ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 23, ГОД. 4, 2012, 1 ДЕКЕМВРИ, СЪБОТА, Ц.2 ЛВ.

Искам да се изкажа по повод на завършилата реставра-ция на статуята на т.н. "Цар Освободител" и връщането й на най-неподходящото място, което изобщо е възможно да се измисли: пред и над българския Парламент! Ако сте забелязали, продажни-те медии до една радостно шумят тия дни: ох, най-после фигурата на царя с коня се върна на мястото си, ний, таваришчи, как ли доживяхме този вълнуващ момент, ох, как ли ний, подлизурките, издържахме времето, в което пред Парламента ни не се извисява-ше статуя на руски цар, яхнал цял кон!". На такива емоции аз им казвам свинщина, макар че свинете са къде-къде по-благородни същества в сравнение с мекеретата-комуноиди, които демонстри-рат такава грозна подлизурковщина спрямо една чужда империя!

Да, смятам, че не е мястото пред Парламента на статуя на руски император, даже, доколкото ми е известно, пред сградата на самия руски Парламент не се извисява статуя на руски цар - да не говорим пък за това статуя на български цар да се извисява пред руския Парламент! Смятам, че докато руснаците не оборуд-ват една статуя на български цар пред руския Парламент, дотогава е крайно унизително пред българския Парламент да се извисява

статуя на руски цар. Толкова са близки до ума тия неща, че просто ми е неудобно да ги споменавам. А това, че такова нещо като национално достойнство явно е абсолютно непознато из нашите предели, е очебийна истина, щом като никой не се възмути от пошлите продажнически и коленопреклонни спрямо руския империализъм и неговите символи из свидното ни отечество емоции, на които сме свидетели.

Абе има ли изобщо българин, който да си дава сметка какво означава това паметник на руски император да се извисява над българ-ския Парламент?! Сфаща ли някой що значи това, символ на какво е то?! Егати малоумниците сме щом никой дори и това не сфаща?! Това, че фигурата на руски цар се извисява над българския Парламент означава, че самата България стои безропотно когато е исконно и постоянно тъпкана от копитата на коня на руския цар, независимо как се нарича този цар: Александър Втори, Трети, Брежнев Първи, Путин Първи и както и да е било там още... (На 2 стр.)

Мисля, че той (Б. Борисов, бел. моя, А.Г.) би прекръстил ГЕРБ на СДС. Ще му хареса да оглави една от най-престижните "марки" на прехода! Той обича такива неща – генералски звезди, научни звания, футболист на годината. Бойко Борисов – председател на СДС – как звучи!

Идеята Б.Борисов директно да оглави СДС съвсем не е лоша. Не ГЕРБ да се прекръства на СДС, а Боко да стане лидер и на СДС, освен на ГЕРБ: другите лидери си имат една партия, а Боко – две, защо не? Поради крещящата липса на личности вътре в СДС това е добър вариант, което съвсем не означава, че Б.Борисов е личност де!

РУСНАЦИТЕ, НАШТЕ "ОСВОБОДИТЕЛИ", СА НАЙ-РОБСКОТО, НАЙ-ТЪРПЕЛИВОТО И НАЙ-УНИЗЯВАНОТО ПЛЕМЕ НА СВЕТА – НАРЕД С НАШЕТО, С БЪЛГАРСКОТО ПЛЕМЕ! (От 1 стр.)

Също така държа да ви уведомя, драги ми родни малодушници, че руският империализъм е най-злият враг на българс-ката свобода и независимост - и това не е мое твърдение, това е твърдение, под което биха се подписали ред най-знаменити и велики борци за българската свобода и независимост като Левски, като Ботев, като Стефан Стамболов, като Георги Раковски, като Захари Стоянов, като Цар Борис Трети и още мнозина други. Толкоз. Не ми се пише и говори повече. Явно сме станали нация, съставена предимно от страхливци, от подлизурковци, от малодушници, от слаба-ци, от подлеци, от мижитурки, станали сме нация от немислещи говеда! Щом не само търпим гаврите на представителите на руския империализъм у нас, ами дори и не съзнаваме колко унизителни, колко зле говорещи за нас самите са тия гаври - и най-вече нашата търпимост, търпеливост спря-мо тях!!!

За реставрацията и почистването на пловдивския Альоша преди време пари даде Лукойл. За реставрацията на софийс-кия паметник на т.н. "Цар Освободител" пари пак били дали руснаците; питам: откъ-де-накъде те ще дават, България да не им е бащиния та се разпореждат все едно са си у дома?! Утре, помнете ми думата, ще дадат пари за укрепването на паметника на съвет-ската армия-поробителка в центъра на София, намиращ се на пет минути път от паметника на т.н. "Цар Освободител". Те, руснаците, представи си, нас все ни "осво-бождават": като са такива свободолюбци, барем себе си първом да бяха освободили?!

А те продължават да са най-робското, най-търпеливото и най-унизяваното племе на света - наред, уви, с нашето, с българското племе! Ние обаче сме още по-зле от руснаците даже: щом смятаме за свои "освободители" точно тях, народът, който още не е показал, че изобщо знае що е това свобода...

ВСИЧКИ ТИЯ БОКОВЦИ, ЯНЕТА, ВОЛЕН-ЧОВЦИ, ДОГАНЧОВЦИ, ДМИТРИЕВИЧИ, ГОЦЕТА И ПР. СА РОЖБА И ПРОДУКТ НА ТОЛКОВА МИЛИЯ ВИ КОМУНИЗЪМ, СКЪ-ПА МИ ДРУГАРКО!

01 декември 2012, събота

Понеже политическите младожен-

ци Яни Янев и мутрата Марешки не спират да дефилират всяка сутрин по телевизиите – интересно, кои ли бездънни партийни каси плащат тия медийни изяви на двамата смешници, имам прозрение, че това най-

вероятно го прави бездънната и така щедра партийна каса на управляващата партия ГЕРБ! – моя милост вчера не издържа и написа следната кратичка реплика във Фейсбук:

Подкупната, разкапала се от раз-врат политическа курва Яне Янев, която за пари се отдаде на кого ли не, ни говори всяка сутрин от телевизионните екрани за честност и достойнство, а пък парт-ньорът му, именно бандитът Марешки, се изживява като морален стожер на нация-та ни! Майчице мила, докъде е докарахме щом търпим точно такива да ни учат на морал?!

А ето сега и няколкото коментара по така и така поставения казус в същия този Фейсбук; ще ми се те да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, чийто нов брой (в хартиен вариант) излиза от печат днес, в късния следобед: Darina de Liefde каза: За какъв морал може да става въпрос изобщо в държава, в която садистичните убийства стават ежедневие – изгарящо куче вие неистово от ужас и болка и никой не му се притичва на помощ – къде е морала тук? Комунизмът произведе скудо-умници в тази държава – жестоки, безсър-дечни, далавераджии, бандити – това е тъжното ни наследство; вижте, четете ето това:

А знаете ли, че в кв. Люлин в Со-фия е изгорено живо куче? Изродът е затрупал къщичката на кучето с камъни и го е подпалил. Може би тази нощ една душа волно се рее, а сволочът се е хилел доволно... Daniela Toneva каза: Няма партия, която да защитава на практика интересите на хора-та... досега да беше вдигнала хора по цяла България... Darina de Liefde каза: Няма защото във властта влизат само лапачи – те не мислят за народа, те само лапат, а устите им, бра-те, с градския клозет не можеш да запъл-ниш! Daniela Toneva каза: Влизат себеподобни... със сходен начин на мислене, интересува-щи се предимно от себе си...

Ангел Грънчаров каза: Г-жо Тонева, поли-тическият нихилизъм, който благоволявате да проповядвате, сиреч, тезата "Всички политици са маскари", е угодна и много полезна тъкмо за истинските маскари в политиката, такива като Янето и прочие; има и свестни и сериозни политици у нас, които обаче са така неудобни на мерзавци-те, че те изпотрошиха луди пари да плащат на медиите да ги оплюят така, че сега таки-ва като вас глашатаи да могат до изнемога да повтарят: "Всички политици са маскари, няма нито един свестен...". Сега сфащате ли чия марионетка сте като повтаряте тия приказки – или не сте марионетка, а и Вам плащат да дрънкате тия нелепици?! Рада Т. каза: Кой произведе тези неща е въпрос, на който ще си отговорите само ако се замислите, а не да повтаряте като папа-гали заучени фрази! Защо ли такива неща не се случваха преди 20-30 години? Ангел Грънчаров каза: Случваха се такива неща преди 20-30 години, другарко Рада Т., случваха се, ох, как се случваха! И още по-отвратителни неща се случваха тогава, в славната ера на незабравимия социализмо-комунизъм, който явно Ви е така близък до сърцето. Какъв разврат, каква корупция имаше тогава, косата ще ви се изправи само ако си представите, т.е. ако успеете да се отървете от "романтичната" си илюзорна представа, която така щедро натрапвате сега на младите.

Та всички тия Боковци, Янета, Во-ленчовци, Доганчовци, Дмитриевичи, Гоцета и пр. са рожба и продукт на толкова милия Ви комунизъм, скъпа ми другарко; вие как си мислите, те да не са ни паднали тука от Луната?!

Б.БОРИСОВ НАПРАВИ ДВЕ КАРДИНАЛНИ ГРЕШКИ ЗА ЕДНА ГОДИНА: С МОРАТО-РИУМА НА ШИСТОВИЯ ГАЗ И СЕГА С ПОДПИСВАНЕТО НА „ЮЖЕН ПОТОК”

декември 1, 2012

Прочетох едно твърде интересно интервю, съдържащо важни за всички нас тези: Алекс Алексиев: Незабавно премахва-не на мораториума за шистов газ и отказ от договора с „Газпром” след влизането в сила на Третия енергиен пакет. На това основа-ние държа да ви препоръчам и вие да про-четете същото това интервю. То е публику-

3 вано в Агенция “Фокус” вчера, 30 ноември 2012 в 13:17 часа: Алекс Алексиев, председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания в София, пред Агенция “Фокус”. Фокус: Господин Алексиев, договорът на България с „Газпром” за „Южен поток” вече е факт. Какво е вашето мнение? Алекс Алексиев: „Южен поток” е нов гаф на правителството в енергийната сфера, след мораториума за шистов газ. Въпросът е дали е гаф, който носи дългосрочни вреди на България, или е едно сравнително вре-менно явление, без особено стратегическо значение. Отговорът на този въпрос зависи от по-нататъшните действия на правителст-вото. Фокус: Как може да е временно явление, ако е дългосрочен договор с ясно дефи-нирани задължения за двете страни? Алекс Алексиев: Съвсем лесно. България може утре да се отрече от договора в мо-мента, когато влезе в сила Третият Енерги-ен Пакет на ЕС (очакван през март 2013 г.) като се мотивира, че договорът с „Газпром” противоречи на европейски закон, задължи-телен за страната. Русия може да ни зап-лашва с даване под съд, но няма да стигне до никъде. Защо например, не желаят да съдят Украйна, която открито нарушава всички клаузи на договора си с „Газпром” от 2009 г.? Между другото, договор, който е почти същия като българския. Фокус: Каква полза ще има България от подобен отказ? Алекс Алексиев: Ползата за нас би била – евентуален отказ на Русия от монопола върху „Южен поток” под европейски натиск и даване възможност на други производители да използват тръбата за износ в Европа, след като се построи. Тогава тази тръба може да стане звено от системата за пренос на каспийски газ до Европа. Това би било добро решение за България, тъй като ние ще имаме и нови снабдители и допълнител-ни транзитни такси. Фокус: Но не смятате ли, че това е малко вероятно, като се има предвид как рев-ностно „Газпром” защитава монополните си позиции? Алекс Алексиев: Не вярвам, че подобен обрат на нещата е чак толкова немислим за „Газпром”. Те, разбира се, се репчат, и се правят на неподатливи, но практиката по-казва друго. Напоследък няколко европейс-ки държави получиха от тях сериозни отс-тъпки в цената на газ, някои чрез Арбитра-жен съд, други тихомълком. Правят компро-

миси, защото са в доста уязвимо положе-ние. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога) ЗАБЕЛЕЖКА: А ето краткия коментар, който моя милост реши да напише под линка към този текст във Фейсбук:

Нека и “левият” Обама да дръпне така вироглаво щръкналите уши на “десния” Борисов, на “десното” менте Борисов, което се самозабрави дотам, че почна да прави глупост подир глупост! Даже и по дебелата тиква да го удари няма да е зле – белким малко увре! Нека и Обама да му дръпне поне малко ушите, нема да му дърпа ушите само батюшката Путин я?!

Като си избираме такива катили да ни управляват, нека да се излагаме по всич-ки полушария на всички земни кълбета!

ИДЕЯ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ПОНЕ НЯ-КОИ МЛАДИ, НО ОСКВЕРНЕНИ ВЕ-ЧЕ ДУШИ

декември 1, 2012

Искам да разкажа тази сутрин за една идея, която съдържа важна и интерес-на според мен иновация, имаща пряко от-ношение, най-общо казано, към ситуацията в училищния живот. А по-конкретно казано: искам да разкажа каква мисъл ме осени, с оглед да спомогна за решаването на един най-остър проблем в този училищен живот – проблема с т.н. “дисциплина”.

Знайно е, че сред днешните уче-ници има и доста вироглави, непослушни, невъзпитани, с арогантно поведение, неза-читащи никакви авторитети, които са насър-чавани в това свое поведение от админист-рацията, понеже тази администрация спо-собства да се появи у тях усещането и дори съзнанието за безнаказаност; такива учени-ци тероризират съучениците си и дори учителите. Само твърдо авторитарните и властни учители успяват някак да озаптяват такива ученици, но често и те се виждат в чудо, понеже в най-тежките случаи нищо не помага; разлагащото, деморализиращото усещане и дори съзнание за безнаказаност не помага да се постигне зрим, видим

ефект. Много често, да не кажа винаги администрацията следва такава една ира-ционална, абсурдна политика, която изобщо не помага за решаването на проблема: цялата тежест за решаването му нека да пада върху нещастните учители, нека те да се мъчат и да си блъскат главата, дори и най-недисциплинираните ученици няма да бъдат изключвани и гонени от училище, понеже “за всяка една глава ученик държа-вата плаща 1300 или колкото там лева в бюджета на училището”, а “ний няма за допуснем сами да режем клона, върху който седим” и прочие. Както и да е, вижда се, че проблемът е доста сложен и объркан, но така или иначе от него трябва да се търси някакъв изход. Та в тази връзка ми се ще да разкажа каква идея ме осени тия дни; чини ми се, че тя би могла да помогне за пости-гането на известен ефект и напредък в решаването на наистина тежкия проблем – един от най-тежките в съвременните бъл-гарски училища.

Аз преподавам психология, етика и философия на учениците в една елитна пловдивска гимназия. Учениците ни са общо взето добри, но има и класове, в които положението с дисциплината е отчайващо тежко, а дори и в най-добрите класове има ученици, които си позволяват крайно аро-гантно, грозно поведение, пречат на работа-та, има лигльовци и простаци, които, понеже се чувстват безнаказани, си правят каквото им скимне, един вид за да се забавляват – щото лигльовците и простаците у нас, пред-ставете си, винаги са и големи веселяци, няма що! И аз преподавам в такива класове, в които проблемът с дисциплината не е лек, напротив.

Разбира се, има учители, които умеят така да поставят нещата, че лигльов-ците и простаците при тях спазват известно приличие, но най-вече защото са принудени пред тия учители да се подмазват, да пра-вят “мили очи” и т.н. За сметка на това от-пушват агресията си при ония учители, при които подмазването (с оглед за някаква тройчица) не помага – и затова в такива случаи между тия ученици и по-либералните учители се води същинска война. Разбира се, учителят, оставен на самия себе си, без никаква подкрепа от страна на безхаберната администрация, която бди за съвсем други, но не за истинс-ки важните неща, е твърде слаб и много често губи не само отделните сражения, но и войната като цяло и по принцип: в крайна сметка общо взето всички ученици преми-нават в по-горните класове, а чувството им за безнаказаност придобива хипертрофира-ни размери. Такава, уви, е ситуацията не само в нашето, а и в българските училища по принцип, а на някои места, чувам, поло-жението е вече направо трагично: не се води никакъв учебен процес, учителите са се принудили да правят какви ли не унизи-телни сделки с учениците само що-годе да

4 има поне някаква видимост за такъв; на други места, както говорят вездесъщите “зли езици”, просто на всички ученици га-рантирано им подаряват дипломите, само и само да имат ученици, само и само да съ-ществува училището, т.е. само с оглед на това да се ползват с тоя така привлекателен в рекламно отношение имидж. При нас, разбира се, не е така, при нас училището има славата на “лошо училище”, а е “лошо” това наше училище понеже в него, предста-вете си, все още се държи да се учи, т.е. учителите изискват да се учи, независимо от всичко.

Така, очертах приблизително и най-общо контекста на проблема, а сега искам вече да пристъпя към описанието на своята необичайна, както ми се струва, иновация. Ето за какво става дума; хрумна ми, и аз казах вчера на учениците в един от класовете, в които лошите, недисциплини-раните ученици са най-много, ето какво; ще дам точните думи, с които се обърнах към тях, понеже ми се иска максимално да по-могна на ония учители, на ония колеги, които евентуално дръзнат да използват в работата си същата иновация:

Ученици, искам да ви кажа нещо твърде важно, моля да се вслушате най-внимателно в думите ми. Това, което ще ви кажа, има пряко отношение към това как и дали изобщо ще завършите успешно обуче-нието си по моя предмет, именно обучение-то си по психология. Реших да ви дам една практическа задача, която ще има решава-що значение за това как и дали ще успеете или тотално ще се провалите по този пред-мет.

Вече всички трябва да сте разбра-ли поне това: оня, който учи по-старателно психология, ще може да изпита един твърде благотворен ефект върху личността си, а пък това има пряко отношение към собстве-ното му бъдеще. Психологията може да ви помогне много за да разберете истината за самите себе си, да откриете силните и сла-бите си страни и в личността си, и в поведе-нието си, в отношенията си към другите хора, т.е. да започнете да умеете да анали-зирате самите себе си, та да се отървете от илюзиите относно себе си, а в крайна смет-ка и да започнете да се променяте в поло-жителна посока. Защото оня, който, при-мерно, е осъзнал за себе си, че си позволя-ва да се държи грозно, неподобаващо спря-мо други хора, примерно в класа, спрямо съучениците си, дори да си позволява аро-гантно отношение спрямо учители, такъв ученик може благодарение на заниманията си с психология да преосмисли своето дър-жане, примерно, да се отврати в един мо-мент от самия себе си, а на тази основа вече да пожелае да започне да се променя в положителна посока. Казвам това неслу-чайно, ето по-конкретно какво имам пред-вид, ето каква е задачата, която реших да ви поставя.

Сред вас има немалко ученици, които наистина си позволяват да се държат грозно в часовете, ала някои от тях, пред-полагам, продължават да си живеят със съзнанието, че са много интересни, че едва ли не се държат “пичовски”, извратени са дотам, че си въобразяват, че са изключи-телно специални, че имат правото да тор-мозят другите, да развалят обстановката в класа, да занимават преподавателите и съучениците си с своите простотии и про-чие. Е, най-вече на тия ученици, но и на всички останали искам да задам следната практическа задача, изпълнението на която ще има огромно, бих казал даже съдбовно значение върху това дали тия ученици изобщо ще завършат успешно обучението си по психология – или тотално ще се про-валят. Ето, остава около месец и половина до края на първия срок, когато всеки от вас ще трябва да получи срочна оценка по психология; който се провали, който получи двойка за срока, такъв директно отива на поправителен изпит по психология. Задача-та, която ще ви поставя сега, ще има пряко отношение към това каква оценка всеки ще получи за срока.

Това, което обсъждаме и учим по психология, трябва да има ефект върху собственото ви поведение; който напредва в изучаването на психология, такъв в един момент ще почне да се замисля за своята личност, за осъзнаването на своите качест-ва, проблеми, недъзи, такъв ще започне в един момент също така и да работи за поправянето си, за промяната си към по-добро. Т.е. ще изпита един благотворен ефект – и този ефект трябва да бъде забе-лязан от околните. И от учителите, които ви преподават. В това число и от мен. Но по-неже при мен е възможно някои от най-недисциплинираните ученици само да се преструват, че са започнали да се проме-нят, да внимават, да се стараят да държат и спазват известно приличие, то аз, като наближи края на срока, ще поискам инфор-мация от всички учители, които ви препода-ват, относно това при кои ученици се забе-лязва истинска, зрима промяна към по-добро. Та практическата ви задача, нещо като психологически текст или експеримент, който ви задавам сега, е тази: да се поста-раете да приложите най-ефективно позна-нията си, които получавате по психология, върху собственото си поведение, и ония от вас, които успеят да коригират поведението си в положителна посока, в посока към по-добро, аз на такива ученици ще призная личностния им прогрес и в края на срока ще ги стимулирам, заради изпълнението на практическата задача, като ще им завиша крайната оценка за срока с една единица. Ония обаче, които си останат все същите, т.е. продължават да си позволяват арогант-но, грозно поведение, т.е. при тях никаква промяна не се забележи, на такива ученици ще отнема една единица от оформилата се

към края на срока оценка, което означава, че те най-вероятно ще отидат на поправи-телен изпит по психология, който, уверявам ви, не се “взема” лесно. Дори, за да поставя задачата в една екстремна форма, ви зая-вявам следното: оня, който решително се провали в тази практическа задача, т.е. продължи да си позволява в часовете да се държи арогантно, грозно, нагло и прочие, такъв гарантирано ще ходи на поправителен изпит независимо каква оценка му се е оформила към края на срока по теоретична-та част от предмета. Надявам се, ме разб-рахте: в края на срока аз ще попитам своите колеги има ли някаква значима, зрима, видима промяна при дадени ученици, при които ученици колегите ми заявят едино-душно, че са наблюдавали някаква такава чудна промяна, на тия ученици аз ще зави-ша оценката с единица, защото са се спра-вили отлично с практическата задача по психология, която сега ви поставям. Ония, които са се провалили в тази задача и са си останали все същите, на тях ще отнема една единица от крайната оценка, т.е. ще ги оставя на поправителен изпит. Това е. Има ли някакви въпроси към мен, иска ли някой разяснения ако нещо не му е ясно?

Забелязах, че докато разказвах всичко това, всички ученици много внима-телно ме слушаха, а някои дори, учудващо е, дори сякаш се замислиха. Поне така изглеждаше, така можеше да се изтълкува изражението на лицата им. В този клас, в който разказах най-напред всичко това, има ужасна обстановка, по-голямата част от учениците се държат отвратително, безце-ремонно, крайно арогантно, почти няма условия за нормален учебен процес, а учителите се занимават предимно с тях, губи се безценно време и прочие. Е, при някои учители, предполагам, тия същите наглеци се подмазват, щото, знам ли, им е дадено да разберат, че ако не пазят прили-чие, няма, дето се казва, “да изкласят”. Както и да е. Като разказах за поставената им задача ми беше много интересна реак-цията им. Помислиха малко и един възрази с ето тия думи:

- Господине, но при някои учители ние се държим нормално, само при други учители се дължим, както Вие казвате, грозно, отвратително, арогантно и пр. Вие кои по-точно учители ще питате за това има ли промяна в поведението ни? Едните или другите? Това за нас има значение, отгово-рете ми.

Отвърнах, че ще държа за мнение-то най-вече на ония учители, при които дадената категория ученици се държи най-грозно, най-арогантно, най-недисциплинирано. Казах, че изобщо не ме интересува мнението на ония учители, при които тая категория ученици се държи що-годе прилично, ама само защото при тях те лицемерят, подмазват се и прочие. (Апропо, изпуснах се да кажа и това: не може да ми е

5 много ласкаво мнението за ония учители, които биват уважавани от ученици, явяващи се представители на типа “простеещи аро-гантни наглеци”!) Интересува ме само мне-нието на ония учители, при които тази кате-гория ученици се държи най-нагло и грозно. Ако при тях има промяна, това означава, че обучението по психология, което се води в моите часове, е имало очаквания, желания ефект. Ако няма такъв ефект при дадени ученици това обучение, да се сърдят на самите себе си: провалът в изпълнението на тази практическа задача води, влече след себе си и тоталния провал в обучение-то по психология, т.е. води до това, че този ученик ще получи двойка по психология и ще му се наложи да учи психология през лятната ваканция, та да се яви есента на поправителен изпит. Това отвърнах на този ученик.

Забелязах, че това, което казвам, не се хареса и на други ученици, които започнаха глухо да роптаят. Други обаче от най-недисциплинираните сякаш се бяха замислили и мълчаха. Не знам, ще видим какво ще се получи, много е възможно нищо да не се получи, възможно е да забравят какво съм им казал и да продължат да се държат все така арогантно. Но и душата на един-единствен ученик да бъде спасена, пак е полза, пак има смисъл да се опита.

Ето, аз ще опитам и така. Като пос-тавих проблема по този начин в този клас, след това повторих всичко и в един друг клас. И там работите също са тежки, от тежки по-тежки. После се замислих, и реших да кажа същото и във всички класове, които учат етика, това са учениците от Х-тите класове. Там експериментът (или тестът, или задачата, или казусът) ще бъде не психологически, а нравствен. Пак може да се постави по абсолютно същия начин. Пак надеждата е че ще има известен благотво-рен ефект. Защо да не се опита, длъжен съм да опитам. Току-виж, нещо проработи.

А пък тия дни, стига да намеря време, ще се постарая да опиша една своя отколешна идея, която касае ефективността на нравствените въздействия върху душите на младите хора. Един много сериозен проблем. Понеже учителите, на които се налага да играят ролята на нещо като нрав-ствени проповедници, много често са съв-сем неподготвени за тази задача и я карат аматьорски, т.е. допускат безброй, и то най-груби, непростими грешки. За да им помогна в това отношение даже съм заявил една своя лекция по същия проблем в методи-ческото обединение на преподавателите по хуманитарните предмети в нашето училище. Идеята ми е в главата и много съм мислил по нея, просто не намирам време да седна и да я изложа на хартия. Дано успея да наме-ря такова време тия дни. Въпреки че съм безкрайно много зает, ще опитам да спазя обещанието си.

Хайде чао засега; простете, че и тоя път ви занимавах с толкова скучна, т.е. важна и сериозна тема! Весел уикенд ви желая!

КАК ДА ПРОИЗВЕДЕМ ОТ БАТ ВИ БОКО НАШ НАЦИОНАЛНИЙ ХЕРОЙ?

КАК УПРАВЛЯВА ЧЕНГЕСАРО-МУТРЕН-СКО-МИЛИЦИОНЕРСКАТА ВЛАСТ

29 ноември 2012, четвъртък

ОПИТ ЗА РАЗГАДАВАНЕ НА ЕДНА ПРОК-ЛЕТА ЗАГАДКА, ТРОВЕЩА НАЙ-МНОГО УЧИЛИЩНИЯ ЖИВОТ

29 ноември 2012, четвъртък

Не зная дали ще имам дали ще ми

стигне времето, необходимо ми да развия една мисъл, която напоследък все по-често ме спохожда, но ще опитам, въпреки че разполагам с по-малко от час за писане (след това трябва да бързам да не закъснея за работа). Но пък този дефицит на време си има и добра страна: ще ме принуди да бъда пределно кратък. Ето за какво става дума.

Понеже съм учител, понеже съм преподавател по философия, та проблемът, по който ми се ще да изкажа мнението си, е свързан с училището. Осъзнавам тия дни нещо пределно просто, което обаче преди не ми беше идвало на ума. Странно нещо е това: много години наред, цели десетилетия съм работил тази работа, но ето, едва сега осъзнавам това. А най-вероятно мнозина учители също като мен не са го още осъз-нали. Затова се чувствам длъжен да пиша. Оказва се, че понеже имаме погрешни, недокрай осмислени, несъвременни възгле-ди, то точно по тази причина не умеем да въздействаме на изцяло променения "мат-рьял", именно учениците, младите хора, с които работим. Та става дума за прослову-тия проблем с дисциплината. Излиза, че и тук положението е досущ същото, каквото е и в много други сфери на живота ни: правим точно обратното на онова, което трябва, за да се реши този проблем. Другояче казано, доливаме масло в огъня, опитвайки се да го загасим. Е, няма да бъде загасен по този начин огънят.

И така: на учениците не им се учи, в часовете не слушат, дисциплината обик-новено е лоша, учителят трябва да се мъчи постоянно да решава този проклет проблем. Има си ученици от разреда на "непослушни-те", които постоянно пречат на работата, на учебния процес; каквото и да се опитва да се направи с тях, обикновено ефектът е нищожен. Води се страшна битка за вразу-мяването и за "пречупването" им, обикнове-но съвсем неефективна. Е, разбира се, има строги, авторитарни учители, които сякаш владеят класовете - пита се: за сметка на какво обаче? И допустима ли е една такава жертва? Т.н. "либерални учители" обаче, особено пък като са поставени в една така-ва изцяло нелиберална среда, каквато е средата в нашето свидно отечество, са в най-тежко положение. Те, горките, се опит-ват да щадят личността (свободата, дос-тойнството) на учениците си и се мъчат да им въздействат по коренно различен начин. Не успяват обикновено. Такива учители си имат проблем с дисциплината. Пита се обаче: чий всъщност е този проблем? Защо да е проблем на учителя? Не е ли нечий чужд проблем, не е ли всъщност проблем на някой друг?

6 Примерно, не е ли проблем на са-

мия клас? Това, че има ученици, които се държат арогантно и развалят атмосферата в класа, не е ли всъщност проблем на самия клас като група, като малка общност, която е образувана с оглед реализацията на някак-ви индивидуални и групови цели? Защо трябва да се мисли, че учителят е този, който трябвало да овладее класа и да реши (по някакъв магически начин) проблема с дисциплината? Не трябва ли самият клас, с помощта на своя класен наставник, да реши този проблем, създавайки на всеки препо-давател всички ония необходими условия за най-ефикасно изпълнение на задачата му? Е, разбира се, учителят може да подпомага решаването на този проблем, не казвам, че трябва да е напълно индиферентен – това, прочее, няма и как да стане. Но основната тежест за решаването на този проблем на самия клас трябва да падне върху самия него. Учениците трябва да изнамерят начин да осигурят потребните условия за ефикас-но изпълнение на задачата им, именно да учат, да напредват по пътя на познанието – и на своето личностно израстване. А не учителите да водят една предварително обречена битка, а пък класът (мнозинството от учениците) да бъдат нещо като сеир-джии, пасивни наблюдатели. Учителят, преподавателят, не бива да е вардянин, пазач, страж и прочие, неговата задача и мисия е съвсем друга. Предполага се, че той пред себе си трябва да има искащи да постигнат нещо в знанието млади хора, и тогава вече, при това необходимо условие, може да си изпълнява нелеката познава-телна задача. Всичко друго, всичко различ-но е робуване на остарели, анахронични представи и норми. Всичко друго е някакъв абсурд.

Обикновено администрацията, за да се избави от участие в решаването на този невероятно тежък проблем, прехвърля цялата тежест около решаването му на самите учители, което означава едно: оста-вя ги да се занимават предимно с неприсъ-щи им задачи или цели. Не е тази работата на преподавателя, да речем, по английски, или немски, или философия, или по който и да е друг предмет най-напред да усмирява класа, та да може да си върши специфична-та работа и задача. Тази работа е на самия клас, на родителите на тия същите ученици, на класния наставник, на администрацията, която трябва да вземе мерки за да озапти ония ученици, които са се самозабравили и не се влияят от всички опити за групово въздействие върху поведението им. А учи-телят има за задача да помага на младите да учат, да напредват по пътя на познание-то. Толкоз.

Задачата и мисията на учителя е така фина, че не бива изобщо да се смесва с други, неприсъщи елементи, какъвто, безспорно, е прословутото "озаптяване" на т.н. "недисциплинирани ученици". Тази

задача трябва да я реши самият клас като малка общност, ако съставящите този клас изобщо искат да учат и да постигнат нещо. Ако пък мнозинството от класа не иска това, то работите тогава са съвсем неверни и погрешни, са съвсем объркани, което изиск-ва още по-трудни мерки и решения, та да бъдат поставени на вярната основа. Но ако всичко се поставя на неверната основа, тогава, близко до ума е, няма как да се реши някога. А за жалост т.н. командно-дидактична административна система, възцарила се в българското образование преди десетилетия, е поставила всичко на абсолютно неверна основа. Затуй ще бъде цяло чудо ако в рамките на формираните от нея представи и подходи изобщо някакъв проблем може да се реши. То затова и никакъв проблем тази анахронична система не може да реши. И затова положението става все по-тежко и нетърпимо.

А трябва да се търси изход. Ето, аз предлагам такъв. Един алогизъм, един анахронизъм трябва да се отстрани. И съм убеден, че работите ще потръгнат.

Влизам в клас тия дни. Бях в бол-нични, замества ме друг учител, дори двама са ме замествали. Учениците в наше време са доста шумни, това, че е влязъл учителят, и при това е влязъл както и подобава, при-мерно, без да им натрапва присъствието си, без, примерно, още с влизането си да почне гръмогласно да крещи, то класът даже и може да не го забележи. И след това учите-лят трябва да почне "да взема мерки" да се възцари някакъв ред, някаква атмосфера, та да започне часът. И аз съм допускал тази грешка да се опитвам, да се мъча да въ-веждам ред - сякаш аз съм заинтересовани-ят да започне часът. Пита се обаче: кой наистина трябва да е заинтересованият? Защо аз да въдворявам ред? Защо да се натрапвам? Нима не се подразбира, че аз съм там, за да ги обучавам, примерно, във философия. А не за да бъда пазач, вардя-нин, нещо като милиционер и прочие? Ми-лиционерската представа за ролята на учителя трябва да си отиде в архивите.

И тъй, вместо да се намесвам, за да овладея положението, аз започвам да чакам класът да миряса, поне някои негови особено усърдни във вдигането на шум представители да осъзнаят, че учителят вече е тук и че трябва да млъкнат. Чакам пет минути, ефект почти няма. В един мо-мент някой ученик се провиква: "Айде стига де, спрете малко, господинът е тук, хайде да започваме!". Понякога го подкрепят и други, понякога никой не му обръща внимание. А трябва да се проработи ефективен механи-зъм самият клас да решава най-ефективно този проблем със създаването на най-благоприятни условия за учене, на атмос-фера, която да предразположи учениците да се настроят за успешни занимания. Това със създаването на настроение за учене е особено важно да става по присъщия му,

вътрешен, интимен начин, не грубо, не отвън, не по принуда, насилствено и прочие. Насила хубост не става – казал го е наро-дът. Учителят може да помага, но съвсем не да е главното действащо лице. Ученикът, респективно класът трябва да е главното действащо лице – и да привикне да носи пълната отговорност за своето положение и също така за бъдещето си. Никой друг не може да замести младите в тази основна тяхна задача и цел.

Тъй че, загатнах ви, работите стоят съвсем иначе в сравнение с това както си ги представя мнозинството, да не кажа всички. Затова толкова са объркани работите в българското училище, затова то е станало нещо като лудница. Защото живеем с не-верни представи. Всички робуват на тия неверни представи. И затова в резултат животът ни е кошмар. Няма как да е иначе. Щом сме толкова неадекватни, това и зас-лужаваме...

В СВЕТА НА ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗ-КУСТВО

28 ноември 2012, сряда

Източник на изображението

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВА КНИГА НА ИЗ-ДАТЕЛСТВО ИЗТОК-ЗАПАД С НОВ ПРЕ-ВОД НА ШЕКСПИР

Представяне на книгата „Великите трагедии" на Шекспир, с новите преводи на „Хамлет", „Отело", „Крал Лир" и „Макбет" от проф. Александър Шурбанов, 26-ти ноемв-ри, 2012 г., Камерна сцена на Народния театър

7 ЗАБЕЛЕЖКА: Информацията почерпих от публикацията Шекспир за хората в блога на Комитата.

ПОЧИНА ОЩЕ ЕДИН БЪЛГАРСКИ УЧИ-ТЕЛ – ПРЕДИ ДА ДОСТИГНЕ ДО ПЕНСИЯ!

Бог да прости и г-жа Янка Узунова!

Върнах се вчера на работа и пър-вото, което видях в училището, където работя, беше некролог на входната врата, известяващ за смъртта на учителката по английски език в ПГЕЕ-Пловдив госпожа Янка Узунова! Починала е преди няколко дни, погребан е вече този прекрасен човек, учител, приятел на младите: Бог да я прос-ти!

Госпожа Янка Узунова не доживя пенсия, разболя се тежко преди няколко месеца и безжалостната смърт я покоси преди да достигне възрастта за пенсиони-ране. Смятам, че тази смърт потвърждава една трагична констатация, която трябва да имаме достойнството да заявим съвсем гласно:

Българските учители, а също та-ка интелигентните, духовните хора в България са подложени на страшен ге-ноцид – това е ужасно, такова едно от-ношение към тия хора говори много за това що за общество и що за хора сме – щом го допускаме, щом го търпим, щом се примиряваме!

Ето статистиката: откакто работя в това училище (12 години вече) починаха преди да достигнат пенсия не по-малко от 6-7 преподаватели, изключително качествени хора, интелектуалци, поставени в ужасни условия, възпитатели на младежта, труже-ници на едно поприще, чиито тежък труд неблагодарното общество съвсем не цени.

Тия 6-7 (а може и повече да са!) починали преди пенсия учители (не слагам тук ония, които получиха инфаркти или инсулти и вече са пенсионери-инвалиди – към която категория и моя милост вече клони и неотвратимо отива, стига преди това и мен да не покоси смъртта!) са повече от 10% от общия учителски състав (50-тина човека) на това голямо и иначе доста прес-тижно училище. Тази тъжна статистика все нещо говори...

Спирам дотук. Нека всеки сам да си прави длъжните изводи...

"КАСТИНГ" ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА УЧАСТ-НИЦИТЕ В ТЕЛЕВИЗИОННО ПРЕДАВАНЕ ПО МОДЕЛА "ДИСКУСИОНЕН КЛУБ" В ПО-ТВ

ДДДДИСКУСИОИСКУСИОИСКУСИОИСКУСИОНННННИЯТ КЛУБНИЯТ КЛУБНИЯТ КЛУБНИЯТ КЛУБ

Обявява, че на 29 ноември 2012 г., четвър-тък, от 13.40 часа, в каб. 1403 ще се проведе „кастинг” за определяне на участ-ници от страна на учениците в ПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕВИЗИОННИ ПРЕДААААВАНИЯВАНИЯВАНИЯВАНИЯ по актуални, вълнуващи младите хора проблеми, които ще бъдат направени в студиото на Пловдивската обществена телевизия в най-близко време. Желаещите да участват в „кастинга” и в самите преда-вания могат да се обадят и запишат при своя преподавател по философия или по история и след това да заповядат на самия „кастинг”, където просто ще се осъществи подбор, в който становището на самите участници ще бъде меродавно, т.е. кои ученици ще участват в предаванията ще го решат най-вече самите ученици – с оглед Клубът да бъде представен най-добре и дори бляскаво. ЗЗЗЗАПОВЯДАЙТЕ В КЛУБА! ВАШЕТО МНАПОВЯДАЙТЕ В КЛУБА! ВАШЕТО МНАПОВЯДАЙТЕ В КЛУБА! ВАШЕТО МНАПОВЯДАЙТЕ В КЛУБА! ВАШЕТО МНЕЕЕЕНИЕ НИЕ НИЕ НИЕ ИМА ЗНАЧЕНИЕ!ИМА ЗНАЧЕНИЕ!ИМА ЗНАЧЕНИЕ!ИМА ЗНАЧЕНИЕ!

МЕКОТО ЛЕГЪЛЦЕ НА ЛАКОМОТО ГАЛЕ-НИЧЕ НА НАРОДА

Апропо, да отбележа: "злите ези-ци" говорят и пишат, че наскоро, в най-тесен приятелски кръг любимият ни Премиер бил почерпил за натрупването от негова страна на първия му милиард лично състояние! Първият милиард, и то в "ЕВРА" – няма да се излагаме с някакви си там селяндурщини като левове и прочие! Как е натрупал тия пари не е известно, но има предположения, че контрабандата на толкова много стоки не пълни само касите на управляващата пар-

тия ГЕРБ, но и нечии лични каси на поред-ните "оправячи" на България, които, разби-ра се, бързат първом себе си да оправят, а после, ако има време, и нас ще ни оправят.

Пардон, те и нас ни оправят също – ала само че в другия смисъл на тази тол-кова изразителна двузначна дума! :-)

ПРАСЕТО, ПРАСЕТО, ЕХ, ПРАСЕТО, ТАКА ЗАВИЖДАМ НА ПРАСЕТО: АХ, КАК ИС-КАМ ДА СЪМ ПРАСЕ!

ноември 27, 2012

Във Фейсбук попаднах на следния многозначителен текст, явяващ се, така или иначе, знак, белег и символ на нашето време, за чието увековечаване искам да спомогна чрез публикуването му и във в-к ГРАЖДАНИНЪ: 1. Оргазмът при прасето продължава 30 минути. (30 минути! Еха! Искам да съм прасе в следващия живот!) 2. Сомовете имат над 27 000 вкусови рецеп-тора. (Хм! Какво пък вкусно намират там по дъното?) 3. Хлебарката може да живее без глава 9 дни. След това умира от глад. (Още си мисля за прасето…) 4. Бълхата може да скочи разстояние 350 пъти по-голямо от дължината й. Все едно човек да прескочи стадион. (30 минути. Абе, върви му на прасето…) 5. Слоновете са единствените животни, които не могат да скачат. (И по-добре!)

8 6. Някои двойки лъвове осъществяват полов контакт повече от 50 пъти на ден. (Няма значение! Предпочитам да съм прасе в следващия си живот – качеството е по-важно от количеството!) 7. Котешката пикня излъчва в ултравиоле-товия спектър. (Интересно на кого са плати-ли, за да докаже това?) 8. Очите на щрауса са по-големи от мозъка му. (Познавам такива хора!) 9. Морската звезда няма мозък. (И такива хора познавам!) 10. Хората и делфините са единствените видове, които правят секс за удоволствие. (О! А прасето?!)

ИНТЕРЕСНА СТАТИЯ ПО ВАЖЕН ПРОБ-ЛЕМ В ПРИЯТЕЛСКИ БЛОГ

Искам да ви препоръчам да проче-тете статията със заглавие За гимназията и университета, публикувана в блога на един мислещ млад човек; ето нейното начало:

Трудно е човек да говори по такава

сложна тема като образованието, но ако той желае чрез думите си да изрази истината за това човешко занимание, правещо ни имен-но хора, рано или късно е принуден да заеме определена позиция. Трябва да под-хвана темата защото твърде малко хора имат смелостта и рядко проявяват желание-то открито да говорят върху този проблем, поради неговата сложност и поради въз-можността да бъдат осмени заради казано-то. Но с оглед на това, че няма какво да загубя, а и не намирам основание заради това, че моите думи няма да бъдат приети да се откажа от това открито да критикувам. Разбира се, и аз не съм защитен от критика, но делата ми говорят повече за мен, откол-кото думите, които мога да кажа.

В тази критическа публикация съм се заел със задачата нагледно да представя някои от проблемите, обхващащи сферата на образованието в нашата родина. Някой от вас биха възразили, че има премного институции и организации поели грижата за образованието и не е работа на един млад човек да предявява компетенции по въпро-са. Но фактите са пред нашите очи. Никой

не може да отрече положението, в което се намира цялата ни образователна система. И щом е видимо за нас нецелесъобразното поведение на институцията и нейните ръко-водители, то остава ни правото да я крити-куваме и да се опитваме да я насочим в правилният път. Освен това, в известна степен, преди това съм разкривал доста конкретни проблеми с образованието и мисля, че е дошъл момента, в който цялос-тно да представя проблема от моята гледна точка на социално ангажиран гражданин и учащ.

В блога ми може да видите вече писани неща по въпроса. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ЯЯЯЯ, КРАЯТ НА СВЕТА ВЕЧЕ БИЛ ДО-ШЪЛ, АЛА САМО ДЕТО НИЕ НЕ СМЕ ГО ОЩЕ УСЕТИЛИ!

Dobri Bozhilov сподели снимка на Знаете ли вы?; ето го по-долу интересния според мен текст, а пък моя милост го превежда на български за ония, които не знаят руски:

Почему 21.12.2012 г. не будет кон-ца света? (Защо на 21.12.2012 г. няма да има край на света?)

Гай Юлий Цезарь в 45 г. до н.э. ввел високосный год, и их уже было 514. То есть, без одного лишнего дня через каждые четыре года, сегодня было бы 10 апреля 2014. В Календаре Майя не учтены високос-ные годы, а это значит, что технически конец света 21,12,2012 должен был насту-пить 16 месяцев назад.

(Гай Юлий Цезар в 45 г. до н.е. въ-

вежда високосната година – и такива вече е имало 514 пъти. Т.е. без единия излишен ден през четири години сега щеше да бъде 10 април 2014 г. В календара на маите не са отчетени високосните години, а това озна-чава, че технически погледнато краят на света на 21 декември 2012 г. е трябвало вече да е настъпил преди 16 месеца.) Коментар на Георги Стоянов: Значи сме измрели вече...

МОЯТ КРАТИЧЪК КОМЕНТАР: Яяяя, краят на света вече бил дошъл, ала само дето ние още не сме го усетили! Е, няма нищо, ще чакаме с интерес следващият край на света – след като този така баламс-ки го проспахме...

ЕДНО МОЕ ИНТЕРВЮ

27 ноември 2012, вторник

Блогът Plato + е публикувал втората част или продължението на интервю с мен под заглавието Ангел Грънчаров 2 (а първата част на същото интервю може да се прочете като се проследи ето този линк): С какво си вадиш хляба в момента? Можеш ли накратко да опишеш работата си?

Преподавател съм по философия. Обучавам учениците в една гимназия на философия. Покрай това основно мое за-нимание е писането. Голямо внимание също отделям и на издателската си дейност: главен редактор съм на философското списание ИДЕИ. Списание ИДЕИ е списа-ние, работещо за духовното, за личностното израстване преди всичко на младите (но не само). Също така издавам и вестник ГРАЖ-ДАНИНЪ. Това пък е един вестник, който работи за гражданското образование преди всичко на младите хора (но не само). Ръко-водител съм и на основания от мен през 1994 година частен Център за развитие на личността HUMANUS. Изобщо, както се вижда, работя интензивно, не съм бездел-ник. Обичам да работя, работата сякаш осмисля и дава жизнен тонус на дните ми. Какво харесваш в тази работа?

Най-много харесвам работата си за това, че тя ми дава възможността да съм полезен. Така поне си мисля, тази е моята

9 задача. Не мога да си представя положение нищо да не правя. Когато човек има фило-софската настройка, даже и когато нищо не прави (примерно, гледа телевизия), пак работи: понеже се вълнува, да речем, въз-мущава се заради глупостите, с които го занимават, реагира, проявява отношение. А след това аз скачам като ужилен и почвам да пиша коментар за блога си. Тъй че, изг-лежда, съм станал нещо като “работохолик”. Не зная дали е хубаво това. Понеже не зная какво е, то значи, че с тия мои думи не се и хваля… (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

НЕКА ДА СМЕ ЗАВИНАГИ ПРИЧАСТНИ КЪМ ВСИЧКО ОНОВА, В КОЕТО ВЯРВА ДОСТОЙНИЯТ ЧОВЕК!

27 ноември 2012, вторник

Получих вчера отговор от Минис-терството на образованието, младежта и науката - по повод на моя по-раншна жалба до тази институция. Получих всъщност един прелюбопитен документ, който, когато имам време, ще сканирам и ще кача тук, заслужа-ва си да се види туй творение на нашето родно чиновничество. Написан е този отго-вор по тертипа "Где го удряш, где се пука", спазен е, естествено, няма как, и неръкот-ворният принцип на нашенската родна бюрокрация, именно принципа "Гарван гарвану око не вади".

Изобщо, с няколко думи казано, документът, който МОМН е благоволило да съчини, показва, че ние, гражданите, дето позволяваме с данъците ни да се издържа една толкова ленива (мързелива, изнемог-ваща от скука) и високомерна администра-ция, трябва да се позамислим сериозно над въпроса: докога ще си позволяваме този лукс, именно да храним една безполезна администрация, която нищо друго не прави освен да пречи и да вреди – и да разваля, да обърква, да съсипва, да трови?!

Вчера, с оглед на тия мой горчиви мисли и констатации – те, апропо, не са от вчера, аз отдавна зная истинското положе-ние на нещата, а сега наново и наново ми се препотвърждават едни констатации, до които съм стигнал отпреди десетилетия – на моя милост й се наложи да посети Съдеб-ната палата в Пловдив и да заведе в Райо-нен съд в Пловдив, гражданска колегия, едно дело, с което ще се опитам да потърся

защита от съда на своите човешки и граж-дански права от произвола на самозабрави-ли се чиновници. Ето малък откъс от моята ИСКОВА МОЛБА:

... И така, моята искова молба

съдържа два момента на обвинението ми и, респективно, две искания, които моля да постановите след като се убедите във верността и основателността им:

1.) Понеже през последната годи-

на бях подложен от работодателя си на недопустим всекидневен тормоз и на недопустимо груб административен про-извол, довел до накърняване на моето лично достойнство и на престижа ми като личност и преподавател, а също така и до неизчислими вреди и щети от физическо, психическо и нравствено естество, най-вече до рязко влошаване на здравословно-то ми състояние, многократно постъпва-не в болница и в крайна сметка изпраща-нето ми до ТЕЛК за инвалидизиране, то моля уважаемия съд да отсъди и да наложи изплащането на съответната компенса-ция, за да възмезди нанесения ми физичес-ки и морален ущърб;

2.) Моля също така уважаваният

съд да отмени заповедта за толкова нес-праведливото дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, до което се достигна след злоумишлено, злонаме-рено развитие на събитията от работо-дателя, включващо подправяне на крайна-та дата на платения ми годишен отпуск, фиксирана от мен, издаване на заповед за разрешаване на същия този платен от-пуск с няколко дни закъснение след факти-ческото ми излизане в отпуск, неуведомя-ването ми за промяната, а в крайна смет-ка след неявяването ми на работа също така и несъобщаването, че трябва да се явя на работа предварително предвид промените, нанесени собственоръчно от работодателя в моята молба за ползване на годишен отпуск без изобщо да ме уве-доми, благодарение на което работода-телят в крайна сметка има умишлено търсената възможност да ми наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, не вземайки предвид обсто-ятелствата около това толкова специ-фично „нарушение” на Кодекса на труда.

Обръщайки се към съда като ин-

станция, бдяща за съблюдаването на законите и на самата справедливост, вярвам, че моите права ще бъдат защи-тени от толкова грубия и политически мотивиран административен произвол от страна на длъжностно лице, а именно, че правото ще бъде защитено, а справедли-востта – възстановена и гарантирана.

Това е положението. Понеже бла-годарение на този блог дадох гласност на цялата история, счетох се за длъжен да дам гласност и на тази моя стъпка: обръщането ми към съда. Смятам, че в едно демокра-тично общество обръщането към съда с оглед защита на нечии потъпкани от само-забравили се властници права е съвсем естествена и закономерна стъпка, а не е нещо "крайно скандално" или "ненормално", както на някои хора може да се стори. Изобщо в случая като изследовател съм крайно заинтригуван и заинтересован да разбера докъде, до какъв изход ще стигне цялата тази история, която за мен в същи-ната си не е нищо друго освен един открит, направо публичен урок по демокрация, който си позволявам да изнеса на своето началство, пък и на своите ученици.

Тоест, другояче казано, върша си работата, тъй като моя милост е учител по философия и гражданско образование, сиреч, тази ми е работата, която цял живот съм вършил: да изнасям всякакви, какви ли не уроци, и то също така на всякакви хора, не само ученици, не само млади хора, а на всякакви хора. Не е лека, да, съвсем не е лека задачата на философа в едно общест-во като нашето, едно наистина болно об-щество, в което такива най-естествени неща като свобода, достойнство, личност и лич-ностност, морал, човешки права и правдини, демокрация и прочие, и особено битката за отстояването им, която трябва да водим всеки ден, се възприемат от огромна част от общността като "западни лигавщини", като "чудатост", като "шантавост", като "маниа-щина" или "странност" на оня, който си е позволил един такъв "прекалено излишен лукс".

Е, аз пък си позволявам този раз-кош, именно, държа да бъда човек и лич-ност, а най-вече се опитвам да си остана докрай верен на мисията на философа и на задачата на философията, която, вярно, е крайно неблагодарна, ала за сметка на това е твърде благородна мисия и задача - и носи огромен позитивен, оздравяващ сми-съл. Ще си позволя тук да отправя и малък апел на своите вече повече от 4 000 редов-ни читатели, приятели от Фейсбук и от бло-га: не се плашете и вие всеки ден да отстоявате правото си да бъдете лич-ности – свободни и достойни човешки същества!

Нека това да бъде моето пожела-ние към вас в тази ранна утрин на този великолепен есенно-зимен ден, който ни очаква. Нека бъде благословен с тия благо-родни мисли вашият ден! Нека да сме зави-наги причастени към всичко онова, в което вярва достойният човек. Знайте и никога не забравяйте, че свободата и истината имат едно най-предно място сред нещата, който той най-много почита...

10 СТРАХЪТ ОТ СВОБОДАТА ВОДИ ДО ВЛАСТ НА ОБЛЕЧЕНИТЕ В ЧЕРНО, КОИ-ТО ЗНАЯТ КАК ДА ОПРАВЯТ НЕЩАТА

Jenia Georgieva и Lenko Vachev споделиха снимка на Cheti.ME. Напусна ни руският писател-фантаст – безсмъртният Борис Стругацки Споделяме с вас част от негово интервю:

Един от участниците го пита: Героят от "Трудно е да бъдеш бог" казва, че там, където тържествува сивотата, на власт рано или късно идват хората в черно. Това не важи ли и за настоящето и бъдещето на нашата страна?

Да, и за нас, в някаква степен, от-

говаря Стругацки. Дотолкова, доколкото ние самите позволяваме да ни се случи. А ние позволяваме. Нашата "сивота" е нашата пасивност. Социалният мързел и мързелът въобще. Страхът от свободата. Страхът да останеш без указания от началството. "Мал-кият джентълменски набор на строителя на феодализма от ХХІ век"...

Именно при такива идват "черните" – хора в черни раса, в черни мундири, в черни костюми с ослепително бели манше-ти. Те "знаят как трябва да се правят неща-та". Ние им вярваме (въобще ние сме склонни да вярваме на началството) и за-почваме да правим нещата "както трябва".

Поклон! ОЩЕ: "Народът няма нужда от

вредни сензации. Народът има нужда от полезни сензации." из Приказка за тройката Стругацки

НЕРЪКОТВОРНИЯТ ИЗВОР НА ИСТОРИ-ЧЕСКИТЕ ПОЗНАНИЯ НА ЛЮБИМИЯ НИ Г-Н ПРЕМИЕР

Наскоро г-н Премиерът най-отговорно зая-ви, че комунистите ни били управлявали вече 100 години... Георги Динев: Партията винаги е права – и когато съгреши дори!

АНТИДУХОВНИТЕ ВЛАДИЦИ-ЧЕНГЕТА РАБОТЯТ НЕУМОРНО ПРОТИВ ЦЪРКВА-ТА – И ПРОТИВ РЕЛИГИЯТА И ВЯРАТА, РАЗБИРА СЕ!

26 ноември 2012, понеделник

Ето част от дискусията по повод на моя публикация със заглавие Призив към вярващите: да заплашим с напускане БПЦ и с вливане в католическата в знак на протест срещу безобразията на мут-рополитите!: Antoniya Andonova каза: Не е до протеста, но е правилно да бъдат еднопосочни всички християни. Не виждам нищо грешно в като-лическата църква освен мистичното й мина-ло, за което се говори, че е имало насилие. Принципите на католицизма са много по-близки до природата и интелекта на човека, в сравнение с нашите ритуали, които ни поробват. Но аз не познавам добре техните традиции. Valentin Malamov каза: ... трябва да отмъс-тим на самозабравилите се ченгета-мутрополити от БПЦ... Нали сме христия-

ни, къде е смирението? Блика злоба и приканване към саморазправа... не е ли проблем това? Колега, диалектика-дидактика прилагайте – основни методи са все пак... Ангел Грънчаров каза: Къде видяхте да блика злоба? Не, няма такова нещо, в при-зива ми блика гняв, законно възмущение от безобразията! Човешко е да се гневим и възмущаваме, аз нямам претенцията да съм светец, човек съм... Простете, но не е нормално, не е естествено като гледате какво правят мутрополитите, да белите семки и да философствате за смирение... :-) Valentin Malamov каза: Не е човешко да се гневим... човешко е да отстояваме права с диалектика и дидактика... в рамките на правовата държава... Ангел Грънчаров каза: Даже и Христос в някои моменти силно се е гневил, чели ли сте Евангелието? Antoniya Andonova каза Но не винаги откликва съвестта. Зависи и от самосъзна-нието на извършителя. Понякога може и да е заблуден, други се самообвиняват твърде много дори за нищо. Ангел Грънчаров каза: Който се смята за ангел или светец, да не се гневи, аз съм човек и се гневя като гледам безобразията... Valentin Malamov каза: Направо ми казах-те, че не съм нормален. Вие давате оценки на всяка втора дума. Имате проблем с об-щуването с хората. Ангел Грънчаров каза: Г-не, а Вие, просте-те, проповядвайки смирение, т.е. смирено да гледаме наглеците, дето разтерзават Църквата ни, също минавате в тяхната компания, която без смущение се гаври с всички нас и най-нагло ни убеждава, че трябва да бъдем търпеливи, т.е. да търпим безобразията им... Valentin Malamov каза: Вие си се гневете, но вие подтиквате към същото други. Това е проблема. Гневът е животинско чувство. И двамата сте тоталитарно ориентирани. Признавате само силата за метод на управ-ление. Ако и тя като Вас се гневи вече става весело... Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, гневът е човешко чувство, да прощавате, ама сте в дълбоко заблуждение... Valentin Malamov каза: В голяма грешка сте, не искам смирение. Искам ред и тради-ции. Ние сме в Европа.

11 Ангел Грънчаров каза: Да, искате спокойс-твие, та олигархията да ни възсяда ако може с векове, ето това искате! Antoniya Andonova каза: С добри намере-ния ли е това отмъщение? Bacho Кольо каза: Нема какво да плашиш! Ами направо напускай. Никой нема да умре от мъка за загубата. Кръстю Желязков каза: Сорос ли каза така? Анонимен каза: Агонията на църквата е повод за празнуване. Ако погине, даже още по-добре! Религията е отрова. Анонимен каза: Ама не само да заплашим, а направо да го направим, още повече, че доктриналните разлики между православие-то и католицизма са минимални и изкустве-ни, схизмата е повече резултат на полити-чески различия навремето между Изтока и Запада. Факт е обаче, че и католическата църква напоследък е разтърсвана от големи (секс) скандали и губи авторитет. Факт е също така, че католическата църка много отрано започва да подкрепя фашистките режими в Италия, Германия, Испания, Хър-ватия и другаде и това минало до днес не е осмислено. Анонимен каза: Религията е единственото, което удържа бедните, да не убиват богати-те. Ангел Грънчаров каза: До оставим наст-рана марксисто-комунистическите и атеис-тични доктрини за религията и църквата, които някои ни пробутват... те не са инте-ресни и са доста изветрели, приличат на притоплени прокиснали манджи... Някой ако обича да яде такива манджи, да заповяда, аз обаче не съм прасе... то и прасетата не ядат такива манджи...

Католическата църква никога не е поддържала фашизма или национал-социализма; за сметка на това с малки изключения (неколцина свещеници, които са се съпротивлявали и са били посечени) източно-православната църква биде овла-дяна изцяло от комунистическата държава, която хем обезкръви своя исконен враг, хем направи нужното да дискредитира църквата и религията така, както никога това не е било правено.

Сегашните мутрополити, помаза-ници на комунистите, се държат по този крайно осъдителен и арогантен начин (де-монстрирайки материалистически мантали-тет) не за друго, а защото имат такава бой-на заповед: целта е да отблъскват колкото се може повече хора от религията и вярата. Целта и задачата, за която работят, е: да изкоренят вярата и религията от човешките сърца.

За жалост, трябва да признаем, че те успяват в тия свои попълзновения, би-дейки примерни слуги на кагебисто-комунистическия Сатана. Нима мислите че руският патриарх и "дядо" ви Николай Мос-ковско-Пловдивски не знаят това, че не бива да носят толкова драгоценни часовници? Знаят, разбира се. И защо си го позволяват въпреки това? Ами ясно защо: за да отблъс-кват колкото се може повече хора от вярата, църквата и религията, ето защо! Бидейки в църквата, те работят неуморно против цър-квата – и срещу религията, и срещу вярата, разбира се... Анонимен каза: Имам уважение към като-лическата църква, но някои от протестантс-ките деноминации са страховити – истински фанатични изроди, а не като нашите, за които това е само поза. Анонимен каза: Нямам уважение към НИ-КОЯ църква. И НИКОЯ религия. Католичес-ката църква е подкрепяла Хитлер до пос-ледния му час. Оп!!! Казах нещо против Хитлер! Сега Грънчаров ще ме обяви за комуноид :)) Bacho Кольо каза: Грънчаров, що не ста-неш един будист – чиста работа. Или още по-добре кришнаит. Съвсем ще отговаря на натюрела ти. Анонимен каза: Грънчаров, пак лъжеш....

Pope Pius XII - Fascists and Nazis. Pius was the ultra-Conservative pro-Fascist Pope who (as Cardinal Pacelli) in 1929 signed the notorious Lateran Treaty with Mussolini, and later collaborated with Hitler and turned a blandly incomprehending ear to the appalling crime of genocide systematically applied by his Nazi allies in their concentration camps and gas chambers. Pius XII was, to paraphrase Lord Macaulay, the hope of the stern and unbending Tories, the medievally minded traditionalists in the Roman Curia.

Да ти го преведа ли, или сам ще се опиташ? Анонимен каза: Може би най-хуманната и балансирана религия на света е бахайство-то. Само че както казва философът Ернст Тугендхат, през 21-и век вече е невъзможно да си религиозен.

Прочуете историята и ще видите дали Ватикана все пак не е сътрудничела с фашистите. За съжаление Ватикана има принос за възхода на фашистките режими в Европа през 20-ти век. Друг въпрос е, че фашизмът е реакция на комунизма, не обратното. Факт е също, че комунистите разглеждат религията като голям враг, защото тя наистина е несъвместима с тех-ния идеологически диктат. От това не след-ва обаче, че като антикомунисти трябва да сме задължително и религиозни.

Иначе в бившите комунистичес-ки страни католическите църкви се оказаха сравнително по-резистентни на комунисти-ческото влияние и проникване от правос-лавните и протестантските.

А БПЦ е безнадежден случай, на-пълно дискредитирана и с практически нулеви шансове за пречистване и обновле-ние и всъщност не си струва да се коменти-ра и обсъжда. С прискърбие трябва да признаем, че комунистите са постигнали целта си да я елиминират напълно като обществен, морален и всякакъв фактор. Ангел Грънчаров каза: Оп!!! Казах нещо против Хитлер! Сега Грънчаров ще ме обяви за комуноид :))

Хитлер е ваш партиен другар: къ-дето е комунисто-социалист, там е инацио-нал-социалист :-) все сте социалисти... защо аз да ви обявявам, вие сами сте си се обя-вили като сте приели тия имена или наиме-нования... Анонимен каза: Ами той вашият бог е доста по-жесток и от Хитлер, и от Сталин, и от Мао, така че не съм сигурен вие на какъв (не)морален пилон танцувате. Ангел Грънчаров каза: Бог е любов. Тия, които приписват на самия Бог жестокост, не разбират нещо най-просто: съвършеният Бог не може да притежава такъв дефицит на доброта, който Вие определяте като "жесто-кост" или като "злоба". Жестоки и злобни могат да бъдат само крайно ощетените индивидууми... другояче казано, слабаците. Ако си представяте всемогъщия Бог като слабак, това говори за крещящата липса на разсъдъчна способност у Вас самия... Анонимен каза: Бог е любов, но на негови-те деца (хората) се случват най-ужасни неща, без той да си помръдне пръста да им помогне и да ги предпази. Един любящ баща не може да постъпва по този начин. Вие бихте ли постъпили така са Вашите деца? При това голяма част от злините в света са причинени от безлични природни стихии и не могат да се припишат на злата воля и умисъл на хората, които Бог бил създал свободни, включително и да вършат зло, както гласи един традиционен аргу-мент. Именно теодицеята, т.е. наличието на зло в света, е най-силният аргумент срещу съществуването на любящ, добър и същев-ременно всемогъщ Бог и с това на христи-янския Бог. Или Бог не е добър, или не е всемогъщ. Както казва Яворов: „И постоянно срещам аз, под дъжд и вятър, сняг и мраз, сред вълчия човешки род от празния небесен свод те чакат милост и защита. Те чакат милост... Но да знам,

12 че някой бог всесилен там стои над всичко хладен зрител, извикал бих отдън гърди към тоя тъмен промислител: о, господи, проклет бъди!” Владимир Трашов каза: След прочитането на редовното сутрешно просветляващо ме есе-пътепис (този път) на философа-учител Ангел Грънчаров, след запознаването ми (за пръв път!) с мъдреца ни (на нас бълга-рите!), с просветения, а вероятно и посвете-ния ВАКЛУШ ТОЛЕВ, как да не изслушам и божественото изпълнение на божествената бетовенова музика.

Как тази велика сплав от хармо-нични мелодии, съвършено доведена до слуха ми от съвременната технология да не успее да разтрепти духа ми, как да не го повдигне и да го потопи за тези велики минути в прекрасните невидими светове на чистото блаженство, на райското чувство тук на земята и сега!

За да ми остане от цялата тази ис-тинска духовна храна зарядът да съществу-вам с основателната надежда, че хубавото, светлото и доброто ги има, че те ще бъдат и ще пребъдат, в противовес на злото, тъмно-то, глупавото, неразумното, недоразвитото, не желаещото да се учи и да върви напред.

23.11.2012г. Владимир Трашов Анонимен каза: Четете Библията е ще видите какви ги е творил богът ви. За щас-тие, той/тя е един литературен образ, който няма съответствие в реалността. Ангел Грънчаров каза: Нещата стоят значително по-иначе в сравнение с както си го представяте. Това, че не разбирате и не полагате усилие да разберете не Ви прави чест. Много пъти съм Ви обяснявал как стоят нещата по същия този въпрос за теодицеята. Пак си повтаряте все същото. Напредък никакъв.

Злото, ширещо се по този свят, има своя позитивен смисъл. Бог не се меси в законите на този свят, щото всичко тогава отива по дяволите. Смисъл има не Бог да направи така, щото всичко хора да вършат само добро, щото тогава всичко се обезс-мисля, а има смисъл хората сами да възже-лаят доброто и да почнат да се борят за неговото тържество. Има нещо свято, на което Бог държи най-много: човешката свобода. Бог е сътворил човека като сво-боден. Чаткате ли за какво става дума?

Опитайте се да помислите поне малко. Папагалското повтаряне на едно и също нещо само показва, че срещу себе си имам един крайно немарлив спрямо задача-та на мисълта и мисленето човек... Анонимен каза: Офффф, проповеди... :( Ангел Грънчаров каза: Никакви проповеди не са; става дума за елементарни истини,

които е непростимо да не се знаят от що-годе образован човек...

КРАТКА ЕСЕННА ИМПРЕСИЯ ЗА БАБИ, КОТАРАК И ПАРЧЕ БЛАГОСЛОВЕНА, ПОМИЛВАНА ОТ БОГА ЗЕМЯ

25 ноември 2012, неделя

Два дни пак ми се наложи да пъту-вам с кола из свидното ни отечество. Този път ходих до Долна баня, в моя роден край. Тъй и тъй се захванах от няколко години да описвам тия свои пътувания – какво друго да прави един човек без работа?! – та да драсна някой ред и сега, и този път, щом вече съм започнал.

Закарах брат си до вкъщи, той жи-вее с майки ни именно в Долна баня. Разка-зах за него тия дни в есето-пътепис със заглавие Грижете се най-вече за душите си - и бъдете добри: добротата е най-добрия лек за душата.... Той беше повече от 3 месеца в болница, а сега, след като му уредих лекарствата (неговото "джи-пи" е тук, в Пловдив), по негово изрично желание веднага трябваше да тръгнем за Долна баня. И ето, в колата сме, която лети към това райско място в полите на Рила.

Чудесна е тази есен, не зная дали сте го забелязали. Ненатрапчива една такава, леко пристъпваща, сякаш е обута с терлици, но иначе е великолепна; за да я забележиш обаче в цялата й прелест се налага да излезеш от панелните ни градове и да тръгнеш из полето наоколо. Гледам ярко жълтите, сякаш са обхванати от пла-мъци корони на огромните крайпътни дър-вета, и си мисля, че тия там Сезан, Моне, Мане ряпа да ядат: по никой начин не могат да надминат импресионизма на самата природа! Слага ги в малкия си джоб приро-дата по силата на внушението – и по богат-ството на емоции, които е способна да разбуди в душите ни. Посевите и тук вече са засети и приятно се зеленеят. Крайпътни търговци продават предимно купища зеле, кошници с ябълки, бутилки с вино и ракия, везеници сухи чушки, лук, картофи, всякаква друга зимнина, добита от плодородната земя.

На борсата в село Лозен спирам за да купя, по поръчка на майка ми, чувал

зеле. Питам колко струва килограмът. Казва ми намусеният търговец: "40 стотин-ки!". Отвръщам му: "Да имаш много здраве от мен, в Пловдив на градските пазари върви по 30-35 стотинки!". Той любезно ми отвръща: "Ами що не си купиш оттам?". Ще си купя – му отвръщам. Нашите търговци все още страдат, горките, от представите на незабравимата ера на социалистическия дефицит; крайно са ми симпатични такива опитващи се да търгуват катили-комуноиди, които още не са осъзнали, че свободният пазар не търпи комуно-идиоти, които се опитват да изнудват потребителя. След 5 минути спирам на едно място, където ста-рец продава пред дома си чували със зеле. Човечецът ми ги продава с благодарност за 25 стотинки килото! Майка ми ще е безкрай-но доволна от сделката: тя, горката, цял живот е била принудена да цепи стотинката на две! Бедността, неотменна спътница на социализмо-комунизма, я е приучила на това. Предусещайки как ще се радва, че ще ядем тази зима евтино кисело зеле, отново потеглям с колата по шосето, което ще ме изведе до Долна баня.

Брат ми много се радва, че сякаш като по чудо вече пътува за толкова милата му Долна баня! Споделям радостта му: намъчи се в болницата тия няколко месеца! Но горещото лято беше безпощадно спрямо болестта му. Два пъти се наложи да влиза в болница. Сега е вече късна есен и той вече се чувства сравнително добре. Да си стои през лютата зима на топло, та всички, дай Боже, да сме спокойни. И най-много аз, защото работата ми е такава, че изисква пълно спокойствие и отдаденост. Ужасно се чувствам когато толкова често ми се налага да нося по две-три дини под една и съща мишница...

Е, пристигаме след час и половина два спокойно пътуване. Не обичам да бър-зам, да се правя непременно на пич, както държат да се представят огромната част от другите шофьори. Фърчат като стрели, ако не изпреварят ближния се чувстват дълбоко нещастни. Ако не могат да те изпреварят по лъкатушещото в дефилето тясно шосе, те псуват и кълнат от все сърце! Крайно нерв-ни, изнервени, психясали сякаш са огромна-та част от сънародниците ни, защо ли е така? В Долна баня е времето е чудесно, слънцето грее, кристално-чистият рилски въздух пори жадния за толкова свежест бял дроб на копнеещия по природата "гражда-нин Грънчаров". Е, в сърцето си съм стоп-роцентов селянин де, това "гражданин" го пиша само и само за да потормозя малко моите любими мрънкала, които ме съпро-вождат неотменно – както дрънкането съп-ровожда разнебитената циганска каруца.

Преспивам в Долна баня, щото е късно да се връщам назад, в Пловдив. Забави ни това, че половин ден трябваше да търча по разните му там "здравни каси" за да уреждам документите за братовите

13 "безплатни лекарства". Как ще са безплатни като за да уредиш получаването им ще изразходваш толкова нерви, че предоволно ще си си платил за тях?

На другия ден слагам зелето в из-бата в два бидона, осолявам го, върша набързо и друга работа, поне малко да помогна. После в един момент майка ми споделя с мен една своя мечта: искала да отделя малко време и да я закарам да види свои роднини в съседните села Марица и Радуил – с които не се била виждала отдав-на. Няма как, правя й този подарък. Не крия, че го правя това и егоистично: много са ми приятни разговорите на възрастните жени, пък и ми е приятна обстановката в техните домове, където ще погостуваме за час-два. Невероятна идилия цари в тия подредени селски къщи, където печката бумти, а ба-бичката си преде или плете, полегнала на креватчето до прозореца, а пък котаракът е полегнал в скута й и мърка ли мърка!

И ето, карам я за първи път при нейна братовчедка в с. Радуил, у която, кой знае защо, до този момент не бях ходил. Радуил е село в самото подножие на Рила, на 20-тина минути път с кола до Боровец. Прочуто е със своя зрял боб. С колата, следвайки упътванията на майка, пристигам в самия край на селото; пресичаме внима-телно река Марица по малък дървен мост, а пътят вече е черен (по-скоро кафяв от гли-ната!), каменист, тесен, криволичещ между къщите. Скоро пристигаме. Майка доволна слиза от колата с бастуна си и се запътва в приповдигнато настроение към самотния дом на нейната братовчедка-приятелка, с която толкова отдавна не са се виждали. От комина се вие дим, което е знак, че търсе-ната баба е у дома си, т.е. не е заминала при децата си, живеещи в София. След това разбираме, че тя не могла да живее в голе-мия град, мъчно и било за дома, затова си живеела все на село.

Ето, показва се миловидната сър-дечна бабичка, усмихната, прегръщат се с майка едва ли не просълзени от умиление. Кани ни вътре, суети се, че не е подготвена да ни посрещне както трябва. Трябвало да я предупредим по телефона да се приготви, а пък майка й казва, че само минаваме да се видят, а не сме тръгнали да гостуваме. Около половин час седим в топлата при-земна кухничка. Бабата пържи мекички за да ни черпи все пак с нещо. Светло е, два огромни прозорца откриват страхотна пано-рама с изглед към реката и планината. В ъгъла, от източна страна, има наредени икони и кандилце. Разказват си старите жени разни спомени и истории, сладка-сладко си хортуват, а пък аз си играя с зажаднелия за игри котарак. Много е люб-веобилен, грамаден котарак си има бабата, куче даже не й трябва при такъв котарак! Много си падам по тия животни с ясно изра-зени философски наклонности, имам пред-вид котките, явно с тях си имаме сродна

душевна нагласа. Само дето аз, филосо-фът, нямам възможността да мързелувам като тях, ама както и да е.

Градината и дворчето на бабичка-та наистина е в подножието на самата гора, нагоре вече издига снага Рила планина! На един хвърлей място е гората, в невероятно красиво райско кътче живее тази бабичка! Завиждам й, разтапям се от желание да мога да поживея в такова едно самотно и диво място поне месец. Но няма как. На мен ми стига и половин час да се заредя с малко енергия. Бабите си говорят, разказват си истории. Заслушвам се в една, която ме впечатлява. Става дума за семейна траге-дия, случила се преди около 10-тина години.

Съпругът на тази бабичка бил ло-вец, рибар, неуморно скитал из гората, водейки със себе си и двамата си внуци. Един ден обаче дошла буря, завалял поро-ен дъжд с гръмотевици; и станало тогава страшното: паднал гръм и убил на място едното от внучетата му, момче на 16 години! Другото момче също било там, наблизо, също пострадало, но оцеляло. Дядото им бил наблизо и видял всичко. Не издържал трагедията този човек: след погребението на внука му легнал на леглото, обърнат към стената, два дни лежал и също умрял! На третия ден след погребението на момчето погребвали и неговия толкова силно обичащ го дядо, който не издържал смъртта му! Разказа ми тази история бабичката, сълзи покапаха по съсухрената й ръка. И тя силно жали, ама ето, Бог й дава още живот, та да поддържа топъл родовият дом. Тъжно, много скръбно става обаче когато и бабич-ките се преселят в другия свят, а тия домо-ве опустеят, щото младите обикновено са далеч...

Моята майка подема друга тема, тя е невероятна майсторица на сладките при-казки – откъде синът й ще умее да пише така ако нейната дарба поне малко не я е наследил?! Почват да се оплакват за бо-лежките си двете стари баби, а аз пак се захващам да си играя с котарака, който изслушва историята за починалото от гръ-мотевица момче благочинно застанал на задните си крака и дълбоко замислен за тайнството на човешкия живот. Явно котеш-кият живот е съвсем ясен за него, но виж, разбирането на човешкият живот и него го затруднява. Но щом бабичката спира разка-за си котаракът излиза от унеса си и пак почва да ме пипа с лапичка да му обърна внимание. Играем си още няколко минути и трябва вече да тръгваме.

Баба Василка ни дава за армаган торба с орехи и ябълки и шише люта, неве-роятно ароматна домашна ракия. Снощи, вече в Пловдив, опитах ракията: невероятна е, такъв балсам за душата не бях пил скоро! Бабите винаги правят най-хубавата домаш-на ракия, не знам защо. Даже е по-хубава ракията им от калугерската, но както и да е. Да не нищим тази загадка, че трябва да

привършвам. На връщане се отбихме и в родния дом на майка ми в село Марица, ала какво стана там няма да пиша - понеже се изморих. Пък и за Марица много пъти преди това съм писал, този път мога да я прескоча в разказа си. Да спирам, че ако се разфило-софствам за село Марица и дядовите ми истории от нея край няма да има тази моя уж кратка есенна импресия.

Хубав ден ви желая на всички! Не мислете, че утре е понеделник. Събирайте впечатления днес, та да победите поганното настроение на градския делник, с което няма как, ще трябва да се примиряваме още от утре.

Утре и аз вече съм на работа. Свършиха болничните. Отказах повече болнични щото пък без пари съвсем не се живее. Не знам дали знаете, но когато човек се разболее и излезе в "платен" отпуск, държавата го наказва с глад, не му плаща, бави с месеци плащането на болничните, та той повече и да не смее да си помисли отново за болести. На този шантаж, на тази гавра му викат "модерна социална здравна политика"...

ДОКОГА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ХРАМ НА БЪЛ-ГАРИЯ ЩЕ НОСИ ИМЕТО НА АНТИЗА-ПАДНО И ПРОТАТАРСКИ НАСТРОЕН РУСКИ МЕНТЕ-СВЕТЕЦ?

ноември 25, 2012

С риск да не ми остане време тази сутрин да напиша собствен коментар, но правя нужното за да препубликувам особе-но важното от коментара на г-н Иво Инджев със заглавие На завет от заветите на Лев-ски, понеже държа тия толкова верни мисли да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДА-НИНЪ; във връзка с тезата, защитена в коментара на г-н Инджев ми се ще да пос-тавя един отколешен, ала съвсем законен въпрос, на който ми се ще да наблегна отново: Докога най-големият храм на България ще носи името на антизападно и протатарски настроен руски менте-светец?; а ето какво пише г-н Инджев:

Не „откривам Америка” с реплика-та, че днешното тържествено отбелязване на руския светец Александър Невски от БПЦ няма нищо общо с древните традиции на българското православие, покръстило

14 всъщност Русия. Но има много общо с една друга традиция, която е многозначителна в условията на днешната криза във върхуш-ката на БПЦ и може като нищо да остане незабелязана.

След като България реагира на руските бомбардировки срещу Варна с гняв, само 5 дни по-късно, на 19 октомври 1915 г., правителството пристъпва към процедура за преименуване на софийската катедрала. Предложението е вместо да бъде наречена на руския светец Александър Невски тя да се прекръсти на „Св. Св. Равноапостолни Кирил и Методий”. Така и става след указ на Фердинанд от 21 март 1916 г.

Българското название обаче про-съществува само 4 години. И тук е аналоги-ята с днешното време, на която искам да обърна внимание.

Руският светец Александър Невски е реабилитиран като патрон на най-големия български храм по инициатива и под натис-ка на висшия клир на БПЦ в ситуация, кога-то Русия вече не съществува, погълната е от пламъците на болшевизма. Раболепието на българските дядовци пред руското на-чалство е нелепо в онази обстановка, когато вече няма руски батюшка на трона, на кого-то да се подмазват. Но въпреки това го правят и успяват в това начинание с благос-клонното съучастие на правителството на Александър Стамболийски (който е направо популисткия прототип на нашия днешен премиер).

В България, управлявана сега от граждани с претенцията да ни развиват по европейски начин, наблюдаваме познатото прехласване по руската символика, свърза-на с руското вечно противопоставяне на Запада. Александър Невски е руски пълко-водец, воювал срещу шведи и германци, но за неговото заиграване с татарите от Злат-ната орда поклонниците му свенливо мъл-чат.

И се получава така: днес евро-пейска България безропотно приема руска-та историческа трактовка и традиция, която е наложила на България и българите да имат като свой светец руския заговорник със Златната орда, който обаче е громил съвсем правилно западните врагове. Доста шизофренична символика по отношение на освобождението на българите от турските орди, нали…

И на всичко това на висок глас от-ново припява БПЦ под одобрителния поглед на новия Стамболийски. Това е един дебе-ловрат кръговрат.

… Апропо, за БПЦ дякон Левски не само не е светец, а е направо враг – защото захвърлил расото заради някаква си нацио-нална революция (несанкционирана от Батюшката). Пък и що за завет ни е оставил : “който ни освободи, той ще ни зароби”! Тази сбъдната прогноза е направо свето-татство не само за БПЦ, но и за с(ъ)ветските ни власти в миналото, както и

за техните адепти днес. Но да спрем дотук, за да не смущаваме празнуващите. Алилуя!

КАК ЧОВЕКЪТ НА БКП-БСП ОТ МИЛИЦИ-ОНЕРСКОТО УЧИЛИЩЕ БОКО ПОРУГА ТАЗИ ПУЩИНА СДС, ОТКАЗВАЩА САМА ДА ПУКНЕ ВЕЧЕ ТОЛКОВА ГОДИНИ

ноември 25, 2012

Синият харем е харам т.е. срам

Русия се управлява от векове на принципа „бий, за да те уважават”, но в русофилска България, в която властта ни лъже най-безсрамно, че имала намерение да „пляска руснаците”, Борисов не бие – той направо уважава наред. Сега уважи СДС като стара партия.

Не, това не е партиен въпрос и тъкмо по тази причина има смисъл да бъде коментиран преди да е ясна развръзката с (не)съгласието на Петър Стоянов да участ-ва лично в срамната сценка. Нищо лично, наистина!

„Марката СДС”, както се изразява търговски Бойко Борисов, е подложена на неговото публично уважение на подиума на общественото любопитство. Зяпачите в лявата ложа похотливо потриват ръце, възбудени от гледката как техният човек от милиционерското училище поругава тази пущина СДС, отказваща сама да пукне толкова години.

Тече екранизация на документал-ния филм по сценария на Вуте, който зап-лашил Пена, че ако не може сам, „човек че наеме” и пак ще я насили.

За да няма съмнение откъде идва поръчката в осветяването на сцената се включи тази сутрин и телевизионния канал, в който прелюбодействието лъсна без зад-ръжки. Водещият Бареков постави разгра-ничителната линия: който не подкрепя кан-дидатурата на Петър Стоянов за КС е ляв. И

призова няколко пъти сините депутати, които отказват да я еректират, да бъдат скопени от парламентарната група.

Е, този път, след груповото изна-силване, пущината СДС може наистина да пукне. От срам.

С такива „защитници” не й остава друго, освен хората с остатъчно достойнст-во да му лепнат марката СДС на Борисов и престанат да позволяват да бъдат употре-бявани като смокинов лист за срамотиите в т.н. дясно пространство, като той нарича своя харем ( думичка, която идва от арабс-ката дума „харам”, т.е.„срам”). Написа: Иво Инджев

“ЛИДЕРЪТ” НА СДС КАБАНЕЗНАМКОЙСИ ГО ПОГРЕБВА С ШЕМЕТНО БЪРЗИ ТЕМ-ПОВЕ ЗА ДА УГОДИ И ДА СЕ ПОДМАЖЕ НА БОКО…

ноември 25, 2012

Попадам на информация със заг-лавие СДС ще търси нов кандидат за конституционен съдия, в която чета, че новият лидер на СДС Кабанезнамкойси бил благоволил да заяви следното във връзка с оттеглянето на Петър Стоянов от кандида-турата за поста конституционен съдия:

“Тази кампания даде отговор на

някои много важни въпроси – защо СДС напусна “Синята коалиция”, защо през тези три години депутатите от “Синята коалиция” тайничко колаборираха с БСП, защо и каква роля игра Иван Костов през прехода. Една от основните му цели беше да нанася удари върху истинската десни-ца. Защо една малка групичка от хора искат да правим обединение с Иван Кос-тов, а не застават зад Петър Стоянов.”

Прочитайки тоя образец на поли-тическа продажност и дебилщина не можах да се сдържа да не заявя следното:

Абе, тоя кабан (на руски дива сви-ня, пардон, див нерез) за какъв се мисли бе?! Той щял да решава кой какъв принос имал за българския преход; представяте ли си, той, световно неизвестният нерез, щял да реди историята!

Това чучело на Доган и Боко, на милиционерщината и ченгесарщината в

15 политика ще ни учи на морал, егати извра-теността!!!

Това писах във Фейсбук. Погреб-ването на СДС върви с шеметни темпове. Който тръгне да се продава на Боко го чака твърде печална политическа съдба. Приме-ри колкото щеш. Разните му там янета, воленчовци и прочие…

ВЪВЕДЕНИЕ В ДИСКУСИЯ ЗА ОБРАЗО-ВАНИЕТО С УЧАСТИЕТО НА ЖАК И ИВАНКА АССА

25 ноември 2012, неделя

По моя молба г-н Жак Асса се съг-ласи да участва в дискусия за проблемите на образованието в рамките на Дискуси-онния клуб, съществуващ в рамките на ПГЕЕ-Пловдив. Г-н Асса е знаменит доайен на това авторитетно пловдивско учили-ще, сега е пенсионер. Публикувам по-долу уводните, встъпителните думи към те-мата, които той написа специално за дискусията в съавторство със своята съпруга Иванка Топалова-Асса, също дъл-гогодишен преподавател в това училище. Как ще протече самата дискусия в Клуба подлежи на уточняване; най-вероятно ще организираме онлайн-дискусия с участие-то на г-н Асса; ето сега и въпросният текст:

Няколко думи по отношение на об-

разованието. Според нас то върви надолу поради липса на мотивация. Интелигенция-та е натикана в ъгъла и всеки опит да е сочена за пример е неуспешен за масовия ученик.

Първо – трябва да се осигури пер-спектива за добре заплатени интелигенти. Например в Америка ако липсват кадри в областта на математиката се осигурява за завършващите специалисти по точни науки по-престижни заплати спрямо средните заплати на висшистите.

Второ – там се увеличава автори-тета на интелигенцията като в производст-вото има нива – например, за да стане главен конструктор бакалавърът трябва да работи минимум 20 години, магистърът 10-15 години, а докторът могат да назначат веднага. При това бакалавърът може, рабо-тейки, да пише докторат и щом го защити,

веднага израства в службата. Простичка система, която спокойно преживява кризата и я преодолява.

А как е у нас – пълно с Калинки, дори и без дипломни, или пък с фалшиви дипломи, заемащи високи длъжности в администрацията и управлението (физкул-турници управляват вътрешните работи, пожарникари – цялата държава, уволнени от западните институции управляват фи-нансите на държавата и т.н.). Как при такива факти може да се иска младото поколение да уважава образованието и да се стреми да повишава квалификацията си?

За пример може да се вземе БАН, чийто бюджет е по-малък от разходите, предоставени на Цв. Цветанов за осигуря-ване на "специалните разузнавателни сред-ства" (СРС), което е евфимизъм на подс-лушване. И това ще залегне и в бюджета за 2013, с мотива на Дянков, че е нужно ре-формиране на БАН.

Колкото до авторитета на препо-давателите, ти на собствения си гръб знаеш как се оценява новаторството. Когато някой "водещ" учител има открит урок, той се готви за него цяла година, кани двама-трима души, и после още поне една година се леят дитирамби за този открит урок и за този колега. А ако друг учител обяви, че всички негови уроци са открити и даже иска да ги популяризира чрез качване в интернет, той става такава заплаха, че не трябва има място в училище.

Как виждаме ние обучението по точните науки например. За учителите по точните науки основното да е не да дават информация по учебния материал (такава информация може да се открие във всяко учебно пособие), а трябва да научат учени-ците си да прилагат този учебен материал. За тази цел учениците трябва да се запоз-наят с методите за творческо мислене и на творчество.

Както се знае пак от Запад, трябва да има диференцирани класове за будни ученици и класове за по-бавно усвояващи науката ученици. Класовете за по-будните ученици са с по-разширен теоретичен мате-риал и с повече упражнения, свързани с мисловната дейност. Такива опити са пра-вят у нас с приемането на учебници по математика първо и второ равнище. Има такива учебници по математика и за ВУЗ, като материалът с повишена трудност е с различен шрифт. За учениците, които по-трудно усвояват теорията, материалът трябва да е с намален обем и практическите упражнения да са по лесни.

Има един разказ на А.Азимов за училището на бъдещето "Жълтата къща" (алюзия за психиатрично заведение!! - но четейки разказа, разбираш, че е нещо дру-го). Разказът се води от първо лице на младеж, който до двадесет години е затво-рен с няколко други младежи в една къща, пълна с книги. До всеки от тях има учител,

който ги кара да четат и да се опитват да възпроизвеждат прочетеното. Докато оста-налите навън младежи, с помощта на крат-котрайни ментални програми по специал-ности, които им се "наливат" в мозъка, ста-ват дипломирани водопроводчици, електро-техници и т.н. Главният герой има няколко бягства от жълтата къща и винаги е връщан. При последното бягство провежда разговор с водещия го учител (неговия гуру). От него той разбира, че в жълтата къща се подгот-вят бъдещите творци и новатори.

– А ако не успея да изобретя, да

създам нещо ново? Какво ще стане с мене? – пита ученикът.

– Тогава ще те назначат за гуру на следващия изобретател.

Кой днес създава такъв авторитет на учителя и колко учители наистина заслу-жават да бъдат гуру на творци. Написаха специално за ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ: Иванка и Жак Асса

--------------------

Това можеш да го публикуваш в блога, или/и да бъде тема в ДИСКУСИО-НИЯ КЛУБ. Това е един вид основа за раз-говор.

Жак Асса

ЕДНО ТВЪРДЕНИЕ НА ТЕРИ ПРАТЧЕТ, С КОЕТО ПО НИКОЙ НАЧИН НЕ МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ

сп. Мениджър: "Свободни сме само в мечтите си. През останалото време ни трябват заплати." Тери Пратчет

Не приемам това твърдение пора-ди следното съображение: ако някой заради заплатата си е склонен да се откаже от свободата си, то такъв неминуемо ще ги загуби и двете, и свободата, и заплатата – понеже несвободният не струва и като ра-ботещ, и като служител, и като "изпълни-тел", или каквото там прави и работи...

16 Разбира се, говоря за нормалните

общества, където се цени свободата, не за общество като нашето, в което всичко е тъкмо наопаки: най-ценени у нас са не лич-ностите с развито съзнание за свобода, а изпълнителните мижитурки...

ГОЛЕМИТЕ ЗЛИНИ НА ТОЗИ СВЯТ СПО-РЕД МАХАТМА ГАНДИ

24 ноември 2012, събота

Окончателното разрешаване на загадката относно това защо и как в-к ГРАЖДАНИ-НЪ е истински свободен и независим

Понеже един коментатор на едно място в блога ми – виж Заповядайте, чете-те онлайн новия бр. 20 от 15 окт. 2012 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ, свободният вест-ник на България – развива тезата, че авто-рите и издателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ не можело да са независими тъй като те също били зависими, най-малкото от... себе си, от собствените си убеждения, то по повод на това ми се наложи да реагирам ето как; написах там следната провокираща репли-ка; но ето по-първо и въпросния коментар на толкова загрижения относно мистерията на човешката свобода гражданин:

Не вярвам че има такъв вестник,

който поне според убеждението на авто-рите да не клони на една или друга стра-

на, всеки автори си пише това което е според неговото убеждение така че мисля е най-добре да се напише че вестника ги изразява мненията на автора/авторите, а не че е независим – това нищо не означа-ва. Ангел Грънчаров отговори така: Нашият вестник не претендира, че е независим, напротив, ние държим вестникът ни да бъде зависим, и то твърде много зависим: в-к ГРАЖДАНИНЪ е зависим от истината! Ние, авторите и издателите на първия и единст-вен блогърски вестник държим да изпитва-ме една такава и то толкова благотворна зависимост…

Ние не държим да сме "независи-ми" в баналния и глупав смисъл, който обикновено се придава на тази дума, напро-тив, ние държим да сме зависими, но само от истината: защото знаем, че истината ни прави свободни, сиреч, истински независи-ми!

ПРОТЕСТЪТ С ДОМАТИ ПРЕД ПАРЛА-МЕНТА (24.11.2012)

Протестът "Доматена революция" беше организиран в социалната мрежа Facebook в знак на солидарност с Николай Колев – Босия. Във вторник той беше за-държан, защото хвърли домат по сградата на Народното събрание. Той твърди, че протестът му е политически, но въпреки това ще му бъде търсене отговорност за хулиганство. ЗАБЕЛЕЖКА: Клипчето видях в блога на Иван Бедров и го взаимствах от ТУК.

КОГАТО НАРОДЪТ ТРЪГНА КЪМ ПАР-ЛАМЕНТА ДА ХВЪРЛИ НЯКОЛКО ДОМА-ТА, НАИЗЛЯЗОХА БРОНИРАНИТЕ С ЩИ-ТОВЕТЕ…

Протестът беше в рамките на нор-

малното. 200-300 души, имаше и домати.

Далеч по-интересно обаче беше другото, което издава доста повече неща. Полицията традиционно беше повече от протестиращите. Но нещо друго се разли-чаваше сега. Бяха оградили доста широк периметър, така че мятане на домат трудно да стигне до стените на Парламента. Про-тестиращите бяха сбутани в единия ъгъл на площада, като дори не беше спряно движе-ние, което е логично да се направи при масов протест. Колите и полицията да пре-чат на протеста – очевидно. Като народът тръгна към Парламента да хвърли няколко домата, наизлязоха бронираните с щитове-те.

Всичко много приличаше на съби-тията от 1997 г. Някак имаше усещане за отделяне на властта от народа, и за умиш-лено поддържане на дистанция. Само ог-ражденията липсваха. Сякаш властта се страхуваше от народа и се беше супер презастраховала, вкл. с очевиден саботаж на правото на протест. Не разбрах с какво няколко домата могат да застрашат властта, но очевидно тя ги намираше за опасни и се погрижи домати до Парламента да не стиг-нат. Вместо това го отнесоха каските на полицаите и продължаващите да минават коли, които не бяха спрени дори тогава.

Не знам дали преувеличавам, но ми се струва, че бяха много уплашени този път управниците.

Разбира се, личното ми мнение е, че далеч по-ефективно срещу правителст-вото на глупостта, е да инвестираме в нео-костовизма. Вече е на 3,6%, официално признати, което е 6% от гласуващите или към 200 хиляди гласа. 200 хиляди бюлетини ще уплашат Бойко повече от 200 домата. Най-малкото по-трудно ще спре бюлетини-те…

Тепърва има какво да се развива в неокостовизма, това е началото само…

Написа: Dobri Bozhilov Снимка: Iv Velichkov

ИНИЦИАТИВА ЗА ПОРЕДИЦА ОТ ТЕЛЕ-ВИЗИОННИ ПРЕДАВАНИЯ ПО ВАЖНИ ПРОБЛЕМИ С УЧАСТИЕТО НА МИСЛЕЩИ МЛАДИ ХОРА ОТ ДИСКУСИОННИЯ КЛУБ

ноември 24, 2012

17 Все не намирам време да съобщя

за една идея, която се появи в разговор между мен и ръководителя на Пловдивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров; обсъждахме с него една друга тема, касае-ща коопериране на усилията и възможнос-тите ни, и тогава той ми написа в имейл следните думи:

… Ако искаш обаче да направим нещо с твое участие и с ученици от Дис-кусионния клуб – приветствам. От много време ми се иска да експонираме мислещи млади хора – как гледат те на образова-нието, каква визия имат за живота и т.н. Между другото зрителите в някаква сте-пен копнеят да видят умни младежи – практиката го показва. Би могло да се направи серия от няколко дискусионни предавания – по конкретни теми. Теми, които наистина пораждат дебат. Пиши какво мислиш.

Това ми написа г-н Тодоров. Поне-же аз тогава бях в болнични, нямах възмож-ност да обсъдя с учениците от Клуба него-вото предложение, въпреки че съм убеден, че повечето ще подкрепят и ще изявят желание да участват в поредица от такива телевизионни предавания-дискусии. Но в понеделник се връщам на работа и ще разговарям непременно с тях, смятам също така да направим в Клуба нещо като “кас-тинг” за откриване на ония ученици, които най-добре биха представили различните разбирания и настроения в Клуба, и след това с предложения за участници и теми да разговаряме с г-н Тодоров.

Това ще се случи в близките дни, ето, още отсега го обявявам тук, да да по-лучи известна публичност тази наистина хубава идея и инциатива. А ето сега какво отговорих на г-н Тодоров тогава, когато за първи път стана дума за такава поредица от дискусионни предавания с участието и на ученици от Дискусионния клуб към ПГЕЕ-Пловдив:

… А иначе идеята ученици от Дискусионния клуб да участват в предава-ния е изключително ценна и я приветст-вам. Има много интересни мислещи млади хора, аз в момента съм в болнични (проб-леми със сърцето), като се върна, живот и здраве да е, на работа, ще потърся жела-ещи да участват в телевизионно предава-не сред най-добрите участници в Клуба, ще помислим съвместно и за по-интересни теми, ще уточним работите и би могло да се проведат като начало една-две дис-кусии, да видим как ще потръгне. Убеден

съм, че ще бъде интересно, а проблеми и теми за обсъждане – дал Бог.

Ами добре, като се подготвим от наша страна, ще се обадим. Аз отдавна исках да говорим за едно коопериране на възможностите и на усилията ни, тъй че ето, сега се получи съвпадение във вижда-нията, което е добър знак.

Това писах тогава на ръководителя на ПО-тв. А тия дни ще задвижа работите непременно, ще направя обява за сбирка по този въпрос на Дискусионния клуб, ще уве-домя по надлежния начин ръководството на училището за инициативата и като се под-готвим, ще стартираме осъществяването, реализацията на наистина ценната идея. Всички вече заинтересували се да ми пи-шат, ще обсъдим всички предложения за участници, теми и проблеми, както и всичко останало. Това е засега. Хубав ден на всич-ки желая!

Студ, глад, безхаберие... страх! Дяконе, къде си, Дяконе???

ДЯКОНЕ!!! Къде ли си, Дяконе? Студ, глад, безхаберие... Страх! Мрак е обгърнал душите ни,

огнището бащино плахо мъждука... Забрави ли ни, Дяконе??? (ОЩЕ >>> в блога)

ЕДИН ВЪПРОС МЕ МЪЧИ НАПОСЛЕДЪК: МОЖЕ ЛИ С ДОМАТ ДА СЕ СМАЖЕ ТИК-ВА?!

ГРИЖЕТЕ СЕ НАЙ-ВЕЧЕ ЗА ДУШИТЕ СИ - И БЪДЕТЕ ДОБРИ: ДОБРОТАТА Е НАЙ-ДОБРИЯ ЛЕК ЗА ДУШАТА...

23 ноември 2012, петък

Вчера ми се наложи да преполовя с кола свидното ни отечество; обадиха ми се от болницата, където в последните месе-ци беше на лечение брат ми, казаха ми, че е изписан и трябва да го прибера. Наложи се незабавно да тръгна за Раднево, брат ми беше на лечение в психиатричната болница там. Писал съм вече някъде из "мемоарни-те" есета в блога си, че родният ми брат се разболя от ужасната болест след като се уволни от казармата, беше граничар; отиде в "социалистическата казарма" здрав и преизпълнен с жизненост левент, върна се развалина; никой не разбра какво именно са му правили там за да убият така жестоко личността му.

Иначе брат ми и сега е прекрасен човек: с ангелска душа, по-добър човек от него не съм срещал! И е невероятно инте-лигентен. Бори се стоически с коварната болест: в нито един миг не допусна разсъ-дъкът да му помътнее. Не зная дали сте забелязали, но неизвестно защо е станало така: хората с истински добри души ние ги определяме като "ненормални", като пси-хично болни. Ето, иска ми се този път да

18 пиша по тази "крайно дискредитираща" ме тема, понеже съм под пресните впечатле-ния от срещата ми с онова, което става в една от нашите най-големи психиатрични болници или, другояче казано, "лудници". Като пиша този текст, братлето ми седи на дивана насреща и кротко си пуши цигарата, вглъбен в своите мисли. Никога няма да прежаля и да си простя как стана така да бъдат погубени дарбите му по един толкова трагичен начин. Откакто той се разболя преди повече от 20 години та досега, няма как, предимно аз се грижа за него – заедно с изстрадалата наша родна майка, Бог да й дава живот и здраве!

Първо да кажа как мина пътуване-то ми до Раднево. Цяла история се получи понеже реших да пътувам с магистралата до Раднево, реших за първи път да използ-вам и новия й участък след Стара Загора. И стана една, не е за разправяне... крайно тъпа работа! Бойко с един замах ми отмъсти за това, че критикувам управлението му и строежа да магистралите му. Ето какво стана.

Отправих се на пътуване с хубаво настроение, понеже най-сетне дойде мо-мента да взема от болница братлето си. Много приятно впечатление ми направиха грижливо обработените ниви покрай магис-тралата: вече почти не се виждат зарязани, буренясали участъци, не, напротив, всичко е пипнато от грижлива ръка, браво на наши-те земеделци! Спомням си когато преди 7-8 години за първи път ми се удаде възмож-ност да пътувам на Запад, в Западна Евро-па (тогава пътувах с влак), ме порази най-вече това: грижливо обработените поля, и стръкче бурен човек не може да види, всич-ко сякаш е пипнато от грижлива човешка ръка. У нас тогава така не беше. И в Турция като съм пътувал съм се впечатлявал от това. Но ето, минаха няколко години и у нас така стана, което е радващо! Капитализмът си знае работата: коренно ще промени живота ни! Иска се обаче търпение. Иска се време. Иска се и много работа! Потънал в ей в такива оптимистични мисли не усетих как стигнах отбивката за Стара Загора. Реших да не отбивам за Раднево, а да опитам да се предвижа дотам за първи път по новия участък: да видя бойковото чудо – и да се повозя по него! Хубаво, ама се на-ложи да спра и да попитам тъста си (той живее в Раднево) има ли отбивка за Радне-во. Обади се тъщата. Като й поставих въп-роса има ли отбивка за Раднево след от-бивката при Нова Загора тя, без да се за-мисли, каза, че има! Има, ама се оказа че няма! И ето, моя милост вместо в Раднево се оказа в... Ямбол! Поне обаче видях и се насладих на прословутото бойково чудо. Позволете ми да не споменавам тук с какви попържни и благословии го определих, вече разбрал, че ще си загубя маса време заради тая моя приумица да се повозя по чудната магистрала!

А бързах да пристигна колкото се може по-скоро в болницата! Представете си как се чувствах. Но няма какво да се прави, ето ме в Ямбол. Извадих карта и почнах да умувам как по междуселските пътища по-скоро и по-пряко да се добера до Раднево. Ядосвах се, пък в един момент... ми мина. Оцених и хубавата страна на туй произшес-твие: ще мога да видя и да се насладя на есента в този непознат ми район на свидно-то ни отечество. Спрях колата да подишам донасита от упоително чистия въздух – и да се порадвам на есенното слънце. Прекрас-но е есенното време въпреки всичко, нищо че по начало есента е меланхолично време. Всички сезони са хубави. Особено у това парче благословена земя, наречено Бълга-рия. Е, навсякъде е красив и хубав Божият свят, да не се правим на такива патриоти...

Няколко пъти спирах колата и пи-тах разни хора да ме упътят, понеже не е лесно по плетеницата от междуселски пъ-тища да се ориентира несвикналия човек. Оказа се, че някои пътища изобщо ги няма-ше на моята карта! Общо взето доста време загубих, но понеже вече се бях настроил на подходящата вълна, вече не се ядосвах. Изглежда природата ме приласка и успокои. Грижливата към нас Майка-Природа! Тя ни ласкае и обича, ала ние често изобщо не усещаме това и се държим като неблаго-дарни суетни и капризни деца. Както и да е. Да не философствам много, че кога ще стигна до края на това есе-пътепис?!

Наложи се да мина през с. Елено-во. Това е родното село на моята тъща. Има къща там, лятно време всички ходим когато можем там, но сега стои самотна старата и великолепна къща с огромен двор. Няма я вече старата баба Митка, Бог да я прости, велика жена беше тя! Като се сетих за нея, няма как, реших, така и така съм дошъл до селото, да се отбия да почета гроба й – отбих най-напред към гробищата. Нямах свещичка, по поне прелях гроба с водица. Постоях малко. Горката баба Митка сякаш с благодарност ме гледаше от снимката: може да е ожадняла, милата! Народен човек беше тя, велика баба беше: предста-вяте ли си, тя беше на времето кинаджийка-та на селото, държеше киносалоните и на околните села в ерата на комунизма! Деец на културния фронт беше баба Митка, чута и прочута и много уважавана от всички. Щото е пускала "гратис" на кино тия, дето са нямали стотинки. Още я помнят хората с добро чувство. А и иначе беше страхотна домакиня: всичко в нейния дом беше пер-фектно уредено под грижливата й ръка. Голяма къщовница! Отглеждаше рояци кокошки, пилета, пуйки, свине, овце, кози! Всичко имаше в нейния тогава богат дом. Доста парици беше прикътала в спестовни книжки, ала всичко изгоря когато любимецът й Жан Виденов организира хиперинфлация-та и комунистите до шушка ограбиха цело-купния наивен народец. Както и да е. Аз съм

писал за тия неща някъде из книгите си. Та като казвам това, разбирате, че не можех да мина през Еленово и да не почета гроба на боба Митка. Даже там, в гробищата, си помислих нещо мистично: че по някакъв начин духът на баба Митка е организирал така да протече моето лудешко пътуване до радневската психиатрична болница – та да мога да прелея гроба й с малко водичка. Била е жадна, милата! Знам ли. Но тази мисъл, че ненапразно беше пътуването ми из тия краища, ме успокои окончателно.

Е, в крайна сметка, макар и с поря-дъчно закъснение, се добрах до Раднево и си свърших работата. Взех от болницата брат си, той е добре, докато почаках да му подготвят документите, поговорих с някои от болните. И установих това: тия хора сякаш наистина са с ангелски души! Сякаш само на такива места човек може да намери истински добри, кротки, добродушни хора. Личи си, че са крайно интелигентни и добри. Защо става така добрите и интелигентните у нас да са настанени предимно в психиат-рии, а извън психиатриите да върлуват предимно простотията и простаците, опре-деляни у Нашенско като "нормални", го поставям като казус за размишление на всички, които не мразят да мислят. Доколко-то има такива извън психатриите ни де. Мислещите хора у нас са предимно в психи-атриите, извън тях – да пази Господ! – от мислещите сме малцина. Както и да е. Отивайки към отделението, където е брат ми, минах през дълга алея из парка, сред който е разположена болницата. На едно място от горния етаж някаква жена или момиче ми махаше и ме поздравяваше ето така:

– Е, батеее, здравей! Как си? Здра-вей, батееее! Жив и здрав да си!

Спрях усмихнат и й помахах и аз. Казвам ви, наистина в тия заведения са настанени предимно хора с ангелски души, такава сърдечност във външния свят, насе-лен предимно с намусени хора, не можеш да срещнеш! Затова често си мисля: ако Бог щади страната ни от разни бедствия, то най-вероятно го прави тъкмо за да пази ето тия толкова тежко болни, но така сърдечни свои чада! Не че ние, другите, с нещо сме заслу-жили тая милост, но те заслужават. И зато-ва Бог ни пази. Той тях, твърдят, много ги обича. Не мога обаче да асимилирам, уж много съм се занимавал с философия и психология, как става така хората с толкова добри души да са предимно в психиатриите, а пък с лошите души – извън тях. Ако някой може да ми хвърли светлина върху тази прелюбопитна загадка – да заповяда. Ще го изслушам с огромно внимание.

Ами това е. Да свършвам записки-те си тази сутрин. Днес ще ходя по болници да уреждам лекарствата на брат ми и след това ще трябва да го карам до Долна баня – където той живее със старата ни майка. И при мен живее понякога, но той си обича

19 Долна баня – и родния ни дом. В Долна баня е райско кътче, особено есенно време; абе винаги е райско кътче там, какво да пиша повече?! Та днес, живот и здраве да е, ще пътувам за Долна баня. Ако имам време и настроение утре ще ви пиша и за това. Нищо че съм стар досадник, то туй, писане-то, си е мое хоби, ще си пиша, пък вие, ако ви досаждам прекалено, не го четете – и всичко ще бъде окей. Хубав ден ви желая на всички! Грижете се най-вече за душите си – и бъдете добри. Добротата е най-добрия лек за душата...

ТОЛКОВА УДОБНАТА ЗА ГОСПОДСТВА-ЩАТА ЧЕНГЕСАРО-КАГЕБИСТКА ОЛИ-ГАРХИЯ ТЕЗА "ВСИЧКИ СА МАСКАРИ!", ПАК Е НА ХОД...

И ДСБ гледам сложили :-) И то най-отгоре, което показва къде именно и най-вече ги стиска чепикът! :-)

Политическият нихилизъм, анти-демократичният манталитет се подклаждат от сили, директно финансирани от руското кагебистко-имперско "православие" :-) И от нашия така усърдно прислугващ му медиен ченгесариат у нас, работещ на щат и щедро платен от ония, които му дърпат каишките... ЗАПОЧНА ЛИ РЕВОЛЮЦИЯ НА ДОМАТИ-ТЕ, НАСОЧЕНА СРЕЩУ ТИКВИТЕ?!

РАЗЛИЧЕН СВЯТ НЕ СЕ ГРАДИ ОТ БЕЗ-РАЗЛИЧНИ ХОРА 2 години затвор грозят Николай Колев-Босия заради единия развален домат, хвърлен по сградата на Парламента! Прокурорското обвинение срещу него е за тежка хулиганска проява, по член 325, алинея първа от Наказателния кодекс!

НАЙ-ВАЖНИЯТ КОМПОНЕНТ НА УЧЕНЕ-ТО Е МИСЛЕНЕТО, РАЗМИШЛЕНИЕТО, САМОСТОЯТЕЛНОТО ОСМИСЛЯНЕ

22 ноември 2012, четвъртък

ПРИЗИВ КЪМ ВЯРВАЩИТЕ: ДА ЗАПЛА-ШИМ С НАПУСКАНЕ БПЦ И С ВЛИВАНЕ В КАТОЛИЧЕСКАТА В ЗНАК НА ПРОТЕСТ СРЕЩУ БЕЗОБРАЗИЯТА НА МУТРОПО-ЛИТИТЕ!

ноември 22, 2012

Ситуацията в БПЦ е тежка, да не кажа катастрофална: една вековна институ-ция, стожер на духовния живот на нацията, е в страшна агония. Много пъти съм писал по тия въпроси – виж поне това Църквата ни агонизира в страшни мъки – и то не от вчера, тъй че сега е излишно отново и отно-во да навлизам в болезнената тема. Казал съм какво мисля: иска се реформа, потреб-ни са ни нови, наистина духовни хора, вода-чи и визионери в истинския смисъл, които да могат да обновят БПЦ, очиствайки я от гнусните мерзости, с които я натовари и обремени атеистичният комунистически режим.

Срамните конфликти вътре в Си-нода, на които сме свидетели, безжалостна-та война за власт между групировките в него – това специално искам да подчертая! – не е сражение между групировки на вяр-ващи и духовни люде, а е битка на по съ-щество нямащи никакво отношение към

вярата и религията арогантни служители на Сатана, облечени в раса, които навреме-то са пратени от безбожническия комунис-тически режим за да овладеят “отвътре” и да обезоръжат най-влиятелната и несъв-местима с идеологическия диктат на кому-нистите институция: църквата. Не бива да се изопачава истината, т.н. днешни мутро-полити са ярки представители на всичко онова, което е несъвместимо както с духа, така и с буквата, така и със същината, с идеята, със смисъла на християнската ду-ховност, вяра и религия; те са представите-ли на един очебиен материалистически и атеистически манталитет.

Възникват резонните въпроси: как-во или що такива още дирят вътре в Пра-вославната ни църква? Какво те там пра-вят? Защо още търпим тия безскрупулни наглеци? Защо им позволяваме да се гаврят с вярата и с религията на народи ни – най-святото, което нашият народ има? Това са необходими въпроси, които е крайно време да се поставят с цялата им безпощадна острота!

Да оставим настрана и нещо друго, което обаче сякаш става все по-главното: разпасалите се мутрополити, оказва се, са оръдия за идеологическо поробване и обез-силване на народа ни от най-враждебна, чужда на народа ни сила, именно руската кагебистка олигархия, не посвенила се да превърне православието в свой идеологи-чески бастион и в средство за идеен диктат над покорените, над обезсилените от толко-ва много комунизъм народи. БПЦ е превър-ната в слугиня или в клисар на руския каге-бизъм, на руската комунистическа ченгеса-щина, а това, простете, е недопустимо и нетърпимо – ако имахме поне малко съвест, ако бяхме народ на място! (виж Българска-та православна църква е клисар на КГБ) Положението вече е нетърпимо, а народът, този велик страдалец-търпеливец, продъл-жава да търпи: какво в такъв случай ни остава да сторим ние, които не сме склонни да търпим повече и, преизпълнени с без-различие, да гледаме гаврите и издевателс-твата над БПЦ и вярата на народа ни?

Размишлявайки в тази посока, ре-ших вчера да отправя един призив във Фейсбук, та да видя как българското чове-чество ще реагира; речено-сторено, ето, написах там следния кратък коментар и зачаках; как реагира българското човечест-во можете да проверите там, а ето тук само моя призив, който решавам да отправя наново, този път в блога си:

Дали ние, българите, не трябва да отмъстим на самозабравилите се ченгета-мутрополити от БПЦ и да им дадем един урок с категорично искане да се оттеглят до един, а ако не се оттеглят доброволно, ние, вярващите, да ги заплашим с масово напус-кане на БПЦ и вливане в католическата църква; пак е християнска тази църква, няма никакъв проблем в това! Аз предлагам

20 такава една протестна акция та да видим дали ще има някакъв ефект, вие какво ще кажете?

Аз лично по начало уважавам ка-толическата църква повече от византийско-руско-”православната”, а сега вече и ченге-саро-кагебистка проруска нашенска църква. Това е моето предложение. Аз съм на този принцип: щом и двете църкви са християнс-ки, то това означава, че няма никакво зна-чение в какъв храм, католически или пра-вославен, се молиш на Бога, особено при положение също така и че Бог е все един и същ! Имам подозрението, че на “уникал-ността” на православието се държи особено много с оглед прокарването на толкова пагубното руско имперско влияние у нас…

Ако реагираме по този начин, именно заплашвайки с вливане в католичес-ката църква (или в другите, протестантските деноминации) ще имаме възможността да установим, че ако мутрополитите мислят поне малко за БПЦ, биха се оттеглили, което е предпоставка за коренно реформи-ране на Църквата ни. Аз не вярвам да го направят: битката с тая червена напаст, облечена в раса и увенчана с владишки и патриаршески корони, няма да е лека изоб-що!

Но знам едно: без натиск от страна на нас, хората, гражданите, българите, миряните няма да има никаква промяна! Това поне не го ли разбрахте, драги ми български търпеливци?!

БЕЗРАЗЛИЧИЕТО ТЪКМО КЪМ НАЙ-ВАЖНОТО У НАС Е НАЙ-ГОЛЯМО – ЕТО ТОВА Е НАЙ-СТРАШНОТО!

21 ноември 2012, сряда

Край! Най-после интензивната ра-

бота през последните дни по подготовката на второто издание на две от моите книги за образованието – ИСТИНСКИЯТ УНИВЕР-СИТЕТ с подзаглавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото образование – прик-лючи. Не че аз съм свършил тази работа, моят дял беше в съгласуването на усилията на издател и художник на кориците най-вече, понеже решихме да направим нови, професионални корици. Помогна ми в това отношение един млад човек, отдаден на философията и изкуството: казва се Добрин Добрев, на когото искам тук най-искрено да благодаря за неоценимата помощ!

Всичко вече е готово, кориците са съгласувани, изпратени са файловете, и художника, и издателката са доволни от крайния резултат, а за мен да не говорим: аз съм направо щастлив! Много е важна "дрехата", в която се представя една книга, вярно, съдържанието, идеите, е най-важното, но и това, външното, формата, има

значение. И така, смея най-после да заявя: камък ми падна от сърцето!

Книгите ще излязат от печат само

след няколко дни, тиражът пак е бутиков, плащам го с кредит, доста скъп е всеки един екземпляр, но понеже никакви печалби не ща, всяка една от книгите ще струва поно-симите 12 лева. Приемат се заявки: книгата ще се продава само тук, в блога, чрез ин-тернет. Е, и в една-две-три университетски книжарници може да я има, но това е всич-ко: тиражът е крайно малък. Това именно го прави антикварна рядкост и ценност. Моля, не се блъскайте и изпреварвайте, ще има за всички желаещи, щото, ако се наложи, вина-ги можем да направим допечатки.

И младият художник на корицата, и издателката ми пожелаха успех с новото издание най-вече на по-новата от двете книги. Казах им, което си е самата истина,

че вече имам много хубави отзиви от хората, които я прочетоха, а сред тях има твърде стойностни хора. Понеже разгова-ряхме в Скайпа, ето заключителните думи, които си позволих да кажа на своята изда-телка и на художника на кориците на тия две книги; говорихме най-вече за по-новата книга, именно тази със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!:

Благодаря! Дай Боже тая книга да изпълни задачата си! Ако една такава книга почне да се чете, ако провокира дискусия, то това може да има все пак благотворен ефект върху самодоволното и заспало от безразличие към всичко общество. А без-различието тъкмо към най-важното у нас е най-голямо, ето това е най-страшното! Образованието на собствените ни деца е едно от тия най-важни неща, за които неха-ем, а това е ужасно престъпление!

Към дреболиите и глупостите ся-каш все още не сме изцяло безразлични, ала това изобщо не може да се каже за отношението ни към наистина най-важните проблеми. Тъкмо към тях сме абсолютно безразлични! Което е равностойно на прес-тъпление спрямо самите себе си – и собст-веното ни бъдеще едновременно и като индивиди, и като общество, и като нация!

Ние сме удивителен народ: нехаем най-много тъкмо за съдбовно важните неща и проблеми! Такива други като нас няма... дано не съм прав, но така аз виждам неща-та, за жалост!

СП. ИДЕИ СИ НАМЕРИ ДАРОВИТ АВТОР, А ПЪК БЪЛГАРСКАТА ДУХОВНОСТ – ЕДИН ОТ НАЙ-ДОБРИТЕ Й СЪВРЕМЕННИ ДЕЙЦИ

21 ноември 2012, сряда

На 24 октомври 2012, сряда напи-

сах и публикувах текст със заглавие За книгите – и за моята среща с един живе-ещ в пещерата си нов Свети Иван Рилс-ки, в който разказах за срещата си с един духовен човек в истинския смисъл на дума-та; той се казва Георги Панайотов и беше пристигнал в Пловдив по работа, но също и за да се срещне с мен и да ми подари вели-колепната си книга със заглавие БОРБА ЗА ИСТИНА и БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ (с подзаглавие "Драмата на човешката съд-ба"). Мина време и ето тия дни получих от същия този човек писмо, не имейл, а най-обикновено писмо по пощата, в което пише за това как е възприел книжката на сп. ИДЕИ, която аз пък тогава му подарих (на-ред с една друга моя книга, случайно нами-раща се в чантата ми, понеже той в онзи ден ми се обади съвсем внезапно че прис-тига в Пловдив и че предлага среща).

Минаха няколко дни откакто полу-чих писмото, но все не намирах време да седна, да го препиша на компютър и да го

21 публикувам в блога; а писмото, както ще видите, си заслужава да бъде прочетено от повече, от колкото се може повече хора. Текстът, който пък ми изпрати заедно с писмото си, е едно невероятно богато на идеи и перфектно по езиков стил творение, което ще бъде чест за списание ИДЕИ да го публикува за първи път; става дума за него-вото есе "За Хляба"). С други думи казано, впечатлението ми от този човек е, че в негово лице сп. ИДЕИ намери един изклю-чително даровит свой автор, а пък българс-ката духовност – един от най-добрите й съвременни представители. Тъй че очак-вайте новия брой на списанието, в който ще бъде публикувано началото на една поре-дица от есета на г-н Панайотов. Та ето сега-засега само писмото на този необичаен човек, съдържащо твърде ценни философс-ки разсъждения – аз днес все пак успях най-сетне да свърша тази работа, да го препиша и да го публикувам тук за вас:

Драги приятелю Грънчаров, Изпращам ти тая поредна глава

("За Хляба", бел. моя, А.Г.) от "Монолозите", написването на която съвпадна с датата 1 ноември, "Деня на народните будители". И по тоя повод реших да оформя поредната книжка – пък каквото сабя покаже...

Наистина, предимствата на Интер-нет и на "Блога" са неоспорими, но как стои въпросът с авторските права и "защитата" на текстовете? Аз досега се въздържам от интернет-услугите главно заради това, макар и по други, чисто екзистенциални съображения – и финансови. Самият този псевдоним Авторъ Авторовъ е моят отго-вор на всички тия предизвикателства на графоманията, "свободата на словото" и нецензурната свободия, чиито символ е Интернет. Да, това е моята идея за книжов-ността, епистоларността, "гения на езика" и въобще за онова слово, което тече по-непосредствено и непринудено съвършено)

в сравнение със сложната електронна кому-никация (под знача на електричеството). Да го наречем прелюдия към телепатията и ясновидството, за което безспорно допри-нася и Интернет... Но ето че в Интернет и особено в нашумения "Фейсбук" се разхож-дат и множество неидентифицирани субекти (хакери), които злоупотребяват с достъпа до информация и всячески се стремят да ос-ребрят компютърните си знания и умения чрез "кражба на идеи" и цели текстове - това е неписаното правило на Новата диктатура (интелектуалната).

Дали и сега не важи онази Еван-гелска максима: "Не хвърляйте бисерите на свинете!"? Подразбрах, впрочем, че и в Интернет имало разни специални средства и програми за "защита", но аз съм напълно "бос" в тая сфера и затова оставам "пас" – с една отворена вратичка...

Прочетох последния брой на спи-сание ИДЕИ от край до край и намирам доста добри и "плодотворни" кълнове, стре-мящи се да се оформят в Идеи и разраснат в Духовни понятия и категории, от които има такава голяма нужда днес... Въпрос на време наистина, но все пак в мен се пораж-да онзи вечен въпрос за мярката (формата и стила) и доколко отвлечените и чисто психологически разсъждения могат да бъ-дат плодотворни? Как би следвало "мислов-ните конструкции" да преминават в поети-чески образи и обратно, сиреч въпроса за рефлексията при изковаването на понятия и изживяване на Истината...

Някои от авторите си служат все още с много научни и интелектуалистични клишета или пък заиграват с жаргонни и софистически изрази (сентенции, каламбу-ри), гонейки чисто психологическия ефект (или афект). Изобщо философията в днеш-но време проявява силна тенденция към софизъм и еклектика (спекулация), която сама по себе си е безплодна и убива живо-то слово. Затова идва регигиозната събла-зън за праволинейните, простодушните и "праведните", жадуващи яснота и превъз-могване на езичеството... Срещу нея се бореше най-вече и Ницше, който отдаваше голямо значение на филологията и "гения на езика", определяйки сам себе си и за поет, оповестявайки, че той и Хайне един ден ще бъдат признати като "най-големите артисти на немската реч"...

Впечатли ме доста онова твое хрумване за "ползата от немисленето" и "плаката" на Алеко Константинов, който пък е моят Любимец (13) и "най-голям артист на българската реч". Публикуваният текст от фейлетон обаче е преднамерен и не изра-зява истинското отношение на Щастливеца към българина и народопсихологията. В случая става дума за чужда реплика и то като контратеза – както и самият Бай Ганьо е една контратеза на българското и бъл-гарщината... Доказателство за това са поре-дицата статии на Алеко по отношение на

Стоян Михайловски и задочният спор, който той води с него заради "езика", поети-ческото майсторство и "изневеряването" на народа и народните идеали (том 4, Събрани съчинения).

А какво всъщност е "ползата от немисленето" ако не другото име на рели-гиозния догматизъм най-вече, от който произлиза всеки друг догматизъм, в това число и материалистическия? Бердяев го нарече "прагматизъм на невежеството", който се шири в цялото каноническо богос-ловие и авторитарно църковно съзнание, господстващо над масите; и който стои в основата на Болшевизма (виж "Извори и смисъл на руския комунизъм").

Неслучайно нашето време е под знака на Философията преди всичко, която детронира Религията и се зае да търси по-човешки и адекватни пътища до Истината и Личността. Такъв един път е Антропософия-та на Р.Щайнер, издигнал в култ Духовното познание и Синтеза, макар той да отива в другата крайност на Космическата (вирту-алната) спекулация и езическата (окултна-та) съблазън... Но Синтеза е абсолютно необходим за самото пресяване и "преоцен-ка на ценностите", защото Духовното позна-ние е динамическо и тотално – за разлика от Материалистическото, което се дистан-цира от Религията и оставя настрана "ду-ховните феномени", вярвайки, че Науката напредва по пътя на диференциацията и паралелното съжителствуване на отделните клонове и сфери на Познанието...

Изобщо сме във вихъра на Борба-та за мярката и баланса, особено в такава деликатна сфера като Езика и лексиката – и как водим битката за всяка казана или напи-сана дума ("Казана дума – хвърлен камък!") по български!

Това е засега. Нямам възможност да се разпростирам в детайли за несъмне-ните достойнства на Списанието, които са

22 очевидни. Желая ти много здраве, лично щастие и все така борбен дух и целеустре-меност! До нови срещи!!! 5 ноември 2012 г. Георги Панайотов Лозята

(А сега към 10 часа времето е чу-десно и природното обкръжение вълшебно - с широка панорама и изглед, с прояснени хоризонти; слънцето грее с мека майска топлота и всичко наоколо е притихнало като в сън – странен покой и тишина, заслушана сякаш в тихите шепоти и откровения на вечността. И дори моите котки и моето куче са потънали в някаква особена летаргия и самовглъбение, отдадени на райски съзер-цателни копнежи... Ако е вярно, че "Септем-ври ще бъде май", то със сигурност Ноемв-ри е новият април със Страстната седмица и разгара на Циганското лято – както Скор-пионът става Орел и се превръща отново на Човек.)

НЕЩО КАТО "МАНИФЕСТ" С АПЕЛ ЗА УЧРЕДЯВАНЕ НА КЛУБ АРИСТОКРАТИ НА ДУХА

21 ноември 2012, сряда

"Бих изтъргувал всички мои технологии за един следобед, прекаран със Сократ."

(Стив Джобс)

Преди няколко дни подхвърлих на едно място – виж Предлагам начин за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите и сила-та на духа! – идеята да се създаде Клуб с наименование АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. С оглед на това идеята да не бъде погребана под безжалостните пясъци на забравата я извеждам тук на преден план. Признавам си, интересна ми е също така и "широката обществена реакция", каквато и да е тази реакция, тя все нещо ще покаже. Ще ми се тук вкратце да представя замисъла, същи-ната на моето предложение.

Казано най-простичко: идеята ми се свежда до това да има едно място, къде-то да се срещат влиятелни и духовни хора

(без значение възрастта!), аз съм ги наре-къл "богати личности", богати обаче във всеки един смисъл; Клубът да е място, където в най-приятна обстановка да общу-ват, да си помагат взаимно за разгръщането на своя творчески потенциал и също така – съвместно да работят за развитието на българската култура и духовност. И ми се ще в този Клуб богатите с най-истинското богатство - богатството на духа – да бъдат водещи, доминиращи, лидерстващи. Да бъдат водачи. Да бъдат почитани и думата им да се чува. А също така ми се ще финан-сово, материално богатите хора – аз съм убеден, че те, щом са постигнали успех, са и личностно богати, а какво е личността ако не е и духовно просветлена?! – чрез този Клуб да могат да попаднат под влиянието на хората на духа, което вещае огромни ползи за общността и за нацията.

Да, знам, това е една страхотно щура идея – особено в нашенските условия. Равна е на утопия. На невъзможност. Но ми се ще да опитаме. Може пък времената и нравите да са се променили най-сетне? Може пък и у Нашенско да се е появил известен пиетет към духа в средите на националния икономически елит? Знае ли се? Знам ли, но ми се ще да стават чудеса и в това отношение, защо пък да не стават само тука?

Ще каже някой: е, късно си се се-тил, драги, има такива Клубове и дори орга-низации със световна слава. Примерно т.н. Ротари клуб. Ето кратко обяснение за същината на ротарианството, което в общи линии съдържа всичко това, което ми се върти в главата за новия клуб с име АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Тогава какъв смисъл има да се предлага нещо толкова сродно, при положение, че вече има такава организация, и то със световна слава?

На мен ми се струва, че няма лошо да има и един нов Клуб, който да предложи една по-нова концепция. Да оставим наст-рана това, че Ротари-клубовете се владеят и доминират от хора, които често нямат някакво особено пристрастно отношение към духа, към духовното като такова; докато тук, в Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА точно това ще е водещото. В общи линии Ротари-клубовете са станали клубове предимно на бизнесмени, на успешни мениджъри, предп-риемачи и пр. При това приемането в такъв един клуб в общи линии, особено в нашенс-ките специфични условия, изключва приема тъкмо на ония, които биха били особено ценни в насоката, която ние предлагаме. Ето едно описание на процедурата, при която се става ротарианец. Вижте и сами ще се убедите в това, за което намеквам. Новият Клуб, Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, ще има съвсем други правила.

Главното е, че всеки ще може да дойде да кандидатства и ще бъде приет при едно-единствено, ала най-важно условие: да има склонност към духовното, изразила

се на дело чрез значим принос към кул-турното и духовно развитие на страната. Може да е подпомогнал, да речем, издава-нето на една книга и да обича книгите – такъв човек заслужава да бъде "аристократ на духа". Може да е написал хубава книга – да заповяда. Може, да речем, като учител, е работил всеотдайно за личностното и ду-ховното израстване на младежта, ето, и тоя човек става да бъде провъзгласен за арис-тократ на духа. Художници, философи, учени, даже политици и прочие, всякакви хора, стига да имат пиетет към духовното. И, разбира се, успели хора в бизнеса, стига да не са безразлични към духовното, но не показно, а автентично, истински. То това се потвърждава на дело, не на думи, не и чрез тупкане по гърдите. Ако си направил нещо реално и значимо за духа, можеш да бъдеш вече духовен аристократ. Ако си се изявил на попрището на духа, може да заповядаш. Ако си млад човек, имащ безспорен пиете-тет и влечение към духовното, ела, ще поговориш със специална приемна комисия и ако издържиш "изпита" – ставаш член. Особено ценни за едно общество са наред с всички други и младите аристократи на духа. И това ще бъде една особеност на нашия Клуб.

Разбира се, всичко, което сега предлагам, подлежи на най-внимателно обсъждане на поредицата от учредителни сбирки, които съвсем скоро ще предложа. Всичко трябва да бъде най-внимателно обсъдено и претеглено. Всеки ще може да дава своите идеи. Да не пропусна и нещо друго: водеща идея на Клуба ще бъде тази за свободата. То духът и свободата си вървят ръка за ръка, ала аз да го подчертая изрично. Истината също е една такава безценна за духа идея. Аристократите на духа по необходимост са свободни духове, почитащи най-много от всичко друго истина-та. Наред с други такива неща: красотата, справедливостта, доброто, светостта и прочие.

Даже самото име на Клуба – АРИСТОКРАТИ НА ДУХА – подлежи на обсъждане. Засега това име ми е хрумнало, но после, разбира се, може още по-хубаво и сполучливо да се изобрети. Няма никакъв проблем да се потърси най-доброто. Ето още малко разяснения относно това до какво се свежда вкратце тази моя идея, ето и нейния смисъл. Вземам последующето от вече написан и публикуван на указаното горе място текст, за да ни е тук пред очи:

Хрумна ми тази идея за Клуб ето така. Нали знаете, че у нас много се зашумя с т.н. ктиторство на църкви, т.е. когато богат човек дава пари за строителството на църк-ва, но не му стига това, че като направи добро дело, Бог евентуално ще се впечатли заради жеста му и ще го възнагради един ден, ами някои се полакомиха заради тия пари, дето дават за църква, да сключат сделка с местния мутрополит: ти даваш

23 паричките, той пък ти дава "рицарско цър-ковно звание", ставаш архонт. И мнозина станаха архонти, е, не са толкова много архонтите ни де, но има, намират се вече "рицари" и у нас, не е като да няма съвсем. Та в тази връзка на мен пък ми хрумна да предложа създаването на Клуб АРИСТОК-РАТИ НА ДУХА, в който пак да раздаваме "титли", и то на хора, които са направили нещо добро за развитието на българската култура, образование, духовност, филосо-фия, изкуство и прочие. Идеята ми вкратце е тази; да подчертая и разкрия поне най-главното.

У нас благородници, аристократи няма, нали така: и явно затова има такава лакомия за подобни благороднически титли. Е, като нямаме истински аристократи, като сме си погубили истинската аристокрация на времето, тогава защо да не си произве-дем нова, но не таман същата, ами друга, сиреч духовна аристокрация да си произ-ведем, още повече, че в тази област ний, българите, яката сме я загазили: тънем до шия в ужасна бездуховност и, да си го ка-жем директно – в простотия!!! Много просто-тия има в тази наша България бе, драги ми дами и господа, прекалено много, задушава ни вече, какво да правим? Нещо трябва да се прави, някак трябва да се реагира, не може да се стои със скръстени ръце. Та значи има нужда от нашия Клуб на духовни хора, настроени войнствено срещу просто-тията, нали? Е, някогашните рицари се борели с... знаете с какво и с кого, ний пък, духовните аристократи, ще се борим с прос-тотията и глупостта. Тази ми е идеята.

А този крайно дразнещ и спорен момент, именно с даването на "рицарски звания" и на "благороднически титли", раз-бира се, подлежи на осмисляне и прецизи-ране. Аз и иронично предложих това, не го ли усетихте? Както и да е. Но ще го обсъ-дим, има време. Казвам това, за да не се ядосват излишно някои хора, дето са с по-чувствителни души...

От друга страна богатите, успеш-ните хора, аз така си го представям, имат нужда, ласкаят се да общуват с прочути личности в сферата на изкуството, филосо-фията, културата, дори журналистиката и прочие. Е, повечето от тях, предполагам, ще се поласкаят да общуват предимно с т.н. чалга-звезди, с разните му там Азисовци, Кондювци, Цури, Нонки, Зорки и не знам си

какви още, но да допуснем, че някои от тях искат да общуват в най-непринудена и топла, сърдечна обстановка с български "звезди" от областта на духовното, с влия-телни творци от тази сфера. Да се свърже икономическо-финансовия елит на наци-ята ни с нейния духовен елит – тази ми е идеята около създаването на този Клуб. Ще лансирам идеята. Вярно, отначало всичко ще бъде съвсем скромно. Важното е да мога да привлека няколко по-прочути български писатели, учени, композитори, философи, каквито си искате по-елитни представители на духовността, да учредим Клуба, а пък после ще почнем да каним бизнесмените. Като "примамката" за тях ще е тази.

Който от тях направи нещичко доб-ро, т.е. извърши поне едно добро дело за подпомагане и спасяване на българската духовност в тия тежки времена, ще бъде приет за член на тази елитна организация, на този клуб с гръмкото име АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Ще бъде посветен един вид в "рицарство", ще стане рицар на духа, ще получи, ако трябва, и друга, каквато си иска титла, примерно, не пречи най-висшето звание в рамките на Клуба да бъде, да речем, "принц на духа" или пък, защо не, "цар на духа"; ний си имаме дори цар Киро, та цар на духа ли да нямаме, откъде-накъде да е така?!

Но най-важното, ако трябва сери-озно да говоря, е тази възможност тия бога-ти хора да имат възможността в най-приятелска обстановка да общуват с духов-ния елит, примерно, на съответния град, пък и на нацията като цяло; такива клубове може да възникнат във всеки един българс-ки град; в идеята ми, признайте, "има хляб". Аз лично познавам такива състоятелни хора, които драпат да се запознаят с по-известни творчески личности, пък и обрат-ното е верно, защо да си кривим душата, и много "ентелектуалци" драпат да се запоз-наят с богати хора, ето, те общо биха имали взаимна полза да се сближат – защо чрез тоя Клуб да не им помогнем да сторят то-ва?! И той, Клубът, всъщност ще бъде форма за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите със силата на духа. А сега нека някой да се осмели да отрече, че идеята ми не е гениална направо?!

Толкоз. Да не стане дълго, спирам дотук. Примерно, като се разчуе за тази идея, може да направим така: на учреди-телното събрание на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА ще бъдат поканени като почетни членове ония (оня, щото не вярвам да се претрепят от желание ония, които биха дръзнали на такъв чутовен подвиг!) българ-ски бизнесмени, които, да речем, са подпо-могнали издаването, да речем, на някоя от трите мои най-нови книги, именно книгите за българското образование, за българския университет и за българското училище. Моя

милост като човек, дал идеята за Клуба, трябва да има доживотно почетно членство в него, дори, чини ми се, и като начало и председателското място ми се полага. Ще видим. Е, нищо чудно "Ванко едно" да ми отнеме в един момент председателското място де, той също е местен интелектуалец, от Пловдив е, но както и да е, аз ще се задоволя тогава с обикновено членство.

И там, в Клуба – този Клуб, разби-ра се, трябва да си има и физическо място, ето, ако някой собственик на заведения реши да превърне свое заведение в място на този Клуб, ще сключим сделка, аз му давам безвъзмездно името АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, което да тури над вратата на заведението си, той пък ще дава подслон на самия елитен и елитарен Клуб, ще печели от това! – та значи там, в това уютно заве-дение-клуб, ще си общуваме ний, богаташи-те, едните богати с пари, а други като мен, преизобилно богати с дух, ще се срещаме по всяко време, ще обсъждаме на живо най-важните за нацията ни и също така за цяло-то човечество въпроси; аз ще организирам чудесни дискусии, бива ме за тази работа; какво ще кажете?!

Ето, като ме уволнят от училището тия дни, тогава, надявам се, ще може пор-тиер или поне разсилен на туй заведение, дето ще се събира Клубът, да ме турят, та да преживявам все пак някак, нали така?! Страхотна е обаче идеята ми, нали? Струва си да се мисли и работи в тази посока спо-ред мен, да се надяваме, че и други са в състояние да мислят по сходен начин. Ще видим. Аз само предлагам. Много ме вълну-ва какво ще стане от една такава превъз-ходна идея в нашенските специфични усло-вия. И това само да науча, за мен ще бъде голям плюс.

Хайде да спирам дотук, че текстът стана дългичък. Хубав ден желая на всички!

... ЩЕ БЪДАТ ПОХВАЛЕНИ ВСИЧКИ ПРА-ВИ ПО СЪРЦЕ

Псалом 63 "Чуй, Боже, гласа ми, кога Ти се моля; запа-зи живота ми от врага, който ме застрашава; 3. укрий ме от заговора на коварните, от бунта на злодейците, 4. които изостриха езика си като меч; изоп-наха лъка си язвителните си думи, 5. за да стрелят скришом върху непорочния; те стрелят внезапно върху него и не се боят. 6. Те се утвърдиха в зло намерение; съвет-ваха се да заложат примки и думаха: кой ще ги види?

24 7. Дирят неправди, правят разследване подир разследване дори до вътрешния живот на човека и до дълбочината на сър-цето. 8. Но Бог ще ги порази със стрела: те ще бъдат внезапно пронизани;

9. с езика си ще поразят сами себе си; всич-ки, които ги видят, ще бягат от тях. 10. И всички човеци ще се уплашат, ще възвестят делото Божие и ще разберат, че това е Негово дело. 11. А праведникът ще се развесели в Госпо-да и ще се уповава Нему; и ще бъдат пох-валени всички прави по сърце. (Предложи: Соня Анкова)

КОРИЦИТЕ НА НОВИТЕ ИЗДАНИЯ НА ДВЕ ОТ ПОСЛЕДНИТЕ МИ КНИГИ ЗА ОБРА-ЗОВАНИЕТО

КАК ВЪЗПРИЕМАТЕ ЕДИН ТАКЪВ ВАРИ-АНТ ЗА КОРИЦА НА НОВОТО ИЗДАНИЕ НА ТАЗИ МОЯ КНИГА?

20 ноември 2012, вторник

Художник на корицата пак е Добрин Доб-рев.

“НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ” НА ДРУГАРЯ Б.БОРИСОВ ОТНОСНО “СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ” У НАС

ноември 20, 2012

Чета публикация в сайта Медиапул под заглавие Борисов: По-голяма проз-рачност и по-голяма свобода на словото няма, в която се разказва какви словоизли-яния бил имал Премиерът Бойко Борисов пред репортери и се дивя: за тоя нагъл банкянски хулиганин дали няма да се наме-

ри най-после някой, който да посмее да го направи за смях като му свие сърмите – когато за пореден път дръзне да се разпи-щоли пред медиите така, както нито Тодор Живков, нито Муамар Кадафи, нито Уго Чавес, нито Саддам Хюсеин са смеели така да се разпищолват! Или само те са смеели да се разпищолват така, както той се раз-пищолва! Пълно безсрамие, средноазиатска деспотия някаква! Но съдете сами; извадил съм ония изречения, които са излезли от неговата уста, без думите на предаващия събитието журналист; та ето какви “некои съображения” е развил Б.Борисов относно “свободата на медиите” у нас:

… Ето това е цензура – че няма цензура, че има свобода на медиите и мо-жете да стоите и да ме питате, каквото си поискате и да го излъчите в пълния му обем. Не се притеснявам, защото по-голяма прозрачност, по-голяма свобода на словото от това няма. Какво да направя повече? …

… Вие виждате ли колко камери има тук, искате ли да ги броим заедно. Хайде да ги изброим, нека броим – пита ме за медиен монопол, пребройте камерите и попитайте кой от тези ваши колеги с камери и микрофони е член на медиен монопол. Има ли такива сред вас да му отговорите на вашия колега, който задава този въпрос. Кой от вас е от медийния монопол… нека си вдигне ръката. На кой от вас има цензура. Кой от вас е получил указание да не ми зададе някакъв въпрос или да ми зададе точно обратното? …

… Остави я Нели Крус, питам те теб, вас – кой ви е задал въпрос или кой не ви е дал да ми зададете въпрос. Това е цензура, ако някой ви е казал – няма да го питаш или на тази тема няма да говориш. Кой от вас има връзка с мен? …

… За кое правителство Ройтерс е казало, че се е справило с кризата в света и е направило живота на коя страна в света по-добър през последните три години? Аз питам… оценката нека да я дават хората. Оценката я дават рейтинговите агенции и те всички повишават кредитния рейтинг на България…

… Те винаги са давали такива прогнози, че си спомням, когато се явявах за кмет, Татяна Дончева ме водеше, а Милен Велчев го бяха обявили за кмет. Това е, демокрацията е това…

25 … Идват избори и аз ще застана

до моите обекти, това, което съм произвел за тези 3 години и половина. Да застане Станишев и да покаже неговите… Ако не бяха похарчени, сега щеше да има пари…

… Спестяванията на гражданите в банките, които минаха 32 милиарда лева, огромните проекти, които бяха пуснати… Ето и снощи виждате, ако не бях направил спортната зала, къде щяхте да ходите на такива концерти (на Дженифър Лопес – бел.ред.)? И това само за няколко години, в условията на най-тежка криза…

… Социално неравенство се прави от това да дадеш 1 милиард за “Цанков камък”, вместо да ги дадеш за пенсионери-те. Да похарчиш милиард и половина за “Белене”, вместо да ги дадеш на пенсионе-рите. Да похарчиш 100 милиона за безсмис-лено водно огледало в Кърджали, вместо да ги дадеш на майките. Опитваме се на всич-ки да вдигаме и минималните работни зап-лати, и пенсиите, и всичко това, което бю-джетът дава и в същото време да кофинан-сираме най-големите проекти за България, които са правени. За да има за всички, трябва да работят и да не се харчат парите по начина, по който ги харчеше Тройната коалиция. Ако не са били похарчени, сега щеше да има пари…

СТРАХЛИВЕЦЪТ Е НЕСВОБОДЕН, А НЕСВОБОДНИЯТ НЯМА КАК ДА УСПЕЕ...

НЕУДЪРЖИМИЯТ ВЪЗХОД НА КЪСМЕТ-ЛИЙСКАТА ФАМИЛИЯ СТОЯНОВИ

ноември 20, 2012

Кандидат-конституционният съдия Петър Стоянов, бивш президент на Бълга-рия (!), още по-бивш адвокат по бракораз-водните дела, който всички пловдивчани го помним как ходеше по Главната улица на хилядолетния ни град, обут с джапанки и панталон за 5 социалистически лева, явно е решил да се завре на непроветриво и уютно място в Конституционния съд, където ще получава две заплати, на конституционен съдия и доживотна пенсия на бивш прези-дент. На някои хора им върви в живота, нали така. Нека, нека да има щастливци.

Нека да има храненици на демокрацията. Интересно ми е само кога ще се наядат, дали някога ще се заситят, а, вий как мисли-те?!

Чета на едно място любопитен текст под заглавие Петър Стоянов – лични и бизнес връзки; прочетете го ако искате и вие. Ще научите много неизвестни факти от биографията на втория демократичен бъл-гарски президент. Който също е бил агент на ДС с кличка “Виктор”. Подобно на Гоце. От тая напаст от ДС едва ли някога ще се отървем. Няма отърване от тия наглеци. Като капак на всичко са ни и морални тарто-ри, поучават ни кое е добро и зло, кое – справедливо и несправедливо, учат ни, мъмрят ни, казват ни как следва да мислим и пр. Кеворкян примерно е такъв. Кой ли не е такъв…

Отбелязани са накратко в този текст и някои от материалните придобивки на сем. Стоянови, а също и на целия род Стоянови. Най-много върви в бизнеса на обичното братле на Петър Стоянов – Емил. Той е нещо като “българският Бил Гейтс”. Нещо подобно де, не същото, ама подобно. Вижте, интересно е. Трябва да се знаят тия неща.

Във връзка с кандидатурата на г-н Стоянов за конституционен съдия, лансира-на лично от Премиера Борисов, моя милост дръзна да напише следния коментар тук-там в Мрежата, където се водят разговори по тия събития:

За Протокола да отбележа: синът на брата на Петър Стоянов е на хубавата длъжност заместник-кмет на град Пловдив. Чини ми се, че това момче е голям късмет-лия: на 23-24 годинки вече се издигна на тоя пост, което му вещае голяма кариера; нищо чудно един ден туй даровито момче също да стане президент на республиката ни – ако вземем предвид толкова стремителния старт на кариерата му…

Разбира се, баща му е платил суха пара на ГЕРБ та да му купи този пост; на себе си пък купи евродепутатско място, на сина си – зам.-кметско, а на обичното си братле сигур ще купи и мястото на консти-туционен съдия!

Туйто! Да живей българската демокрация!

ЛЕЧИМА ЛИ Е ГЛУПОСТТА?

20 ноември 2012, вторник

Решавам в този момент да ви представя два текста от чудесния блог с име МАГНА АУЛА на един млад човек – Добрин Добрев, студент. Заслужава си да се прочетат, аз например ги прочетох с удоволствие. Истинско удоволствие за мен е да чета текстове, написани от мислещи млади хора – или да пък да разговарям с тях. Същевременно Д.Добрев, този млад човек, отдаден на философията, когото имам честта да познавам лично, поставя и твърде важни, значими, сериозни въпроси. Ето, вкусете и вие от това удоволствие, почетете, помислете, всичко това може, да се надяваме, да укрепи и вашия дух:

Българският университет

Ето, днес беше тържественото от-криване на академичната година във „В”. То беше, по афишите и в устата на академич-ният състав, наречено така. Сцената ми напомни в голяма степен картината на Репин: „Крестный ход в Курской губернии”. Ако картината е художествен образ на рус-ката действителност, то тук пред мен се разкри прозаичната българска реалност.

Но аз, присъствайки там, останах с едно друго впечатление, което е напълно противоположно на заявеното твърдение на уважаемите ректор, професори, доценти и всякакъв вид университетски величия. Още по-значимо става противоречието щом е налице и фактът, че днес се отбелязват и петдесет години от създаването на самият университет, сам по себе си това е наистина важен момент, защото ето този университет е вторият по време и значимост български университет.

26 И какво се случва? Виждам как аб-

сурдът и незаинтересоваността на публика-та: студенти, преподаватели, политици и цял куп други лица е обзел цялото прост-ранство наоколо. Каква величествена глед-ка! Множеството нови и стари ученолюбиви чеда на родината ни седят и зяпат своите ментори. Зяпат и говорят помежду си по-редните абсурди от всекидневието. Почти липсва какъвто и да е стремеж на духа към нещо по-добро.Очаквах да попадна в по-добна ситуация, но не мислех за възможно наличието на толкова много безразличие и невежество.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

Еразъм Ротердамски и "Възхвала на глупостта"

Човешката глупост прави живо-

та поносим Нека да пиша, но за какво? За как-

во друго освен за глупостта, тази вечна спътница на всички хора. Тяхна предводи-телка във всяко едно начинание, пътеводи-телка в живота.

Откривайки я у всеки от нас сякаш няма нищо по-познато от нея, често пъти я отричаме, обаче ако сме искрени ще приз-наем, че нито за миг не се отделяме от нея въпреки, че правим постоянни опити в тази насока. Когато някой каже: "Ти си глупав!" или "Виж какъв си простак" приемащият обидата е готов на яростна самозащита и той от своя страна започва да се държи по същият начин. И ето виждаме този, който се опитва да се оправдае, в крайна сметка сам се осъжда. Не е ли достатъчно убедително влиянието на глупостта даже когато се опитваме да я надвием с все сили пак и оставаме подвластни?

Но за да не се покажа достатъчно способен да демонстрирам собствената си глупост, чрез думи и мисли, ще Ви разкажа за един лечител. Лечител на Глупостта.

(Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ВРЕЛИ-НЕКИПЕЛИ И РАЗНИ НЕЛЕПИЦИ ОКОЛО ВРЕДАТА ОТ ФИЛОСОФИЯТА И ОТ ФИЛОСОФИТЕ

ноември 20, 2012

В края на миналата седмица бях в София – на консултация при познат кардио-лог. Той ми очерта проблемът с моето за-боляване: най-вероятно сърцето ми до края на живота ми няма да бие в т.н. “синусов”, т.е. в нормалния ритъм; то, апропо, кое ли нормално у мен, та само сърцето ми да бие нормално?! Медицината в такива случаи препоръчва пейсмейкър, машинка, която по изкуствен начин го принуждава да бие нор-мално – докато това е възможно. Тази тех-ника задава ритъма на сърцето, не мозъка,

доколкото разбрах. И ето сега дилемата е: може още дълго време сърцето да бъде поддържано с медикаменти и да бие макар и неритмично, но със свой, естествен ритъм; а може и още сега да бъде сложено на пейсмейкър. Трябва да се реши какво да се прави.

Проблемът се усложнява и от следното. Ако бъде оставено сърцето на естествен, макар и “неправилен” ритъм, то ще свикне така, но в един моменти медика-ментите ще си изчерпят силата да държат ритъма му в определени граници. Тогава, ако примерно пулсът падне под 50 удара в минута, ще се наложи задължително да се сложи пейсмейкър – за да не умре пациен-тът, сиреч, моя милост, поради спиране на сърцето. Ако пък, както е при мен, ритъмът не може да се удържа около 70-80, най-много 90 удара в минута – аз страдам от склонно към бързо биене сърце! – сиреч, ако ритъмът стане постоянно над 100-120 удара в минута, то тогава пак ще се наложи имплантиране на пейсмейъкър. Евентуално за да поживея още малко. Да, обаче тогава регулацията на пейсмейкъра ще е особено мъчителна за свикналото вече да бие не-ритмично сърце. Значи да се чака този момент не е много удачно, предвид това, че след това за сърцето ще е много по-трудно поносим изкуственият ритъм, даван от тех-никата, от машинката.

И сега трябва да се реши какво да се прави. Лекарите не са единодушни, всеки лекар ми дава различни съвети. Трябвало аз да реша. Понеже все пак това е моят живот. А как да реша аз, след като аз, пър-во, много се боя от всякакъв вид техника, особено пък от такава, от която зависи живота ми. Не знам какво да правя. Ето и това ми е на главата покрай другото. А това сякаш е най-важното. Всички ми казват: остави всичко друго, гледай здравето си, то е най-важното. И може би са прави. А аз не знам какво да правя, не мога да направя този избор, заслужаващ да се определи като фатален в прекия, в буквалния смисъл на тази дума.

Вчера занесох документите за т.н. ТЕЛК, комисията от лекари, която има право да ме инвалидизира, да ме пенсионира. Приеха ги, сега ще чакам да ме повикат на заседание на комисията. Пълно е там с хора като мен, забелязах, че много хора бяха на

възраст като моята и дори още на по-малка, на средна възраст. Много болни хора има в нашето мило, любезно отечество. Не са “спекуланти”, както, впрочем, ме обвини мен една администраторка, наистина са болни. Освен че най-доброто от нацията избяга да се спасява навън, в чужбина, това, което остана, е подложено на зверски геноцид от управляващата кагебистко-комуно-олигархична мафия. Както върви, ще се затрие този народ, оцелял в толкова трудни времена. Страшно е. Ей такива мисли ми се въртят в главата тази сутрин. Разбира се, няма да ме пенсионират, щото държавата няма пари и прави икономии; такива като мен, дето мърдат и шават още, не ги пенсионират. Идеята е: като умрат по-скоро, бюджетът се си отдъхне от тия нат-рапници. Това е положението. На това на посткомунистически език му се вика “соци-ална политика” или дори “социална държа-ва”. Социалната политика на социалната държава има два лоста за унищожаване на социума, на обществото: изгонване на най-жизнеспособното и най-талантливото от страната, а пък това, което остане тук, да бъде манипулирано зверски от шарлатани като Боко (“Вие сте прости, и аз съм прост – и затова така хубаво се разбираме!”) докато по-голямата част, дето може да се съпро-тивлява, измре, а пък после с останалата утайка няма да има проблеми: тя ще щрака пръсти в чалготеките, ще лочи ракия, ще рупа кебапчета и прочие. Това е положени-ето…

Вчера се срещнах пак с адвоката, млад човек, на когото съм преподавал нав-ремето философия. Та той безплатно ми дава консултации. Съветва ме да заведа дело не само за отмяна на несправедливата заповед за дисциплинарно наказание “пре-дупреждение за уволнение”, а и за искане за обезщетение заради настъпили вреди от нанесения от администрацията терор и тормоз, предизвикал рязко влошаване на здравословното ми състояние, също така довел и до нанасянето на най-различни морални щети, уронване на престижа, диск-редитация, дискриминация на политическа основа и пр. Ето и по този въпрос трябва да взема решение в най-близките дни, щото остава седмица до крайния срок, в който следва да заведа (или да не заведа) дело срещу работодателката си. Днес пак ще ходя до синдиката (“Подкрепа”) за консулта-ция и с тях.

Старая се да не се ядосвам за ни-що. Лекарите ми казаха да бъда напълно спокоен. Проблемът е, че при най-малко преди всички емоционално натоварване сърцето ми почва да бие бясно. Даже когато вляза в сградата на училището и срещна някой навъсен, злобен поглед на някоя другарка, “крайно възмутена от своеволията на тоя там Грънчаров”, сърцето ми почва да бие като пощуряло. Ето тия неща ще кажа на ТЕЛК-а. Добри хора ми казаха обаче на

27 опашката пред гишето на ТЕЛК-а да не се надявам скоро да ме извикат на проверка. Бавели колкото се може повече. Имало хора, които били повикани цели три години (!!!) след като са подали документите! Явно се чака докато очакват повикване от ТЕЛК-а Бог да ги прибере, та да ги спаси от мъките им. Това е положението в нашето китно отечество, мили ми братя и сестри българ-ки!

Ох, защо ли ви занимавам с тия неща не знам. Да завърша с нещо все пак по-забавно. Да видим какво ще се получи де. Не мога да гарантирам че ще е толкова забавно при това мое настроение.

Като бях в София се срещнах с мой добър приятел, състудент, който пък е отличен приятел на министъра на образо-ванието С.Игнатов, наш общ състудент от Санкт Петербург; бяха неразделни едно време, пък и в годините след завършването ни. Приятелят ми живо се заинтересува от моите здравословни и служебни проблеми, а и изобщо от случващото се около мен. Прочее, той ми е най-близкият сътрудник в издаването на сп. ИДЕИ. Преподава фило-софия в един университет. Като си погово-рихме за личните болки и болежки си пофи-лософствахме известно време. Ей-така, за удоволствие на душата. Приятелят ми меж-ду другото каза следното, което ви преда-вам почти дословно, е, с малки мои прибав-ки.

Това, което ти се случва, прияте-лю, е съвсем естествено. Такава, уви, е обичайната орис и съдба на философа. Не само с те е било така. Всички философи са си отивали от тоя свят оплюти, поругани, обидени; тия, дето са си отишли с почести, са малцина, а пък е и доста съмнително колцина са истинските философи сред тях. Тъй че приемай съдбата си спокойно.

Ето, защо Сократ бил толкова не-навиждан, че бил осъден на смърт? Ами ясно защо: той толкова дразнел всички защото задавал крайно неудобни въпроси. На всички, особено на т.н. “важни хора”, на големците. Примерно на политиците, на съдиите, на художниците даже. Никому не спестил проклетите и толкова неудобни въпроси. Затуй успял да предизвика срещу себе си могъщи сили. Които в един момент се вбесили дотам, че в свободолюбивата и демократична Атина, току-що получила свободата си от тиранията, Сократ бил ликвидиран без капчица жалост. Ето как станало всичко.

Среща Сократ на улицата известен политик, заговаря се с него и изведнъж му задава ужасен въпрос:

– Абе ти като си политик знаеш ли какво е държавата? Знаеш ли също какво е това политика? Я ми обясни, ако мислиш, че знаеш?

Оня се хили като идиот и казва, че знае, разбира се. Сократ му предлага да каже като знае толкова. Оня каква някаква

“обща приказка”, някакъв алабализъм, както говорят и сега наште политици, Боко при-мерно. Сократ му вика: “Я чакай малко да те поразпитам, да видим колко струва твоето мнение, да видим истина ли говориш или нещо бъркаш? Я дай да обсъдим какво казваш?”.

Като казва това Сократ – а в този момент се е събрала цяла тълпа любопитни да видят какво ще излезе от тоя разговор – оня, хъката-мъката, няма как, се съгласява. И скоро, след въпросите на Сократ, става за резил пред всички. Оказва се, че има пре-тенция да е политик, а не знае що е полити-ка!!! Как да не намразиш тоя изверг Сократ, а? Как да не пожелаеш да му отмъстиш?!

Друг път пък Сократ среща на площада велик съдия. Важен такъв, горд, ходи високо вдигнал носа! А Сократ, знайно е, ходи в прокъсания си хитон, бедняк няка-къв, ала крайно опасен! Опасен, понеже много пита! Сократ, разбира се, много ги обича такива, дето са толкова важни, сякаш не са хора, ами все едно са богове. И не пропуска шанса да запита важния съдия:

– Ваша светлост (тогава така не са се обръщали към съдиите де, аз само се опитвам да иронизирам!), толкова ти се удивлявам, че си се захванал с такова вели-ко дело: да съдиш, да раздаваш правосъ-дие! Бравос! Но ме гризе един проклет въпрос, може ли да ти го задам?

– Може, как да не може, Сократе, задавай ми какъвто искаш въпрос, мен от твоите въпроси изобщо не ме е страх. Знам отговорите на всички до един въпроси. Неслучайно съм съдия, неслучайно съм толкова издигнат!

Сократ чака тоя сгоден момент и като с кинжал в дебелото шкембе му забива безпощадно ето този въпрос:

– Абе, Ваша светлост, ти като си съдия, като раздаваш правосъдие и спра-ведливост, би ли могъл да ми обясниш що е това справедливост? Явно си много добър в тази област, аз много съм търсил истината за справедливостта, цял живот съм мислил по този важен въпрос, ала въпреки това се считам за невежа, би ли опитал да ме прос-ветлиш като ми дадеш от твоето неземно знание за справедливостта?

Оня, важният съдия, реагира така, сякаш Сократ го е ударил с мръсен мокър парцал по лицето! Разбира се, че не знае що е справедливост, разбира се, че не може да обясни внятно и понятно що е това! Е, той няма да признае незнанието си, ще се престори на знаещ, ала скоро и той ще бъде осмян – понеже Сократ на прощава високо-мерното, наглото, облеченото обаче в съ-дийска тога незнание. Съдия, а пък не знае що е справедливост!!! Правете си сметка какво ще пожелае на Сократ безжалостно осмяния съдия или адвокат, каквото си искате там още.

Същото се случва когато Сократ почне да разговаря с художници, които не

знаят що е красота, или с литератори, които не знаят, да речем, великата загадка на живото слово, или, да речем, нравствени проповедници, които не знаят що е добро, и т.н. Цял живот Сократ разобличавал неу-морно тия самозванци. Е, накрая си получил това, което си изпросил: целият гняв на разобличената от него невежа и самодо-волна арогантна гмеж се стоварил върху него! И Сократ бил премазан, бил убит. Знаете, получил смъртна присъда на спе-циален съдебен процес и трябвало сам да изпие чашата с отрова – както тогава се изпълнявали смъртните присъди. Такава била съдбата на знаменития Сократ – учи-телят, на който се покланяме всички ние, дето имаме дързостта да се смятаме също за философи…

Ето такива сладки разговори си водим ние с моя пръв приятел от София, чието име няма да ви кажа, щото не съм го питал разрешава ли да пиша за всичко това. Аз имам много приятели-философи в Со-фия, някои работят в БАН, други в СУ, къде ли не. Така че не можете да идентифицира-те с кой именно мой приятел сме обсъждали тия “опасни” и “вредни” мисли.

Ами да слагам точката най-сетне. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави и никога не допускайте собственото си невежество по най-важните въпроси да смятате едва ли не за добродетел. Не бъдете самонадеяни фукльовци! Опитвайте се да бъдете поне малко от малко самокритични! Слушайте “нелепиците” на философите, мислете – и няма да съжалявате! (Това последното написах само за да ядосам някои хора…) И така, до скоро! До писане! И до четене!

КОРИЦАТА НА НОВОТО ИЗДАНИЕ НА КНИГАТА МИ ЗА УНИВЕРСИТЕТА

Корицата на новото издание на книгата ми за университета. Художник на корицата е Добрин Добрев, сега студент.

28 Преподавал съм известно време филосо-фия на този талантлив младеж и се гордея, че го познавам!

ВЪПРЕКИ ВСИЧКО КАПИТАЛИЗМЪТ ПРОДЪЛЖАВА ДА ПОСТИГА НАЙ-ГОЛЯ-МО БЛАГОДЕНСТВИЕ ЗА НАЙ-МНОГО ХОРА В ЦЯЛАТА ЧОВЕШКА ИСТОРИЯ

ноември 19, 2012

Публикацията Покана за дискусия по интересна и важна тема – а темата беше поставена от Thomas Sowell с негово-то твърдение “Much of the social history of the Western world, over the past three decades, has been a history of replacing what worked with what sounded good.” (“По-голямата част от социалната история на Западния свят през последните три десетилетия е история на заместване на това, което работи, с това, което звучи добре.”) – е предизвикала, сега виждам това, два интересни коментара, които дават нов тласък на дискусията; ето ги: Анонимен каза: Според мен последните 30 години има огромен напредък по отношение на защитата на човешките права – на жени-те, на хомосексуалните, на представителите на малцинствата в различните държави. Едновременно с това има повече загриже-ност към социалнослабите и болните, а също и повече солидарност между различ-ните западни държави. Анонимен каза: Това е голяма и интересна тема и не може да бъде изчерпана с някол-ко думи. Въобще обществото и икономиката са прекалено сложни системи, чието функ-циониране не може да бъде сведено до няколко прости принципа и затова можем да кажем, че никой не ги разбира докрай. Факт е обаче, че и един консервативен анализа-тор като Thomas Sowell вижда, че нещо фундаментално не е наред със съвремен-ния капитализъм и тази неблагоприятна тенденция съществува поне от 30 години.

В икономическата теория има поне 10 различни обяснения за причините на цикличните кризи, които се наблюдават при капитализма. Засега липсва задоволително и изчерпателно обяснение на историческите флуктуации в икономическата активност.

Всъщност кризите са нещо нормално за капитализма, през по-голямата част от своето съществуване той е в бил състояние на криза, докато периодите на растеж са по-скоро изключение. Въпреки това той постига най-голямото благоденствие за най-много хора в историята досега. Има обаче много индикатори, че сегашната криза е фунда-ментална криза на модела, а не поредният цикличен спад.

Някои смятат, че кризисни явления се проявяват приблизително на всеки 10 години. Известни са и дългосрочните, макар и оспорвани цикли на Кондратиев с продъл-жителност около 50 години. Според някои автори сегашният цикъл на Кондратиев ще кулминира в 2013-14.

Във всеки случай можем да кажем, че след Втората световна война промишле-ните страни въпреки някои колебания сякаш навлязоха в период на безкраен растеж и благоденствие. Капитализмът сам по себе си като система предполага непрекъснат растеж, за да съществува. От друга страна е ясно, че в един краен свят, каквато е зе-мята, не може да съществува безкраен растеж. В действителност по някакви неясни причини този ръст, респ. ръстът на произ-водителността на труда спря някъде в на-чалото на 1970-те години – технологически-те иновации спряха, пазарите се наситиха и т.н., а реалните доходи започнаха да стаг-нират и дори да намаляват. За да противо-действат на това развитие, правителствата използваха кейнсианската рецепта на ма-сивно фискално стимулиране, свързано най-вече с печатането на непокрити книжни пари. В резултат на това рухна системата от Бретън-Удс на златно покритие на долара като световна резервна валута и фиксирани валутни курсове. „Фискалното стимулиране” всъщност изглежда като трик и измама, но трябва да признаем, че колкото и странно да е, тази стратегия работеше в някаква степен в продължение на десетилетия. Федералният резерв на САЩ и сега се опитва да спаси нещата чрез „quantitativ easing“, т.е. чрез печатане на пари, само че това няма да може да продължава до безк-райност, защото както каза един анализа-тор, вече не останаха дървета. (В действи-телност днес даже не се печатат много пари, те просто се създават електронно на компютърния екран.)

От друга страна в резултат на ли-берализацията на финансовите пазари в началото на 1980-те, проведено от Рейгън и Татчър, финансовата сфера се откъсна от реалната икономика, която всъщност тряб-ваше да обслужва, и започна да водят са-мостоятелен виртуален живот, още повече че там можеше да се постигнат много по-големи печалби, отколкото в реалния сек-тор. Само че финансовият сектор сам по себе си е непродуктивен. Финансовите спекулации като такива не прибавят стой-ност към националния продукт, защото пари

не могат да генерират пари. Днес всеки ден по световните борси се търгуват ценни книжа за 600 билиона долара, докато БВП на целия свят е едва 60 билиона! Налице е един гигантски финансов балон, чието спук-ване ще има катастрофални последици за света. С право този вид капитализъм се нарича „кредитизъм” или „казино-капитализъм”.

Наблюдават се следователно две противоположни тенденции – от една стра-на засилен етатизъм и регулации на държа-вата в реалния сектор, от друга неолибе-рална политика и съответната дерегулация във финансовия сектор (макар че държава-та се намесва и във финансите по косвен начин с ипотечните банки като Funny Mae и Freddy Mac в Америка напр.).

Колкото до президент Рейгън, той беше добър президент в първия си мандат, но във втория се хвана на въдицата на перестройката. Да се твърди, че той е „лик-видирал комунизма”, е пресилено. Както пише Анатоли Голицин:

„ПЪРВАТА ЗАБЛУДА е вярата, че перестройката е резултат от военния натиск на президент Рейгън срещу СССР и силата на американския капиталистически пример. Вярващите в това заблуждение, които нас-тояват, че Западът “е спечелил Студената война” не подозират, че перестройката и нейното разположение във времето са продукт на дългосрочна стратегия, плани-ране и подготовка. (В терминологията на Сун Дзъ те са станали арогантни.)

ПЕТАТА ЗАБЛУДА: идеологическа-та победа на капитализма. Вярващите смя-тат, че Западът е спечелил войната на идеологиите. Иронията е, че посредством перестройката Съветският съюз е поел политическата и идеологическа инициатива на световната сцена и е започнал изпълне-нието на отдавна подготвените си планове срещу Запада, които заплашват неговото оцеляване.”

ВИСШАТА МЪДРОСТ Е ДА РАЗЛИЧАВАШ ДОБРОТО ОТ ЗЛОТО

19 ноември 2012, понеделник

Публикацията Дискусия с некол-цина бивши ученици на ПГЕЕ-Пловдив, "крайно недоволни" от начина, по който преподавам философия, която съвсем скоро предстои да бъде допълнена с втора и трета част, стига да смогна да намеря време и да подготвя и другите части за печат - предизвика интересен коментар във Фейсбук, който, струва ми се, заслужава да получи самостоятелно значение; ето, пуб-ликувам го отделно:

Мили деца, няма нищо лошо в спора, който водите с г-н Грънчаров - защо-то все още се учите от него, че „спорът се печели само с мисъл и с аргументи… и само

29 истината има значение“. И онова което е важно за вас и вашето бъдеще, е да прави-те нещо ново, дори и различно.

И ще си позволя да цитирам Стив Джобс:

Когато бях на 17 прочетох ци-тат, който звучеше приблизително така: “Ако живееш всеки ден така, все едно той ти е последният, един ден, най-вероятно, ще бъдеш прав.”

Това ме впечатли и оттогава, в продължение на последните 33 години, аз се гледах в огледалото всяка сутрин и се питах: “Ако това е последният ден от моя живот, искам ли да правя това, което ще правя днес?”. И когато отговорът беше “Не” за доста дни наред, аз знаех, че тряб-ва да променя нещо.

Защото „Иновацията различава лидера от последователя“. И още "Бих изтъргувал цялата ми технология за един следобед със Сократ".

"Висшата мъдрост е да различа-ваш доброто от злото." – думи на Сократ. Мадлена Павлова

НАИСТИНА МЕ БОЛИ ЗА БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА!

19 ноември 2012, понеделник

QUO VADIS, DOMINE?

Един нещастен и самотен пътник

крачел в здрача по път, който не водел към Храма. Бил умен и знаел, че не отива нани-къде, че се върти в един сляп и безнадеж-ден кръг.

Насреща му се задал тъжен свет-локос мъж с изранени боси нозе и бяла роба. Нашият пътник Го познал и коленичил в праха. После сподавено попитал:

– QUO VADIS, DOMINE?

– Отивам да ме разпнат отново – тихо отговорил учителят – защото тия, на които поверих стадото си, го изоставиха.

* * *

Високо, високо там, където обла-ците на болката и съмнението и отровните пари на злобата, егоизма и завистта не могат да докоснат човешката душа, се изди-га белият храм на Любовта и Вярата. Него-вите съкровища не се нуждаят от пазачи – пази го Светлината. Портите му нямат нуж-да от решетки – брани го самото сияние, което блести дълбоко вътре.

Всеки търси свой път към храма. Едни вървят самотно през гъсти бодливи храсталаци, пропасти и урви и сами си пробиват проход, а други се нуждаят от водачи, от пастири. Но животът на всеки човек се обезсмисля, става празен, тъжен и безплоден, ако стъпките му го водят в посо-ка, отдалечена от свещения бял светлик.

В една прекрасна творба на Чингиз Айматов грохнала старица пита: “ За какво са ни пътища, които не водят към Храма?”.

Да, такива пътища не ни трябват. Те са студени, страховити и пустинни. За-щото няма по-голям мраз, по-жестока пус-тиня от пътуване, което ни отдалечава от Бога.

Нека поговорим малко за пътища-та, които не водят към храма. По един от тях криви страховитото си чудовищно лице с фалшиви видения хероинът. По друг буйс-тва като зъл хищник агресията, омразата и насилието и млади ръце се обагрят с братс-ка кръв. Ето пътят, в края на който блести силуетът на Златния телец. Този фалшив блясък! Колко добри хора е отклонил с измамните си обещания! Ето пътят на лъ-жата, на корупцията, на дребнавата и подла завист. Ето и посоката на кариериста, на мижитурката, на страхливеца. Много са пътеките, които ни отдалечават от храма. До една самотни, студени и гибелни.

И ето тук идва мисията на Църква-та, на духовенството. Свещениците са тези, които трябва да водят своите братя и сест-ри в посоката на чистата бяла светлина. Те трябва да го правят с любов и смирение, защото и най-красивата реч и най-изкусните аргументи са празни и кухи без любовта.

Такъв е смисълът и на посла-нието на Апостол Павел към коринтяните.

Християнските духовници имат свещена мисия. Те са пастири, водачи, утешители. Към тях се обръщаме с думата “отче” (татко). Ръкоположени са, за да рабо-тят в името на кръвта, която Исус е пролял за нас. Призвани са с думи и дела да сторят така, че неговото страдание да не е било напразно.

В нашата брулена от завоеватели и битки земя векове наред те достойно са изпълнявали великото си дело. Благодаре-ние на тях изстрадалият ни народ е съхра-нил своето самосъзнание. Благодарение на тях българинът е умирал за род и родина. С почит и поклон можем да благославяме светлите имена на патриарх Евтимий, Паи-сий Хилендарски, Йоан Екзарх, Софроний Врачански, наскоро починалия патриарх Максим и плеяда други достойни бащи, светци и мъченици.

За да изгради темелите на храм, българинът е давал и последния си грош, и последния залък хляб от хляба на децата си. Спомнете си за безсмъртната творба на Димитър Талев “Преспанските камбани”.

Там, в топлата прегръдка на Божи-ята черква Баташките светли мъченици са пролели кръвта и оставили костите си за Бог, Отечество и Вяра. Прекрасни, свещени времена!

А следва ли днес Българската пра-вославна църква достойния пример на своите предшественици? Води ли ни в тази тъмна епоха към топлия пламък на Божията любов? Пази ли стадото си от падение и мрак? Държи ли бащински треперещите ръце на миряните? Как днес духовниците отстояват свещения завет на Сина Божи?

Нека бъдем смели и кажем горчи-вата истина. Днес, в тъжното ни, лишено от мечти и жестоко време духовниците никакви ги няма. Те са се превърнали в бездушни чиновници, които администрират вярата в Бога. Станали са кухи, натруфени кукли, които изпълняват ритуалите без дух, без плам, без вълнение. Приличат на мъртвите восъчни фигури от музея на Мадам Тисо.

Когато влезем в черква, усещаме да полъхва святост от тъжните древни лица на иконите, от треперливите пламъчета на свещите, запалени от обикновени хора като нас. Но лъха ли тази свещена доброта от духовниците? Независимо дали изпълняват светите ритуали по тъжни или радостни поводи, при сватба, кръщене или погребе-ние, повечето от тях мрънкат свещените слова с такова сухо безразличие, че умърт-вяват и радостта, и скръбта.

Позната млада жена ми сподели, че дълго след Светото кръщене заплашва-ла палавия си син, че, ако не слуша, ще го даде на “попа” и детето мигом се укротява-ло.

В Бачковския манастир пък почти пред всяка икона са сложили касичка. А

30 какво да кажем как се събират още недоиз-горелите свещи. Защо ли? Защо да се хар-чат пари за нов материал.

Чувала съм свещеник да пее “Над-гробное ридание” с толкова чувство, колкото би вложил в прочитането на счетоводен отчет.

Знам за свещеник, който в свобод-ното си време “разваля магии” и за друг, който води курсове по йога.

Опитвала съм се да заговоря с представители на клира по вълнуващи въпроси на Библията или на Християнската вяра. Те изслушваха с измъчено отегчение всяко мое “защо” и отговаряха: “защото такава е Волята Божия” или “Не е писано на човека да знае това”.

Същото отегчено безразличие проявяват към въпроси като съвременния материализъм и агностицизъм, грубия праг-матизъм на модерния човек, бедността, наркоманията и спина.

Всичко това им се струва непоно-симо скучно.

А какво тогава ги вълнува, все пак? Лично аз съм забелязала да показ-

ват интерес към следните неща: 1) Низкия размер на заплатите си –

икономика; 2) Конфликта между двата Синода,

който отново се разгаря с пълна сила – вътрешни борби за кокaла.

3) Сектите и другите религии – взаимоотношения с конкуренцията;

4) Църковните земи и имоти и тях-ната изгодна и дискретна разпродажба – чувство за собственост;

5) Стойността на икони, иконоста-си, кръстове и други свещени символи на антикварния пазар – пари ;

6) Предстоящи и вече извършени ритуали при заможните семейства и кой свещеник ги е извършил или ще ги извърши – търговски интереси;

7) Тарифите и инфлацията – цена за светената вода, и киприяновата молитва Увеличаване цената на свещите и борбата с мургавата ромска конкуренция – печалбарс-тво;

8) Огласяване на собствената им духовна дейност в Интернет, наред с маго-ве, лечители и екстрасенси – реклама.

9) Даване на архонство – ПАРИ 10) Кой да седне на стола на почи-

налия Патриарх – борба за власт. Само като си помисля за пловдив-

ския Митрополит Николай с каква злоба анатемоса хората, които отидоха на концер-та на Мадона и как свърза трагичния инци-дент в Охрид с това, акълът ми не може да го побере. Този представител на висшия клир непрекъснато рой скандали и раздава анатеми. Кой ти дава право да съдиш хора-та, след като в душата си не си усетил, че Бог е Любов? И същият този духовник иска да става Патриарх. Боже пази църквата ни! Какво да кажем за Светия синод, които не

взе никакво отношение и не защити миряни-те, които се молеха в Руската църква в София. А какво да кажем за митрополитите – доносници на Държавна сигурност, които и до ден днешен не се покаеха. Прекланям се пред Американския (още Канадски и Авст-ралийски) митрополит Йосиф, който още преди да излязат списъците се покая и поиска прошка от хората. Ето такава лич-ност е достойна за Патриарх.

Преди близо 2000 години, Исус Христос прогонил с бича си търгашите от предверието на храма. Сега те са вътре в храма и въртят търговия в Негово име, ръкоположени в Неговите тайнства.

Някои се оправдават с 45 години забрана на религията, с тоталитаризма и трудностите на преходните времена.

Съжалявам, но трудни времена, мрак и насилие е имало винаги, но духовни-ците не са се отклонили от свещената си мисия. Те си останали пастири, когато:

– през 14 век две трети от евро-пейското население е погинало от чумата;

– в същата епоха тук, на Балкани-те, въпреки угрозата от турския ятаган;

– в Англия по времето на Хенрих VIII и, по-късно – на Кромуел.

– във Франция в епохата на Ро-беспиер и Марат;

– в окупираните от Хитлер терито-рии;

– в България, Сърбия, Румъния и Русия под гнета на комунизма.

Въпреки подкованите ботуши, на-силието, болката, кръвта и злото, въпреки терора и забраните, кандилото над иконите не е изгасвало, а бедните, унижени и потъп-кани миряни намирали топлина и утеха в словата на своя свещеник.

А днес? Понякога в словото на ду-ховниците има толкова святост, колкото в словата на политиците.

На площадчетата пред някой ма-настири се продават кебапчета по време на Великите пости, дъни се чалга. Има сергия за дамско бельо, за локум и халва от Ябла-ница, за козметика и календари с едрогърди блондинки. Виковете на ромите, хвалещи своята стока, надвикват църковното песно-пение, а чалгата – звъна на камбаните.

Ще ме обвинят ли отците в клеве-та, тенденциозност и злословие. Добре. Нека тогава ми отговорят:

Колко пъти в онкологичните бол-ници влизат свещеници? А в старческите домове и домовете за сираци? Колко пъти са надниквали при дечицата в Могилино или в ромските махали? Колко пъти са утешава-ли бедни вдовици, разплакани сираци и инвалиди? Предавали ли са с благословия Христовата любов на дечицата?

Не ме разбирайте погрешно! Глад-ните наистина са много, а парите – малко. Но защо не се вслушат в словата на поета Вапцаров и не нахранят с вяра тъжните, покрусените и отчаяните, чиито души гладу-

ват за Бог? Защо не разплачат с една прочувствена проповед и бедни, и богати? Защо не заговорят така, че угасналите младежки очи да видят в далечината белия храм на вярата? Защо?! Защо?!

Защо ли? Ами защото в това няма никаква далавера, няма келепир!

Някога, преди близо 2000 години е имало един прост и светъл, млад и беден, който не е търсил далаверата. Вместо при богатите търговци и при властниците, оти-вал при рибари, митари и блудници. Вместо в пищни храмове, с владишка корона и бляскави одежди проповядвал под открито небе там, на брега на Галилейското езеро. Не знам нахранил ли е тълпата с три риби, но ги е поделил безкористно между гладни-те. Не знам превърнал ли е водата във вино, но е благословил любовта и радостта. Не знам възкресил ли е Лазар, но е научил ближните си на прошка и разбиране, на това, че никой не е толкова безгрешен, та да хвърли първия камък.

Духовниците – фарисеи го нена-виждали, римските завоеватели го нена-виждали. Ненавиждали го и в родното му село, в Назарет. А той дарил на всички прошка и любов и пролял кръвта си, за да измие греховете им.

Това, духовници, е Синът Божи, Светлият учител, в чието име сте ръкопо-ложени и на когото трябва да служите! Вършите ли го наистина?

Аз съм един прост, обикновен чо-век, една средностатистическа българка. Избрала съм свой собствен път към Храма, по който вървя в самота и не мисля, че се нуждая от посредници като Вас, за да общу-вам с Бога. Ако пътят ми е грешен, ще ме съди Той, а не Вие. На Вас той не Ви е дал тази привилегия която преди време си заг-раби бездуховния пловдивски владика Николай.

Но наистина ме боли за българска-та Църква! Боли ме, защото нещастните, изстрадали миряни са изоставени, защото стадото е без пастир. Боли ме за младежи-те, разрушаващи сърцата си в мрака, изгу-били пътя. Боли ме за бедните, гладните и измъчените. Боли ме за млади и стари, за добри и зли, за приятелите и враговете ми, за мъдрите и за глупците. Боли ме за чове-ка!

Знам, че мнозина от вас дори няма да ме разберат, защото няма да поискат да го сторят. Знам, че ще видят в мое лице враг, когото ще разобличат и заклеймят, за да запазят себе си. Знам всичко това.

Но се обръщам към младите ду-ховници, към ония, които в тревожните си нощи все още се питат защо са изгубили в мрака светлината на Вярата и на Бога и ги моля:

Не изоставяйте стадото си, пасти-ри! Не забравяйте Неговия завет!

Автор: Паула Лайт

31 ВАС ВИ УПРАВЛЯВА ТОЗИ, КОЙТО ВИ ЯДОСВА...

ТЕМАТА ЗА ЛЮБОВТА Е ТВЪРДЕ КО-ВАРНА ЗА ФИЛОСОФСКО ОСМИСЛЯ-НЕ ТЕМА

ноември 19, 2012

Скорошната ми публикация не те-ма Започвам да пиша книга по страхотна, грандиозна, най-вдъхновяваща тема: любовта! предизвика кратка и, както обик-новено става, доста изразителна дискусия, която, струва ми се, заслужава да получи известно самостоятелно значение; и понеже съм горещ поклонник на диалогичното, на дискусионното “блогване” (каква противна дума!), то жертвам няколко минути и подгот-вям разговора ни за публикация; ето го: Анонимен каза: Религиозен човек пише за любов… Хм… Чудна работа…

Ангел Грънчаров каза: Християнството е религия на любовта, а аз съм християнин. Нищо чудно няма. Чудно е само за невежи-те – както в областта на религията, така и в областта на любовта… което и показва нуждата да се работи, да се помага на хора-та да се ориентират и двете жизнено важни духовни сфери… Любовта е най-духовното нещо на този свят.

Самият Бог е любов! И с това е ка-зано всичко, само с три думи – и за любов-та, и за Бога, и за самото Битие! Анонимен каза: Не. Християнството е религия на омразата. Също като Исляма. Това са две религии-близначки. Човеконе-навистни религии. Четете Библията – Левит, Числа, Новия завет… и ще видите Ужаса. Ще видите призивите на вашия бог към убийства, изнасилвания, робство, побой и пр. Ангел Грънчаров каза: Ленин сте чели явно и го бъркате с Библията; изглежда Ленин е Вашата “библия” – щом бълвате такива чудовищни нелепици… Анонимен каза: Не Ленин. Библията. Чете-те я и вие. Ангел Грънчаров каза: Чел съм я. А Вие явно нищо не разбирате от нея. Едно е да четеш, друго е да разбираш. Иска се дух за да бъде схваната и разбрана вярно Библия-та. При крайна липса на такъв дух просто няма как съдържанието и смисълът на Библията да бъдат възприети… Анонимен каза: “Едно е да четеш, друго е да разбираш”. За пръв път сте на пътя на себепознанието, Грънчаров! Поздравления! Анонимен каза: Голяма и сложна тема, която между другото почти не е разработва-на систематично от философите. Мнозина мислители са изказвали по-скоро откъслеч-ни мисли за любовта.

Може би знаете, че старият кому-нистически философ академик Кирил Васи-лев (на 94 год.) – „патриархът на българска-та философия”, който между другото вярва във второто пришествие на комунизма, но вече в нова форма, при която начело щели да бъдат само най-умните и начетените, има книга за любовта, издадена преди 1989, която навремето беше нещо като „бестсе-лър”. В-к „24 часа” пише: „Сред обществото той е известен като автора на прочутата моног-рафия “Любовта”. Тази книга от около 700 страници излиза в 60- хиляден тираж в края на 70-те години на миналия век и става толкова вълнуващо преживяване през аске-тичния социализъм, че мнозина я четат скришом. Някои от свян, други от прелюбо-питство, защото в нея за първи път някой

открито пише за полов акт. Руснаците издават книгата в 400 000 тираж, а китайци-те я тиражират три пъти в десетки милиони бройки.

“Любовта” е четена и днес у нас – 2006 г. излезе четвъртото й издание. В началото съпартийците му от БКП се дърпат такава книга да види бял свят. В нея акад. Василев за първи път казва открито да се обичаме и отваря широко темата за секса. На това отгоре описва как Пикасо гали по гърдите и целува голи модели. Но филосо-фът позаглажда текста и “Любовта” излиза.”

А иначе Василев за обществото казва:

„Знаете ли вие, че сегашната капи-талистическа криза още преди 150 г. един брадат евреин на име Карл Маркс я е пред-видил и е казал, че тези икономически, финансови и всякакви кризи периодически ще стават все по-дълбоки и дълбоки, докато се стигне до пълното му ликвидиране. Раз-бирате ли, че е прав?… Начело ще застанат учените, помнете го! Ако не стане, ще е гибелно за човечеството. Сегашната криза е поредният пристъп на старческата склероза на съвременния капитализъм, която разните специалисти се опитват да лекуват, ала не могат и няма да могат, това е бавната смърт на капиталистическия строй!”

„Не съм се отказал от социалисти-ческите си убеждения, но отдавна съм се отказал от сталинизма и живковизма. Това не бе истинският социализъм, това бяха деформации на социализма. И сега съм убеден, че социализмът е бъдещето на човечеството… Аз поддържам тезата за конвергенцията, за сливането на социализ-ма и капитализма. Според мен в световен мащаб преходът към бъдещия социализъм вече е започнал. Така беше и при появата на капитализма из недрата на феодализма – това беше конвергенция, период на пре-ход, който трая няколко века… Има някои неща, направени през тези години – като производство, като икономика, като благо-устройство, като социална политика и пр., – които не могат да се отрекат. Но този соци-ализъм бе сбъркан в самата си стратегия, той бе деформиран социализъм поради липсата на демокрация. Той не можеше да не стигне до катастрофа. В структурата на управлението се създаде бюрокрация и корупция… Революцията не значи непре-менно барикади и проливане на кръв. Тя може да бъде постепенна, може да трае 100, 200 г. Но щом качествено се променя социалният живот, това е революция.” (Ци-тирано от ТУК) Ангел Грънчаров каза: Да, позната ми е книгата на Кирил Василев за любовта. Не съм голям фен на тази негова книга, възс-кучничка ми се виждаше още тогава, въпре-ки че академикът (тогава само професор) беше един от най-колоритните и духовити философи от онова време.

32 Прочее, канил съм проф. Кирил

Василев в моя Философски дискусионен клуб в ПУ “П.Хилендарски”, който основах в 1987 г., той дойде, изнесе чудесна лекция, е ето, чудното е, че сега не се сещам изобщо каква беше темата на лекцията му, чудна работа защо е така?! Ако се поровя в архи-вите си ще намеря точното й заглавие. Както и да е.

Уважавам този философ, даже, дето се казва, шапка му свалям, че на тази възраст продължава да вярва в младежките си увлечения, в социализма и пр. Което и показва, че има нещо истинско, идеалистич-но и у него, нищо че сам се представя за марксист, за “диалектически материалист” и пр. Такива като него, които не сменят идеи-те си според конюнктурата, са истински философи според мен, така и подобава да бъде.

А за темата за любовта – наистина сякаш не е разработвана сериозно не само в “нашата”, българската философия, но и изобщо, особено в наше време. Съзнавам защо е така: това е една коварна за фило-софско осмисляне тема. Предразполага към философско словоблудство, сиреч, към празнословие, патетика и пр. Много е опас-но да се пише блудкаво, безсъдържателно за любовта. Но аз имам своя методология, която съм си изработил още в младежките години, специално за анализа на духовните феномени, която не ме е подвела никога досега. Тъй че не се плаша от темата, нап-ротив, дълбоко съм пристрастен към нея. Само ми трябва време и спокойствие за да направя нещо по-значимо.

Ще видим. Трябва освен да избя-гам за известно време в манастир, за да напиша добре книгата си, знам ли? В ма-настир, в който няма интернет, няма мобил-ни връзки, нищо няма, дори и ток не трябва да има, за да пиша на ръка, в тетрадки – ето тогава и може да се получи хубава книга. Или в някое диво, изоставено село да избя-ам, за да намеря малко покой, необходим ми за писането на тая книга? Не знам. Не е леко изобщо… Отсъденото обаче ще се случи…

БЕЗЦЕННА ИДЕЯ ЗА ОЗНАМЕНУВАНЕ И УВЕНЧАВАНЕ НА 50-ГОДИШНИЯ ЮБИ-ЛЕЙ НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ

ноември 19, 2012

До г-жа Директорката на ПГЕЕ-Пловдив ТУК

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив от 1999 г.

Уважаема госпожо Директор,

Искам да споделя с Вас една, струва ми се, превъзходна идея, която може да има голямо значение за нашето учили-ще, за ръководената от Вас институция, а също така и за повдигане на нейния и без това висок имидж, който ние не само следва да пазим като нещо най-драгоценно и свято, но и с всичко, което правим, да го повдигаме неуморно и безпрестанно. Аз лично в своята разностранна дейност не правя друго, освен да помагам за повдигане на престижа на нашето училище, както и Вие сте могла да се убедите във всички тия години, в които работим заедно в него, първо само като учители, като колеги, а после, ето вече цели две години, Вие като директор, а аз като един твърде деен и ангажиран и на общест-веното поприще учител. Както и да е, та идеята ми е следната; ще се постарая да я изложа съвсем накратко.

Тази 2012 година беше юбилейна, юбилеят беше честван с пищни тържества, подобаващо, имаше много ценни инициати-ви, всички знаем как беше, затова да не се разпростирам излишно. Тази знаменателна и паметна година беше изключително нап-регната за всички нас, но ми се струва, че ето, нейният завършек, краят й, трябва също да бъде отбелязан достойно и подо-баващо, аз бих каза дори увенчан с нещо наистина стойностно. В тази именно връзка е моята идея. Предлагам следното.

Работейки вече толкова години в ПГЕЕ-Пловдив, моя милост имаше възмож-ност в последните години да разработи една поредица от книги за българското образование, а именно, първата книга: ИДЕИ за една нова философия и страте-гия на образованието в България; втора-та: ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ с подзаг-лавие Що е академичност и има ли тя почва у нас? и третата: НИЕ НЕ СМЕ ТУХ-ЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образование. Тази третата книга е посветена изцяло на нашето училище, в нея описвам експери-менти, методики, модерни стилове на пре-подаване и оценяване, давам израз на търсения, проблеми и решения, които съм пробвал и намерил в работата си в нашето наистина елитно училище. Писано е в тази моя книга и за много знаменити хора и личности, с които ме сблъска животът в него. С които имах и имам благодатния

шанс да работя, да общувам, заедно да търсим, да творим, защото сама знаете колко невероятно интензивен и по същината си творчески е нашият, учителският труд – противно на това както обикновено се мисли в нашето общество, проядено безпощадно от проказата на толкова коварното безраз-личие към духовното, към духовността.

Да, написах тази книга тъкмо в юбилейната, в 2012 година. При това съм длъжен да спомена, че лично Вие ми дадох-те решаващия подтик и импулс за написва-нето й, за което ще Ви бъда вечно благода-рен. Когато Вие поканихте инспекторката по философия да ме проверява за да прецени доколко оправдани са моите инициативи и иновации в преподаването, то тогава въз-никна крайно благодатна за мен като изсле-довател ситуация: наложи се да направя всичко, за да убедя висшестоящата адми-нистраторка в предимствата на това, което правя от толкова години, да защитя подхо-дите, методите, които прилагам в часовете си, да напиша безкрайно много текстове, доклади, “обяснения” и прочие; всичкият този суров материал след това беше безце-нен за написването на книгата ми! позволе-те ми да благодаря на всички, които имаха дял и допринесоха за раждането на тази книга, за което Вие специално имате огром-на, неоценима направо роля!

В един момент на мен ми се яви в съзнанието идеята да седна и да напиша цяла една книга по тия проблеми. В неверо-ятен подем на творческия дух написах тази книга за около месец, през лятната си ва-канция. До такава степен се увлякох в рабо-тата си, че сякаш дори забравих крайния срок на платения ми отпуск (да приемем за вярна тази Ваша версия за случая!), явих се два дни по-късно от разрешеното от Вас, Вие, възмутена от безотговорността ми, справедливо ме наказахте с дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” и така, знаете самата история, да не я повта-рям излишно тука. Но както и да е, за наука-та се искат известни жертви, за образовани-ето на младите – също и още повече; факт е, че в крайна сметка се роди безценно, твърде скъпо за мен отроче: моята книга, наречена НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! и носеща подзаглавието. Есета за осво-бождаващото обучение и образование. Та в тази връзка Ви пиша този доклад, понеже нямам възможност да издам на свои средс-тва книгата си, крайно съм затруднен, мисля постоянно какво да правя, на моменти дори съм съвсем отчаян.

В това състояние напоследък ми минават в главата какви ли не идеи, коя от коя по-щури. Примерно, хрумна ми съвсем официално да поискам спонсорство на книгата си от Вас, като директорка на учи-лището; мисля, че е справедливо от бюдже-та на ПГЕЕ-Пловдив, примерно от средства-та, предвидени за квалификация и преква-лификация, да речем (специалистите-

33 финансисти знаят по-добре откъде могат да се вземат тия пари) да се отдели известна сума, която да послужи за издаването поне на тази книга, която изцяло е посветена на нашето училище, на училището, в което преподавам философия и гражданско обра-зование вече толкова години. Да, знам, твърде е щура, направо е диво-щура тази моя идея, но ето, с този мой доклад правя опит все пак да я лансирам въпреки всичко, за доброто на училището обаче. Утешавам се в лудостта си с това: защо пък да не опитам, какво лошо има в това да се поиска книга, написана от служител на училището, посветена на самото училище и имаща отношение към основната, същинската дейност на това училище, да бъде поискано да се издаде с подкрепата на самата инсти-туция?!

Също така се питам и това: какво по-хубаво от това накрая на юбилейната година честванията по повод на юбилея да бъдат увенчани с издаването на една сери-озна книга за самото училище, написана от един учител в него?! Не разбирам какво е лошото в това?! Ако някой може да ми каже, да заповяда да ми каже кое именно е лошо-то.

Мислейки си в този дух, се реших най-сетне: да, непременно трябва да опи-там – и ето, опитвам. С този свой доклад най-официално предлагам във Ваше лице на ръководството на училището тази своя екстравагантна, наистина щура идея: да се опитате да намерите средства от бюджета на училището за издаването на една книга, посветена на самото училище, и то на изхо-да, на края на юбилейната година. Да, знам, звучи прекалено нагло и лудешки това мое предложение, но нали знаете, то и самият Бог, както се твърди, най-благосклонно гледал на лудите, възприемал ги като най-невинни и безобидни свои чада. А Вие като литераторка знаете превъзходно, че и кла-сикът Вазов, пък и класикът Ботев са се изказали по въпроса за лудостта; Вазов примерно е заявил: “Лудите, лудите, те да са живи и здрави, цялата ни надежда у нас е в лудите!” (не претендирам, че цитирам точно, но смисълът е такъв!), на Ботева принадлежат думите “Свестните у нас считат за луди…”, а пък дори и великият Стамболов, на младини Ботев съратник и съавтор на общата им стихосбирка, е вяр-вал в тия толкова проницателни думи; него-ви пък са паметните думи: “Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобождава!”.

Е, ето, и аз проявявам за сетен път “лудостта” си, искам пари за тази своя книга от ръководството на училището, искам ги от Вас. Пък и, признавам си чистосърдечно (тя, чистосърдечността, е позволена най-вече на лудите!), много ми е интересно да видя какво ще стане, щото идеята, както и да я погледне човек, е оправдана – пък и е без-ценна направо за самото училище! Нима

има други училища в страната, в които още в юбилейната година да са били издавани такива фундаментални книги, посветени на иновациите, които се правят в съответното училище?! Има, ама дръжки има (простете, увлякох се!), няма такова друго българско училище!!! Та значи ако издадем тази книга, ще дадем бляскав пример за това, че наше-то училище е най-особено, най-напредничаво, най-елитно, най-престижно, което неимоверно ще повдигне заслужената му иначе слава! Дайте да направим изиск-ващото се от нас славата на нашата гимна-зия да порасте и разцъфти, пък и да даде обилни плодове един ден, дайте да не из-пускаме толкова сгодния случай за това!

Госпожо Директор, ще дойде ден, в който нас двамата с Вас няма да ни има на този свят. Да, обаче в аналите на училищ-ната история, пък и в архивите на библиоте-ките ще остане отпечатаната със спонсорс-тво на самото училище книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаглавие Есета за освобождаващото обучение и образова-ние, свидетелстваща, че е имало някога един модерно и перспективно мислещ негов директор, именно Ваша милост, а също така и един скромен учител, автор на “глупави и нечетени от никой книги”, които обаче заед-но са направили нещо ценно: издали са с общи усилия една книга! И то тъкмо за ознаменуване на юбилея на самото учили-ще! Мисля, че си струва да се стори това велико дело.

Предоставям във Вашите ръце идеята си и евентуалната нейна реализа-ция, аз като автор бях дотук…

Желая Ви успешна седмица! С уважение: (подпис) (Ангел Грънчаров) Пловдив, 19 ноемврий 2012 г.

ПРЕДЛАГАМ НАЧИН ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ДВЕТЕ НАЙ-МОЩНИ СИЛИ В ЕДНО ОБ-ЩЕСТВО: СИЛАТА НА ПАРИТЕ И СИЛАТА НА ДУХА!

19 ноември 2012, понеделник

Бутиковия тираж, в който излязоха

трите последни мои книги, и трите посвете-ни на голямата тема за образованието – първата книга: ИДЕИ за една нова фило-софия и стратегия на образованието в България; втората: ИСТИНСКИЯТ УНИ-ВЕРСИТЕТ с подзаглавие Що е академич-ност и има ли тя почва у нас? и третата: НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! с подзаг-лавие Есета за освобождаващото обуче-ние и образование – та значи бутиковият, твърде ограниченият тираж, в който излязо-ха тия нови книги за образованието, отново се изчерпа. Затова ми се налага да правя

ново издание. Хубавото на тия малки тиражи е и това, че може много пъти да се усъвършенства дори и полиграфическото оформление на всяка една книга.

И ето, тия дни отново подготвям издаването на цялата поредица от тия мои книги за образованието – те са органично свързани една с друга и очертават цялост-ната картина и ситуация в тази толкова важна сфера на българския живот. Внасям някои корекции и заедно с издателя мислим за по-качественото полиграфично изпълне-ние на книгите. В частност, мислим за това да им подготвим и нови корици. На снимка-та, дето съм турил до тази статия, е проект за един възможен вариант на корица. Може-те да кажете как го възприемате, как ви "звучи" такава една корица? Ако искате ми кажете де, то не е задължително...

Но това са все "бели кахъри", дето се казва, щото главният проблем е този: откъде в тази криза да намеря пари за да издам, и то не една и две, а наведнъж цели три книги?! Денонощно се чудя как да изна-меря някакво решение на този страшен за мен като автор казус. Няма да оставя книги-те ми да погинат, това поне е ясно, защото добре знам, че това са потребни книги. Ще направя всичко, което е по силите ми, те да продължат съществуването си на белия свят, щото те, както и да ги погледнеш, са ми нещо скъпо, в което съм вложил себе си, и то най-съкровеното от себе си: своята мисъл, своята ангажираност, своите идеи, своя живот най-накрая, щото, ето вече цели 30 години с всички сили работя за промяна-та в тази наистина жизнено важна сфера в живота на обществото ни.

Нарочно пиша така предизвика-телно – и "самохвалски". Правя го, защото трябва все пак по някакъв начин пребива-ващите в упоително и разлагащо спокойст-вие сънародници поне малко да се стрес-нат, да се посъбудят, да отрезвеят; нарко-

34 зата на безразличието към всичко е фатал-но опасна! А тази наркоза души огромен брой хора у нас, страшно е! Ето затова съм така нагъл и предизвикателен. Както и да е. Това е огромна тема. Да не се разпрости-рам пак по нея. Да си завърша мисълта, с която започнах.

Та значи си блъскам главата (едва ли не я блъскам в стената, дори в много стени!) и мисля постоянно: какво магическо средство да изобретя, че да издам тия три книги, да изпълня тая свръхзадача? Защото досега не съм се сблъсквал с такъв голям проблем, все съм се мъчил да издавам книги, но по една, а сега цели три неведнъж се налага да издам! Да оставим това, че и цяло едно философско списание ми е на главата, именно списание ИДЕИ. Докъм средата на декември трябва да излезе новата му, последна, трета за тази година книжка. Слава Богу, и тази година (четвърта поред!) списанието сякаш оцеля - стига да намеря пари за издаването и на тази негова книжка. Гори ми главата от тия проблеми, ето, станах тази сутрин и първото, за което се сетих, беше точно това.

Минават ми в главата какви ли не идеи, коя от коя по-щури. Примерно, да взема съвсем официално да поискам спон-сорство от страна на директорката и на Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив за издаването поне на едната от тия три книги, която изцяло е посветена на това училище, на училището, в което преподавам филосо-фия вече много години. Колкото и да е щура тази идея, ще опитам да я лансирам, ако не за друго, то поне да видя реакцията спрямо тази моя нова "свръхнаглост". Но защо пък да не опитам: наистина тая книга е посвете-на изцяло на училището, описва експери-менти, търсения, проблеми и решения, които съм пробвал и намерил в работата си в това елитно училище. Писано е в тази моя книга за много хора и личности, с които ме сблъска животът в това училище. Какво лошо има в такъв случай да поискам подк-репа от институцията, в която работя, още повече, че тази година (2012), която още не е изтекла, беше юбилейна, навършиха се 50 години от създаването на това знаменито пловдивско училище. Какво по-хубаво от това накрая на годината честванията по повод на юбилея да бъдат увенчани с изда-ването на една сериозна книга за самото училище, написана от учител в него?! Не разбирам какво е лошото в това. Ако някой може да ми каже, да заповяда да ми каже кое именно е лошото. Не, непременно тряб-ва да опитам и ще опитам още днес най-официално да предложа на ръководството на училището тази своя екстравагантна, наистина щура идея. Той и Вазов, пък и Ботев го е казал: "Лудите, лудите да са живи и здрави у нас, цялата ни надежда е в лудите!" (не претендирам, че цитирам точно, но смисълът е такъв!), пък и великият Стамболов е вярвал в тия толкова проница-

телни думи (негови са паметните думи: "Лудост, лудост ви трябва, господа! Без капка лудост Отечество не се освобожда-ва!"). Е, ето, ще проявя за пореден път лудостта си, ще поискам пари за тази своя книга от ръководството на училището, май-ната му най-сетне!

Това от една страна. Минават ми и други, не по-малко щури идеи. Примерно да помоля по-състоятелни, да не кажа богати хора, мои познати, да отвържат малко пор-тфейлите и касите си и да дадат нещичко за издаването на тия три книги за българското образование, за българския университет и за българското училище. И тук, с моленето за такива пари положението е тежко, имам чувството, че нашенският бизнесмен е готов по-скоро да разреши здрав зъб да му изва-дят без упойка и ще издържи стоически на болките, но да даде некой лев за едно тако-ва благородно дело, за една такава "лигав-щина", каквато е издаването на книга за българското образование, не, няма да ста-не, няма да даде и посмъртно ако трябва даже! Не знам, положението е тежко. И в тази връзка от няколко дни като муха в главата ми се върти една страхотно щура идея: да предложа създаването на един клуб, който да се нарича АРИСТОКРАТИ НА ДУХА (примерно, засега това име ми е хрумнало, но после може още по-хубаво да се изобрети). Ето до какво се свежда вкрат-це тази моя идея, ето и нейния смисъл.

Хрумна ми така. Нали знаете, че у нас много се зашумя с т.н. ктиторство на църкви, т.е. когато богат човек дава пари за строителството на църква, но не му стига това, че като направи добро дело, Бог евен-туално ще го възнагради, ами някои се полакомиха заради тия пари, дето дават за църква, да сключат сделка с местния мутро-полит: ти даваш паричките, той пък ти дава "рицарско църковно звание", ставаш... как се казваше това, леле, забравих думата... не ктитор, ами... да, архонт ставаш, сетих се думата! И мнозина станаха архонти, е, не са толкова много де, но има, намират се вече "рицури" и у нас, не е като да няма съвсем. Та в тази връзка на мен пък ми хрумна да създам този клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, в който пак да раздаваме "титли", и то на хора, които са направили нещо добро за развитието на българската култура, образо-вание, духовност, философия, изкуство и прочие. Идеята ми е тази.

У нас благородници, аристократи няма, нали така: и явно затова има такава лакомия за подобни титли. Е, като нямаме истински аристократи, като сме си погубили истинската аристокрация на времето, тогава защо да не си произведем нова, но не таман същата, ами друга, сиреч духовна арис-токрация да си произведем, още повече, че в тази област ний, българите, яката сме я загазили: тънем до шия в ужасна бездухов-ност!!! Та значи има нужда, нали? От друга страна богатите, успешните хора, аз така си

го представям, имат нужда, ласкаят се да общуват с прочути личности в сферата на изкуството, философията, културата, дори журналистиката и прочие. Е, повечето от тях, предполагам, ще се поласкаят да общуват предимно с т.н. чалга-звезди, с разните му там Азисовци, Кондювци, Цури, Зорки и не знам си какви още, но да допус-нем, че някои от тях искат да общуват в най-непринудена и топла, сърдечна обстановка с български "звезди" от областта на духов-ното. Да се свърже икономическо-финансовия елит на нацията ни с нейния духовен елит – тази ми е идеята около създаването на този Клуб. Ще лансирам идеята. Вярно, отначало всичко ще бъде съвсем скромно. Важното е да мога да привлека няколко по-прочути български писатели, учени, композитори, философи, каквито си искате по-елитни представители на духовността, да учредим Клуба, а пък после ще почнем да каним бизнесмените. Като "примамката" за тях ще е тази.

Който от тях направи нещичко доб-ро, т.е. извърши поне едно добро дело за подпомагане и спасяване на българската духовност в тия тежки времена, ще бъде приет за член на тази елитна организация, на този клуб с гръмкото име АРИСТОКРАТИ НА ДУХА. Ще бъде посветен един вид в "рицарство", ще стане рицар на духа, ще получи, ако трябва, и друга, каквато си иска титла, примерно, не пречи най-висшето звание в рамките на Клуба да бъде, да речем, "принц на духа" или пък, защо не, "цар на духа"; ний си имаме дори цар Киро, та цар на духа ли да нямаме, откъде-накъде да е така?! Но най-важното, ако трябва сериозно да говоря, е тази възможност тия богати хора да имат възможността в най-приятелска обстановка да общуват с духов-ния елит, примерно, на съответния град, пък и на нацията като цяло; такива клубове може да възникнат във всеки един българс-ки град; в идеята ми, признайте, "има хляб". Аз лично познавам такива състоятелни хора, които драпат да се запознаят с по-известни творчески личности, пък и обрат-ното е верно, защо да си кривим душата, и много "ентелектуалци" драпа да се запозна-ят с богати хора, ето, те общо биха имали взаимна полза да се сближат – защо чрез тоя Клуб да не им помогнем да сторят то-ва?! И той, Клубът, всъщност ще бъде фор-ма за обединение на двете най-мощни сили в едно общество: силата на парите със силата на духа. А сега нека някой да се осмели да отрече, че идеята ми не е гени-ална направо?!

Толкоз. Да не стане дълго, спирам дотук. Примерно, като се разчуе за тази моя идея, може да направим така: на учреди-телното събрание на Клуб АРИСТОКРАТИ НА ДУХА ще бъдат поканени като почетни членове ония български бизнесмени, които, да речем, са подпомогнали издаването на тия три мои книги за българското образова-

35 ние, за българския университет и за българ-ското училище. Моя милост като човек, дал идеята за Клуба, трябва да има доживотно почетно членство в него, дори, чини ми се, и като начало и председателското място ми се полага. Ще видим. Нищо чудно "Ванко едно" да ми отнеме в един момент предсе-дателското място де, той също е местен интелектуалец, от Пловдив е, но както и да е, аз ще се задоволя тогава с обикновено членство. И там, в Клуба - този Клуб, разби-ра се, трябва да си има и физическо място, ето, ако някой собственик на заведения реши да превърне свое заведение в място на този Клуб, ще сключим сделка, аз му давам безвъзмездно името АРИСТОКРАТИ НА ДУХА, което да тури над вратата на заведението си, той пък ще дава подслон на самия елитен и елитарен Клуб, ще печели от това, разбира се, надявам се той сам в знак на благодарност да ми предложи сам да подпомогне излизането на някоя моя книга - та значи там, в това уютно заведе-ние-клуб, ще си общуваме ний, богаташите, едните богати с пари, а други като мен, преизобилно богати с дух, ще се срещаме по всяко време, ще обсъждаме на живо най-важните за нацията ни въпроси, аз ще орга-низирам чудесни дискусии, бива ме за тази работа, какво ще кажете?! Ето, като ме уволнят от училището, може и портиер на туй заведение да ме турят, та да преживя-вам все пак някак, нали така?! Страхотна е идеята ми, нали? А така! И прочие...

Спирам дотук. Желая ви успешна седмица! Бъдете здрави! И не се ядосвайте на нищо. Най-вече пък на някакъв си там Ангел Грънчаров, дето ви дразни с толкова щури идеи – в и без това толкова противна-та ранна понеделнишка утрин...

ЗНАЙТЕ ЕДНО: КОГАТО МЕЧКАТА ИГРАЕ У КОМШИИТЕ И У ВАС ЩЕ ЗАИГРАЕ!

ноември 19, 2012

Позволих си да реагирам във Фейсбук по повод случващото се в Близкия Изток, именно конфликта между Хамас и Израел. Направих го ето как – твърде пре-дизвикателно, впрочем, но неслучайно избрах тази крайно провокативна форма – а по-долу можете да прочетете и реакциите на различни хора, т.е. техните коментари;

мисля, че си заслужава, темата е важна, ще ми се да стигне всичко това и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ; та най-напред публи-кувах там следната реплика: Milen Radev е написал на едно място ето това:

В тези дни войниците на единст-вената демократична държава в Близкия Изток – Израел, водят бойни действия не само в защита на своите семейства, на своя народ, обсаден от ненавиждащи го и желаещи унищожението му араби.

Не, Израел се сражава и в полза на всички нас – религиозни или агностици, граждани, създатели, потребители на западната цивилизация на свободата. С

всичките ѐ кусури, защото по-добра за сега няма.

Аз, Ангел Грънчаров, заявявам, че изцяло споделям горните думи… Въпреки всички рискове от приемането на една тол-кова непопулярна позиция… Правя го по една-единствена причина: защото ми е мила истината! КОМЕНТАРИ: Zlatka Damenlieva каза: Благодаря Ви от все сърце за подкрепата и разбирането! Не всеки разбира това или не искат да го раз-берат – от завист и ненавист! Още вед-нъж Ви благодаря!!! Valentin Malamov каза: Вие, Ангел Грънча-ров, насаждате етнически противоречия. Управлението на държави не е арабския етнос. Жалко за професията ви – учител. Думите са сила! Viara Ivanova каза: “… народ, обсаден от ненавиждащи го и желаещи унищожението му араби…”. Такова крайно изказване от човек, живеещ в България, а не в Близкия Изток, е най-малкото странно. Rumen Dimitrov каза: Без коментар! Греш-на позиция! Георги Кокеров каза: Израел се бори за да се защити и оцелее. Арабите искат да уни-щожат държавата и народа й. Не искат да сключат мирен договор. Има сили, които умишлено крият истината от хората и об-ществото. Израел иска да сключи мирен договор с всички араби – Палестина, Сирия, Ливан. Арабите не искат и постоянно дър-жат напрежението. Ако терористите от Хамаз (те са управляващи в Палестина) и Хизбула не мирясат ще има твърди военни действия на Израел – за да защити държа-вата си, човещината и прогреса. Kractio Chobanov каза: първите трима си нямат представа какво представляват ара-бите.

Zlatka Damenlieva каза: 120% истина; тези, които не знаят истината – моля не взимайте участие в неправилното изказва-не! Живея на 18 км. от Ивицата Газа и знам какво е. Не дай Бог да преживеете това като толкова защитавате арабите! Знайте едно: когато мечката играе в комшиите и у вас ще заиграе! И в България има доста голямо население от араби и вие ще ядете един ден попарата им! Не знаете що значи този народ: безмилостен, безжалостен! И пращат децата си да гибнат ей така: поставят им сами взрива на тялото им… Vasil Petrov Nedelchev каза: За съжаление според мен Израел е също жертва на онез, другите евреи, гдето дърпат конците от Уолстрийд. Albena Antova каза: Кой, кога, как и защо създаде държавата Израел? Zlatka Damenlieva каза: Когато Вие още не сте били родена, Антова, щом досега не сте научили и никога няма да научите. И да знаете защото явно не ви е дадено да знае-те и по-добре колкото по-малко знаете толкова по-малко ще задавате глупави въпроси. Жалко, мислих си, че сте малко по-умна… SORRYYYYYY!!! Albena Antova каза: Първо се научете да пишете и да говорите нормално. Второ, това е риторичен въпрос, но на хора като Вас явно не им е ясно…

БОКО СЕ ФАЛИ КАК ГЕРОИЧНО БИЛ "СМОТАЛ" ВОВАТА, РУСКИЯ МЕДВЕД, ПУТИН ДЕ!

18 ноември 2012, неделя

Боко казва: Смотах Вовата като амалин мекица! Подписа всичко каквото му казах, немаше как да ми откаже – насвих го! Мечока Путин казва: Ух, ты! Напугал! Владимир Дойчинов: Българските власти се правят, че защитават националния инте-рес по проекта „Южен поток”, а „Газпром” - че прави отстъпки. Това посочва руският експерт Николай Марченко пред специали-зираното издание „Енерджи експертс”

36 А ПЪК НЯКОИ ЦЕЛУВАТ ЛИ ЦЕЛУВАТ ГНУСНИ ЗАДНИЦИ, ЦЕЛУВАТ – АЛА ЗНА-ЕТЕ ЛИ КАКВИ ХУБАВИ ПАРИЧКИ НАП-РАВИХА?!

А пък някои целуват ли целуват гнусни задници, целуват – ала знаете ли какви хубави парички направиха?!

Не сте и сънували такива парички вий, мили ми родни наивници, които още вярвате на тия същите политици - и на обслужващите ги медийни мерзавци-печалбари...

Владимир Дойчинов: Борисов и анализаторът му:

"Видимо държавата става по-хубава, видимо става по-конкурентноспо-собна, видимо във всички рейтингови аген-ции в света това се вижда, видимо в своите изказвания всички анализатори в света го казват." ЗАБЕЛЕЖКА: А за такива "анализатори" като Бареков народът – безпощадно-правдивият народ! – е измислил чудесната дума АНАЛ-лизатори! Хубав, силен, омайно верен е българският език, какво може да каже при това положение един човек като мен, който толкова силно обича и народа си, и неговия език – и най-вече истината, без която сме направо за наникъде...

ДА ВЛЕЗЕМ В ДИСКУСИЯ С РЕКОМУНИ-ЗАТОРИТЕ, С БЕЗСРАМНИТЕ ЛЪЖЛЬОВ-ЦИ, ЛОВЦИ НА НЕВИННИ МЛАДЕЖКИ И ДЕТСКИ ДУШИ!

18 ноември 2012, неделя

Напоследък, особено откакто ака-

демичните комунисти направиха своята "научна" конференция в националната Алма Матер, в СУ, посветена на "великото дело на Людмила Живкова и нейния роден отец, незабравимия Тодор Живков", а пък Кеворк Кеворкян, агент Димитър де, беше отново активиран със същата задача да разпалва носталгията по "така бляскавата ера на комунистическа България", из интернет и Фейсбук по-специално почнаха като гъби да никнат, съвсем "случайно" де, аз нищо не казвам, какви ли не "спонтанно-организира-ни социални групи", коя от коя с по-сърцераздирателни и умилителни имена, примерно ТОДОР ЖИВКОВ И НАРОДНА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ДА ВЪРНЕМ ЗАДЪЛЖИТЕЛНАТА КАЗАРМА В БЪЛГА-РИЯ!, сиреч, другояче казано, ОТНОВО ДА НАПРАВИМ БЪЛГАРИЯ КАЗАРМА!, СПО-МЕНИ ОТ НАРОДНАТА РЕПУБЛИКА – и прочие, и так дале, и тому подобное, нес-метни са, името им е легион вече! Даже някой се осмели мен даже да покани да вляза в такава група, което е причина да се запозная с тия толкова куриозни феномени на късното патологично комунистическо-комуноидно съзнание.

Погледнете и вие, наистина сърце-раздирателни и умилителни неща може да види или да прочете човек там; другарите-комуноиди не спят, а работят неуморно, а пък някой явно, като гледам колко са стара-телни, сигур и хубави парички получават за неуморната си "просветителска" дейност по разлагане съзнанието на простодушната българска младеж, която не помни, няма как да помни кървавото зарево на страшната комунистическа нощ, в която беше потънала България съвсем наскоро, впрочем, неот-давна. Да, ама ето, има медийни и интер-нетни лъжльовци (Кеворкян, Карбовски и т.н.), които за пари са способни даже и планини да местят, които са способни да вършат чудеса – и затова с любовно стара-ние и сякаш в захлас неуморно ни рисуват романтично-героичната картина на онази "толкова светла", "бляскава", "сияйна нап-раво" милиционеро-социалистическа Бълга-рия, по която явно копнее и сърцето на толкова близкия на самия другар Тодор Живков наш нынешний Премиер, медийният титан Бойко Борисов, бивш възпитаник на милиционерската школа в Симеоново, бивш комунист и так далее, и тому подобное. Та идете, прочетете, полюбувайте се, порад-вайте се и вие на глупостите, които патоло-гичното, крайно извратеното меланхолично-носталгично комуноидно съзнание твори така всеотдайно и неуморно – и бълва де-

нонощно, зер, хубави парички явно има в тая работа!

Не ми се пише в момента да раз-венчавам повече тази невероятно интен-зивна медийно-ченгесарска пропагандно-агитационна кампания в полза на комуниз-ма, която тече като част от цялостния про-цес на рекомунизация в условията на съв-ременна европейска България - то нашите, родните български странности и лудости край нямат сякаш! Но ще пиша непременно пак и то скоро, а сега се задоволявам да приложа тук изказване на един човек, което изцяло споделям, един човек, който е напи-сал това, което и аз мисля; ето го: Stoyan Dermendjiev: Интересно би било анонимните посредствени автори на тази страница с заблудителни "носталгични сюжети" от ком.соца, благоговеейки с не-чисти пропаганди от рода "колко много било постигнато през живковата епоха на БКП", да посочат също на кое място бе наредена българската промишленост сред останалите европейски, преди узурпирането на страна-та ни от терористичната съветско-комунис-тическа върхушка, посредством окупацията ни от сталинската съветска армия?!

Съответно на кое място се озовава над 60% от българската промишленост преди 23 години? – справка: комунистичес-ката луканова зима, последвана от видено-вата и т.н.

От близко-миналата история зна-ем, че нечисти пропаганди и лозунги са дело на екзалтирани комунистически субек-ти, довели страната ни до тотален икономи-чески, финансов, морален и социален крах. До икономическа безпътица. До десетки милиарди външни и вътрешни задължения на страната ни през 1990.

Без дори върхушката на БКП да остави за полвин век управление по един социален, здравен, и пенсионен фонд на репресирания и използван на безценица български народ?! Странно наистина за толкова години "светло управление"...

Нека авторите на страницата да излязат от "анонимност" и да работят с реални цифри, факти и документи!

Написал е това г-н Дерменджиев, а пък един другар му е отговорил съвсем професионално, сякаш е на щат в отдел "Агитация и пропаганда" на ЦК на БКП; ето какво му пише той: Спомени от Народната република: Ние тук не работим с реални цифри, факти и документи, а със снимки! Останалото е работа на икономисти, историци и т.н. На вас ви желаем да направите една страница със заглавие "Спомени от Царство Бълга-рия" например и да публикувате каквито искате цифри, факти и документи! Бъдете здрав и ако страницата не ви харесва прос-то не я посещавайте!

37 Е, така пише другарят оперативен

работник, пардон, щатен пропагандист на комунизма. Пише, да, ама не, аз ще посе-щавам страницата им – за да смутя душев-ния покой на тия невинно-лъжливи създа-ния! Няма да се отърват от мен специално, да ме очакват, ще дойда непременно! И вас, ако сте приятели на истината, ви съветвам да посещавате тия страници, та да влезем в дискусия и полемика с безсрамните лъж-льовци, ловци на невинни младежки и детс-ки души! Какво ще кажете, струва ли си да осъществим един такъв оздравителен и очистващ поход из клоаките на ченгесаро-комунистическо-милиционерската пропаган-да, заливаща ни от медиите и сега вече все по-интензивно и из интернет? Моля, запо-вядайте!

На лъжата краката са къси, тогава защо да не направим нещо, та да й ги скъ-сим още повече, та да почнат наглеците да се влачат в един момент по корем – каквато трябва да им е обичайната поза, след това, което сториха на нашата родина, многост-радална България проклетите комунисти!

КОГА ЛИ “ЗДРАВИТЕ СИЛИ” ЩЕ НАМЕ-РЯТ ВЪЗПЛАМЕНИТЕЛ НА ОНАЗИ СТРАШНА ЕТНИЧЕСКА БОМБА, НА КОЯ-ТО СЕДИМ – И КОЯТО ТАКА ЗЛОКОБ-НО ДИМИ?!

ноември 18, 2012

Че нашите “националисти”, “нацио-нал-патриоти” и щатни патриотари получа-ват заповеди, пък и пари от Москва, сиреч от КГБ, се знае отколе; неслучайно у нас в наше време се стигна дори дотам, че израза “български патриотин” започна да се пре-вежда като “човек, който беззаветно обича и безпрекословно служи на СССР и на импер-ска путинска Русия”. Стопирането, бойкоти-рането и в крайна сметка провалянето на европейския път на България тече или се осъществява чрез раздухването на “нацио-налистическото славянофилство”, на руб-ладжийското патриотарство, на идеологи-ческата инвазия на ченгесарското “правос-лавие”, чрез медийното разпалване на носталгията по “блажените времена” на комунизма и СССР и провокирането на всякакви опити за създаване на междуетни-ческо напрежение и конфликти с оглед в крайна сметка да се разиграе югославския

вариант, ала България на никаква цена да не бъде изпускана из клещите на руската сфера на стратегическо влияние, нищо че е в НАТО и в Европейския съюз, напук на това, че огромната част от българите искат да са европейци и т.н.

В тази връзка, в тази светлина трябва да се възприемат различните стран-ни събития, примерно, показните съдебни процеси над “ислямски фундаменталисти”, проведени напоследък у нас, провокации от рода на тази как циганета не само осквер-нявали портрети на велики българи, не само записали самото оскверняване на клипчета и на снимки, не само ги качили “случайно” в интернет, та да се похвалят неизвестно на кого, ами после, оказва се, пред полицията си били най-чистосърдечно заявили, че съвсем и изобщо не знаели защо са направили всичко това (!!!) и про-чие, и так далее, и тому подобное. Или както, да речем, съвсем случайно т.н. цар Киро беше наредил на еди кой си циганин с кола да премаже едно момче-българче от Катуница, оня, разбира се, изпълнил прика-за, та после “съвсем случайно” се явиха тълпи от беснеещи “футболни фенове”, които за малко не предизвикаха гражданска война не само в Катуница, ами и в Пловдив и в цяла България, та да се изколим взаим-но като едното нищо! Помните ли колко страшно беше тогава, когато пияните пат-риотарско-„националистически” тълпи вил-нееха из всеки по-голям български град, а пък Премиерът Бойко Борисов риташе мачлета и се правеше на ударен – и абсо-лютно нищичко не предприемаше?!

И така нататък, примери много. Даже имаше и такъв случай, когато, докол-кото си спомням, навръх националния праз-ник скучаещи пияни турци в някаква селска кръчма на Делиормана бяха накарали мом-че “чистокръвно българче” да им направи “свирка” (!) и тогава също така крайно много се шумя по този случай из медиите, имаше призиви да се вдигнем и да им дадем най-сетне да разберат пустите му турци, и така нататък, и так далее, и тому подобное. Примери колкото щеш. Работят съответните братски служби по въпроса, няма да ни оставят току-така да изпаднем от мечешка-та им прегръдка – и да се предоставим в обятията на тия “лигави европейци”, които, наглеците, си позволяват да ни дават акъл какво да правим и как да живеем, и то, представете си, при положение, скъпи братя и братчеди, че ний, българите, сърбите и братята-руснаци, изтрезняваме с бира, докато презрените европейци се напиват с бира!!!

Пиша по повод на информацията за това, че циганетата, дето се “погаврили с портретите на нашите възрожденци и царе”, били оправдани, това не било подсъдно – и, пишейки го, се сетих, че цялата случка много наподобява на онази с Пуси райът, нали се сещате, когато ония момичета-

фурии оскверниха патриаршеската ка-тедрала в Москва, а пък после бяха натика-ни в затвора заради “оскверняването на религиозните чувства на вярващите”. Има нещо общо, нали, почеркът поне е същият, не го ли долавяте?

На това исках да ти обърна внима-ние, драги ми благодушни български наб-людателю, и да те призова да мислиш по-вечко когато медиите всеки ден ти пробут-ват някакви такива уж кьорфишеци, щото току-виж в някой момент кьорфишекът няма да се окаже кьорфишек, ами като едното нищо ще се окаже възпламенител на онази страшна етническа бомба, на която седим и която тъй злокобно дими, чакайки само по-силничка искра, та да пламне – а пък после майка ни жална де, щото с тия неща игра не бива, нали така?! Хайде, хубав ден ти же-лая, молбата ми да мислим обаче си оста-ва, знам, трудно е да се мисли, трудно е да се побеждава лековерието, ала се налага, все пак зрели хора сме; умственият дефи-цит до добро не води, никого не е довел и нас няма да доведе, разбира се…

“СИСТЕМАТА” НА СВОБОДАТА – ДЕ-МОКРАЦИЯТА – АКО Е РАЗУМНО УСТРО-ЕНА, НЕ Е В УЩЪРБ НА НИКОЙ

ноември 17, 2012

Във Фейсбук си позволих да нап-равя малък експеримент; заложих нещо като казус, който може да се използва с успех и за учебни цели, примерно по пред-мета гражданско образование. Ето самия казус, а пък по-долу можете да прочетете и кратката дискусия по този повод, в която участва и бившият депутат Павел Чернев:

Ето какъв диалог сме провели с една госпожа преди време: Светлана Христакиева казва: Господин Грънчаров, във виртуалното пространство сега често се употребява фразата “Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!” Твърди се, че тази фраза е Ваша. Вярно ли е това? С уважение! Ангел Грънчаров каза: Не, уважаема госпожо, не аз съм авторът на тази “крила-та” фраза; предполагам, че тя е творение най-вероятно на моя съименник и съфа-милник, който носи също така името “Елти-

38 мир” – за да се разграничава от мен. Ако моя милост трябваше да изкаже нещо по-добно, то аз, според разбиранията си, щях да кажа следното:

“Не може нации, на които единст-веното им постижение е якото лочене на водка и ракия, да дават акъл на нации, чиито представители са стъпвали даже и на Луната – наред с всичките си други неверо-ятни и страхотни постижения, най-великото от които е че са се пристрастили до един към свободата!”…

А ето и дискусията до този момент по горния казус: Pavel Chernev каза: Да допълня, ако може – не приемам наставления и правила от нации, които в глупавия си либерализъм и политическа коректност, са се самоосъдили на изчезване и робство, допускайки да бъдат върнати в 7 век чрез ислямизация. На такива морони не се доверявам … Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Не сме допуснали,не са ни питали ! Капка Вачева каза: Те тези нации не се интересуват много какво приемат лица, публично нагло лъгали. На такива лица знаят как да показват къде им е мястото. Ивайло Крайчовски каза: Фразата е пуб-ликувана от мен като говорител на БИРЕ-НАТА ПАРТИЯ НА БЪЛГАРИЯ: ”Не може нации, които се напиват с бира, да дават акъл на нации, които изтрезняват с бира!” Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Означава само, че са им повече алкохолиците… Ангел Грънчаров каза: Г-н Чернев, либе-рализмът, или уважението към свободата, не може да е нещо глупаво, понеже ако е така, то тогава най-умното е да се прекла-няме на диктатурата, на тиранията. Съгла-сен съм обаче, че системата на свободата, ако е разумна, трябва да бъде устроена така, че със свободата да не се злоупотре-бява в ущърб на никой, нито на малцинства-та, нито на мнозинствата, нито пък, особено, на отделно взетия човек. Това е най-трудната за постигане задача на демокра-цията, политическата система на свободата.

Аз лично съм човек демократ и продължавам да вярвам в свободата, въп-реки че тя поражда много трудности и изпи-тания. Които обаче автентично свободните хора намират начини да преодоляват. Не е изобщо лесно обаче, както някои си го представят, примерно, мислейки си, че свободата трябва да е само за едни, а да е насочена срещу други. Тиранията пък изоб-що не е спасение, вярно, тя много проблеми решава, но на ужасно висока цена. Без свободата е лесно да се живее, със свобода обаче е истински трудното. Затова тирания-та не е изходът.

Тъй че работата е твърде сложна. Трябва много да се мисли и да се търсят разумните решения. А хората, които уж в името на свободата работят против интере-сите на други хора, трябва да бъдат озапте-ни, да бъдат вкарани в правия път – но със законни средства, разбира се. Съвременна-та демократична държава има нужния за това ресурс, стига да е ръководена от чест-ни и смели, немалодушни хора. Каквито сред политиците, да признаем, са крайно малко, особено пък у нас… Vladimir Cvetanov Rachkov каза: Ако не може да се контролира свободата – трябва да се смени системата…

ЯВИ СЕ ИДЕЯ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА "КЛУБ НА СВОБОДНИТЕ ДУХОВЕ ОТ ЕРАТА НА ВЕНЕЛИН ПАУНОВ"

17 ноември 2012, събота

Тази съботна сутрин изглежда е съвсем благодатна и, да се надяваме, бла-гословена: току-що в телефонен разговор, проведен със заслужилия доайен на Про-фесионалната гимназия по електротех-ника и електроника в Пловдив г-н Жак Асса най-спонтанно се роди идеята да уч-редим Клуб на свободните духове от ерата на Венелин Паунов – бившият, но толкова човечен и свободолюбив директор на това знаменито училище, сега вече пен-сионер. Речено-сторено, ето, учредяваме го – засега само в интернет, но съвсем скоро ще почнем да се събираме и на живо. Всеки ученик, възпитаник или учител, бивш или настоящ, който смее да се нарече "свободен дух", е поканен да се включи в нашия Клуб - включително и настоящата директорка на училището!

Както и подобава, тази организа-ция на толкова всеотдайно предани и страс-тни поклонници на свободата, личността и достойнството е най-демократична, тя друга и не може да бъде. Веднага към току-що родения Клуб се присъедини и уважаваната г-жа Иванка Топалова-Асса, дълги години преподавала в същото това училище. Вяр-вам, че и много други личности от този порядък ще се присъединят към новоучре-дения Клуб. За нас ще е чест в Клуба да

членува и самият г-н Венелин Паунов – личност от голям мащаб, за когото съм писал многократно, понеже на този човек съм безкрайно благодарен: той осигури за много години най-благоприятните условия за творческа изява на всички, в това число и на моята скромна особа; в "ерата на Пау-нов" аз написах и издадох основните си книги, наистина вдъхновяващо и плодот-ворно за всички беше неговото време! Мно-го съм писал за този човек, за тази личност. Той справедливо е и един от най-главните герои на новата ми книга НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие Есета за освобождаващото образование), която, да се надяваме, ще излезе в най-скоро време в по-голям, не чак толкова бутиков тираж. Свободата, духът, творчеството пак са основната тема и на тази моя книга. Защото, знайно е, без свобода нищо истин-ско не се постига: свободата за човеците е извора на всяка благодат! Самият живот за човека е непредставим без нея! Любовта даже е свобода, какво има повече да гово-рим по този въпрос?!

Нашият Клуб, естествено, ще бъ-де, както и да го погледнем, все пак една елитна, да не кажа елитарна организация; ще каже някой "Ето, тоя Грънчаров, уж е философ, пък пак си противоречи: нали щеше да бъде най-демократичен, за каква елитарност сега пък говори?!". Ще обясня.

Демокрацията, да не говорим пък за същинската свобода, съвсем не предпо-лагат, че ние, човеците, сме равни във всички отношения. Сред нас има всякакви, ние, слава Богу, сме различни – и само като различни, само като раз-личности, сме личности! Ония сред нас, които имат дър-зостта да се съзнават като свободни духове, са именно най-добрите, са духовният елит на всяка общност, на всяко общество, те са неговите аристократи на духа. Аристократ не е толкова "презряна" дума, както изглеж-да на някои; иде от "управление или власт на най-добрите", да, най-добрите, най-бла-городните са аристократите.

Няма нищо лошо някой да се съз-нава като аристократ на духа, напротив, вдъхновяващо е! Аристократите са именно и най-ценните, най-даровитите личности в една общност или в едно общество, също така и на една нация. Не в мнозинството, царство на посредствеността, а сред истин-ския елит на общността или нацията, имен-но сред неговата духовна аристокрация, следва да се търсят най-добрите, най-ценните личности и индивиди. Самата общ-ност като цяло е най-заинтересована от това да цени най-доброто, с което разпола-га. Затова нации, които ценят както своята аристокрация, така и самата личност по начало (примерно, англичаните, американ-ците, французите, германците и пр.), са сред най-напредналите, най-проспериращи-те нации и държави.

39 А нации като нашата, в които лич-

ността, да не говорим пък за аристокрация-та, изобщо не се ценят, съвсем справедли-во са сред най-изостаналите. Ето, това трябва да бъде променено. Докато като народ не привикнем да ценим най-доброто, с което разполагаме, добро няма да видим. Аз лично смятам, че подобно разбиране органично произтича от развитото съзнание на свободния, на свободолюбивия дух и човек. Свободата, демокрацията създават прекрасни условия за всички, но от тия условия ще се възползват най-добрите, които именно играят ролята на нещо като "локомотив", дърпащ нацията напред. Във всяко едно отношение: политика, култура, образование. Образованието обаче трябва винаги да е най-напред, не най-отзад, както дори и аз го написах. А ние, българите, понеже сме допуснали наши водачи често да са най-лошите, затова справедливо и страдаме. И плащаме цялата цена за нера-зумността си. Няма да е как иначе. Всяко нещо в този живот в крайна сметка си полу-чава заслуженото. Има висша справедли-вост. Няма мърдане, всичко на нея се под-чинява. Балансът на живота в крайна смет-ка винаги е най-мъдрия, най-разумния, най-справедливия; всеки си получава заслуже-ното...

Е, да не философствам повече, че май както съм я подкарал, скоро няма да мога да спра. Този текст е само информа-ция, намекваща за същината на идеята. Тази организация е изцяло с идеална цел. Та има за задача да работи за съхраняване-то на славата на нашето училище от най-благодатните години в неговата история. Това "ерата на Паунов" може да бъде про-менено в един момент, всичко ще зависи от разбиранията на хората, които възприемат този клуб като свой. Даже г-н Паунов, убе-ден съм, няма да се засегне от една такава промяна, защото той, милият, работи с всички сили през целия си живот най-вече за нашето училище. Той, пък и г-н Асса, а също така и мнозина други (не мога да изброя всички, много са!), станаха емблема на това най-елитно училище. Всичко е елит-но в нашето училище, и сред учениците ни има твърде много елитни ученици, ето затова и Клубът ни ще бъде елитарен. Ще бъде демократично-елитарен, както се опитах да поясня. Клуб на достойни личнос-ти, сиреч, на аристократи на духа, влюбени

в свободата – аз така си представям неща-та. Ще бъде Клуб на личности, които се вдъхновяват от родствени идеи, най-великата от които е именно идеята за сво-бода. И тази за красотата, примерно. Идея-та за духа, обединяващ всичко най-добро и възвишено, е именно вдъхновяващото. Аз така виждам нещата.

Както и да е. Ще видим. Работата е да се започне. Смисълът е да се прави нещо и да бъдем верни на духа, който ожи-вотворява живота ни. И на който следва да останем верни докато сме живи. Просто е. Затова: да си пожелаем и тук на добър час! И наслука! Нашите помисли и нашите чувс-тва са най-благородни, както и подобава за аристократите... ЗАБЕЛЕЖКА: Ето още някои публикации в този блог, имащи отношение към темата: Животът, личностите и чувствата в едно осиротяло училище, Строители на капи-тализма: инж.Венелин Паунов, блестящ мениджър в образованието и някои други, примерно и тези, защо не: Щрихи от нера-достното битие на един учител, Някои мисли по повод "скандала", произведен от "папарака Грънчаров" и т.н. ЗАБЕЛЕЖКА 2: Желаещите да се присъе-динят открито към Клуба могат да го напра-вят като запишат името и фамилията си в коментарите след тази публикация. Разбира се, предстои и създаването на Фейсбук-група със същото наименование като това на Клуба, но това, да се надяваме, ще го стори някой от по-младите неговите члено-ве, щото моя милост е твърде зает човек...

ЗАПОЧВАМ ДА ПИША КНИГА ПО СТРА-ХОТНА, ГРАНДИОЗНА, НАЙ-ВДЪХНОВЯ-ВАЩА ТЕМА: ЛЮБОВТА!

ноември 17, 2012

Отдавна имам намерението да седна и да разработя в един дискурсивен маниер всички ония проблеми, маркирани в моята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с под-заглавие Психология на пола, секса и лю-бовта), т.е. от много време живея със зами-съла да напиша нова книга с примерно (засега) заглавие ФИЛОСОФИЯ НА ЛЮ-БОВТА. Имам потребния и то огромен, събран в годините материал за написването на тази книга, просто се искаше да намеря време и спокойствие за написването й. С години чаках това блажено време, ала то не идва. И понеже разбрах, убедих се оконча-телно, че животът на нас, съвременните хора, е устроен така, че е безсмислено да чакаме идването на такова време, в което ще можем на спокойствие, в пълно блажен-ство на духа, да се отдадем на своите лю-бими занимания, то днес решавам: започ-вам писането на тази книга именно сега, в

най-тежкия период от живота ми, който изобщо съм преживявал досега, т.е. точно в този момент и период.

Моят блог и този път ще бъде мяс-тото, в което за пръв път ще публикувам всичко, написано в тази поредица. Книгата и този път ще се пише точно така: като поре-дица от есета, писани рано сутринта, които същия ден вече съм публикувал в блога си и съм предоставил пред съда на читателя. Няма по-голям стимул, действащ почти със силата на наркотик, от този: авторовата, писателската ангажираност с вниманието на читателя, или, другояче казано, дългът пред същия този читател. Това първо.

Второ: в сегашното бездуховно и глухо към поривите на сърцето време сядам да пиша книга тъкмо за най-великата, оду-хотворяваща всичко в живота ни сила и стихия – любовта. Без любов нищо истинс-ко, жизнеустойчиво, субстанциално не е създадено – и не може да се създаде. Ето, аз ще пиша с любов тази своя книга за любовта: защото наистина във всички годи-ни на некъсия си вече живот аз съм имал една любима тема за размисъл – любовта. Да, наред със свободата любовта е била темата, която ме е вдъхновявала във всички тия години, в които съм вървял към създа-ването на своята дълбоко лична, изстрада-на, вкоренена в сърцето и душата ми фило-софия на живота, по-голямата част от която, слава Богу, вече успях да въплотя в една поредица от книги – това са книгите, които съм написал до този момент. Остава ми да увенчая своето философско дело с напис-ването на тази книга за любовта.

И аз сядам да го правя. Длъжен съм да направя онова, за което самият Бог ме е призовал. Да, смея да заявя това, защото тази сутрин, още с отварянето на очи, ми се яви точно тази идея: сядай, неб-лагодарнико, да пишеш книгата на живота си, сядай да работиш върху книгата за

40 любовта, която от толкова време зрее в душата ти – и вдъхновява духа ти! Сядай да пишеш, не губи време! Ето такъв невиждан ентусиазъм ме обзе, че аз директно със ставането пуснах компютъра и запретнах ръкави да пиша своята книга за любовта.

Само Бог може по този начин да ни влияе дълбоко в сърцата – и да ни подарява този така мощен и свеж ентусиазъм на духа. Хора, старайте се да бъдете верни на ут-ринния ентусиазъм на своя дух, който чувс-твате още с отварянето на очите! Защото този е моментът, в който Бог ни нашепва всичко онова истинско и най-потребно, на което трябва да посветим своя ден. Оня Велик наш Създател, който е благоволил да ни отпусне щедро и този ден с всичките му предизвикателства и шансове – денят, който ни се отдава, подобно на преизпълне-на със страст жена – единствен има правото да изисква от нас на какво да посветим този ден.

Затова аз пиша своите книги вина-ги и само в първите няколко часове на утро-то! Пиша ги именно във времето, в което моят дух току-що се е завърнал от своята родина – възвишеното царство на Духа и Бога – и носи в себе си цялата свежест, красота и вдъхновеност, които, подобно на претоварена с нектар пчела, сме длъжни да занесем в кошера – в жизненото дело, с което сме се заели, заради което именно Бог ни е отпуснал така великодушно и този ден!

Да благодарим да великия Бог, че ни е подарил и този ден, и да се захващаме вдъхновено, с ентусиазъм за своето дело – всеки за своето жизнено дело, ето това мога да ви пожелая в този момент. Не са нужни много думи, затова свършвам тук. Работа ме чака. Чака ме дълъг път. Трябва да се отправям по пътя си – подобно на претова-рена камила, която обаче достойно нагазва в пясъците на жизнената пустиня, която пори сякаш е нещо като кораб. Да, чувствам се претоварен с вдъхновение в този миг, ето в тази ранна утрин, обзел ме е невероятен ентусиазъм, което е верен знак, че този ентусиазъм ми го е подарил великият Бог! Благодаря ти, щедри Боже, за подкрепата, ще работя за това, за което ме зовеш – до последната си капчица сила! Няма да се изложа!

Ще направя всичко, на което съм способен, и то най-добре, ще вложа цялата сила на духа и проницателността си, които пак Ти си ми дал, подарил си ми го така великодушно. Ето, приготвям „сечивата” на своя занаят – и пристъпвам към ваенето на една прекрасна статуя – моята книга за любовта! Бог да ми е на помощ като съзна-вам с колко грандиозна задача съм се заел!

Но именно с Божията помощ всич-ко се постига – тя ни окриля така, както нищо друго не може! Аз, философът, имен-но човекът, имащ все пак някакво дълбоко човечно, първично, субстанциално отноше-

ние към духа и мъдростта, имам право да напиша това, да тръгна по пътя си с тия думи – затова простете за слабостта ми! И разчитам на теб, благосклонни читателю, надявам се на твоята подкрепа и на насър-чението ти, защото съвсем няма да ми е леко в този очакващ ме тежък, ала така благодатен труд. А пък темата ми е стра-хотна, най-страхотната: любовта!

Хайде, да започвам, какво чакам още! Какво толкова се мая, какво толкова се туткам?! Няма време! Време е за път! Да вървим! Да бързаме! Да не изоставаме! Казано е: „Човекът е човек, когато е на път!” и това е една безусловно верна истина! Затова: на добър час! Наслука! До нови срещи!

КАТО СЛУША КАКВИ ГИ ГОВОРИ И КАК-ВО ПРАВИ БОРИСОВ, НОРМАЛНИЯТ БЪЛГАРИН СЕ ПИТА НЕ ДАЛИ, А КОГА ДА ЕМИГРИРА!

Попаднах на интересна публика-ция, която ви съветвам и вие да прочетете – или поне да й хвърлите едно око: Шефа на Интернет общество Вени Марковски: Шпиц команди на ГЕРБ облъчват изби-рателите в интернет! ИНТЕРВЮ. Има доста важни моменти в нея, но аз тук искам да представя най-вече един от тях. Понеже напоследък и моят блог е нападнат от ярос-тни и безцеремонни “критични оплюватели”, представящи се все за “възмутени гражда-ни”, дори за мои ученици, колеги и не знам си какви още, същинско стълпотворение сякаш се получи от такива, та това, което казва г-н Марковски, хвърля известна свет-лина върху толкова странната загадка; ето този момент: - Използва ли ГЕРБ интернет за полити-ческа пропаганда?

Целевата група на ГЕРБ не са интернет потребителите. Цветан Цветанов знае, че много трудно ще успее да убеди добре начетения интернет потребител, че той е добър министър. Целта им са онези 40%, които не ползват интернет. В мрежата всяко твърдение на Цветанов или Борисов може да бъде проверено и в най-честия случай – развенчано. Затова изглежда ГЕРБ използва интернет по-скоро за политическа контрапропаганда, отколкото за пропаганда. - Затова ли се появиха призивите на Бори-сов и Цветанов младежката организация на партията да превземе форумите?

Съвсем естествено е, че ако не можеш да убедиш някого в нещо, поне ще му създадеш работа да се оправдава. Акти-вистите и симпатизантите на ГЕРБ прекар-ват голяма част от времето си в писане на коментари под критичните статии за партия-та. Те не са в защита на ГЕРБ, а в нападе-ние върху критиците. Например – вземете данните на БНБ за привлечените чуждест-ранни инвестиции. Няма нужда от обясне-нията на Дянков или Борисов, достатъчно е да се прочете как те са вървели през годи-ните. - Не ставаме ли за смях пред света заради Борисов и министрите?

В САЩ никой не се смее на Бълга-рия, а просто я съжаляват. На чисто човеш-ко равнище. На държавно равнище нещата са по-сложни. България е съюзник, член на НАТО, на нейна територия има щатски военни бази. Но от друга страна, през Бъл-гария изтича информация към хора, които са враждебни на САЩ. Това обяснява и нежеланието на спецслужбите на САЩ, Великобритания и Израел да предоставят информация не просто на българските служби, а на премиера на България за атен-тата в Бургас. ЕС няма да разследва пре-миера на България. Това е работа на бъл-гарската „независима“ прокуратура. Но за тях е по-важно да се разследват текстовете на рапъра Мишо Шамара, отколкото разго-ворите на Мишо Бирата и премиера.

(ОЩЕ: В БЛОГА)

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА ЛИЧНОСТТА

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488