, ще ги кажа: парични са заслугите на Е.Стоянов, които доведоха дотам ГЕРБ да го прати в Парламента на Европа.

А добре знам още от времето, кога-то моя милост дисиденстваше в ПУ (където Е.Стоянов беше главен редактор на комсо-молския вестник на университета), с какви хора дружеше тоя иначе така хрисим Емил-чо: дружеше с другарката Милена Калудова, съпругата на страховития генерал от ДС Калудов, дружеше с цялата свита партийни и комсомолски секретари, която и до днес управлява ПУ, дружеше с легиона бойци на “тихия фронт”, някои от които после, в де-мократичните времена, бяха и ректори, и шефове на национални телевизии, и какво ли не още.

Моя милост пък, щото успя да уяз-ви тая комунистическа напаст, биде уволне-на, биде изритана с великолепен шут от тая червена крепост, наречена “ПУ”. Пиша тия

неща не от желание за реванш, не и от завистливост спрямо П.Стоянов или братче-то му, а единствено заради истината; тия неща все някой трябва да ги каже; не трябва да се мълчи, щото тогава гаврите на нагле-ците над нас, обикновените граждани, ще станат нетърпими; те, прочее, вече са ста-нали такива.

Не мога да завиждам на тия толко-ва вманиачили се и повярвали във фалши-вите си роли позьори по една причина: моя милост, макар и останал си обикновен човек и гражданин, запази нещо, което е най-ценно: чистата съвест. Не съм се продавал и няма да се продам никому. Ето с такива неща други съвсем не могат да се похвалят.

Твърди се, и то не без основание, че П.Стоянов, за да загуби априори спече-лени избори, се е спазарил с кукловодите, току-що довели Симеонча; за да стане именно Гоце президент, П.Стоянов е спече-лил щедри дивиденти, на които ний, наивни-ците, никога не ще узнаем размера. Но от онова време започна баснословния цъфтеж на братчето му, тъй че може да има нещо вярно в тия приказки: “всяка крушка си има опашка”.

Тъй че възразявам категорично срещу сеенето на илюзии по отношение на тоя или оня, възразявам категорично срещу разпространението на оня наивитет, за който платихме такава висока цена в изми-налите години, но който пак ни пробутват с повод или без повод. И Карбовски, естест-вено, е гушнал хубави парички за да прави опити да реанимира политически труп като П.Стоянов; нищо у нас, запомнете това добре от мен, г-да и г-жи наивници, не става без парички; всичко, абсолютно всичко у нас става срещу пари, всичко у нас се продава и купува, всяко нещо си има цена, в това чис-ло и – най-вече – “съвестта”. Хайде стига, чао, простете, че бях толкова обстоятелен, но си наложи…

Понеже един човек, именно г-н Stanislav Kalchev има съвсем уместна реп-лика, а именно казва “Достоен е силно каза-

но. Стоянов е с голяма заслуга за пада-нето на СДС от власт навремето.”, то ми се наложи да допълня горното си становище ето с тия думи:

Да, правилно, Стоянов има и голя-ма, неоценена все още от историята и от съвременниците ни заслуга за падането на СДС от власт, т.е. за бляскавото провеждане от ДС на операция “Симеон Втори”, в резул-тат на която премиерът-реформатор Иван Костов не можа да получи толкова злокоб-ния за олигархията и мафията ни втори мандат.

Ето за тия заслуги П.Стоянов нищо чудно да се е облажил хубаво; то си личи туй нещо по мазната му уста; забелязахте ли колко е мазна устата му? Тия, дето яката са се облажили, си облизват устата досущ както Стоянов си я облизва; даже Гоце не умее така хубаво да си облизва устата, нищо че и он се облажи яката.

Оказва се, у нас всичко, що е било президент, не е правило друго, освен да се продава и да прави добре платени преда-телства. Желю не е изключение. Той така хубаво спазари някои свои предателства, че по-добре от това не може и да бъде. Туйто! Край, спирам вече…

МОЕТО БЪЛГАРСКО УЧИЛИЩЕ, "ЧАСТИ-ЦА" ОТ РОДИНАТА, НАШАТА МАЛКА БЪЛГАРИЯ

За мен моето българско училище

„Нов живот” е частица от Родината, която ще остане винаги в сърцето ми. Тук е мястото, където наистина си толкова близо до Бълга-рия, че едва ли не можеш да се докоснеш до нея… Земята, която липсва на всеки един от нас!

За тази Земя тук ние пеем песни, пишем стихове и съчинения, четем истории за нейните царе и владетели, проследяваме на картата величествените български пла-нини и реки. Тя оживява и в рисунките на учениците от класа по изобразително изкус-тво на г-жа Кина Бъговска, която е препода-вател в нашето училище.

Всеки, който е гледал драматиза-циите ни остава безмълвен пред таланта на нашите ученици.

Всяка събота те ме очакват в клас-ната стая с нетърпение. И всеки път ние

22 заедно отваряме по една страница от книга-та на познанието, което е така необходимо да се развиваш като личност.

Какво друго правим тук? Играем народни хора и ръченица, различни игри, пишем и четем на български език, учим и едновременно с това се забавляваме.

Да, това е нашето българско учи-лище в Чикаго. Това е нашата малка Бълга-рия!

Ето какво написаха за своето учи-лище „Нов живот” част от учениците, които учат тук: Ребека: „В моето българско училище се учим да пишем и четем на български език. Хубаво е, че редуваме учение, игри, танци и рисуване”. Алекса: „Тук научих българската азбука, а също се уча да чета и пиша на български език”.

Сюзи: „Аз обичам българското училище защото правим интересни неща”. Мария: „Обичам моето българско училище защото е много интересно. Тук учим съглас-ни и гласни, четем от читанката. Много е забавно. Понякога излизаме и играем на двора с топка”. Дени: „Аз обичам да ходя на българско училище защото тук уча езика на мама, тате, баба и дядо”. Биляна: „Тук ние играем и учим. Много е хубаво”. Никол: „Моето българско училище се казва „Нов живот”. Учим география, история, чете-не, български език и още много други неща”. Стен: „Когато се събуждам в събота сутрин съм много уморен, но отивам с радост на българско училище защото го правя за собс-твеното си добро и за бъдещето си”. Иван: „Моето българско училище е малко, но е много хубаво. То се казва „Нов живот”. Учителите тук са много добри и са наши приятели. Учим за България”.

Сашо: „Аз харесвам българското училище защото имам много приятели тук. Учителите ни учат на много неща”. Ани: „Всяка събота се събуждам сутрин и ми се спи, но като си помисля за българското училище очите ми се отварят и аз бързо ставам. Ники идва да ме вземе. Имаме транспорт от училище. Взимат ни и ни връ-щат. Това е много хубаво. Когато влизам в топлата, комфортна стая си изваждам учеб-ниците. Започваме с география, български език, четене. Също имаме безплатен обяд. Играем и български народни хора и ръчени-ца”. Инес: „Аз харесвам моето училище. Има весели игри и учим интересни неща. Играем игри и хора, рисуваме, гледаме български филми”.

Венци: „В моето българско училище е много весело. Говорим за България. Носят ни обяд в 12.00 часа. Понякога е пица, сандвичи или домашна храна. Много интересни неща се учат в училище. Когато имаме проблеми с компютрите аз се заемам със задачата”.

Това, което правим тук ние, учите-лите от училище „Нов живот”, знам, че един ден ще даде изобилен плод. Моите колеги са хора, създаващи приятна атмосфера за работа. Те непрекъснато се стремят по неповторими начини да създават и подхран-ват любопитството у децата. Благодарна съм на Бог, че имаме тук в Чикаго, далеч зад океани и морета, малко късче от България, нашето българско училище с нашите прек-расни ученици!

Благодаря Ви, колеги, за вярата, с която влизате всяка събота в класните стаи, водени от порива да предадете вашите знания, че сеете семената с нежност и лю-бов и жънетe класовете с радост, защото във всичко сте вдъхнали вашия дух. Благо-даря Ви, родители, че повярвахте в нашия професионализъм и ни поверихте децата си с надеждата, че ще бъдат възпитани в зна-ния и морални ценности с много любов.

Благодаря Ви, ученици, че и вие повярвахте, че именно тук, в българско училище „Нов Живот“ ние, вашите учители ще открием заложеното у вас, ще ви преда-дем любовта към България и нейния народ, вяра, традиции и обичаи!

Написа: Елена Стояновска, учител по български език и литература ОЩЕ СНИМКИ:

23 ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ

Тия дни все по-настойчиво ме за-нимава темата, съдържаща се в заглавието по-горе. Не че и преди тази тема не ме е занимавала, напротив, но напоследък, под влияние на най-различни случки в моя личен духовен живот въпросът за това какво е университет в истинския смисъл придоби за мен особено значение. Реших да пиша по тая тема и съвсем скоро ще публикувам сега-засега написаното. Иска ми се да пре-дизвикам дискусия по тия въпроси; струва ми се, че ни е крайно належащ и потребен един такъв разговор. За настройване по така и така определената тема по-долу публику-вам един знаменит текст, засягащ интересу-ващите ме въпроси:

... Учебното заведение бе нещо, което евфемистично би могло да се нарече „колеж от преподавателски тип“. В колеж от преподавателски тип се преподава и препо-дава, и преподава и няма време за изследо-вателска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейнос-ти. Само преподавай и преподавай, и пре-подавай, докато разумът ти затъпее и твор-ческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разбе-рат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. (ОЩЕ >>>)

СЪВЕТСКО-КОМУНИСТИЧЕСКА ОКУПА-ТОРСКА СВИНЩИНА!!!

Съветско-комунистическа окупа-торска свинщина!!! Не се отнася до автора на самата снимка, а за тия, които не само продължават да търпят тоя унизителен за хилядолетния и толкова красив град Плов-див паметник, но и, като капак на всичко, са

осветили уродливото каменно чудовище, та да се вижда и нощем, сякаш не ни стига, че стърчи денем и боде очите на ония плов-дивчани, които имаме съзнание за нацио-нално достойнство!

А народно стадо си преживя дю-нерите и кебапчетата, преглъща и гледа безпаметно на това безобразие, сякаш сме говеда или овце, а не човешки съ-щества, какво остава пък българи!

Другари русофили, кога осветихте така Альошата бе? Лукойл ли даде пари за прожекторите? Или общината по времето на Славчо? До скоро не знаех паметникът да е осветен нощем?

“РУССКАЯ БОЛГАРИЯ”, ПРОПАГАНДЕН ФИЛМ, ИЗРАЗЯВАЩ ОТКРИТО ИМПЕРИ-АЛИСТИЧЕСКИТЕ АСПИРАЦИИ НА ПУ-ТИНСКА РУСИЯ СПРЯМО БЪЛГАРИЯ

В блога на Б.Тодоров тази сутрин попадам на интересен пропаганден клип на Руски стратегически институт; клипът без капчица неудобство е наречен “Русская Болгария” (Руската България); развалих си настроението за цял ден като се насилих да го изгледам и изслушам до края; по-голяма пропагандна отрова скоро не бях поемал; аз лично имам противоотрова, мен не може тая отрова на ме отрови, но се питам как ли ще повлияе тази същата отрова на неимунизи-раното съзнание? Гледайки обаче филма, в един момент осъзнах нещо друго и затова написах в блога на Б.Тодоров следния ко-ментар:

Абе, човече, дай кода на тоя клип, дай го, за да го разпространяваме! Тоя про-паганден филм, показващ открито империа-листическите намерения на Русия спрямо европейска България, трябва да се види от колкото се може повече българи, щото ефек-тът му, по моя преценка, е изцяло обратен, противен на намеренията му! Истинско съкровище е този филм; давай бързо кода, та да опитаме да направим едно блогърско цунами по повод на него; дай кода и на Едвин Сугарев, и на Иво Инджев, те имат по-голяма публика, дай го на всички, за които се сетиш, та да го турят в сайтовете си и те; тоя филм наистина, и то по най-бляскав начин, работи в интерес на европейската кауза на България!!! Тури кода тука, като коментар, моля те!

Ето тук искам да направя още ма-лък коментар под напора на чувствата, които

ме овладяха. Ако не го сторя, ще се пукна от напрежение!

Филмчето, прочее, почва убийстве-но смехотворно, не знам как иначе да се изразя; някаква другарка-идиотка, червена идиотка, говорейки на руски и показвайки чинопочитанието си спрямо Русия, заявява следното, което трябва да влезе в бъдещите христоматии по комунистически идиотизъм; та тая идиотка гордо заявява следното:

“Ако не бяха ни освободили русна-ците, сега аз щях да говоря на турски, а не на руски!”

Представяте ли си?! Говорела на руски, а ако не били ни “освободили” русна-ците, щяла да говори на турски; явно тия идиоти-роби все си търсят господаря; съв-сем не съзнава, че дали ще говори на руски или на турски все тая, няма никакво значе-ние, пак ще си е идиотка, пак ще си е роби-ня! Виждате ли до какви умствени, да не говорим пък за личностни и морални пора-жения, довежда русофилството?!

Във филма русофилите-предатели си говореха най-спокойно на руски и се представяха откровено като руски оръдия; целта на русофилското движение била да откъсне България от Европа, щото с Русия сме били “единна цивилизационна общност”; навярно сме единна цивилизационна общ-ност и с руския комунизъм-кагебизъм, но това си се подразбира по презумпция. Запа-дът искал да откъсне България от Русия, се твърди в пропагандното клипче, като това, че България е част от Русия, не се поставя изобщо под съмнение; били сме “народи-роднини” и прочие глупости се казват без капчица срам, камо ли пък неудобство. “Ру-софилите са мощна опора на Русия в Бъл-гария”; трябвало да станем създатели на Руско-азиатска общност и прочие. Пази Боже: пак искали да ни “помагат” руснаците, пак искали да ни освобождават; пак искали да ни освобождават от Запада, т.е. от сама-та свобода!

Гледайте непременно тоя пропа-ганден филм, направен в стила на най-добрите традиции на съветския комунисти-

24 чески империализъм; хубавото в този филм е, че и предателите-рубладжии, и техните руско-кагебистки чорбаджии си говорят открито това, което е на сърцето им; тоя филм, изразяващ открито империалистичес-ките аспирации на путинска Русия трябва да настояваме да бъде излъчен по национал-ните телевизии, та да се види истинското лице на руския империализъм. И да се види неприкритото с маски лице на рубладжиите, на предателите, на петата колона на руския империализъм, която наистина е твърде мощна и ето, както забелязваме, води упо-рита битка за откъсването на България от Европа и за запращането и в обятията на хищната руска мечка. Това не бива да бъде допускано по никой начин!

Във филма, естествено, се изказва едно от най-доверените ченгета от Светия Синод, именно владиката на Стара Загора Галактион; и той говори, естествено, на ченгесарски руски език, на руския език, който говорят малообразованите ченгета, предани служители на КГБ. Има и още други одиозни фигури с комунистическа закваска, които се изказват така мило и непринудено, че наци-оналното им предателство блика от всяка тяхна фибра; непременно изгледайте тоя филм, нищо че ще ви се развали настроени-ето за целия ден, щото наглостта на руската империалистическа пропаганда, що откри-ваме в него, наистина е колосална, безкрай-но арогантна, безочлива, тъпа, отвратител-на!

Интересното е, че отровата, която бълват тия змии, я намираме в малко по-смекчен вид, именно, в малко по-малки дози, и в учебниците по история, по които учат нашите деца още от детската градина, та до университета даже. Българският народ бил “в огромното си мнозинство” русофилски, българите обичали Русия повече даже от България, патриотизмът от русофилите се разбирал не иначе, а само като беззаветна любов към Русия! Види се, комунистическо-имперският идиотизъм у нас е на висота, ликуй, народе! България никога нямало да бъде европейска нация, нашият път бил на Изток, към степите на Средна Азия и директно към Сибир!

Ей-такива неща говорят руските

имперски стратези, а пък рубладжиите им пригласят, мило и верноподанически ухиле-ни към тия, дето им плащат така щедро за предателството им. Щото от векове се знае, че у нас любовта към Русия има един-единствен стимул: рубличките!

Страшна работа, нямам думи вече!

Аман от продажници, аман от рубладжии, що бъкат в тая многострадална земя бъл-гарска!!! Боже, пази България от имперското руско зло, мили Боже, пази ни от имперските руски душмани, които пак, тоя пък завинаги, искат да затрият нашата свидна България!

ЗАЩО ЛИ РЕКТОРЪТ НА ПУ ТОЛКОВА СИЛНО СЕ ВЪЗХИЩАВА И ТАКА СЪР-ДЕЧНО ПОДКРЕПЯ ЧЕНГЕТАТА-ВЛАДИЦИ?!

Преди няколко дена написах и пуб-ликувах текст под заглавие Длъжни сме да помогнем на Великата Страдалчица - Светата Българска Православна Църква - да се очисти от сатанинско-ченгесарската гнус!, в който призовах ние, гражданите, някак да реагираме, та да покажем на ченге-тата-владици, че тяхната арогантност е нетърпима вече. Два дни след това плов-дивският владика, "православният" талиба-нин Николай организира в осквернената от него митрополитска черква "Света Марина" следното мероприятие, представяте ли си: "молебен за спасяване" на ченгетата от ДС с бради и раса! Уж трябвало Църквата да запази единството си, сиреч, трябвало да продължи да търпи под крилото си тия, дето ù нанесоха такива поражения, които ù нав-редиха колкото можаха и още толкова след това.

Но не за тоя фамозен молебен, на който присъстваха докарани с автобуси от цялата му подопечна църковна област хори-ца, искам да пиша днес; от "дядо" Николай всичко може да се очаква, знайно е, той е неудържим. Искам обаче да наблегна на следния смущаващ факт, който забелязах около това същото събитие; ето за какво става дума.

Николай бил поканил на молебена си пловдивското отделение на дежурната чета от вечно готови да услужат червени "интелектуалци"; но, за жалост на светиня му, се бяха отзовали само неколцина, от по-безскрупулните; повечето се бяха въздър-жали да отидат, предполагам защото и те, току-виж, може и да са смутени от поразии-те, които владиката стори на митрополитс-кия храм, нареждайки да го облепят с кичоз-ни мушамени тапети, разположени връз древните стенописи. Но след неколцината, що стърчаха на видно място в храма, за да

покажат солидарност с акцията на бесов-ския владика, на най-почетно място се отк-рояваше не кой да е, а доц. Запрян Козлу-джов, ректор на ПУ "П. Хилендарски", както това учебно заведение се назовава; пишат го още в атеистичен дух без "Свети" пред името на Св. Паисий Хилендарски.

Аз лично не предполагах, че е чак толкова набожен г-н Ректорът; да, ама ето, отрадно е, че той стоеше на предно място, гледаше владиката право в очите и усърдно се кръстеше пред приятно жужащите теле-визионни камери; прочее, камери не се допущат на богослужение, но да не приди-ряме чак толкова, все пак живеем в Бълга-рия. Същият този ректор, както е известно, се обезсмърти с прогласяването на Ицо Мамата за "доктор хонорис кауза" на ПУ, и то със смехотворния аргумент, че той бил придумал финансовия министър да даде държавни пари за строителството на някаква спортна зала; самият министър и особено г-н Премиерът, който фактически даде парите, не бяха наградени по простата причина, че специално за г-н Премиера в природата липсва такова отличие, което да е достойно да блещи на неговите бабаитски гърди. Сега, след като доц. Козлуджов оправи на такава чиста нравствена основа работите в институцията, която ръководи, гледам, че се е загрижил за изчистването на моралния авторитет на съгрешилите владици-ченгета, щото молебенът всъщност беше ориентиран точно в тази насока: Николай ходатайства чрез молитвата си на самия Бог да си затво-ри очите за мерзостите, що се случват в БПЦ, а пък Ректорът го подкрепя сърдечно в тия негови "богоугодни" инициативи!

Аз лично не мога да проумея по каква именно линия присъства на молебена г-н Ректорът. Мислих, мислих, и накрая измислих следната хипотеза, която чисто-сърдечно споделям с мислещия читател на моя блог.

В годините на т.н. "преход" ПУ бе-ше ръководен, както наскоро разбрахме, все от ченгета на ДС; по два ректорски мандата извъртяха бойните другари от ДС, дегизира-ни като професори, именно Огнян Сапарев и Иван Куцаров; преди тях пък ректор беше бившия партиен секретар на БКП на ПУ другарят Никола Балабанов, все най-доверен човек на партията и на нейния железен юмрук ДС. Сега ПУ си има млади-чък-чистичът ректор, който обаче, както забелязваме, има някаква странна сърдечна привързаност не само към бившите ректори-ченгета на ПУ, но и към ченгетата-владици; как иначе да изтълкувам това, че ректорът е станал в неделя заран така рано, та да уважи с присъствието си активното мероп-риятие на московския емисар по делами Болхарской Православной Церкви, именно Николай Сивастиянович, ныне прославляю-щийся като владика на хилядолетния град Пловдив!

25 Аз не знам кои са душевно по-

мръсни: тия, дето са вършили мръстотийки-те и мерзостчиците си, правейки доноси пред ДС, или тия, които им се възхищават, и то ето сега, толкова години след славното време на комунизма. Чини ми се обаче, че е по-гнусно да се възхищаваш от ченгета, пък макар и брадати и оборудвани с раса, а още по-гнусно е да показваш на всички своето възхищение и подкрепа на тия мерзавци, които, ако имаха поне капчица съвест или християнско чувство, отдавна да се бяха покаяли и да се бяха оттеглили от владиш-ките си тронове, та да се захванат с урежда-нето на личните си сметки със самия наш толкова дълготърпелив Бог...

Това исках да кажа. Искам да доба-вя и още нещо: загадка е защо толкова благочестивия ректор на плавдивската ака-демия не вземе да направи нещичко, та патронът на ПУ да почне да се изписва както подобава, именно "Свети Паисий Хилендар-ски". Но в светлината на казаното отговорът на тоя въпрос е близко до ума: щото вярата на такива хора явно е само поза, а не нещо същинско. Което е твърде, твърде жалко - и грозно. Хайде стига. Да спра дотук. Приятен ден желая на всички!

ДА СИ СПОМНИМ КАК КОМУНИЗМЪТ ВИЛНЕЕШЕ В НЕЩАСТНАТА НИ РОДИ-НА…

1945 г. Кървавият четвъртък в България Bloody Thursday in Bulgaria

Истината за комунистическите злодеяния не бива да бъде премълчавана – защото злото може да бъде съкрушено само когато истината овладее душите на съв-ременниците… Бог да прости всички, които комунистите избиха в страшните, в кървавите нощи на своите злодеяния!

Една от най-трагичните дати в бъл-гарската история е нощта на 1 срещу 2 фев-руари 1945 г. Тя остава под името “Кървави-ят четвъртък”. Тогава са разстреляни осъде-ните на смърт по така наречения “Народен съд” . По “Дело № 1″ са били подсъдими бившите регенти, дворцови съветници,

министри и народни представители от 25 Народно събрание. Тринадесет членния Първи състав на съда осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, проф. Богдан Филов – министър председа-тел, Ген. Никола Михов – тримата регенти на България, както и 17 министри, 8 царски съветници, 22-ма министри от правителства-та след 1941 г., 67 депутати от 25-тото НС, 47 генерали и висши офицери.

Присъдите са изпълнени същата нощ. Навързани на вериги хората са откара-ни с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. Разстрелвани са един по един. Проф. Алек-сандър Станишев – световно известен ме-дик – е бил принуден да констатира смъртта на убитите. Последен убиват него – заст-релват го с пистолет в тила, както е колени-чил над последния разстрелян.

Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната, през следващите дни и месеци близки на загина-лите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят, комунистите правят отгоре бунище.

Това е финалната фаза на разпра-вата на дошлите на власт комунисти с тех-ните противници, набедени за “фашисти” и виновни за въвличането на България във Втората световна война на страната на Германия.

След падането на комунизма жерт-вите са реабилитирани от Върховния съд на република България през 1996 г. Мотивът на съда е липса на доказателства. Несправед-ливите и нелегитимни присъди на “Народния съд” са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в България в прие-тия през 2000 г. специален закон.

КРАСОТАТА НА СВЕТЕЩИТЕ И ИЗДИГА-ЩИ СЕ КЪМ НЕБЕТО ФЕНЕРИ, ПОСТЕ-ПЕННО ПРЕВРЪЩАЩИ СЕ В ЗВЕЗДИ

147 звезди Написа: Jenia Georgieva

Вече в къщи, сипвам си чаша чер-

вено вино, отливам. Запалвам си цигара със същата, още студенееща на ръката ми мал-ка черна запалка, която вече е специална за мен. След като се справи със запалването на два от светещите фенери. Не очаквах, че ще си тръгна щастлива от параклиса, от мемориала на жертвите на комунизма.

Нито че ще пускам фенер. Мислех, че ще гледам. Че ще съм там. Когато го взех в ръцете си, се почувствах така, както, кога-то на протеста на сирийската опозиция неочаквано, ми дадоха да държа снимката на убит млад мъж, с невероятно жив, леко усмихнат поглед. Бялата тънка материя на фенера ме накара да погледна към десетки-те хиляди имена, изписани плътно едно до друго върху стената на мемориала – чия ли душа изразяваше, чия ли душа държах.

Колко ли души помагаха на и без това не особено сръчните ми, а сега и изм-ръзнали ръце, та се справиха безпроблемно със запалването на “моя” фенер и даже помогнаха на този на един млад човек. На когото не знаех какво да му кажа като ми благодари. И така и нищо не казах.

Но знам, че днес на всички ни, ни благодариха не само “олицетворените” 147, а десетките хиляди души. Зачетени с венци и почест. И с хармониката на Кръпката. “Шуми Марица” е изсвирил Васко сутринта. Донякъде. Вероятно дотам, докъдето е успял и един от убитите през тази нощ, който я е запял. Незастрелян. Убит с удар от револвер – моментално – точно заради песента.

А сега, вечерта – зачетени и със Светлина. Усетих тяхното щастие и мир, когато гледах тази красота на фенерите, които постепенно се превръщаха в звезди.

Отдавна не се бях чувствала щаст-лива. Преди няколко месеца една вечер се разплаках от мисълта, че аз всъщност не знам как да живея, защото – кога ли съм щастлива. Но гледайки нагоре, тази вечер изпитах за миг не друго – точно щастие.

Преди време, с невероятна горчи-вина написах един текст, в който перефра-зирах песента на кръпката на “Нека бъде тъмнина”.

Сега вече като че ли мога да кажа: Нека бъде светлина!

26 ЗАБЕЛЕЖКА: Снимките са взаимствани от албума 147 огнени фенера, автор Martin Piskuliyski Maystora

ОПИТ ЗА ДИАЛОГ МЕЖДУ ПРИТЕЖАТЕЛ НА ЛЯВА ЖЕЛЕЗО-БЕТОННА ГЛАВА И ЕВРОПЕЙСКИ МИСЛЕЩИ БЪЛГАРИ

Това, че препоръчах в блога си да гледаме филма “Горяни” предизвика във Фейсбук една неочаквана, но твърде мерзс-ка реакция на поклонник и защитник на комунистическата бесовщина, на комунисти-ческото мракобесие – и противник на Евро-пейския съюз; все пак живеем в 2012 година, вече е 21 век, но ето, оказва се, и това било още възможно; имало още такива бетонни глави. Разбира се, на изцепката на комунои-да отговориха доста хора; появи се интерес-на и показателна дискусия, която считам, че има голям познавателен и ценностен сми-съл; ето защо я публикувам отделно: Стоян Стоянов: Г-н Грънчаров, демоде сте с тия филмчета и разни изказвания! Коя власт не се налага с терор и насилие! Римс-ката империя, Османската империя и Руска-та са един дол дренки! А сега за капак ни натресоха и Евросъюза, наследник на Римс-ката империя по неин образ и подо-бие!Методите на управление са едни и същи навсякъде! Който ни е заробвал винаги си е слагал удобна компрадорска буржоазия или елит чрез който да управлява! И обратно – винаги има потърпевши ако не са били съг-ласни с новата власт!

Тоя комунизъм го изкарахте по че-рен и от турското робство, по-черен и от терора на римляните! Тогава са избити около 30 000 души, а сега през последните 22 години са ликвидирани – образно казано или изхвърлени зад борда – около три ми-лиона души останали без работа и без бъ-деще! За какво говорим?! Това е нов кръсто-носен поход! Нещата са несравними! Бълга-рия в момента е най-бедната провинция на новата Римска империя, наречена Евро-пейски съюз! Тридесет хиляди срещу три милиона! Това е нов кръстоносен поход на Запада – и той успя, но този път последст-вията са много по-трагични отколкото при комунизма! Ivan Ivanov: Г-н Стоянов, не се ли срамувате да защитавате комунизма, който ни нанесе

толкова не само материални, но най-вече духовни поражения? Защо се опитвате да внушавате, че през последните 22 години ни управлява някой друг, а не комунистите и техните наследници? Г-н Стоянов, да си с леви убеждения в наше време е диагноза. Комунист означава антиличност. Пламен Минчев: Стоянов, пораженията от комунизма са хилядократно по-големи от всички останали робства и зависимости! Ако не ви харесва ЕС, бягайте в Беларус или в Северна Корея, където ще намерите сродни души със сродни убеждения! А за трите милиона се сърдете на вашите другари-комунисти, които управляват и сега всички сфери от живота ни! В нормалните държави като Полша, Чехия, Унгария, където черве-ните са без особено влияние, нещата вървят добре, а Словения направо е отличник в ЕС! Стоян Стоянов: Най напред благодаря за поставената диагноза! За мен тя е компли-мент! Виждаме света с различни очи! А за комунизма въобще не го защитавам! Просто го сравних, доколкото ми позволяват въз-можностите, с други подобни на него баци-ли! Ако сте прочел по внимателно написано-то от мен по горе ще ме разберете! Ако ли не значи сте от ония латерни дето повтарят едно и също! Комунизмът не е единствената черна овца в световната история! Почетете малко повече! Пламен Минчев: Стоянов, този който тряб-ва да чете повече, сте Вие! Комунизмът е изтребил в буквалния смисъл стотици мили-они хора – като се започне от Гражданската война в Русия, мине се през терора на Ста-лин, лагерите на ГУЛАГ, след това нещата се пренасят в Източна Европа и в Азия и продължават до наши дни! Нацистите са били жалки аматьори в сравнение с болше-виките по отношение на масовите убийства! Известно ли Ви е, че в Съветска Русия има на два пъти масов глад, довел до десетки милиони човешки жертви и масови прояви на канибализъм ???? И имате наглостта да сравнявате този гнусен строй и да го оневи-нявате! Вярно е, че виждате света с различ-ни очи – пред които имате тъмночервени очила! Затова и преценката Ви е крайно изкривена! Демокрацията има огромни не-достатъци, но все още в човешката история не е измислено нещо по-съвършено от нея! Ivan Ivanov: Г-н Минчев, комунистите освен всички други “качества” притежават и това на херметически затворените съдове: нито приемат, нито предават. Не си хабете енер-гията напразно да му обяснявате неразби-раеми за него неща. Стоян Стоянов: Аз Ви казвам, че не защи-тавам никой строй, а ваша милост отново се хвърля като бясно куче! Г-н Минчев, демок-рацията е демагогия, тоест система от лъжи,

целящи да ни внушат свобода на избор и други подобни глупости! Демокрация има там, където е подсигурен хляба, където има сигурност за бъдещето! Без ресурси, без колонии от където да се крадат тези ресурси вашата демокрация ще отиде по дяволите! Западът без неговите колонии и колосални-те грабежи от пиратството си е една кръгла нула! Нима не знаете как се управлява?! Ето защо трябва повечко да четете! А за кръсто-носните походи не ми се говори – това си е чисто плячкосване! Може би във вашата представа така се прави демокрация?! Ангел Грънчаров: Г-н Стоянов, демокраци-ята има много кусури, но да я сравнявате и приравнявате с комунизма е нагло, щото ако демокрацията беше като комунизма, такива като Вас лично просто нямаше да могат да кажат какво мислят Просто щяха да бъдат лишавани от главите си – и в прекия, и в преносния смисъл. Хем се ползвате от доб-рините на демокрацията, превъзнасяйки един престъпен, терористичен, кървав, нямащ равен по злодеянията си режим, комунистическия, хем… хулите демокрация-та, даваща Ви право да ни поднасяте екст-равагантните си “идеи”. Аз лично смятам, че пропагандата на комунизма, както и на на-ционал-социализма, трябва да бъде забра-нена и наказвана най-строго, понеже е анти-човешко, извратено, патологично да се прославя кървава диктатура, избила 100 милиона човешки същества в планетарен мащаб! Андрей Бенев: Г-н Стоянов, Западът коло-нии много отдавна няма, Вие в коя година сте? Най-голямата държава за всички вре-мена е Британската империя, но тя още преди 100 години се разпада. Последната колониална империя беше Съветския съюз, той все още се разпада, но е ярко доказа-телство, че колониализмът не носи кой знае какви блага, особено на колониите. Първата икономика в момента (САЩ) никога не е имала колонии, а втората (Китай) има една колония (Тибет), но тя представлява пла-нински чукари с малко население. Китай стана втора икономика тогава, когато загър-би комунизма и реши да се либерализира. Пламен Минчев: Стоянов, пак ще повторя – нуждаещият се от четене сте Вие! )) Ако бяхте чели поне малко, а не само да сте слушали за това-онова, нямаше да създава-те такива умопомрачителни словосъчетания – когато става дума за демокрация, да на-месвате пиратството и кръстоносните похо-ди! )))) И ако бяхте поне малко чели, щяхте да знаете, че най-голямото богатство за една нация са хората, затова и Япония, която е бедна на природни ресурси и внася всички суровини, е с такава развита иконо-мика, а японците се радват на отличен стан-дарт. В същото време страни, които са бога-

27 ти на ресурси, но не инвестират в образова-нието на населението си, си остават мизер-ни държави! И пак Ви напомням, демокрация в България няма да има докато бившите комунисти управляват живота ни! Андрей Бенев: П.П.Според Вас, г-н Стоя-нов, демокрацията е в казармата и в затвора – там и хляба, и бъдещето са желязно оси-гурени! Стоян Стоянов: Бенев, твърдиш че САЩ нямат колонии? Ти или си на няколко ракии, или си пълен идиот – извинявам се за изра-за! Но от твърдението Ви така изглежда! Ония зад океана непрекъснато водят коло-ниални войни за нефта, свалят правителст-ва неудобни за тях под предлог, че пречели на демокрацията! А за Русия – следното – Путин сформира началото на Евразийския съюз с Беларус и Казахстан! Това е начало-то на новата стара империя! Между другото май и ние сме поканени там! Но Ви гаранти-рам, че ще бъдем там и без нашето съгла-сие! Не си правете илюзии по въпроса!

Г-н Минчев, при цялото ми уваже-ние, въпреки че не Ви познавам, ми изглеж-дате на интелигентен човек! Демокрацията и кръстоносните походи, заедно с грабежите вървят ръка за ръка! Едното не може без другото, като скачени съдове са! Благоденс-твието на западната демокрация е построе-но върху това! Ние сме бедни не защото сме мързеливи, а защото не можем да наложим волята си на друг, да използваме ресурса му! В това е разковничето! Малък народ, на кръстопът, мачкан от всеки! За да проповяд-ваш демокрация трябва да ти е пълна хаз-ната, а това с пасене на крави не става! Затворихме си блоковете в Козлодуй, разп-родадохме си централите на западни компа-нии, сринахме си цялата икономика и всичко това под заповедите на новите ни господари от Евросъюза! С какво ще я правим тази демокрация? С директиви спуснати от Брюк-сел закопаващи ни непрекъснато! Пак пов-тарям – това е демагогия, носеща смърт за България! Нима и планът Ран-ът е също измислица? Пламен Минчев: Г-н Стоянов, ясно е че сме на диаметрално противоположни позиции и аз нямам намерение да Ви убеждавам в неща, в които Вие не искате да повярвате! Само Ви уверявам, че шансът на страни като България, Естония, Литва, Латвия, Словакия, Словения, Чехия, Унгария, както и на по-голямата от всички изброени Полша е именно в една общност като ЕС! Това е цивилизования избор, останалото е кауза пердута. Нима вие искате да се капсулираме в собствената си черупка? ЕС представлява общност с население 2 пъти по-голямо от това на САЩ и повече от 3 пъти от това на Русия! Това е един голям пазар от плате-жоспособни потребители, които консумират много повече от населението на Китай! И

шансът за българските производители е именно този – ползвайки европейските суб-сидии да произвеждат! А относно Евразийс-кия съюз аз пък Ви гарантирам, че не само няма да има такъв, но и Русия ще се раз-падне, защото голяма част от нея представ-лява колонии, населени от хора, на които е чуждо всичко руско! Въпросът е дали този разпад ще мине мирно и цивилизовано или по кървавия път, по който се разпадна и СССР!

“Демокрацията е в казармата и в затвора – там и хляба, и бъдещето са же-лязно осигурени!” Г-н Бенев, точно така са си представяли идеалното общество социалис-тите – утописти Томас Мор и Томазо Кампа-нела )) Общество, където всичко се регу-лира от държавата, където царят казармен ред и дисциплина. Особено Кампанела стига дотам, че държавата пряко се намесва и в избора на партньор с който да бъде създа-дено потомство – в “Градът на слънцето” соларите са чифтосвани точно така, както добрите скотовъдци чифтосват добитъка си!

За съжаление и в XXI век има немалко последователи на подобен вид общество!

)) Андрей Бенев: Г-н Стоянов, в САЩ даже бият и негрите, значи са колониалисти! А Вие не знам какъв сте, но си сменете поне речника, ако мозъкът Ви е натъпкан с кому-нистическа пропаганда и мисленето не Ви се удава. И знайте – щом говорите ту на “ти”, ту на “Вие”, не мога да споря с Вас; желая Ви всичко хубаво. Petar Kardjilov: И сега ни има. неделя в 11:00 � Харесва ми Стоян Стоянов: Аз също Ви благодаря г-н Бенев! Започнах да Ви говоря на ти, защото защото говоренето Ви е изпразнено откъм съдържание! Моля Ви попълнете си инфор-мацията относно новата колониална систе-ма на САЩ, базирана върху банките и тех-ните грабежи чрез заемитедаващи се щедро на държави като нашата! Без някой да ги е искал разбира се, но те подкупват цели правителства чрез комисионни! По този начин се заробват цели държави за десети-летия напред, като те не могат да върнат и лихвите дори! Това е колониализма в новия му вид! Това е американската империя, и ако някой все още не го е схванал, нека да си живее с мечтата че ще става милионер! Точно обратното, ще ставаме още по бедни! Petar Kardjilov: Не се казва “негри” или “чернилки”, а афроамериканци или черноко-жи. Всяко човешко същество има достойнст-во и трябва да уважава достойнството на Другия. Комунизмът е пример за обратното, както и фашизмът и крайният десен консер-ватизъм.

Димитър Димитров: Империи на добро-то няма. При тоталитарните общества има-ме срастване на икономическата с полити-ческата и духовна власт. Комунистическата идеология е обърнато с хастара навън хрис-тиянство и е следствие от тази религия. Ислямът няма да има подобно развитие. Всички тези идеологии и религии са нетоле-рантни с претенцията за истина от последна инстанция, за универсален морал и решение на всички проблеми. Фашизмът също. Чо-вешката мисъл и философия се въртят в кръг като вързана за дърво коза и въжето се навива. Трябва да се прегризе въжето. Стоян Стоянов: Много добре казано и обосновано, г-н Димитров! И моята теза се въртеше около това, че всичко е лъжа – особено идеологиите! А събеседниците по горе ме изкараха върл комунист от нищо-то!Да им се чуди на акъла човек… Къде ги чукаш, къде се пукат! Явно там ги боли и сърби, и не искат да погледнат по нашироко човешкото развитие, спъвано между другото от църквата, идеологиите и какво ли не още! Андрей Бенев: Бях се отказал, но Вие ме предизвиквате пак, г-н Стоянов! Защото мислите с догми, затова приличате на кому-нист. Едно развитие може да е спъвано от църквата, а друго – не. Например, ако не е била църквата, българският народ под турс-ко владичество е щял да се загуби напълно за 500 години. А той е оцелял и е запазил духовността си. Идеологиите – също. Кому-нистическата идеология доведе тоталита-ризма и причини много страдания. Но как си представяте “развитие” без идеология? Когато се създава и най-простата машина, пак не може без идеология – защото тази машина трябва да извърши определени действия, а идеологията на конструктора определя какви са и как точно да се извър-шат. Повярвайте ми, защото аз непрекъсна-то го правя – това ми е професията. Eva Dimitrova: Г-н Стоянов, нито през турс-ко, нито през каквото и да е робство не са хвърляли хора и то живи на свинете, както са правили комунистите в Белене. Да, ужа-сен беше този строй! Ужасявам се и сега, когато волю-неволю ги слушам да лъжат как и колко са загрижени за народа. Това безо-чие е като отличителен белег на комунисти-те. Аз на ваше място бих се срамувала от такива изказвания. Стоян Стоянов: Не виждам от какво трябва да се срамувам! Аз не защитавам нито един строй, идеология или каквото да е било! Четете по внимателно, моля Ви! Опитвам се да съпоставя комунистическия строй с други не по малко големи ужаси, които историята помни! Нима изгарянето на кладата на таки-ва големи умове като Ян Хус, Галилео Гали-лей и други, не е престъпление спрямо човечеството от католическата църква! Ами

28 така наречените вещици?! На тия клади са горели живи хора, а Вие ми говорите за прасета и комунизъм! Или не знаете, че католическата църква е по лоша дори от комунистическата партия ?! Ватикана с нейните банки и далавери си е чиста мафия! А Вие само за комунизъм говорите! Разши-рете си малко кръгозора и ще видите, че не само комунизма е зло! Eva Dimitrova: Аз чета много внимателно, но изглежда имате къса памет. Оставете сега католическата църква, а си спомнете, или прочетете по-горе вашият коментар.

А относно опитите Ви с историята – много са слаби, явно там сте чели през ред или сте отсъствали от училище. Ангел Грънчаров: Прочее, Галилео Гали-лей не е изгарян на клада, както сега г-н Стоянов така великодушно за миг го изгори!

Г-н Стоянов се мъчи да оневини комуниз-ма, понеже явно го обича; ерго, обича най-човеконенавистническата терористична система на управление, донесла на човечес-твото несрещани по-рано страдания и реки от кървища; даже Иван Грозни е жалък аматьор в сравнение с това какво сториха на Русия комунистическите орди на Ленин и Сталин. Тъй че, драги комуноиде, замълчи, щото изказванията ти са кощунствени спря-мо паметта на милионите избити от кому-нистическите касапи… ако изобщо можеш да схванеш що е това кощунство… поне за вас няма нищо свято, дори и човешкият живот… Eva Dimitrova: А и нещо друго, г-н Стоянов, години наред слушах от вашите лидери за загниващият капитализъм. А на практика изгнихме ние – соц.лагерът. А за Европейс-кият съюз – ние сами пожелахме да сме там – никой не ни е заробвал. Стоян Стоянов: Аз не си спомням Иван Костов да е правил референдум по въпроса за членството ни в новата римска импе-рия!Така че моля Ви престанете да пишете глупости и да се опитвате да се заяждате напразно! Ангел Грънчаров: Хубавото е, че поне добре съзнава, че за влизането ни в ЕС решаваща роля има “злодеят” Костов Да, той ни откъсна от Империята на злото и ни натика в общността на висококултурните и демократични народи на Европа, колкото и да е мъчно това на ченгерасо-комуноидната измет, която ето вече 11 години не може да му прости тоя геостратегически поврат в развитието на България, що Костов напра-ви… Пламен Минчев: Г-н Стоянов, не е необхо-димо да се прави референдум за нещо, което е съвсем естествено – България е част от цивилизована Европа и ще бъде такава,

колкото и да е тъжно на разни радетели на азиатското Средновековие! Европейският съюз се разширява непрекъснато, това е била мечтата на милиони европейци в про-дължение на столетия – да живеят в конти-нент, където няма войни и конфликти. Там е нашето естествено място, а не сред азиатс-ките колонии на Русия! Eva Dimitrova: Г-н Минчев не се хабете, тъй като г-н Стоянов никога няма да ви разбере. Това са хора без морал и чувство за отго-ворност. Пламен Минчев: Вярно е, г-жо Димитрова! Освен това са и хора с доста ограничен интелект, но за сметка на това наглостта им няма граници! Затова и няма смисъл да спорим с тях! Огнян Боюклиев: Автентичния комунизъм няма нищо общо с насилието, както и хрис-тиянството няма нищо общо с инквизицията, с сътрудничилите с ДС архиерей и т.н. и прочее…

А филма не е лош, дори и като но-ва информация за онези години. Не са ви-новни тези които са били комунисти по онова време или сега и не е нужно да се покайват за вярата си… както и не е нужно покаяние на християните заради инквизицията, за ДС „доносниците” и т.н.

Виновни има и те си имат имена… Нали сте демократи??? Всеки човек е конк-ретен и строго индивидуален!!! Пък бил той Комунист, вярваш и прочее… Това е негово свещено право! Обобщаването „такива са те” е очевиден признак за социална инфан-тилност и фашизоидност!!! Така мисля аз!!!! Пламен Минчев: Г-н Боюклиев, не знам какво имате предвид под “автентичен кому-низъм”, но твърдението Ви е абсурдно! Все едно да кажете, че автентичният национал-социализъм или автентичният фашизъм нямат нищо общо с насилието! И трите системи са тоталитарни и се основават върху насилието! Комунизмът дори цинично го заявяваше – комунистите ни проглушиха ушите с тяхната “диктатура на пролетариа-та”! Но изпускаха едно Д – това беше дикта-тура наД пролетариата )) Eva Dimitrova: През годините го разбрах, но все пак понякога не издържам и аз. Но да се хабим напразно не си заслужава. Но какво говоря? Появи се още един автентичен комунист?! Господи… Пламен Минчев: Г-жо Димитрова, от време на време трябва да им се опонира, защото те считат мълчанието на околните като съгласие с извратените им разсъждения! Огнян Боюклиев: Аз не говоря за истори-чески политически системи, а за идеи и правото на индивида да харесва или не!

Говоря за елементарна демокрация, за правото на човека!!! Класически тоталитари-зъм е да дамгосваш човек или група заради идея… Другото са престъпления за които се носи отговорност… Господин Минчев има ли нещо Божествено във Вас!?!? Защото си позволявате да съдите…. Eva Dimitrova: Прав сте, но както се убеж-давате все едно си говорим сами. Аз не съм от мълчаливите, но обичам да споря с дово-ди, исторически факти, а не с голи думи и лозунги за фашизъм и др. глупости. Пламен Минчев: Г- Боюклиев, Вие май се опитвате да ми забраните да изразя мнение-то си ??????? И в качеството си на какъв, ако смея да попитам? Не разбрахте ли, че вашето време отдавна мина! Огнян Боюклиев: Да! Спори се с факти, с уважение към опонента и с принципи… Другото е инфантилен, тоталитарен моно-лог… Eva Dimitrova: Г-н Минчев,след поредния коментар мисля, че се убедихте в правотата ми?! Иван Бухов: Има още какво да се каже за това тежко време! Пламен Минчев: Г-жо Димитрова, знам че сте права. Но дискусията се следи и от нор-мални хора, не само от автентични комунис-ти! )) Огнян Боюклиев: Г-н Минчев! Времето е на всички нас! На всеки, колкото му е съдено! “Времето е в нас и ние сме във времето” Eva Dimitrova: О… разговорът загрубя! Но съм прекалено възпитана за да влизам в този тон. Не че не мога, просто не си заслу-жава! Когато не можеш да убедиш някого с доводи – започваш да нагрубяваш – типично по… Огнян Боюклиев: Дядо Славейков: Времето е чисто злато, можеш да си набереш, но помни, че е крилато, хвърка, бяга, щом се спреш. Стоян Стоянов: Най напред благодаря за моралната и писмена подкрепа на г-н Боюк-лиев! Виждам, че има и нормални хора с здрав разсъдък! Искам да кажа за последно няколко неща – най напред на г-н Минчев! България винаги е била в Европа, но почти никога част от нейната политическа структу-ра! За да стане това, или ние трябва да станем католици – или католиците от запада трябва да станат православни! Нито първо-то, нито второто! Рано или късно ще преми-

29 нем към руския блок – неизбежно е! Католи-ческата църква е разцепила християнството, заради претенциите на папата! По този въпрос няма да се разберат, и няма да на-мерят съгласие двете църкви никога! Рели-гията е част от политиката! А иначе не искам да използвате думата ЦИЛИВИЗАЦИОННА за Европа! Това не отговаря на истината! А за г-жа Димитрова – на нея ще и кажа че през цялата дискусия тя не използва и един довод с, който да ни убеди в нещо правдо-подобно! Май беше колкото за участието – но и това не е малко! Пламен Минчев: Стоянов, България е член на НАТО и ЕС, а Русия ще се разпадне в следващите десетилетия – това е положе-нието! Отначало ще Ви е тежко, после ще свикнете! )))))))))) Хайде със здраве и да спите спокойно! И един безплатен урок от мене – поне половината държави в Европа, които са членки на ЕС, не са католически, но хорица като Вас едва ли са в състояние да правят разлика между католическа, лутеран-ска, англиканска и други църкви )))))))))) Гърция и тя ли е католическа, ахахахаха! Eva Dimitrova: Господи, или сте тъп или… – говорите за доводи; ами по старателно четете. Престанете да пишете глупости защото и децата ще Ви се смеят. Имах честа да посетя почти всички европейски страни още тогава във вашия любим строй, а и по-късно и ще Ви кажа, че наистина това е цивилизован свят. Какви стенания за руския блок? Какъв ужас за Вас? Ами щом Ви е толкова мъчно, защо не отидете направо в Русия? Толкова е просто, а и един по-малко ще остане у нас в България. Г-н Минчев, в комунистическия манифест не са изучавали за църквата, откъде горкият ще различи лютеранска от всички останали църква??? А и още един въпрос имам към Вас г-н Стоя-нов: Защо никога нито веднъж никой не избяга преди време в любимия Ви СССР, а всички бягаха към упадъчния капитали-зъм??? Огнян Боюклиев: Истината е, че в момента Европа е много по-социална от Руската Федерация!!!! Това е безспорен факт. Един мой френски колега които дълго е работил в Русия ми заяви в пряк текст, че: „В стара Европа има в пъти повече комунизъм и социализъм отколкото в Русия и бившите соц. страни! При нас социалната защита е норма и за левите и за десните, а при вас мръсна дума”

Не е добре да противопоставяме Русия на НАТО и ЕС! Така си мисля… Русия е стратегическия партньор на Европейския съюз! Това също е безспорен факт, поне според Жозе Мануел Дурао Барозо, виден десен европейски политик: бивш министър-председател на Португалия и председател

на Европейската комисия. Аз обичам Русия и особено руските хора!

Тяхната държава са я разпадали десетки векове наред, но съществува! Като Вас г-н Мичев са мислили и татарите, и Наполеон, и Хитлер… Нищо ново!!! Но дъл-боко се съмнявам някой съвременен евро-пейски политик да иска разпада на Русия…

Еееее и там има маргинални чове-чета… но те са много ниско… Пламен Минчев: Боюклиев разликата меж-ду социално и социалистическо е като между Канада и канализация! Капиш? Огнян Боюклиев: Капиш? – Чаткаш ли? Схващаш ли? Разбираш ли? Използва се от феновете на “Биг Брадър”, които се стремят да подражават на Мариян, известен сред по-периферната аудитория на предаването като фризьора.

Етимология: “Капиш” произлиза от италианската дума “capisce”, производна на глагола “capire” (разбирам). Изразът е често използван във филмите за мафията. Пламен Минчев: Именно, затова го напи-сах, за да го разберете )))))))))))))))))))) Между другото, за разлика от Вас аз обичам България ! Огнян Боюклиев: „Патриотизмът минава през любовта към Родината” Аз също оби-чам родината! В никакъв случай обаче, като говоря за това нямам предвид бруталния национализъм, свързан с омраза към други-те народи и особено към братските славянс-ки народи! Патриотизма и национализма само привидно си приличат, защото нацио-нализмът минава през омразата, а патрио-тизмът минава през любовта към Родината. Ангел Грънчаров: Г-н Боюклиев, забравих-те да напишете само това: че “българският патриотизъм” се измерва с любовта към Русия, по думите на вашия кандидат-президент Калфин – и тогава на 100% щяхте да сте си изпели урока… Eva Dimitrova: Изморих се от глупостите Ви, г-н Боюклиев. Спорът с Вас е толкова безс-мислен, че просто губи смисъл. Напомняте ми на онова първеню Станишев. Безочие и наглост. Огнян Боюклиев: Изместваме темата за добрия документален филм! Но…

Г-н Грънчаров! Не нормално да обичаш държава! Била тя и Русия!!! Можеш за харесваш народ, култура, литература… Калфин никога не е бил мой кандидат!!! Не обичам подставени лица! Особено когато ги поставя олигархията!!! Старая се да не си губя времето… Така да се каже: „не искам да съм кукла в чужд сценарии…”. Не гласувам по принцип! Не желая да избирам между чума и холера!!!

Ако някой се е почиствал обиден от моите аргументи, да Извинява!!!! Приемам оценката на г-жа Eva Dimitrova като нейно лично мнение: „Изморих се от глупостите Ви, г-н Боюклиев” Сигурно е права?!?!? Моля за

нейното извинение, аз така мисля! Това е мое право! Както и тя има право да ме оце-нява! Важното е да запазим уважението един към друг!!! Eva Dimitrova: Моите извинения, г-н Боюк-лиев, но бях толкова ядосана, че без да искам обърках имената – имах предвид г-н Стоянов! Искрено съжалявам! Простете! Огнян Боюклиев: Г-жо Eva Dimitrova! Не мога да се обиждам на казаното от дама! Права сте, че често се случва да сбъркаш име, да изпуснеш нерви, да препишеш нещо не вярно на някои от дискутиращите и т.н. и прочее… Аз го правя много по често от Вас, и като прибавим и правописните грешки нещата изглеждат много лошо…

Приемете моето искрено уважения и пожелания за всичко най-добро!

ЖАЛЯТ ЗА КОМУНИЗМА И КОИ ИЗПИТВАТ ПОГНУСА ОТ НЕГО

Публикация в блога под заглавие Нека този филми ни напомня за жертвите на кому-нистическия режим, пред които се прек-ланяме, с която препоръчах да бъде гледан филмът “Горяни”, предизвика неочакван отклик в Свежо.нет; наложи се да встъпя в дискусия с възразилия; ето нашият кратък диалог: GGGggggggg: Аз също се прекланям, но пред жертвите на демократичния преход. Ангел Грънчаров: Кои са ˝жертвите на демократичния преход˝?! Кажи поне една? Луканов ли? GGGggggggg: 7 000 000 души – българският народ – плюс 3 000 000 души принудително зад граница, заради икономическите условия след 1990г., общо около 10 000 000 души по груби сметки. Достатъчно ли е?

Социалистическият режим също има жертви, но много по-малко. Всъщност не бих искал да избирам между социализма, видоизменения демократичен преход. Кому-низъм не е имало и няма да има, както не е имало капитализъм и демокрация в Бълга-рия. А.Г.: Тия, дето са на работа по света, са се възползвали от свободата си; при комунизма и пиле не можеше да прехвръкне през гра-ницата, а сега всеки свободно може да пъту-ва. Е, възползвали са се много хора. Това не значи, че са избити. Говорим за жертви, за убити. Демокрацията не е убила и един, а

30 българските комунисти са избили десетки хиляди. Кое е повече?

А комунизъм в България имаше, ох, как имаше: той си показа зъбките, не вяр-вайте на лъжите, според които комунизмът бил нещо хубаво; комунизмът показа истинс-кия си лик в толкова тъжния ХХ век, изби-вайки 100 милиона човека в планетарен мащаб… GGGggggggg: Знаеш ли какво е комунизъм и какво представлява? Това е строй, който е много трудно достижим. Досега комунизъм такъв какъвто трябва да бъде не е имало никъде, нито в Китай, нито в Северна Корея, нито в соц. лагера. Що се отнася за замина-лите от България бъди сигурен, че те не са на принципа опознай света за да го обикнеш. Макар че не са мъртви те са жертви, не е задължително да си мъртъв за да си жертва. Но явно позициите ни се разминават тотал-но и всеки е прав за себе си. Всичко хубаво. А.Г.: Тая басня, че комунизъм не е имало, я разказвайте на тия, дето не са го живели; тия, дето го живяхме, и които не бяхме зом-бирани от неговата отрова, много добре се насладихме на прелестите му; това, което имахме в Източна Европа, СССР, в Китай и Северна Корея точно съответстваше на идеята и същността на комунизма; между тях има точно съответствие; прочее, бихте ли отишли да живеете в Северна Корея? GGGggggggg: В Корея – не, но в Китай вие бихте ли отишли? Аз да. Аз също съм живял и работил през социализма, имаше си и предимства, и недостатъци. При сегашната ситуация в България бих предпочел социа-лизма, но при други условия, при които можеше да се развием като нормална дър-жава, в никакъв случай. Не става въпрос за развитието ни еднолично като индивиди, а като съвкупност от икономически, полити-чески, дори и морални ценности. Защото ако това е на лице всички ние щяхме да сме по-добре. А басните… все пак са поучителни. А.Г.: Говорите глупости. Никакви ценности нямаше комунизмът, ако фалшът не е цен-ност. Всичко беше фалшиво и извратено при комунизма. Никакво развитие нямаше, а имаше агония. Той затова и пукна, прокле-тият комунизъм. Издъхна от собствените си абсурди. Е, някои още жалят за комунизма, забелязал съм, че такива бяха се доста добре устроили при комунизма, та затова сега така реват за него. Бяха, примерно, продавачи на щанда за месо в супермарке-тите. Или партийни секретари. Или милици-онери.

Тия никога няма да престанат да жалят за комунизма. Нормалният човек обаче изпитва само погнуса от него. В съв-ременен Китай почти няма комунизъм, а има капитализъм. От комунизма се отказаха самите китайски комунисти, явно не е бил чак толкова нещо хубаво. Ако още беше комунизъм в Китай, сега щяха да са измрели от глад…

GGGggggggg: Аз уважавам вашето мнение затова моето си остава за мен; спорът е обречен на провал поради липса на каквато и да е допирна точка. Желая ви лек капита-лизъм и още по-прекрасна демокрация! А.Г.: Благодаря! Свободата, разбира се, е много по-желана за много хора от комуниз-мо-социализма; т.н. капитализъм и демокра-цията, съответно, са икономическият и поли-тически строй, съответстващ на свободата. Аз обаче не мога да уважавам възгледи, които, бидейки израз на ценностна недоста-тъчност, водят до неоснователно превъзна-сяне на комунизмо-социализма.

Желая Ви един ден на прозрете самостоятелно заблужденията си и да се освободите от тях! Това ще означава, че сте се преродили, откривайки безкрайните хори-зонти на човешката свобода…

ПРЕЗИДЕНТЪТ РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ ЩЕ ПОЛОЖИ ВЕНЕЦ ПРЕД МЕМОРИАЛА НА ЖЕРТВИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕ-ЖИМ

На 20 януари т.г. изпратих (препра-тих) Писмо до президента Р.Плевнелиев във връзка с Гражданска инициатива за ожи-вяване на нашата памет за мъчениците на комунизма; в него между другото се казва:

… Ние свободни граждани на Бъл-гария, граждански организации и сдружения горещо призоваваме новоизбрания Прези-дент на всички Българи за официален пок-лон пред Мемориала на жертвите на кому-низма в присъствие на поканените от Вас представители на Евроатлантическите ни съюзници, което би утвърдило доверието им към Българската държава.

Несъмнено този акт ще е силният знак, с който Президентът би публично про-явил грижата си към историческата правда и съпричастност към онеправданите. Немалко Българи очакват от подобна постъпка да им бъдат реституирани честта, гражданско достойнство и самочувствие.

Първи февруари е обявен с реше-ние на Министерския съвет за Ден на приз-нателност и почит към жертвите на комунис-тическия режим. Може би този ден, когато българите отправят заупокойни молитви за жертвите, би бил най-подходящ за поднася-нето на венец и поклон от Ваша страна пред Мемориала на жертвите.

Господин Президент, пожелава-ме Ви най-сърдечно успешен за българския народ мандат и вярваме, че ще се отзовете на тази историческа повеля, с което ще бележите и края на злочестия преход.

Препратих този документ до г-н Президента по настояване на някои от под-писалите го, понеже по време на изборите обмених на два пъти писма с г-н Плевнели-ев; надеждата беше, че по този начин пис-мото може би ще стигне пряко до адресата си; тази вечер чета следното съобщение:

Президентът РОСЕН ПЛЕВНЕЛИ-ЕВ ще положи венец пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим (срещу входа на НДК) в 10.30 часа на 1.02.2012 г.

СЛЕД УСПЕХА НА АНТИ(ФА)ШИСТКАТА ПАРАНОЯ ЩЕ НИ БЪДЕ ЛИ НАТРЕСЕНА И ЗЛОВЕЩО ТРАКАЩАТА БЕЛЕНСКА АТОМНА БОМБА?

В публикацията Шистовата побе-да на Русия и готвеното „окончателно решение“ за България намирам откъс, който преценявам за изключително важен и показателен; смятам, че е наложително да се акцентира върху него, понеже показва развитие на медийната политтехнология за управление на България, която доведе до върховната, почти диктаторска власт не кой да е, а бодигарда на комунистическия диктатор Тодор Живков, същия оня, който на два пъти се е опитвал най-официално да продаде България на СССР, на Русия; ето тоя многозначителен момент, който според мен заслужава да се осмисли по-внимателно:

… Думата ми е за друго – за арти-лерийската подготовка, която руските лобис-ти осъществиха успешно на този етап на българска земя, каквато опитаха и другаде, например в Полша, но не успяха. Тук знайни и незнайни екологично загрижени граждани, мнозина вероятно най-искрено, бяха органи-зирани от невидимата ръка на хора с явно големи възможности за координиране, разг-ласяване, подготовка на пропагандни мате-риали, прокарване на медийни изяви и най-вече – на нещо като „арабска пролет” с канонада от балкански псувни в интернет срещу плахите гласове на разума, диктуващ България да не забранява нещо, което дори не знае дали притежава.

31 Кратката равносметка от кампания-

та на анти(фа)шистите, за каквито мнозина се изживяват в духа на борбата срещу капи-тализма и империаризма – кампания, която не стихва медийно дори и след епохалния успех на невидимите за публиката организа-тори – създаде прецедент. За първи път у нас в интернет беше предизвикана изкустве-на вълна, употребяваща естествени страхо-ве на хора с различен мироглед и полити-чески възгледи, която доведе до законода-телно решение в срокове, на които може да завиди лозунгът от зората на комунизма „Петилетката – за три години!”. Бързо, удар-но, ефективно, като изпреварващият удар на съветската артилерия срещу готовата за настъпление край Курск през Втората све-товна война германска армия – за тази най-голяма в историята танкова битка се знае, че всъщност е спечелена на тихия фронт…

Моя милост, като прочете горния текст, рече на напише кратък коментар; ето какво написах там, в блога на г-н Иво Ин-джев:

Още в деня на протичането на “съвсем спонтанните демонстрации” в цели 12 български града срещу шистовия газ моя милост, изхождайки от познанието на бъл-гарския манталитет и психология, издигна тезата, че подобен “съвсем спонтаннен” гняв на “възмутени граждани” няма как да не се дължи на стройна организация от страна на “неведома вселенска сила”, насърчена оба-че от щедро плащаща газпромовска (руска) ръка. Екстрената реакция на иначе уж труд-но подвижния ни, но за сметка на това обаче крайно повратлив Премиер, уж в “отговор на исканията на самия народ”, довела до пълна забрана и на проучванията за шистов газ у нас затвърди у мен убежедението, че и нему са били дръпнати конците от същото това най-високо кремълско място.

Сега забелязвам от описанието от страна на г-н Инджев, че в изпълнението на тая анти(фа)шисто-шистофренична кампа-ния се забелязва известен напредък в при-лагането на същата оная политико-медийна политтехнология, благодарение на която някой – и тук всеки що-годе мислещ, на основание на приликите, трябва лесно сам да си отговори КОЙ именно е тоя “някой”! – успя за няколко годинки да ни натрапи за върховен управник на европейска България не кой да е, а тъкмо бодигардът на комунис-тическия диктатор Тодор Живков, изпитващ толкова трогателно-нежни чувства не само към самия него, а, предполагам, и към него-вите московски вдъхновители.

На това основание ми се струва, че антишистката кампания, увенчала се с такъв наистина мълниеносен успех, е само прелю-дия към една нова, още по-мащабна медий-на обработка на наивното и страхливо при-родонаселение, в резултат на която, в про-тиворечие с всяка икономическа и каква-то и да било друга логика на българския народ, на сегашните и на бъдните му поко-

ления ще бъде натресена зловещо тракаща-та беленска атомна бомба. За изпълнението на тази така свидна кремълска мечта ще бъдат приложени нови и нови чудесии на толкова успешната засега медийна полит-технология, които трябва да очакваме със затаен дъх.

Щото времето за изпълнение на замисленото, именно строежа на втора руска АЕЦ на територията на Задунайская дойде и повече няма накъде да се отстъпва: за нами, таваришчи, Масква! (Зад нас е Москва!) Решаващото сражение предстои тепърва. Битката срещу пъклените руски планове ще бъде пробен тест за това докол-ко българското общество изобщо е в състо-яние да встъпи в свещена битка в защита на своя коренен национален интерес, именно в свещена битка за българската свобода и независимост срещу най-големия ù душма-нин – тираничната империя, що се намира на североизток от пределите на свидното ни Отечество. ЗАБЕЛЕЖКА: Заслужава си да се прочете и ето тази публикация: АЕЦ “Белене” не е европроект. А руско дело на BG терито-рия. Автор е моят състудент от Санкт-Петербургския университет Красен Стан-чев.

ОПИТ ЗА ДИАЛОГ МЕЖДУ ГРАЖДАНИН-СВОБОДОЛЮБЕЦ И ПРИРОДОЛЮБИТЕЛ-АНТИШИСТОВЕЦ

В разгара на дискусиите около “съвсем спонтанните демонстрации” – в цели 12 града! – на нашите противници на добива на шистов газ, т.е. противници на енергийната независимост на страната ни от Русия, а след това и на спешното правител-ствено решение да се забрани не само до-бивът, а и проучванията дали изобщо раз-полагаме с такава една ценна суровина, проведох във Фейсбук показателен, направо многозначителен разговор с един “антишис-толог”-природолюбител, който се бил почув-ствал засегнат от моята интерпретация на проблема; ето какво си казахме: Borislav Sandov: Г-н Грънчаров, вие сте зомбиран идеопоклоник на Костов. И пре-писвате глупостите му. Мен комунист не може да ме наричате. Нито пък защитник на руски интереси. Вие колко пъти протести-рахте срещу руската машина през последни-те години? Защото аз и колегите ми от Зеле-ните протестирахме поне няколко пъти. Веднъж пред посолството им, заради Беле-

не, веднъж на Орлов мост при посещени-ето на Путин и няколко пъти на различни места, заради Анна Политковская.

В този свят обаче не всичко е гола геополитика. Фракингът се е доказал като вредна технология навсякъде, където е прилаган. А газта от него е евтина само в САЩ, заради държавни скрити дотации, по примера по който в България е евтина енер-гията от АЕЦ и ТЕЦ. Жал ми е когато виж-дам как преписвате един от друг лъжи и клевети. Още повече, когато не можете да осъзнаете, че гражданското общество може да свърши някои неща само. Просто ви издава в какъв измислен и затворен свят живеете. Аз очаквам с нетърпение да заве-дат дело срещу мен или някой от съмишле-ниците ми. Не може само да се говори, трябва и да се действа. Нали живеем в правова държава? Странно, че през 2010 г., когато с част от същите активни хора, при-нудихме правителството да не допуска ГМО, вашите демагози не казаха нищо срещу нас, а сега нещо се разлаяха. Ами нали и Мон-санто е една такава голяма отговорна аме-риканска компания? Защо тогава не ни ско-чихте пак?

Бъдете здрав! Но си свалете “очи-лата” поне за миг! Може и да проумеете, че за нас, младите, много по-важно е да опазим водата и земята си. И ще го правим все по-успешно от тук на сетне. А вие, ДСБ, просто си отивате от политическия живот. И веро-ятно накрая ще се превърнете просто в един клуб на поддръжниците на Костов. Ангел Грънчаров: Аз все пак ще си бъда какъвто искам, понеже съм свободен човек. Но никога няма да се оставя да стана играч-ка в ръцете на Газпром, предател на бъл-гарския интерес, който от глупост и заради продажността си се е оставил да бъде из-ползван за ликвидирането на оня малък шанс да добием енергийната си независи-мост от Русия. Точно това се случи обаче на вас, “зелените”. Подобни сте на дините: отвън зелени, отвътре – червени. Изобщо не ви интересува природата, земята и водата на България – за това свидетелства фал-шът, който струи отвсякъде, от всяка дума и помисъл даже… интересуват ви предимно щедрите дотации от най-големия душманин на българската свобода – Русия. Borislav Sandov: Дълбоко грешите и няма с какво да го докажете. А за енергийна неза-висимост ние пишем много преди вас. И знаем какво означава, за разлика от вас.

Поредният изчерпаем фосилен из-точник, който дори не знаем дали имаме, би ни коствал хранителната и водната незави-симост, ала вие като бик на червено не виждате по-далече от носа си. А това за дините ми е любимо, но се отнася за Ал. Каракачанов, не и за нас. Ангел Грънчаров: Озлобеността Ви издава догматика, издава лявата същност. Вместо да се нахвърляте и да обиждате, можеше да разговаряте от позицията на безусловното

32 право всеки да мисли различно; не, Вие обявявате немислещите като вас за врагове. Може и наистина наивно да си мислите, че конците не ви ги дърпат руснаците, ала това съвсем не значи, че не сте се превърнали в тяхна – волна или неволна – марионетка. А че на моменти разигравате антируски игрич-ки нищо не значи. Дайте да се хванем на бас, че наште леви “еколози” оттук-нататък ще направят второ предателство: ще канди-сат да се строи АЕЦ-Белене. Който веднъж тръгне по пътя на предателството, повече не може да се спре. Borislav Sandov: Смея се. Оставям ви да си мислите каквото поискате. Времето ще покаже кой ляв, кой прав. За АЕЦ (независи-мо коя) истинските зелени никога няма да кандисат. Убеден съм обаче, че ако амери-канци решат да я строят, ДСБ първа ще излезе да защитава. Защото вие не сте принципно срещу ядрената енергетика, а само конкретно срещу този вид на проекта.

Не знам къде прозряхте злоба, но заслужавате и повече от това, предвид че лъжете и клеветите по наш адрес (включи-телно мен, като един от координаторите). Да мислиш различно не означава да наричаш опонентите си “кукли на конци”. Да имаш свободен избор не означава сляпо да повта-ряш неистини и да не виждаш и не чуваш аргументите на другата страна. Аз питам, къде са вашите аргументи? Докажете че фракинга е безопасен? Ангел Грънчаров: Посмейте се още малко като сте почнали да се смеете, ама тоя път над себе си – като прочетете какво казва министърът: Министър Трайков: “Кампа-нията срещу шистовия газ беше органи-зирана от пиар фирми от чужбина с мощ-на финансова подкрепа”. Къде е в такъв случай “клеветата”? Той потвърждава тезата ми… Или сте голям, непоправим наивник, или сте безскрупулен лъжец, друг вариант няма…

По въпроси, които са от компетен-ция на експертите, аз не се произнасям; фракингът е такъв, какъвто казват незави-симите, не купените от Газпром експерти… Но такива изобщо останаха ли?! Borislav Sandov: Нямам какво повече да добавя. Само ви моля да го напишете пуб-лично това, че съм купен от Газпром или някой друг! Ангел Грънчаров: Това можете да го напи-шете само Вие лично; това, че сте така агресивен към това, че си имам позиция, ми говори на мен като психолог, че има нещо гнило, което обаче си е проблем на Вашата съвест…

Това, че замълчахте по повод на казаното от министъра, също е твърде пока-зателно… Borislav Sandov: Не сме мълчали. Днес даже дадохме прес-конференция в БТА. Ангел Грънчаров: Искайте оставката на Трайков; сега е моментът; победата на рус-ката газова мафия трябва да е пълна…

Borislav Sandov: От Трайков поискахме или да се извини, или да назове конкретни име-на. Оставки ние не можем да искаме, защото не сме нито партия, нито НПО. Няма как няколко човека да решат вместо хиляди. При нас инициативата идва отдолу нагоре, а структурата е хоризонтална. В тази връзка, ние сме много по-демократични от ДСБ и сие. А личното ми мнение е, че Трайков сега трябва да прекрати договора за АЕЦ Беле-не, след което заслужено да излезе в почив-ка. Това би ме удовлетворило напълно, независимо дали се извини за клеветите по наш адрес. Ангел Грънчаров: Не са клевети. Добре знаете, че той е министър и нищо повече от това, което каза, не може да заяви. Не виж-дам за какво да ви се извинява, ако не прие-мем, че тук е в сила поговорката “Гузен негонен бяга!”…

При антишистовите “спонтанни протести” няколко (десетки или стотина) човека решиха въпроса, надделявайки над милиони; Боко заяви, че “народът така ис-кал”, тоест за него вие, десетките еколози, сте народът; и забраниха проучванията за шистов газ. Сега изпитвате ли угризения за това, че без никой да пита народа, вместо него вие решихте и надделяхте, намирайки се в комбина с толкова лесния за разгадава-не “играч” Боко? Borislav Sandov: Далеч сте от истината, Г-н Грънчаров. И по отношение на бройката и по отношение на мотивите ни. Вероятно никога няма и да го разберете, защото просто не искате. Ангел Грънчаров: Ако някой се остави да бъде използван от чужда сила за да навреди на интереса на своята страна и на своя народ (проваляйки шанса ни най-сетне да добием енергийна и всякаква друга незави-симост от вековния български враг Русия), то такъв, ако има следи от нещото, наречено “съвест”, би следвало да изпитва угризения и да се чувства гузен. Казват, че дори и проститутките всекидневно изпитват вина за това, че се оставят да бъдат използвани… Borislav Sandov: Ха-ха-ха! И вие ли започ-вате с обидите? Чувствам се горд от това, че защитих земята и водата на Североизточна България, както и житницата на България. Водната и хранителната независимост е по-важна от енергийната такава. А вие явно не разбирате и от енергийна независимост, щом се изказвате толкова лаишки. Газта е един от енергийните ни източници. 100% от ядреното ни гориво идва от Русия и 98% от нефта. Въглищата също не са изцяло бъл-гарски. Едва 2% от домакинствата в Бълга-рия са газифицирани.

Диверсификация на един от източ-ниците е едно, а съвсем друго е независи-мостта. Освен това диверсификация може да се постигне чрез изграждане на между-системни връзки с Гърция, Турция и Румъ-ния. Както и чрез изграждане на терминали за разтоварване на втечнен газ на приста-

нище Варна или Бургас. Най-вече, дивер-сификация и независимост може да се пос-тигне чрез ВЕИ – остатъчна и отпадъчна маса от селското и горското стопанство.

Разбрахме, че не сте експерт, но поне проверявайте източниците си. Спрете да преписвате неистини. Не ви отива. Ангел Грънчаров: Разбирам Ви, съвсем не Ви е леко: от 100 дерета Ви се налага да водите вода, за да оправдавате това, което сторихте на страната ни. Аз може да не съм експерт, но и предател не съм… Borislav Sandov: … нямам какво повече да добавя. Сякаш обяснявам на неодушевен субект. Можете да продължавате да си живеете в измисления свят на конспирации, съвсем не ми пречите. Ангел Грънчаров: Прочете в някой речник какво е това “субект” и ще откриете, че су-бектът по никой начин не може да бъде неодушевен. Както и да е, от мен пък запом-нете това, че субектът, който държи на сво-бодата си, постъпва достойно; такъв субект не се оставя да бъде използван от някой, пък дори и да не го съзнава. Всичко добро Ви желая! Съгласен ли сте да публикувам дискусията ни в блога, чини ми се, че ще е поучителна за много хора? Borislav Sandov: Нямам притеснение. Дори и с грешката ми за субект, вместо обект. И, разбира се, ако е пълна, а не частично копи-рана. БТА 24 01 2012 – лобитата след морато-риума за Шистовия Газ. Решението на Народното събрание за забрана на фракин-га и последвалата реакция на лобитата.

БРОЙ 3-ТИ, ГОД. 4-ТА, 2012 НА В-К ГРАЖ-ДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА

В-к ГРАЖДАНИНЪ – свободният вестник на България! Зa КОНТАКТИ: E-MAIL: angeligdb @abv.bg GSM: 0878269488