ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 10, ГОД. 4, 2012, 16 МАЙ, СРЯДА, Ц.2 ЛВ.

От няколко дни се оказва, че съм на-казан от държавната администрация заради това, че съм си позволил лукса да се разболея и да почна да се лекувам: не са ми превели парите за обезщетението при болест, не зная дали така се казва. А цял месец бях болнични. И ето, факт: от около седмица в дебитната си карта, където получавам заплата, нямам ни-какви пари, проверявам всеки ден, но няма. Значи здравната каса или Агенцията по прихо-дите, знам ли коя е институцията, дето изпла-ща болничните, не си е свършила работата и съм наказан заради това, че съм бил болен; наказват ме да гладувам, та да ми дойде акъ-ла, и да зная повече да не се разболявам занапред, ами да работя до посиняване!

Това е положението. Тази сутрин влизам отново в болница заради довършване-то на едни изследвания, а пък в понеделник, ако е живот и здраве, (Следва на 2 стр.)

По повод на това, че СДС отново беше овладяно от безскрупулни ка-риеристи, които са способни заради далаверата да прегърнат и цунат даже с дявола, което пък доведе до разпадане на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, то тия дни у нас, убеден съм, отново ще се подемат ония банални, омръзнали на всички разговори за "ситуацията в десницата" и нейното бъдеще. Идеята е да се вну-ши: автентичната десница у нас няма бъдеще, бъдеще има само десницата-менте на Боко Борисов.

Да, ама не, на такива тъпи манипулации може да се поддадат единст-вено хептен немислещите, хептен малоумните, хептен обърканите. В тази връзка, тъй като ни е крайно необходимо по-задълбочено проясняване на не-щата, решавам да (пре)публикувам откъс от една моя статия, която е писана и публикувана за първи път отдавна, а именно на 16 май 2007 година; тя носи заглавието Състояние и бъдеще на десницата; от нея подбирам само оня момент, който, според мен, има най-актуално значение и е във връзка със сегашната криза – и затова може да помогне на ония, за които истината не е безразлична: (На 3 стр.)

ПРОКЛЕТА ДА Е ТАЗИ РАЗБОЙНИЧЕСКА ДЪРЖАВА, ДЕТО НЯМА ДРУГА ЦЕЛ ОС-ВЕН ДА ГРАБИ И ТОРМОЗИ ГРАЖДАНИ-ТЕ СИ!

(От 1 стр.) … би следвало да тръгна вече на

работа. И тогава ще ходя на работа, ала само трябва да реша проблема как ще живея съвсем без пари, щото, казах, у нас явно така са устроени нещата: като се раз-более човек, системата след това го наказ-ва с пълно безпаричие и гладуване, та ако може, поне да умре, а не само да боледува. Попитах патили хора и те ми казаха, че понякога бавили изплащането на болнични-те дори с цял месец; ей така, за да знае човекът, че изобщо не е в негов интерес да се разболява. А ако се разболее, ще си плати. Разбира се, същата тая система, докато работиш, най-редовно и стриктно си удържа парите за здравни осигуровки, ала после, когато трябва да плаща болнични, се прави на ударена – ето на това аз му викам социализъм в действие, най-хуманният възможен социализъм, който доставя на хората пълно щастие, като им помага да умрат, та да не се мъчат повече. Майната й на такава разбойническа държава! Това мога да кажа само.

За какво друго да пиша тая сутрин? Няма за какво, уби ми се настроението да пиша като се сетих за унижението си в пос-ледните дни: по два-три пъти на ден търся банкомат, за да проверя дали все пак не са ми превели парите от обезщетението при болест; няма и няма.

Ето как мъдро, прочее, е устроена системата у нас: някакви си там вечно недо-волни от всичко блогъри като моя милост да бъдат озаптени та не пишат сутрин и да тревожат умовете на читателите си, на гражданите, ами да си седнат на задника и да почнат да мислят единствено за непос-редственото си физическо оцеляване. Про-чее, още не съм решил казуса как да си платя тока, ето, днес съпругата ми има задачата да обикаля по близки и роднини и да се моли, та да го плати, щото иначе ще ни го спрат; само това оставаше! Затуй, повтарям: проклета да е тази разбойническа държава, дето няма друга цел освен да граби и тормози гражданите си!

Ще каже някой: ето, обременен си от миналото, от древните представи от ерата на комунизма, обвиняваш държавата, а ти сам си си виновен: да си мислил, че може да те сполети такова бедствие да ти се наложи да ползваш услугите на здравна-та система, да не си си въобразявал, че ще бъдеш вечно здрав и трудоспособен, да си заделил поне малко “бели пари за черни дни”, за екстрени случи, значи не държавата ти е виновна, а ти си си виновен! Не мога да възразя: подцених способността на държа-вата у нас да тормози хората, неподготвен се оказах в тази ситуация; мислил съм си, вижда се, неоснователно, че като си рабо-тил години наред, ако ти се наложи да се

разболееш, ще живееш от обезщетение за болест; да, ама ето, първо държавата ще се погаври, ще те помъчи, та да си направиш надлежния извод. Онази държава, дето така се гаври с хората, за мен е социалистическа държава. Социализъм е да заставиш хората да разчитат на подаяния на държавата. Ако имахме по несоциалистически устроена здравна система, нямаше да се случи това. А социализъм не е друго, освен непрекъс-ната гавра с човека от страна на държавата. Правете си сметка колко сме се отървали от социализма: още сме затънали в него до шия, нищо че си мислим, че уж живеем при “капитализъм”; дръжки, никакъв капитали-зъм не е нашето!

Хайде да спра дотук. Не ми се пи-ше вече. Изписах се. Думи не ми останаха. Майната й на тази наша разбойническа държава! Майната ни и на нас, дето се примиряваме с нея, сякаш не сме хора, а животни, сиреч, немислещи, безсловесни твари! Прочее, като написах това “немис-лещи, безсловесни твари”, се сетих, че имам намерение, замислил съм да пиша текст под заглавие (условно засега): “За ползата от немисленето, за вредата от мисленето”. Доста интересни констатации открих по тази тема от дискусията, която водя вече трета седмица с феновете на лудия доктор Филипов, за която редовно ви информирам.

Идеята на доктора и на неговите горещи фенове, да кажа вкратце, е тази: да се забавляваме, да се шегуваме лековато с проблемите си, да се отдадем на майтапи, а не почнем да се тормозим и сериозно да мислим върху тях; и ето, в така обстановка се появи моя милост, дето стана за миг най-ненавистен, щото почнах да изисквам да се мисли; оплют бях така, както скоро не бях оплюван; хвърлих камък в едно застояло блато, спокойно излъчващо си отровни изпарения, и ето, вярно, появи се в блатото живот, ала сега се оказва, че единствената цел на тия фенове е да ме изгонят от там, та отново да се възцари толкова любимата атмосфера на немислене. Та за тия неща ми се иска да пиша, да дам примери, инте-ресни наблюдения имам.

Интересно е, че за дългото време на тази дискусия там се мярнаха двама-трима мислещи човека, а всички останали, както сами можете да се убедите, са все злобно, понякога кресливо, понякога глухо роптаещи същества, оскърбени до дъното на душа си от това, че “някакъв си там” наглец, представяте ли си, си позволява лукса да мисли. Та днес, като отида в бол-ницата, на спокойствие, да се надяваме, ще попиша на лаптопа си и привечер ще публи-кувам сътворения текст.

А сега-засега мога само да ви по-желая хубав ден, извинявайте, че ви зани-мавам предимно с неприятни неща, но пък какво да се прави, такъв, както се казва, е животът… у Нашенско.

П.П. Хрумва ми следното във връзка с текс-та, дето днес имам намерение да пиша: простотията е родствена на немисленето, те са едно и също нещо, казано с различни думи; дали не е време да се опише просто-тията; примерно, да се напише текст под заглавие “Феноменология на простащи-ната”, на простащината, щото простотията е някак си по-безобидна, докато простащи-ната е крайно нагла и зла. Ето една близка тема до онази, която формулирах така “За ползата от немисленето, за вредата от мисленето”. Пиша тази бележка, за да не забравя, дето се казва, мисълта си, щото тя мисълта е такова нещо: идва за миг, и ако не е уловиш, фръква, и понякога изобщо не се връща никога. Като птичка хвърката е мисълта. Нали знаете: хвани врабчето, дето ти е на рамото, а недей да мечтаеш за сокола, който е в небесата! И тая поговорка си струва да се осмисли. Ще видим…

ДА СИ УЧИТЕЛ ОЗНАЧАВА ДА ТЕ ВЪЛ-НУВА САМО ЕДНО: ДОКОЛКО СИ ПОЛЕ-ЗЕН НА УЧЕНИЦИТЕ СИ

По повод на публикацията със заг-лавие Не е право, не е правилно с човеци да се отнасяме безчовечно… получих отзив (по имейла) от един уважаван от мен човек: г-н Жак Асса. Това е личност с безуп-речен морал и авторитет, най-заслужил учител, с когото съм имал честта да работя и общувам повече от 10 години. Дръзвам тук да публикувам кратък откъс от неговото писмо, понеже в тежък за мен момент този забележителен човек си позволи да прояви към жест на морална подкрепа:

Драги Ангеле, изчетох с интерес статията. Като изключим, че не се вземам насериозно – всички суперлативи по мой адрес ги приемам условно. Не е важно какъв съм аз. Във всички случаи обаче се гордеех, че съм учител и че учениците имат полза от мене.

Препоръчвам ти такъв поглед към дейността ти – защото от тебе учениците също имат полза. Много от учениците, които са учили при г-н Грънчаров, са се насочили към философията. За училище, в което философията е неосновен предмет, това е твой личностен успех!

Сега, що се отнася до “лудите”: добре че ги има, защото на тях се крепи развитието на едно общество и на човечес-твото въобще! Както ти е известно, по вре-мето на Пушкин е имало много поети с

3 неговата изящна словесност, които светът е забравил, а ПУШКИН го помнят.

Сега след малко ще гледаме ЗА-ПАДЕН сериал по “Капитанската дъщеря”. Придворните са забравени, а лудите ги помнят… Това ми в частност ми пише г-н Асса. А ето сега и малък откъс от моя отговор до г-на него:

Здравей, драги г-н Асса, Много ти благодаря за писмото ти,

то дойде в нелек за мен момент и ми вдъхва известен кураж… В тази обстановка на мен ми е приятно да общувам с учениците и на тях, както казваш, да се опитвам да съм им полезен. То такава ни е всъщност и работа-та, а всичко друго са подробности, дундурми и пр. И оня, който работи, бидейки именно с едно такова съзнание, такъв и може да разчита, че си изпълнява работата според нейното понятие, според нейния смисъл.

Е, голяма работа, че някой си там началник не те харесвал и бил мърморил по твой адрес или дори те бил наказвал; май-ната му, на такива неща наистина човек не трябва да обръща някакво особено внима-ние; те са подобни на подухването на вятъ-ра, който клати клоните и кара листата да трептят. Нищо работа е това.

Нещата са така устроени в днешно време в нашите училища, че човек, ако иска съвестта да му е чиста, съвсем не трябва да се стреми да угажда на началници (дирек-тори и инспектори), напротив, трябва да свикне с тяхното недоволно мърморене, но в същото време ако намира общ език с учениците, ако усеща, че им е полезен, то това му стига, щото тъкмо този е и смисъ-лът на нашата работа…

ИСКАТ ДА НИ ВНУШАТ: АВТЕНТИЧНАТА ДЕСНИЦА НЯМА БЪДЕЩЕ, У НАС БЪ-ДЕЩЕ ИМА САМО "ДЕСНИЦАТА"-МЕНТЕ НА БОКО БОРИСОВ

По повод на това, че СДС отново беше овладяно от безскрупулни кариеристи, които са способни заради далаверата да прегърнат и цунат даже с дявола, което пък доведе до разпадане на СИНЯТА КОАЛИ-ЦИЯ, то тия дни у нас, убеден съм, отново ще се подемат ония банални, омръзнали на

всички разговори за "ситуацията в десница-та" и нейното бъдеще. Идеята е да се вну-ши: автентичната десница у нас няма бъ-деще, бъдеще има само десницата-менте на Боко Борисов.

Да, ама не, на такива тъпи манипу-лации може да се поддадат единствено хептен немислещите, хептен малоумните, хептен обърканите. В тази връзка, тъй като ни е крайно необходимо по-задълбочено проясняване на нещата, решавам да (пре)публикувам откъс от една моя статия, която е писана и публикувана за първи път отдавна, а именно на 16 май 2007 година; тя носи заглавието Състояние и бъдеще на десницата; от нея подбирам само оня мо-мент, който, според мен, има най-актуално значение и е във връзка със сегашната криза – и затова може да помогне на ония, за които истината не е безразлична:

... Реформите, осъществени от

1997 до 2001 г., бяха жизнено важни. Те оздравиха икономиката и финансите и съз-дадоха необходимите предпоставки за този растеж, който вече не можа да бъде спрян от популисткото правителство на Симеон, нито пък дори и от управляващата сега лява БСП. Тогава се сложиха здравите темели на тези исторически достижения на българска-та демокрация като влизането на България в Европейския съюз и преди това в НАТО. И с които днес съвсем несправедливо се кичи както популистът Симеон, така и лявата БСП. Но в периода на трудни и мъчителни решения, които трябваше да взема прави-телството на реформатора Костов, се съз-дадоха и необходимите предпоставки за бъдещия разпад на десницата.

Една част от политическия елит на управляващия СДС тогава, и особено пък активисти на СДС по места се оказаха жер-тва на един, бих го нарекъл, “остатъчен ляв синдром”, който изигра лоша шега на цялата организация и на дясното като цяло. Тези дейци, които бяха на някакви властови позиции, тогава започнаха да разсъждават така: “Аз съм десен, аз наистина искам сам да оправям себе си, ми ето, сега е дошъл момента да се оправя – за сметка на “деле-жа на баницата”. Ний да не сме глупаци, и “ножът” сега е в нас, и “баницата”, ами да грабим тогава, да лапаме, какво чакаме?!”. Казах, че това е остатъчен ляв синдром, понеже, както се вижда, искат да се оправят за сметка на държавата, така, както кому-нистите и социалистите, сиреч левите, са правили винаги през цялата си история: “Граби награбеното!” е тяхното символ-верую.

Така се появи онова, което беше наречено “клиентела” и “клиентелизъм” в СДС и ОДС. Политическото ръководство на СДС тогава в лицето на премиера Костов беше изправено пред следния избор. Или пресичане на тези апетити (и това означа-ваше загуба на мнозинството в Парламента,

понеже клиентелата се беше окопала и там), т.е. разцепление, загуба на мандата и спиране на реформите. Или пък в името на реформите, в името на България и нейното бъдеще, изкарване на целия мандат – за сметка обаче на морална дискредитация на СДС. Когато Костов все пак реши да изгони от правителството ония лидери на клиенте-лата, които се бяха самозабравили, тогава именно Петър Стоянов започна патетично да крещи: “Иване, кажи си, те ще те разбе-рат!”, сиреч да го разберем ние, избирате-лите. Но в онази тежка ситуация, когато трябваше да се избира между загуба на мнозинството, загубване на властта, спира-не на реформата и тежко бъдеще на стра-ната и, от друга страна, една “морална девственост” на СДС, платена на страшно голяма цена, Костов предпочете да замълчи и да поеме върху себе си всички негативи.

Ето това решение издава големия държавник у този човек, независимо какво говорят всичките му опоненти и оплювачи днес. Историята по-нататък е ясна. СДС загуби властта, макар че можеше и да не я загуби. Но я загуби не защото Костов е виновен, а защото заинтересованите кръго-ве тогава изиграха единствения си коз: Симеон. Понеже тогава опасността Костов да вземе втори мандат беше съвсем реал-на, доведоха Симеон: защото само той можеше да осуети тази злокобна евентуал-ност. Симеон и олигархията спечелиха, а в СДС започна разложението и битката за наследството. Клиентелата след оставката на Костов от лидерския пост завладя орга-низацията, а Костов беше подложен на най-жестокото и най-несправедливото оплюва-не, на което е бил подложен един държав-ник от неговия мащаб.

Когато клиентелата в СДС стана

безконтролна, Костов напусна и създаде една нова партия, ДСБ, която трябваше да се оформи като автентична дясна и консер-вативна партия от европейски тип. СДС пък в епохата на Н.Михайлова и сега на П.Стоянов си остана място на клиентелата и на “синята олигархия”, поради което зако-номерно деградира дотам, че днес има шанс да се удържи само като започне да лъска обущата на Б.Борисов. Но да се вър-на към актуалното положение днес. В избо-рите за президент тази есен десницата трябваше да излезе обединена, и с цената

4 на много компромиси това беше направено (отчасти). Единственият кандидат, който можеше да направи това, беше г-н Н.Беронов. Той единствен беше моралния авторитет, около който всички страсти бяха потиснати (временно). При създалата се ситуация г-н Н.Беронов нямаше как да не загуби: в страната вече повече от година се вихреха популистки и най-пошли национал-социалистически страсти в лицето на Атака.

И така, на фона на Атака и на буйстващия Сидеров Първанов се оказа “спасител”, съвсем “нормален”, “проевро-пейски” и “приемлив”. Така Сидеров сервира “убедителната победа” на Първанов, а десницата беше “катастрофално поразена”. И в дясното пространство по тази причина се бил отворил “огромен вакуум”, в който се натискат да се наместят всички: като се почне от Яне Янев (ченгето от ДС Г.Марков и М.Чьорни), та се мине през куриоза Дилов-син, също и през “любимеца на софиянци” Ст.Софиянски, та се стигне до самия Бойко Борисов, най-новата надежда на олигархия-та след провала на Симеон.

Ето, сега стигнахме до сюблимния момент: Костов трябва да се махне и да бъде забравен. Нека да иде в историята и в “архивите”, само да не стои и да не пречи повече. Ако иска да иде по дяволите, но да се махне. Ако Костов се махне, десницата ще “цъфне” и “върже”, но с Костов десница-та ще изчезне и ще се забрави. Ето това вече предлагат дори и господата и госпожи-ците от “интелектуалния кръг” на Явор Дач-ков – това било спасението. Оказва се, “вече всички не искат Костов”: натискът е толкова голям, че ако Костов беше слаб политик, щеше вече да се е отказал. И в дясното вече щяха да се прегръщат, танцу-вайки маанета около благо усмихнатия Б.Борисов. Нещо повече, тогава би настъ-пил “всеобщ триумф”, понеже в танците като нищо би се включила и левицата, и Симеон, и дори мрачният Сидеров, който не по-малко мрази Костов и вижда в него “ця-лото зло”. Всички мразят Костов, както всич-ки обичат… “нашия Реймонд”, сиреч Бойко Борисов. Пък и самия Гоце Първанов, защо не?!

Костов като всеки жив човек си има своите недостатъци. Например Костов съв-сем не е добър в т.н. “кадрови подбор”. Ето, издигна и наложи “хитрото дете” Д.Абаджиев, което също го предаде. Твър-дят, че негов избор са били все хора, които злоупотребиха, предадоха го, “забиха му ножа”, и дори дълго плюха по него: Хр.Бисеров, Богомил Бонев, Е.Бакърджиев, дори Данчо Ментата и кой ли не. Явно се предоверява на хора, които не заслужават никакво доверие. Но ми се струва, че в политиката лидерът разполага с такъв “чо-вешки материал”, с какъвто разполага, понеже явно няма друг. Или има, но по някакви извечни закони на демокрацията

най-стойностни и кадърни хора съвсем не могат да се наложат.

Разговорът за бъдещето на десни-

цата трябва да реши много въпроси. Но оставката на Костов съвсем не е “най-важният”, както се опитват да ни внушат. Аз смятам, че ако в тази ситуация Костов се поддаде и прекърши, това ще бъде най-лошото, което може да се случи. По един каприз на съдбата тази човек – дори и за най-злостните му критици – е нашият бъл-гарски Балцерович, и дори повече от това. В Русия има един десен политик, Егор Гайдар, който спаси Русия в най-тежък момент, и когото пак всички най-единодушно мразят. Лидери от такъв мащаб обаче трябва да бъдат запазени: Чърчил е губил много избо-ри и никога не е страдал от скрупули, че трябва да си подава оставката. Никой не може да отрече качествата на Костов като политик, който е водил СДС до най-големи победи и триумфи. Нещо повече, той съз-даде СДС като партия, която взе властта и управлява за първи път цял мандат. И Пе-тър Стоянов е “кадрова грешка” на Костов, но именно той го направи президент. И сега Костов отново може да поведе партията ДСБ по верния път, по който тя може да завоюва доверие и да решава един ден съдбините на страната.

Чета написаното дотук и се питам как ли ще се възприеме. Мнозина сигурно ще си помислят: “Вижте го пък тоя, как само се подмазва на Костов!”. Но тези хора про-пускат да забележат нещо много важно: никой не се подмазва на тия, които са пад-нали. Подмазват се на някой когато той е на върха, когато е във възход, не когато е долу. Напротив, всички се считат длъжни да хвърлят камък върху този, който е слаб. Ако пишех това по личен мотив, щях да напиша превъзходна статия за Бойко Борисов или за Сидеров. Дни и нощи наред щях да пиша тази статия, за да стане толкова силна и вълнуваща, че непременно щяха да ме забележат. Вижте как Д.Абаджиев гледа с

влажен поглед кумира си Бойко Борисов. До вчера така гледаше Костов, сега така гледа Б.Борисов. Вижте Елеонора Николова как изпитва лек оргазъм като чуе заветното име на “супермена”. Погледнете каква мила усмивка има Петър Стоянов когато отправя нежен поглед към Бойко Борисов. Така някога сигурно е гледал и Костов. Аз обаче не съм от тази порода хора. Аз презирам такова поведение.

Аз пиша тази статия по една при-чина. Аз съм философ и за мен има един критерий: личността. Костов е силна лич-ност, излъчваща някакво духовно превъз-ходство сред днешната паплач от дребни души, които се подвизават в българската политика. Сравнете го със Сидеров напри-мер. Сравнете го с Дмитрич Станишев. Сравнете го със Симеон. Да изброявам ли още?

Аз като философ залагам на това: Костов единствен говори разумни неща. Той разбира от това как се управлява държава или как се насърчава икономиката. Той никога не се е подмазвал на силните на деня. Той е краен и рязък, но това издава една принципност. Такъв човек не може да предаде избирателите си. Той е човечен на фона на моралните чудовища, които днес държат съдбините на България. Костов е човек, който излъчва християнско смирение, нищо че постоянно разлайва кучетата. За-това аз му имам доверие.

Ако ДСБ остане без Костов, то тя ще загуби облика си. Ще стане мижава и безлична партия, каквато им се иска да я виждат. Тя скоро ще остане извън борда на политическия кораб. Явно това на мнозина им се иска. Защо не искат оставката на Симеон – и той е губил избори?! Защо не искат оставката на Сидеров – той преди няколко месеца загуби едни избори, прези-дентските, и то катастрофално!? Не, Симе-он и Сидеров са им удобни. Тях ги коткат. Само Костов е “лош” и “вреден”.

Аз пък имам това разбиране, в кое-то съм убеден тотално. Когато днешната изцяло деморализирана политическа класа единодушно крещи: “Костов вън! Костов не е като нас!”, то аз заставам зад Костов. Щом те са “добрите”, аз заставам зад “лошия” Костов.

ЧИСТОТАТА, ХИГИЕНАТА ВИНАГИ Е ЗА ПРЕДПОЧИТАНЕ ПРЕД НЕЧИСТОПЛЪТ-НОСТТА, ДОРИ И, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, В СФЕРАТА НА ПОЛИТИКАТА

Попадам тази сутрин на текст, кой-

то ме впечатлява дотам, че решавам да го представя на приятелите си във Фейсбук, в блога и сред читателите на в-к ГРАЖДА-НИНЪ: Вижте какво отхвърли СДС. Знае-те случилото се вчера, което така много зарадва и гербоваците на Боко, и комунис-

5 тите на Гоце-Дмитрич, и щурмоваците на Сидеров, и кого ли не още: СИНЯ КОАЛИ-ЦИЯ няма да има, щото в СДС взеха над-мощие политически джуджета, изпълняващи чужди поръчки и вдъхновени, разбира се, най-вече от парични аргументи.

Знаем, че Боко отдавна има апетит да прилапа “марката СДС”, е, тия сега му поднасят на тепсия отрязаната глава на СДС. Та ето документа (проект) с ония цели и задачи, които трябваше да отстоява СИ-НЯТА КОАЛИЦИЯ; оттук-нататък ще ги отстоява тия цели и задачи единствено партията на г-н Костов:

ЦЕННОСТИ И ИДЕНТИЧНОСТ Следвайки волята на нашите избиратели, ние утвърждаваме Синята коалиция като: - Траен и отворен политически съюз на българските демократи, приемник на анти-комунистическата и реформаторска десни-ца; - Защитник на правата и свободите на граж-даните и неприкосновеността на собстве-ността. - Алтернатива на популизма, опираща се на опита и компетентността;

ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАДАЧИ Ще представим цялостна стратегия за пре-одоляване на кризата в икономиката и пре-минаване към стабилен и устойчив растеж, рязко повишаване на доходите и заетостта; Ще предложим пакет от смели мерки за подобряване на качеството на публичните услуги, образованието и здравеопазването, намаляване на разходите на администраци-ята и по-справедлива социална система; Ще създадем нови правила за развитие на семейния, малкия и среден бизнес, за да дадем свобода на предприемчивите да печелят от своя труд; Ще осигурим приемственост в търсенето на енергийна независимост и сигурност на нашата страна; Ще продължим битката с монополите в името на честната конкуренция и благото на потребителите;

Ще гарантираме обществения ред, върхо-венството на закона и справедливостта чрез реформи в Съдебната система, Прокурату-рата, МВР и службите за сигурност.

И така нататък. Който иска да до-чете документа може да го стори на страни-цата на първоизточника. А моят кратък коментар за случилото се вчера, което доведе до такива радостни вопли цялата разноцветна пасмина, която сега ликува, че СИНЯ КОАЛИЦИЯ вече няма да има, е този: всяко зло за добро! Чистотата, хигиената винаги е за предпочитане пред нечистоп-лътността, дори и, представете си, в сфера-та на политиката, а случилото се вчера е процес на чистене.

Политически нечистоплътните ли-ца, които, изпълнявайки чужда поръчка, убиха СИНЯТА КОАЛИЦИЯ и така предиз-викаха ликуване в цялата ченгесаро-ренегатска маса от интриганти и кариерис-ти, оттук-нататък на политическия пазар ще продават единствено своята нечистоплът-ност.

Не вярвам на този пазар да се пласира така много мръсотията (аморализ-мът, лакомията, безпринципността, далаве-раджийството, глупавите сметки без кръч-маря, сделките на нечисти съвести и пр.) особено като се вземе предвид, че предла-гането на този артикул на българския поли-тически пазар е в особено големи разме-ри…

АКО ПРОДЪЛЖАВАТЕ ДА ГЛЕДАТЕ ТЕ-ЛЕВИЗИЯ ЩЕ ЗАТЪПЕЕТЕ, ЩЕ УВРЕДИ-ТЕ УМА И ЛИЧНОСТТА СИ!

Г-н Андрей Слабаков прокламира единствено наркомански апели към аудито-рията. Че пушенето е вредно, е ясно, но защо специалистите не се изкажат по повод деградацията на тоя герой. Колкото до класацията има и двама икономисти “свръх-компетентни”, които са постоянното присъс-твие на тв екрана. За съжаление единият е от Отворено общество, а другият е един абсолютен пик…о, …

Поради липсата на журналистика медийното ни пространство е запълнено с бездарни хора. Всички помним от къде

тръгна Любо от “Те”, сега соло… Предава-нето беше “Нощен Магазин”, с отчайващи водещи – две “дами”! Именно там Любо не успяваше да изпее и един кавър…

Вземете заместничката на Каме-лия, продължете с лакейството на Ц.Ризова, застиналата в развитието си Гала, умопом-рачаващата иронична Кулезич, смехотвор-ния изказ на Кошлуков, разбиващата гръ-могласност на Бареков, чувстващата Ани Салич – преживява новините, които чете – липсата на култура и възпитание у Драго Драганов, който не оставя зрителите да се изкажат, а уж телефоните са им открити за всички от всички посоки на света…

Ако продължавате да ги гледате ще стигнете до затъпяване, защото всички хора от телевизиите се подбират без да има какво да кажат и да ви научат. Заблуда е, че тв “ЗВЕЗДИТЕ” ни са образовани, умни, опитни, коректни, любезни, т.н. Повечето са нахакани, пробивни, безскрупулни, богати от нечовешки хонорари, алчни. Именно затова в медиите в България открито се говори, че са места на гнусни интриги, пошлост и стра-ховити отношения.

Предлагам наградите и номинаци-ите да се раздават отраслово: за полити-чески коментатори, за драма (предавания-“шоута”), за спортни предавания, за готвар-ски такива, за магазинни (модни), за посто-янно присъствие на екрана – Стефан Въл-добрев бие рекорда последните 2 месеца, за непохватност в общуването с гости или със зрители, за деградирали участници в телевизиите и др. Автор: Григорий Друмски ЗАБЕЛЕЖКА: Отзивът е по повод на публи-кацията Конкурс за най-досаден телеви-зионен натрапник и навлек на республи-ката ни

КАК МЕРЗАВЕЦЪТ СТАВА МИЛИОНЕР?

Кой е най-титулуваният ни и мас-тит журналист на прехода? Да, така е, това е г-н Тошо Тошев. Носител на разни Черно-ризци Храбри, ордени всякакви.

Какъв е бил г-н Тошев преди Десе-ти ноември? Ами работил е в отдел „Пропа-ганда“ към ЦК на БКП, а после заместник-главен редактор на комунистическия вест-ник “Труд”. Какъв е сега г-н Тошев? Преди всичко милионер! Как се става милионер ли? Ето как:

6 Започвате с „България уби дете!“.

След това започвате да правите проучвания чрез читателите на вестника и регулярно публикувате резултатите. От проучванията на Тошев си спомням: „Кой е най-големият бандит в България?“ Читателите класират: № 1 – Иван Костов, № 2 – Иво Карамански. „Кой е най-големият герой на България“: № 1 Бойко Борисов, № 2 – Слави Трифонов. „Кой е най-богатият човек в България?“: № 1 Иван Костов, другите не ги помня. „Кое е най-успешното правителство на БГ“ (изследването беше 2003): № 1 Стефан Софиянски, № 2 Ренета Инджова, № 3 и 4 с равен брой точки: Жан Виденов и Иван Костов.

После Бойко Борисов става най-успешния секретар на МВР за всички вре-мена, въпреки че от десетките поръчкови убийства и ежедневни бомбени атентати в графата разкрити стои цифрата 0 (ЗЕРО, санким, НУЛА). После получавате дар от Царя парцел в Боровец и ви включват в супер далаверата „Супер Боровец! и т.н. и т.н. Накрая ставате милионер и социалният президент лично ви закичва с тенекето си “Стара планина“.

Така че, г-н Филипов, ако искате да спастрите някой лев не губете време, за-почвайте. Сега „България уби дете!“ не става, вече го ползваха. Може би „Костов уби СДС!“?

И това не става. Всички го знаят, ето днес във в. “24″ има цяла страница по темата, а и Петър Стоянов го каза още миналата седмица…

Може би „Костов уби Европа!“? Да, това е хубаво, хваща окото. Помислете, може да измислите нещо още по-така! Драги г-н Тони д-р Филипов, възползвайте се от технологията, побързайте, щот мераклии – много!

Автор: DIMITROV D. (Адаптирано: А.Г.)

ДА СПРЕМ ИЗСТЪПЛЕНИЯТА НА "ПРА-ВОСЛАВНИЯ" ТАЛИБАНИН НИКОЛАЙ МОСКОВСКО-ПЛОВДИВСКИ!

Моля, подкрепете тази петиция, важно е: МУЗЕЙ "ЦЪРКВА-КОСТНИЦА" гр.Батак - НЕЗАКОНЕН ХРАМ (ПЕТИЦИЯ до UNESCO). До момента петицията за кратко време е събрала над 1000 подписа, но са необходими значително повече. Ето какво пише там, ето един фрагмент от нея:

Историческата църква в гр.Батак е специална. Затова е необходимо и специ-ално отношение към нея. Тя е много повече от обикновен храм.

В днешния глобализиращ се свят, Църквата-костница в Батак е пример и исто-рическа поука за хората, които воюват, които не зачитат правото на свобода, вяра и роден език.

Историческата църква „Св. Неде-ля” е единствената църква , в която през турското робство е извоювано богослужени-ята да се извършват на старобългарски, а не на гръцки, с което е съхранила родния език.

Построена само за 75 дни през 1813 г. с усилията на всички батачани, цър-квата е последната крепост по време на въстанието в Батак 1876 г., в нея са обезг-лавени и загинали около 2000 родолюбиви българи в защита на своята вяра и род.

Затова тя заслужава да бъде впи-сана в списъка на ЮНЕСКО, с което да осъществи своята голяма историческа ми-сия: свобода на волята , право на вероизпо-ведание и матерен език.

Именно тази нейна историческа мисия е пътя към постигане на световния мир, към който съвременната цивилизация се стреми. А това е и пътя към световния човешки прогрес.

Това са и основните принципи, от които се ръководи ЮНЕСКО: да изгради мира в умовете на хората! Затова и се об-ръщаме към вас, хората, които се грижите за световното наследство.

Превръщането на музея–костница „Св.Неделя” в действащ храм ще доведе до заличаване на важни исторически факти и обезличаване на историческата й мисия. Недопустимо и непочтено към историята е там да се извършват кръщенки, сватби и да се палят свещи.

Там, където 2000 наши национал-ни герои са пролели кръвта си за вяра и свобода!

И така, подпишете се под тази ро-долюбива петиция. Аз сторих това току-що...

ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТТА И ЗА КУЛТА КЪМ БАХУРА, КИСЕЛОТО ЗЕЛЕ И МАС-ТИКАТА

Публикувам началото на една ин-

тересна полемика между “Васик” и “Тони д-р

Филипов”, която се начена на едно място. Ето какво си казват събеседниците до мо-мента:

Досега в Тони д-р Филипов. Васик се усъмни, че Филипов жертва чистотата на разума, за да се хареса на широките народ-ни маси, пропагандирайки т.нар. култура на бахура и мастиката. Последствията от това, смята Васик, са допълнителното опростач-ване на публиката, а не, както може да се помисли, нейното самоосъзнаване.

В отговор Филипов замери Васик с два разпространени в Мрежата аргумента, които Васик познаваше отдавна и беше нарекъл за себе си „Златотърсача” и „Едно-измерния костовист”. Аргументът за злато-търсача се основава на старомодния наглед за Мрежата като пространство, което може да бъде парцелирано с колчета и в което собствениците се затварят, за да се изоли-рат от външната среда. Нещо като филма „Вилна зона”, но качен в интернет. Според този възглед виртуалните личности могат да посещават само „парцелите”, за които са получили специална покана.

Това е далеч от истината. Парце-лирането и „затворените групи” нямат нищо общо с идеята за Световната Мрежа, която е общо, универсално достъпно „място”. Васик беше обикалял години наред свобод-но по магистралите и второкласните пътища на Мрежата и се беше научил да избягва т.нар. черни дупки като социалните мрежи и Фейсбук, които, веднъж засмукали човека, не го пускат да избяга оттам. Може би и Редута се превръща в черна дупка, помисли си Васик.

Филипов приши на Васик връзката с Грънчаров, за да осмисли за себе си и „критичната маса” (своите последователи) критиката на Васик чрез опростенческата опозиция демократи/костовисти. Този аргу-мент е модерен в днешно време и се изпол-зва от т.нар. науколози, към които формал-но спада и самият Филипов. Но Филипов знаеше много добре, че Васик въобще не пледира за Костов и няма нищо общо с Грънчаров, освен желанието да разбере какво се крие зад един текст.

Като свързваше Васик с Грънча-ров, Филипов обясняваше разсъжденията на Васик като пристрастни и политически мотивирани, т.е. необективни. Сега вече става ясно и за какво точно Филипов под-

7 готвя т.нар. критична маса. Дресирани като маймунките, които руснаците пращат в космоса, афганистанските хрътки се втурна-ха в традиционния афганистански спорт бузкаши, преследвайки Васик. (Васик позна-ваше този спорт от филма за Рамбо и не намери по-добра метафора.) Васик беше играл тази игра дълго и тя му беше безин-тересна. Дали в крайна сметка проф. Драга-нов наистина лъжеше наивно, че не е бил пиян, бидейки тотално пиян, докато Фили-пов обратно, казваше истината – че форми-ра критична маса, която ще смени полити-ческата система, критикувайки Костов във вродена мургавост, а Дария Станишева – във вродена алчност? Предстоеше да раз-берем. (Васик)

Уважаеми Васик, разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и… Напишете нещо, аз обещавам да го публикуваме в Редута. Давам дума пред всичките над 10 000 читатели, които са влизали в сайта днес. Между другото, обърнете внимание на съотношението четящи-коментиращи. Ня-мам нищо против да коментирате, стига да имате ясна и аргументирана теза.

Но вие си служите с нещо, което е морално забранено: argumentum ad hominem. Разговорът за слабостите на една или друга теза, на един или друг текст, се подменя с разговор за реалните или измис-лени недостатъци на автора. И ще ме изви-ните за откровеността, но като манипулатор сте бездарен. Никога не съм казвал, че вие сте Грънчаров. Това го написа някоя си Zlatka. Аз ви помолих да престанете с тези «инсинуации в стил “пловдивска философс-ка школа”… Което е различно, поне според мен.

Освен това, вашето „Филипов” много ми напомня високомерното поведе-ние на Н.В. Готски. Той така се обръщаше към хората. Е, някои соц. велможи също.

Коментирайте, пишете, както виж-дате, не ви трия. Но не нещата които пише-те дават смисъл на един форум. Темата за това какво трябва да се подмени в нашето общество е изключително важна и само един лумпен може да я иронизира. На вас не ви отива, дано не преувеличавам… (Тони Филипов, д-р)

Стоп! Понякога ми се струва, че действието в този форум протича на заба-вен кадър.

„Разликата между този, който пише и този, който критикува, е като разликата между евнуха и…”

Вместо мен, вземете си редактор. >Разликата между този, който пи-

ше[,] и този, който критикува, е [СЪОТВЕТ-НО] като разликата между евнуха и<

ТОВА ли искате да кажете? За чо-век, който се занимава професионално с писане, се изразявате неясно.

Дали има съотношение четя-щи/коментиращи? Писах за това миналата

седмица – огромното мнозинство в Мрежата не са пишещите, а само четящите, или т.нар. lurkers. Васик сам е бил луркер, много дълго. Затова знам, че хората не са склонни да пишат по най-различни причини, но една от тях е, че хората не обичат да пишат във форум, който не е модериран. Не е невъз-можно да има хора, които по принцип са съгласни с Васик, но грозното изказване, че Еди-Кой-си е влизал в АйПи адреса на Ва-сик, окончателно ги е разубедило.

Морално забранено? Погледнете своите думи от по-миналите Делници за Грънчаров и ми кажете дали те не са слу-чайно ад хоминем. Не са ли? А какво са – отговаряте на Грънчаров по тезата? Инте-ресно ми е как ще ми вмените морални задължения към Виртуална Личност? Тони Филипов разписва ли се на фиш за заплата, или има дебитна карта? Би ме учудило, ако имаме морални задължения към информа-ция, съставена от 0 и 1, защото Тони Фили-пов не е нищо освен сложна комбинация от 0 и 1. А той как иска да бъде наричан – ДМН или проф. д-р?

Васик няма вертикално мислене и не се стреми или ласкае от „престижни” публикации. От всичко дотук би трябвало да е ясно, че за Васик е много по-важно да се запази автономен и неинституциализиран, отколкото да намери своя „парцел” в Мре-жата и сам да си направи „квадратче за публикуване”.

Дори нещо повече. Васик никога не е смятал, че пише ПОД чертата, тъй като Васик е пълноправна част от Мрежата, заедно с милиони други виртуални личнос-ти. Това разделение съществува само в съзнанието на „журналистите”. Обикновено хората като Васик са обект на анализ от т.нар. науколози и най-малко 3 от авторите на Редута са се изказвали по въпроса, какъв е Васик по природа и защо пише в Мрежата. Хич няма да сгреша, ако кажа, че според тези автори Васик е неграмотен, фрустри-ран и комплексиран човек, който влиза в Мрежата, за да си избие комплексите и да напсува някого като в Ганковото кафене.

Определено смятам, че стилът и темите на Филипов са квинтесенция именно на тази дефиниция за човека, който пише „под” чертата и в действителност повечето теми и изказвания на Филипов съвпадат или възпроизвеждат форумните „автори”. Това води до затворен (порочен) кръг – Филипов се харесва на „авторите”, защото те го при-познават като „свой”, а той сам се ласкае, че има „собствена мисия”.

Ето моята теза – хората под черта-

та са много по-интелигентни от това да се пише за киселото зеле и мастиката, а тези две неща са лайтмотивът на Тони Филипов. После ще илюстрирам това с моменти от днешната статия.

ЕТО С КАКВА ГРИМАСА НАРОДНИЯТ ТИТАН ПРЕГЛЪТНА НАЧАЛОТО НА КРАЯ НА НЕГОВАТА ВЛАСТ, НАРЕЧЕНО "КЮС-ТЕНДИЛ"

Горчив, прекалено и крайно горчив хап, няма що, личи си! :-)

ГРУБО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ НАЦИ-ОНАЛНАТА ПАМЕТ НА БЪЛГАРИТЕ

До Президента на Република България Г-н Росен Плевенлиев До Председателя г-н Бойко Борисов и МС на Република България До Народно събрание на Република Бълга-рия До Министерство на културата До Главният Прокурор на Република Бълга-рия До медиите в Република Бълга-рия

ОТВОРЕНО ПИСМО от Инициативен комитет в защита на Църк-вата-музей „Света Неделя“ – град Батак

Уважаеми Госпожи и Господа, Като част от гражданското общест-

во не допускаме, че не знаете за противоза-конните действия, извършвани в Църквата–музей „Света Неделя“ в град Батак. Вече има и официално становище на експерти за заличаване на безценни исторически дока-зателства. И тъй като това е травматична тема, обяснимо е обществото да се опасява от промяна на Историята на България.

8 Нежеланието на Пловдивска Митрополия да се съобрази с направените предписания считаме за грубо и явно поругаване на дър-жавността и върховенството на Закона.

Църквата-музей „Света Неделя“ в гр. Батак е недвижима културна ценност с категория „национално значение“ (обявена в ДВ, бр. 52/1977 г.). „Света Неделя” никога не е била действащ храм от момента на из-вършените зверски убийства. По волята на батачани тя не е ползвана за богослужения от 4 май 1876 година. В дописка до вестник „Народний глас“ от 25 февруари 1880 годи-на може да бъде прочетено посланието им да не се извършват богослужения в храма.

Без да бъде поискано разрешение от Министерство на културата за промяна на статута и предназначението по законно-установеният ред, Църквата–Музей „Света Неделя“ в гр. Батак се използва като дейст-ваща църква от страна на Пловдивска Мит-рополия. В интериора на църквата са из-вършени незаконосъобразни промени. Кос-тите на Баташките мъченици са извадени от пригодения от специалисти за консервация и съхранение саркофаг и са положени в златисти сандъци, при които има конденз. Влагата, създадена от конденза, се стича върху костите и е налице образуване на плесен и мухъл, водещ до унищожаването им. Следите от мухъл се виждат на снимков материал, който ви изпращаме. Ежедневното палене на свещи отделя саж-ди, които полепват по стените на храма и заличават следите от кръв и стенописите, а това са исторически доказателства.

От становището на Министерство-то на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 става ясно, че не е постъпила документация съгласно чл.83 от ЗКН, по реда на чл. 84 от ЗКН с искане за съгласуване на намеси в интериора на църквата „Света Неделя“, гр. Батак. В Република България всички граж-дани и институции следва да зачитат вър-ховенството на закона!

Предприеманите действия от страна на Пловдивска Митрополия показват явно незачитане на законите в държавата и волята на батачани църквата да не бъде действаща, което те многократно са заяви-ли, за което има съхранени исторически документи. Съвсем не случайно е построен нов катедрален храм „Успение Богородично“ на няколко човешки крачки от „Св.Неделя“.

Считаме, че дарението на Църква-та-музей „Св.Неделя“ на Пловдивска Мит-рополия е извършено прибързано, без да бъде чуто мнението на батачани и българи-те.

Замисълът на построената Църква “Успение Богородично” в непосредствена близост до Църквата–музей „Света Неделя“ е всички богослужения да бъдат извършва-ни в Успение Богородично, а Църквата-музей „Света Неделя“ да остане съхраня-ваща спомена за Епопеята Батак. Едва ли е случаен фактът, че Църквата-музей дълги

години беше един от най-посещаваните туристически обекти.

Църквата-музей „Света Неделя“ принадлежи духовно на цяла България и е историческа поука за цял свят. Длъжни сме пред поколенията и историята да я съхра-ним в автентичния й вид, доказателство за силата на българският дух!

Искаме да знаем какви действия са предприети след излизането на Становище-то на Министерството на културата изх.№ 93-00-13 /06.04.2012 и защо към настоящата дата 38 дни след това становище в Църква-та–музей “Света Неделя” продължават незаконосъобразните ежедневни богослу-жения? Защо държавата не пристъпва към прилагане на административните мерки и оставя институцията – Пловдивска Митро-полия – да продължава публично да нару-шава законите на Република България и да демонстрира върховенство над законите, както с действия, така и чрез Декларации, изнесени в публичното пространство.

Настояваме да бъде изпратен екип от специалисти за отстраняване на конста-тираните нанесени щети. Както и да бъде проверено доколко законосъобразно е била прехвърлена собствеността. Има противо-речие за собствеността, храмът е бил пуб-лична общинска собственост, но едновре-менно с това и национален паметник на културата. Според решение 477 /31.03.2011 на община гр.Батак е извършена промяна на собствеността от публична общинска в частна общинска собственост, която е даре-на безвъзмездно на Пловдивска Митропо-лия. 14.05.2012 С уважение: 1. Даниела Гаджева, Гр. Пазарджик 2. Атанас Георгиев 3. Иван Кемилев 5. Бисерка Деянова 6. Спаска Урушева

ИСТОРИЯТА СИ ЗНАЕ РАБОТАТА: ПАК ЩЕ ИМА ГОЛЕМИ КОНСЕРВАТИВНИ ЛИДЕРИ...

... като тия двамата... щом времето ги поис-ка и ще се родят... така е било винаги, така и ще бъде занапред...

В ЦЪРКВИЦАТА В БАТАК СЕ СЛУЧВА НЕПРОСТИМО СВЕТОТАТСТВО И ГРОЗ-НО ПОРУГАНИЕ НА КОСТИТЕ НА МЪЧЕ-НИЦИТЕ!

Когато преди повече от година бя-ха канонизирани мъчениците от Батак, моя милост възрази срещу това "мероприятие" на казионните църковни йеарарси с доказа-но антидуховно поведение (от 15 члена на Синода 11 се оказаха агенти на тайните служби на атеистичния комунистически режим, а пък останалите нищо чудно да са им началниците от съветско-руските тайни служби!), като тогава бях воден от принцип-ни идейни и нравствени подбуди: виж ето това Колосална наглост: употребиха за политическа цел и костите на мъченици-те от Батак!. Ето как завършва този текст:

А на новопровъзгласените свет-ци-мъченици от Батак и Ново село можем да кажем само ето тия думи: простете, че така нагло се гаврят с паметта ви, че така безпардонно употребяват вашите кости за своите толкова гнусни, за тол-кова отвратителни политически цели! Простете - ако можете! Щото наглостта тоя път наистина е колосална. По-голяма от нея не може да бъде. Или може? Знам ли? Бъдещето ще покаже. Тия наглеци спирка нямат...

Е, мина известно време и се оказа, че могло и по-грозни неща да се случат: ето, тия дни разбираме, че костите на мъченици-те, "третирани" по неподобаващ начин в разните му там показни салтанати и цере-монии, обливани с вино, при това турени в крайно неподходящи витрини, та да се гледат, сякаш са не човешки кости, а няка-къв обикновен музеен и бездушен реквизит, започнали, представете си, да мухлясват (!), да гният, което означава, че съвсем скоро ще бъдат и порядъчно съсипани и унищо-жени! На никой обаче за това не му пука, особено малко пък, явно, му пука на плов-дивския владика Николай, за който, както знаем, му пука предимно за скъпоценни часовници, за църковни имоти, за бляскави копринени и златосърмени одаяния и също, естествено, му пука най-вече и за лъскави коли. Срам, голям срам - и ужасна грехота е всичко това! Ето какво пише на едно място по повод случващото се с костите на мъче-ниците:

9 Костите на баташките мъчени-

ци, които са били избити в църквата „Света Неделя” преди 136 г., мухлясват и с всеки изминал ден броят им намалява в двата саркофага, където се съхраняват. За това сигнализира пред „Монитор” пред-седателката на гражданско сдружение „Сила” Даниела Гаджева. Обединението заедно с други неправителствени органи-зации учредиха Инициативен комитет в защита на баташката светиня.

Гаджева е заснела с мобилния си телефон преди по-малко от месец мухляс-ването на костите и е готова да предос-тави кадрите на компетентните органи. Новите златисти сандъци са подпрени и отворени с дървени трупчета, за да влиза въздух, тъй като образуващата се влага се стича върху мощите и ако този процес продължава, след време от костите на героите няма да остане нищо, опасяват се местните.

Това пише в този източник; и на други места се потвърждава същата обез-покоителна информация. Смятам, че безот-говорните към такива светини на нашата национална история фактори, църковни и държавни, трябва да понесат пълната отго-ворност за случващото се, но за целта трябва да се реагира най-бързо, за да не стане така, че в един момент вече е късно за реагиране; когато примерно костите са вече съвсем съсипани. Или пък когато оня малък баташки храм с окървавените стени и с дръвниците, превърнат в действащ храм за "сватби и кръщенета" противно на завета на предците ни, бъде окончателно поруган и осквернен! Самата мисъл да се извършват религиозни церемонии в тази гробница, в която витаят духовете на жертвите, е грозно светотатство, което крещи и вопие, опитвай-ки се да буди заспалата ни съвест и свяст. А ние търпим ли търпим...

Затуй, драги дами и господа, тряб-ва да се реагира овреме, а не когато е късно - и когато пораженията са вече нанесени невъзвратимо. Тия същите псевдоцърковни йерарси като одиозния Николай, който, без да му мигне окото, нареди върху старинни стенописи да бъдат налепени кичозни гръц-ки мушами, а пък върху древни каменни плочи, протрити от стъпките на предците ни, нареди да се излее бетон, а пък след това да се налепят китайски мраморни плочи, такива значи псевдоцърковни йерарси би следвало да бъдат възпрени, щото са спо-собни, както виждаме, на всякакви пораже-ния и светотатства. Което именно и показва колко струва и "религиозността" им, и "хрис-тиянството" им, и "духовността" им, пък и "българщината" им!!!

Моля тия, които прочетат това и се обезпокоят, да направят нещичко, та повече хора да научат за случващото се в църкви-цата в Батак, която е в момента изправена пред нашествие, не по-малко страшно от ония тогавашни набези на озверелите ба-

шибозуци с кървавите атагани. Щото днеш-ни агаряни и башибозуци, пък макар и с църковни одаяния, както виждаме, стара-телно довършват делото на ония колачи: погубват костите на жертвите им, та да се затрие всяка следа от кървавото злодаяние!

Не трябва да допускаме да се слу-чи това, ако го допуснем, заслужаваме да се покрием с неизмиваем позор!

КОНКУРС ЗА НАЙ-ДОСАДЕН ТЕЛЕВИЗИ-ОНЕН НАТРАПНИК И НАВЛЕК НА РЕС-ПУБЛИКАТА НИ

Мисля, че е крайно време да се обяви такъв един конкурс: пълно е у нас с разните му там “публични личности”, “звез-ди”, “велики мислители”, “наставници” и пр., които се врат на екраните на телевизорите ни, които циркулират от ранна утрин до късна нощна доба от телевизия в телеви-зия, които са неуморни в натрапването, в досадността си, които, предполагам, вече и спят пред камерите, щото, горките, нямат време да си идат до в къщи и да си починат поне малко. Нали се сещате за какъв екзис-тенциален човешки тип става дума? Какво ви говори понятието телевизионен досад-ник, навлек и натрапник?

Мисля, че прекрасно ме разбирате: да, за такива като Андрей Слабаков, Любен Дилов-син, Андрей Райчев, проф. Вучков, Графа, Катерина Евро и прочие става дума; тук, чини ми се, не бива да броим първият телевизионер на републиката ни Бойко Борисов, щото той от най-обикновен теле-визионен натрапник-досадник се възвиси в един момент, както е известно, до сияйното ниво на спасител на цялата нация, тъй че сега, тъй да се раче, ни се натрапва и ни досажда съвсем законно.

И така: моля, давайте предложе-нията си, правете номинациите си, избирай-те, подреждайте, та да видим кой от цялата тази гмеж от телевизионни досадници-

натрапници ще се наложи като най-пръв, недостижим, ненадминат. Аз лично смятам, че с един такъв конкурс все пак нещичко ще направим, та да покажем, че ни е писнало от досадници, от навлеци, от натрапници, които постоянно, без да сме ги канили, влизат в нашите домове чрез телевизион-ния екран и уж ни “забавляват”, поучават, наставляват как би следвало да мислим, да живеем, да гласуваме и пр., а всъщност само ни досаждат и изнервят.

Да, изнервящо е постоянно все ед-ни и същи навлеци да се кипрят от екрани-те, и то при положение, че тия същите вече, така да се рече, се изприказваха, каквото имаха да кажат, вече са го казали, вече го знаем, вече са ни го казали за хиляден път – и значи вече са ни съвсем безинтересни, ала ето, пак продължават да се врат. Мис-ля, че сме длъжни все някак да реагираме на тази толкова груба медийно-телевизионна инвазия на нахалството и досадността в нашите домове, щото ако не го направим, ще се окаже, че си заслужава-ме съдбата да се гаврят с нас, а пък ние да ги понасяме до безкрайност.

На вас лично харесва ли ви съдба-та да доживеете живота си, докато на екра-на на телевизора ви се кипри предимно Андрей Слабаков, примерно? Или Любен Дилов-син? Или някой друг досадник от средите все тая същата нахална гмеж? Аман от нахалници, няма ли да се разбере, че техният терор над нас вече е непоносим? Не че аз гледам телевизия де, мен тия същите не могат да ме тероризират, щото щом видя мазната физиономия на някой от тях, мигом бягам, а ако някога гледам теле-визия, то ще е някой от образователните канали или филм. Но най-често най-много са пострадали, предполагам, децата ни. И националната ни култура е най-пострадала. Щото на какво ли ценно ще ни научат тия телевизионни навлеци, а?

За Азис нищичко не споменах, що-то, да ви кажа, той сякаш е станал най-симпатичен от всичките тия навлеци – ве-роятно защото напоследък все по-рядко се показва по телевизиите. Което именно и показва, че от натрапчивостта, от преекспо-нирането на досадността си и самите нав-леци не печелят кой знае колко – или не печелят чак толкова, колкото си мислят. Майната им, хайде да спирам дотук, щото ми стана гадно, хубав ден ви желая, е денят ви ще е хубав ако днес изобщо не пускате телевизора, обезателно ще е така, пробвай-те!

НЕ Е ПРАВО, НЕ Е ПРАВИЛНО С ЧОВЕЦИ ДА СЕ ОТНАСЯМЕ БЕЗЧОВЕЧНО...

Попадам тази сутрин съвсем слу-чайно на интересен и много изразителен текст под заглавие Учителят: между въз-мущението и страха, от 23 Март 2012,

10 сиреч, сравнително е съвсем нов. Автор е Валери Видас, представен под черта като български учител и писател, преподаващ в Софийската професионална гимназия по електроника “Джон Атанасов”, а текстът е публикуван във в. Култура. Заслужава да се прочете, за да се вземе предвид и гледната точка на един друг учител; за мен лично, в светлината на моите история от последните дни - виж Щрихи от нерадостното битие на един учител и също Нравствен и пси-хологически казус: урок по демокрация - този текст ми въздейства някак си, така да се каже, подкрепящо и ободряващо: не съм само аз "ненормалният", дето се измъчва от идиотщините по училищата, има и други...

Ето как започва статията, която ви препоръчвам да прочетете, ако все пак ви интересува темата за това какво по-точно става из българските училища и кои са техните вече съвсем нетърпими проблеми:

Да имах още две години учителс-ки стаж, та в края на годината да се пен-сионирам като Чудомировия герой, че да изрева с цяло гърло: “Това не е управление, това е хаос! Анархия! Оценка на способ-ности няма! Справедливост няма! Няма уважение към персонала! Гаврят се с мене, с тебе, с него! Но няма да мълча вече! Няма да мълча!” Ама сбъдването на крис-талната ми мечта поне засега се отлага.

Е, аз също се изоках, и то без да дочакам времето преди пенсия, и ето, има-ло глава да пати: у нас на тия, дето надигат глава и си позволяват лукса да мърморят, не дай си Боже пък да критикуват "инстан-циите", няма как да не им бъде отмъстено - щото мътят водата, щото нарушават идили-ята на немисленето, на примиреността, на апатията. Тази атмосфера, която е нетър-пима, предполага, че ако искаш да оцелееш, бидейки в тази система, ще трябва да мъл-чиш, да стискаш зъби, да търпиш, да не даваш израз какво ти е на сърцето, да пона-сяш безкрайно всякакви издевателства върху личността си, та белким се довлечеш, изтощен, един ден до пенсия; а най-добре е така да си обръгнал, че изобщо да не забе-лязваш, да не се впечатляваш от нелепос-тите; ако пък си роден негодник, разбира се, е най-добре; тогава няма да те мачкат, а ти ще мачкаш; ето това за някои е идеалът, а пък всичко друго да върви по дяволите.

Особено такива демодирали понятия като достойнство, личност, човечност, свобода.

Като казах (написах) думата сво-бода, та се сетих: по време на последния ми спор с г-жа инспекторката по философия (забележете: по философия, не по нещо друго!) се оказа, че най-много я вбесяваше това, че думата "свобода" била непрекъсна-то на устата ми, а пък тя сумтеше злобно като си позволявах да я произнеса. То ние тъкмо и около това спорихме най-вече: за свободата на учителя и на учениците, за "границите" на "допустимата свобода". Сво-бодата била хубаво нещо, ама да е свобода "в граници", според инструкциите и пр. "Спазвай инструкциите, господине, и си бъди колкото си искаш свободен!" - тази е есенцията на този тип бюрократично мисле-не. На такива да обясниш, че това, което става в училище, е най-фин духовен процес на общуване и взаимодействие на живи човешки същества е умряла работа. Та ето за тия мои "своеволия" да искам да съм свободен и да си позволявам лукса да се ползвам от свободата си явно ми се отмъ-щава сега.

Няма да повтарям какво точно ми се случва тия дни, щото вече писах за това; който се интересува, да види текстовете, стоящи зад горните линкове. Тия два почив-ни дни цари злокобно затишие, а от утре, разбира се, историята ще ескалира с неве-роятна сила. Прочее, до днес съм още в болнични, но се отказах от болничния лист и цяла седмица се наложи да работя: защото ако бях останал в болнични, като едното нищо щях да загубя всичките си часове! Става дума за ето това мародерство: аз съм болен, в болница, сиреч, съм паднал, е, още не съм съвсем издъхнал, но някои в това време без капчица неудобство вече са започнали да бъркат в джобовете ми. И за целта "спечелват" цели класове по най-простият начин: заместничката ми пише отгоре до долу петици и шестици, на фона на които "точковата система" на злобния Ангел Грънчаров изглежда като непоносим терор връз "учениковата личност". Ученици-те са подтикнати по тоя лешоядски начин да напишат жалба срещу мен, директорката ми "отнема" 4 класа и ги дава на хоноруван (-а) преподавател (-ка), а пък моя милост, пос-тавен в такава невероятна ситуация, прави единственото, което ми е останало, та да спаси нещичко от престижа си: обявявам нещо като "референдум", заявявам и на останалите класове, че биха могли, ако искат, след демократично обсъждане, също да напишат жалба с искане да бъда сменен и заменен; щом за едни може, защо да не може и за другите, защо да не може за всички?!

Предизвикателството към систе-мата е голямо, голям е и поетия от мен риск (та нали аз съм лошият, нали съм "стипца" в оценките, нали държа оценките да са зас-лужени, да са изкарани с труд, а не подаре-

ни: как тогава някой клас да ме иска?!); да видим какво ще стане. Аз вярвам, че дадени класове ще издържат нелекия нрав-ствен и психологически тест, който им пос-тавям. Но директорката следва оттук-нататък да се оправя с кашата, която сама забърка. Аз в тази история, държа да уточ-ня, съм "жертвата"; е, вярно, аз съм една все пак своенравна жертва, която не се оставя току-така, опитва се да спаси остан-ките от достойнството си, но както и да е; това са подробности. Та искам да кажа, че от утре ще протече една невероятна фиес-та: да видим как ще ме захапе звярът, наре-чен "система на образованието", наречен "административен режим", наречен също "директорско всевластие"...

Вижте обаче как хуманно е устрое-

но всичко у нас: учител или каквото там друго си, разболяваш се; първо държавата няма да ти изплати болничните и те оставят без всякакви средства за съществуване месеци наред! Намекът е: като си се разбо-лял, драги, по-добре вземи, та умри! Я го виж ти, откъде-накъде ще ми "оздравява", ще се изправя на крака: мри, и толкоз, чиста работа! Ако сериозно и наистина си болен, явно трябва да умреш; откъде-накъде ще ми боледува, а пък после – оздравява! Ако е истинска болестта, от нея следва да се мре, туйто! И ето, втори месец тече от излизане-то ми в болнични, а няма никаква надежда да ми изплатят болничните. Чувам слухове, че някои хора и 5 месеца безрезултатно чакали обезщетенията си по болест. Така е. У Нашенско е така: мри, недей да се оплак-ваш! Стискай зъби и мълчи! Бойко Борисов няма да дойде и на теб да помогне да ти дадат "забавените плащания", той, милият, да не е Слънце, че да огрее навсякъде...

А на мен пък като капак, оздравял-неоздравял, при връщането на работа, както вече писах, ми устроиха "най-мило" посрещане: аз такива унижения за 30 го-дишна работа в "сферата на образование-то" никога не съм преживявал! Никога! Още ми се струва, че сънувам нещо, че това не е възможно наистина да се е случило. Няма да престана да пиша за това, за да могат някои фактори да осъзнаят в един момент, че така с жив човек не се постъпва. Че така подло не може да се постъпва. Че такива мерзости са недопустими. Че е срамота така да се постъпва! А този начин на отношение

11 към "персонала", види се, е започнал да става норма в някои ръководни среди. Ето какво имам предвид.

Когато дойде ново ръководство на едно училище, особено пък на голямо като нашето, като ПГЕЕ-Пловдив, това е крайно болезнен период. По принцип винаги, осо-бено пък в административни системи като тази в нашите училища, при които директо-рът е всевластен, отношенията се уреждат така: първо, има една голяма група от най-близки подлизурковци, тия са най-облагодетелствани, те именно гледат ди-ректора с мили очи и ръкопляскат на всяка негова дума, благославяйки ума и мъдрост-та му. На второ място има хора, които по нравствени подбуди не правят така, не са ентусиазирани така в подмазването, пазят приличие; и това колко е голяма тази група зависи от това доколко директорът е скло-нен към тирания, доколко "колективът" се плаши от него.

Примерно, при предишния дирек-тор на нашето училище инж. Венелин Пау-нов, една широко скроена личност и също така изключителен мениджърски талант, човек можеше, без да жертва достойнството си, да си осигури нужния комфорт за неле-ката работа, която по начало учителят вър-ши или изпълнява. Но ситуацията при г-н Паунов беше уникална, рядко срещана, аз лично, за тия 30 години, в които съм рабо-тил по училища (от тях 7 в университет), не съм срещал на друго място такова виртуоз-но ръководство, при което човек може да си гледа спокойно работата, а пък разните му там глупости, битки за влияние, интриги, мерзости, подлизурства и пр. бяха сведени до поносимия минимум; как го правеше тоя човек, той си знае, аз такова чудо не бях срещал, признавам си го чистосърдечно, независимо какво може да ми струва това признание в "новите, променени условия". Но не ми пука, в крайна сметка човек за едната чест живее, за какво друго да жи-вее?!

Наистина, да се управлява една такава общност като училище не е каруцар-ска работа, а иска талант, това е същинско, без преувеличение, изкуство, което малцина го постигат и умеят. Защото се работи с хора, и то не какви да е, ами две най-своенравни категории човеци: млади хора, неукрепнали личности, в чиито недра бушу-ват и се борят за надмощие, поради мла-достта им, какви ли не стихии, и учители, крайно крехки и раними духовни същества, обиждани и непризнавани отвсякъде, отда-дени на една безкрайно тежка и фина рабо-та, а също така живеещи със съзнанието за мисия, за нравствена кауза и пр.

За да покажа колко е деликатна мениджърската работа в тази сфера ще дам един пример (моят случай, с отнемането на тия 4 класа, е крещящ пример за недопус-тима мениджърска грешка, но има, за жа-лост, и много други). И тъй като ми се иска

нашето славно училище да (о)стане в ис-тинския смисъл една наистина модерна демократична общност, ето, позволявам си да кажа аз как виждам нещата, къде се допускат грешки, доколко, по мое виждане, тия грешки са опасни и недопустими. Апро-по, даже и в най-диви и варварски времена, например, по времето на Сталин "партията" е призовавала към "критика" и "самокрити-ка", ние сега в кой век живеем, та се плашим така от критиката, а, драги ми дами и госпо-да?!

По принцип директорът, в нашата система на директорско всевластие, подо-бава само да бъде хвален, но ето, аз - нали и без това съм си "луд"?! - ще си позволя лукса да го критикувам, именно за грешките, които съзнавам, че могат да му изиграят крайно лош номер. И които няма как да нямат крайно вредно влияние върху инсти-туцията, която той, по едно стечение на обстоятелствата, ръководи (временно все пак, нали така?). Давам само един пример за недопустима грешка в отношението към "персонала"; всички живи хора допускаме грешки, предполагам, дори и директорите са хора, а не божества, нито пък оракули, ето защо не е чудно, че и те понякога грешат, нали така? Или аз само греша като си отва-рям устата за неща, за които следва да се мълчи? И не само говоря, ами дори и пиша, което е съвсем недопустимо. Но рискът си струва, а пък истината, а също и моралът, в крайна сметка са най-важното.

Ето примерът. Когато нов директор стана г-жа Стоянка Анастасова, тя за кратко време изпрати в "заслужен отдих" всички ония учители, които бяха навършили стаж за пенсиониране. По принцип, никой не оспорва, тия хора трябваше да се пенсио-нират; не може да се работи вечно. Да, но има и един деликатен момент: как да бъде направено това? Има си начин. Ето как обаче е постъпено с един преподавател, който е емблема на "ТЕТ-а", доайен на училището, знаменитият Жак Асса, страхот-на личност, преподавател, човек от голям мащаб и пр., по всеобщото мнение на всич-ки, които го познават. "Жива ходеща леген-да" на училището го наричаха. Щастлив съм, че имах възможност години наред да работя и всекидневно да общувам с този човек.

Жак Асса и още неколцина дру-ги (примерно В.Паунов, И.Блянтов, г-жа Искрова и пр.) бяха нещо като най-здрави темели, върху които се крепеше имиджът на това знаменито училище, благодарение на които се носеше и още се носи неговата слава. Училището, подчертавам, не е сгра-дата, а това са хората, които го правят училище, именно учениците и учителите, а сред тях, именно сред учителите, има някои най-заслужили и знаменити личности, които символизират самия дух на това "учрежде-ние", квинтесенцията на неговата, бих си позволил да кажа, свръхчовешка ценност. Е, такъв човек по общото признание, пример-но, беше г-н Жак Асса. И този човек, отда-ден изцяло на това училище, в което е пре-минал живота му - той самият е живата му история, тъй като е работил в него още от основаването му, а училището тия дни навърши 50-години! - та значи, Жак Асса беше пенсиониран по крайно груб, недопус-тим начин. Ето как е станало.

Някъде в началото на септември е, новата директорка е директорка от няколко дена. Г-н Асса идва да провежда, доколкото ми е известно, поправителен изпит (при него все имаше ученици, и то немалко, на поправителни изпити, той беше особняк, който държеше учениците му да научат нещо!). Учениците го чакат за изпита, но на него му съобщават заповед на началството, че той няма да проведе този изпит, понеже вече е... пенсиониран! Представяте ли си? Схващате ли в какво е проблемът? Учени-ците чакат преподавателя си да ги изпитва, ала на него му казват: "Върви си, драги, друг ще ги изпита, ти вече не си нужен, ти си вече пенсионер!", е, питам, този ли е начи-нът?! Ето така именно е постъпено с г-н Жак Асса, в резултат на което той, разбираемо, е така обиден, че от оня момент вече не е стъпил в училището, което толкова обича-ше! И на което си беше отдал целия живот! Грозна работа! Каква безчовечност?! Какво ще кажете, а? Горе-долу по същия начин е постъпено и с останалите пенсиониращи се...

Някой може да каже: какво толкова бе, той, Асса, е трябвало отдавна да бъде пенсиониран, е, пенсионирали го, голяма работа как го били пенсионирали?! Да, никой не спори за това, че е трябвало да бъде пенсиониран, но питам: този ли е начинът, такъв ли трябва да е начинът? Да го унизят най-безпардонно. Него, Жак Асса, да го изхвърлят като непотребен парцал! Давате ли си сметка как той се е почувст-вал?! Така тия неща не бива да стават. Щом така постъпиха със знаменития и уважаван Жак Асса, аз пък тогава какво отношение да очаквам?!

Иска се такт. Внимание. Деликат-ност. Човещинка малко се иска. Ние, учите-лите, за кой ли път ще го напиша, за едната чест живеем. За нищо друго: едничката чест ни стига! Постоянно сме обиждани, общест-

12 вото се отнася към нашия труд с най-грозна неблагодарност. Ето, и началството сякаш ни смята, че сме нещо като... тухли, а не човеци. Срамно е така да се отнасят към нас. А пък да ни устройват такива мръснич-ки номера вече ни идва съвсем нанагорно.

Повтарям, управлението на хора, да не говорим пък за такива "птици" като учителите, в истинския смисъл на думата "управление", е същинско изкуство. Про-чее, самата дума показва: у-правление, коренът е право. А правото - това не е само законът; човекът има право с него да се отнасят като към човек. И това нещо се нарича морал. Не е право, не е правилно с човеци да се отнасяме безчовечно.

Това исках да кажа. Доста спонта-нен стана тоя текст. Натежало ми е напос-ледък на душата, та затова така. Пък и това си е мой дневник, тъй че няма какво да съм толкова придирчив. Пиша си каквото ми е на сърцето. Та да ми олекне поне малко, ама едва ли...

ДРУГАРИТЕ КОМУНИСТИ КРАДАТ, МО-ШЕНИЧАТ, ЛЪЖАТ, УБИВАТ И ПР. ПО НАЙ-ВЪЗВИШЕНИ ИДЕЙНИ ПРИЧИНИ

Публикацията от вчера под загла-вие Я-я-я, хрисимият и скромен другар Гоце Първанов наистина бил милионер бе!, предизвика, както можеше да се очаква, "опровержение" от дежурния по блог ляв опонент Bacho Кольо, който изтъкна, че едва ли Зорка Първанова реално притежава оня хотел, щото в съответното време по същия начин обвинявали респективно и Костов, и Доган, че притежавали не знам си колко хотела във всеки български град, да не говорим пък за хотели по слънчевото ни Черноморие. Неговата теза беше атакувана от друг коментатор, Румен Бърцов, ето как:

"Е ние сме крадци и лъжци, ма и другите са като нас!" - типично комунисти-ческо мислене. "Всички са маскари" - номе-рът, с който през всичките години на така нареченият "преход" комунистите все са си на власт! И стадото си се хваща, щото така най го устройва "не може пък някой да жи-вее без да си продаде душицата" - "нема такова животно". На средностатистическото природонаселение така си му харесва.

В тази връзка моя милост реши да се включи в обмяната на мнения; ето какво написах там пък аз:

Румене, тук логиката на червените разбойници е следната:

Ний може да сме мръсници, моше-ници, крадци, лъжци и какво ли не още, но то е, че само ние имаме морално право да сме такива: щото ние крадем, мошеничим, лъжем, убиваме и пр. по най-възвишени идейни причини. А пък тия, дето искат да правят като нас, именно да са мошеници, крадци, лъжци и пр., да извиняват, но те са същински аматьори и с нас изобщо не могат да се сравняват. Тъй че нас ни обижда това, че си позволяват да ги срав-няват с нас: щото ние сме исторически и идейни мошеници, разбойници и крадци, а не жалки кокошкари! И нас самата история ни оправдава - и ни санкционира да крадем с пълно право - със съзнанието за мисия и кауза!

Горе-долу така мислят колосални-те червени мошеници, Румене; това, в ре-зюме, е и същината на т.н. "лява идея". Затуй от тая напаст няма отърване, виждаш като увъртат и се оправдават. Срам никакъв нямат, много сме загазили с тях...

ОЛИГАРХИЧНАТА ТИРАНИЯ У НАС СЕ ОСНОВАВА НА ПЪЛНИЯ КОНТРОЛ НА ОЛИГАРХИЯТА НАД МЕДИИТЕ

По-долу следва български превод на пълния и автентичен текст на мое интер-вю – което дадох на украинския журналист и политолог Виктор Каспрук – отнасящо се за историческите процеси и също за актуална-та ситуация на “медийния фронт” у нас; интервюто беше публикувано и препублику-вано (под заглавието Путинизацията на България става чрез медиите) в много украински и руски сайтове и блогове, което сега ме принуждава да го преведа и на български език – щото не е нормално в чужбина да се интересуват от българските проблеми повече, отколкото ние тук, в Бъл-гария. Господин Грънчаров, у нас, в Украйна, през последните две години много се понизи нивото на свободата на словото в средс-

твата за масова информация – и в телевизията в частност. Би ни се искало да узнаем от Вас какво е сега нивото на свободата в българските медии?

Аз ви завиждам, че едва в послед-ните две години у вас, в Украйна, се е пони-зило нивото на свобода в медиите. У нас същият този процес тече вече 12-15 години и почти е завършил: у нас основните средс-тва за информация вече много години се намират под пълния контрол на олигархи-чески-кагебистката мафия, а нейни проте-жета са начело на правителствени кабине-ти. Тези антидемократически сили разбраха, че благодарение на своята медийна хеге-мония имат възможност да държат под свой контрол развитието на всички обществени процеси, преди всичко политическите, които са свързани с монополизирането от тяхна страна на държавната власт.

Това е своеобразно “политическо инженерство”: да моделират и насочват процесите в желаната от тях посока. Изоб-що у нас ситуацията е аналогична на ситуа-цията в путинска Русия; затова и много изследователи вече пишат, че процесите на путинизация на България протичат твърде успешно и почти са завършили, особено що се отнася, например, до медийната сфера, сферата на средствата за масова информа-ция.

Благодарение на тази медийна хе-гемония те вече управляват т.н. “демокра-тични” политически процеси; ето, например, правителството на бившия цар Симеон Втори (у нас царят беше премиер-министър, това е крайно оригинално – за срам на българския народ!) дойде на власт благода-рение на такава интензивна медийна обра-ботка на обществените настроения в жела-ната от кагебистката олигархия посока. Същото може да се каже и за идването на власт на сегашния премиер Бойко Борисов, бивш културист, бивш телохранител на комунистическия диктатор Тодор Живков, а също така и бивш бандит.

Бойко Борисов е преди всичко ме-диен феномен, той е нещо от рода на шоу-герой; той постоянно, от ранно утро до късна нощна доба, неуморно дава интервю-та и просвещава народа със своята неръ-котворна мъдрост. Той е нашият роден Уго Чавес, той е нашият роден Путин и той е нашият роден Махмуд Ахмадинеджад. Оли-гархичната тирания в България се основава именно на пълния контрол на олигархията над медиите. Ненапразно България в рей-тингите за медийна свобода се намира крайно ниско в международните класации, сред най-изостанали в това отношение страни.

Ето резултатите от изследване на свободата на словото на организацията “Репортери без граници”: в 2010 г. България се е намирала на 71 място, а в 2011 година – на 80-то. Това означава, че България е на

13 последно място по ниво на свободата на словото в Европейския съюз. За сравнение: съседна Румъния е на 47 място. За 10 годи-ни България от 32-ро падна на 80-то място по ниво на свободата на словото. Виждате сами, тези факти потвърждават приведени-те по-горе мои твърдения и аргументи. Какво изобщо може да се каже за постко-мунистическата телевизия и медии в България? Какви са техните главни проб-леми и особености?

Всъщност, ние имахме един ро-мантичен период на свободата на словото, печата, телевизията – през 1989-1990 г., когато именно този период започна; а за-върши той някъде към края на 90-те години. Когато идеологическият монопол и полити-ческата диктатура на комунистическата партия бяха съкрушени, тогава именно у нас започна един период, в който имаше място за истински плурализъм на мненията, на политическите възгледи, тогава имаше множество демократични вестници, а в единствената тогава телевизия, държавна-та, работеха коментатори с различна поли-тическа насоченост, имаше дискусии, горе-щи дебати, полемика, както и трябва да бъде.

Медиите, преди всичко телевизия-та, и журналистите, изобщо интелектуалци-те тогава изиграха изключително важна роля за демократизирането на живота в страната. Изобщо т.н. “четвърта власт” изпълняваше своята роля, макар и през този период да имаше такива явления като различни медийни манипулации, остатъци от монопола на БКП, корупция в медийната сфера и пр. Тогава именно, както разбрахме по-късно, най-изтъкнатите журналисти в държавната телевизия са били агенти на ДС (българските тайни спецслужби, бел.ред.), която се явяваше филиал на КГБ. И те явно са изпълнявали нарежданията на своето началство.

А вторият период започва някъде от 200-та година до наше време, когато постепенно ченгесаро-кагебистката бълга-ро-руска олигархия успя да постави под свой контрол всички средства за масова информация. В този период, например, “умряха” всички демократични вестници; десните проевропейски демократични сили останаха без възможност пропорционално да влияят на общественото мнение. Започ-наха добре организирани и заплатени от мафията пропагандни войни против тях, особено против бившия премиер-реформатор Иван Костов. Това се случи и в телевизиите, и в останалите медии.

Оказа се, че частните телевизион-ни канали, както сега разбираме, почти без изключение са собственост на българо-руската олигархическа мафия, нищо че се преструваха на “независими”. Манипулира-

нето на настроенията през този период достигна огромни мащаби.

Олигархията благодарение на това в крайна сметка успя да възпроизведе пу-тинския политически модел: сега ние си имаме “добри десни” (това е партията на мафиота и медийния герой Бойко Борисов) и “наши леви”, това са комунистите от БСП, наследницата на БКП. Ние също така си имаме и свой Жириновски; а класическата дясна партия, т.н. “сини” (Синята коалиция, обединяваща две автентично десни партии, СДС и ДСБ), макар че са в Парламента, нямат възможност, въпреки полаганите усилия, да променят хода на събитията, тъй като при това срещу тях олигархичните медии водят бясна пропагандна война по дискредитиране и очерняне, и то по всякак-ви, дори и най-недопустими начини.

Много негативно явление е това, че главен вдъхновител на този процес е най-големият приятел на българо-руската олигархия и мафия, сърдечният приятел на Путин, бившият вече президент Георги Първанов; той също, разбира се, е бивш агент на комунистическата ДС. Започнаха репресии против свободомислещи журна-листи. Така например популярният телеви-зионен журналист Иво Инджев беше изгонен от телевизия БТВ след като по време на предаване си позволи да зададе неудобен за президента Първанов въпрос. Този жур-налист стана “персона нон грата” и ето, вече 6 години нито една медия не желае да го вземе на работа. Има и други примери на подобно отношение към журналисти, в това число, да речем, на журналиста Огнян Сте-фанов отмъстиха с жестоко физическо насилие: изпратени биячи, изпълнявайки нечие нареждане, го биха с чукове, счупиха му костите на ръцете и краката, за да все-лят страх сред журналистическата гилдия; той едва оживя.

В резултат сега корупцията в ме-дийната сфера стана колосална, а страхът принуди голяма част от журналистите да се откажат от всякакви принципи, най-вече от нравствените, и да станат презрени слуги на олигархията. Сериозни аналитици, свобод-ни публицисти и журналисти нямат достъп до водещите медии и или емигрираха, или пък бяха изтикани в интернет. А в същото време масовият избирател попадна под пълната власт да опростачващите го табло-идни (у нас ги наричат “жълти”) вестници и ТВ-канали, където всекидневно обработват съзнанието му в желаната и угодна за оли-гархията посока.

Да, ситуацията е твърде лоша; у нас вече само интернет се явява сфера на свобода, а свободата на словото в т.н. ма-сови средства за информация беше ликви-дирана успешно в този повече от 10-12-годишен период. До какво доведоха тези негативни явле-ния?

В края на краищата олигархич-ната медийна експанзия доведе до ужасен растеж на апатията, на безразличието към политиката у огромни слоеве от население-то. Стигна се до масова дезориентация и ценностна нихилизация, ако така мога да се изразя, на съзнанието на масовия или сред-ния човек, до обезкървяване, дезактивация на гражданското общество, до растеж на антидемократичните и антиевропейски, сиреч, на проруските, пропутинските наст-роения.

У нас невероятната манипулация в предизборни периоди достигна такива ма-щаби, благодарение на всевластието на олигархичната мафия, че сега тя може да програмира и да постигне каквито си иска резултати на “изборите”. Плод на такива грандиозни медийни манипулации е триум-фа на “народния любимец” Бойко Борисов, който именно се оказа рожба или свидно чедо на същата тази пълновластна комуно-кагебистка олигархия, а също и нейна съв-сем послушна, пък макар и уж “своенравна” марионетка. Аз мога да дам и конкретен пример как се правят такива медийни мани-пулации, с които се печелят “избори”.

Ние си имаме партия на турското малцинство, наречена ДПС, начело с бив-шия агент на комунистическата ДС Ахмед Доган. Това е най-зловещата фигура на злополучния български преход от комуни-зъм към демокрация. Той е кръстникът на политическата кагебистка мафия заедно с президента Първанов; те отдавна играят в един и същ отбор.

И така, няколко дни до изборите по всички телевизионни канали “случайно” попадна и беше излъчено клипче, съдър-жащо откъс от предизборна реч на същия този Доган, в който той с невероятна наг-лост и арогантност говори за своята реша-ваща роля в тогавашното правителство. В резултат на този театър възмущението на немислещия масов избирател доведе до това, че той отдаде своя глас за уж “опози-ционната” и дори “дясна”, току-що сформи-рана партия на Бойко Борисов и тя получи пълно парламентарно мнозинство, а пък и националистическата антиевропейска пар-тия АТАКА също се навря в Парламента. За услугата престъпникът Ахмед Доган получи имунитет да не бъде закачан и разследван от новата власт.

Такъв род манипулации на общес-твените настроения са всекидневна медий-на практика. У нас сега да се говори за “обективни” и “независими” медии е невъз-можно; със свободата на медиите у нас е свършено. За мащабите на корупцията в медийната сфера просто няма смисъл да говорим, тя е колосална; например за ме-дийния любимец на Бойко Борисов и на проправителствената медийна мафия Н.Бареков неотдавна в интернет се появи снимка, показваща как той по време на свой престой в елитен френски курорт облива

14 тумбака си със скъпоструващо шампанско, бутилката от което струвала, както казват, 300 евро.

Завършен беше процесът на “чал-гизация” (“чалга” е непреводима на руски дума, произлиза от “свиря”, “свирка”, бук-вално “свирня”), т.е. на профанизация, опростачване на българските медии, която се изразява в това, че по същество всички вестници са “жълти”, а в телевизионните предавания занимават зрителя с глупости и простотии, насаждайки най-гнусен примити-визъм.

Тече процес на масово оглупяване (опростачване) на населението, водещи телевизионни журналисти се занимават с това да разпространяват носталгия по ко-мунистическото минало, по “блажените райски времена” на Тодор Живков. Цензура-та сега у нас е още по-унизителна, т.е. жур-налистите сами се цензурират от страх да не загубят работата си. Това е също толко-ва тотална цензура – в сравнение с прими-тивната цензура от комунистическите вре-мена. (Това дотук е половината от интервюто. Очаквайте продължението в следващите дни.)

КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ДА НЕ СМЕ НЕ-ВИННИ ЖЕРТВИ НА ПОЛИТИКАТА?

Под заглавие Ангел Гранчаров: Путинизация Болгарии идет через медиа известният сайт ПОЛИТИКАНТРОП е пуб-ликувал интервюто на В.Каспрук с моя ми-лост. Под абсолютно същото заглавие съ-щото интервю е публикувано вчера и в сайта Новости Болгарии: о том, что про-исходит на самом деле. Този интерес ме принуждава да седна да преведа интервюто на български, щото не е нормално към нашите български проблеми в чужбина да изпитват по-голям интерес отколкото изпит-ваме ние тук, в България. Та очаквайте скоро и българския превод на упоменатото интервю.

Апропо, сайта ПОЛИТИКАНТРОП има за свое мото следните думи:

Мы не занимаемся политикой – мы готовимся в невинные жертвы

което ще рече: Ние не се занимаваме с полити-

ка – ние се приготвяме да бъдем невинни жертви.

Изречение, което носи в себе си

чудесно внушение за тия, дето си мислят,

че под тяхното достойнство е да мислят и да се занимават с политика. Не искали да се занимават с политика, е, нищо че политика-та се занимава с тях. Пък после обаче да имат добрината да не се оплакват, че били нейни невинни жертви.

Невинни жертви на политиката, от която не се интересуваха – и с която не искаха да се занимават…

ИНЖ. ВЕНЕЛИН ПАУНОВ, БИВШИЯТ ДИ-РЕКТОР НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ЕЙ, ХОРА, ЩЕ ПРЕСТАНАТ ЛИ НЯКОГА СТРАДАНИЯТА ГОЦЕВИ?!

На едно място чета толкова интри-гуваща информация, че не можех да не възкликна ето как:

Яяяя, хрисимият и скромен другар Гоце Първанов наистина бил милионер бе!!! Бре, милият, а уж живеел в скромна панел-ка, а? Да го ожали човек? Горкият той – да не смее да се пресели в двата си мезонета, да го оплаче човек заради неистовите му танталови мъки. Ей, хора, ще престанат ли някога страданията гоцеви?! Май не е лесно да си лъжльото на лъжльовците, а? Биг-босът на лъжльовците ни е той! Нашият социален президент носи тази титла с гордо вдигната глава!

А ето сега и самата информация, която породи моето толкова импулсивно възклицание:

Зорка Първанова е горда собстве-ничка на луксозен хотел в курорта Белчин баня до София, научи ексклузивно „Всеки ден”. Бившата първа дама е намерила на-чин да си уплътнява времето след края на мандата на мъжа си на „Дондуков” 2 още преди изборите през есента. Тя е вдигнала

тузарски комплекс „Белчин гардън” за милиони левове и от президентша се прек-валифицира на бизнес дама.

По документи хотелът не се води на нейно име, но репортер на „Всеки ден” разузна на място ситуацията около собстве-ността. Всички до един жители на Белчин баня свидетелстват, че комплексът чудо е именно на Зорка Първанова. Още на влиза-не в курортното селище всеки попитан къде е тузарското здание, отговаря: „Ааа, на Зорка хотелът е ей натам към горичката”. Местните нямат съмнение кой е собственик на „Белчин гардън” и обясняват, че супер луксозната спа почивна база е построена преди около година.

Местните разказват, че хотелът се върти от червения депутат Кирил Добрев и от големия син на Георги и Зорка Първано-ви – Владимир. Екипът на „Всеки ден” се увери и лично в предимствата на тузарската почивна база. Всичко в хотела е супер лук-созно, има външен и вътрешен басейн. Цените пък са като в парижкия „Риц”. Кафе-то и сокът са по 6 лева, а ползването на външния басейн струва 12 лв. Отделно обаче се плаща за шезлонг, чадър и други екстри.

Касовата бележка от питиетата пък показва коя е фирмата собственик на хоте-ла. По документи базата се стопанисва от „Тера Инвестмънт” ООД. Според справка в информационните масиви тя се управлява от 30-годишния Петър Иванов и 56-годишния Владимир Лазов.

Последният фиктивно се води соб-ственик и на два мезонета на столичния булевард „Гоце Делчев”. Апартаментите обаче всъщност са на Георги Първанов и са му дарени не от кого да е, а от оръжейния търговец Петър Манджуков. Бизнесменът му ги подарил през 2006 г. и впоследствие получил орден „Стара планина”. Информа-цията бе разтръбена от журналиста Иво Инджев, който я съобщи в ефира на Би Ти Ви и заради това бе уволнен.

Пет години по-късно се оказва, че разобличеният като агент Гоце от ДС всъщ-ност е получил не един, а цели два мезоне-та като подарък от Петър Манджуков. В книгата си „Президент на „РъБъ” Инджев разкрива, че става дума за два апартамента мезонети на бул. „Гоце Делчев” 53Е, вх. Б.

И така нататък, информация-та продължава все в тоя дух на ука-заното вече място… Грешка няма нашето Гоце, да ни е живо и здраво, умно селянче излезе то, спор няма… КОНСЕРВАТИВНАТА ФИЛОСОФИЯ КАТО ОСНОВА НА ДЯСНАТА ПОЛИТИКА

Във Фейсбук написах следната бе-лежка: Който се интересува как наистина стои въпросът за дясното, нека да погледне

15 една моя статия, която, за разлика от писа-нието на Евгени Дайнов – виж Политолог усърдно подхранва хаоса в главите на обърканите гласоподаватели – не е мани-пулативна, а търсеща истината: ДЯСНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ

Моя статия, публикувана във в-к ГЛАСО-ВЕ, 4.08.2006

Преди президентските избори у нас и във връзка с трудните преговори за издигане на единна дясна кандидатура пак се заговори за естеството на “дясното” и на “десницата”, за неговата “неидентифицира-ност”, за това доколко дясното изобщо “има почва у нас”, също на кои социални слоеве то изобщо може да се опира, каква може да бъде неговата съдба и т.н. В този разговор много от “анализаторите” си позволяват да твърдят, че “дясно” и “десница” в автентич-ния смисъл у нас “нямало”, че тия, които уж били “десни”, си били най-чиста проба “нео-съзнати леви”.

Струва ми се, че все по-необходим става непредубедения разговор за “дясно-то”, който да внесе яснота и категорично да открои същностните измерения на стоящата зад него политическа философия. Неясно-тата, неизявеността и аморфността на по-нятията, употребявани в политическите анализи, все повече засилва нихилистично-то убеждение, че между партиите няма “никакви разлики”, т.е. “те все едно и също обещават” и по един и същ начин “забравят и не изпълняват обещаното”. Ето че се появиха и “народни трибуни” със съзнание-то на мисионери, които съблазняват разо-чарования избирател с яростни закани “да изметат” и “изхвърлят на боклука” цялата политическа класа като ненужна, а пък себе си без свян обявяват за “спасители на наци-ята” и “изстрадалото човечество”.

Оказва се, че от позицията на това безпардонно говорене, което не търпи друго мнение, нашенските доморасли “народни трибуни” слагат себе си един вид даже извън “политическото”: те не били политици, а само… “най-искрено” милеели за “народ-ното благо”. Докато “разкапалата се от разврат” политическа класа, състояща се от “предатели, разбойници и народни угнети-тели” мислела само за себе си и т.н.

Подобни спекулации нямаше да имат почва ако интелектуалците, журналис-тите, политолозите и т.н. свободни медии изпълняваха най-отговорно своята задача да проясняват действителната същност на политическия живот, да описват ония мно-голики ценности и цели, които неизбежно лежат в основата на партийните борби и им придават съответните принципни различия. Защото ако наистина нямаше разлика меж-ду дясното и лявото, ако всички партии и политици бяха “все едни и същи и еднакви”, то това обезсмисля не само политическия живот, но и самата демокрация, а това вече е опасно. Тогава демокрацията би се пре-върнала в “ненужен лукс”, който просто трябва да бъде изхвърлен от самообявили-те се за “спасители на нацията” персони с пожарникарско-паникьорски и с дучевско-мутренски манталитет – и при това с коло-сално кухо самочувствие, надуто като балон от продажните медии.

Ето защо налага ни се по-добре да осмислим и да се доберем до същността на дясната политическа философия, което от своя страна може да ни бъде ориентир за конституиране на т.н. “политическо прост-ранство” в неговото многообразие и в прин-ципните му различия.

Общо взето в широкото съзнание и в средите на т.н. “политически елит” (главни играчи сред който са тъкмо добре възпита-ните в догмите на марксизма субекти като Първанов и Доган например) са живи дъл-боко вкоренени предубеждения от рода на това, че “богатите са десните”, а… “левите са бедните и неоправданите”. По тази при-чина обремененото от предразсъдъци съз-нание не може да проумее факти като този например: защо поддръжници на десните формации у нас (СДС, а сега ДСБ) са не “богатите”, не представителите на нашата мафиотско-комунистическа “буржоазия”, а тъкмо “бедните” и “неоправданите”(а пък тези последните, “добре се знае”, били… “ляв електорат”)? Явно се налага безапела-ционно вникване в същността на дясното не просто като политическа нагласа, но и като мироглед, като съзнание и като цялост от ценности. Иска се да разберем какви са и как мислят онези хора, които през всичките тези години на мъчителен преход и на жес-токо противостоене на дясното и лявото не изневериха на каузата и идеята за свобода и демокрация – и никога няма да се откажат от тях.

Първо, за дясно мислещите ин-дивидът с неговата свобода е истински значимото. Индивидът предхожда абстракт-ния социум – и затова ефективна е полити-ката, определяна от доверие към способ-ностите на индивидите да се справят сами, да проявяват инициатива и без ръководство отгоре да “правят” живота си. Следователно дясната политика не пречи за разгръщането на индивидуалната свободна инициатива и

на предприемчивостта, напротив, най-целеустремено ги насърчава и стимулира.

Второ, индивидите са раз-лично-сти, те са различни, което е жизнена неиз-бежност, получаваща свой най-значим израз в “различието в собствеността” (Хайек). Дясната политика и управление затова правят необходимото за растеж на индиви-дуалната собственост въз основа на реал-ния принос на отделния индивид: никой не може да се облагодетелства незаконно, за “чужда сметка”, т.е. извън или покрай ва-лидните за всички правила (законите).

Трето, държавата по възможност не трябва да се меси с бюрократичната си машина в ред жизнено важни сфери на съществуването – икономика, търговия, услуги и др., в които спонтанната активност на индивидите е по-продуктивна. Затова ролята на държавата се свежда до устано-вяването на “правила на играта”, дотолкова общи, че да оставят място за свободата и инициативата на индивидите.

Оказва се, че дясната политика се грижи за осигуряването на потребните усло-вия и гаранции за успех на индивидите, които, изхождайки от свободата и ползвайки се от предимствата на собствеността, могат да постигнат много повече от “дирижирания живот”, при който държавата пряко се меси в техните дела.

Богатството във всеки един смисъл (личностно, материално-практическо, ду-ховно) е център на дясната стратегия на живот в общностите: богато и доволно об-щество може да има само ако индивидите бъдат оставени на самите себе си, ако имат законовите условия сами да постигнат лич-ния си успех, разчитайки на инициативата си. Богато общество и богата държава може да има само ако богати и доволни са инди-видите, съставящи това общество. Смята се, че само по този начин може да се осво-боди човешката енергия, която е в състоя-ние да твори чудеса – и действително, импулсите към постижения са безкрайни ако индивидите са почувствали необятните хоризонти на свободата.

Дясната политическа философия разчита и залага на здравия индивидуали-зъм, на консерватизма и отхвърля най-решително изкушенията на колективизма. А този последния насърчава хората да се стремят именно към паразитиране в безот-говорните общности, да очакват наготово получаването на блага, които са създадени от други – и на които те нямат право.

Накрая, държавата защищава сво-бодата на индивидите (човешките права), а също и тяхното достойнство. Това означава, че на основата на натрупания ресурс (бла-годарение на успеха на най-активните слое-ве и чрез ефективна данъчна система) прилага социални програми за подпомагане на ония индивиди, които не са успели все още да се интегрират пълноценно в “общес-твото на благоденствието” . Това е т.н.

16 разгърната сфера на чисто социални грижи и дейности, на което дясното управление най-напред обръща внимание (Аденауер).

Дясната социална политика прите-жава потребния за това ресурс: чрез гъвка-ва система на данъчно облагане, която не потиска излишно най-активните и предпри-емчиви слоеве (носители на най-голямата тежест, която обаче трябва да е поносима; в противен случай биха се убили импулсите за растеж на икономиката!), дясното управ-ление натрупва нужните за социални грижи средства в достатъчен за тяхната ефектив-ност обем. Всички тези няколко “кита” на дясното управление се реализират с нужна-та последователност и твърдост, независи-мо от рисковете, които могат да произлязат от това, че дясното съзнание в определени страни и периоди не е достатъчно разпрос-транено или пък развито.

Пример за такава автентична дяс-на политика може да бъде Германия на Аденауер и Ерхард, също и на Хелмут Кол. Във Великобритания дясната политика на консервативната партия също многократно е демонстрирала своята жизненост и ефек-тивност. Да не говорим за САЩ, където и двете основни партии, сменящи се в управ-лението, изхождат от все едни и същи по същество десни ценности, а разликите между тях не са особено значими.

Едно мнозинство у нас обаче не е изживяло болезнения синдром на предвзе-тата социалност, която бе насаждана толко-ва години в душите: тези хора мърморят, недоволстват от свободата, оплакват се, чакат държавата “да ги оправи”. Те прокли-нат демокрацията, която в техните очи била рушителка на тяхното мизерно щастие. Тези хора не съзнават унизителната позиция, в която са се поставили сами. От тези хора иде онази подкрепа, която лявото (БСП) традиционно получава на избори.

Оказа се, че десни са не са “бога-тите” в един примитивен смисъл, а богатите в един по-висш, личностен смисъл, богатите като разбиране на живота, свободата и достойнството. Тук се крие онова личностно богатство, което е коренът на всяко друго.

Десните – това са хората, които разчитат на себе си и искат да бъдат оста-вени свободно да работят за успеха си. Те не чакат и не искат нищо наготово от други-те или от държавата. Смятат, че богато и проспериращо ще стане обществото ни едва когато бъде овладяно от този дух и от тази самоотверженост на свободния човек. На достойните хора с дясно мислене и ценности.

НРАВСТВЕН И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ КА-ЗУС: УРОК ПО ДЕМОКРАЦИЯ

С притъпяване на чувството за обида ми се притъпи и ищаха да пиша за случващото се с мен през тия дни; затуй и

все още няма продължение на публикация-та Щрихи от нерадостното битие на един учител от оня ден; затова мълчах цели два дни. Но, от друга страна, вече съм длъжен да победя отвращението си - понеже ми се случи общо взето една съвсем гнусна исто-рия – и пак да седна да изложа своята пози-ция и своето възприятие. Защото историята си заслужава, направо е същински брилянт. Или диамант. Прочее, брилянтът е обрабо-тен диамант, както ме информира г-н Гугъл - като се запитах дали брилянт и диамант не са едно и също нещо. Е, само диамант е моята история, дето ми се случва тия дни, но това малко ли е?! Текстът, който следва надолу, е, така да се каже, "обработката на диаманта". Та да блесне в цялата си сияйна красота. И в гнусотията може да се открие красота, помнете ми думата!

А допълнителното основание за това е, че много хора, колеги, учители, пък дори и ученици, като ме срещнат, спират и ме питат: "Какво става, какви са тия работи, които чувам за теб, възможно ли е да е така, както го чувам, или е само слух, кажи?!", а учениците се изразяват, разбира се, по друг начин: "Господине, абе чуваме някакви неща за Вас, верно ли е това, какви са тия работи, звучат направо невероятно?!", а пък аз и в двата случая съм поставен в трудно положение, понеже съвсем не зная какви ли нелепици е донесла до техните уши мълва-та.

Прочее, нали знаете на какво е способна мълвата, това нещо, именно слу-ховете, е способно всичко да "преобрази" неузнаваемо, и ако механизмът, дори "ко-лелото" на слуховете не бъде по някакъв начин спряно, се появява съвсем реалната опасност да възникне някаква абсолютно невероятна митология. Според мен проти-водействието на слуховете и мълвата е откритостта, всеки да каже открито своята позиция, всяка от страните, от замесените в историята страни да излезе публично и да уведоми нашата (не)малка училищна общ-ност за своята гледна точка и за своето възприятие. И понеже аз, така да се каже, съм неволен участник в една такава вече ескалирала история, нямам вече моралното право да мълча и да подхранвам по този начин мълвата; напротив, длъжен съм да кажа какво именно се случва, така, както аз съм го видял, преживял, възприел, и то на основа на оскъдната информация, с която аз лично разполагам: понеже, примерно, аз

още - вече пети ден! – не ми е дадена възможността да се запозная с митичните "жалби" по мой адрес, явяващи се израз на някакво крайно странно и съвсем "спонтан-но" появило се желание на учениците да отмъстят за нещо на своя учител.

Който е чел предишната част на тия мои принудително писани "животоопи-сания", взети директно от нерадостното битие на един учител, именно моя милост, знае, че на мен още през първия ден след отпуска по болест, когато именно се начена и разрази самата история, ми беше казано, че цели 4 класа, и то едновременно, били изявили желание учителят им по филосо-фия, тоест аз, да бъде заменен с друг учи-тел, и то месец и половина преди края на годината. На мен още тогава, още в първия миг ми се стори, че е крайно подозрителна, зле "съшита" тази версия, и се отнесох с голямо съмнение спрямо думите на упоме-натата зам.директорка, а после и на самата директорка; затуй поисках да се убедя с очите си, че има такива жалби. Каза ми се така: "Има ей-такава папка с жалби срещу теб!", като думите "ей-такава" бяха съпро-водени със съответстващия жест, показващ, че папката е доста дебела; аз, знайно е, съм любознателен читател и изследовател на психологията на съвременниците така че едва ли ще се откажа от възможността да изчета толкова съблазнителното четиво. Да, ама не: "ей-такавата" папка с жалби "от ученици и дори от родители" още не ми е поднесена и така упорито ми се отказва възможността поне да я разлистя, за да се убедя, че съществува, което взе да ме кара да се съмнявам, че тя изобщо съществува; явно интуитивното ми допущане, че тази папка по начало е митична, като едното нищо ще се окаже съвсем основателно.

Разбира се, бях крайно заинтригу-ван как именно е възможно едновременно в главите на учениците от цели 4 класа да появи мисълта да искат техният учител по философия да бъде сменен; и понеже край-но много обичам и не мирясвам да разнищ-вам такива загадки, ето, че на четвъртия ден от началото на историята аз вече имам обяснение на крайно интригуващата мисти-ка. Обяснението е банално и близко до ума, е крайно лесно за проумяване; ето за какво става дума.

Моя милост е учител и личност, която някак си не може лесно да бъде нати-кана в щампите, в калъпа за "стандартен учител", още по-малко пък, опази Боже, за "стандартна личност". Аз съм писал в този блог, че вече втора година експерименти-рам една т.н. "точкова система" за оценява-не на учениците, на техните изяви в часове-те. Идеята ми е учениците да бъдат поста-вени в ситуация на изследване и търсене по проблемите, акцентът пада върху самостоя-телната работа, върху самостоятелното осмисляне на проблемите, когато ученикът, със свои сили, трябва да опита да се ориен-

17 тира, да потърси опорни точки, да проумее, да разнищи, доколкото може, проблемите, да се постарае да се добере до същината им; това е трудна и трудоемка работа, не-щата не вървят бляскаво. Например, ето, аз карам учениците, като се борят с учебния материал (с текста от помагалото, над който трябва да си "блъскат" главите), това, което им просветне, което успеят да разберат, да се опитат да го изразят, да го запишат със свои думи в тетрадката си като извод. И ето, в час учениците четат тия свои изводи, обсъждаме ги и съобразно приноса на всеки участник в проясняването на проблемите аз му поставям съответното количество точки.

Например, 3 точки получава ония ученици, които имат най-голям принос, които са спомогнали най-много за изяснява-нето на проблемите, 2 точки ония, които са имали по-малък принос, 1 точка - още по-малък, а пък тия, дето са били неактивни, нищичко не са направили, те пък и никаква точка не получават. А пък когато протече един цикъл от теми, примерно 6-7 учебни часа, съобразно точките, които са събрали за това време, учениците и получават съот-ветната оценка; примерно, отлична оценка, шестица ще получат ония, които са събрали 10 и повече точки, петица тия, които са събрали 7 точки, за 4-ка трябва да имаш 5 точки, а пък за 3-ка - 3 точки. Слаба оценка имат ония, които имат само 1-2 точки или николко. Вярно, че на учениците, които са свикнали (в огромното си мнозинство) да не са активни, да не правят нищо особено, нито в подготовката си у дома, нито в изяви-те си в училище (безразличието, отвраще-нието на учениците от ученето е крайно много напреднало из нашите училища, ако не знаете, да ви го кажа аз!), та явно на такива ученици подобна "система за оценя-ване" съвсем няма да е приятна, щото се иска нещичко да правиш, да работиш, да търсиш, да изследваш, да показваш себе си, степента на твоето вникване в пробле-мите.

Но има обаче и нещо, което е в те-хен интерес, примерно, аз, учителят, съм заявил, че никой ученик няма да бъде из-питван "принудително", без да иска, т.е. всеки сам решава кога да се изяви, да се включи в обсъждането, да си направи изво-ди и да ги съобщи, или пък просто да слуша внимателно какви изводи съобщават други-те ученици, да задава въпроси, да участва активно в обсъждането, което пак може да му донесе някакви точки. Та излиза, че тази "точкова система" зачита свободата на ученика, а също и щади достойнството му, примерно, никога няма да те изпитат и да ти пишат двойка, ако не си подготвен; ти обаче сам можеш да си пишеш тази двойка, ако нищичко не правиш, ако си неактивен, ако не си разваляш "рахатя" и пр. Един вид, изобретената от мен "точкова система" се мъчи да поставя учениците в ситуация на избор, т.е. да чувстват свободата си и да

привикват да се ползват от нея; но спор няма, че ги поставя в една необичайна ситуация, в една ситуация, с която не са свикнали. За жалост, в нашите училища да търсиш, да мислиш самостоятелно, да изследваш и прочие "луксове" много-много не се допущат и насърчават, тук се действа по принципа "знае" или "не знае", сиреч, или зубри, или не зубри, или се представя като добър папагал, или бива санкциониран, ако изобщо не желае да бъде папагал. И поне-же у нас учениците в мнозинството си, за щастие, папагали не щат да бъдат, то те в знак на съпротива са обявили бойкот на същата тази система, която ги принуждава да бъдат просто папагали; затова изобщо не учат, а пък са се видели принудени да "из-биват" ето по какъв начин, така широко разпространен из нашите училища и дори из академиите ни: с преписване. Такава, за жалост, е ситуацията; простете, че се нало-жи да бъда така обстоятелствен, но за да ме разберете за какво става дума, се при-нудих да ви отегча по този начин.

И тъй, когато се разболях и особе-но когато се очерта, че доста време ще отсъствам, аз реших да подпомогна с не-щичко учителите, които ще ме заместват, поне да им дам информация за това с какво са свикнали да се занимават учениците ми в моите часове. И затова направих ето какво: записах (под формата на видео) Обръще-ние към моите ученици – и към препода-вателите, които ще ме заместват докато съм в болнични, написах също и Предло-жение до моите ученици във връзка с отсъствието ми от училище поради за-боляване, и отново под формата на видео: Някои разяснения около предложението за провеждане на онлайн-часове по фи-лософия. Не си спомням в момента, може и други неща да съм предложил тогава, но и това е достатъчно; направих всичко това защото ми се искаше да не се окаже, че заместващите ме колеги, като са неинфор-мирани за начина, по който учениците са привикнали да минават часовете по фило-софските предмети, да се окажат, така да се рече, "в небрано лозе". Но ето какво обаче се е случило след това.

Първо, както и вие сами се досе-щате, имаше и няма как да няма ученици, на които новата, именно "точковата систе-ма" да им се стори, така да се каже, лично неизгодна; такива ученици глухо си роптае-ха, щото онази, другата, обичайната, е значително по-изгодна: изпитват те, пишат ти оценка, и след това, докато тормозят другите да ги изпитват, ти блаженстваш, пък и не учиш; а тук трябва много по-често да се изявяваш, да бъдеш активен, да слушаш за какво се говори, да осмисляш казваното в дискусията и пр. Тъй че, разбира се, имаше ученици, които възроптаха не срещу друго, ами спрямо собствената си свобода – и такива станаха врагове на "точковата сис-тема", сиреч, врагове на свободата си. Аз не

съм и очаквал друго, защото си давам сметка какво е положението със свободата изобщо у нас, тъй че и в училище няма как да е иначе. Радостното обаче беше, че много по-голямата част от учениците възп-риеха приложената от мен новост, станаха фенове на т.н. "точкова система"; е, има, не може да няма и различни класове, дето, да речем, колебаещите се и противниците на новата система, са повече, докато обаче има и класове, в които системата проработи бляскаво, а часовете станаха твърде прият-ни и за учениците, и за учителя.

Ето че идваме до главното. Аз по време на отсъствието си имах постоянен контакт с мои ученици, именно чрез интер-нет. Те, прочее, сами търсеха връзка с мен, някои дори участваха в "онлайн-пресконфе-ренции", в които си провеждахме обучение и правехме обсъждания; те дори си изкарваха и съответното количество точки; интересно е, че имаше ученици, които откликнаха да продължим работата независимо че аз съм в болнични; този експеримент (за онлайн-обучение по философия) се оказа твърде обнадеждаващ. И тия ученици, без изобщо да ги питам, ме информираха как текат часовете им "при новата госпожа". От тех-ните думи разбрах, че тази нова госпожа е започнала да се държи, без преувеличение, както се държи един слон в стъкларски магазин. Ето за какво става дума. Ще ме прощава тая госпожа че ще пиша и за това, но когато човек се захване с такава дели-катна и уязвима публична професия като учителската, нека да има добрината и дос-тойнството да поеме и съответните рискове.

Учениците от всичките ми класове учат предимно по написани от мен учебни помагала. Аз съм им казал, че който иска, може да си ползва какъвто иска учебник, да чете откъдето иска, но ония, които искат да им е по-лесно, могат да ползват помагало-то, написано именно с тази цел, което съ-ществува и е достъпно и безплатно (он-лайн), или пък в хартиен вид, като за него учениците заплащат символична цена от 3 лева. Аз добре знам, че съвсем скоро ще бъда обвинен от зложелателите си в "остър конфликт на интереси" заради тия мои по-магала, един вид ще бъда обвинен в "пе-чалбарство", убеден съм, че няма как да не се възползват от тоя коз и да го размахат най-патетично. Споменавам обаче за това обстоятелство не защото, както се казва, "гузният негонен бяга", ами защото няма от какво да се боя, пък и казусът е крайно любопитен: ето, учител е написал помагало за своите ученици с цел да им помогне в усвояването на материала, причината е това, че "казионните" учебници са крайно лоши; как тогава учениците да учат по него-вото помагало, как да го ползват? Някои учители, принудени заради лошите учебни-ци, просто диктуват на учениците в тетрад-ките и така учениците по цял час пишат; е, аз съм се отказал от този вариант за да не

18 се губи време; написал съм, значи, помага-ла и дори съм ги издал в хартиен вид, изця-ло на свои разноски. Ученикът може да избира, безплатно ли да си свали помагало-то от интернет и да си го разпечата на прин-тера, или пък да си го купи в отпечатан от печатницата вид. И ето, дето се казва, в нашенските условия се стига и по този слу-чай до изпълнение на поговорката: "Напра-ви добро, пък след това яж л...но"; обикно-вено оня, който прави нещо в нашенски условия, в крайна сметка става пишман; затуй и мнозинството нищичко не прави. Но да не се отклонявам. Та ето какво станало по тоя пункт в часовете, учениците, с които поддържах онлайн-връзка, ме известиха още тогава без изобщо и да съм ги питал; казаха ми:

"А пък, господине, новата учителка каза, че тъй като Вашите помагала са тъпи, няма повече да ги ползваме; тя щяла да ни диктува в тетрадката, а пък после да учим само от нея!"

Както и да е, нейна воля, казала е и е правила каквото е счела за нужно, разни хора, разни идеали. Че е наричала учебни-ците ми "тъпи", при положение, че изобщо не ги е и докосвала с ръка, пак си лежи на нейната съвест. Недостойно за учител по-ведение, демонстрирано без капка свян пред младите, а учителят възпитава с всич-ко, даже с жестовете си. Аз сега пиша тия неща не за да си отмъщавам, а защото ми е драга истината. И понеже разнищвам един крайно любопитен психологически и нравст-вен казус, който показва каква е реалната ситуация в нашите училища. Една много често крайно отвратителна ситуация. За жалост, така е. Но от истината не трябва да бягаме; щраусовата позиция, да си крием главите в пясъка, не помага никому. Нито пък да се замита боклука под чергата е начинът. Боклукът трябва да се изхвърля на бунището. Там му е мястото.

Но ето че сега идваме до сюблим-ния момент. "Лошият" Ангел Грънчаров - а тази дама, дето ме е замествала, няма начин да не е била известена, че субектът Ангел Грънчаров по начало е крайно лош човек, тя може да ме е знаела и преди това, мен много хора ме знаят - та значи лошият Ангел Грънчаров е "циция", скъперник, който трепери като пише проклетите си точки; за сметка на това новата госпожа е крайно щедра душа: писала е на поразия 5-ци и 6-ци, а най-ниската оценка, която е писала, е 4! При мен, като завършва цикъла, да ре-чем, една голяма част от учениците, стига-ща дори до половината от класа, понеже не си е мръднала и пръста, получават двойки, факт. А ето че при новата госпожа вече и тройки няма да има, ура! Можете да си представите каква радост е обзела дадени души, особено душите на оня тип ученици, които са от разреда на "бележкарите"; неис-това радост ги е обзела! И си представете каква страшна мисъл се е появила в съзна-

нията им: ами като се върне оня проклетник Ангел Грънчаров, ами ако той вземе да не признае нашите 6-ци, дето така великодуш-ната "нова госпожа", ни писа?! Леле, какъв кошмар! Можете да си представите как е повлияла тая страшна мисъл на психиката на тоя тип ученици, който са били съблаз-нени по такъв един подъл начин от раздути-те оценки. Ето, вчера се сетих да разгледам дневниците: невероятно хубави, направо бляскави резултати по философия са пока-зали моите ученици докато ме е нямало! Много шестици, направо цяла фиеста от шестици! Как ли да се възприеме това? Има два начина за интерпретация, близки до ума. Ето ги:

Първият: ами за това, че при Ангел Грънчаров учениците не показват чак такива бляскави резултати, очевидно причината е... самият Ангел Грънчаров. Учениците си знаят, ама той ги тормози, мъчи и ги терори-зира с ниските оценки. Пък и проклетата му "точкова система" явно е съвсем погрешна: ето как бляскаво се представят учениците като се смени системата. Какви бляскави резултати показва новата система, направо триумфални резултати! Близко до ума е, че ако махнем Ангел Грънчаров и резултатите по философия ще скочат до космически висини, а пък дори, най-вероятно, и самото качество на обучението по тия предмети ще фръкне нагоре неудържимо. Ето простото решение на цялата загадка.

Вторият вариант: Учениците показ-ват такива бляскави резултати явно защото тоя Ангел Грънчаров, мръсникът му с мръс-ник, все пак толкова добре ги е подготвил! Сакън, шшшт, да не се чуе и разбере, но и такъв коварен извод може да си направи някой. Е, вярно, такъв извод е крайно неп-риятен на инспектори и директори, но и той, как да скрием, е възможен. Засега няма изобщо да му обръщаме никакво внимание. Ще се престорим, че такъв извод изобщо не съществува, не е възможен даже. И затова да заложим на първия извод: ако Ангел Грънчаров бъде махнат от това училище, резултатите в обучението по философия в това училище ще фръкнат до звездни висо-ти, щото единствената причина там обуче-нието да не върви, са "изцяло погрешните възгледи" на тоя Ангел Грънчаров за това какво трябва да се прави в часовете и пр.

Такъв един извод явно е крайно приятен и за директори, и особено за инс-пекторите. Аз вече писах за една предишна история, в която представих какво се случи когато инспекторката по философия ме посети в час та да ме провери; знаменател-на история се получи тогава; трябва да я потърся и да ви дам линк и до нея. Излишно е да споменавам, че инспекторката по фи-лософия в Пловдив е голяма "фенка" на моите стратегии и тактики за обучението на учениците; тя е толкова любезна, че ме смята едва ли не за престъпник, който по едно недоразумение още не е зад решетки-

те; абе смята ме за изцяло погрешен човек, който единствено заради пустите закони не може да бъде изритан от учили-ще, и то завинаги, ама и това един ден ще стане, щото властта може да направи, тава-ришчи, всичко, що требе! Тъй ами! Нема да се излагаме я. Наш пример за вдъхновение е великият Бойко Борисов, вождът и куми-рът наш! (Излишно е да споменавам, че в наше време всички до един директори и инспектори, особено ако са от женски пол, са горещи фенове на героичния Б.Борисов и на управляващата партия ГЕРБ.)

Аз се шегувам, ама рискувам някой да ме възприеме и като съвсем... луд. Няма място за шеги в тия неща, работата, както виждате, е съвсем сериозна. Като едното нищо ще ме уволнят. Както се казва, стигна се дотук: вече... уволнение (или спасение?) ме дебне отвсякъде :-) не се знае спасение ли е то или не е...

Сега стана ли ви ясно защо цели 4 класа наведнъж са пожелали "цицията" (тая дума значи "скъперник") Ангел Грънчаров да се пръждоса, а на негово място да дойде "новата другарка-госпожа" с така широка и великодушна душа, която пише такива ху-бави петици и шестици? Смятам сфанахте, нема начин да не сте сфанали. И, и аз сфа-нах вчера това. А всички ония "страшни мотиви" за мои нарушения, които ми посочи директорката, които и фигурирали в онази митична "ей-такава" папка с жалби, а имен-но, че съм бил... развратник, дето прожекти-ра "порнографски филм на Фелини" и пр., са изсмукани от пръстите. Ето къде било зари-то кучето, стана ви, предполагам, ясно вече. Простете, че трябваше да ви загубя толкова време докато разнищя съответния абсурд. Абсурдите са крайно трудни за разнищване. Дал Бог абсурди в нашето родно училище, уважаеми дами и господа! Не като да няма абсурди в нашето училище.

Да се ориентирам вече към прик-лючване, щото взе и на мен да ми писва вече, а на вас не знам. Възникна значи с отнемането на тия 4 класа следният преце-дент: ученици се оплакват от учител и ди-ректорът, в случая директорката, без изоб-що даже да попита обвинения, без да му даде думата да се защити, го обявява за виновен и го наказва, като му отнема съот-ветните класове (не един или два, а цели четири!). И в съда, доколкото зная, дават думата на най-закоравелите престъпници да се защитят, на мен ми е отказано това право. Разбира се, директорката на едно образователно заведение трябва много да мисли най-вече за това: а какъв ефект ще има едно подобно решение върху самите ученици, върху тяхната психика, няма ли в един момент да бъдат поставени под въп-рос най-базисни принципи на общуването учител-ученик? Да не говорим за това, което е най-важното: качеството на образование-то на учениците, то е алфата и омегата. За него обаче, както забелязвате, никой изоб-

19 що не мисли. То е последната грижа. И тъй, знаете ли как реагира моя милост на цялата тая лудешка история? Не знаете, как ще знаете?! Ето как:

То и аз два-три дни не знаех как да реагирам – защото такова нещо ми се случ-ва за първи път в моята вече близо 30 го-дишна кариера на преподавател в гимназии и в университета: от 1983 година досега аз без прекъсване учителствам, преживял съм всякакви времена, но такова чудо не ми се беше случвало. И ето, в един момент нап-раво онемях пред величавата загадка, пред която животът ме постави. Ала в един мо-мент ми прищрака следната съвсем екстра-вагантна идея. Хрумна ми и реших да проз-неса на всичките класове, в които препода-вам, следната реч; речено-сторено, ето я и речта:

- Ученици, искам да ви кажа нещо важно. Един твърде интересен казус, взет от самия живот, дето се вика. Животът ни предлага постоянно всякакви казуси. Дори и непредставими по пищността си. Ето за какво става дума.

Знаете, моя милост се разболя и повече от месец ние не се бяхме срещали. Като се върнах в училище, бях известен от директорката - ще ви кажа как аз виждам всичко случило се, щото не ми се иска да знаете за случая само версията на мълвата, на слуховете, които ще плъзнат - че 4 класа били написали жалба срещу мен и били поискали да бъда заменен с друг учител. И директорката именно задоволила искането на учениците. Какви са мотивите на искане-то на тия ученици вие и сами можете да се досетите, но аз пожелах да видя самите жалби; е, не ми ги предоставиха, директор-ката отсъства; само ми беше казано нещо за някакъв прожектиран от мен в час "пор-нографски филм на Фелини", от което се били възмутили и учениците, и техните родители; други се били оплаквали от тира-ничната "точкова система", а пък трети били въстанали срещу видеозаписването на часовете. Както и да е. И тъй, аз вече няма да преподавам ето на кои класове (изброя-вам класовете, а учениците се споглеждат, явно славата на тия класове все нещо им говори).

Няма да скрия, че отначало се по-чувствах крайно неприятно; почувствах се обиден и пр. После обаче разсъдих и ми откри следната идея. Искам да я споделя и с вас. Смятам, че ще ви заинтригува. Един чудесен казус се получава, тъкмо по пред-мета, който учим. И при това не е изсмукан от пръстите, а е взет, както се казва, от самия живот. Та хрумна ми следната идея.

Аз наистина имам много часове. Може би и заради това се преуморих и разболях. Не стига, че нормата за седмична натовареност на учителите по философия е твърде висока, ами аз имам и свръх това часове. Особено през първия срок имах много часове, сега намаляха, сега са точно

толкова, че да си получавам пълната запла-та. Тия 4 класа и 4 часа, които ми отне ди-ректорката, са ми, тъй да се рече, "в пове-че". Имам обаче и още 3 часа в повече. И затуй ви предлагам: и вашият клас, ако иска да се отърве от мен, да заповяда, да напи-ше жалба до директорката, да измисли аргументи за искането си, оплаквания и пр., няма проблем, стига нещо особено много да ви е натежало срещу мен, пишете, облекче-те си душата, смятам, че и на вас може да се усмихне щастието. Казвам го това на всичките 20 класа, на които преподавам. Е, вярно, ако всички до един класове се юрнат да искат да ме смени новата госпожа, тая същата, дето ме замества, то тогава на директорката ще се наложи да проведе нещо като "кастинг", нещо като конкурс, та да прецени кой клас да бъде възнаграден да се отърве от мен, а кой да бъде наказан да продължа аз да му преподавам. Е, има и още един вариант, който ще устрои вкупом всичките класове: директорката да ме увол-ни и тогава всичките класове да бъдат ощастливени. Тъй че, вземете, обсъдете този казус, не сега, а в час на класа, реша-вайте най-демократично, изберете най-разумното и най-изгодното за вас. И сами решете какво да направите в тази ситуация. Ще каже някой защо го предлагам това ли? Ето защо.

Вие знаете, че аз съм човек, който обича свободата. Ето, примерно, съм ви позволил всеки по всяко време на часа, без да пита и да иска разрешение, като има някаква нужда, да може да излиза от час, а пък после, като си задоволи нуждата, да се върне, обаче лекичко, да не тропа, да не вдига шум, да не смущава работата ни. Казал съм, че не ме интересува колко време ще си задоволява нуждата и колко време що стои извън кабинета, сам да решава това, според нуждите. И с точковата систе-ма имате предостатъчно свобода: сами решавате кога да се подложите на "изпит-ване". И прочие.

Сега обаче възникна в тази ситуа-ция да отидем още по-нататък в освобожда-ването на учениците от нашето училище и в демократизирането на живота: вече можете да си избирате и преподавателя! Имате възможност за избор: между мен и новата госпожа. Сами решавайте. Мисля, че си заслужава да се възползвате от това право, от тази свобода. Както се казва, според онази реклама: първо по философия, а пък след това и по другите предмети! А един ден, дай Боже, реформата в нашето учили-ще може да се развие дотам, че да почнете да избирате не само преподавателите, но и предметите, сиреч, да почнете да си прави-те сами и програмите. Та тъй като е стъпка към демокрацията ето, аз предлагам да участвате в тоя избор на преподавател, който мъдрият живот, тъй да се рече, ни предостави. Това исках да ви кажа.

Това казах на учениците. Сега вече нямам сили да пиша как те реагираха, изморих се, текстът стана отчайващо дълъг. Как пък ще реагира ръководството на учи-лището на този кастинг, не мога да ви кажа, не мога и да предвидя. Резултатите, във всеки случай, ще са интересни. Ще се про-веде една своеобразна анкета, която ще покаже отношението на учениците към моите инициативи и новаторства в препода-ването на философия. Учениците са силно съблазнени заради щедрите високи оценки, които новата госпожа с лека ръка пише; аз рискувам да загубя много часове и да загубя голяма част от нетлъстата си учителска заплата; да не говорим за това, че рискувам изобщо да си загубя работата. Но рискът, според мен, си заслужава. Нали неслучайно Симон дьо Бувоар е написала:

Който не обича риска, се страху-ва от свободата!

Е, аз искам да бъда свободен чо-век. Аз не ща да бъда унизен човек и учи-тел. Аз искам да запазя достойнството си. В тази ситуация, в която бях поставен благо-дарение на едно съвсем необмислено ре-шение на директорката, нямам друг достоен изход, нямам друг начин за реакция, при който да мога да запазя престижа си. Играя "ва банк". Да става каквото ще. Прочее, аз съм изследовател и с интерес ще очаквам резултатите от тази история, от този тест, от този нравствен и психологически казус, на който мястото му е тъкмо в часовете по философия и гражданско образование.

На мен ми се иска моите ученици да станат достойни личности и добри граж-дани. С каквото мога им помагам в това отношение. Някои ще изберат, предпола-гам, пътя на достойнството, а други – на недостойнството. Някои, съблазнени от лесните шестици, сигурно ще предпочетат да си плюят в лицето и да се откажат от учителя си, който им е преподавал от годи-ни. Други, възможно е, да не постъпят така подло. Ще видим. Ще разберем. Но самите дискусии, които учениците ще проведат в класовете си по казуса са най-ценното спо-ред мен в него. Пътят към истината минава именно през тия дискусии. Пътят и към свободата, и към достойнството минава през тях. И добрите граждани, и стойностни-те личности трябва много да разговарят и спорят – и заедно да търсят истината. А истината именно освобождава. Тя е залог и на достойнството.

Ето как съдбата и мъдростта на живота ми поднесе прекрасен казус, в който се концентрира целия смисъл на обучение-то по философия и гражданско образова-ние. И то в края на годината, когато и тряб-ва. Затуй бях длъжен да се възползвам от него. Пък и да дам един малък урок по демокрация – и по човешко достойнство – на собствената си директорка. И директори-те у нас се нуждаят от такива уроци по демокрация, нали така? И инспекторите

20 също. И министърът даже се нуждае от урок по демокрация.

Даже и самият ни така бляскав и героичен Премиер се нуждае от такъв урок. Всички се нуждаем от него. И граждани, и управляващи. С демокрацията сме я закъ-сали тъкмо защото сме пренебрегнали потребността да се учим на демокрация всеки ден. Тъй мисля аз. И от това свое разбиране няма да се откажа. На никаква цена. Най-малкото пък на цената на презре-ния си комфорт...

ПОЛИТОЛОГ УСЪРДНО ПОДХРАНВА ХАОСА В ГЛАВИТЕ НА ОБЪРКАНИТЕ ГЛАСОПОДАВАТЕЛИ

E.Дайнов е написал във в-к ДНЕВ-НИК статия с крайно спорни тези – виж В какво вярват десните – която е предизви-кала много коментари; смятам, че статията е умишлено объркваща и подвеждаща с оглед да се дообъркат и без това достатъч-но обърканите читатели-гласоподаватели, зер идат избори.

Да, целта е тази, дообъркване на обърканите, контролиране на хаоса в глави-те – доколкото това изобщо е възможно щото да дообъркаш обърканите, от една страна, съвсем не е трудно, те и без това са си достатъчно объркани, но, от друга стра-на, тия, които имат полза от хаоса в глави-те, най-много се боят да не би нещата да започнат да се понареждат, което пък ве-щае края на хаоса. Краят на хаоса в главите е нещо злокобно, което трябва да бъде предотвратено на всяка цена. За което кукловодите са способни да пожертват и най-драгото: многото парици; а пък парица, знайно е, продължава да е царица из наши-те родни простори. Особено в средите на продажната и така лакома журналистическа и политологическа гилдия…

И затова има доказано услужливи политолози, които срещу известно запла-щане са способни да изпълнят всяка заръка, а заръката тук е: да се погаврим с не знае-щите вече какво да мислят и така объркани наши сънародници, та ерата на манипула-

тивната политика в България да продължи още колкото се може повече. А услужливи политолози у нас дал Бог. Та ето, порадвай-те се на тезите на г-н професора Дайнов, аз за прегледност ги подреждам ето как:

Ако вие: ● искате банките и монополистите да си намерят майстора; ● искате да запазите природата от “мирния атом”, фракинга и изсичане на горите; ● смятате, че не е редно богатите да се грижат само за себе си; ● искате да има ред и да няма мутроподоб-ни новобогаташи; ● разбирате, че без държавна намеса ико-номиките в Европа няма да се рестартират; ● обичате своето отечество повече от пари-те си; ● смятате, че трябва да мислим за хората около себе си, да уважаваме предците си и да предадем прилична среда за обитаване на децата си, то вие не сте ляв, драги. Вие сте се върнали към основите на дясното мислене. И това е добре, защото друг начин за излизане от кризата и запазване на цивилизацията не е измислен. В това между другото скоро ще се убедят и всички онези французи и гърци, които празнуват падането на (уж) десните си лидери…

Това пише Дайнов. Нескопосан опит за крайно дебелашка манипулация. Професорът явно е свикнал да се прави интересен на студенти-първокурсници и така се е увлякъл, че и нас ни смята за пълни балъци. Тезата е: няма леви и десни, и дори: левите са десни, десните – леви, джаста-праста, да живей, живей труда! Идеята тук обаче е: хаосът в главите да бъде подхранван, та да не би – не дай си Боже – да пресекне, та да настъпи краят на манипулативната политика у нас, в която щедро платените политолози играят основ-на, възлова роля. Интересното е, че сред коментиращите има доста трезвомислещи хора, които не се хващат на професорската въдица; прочетете непременно коментари-те, те са значително по-интересни от самата статия. Ето примерно един такъв коментар, който пък показва кои най-вероятно са по-ръчителите на това професорско “свободо-мислие”:

Дайнов, чуваме ли се??! “Десен-екологизъм ” е това, което се опитваш да пробуташ, ама бичметата които се опит-ват да “приватизират” тази идея са мут-ри на Шаренкова и на ДС.

А ето как друг читател-коментатор многоизразително изстенва:

Че на мен ми е каша в главата относно “десни” и “леви”, каша ми е. Но защо имам силното чувство и че и на г-н Дайнов му е голяма каша в главата от-носно тези понятия!?

И ето още един интересен комен-тар:

Струва ми се, че авторът се лута между това, което му се иска да бъде дясното и вкоренените в подсъзна-нието му симпатии към лявото… В Бъл-гария десни няма, засега… бъдещите десни в момента се отглеждат в детски-те градини…

И други интересни коментари има. Аз, ако тия дни намеря време, ще напиша по-аргументирана критика на манипулатив-ната дайнова статия. А ето, сега-засега и като начало, какво написах за нея във Фейс-бук:

Евгени Дайнов се е объркал твър-де много и се опитва да ни прави на пълни балъци, но иначе коментарите са изключи-телно интересни, което е много радващо: има вече хора у нас, които са ориентирани сред идеите, умеят да разпознават истински десните идеи – понеже се носители на тия същите идеи и ценности; за разлика от политолога, който се смята за “разбирач”; а иначе, оказва се, бил крайно объркан човек; имах малко по-високо мнение за този Дай-нов, но той ме опроверга… Но не вярвам Дайнов да е чак толкова объркан, по-скоро и по-точно казано целта му е да обърква: имаме тук работа с нескопосана манипула-ция с оглед подхранване на хаоса в главите на “гласоподавателя”, зер идат избори. Тия дни ще напиша по-основателен коментар на манипулативната политоложка статия, на която и студенти първи курс ще се се сме-ят…

И тъй, един именит политолог усърдно подхранва хаоса в главите на объркания гласоподавател, зер идат избо-ри: златното време на поръчковите полито-лози… ЗАБЕЛЕЖКА: Който се интересува от това как наистина стои въпросът за това какво е дясно и ляво, може да прочете моя статия под заглавие ДЯСНАТА ПОЛИТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ

ЩРИХИ ОТ НЕРАДОСТНОТО БИТИЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ

Смятах да мълча. Не защото се уплаших, а защото в един момент се оста-вих да ме подведат. Пък и ме шантажираха ето по какъв подъл начин: "Сакън, гледай да не дадеш гласност на случилото се, то си е "наш", вътрешен проблем, щото иначе ще пострада институцията; трябва да сме ло-ялни към нея!". Е, щото именно съм лоялен към институцията и нейния дълготраен интерес, сега решавам повече да не мълча. Ето за какво става дума.

Аз съм учител, прехранвам се като преподавам философия в една най-елитна пловдивска гимназия (пиша това за тия, които не го знаят). И ето каква невероятна и отвратителна история ми се случи тия дни, оня ден, в понеделник. Една гнусна история,

21 заради която не мога да спя вече втора нощ. Никога в живота си не съм бил подла-ган на подобно грозно отношение и униже-ние. Но преди да опиша последните съби-тия се налага да кажа нещо един вид като прелюдия.

Училището, в което работя вече 12 години, е едно знаменито и бляскаво по славата си училище, което имаше един не по-малко знаменит и бляскав директор: неговото име е Венелин Паунов. Аз за него и друг път съм писал: виж Строители на капитализма: инж. Венелин Паунов, един блестящ мениджър в образованието, също така Животът, личностите и чувст-вата в едно осиротяло училище, ето примерно и това Пътят към успеха и просперитета. Съвсем наскоро нашето училище чества своя 50-годишен юбилей. На тържествата обаче не присъства доско-рошният му директор; не присъства, при-мерно, и знаменитият учител Жак Асса, емблемата на тази наистина знаменита гимназия, работил в нея от основаването й, т.е. един вид явяващ се нейна жива исто-рия. Защо не присъстваха ли? Ще разбере-те съвсем скоро, стига вече сами да не сте се досетили.

Така. Училището си има нова ди-ректорка от две години, назначена от ГЕРБ. Това обстоятелство има решаващо значе-ние за историята ми, затова го и отбеляз-вам. Искам също така да отбележа, че в ерата на инж. Паунов гимназията постигна големи върхове в своето развитие, но най-ценното, което имаше, беше нейният, без преувеличение, свободолюбив, бих си поз-волил да кажа даже оксфордски дух – и прекрасните човешки отношения, които съществуваха между ръководство, учители, ученици. Да, но г-н Паунов беше пенсиони-ран, назначиха нова директорка и ето, змия-та на злобата изпълзя още през първите месеци на управлението й. Така, това са

моите уводни и необходими за разбиране на смисъла на случващото се в тия дни с мен самия. Пристъпвам към описанието на една история, която може да прозвучи съвсем недостоверно, ала, уви, това е самата исти-на. Понякога животът ни поднася такива абсурдни изненади, каквито дори и един Кафка едва ли може да си ги представи.

Аз вече писах в блога си, че от по-вече от месец имам здравословни пробле-ми със сърцето – бях в отпуск по болест. Онзи ден, в понеделник, преди два дни, се връщам на работа, макар и без особено подобрение в състоянието си: независимо от положените от лекарите усилия състоя-нието ми особено не се подобри: сърцето ми е в едно крайно неприятно състояние на "предсърдно трептене и мъждене", което, казват, било предзнаменование на самата смърт. Както и да е, всички ние сме смърт-ни, вечно няма как да живеем, ето, аз вече съм се примирил със съдбата си: моят живот не ми принадлежи, той ми е даден от милостивия Бог - и само той ще реши кога ще отнеме прескъпия си дар.

Оказа се, че когато един човек в нашенски условия се разболее, това съ-държа твърде големи рискове. Ето, напри-мер, ще пресекнат всички негови доходи, понеже няма заплата, а обезщетението по болест държавата ще ти го плати когато си поиска. Вече 10 дни чакам да ми преведат парите, ала напразно. Оказа се, че противно на всеки закон или смисъл, когато човек се разболее, имало опасност и да си загуби работата. Ето, дори и това ме сполетя. Невероятно, но, както се казва, факт. Още не мога да повярвам, че всичко това е въз-можно.

Идвам си значи в понеделник на работа – първи работен ден след едноме-сечно, при това незавършило лечение (ап-ропо, и в момента съм в "платен" отпуск по болест, но защо ходя на работа ще ви се изясни съвсем скоро). В този ден понедел-ник имам доста часове, започващи от пър-вия. Влизам в час и телефонът ми започва да ми звъни. Обикновено в такъв случай натискам "червена слушалка". Още веднъж ми звъни, пак натискам "червена слушалка". Замислям се дали да не изключа изобщо телефона. В междучасието обаче пред учителската стая ме чакат две заместник-директорки, които ме питат дали директор-ката ми е звъннала. Ето кой ме търсил така спешно, защо ли? Звъня сам и ето какво ми се казва, това са съвсем точните думи: "Грънчаров, реших да ти отнема 4 класа. Имам си съображения, които сега не мога да ти обяснявам! Поинтересувай се които са тези класове и не влизай вече в тях." Сму-тен крайно, казвам само "Да, да..." и теле-фонната връзка се прекъсва.

Разбирам в кои класове ми е заб-ранено да влизам: в трите най-добри пара-лелки, съответно в 9, 10 и 11 клас плюс още една от 9-ти клас. Оказва се, че имам вече

два "свободни часа", ние, учителите, му казваме "прозорец"; тази почивка за мен се оказва съвсем неочаквана. Няма как, под-чинявам се на директорския "приказ". Дремя два учебни часа в учителската стая като кон пред празни ясли. Искам тук пред вас да споделя (то кой ли друг ще ме чуе?!), че по-голямо унижение от преживяното в тия два часа в живота си не съм имал. Знаете ли, можете ли да си представите как ще се почувства един учител, когато не му позво-ляват да влезе в неговите часове, той стои, без да знае защо става така в учителската стая, а в това време друг човек, съвсем външен, е извикан от директорката, за да занимава учениците му? Едва ли можете да си представите унижението, което преживях в тия два часа. Ако не сте били учители, няма как да ме разберете.

Ние, учителите, сме самолюбиво племе. За едната чест живеем и работим, не за друго. Ако не го знаехте, да ви го кажа ето сега. Преживяваме всеки ден какви ли не унижения – от непризнателни и арогант-ни родители, от началство, от директори, от инспектори, от безочливи ученици, от кого ли не още! – понасяме, преглъщаме униже-нията, и то за едно-единствено нещо: защо-то тази наша проклета професия е нещо много повече от професия, тя е мисия, тя е духовно и алтруистично служене на чове-чеството. Не се подсмихвайте, така е, знам, че ви става весело като прочетохте стран-ните разсъждения и "изхвърлянето" на един учител с близо 30 годишен стаж като мен. Не ща никого да убеждавам, че наистина се почувствах крайно унижен и обиден в ония два часа, в които ми беше забранено от директорката да водя собствените си часо-ве, нищо че аз съм т.н. титуляр по филосо-фия.

Намерих сили да помоля зам. ди-ректорката (тя също така е и синдикален лидер на "Подкрепа", организацията, в която членувам) да ми даде някакви разяснения. Тя ми съобщава, че, доколкото знае, имало "ей-такава голяма папка" с жалби по мой адрес и затова директорката ме била отст-ранила от преподаване в тия класове. Страшното, по нейните думи, било, че това били жалби не само от учениците от тия 4 класа, но и от техните родители! Жалби до инспектората, до директора, до кой ли не! Брях, да му се не види, аз пък да не знам, че съм чак толкова ненавистен някому?! Понеже от изненада съм сякаш ударен по главата с мръсен мокър парцал, реагирам ето така, казвам: това са смешни неща, това са глупости, това не е възможно, това е митология, това е лъжа! Не, истина било, за жалост! Без да съм подозирал до този мо-мент, се запитвам: ей, човече, ти дали пък наистина не си чак такъв злодей, че да те намрази едва ли не цялото човечество?! Чудна работа?!

Аз съм полемичен човек, емоцио-нален, даже често, като срещна рецидиви

22 на грозна лъжа или наглост, се афектирам от възмущение, та затова влизам в горещ спор със зам.-директорката-синдикалистка (да, и такова чудо е възможно в нашето училище, нищо че тук е налице очебиен пример за конфликт на интереси!) - настоя-вам тя да ме защити като мой синдикален лидер. Не могла. Въпросът бил чисто "ад-министративен", не "синдикален". Не мога да проумея това "тънко" разграничение: тук някой се гаври с човека, нарушава негови основни човешки и професионални права, плюе на достойнството му, а пък ти не мо-жеш даже да схванеш колко грозно е това?! И си "синдикален лидер". Майчице мила, докъде сме я докарали в тази наша китна родина!

Какво да ви пиша още? Всичко и така е ясно. От гняв и ето сега дори пак треперя. Присъстваща на спора ни учител-ка, също от "моя" синдикат, за да се подма-же на шефовете, се нахвърля като куче върху мен: бил съм лош, бил съм не знам си какъв, бил съм си позволявал не знам си какво, едва сдържала учениците от нейния клас да не въстанат срещу мен!

Даже научавам, че основен мой грях бил този, че съм бил прожектирал... порнографски филм на учениците си, в който имало сцена на "изнасилване"! Под рубриката "порнографски" филм се подвеж-да филма "Амаркорд" на Фредерико Фели-ни, който наистина прожектирах на ученици-те. Някой ако си мисли, че идиотският кому-низъм в китната ни родина си е отишъл, да има много здраве от мен! Майчице, дали не сънувам, дали да не взема да се ощипя, дали пък това, което ми се случва, не е някакъв сън?!

Другото ми нарушение било, че съм си позволявал без разрешение на уче-ниците ми да записвам с видео часовете и да ги качвам в интернет. Е, не е съвсем вярно, техните лица не записвам, снимам

само себе си, въпреки че много от ученици-те нямат нищо против да бъдат записвани. И една подробност: тази учебна година почти не съм качвал клипчетата в интернет. Просто нямам време за тази работа. Казвам в спора, че министър Игнатов съобщи, че до 2020 година всички до един часове във всички български училища щели да се из-лъчват онлайн. Не било вярно, "това не е така, защото не може да е така", това не можело никога да бъде - ми отвръщат. Ядосвам се и тръшвам вратата. Що ли си губя времето да споря с хора, дето не виж-дат по-далеч от носа си?!

Като се успокоявам малко, забе-лязвам, че сърцето ми отново бие най-бясно. С лекарства го бяхме успокоили да бие 80-90 удара в минута, но сега пердаши вече така бързо, че не мога да уловя пулса: сигурно пак е над 130! Майчице, какво да правя? Други викат в такъв случай бърза помощ, и на мен лекарите са ми заповядали да правя това, но аз влизам в час. Имам още два часа. Едва ги изкарвам, старая се учениците изобщо да не разберат за вълне-нията и проблемите ми. Те си имат своите си проблеми и вълнения, та да ги натовар-вам с моите. Излизам от час и тръгвам като лунатик из града да се успокоя поне малко. И ето в този момент отново ми звъни дирек-торката. Не била в града, затова се налага-ло по телефона.

Какво обаче ми каза и как се раз-вива историята по-нататък, ще пиша друг път, сега се изтощих. Пък ми и писна. Живот и здраве да е, ще допиша обаче записките за тия невероятни събития от своето нера-достно учителско битие. Прочее, за 30 годи-ни стаж като учител, и гимназиален, и уни-верситетски, не съм имал дни, в които да съм бил унижаван чак толкова! Това бяха ужасни за мен два дни; днешният не зная какви сюрпризи ще ми донесе. Няма да скрия, че историята се разви дотам - вече е трети ден от началото й - че все повече се замислям: дали да не си взема шапката и да се махна? Спира ме да сторя това само едно, прочее, две неща: искам да си доведа докрай заниманията с учениците, наближа-ва края на годината; второто е, че не ми се ще да направя точно това, което се очаква от тия "ръководни фактори", които ме напа-дат така злобно; не ми се ще да им доставя така мечтаната радост. А че някой "наш човек" се е полакомил за моето работно място е по-ясно от бял ден. Сега е въпросът как да ме разкарат. Станал съм хептен неудобен...

Защо така ме мразят някои хора от ръководния персонал ли? Аз по начало съм си "дразнеща" личност, но предполагам, че освен всичко друго е и заради това: преди няколко месеца моя милост предложи пат-рон на училището да стане Стив Джобс. Една идея, прочее, идея по-скоро на мои ученици, доведе до невероятен медиен

интерес, всички телевизии излъчиха репортажи.

Тогава именно бях обвинен от ръ-ководството, че си правя "пиар", понеже съм бил много суетен; влязохме в горещи спо-рове; аз лично не мисля, че да се спори не е чак толкова лошо, но други, явно, не споде-лят гледната ми точка. Спорим за това: да се изкорени от съзнанията прословутото "ТЕТ-Ленин" и в 21 век да имаме едно съв-ременно име и патрон. Да, ама не. Нищо не стана от тази идея, срещнах голяма съпро-тива, спечелих само това, че много хора в училището, от т.н. "колектив" - който, знайно е, в нашенските условия няма друга грижа, освен да прави мили очи на властващите! - ме намразиха и вече дори не ме поздравя-ват.

Прочух се само като лош и дори суетен човек. Прочее, аз по начало не ща никому да се харесвам. Просто искам да бъда себе си. На това уча младите и не мога лично аз да плюя върху исконни прин-ципи на гражданското образование, по което ги обучавам. Но това е отделна тема...

Спирам, че наистина ми стана ло-шо. Ще полегна малко. А след това тръгвам за училище. Рано е още. Пиша тия записки в ранната утрин на 9 май, деня на "победата". По-скоро Денят на Европа. Много "евро-пейско" има в тая моя история, няма що, какво ще кажете, а? Хайде чао, приятен ден на всички! И нека да уважаваме истината, щото тъкмо тя ни прави свободни...

(Следва продължение)

КАК ОТМИНАВА СВЕТОВНАТА СЛАВА: КЪРВАВИЯТ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЗЛОДЕЙ СТАЛИН УВЕКОВЕЧЕН В ПИКАЕЩА СТА-ТУЯ В УКРАЙНА!

Жена разглежда с интерес пикае-ща статуя на съветския диктатор Сталин пред централата на националистическа партия в Киев. Украйна, както и други бивши съветски републики, ще отбележат в сряда Деня на победата над фашизма.

Националистите в страната обаче отказват да признаят датата, защото според тях тя е началото на съветска окупация в Украйна.

Снимка: Reuters Снимката помествам по случай –

по-правилно е да се каже – "Деня на побе-дата над национал-социализма" – и начало-то на дългата и кървава комунистическа нощ, която настъпва след този ден в окупи-раната от Сталин Източна Европа, в това число и в България.

Проклети навеки да са тия кому-нистически окупатори и злодеи, които лиши-ха родината ми от свобода и подложиха на

23 най-варварски унижения народа, към който и аз, и всички ние принадлежим!

Честит ви Ден на Европа, евро-пейски и демократични българи, доколкото сред нас има такива! Останахме ли, прочее, още такива?! ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката открих благодаре-ние на г-н Петър Величков и неговата страница във Фейсбук.

ВСИЧКО СЛУЧВАЩО СЕ ВИНАГИ Е ЗА ДОБРО...

Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот, добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.

Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кра-лят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Прия-телят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това не е добре!”. И го изпратил в затвора.

След около година кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Кани-бали го хванали, вързали и до вечерта го

завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забеля-зали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядели човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.

Когато се прибрал, той се замис-лил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разка-зал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят – “Това беше добре!”.

“Кое беше добре? Че стоя една го-дина в затвора?”

“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъ-да с теб при канибалите!” – бил отговорът. ЗАБЕЛЕЖКА: Историята взаимствах от Фейсбук страницата на Адриана Грекова.

ЗАЩО ЛИ Е ТАКА?

«Многие жалуются на свою внешность, и никто - на мозги.» (Фаина Раневская)

ПРОСТОТИИ ВСЯКАКВИ КОЛКОТО ИС-КАШ: Б.БОРИСОВ ЗАЯВИЛ, ЧЕ УПРАВ-ЛЕНИЕТО НА ГЕРБ ВОДИ ДО УВЕЛИЧА-ВАНЕ НА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА!

Бойко Борисов, не е за вярване, но наистина бил казал нова велика простотия: че 3-годишното управление на ГЕРБ било довело до повишаване с цяла една година на общата продължителност на живота в България! Не вярвате че го е казал, нали? Да, ама не, казал го е: тоя явно вече всичко може да каже, и най-невероятното даже, дори и онова, което умът ви не може да го побере. Нищо не може и няма да го спре да изрече и най-грандиозната простотия, която

може да роди така неуморната – от бли-кащата и бълбукащата в главата му прос-ташка грандомания – премиерска “мисъл”.

Прочее, ето какво пише по повод новото гениално изказване на нашия толко-ва умопомрачително словоохотлив Премиер един друг политик, който не е от чалга-генерацията политици, дето се е разпищо-лила в държавата ни през тия години, имен-но М.Димитров, съпредседателят на Синята коалиция:

Най-страшното нещо е самозаб-равянето в политиката. Като чух, че Бойко Борисов е казал, че за три години управление на ГЕРБ продължителността на живота в България се е увеличила с една година разбрах, че самозабравянето вече е взело страшни размери. Като за три години не са увеличени нито заплати, нито пенсии, нито има съществена про-мяна в качеството на храните, а има рекордна безработица трябва да има повече смиреност, а не такива нелепи изказвания.

Иначе, ако трябва да продължа в стила “Борисов”, още една година управле-ние на ГЕРБ би следвало да доведе до безсмъртие.

ГРАБИ, НАРОДЕЕЕ! ПРОДАВАЙТЕ СЕ И ЛИКУЙТЕ, ДРАГИ РОДНИ МЕДИЙНИ МЕ-КЕРЕТА!

След три седмици разгорещени полемики, в които подложих на критика някои предимно нравствени, но и също така умствени тенденции в интернетното медий-но пространство – имам предвид дискусии-те под писанията на т.н. луд доктор Фили-пов в сайта РЕДУТА.КОМ, ако така могат да се нарекат, щото си бяха специфично бъл-гарски, но да рискуваме да ги наречем все пак така – най-накрая изваденият от равно-весие доктор се принуди да вземе “крути мерки”: въведена беше под статиите му “модерация”, сиреч, цензура (виж ТУК). По този повод моя милост написа във Фейсбук следващата разобличаваща реплика:

Д-р Филипов приема всякакви ко-ментари по статиите си, при едно условие обаче: да го хвалят. Тия коментари, които не са хвалебствени, а, опази Боже, критич-ни, биват “модерирани”, сиреч, цензурира-ни. Това си позволява един от глашатаите

24 на “демократичните” ни медии и проповед-ник на едно специфично нашенско свободо-любие.

Той самият, разбира се, напосле-дък явно е напазаруван от бойкоборисовци-те, които му позволяват да си пише каквото си иска, но при едно условие: да плюе чат-пат по Костов, с или без повод. За тая услу-га, освен парички, му позволяват и “волно-думство”, сиреч, да пише смешни неща за когото си поиска, дори и за народния кумир Боко. Е, не требе шегичките да са прекале-но злобнички, но иначе може.

С тази реплика давам само един пример какво се прави в нашия интернет, това “островче на свобода”, което ни е оста-нало, но което скоро, по мое виждане, ще бъде също залято от медийната хегемония на ченгесарската ни олигархия. За тази цел всички средства са позволени, а пък, без-порно, се пръскат и твърде много пари.

Граби, народе! Стига да нямаш морал, стига да си готов да се продадеш, стига да нямаш нищо против да си медийно мекере, не само ще преуспееш, но и ще те направят “звезда”, ще се радваш на “уваже-ние” и на слава… не важно каква, важното е да е слава

Граби, народеее! Продавайте се и ликуйте, драги родни медийни мекерета!

ПУТИНИЗИРАХА БЪЛГАРИЯ ЧРЕЗ МЕ-ДИИТЕ

По-долу следва пълният текст на интервю, което беше взето от мен от журна-листа и политолога Виктор Каспрук и излезе в авторитетния украински сайт Media Sapi-ens Путинизация Болгарии идет через медиа

Философ, публицист и блогер Ан-гел Гранчаров – о путинизации Болгарии, медийной гегемонии правительства, медий-ном феномене Бойко Борисова в интервью MediaSapiens. Господин Гранчаров, у нас, в Украине, за последние два года очень понизился уро-вень свободы слова в средствах массовой информации, и на телевидении в частнос-

ти. Хотелось бы узнать, какой сегодня уровень свободы в болгарских СМИ?

Я вам завидую, что только два го-да назад у вас в Украине понизился уровень свободы в СМИ. У нас этот процесс длится уже 12–15 лет и почти закончился: основные средства информации уже много лет нахо-дятся под полным контролем олигархичес-ки-кагебистской мафии, и ее ставленники выдвигаются в правительственные каби-неты. Эти антидемократические силы поня-ли, что благодаря своей медийной гегемо-нии имеют возможность держать под своим контролем развитие всех общественных процессов, прежде всего политических, связанных с их монополизацией государст-венной власти. (ОЩЕ >>> в блога)

КРИЗАТА В ЕВРОПА И САЩ Е КРИЗА НА ЧОВЕШКИ ЦЕННОСТИ, ТЯ СЕ ДЪЛЖИ НА ШИРОКОТО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ЛЕВИТЕ ИЛЮЗИИ

По имейла си вчера получих инте-ресно писмо, което изключително ме раз-вълнува; пише ми човек от Израел, който, оказва се, има дълбоко родствени на моите разбирания за проблемите, които вълнуват мислещите съвременници. Този човек е работил няколко години в България и вла-дее български език на сравнително добро ниво, прочее, изразява се по-добре от много наши сънародници, да не говорим пък за смисъла, който откривам в думите му.

Наистина е многозначителен факт такава близост в идеите и ценностите на двама човека, които не са общували, не са се срещали, вървели са по различни пъти-ща, но въпреки това са стигнали до иден-тични изводи. На това основание решавам да публикувам писмото на този човек, за-пазвайки анонимността му, като също така публикувам и моя отговор до него; иска ми

се и двате да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Добър ден, Г-н Грънчаров! Преди да започна писмото ми, мо-

ля да ме извинете за грешките в писмото, щото не съм българин и съм изучавал бъл-гарски език само три години - като съм ра-ботил в България.

Тъкмо в петък вечерта съм гледал филма за Маргарет Тачър, от който сте толкова впечатлен и днеска съм започнал да търся в интернета книжки за нея на руски и на български и намерил съм Вашият блог.

Много съм впечатлен от това, че сте също харесали точно онези изказвания, които също мен са ме развълнували. Из-хождайки от този факт помислил съм, че Вие приемате идеи на Тачър, че това не много често можеш да се срещне между интелектуалите, поне в Израел. Аз придър-жам се на много-много консервативна идео-логия и смятам, че кореня на последните економическите кризове в САЩ и Европа не се намира точно в областта на економика, а е чисто и просто са кризове на човешките цености като морала и нравственост.

Отсътствие на желание на гражда-нина да поеме ответственоста за живота си, за здравето си, за прехраната си угрожават да срутят съвремената западна цивилиза-ция, така стоят неща поне в моето понима-ние на света и което става в него.

След това съм гледал Вашият ви-део-блог и съм разбрал, че и тука имаме "общи интереси", тъй като аз съм в същност религиозен човек и изучавам Талмуд, така че мога да споделя със своите скромни знания дори с такъв ерудиран и образован специалист по философия и психология като Вас.

Много ще се радвам, ако ще отго-ворите на мое писмо!

Надявам се че сте вече в добром здраве, щото беседата Ви в видео-блогове от 12.04.2012 сте говорили, че сте болен.

Всичко хубаво! Д. М. Хайфа, Израел Здравейте, уважаеми г-н Д. М., Много Ви благодаря за писмото,

което много ме развълнува! Признавам си, знаменателно е, че двама човека, две лич-ности, които никога не са се срещали, имат много различен път на развитие, живеят в различни страни и условия, са стигнали, всеки по собствен начин, до толкова близки и родствени разбирания по най-значими въпроси на човешкото развитие, които въл-нуват нашите съвременници. Това по нача-ло е убедителен аргумент за верността на идеите, които споделяме. За жалост, тия идеи не са така разпространени в съзнания-

25 та на хората, защото огромни мнозинства от хора живеят с неверни представи, поддали се са на толкова много коварни илюзии, явяващи се израз на човешката слабост, на склонността към отхвърляне на собствената отговорност, на бягство от собствената свобода. Тия процеси, които са твърде характерни особено за страните от Източна Европа, от бившия комунистически лагер, оказва се, са протичали и в Западния свят на свободата и демокрацията, и там същото зло е пуснало своите семена, и, уви, много често е намерило благоприятната почва.

Да, аз също като Вас съм открит привърженик на дясната консервативна политическа философия, на ония ценности, към които са се придържали и от които са се вдъхновявали велики политически дейци като М.Тачър, Р.Рейгън, К.Аденауер, У. Чърчил и много други. За жалост, сред интелектуалците на Запад лявата зараза, склонността към ляво мислене, е преобла-даваща, което и иде да покаже, че сред този т.н. умствен елит самостоятелно мислещите и търсещите истината хора, както е било и във всички предишни епохи, е немногочис-лен; а мнозинството са податливи на всич-ките ония коварни илюзии, на които са под-властни и мнозинството от т.н. "широки народни маси". Смятам, че в наше време, в което се появи и взе голям размах тенден-цията към популизъм и демагогия, е особе-но важно да се отстояват автентичните десни и консервативни ценности, които са всъщност ценностите на човешката свобо-да, ценностите на автентичното човешко съществуване и на общочовешката истори-ческа традиция.

Затуй наистина ми е много прият-но, че интернет успя да ни срещне нас два-мата, ще се радвам да общуваме, да си пишем, да обменяме мисли; на мен ми е изключително приятно да общувам с мис-лещи и търсещи истината хора. В последни-те години се занимавам с ред инициативи, например, с издаване на едно философско списание – носи името ИДЕИ – което ми се иска да стане трибуна преди всичко на младите хора, които страдат от страшна ценностна дезориентация – и затова наш дълг е да им помогнем да я победят, да я надмогнат, да повярват в собствената сила. Ще се радвам да науча с какво се занимава-те, и понеже забелязвам, че имате какво да кажете, ще се радвам да напишете нещо, за да го публикуваме в списание ИДЕИ.

Това е, всичко добро Ви желая и успехи! Пишете, приятно ми е да общуваме!

ТАКА СЕ ПОСТЪПВА С НЯКОИ “ПАМЕТ-НИЦИ”, ТА ДА СЕ СКЪСА ПЪПНАТА ВРЪВ СЪС ЗЛОКОБНОТО МИНАЛО

Грузия започна да кърти съветски па-метник на Червената армия (и това стана преди 3 години!)

Ето, да вземем за пример грузин-ците, които с премахването на натутурузе-ния им от Кремъл – МОЧА, демонстрираха красноречива воля за “в крак с времето!” – въпреки че техния съветско-окупаторски небостъргач бе с 9 м по-висок от българс-кия, въпреки че грузинците дават 10 пъти повече жертви през ВСВ спрямо българите, и въпреки че бяха официално част от “все-могъщата” СССР до краха на коминтерновс-ките ненавистни попълзновения преди 22 г. Скъсаха ли пъпната връв с зловещия съвет-ски каменен топоним през 2009? Събориха го даже и пушек се вдигна!

Да, но грузинският премиер не ръ-си тъпотии като кремълопреклонния Бори-сов, сакън да не пипаме “Альоша” и да не декомунизираме държавата, “за да не разг-невим Володя Путин защото щял да ни секне кранчето на газа и ще стоим зимата на студено”, ами укрепва авторитета и на-ционалния интерес на своя грузински народ!

Няма да коментираме къде се на-мира днес съвременна Грузия по жизнени и стопански стандарти спрямо разорена от съветското проникване след 1944 кримина-лизирана и лумпенизирана България. Неот-давна българска държавна делегация госту-ва в Грузия и споделиха положителните си впечатления.

Така че за “лошия мат’риал” нег-рамотния пожарникар да не набеждава българския народ, ами у себе си да го тър-си!

О, бедна Българийо!!! Написа: Stoyan Dermendjiev

АЛЧНИ ПАРТИЙНИ ДЕРИБЕИ И АДМИ-НИСТРАТОРИ ПОДГОТВЯТ УВОЛНЕНИЕ-ТО НА ДИРЕКТОРА НА СУ "ОЛИМПИЕЦ" В ПЕРНИК

Г-н Райчо Радев е една рядка за нашите условия личност: интелектуалец, автор на много статии по проблеми на обра-зованието и на философското образование в частност, публикувани в авторитетни вестници и списания, блогър, преподавател по философия-новатор, разработил пръв у нас поредица от теми по философия в елек-тронен формат, изключително активен, деен, предприемчив човек, участник в дис-кусиите по поредицата от най-нови закони за образованието, които Министерството ту предлага, ту оттегля, работяга, който съв-

сем не се щади, и който, представете си, е вече дългогодишен директор на спортното училище "Олимпиец" в Перник! Да, г-н Ра-дев е и бляскав мениджър в образованието, направил толкова много за институцията, която вече ръководи повече от 10 години.

Това, разбира се, е същинска ряд-кост: личност от такъв мащаб да е и дирек-тор на училище; да не си кривим душите, знаем обикновено какви хора са админист-ратори в нашето родно образование. Да, но ето, явно г-н Радев, няма как, е станал трън в очите на някои "ръководни господа и гос-пожи" на местния фронт на образованието в Перник, и те, разбира се, са му спретнали една крайно гнусна кампания по дискреди-тиране и уволняване. Тя, тази кампатия, прочее, е доста напреднала, остава само на тия, които са я инициирали, замислили и я провеждат с настървение, най-после да им се усмихне щастието и да постигнат целта си, т.е. да извадят "трънчето" от нежните си очички. Научих от самия г-н Радев за случ-ващото се с него, за тази недопустима кам-пания - ние се знаем от много време - и ето, решавам да реагирам: в такава ситуация е недопустимо да се мълчи, да не се реагира, да не се помогне - човешкият морал не го позволява.

Г-н Радев ми изпрати текста на ед-но свое изложение до Премиера, в което описва детайлно цялата история, от която на непривикналия човек косата му може да се изправи. Той възнамерява да даде пуб-личност на неприятната и недопустима в наше време история: все пак живеем в Европейския съюз, а не в Съветския съюз, и то в 30-те години, когато е било нещо оби-чайно точно по такъв начин властите да разкъсват живи личности. Моя милост го насърчи в намерението му да даде публич-ност на случващото се в тази гнусна кампа-ния по дискредитиране и унищожаване на една личност, предприета от местни обра-зователни и политически дерибеи на управ-ляващата партия ГЕРБ. Защото единстве-ното средство за борба в случая е гласност-та - тя е на смърт подобна за конспиратори-те-интриганти, които, за да разкъсат някоя личност, разчитат тъкмо на мрака на тайна-та, на информационната затъмненост, те задкулисно плетат мрежите си. Та съвсем скоро ще имате възможност да прочетете указания документ на г-н Радев, който аз с

26 готовност ще го публикувам и в специално експресно издание на в-к ГРАЖДАНИНЪ, за да може да се чете по-удобно.

Ето по-долу няколко публикации в този блог, които могат да ви дадат една по-плътна представа за личността на г-н Райчо Радев, един уважаван човек от мен: Критика на поредната най-нова „епохал-на концепция” за коренен прелом и за „революция” в българското образование По "концепцията" за образованието, която е сътворил неуморният като кър-тица чиновнически гений на България "Системата на образованието" у нас работи на празен ход и е осъдена на неминуем крах

А ето сега и мое писмо до г-н Ра-дев, което написах съвсем импулсивно, веднага щом разбрах за случващото се с него:

Здравей, Райчо, приятелю, Прочетох внимателно писмото и

открих малко на брой несъществени грешки (пунктуационни предимно), които отстраних, а пък по текста промени и редакции никакви не съм правил, щото преценявам, че всичко е написано чудесно, именно ясно, аргумен-тирано, основателно. Гнусна кампания са ти спретнали, приятелю, страшна работа! Но е хубаво, че се бориш, че си твърд, с каквото мога, ще ти съдействам и подкрепям.

Примерно, сега ми хрумва, че ако желаеш, като подготвиш окончателния вариант на писмото си до Бойко Борисов (с пълните имена), бих могъл изцяло да го издам като извънреден брой на в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ и да ти го изпратя в колкото искаш екземпляри, та дано ти послужи и помогне. И чрез интернет ще направим нужното. Аз лично смятам, че трябва да се вдигне голям шум, който да стигне до медиите, примерно, можем да направим подписка в твоя подк-репа, подписите да се събират в сайта ПЕТИЦИЯ. И каквото друго сметнем за нужно сме длъжни да направим.

Щото свестни хора и личности в истинския смисъл за директори в образова-нието комай вече не останаха, тъй че ще те подкрепим; имам ти пълно доверие, вклю-чително и що се касае до твоя безупречен морал. Познавам те дотолкова, че да съм убеден, че хора от твоя тип са така устрое-ни, че мерзости просто не могат да правят, което пък означава, че точно такива хора са именно обект на ония, дето друго не могат да правят - освен да правят само мерзости.

Ето такива са те наобиколили в момента и те лаят като бесни кучета, а и са готови да ръфат и да късат живо месо; такива спирачки нямат. Ужас, съчувствам ти, приятелю, дръж се! Правиш го не само за себе си, а за каузата на образованието, на която си се посветил, т.е. води борбата

със съзнанието за това, че става дума за идеали, а не за постове или длъжности. Това мога да ти кажа засега, ще видим по-нататък какво ще се наложи да правим. Кураж и успех ти желая! С поздрав: Ангел Грънчаров ЗАБЕЛЕЖКА: Точното изложение на слу-чая в писмото на Р.Радев до Бойко Бори-сов

THIS STATUE, CREATED BY BRUNO CATALANO, IS LOCATED IN FRANCE VIA CARL SCHENK

У НАС Е ВСЕ ТАКА: НИЙ ЗАТОВА НЕ СМЕ ОБЩЕСТВО...

Тази сутрин се оказва, че в онази същата дискусия в сайта РЕДУТА.БГ, която се води вече трета седмица, именно под писанията на знаменития луд доктор Филипов, най-сетне е въведена "модера-ция", сиреч, цензура; ето какво открих като опитах да публикувам нещичко: Ангел Грънчаров, Your comment is awaiting moderation. Posted May 6, 2012 at 8:07 AM

Апропо, да се опитва някой да зат-вори устата на човек като мен, дето си има и блог, и вестник, дето и списание издава, дето си има и собствена "персонална теле-визия", е твърде глупава работа. Ето какво исках да кажа там, и ето какво ще спре цензурата в иначе много демократичния сайт РЕДУТА.БГ:

Прощавайте, драги докторе, поз-волявам си, въпреки че съзнавам висотата на Вашата грандиозна величавост, която Ви принуждава да мълчите като божество, да дръзна да покажа, че има и друг тип писане в сравнение с Вашето; разберете ме добре, Вий пак си пишете както си искате, това си е Ваше право, но ето, аз искам да покажа – Вам, и особено на Вашите така любезни читатели-обожатели – че има и друг вари-ант, че има и друга възможност за писане; ето един малък пример:

Гневният народ трябва да излезе отново на улицата и да смъкне от власт управляващия ни крадлив мутро-кому-нисто-ченгесариат

Та нека хората да сравнят. О, ня-мам нищо против пак да Ви обсипват с трепетни думи за Вашата величавост, нека, това, тъй да се рече, си и в реда на нещата! У нас е все така: ний затова не сме общест-во. Всеки, да речем, пишещ, си има групич-ка фенове, обожатели, да ги наречем така. Те си го четат, хвалят, възторгват му се, ръкопляскат му, правят му метани, наричат го велик, поставят го на пиедестал, кланят му се. Те са нещо като футболен отбор, или като махленска детска банда, знам ли с какво да ги сравня, за да илюстрирам по-ясно мисълта си. Но между тия, така да ги наречем, "фенски банди", няма никаква комуникация, да не говорим пък за смислен диалог, напротив, прехвърлят се стрели, камъни, плюнки, копия, ръкопашни схватки се случват, както и стана в тия три седмици на територията на Вашия блог благодаре-ние на моята поява тук. Ето, Вашите фенове не могат да ме понасят, гнусят се от мен, крайно ги дразня, до умопобъркване, някои вече почват да вият на умряло като ме видят.

Да речем, ето, Любослава Русева си има свои фенове, Иво Инджев - свои, Сугарев, примерно, също и т.н., твоя милост да не говорим, и т.н. много са, тяхното име е легион. Но те са все капсулирани общности, между които не се води диалог, а само вътре в тях се произнасят нежни и мили хвалби към "лидера", пеят се хорови дити-рамби, показва се преклонение, рецитират се стихове в прослава и прочие. Да се пък обединят в едно цяло в името на някаква идея или кауза, която да е спойката между тях, това не може никак да стане, а всичко е разпарчетосано, атомизирано, молекулизи-рано, знае ли човек как да го нарече вече.

Това, което става в интернет, пък е точно копие на това, което става в голямата българска общност: на общо действие всич-ки ние, феновете на разните му там "групич-ки по интереси", групички от (не)футболни запалянковци, симпатизанти на разните му

27 там партийни формации, някакви си кръгове от почитатели на мастиката, на киселото зеле, на кебапчетата и прочие, и так далее, сме абсолютно неспособни, нищо че вътре във всяка групичка еднакво се мърмори, обикновено срещу всички, а пък който като мен дръзне да покаже позиция, моментално бива обруган по недопустим начин.

Е, виждате ли каква е ситуацията и какво илюстрира за сетен път моят експе-римент? И други неща илюстрира, но за тях ще пиша по-нататък и отделно. А засега да спра дотук, че в неделния ден някой Ваш фен да не вземе да получи предсмъртни тикове пак като види какво съм написал; аз съм човеколюбив човек и ми е крайно неу-добно да причинявам такива трагедии на членове на природопопулацията, към която всинца ние принадлежим...

Е, докторе, все пак няма ли Ваша светлост нещичко да каже? Не се ли умори от мълчане вече? Или Вий сте се наприказ-вал донасита, ползвайки разните му там никове на възмутени гражданки, БГшопове, еди-какви си невестулки и пр.? То като Ви гледа човек как мълчите, няма какво друго да си помисли, освен че Ваша милост се е вдетинила на тия пенсионерски години и ето, си пише коментари донасита... под чужди имена... опровергайте ме де! :-)

ГНЕВНИЯТ НАРОД ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТНОВО НА УЛИЦАТА И ДА СМЪКНЕ ОТ ВЛАСТ УПРАВЛЯВАЩИЯ НИ КРАД-ЛИВ МУТРО-КОМУНИСТО-ЧЕНГЕСАРИАТ

Николай Бареков ряпа да яде: по

подлизурство спрямо Боко Борисов и ГЕРБ вече заплашва да го надмине “колективно-анонимният автор” на блога Extreme Centre Point, чиито девиз е С бензин в кръвта!. Твърдят, че много хора, цяла дружинка списвала блога, все анонимни, милите! Ето какво са написали тези невинни души: Една добра новина: ГЕРБ имат намерение да управляват дълго; а ето, и, тъй да се рече, “обосновката”:

Това заяви финансовият минис-тър Симеон Дянков пред “Дарик”. Заслужа-ват го и така ще стане. Ако не са те то кой? Безкрайно кухата Кунева, зомбито Костов, бандита Гоце и вечния турчин

Доган, направиха каквото им позволяваха силите да разрушат България. Сега дойде време да строим, а най-добре строи ГЕРБ.

Понеже, знайно е, съм изследова-тел на най-чудатите феномени на българс-кия живот, и понеже за мен, разбира се, съвсем не е загадка кои могат да са мотиви-те за един такъв тип подлизурско писане, не се сдържах да вметна:

На тия ГЕРБ плаща така хубаво, щедро – имам предвид “блогърите”, дето пишат подобни гнусотии – че, въодушевени, в престараването постигат изцяло обратен ефект… трябва да си крайно малоумен за да вярваш на сълзливите подлизурства на платените драскачи! Трябваше поне да напишат така: ГЕРБ имат желание да уп-равляват вечно! Но едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш, както твърди класикът…

Това казах там. Но да спрем дотук, тия са ясни. Само да вметна: това е единст-веният, по моето възприятие, български блог, който твърдо и категорично подкрепя Боко, казах, с плам, който даже Николай Бареков не може да изсимулира. Вдъхнове-нието им не може да се дължи на друго, освен на парички, и то много. Но да оста-вим, да спрем да се ровим повече в тая гнус; ето какъв въпрос поставя във Фейсбук по повод на горното един млад човек, каква се Деним Димитров:

Добре де, вие сте как да се изразя, хора с дългогодишен опит като цяло. Дайте решение, как да ги свалим тия, пък и всички останали, които се намърдват там, горе, с едната единствена възвишена цел да ни крадат? Да ги запалим? Да ги разстреляме? Да ги бием, е*ем или каквото и да е, просто някакво решение… С пропаганди по фейс-бук се видя, че нищо не става, медиите затулват и най-големите протести. Дайте някакво решение, зад което някой млад да тича и следва с цената на живота си, пък все някой някога би трябвало да успее. Поувлякох се, съжалявам…

Ето какво счетох за нужно да отго-воря на този млад човек:

Интересен проблем за мислене и обсъждане поставяте чрез въпроса си. Наистина, какво е простото решение, което

може да ни избави от тая арогантна гнус, която няма друг импулс освен да лъже, да мами и да краде? Има ли изобщо такова просто решение?

Да, има. Първо тия като нас, дето сме осъзнали как стоят реално нещата и нямаме никакви илюзии, т.е. сме готови да предприемем действия за разваляне на статуквото, трябва да станем ако не мно-зинство, то поне значителна част от общес-твото. Тоест, трябва голяма част от дрем-лювците да се събудят, безразличните да се отърват от безразличието си, да го побе-дят, а пък наивниците да скъсат с наивност-та си, щото именно тия, заспалите, безраз-личните мърморковци и наивниците са социалната база за такъв тип управления, при които една нагла и общо взето мало-числена част от обществото лъже и краде, а пък мнозинството се оставя да бъде лъгано и крадено.

Настъпи ли такава една промяна в настроенията и в умовете, и то, казвам, ако не на мнозинството, а поне значителна част, състояща се осъзнати и решени да се борят граждани, то краят на олигархичният строй, който си създаде политическото статукво, състоящо се от крадлив мутро-комунисто-ченгесариат, т.е. боковци, станишевци, до-гановци, вече ще почне да се мержелее на хоризонта. А след това просто трябва да излезем на улицата, да покажем неприми-римост, да стоим там, да протестираме, докато крадливата сган не почне да трепери от страх, а пък след това, на едни предс-рочни избори, да изберем на власт ония политици, които на дело вече са доказали, че могат да водят упорита и безпощадна битка с мафията. Да, има такива политици. Името на един от тях, който заслужава да бъде подкрепен, примерно, е Иван Костов. Само като чуят името му, представителите на мутро-комунисто-ченгесариата почват да повръщат от злоба змии, жаби и гущери – защо ли е така? Какво обединява Боко, Станишев-Гоце, Сидеров и Доган? Ами ненавистта им към Костов ги обединява, не нещо друго! Защо така ли? Ами помислете малко де.

Това счетох да отговоря. Аз така виждам нещата. Тези са изискванията на демокрацията. Ние, гражданите, сме реша-ващия фактор при нея. Но е важно какви сме ние, гражданите. Ако сме безразлични, отвратени от всичко и пасивни, демокрация-та ни ще е в окаяно положение. Ако ние се променим и покажем непримиримост, де-мокрацията ни ще оживее, ще излезе от предсмъртната агония, в която се намира сега.

И едва тогава България ще тръгне уверено по пътя на просперитета. Както стана в 1997 година. Този е пътят. Друг път няма. Този е и начинът. Гневният народ трябва да излезе отново на улицата. Така аз виждам нещата. Друг път и друг начин наис-тина няма. И е глупаво да чакаме и да се

28 опитваме да го измислим и сътворим. Те-първа да се надяваме, че ще изобретим топлата вода е крайно глупава работа…

ДАЛИ НАИСТИНА КЛЮЧ КЪМ ЩАСТИЕТО Е ОТУЧВАНЕТО ОТ МИСЛЕНЕТО?

Немският автор Ханес Щайн има книга Най-после немислител! – наръчник на претоварения интелектуалец и пръв справочник на Германия за свръхумни – иронична апология на немисленето. И наис-тина мисленето пречи на кариерата, води до самота и отегчение, намалява шансовете да се появиш по телевизията и загрозява. Всеки знае, че дългото седене и интензивно размишляване върху проблемите и загадки-те на света подкопава здравето.

За сметка на това чрез немислене се става силен, богат, постига се вътрешно спокойствие, самоувереност и уважение, смелост, здраве и секс. Всъщност всеки би трябвало отдавна да е разбрал тези неща, но мнозина още не са ги разбрали. Защо? Защото мислят.

Само че как да се откажем от мис-ленето? Рядко истински мислител е успявал да се откаже от мисленето. Но книгата на Ханес Щайн показва, че това е лесно. В осем лекции се научавате да живеете в хармония със себе си и света. Научавате се да вегетирате ден за ден, без да се замис-ляте, защото мисленето и нещастността са неразривно свързани. Само чрез изкуството на немисленето можем да станем щастливи и да се радваме истински на живота!

Книгата има различни глави, напр. „Увод: Недостатъците на интелигентността – как се отучих да мисля” или „Аз съм най-великият – последиците от скромността” или „Книгите се боклук – долу буквите, да живее пиктограмата!” или „Алкохол, кана-бис, екстази, кокаин, опиати – кой наркотик е подходящ за мене?” или „Възхвала на не-мисленето”. (ОЩЕ >>> в блога)

ЗАФАЩАМ СЕ С НАПИСВАНЕТО НА НОВ ФУНДАМЕНТАЛЕН ТРУД ПОД ЗАГЛАВИЕ „ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРОСТАЩИНА-ТА”

Както вече обявих публично и, тъй

да се рече, най-тържествено, моя милост се зафаща с написването на нов фундамента-лен труд под условното засега наименова-ние ФЕНОМЕНОЛОГИЯ НА ПРОСТАЩИ-НАТА. Като първа част в него се очертава да бъде съчиненийце под заглавието За ползата от немисленето - и за вредата от мисленето, идеите на което вече са в гла-вата ми, остава просто да намеря спокойст-вие и време, за да ги превъплътя, да ги "екстериоризирам", така да се каже, на хартия. В онази същата дискусия, която е напоследък за мен нещо като експеримен-тално емпирическо поле за апробация на идеите и настроенията, касаещи така бла-годатния обекта на изследването ми, един пишещ, и, за разлика от други, и също така мислещ човек, написа нещо, което е твърде интересно; аз, както ще видите, ще използ-вам подхвърлени от него мисли, та във връзка с това ето какво му написах тази сутрин, с което фактически откривам голя-мата тема:

Г-н Васик, искам да коментирам Вашето твърдение, именно това:

Не съм сигурен, че разделението на комунисти и нормални хора казва едно и също нещо за всички. Днешният живот показва 100% липса на влиянието на идео-логии или религии върху обществото, въобще на някакви форми на социално съзнание. (Може да направим уговорката, че за българина Солунската митница е в някакъв смисъл нацонален идеал, който ни обединява.) Имам предвид, че ако се казва комунисти и комунизъм, това са полити-чески понятия в тесен смисъл, а сега българинът избира между културата изобщо и некултурното изобщо.

По същество съм съгласен, искам обаче нещо да дейлизирам, във връзка с по-

общия проблем за вакханалията, на този взрив на простащината, който наблюдаваме напоследък у нас. (ОЩЕ >>> в блога)

ГРАМАДА НА ПРОКЛЯТИЕТО: ПРОКЛЕТ ДА Е ДЕНЯТ НА СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ!

С Българско знаме и с камък за Грамада! Флашмоб акция Време: Понеделник, 17:10 Място: Пред Столична община и общините на градовете с ПСА-та.

Участниците се очаква да носят поне два от следните атрибути:

1. Българското знаме; 2. Снимка на цветовете на трибаг-

реника, поставени от сърцат българин на 1.05. – 136-та годишнината от Априлското въстание НАД унизителния за България надпис “На съветската армия-освободителка от признателния български народ”. Цветовете на трибагреника – изтри-ти на 2 май сутринта, по решение на Сто-лична Община;

С въпрос към Столична община: Кой взе това решение? С въпрос към Столична община и

всички общини в градовете, в които про-дължават да държат на своята територия “паметници” на Съветската армия:

Те български институции ли са? Или са подопечни на Й.Сталин,

наложил кодовото название “съветска ар-мия – освободителка” за Въоръжените сили на СССР – обявили война и наложили на България официален статут на окупирана държава в периода 1944 – 1947 г. И нало-жили принадлежността и към Съветския лагер. (Какъвто бе и официалният термин в продължение на 45 г.)

3. Камък за Грамада, която ще из-дигнем пред общините. Название на Грама-дата:

Проклет да е мига, в който Въоръ-

жените сили на Съветския съюз стъпиха на българска територия и проклети всички, които се държат КАТО ЧЕ ЛИ датата на КАПИТУЛАЦИЯТА на България във война-та, обявена и от СССР – 9.9. – продължава да е национален празник на България!

29 В края на краищата, ако българс-

ките институции ще се държат така, да си избират – или да премахнат от градовете ни паметниците, отивали на този унижавал ни в продължения на десетилетия национален празник, или да го върнат 9.9. като такъв! Поне да сме наясно къде живеем – в ЕС или в Съветски лагер!

Часът на флашмоб акцията е оп-ределен така, за да сме там, когато служи-телите на общините – забравили, че дължат отчет пред гражданите, излизат – в края на работния си ден.

Имайте предвид, че до 10 минути – ще ни разгонят – така че бъдете точни!

Комуто е абсолютно невъзможно да бъде там през тези 10-15 минути от де-нонощието, би могъл да постави своя камък от Грамадата пред тази институция в друго – удобно нему време на този ден.

ХИМН НА НЕМИСЛЕЩИТЕ КАТО ПРОЛОГ КЪМ ЕПОПЕЯТА НА ДЕБИЛИТЕ

Този т.н. химн на немислещите от-

крих в коментарите на все онази същата дискусия под ежеседмичните смешни днев-ници на лудия доктор Т.Филипов. Понеже текстът ми се видя добър, рекох да го уве-ковечим, да го съхраним за историята на нравите, още повече че това доминиращо съсловие в нашето общество, имам предвид немислещите, няма кой знае какви постиже-ния – особено пък в сферата на поезията; ето: По Вапцаров - Please, don't get mad! :) Какво ще ни дадеш, o, Филипов от „полудялите си делници”? – Ний бяхме неизвестни фенове от кръчмички и канцеларии, ний бяхме селяни, които миришеха на лук и вкиснало, а в коментарите си спихнали Грънчаров псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателен че защитихме те с гърдите си и Костова добре поляхме със храчовете си обилни? Плювня ли бе – да я опишеш?! И храчове– да ги разровиш?! Ако не плюем – ще миришем Ще гинем в собствена отрова... По синекурите сме раждани, на завет някъде, по блоговете, изказваме се страшно важни а инак казваме се Гого. Омитахме софрите троснато И пишем с компира, където попържаме със сладост Костова - нали затуй е Интернето?! О, как сме пействали напрегнато в задръстените кафенета! И късно през нощта си легахме да мислим нови мурафети. Защото бият безпощадно другари с тежките си пачки! И искат Костов най-площадно да бъде хулен, сдъвкан, смачкан! Но слуховете, дето пускаме, когато краднем от съня си, като на пръднало миришат, ще кажеш – писани с гъза си. За зора – имаме награди, (макар да псуваме с клишета) Четат ни доста мършояди, а истината – нека крета! Ний винаги ще бъдем прости! Ний мразим мислещите хора! Затуй, добре че беше Костов- не плюем ли – ще се отровим!

ЕДНА ОТ ПРИЧИНИТЕ РАБОТИТЕ У НАС ДА НЕ ВЪРВЯТ...

“ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛА-ДЕЖТА”… ТОВА КЪДЕ И КАК СЕ СЛУЧВА?

Млад човек, за какъвто се предс-

тавя, с името The Joker, в една дискусия

прояви неочакван интерес към един проблем, който, чини ми се, е важен и за други хора; той може да се формулира така: как младите хора стават граждани, как се придобива едно същностно гражданско отношение, разбиране и поведение; ето какво си казахме в тази връзка, като, пре-дупреждавам, е много вероятно разговорът ни да продължи; за което пък призовавам и други хора да се включат в него:

- “Гражданско образование на младежта”… това къде се случва? Аз понеже се водя още младеж: къде мога да го пробвам? С бонус безплатните книги на Грънчаров, е нещо, което не трябва да се изпуска. Други желаещи има ли? Докторе? (The Joker) - Гражданското образование на младежта, драги ми така любознателни The Joker, се случва навсякъде: в училищата, стига в дадени училища да има “луди учители” като мен, дето се опитват да подтикнат младите да мислят самостоятелно, а не да са папа-гали; в интернет форумите като този, където граждани като моя милост водят дълги и отегчителни разговори и спорове с “разби-ращи от всичко”, ала немислещи лековер-ници и наивници, поддали се на догмите и “лесните обяснения” на олигархичната про-паганда (виждате, най-внимателно подби-рам думите си, отчитайки чувствителната Ви душа), в кръчмите, когато някой незаспал младеж почне да прави опити да разговаря с видиотизираните си приятели, дето мис-лят само за чалга, за “мацки”, за кючеци и за… майтапите на д-р Филипов; и така ната-тък, драги ми The Joker, гражданското обра-зование и обучение не само на младите, но и, особено, на средностатистическия наив-ник в нашенски условия тече навсякъде. А пък най-добър учител, и това не трябва да забравяме, е самият живот, самата дейст-вителност, която изнася на масовия кретен най-хубави уроци… чука го отвсякъде по кратуната, докато в един прекрасен ден не почне малко от малко да поумнява… да, такива ми ти работи, така стават тия неща обикновено… (Ангел Грънчаров) - Може ли два въпроса? (Допускам, че мо-же) 1. Ако животът, чукайки кретените, ги учи най-добре, какъв е смисълът от това граж-данско образование?

30 2. Можеш ли да демонстрираш един твой урок по мислене? Да приемем, че аз не мога да мисля и съм тотално подвластен на… как го каза… „олигархичната пропаганда”, как ще ме спасиш? (The Joker) - Може, разбира се; аз съм диалогичен човек; ето, отговарям: 1.) Животът, разбира се, учи, но уроците му ги заплащаме, така да се каже, с… живота си. Какъв смисъл има да поумнееш след всички изпитания на живота, така да се каже, постфактум, т.е. едва в неговия заник, на финала му? Някои и тогава даже не поумняват. Всичко зависи обаче от това КАК живеем, а не колко сме живели. За да почне да живее истински, както подобава за чове-ка, та и уроците на живота да почнат да имат за него длъжното въздействие, човек трябва на младини усърдно да се занимава с философия, част от която е и т.н. граж-данско образование. Това е една истина, останала още от древността… 2.) Мисленето се “прихваща” подобно на крастата – чрез допир. За да станеш мис-лещ, трябва да срещнеш мислещ човек и да започнеш да общуваш с него; допрял се по този начин до мисълта на мислещ човек има опасност да се заразиш и сам да станеш мислещ; прочее, мислещите хора не са най-щастливите хора – и това може би обяснява факта защо огромната част сякаш инстинк-тивно отбягва това досадно занимание – мисленето. Тъй че, ето, аз вече, драги ми The Joker, вече Ви “спасявам”: като разгова-рям с Вас. Но истинското Ви спасение е във Вашите собствени ръце: като всяка мисъл подлагате на внимателно критично премис-ляне, като отхвърлите от главата си “оче-видните”, неподлежащи на оспорване неща (примерно, че забавното винаги е за пред-почитане пред сериозното), като започнете, стъпка по стъпка, да мислите самостоятел-но, сиреч, със собствената си глава и т.н. Заниманията с философия са най-добрия и ефикасен начин да бъде стимулиран проце-са на умственото и духовното развитие на младия човек.

Стига толкова (засега). При инте-рес съм готов да продължим разговора. Смятам, че има смисъл да се разговаря в този дух, а не както по-рано…

Тоест, ако всички сме, тъй да се рече, “ученици на живота”, то не трябва да сме прекалено тъпи ученици, щото има, знайно е, ученици, които лесно схващат уроците, има обаче ученици, които доста бавно ги схващат, а някои, изглежда, са така настроени, че съвсем няма да ги проумеят, най-вероятно и щото нямат желание за това. Има всякакви ученици, тъй че макси-мата “Животът учи най-добре” трябва да се възприема някак си по-диференцирано, а не че това учене е автоматично и един вид “за

всички поравно”. Нищо не става по тоя начин в… живота, нищо не става така лесно.

Второто, на което искам да обърна внимание, е това, че уроците, които у нас, примерно, ни преподаде т.н. “политически живот”, именно живота, в който ние, бълга-рите, трябваше да се приучим да живеем в свобода и демокрация, се оказаха за нас не съвсем, така да се каже, плодотворни. Мно-го хора съвсем не ги разбраха и си направи-ха съвсем погрешни изводи. Други пък, именно заинтересованите, направиха така, щото по-голямата част от хората в крайна сметка да са съвсем деозриентирани, обър-кани, обезверени, отчаяни и пр. Тоест бяха подготвени, за да станат лесна жертва на такива политически шарлатани като Сиде-ров, Борисов, разни Янета и прочие.

Тъй че, оказва се, нищо че сме хо-дили, тъй да се рече, в “училището за де-мокрация” цели 23 години вече, това не значи, че сме усвоили уроците й, напротив, някои са по-зле от първолаците, щото имат при това съвсем неверни и погрешни предс-тави за случилото се, за случващото се. “Образованието” на такива е дефектно и трябва наново да се преобразоват, което е още по-трудно.

Ама да спра дотук, за да не стана още по-досаден…(Ангел Грънчаров)

ПРОТИВ ЛЕСНИТЕ МАНИПУЛАТИВНИ ОБЯСНЕНИЯ НА СЛУЧИЛОТО СЕ В ГО-ДИНИТЕ НА МНОГОСТРАДАЛНИЯ БЪЛ-ГАРСКИ ПРЕХОД

В онази, именно все същата дискусия, която тече с неотслабваща сила вече трета седмица, отново и отново се поставя вечния проблем на нашите полити-чески разговори: проблемът "Костов". Явно хората, особено по-мислещата част от при-родопопулацията ни, не могат да бъдат задоволени с лековатите и фриволни обяс-нения, които услужливо ни подхвърлят "анализатори" като упоменатия "луд доктор" Тони Филипов, чиято задача била, предста-вете си, да разсмее читателя, а не да го направи нещастен – като му помогне да се замисли. Апропо, тия като мен, дето си позволяват да правят второто, точно на това основание у нас са и най-мразени. Ето по-долу два коментара от този род, които именно, тъй да се рече, "убиват" щастливо-

то природно настроение на духа на не-мислещия гласоподавател и предизвикват у него крайно ненавистните му пориви към замисляне:

Костов наистина се показа като го-лям българин. Това е истината. Отказа на руснаците да прелетят на България и да провалят мисията на НАТО в Косово. За това шапка му свалям. Отказа на американ-ците да приемем косовски бежанци в Бъл-гария, въпреки огромния натиск, който му беше оказан. За това шапка трябва да му свалим. Дето се вика, озъби се и на двата гиганта, за да защити интересите на Бълга-рия. Това историята няма да забрави. Това не го забравиха нито руснаците, нито аме-риканците. Та, съдбата на България е била решавана от големите в кръчмата, на рес-торантска салфетка. Е, тоя път на салфет-ката е писал Костов.

И големите не му простиха. Дока-раха му царя. На запад изчеткаха на царя костюма от нафталина, а руснаците си го докараха. Но има и нещо друго, та се попи-ля синята идея и затова някой беше вино-вен. Хайде да не е Костов, но на хоризонта друг не се види. Но ако за разграничаването на сините от Костов, ако самия той носи 30-40 процента вина, то останалите 60-70 процента носят тези, които фучаха от него-во име и изплашиха хората. За процентите, всеки да си ги определя както си иска.

А иначе какво, и той си има своите си грешки и слабости. Основното, с което Костов ще остане в историята, това са два-та акта, с които защити правото на България да се нарича суверенна държава. Е, сега вече не сме такава. Както рече Божидар Димитров: “шибан народ”, както рече и Борисов: “Матрьяла е такъв”. (Маринов)

Всеки, който е имал (отвътре) пог-леда върху процесите, които протекоха в СДС в периода 1996-2001-2002 година и стига да не е лично заинтересован от изо-пачаване на истината, няма да приеме тезата, която и такива като д-р Филипов ни натрапват: че "злодеят" Костов собствено-ръчно бил "съсипал", "разцепил" и "унищо-жил" синьото движение и поривите на бъл-гарите към свобода и демокрация; нещата не са така прости. И ако неколцина възразя-ваме срещу една такава теза, то е щото не ни задоволяват такъв тип обяснения, които са задоволителни за друг вид публика, именно за наивна публика, нямаща склон-ност за мислене. Ето затова възразяваме, а не за друго, или пък че Костов, видите ли, ни бил много мил и драг; не, истината ни е мила и драга, затова възразяваме. Пък и на нас, по морални причини, не ни харесва да се включваме в такива масови и публични разкъсвания на личности, нападнати сякаш от бесни кучета – каквато по естеството си беше пропагандната война срещу Костов. На която именно приглася тук нашият тол-кова любезен и забавен иначе доктор.

31 Вярно, давам си сметка, че някои

ще подскочат като ощипани невинни госпо-жици, но ще спомена и това: като изследо-вател най-внимателно осмислих процесите на нашия многострадален, но все пак епо-хален преход към свобода и демокрация в две свои книги: едната е със заглавие БЪЛ-ГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие "Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността") и втората е СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие "Кратка психологическа история на съвременна България"). А моя-та философия на историята, политиката и държавата може да се разбере от книгата ми УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, с подзаглавие "Източниците на достойнст-вото, успеха и богатството", написана значително по-рано. Та който се вълнува от истината не е зле да се запознае и с моята гледна точка.

В нашата т.н. аналитична полито-логия (която често, да не кажа винаги, изме-ня на мисията си и обслужва всякакви инте-реси, но съвсем не фундаменталния инте-рес на самата истина), да не говорим пък за изцяло конюнктурната ни историография, към случилото се у нас през тия все пак знаменателни години се прилага един не-достатъчен, схематизиращ, бих казал дори жизнено непълноценен подход, който моя милост се опита да надмогне, предлагайки един съвсем различен тип вникване, именно философско-психологическото, отчитащо именно ония фактори, на които другите не обръщат особено внимание, поради изклю-чителната им трудност. А все пак историята я правят хора, водени и вдъхновявани от някакви идеи и интереси, а не нещо друго. Едноизмерните разсъдъчни и поради това манипулативни обяснения мен лично съв-сем не ме задоволяват, като философ съм склонен да търся оня смисъл, който така лесно не се постига, но който пък задоволя-ва нашата по-развита способност за разби-ране. Иска се в тая фина сфера един друг тъп тълкуване, което може да ни даде ав-тентичния, значително по-богат смисъл в сравнение с този, който ни дават плоските обяснения на подкупните и готови да услу-жат на всеки, който има пари, политически анализатори.

Е, ето, има един наистина странен изследовател като мен, който, представете си, не ще да обслужва никакви интереси и за който единствено водещото е истината; да, представете си, има и такива хора у нас, които се покланят на истината, а не на лъ-жата. Това само исках да вметна...

Апропо, нека модераторите на тоя сайт, ако сметнат и преценят, че горното е "рекламно" или "търговско съобщение", нямащо отношение към естеството на раз-говора, да го изтрият без капчица жал. Ма-кар че в нашенски условия да рекламираш сериозни и "скучни" книги, предлагащи на читателя да се замисли, е горе-долу същото

да рекламираш овчи кожуси на екватора - или пък хладилници на ескимосите. Нашият народ, явно, си е природно интелигентен и всичко разбира без да мисли, тъй да се рече, инстинктивно - и затуй изобщо не чувства някаква особена потребност все пак да се замисли поне малко, щото много да мисли, казват, било крайно вредно за здра-вето и дори за живота...

КАК АЛЬОШОВЦИТЕ ОТНОВО НИ ОСВО-БОДИХА – ТОЗИ ПЪТ ОТ НОВАТА БЪЛ-ГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ

Иван Костов, наричан в някои сре-ди още “Бела Лугоши на демократичните сили”, следеше усърдно секундната стрелка на часовника. От напрежение дори беше изплезил езика си. Подобно на алкохолик, който чака да стане 6 следобед, Костов жадуваше настъпването на полунощ, за да начене своя кръволожки пир!

Пред него, в порцеланова чинийка, беше сервирана сочната българска демок-рация, която още димеше, изпълвайки обо-нянието на Костов с опияняващи демокра-тични благоухания. Ударите на часовника приближаваха кулминацията, когато навън се разнесоха страшни викове:

- Руссиян, Руссиян! … Като чу това име, Костов завър-

тя глава още по-страшно, с широко изпуле-ни очи, дето се изражаваше тъп страх. Той опита със страхотен скок да се скрие в скрина, но в този момент вратата се отвори рязко и Руссиян влезе в криптата.

Руссиян беше симпатичен млад путинец. Очите му светеха като инфрачер-вени петолъчки, настръхналата му четина се вееше като червеното знаме на СССР, а в ръцете му пробляскваха остро наточени сърп и чук! С едно рязко и подло пролетарс-ко движение от лакътя надолу, той отсече главата на черния Костов от кръста, хвана я за косата преди още да докосне пода и изрева с мощния рев на хиляда Чернобила:

- Ну и кончилась с черной Бол-харской демократией! Опять я вас освобо-дил! Вся власт советским дебилам!

От отсечената глава на Драгалевс-кото чудовище се процеди мъничка капка кръв…

Дерзайте, братя! Падна тирана! Да вдигнем паметник на Руссияна!

Написа: blackadder

ПОДЛИЧКИ РУСОФИЛСКИ МАНИПУЛА-ЦИИ В РОДНИЯ НИ ИНТЕРНЕТ

Онази все същата дискусия под

ежеседмичните писания на т.н. луд доктор Филипов продължава с неотслабваща сила и застрашително придобива характера, без преувеличение, на епохално събитие в

32 иначе общо взето скучния напоследък ин-тернет. Оказа се, че тъй като моя милост има дързостта да възрази и да изобличи доктора в користност, в опити за безочлива манипулация не немислещите, в най-пошъл популизъм и прочие, то в отплата на това срещу мен се поде нещо като епична война, която застрашава да надмине по мащаби и размах даже грандиозната оплювателска кампания срещу самия Иван Костов. Но тъй като моя милост е, дето се казва, “старо куче”, да не кажа стар изпечен боец в по-добни битки, каквито водя откакто се помня, та не само че не се предавам, ами продъл-жавам да налитам със стрели, копия, камъ-ни, гранатомети и каквото друго ми попадне топло или хладно оружие. Ето последната схватка, която подех и инициирах, с удовол-ствие очаквайки изкусното отбиване на юруша или на атаките на башибузука, който се е обединил около упоменатия войнствен доктор; ето какво написах там:

Та да се върнем на думата си, да подемем разговора, дето се казва, “по съ-щество”. Докторе, Ваша милост е благово-лила да напише:

През 1891 г. бай Петко е аресту-ван и хвърлен в Черната джамия (днес „Св. Седмочисленици”) във връзка с атентата срещу Стамболов, при който загива ми-нистър Хр. Белчев. Всъщност, дали е било наистина атентат срещу Стамболов, е трудно да се докаже. Щото Христо Белчев е бил финансов министър. А един финан-сов министър сам по себе си е достойна цел.

та в тази връзка възникват няколко въпроса: 1.) Значи ли това, че атентаторите, според Вас, са сметнали Стамболова за “недостой-на за убиване” цел, след като, както знаем, в крайна сметка и той все пак е убит от вдъхновявани от все същите поръчители убийци? 2.) Понеже ни в клин, ни в ръкав се сещате за Стамболов, след като иначе постоянно в ума Ви е Костов, значи ли това, че поставя-те (неволно) имената на двамата държав-ници един до друг?

Което, апропо, трябва да се вземе предвид от поръчителя на Вашите писания, щото от такова едно внушение произлизат твърде неприятни и неблагоприятни после-дици – с оглед главната цел, именно, да се плюе неуморно против Костов. 3.) Дали не следва да си направим извода, че Вашите лични симпатии са към русофили като Петко Каравелов, към враговете на Стамболова (както сега безспорно са и към враговете на Костова), тоест, към враговете на България, от което пък би следвало да се направи извода, че се опитвате да впечат-лите с подобни писания не кой да е, а имен-но тия, които са широко известни с щед-

ростта си в плащането на всякакви преда-телства; знайно е също, че тия същите за повече от век си отгледаха цяла една пета колона от т.н. рубладжии, а пък в наше време щедростта им, предполагам, е още по-голяма. 4.) Смятате ли, от тази гледна точка, че Стамболов е убит, тъй да се рече, “правил-но” – понеже е бил върл душманин именно на тия, които така щедро плащат на про-дажни души като… хайде, да не казвам като кого? 5.) Дали пък горните допущания не са съв-сем резонни с оглед на това, че Ваша ми-лост нищичко не написа за визитата на патриарха-милиардер и “аскет” Гундяев, а вместо това “историческо събитие” ни ба-ламосвате с изцяло безинтересните, напра-во скучни преживелици на някакви си там “цигани-амфибии”, което е твърде многоз-начителен факт?

Хайде да спра дотук. Иначе още много въпроси още могат да се поставят. Ето, за да не възникват такива неприятни въпроси е добре човек, като пише, да е искрен и да не се мъчи да шикалкави; при-мерно, Стамболов да го нарича директно “тиранин”, щом мисли така, а пък на негови-те врагове да сторва съответните подоба-ващи поклони и метани, с оглед все пак да оценят в парично изражение старанията му. Това исках сега-засега да Ви кажа по тия най-същностни проблеми и недоумения, които буди Вашето писание.

И което несклонната към рефлек-сивност публика, както забелязваме, изоб-що не съзнава, поради което можем да си направим пък извода, че манипулациите на Ваша милост сега-засега могат да се смятат за успешни, стига да не се беше появила в тоя форум моя милост и още неколцина, които възразихме.

Което пък и обяснява воя на кла-кьорите, които се опитват да прогонят оттук всеки, който има наглостта да пита, да не се съгласява със всичко – сякаш е говедо, а не човек…

КУРС ПО ДОБРОТА

От доста време в съзнанието ми кръжи идеята за един такъв курс; той може

да бъде видео-курс, може да е и тексто-ви, не зная за момента кой вариант ще бъде по-удачен. Дали сме добри, дали ценим добротата, как се става добър човек, подда-ва ли се добротата на “обучение” и как се възпитава – ето малка част от тия необхо-дими въпроси, които би следвало да си зададем в един такъв курс. А в процеса на обсъждането ще възникнат още много дру-ги, няма как да е иначе.

Не зная какво е вашето впечатле-ние, но на мен лично ми се струва, че ситу-ацията с добротата у нас – ако мога така да се изразя – не е бляскава. Е, на думи всички смятаме, че е прекрасно да си добър, на думи всички ценим добратата – но дали сме добри на дело? Показваме ли добротата си, което не е същото като да се мислиш за добър, иска се да си добър, сиреч, твоята доброта да е неразделна от теб самия. Но това е само от една страна – едно външно, несъщностно, демонстративно отношение към добротата, което е съвсем различно от непосредственото й битие под формата на един наистина добър – на дело добър, не само на думи! – човек. Има обаче и нещо друго: безразличието към доброто и към добротата. Нима не усетихте скука като прочетохте заглавието – курс по доброта – признайте си, моля, не беше ли точно така?

Нечувствителният към автентична-та доброта човек не се вълнува много-много от това дали умее да прави точна разлика между добро и зло. Неразвитостта на съз-нанието за добро неизбежно води дотам, че такива хора без замисляне ще подменят мястото на доброто и злото, т.е. злото ще почнат да възприемат за добро, а доброто – за зло. Да, това е извратено, то е изневяра на вродения в душите ни усет за добро и зло, но нима не сте забелязали в живота ни такива хора? Нима няма зли хора, които старателно се преструват, че са добри – и в тяхната “доброта” струи неподправената им злоба? Забелязвали ли сте напоследък в живота, в ежедневието си, някой човек, който да ви е впечатлил силно с неподпра-вената си, съвсем естествена доброта? Вие сте щастливци, ако сте срещали такъв чо-век. Защото това е човек, който е осъзнал великия, в някакъв смисъл свръхчовешки смисъл на добротата – и я е направил свое верую, своя жизнена съдба. Е, има сред нас добри хора, моля, не ме възприемайте като мизантроп; общо взето добрите хора винаги са повече от злите, пък и у всеки човек, предполагам, има нещо добро. Животът ни би бил напълно невъзможен ако все пак доброто не е водещото, направляващото нашите постъпки; така е, но нима не се забелязва и тенденция, все по-засилваща се, по моето възприятие, според която да-ден тип хора се чувстват крайно нещастни ако не вредят най-ефективно на ближните си? А нима не е възможно да ни сполети и това: да вредим, мислейки си, че правим добро? Смятаме, че правим добро, а в

33 действителност правим зло на човека до себе си – нима не е възможно и това? Виж-дате, че работите доста се “объркаха”, не са така ясни и безпроблемни, каквито ни изг-леждаха в началото, именно преди да се бяхме замислили.

Добротата е душевна топлина, а отношенията ни са станали крайно хладни, студени, което показва и какви са душите ни. Безразличие витае, и то повсеместно, спрямо човека до теб – до мен, до него. Безразличие, подценяване, да не кажа презрение. Другият до теб ти е никакъв. Не ти пука за него. Е, ако встъпваш в някакви отношения, го правиш единствено в свой интерес, или най-много – заради взаимната полза. Примерно, забавляваме се взаимно, за да не ни е скучно ако останем поотделно. Правим си взаимна услуга, принципно съ-щото е, когато, да речем, помолим някой да ни почеше по гърба, там, докъдето не стига собствената ни ръка. Отчуждението, т.н. алиенация, ни залива в това наше консума-торско общество, в което всичко се е пре-върнало в стока за… консумация – и за размяна. Ами и ако самата доброта сме я опаковали и си я “продаваме” един на друг, сякаш и тя е стока? Неестествеността, фалша, преструването, лицемерието и т.н. са все симптоми на безразличието към добротата, което пък е опаката страна на инвазията на злото, на многоликото зло в живота ни. Злото, представящо се за добро, мимикрирало като добро, възприемано като добро – какъв кошмар!

Добре де, може ли да се учи доб-ротата, как така – ние не ставаме ли добри един вид съвсем непринудено, спонтанно, по порива на самото сърце и душа? Не трябва ли да заложим в това отношение единствено на интуитивния усет за добро, който си имаме, така да се рече, “по приро-да”, който сякаш е вроден? Ставаш си до-бър един вид без да си го искал, без да си се стремил, без да си осъзнал колко ценна за теб лично е добротата – възможно ли е да е така при човешки същества, надарени с разум? И за какво в такъв случай ни е разумът?

В училището учат ли децата ни на доброта? На училището ли трябва да зало-жим в това отношение? Дали училището може да направи децата ни добри? Учите-лите ли ще се погрижат за това децата ни да станат добри? Прочее, колцина от нас, родителите, съзнателно, дълбоко в себе си, сме разбрали, че добротата е за предпочи-тане за нашите деца? Не смятат ли мнози-на, че ако детето ти стане добро, то ще стане “неадаптивно” към суровите реалнос-ти на живота, сиреч, изложено е на опас-ността да се държи като наивник, глупак, като луд дори? Ами родителите ли са тези, които носят отговорността за възпитанието на доброта у децата си? Добре де, но каква част от тия родители, така да се каже, сами са поклонници на добротата, а не я смятат

за нещо като “дефект”. Дали има такива родители в днешно време, които убедено говорят на децата си: “Бъди твърд, тъпчи другите – ако не искаш теб да тъпчат!”? Дали е възможно в днешно време да се срещне родител, който да възпитава детето си ето така: “Бъди добър, никога не прави зло на човека до теб!”? Ако има такива хора, те дават ли си сметка за това добро или зло правят на децата си като ги възпитават така? Защото един добър човек сред общ-ност ако не от зли, то от презиращи добро-тата хора не е ли съвсем обезоръжен и беззащитен? Не се ли оказва, че има сми-съл да сме добри и да ценим добротата само ако и другите около нас станат такива – защото добрият човек сред зли и сред безразлични към добротата е твърде слаб, раним, беззащитен? Иска ли някой родител точно такова да е детето му в “джунглата на живота”?

Християнството е религия на доб-ротата, това учение поставя добротата на сърцето и душата на най-висок пиедестал, то в резюме не е друго освен култ към доб-ротата. Не ми се говори обаче доколко днешните ни духовни водачи, пастири, архийереи, свещеници са на потребното ниво – и доколко не са изневерили на миси-ята си: да сеят семената на доброто и на добротата в душите. За жалост, станало е така; по ред причини, много са причините, но те не трябва да звучат като оправдания – че духовните лица в нашето общество ся-каш (в мнозинството си, не всички) не са носители на една изтънчена духовност, в която добротата на душата заема централ-но, водещо място. Те са същите като нас, нуждаещите се от духовно насърчение и просветление, ако не са и още по-опорочени. И това се вижда с просто око. У нас е възможно да се срещнат, и то неряд-ко, духовни лица с очебиен материалисти-чески манталитет – по-голямо падение, по-голяма деградация от тази дали изобщо е възможна? Дали не вървим към този пара-докс, към тази лудост: да шества у нас някаква крайно извратена духовност на бездуховността? Ширещата се у нас прос-тащина, която е стигнала вече до екзалта-ция, до самовлюбеност, нима не е другото име на тази “духовност на бездуховността”? И какво, в атмосферата на една вилнееща духовност на бездуховността нима е въз-можно да има все още хора, за които добро-тата на сърцето, бликаща във всеки един акт на поведението, е станала непосредст-вен живот, сърцевина на живота на такива хора?

Да си човек в истинския смисъл означава да си нравствено същество. Нравствено е съществото, което обича да прави добро, такова е съществото, за което добротата е негов модус вивенди, сърцеви-на на живота му. Нравствената развала в днешно време обаче е достигнала до ужа-сяващи мащаби. Да се опише тази развала

в цялата ѐ многоликост е безкрайно трудно; но развалата е тук при нас, тя дори е вътре в нас, няма къде да е другаде. На нея трябва да се противодейства. Начева-нето на един курс по доброта дали не може да е малка стъпка в тази посока?

Мнозина съзнателно възпитават децата си да бъдат хищници – за да издър-жат в социалната джунгла, в каквато се е превърнало обществото ни. Водени са от неоспоримата презумпция, че добротата е признак за малодушие и слабост. Никой не иска детето му да е слабак, с когото другите се гаврят. Никой родител не иска да поеме риска да обезоръжи детето си, като почне да го наставлява да бъде добро, доброде-телно, сърдечно в отношенията си. Откъде-накъде само аз да поемам този риск, да уча децата си на доброта, та да ги тъпчат ли после?

Някога в черквата хората са били наставлявани в нравствено отношение, били са подбуждани към размисъл в тази посока. Днес това не се прави, а повечето ни “духовници” са бизнесмени; духовните ни водачи пък са мутрополити, носители на един презрян атеистичен и материалисти-чески манталитет. Тънат в лукс и разкош, овладени от бесовска грандомания. Нищо християнско няма в такива. Станали са слуги на Сатана. Страшно е, че сме допус-нали това – и го търпим като безсловесно стадо.

Нравствена проповед, но не каква да е, не като суховато “морализаторстване”, а истинска, вдъхновяваща и пр., няма и в училището ни. Учителите ни са затнали в още по-отвратителна прозаичност, бидейки превърнати в най-унижени нископоставени чиновници в една административна систе-ма, в която няма място за личностност, духовност, свобода, няма място за възви-шени чувства, за доброта, за красота. Ме-сомелачка на човешки души е нашето учи-лище, то е машина за обезличаване и затъ-пяване, страшно е – даваме ли си сметка накъде сме е подкарали, и то не от вчера? Можем ли да осъзнаем какви грозни плодо-ве ще берем един ден ако не се освестим? Ние, прочее, вече берем тия плодове, ама пак не вдяваме какво точно става – и блеем като овце, обзети от овче безразличие към всичко, включително и към собствената си човешка участ…

Родителите пък са така заети, че обикновено нямат време да обърнат “по-специално” внимание на децата си; и тук отношенията са формализирани, изкустве-ни, несърдечни, липсва доброта, патос, вдъхновение. Всичко е прозаично, бездуш-но, нечовешко – да, нечовешко е да сме бездушни към собствените си деца и да се залъгваме, че изпълняваме функцията си на родители. Държавата пък напира да стане безразделен господар и в тая сфера: на интимното, личностното и нравствено фор-миране на нашите деца. Нали сте запознати

34 с някои стряскащи моменти в т.н. Закон за детето? Или не сте? Блазе ви! Завиждам ви на спокойствието! И на безразличието. Не чухте ли, че някакви уплашени родители протестирали против тоя закон? И това ли не сте чули? Наистина човек може да ви завиди: вий, вий, дами и господа, вий сте… щастливци! Прочее, не знам дали сте забе-лязали, но наоколо е гмеж от напълно безг-рижни и безотговорни… олигофрени! Не хора, а животни! Страшно е!

Малко се увлякох, сякаш. Започнах да се държа зле, и то в самото начало на един курс по доброта! Това обаче е показа-телно: ние всички сме озлобени, даже и да ни го съзнаваме, то злобата ни прозира отвсякъде. Няма значение, че се стараем да не нарушаваме, да не минаваме “някои граници на приличието”. Зли и най-вече безразлични сме към добротата, което е не по-малко лошо, е не по-малко зле. Струва си обаче да се позамислим по тия въпроси, не мислите ли? Ето, това може да е една от целите на един курс по доброта, който имам намерението да проведа. Да опитам да го проведа. Ще видим как. Засега имам само, како виждате, единствено идеята. Но и това не е малко, то е първата стъпка.

Аз писах много пъти, че се мъча около невъзможността да завърша една започната от мен книга, която носи заглави-ето ЖИЗНЕНИ СТРАТЕГИИ. Сега осъзна-вам, че един такъв КУРС ПО ДОБРОТА може да изиграе ролята на приближение към по-общата тема за жизнените страте-гии. Май е по-добре да опитам да се захва-на с това ново предизвикателство, което, знае ли се, може да облекчи работата ми по онази отдавна замислена книга, която прос-то не намирам подходящото душевно наст-роение да седна и да я напиша. То в тия неща, писането и пр., плановете, види се, много не помагат.

Ето, сега курсът по доброта – не знам, наистина не знам как ви звучи едно такова хрумване, ще ми е много интересно и полезно обаче да узная! – е на път да ме вдъхнови, ще видим де, нищо не се знае. За момента съм решен да опитам. Дано не се възприеме една такава идея като екстрава-гантност. Важното е обаче, че все повече се паля по нея. Всичко друго няма значение.

Да спирам дотук, хубав ден желая на ония, които издържаха да дочетат дотук тоя толкова скучен текст! Вий, дами и госпо-да, вий, вий сте… герои!

БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ ПАК "ПОРУГА-ХА" ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АР-МИЯ-"ОСВОБОДИТЕЛКА"!

Тази вечер, 01.05.2012, около полунощ, около МОЧА! Специални поздрави за тия, които са извършили това българоугодно дело:

ЗАБЕЛЕЖКА: Снимката взаимствах от ТУК.

ПИЯНА ЧЕРВЕНА БАБИЧКА ПРАЗНУВА 1 МАЙ

Изображението взаимствах от ТУК.

КОГА ЕДНА ПАРТИЯ СТАВА “СТЪЛПОТ-ВОРЕНИЕ ОТ КАРИЕРИСТИ”

В новите си записки Из делниците на един луд (23 – 27 април) многоуважае-мият Тони Филипов, д-р, по добрия си оби-чай не пропусна да “бъзне”, както се казва, г-н Костов и неговата партия, за което ние вече допускаме, че го прави по… твърде интересни причини – или екзистенциални основания. Но сюблимното тоя път е, че докторът си е позволил да напише следното куриозно изявление:

Обаче, ако още една група напус-не ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли?

Виждате, доста предпазливо се из-казва, но даже и това едва ли може да го спаси; защото “лоши” и “подли” хора, вогла-ве с моя милост, веднага го изобличиха в крещящ алогизъм; ето какво написах най-

напред аз, понеже веднага съзрях “ахи-лесовото място” на нашия доктор:

Обаче, ако още една група напус-не ДСБ с кариеристични мотиви, някой може да направи извод, че тази партия е била пълна с кариеристи. И е логично, не ли?

Егати логиката, особено ако се свърже с друго едно любимо твърдение на нашия така забавен доктор: че Костов е “умряло куче”. И какво излиза: в партията на “умрялото куче” било пълно с кариеристи, егати и логиката, докторе! Тия кариеристи, оказва се, са твърде малоумни според твоя-та логика, докторе, не ли?

Явно тоя, дето инвестира в теб и ти плаща да плещиш каквото ти дойде на акъла, скоро ще стане пишман за парите си: издишаш отвсякъде, докторе! Така е, вдъх-новеното от парични импулси “творчество” е нефелно, няма как да е иначе, не ли?

И други хора се обадиха, осъзнали парадокса. Или глупостта де, да бъдем по-директни. Ето, примерно, някой си Тенев написа това:

Браво докторе! В ДСБ, партия без значение, било пълно с кариеристи!? Логиката ти е желязна! Даваш фира, док-торе…

И понеже, както се казва, се отвори дума, пък и се зачекна интересен проблем, моя милост не се сдържа и отново написа пространен коментар, щото се убедих, че тоя тип коментари е най-неприятен на г-н доктора; но го сторих, един вид, за негово добро: белким се позамисли и като пишещ човек вземе да си мери по-внимателно думите, а не да се излага, позволявайки си да пише толкова близки до ума алогизми; та ето какво написах там:

Да вметна и аз нещичко. Това до-колко всяка партия у нас, а и не само у нас е пълна с кариеристи, трябва да се осмисли още малко според мен. Кратката история на нашия многострадален преход към демок-рация (който, прочее, в наше време вече стигна… до под кривата круша, т.е. катаст-рофира!), показва едно: че кариеристите се запътват и почват да преливат само в оная партия, която има реални шансове в скоро време да се окаже “у властчицата”. И също така, че кариеристи, явно, нямат никакъв интерес да стоят в оная партия, за която не се очертава в скоро време да е “у властта”. Тъй че да се изтъква, както прави уважае-мият доктор, че тъкмо партията на Костов била в наше време, представете си, “бъкана с кариеристи” може да означава само едно: че и докторът има някакви неосъзнати стра-хове да не би, не дай си Боже, “злодеят” Костов отново да се докопа до властта; иначе защо, по думите на доктора, ще има чак толкова много кариеристи при Костова де, кажете?

А иначе истината по тоя въпрос е проста, като всяка истина, и тя не се нуждае от никакво остроумие, а най-малко пък от

35 някакво по-специално усукване. Щом на някоя партия почнат да се вдигат шансовете в скоро време да е “у властта”, потоци от бодри кариеристи се насочват към нея. Това го видяхме с очите си: така беше със СДС когато в първите месеци на 1997 година то тръгна към властта, така беше после с цар-ското движение, така се развиха работите, и то пак пред очите на всинца ни, с боковото движение, с гербовашката партия. Интерес-ното е също, че общо взето все едни и същи лица дефилират от партия в партия, щом като тая партия се запъти към властта. От само себе си се разбира, че партии, за които се знае, че нямат реални шансове да са в скоро време “у властта”, изобщо не са привлекателни за кариеристите – и по тази причина, не по някоя друга, към Кунева прибягаха упоменатите лица от ДСБ, за които водим този разговор.

Да се пише, че партията на г-н Кос-тов била “стълпотворение от кариеристи” и то тъкмо в тоя момент, означава или да допущаме, че има реална опасност изтер-заният от толкова много наглост гласопода-вател отново да е насочил симпатиите си към сатанизирания от олигархичната пропа-ганда Костов, или пък оня, който допуща такова явление, чисто и просто да е болен от параноя спрямо Костова човек, и значи щом чуе това име, се захваща да трепери от неразумен страх, на което именно основа-ние почва да прави и алогизмите, за които тук водим разговор. Изглежда тоя е случая на нашият дълбокопочитаем доктор, ако изключим другия вариант: някой да го е наел да пише каквото му дойде на акъла срещу Костов, срещу известно заплащане, разбира се. Виждаме, че истината и по тоя въпрос вече се очертава все по-релефно, та и слепците да могат да я схванат.

Апропо, то точно затова е така благотворно за партиите стоенето в опози-ция: да се поочистят от кариеристичната напаст, в тях да останат ония, които стоят за нещо друго, а не за едната полза или за едения интерес. Има и хора, е, не са много, но ги има, които стоят в партиите заради идеи, идеали, заради някакви ценности, заради съзнание за дълг и готовност за служене – или пък заради политическата философия, която изповядват. Явно има и такива, от този човешки тип; примерно, забелязал съм, че моя милост е от тоя род. Ще дам един куриозен пример за потвърж-дение: аз може би съм единствен случай, при който някой е изключен от партията СДС, и то в 1999 година, когато тази партия беше в зенита на славата си във властта; изключиха ме именно кариеристите, с аргу-мента, че съм бил рушил “организационното единство” – понеже моя милост си позволя-ваше системно, всекидневно и най-открито да разобличава безобразията на същата тая кариеристична напаст. А когато СДС падна от власт, за което кариеристите има-ха немалка заслуга, мина известно време и

специална депутация от разкаяли се члено-ве на партията дойдоха да ме молят отново да се върна, и дори официално ме възста-новиха, което, както и да го погледне човек, си е куриоз за българските условия.

Та мисълта ми е, че има и такива такива идиоти като мен, които обичат да са в партиите тъкмо когато те не са на власт. Да, има и такива, дори в нашенските усло-вия, но изглежда, за жалост, са твърде малко… а кариеристи у нас бол, за това спор няма…

НИЗОСТТА НА БЪЛГАРОФОБСТВАЩИТЕ РУСОФИЛИ НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Във връзка с трумфите и екстазите на разплулите се от угодничество пред руските си господари наши чернокапци, на които се нагледахме по време на визитата на милиардера-путинец Гундяев, подвиза-ващ се като руски патриарх, привеждам по-долу един откъс от Дневник на Ст. Стам-болов (Източник на текста), благодарение на което може с очи да се види, че тоя тип презряна психология не е от вчера, а от много отдавна, още от времената, в които Стефан Стамболов е водил люта битка с рубладжийските предатели-русофили – та да я има днес България; ето, четете: 22.12.1886 г. Светия Синод се събира в София. Святите старци са дошли в столи-цата, но никой от тях не е дошъл да се представи пред регентството. Това го пра-вят лукавите калугери с очевидната цел да дискредитират правителството и да станат приятни на московците. Те игнорират прави-телството, защото същото прави и руския цар.

Аз и другите регенти сме крайно недоволни, за дето Начович е свикал в сегашните критически и деликатни времена тия чернокапци на събрание, защото те ведно с опозицията могат да направят някой протест, от който да се възползва руското правителство. 12.01.1887 г. Вчера има голямо тържество по повод на юбилея в памет на братя Мила-динови. Ние отидохме на черква, дето калу-герите и поповете около 10-15 пътя повта-ряха и славославяха името на руския импе-ратор. Това нещо като че нарочно се пра-

веше от Климента и братята му. Страшно ми докривя и пот ма побиваше при всяко споменувание на името на императора, когото величаят с титлата "Благодетел" и "Покровител".

Подобно светотатство в сегашните особени обстоятелства могат да направят само такива знаменити и патентовани под-леци, като Климента. Като го гледах тоя безобразник, идеше ми да отида и да му измъкна гръцмуля. Ния се бориме до души-ци за нашата независимост и употребяваме хиляди хитрини, за да се спасиме от ноктите на бясната бяла мечка, а те, предателите чернокапци, ходят да я славославят и да показват на света, че ние сме готови да ближиме ЛАПАТА, която са е замахнала да ни пребие. Въобще в нас са е водворил един много лош обичай да са славославя при всяка служба и литургия руския импера-тор и този обичай трябва без друго да се изкорени.

На молебена Климента дойде да дава нафора. Аз и Муткуров си обърнахме гърба към тоя предател и не поискахме не само да вземеме нафора, но още и да ви-диме неговото подпухнало от пиянство и разврат лице.

Речта на Климента в църквата бе-ше повече от лоша. Тя не направи никомо добро впечатление. И тая крава с патрахил иска да мине за оратор! ЗАБЕЛЕЖКА: Заглавието – Низостта на българофобстващите русофили не е от вчера – сконструирах като използвах израз от текст на Иво Инджев.

ТОВА Е, САМО ТОВА СЪЩЕСТВУВА В ТОЗИ ЖИВОТ: ИЛИ ПАРИ, ИЛИ БОГ... ДРУГО НЯМА!

Тази сутрин, влизайки в интернет, взех да се ровя тук-там, търсейки си, както се казва, "тема" за писане. Имам много намерения, желания за какво да пиша, "планове", ала си оставям 5-10 минути да се поровя, та да видя какво става по света... и у нас, и евентуално нещо да ме впечатли, та да реагирам, като опиша после реакцията си, впечатлението си, позицията си. Така и тази сутрин. Не попаднах на нищо интерес-но и таман да се върна и да започна да си върша работа, "отдавна планирана", попа-

36 дам съвсем случайно на едно интервю на Карбовски със сина на Стефан Данаилов.

Признавам си, с голямо предубеж-дение си пуснах видеото, наистина, не очак-вах да чуя кой знае какво, а очаквах някаква пошла и сълзлива жълтурийка. Да, ама ето, изненада: синът е живял и учил, знам ли, в Америка, и ето, носи със себе си съвсем друга... душа, съвсем друг мироглед, знам ли как да го нарека. Силно съм впечатлен; водещият, пък и бащата, се безпокоят да не би "хората" да го помислят за луд, а момче-то изобщо не се смущава, браво! Наистина иска да става нещо като проповедник. Да ходи по улицата, и да дарява любов. На разните му хора. Да проповядва Божията истина. Няма как, силно впечатлен, слагам видеото в блога си ето под това заглавие: Чудатостите на живота и времето: синът на Ст.Данаилов се връща от Америка в България за да стане проповедник!. Не съжалявам, че съм се поразходил в интер-нет, не смятам времето си за загубено, напротив. Или пък че плановете ми отидоха, както се казва, по дяволите. Ето защо.

Тия, дето четат по-редовно блога ми няма начин да не знаят, че моя милост често влиза в дълги дискусии с – да ги на-речем така – "воинстващи атеисти", разни млади хора, които не че просто не вярват в Бога (това е често случващо се в наше време и си е техен личен проблем и въп-рос), ами че си позволяват да обиждат по недопустим начин вярващите, да ги наричат "глупаци", да им се подиграват, да изразя-ват едно гордо самомнение, че, видите ли, науката е решила всички въпроси, а най-вече е "доказала", че Бог, видите ли, няма! И така нататък, все в този дух. Та е с такива ми се налага да споря, да се опитам да ги предразположа да се позамислят. Пък и да ги направя на смешни и жалки, щото такива, без никакво смущение, повтарят всички до една догми на комунистическия войнстващ атеизъм от 30-те години. Общо взето, как знаете, почти нищичко не постигам, щото с такива е невъзможно да се влезе в норма-лен, човешки диалог; по-скоро с едно дърво човек може да влезе в диалог, но не с такъв. И ето, сега се появява млад човек, който почва да говори за Бог и да твърди, че щял да се посвети на това: да проповядва на хората от улицата Божията истина! Предс-тавяте ли си?! Нещо като чудо е това, аз лично не съм си представял, че такова нещо е възможно, нищо че познавам искрено вярващи в Бога млади хора. Това, че този младеж е син на Стефан Данаилов, няма особено значение в случая. Макар че има някакво значение.

И още нещо: писал съм също в блога си, че у нас сред религиозните пра-вославни дейци, да ги наречем така, няма умеещи да проповядват Божието слово, Божията истина. Нямаме такива известни и добри проповедници, сред православните особено. Сред другите, т.е. "сектанти", про-

тестанти и пр., имаме добри проповедници, но православието няма. Аз, признавам си, не съм срещнал такъв. За жалост така е. И ето, сега се появява един млад човек, бъл-гарин, идещ от Америка, и заявява, че ще тръгне по улицата да проповядва; вървял бос, и т.н., а проповедите му са доста... трогателни (не мога да намеря точната дума). И симпатични, тъй да се рече, са думите и мислите му. В нашенски условия звучат наистина лудешки. Представям си какво му е на Стефан Данаилов, че има такъв син, който така "излага" бащата. Про-чее, ето един момент от това интервю, който силно ме впечатли; синът казва на едно място в горното интервю ето тия пока-зателни думи; ето как върви диалога: - Той, баща ти, е социалист, той не вярва в Бог като тебе... - Няма социалист, няма нищо, това е: или пари или Бог, или пари или Бог, или пари, или Бог... - Имаше една група хора, които проповяд-ваха атеизъм, те бяха леви.. - Да, добре, те са... - Той такъв ли е? - Може, не знам какъв е, знам, че той не вярва в Бог, и значи той вярва в... лъжата! Това е, няма друго... Бог е единствената истина.

Какво ще кажете, а?! Страхотно е! Тъй че това, че има такива млади хора, е добър знак. Не знам как ще му повлияе това, че син на знаменитост, как ще му повлияе интереса на чалгашарските жълте-ещи се медии, които ще го хванат да дава интервюта, много ми е интересно какво в крайна сметка ще се получи с това момче. Много ми е интересно. Как той, идещ от Америка, поставен в нашенските тукашни специфични условия, ще поеме сблъсъка с нашенските реалности, дали ще устои (пак не намирам точната дума), дали няма да бъде пречупен, как ще му повлияе всичко, какво в крайна сметка ще стане с него. Ще видим.

Много интересна история, нали? И многозначна. Ще я следя доколкото мога. Мисля, че това ще бъде един чудесен... експеримент. Също ме вълнува дали това момче ще намери последователи. Дали пък няма да стане наистина един голям пропо-ведник? Ами църквата как ще се отнесе към него? – имам предвид "официалната", пра-вославната. ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още едно интервю с това момче, казва се Владимир Данаилов:

НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА С ОГЛЕД НА 1 МАЙ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНА-ТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ – първият бло-

гърски вестник ИСТИНАТА НИ ПРАВИ СВОБОДНИ!

КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg Телефон 0878269488

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ

И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ

(с подзаглавие Кратка пси-

хологическа история на

съвременна България),

изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и

феноменоло-гия на случи-лото се след

1989 година, както и вникване във фактори-те, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътища-та на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусени-те ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оп-тимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуване-то, живота ни. Духовната безпътица пораж-да историческите, пък и сегашните ни не-щастия. А растежът на нашите сили – и като индивиди, и като нация – тръгва от осво-бождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили – и за които сме платили тежка цена.