ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 7, ГОД. 5, 2013, 1 АПРИЛ, ПОНЕДЕЛНИК, Ц.2 ЛВ.

"Не може да се угоди на Кремъл! Хем свалиха правителс-твото, хем не им харесва правителството!" (Нане Славуте, цит. по: Славимир Генчев) КРАТЪК КОМЕНТАР: Страшно е, води се гигантска битка за запазването на проевропейската ориентация на България против попълзновенията на руския империализъм да ни върне пак в прегръдките на руската мечка (ний от тях, прочее, изли-зали ли сме изобщо?!), ала, за жалост, голямата част от при-родонаселението изобщо не схваща каква е същината на цялата работа, същината на случващото се пред очите ни. А тя е: или ще запазим България като свободна и суверенна европейска държава в състава на ЕС, или пак ще станем руска губерния! Тоест и сега битката за България, която трябва да водим, е същата, каквато е била и по времето на Стамболов! Само дето сега у нас "български патриоти" и "националисти" се зоват тъкмо тия, дето хем получават запла-тата си в рубли, хем не се смущават да заявяват, че техния "български патриотизъм" се свеждал до... безразделна любов

към СССР и към Русия, а сега де, сфащате ли патологията, а, драги ми поспаланковци-българи?!

ИСКАМ ДА ВИ КАЖА НЕЩО СЪДБОВНО ВАЖНО: Вече си имаме национал-комунистическо, червено-кафяво, руско-българско и ченгесаро-кагебистко “революционно движение”, което ще прави всичко, което е по силите му, за да откъсне България от западния свят и да ни върне в жестоките прегръдки, в хищните лапи на руската имперска медведица. Това трябва да се знае от всички, които обичат България и искат тя да стане един ден модерна, силна, независима и просперираща страна в рамките на западния свят – а не да бъде губерния на тираничната и деспотична Империя, що е на североизток от нашите предели! Прочее, вчера гледах в предаването на Милен Цветков как един комуноид с “най-светли национал-комунистически убеждения” громеше Иво Инджев, че бил изказал съмнения относно т.н. “лидери на протестите” – и, респективно, лъжеше най-убедително, че никой не ги бил организирал тия протести, че той бил там само като “ангажиран гражданин”, вълнуващ се, видите ли, от българските проблеми и пр. Лъжеше и мажеше така нескопоса-но, че се убедих: хич не е чиста работата около т.н. организатори на “спон-танните протести”, които много наподобяват едни други “съвсем спонтанни протести” в цели 15 български града, именно протестите против шистовия газ, за които се доказа, че са организирани от съответните органи на Москва, на нейната пета колона у нас и пр. (Следва на 2 стр.)

ИСКАТ ЗАВИНАГИ ДА ОТКЪСНАТ БЪЛ-ГАРИЯ ОТ ЗАПАДНИЯ СВЯТ – И ДА НИ ВЪРНАТ В ХИЩНИТЕ ЛАПИ НА РУСКАТА ИМПЕРСКА МЕДВЕДИЦА!

(От 1-ва стр.) Та туй същество, дето лъжеше в

предаването бил водач на една футболна агитка, дето редовно участва в подобни поръчки, и имал прякор “Дучето”. Чудесен прякор има тоя същия, няма що!

Да, наистина вече си имаме наци-онал-комунистическо червено-кафяво, рус-ко-българско и ченгесаро-кагебистко “рево-люционно движение”, което ще прави всич-ко, което е по силите му, за да откъсне България завинаги от западния свят – и да ни върне в жестоките прегръдки, в хищните лапи на руската имперска медведица! Това трябва да се знае от всички, които обичат България и искат тя да стане един ден модерна, силна, независима и просперира-ща страна в рамките на западния свят – а не да бъде губерния на тираничната и дес-потична Империя, що е на североизток от нашите предели.

Това исках да ви кажа. Помислете над думите ми… дори и да не мислите като мен, си заслужава все пак поне малко да се замислите…

П.П.: Прочетох ето това на едно място:

“В интервю пред BBS снощи, Плевнелиев съзря зад протестите дълга-та ръка на Москва.”

Някой може ли да ме упъти да прочета нещичко за това интервю? Ако Плевнелиев наистина е казал нещо такова, му прави чест, че е отдал длъжното на истината, бравос! Няма да се срамувам, че дадох гласа си за него ако наистина е казал това!

КОЙ Е ЩЕДРИЯТ СПОНСОР НА АТАКА – ТАЗИ ТВЪРДЕ ЛАКОМА ЗА ПАРИ РУБЛА-ДЖИЙСКА “ПАРТИЯ” ИЛИ ПО-СКОРО ТАЙФА?

март 16, 2013

В блога си Иво Инджев, гледам, е написал текст под заглавие “Атака” си (го) върна (на) България, който започва така:

Не знам доколко ще се окаже ус-тойчива тази тенденция и дали моментната социологическа снимка за шансовете на партиите за новия парламент не е подвеж-даща преди да сме сигурни в края на про-тестната вълна, но така или иначе социоло-гът Андрей Райчев вече съобщи днес „не-що”, на основата на което може да се умува: към момента ГЕРБ и БСП остават водещи политически сили с 20 и 19 на сто от гласо-вете на българските избиратели, а от близ-кия до нулата резултат на Атака не е оста-нал и помен, защото тази партия е „скочила” до цели 5 процента одобрение.

Подигравката на приближения до Кремъл руски телевизионен журналист Михаил Леонтиев, която той си позволи към България като „невярна невеста” на Русия по време на посещението на Путин в София на 18 и 19 януари 2008 г. придобива актуа-лен смисъл по отношение на народната любов в сегашната ситуация. Тя изглежда се влияе от силата на крясъка на партийци-те и от бутането с лакти в политическата навалица.

Насред бурните събития, довели до предсрочното (и спасително за партията) абдикиране на ГЕРБ от властта единствена-та парламентарна сила, която не сви знаме-ната, беше именно „Атака”. Напротив, те се вееха предизвикателно на митингите, на които искането партиите да бъдат закопани в миналото беше иначе сред основните лозунги.

Можете да прочетете цялата ста-тия на И.Инджев, това е само началото й; интересни са също и коментарите под нея; моя милост счете за нужно да напише там следния коментарец, хвърлящ обилна свет-лина върху толкова загадъчния за някои хора “рязък скок в авторитета” на нашата откровено руска и дори направо путинистка партия АТАКА:

Моя милост пък смята, че поръчко-вата социология от типа на Андрей Райче-вата ще даде таман ония данни, каквито си поръча оня, който плаща “социологическото изследване”, сиреч, “откритието” на Андрей Райчев, че рейтингът на АТАКА се бил вдигнал повече от петорно (!) по време на “революционните улични събития” се дължи най-вече на това, че някакъв щедър и тайн-ствен спонсор на АТАКА е налял съответна-та сума пари в касите на толкова услужли-вия Андрей Райчев!

А кой е този щедър спонсор на АТАКА е твърде лесно да се разгадае: една рубладжийска “партия” или по-скоро тайфа (щото думата “партия” тук е съвсем неумес-тна, имаме един фюрер и една съпровож-даща го тайфа от десетина лакоми като него самия за пари ухажори!), която работи така “самоотвержено” – е, срещу заплащане де, не иначе! – за руските имперски интере-си се финансира, естествено, от тия сили, за които тя работи, анадъмо, разбра ли ме, понял меня, наш наивни ми и съвсем не-мислещ сънароднико?!

КУКОТО ВОЛЕНЧО УСПЯ ОТ ЕДИН НИЩО И НИКАКЪВ НАЦИОНАЛИЗЪМ ДА ВЗЕМЕ ПАРИ КОЛКОТО ЗА ЦЯЛ ИНТЕРНАЦИО-НАЛИЗЪМ!

март 30, 2013

Кукото Сидеров все по-яко напира да ползва държавата като своя бащиния – зер, нали се чувства за нещо като “фюрер на революционния народ”, ерго, държавата му принадлежала; затуй вече няколко пъти се опитва да влезе на заседание на Минис-терския съвет, устройва сеирища с пазван-тите на МС, напира да влезе вътре та да види как управляват държавата “му”.

Питам се в тази връзка: абе толко-ва ли е зле психиатричното обслужване в нашето свидно Отечество, че няма кой да натика тоя луд там, гдето му е мястото?! Из Приказка за хитрия Волен, Ив. Кулеков

… Но в развитието на Волен вина-

ги съм вярвал. Волен укрепи вярата ми в човека. Помните ли откъде започна това момче? Ако сравним неговия път с този на Бил Гейтс и Стив Джобс, може да се каже, че и Волен тръгна към върховете на успеха от един гараж – някакви цигани, които изп-ращаше на Сапун, и някакви турци, от които освобождаваше България през 1878-ма. Неговият път мина през битката му срещу

3 Холокоста и световния еврейски заговор; през уличните представления, в които пре-създаваше събирателен образ на Хитлер и Левски; през мазните му борби срещу няка-къв тип, наречен от него Мухобойко; през противниците на Мухобойко, и пак през Мухобойко.

От скапан гараж, украсен с голи ка-ки и собствените му голи снимки (с очила, с чаша, с член, с пура), Волен изгради от национализма многоетажен бизнес център с разностранна дейност – вестник, телевизия, недвижими имоти, банкова дейност, оф-шорни фирми, заварен син и психиатричен кабинет. И тъкмо да започне изграждането на камбанарията на бизнес центъра със специално отлятата за целта Фюрер Камба-на, мазилката на национализма взе да се руши, покривът протече, тоалетните чинии преляха и по стълбите стана много хлъзга-во.

Тогава Волен, който може и да не е умен, но е хитър, реши: докато всичко не се е разпаднало окончателно, да го продаде на руснаците. Каза им, че единствено неговият бизнес център е в състояние да отдели България от Европа и да я върне в скута на Съветския съюз; гарантира им аецове и маецове; обеща им, че ще ги извика да освободят България от американско робст-во; закле се в победата на социализма. С други думи, от един нищо и никакъв нацио-нализъм взе пари колкото за цял интерна-ционализъм.

ОТНОСНО ЛЪЖАТА ЗА 33 МИЛИАРДА АКТИВИ НА ТОДОРЖИВКОВА БЪЛГАРИЯ

март 30, 2013 (По статия на Иво Беров):

Това, че България е имала 20 ми-лиарда активи го измисли първо лудият прокурор Филчев. Измисли го и го обяви, за да уязви човека, когото си бе нарочил за личен враг. Та всички да заключат, че лич-ният му враг приватизирал не за 20 милиар-да, както е трябвало, а за жълти стотинки. Но се оказа, че човека, когото Филчев си беше нарочил за личен враг е личен враг на още много хора. На изключително много. На цялата бивша комунистическа върхушка, на настоящата социалистическа върхушка, на герберистката върхушка, на част от седе-сарската върхушка и на една доста широка част от широките народни маси.

И глупостта се понесе над съвкуп-ното ни отечество. Локумът започна да се разтяга. Отначало плахо. Простолюдието не беше съвсем изперкало и все още бе в състояние да смисли, че ако комунистическа България би имала подобни активи, то социализЪма нивга не би рухнал толкова позорно и сладурестият тошов внук Малък Тошко щеше да води социалистическата ни

рОдина към светли бъднини, вместо да мандахерца череслата си пред Народната библиотека, ръсейки ухилено пролетните храсти с отпадъците на бирения си кеф (виж снимката).

По-късно небивалицата с 20-те милиарда активи беше подхваната от про-чутата със своеобразията си почти съвсем нормална журналистка Маргарита Михнева. Тя притури към 20 милиарда още два, за-щото където двайсет там и двайсет и два (журналистически похват). Нейната притур-ка обаче избледня пред тази на прочутия с приказния си размах народен юнак Бойко Борисов (16 пъти ще поскъпне тока, ако не построим Белене!), който без никакви при-теснения и затруднения вдигна двайсетте милиарда на лудия прокурор Филчев и на почти нормалната журналистка Михнева на 30 (тридесет) милиарда.

„Според международните финан-

сови институции преди раздържавяването България е имала 30 милиарда активи” – каза той. Тъй рече Бойко. Борисов.

Тъй рече Бойко Борисов пред раз-ни русоляви по възгледи и по външност моми, решили да прикрият кухото си битие и още по-кухото си съзнание по-скоро с бля-съците, мазилата и показността на журна-листиката, нежели с блясъците, мазилата и показността на сродните ней манекенски и магистрални поминъци. Тъй рече той.

Тъй рече Бойко Борисов и пред разни всякакви нахъсени, напористи, безог-ледни, безхаберни и бездарни корпоративни кучки и корпоративни кучета, натоварени от корпоративните си стопаните си да обслуж-ват съответните учреждения (най-вече Корпоративно-Търговска Банка) под прикри-тието на журналисти и водещи и да лаят срещу враговете им (примерно Прокопиев).

И вече по-късно министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов (вече бивш) добави още три милиарда към тия 30 на Бойко. И станаха 33 милиарда активи.

Откъде ги взе тия още три милиарда акти-ви и какво ти разбира Цецо Тъпецо от ико-номика са съвсем излишни въпроси. След като началникът е казал 30, защо Цецо да не каже 33?!

ДОЙДЕ ЖЪТВАТА ЗА РАЗНИТЕ МУ ТАМ "СОЦИОЛОГИЧЕСКИ" ВРАЧКИ, ГАДА-ТЕЛКИ, ЯСНОВИДКИ, ОРАКУЛИ И ПР.

Жътва е, трупайте пари, мошени-ци! Лъжете яко, социологически весталки!

ПРОТИВ СЪМ СРЕЩУ ВСИЧКИ РЕЦИДИ-ВИ НА "СЪВЕТСКИЯ СТРОЙ"!

Прочетох текст върху проект за създаване на НАЦИОНАЛЕН ОБЩЕСТВЕН СЪВЕТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕ И ВЪЗПИТА-НИЕ (НОСОВ) "като свободна, отворена гражданска структура, съставена от НПО и граждански активни, ангажирани лица, които работят или са работили в сферата на образованието и възпитанието"; ето моята реакция по този повод:

Сякаш звучи добре, но аз лично принципно съм против тия идеи за "общест-вени съвети" към разните ведомства, които да влияят на решенията им, щото това ми напомня за същината на едновремешния "съветски строй", който именно се базираше на разните му там "революционни" и какви ли не съвети. Това е принципното ми въз-ражение. Не са легитимни тия съвети и благодарение на тях демокрацията ни хеп-тен ще отиде на кино.

Който иска да влияе на органите на легитимната власт, нека да не се крие зад разни там "съвети", а да излиза в лично качество в медиите, да пише петиции и прочие; иначе ако почне да се крие зад

4 някакъв "съвет", той придобива незаслуже-на значимост. За да запазим демокрацията си, тогава тия, които искат да влияят на властта или сами да се доберат до власт, нека да имат добрината да се възползват от обичайните демократични механизми за получаване на влияние и на власт. Т.е. да участват в разните му там партии, да пред-лагат идеи, да се борят за налагането им, да правят нужното да спечелват влияние и доверие и т.н.

Всичко друго е опити да се влезе във властта по втория начин, чрез заобика-ляне на легитимните органи. Затова съм против тия рецидиви на "съветския строй". Благодарение на който демокрацията ни ще отиде по дяволите. Така мисля по този въпрос.

КОИ УЧИТЕЛИ СА ЛЮБИМИ И КОИ – ВСЕОБЩО МРАЗЕНИ?

29 март 2013, петък

Мина и отмина рожденият ми ден – и суетнята около негово честване. Получих много честитки и пожелания от изключител-но много хора, някои от тях дори съвсем не познавам; благодаря на всички още веднъж! Много ме трогнаха пожеланията на много хора, но ето едно, което е написано от дама, на която някога, преди доста години, съм преподавал философия; нейните думи сякаш най-силно ме развълнуваха:

Честит рожден ден!!! Бъдете здрав, никога не губете вяра, хъс и сме-лост (в преследване на истината), не спирайте да се усмихвате и останете този прекрасен човек, когото помня – и имам щастието да познавам!!! Наздраве!

Понеже съм учител, понеже рабо-тата ми е толкова тежка и неблагодарна, но също така и понеже в своята същина съ-държа в себе си един толкова възвишен смисъл, такива думи, пък макар и рядко някой да ни ги казва, изключително силно стоплят сърцето - понеже обикновено около нас, учителите, вее едно хладно безразли-чие и дори недоверие. Живеем в едно без-духовно време, в което огромната част от хората е изпаднала в коварна безпътица; истинските стойности на нещата са подме-нени с фалшификати и кумири, на които мнозинството вярва, на които се е поддало да се кланя; лъжата триумфира повсемест-но; комай всичко се възприема изопачено, в

превратна светлина, кажи-речи съвсем наопаки. Мнозинството от хората презира онова, на което си заслужава да заложим, стига да искаме да спасим душите си, и се кланя ниско на всичко онова, което не зас-лужава особено внимание. Истински добро-то, разумното, истински ценното, значимото, същностно прекрасното не се ценят, напро-тив, позволяват си да ги презират, докато в същото време огромни маси от хора са потънали в презряна злоба, в завист, в какви ли не суети, глупости, безумия, безп-лодни мании; нашето време е време на триумфиращ нихилизъм, в който "религия" на тълпите е НИЩОТО, да, съвсем претен-циозното и самонадеяно, горделиво и кухо НИЩО.

Събуждам се тази сутрин съвсем рано и се сещам за една история, която не ми позволи повече да мигна: както обикно-вено е при мен става дума за един инци-дент, всъщност за една история, за която вече съм писал преди време, но която още тлее, която не е намерила решението си. Става дума за един клас, който написа две жалби до директора с искане моя милост да бъде сменена като техен преподавател по философия. Защо се стигна до такъв мо-мент е отделна голяма тема, сега за това не ми се пише отново, но е факт, че ето, мина повече от месец, да не кажа вече два месе-ца минаха, и реакция от страна на ръковод-ството няма. Аз продължавам да се опитвам да водя часовете по философия в такава една тежка ситуация, като и двете страни очакваме да се намери някакъв изход. Тия дни нашумя една история около изгонване-то от едно училище на любимия учител на един клас, става дума за скандала "Харлем шейк" в Хуманитарната гимназия в Пловдив; аз писах доста по този случай и дадох глас-ност на много гледни точки към него, понеже силно ме вълнуват тия проблеми. А ето, аз самият, в случая, съм един силно ненавиж-дан от цял един клас учител, от който цели-ят този клас иска да се отърве; мисля, че една съпоставка между тия два случая може да бъде крайно интересна и поучител-на. Въпреки че си поставям огромно пре-дизвикателство да се занимавам сега с разнищването на един такъв нелек казус; прочее, все още съвсем не се чувствам добре (аз от пет дена съм в отпуск по бо-лест, не ходя на работа и имам много време за мислене), и въпреки че съм толкова изтощен, ще се опитам нещичко да кажа по така и така оформилия се казус.

Колегата Христо Данев (същият, който се прочу около скандала "Харлем шейк") е обичан от учениците си и даже от родителите на тия ученици, но беше увол-нен от строгата и безкомпромисна дирек-торка; моя милост пък е мразен от ученици-те си и дори, предполагам, от голяма част от родителите, също така, явно, не се полз-вам с особеното благоразположение на администрацията, дето се казва, съм нещо

като "трън в очите" на мнозина, да не кажа на всички, крайно дразнещ индивид съм. Говоря в случая за отношението на този специално клас към мен, щото, моля, все пак не си мислете, че съм чак такъв урод да не мога да се разбера с абсолютно никой - както прозвуча по-горе току-що написаното. Да бъде обичан един учител от учениците си, предполагам, е чудесно, макар че е доста съмнително как става така, че цял един клас (в класа, какъвто и да е той, има все пак различни ученици, т.е. възможни са най-различни реакции) съвсем единодуш-но почва да обича или да мрази един учи-тел. Нормалното все пак е даден учител да се харесва на дадена категория ученици, на друга категория ученици да не се харесва чак толкова, на трета категория пък дори и изобщо да не се харесва. Единодушната любов, симпатия и отвращение към нещо са доста подозрителни - и в тях току-виж, има нещо нездраво. Говоря по принцип, чисто психологически погледнато. Ние, хората, сме различни и еднакви, слава Богу, не можем да бъдем: еднаквостта е нещо като раково образование за човешките общнос-ти. Тя е израз на болест, на израждане и е предвестник на техния колапс и разпад.

Ето, в случая, учителската колегия в гимназия "Соня Киркова шейк" (някои зевзеци кръстиха гимназията на името на вечната, на пожизнената й директорка, други пък я нарекоха направо Гимназия "Харлем шейк"!), та значи, учителите в тази гимназия до един застанаха (в нарочна петиция!) против обичания от учениците и уволнен от директорката учител, и също така, разбира се, изразиха пълната си подкрепа за действията на самата дирек-торка! Аз писах вече, че този феномен зас-лужава крайно внимателно вникване, щото той много говори за отношенията в тази училищна общност. Преди време в моето училище също биде подписвана петиция (сред учителите) срещу моята скромна милост и също така в подкрепа на директор-ката, ала, за щастие, се оказа, че чак с такова единодушие петицията, доколкото ми е известно, не беше подписана. Но ето, в случая, имаме един клас, който силно се е привързал към своя учител и, от друга стра-на, имаме един друг клас, в едно друго училище, моето, нашето, който твърде единодушно се е почувствал разочарован от своя учител по философия, в случая, от моя милост – за да поиска от администра-цията смяната му, замяната му с някой друг учител. За мен като изследовател на чо-вешките отношения този казус, не крия, е крайно любопитен, а това, че съм, така да се каже, "замесен", че съм участник в реал-ната ситуация, е несъществена подробност, която, при това, може да има положително значение. Ето нещичко, което ще ви помог-не да се ориентирате донякъде в случая.

Аз често, така да се каже, "разлай-вам кучетата", защото, няма да скрия, съм

5 необичаен учител, съм, така да се каже, учител с доста, да ги наречем така, щури идеи. Да оставим настрана това, че от много години, като философ, като търсещ истината и като пишещ човек, изследвам катастрофалната ситуация в българското образование и училище и търся начини за надмогването й, за промяната й към по-добро; написал съм и съм издал доста книги в тази посока, смея да заявя, че имам само-чувствието на човек, който се бори за ре-формирането на ретгроградната и анахро-нична образователна система. Да оставим обаче това настрана. Аз постоянно експе-риментирам в преподаването на филосо-фия какви ли не и то съвсем нови неща, които съвсем не се вписват в оформилото се статукво, не се съчетават с оформилите се, с господстващите стереотипи и предста-ви в тази сфера, поради което се ползвам със славата на нещо като "бяла врана" – или като черна овца. Моята базисна идея е, че българското образование се нуждае от осъвременяване, сиреч, от свобода; е, всички мои експерименти са все в тази посока, учениците ми да се чувстват сво-бодни, да привикват към свободата, към нейните отговорности, към нейния позити-вен и творчески смисъл за човека; разбира се, в наши условия и в очите на мнозина това нещо, свободата, е крайно опасно и дори, представете си, "вредно"; това нещо, именно свободата, като не се разбира, се възприема като "свободия", сиреч, като причина, като фактор за анархията, сиреч, на пълната безотговорност и на произвола. Аз, примерно, въведох в часовете си т.н. "точкова система", съобразно която учени-ците ми сами решават кога да се изявят, т.е. те имат свободата сами да решават кога да бъдат "изпитвани"; твърде интересни наб-людения имам около този експеримент, който в момента е на такъв етап: аз в общи линии завърших с него, каквото ме интере-суваше, вече го разбрах, когато обаче пред-ложих на класовете, в които преподавам, дали да се върнем към обичайната система (с оценки, с изпитване и преподаване), интересното е, че почти всички класове заявиха твърдо: не, искаме "точковата сис-тема"; и любопитното е, че го заявиха почти всички класове, и то при положение, че резултатите от тази т.н. "точкова система" съвсем не са бляскави, двойките са немал-ко, но ето, дори и двойкаджиите въпреки всичко предпочитат тази все пак доста свободолюбива система, което на мен ми говори много.

Да, но ето, че един клас, този, кой-то подаде жалбата за моята смяна като техен преподавател по философия, твърдо заяви не само че не ще т.н. "точкова систе-ма", но и заяви, че не може да понася и да търпи даже и преподавателя, който си поз-волява такива волности: да им предлага да бъдат свободни, да ги изкушава с проклета-та свобода, т.е. да ги поставя в ситуация

сами да решават как и кога да се изявят и т.н. Представяте ли си какво значи това?! Значи ето какво: млади хора се опозоряват като заявяват, че категорично не искат свобода, отказват се от нея, вероятно смя-тайки, че свободата на тях лично съвсем не им е нужна - и изгодна! Заявяват това, оба-че не се усещат ето за какво: ами че като правите това, чоджум, вие вече така или иначе вече се ползвате от свободата си, само дето използвате свободата си за да се... откажете от нея; проблемът обаче е, че щом си човек, от свободата си просто няма как да се отървеш или спасиш; най-много да я използваш тази свобода за собственото си опозоряване; което тия ученици и сториха, без да се усещат обаче какво всъщност правят! Това, както и да го погледнем, само по себе си е един прекрасен, многоречив резултат!

Даже администрацията, която има опит в тия мои иновации, през миналата година по същия начин ми бяха отнети не един, а цели четири класа (!), и то пак в що-годе аналогични ситуации, този път се смая от толкова чудатия феномен и явно не знае как да реагира, вероятно поучена от моята реакция по миналогодишните инциденти, когато, така да се каже, стана една "голяма", да не кажа дори "крайно опашата" история. Та това от една страна, но ето, че има и нещо друго, което е още по-куриозно, което се получи в този клас, а именно: стигна се дотам, че в този клас на моя милост като преподавател ми беше отнето правото да говоря, да си върша работата, т.е. се стигна до крайно прелюбопитна, несрещана от мен лично ситуация, при която аз в този клас просто не мога да взема думата; налага се да обясня по-ясно какво именно се случи.

И преди жалбите до директора, но и особено след тях, в тази клас се случваше ето какво. Влизам аз, повечето от учениците се преструват, че изобщо не ме забелязват, сякаш съм нещо като... безплътен призрак! Продължават си да си приказват по двойки-тройки, сякаш е още междучасие, даже ясно си личи, че с влизането ми шумът видимо се повишава, явно някои почват, за ознамену-ване на влизането ми, да говорят на по-висок глас. За да взема думата, за да мога изобщо нещо да кажа ми се налага да моля, да апелирам за тишина, белким в един момент мнозинството от учениците благо-волят да забележат преподавателя и с явно неудоволствие да престанат да разговарят помежду си, понеже натрапникът, ей-тоя там, учителят, видите ли, си позволява да им развали сладката приказка! Но даже и в този момент повечето от учениците, пък макар и мълчаливо, се старая да не забе-лязват преподавателя, да се държат така, сякаш пред тях не стои жив човек, а някак-ва... мебел, която, при това, представяте ли си, издава някакви там звуци! Разбира се, има групичка от най-нагли ученици, некол-цина, които ще продължат да си приказват

на инат през целия час, което неминуемо трови и без това невротичната, напрегната-та обстановка. С тия ученици аз си имам стари отношения, един от тях през минала-та година даже си позволи да хвърли... пиратка по време на мой час, аз тогава заявих на ръководството, че този ученик (при това спортист, футболист, сиреч, при-надлежащ към "по-специалните ученици"!) трябва да бъде отстранен от училище, но както и да е, това не стана, в резултат на което той, разбира се, си получи, дето се казва, едни много хубави... "рогца", понеже чувството за безнаказаност нали знаете докъде води?!

Та ето в една такава крайно изнер-вяща обстановка аз в един момент заявих в тази клас, че час по философия няма да се води докато класът сам не се постарае да създаде подходящите за това условия; аз, влизайки в час, започвах да чакам кога ще се случи това, да има що-годе нормални условия за учебен процес; е, често, да не кажа винаги, от класа никой нищичко не правеше и часът си минаваше ей-така, в дебнене, в чакане, в инат; тогава аз именно им заявих, че щом така се отнасят към мен, щом не могат да ме понасят, нека да напи-шат тогава жалба срещу мен, и, представя-те ли си, учениците, така да се каже, скочи-ха в капана, хванаха се на въдицата, напи-саха жалбата, не една, ами дори две жалби написаха! Но е факт, че ето, за първи път в моята дългогодишна кариера на преподава-тел по философия се стигна до такъв един одиозен, направо немислим случай: един клас успя да ми отнеме... свободата – поне-же направи така, че да не ме допуска да кажа какво мисля, направи така, че да няма никакви условия да изразявам своето раз-биране, своята позиция, да се чува гласа ми, т.е. стигна се дотам да ми се налага да моля, да се унижавам – ако искам все пак нещичко да кажа и пр. Това наистина е феноменално, на мен това не ми се беше случвало до този момент! Но ето, и то се случи.

Аз не зная какво се е случило с класа по-нататък след написването на жал-бите, разговарял ли е представител на администрацията с тях, каква е позицията на класния ръководител също не зная, но ето, мина доста време, работите не се про-менят, не вървят, нещо трябва да се измис-ли, нещо трябва да се направи. Но е факт, че понеже промяна в позитивна посока няма, то или изобщо не е разговаряно с тях, или пък, ако е разговаряно, при това са били допуснати такива грешки, че настрое-нията на учениците не само че не са били надмогнати, напротив, учениците сякаш са били насърчени още повече, и то по посока на засилване на негативизма към "дразне-щия индивид", какъвто за тях се оказа моя милост.

Понеже много ме вълнува отра-ботването на механизма на решаване на

6 такива конфликтни ситуации (понеже, знай-но е, много учители предпочитат да не дават гласност на случващите се инциден-ти, тъй като такава една гласност обикнове-но бива тълкувана в ущърб на самия учи-тел: който не може да се справи сам, т.е. който е "лош" или "слаб" учител, такъв дава гласност на ежедневните конфликти, а пък "добрият учител" всичко сам решава, пона-ся, търпи, стиска зъби и т.н.), то аз, с оглед на изследователските си цели, дадох пълна гласност на случая в поредица от доклади до директорката, пък и чрез публикации тук, в своя блог, и то не само по този случай, а и по други такива, случаи, които са се случили в други класове. Един вид, както се казва, ми се наложи да се пожертвам в името, тъй да се рече, на науката, в името на истината. Примерно, след написването на жалбите от класа, за който сега ви пиша, аз се постарах да разговарям въпреки всичко с този клас, общо взето се случи така, че класът гузно мълчеше, а пък аз говорих, казах каквото имах, но понеже не обичам да водя моноло-гични разговори, престанах да опитвам да ги предразполагам към откритост, почнах да си водя часовете, отказвайки се обаче от всякакви иновации ("точкова система" и пр.) – доколкото това изобщо е възможно за мен, щото от моята собствена личност аз самият не мога да се абстрахирам, тя, лич-ността ми, която е хем диалогична, хем свободолюбива, продължава да си стои, но това, както мога да оценя, най-вероятно е продължавало по-скоро още повече да дразни учениците, отколкото да ги подтиква да се изявят с най-доброто, с което личнос-тите им разполагат.

Аз добре зная, че даже и в този клас има ученици, което вътрешно не спо-делят тази външна монолитност на класа в омразата му към мен; но тия ученици не могат, в създалата се ситуация, да изявят по-особената си позиция, по-особеното си отношение. В създалата се ситуация тяхно-то по-особено отношение няма да бъде изтълкувано и възприето адекватно. Ще бъде възприето като глупаво, недостойно, подлизурковско спрямо мен и т.н. Който е запознат що-годе с ефектите на т.н. "групо-ва психология", предполагам, добре схваща за какво намеквам. Тъй че работите са наистина крайно интересни и поучителни; заслужава си да се мисли по тях, да се изследва случа, щото той много може да ни даде.

В своя семинар под надслов "Го-рещите проблеми на образованието и възпитанието на младите" скоро ще пос-тавя на анализ този случай; впрочем, ето, с този мой текст аз фактически въвеждам участниците в семинара в този случай, поставям го на вниманието им. Готов съм да изнеса семинара си в самия този клас, т.е. да поканя целия техен клас да участват в разнищването на казуса, който касае тях самите, мисля, че това е най-естественото.

Разбира се, надявам се, и другите фактори, от които зависи разнищването на случая, примерно класен ръководител, психолог на училището, администрация и пр. също ще се включат в една такава дискусия. Аз доб-ре зная, че ако отделните фактори, имащи отношение към случая, имат добрата воля случаят да се разнищи и реши, то самият казус не е кой знае колко сложен, напротив, твърде лесен за решаване е. Но когато отделните фактори, призвани да участват в решаването на казуса, не си изпълняват ролята, или страдат от разни там скрупули, т.е. позволяват си недопустими грешки, то със самото това казусът се усложнява до неимоверност; ето, примерно, двумесечното пълно мълчание на администрацията по случая след двете жалби на класа е пример за такава една грешка, която до неимовер-ност усложнява случая. Прочее, случаят още не е решен просто защото някои фак-тори явно не желаят да го решат. Защо ли с позволяват тоя лукс обаче?

Едва намерих сили да "допиша", така да се каже, този текст. Спирам дотук, въпреки че още много може да се напише. Наистина съм много слаб от това проклето вирусно заболяване, което ме изтощи: всич-ки стави са ми се схванали и ме болят, не мога да се наведа да си вържа обувките, силно ме боли главата, като полегна от отмалялост за малко, след това се схващам така, че дълго време не мога да се раздви-жа; принуждавам се в тази ситуация докол-кото мога все да се движа, въпреки свето-въртежа, понеже така по-малко се схващам. Вече наближава десети ден, в който съм все в това състояние, а промяна няма, напро-тив, по-тежко става. На моменти малко ми раздобрява, но в други моменти сякаш ми става още по-тежко. Понеже не съм добре със сърцето, ме е страх тоя вирус и него да не развали съвсем, но ще видим, каквото е писано, ще се случи. След няколко часа пак ще ходя при лекаря си. Да видим какво ще каже. Тъй че спирам дотук. Ако горният текст се окаже, че не е довършен, причина-та за това е недоброто ми здравословно състояние. Ако имам сили след малко, като го прочета, да добавя липсващото, ще бъде завършен, ако нямам сили, имайте го пред-вид защо е така.

Хубав ден на всички желая! Дано не съм ви омръзнал съвсем, прочее, той кой ли пък чете тия мои опуси, кой ли пък се интересува от такива "дреболии" – какво било ставало в някакви там класове, учи-лища, какво става с образованието и възпи-танието на младите, глупости, ний тук ре-шаваме световни проблеми, примерно за Стоичков и за конфликта му с оня негър, как се казваше, в предаването "Къртицата", а той ще ни занимава с разните му там него-вите си дребнави грижи, айде де, нещастник неден!!!

НАЗДРАВЕ, ДРУГАРИ ЧЕНГЕТА И МЕ-ДИЙНИ МЕРЗАВЦИ: ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ ДА РАБОТИТЕ ЗА СВОЯТА ГИБЕЛ!

И Сулю, и Пулю имат заповед да повтарят по медиите, че СИНИТЕ няма да влязат в Парламента с една-единствена цел: да бъдат разубедени много хора да не гласуват за СИНИТЕ, за да не им бил "загу-бен" гласът, т.е. да се стигне дотам СИНИ-ТЕ наистина да не влязат в Парламента.

Това е основното правило на поли-тическата инженерия, за това именно се пръскат огромните пари – за да се модели-рат политическите процеси по вкуса на комунистическата мафия-олигархия.

Да, обаче има едно голямо НО: точно по този начин без да го искат помагат да се мобилизира СИНИЯТ, т.е. АВТЕН-ТИЧНО ДЕСНИЯТ ЕЛЕКТОРАТ! Тоест, ефектът е бумерангов!

Наздраве, другари ченгета и ме-дийни мерзавци: продължавайте все така упорито да работите за своята гибел! :)

ЗА ДА НЕ ЖИВЕЯ НАПРАЗНО...

29 март 2013, петък

На днешния ден преди 54 години

съм се родил аз. За какво друго днес подо-бава да пиша ако не за своя рожден ден? И какво ли изобщо може да бъде написано по този повод в ранната утрин на един такъв ден? Първо, разбира се, съм длъжен да изразя своята благодарност към тази жена, която ми е дала живота, към моята майка: благодаря ти за безценния дар, скъпа моя майко! Тя, милата, преди малко ми се обади по телефона да ми честити рождения ден: благодаря ти, Господи, за това, че даваш живот и здраве на моята майка! Тя е на 77 години, благодаря Ти, мили Боже, за вели-кодушието към нея и към всички нас, които толкова я обичаме! Толкова велико нещо за всеки от нас, човеците, е майката, че ето, онемявам, не мога да намеря точните думи да изразя какво е майка ми за мен! На майка

7 си дължа твърде много, да не кажа всичко. Поклон и към баща ми, той, горкият, беше един безкрайно добър човек – почина обаче преди много години вече, Бог да го прости!

Животът ми, досегашният ми жи-вот, както и да го погледна, се състои от две половини, дели се на две почти равни части: до 1989-та и след това. Половината ми досегашен живот мина в отвратителните условия на комунизъм, без свобода, и дру-гата половина, втората, пък премина в нес-кончаеми битки за правото да се ползвам от свободата си, да се ползвам от нейните възхитителни дарове, сиреч, да живея като свободен човек. Първата половина на досе-гашния ми живот премина като един дълбок вътрешен копнеж по свободата, а втората половина - в стремежа на дело да се покажа като свободен човек, като човек, който е достоен да се ползва от безценния Божи дар на свободата. Бог ни е създал като свободни и иска да ни вижда такива докато сме живи: великата отговорност пред Бога за живота ни е точно тази, да бъдем човеци, сиреч, да бъдем свободни в истинския сми-съл на тази дума.

Неслучайно главната тема на мои-те търсения в областта на философията, в областта на духа, е точно тази: свободата. Човек и свобода са неделими. Ключът за разбирането на човека е разбирането на свободата. Безразличието към свободата е най-коварната античовешка потенция, която е пагубна за всичко човешко! Не заслужава името човек оня, който е безразличен към свободата, който не разбира свободата, който не се ползва от нейните предимства, от нейните плодове. Да се откажеш от сво-бодата в името на своята инертност – или за да угаждаш на инстинктите си! – е най-пагубната, гибелната за човека позиция, която превръща човека в дегенерат, в отв-ратително, унизено, мизерно съществува-що, неспособно за достойнство същество.

Нашият Велик Създател – Бог – предпола-гам е крайно разочарован от трагичната гледка на такава една пълна човешка ни-зост и дегенерация: да си човек, а да неха-еш за свободата си, да не я цениш, да поз-воляваш да ти я отнемат, да се отказваш от нея, да я подаряваш на разни хитреци, които те превръщат в слуга, в животно, а пък себеподобните ти превръщат в стадо. За жалост, пълно е у нас с хора, които неха-ят за свободата си – и които копнеят кому да подарят този тежък дар на човешката свобода: да, със свобода не се живее леко или лесно, но за сметка на това се живее достойно! У нас е обаче пълно с почитатели на лесния, на безотговорния живот – заради това сме и в дереджето, в което сме...

Много съм писал за свободата, ка-зах, това е главната ми тема: човекът, животът, свободата, духът, ето, върху тия четири крайъгълни камъка се покои моята философия. Всичките ми книги тълкуват все тия дълбини на човека и човешкото; ако Бог благоволи да ми даде още живот, мечтая да посветя остатъка от живота си на това да завърша, доколкото това е възможно, свое-то дело: да напиша още няколко книги, които съм замислил и започнал: за жизне-ните стратегии, за любовта, за вярата, за красотата. Ще ми се също да имам силите да утвърдя философското списание ИДЕИ, което заедно с приятели издавам вече пета година (след ден-два трябва да излезе от печат първата му за тази година книжка, всяка година издаваме по три книжки).

И това е в основни линии. Предс-тавям си блажения, автентичния живот като изпълнен с търсения, с работа, с дела, с постижения. Е, ще ми се да помогна с не-щичко и на родината си, на нашата изстра-дала от толкова беди България; главното, което правя в тази посока е да помагам на младите да си изработят едно вярно, поста-вено на истински начала съзнание, съзна-нието на свободни и на отговорни за своя живот, сиреч, достойни човешки същества – българи и европейци.

Това е. Заради това аз живея. Това ме вдъхновява, въпреки че съм вече в тол-кова напреднала възраст. Не виждам сми-съл да се живее ако човек не работи за неща, които ще останат и след него – които са вечни по смисъла и по идеята си. Ние всички ще умрем, но онова, което ни е вдъхновявало докато сме били живи, то ще остане – за да вдъхновява потомците ни.

Просто се иска да пренесем през съществуването си и по възможност без загуби огъня, заревото на вечния живот, заради когото сме били надарени с толкова великия шанс да сме живи. И на който дъл-жим непобедимата си любов към живота, на която трябва да останем верни до самия край. Само така, само тогава ще се окаже в крайна сметка, че не сме живели напразно...

РУСКИ БЛОГЪРСТВАЩ НАГЛЕЦ ДЕ-МОНСТРИРА ИМПЕРСКО ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И НИ НАРИЧА “ГЛУПА-ЦИ”!

март 27, 2013

В блога ПОЗИЦИЯ попаднах на

любопитен текст (преведен от писание на руски блогър за събитията в България от последните два месеца), който ми се стру-ва, че е добре да бъде прочетен от колкото се може повече хора; да видите как тоя руски наглец ни се подиграва и ни нарича “глупаци”, представя ни като съвсем мало-умни, да почувствате също така и омразата, която блика от думите на този престарал се в изразяването на истинското отношение на овладените от имперско самочувствие “братушки” към нас, българите. Ето въпрос-ния текст в превод на български, иска ми се да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДА-НИНЪ; за което благодаря много на прево-дача, на собственика на блога ПОЗИЦИЯ Александър Лютов; впрочем, прочетете и неговата позиция по случая в блога му, заслужава си да се узнае какво той мисли: Болгары дали жару, Блогът на Алексей Рощин.

Забавни събития стават в Бълга-рия! Отначало на референдум (!) те гласу-ваха против развитието на атомните цент-рали и за закриване на наличните АЕЦ (N.B. май колегата блогър тук нещо се бърка или информацията, до която имат дос-тъп, е такава [бележката е моя, А.Л.). А след това, когато „неочаквано” цените на електроенергията в страната рязко се качи-ха, те устроиха мини-революция, непрекъс-нати „протестни маршове” – и принудиха правителството да подаде оставка.

Тоест глупаците се надяват, че следващото правителство ще им направи електроенергията по-евтина. От какво?? Трябваше по-рано да мислят, на референ-дума. Впрочем, там интересното беше не толкова, че хората гласуваха против АЕЦ, там беше още по-весело: на референдума просто никой не отиде.

8 За всеки славянофоб цялата тази

история, разбира се, е повод той да каже „на славяните не е нужна демокрация, на тях е нужна желязна ръка” – просто защото тези хора сами не могат да се оправят. Но аз по никакъв начин не подкрепям това твърдение. Да, българите се проявиха като глупаци – възможно е, защото по-голямата част от тях са глупаци. Днес. И какво от това? След толкова години социализъм трудно е да останат с ума си.

Затова ще поседят сега без ток и без правителство – току-виж тихичко ще започнат да поумняват. Грешките учат – както правилно казва руският народ. По-добре, разбира се, да се учиш от чуждите грешки. Но за повечето хора това е недос-тъпно, затова да се учат някак. Така че този референдум като демократичен акт е при-несъл полза на българите, като е показал цялата дълбочина на тяхната глупост, дал им е шанс.

Аз винаги съм казвал: демокрация е нужна на Русия не защото ние като народ сме толкова умни и веднага ще устроим тук земен рай. Напротив, възможно е да сме по-тъпи и от българите и да започнем да пра-вим демократически такива несериозни неща, че въпросите за българските АЕЦ да се окажат детска лудория.

А сега ние като повити болни ле-жим и гледаме в на съседа къщата, как той се опитва да проходи, пада смешно и си троши носа. Може първо да му се посмеем, но после може и да му завиждаме.

ПОГЛЕД ОТВЪТРЕ В ХУМАНИТАРНАТА ГИМНАЗИЯ "СОНЯ КИРКОВА ШЕЙК", ПОКАЗВАЩ СТИЛА НА РЪКОВОДСТВО НА ВЕЧНАТА Й ДИРЕКТОРКА

27 март 2013, сряда

Голяма работа е интернет, пък и Фейсбук: писах няколко пъти за случая в Хуманитарната гимназия в Пловдив, извес-тна повече като Гимназия "Харлем шейк", и ето, една дама, която работи в това учи-лище, се свърза с мен и реши да сподели мисли за реалната ситуация вътре в него. Ситуацията вътре в училището, оказва се, е отвратителна, както и може да се предпола-га. Самият факт, че "учителският колектив" се реши на такава мерзост, подписаха пети-ция против уволнения от директорката свой

колега в подкрепа на самата директорка (!!!), е достатъчно красноречив. Все пак жертва-та е този млад учител, да се подкрепя реп-ресията срещу жертвата си е мерзско, е израз на мерзост, говори за крайно гнусен морал. Говоря по принцип. Тъй като вече писах, че този случай не бива да се забравя, че той поставя много и то важни, принципни въпроси относно реалната ситуация в бъл-гарските училища, решавам в този момент да дам гласност на това, което сподели с мен тази госпожа, работеща в същото това училище. По разбираеми причини запазвам анонимността й. За да не бъде репресирана и тя. Ето какво си казахме: Г-жа Х. каза: ... Спомням си как Соня Кирко-ва смени бравата на директорската стая, когато Ви назначиха за директор, но писме-ните назначения от София се бавеха нещо. Тя реши да използва този факт, защото вече беше решила че директорското място й принадлежи. Ако тогава не бяхте отстъ-пил, то училището щеше да просперира, мен нямаше да ме побърка, че съм... "идео-логически диверсант" и сега Христо Данев нямаше да бъде уволнен. Не можем ли нещо да направим?

А между събитията с мен и Христо стои цяла плеяда мислещи и можещи изго-нени учители-непослушковци, маса недо-волни ученици и родители, гонени с крясъци от "бащината" й директорска стая. В това у-ще като учители работят предимно само изгонени поради некадърност бивши дирек-тори и млади социалисти. В това превърна училището "другарката Киркова". Ангел Грънчаров каза: Да, спомням си. Вие тогава сте работила в същото училище ли? Г-жа Х. каза: Да, бях тогава в синдиката "Подкрепа", ние не подкрепихме решението й. Но това беше отдавна. Ангел Грънчаров каза: Вас тя Ви е изгони-ла от училището или още сте там? Да, аз знам, че там има много "комунистически номенклатури", предимно такива са, нещо като клуб по интереси на БСП е там, другар-ката Киркова това направи от туй иначе знаменито училище.

Наистина, какво ли може да се направи за да си отиде Киркова от "бащини-ята" си? Родителите на децата на Данев искат ли й още оставката? Г-жа Х. каза: През цялото време ме тормо-зеше, т.е. цели 22 години. А децата събират подписи още, сега са около 600, Данев е мой ученик и колега, нивото на преподава-нето му е 6, просто е роден за това. За нейните грешки и издевателства мога да напиша няколко тома.

Баща й е полковник и сигурно чен-ге, зам. директорът е приятел на сина й, та

зам.-директорът е обратен и тормози децата и той, всичко там е строено зад нея в две редици! Ангел Грънчаров каза: Страшна работа! Министърът обаче ми се видя, че сякаш се уплаши, би отбой, не посмя да й иска остав-ката, защо ли? Г-жа Х. каза: Там поголовно всички са за гонене, една анкета сред ученици от Минис-терство ще свърши работа. Министърът "и тако, и вако", какво да прави срещу 61 ко-лектив в подписка-подкрепа?! Пука му на него за извращения и за учене в патриоти-зъм; дайте да си стоим в БГ, не в Европа! Ангел Грънчаров каза: Така е, те явно са сплотени както само комунисти могат. Дали не трябва да направим една подписка от страна на пловдивското гражданство с искане да се разследва по-внимателно атмосферата в тази гимназия?! Г-жа Х. каза: Министърът май искаше с 1 куршум 2 заека, просто се разходи и видя че всички са прави, на МОМН не може да се разчита, а иначе кой да направи това разс-ледване?! Ангел Грънчаров каза: Сега този скандал с изгонването на Данев е повод да се пос-тави по-общият проблем за това какво става в това училище, що за учители са тия, които се подписаха в подкрепа на репресия срещу свой колега, какво показва това, за какъв морал свидетелства, може ли хора с такъв морал изобщо да бъдат учители, ето такива въпроси се налага да бъдат поставяни според мен. Г-жа Х. каза: Учениците се страхуват и има защо, родителите, с малки изключения, ще й се подмазват, освен в пресата да изкара-ме това? Не може тя да лъже Данев, че уж Министерството му искало оставката с факс, министърът разбра, че тя лъже и се бави с наказанието, някои медии вече каза-ха, че тя въпреки лъжите си остава дирек-тор и няма да има за нея наказание; предс-тавете си, унищожи бъдещето на училище-то, лъже и е директор на хуманитарна гим-назия! Заслужава си според мен да пуснем гражданска подписка, там ако се разровим много ще замирише. Ангел Грънчаров каза: Да, лъжкиня да е директор е непростимо, но то, всъщност, нима може комунист да не лъже, комунисти-те друго освен да лъжат знаят ли изобщо? И да крадат де... Да, трябва да се пише в пресата и в интернет, аз съм готов с каквото мога да помагам. И ще пиша още. Така не бива да се оставят нещата. Защото добре знам едно: отвътре промени в това училище не могат да се инициират, но отвън ако се

9 натисне, чрез медиите, може нещо и да стане. Г-жа Х. каза: Ще спасим децата някак си, те лъжите не стоят скрити много дълго, тя ще се издънва още, но е много вредна и колко-то по-скоро бъде махната от директорския пост, толкова по-добре. Ще мислим по въп-роса и дано успеем поне от този върл кому-нист да се отървем, че много са се нароили, а ние сме малко. Лека вечер! Ангел Грънчаров каза: Да, така е, лека вечер и на Вас! Да Ви попитам нещо: може ли да използвам фрагменти от разговора ни за да ги публикувам в блога си? Имате ли нещо против? Мога, ако искате, да скрия името Ви, а мога и да го запазя, както пред-почитате... Г-жа Х. каза: Да, използвайте, но скрийте името ми засега, защото тепърва ще започ-вам битка с нея и ще споделям и с Вас тежките прегрешения от миналото на тази тъпа, но безкрайно хитра жена. Няма да се примиря никога човек, който е компютърно неграмотен, не знае чужди езици, комунист е, да бъде директор на елитно училище и да осакатява морално и психически децата на България. Знае ми всички координати и още не съм готова психически и здравословно да понеса тормоза, който ще ми нанасе ако публикувате името ми. По едно време си записвах нарушенията й, толкова са много, че ги забравям, параноидния й болен мозък ражда само глупости и недомислици. На всеки педагогически съвет преди гласуване казва съзнателно собственото си мнение по разглеждания въпрос и после обявява гла-суване, което след секунди прекратява; за всеки случай, да не би някой да е против или да се въздържи. И така, там се раждат смехотворни и срамни решения и недомис-лици всеки Божи ден. Имате карт бланш да публикувате всичко, казано от мен. Не търся мъст и отмъщение, просто съм взела безст-рашието на ума, нестандартното мислене и добрите неща от французите - като либер-те, либерте шери! Ангел Грънчаров каза: Разбирам Ви, бла-годаря! Бъдете покойна, няма да издам името Ви... Аз днес вече писах по тия въпроси, не зная дали сте го видяла. Г-жа Х. каза: В момента разговарям с Хрис-то Данев, искате ли връзка? Чета ви редов-но. Ангел Грънчаров каза: Поздравете го от мен! Аз не съм добре здравословно тия дни, затова нямам сили да пиша повече.

Хубав ден Ви желая!

ЖАЛКА РАБОТА, НАШЕНСКА РАБОТА: БЕДНОСТ, МИЗЕРИЯ, УМСТВЕНА, ЛИЧ-НОСТНА, МОРАЛНА НАЙ-ВЕЧЕ, ПРОСТО-ТИЯ...

26 март 2013, вторник

Гледам в едно тежко, тежко преда-ване по една национална телевизия, в което водещите също се тежки и едни такива важни, са поканили наши родни "ентелекту-алци", та да ни учат на ум и на разум. Все едни и същи си канят, тъй че можете да се досетите кои са поканените, да не казвам аз, щото ще излезе, примерно, че им завиж-дам.

Единият от тия "ентелектуалци" показва явни признаци за природно обусло-вен дебилизъм, ала това му дава, явно, някакъв чар за "оригиналност": в страната на слепите и едноокото става за водач. Та бълват си тия двамата "ентелектуалци" алабализмите, тривиалщините и банализ-мите, както си му е редът, изсилват се да кажат нещо, ала това не им се удава, воде-щите за малко да умрат от скука. Накрая става дума требе ли да се гласува. И два-мата "ентелектуалци", които през цялото време мъдруват за партиите, за народа, за народните идеали и прочие, си признават, че не били гласували или гласували от дъжд на вятър. Тук ги улових, че лъжат, ама както и да е.

Улових ги да лъжат, щото ясно си личи, че тия "ентелектуалци" са с ясно изразен слугински манталитет, а пък слугата няма как да не благодари на господаря, си, който незаслужено го е удостоил с тази чест да бъде... "български ентелектуалец", т.е. да дефилира от медия в медия и да раздава от това, което сам няма: ум, разум и дори, представете си, морал!

Та такива нрави господстват общо взето в свидното ни отечество. Жалка рабо-та. Нашенска работа. Бедност. Мизерия. Умствена, личностна, морална най-вече. Простотия.

Даже "ентелектуалците" ни – тия,

дето са обявени за такива! – са си чисто и просто безличници и ги избива на просто-тия. И на грандоманщина. Правете си изво-да какво означава това...

СМЕШНИЦИ, ЧАЛГА-ШОУМЕНИ, ТЪРЧИ-ЛЪЖЛЬОВЦИ ОТ КЛАСА СА НИ ТИЯ ДВАМЦАТА!

От един дол дренки са тия двамцата, спор в това няма, търчи-лъжи от класа са тия два-мата, живи да си ни, за да ни радват! :-)

ИЗОБЩО НЕ ЧЕТЕТЕ ТОВА: СЪДЪРЖА ГОРЧИВИ МИСЛИ ОКОЛО НАЙ-БОЛЕЗНЕ-НИ ТЕМИ, ПРИ ТОВА СНАБДЕНИ С ЕДНО ПИЩНО ПРОКЛЯТИЕ ПО ВАШ АДРЕС!

27 март 2013, сряда

Болен съм. Пак съм болен и съм пак в болнични. През изминалата седмица едва издържах да ходя на работа, стискайки зъби и понасяйки болките; а ужасно ме болят ставите, чувствам се като разнищен, не мога да се свия, като седна, после не мога да стана, едва ставам, понасяйки силни болки; имам също и голямо главобо-лие, световъртеж, губя равновесие като ходя; много съм изнемощял; вчера се нало-жи да ида при лекаря си; каза ми, че било вирусно заболяването, даде ми рецепта за медикаменти и ми даде болнични за пет дена. От вчера насам пия лекарствата, обаче промяна нямам, даже сякаш болките и схващането ми се увеличиха; ще видим как ще я караме. Най-лошото е, че не мога да седя на компютъра, нямам сили, а и много ме болят очите; едва издържам по половин час пред монитора и след това се довличам да лежа на дивана; и книга не мога да чета, но поне мога да мисля: като не мърдам, почти нищо не ме боли и мога да мисля.

Теми за размисъл в това положе-ние имам много. Замислям се дали да не

10 взема, докато се излежавам на дивана, да почна да правя видеозаписи, изказвайки на глас размислите си: като не мога да ги за-пиша на ръка, поне да ги запиша по този начин. Работата е, че и при нас, философи-те, положението е все същото: като ти дой-де някаква мисъл в съзнанието, ако не я фиксираш, ако не я въплътиш, ако не я изразиш и запишеш, тя, най-вероятно, нико-га повече няма да дойде, да се появи съв-сем същата в душата ти; мислите ни са нещо много "хвъркато" и "летливо", като птичките, дето ти кацат на рамото: идат за миг и отлитат, ако не ги задържиш, край, свършено е, повече никога няма да се поя-вят. Е, вероятно има хора, които си имат все едни и същи изтъркани мисли в главите, ала при мен не е така, общо взето все нови и нови мисли ми се появяват, мислите, които ме вълнуват, които си струват, са тъкмо такива, веднъж-завинаги появили се - и ако ги изпуснеш, край, изчезват в небитието. Поне един тефтер трябва да си държа до мен, до главата ми, та да дращя в него, та да записвам самата идея, същината на мислите, които ми се въртят в главата; та да е все пак що-годе продуктивно лежането ми на дивана през тази седмица, докато съм болен.

Е, имам си области, "тематични кръгове", за които мисля, в пределите на които се въртят мислите ми. Един такъв тематичен кръг е свързан най-вече, разбира се, с образованието на младите, с основна-та ми дейност, именно преподаването на философия. Интересно е, че през послед-ните години, след като писах крайно много и написах (пък и публикувах) доста книги в тази област, тя за мен все още не е "изчер-пана", напротив, силно ме вълнува и много ме занимава. Знаете, че започнах и еже-седмичен семинар да провеждам, и то под надслов "Горещите проблеми на образова-нието и възпитанието на младите", правя и видеозаписи, слагам ги в блога си. Ето, тия дни, забелязвам, ми се върти една мисъл около тия проблеми: роди ми се идеята (не знам вам как тя ще прозвучи?) да почна да експериментирам обсъжданията в моите часове да почнат да се ръководят не от мен, а от... ученици, пък аз да се преобразя в нещо като... "ученик", или поне като "редови участник" в тия дискусии, но направляване-то на дискусиите, водещият на дискусиите да бъде ученик, или да бъдат двама-трима ученика, които са си поделят тази роля. Идеята ми е, че по този начин обсъждането да стане изцяло насочвано от самите уче-ници, т.е. свободата им да стане още по-голяма, понеже докато аз водя обсъждания-та, питам, задавам въпроси, насочвам раз-говора, излиза, че пак основната роля е моята, а пък учениците (о)стават все подчи-нен елемент; а трябва те да са водещият елемент; няма обаче начин как да стане това ако учителят е все водещият, активни-ят, "организиращият" и в крайна сметка

доминиращият елемент. Иска ми се в обу-чението по философия да се засили в още по-голяма степен моментът на самообуче-ние, т.е. обучаващите се, учещите, именно учениците, сами да организират тази своя дейност, те сами да търсят изход от възник-ващите проблеми, а да не се осланят на това, че учителят, като водещ, всички тия проблеми сам ще ги реши или ще предложи и наложи съответното решение. Разчита ли се на учителя, работите изначално са, така да се каже, изопачени и дори осквернени. Така мисля аз. Не бива нещата да се поста-вят на изначално неверна основа. Ако осно-вата, на която се поставят, е изначално неверна, то не можем на тази основа да очакваме да покълне нещо принципно раз-лично, ново, значимо, творческо. А нали цялата работа и идея е в тия обсъждания учениците, младите, да развиват своята личност, своя духовен и творчески потенци-ал?! Е, щом е така, трябва да се опитва нещата да се променят в корена си, в осно-вата си, изначално, по принцип. Половинча-тостите тук съвсем не могат да ни помогнат. А, за жалост, в нашето образование, пък и в българския живот изобщо, работите са ни все половинчати: нямаме смелостта, няма-ме дързостта, нямаме свободата да бъдем истински докрай, нямаме смелостта и дър-зостта докрай да заложим на истинското. Поради това и постигаме почти нищо, пости-гаме и се задоволяваме само с трохи...

Пак свързана с тази основа за мен тема, именно как да се повишава качеството на образованието на младите и как учили-щето да става все по-приятна тяхна среда, в която да развиват личностния си потенциал, е вече комай отзвучалата за медиите тема около скандала "Харлем шейк" в Хумани-тарната гимназия в Пловдив. Дойде минис-търът, опита се да помири страните, ала те си останаха непримирими, за да не си съз-дава главоболия, той се опита да остави всичко както си е, да не посяга да пипа зад повърхността, нищо че този случай в същи-ната си показа нещо крайно обезпокоител-но: в българското училище, ето, дори и в такова "най-елитно", работите са съвсем нездрави, отношенията са съвсем опороче-ни и дори извратени, коварната админист-ративна система, на която държавата е заложила, е причината всичко да е в такова окайващо положение. И ето, сега всичко ще бъде оставено да си тлее както си е, треса-вището, блатото ще бъде оставено на спо-койствие да излъчва отровните си изпаре-ния, нека младите да вегетират там, пото-пени в това убийствено за личността им блато, няма да ровим, за да не се... разс-мърди прекалено! Всяко чудо за три дни, ето, да привършим тази тема, сензационни-ят момент отмина, медиите вече нямат интерес, дойде моментът обаче да се пос-тави истинското, сериозното, истински-сериозното, което прозира зад завесата, ала за него нямаме воля да се занимаваме.

Аз обаче смятам, че тъкмо ис-тински важното не бива да се остава без внимание, по случая с Хуманитарната гим-назия трябва още много да се говори и анализира, за да се изявят ония пороци, които тровят обстановката; сиреч, нещата не бива да бъдат оставяни така, както им се иска на заинтересованите страни, особено на едната, свързаната с директорката и с нейната свита от подлизурковци (за жалост, носещи званието "учител"!). Нещо трябва да се прави в тази посока, проблемът е серио-зен и има обществен, аз бих казал даже не просто граждански, а национален характер, понеже касае бъдещето на нацията ни - и не трябва да мълчим като... говеда, напротив, трябва още много да се говори, да се зада-ват най-неудобните въпроси, медиите да не се оставят да угаждат на най-ретроградните консервативни сили, тъпчещи покълването на всичко ново, творческо, оригинално, личностно, свободолюбиво и пр. Щото това именно показа случаят "Харлем шейк": всичко ново и дори различно, всичко даже само необичайно, се приема за "скандално" от системата, като заплашващо я и трябва в корена си да бъде задушено и изкоренено; нали така излезе, нали тази тенденция почна да доминира и в този случай?! Ето, изгониха учителя Данев, не го щат вече, щото е смутител на спокойствието; "колек-тивът" не го ще, а си иска... директорката, която явно, като квачка, пази под крилото си задушливите, отвратителните стари отно-шения на гниещата административна и обезличаваща младите система. Така обаче нещата не бива да бъдат оставени. Трябва нещо да се прави. В тази връзка вчера моя милост има сили да напише следното об-ръщение по този повод, което публикувах във Фейсбук; ето го и тук, да стои, да се знае, че съществува, белким някой се поза-мисли или поне малко трогне:

Скандалът с изгонването на учителя по английски език от Хуманитар-ната гимназия в Пловдив Христо Данев (по повод скандала, познат като "Харлем шейк") е повод да се постави по-общият проблем за това какво става в това учи-лище, що за учители са тия, които се подписаха в подкрепа на репресия срещу свой колега, какво показва това, за какъв морал свидетелства, може ли хора с та-къв морал изобщо да бъдат учители? – ето такива въпроси се налага да бъдат поставяни. Щото министърът отиде там, видя, че зад директорката другарка-та Соня Киркова "колективът" стои сплотен като... комунисти, атакуващи пълна с кашкавал мандра (!), изглежда се уплаши и не посмя да й поиска оставката, въпреки че се знае, че тя е основната пречка пред модернизирането на това училище, превърнало се в същинска черве-на крепост по време на нейното десети-летно авторитарно управление. Тая Соня

11 Киркова пожизнена директорка на това училище ще бъде?!

Това написах там, във Фейсбук – с надежда да буня духовете, да не ги оставям на спокойствие, та белким пак да заспят, след моментното леко пробуждане, като в просъница. И ето, сега ми се ще да изведа по-общия въпрос от случая с Хуманитарна-та гимназия "Харлем шейк" в Пловдив: по-общият проблем е всъщност за това какво става в българското училище, каква е ситу-ацията сред българското учителство, щом са възможни такива унизителни феномени като този – да, наистина, що за учители са тия, които се подписаха в подкрепа на реп-ресия срещу свой колега, какво показва това, за какъв морал свидетелства, може ли хора с такъв морал изобщо да бъдат учите-ли?! И още много въпроси все от този род следва да бъдат поставени: примерно ето, виждате ли каква е ситуацията сред т.н. директорско съсловие у нас, със съзнанието и морала на т.н. "ръководен кадър" в бъл-гарското училище, щото тази одиозна пер-сона Соня Киркова, както се оказа, символи-зира в някакъв смисъл всичко онова най-вредно, което вирее в българските училища, и което трови отношенията в тях. Много важни въпроси следва да се поставят също така и във връзка с реакциите на родители-те, на ония, които би следвало да са крайно заинтересувани от това какво се случва на децата им когато ги оставят в училище. Защото, простете, училището не е забавач-ница или кошара, място, където децата им просто да стоят под надзор за времето, в което родителите са на работа, не, съвсем не е това, училището по идея трябва да бъде нещо съвършено друго, но доколко българското училище изпълнява ролята и мисията си, и то не каква да е, а такава, която отговаря на най-съществените и то съвсем съвременни потребности както на самите млади хора, така и на страната - на която те са бъдещето. Даваме ли си какво бъдеще очаква тази наша страна и този наш народ щом позволяваме едно такова прес-тъпно безхаберие спрямо една от най-значимите, направо съдбовни за бъдещето на нацията ни сфери на живота – образова-телната?! Ето че не трябва да се мълчи по случая, напротив, сега дойде времето, в което трябва вече на спокойствие да се поставят истинските, същинските, фатално

необходимите въпроси. А не да се бяга от тях, понеже, видите ли, сме се били "измо-рили" от тях. Примерно, другарката Соня Киркова и нейният антураж, предполагам, в момента ликуват: ох, оставиха ни най-сетне на спокойствие, тоя медиен интерес пресек-на, дайте да си продължим да си вегетира-ме в нашето уютно блато, излъчващо такива превъзходни отровни изпарения! Нали така си мислят тия, какво ще кажете? Аз смятам, че точно така си мислят, аз този човешки тип го познавам, така да се рече, отвътре, в дълбините на душата му знам какво става, затова така пиша.

За какви други теми и въпроси мисля докато си лежа болен на дивана в тия дни, в които съм в отпуск по болест, явно сега няма време да пиша, понеже здравата се изморих докато писах това: всичко ме боли, даже пръстите, с която удрям по кла-виатурата, ме болят в ето този момент. Наистина нямам сили да продължа. Ще щрихирам само, за да не остане съвсем недовършен този текст: мисля също за списание ИДЕИ, за неговото бъдеще и за неговите хоризонти, ето, тия дни ще излезе новата му книжка, 11-та поред от създава-нето му; мисля и си мечтая за това да имам време и сили да седна някой ден и да до-върша книгите си, с които душата ми, така да се каже, е "бременна", ала поради това, че имам много друга работа, все нямам време и сили да седна и да си свърша ра-ботата, да напиша тия книги; ужасно е човек да чувства това, душата му именно да е "бременна" с някаква идея, а да не може да я роди, да не му се осигуряват условия да роди идеята си; изглежда само жените, които са раждали, могат да ме разберат какво имам предвид, могат да разберат състоянието, в което се намирам, стоейки си ей-така, "бременен", и то не с едно бъ-дещо "отроче", а едновременно с няколко – понеже няколко книги съм замислил, започ-нал и ето, само дето нямам време и спо-койствие да седна да си свърша работата, да родя това, което душата ми иска и копнее да роди.

За да съм в такова едно ужасно положение вина имат всички, даже и тия, които четат този блог. Ето, аз постоянно слагам разни реклами за да си купите спи-сания или някои от книгите ми, а почти никой не си купува! Факт. Пълна мизерия! Ако повече хора си купуваха, щяха да от-паднат поне част от проблемите ми, при-мерно тия по осигуряването на средства за излизането на списание ИДЕИ, това именно са най-изтощителните мои терзания и проб-леми. И съхранените по този начин сили щях да отдам за творческа работа. Ето, и сега главата ми пламти как да намеря сред-ства за да отпечатам новия тираж. Дадох поръчката, а имам една-десета част от нужните за отпечатването му пари. Не знам изобщо какво да правя. Пълна безизходи-ца...

Никой не се трогва и не помага: нали живеем в България, трябва да се дър-жим така, че да убиваме всичко, що е ка-дърно, що иска нещо да направи, трябва да погубваме всяка една личност. Даже съвсем безсъзнателно този манталитет е в душите на всеки българин. И във вашата душа е, бъдете сигурни: ето, щом, четейки това, не дръзвате да си купите поне една книжка на сп. ИДЕИ или поне една моя книга, явно сте под властта на този стереотип и мантали-тет: да убиваме всичко, що мърда наоколо, такива сме ний, за жалост, българите! Какво да се прави, такава ни е ориста, такава ни е участта! Не съзнаваме колко грозно, колко тъпо, колко гнусно се държим! Изобщо не се трогваме заради това!

Ето, това е. Тази е истината. Нека да ви боли. Боли ли? Друг път ще ни боли! Ний имаме дебели кожи!

Спирам. Нямам сили повече... Бъ-дете здрави! Бъдете румени! Бъдете щаст-ливи! Бъдете спокойни! Не се кахърете за нищо! Майната ви най-после...

ЕДНО ОТ “ЛИЦАТА НА ПРОТЕСТА” ОТБ-ЛИЗО: ЯНКО ПЕТРОВ

март 25, 2013

Във Фейсбук разговарях с една дама, която твърди, че познава отлично един от “лицата на протеста”, именно Янко Петров; поинтересувах се какво знае за него, защото исках да сравня своята интуи-тивна представа с нейните наблюдения; оказа се, че се получи пълно съвпадение. Ето нашия разговор, който показва що за личности стават у нас “лица на протеста”, какъв е техният морал и пр.; от само себе си се разбира, че за да не причиня неприят-ности на госпожата, с която разговарям, ще запазя в тайна името й: Г-жа П.: Позволявам си да коментирам Янко Петров, защото го познавам от бебе! Роди-телите му и техните родители – също! Ангел Грънчаров: Интересно е! Ще съм Ви благодарен да разбера, за да сравня своето с Вашето възприятие, аз само от медиите си правя някои изводи… Г-жа П.: Изключително неконтактен, доста превзет, с мания за величие! Баща му рабо-

12 теше към ДС! Доста конфликтна личност, много противоречива! Само лично моето мнение е! Много запален е по коли, като по-малък участваше в среднощните надбягва-ния по околовръстното! Дори и сега тръгва и се прибира с мръсна газ! Слуша чалга. Ангел Грънчаров: Аз долавям в него много злоба и агресивност, въпреки че се опитва да се представя за крайно хрисим; голям лъжльо трябва да е… С хулигански наклон-ности е; писах за това, не знам дали сте го забелязала… Г-жа П.: Не съм, ама си е точно така! Прия-тели са му повечето от разбойниците на квартала… Момичето, с което живее, му е забранено да контактува с нас! Тя не ходи с него по протестите. Ангел Грънчаров: А дали туй момче е изкарало некой лев от тия протести, как мислите по този въпрос? Дали се е поза-могнало откакто протестира толкова усърд-но?! Щото аз имам чувството, че за него протестите са доходен бизнес, затуй и учас-тва, не виждам друг мотив да се вре в тях. Не съм идиот да си мисля, че точно такъв ще участва в протестите по “идеални моти-ви”. Г-жа П.: Трудно ми е все още да преценя! Но откакто протестите започнаха явно не работи! Как се изхранват? Ангел Грънчаров: Ами ето, протестиране-то за него явно е една доходна работа. Г-жа П.: Мъжът ми твърди, че преди време е изкарал някаква БСП школа в Пловдив, ама аз не съм го чула от Янков не мога да го потвърдя! Ангел Грънчаров: По лицето му си личи, че туй момче е доста доволно от новите си занимания, от което аз съдя, че получава хубави парички за тях; лицето му излъчва самодоволство, а пък очите му блестят така ярко, че в тях могат да се разпознаят очер-танията на финикийските знаци. Долавям също така голяма пристрастеност към тия пусти финикийски знаци… Г-жа П.: И наистина е така! Цялата им фа-милия са такива, все ако има за нещо да те минат… Може и за стотинка, но те да са кяр! Ангел Грънчаров: Изхождам от презумп-цията за преобладаващите ценности за този тъп хора. Ако няма паричен кяр тип като тоя Янко пръста си няма да мръдне за нищо… Г-жа П.: Така си е! И аз си мисля, че им плащат, но просто не мога да го докажа! Баба му (стара комунистка) е инвалид, сляпа е и е на легло, но я водят да гласува с

инвалидна количка. Но “Социални грижи” всеки ден й носи храна! Такъв тип хора са! Ангел Грънчаров: Ясно! Това, че момчето е с “лява ориентация” (не в сексуалния смисъл) говори достатъчно за това що представлява; мерзавец от класа е то… Г-жа П.: Беше ми много драго! Имах нужда да споделя това с мислещ човек! Ангел Грънчаров: На мен също ми беше приятно! Ще може ли извадки от нашия разговор да публикувам в блога си, като, разбира се, махна всичко онова, което би могло да позволи на тоя Янко, пък и който и да е друг, да Ви идентифицира, да Ви раз-познае?! Г-жа П.: Разбира се! Аз не лъжа! Ангел Грънчаров: Знам, вярвам Ви. За да си нямате неприятности с него, затуй ще Ви скрия самоличността. Г-жа П.: Няма проблеми!:) Ангел Грънчаров: Но тия неща трябва да се знаят от повече хора според мен, понеже са много важни! Те много говорят! Приятна вечер Ви желая! И ползотворна седмица! Г-жа П.: Децата ми забраниха да пиша по въпроса, защото знаят на какво са способ-ни… но мен не ме е страх! Ангел Грънчаров: Пазете се обаче! Кому-нист жалост не знае! Г-жа П.: Знам! Запознах се с майка ми и баща ми на 8 години – бяха изселени от София! Ангел Грънчаров: Чумата да ги изяде проклетите комунисти! Страшна напаст! Отървем ли се някак от тях, едва тогава ще прокопсаме. Ама как да се отървем, като се възпроизвеждат – ето, тоя Янко е пример за това… Г-жа П.: Затова не съм по протестите… Всичко там си е платена работа! Комунисти-те губят почва и затова е всичко! Те са си техни хора! Да имат повече гласове в пар-ламента! Поредната манипулация!!

ДИРИГЕНТЪТ И ПОСЛУШНИЯТ ИЗПЪЛ-НИТЕЛ НА СОЛОВАТА ПАРТИЯ

БУДА БОРИСОВ Е МИСТИЧНО БО-ЖЕСТВО НА МИЗЕРИЯТА, НИЩЕТАТА И САМОЗАПАЛВАНЕТО

март 31, 2013

Свидетели на Бокова:

БОКОВИЗЪМ – боковизмът е мистико-политическо-религиозно движение на бо-жеството БУДА БОРИСОВ. Буда Борисов е мистично божество на мизерията, нищетата и самозапалването. Буда Борисов бил пра-тен на земята от самия него си за да разп-ространи своята свещена простота. Тя се изразявала в това да си съвършено прост – за да приемеш собствената си простота на битието.

Святата земя на която решил да се появи БУДА БОРИСОВ била една малка страна на име България. Именно там БУДА БОРИСОВ е решил да омърси земята със съпътстващите го три ценности – мизерия, нищета и глад. Последователите на това мазохистично движение се наричат БОКО-ВИСТИ, те отразяват простотата на техния ВОЖД.

Буда Борисов се появява в мате-риалния свят в средата на миналия век изхождайки от самия себе си. През младите си години се посвещава главно в РЕКЕ-ТЬОРОВИЗЪМ, който завладява страната по онова време. Става последовател и ученик на майстор Т’ОШО, от който взема доста умения за по-нататък в живота си.

След като вече е изчерпал учителя си през 90-те се изкачва в йерархията на РЕКЕТЬОРОВИЗАМЪТ и следва период на забвение и промяна известен още като “ТЪМНИТЕ ГОДИНИ”. Тогава БУДА БОРИ-СОВ минава в легалност и решава да про-бие във властта. За целта отново намира учител и този път става ученик на завърна-лия се от странство майстора СаксКубур-Готски.

Благодарение на който се “ПРО-ЧИСТВА” и изцяло минава в легалност и влиза във властта. В този период БУДА БОРИСОВ измита евентуалните си врагове на бъдещия си път за да може в началото на новия век основавайки собствена Рели-гия с името ГЕРБ (на която последователи-те се наричат БОКОВИСТИ) да превземе властта.

През 2009 в очакване на новия ме-сия спасител на Българския народ, БУДА БОРИСОВ взима властта изцяло. Без ни-какво съмнение че това е самия спасител,

13 народът му се посвещава в неговото дви-жение и очаква от него да ги принесе в рая. Настъпват години на неочаквани грабежи и полицейщина, в която обикновения човек е изцяло репресиран за сметка на избраните от самия него “Божества”, който се сдобиват с голям брой материални блага.

Малко след несъстоялия се край на света през 2012 г., предвиден от маите, още няколко месеца преди да свърши пър-вия период на всевластие, БУДА БОРИСОВ подава оставка след неочакван масов кръ-вопроливен протест известен още и като “нощта на дългите палки”, пробуден от недоволството на излъганите последовате-ли.

Към момента въпреки неговите съмнителни свръхсили БУДА БОРИСОВ е на системи, а най близкия му фанатик Це-цьобелс продължава да твърди, че това е безспорния спасител на България. Неговата религия довежда до невиждан култ към божеството БУДА БОРИСОВ, който завърш-ва с масов глад, със самозапалвания и национален крах. Историци са на мнение, че този период от Българската история ще остане известен като “Боковата зима” или “Голямата Бокопресия”.

ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС НА ИДВАЩИТЕ ИЗБОРИ: ЩЕ УСПЕЕМ ЛИ ДА СИ ОТВО-ЮВАМЕ СТРАНАТА ОТ МАФИЯТА?

март 31, 2013

Комунистическата мафия и оли-гархия никога няма да прости на Костов онова, което той направи за България: от-късна я от прегръдките на руската имперска мечка и я запрати в орбитата на западните свободолюбиви и проспериращи народи! Луди пари похарчи тая мафия за да води пропагандна оплювателска война срещу Костов по медиите, медийни мерзавци като Кеворкян, Тошо Тошев и пр. направиха доста добри пари за участието си в тази война.

На зомбирания от толкова лъжи народ мафията представи и натрапи какви ли не “спасители” и “оправячи” като Симеон, Гоце, Дмитрич, Доган, Воленчо, Боко, Янета разни и пр. Е, и сега главната им грижа е: да не би народът в мнозинството си да прозре истината и отново да се върне при автен-

тичните десни и сини политици, което един-ствени могат да преобразят България в една модерна и просперираща страна с доволен, неунизен, достойно живеещ народ. Този е главният проблем и главната грижа на олигархията ни в тия избори.

Битката и този път е: дали пак ще успеем да си отвоюваме страната от мафи-ята, както го направихме в 1997 година, или отново ще харизаме България на комунис-тическата руско-българска и ченгесарско-кагебистка мафия и олигархия, както мно-зинството от българите го допусна в 2001-ва, 2005-та и 2009-та година. Из Костов: Единствено сините са вадили България от кризи!: - Лесно ли прощавате? - Това, което е направено лично срещу мен самия, прощавам лесно. Склонен съм да простя и грешките, които са направени по отношение на политическата ми работа. В такъв случай обаче не мога да върна дове-рието на този или тези, на които трябва да се прости. Ако говорим конкретно, синият човек тръгна на протести преди 24 години, искайки прости неща – да няма комунизъм, да живее като европеец – проста мечта. Точно тоя син човек по-късно направи пар-тията на Симеон Сакскобургготски, след това направи партията на Бойко Борисов. Ако ние сега не си дадем сметка докъде я докарахме с всички тези неправилни избо-ри, няма да можем да намерим и правилно-то продължение за себе си. Защото по време на Бойковото управление самият Бойко Борисов, който те избраха, определи тяхното дело за най-големия провал на прехода, а самия преход за криминален. Т.е. получи се затваряне на кръга – те, които тласнаха България към Европа, те са провалът. А Тодор Живков е реабилитира-ният. През наглед невинния флирт с кому-нистическата носталгия ето какво се чу и се видя на улицата – изгаряне на конституция-та, изгаряне на европейското знаме, иска-ния за национализация, народен съд. Т.е. отново възкръсна това, срещу което ние сме били против от самото начало и което всич-ки вкупом твърдяха, че е погребано. Как е погребано, като се оказа посткомунистичес-ко съзнание на значителни маси от хора. какво общо има народният съд с европейска страна с представителна демокрация?! Може да простим на тия хора, които са търсили по-добър европейски живот след 800 дни. Сега обаче трябва да зададем истинските въпроси и да видим на кого можем да се доверим. Въпросът не е само да си прощаваме, трябва и да се доверим, да се опрем на нещо. Аз например на Бойко Борисов не мога да се опра. Най-вече зара-ди реабилитацията на Тодор Живков, защо-то това означава човек, загубил посоките.

Ако не можеш да различаваш кое е доб-ро и кое зло – как водиш държавата? - Дразните ли се, когато ви упрекват за грешки по време на управлението на ОДС? Биха ли могли нещата да се случат по различен, по-добър начин? - На тази везна, на която се мерят тези неща, от едната едните слагат това, което считат за грешки и провали, от другата всеки слага резултатите. Какво казва Бойко: Ето ви магистрали, направих ви магистрали, построих спортна зала! Да, провалих се, блъснах ви в стената, докарах страната до социална и политическа криза, но ето ви магистрали. Ако започна самохвално като Бойко да трупам това, което съм направил в управлението си, да напомням резултатите, съм сигурен, че ще нервирам страшно много хора. Ето, започвам: Откъснал съм Бълга-рия от руската орбита – не съм пуснал руски войски да кацнат на 60 км от София и да направят плацдарм. По този начин съм извоювал правото България да е член на НАТО и на Европейския съюз, т.е. откъснал съм страната от една орбита и съм я пратил в друга. Българският лев, който пипате в момента, който толкова липсва напоследък, е създаден от нас след въвеждането на валутния борд след една хилядократна инфлация. Стабилните банки, стабилният бюджет, фискалната дисциплина, са от онова време. Административната реформа, политическите кабинети, началото на здравната реформа, личният лекар, рефор-мата в образованието в началните й стъпки, независимостта на университетите – всичко е от онова време. Така че аз има какво да сложа на везните. И ако това не е разбира-емо за хората – 4 пъти се е вдигнала сред-ната заплата и 3.5 пъти средната пенсия за 4 години по време на нашето управление. Никой не е вдигал 4 пъти средна заплата! Забравени неща! КРАТЪК КОМЕНТАР: Да, десните избирате-ли са умни и мислещи хора, които е невъз-можно да бъдат излъгани, но има и още една подробност: те са също така добри, нравствени, неопорочени хора, които зала-гат на честния начин на проспериране, лично и обществено; това всъщност според мен е главното; и ако тия автентично десни избиратели у нас са, както твърдят “социо-лозите”, твърде малко, правете си сметка тогава каква е ситуацията с преобладава-щия морал у нас…

КАРЛ ЯСПЕРС: ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ДУХ

24 март 2013, неделя

За европейския дух, by списание PHILOSOPHIA, автор: Карл Ясперс; превод от немски: Георги Каприев; Преводът е

14 осъществен по: Karl Jaspers, Vom europäischen Geist, Piper: München 1947. Първата публикация на превода е в списа-ние Християнство и култура, 11 (2012) (есен), 61-82.

Преди Първата световна война общността на европейските нации, единст-вото на Европа, изглеждаше разбиращо се от самосебе си. Сега ни се привижда като райско времето, когато от Германия се пътуваше до Рим без паспорт и се гледаше като странност нуждата от паспорт при желание да се пътува за Санкт Петербург. Но в онова състояние трябва да е било заложено нещо фундаментално превратно. Едва ли някой си е давал радикално сметка за това. Отделни мислители казваха обаче как стоят нещата. Маркс бе видял неудър-жимостта в сферата на икономико-социалното. Относно субстанцията на чо-вешкото пророците на епохата бяха Кирке-гор и Ницше, опитали се – безуспешно – да разбудят от съня на самозаблудите. Хрис-тиянското е все още привидност, казваше Киркегор. Бог е мъртъв, нихилизмът напира, казваше Ницше. Европейското единство бе един слаб образователен феномен за вис-шия социален слой. Онова, което тогава минаваше за Европа, очевидно отпадна. Искаме ли да живеем на европейска почва, трябва да допуснем действието на едно по-дълбоко начало. Разочарованието, причи-нено от две световни войни, ни принуждава да почукаме по всички европейски структу-ри, за да видим доколко са станали кухи.

Вече нямаме доверие в хуманиз-ма. Но го обичаме и искаме да направим всичко, за да го запазим. (ОЩЕ >>> в блога)

ТЪПАН БИЕ, ГАЙДА РУЧИ – И СУЛЮ, И ПУЛЮ ЗА ИЗБОРИ СЕ ГЛАСИ!

Попротестираха, попротестираха, па седнаха и партийки сформираха. На улицата вчера се намериха, към парламента вече взор отпериха ...

Народе???? (Василъ Левский)

БАЙ ГАНЮ В НАЙ-СЪВРЕМЕНЕН ВАРИ-АНТ – И ЗА ТОВА КАК ДОПИСАХА "КАМА СУТРА" С ПРОДЪЛЖЕНИЕТО "КАМА МУТРА"

По повод – виж Дефицитът на личности води до нова купонна система, автор Иво Инджев – на т.н. "студентско решение за революционна клетва" над натопената в червени джибри Кама (има се предвид Ицо Камата-Мамата): ... някаква перверзия на пияна глава, която дописва Кама Сутра с новата глава: „Кама Мутра”.

Браво на Иво Инджев! Много добре и уместно казано!

КАК СЕ РАЖДА ИСТИНСКИЯТ ПОЛИТИ-ЧЕСКИ ИЛИ НАРОДЕН ЛИДЕР – ИЛИ ЗА-ЩО НАЦИЯТА НИ Е ОБЕЗГЛАВЕНА?

24 март 2013, неделя

По повод на вчерашната ми публи-

кация със заглавие във Фейсбук се състоя любопитен дебат, най-показателната част

от който искам да приведа тук като отп-равна точка на разсъждението ми върху въпроса как се става водач или лидер, но в истинския смисъл, а не наужким, т.е. как могат да се родят у нас истински лидери, а не такива, каквито ни пробутват медийните манипулатори и кукловодите; смятам, че си заслужава повече да се помисли по тази тема, въпросът е важен, заслужава си и да се дискутира по него; но ето първо обмяна-та на мнения, която ме подтикна да пиша по тази тема:

Kristina Krysteva: И може би не трябваше да има и... ПРОТЕСТ?! Само болни мозъци могат да си позволят... да неглижират про-тестите у нас, по-скоро – ФЕВРУАРСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ. На хората им писна от ма-фиотското и олигархично управление на България, искат си РОДИНАТА. Кои ГНИДИ не разбраха този ПОРИВ???? Ангел Грънчаров: Протести трябва да има, ама протестиращите требва да имат и акъ-лец, за това говоря... щото иначе, сама виждате, работите докъде стигат... Kristina Krysteva: Ами да бяха го оглавили тия, с "акълеца", тоя протест... вместо да съскат и пръскат жлъч от немощ и "интелек-туално" безхаберие! Да де, щото досегаш-ните го имаха бол... ама аслъ – успяха да ограбят народа до кокал, и то на прост народ – това и му се пада! Ангел Грънчаров: И акълец, и моралец требе... за това говоря; иначе какъвто наро-дът, такива и неговите водачи, госпожо... Уви, така е... не трябва да се оставяме мошениците да са ни водачите, трябва да внимаваме, Вие и срещу тази мисъл ли възразявате?! А иначе за истинското "огла-вявяне" (както се изразихте), как се става водач, но в истинския смисъл, това е отдел-на и то хубава тема: как става когато наро-дът си получава истинските водачи, до какво се свежда същностното, а не фалши-вото народно водачество, което тука ни

15 пробутват, ето това е чудесна тема, и по нея ще напиша нещичко тия дни. Благодаря за идеята, която ми дадохте!

Тия мисли обменихме с тази гос-пожа или другарка, както предпочитате я наричайте. У нас наивен, лековерен народ колкото искате, вижда се, че не сме застра-шени да останем без наивници. Да останем без хора, което са податливи на лъжите, хора, които се оставят да бъдат водени от недостойни, ала кресливи хора, които ги правят след това на луди. У нас балъци, както се казва, бол, не е като да няма. Та в тази връзка си заслужава да се помисли повече как по начало и по принцип се става истински водач на народа, другояче казано, искам да поставя темата за това как се ражда същинският, истинският полити-чески или народен лидер.

Темата, както се казва, е огромна и много трудна. Защото, от една страна, трябва да видим как е било това в история-та, но най-вече как то се случва в днешните условия на масовите комуникации, когато такива "лидери" се раждат и ни се натрап-ват ако не за дни или за часове, но поне за месец най-много и хоп, ето ни нов "лидер", колкото по-нагъл искате от останалите, толкова и по-фалшив. Ний затова си и па-тим толкова, защото се оставяме да ни оглавяват такива неистински, фалшиви "лидери", мнозинството от народа пък, дето друга грижа сякаш няма, а само си търси поредният спасител и оправяч, само това чака, скача от "лидер" на "лидер", мени ки кумирите така лесно, както си меним и га-щите, да не кажа и по-често даже. Но така не стават тия работи, така не бива да ста-ват. А че имаме криза за истински, същинс-ки лидери, и че тази криза е не само у нас, а и по целия свят, това също трябва да се отчете, и то е израз на несъмнения факт: в днешно време истински, по естествен начин родили се и възникнали лидери нямаме, този път за пораждане на лидерството и водачеството е за днешно време ако не съвсем отрязан, то е адски потиснат, станал е кажи-речи невъзможен.

Понеже темата, така поставена, е наистина огромна, ще се задоволя с откъс-лечни възлови по моята представа момен-ти, които могат да ни подтикнат да се за-мислим върху проблема по-сериозно. Ето какво се считам длъжен да кажа най-вече.

Да приемем, че сме имали един истински национален лидер – Левски. Или Ботев. Или Стамболов. Тяхната съдба е многозначителна, много говори. Хем тия са по същество, така да се каже, национални лидери, а не чисто политически, сиреч, не са лидери на части от народа, а са уж лиде-ри на целия народ. Ето какво ни казва тях-ната многозначителна съдба. Първо, при-живе и тримата не са били признавани от народа, а само от известни части от него; по-голямата, значителната част от нашия народ, и то в най-решаващото време, имен-

но "когато му е времето", не умее да при-познава истинските си лидери, с което ги обрича на неминуема гибел. И Левски, и Ботев, и Стамболов, по тази причина, са умрели, кажи-речи, като кучета, оставени комай от всички. И фактически най-големите ни национални герои, излиза, са убити от нас самите, убити са от нашето безразли-чие, от нашето малодушие, от нашата страхливост, от нашата безотговорност спрямо собствената съдба и участ. Щом така грозно постъпваме с най-големите си личности и лидери - а ние и до ден днешен постъпваме все така с всичко, което у нас е с по-голям личностен капацитет и потенци-ал, да не изброявам сега имена, да не ме обвинят в пристрастност! - това в същото време означава, че в мнозинството си ний, българите, сме склонни да ценим безличия-та, некадърници да смятаме за свои лидери, наглеци да туряме на най-високия пиедес-тал. Другояче казано, и тук действа извест-ната максима: кажи ми какъв или кой ти е лидера, та да ти кажа ти самият колко стру-ваш. Или: Всеки народ се познава по лиде-рите си. Щом са ни такива лидерите, и ний самите толкова и струваме. Ако ний самите сме боклуци като личности, то и боклуци ще ни бъдат лидерите, няма как да е иначе.

Второ, значи, убиваме без капчица жал истинските си лидери, погубваме ги, с което отваряме място за никненето на на-шите фалшиви кумири. У нас е страшна тарапана от такива фалшиви бъдещи куми-ри, от кандидати за славата, не може да се мине от тях, навсякъде са, блъскат се с лакти, бутат се, страшна работа, ще се избият да стават водачи на народа. Поглед-ни какви навлеци ни натрапват в тази връз-ка нашите любвеобилни медии, които, раз-бира се, се влюбват в тоя или оня не от някакви алтруистични и чисти чувства, а на основанието на значително по-прозаични аргументи, именно парични аргументи. У нас сичко се купува, е, и лидер да станеш се иска парички, имаш ли парички, ще си купиш съответното телевизионно време и скоро ще станеш "разпознаваем лидер", а пък като платиш парички и на толкова жадните за пустите финикийски знаци "социолози", като едното нищо ще те натикат и в "рейтинга". Обикновено се търси подходящ бъдещ "лидер", който да умее да свърши някаква мръсотийка, да извърши някакво ново пре-дателство, някаква мерзостчица, у нас кандидати за такива пошлости колкото щеш, даже някои се обиждат, че не са ги предпо-чели да извършат една или друга мерзост-чица, сиреч, у нас се смята за крайно унизи-телно да те възприемат за честен, за недос-тоен да вършиш мерзостчици, за недостоен да се продадеш, т.е. да бъдеш купен. Таки-ва се цупят и страдат от неблагодарното човечество. Ето, защо кукловодите, да речем, предпочетоха за лидер Боко, а не, да речем, Алексей Петров, Трактора де?! Даже този вторият, чини ми се, изглежда и значи-

телно по-интелигентен? Но, разбира се, все пак са важни качествата на оня, комуто ще отредят една или друга мръсничка рол. Колкото по-мръсничка е ролята, толкова по-голям пезевенк, сиреч, хитрец, измамник, мошеник требе да е кандидатът. Такива работи. Отвратително е. Затуй у нас свес-тен човек, сред тая конкуренция, няма ника-къв шанс да стане лидер, да пробие, да бъде възприет като такъв от народа на истински, същности основания. На това основание ние сме и ще продължаваме да бъдем една обезглавена нация, щото наци-ята, която си няма истински лидери, е тъкмо такава, обезглавена нация. У нас затова за лидери, простете, имаме не глави, а... зад-ници, лидерите ни са тъкмо... гъзове, какво повече да го усукваме, щом истината е такава?!

Да, истинският, същностният лидер по идея и по начало трябва да бъде глава на народа, да бъде негов главатар, ама в хубавия смисъл на думата. Щото какво прави главата по принцип, какво е предназ-начението на главата? Ами предназначени-ето на главата е да мисли, да умее да изра-зява народните копнежи, да ни говори за истинските народни потребности, идеали, терзания и прочие. Ний в нашия народнос-тен организъм сме довели положението дотам, че нямаме нужда тъкмо от най-важното: главата, представяте ли си какво значи това?! От глава нямаме нужда, ала от... задници (простете още един път!) има-ме, видите ли, страхотна нужда! И затова българското тяло, тялото на България, вместо глава обикновено има задник; на мястото на главата се кипри задник! Гнусна работа. Щото задникът трябва да се крие, а не да е най-отпред: правете си сметката какви сме щом онуй, що е достойно да ни е глава, го погубваме, без жал го ликвидира-ме, а начело и най-отпред, на лицето, си туряме именно задници! И си правете също така сметка сами докъде ще е докараме, щом си позволяваме такива непозволителни волности! Щото нали знаете какво може и какво умее да прави един задник?! Да не споменавам аз, щото ще стане хептен гнус-на тая статия. Но се питам дали наистина не трябва да стане хептен гнусна и даже ми-ризлива, та белким някой поне заради смърдела се усети какво прави – и докъде сме я докарали.

Ето, Боко, да речем, последният ни народен кумир, любимец на "целокупния малоумен народ", започна своята бляскава кариера като говореше едни там умнотии за това, че, видите ли, политиците не били друго, а били... "екскременти в целофан"! Били, да го кажем по народному, лайна в целофан. Той, чистникът с чистник, се гну-сял от тях, ама сам не се посвени да стане политик, т.е. да покаже, че и той е едно... лайно, и то такова, че неговата хептен не е за разправяне. Щото като си лайно, стой си там, дето ти е мястото, а не да се правиш на

16 много интересен; нали знаете какво Боко правеше през цялата си бляскава кариера?! Ами правеше едно-единствено нещо: заме-ряше медийните вентилатори с такива "екскременти в целофан", с такива лайна, че свят да ти се завие! Е, знаете какво се полу-чи: затова сега, в резултат на неговото управление, всички имаме чувството, че сме потънали до шия в пустите му лайна! Няма как да е иначе, дотук се стигна, щото той друго и не правеше, а само замеряше ме-дийните вентилатори с лайна. Всяка сутрин всяко свежо, току-що произведено лайно той го пльосваше върху некой медиен вен-тилатор и ни опръскваше без жалост! Егати копрофагичната държава станахме заради тоя! Ядохме лайна не знам си колко години, сега целите сме потънали в лайна, и ето, не знаем вече какво да правим. И май сме склонни да "чистим" едни нечистотии с други нечистотии, с надеждата новите лай-на да смърдят, предполагам, по-ароматно! Край! Свършвам с тая дума, прекратявам с тази смърделива метафора, но какво да правя, нямах друг избор, наложи се да я използвам, за да покажа истинското състоя-ние на нещата, в които се намираме. Исти-ната за мен е водещото, не нещо друго...

Та сфанахте ли сега реалната си-туация каква е у нас с т.н. "политическо лидерство", с водачеството на народа? Сега давате ли си сметка какви са разните му там Янета, Воленчовци, Жорж Ганчевци (и тоя дърт мискинин пак го измъкнаха отнякъде!), Гоцета, Цецовци, Марешки, Ярешки, не знам си какви още кандидати за славата, за които важи едното правило: фани единия, удари другия, страшни мискини са наште т.н. "политически лидери", "кумири", "народ-ни титани", "любимци" и пр.! Страшен резил са ни т.н. "лидери", гнус, същинска гадост, човек даже не може да намери точната дума за да опише реалната ситуация, мръ-сотията, до която сме стигнали! Да, иска се чистене на българските авгиеви обори, иска се май целият Дунав да преградим и да го пуснем да изчисти нашата смърделива българска кочина, аз друг начин не виждам да се изчисти нечистотията. Май се иска същински потоп, та да се избавим от гнусо-тиите, в които сме затънали до шия.

Да, ама къде са ни водачите – ще каже някой?! Щот тия работи не стават току-така, наистина се искат истински, същински, израсли от народните недра водачи. Които могат да ни станат истински глави, които достойно да могат да изпълняват функцията на водачи, на глава на народа. Има ги нейде наоколо такива достойни за тая велика рол личности, ала ний не можем да ги разпозна-ем. Или ако ги разпознаваме, правим сичко, що е нужно, да ги убием, нали говорихме за тая, другата ужасна и фатална българска склонност?! Ето, да речем, някой има такива лидерски качества, умен е, честен е, мис-лещ е, достоен човек е, говори верни при-казки, някой да се е трогнал от това?! Не,

задминаваме го с високомерие, сакън, да не го забележим, да не го оценим, да не го подкрепим, не няма такава опасност: ний се бутаме в тарапаната, да се кланяме на разните му там... лайнари, дето са в светли-ната на медийните прожектори и дето заме-рят медийните вентилатори... знаете с как-во, да не споменавам още тая толкова противна дума.

Това е положението. Правим нуж-ното истинското, дето расте в народните недра, в недрата на народното тяло, да го убиваме, а да даваме път само на фалши-вото, на гнусното, на неистинското, на изро-деното, на недостойното изобщо да живее. Това е положението. Трагично е. Не си представям как ще излезем от него докато самите ние поне малко не почнем да се променяме. Да почнем да подкрепяме ония, които го заслужават. Които са доказали, че могат да работят за доброто на народа. Които като лидери са доказали, че имат качествата да оглавяват народа и да го водят към заветните цели. Да, имаме и такива лидери, малко са, но ги имаме. Но не ги ценим. Напротив, мнозинството ги мрази. Щом обича лайнарите, няма начин това презряно и изродено мнозинство да не мрази истинските, достойните си водачи. Ето, примерно, един Костов, да речем, са готови да го изядат с парцалите, щото у нас всичко, що е личност от по-голям калибър, то дразни, то поражда ненавист, а пък мно-зинството обича нещастниците, радва се на кухите дрънкащи кратуни, на мошениците, самозванковците, на балоните под налягане и пр. Факт. Как да се променим, как да ста-нем други, щото така, докато сме си все такива, ще продължим да затъваме в мер-зости и мръсотии, аз още не знам, но търся отговора на въпроса. Ще пиша и по тия неща скоро. А засега стига.

Хубав неделен ден ви желая! Пос-ветете поне малка част от времето си в задаващия се чудесен ден и на размисли върху това, което ви казах. И ако има нещо - прощавайте! Не съм ви обидил защото ви мразя, а защото не мога да търпя недъзите ви. Затова. За ваше добро съм го напра-вил...

ПО ПОВОД ИЗБИРАНЕТО НА СТОИЧКОВ ЗА "СТУДЕНТСКИ ВОДАЧ НА ГРАЖДАН-СКОТО НЕДОВОЛСТВО"

Тези глупави момчета и момичета, които са избрали Стоичков за "лице на протестите" е добре да си спомнят, че той беше "лице" на Димитър Луджевата форма-ция Либерален съюз "Нов избор". И още: Христо Стоичков и ВИС-2 имаха дълга и много близка връзка през годините. Стоич-ков, заедно с Любослав Пенев участва в клип на борческата застрахователна компа-ния в най-зловещите й години. Отделно Георги Илиев му подари „Опел Тигра”, за да

го компенсира за второто място като „Футболист на 1995 година“. Мислете и вземайте информирани решения - никой повече няма да пробива в политиката с лъжа! (Anton Todorov)

Освен че е доктор хонорис кауза, Камата е и тънък познавач на студентските проблеми. Ето един спомен за негови срещи с младежта, който прочетох в електронен сайт:

"Помня, беше през пролетта на 1990 г. Група студенти отидохме в Стара Загора, за да гледаме Стоичков и ЦСКА срещу "Берое". В деня преди мача, завър-шил 3:3, отскочихме до хотела на "червени-те", за да си вземем автографи. Ицо ни посрещна нацупен, но раздаде няколко подписа. И докато го правеше, се изцепи: "Кви сте вие, бе?". "Студенти", отговорихме му ние. Последва крилатата фраза: "Студе-ни ли сте, топли ли сте, ни знам, ама нали знаити, чи идна патка учила, учила, та нак-рая пукнала!", а след него и култовият съ-вет: "Повичи ибети, по-малку учети!"

Както Кралят Слънце е казал “Държавата – това съм аз”, така и Камата вече ще може да удари по масата: “Алма матер – това съм аз! Алма ви матер и гау-деамус инвитро!” (Из Алма ви матер на протестите, автор: Валери Найденов)

КАК СЕ СТАВА "ЛИЦЕ НА ПРОТЕСТА", САНКИМ, КАК У НАС СЕ СТАВА "НАРО-ДЕН ТРИБУН" И "ЛЮБИМЕЦ НА СТРА-ДАЩИЯ НАРОД"

24 март 2013, неделя

Изразът "лице на протеста" е на

път да стане нещо като професия и дори като титла; гледам вчера по телевизията неколцината "лица на протеста", пита ги журналистката туй-онуй, а отдолу пише, да

17 речем, така: "Ангел Славчев – Чегеварата: лице на протеста", или "Дудю Дудев: лице на протеста" и пр. Човек може да си помис-ли, че официализирането на този израз е довело дотам, че туй нещо наистина се е превърнало в добър начин за препитание, в професия: ходиш по телевизиите, даваш интервюта, плащат ти какво да кажеш, из-пълняваш дадени поръчки, после, в качест-вото си "лице на протеста" ставаш, да ре-чем, член на "революционния граждански съвет" към еди-кое си министерство, там ставаш нещо като комисар или надзорник, и ето ти, същинска професия, и то доста доходна, си става туй "лице на протеста"!

Келепир има в тази работа, видите ли как некои се уредиха около тия протес-ти?! А пък едно крехко момиченце дори щяло да става и депутат, то щяло да бъда, видите ли, "представителя" на "лицата на протеста" у Парламенто! Така се изрази умилително самата тя, но мен тук ме инте-ресува ето този въпрос: как, аджеба, се става "лице на протеста"? Да, как се случи така, че точно тия бидоха наложени от услужливите медии за официални "лица на протеста", които вече в качеството им на такива биват приемани и от Президента, и от Премиера, от тях, предполагам, треперят държавните чиновници, сякаш са нещо като едновремешните болшевишки комисари. Та ми хрумна да поразсъждавам малко над ето този любопитен въпрос.

Значи тече си протеста, първия "съвсем спонтанен протест", идва за първи път некоя медия и почва да си търси некой, когото да оторизира и да провъзгласи за "лице на протеста". Не вервам съвсем слу-чайно тоя Ангел Чегеварата или Янко Пар-тизанина ей-така, съвсем случайно, ама наистина произволно да са се оказали та-ман пред камерите и по една чиста случай-ност да са дали първото си интервю; чини ми се, че те сами са се натикали пред тия камери, избутали са с лакти другите, по-наивните протестиращи и се се инсталира-ли пред камерата, като са изкрещели: сни-май нази, ний ще бъдем оттук-нататък "ли-цето на протеста"! Значи са били по-оправни, един вид, по-нахакани, което е довело до това, че са се усетили предвари-телно, че има доста келепирец в тази рабо-та, именно да се самопровъзгласиш за "лице на протеста" и в един момент да

станеш любимец на нашите така любвео-билни медии.

А може пък, знам ли, в медиите да е минал някакъв тайнствен списък, в който да е пишело: тоя, той и тоя да каните, за тях е решено да бъдат официалните "лица на протеста", тям сме гласували туй доверие, те са наши момчета, значи само тях ще каните, тях ще произведем в званието "на-родни трибуни"; да, тия назначени по този начин "лица на протеста" все едно са нещо като народни трибуни, ала понеже момчета-та, явно, са скромни, предпочитат да се самонаричат "лица на протеста", а не ди-ректно "народни трибуни". Та значи и сега медиите имат цялата роля в провъзглася-ването на тия "лица на протеста", досущ по същия начин, по който навремето, след "промените от 1989 г." единствената тогава национална телевизия (в която, както сега знаем, работеха все ченгета като Кеворкян и като Гарелов) ни пробута и наложи съот-ветните "лидери на демокрацията", които, както сега знаем, се оказаха почти до пос-ледния все доверени лица на ДС, все ченге-та, мерзавци и прочие. Ето, сега се повторя съвсем същото с провъзгласяването на тия "лица на протеста" от услужливите медии, които явно пак си получават отнейде запо-веди кои лица да са "лица на протеста", а кои пък никога да не бъдат канени по теле-визиите, щото са крайно неподходящи (един вид са в съответните забранителни списъ-ци", както едно време си беше, т.е. у нас изобщо има ли някакви промени? Има, ама дръжки...).

Аз даже имам една друга догадка около механиката на провъзгласяването на тия "лица на протеста"; то и Иво Инджев спомена в едно предаване едно крайно неудобно нещо относно това, че "лице на протеста" става тъкмо оня, който се е качил на колата на "протестиращите", оборудвана с микрофони и високоговорители; каза това Иво Инджев и беше обруган, щото, видите ли, бил клеветил тия толкова алтруистично настроени и мили лица на протеста! (Абе, думата мили-ционер дали не иде от "мил", от "мили", явно щот са много мили, затуй за милиционери да са провъзгласени най-милите, а, какво ще кажете, как ви звучи тая теория за произхода на думата "милиция"?!) Но този, който урежда да има съвсем мо-дерно оборудвана "кола на протеста", изли-за, е един вид организаторът на тия "ама наистина съвсем спонтанни протести", а пък кой да се качи на тази кола, сиреч, кой да държи микрофона и да повтаря като папагал "лозунгите на протеста", които някой друг му ги е написал, това вече се решава от същинските кукловоди на протес-та, ония, които са платили и поръчали орга-низацията му, с оглед използването на протестиращия народ за постигането на някакви свои цели.

Тъй че, сами виждате, доста мътна и кървава става работата около така "слу-

чайното" и "съвсем спонтанно" опреде-ляне на тия "лица на протеста", които нищо чудно да са получили и съвсем хубави парички за изпълняването на тази роля, не вярвам да се занимават с тази работа ей-така, съвсем идеалистично, единствено заради хубавите очи на репортерките от телевизиите, които ще се избият да им вземат пустите интервюта; не, убеден съм, че има голям келепир в тази работа, да станеш "лице на протеста", което си личи и по самочувствието на тия "щастливци", на тия "избраници на случая" и дори, предста-вяте ли си, на самата "съдба". Ех, върви им на някой, уредиха се за цял живот! Казвам това, щото ми хрумва следната крайно неудобна мисъл: ето, да речем, един Трен-чев (и той, старият "борец за народни прав-дини") се размърда напоследък!) цял живот си се препитава от това, че навремето е бил избран за "пожизнен вожд на болгарския синдикализъм"; той нищо чудно и некой и друг милионец да е турил настрана през цялото това време, в което така прочувст-вено ни говореше по телевизиите за това колко жестоко страдат бедните; абе да станеш "защитник на бедните" и на "онеп-равданите" у нас си е доста доходен бизнес, хубава пари, явно, падат от тази работа, то затуй и синдикатите ни са станали същински мафии!

А ето, такива ни се оказват сега и "народните трибуни", "лицата на протеста". Аз лично, да ви кажа правичката, хич, ама хич не вярвам, че те са такива, за каквито се представят, хич и тям не им е чиста работа-та, личи си по очите им, дето пламтят и в тях ясно се забелязват очертанията и отра-женията на пустите му финикийски знаци! Да, личи си, че изобщо не им е чиста рабо-тата, а напротив, че доста доходен бизнес е това, и момчетата, иначе, види се, са доста окумуш, хич не са и прости, и се възползват добре от новия си статус, а пък будалите нека да им се радват на думите, на призи-вите им за "справедливост", в полза на страдащите и унизени народни низини.

У нас излиза, че тия, дето най-прочувствено реват за страданията на на-родните низини, биват забелязвани от ме-диите и на тая основа наистина стават хора, уреждат се в живота, а пък на самите стра-дащи народни низини какво да кажем: май-ната им на тях, нека да си страдат, щом са все такива балъци! Но ний да не изпускаме далаверата от цялата тая работа; тъй ами, да не сме балъци като тях, айде де?! П.П. Абе току-що турих точката и се сещам: ами че то самият Боко как стана народен трибун и "любимец на страдащия народ"? Ами по досущ същия начин стана, както и тия: с даване на прочувствени интервюта, с показване на мускули пред очарованите репортерки, чрез ставане на медийна звез-да, и той именно по този начин в един мо-мент се възвеличи дотам, че стана и абсо-

18 лютен властелин на тоя народ – докато му дръпнаха килимчето, щото народът, май-май, взе да се просънва. Ами Волната птица Сидерова как стана народен трибун? Пак така, благодарение на една, после и на останалите телевизии, ето, този е механиз-мът. И Янето стана така народен любимец и закрилник на страдащите малоумни народ-ни низини! Все така стават. Сфащате ли сега цялата работа каква е? А да видим, сфанахте ли и дали ще си направите съот-ветните изводи, щото за изводите се иска вече мислене, а то явно съвсем не се удава на мнозина...

ЕДНА ОТ МЪДРИТЕ МИСЛИ НА ЛЕДИ ТАЧЪР...

23 март 2013, събота

ПРОЛЕТ Е, ДА СЕ РАДВАМЕ!!!

ЕДИН БЕЗПЛАТЕН СЪВЕТ КЪМ ПЛАТЕ-НИЯ МЕДИЕН ЧЕНГЕСАРИАТ, УСЪРДНО РАБОТЕЩ ЗА НЕИЗБИРАНЕТО НА КОС-ТОВ В СЛЕДВАЩИЯ ПАРЛАМЕНТ

Колко дена остана до деня „Х“? Другари ченгета от ДС, избрахте

ли си подходящи върби, на които да се обесите – след като видите Костов и парти-ята му и в следващия Парламент!?? :-)

Мъко, мъко... ей, хора, колко

много мъка има по света!!!

ТЕ СИ ИМАТ МНОГО ПОКЛОННИЦИ И МИСИОНЕРИ, НО НИЙ ПЪК СИ ИМАМЕ МНОГО ПОЛКОВНИЦИ И МИЛИЦИОНЕ-РИ...

21 март 2013, четвъртък

ЕТО КЪДЕ И КАК СВЪРШВА ВСЯКА ЗЕМ-НА СЛАВА, ДОРИ И НАЙ-БЛЯСКАВАТА

УЧИЛИЩЕТО, СТАНАЛО БАЩИНИЯ НА ДИРЕКТОРА СИ, ЗА КОЕТО ВРЕМЕТО Е СПРЯЛО...

21 март 2013, четвъртък

Има противоречиви мнения по случая, но според мен и Данев и Киркова са за уволнение. Всъщност учителят до голяма степен е продукт на образованието в Бълга-рия, връзкар и най-вероятно е протеже на другарката Киркова. Иначе не би влязъл да работи в това училище, ако няма връзки с партията. И като всяко богаташко отроче има достатъчно самочувствие, самовлюбе-ност и безотговорност. Вярно, заможните родители са плащали добре извънредно за ограмотяването му и в крайна сметка е получил високо ниво езикова култура, това трябва да се признае. Това подвежда роди-телите.

В подготвителните класове ос-мокласниците винаги и лесно се влюбват в преподавателя си по езика. От тях не може да се очаква съвсем обективна оценка, лесно са се подвели от приятелското му отношение. Но моралът на учителя трябва да е безупречен, защо родителите не искат да видят това, питам се аз. Това, че в цяла-та ни страна е позволено да се шири прос-тотия, не е причина да оправдаваме съзна-телната или несъзнателната липса на заг-риженост какви ги вършат учениците на двора на училището. Ако приятелят им учител бе им казал, че прекаляват, всичко щеше да е ок. Най-вероятно не е забелязал някои грозни пошли подробности, поради което, щом не осъзнава вина... не е за учи-тел!

Тук вече Директорът решава, спо-ред цялостния облик на личността му – дали има шанс да се озапти малко палавия учител, дали разбира, че децата търсят примери за подражание и отговорността му е голяма, дали в случая ползата от добрата му работа по английски трябва да натежи над една или повече фриволности. Решава директорът – но ако е на място. Ако беше на място, щеше да се накара на Данев за това, че в желанието си да е близък с учениците не съблюдава и не забелязва всичко, щеше да влезе в класа и да обясни човешки на децата къде бъркат, да изпрати педагога да говори с двете страни – учител и ученици – за неписаните правила на етиката и естети-ката.

Но да се ентусиазира и без педаго-гически съвет да пристъпи към уволнение, като инсценира че министерството го искало чрез факс, и да се прави на безупречен директор когато пред училището родители и ученици скандират оставка, да си позволява психически тормоз над ученици... Явно иска да се отърве от Данев, който не е бил пос-лушен, а и завистници (останалите учители по английски) има; най-вероятно те са дали своето особено мнение за добрия успех на Данев по английски...

Е, от такъв директор нямаме нуж-да, той е по-вреден от Данев и градът го знае, прогонените от нея учители, тормозе-ните от нея, гонените от директорската стая родители... Как доброто училище става бащиния на някого, защо става така? Нека отговорят пред разследващите любимите на директора 61 учители от този педагогически колектив, за когото времето е спряло – и за когото само паричките са важни...

Написа: Анонимен

АМЕРИКАНЦИТЕ СА БОГАТИ СЪС СИЛА-ТА НА СВОБОДНИЯ СИ ДУХ!

20 март 2013, сряда

19 Из ЕДИН АМЕРИКАНСКИ БЪЛГАРИН ОТ-ГОВАРЯ НА ВАШИТЕ ВЪПРОСИ ЗА АМЕ-РИКА, ВЛ.ЯНАКИЕВ

Въпрос: На какво се дължи силата и бо-гатството на Америка?

Според мен, силата и богатството са релативни величини, отразяващи лични-те ни разбирания за света около нас – един наричаме силен и богат с неговите история и традиции, друг – с познанието и човеч-ността му, трети – с парите му и т.н. От тази гледна точка по-скоро би трябвало да се размислим с какво в същност американците са силни и богати. Да говорим за сила, визирайки военна или технологична мощ, а за богатство, визирайки финанси и бизнес, е съвсем двудименсионно – тези неща са следствие от моралния фундамент на наци-ята, който позволява на хората да изградят това, което имат!

Нека не звучи банално, но амери-канците са богати със свободата си и силни с духа си! Нека го обясня – американците са успели да осъзнаят някой много важни съставки от социалното съществуване, възприели са ги като основоположни, и с всички възможни сили се придържат към тях. Те са емигрантска страна, и целия им човешки потенциал е пристигнал отвън. Но всеки новодошъл под една или друга форма преминава през “претапянето” (the melting pot), груб процес на задължаване да зачита правата на околните, който много хора намират за недемократичен, ограничаващ личната свобода. Да – срещите с местната полиция за щяло и нещяло не са приятни, но след като веднъж влезеш в релсите на нормите откриваш, че така да се живее е стотици пъти по-лесно: сега цялото общест-во се стреми да защити твоите права, осво-бождавайки те да правиш това, което ти е

приятно, да бъдеш това, което можеш, да отдадеш себе си изцяло, без да трябва да се защитаваш постоянно от околните хора и обстоятелства! Какво ще направиш със собственият си живот остава на теб да решиш, едно обаче е ясно – никой няма да ти пречи да го направиш, освен ако ти сам не започнеш да пречиш, дори обратното – от всякъде ще получиш съвсем искрено окуражение!

Всички в Америка са пристигнали, повече или по-малко водени от някакъв авантюристичен дух, всички поддържат спомена за първите заселници като символ на куража да се започне нещо ново, да се успее въпреки трудностите. Цялата история на страната учи, че духът се калява с неус-пехите, и се гради с успехите, и американ-ците уважават тази история – с каквото и да се захване някой, всеки покрай него ще намери начин да го похвали и окуражи. Колкото и безперспективно да е едно начи-нание, никой няма да се присмее, никой под никаква форма няма да намекне дори “Тая нема да стане!”. И в много случаи, “тая” просто става… Помните ли братята Райт – никой никога не им е казвал, че след като немската академия на науките е доказала, значи не може да се направи самолет… Ясно е, че не от всяко начинание ще се роди гениална идея, но е и ясно, че всяка гениална идея може да бъде убита с неза-читане…

За мен това е амалгамата, това е магическата смеска, която прави американ-ците такива, каквито са. Имайки купища недостатъци, но въоръжени с непримири-мия си дух, и окрилени от свободата си, те не спират да предизвикват времето и съд-бата, и печелят от това! Останалото идва от само себе си!

Дерис пита: Каква е социалната позиция на обикновения американец? Ин-тересува ли се обикновеният американец от това какво става по света? Има ли критично отношение към политиката на собствената си страна? Разсъждава ли върху политическите новини или просто се информира?

Не мисля, че политиката е важен приоритет за американците. По време на избори те проявяват интерес, активни са, но след това тези неща бързо за забравени… Виж, ако по радиото чуят нещо, казано от политик, което не им харесва, или се усъм-нят в някого, много лесно и бързо се нади-гат. Американците са невероятно сплотени, подчиняват се на мнението на околните, лесно се организират, но и уважават инсти-туциите си. Изключително рядко открито ще критикуват властимащите, и то когато пос-ледните доказано са сгрешили. Има хора, които не се притесняват да изкажат публич-но мнението си, но като цяло всеки е кон-центриран в неговото, това, с което се за-нимава, което му е интересно.

ЦАР БОРИС III – ПОРТРЕТ НА ВЛАДЕ-ТЕЛЯ В НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

21 март 2013, четвъртък

НЯКОИ ЕПИЗОДИ ОТ ИСТОРИЯТА НА ХУМАНИТАРНАТА ГИМНАЗИЯ В ПЛОВ-ДИВ И ВРЕМЕТО НА ВЪЗЦАРЯВАНЕТО НА НЕЙНАТА НЕСМЕНЯЕМА ДИРЕКТОР-КА С.КИРКОВА

20 март 2013, сряда

По повод на събитията в Хумани-тарната гимназия в Пловдив решавам тази вечер да публикувам откъси от моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (тя има за подзаглавие Кратка психологи-ческа история на съвременна България), в които разказвам събития, случки и преживе-лици от времето, в което за кратко моя милост беше директор на същото това училище; от тях можете да научите и как се случи така, че сегашната директорка на

20 това училище "другарката Соня Киркова" се възцари на директорския пиедестал, след като, разбира се, направи нужното да отст-рани препятствието, каквото моя милост представляваше пред така въжделенния, пред така жадувания от тази особа пост; ето, прочетете за тия събития, като реша-вам да запазя и разсъжденията, в които очертавам големия контекст на онова хем романтично, хем и доста мръснишко време:

... Аз пък по това време (след

уволнението ми от ПУ "Паисий Хилендарс-ки", където в периода 1985-1992 г. бях асистент по философия, бел. моя, А.Г.) за да преживявам някак си, си търсех работа, най-често съвсем временна (като учител, по заместване). Едва някъде към декември 1992 година, след като неуспешно си търсех работа до този момент, разбрах че шеф на пловдивския инспекторат по образованието е станал един мой познат от ПУ, който също кажи-речи едновременно с мен е бил изри-тан от тази червена крепост. Ще разкажа историята, която се оформи в тази връзка...

... Този шеф на образованието бе-ше подкрепаджия и сам по себе си беше колоритна личност, за която си заслужава да се пише повече, ама нямам тук възмож-ност. Бивш борец, състезател по борба, медалист, шампион, преподавател по физ-култура в ПУ, той не стана мутра и борче, каквито станаха повечето от неговите коле-ги, ами стана... "дон Кихот", стана, предста-вете си, демократ. Казваше се Петър Стан-чев и понеже беше зарязал спорта, беше станал май повече и от 150 кила, ако не и двеста. Беше с една дума грамаден човек, който трудно се побираше и на канапе. Но беше доста жизнен и енергичен, та когато аз отидох при него в кабинета му, скочи да се ръкува с мен и веднага почна да ме мъмри защо досега не съм се явил и какво правя изобщо. Той знаеше, че съм демократ, аз му разказах с няколко думи ситуацията около моето семейство и той изрева като бик на секретарката си:

– Веднага да дойде главната екс-пертка! Абе тия комунисти чиновниците тука мамата са си е...! Правят всичко за да ми пречат, ама аз ще ги изпоуволня съвсем скоро. Гледай сега да видиш какво ще я направя тази дърта хиена, дето сега ще дойде.

Няма да описвам сюблимната сце-на, която се разрази в кабинета на шефа на пловдивското образование когато чиновнич-ката влезе, защото ме е страх да не го да-дат този П.Станчев след това на съда в Страсбург за защита на човешките права. Факт е, че тя изтърча като торпила да търси работа на жена ми, а пък самият шеф почна да мисли къде да ме тури мен. И скоро радостен се удари по челото:

– Абе аз ще те туря директор на Хуманитарната гимназия, ти си само за там, понеже си философ, но и за друго: там е

гнездо на дърти комунисти и комунистки – и ти ще им свиеш сърмите! Защото след закриването на комитетите на БКП те се набутаха из всички най-елитни училища, ето, пращам те там, та да ги туриш на мяс-тото тия наглеци. Отивай и ставай директор на Хуманитарната гимназия, искаш ли?

Аз му рекох че не ламтя много за такива постове, понеже искам спокойствие да си пиша книгите, но той ми рече:

– Ето, по цял ден ще си пишеш книгите там, в директорския кабинет! Не се дърпай ами отивай, това е заповед! Ей-сега ще ти дам бележка че ти си новият дирек-тор, отивай и поемай работите, имам ти доверие колкото и на мен самия.

И аз отидох. Пред този огромен човек всички, дори и аз – дето също не съм малък като ръст и килограми! – изглеждат като джуджета. Все съм си мислил какво ли ще остане от един човек, пък било то и комунист, ако П.Станчев замахнеше да го удари: май нищо нямаше да остане, ами комунистът щеше направо да анихилира! И нямаше как, за да не ме сполети такава участ, отидох и станах директор.

Да, станах директор на това зна-менито училище, но само за... месец и по-ловина. Мен той ме тури директор към 20 декември 1992 година. След седмица падна кабинетът на Ф.Димитров, падна и министъ-рът, дето беше назначил П.Станчев за шеф на пловдивското образование. Този минис-тър се наричаше проф. Николай Василев, философът. П.Станчев не отишъл в пос-ледните дни министърът да подпише моята заповед, изобщо не е загрял, че трябва да го направи. Аз също не отидох да свърша тая работа, нищо че с професор Василев се познавах добре, бях го канил навремето, още преди 1989 г., в своя Философски клуб към ПУ. Към края на януари новият минис-тър на просветата от беровото правителст-во вече е почнал да търси цаката как да уволни всички началници, които СДС е турило. П.Станчев беше лесен, бързо му намериха цаката, но го уволниха към март. На мен пък комунистите в Хуманитарната гимназия спретнаха стачка веднага щом властта стана тяхна, т.е. към края на януа-ри. Но за тази епопея в Пловдивската хума-нитарна гимназия ще пиша отделно, та да разберете на какъв хал беше тогава бъл-гарското образование. Не че сега е на по-добър хал де... Великото време и разцветът на банди-тизма в България

Ето че стигнахме до четвъртата година на младата ни демокрация, която както тогава, така и сега, си е в окаяно по-ложение. Комунистите, мутрите, предатели-те, ченгетата и пр. пасмина и тогава, и сега, са на най-челни властови позиции, а пък ние, искрените радетели на демокрацията, сме си в опозиция и в немилост.

За да е така и тогава, и сега, явно има нещо сгрешено, защото, съгласете се, не е редно, пък е и същински позор тия, дето през годините на прехода пречеха на всички до една реформи, направили въз-можно приемането на България в Европейс-кия съюз, да се кичат като сегашните наши управници с лаврите за това все пак исто-рическо, пък макар и невероятно постиже-ние на нацията! Но тогава, в 1993 година никой не е мислил, че някога ще доживеем да сме в Европейския съюз; това тогава си беше чиста фантастика. Макар че имало нещо, което ни е движело във вярната посо-ка – и това са ценностите, в които вярвахме, ценностите на свободата и демокрацията. Комунистите тогава, разбира се, си вярваха, както и винаги в историята си, в "ценности-те" на кражбата, далаверите, лъжите, изма-мите, убийствата...

Сега като се питам за какво да пи-ша в тия толкова мъртви за страната годи-ни, в които обаче мафията преживя най-великото си време, наистина не се сещам за нещо, за което си заслужава да се пише. След като акциите на СДС за свалянето на селския хитрец и предател Жельо Желев от президентския пост се провалиха, прави-телството на Жельовия човек Беров се укрепи, и почна онова свое бездействие, което доведе до пълно беззаконие и пара-лиза на властта, а също и до невиждан разцвет на мафията. Самият Беров беше крайно смешен и хептен изкукуригал профе-сор, когото в средите на опозицията съвсем уместно и веднага нарекоха "сламеният човек": понеже беше турен там като някакво чучело, а пък в същото време анархията нарастваше, държавата сякаш мигом зами-на в пенсия след като пенсионер стана премиер. Той, горкият човечец, Беров де, като всеки пенсионер гледа докато е на власт поне да се възползва от услугите на правителствената болница, та да си напра-ви някоя и друга операция безплатно: туря-ха му байпаси на сърцето за да се подмла-ди поне малко. И чене по-свястно изглежда му туриха понеже предишното му хлопаше из устата когато си четеше написаните от някой друг изказвания.

Веднъж, спомням си, сламеният човек трябваше да поднася венец на памет-ника на Левски, и там, разбира се, публика-та намери за нужно да го освирка; Беров се нацупи и веднага почна да кори протести-ращите, да ги нарича "вандали", понеже били освиркали не само светиня му, ами и един вид и самия Апостол! Явно това нищо-жество така се беше замаяло, че от пиедес-тала си на временен властник се беше почнало да се идентифицира и да се мисли за сравнимо не с кой да е, а комай със са-мия Левски! Та Беров си се пъчеше на па-радите, омаян и окаден от тамяна на така случайно сполетялата го слава, наставникът му Жельо си правеше същото, а пък двама-та един до друг бяха толкова окаяна картин-

21 ка, която наистина олицетворяваше непро-копсалата и съвсем карикатурна нова бъл-гарска демокрация.

Този период беше период на тър-жеството на безличията. Безличен и сиви-чък беше и председателят на Парламента Александър Йорданов, бивш доцент по български език от Шуменския институт, комуто съвсем случайно се беше паднала ролята на "велик държавник". В такава ситуация дребничките души направо се побъркват, и А.Йорданов, надут като балон, се преструваше на крайно важен на най-високата трибуна в Парламента, нищо че си беше просто един най-послушен слуга на Доганчо и на комунистите; а пък един човек без капка достойнство просто няма как да е личност. За премиера и президента вече казах.

По това време пък начело на БСП беше застанало едно друго недоразумение, наречено Жан Виденов, бивш комсомолски кадър, когото Лилов тури на поста, та да може да си го манипулира както си пожелае; Лилов пък явно се е мислил за българския Дън Сяо Пин. Жан Виденов в тази ситуация на тържество на безличията започна да набира сила, също да се прави на важен, нищо че издишаше по всички линии – и нищо че всяко негово изказване си беше една абракадабра, подобна на тия, които сега изрича неговият наследник в партията им Гоце Първанов. Общо взето в този пери-од на нашето развитие най-ярко изпъкна един от най-големите дефекти на нашата демокрация, а именно липсата на по-широко скроени личности, способни да поемат някаква историческа мисия и да решават насъщните държавни задачи. Точно заради този личностен дефицит, за който аз още тогава пишех в непубликуваните или в съвсем рядко публикуваните ми статии, нашата демокрация така буксуваше, тъпче-ше на място, а често и завиваше назад.

По това време на безличие взе да се размърдва и правешкият хитрец Тодор Живков, който вече като пенсионер усети, че току-виж пак е дошъл неговия час, след като народът ни не можа да си роди свестни лидери и след като уж ни управляваха ня-какви си крайно жалки кукли на конци в лицето на Жельо и Беров. Тодор Живков тогава почна да дава интервюта, него го посети и му оказа чест дори "мандатоноси-телят" Доган, и, доколкото си спомням, му цуна и ръка, а къщата на Живков в Бояна стана нещо като място за поклонение или като нова Мека, където се изниза целият ни така продажен и лицемерен елит. А в също-то време горкият ни и слабоумен народ охкаше и стенеше от мъка като се сещаше какви блажени години е преживял под кри-лото на своя "Тато".

Разпространяваха се тогава пошли митове за това, че "Тато" подобно на Ста-лин не бил взел и едно левче от държавни-те пари, че бил беден като църковна мишка,

че обичал народа си и бил готов отново да се пожертва за него, като го възседне пак с най-голямо удоволствие. А пък една жена дори разказа прочувствени спомени за това как още когато Т.Живков бил на власт, тя му кърпела чорапите защото той бил много икономичен и подобно на Левски не разре-шавал да се хвърля нахалост за нови чора-пи народната пара. Ей такива сърцеразди-рателни истории се разказваха тогава на наивния народец, и той ги слушаше със зяпнала уста, което пък ме кара да си мис-ля, че не в момента сме в най-тежкия си период като нация, че не сега, в 2007-2008 г., когато пиша тия записки, простотията на нацията ни е в най-високата си точка, а именно тогава. За това свидетелства и фактът, че тъкмо в онова време почна да набира сила явлението Слави Учиндолски, но пък за сметка на това нищо още не се знаеше още за бат ви Бойко, което говори, че сега сме по-напреднали в туй отношение. Впрочем, в този период Т.Живков си е тър-сел гавазин за все по-честите си публични изяви и точно тогава се е спрял, изглежда, на перспективния и така жаден за медийни изяви суетен пожарникар.

В този период, както казах, беше разцветът на бандитизма: почнаха да пре-насят през граница срещу прилични подкупи за митничарите какво ли не, като се почне от алкохол и цигари, та се свърши с нарко-тици, проститутки и оръжие от всякакъв калибър, включително и самоходно. Тогава по улиците на всяка крачка опъваха сергии по-предприемчивите ни сънародници и търгуваха с всичко, особено с китайски и турски боклуци и с вносни цигари примерно също. Мутрите от по-нисък калибър пък изнудваха тия новоизпечени търговци и така си трупаха прилични състоянийца. Тогава също много се търгуваше незаконно с валу-та понеже нямаше чейнч-бюра за всички, ами разни най-тъмни субекти се бяха отда-ли на този бизнес. Един вид банките във вид на мургави и не чак толкова мургави бандити си стояха на крака по тъмните ъгли на улиците и продаваха валута на всеки, а най-често просто мамеха, като продаваха вместо банкноти умно сдиплени бели хар-тийки (наричани "кукли"). Инфлацията си пълзеше упорито нагоре, аз си спомням, че когато Ф.Димитров беше свален, доларът беше 22 лв., а германската марка трябва да е била към 8-10 лв. При Беров левът упори-то, макар и бавно, се обезценяваше, за да се стигне при Виденов до хиперинфлация и курс от 3000 лева за долар. Хиперинфла-ция, изяла до шушка спестяванията на нацията и направила много другари ей-така, заради хубавите им очи, пребогати кредитни милионери.

А пък в това време моя милост, имам предвид в края на 1992 и началото на 1993 година бях за малко, както вече казах, директор на Хуманитарната гимназия. Ше-фът на инспектората ме прати без писмена

заповед да подиректорствам и не се сети да поднесе на министъра трудов договор, така че аз съм единственият чиновник, който след като кажи-речи два месеца е бил директор, не е получил и един лев заплата. Но както и да е, тогава времената бяха доста смутни и странни, та се случваха и такива куриози. Чудя се изобщо дали да пиша за този епизод, но май се налага, та да се разбере нещичко и за ситуацията в образователната ни система.

Тази т.н. Хуманитарна гимназия (а тогава си я наричаха гимназия "Димитър Благоев") е онова знаменито училище, което е било обзаведено навремето, още през 19 век, с внушителна сграда, и в което са преподавали и учили много известни личности; тогава училището е носело името Първа мъжка гимназия "Княз Александър Първи Батенберг". Когато влязох в това училище на входа, вътре, в едно грамадно фоайе със стълбища, ме посрещна огромна гипсова статуя на комуниста Димитър Бла-гоев, намазана отгоре с бронз. Този факт крайно ме озадачи: каква ли връзка пък е имал основателят на БКП Благоев с класи-ческото училище – явно никаква?! А иначе сградата е импозантна, с голяма актова зала, с изографисани стени и тавани, с паркет и огромни дъбови врати от едно време, с хубави кабинети, някои от които са с амфитеатрално разположение на учени-ческите банки. Изобщо в сградата витаеше един дух, който аз веднага долових и той ме ентусиазира да направя нещо, та училище-то да блесне в полагащия му се блясък и великолепие.

Направих среща с учителите, мно-зинството от които ме посрещнаха крайно наежени: аз за тях съм бил натрапник, пус-нат там от "новата власт", на която обаче й оставаха още седем дни управление! На всичкото отгоре експертката от инспектора-та, която ме представи на "колектива", по-неже е имала зъб на шефа, който, както казах, я наричаше в очите комунистка, обя-ви, че аз съм още без заповед от министъ-ра, сиреч в прав текст призова колектива да не ме признават за директор, един вид защото са в правото си да не ме слушат. Но понеже тия неща ставаха няколко дни преди новата година, училището излезе във ко-ледна ваканция. Аз през цялата ваканция разучавах архивите, за да науча повече за училището, което наистина е имало бляска-ва история.

Например открих една стара па-метна книга с кожени корици, в която проче-тох записки, собственоръчно вписани от княз Батенберг, от княз Фердинанд, от Сте-фан Стамболов и много други, които, като са идвали в училището, са пишели там своите пожелания и впечатления. Навсякъ-де по документите пишеше "Първа мъжка гимназия княз Батенберг", и ето че аз, поне-же тогава се обсъждаше как да се промени името на училището, предложих да се наре-

22 че "Първа реална гимназия княз Александър Батенберг". Това, разбира се, ужаси замес-тник-директорката, правоверната комунист-ка Соня Кирчева, която още тогава е крояла планове как да ме гътне, та самата тя да седне на креслото на директора. И понеже вече правителството на СДС беше паднало, това се оказа нетрудно: докато шефът на инспектората, пък и моя милост също, не си мръднахме задниците да идем в София и да издействаме подписването на моята заповед за назначение, другарката Киркова вече е била направила пътека до министер-ството; скоро тя стана директорка, та и досега си е такава.

Открих обаче в моите проучвания и нещо друго: имало е в началото на същес-твуването на гимназията един дългогоди-шен директор, който се е наричал Димитър Благоев. Той, разбира се, не е имал нищо общо с комуниста Димитър Благоев, просто са били съименници. И другарите ми пред-ложиха гимназията да си остане с името "Димитър Благоев", ама вече да не е оня, ами този Димитър, сиреч уж в чест на ед-новремешния й директор да оставим неп-роменено името й! Виждате колко са умни другарите, а?! Готови са на всякакви, дори и на най-главоломни салтоморталета, само да тържествуват наглостта и простотията им. Аз възразих и написах писмо до минис-терството и до кметството с предложение да се възстанови историческото име на гимназията.

Ето тук се появи първия ми сблъ-сък с другарите-комунисти, които наистина бяха подавляващо мнозинство, понеже това все пак е най-елитното пловдивско учили-ще. Те настояваха да си бъде “Д.Благоев” името и предложиха също в духа на демок-рацията "колективът" да се произнесе. Аз знаех, че те ще спечелят, но на съвета държах едно слово, с което се опитах да пробудя в тия кратуни някакво съзнание за културно-историческа съпричастност; но не би, те си държаха на своето. Тогава аз направих тактическа грешка и понеже те говореха, че Д.Благоев оттук-нататък щяло да се нарича училището, но не в памет на комунистическия вожд, а в памет на оня исторически директор, аз се изпуснах и запитах: а какво прави статуята на вожда ви долу в антрето, какво да правим сега с тази статуя? Другарите в един глас креснаха, че трябвало да си стои, понеже била с "худо-жествена стойност". Аз пък казах, че не е така, че е най-кичозно произведение от времето на култа към личността и трябва незабавно да се махне. Казах дори, че с един чук да се разбие пак става, защото няма никаква стойност. Тогава неколцина най-твърдоглави комунисти завиха на умря-ло, а пък съпартийците им скръцнаха със заби. Присъдата ми вече беше произнесена.

Случи се тогава една люта зима и си спомням как всичко беше замръзнало, а от стрехите висяха огромни ледени висулки.

Навън сякаш се беше появил един приказен бял свят, на който часове с истинско нас-лаждение се любувах, гледайки през прозо-реца на кабинета. И си мечтаех да си въз-върна свободата, понеже от глупостите, с които ми се налагаше да се занимавам, вече ми беше писнало.

И когато другарите след няколко дена ми спретнаха "стачка" за да си спасят гипсовата кичозна статуя на вожда им и за целта взеха че смениха патрона на дирек-торския кабинет (!), та да не мога да вляза там (да, така ставаха тия работи тогава!), аз изобщо не се занимавах повече с тази пош-ла комунистическа напаст. Веднага отидох при шефа на инспектората и му казах, че се махам.

Той не възрази, самият той чакаше момента, в който новият министър ще го уволни. И П.Станчев като мен не беше службогонец, щото ако беше, като нищо щяха да го оставят – стига да се беше уни-зил да ги моли. Но той имаше достойнство и беше личност: затова ние с него така добре се разбирахме. Месец след мен и той беше уволнен. Другарите никому не прощаваха ако усетеха, че има поне капка достойнство. А пък агонията на българското образование слабо ги интересуваше още тогава – та и досега. Важното е само те да са на власт, пък всичко друго нека да иде на поразия...

ДОЙДЕ ПРОЛЕТТА, ЧЕСТИТА ДА НИ Е: ЖИВОТЪТ ПОЧВА ОТНАЧАЛО, НЕКА ДА МУ БЪДЕМ ВЕРНИ!

СКАНДАЛЪТ В ГИМНАЗИЯ "СОНЯ КИР-КОВА ШЕЙК" СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА!

Свидетелството за такава една констатация намирам тук: Тормозят учени-ци от 8 клас, питат ги защо не стрелят с пистолет по учителите си; автор: Катя КАЗАКОВА

Титулуваната като Елитна гимна-зия „Св. св. Кирил и Методий” заприличва на феодално школско владение, което, изг-лежда, е недосегаемо за Министерството на образованието. Това съмнение се натрапва, след като дългогодишната му директорка Соня Киркова изобщо не се трогна от пуб-лично изказаното мнение на новия просве-тен министър, че се е изсилила, като е

напъдила учителя по английски език Христо Данев, организирал масовия танц Харлем шейк. И продължава да се държи така, все едно, че училището й е лична губерния, а учителите, учениците и родите-лите им – подвластни и безгласни подани-ци.

След като съмнително как така всички налични 61-учители се подписаха до един, че не желаят завръщането на колета-та им на работа, на психологически натиск са подложени и учениците от 8- б клас. Същият, на който, по думите на министъра „малко по-игривият” преподавател, е бил класен.

И които най-много реват за него. От ръководството ги предупредили, да се кротнат, Данев вече го нямало. И им намек-нали твърдо да не забравят, че на тях има оставало да учат още 4 години в училището.

С уточнението, че веднага можело да им връчат „отпусните”, ако много знаели. Това твърдят пред репортери техни родите-ли. Най-голямо старание в прилагането на Кирковата педагогика проявил зам.-директорът Събев. Той се изцепил пред стъписаните осмокласници, че щом толкова си искали Данев, що не вземели един пис-толет и да стрелят по останалите учители. Децата били изкарани и виновни за здра-вословните проблеми на учителка, на която й прилошало в час.

Станало й лошо заради тях, обви-

нил ги Макаренковецът. (Продължава ТУК >>> в блога)

ПО ПОВОД СКАНДАЛА „ХАРЛЕМ ШЕЙК” В ХУМАНИТАРНАТА ГИМНАЗИЯ: КАКВИ ТРЯБВА ДА БЪДАТ АВТЕНТИЧНО СЪВ-РЕМЕННИТЕ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ УЧИ-ТЕЛИ И УЧЕНИЦИ?

23 ПЛАМЕНЕН “БЪЛГАРОФИЛ”, ОБИЧАЩ НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА РУ-СИЯ И СССР, ЗАПЛАШВА С “ИЗЧИСТВА-НЕ” ПРИВЪРЖЕНИЦИТЕ НА ЕВРОПЕЙС-КИЯ ПЪТ НА БЪЛГАРИЯ!

март 20, 2013

Под публикация със заглавие НА-ЦИСТКИ КОМУНИСТИ ЗАПЛАШВАТ БЛО-ГЪР С… ОБЕЗГЛАВЯВАНЕ! (тя е писана преди много време, на 28 август, 2007 г.) коментатор, нарекъл се “Жорко мамин сладък Минев” (айпито му е налице и се пази) си излива душата, като заплашва с “изчистване” или с физическо изтребване всички ония, които са привърженици на прозападния път на развитие на България. Влязох в диалог с този индивид с оглед да разбера някои подробности относно толкова радикалната му позиция. Ето какъв разговор проведох с него до момента: Жорко мамин сладък Минев: Почти 6 години след тази тема ясно се вижда на-шествието на американците и Израел по българските земи. Проамериканските писа-рушки са меко казано недолюбвани в Бъл-гария. В началото на `90-те се пееше “как ще ги стигнем американците” – те ни нас-тигнаха, даже дойдоха като у дома си. Ще дойде време разделно за всички. Е, ще дойде време да играе метлата. Няма да е виртуално този път. Ангел Грънчаров: В какво ще се изразява това “играене на метлата”? Можете ли да поясните? Много фино се изразявате… Жорко мамин сладък Минев: Гледай но-вините, гледай как се вдигат българите. Всичките ксенофили и псевдопатриоти ще бъдат изчистени. Те са по-голямо зло от чужденците, които ни грабят. Те са с бъл-гарски имена. Ще ставаме още по-зле дока-то не се прочистим от вредни за България хора сред нас. Знаеш какво се има впред-вид под “играене на метлата”, ако не знаеш ще дойде време да се разбере от всеки.

В Европа пък и по света са на ход националистите напук на продажните гло-балисти. Чуждопоклонниците от всякакъв характер нямат бъдеще. Дори и платените драскачи, които се ориентират “на къде духа вятърът” ще го отнесат, защото всеки си има минало и по него ще бъдем съдени всички рано или късно.

Пишеш интелигентно, но едност-ранчиво. От една партия с Иво Инджев си, про-западният продажник. Лобистите винаги се познават по това, че премълчават неу-добните факти за страната или страните, на които симпатизират. Русофилите са същите, затварят си очите за “страна огромная” и всички други освен Русия са лошите… Зна-еш какво защитаваш, аз също знам. Въпро-сът е, че не само ние двамата знаем. Идва времето на българофилите… Ангел Грънчаров: Имаш предвид “бълга-рофилите”, чийто “патриотизъм” се мери с любовта към СССР и Русия, нали правилно те разбрах?! Значи заплашваш с физическо изтребване всички у нас, които са привър-женици на западните ценности, на евро-пейския път на България, нали вярно те разбирам? Смело кажи каквото мислиш, не се срамувай толкова. Кажи как ще го “отне-сем”, любопитно ми е да зная. Имам чувст-вото, че си живееш в един свят, който е замръзнал на представите от 30-те години на ХХ век в сталинския СССР, затуй питам.

Аз се интересувам много от поли-тическата психопатология, неин изследова-тел съм, затова питам…

ДА НЕ ДОПУСНЕМ ДА ПЛАМНЕ ПОЖАРА НА ЕТНИЧЕСКАТА ВОЙНА МЕЖДУ БЪЛ-ГАРИ И ЦИГАНИ!

март 20, 2013

КРАЙНО ВАЖНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!!! МОЛЯ, ПРОЧЕТИ НЕПРЕМЕННО, СЪД-БОВНО ВАЖНО Е!!!

Страхувам се, че кукловодите, след като ни спретнаха “февруарска рево-люция на онеправданите народни низини”, сега ни готвят междуетнически сблъсъци

между цигани и българи, т.е. пристъпват към разиграването на картата, свързана с раздухването на етническа война от югос-лавски тип. Този коз още не са си го изигра-ли, е, май дойде момента и за него. Петата колона на имперска Русия докато не ни откъсне от Европа и не ни запрати в дивите степи на Средна Азия няма да миряса изобщо. Хора, бдете! Не се поддавайте на провокациите на подпалвачите на етническа война между българи и цигани!!!

Искрата, на която е отредено да подпали етническия пожар, е тази: абсо-лютно безпричинното четворно убийство на цигани в София от превъртял военен пен-сионер (на който, явно, са платили да се жертва за “каузата”, бетонни комунистичес-ки глави в това съсловие колкото щеш!). Медиите най-активно участват в насъсква-нето на двата етноса, тази сутрин в телеви-зионните предавания на основните телеви-зии тази тема беше сериозно застъпена. Не вярвам, че не си дават сметка колко опасно е да се играе с тази карта, ала ето, медиите участват в раздухването на тлеещия конф-ликт, което означава, че са им платили, за да изпълнят подстрекателската роля.

Граждани, не се поддавайте на провокациите!!! Крайно опасно е в този момент у нас да избухне етнически конф-ликт между българи и цигани. “Генералната репетиция” по раздухването на етническа война беше изиграна успешно, това беше случаят “Катуница”. Сега с убийството в София провокацията е значително по-сериозна. В тазсутрешните предавания се видя, че на даващите интервюта сред цига-ните някой беше внушил какво именно да казват с оглед провокацията да е още по-силна.

Играе се крайно опасна игра! Хора, бдете! Заложено е бъдещето на България като суверенна държава! Етническият мир трябва да бъде запазен! На всяка цена! Не се поддавайте на провокациите!!!

КАКВА ЛИ НОВА РЕВОЛЮЦИЯ НИ ГЛА-СЯТ ТЕПЪРВА ОТ КРЕМЪЛ – СЛЕД “АН-ТИШИСТОВАТА”, И СЛЕД ФЕВРУАРСКА-ТА?

март 20, 2013 Из От Русия се задава нова Велика ок-томврийска революция (ВОР) BY ИВО ИНДЖЕВ … А сега да се върнем в нашата проруска губерния, в която бяха организирани „спон-танни” демонстрации срещу несъществува-щия добив на непроучени находища на хипотетичния шистов газ, който обаче поне на теория би застрашил в далечно бъдеще руския монополист Газпром, вилнеещ на българския пазар без конкуренция. Слез

24 един напън на добре смазана (досещате са как) машина от едновременни демонстра-ции в 16 български града, свикани на 14 януари 2012 г., премиерът Борисов светка-вично реагира и на 16-ти нареди на своето парламентарно мнозинство да вкара за гласуване мораториум върху проучването за опасния за Газпром (и недоказано опасен все пак за България) шистов газ.

Само след два дни България осъмна като първата държава в света, която си и забранила да знае, дали изобщо раз-полага с възможен ресурс да води незави-сима енергийна политика- пък дори и без да го разработва, нопоне да знае, че го има и така да се яви срещу Газпром с друго само-чувствие на масата за преговори, а не да лази под нея.

След онази януарска „антишистова революция”, както гордо я наричат онези с мегафоните от съветофилската пета коло-на, дойде и февруарската революция от 2013 г. Тя вече имаше своя успешен прото-тип с миризма на руски газ и рубли. Сцена-рият се повтори в разширен вариант – този път бяха яхнати не екологичните страхове (също толкова законни и автентични, както и яростта от високите сметки за ток) на на-родните маси, а гневът им от управлението на Борисов, който на бърза ръка опразни терена за избори.

На тях в Кремъл очакват да побе-дят открито проруските БСП и Атака, за да продължи колониалната им политика. Сиде-ров ще продължават крещи от телевизии и улични трибуни за „колониални схеми” на капитализма, заробващи България, докато зад този параван ще си тече „течната друж-ба” в желаната от руските колонизатори, която е истинската, реално действаща от 68 години колониална съветско-руска истинска колониална схема.

Очаквайте обаче всякакви циркове. Защото, както намирисва откъм столицата на нашата енергийна колонизаторка, като нищо може да дойде заповед по гарнизона да се козирува на добива на шистов газ. И тогава ще видим същите комсомолци, чеге-варисти и атакисти да маршируват със старите лозунги, от които вече е изтрита думата „анти”. Защото ще се борят вече за прослава на Великата октомврийска рево-

люция (ВОР) в областта на фракинга – нали през октомври Путин е прозрял и е посочил бъдещето!

В ОЧАКВАНЕ НА ОСТАВКАТА НА ПО-ЖИЗНЕНАТА ДИРЕКТОРКА НА ХУМАНИ-ТАРНАТА ГИМНАЗИЯ В ПЛОВДИВ

март 19, 2013

Ето какво била благоволила да каже директорката на Хуманитарната гим-назия в Пловдив Соня Киркова, да, тази същата, дето уволни любимият на ученици-те учител по английски (по нашумелия слу-чай “Харлем шейк”); вижте какви “мъдри” администратори си имаме в българските училища, вижте какви гениални мисли из-казват те:

“Като учител Данев е добър, но е слаб педагог!”

Сфащате ли каква мъдра мисъл е казала тая Киркова, пожизнената директор-ка на това училище? За която злите езици говорят, че цялата й кариера се свежда до постоянно стоене на административни постове в образованието по една-единствена причина: че съвсем не става за учителка.

И точно такива, дето сами не ста-ват за учители, са сложени у нас за начал-ници на учителите, та да решават кой става и кой не става за учител, сиреч, да колят и да бесят в сферата на образованието! У нас, знайно е, всичко е точно както не тряб-ва да бъде, наопаки на всяка логика и на всеки разум. Сами си правете изводите до какво води това… ДОПЪЛНЕНИЕ, ОТ КОЕТО МОЖЕТЕ ДА СИ НАПРАВИТЕ ИЗВОДИ С КАКВА ОСОБА СИ ИМАМЕ РАБОТА В СЛУЧАЯ: „Другарката” Киркова ехидничи и шикал-кави, говори за себе си в мн. ч.

„След протеста вчера при мен ня-ма абсолютно никакви официални докумен-ти, с които да се иска оставката ми, няма искания, няма послания.” Това твърди пред радио “Фокус” директорката на Хуманитар-ната гимназия в Пловдив Соня Киркова.

Виктор СТОЯНОВ

Обявената от разбунтувалите се ученици и родители за „другарката Кир-кова”, се надсмива, че протестът в защита на учителя по английски език Христо Данев е бил малоброен. А учениците от гимназия-та й били значително по-малко от 200 души. Сред тях били и учениците от основното училище, което ползва една и съща сграда с гимназията. „В случай, че при мен постъпят документи за искането на моята оставка, ще взема решение за това.”, кълне се „другар-ката” Киркова. Но извърта: „Поискването на моята оставка би трябвало да бъде от мал-ко по-други хора- от моите колеги, от Ми-нистерството на образованиетo и началника на Инспектората, от родители и ученици в училището.” И ехидничи, говорейки за себе си като гимназиален монарх в множествено число: „Така от една група хора, част от които са абсолютно непознати за нас, все пак не ми звучи сериозно. „Разбира се, че обмислям вариант за оставка, но ако про-дължи обществения натиск върху мен, за връщането на господин Данев. Аз мисля, че това е един изход при който, да считам, че това е най-достойното, което мога да нап-равя.”, шикалкави Киркова.

“РЕВОЛЮЦИОННАТА ПРОТЕСТИРАЩА УЛИЦА” НЕ Е “СВЕЩЕНА КРАВА”, ДРАГИ МИ ЛЪЖЛЬОВЦИ, ПОДЛИЗУРКОВЦИ И ЛИЦЕМЕРИ!

март 19, 2013

Исканията на “протестиращата улица” и самата тази протестираща улица у нас станаха напоследък нещо като “свеще-на крава”, срещу която никой не смее да каже и думичка, щото иначе рискува да го обявят за “реакционер”; на “протестиращи-те” се подмазват както милионерът Андрей Райчев, така и жена му, комунистката Виза Недялкова, така и кой ли не от нашите най-видни анализатори, да не изброявам имена, че нещо ми стана гнусно като се сетих за тая пасмина; всички се чувстват длъжни да се подмазват на “революционната улица”, да й правят мили очи, с оглед да извлекат някакви дивиденти, примерно, да бъдат забелязани в правенето на депутатски списъци и прочие; аз обаче, понеже по начало не обичам лъжата, лъжльовците и лицемерите, си позволявам често да пиша

25 кощунствени за “революционната народна улица” думи; примерно такива, казани по повод на следното сълзотворно излияние на един подлизурко:

“На улиците на България излязоха младите хора, тези на по 20-30 години… Сред тях има провокатори, хулигани и т.н., но те са под 1 %… Ако мислим за тези бъл-гарски момчета и момичета така… По добре да няма България… И все пак, ако се случи нещо хубаво в България то ще заради тях…” Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, че на улиците били излезли “младите хора на България”, я не ни правете на малоумни; може да са излезли доста млади хора, но не всичките млади хора в България са излезли на улицата, това първо; от излезлите млади хора имаше всякакви, е, имаше и доста кресльовци с чегеваристко-комунистически убеждения, но това не значи, че всички млади хора у нас мислят по този диноза-върски начин; трето, излязоха и доста пен-сионери, сред тях и такива, които са с най-тривиални комунистически убеждения; четвърто, тия протести бяха дирижирани от сили, които имаха крайно антидемократични копнежи и т.н.

Та работата при по-близко разг-леждане и при замисляне не е точно такава, както искат да ни у внушат другарите с ярко изразени комунистически убеждения, дето са в първите редици на всички организира-ни от петата колона на имперска путинска Русия “протестни движения” у нас, анадъ-мо?!

А на друго място, пак във Фейсбук, написах ето тези думи:

Някакъв другар, произхождащ, яв-но, от “страдающите народни низини”, и то с “революционен плам” на едно място ни увещава какво следва да мислим и как да се държим по “единствено правилния начин” в “настоящата революционна обстановка”; та се наложи да му напиша ето тия думи, бел-ким се позамисли малко:

Простете, но това са глупости! Не може Вие да ни казвате за какво да гласу-ваме, какво да мислим, какво да правим и как да живеем; всеки сам, водейки се от акъла, с който разполага, сам ще реши, примерно, за кого да гласува. Това пък за нова Конституция е ала-бала точно в този момент, и сегашната Конституция, въпреки претенциите към нея, може да свърши работа. А иначе, водейки се от ето тия мо-менти във Вашето изказване “… единстве-ния демократичен начин и пр… е… налива-не от пусто в празно и възможност на вся-какви провокатори, агенти и партийци да влияят чрез подхвърляне на различни “идеи” за разединяване на хората!” разби-рам, че Ваша милост е човек с крещящ антидемократичен манталитет…

НЕЩО КАТО АПЕЛ ЗА ПОДКРЕПА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ – С ПОЖЕЛАНИЕ ЗА БЕЗМЕТЕЖНА И ЧИСТА СЪВЕСТ

18 март 2013, понеделник

След усилна работа в последните две седмици, след много почти безсънни нощи най-сетне е готова за отпечатване и новата, първа за тази година книжка на списание ИДЕИ. Нашият малък, но самоот-вержен екип успя и този път да направи невъзможното – и в резултат сме подготви-ли един прекрасен духовен "продукт": спи-сание ИДЕИ наистина е едно нежно и крех-ко духовно цвете, израсло на бунището на българския живот. Остава още съвсем малко работа по стилистичната редакция на текстовете – държим и в това отношение текстовете ни да са перфектни – и файлът на списанието заминава за отпечатване. Иска ни се съвсем свежият брой на списа-нието да бъде в ръцете на читателите си в последната седмица на март, т.е. след около седмица.

И ето че след като направихме всичко, което ни е по силите, ние, издатели-те на списание ИДЕИ, сме изправени пред последното и то най-сложно препятствие до реализацията на нашата мечта: осигурява-нето на средства за отпечатването на спи-санието. Трябва да се плати на печатницата за да го отпечата, няма как да е иначе, т.е. трябват ни пари. Да търси човек пари за отпечатването на едно списание за духов-ните неща в нашите, в родните ни българс-ки условия е нещо като да се опитва да организира фен-клуб на почитателите на хладилниците сред бедното ескимоско население. Ето, сега тази книжка на списа-нието ще бъде 11-та от основаването му; точно толкова пъти ни се е налагало да правим какви ли не чудеса, само и само да

осигурим нужните средства за излизане-то на списанието.

Излишно е да казваме, че подкре-па отникъде не ни се оказва, ако изключим неколцината ентусиасти, които с лични средства фактически издаваме списанието. Няма смисъл да изтъквам, че абсолютно никаква подкрепа не получихме от институ-циите на държавата, които по презумпция уж работят на същата нива – духовното, нравственото, личностното израстване и образованието на младите. Нашето списа-ние участва в конкурса на т.н. Фонд за науч-ни изследвания на МОМН, който завърши със скандали и с оставката на министъра Сергей Игнатов. Разбира се, че не бяхме класирани; нищичко не получихме. По-голямата част от тиража ние въпреки това подаряваме на националните, на областни, на читалищни и на училищни библиотеки.

Та пиша тия неща с надежда някой от приятелите на този блог да се реши все пак да стори едно добро дело: примерно да се абонира за списанието (това може да стане и на адреса на редакцията), или пък да рече да си купи някоя от предишните книжки на списанието, или, в крайна сметка, да рече да си купи някоя от книгите на мно-гострадалния главен редактор на списание-то, именно моя милост, който, разбира се, всичко, което има, всичко, което е получил от продажбата на книгите си, го влага в излизането на списание ИДЕИ. Ако 150-200 човека у нас се намерят, които да се абони-рат за списанието, то ще излиза безпроб-лемно, самофинансирайки се.

Щото ние, автори и издатели, не щем никакви хонорари или печалби, всичко го правим ей-така, на "ползу роду", понеже сме хора-идеалисти - една изчезваща (из-чезнала?!) човешка порода в нашите геог-рафски ширини. Както и да е, не мога да убеждавам никой да подкрепи списанието, вече сили нямам, и думи нямам, един вид изчерпах се. Най-грозното е, че всеки път когато апелирам за подкрепа ефект абсо-лютно никакъв няма! Е, пак в крайна сметка ще стане така, че ние, неколцината "издате-ли", ще изгладуваме излизането на поред-ната книжка. Както и да е. На Паисий някой да е оказвал някога някаква подкрепа?! Оказвал е, ама друг път...

Хубав ден ви желая! Желая ви съ-що така и съвестта ви никога и изобщо да не се обажда по повод на горното писание; та ви желая щото съвестта ви да е все така чиста и безметежна!

КАКВО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В НО-ВАТА, ПЪРВА ЗА 2013 Г. КНИЖКА НА ФИЛОСОФСКОТО СПИСАНИЕ ИДЕИ

РЕДАКТОРСКИ И ЧИТАТЕЛСКИ ВЪЛНЕ-НИЯ

26 Подготвям новата книжка на философското списание ИДЕИ – първата за петата, юби-лейна година от създаването му! Списание ИДЕИ за първи път излиза на международната арена – започваме сът-рудничество с украински философи Съдбовният смисъл на идеите за живота на човека

Излезе от печат бр. 1 на бюлетина на моя семинар под наслов "Горещите проблеми на образованието и възпитанието на младите" Кратко обръщение в съботната утрин, писа-но във влака С признателност към един от главните спомоществователи на сп. ИДЕИ Благодарствено писмо до г-н Любен Коза-рев, собственик на издателство ИЗТОК-ЗАПАД и досегашен издател на сп. ИДЕИ Късче зимно-снежна меланхолия, примесе-на с капчици издателски възторг Начало на общо дело между български и украински философи по изваждане на на-шите хора от тъмнината, лъжата и невежес-твото ИЗ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ДУХА Точно изложение на православната вяра Преподобни Йоан Дамаскин ПРАКТИЧЕСКА ФИЛОСОФИЯ Какво може да направи човек? (ОЩЕ >>> в блога)

ДЪРПАМЕ В НЕВЕРНАТА ПОСОКА, А ВЕРНИЯТ ПЪТ Е СЪВСЕМ БЛИЗО, ТОКУ-ДО НОСА НИ – АМА КОЙ ДА ТИ ГО ВИДИ?!

март 18, 2013

По публикацията ми от тази заран под заглавие Безпощадната битка с кому-нистическото скудоумие у нас не отслаб-ва, напротив, засилва се във Фейсбук една дама подхвърли реплика, която ми се стори достойна за осмисляне; сега-засега се за-доволих с някои мисли по повод на нейната мисъл; ето ги и двата коментара, които са добра основа, според мен, за дискусия по проблема: Lilyana Andreeva каза: Щом и папата е на “бедните”, то се задава една компилация от латино-маоистки комунизъм и ислямо-будистки феодализъм! Ангел Грънчаров каза: Да бе, и когато говорят, че “бедните”, видите ли, били вина-ги прави, аз бих се осмелил все пак да запитам: а за какви бедни, прочее, става дума? За умствено бедни, за нравствено бедни, за духовно бедни, или за бедни в оня смисъл, че нямат какво да ядат? Да, но тия видове бедност са свързани някак, нали така? Умствената бедност стопроцентово води до другата, обикновената беднотия. Не бива да сме толкова жалостиви спрямо бедните, макар че, не отричам, има и бедни, които не са чак толкова отговорни за бед-ността си, примерно ний, българите, в мно-зинството си сме бедни не щото сме чак толкоз малоумни, мързеливи и пр. (е ний сме си и такива де, няма какво да крием това, ама не само тази явно е причината!), а защото доста сме пострадали от проклетия комунизъм, дето ни го натресоха руснаците и комунистите.

Но в крайна сметка всеки трябва да има достойнството да поеме пълната отговорност за собственото си положение: като си беден, недей да ревеш, недей да молиш за милостиня, не обвинявай само другите за твоето положение, а се запитай къде ти е грешката, потърси причината в себе си, запретни ръкави и се постарай да се отървеш от бедността си, да я победиш:

този е пътят според мен. Този е верният път. Всичко друго, дори и състраданието към бедните, жалостивостта, “алтруизмът” и пр. водят до тяхната деморализация, до размекването им, до отпускането им, до пагубната лакомия за чуждото, а това е предпоставка от бедността си никога да не се отървем, напротив, да продължаваме да затъваме още повече в нея.

Щото дърпаме в неверната посока, а верният път е съвсем близо, току-до носа ни, ама кой да ти го види?! И кой ли да ти го признае, щото някои го виждат, ала си поз-воляват лукса, видите ли, да не го призна-ват, което вече си е пълна извратеност. За която се плаща огромна цена: животът тия неща не ги прощава току-така, а иска цялата цена, заедно с лихвите…

БЕЗПОЩАДНАТА БИТКА С КОМУНИСТИ-ЧЕСКОТО СКУДОУМИЕ У НАС НЕ ОТС-ЛАБВА, НАПРОТИВ, ЗАСИЛВА СЕ

март 18, 2013

Дойде време – на 23-тата година

от лутанията ни като народ по пътя към свободата и демокрацията – че се появиха явно доста хора, които надават ухо на отк-ровени, на пълни комунистически скудоу-мия, примерно “Да живей национализация-та!”, “Долу демокрацията!”, “Долу партиите!”, “Да живей диктатурата на страдащите на-родни низини!”, “Ний, малоумните, понеже винаги сме много, сме прави!”, “Долу много-партийността!”, “Долу изборите!” и какво ли не още, прегледайте какво казват “лидери-те” на новите “най-радикални народни рево-люционни движения”; стигнахме дотам, че тия комунистически скудоумщини се възп-риемат като “повей на новото”, като “зов на самата истина на битието”, като “изстрадан вопъл на многострадалната народна душа” и какво ли не още; патологията у нас, както си му е редът, трябва да е пълна и тотална; ний, докато не сащисаме съвсем света, няма изобщо да мирясаме.

В интернет също се подвизават та-кива волни тореадори на комунистическото скудоумие, които не спират да плямпат, не спират да пишат скудоумщините си; при-мерно, ето, тия дни попадам на един скудо-умец, който ни убеждава, и то най-сладкодумно, с позоваване на “най-новите достижения на световната наука”, да повяр-

27 ваме в “безспорните предимства” на… кол-хозите, на текезесарската форма на обра-ботване на земята, представяте ли си?! Аз с такива железо-бетонни и едропанелни комунистически глави напоследък не споря, не съм такъв глупак да си губя времето да ги убеждавам в нещо, което е близко до акъла, но за да го сфанеш се иска все пак акълец, а само им подхвърлям лекички “стрелички”, колкото да ги бъзна, а пък след това се радвам на шикалкавенията им; ето какво казах на един такъв смел самурай на модерното българско комунистическо ску-доумие:

Г-н Боюклиев, пишете откровени комунистически глупости; никакви факти не са това, а са пълни комунистически глупости и нелепици! Няма ли някъде Университет по автентично комунистическо скудоумие, там, заедно с бая ти Вучкова, можете да препо-давате – и да пожънете богата жътва!

Това написах на тоя. А ето какво се наложи да отговоря на един щатен интерне-тен лъжльо, призоваващ, представяте ли си, към… “демократична култура”, “добър тон” и “взаимно уважение”:

“Демократичната култура”, “добри-ят тон” и “взаимното уважение” са неумест-ни когато насреща си имаме лъжци и гнусни платени манипулатори, насаждащи неско-посани лъжи, клевети и простотии с оглед (до)объркването на народа, на хората! Простете, но към лъжльовците не мога да изпитвам чувства на “взаимно уважение”, причината е проста: за мен истината има значение, сиреч, мразя лъжата и лъжльов-ците! Трудно можете да разберете това, предполагам, но то е естествено: ние с Вас живеем в различни нравствени галактики…

На друго място пък ми се наложи да реагирам ето как:

Явно някои се прехранват с плюе-не срещу Костов. Плюенето, клеветенето, повтарянето до безкрай на всички ония ченгесарски “аргументи” срещу Костов е станало, явно, един твърде изгоден бизнес. Повтарят си обаче урока интернетните мерзавци без капчица въображение, въпре-ки старанията прозира че го правят от инте-рес, не по убеждение, не и от глупост. Изг-лежда добри пари плащат позитанковците, гербоваците, всички останали ченгесаро-комунистически “партии”, щото всички ги е страх най-много от Костов. Интересно, защо ли ги е толкова страх?! Да бяха имали поне малко акъл, щяха да си мълчат, ала нямат, ето, плюят ли плюят, и в резултат Костов се оформя като единствена разумна алтерна-тива – сред цялата тази безскрупулна и гнусна политическо-слугинска гмеж, заради която сме затънали така яко в тинята…

Там, където се спомене името “Костов”, в какъвто и да е, но особено в някакъв що-годе положителен смисъл, там се явяват мигновено несметни пълчища интернетни агитатори, които почват да ни убеждават колко е лош тоя Костов, щото,

видите ли, сичко на тоя свят е объркано тъкмо от него; сюблимна картинка е това; аз пък чат-пат, за да наливам масълце в спо-ровете, подхвърлям ето какви реплики; шоуто си го бива де, но нямам възможност тук да го възпроивеждам, който иска да се наслади, да иде на моята страница във Фейсбук:

Г-н Атанасов, а Боко не е ли за затвора?! Щото гледам, че се вълнувате за Костов, Вие нима не помните, че не Костов, а Боко управлява напоследък многостра-далната ни родина?!

Другарко Tarasheva, Вие малоумна ли сте – или сте някаква шегобийка?! – та пишете тия откровени простотии?!

Другарко Tarasheva, Вие за моето мислене не се тревожете толкоз, постарай-те се да въведете ред в своите представи за нещата, щото от написаното от Вас съдя, че живеете в някакъв илюзорен свят, нямащ нищо общо с реалния…

Другарко Tacheva, пишете врели-некипели; от Позитано-20 ли Ви дават в готов вид тия нелепици, нямащи нищо общо с реалността?! Егати комунистическата дивотия се шири в тоя интернет, бях да му се не види, човек има чувството, че е в някаква лудница, а не сред що-годе разумни и мислещи хора! Пеят си в хор песничката, капчица здрав смисъл в такива приказки човек не може да открие. За това какво се случи по време на приватизацията, другарко Tacheva, стига да Ви интересува истината, а не някакви митически лъжи, прочетете моя-та книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛ-ГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България), там съм описал всичко както е било, и съм я написал за хора, които искат да знаят истината, а не за такива, чиито глави са пълни с какви ли не лъжи…

Тук не мога обаче да се въздържа, другарката, отвръщайки, сътвори нещо като бисер, сравнявайки ме с… Хитлер:

Опааа ,още една другарка. Това доста втръсва, Грънчаров. Повтаряте се и трябва да смените плочата, ако имате друга под ръка. Той и Хитлер е залагал на това, но историята му показа пътя…

Бива си го, нали?! Смех! Друга-рите се извиват като настъпени змии, ето, примерно, как ме клъвна една такава змия, наричайки ме “професорче по комунизъм”, представяте ли си? Отвърнах й:

Не знам кой благоволявате на на-речете “професорче по комунизъм”, пък и не ме интересува, щото моя милост е профе-сор по антикомунизъм, разликата е огромна!

Тая другарка Пепа, завалийката, изглеж-да не чете какво й думат, тя, като някаква баба, една си знае, едно си бае…

Г-н Боюклиев, Вие, простете, вер-вате ли си на приказките си, или сте просто шегобиец?! Гледам, че се изказвате крайно лекомислено, фриволно, на места, с изви-

нение, съвсем малоумно, та затова се питам: дали пък не сте някакъв шегобиец и майтапчия?! Питам, щот не ми си верва да има чак толкова глупави манипулатори като Ваша милост…

И така нататък. Спирам дотук, да не хабя повече място. Искам да стигнат тия неща и до читателите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ, та затова ги привеждам тук. Пък и за историята ми се ще да се запазят, да не погине нахалост туй, що е сътворила мно-гострадалната масова комуноидна глава, която, за жалост, дирижира положението у нас напоследък – под мощния натиск на ченгесарската напаст и платените й медий-ни и интернетни мерзавци. Живеем в крайно болно време, което кой знае накъде може да избие, тъй че нещата не са само смешни, току-виж, играчката станала плачка. Ний, българите, ги умеем тия работи, бива ни да правим какви ли ни изцепки и простотии, спор за това няма…

И ДЕДО ВИ БУРОВ ДРЪНКА ПЪЛНИ ГЛУ-ПОСТИ ПО НАШЕНСКИ, РОДЕН, БЪЛ-ГАРСКИ ОБРАЗЕЦ

Някои смятат, че Атанас Буров бил голям мъдрец; бил, видите ли, нещо като "българска икона"; аз не съм на това мне-ние, ще си позволя да оскверня "иконата" ви. Ето пример, където дедо ви Буров дрън-ка – без капчица смущение! – пълни глупос-ти по нашенски, роден, български образец; твърди, примерно, че демокрация има там, където, видите ли, имало хлебец и дето хлебецът бил по-дебел и по-мек от нашия; истината е точно обратната: там, където има демокрация, там лебецът е по-дебел и по-мек; а не демокрацията е резултат от дебелината на лебецо; но бая ви Бурова кара по нашенски маниер да плямпа таман наопаки на истината, без да му мигне окото, без да осъзнае, че дрънка нелепици; ето как е благоволил да се изрази:

28 Атанас Буров: „Демокрацията е

голям лукс. Много голям лукс. Тя демокра-цията, е цвете, което вирее само на бо-гата, плодородна почва. Не на камънак, не на пущинак. Демокрация в Африка няма. Пустинята ражда пясъци и камъни. Тя не ражда хляб. Демокрацията расте при хляба. Има демокрация там, дето хляът е по-мек и по-дебел - като в Англия и Фран-ция, в Америка и Чехословакия (до 1930-та година).“

Апропо, земята в Африка хич не е пущанак, стига да има работливи хора. Евреите от пущинака, от пустинята, напра-виха райско място, други като нас от райски земи правят пущинаци и пустини: тогава, бай ти Буров, какво излиза от твоите сладки приказки? Требе да се мисли като се дрън-ка, плямпа или пише нещо – сфащате ли ми мисълта?!

ХУМАНИТАРНАТА ГИМНАЗИЯ В ПЛОВ-ДИВ ЩЯЛА ДА СТАВА СЪС СТАТУТ НА КАЗАРМА И С ПОЖИЗНЕН ДИРЕКТОР ДРУГАРКАТА СОНЯ КИРКОВА!

17 март 2013, неделя

Харлем шейк-гимназия ще става Елитно килийно-казармено у-ще „Св. Соня Кир-кова”!?

Скандално прочулата се Хумани-тарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий”, записана в аналите на 1868 като първото училище, признато със статут на гимназия в България, преименувана през 1885 на "Княз Александър І", а от 1946 г. на "Димитър Благоев, вероятно ще бъде преструктури-рана. За да стане, предполага се, от есента на 2013-та година Елитно килийно-казармено училище „Соня Киркова”. Кръсте-но на името на почти пожизнената й сегаш-на директорка. Спасила сриването на ве-ковния й имидж и опозоряването й като първата Харлем шейк гимназия у нас.

Очаква се в гимназията да дойде владиката Николай, след като вече продаде ролекса си и окончателно отърва попадна-лата в енерго-Ада на ЕВН митрополитска църква. Лично ще прогони злия Харлем шейк дух, вселил се сред учениците. И ще

възвърне в лоното на праведния учителски колектив раб божи учител по английски Христо. Чиято душа все още е обсебена от Дантевия Мефистофел. А директорката Соня Киркова, спасила гимназията от Хар-лем шейк злото ще бъде канонизирана за „просветна светица”. 61-те учители, жертво-готовно застанали зад гърба й, ще бъдат обявени за образователни ангели и херуви-ми. Всички ще бъдат изографисани като педагогическа икона, която децата и роди-телите им ще кичат с китки за 24 май. Пред тази на директорката целогодишно ще па-лят и свещи за нейно здраве и служебно дълголетие.

„Именно килийното училище нав-ремето е отворило прозореца на българче-тата към света на науката. Под строгия поглед на народните учители. Контролирани от дългата им пръчка, появи ли се на някой в главата му Харлем шейк. Ако толкова им се танцува, моля, в двора на училището под ръководството на класния ръководител може да не се организира едно парти „Прес-кочи кобила шейк”.” Така учителка, постъпи-ла в гимназията още през миналия век като напета комсомолка и ОФ квартална акти-вистка, предлага на останалите праведници от „Група 61” идеята за преструктурирането на „Св. св. Кирил и Методий” в Елитно ки-лийно училище. Със статут и на казармено, като се има предвид, че директор отново ще е „другарката”. Да се знае, че няма шест-пет, всичко ще е под фелдфебелски конт-рол. „На класната стая вече ще й казват полигон, а на училищния двор – плац!”, възторгва се някой. „Ще направя за Гинес най-голямото литературно четене на „Две хубави очи” с маршируващи ученици-рецитатори: „Музика. Лъчи. Раз-два. Душата на дете. Леви-десни!”, замечта се друг. „А защо училището да не носи нейното име – „Св. Соня Киркова! Единодушно сме съглас-ни сме, нали!”, възкликна един предпенсио-нен кадър, облепил спалнята си с нейни фотоси, правил серенада с песента „Интер-националът” под прозорците на кабинета й.

Черна котка, която да пресече иде-ята за префасонирането на гимназията в Елитно килийно-казармено у-ще „Соня Киркова”, обаче може да се окаже новият служебен министър на образованието про-фесор Николай Милошев. Той обяви в пе-тък, че лично щял да отиде до Пловдив, за да провери случая с “Харлем шейк”. “Пратих хора от министерството за проверка. Въз-можно е и аз да отида в Пловдив, искам да видя сам как стоят нещата”, коментира той. Запитан от журналисти дали според него танцът е неприличен, отговаря: “Не бих казал! Първата ми реакция е да съм на страната на преподавателя. Ако трябва, да го поозаптим да не е толкова игрив. Ако, от друга страна, той е заинтересован да е близо до децата, защо за това да го убива-ме?”.

ПП.: ПловдивМедия научи, че родители-те, които искат учителят Хр. Данев да бъде върнат на работа, настояват за среща с директорката Киркова. На нея смятат да й кажат, че те не са „никои”, за да пренебрег-ва мнението им, а децата им не са „тухла в стената”. Автор: Динко ПЕТКОВ

ФУНДАМЕНТАЛНИЯТ ГРЯХ НА ПОКОЙ-НОТО 41-ВО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Отново УДАР ПРАВО В ДЕСЕТ-КАТА от Иво Инджев; в написаното от него съзирам един твърде необходим (на съвъ-купната ни народна природопопулация) кратък урок по демокрация, чиито смисъл изцяло споделям:

... В този скръбен ден, когато почи-

на 41-то Народно събрание и се ражда основанието за следващия демократичен експеримент на родната ни негостоприемна почва, трябва поне за миг да обърнем нап-редничав поглед назад и да си отговорим на задавания от т.н. медии въпрос към нарци-сите, в паразитирали досега в лехата на законодателната власт: къде, чада наши (изчадия дори, според протестиращите българи) съгрешихте най-много много?

Чадата на статуквото едва ли ще си признаят. Но позволете на грешника, наблюдаващ траурната церемония без покана, да посочи вината на управляващите не спрямо този мандат, не спрямо това мандало, което лопна, а относно парламен-таризма: нека повече не се повтаря закопа-ването на един парламент, когато едноли-чен началник на държавата, формално назначаван от законодателите, говори за тях като за „моите депутати”. Това е не просто объркващо, но е направо побърква-що!

Подмяната на смисъла на народ-ното представителство при гласуването на представителите на народа, оказали се лични пионки на Човека от народа, е фун-даменталният грях на покойното 41-во На-родно събрание. Аман, не дай Боже да се повтори!

29 ТРЯБВА ДА СЕ ВНИМАВА, МНОГО СЕ ЛЪЖЕ У НАС, А НАИВНИЦИ БОЛ, С ЛО-ПАТА ДА ГИ РИНЕШ!

Внимание! Възможна манипула-ция. Внимавайте, приятели!

Да, трябва да се внимава, много се лъже, а наивници у нас бол, с лопата да ги ринеш... пълно е, за жалост!

КОМЕНТАР КЪМ СНИМКАТА: От трибуната: Другари, вълкът

почти сме го убили!!! Агитката: По-бе-да! По-бе-да! По-

бе-да! (Николов-Константин)

ЕГАТИ НАГЛИТЕ КОМУНИСТО-КОМУНОИ-ДИ, ЕГАТИ БЕЗОЧЛИВАТА ЛЪЖЛИВА КОМУНИСТИЧЕСКА НАПАСТ, ЗАРАДИ КОЯТО ТОЛКОВА СМЕ ЗАГАЗИЛИ!

16 март 2013, събота

По-долу можете да прочетете съв-сем кратък мой диалог с един нагъл и лъж-лив комуоид, наричащ се, разбира се, "дядо Иван" :-) Ето какво пише тая червена гнусна напаст, а пък по-долу ще разберете какво й отговорих: "... от западния свят нищо хубаво не видях освен корупция, мафия, наркоти-ци, убийства, проституция, чалга, ГМО, отровни храни, разбита икономика да продължавам ли до къде ни доведе за-падното мислене..."

Ангел Грънчаров каза: А от източния свят видя само "най-прекрасен комунизъм", така ли, драги ми тъпоглави и нагли комуноиде?! Прочее, тия неща, дето ги изброяваш – "корупция, мафия, наркотици, убийства, проституция, чалга, ГМО, отровни храни, разбита икономика" – са ни наследството от комунизма, скъпи ми комуноиде, моля, недей да шишалкавиш, че Западът ни ги бил подарил...

Егати наглите комунисти и комуно-иди, егати безочливо лъжливата комунисти-ческа напаст, ей, хора, много сме загазили заради тая гнус, страшна работа!!!

ПОЧНА СЕ ЗЛОСТНАТА ПРОПАГАНДА НА НАЙ-ДИВИЯ ВЪЗМОЖЕН ПОЛИТИЧЕСКИ НИХИЛИЗЪМ И АНТИДЕМОКРАТИЗЪМ!

март 16, 2013

Комунистическите агитпропчици – болшевишка дума, идеща от съчетаването на думите “агитация” и “пропаганда”, упот-ребявана е тази дума в най-дивите времена на комунистическата сталинистко-ленинска бесовщина – са си наметнали тоя пък ман-тията на “съвсем волни отрицатели” на всички партии, на самата политика, на избо-рите (изборите били съвсем “безсмислени”, ерго, без избори било по-добре, без избори обаче има единствено пълна тирания и диктатура!), те самоотвержено насаждат байганювската теория, че, видите ли, “всич-ки партии” и “всички до един политици” са вредни и са маскари, което иде, така да се рече, дюшеш на душите на истинските маскари, мерзавци и негодници. Да, щото какво означава приравняването им с всички останали: като са всички виновни, тогава истински виновните стават невинни, тогава никой не е виновен, сфащате ли поне това бре, празни български тикви и кратуни?!

Е, в предизборна обстановка сме вече и както може да се очаква, почна се пропагандата на най-дивия възможен поли-тически нихилизъм и на антидемократизма! Ето един плакат с подобна насоченост. Полюбувайте се! Разбира се, разпростране-нието на такива “радикални антиполитичес-ки и антипартийни идеи” и настроения обс-лужва интересите на най-големите душмани на българската свобода и демокрация: обслужва руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия и олигархия!

Да се поддаваш на такива “модер-ни” и “съвсем радикални”, с извинение, “идеи”, означава да показваш по най-

убедителен начин, че си крайно наивен, да не кажа малоумен човек, с робски манта-литет и с най-презрян морал. Такива “умни-ци” наистина си заслужават участта.

Трябва тия, дето имаме някакъв разсъдък, да помогнем да не ни удави мръсната вода на тия “народно-комунисти-чески” и антидемократични нихилистични “идеи”, щото иначе, дето се казва, майка ни жална, ще се издъним съвсем и ще пропад-нем като народ, пък и като човеци ще про-паднем, то тия неща не са безобидни и не се прощават…

ТВЪРДЕ ИНТЕРЕСНА И ПОЛЕЗНА ИНИ-ЦИАТИВА НА ЕДИН МЛАД ЧОВЕК: ТОНИ ГОСПОДИНОВ

Идеята за създаването на Бъл-гарски Младежки Парламент е заимствана от младежкият такъв в Обединеното Кралс-тво. Какво представлява той? The UK Youth Parliament (UKYP) е младеж-ка организация в Обединеното Кралство, съставена от демократично избрани члено-ве.

Формиран през 2000г., сега парла-ментът разполага със над 600 члена, които са избрани да представляват интересите на младите хора в техният регион пред прави-телството и властите. Повече от 500 000 млади хора гласуват в изборите всяка годи-на в над 90% от избирателните райони. Членовете имат редовни заседания където дебатират и планират кампании. Млади хора заемат много важни позиции чрез организацията си и техните мнения се взе-мат много на сериозно от основните поли-тически партии в страната. Как е постигнато всичко това?

Идеята за Британският Младежки Парламент за първи път се появява на среща в град Ковънтри под името „Heirs To The Millennium. След срещата Андрю Роу, няколко младежки организации и Кейт Пе-риш започнали да развиват идеята. През 2000г. Малкълм Уикс от Министерство на Образованието и Заетостта се съгласява да наеме на работа към министерството човек от екипа за идеята за Младежки Парламент, който да работи за развитието и. Малко след това първите избори за Младежко правителство в Обединеното Кралство били факт.

30 Ние сме група млади хора от Бъл-

гария и решихме, че тази идея може да бъде натурализирана и много добре реали-зирана в България. Ето затова ние се заех-ме с тази инициатива и започваме работа по нея. За всичко това обаче най-важните сте вие! (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

ПОУВЛЯКЪЛ СЕ "ПЛАМЕНЕН РУСОЛЮ-БЕЦ" ЗОВЕ ЗА ИЗБИВАНЕ ДО КРАК НА ТИЯ, КОИТО НЕ МИСЛЯТ КАТО НЕГО!

"Любезностите" на един "пламенен русолюбец", Илия Караиванов, написа ги ето тук на 13 март, 2013 в 5:29 am; апропо, понеже зове за "избиване до крак на преда-телите" дали не е уместно да занимаем прокуратурата с неговите "революционни идеи" – и най-вече с призивите му за физи-ческа разправа с другоячемислещите?!

Много ми е интересно какво против имаш Русия? Не е ли тя която ни освободи? Не е ли Европа тази която винаги ни е пре-цаквала? ... Ами добре тогава да си бяхме останали овцете които турците колят! ... ТИ СИ ИДИОТ!!! Ами отивай да си ядеш пласт-масовите Турски домати в Турция, ти си най обикновен боклук! ... И въобще не ми се разправя с продажно копеле като теб! Пре-датели като теб трябва да се избиват до крак и ще ми говори за Иван Костовска почтеност? ... Я иди си изкарай жълта книж-ка или по добре се гръмни! Идиот!

Тъй пише тоя русолюбец. Ето страницата този "български патриотин", чиито "патриотизъм" се свежда до обичане именно не толкова на Русия, а най-вече на руския империализъм и деспотизъм; там е проблемът на тия хора според мен, че не умеят да разграничават тия неща, ама както и да е...

НАЧАЛО НА ОБЩО ДЕЛО МЕЖДУ БЪЛ-ГАРСКИ И УКРАИНСКИ ФИЛОСОФИ ПО ИЗВАЖДАНЕ НА НАШИТЕ ХОРА ОТ ТЪМ-НИНАТА, ЛЪЖАТА И НЕВЕЖЕСТВОТО

14 март 2013, четвъртък

Аз вече писах, че един украински философ, който работи в тяхната Нацио-нална академия на науките, във Философс-кия й институт (позволете ми сега-засега да не съобщавам името му) се свърза с мен, писа ми, че е разбрал за съществуването на списание ИДЕИ и предложи да започнем едно международно сътрудничество помеж-ду си, да си обменяме текстове, ние да отпечатваме текстове на украински фило-софи в списание ИДЕИ, те да отпечатват текстове на български философи, автори на ИДЕИ, в техните философски списания и пр. Разбира се, аз с удоволствие приех тази покана, проведохме доста разговори, уста-новяваме едно съвсем естествено (за фи-лософи) пълно разбиране по всички досега обсъдени теми и проблеми.

Желанието ни да си сътрудничим е

взаимно и твърде голямо, което е прекрас-но. Понеже тия дни подготвям новата книж-ка на ИДЕИ, първа за тази година (която е вече пета от създаването му), реших да публикувам в блога, а оттук и в списанието някои фрагменти от нашия разговор, понеже в списанието, както знаят неговите запалени читатели, имаме такава една традиция: да публикуваме подробна информация около неговото съществуване, около проблемите, които решаваме, около постиженията, които сме достигнали. Та ето този фрагмент от нашите разговори, изпуснал съм второсте-пенните детайли, а съм се постарал да предам главното, същественото, истински значимото: К. Р.: Здравствуйте, Ангел! Вижу, что Вы учились в Санкт Петербурге, да еще и изу-чали философию! Я тоже всю жизнь пыта-юсь философствовать. Работаю в отделе истории зарубежной философии Института философии Национальной академии наук Украины, в Киеве, занимаюсь экзистенциа-лизмом и феноменологией. Увидел проект Вашего нового журнала. По-моему, это

очень интересно. Расскажите где он будет издаваться, кем, какая проблематика предлагается. У нас в Институте издаються около шести периодических изданий: "Фи-лософская думка", "Мультиверсум. Фило-софский альманах", "Практическая фило-софия" и т.д. Можно было бы и посотрудни-чать... С уважением, К. Р. Ангел Грънчаров: Привет, К., очень рад что Вы заметили наш журнал и что написа-ли мне! Конечно, будет прекрасно чтобы мы посотрудничали, мы давно думали что нам надо что-то сделать чтобы связаться с зарубежными философами, вот Вы написа-ли – и это замечательно! Есть большие перспективы такому сотрудничеству! Я очень рад что связались со мной!

Наш журнал ИДЕИ уже выходит вот уже пятый год, три раза в год выходит. Издаем его мы, группа философов, неко-торые из нас работают в Институте фило-софия Болгарской академии наук, другие в разные университеты, в гимназиях тоже. Наш журнал выходит свободно, вне инсти-туциях, так сказать, мы издаем его как лич-ности, неофициально...

Мне очень интересно посмотреть на Ваши философские журналы, если есть онлайн издания, пошлите мне адрес, пожа-луйста. Я могу послать Вам файлы нашего журнала, чтобы посмотреть что он предс-тавляет... К. Р.: Да, это здорово! Будем дружить! Но у меня, к сожалению, пока еще нет сканера, точнее, старый совместим с виндовс ХР, а я поставил 7, теперь нужно купить новый сканер, так что пока есть небольшая проб-лемка. (Это к тому, что оперативно послать фотки журналов. Но они есть в интернете на сайте "Інститут філософії ім. Г.С.Сковороди НАН України”. Если туда зайдете, там можно все посмотреть.

В журнале "Мультиверсум. Фило-софский альманах", где я – член редакцион-ной коллегии, можем печатать и Ваши статьи на болгарском, английском, фран-цузском, русском, украинском и др. языках. Ангел Грънчаров: Давайте, будем дружить и общаться, и сотрудничать, работать вмес-те – за дело философии, за дело челове-ческого духа! К. Р.: Нас, в свою очередь, интересовали бы публикации в Болгарии, поскольку послед-ним постановлением ВАКа Украины для защиты диссертаций необходимо опреде-ленное количество публикаций в зару-бежных изданиях, которые включены в наукометрические международные базы. У меня, например, есть несколько докторан-тов, которые работают в области религио-ведения (экзистенциальная теология, про-тестантизм) и история философии (постэк-зистенциалистское мышление, связанное с

31 синтезом идей религии и экзистенциализ-ма). К тому же есть вариант общения на симпозиумах и конференциях (в том числе и интернетовских) Ангел Грънчаров: Я все буду посмотреть как Вы мне объяснили; я Вам пошлю наш журнал чтобы получить какое-то впечатле-ние о нем. Для нас очень важно иметь связи с вашими философами, для нас очень важ-но печатать Ваши статьи, так уровень наше-го журнала повысится, а и для вас будет и практический смысл, будете иметь публика-ции в иностранном журнале, вообще взаим-но-выгодный и полезный интерес и для вас, и для нас. Есть большого смысла в таких отношениях.

Только просьба: посылать ваши статьи для публикации на русском языке, потому что нам будет трудно переводить их с украинского. К. Р.: ОК, очень здорово, до связи! Ангел Грънчаров: Да, всего доброго, до связи!

...

К. Р.: Здравствуйте, многоуважаемый Ангел! Просмотрел Ваши блоги и был приятно удивлен. Вы оказывается просто Герой нашего времени! Мне понравилось то, что Вы делаете! По моему глубокому убежде-нию, тот, кто любит философию в себе, а не себя в философии по достоинству оценит Ваши старания! Я тоже думаю, что та фило-софия, которая ищет правду жизни – не может быть институализированной, пос-кольку сразу же на эту правду накладыва-ються определенные ограничения. Любой институцией.

Посмотрел Ваш журнал. Рассказал коллегам. У них есть интерес и желание опубликоваться в Ваших "Идеях". Но нужно время для подготовки статей. Думаю меся-ца 2 - 4. Адрес моей электронной почты:... Ангел Грънчаров: Спасибо, Константин, за добрые слова, таким образом Вы меня импульсируете продолжать работать и в будущем! Мой ящик: ..., спасибо за то, что Вы сделали, буду рад если Ваши коллеги и Вы сам будете посылать свои статьи в нашем журнале. К. Р.: Хочу послать Вам несколько наших книг. На какой адрес отправить? Ангел Грънчаров: В электоронном виде послать книги – или в бумажном? К. Р.: В бумажном, конечно. Ангел Грънчаров: Я тоже хотел бы пос-лать свои книги Вам и Философском инсти-туте, а также послать все книжки журнала ИДЕИ, что до сих пор мы издали, так что

дадайте и мне адрес, на котором их пос-лать, чтобы посмотреть как выгладит наш журнал; мой адрес: ... К. Р.: 01001 Киев, ул. Трехсвятительская, 4 Институт философии им. Г.С.Сковороды НАН Украины, отдел истории зарубежной философии, К. Р. Ангел Грънчаров: Спасибо, я в ближайшие дни пошлю Вам некоторые книги и журнал ИДЕИ. К. Р.: Ангел, думаю, что где-то с понедель-ника, мы почтовую посылочку отправим, и там будет и журнальчик "Мультиверсум", а когда Вы его получите и посмотрите, я Вам задам еще несколько вопросов по поводу нашего возможного сотрудничества в даль-нейшем. Ангел Грънчаров: Да, конечно, постепенно все будем обсуждат, ознакомляясь друг с другом! Я очень рад что между нами уже есть связь! К. Р.: Взаимно! Будем делать общее дело, вытаскивая наших людей из темноты, идео-логической мифологии и невежества! До свидания! До связи! Ангел Грънчаров: Да, я согласен, так и будет, ддосвидания! До связи! К. Р.: P.S. Да, совсем забыл. Давайте мы сделаем подписку на Ваш журнал и попро-буем рекламировать его в Украине. Ангел Грънчаров: Среди ваших филосо-фов, чтобы они если хотят могли бы подпи-саться? Было бы замечательно! Но как это сделать? Я согласен. Через 20 дней должен выйти первый номер журнала на этот год. К. Р.: Думаю, что это нужно узнать на почте. Я это сделаю. Ангел Грънчаров: Если можно, будет хорошо, хотя подписка на этот год, кажется, уже поздно делать, можно однако спросить. Всего доброго! К. Р.: Всего доброго!

ДОН КИКОТ

BY ИВО ИНДЖЕВ · АПРИЛ 1, 2013

Понеже цяла година се шегувам, мога да си позволя на 1-ви април да изпол-звам деня на хумора за текст, в който няма нищо смешно. Сериозно ви казвам!

Чудя се откъде да започна самоп-ризнанията за глупостта, с която си заслу-жавам насмешката. Може би трябва да

отбележа, че съм един Дон Кикот на прехода.

Нормалните хора се стараят да се сближат с величията и величествата. Дон Кикот обаче систематично си разваля отно-шенията с тях. Рекордът май беше през 1993 г., когато, макар и държавен директор на БТА, Дон Кикот успя да се скара еднов-ременно с триадата на величията начело на държавата, от които му зависеше службата - с президентската, изпълнителната и парла-ментарната. Нищо чудно, че го изхвърлиха от седлото и пуснаха медийните кучета по петите му да лаят, че така му се пада на този…кариерист.

Не гоня автобиографична изчерпа-телност. Затова препускам с Росинант нап-раво в наши дни, когато в колекцията си със скандали на персонално ниво вече имам трима президенти. Реакцията ми на филма на Атанас Киряков за прехода, в който (раз-каз) беше дадена думата на Петър Стоянов да раздава оценки от някакъв пиедестал, добави окончателно към Желев и Първанов още един (бивш) държавен глава към вя-търничавите мелници в главата на Дон Кикот. Самият режисьор, с когото сме в обществения съвет комитет на гражданска-та инициатива за демонтиране на паметни-ка на съветската окупация в София, също се пресели в тази категория.

Дон Кикот, освен, че е скаран с ко-го ли не в медиите и в политиката, напосле-дък разшири този кръг от мелници, с които преди е мелел брашно. Няколко сайтове, които публикуваха текстове от блога му, затвориха за него кепенците. Има и обратен случай: информационен сайт му предложи да пише за тази медия ексклузивно. Дон Кикот, верен на скандалджийския си нрав, взе, че постави въпроса да бъде оценен в това качество чрез съответно заплащане и разговорът приключи.

32 Приятелският огън съпровожда

препускането на Дон Кикот през цялото време. Напоследък кръстоса приятелски копия с “Дневник”, един от малкото вестни-ци, в които му бяха останали приятели. А издателят на в. „Ретро“ (и на покойния „Бъл-гария днес“), където по едно голямо изклю-чение Дон Кикот беше желан автор, буквал-но го заплаши вчера със съд.

Ако щете вярвайте, но самият Бой-ко Борисов се опита наскоро да приласкае Дон Кикот чрез предложение за среща- избори идат! Но на този Дон беше отговоре-но с кикот.

На Дон Кикот толкова му е порас-нала работата, благодарение на читатели-те, които имат глупостта да го четат (брой-ката у нас е от определящо значение за онези, който „бройкат“ какво става в блога му), че за първи път в живота си получи предложение за тлъст подкуп от най-богатото икономическо лоби. Но понеже е глупав, Дон Кикот не се подсигури с доказа-телства за този ялов опит и сега, спомена-вайки случката, е обречен на кикот – напри-мер защото се е отказал да попълни сумата в празния чек. Връх на глупостта (а и се „хвали“, отгоре на всичко с това)!

С този баласт от протести и скан-дали Дон Кикот можеше да се опита да изплува като един заслужил майстор на мърморенето и да оседлае някой сегмент от разпадналата се февруарската революция, но вместо това насочи перото си срещу нейни копиеносци, изтикани напред от тех-ните кукловоди. А можеше сега да се обла-жи като кандидат за парламентарна слава- поне за парлама, ако не заради едни пари! Проблемът е обаче, че Дон Кихот предпочи-та свежия полъх на свободата на гърба на Росинант пред гнилоча на гарантираната манджа в търбуха на троянския кон.

Дон Кихот, обстрелван от години с отровните стрели на обвиненията в някакво лакейство пред американците (защото отказва да се включи в хора на русофилския български антиамериканизъм), сигурно е успял да ядоса и самите американци. Само така може да си обясни ситуацията, при която един българин на висока служба в американската фондация, иначе подкрепя-ща български информационни сайтове, буквално го излъга за евентуална среща (няколко пъти-повече от достатъчно, за бъде прекъсната тази комуникация от стра-на на известния с глупавата с гордост Дон Кикот).

Дон Кикот всъщност е национален предател, защото го цитират в чужди медии и си въобразява, че е „голяма работа“- толкова, че това да послужи за пример и на българските, които правят всичко възможно това да не се случи тук дори и тогава, когато самите те цитират цитатите от онези све-товни медии, позоваващи се на Дон Кикот.

А вие, които имахте глупостта да прочетете всичко това, сами се поставяте в

ролята на Санчо Панса от прованса като спътници на Дон Кикот.

Честит Първи април, национален

празник на истината – такава, каквато сами си я надробим и сърбаме! ФИЛИП ВАСИЛЦЕВ БЪЛГАРОМРАЗЕЦА СЕ ГОТВИ ЗА НОВ ПОХОД КЪМ БЪЛГА-РИЯ

BY ИВО ИНДЖЕВ · МАРТ 29, 2013

Руският поп Филип (когото отказ-вам да назовавам с уважителни титли и ще наричам тук за краткост „поп” – както в пое-зията на Христо Ботев), поставен начело на Руската църква в София, беше прогонен от България на 11 март, но има нахалството да кандидатства за завръщане с ясното съзна-ние, че това е скандално.

Поп Филип си позволи на българка земя да демонстрира руска надменност в Руската църква на бул. „Руски”, разположе-на на гърба на бившето съветско посолство и край катедралата, наречена на руския светец Александър Невски. С това си нав-лече съпротивата на българските енориаши и предизвика нова битка на българите за църковна независимост. Тя се увенча с успех след 10 месеца, завършили с 30 дневен ултиматум към Филип да напусне България, изтекъл на 11 февруари.

Малко повече от седмица след ка-то руският поп се изниза тихомълком от България поради незаконното си пребива-ване тук, Московската патриаршия, прину-дена от шума в руските медии (главно в интернет, но и в опозиционната радиостан-ция „Ехото на Москва”), призна с половин уста за отзоваването на Филип.

Българските медии така и не обър-наха внимание на малката българска побе-да на справедливостта срещу имперската арогантност, демонстрирана от руския поп. Сега ги информирам отново: руският поп, може би поощрен от сигналите за българс-кия мазохизъм, си е подал документите в българското посолство в Москва за българ-ска виза независимо от факта, че на посла-ника на Москва в София Юрий Исаков, който се е опитал да ходатайства, е било заявено ясно, че нарушителят в расо е нежелан в България.

Прилагам към новината една прог-ноза: българските власти нямат намерение да подновят визата на руския поп, който си позволи да се държи господарски спрямо българските миряни. Онези в Москва обаче, които упорито лансират нежелания тук поп, явно залагат на надеждата, че очакват в София на власт да дойде по-сговорчиво българско правителство и правят нужните постъпки да се възползват от такъв евенту-ален сценарий, при който да наложат Филип

Василцев Българомразеца на неговия руски престол в българската столица.

НОВИЯТ, БРОЙ 6 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА С ОГЛЕД УТРЕ, 15 МАРТ, ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА АБОНАТИТЕ СИ

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на лич-ността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!