ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 16, ГОД. 3, 2011, 1 СЕПТЕМВРИ, ЧЕТВЪРТЪК, Ц.2 ЛВ.

Реваншизмът на Борисов, който спонтанно се прекланя пред диктатора Жив-ков, се разпространява. Това е очаквано и според мен целенасочено.

Наметнат с мантията на „гражданин за европейско развитие“ Борисов натрап-ва идеята, че диктатурата на „соца“ има и добри страни. Вероятно за него всяка дикта-тура има „и добри страни“.

Изказването на умствено немощния милиционер само демонстрира рас-тящата сила на реваншизма. След „празненствата“ за раждането на тиранина Живков следва и „тъга“ по тиранията, като средство за справяне с престъпността.

Отново се връщам на паралелите с Германия. Всички знаем колко абсурдно е да се мисли, че немски полицай може да твърди, че практиките на Третият Райх са единственото решение за борба с престъпността.

Виждаме, че в България обаче вече няма страх да се търси „доброто“ в дик-татурата. Истината е, че огромното мнозинство от българите все още нямат, за съжа-ление, ясни ориентири какво нечовешко и престъпно зло е т.нар. „социализъм“, бил той на болшевика Сталин или на националния социалист Хитлер. Българското общес-тво е болно, защото и до днес няма окончателно и безвъзвратно осъждане на окупа-ционното ни минало.

Лечението ще започне когато се признаят поне три факта: 1.) Русия е окупатор, по чиято вина България изостава и до днес от действи-

телно развитите държави. 2.) Тодор Живков е тиранин, директен изпълнител на престъпните, анти-

български нареждания на окупатора Русия. 3.) Най-важното: тиранията не е решение на нито един обществен проблем!!! Posted by Arthur

Тия дни ми се върти в главата една мисъл, свързана с въпроса: какви хора успяват в България, какъв човек следва да си, какви качества трябва да имаш, за да успееш в наши, родни български условия? Наблягам на това: не какви качества са нужни за успеха изобщо, а за става дума за успех в наши, родни, български условия. Т.е., другояче казано, какви качества се ценят у нас от народната природопопулация, кога една личност ще бъде оцене-на за авторитетна, за достойна за успеха и прочие. Ето, идат и избори, нека да се опитаме да поразсъждаваме над тия въпроси, мисля, че има смисъл.

Има един сигурен критерий или принцип за решаване на проблемите в тази област: що за личности и хора са ония, които у нас вече са се доказали, са били оценени? Щото нали, тъй да се рече, тия, доказаните личности и дейци, са нещо като еманация на народа, на народната душа, а пък, от друга страна погледнато, подобното… (Следва на 3 стр.)

ОНИЯ, ОТ КОИТО СЕ ВЪЗТОРГВА МАСО-ВИЯТ БЪЛГАРИН В МОМЕНТА, СА ВСЕ ЧАЛГА, СА ВСЕ МЕНТЕ, В ТЯХ НЯМА НИЩО СТОЙНОСТНО И ИМАЩО ОТНО-ШЕНИЕ КЪМ ВЕЧНОСТТА

По вчерашната публикация със заглавие Боко и Гоце като висши симво-лически еманации на най-съкровеното в народната българска душа получих инте-ресни отзиви; публикувам един, написан от анонимен автор, на който се наложи да отговоря, давам неговия отзив тук заедно с моя отговор, та да размяната на мнения да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ, чийто нов брой излиза днес:

Това са малко рисковани генерали-зации в любимия на българите народо-психологически стил. Може да се коментира много по темата, но ще кажа само, че след 1989 имаше и други подобни двойки като Желю Желев и Филип Димитров, Иван Кос-тов и Петър Стоянов, Симеон Сакскобургот-ски и Гоце Първанов и т.н. С какво те са по-малко характерни от Първанов и Борисов?

Та Петър Стоянов в анкета на MBMD сред всички българи дори беше изб-ран за българския политик N 1 на столетие-то! Следователно е може би най-характерен за вкусовете и предпочитанията на българи-те? А защо Симеон Сакскобурготски да не е еманация на нагласите на българите? Или Александър Лилов, с когото начело БСП спечели изборите 1990?

За особената роля на медиите в посткомунистическите страни няма да се разпростирам. Факт е, че те могат лесно да направят от някого герой, но и античовек. Така например ако медиите си поставят за задача или по-точно ако им бъде поставена такава задача, безпроблемно биха могли да сринат Първанов и Бойко за 2-3 месеца и да ги превърнат от всеобщи любимци в омраз-ни „врагове на народа”.

Има, разбира се, нещо вярно в на-родо-психологически обусловените предпо-читания на хората. Така например Берлус-кони е избиран и преизбиран в Италия, но е трудно да си представим, че подобен поли-тик би могъл да има някакъв, камо ли траен успех в Скандинавия например. Чърчил е избиран от англичаните, но той никога не би

могъл да бъде избран за президент на САЩ, защото е бил известен хроничен алкохолик.

България е имала своите големи водачи и политици, освен Левски тук трябва да бъдат споменати лидерите на Априлското въстание, а след 1878 разбира се, Стамбо-лов, който според Султана Рачо Петровa (имам интересна книга с нейните спомени) е бил „гениален политик” от световен мащаб, Константин Стоилов, Александър Малинов. Александър Стамболийски въпреки по-скоро отрицателната си роля в българската исто-рия е бил интересна, самобитна личност. Държавнически качества са имали цар Бо-рис Трети, а също и царят-отец Фердинанд въпреки неуспешната му политика за нацио-нално обединение. От съвременните поли-тици на прехода е възможно Иван Костов да влезе в историята на като най-крупна лич-ност.

А иначе Султана Рачо Петрова каз-ва, че българите са „най-красивия народ на Балканите” в смисъл не само и не толкова на физически, а на народо-психологически качества. (Анонимен)

Моят отговор: Благодаря за коментара! Мисля, че

по принцип не се различаваме особено в разбиранията си, но все пак искам да отбе-лежа нещо важно, породено от Вашия ко-ментар.

Наистина, защо Гоце и Боко да символизират най-съкровеното в масовата българска народна душа, а не Гоце и Симе-он, примерно? Или Пешо Стоянов и Иван Костов? Или Желю и… кой, кой, а сега де, ами примерно, Филип Димитров? Сам забе-лязвате, че тия другите двойки сякаш не изразяват толкова изразителни качества, които да имат отношение към дълбинното на българската народна душа. А Гоце и Боко сякаш изразяват.

При това говорим за ето този исто-рически момент. Когато Костов и Стоянов са били на върха на славата, нищо чудно в оня момент, когато мнозинството ги е одобрява-ло, тогава те да са носили и изразявали нещо съществено, характерно за масовите настроения тъкмо в оня исторически момент. От което пък произлиза, че тия масово-психологически настроения и нагласи се менят, те са нещо динамично, а не вечно, щото същия този български народ се е въз-торгвал много и от Цар Борис Трети, и от комунистическия диктатор с каскет Тодор Живков, и от кой ли не.

Което пък означава, че в недрата на народа ни все още нямаме ясно обособе-ни ценностни детерминанти, които да пред-разполагат към по-устойчиви симпатии-антипатии. Щото ний, българите, сме изг-лежда, като фурнаджийски лопати и се въз-торгваме и обожаваме тъкмо ония, които са на върха на славата, ония, които са прите-жатели на властта, сиреч, властелини. Защо ний, българите, говоря за масовия българин, не за мен или Вас, не уважаваме и не се възторгваме в тоя момент от философа Цочо Бояджиев, примерно, една рядко бяга-

та духовна личност, или от проф. Богдан Богданов, преводача на Платон, за който мога да кажа същото, все наши съвремен-ници, а се възторгваме, в масовия случай, от… Милко Калайджиев, от Азиса, от певи-цата Гюргя, от Гоце, от Боко?

Като, забележете, ония, от които се възторгва масовият българин в момента, говорим за тоя исторически момент, са все чалга, са все менте, в тях все няма нещо истинско, стойностно, имащо отношение към вечността, ами има сурогати, фалш, има нещо смрадливо и презряно – ако се пог-ледне от една друга, по-висша гледна точка. Ето това имам предвид. И неслучайно изб-рах Гоце и Боко, за да изразя съкровеното в българската народна душа. Същият ефект щях да постигна ако бях избрал Кондю и Гюргя, щото тия персонажи стоят все в един ценностен ред, намират се на една плоскост.

Нима Ваша милост намира нещо възвишено, същностно, истинно и достойно за уважение в един Гоце? Моля Ви се, не-дейте така, чакай да спирам, че в тоя мо-мент получих мощни пориви към повръщане, като споменах една до друга думи като „Гоце“ и като „истина“ и „достойнство“. Чао и лек ден! На Вас и на всички читатели на блога! НЕРАВЕНСТВОТО МЕЖДУ ХОРАТА Е НЕОБХОДИМО, СПРАВЕДЛИВО И ВЕЧНО: В ДИВНИЯ ПРЕКРАСЕН СВЯТ НА АМЕРИ-КА НЕ ДАВАТ НИЩО ДАРОМ

Един млад човек, инициалите на името на който са K. D., е прочел тази нощ превода на една статия на Валерия Новод-ворская, носеща заглавието Този дивен и прекрасен свят. И, както става винаги, писанието на голямата руска публицистка-антикомунистка е предизвикало вълнение в него; ето какво ми пише и защо се обръща към мен:

Уважаеми г-н Грънчаров, тази нощ попаднах на един интересен материал, за който ще Ви пратя и линк. Интересна ми е

3 Вашата гледна точка, особено що се отнася до заключението на автора: социалното неравенство е вечно и необходимо.

Драйзер, заедно с Ф. С. Фитцдже-ралд и Хемингуей са сред предпочитаните от мен автори, а в творчеството на първите двама винаги съм виждал изкусно нарисува-ни социални панорами, в които е представе-но едно общество (Америка), почитащо преди всичко материалния успех. И в името на този успех героите им правят своя избор, губейки своите достойнства и ценности.

Съгласен ли сте, че „гнилото“ об-щество създава „гнили“ личности? Въпросът ми по-точно е: до каква степен обществени-те ценности и норми влияят върху формира-нето на всяка една индивидуалност?

Съзнавам, че писмото ми е разх-върляно като идеи, за което се извинявам – и се надявам да сте разбрали какво точно ме вълнува.

Пожелавам успех на начинанията, с които сте се захванали. България се нуж-дае от повече личности като Вас.

Поздрави! Разбира се, веднага отговорих на

младия господин; написах му следното: Г-н Dimov, благодаря Ви за хубавия

въпрос, а също и за добрите думи и пожела-нието по мой адрес в края на съобщението си! Разбира се, с удоволствие ще отговоря на въпроса Ви, ще Ви кажа какво аз мисля.

Ще започна с това, че съм напълно съгласен с тезата на г-жа Новодворская, която е автор на прочетената от Вас статия. Ето я самата теза, да я приведа, та да е пред очите ни:

„Социалното неравенство е вечно и необходимо. И трябва да се научим да жи-веем с тази мисъл. В дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром освен милостиня. Което е добре. Художникът Драйзер е казал това, което публицистът е премълчал.“

Наистина съм напълно съгласен с нейното гледище, и го споделям не емоцио-нално, а убедено, защото и аз винаги съм мислил по същия начин. И съм развил тия идеи в книгите си, особено в книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие„Източниците на достойнството, успеха и богатството“), която с удоволствие бих Ви подарил. Аргументацията на г-жа Новодворская в обсъжданата статия е твър-де убедителна, но и аз ще кажа нещичко в отговор на въпросите Ви:

Ще се придържам към въпросите Ви, щото поставеният в тях проблем е много голям и изключително важен. И така, аз смятам, че даже съвсем „гнилото“ общество не създава механично „гнили“ личности, защото обществото, макар че силно влияе върху формирането на личността, е преди всичко творение на самите личности. С една дума казано: ще живеем в такова общество, каквото сме си го направили и създали сами.

Ако недоволстваме от несъвършенствата на обществото, в което живеем, към нас самите трябва да насочим недоволството си, защо-то промяната на обществото е изцяло в наша власт, макар че съвсем не е лесна работа да направим онова общество, което е близко до нашата човешка същност, което е в хармония с нея.

Това от една страна. На второ мяс-то, американското общество, или по принцип свободното общество или „капитализмът“ (каквото, разбира се, американското общес-тво е: не слушайте какво Ви говорят за Аме-рика доцентите от ПУ, те неслучайно я мра-зят толкова!) съвсем не е „гнило“ общество, напротив, то наистина е най-доброто общес-тво, венец и творение на западната цивили-зация на свободата. Тъй че това общество създава всички необходими условия за изява и за пълноценна реализация на лич-ността, като обаче трябва да се знае, че и тук личностният, или „субективния“ фактор е решаващ. И така, щом има свобода, ще има и неравенство, щото ние, слава Богу, еднак-ви не можем да бъдем!

И не само че е добро да има нера-венство, да има неравенство е и справедли-во. Пак не обръщайте внимание на приказ-ките на доцентите от ПУ, щото тия доценти са с твърде объркани глави, плод на неувях-ващия им комунизъм А пък да бъдат праве-ни неравните (по способности, по таланти и пр.) индивиди равни е най-крещяща неспра-ведливост. До какво води принудителното „равенство“ на комунизма вече видяхме: води до кошмар, до пълен блокаж на човеш-ката енергия, до всеобща мизерия води, води до тотална личностна непълноценност на живелите при комунизма. Свободата ще ни даде всичките плодове, но при едно условие обаче: да успеем да ги сътворим сами, да си ги изработим. Нищо не трябва да се дава наготово от жалостивия социум, а и никаква пощада не трябва да чакаме. Ето защо моя милост е голям противник на всич-ки социалистически хитрувания, които имат една цел: да всяват леви илюзии в главите на слабаците, да засилват слабостта им, та да ги прецакат един ден както само левите и социалистите могат.

И накрая, понеже май пак се олях, пак се разпрострях прекалено нашироко. Изворът на човешкото достойнство е свобо-дата, без свобода няма достойнство. Сво-бодните хора са достойни хора, достойните хора са свободни, трети път няма. Но сво-бодните хора също така са и неравни – и това е добро, това е най-доброто. Защото ония, които са по-долу и още не са постиг-нали успеха, вместо да се размекват от завист и да ламтят за чуждите богатства, нека да имат добрината да се стегнат и да поработят за успеха си. Други хора непре-къснато им дават примера, че това е въз-можно.

При „капитализма“ има много успе-ли хора, той дава път на талантливите и

работливите, а пък мързеливите нямат друг път освен да завиждат, отдавайки се на блажени копнежи в хладните механи, където обикновено се помещават най-близките клубове по комунизъм и социализъм…

НАТО СЛУЖИ НА СВОБОДАТА – И Я ГА-РАНТИРА, БИДЕЙКИ МОЩНА СИЛА, ОТ КОЯТО ТРЕПЕРЯТ НЕЙНИТЕ ВРАГОВЕ!

Либийските събития са трудни за осмисляне и вникване, особено пък за ед-нозначно тълкуване. Затова и предизвикват горещи спорове, което е съвсем нормално. В тази връзка току-що попадам на интересна публикация в блога на М.Радев:Либия: Залезът на диктатора – изгревът на ис-ляма с автор Клеър М. Лопез. Прочетох статията, струва си, прочетете я и вие ако ви интересува проблема. Авторката била виден експерт по борбата срещу тероризма и прочие. Ето един откъс от нейния текст:

… „Най-впечатляващият пасаж на новия конституционен проект се намира в част I, чл. 1, който гласи „Ислямът е държав-на религия, а основен източник на законода-телството е ислямското право (шариат).“

Нека поясним за онези, които все още не са съвсем сигурни какво се случва в Либия, смисъла на този Член I, поставящ ислямското право (шариат) на самия връх на конституцията. Той просто означава, че принципите, които републиканците в духа на Томас Джеферсън смятат фундаментални за една демократична система – равнопос-тавеността, индивидуалната свобода, плу-рализмът, толерантността, защитата на малцинствата, общественият договор между управляващи и управлявани, естествените права, основаващи се на разума, независи-мата (светска) съдебна власт, свободните медии – всички те, дори и да са споменати пò надолу в проекта, няма да имат реална сила. В конституциите реално тежи онова, което е изнесено най-горе и е заявено най-категорично. В случая с Либия това е ислям-ското право.

Този извод едва ли може да изне-нада някого, наблюдавал по-внимателно председателя на Либийския TNC Мустафа Абдул Джалил и впечатляващата деформа-ция в средата на челото му, наричана на арабски zubibah. Става дума за трайната цицина, която особено благочестивият мю-

4 сюлманин си докарва от постоянното удряне на челото при молитва пет пъти в деноно-щието…

… Не по-малка причина за безпо-койствие представляват силите, които се канят да поемат управлението: както посочи на 23 август Уалид Феърс в своя задълбочен анализ по Fox News, либийският TNC е една пъстра тайфа, съставена от „бивши дипло-мати, бюрократи и военни от стария режим“, както и от „политици и лидери на движения от левицата, марксисти, социалисти, арабс-ки националисти, либерали и ислямисти“.

И така нататък, статията е инте-ресна и заслужава да се прочете. Интересна е и дискусията по нея, засега само във Фейс-бук – виж страницата на М.Радев. В тази именно дискусия, в отговор на някой си Stefan Christoff, който е изкрещял след-ната реплика

Ще почакам да видя дали някой ще посмее открито да зададе въпроса: „ЗА КАКВО БЕШЕ ЦЯЛАТА ТАЗИ НАТОВСКА ПОДКРЕПА НА АНТИКАДАФИСТКИТЕ (ИС-ЛЯМИСТКИТЕ) БУНТОВЕ???!!“

моя милост се реши да напише ма-лък коментар, ето го:

Не е вярно твърдението, че всички борещи се срещу Кадафи и тия, дето го свалиха, са все ислямски фанатици или терористи. Това са глупости. А на въпроса на другаря Christoff, именно защо НАТО било подкрепило „ислямистките“ бунтове, ще отвърна така: защото навсякъде ония народи, които се борят за свободата си и срещу тиранията, следва да бъдат подкре-пени от народите, които вече имат свобода.

НАТО, ако не ви е известно, е во-енна организация на свободни наро-ди. НАТО служи на свободата – и я гаран-тира, бидейки мощна сила срещу нейните врагове!

Разбира се, че в ислямски страни ислямските политици ще са водещи, вие какво искате, християнски политици да са водещите?! Последният ми коментар е по принцип, не е насочен към някой конкрет-но…

БОКО И ГОЦЕ КАТО ВИСШИ СИМВОЛИ-ЧЕСКИ ЕМАНАЦИИ НА НАЙ-СЪКРОВЕ-НОТО В НАРОДНАТА БЪЛГАРСКА ДУША

(От стр. 1) … се привлича от по-

добно, т.е., на тази основа, като открием какви са качествата на нашите народни кумири, ще можем да хвърлим светлина и върху немаловажния въпрос за това какво, собствено, представляваме ние, българите, ето в този исторически момент. Тъй че, ето, струва си да се мисли в тази посока. Да опитаме, а, защо пък не?

Имаме две характерологични или дори символически личности в туй отноше-ние: Гоце и Боко. Първият изкара два прези-дентски мандата, т.е. няма начин народът, е,

не целият де, но едно голямо мнозинство все пак от политически активната му част, да не е видял в негово лице нещо като сбъдва-не на мечтите и на идеалите за ако не за "велика", то поне за преспяла личност (коя-то, при това, отбележете добре, се е възви-сила дотам, че да е имала честта да спи в чаршафите на самия Тодор Живков у рези-денция "Бояна", или на цар Борис Трети - у резиденция "Евксиноград"!). Боко пък е нашият кумир, народът се влюби всеотдайно в него, така, както гимназист се влюбва в проститутка, която първа е благоволила да го лиши от девственост, сиреч, да го напра-ви "мъж" - и ето че и Боко, явно, символизи-ра най-значими за народното сърце качест-ва; той е нещо като апотеоз на народните мечтания. Та ако разберем що представля-ват и колко струват личности като Боко и Гоце, ще можем да открием много и то най-съществени неща за нас самите, за това какво се цени у нас, а също така и какъв трябва да бъде човек, за да успее в наши, родни, български условия.

Наченатата тема е благодатна, но ще се постарая да бъда пределно кратък. Ето какво мисля по тия въпроси.

Да почнем все пак с това какви ка-чества правят от Гоце Гоце, такъв, какъвто той се утвърди и прие от наивната народна природопопулация. Гледам го, он пак, мили-ят, говори, че още има политически амби-ции, горкият, явно иска да мине по пътя на своя собствен кумир Путин, т.е. да се възви-си да стане един ден и премиер, а патом, нищо не пречи, при наличното малоумие на подавляющата част на природопопулацията, един ден да изкара и още два президентски мандата, щото в Конституцията е казано, както откриха кремълските юридически фокусници, че не бива да се изкарват повече от два поредни мандата, но за два пъти по два или три пъти по два мандата нищо не било казано! Ех, мечти, мечти, а, Гоце, кво ще кажеш? Успях ли да се добера до най-потайните кътчета на подлата ти душица?

Та у Гоце, а също, както ще видим, и у Боко, са налице две-три или четири най-фундаментални качества, които, първо, са много привлекателни за мнозинството от народа, и, на тази база, второ, са същностна предпоставка за успеха, за издигането на една личност в наши, специфични, родни български условия. Кои са тия качества? Ето кои:

Първо: нахалство. Второ: умение за правене на всякакви, на колкото се може по-големи подлости. Трето:арогантност. Тоест безочливост. И дори, четвърто, което сякаш обобщава тия дотук, е качеството, което мога да определя ту като мизерен личностен потенциал, ту като първична простота или простотия, ту като крещяща безличност, щото личността като такава, по идея, е нещо съвсем различно в сравне-ние с това, което у нас минава за личност, и то дори успешна. Тъй че, в този момент, почвам да разглеждам нашите два народни титана, именно, Гоце и Боко, паралелно, щото, както ще видите, те двамата комай по нищичко не се и отличават - ако навлезем в дълбините на душата им.

Нахалството е нещо като панацея-та, то е главния фактор за успеха в наши, родни, специфични български условия. Само погледнете Гоце и Боко, тия двамцата най-преуспели народни титани - и ще се убедите в правотата ми. Много е спорно кой от два-мата е по-нахален, тук конкуренцията между двамата е направо безпощадна и безмилос-тна. Сякаш Боко е по-нахален от Гоце, а, какво ще кажете? Или бъркам? Абе и двама-та са нахалници от класа, грешка нямат, в това отношение те и двамцата наистина немат никаква грешка. И трябва да им се признае извънредна, извънмерна надаре-ност в туй отношение, именно нахалството.

Примери няма да давам, всеки,

който е що-годе честен, ще признае право-тата ми. И Гоце, и Боко, не са нищо друго, освен двукрако, ходещо нахалство. Те зато-ва и толкова успяха и се издигнаха; речено е:"Чрез нахалство към прогрес!", и той най-съкровен български девиз намери в лицето и на Гоце, а след него и на Боко, своето най-бляскаво потвърждение. В сравнение с нахалството на Гоце и Боко нахалници като Симеон, като Воленча, или като Янето, или дори като самия Доган, да не говорим за Дмитрич, направо ряпа да ядат, никак не могат да ги настигнат. Не че и те, тия, изре-дените, не са нахалници от класа, но Гоце и Боко, повтарям, в туй отношение са направо недостижими. Те са гении, а ония са само таланти. Даже нахалникът Доган е нещо като невинно агънце в сравнение с нахалството на Гоце и Боко. Затуй Доган никога няма да бъде нещо повече от "мандатоносител",

5 докато Боко и Гоце, ако и по света нахалст-вото се ценеше колкото у нас, в България, току-виж щяха да станат ако не папи, то поне генерални секретари на ООН. Или шефове на цели галактики или звездни струпвания, не знам точно. Защото те имат нахалство в някакви извънмерни, наистина космически мащаби.

Същото, прочее, може да се каже и за склонността им да вършат подлостчици. Те, разбира се, са подлеци от висша класа, лъжци, мерзавци и какви ли не, щото под-лостта е нещо най-пищно и многолико, то не се изразява само в едно отношение, а в безкрайно много такива. Гоце, примерно, ще остане в историята ни с безпримерната си лъжливост. Тоя наш роден български Пино-кио, ако носа му растеше при всяка лъжа както расте носа на оня, дървения Пинокио, вече щеше да имо нос, дълъг поне до Луна-та. Боко също си го бива, той лъже както диша, иде си му някак отвътре, ала най му се удава на Боко да се хвали, което също е израз на подлост. Колко подлости са извър-шили Боко и Гоце, за да стигнат до тия звез-дни върхове, само те двамата си знаят.

Боко, примерно, е разтривал ушите на Тошо, а нищо чудно да е носил на ръце Царо, когато му беше бодигард, нищо чудно да му е мил краката, а после и да е пил водата, не знам точно. Но мога да подози-рам. Гоце колко задници е цунал, за да се издигне до тия звездни висини, само он си знае. Подлеците от класа са подлеци не за друго, а защото са преживели много униже-ния; но да не задълбаваме в проблема, щото има опасност никога да не можем да го изчерпим. Важна е констатацията, че да успееш, за да стигнеш до върха в нашата мила родина България трябва да си мерза-вец от класа, и това да ти личи, мерзавщи-ната да ти извира, тъй да се рече, от всяка пора на кожата, да излъчваш наоколо мер-завщина - и тогава другите ще те уважават. Ако си свестен и добър човек у нас, в бъл-гарски условия, няма начин да не се прова-лиш тотално, но виж, мерзавците не само че успяват, тях народът ги носи и на ръце, разтапя се от нежност и любов към тях.

Какво остана още? Да, третото фундаментално качество беше арогантност-та. То е свързано с първите две, с наглостта, с нахалството и също така с мерзавщината, със склонността за правене на колкото се може по-големи подлости. Става реч за безочието, ако трябва да използваме бъл-гарското родно понятие и дума. Че е безоч-лив Гоце, се вижда с просто око, не му пука изобщо за нищо, този негов талант, явно, се дължи на някакви свещени наследствени качества, разпространени в региона около Сирищник, не знам точно, не съм ходил там, за да се уверя лично, но мога да допускам. Щото ми се струва, че неговата безочливост има, тъй да се рече, субстанциални и мета-физични причини, тя не може да е просто човешко качество, придобито в живота, а

явно е дар от природата или от самите звез-ди. Или е белег на кръвта, не знам. Боко също много е напреднал в безочието си, ама Гоце сякаш го превъзхожда, не знам, а вие как мислите? Сякаш Гоце е ненадминат, ама Боко тепърва ще има да се развихря в туй отношение. Иначе е надарен безмерно, то си му личи, вие какво ще кажете? Талант, направо гений ни е той, милият. Да живей! Уррра!

Да привършвам вече, а, какво ще кажете? То вече всичко е ясно. Надявам се, сфанахте ми мисълта. Вярвам, ще признае-те, че съм толкова прав, че тезите ми са така очевидни, че просто не ми се налага никакво "доказателство". Те самите, имам предвид Гоце и Боко, са ми и доказателствата. Те са, тъй да се рече, нещо като ходещи, двукраки доказателства. И във всеки миг, с всяка своя дума, потвърждават и доказват правотата ми. Затуй ще завърша със следното:

Казах, че и двамата са твърде без-лични, мизерни като личности, с твърде нищожен личностен потенциал. Понеже у нас съвсем не се разбира що е то-ва личност, подозирам, че някой ще кипне в тоя момент и ще ме прокълне. Нека да пра-ви каквото си иска, ама факт е, че у нас съвсем, ама наистина съвсем не се знае и разбира що е личност, какво е това личност-но отношение и поведение и прочие. Искам да хвърля малко светлина по този въпрос - в заключение.

Ние, българите, пък и България, сме народ и страна, в която безличност-та се смята за личност, а личността - за безличност. Сиреч, у нас и в това отношение всичко е наопаки, по досущ същия начин, по който у нас лъжата минава за истина, а истината - за лъжа. Или доброто за зло, а злото - за добро. Или както кимаме наопаки глава в сравнение с целия останал свят - когато казваме "да" или "не". Изглежда при-родопопулацията ни е такава, може би на славянския ни корен се дължи тая наша крещяща склонност към безличност, която обуславя смяната на местата на най-значимите екзистенциални и онтологични категории. Изглежда когато Оруел е писал знаменития си лозунг "Свободата е робст-во", той е изхождал ако не от българския, то с положителност е изхождал от презрения славяно-руски манталитет, който има и азиатски жилки (щото поляците също са славяни, ала го нямат тоя презрян мантали-тет!). Тук е базисното според мен основание всичко у нас да е тъкмо наопаки.

Ако сте забелязали, в други, в нор-малните страни, ако си личност, с най-богат личностен потенциал, ако си с колкото се може по-развит и извънреден интелект, ум, душа, чувство, дух, способности, таланти, ще успееш непременно, но у нас, уви, е точно наопаки. У нас успяват най-крещящите безличия. Или некадърниците. Тоест: ка-дърните само за подлости, нахалства, безо-чие и мерзавщина. Можем ли да имаме ний

за управник един Де Гол, примерно? Или един Чърчил (някои не знаят, но Чърчил е велик писател, има страхотен писателски талант, докато представяте ли си Боко и Гоце да напишат книга?!)? Можем ли да имаме ний един Наполеон, да речем. Дръж-ки, ще имаме, ама друг път! Ний един Левски сме имали, ама и него сме го предали и съсипали със собствените си ръце, щото в народни български условия е недопустимо да си Левски, е безкрайно дразнещо да си Левски, или пък, опази Боже, Ботев! Но да си Гоце или Боко, разбира се, няма начин да не бъдеш оценен, овластен, обожаван, турен на най-голям пиедестал и дори направо обезсмъртен!

Прочее, дали някъде вече не се събират пари за направата на огромен па-метник на Боко, който да е толкова голем, че да стои на Черни връх, а да се вижда в цялата си величавост от площада пред Народното събрание? Кажете, нищо чудно някъде вече да са започнали да събират пари за тоя паметник, а аз само да не знам?! За Тошо Правешки знам, нему щели да вдигат още по-голем паметник, а пък за направата му щял да позира самият Боко - за да е по-величава фигурата на Непрежа-лимия. Гоце пък ще му резне лентата, пар-дон, самият Боко ще му я резне, щото къде ти Он да позволи некой друг да реже некакви си ленти в Царството му; е, добре де, и двамата ще резнат тая пуста лента, заради която нищо чудно да се изпокарат.

Та Тодор Живков, който е по-добре да беше наречен Простаков, беше и про-дължава да е кумир на целокупното приро-донаселение на Родината ни, а негови бле-ди копия, но все пак достойни наследници, са Гоце и Боко. Вторият, естествено, ще надмине Гоце, щото он и физиономично прилича на Непрежалимия, та нищо чудно некои български олигофени и катили да си мислят, че ако не самият Тодор Живков в боково лице е оживял и вампирясал, то поне Боко е нещо като метемпсихотичен образ на Непрежалимия, сиреч, живковата душа се е вселила, след смъртта му, в тялото боково. Не знам как стоят тук точно работите, ама и това може да се провери.

Но повече не ми се занимава, както и да е, казах най-важното. Намекнах само за

6 още повече неща, но който има акъл, ще се сети сам за всичко останало. Голяма част от въпросите умишлено оставих без отговор, та да провокирам повечко хора да се позамис-лят. Благодаря за вниманието, приятен ден на всички! П.П. Прочее, боковистите и гоцевистите може да почват да ми строят една бесил-ка, щото знам, съм нетърпим вече. Но да побързат: една бесилка ще ми дойде добре, та да се отърва най-сетне от тия двама-та наглеци, имам предвид Боко и Гоце, що съсъпват не само най-ценните мои години, ами и най-ценните години на собствения ми син. А пък за България пък да не гово-рим, закопават я даже, ама тя, милата, потънала в сънища и в наивности, даже и не го усеща...

ДО РЕКТОРА НА ПУ ДОЦ. З.КОЗЛУДЖОВ – С БЛАГОДАРНОСТ ЗА ТОЛКОВА МИЛАТА ЛЮБЕЗНОСТ

На 4 април 2011, понеделник, моя

милост изпрати официално Предложение до новия Ректор на Пловдивския универ-ситет, в което към доц. З.Козлуджов, ректо-рът, се обърнах ето така:

Г-н Ректор, От 16 месеца в България в Плов-

див и София се издава ново списание, но-сещо името ИДЕИ. Това е философско списание, целящо да подпомогне личност-ното и духовното израстване и укрепване на българската младеж. Предназначено е преди всичко за младите хора, но може да се чете от всеки човек, изпитващ потреб-ност от ценностно проясняване на смисъ-ла на собственото си съществуване.

Ние, основателите на списанието - неколцина преподаватели по философия - до този момент успяхме да издадем 5 броя от списанието. Иска ни се списанието да стане трибуна за свободна изява на мис-

лещи и пишещи хора от различните твор-чески генерации.

Ето по тази причина си позволя-ваме да предложим на възглавяваната от Вас образователна институция сътрудни-чество в списването и издаването на списанието. Убеден съм, че сред препода-вателите в ПУ "П.Хилендарски" мнозина ще откликнат на един евентуален Ваш призив заедно да издаваме новото фило-софско списание ИДЕИ. Прочее, сред авто-рите, чиито статии са публикувани в списанието, вече има и неколцина препода-ватели от катедри на Пловдивския уни-верситет.

И така нататък. Заедно с писмото в канцеларията на Ректора бяха занесени и досега излезлите броеве на списанието, за да може негова милост да се запознае с тях лично. От оня момент измина доста време, но до този момент Ректорът и изобщо ръко-водството на ПУ не даде ни най-малък знак за някаква реакция, т.е. мълчанието е пълно. В тази връзка тази вечер решавам да напи-ша ново, заключително писмо до г-н Ректора на ПУ; ето какво му написах тоя път:

Уважаеми г-н Ректор, Преди 5 месеца Ви изпратих писмо

с предложение за сътрудничество между издателите на списание ИДЕИ и Пловдивс-кия университет. До този момент Вие не изразихте никаква реакция и предпочетохте да си замълчите.

В тази връзка искам да Ви благо-даря за толкова милата и дори трогателна любезност. Оценявам я като израз на ака-демизъм, на зачитане на другата личност и на свободолюбие.

Ползвам се от случая да пожелая на Вас лично и на ръководената от Вас институция нови успехи на академичното и научно поприще!

С поздрав: Ангел Грънчаров, гла-

вен редактор и основател на списание ИДЕИ П.П. Г-н Ректор, тъй като списанието, явно, съвсем не Ви интересува, то Ви моля да оставите при секретарката си предоставени-те Ви броеве, та да можем да ги получим обратно - с оглед да ги подарим на институ-ция или на лице, за които списанието ще представлява все пак някакъв интерес. СЪВРЕМЕННАТА ПРЕСТЪПНОСТ НЕ Е РОЖБА НА ДЕМОКРАЦИЯТА, ТЯ Е СВИД-НО ОТРОЧЕ НА ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО, НАСЛЕДЕНО ОТ СОЦИАЛИЗМО-КОМУНИЗ-МА

За да стигне до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ препубликувам статията „Бре, Бойко, изкарай другарите от овеса!“ с автор Иво Инджев. А там, в неговия блог, написах следния кратък коментар:

Длъжен съм да подчертая, че с твърденията в статията на г-н Инджев съм на 100% съгласен: това, което пише, е сама-та истина. А истината, макар и непризнава-на, си остава истина – и все един ден ще се наложи. Казано е: „На лъжата краката са къси!“.

Е, вярно е, лъжите на наште бъл-гарски социалисто-комунистически лъжци са явно по-дългокраки, но и това няма да ги спаси… „Бре, Бойко, изкарай другарите от овеса!“ Автор: Иво Инджев

“Държавата върви в грешна посока. България се връща назад”, заяви социалис-тическият лидер Сергей Станишев под ръ-коплясканията на съмишленици, събрани да си спомнят годишнината от акцията на Рило-Пиринския партизански отряд през август 1944 г., когато ранени извън България (и безпомощни) германски военни, настанени в санаториум край Жабокрек, стават обект на героизирана и до днес масова екзекуция, организирана под формата на „бойна опера-ция“ от български партизани.

Прав е др. Станишев. Др. Станимир Флоров потвърждава правотата му със самия факт, че вече два дни оцелява на поста си като началник на Главна дирекция за борба с организираната престъпност (ГДБОП), без да бъде уволнен за изявление-то си по Би Ти Ви, че само ако си върнем тоталитаризма сме щели да си върнем и реда в държавата. Оставането му на този пост е ярко доказателство за връщането на България назад. Ето какво заяви упълномо-щеният да пази държавата от мафията (създадена също от едни другари) др. Ста-нимир Флоров:

„… Единственият начин да се опра-вят нещата, е ако се върнат нещата отпреди 1989 година. Това е единственото решение на проблема. Друг… решаване на проблема няма. Колкото и добре да са службите, кол-кото и добре да работят… В смисъл, че само тогава имаше ред и дисциплина в отноше-ние на престъпността, защото всички нарко-зависими, всички криминални лица бяха известни…”

7 Ако имаше демократичен ред и

произтичащата от него дисциплина в управ-лението на страната след такова самоприз-нание за професионално безсилие в изпъл-нение на служебните задължения, което стоварва вината за престъпността върху демокрацията, Флоров би трябвало да се раздели с ключовата си позиция на охрани-тел на демокрацията. Само че главният телохранител на републиката Борисов едва ли може да бъде впечатлен от този начин на мислене, след като самият той и до днес превъзнася самия диктатор Живков.

Мащабната обърканост на ценнос-тите в главата на главата на антимафиотите е достатъчно впечатляваща с идеологичес-кия си реваншизъм, но не по-малко забеле-жителен е примитивизмът на примерите, който той даде пред телевизията за това колко бил хубав животът при комунизма (настоятелно, с хъс, с плам!). На него лично тогава не му се налагало да заключва кола-та на баща си на село! Ами да си беше останал там – и днес аз не си я заключвам на село! Но явно човекът си е останал наис-тина някъде там – в онова социалистическо село, в което беше масова и обичайна прак-тиката да ти свият чистачките на съветското возило. Тръгнех ли път из китната соцроди-на, винаги си носех резервни, за да не изпа-дам за пореден път в ситуацията както вед-нъж в Балчик – свиха ми ги и се наложи доста да попътувам (с трите ми деца), дока-то намеря тази дефицитна, но задължителна част от сигурността на пътя.

Битовата престъпност при социа-лизма, за сведение на др. Флоров, беше масов, национален спорт. Всеки влачеше каквото му беше достъпно – чиновникът хартия за пишеща машина: селянинът фу-раж от ТКЗС-то за прасето: работникът „консумативи“ за своя „частпром“ за заварки или нещо друго: лекарите „легално“ влачеха дамаджаните от „доброволните“ дарения на борещите се за повече внимание пациенти (в болниците се плащаше на ръка на чистач-ката, да подмете на твоя близък болник). Ако Флоров е „пропуснал“ да забележи кога и как се формира манталитетът на цял един народ, гледащ благосклонно, ако не и завис-тливо на крадците, явно е от Червената планета на чудесата, в която и до днес пре-бивават подобните му мисловно. А помни ли поне, като дава пример с кражбата на авто-мобили, че нямаше (защо ли?) кой знае какво за крадене, защото същата тази дър-жава се беше погрижила да осигури равенс-твото на гражданите пред н.в. дефицита – криминогенен феномен, който генерираше черна борса и масов рекет на имащите достъп до дефицитните стоки, спрямо мили-оните просители на елементарни битови блага?

Върху плодородната почва на това чудно наследство и с организационно-партийната ръководна роля на другари по възгледи на Флоров, в браздите на подаре-

ната ни свобода избуяха бурените на съв-ременната престъпност. Тя не дойде от „нищото“ и не е рожба на демокрацията, а е наторявана от десетилетна традиция на презрение към публичните лъжи, облечени в униформата на закона и на усещането у хората, че е най-добре сам да се погрижиш за замогването си с всички възможни средс-тва. Стига да не те хванат. За което (да не ги хванат), се грижат кадри, като др. Флоров, както сам признава той, без обаче да съзна-ва какво говори.

Да се чудим ли, че мафията си има държава, щом начело на (уж)борбата с мафията стои човек, който мрази днешната и обича онази, тоталитарната държава?

Изглежда безнадеждно това да се изясни на „когото трябва“ и ще се опитам да му го преведа на разбираем език. Взимам пример от героя, участник в масовия разст-рел на ранени германци край Жабокрек, който с умиление си спомнил за паролата за нападението срещу безпомощните обитате-ли на санаториума: “Бре, Йоване, изкарвай воловете от овеса!”. Това заявил, според в. „Труд“, бившият екзекутор на сакати герман-ци и днешен академик Никола Попов. Учен е човекът, хвали се с голямото постижение да хвърляш гранати срещу приковани към кревати.

Време е да призовем Борисов да изкара от овеса неадекватните другари, които преживят с носталгия глупостите за реда и дисциплината като непреходна цен-ност на тоталитаризма. АКО НЯМАШЕ СВОБОДА, НЕ БИ ИМАЛО НЕЩАСТИЕ - ТЪКМО ПОРАДИ ТОВА, ЧЕ НЕ БИ ИМАЛО ЩАСТИЕ

Тази сутрин, лутайки се из интер-

нетната джунгла, попадам на интересен блог. Блог на философ. При това списван с вкус и дори с финес. Разбира се, зачетох се и ето, минава вече час, не мога да спра. Иска ми се всичко да изчета. А имам много друга работа и, за жалост, трябва да спирам с четенето.

Но точно затова ми се иска, пре-късвайки по необходимост удоволствието от четенето на тия наистина чудесни философ-ски текстове, да го предам на вас. Почетете и вие от блога на Христо Стоев, почувст-вайте и вие удоволствието от общуването с един добър философ. Той, прочее, беше

един от първите, който подкрепи издаване-то на списание ИДЕИ, предоставяйки за публикация в него един свой превод на съчинение на Рикерт; то излезе в няколко книжки на списанието (с продължения) и обогати неимоверно първите му броеве.

А ето сега, за да ви подтикна да отидете в този наистина стойностен блог, ви "примамвам" с един текст, който особено ми хареса и който избрах за вас (но изборът, признавам, ми беше труден, понеже не открих "недобър" текст в блога на Хр. Сто-ев); ето, четете, наслаждавайте се (блажени тия които са получавали удоволствие не от друго, а от мисленето!): Какво бихме спечелили, ако нямаше сво-бода? Твърде много неща: 1. Ако нямаше свобода, не би се налагало да се взимат решения – би имало само принуда, a) вътрешна, b) външна, или c) и двете. 2. Ако нямаше свобода, не бихме чувствали принуда, защото принудата би била наша природа. 3. Ако нямаше свобода, благодарността би станала излишна (нелепо е да сме благо-дарни някому за нещо, извършено по прину-да). 4. Ако нямаше свобода, не би имало разоча-рование (какво разочарование е да знаеш, че някой действа по принуда). 5. Ако нямаше свобода, любовта вече не би ни тровила с емоции (каква любов и каква емоция е да обичаш по принуда и да си обичан от принуда). 6. Ако нямаше свобода, не би имало угризе-ния (та защо да има след като необходи-мостта е отговорна за всичко и нищо). 7. Ако нямаше свобода, не би имало наказа-ние (За какво наказание може да става дума, щом няма отговорност (вменимост)?). 8. Ако нямаше свобода, не би имало страх и надежда пред бъдещето (необходимостта е лишена както от минало, така и от бъдеще). 9. Накратко: ако нямаше свобода, не би имало нещастие, тъкмо поради това, че не би имало щастие. ДАЛИ МЕДИИТЕ У НАС ВСЕ ПАК ИМАТ КУРАЖА ДА ПУБЛИКУВАТ НЕЩО, КОЕТО НЕ Е УГОДНО НА НЕГОВА СВЕТЛОСТ Г-Н ПРЕМИЕРО?

Моето Открито писмо от 22 юли т.г. до „Боко Мъката“ – наричам го така, щото

8 нему се некой му пречи и го ядосва – по сведения от източници, заслужаващи пълно доверие, се е превърнало из форумите в нещо като митология; хората били чували нещичко за него, търсели го, искали да го прочетат, ала не го намирали; може би не го намират щото съм му турил странно загла-вие:Вбесен от все по-арогантното държа-не на Премиера Борисов напоследък, седнах и написах следното „Открито писмо“ до него.

Някои пък се ядосвали, че съм му бил давал акъл, щото, недай си Боже, Боко бил могъл, току-виж, да го възприеме и да земе да поумнява, а така си било хубаво, че е чак толкова прозт, щото ако беше хитър като учителя си Тошо (Живков), щял да се задържи твърде много у властта, а така, заради глупостта си, щял скоро съвсем да се издъни. Такива приказки чух, някои хора и ми ги писаха, а пък други ме помолиха да редактирам малко писмото, да го направя по-късо, та да е по-удобно за използване в идещите предизборни битки.

Съгласих се, ала като почнах да опитвам да го съкратя и стегна, се оказа, че никъде няма какво да се махне, щото ако се махне, ще се осакати цялото. Пък и внуше-нието ще пострада заради проклетата крат-кост. По тази причина внесох само малки редакторски корекции, и го публикувам в целия му вид, пък на който му се види дълго, може да го чете на почивки, или пък като прескача – хора всекакви, на всички човек не може да угоди. Пък и не е нужно да иска да угажда на всички. Тъй че и тук е сила алеко-вото „Разни хора, разни идеали“…

Прочее, ще си призная нещо: аз първия път, оказва се, съвсем съм забравил да пратя писмото си на г-н Премиеро. Ей-така, гласях се да го пущам, обаче ми е изхвръкнало от ума, и съм забравил после,

увлечен в някоя друга работа. За сметка на това тоя път не само ще пратя писмото си до адресата, до негова светлост г-н Премие-ро, ами и ще го пратя до някоя и друга опо-зиционна медия, до вестник, сайт и прочие, да видим дали някой от тях ще се осмели да го публикува. Това го правя, за да си „осъ-ществя“ ново изследванийце, щото отдавна не съм се опитвал да проверявам доколко медиите у нас все пак имат куража да пуб-ликуват нещо, което не е угодно на Негова светлост. Току-виж, медиите са набрали кураж, а, как мислите? Ами знай ли се, затуй – ще проверим.

А сега ето и самото писмо. Приятно четене ви желая, драги ми сънародници и сънароднички, граждани и гражданки, братя и сестри – ако ми е позволено да се обърна към вас с думите на незабравимия учител и вдъхновител на нынешния ни Премиер, именно „другаря Тодор Живков“: ОТКРИТО ПИСМО НА ГРАЖДАНИНА Г. ДО БОЙКО БОРИСОВ, ПРЕМИЕР НА РЕС-ПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Госин Борисов, Не се обръщам към теб с уважи-

телна форма, понеже не заслужаваш уваже-нието ми, а и не си се опитал да го заслу-жиш; не те наричам „г-н Премиер“, понеже, първо, не си венчан за тая длъжност (тя, при демокрацията, е най-временното нещо на тоя свят и още утре можеш да се сгромоля-саш оттам!), и, второ, понеже се държиш по начин, който мърси престижа на тая инсти-туция. Длъжен съм още сега да те предуп-редя, че на този стол, на който сега седиш, са седели личности от несравним с теб самия мащаб: Стефан Стамболов, Димитър Петков, Александър Малинов, Александър Стамболийски, Богдан Филов, Иван Костов. И по тази причина, стоейки там, трябва да се държиш подобаващо, а не както ти скимне, сякаш си нещо като уличен хулиган – или като разпасана и разгащена мутра от нача-лото на 90-те години.

Защото, драги ми г-н Борисов, тази държава, първо, не ти е бащиния, второ, защото когато ние, гражданите, сме правили тази несретна заради такива като теб – и най-вече заради тия, дето ти дърпат конци-те! – българска демокрация, ти си бил нещо като квартален рекетьор, „охранител“ и

разтривач на ушите на Тодор Живков. Прочее, г-н Борисов, отдавна искам да ти задам един неудобен въпрос: къде твоя милост беше, когато ние, гражданите, бяхме на улиците и се борехме тази българска демокрацията да стъпи на крака и да прохо-ди?! Къде се кри, чии ръце си целувал – и чии уши си разтривал тогава?!

Тъй че аз, като най-редови българ-ски гражданин и демократ, няма да ти поз-воля да съсипваш това, което ние, гражда-ните и демократите, създадохме и постро-ихме така трудно и с толкова борби! Ще кротуваш и ще уважаваш това, което сме направили, и няма да се държиш, седейки на най-властническия пост, все едно си мутра или бандит, щото, ако продължаваш както си я подкарал, много ще има да патиш! Запом-ни добре това! Не се мисли за галеното дете на българската демокрация, понеже, първо, нямаш нищо общо с тая демокрация. И, второ, понеже българската демокрация не е нещо като изтривалка за крака, както на теб ти се чини. Тя, повтарям, не е и плювалник, в който да можеш да плюеш безнаказано. А ти, драги ми Борисов, прочее, друго изобщо правиш ли?!

Защо пиша тия неща ли?! Защо съм тъй нападателен ли?! Защо съм толкова бесен от теб ли? Не се ли сещаш, мила невинна душо?! Ще ти кажа. Явно няма кой да ти го каже от подлизурковците около теб, които уж са ти приятели, та ще ти го кажа аз, дето не питая никакви сантименти към тебе. А все някой трябва да ти го каже. Щото, ако никой не ти го каже, не само че ще си разби-еш сам главата, но и ще нанесеш непопра-вими рани върху снагата на България. Ала ний, гражданите, ний, демократите, няма да допуснем да сториш това.

А демократи, нека да спомена това, има дори и сред социалистите. Навсякъде има хора, вярващи в идеала на демокрация-та. Трябва да има такива хора. Тъй че вни-мавай да не предизвикаш всички тия сили срещу себе си. Спомни си митинга пред 1990 година на Орлов мост и по Цариградс-ко шосе, изпълнено с хора докъдето ти стигат очите: ей това сме ний, демократите! Що ще правиш, ако ядосаш тия хора?! А ти, прочее, друго правиш ли освен да ги ядос-ваш?! Това, повтарям, е игра с огъня и много ще патиш ако не спреш.

Ти, да почна с това, все някога трябва да започнеш да се държиш като мъж, а не като ощипана дама – или пък като гале-но дете на поръчковите олигархични медии, на които все някой плати, та да излъжат за пореден път наивниците, турили те на власт. И това имай предвид, дръж го в ума си неп-рестанно. Не си мисли, че е голяма тайна, мнозина се сещаме как стоят работете. А ето сега какво правиш: властта те е упоила дотам, че вече нямаш никакво чувство за реалност. А това мен, гражданина, ме драз-ни. Но да кажа и още нещо. Нещо важно. Запомни от мен, Борисов: властта е опиум,

9 властта е много опасно нещо! Пази се да не изгориш. А може да изгориш за миг. И твоята приказка ще свърши!

И тъй, първо: много приказваш бе,

човече! От сутрин до вечер, а понякога, предполагам, и нощем, с една дума, посто-янно плямпотиш пред медиите! Станал си нещо като Уго Чавес, знаеш ли кой пък е тоя?! Надминал си даже Вучкова, ей, спри се бе, човече! Нареди да ти напишат на ръката, ако требе и да го татуират там, и постоянно си повтаряй ето тия мъдри народни думи: „Език мой – враг мой!“. Не гледай, че подли-зурковците ти се хилят мило като се изхвър-лиш и кажеш некоя и друга простотия: та точно тия, ухилените подлизурковци срещу теб, ще те закопаят, помни ми думата! Абе ти, човече, не си шоумен, стига си се надп-реварвал със Слави Трифонов – или с бая ти Вучкова! Ти тях не можеш ги стигна. Речи ми в тоя момент: аз ги надминах, а той пък ми хортува, че не съм бил могъл да ги стиг-на!!!

Спри се и по една друга причина: щото човек първом трябва да мисли, а после да говори. От твоето говорене очебийно личи, че хептен не мислиш – и по тая причи-на бърбориш каквото ти дойде на акъла. Ей това говорене ще те довърши теб. Що ли те предупреждавам – нека да те довърши?! Да, ама пусто съм хуманист, та затуй те предуп-реждавам. И най-вече те предупреждавам щото ми писна от глупостите и простотиите, които всеки ден обилно ни даряваш – сякаш медите са нужник, в който редовно да се облекчаваш по всекаква нужда. Няма да повтарям какви глупости и простотии си избълвал напоследък – народът, помни от мен, не е чак толкова прост колкото ти се чини. А ти си позволяваш твърде много да го подценяваш. И ще си платиш за това. Неми-нуемо! И безусловно! Това й е хубавото на демокрацията: че не прощава на тия, дето като теб са се самозабравили. И си мислят, че всичко, що фърчи, се яде. Няма такова нещо. Забрави!

Виж колко е просто до акъла, ама ти не се сещаш изобщо: тоя, дето като теб

много плямпоти, той малко работи – или никак не работи! Ти си Премиер за да рабо-тиш, а не за да плямпотиш постоянно. Зат-вори си малко устата бе, Борисов, спри, помисли малко, замълчи, премисли! Речено е: „Десет пъти мери, един път режи!“, а ти хептен не мислиш преди да говориш. Днеска заран казваш едно, вечер друго. От много говорене забравяш вече какво си казал преди пет минути. Излагаш се бе, човече! Постой малко, потрай, поработи. Свърши нещо. Ти не го гледай бай ти Вучкова, той друго, освен да плямпоти, не може. Ама май, оказва се, и ти друго не можеш, така ли е? Познах ли?! Признай си де, недей да отри-чаш!

И все едно и също повтаряш като развален грамофон: „Строя магистрали, ще ви дам магистрали, та да се возите убаво докато одите на море!“. Чакай бе, човече, народът не мисли за море в момента, а и да мисли, няма пари да иде на морска почивка. Ти не чувстваш ли, че се гавриш с човека от народа когато му говориш за магистрали до морето, а нему е пламнала главата как да си плати сметките за ток?! Гаври се, щом си нямаш друга работа! Но и за това ще си платиш.

„Строя магистрали – и режа лен-ти!“. Се това повтаряш. Омръзна ни де, стига си се хвалил! Стой и мълчи – тогава може и да ти признаем заслугата. А ти постоянно се хвалиш: засрами се малко де! Така не е прието. На туй, твоето, в Европата му викат, че си нарушил „добрио тон“! На теб обаче не ти дреме за добрио тон – и действаш както прави шопар, изпуснат в есенен бостан. Стигнал си дотам, че вече се хвалиш и за това, че други те били похвалили. Сещаш ли се за какво намеквам? За „Конграчулейшъ-на“ намеквам. Некои, да ти река и това, вече ти викат „Боко Тиквата Конграчулейшъна“. Спри да се хвалиш, че нищо чудно това име да ти остане завинаги. Народът е безжалос-тен към оня, който се е погаврил с него. И не прощава. Помни и пази тоя съвет както се пази зеницата на окото.

„Аз ви дадох не знам си колко ми-лиона за това, аз ви дадох още еди колко си милиона за онова!“ – тия думи известни ли са ти?! Ти ли ги даде? Чии са тия пари бе, нахалнико?! Как ти ще ми ги даваш, като тия пари са и мои, те са на нас, гражданите, те са народни пари, те са на българите! Ний да

не сме просяци, та ти ще ни ги даваш и подхвърляш?! Не: „Аз ви дадох това, аз ви дадох онова!“. Ти знаеш ли, че даже бай ти Тодор сякаш не беше чак толкова нагъл като тебе?! И той беше колосално нагъл, ама сякаш нагъл като теб май не е бил. Радвай се, надмина учителя и вдъхновителя си поне в едно отношение…

Твоята наглост обаче ще те зако-пае. Тя те закопава всекидневно, ама ти още не го усещаш. Ще го усетиш когато е вече късно. С наглост може и да може да се пос-тигне нещичко в мутренско-бандитския „биз-нес“, ала в политиката такива постижения са съвсем временни. Ти не залягай на тая кълка. Тук се иска деликатност и диплома-ция. Все неща, от които се видя, че разби-раш толкова, колкото магарето – от военна музика. Мале мила, тръпки ме побиват като си помисля как изглежда твоето поведение в очите на европейците, дето такава байга-нювска нагла простотия като твоята е чудо невиждано?! То и ний, дето сме обръгнали на простотия, вече не издържаме, та те ли ще издържат?!

Мога още много да пиша, но ще се спра: рекох ти предостатъчно. Умният човек от малко разбира, на глупака и до утре да му обясняваш, пак няма да те разбере. Искам да завърша с нещо важно, както му се вика, с нещо фундаментално. Ето какво е то:

Ний, българите, изстрадахме тази наша демокрация – и платихме огромна цена за нея. Затуй няма да ти позволим да се държиш в градината на българската демокрация така, както се държи, повтарям, свиня в бостан. Верно, може нашата българ-ска демокрация да не е много прокопсала, верно, тя е млада и неукрепнала, но, запом-ни: няма да ти позволим да я съсипеш – както свинята съсипва бостана! Спри се и се вразуми поне малко! Повтарям: ти ще бъдеш най-потърпевшия! Българският народ е виждал и по-големи бабаити от тебе и пак се е справял. Българинът е търпелив, но не злоупотребявай с търпението му. Не ни дразни – разбра ли ме?! А така. Да видим…

Спомни си какви „адови“ сили пре-дизвикаха срещу себе си комунистите в края на 1996-та година. А две години преди това бяха спечелили изборите по-бляскаво и от теб. Нека призракът на 1996-1997 година постоянно да е пред очите ти. Пък и, що да се лъжем и да си кривим душите, нека да признаем и това: Костов, дето оглави оня бунтовен и реформистки подем на народа, е още тука – и е жив и здрав. Ти май затуй толкова се плашиш от тоя проклет Костов, нали така?! Да, Костов е най-страшен с това, че символизира подема на българската демокрация от най-бляскавите й дни. И той, за разлика от теб, когато беше избраник на народа, се държа значително по-скромно, по-умно и по-умерено от теб. Той, Костов, като свиня в бостан не се е държал, това поне е сигурно, а ти се държиш точно така.

10 Спри се овреме, за да не съжаляваш горчи-во!

Това исках да ти кажа. Бях предел-но искрен и изобщо не съм шикалкавил и увъртал. Смятам, че така трябва ний, граж-даните, да разговаряме с управниците си. Щото при демокрацията ний, народът, сме суверенът, а вий, управниците, сте наши слуги. Може да не го знаеш, но ето, аз, граж-данинът, ти го казвам: така е. Аз, като граж-данин, съм твоя господар, г-н Премиер, помни го това – и затова имам пълното право да съм дързък с теб колкото си искам. Господарят има пълното право да мъмри слугата си колкото си иска.

Щото ако един господар разпусне слугите си, горко на целия дом. А нашият дом е България. Този наш дом, повтарям, не ти е бащиния! Стой кротко занапред и се опитай да работиш, а не да плямпаш посто-янно! Стига си се перчил, щото зле ще свършиш – ако продължаваш все така!

Скромността краси всеки човек, но особено е благотворна при политиците. И спри с тая твоя неудържима парвенюшка грандомания и с това твое колосално мут-ренско нахалство! Вразуми се бе, човече!

Ако можеш де. Твоя си работа.

Ний, гражданите, само ще бдим и ще гледа-ме как ще се държиш тепърва и занапред. И скоро ще те държим отговорен за всичко. За абсолютно всичко. Даже и за най-тайните ти сделки и договорки. Всичко ще излезе наяве един ден. И за всичко ще платиш. Не е да-лечен тоя ден – както ти се чини.

Айде чао и гудбай! Научи ли най-

после нещичко от английския?! Щото и ний поназнайваме езици, глей сега:

Анд уот? До уои ъндерстанд уот

ай сед ю? Го уит гоод!

КАК ОТМЪСТИХ НА ПОЧИТАТЕЛЯ НА БОКО БОРИСОВ С ИМЕ ЗЮМБЮЛЕВ, ЧИЯТО ГЛАВА Е ОБИЛНО СНАБДЕНА С ПЕТОЛЪЧКИ, ЧУКОВЕ И СЪРПОВЕ

Публикацията ми от вчера със заг-

лавие В гербовашкото МВР открито гово-рят за мечтата си България да бъде вър-

ната към „блаженото време“ на комуниз-ма! предизвика, както и можеше да се очак-ва, дискусия във Фейсбук; в нея, разбира се, се отличи бойкоборисовиста с чисти кому-нистически убеждения Зюмбюлев; наложи се да се намеся и аз; ето основното от тази дискусия, давам го и тук, та да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ:

Simeon Novakov: Що да гледаме клипчето? Нека най-после проумнеем действителност-та, ако можем, ако искаме, ако желаем да сме свободни граждани. Щом този тип има наглостта да си бръщолеви носталгично по онова време, за онова време, значи работа-та не е добре. Идват избори разни – не ходете, хора, за риба или за гъби, а излезте и гласувайте за когото трябва. „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“ е казано. Нито ЕС, нито Америка ще ни помогнат ако не се съферясаме навреме. Времето е в нас и ние сме във времето – е казал Левски. Ама кой ти слуша тия гениални слова?! Ние слушаме Цецко и бат Бойко. Това е положе-нието, Минке. Инж.Илия Зюмбилев: Г-н Simeon Novakov, до скоро твърдяхте, че Иван Костов не е стъпвал в СССР, а то се оказа, че е завър-шил школата на Червената армия! Втора молба: преди да пишете за Левски и т.н. като първа стъпка не си пишете името на лати-ница! Гледах предаването, офицерът от ГДБОП изказва лично мнение, а определено за някой неща е прав: преди 20 години хора-та не си заключваха къщите и нямаше ци-гански набези по селата. Какво се промени за тези 20 години, нима хората станаха други!? Не, просто за тези години липсваше държавата! А дали тази държавата е тота-литарна или демократична е друг въпрос, просто държавата вече 20 години е абдики-рала от своята отговорност, вина за това имат всички управляващи от началото на прехода, а най-малка вина за това има Бой-ко Борисов!

И да допълня: въпреки всички проблеми в МВР забелязвам нотка на за-падно влияние, а именно една личност от

криминалният свят месеци наред пара-дираше из София и определено възмуща-ваше хората; надявам се подобни акции да продължат из цялата страна… А и тези хора да престанат да парадират с безнаказаност-та си! За да бъдат вкарани тези хора на топло трябват нови съдилища и нови магис-трати, с тези, които съдят в момента, няма как да стане! Simeon Novakov: Г-н Зюмбилев, как се оказа, че Костов е завършил школата на Червената армия? Публикувай документи за това. Ангел Грънчаров: Не знае как. Той просто изпълнява поръчки и заповеди на Позитано-20. Инж.Илия Зюмбилев: Simeon Novakov, той сам си призна! Мисля че сте гледали филма с отговорите на Костов, даже два пъти е бил СССР, самия Костов го каза! Грънчаров, на вас само Позитано-20 ви е в главата, я по-добре се замислете какво правихте преди 10 ноември и коя партия благослявяхте, май беше БКП? Ангел Грънчаров: Таваришч Зюмбюлев, ти май си мислиш, че всички са комунисти като теб, но да имаш много здраве от мен, не е така. Има и нормални хора на тоя свят.

Ходенето до СССР не е критерий за комунизъм. Щото и Сахаров не само е ходил в СССР, не само има съветско обра-зование, ами е и роден там, и е живял даже там. И пак не е комунист. Същото е и с Но-водворская, и с мнозина други.

Така е и с моя милост, по същия начин е положението и с Костов: били сме в СССР, но комунисти нито сме били, нито ще бъдем някога. Напротив, това, че сме били в СССР, ни прави още по-искрени и твърди антикомунисти.

Ще ти обясня, вервам, не си чак толкова прост, предполагам ще ме разбе-реш. Та ако ти идеш в Америка, непременно ли ще се обуржоазиш и дали завинаги ще станеш привърженик на „американския им-периализъм“, а? Едва ли. Главата ти е пре-достатъчно пълна с петолъчки, чукове и сърпове, та едва ли ще може да преживее такава метаморфоза и да се очисти от тях.

Та по същия начин стана и с нас двамата с Костов, ходили сме в СССР, но в главите ни няма нито една петолъчка, да не говорим пък за чукове и сърпове. Такива ми ти работи.

Нещата в тоя живот са доста по-сложни отколкото може да си ги представи една глава, обилно снабдена с петолъчки, чукове и сърпове…

11 НА АМЕРИКАНЦИТЕ ВИНАГИ МОЖЕМ ДА ИМАМЕ ДОВЕРИЕ

Борис Тодоров е публикувал сним-ка на американския посланик Уорлик, който бил посетил Нефтохим на руския довереник Валентин Златев и се бил прехласнал и по Нефтохим, и по „Вальо Златев“.

И задава следния обезпокоителен въпрос в заглавието на постинга си:

Някой може ли да обясни какъв

цирк се разиграва?

А над снимката пише ето това: Уорлик се прехласна по Нефтохим

и Вальо Златев. Моя милост реши да реагира, като

успокои с няколко думи пловдивчанина-блогър, с който, прочее, живеем в една махала, ама още не сме се виждали; та му написах ето това:

Дипломация. На това му думат „дипломация“. Дипломатическа игра. Нищо повече. Това е. Умните хора умеят и обичат да си играят с по-тъпичките. Толкоз.

Бъди спокоен, не обича Уорлик руснаците, нито ще ги обикне. Също така не е и купен от КГБ. Просто е достатъчно умен и затова си позволява да си играе като котка с мишка с тях.

Не бой се. На американците винаги можем да имаме доверие…

А иначе Уорлик се е усмихнал на снимката твърде подигравателно, не го ли усещаш? Голяма подигравка, която се дъл-жи на американското презрение към руските технологии. Аз това забелязвам на снимка-та. Нищо друго.

Браво на Уорлик! Той е мой люби-мец. Бива го! Без грешка е! Симпатяга!

НЕВЕРОЯТЕН УСПЕХ: БЪЛГАРИЯ УСПЯ В РАМ-КИТЕ НА ДВЕ ГОДИНИ ДА ИЗЛЕЗЕ 50 ПЪТИ ОТ ФИНАСОВАТА КРИЗА! Из публикация в блога Бъзикилийкс:

... Днес е пристигнал поредният доклад на Европейската комисия, в който се изказва признание за уникалната финансо-во-икономическа политика на българската държава, водена от Дянков, а именно:

България била единствената държава в световен мащаб, успяла в рамките на две години да излезе 50 пъти от финасовата криза, която потопи в страх и смут целия свят! ЗАБЕЛЕЖКА: Публикувам горния откъс от цитираната статия като забележително по духовитостта и остроумието си блогърско постижение, което заслужава да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ.

ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ НОВА МОЯ КНИЖКА СЪС ЗАГЛАВИЕ „ТАМ ГОРЕ, ПОД НЕБЕ-ТО”

ЗАБЕЛЕЖКА: Който желае да си поръча книжното издание, да ми се обади на имей-ла. Всеки пети от обадилите се ще получи книжката безплатно. Тя е в обем 88 страни-ци. Иначе струва само 5 лева. Пощенските разходи по изпращането са за сметка на издателя. Парите, получени от продажбите на тази книжка, ще отидат за издаването на списание ИДЕИ.

А ето сега и малък откъс от книга-та, който всъщност е сложен и на задната й корица:

… И тогава на мен изведнъж ми причерня и за малко щях да направя нещо страшно: отчаян съвсем, не виждащ никакъв смисъл, седнах до един голям бор, свалих бавно автомата – спомням си най-отчетливо тия мои действия! – махнах предпазителя, заредих, лапнах дулото и – изведнъж по челото ми рукна подобно на водопад обилна пот! – ръката ми бавно затърси спусъка! Изведнъж ми хрумна да се застрелям, поне-же оня така красив свят на свободата, до който се докоснах тази вечер благодарение на филма, за мен беше толкова далечен! А аз бях млад, преизпълнен с живот и с жела-ние да живея, но за какво ли пък ми бил в оня миг животът без свобода?!

Не зная какво спря ръката ми да напусне спусъка. В един момент, треперещ, по тялото ми мина някаква вълна, която го направи съвсем меко: имам чувството, че

сякаш Божията десница ме погали и това ме спаси, върна ме при живота. Отърколих се, изпуснах автомата, и свит като куче, горчиво си поплаках: изплаках цялата мъка, която владееше сърцето ми.

След няколко минути станах, сякаш прероден, и с твърда, макар и криволичеща стъпка тръгнах към караулното, към ареста. Не, не към ареста тръгнах, а всъщност тръг-нах към новия си живот: аз вече знаех за какво живея!

В онази незабравима, кошмарна, но и прекрасна, звездна и лъхаща на свобо-да нощ аз, съвсем млад, на 18 години, "жа-лък новобранец", както ни викаха, открих за какво си струва да се живее: единствено заради свободата си струва да живее човекът!

Разбрал тази истина, аз вече бях съвсем друг човек. Доближил се до граница-та между живота и смъртта, аз намерих сили да се спра, да свърна назад; това, което ме върна към живота, беше именно великата идея за свобода, нейната невероятно интен-зивна мощ.

От оня момент аз вече прекрасно знаех за какво живея – и знаех как е достой-но да живее човекът. Това, както отчитам сега, ми стигаше напълно за моя по-нататъшен живот.

ГЕРБ, БЪЛГАРИЯ Е В ХАОС – И НИ ЗОВЕ СРЕЩУ ВАС!

Химн на ГЕРБ – с леки корекции Автор: chergar

ГЕРБ отново ни изненада с поред-ния химн. Разбира се останах очарован, но както и предния път с химнът на полицията,

12 се чувствам ангажиран и задължен, като техен верен критик, да внеса няколко леки корекции в интерес на достоверността и актуалността на тази иначе страхотна мело-дия.

ГЕееееРБ – няма надежда В теееееб, аз нямам вяра. ГЕеееРБ – България е в хаос и се крадеееее в този чааааас. ГЕееееРБ нас ни подвежда. ГЕееееРБ – зомби повежда. С теееееб възвърна се страха в нашия дом и сърца. ГЕеееРБ – няма надежда, в тееееб, аз нямам вяра. ГЕеееРБ – България е в хаос и се крадеееее в този чааааас. ГЕРБ – България е в хаос и ни зовееее срещу вааас. ЗАЩО ПОЛИТОЛОГИЧЕСКИЯТ ХОРИЗОНТ ЗА МОЯ ДУХ Е ПРЕКАЛЕНО ТЕСЕН

Във Фейсбук един интернетен при-ятел ми зададе интересен въпрос, който ми даде повод да развия гледището си по наис-тина важни според мен проблеми; ето обмя-ната на мнения, която протече между нас, иска ми се той да стигне и до читателите на в-кГРАЖДАНИНЪ: Paul Princeton рече: Здравейте, господин Грънчаров! Замислих се – дали не трябва вместо да се титулувате философ, да се титулувате политолог? Защото откакто Ви имам като абонат във Фейсбук, а и като хвърля бегъл поглед към съдържанието на блога ви, и установявам, че винаги говорите не по философски въпрос, а по политически. След като там лежат страстите ви, защо държите на „философ“? Само идея… Ангел Грънчаров рече: Г-н Princeton, до-бър въпрос ми задавате, поздравления! Ако трябва да Ви отговоря цялостно, ще ми отнеме доста време, затова ще се постарая да бъда пределно лаконичен.

Позицията на философ ми дава предимството да изразявам една неспециа-

лизирана („ненаучна“), но в същото време глобална или всеобхватна, си-реч, човешка и също така гражданс-ка гледна точка. Позицията на политолог за мен би била тясна, щото аз желая да правя своите анализи, влагайки и чисто субектив-ния – ценностен – момент, който политоло-гията като наука (доколкото тя у нас е наис-тина такава е отделен въпрос) не позволява да бъде допускан в нейните анализи и тъл-кувания.

Докато философската позиция ми дава не само потребната за изразяване широта, но също така възможността за задълбочаване – чрез синтеза и на позна-вателния, и на ценностния, и на практи-ческия момент. А такова нещо в политоло-гията е невъзможно, тя е едноизмерна поз-навателна позиция спрямо политическия живот. Тъй че философският хоризонт е адекватен за изразяване на моите разбира-ния, докато политологическият хоризонт за моя дух би бил прекалено тесен.

А и „обективните“ политологически анализи съвсем не са ми по вкуса, по вкуса ми също не е и научната претенция за ня-каква обективност и „свръхчовешкост“ на анализите, да не говорим пък за някаква „надпартийност“ и дори „надкласовост“…

В заключение: позицията ни фило-соф ми дава възможността за изразя своето личностно и ценностно отношение към поли-тическите и граждански проблеми, а тези моменти според мен са най-съществените; докато при политолога съвсем не е така; аз, прочее, много съм писал по тия въпроси и в книгите си, и в блога…

Благодаря за въпроса и за интере-са! Paul Princeton рече: Благодаря за отговора, беше интересно (и адекватно) да го проче-та! „СПАСЕНИЕТО“ ОТ СВОБОДАТА Е ЕДНО: СВОБОДА, КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕ-ЧЕ СВОБОДА!

Един човек, чиито инициали са L.T. ми зададе във Фейсбук следния въпрос:

Здравейте, г-н Грънчаров!

Попаднах на следното видео, което никак не ми хареса:

Можете ли когато имате малко време да ми кажете с две думи доколко може да се вярва на това? Ще ни закопае ли демокрацията?

На този въпрос счетох за нужно да

отговоря ето така: Вижте, това е пропаганден филм,

вдъхновен от конспиративистките теории. Нещата не са толкова отчайващи и черни по една-единствена причина: по-голямата част от мюсюлманите, родени в западните стра-ни, под влияние на съответната култура, се асимилират и придобиват съответното на-ционално съзнание; той може да е мюсюл-манин или будист, но се чувства и съзнава като британец, французин, американец. Тъй че като се вземе предвид този фактор, не-щата не са така страшни или черни.

Освен това според мен по-голя-мата опасност иде от разпространението на атеизма, а не на една или друга религия. Според мен вярващият – но искрено, истин-ски – било в Аллах, било в Христос, било в Буда или в който и да е, е много по-нравствен и стойностен човек от нихилиста-атеист; такъв човек е много по-малко опа-сен, стига да не стигне до крайност, до фа-натизма. Прочее, фанатизмът е извратеност на съответната вяра и като всяка крайност фанатиците са малцинство, а истински вяр-ващите са мнозинство (в пределите на съот-ветната религия).

По този начин разпространението на исляма и „ислямизирането“ на Запада не е чак толкова страшно, както изглежда това в очите на фанатичните „християни“. Слагам кавички, защото истинският християнин е толерантен човек, който не обижда вярата и ценностите на другите хора. Аз лично смя-там, че никоя религия не учи хората на зло, да, това се отнася и за исляма, тук обаче не става дума за догматичното и фанатичното й тълкуване, а също и за използването й с политически или други, външни на религията и вярата, цели.

На това основание мисля, че хрис-тияните и мюсюлманите винаги са намирали общ език, това още повече ще е валидно в едно бъдеще, в което хората от различни вери ще съжителстват още по-близко и непосредствено. Тъй че не бива да изпада-ме в глупави страхове, които са подклажда-ни от сили, залагащи на всяването на такива страхове с оглед преследването на някакви пропагандни и предимно политически цели. Както човечеството е оцелявало при много по-трудни исторически условия, така и сега ще оцелее, а цивилизацията ще бъде запа-зена.

Прочее, Европа веднъж вече е би-ла „ислямизирана“, било е време, в ранното Средновековие, в което арабският свят е бил водещ във всяко едно отношение. И какво е произлязло от това?! Нищо особено,

13 нищо лошо. Останали са ни ценностите, сътворени от Саади, Омар Хайам, Авице-на…

При това ония, които познават отб-лизо хората от ислямските страни, не са така фанатично-непримирими, защото добре знаят, че това също са хора, с известни различия, но са хора, имащи смой морал, култура, своя специфична човечност. Добри-те хора, накрая, винаги са били повече от злите, а доброто в крайна сметка винаги надделява и тържествува. И с истината е така.

Тъй че не се плашете от нищо и гледайте с ведър поглед към бъдещето! То винаги ни отправя предизвикателства, от които свободният човек не бяга и не се крие, а смело ги поема – за да постигне целите си в борба и труд. Толкова засега. Ако има нещо друго, питайте, ще Ви отговоря. Винаги е по-добре да се води диалог, а не някой да се опитва да убеждава друг човек…

И понеже ме питате накрая и за то-ва дали щяла да ни закопае демокрацията, ще Ви отвърна така: нас комунизмът ни закопа така хубаво, че изобщо не бива да ни е страх от нникакво друго закопаване, осо-бено пък от „закопаването“, както го опреде-ляте, на демокрацията. Закопаният да се плаши от закопаване е глупаво, закопаният има само един път, нагоре, той може само да се измъкне от дупката си…

Демокрацията е свобода, полити-чески израз на свободата; е, ако смятате, че свободата е вредно, опасно, страшно нещо – прочее, точно така смятат по-голямата част от българите, които съвсем не са при-викнали към свободата и затова така се плашат от нея – то в такъв случай свободата и демокрацията наистина могат да се считат за „закопаване“. В свободата, пък и в демок-рация трудно се живее, но за сметка на това пък се живее достойно; животът без свобода не заслужава да се нарече живот.

Има тук една такава зависимост: колкото човек е по-непривикнал към свобо-дата, толкова повече се плаши от нея (не-познатото винаги плаши), но колкото повече е привикнал да се ползва от плодовете на свободата, именно, да цени огромните й предимства пред несвободата, толкова повече човек я обиква, а нали е съвсем глупаво да се плашим от това, което обича-ме?! Тъй че спасението от свободата е едно: свобода, колкото се може повече свобода.

От свободата ще „оцелеят“ само силните духом, а слабаците и малодушните вечно ще мърморят и ще се чувстват сякаш са живи закопани в гроба. Тъй че, драги приятелю, правете едно нещо: подсилвайте духа и душата си, побеждавайте всеки ден малодущието и слабостта си! И ще успеете да се радвате на свободния и достоен жи-вот.

Пък мърморковците нека си мър-морят… У нас пък е пълно с мърморковци,

т.е. с несвободни, плашещи се от свободата хора… ТОТАЛНО БЕЗСРАМИЕ, ГНУС И ПОШ-ЛОСТ!

В тази връзка искам да Ви благо-даря за толкова милата и дори трогателна любезност. Оценявам я като израз на ака-демизъм, на зачитане на другата личност и на свободолюбие.

Ползвам се от случая да пожелая на Вас лично и на ръководената от Вас институция нови успехи на академичното и научно поприще! Нашата кретенска демокрация Автор: Елтимир „Правец тръпне в очакване на светлата дата 7 септември – 100 години от рожде-нието на Тодор Живков“ „Четвъртък, 25 август 2011

В Правец кипи усилен труд – всички очакват 7 септември, когато се навършват 100 години от рождението на Тодор Живков. На 5-6 септември всичко трябва да бъде готово. Трябва да сме приключили с ремон-та дотогава. С тези думи посрещат работни-ци пред родната къща на Тато, предаде БГНЕС.

Цялата улица „Васил Левски“ в род-ния град на бившия комунистически лидер се ремонтира. Оправят се тротоарите, бор-дюрите, асфалта. Подрязват се дръвчетата на улицата и в парка срещу къщата. Пред Музея на Тодор Живков има паркирана полицейска кола.

„Отвсякъде идват хора, но най-много от България. Тези, които посещават къщата говорят добри неща за Тодор Жив-

ков“, радва се уредничката на музея. Срещу 2 лева всеки може да посети офици-алната къща за гости и родния дом на Тодор Живков.

В залата, където са изложени по-даръците, получени от Тодор Живков, на централно място е поставено „Седло за камила от либийския лидер Муамар Када-фи“.

В двора между официалната и родната къща всичко е готово за поставяне-то на нов бюст паметник на Тодор Живков. „Заповядайте на 7 септември за празненст-вото“, подканя всички на тръгване уреднич-ката.

На 7 септември в Правец ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Тодор Живков, който управлява България в продължение на 33 години, до 10 ноември 1989 година. Както е написано на плочата пред къщата на Тодор Живков

„Използвах цялата власт за доб-рото на своя народ“.“

А в същото време в град Сеп-тември опожариха родния дом на Илия Минев:

Не ми се коментира. Сами си мис-ля: народ, който почита и чества престъпни-ците, а забравя националните си герои какво заслужава?

БОЙКОБОРИСОВЦИ, БЪЛГАРИЯ ВИ ЗОВЕ

ДА СЕ МАХАТЕ!

В тази връзка искам да Ви благо-даря за толкова милата и дори трогателна любезност. Оценявам я като израз на ака-демизъм, на зачитане на другата личност и на свободолюбие.

Ползвам се от случая да пожелая на Вас лично и на ръководената от Вас институция нови успехи на академичното и научно поприще! Химн на Граждани за Европейско Разви-тие на България Текст: Людмил Такев, музика: Митко Щерев Чуй песента в блога.

14 ЗАБЕЛЕЖКА моя, А.Г.: Стилистиката на тази песен е изцяло в духа на каноните от тоталитарната комунистическа епоха. За да създадат такава песен и за да не се сраму-ват от нея, явно на бойкоборисовците чавка им е изпила акъла вече. Или пък са се само-забравили дотам, че изобщо не се усещат що правят. Тоест, превърнали са се в страшна и опасна напаст. Което именно и означава, че трябва да си ходят, време им е. Понеже са нагли като комари, сами няма да си отидат. Това пък означава, че ний, граж-даните, ще трябва да ги изтикаме от власт-та. Колкото по-скоро, толкова по-добре. ЗА НАРОДИТЕ, КОИТО СЕ НАПИВАТ С БИРА – И ЗА НАРОДИТЕ, КОИТО ИЗТРЕЗ-НЯВАТ С БИРА

Г-жа С.Х. – понеже не съм я питал да публикувам ли нашата обмяна на реплики давам само инициалите на името й – ме запита в един от моите блогове ето това:

Господин Грънчаров, във виртуал-ното пространство сега често се употребява фразата „Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрез-няват с бира!“

Твърди се, че тази фраза е Ваша. Вярно ли е това?

С уважение: С.Х. На зададения ми въпрос отговорих

ето как:

Не, госпожо, не аз съм авторът на тази „крилата“ фраза; предполагам, че тя е творение най-вероятно на моя съименник, който носи също така името „Елтимир“.

Ако моя милост трябваше да изка-же нещо подобно, то аз, според разбирания-та си, щях да кажа следното:

„Не може нации, на които единст-веното им постижение е лоченето на водка и ракия, да дават акъл на нации, чито предс-тавители са стъпвали даже и на Луната –

наред със всичките им други невероятни постижения, най-великото от които е че са се пристрастили като никой друг към СВО-БОДАТА!“…

По повод на тия реплики с г-жа С.Х. продължихме разговора си вече във Фейс-бук; ето какво си казахме там: С.Х. рече: Да, този мой въпрос е роден от един виртуален спор; аз бях от страната на тези, които изразяваха съмнение, че това е казано от Вас. Затова реших да ви попитам лично. Наистина, нали тази фраза не е Ва-ша? Ангел Грънчаров рече: Да, аз там Ви отвър-нах, в оня блог, че фразата не е моя; там написах и какво аз бих написал по същия повод ако все пак трябваше да кажа позици-ята си. С.Х. рече: Не прочетох отговора. Но сега вече съм спокойна. За мен сте човек, който не само е философ, но е и прозорлив фило-соф-фактор. И бях безкрайно учудена когато прочетох, че фразата се приписва на Вас. Благодаря Ви за отговора! Ангел Грънчаров рече: Заради това съвпа-дение на имената ни с Елтимир много хора смесват казано или писано от мен и него и по тази причина в съзнанието на мнозина и аз, пък и той не сме много наред Както и да е. С.Х. рече: Сблъсквала съм се със мислите на виртуалния субект Елтимир във виртуала. Не мисля, че си приличате. Ангел Грънчаров рече: Наистина, различни сме. И на двамата не ни е приятно да ни бъркат и смесват един с друг, но се случва. С.Х. рече: Хубава вечер! Ангел Грънчаров рече: Мерси, и на Вас! ДВИЖЕНИЯ И КОНВУЛСИИ В ЛОКВАТА, НАРЕЧЕНА „ДЯСНО ПРОСТРАНСТВО“

По повод на публикацията на Иво

Беров Как се посреща бея, пашата, преми-ера и въобще началника, в която той писа преди време за това, че щял да бъде съз-дадван нов десен вестник, моя милост изра-зи разбирането по същия въпрос още тогава – виж От истината боли, ала тя и леку-ва (Нещо като „открито писмо“ до Иво Беров). Разбира се, нито И.Беров, нито някой друг реагира на моите предложения; както си му е реда, всички скромно си за-мълчаха: в дясното пространство си има „князе“ и „величества“, които не признават самозванци като мен.

Сега обаче забелязвам, че все пак някакъв човек е реагирал и в тази връзка е изказал какво мисли по някои наистина важни за дясната общност въпроси; ето неговия провокативен текст, който, по моя преценка, не бива да остане без никакво внимание; прочее, тъй като въпросния ко-ментар е отговор на един друг, публикувам тук и двата, та да бъдат прочетени и от читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Анонимен рече: Политолози и социолози – или умни хора…

Минава забързано чичко българин средностатистически покрай сергийката с вестници, прочита бегло заглавието „Костов си купи хеликоптер…“, споделя възмутената си „гражданска“ любов по пряка и съребрена линия на гореспоменатия и си купува две мазни банички. Мазните две банички внасят някакъв приемлив мир в празния средно-статистически неинтелекту-виртуален пра-зен стомах. Купуването на вестника би пос-тигнало обратен ефект – реалност дефакто.

Абонира се мислещият се за дес-номислещ чичко (стрина) на село за „десен“ вестник. Първият брой пристига (радост за дома и семейството). Вторият, а вторият началникът на пощенския клон (по подраз-биране комуноидно същество) определя като вреден за „демократичнио прогрес“ – и решава да бъде тоалетна хартия. Десно-мислещият се чака трети брой („Чакай коньо за зелена трева+) и „И тея са мушенници…“.

Десномислещият се на село по подразбиране няма интернет, а и никой дяснопредставящ се никога не е ходил и няма изгледи някога да отиде при него.

А аз, десномислещ по ред стекли се невиртуални реалности там някъде в тъмната комунистическа и никого не интере-суваща провинция, четейки многословните ви писания си казвам: по-добре да имаше две мазни банички да изям, ма няма.

15 От коментари няма нужда, знам ги

предварително. Неанонимен Румен Бърцов, ма на

кого му пука… abv21 рече: Супер! Сега стана интересно, много се зарадвах на писанието на Румен Бръцов – защото отразява една друга реал-ност, която никога не е интересувала луст-росаните и медийно обгрижени „десномис-лещи“, които се изреждат по скъпострува-щия ТВ ефир в скъпи костюми и анализират „политическите тенденции“ в България. Тях ги наричат „социолози с десни възгледи“…

Звучи почти като „художествено-творческа интелигенция“ от времето на БКП. Именно такива хора не желая да се самоо-бявяват за десни и чрез полуграмотно сло-воблудство да ми казват колко са умни те, а колко е глупав българския народ. Може и да са прави – през комунизма са се образовали завидно добре, докато моите родители (аз съм на 33) и много техни приятели не полу-чиха желаното от тях образование, защото не бяха верни на партията. Тези хора никой не ги пита за нищо, от тяхното мнение никой не се интересува; в „дясното пространство“ е модерно да се почитат предимно хора, свър-зани с ДС, направили телевизионна кариера по времето на комунизма, но видиш ли, били „дисиденти“…

Страхувам се, че идеята за новия вестник е предварително опорочена поради наличието на поредния приятелски кръг, който ще се самотитулува като „последна инстанция в дясното“. Не е ли по-добре да съберем по-голяма сума, която да позволи вестника да съществува по-дълго време без печалба (по възможност не и на загуба), но търпеливо да изчака привличането на нео-петнени от ДС и комунизма автори и съот-ветно този вестник сам да си проправи пътя към мислещите граждани, също така нео-петнени от ДС и синьо-болшевишките пар-тии.

Т.е. НАИСТИНА да бъде гражданс-ка инициатива, а не поредното творение на щатните „десни“, познати от частния ТВ екран, но видиш ли, „борци“ срещу олигар-хията, която финансира същия ТВ ефир.

Хайде поне веднъж да минем без Евгений Дайнов и подобните нему комсо-молци, самообявили се за „десни“(!?). Поне за мен съм категоричен: няма да участвам с никаква сума пари за десен вестник, чиито „мозъчен тръст“ ще вони на комунизъм.

Много по-добре ми звучи нещо като в-к ГРАЖДАНИНЪ. (ЗАБЕЛЕЖКА от мен, А.Г.: Няма тук да каз-вам мнението си както по повод на тия два коментара, така и по повод на многозначи-телното мълчание на г-н Иво Беров. Не че нямам мнение, но се въздържам засега от него – понеже най-важното вече съм казал и написал. Прочее, десен вестник засега – все още – няма, ако не броим остракираният и

непризнаван от „елитно-официозната“ дясна общност вестникГРАЖДАНИНЪ.) МОЯТА ПУБЛИЧНА ОФЕРТА ДО Г-Н АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ, КАСАЕЩА КУПУВА-НЕТО НА ГЛАСА МИ В ИДВАЩИТЕ ПРЕ-ЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ

В блога на г-н Теодор Дечев може да се намери изчерпателна информация около кандидатстването на Алексей Петров за президент. Днес забелязвам информация и нещо като покана за

Среща с кандидата за вицепре-зидент Николай Георгиев и членове на екипа на Алексей Петров и Николай Геор-гиев със симпатизанти от Блогосферата и социалните мрежи.

Като прочетох за тази среща, приз-навам си, първата ми реакция беше желани-ето да откликна като напиша текст, в който да обясня защо няма да подкрепя Алексей Петров. Малко след това обаче в съзнание-то ми се яви и оформи идеята да устроя нещо като „интелектуална провокация“ по повода. Аз съм човек спонтанен – спонтан-ността винаги е израз на свобода – и ведна-га се захванах да реализирам идеята си.

Ето как в крайна сметка написах следното писъмце до самия Алексей Петров (първоначално беше до „инициативния комитет“ за издигането на А.Петров и лично до Т. Дечев, но после реших да го адреси-рам до „башвойводата“):

Драги г-н Петров, Разбрах за Вашето кандидатиране

за президент от медиите и най-вече от блога на г-н Т. Дечев. Моя милост – като гражда-нин, интелектуалец и блогър – съвсем не е безразлична към Вашите опити да навлезе-те в българската политика, следвайки „свет-лия пример“ на негова светлост премиера Бойко Борисов. Ето малка част от публика-циите в израз на тоя мой интерес: Къде е гаранцията, че отношенията „Ал.Петров – Б.Борисов“ не са израз на люта битка между двете крила на българската ма-фия?!, също така Нашата собствена, т.е. колосалната българска наивност е най-големият ни враг и др. Изпитвам най-

разнородни чувства по повод на Вашата кандидатура за президент. Не крия, че ос-новното ми чувство в тази връзка е чувство-то на отвращение и погнуса, понеже наисти-на съм почти на 100% убеден, че вие двама-та с Бойко Борисов просто сте представите-ли на две конкуриращи се крила на българс-ката мафия. А един осъзнат български граж-данин не може да изпитва чувство на отв-ращение когато вижда с очите си как мафия-та владее неговата държава и си прави каквото иска с нея.

Ситуацията, която се очертава, е следната. Първо, с една дума казано: твър-де съм недоверчив към Вашата кандидату-ра. (Но, да отбележа в скоби, ще стана мно-го доверчив, ако, примерно, купите гласа ми; това го пиша ей-така, между другото: бълга-ри сме все пак!) Второ обаче, аз съм полити-чески активен гражданин и не мога да си позволя лукса да бъда индиферентен към това, което политиците и параполитиците като Вас се канят да сторят с моята държа-ва. Трето, в очертаващите се кандидатури за президент на моя милост й е твърде трудно да избере своя кандидат. При това положе-ние, не крия, наистина съм силно затруднен и дори объркан – дотам, че стигнах до поло-жението почти панически да търся изход от така и така сложилата се неблагоприятна и тежка ситуация. И в тази връзка ми хрумна идеята за една наистина парадоксална, екстравагантна и до голяма степен иронична реакция, която пък е свързана с моя изсле-дователски интерес към феномена, наречен „българска политика“. Ето какво по-точно ми хрумна:

У нас напоследък е широко разп-ространена практика да се продават и купу-ват гласовете на избирателите. Естествено, в тия кампании по покупко-продажба на гласове се хвърлят луди пари особено от фаворитите в изборите; спомням си, напри-мер, как Вашето протеже на предишните избори, именно Янето, в един момент осея страната с, предполагам, платени от Ваша милост билбордове, а това струва много, твърде много пари. Но Янето все пак се докопа до Парламента. Боко пък, предпола-гам, е фърлил планини от пари за да осъ-ществи триумфа си. Та заради всичкото това в един момент в съзнанието ми проблесна коварната мисъл: наистина, а колко ли пък пари трябва да искам и аз за да продам своя глас? Колко ли чини моя глас? – ето тази мисъл ме загриза. И, разбира се, да го про-дам не как да е, а изгодно, пък и справедли-во.

Щото, както и да го погледнем, личност като мен, която все пак има извес-тен публичен ресурс за влияние – все пак съм стопанин на един от най-активните блогове с твърде много фенове! – би тряб-вало да бъде купена не с 30-тина сребърни-ка, а все пак на една по-солидна цена. Та ето тази гадничка мисъл мина в душата ми и ме порази, а пък аз съм искрен човек и чест-

16 но си признавам своите вътрешни дисонан-си. И в тази връзка дръзвам да Ви предложа следната оферта:

Вий, знае се, разполагате с нема-лък финансов ресурс. За Вас не е проблем, след като плащате на Янето, а също на Патрашкова-Дачков, да дадете нещичко и на мен, в замяна на което моя милост ще Ви подкрепи най-активно на изборите, и то не само с моя глас, а ще призова, в името на каузата, и хилядите мои почитатели да Ви подкрепят. Ще кажете обаче: защо тоя наг-лец го прави всичко това открито, пред очи-те на всички, та тия пазарлъци се правят на четири очи?! Ще Ви кажа, ще Ви отвърна; ето защо:

Първо, щото имам съвест. Не се правя на особен, но искам всичко да е пос-тавено на чиста и честна основа. Аз не мога да обясня на хилядите си фенове един такъв рязък завой в подкрепа на Вашата кандидатура. Този най-вече е аргументът, който ме кара да Ви пиша това необичайно писмо. А и Вие лично ще спечелите, именно като кандидат за президент, ако ме купите съвсем открито и публично, щото нали знае-те, слуховете са коварно нещо, слуховете са долна работа. А откритостта единствена умее да чупи и смазва главата на змията – тая на слуховете, хиперболизациите и ко-варствата.

Първо, аз съм длъжен да отбеле-жа, че не ща пари лично за мен самия. Аз искам Вие да дадете малко пари за списа-нието, което моя милост издава, имен-носписание ИДЕИ. Това именно е моето най-скъпо отроче, ако не броим сина ми. А то е заплашено да умре – след като издадох в невероятни трудности и почти без никаква подкрепа цели 6 броя на списанието, съм изтощен – и повече нямам сили да се боря. Но не ща да капитулирам. Явно ми се налага да сторя някакви компромиси.

И ето, заради списанието, аз съм склонен да си продам гласа и да Ви подкре-пя на изборите за президент. И да продам не само моя глас, но и гласа на една твърде разнолика тайфа от мои почитатели, все странни субекти, които четат сериозни и дебели философски книги, които, както казва мъдрият ни премиер, са все „интели-гентни, щото носят очилца“ (он го каза това, знайно е, за министрите си!), които са пара-доксални дотам, че дори не слушат чалга, ами се задоволяват музикално като слушат Бах, Вагнер, Верди и пр., а пък някои от тях са обезумели дотам да обичат да гледат филмите на самия Фелини. Всичките тия хора, плюс много от моите ученици – препо-давал съм философия на хиляди студенти и ученици в тия вече 28 години университетс-ка и училищна практика – биха се вслушали в призива ми да Ви подкрепят в идващите президентски избори, стига Ваша милост да благоволи да даде на списание ИДЕИ малка част от парите, които е решила да пръсне в тия съдбовни избори.

И така хем ще сторите нещо благо-родно, което може да стане нечуван преце-дент – политик да направи нещо добро и полезно за българската култура! – хем ще си вдигнете рейтинга до небесата, щото наши-ят многострадален народец, независимо от всичко, е все пак християнски народ и такива нравствено чисти жестове, няма как, силно ще го впечатлят. И тогава нищо чудно – нали знаете, капка по капка прави вир! – нещата и енергиите могат да се насложат и умножат така, че в крайна сметка, знае ли се, у нас всякакви чудеса са възможни, току-виж, Вие сте ни станали следващия драг президент!!!

Това е моето предложение, моята чистосърдечна оферта да купите гласа ми на изборите, а също и да си платите за подкрепата ми като блогър. Става дума за спасяването на списание ИДЕИ, а за тази кауза съм способен на всичко – ще преглът-на всякакво унижение. Ще потъпкам част от ценностите и симпатиите си, ще поема сме-ло риска да бъда обвинен в ренегатство, в предателство и в какво ли не още, от долно по-долно, но ще проведа бляскава публична кампания във Ваша полза, залагайки цялото си име и авторитет: стига да благоволите да дадете пари за спасяването на списание ИДЕИ. Не се плашете, не са нужни кой знае колко пари за това: ще дадете пари за спи-санието не повече отколкото биха отишли за няколко яневи билборда. Или колкото чинат две-три заплати на Патрашкова или на Дач-ков. Поне две-три години да излиза списание ИДЕИ благодарение на Вашите пари, пак е нещо, и то голямо нещо. Касае се за някакви си там мижави хилядарки. Това за Вас и за хора като Вас са „джебни пари“, както му вика на туй народът.

Това е в общи линии. За друго в момента не се сещам. Ако се сетя, ще Ви пиша пак. Вий си преценете дали ще поеме-те протегнатата ми ръка. Други блогъри се продават, примерно, за да покарат нова-новеничка кола, а аз за спасяването на едно философско списание – толкова лошо ли е това?! Ако поемете ръката ми и се съгласите с офертата ми, ще се покриете с неизмива-ем „позор“: да проявите нетипично за поли-тиците благородство, да подкрепите едно интелектуално издание за духовните неща! Щото, знайно е, изглежда за наште политици единствената ценност е материалното. А Вий лично ще станете нещо като бяла врана сред политическото ято. Нищо чудно и да Ви забележат и оценят повече хора. Аз мога много да Ви помогна в туй отношение. Бъде-те сигурен в това.

Пък и наистина ще дадем пример и ще направим заедно нечуван прецедент: публично огласена сделка за купуване на гласове в идещите президентски избори. Нека Доган, Боко, Дмитрич и прочие да купуват гласовете тайно, малодушно, трепе-рейки да не бъдат разкрити от проклетия Европейски съюз, нека да се унижават, но

Вие лично пък почнете да пазарувате гласове открито, и то все за благородни каузи – като тази, която аз Ви предложих. Тогава нищо чудно да влезете и в история-та. Културната поне – ако не другата. Пък и в другата може. Защо не?! Знае ли се?! У нас, както показва близката, пък и далечната ни история, всичко е възможно. Защо пък да не е възможно точно това?! Боко ни е премиер – това за какво Ви говори?!

Това е. Размишлявайте барем две седмици. Знам, не е лесно да решите казуса, който Ви поставих. Вий другите казуси ги решавате с лекота, но този, да признаем, е трудничък. Но имам чувството, че Вие лично сте значително по-интелигентен от Бойко Борисов, поради което дръзнах да се про-дам Вам, а не нему. Он, страхувам се, нема да може да ме разбере. А Вий нищо чудно и да ме разберете. Ще видим. До скоро! При-ятни размисли! ПОДПИС: Ангел Грънчаров, философ, писател, блогър ЗАДАВА ЛИ СЕ КРАЯ НЕ ВСЕВЛАСТИЕТО НА ЧЕНГЕТАТА ОТ ДС?

Край на ерата Тошо Тошев в „Труд“ Бившият главен редактор подаде оставка като вицепрезидент на „Медийна група Бъл-гария-Холдинг“ ООД Според слухове Тошев се кани да издава нов всекидневник, финансиран или от Делян Пеевски, или от братя Диневи.

Бившият главен редактор на в. “Труд” Тошо Тошев е подал оставка като вицепрезидент на издателския борд на “Медийна група България-Холдинг” ООД в понеделник вечерта.

Основен мотив за решението му е “несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата”, посочи ТЕ Европа.

Според слухове Тошев се кани да издава нов всекидневник, финансиран или от Делян Пеевски, или от братя Диневи.

През януари т.г. главните редакто-ри на “Труд” и “24 часа” – Тошо Тошев и Венелина Гочева бяха уволнени и назначени за вицепрезиденти в Издателския борд на “Медийна група България-Холдинг” ООД.

17 Президент стана новият собственик на вест-никарската компания Любомир Павлов.

През юли т.г. оставка подаде и първият заместник-главен редактор на “Труд” по времето на Тошо Тошев – Никола Кицевски.

Тошев беше главен редактор на „Труд“ в продължение на две десетилетия след 1989 година. При отварянето на досие-тата на бившата Държавна сигурност стана ясно, че той е бил агент на комунистически-те тайни служби с псевдоним Бор, а мнозина го обвиняват, че е участвал в заговори за дестабилизиране на редица правителства, предимно от демократичния спектър. ТЪРСЕТЕ ПО КНИЖАРНИЦИТЕ НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ

ЗАБЕЛЕЖКА: Поради наближаването на края на отпускарския и ваканционен сезон и новата книжка на списание ИДЕИ вече е налична и може да бъде търсена от читате-лите на списанието по книжарниците. Всеки, който се е поинтересувал от новата книжка на списанието в някоя книжарница, с това ще помогне за разпространението й, тъй като книжарите у нас се водят от пазарния принцип: разпространяваме най-вече онова, за което има търсене. Или което е реклами-рано из медиите. Издателите на сп. ИДЕИ нямат средства за реклама, затова разчита-ме на подкрепата единствено от страна на читателите му.

Тъй че всеки, които би желал да помогне за оцеляването на това списание би могъл да попита в някоя и друга книжарница, като зададе, примерно, въпроса: "Извинете, получихте ли новата 2-ра от 2011-та г. (или 6-та от създаването му) книжка на списание ИДЕИ?". Книжарят, естествено, ще отвърне: "Не, нямаме я!" - и гордо ще ви погледне, щото по тоя начин ще покаже, че негова

милост не се занимава с разпространението на някакви си там авангардни и интелекту-ални издания за духовните неща. Но вий вече сте помогнали на списанието, щото в съзнанието на тоя почитател на печатарска-та чалга - вий нима не знаете, че и в нашите книжарници се разпространяват предимно книги и списания на едно чалга ниво; всичко у нас е предимно чалга, абсолютно всичко! - та нищо чудно в съзнанието на тоя почита-тел на печатната чалга да заседне коварна-та мисъл: "А дали пък това списание, щом го търси народът, не е и то от моята любима чалга?! Пък и да не е, щом някакви смотаня-ци го търсят, явно може да се изкарат некак-ви парици и от него, я чакай да го поръ-чам?!".

Та именно ето това пораждане на съответната мисъл в книжарския ум имаме предвид със своя призив. Ако искате да помогнете поне малко на списанието, сторе-те това, което ви помолих, вярвам, не е толкова трудно да попитате за него в някоя и друга книжарница.

Искрено ви благодаря още отсега! Вий дръзнахте да извършите същински нравствен и благороден подвиг за българс-ката народна душа: да подадеш ръка на друг човек, да сториш добро на сънародник, който при това не ти е поне... баджанак! Това е велико, това е нещо като чудо, не мислите ли?! ТРЯБВА ДА ПИПАМЕ ВНИМАТЕЛНО: ЗА ДА НЕ РАЗРУШИМ - САКЪН! - ОБЛИКА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ Текстът, който следва, е своеобразен отклик на публикацията Образованието: система за смазване на човешката лич-ност и човешкото достойнство от 19 август 2011 г. Из "ЗАПИСКИТЕ..." на един български учител ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛ

Твоето писмо ме разтърси. Мислех, че с "Решетката" съм приключил с учителс-ката тема в творчеството си и ще се върна към лиричните миниатюри и литературната критика, но кой, но кой ми натресе тоя жес-ток, но сладък житейски жребий.

Двадесет и втори януари, 2009-а – два-десети януари, 2011-а (а по средата им "Душата" на днешното Българско училище) Двадесет и втори януари, 2009-а (Петък)

Бавно се оправям след исхемичния

инсулт. Доктор Събев ми препоръчва да не се вълнувам и че ако бъда разумен в края на месеца ще приключим с нитропила и систе-мите. Тази сутрин подраних със ставането. Отворих прозореца, влетя малко студен ветрец отвън, но все пак е приятно. Искам да включа Нет-а, но слушам съвета на док-тора затова се обличам набързо и бавно закрачвам към близкото малко магазинче, нещо като бистро, където със сутрешното си кафе можещ да си купиш и днешните вест-ници. Пия бавно кафето си, радвам се на малките глътки кафеникава течност, защото до вечерта ще ми е единственото, все пак спазвам препоръките, послушен пациент съм.

Мяркам с поглед заглавията на днешните местни вестници; едно от тях ме заковава: "Достойният българин за 2008-а е правнук на Венета Ботева"... Изпивам кафе-то си, плащам и вестника, па бързам за дома, искам да прочета внимателно текста, да го попия... Току-що разгънал "Утро"-то и ме емват: "Наско, знаеш, че Оня го направи-ха достоен българин. Чети ли "24 часа", а снимката видя ли, онзи, братовчед му е до него, на общото фото. "Милка, колежката по английски..." Не, не съм, но си купих преди малко "Утро"... ти нямаш ли часове днес?". "Имам, бързам за училище, звънни ми дове-чера".

Зачитам се в "Свободна (та) зона" на "Утро"-то. Интервю. Гръмко заглавие: "Достойният русенец за 2008-а е правнук на Венета Ботева". Това не го знаех. Зачитам се... "По майчина линия съм правнук на Венета Ботева, майка ми е кръстена на нейно име... Баща ми и майка ми са били легионери, организация като днешната "Атака" (да ти говори нещо датата) 04.05.1932 год., приятелче, тук в нашия град, в някогашния Военен клуб е бил учредител-ния конгрес на тая родолюбива организа-ция). Исках след гимназията да уча във Военноморското училище във Варна, но не ме приеха заради миналото на родителите ми...

За постигнати добри резултати в учебната работа ме назначиха за помощник-директор на Спортното училище в Търгови-ще (след Пионерския комплекс в Ястребино ли стана това?), оттам ме пратиха в "Народ-на просвета" в Русе, а в началото на учебна-та 1989-а станах директор на "Васил Левс-ки", та до ден-днешен... В СДС събрах и организирах около себе си качествени хора, но имаше такива като госпожа Св.Ст., отеца и други, които всячески пречеха на демокра-цията..."

18 Втрещен съм! Колко истина има в

казаното?... И все пак стигам до края. Боже, Божке ле! (Не обичам да се повтарям, ко-ментирал съм достойнствата на достойния, благодаря на БНТ, че ми дадоха трибуна под предаването си от 10.03.2009-а: "Дос-тойните българи на 2008 година... Директо-рът на СОУ "Васил Левски" -гр. Русе, Галин Ганчев...", но интересно защо никой от тези колеги, които го "номинираха" за "достоен" не коментира... моите коментари?

Джиесемът пак звъни: "В два часа да не забравиш." Доктор Събев е...

Двадесети януари, 2011 година. (Четвъртък) По БНТ тече вотът на доверие... Изказват се, както му е редът, но аз чакам да си каже думата нашия министър. Някъде към обяд и той е на парламентарната трибу-на:

"... Въведохме целодневното обу-чение за първи клас, а от началото на след-ващата година ще обхванем целия начален курс, с перспектива до края на мандата ни да сторим същото и с прогимназиалния... Отделихме 10 милиона за квалификацията и преквалификацията на учителите... въве-дохме кариерното развитие на учителите... Подготвяме и новия закон за просветата.

Същинска японска вишнева гради-на, само дето не съм настроен на поетичес-ка вълна: ХАЙКУ. По-скоро съм на българска прозаична: Хайка за наивници, да ме прости Ивайло Петров, лека му пръст! Началото на ноември, 2009-а.

Не си спомням точно датата защо-то не присъствах този ден на Учителския съвет, както и на всички останали до края на последната ми работна година в СОУ "Васил Левски" - гр. Русе, защото бях... библиоте-кар. Не съм записал и нищо в дневника си... Щяха да определят главните и старши учи-тели... Получих си инфото по нашите неве-доми даскалски канали, и за съвета, и за процедурата. Главни учители: Даянелка - хубавелка, пъргавелка, па и на шефовете другавелка. Симонелка - с помощник-директора на горния курс вместе пришла. Вионела - тя и съпруга й Найден синдика-листа, също като Шефа и съпругата му, учителски двойки, па и неразделни семейни приятели. Галинела - външна, но бизбизе на баш бизнесмен, а къде без рамо и подпора?!

И за цвят: колежка от началния курс, всеотдайна и трудолюбива, с децата и колегите, приветлива и вежлива.

Приятелю, ти искаш законност и справедливост, нравственост и трудолюбие и учителска всеотдайност, но задай си въп-роса: Възможно ли е днес това? Отговорът

ли: "Училището е консервативно по своята същност, трябва да пипаме внимателно за да не разрушим облика му, да съхраним традициите, но и да го европеизираме..." Кой, кой изрече последните думи. Поредното заклинание на просветните шамани!

И все пак, Ангеле, ако се обърнеш лично до министър Игнатов, все пак сте били четири години състуденти в няко-гашния Ленинградски Държавен Универси-тет (дн. Санкт Петербург) г. 1980-1984 ще те разбере и ще ти помогне, но ти едва ли ще го направиш, както не го сто-рих и аз, миналата година, нито лично, нито чрез съдействието на негови състу-денти, мои добри руски приятели, защото сме хора от съвсем друго тесто замесени. Просто държим на достойнството и лич-ната си чест! 20.08.2011 год. Атанас ГАНЧЕВ, гр. Русе ИЗБРАЛ СЪМ ДА ВЯРВАМ НА БИБЛИЯТА

По публикацията Продължавам да търся къде точно е истината, а към мо-мента за мен истината е: Бог има! се е получил нов коментар, и то от нейния автор; този нов коментар е реплика на два други коментара; публикувам всичките, понеже преценявам, че заслужават да бъдат проче-тени от повече хора: Александър Георгиев каза: Бог може да обясни всичко като не го обяснява. Лично на мен това ми се струва доста недостатъчно. Когато се попита "Защо?" и се каже "Защото Бог..." това е всъщност незнание, отказ от мислене. Да, има въпроси, на които е труд-но, дори невъзможно, може би, да се отгово-ри, но нима всякакви, независимо колко жалки, разсъждения не са по-добър вариант от това да кажем "Бог така" и с това да се приключи?

Библията има логично обяснение за света, да, ако се съгласим сляпо, че Бог е създал света и че го има (него, Бог). Но по същия начин аз мога да създам също толко-ва логично обяснение ако просто изходя от някаква моя представа за създаването на света и вие повярвате в нея без да я доказ-вам (защото никой не може да каже точно как е създаден света). Тогава колкото и

абсурдно да е, моето обяснение ще е логично, но това не го прави вярно.

Също така не бива да забравяме, че Библията е написана, в края на краищата, от човек. Може да е продиктувана от Бог, може и да не е, но е написана от човек. И впоследствие е била тълкувана от хора. А в днешно време колкото хора - толкова и тълкувания. Кой е прав? Къде е истината?

Не мога да споря: Библията е ве-лик, може би дори най-великият философски текст, писан някога, но тя, в крайна сметка, е книга (съвкупност от книги, ако трябва да сме точни). Колко от вас тълкуват буквално книги, каквито и да било? Едва ли сте много. А при Библията е още по-страшно, защото се разбира безразборно: някои неща се приемат буквално и на тяхно основание се горят хора, други се тълкуват алегорично, трети... трети все едно ги няма, не се зачи-тат. Защо? Или третирайте Библията като източник на неимоверна мъдрост (какъвто тя е), или я използвайте като наръчник за жи-вот и ходете с извадени очи, отрязани ръце и т.н.

И тук се сещам за нещо друго. Как-во става когато написаното в Библията противоречи на усещането ни за нещата? Казано е "Когато едното ти око те изкушава - извади го, когато едната ти ръка те изкушава - отрежи я". Защо не си режете ръцете? Защо не си вадите очите? Или не ви изку-шават? Да бе!

Наистина пътя към Бог е отрицани-ето на човешкото у нас (така го представя Библията, нали?). Но ние сме хора. И не е толкова лесно да пренебрегнем човешките си нужди. А може би дори не трябва?

И идва моето разбиране на нещата - че всички ние бива да се водим от своите чувства. Т.е. да правим това, което ни прави щастливи, и да отбягваме това, което ни причинява някакъв дискомфорт. Всичко това при условие, че зачитаме неприкосновенос-та на другите и че не им вредим по никакъв начин. Това е най-естественото решение, не мислите ли?

Аз лично го намирам за по-добро отколкото да водя живота си според книга, писана преди хиляди години и отговаряща на тогавашния начин на живот, коренно различен от днешния. Какво мислите? Томи Томев каза: И идва моето разбиране на нещата - че всички ние бива да се водим от своите чувства. Т.е. да правим това, което ни прави щастливи, и да отбягваме това, което ни причинява някакъв диском-форт. Всичко това при условие, че зачи-таме неприкосновеноста на другите и че не им вредим по никакъв начин. Това е най-естественото решение, не мислите ли?

Аз лично го намирам за по-добро отколкото да водя живота си според кни-га, писана преди хиляди години и отгова-ряща на тогавашния начин на живот, ко-

19 ренно различен от днешния. Какво мисли-те?

Поздравявам човека, който е напи-сал тези няколко изречения! Споделям ги напълно. Tuffo каза: В животът си, колкото и кратък да е бил той за момента, съм се сблъсквал с различни неща, за които не мога да дам друго логично обяснение (освен това, което вече имам). В един напълно чисто физичес-ки и материален свят как бих могъл да си обясня пророчествата?

Не вярвам в безпределната мъд-рост на някои хора... толкова голяма мъд-рост, че да успеят да кажат с точност какво ще се случи след 200 години примерно... Тук не говоря само за "християнските" пророчес-тва, записани в Библията - говоря за всички пророчества като цяло (без тези на самоз-вани шарлатани... такива винаги е имало).

Библията дава отговор как е въз-можно това да е реалност - как "стават" библейските пророчества, как и другите (нехристияни) успяват да пророкуват за бъдещето.

Физиката, химията и биологията от училище не ми отговориха и на въпросите, свързани със духове, демони, ангели и всякакъв вид подобни същества. Не мога да кажа, че съм разбрал всичко за тях, но Биб-лията дава информация и там. Нещата са много разпръснати и никъде в самата книга ги няма синтезирани, но когато човек почне да проучва нещата стига до задоволителни заключения. :)

Моето логическо мислене никога не остава доволно когато на въпроса "защо така?" получа отговор "Защото така", което е близко до това, което е казал А. Георгиев в поста си "Когато се попита "Защо?" и се каже "Защото Бог..." това е всъщност незнание". Прав си: това е незнание и за това не използвам такива подходи и не се задоволявам с такива отговори.

Има все още неща, които не разби-рам, но знам, че просто малко съм живял и малко съм изследвал; сигурен съм с време-то ще достигна до много от отговорите, които търся. А със сигурност има и такива неща, които никога няма да разбера на тази земя, но те със сигурност нямат отношение за въпроса как да живея живота си.

Що се отнася до това кой как тъл-кува Библията - да, тълкования бол, но това не ми пречи да чета и да гледам кое къде си противоречи. Не ме плаши това, че за даде-на истина има изписани 200 лъжи и неверни неща и само 1-2 правилни мнения...

Когато човек е хванал "червената нишка" на Библията лесно може да се ори-ентира кое е фалшиво и кое е стойностно.

Как аз мога да си обясня думите за отсичането на ръката и изваждането на окото? Краен вариант при невъзможност за себеконтрол. Чел съм и за такива случаи, но по-масовият вариант е човек да се помоли

Бог да го запази от изкушенията и по този начин да не съгреши. Не е грешно човек да бъде изкушен (сам Исус е бил изкушаван) - грях е когато се отдаде на изкушенията.

Исус казва Който ме люби - ще па-зи заповедите ми (умишлено не го поставям в кавички, защото в различните преводи е казано по различен начин, но смисълът е един и същ). Колкото повече човек обича Бог, толкова силата на изкушенията става по-малка и по-малка. Именно тук е и ключът човек да живее според нещо, което хората наричат "вехто, старо, неактуално" без това да е тежест за него.

Що се касае за появата на света и дали Бог го е създал - за мен това не е отп-равна точка, от която да почвам разсъжде-нията си. Аз се оглеждам и какво да видя? Свят, който е страхотен и уникално сложно устроен. Животни, хора с дух душа и тяло, други същества (ангели и т.н.). Наличие на физически и духовни закони. Не мога да отрека съществуването на нито едно от споменатите неща...

И ако учените се опитват да ми ка-жат как се е образувало всичко от "колоната" на материалните неща, то за духовните не са никак убедителни, дори напротив - отри-чат ги (някои)... а аз съм се сблъсквал и съм видял с очите си... В такива случаи предпо-читам да вярвам на очите си и това, което съм видял, а не на хора, заровени в купища литература без никакъв конкретен реален опит в дадената област.

И когато си разсъждавам си казвам "Няма начин физическото да се е появило както казват учените, а духовното да е както Библията казва. Или едното ще е вярно или другото. Учените звучат убедително, но говорят само за едната страна на медала, а Библията и за двете." И ако аз избера за себе си една от двете позиции това означа-ва, че аз приемам цялата позиция и всичко, което тя твърди.

Избрал съм да вярвам на Библия-та. Там ясно се казва, че Бог има и Той е поставил своите си "правила на играта". Не съм съвършен, но се старая да "играя" спо-ред тези правила и съм сигурен, че по този начин аз също както и двамата писали ко-ментари преди мен не пречим на останалите хора. Независимо какво вярват хората около мен аз ги приемам доброжелателно и ува-жавам разбиранията им (това, че ги уважа-вам не ме задължава да се съгласявам с тях).

Ще бъде излишно да кажа, че слу-чайно попаднах на това копие на мой комен-тар, който тук е цяла тема. ПОЛИТИЧЕСКАТА ЧАЛГАРИЯ НА УПРАВ-ЛЯВАЩИТЕ НЕ МОЖЕ ДА ЗАМЕСТИ НУЖ-ДАТА ОТ СМЕЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕШЕ-НИЯ И ДЕЙСТВИЯ Из България се пролетаризира

Написа: Иван Костов за в-к Сега, Понедел-ник 22 Август, 2011

… Предишното правителство пре-небрегна сигналите на кризата и си позволи престъпно бездействие, но не посмя да посегне на фискалния резерв и той остана значителен.

Сегашното правителство реагира така: последните две години покри дефици-та с пари от фискалния резерв и го изчерпа; прехвърли част от проблемите на бюджета върху данъкоплатците, увеличавайки мест-ните данъци, таксите и осигуровките за домакинствата с повече от 50 на сто; намали някои разходи, без да осъществи структурни реформи; опитва се да стимулира инвести-циите само с публични инфраструктурни проекти; принудено от профсъюзите повиши минималната заплата и някои пенсии, без да има бюджетна възможност за това. Прави-телството твърди, че не е вдигнало данъци-те и не е допуснало намаляване на доходи-те, но както показват фактите нито едното, нито другото е вярно.

За разлика от първата вълна на кризата сега правителството няма фискален резерв и това го прави по-безпомощно; слабата държава облага слабите данъкоп-латци, защото е в състояние да събере данъците само от тях; рязането на ленти не може да замести политиката, стимулираща истинската инвестиционна активност; мини-малното вдигане на доходите на социално слабите е обречен опит за ограничаване на щетите от кризата.

Можем ли да посрещнем ново влошаване?

Домакинствата, самонаетите лица, малките и средните фирми формират ос-новната икономическа структура, която може най-добре да посрещне и отрази кризата. Затова най-важният въпрос е имат ли те възможност да се справят при ново влоша-ване на икономическата ситуация.

20 Тези възможности изглежда са на-

пълно изчерпани. През 2001 г. работната заплата и пенсиите формират около 62 на сто от общите доходи на домакинствата. Останалата част приходи: извън работната заплата, от предприемачество, от собстве-ност, от домашно стопанство, от продажба на имущество и други, са общо 33 на сто.

През първото тримесечие на 2011 г. работната заплата и пенсиите формират над 85 на сто от общия доход на домакинст-вата. Другите приходи, които са характерни за пазарна икономика с развито предприе-мачество, са спаднали на 11,9 на сто, почти 3 пъти?! В абсолютен размер приходите извън работната заплата са под нивото на 2001 г., а от предприемачество са на равни-щето на 2007 г.; доходите от лично стопанс-тво са 25 на сто от тези преди 10 години; другите приходи спадат непрекъснато от 2002 г. насам – и всичко това в номинално изражение. Реално измерени тези приходи, които правят домакинствата автономни в пазарни условия, са намалели още повече.

(ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието натъмани моя

милост, А.Г.) (Прочети ДО КРАЯ >>>)

АТОН - НЕЩО КАТО ПЪТЕВОДИТЕЛ

Автор: Радомир Парпулов

Анотация

Радомир Парпулов е електроин-

женер и през свободното си време винаги е

обичал да пътува. Бил е в Света Гора,

Ерусалим, Галилея, Кападокия, както и на

други близки и далечни красиви и интерес-

ни места.

Поради дълбоко религиозния начин

на живот в Света Гора на туристически

фирми не се разрешава да организират

групови пътувания до там. Целта на книгата

е да помогне на всеки да го направи сам или

с един-двама приятели.

В нея се съдържат сведения как да

получите разрешително за посещение, пре-

поръки от практическо естество, описания на

пътя при трите пребивавания на автора там,

както и топографска карта и телефонен

указател на Атон. Включена е кратка ин-

формация за посетените седемнадесет от

общо двадесетте Светогорски манастири и

за четирите й най-прочути скита.

Книгата е написана като пътепис,

което я прави увлекателно четиво. Тя може

да се намери в големите книжарници в гра-

довете на страната - или да се получи нап-

раво от автора й. БЪЛГАРИТЕ ДНЕС СА КАТО БЪЛГАРИТЕ

ВЧЕРА – БЕДНИ, ДИСЦИПЛИНИРАНИ

И ЗАВИСТЛИВИ

Прочетете непременно статия-та Българите: криво искат – криво им се дава у препоръчвам ви я; автор е Мирела Иванова; ето кратък откъс от нея:

На опашка за милостиня Абсурдните предизборни новини

вървят ръка за ръка с още по-абсурдните дискусии, обещания, случки и дебати за доходите в България. Почти епично се ак-центира върху две теми: увеличението на минималната работна заплата от 240 на 270 лева и данъчните задължения на Лили Ива-нова, недоизяснени засега отвъд факта, че голямата певица получава пенсия в размер на 109 лева и някакви стотинки.

Ще се запитате: какво е общото между двата казуса? Над тоя въпрос се замислях и аз, в началото само долавяйки плътната и неразкъсваема обвързаност, додето накрая успях да намеря свой отго-вор. И той се отнася не просто до доходите, а и до перспективата в България да си оста-нем завинаги бедни, дисциплинирани и завистливи.

Оцеляване… Увиснали в очакванията си като

тежки левичарски камъни на врата на дър-жавата, която до онзи ден се олицетворява-ше от бащицата Живков, вчера и по за крат-ко от бащицата цар, а днес от Борисов. Общественото устройство, оказва се, е без

значение, защото политиката на доходи-те масово се възприема като паница, от която всеки все трябва да получи по залък, независимо от образованието, професио-налния принос, общественополезната му реализация.

Не Лили Иванова е антиподът на бед-ността ни

Ние не изискваме от държавата си това, което е длъжна да ни осигури: ред и сигурност, надеждно здравеопазване, обра-зователни хоризонти и среда за разцвета на културата. (Защото именно в такъв контекст сами бихме могли да се погрижим за себе си, да разгърнем възможностите си, да се реализираме и редовно да плащаме данъ-ци.) Напротив, нас все ни тегли да получа-ваме подаяния, които ни правят равни в бедността.

Чудя се за какъв квалифициран или неквалифициран труд се получава днес минимална работна заплата, в какви сфери на производството или държавната адми-нистрация, например? Как се съизмеряват възнаграждението на чистачка на летище “София” и учителка в детска градина, или на пазач и млад, току-що постъпил на работа асистент в университет? Струва ми се, че тъкмо подобни ценностни разкрачи и нераз-биране за цената на професионалния и образователен ценз би трябвало да ни бо-дат очите, да предизвикват съпротивата ни. А не доходите на Лили Иванова. Български зависти и ненависти

Ако певицата, един рядко срещан пример за дарба и характер по нашите земи, има неплатени данъци, то навярно и ще си ги плати. Раздразнението, с което бива разнищван нейния случай обаче иде от другаде. От различието и респектиращите усилия, с които го поддържа и развива през годините, от уникалното й присъствие на сцената, от последователността да бъде такава, каквато заслужава, винаги на върха. Докога ще живеем ден за ден?

Не съм чула да предявява основа-телните си претенции към държавата, гово-ри за изкуството си и то е запазеният й знак. Но навикът по нашите земи е да възприема-

21 ме успелите с труда си като обект на непо-мерната си усреднена завист. Кой знае защо незаконно забогателите не ни дразнят и впечатляват така – разните български псев-домилионери, например, които си пазаруват вили в Ница и Сен Тропе, не стават обекти на обществено и медийно разобличение, на лични поругавания в нета, не будят зависти и ненависти. (ПРОЧЕТИ ДОКРАЯ >>>) НИЕ СМЕ „ЦЪФНАЛИ“ И „ВЪРЗАЛИ“ ТЪКМО ЗАЩОТО ЛЕВИТЕ ИЛЮЗИИ У НАС СА НЕПРИЛИЧНО МНОГО РАЗПРОСТРА-НЕНИ

Продължение на дискусията, публикувана под заглавие Десен е пътят към богатст-вото и просперитета, лявото е път на мизерията и унизеността: Йордан Янков каза: Г-н Грънчаров, разде-лението на ляво и дясно според някакви абстрактни общовалидни принцип е възмож-но само във философското съзнание, но както знаем от философите нищо не зависи. Такива принципи представляват окастряне на богатството на реалния живот, свеждайки го до идеологически клишета, които нито създават нова стойност, нито разрешават проблеми. Лично аз съвсем осъзнато се дистанцирам от тези идеологически клише-та, защото десните са неприятни с вечната си претенция да са ексклузивни носители на истината, а левите с вечните си претенции някой да им сменя памперсите. Ангел Грънчаров каза: От философите, г-н Янков, може би наистина „нищо не зависи“, макар че и това е съмнително, но безспорно е, че от ФИЛОСОФСКИТЕ ИДЕИ, или, нак-ратко, от ИДЕИТЕ, зависи всичко. А ний, философите, работим с идеи, тъй че, скром-но казано, и от нас все нещичко зависи…

А що се отнася до негативното Ви възприятие на термина „идеология“, което Вие пренасяте и върху философията, а също и върху идеите като цяло, бих Ви посъветвал, ако можете, да отърсите съзна-нието си от марксистко-комунистическите (сиреч: крайно ЛЕВИ) злоупотреби не само с тия думи и понятия, а и с много други, в резултат на което съзнанието на много хора, включително и интелигентни хора като Вас, е обзето от пълна ценностна обърканост и дезориентация; простете, но това си Ви личи от всяка Ваша мисъл или изказване.

Нашата, на философите, работа, е да ПОМАГАМЕ на такива като Вас, това е смисъла на заниманието ни. Който иска да постигне истината по тия въпроси, приема помощта на философите с благодарност, който пък иска да продължи да пребивава в плен на разни идеологически клишета, т.е. държи да съхрани завинаги объркаността си, той обръща гръб на подадената ръка… Йордан Янков каза: Обърканост и дезори-ентация спрямо какво? Спрямо вашият вариант на вечните истини? Извинявам се, но не ми звучите като рационално мислещ философ, а като свещеник който се бори за душата на заблудената овца (моя милост). Навремето и партийните секретари се опит-ваха по този начин да ни спасят душите с претенциите си че знаят всичко от последна инстанция, но в крайна сметка тръгнаха да спасяват своите материални активи. (И между другото – завършил съм философия). Ангел Грънчаров каза: Да е завършил човек философия не води автоматически до това да е философски мислещ човек или, още по-малко пък, философ. Ако един пре-тендиращ да е философски мислещ човек не знае, че истината не просто съществува, но и тя е именно вечна и неизменна, т.е. отразява именно абсолютното (същността) в изменчивите неща, то такъв явно е станал жертва на една съвсем неоснователна пре-тенция. Вашите разсъждения носят в себе си очебийна липса на ценностна яснота, смесвате несъвместими неща, което именно и ми дава правото да ги нарека объркани. Такова е впечатлението на непредубедения човек и читател.

Никой не можете да убедите в раз-биранията си, понеже сам не сте убеден в тях – и затова на моменти казвате каквото Ви дойде на акъла. Прочее, благодаря за комплимента, сравнявате ме със свещеник, това е висока чест за мен, но, за жалост, е съвсем незаслужена… Valery Naidenov каза: Г-н Грънчаров, както би трябвало да се забелязали, аз изобщо не съм против разделението ляво-дясно, а напротив, отстоявам го ревностно. Никакво камъче не ми убива. За мен това не е толко-ва философски проблем (не че не същест-вува), колкото конкретна политика. А ако оставим настана приватизацията, най-важната политика на едно правителство е данъчната, монетарната и фискалната. По това и само по това се познава дали прави-телството е дясно или ляво в своите реални действия.

По всички конкретни показатели българската данъчна система в момента е много по-дясна от данъчната политика в САЩ, да не говорим за Европа. Не ме карай-те да навлизам в конкретните аспекти, само си чешем езиците. За вас ляво-дясно оче-видно е в историческото наследство. Но тъй

като виждам, че сте философ, бих ви препоръчал великолепното книжле на ита-лианския философ, правист и политолог Норберто Бобио за лявото и дясното. Пре-ведено е на български.

Той отсява кои са задължителните, основополагащите елементи на лявото и дясното от тези, които са случайни и могат да се яват и от двете страни на това разде-ление, в зависимост от конкретния национа-лен контекст. Както казва Сартр, лявото и дясното са две кошници, в които може да се сложи всичко. Значи важното е първо да знаем кои са кошниците. А след това – какво е напазарувала в тях домакинята.

Иначе трябва да отбележа, че тази дискусия ми харесва. Надявам се, че тя ще обогати енергичния млад човек Добри. Dobri Bozhilov каза: Как се върти светът?! Някога Валери беше най-важният човек в държавата – като началник на най-важния вестник. А сега – говоря си с него във Фейс-бук Valery Naidenov каза: Много благодаря, но кога съм бил важен? Аз никога не съм бил нито шеф на фирмата, нито материално-отговорно лице. Бях просто служител и ме уволниха без никакъв проблем когато „24 часа“ беше номер едно. Ни и преди да ме уволнят с удоволствие общувах с младежта, макар че естествено предпочитах другия пол.

При това съм много доволен, че не съм вече главен редактор. Напоследък това е направо свинска професия. Ако някой губи от това, че не ръководя вестник, то опреде-лено не съм аз. Ангел Грънчаров каза: На мен разговорът също ми харесва, а още по-важното е, че наистина може да е полезен за по-младите. А що се отнася до дискутирания проблем, разбира се, че дясна е политиката, която стимулира икономическата активност и предприемчивостта на индивидите чрез по-ниски данъци; но за мен по-важното са цен-ностните основания и детерминанти на дясното, и, респективно, на лявото.

Левите пък не правят друго освен да погасяват активността и предприемчи-востта, вдигайки данъчното бреме и пови-шавайки намесата на държавата в икономи-ческия процес, която, разбира се, винаги е зловредна. Но данъчната политика не е главният критерий за това що е дясно и ляво, щото данъците са само лост за управ-ление на икономиката и активността. Друго-то – ценности, мирогледа, убежденията, идеите, детерминиращи поведението на индивидите – е истински важното, същност-ното.

Тъй че Боко може да управлява държава с ниски данъци, но това съвсем не го прави десен, нито пък прави десен Дмит-рич Станишев – или, опази Боже, Гоце. Те са

22 си леви и по манталитет, и по начин на мислене, и по ценности, и по всичко. Боко, например, се възхищава от Мао, Сталин и Тодор Живков, което, както и да го поглед-нем, не може да се дължи на наличието у него на някакъв десен мироглед или ценнос-ти.

Друг е въпросът, че у нас целият преход от комунизъм към пазарно общество по същество беше десен поврат, одесностя-ване на крайно лявата „социална“, а всъщ-ност комуно-социалистическа тодорживкова държава. Бяха проведени, пък макар и мъ-чително, десни реформи, за да възникне едно що-годе нормално, т.е. пазарно, устро-ено на по-свободни начала, стопанство, щото диктатурата на държавата в икономи-ката доведе до банкрут и мизерия.

Най-важните крачки на десния пре-ход осъществиха правителствата на Ф.Димитров и на И.Костов, докато останали-те правителства, доминирани от ченгета и милиционери, провеждаха само удобна за грабене на националното богатство полити-ка. Това е в резюме същината на прослову-тия български преход: левите крадоха кол-кото можаха, а пък след това пришиха ог-рабването на българския народ, с помоща на вестникари като Вас, г-н Найденов, на десницата, т.е. от болната глава на здрава-та. Крадецът изкрещя: „Дръжте крадеца!“ и малоумниците при това взеха, че му повяр-ваха. Такива ми ти работи… Нашенски рабо-ти… Krasnaya Vassileva каза: Много се взехте на сериозно господа. Много ми хареса дискуси-ята. При нас няма ляво и дясно, а е „Дайте да докопаме каквото можем за себе си, защото не знаем до кога ще сме на власт!“. Добри, благодаря ти, че се отнасяш с ува-жение към нас, по-възрастните. Радвам се на такива начетени и умни хора като теб. Mariana Antova рече: Изчетох дебата… много интересен! Съгласна съм с почти всички, повече с някои и по-малко с други. В момента чета Айн Ранд, така че и с нея съм съгласна (пак частично, разбира се)… Изво-дът ми е, че книгите и теориите са хубаво

нещо, но животът никога не може напълно да се вмести в една от тях. Както Стивън Хокинг търси „теория на всичкото“ и вярва че я има, но трудна за намиране, така и в об-ществено-политическия живот сигурно има цялостно обяснение, но то не е още написа-но… Отгоре на всичкото оказва се, че имам да чета още тоооолкова много, преди изоб-що да изразявам някакво мнение. С ваше позволение извинения, че го направих. Ху-бав ден на всички )))) Йордан Янков рече: Ангел Грънчаров: „Вашите разсъждения носят в себе си оче-бийна липса на ценностна яснота, смесвате несъвместими неща, което именно и ми дава правото да ги нарека объркани.“

Николай Кузански: „Така аз видях, че мястото, където ти Господи обитаваш без покров, е препасано със съвпадението на противоположностите. Това е стената на рая, в който ти обитаваш; вратата за там се пази от най-висшия дух на разума, който не позволява да влизаш докато не го надвиеш.“

Между другото във философията отдавна вече не се приема, че същността на едно нещо е неизменна и вечна. Вечно е само движението – промяната. Всъщност не се ли прокрадва дори и за миг у вас въпроса „Да не би пък да греша?“ Откъде имате такова самочувствие на равен на Бога? Valery Naidenov рече: Г-н Грънчаров, Айн Ранд страшно се гневи срещу емоционално-то мислене и призовава към анализ с инст-рументите на разума. Ако сте почитател на гореположената снимка, не воювайте с логиката.

Да, тази данъчна схема е ултра-дясна и няма никакъв смисъл да го оспорва-те, то е като да твърдите, че слънцето грее нощем. Що се отнася до моята скромна личност, то едва ли има икономическа ре-форма по времената на Луканов, Попов, Димитров, Виденов, Сакса и прочие, която да не съм критикувал яростно, и то не от комунистически позиции, а именно от стра-ната на свободния пазар и неговата невиди-ма ръка.

Изписал съм стотици статии, про-четени от милиони хора. Да ми приписвате каквото и да било участие в този грабеж е пълна клевета, недостойна за благороден философ като вас. Аз впрочем нямам никак-во участие в приватизацията, а вие? Valery Naidenov рече: Но както ескимосите различават 30 вида сняг и имат различни думи а тях, така и аз различавам различните видове капитализъм. За разлика от Андрей Райчев например, за когото капитализмът е това тук днес – и нищо друго. Фактите ово-рят, че при по-умерения капитализъм, който вие вероятно бихте нарекли „ляв“, държави-те се развиват много по-бързо. И обратното, при по-десния капитализъм, на който в мо-мента сме свидетели, развитието буквално

спира. Погледнете света наоколо, пог-леднете Европа и САЩ и вижте какво се случва при пълното тържество на дясната идея. И най-сетне, погледнете България. Тя просто изчезва в условията на възможно най-дясното управление. Йордан Янков рече: Г-н Найденов, не мис-ля, че това е възможно най-дясното управ-ление. И по-горе посочих защо – монополно присъствие в ключови икономически секто-ри. Освен това централизацията на властта у нас продължава да бъде на нива, нехарак-терни дори за европейските социалистичес-ки държави. Аз бих казал, че България чезне заради запазването на държавния капитали-зъм под още по-уродливата форма на пат-рирархален капитализъм. В България липс-ват каквито и да е модерни форми на управ-ление, а съществуващите са само видимост на демокрация.

Не размерът на данъците и фис-калната политика са проблема, а липсата на идеи за развитието на страната ни (забеле-жете – не отъждествявам България с дър-жавата) и най-вече липсата на социални механизми, които да генерират такива идеи. Ако утре вдигнете дефицита и раздуете данъците няма да постигнете нищо освен да стигнем дереджето на гърците. Ангел Грънчаров рече: Г-н Янков, да се извиня, бях рязък и краен, простете! Нямам мания за непогрешимост, но пък имам цен-ности и убеждения, от които няма да се откажа – само защото не били харесвали на този или онзи. Не ща да угаждам никому, за мен съществена е единствено истината. Вярвам, че като занимаващ се с философия човек ще се съгласите, че няма „моя“ или „твоя“ истина, т.е. ако нещо е истина, е исти-на за всички.

Мисля, че с това отпадат недора-зуменията, мислете си както искате, хубаво е че имаме тази възможност, както и въз-можността да спорим. По-страшно от това да сме „единомишленици“ няма, тогава какъв е проблемът?! Valery Naidenov рече: Г.н Янков, при поло-жение, че държавата няма правото на моне-тарна политика и не притежава предприятия, единственото, което зависи от нея, са данъ-ците и разходите. Е, те са ултрадесни. Ако пък участието на широките народни маси в управлението е ляво, то в това отношение у нас положението е дясно. Не знам какво разбирате под държавен капитализъм, но според класиката това изисква държавна собственост над промишлеността. Е, и това го нямаме. Единствено и само доколкото толерантността към алтернативната сексу-алност напоследък минава за лява идея, българското управление би могло да се нарече ляво.

В началото на прехода десницата призоваваше за толерантност към обратни-

23 те, но в един момент партиите получиха други указания от Европа и тази роля я възприе БСП. Ангел Грънчаров рече: Г-н Найденов, между нас казано, много сте добър в мани-пулациите, поздравления! Но да караме по същество.

Т.н. от Вас „емоционално мислене“ е всъщност разумното мислене, щото разу-мът е такава способност, която съдържа единството на разсъдък (ум) и емоции. Емо-ционалното отношение всъщност е ценност-ното отношение, ако отхвърлим емоционал-но-ценностния момент, то тогава нашите „мисли“ ще бъдат безплодно умуване и преливане от пусто в празно. Онова, което оплодява мислите, е тяхната ценностна наситеност.

А сега по втория момент, повдигнат от Вас: не Ви приписвам участие в комунис-тическите грабежи след 1989 г., но с чиста съвест Ви приписвам участие в прикриване-то на тия грабежи и в убеждаването на „ши-рокото народно съзнание“, че грабителите всъщност не били комунистите, а били, представете си, демократите (сините). Ако в един момент в битността си на главен ре-дактор сте имали дързостта да назовете истинските грабители, Вие в същия миг щяхте да изхвърчите от всеки пост, а Вие все пак доста време бяхте нещо като тартор на „медийния фронт“, който изигра решава-щата роля за мистифицирането на българс-кия преход.

Тоест – в излъгването на наивната народна природопопулация. И с това помог-нахте страната да навлезе в олигархичното тресавище, в което се намира от 10 години. Все пак, трябва да имаме достойнството да поемаме някаква отговорност за станалото, особено хора като Вас, които са били на възлови места в ония години, с което допри-несоха за нихилистичните настроения на масовия избирател, довели до възцаряване-то на мутанти като Боко от Банкя.

Аз, прочее, в приватизация не съм участвал, когато ставаха тия подвизи, моя милост си пишеше книгата и беше (и про-дължава да е) най-скромен преподавател по философия. Тъй че съвсем не мога да раз-бера в какъв смисъл ми зададохте този въпрос, може би ми го зададохте по навик, като израз на професионална деформация, щото, както писах по-горе, вий, журналисти-те, имате обичай да хвърляте вината от болната глава на здравата.

Тезата Ви обаче, че при „десния капитализъм“ движението спирало е любо-питна, но, за жалост, несъстоятелна. Не бива все пак всичко да бъде представяно тъкмо наопаки на реалното. „Десният“ капи-тализъм ражда просперитет, „левият“ капи-тализъм ражда мизерия – това е азбучна истина, разбира се, твърде неудобна за всички ония, които имат леви симпатии, манталитет и дори, смея да допусна, убеж-

дения. Та на това основание именно се стига до онова добре познато шикалкавене, на което сме свидетели и тука.

Понеже ми е драга обаче най-вече истината, не мога да не реагирам когато се правят опити та да бъде насилвана и обиж-дана. Ако лявото раждаше просперитет, то това щеше да бъде резултат на някакви фокуси и магии, предполагам, щото едва ли ще можете да обясните откъде в такъв слу-чай ще се вземе ресурс за осъществяването на някакъв напредък – понеже лявото уп-равление не прави друго освен да блокира човешката енергия…

Йордан Янков рече: Г-н Найденов, по-голямата част от енергийни мощности у нас са държавна собственост, преносните мрежи на газ и ток са изключително държавна собственост, държавата притежава екслузи-вен монопол в ролята си на единствен об-ществен доставчик и за газа, и за тока, на всичкото отгоре пряко регулира цените в енергетиката. Законодателно е наложена монополна роля в пенсионното осигуряване и здравно-осигурителната система, а всички големи болници са държавна собственост. Всичко това води до изключително важни дисбаланси в икономиката, много по-страшни от ниските данъци и орязаните разходи в бюджета. Valery Naidenov рече: Уважаеми г-н Грън-чаров, тъкмо обратното, в държавите с по-кейнсианска политика и по-ниско ниво на неравенството се наблюдава и по-бърз икономически растеж, и по-заможна средна класа. Например между 1946 г. и 1976 г. брутният продукт на САЩ нараства повече от два пъти, както и средният доход на аме-риканца. През следващите 30 години благо-дарение на „консервативната революция“ БВП нараства с около 50 на сто, а доходът на средният американец изобщо не се уве-личава след отчитането на инфлацията. Забогатяват само най-богатите. Бедните обедняват още повече.

Като имам свободно време, ще ви цитирам точната статистика от книгата на Кругман „Peddling Prosperity“. В Европа най-

стабилната държава засега е Германия, която преразпределя много висок дял от брутния продукт, има прогресивна данъчна система и поддържа ниско ниво на неравен-ството (виж индекса Джини) Другите отлич-ници за момента са скандинавските държа-ви, които имат най-ниско ниво на неравенст-вото, високи данъци и високо преразпреде-ление. Вашето твърдение, че „десният капи-тализъм“ се развива по-бързо, изобщо не издържа на проверката. Подкрепете го с факти и със статистики. Просто това е една от многото лъжи на либертарианците.

Г-н Янков, нормално е инфраструк-турата да е в държавни ръце. В много от американските щати например електроенер-гията все още е обществена. Големите сривове там се случиха в приватизираната енергетика на Калифорния, тъй като се оказа, че пазарът работи срещу интересите на потребителите. Все пак добре е да знае-те, че в момента остатъците от НЕК са на пазара.

Що се отнася до здравеопазването, „пазарниците“ направиха толкова бели, че е време разумът да надделее. Смилете се над българина, откажете се от утопиите поне що се отнася до живота на хората. Въпреки това аз смятам, че правителството на ГЕРБ ще направи това, което другите не посмяха – ще продаде болниците. Само чака да минат местните и президентските избори. Тогава вече ще видим какво означава убийство на нацията. Сиреч, управлението си е дясно до дупка.

В заключение смятам, че съм бил достатъчно полезен и на двама ви, ще се оттегля за да можете да осмислите научено-то. Йордан Янков каза: Г-н Найденов, само да отбележа, че срива в Калифорния беше тъкмо заради калпава и недовършена дере-гулация както у нас. Всъщност, дори в цити-раната от вас Германия няма такава степен на регулация и монополизация в енергети-ката, а здравната им система е далеч по-пазарна от нашата.

Колкото до болниците – имам пог-лед от бизнес гледна точка и знам, че тра-гичното състояние при тях е резултат тъкмо на некадърното държавно управление и липсата на адекватно финансиране и плани-ране. Просто шефовете на болниците нямат никакъв стимул да оптимизрат работата на заведенията си, без да засягат качеството на здравните услуги – като си на държавна ясла нямаш стимул да го правиш. И аз за последно – социално не е равно на държав-но. Valery Naidenov рече: P.S. Г-н Грънчаров, едва сега забелязах вашата тирада относно моята дейност като главен редактор. Първо, един философ не трябва да минава от иде-ен спор към лични нападки, защото така признава, че аргументите му са несъстоя-

24 телни. Разбира се, че съм писал за големите кражби именно когато ставаха.

Смея да твърдя, че аз съм единст-веният журналист, кой ясно е обяснявал какво се случва още от тайната банкова приватизация през 1990 г. до ден днешен. На практика 90 на сто от статиите ми са на тази тема. Разбира се, че съм бил уволня-ван, а и сам съм напускал. Вие естествено не сте длъжен да познавате житейския ми път, но щом не го познавате, защо си го измисляте?

Ангел Грънчаров рече: Г-н Найденов, остана само да приведете статистически данни за това колко много е нараснало жизненото равнище на българина в ерата на социализмо-комунизма, та картината да бъде пълна На Рейгън, прочее, се падна да чисти авгиевите обори на „социално-справедливата“ Америка, както на Тачър се падна честта да спаси Англия от социали-зъм. За което тия народи ще им бъдат вечна благодарни.

Ние пък сме цъфнали и вързали тъкмо защото левите илюзии у нас, както се вижда и от Вашите изявления, са така широ-ко разпространени, че у нас навярно в очите на такива като вас лявото изглежда дясно, а пък дясното – направо сатанинско.

Както и да е, вярвам, че и на Вас дискусията ни ще Ви бъде полезна, нищо че, изглежда, живеете с измамното усещане за вечна правота, което пак издава един ляв манталитет… Жив и здрав бъдете! ЖИЗНЕНОТО РАВНИЩЕ РАСТЕ НЕУДЪР-ЖИМО ПОД МЪДРОТО РЪКОВОДСТВО НА ДРУГАРЯ БОЙКО БОРИСОВ ИЗБОРИТЕ КАТО БЕЗПЛАТНА ЕКСКУРЗИЯ ДО МАЛДИВСКИТЕ ОСТРОВ Автор: Евгений Тодоров

Кой ли не разпъва на кръст плов-дивския активист от ГЕРБ, който се оказа мошеник. Бил излъгал 226 души, като пуснал

обява за почивка до Малдивските острови с 55% отстъпка.

Вместо да се тормози това момче трябва да се награди. Опитът му трябва да се проучи и да се направят изводи. Със задачата може да се заемат и специалисти от БАН. Организаторите на изборните кам-пании също могат да извлекат ценни поуки.

Първо: Неговата далавера доказа, че българинът е готов на всичко – само и само да има аванта. Когато всички в един бранш предлагат приблизително еднакви цени, а един-единствен смъква наполовина цената, значи нещо не е наред. Ама след като в Лидъл и Кауфланд бананите бяха по едно време по 80 стотинки, защо да няма и почивки на цената на един пикап банани?! И баламите се нареждат на опашка и за екс-курзии.

Второ: Момчето не е предлагало евтини екскурзии до Одрин или до Охридс-кото езеро. Там и да излъжеш, кой ли ще те търси. То е знаело, че в България вече има богати хора, които просто се чудят на какъв скъп курорт да отидат. Така че този случай играе и в полза на ГЕРБ: можеше ли по времето на Тройната коалиция 226 души да тръгнат от раз към Малдивите? Явно жизне-ното равнище расте неудържимо под ръко-водството на Бойко Борисов. Така че обе-щавайте на едро.

Трето: Схемата на измамата всъщност е същата схема като на изборите. Подвеждаш хората, после се правиш, че няма такова нещо.

Само следете какви обещания вече се ръсят – така ще си живеем след изборите – ако изберем правилния човек, разбира се, че Малдивите няма да ги имаме за нищо. И то без отстъпка в цената.

Само че някой да е арестуван за фалшиви политически обещания?

ДЕСЕН Е ПЪТЯТ КЪМ БОГАТСТВОТО И ПРОСПЕРИТЕТА, ЛЯВОТО Е ПЪТ НА МИ-ЗЕРИЯТА И УНИЗЕНОСТТА

Дискусията във Фейсбук за капи-тализма и противопоставянето между ляво-то и дясното, за която вече писах (виж Нищо по-добро от автентичния капитализъм не може да бъде създадено) продължава. Въпросите са принципни и важни, много е интересно поведението в дискусията на адепта на лявото г-н Валери Найденов, журналист и главен редактор на много вест-ници, с който моя милост се наложи да вле-зе в пряка идейна схватка относно лявото и дясното. Аз сега-засега няма да публикувам цялата дискусия (тя още продължава), но ето един акцент от нея, който заслужава да има самостойно място и значение: Valery Naidenov каза: Г-н Янков, има си и ляво, и дясно. Това е особено важно да се знае днес, тъй като именно ултрадясното фалира. Светът се тресе от агонията на неолиберализма, а промитите мозъци у нас предлагат това да се лекува с още по-краен неолиберализъм. Затова всеки интелигентен човек трябва да е наясно, че държавната политика у нас в момента е ултрадясна, много по-дясна от политиката в САЩ, Анг-лия, Япония и така нататък, да не говорим за скандинавските държави. Ангел Грънчаров каза: Ако Бойко е десен, то учителят му Тодор Живков е… изтънчен градски интелектуалец Valery Naidenov каза: Г-н Грънчаров, не бъркайте дясното с историческите конфлик-ти. Много ясно, че олигарсите са десни. Дясното означава да си на страната на богатите. Лявото е егалитарно, то настоява за повече равенство. Дясното възвеличава и дори обожествява предприемачите (Айн Ранд). Но я вижте кои са големите предпри-емачи в България! Все бивши комунисти, нали така? А я вижте кои са за повече ра-венство и справедливост. Все бивши сини гласоподаватели, нали така? Бойко е десен, не само защото е доста богат, но и защото е кръвно свързан с олигархията и провежда

25 нейната политика. Ето в момента той прода-ва остатъчните дялове от ерепетата. Това е дясна политика. Ангел Грънчаров каза: Така е, напълно сте прав, г-н Найденов: десният мироглед на-сърчава хората да забогатяват, а общества-та да просперират; лявото ги прави равни, ама в бедността, а пък обществата и държа-вите благодарение на лявото управление затъват в такива тресавища, че от тях могат да бъдат измъкнати единствено благодаре-ние на една принципна дясна политика. Ние, десните избиратели, не се борим за равенс-тво и за справедливост, а за това държавата да ни остава на мира, да престане да ни връзва ръцете, да ни държи бедни и мани-пулирани; искаме да бъдем свободни и достойни хора, които сами преследват бъ-дещето и успеха си.

Да, ние, десните, сме за богатство-то, ние сме противници на изравняващата ни социалистическа бедност, но това съвсем не означава, че в наши условия богатите са десни. Тъй че това, че Боко е богат съвсем не го прави десен; у нас няма нито един от изтъкнатите ни богаташи, който да е десен, те са все комунистически изтърсаци. Но това е така, защото у нас всичко е наопаки. Соци-алистите у нас, пък и по света, също се стремят към богатство, само дето си предс-тавят придобиването му по особен, по соци-алистически начин: нечестно, не чрез труд и таланти, а чрез крадене, чрез придобиване, чрез благоволението на „нашата държава“ и пр. Valery Naidenov каза: Що се отнася до ляво-дясно, аз просто споменах каква е дефиницията. Лявото е по-егалитарно, дяс-ното по-индивидуалистично. Лявото е за равенството, дясното – за неравенството. Г-н Грънчаров, не съм забелязал през послед-ните 22 годни да сме имали ляво управле-ние. Забелязвам, че независимо кой управ-лява, политиката е все ултрадясна, а Бълга-рия затъва все повече и повече.

И ако някой у нас краде с пълни шепи, това са именно родните капиталисти. Това, че някои от тях са откраднали и фир-мата „БСП“, изобщо не ги прави леви. Вече и децата знаят, че БСП е дясна партия. Ангел Грънчаров каза: Понятията „ляво“ и „дясно“ работят, ох, как работят, ала друг е въпросът, че на някои това как работят съвсем не им е изгодно И по тази причи-на се стараят да нивелират различията между тях, да обявят, че „разлика между тях всъщност няма“, да се сподели откровение-то, че у нас „независимо кой управлява, политиката е все ултрадясна“ и дори, предс-тавете си, че „БСП е дясна партия“, сиреч, лявото у нас е дясно, а дясното ляво – та ний сме били много дясна нация бе, леле, има ли изобщо по-дясна нация по света от нас?! – и прочие. Явно някой много го убива

камъчето на огромното принципно различие между дясното и лявото.

Разликата между дясно и ляво е огромна, стратегическа и принципна, това са два пътя на движение на общността, две посоки и цели: единият път води до богатст-во и просперитет на индивида и на цялата общност, до уважение на личността, до автентична свобода, това е пътят на десни-цата, пътят, по който десни нации като Аме-рика и Англия са постигнали благоденствие, а пък пътят на лявото е път на разрухата, на грабежа, на паразитирането, на далаверите, на лъжата, на подмяната на истинските стойности в живота със сурогати, на несво-бодата. Днешна България е най-очебийния път за това докъде води лявата измама, какви са нейните плодове; за тия 21 години преход България е управлявана от десница-та само 4-5 години, т.е. почти не е управля-вана дясно. (Днешните мутро-гербовашко управление е управление на леви милицио-нерски мутанти, на които лявото, сиреч, далаверите, са, тъй да се каже, в кръвта.)

Тъй че, да имате много здраве от мен, драги ми г-н Найденов, недейте да се опитвате да прокарвате чак такива дебели лъжи, наивници у нас бол, но пък не сме чак толкова малоумни, колкото Ви се чини. Щом на Ваша милост БСП Ви се вижда „дясна“, това означава, че Вие лично сте ултраляв, т.е. комунист; сам си го изпросихте това.

Прочее, който се интересува как наистина стоят нещата по всичките тия важни проблеми може да се информира като прочете книгите ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (подзаглавие „Източниците на достойнството, успеха и богатство-то“), издадена преди 11 години, също книга-та ми БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪД-БА(„Идеи към нашата философия на жи-вота, история и съвременността“) и СТ-РАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ („Кратка психологическа история на съв-ременна България“), щото ако разчита пред-ставите му да бъдат попълнени от писания и говорене на едно журналистическо ниво, ще има дълго и безнадеждно да се мотае из дебрите на левите лъжи, които у нас, както забелязваме по-горе, са особено пищни и арогантни. Ангел Грънчаров каза: Драги Г-н Янков, пишейки „Затова е по-добре държавата да стои настрана от икономиката – иначе вът-решно-присъщата некомпетентност на ВСЯ-КО правителство ще поражда само кризи от различни мащаби“ Вие само показвате, че сте с десни убеждения, само дето не сте доосъзнали това От разсъжденията Ви личи една ценностна недоизясненост, която именно Ви пречи да осъзнаете фундамен-талната и принципна разлика между дясното и лявото.

Това са две коренно различни по-литически философии и две кардинално различаващи се стратегии на живот и управ-

ление, касаещи както разбиранията и убежденията на индивидите, така и разпрос-транените идеи (заблуди, илюзии и пр.) на огромни маси от хора. Запитайте се обаче защо левите по манталитет хора така ярост-но се съпротивляват да бъде ясно изяснена принципната разлика между лявото и дясно-то – може би това им е твърде неизгодно, защото представя в гол и чист вид най-срамната им тайна? Защото изважда на показ срамотиите им ли? (Дискусията не е приключила, очаквайте продължението) ИЗ "ЗАПИСКИТЕ..." НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ

ЗА СГРАДИТЕ, ЗА ХРАМА И ЗА... ПИАРА Автор: Атанас Ганчев, Русе

Днес в Интернет страницата на ед-но училище се натъкнах на една завладява-ща мисъл: "Нашето училище не е просто сграда, то е част от душите ни... "Умилител-но, да се разтопи от томителна разчувства-ност човек!

Да, сградите се строят и ползват по предназначение, в тях се влиза и излиза, просто са някакъв времеви отрязък и като такива са функционални в определения им срок сградна годност - защото са просто материална култура. За разлика от другите сгради, съградените, където не просто вли-заш и излизаш, а прекрачваш прага и оста-ваш, защото Той те погалва, но и изпитател-но те гледа, а ти оставаш пленник на негова-та милост - и ставаш негов ученик.... Помогни ми да те возвися, мое родно Шко-ло! 11.08.2011 година ИЗ "ДНЕВНИКЪТ НА ЕДИН ПРЕЖДЕВРЕ-МЕННО ПЕНСИОНИРАН УЧИТЕЛ" QVO VADIS, DOMINE!

От отворения прозорец повява лек, сутринен ветрец. След час ще започне по-редния първи работен ден от новата седми-ца. Петнадесети август, година 2011-а. Ме-сец преди началото на поредната нова учебна година. От близо година съм извън

26 училищните стени. Спомените прииждат на талази, като разпените, предутринни морски прибойни води...

Преди четири лета, 2007-а, седми-ца преди началото на поредната учебна година. Пак беше предизборно време. Спретнаха ни стачка, разбунтуваха ни, а ние си повярвахме, че се борим за социални правдини... И пеехме по централните градс-ки улици, веехме Трибагреника пред Кораба (Общината), спирахме до Операта и местна-та централа на борческия ни синдикат. Но бързо ни укротиха със... седянка. Всичко бе изпипано. По план. Закриха училищата в селата и превърнаха последните в селища, защото село без Църква и Школо кучетата го яли, вълците превзели...

Оцелелите ни дариха щедро - с де-легирани бюджети. Прогониха Духа на Учи-телството, превърнаха Училищата в сгради.

Днес сме пленници на Мамона и Молоха, а водачите ни, хорица с торби на челата вместо очи...

Камо грядеши, Господи! УЧИТЕЛСКА СТАЧКА 2007-а (хронология) Понеделник, 22 Октомври

Нова седмица, нов късмет. Точно месец от началото, нека да ни върви по вода, да е хаирлия. Но редиците ни оредя-ват, почнахме да се огъваме. Какво да окача на стената днес? Нещо, което да ни вдъхне кураж или нещо, което да ни накара да се потопим навътре в себе си, па да си видим хала?

Предпочитам второто. "Не може безкрайно да унижаваш дори и един отделен човек, член на едно съсловие...". Анри Троая и романът му "Подигравката". Много е лич-но, но и много съсловно като за нашата учителска гилдия. Написвам го с едри букви и го качвам на таблото, отразяващо стачка-та...

Колегите се пилеят из учебните стаи, други в училищното кафе-барче, а аз предпочитам усамотението под ореха, до външната ограда на школото. Потъвам в себе си, но гласът на Валя, колежката по руски език, ме сепва:

"Оня, в десет ни събира в Заседа-телната." Оня, сиреч Негово Височество, Шефът, ние с Валя тъй го зовем помежду си, защото не сме от облагоденстваните. И

двамата попълваме норматива си с ученици на индивидуално обучение, за да има лек-торски за метресите, роднините и придвор-ните лакеи. Излизам от унеса си. Гледам часовника, девет и двадесет и пет. Ставам и бавно затътрям крака към учителската стая на втория етаж. Вадя днешното "Утро" от джоба на сакото си, не давам ухо на разго-ворите, демонстрирам нехайство, но все пак с крайчеца на лявото си око мярвам предиз-борен плакат на Радикал-демократическата партия и естествено портрета на Оня, в най-голям размер, естествено, щото е водач на листата. Светва ми, нещо предизборно ще, тоя пак ще ни лънготи за да ни яхне отново и да си плете кошничката. Нали една такава стачка през януари 1990-а, ужким първата след Девети септември, го инфилтрира в сините редици. Но и аз имам вина за това, може би най-голямата от всички, но нека я оставя за мемоарите си.

Бавно се изнизваме към залата, нещо като училищна аула. Там Оня, вече към сто кила живо тегло, а някога бягаше из парка да поддържа фигура, но и той като патрона си, но за мъртвите ако не с добро, поне не и с хулна дума. Там е, на катедрата, но този път без кохортата от помощници, синдикалисти и пр.и пр. Микрофонът е включен. Нежно заръмжава: "Колеги, знаете изборите наближават, а няма учители, на-шего брата в листите, то само Димитрова от Братята (ОУ "Братя Миладинови" - б.а.), но тя е на 18 място в листата на ГЕРБ. Та зато-ва, за да имаме представителство, да се чува нашия глас, съставихме учителска листа. Видели сте я, ако има някой, който да не я видял, може да го стори след като прик-лючим....".

Напушва ме смях. Нали в началото на май затова си подаде оставката от пред-седателското място на Постоянната комисия по образованието при Общинския съвет, та да си пишеш актив и да направиш нова местна коалицийка, нещо като "Общество за Нова България", досущ като предишния "Нов Съюз", дето те изстреля при старейшините през 2003-а, бре човече Божий? Ама изг-лежда в Обществото нещо се е закучило и как така, извън борда на Кораба, на сухо. Много си ги обича Оня новите коалицийки, много си пада по хвалипръцковщината, ама подлизурковци, па и балъци колкото щеш. Па и парици, суха пара в брой, те и това не е за изпускане...

Правя се, че слушам, думите сво-бодно прелитат покрай мен. След двадесет минути ни разпускат, събираме се отново в Учителската и в дванадесет ни разпускат.

Този път съм на далавера, изкярих два часа аванта! УЧИЛИЩНА СГРАДА на проф. Сергей Игнатов Време на построяване –

зрелите години на соца. Представителна – в духа на времето. И стандартна: дълги триетажни крила, разтеглени и сбрани в безобразна строителна конфигурация. И побрала три хиляди и няколкостин учени-ци и персонал тогава.

"Най-голямото на Балканите!" – хвалеше се, хвали се и днес, Началството му, син и войн на соца. Днес - обновена и модерна, с певеце дограма, санирана и прясно, разноцветно боядисана. Представителна, но конвенционална. А и самата училищна сграда построи няколко нови частни строежа на търговците от храма... А вътре, в училищната сграда останаха да воюват помежду си Биг Брадър - Големият Брат и Паякът - Пазителят и Хроникьорът на Училищните Тайни. А аз си препрочитам Еврипид: Няма ли някой най-после да извърши външен одит? 12.08.2011 година ДЖЕЙМС ПАРДЮ: „НЕ ВИЖДАМ КАК ЩЕ СЕ РЕШАТ ПРОБЛЕМИТЕ ВИ С ПРЕС-ТЪПНИЦИТЕ И КОРУМПИРАНИТЕ…“ Из: България прилича на политически театър С Джеймс ПАРДЮ, бивш посланик на САЩ у нас, разговаря Деян Йотов

27 В един от вашите посланически доклади, изтекли в “Уикилийкс”, пишете, че “царс-кото движение е най-голямата надежда на България”. Това е било преди изборите през 2005 г. След като НДСВ вече на прак-тика няма никаква роля, коя е най-голямата ни надежда преди тези избори?

Тези грами все още се водят за

класифицирани от американското правител-ство и нямам право да ги коментирам. Но нека направя сравнение за положението на България сега и когато пристигнах тук като посланик през 2002 г. Още тогава заявих, че организираната престъпност и корупцията са огромен ваш проблем и че до онзи момент нито един висш мафиот нито беше аресту-ван, нито осъден и наказан. Също и нито един висш корумпиран държавен служител.

Ето ни в 2011 г. и днес мога да ви кажа – все още нито една голяма фигура от престъпния свят и нито един корумпиран държавник не е осъден и наказан. Това е много тъжна равносметка. Организираната престъпност и корупцията продължават да душат България, пречат на развитието й.

Разбира се, нещата изглеждат мал-ко по-добре, отколкото преди няколко годи-ни. И хората в правителството ви са безс-порно компетентни. Но принципно погледна-то няма никаква промяна в ситуацията.

На мен България ми прилича на го-лям политически театър. Лидерите ви вдигат много шум, правят се на бабаити* по няка-къв проблем, но реално не правят нищо. В един момент се обявяват за победители и минават на друга тема. Това е театър. Не е истинско.

Случката с “Лукойл” е най-скорош-ният пример за това – политическа драмати-зация на най-високо ниво. Много шум и много пушилка, но в края на краищата нищо не се случва. Комбинацията от неуспехите в битката с организираната престъпност и корупцията и налагането на този стил на политическо поведение – някои хора само се преструват, че правят нещо, вредят много на страната ви. Какво според вас стои зад драмата с “Лу-койл”?

Не знам, така и не можах да разбе-ра как в един момент всичко се върна в изходна позиция. Не мога да определя дали някой просто искаше да покаже, че е много твърд, или причината е от икономическо естество.

От друга страна, мисля си, че в България още не е направено нищо конкрет-но за намаляване на зависимостта от само един доставчик на енергийни ресурси. А това дава прекалено много влияние на този доставчик.

Как си представяте страната ни, да ре-чем, след 2 години, преди следващите парламентарни избори?

Честно казано, не виждам как ще се

решат проблемите ви с престъпниците и корумпираните дотогава. Надявам се поне, че в един момент ще спре политическият театър. Струва ми се, че българското об-щество отчаяно търси лидери, които да вземат реални мерки върховенството на закона да властва в държавата и да постиг-нат икономическото развитие, което хората заслужават.

Дали това ще стане за 2 години? Не виждам личностите във властта сега, които могат да го направят. ДЕМОКРАЦИЯТА Е ВРЕДНА, НЕ НИ ТРЕБЕ ПАРЛАМЕНТ, МЕРСИ, НЕ ВИ ЩЕМ ВЕКЕ ДЕМОКРАЦИЯТА, ИСКАМЕ СИ СА-МО БОКО!

Чета тази сутрин прелюбопитна публикация със заглавие Парламентът вече е излишен в този му вид. Думите „в този му вид“ в заглавието са сложени само за приличие, от куртоазия – простете за мръснишки звучащата дума! – а иначе ми-сълта, автентичната мисъл, която вдъхновя-ва авторите, а най-вече толкова много „мо-дерномислещи“ българи, е че Парламентът за нас специално е напълно и изцяло изли-шен.

Тъй де, защо ни е някакъв си там Парламент, след като Боко може сам да решава всичко, и то най-добре?! Да помис-лим поне малко, да не се излагаме сега де: идеално може он да решава всичко, нали и сега пак става каквото он каже, затуй за какво, наистина, питам, ни е Парламент, за парлама ли? Знайно е, думата „парламент“ иде от „парлама“. Какви са тия там, моля ви се, „парламентарни процедури“, чисто губе-не на време, разните му там говорилни, махаме ги немедлено! И излиза един закон с един-единствен член: „Сичко, що каже Боко, моменталически придобива силата на за-кон!“. И край, отърваваме се завинаги от това проклето зло, тоя кошмар, демокрация-та, дето ни го натресоха тия лоши, долни, подли и отвратителни ора, демократите!

Пък и директното управление на Вожда ще бъде много по-икономично бе,

таваришчи, нема що да се охарчваме да издържаме някакви си там „народни предс-тавители“, ще издържаме само Боко с пет-найсет негови друзья с бръснати глави, що като него от абсолютно сичко разбират. А пък народът нема да се ядосва да участва в избори, а само ще върти от кеф кючеци и ке лапа кюфтаци – тъй де, що да ги ядат пусти-те му кюфтаци депутатите, тия кюфтаци по право принадлежат на народецо, он да ги лапа, а пък депутати веке да немаме завина-ги. Ех, мечти, ех, счастие, ех, радост на сърцето!

Пиша тия неща, разбира се, хипер-болизирам, но го правя с една цел: да разк-рия потайната същина на ония мисли, що вдъхновяват наште доморасли борци за „по-икономичен“ Парламент. И има още нещо: наистина, откакто ГЕРБ и Боко са на власт (то защо ли упоменах ГЕРБ, то Боко е ГЕРБ, а ГЕРБ е еманация на Боко, Боко на n-та степен!), оказва се, Парламентът не бил приел никакъв сериозен закон, само поправ-ки внасяли депутатите, т.е. ГЕРБ въвел такъв стил на управление, че според него ний веке немаме нужда не само от Парла-мент, ами и от закони. Тъй де, що са ни някакви си там закони, като може, както рекох, сичко, що Боко изрече, моментали-чески да придобива силата на закон! И хар-тия за писането на законите ще икономиса-ме, и по-малко дървета ще сечем, за да правим от дървесината им хартия, и по-малко ще пишем, и децата по-малко ще тормозим у училището да учат писане, изобщо, работите ще потръгнат: кючек и кюфтаци само, другото е излишно.

Тъй де: за какво живей всъщност човекът, ако не да рипа кючек и да руча кюфтаци?! Ако се позамисли по-дълбоко човек, нема начин да не признае колко е прав нашиот най-пръв държавник Боко. Он, милият, винаги ни и прав, он не греши, дока-то депутатите, ах, депутатите, те колко са долни и лоши?! Ама требе да им резнем главите, требе да се отървем от туй зло, от Парламент, от демокрация, от избори, от свобода, от сичко, що ни пречи, требе да се отървем, един Боко ни стига – туйто! Не разсуждать!!!

Както са потръгнали работите, не-щата отиват натам: човек все повече да не смее да каже, че е демократ, опази Боже пък, да каже, че трябва да имаме Парла-мент, щото без Парламент просто няма демокрация. А да каже пък, че ни трябва демокрация, вече хептен не върви, щото демокрацията, таваришчи, е тая, дето ни докара всичкото зло, тя е главната виновни-ца за опропастяването на оня рай, в който си живуркахме некога. Демокрацията е вредна, не ни требе веке Парламент, искаме си само Боко, туйто!

Да живей Болгария! Да живей на-родот и неговата единствена еманация: Боко! Долу демокрацията! Мерси, не щем вече свобода, преситихме й се! Да си я

28 държат за себе си американците пустата му свобода и демокрация! Ний ще процъфтя-ваме по наш си, чисто български начин: чрез Боко: който сам по себе си струва колкото 100 техни демокрации! Урррррааааа! НИЩО ПО-ДОБРО ОТ АВТЕНТИЧНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ НЕ МОЖЕ ДА БЪ-ДЕ СЪЗДАДЕНО

Добри Божилов във Фейсбук е на-писал кратък коментар, по който се е прове-ла общо взето вяла дискусия. По-долу най-напред публикувам неговия текст, а след това и най-интересното от дискусията; после следва също и моя коментар, който написах там с надеждата да я оживя, да сипя малко масълце в нейния огън; ето първо какво пише Д.Божилов:

Ако не е вярна тезата на Айн Ранд, че икономиката и благосъстоянието се съз-дават от супер продуктивно малцинство от предприемачи, които осигуряват работа на останалите, та ако не е вярна, в настоящия момент кризата следва да се реши от само себе си. Пролетариатът (движещата сила на обществото като теза противоположна на тази на Ранд) е равномерно разпространен по света, и ако той е движещата сила, би трябвало да оправи нещата.

Но ако е вярна тезата на Ранд, то-гава какво можем да очакваме? Можем да очакваме пълен крах на световната иконо-мика. Защото водещите държави провеждат анти-предприемаческа и про-пролетарска политика. Следователно малцинството няма да може да направи в тях нищо, а повечето предприемачи ще се изнесат в зони с повече свобода (каквито има). Така благосъстояни-ето ще се съсредоточи там, а в останалите ще има прогресивно обедняване. Т.е. ако е вярна тезата на Ранд, то ни предстои засил-ване на социалната диференциация. Огра-ничени да работят за бедните във водещите страни, предприемачите ще работят само за себе си, и за пролетариата в свободните страни. Конкурентно парите ще идат при по-малък кръг хора.

Т.е. да се надяваме Айн Ранд да не е права, защото иначе излиза, че политици-те, избирайки настоящото си поведение, ни водят направо в бездната без дъно…

Valery Naidenov: Как не можете да разбере-те едно просто нещо – ако се въведе пълен лесефер, парите неизбежно отиват само в предприемачите, стига се до свръхпредла-гане, но потреблението се занулява и цяла-та икономика катастрофира за дълго. Затова държавата е длъжна да регулира потока от пари и инвестиции, за да може предлагането и потреблението да вървят в хармония. Това го признава дори Милтън Фридман. Доказа-но е многократно от живота. Всички държав-ници го прилагат от 30-те години до ден днешен, включително и Рейгън, Тачър и така нататък. Целият спор е как точно да се при-лага и в каква степен.

Що се отнася до Айн Ранд, тя е не-изчерпаем извор на пълни идиотщини в областта на икономиката. Добре известно е, че тя не е чела нито един труд по макроико-номика, нито по политикономия, хеле пък икономика на развитието. Само напълно девствен ум може да измисли утопичната долина на Джов Голт, в която всичко се плаща със златни монети, които никога не се променят. Много по-лесно е да се колонизи-ра Марс, отколкото да се създаде подобна икономика. Dobri Bozhilov: Не е вярно, че парите оти-ват само у предприемачите. Това е марксис-тка постановка за концентрацията на капи-тала, която просто не е вярна. На микро ниво предприемачите вдигат заплатите, под натиска на конкуренцията. Някои ги вдигат и поради визионерско мислене. Например Хенри Форд е вдигнал заплатите, защото е смятал, че работниците му трябва да са клиентите на колите му. Именно такива като Форд създават средната класа. А не дър-жавната намеса.

Заплатите са високи в САЩ дълго преди да има сериозни регулации. САЩ стават световна сила, именно в ситуация на почти див капитализъм (времето до Първата световна война). По времето на Теодор Рузвелт (в началото на мандата му) САЩ вече имат 25% по-голям БВП от втората сила – Англия. По това време още дори няма Федерален резерв, мисля че няма дори подоходен данък. Федералното прави-телство нищожно малко.

Безумията в САЩ започват с Голя-мата депресия, когато някой решава, че работа на правителството е да се бори с нея. Следват чудовищни разходи първо на Хувър, а после и на др.Рузвелт, който освен това ограбва и златото на хората. Резулта-тът от това безумие е Втората световна война. Германия изпада в безкрайна криза, защото е силно зависима от американския пазар. Идва фюрера, другото е ясно.

След първата световна има друга подобна криза, за която никой не знае – защото президентът предприема необходи-мите либерални мерки и до криза изобщо не се стига. А 1929 г. – от един борсов срив (каквито винаги ще има) американските

комунисти във властта направиха гло-бална война. Ангел Грънчаров: От 200 години политико-икономическите весталки гадаят и предри-чат краха на капитализма, а той все се раз-вива, цъфти, дава все по-сладки плодове. При всяка криза антикапиталистистите, т.е. ония, на които капитализмът им не е изгоден поради тяхната личностна несъстоятелност, почват радостно да вият, чакайки блажения миг, когато капитализмът ще рухне, та в суматохата и те да могат да намажат нещо.

А всъщност кризите още повече за-силват и оздравяват капитализма; както болестта е начин за преодоляване на сла-бостта и за укрепване на организма, така и кризата поставя всяко нещо на неговото място и създава предпоставките за нов растеж на капитализма, който е саморегули-ращо се и затова така здраво общество.

Та така и сега. Капитализмът щял не знам си що, ний сме се били минали, че се отказахме от комунизма, и не знам си какви още глупости може да прочете човек. Капитализмът има една проста формула, говоря за автентичния капитализъм: повече свобода (и неотменно съпровождащата я законност, т.е. спазване на гаранциите за свобода) и по-малко държава, щото държа-вата, особено в регулирането на икономика-та, е винаги вредна. Колкото повече се меси държавата в икономическия живот, толкова икономиката става по-болна и нежизнеспо-собна, и обратното.

Комунизмо-социализмът пък изпит-ва органично недоверие към свободата и вижда в държавата нещо като панацея, поради което и винаги внася кризи и провали в икономическия живот. Това са алтернати-вите. Нищо по-добро от автентичния капита-лизъм не може да бъде създадено, ерго, капитализмът е вечна форма. Както и сво-бодата е субстанция на човешката история, неин смисъл и цел.

А привържениците на несвободата, разбира се, не са се примирили, те са готови да се реваншират заради кончината на комунизма, ала едва ли ще постигнат нещо особено. Тъй че радостта им заради жаду-

29 вания „край на капитализма“ е твърде, твър-де преждевременна.

Прочее, да се изкарват Рейгън и Тачър привърженици на държавните регула-ции на икономиката е анекдотично предпо-ложение, дължащо се на крещящо невежес-тво. То е същото, да речем, Сталин да бъде представян за радетел на свободния па-зар. Нека изказалият това предположе-ние почете поне малко от „Мемоарите“ на Тачър или да прочете някоя от най-известните речи на Рейгън. И тогава ще престане да подхвърля смехотворни пред-положения…

И още нещо, за ония, които мислят най-вече за ставащото у нас. Ето един при-мер, който, убеден съм, ще влезе в учебни-ците по икономика. Става дума за министъ-ра на земеделието, търговията и яденето М.Найденов. Тоя човек, да би беше мълчал, инфлацията у нас сега щеше да е неколкок-ратно по-малка; при всяко негово обаждане, при всяка негова заплаха, че държавата ще „въведе ред“, цените скачаха, и тоя тип май все още не е разбрал що прави, стига да не е истина другата възможност: че го прави не от глупост, а по поръчка на приятелите му, които, няма как, са мутри от хранително-вкусовия бранш.

А пък дърдоренето на Боко по ико-номически въпроси нанася на икономиката ни такива поражения, каквито в Япония не можа да нанесе земетресението, наедно с последвалото го цунами. И става дума пре-димно за говорене, дайте си сметка пък какви поражения нанасят на икономиката ни всичко останало, което те все пак правят, т.е. за което не само говорят (законодателни промени и пр.). Ако министрите на Боко и най-вече самият той бяха неми по рождение или поне бяха онемели когато взеха властта, а също и нищо, абсолютно нищичко не пра-веха, икономиката ни, гарантирам, в тия две години сама щеше да излезе от кризата, а и дори щеше да стигне до разцвет.

Тъй че България се оправя само за една година „лесеферианство“; „невидимата ръка“ на пазара ще постави всичко на мяс-тото, ще внесе ред и разум в случващото се, докато, оказва се, политиците, привържени-ци на държавния контрол, всичко развалят. Нима някой все още не е разбрал, че когато комунисто-социалисти са на власт не само у нас, а и навсякъде по света, всичко запада и

нищетата почва да обхваща все по-широки слоеве. Боко, за жалост, се оказа, е социа-лизмо-комунистически мутант, който и хал-хабер си няма за целебната роля на пазара във възникването на един проспериращ капитализъм.

Простете за това, че взех думата, но проблемите са важни и е грехота човек да мълчи. Пък и не мога да търпя когато дадени хора всичко изопачават, претенди-райки, че от всичко разбират. БЕЗ ВЯРА НЯМА ЗНАНИЕ – И БЕЗ ЗНА-НИЕ НЯМА ВЯРА

Под публикацията от вчера със загла-вие Днес масово не се разбира що е „мит“ и що е „митология“ някой си, нарекъл се "Хич", е написал следната злобна бележка:

Грънчаров, позволете да ви уве-домя, че страдате от тежка логорея (сло-весна диария). При това пишете порази-телно празни и наивни неща. Време е да пораснете (не ви знам на колко сте години) и да погледнете истината в очите, без да прибягвате до щуротиите на религиозни-те суеверия.

Аз на този другар-атеист му отвър-нах нещичко (е, добре, ето какво му отвър-нах: "Тъй е, в очите на неразбиращия оня, който разбира, изглежда… както аз изглеж-дам в очите на твоя милост. Там, където глупостта е образец, там разумът е безумие Значи нищичко не разбра от това, което написах? Тъй ли? Съчувствам ти най-искрено…"), а пък тази сутрин по Скайпа получих следното съобщение, което, струва ми се, поставя важни въпроси - и е написано от съвсем млад човек (с инициали Д.Д., понеже не съм го питал за съгласието му, засега давам само инициалите):

Здравейте, опитах се да напиша коментар под една Ваша статия, но се оказа, че не мога да го публикувам. Смятам, че съм написал смислени неща, отделих и доста

време да ги напиша, затова ще го пейст-на тук в скайпа Ви.

Питам се: възможно ли е да има хора, които постоянно да злорадстват срещу други и това да им доставя удоволствие? Изглежда, че има. Влизайки в блога на г-н Грънчаров постоянно се натъквам на следи-те на подобни персонажи (имам предвид техните коментари). Отначало не обръщах особено внимание на техните изблици, но вече положението става дразнещо. Получих и съобщение, ще скрия от кого, в което се напада личното достойнство на г-н Грънча-ров. И сега директно.

Изглежда не ви е достатъчно да се съревновавате в открит бой със своя "идео-логически" противник, доколкото го смятате за такъв, но и някои от вас даже използват и задкулисни игрички - за да уязвят един наис-тина духовно буден и упорит човек. Не ви прави чест! Така според мен се държат само декаденти и филистери. Освен това изразът ви на говорене е груб и циничен, плебейски. Нещата, които говорите, са общи и доста разпространени в сегашното нихилистично мислене.

Не си мислете, че изразявате ня-какви прогресивни идеи, особено по отноше-ние на Бог и духовното. Не зная какъв допир имате с научните среди и мислене, но по отношение на идеята за Бог вървите в на-пълно грешен път. Според науката въпросът за Бог е силно спекулативен - тъй като него-вото съществуване не е доказано по емпи-ричен път; но въпреки това тя се въздържа от коментар. Въпросът остава открит за в бъдеще и няма окончателно становище.

Интересно е да се отбележи че д-р Рамачандра от Калифорнийския универси-тет е открил център в мозъка където, така да се каже, се намира вярата ни в Бог. Лично той твърди, че този център съществува за да се поддържа социалния ред, но това все пак е също някакво несъвършено мнение - защото не обхваща изцяло предмета за вярата и Бог. Има много други аспекти на религиозното мислене - не казвам: религия-та - които не обхващат социалната сфера.

Обхванах темата за религиозността защото установих една зависимост, а тя е: коментаторите, които нападат г-н Грънчаров, се държат грубо, пишат инфантилни неща и в същото време споделят атеистични възг-лед. Така че ако се направи сравнение меж-ду това кой изразява по-задълбочено своята позиция - атеиста в лицето на анонимните коментатори или религиозния човек в лице-то на г-н Грънчаров - ще установим, че в стилистичен и смислов план победител се явява г-н Грънчаров.

Освен това да се дават примери какъв процент от образованите и необразо-ваните хора вярват или не също не е от особено значение - защото често пъти тях-ната позиция е социално детерминирана. Дали Адолф като атеист или Авраам като вярващ подкрепят определено гледище

30 никак не е важно, защото те не са го пре-върнали в своя кауза, в свое призвание. Религия и религиозност са две различни неща.

Например преди няколко години отхвърлях Християнството и религията изобщо, и аз се наричах атеист, но в пос-ледствие пред мен се откри ново битие, ново естество на вярата - необвързано с никаква догматика. Ще перифразирам една мисъл на Карл Ясперс: "Един доказан бог не е никакъв бог, той е просто предмет". Пог-леднете по друг, неконвенционален начин на нещата.

Казвате "факти". Добре, но това е нищо. Ето пример: "Вали дъжд". Това е факт, съждение. Но трябва да обясните защо това е така и започвате: "Вали дъжд защото има облак, метеорологичните условия са та-кива и такива...", продължавате в същия дух. По същия начин като изразявате своята невяра в Бог трябва да развиете позицията си, а не само да казвате, че фактите били такива. Така е и с останалите неща.

Вярата е сложен феномен, в какво да вярва човек зависи само от него самия. Но без вяра няма знание - както и без зна-ние няма вяра. Това е една истина, произне-сена от Августин. Няма нужда да се изтъква само едната страна на феномените, а те трябва да се обхванат изцяло.

Мисля, че това, което казах, е дос-татъчно и се надявам да се създаде диалог между различните позиции, а не да се про-дължават безсмислени спорове, в които само гъделичкате егото си. ДЕРЗАЙ, БАТ БОЙКО! И, ДА НЕ ТИ ПУКА! ВОДИ НИ НАГОРЕ – КЪМ БИЛОТО И ВЪРХОВЕТЕ СИЯЙНИ! ВЪХ!!!

Публикация в мой блог под загла-виеНародът лудна по песента „Въх, рамо, рамо“, посветена на генерал Борисов! Пей, Биляно, пей, народе! Отпуши си душата! Ликуй, человечество!, която, прочее, нищо чудно да е най-коментираната публикация не само в българския, но и в световния интернет – 1265 коментара, компютрите блокират когато им се наложи да отварят тази страница! – днес е посетена от гербо-вак, който ни е ощастливил с публикуването на най-новото стихотворение, посветено на негова светлост Боко Борисов; ето, прочете-те, порадвайте се и вие; прочее, авторът или човекът, който има заслугата да научим за туй стихотворение, се нарича Стефан Тодо-ров; също така да отбележа, че оставих оригиналната пунктуация и правопис; запа-зих ги за бъдещата история на нашето слав-но време; ето какво пише този самороден талант:

Само да речем на Комуниста Грън-чаров и Измишльотиника му Константин, че:

„Въх рамо, рамо“ се пее! В простора се рее! БеСепе-то немее!… А, БатБойко се смее! И хич не му пука! Дерзай, БатБойко! Две години как вече си тука и ринеш боклука….! (оставен от БеСеПарчета и техните измекярчета – всякакви там – помиярчета.)

Дерзай, БатБойко! Нека мръкнат от мъка! Развали им дослука и фес-рахатлъка! Дерзай, БатБойко! Строши на Комунизма черупката! Отровния зъб – на Змията! На Скорпиона – жилото…! Дерзай, БатБойко! … И, да не ти пука…! Води ни нагоре – към Билото и Върховете сияйни…! БатБойко! – наслука! Кастрирай Гнилото! Изтрий Гнидите от земята! БеСеПе – чупката…! Дай газ, БатБойко – наслука!!… ДНЕС МАСОВО НЕ СЕ РАЗБИРА ЩО Е „МИТ“ И ЩО Е „МИТОЛОГИЯ“

Публикацията от днес Как всичко е било: последните дни на Света Богоро-дица на тази земя е предизвикала във Свежо.нет следната лаконична забележка:

Трогателна… митология! Макар и кратка, тази забележка е

твърде показателна и многозначна. Поради

което ми се наложи да реагирам. Ето какво написах там:

Даже и да е митология… прочее, вие разбирате ли изобщо какво е мит и митология?

Ако разбирахте, щяхте да знаете, че митът е начин за съобщаване на истина-та; „мит“ не е разказ за нещо несъществу-ващо, както е втълпила в главите на мнози-на марксистко-комунистическата и атеистич-ната идеология; митът е друг, коренно раз-личен в сравнение със знанието, но не по-малко смислен, напротив, много по-богат на смисъл и на ценност, начин да се говори за съществуващото – и да се предава от човек на човек истината за него в нейната цялост и многоизмерност.

И при това не бедната откъм чо-вешки смисъл едноизмерна истината на науката („фактическа истина“), а една наис-тина многоизмерна, преизпълнена със богат смисъл истина, която може да отекне дълбо-ко в душата и духа на човека и да им даде онова, което нищо друго не би могло. Тъй че със забележката си „Трогателна… митоло-гия“ казваш, без да искаш, нещо твърде различно от намерението си.

Прочее, религията е по-висша ду-ховна форма, израсла на почвата на древ-ната митология, но не свеждаща се до нея. За да ти допълня още малко представа за това какво всъщност – и наистина! – е мито-логията, ще ти кажа и ето това: митологията успява да изрази, по свой начин, цялото онова съдържание, което по-късно и фило-софия, и изкуството, и религията, и науката, взети заедно, не успяват! Не успяват, защо-то онова велико единство, на което се покои древната митология, вече безвъзвратно е загубено.

Съвременният човек не умее да твори митове в оня автентичен смисъл; той в наше време умее, за сметка на това, да твори илюзии – и да става жертва на собст-вените си илюзии. Но на това основание не може да се твърди, че митът е илюзия; нито илюзията е мит, нито митът е илюзия.

В древните митове няма нито илю-зии, нито истина, нито лъжа, нито красота поотделно, а има всичкото това, но в синтез. Тъй че да се подценява митологията е приз-нак на неразвитост на духа на съответния човек.

31 Въпреки че днес масово хората не

разбират що е митология. И не искат да разберат. От което само губят… ФРИДРИХ НИЦШЕ ЗА КРАСОТАТА, ТВОР-ЧЕСТВОТО И ИЗКУСТВОТО

"За какво копнеем при вида на красотата? Копнеем да бъдем красиви. Струва ни се, че с красотата е свързано и щастието. Но се заблуждаваме."

"Най-силните въздействия в изкуствата, умението да се разтърсват душите, да се затрогват и раздвижват камъните и да се превръщат зверовете в хора се е удало може би най-добре тъкмо на това изкуство."

"Добрият писател има не само собствен дух, но и духа на приятелите си."

"Най-добрият автор ще е този, който се срамува да стане писател."

"Родените духовни аристократи не проявя-ват прекалено усърдие."

"Повечето мислители пишат лошо - защото споделят с нас не само мислите си, но и мисловния процес на мислите." "Художественият гений иска да доставя радост, но ако се е изкачил на много високо стъпало, лесно може да липсват кандидати-те за тази радост. Той предлага храна, но те не я искат."

"Художниците имат интерес да вярват във внезапните внушения свише, в т. нар. вдъх-новение, сякаш идеята на художествената творба, основната мисъл на една философ-

ска система ги озарява с благородно сияние от небето."

"С дълбока мъка осъзнаваме, че художници-те от всички епохи по време на своя най-голям подем са извисявали до божествено просветление тъкмо тези представи, които ние днес намираме за погрешни." Афоризмите подбра Георги Хаджийски НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ОТПЪТУВА ЗА АБО-НАТИТЕ СИ

Абонирайте се за първия и единствен

блогърски вестник! Подкрепете свобод-

ната мисъл и свободното слово в Бълга-

рия тъкмо когато те са в страшна неми-

лост!

(Забележка: Можете да получавате броеве-

те на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пи-

шете на имейлangeligdb [@] abv.bg)

Търсете по книжарниците забележител-

ната книга на философа Ангел Грънча-

ров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в

класическата и модерната филосо-

фия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520

стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, вън-

шно погледнато, е систематичен курс по

философия, в който обаче твърде експре-

сивно се тълкуват и вечните въпроси, въл-

нуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по

философия, осигурява на автора така пот-

ребната живост, непосредственост и свобо-

да в общуването със съзнанието на читате-

ля. През цялото време той се стреми да

бъде близо и да не изневерява на ония

неизбежни сърдечни трепети, благодарение

на които човекът става човек – и личност,

разбира се. Опитва се да приобщава съзна-

нието на читателя към така вълнуващата

мисловност на непреходното, която именно

е истинското богатство на човека.

Търсете по книжарниците книгата на

философа Ангел ГрънчаровБЪЛГАРС-

КАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи

към нашата философия на живота, исто-

рията и съвременността), , 12.00 лв.,

32 изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см.,

мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7,

354 стр.

Книгата е новаторски опит за по-цялостно

представяне и описание на битуващите в

нашето съзнание исторически и "народопси-

хологични" комплекси, които са живи и в

нашите реакции спрямо съвременните ре-

алности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в

случващото се с нас самите, изхождайки от

предпоставката, че ясното съзнание за това

какви сме като индивиди и като нация е

основа на така необходимата ни промяна

към по-добро. А този е залогът за бъдещия

ни просперитет.

Търсете по книжарниците книгата на

философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ

И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзагла-

вие Кратка психологическа история на

съвременна България), изд. ИЗТОК-

ЗАПАД, 2008 г., 320 стр.

Хронология и феноменология на случилото

се след 1989 година, както и вникване във

факторите, които определят нашата нацио-

нална съдба. Книга за нашите лутания по

пътищата на свободата, за раждането и

пътя на младата българска демокрация, за

това какви сме ние, съвременните българи,

книга за пропилените ни шансове и за пок-

русените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистич-

на книга, която ни казва, че от нас, гражда-

ните, зависи всичко: ако сме мизерни духом,

няма как и да не живеем в бедност. От на-

шите ценности зависи съществуването,

живота ни. Духовната безпътица поражда

историческите, пък и сегашните ни нещас-

тия.

А растежът на нашите сили - и като индиви-

ди, и като нация - тръгва от освобождаване-

то на съзнанията ни от ония коварни скрупу-

ли и дефекти, заради които толкова сме си

патили - и за които сме платили тежка цена.

Търсете по книжарниците забележител-

ната книга на философа Ангел Грънча-

ров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведе-

ние в практическата философия, изд.

ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см.,

мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0,

ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв.

Авторът тръгва от простия факт, че човекът

е живот, че ние сме живи и влюбени в живо-

та същества, от което следва, че по никой

начин не бива да му изневеряваме: да си

мислим, че сме “нещо повече от това”, че

сме “нещо повече от него”. Но човекът е и

разбиращо същество, което значи, че не се

задоволява с “простата даденост” на

непосредствения живот, а непрекъснато

търси смисъла, неговата ценност за нас

самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само

затова непрекъснато да търсим себе си,

което, от друга страна погледнато, означава,

че постигаме себе си само когато свободно

“правим” себе си, своето бъдеще, а значи и

съдбата си. Пътят на живота у човека изця-

ло съвпада с пътуването към самия себе си,

от което не можем да се откажем...

Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата. Идеята за свободата е всесилна и любов-та към нея сичко може да прави. (Христо Ботйов)

Главен редактор на в-к ГРАЖДАНИНЪ: Ангел Грънчаров, имейл: angeligdb@abv.bg

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА ПЪРВИЯ И ЕДИНСТВЕН БЛОГЪРСКИ ВЕСТ-НИК!