ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 1, Год. VII, 2014, 1 Януари, Четвъртък, Ц. 2 лв.

Честита нова го-дина! Нека да е плодот-ворна и благодатна но-вата 2015-та година! Тя, прочее, ще бъде такава, каквато си я направим сами...

Повтарям отно-во: само чрез борба човек съхранява себе си като свободна, су-веренна личност, има-ща свещеното право да бъде творец на живота си. Това е цялата "пре-мъдрост", която е пот-ребна на човека. Казана в резюме... който иска, нека да ме чуе; за да ме разберат ония, които не са изстрадали с живота

си тия така прости истини, ще се наложи, дето се казва, да се "аргументирам" поне малко: (Следва на 2-ра стр.)

Daniela Miteva-Krokodilova каза: "Не е нужна голяма сила, за да продължиш напред, понякога е нужна голяма сила да спреш" (Джей Ти Уолш) Та в тази връзка: Костов, веднага се спри и разчисти леда, дето го пускаш от лабораторията!!!

Павел Павлов каза: С парите от КТБ Костов си купи нов HAARP и го монтира в мазето в Драгалевци – и сега ще ни побърка! Даньо Данев каза: Верно бе, Дани... как не се сетих, че пак Костов е в дъното на всичко?! Дали пък някое пламъче от не-говата лаборатория не е плъзнало към... Норман Атлан-тик?!?!?! Krasimir Ivanov каза: А за малайзийските самальоти що си мълчите или пак е невинен? Даньо Данев каза: Забравих бе, Краси... то едно ли е неговото?! (Продължава на 2-ра стр.)

КОСТОВ СИ БИЛ КУПИЛ HAARP, МОНТИ-РАЛ ГО В МАЗЕТО В ДРАГАЛЕВЦИ – И СЕГА ЩЕ НИ ПОБЪРКА ОТ СТУД! (От 1-ва стр.) Младена Станева каза: А горящият фери-бот защо забравихте? Tanya Pavlova: :-)

НОВОГОДИШНА ЧЕСТИТКА КЪМ ВСИЧ-КИ: Нека да е плодотворна и благодатна новата 2015-та година! (От 1-ва стр.)

Бъдете личности, бъдете свобод-ни, пазете достойнството си като нещо най-свято! Борете се за правата си, ползвайте се от тях, не допускайте да се опозорявате с малодушие, с дезангажираност, с волска търпеливост. Не се оставяйте да ви лъжат, изобличавайте лъжците. Търсете неуморно истината по всеки един въпрос. Мислете, о вий, страстни търсачи на истината! Не до-пускайте времето да се изнизва без смисъл измежду пръстите ви, живейте като "ловци", като възторжени преследвачи на възмож-ностите, на шансовете, които ви дава всеки миг. Работете без да се щадите, както по-добава да прави свободният човек, всеот-дайният труд ще роди постиженията, с които един ден ще се гордеете. Това е в основни линии, мисля, е ви пожелах най-главното, най-важното. Да, точно тия неща, понеже са тъкмо най-важни, точно тях постоянно ги забравяме. Затова и ви ги припомних.

Бъдете здрави и смели, самоот-вержени творци на нова, европейска Бълга-рия! Без ново, подобаващо, европейско съзнание, без съзнанието на свободолюби-вия европейски човек, няма как да смятаме, че сме същински европейци. Висшата цен-ност, споделянето на която ще ни направи истински европейци, е свободата. Колкото по-скоро повече българи обикнат беззавет-но свободата и я превърнат в свое жизнено верую, толкова по-скоро ще настъпи тъй мечтаното "оправяне" на България – и нор-мализирането на живота и отношенията в нея.

Несвободните хора допускат да

търпят живот в недостойнство, пораждащ непрекъснато мизерията от всякакъв вид и род, най-вече душевната, която е коренът на всяка друга...

НЕЩО КАТО ПРЕДНОВОГОДИШНО ПОС-ЛАНИЕ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА ТОЗИ БЛОГ сряда, 31 декември 2014 г.

Дойде най-накрая последния ден на 2014 година! Една паметна за мен годи-на, за мен 2014-та година беше година на борба за отстояване на правото да бъдеш личност, борба, изразяваща се в най-различни форми, включително и съдебна: една администраторка, водена предимно от лични кариеристични подбуди и от ценност-но подплатена, сиреч, от политическа нена-вист и заслепение, ме обяви за "народен враг", за "злодей", за "душевноболен", поде яростна кампания за моето личностно, професионално и обществено дискредити-ране, организира фабрикуването на какви ли не компромати, проведе всякакви "на-родни съдилища" и "съдебни трибунали на възмутения колектив" над мен, накрая дръз-на да ме уволни от работа (повече от 30 години работя едно-единствено нещо, пре-подавател по философия и по гражданско образование съм) с мотива "пълна некадър-ност", "абсолютно негоден да бъде учител", "липса на всякакви умения" и т.н.; е, сега тази войнствена особа си има съответните проблеми с правосъдието, водя две съдеб-ни дела срещу нейния неприкрит волунта-ризъм, а третото дело вече спечелих и на трите инстанции, включително и във Вър-ховния касационен съд. В тази връзка ми се ще да кажа нещичко, което според мен е особено важно.

За тия направо безценни по сми-съла си неща – да бъдеш личност, да си свободен, да не допускаш някой да ти се меси в живота и да ти отнема правата, да защищаваш правото си на творчески под-ход, на оригиналност, на самобитност, на индивидуалност, да се стремиш към истина-та, доброто, човечността, духовността и така нататък – за тия всичките неща човек трябва да се бори, да ги отстоява след като веднъж ги е придобил или постигнал, трябва да се съпротивлява на опитите да му бъдат отнети. Няма, не е изобретен друг начин, няма как иначе да бъде, така е отредено: само чрез борбачовек съхранява себе си като свободна и суверенна личност.

Да, този е единственият начин да се живее достойно, по човешки: борбата, съпротивата, отстояването на личността си, твърдостта. Тия, които си мислят, че може да се живей по мижитурковски, по малоду-

шен начин, да имат много здраве от мен: може, ама това е същинска мизерия, това е падение, това е самото недостойнство, това е истинския и кардинален провал на човека именно като човек – и като личност! Нор-малният човек изпитва погнуса само при мисълта че може да допусне да се самоу-нижава, да лъже, да се лицемери в името на "оцеляването", да бъде нагаждач, подлизур-ко, страхливец, с оглед да печели някакви облаги, с оглед да си няма главобо-лия. "Преклонена главица сабя не я се-че!" – тази тъй популярна и разпространена нашенска "мъдрост" е проклятието на Бъл-гария!

Заради това нашенско тъпо егоис-тично малодушие сме се превърнали в нация, съставена предимно от страхливи безличници! Докато не осъзнаем смело тази истина за нас самите, сиреч докато продъл-жаваме да се самозаблуждаваме, че и в крещящо недостойнство може да се живее, ей-така, половинчато, скотски, овчедушно, с правене на дребнички сметчици, с оглед само ти да се наредиш, прецаквайки други-те или общността, та значи докато не през-рем тази нашенска тъй разпространена и така вредна национална психология, ние добро няма да видим, а ще продължаваме да затъваме в пороци, в мерзости, в мало-душие...

Исках тази сутрин да правя виде-обръщение към моите ученици, ала се отказах, ще предпочета ето този вариант, с няколко думи да се обърна и към тях. С тях разговорът ми се очертава да бъде дълъг, направо безкраен. Интересно е, че единст-веният начин да отнемеш на един учител правото да бъде учител и най-вече качест-вото му да бъде учител е само едно: просто трябва да го убиеш. Но и тогава, вече пос-мъртно, учителят вече с примера си, пак ще учи учениците си. (Сократ е пример именно в това отношение: след смъртта си Сократ е имал много повече ученици в сравнение с тия, които е имал приживе!)

Преди няколко дена написах Пред-рождественско и предновогодишно пи-съмце до "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив, в което си позволих да кажа няколко думи на "подведомственото природонаселение" на въпросното образователно-възпитателно учреждение. На учениците, на които съм преподавал философия досега в живота си (и на тия, които не можах да преподавам) тук специално искам да кажа ето тази съв-сем малка добавка: прочетете още веднъж това, което написах по-горе, опитайте се да го асимилирате, да вникнете. Там е всичко, което е потребно на един човек – ако иска да живее достойно, сиреч, по подобаващия за човека начин. Пиша тия неща на своите бивши колеги и на учениците си защото те за мен са по-особена група от читателите ми; оказвам им това специално внимание неслучайно.

Това е цялата "премъдрост", която е потребна на човека. Казано в резю-ме: само чрез борба човек съхранява

3 себе си като свободна, суверенна лич-ност, имаща свещеното право да бъде творец на живота си.

Спирам дотук. Догодина ще про-дължим да разговаряме по всичките тия въпроси. Приятно посрещане на новата година на всички читатели на този блог! РУСКО-КАГЕБИСТКАТА ПРОПАГАНДА И АГИТАЦИЯ У НАС ОПРЯ ДО УСЛУГИТЕ НА ФАМОЗНАТА ЖЪЛТА ДРУГАРКА ВУ-ЛЕВА! неделя, 14 декември 2014 г.

Тази простакеса била русофил – изходи се и тя по въпроса преди малко в предаването на Диков по Нова Телевизия... не се учудвам при положение, че майка и е "раскиня" тя какво може да бъде – Албена Вулева – с хигиена нулева... Иван Главанджиев от БЪЛГАРИЯ Е ПОД РУСКО РОБСТВО КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР:

Щом руско-кагебистката пропаган-да и агитация у нас опря до услугите на тая фамозна другарка – Вулева, представете си, вече била водила "обзорно-коментатор-ско политическо предаване", подобно на ораториите на бай ви Вучкова! – то явно "братушките" доста са закъсали с "духовно-идеологическото" прокарване на цялостната си инвазия у нас.

Изглежда вече и с много пари не могат да си намерят що-годе по-кадърни в лъженето рублофилски мекерета, та опряха до въпросната Вулева...

АКАДЕМИК ДМИТРИЙ ЛИХАЧОВ: "НИ-КАКВА "ОСОБЕНА МИСИЯ" РУСИЯ НЕ Е ИМАЛА И НЯМА!" понеделник, 15 декември 2014 г.

Самата истина, казана в прав текст!

ТЫ МОЛОДЕЦ, МАККЕЙН! понеделник, 15 декември 2014 г.

КРАЙНО НЕУДОБНИЯТ, НО ЗАТОВА ПЪК ПРЕКАЛЕНО ОТКРОВЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОСА ЗАЩО НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, ТОЛКОВА МНОГО МРАЗИМ ЦИГАНИТЕ понеделник, 15 декември 2014 г.

Историята около онова същото непремерено изказване на министъра на здравеопазването показа, че враждебността на масовия българин към циганите е разп-ространена даже и в среди, които имат претенцията да стоят над примитивната ксенофобия на необразования ни сънарод-ник, поклонник на евтината ракия и на Си-деров. А това вече е обезпокоително и

твърде опасно за едно общество, което има претенцията да е модерно.

У нас в застрашителни размери мразим не само циганите, но и "педалите", и "богатите", в това число и... европейците, и "политиците" мразим, даже географското си положение мразим, мразим всичко, което може да бъде мразено – и което може да бъде набедено, че е виновник за собствено-то ни незавидно положение. Циганите били най-вече виновни за това, че сме бедни, щото били паразитирали, били смучели жизнени сокове от пращящия от здраве "български организъм". Когато един народ почне да обезумява да търси причина извън себе си на собствените си неблагополучия, това показва, че съзнанието за свобода в средите на този народ е съвсем неразвито. Достойните свободни хора не бягат от отго-ворност и не прехвърлят собствената вина другиму, не се утешават с лъжливи митове за "алчните крадливи цигани", които ни подяждат толкова, че ако ги нямаше ний, видите ли, сме щели били да цъфнем и да вържем вече!

В тази връзка ми се ще да поставя тъй неприятния въпрос: а защо наистина мразим циганите? Да, коя е истинската причина да мразим циганите чак толкова, и то при положение, че нашата собствена българска цигания е не по-малка от тази на нашите събратя по съдба, именно цигани-те?! Ще се опитам да отговоря на този въп-рос съвсем непредубедено и честно. Ще си позволя да кажа някои истини, които са ни твърде неприятни – и неудобни.

Първо, оня, който мрази "циганите" и прославя "българите" с това само демонс-трира, че умственото му ниво е съвсем незавидно: да се мрази или хвали цяла една голяма група от хора е просто глупаво, щото в такива големи групи от хора има всякакви индивиди, и свестни, и лоши, и достойни за критикуване, и достойни за похвала. Това, че си, примерно, циганин, не те прави автоматично нито крадец, нито лъжец, нито... нехигиеничен, който си поз-волява да прави такива глупави умозаклю-чения, явно е просто един скудоумец. Бъл-гарите сме били "значително по-високо" от циганите в един-какво си отношение, при-мерно по-малко сме били лъжели, хайде де, откъде-накъде да е така? То туй нещо, именно лъженето, драги ми родни и патрио-тични малоумецо, е нещо съвършено инди-видуално, то не се определя от етническата принадлежност, нито от цвета на кожата. Да, ама ето, в масови мащаби у нас подоб-но скудоумие вирее и намира почва в много глави, явно има и друга причина, освен умствения дефицит, за разпространение на антициганската ксенофобия и сегрегация у нас.

Ние, българите, като цяло неслу-чайно сме така враждебни спрямо циганите, че сме принудили тия хора да живеят в гета, в особени цигански махали, каквито има

4 комай във всяко българско село или градче (в София и в Пловдив пък са прочутите гета като Столипново и Факултето, и не само те). Да, циганите чувстват, че са неприети, усещат нашата враждебност и по тази при-чина са принудени да живеят във въпросни-те гета. Ако я нямаше тази наша неприязън спрямо циганите, то тия хора отдавна щяха да са се разтворили сред голямата българс-ка общност, но явно сме далеч от такъв един момент, в който ще се осъществи прословутата "ромска интеграция" или онова същото "ромско включване", заради които толкова много хора излапаха сума ти европейски и български пари. И ето, пак се изправя този проклет въпрос: защо, аджеба, мразим толкова много циганите?

Че са различни от нас ги мразим, така ли? Те, циганите, първо, са хора, са човеци като нас, сред тях, казахме, има всякакви, и добри, и лоши, то абсолютно същото е положението и сред нас, българи-те, как тогава е възможно да ги мразим именно като цяло, просто затова, че били, видите ли, цигани? Тук има нещо доста интересно, но затова пък не по-малко пато-логично, налице е загадка, която трябва да бъде разгадана. Аз ще подхвърля една своя хипотеза, която има претенцията да раз-нищва основателно корените на всеобщата българска ненавист спрямо циганите.

Това, че ний, българите, сме изос-танали дотам в културно, в умствено, в интелектуално, в духовно, в ценностно, в нравствено и пр. отношение, че си позволя-ваме такава една дискредитираща ни нена-вист спрямо циганите е едно на ръка. Да, съвсем не е модерно в XXI-я век да мразиш другия само защото е друг, само защото е различен, само защото, примерно, има малко по-тъмен цвят на кожата от твоя. По-напредналите в културно и в умствено от-ношение не си позволяват подобно прими-тивно, варварско и просташко по същината си отношение към другите хора. За нормал-ните хора и народи другият точно защото не е като теб ти е интересен, щото неговата различност ти позволява, като в огледало, да разпознаеш и да оцениш по достойнство и ти самия колко струваш - щото в различ-ността на другия се оглежда и разпознава и твоята собствена различност. Тъй че на другите заради това, че са други ние трябва да сме им благодарни, още повече, че дру-гите със своята различност и нас самите обогатяват, примерно с това, че ни дават шанса да погледнем нещата с техните очи - стига да имаме ума и морала да пристъпим открито към диалог, към съизмерване с тях. А ний, българите, се самопровъзгласяваме за "най-велики", по тази причина и не щем да разговаряме даже с циганите – и това се проявява навсякъде, в автобуса, във влака, абсолютно навсякъде! Защо ни е толкова страх да встъпим в едно съвсем свободно отношение и общуване с циганите ли? Ами ясно защо: защото ни е страх да разберем и

точната истина за самите себе си, която е постижима само ако имаме смелостта и достойнството да се огледаме в очите на другия и да отхвърлим на тази основа всич-ките си мании и предразсъдъци относно своята собствена "изключителност". Ето една от причините да мразим толкова много циганите, да ги отблъскваме от себе си и да не желаем да встъпим в общение с тях: страх ни е от истината за самите себе си, предпочитаме да си живеем с лъжите за самите себе си!

На второ място има още едно не-що, което е не по-малко фундаментално, аз съм писал за него и друг път, ето, сега имам сгоден случай да го припомня отново: как-вито и да са циганите, дори и да са "мало-културни" и прочие, но на тях не може да се отрече, че са изключително свободолюби-ви, дотам, че решително ни превъзхождат в това най-съществено отношение! Да, цига-ните са волни, свободолюбиви човешки същества, имат най-развит усет и пиетет към свободата, може съзнанието им за свобода да не е развито в потребната му цялост и истина, но поне влечението към свободата безспорно го имат, също така имат и смелостта да останат верни на това влечение. Ние обаче това нещо решително го нямаме, ние сме народ търпелив, прочут с покорството си, ние сме народ, прославил се с робския си манталитет, щото такива велики търпеливци и страдалци като нас, българите, няма начин да не са най-автен-тични роби; овчата, колективистка психоло-гия е крайно много разпространена сред нас, тя именно е корен на онова толкова фатално българско малодушие, което, при-мерно, е довело дотам без капчица неудоб-ство, примерно, да търпим паметниците на собствените си окупатори, паметниците на "съветските братя-освободители", да тър-пим и понасяме паметниците на ония, които посекоха за десетилетия българската сво-бода и българската чест. Циганите за раз-лика от нас са свободолюбиви хора, във всеки случай не са овце като нас, овчата психология им е съвсем неприсъща, те са по-скоро "живи дяволи", те приличат на козите, но овце във всеки случай не са. Те имат много качества, които с необходимост произтичат от това поставяне на свободата във фундамента на човешкото съществува-

не, на което ние, българите, за жалост не сме способни.

Ето заради тази онтологическа и субстанциална непълноценност ние така откровено и без капчица неудобство мразим циганите – защото циганите безусловно ни превъзхождат в своята преданост към сво-бодата, условието на достойното човешко съществуване. Примерно, циганите са до-там свободолюбиви, че имат дързостта да не пращат децата си на училище, те едва ли си дават сметка за това, че сегашното бъл-гарско образование и училище е нещо като преса на човешките души, нещо като месо-мелачка, която има една главна цел: да отучи младите от свободата, да ги осакати в това най-главно отношение! Но ето, с цяло-то си същество циганинът явно усеща безс-мислието и вредността на такъв тип "обра-зование" и има смелостта и достойнството да застане твърдо против тази машина за дехуманизиране на човечеството, каквато е "съвременната" българска образователна система. А ний, българите, се подчиняваме и пращаме децата си да бъдат обезличнос-тявани, душите им да бъдат тикани в калъп, да оскотяват в тия ферми за говеда и папа-гали, каквито са днешните български школа, нали така? И това за какво ви говори? Сами си правете изводите, аз няма смисъл да ви облекчавам и в това така леко и лесно умс-твено усилие.

Вярно, циганите плащат цялата цена за особеността, за свободолюбието си, за предаността си спрямо субстанцията на живота – такъв, какъвто той е достоен за човека именно като човек. Те заради тази своя племенна или народностна различност са възприемани у нас и оценявани като "непълноценни", като "невсяващи доверие", като "ненормални", като "некултурни", като "невъзпитани", като "примитивни", те по тази причина и са дискриминирани по всички линии, те затова и не могат решително да си намерят работа във фирмите на нашенс-ките "патриотично мислещи" работодатели и бизнесмени. Е, циганите са и "необразо-вани", ала като вземем предвид колко "ви-соко" е нивото на нашата родна българска и така калпава "образованост", техните деца едва ли толкова много са загубили като са останали "необразовани", напротив, стопро-центово е сигурно, че циганските деца, като са останали "необразовани" по калпавия български начин, положително много са спечелили. Щото по принцип са били оста-вени да бъдат формирани от самия живот, от неговите проблеми и потребности, те превъзходно са научили само това, което са искали да научат и което им е било потреб-но да научат, ето по тази причина са и зна-чително по-адаптивни и жизнеустойчиви от нашите български деца; в крайна сметка затова са и по-щастливи от тях, нищо че са поставени в наистина ужасни условия. Заради които и ний, българите, имаме голя-ма вина: защото причина за нея е тъкмо

5 въпросната наша безжалостна сегрегация и дискриминация, тоталното отхвърляне, на което без жал сме ги подложили. Чудно е как тези хора въпреки всичките тия тежки условия изобщо оцеляват, цяло чудо е това, смея да заявя, чудо е как успяват да си отглеждат децата, как ги изхранват, вероят-но животът на масовия циганин всеки ден е поредица от героизъм и поне от изобрета-телност – щом тия хора въобще оцеляват. Ние, българите, ако бяхме поставени в техните условия, напълно сигурно е, че нямаше да оцелеем и седмица. И щяхме да пропищим до небесата, щяхме да оревем цялата Вселена ако поне за седмица ни поставеха в толкова тежките условия, в които тия хора са принудени да оцеляват.

Да, ама циганите оцеляват и дори, изглежда, не са така озлобени спрямо нас, виновниците за техните злочестини, напро-тив, проявяват удивително великодушие и разбиране на нашата ощетеност, която именно, както казах, поражда злобата ни спрямо този етнос. Сиреч, другояче казано, в резултат на всичко циганите и по-мъдро гледат на живота – и умеят да му се радват и наслаждават. И дори умеят да благодарят на Бога за това, което имат, щото Бог имен-но им дава и душевни, и физически сили, та да оцеляват в невъзможните за живот усло-вия и отношения. Бог обича ония, които не са така претенциозни като нас и умеят да се задоволяват и с малко. Циганските деца не са така невротизирани като нашите, не са тормозени от невротизираните даскалици, циганите не позволяват наште невротизи-рани български даскалици да тормозят децата им, циганските деца са работливи, паразитният начин на живот, за ваша изне-нада ще кажа и това, сред тях е значително по-малко разпространен, защото, повтарям, за да оцелее всеки Божи ден, редовият циганин е принуден да показва планини от героизъм, находчивост, изобретателност и какво ли не още. И, повтарям, понеже чувс-тваме, че въпреки нашите тъй приспивни лъжи за "нашето безспорно превъзходство" над циганите истината, уви, е точно обратна на онова, което ни се иска да е истина: не ние тях, циганите, превъзхождаме, а те нас ни превъзхождат, и то в най-съществените измерения, главното от които е циганската преданост спрямо свободата, спрямо сво-

бодния живот, който единствен е достоен за човека.

Между другото казано, тезата ми, че циганите ни превъзхождат се доказва по най-убедителен начин и благодарение на факта, че циганите имат акъла да раждат много деца, раждат ги хората и си ги отг-леждат, как го правят аз лично не мога да го проумея, но поклон им сторвам заради това, че го правят; докато ние, капризните бъл-гарски "умници" я отгледаме едно дете, я не: децата са най-ценното в този наш живот – и това ли още не сте разбрали?! Мъдро, смислено живее оня, която има много деца, абсолютен нещастник пък е оня, който не е решил тази най-основна задача на живота си! И това бях длъжен да ви кажа, пък ако щете ме мразете донасита!

Е, казах каквото трябваше да кажа, а сега почвайте да мразите и мен, "вестоно-сецът", който е имал дързостта да ви съоб-щи една толкова неприятна истина. Всъщ-ност повече от една истини ви казах, казах ви ги и дори ги написах за да ви дам повод и основание да се позамислите малко – и да опитате да отрезвеете, да се освободите от маниите и от празното, от кухото си само-чувствие и съзнание за мнимо "превъзходс-тво". Много неща можете да научите от нашите събратя по участ циганите, недейте да се преструвате, че сте кой знае колко "изключителни" в сравнение с тях, щото това, с което си мислите, че ги превъзхож-дате, всъщност са вашите най-опасни и проклети дефекти, първият от които е ваше-то покорство, склонността ви да робувате, да търпите, да проявяваше инат и овчеду-шие, все качества, които толкова много са ви пречили в историята, а и сега така силно продължават да тровят живота ви. Аз за ваше добро си позволих да ви кажа тия крайно неприятни и горчиви истини – От тях боли, нали? Нека да боли, така трябва, да боли! – казах ви и ви написах даже тия истини, а пък вие колкото си искате сега ме мразете. Сигурен съм, че ще ме намразите дори повече отколкото мразите циганите, нали правилно предвиждам? Мразете ме колкото си искате, а пък който ме разбере, убеден съм, че ще ми е благодарен завина-ги – щото ви казах някои неща, които отдав-на е трябвало да разберете и да признаете. Които е крайно време вече да разберете, да признаете и да приемете – ако искате да се промените към добро. И живота си в крайна сметка да промените, щото се орезилихте пред целия свят вече, нима не усещате, че за вашето пословично малодушие и за вашата неизмерима глупост даже вече песни ще почнат да се пеят?

Да спирам дотук, казах каквото трябваше. Хубав ден на всички желая! Това, че сте българи или цигани едва ли е най-важното, разберете ме, моля, истински важното е като човеци, като личности колко струвате! Е, постарайте се да бъдете човеци в истинския смисъл на тази дума,

щом това почнете да го правите, много ще постигнете! А да бъдеш човек означава да имаш достойнството да приемеш истината – знайно е, че истината ни прави свободни! – и най-вече истината за самия себе си. Раз-береш ли тая истина, постигнеш ли я, овла-дееш ли се от нея, съумееш ли да презреш самия себе си заради собствените си кусури и недъзи, ти вече няма да си същият. И ще станеш в един момент достоен и свободен човек: знайте, без свобода няма достойнст-во, без свободно гледане на истината "пра-во в очите" няма и човечност. А сме длъж-ни да бъдем най-напред човеци, щото ско-тове, признайте си, съвсем не е толкова вълнуващо да бъдете... ПОСТСКРИПТУМ: Много е важно да внима-вате да не би да прочетете този текст, щото ако го прочетете какво ли пък след това ще правите?! :-) Приятно старание в демонст-рирането на колкото е възможно по-пълно пренебрежение към написаното в този текст ви пожелавам! :-) КОМУНИСТИТЕ, ЗА ЖАЛОСТ, СЪВСЕМ НЕ СА... ТЪПИ, НАПРОТИВ, ДОСТА УМНИ СА – ДЕ ДА БЯХА ТЪПИ! понеделник, 15 декември 2014 г.

Dimitar Stoyanov, млад човек, който при това е често много духовит, удивлявал е и мен в това отношение, тази сутрин е напи-сал нещо, което обаче на пръв поглед звучи доста уместно казано, ала ако се осмисли, това съвсем не е така; та той е простенал ето следната мъдрост:

Ако си комунист, значи си тъп. Понеже съм голям... гадняр, рекох

да му опонирам; написах там, под комента-ра му, следното крайно провокиращо разяс-нение по заинтересувалия ме казус:

Но ако си... "антикомунист" това не те прави непременно умен! :-) Между другото комунистите съвсем не са чак тол-кова тъпи, те доста добре успяват да си правят сметките и да си уреждат по завиден начин личното благосъстояние. Проблемът на комунистите съвсем не е умственият дефицит, а нравственият, ценностният, духовният и личностният вакуум, в който те пребивават.

6 Комунистът съвсем не е тъп, той е

просто аморален (лъжлив, злобен, завист-лив, крадлив е комунистът, липсват му морални скрупули, поради което е способен да мачка, да убива личностите, които го превъзхождат и пр.) Тъй че, млади ми чове-че, много опростено разглеждаш непълно-ценността, на която са жертва комунисти-те...

Това написах. Интересна ми е ре-акцията. Имам предположения, но предпо-читам да изчакам. Напоследък все повече забелязвам, че сред единомишлениците си комай съм още по-неприятен отколкото сред враговете си. :-) Това е невероятно пости-жение: да станеш напълно неприятен на всички! Даже бях обявен за "подлец" щото не подкрепих изцепката на д-р Москов по повод циганите. Тази сутрин пък написах "съвсем неправилната" по водещата си идея статия със заглавие Крайно неудоб-ният, но затова пък прекалено откровен отговор на въпроса защо ний, българите, толкова много мразим циганите, която вече е хептен "политнекоректна". Дали няма да си заслужа някой всеобщ линч, а?! :-) Да видим де, то всичко скоро ще се разбере...

СТРАНАТА НА ПРОСТАЦИТЕ ЧАЛГАРИЯ ДОКАЗА, ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВАТ ПРОЗВИ-ЩЕТО: НАЗДРАВЕ, МАЛОУМНИЦИ, ПРАЗНУВАЙТЕ ПОРЕДНИЯ СИ АПОТЕОЗ! понеделник, 15 декември 2014 г.

Само нация, съставена предимно от идиоти, от откровени дебили, може на 25-тата годишнина от падането на диктатурата на "непрежалимия" свой бащица Тодор Живков и началото на свободата си да обяви за свой "всенароден любимец" тъкмо внука на същия този комунистически дикта-тор, щото той, видите ли, бил много "заба-вен", а бил много забавен само защото "малкият Тошко", простете, си бил позволил

многократно да си свали гащите и да си покаже пред телевизионните камери не само "оня си работа", сиреч, пишката, но също така да си покаже и кльощавия си окосмен задник!

Страната на простаците Чалгария доказа, че си заслужава прозвището, назд-раве, малоумници, празнувайте поредния си апотеоз!!!

САМО УСПЕШНА СТРАНА КАТО АМЕРИ-КА ИМА МОРАЛНОТО ПРАВО ДА СЪВЕТ-ВА ДРУГИТЕ НАРОДИ КАК ТРЯБВА ДА ЖИВЕЯТ понеделник, 15 декември 2014 г.

"Убеден съм, че само страна, към която хората тичат на тълпи от цял свят, има право да съветва другите как трябва да живеят. А страна, от която хората си проп-равят път през границата с танкове, отлитат със самоделни въздушни балони и хипер-звукови изтребители, промъкват се през минни полета под картечен огън, преслед-вани от глутници служебни кучета, такава страна никого и на нищо не бива да учи. Тя няма такова право. Преди всичко въведете ред в собствения си дом. Създайте такова общество, че хората не от нашата страна към чужбина да копаят тунели, а към нас някой да се старае да прокопае такъв тунел. И едва тогава ще се сдобием с правото да поучаваме другите, и не с танкове, не с грохот на веригите им по паважа, а с добър съвет и личен пример: гледайте, любувайте се, заимствайте опита ни, ако ви харесва." Виктор Суворов, "Освободителят" РАЗБИРА СЕ, ЧЕ Н.ФАРАДЖ СЕ ИЗКАЗВА В ПОДКРЕПА НА ПУТИН НЕ ПО НЯКАКВИ ГЛУПАВИ "ИДЕАЛНИ" ПОДБУДИ?! вторник, 16 декември 2014 г.

Още един "националист" в лицето на Найджъл Фарадж скочи да брани режима на Путин. След Льо Пен, за която се разбра, че е получавала финансиране от близка на Кремъл банка. Дали и Фарадж не е финан-сово подкрепен? Вълкът козината си мени, но нрава не – днес на секциите на Комин-

терна вече им викат "националистически партии". Dimitar Stoyanov

Естествено че Фарадж е финансо-во подкрепен от таваришч Путин заради тъй "безкористната" си подкрепа на путиновия режим! Нима има някой, който да може да си помисли, че Фарадж се изказва в подкре-па на Путин по някакви "идеални подбуди"?! Вие Фарадж за глупак ли го мислите?! Та на него на челото му е написано, че е мошеник, и то с големи червени букви, нима не виж-дате това?! Нима някой може да си помис-ли, че наший Волный Седеровский "безко-ристно", един вид "безпарично" провежда интересите на руснаците у нас?! Вий Воль-ного Седеровского за глупак ли го мислите?!

Абе вам, дами и господа наивници, думата "рубладжия" (и респективно думата "рублофил") нещо говори ли ви изобщо?!

Ангел Грънчаров

ПО ОЩЕ ЕДНО НЕЩО ЗАПРИЛИЧАХМЕ НА ПУТИНСКА РУСИЯ: ДУМАТА "ЛИБЕ-РАЛ" У НАС СЪЩО ВЕЧЕ Е ОБИДНА! вторник, 16 декември 2014 г.

И то дори в най-напредничавите среди на проевропейската десница, за жалост... антициганското опиянение, доско-ро специалитет на проруските фашизоиди на Сидеров, сега вече обхваща и среди, които се смятаха за демократични. Дали демокрацията у нас ще придобие съвсем откровена руска специфика?! ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА СВОБОДНОТО ОБРАЗОВАНИЕ ВЪЗПРИЕМАТ СТРАТЕ-ГИЯТА НА "БЯГСТВО ЗА САМОСПАСЯ-ВАНЕ" ОТ ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНАТА ОБРА-ЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА

7 вторник, 16 декември 2014 г.

Из: СТАНОВИЩЕ НА ОДО относно ЗАКО-НОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, внесен в Народното събрание на 21.11.2014 г., 15 декември 2014 г. (Забележка: "ОДО" озна-чава "Общност за демократично образо-вание".)

... 1) Подкрепяме предложените нововъведения, отнасящи се за възмож-ността децата в училищна възраст да се обучават в самостоятелна форма по жела-ние на техните родители. Подобна мярка ще осигури условия за реализация на полага-щото се по чл. 47, ал. 1 от Конституцията право на родителите да изберат начина, по който детето им да се обучава. Също така, ще създаде предпоставки децата да упраж-няват своето право на свободен избор за това как, кога и в какво да се обучават, съобразено с личните им индивидуални потребности, способности, предпочитания и таланти.

Подкрепяме изцяло регламентира-ната в член 110, ал. 3 във връзка с чл. 164, ал. 7 от законопроекта възможност за сво-бодно валидиране на знания на етап или период от училищно обучение за децата, обучаващи се в самостоятелна форма. Налице е противоречие, обаче, между така формулираните текстове на чл. 110 и на чл. 164 и текста на чл. 171, ал. 2, т. 3, където е регламентирано изключване от училище, в случаите, в които ученик в самостоятелна форма на обучение не се е явил да положи „съответните изпити в три поредни сесии”. Предлагаме думата „самостоятелна“ да отпадне от тази точка...

... 2) Приветстваме регламентира-ната възможност за създаване на иноватив-ни общински училища, но считаме, че зако-нопроектът следва да допусне съществува-нето и на иновативни частни училища, които да разполагат с възможностите по чл.37, ал.6 самостоятелно да определят организа-цията на обучението, учебните предмети, да разработват учебните планове и учебните програми. Прочети ДО КРАЯ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Самозабрави-лата се образователна бюрокрация, дири-жираща положението в родното ни образо-

вание (тъй като единствена притежава цялата власт!) до степента на една нескри-вана тирания и диктатура, стигна до безочи-ето да каже на разочарованите от Система-та родители и граждани следното:

– Амче като сте недоволни от Сис-темата, царяща в "нашите" държавни учи-лища (издържани обаче от вашите данъци! Бел. моя, А.Г.), махнете се от тях бре, взе-мете, изведете си от тях децата – и си ги обучавайте и учете сами! Това ще ви позво-лим, позволяваме ви да станете нещо като "партизани в горите", позволяваме ви да станете именно дисиденти спрямо система-та, позволяваме ви да станете, ако искате, и неудачници, барабар с децата си! Но ний същинска и същностна реформа в държав-ната образователна система няма да пра-вим, даже няма да позволим съществена промяна да настъпи и в частните училища, които също трябва да спазват, това, което ний командваме! Вий, като искате някакво "свободно образование", идете на някоя гола поляна и си основете училище, но ний "нашите" училища (издържани, впрочем, от вашите данъци! Бел. моя, А.Г.) няма да ги отстъпим за един друг тип образование, различен от държавната образователна хегемония.

Да, такава наглост си позволява самозабравилата се образователна бюрок-рация, на чиято страна явно е и политичес-кият елит на България, а пък демократично мислещите и свободолюбиви българи имам чувството, че отговарят следното:

– Както кажете бре, драги другари! Вий само кажете, ний ще изпълним! Ето, ний ви благодарим и за това, че ни отпускате да си се занимаваме самостоятелно с образо-вание, сами да обучаваме децата си и пр., а пък ний ви харизваме държавната образо-вателна система, харизваме ви всичките държавни училища (издържани обаче от нашите данъци! Добавка моя, А.Г.). Ний сме великодушни хора и няма да ви чупим сега хатъра да искаме истинска и същностна промяна в самата Система, нека тя да си остане за вас, а пък ний ще се спасяваме с бягство в гората, ще ставаме партизани и дисиденти! Халал да ви са държавните училища, правете си каквото искате с ог-ромната маса от български деца, тормозете ги колкото искате, ний ще гледаме да уре-дим поне спасяването на нашите собствени деца – като ги измъкнем от менгемето на държавното образование!

Аз така възприемам позицията на ОДО. Що се касае за тези така великодушно отпуснатата възможност за създаване на т.н. "иновативни общински училища" (а нашите демократично мислещи и свободо-любиви сънародници молят да бъде допус-ната възможността за съществуването и на "иновативни частни училища"), то аз считам, че това съвсем не решава проблема. Щото е полумярка, а с половинчатости нещата няма да се решат. Иска се воля за истинска

и същностна промяна на цялата система, именно системата да бъде поставена на изцяло нови начала. Това го няма във въп-росния проект. Няма, следователно, и воля за цялостно реформиране на закостенялата система. В което, за жалост, се убеждавам и от позицията на ръководството на въпрос-ното ОДО. (Забележка: "ОДО" означава "Общност за демократично образование".) ПРЕДЛАГАМ ЗАДЪЛБОЧЕН ДЕБАТ ПО ПРОБЛЕМИТЕ ОКОЛО НОВИЯ ПРОЕКТО-ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 16 декември 2014 г.

На страницата на Клуб НЕЩО-ТО написах тази сутрин следното предло-жение:

Предлагам задълбочен дебат (дис-кусия) по проблемите около новия Проекто-закон за училищното образование и око-лопозицията на Общността за демокра-тично образование по него. Готов съм да изложа своята теза, смятам, че трябва много да се обсъжда и разговаря с оглед да се изработи една наистина разумна и аргу-ментирана позиция на цялата общност от демократично мислещи и свободолюбиви български граждани по тия толкова важни, направо съдбовно важни за бъдещето на страната ни проблеми... ПРИВЪРЗАНОСТТА НИ КЪМ ДОБРОТО И ПРАВДАТА ЩЕ ДОВЕДЕ ДОТАМ, ЧЕ И БОГ ЩЕ НИ ПОДКРЕПИ! вторник, 16 декември 2014 г.

Днес от 15.30 часа в сградата на Районен съд в Пловдив ще се проведе следващото заседание по съдебното дяло за клевета, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова (която, както е известно, в официален ад-министративен документ, сиреч, писмено, си позволи да ми издаде "компетентна психиатрична диагноза", а именно, видите ли, че съм бил страдал от "нервно-психи-ческо разстройство"). Днес остава да бъде

8 разпитан последният свидетел от моята страна, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на същото това училище (всички други свидетели вече са разпитани). И оставаше адвокатите да пледират, а пък съдията да произнесе присъдата. Да, обаче животът, този велик чародеец, днес има добрината да ме изправи пред великолепен казус, за който искам да споделя с вас. Ето какво се случи и ето по какъв драматичен казус съм длъжен днес да взема възможно най-разумното решение.

Вчера моят адвокат по това дело (една дама, предпочитам тук да не упоме-навам името й) ми се обади и ми съобщи, че по лични причини (заболяване на най-близък човек) няма възможността да се яви в съда. Тя ми предложи да искам отлагане на делото поради невъзможност на адвока-та ми да се яви на него. В първия момент ми се стори, че точно това трябва да бъде направено, приех предложението й. Но понеже всеки човек, в това число и моя милост, е все пак мислещо същество, под-лагайки създалата се ситуация на внима-телно осмисляне (на което посветих почти цялата си нощ, спял съм има-няма 2-3 ча-са), съм склонен сега да възприема друга позиция по проблема. А именно да не искам отлагане по тази причина и да опитам да доведа делото до край сам, без помощта на адвокат. Искам делото да завърши още днес, понеже, признавам си, ми писна от тези дела. Имам и друго заведено и течащо дяло, то е за отмяна на заповедта за увол-нение, която същата тази администраторка издаде преди няколко месеца, да, знаете, тя ме изгони по най-унизителен начин от "ней-ното" училище (за жалост, директорите и въобще бюрократите в образователната ни система имат такава голяма власт, че с пълно "законно" и дори "морално" право смятат държавните, т.е. нашите, на данъ-коплатците, училища за своя бащиния!). Защо решавам да водя сам съдебното дяло, което ще се гледа днес ли? Ще ви отговоря съвсем честно, пределно искрено, по моя си обичай.

Не, не се смятам за човек, който си е въобразил, че от всичко разбира, не, изобщо не подценявам специализирания труд на умелия адвокат. Изобщо не съм самонадеян човек, независимо че тук, в блога си, може би ви звуча точно така. Аз съм човек, който много мисли, силно се колебае, аз съм човек, който много трудно взема решения, до последно съм нереши-телен. И изпитвам безчет безпокойства когато ми се налага да осмислям такива важни жизнени казуси от всички страни. Но ето, след една почти безсънна нощ реша-вам да защитя позицията си пред съда сам, без квалифицираната помощ на един добър адвокат.

Не, не е това, че нямам доверие на адвоката си, напротив. Знам добре, че пое-мам огромен риск като решавам да се явя

днес сам, без адвокат – и то в решаващото последно заседание на съда. "Който не обича риска се страхува от свободата!", това са думи на мадам Симон Дьо Бовоар, приятелката на философа Жан-Пол Сартр. Между другото като стана дума за философ, веднага, няма как, ми изплува в съзнанието примерът на моя духовен събрат (опреде-лям го така, за да ядосам "доброжелатели-те" си!) Сократ, който, както е известно, отхвърля всякаква помощ на адвокати и в своя знаменит съдебен процес се защищава съвсем сам. При това срещу Сократ враго-вете му са поискали смъртна присъда, сиреч, той е трябвало на процеса да се бори за нещо много по-сериозно. И Сократ поема този огромен риск, знаем, че това му коства живота. Сократ е бил осъден на смърт и се е обезсмъртил по този начин. Е, ще кажете, явно не си наред щом така безс-рамно се сравняваш със самия Сократ! Ще отвърна: не аз, а животът ме постави в ситуация, сходна с тази на Сократ: мен също като него ме обявиха за "вреден" за младежта, та нима не е вреден един "обе-зумял", "психясал" философ?! Е, на мен директно не пожелаха да ми вземат живота, не поискаха от съда моята... смърт, санким, живота ми, но това, дето се казва, не е трудно да стане нещо като "бонус" към усилията на тия, които ме доведоха дотам да защищавам делото на целия си живот тъкмо в съда. Колко му е да си умра "по естествени причини" покрай тия съдебни дела, които ми струват огромно напреже-ние, имам всички необходими предпоставки за това, примерно болното ми сърце, горко-то, е цяло чудо как издържа това, което се стовари на главата ми в последните години!

Но да не прекалявам в аналогията си със Сократ, въпреки че, както сами виж-дате, нищо не пречи и аз също да умра, да се разделя със живота си покрай напреже-нията около съдебните ми дела. Впрочем като казах за адвокатите, длъжен съм да призная, че нямам кой знае колко високо мнение за тях, е, вярно, малко по-високо ги поставям в сравнение с журналистите (на-шенските особено), но самия факт, че ги сравнявам с журналистите е прекалено красноречив. Това май не трябваше да го пиша, но на философите би следвало да се прощават и такива волности. Ний сме нещо като шутовете, позволяват ни да казваме онова, за което никой друг не смее да гово-ри. Е, не ни позволяват безнаказано де, сами виждате докъде я докарах аз - понеже наистина имам "голяма уста". И най-вече понеже много пиша. Безспорно е, че аз бях подложен на всичките тия репресии по ед-на-единствена реална причина: за отмъ-щение че пиша за толкова нелицеприят-ни за някои хора неща в блога си. Че пиша толкова много и за тежката ситуация в българското образование, и за случващото се в конкретното училище, в което работих, ето, най-накрая бях превърнат в нещо като

дисидент на така разплулата се от разврат административна система. Заради това, което написах (няколко книги по тия въпроси написах и издадох), разбира се, нямаше как да ми простят. Аз, дами и господа, съм човек, който е репресиран и наказван само защото е дръзнал да се възползва от своето конституционно право на свободно изразя-ване на своята позиция. За това ме и увол-ниха, и се опитаха да ме изкарат "луд", и за "некадърник" ме изкараха, и за "злодей", и за "народен враг", и за какво ли не още се опитаха да ме изкарат.

Опитвам се, виждате, да очертая цялостния контекст на така и така сложила-та се ситуация, в която днешното съдебно дяло е само един малък щрих. Разбира се, аз съм човек, който има правото да заяви какво мисли, все пак аз съм най-близо до тия всичките проблеми; на адвокатите ми се налага да положат огромни усилия да вник-нат в така и така сложилата се тежка и направо абсурдна ситуация (забележете, все пак живеем в XXI-я век, и то не къде да е, а в европейска и демократична Бълга-рия!), докато на мен цялата ми история е така близка: защото всичко съм го преживял и изстрадал. При това аз имам един най-мощен съюзник, именно истината. Знаете, съдилищата имат също един смисъл и едно оправдание от съществуването си: да слу-жат на истината. Затова чувствам съдебна-та институция така близка до философска-та. Щото ний, философите, също сме нещо като институция, но от особен род. Ний сме духовна институция, а нашето божество е тъкмо истината. Аз не се нуждая от изтън-чени адвокатски фокуси за да успея да изкарам някаква лъжа за истина, а пък някаква истина - за лъжа. Нека други да се упражняват в това изкуство. Аз не съм при-нуден да залагам нито на софистиката, нито на... адвокатските хитроумия. Имам си един-единствен съюзник, именно истината, зато-ва именно и нямам особена нужда от адво-кат.

Особено пък по това дяло. Щото в него съдът трябва да постанови разумно решение по въпроса: аджеба, с "нервно-психически" разстроена психика ли е тоя Ангел Грънчаров или не е? Аз лично смя-там, че такъв един въпрос се решава от други, оторозирани медицински органи, не от съдилищата. А те вече са се произнесли твърдо по него. Нямам никакви опасения относно качествата на моя психичен живот, аз самият не просто съм се занимавал десетилетия с преподаване на психология, но и съм автор на учебник по психология, който има цели пет издания вече. Та за своя "нервно-психически статус и живот" съм съвсем спокоен, слава Богу! Щото някои така великодушни хора на ръководни пози-ции направиха всичко, което е по силите им да ми скъсат... "нервите", е, не успяха. Спа-си ме това, че съм доста вещ не само в психологията, но и във философията. Това

9 пак го казвам за да доставя малко по-свежи емоции на моите интернетни друзья.

Понеже обичам, както забелязвате, провокациите спрямо мисловните процеси на читателя си, ще кажа и това: ето, сега са пости, очакваме толкова светлия празник Рождество Христово. Ще заложа на Божия-та помощ, да, казвам това не за да се правя на интересен, а защото дълбоко вярвам в това: Бог помага на несправедливо обиде-ните, на тормозените, на тероризираните, на измъчваните, на ония, които са били подложени на унижения от рода на тези, които и аз имах възможността да се "насла-дя" и то в изобилие. Бог не може да помогне на ония, които са си позволили да обиждат, да клеветят, да тормозят някой човек, пък дори и тия, обиждащите, да са на най-високи и велики административни или дър-жавни постове, пък дори и да се къпят в лъчите на славата, на властта, на гордели-востта, на суетността и пр. Бог помага на хората, които страдат, а не на тия, които ги тормозят, които им причиняват страдания. А аз преживях ужасни страдания. Ето защо смятам, че ще бъде връх на несправедли-востта съдът да постанови, че правилно съм бил тормозен, обиждан, клеветен и т.н., не, такова нещо аз не мога да допусна че е изобщо възможно. Затова смятам, че като се осланям на Божията помощ, не съм толкова съдбовно обвързан с... адвокатска-та помощ. Пък има и Божий съд, все пак Върховен съдия е тъкмо Бог. Тъй че аз днес съвсем спокоен ще се явя в съдебната зала съвсем сам. С тия двама невидими съюзни-ци: истината и Божията мъдрост. Друго на мен изобщо не ми трябва. На друго не ща да залагам. Обидно някак е човек да залага на други неща след като вярва, че тия два така велики "фактора" са на негова страна.

Да де, прекалявам малко с прово-кацията си, съзнавам това! Бъдете спокой-ни, съзнавам го, но ето, дето се казва, си позволявам да дърпам... "дявола за опаш-ката" неслучайно. Предпразнични дни са, затова подех разсъждението си в тази посо-ка. Знаете, аз съм учител, моята работа е да правя това-онова за да въздействам на съзнанията, и то не само на младите. Учи-телите би следвало да бъдат уважавани и ценени от всички, в това число и от по-зрелите хора. Та като пиша тия неща просто си изпълнявам мисията като учител. Аз, уважаеми дами и господа, съм преподава-тел и по философия, и по етика, и по фило-софия на правото дори. Тия неща са все от моята област, тъй да се рече. Затова и за мен са така интересни. Затова и пиша тол-кова много за тях. Просто си върша работа-та. Днешното ми явяване пред съда ще бъде пак момент от моята работа като учи-тел, като гражданин, като философ, като блогър ако щете.

Вече имам и прецедент в тази по-сока. Преди около година съвсем сам спе-челих на три инстанции (включително и във

Върховния касационен съд!) заведено от мен съдебно дяло срещу същата тази моя толкова известна вече работодателка, която тогава пък ми беше наложила дисциплинар-но наказание "Предупреждение за уволне-ние". Е, съдът отмени заповедта й. Тогава бях съвсем неопитен и дръзнах сам да водя дялото си. За адвокати тогава и не мислех, по простата причина, че нямах пари (не че сега имам де!), то всъщност сега още по-зле съм с парите. (Понеже вече съм "безрабо-тен", нищо че се скъсвам от работа де, от писане, от мислене, но тия неща у нас изг-лежда не се смятат за работа щото за тях никой нищо не плаща...) Та тогава един мъдър човек ми каза: ти си прав, истината е на твоя страна, не е възможно съдът да не разбере това, тоест ще спечелиш дялото. Е, спечелих го. С Божията помощ го спечелих, щото то беше доста щекотливо дяло. На другата страна тогава не можаха да й по-могнат и най-опитни адвокати. Тъй че в този момент не бива да проявявам слабост и да се паникьосвам, че адвокатът ми не може да дойде днес в съда.

И тъй, който иска, да заповяда днес в съдебната зала. Делото е с номер 1727/2014 г., с този номер на електронното табло в съда можете да разберете в коя зала ще се гледа дялото. Хубав ден ви желая! Винаги трябва да се осланяме на себе си, на своите духовни сили най-вече, на своята чиста вяра в доброто, на правда-та и на Божията подкрепа в крайна сметка, щото Бог, убеден съм, обича много именно правдолюбивите хора, които при това нико-му не щат да правят зло. Бъдете такива и няма да съжалявате! Това ако ми позволите ще ви пожелая най-накрая... ТЕЗАТА НА PAULO FREIRE ЗА АВТЕН-ТИЧНИЯ СМИСЪЛ НА ОБРАЗОВАНИЕТО вторник, 16 декември 2014 г.

Образованието може да бъде или инструмент за подпомагане на интеграцията на младото поколение към логиката и рам-ката на настоящата система за постигане на конформизъм, или може да стане сфера за практикуване на свобода, средство, чрез което младите хора могат да развият кри-тично и творческо отношение и поведение към реалността и да открият как могат да участват в трансформацията на техния свят.

Paulo Freire

ТО У НАС ЯВНО НИКОГА НЕ Е ВРЕМЕ И ЗА СВОБОДА, И ЗА ЧОВЕЩИНА, И ЗА ДУХОВНОСТ – ТА ЗАТОВА И СЕ ЧУВСТ-ВАМ ТОЛКОВА САМОТЕН... сряда, 17 декември 2014 г.

Вчера във връзка с предстоящото гледане на съдебното дяло за клевета, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова написах текст под заглавие Привързаността ни към доброто и правдата ще доведе до-там, че и Бог ще ни подкрепи! и там опи-тах да обясня интересната ситуация, която се беше създала; даже и поставих един "душевно-нравствен" казус, който моя ми-лост трябваше в оня момент да решава: дали след като адвокатът ми не може да участва в това заседание аз да не му дам ход и без него, сиреч, да се защищавам, подобно на Сократ, съвсем сам, или пък да искам отлагане на дялото, щото моят ход да не вземе да се възприеме като "прекалено екстравагантен"; аз там обясних как може да се възприеме, какво означава, какъв смисъл има и пр., а също дадох, надявам се, доста-тъчни основания за предимствата на друга-та, вярната според мен възможност да продължа дялото си съвсем сам, без услу-гите на адвокат.

Както и да е, оказа се, че тази моя публикация предизвика дружен отпор срещу моето намерение да изляза пред съда сам и сам себе си да защищавам, включително и сред мои най-близки приятели; всички дружно ме увещаваха да се откажа от тоя толкова "опасен ход", който можело било да доведе дотам да опропастя всичко, да загу-бя дялото, да подпомогна, без да искам, "козните на враговете" си и пр. Е, аз след като изслушах цяла една поредица от съве-ти по тази линия, включително и от моите адвокати, да не говорим пък за мои прияте-ли, накрая реших, дето се казва, да отстъпя, да капитулирам, да дезертирам; пред съди-ята заявих, че искам отлагане на дялото. И ето, тази сутрин вече много хора ме поздра-вяват за "толкова разумната" ми постъпка; ето синтезирано как изрази тази теория един умен и свестен човек, на когото имам пълно доверие:

Не унивай! Правилно си отбеля-зал, че ти мислим доброто. И не се отнася до нас, че, мислейки ти доброто, без да искаме ти причиняваме зло. Според мен да

10 проявиш хладнокръвие и да реагираш адек-ватно е по-голямо добро от това да реа-гираш импулсивно. Казвал съм ти, че цял живот се уча не какво да казвам, а какво да не казвам. Забавеният съзнателно поради обстоятелствата удар често е много по-оглушителен и смразяващ от импулсив-ната реакция. Сега съм по-убеден от всякога, че ще спечелиш!

А този човек ми пише така, защото ето как му съобщих новината за случилото се вчера в Районен съд в Пловдив:

Нищо не стана, отложи се дялото за 3 февруари. И П., и ти, и Р., и М., и г-жа Т., и много други приятели в един глас ме съветваха да не правя тая щуротия да се защищавам пред съда сам, да поведа дяло-то си сам, без адвокат, е, съгласих се, зна-еш, аз съм толерантен човек. :-) Вътрешно изобщо не съм убеден че така трябва да постъпя, но не пожелах да чупя хатъра на всичките тия хора, за които добре зная, че не ми мислят злото. И че ми желаят добро-то. Но нали знаеш, ний, човеците, сме тол-кова страни, че и на най-близките си, дори на своите деца, често, желаейки им най-доброто, им причиняваме общо взето вина-ги, без да искаме, тъкмо... зло; казвам това по принцип, не за друго. Дано е било за добро това каквото сторих в съда, то ще се разбере съвсем скоро... Е, наистина момен-тът сякаш не е подходящ за "скандали и циркове", и то некъде да е, а в съда! :-) То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човечност, и за философия, и за фило-софи, та затова и се чувствам на моменти изключително самотен... но както и да е, прости ми слабостта...

Хубава вечер ти желая! Това отвърнах снощи, а ето какво

отговорих тази сутрин на този уважаван от мен човек, за когото вярвам, че наистина ми мисли доброто, че съвсем искрено вярва в това, което пише; нека моят отговор до него да бъде приет като разяснение на моята принципна и философска, тъй да се рече, позиция - и като отговор на всички ония, които мислят като него; то, впрочем, не зная дали изобщо някой не мисли като него; май този път останах съвсем сам и самотен в разбирането си, неподкрепен от никой, неразбран от никой:

Здравей, приятелю, Голяма тема е дали е по-добре да

се реагира импулсивно или осмислено, на пръв поглед е безусловно вярно, че трябва да се реагира обмислено ("разумно"), но едва ли е точно така, нещата изглеждат иначе ако се вглъбим малко повече в проб-лема. Две житейски философии израстват по този начин и съществуват паралелно, всяка има солидни основания за обоснова-ването на своята гледна точка. Осмислено-то, разсъдливо реагиране, при внимателно отчитане и преброяване на всички "плюсо-ве" и "минуси" всъщност означава диктат на

една душевна сила, каквато е разсъдъкът, тази именно душевна сила има претенцията да бъде безусловен хегемон в душевния живот на човека. При т.н. "импулсивно реа-гиране" пък водеща става чувствителност-та на човека, именно чувствата, които са не по-малко значима душевна сила, която при това се намира във вечен и неразрешим конфликт с разсъдъка (ума, интелекта). Чувствата – въпросната "импулсивност"! – пък ни помагат да постигаме и разбираме оня безкрайно значим човешки смисъл на нещата, който е непостижим по друг начин; те ни доставят тяхната автентична ценност, имаща пряко отношение към субстанцията, към вътрешната същина на живота ни изобщо. А разумът пък, по моето разбиране (аз и книги съм писал по тия проблеми, примерно книгата ми със заглавие Тайнст-вото на живота (тя има подзаглавие "Въве-дение в практическата философия") или другата, която носи заглавието Изворите на живота (с подзаглавие "Вечното в класи-ческата и модерната философия"), имам и книга със заглавие Преследване на време-то (подзаглавие "Изкуството на свобода-та"), която също развива гледната точка на т.н. екзистенциална философия на живота), та значи разумът, първо, съвсем не бива да се отъждествява, както обикновено правят, с разсъдъка, второ, той трябва да се разби-ра като особена, по-висша душевна сила, която успява да интегрира в едно и мисъл-та, и чувството, тази безценна и рядка ду-шевна сила успява да синтезира ум и чувст-во, мисъл и ценност в нещо цялостно, тъй че разумно постъпващите хора, оказва се, не постъпват само разсъдливо, напротив, те отдават длъжното и на импулсивността, на чувствителността си, на онова, което "сър-цето" желае.

Щото благодарение на нашите чувства или именно чрез т.н. импулсивност ние не губим тъкмо свободата си; ако поч-нем да устройваме живота си върху изцяло разсъдъчни правила, правила, изобретени от голия разсъдък, един вид ако почнем да живеем "по план", то тогава, първо, вее няма да сме човеци, а ще станем нещо като "механизми" или като "роботи", а второ, което е още по-страшно, неминуемо ще стигнем до оня кошмар, който успя да нап-рави от живота ни комунизмът; именно комунизмът тиранизираше хората да не слушат чувствата си, а да се подчиняват на голия разсъдък, да внимават какво мислят, какво правят, да се държат винаги до "пра-вилното", до "обществено значимото", да слушат, да са покорни, да са изпълнителни, тоест комунизмът заставяше хората да се откажат от своята чиста субективност и да станат презрени конформисти, сиреч нагаж-дачи. И така, по този начин, ги ощети дотам, че те започнаха да съществуват съвсем непълноценно, а в крайна сметка станаха и изцяло нещастни. "Всеобщо организираното щастие" на комуната се дължи именно на

тази погрешна в принципа си и крайно при-митивна "житейска философия" на конфор-мизма-комунизма, на обществото-мраву-няк, спрямо което Достоевски възроптава още в етапа, в който то е съществувало само в главите на нихилистите (така той нарича комунистите). И е дал същият този Достоевски най-убедителните основания и доказателства за това, че ако почнем да игнорираме чувствата си, ако почнем да живеем изцяло разсъдливо, то по този на-чин неминуемо ще загубим в крайна сметка и човечността си, а пък животът ни ще стане безкрайно жалък: това ще бъде живот на страхливци, на малодушни хора, на развратени, на потънали в разврат и в без-пределната глупост хора. Тоест, ще станем нещо като... съвременните българи или като руснаците, сред които простотията, скудоу-мието, малодушието и жизнената непълно-ценност са така ясно изявени!

Надявам се сега разбираш защо аз съм така силно раздвоен по въпроса как следва да реагирам: дали да се подчиня на малодушното "така това се прави", именно да се осланям и да заложа на "сигурното", на премерения подход на един опитен адво-кат, или пък да заложа на другия подход, при който човек разчита именно на интуици-ята си, на импулсивността си, казва каквото чувства, съвсем искрено, пределно честно, пък другите, в това число и съдията, ако щат да му повярват, то това вече си е техен избор. Почти сигурно е, че в нашите родни български условия едно поведение, което залага на искреността, на импулсивността, на чувството и на пределната честност в саморазкриването на своите вътрешни подбуди няма бъде разбран и оценен, нап-ротив, ще бъде възприет като "странност", като "ненормалност", като "екстравагант-ност" и пр. И такъв човек ще бъде заклей-мен и ще бъде оставен неразбран, нещо повече, всички даже ще го презрат, ще го обявят за жалък, за луд, за какъвто си иска-те още. Ето например на мен вчера ми се обади човек да ми каже във връзка на това, което написах в блога си, именно да каже, че му се бил обадил човек от Инспектората и този "важен човек" бил казал, че тоя Грън-чаров, съобразно това, което е написал, определено си било "личало", че "съвсем не е наред", че някакви "дъски" в акъла му били "хлопали" или "скърцали" и пр.

Сам виждаш какво крещящо неу-мение да разбереш гледната точка на дру-гия човек съществува у нас, камо ли пък да признаеш безусловното му право да споде-ля една друга, принципно различна житейс-ка или личностна философия. Такова нещо у нас няма, всички, видиш ли, трябва да мислят еднакво, и ето, върху мен, като опитах да реагирам по един по-различен начин, се нахвърлиха всички, почнаха да ме увещават, че това не било "правилно", което именно и показва, че в нашето общество господства безразделно другата "филосо-

11 фия", която именно имаме в наследство и като "безценен дар" на комунизма. В този смисъл това, че аз се оставих да капитули-рам и да се поддам на натиска, да отстъпя, е всъщност изневяра на моята житейска философия, е предателство спрямо ония идеали, на които аз като философ съм длъжен да служа. По тази причина се чувст-вам в този момент отвратително. А това, че ме мислят за "наивник", за "смахнат" и пр. е съвсем нормално, аз друго и не очаквам; вярно, сега живеем в други времена, щото преди 30-40 години такъв "неправилно мис-лещ" и искащ да живее по-различно човек (опитващ се да залага на чистата човеч-ност) щяха да го натикат директно в концла-гер – та да дадат главата му да бъде ядена от прасетата...

А що се отнася до конкретния слу-чай аз лично смятам, че съдебната система у нас се нуждае от очовечаване не по-мал-ко от образователната – или пък от здраве-опазващата. У нас всичко е все наопаки на това както трябва да бъде. Откъде-накъде някакъв формален съдебен ритуал на чис-тата процедура (намиращ се под ведомст-вото на надпреварващите се да измислят разни разсъдъчни хитринки и разни неприс-тойни клопки адвокати) ще доминира дотам, че да заглуши всяка възможност някой да изяви своята човечност и то при положение, че казусът, който разглеждаме, има едно чисто човешко естество: даваш ли си сметка за какво именно става дума?! На някаква администраторка й е хрумнало да се погаври с мен, понеже, видиш ли, не съм й бил харесвал, щото не съм бил "като другите", щото съм се бил държал по-различно, сиреч, понеже съм бил чувстви-телен спрямо свободата и произтичащото от нея достойнство, та въз основа на това тя е решила да се погаври с мен, опитала е да ме натика "в правия път", а като е разб-рала, че аз няма да приема такава една груба инвазия в моя живот и в моите разби-рания за живота, е решила да ме ликвидира кардинално като личност, първо като ме обяви за "недисциплиниран", с оглед по тази линия да ме уволни и изгони, второ, "като не й се отвори парашута" по тоя параграф (аз чрез съда отмених заповедта й за моето дисциплинарно наказание "Последно пре-дупреждение") решава да направи нещо още по-грозно, тя ме обяви в писмен вид за "луд" и съответно направи така, че в нагла-сените от нейните верни фенки идиотски обстоятелства аз наистина на рухна психи-чески, та да се "докаже" тезата си; е, безк-райно благият Бог не позволи това да се случи, знаеш след това на въпросната дру-гарка й се наложи да прибегне към послед-ното средство, именно да ме обяви за "пъ-лен некадърник" и понеже търпението й не издържа, понеже тая особа вече не можеше да ме гледа, тя избърза и ме уволни по тоя толкова глупав параграф - и сега, знаеш, й

се налага да си има сериозни проблеми с правосъдието.

Та мисълта ми е, че казусът, който съдът има за разглеждане, е изцяло чо-вешки казус, а на мен, видиш ли, и собст-вените ми адвокати, на които плащам, ми забраняват категорично да реагирам по овешки начин, примерно, когато някоя свидетелка откровено и най-грозно лъже по мой адрес, аз трябва да си мълча и да гле-дам като говедо, това ли е "подобаващото" според теб държание?! Щото, видиш ли, сакън, съдията щял да се засегне – и да ме намрази, и защо, моля ти се, щял да ме намрази съдията, заради това, че съм си позволил лукса да реагирам човешки, по човешки начин ли? Ето това аз не мога да го разбера и с него няма да се примиря. Щото по логиката на хора като мен човек, за да запази човечността си, именно най-драгоценното, което има, може дори да се подложи на един такъв общо взето дребен риск да загуби някакво си там съдебно дяло; пък знаеш, ако се наложи, аз ще направя нужното да защитя човешкото си право да бъда свободен и достоен човек дори и ако трябва в Европейския съд по правата на човека, нека не ти звучи това като изхвър-ляне, ти мен явно съвсем не ме познаваш ако ти звучи така това мое изказване!

Както и да е, ето, за да угодя на хора, които твърдят, че ми мислят доброто (и аз съм склонен да вярвам на тия хора, че те така мислят съвсем искрено!), аз вчера изневерих на своята житейска филосо-фия – и на дълга си като философ. Постъ-пих така, че да не разочаровам тия хора, въпреки че добре зная, че те искрено са заблудени, понеже робуват на някакви условности, които са вредни в корена си за свободната изява на нашата човечност. А самата ни човечност е съвсем импулсивна, сиреч свободна и жизнелюбива, то самият живот е една непресекваща импулсив-ност, една спонтанна динамика и пр., не признаваща никакви ограничения. Значи аз вчера изневерих кардинално на своята житейска философия - за да угодя на "об-щественото мнение" и на някакви социални условности. Капитулирах по този пункт, не ме грее изобщо това, че във твоите и във вашите очи съм бил, видите ли, постъпил "нормално" и дори, представете си, "разум-но": никаква разумност няма в такова една предателство, има в него само душевна слабост, има само едно отвратително ма-лодушие.

Толкова. Извинявай, че се разфи-лософствах. Имам крехка надежда да бъда разбран и да не бъда съден така строго. Мечтая си поне малко да бъда разбран. Разбран именно като човек, който държи на суверенното си право да бъде личност. Интересно е, че в нашето общество всичко е така изопачено, че ето, даже и най-близки ми хора ме поздравяват за... предателство-то ми, а никой не полага сили да ме разбере

и да ме подкрепи. Даваш ли си сметка какво означава това?! Даже и най-близки ми хора в дълбините на душата си вярват, че "чак пък толкова различен" човек като "тоа там Грънчаров" просто нема начин да не е "поне малко смахнат", я го виж ти, ще ми се мисли той за "оригинален", за "интересен", за "различен", за "личност" ще ми се мисли той, за не знам си какъв още ще ми се мис-ли, за "философ" ще ми се мисли и пр.! Явно човекът е... "попревъртял" и ето, искат тия хора да ме спасят, да ми "помогнат" - като ме тикат да вървя по пътя на душевна-та низост, на предателството спрямо собст-веното ми разбиране за човечност, против жизнената правда, в която вярвам, да вървя и против собствената си природа, сиреч против своята си лична и оригинална, инди-видуална човечност! Да, аз съм импулсивен, сиреч, свободен човек, нима е престъпле-ние това, та всички единодушно ме смятате ако не за "ненормален", то поне за някакъв "чешит"?! Та мисълта ми е: всички било открито, било "имплицитно" ме мислят за "ненаред", а ето, в израз на "всеобщите народни чаяния" въпросната госпожа адми-нистраторка просто огласи това "общоприе-то мнение" като има дързостта в официален документ да ми даде онази същата само-делна "психиатрична диагноза". Мале, колко е жалко че тая особа нямаше и квалифика-цията на психиатър, та директно да можеше да ме натика право в лудницата - не че това нещо другарите не го правеха по времето на "неумиращия", на "вечно живия" комунизъм де!

Спирам дотук. Прощавай ако има нещо, но бях пределно искрен. Аз съм си такъв. За да не бъда такъв "голям наивник" просто трябва да ме убият. Е, те направиха доста и по тази линия, нищо чудно в един близък прекрасен ден и тази тяхна мечта да се сбъдне: мен да ме няма съвсем и завина-ги. И тогава нека си устроят един банкет и да изпразнуват "пълната си победа" с най-обилни порции кебапчета и със съответните му там други салтанати и табиети; нищо не пречи и един буен казачок да изиграят като капак на всичко върху пресния ми гроб...

ЗА НЕПОНОСИМИТЕ КОВАРСТВА НА ТЪЙ ГНИЛИЯ ЗАПАД! сряда, 17 декември 2014 г.

12 Иво Инджев писа някъде за това

колко коварен и вреден е Западът че мами българите да идат да работят там – вместо да заминават да се отживеят като хората в братския Сибир! :-)

Виж също и това, какво да каже човек, на кривата руска ракета все Космосът й пречи: Лавров обвини САЩ, че опитват да сменят властта в Русия

КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ИДЕАЛ Е “ЛЕЖ ПА ЯЖ!” сряда, 17 декември 2014 г.

Знаете ли какъв е комунистически-ят идеал? Ето един човек го изрази в писмо до мен напълно ясно, кратко и точно, напра-во гениално:

Комунистическият идеал е “Леж па яж!”

ЗАСЛУЖАВА СИ ДА СЕ ВИДИ!

сряда, 17 декември 2014 г.

Насладете се на изумителната ин-терактивна панорама на София ЕТО ТУК.

ТЕМАТА НА УТРЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ Е БОГ сряда, 17 декември 2014 г.

Предвид това, че наближават тол-кова светлите празници, свързани с Рож-дество Христово, решавам тази вечер в утрешната емисия на предаването "На

Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия да поставя за обсъждане следната тема (проб-лем или въпрос):

Какво за нас, човеците, е Бог? Разбира се, в така очертаната те-

ма се включват и много други важни и инте-ресни въпроси, примерно:

Съществува ли Бог? Какво дава на човека вярата в Бога? Разбираме ли смисъ-ла на толкова възвишената човешка идея за Бога? Има ли "доказателства" за Божието съществуване? По кой път човек стига до Бога? Бог ли е създал човека? Как съвре-менният българин се отнася към вярата в Бога - или в какво всъщност вярва масовият българин днес? Безбожници ли сме общо взето ний, съвременните българи? Защо у нас толкова много се злоупотребява и спе-кулира с вярата в Бога? Защо църквата ни е в толкова тежка криза? Как да разбираме твърдението, че Бог е любов? И така ната-тък, тия въпроси всъщност край нямат...

Утре предаването е от 11 часа преди обед, както винаги. Заповядайте, включете се в него чрез мнение или въпрос по телефона! С ОГЪНЯ НЕ БИВА ДА СЕ ИГРАЕ – ЩОТО ИМА ОПАСНОСТ ДА ВЪЗНИКНАТ СТРАШНИ ПОЖАРИЩА! сряда, 17 декември 2014 г.

Валери Симеонов, понеже явно се е уплашил, че за малко д-р Москов току-виж го е засенчил, днес се бил изцепил хептен ксенофобски срещу циганите в Парламента, зер, срамота ще е някой да успее да му отмъкне електората – как ще позволим някой да ни надмине точно на тая вълна?! Бабаитщината на Валери Симеонов, естес-твено, даде повод на ченгето Местан да се включи в театрото и да застане в позата на... "либерал" и "защитник на малцинства-та"!

И тъй бойните другари взаимно си правят неоценими услуги в помпането на електоралното влияние. Сидеров пък не мога да си представя до какви изцепки ще стигне в тази същата посока, щото той до-някъде справедливо ще се почувства засег-нат че му "крадат" темата. И ГЕРБ нищо чудно да се опита да замези с тая етническа манджа.

Виждате как тласкани от своя те-сен партиен интерес политиците ни съвсем егоистично и безотговорно си играят с кар-тата на етническото напрежение, без да им пука от това, че на тая почва може един ден да стигнем до най-ужасни последици...

С огъня не бива да се играе, щото

е опасно да не възникне пожар в общия ни дом България, който едва ли ще можем лесно да загасим...

ЖИВЕЕЙКИ, ЗНАЙТЕ: ЖИВОТЪТ Е УСИ-ЛИЕ ВЪВ ВРЕМЕТО! четвъртък, 18 декември 2014 г.

Тази сутрин слушам лекция на "грузинско-руския Сократ" Мамардашвили – знаменитите му лекции или беседи (както той ги нарича) за Пруст. Има ги на сайта за Мамардашвили, има ги и в писмен вари-ант, и, което е особено интересно, има ги и в аудио-вариант, т.е. да слушаш гласа на самия Мамардашвили. Много е интересно това, че Мамардашвили в един момент сам е започнал да записва лекциите си на своя диктофон, това е чудесно хрумване, без което сега нямаше да имаме почти нищо от неговите знаменити лекции и беседи. (В тази връзка човек се сеща: ами ако беседи-те на самия, на "оригиналния" Сократ по някакъв начин можеха да бъдат записани, представяте ли си какво щастие щеше да бъде сега да можехме да ги слушаме?! Е, Платон се е погрижил за това все пак не-щичко за сократовите беседи все пак да имаме, това са "Диалозите" на самия Пла-тон.) Изобщо на сайта на Мамардашви-ли има невероятно много от и за него, текс-тове, записи, видео даже, всичко има и тепърва обещават още неща да се появят. Какво богатство е всичко това за младите, които се интересуват от философия, да разполагат с всичко това, от което ние на времето бяхме лишени – съвсем малко можехме по времето, когато аз бях студент, да четем от Мамардашвили, неговата мисъл беше крита от нас: проклети да са идеоло-гическите цербери на комунизма, които ни лишаваха от цялото това духовно богатство, от духовното богатство на неговата мисъл!

Е, с огромно закъснение аз сега чета и слушам негови беседи. Невероятно наслаждение е това, ето, споделям тия неща с вас, може пък някой от вас да се "зарази" или овреме да се запали по Ма-мардашвили – това е важно най-вече за по-младите. Нека да им помогна да стигнат до него. Затова и в новата, декемврийска книж-ка на списание ИДЕИ има много неща от него. Ще продължим с публикации на негови текстове и в следващите броеве на списа-нието, живот и здраве да е само! Щото, за жалост, както сега все по-ясно си предста-вям, когато мен ме няма, и списание ИДЕИ няма да го има. Или ако се разболея дотам, че да нямам сили да го правя, то пак ще загине. За жалост, такава е истината по

13 този въпрос. Няма смисъл да бъде крита тази истина. Жалко е че е така, но е точно така – за жалост.

Сега, когато съм лишен от въз-можност да преподавам философия, да се занимавам със своето любимо дело, именно общуването с младите по всякакви фило-софски и човешки проблеми (знаете, аз бях обявен за "пълен некадърник" и "изцяло негоден" и бях изритан с великолепен шут от българското образование, това стори една усърдна администраторка, която има добрината да прецени, че съм бил "вреден за младите" и затуй ме изгони от училище-то, в което преподавах много години!), та понеже сега съм лишен от възможността да преподавам философия, то ще ми се нало-жи да пренеса мястото на своята активност и тук, в блога (примерно, като си обявя една поредица от курсове, текстови и на видео, които редовно да провеждам в предвари-телно обявен час, всяка седмица, сякаш или все едно "ходя на училище") или пък в теле-визионното предаване, което водя от извес-тно време по Пловдивската обществена телевизия, знаете, то се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров"). Е, ще фи-лософствам и ще преподавам в блога и по телевизията, защо не?! Какво ми пречи това да правя, аз, прочее, го правя отдавна, но сега имам възможност да направя по-интензивна тази форма на изява. И сериоз-но ще се захвана за тия неща, щото време-то си тече, а времето, както учи Мамардаш-вили (той в случая цитира Пруст) и животът се намират в ето каква връзка:

"Жизнь есть усилие во времени" или, на български казано: животът е усилие във времето. Без полагане на усилия спо-ред темпа на времето, благодарение на което изобщо живеем, животът съвсем не си заслужава... усилията! (И аз съм писал книга по тия въпроси, казва се "Преследване на времето", в тази област, пък и не само тази, с Мамардашвили сме "съмишленици".

Впрочем, пише ми се още, темата си заслужава, но трябва да ставам и да тръгвам, след около час и нещо започва предаването ми по ПО-тв. Така че прекъс-вам внезапно ето тук, погледнах си часовни-ка и добре знам, че ако продължа "още малко" да пиша, току-виж съм закъснял за предаването. А това не мога да си го позво-ля по никой начин. Затова бързам – и ви пожелавам хубав ден!

ПУТИН НЯМА ДА ИЗКАРА МАНДАТА СИ

четвъртък, 18 декември 2014 г. Рублогонци, автор: ИВО ИНДЖЕВ

Ще бъде ли спешно сменен руски-ят премиер Дмитрий Медведев като изкупи-телна жертва за провала на президента

Путин, измерван към този ден и час с гало-пиращо обезценяване на рублата?

В “Туитър” журналистът Констан-тин фон Егерт, цитиран от „Дневник” написа: “Сведения от много надежден източник: вчера вечерта Алексей е получил предло-жение да заеме поста на премиер-министър.” След това той допълни, че това “още не означава, че е приел предложение-то”, както и че източникът му казал, че “всичко е доста сложно, но няма трагедия – Алексей Кудрин засега няма да бъде назна-чен”.

На снимката: Алексей Кудрин с въпрос към Путин: ”кой пръст избираш?”

Няколко допълнения от ivo.bg: Това е същият Кудрин, който пре-

дизвика Путин като напусна екипа му и се присъедини към протестиращите стотици хиляди руснаци срещу скандалната ротация на между Путин и Медведев, извадила на показ и без това известната фасадност на жалкото подобие на демокрация в Русия. Именно онези протести, според добре за-познати с механизмите на едноличния ре-жим на Путин руски източници, втвърдиха страховете на Путин от подобие на украинс-ката оранжева революция на Червения площад. Тези страхове най-вероятно са спусъка, който той натисна срещу Украйна с огромния подкуп за Янукович и всичко оно-ва, което последва от него под формата на мирни протести, окървавени от проруската власт в Киев, свалена след това и оставила вакуум, използван от Русия „героично” да окупира Крим без да пукне една украинска пушка насреща.

Колко ли трябва да е отчаян днес Путин, ако допуска мисълта да върне в

управлението и дори да повиши бившия министър на финансите Кудрин, „заговорни-чил” като един от лидерите на протестите в Москва, изплашили толкова властелина на Кремъл?

Руският журналист Константин фон Егерт, цитиран по-горе, може и да не познае за точно тази ротация. Струва ми се обаче, че е познал в нещо, което ми каза лично преди две години в София: че Путин няма да изкара следващия си мандат.

ЕТО НАЙ-СТРАШНАТА ОБЯСНИТЕЛНА ХИПОТЕЗА ЗА ИЗЧЕЗВАНЕТО НА СЕР-ТОВ? четвъртък, 18 декември 2014 г.

Из: Има и оптимистична хипотеза за из-чезването на Сертов, автор: ИВО ИН-ДЖЕВ

По случая с изчезването на бив-шия шеф на ДАНС Петко Сертов, превърнат във водеща тема за медиите у нас вече от седмица насам, реших да постъпя като някои бебета: да слушам по-дълго, преди да проговоря членоразделно с натрупания запас от думи...

... Цари пълно единодушие в оцен-ката за него. Обобщено казано, той е тих, скромен, почтен, порядъчен. Все в този дух. И нито една крива дума!

Това е забележително позитивно единодушие в царството на завистта и лошотията, в което живеем. Но сама по себе си, ако не бъде разположена в съот-ветния контекст, тази положителна характе-ристика за Сертов не означава още нищо. Тя по-скоро напълно подхожда на клишета-та за кандидатстване в Партията или в Комсомола в НРБ („тих и скромен другар” беше стандартна препоръка , която по вре-мето на съветската перестройка взе да се променя в духа на гласността към „ напо-рист и инициативен” – това бяха нови, тър-сени на обществения пазар качества).

Ами ако описанието на Петко Сер-тов не е плод на обичайното лицемерие в стил „ за изчезналия или добро или нещо”? Ако Сертов наистина е толкова почтен, какъвто го описват близките и познатите му? В такъв случай изчезването му може да е резултат и от… почтеността му. Може пък най-после някой да е решил да напусне океана от непочтеност, в който се давим и да е потърсил начин да спаси ако не на

14 първо място себе си, то съвестта си и… каквото може от остатъците от почтеност в България.

Чисто теоретично Сертов може да е пожелал да сподели отвращението си от факти за непочтеността в българската поли-тика, в търговията с интереси и данни за корупцията, които знае като един от най-осведомените хора в държавата. В Бълга-рия обаче няма безопасна изповедалня за почтени пазители на смъртоносни тайни от този род.

Сега, въпреки довчерашните зак-линания, че това било невъзможно, вече знаем, че Сертов е напуснал България през южната ни европейска врата Гърция, „въо-ръжен” с международен паспорт. Потвърди го днес вътрешният министър Веселин Вучков.

И така, почтеният доскорошен шеф на контраразузнаването на натовска Бълга-рия, „разкрит” от негови познати като недо-любван в червените среди заради прекале-ното му сближаване със Запада, е финти-рал всички, включително семейството си („ще се върна довечера, казал на съпругата си”), явно печелейки време да изчезне в чужбина, носейки в главата си опасното съкровище за скандали в България, които няма как да оповести тук.

Ами ако почтеният Сертов е решил да направи това някъде, където могат да му гарантират сигурността?

Питам само в случай, че Сертов наистина е толкова почтен, колкото го „об-виняват”. Защото да си почтен в България е ако не диагноза за лудост, то е самоубийст-вен недостатък, който обаче някой би могъл да поиска да превърне най-после в предим-ство.

Дали този някой ще се окаже Сер-тов, който съвсем не е „господин никой”?

Нямам представа дали тази моя хипотеза ще се потвърди (още повече, че чудеса от този род са малко вероятни), но поне е приятно да си представя колко ко-румпирани, просмукани от непочтеност, крадци на милиони, търговци на фалшиви обещания в страната ни ще се изпотят само при тази мисъл.

СИНДИКАТИТЕ СЕ ОПИТВАТ ДА СРИНАТ И КРЕХКИТЕ НАЧЕНКИ НА СПРАВЕДЛИ-ВА ПЕНСИОННА РЕФОРМА четвъртък, 18 декември 2014 г. Из: Синдикални лидери обещават пак светли бъднини, автор: Вл. Каролев

Истината е проста – в името на краткосрочни политически интереси, синди-катите предлагат да сринат дори крехките наченки на справедлива пенсионна рефор-ма към по-голяма тежест на личната спес-товност, избор и конкуренция. Отново всич-

ко се върши „в името на народа“ и наистина част от политиците, пенсионерите, инвали-дите, безработните и фалшивите инвалиди ще бъдат щастливи 2-3 години, докато не бъдат изхарчени прехвърлените от фондо-вете към НОИ пари. А след това НОИ прос-то ще се срине тотално, пенсионерите ще бъдат заковани на минимална държавно-субсидирана пенсия, работещите в напред-нала възраст ще са загубили всякаква на-дежда за приемлива пенсия, а младите ще си затвърдят мнението, че няма абсолютно никакъв смисъл да се занимават с политика, избори и демокрация. И ще продължат да хващат пътя към държави, в които популиз-мът не властва. Кои са тези държави ли? Богатите държави по света.

P.S. Приятели, тъй като пропагандата на КНСБ е много сериозна във всяко измере-ние, моля тези от вас, които са съгласни със систематично изложените ми аргументи против предложението на синдикатите, да споделят статията, за да може и вашите приятели да се информират. Благодаря ви.

Vlado Karolev

ВРЕМЕ Е ПУГАЧОВА ДА ПРАВИ ПОРЕД-НАТА СИ СВАТБА... петък, 19 декември 2014 г.

НАПЪЛНО ВЯРНО, СПОДЕЛЯМ ИЗЦЯЛО: УЧИЛИЩЕТО КАКВОТО ГО ИМАМЕ СЕГА, КАКВОТО ГО ТЪРПИМ, НЕОБХОДИМО ПОРАЖДА НАСИЛИЕТО! петък, 19 декември 2014 г.

"Защо има насилие в училище?" Това НЕ Е правилният въпрос...

Въпросът, който трябва да си за-дадем, е:

"Защо имаме училище, в което има насилие?"

Насилието и училището – такова, каквото е – са свързани: едното води до другото.

И насилието е просто следствие... Написа: Gery Nikolova

НАСИЛИЕТО Е СВЕЩЕНАТА КРАВА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ петък, 19 декември 2014 г.

(Снимка: © Getty Images) Защо в училище има насилие, Ав-тор: Гаяне Минасян

Гаяне Минасян, председател на УС на НМР и преводач от английски на множество книги за образование и възпи-тание, издадени от "Изток-Запад," сред които "Демократичното образование" на Яков Хехт, "Как децата учат" на Джон Холт, "Затъпяване – скритата цел на държавното образование" на Джон Гатоу и др.

Насилието в училище е отдавна-шен феномен, за който упорито си затваря-ме очите. Когато говорим как образованието трябва да се промени, обсъждаме всичко друго – учебните програми, финансирането, директорите, колко тежат ученическите

15 чанти, целодневно ли да е ученето, само не и насилието. (ОЩЕ >>>)

АЗ СИ ЗНАЕХ, ЧЕ ТАВАРИШЧ ДМИТРИЧ НЕ СЕ Е ЗАДОВОЛЯВАЛ САМО С ЛЪС-КАНЕ НА КОПЧЕТАТА НА МИЛИЦИОНЕР-СКИТЕ УНИФОРМИ! петък, 19 декември 2014 г.

КГБ преименувала се в ФСБ, пока-за документа за самолчност на неин член, по молба на ЕП. Доказано е вече че, руският агент Мухин е внедрена путинска орка. Колкото и да си криеше бащиното име, лъскача на копчета на мундири е разкрит. Настанало е извънредно положение в Брюксел, издирва се подивяла от бяс – Моника.

Написа: Ioannis Apokalipsis И АЛЕКСАНДРИНА ПЕНДАЧАНСКА БИЛА ЦИГАНКА! петък, 19 декември 2014 г.

Аз също съм циганка! И еврейка! И туркиня! И арменка! И българка! И македон-ка с френска кръв! И приемам всеки расист-ки пост и коментар срещу циганите като лична обида!

Убедена съм, че много от прияте-лите ми във ФБ също са цигани и сега е моментът да го заявят! Написа: Alexandrina Pendatchanska КРАТКО ПОЯСНЕНИЕ: Вчера г-жа Жюстин Томс написа следното във Фейсбук:

Искам да предупредя всички тук, че съм И циганка. Всеки пост или коментар срещу циганите ще приемам като лична обида. Убедена съм, че много от приятелите ми във ФБ, както и Lea Cohen също са цига-ни и сега е моментът да го заявят.

По повод на това моя милост на-писа следния коментар: Ангел Грънчаров каза: Аз в момента освен циганин също така съм и... украинец. Все

още съм и българин де, между другото казано... ДИСКУСИЯ С ЕДИН ПОУВЛЯКЪЛ СЕ "АН-ТИЛИБЕРАЛНО МИСЛЕЩ" ПРОТЕСТАНТ-СКИ НАШЕНСКИ "КОНСЕРВАТОР", ИЗ-ПИТВАЩ ГОЛЕМИ СТРАХОВЕ ОТ... "ЦИ-ГАНИТЕ" петък, 19 декември 2014 г.

Svetoslav Alexandrov, млад човек, който във фейсбук се изявява като горещ симпа-тизант на ДСБ, като вярващ в Христос про-тестантин и при това като консервативно мислещ човек (в което няма нищо лошо, разбира се, имаме свобода!) на едно мяс-то написа следното, което породи интерес-на дискусия; аз тук препечатвам само откъ-са от нея, който е след моето включване, но е интересно тя да се погледне от самото й начало; та този човек написа значи там следното: (ОЩЕ >>>) ПОКАЗАТЕЛНА ДИСКУСИЯ ПО ИНТЕРЕС-НИ НРАВСТВЕНИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ петък, 19 декември 2014 г.

Моето поредно крайно провокатив-но "словоизлияние", написано с ясно опре-делена изследователска цел – виж То у нас явно никога не е време и за свобода, и за човещина, и за духовност – та затова и се чувствам толкова самотен... – породи, както и можеше да се очаква, твърде инте-ресни и разноречиви отзиви и коментари; по своя си обичай ги публикувам в отделен постинг, понеже смятам, че тия диалози и спорове имат голямо самостоятелно значе-ние, а не просто като продължение на подх-върления и сам по себе си важен казус, имащ предимно психологическо и нравстве-

но, сиреч ясно изразено философско естес-тво: (ОЩЕ >>>)

КРАСОТАТА СЪБЛАЗНЯВА ЗА ЖИВОТ

петък, 19 декември 2014 г.

"Целта на красивото е да прелъс-тява към живот."

Фридрих Ницше (Цит. от Митко Димитров)

ГОЛЯМО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ НА НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧНОТО ПРИЛОЖЕ-НИЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ петък, 19 декември 2014 г.

Днес получих следното писмо от Украйна, съдържащо изключително радост-ната за мен новина:

Здравствуйте, дорогой Ангел! Сегодня РИНЦ* ввел в действие

договор: Дата: Thu, 18 Dec 2014 14:57:49 +0300 Тема: Научная электронная библиотека. Договор на размещение журналов.

Добрый день, Сергей Леонидович Договор на размещение журналов между Научной электронной библиотекой и Инс-титут философии им. Г.С. Сковороды

16 Национальной академии наук Украины (Інститут філософії імені Г.С.Сковороди Національної академії наук України) получен НЭБ. Статус договора изменен наДейст-вующий.

С уважением, Научная электрон-ная библиотека,

И таким образом мы получили дос-

туп и пароли для размещения на элект-ронных ресурсах Российской Федерации Приложения к ИДЕЯМ. Теперь у нас с Вами есть теоретический журнал, включенный в международную наукометрическую базу РИНЦ. На протяжении недели, думаю, Сер-гей разместит нужные выпуски на ресурсе. (ОЩЕ >>>)

КАК ТАКСОНОМИЯТА НА БЛУМ СЕ ИЗ-ПОЛЗВА ЗА КЛАСИФИКАЦИЯТА НА ЦЕ-ЛИТЕ В ПРОЦЕСА НА ОБУЧЕНИЕ петък, 19 декември 2014 г.

Таксономията на Блум

Терминът „таксономия” произлиза от гръцката дума taxis, която означава строй, ред, подредба, подреденост, и nomos – закон.

Таксономията е теория на класи-фикацията и систематизацията на сложно-организираните области от действителност-та, притежаващи йерархическа подредба. Терминът е предложен през 1813 година от швейцарския ботаник О. Декандол и дълго време се е употребявал като синоним на систематика.

През 60-70-те години на ХХ век възникнала тенденция таксономията да се определя като раздел от систематиката и като учение за системата от таксономически категории, обозначаващи съподчинени групи обекти – таксони.

Основателят на теорията за целеполага-нето

През 1956 година американският учен Бенджамин Блум – психолог от Чикагс-кия университет, публикувал таксономия на образователните цели (Taxonomy of Educational Objectives) за познавателната дейност, която се оказала необичайно цен-на за характеристиката и резултатите от учебната работа. Таксономията била разра-ботена да обучава преподавателите как да класифицират дадена учебна задача или цел. В тази теория е заложена идеята, че целите и резултатите в обучението не са еднакви. Например запомнянето на научни факти, колкото и важни да са те, е на по-ниско стъпало от умението да анализираш или оценяваш.

Области на действие

Бенджамин Блум разграничил три области в учебно-възпитателната работа:

- познавателна (Cognitive); - емоционална (Affective); - психомоторна (Psychomotor).

Приложение на таксономията на

Блум в България (ОЩЕ – в блога)

ПРОЧЕТЕТЕ НАПИСАНИЯ ОТ ЦИГАНЧЕТА "УЧЕБНИК ПО ДОБРОТА", ПЪК ПОСЛЕ НЕКА ПРОВЕРИМ ДАЛИ ДОБРОТАТА НЯМА ДА СЕ СЪБУДИ И ВЪВ ВАШИТЕ СЪРЦА! петък, 19 декември 2014 г.

Ало, вий, дето сте "направо съ-вършени", дето сте "изцяло безгрешни", дето нямате "никакви кусури", вий, "христи-яните", дето така хубаво виждате сламката в чуждите очи, ала гредата в своите собст-вени не виждате, вий, дето се представяте че сте нещо като ангелчетата, съвсем непо-рочни и невинни, вий, дето с пяна на уста крещите за това колко били лоши "цигани-те", та значи вий същите прочетохте ли този Учебник по доброта, написан от ци-ганчета, от млади циганета?

Прочетете го ако искате, пък тога-ва пак елате да говорите за това какви били "циганите"...

Хайде, да видим, искате ли да про-верим: първо прочетете този "Учебник по доброта", ама внимателно го прочетете, пък после да видим дали няма да стане така, че добротата да се събуди и във вашите леде-ни сърца...

И тогава ще проверим какви думи ще почнете да редите за "циганите", искате ли да направим този експеримент?!

ДАЛИ ГЕРБ ДНЕС НЕ ТЕСТВА ПАРЛА-МЕНТА – ЗА ДА ВИДИ КАК ЩЕ СЕ ПРИЕ-МЕ ПРИОБЩАВАНЕТО НА ДПС В УПРАВ-ЛЕНИЕТО? петък, 19 декември 2014 г.

Делян Пеевски специално дойде в Парламента за гласуването. Снимка Ар-хив ГЕРБ се самозастреля, автор: Д. Смилов

Ако си мислят, че вече могат да си управляват с ДПС, жестоко се лъжат

ГЕРБ се самозастреля с гласува-нето за пенсионното осигуряване. Няма политическа логика в това, което се случва. Горанов лъсва отново като топла връзка с ДПС. Пеевски и той е в играта отново. Как-вито и да са чисто икономическите аргумен-ти (а те са спорни), не може да се налагат така решения, без да са обсъдени с парт-ньорите, само защото Горанов и ДПС ги подкрепят.

Това е или невероятна глупост, или е тестване на водата за приобщаване на ДПС в управлението. Каквото и да е, то е недопустимо – компромис тук е невъзможен.

Затова коалиционните договоре-ности трябва да се обсъдят отново и то много твърдо: РБ не бива да остава в пра-вителството без гаранции, че днешното решение ще се ревизира, както че и подоб-ни импровизации няма повече да има.

ГЕРБ сигурно ще дадат заден ход, но защо си правят такъв предколеден пода-рък, е мистерия, от която направо си мири-ше. Ако си мислят, че вече могат да си управляват с ДПС, жестоко се лъжат.

-----

17 * Коментарът е от фейсбук профила на Даниел Смилов. Заглавието и подзаглави-ето са на редакцията. РУСКАТА ДИПЛОМАЦИЯ, ВОГЛАВЕ СЪС СВОЯ ИМПЕРАТОР, ЕТО КАКЪВ КЮЛАФ ПРИГОТОВЛЯВА НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ петък, 19 декември 2014 г.

"За греха с погрома на България, какво по-страшно ще бъде наказанието? Величието на Руската империя се дължи на "теократизма". Основата, върху която се съзида великата Руска империя и върху която се крепи, беше режима на теокрация-та: да се върши всичко по волята Божия, за неговата слава (да освобождава от властта на мюсюлманите поробените християнски народи). Тая основа – теократизма – окон-чателно е разрушена от речения грях (пог-ромът на България). Следователно Руската империя остава без основа, и, като такава, ще се разгроми и ще се разпадне.

П Р О Р О Ч Е С Т В О Т О:

Всички крайбалтийски области:

Финландия, Остландия, Литва, Полша и Бесарабия й се отнимат. От Малорусия (Украйна) се образува отделна, самостоя-телна държава. Губи целия Кавказ. Владе-нията й в дълбока Азия хвръкнуват. Сибир отива на Япония и на Китай. От Русия ще остане едно Московско царство [...]

Руската дипломация, во главе със своя император, приготовляват такъв кю-лаф на Руската империя...

1914 г. Стара Загора Методий Йовчев Кусев е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна неза-висимост и национално обединение със

съществен принос за защитата на българс-ката кауза пред великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година. Като протосингел на Екзархията Кусев прави много за утвърждаването на българщината в Македония непосредствено след Берлинс-кия договор. Като старозагорски митрополит от 1896 до 1904 и от 1920 до 1922 година е виден участник в обществения живот на града, основател на парка „Аязмото“.

"Безскрупулен е Методий. Пред нищо не се спира, кога е въпрос за общото дело... Волята у Методий от стомана скова-на. Неуморна, никакви препятствия не я спират. Даже и здравият разум."

Димитър Талев увековечава Мето-дий Кусев като прототип на Лазар Глаушев.

В романа „Железният светилник“ е описана реална случка на бунт, който Кусев вдига още в младежките си години срещу гръцки свещеници в Прилеп. РЕЧНИК: Кюлаф е персийско-турска дума, която значи:

1. Шита или плетена фуниевидна островърха шапка.

2. Замислям нещо лошо за някого; изигравам, мамя.

Скроявам някому кюлаф... ДРУГАРИТЕ РУБЛОФИЛИ ЧИСТОСЪР-ДЕЧНО ПРИЗОВАВАТ ЗА УБИВАНЕТО НА ЕДИН ЧОВЕК – НА ИВО ИНДЖЕВ! петък, 19 декември 2014 г.

Ето на това място е сложена тази снимка с фалшифицираното, лъжливото "изказване" на Иво Инджев, но аз я турям тук за да видите коментарите под нея, които са интересни за... прокуратурата! Другарите рублофили призовават директно за убива-нето на един човек, който не мисли като тях! (Призовават за обесването му, даже за набиването му на кол! Да не говорим за другите тъй пищни обиди!) Това нещо е подсъдно, а тия хора стоят с имената си там... не, прочетете какво казват тия тия така искрени "православни" души, които в името на кагебисткото "православие" са способни да убиват! На мен ми е много

интересно дали и някой прокурор няма да се зачете в тия човеконенавистнически словоизлияния...

ПОСТСКРИПТУМ: Във връзка с горното написах следното съобщение до самия г-н Инджев:

Здравей, Иво, Не зная дали влизаш във фейсбук,

но ето какво намерих за теб там, не зная дали си го виждал; позволих си да публику-вам информация за него в блога си с на-дежда да се разбере от повече хора (пък защо не и от прокурори?!) какви неща ста-ват в свидната ни родина, да се разбере също на какво са способни наште рублофи-ли; ето: Другарите рублофили чистосър-дечно призовават за убиването на един човек – на Иво Инджев!

Бъди здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров

ЗАБЕЛЕЖКА: Препоръчвам ви да прочете-те ето това интервю: Иво Инджев: Дикта-торът Путин е сам, умирайки може да хапе смъртоносно. Напълно споделям и основната му теза, и всичко останало: змия-та когато е настъпена винаги хапе най-злобно, а Путин в момента е като настъпена змия... ZG EXPRESS: ЕТО КАК ПУТИН ОБИЖДА ЕДИН ЖУРНАЛИСТ събота, 20 декември 2014 г.

18 ZG express: Почему Путин хамит журна-листам ОТЗИВ ЗА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ АВСТРАЛИЯ събота, 20 декември 2014 г.

Гледах "На Агората..." за Бог. Мно-го силно предаване, дано най-сетне видиш пари, че ги заслужаваш. Но остава един порок, ама може би не тая силна дума, а да кажем “яко изоставане”...

На Запад хората не са глупави ка-то вас, европееца и американеца има жиз-нена енергия, която у вас не се забелязва. Ето ти директен пример от днес – спирам един, аз съм на голям транспортен център – важен координатор (по БГ представи съм господ) там работя... Знам го от оня ден, идва днес и му казвам – викам ти кой си, и казвам фамилното му име. Той вика, абе аз съм, ама я кажи и първото ми име, сигурен съм че го знаеш. Не го знаех ама в зòра го казах...

Просто на Балканите не сте запад-ни хора, а някакви смахмузени от турците индивиди, сега откривате свободата, супер! И започват смешките, матряла се развих-ря...

(ОЩЕ >>>)

ЗНАНИЕТО Е СИЛА, А КНИГИТЕ НА НИЦ-ШЕ – ЖИЗНЕНА МОЩ събота, 20 декември 2014 г.

Фридрих Ницше – Идеологът на модер-ния път на Човека към Бога сподели снимка на Ницше – Свръхчовекът.

"На пръв поглед това са книги! При втори поглед, човек ще забележи в тях

нещо сходно! А един познавач ще проумее, че тези книги са богатство – и в пряк, и преносен смисъл! В крайна сметка това са мои книги (от днес), които бяха (до вчера) низвергнати, не искани, не знайно защо продадени. Може би някой с моите пари ще си плати тока, друг ще си купи бира, а аз ще стана по-знаещ и следователно по-надме-нен, по-себичен и по-мощен. Защото знани-ето е сила, а книгите на Ницше – мощ в живота."

Споделено от Митко Димитров СЛАВА НА ПУТИН, ОСВОБОДИТЕЛЯТ НА ЗАПАДА ОТ НЕГОВИТЕ КОМПЛЕКСИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСТИНАТА ЗА СЪВЕТС-КОТО ПОДСТРЕКАВАНЕ НА ХИТЛЕР! събота, 20 декември 2014 г.

Из: Путин е на път да освободи и Запада – от гузната омерта за съветската Втора световна вина, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Комплексираният от безусловната капитулация на съветската империя руски райх на Путин се опитва да превърне в неизчерпаем източник на триумф трагедия-та на най-кървавата война в човешката история, за чието подпалване болшевиките имат солидарна отговорност с кафявите им братовчеди по идеология в Германия.

Досега се смяташе за „лош тон” та-зи истина да бъде споменавана публично от благоприличните научни и политически трибуни на Запад, приел гузно мантрата, че победителите не ги съдят.

Както е тръгнала работата, руската агресия в Украйна е на път да освободи от комплексите на премълчаването на истина-та самия Запад. Путин се мисли за освобо-дител на Крим, но май е нещо повече: оказ-ва се (без да иска) освободител на западни-те задръжки да бъде посочена най-после истината за надпреварата между Хитлер и Сталин в подялбата на Европа и света.

Слава на Путин, освободителя на Запада от неговите комплекси по отношение на истината за съветското подстрекаване на Хитлер!

Това освобождение може да ни позволи да се изправим със западна помощ (I have a dream!) от калта на самоунижение-то да благодарим на съветския колониали-зъм за близкия до окончателния успех за-мисъл на Москва (нещо като „окончателно решение”, както би казал Хитлер) насилст-

вено да съветизира, русифицира и асими-лира един народ, който някога е вдъхнал живот на варварските племена в днешна Русия с писмо, четмо и вяра. ЗАБЕЛЕЖКА: На същото място е препубли-кувана и статията Общата цел на Сталин и Путин (По публикации във “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, “Ню Йорк Ривю ъф Букс”, “Уолстрийт Джърнъл” и “Тагесшпи-гел”), иначе публикувана вKafene.net, която също заслужава непременно да се прочете, и то най-внимателно. ЗАЩО КОМУНИСТИТЕ ТОЛКОВА МНОГО МРАЗЕХА МАРГАРЕТ ТАЧЪР събота, 20 декември 2014 г.

Маргарет Тачър, която промени история-та, Автор: Огнян Дъскарев

Тя се изправи срещу обединена Европа, социализма, тероризма и профсъю-зите. Не обичаше да пътува в чужбина. Като министър на образованието в правителст-вото на Едуард Хийт, първоначално отказа да пътува извън Великобритания. Причина-та: прекалено много чужденци! Все пак тя трябваше да замине извън родината си и така посети България в началото на 70-те, като образователен министър. Това са малко известни факти.

В края на 70-те, Великобритания беше под всекидневния контрол на МВФ. Англичаните нямаха право да изнасят пове-че от няколкостотин лири извън страната. През зимата на британското недоволство (1978) стачкуваха събирачите на смет, транспортните работници и железничарите, които парализираха страната. През онази зима електроцентралите прекратиха работа и захвърлиха Великобритания в студ и мрак.

Тачър дойде на власт в 1979 г. първо наложи жестоки ограничения върху стачките и подчини всемогъщите профсъю-зи. Сетне освободи икономиката – намали данъците и раздържави почти цялата про-мишленост. Безработните нараснаха до 3 млн. души, после безработицата рязко спадна и икономиката започна бурно да се развива. Чуждите инвестиции драматично скочиха и Лондон отново застана начело на световните финанси. И в две други битки Тачър победи – преодоля стачката на ми-ньорите в 1984 и разпусна законно избрана-та марксистка община на Лондон, враг на

19 дясното правителство. Тачър наложи пряко правителствено управление над огромния град и продаде сградата на лондонското кметство (County Hall), най-голямата в стра-ната, на японците, които я превърнаха в аквариум! В 1984 терористите от ИРА се опитаха да я убият в Брайтън, където се провеждаше конференция на Консерватив-ната партия. Почти цялата сграда беше разрушена, загинаха няколко депутати, но Тачър оцеля. Часове по-късно конференци-ята започна с реч на министър-председателя, която е настолна за всички, които ненавиждат терора.

Във външната политика Тачър подкрепи разполагането на ядрени ракети със среден радиус на действие в Европа в отговор на разполагането на подобни съ-ветски ракети. Тя победи ожесточената съпротива на десетки милиони западноев-ропейски левичари, които тогава пряко помагаха на СССР. Тачър изпрати британс-ката флота, за да накаже аржентинските генерали, които незаконно превзеха в 1982 Фолклендските острови. В следващата година военните паднаха от власт и в Ар-жентина беше установена демокрация, което сигурно има нещо общо с поражение-то, което Тачър нанесе на аржентинската армия. (Малцина в Аржентина, най-левичарската демократична страна в Южна Америка, съзнават, че именно някогашното дясно британско правителство им помогна сега да живеят свободно.) Островите бяха върнати на британската корона, но аржен-тинската военна хунта беше подкрепена от... съветския блок! Толкова много кому-нистите мразеха Маргарет Тачър! И разбира се най-голямото и постижение беше побе-дата заедно с Роналд Рейгън над комуниз-ма в Студената война. Прочети ДО КРАЯ ЖИВ И ЗДРАВ ДА Е ДОБРИЯТ ЧОВЕК, КОЙТО ЗА ДВЕ НИЩО И НИКАКВИ ТИ КНИГИ МИ ДАДЕ ТАКИВА ХУБАВИ ДАРО-ВЕ! събота, 20 декември 2014 г.

Днес ми се случи нещо интересно и много показателно, една история, която, въпреки специфичността си, ще я разкажа, независимо от рисковете, примерно да бъда осмян или подигран. Разказвам я не за друго, а защото показва все пак нещо, ха-

рактерно за съвременния български живот, в който именно могат да се случват толкова причудливи неща. Ето за какво става дума.

Един човек (разбирате добре, че в случая не е необходимо, пък и няма някакъв кой знае какъв смисъл да казвам кой именно е този човек, как му е името и пр.) ми се обади и ми поръча две мои книги (Страсти-те и бесовете български е едната, и Бъл-гарската душа и съдба е другата). Оказа се този човек от Пловдив, поговорихме малко, уговорихме да се видим за да му предам книгите. Срещнахме се, аз му зане-сох книгите. Поговорихме си, разказа ми за себе си, сподели че е безработен и пр.; от разговора аз разбрах, че е много добър човек, който обаче се намира в изключител-но труден период от живота си. Почувствах крайно неудобство да му вземам пари за книгите, личеше си, че наистина се намира в трудно положение.

Замислих се какво да му кажа, тоя човек явно нямаше да приеме книгите като подарък, затова му заявих в един момент, че му правя отстъпка от цената 50%, сиреч, да плати книгите на половин цена. Човекът видимо се обнадежди, а в един момент ми каза: "Знаеш ли какво, аз пък също ще ти дам нещо като подарък, така ще си разме-ним подаръци, щото, прощавай, но наистина съм много зле с парите!". Уговорихме се след два дни пак да се срещнем, той взе книгите без да ми е плащал нищо за тях. Каза ми обаче, че понеже имали земя на село и били получили рента под формата на... бутилки олио, та ми предложи да ми изплати книгите като ми даде съответното количество бутилки олио!

Като чух това, аз веднага се сетих за една история от преди доста години, тя се случи в едно училище, в което и аз рабо-тех тогава. Стана голям скандал, щото начална учителка от това училище си беше позволила да заяви на децата следното:

- Мили ученици, ето, у нас в стра-ната сега е голяма криза (това нещо се случи по времето на жан-виденовата катас-трофа, бел. моя, А.Г.), всички сме в тежко положение, затова моля да кажете на роди-телите си във връзка с идващия празник да не купуват букети цветя, които да ми пода-рявате, а вместо цветя нека да купят по... една бутилка олио; знаете, че цветята хем са много скъпи, хем след два-три дена изсъхват и се хвърлят, а виж, от олиото е и по-евтинко, пък и има дългосрочна полза.

Казала тия думи наивната женица на учениците си, те казали на родителите си, и... знаете какво се случило: разрази страшен скандал, родители се оплакаха заради тая "побъркана даскалица", дето си проси олио, включително голям шум се вдигна и по медиите, те пошумяха тогава, както се и полага, по принципа "Всяко чудо за три дни!". Както и да е, аз си спомням, че горката женица искаха да я уволняват; и аз взех участие в дискусията, защитих я. Та

ето, казах тази история на моя бъдещ чита-тел, посмяхме се двамата на отдавнашната случка. И се разделихме с уговорката днес да се срещнем за да ми донесе обещаните бутилки олио.

Ето днес се срещнахме с този чо-век. Той наистина донесе една голяма тор-ба, пълна с бутилки олио! Взех ги, какво да правя, и аз съм нелеко положение, безрабо-тен съм, уволнен съм от работа, има и други безработни в семейството ми, като капак на всичко водя две съдебни дела срещу моите мъчители от образователната система, които се чудиха как да ме извадят от нея и си позволиха какви ли не волности. Да, срам не срам взех олиото, аз, писателят, взех това олио, за голяма радост на жена ми! А добрият човек покрай бутилките с олио беше сложил и две бутилки... чудесно до-машно вино, да, истинско вино, същински еликсир! Ето, сега като ви пиша това, си отпийвам от една чашка: аз такова хубаво вино скоро не бях пил!

А наздраве и вам, пък и жив и здрав да е този добър човек, който за нищо и никакви ти две книги ми даде толкова хубави дарове!

Хубава вечер ви желая! Подигра-вайте ми се вие за мен заради това олио, на мен обаче знаете ли колко ми пука за това че ще ми се смеете и подигравате? Важното е, че жена ми е доволна, че имаме олио комай за няколко месеца, а пък аз, казах, съм много щастлив заради този тъмно-червен гъст еликсир, от който отпивам ся-каш е божествена амброзия, питието на гръцките богове! А наздраве – и всичко добро! БЛАЖЕНИ ГОНЕНИТЕ ЗАРАДИ ПРАВДА-ТА, ЗАЩОТО Е ТЯХНО НЕБЕСНОТО ЦАР-СТВО събота, 20 декември 2014 г. 1 А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него. 2 И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки: 3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство. 4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

20 5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята. 6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят. 7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. 8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога. 9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада. 10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство. 11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

1 2 радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас. 13 Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората. 14 Вие сте виделината на света. Град пос-тавен на хълм не може да се укрие. 15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи. 16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата. 17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. 18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне. 19 И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство. 20 Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фа-рисеите, никак няма да влезете в небесното царство... (ОЩЕ >>>)

НА ТОВА НЕЩО АЗ МУ ВИКАМ ОСТАТЪ-ЧЕН КОМУНОИДЕН ДЕБИЛИЗЪМ неделя, 21 декември 2014 г.

Изображение: Oleg-Sandro Panfilov СЪРДЕЧНОТО РАЗКАЯНИЕ НА ТАВА-РИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН неделя, 21 декември 2014 г.

КРАТКА ПОПУЛЯРНА СПРАВКА ЗА ТОВА КАК СЕ ПОЯВИЛИ ДУМИТЕ "СЛОВЯНИ" И "НЕМЦИ" неделя, 21 декември 2014 г.

Понеже нищичко не разбирали от езика на едни по-западни племена, свои съседи, тия племена, които се нарекли "словяни" (иде от "слово", демек, че умеят да говорят, да казват, да произнасят слова, т.е. думи), та тия същите значи славяни нарекли "немци" (иде от "ням", от неумеещ да говори!) въпросните племена, от чиито език нищичко не разбирали, и така за тях се появяват именно "немците". Глупост е че думата "славяни" иде от "слава", това са пълни глупости, от "слово" иде, аз ви обяс-них истинската причина защо и как се поя-вили думите "словяни" (славяни) и "немци".

(Апропо, да смятаме, че думата "славянин" е произлязла от думата "слава" е същото като да смятаме, че думата "немец" е про-излязла от нашенската дума "нема", а това, както сами забелязвате, е пълна идиотщи-на: при социализма обаче сърбите точно на това основание наричаха комунистическата, окупираната от Русия част от Германия "Източно Немачко", а пък Западна Герма-ния я наричаха "Западно Имачко"!)

Някогашните или древните славя-ни в това отношение, именно по абсолютно-то незнание на чужди езици, приличали на... Бойко Борисов, който, както виждаме на телевизора, седи като ням до Ангела Мер-кел, тя му говори нещо, той кима, хили се като идиот, ала абсолютно нищичко не разбира и нищичко не може и да каже, ерго, той, видите ли, по тази причина минава за "истински словянин", дето се обяснява с "немците", както виждаме, главно с ръкома-хане, с тупане по рамото, със стискане с ръка и в крайна сметка с мучене, подобно на говедата...

По досущ същия начин, именно с ръкомахане, с хилене, с гримасничене и с мърдане на веждите нашият учен премиер общува не само с англоговорящите западни лидери, но дори и с руснака Путин (той май, Бойко де, две думи на кръст и на руски не може да каже!), но това, в замяна на всичко друго, го прави още по-голям патриотин и "автентичен българин" (да не говорим за това, че го прави и голем "славянин", нема що!)...

КОМУНИЗМЪТ ИЛИ "ИНТЕР-НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗМЪТ" Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ЗЪЛ И ПО-ДОЛЕН ОТ НАЦИЗМА, ОТ НАЦИО-НАЛ-СОЦИАЛИЗМА, ОТ ХИТЛЕРИЗМА неделя, 21 декември 2014 г.

Чета на едно място във ФЕЙСБУК нещо важно и фундаментално (независимо че е написано на специфичен "руско-български език"), касаещо разбирането на историята на толкова страшния ХХ век, ето, привеждам го и тук, а пък по-долу можете да прочетете и една не по-малко важна, по моето възприятие забележка, която е пот-ребно да се има винаги предвид ако искаме да бъдем точни и също така верни на исто-рическата истина, на вярното разбиране на историята ни:

21 Никакая Великая Отечественная

война не било. Била Вторая Мировая Вой-на. Разжигатели етой войни нацисткая Гер-мания и фашисткий СССР. Для фашисткого СССР она начала с вероломном вторжени-ем без обявления войни в Полшу на 17.09.1939 г. Под окупации попали 201,015 км2, с населением 13.299 млн. Недолго после етого, фашисткой Красной армии на 30.11.1939 г. напала на Республики Фин-ляндии и в последущей войни несмотря на своего военного разгрома фашисткий СССР анексировал 9% от територии Финландии, а 422,000 людей из Карелии, поредпочли потерят свои дома, но не жить в Империи Зла. Война фашисткого СССР била причина для експулсация СССР от Обединених Нации на 14.12.1939 г. В следущем 1940 г., советские фашисти напали на Прибалтику. На 14.06.1940 г. после незаконно пересече-ние государствених границ фашисткой Красной армии, Советский союз анексиро-вал Литва. На 17.06 била осуществена операция по анексии Латвии и Естонии по тот же сценария. Жадность советских фа-шистов била безпределная. На 28.07 фа-шисткая Красная армия готовилась к напа-дению на Руминии. За несколько часов до начала операции король Румынии Кароль II принял ультимативную ноту советской сто-роны и передал Бессарабию и Северную Буковину СССР. Операция по занятию тер-ритории советскими войсками продлилась 6 дней. ИТОГ: РОССИЯ и СССР НЕ ПОБЕ-ДИЛИ ФАШИЗМА, ОНИ ПОРОДИЛИ ЕГО!

Написа: Dobrin Brant КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Всичко това е така, самата истина е, само дето решително възразявам срещу наричането на съветски-те комунисти "фашисти", срещу определя-нето им като "фашисти". Понеже "фашиз-мът" е значително по-малко злотворен от комунизма, това означава непростимо сниз-хождение спрямо престъпленията на кому-нистите. Комунизмът е нещо като кръвен близнак (вярно, значително по-страшен, по-жесток и по-уродлив!) на "национал-социа-лизма", сиреч, на хитлеровия "фашизъм" (италианските последователи на Мусолини именно се наричали фашисти). Затова в някакъв смисъл е по-правилно комунизмът да бъде наричан "интер-национал-социали-зъм", със забележката обаче, че комунизмът е значително по-зъл и по-долен от нацизма, от национал-социализма, от хитлеризма, убил е значително повече човешки същест-ва и при това ги е убил по много по-жесток начин, примерно, не в газови камери, а, да речем, с размазване на черепа с лопати, с кирки, с камъни и прочие. Хитлеристите са нещо като най-жалки аматьори в убиването и във всички други възможни престъпления в сравнение с комунистите (това съвсем не ги прави обаче "симпатични", няма такова нещо: убийците са си все убийци!)...

Самите комунисти от времето на Коминтерна в един момент се провъзглася-ват за "антифашисти" и затова се мъчат да изкарат нацистите и фашистите за по-лоши, за по-зли от тях самите, но това, разбира се, е най-нагла и долна комунистическа лъжа.

Тъй че който сега нарича комунис-тите "фашисти" се подвежда от тази лъжа и им прави непростима концесия и услуга, която те изобщо не заслужават: наричайте ги просто комунисти и това е предостатъч-но, щото по-диво, по-варварско и по-злодейско нещо от комунизма в историята не е имало и, да се надяваме, няма да има никога повече...

УЛИЧНА РЕВОЛЮЦИЯ ИЛИ ДВОРЦОВ ПРЕВРАТ ЩЕ ДЕТРОНИРАТ ИМПЕРАТОР ПУТИН? неделя, 21 декември 2014 г.

Главарь Кремля боится дворцового переворота

Угроза потерять власть может зас-тавить Путина отказаться проводимого политического курса. Об этом пишет Джо-шуа Яффа в Bloomberg Businessweek.

Эйфория, которая наблюдалась среди россиян после аннексии Крыма, крат-ковременна. Ранее президент России Путин перехитрил либеральный Запад, который был больше заинтересован в предотвраще-нии конфликтов.

«Полтора года спустя эйфория сменилась паникой», — говорится в статье. Отчаянное повышение ставок Центральным банком страны только ускорило крах. Эко-номика России, согласно прогнозам, сокра-тится на 5% в 2015 году, если цены на нефть останутся на нынешнем низком уров-не. Ранее азартная игра Путина состояла в том, что он мог выдержать экономические издержки во имя своей внешней политики авантюризма. Но нынешнюю азартную игру он проиграл.

Сейчас положение Путина зависит от того, насколько безжалостно он готов «потушить» инакомыслие. Но существует угроза его правлению, из-за чего он может отказаться от курса его нынешней политики. При нынешних неблагоприятных экономи-ческих факторах Путину будет куда слож-нее, чем ранее, убедить россиян принять материальные лишения. Слишком многие российские граждане привыкли к покупкам

импортных товаров и путешествиям за границу.

Как говорится в публикации, проб-лема не в том, что сейчас низкие цены на нефть «бьют» по российской экономике. «Проблема в том, что у России экономичес-кая модель была больной задолго до того, как цены на нефть начали падать и Запад принял санкции», — отмечает Яффа. Рос-сия стоит на пути куда более драматичного сценария развития событий, чем кризис в 1998 году. Сейчас финансовые рынки теря-ют доверие к России.

«В настоящее время Путин будет вынужден использовать все возможности государственного пропагандистского аппа-рата, чтобы убедить русский народ, что источником всего этого экономического «горя» не является его собственная полити-ка, а гнусный умысел Запада», — говорится в статье.

Путин знает, что наибольшая угро-за его правлению исходит не от улиц, а от его окружения. Верхушка элиты может че-рез «мягкий» переворот заменить его на более приемлемую фигуру. И такой сцена-рий более вероятен, чем акции протеста оппозиции. Прочети ДО КРАЯ ПРОТЕСТ В ЗНАК НА НЕСЪГЛАСИЕ С РАСИСТКИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ НА ПОЛИТИ-ЦИ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ СЕДМИЦИ неделя, 21 декември 2014 г.

За първи път бели и черни български граждани протестират срещу расизма, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

На изпита по човечност предстои да се явят овластените подстрекатели на расисткото говорене в България. OFFNews

Българи и роми ще излязат на про-тест срещу расизма в неделя, съобщиха от Мрежа за гражданско действие. Протестът се организира във Facebook и ще се прове-де в 13 часа в градинката на „Кристал“ в София. Протестът е организиран в знак на несъгласие с расистките изказвания на политици през последните седмици.

В тази ситуация критичните гласо-ве заглъхнаха в бурята от одобрителни коментари и това вкоренява допълнително предразсъдъците срещу най-бедните и маргинализирани български граждани, обясняват организаторите. Според тях

22 управляващите си служат с расистки обиди, вместо да вземат реални решения, което допълнително задълбочава проблемите.

“Трябва ли да стане етническо прочистване, за да спрем да се оставяме да бъдем управлявани чрез болезнено изпита-ния метод на “разделяй и владей”, казват от Мрежа за гражданско действие. Фейсбук

НА ТАЗИ СТЕНА ВСЯКО ОБИДА КЪМ КОЯТО И ДА Е ОБЩНОСТ И ГРУПА НА БАЗАТА НА ЕТНИЧЕСКИ, РАСОВ, СЕК-СУАЛЕН И РЕЛИГИОЗЕН ПРИНЦИП СЕ СМЯТА ЗА ЛИЧНА ОБИДА И НЕ СЕ ТОЛЕ-РИРА! ПОНЕЖЕ СЪМ МНОГО ОБИДЧИВА ИНТЕЛЕКТУАЛКА-ЛИБЕРАЛКА С ТВЪРДЕ СКЪСЕН ПРАГ НА ТЪРПИМОСТТА СЛЕД ПОСЛЕДНИТЕ 10 ДНИ ПОКЪРТИТЕЛНИ РАСИСТКИ БЕЗОБРАЗИЯ В МОЯТА РО-ДИНА, ОТТУК-НАТАТЪК ДИРЕКТНО ПРЕК-РАТЯВАМ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ВСЕКИ, КОЙТО СЛАГА ПОД ЕДИН ЗНАМЕНАТЕЛ ПРЕСТЪПНИЦИ И НЕПРЕСТЪПНИЦИ НА БАЗАТА НА ТЕХНИЯ ЕТНОС И ЦВЯТ НА КОЖАТА. ПРЕСТЪПНИЦИТЕ ИМАТ ИМЕ-НА, ТЕ СА ОТДЕЛНИ ЛИЧНОСТИ И КАТО ТАКИВА ТРЯБВА ДА ОТГОВАРЯТ ПРЕД ЗАКОНА. МРЪСНА РАСА, ПРЕСТЪПЕН ЕТНОС И КОЛЕКТИВНА ВИНА НЯМА! ИМА – В УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ И В МЕЖ-ДУНАРОДНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – И ВОДИ ДО ХОЛОКОСТ, ГЕНОЦИД И ПРЕС-ТЪПЛЕНИЯ СРЕЩУ ЧОВЕЧЕСТВОТО. ОПАСЯВАМ СЕ, ЧЕ ОТ ВСИЧКО ТОВА НИ ДЕЛИ ЕДНА КРИТИЧНО МАЛКА МАСА РАЗУМНИ ХОРА, КОИТО ОСЪЗНАВАТ КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА В БЪЛГА-РИЯ! ТЕ – ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ! И АКО МОЖЕ – ПО-ГЛАСОВИТИ! ЗАЩОТО ОСТА-НАЛОТО Е МЪЛЧАНИЕ! Написа: Alexandrina Pendatchanska

ЗАЩОТО НИ Е ГРИЖА

Неда Генова: Вярвам в силата на протес-та

Две млади жени се опълчиха. Срещу расисткото говорене на министри и

депутати. Срещу пълзящия лепкав кафяв страх. Срещу пасивността и бездушието помежду ни. Една от тях, Неда Генова, обяснява мотивите си да излезе на протест срещу дискриминацията над ромите.

Има много видове насилие – физи-ческо, вербално, институционално, видимо, прикрито… Съществуват форми на насилие, които, макар и да не ни предоставят зрели-щен кадър или да пораждат отчаяни викове за помощ, спомагат за изграждането на среда, която благоприятства потисничество-то, угнетяването, незатичането на другите – като личности, като граждански или полити-чески субекти, като хора, чиито животи са ценни и които като такива се нуждаят от грижа. Дискриминацията на етнически прин-цип е една от тези форми на насилие, които не просто накърняват достойнството и вли-яят върху пълноценното и свободно същес-твуване на отделния човек, озовал се в някоя от групите под прицел. С начина си на действие тя руши самите основи на онова, което наричаме с различни думи като “общ-ност”, “общество” или “социална среда”. Дискриминацията превръща различието в причина на отхвърляне и разграничаване. Тя бетонира представата за еднородна група от хора с ясно установени, споделени от всички, качества – и я приравнява с нещо като “мнозинство”, което доминира “малцин-ствата” (apropos, също несъществуващи в тази си предполагаема хомогенност групи). Дискриминацията е късогледа, глупава, опасна. Тя не пита, не се интересува от детайлите, от конкретния случай. Забравя, преправя, лъже, притворства. Присвоява си ценности и каузи, които не разбира до край, които обаче изкривява и опорочава в нена-вистта към различните – които и да са те.

Управляващите си служат с дис-криминационни похвати за да държат както българи, така и роми в подчине-ност.

Протестът срещу расизма и ксе-нофобията спрямо ромите в България пред-ставлява опит да поставим точно тези въп-роси, да обърнем внимание върху начина, по който управляващите си служат с диск-риминационни похвати, за да държат както българи, така и роми, в подчиненост, съ-щевременно избягвайки търсенето на ре-шения за социалните и икономически раз-личия, отдавна раздиращи обществото. Тези похвати са се затвърдили на много нива и обхващат различни сфери. Употре-бата на човеконенавистен, насаждащ етни-ческа омраза език е само един от тях, както и търпимостта към такива изказвания не само в медиите и парламента, но и почти навсякъде около нас. Най-вече обаче е притеснително институционализирането на тези практики и утвържаването им като легитимни – защото точно това е, което министър Москов и Валери Симеонов нап-равиха, публично заклеймявайки ромския

етнос, прибягвайки до заплахи, обидни сравнения и обвинения.

Въпросите, които рядко се задават и още по-рядко получават отговори са: кой има интерес от запазването на статуквото сред най-бедните и уязвими групи граждани – не само роми, но и българи? Кому служи разделението и взаимното недоверие сред двете групи?

По време на миналогодишните ан-типравителствени протести, един от най-често и ентусиазирано споделяните комен-тари беше, че те са ни помогнали да се запознаем едни с други и едва започвайки да си имаме доверие, да организираме групи на съпротива срещу мафията и коруп-цията. Представете си какво би се случило, ако българи и роми се изправят заедно срещу същите тези структури, ако започнат да си имат доверие и да работят заедно за решаване на общи проблеми?

Представете си какво би се слу-чило, ако българи и роми се изправят заедно срещу мафията и корупцията!

Съ-организирам този протест, за-щото вярвам в силата на протеста. Критика-та, както пише Фуко, е “изкуството да не бъдеш управляван – или по-скоро да не бъдеш управляван по този начин, не и на тази цена”. Защото “ме е грижа”. Знам и, че грижата е неизчерпаема, а всеки опит за противопоставяне на “грижи” е абсурден и долен. (пиша това с мисъл за “Бърза по-мощ” и като дете, внучка и правнучка на лекари)

Защото ме е яд и гнус от всички онези, които си служат със страха и омраза-та, за да разделят и владеят. Които си игра-ят, продават, купуват, заменят и захвърлят животи, сякаш са купони за храна. Защото искам да мога да се доверявам, да споде-лям и да говоря с хора с различен цвят на кожата без това да е скандал. Скандал би било обаче да оставим без коментар речта на омразата, расизма и противопоставяне-то. ПРЕЛЮДИЯТА НА ЕДНО ПАМЕТНО И СЮБЛИМНО ПО ЕПОХАЛНОСТТА СИ МИНИСТЕРСКО-ЧИНОВНИЧЕСКО ГОВО-РЕНЕ неделя, 21 декември 2014 г.

От известно време все отлагам ед-на работа, ето, тази сутрин решавам да я свърша. Става дума за написването на

23 коментар върху свидетелските показания пред съда на г-н Коста Костов, главен екс-перт по философия на Министерството на образованието и науката; да, той дойде да свидетелства на заведеното от мен съдебно дело срещу заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование, издадена от директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоян-ка Анастасова. Самият факт, че се е съгла-сил да свидетелства в нейна полза е голям реверанс, тъй да се рече, спрямо въпросна-та администраторка, която сега има доста големи проблеми с правосъдието, щото си позволи да направи неща, които са, да ги наречем така, "доста интересни" не само от психологическа или нравствена, но също така и от юридическа, от правна гледна точка.

Както и да е, той, именно този ви-сокопоставен министерски чиновник явно се е почувствал длъжен да "даде едно рамо" на своята "родствена чиновническа душа", имам предвид душата на неговата, тъй да се рече, "чиновническа сестра", каквато е директорката; да, изглежда чиновниците в нашата образователна система изпитват един към друг най-топли чувства на братска, сестринска и братско-сестринска солидар-ност, в което няма нищо лошо, разбира се, напротив, даже е похвално, явно те се въз-приемат като едно голямо и задружно се-мейство, което си оказва всяческа помощ и подкрепа. (Апропо, такива едни услуги, простете за грозната асоциация, навяват подвеждащи мисли за отношенията в една друга, не кой знае колко заслужаваща пох-вали организация, именно... мафията, къде-то, както знаем и както е научно доказано, семейственият, фамилният признак на конституиращите я връзки е изключително развит; правя тази забележка само по прин-цип, като факт, достоен за отбелязване от научна гледна точка, моля изобщо да не я схващате като опит от моя страна да очерня тъй възхитителната и чиста братско-сестринската солидарност, изпитвана един към друг от служителите в нашата образо-вателна система - като, примерно, дръзна да приравня отношенията в нея с отноше-нията, така характерни, примерно, за сици-лианската мафия, една класическа и много автентична мафия, впрочем.) И тъй, въп-росният чиновник дойде и свидетелства в полза на подсъдимата директорка, на от-ветницата по туй дяло де, ето, наскоро аз успях да получа препис от протокола на неговия разпит пред съда, което ми дава възможността съвсем прецизно, по моя си обичай, да анализирам това, което той има добрината да каже пред съда. Разбира се, ще се постарая да бъда пределно кратък в този свой анализ, щото темата е вече мно-гократно осветлявана не само в този блог, а и в много други изследвания, примерно в моите книги за образованието.

Ще започна с една любопитна под-робност: г-н Коста Костов при разпита заяви, че бил командирован да ме проверява с нарочна заповед на зам.-министърката на образованието и науката в онова време г-жа Атанаска Тенева, която, впрочем, не само е пловдивчанка, но и, тъй да се рече, е моя отколешна познайница, ний с нея се позна-ваме още от времето, в което тя работеше като инструкторка, като щатен комсомолски кадър, ако не се лъжа, в Районния или в Градския комитет на Комсомола (ДКМС) още в славните години преди 1989-та (там, апропо, тогава се подвизаваше като щатен комсомолски работник и Жан Виденов, комуто историята беше отредила тъй бляс-каво, ала твърде злополучно завършило бъдеще!), та значи искам да кажа, че ний с тази дру..., пардон, с тази госпожа Тенева сме нещо като, тъй да се рече, "политически приятели", тя беше и, знаете, лидер на БСП в Пловдив, а аз винаги, впрочем, даже от времената пхреди 1989-та година, съм все бил твърд опонент и критик на тази същата партия, бил съм нещо като неин "враг", което, предполагам, предопределя и горе-щите симпатии, които въпросната госпожа изпитва към моята скромна особа. Както и да е, моля да ме разберете правилно, с казаното току-що съвсем не ща да намекна, че има някаква политическа мотивация в упражнената над мен репресия, не, моля ви се, как изобщо можахте да си помислите така една кощунствена мисъл, която на мен лично и през ума не ми е минала и не може да ми мене!

А като капак на всичко г-жа Тенева, зам.-министърката, бивша вече де, освен че ми е такава една отдавнашна и дори "близ-ка" познайница, ми е и направо колега, да, тя същата, в периодите, в които не е била на престижно място в парламента (щото тя предимно, като хоби, се занимаваше през годините с политика от левия спектър, от диаметрално противоположния на моя собствен политически спектър), та иначе значи тя е работила също и като учителка по... философия, да, даже сме се засичали в това си качество, аз, примерно, съм кан-дидатствал да заема освободено от нея място в едно училище в момент, когато тя отново се е оттегляла на заслужен отдих в Парламента. Както и да е де, тия подроб-ности, виждате, са изключително несъщест-вени, пък и моля да ме разберете, аз и това обстоятелство го изтъквам не защото искам да намекна, че в усърдността на зам.-

министърката Тенева по моя случай има някакъв личен или "колегиален", тъй да се рече, мотив, не, изобщо нямам предвид това, кълна се даже, как можахте да си помислите такова скверно нещо?! Тя, раз-бира се, никога не би си позволила да ми отмъщава за нещо, примерно за някакво мое предимство или постижение в общата ни професионална сфера, знаем, че такива неща като завист, неприязън на професио-нална или пък на политическа основа у нас са съвсем невъзможни неща, те никога, повтарям, не са се случили и едва ли някога изобщо ще се случат, ний в Болгария сме все изключително колегиални, етични, толе-рантни и дружески настроени хора, нали така?

Ох, защо ли изобщо трябваше да споменавам тия неща, ама нали съм голям правдолюбец, даже и природната, даже и вродената ми скромност не можа да доведе дотам да ги премълча! Смятам, че тия неща все пак могат да имат някакво значение ако не за съда, за изхода на туй съдебно дяло, то поне за най-важното, именно за устано-вяване на истината по прелюбопитния ка-зус, върху нищенето на който в интерес на бъдните поколения моя милост отдаде, както ви е известно, толкова много сили, време, енергия какво ли не още. Аз в случая пак се изявявам единствено като изследо-вател на всичките тия тъй увлекателни феномени на българския живот, затуй се и трепя да мисля, да пиша, да търся истината и прочие. Та в тази връзка, от изследова-телска гледна точка, ми се ще да обърна внимание на още един доста възлов мо-мент.

Г-н Костов също така каза (аз след малко ще публикувам и изрезки от този същия протокол на съда, на който се опи-рам, щото не желая да разчитам на паметта си, и тогава вие сами ще се уверите че е истина това, което казвам аз сега) та г-н Костов каза, че в цялата си славна кариера в Министерството той е бил на подобни проверки на учители само два пъти - при мен и при някой мой събрат по съдба във Велико Търново. (Между другото аз даже имам основателно допущение, че той в Търново е бил на проверка фактически на една моя сестра по участ, за нейната исто-рия доста шумяха медиите навремето, щото на нея, горката, й се наложи да обяви и гладна стачка против тероризиращата я директорка и точно това най-вероятно я спаси!) Та излиза, че г-н Костов в цялата си досегашна тъй бляскава кариера на блюс-тител на "държавните стандарти" в препо-даването на философия си е развалял рахатя да стане от мекото и топлото си министерско кресло само два пъти - което е много интересен за тълкуване безпрецеден-тен факт, в който имплицитно се крие голям смисъл! Да не говорим за това, че за мен е изключително голяма чест, че той не само идва да ме провери, но ето, сега идва и да

24 свидетелства срещу мен пред съда, което, най-вероятно, ме прави същински преце-дент, едва ли някому другиму е оказвано толкова голямо внимание, имам предвид едва ли на някой друг преподавател по философия е оказвана такава голяма чест, което нищо чудно един ден да придобие, знае ли се, нещо и като... историческо зна-чение?! :-)

Благодаря, благодаря, немаше нужда да ръкопляскате, на мен ми е крайно неудобно, че този тъй заслужил труженик на министерския чиновнически гений се е трепал специално заради мен цели два пъти да пътува от София до Пловдив и обратно; е, разбира се, той е пътувал не само заради мен, а за да окаже нужната подкрепа на своята тъй уязвена за нещо от мен административна сестра, имам предвид многострадалната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, която пък има тъй злата и неспра-ведлива участ под нейното ведомство да бъде такъв един особняк като мен, с когото тя се видя в същинско чудо как да се разп-рави! Е, намери най-сетне начина, разбира се, с неоценимата помощ на въпросния тъй загрижен за директорското й битийстване министерски чиновник Костов, който, както вече казахме, се оказа способен да извърши една така героична постъпка: да напусне уютния си министерски кабинет и да бие път чак до Пловдив! За което заслужава всячес-ки адмирации, нали така, е, да му ги дадем тогава, за да не излезе, че не сме оценили подобаващо подвига, себеотрицателността му!

Леле-мале, туй само е прелюдията на моя анализ, а вече изписах толкова място! Е, обещавам, че нататък ще се пос-тарая да бъда веч пределно лаконичен. Обърнах такова внимание на прелюдията, щото... абе щото просто имах време за губене в тоя неделен преидобед. Но понеже се изморих порядъчно (сутринта сума ти друга работа свърших в блога си, главно по разни публикации, имащи предимно поли-тическа насока), ще трябва сега да ви дам почивка в четенето, а на мен - да си дам почивка в писането. Пък утре, живот и здра-ве да е, ще гледам да свърша оставащата работа, която, признавам си, е изключител-но благодатна! Щот г-н Костов пред съда каза някои великолепни за разгадаване министерски премъдрости, на които ако не обърнем подобаващото внимание, от това ще пострада не само българската наука, но и българското образование в частност. А ний не желаем това нещо да се случи, е, каквото зависи от нас, ще допринесем за техния несъмнен прогрес и просперитет. Тъй да бъде, евалла, бъдете здрави, хубав обед и следобед ви желая, а пък вечерта за вас нека да бъде направо превъзходна! Чао и доскоро! Потърпете още малко, скоро ще имате щастието да научите всичко по заче-натата покъртителна история, в която се таи един направо грандиозен смисъл...

ПОСТСКРИПТУМ: А за самостоятелна ориентация и размисъл по поставения вели-колепен казус и проблем ми се чини, че не е зле да ви дам необходимата информация – като публикувам още сега, ето тук, в прило-жението, ония извадки от протокола, на които сам ще отдам длъжното внимание следващия път, а, какво ще кажете за таз хрумка? Аз, понеже имам "изцяло погрешен подход" от гледна точка на министерската премъдрост, винаги съм залагал на самос-тоятелното осмисляне на проблемите от страна на търсещите истината, щот съм противник на директното съобщаване и поднасяне на сдъвканата истина, за което толкова много държат министерските блюс-тители на "единствено правилното препода-ване". Та нека тук да си позволим една волност, тъй и тъй вече сме уволнени и затова имаме така потребната ни свобода в пълния й обем! Ето въпросните интересни откъсчета от протокола на съда, в които се съдържат сюблимните моменти от свиде-телстването на толкова мастития министер-ско-философски, тъй да се рече, чиновник от най-висок ранг:

Фрагмент 1

Фрагмент 2

Фрагмент 3

Фрагмент 5

Фрагмент 4

Фрагмент 6 ЗАБЕЛЕЖКА: Тия изрезки се четат по-добре като се натисне върху всяка от тях, а тук кой знае защо изглеждат раз-мазани, иначе се четат... "РЕЛИГИОЗНИЯТ" ЧОВЕК В РУСИЯ ЩЕ СЕ ПРЕКРЪСТИ ДАЖЕ И ПРЕДИ ДА ТЕ УДАРИ С БРАДВАТА ПО ГЛАВАТА неделя, 21 декември 2014 г.

По мнению Буковского, в России сложное отношение к религии. В качестве примера он приводит высказывание Досто-евского о том, что русские религиозные люди и прежде чем зарубить тебя топором обязательно перекрестятся.

"Достоевский, который прошел ка-торгу, хорошо знает о чем говорит. Все, что они взяли от православия – перекреститься перед тем, как зарубить тебя топором", – отметил писатель.

Буковский также подчеркнул, что в России в церковь ходит даже Путин, потому что как только кончился коммунизм все стали православными.

25 "Путин рассказывал Бушу млад-

шему, что он всю жизнь носит крестик, ко-торый ему мама дала. Ах, как трогательно и специально на Буша рассчитано, который религиозен! И что он и на пляж ходил с крестиком, и на заседание партийной ячей-ки? Врет он. Православными стали в одно-часье. Рухнул коммунизм и вдруг выясни-лось, что все они в душе были православн-ыми. Но это не мешало им совершать прес-тупления против своего народа, убивать миллионы людей", – подытожил писатель. Из: Буковский: Никакой войны правос-лавных с Украиной нет. Есть война уб-людков, дегенератов, которые запута-лись в собственных мифах ТРЯБВА, РАЗБИРА СЕ, ДА СЕ МИСЛИ, ДА МИСЛИШ СЪВСЕМ НЕ Е ОСЪДИТЕЛНО – КАКТО МНОЗИНА КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО СА СИ ВТЪЛПИЛИ! понеделник, 22 декември 2014 г.

Да си продължа анализа, обещан в Прелюдията на едно паметно и сюблим-но по епохалността си министерско-чиновническо говорене. Значи главният експерт по философия на Министерството на образованието и науката г-н Коста Кос-тов двукратно бие пътя от София до Плов-див и обратно, най-напред понеже е коман-дирован от моята политическа "приятелка" от БСП г-жа Атанаска Тенева (тогава зам.-министър на образованието и науката) и явно е натоварен с някаква строго опреде-лена задача, тогава той влиза в два мои часа, за да констатира колко "неправилно" преподавам, как "неправилно" си водя часо-вете, а вторият път е командирован незнай-но от кого, защото е бил призован да свиде-телства в полза на многострадалната ди-ректорка на ПГЕЕ-Пловдив, която вече (въз основа на неговите писмени констатации при въпросната проверка) ме е уволнила от длъжността преподавател по философия в същото това училище със смехотворния мотив "пълна некадърност" и "абсолютна негодност да бъде учител" и ето, услужли-вият г-н Костов, явно тласкан единствено от чисти кавалерски, от джентълменски подбу-ди, се притичва на помощ на директорката, щото тя вече си има проблеми с правосъди-ето, на нея й се налага да обоснове съмни-

телната си теза пред съда, защото аз съм завел съдебно дяло за отмяна на заповедта й за уволнение. След като за сетен път сме длъжни да изразим възхитата си от себеот-рицателността на г-н Костов, който явно е движен от съвсем идеални подбуди в своята тъй похвална героична постъпка да напусне уютния си кабинет в Министерството и да помогне на тъй затруднената госпожа ди-ректорка, преминаваме към конкретния съдържателен и смислов анализ, сиреч към тълкуването на неговите толкова красноре-чиви свидетелски показания. Само съм длъжен да добавя, че правим всичко това единствено в интерес на науката и да бъ-дещото бляскаво развитие на също тъй многострадалното българско образование, заради което сме работили неуморно на неговата нива цели 30 години.

Тъй. Ний, или моя милост вече е подложила на анализ сътвореният в онази същата проверка епичен документ-шедьовър, наречен "констативен протокол", тъй че на мен работата ми сега вече значи-телно е облекчена: виж публикацията в този блог със заглавие Очертаване на общия контекст на една прелестно-вълнуваща административна история, написана в събота, 15 март 2014 г., сиреч, повече от два месеца преди уволнението ми и най-вече публикацията със заглавие Отворено "писмо-жалба" до Министъра на образо-ванието и науката, до Омбудсмана на Републиката и до всички медии от същия този мартенски ден, в който, след не по-малко епична битка (виж поне това: Получих многозначителен администра-тивен отговор за това защо няма да по-луча достъп до обществена информа-ция) съм успял все пак да получа най-сетне въпросния документ и вече имам възмож-ността да представя на публиката своя прочит, което съм и сторил във въпросната жалба до Министъра (тогава проф. А.Клисарова). Ето, ако позволите, един малък откъс от тия два документа, само колкото да ни въведе в същината на анали-зираната ситуация:

... Та значи ми се налага да напра-вя своя коментар на един наистина умоне-постижим административен документ, т.н. "констативен протокол", заведен под вх. № 094 от 6.02.2014 г., който при това е написан и подписан от двама бдителни охранители на днешното плачевно ста-тукво в образователната сфера, имащи при това... "философско образование", двамата автори на този шедьовър са главният експерт по философските дис-циплини в Министерството на образова-нието и науката Коста Костов и Антоа-нета Кръстанова, старши експерт по обществени науки и гражданско образова-ние в РИО-Пловдив.

Да, тези две лица преди време ненадейно дойдоха на проверка на два мои часа, ей-така, дойдоха съвсем ненадейно, в

нарушение на всяка процедура, обявиха ми, че ще влязат в час само две минути преди самия час, което, съгласете се, е доста стресиращо – и за учениците, и за препо-давателя. Както и да е, явно са си въобра-зили, че като имат власт, могат да си правят каквото им скимне. И г-жа дирек-торката на училището, госпожа Стоянка Анастасова, както си му е редът, дойде на проверката, тя иначе често си ме прове-рява, пак така, без предварително извес-тяване, но понеже нейните "констатации" са още по-смехотворни, понеже тя не е с философско образование, й се наложи, за да си постигне целта, именно, да ме зак-лещи в някакво "нарушение", да повика въпросните проверяващи и сама да орга-низира туй ненадейно, направо пожарни-карско проверяване или посещение. Тя от години не прави друго в своето епично директорстване освен да търси и да съ-чинява някакви компромати спрямо моя милост, с оглед да намери повод да се разправи с мен, сиреч, да ме уволни, това й е заветната и съкровената цел...

Тъй. Та значи същата тази "импро-визирана проверка" и писмените констата-ции по нея, както се и полага за една евро-пейска, демократична и правова държава, вече са предмет на съдебно търсене на истината. И сега вече, след като очертахме в основни линии контекста на туй свидетел-стване на г-н Костов пред съда, нека да се съсредоточим на твърденията в неговите свидетелски показания пред съда. Аз пред-лагам анализа ми да протече по следния начин: последователно ще подложа на тълкуване всяка възлова "смислова фигура" в твърденията му, като ще се постарая да изявя точния й смисъл, нейната същина. Да процедираме по този начин, та нали пости-гането на верния смисъл е онова, което в случая ни вдъхновява.

"Установих разлика, основно се състои в липсата на стоене в рамките на философската традиция" е първото мно-гозначително изказване на г-н експерта Костов, на което се налага да обърнем внимание; по него държа да кажа следното: - Наистина се нуждаем от тълкуване, туй министерско изказване, както и подобава, е преизпълнено с богат смисъл; - Г-н Костов казва малко по-горе, че през цялата си славна министерска кариера е бил два пъти на такива проверки, единият път е именно този същият, на моите часове, и ето, фактът, че само на базата на тъй оскъдните си наблюдения той прави това фундаментално заключение, го прави още по-интересно и интригуващо; - "Липсва стоене" в "рамките на философс-ката традиция", ако липсва "стоене", значи ли това, че е налице динамика, вървене, движение? - Както липсва нещото, наречено "филосо-фията" – има философии, много филосо-

26 фии, не една-единствена – така липсва и "философската традиция", една-единстве-на, свята, "правилна" и ненакърнима, а има много философски традиции; защо г-н екс-пертът игнорира това най-значимо обстоя-телство? Ний не можем да допуснем, че той не е наясно с него; в тази връзка той би следвало да посочи в коя именно, от много-то философски традиции, липсва тъй зага-дъчното "стоене"; - В тази връзка се поражда следното непри-ятно за г-н експерта питане: ако даден човек в рамките на една традиция "просто стои", не е ли възможно в пределите на друга, алтернативна философска традиция този същият човек или философ да е "в движе-ние"? - Като се напуснат пределите на една фило-софска традиция, това не води ли до вмест-ване (с оглед тъй приятното на министерс-кия експерт "стоене") в пределите на друга, алтернативна философска традиция; - Защо г-н експертът имплицитно допуска съществуването на една-единствена, при-вилегирована философска традиция, не е ли това признак и белег че той в някакъв смисъл е жертва на анахроничната предс-тава за някаква "единствена" и "най-правилна", тъй да се рече, "държавна философия"?

Като поставяме тия необходими питания, ний се отправяме по-нататък в дебрите на така вълнуващата, както сами се убеждавате, министерско-чиновническа мисъл.

"За тези два часа поне до голяма степен това, което за мен е като основен проблем, наред с чисто формалното, това е до голяма степен липсата на философс-кия инструментариум, необходим за про-веждане на часовете"; ето какви мисли буди и туй многозначително министерско-чиновническо наблюдение: - Що стои зад тъй внушително звучащата фраза "философски инструментариум" е тема, която ако се опитаме да я разнищим, ще ни отведе надалеко; - Затуй сме длъжни да се опираме на пър-вичните интуиции най-вече на слушателя на това многозначително министерско и чинов-ническо заключение, а този слушател, в случая, е... съдията, комуто предстои да се ориентира сам в така витиеватата чиновни-ческа мисъл; - Спор няма, че звучи крайно плашещо тази "липса" на въпросния "философски инстру-ментариум"; дали г-н свидетелят не се старае да породи, пък макар и на безсъзна-телно ниво, един уплах у съдията, щото нали знаете какво може да постигне някакъв човек, който съвсем без никакъв "инстру-ментариум" може да опитва да направи нещо? Ами че, разбира се, без "инструмен-тариум" абсолютно нищичко не може да се постигне, напротив, може да се развали,

примерно часовникарят нима може да поп-рави разваления часовник без никакви инструменти? - Аджеба, какъв ли е "инструментариумът" на философите, най-грубо нека да се опи-таме да си го представим? Дали пък това не е... разсъждението, мисълта, философската проницателност, духът на философа, най-общо казано? Туй ли е, до това ли се свеж-да така заинтригувалият ни и тъй уплаши-лият ни, заради "липсата" си, "инструмента-риум"? - Г-н експертът не казва, да речем, "методо-логически", "педагогически", "методически", "дидактически" или някакъв друг "инстру-ментариум", той директно говори за фило-софски такъв, явно това означава, казано по човешки, не по чиновнически начин, че г-н експертът е установил "липса" у преподава-теля на... разсъдък, на ум, на мисъл, дали по този начин той не иска да внуши, по-просто казано, че преподавателят, тъй да се рече, е "обезумял"?! - Нека да припомним, тезата на подсъдима-та, на ответницата, в чиито интерес той свидетелства, е че същият този преподава-тел е "абсолютно некадърен", ето, свидете-лят по най-фин начин "обосновава" нейната теза с пробутването на нелепото в същина-та си твърдение, че преподавателят е "съв-сем безумен" (липсва му ум, мисъл, разсъ-дък, сиреч, липсва му "философски инстру-ментариум"!); - Да, ала това все пак е съд, уважавана институция, дали по този начин, чрез про-бутването на тъй витиевати и общо взето, както се убеждавате сами, изцяло безсъ-държателни, абсурдни, кухи, нелепи в съ-щината си министерско-чиновнически твър-дения свидетелят, без да си дава сметка, се опитва лекичко да се гаври с търпението на съда? - Има един останал от древни времена канцеларско-административен или дори направо казано бюрократичен език или стил на изразяване, който, както знаем, обича с прекалено много думи да казва обикнове-но... съвсем нищо; или пък да ни прави разни ирационални внушения, примерно, че бялото е черно, че лъжата е истина и пр.; дали в случая г-н експертът не се опитва да се майтапи с нас като си позволява да ни будалка по този все пак неподобаващ за достолепието на съда начин? - Да минем по-нататък, щото подетата тук тема е тъй интересна, че бихме могли много да кажем по нея, щото тя е отдавнашна тема на нашите научни интереси, моя ми-лост от години е работил, мислил и писал по темата за това как може да се надмогне оня казионен и нищо неказващ бюрократичен език, който навремето се беше настанил в рамките на онова, което тогава се наричаше и дори минаваше за "философия", при това "единствено-правилната" и дори "най-научната" (имам доста публикации по този проблем, при това някои от тях са излезли

от печат в реномирани научни списания от онова време, имам предвид времето от преди 1989 г., примерно в сп. "Философска мисъл", по-възрастните си спомняме, че тогава това беше единственото философско списание в България).

"В много отношения и в дълги пе-риоди не си личеше, че това е час по "Ети-ка и право" или по "философия". Вместо това задаване на въпроси, които обаче след това липсва следване на веднъж зададения въпрос за някакво извеждане." - Между другото "етиката" всъщност е фи-лософия на морала, тъй че тя си е част от философията, тя също е философия; тъй че едва ли е някакъв особен недъг, че етиката била обсъждана тъй философски, че не си било личало, че е... етика; напротив, това е постижение, похвала, това е нещо като комплимент; - Г-н експертът е забелязал, че моя милост участва в обсъждането като предимно зада-ва на учениците въпроси; от това свое наб-людение той би следвало да си направи извода, че съм привърженик на метода (да го наречем така) насократовата беседа в обучението по философия, това е един чудесен метод, изцяло вписващ се в опре-делена философска традиция (който при това е изключително съвременен, подходящ за нашето време, в което все по-остро се изпитва потребността от коренна промяна в утвърдилите се подходи и стилове на пре-подаване, доказали отдавна неефикасност-та си!), поради което първоначалното твър-дение на г-н експерта, че в моите часове било липсвало "стоене в рамките на фило-софскаТА традиция" както се казва, "отива на кино", щото е опровергано от самия тъй старателно опитващ се да мисли философ-ски експерт; - Доста примитивно си представя г-н експер-тът смисъла на туй поставяне на въпроси; въпросът не се поставя с оглед да му наме-рим набързо някакъв "окончателен отговор", който учениците да запаметят, така, при-мерно, в сферата на философията такива отговори просто няма и не може да има; философските въпроси притежават това чудно свойство, че сякаш "нямат отговор", сиреч, имат много и най-различни, при това взаимно отричащи се и пр. отговори, поради което неговият упрек, че аз не съм бил "извеждал" някакъв хипотетичен "най-приемлив" и "задължителен" за всички ученици отговор всъщност отново не е упрек, а е истински комплимент; добрият философ прави така, че въпросите "зася-дат" в съзнанията на учениците и на тази база те вече съвсем самостоятелно, в един духовен и творчески процес самостоятелно започват да дирят тъй потребната на душа-та им истина; недаването на "единствено правилния" и "задължителен" отговор в рамките дори на "философскаТА традиция",

27 която е тъй мила на експертното сърце, е аксиома на философското изследване, е задължително за философията по презумп-ция; нима г-н експертът ме упреква за това, че в своите часове по философия се държа изцяло философски, именно както подобава за философа? - Тия толкова прости неща г-н експертът по философия, който, предполагаме, задължи-телно е един добре образован във фило-софско отношение човек, няма начин да не ги знае; защо обаче ги игнорира така реши-телно? - Дали пък това не свидетелства, че него в случая го вълнува нещо съвършено друго, а не истината по тия въпроси? - Значи ли това, че той съзнателно иска да въведе съда в заблуждение относно това каква е същината на философското дирене на истината, значи ли това, че г-н експертът се мъчи да излъже съдията по тия тъй важ-ни въпроси?

"Той да каже отговор на въпроса - не. Липса на собствено ръководене на часа." - Мерси за похвалата, ала просто немаше, както казахме, нужда: това, че "той", сиреч моя милост, не дава окончателни и задъл-жителни за учениците отговори, казахме, е голямо постижение на моя преподавателски подход и стил, така следва да се правят нещата - в рамките дори на "философскаТА традиция", тъй любимата на г-н експерта Костов; на мен обаче ми е чудно, съгласете се, това е доста любопитно: как така се стига дотам, че когато г-н експертът си мисли, че ме укорява за нещо, той факти-чески без да иска ме... хвали, значи ли това, че неговите собствени представи за фило-софия са тъй нефилософски, че повече от това не може и да бъде? - Или г-н експертът пак, волю или неволю, се мъчи да подведе съда, да го въведе в заблуждение? - ето, отново пред нас изплу-ва този тъй интересен въпрос, щото, както е известно, е строго забранено пред съда да се дават подвеждащи твърдения, служещи за натрапването на някаква неистина или, директно казано, лъжа, знаем, пред съда е осъдително да се лъжесвидетелства; - За т.н. "ръко-водене" на часа си заслужава да се пише повече, това е важен въпрос на методиката на преподаване на философски знания и идеи, но тук, за жалост, съм прину-ден да се огранича със следното: аз съм принципен противник на "воденето с ръка" или за ръчичка на учениците към "единстве-но правилното знание", щото това "ръко-водене" е израз на една крайно несъвре-менна образователна технология, подценя-ваща именно "учениковата личност", ако ми позволите да употребя този тъй любим на съвременната канцеларско-бюрократична педагогическа теория и практика чепат израз; за мен е принцип, че учениците не

бива да бъдат подценявани и унизявани, а това неизбежно става когато даскалите от "старата школа", както знаем, не правят друго, освен да им набиват главите с някак-ви банални "единствено-правилни" мисли, знания, убеждения и пр.; ний сме привърже-ник на теорията, че в тази фина сфера каквато е образованието и в частност фило-софското образование най-вече подобна брутална инвазия в съзнанията на младите е съвършено недопустима; позволяваме да посъветваме г-н експерта да вземе да поче-те и да осъвремени представите си за това какво собствено следва да става в един учебен час, особено пък такъв по филосо-фия, щото на мен лично просто ми е неу-добно да му разказвам тук такива прости, очебийно ясни неща. - Аз си водя часа по моя изпитана методика, която, вярно, в рамките на господстващата в днешното училище брутална администра-тивно-командна педагогика изглежда сякаш е нещо като "бяла лястовица", но това съв-сем не значи, че г-н експертът има възмож-ността или правото и мен да натика в рам-ките на господстващия анахроничен и рет-рограден педагогически канон или стерео-тип.

"Другите учители различно под-хождат, някои действат повече на лекци-онен тип. Говорят теоретично. Бил съм в час на Теодора Рибарова, на който учени-ците го изнасят. Постигаха се държавни-те изисквания и се постига резултат." - Туй твърдение заслужава повече внима-ние, ала в светлината на вече казаното потребността от това отпада съвсем; инте-ресно е, че оттук г-н експертът започва да повтаря все едно и също, явно набляга на това щото чрез изпитания школски прийом "Повторението като майка на знанието" иска да внуши на съда откровено подвеждаща информация за това що следва да се прави в един час по философия; - Никъде в тия същите "държавни изисква-ния" не е записано, че учителите, все едно са нещо като роботчета, следва да правят нещата в един час по философия все по един и същ начин, стереотипно, типово, униформено и пр. - Едни преподаватели предпочитат "лекци-онния тип" на съобщаване на учениците на "едната и единствена най-правилна дър-жавна истина" по всички философски проб-леми, сиреч, са предпочели по-лесния под-ход, други обаче, като моя милост, предпо-читаме значително по-трудния, ала по-верен подход, именно мъчителното изслед-ване на проблемите, всеотдайното търсене на една убягваща ни постоянно истина, това е същинската одисея на познанието, да не говорим пък за философското, това именно е и най-вълнуващото и най-потребното на учениците, на младите хора, които неслу-чайно са отвратени до дъното на душите си

от папагалското повтаряне на някакви "единствено-правилни истини", в поражда-нето на които тяхното съзнание съвсем не е участвало; да, г-н Костов, според моята (и на Сократ де, тя си е изцяло негова, аз просто се старая да я прилагам в съвре-менните условия!) обучителна технология, според която всеки час е едно вълнуващо пътешествие към истината, която трябва да се роди в душите на младите, а не да им се "присади" там, е равно на престъпление на учениците да бъде "набивана" в главите и натрапвана някаква "общозадължителна истина", някаква догма, не, тия неща за нас са съвсем нежелани и неприемливи; моля да разберете най-сетне това: няма как да направите учителите по философия еднак-ви, да ги направите прости изпълнители на тъй бедната министерска и чиновническа представа за това що следва да става в училище, напротив, учителите по филосо-фия има съответните права, от които аз лично няма да се откажа никога; - Едни учители по философия следват едни методи, подходи или технологии, други - други, трети - трети (стига да има такива, примерно, да си изобретят нещо съвсем свое, новаторско, оригинално, личностно и пр.), в това няма нищо лошо, няма нищо неестествено или ненормално; г-н експер-тът по философия, ако не знае това или пък го знае, но не ще да се съобрази с него, какво изобщо тогава прави в Министерство-то, неговата работа там нима е да вреди на учителите, да се опитва да ги унифицира, да погасява или да убива техния творчески порив, плам или подем? А нима работата на експерта по философия в съвременни усло-вия не е тъкмо да насърчава учителите да разгърнат своя творчески потенциал, а, г-н Костов, Вие що правите изобщо в това министерство, Вие изобщо изпълнявате ли си задачата? Не Ви личи обаче изобщо, че правите това, което трябва, щом сте се вдигнал от София до Пловдив да пътувате два пъти само и само да ме изобличите колко "неправилно" според Вас преподавам философия, сиреч, сте се хванал за тази кауза пердута да покажете че съм "абсолю-тен некадърник" във философията ли? Я помислете още малко, мен обвинихте, че съм бил нямал... разсъдък, а Вие за какво използвате Вашия собствен?!

По-надолу г-н Костов се захваща да разказва че съм бил, видите ли, наруша-вал "програмата по философия", по тия пунктове също имам да кажа доста важни неща, ще поспоря с него, но в момента взе да ми писва, признавам си, да пиша този текст, ето, ще си дам почивка и на мен, пък и на вас, в четенето. Има време, утре ще продължим. Не бива да се престараваме сега, работата не е заек че да избяга, нали? Хайде, хубав ден ви желая, бъдете здрави! Нека да си позволя да ви пожелая и да мислите по-усърдно, това нещо, мисленето, сами виждате, е нещо най-приятно, то не е

28 както мнозина си го представят, най-неприятна работа, която следва да се мра-зи, напротив, чудесно е да се мисли, да се изследва истината, да се напредва в пости-гането на смисъла!

Чудесно и най-вдъхновяващо е то-ва нещо, сами виждате, вярвам, се убежда-вате в това; ето, примерно, сега анализи-рахме един най-скучен административен документ, но пак се оказва, че има много интересни и приятни за обсъждане неща, нали така, г-н Костов? Вие поне осъзнахте ли най-сетне това? Мама му стара, ще си позволя да кажа и ето това: министерското безделничене доста Ви се е отразило, то всяко безделничене по принцип е вредно за мисленето, но министерското, чини ми се, е особено вредно. Е, както и да е, ето, аз Ви давам сега обилна пища (стара дума, озна-чаваща "храна"), дето се казва, за мислене, за тренинг на мисълта си, това ми е, дето се казва, работата, вервам, нема да ми се обидите за туй добро, дето Ви сторвам? Приятно мислене и Вам, и на всички оста-нали, требе, разбира се, да се мисли, това съвсем не е осъдително толкова - както мнозина кой знае защо са си втълпили! (Следва продължение) ОТЗИВ ОТ КОЛЕГА ЗА МОЕ УЧЕБНО ПО-МАГАЛО СЪС ЗАГЛАВИЕ "ЛАБОРАТО-РИЯ ПО ФИЛОСОФИЯ" понеделник, 22 декември 2014 г.

Тази сутрин г-н Райчо Радев (коле-га, учител по философия от Перник) ми съобщи, че в неговия блог е публикуван текст или коментар във връзка с мое учебно помагало. Оказа се, че г-жа Антоанета Чо-банска, преподавател по философия от Велико Търново, е написала следното под публикацията в блога на Райчо със загла-вие ОБРЪЩЕНИЕ-ПРИЗИВ: ДА СПАСИМ

УЧИТЕЛЯ ПО ФИЛОСОФИЯ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ ОТ ПЛОВДИВ, НЕОБХОДИМ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ:

Да бъдеш учител днес е призва-ние, мисия, но и голямо изпитание. Още повече да бъдеш учител по философия. Заниманието с философия в нашия прека-лено материален свят е несъмнено трудна задача. Но преподаването на дисциплините от философския цикъл в средното училище, обяснението на конкретния свят с абстрак-ции и то на млади хора, в които липсва нагласата и културата за подобно възприя-тие, си е направо предизвикателство.

Много полезна за моята работа ка-то учител по учебните предмети от фило-софския цикъл е книгата на Ангел Грънча-ров „Лаборатория по философия” (Под-заглавие: „Книга за опитващите се да разбират”), 2003 г., A&G. Нейното използ-ване ми позволява да прилагам личностно ориентирания подход, който се утвърждава в преподаването на философските дисцип-лини; дава възможност да се търси смисле-на и работеща основа за оценностяване на учениците като активни и пълноправни субекти в образователния процес; способс-тва за намирането на собственото място в света на идеите и за формирането на сис-тема от знания и убеждения за природата, за обществото и за човека у младите хора.

Въпросите, които авторът поставя, са особено интересни за юношата като обяснителна матрица за собствените му проблеми в областта на познанието и живо-та, те стимулират самостоятелността, креа-тивността, дивергентността на мисленето. По този начин израстват личности, които търсят колкото е възможно повече решения на един проблем, които с лекота генерират нови идеи и дават адекватни отговори на поставените задачи.

Книгата на Ангел Грънчаров „Ла-боратория по философия” в качеството й на учебно помагало е безценна за желае-щите да се ориентират в сложния свят на философската проблематика. Тя подпомага развитието на педагогиката на творческо взаимодействие чрез обучението по учебни-те предмети от цикъл „философия” като дава възможност на учениците да развият разбирането за философстването в един по-широк аспект, да отворят съзнанието и чувствителността си към нови възприятия, да повишат уменията си за тяхното свърз-ване, да изградят интерес към характерния за философията синоптичен стил на мисле-не, да формират умения за приложение на усвоените философски знания.

Така философията става открита, а с това и се откъсва от своята едномерна свързаност със знанието. На преден план излизат рефлексията и откритието. Форми-ра се онази специфична структура на опита на подрастващия човек – евристичната структура. Тази структура непрекъснато се

обновява и определя отношението на мла-дите хора към обкръжаващата ги среда, способността за разбиране и реорганизира-не на тази среда, както и особеностите на съзнанието, насочеността на личността, творческия характер на дейността. Всичко казано дотук е намерило най-добро обоб-щение в думите на автора:

„... не може да се забравя, че „фи-лософското” всъщност не е друго, а тъкмо човешкото, истински значимото за човека.”

Antoaneta Chobanska, 21 декември 2014 г., 15:45

Ето и снимка на отзива в блога на Райчо:

ЕТО КАК ПОСТЪПВА НАИСТИНА МЪД-РИЯТ РАБОТОДАТЕЛ понеделник, 22 декември 2014 г.

ЕТО ТОВА ВЕЧЕ Е НЕКРОЛОГА НА ПУ-ТИН... понеделник, 22 декември 2014 г.

Министр нефти Саудовской Аравии Али аль-Наими. © Фото – Agence France Presse

29 Саудовская Аравия согласна на 20$ за баррель

Саудовская Аравия считает своим приоритетом не повышение цен на нефть, а сохранение доли на рынке. Поэтому арабс-кое государство не сократит добычу углево-дородного сырья даже если его мировая цена опустится до 20 долларов за баррель. Более того: в оправданности такой политики удалось убедить партнеров по ОПЕК. Об этом сегодня, 22 декабря, заявил министр нефти Саудовской Аравии Али аль-Наими, передает британское издание The Financial Times.

Как отметил саудовский чиновник, королевство готово не только сохранить добычу нефти на прежнем уровне, но даже и нарастить ее. Это, по словам министра, может произойти, если на рынке появится какой-либо новый клиент, нуждающийся в крупных партиях такого сырья...

... При этом Али аль-Наими назвал "не имеющими никаких оснований" различ-ные теории заговора, которыми в России пытаются объяснить катастрофическое для нее снижение цен на нефть. Саудовская Аравия, сохраняя свою долю на мировом рынке, действует исключительно из прагма-тичных экономических соображений. На-помним, что о теории заговора несколько месяцев назад говорил президент России Владимир Путин, пытаясь объяснить при-чины возникшего в его стране экономичес-кого кризиса.

МИНИСТЕРСКАТА МИСЪЛ Е ТЪЙ БОГАТА ЧЕ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПОРАДВАМЕ НА СИЯНИЕТО НА НЕЙНИТЕ НЕОЦЕНИМИ СЪКРОВИЩА вторник, 23 декември 2014 г.

Ще си продължа анализа – с оглед днес да го завърша, но знае ли се?! – на тъй впечатляващите и прочувствени мисли на г-н националния експерт по философия на МОН г-н Коста Костов, които той има добри-ната да развие в качеството си на свидетел в полза на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която, както е известно, е ответница по съдебното дяло, заведено от моя милост срещу нейната заповед за моето уволнение, уволнение, извършено с тъй умилителните

"мотиви", а именно "пълна некадърност", "абсолютна негодност за системата", "то-тална неспособност да бъде учител" и пр., все в този дух, все в тази тоналност. (Пре-дишната част на този същия анализ е ето тук: Трябва, разбира се, да се мисли, да мислиш съвсем не е осъдително – както мнозина кой знае защо са си втълпили!). Ний вече успяхме да навлезем в дълбините на министерската и чиновническата пре-мъдрост, сега вече ни остава да се опитаме да изплуваме оттам, щото иначе ще възник-не опасност да не се изпоудавим. В резюме казано дотук г-н експертът свидетелства, че моя милост "не става за учител по филосо-фия" просто защото е много различен, прос-то защото моето разбиране не се вмества в неговата тъй стерилна представа за това какво изобщо следва да се случва в едно училищно занятие по философия. Г-н екс-пертът живее с представата, че има някакъв чудат "министерски стандарт" за поведение-то на учителите по философия, от който не бива да се мърда - все едно че е нещо като "прокрустово ложе", в което е окован духа на философа; моя милост, естествено, не мисли така, ний сме привърженик на прин-ципа на свободата.

Да се вгледаме обаче в конкретни-те твърдения на г-н експерта. В следващия момент в показанията си той твърди, че в т.н. "годишни разпределения" (министерски-те чиновници много държат на тях, те са нещо като свещена индийска крава, с тях чиновниците се стараят да упражняват "контрол върху мислите" не само на учите-лите, преподаващи съответния предмет, но и на учениците, на младите!), та значи в тия годишни разпределения, които и аз, по необходимост или по задължение, съм подготвял, било имало "по-голямо размина-ване" при философията, докато по предме-та "Етика и право" моя милост "сравнително следва план-програмата". Тук вече той намесва и пловдивската експертка по фило-софия А. Кръстанова, чиновничката от РИО-Пловдив, която след като бях уволнен има добрината да ми препоръча да ида да пре-подавам философия подобно на Сократ... на улицата, на площада, на Агората; да, тя най-прочувствено ми каза "А ти защо искаш да работиш в нашите държавни училища, ами преподавай си философия на воля там, на улицата – щом се правиш на последова-тел на Сократ?!). Та тази бойка дама, дето, предполагам, и самия Сократ без капчица неудобство, ако й падне, ще го прати не просто на улицата, ами и в самия Аид, Ха-дес или Тартар (така гърците наричали "оня свят", сиреч, царството на мъртвите, рим-ляните пък го наричат Πλούτων, Pluton; апропо, и мен за малко остана образова-телните чиновници да ме пратят там, в Ада де, но това е друга тема, да не се отклоня-ваме сега), та значи тя била казала, по думите на върховния експерт, че било има-ло "разминаване" между това, което пише в

моите разпределения, и онова, което аз съм вписвал в т.н. "материална книга". Тук се налага известно разяснение, щото непосве-тените явно няма да могат да схванат съ-щината на цялата министерска премъдрост, която се крие в тия тъй загадъчни твърде-ния на г-н експерта Костов.

За да има пълен контрол върху мислите властващата бюрокрация в обра-зованието е измислила следната премъд-рост: учителите си правят т.н. "разпределе-ния на учебния матр`ьял", който строго трябва да следват директивите на Минис-терството, т.н. "държавни план-програми" или "държавните образователни изисква-ния", които са нещо като свещените крави в Индия; въпросните "разпределения" се парафират от директора и след това той като същински цербер следи дали се спаз-ват, заради което и чат-пат проверява ония учители, за които има и най-малко съмне-ние, че биха "кривнали" встрани, именно към тъй неприятната свобода; свободата, както знаем, в българското образование е нежелана гостенка, която бива гонена вся-чески и съвсем безпощадно, впрочем. С тази цел всеки даскал веднага след като вземе някакъв учебен час следва да впише заглавието на темата в т.н. "матр`ьялна книга". Думата "матр`ьял", както забелязва-те, е най-обичана от нашта образователна бюрокрация, дали пък тук не се крие разга-даването на загадката, че наште родни училища, в крайна сметка, всяка година бълват такъв превъзходен "човешки матр`ьял", че от него се възторгна даже и нашия не особено придирчив в тази посока, но за сметка на това пък толкова любим г-н Премиер Бойко Борисов; аз в тази връзка няма да се удържа да не вметна, че честата употреба на думата "матр`ьял" в системата на родното образование иде да свидетелст-ва, че въпросната ръководна и направля-ваща бюрокрация явно робува на предста-вата, че училищата са нещо като "тухларни фабрики", гдето се подготвя строителният "матр`ьял", тъй като децата, учениците, младите са именно нещо като "тухлички", от които след това вече ще се строи тъй вели-колепната постройка на нашия възхитите-лен и образцов социум. Но това е между другото, простете за принудителното откло-нение.

Та значи училищните директори в основни линии си нямат друга работа освен да дебнат учителите дали правилно вписват темите във въпросната "матр`ьялна книга", а пък министерските чиновници нямат друга работа освен ето тази: да дебнат дали директорите добре дебнат учителите, сиреч, другояче казано, да контролират контроли-ращите; абе контролът в системата е така суров и безпощаден, че това иде да ни покаже, че системата на българското обра-зование още е вярна на директивите на незабравимия другар Йосиф Сталин, който именно, както знаем от историята, изключи-

30 телно много е държал на постоянния бдите-лен контрол - благодарение на който е смятал, че свободата навеки ще бъде изко-ренена от човешките души. Тук ще ми прос-тите че ще вметна нещичко, което ми си чини, че е твърде любопитно.

Огромната част от учителите, за да си нямат главоболия и за да си блаженстват в рамките на системата, разбира се, стрикт-но спазват тия предписания. Да, ама ето че има, намират се, вярно много рядко и... чешити като мен, именно свободолюбци, на които много им харесва тази игричка, напо-добяваща отношенията на котката и мишка-та, а именно: да поставяш пред сложно интелектуално изпитание директорите и експертите като, да речем, вписваш в "матр`ьялната книга" нещо, което просто е казано с други думи, или е казано съвсем кратко, с оглед рационализиране на ритуа-ла; примерно, ако темата по философия е представена в министерската премъдрост като "Фундаменталните принципи на фило-софската онтология", примерно казвам, щот тия теми в министерската премъдрост са казани в такъв изключително канцеларски стил, че на мен тук просто не ми е удобно да ги цитирам; та значи ако допуснем, че темата е както в приведения пример, то аз, за да си доставя известно удоволствие и други емоции, разведряващи ежедневието, вписвам в "матр`ьялната книга" ето това, "Учение за битието" или дори само думичка-та "Битие". Имал съм изключително забавни случаи, които сега, разбира се, не мога да описвам, когато някой директор, който, примерно, по образование, е такъв, че нищо не разбира от философия (те, директорите, обикновено са все такива), да ме привика и да каже: ей, ти що пишеш "Битие" а не еди какво си? Аз му казвам: амче то е същото! Директорът ме гледа втрещен, щот се е надявал да ме фане в нарушение; тогава нему се налага да отправи запитване до г-н инспектора дали думата "Битие" е към те-мата "Фундаменталните принципи на фило-софската онтология"; инспекторът като получи тоз сигнал, и понеже обикновено умира от скука, идва мълниеносно в това училище, свиква експресно съвещание и на него пет-шест часа се обсъжда проблема докога Ангел Грънчаров ще се гаври със системата като не вписва "правилните теми" в прословутата "матр`ьялна книга". След изтощителни дебати, на които моя милост се... попикава (извинете за думата!) от смях, да, от твърде освежителен и здравословен смях, г-н инспекторът си заминава да си поспи изтощен от труд за доброто на чове-чеството, а пък въпросният директор, дето е станал на резил, дълго време ме гледа по коридорите със свъсени вежди, сякаш е някакъв глиган, което пак внася освежител-ни емоции в моето учителско сърце. Та така съм си играл години наред с тъй умните ни и работливи директори и експерти, моето иронично отношение към глупостите на

системата, предполагам, ме е съхранило до този момент, слава Богу, щото, запомнете от мен, срещу хорската и социалната глу-пост няма по-ефикасен "инструментариум" (да си спомним любимата думичка на г-н експерта Костов) от могъщото духовно оръжие, което Сократ е нарекъл именно ирония, а на български то се нарича чисто и просто шега или майтап.

Както и да е, е, позабавлявал съм се доста през годините, това не може да се отрече, но ето, накрая другарите от систе-мата сякаш побесняха и ми отмъстиха за всичко накуп, аз бях уволнен, казахме вече с какъв мотив, да не се повтаряме какъв беше мотива за уволнението, за изхвърля-нето ми от системата. Мотивът, прочее, е подбран така, че ако сега аз не спечеля съдебното дяло, то аз посмъртно няма повече да мога да бъда учител, виждате, явно системата доста гняв срещу мен е насъбрала. Тук ще вметна и това, че аз в един момент се одързостих дотам в предиз-викателствата си срещу скудоумната систе-ма, че започнах да си правя свои собствени, оригинални и авторски програми по всички философски предмети, по които съм препо-давал, те са шест-седем, написах и издадох и свои собствени, оригинални и авторски учебни помагала, в които пак, по указания вече тертип, сложих такива "ужасно звуча-щи" поради новаторството си теми, че дру-гарите-проверители от Министерството трябваше да изпият поне два-три тона кафе в уютния кабинет на тъй милата директорка на ПГЕЕ-Пловдив, за да умуват как да ме заклещят най-сетне в "нарушения" – и аз да бъда уволнен "най-законно", щото явно станах нетърпим вече. Историята, разрази-ла се в резултат на всичко това, е епохална и вие вече я знаете, сега именно тя се нищи в Районен съд в Пловдив. Спирам по този пункт. Смятам, че нещата вече се изясниха пределно, в дължимата степен. Оказа се обаче, че някои експерти обаче сериозно се връзват на шегите ми, изобщо не носят на майтапи, както и да е, това е между другото.

По-нататък в своите свидетелски показания (вие можете да ги прочетете в оригинал в първата публикация на тази поредица, именно ето тук: Прелюдията на едно паметно и сюблимно по епохал-ността си министерско-чиновническо говорене) г-н експертът Костов си е позво-ли да каже ето тия многоречиви думи:

"... Аз съм бил само на 28-ми, на този ден на проверка не съм имал допъл-нително среща с учениците. Но по време на часовете и след часовете с един-два въпроса няколко ученика говориха с мен и те изразиха негативно отношение, но не бих се ангажирал с цялостна позиция, тъй като не съм се срещал с класа. Това, че един-двама човека са останали са казали няколко думи... Не съм имал физическа възможност за среща с учениците." По

този пункт ще бъда пределно кратък в ко-ментара си. - Основната теза на многострадалната директорка на ПГЕЕ-Пловдив в оспорваната пред съда нейна заповед за моето уволне-ние е, че, видите ли, "ученициТЕ" не ме били искали за техен преподавател и тя, в отговор на, дето се казва, "народните чая-ния", ме била уволнила, щото, както знаем, друга теза на др. Сталин е, че "народът" и, респективно казано, "партията", никога не грешат. И са прави дори и когато грешат де, знаем, че има и една "тодорема" по случая, а именно"Всяка крива линия, успоредна на априлската, е права линия!", младите не знаят, но "априлската линия" е именно винаги правата линия на непогрешимата партия от момента, в който др. Тодор Жив-ков (не Джуниър, не този дето спечели шоуто "Биг брадър" тия дни, като си пока-за... пишката и задника, с извинение за грозните думи, а оня другия Тодор Живков, дедо му, дето пак години наред се е гаврил още по-лошо с нас!). Та виждате сега, че г-н експертът се опитва да каже нещо в полза на директорката, именно, че "един-двама човека са останали са казали няколко думи", разбира се, негативни. - Интересно е обаче да се разбере защо тия "един-двама" човека не са казали негатив-ните си спрямо преподавателя думи пред класа, а са изчакали другите ученици да си тръгнат, изглежда са изпитвали неудобство, знам ли? Пък и нищо чудно някой да им е поръчал да кажат такива негативни по мой адрес думи, с оглед да помогнат на своята тъй мила, ала многострадална иначе дирек-торка, която, както всички знаеха в онова време, водеше титанична борба да спаси не по-малко многострадалния ученически народ от "народния враг Грънчаров". - Но явно експертната подкрепа на г-н Кос-тов спрямо директорската теза за "нечува-ните страдания на ученическия народ, стра-дал от игото на тирана Грънчаров" по тоя пункт се сгромолясва хептен, щото да се оплачат само един-двама ученика е крайно мизерна, както и да я погледнем, подкрепа. Но ето че сега стигаме до един значително по-важен пункт, ето, четете:

"Когато присъствам в два часа съм длъжен да опиша това, което съм видял. Заключението ми е, че в тези два часа, не се съблюдават държавните обра-зователни изисквания. Това несъобразява-не се състои в следните критерии първи: в разрез с образователните изисквания първо. Нямаме в двата часа понятиен апарат, няма ръководство в часа, водене на учениците от незнание към знание, нямаме съблюдаване на собствено на учебната програма." Да спрем засега дотук, щото тук г-н експертът си произнася цяла една тирада, личи си, че предварително е подготвил и изрепетирал тия неща, той

31 просто ги изрецитирва като примерен уче-ник, борещ се за заветната шестица. Да коментираме тази тирада по възможност най-кратко: - Твърдението, че в два посетени часа г-н експертът бил констатирал "несъблюдаване на държавните образователни изисквания" е голословно, необосновано и нелепо: щото въпросните "държавни образователни изис-квания" се отнасят за целия учебен пред-мет, за цялата програма, а в отделно взетия учебен час може да се констатира единст-вено и само дали обсъжданата в този час тема е от програмата, дали отговаря на разпределението и пр. - Когато все пак експертът се захваща да опитва да защити предварително обречена-та си и незащитима теза, в безсилието си той почва да говори за неща, нямащи никак-во отношение към въпросните "държавни образователни изисквания", примерно това, че в тия два часа, видите ли, било нямало "понятиен апарат"; нима експертът иска да каже, че в тия два часа учениците и учите-лят са разговаряли не с думи, а с... мучене, щото понятията са точно това, думите! Оня, който разговаря без "понятиен апарат" разговаря значи било с жестове, било с нечленоразделно мучене (макар жестовете също да обозначават някакви понятия!); е, г-н инспекторът нека да има добрината да се опита да убеди съда, че в тия два часа ний с учениците сме разговаряли с... мучене - все едно сме говеда! - За т.н. "ръководство в часа", за което г-н експертът тук пак любезно се повтаря, вече говорихме на съответното място и разяс-нихме същината на проблема; това е едно изцяло голословно и нищо не означаващо твърдение, въпреки че звучи крайно страхо-вито, зад него няма абсолютно нищо; - Нямало било "водене на учениците от незнание към знание", за сведение на г-н експерта съм длъжен да кажа, че предста-вата му за познанието е крайно елементар-на и механистична, в познанието нещата се случват не чрез "водене", те, младите, не са слепи, че да трябва да бъдат "водени", те си имат и очи, и души; работите всъщност са поставени на съвършено друга основа и почва: в автентичното познание цялата работа се свежда до това как на младите да се помогне за това щото в душите им да се роди съответното знание; да има много здраве г-н експертът от мен, но за никакво "водене" тук и дума не може да става; само партията, апропо, води "целокупния народ от победа към победа", в нормалния, в човешкия живот нещата стават съвсем иначе: тук няма нито "водене", нито "кара-не", нито "дърпане", нито маршируване в строй, нито козируване и пр. (Знаем, че народът разделя животните, в известната българска поговорка, на два вида, едните дето се "водят", а другите дето се "карат", именно с тояга се карат отзад, докато воде-

ните животни се водят именно с юзда, с юлар, вързани са с въже и пр. и биват дър-пани напред; има и трети вид животни, които "нито се водят, нито се карат", както твърди поговорката, ето към разреда на тия особени животни принадлежат изглежда и човеците, те именно нито се карат, нито се водят, ами си вървят сами, съвсем самосто-ятелно, при тях нито воденето помага, нито карането, нито дърпането; тая проста на-родна мъдрост обаче все още не е стигнала до главите на министерските образователни чиновници, чиято ученост е така голяма, че, видите, обикновено си позволяват да гово-рят съвсем празни приказки. - По повод на твърдението "нямаме съблю-даване на собствено на учебната програма" ще си замълча, щото малко по-долу самият експерт се самоопровергава като казва, че темата по етика, обсъждана в часа, именно темата за любовта и приятелството я има в официалната държавна програма; за темата по философия нищо не казва, има претен-ции само към темата по етика, но ето, така-ва тема я има в програмата, значи сам признава, че твърдението му "нямаме съб-людаване на собствено на учебната прог-рама", освен че е езиково неправилно конс-труирано, и по смисъла си е нямащо отно-шение към реалността, сиреч, е неверно.

След това г-н експертът почва да анализира какво се било случило в този така впечатлил го явно час по етика; изнася дълга тирада, за която аз ще извадя след-ните възлови моменти: "... Смятам, че този въпрос "Кое е по-важно: любовта или при-ятелството?", те са етически категории. След това обаче този въпрос остана във въздуха. След това се започна с едни други отношения към себе си, кой съм Аз. Този основен въпрос "Кой съм Аз?" е по-характерен за 9 клас и после в 11 клас, където във философията има ядро човек и свят. В етиката имаше един въпрос "Как съм Аз?" в края. Но това е не е чак толко-ва проблемно на етиката. Този въпрос не кореспондира достатъчно с етиката. Кой съм Аз? в някакви морални измерения да, но трябва да е поставен в контекста. В този час имаше задаване на въпроси, лип-са на отговори, едно четене. Липса на отговори от страна на учениците. Един ученик имаше, който искаше да говори, но не каза и една дума. Това беше в рамките на 15 мин. Седеше ученика, но мълчеше. Учителят не даде отговори, и за мен това не е проблем. Проблем е дискусията за даване на отговори..." По повод на тази експертна тирада можем да коментираме много, но ще се съсредоточим на най-интересното: - Бие на очи, че г-н експертът доста се обърка в показанията си, това личи дори и в сухия протоколен запис на словоизлиянието

му, но в съдебната зала, пред нас, слуша-телите, това си пролича особено добре. - Разсъжденията му по повод на това кое е от областта на етиката и кое не е, а е от областта на философията са смехотворни, щото по дефиниция етиката е част от фило-софията – и нито етиката като такава, нито философията като такава слабо се интере-суват от това кой момент или проблем къде са го турили в програмата тъй мъдрите министерски чиновници. - Когато се води реално обсъждане на фи-лософски и човешки проблеми с младите хора цялата работа се свежда до възниква-нето на подходяща атмосфера за вглъбя-ване на техните съзнания в тъй важните за всеки човек проблеми; и тук няма абсолют-но никакво значение дали учениците ще благоволят да мислят стриктно и точно по спуснатия отгоре министерски алгоритъм или ще мислят както душата им поиска; слава Богу, душите на младите, особено на тези от тях, на които аз съм преподавал философия, все още не са станали души на зомбита, които стриктно да мислят точно според министерските директиви; за мен е важното да се замислят, защото мисленето изобщо, особено пък философското, е из-цяло свободен и творчески процес, който изобщо не се влияе от нечии глупави дирек-тиви или предписания, пък дори и те да са министерски; - Важното е младите да се замислят, истин-ски важното е тия важни въпроси да стигнат до нивото на тяхното съзнание, пък остана-лото вече душата им сама ще го свърши – в подходящия за раждането на някоя истина момент; всъщност пределно обърканият министерски чиновник в случая превъзходно описва състоянието, в което изпада един, с извинение, "кон с капаци", за когото, видите ли, не самото мислене, а "спазването на параграфите в програмата" било водещото; да, точно в такова състояние необходимо ще изпадне министерската чиновническа мисъл когато съзерцава картината на ав-тентичната мисъл и дискусия; тъй че с тия "критики" г-н експертът, пак без да си дава сметка за това и без да иска, ми отправя един чудесен комплимент; разбира се, понеже съм скромен човек, пак ще трябва да кажа, че изобщо немаше нужда чак тол-кова да ме хвали де, не бива чак толкова разточително да сипе върху ми разни не-заслужени все пак чак толкова похвали. - Слава Богу, върху човешката мисъл, драги ми и тъй любезен г-н министерски чиновни-ко, окови не могат да бъдат турени, напраз-ни са старанията ви в тази посока! Опазил ни Бог младите да почнат да мислят точно според предписанията на министерските директиви, аз по-голям кошмар от този не мога да си представя! Г-н чиновник, Ваша милост чела ли е романа "1984" на Джордж Оруел? Е, такъв кошмар да се случи с ду-шите ни просто няма как да стане в наше време, позакъснял сте, драги, с абсурдните

32 си усилия, мина това време: требвало е да се родите поне половин век по-рано! Сега са други времена, няма как мислите на учениците да маршируват в правилен строй, както маршируват китайските, руските или севернокорейските войници; ако това си мечтаете да се случи, ще има много да чакате! Неосъществима е вашата тъй сък-ровена мечта, драги ми господин философ-ски чиновнико!

Аз вече почти свърших със своя анализ, наложи се да стане доста простра-нен, но за истината и за науката никакви жертви не са излишни. Хайде още един момент да осветлим, щото е показателен, говори много. Когото адвокатката на ответ-ницата, сиреч, на довереницата на г-н Кос-тов го пита какви очаквания бил имал г-н експертът като влизал в моите часове, той отвръща със следната бляскава мисъл-шедьовър:

"Не, нямаше извеждане на нито едно понятие. Като задължение има из-веждане на понятия и постигане на знания и умения и да ги надгражда и да ги свърз-ват с конкретните теми." - Тази бляскава мисъл на г-н експерта, с която благоволи да ощастливи човечество-то, заслужава внимание понеже в нея е есенцията на неговата твърде бедна предс-тава за това що се случва в часовете и в образованието изобщо. - Нямало "извеждане" на нито едно поня-тие... г-н експерт, като се мисли, с понятията се борави и дори играе, бих казал даже се жонглира с тях; като говорим, примерно, за приятелство, нима смятате, че за съзнание-то на младите туй понятие не съществува и тепърва трябва да бъде "извеждано" или "изграждано"? Нима се осмелявате да твърдите, че тепърва в часа по философия младите ще си "изведат" туй понятие? Я помислете поне малко, ако обичате! - Философските понятия или понятията, с които боравим когато мислим за най-важните човешки въпроси, са доста "плас-тични", "разтегливи", "гъвкави", "аморфни" и прочие, това е превъзходно че са такива; обучението по философско мислене не значи, че трябва да ги лишим от тази тяхна гъвкавост, да се лишим от динамиката на смисъла, който блика благодарение на тях, напротив! Тъй че пледираното от вас "из-веждане" на понятията не значи нещо друго освен това, че Вие желаете на мисълта на учениците да бъдат наложени окови, сиреч, тази гъвкавост, пластичност и динамика на тяхната мисъл да бъде погубена. Това няма как да Ви се удаде, колкото и то да Ви се иска, драги ми г-н министерски чиновнико! - Думата "надгражда", която г-н експертът е благоволил да употреби, го издава, тя илюстрира, че той е привърженик на меха-нистичната представа за образованието като "градеж" или "строеж", понятията и

знанията на учениците за него явно са нещо като "тухлички", от които се изграждат първо съзнанията на самите ученици, а пък в неговото виждане, оказва се, и самите мла-ди хора в крайна сметка трябва да станат нещо като тухлите, от които ще осъществим грандиозния градеж на нашето светло соци-алистическо бъдеще! Да имате много здра-ве от мен, г-н експерт, но представата Ви за тия неща е доста демодирана, само това ще Ви кажа и ще спра...

По-нататък г-н Костов, министерс-кият експерт, обяснява интересни неща как с г-жа Кръстанова, пловдивската експертка, били писали своя прословут "констативен протокол", той пишел от София и й пращал написаното, тя била писала от Пловдив, писали, редактирали, трили, абе били из-ползвали една свръхмодерна технология, в резултат на което са сътворили неподража-емия си шедьовър, заради който на довере-ницата им, именно на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, ето сега й се налага да си има твърде сериозни главоболия с право-съдието. Признава, че другият мой час, по философия с 11-ти клас, на който той е присъствал, бил постигнал "на една идея по-добър резултат", съобщава мимоходом ценното си прозрение "Да, хубаво е да не се сдъвка на учениците храната, но трябва по някакъв начин това да се случва и да е видно, че се случва", макар че не се досеща, че тия неща, именно духовните промени, не се виждат с очите, те са невидими за очите, тъй че няма как да се видят, да се проконтролират, да се отчетат, тъй че тук пак сам себе си опровергава, признава, че е изцяло безсмислена неговата работа ка-то "контрольор на мислите", че е безна-деждна абсурдната задача, която си е пос-тавил - вероятно само за това все пак някак да си оправдае министерската заплата и пр. Осветлява ни и по въпроса за плурализма, ето какво има добрината да ни съобщи:

"Записал съм за плурализма, че той е градивен, но той е градивен когато има извеждане от някъде към някъде, а не да има разговор между две жени на пазара и да е неясно за какво става дума", което е интересно за коментар изказване, незави-симо от сексисткия момент, но не ща повече да злоупотребявам с търпението ви, вяр-вам, убедихте се, че министерската чинов-ническа премъдрост е превелика и преизо-билна, нали така?

Едно нещо г-н експертът обаче най-старателно отбягва да съобщи, а имен-но: защо има такова голямо и коренно раз-минаване между написаното във въпросния "констативен протокол" (на самата проверка и също в този, съдебния протокол, който отразява казаното от свидетеля в съда) и първоначалната оценка на двата часа, която г-н Костов направи в мое присъствие в

процеса на самото "рефериране" на двата часа, което биде направено непосредствено след протичането им. Тогава той говори в съвсем друга тоналност, останах с впечат-лението, че възприятието му е добро и позитивно, тогава нямаше някакви особени забележки; самият факт, че тогава не стиг-нахме до сериозна дискусия показва, че аз тогава в негово лице видях един смислен човек, който не може да си криви душата за да угоди някому; да, ама след това в прото-кола изненадващо прочетох твърдения, диаметрално противоположни на първона-чалната му импулсивна оценка! Кой и как му въздейства за да напише такъв разгромен "констативен протокол", дали той лично е имал някакво участие в писането на прото-кола или просто е подписал насътвореното от неговата подчинена Кръстанова, която, в качеството си на приближена на директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив е просто решила да й направи известна услуга с оглед да съу-мее някак да се разправи с "непокорния Грънчаров", това вече са необходими въп-роси, на които тепърва ще трябва да си отговори и съдебната институция, в чието правдолюбие, в чиято привързаност към справедливостта аз лично изобщо не се съмнявам.

Спирам дотук. Извинявайте за дължината на този тъй пространен словесен опус. Но министерската мисъл, както се убедихте, е тъй богата на смисъл и многоз-начна, че си заслужава усилията да се овладеем в най-пълна степен от великоле-пието на нейните неръкотворни и неоцени-ми съкровища. Хубав ден на всички!

Ето как изглежда корицата на новата книжка на списание ИДЕИ, което излиза от печат до няколко дни вторник, 23 декември 2014 г.

Забележки?

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА ИВАН КОСТОВ, НАЙ-ГОЛЕМИЯТ БЪЛГАРСКИ ПОЛИТИК НА НАШЕТО ВРЕМЕ! вторник, 23 декември 2014 г.

"Англичаните например, които Чърчил спаси от унизителен разгром по време на войната и накрая ги направи побе-

33 дители – те го свалиха от власт за "благо-дарност", но не го намразиха. В началото на 21-ви век го обявиха за "най-великия дър-жавник за всички времена". Българите оба-че, които Костов спаси от азиатска бедност, руска подчиненост и ги докара до портите на Европа – те не само го свалиха от власт. Те го мразят, както никога никого не са мразили преди.

Костов наистина им "взе всичко" – взе им света, който харесваха, защото в него не поемаха нито рискове, нито отго-ворности. И след това направи второто важно нещо. Съобщи им, че вместо да чакат някой да дойде и да им даде, е време да запретнат ръкавите и да се справят с живо-та. Отне им правото да потънат във вечен траур по изгубения начин на живот. Не само им отне рая, но им забрани да плачат за него."

Евгений Дайнов

Чудно! Преди три години от Люк-сембург отправих пожелания на рождения ден на набора ми на пощата му в сайта на ДСБ. Сега не знам дали я има там, пък и не искам да я търся. Затова публично, пак от Люксембург му честитя рождения ден с пожелания за здраве и щастие – на него и близките му. Бъдете морален авторитет и коректив! Вашето време тепърва ще идва – без Костов няма десница! Пожелаваме Ви весела Коледа и щастлива Нова година!

Feodor Ilivanov 30 коментара:

Анонимен каза: "... най-големият български политик на нашето време!"

Е, да се преувеличава е малко не до там нормално. Не може и да се сравнява с Филип Димитров по честност и политичес-ки морал. Ангел Грънчаров каза: Не говорим за пастор, другарю, а за политик, има разлика :-) Анонимен каза: За кой пастор става дума, Грънчаров? Според Вас, за да си честен и

ерудиран, трябва да си пастор. Или такива хора Ви бодът очите, защото не се прагма-тични политици – т.е. хора, които могат да "правят" пари. Така ли преценявате хора-та?! Ангел Грънчаров каза: Не, другарю, прос-то уточних, че говорим за политици, а не за пастори, също така не за ангелчета...

Автентичната политика доста се различава от духовното наставление, а Вие представихте г-н Димитрова все едно че е някакъв непорочен пастор или духовен водач. И той като политик е правил много сделки със съвестта си, бъдете сигурен. А що е политика е хубава тема за разговор, що значи да си "добър политик" също е чудесна тема, открит съм да я обсъждаме, но първо прочете какво съм писал по тия въпроси в книгите си, научете как мисля, и тогава отправяйте възраженията си... много съм писал точно по тия въпроси, които вероятно много Ви вълнуват...

Анонимен каза: Г-н Грънчаров, Вашето гледище по отношение на Костов ми е доб-ре известно. Защо да чета книгите Ви? Не одобрявам политическите извъртания. Предпочитам честните хора. Не споделям Вашето мнение, колкото и да Ви е чудно, че може хората да не мислят като Вас. Опре-делете това като "неправилно, погрешно, сектанско, прозападно" или каквото намери-те там в речника на партийните секретари.

Вече съм Ви писал, че Командирът получи СДС като първа политическа сила с ежедневник "Демокрация" и унищожи всичко това. Това са фактите, колкото и да ги отри-чате и обяснявате. Христо Бисеров и Данчо Цонев му бяха едни от първите хора. Какво да говорим повече?! Пък Вие си пишете, що Ви плащат за това. Личен избор ... Ангел Грънчаров каза: Вие можете да си имате каквото си искате мнение, но това, че го имате, не означава, че ще го приема за свое – и единствената причина за това е, че не отговаря на истината. Впрочем, Вие в случая нямате "свое" мнение, а просто папагалски повтаряте мнението на медий-ните мерзавци и ченгета, които срещу зап-лащане направиха всичко за да обработят съзнанията на наивници като Вас, които ето виждаме сега нямат мнение, а само повта-рят папагалски онова, което тия са им вну-шили. Впрочем, нищо не пречи и Вие сами-ят да сте един също така платен медиен мерзавец, който срещу заплащане да пов-таря врели-некипели срещу най-големия политик на нашето време Иван Костов. А иначе колкото и да увъртате и шикалкавите, дори да ми се правите и на "прозападен" и дори на "антикомунист", това съвсем не означава, че можете да подхлъзнете към лъжата информиран и мислещ човек като мен.

Данчо (Парла)Ментата и Христо Бисеров никога не са били с Костов, а вина-ги са били на страната на тия, на които и Вие сега служите.

Онова, което мерзавците и ченге-тата, сиреч, слугите на мафията никога няма да простите на Костов е, че той откъс-на България от Матушката ви Русия и я преориентира завинаги със Запада, с Евро-па, с Америка, с НАТО. По тази причина сега само като чуете името "Иван Костов" и мигновено започвате да плюете жаби, гуще-ри, змии и много, прекалено много отровна жлъч.

Анонимен каза: "Данчо (Парла)Ментата и Христо Бисеров никога не са били с Кос-тов"

????!!!!! Ако Ви изневерява паметта, нап-

равете справка за хората в управлението по време на кабинета Костов.

В отговорът Ви освен безброй епи-тети – нищо друго. Хвалете си Костов, кол-кото си искате. Това на никого не пречи. Хората отдавна разбраха що за личност е, кой го "вкара" в СДС и с каква цел. НИКОГА няма да се върне във властта, особено след това поведение на хората му в Реформа-торския блок. Ангел Грънчаров каза: Ментата и Бисеров никога не са били хора на Костов, те винаги са си били хора на Доган, сиреч на ДС. Сега ги привързват към Костов пак хора на ДС – като Ваша милост. Не е нужно да се прест-рувате на какъвто не сте, лъжливостта Ви си личи от километри... Ангел Грънчаров каза: Ментата и Бисеров никога не са били хора на Костов, те винаги са си били хора на Доган, сиреч на ДС. Сега ги привързват към Костов пак хора на ДС – като Ваша милост. Не е нужно да се прест-рувате на какъвто не сте, лъжливостта Ви си личи от километри...

Анонимен каза: Хората на "Командира" – единият Главен секретар 6 ГОДИНИ, другия – председател на една от най-важните комисии в НС по време на правителството "Костов".

Какво ще коментирате, Грънчаров? В историята не може да се изтрива, нито да се добавят неща в минало време!Вие да не сте герой от романа "1984" на Джордж Ору-ел?!

Христо Дамянов Бисеров е българ-ски политик, народен представител в пери-одите 1991-2000 и 2005-2013 година. Член е на Националния съвет на Зелената партия (1990-1991), която тогава е част от Съюза на демократичните сили. След като ЗП напуска СДС, става член на новата Консер-вативна екологична партия. Главен секре-тар е на СДС от 1994 до 2000 г.

34 Йордан Цонев – Избран е за депу-

тат в 38-ото Народно събрание от листата на СДС. Тогава става председател на Коми-сията по бюджет, финанси и финансов контрол в парламента. Избран е за член на Националния изпълнителен съвет на СДС на 11-ата Национална конференция на партията (26 февруари, 2000) Ангел Грънчаров каза: Всичко това, което сте написал, е така, но то не отменя това, което аз съм написал по-горе, а именно, че въпросните лица са били подставени лица на ДС, които са вършили своята злотворна роля с оглед да съсипят имиджа на СДС – и да провалят политиката му. Защо пропус-нахте да кажете къде отидоха въпросните другари след изгонването им от СДС?

Анонимен каза: Като е така, какво повече? Хората на "Командира" се интересуват от собствените си интереси и за това му бяха послушни. Той ги подбираше специално такива за да ги командва. Какъвто господа-рят, такива и слугите му.

Но нека прочете и за самия Иван Костов:

"От 1974 г. Иван Костов е асистент във ВИИ „Карл Маркс“, а от 1979 г. – старши асистент в Катедра „Политическа икономия“ на Центъра по идеологически дисциплини във Висшия машинно-електротехнически институт....

... от ръководителя на катедрата проф. Алексиев, се казва: „Иван Й. Костов е политикономист с твърде солидна подготов-ка и широки интереси. Той познава много добре произведенията на класиците на марксизма-ленинизма и е убеден марксист и защитник на нашата социалистическа сис-тема."...

На Кръглата маса Костов първона-чално е консултант на тогавашния казионен профсъюз, като е предложен за депутат във Великото народно събрание, като експерт на левицата, но кандидатурата му не е приета. Впоследствие се пренасочва към Съюза на демократичните сили, като според някои източници това става по препоръка на Андрей Луканов*...

* В Пловдив, от ръководството на СДС през 1990 г., това се знае от самия Костов!

Имате думата, г-н Грънчаров по повод "първоначално от левицата, прена-сочва се към СДС". С една дума "Интересът клати феса“

Анонимен каза: Къде отиде последният ми коментар??!! Ангел Грънчаров каза: Таваришч, дай нещо по-свежо срещу Костов, тия претопле-ни прокиснали ченгесарски чорбалаци, дето ни ги поднасяш, никого не могат да впечат-лят, най-много някой да си изкара червата от погнуса. :-) Нима нищичко ново не може

да измисли единствената ти мозъчна клет-чица? :-)

Анонимен каза: А, не така. Това е писано от сериозните изследователи на новата ни история. Аз само ги цитирам. Не се дръж като партиен секретар, на който всяка линия е права, щом отговаря на интересите му, независимо колко крива е. Хората, които ръководиха СДС през 1990-1991 г. са още живи и добре помнят какво им каза Костов при представянето си пред тях преди избо-рите за ВНС. Той беше кандидат на СДС в "Кючук Париж". От БСП му беше противник Анжел Вагинщаин. Панимаеш, таваришч Грънчаров. До като ти си се занимавал с философията на Сократ, ние изграждахме СДС и за това ни боли. Пък ти си пиши глупостите за нас Долнобански "интелекту-алецо". Този коментар и да не се появи, хич няма да те питам защо. Истината не може да се изтрие, както ти се опитваш да правиш с Костов и компания. Ангел Грънчаров каза: За лъжлив и фал-шив ченгесарски интернетен "седесар", дето бил "изграждал СДС", който даже и собст-веното си име не смее поради извънредната си лъжливост (в приписването на мними "заслуги" за създаването на СДС) да каже или да напише, явно "истината" е тъкмо лъжата, тоест за лъжливеца истината е лъжа, а лъжата е "истина" :-) Тъй че ето, че сам се самоопроверга: на лъжци като теб не може да се вярва и за една дума само...

Апропо, моя милост е участвал в създаването на СДС и в Пловдив, и в Долна баня :-) Кажи си имената да видим дали те познавам, антикостовистка шушумиго...

Анонимен каза: За Долна Баня не знам. Щом си бил кмет там, сигурно си се записал и в някоя от партиите на СДС. Но в Пловдив кой те познава от тогава?! НИКОЙ. Ти въ-обще бил ли си на някой митинг в Пловдив от онова време? А сега се правиш на герой и борец за демокрация! Да те питам аз тебе, както питали Стамболов след Освобожде-нието "Ти защо не беше на Шипка?" Ти на първите избори за ВНС на коя изборна комисия беше член?! Да проверя ли в спи-съците на представителите на СДС в из-борните комисии в Пловдив или ще си ка-жеш честно?

А колкото до името ми – който чете това и е от онова време, отдавна е разбрал кой съм. А това, че ти питаш, означава че си от боядисалите се по-късно в синьо кому-нисти. Ангел Грънчаров каза: Ясно, щом даже името си не смееш да кажеш, явно си една мижитурка; която явно има зъб на Костов щото навремето я е задраскал от списъците за депутати, нали за това го мразиш толко-ва, душо мерзска? Признай си, ще ти олекне малко.

Кой съм аз не знаеш, щото навре-мето още от преди 1989 г., когато трепер-ковците като теб се кълняха във вечна вярност на комунистите, такива като мен бяха против тях. И мен и тогава, и сега ме знаят хората кой съм. Като не знаеш кой съм и какво съм направил, прочети поне книгата ми СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ, там съм описал случилото се преди 1989 и след нея така, както съм го видял, както съм участвал в него. Самият факт, че ме мразиш толкова показва, че много добре ме познаваш: аз още тогава имах обичая на страхливите мижитурки-комуноиди да им опъвам нервите, щото към тях имам органическа непоносимост.

Та ще посмееш ли все пак да и ка-жеш името? И истина ли е, че мразиш Кос-тов щото не те е допуснал да влезеш в списъка за кандидат-депутати? Аз познавам много такива като теб, за които главният стимул да мразят Костов е все този. Не разбрахте, че всички мижитурки просто е нямало как да влезете в списъците за депу-тати, тогава какво толкова има да го мрази-те тоя Костов не разбирам?!

Анонимен каза: "Ти защо не беше на Шип-ка?!"

А от политически партии, депутатс-ки места и обществени длъжности (кмет, съветник, управител и т.н.) съм се пазил винаги. Имам известно чувство за морална хигиена, колкото и да ти е непонятно. За това се радвам, че Българският народ има такъв син като Филип Димитров и съжаля-вам, че има и Иван Костов. Но, така е още от времето на Адам и Ева – и те имали два сина Авел и Каин. Ангел Грънчаров каза: Безличник, който крие собственото си име, щото няма капка достойнство да застане зад собствените си думи, да говори за "морална хигиена" е прекалено нагличко, но от такъв какво друго да очакваме?! :-)

По този начин не усещате ли поне това, че похвалите от човек като Вас спрямо Филип Димитров звучат крайно компроме-тиращо спрямо него, а плюнките Ви спрямо Костов го поставят на най-висок нравствен пиедестал?! Кажи ми кой те хвали или ру-гае, за да ти кажа ти самият колко струваш... :-)

Разбра ли сега в какъв превъзхо-ден капан се постави сам, драги немислещи ми мерзавецо :-)

Анонимен каза: Защо ли си правех труда да ти пиша?!Всичко си протече така, както си знаех – няма аргументи, няма факти и тогава идва езикът на парламентарната трибуна – "немислещи ми мерзавецо" и т.н. и т.н. Речник взет от Мая Манолова и Де-сислава Атанасова. В случая политическите възгледи са без значение – важно е поведе-нието. Така е и с тебе – само да не е съгла-

35 сен някой с тебе и всички средства се пус-кат в употреба. Какъв ти "демократ" и "фи-лософ" ?! Чиста проба комунист – "който не е с нас е против нас!" и следва да бъде унищожен със всички средства безмилост-но!

Колкото до Филип Димитров – той не се нуждае от похвали, най-малкото от мен, защото е личност с морални принципи. "Пастор", както го наричаш. Де да имахме такива свещеници, къде щяхме да сме сега!

Похвалите не променят личността. Ти, като получаваш такива, променят ли умствените ти възможности, поведението ти или те спасяват от комплексите ти? Нався-къде "аз.., аз.., аз.. и книгите ми". То бива, бива, ама чак до там самочувствие, придру-жено от липса на възпитание, малко прека-лено идва, да не кажем патология. Ангел Грънчаров каза: :-) Не е нужно да се държиш по толкова глупав начин, търсейки реванш, щото те притиснах с аргументи. :-) Ченгесарските бълвочи срещу Костов, който повтаряш, не са ми интересни, те не заслу-жават внимание, щото са изсмукани от пръстите, с оглед отмъщение за това, което Костов направи: постави руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия на колене и преориентира България към Запада, откъс-на я от фаталната й обвързаност с Русия. Ето за това нещо мафията и олигархията не може да прости на Костов, ето затова плаща на медийни и интернетни мерзавци като теб да го плюят, да бълват какви ли не нелепи-ци срещу него.

Тъй че си на доста ниско интелек-туално ниво за мен, за да благоволя да вляза в същинска дискусия. И в нравствено отношение доста си много долу, а аз с мер-завци, които не смеят да си кажат собстве-ното си име (за да могат да си лъжат колко-то искат!), не бих влязъл в същинска диску-сия по никой начин - просто щото с лъжци е под достойнството ми да разговарям...

Анонимен каза: Костов имаше цялата възможност да се приемат лустрациони закони, но не го направи. Ако го беше нап-равил, сега щяхме да сме нормална държа-ва. За него по-важно беше приватизация-ограбизация, та да забогатеят той и приб-лижените му. Ние това няма да забравим никога. Ангел Грънчаров каза: Казах ти, с повта-рянето на ченгесарските лъжи за Костов не можеш да ме впечатлиш. Много ти е ниско нивото. Примерно за списанието на лустра-ционните закони пак лъжеш: не Костов ги спря, а Петър Стоянов, мобилизирайки хората си в Конституционни съд, като аген-тите от ДС Г.Марков и други такива, спря законите за разкриването на досиетата и лустрацията. То бива да се лъже, ама чак толова грозно и тъпо да се лъже като теб е вече чиста излагация, другарю.

Името си ще си кажеш ли?

Анонимен каза: За да се спре закон, трябва да се внесе в Правната комисия от Прави-телството. Ти можеш ли да ми посочиш кога е внесен такъв от правителството "Костов"? Кога Президентът е наложил "вето"? Кога Конституционният съд го е отменил? Това ли са "ченгесарските лъжи" или факти?

Колкото до името .. Ти знаеш ли имената на Радой Ралин, Фредерик Стен-дал, Патрик Модиано...? Ако ги знаеш, ще знаеш и моето – Иванич Иван.

Весела Нова година, крачи напред и пей дитирамби за любимите си политици! Кой ти пречи? Това, че не споделям твоите симпатии, не ми пречи да живея, да ме дразни и да се държа като културен човек. Ако на теб ти пречи, то си е твой проблем, Грънчаров. Живей си с мисълта, че си ме натикал в ъгъла, но прочети всичките ко-ментарии по-горе и ще видиш, че си се опитвал с грубости да ме изблъскаш от дискусията. Въпрос на култура и мантали-тет, пехливанино за истина и справедли-вост. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, явно си съвсем некомпетентен за оня период – щом не знаеш за Закона за досиетата, блокиран от Конституционния съд по времето на Костов. Направи справка, аз не съм бюро за информация...

А това, че си един аморален тип, който се срамува от собствената си личност, ме освобождава от повелята да уважавам личността ти – не може да се уважава нещо, което го няма, а аз не съм идиот. Гледам че ненавистта ти към мен доведе до поетична екзалтация, измисли дори едно бисерче:

"пехливанино за истина и спра-ведливост" :-)

Което само показва, че мразиш не само мен или Костов (щото е задраскал името ти от списъка с кандидат-депутати), но и истината, справедливостта, свободата, личността... а това означава, че си едно най-образцово комунде (комуоид), и това нещо няма как да се промени дори и да се провъзгласяваш за "най-велик седесар" :-)

Анонимен каза: Законът за досиетата не е закон за лустрация. Такъв има в момента, но лустрация няма. Не знам защо повтаряш, че съм искал да ставам депутат. Не съди по собствените си комплекси за другите. Аз не съм от село, та да се тикам във властта. От всичките философи, най-близко стоя до Епикур – "пазете се от високите постове ...". Но нека ти да имаш последната дума – учител си и каквото кажеш е неоспоримо, нали, пехливанино за ....? Ангел Грънчаров каза: Очевидно мразиш образованите и интелигентните хора, което е допълнително основание за омразата ти към Костов – и към "учителите", естествено,

дето са те тормозили навремето да мислиш и пр.

Е, това обяснява и защо Костов те е зачеркнал от депутатските листи. Имаш пълното основание да го мразиш до гроб...

Анонимен каза: Очевидно не си чел пос-ледния ми коментар – нещо се е повредило и повтаряш едно и също, като стара грамо-фона плоча.

Впрочем, защо не публикуваш събрана цялата ни дискусия, както си пра-вил за други теми? Все пак, хората имат нужда и от нещо забавно. Може би се стра-хуваш, че ще забележат липсата на логика в съжденията ти и пълно игнориране на факти от близкото ни минало? Не се притеснявай от това! Ти нали знаеш и вярваш, че си прав, когато съгрешиш дори! (по Христо Радевски) Ангел Грънчаров каза: Както и можеше да се очаква, напъваш се да се правиш на фалшив "антикомунист" :-)

Прави каквото щеш. Щом ти харес-ва. Щом това запълва някакви празнини в душата ти. Между другото, защо се сраму-ваш така много от името си? Толкова много ли си се компрометирал, та криеш така усърдно името си? Интересно е, опитай се да надмогнеш страха си, кажи кой си, за какво се бориш. Или само си наемен писач-оплювач срещу Костов? Как така не можа да измислиш нищо оригинално против него? Повтаряш баналните и изтъркани клевети, на които вече никой не вярва. Дай нещо по-свежо...

СВОБОДНАТА ТВОРЧЕСКА ИЗЯВА НА ЛИЧНОСТТА И ТАЛАНТИТЕ НА МЛАДИТЕ Е ОНОВА, КОЕТО ГИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ сряда, 24 декември 2014 г.

Пространство на свободата или дефини-ция на щастието Репортаж от мястото на събитието – Димитър Пецов „Blood suger”

Всичко започна с моето желание да взема интервю от едни ученици от си-листренската езиковата гимназия за списа-

36 нието за личностно развитие „HUMANUS”. Илиян, Мелин и Мечо, както ми се предста-виха – членове на рокбандата „Blood suger”, приеха идеята много добре и ме поканиха на тяхна репетиция. В уречения час прис-тигнах в залата им за репетиции в младеж-кия дом. В предварителния ни разговор ми бяха казали, че имат ръководител, който работи с тях и аз се насочих към него да представя идеята си за интервюто. (ОЩЕ >>>)

ХРИСТИЯНИ ЛИ СМЕ НИЙ, БЪЛГАРИТЕ – ИЛИ СМЕ ЕЗИЧНИЦИ, ЕРЕТИЦИ И БЕЗ-БОЖНИЦИ? сряда, 24 декември 2014 г

Поставям този въпрос неслучайно, а съвсем осъзнато, осмислено и нарочно: според мен това е важен въпрос, касаещ нашата духовна национална идентификация или, по-просто казано, разбирането ни за това какви сми всъщност ние, българите, каква е истината за нас самите. Да, какви сме, какво представляваме, колко струваме, каква е истината за нас самите – ето този е най-важният въпрос, на който следва да си отговорим. Поставям този въпрос сега, в тия предпразнични дни, ето, празнуваме, е, неща и да помислим по него, аз предлагам, пък вие ако искате ме послушайте, помис-лете, дайте заедно да помислим ако искате, ето тук, в блога, нека да обменим мисли и оценки, смятам, че си заслужава, че има смисъл да се мисли и разговаря по тия въпроси.

Първо как ний, българите, празну-ваме тия дни? Ясно как: с ядене, и то не просто с ядене, ами и с плюскане, със страшна лакомия, с преяждане, с тъпкане, също и с пиене, и то не просто с пиене, а с препиване, с наливане до постигане на пълна безпаметност, до загуба на съзнание-то, с оглед "да се отдадем цялостно на стихията на живота", както това се е праве-ло някога в дионисиевските вакханалии и оргии, нали, признайте си, точно така "праз-нуваме"? Да, така празнуваме, тази е исти-

ната, погледнете пълните с месища и с бутилки алкохол колички на "бедния наро-дец" в хипермаркетите, какво показват те? (Вие, апропо, видели ли сте масов българин да се е отбил в книжарница и да си е купил книга?) Щом това за нас е празникът, щом в тия свети дни ние всъщност, фактически и явно празнуваме не друго, ... издръжливост-та на собствените си търбуси (стомаси, шкембета, тумбаци), то това всичкото, мама му стара, все нещо показва, то все нещо говори и ни казва относно този най-важен въпрос: аджеба, какви сме, що представля-ваме, колко струваме, що чиним?

Втори признак, показващ какви сме: как се поздравяваме за празниците. Забелязали ли сте по този пункт нещо пока-зателно? Какво, примерно, пишем в колед-ните поздравителни картички? "Честита Коледа!", "Весело посрещане на Коледа!", нали така обикновено пишем? (Не че има нещо лошо във веселието бе, няма нищо лошо, но все пак има и други емоции на този свят освен пиянското "веселие", нали така?!) Значи "Коледа" предимно празнува-ме, и то непременно весело, нали? А някой нещо да каже за "Рождество Христово"? Това е същинска рядкост, "Коледа", "Коле-да", "Коледа", отвсякъде това чуваме и виждаме. И купища изображения на разните му там "Дядо Коледовци" ("Дядо Мразовци" навремето ги наричаха таваришчите, кому-нистите де, за да отучат народа от дедо му Коледа!), а някой някъде да е видял изоб-ражение на раждането на Христос там, в оня исторически обор? Не, такова нещо у нас нема, ний сме напреднал народ, ний сме прогресивни хора, ний празнуваме някакъв си "Дядо Коледа", който, видите ли, ще ни донесе... подаръци! Тия пусти пода-ръци така са легнали на сърцето на просто-душния наивен народец, че повече от това не може да бъде! Всички чакаме все пода-ръци: и бабите с пенсиите чакат паричен подарък от тъй щедрия премиер, и децата чакат подаръци от бабите и от дядовците си (които с подаръка, получен от тъй щедрия и добър наш премиер, дето уреди коледни надбавки за пенсионерите, сами ще купят подарък на своите внучета, а пък и бащите и майките чакат подаръци от своите щедри директори, на които са готови да цаливат ръцете (пък и не само ръцете де, но така е думата!) само и само да им дадат по-високо... "диференцирано заплащане" или да благоволят да им отпуснат некакви пре-мии – сфащате ли сега колко сме жалки всички ний с това чакане на някакви, каквито и да е, подаръци?!

Ний най-много от всичко на този свят обичаме подаръците, за подарък масо-вият нашенец е готов душицата да си про-даде, стига да е по-тлъстичък тоз подарък, държим се като песовете, на които като им подхвърлиш по-тлъст кокал, ще те обичат беззаветно за вечни времена. Жалка рабо-та, тъпа работа е тази толкова уж "възви-

шена" работа с това нашенско пусто чакане на подаръци отнякъде, по възможност най-вече от така грижовната към нас, все едно че е наша "грижовна майка" държава, която, ако сме послушни, всекиму все нещичко ще даде! Това чакане на подаръци, което, както виждате, вече сякаш е влязло в гена на народа ни, то се проповядва и на децата (и от учителките, и от мъдрите баби и майки, нали така всички казват на децата и на внуците си: "Ти слуша ли, мило, ти послу-шен ли беше?", милото детенце казва сия-ещо: "Да, мила бабо и мамо, аз бях много послушен, аз много слушкам!", малоумната баба и майка, развълнувани сърдечно от туй признание, прегръщат милото детенце, което така добре е усвоило тази най-вредна за бъдещето му философия на послушани-ето, на примирението и на подлизурството, целуват обреченото като тях на недостойно и мизерно съществуване малко детенце и му дават дългоочаквания подарък, нали така става обикновено? Сфащате ли сега какво значат тия тъй трепетни моменти от нашето празнично битие, разбирате ли сега какво те показват? Долавяте ли каква исти-ната за нас самите те ни казват?

Е, ще кажете, тоа па пише така щот ни завижда, щот той, понеже сега е безработен, нема пари да купи подарък на децата си и затова, от злоба, иска и нам да развали празника, нали това си помислих-те? Е, аз го правя за друго, с добри основа-ния и мотиви ви пиша тия неща, за ваше добро поемам този риск да ви кажа тия горчиви истини, вероятно с оглед вашето поправяне ги казвам, щото има нещо много сбъркано в ценностната ви система, драги ми утрепани отвсякъде труженици на кому-низма и на посткомунизма, затова ви ги казвам тия неща, надеждата ми е да доло-вите, че тека не бива да се живее, че така е недостойно да се живее. Аз ви ги казвам, пък вий дали ще ме разберете е отделна работа, ако щете, ме мразете затуй, че ви правя добро, то хора всекакви има, пълно е с идиоти наоколо, не зная дали сте го забе-лязали? Аз тия точно ги наричам "комунои-ди", не е зле да се запитате и вие сами що сте: человеци или... комуноиди? Не е зле всеки човек да си постави този интересен въпрос, не е зле всеки да се запита сам и сам да си отговори на него.

И така, какво всъщност празнува-ме? Казахме вече как празнуваме, а според

37 това кой как празнува това показва колко всъщност той и струва, нали така? Като личност имам предвид колко струва. Всеки струва толкова или повече според това какви ценности има. Пълно е с духовни инвалиди у нас, пълно е у нас с материа-листи, не зная това поне дали сте забеля-зали. Ето, според това кой как празнува си личи какъв е, дали и материалистична... свиня (или шопар), или пък, случайно, е все пак човек. Сами си отговорете що сте и колко струвате, аз не ви познавам и сам не мога да отговоря на този въпрос вместо вас. Той и вас само си касае де. Макар че на хора като мен, които държим да бъдем човеци, да сме сред предимно прасета в нашата голяма българска кочина не е много приятно, но какво да правим, такава, явно, ни е била съдбата – и ориста.

Я вижте тази справка и помислете малко вий лично какво празнувате тия дни, ето ви потребната информация за разми-съл: Коляда божич (Коледа) – бог, олицетворя-ващ зимното слънцестоене, слънцето младенец. Почитала се е на 22 декември, а сега на 6 януари. В негова чест са се пра-вили маскирани игри, които се запазили и до днес. Справка:Боговете на славяните Рождество Христово е един от най-голе-мите християнски празници. На него християните честват раждането на Сина Божий Иисус Христос. Според Евангелие-то от Лука това станало в град Витлеем, провинция Юдея.

Сфанахте ли сега какво празнувате и колко според това струвате? Сфанахте ли вие какво сте: християни ли сте, езичници ли сте, еретици ли сте, атеисти, безбожници ли сте? Аз за себе си добре зная що съм, а вие за себе си знаете ли? Длъжни сте да имате свой отговор на този въпрос, той само вас касае и за вас има значение, исти-ната за вас самите е онова, от което зависи много, да не кажа всичко. Той касае вашата жизнена философия, вашето разбиране за живота, отговора на това за какво си струва да живее човекът, какъв е смисъла на живо-та и пр. А вие разбрали ли сте поне това, че ние самите, според това какво представля-ваме и как разбираме живота си, сами тво-рим неговия смисъл? Дали животът ни ще има или няма да има смисъл зависи само от нас самите, от никой дрег! Това поне знаех-те ли го? Няма кой тук да ви помогне, всичко зависи само от вас. Така мисли свободният човек. А вий, аджеба, свободни человеци ли сте – или сте просто "природни същества", именно, сте прости природни същества?

Спирам дотук. Доста въпроси ви поставих. Имате за какво да размишлявате по време на празниците, нали? Хубава "домашна работа" ви поставих. Размишля-вайте донасита, лошо няма. То може би тия

празници са ни дадени за размисъл, за вглъбяване в тайните на живота ни, за тър-сене на смисъла, а не за... плюскане, знае ли се?!

Едни след празниците ще се оп-лакват от преяждане, други пък ще се чувс-тват чисти, просветлени и одухотворени – защото са се отдали на търсене, на разми-съл, на следване на светлината. Сами из-бирайте какво да стане с вас. Който иска, нека да бъде... лапащ и преяждащ шопар - или тресяща се от сланина дружелюбна свинка, свиня (ако е дама де). Може и друго да бъдете, но това вече си зависи само от вас. Не ви съветвам да бъдете аскети, знам, че това не ви е по силите, но поне умерено одухотворени да бъдете можете, нали така? Не си мислете, че като пиша това, се прест-рувам, че самият аз съм едва ли не "безг-решен" или че съм много напреднал, не, не е така, и аз като вас съм податлив и на простотии, и на грехове, и аз често, като типичен българин, преяждам като идиот и като животно, тия неща и на мен са присъ-щи. Аз може би ги написах не толкова об-ръщайки се към вас, а по-скоро към самия себе си, тъй че не ми се обиждайте, става ли така?

Хайде, хубави празници на всички! Истински да се постараем да празнуваме тия наистина светли празници, в които можем да одухотворим и да просветлим живота си, да направим нещичко да се отърсим от недъзите си, от злобата, от завистта, от простащината си, он наглостите си и т.н. Можем да бъде човеци и човечни, това не е толкова трудно, не е задължител-но да бъдем животни, нали така? То живот-ните са много по-истински и чисти от нас, нека да не обиждаме животните като се наричаме животни, не е справедливо някак спрямо тях, нали така? Те, горките, не могат да бъдат толкова опорочени като нас, за тях пороци, впрочем, няма, а има само за нас, човеците. Все пак не е лесно да си човек, но за сметка на това пък е толкова вдъхновя-ващо това, нали така? бъдете човеци, ето само това да ви пожелая мисля си струва! И да ви отправя ето това свое пожелание в завършек, което отговаря на моите лични ценности, които, да допуснем, отговарят и на ценностите на моя народ (да се надява-ме, но това, видяхме, съвсем не е сигурно, нали?):

Приятно и достойно посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рож-дество Христово и на нова година! Още малко информация за размисъл: Коляда (Коледа), в славянската митология е митологично същество, въплъщаващо новогодишния цикъл и олицетворяващо слънцето-младенец, зимното слънце. Коля-да се свързва със слънчевия кръговрат, минаващ през четири сезонни цикъла и от едно същностно състояние в друго. Четири-те персонификации на слънцето според древнославянската религия са: Коляда – малкото, слабо зимно слънце, родено и обновено на сутринта след зимно-то слънцестоене. Ярило – укрепналото слънце, превърнало се в юноша на сутринта след пролетното равноденствие. Къпало (Купала) – могъщото слънце, поя-вило се на сутринта след лятното слънцес-тоене. Световит – остаряващото и слабеещо, но помъдряло слънце, появило се на сутринта след есенното равноденствие.

В различните славянски народи в негова чест на Коледа се извършват обреди с игри и песни (коледуване). В повечето коледни песни Коляда се споменава като същество от женски пол. При поляците понякога се изобразява като сноп, донесен в дома на Рождество. При хърватите се сим-волизира от кукла, наречена колед. Споме-нава се в коледните песни, изпълнявани от обикалящите домовете коледари, които съдържат магически заклинания — за бла-гополучие на дома и семейството. Понякога обредните подаръци за коледарите в Русия, обикновено краваи, се наричат също "коля-да". В по-стари времена на Коледа се е извършвало жертвоприношение на коне, кози, крави, мечки и други животни, въплъ-щаващи плодородието.

ПРЕДРОЖДЕСТВЕНСКО И ПРЕДНОВО-ГОДИШНО ПИСЪМЦЕ ДО "КОЛЕКТИВА" НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ сряда, 24 декември 2014 г

Решавам тази сутрин да напиша кратко писъмце до бившите си колеги от ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което съм работил цели 14 години – и от което бях уволнен, изгонен и и едва ли не изритан с великолепен шут от неговата тъй мъдра директорка Стоянка Анастасова на 19 май, дни преди празника на тружениците на културата и просветата, тя трепетно ми

38 поднесе заповедта за уволнение един вид като неин сърдечен предпразничен подарък, тя тия спектакли ги умее, предполагам специално е мислила как по възможност по-унизително да ме уволни, как да е по-запомнящо се уволнението ми, е, успяла е да изобрети възможно най-ефектното увол-нение! И веднага след празника 24 май тя организира нарочна "оперативка", на която тя най-напред известява многострадалния "колектив" за уволнението ми, а пък част от "колектива", увлечен от две-три най-бодри подлизурки на директорката, започва да... ръкопляска! Представяте ли си какво озна-чава това?! То значи много според мен, как да не се отблагодаря за случилото се в тази паметна за мен 2014-та година с ето това кратко предрождественско и преднового-дишно писъмце, аз съм човек, който държи да постави всичко на длъжната нравствена основа и дори висота; ето какво написах в туй поздравително писъмце:

До "колектива" на ПГЕЕ-Пловдив Чрез директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа

Стоянка Анастасова Нещо като предрождественско послание от "народния враг" Ангел Иванов Грънчаров, бивш преподавател по философия и граж-

данско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Многоуважема госпожо Директор, Многоуважаеми колеги, На път е да изтече паметната за

мен (а надявам се и за вас) 2014-та година. Тази вечер е Бъдни вечер, а утре е Рождес-тво Христово. Простете за човешката ми слабост, но ми хрумна да Ви поздравя по повод на идването на този най-светъл праз-ник. Ето какво в тази връзка искам да ви кажа:

Моето специфично послание не само към вас, но и към всички читатели на блога ми го написах току-що и го публикувах (вижте: Християни ли сме ний, българите – или сме езичници, еретици и безбожни-ци?), ето, мисля, че не е зле и вие да го прочетете, може пък то да ви подбуди да се позамислите и вие върху поставените в него важни според мен проблеми. И така няма да ми се наложи да се повтарям, пък и ще мога да бъда съвсем лаконичен. Поздравление-

то, което отправям вам, е същото, няма нужда да променям нищо в него, ето го:

Приятно и достойно посрещане и празнуване на Бъдни вечер, на Рож-дество Христово и на новата година желая на всички вас!

И ще добавя само ето това, поне-же вие за мен сте все пак по-специални, с повечето от вас сме работили много години заедно, та затова имам правото и дори дълга съвсем човешки да се обърна към вас ето как:

Колеги, съчувствам ви най-искрено и сърдечно за това, което сте принудени да понасяте, мили страдалци и търпеливци! Моята е ясна, аз се отървах, а на вас наис-тина много ви съчувствам. И за мълчанието, и за принудителното недостойнство, и за всичко – знайте, че за всичко ви разбирам и затова за нищо изобщо не ви коря. И за всичко ви прощавам, ако позволите да ви кажа и това.

Прощавам и на ония, които ръкоп-ляскаха когато чуха от устата на директор-ката тъй радостната вест за моето обезгла-вяване, пардон, уволнение, и на ония, които не ръкопляскаха тогава, ала не посмяха нищо друго да сторят и дружно, ала гузно си замълчаха. (Слава Богу, главата ми, въпре-ки преживяното, все още е на раменете ми, явно Бог ме е съжалил за нещо и велико-душно ми е отпуснал още дни, за което му благодаря!) Тия позорни моменти са вече минало, колеги: благодаря ви все пак, прос-тете, за проявената "колегиалност"!

Аз винаги съм казвал и то съвсем открито, че не подобава за човека да бъде малодушен. Грозно е човек да бъде страх-ливец. Особено пък непростимо е ако е възпитател, учител на младежта. Щото малодушният учител, учителят, който си позволява да се държи малодушно, няма как да бъде иначе, за жалост, възпитава също малодушници; а пък страхливецът, ако е учител, създава същите страхливци като него. Това го казвам по принцип, не по повод на вас и на вашето поведение.

Но аз пак ще кажа: разбирам ви за всичко и за нищо не ви коря! Ние сме сво-бодни и всеки сам, според разбиранията и ценностите си, решава как да се държи, какво да прави, как да се отнася към нещата от живота, които съдбата му поднася или сервира.

На колене да се живее обаче е все пак крайно неудобно, само това ще допъл-ня. Темата, както сами забелязвате, е бла-годатна, но се принуждавам да спра дотук – за да не се увлека още повече и да кажа нещо съвсем излишно. Простете ако съм ви обидил, не съм искал това, аз въпреки представите на мнозина от вас не съм зъл човек, напротив, добър човек, чини ми се, съм – ама знае ли се?! Така се усещам, че съм добър, е и вам желая да сте добри, истински добри, за самите себе си, за най-близките си - и за младите, за учениците

най-вече бъдете добри: щото сами знаете колко лоша, вредна най-вече за тях е сис-темата, на която сте принудени да служите.

Нека в идващата 2015 години за-едно, с общи сили да можем да променим нещо в нея, щото така работите съвсем не вървят; вие това прекрасно го знаете, но пак си мълчите, понасяте, търпите, а така не бива да постъпва свободният, сиреч, дос-тойният човек.

Нека да си пожелаем идващата 2015 година да бъде по-добра от изминала-та 2014 година! Тя ще бъде такава каквато си я направим сами! От нас, не от някой друг, зависи всичко!

Всичко добро! С уважение: ваш бивш колега А. Грънчаров ПОСТСКРИПТУМ: За малко да забравя: най-специални поздрави на моята бивша синдикална лидерка (и помощник-директор-ка на училището) г-жа Камелия Стоянова, която има такива неоценими, направо без-ценни заслуги за моето уволнение! И за изключването ми от синдиката преди това, което проправи пътя към уволнението ми. Г-жо Стоянова, няколко пъти Ви писах и то съвсем публично, включително и на адвока-та Ви писах, и то в хартиен вариант, ала Вие още, кой знае защо, мълчите: пратете ми на имейла номера на банковата си сметка, за да Ви се издължа с парите, които се съгла-сих да Ви плащам заради "обидата", която по Ваша преценка съм Ви бил нанесъл понеже се опитах да защитя своето човешко достойнство. Моля, пратете най-сетне тази банкова сметка, щото не ща мен да изкара-те виновен за това, че не ми давате въз-можност да Ви се издължа. Всичко добро и Вам, Вие твърдите, че сте примерна хрис-тиянка, хубаво, одухотворено посрещане на Рождество Христово и Вам! ЗАБЕЛЕЖКА: Към учениците от ПГЕЕ-Пловдив ще се обърна със специално виде-опослание, те за мен много специални! И затова тук не пожелах да смесвам нещата, към тях ще се обърна отделно...

ЧЕСТИТО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО! четвъртък, 25 декември 2014 г.

Нека светлината на този велик празник освети живота ни!

39

ГОСПОДИ, БЛАГОДАРЯ ТИ! четвъртък, 25 декември 2014 г.

Господи, благодаря ти... Господи, благодаря ти, че когато всички ме оставят, Ти не ме оставяш. Господи, благодаря ти, че когато всички ме обичат, Ти не ме обичаш. Господи, благодаря ти, че когато всички ме намразват, Ти не ме намразваш. Господи, благодаря ти, че когато много се забравям, Ти не ми прощаваш.

Господи, благодаря ти, че когато много си поискам, Ти не ми го даваш Господи, благодаря ти, че когато съм надменен, Ти не ме познаваш. Господи, благодаря ти, че когато с мене никой не говори, Ти насън ми шепнеш. Господи, благодаря ти, че когато много се раздавам, Ти не ми се сърдиш. Господи, благодаря ти, че когато и за Теб се вземам, Ти ми се усмихваш. Господи, благодаря ти, че когато за човек не ставам, Ти във мене вярваш. Господи, благодаря ти, за това, което имам. И прости ми, че не мога всичко да ти вър-на... Господи, благодаря ти!

Иля Велчев (Цитирано на страницата на Ognyan Minchev във Фейсбук) СТРАХУВАЙКИ СЕ ОТ МОСКОВСКИ МАЙ-ДАН, ПУТИН ПОДАРИ НА РУСКИТЕ ПИЯ-НИЦИ ЕВТИН МЕНТЕ-АЛКОХОЛ четвъртък, 25 декември 2014 г.

Из: Путин защити евтината пиячка – ев-тин номер от репертоара на Борисов,

Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... Часове след появилата се ин-

формацията, че правителството на Русия внася законопроект за по-строг контрол върху производството и продажбите на алкохол, Путин се появи на обществeния мегдан като спасител на евтината пиячка, опасявайки се от московски Майдан.

От тази по-ясна индикация за това, колко е стреснат господарят на Кремъл от дочуващия се от дълбините на Русия ропот след разклащането на доверието в рублата и нейната покупателна способност (измере-но в бутилки водка), наздраве му кажи.

ТАЗИ СЕДМИЦА СЕ НАВЪРШВАТ 30 ГОДИНИ ОТ НАЙ-МАСОВОТО ПРЕСТЪП-ЛЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИЗЪМ четвъртък, 25 декември 2014 г. Из: Престъплението, наречено "Възроди-телен процес", Автор: Татяна Ваксберг

Два реда и нула факти. Това е всичко, което учениците в България могат да прочетат за насилственото преименува-не на българските турци – престъплението, наречено "Възродителен процес". Татяна Ваксберг припомня фактите:

Тази седмица се навършват 30 го-дини от най-масовото престъпление на българския комунизъм – насилственото преименуване на 840 000 български турци, извършено в условията на военен режим и пропагандирано като доброволен акт. 30 години е дистанция, която си струва стъпис-ването: защо продължаваме да не разказ-ваме на децата за случилото се тогава -

въпреки всички публикувани книги с изслед-вания и спомени, въпреки отворените архи-ви и въпреки документалните и игрални филми, които бяха направени по темата? Защо в учебниците няма нищо от фактите, описани в тези документи?

Историята накратко

На 24 декември 1984 година сили-те на армията и милицията обкръжават тогавашния Кърджалийски окръг – района с най-много български турци, чиято обща площ е около 3 000 квадратни километра. “За няколко дни налагаме, дето се вика, военен режим”, казва тогавашният министър на вътрешните работи Димитър Стоянов на заседание на ръководството на МВР. В първия ден от операцията са изградени четири КПП, въведен е вечерен час, влиза-нето и излизането от окръга е възможно само с пропуск, телефонните връзки са прекъснати, пощите не работят, в окръга навлизат неустановен брой БТР-и и 15 машини с водни оръдия, дислоцирани са 1 400 въоръжени мъже, а милицията раздава оръжия и на цивилни. Прекратено е издава-нето на паспорти на останалата част от населението, служителите от паспортните служби са пренасочени към Кърджалийски окръг. В условията на военна блокада жите-лите са принудени да сменят имената си със славянски. Новото име се вписва в моментално издадения нов паспорт...

... Мълчанието на учебниците

В един от учебниците по история за 10-и клас, който е получил одобрението на МОН, изразът “Възродителен процес” е поставен в кавички, но нито е разяснен, нито илюстриран с някакъв факт. Ето цитат: [Екологичната криза на 80-те години] “е допълнена от спад в раждаемостта и етни-ческо напрежение поради “възродителния процес” (“История и цивилизация. 10-и клас”, изд. “Даниела Убенова”, 2012 г.). В текста няма нито дума за историята с преи-

40 менуването. Читателят така и не получава възможност да разбере кое е историческото събитие, за което се говори. Друг учебник (“История и цивилизация 10-и клас”, изд. “Анубис”, 2012 г.) не обелва нито една дума за насилствената асимилация. Нито една.

Трети учебник (“История и цивили-зация за десети клас”, изд. “Просвета”, 2012 г.) е единственият, който пояснява, че “въз-родителен процес” означава “насилствено преименуване на българските турци”, но и той не разказва самата история. Нито пък обяснява защо нещо, определено като "възродително", е всъщност нещо, което е "насилствено".

Нищо чудно, че в България нарас-тва броят на хората, неспособни да разгра-ничат историческия термин “Възраждане” (в смисъла на Ренесанс) от пропагандната присъда “Възродителен процес”. Направете си експеримент и потърсете книги за “въз-родителния процес” в книжарниците – вед-нага ще Ви насочат към рафтовете с исто-рия на националния подем от 19-и век. ЯВИ МИ СЕ ИДЕЯ ДА СЕ ЗАХВАНА С ПИСАНЕТО НА НЕЩО НАЙ-НЕОБХОДИ-МО: НА ЕДНО СЪВСЕМ РАЗБИРАЕМО, ЧОВЕЧНО ПОМАГАЛО ПО "ФИЛОСОФИЯ НА РЕЛИГИЯТА" четвъртък, 25 декември 2014 г.

Чувал съм от общо взето умен чо-век, философ, мой приятел, следното из-казване, което ми се ще да използвам тук за начало, за повод на разсъждението си по една тема, която е много подходяща за днешния ден; вижте каква глупост благово-ли да ми каже веднъж един наистина много-учен и твърде образован мъж:

- Абе тази история за "раждането на Христос" е за народа, тя е за простолю-дието, ний, умните хора не бива да се впе-чатляваме от нея - щото тя няма кой знае какъв смисъл. Първо, Бог по начало не може да се ражда, да се мисли за "раждане-то" на Бог е много тъпо нещо - щото Бог е вечно съществуващ, тъй че думата "ражда-не" по отношение на Бог е просто неумест-на. За Бога няма нито раждане, нито смърт. Тия неща, раждането и смъртта, не важат за Бога. Но понеже простият народ не мисли, ето, тия зле скалъпени истории минават

пред него, а и вероятно задоволяват някак-ви негови потребности. Но ний, образовани-те хора не бива да се впечатляваме много-много от подобни приказки за немислещи. От друга страна е историческа истина, че такъв човек като Христос е имало, живял е такъв човек, дали е бил Бог е вече отделна работа. Между другото не виждам и някакъв особен смисъл в това на Бог да се налага да приема човешки облик, да се ражда, да живей сред хората и пр., но както и да е. Общо взето народът, понеже се нуждае от представи за онагледяване на някакви идеи, ето, нему разказват разни подобни истории, от които само простите, неуките хора се впечатляват. Ний обаче, учените, образова-ните хора, се дистанцираме от подобни приказки, щото сме сериозни и мислещи хора и т.н., и прочие, и так далее, и ала-бала.

Такива неща съм чувал в различни варианти и от други учени, претендиращи да са учени и многоучени даже хора. Веро-ятно подобни мисли се въртят и във вашите глави, щото всички ний претендираме че сме учени и образовани, е, друг е въпросът, че образованието у нас е така калпаво и негодно, че и образоваността ни, вероятно, също е менте – както и всичко друго де, у нас общо взето всички неща са все ментета. Рядкост, нещо повече, същинско чудо е нас е да се срещне нещо, което не е менте, което е истинско. И мислите ни вероятно по тази причина също са ментета. Тъй че нека да внимаваме мислите си. Всяка мисъл, колкото и претенциозна да е, би следвало да я подлагаме на осмисляне. Щот у нас е всеобщи табиет да имаме "мисли" без да си даваме труда изобщо да мислим. Голем тарикатлък е това да имаш мисли, пък в същото време сам да не мислиш. Голема бабаитщина е това, абе нашенска работа е това, знаете, че за нас невъзможни неща общо взето нема. Епа нема...

Вкратце, ако ми позволите, ще подложа на леко осмисляне горната теза. На съвсем лекичко осмисляне ще я подло-жа. С оглед да помогна поне малко на ония, които искат да постигнат истината по този важен въпрос. Другояче казано, да постиг-нат смисъла на празника, наречен "Рождес-тво Христово". Има огромен смисъл в този празник, който явно не е по силите на всич-ки. Но сме длъжни все пак да направим нещичко за да постигнем колкото се може по-голяма част от него.

Бог по идея е нещо грандиозно – и непостижимо за човешкия ум. Умът няма тия сили да проумее що е Бог, но това, което умът не може, с лекота го постига тъй удивителната човешка душевна способност или сила – вярата. Как се поражда вярата е огромна тема, която тук не мога да поста-вям, щото ще ме отведе далеко. Аз, прочее, съм писал по този въпрос, в този блог може да се намери едно есе за вярата, което съм писал на младини (на 25-26 години съм бил

тогава), в моята дисертация, която беше на тема "Учението за човека и формите на духа". Та там, пишейки за всички духовни форми, в това число и за религията, разг-леждам и що е това вяра. (Има я публику-вана тази дисертация под формата на кни-га, достъпна е и онлайн.) Който иска, който се интересува, нека да погледне – ако иска.

Тя вярата с лекота постига велика-та, направо грандиозната по смисъла си идея за Бога. Според казаното, от само себе си се разбира, че тази истина за Бога, дос-тавяна ни непосредствено от вярата, е неизразима с думи. Дотолкова, че да се опитваме да я изразим с думи е безнадежд-но начинание – или намерение, или поже-лание. Пълна невъзможност е да се каже с думи що е Бог. Е, може много неща да се кажат, но те ще се все недостатъчни. Няма как да изразят тази велика и толкова вдъх-новяща истина за Бога. Която се постига тъй просто и то по един-единствен начин: чрез сърцето, чрез цялата душа, при максимал-ния и тъй естествен интензитет на всички душевни сили на човека, другояче казано, чрез неговия дух. Да, Бог е "нещо духовно", той затова и може да се постигне единстве-но чрез духа. Затова е ясно, че хората, на които духът е заспал, за които тази най-висша потенция е непозната, другояче казано, бездуховните хора просто няма как да постигнат нищичко за Бога. Казано ина-че: или чувстваш с духа си, съвсем непос-редствено, що е Бог, или, ако това не се получава, нищо друго не може да ти помог-не, тук никакви обяснения не помагат. Сър-цето разбира що е Бог, душата разбира, духът на човека разбира, но всички тия неща трябва да бъдат активирани подоба-ващо. А това става чрез един естествено протичащ духовен процес, строго характе-рен за всеки човек, който общо взето не се влияе от образованието, от това, което наричаме образование. Иска се черпене, вкусване от ония духовни извори на общо-човешката духовност и култура, та да се задвижи този процес във вътрешността на човека, в неговата душа и сърце. При някои хора се получава, при други - не. Може би има и нещо като Божия благодат, изглежда сам Бог прави нещичко за да даде на изб-рани от него хора оня подтик, без който нищо не може да се получи. Нещата, както виждате, доста се преплитат. Трудно е да бъдат разнищени - с оглед проумяването им. Но трябва да опитваме да постигнем невъзможното. "Блажени ония, които искат невъзможното" – пише в Светата Книга, в Свещеното Писание. Между другото, чете-нето на Свещеното Писание, на Библията е такъв един директен път и начин за пости-гане на самата Истина за Бога, даден ни с благоволението на самия Бог. То е една боговдъхновена книга. Една особена книга е Библията, заслужава си да се чете всеки ден. Чрез нея може да се общува с Бога най-непосредствено. Щото посредниците

41 много често са негодни за тази толкова фина, деликатна духовна задача или мисия. А посредници са все човеци, на които "нищо човешко не им е чуждо", сиреч, все слаби като нас същества, именно това са разните му там проповедници, духовници, свещени-ци, йерарси, попове и пр., сред които е същинска рядкост да се намери истински способен за мисията си и излъчващ духов-ност човек. Обикновено излъчват нещо друго, да не казвам сега какво излъчват повечето наши "духовни лица".

Ний можем да кажем, примерно, че Бог е съвършен, че Бог е "пълно съвършен-ство". Човекът е несъвършен, но Бог е из-цяло съвършен. Що е съвършеното се опи-тайте сами да го проумеете. Тук,в нашия несъвършен материален свят няма съвър-шени неща. Или има? Да, има неща, удиви-телни в целесъобразността и съвършенст-вото си. Примерно човешкото тяло е нещо такова. Всяко живо същество, всеки жив организъм удивлява със съвършенството си. А може би тия неща са просто нещо като "отпечатъци" на Божието съвършенство: щото само съвършеното може да поражда нещо толкова съвършено. Знаете, че чо-вешките творения, колкото и да са красиви, велики и лъскави (примерно, един таблет на Apple или една лека кола на Мерцедес) изобщо не могат да се мерят по съвършенс-тво с онова съвършенство, което откриваме, примерно, в "устройството" на една най-проста буболечка. Или на един червей. Или на едно едноклетъчно. Това все нещо гово-ри. Явно щом тук, в нашия свят, намираме толкова убедителни следи на Божието съвършенство - Бог по идея е творец на всичко съществуващо - няма начин да не съществува "онова", което тия следи ги е оставило. Бог също така е носител на една най-велика, абсолютна, трансцендентна Мъдрост, с която изобщо не може да се мери човешката мъдрост, на един Висш Разум, с когото изобщо не може да се мери нашият тъй слаб човешки разум и т.н. Бог, разбира се, е и безсмъртен, това от себе си се разбира, Бог е вечно съществуващ, би-дейки пълно съвършенство, за Бог такова нещо като смърт е съвсем немислимо. За Бога няма нито начало, нито край. За нас, човеците, има, за Него няма. Човешката душа обаче, бидейки Божия искра, също няма как да умре – или да загасне. Това, което важи за материалното, е невалидно за духовното. Духовно и материално са противоположности. Ний живеем в един предимно материален свят, в който обаче са налице много от белезите на Божията мъдрост, на Божието съвършенство – и затова този наш земен свят е толкова кра-сив, одухотворен, целесъобразно устроен, вълнуващ и пр.

И ето, съществуващите религии не са нищо друго освен опити човекът да на-мери път към Бога, да общува с Бога, да се свърже с Бога. Вероятно и Бог желае да се

намира в отношения със своето най-свидно, да предположим, творение, каквото е чове-кът. Тъй че религиите са нещо двустранно породено. Бог си използва избрани от него човеци – пророци и пр. – чрез които да каже нещо на нас, човеците. Щото няма как да се яви сам пред нас тук, в цялото си великоле-пие и пр. Апропо, Бог като нещо изцяло духовно, като "духовна сила", като "енер-гия", като Свръхдуховност, като Свръхбитие или като Абсолютно Битие по начало е... "невидим за очите", той може да бъде усе-тен само чрез духа. Тъй че е много глупаво да искаме да видим с очите си... Бог. Няма как да стане това. Друг е начинът за възп-риемане на Бога, за встъпване в контакт с Него: чрез духа. Духовното може да бъде постигнато само от дух - не някак иначе. Затуй някой хора, дето са устроени така, че вярват само на очите си (дотам, че и на своя ум изобщо не вярват!) изпадат в такова голямо затруднение когато искат "да видят" Бог. Човешката глупост е доста разпростра-нена сред нас, човеците. Що е дух е друга голяма тема, по която аз сега тук не мога да се разпростирам изобщо – щото ще ме отведе надалеко.

И тъй, по необходимост Бог и чо-векът са си необходими, трябва да осъщес-твяват контакт. Бог обаче, разбирайки добре човешката немощ, търси най-подходящите начини малко по малко да ни се открие. Прави го това твърде умело. Той ни е оста-вил достатъчно знаци за Себе си, но от нас се иска просто умение да ги разчетем. Има много свидетелства, стига да не сме слепи, нито глухи. Пълно е обаче наоколо не само с глупци, но и със слепци за духовното, пълно е и с много глухи за духовното хора. В Библията са описани по великолепен и най-убедителен начин всички тия опити Бог да ни се открие, да общува с нас, да ни помага и пр. Цялата тази история на отно-шенията на Бог и човека се нарича Свещена история – като се тръгне още от сътворява-нето на човека, та до ден днешен. Е, ражда-нето на Христос е такъв един най-грандиозен по смисъла си опит Бог да ни даде цялата истина за Себе си.

Представяте ли си колко грандиоз-но е това: самият Бог се вижда принуден да приеме човешки образ и да се яви на чове-ците непосредствено!!! Е, ражда се Христос – Богочовек, и Бог, и човек. Най-човечният Бог – и човекът, у Когото Божественото е така очевидно! И е толкова човечно, впро-чем! И знаете как протичат това общуване на Бог в лицето на Христос непосредствено с нас, с човеците. Нали все сме искали дистанцията ни с Бог да бъде скъсена, нали все сме искали да видим Бог с очи, ето, Бог е откликнал, явил ни се е, вече е видим и с очите, в човешки вид, знаете какво произ-лязло от това, нали знаете? Знаете, как да не знаете! Човеците разпнали, убили своя Бог! Е, самия Бог да убият не могат, но убили Христос - Божият Син! Това са все

истории, пълни с огромен човешки и духо-вен смисъл. И които се налага да бъдат тълкувани най-старателно. Трябва много да се чете, трябва по подходящия начин на се чете Светото Писание. Иска се опит в това нелеко занимание, което и изпитание за духовните сили на човека. Бог постоянно ни изпитва и ни по този начин ни помага да ставаме по-силни. И по-одухотворени. И по-човечни да сме ни помага нашият тъй велик Създател.

Е, някои хора са така умни, че поч-ват, без да си дават сметка какво говорят, да пелтечат ето такива глупости: не Бог създаде човека, а, напротив, човекът съз-даде "бог"! Бог ний самите, човеците, сме си го били "изфантазирали". И не Бог бил наш Творец, а ний, човеците, сме били творци на Бога! Всичко демек е наопаки на истинското. Има е такъв човешки рефлекс - да правим всичко наопаки на длъжното. На истинското. Ний, българите, сме чути-прочути в тази посока. На истината казваме, че е лъжа, на лъжата – че е истина. На доброто казваме че е зло, а на злото – че е добро. Българс-кият инат е непостижим от ума и всеобхва-тен. Българската бесовщина – също...

Спирам дотук. Каквото успях да кажа, стига толкова. Признавам си, като пишех този текст, ми хрумна следната ми-съл, ще я споделя, да видим как ще се възприеме. Аз отдавна имам намерение да пиша книга с условно наименование "Фило-софия на религията". Привлича ме тази област, искам по един най-близък на човека, по един най-човечен начин да кажа ония неща, които сам съм постигнал по този път – в своето търсене на истината за Бога. Та сега обаче ми хрумна, че се налага да седна поне да опитам да напиша нещо като учеб-но помагало по философия на религията. И ето, това, което току-що написах, нека да е нещо като въведение в тази тема. Дойде ми тази мисъл съвсем спонтанно, не зная как. Подходящ е днешният ден да ми дойде такава една мисъл, нали така? Днес е Рож-дество Христово, празник е, ето, мен пък ме осени такава една щура мисъл: да напиша по един най-човечен начин едно кратко учебно помагало по философия на религия-та. И да го предложа след това на Минис-терството, щото знаете, че отдавна само се говори, че трябва да се въведе такъв един предмет, ала... все било имало причини да не се въведе. Една от причините е тази, че не било имало подходящи учебници за такъв един предмет. Е, аз ще поработя и ще опитам да направя едно такова учебно помагало.

Е без това съм "безработен", какво пък ми пречи да опитам да напиша едно такова помагало? Ще го напиша, само Бог да ми дава здраве и духовна сила, остана-лото ще се уреди. Та ето такава една хуба-ва мисъл ми се яви тази сутрин, сигурно това не е случайно, знае ли се? Благодарен съм, че ми се яви тази мисъл, щото тия дни,

42 да си призная, се бях отдал на безделниче-не. И сп. ИДЕИ го подготвих и дадох за печат, а новият брой на сп. HUMANUS вече излезе от печат. И последната си книга завърших и издадох, за изкуството да си учител, и ето, дойде пауза, в която аз с нищо особено не се занимавах, освен да поддържам блога си.

А тази сутрин ми се яви идея да се захвана с писането на нещо, за което от-давна имах намерение, ала едва ли щях скоро (или изобщо някога) да започна. Днес "случайно" пък, виждате, дори го започнах. Не е случайно явно това, е, ще видим.

Хубав ден ви желая! Честито Рож-дество Христово на всички! Дори и на тия, които "не виждали кой знае какъв смисъл" в този празник, на вас особено много ви чес-титя празника! Търсете смисъла, това, че в даден момент не го виждате, не значи, че той не съществува. Той не съществува, ама само за вас, а иначе си съществува – и от вас се иска просто да направите нужното да стигнете до него. Е, успех ви желая в тия ваши търсения! Благословени да сте!

МАЛКО СОФИСТИКА ОТНОСНО ПРАЗ-НИЧНАТА ТРАПЕЗА четвъртък, 25 декември 2014 г.

За наказание на моето домочадие преди малко провъзгласих: щом не постихте по времето на постите, сега днес, за отмъ-щение, няма да ядете блажно, днес у нас няма да има пържоли, кюфтета, мезета, пуйка и пр., - защото не сте заслужили да ядете блажно! Ако бяхте постили, сега мо-жеше и да ядете блажно, тогава щеше да има смисъл да се облажите, но щом не спазихте обичая да постите преди Рождест-во, ето, сега днес, когато всички ядат блаж-но, вие пък ще постите! :-) Освен това яде-нето на месо е вредно и води до кръвожад-ност и агресия! :-)

Казвам тия справедливи думи на моите домашни хора, а те ме гледат така тъжно, че ето, може и да ги съжаля и да отстъпя от строгата си заповед. Която, впрочем, ми е и доста изгодна, щото аз, главата на семейството, като капак на всич-ко съм безработен, доста съм зле с парите, уволниха ме и едва я караме. И то при по-ложение, че аз изглежда съм уникален човек: аз най-вероятно съм единственият в световната история човек, който с парите от

обезщетението си за безработица издава не едно, а цели две списания, едното е сп. ИДЕИ, а другото е новото списание за съв-ременно образование, носещо името HUMANUS!

И затова днес у нас за ядене на никакви пържоли не може да става дума. Затова именно днес ще постим. И ще се храним с... духовна храна. :-)

Чакай да спра да пиша повече, че ако горката ми съпруга види какво съм написал нищо чудно да грабне точилката и да ми отмъсти с нея по най-убедителния начин! То не само Сократ е страдал от зла жена, но и аз имам подобни проблеми, ала карай...

Хубав ден на всички!

ПЛОВДИВСКИ УЧИЛИЩЕН ДИРЕКТОР ЗАСЛУЖИ ДА ВЛЕЗЕ В КНИГАТА НА РЕ-КОРДИТЕ ГИНЕС - КАТО НАЙ-ДЪЛГО ПРОСЕДЯЛ НА ДИРЕКТОРСКИЯ СТОЛ! четвъртък, 25 декември 2014 г.

Публикувам една моя стара ста-тия по проблеми на образованието. Писана е тази статия преди... 16-17 години, а проб-лемите си стоят, напредък никакъв няма, ето, убедете се сами:

ДОПЪЛНЕНИЕ: За куриоз ще добавя, че упоменатият в тази статия директор Соли Христов още директорства (!!!) в това също-то училище! Да, минали са цели 16 години от написването на тази статия, а той про-дължава да седи на директорското кресло, сякаш е вековен дъб! Този човек наистина директорства от тодорживково време - и няма да се учудя ако директорства още толкова, колкото е директорствал досега, стига Бог да му дава здраве, което и ний му го желаем. На мен ми се чини, че той вече е заслужил да влезе в книгата на рекордите ГИНЕС за най-дълго проседял на директор-ския стол в едно училище директор, а, вий как смятате, дали не е време да повдигнем въпроса за вписването му в тази книга на световните постижения? Та и ний, българи-те, да се прославим с нещо голямо в таз книга, а, какво ще кажете?

СПРАВКА от сайта на училището: Соли Христов, Директор

Соли Кирилов Христов е роден на 29.08.1950 г. в град Пловдив. През 1975г. завършва ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, специалност „Българска филология и история”. От 1975 г. започва кариерата си като учител в ОУ „Отец Паисий”, с. Пес-нопой, Карловско. Преподава 3 години в ЕСПУ „Г. С. Раковски”, гр. Раковски. От 1979 г. е директор в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, с. Борец, а през 1982 г. е дирек-тор на ЕСПУ „Христо Смирненски”, гр. Брезово. От 1990 г. ръководи СОУ „Св. Паисий Хилендарски”. От 2006 год. е изб-ран за председател на Съюза на работо-дателите в системата на образованието в град Пловдив. През 2000 г. е награден с Почетния знак на гр. Пловдив, през 2003 г. – с почетното отличие „Неофит Рилски” на Министерството на образованието, науката и младежта, а през 2010 г. - от Националното ръководство на Съюза на българските учители. СЛАВА ВЪВ ВИСИНИТЕ БОГУ, И НА ЗЕ-МЯТА МИР, МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ БЛАГО-ВОЛЕНИЕ! четвъртък, 25 декември 2014 г.

[BG] Честито Рождество Христово! Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение! (Лука 2:14) [DE] Segenswünsche zur Geburt des Herren! Ehre sei Gott in der Höhe und Frieden auf Erden und den Menschen ein Wohlgefallen! (Lukas 2:14) [EN] Best wishes for Christmas! Glory to God in the highest, and on earth peace, good will toward men! (Luke 2:14) [FR] Meilleurs voeux pour Noël! Gloire à Dieu dans les lieux très hauts, Et paix sur la terre parmi les hommes qu'il agrée! (Luke 2:14) [TR] Mutlu Noeller! En yücelerde Tanrı'ya yücelik olsun, Yeryüzünde O'nun hoşnut kaldığı insanlara Esenlik olsun! (Luka 2:14) [GR] Καλά Χριστούγεννα! ∆όξα ἐν ἐψίστοις Θεἐ καἐ ἐπἐ γἐς εἐρήνη ἐν ἐνθρώποις εἐδοκία! (Λουκάς 2:14)

43 [RU] С Рождеством Христовым! Слава в вышних Богу, и на земле мир, в человеках благоволение! (Лука 2:14) [IT] I migliori auguri per Natale! Gloria a Dio ne’ luoghi altissimi, pace in terra fra gli uomini che gli gradisce! (Luca 2:14) [ES] Feliz Navidad! Gloria a Dios en las alturas, y en la tierra paz, buena voluntad para con los hombres! (Lucas 2:14) [NO] God jul! Ære være Gud i det høyeste, og fred på jorden blant mennesker Gud har glede i! [Lat] Felix Nativitatis! Gloria in altissimis Deo, et in terra pax hominibus bonae voluntatis. (Lucas 2:14) [HU] Boldog Karácsonyt! ... Подготви: Hristo P. Berov Христо П. Беров Χρήστο Π. Μπέροβ (Германия) РОЖДЕСТВЕНСКА ЧЕСТИТКА ОТ И ЗА ПАУЛА РАЙТ четвъртък, 25 декември 2014 г.

Скъпи приятелю, Нека Коледната звезда озари си-

вия ни живот. Нека ни даде надежда, сила, смелост и бъдеще. Нека Светлината на Спасителя се роди във всеки от нас – и да направи живота му смислен и красив!

Честито Рождество Христово! С много обич: Паула Лайт

Скъпа приятелко, Благодаря за чудесното, за така

одухотвореното послание и поздравление! Честито Рождество Христово и Вам! Много добре сте го казала: наистина ни е нужна надежда, сила, смелост и дръзновена отда-деност на онова бъдеще, което сме породи-ли и сътворили сами. И в това отношение единственото, което може да ни вдъхновя-ва, е вярата, че Бог помага на ония, които знаят какво искат – и за за какво си заслу-жава да живее свободният човек. За жалост обаче разбиращите и обичащите свободата

у нас не са достигнали все още до онова критично мнозинство, което необратимо ще промени България – и ще я изведе от тре-савището, в което сме затънали. Но и това ще стане – стига да работим всеки ден за него! С най-добро чувство: Ангел Грънчаров ОЩЕ ЕДНА СТАТИЯ, ПИСАНА ПРЕДИ МНОГО ГОДИНИ И ПОКАЗВАЩА, ЧЕ СИ-ТУАЦИЯТА В БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗО-ВАНИЕ САМО СЕ ВЛОШАВА, ДВИЖИ СЕ КЪМ КАТАСТРОФА четвъртък, 25 декември 2014 г.

ЗАБЕЛЕЖКА: Авторката на този текст по време на написването му е била сътруднич-ка на Центъра за развитие на личността HUMANUS. А иначе по професия е била учителка. Днес случайно намерих този неин текст в архива си. В момента г-жа Владими-рова живее и работи в Канада. СВЕТОВНИТЕ ХУЛИГАНИ И ИЗПРАВЯНЕ-ТО НА "УЖАСНАТА МОЩ" НА АМЕРИКА петък, 26 декември 2014 г.

Перченето на малоумните путинци спрямо САЩ, което особено много се засили покрай агресията на Русия в Украйна може

да се сравни с перченето на нагли улични хулигани пред минаваща пред тях поли-цейска кола: полицаите дотолкова няма да се впечатлят от бабаитлъка на хулиганст-ващите, че даже няма да благоволят да спрат и колата си! :-) Между другото е хуба-во да се повтаря на тия хулиганстващи кагебистки таваришчи, че Москва и Русия бяха спасени през зимата на 1941 г. от германска окупация само благодарение на щедрата американска помощ – като се почне от продоволствие, та се стигне до самолети, оръдия, танкове и какво ли не още...

Това написах снощи на страница-та си във Фейсбук. Сега виждам, че един от познатите ми е прибавил в подкрепа на моята теза следното изказване на самия Чърчил – явно със стария Уинстън мислим в една и съща посока:

"Тъй като американците са друже-любни, миролюбиви и изглеждат глуповато усмихнати, всякакви световни хулигани се опитват да се закачат с тях. Американците търпят докато дойде моментът на прекаля-ване. И тогава светът наблюдава, потресен и смаян, изправянето на ужасната мощ на Америка."

Уинстън Чърчил (Цитиран от Andrey Markov)

ДЕНЯТ НА ПРАВДАТА ГОЛЯМА!

петък, 26 декември 2014 г.

Принос към дискусията около па-метника на Съветската армия в София. СПРАВКА: Не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи (а какво да кажем за Альоша в Пловдив, който е още по-високо от всичко друго, бел. моя, А.Г.); съществуващите пък в други държави па-метници далеч не доминират в такава сте-пен околния пейзаж и са издигнати преди всичко в памет на загиналите воини, докато в България Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври – началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия. Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на Видин в добре оформено и

44 добре поддържано военно гробище, което е единственото СЪВЕТСКО ВОЕННО ГРО-БИЩЕ в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в небойни, невоенни случаи на територията на България.

През 1993 г. скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на памет-ника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се извисява в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място. НЕ Е ГРЯХ ДА ОТПРАВЯМЕ ПРЕДИЗВИ-КАТЕЛСТВА КЪМ НАСЛЕДЕНИТЕ ДОГМИ петък, 26 декември 2014 г.

Написано на страницата на проф. Тодор Танев във фейсбук:

Скъпи приятели, На 8 декември посетих във Враца

едно от най-добрите училища в страната. Говорих с учениците и опитах да им покажа, че има различни критерии за оценка на постиженията на учените, включително социалния контекст, в който са живели. Фокусът на изказването ми беше, че Мария Склодовска-Кюри е по-значим учен от оста-налите по две причини – първо, защото е получила две Нобелови награди в две раз-лични сфери на науката, и второ, защото ги е получила по време, когато жените са присъствали много по-малко в научния и обществения живот, отколкото днес. Фреде-рик Жолио-Кюри наистина е променил фа-милното си име, което не само през 20 в., но и сега е рядкост. Разбира се, че почитам постижението на всеки учен и мислител, който е дал своя принос за развитието на цивилизацията. И да, Мария Кюри възприе-мам като уникален пример за учен, защото е постигнала в един мъжки по онова време свят повече от мъжете. Днес, две седмици по-късно, по този повод се надигна вълна от коментари и интерпретации в медиите и в социалните мрежи. Бих искал да уточня няколко неща.

Най-много ме заболя от намеците, че съм проявил неуважение към децата, които ми представиха постиженията си. Напротив – слушах ги много внимателно и съм възхитен от интереса им към науката.

Абсолютно нелепи са внушенията, че съм проявил антисемитизъм, спомена-вайки маджари, арменци и евреи. Всъщ-

ност, като създател на Центъра за еврейски изследвания към Софийския университет, съм сред хората, които от години академич-но изследват и популяризират историята и отношенията между евреите и българите. Този център, който учредих през 1998 годи-на, имаше за своя цел да спомага за прео-доляването на уродливите тенденции за ксенофобски, антисемитски и дискримина-ционни прояви в нашето общество. (Тогава не вярвах, че почти седемнайсет години по-късно нуждата от подобни институти ще е по-голяма от всякога.)

След тези уточнения, поднасям ис-крените си извинения на всеки, който се е почувствал засегнат от тази ситуация и от тенденциозната интерпретация на думите ми в един неформален разговор с ученици и учители. Уви, понякога неформалната реч крие рискове. Със сигурност е далеч по-безопасно да говорим с клишета, а също и да не се опитваме да отправяме предизви-кателства към наследените догми.

И още нещо, като четвърт унгарец познавам от личната семейна хроника спо-мена за достойния начин, по който са вдиг-нали глава унгарците през 1956 година. Да, възхищавам се на историческото наследст-во, учещо ни да бъдем твърди и заедно срещу посегателствата върху принципите на правовото свободно и демократично общес-тво, което гарантира правата и достойнст-вото на всеки човек.

В тази връзка прочетете също и Радан Кънев към Тодор Танев: Дръж се твърдо, професоре. Тепърва те започ-ват!

МЪДРИЯТ ЗАВЕТ НА СУЛТАН СЮЛЕЙ-МАН КАНУНИ петък, 26 декември 2014 г.

Пред смъртта си Султан Сюлей-ман Великолепния (на турски: Birinci Süleyman, Kanuni, Sultan Süleyman, Süleymân-ı evvel) извикал великия везир и му казал следните три свои желания: 1. Наредил неговия табут (турска дума, означаваща ковчег, сандък) да го носят на ръце най-добрите лекари на Османската империя от онова време; 2. Второто му желание било по целия път, по който ще носят табута му, да хвърлят златни монети и скъпоценни камъни; 3. Завещал също неговите ръце да стърчат от табута и да се виждат от всички.

Когато везирът, втрещен от чутото, попитал за причината за тия желания, Сю-лейман Кануни ("Кануни" означава "Законо-дателя") разяснил всичко по следния начин:

Нека най-добрите лекари да носят моя табут та всички да видят, че и най-добрите лекари са безсилни пред смъртта.

Хвърляйте заработеното от мен

злато, та всички да видят, че богатството, което постигаме през този живот, остава тук, в този свят.

Нека всички да виждат ръцете ми та да разберат, че даже Падишахът на целия свят, Султан Сюлейман Кануни си отива от този свят с празни ръце.

СТАНАХМЕ ФЕЙСБУК-ПРИЯТЕЛИ С Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТОДОР ТАНЕВ петък, 26 декември 2014 г.

Пожелах му успех в провеждането на реформата в образователната сфера... НОВА БЪЛГАРОФОБСКА И АНТИЕВРО-ПЕЙСКА ПРОПАГАНДНА СТАТИЯ В РУС-КИЯ ПЕЧАТ петък, 26 декември 2014 г.

Публикуваме откъси от нея за "ко-ледна наслада" на нашенските, на тукашни-

45 те русофило-рублофило-българофоби (по думите на И.Инджев, виж: Руската пропа-ганда изпрати на България воняща ко-ледна картичка):

Почему Болгария стала кладбищем пра-вославного братства

Избирам от тази воняща "статия" само някои изразителни моменти; открове-нията на русофило-рублофилстващите нашенски българофоби отминавам, щото от тях ми се повръща (но на вас не ви пречи да ги изчетете, ако не ви е страх че може да си изкарате червата от погнуса):

Спецкор «Комсомольской правды» Дарья Асламова побывала в Софии и с горечью убедилась в том, что местная элита предала вековые связи с Россией. Но дале-ко не все болгары готовы забыть прежнюю дружбу.

... Болгария — самая нищая и убо-гая страна Евросоюза. Из десяти миллионов населения после вступления в ЕС осталось семь (миллион умерло и два миллиона молодых, активных и образованных сбежа-ли из страны). Демографический спад ком-пенсируют цыгане, размножающиеся с феерической быстротой (именно им пере-падает большинство социальных дотаций. Любая цыганка, нарожавшая пять-шесть детей, получает неплохое пособие как мать-одиночка. За этим строго следят из Брюссе-ля. При этом голодные болгарские матери никого не волнуют. Либеральная демокра-тия интересуется только проблемами мень-шинств, с помощью которых можно держать в узде большинство.)

Православная София — это две-три блестящих улицы с ресторанами и церквями. Завернешь за угол — Капотня девяностых годов (не в обиду нынешней Капотне). Серые, мрачные здания с разру-шенными фасадами и выбитыми стеклами, слепые фонари, подозрительные смуглые люди в спортивных штанах и в ободранных куртках, седые женщины с пустыми глазами, идущие без ясно поставленной цели, инва-лиды с палочками, нищие с кружками для милостыни, цыганские дети-попрошайки. Словом, страна третьего мира.

Есть и модные места. «Рестораны для колонизаторов». Так я называю нацио-нальные развеселые заведения по всей Восточной Европе, недоступные по ценам для местного населения. Там разгуливают

свежие румяные девушки в платочках и вышиванках, бравые молодцы вытаскивают горячие караваи из печи и поют туземные песни для иностранных делегаций из «нас-тоящей Европы», приехавших на очередной симпозиум по продвижению демократии или прав человека.

Руската другарка пред паметника на своя цар пред българското Народно събрание.

Местная элита в восточноевро-пейских странах составляет не более деся-ти процентов. Это модные, уверенные в себе люди, разъезжающие на «мерседесах» и «бентли». Кормятся за счет американских и европейских фондов НПО (неправительс-твенных организаций). Четко выполняют свою задачу — объяснить местному насе-лению, почему в страну вместе с демокра-тией пришло катастрофическое обнищание. Ярые ненавистники России.

... Современная болгарская поли-тическая элита — сборище подлецов. Именно Болгария предоставила воздушный коридор НАТО для бомбардировок Сербии, своей православной соседки. Болгария также настояла на том, чтобы военная база НАТО, нацеленная против России, удобно расположилась на ее территории. Ее нынешний президент Росен Плевнелиев назвал Россию «националистическим и агрессивным государством». Я не дипломат и не обязана соблюдать правила этикета. Этот человек, любящий делать селфи с генсеком НАТО, заслуживает пощечины от имени всех двухсот тысяч погибших русских солдат, благодаря которым Болгария живет, дышит, существует. Болгарам достаточно посмотреть на курдов, чтобы понять, какой была бы их судьба, если б не благородное вмешательство России. Технический ми-нистр обороны Болгарии Велизар Шалама-нов недавно разработал оборонительную стратегию Болгарии, в которой главной опасностью была объявлена Россия! Все

русские, погибшие под Плевной в 1877-1878 годах, должны перевернуться в гробах!

ЦАРЯТ-БЪЛГАРОФИЛ петък, 26 декември 2014 г.

"Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят на-род е русофилски, само аз останах бълга-рофил!”

Цар Борис III (Цитира: Rositsa Kashikova)

АБЕ НА ДЯДЯ ПУТЯ КРАКАТА ОТ ЛЪЖИ ЛИ ОКЪСЯХА ТАКА МНОГО БРЕ?! петък, 26 декември 2014 г.

"Я ЗНАЮ КАК УНИЧТОЖИТЬ РОССИЮ!" – ПРОРОЧЕСКИЙ ОТРЫВОК ИЗ СЕРИАЛА

46 петък, 26 декември 2014 г.

Олесь Калашник преди 5 часа: Ни-чего себе! :) Кто автор сценария? Кто этот удивительный проницательный человек?

UPD Выяснил: сериал "Завтра бу-дет завтра", сценарист – Татьяна Гнедаш, режиссеры Алена Демьяненко и Виталий Тименко.

Похоже, украинцы еще 10 лет на-зад чувствовали, что Крым и Юго-восточные области – "особая" тема.

ЧЕНГЕТО ОТ ДС СИ Е ЧЕНГЕ, ВАРИ ГО, ПЕЧИ ГО, ВСЕ ЧЕНГЕ ЩЕ СИ ОСТАНЕ! петък, 26 декември 2014 г.

Ченге. От ДС. Какво искаш от него? Абе ченгето от ДС си е ченге, вари го, печи го, все ченге ще си остане! :-) Друго освен мерзости да прави ченгето от ДС не може:

Виж: Местан: Патриоти и Реформатори правят заедно Деформаторски блок Лидерът на ДПС прогнозира предсрочни парламентарни избори през 2015 г. А ОТ БСП ИЗРИГВАТ ПРОКЛЯТИЯ В ЗА-ЩИТА НА СВЕТОВНАТА КУЛТУРА И НАУ-КА! петък, 26 декември 2014 г. Из: "Грехът" на министър Танев – да събуди българските ученици от клишета-та на комунетата, Автор: Д-р Любомир Канов, Ню Йорк

Проф. Танев повдигна един изклю-чително важен въпрос. Този въпрос е за фалшивите авторитети, насаждани и

преповтаряни в учебниците на българс-ките деца вече много десетилетия и папагалски възпроизвеждани в училищните програми на българските училища и до днес. Въздигнати от съветската пропа-ганда клишета и прославяни като велики учени по идеологически причини незначи-телни или скромни имена, продължават да заемат статус на недосегаеми икони и присъстват в образователните програми или в публичния живот на следкомунисти-ческа България. Фамилиите им висят пред входовете на водещи болници или спирки на Метрото. Но никъде няма да намерите прославени по достойнство имената на Е. Дженер, на Луи Пастьор, на Флеминг, на Нютон, на Хабъл, на Кеплер, на Галилео. По стар съветски обичай отпред все още се мъдрят посредствени таланти, чиято единствена заслуга е пропагандното им значение за Империята или ролята им като колаборанти на комунистите през епохата на сталинизма.

... Но нека се върнем към "греха" на Министър Танев. Грехът му се състои предимно в това, че малко буйно, с набрано от дълги години възмущение, той се опита

да събуди критично мислене

у българските ученици за лъжата и изкривения начин по който им се разказват вкоренени в учебните програми митове, останали от овехтелите учебници на социа-лизма. По-другояче казано, откровени лъжи.

За което, според мен, той заслужа-ва по-скоро похвала, а не атаки от постко-мунистически пошляци като Миков или Мая Манолова, които искат българските деца да продължават да зубрят същите фалшиви "прогресивни" факти, които бяха набивани в главите на няколко поколения, без да им се оказва критичен отпор.

Както впрочем, и да съхранят за вечността паметника на Съветската Армия "Освободителка".

Същата битка, същите цели.

НЕСРЕЩАНО БЕЗОЧИЕ И НАГЛОСТ събота, 27 декември 2014 г.

По повод на: Местан видя Де-форматорски блок и прогнозира предс-рочни избори догодина

Скоро ще станат 40 години откакто се занимавам професионално с политичес-ки анализ и политически изследвания. По-добна арогантност съм срещал само при самовлюбени диктатори – а-социализирани автократи. Няма в световната история пре-цедент за подобно поведение на представи-тел на малцинствена партия. Не защото малцинствата трябва да мълчат, а защото те трябва да намерят максимално полезно-то за себе си място в общия процес на национално развитие.

На този тук и през ум не му минава да търси вписване на своите избиратели в процеса на национално развитие. Той е бесен, че вече 6 месеца не той – и не сай-бията му определят монополно политичес-ките развития в българския национален живот. Изказвания като днешното са полез-ни с ясната ориентация, която дават и на слепите в политиката: или отстояваме не-обратимост на промените, които колебливо започнаха преди няколко месеца – или се свличаме до самото дъно, докъдето ни докараха наглеците около Сарая и слугите им около Позитано.

Този избор е на дневен ред преди всичко за тези, които са на власт днес. Казано е – не можеш да служиш на двама господари! Или напред, към възстановяване на нормална демократична държава, или на служба в Сарая. Трето вече няма...

Написа: Ognyan Minchev

ПСА ЩЯЛ ДА БЪДЕ ПРЕВЪРНАТ В ХО-ЛОГРАМА ЗА ДА НЕ ГО ОПИКАВАТ ПО-ВЕЧЕ БУРЖОАЗНИТЕ ПИЯЧИ НА БИРА – И ДА НЕ ГО ОСИРАТ КАПИТАЛИСТИЧЕС-КИТЕ ГЪЛЪБИ събота, 27 декември 2014 г.

Заменят Паметника на съветска-та армия с холограма, никой нямало да може да я драска

Паметникът на Съветската армия ще бъде съборен, а на негово място ще

47 бъде прожектирана идентична холограма. Това решиха властите с оглед зачестилите боядисвания на монумента и натиска от руското външно министерство, което сигур-но вече е скрило танк-два в градинката около ПСА.

Холограмата ще предотврати па-метникът да бъде изрисуван пак, да започне да се рути, понеже е строен с мрамор и лепило за хартия, да се катерят по него разни буржоазни пиячи на бира и да бъде осиран от капиталистически гълъби, твър-дят идеолозите на неговата трансформа-ция.

"Единственият проблем ще е, ако спре токът. Тогава паметникът изчезва. Затова трябва България спешно да построи АЕЦ Белене" – съобщи пазителката на съветския мемориал Светлана Шаренкова с изкуствен руски акцент.

Идеята се стори чудесна на влас-тите, които предприеха мерки по трансфор-мирането на Пламен Орешарски в хологра-ма, за да не се налага да го пазят по 4 джи-па като мутрите.

Написа: zhelyo ХЕЙ, ХОРА БРЕ, НЕ СЕ ПЛАШЕТЕ, ДА ЗНАЕТЕ ЧЕ ЩЕ ПУКНЕ ТОПЧЕТО! петък, 26 декември 2014 г.

НА ДНЕШНАТА ДАТА ПРЕДИ 2000 Г. УМИРА ИМПЕРАТОР ГАЙ ЮЛИЙ ЦЕЗАР ОКТАВИАН АВГУСТ събота, 27 декември 2014 г

"Намерих един град от изпечени тухли и ви завещавам един цял град от мрамор!", изрича 75 годишният римски Император Гай Юлий Цезар Октавиан Август (Gaius Iulius Caesar Divi filius Imperator, Caesar Divi Filius Augustus) на предсмъртното си легло и който точно на днешната дата преди 2000 г. умира в южно-италиянския пристанищен град Нола, Кам-пания. Управлява Римската империя 41

години — от 27 пр.н.е. до своята смърт през 14 г. от н.е.

С думите си Император Август обаче няма предвид промяната на архитек-турата на град Рим, а реформирането на едно разцепвано от перманентни гражданс-ки войни и властолюбци държавно управле-ние в една стабилна и благоденстваща империя. Известен още като големият ре-форматор, на чието име е именуван месец Август от годината.

Написа: Stoyan Dermendjiev

ДОБАВКА: Светоний е отделил достатъчно място в своето изложение за Август, където описва някои негови особености. Октавиан използвал обикновена храна. Обичал груб хляб, влажно сирене, малки рибки и зелени смокини. Не пиел много вино. Наричал се „любимец на Аполон“ и всячески подчерта-вал връзката си с това божество (в т.ч. построява нови храмове на Аполон, както и сече монети с неговия образ).

Октавиан е автор на много прозаи-чески съчинения, някои от които четял пред приятели или публика. Някои от тях са „Въз-ражения на Брут за Катон“, „Поощрение към философията“ и „За своя живот“ в 30 книги, довършено само до Кантабрийските войни. Автор е и на поезия – книгите „Сицилия“ и „Епиграми“, която в по-голямата си част е съчинена докато се къпел в банята. В речи-те си използвал доста вулгаризми и диалек-тни думи, вместо литературен изказ. Свето-ний казва още, че като пишел не разделял думите и не правел преноси. Тъй като се жени за Ливия докато тя е в 6-я месец на своята бременност и след 3 месеца се ражда Децим, после преименуван в Друз, всички в Рим са убедени, че истинския баща на бебето е самия Октавиан. Оттам станала известна фразата: „На щастливците и деца-та се раждат на 3-я месец“.

Изглежда Октавиан е вярвал в су-еверия. При гръм и мълнии изпитвал необи-чаен страх, затова и винаги носел със себе си за защита от тях тюленова кожа. Прида-вал голямо значение и на съновиденията.

РАЗГЛЕДАЙТЕ ЧУДНИТЕ ФОТОГРАФИИ НА ЗИМНИЯ САНКТ ПЕТЕРБУРГ – ГРА-ДЪТ НА МОЯТА МЛАДОСТ събота, 27 декември 2014 г. Разгледайте чудните фотографии на зимния Санкт Петербург в St Petersburg Guide

А РОЖДЕНИЕТО НА ИСУСА ХРИСТА, ПОМАЗАНИКА, БИДЕ ТАКА... събота, 27 декември 2014 г.

Из: СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЯ 1:18 А рождението на Исуса Христа {Пома-заника} биде така: след като бе сгодена майка му Мария за Иосифа, преди да бяха се съединили тя се намери непразна от Светия Дух. 1:19 А мъжът й Иосиф, понеже беше праве-ден, а пък не искаше да я изложи, намисли да я напусне тайно. 1:20 Но, когато мислеше това, ето, ангел от Господа му се яви насъне и каза: Иосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото зачнатото в нея е от Светия Дух.

48 1:21 Тя ще роди син, когото ще наречеш Исус {Спасител.}; защото Той е Който ще спаси людете Си от греховете им. 1:22 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва: 1:23 "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас). 1:24 И тъй, Иосиф, като стана от сън, стори както му заповяда ангелът от Господа и взе жена си; 1:25 но не я познаваше докато тя роди [първородния си] син; и нарече го Исус.

... 2:1 А когато се роди Исус във Витлеем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъд-реци от изток пристигнаха в Ерусалим. 2:2 И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним.

2:3 Като чу това цар Ирод, смути се, и цял Ерусалим с него. 2:4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос. 2:5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: - 2:6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова, Никак не си най-малък между Юдовите началства, Защото от тебе ще произлезе Вожд; Който ще бъде пастир на Моя народ Израил" 2:7 Тогава Ирод повика тайно мъдреците и внимателно научи от тях времето, когато се е явила звездата. 2:8 И като ги изпрати във Витлеем, каза им: Идете, разпитайте внимателно за детето; и като го намерите, известете ми, за да ида и аз да му се поклоня. 2:9 А те, като изслушаха царя, тръгнаха си; и, ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и спря над мястото гдето беше детето. 2:10 Като видяха звездата, зарадваха се твърде много. 2:11 И като влязоха в къщата, видяха детето с майка му Мария, паднаха и му се поклони-ха; и отваряйки съкровищата си, принесоха му дарове, - злато, ливан и смирна. 2:12 А, понеже бяха предупредени от Бога насъне да се не връщат при Ирода, те си отидоха през друг път в своята страна.

2:13 А след отиването им, ето, ангел от Господа се явява насъне на Иосифа и каз-ва: Стани, вземи детето и майка му, и бягай в Египет, и остани там докато ти река, защо-то Ирод ще потърси детето за да го погуби. 2:14 И тъй, той стана, взе детето и майка му през нощта и отиде в Египет,

2:15 гдето остана до Иродовата смърт; за да се сбъдне реченото от Господа чрез проро-ка, който казва: "От Египет повиках Сина Си". 2:16 Тогава Ирод, като видя, че беше подиг-ран от мъдреците, разяри се твърде много, и прати да погубят всичките мъжки младен-ци във Витлеем и във всичките му околнос-ти, от две години и по-долу, според време-то, което внимателно бе изучил от мъдреци-те. 2:17 Тогава се изпълни реченото от пророк Еремия, който казва: -

2:18 "Глас се чу в Рама, Плач и голямо ридание; Рахил оплакваше чадата си, И не искаше да се утеши, защото ги няма вече". 2:19 А като умря Ирод, ето ангел от Господа се явява насъне на Иосифа в Египет и каз-ва: 2:20 Стани, вземи детето и майка му, и иди в Израилевата земя; защото измряха ония, които искаха живота на детето. 2:21 И тъй той стана, взе детето и майка му, и дойде в Израилевата земя. 2:22 Но като чу, че над Юдея царувал Архе-лай, наместо баща си Ирода, страхуваше се да иде там; и, предупреден от Бога насъне, оттегли се в галилейските страни, 2:23 дойде и се засели в един град наречен Назарет; за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече Назарей. А КОГАТО СЕ РОДИ ИСУС ВЪВ ВИТЛЕЕМ ЮДЕЙСКИ, В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОДА, ЕТО,

МЪДРЕЦИ ОТ ИЗТОК ПРИСТИГНАХА В ЕРУСАЛИМ събота, 27 декември 2014 г.

Поклонението на влъхвите и загадката на Витлеемската звезда, Йоан Златоуст; Тема: Бог и неговите дела(Същинско богословие)

А когато се роди Исус във Витле-ем Юдейски, в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток пристигнаха в Еруса-лим. И казаха: Где е Юдейският цар, който се е родил? Защото видяхме звездата му на изток, и дойдохме да му се поклоним. Евангелие от Матей, 2 глава, 1-2 стихове

Трябва много да бодърстваме, много да се молим, за да можем да изясним това място и да узнаем кои са били тези мъдреци, откъде и как са дошли, кой ги е подбудил към това и каква е била тази звезда. Ако ви е угодно, по-добре ще пред-ложим отначало това, което говорят против-ниците на истината. Дяволът така ги е зав-ладял, че те и тука намират повод да се въоръжат против Словото на истината. "Ето, казано е, че и при рождението на Христа се появила звезда; това значи – казват те – че астрологията е несъмнена наука." Но ако Христос се родил според астрологичните закони, как пък Той е унищожил астрология-та, отхвърлил съдбата, затворил устата на демоните, изгонил заблуждението и пре-махнал всички видове магьосничество? А и какво са узнали мъдреците по Неговата звезда? Че Той бил цар юдейски ли? Но Той бил цар не на земно царство, както Сам бил казал на Пилат: "Моето царство не е от този свят" (Йоан 18:36). А и Той не се показал като цар; нямал при Себе Си ни копиеносци, ни щитоносци, ни коне, ни впрегнати мулета – Той прекарал прост и беден живот, като водил след Себе Си дванадесет човеци, които не били с нищо знаменити.

На ако мъдреците са знаели, че Той е цар, защо дохождат? Задачата на астрологията, казват, никак не се състояла в това да се узнава по звездите кой ще се роди, а да се предсказва според времето на рождението за това, което ще се случи занапред. А пък мъдреците не били нито при раждането на майката, нито пък знаели кога е родила; щом не са знаели, те не

49 могли да правят заключения по хода на звездите. Напротив, много преди раждане-то, като видели звездата, която се показала в тяхната земя, те идват да видят Родилия се. Коя причина ги е подбудила? С надежди за какви награди идват те от такава далечна страна, за да се поклонят на Царя? Ако са мислили, че Той ще бъде техен Цар и тога-ва нямаха да имат достатъчна причина да дойдат.

"Поклонението на влъхвите", Йеронимус Бош (1450 - 1516)

Ако Той би се родил в царски дворци, ако Неговият баща би бил цар и се намирал при него, би могло да се предпо-ложи, че те с поклонението на родилия се Младенец искали да угодят на бащата и с това да заслужат неговото благоволение. Но сега те знаят, че Новороденият ще бъде цар не на тях, а на друг народ в отдалечена от тях страна; знаят също, че Той не е в пълна възраст. Защо тогава предприемат такова пътешествие и носят дарове, като се подхвърлят с това на големи опасности? Действително, Ирод, като чул, се смутил; целият народ, като чул от тях за това, се развълнувал. Нима те не са предвиждали това? Но това е невероятно. Даже и при най-голяма непредвидливост те не са могли да не знаят, че когато дойдат в града, който има цар, и започнат навсякъде да заявяват, че има друг цар, освен този, който сега там царува, ще подхвърлят себе си на хиляди смъртни опасности. Защо те се покланяли на лежащия в пелени? Ако Той би бил в пълна възраст (мъж), може да се предполо-жи, че те се подхвърлят на явна опасност с надежда, че Той ще им помогне, но и това би било признак на крайна неразумност - персиецът, варваринът, който няма нищо общо с юдейския народ, да се реши да излезе от своята земя, да остави отечество-

то си, роднини и дом и да се подчини на чужда власт!

Ако това е неразумно, следващото е още по-неразумно. Да преминат такъв път, само за да се поклонят, да развълнуват всички и веднага да заминат! И какви приз-наци на царски сан те намерили, когато видели пещерата, яслите, Младенеца в пелени и бедната майка? Кому са поднесли даровете? И за какво? Нима не е било уста-новено и прието в обичай да се изразява така почитта към всеки раждащ се цар? Нима са обхождали целия свят и за когото узнавали, че той е от ниско, бедно състоя-ние, ще стане цар, нему се покланяли преди възкачването му на престола? Но това никой не може да каже.

За какво пък са дошли да се пок-лонят? Ако за земни облаги, тогава какво са могли да очакват те от Младенеца и бедна-та майка? Ако пък с надежда за бъдещето, как са могли да знаят, че Младенецът на когото са се поклонили, когато бил в пелени, ще си спомни за това по-късно?...

"Поклонението на влъхвите", Андреа Мантеня (1431−1506)

Виждаш ли, колко несъобразности се откриват, ако съдим за това събитие по хода на човешките дела и по обикновен начин? Но за да не прибавяме недоумения към недоумения, за да не ви приведем в обърканост, да пристъпим сега към разре-шение на въпросите. Да започнем с Христо-вата звезда. Ако узнаем каква била тази звезда - обикновена или различна от други-те, действително ли била звезда или само имала вид на звезда, ще бъде лесно да разберем всичко останало. Но откъде мо-жем да узнаем всичко това? От самото Свещено Писание. Че тя била необикновена звезда и даже не звезда, а както ми се стру-ва, някаква невидима сила, която била приела вида на звезда, това се доказва първо, от нейния път. Няма и не може да има звезда, която би имала такъв път. Виж-даме, че и слънцето, и луната, и всички останали звезди вървят от изток към запад; а тази звезда вървяла от север на юг; в такова положение именно се намира Палес-тина по отношение на Персия.

Второ, също може да се види от самото време: тя се явила не през нощта, а сред ден, при светлина на слънцето. ...

Трето, това се доказва от обстоя-телството, че звездата ту се появявала, ту пак се скривала. Когато мъдреците отивали за Палестина, тя се виждала и им показвала пътя, а когато влезли в Ерусалим, тя се скрила. След това те, като казали на Ирод за какво дошли, оставили го и потеглили на път, звездата пак се явила. Това вече не е движение на звезда, а някаква напълно разумна сила. Тя нямала свой определен път, но когато трябвало, се спирала и стоя-ла, като се съобразявала във всичко с нуж-дата на мъдреците, подобно на облачен стълб, който показвал на еврейската войска кога трябвало да почива и кога да тръгва на път1.

Четвърто, същото може ясно да се види от самия начин, по който звездата посочва мястото. Тя го посочила не от не-бесната височина, защото в такъв случай мъдреците не биха могли да различат мяс-тото, но за да го посочи, тя се спуснала надолу. Сами знаете, че една обикновена звезда не може да посочи такова малко място, каквото заема една пещера, особено пък това, дето лежал Младенецът. Тъй като нейната височина била неизмерима, тя не би могла да обозначи и определи със себе си такова тясно пространство за тези, които биха желали да го узнаят. ... Виждаш ли, колко доказателства има за това, че звезда-та била необикновена и се явила не по законите на външната природа.

Но защо звездата се явила? Зара-ди това, за да изобличи нечувствителните юдеи и да лиши тях, неблагодарните, от всякакъв начин на оправдание. Тъй като целта на Христовото дохождане била: да се отменят древните правила на живот2, да се призове целия свят към поклонение на Христа и да се приеме това поклонение навсякъде, по земята и морето, Христос от самото начало отворил вратата на езични-ците, като желаел чрез чуждите да научи своите. Тъй като юдеите, като слушали непрестанно пророците, които възвестявали за дохождането на Христа, не обръщали на това внимание, Господ внушил на варвари-те да дойдат от далечна страна, да питат за Царя, Който се родил у юдеите; и юдеите научават от персийците това, за което не искали да се поучат от пророците. Бог из-вършил това с цел да им даде най-сигурен начин да се убедят, ако бъдат благоразумни или пък да ги лиши от всяко оправдание, ако бъдат упорити.

И наистина, какво биха могли да кажат за свое оправдание юдеите, не прие-ли Христа след толкова много пророчески доказателства, като видели мъдреците, които само след явяването на звездата Го приели и се поклонили на Явилия се? И тъй, Бог постъпил с мъдреците така, както с ниневийците, на които изпратил Йона3, също така, както със самарянката4 и с ха-наанката5. Заради това е и казано: "Нине-вийските мъже ще се явят на Съда с това

50 поколение и ще го съдят, защото те се покаяха чрез Ионовата проповед... Южната царица ще се яви на съда с това поколение и ще го осъди, защото тя дойде от краищата на земята за да чуе Соломоновата мъд-рост." (Мат. 12:41,42). Онези повярвали на малкото, а юдеите не повярвали и на голя-мото.

"Поклонението на влъхвите", Джото (1450 - 1516)

Ти ще запиташ защо Бог довел мъдреците към Христа чрез такова явле-ние? А как би трябвало? Да изпрати проро-ци! Но мъдреците не биха приели пророци-те. Да изпрати ангел? Но и него не биха послушали. Заради това, Бог, като оставя тези средства, употребява за тяхното по-викване това, което им било вече познато: показва им голяма и необикновена звезда, която да ги порази и с величината, и с прек-расния си вид, и с необикновения си ход. ...

Като благоволил да ги призове с явяването на звездата, след това ги удосто-ил с нещо по-високо. Като ги подбудил да тръгнат и след това ги довел пред яслите, Той вече ги наставлява не чрез звездата, а чрез ангела6; по такъв начин те възлизали постепенно към по-високото. Заслужава изследване и това, как се е появила мисъл-та у мъдреците да тръгнат и кой ги е подбу-дил към това. На мен ми се струва, че това било дело не само на едната звезда, но че сам Бог подействал на тяхното сърце, както постъпил с Кир, като го предразположил да освободи юдеите7. Той обаче извършил това, без да нарушава свободната му воля, както повикал и св. ап. Павел с глас отгоре8, заедно с това проявил Своята благодат и разкрил неговото послушание.

Но ще запиташ защо не е открил това на всички мъдреци? Заради това, че не всички биха повярвали, а тези били готови повече от другите. Хиляди народи погивали, но към едните ниневийци бил изпратен пророк Йона; двама разбойника били на кръста, но само един се спасил. И тъй, знай, че мъдреците проявили добродетел не само с това, че дошли, но и с това, че постъпили

смело. За да не ги помислят за подозрител-ни човеци, след пристигането си те разказ-ват за своя пътеводител, за дългия път и при това проявяват смелост: "Дойдохме, казват те, да Му се поклоним", без да се страхуват от яростта на народа, нито от жестокостта на царя. От това заключавам, че те били и у дома си учители на своите съотечественици; ако те тук в Ерусалим не се бояли да говорят за това, с по-голяма смелост биха проповядвали за него в свое-то отечество, след като получили открове-ние от ангела и свидетелство от пророка.

Текстът е откъс от Беседа шеста от Тълкувание на Евангелието от Матей, изд. София 1937 год., Подбор и бележки: Тодор Велчев ---------- 1. Вж. книга Изход 13 глава, 21-22 стихове. 2. Йоан Златоуст има предвид постановле-нията на старозаветния Закон.> 3. Вж. книгата на Йона. 4. Вж. разговора на Исус със самарянката в Евангелието от Йоан 4 глава. 5. Някои размишления върху проблема, но в друг контекст, могат да се намерят в изло-жението ми за постмодерната мисъл. (Виж докладите от семинарите на ХАРТА) 6."А, понеже бяха предупредени от Бога насън да се не връщат при Ирод, те си отидоха през друг път в своята страна." Евангелие от Матей, 2 глава, 12 стих. 7. Вж. книгата на Ездра, 1 глава, 1-3 стихо-ве. 8. Обръщението на Савел от Тарс (бъдещия Христов апостол Павел) е описано подроб-но на три места в книгата Деяния на апос-толите: 9, 22 и 26 глави. БИТКАТА ЗА ЗАПАЗВАНЕТО НА НЕЗА-ВИСИМОСТТА И СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ РУСИЯ ОЩЕ НЕ Е ЗА-ВЪРШИЛА, ОЩЕ СЕ ВОДИ събота, 27 декември 2014 г.

Моят австралийски учител по "пра-вилно мислене" (това е един нашенец, живеещ в Австралия, който, както и подоба-ва за всеки нашенец, намиращ се където и да било по света, не мирясва докато не научи другите да почнат да мислят таман като него!) пак ми е написал отзив във връз-

ка с мои публикации в блога; ето какво той ми пише, засяга важен въпрос, въпреки че тълкуването му е пределно наивно, а пък по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

АIG, кофти вътрешно чувство имам, ще ти кажа защо. Дали поради него не исках да живея в Русия, а?

Москва ни държи като заложници наистина - мене не, но BG да. Тя наистина ни е освободила и наистина щяхме да сме като кюрдите сега, казвал съм ти го – тая руска муха, журналистката, дали не е чела и откраднала моята идея от блога ти?? Про-чети повече за трагедията на кюрдския народ и всичко ще ти стане ясно.

Тогава (1878) нема комунизъм, руската армия е от силни диваци, точно както дивите османци, но при Плевен и после, войната е свирепа и едва-едва една световна сила Русия изтиква османците от BG. А нещастните BG селяни мислели с черешовото топче ше пукнат и турците ше бегат кат пезевенци. Да ама не...

Сега Pусия злоупотребява с това – наистина без нея сега аз и ти щяхме да говорим турски, а българския език щеше да е оцелял на куково лето... --------------------------

Между другото това е кeфа да съм на Запад - аз не съм длъжен тука на никакви руснаци че съм свободен и че имаме маши-ни, бензин и всичко. А в BG това чувство че им дължим нещо винаги остава. Добави и тълпите русофили - явни + (умножено по 10) скрити и ето ти картинката на нещастното царство BG. Затова във всички анкети BG са най-нещастните на света и така и ще остане май за неопределено бъдеще. --------------------------

Сега да ти кажа един виц който съм чувал в Америка:

Един източен диктатор тръгнал на посещение на Запад. Във Bиена се оказало, че костюма му е голям, не върви така, и му ушили нов. В Лондон пак същото - пак тряб-вало да купува друг костюм. По едно време той попитал: "Абе кво става?" А те му каза-ли: Колкото по на Запад отиваш, толкова по-малък ставаш! P.S. Тука винаги като ям салата в една йенска купа ме кефи да прочета MADE IN USA. Яaа, викам си, мислех че йенско стък-ло се правело само в Германия, но и в Аме-рика умеели това, представяш ли си? А Америка го умее и по-добре, прочети исто-рията на PYREX - синонима на огнеупорно стъкло или йенско (от Йена в Източна Гер-мания) – така му викаха в BG, сега вероятно има в BG някакво друго търговско назва-ние...

51 И фотоапаратите Karl-Zeiss-Jena

бяха прочути, а се появи един отвратителен Бил Гейтс, едно мръсно хипи, напуснало университета поради мързел комбиниран с несъгласие да го обучават феодални стар-ци, та в резултат на това сега имаме снимки без усилие и така и не чуваме повече за Karl-Zeiss-Jena, ха-ха-ха...

A. от Австралия

А ето сега и моя отговор до този българо-австралийски пишман "мислител":

Не е истина това, че без Русия сме щели били да говорим турски език; и твоя мозък явно го е изяла русофилщината и подлизурковщината пред "братята-руснаци". Без Русия просто България щеше да се освободи сама (вярно, малко по-късно), както Васил Левский го е искал и планирал, и в резултат на това България щеше да запази всичките си земи, сиреч, нямаше да загубим завинаги Македония (заради руска-та намеса в българските работи загубихме не само Македония, но в началото дори и Източна Румелия, санким дори и цялата днешна Южна България). Освен това щяхме да спечелим нещо най-важно: никога няма-ше да ни се налага руснаците да искат да сме им вечно благодарни за освобождение-то, да нахалстват вечно да им целуваме ръце, сякаш са ни господари, а ний сякаш сме им роби, вечно задължени им и пр.

Тогава за "Задунайская губерния" изобщо нямаше да се мисли, а също така нямаше да се налага на Стамболова да води титаничната битка за запазването на независимостта и суверенитета на България от Русия, която още не е завършила, която още се води - дори и след приемането на България в Европейския съюз и в НАТО. (Пълно е у нас с "полезни идиоти" (по думи-те на Ленин) и с платени, с щатни "прияте-ли" на Русия, които за некоя и друга рубла са готови да продадат на Русия не само отечеството си, но ако не наложи и собстве-ната си майка.) А това значи, че щяхме да бъдем народ с достойнство, а не робска

сган, както е сега, която се чувства длъжна вечно да сторва поклони и да целува ръка на освободителите си.

Разсъждавай малко, мама му ста-ра, за какво ти е тоя акъл?!

С поздрав: Ангел Грънчаров

НАМЕСАТА НА ДЪРЖАВАТА В СФЕРИ, КОИТО ВИНАГИ СА БИЛИ ИЗВЪН СФЕ-РАТА НА НЕЙНИТЕ КОМПЕТЕНЦИИ ВОДИ ДО НАЙ-УРОДЛИВИ ЯВЛЕНИЯ неделя, 28 декември 2014 г.

По повод на: Общото настроение е за отказ от реформи и стремглав попули-зъм:

Между другото най-силно ме впе-чатли ето този момент от изказването на колегата Красен Станчев, с когото, между другото, се познаваме от Санкт Петербургс-кия университет, където и двамата бяхме в онова време студенти по философия:

Урокът и на тази година е, че не-регулираните или по-малко регулираните отрасли се развиват винаги по-добре.

Много изводи могат да се направят от тази принципна теза, която споделям изцяло, тя важи и за образователната сфе-ра – и дори най-вече за нея! Спирам дотук. Разбиращите разбират, че докато държава-та не бъде принудена да се оттегли от мо-нопола си върху образователната сфера ние качествено образование няма да има-ме...

Ние и качествена търговия на дребно, примерно, нямаше да имаме до този момент ако държавата не се беше оттеглила от търговската сфера и пр., та качествено образование ли да имаме? Това е принципен момент, който важи за всичко, за всички сфери на живота.

Намесата на държавата и на дър-жавните чиновници в сфери, които винаги са били извън сферата на нейните компе-тенции води до най-уродливи явления, каквато, примерно, е командно-директивна-та административна система на некачестве-ното, на лошокачественото българско обра-зование например.

ЗА ПЪТЯ, ПРОПРАВЯН ОТ БОГА

неделя, 28 декември 2014 г.

Източник на изображението БЕЗ РЕШИТЕЛНА И ЦЯЛОСТНА ДЕКОМУ-НИЗАЦИЯ НЯМА ПРОГРЕС! понеделник, 29 декември 2014 г.

Снимка на Asen Burgas в групата: РУСИЯ - ЗАПЛАХА ЗА СЪСЕДНИТЕ СТРАНИ. СВЕ-ТЪТ СЕ НАДИГА ЗА РЕШИТЕЛЕН ОТПОР!

Потомците на комунистите пищят кански,когато стане въпрос да се премахнат комунистическите символи, техните "сак-рални" знаци! "История" било! Да, но лоша, срамна история! "Спомен" било! Да, но от техните "спомени" вече и наши не можем да имаме! Ако турците биха направили памет-ник, възхваляващ Баташкото и Чипровското клане, то и тях ли трябваше да ги запазим, че били "история"?

В Германия и най-вече в Европа няма паметници на Хитлер. Хитлеристките партийни секретари ги гонеха по целия свят, хващаха ги и ги осъждаха - заради зверст-вата, които бяха извършили. Това е неоспо-рим факт, именно защото в Европа беше извършен необходимия процес: ДЕНАЦИ-ФИКАЦИЯ! А в България ще продължава да има комунистически паметници защото нямаше ДЕКОМУНИЗАЦИЯ!

Написа: Цеци Лилков

ЗАБЕЛЕЖКА: Моята теза е че комунизмът е по-голямо зло от национал-социализма, което съвсем не значи, че този последният не е голямо зло. Тъй че според мен е пра-вилно знакът за равенство в изображението по-горе да бъде заменен с ето този знак > СВОБОДАТА ИЛИ Я ИМА, ИЛИ Я НЯМА, ТОВА ВАЖИ И ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА

52 СФЕРА: ЧАСТИЧНАТА, ПОЛОВИНЧАТАТА СВОБОДА Е РАВНА НА НЕСВОБОДА понеделник, 29 декември 2014 г.

По публикацията във Фейсбук СТАНОВИЩЕ НА ОДО относно ЗАКО-НОПРОЕКТ ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ, внесен в Народното събрание на 21.11.2014 г. моя милост преди известно време си позволи да сложи линк към ето тия две мои публикации, в които съм изразил моята позиция, моето възприятие на тоя интересен документ:

Привържениците на свободното образование възприемат стратегията на "бягство за самоспасяване" от изцяло сгрешената образователна система

и също на проблемите като цяло, пред които е поставено образованието на нашите деца и внуци:

Дали ние, гражданите, не трябва да отвоюваме образованието на нашите деца от неправомерно присвоилата тази сфера бюрокрация и мафия?

Тази сутрин виждам следния отзив от г-жа Gayane Minassian (от Национална-та мрежа на родителите), която пише следното:

Много съм съгласна с нещата, на-писани от Ангел. Само бих добавила след-ното: двете неща – свободата за частните училища и свободата за държавните учи-лища – не са нещо, между което да избира-ме; и двете са необходими за образование-то. Не може да воюваме за развитие на образованието въз основа само на едното или само на другото; нито въз основа на два члена от проектозакона (достатъчно проти-воречиви, че да са неизползваеми), които касаят само конкретно нас.

Свободата или я има, или я няма; тя е нещо като бременната жена – или си бременна, или не си; не може да си малко бременна.

А.ХОПКИНС: "ВИНАГИ СИ ДЛЪЖЕН ДА РАЗБЕРЕШ НА КАКВО СИ СПОСОБЕН –

ДОРИ САМО ЗАРАДИ ПРЕЗРЕНИЕТО НА ОСТАНАЛИТЕ КЪМ ТЕБ..." понеделник, 29 декември 2014 г. Сър Антъни Хопкинс – благородното чудовище

(ОЩЕ >>>) СТЕФАН СТАМБОЛОВ ЗА СВОБОДАТА, ОСВОБОЖДАВАНЕТО И ОСВОБОДИТЕ-ЛИТЕ понеделник, 29 декември 2014 г.

"

Не трябва да се освобождава ни-кой народ; народите трябва да се освободят сами или да загинат."

Стефан Стамболов (Цитиран от Iliyan Iliev)

Самата истина казва великият Ст. Стамболов... ХРИСТОС Е ГЛАВНАТА ОПОРНА ТОЧКА В ЖИВОТА НА ШВЕЙЦАРЦИТЕ понеделник, 29 декември 2014 г.

Швейцарското знаме – незабавно разпознаваемо сред знамената на другите народи! На празници, под звуците на свое-образните викове на тиролскитe песни, мъжете го прехвърлят многократно от една-та в другата си ръка, после високо нагоре, улавят го и го развяват – белият кръст на червен фон красиво се люлее в яркото синьо небе. Ето така изразяват щастието си да бъдат швейцарци.

Но какво говори кръстът – този прост и смел символ за историята, традици-ите и културната идентичност на тази стра-на? В знамето няма никаква мистерия - това си е християнски кръст, символ с важно значение за тях. В химна си пеят че в тяхно-то знаме пламти Бог (не знам дали цитатът е абсолютно точен, не говоря немски доб-ре).

Когато се наложило да защитават своите земи и свобода, тукашните обитате-ли се обединили в конфедерация и сключи-ли пакт, обещали си да си помагат винаги и да останат свободни като дедите си. Пред-почитали да умрат по-скоро, отколкото да загубят свободата си и да бъдат роби. До-верили се на Бог – пактът започва с „В името на Бог...“ и завършва с „Ако такава е Божията воля…“ И днес на националния празник 1 август се запалват хиляди огньове върху хълмовете за да си спомнят всички за този пакт. Няма такъв пример в историята за обединяване под знаме с християнски кръст като символ.

Белият кръст става символ на но-вообразувана конфедерация, зримо отра-жение на духовни измерения. Кръстът, символ на възкресението на Христос и на вярата на тези, които основават Швейцария. Което означава - Христос е главната опорна точка в техния живот. Въпреки съвременна-та светска Швейцария, дебатите за връзката Църква-Държава продължават. Това се вижда добре в Деня на Христос на фонда-ция "Хелвеция". Всички политически партии, представители на около 100 нации носят знамената си и се подреждат под формата

53 на кръст. И се молят усърдно за Швейцария и за света. Така беше в Базел, всяка година е в различен град.

И не само в този ден. Камбаните на всички църкви ежечасно напомнят на хората да спрат и да помислят за големите и висши истини за смисъла на своя живот.

Помагам ви да узнаете, че животът на тези хора, живеещи благополучно, е с дълбоки корени в християнската вяра от самото начало, с полагането на белия кръст върху червеното знаме. Ще продължа да ви разкривам уникалното, различното в тази страна, което те самите наричат suissitude от Suisse – френското име на Швейцария. До скоро!

Написа: Мария Василева

МОЯ ЧЕСТИТКА И ПОКАНА ДО Г-Н МИ-НИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУ-КАТА вторник, 30 декември 2014 г.

Тази сутрин ми хрумна да напиша следното съобщенийце до г-н Министъра на образованието и науката, сторих го на "Лич-ни" във Фейсбук, ето какво писах на г-н професора:

Здравейте, проф. Танев, Честито Рождество Христово най-

напред! Благодаря Ви още веднъж за спо-деленото приятелство в Мрежата за общу-ване Фейсбук!

Аз водя едно предаване в Пловдивската обществена телевизия, така се казва този частен канал, предаване-то се нарича "На Агората с философа Ангел Грънчаров" и чрез пресцентъра на МОН Ви поканих, като идвате в Пловдив, да участвате и в предаването. Една от основ-ните теми, която обсъждаме в него, е ре-формата в образователната сфера.

Не зная дали е стигнала до Вас моята покана, затова си позволявам тук да Ви безпокоя. Не зная също дали вече не сте идвали в Пловдив откакто станахте Минис-тър. Но ето, актуализирам тук поканата си - ще се радвам да я приемете и да гостувате в скоро време и в Пловдив, и в предаването по ПОтв.

Пожелавам Ви приятно посрещане на новата година – и също здраве, щастие и успехи в новата 2015-та година! Желая Ви успех в провеждането на толкова необхо-димата за страната ни реформа в образова-телната сфера!

ВЪПРОСИТЕ ОКОЛО НАШИТЕ РЕАКЦИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА БОГА, ЧОВЕКА, ЖИВОТА, ДУХА, ВЯРАТА И Т.Н. СА ВЕЧ-НИ ВЪПРОСИ вторник, 30 декември 2014 г.

След като се постарах да напиша една вече твърде дълга уводна част, е време да се захвана със същинската част на изложението по избраната тема, а имен-но Въведение във философията на вярата и религията. Казах също, обещах, че ще се постарая да приложа един съвременен подход към разработването на проблемите, а не дискурсивно да ги изложа, да дам едно-единствено "правилно" изложение или тъл-куване, не оставящо място както за съмне-ния, така и за дискутиране; напротив, вер-ният път е проблемите да се представят така, че непрекъснато да пораждат диску-сии, разгорещени спорове. Вече обясних коя е причината за това: в духовната област всеки сам решава какво да мисли, всяко разбиране е допустимо, това в какво вярва-ме моя най-лична, бих казал даже интимна и свободна сфера, в която никой няма право да ми се меси и да ме манипулира. Аз ре-шавам за всичко сам, изцяло отговорно - и тук никой не може да ми помогне или да ме замени. Разбира се, в процеса на обсъжда-не, на съпоставяне на различните гледни точки всеки напредва в самоидентифицира-нето на своя възглед, т.е. в търсенето на своята "лична истина", която да е хармонич-на с Истината, със същината на проблеми-те. Този е верният, този е благодатният път. (ОЩЕ >>>)

ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА, А ИМЕННО 52 ОТ 100-ТЕ НАЙ-СКЪПИ ФИРМИ В СВЕТА СА В СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ вторник, 30 декември 2014 г. Из: Американските компании остават най-скъпите в света

Най-скъпите компании по пазарна капитализация в света се намират в САЩ. Оценките на германския икономически всекидневник Handelsblatts и консултантска-та компания Ernst&Young показват безспор-

ната доминация на икономиката на САЩ над тези на Европа и Китай.

Повече от половината, а именно 52 от 100-те най-скъпи фирми според оценката на Handelsblatt са в Съединените щати. От Германия има пет гиганта: Bayer е на 57-о място с пазарна стойност от 94,3 милиарда евро. По-назад следват VW, Siemens, Daimler и SAP. Днес Toyota е единствената японска компания с международна стойност. В началото на хилядолетието дружествата от развиващите се страни са доминирали фондовите пазари по света, но днес Брази-лия има само един представител в Топ 100, докато Индия и Русия нямат нито един. Китай е с единадесет компании.

НИЦШЕ ЗА СОЦИАЛИСТИЧЕСКИЯ ДЕС-ПОТИЗЪМ, НЕНАВИЖДАЩ НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО ДРУГО ЛИЧНОСТТА вторник, 30 декември 2014 г.

Социализмът е фантастичният младши брат на почти отживелия времето си деспотизъм, който той иска да наследи. Неговите стремежи, следователно, в най-дълбокия смисъл на думата са реакционни, тъй като той жадува такава пълнота на държавната власт, каквато е притежавал най-крайният деспотизъм. И той даже пре-възхожда всичко отминало с това, че се стреми към формалното унищожение на личността. Последната му изглежда непра-вомерен разкош на природата, той иска да я реформира, превръщайки я в целесъобра-зен орган на колектива. Двете враждебни партии, социалистическата и националната, или както и те да се наричат в различните страни на Европа, са достойни една за друга. Завистта и леността са същността на движещата сила на двете. В първия лагер хората искат колкото се може по-малко да

54 работят с ръцете си, в последния – по-малко да работят с главата си.

Фридрих Ницше

КРУШАТА НЕ ПАДА ПО-ДАЛЕЧЕ ОТ КО-РЕНА СИ... сряда, 31 декември 2014 г.

ДАЛИ В МОСКВА НЕ ЗАПОЧВА РУСКИЯТ МАЙДАН?! сряда, 31 декември 2014 г.

Стотици арестувани на протест в Москва в подкрепа на опозиционера Навални

Над 250 души бяха задържани тази вечер в центъра на Москва за участие в протест в подкрепа на руския опозиционер Алексей Навални. Руската полиция оправ-дава арестите на мирни демонстранти с твърдението, че те са участвали в неразре-шен от властите протест.

По-рано днес Навални и брат му Олег бяха осъдени за присвояване на сред-ства. Олег Навални получи 3,5 години зат-вор, а Алексей - 3,5 години условно.

Алексей трябваше да остане под домашен арест до влизането на присъдата в сила, но по-рано тази вечер наруши тази мярка и се отправи пеша от дома си към мястото на протеста в негова подкрепа в Москва.

ОСВОБОДИМ РОССИЮ ОТ ДИКТАТОРА КАРЛИКА! сряда, 31 декември 2014 г.

Вижте и това: Репост! 1000 репостов и у Путина

пропадет аппетит – нужно протестовать! Освободим Россию от Диктатора Карлика! КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Я поддерживаю эту превосходную идею и инициативу! :-) Брой 1-ви, година VII-ма от създаването, 2015-та на в-к ГРАЖДАНИНЪ излезе от печат и замина за абонатите си четвъртък, 1 януари 2015 г.

Приятно четене! Честита нова година на абонатите и приятелите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ – истински свободният вестник на Бъл-гария!

Познай самия себе си!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галак-тически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите

ни, е скрита не по-малко тайнствена вселе-на, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овла-дее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се пре-върне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, много-образието, растежа, цъфтежа, плодонос-ността и въобще живота на ефирната ду-ховна субстанция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Из-куството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече фило-софията и разбиращата съвременна психо-логия, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник Издава:

Център за развитие на личността HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!