Vestnik GRAJDANIN br 16 ot 2013

ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 16, ГОД. 5, 2013, 15 АВГУСТ, ЧЕТВЪРТЪК, Ц.2 ЛВ.

Честит празник!!! Да бла-годарим на Божията Майка Све-та Богородица за небесните ни дарове от здраве, сила, мир в душите ни – и благополучие за нас и близките ни!

Да бъдем постоянни в добротата си, кротки в благостта си и всеотдайни в скромността си! Да сеем Любов и да се са-моусъвършенствуваме! Да над-могнем егото си! Така по-лесно ще вървим по пътя на прогреса в човешките взаимоотношения.

Светъл празник, скъпи приятели! (Евелина Лютова)

РАБОТИТЕ ЩЕ ПОТРЪГНАТ КОГАТО БОЛЕСТОТВОРНАТА ДЕЗОРИЕНТАЦИЯ В ОБЩЕСТ-ВОТО БЪДЕ НАДМОГНАТА, Т. Е. КОГАТО ОСЪЗНАЕМ КАК-ВО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ИС-КАМЕ

13 август 2013, вторник

Към всички, които вече 2 месеца споделят каузата # ДАНСwithme :

Нека не забравяме защо протестираме! Крайната цел е да си отвоюваме държавата от мафията! Да не може повече мафията да определя дневния ред на политическата система! Да не може повече мафията да определя действията и решенията в съдебната система! Да не може повече обществени по-ръчки да се печелят само от фирми свързани с мафията. Да не може повече мафията да манипулира обществото, чрез медийния си монопол! Да не може повече мафията да корумпира цялата държава с парите, които държавата държи в техните банки! (Следва на 2 стр.)

РАБОТИТЕ ЩЕ ПОТРЪГНАТ КОГАТО БОЛЕСТОТВОРНАТА ДЕЗОРИЕНТА-ЦИЯ В ОБЩЕСТВОТО БЪДЕ НАД-МОГНАТА, Т. Е. КОГАТО ОСЪЗНАЕМ КАКВО СИ ЗАСЛУЖАВА ДА ИС-КАМЕ

(от 1-ва стр.)

Гражданите ще упражня-

ват своя натиск това да се случи. Първата стъпка към всичко това е ОСТАВКАТА на този кабинет. Как се реформира после система-та е работа на политиците. Зато-ва е време за ново, необвързано с мафията поколение политици. (Написа: Найо Тицин) Ангел Грънчаров: Прав е г-н Ти-цин. Противно на това, което се смята, политиката е крайно трудно занимание, на което малцина са способни. Сулю и Пулю не могат да разбират от политика. Добрите и доказаните политици трябва да ги пазим като зеницата на окото си. Костов е един такъв доказан и способен политик. А ние точно от него се отказахме... Kamen Koev: Г-н Тицин, имаме ли готово поколение професионал-ни политици, което да не е об-вързано с мафията?

Kamen Home: Г-н Грънчаров, труд-ното в политиката е себелюбието и моралните дилеми. За остана-лото си има експерти. За толкова години би следвало да сте уста-новили същината толкова хора да се превъртят в това поприще. Ангел Грънчаров: Има, разбира се, поколение от политици, което не е обвързано с мафията. Това е поколението от политици, за оплюването на което мафията плати на медийните мерзавци-ченгета. Става дума за поколе-

нието от политици, спрямо което мафията трепери от злоба като чуе имената им. сещате се кои са тия политици, а, г-не? Костов е един от тях, той е първият сред тях... Kamen Home: Г-н Грънчаров, ДСБ е бита карта. Изборните резулта-ти 12 години го показаха. И няма да се променят. И нека не ги правим ангели, след като не са. Ангел Грънчаров: Политиката не е наука, г-н Коев, тя е изкуство. И много философия има в нея. Тъй че магическата дума "експерти" тук не помага. Орешарски нали бил "експерт". Е, и?! Николай Христов: Камен – има-ме... излез и се поразходи по жълтите павета в София надве-чер... Преди това, няма да е ло-шо всеки да си припомни значе-нието на думата "политика", за да няма разминаване в говорене-то... Пък кой точно ще натиска копчетата в сградата с надписа "Съединението прави силата", не е толкова от значение, стига да има поне малко съвест... Ангел Грънчаров: Не е вярно това, г-н Коев, и Вие добре го знаете. За истината не се гласува. Из-борните резултати от 12 години насам само показват степента на дезориентация на общество-то. В момента, в който тази дезо-риентация бъде надмогната, те ще почнат да показват друго... Kamen Koev: И кое е философс-кото и изкуството в това да се направят дългосрочни стратегии по сектори и да се следват, г-н Грънчаров? Veselin Raikov: Г-н Коев, изглежда-те ми много млад и малко при-бързвате с категоричните си из-води по отношение на политика-та. Предлагам Ви, най-учтиво, преди това, да наблегнете на граматиката на родния език. Kamen Koev: Не виждам тези хо-ра да са оформени в полити-ческо движение. За съвестта – факт, това е ключовата дума, която политиците на прехода ня-мат.

Ralitsa Vachkova: Осъзнаването е ключът. Огромен процент хора не искат да осъзнаят, че животът ми е такъв какъвто е, защото те са го направили такъв – съзна-телно или не. Ангел Грънчаров: Г-н Коев явно си мисли, че политиката е нещо доста лесно. Сигурно е кандидат за политическа кариера. Е, каз-вам Ви, политиката в истинския си смисъл е нещо много трудно, добрите политици затова са та-кава рядкост, а ментетата затова са толкова много. Николай Христов: Камен, не ме четете внимателно – казах "Преди това, няма да е лошо всеки да си припомни значението на думата "политика", за да няма размина-ване в говоренето..." – направете го, ако обичате, иначе няма ни-какъв смисъл да продължаваме да си говорим... Jivko Jeliazkov: Как ще отвоюва-ме нефтохима, българия еър и т.н. от мафията? Kamen Koev: И коя е истината, г-н Грънчаров? Кога дезориентация-та ще бъде надмогната? Г-н Рай-ков, какво отношение има въз-растта с наблюдението ми върху процесите? Къде виждате грама-тически грешки? Tsvetelin Tsvetkov: Ралица, даваш ли си сметка колко възрастни хора ще осъзнаят, че животът им е минал напразно, ако се отка-жат от червената идея? Което прави идеята с осъзнаването утопична. Ангел Грънчаров: "Политиците на прехода" да се слагат в един кюп, простете, е погрешно - и злонамерено. Те бяха всякакви тия политици. Сред тях имаше и доста свестни. Точно те бяха най-обругани. Макеретата обаче просперират. това нещо да Ви говори, г-н Коев? Ralitsa Vachkova: Там времето ще свърши своята работа. Kamen Koev: Г-н Христов, говоре-те в реалистични измерения. Тези "вижте", "по-добре преди" и про-чее не дават решения на проб-лема.

3 Kamen Koev: Г-н Грънчаров, ре-зултатите са налице. Другото са пожелания. Ангел Грънчаров: Истината е яс-на обаче по наш български оби-чай се инатим да я приемем. Поради което си и патим. Трябва да питате добрите ни политици каква е истината и кой е пътят. Те знаят. Питайте Костов какво мис-ли по тия въпроси и се вслушайте в неговите думи. Той е мъдър, помъдрял от занимания с полити-ка истински политик от висока класа Veselin Raikov: Г-н Цветков, ако, да предположим, колкото и да е невъзможно това, че Вие набере-те популярността, на половината на Тицин, аз Ви уверявам, че ще гласувам за Вас и в това няма нищо чудно, след като и бат Са-ли е вкаран в Парламента от Вашите любимци. Veselin Raikov: Г-н Коев, РЕЗУЛТА-ТИТЕ СА НАЛИЦЕ – ПОСЛЕДНИ СМЕ В ЕВРОПА И СМЕ ВЕЧЕ В ТРЕ-ТИЯ СВЯТ, благодарение на мла-ди бузлуджанци като Вас! Ангел Грънчаров: Резултатите в момента се дължат на действия-та на псевдо и менте-политиците от последните години, които всичко объркаха. А в Предишните 10 години имаме много добри постижения, резултат на битката на добрите политици с лошите. Комунистите и ченгесарските марионетки у нас са лошите, да Ви светна малко, г-н Коев.

Тия резултати не са причи-нени от 23-те години преход, а са причинени от последните 12 го-дини деформации на прехода, щото в тия 12 години превес взеха ченгетата и техните политически слуги; спомнете си кои ни управ-ляваха в тия години Veselin Raikov: Г-н Живко Желяз-ков, ЦЯЛАТА икономика е в ръце-те на мафията, а за двете, спо-менати от Вас предприятия, мога да Ви дам изключително конкрет-на информация!

Ralitsa Vachkova: Колкото от от-воюването на една или друга корпорация от мафията, проб-лемът е в липсата на работеща съдебна система, а правилата се правят всички знаем къде. Не по-малко важно е да осъзнаем, че промяна не може да има от днес за утре - от ох и ах по разни спасители се докарахме до тук. Онези общества, към които се стремим, са се организирали за стотици години. С малки реални цели и добри оратори, които могат да обясняват какво се пра-ви, може да се постигне много. Ангел Грънчаров: Г-н Коев, за да разберете какво е това политика в истинския смисъл прочетете моята книга УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА, от нея много ще научите. Хубав ден! Оттеглям се. Приятни дебати! Kamen Koev: Г-н Райков, може ли да бъдете така добър и да ме осветлите откъде черпите ин-формация за политическите ми възгледи? Или всеки по-критичен прочит на протеста следва да получава дамга "бузлуджанец"? Kamen Koev: Точно, г-жо Вачкова. Точно в целта! Г-н Грънчаров, бла-годаря, ала нямам намерение да чета книгата ви.

ДЕСНИТЕ ХОРА РАЗЧИТАТ САМО НА СВОЯ УМ, НА СВОЯ ТРУД, НА СВОИТЕ РЪЦЕ И СИЛИ

15 август 2013, четвъртък

Кратък разговор за десните хора (и за десните ценности), прове-ден тия дни в Мрежата: Petar Kamenov: Десните са хора, които разчитат на себе си, дока-

то левите разчитат на общите блага. Ангел Грънчаров: Вярно е това, да, именно, на своя ум, на своя труд и на своите ръце и сили раз-читаме ние, десните; така е, са-мата истина е това. Това е глав-ното; левите са подобни на па-разитите: да смучат и да грабят от чуждото; за десния човек това е недопустимо; "Всекиму негово-то", този е вечният принцип на десните хора... Emil Madjirski: Проблемът ни е, че в България левите са поне 90% от населението. Общата нагласа е: НЯКОЙ ще се погрижи за нас. Petar Kamenov: Не чакаме да получим нещо, сътворено от дру-ги, и то ей-така, без да имаме заслуга за създаването му. Ангел Грънчаров: Това е главното; левите са подобни на паразити-те, да смучат и да грабят от чуж-дото; за десния човек това е не-допустимо; всекиму неговото... Petar Kamenov: Това са характе-ри и нагласи, които водят до по-литическия израз. Ангел Грънчаров: То опира и до мироглед, и до морал, и до ува-жение на традиционните цен-ности. Petar Kamenov: Българите сме повече такива и за това се лута-ме повече из левото. Ангел Грънчаров: Мнозинството у нас така е научено; да чакат не-що наготово, да получат нещо отнякъде, с тарикатлъци, да изп-реварят и да прецакат другите, на това ги научи комунизмът... Petar Kamenov: Характерни сме със завистта към богатите и с това как да им потрошим богатс-твото, как и те да станат като нас, пък и под нас и пр. Ангел Грънчаров: Пък и отпреди това, и отпреди комунизма е би-ло така: Андрешко на Елин Пе-лин... Българският гений е именно завистта, пак думи на Елин Пе-

4 лин; Цар Борис му е бил приятел и го е наричал "Пелинко", а пък той се обръщал към Величество-то с "Царю"... Petar Kamenov: Да така е, ти все пак живееш в край, където нрави-те от преди век са поизчезнали, докато при нас много неща си стоят. Ангел Грънчаров: Имаш предвид във ваше село ли? Petar Kamenov: Нашия край изця-ло. Северозападът. Ангел Грънчаров: Вие сте "Запа-дът" все пак :) Petar Kamenov: Да с ударение на второто А. Ангел Грънчаров: В Пловдив има нещо от старините, като дух, като излъчване, доста ми повлияха тия близо 30 години, в които живея тука. Евгений Тодоров много нап-рави в това отношение в своята телевизия, чудесни предавания, със стари хора, спомени, книги написа, предавайки атмосфе-рата на онова отминало време. Petar Kamenov: Вие все пак сте най-стария град в Европа, все нещо витае в пространството. Ангел Грънчаров: Хубав град и добри хора общо взето, въпреки че доста мерзавци също срещ-нах тука за тия години; но те, мерзавците, са все приходящи сякаш...

ГОНЕНИЯ! ТОВА Е СТИМУЛЪТ ДА БЪДЕШ ХРИСТИЯНИН: "МЕН МЕ ГОНИХА И ВАС ЩЕ ГОНЯТ!"

15 август 2013, четвъртък

Из Убит е известният свещеник Павел Аделгейм

Тази вечер в гр. Псков (За-падна Русия, близо до границите с Естония и Латвия) в своя дом в двора на църквата "Св. Констан-тин и Елена" е бил убит известният свещеник Павел Аделгейм. За убийството му съобщи в блога си депутатът на Псковското област-

но събрание Лев Шлосберг. Според него убиецът е "някой от Москва", на 27 години и е бил изпратен в дома на свещеника по препоръка на жена от Моск-ва. След като е убил свещеника, убиецът е наранил и себе си и в момента е подложен на опера-ция, твърди областният депутат.

"Днес в Псков в около 20.00 часа в двора на храма "Св. Константин и Елена" е бил открит труп на православен свещеник с рани от нож. Сътрудниците на милицията са задържали мъж, който е заподозрян за извършва-нето на престъплението", се каз-ва в съобщение на прес-службата на милицията. "По предварителни данни може да се смята, че убитият е отец Павел Аделгейм", заяви сътрудник на милицията.

На 1 август отец Павел Аделгейм навърши 75 години. Новината за неговата смърт се разпространи мълниеносно в социалните мрежи. За много вярващи в Украйна и Русия отец Павел беше олицетворение на свещеник, който не прави комп-ромиси със своята съвест. Една от най-нашумелите му книги е "Догматът за Църквата в каноните и практиката", посветена на неп-равдата във взаимоотношенията между висшата църковна власт и обикновените свещеници в Рус-ката православна църква. Книги-те и статиите на отец Павел са написани с много болка за неп-равдата, проникваща в църков-ните среди.

Ето за какво убиха отец Павел: Пасхалното писмо на отец Па-вел Аделгейм до неговия митро-полит Събота, 03 Май 2008 г., Автор: Златина Иванова

Известният руски свеще-

ник и богослов отец Павел Адел-гейм, за когото неотдавна пи-сахме, изпрати до своя митропо-лит Евсевий Псковски пасхално писмо, в което казва следното:

"Ваше Високопреосве-щенство, скъпи владико Евсевий! Христос воскресе!

Душата ми е изпълнена с пасхална радост! Отминаха дни-те на тягостна печал. Не крия, че като ме лишихте от енорията, която изграждах 20 години, вие ме ударихте жестоко, извадихте ме от релси и ме хвърлихте в униние. Животът ми завърши с провал: мълчаливо гледам, как равнодушни ръце разрушават това, което си създавал толкова години!

Добре е, че това се случи в навечерието на Великия пост. Времето за покаяние не отмина безплодно. Господ ми каза: "Съ-буди се! Краят приближава, а ти тънеш в благополучие и не се очистваш в скърби". Гонения! Това е стимулът да бъдеш християнин. "Мен Ме гониха и вас ще гонят" (Йоан 15:20). Няма нужда да пи-там: "Защо ме преследвате?" (Йов 19:22) Трябва да го приема с радост. Преследванията са нуж-ни на християнина, за да го заве-дат в Небесното царство. Църква-та разцъвфа и крепне в гонения.

Както Христос Спасител пострада от ръцете на архиере-ите, така и аз се радвам, че съм гонен от Твое архиерейство.

Преди гонителите и пала-чите на християните бяха Нерон и Диоклетиан, Исаврите и Копро-нимите, Дзержински и Куроедо-ви. Сега Ваше Високопреосве-щенство пое на себе си небла-годарната работа на гонителите: да бъде будилник за народа Бо-жий. Съчувствам ви от все сърце и ви благодаря за тази грижа: "Всички, които желаят да живеят

5 благочестиво в Христа Иисуса ще бъдат гонени" (2 Тим. 3-11). Гонете, преследвайте и убивайте, за да не се лишим поради нера-дение от вечния живот. Ръцете на гонителите са изцапани с кръвта на Спасителя и неговите ученици, но те отключват вратите на Царс-твото. По човешки е трудно да гледам как се разрушава моята енория, хорът, приютът, гимназия-та – всичко, което вие обрекохте на умиране, "за да бъде спасен духът в деня на нашия Господ Иисус Христос" (1Кор. 5:5).

Страданията са неизбеж-ни в делото на спасението: "вся-ка жертва ще се осоли със сол. Имайте сол в себе си" (Мк. 9:49) Нека Господ и вам подготви път за спасение, както вие ни спася-вате чрез скърби и гонение.

Простете и благословете. Христос воскресе!

С любов в Христа. Отец Павел

Кой е отец Павел:

Свещ. Павел Аделгейм е роден през 1938 г., детските си години прекарва заедно с майка си на заточение в Казахстан. Ба-ща му е разстрелян през 1942 г. Той постъпва като послушник в Киево-печьорската лавра, а през 1956 г. постъпва в Киевската ду-ховна семинария. Там е изклю-чен по политически причини от тогавашния игумен Филарет Де-нисенко (сега разколнически патриарх в Киев), а малко по-късно е ръкоположен за дякон. Завършва Московската духовна академия, а през 1964 г. става свещеник в Каган. През 1969 г. построява нов храм, арестуван е и е осъден по чл. 190 за „клевета за съветската власт” на 3 години лишаване от свобода. В затвора загубва десния си крак и през 1972 г. излиза инвалид. От 1976 г. служи в Псковска епархия. Обг-рижва два храма, към които ра-ботят православно общообразо-вателно училище и приют за де-ца-инвалиди. Публикуваме откъс от книгата му "Догматът за Църк-вата в каноните и практиката".

Прочетете още от него: Послу-шанието – добродетел, грях или беда?

"Последният свободен свещеник в Московската патри-аршия беше убит", писа извест-ният отец Андрей Кураев, един от най-известните православни бло-гъри. Според него отец Павел не е бил дисидент, който смята, че църковното ръководство греши по принцип, а просто е следвал възгледите си, предаде РИА Но-вости.

ДАЙ БОЖЕ ЗДРАВЕ И УСПЕХ НА ВСИЧКИ, ДА СМЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ И НИЕ, И НАШИТЕ ОБИЧНИ ДЕЦА!


Света чудодейна Богоро-дице, благослови и закриляй все-ки, който сподели твоята икона! Дари го с любов, здраве, благо-денствие и късмет! Благодаря ти! Амин!

Споделете за здраве!

КАКЪВ ПО-ГОЛЯМ ВАНДАЛИЗЪМ ИМА ОТ ТОВА ДА ПРЕВЪРНЕШ ЕД-НО МЯСТО ЗА МОЛИТВА В МЯСТО ЗА ЯДЕНЕ, ЗА ПИЕНЕ, А СЪЩО И ЗА НАПИВАНЕ?!

Становище на граждани-на Радомир Парпулов по повод превръщането на Ташкюпрю джамия (Ташкия Джамия) на бул. „Шести септември" в Пловдив в... кръчма:

Не зная да ли съм точен,

но според мене "вандализъм" означава унищожаването на кул-

турни ценности. И какъв по-голям вандализъм от това да пре-върнеш едно място за молитва в място за пиене, ядене, а често пъти и напиване?!

Ама не било християнски храм! И какво от това?! В София църквата “Свети Седмочислени-ци” е била “Черната джамия”. Това, напълно понятно, не води до възмущение. Място за една ре-лигиозна практика е станало място за друга религиозна прак-тика. Все пак евреи, християни и изповядващите исляма вярваме в един и същи Бог.

Който не е съгласен да пи-та богословите. И затова, ако сте вярващи, “Дайте Божието Богу и кесарювото - Кесарю”.

Другото са го правили вандалите като превзели Рим... ЗАБЕЛЕЖКА: Със становището на г-н Парпулов съм изцяло съгла-сен.

МАЙКО МИЛА, КАКВИ СА ТИЯ ГЛУ-ПОСТИ: АМАН ОТ ТОВА ВУЛКА-НИЧНО ИЗРИГВАЩО ПРАЗНОСЛО-ВИЕ ОТНОСНО ТОВА КАКВИ ВЕЛИ-КИ БАБАИТИ СМЕ?!


Майко мила, какви са тия

глупости?! Докъде я докарахме, в кой век живеем, та да си правим тепърва подобни празнословни митологии за самите себе си? Нима истината за нас самите ни е съвсем безразлична, та сме се впуснали да вярваме на такива лъжи?! Ето, четете сами, дивете се какви титани сме ний, бълга-рите (правописът и пунктуацията на този патриот оставям в ориги-налния им вид):

6 БЪЛГАРИ!

Да носиш името Бълга-

рин, е титла по Дух, а не по кръв! Българинът е силен и благороден човек и в неговата парадигма на ценности и същност е заложена изконната мисия на човешкото съществуване. Българинът разчи-та единствено на себе си и е готов да помага на всички, неза-висимо от последствията. Бълга-ринът никога не се предaва на врага си, но винаги е готов да му прости, ако врагът му се покае. Българинът знае, че ще победи, защото следва пътя на съдбата и се подчинява единствено на за-кона на Абсолютната Справед-ливост. Българинът не е жесток, нито е агресивен, той не е зъл и арогантен, но когато е яростен, по-добре не се изпречвай на пътя му, защото няма сила, която да спре свещения му гняв и възмез-дието което носи.

Българинът осъзнава, че може да притежава всичко и да покори, всичко което реши, зато-ва не ламти за чуждото и не се стреми към излишество. Той осъзнава, че Времето и Прост-ранството са подвластни на не-говата Воля и на силата на него-вата природа и затова е щастлив в своя дом, в своя двор и няма нужда да притежава Земята, за да осмисля битието си.

Българинът е свикнал да дава, а не да взема, да гради създава и твори, а не да консу-мира, да проправя пъртина, а не да следва чужди посоки. Бълга-ринът е в началото и в края. Той е достолепен и носи България за-винаги в своя генетичен код и съз-

нание, защото тя е неговата май-ка и неговият завет.

Българинът е една нераз-гадаема мистерия и най-големите му врагове инстинктив-но усещат, че Българинът всъщ-ност е непобедим. Българинът дори да е изчезнал, по ирацио-нален начин се възражда като птицата Феникс от пепелта на забравата. Българинът е обречен да Бъде, за да изнесе на плещи-те си тежестта на обречеността на този свят и тихо и величествено следва своя ход, наблюдаван единствено от светлината на звездите и мъдростта на вселе-ната.

Българинът е този, който ще разбере, ще вникне в тези думи и никак няма да ги опро-вергае, защото ще открие в тях своята дълбока съкровеност. Създадената по божията проми-съл българска държава, като стожер и люлка на цивилизова-ност, знание и култура е единст-вената на европейския конти-нент, която е пренесла през хи-лядолетията и запазила своето свещено древно име – БЪЛГА-РИЯ.

Автор: Българин...

(Вѧнко НиколΟов)

ПРОТИВ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ И ЧЕНГЕСАРСКИ ЛЪЖИ И МИСТИФИ-КАЦИИ ЗА ПРЕХОДА И ПРИВАТИ-ЗАЦИЯТА

август 13, 2013

В нашето болно време се

явиха напоследък доста комуно-иди – “национализатори” и също така борци срещу “капитализ-ма”, “колониализма” и пр. – кои-то в унес повтарят глупостите за това колко хубаво сме си били живели при комунизма, колко богата била държавата ни и кол-ко щастлив бил народът ни. Но, видите ли, за наша зла участ дошли проклетите демократи и съсипали комунистическия ни “рай”. И т.н., и так далее, и про-чие, и ала-бала, и дрън-дрън-ярина.

Ето какво отговорих на та-къв един позакъснял лъжлив ко-мунизатор:

Истината е тази: кому-нистите първо източиха във фир-мите си и окрадоха държавната собственост, станаха в ония славни мутренско-бандитски времена “капиталисти”, а пък после всичко друго, което беше останало и беше съвсем изто-щено и поради това нежизнес-пособно и губещо можеше са-мо да бъде ликвидирано или разпродадено, та държавата да се отърве от по-нататъшни загу-би. Щото прословутата и прехва-лена “държавна собственост” тежеше като грамаден водени-чен камък на шията на общест-вото. Не вярвайте на ченгесарс-ките лъжи за “милиардите дър-жавна собственост”, които де-мократите били окрали; тук действа така милия на сърцето на комунистите и на техните слу-ги принцип: “Крадецът вика: “Дръжте крадеца!”". Каквото имаше го окрадоха комунисти-те, сега вече представящи се за “капиталисти”.

Тази е историческата ис-тина. Ще дойде време и тя ще се наложи, ще бъде възприета даже в учебниците по история. А сега-засега, ако истината не ви е без-различна, ако не ви задоволяват лъжите на ченгесарските меке-рета и мерзавци, търсете исти-ната за прехода в моята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРС-КИ (с подзаглавие “Кратка пси-

хологическа история на съвре-

менна България”), там съм се постарал да кажа главното от нея…

Горното написах в отговор и като коментар на ето това, кое-то тук публикувам просто като куриоз – че толкова години след пълния провал на комунизма пак има хора, които вярват безраз-делно в неговите догми:

Трудът е единствената собственост, която реално човек

7 притежава. Трудът е единствено-то нещо, което създава блага. Трудът се трансформира в стоки и услуги и така човек става част от обществото. ЛъжеДемократи-те ограбиха именно труда на хората, овеществен в заводи, поля, сгради, културни ценности. Те присвоиха нашия живот и ние станахме техни роби. Сега те крадат чрез принадена стой-ност, оная част от човешкия труд, която само човекът сред другите животни създава, която човек не е в състояние да потреби и отива за обществено развитие. Дори те крадат и оная част от нашия труд, която ни служи за средства за живот. Това, да те лишат от човешко развитие и да те прини-зят до животно, което едва се храни, е престъпление от най-низък характер. (Toncho Bonev)

ПЪРВИЯТ СВЕТОВЕН КОНГРЕС НА ФИЛОСОФИТЕ, ПРОВЕДЕН В ГЪР-ЦИЯ, ЛЮЛКАТА НА ЗАПАДНАТА ФИЛОСОФИЯ

Повече информация за конгре-са: ТУК

АКО ИСКАТЕ – САМОЗАЛЪГВАЙТЕ СЕ, ЧЕ ОТ ДНЕШНОТО УПРАВЛЕНИЕ ИМА И ПО-ГОЛЯМО ЗЛО…


Горещо препоръчвам на

читателите на своя блог една ста-тия: Социален консерватизъм или недовършената архитектура на българския политически жи-вот. Неин автор е г-н Огнян Мин-чев. Заслужава да се прочете и осмисли. Рядкост са толкова смислените, богати на смисъл четива в тази област. Обикновено се задоволяваме с повърхностни

обяснения и констатации, а така не бива. Истинското е далеч по-дълбоко; именно то ни е потреб-но. Затуй се налага да се чете. И да се мисли. Много да се чете и много да се мисли. Без мислене доникъде няма да стигнем. След като осмислим и разберем не-щата ще се наложи и да запрет-нем ръкави да действаме. То и мисленето е действие, ала от друг род. Налага се обаче в сферата на социалния живот хем да се мисли, хем да се действа, паралелно да вървят двата процеса – подпомагайки се един-друг. Както и да е. Про-четете, моля ви, тази статия на О.Минчев. А ето тук един комен-тар на автора по повод на възп-риятието на собствената му ста-тия, който намерих във Фейсбук:

Огнян Минчев: Благодаря за ком-плиментите, г-н Кирилов. Различ-ният брой “харесвания” не е продукт на двойно морално или интелектуално счетоводство. Под статията кликванията са малко защото не всеки има желание или възможност да чете текстове с подобен характер или дължи-на. Под подкрепата за президен-тското вето са много, но не само по причина на политически емо-ции – както вие смятате. Незави-симо, че г-н Плевнелиев не ви е симпатичен, неговото “полу”-вето има разумна цел – да накара управляващите да конкретизират намеренията си за какво ще из-харчат моите и вашите пари. Ако желаете просто да ги завлекат – а ние да ги връщаме – друг въп-рос…

Хубава тема – “горчивата чаша”… Има ли прецедент на управление на БСП и ДПС, който да не е завършвал с разгром – на морал, финанси, обществе-но доверие? Никаква слабост нямам към “леви” или “десни” –

подобно на всеки българин съм принуден да избирам по-малкото зло. Така е и днес, кога-то злото застрашително нараст-ва.

Ако искате – самозалъг-вайте се, че от днешното управ-ление има и по-голямо зло. Ако не дай си Боже тези хора оста-нат на власт още време и изпъл-нят ангажиментите си, поети пред задкулисието – наше и чуж-до – малка утеха ще бъде, че опонентите ви за пореден път са се оказали прави.

Иначе – да, пътят отвъд това управление не е постлан с рози. Включително и заради това, че вие и съмишлениците ви ще продължавате да твърдите, че злокобните “десни” свалили “ля-вото” управление… И кое му е лявото? Сигурно афинитетът към латифундисткия тип олигархичен грабеж и към колониализма в путинов стил…

За да предотвратя повли-чане на разговора ни към канав-ката бих отговорил предварител-но на първия дежурен аргумент “ами онзи да не беше по-добър?” Не, не беше – но това не е основание да крепим тези, днешните.

ВСЕ СЪЩАТА ГНУСНА ЧЕНГЕСАР-СКА НАПАСТ НЯМА КАПЧИЦА СРАМ – И ПРОДЪЛЖАВА ДА НИ ВОДИ КЪМ НАЙ-ЦВЕТУЩИ БЪДНИ-НИ!

12 август 2013, понеделник

Все нямам време да на-

пиша нещо в дневника си: при-чината е, че в момента подготвям за печат два поредни брой на сп. ИДЕИ, които ще излязат в един и същ месец, този, именно август. Единият брой си е традиционният, редовният, на български език, а другият е международното спе-циално приложение, което е многоезично, то също ще излезе от печат до седмица-две. Но ето тази сутрин решавам да отложа за малко всичките си ангажи-менти и да разкажа за нещо, което вчера ме порази. Смятам, че е твърде показателно.

Вчера стана така, че в ужасната горещина по време на

8 ежедневната си разходка из гра-да се оказах в... мола. Да, в МОЛ "Пловдив", отдавна не бях ходил там, но се наложи да вляза и то, признавам си, най-вече да се скрия от ужасния пловдивски ав-густовски пек. В мола все пак има климатици, там, дето се казва, по се живее, а по улиците денем е непоносима жега. Е, влязох в мола, придружаващата ме съпруга литна да посещава магазините, а аз, разбира се, се оказах в книжарницата. После пък поседнахме с нея в "мекката" на посетителите на всеки мол: етажът, на който се яде. Пълно е с нашенци там, които сладко си похапват. Някои изглежда най-вече за това посещават мола. Да плюскат. Да преяждат. да дебе-леят. От Запада успяхме да взе-мем тъкмо най-лошото - и на най-доброто изобщо не обър-нахме внимание. Такива, за жа-лост, сме.

Както и да е, аз най-

напред отидох в книжарницата. Разгледах най-новите книги. От-давна, не крия, не бях стъпвал там. По простата причина: инте-лектуалец като моя милост няма физическата възможност да мисли да си купи книга: криза е, няма пари, едва преживяваме. А книгата, оказва се, е лукс, който не можем да си позволим. Е, дебнем за "промоции" на книги. Но обикновено на промоция да-ват книги-боклуци. Е, като казах ключовата дума, думата "боклук", поне да продължа.

Да, моята констатация е, че огромната част от книгите, които в момента се издават в България, простете, са пълни боклуци. Вярно, лъскави, шарени, цветни, гланцирани, но все пак боклуци. Като гледа човек какво

се издава, му става жал за гор-ката хартия, която така немилос-тиво се хаби. Срамота! Много книги разгледах, ала огромната част от тях бяха от този сорт, че и без пари да ми ги дават, пак не бих ги взел. За нищо не стават такива книги, наистина сякаш издателите специално са си обя-вили конкурс за издаването на най-глупавите и най-непотребни-те книги! И яростно се борят да спечелят палмата на първенство-то. Никой не се дава без бой. Заинатили са се всички да спе-челят пустата му палма. И бълват боклук след боклук. Най-отговор-но заявявам това: отдавна не бях виждал накуп толкова много по-хабена хартия. Щото това предс-тавляват тия книги: похабена без жал хартия. нищо повече от това. Горките неориентирани читатели. Дали си купуват такива боклуци, смятайки ги за книги?!

Понеже моя милост е ав-тор, който обаче обича да чете, но не какви да е книги, а стой-ностни, този път най-отговорно искам да ви кажа, че не успях да намеря нито една книга, която да ми се прииска да я имам, да си я купя. Е, имаше разните му там книги на Ницше, Шопенхауер и пр., които обаче си ги имам от-давна, а напоследък нещо стой-ностно комай изобщо не се из-дава. Нищо, което да ми грабне окото, не успях да видя. По моя си обичай се опитах да намеря поне една моя книга. Обикнове-но в книжарниците се мъдри по-не по една моя книга, тоя път обаче, разбира се, не намерих нито една. На раздела, където търсих моите книги, на най-почетно място беше турена оба-че книга на "философа", която е също така и щатен агент на ДС с не знам какъв си чин Васил Про-данов! Написал е книга, която претенциозно е нарекъл "Теория на българския преход"! Предста-вяте ли си?! Ченгетата вече пишат теории на българския преход! Тия са непоправими гьонсурати обаче! Страшни наглеци! Как до дебелата, луксозна, тежка, изда-дена от съпартиеца му (Гранитс-ки) книга на агента-"философ" Проданов ще стои някоя от моите скромни книги, примерно книга-

та СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛ-ГАРСКИ?! Или БЪЛГАРСКАТА ДУ-ША И СЪДБА?! Та нали ако моя книга застане до книгата на аген-та-"философ" Проданов, мигом ще настъпи вселенски катакли-зъм, щото ние двамата с тоя сто-им в съвсем различни светове - и галактики?! Няма начин да не настъпи вселенски катаклизъм ако моя книга застане до книга на тоя.

Затова, зарадван, че чове-чеството все пак ще бъде, може би, спасено поради това, че мо-ите книги стоят арестувани на книжните борси и по складовете, предоставени любезно на... мишките, аз се отправям по пътя си. Давам ви този малък щрих за да разберете какви нрави царят в нашата толкова модерна "ев-ропейска" България. Ако преди 25 години бяхте влезли в родна социалистическа книжарница, там пак на най-предно място щяхте да видите книга на все съ-щия Васил Проданов, прославя-ща поредните "гениални откри-тия" на другаря Тодор Живков; сега, четвърт век по-късно, вли-зайки в днешна книжарница, пак на най-предно място се мъдри негова книга, учеща ни какъв е трябвало да бъде според ченге-тата "правилният преход"! Назд-раве! Все същата ченгесарска напаст няма капчица срам - и продължава да ни води към най-цветущите бъднини!

Страшни са българските абсурди, нали? Или няма нищо страшно, а са просто най-банални. Човек не знае какво вече и повече да каже. Затова млъквам. Хубав ден на всички!

СРЕЩАТА И РАЗМИНАВАНЕТО НА ДВА ВИДА МОРАЛ: БЪЛГАРСКИЯ И ТУРСКИЯ…


Из Турски вицепремиер потре-сен, джамия я ползват за кръчма, нехаем, че църква е склад

Образци на отоманската архитектура в България били в отчайващо състояние. Това уста-новил неофициалното си посе-щение миналата седмица турс-

9 кият вицепремиер Бекир Боздаа, който пропътува у нас близо 2000 км за три дни, съобщи Анадолс-ката агенция. Той бил най-натъжен в Пловдив. Почувствал се оскърбен, след като видял как някогашна джамия е превърната в кръчма. Динко ПЕТКОВ

Най-напред постоянно преследваният от данъчните и митническите служби култов ита-лианец Лино Тонан превърна бившата Ташкюпрю джамия (Ташкия Джамия) на бул. „Шести септември” в ресторант за биз-нес срещи. По стените и на та-вана й се появили непристойни фрески – голи жени яздят мага-рета, а мъже обръщат бутилка след бутилка и пеят песни. В ня-когашната джамия сервирали свинско и вино.

После там един от най-известните пловдивски ресторан-тьори Христо Радуков отвори гръцка кръчма. Наздравици с узо започнаха да се вдигат в старата молитвена сграда. А на мястото, където е бил ходжата, гръцки ор-кестър свиреше сиртаки.

… От общинската управа също не реагират. Както не реа-гира сегашният общински съвет-ник Спас Гърневски, когато беше кмет на Пловдив. И му пратиха послание от побратимения град Бурса, че ортодоксална църква там е превърната в склад. Басри Сьонмез, кмет тогава на „Ос-мангази” – най-големия район в зеления град на Турция, лично заведе пловдивски журналисти да видят порутения храм, ползван сега за депо. „Предайте на ва-шия кмет, че съм готов да я дам на Пловдив. Ако искат да я възс-

тановят, каквото пожелаят да я направят!”, заяви турският управ-ник. Предложението му остана без последствие от Пловдив.

Кахърността на турския вицепремиер, че молитвен дом се ползва като кръчма, беше посрещната на нож от “дежур-ните родолюбци” във форумите: Barmaley Хасково: “И керемидка не трябва да им даваме. Те първо идват за малко, а после се връ-щат за още и така, докато не заграбят всичко!!!” Неутрален Търново: “Турция направо иска да реставрира самата османс-ка империя.” V. gancheva: “Не! Не! Не! Пловдив на бунт…”

ОСНОВНИЯТ НИ ПРОБЛЕМ, ПОЗ-ВОЛЕТЕ ДА ЗАБЕЛЕЖА, Е ТОЗИ: ПОЗВОЛЯВАМЕ СИ ДА ДЕЙСТВА-МЕ, ДА ЖИВЕЕМ, ДА МИСЛИМ АМОРАЛНО, ПО БАЙГАНЮВСКИ


Г-н Комитата все още не е отговорил на второто ми писмо до него, касаещо някои, пре-димно нравствени проблеми около спонсорирането на наши-те НПО от страна на западни донори, но за сметка на това ми отговори някакъв доброволец, носещ името Никола Янев, който съвсем безкористно адвокатства в негова защита, сиреч, опитва се да ме убеди, че е наложител-но, един вид, да мълчи, да не от-говаря – в така и така сложилата се ситуация. Ето какво ми пише този човек – и ето как аз му отго-ворих:

Господин Грънчаров, Хрумвало ли Ви е, че бихте

могъл да получите отговор на въпросите си от съответните до-норски организации? С два кли-ка например стигнах до инфор-мацията за грантове от Америка за България.

Всяка донорска органи-зация има определени цели и предоставя финансиране на проекти, които работят за пости-гане на тези цели. Цялата ин-формация е публична (на съот-ветния сайт, включително с въз-можност за допълнителна ин-формация по конкретни запит-вания). Ако действително сте се интересувал и кандидатствал за финансиране (както пишете в писмото си), е доста странно как цялата тази информация Ви е убягнала и сте останал с впе-чатление, че тя е "държана в тай-на" или "за наши хора".

Учудващо е защо очаква-те от един изпълнител на проект да се чувства длъжен да Ви кон-султира как да получите финан-сиране за Вашата идея (дори оставам с впечатлението, че смя-тате, че така му правите услуга). Нали си давате сметка, че трябва да отдели време и да положи усилия да разбере Вашата идея, да проучи дали има донорски организации, в чиито цели да би могла да се впише Вашата идея, да проучи условията за финан-сиране на тези организации, да напише адекватно представяне на Вашия проект... Докъде точно очаквате да се прострат про бо-но консултантските услуги на Комитата?

С уважение, Николай Янев Г-н Янев, а на Вас не Ви ли

е хрумвало, че цялата тази дос-тъпна информация от "донорски-те организации" е предоставена на определен контингент от чове-чеството, който може да се оп-редели като "балъци"? Да, такива хора кандидатстват за средства, пишат старателно проекти, ала никога не биват одобрявани, ни-кога не получават тия средства, особено в родните български условия, когато начело на съот-ветните западни организации стоят обикновено българи, носи-тели на все същия манталитет, за който говорим. Както и да е, бла-годаря Ви за толкова безкорист-ната адвокатска услуга, която оказвате на г-н Комитата. А за консултантската услуга от стра-на на г-н Комитата аз ще му зап-латя, бъдете спокоен, няма да

10 оставя високо квалифицирания му труд невъзнаграден. Апропо, а за Вашата консултация какъв хонорар Ви се полага, кажете, като съм тръгнал да плащам, барем да плащам на всеки по-ред?!

А иначе май Вие изглежда действително не разбирате в така и така сложилия се контекст важността на това, което предла-гам на г-н Комитата. Този проб-лем за спонсорирането на на-шите НПО вече възбуди общест-веното мнение и не може да бъде туширан, потиснат, заоби-колен. Трябва да се отговаря. Аз подхвърлих идея за един смислен разговор по тия въпроси, който би довел до задоволяване и успоко-ение на общественото мнение. С високомерно мълчание този път няма как въпросните лица да се измъкнат. Трябва да се отго-варя и то съвсем открито, пре-делно честно. Иначе няма измък-ване. Работата, дето се казва, стана дебела. Тя има не само чисто правен, а най-вече мора-лен аспект, който в случая е ре-шаващ. Ето това ми се струва, че съвсем не сте разбрал - и то си личи във Вашето така самоот-вержено адвокатско заявление от името и в интерес на г-н Комита-та.

Впрочем, преди години аз се свързах с фондацията Аmerica for Вulgaria и им писах едно твърде любезно писмо за проекта си около издаването на списание ИДЕИ, за неговия сми-съл, касаещ личностното и ду-ховното развитие и укрепване на българската младеж и пр. И те най-любезно ми отговориха, че от такива неща съвсем не се интересуват. И че пари никакви няма да дадат. И на други фон-дации съм писал, и от тях получих все същите насърчителни писма. А ето, други хора, виждаме, по-лучават, и то добри пари. Тъй че проблемът си заслужава, чини ми се, обсъждане.

Всичко у нас, не знам да-ли сте забелязали това, е "побъл-гарено", и самият капитализъм ни е побългарен, та е стигнал до своята противоположност, и де-мокрацията ни е побългарена, да, абсолютно всичко у нас е

побългарено. Тия, дето спомог-наха за побългаряването на всич-ко, дето бяха активни участници именно в побългаряването му, сега ни дават умни съвети за това как да го разпобългаряваме, т.е. как да се върнем при верните, при точните, при смислените неща. Позволете ми да забеле-жа, че тия хора постъпват амо-рално. Така не се прави. Така не се печели доверие. Основният ни проблем, позволете да забеле-жа, е този: позволяваме си да действаме, да живеем, да мис-лим аморално. По байганювски.

Ето затова у нас всичко е наопаки на това както трябва да бъде. Ще почнат да се оправят нещата когато почнем да пос-тъпваме честно и открито. Аз за това апелирам към г-н Комитата да не мълчи повече, а да се опи-та да отговори на многото въпро-си от страна на жадната за обяснения публика. И да се пос-тарае да отговори задоволител-но. Иначе ще загуби доверие и ще се нареди в морално отно-шение при тия, срещу които, ви-дите ли, той не само протестира, ами дори и се представя за един от водачите на протестите.

Така виждам за момента нещата аз. И в своя си обичай казвам каквото мисля. Противо-отровата срещу обществената деморализация според мен е честността. Пределна честност. Да не увъртаме, да не усукваме, да не шикалкавим, да не лъжем повече. Да не се представяме на думи за каквито не сме, щото действията ни издават какви сме наистина. Това е нещото, което ще ни спаси... С уважение: Ангел Грънчаров

МЪДРОСТТА ЗАСЛУЖАВА ДА БЪ-ДЕ ОБИЧАНА...

11 август 2013, неделя

"А че обичам мъдростта и често твърде силно: то е защото тя тъй много напомня живота."

Фридрих Ницше

ЗА ЛЕКЕТО-ПРЕМИЕР ПЕТНОТО НЯ-МА НАЧИН ДА НЕ Е НЕГОВ ГЕРОЙ...


ЕТО КАКВО ЩЕ СЪДЪРЖА НОВАТА, ВТОРА ЗА ТАЗИ ГОДИНА (И 12-ТА ОТ СЪЗДАВАНЕТО) КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ СЪДЪРЖАНИЕ: Да живей духовната България, изнемогваща под оловните плас-тове на триумфиращата бъл-гарска бездуховност, безкултур-ност и простащина! ВАЖНИ ВЪПРОСИ КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ Целта е: списанието да става все по-добро, все по-красиво, все по-приятно да е да го дър-жиш в ръцете си

11 ЧИТАТЕЛСКИ И РЕДАКТОРСКИ ВЪЛНЕНИЯ • Из странното житие-битие на един български философ • Излезе от печат бр. 1 на бюле-тина на семинара под наслов "Горещите проблеми на образо-ванието и възпитанието на мла-дите" • Съдбовният смисъл на идеите за живота на човека • Книжките на сп. ИДЕИ, които подарих на едно училище в гр. Варна, са били получени и вече са в тяхната библиотека • Подготвям новата книжка на философското списание ИДЕИ – първата за петата, юбилейна година от създаването му!

• Списание ИДЕИ за първи път излиза на международната аре-на – започваме сътрудничество с украински философи • Нещо като апел за подкрепа на списание ИДЕИ – с пожела-ние за безметежна и чиста съ-вест • Роди се идея моите книги и сбирка с излезлите броеве на сп. ИДЕИ да отпътуват за Амери-ка като дарение на библиотека-та на Salt Lake City • Моите книги и колекцията от всички досега излезли книжки на сп. ИДЕИ пристигнаха в Salt Lake City • За работата ни с украински философи по издаването на

международно многоезично из-дание на списание ИДЕИ • Ярък симптом на гибелната участ, която си подготвяме Писмото ми до г-н Райда с позо-ваване на Сократ и Платон • "Антисистемни" терзания по повод институционализирането на международното многоезич-но издание на сп. ИДЕИ • Международното многоезично приложение към списание ИДЕИ ще си извоюва подобаващия научен статус (ОЩЕ >>> в блога)

КУЧЕ СИ ИГРАЕ С МАЛКИ МАЧЕ-ТА...

"Маче" е сръбска дума, означава на български "коте"... "мачка" пък е котка...

НОВО ПИСМО ДО КОМИТАТА, ЦЕЛЯЩО ДА ГО ПОДБУДИ КЪМ ОТГОВОР, КОЙТО ДА РАЗСЕЕ ШИ-РЕЩИТЕ СЕ ПОДОЗРЕНИЯ ЧЕ “И ТИЯ СА КАТО ОНИЯ”


Тия дни разни медии, вог-лаве с Тошо Тошевата “Преса”, пуснаха пикантни информации за това какви хубави парици били прибрали от разни западни фондове неправителствените организации, които у нас биват определяни като “водачи на про-

тестите”. Случката можеше да мине като злобно компроматче, на което не бива да се обръща кой знае какво внимание (мълча-нието, знаем, е добро нещо с оглед да затихне колкото се мо-же по-бързо негативния ефект, който се цели с акцията), но по-неже тя съдържа един “несъщес-твен” нравствен момент, а пък и понеже моя милост е нещо като маниак на тема морал и нравст-веност, та ми се ще да се спра още веднъж на нея. Още повече че преди около седмица по съ-щия повод написах нещо като открито писмо на един от актив-ните водачи на протеста, именно Константин Павлов-Комитата, който е влиятелно лице в също получилата добри пари фонда-ция “14 януари” – заедно с Асен Генов. Мина седмица, г-н Коми-тата, естествено, не ми отговори на писмото, но понеже моя ми-лост е доста подъл и нахален човек, вчера рекох директно да му напомня за писмото си в не-говия блог, написвайки ето тия думи:

Г-н Комита, ще ми отгово-рите ли на Откритото писмо, което Ви написах наскоро?

а пък Комитата, от немай къде, гледам, ми е отвърнал ето как: Комитата каза: Господин Грън-чаров, нямам време да ви кон-султирам сега. Може би когато обстановката се успокои. А и не мога да разбера защо не ме питате по нормалния начин, а с открити писма.

Това за “консултирането” е свързано с факта, че аз наис-тина помолих г-н Павлов да ми каже как бих могъл да кандидат-ствам за финансиране за моята инициатива, именно за издаване-то на философското списание ИДЕИ, което от пет години изда-вам предимно с мои лични средства, без да съм получил и стотинка нито от нашата държа-ва, нито пък от разните му там западни тръстове и фондации, които, както сега виждаме, били хвърляли “луди пари” за наште добре известни неправителстве-ни организации. Та като г-н Коми-тата ми отвърна все пак, пък ма-

12 кар и така, един вид негативно, ето, сега ми се налага да му отговоря, все пак ми задава въп-рос човекът; отговорих му ето как:

Ще Ви отговоря на въпро-са защо Ви запитах по този наис-тина доста странен, именно съв-сем открит, публичен начин за тия неща, именно за това как се кандидатства за финансиране от тия западни фондове, тръстове и фондации.

Първо, щото тия дни се зашумя от разни медии за това колко хубави пари били получили от “западните спонсори на де-мокрацията ни” разните НПО на “най-активните водачи на протес-тите”, сред които е упомената и Ваша милост. Второ, защото ми се чини, че след като се е зашу-мяло, всички вие, дето сте “набе-дени”, че участвате в протестите срещу пари, сте длъжни тъкмо в настоящата нелека ситуация да отвърнете, и то най-убедително, на всички въпроси, съмнения, подмятания, щото, няма защо да си кривим душата, въпросът има несъмнен и то доста значим нравствен смисъл, а пък бягането от такива въпроси води до край-но усложняване на и без това тежката ситуация. Та аз лично, запитвайки Ви с нещо като “отк-рито писмо”, Ви дадох повод и шанс да отговорите осмислено и убедително на подмятанията от всякакъв род, които добре знаех, че ще се стоварят на главите ви. На трето място попитах Ви пуб-лично по тия въпроси за това как става кандидатстването за по-добно финансиране, понеже смятам, че не само аз се вълну-вам от този въпрос, а, предпола-гам, и много други хора, които нещичко правят, биха искали да са наясно с тия въпроси, понеже иначе, ако въпросната инфор-мация се крие и се дава само на “доверени наши хора”, то тогава ще излезе, че и тук, в тази деликатна сфера, у нас се е настанил и действа все същия мафиотски принцип, т.е. ще из-лезе, че и ний, дето един вид се борим срещу “политическата мафия” в лицето на днешното правителство на Орешарски-Олигарски, на дело и на практи-

ка сме все същите, таман като ония, срещу които уж се борим.

Щото каква е ползата ако се окаже, че и ний сме носители на все същия манталитет, на все същото съзнание, именно, да представляваме една разнолика мафиотска тайфа, състояща се от разните му там “приятелски кръгове”, “скачени съдове” и прочие, както си му е редът при всяка една мафиотска структу-ра; да, наистина, ако е така, то аз питам: какъв е тогава смисълът да искаме нещо да се променя; работите тогава стават хептен безнадеждни. Та именно затова, водейки се от доста съображе-ния, Ви зададох този въпрос с едно открито писмо, надявайки се, че ще оцените жеста ми и ще се възползвате от него, за да отговорите най-убедително на безброй съмнения и обвинения, които, ето, вече сме свидетели, започнаха да се стоварят на гла-вите ви. Дълбоко съм убеден, че тактиката на мълчанието с оглед спазването на принципа “Всяко чудо за три дни”, именно, надя-вайки се, че ще се пошуми, по-шуми, пък като едната страна гузно мълчи, всичко ще се забра-ви; да, ама не, не е така; все нещо ще остане недоизяснено в съзнанията, пък после ще се чу-дите защо хората вече са започ-нали да ви възприемат по съвсем друг начин, да не ви вярват, да дърдорят, и то не съвсем неосно-вателно, ето така: “Абе остави ги бе, то и тия са като ония!”. Сфа-щате ли сега за какво именно става дума?

Ето затова се опитах да Ви предизвикам да ми отговорите публично и съвсем открито. И то да ми отговорите в позитивен план, не да се джафкаме, както обикновено става, а просто да

ме информирате, мен и всич-ки други, които се интересуват от въпросите за финансирането на разните му там народополезни инициативи от различните запад-ни фондове, аз не мисля, че тия неща трябва да бъдат държани в тайна, само за “наши хора”, само за тия, дето са ми прияте-ли, дето са от моя приятелски кръг, сакън някой друг, който не е от “наште”, да вземе да разбере и да се уреди и той с финанси-ране, щот тогава какво ще пра-вим, като сме допуснали такъв голям гаф?

Тази е моята позиция. Та подновявам въпроса си. Любо-питно ми е. Сега, когато се за-шумя от медиите за финансира-нето на вашите избрани органи-зации, вече няма как да продъл-жите да си мълчите. Налага ви се да говорите, да отговаряте, и то на далеч по-грозни и неприятни въпроси. То това е заниманието с политика: да се отговаря на какви ли не въпроси, и то така да се отговаря, че хората да не остават с погрешното впечатление, а именно, че “и тия са като ония”, абе остави, безнадеждна е на-шата българска работа – щот матр`ьялът е крайно лош, гнусен даже. Загуби ли вярата и дове-рието на хората даден политик или “мешащ се в политиката” активен гражданин, неправителс-твен активист и пр., то пиши го тоя активист вече за мъртъв, смятай го за труп и няма да сбъркаш, щото си е точно така.

В този смисъл тъкмо сега е моментът да ме “консултира-те”, и не точно и само мен, а да се изкажете пред толкова много хора, които, тъй да се рече, със затаен дъх чакат от вас отговори на своите въпроси, голяма част от които са спотаени, неизрече-ни, ненаписани още…

“НАРОДНИЯТ ТРИБУН” ПЕТНОТО, ПАРДОН, ЛЕКЕТО – НА СРЕЩА С ПРЕМИЕРА ОРЕШАРСКИ – ОТКО-ЛЕШЕН ПРИЯТЕЛ НА БАНДИТИТЕ И НА КРИМИНАЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ


13 Из Фарс и кафяви вълни, автор Константин Павлов-Комитата

… Затова и стилистиката на разказа за срещата със се-гашния премиер е като спомен от първа среща:

„Орешарски бе избрал тъмносин костюм, летни елегант-ни черни обувки, черни чорапи. Още щом седна, извади от джо-ба на сакото си кутия син „Дави-дов“ и запали страстно цигара.“

Премиерът Орешарски се срещна и с „всички видове протестиращи“.

Бисер Петното на среща в Министерски съвет; Снимка Ге-орги Кожухаров, Дневник

… Ако назначението на Пеевски е цунамито на трагедия-та на българската държавност, то репликите на Бисер Петното, че от него би излязъл един чудесен шеф на МВР, който с помощта на „ударни отряди“ да види сметката на „интелигентните“, е почти несмешен фарс, кафяви вторични вълни, чиито корени като трагедия можем да отправяме където си искаме, в който си ис-каме исторически момент, кога-то тиранията е била на власт. Предишната кафява вълна бяха идеите на Волен Сидеров и Ата-ка за гражданските арести на протестиращи срещу правител-ството. Нищо ново и оригинално. Първата идея на всеки тиранин е била да се оправи с многознай-ковците, на които много им знае гагата и в случая оръжието е го-тово да играе по главите, на тия които работят с тях. Миланов обясни, че не е прочел нито една книга през живота си, защото по думите му – който върви по сле-дите на другите, не оставя път след себе си.

Премиерът отказа разго-вор в национален ефир, пред очите на всички, с протестира-щите, искащи оставката му, а вместо това си поговори на зат-

ворени врати с „всички видове протестиращи“, разбира се ос-вен с истинските. (А останалите за какво протестират?).

Да изброим – неформал-на среща с журналисти, не-формално МВР под формата на „ударни отряди“ под ръководст-вото на криминално проявени (абе нямахме ли нещо такова през 90–те?), и официална сре-ща на затворени врати с не-формални протестиращи, които не искат оставката на правителс-твото, среща на която се шикал-кави около всичко друго, дори около въображаеми проблеми, но не се обсъжда най–нажеже-ния въпрос – овладяването на държавата от мафията и олигар-хията и отговорността за това.

Какво е всичко това? Това е подмяна. Все по–дребен, все по–жалък фарс и все по–дребни кафяви вълни. Срещу това про-тестираме.

Как мислите, кой евро-пейски премиер ще се срещне и ще се снима с Пламен Оре-шарски след срещите му с Ми-хаил Михайлов (Шамара) и Би-сер Миланов (Петното)? Кой ще го вземе насериозно? Може би някой премиер с прякор от бив-шите съветски републики?

Голям срам. И ОСТАВКА!

ПЕРСОНАЛНИЯТ ПЕНСИОНЕР, СОЦИАЛНИЯТ ПРЕЗИДЕНТ-ПАРА-ЗИТ НАГЛЕЦЪТ ГОЦЕ ДА МЪЛЧИ!

Абе няма ли някаква ра-бота за Гоце? Той вече персона-лен пенсионер ли го раздава, с персонална президентска пен-сия, равна на заплатата на дейс-тващия президент? Абе ний мно-го богата държава сме били та плащаме такива хубави пари на разните му там социални прези-денти-паразити?

Аз не ща от моите да-нъци да се плаща такава огром-на заплата на тоя паразит, нека да работи още! Ето, в Газпром с удоволствие ще го вземат на заплата, той сигур и оттам смуче пари... я какви хубави услуги им оказа докато беше президент!

Това струва пари, ехе, и то какви пари!!! По повод на: Първанов в "Преса": Ветото на Плевнелиев е тежка политическа грешка

ПО “ОСВОБОДИТЕЛИТЕ” ИМ ЩЕ ГИ ПОЗНАЕТЕ – КОЛКО САМИТЕ ТЕ ИЗОБЩО СТРУВАТ…


Стана дума пак за наште

“двойни освободители”, русна-ците. Един комунистически дино-завър си позволи да каже, че чер-вената армия била “освободи-ла” половин Европа, това той разбираше под налагането й на най-страшната тирания, каквато човечеството познава, комунис-тическата (100 милиона човеци са избили комунистите!); когато възразих, че такова нещо може да се нарече “освобождение”, той ми заяви, че не съм бил могъл да възразя нищо за това, че рус-наците ни били освободили от турската власт; на което ми се наложи да отвърна следното:

Народ, съставен предим-но от роби – руският – не може да бъде нечий “освободител”; това е аксиома, таваришч; кога-то Цар Освободител направил своята реформа и освободил крепостните селяни, те почнали да се тръшкат и да плачат пред батюшките си и да ги молят отно-во да ги превърнат в роби: “На

14 кого ни оставяш, батюшка, мо-лим ти се, вземи ни пак!”. Та та-кива са били наште “освободи-тели”, а ти щом ги смяташ за такива, явно съвсем не знаеш какво е това свобода, дарагой таваришч…

Та да заключа: “по осво-бодителите им ще ги познаете” колко сами струват. Щом за нас “освободители” били такива ро-би като руснаците, правете си сметка тогава ний самите какви сме – и колко струваме изоб-що!!!

А ето сега и самият пока-зателен диалог, който проведох с таваришча; разговора започна с моето настояване руските под-логи у нас като тръгнат да бягат да си замъкнат в Сибир и своя паметник на съветската армия, дето се кипри в центъра на Со-фия: Bacho Кольо каза: Когато русо-фобията се отече в канализация-та на историята и от нея остане само един горчив привкус, наши-те наследници с възхищение ще гледат този величав монумент, символ на признателността на българите към обикновения рус-ки войник – Спасител на Европа от нацизма. Ангел Грънчаров каза: “Освобо-дител” ли рекохте? Явно не раз-бирате що е свобода щом си позволявате да употребявате тази дума. Не може “освободителят” да поробява народите и то с не по-малко злото иго на комуниз-ма. Ако “освободителят” поробя-ва, или, ако, по-точно казано, поробителят “освобождава”, то тогава не ни остава нищо друго освен да прегърнем прочутия лозунг на Оруел, а именно СВО-БОДАТА Е РОБСТВО, нали така, другарю Колю?!

А, сега забелязвам, че вий сте употребил думата “спаси-тел”! Значи все пак Ви беше неу-добно да употребите думата “освободител”, добре, правилно! И от какво ни спаси руският сол-дат? От… свободата ли ни спа-си?! Свободата значи за вас, комунистите, е нещо страшно, така ли, другарю?!

Bacho Кольо каза: “Освободител”

ли рекохте?

Не, не рекох. На освобо-дителите паметниците са на Шипка, над Плевен, в Горни Дъб-ник и срещу сградата на Народ-ното събрание. Ангел Грънчаров каза: Народ, съставен предимно от роби – руският – не може да бъде нечий “освободител”; това е аксиома, таваришч; когато Цар Освободи-тел направил своята реформа и освободил крепостните селяни, те почнали да се тръшкат и да плачат пред батюшките си и да ги молят отново да ги превърнат в роби: “На кого ни оставяш, ба-тюшка, молим ти се, вземи ни пак!”. Та такива са били наште “освободители”, а ти щом ги смяташ за такива, явно съвсем не знаеш какво е това свобода, дарагой таваришч…

Та да заключа: “по осво-бодителите им ще ги познаете” колко самите те струват. Щом за нас “освободители” били такива роби като руснаците, правете си сметка тогава ний самите какви сме – и колко струваме изоб-що!!!

Апропо, ония, които раз-бират що е свобода, те изобщо не чакат някой да ги “освобожда-ва”, щото добре знаят, че свобо-дата не се дава и подарява; Лев-ски, горкият, затова е обикалял Отечеството да агитира да се освобождаваме сами, ала не е бил чут от кой знае колко много българи. Не е имал чак толкова следовници.

Оставихме се да ни “ос-

вобождават”, и възприехме за “освободители” таман тия, дето са по-големи роби от нас сами-те и ето, в резултат, е пълно с бъл-гари около нас, които хал хабер си нямат що е това свобода, яде ли се туй нещо, пие ли се, или пък се лиже само…

КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИЖКА НА СП. ИДЕИ, ОЧАКВАЙТЕ ИЗЛИ-ЗАНЕТО НА СПИСАНИЕТО ОТ ПЕ-ЧАТ В НАЙ-СКОРО ВРЕМЕ

10 август 2013, събота

АЗ ПО-ГОЛЯМ ЦИНИЗЪМ СКОРО НЕ БЯХ СРЕЩАЛ, ВИЙ АКО СТЕ СРЕЩАЛИ, ПОПРАВЕТЕ МЕ


Върховете на цинизма са достигнати веке: най-сърдечният изповедник на Георги Гергов, приятелят на мутро-олигарсите, който от тях получава скъпи и прескъпи подаръци (часовници за не знам колко си хиляди еврА, бляскави коли и пр.) и не се све-ни да ги ползва (!), имам предвид московско-пловдивския мутро-полит Николай, сега е счел за нужно да им дръпне една “бой-

15 но-другарска критика”; аз по-голям цинизъм скоро не бях срещал, вий ако сте срещали, поправете ме: Дядо Николай към политиците: Чуйте съвестта си, ако имате такава

“Живеем във времена на

безвластие, времена на липса

на държавност”, 6 авг 2013 Възлюбеният Бог не даде

властта никому, на никой от тези, които се опитваха да управляват България през тези над 20 години, защото те не я заслужават, обяви пловдивският митрополит Нико-лай по време на проповед в храма “Свето Преображение Господне”.

“Живеем във времена на лукави, на изпитания, времена на разделение на нашето общест-во, на агресия, на безвластие, времена на липса на държав-ност. Времена на протести, на несъгласие, на липса на спра-ведливост, времена на липса на мир в душите, в семействата, на обществото, в което живеем и се трудим”, допълни дядо Николай.

Според него тези хора, които искат църквата да отправя молитви за единение и благо-денствие на нашия народ, не знаят, че вече 1100 години Българ-ската православна църква не спира да отправя молитви за бъл-гарския православен народ.

“Ние не спираме да се молим за мир и единство на на-рода ни, единство на основата, не на някаква политика или биз-нес интереси, а на основата на божествената истина”, каза мит-рополитът. След това владиката отправи остри упреци към поли-тиците и управниците, които са забравили, че трябва да бъдат солидарни със своя народ.

“Когато изпращат близки-те си да се лекуват в чужбина в модерни болници, мислят ли за онези милиони българи, които нямат възможност да се лекуват в чужбина и остават тук. Когато изпращат децата си да учат в чужбина, мислят ли за тези деца на българския народ, които оста-ват в страната ни?”, попита мит-рополитът.

“В тези 20 години на про-мени, когато силните подритваха слабите, мислиха ли, че ще дой-де време, когато слабите ще дойдат да ги изритат”, добави той, цитиран от “Фокус”. По ду-мите на владиката тези същите управници, когато вдигат ръката да се гласува за закони, уж за доброто на своя народ, са заб-равили да се вслушат в най-важния закон – Божия.

“Забравили са да се вслушат в гласа на съвестта си, ако имат такава. Църквата няма да каже нищо ново на българс-кия народ въпреки тежките вре-мена на протести. Ако придоби-еш цял свят и погубиш душата си, каква полза”, попита митрополи-тът.

Според него нашите уп-равници като че ли искат да при-добият целия свят, но да погубят не само своята, но и душите на своя народ.

ПРОФЕСОР-КОМУНИСТ ОБВИНИ СВЕТИНЯ МУ, “ДЯДО” НИКОЛАЙ МОСКОВСКО-ПЛОВДИВСКИ, В… “НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ КОНТАКТИ С ЛИЦА ОТ СЪЩИЯ ПОЛ”!


Лудото Коле сменил мутренския “Ролекс” с аристократичния “Па-тек Филип”

„Синодът постъпи много мъдро, като не позволи на едно недоразумение да стане Со-фийски (митрополит, б.ред).“ Това заяви тази вечер проф. Дра-гомир Драганов в предаването „Лице в лице“ по Би Ти Ви. Воде-щите Цветанка Ризова и Димитър Цонев останаха слисани:

„Кого наричате недора-зумение? Митрополит Николай ли имате предвид?“

Проф. Драганов потвърди, че визира именно Пловдивския митрополит: „Откровено го каз-вам.“ На въпроса „Защо го на-ричате така?“ историкът отвърна:

„Аз мога да кажа още много неща за него. Или да ви пратя, да пратя един екип в Бач-ковския манастир да видите как-во е направил там.“

И след секунда-две проф. Драганов допълни: „Как по-меко да се изразя? Нерегламентирани контакти с лица от същия пол.“

„Ти чу ли какво каза?!“, промълви смаян Димитър Цонев. „Много добре чух!“, отвърна Цве-танка Ризова.

от 12.11.2012 г. Снимката и текста прекопирах от страницата на Владимир Дой-чинов във Фейсбук. ЗАБЕЛЕЖКА: Не знам дали е ис-тина всичко това, нека биячите, които евентуално ще изпълняват поръчката да ме набият за пуб-ликацията, да имат предвид това мое заявление…

И ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-"ОСВОБОДИТЕЛКА" ДА СИ ВЗЕМАТ КАТО ТРЪГНАТ ДА НАПУ-ЩАТ БЪЛГАРИЯ ТИЯ ЧЕРВЕНИ РУС-КИ ПОДЛОГИ!

И паметника на съветска-та армия-"освободителка" да си вземат като тръгнат да напущат България тия руски подлоги, нека да си го замъкнат и него, халал да им е! Източник на изображението

16 ДИСЕРТАЦИЯТА НА ДОКТОРА ПО БОГОСЛОВИЕ Й.ЦОНЕВ БИЛА НА НИВО, С ОГЛЕД ДА НЕ ПРАТИ БИЯ-ЧИТЕ СИ, СЕ НАЛАГА ДА СИ ПО-СИПЯ ГЛАВАТА С ПЕПЕЛ, ЕТО, ПРАВЯ ГО!

09 август 2013, петък

Като сериозна медия – блогът ми е именно една такава медия - съм длъжен да давам думата на "засегнатите". Ето, оня ден се отнесох подигравателно към нашия нов доктор по богос-ловие, политикът Йордан Цонев (известен повече с прякора си Данчо Ментата), а днес получих опровергаващо мнението ми писмо, в което се твърди, че ди-сертацията му била на ниво (!), а също така се намеква, че за та-кива писания като моите нищо чудно един ден някой да ми пра-ти биячи, които да ми строшат главата! Няма значение кой ми пише това писмо, познавам този човек и дори го уважавам, той от най-приятелски чувства към мен ме предупреждава; ето неговото писмо, което публикувам – като съм премахнал само ония па-сажи, които могат да разкрият самоличността на неговия автор:

Ангеле, здравей, стари

приятелю! Държа да знаеш, че си

написал в блога си НЕВЕРНИ НЕ-ЩА! Например без да познаваш дисертацията на д-р Йордан Цо-нев си се отнесъл с пренебре-жение и присмех към човека. Дисертацията му е твърде добра – за да бъде осмивана в полити-чески вестничета. Моля, направи си изводи! Лично съм чел дисер-тацията, направих дори положи-телно становище за предвари-телната защита.

Тъй като си философ – пази се от недоказани твърдения! Ама нали ти казвам – от тази пус-та политика и от злободневието си патиш. Спри се, приятелю! После ако някъде ти теглят боя - поне в тоя случай да знаеш, че си го заслужил.

Казвам ти отговорно: ДИ-СЕРТАЦИЯТА НА ЙОРДАН ЦОНЕВ Е НА НИВО!

Сърдечни поздрави, Бъди живо-здраво: ...

Ето какво отвърнах на моя

човек, ето какво писмо му напи-сах; нека този мой отговор, както и горната публикация на писмо-то, изтъкващо постиженията на г-н Цонев в сферата на богосло-вието, да се възприемат като специфична форма на опро-вержение на предишното ми становище за дисертацията му, което, да се надяваме, ще възп-ре евентуалните биячи, щото в момента съм в такова здравос-ловно състояние, че едва ли бих понесъл един по-як бой; та ето писмото-отговор от моя страна:

Здравей, ..., приятелю! Значи тоя доктор по бо-

гословие (да ме прости Господ!) смяташ, че може да прати биячи-те си, та да ме набият за това, че съм бил написал неверни неща за дисертацията му? :-) Ако таки-ва са ни докторите по... богосло-вие (!!!), то аз вече не знам какво да кажа! Ама то като гледам какви са ни епископите и митро-политите, та на нищо не мога вече да се учудя; имаш право, трябва да се пазя, че всичко мо-же да очаква човек от такива!

Както и да е. Не ме инте-ресува каква му е дисертацията. Факт е, че индивидът с новата докторска титла е едно полити-ческо мекере. Факт е, че точно такъв човек да е доктор по теоло-гия (както и Сидеров да е магис-тър по... теология!) е нещо край-но скандално. Даваш ли си сметка в такъв случай в какво се е превърнала теологията ни, щом такива като изброените двама се подвизават в тази сфе-ра? И, както казваш, дисертация-та му била на ниво! Нека, рад-вам се, ама имам морални

скрупули, които ми пречат да се възрадвам истински на тия нАучни постижения!

Аз обаче живея в демок-ратична страна и имам правото да кажа какво мисля за него, за Цонев де, доктора по богосло-вие. Нека, ако иска, да праща биячите си!

Жив и здрав бъди! С приятелски поздрав: Ангел Грънчаров

РАЦИОНАЛНОТО (РАЗУМЪТ, УМЪТ, СЪЗНАНИЕТО) Е НЕЩО КАТО НИ-ЩОЖНО ОСТРОВЧЕ В ОГРОМНИЯ ОКЕАН НА БЕЗСЪЗНАТЕЛНОТО, НА ИРАЦИОНАЛНОТО

07 август 2013, сряда

Ето по-долу продължение-то на започнатото тук - За вярата и за разума – встъпителни думи – разсъждение: V. D. каза: Знам, че силата ти е в думите, но вярата (в господ – или извънземен разум) е отделно от вярата в постулати и др. подобни наслоявания. За мен вярата в успеха, да направиш нещо, кое-то другите не са успели, е двига-теля на напредъка. А най-проспериращите са и много разумни... Нали животните нямат разум и от там и вяра, но пък ин-туиция... Ангел Грънчаров каза: В "извън-земен разум" не може да се вярва, както и в самия разум не може да се вярва (земен или извънземен), това са глупости; "вярата в извънземните" е извра-тена, патологична форма на хипостазирано, деформирано, фантасмагорно "знание". Но това е отделна тема.

Хванал сте се на тъпия "аргумент" на Добрито: животни-те нямали били разум, затова и нямали били вяра! Какво имат и какво нямат животните ние не знаем, щото никога няма да

17 имаме шанса да бъдем в тяхна-та ситуация; но съвсем не бива да подценяваме животните. Впрочем, който се опитва да го-вори от името на животните, що-то, предполагам, ги чувства твър-де близки, дотам, че те все едно са го оторизирали да говори от тяхно име, дали пък няма някаква прекомерна онтологична бли-зост с тях?! V. D. каза: ОК, беше ми приятно, лек ден и все още вярвам, че когато си в гр. Варна ще се оба-диш да се видим... Ангел Грънчаров каза: Ние, чове-ците, нека първом себе си да разберем, а пък след това нека да умуваме от името на живот-ните. Животните са в много от-ношения по-уравновесени съ-щества, бидейки изцяло природ-ни същества, докато ние, хората, сме "природно-културни същест-ва", сиреч, в някакъв смисъл са-ми правим себе си. Но разумът като съставка на човешкия дух съвсем не бива да се раздува, превъзнася и хипостазира, той не е всичко, с което разполагаме. Той е просто една душевна сила – сред останалите. Да опитваме да докажем, че вярата е възник-нала на базата на разума е дос-та глупава работа, особено ако пък се прави по добрибожиловс-кия начин: животните, видите ли, не били имали разум, затова и били нямали вяра, дрън-дрън-ярина!

Рационалното (разумът, умът, съзнанието) е нещо като нищожно островче в огромния океан на безсъзнателното, на ирационалното – и на нечовеш-кото (свръхчовешкото), ако при-емем, че за нас, човеците, ра-зумността е качество, с което можем да се гордеем. Да се каже, че разумното е породило неразумното е крайно тъпа грешка, базираща се на пълна невъзможност: все пак не частта поражда цялото, а цялото - част-та. Разумът е нещо като "тумор", израстък върху "тялото" на безсъз-нателното, подобно на това както мозъкът в някакъв смисъл е про-тивоестествен израстък върху тялото на човека. Нарочно предс-

тавям нещата в крайно екстрем-на форма, за да провокирам мисълта. Щото немислещите и крайно повърхностно мислещите хора като тоя Добри са доста добри съблазнители на склонни-те към немислене хора, които винаги са мнозинство. Подобно на това както ирационалното (вярата) обаче може да е свръх-рационално, т.е. да съдържа в себе си разум, кардинално пре-възхождащ нашия, човешкия ра-зум, така и не бива да се осла-няме на превъзнасянето на ра-зума - и то в името на потвържда-ването на собствената си склон-ност към немислене!

Не се плашете, че Ви пи-ша толкова много, не е толкова страшно; Вие сякаш се уплаших-те и тръгнахте да бягате! :-) Лек ден!

Аристотел за уважението към мисленето на другия


Ето знаменитата мисъл на Аристотел за отношението на образования човек към другоя-чемислието...

ЗА ВЯРАТА И ЗА РАЗУМА – ВСТЪ-ПИТЕЛНИ ДУМИ

На едно място написах: изказването "... вярата е продукт на разума" е една нелепица и показва, че изказалият това съж-дение не знае нито какво е ра-зум, нито какво е вяра; защото наистина един умник написа, че вярата била продукт на разума; а пък друг човек ми написа след-ното:

Здрасти, доразвий, ако обичаш, мисълта си "Изказването "... вярата е продукт на разума" е една нелепица и показва, че из-казалият това съждение не знае нито какво е разум, нито какво е вяра", моля те!

В отговор написах на този човек следното:

Сферата на разума е знанието; в онова, което си зна-ем, в него не ни се налага да вярваме, нали така? А вярваме в онова, което не знаем – и което няма как да знаем; сферата на знанието (разума) и сферата на вярата са автономни (независи-ми една от друга) и взаимно-допълващи се.

Вярваме (или не вярваме), например, в Бога. Няма как да знаем има ли Бог, в това може само да се вярва. В някакъв сми-съл е вярно, че в основата на ра-зума (знанието) стои вярата, но

18 да се каже, че вярата е продукт на разума, е пълна нелепост. А защо в основата на разума да стои вярата? Защото в началото на нашите разумни построения стоят интуиции (най-първи поло-жения, които не можем да дока-жем или да изведем, но в които вярваме; такива са аксиомите в математиката или постулатите в областта на знанието, на фило-софията), т.е. в основата на ра-зумното стоят ирационални по-ложения на вярата.

Вярата следователно е тъкмо ирационалното, на което рационалното (разумното) е само малка част, сфера или функция. Защото незнанието (вярата) в някакъв смисъл е осно-ва на знанието (разума), а не обратното, нали така? Това, кое-то не знаем (или което не може да се знае), в него можем пре-възходно да вярваме, сиреч, вя-рата по най-убедителен начин подхранва разума ни, но обрат-ното е съвсем невъзможно...

Това като начало е доста-тъчно, иначе още много може да се пише по проблема, който ми поставихте...

ЕДНО МЕКЕРЕ... НО НЕ КАКВО ДА Е МЕКЕРЕ, НЕ Е ПРОСТО МЕКЕРЕ, А Е ЕДНО, С ИЗВИНЕНИЕ, "ДУХОВНО" МЕКЕРЕ

Народният избраник по-нася народния гняв!

Ibrahim Karahasan-Chynar Той постоянно се жертва

за народа! При това е вече "божи човек" – да ме прости Господ за греха, че споменавам името Му в такъв контекст! – да, Данчо Мен-тата вече е доктор по теология, пак да ме прости Господ, че употребих тая дума!

Ангел Грънчаров

КОМУНИСТ И МОРАЛ СА ДВЕ СУБСТАНЦИИ, МЕЖДУ КОИТО НЯ-МА НИЩО ОБЩО...

Демонстранти във водо-лазни костюми издигнаха този плакат пред плажа на царската резиденция Ексиновград, където трудолюбиви депутати и минист-ри отмарят под горещите слънче-ви лъчи своите тучни морни теле-са...

МАКЕТЪТ НА КОРИЦАТА НА НОВА-ТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ ИДЕИ, "ГАРНИРАН" С НЯКОЛКО ВЕЛИКИ МИСЛИ НА ФИЛОСОФИ

Вечността е река и буен поток на вечно пораждане. Едва-що се е появило нещо и вече е отнесено. И друго минава пред погледа, за да изчезне. Дори когато се отпускаш бъди трезвен. Не бива да се гневим на нещата, защото тях не ги е грижа.

Можеш всичко, което могат другите. Бягай от собствената си пороч-ност, не от порочността на други-те. Навсякъде човек може да бъде себе си. Ти си такъв, каквито са и мислите ти. Където и да живеем, можем да живеем достойно. Марк Аврелий Довери се на живота; известно е, че той учи по-добре от всякакви книги. Йохан Волфганг фон Гьоте Тайната на вечната младост е да научаваш всеки ден по нещо ново. Соломон Дай на човека всичко, което же-лае и той в същия миг ще почувс-тва, че това всичко не е всичко. Имануел Кант Никой не знае какво нещо е смъртта и при все това всички се страхуват от нея, като я считат за най-голямото зло, макар че тя може да бъде и най-голямото добро. Платон Женен или неженен, винаги ще съжаляваш. Ако би се давало в брака време за проба, то целият свят би се ограничил само с пробата. Сократ Виждаме нещата не според това какви са те, а според това, какви сме ние. Анаис Нин Обучението е запалване на пла-мък, а не пълнене на съд.

19 Сократ Добрите хора са онези, които се задоволяват да сънуват това, кое-то другите, лошите, действително извършват. Платон

НЕ ПРИЕМАМ ТЕЗАТА, ЧЕ "ПРЕД ЛИЦЕТО НА ДНЕШНАТА ЦИВИЛИ-ЗАЦИОННА ЗАПЛАХА ЗА БЪЛГА-РИЯ" ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА ПОДКРЕ-ПЯМЕ "СПАСИТЕЛЯ БОКО"


Някои хора – в случая бер-линчанина Milen Radev – не се умориха от "най-висши подбуди" да ни убеждават че трябва да подкрепяме Мутрата... е, няма да стане, при мен тоя агитацио-нен "аргумент" не важи; аз пък мисля, че ако Боко Мутрата е единствената пречка България да бъде путинизирана, горко й на самата България, нищо няма да я спаси от путинизация: Боко няма принципи и без да му мигне око-то ще я путинизира още при пър-вото подсвирване от страна на Москва; та ето какво е написал берлинчанина Милен Радев като "аргумент", че трябвало всинца да приклекнем пред Боко и да го подкрепяме от немай-къде:

"Ако ще теоретизираме още две поколения какъв крис-тално чист и тънко възпитан човек й трябва на чело на България, нея вече няма да я има, потънала в евразийското море от самогон-на дрисня. Затова, ако ще и от СИК, но да е умеещ и решен да

я задържи на западния бряг. Да е показал, че е готов да изпълнява западни, а не североизточни по-ръчки.

Ако трябва ще го повторя и за стотен път: За приоритетите става дума! А не за симпатии и преклонение пред вожд или "единствения знаещ политик". Пред лицето на днешната циви-лизационна заплаха за България да се търсят и намират естети-чески кусури е като да отблъс-неш някой който желае да те из-мъкне от кенефната яма, защото не ти харесва, че носи непрани бели хавлиени чорапи."

Ето една от първите реак-ции на горното, принадлежи на Борис Тодоров:

Чувал съм, че съществуват и понятия като морал, чест и дос-тойнство, г-н Радев!!! Не става въпрос нали краката на Вола миришат на развалени картофи, а за по-простички факти – дейст-вията му са със същия аромат. Впрочем, никой от волните за-щитници на Вола не обяснява защо точно ИПОН е фирмата пазителка на имотите на Лукойл у нас, чийто годишен масраф възлиза на около 100 милиона лъва според преценки в пресата. Това е станало без санкцията на Путин?

Е, това е едно от нещата, които правят вонящите ноги на Вола неприемливи за нормални-те политически възприятия. Не е съвсем убедително твърдението, че Вола ни тика към цивилизация-та на Европа с милиционерски мурафети и кремълски обвърза-ности.

Така пише г-н Тодоров. Въпросът за отношението между морал и политика в средите на десницата напоследък се изост-ря до екстремни висини. Прочее, цялата дискусия, която в момента тече под моя коментар на реп-ликата на М.Радев може да се изчете ето ТУК. Друга една дис-кусия по същите проблеми тече под оригиналната публикация на откровението на г-н Радев, ето на това място. Там именно счетох за нужно да опонирам ето как:

Тезата, на която по същес-тво залага г-н Радев, именно, че трябва да вървим след победите-

лите (в случая: Боко), а също така и че трябва да ругаем и да плюем победените, е доста съм-нителна теза, особено като се вземе предвид това, че днешните победители са утрешни победе-ни, а пък на днешните победени е предопределено утре да са победители; е, какво ще правите тогава, когато победителите и победените си сменят ролите?! Затова да се върви винаги след победителите е дълбоко порочна в морално отношение позиция...

БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ ЩЕ СА ХОРА С ЕВРОПЕЙСКО МИСЛЕНЕ, С ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ, С ДОБРО ВЪЗПИТАНИЕ


Съгласен съм с разбира-нето, с тезата на този млад човек:

Напоследък се лансира идеята, че новият ГЕРБ – само с Бойко начело, без И.Ф., Цв.Цв., без старите министри, ще бъде една прилична партия и ще уп-равлява добре. Не се лъжете... и да не са ви минали такива мисли през главата!

Не забравяйте нито за миг изцепките на Б.Б. Не забравяйте, че той препоръча на студентите да станат овчари. Не забравяйте, че се шегуваше по доста неприя-тен начин с обсерваторията Ро-жен и с това как трябва да не изпуснат нито една звездичка. Не забравяйте за кученцето, което трябваше да бъде наградено с пържолки, че е открило тялото на Мирослава...

Всичко това трябва да е една сигнална лампа в главите ви - че Борисов на фона на всич-ко това няма как да е добър кад-ровик и с новите хора, с които

20 ще се обгради, няма да е много по-различен от останалите...

Бъдещето на България, бъ-дещето за протестиращите, ще са хора с европейско мислене, с добро образование, с добро възпитание. Хора, които оценяват образованието и науката. Хора, които не воюват с интелигенция-та. Написа: Svetoslav Alexandrov Снимка: Константин Павлов-Комитата

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КОНСТАН-ТИН ПАВЛОВ-КОМИТАТА

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КОНСТАН-ТИН ПАВЛОВ-КОМИТАТА Уважаеми г-н Павлов, Пиша Ви във връзка с публикация-та Комитата блокиран във Фейс-бук заради текст за протеста и по-скоро заради информация, която получих от коментарите към нея. Ето за какво става дума, ко-пирам интересуващия ме в слу-чая фрагмент от коментарите: "факт казва: Кажете нещо за

фондация 14 януари? Комитата: Основатели сме аз, Асен и Илия Марков, който също е блогър. Асен: Името го избрахме неслу-чайно, защото 14 януари 2009 година беше може би последна-та най-ярка проява на гражданс-ко участие в политическия живот, която беше брутално потъпкана. Кой ви финансира?

Досега сме получили три пъти финансиране. Първият път беше от Тръста за гражданско общество за Централна и Източ-на Европа [38 000 $] Вторият път беше от Проекта за повече ме-дийна свобода и плурализъм от „Отворено общество“ [?] , който приключи в края на май. И третия път отново от Тръста [79 960 $]."

Това е въпросният фраг-

мент, който открих в коментарите и който, не крия, ме впечатли. А ето сега и въпроса, който искам да Ви задам.

Поздравления за финан-сирането, което вашата фонда-ция е получила! Няма нищо лошо в това, напротив, чудесно е, че някакви идеи от страна на лич-ности, работещи в т.н. "граждан-ски сектор", получават финансо-ва подкрепа, та да могат да стиг-нат до съзнанието на колкото се може повече хора. Така и трябва да бъде. Та в тази връзка е моят толкова необичаен въпрос, който ми хрумна тази сутрин:

Молбата ми е да ме кон-султирате – ако пожелаете, раз-бира се – за това как може да се кандидатства за някакво финан-сиране пред тия тръстове и фон-дации, от които вашата фонда-ция е получила финансирането, за което става дума. Работата е там, че моя милост от пет години вече издава (със свои лични средства предимно) едно фи-лософско списание, списание ИДЕИ, което се стреми да под-помогне младите хора в тяхното идейно, духовно и личностно из-растване. За тия години се опи-тах по какви ли не начини да оси-гуря известно финансиране за инициативата си, примерно, участвахме в прословутия и зло-получен конкурс на "Фонд за на-учни изследвания" на Министерс-твото на образованието, мла-дежта и науката, писах писма с апели за помощ към няколко най-известни западни фондации, ала, за жалост, отвсякъде бяхме отрязани; нищичко не получихме. Поради това, че отникъде не бях-ме подкрепени - ама като каз-вам отникъде, това наистина е точно така! – инициативата ни, която доста хора оценяват като

полезна, е на път да загине, да бъде убита от ширещото се нао-коло безразличие. Та в тази връз-ка молбата ми към Вас, като доказано успешен и ефективен мениджър на родствени проекти, е: да ми помогнете, било със съвет, било с някаква друга ин-формация, било както прецени-те.

Щото грехота е все пак списание ИДЕИ да загине така безславно; ето, вече издаваме 12-тата поредна книжка, тя е поч-ти готова за печат, а аз се чудя какво да правя и откъде да на-меря пари за да платя и този път нейното отпечатване! Та ми се ще да Ви помоля за известна съпричастност към проблема на сп. ИДЕИ, и то на една благород-на, безвъзмездна основа, още повече че, както разбирам, както и да го погледне човек, работим общо взето все на една и съща "обществена нива".

Това е всичко. Желая Ви живот, здраве, любов, успехи! Поздравете Вашите сътрудници от мое име, нека и при тях неща-та в личен и професионален план да се развиват не по-малко бляскаво!

С най-добро чувство: Ангел Грънчаров, блогър,

философ, главен редактор на сп. ИДЕИ

"ПИСМО ОТ АМЕРИКА": ЧЕНГЕ-САРСКАТА ГНУС Е СТРАШНО НЕ-ЩО, ОТ НЕГО НАЙ-ТРУДНО ЩЕ СЕ ИЗБАВИМ


Един "български амери-

канец", презиращ българското и възхваляващ... руското, да, онова същото ченге, дето ме учи как било правилно да мисля, пак ми е писал, за да ми съобщи новите си прозрения; погледнете урод-щината, която струи от думите му; ченгесарската гнус е най-страшно нещо, от него най-трудно ще се избавим:

Ами бийте се за мижавия си кокал, смехотворни BG съ-щества със самомнение...

21 Америка през комунизма не ви обръщаше внимание щото знае колко турски гроша струвате, робско племе смахмузено, а и сега все още е така...

Баси и си досадата, твоя ум е като парализиран за всичко ново, различно от твоя Ленинг-рад... Толкова си сляп, че не виж-даш и Руския капацитет, защото те имат титани на мисълта, лите-ратурата и изкуството, а BG има Ботев с въшлясалата брада, Джин Гиби (=Левски, имаше та-къв филм през комунизма и бър-зо го смотаха щот бе провал) и въшкар Поп Кръстьо...

Сега си имате въшкар Орешарски, софийски фръцльо Бойко дет ебе кат костенурка веднъж на 10 години и сдухания циганоид Косталаки дет си изка-ра акъла че ще го убиват - явно се е имал за голяма ценност на тая планета, а хич не е така, Бога ми...

Виж се бе AIG, една свес-тна личност немате, само утай-ки, а минаха 25 години уж-свобода...

Пък вземете се сравнявай-те с Бангладеш или Уругвай, а то на устата им все Европа и Аме-рика... Все едно да сравнявам Запорожец с Крайслер...

Айде сиктир, шушумиги... P.S. Мислех да ти дам нещо от Рахманинов: по една картина за смъртта от швейцарски худож-ник, ама само излишен труд за

прос даскал, който лае по про-тестите и той не знае за кво...

Тая BG мозъка ще ти лик-видира с негативностите си, зàеби... ЗАБЕЛЕЖКА: Тоя, виждате, прези-ра вече "българите", тия, дето сме останали тука. Всичко българско презира. Смята се за "голема работа". ТоЙ ми пише от години, "коментира" всичко каквото пиша в блога си, но от няколко месеца обнагля дотам, че почна да пише пълни простотии. Сякаш превър-тя. Не знам какво му стана. дали пък като ченге не получи такива инструкции, знам ли? Обижда ме на всяка дума. Аз много от обидите ги трия, щото звучат крайно мръснишки. И в това днешно писание изтрих такива мерзости, че не ми се мисли за тях. Гнусна работа. Чегесарска, с руски генезис...

ОБЩЕСТВЕНИТЕ РЕАКЦИИ ПО ПО-ВОД ДИРЕКТОРСКИТЕ СВОЕВОЛИЯ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ


Публикацията във в-к МА-РИЦА със заглавие Директорка сменя длъжността на учител и го уволнява подбуди общественото мнение в Пловдив и породи мно-го коментари; твърде интересна и показателна за състоянието на духовете е обществената реак-ция по повод този фрапантен случай, поради което ми се струва, че не е зле да се даде по-голяма гласност на тия многозна-

чителни обществени реакции; повечето от коментаторите са, изглежда, ученици от ПГЕЕ, млади хора, завършили преди време “ТЕТ-Ленин” и пр. С оглед да се разберат тези наистина показа-телни реакции и настроения си позволявам да публикувам в своя блог тия коментари; един вид ми се ще да ги запазя за историята – историята на битуващите в наше време нрави; за мен като изсле-довател това е твърде интересно, показателно и значимо.

Искам да призная, че си позволих на места да приложа “цензура” – там, където дадени коментатори си позволяваха да употребяват грозни, обидни за достойнството на дадени личнос-ти думи и квалификации, на мен ми се наложи, за да запазя бла-гоприличието, да изтрия тия думи, поставяйки многоточие (който иска да види каква е оригинал-ната дума, да я подири в първо-източника, в самите коментари във в-к МАРИЦА. Ето какво се по-лучи в крайна сметка: Макаренко: Електротехникума, Механотехникума и Дървото от-давна трябваше да се закрият! Децата не се учат на нищо прак-тическо, защото това вече са ГИМНАЗИИ, а не техникуми и съ-ответно преподавателите не са на нужното техническо ниво! Не може в час по компютърна гра-мотност да учат гимназистите как се пуска и спира компютър и как

22 се кликва с мишка! Това е в Елек-трото, където все пак учениците посещават занятията – за другите две училища положението е по-вече от трагично! Когато няма производствени бази, където да се учи занаят – на кого са нужни тези идиотщини?! Затъпели деца и още по-издухани учителКИ – и много малко учители! Видьо Видев: Истината е, че на директорите подариха по едно държавно училище, където те безконтролно дерибействат. Де-легираните бюджети за издръжка на училищата, се ползуват като техни собствени средства. Разп-ределят се по еднолично техно усмотрение. След като се удов-летворят нуждите на антуражът им, останалото се дава на “обикновените” учители. Затова учителските колективи са демо-тивирани, а образованието на ниско ниво. Бивш ученик: Г-н Калин Христов е на първо място прекрасен човек, а след това прекрасен учител. Доколкото го познавах опреде-лено няма да остави нещата така, но мисля, че проблемите на Анастасова едва сега започ-ват. Когато учениците научат, си-гурно ще стане революция. Анастасова дори насън, не мо-же да има уважението, което учениците имат към Христов. Ус-пех, господине! t.i: СМЕШКА!! Махай се от учили-щето ни да направим един про-тест ся хубаво на 15 септември никой да не влиза в класните стаи докато не се махне тая усойница! Ученик: Аз уча в ПГЕЕ, не съм уче-ник на господина защото съм с друга професия, но поради дру-ги обстоятелства сме се запоз-навали и той е много готин, до-бър и свестен учител както много други. Цялата вина е в директор-ката. Тя и преди е правела опити да изгони учител, но този път както много други казаха “усойница-та” е успяла, ала не за дълго. Аз също бих подкрепил протеста ако ще има такъв на 15 септемв-ри. Честно казано и аз не харес-

вам директорката, но не мога да кажа същото за заместник-директорките. Г-жа Атанасова не ме кефи. Постоянно е с няква “мазна” усмивка и не всеки път когато я поздравиш ти отвръща и само те подминава, но при Гос-подин Калин Христов тва не е така и при много други също. И всички големи проекти и участия на училището са правени повече от учителите и ако не се нуждае-ха от нейния подпис щяха да са изцяло от учителите и заместник-директорките. някой: Никой от Вас не се замис-ли по-надълбоко по въпроса, че уважаемия от нас господин Христов няма необходимата ква-лификация за преподаване на новата специалност, която ще се изучава в училището. На дирек-торката едва ли й пука кой какво е искал да стане, при условие, че тя е спечелила доста тежък кон-курс, за да стане директор на ПГЕЕ, а уважаемите инж… въоб-ще не са си направили труда да се пообразоват достатъчно! Това изискване за магистърска степен в образованието нищо ли не Ви говори? Срамота? Вие нали сте образовани – би трябвало да знаете, че един преподавател трябва да отговаря на определе-ни критерии, за да преподава дадена специалност. И ако до сега г-н Христов е минавал меж-ду капките, то сега от МОН изиск-ванията са вече други и г-жа ди-ректорката е длъжна да се съ-образи с това! Заповедта е била предварително написана, се е знаело, че той няма необходима-та квалификация, и въпреки това му е бил поискан документ, удостоверяващ неговия образо-вателен ценз в областта на ком-пютърните мрежи и технологии. Koi sam az: Калин Христов е мно-го точен и готин учител, който си разбира от работата, всички го уважават много. Nqkoi: Анастасова да се маха. Uchenik: На 15 септември пра-вим протест.

Димитър Чукалов: И като учи-тел не беше стока, ама като ди-ректорка гледам се е взела за безсмъртна! Няма ги вече хора-та, които ги интересува училища-та да са духовни центрове и в тях да се бележи напредъкът на просветата! Вече сте останали само ДОЛНИ МРЪСНИ мърши! Печалбари смотани, да ги зане-сете на другия свят тия мръсни пари дето изпирате! nqkoi si: Съвет към журналистите: направете справка какъв е мъжа на директорката, каква длъжност заема (малко помощ: висш държавен служител), ето защо тя е спечелила конкурса и няма кой с пръст да я барне. бивш ученик: Тази учителка по БЕЛ не трябва да е директорка на електротехникума. За директор трябва някой, който е изучавал технически науки. Подкрепям г-н Калин Христов! Имаше голямо желание да научи учениците на нещо. Стояхме си един ден крот-ко на един диван в училище с 2 лаптопа и си четем презентации-те, защото щяха да ни изпитват и тя като ни видя, дойде и ни каза нещо от сорта да се махаме защото сме излагали училището, а щели да идват някакви чужден-ци… представяте ли си, на деца, които учат, така да им каже?!?!? Hmm: Четири години ми е водела там Български език и литература. Това, с което съм я запомнил, е силно тенденциозно небезприс-трастно оценяване както и нес-пособност да спечели уважение-то на учениците и да им задържи вниманието. Към други препода-ватели там имам останали мно-го добри спомени, но за нея не мога да кажа нищо хубаво. Учи-телка по литература да е дирек-тор на техническо училище с традиции като ТЕГ-а не ми изг-лежда много редно. uchenik ot PGEE: И аз съм съгла-сен за протеста, а тая където се мисли за безсмъртна да се маха от училището. писна ми: А какви преподаватели имаше… На тая … вече трябва да

23 и е ясно, че на 15 септември тяс-но ще и се види техникумчето! Потресаващо е да се четат пос-товете на всички ученици в подк-репа на учителя Христов, и в от-рицание на госпожа Директор-ката! Толкова са малко учители-те, които мотивират децата да ходят на и без това скучното учи-лище! И винаги ще се намери един куркузъбел, който ще гони обичаните и уважавани даскали! От ревност – защото те никога не са усетили ученическата любов! Напротив – неуважение и омра-за, за която сами са си виновни! И как да не е така когато въпрос-ната директорка е учителка по БЕЛ! Нерде Ямбол, нерде Стам-бул! потърпевш: Навсякъде е така, уважаеми! Директорите си де-рибействат във всяко едно учи-лище, а не само в този техникум. За да си докарат техни хора правят всякакви нарушения на КТ докато най-накрая или те уволня-ват, или те докарват до лудост и сам да напуснеш. Примери в Пловдив и окръга има десетки. Само ми е чудно, като си вкар-ват техни хора, после как ще ги накарат да работят като остана-лите шерпи. Електра: Познавам г-н Калин Христов като честен, принципен и енергичен човек. Държи много на работата си, всеотдаен и от-говорен учител. Очевидно вече е овладял добре дисциплината си, защо ли в случая се търсят фор-мални квалификации? Сигурно трябва да се назначи “наш чо-век”… …: Протест на 15 септември – не може най-разбрания и свестен учител да го изгонят без причина и когато се пита за какво е изгонен: – Кажете тогава с какви мотиви го уволнявате? – Дочуване, приятен ден! WTF??? Стига своеволия вече почнахте да прекалявате!!! komentar: Не е редно да се за-нимава общественото мнение с един локален проблем, който може да бъде решен по един демократичен начин. Надявам се

че всеки подлага на съмнение написаното. uchenik: Калин Христов е един от учителите, които всички ученици уважават. На 15 септември ще правим протест нека всички же-лаещи да се включат и да й се стори тясно на директорката. коментар: Аз също съм препо-давател, вършех цялата адми-нистративна работа на нашата директорка. Участвах с проекти в много конкурси, които тя предс-тавяше за свои. Да не говорим за отношението и към персонала, а е с най-ниска степен на образо-вание. Не можеше компютъра да включи, но е временно изпъл-няващ длъжността. Много лошо отношение и към деца и родите-ли. Оплаках се на кмета на об-щината – нищо. Поне конкурс да обяви да дойде някой грамотен, пак нищо. Затова напуснах. До-като има такива неграмотни, които да управляват учебните заведения, масово децата ще са неграмотни. Uchenik-PGEE: Калин Хрестов ди-ректор! Uchenik: Не съм чул един ученик да каже нещо хубаво за дирек-торката, а Калин Христов всички го харесват, винаги когато може да помогне помага. uchitel: Докога директорите ще правят каквото им скимне, безс-рамие, да не са Господ! асен митеж: Предлагам наисти-на да блокираме училището на 15. Недопустимо е да оставим тая … да си прави каквото и е кеф. Преди ТЕТ а беше мъжкар-ско училище, което ти дава уме-ние, а сега все повече заприлич-ва на някаква гимназийка. Стари-те кучета знаят за какво говоря и съм сигурен че ще се съберем за протеста бая хора. гражданин: Комплексираните директори в Пловдив и областта с лопата да ги ринеш. Те отстраня-ват всеки, който може да им бъ-де конкуренция от страх за собс-твеното си работно място. Някой

от тях се държат така с подчи-нените си сякаш са вечни. Но това е най-малкото зло. По-лошото е, че се чувстват така понеже знаят, че каквото и да направят няма да бъдат наказа-ни. Това обяснява наглостта и високомерието им. Но горките не са виновни. Щом началничка-та им Киркова има дебелоочието да заема пост, който не е спече-лила, то и те имат правото да се държат като недосегаеми. Бивша ученичка от ПГЕЕ: От учи-тел по български език и литера-тура стана директор и вече е от голямото “Добро утро”, високо-мерна … жена, която не знае какво иска! Според мен не учи-тел по български език и литера-тура, а инженер или специалист по електронна техника трябва да е директор! Човек, който ни най-малко не заслужава да е дирек-тор прави каквото си иска и се опитва да унижи един добър учи-тел, дори бих казала един от най-добрите учители в техникума. Г-н Калин Христов знае как да се отнася с учениците, знае как да общува с тях и знае как да под-хожда към тях – за да могат да научат нещо в неговите часове! А колкото се отнася до така наре-чената “директорка” г-жа Стоян-ка Анастасова отношението и към учениците е отвратително! Коментирам защото съм учила в това училище и съм общувала и с двамата и мога спокойно да изкажа мнение, че директорката е пълен … в сравнение с този учител (даже не знам как въобще мога да ги сравня?). необразован: като чета тези дни този вестник и коментарите то излиза, че в Пловдив има едно РИО, което е осрано като поч-неш от началника. Има едни държавни училища направени в ЕООД от директорите, които ня-мат край на мандата. Колят, бе-сят, това РИО ги пази защото си плащат и накрая – необразовани като мен! Държавата да дава на всеки ученик парите за обучение и той да ги прахоса както наме-ри за добре. Защото директори-те ще ги опапкат и покрай тях тези от РИО…

24 biv6 tetajiq: Чакай малко… тая коя беше? Смешки които не знаят къде се намират си позволяват да се разпореждат с живота на нормалните хора… ей… пичове завършил съм вече ама ако бях да вашето честно… незабавно спретвам един протест и никви занятия докато не й се промени длъжността за 20 минути довиж-дане. Вие определяте бъдещето. Случаен читател: Тази … дирек-торката сигурно не знае от къде се включва компютъра, но е тръг-нала да уволнява високо квали-фициран специалист, като от десет дерета вода вади. Сигурно е назначена по времето на ГЕРБ, като я гледам само каква “Ка-линка” е на снимката. Сега из-ползва ситуацията в държавата и се прави на силна. Господина да запознае министър Клисарова и на нея да и потърсят работа в някое селско училище да учи мургавите братя на български език. Между другото има много подобни случаи като този и крайно време е такива да се сложат на мястото им. OTET – ОБРАЗЦОВ ТЕХНИКУМ ПО ЕЛЕКТРОТЕХНИКА: Мили деца, чета постовете ви и ми става много, много тъжно! Прав е пост 37 (бивш тетаджия) – вие опреде-ляте бъдещето си и трябва да настоявате качествените учители да останат с вас! Директорите в повечето случаи днес са само едни кукли на конци – до кога ще ги търпите?! Потресаващо е за мен даскалица по БЕЛ да управ-лява професионална гимназия! Уродливата ни образователна система ви смачква самочувст-вието още в най-младите ви го-дини. Какво пречи ТЕТ-а да се кооперира с европейски подоб-ни училища, ама не само за “иди ми – ела ми” на даскалите (имам в предвид командировки в чужбина), а за вашето професи-онално израстване! Пловдивчанка: Аз също съм биш възпитаник на това елитно учили-ще, беше такова при г-н Паунов и другите директори преди него, но откакто тази … Анастасова

стана директор, реномето на училището тръгна надолу. Отидо-ха си такива стойностни препо-даватели без които училището вече няма да е същото, а вътре останаха лизачите на директор-ката. И аз съм съгласна, че ин-женер трябва да е начело на това училище, както е било вина-ги. Даскал: Драги ученици и плов-дивчани, това е тъжната рефлек-ция на чалгата на територията БГ (за съжаление държава няма). Чалгата е всепроникваща и ня-кой трябва да я спре. А това мо-гат да бъдат нормалните плов-дивчани. Да подкрепим нашите деца. На бунт! Преди цоциали-листическия разбойнически преврат, българските училища имаха ясна идея и структура. Училищно настоятелство от ува-жавани, можещи и финанси-ращи люде, които избират и наз-начават и директора и учителите. Сега е пълна политическа чалга и мъка. Пловдивчанка: Навярно си спом-няте, че подобен скандал имаше и с друг преподавател в учили-щето, г-н А.Грънчаров, но честно не знам каква е развръзката по този случай. Явно на Анастасова не й е за първи път да разкарва от колектива хора, които недо-любва. Да, нейното назначение е политическо, човек е на ГЕРБ. OldDog: Според мен не Калин Христов ами директорката тряб-ва да си отиде. Даже Калин да се сложи на нейния пост. Той е направил много повече за учени-ците със неговите проекти. Дори плануваше да направи и още, може би за тази му активност директорката го е премахнала. Ако Калин имаше властта щеше значително да повиши техноло-гичното ниво в училището, да ин-вестира парите във електроника и други неща в полза на ученици-те, вместо да се вливат в джобо-вете на сегашната шефка… Светлина: Въпрос към знаещите: МОЖЕ ЛИ СВЕТЛИНАТА ДА БЪДЕ ПРАВИЛНА? Когато четем за из-казването на директор на ПГЕЕ с

преподавателска правоспо-собност по БЕЛ научаваме за това, че директорката има проб-лем със понятието СВЕТЛИНА. БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ОБРАЗОВА ПО-ДОБРЕ ПО ФИЗИКА. da kaza: До колкото помня и за този калин имаше амбиции за директор? Интелектуалка: Браво, г-н Хрис-тов, търсете си правата! Трябва да има проверки от по-високо ниво, в противен случай тези ди-ректори си правят така както на тях е удобно с подкрепата на инспекторати и т.н. А ние, роди-телите, си мислим, че децата ни са в добри ръце. В написаното по-горе става ясно колко е мо-жещ и знаещ този учител, щом е имал и среща с ръководството на БАН, с академик Воденича-ров. Коментарите ги направете вие сами! Аз отговорно мога да заявя, че ще подкрепя този кадъ-рен учител! анастасова вън от ПГЕЕ: Назна-чението на директорката е поли-тическо, назначена е през 2010г. по време на управлението на ГЕРБ и е съпруга на ченге. От 17 кандидати-инженери за поста директор на ПГЕЕ на поста беше избрана точно тя, която не става за учител, камо ли за директор на професионално училище. Направете си съответните изводи. a a a: ГЕРБ се прочу с назначени-ята на абсолютно неадекватни „калинки” с купени или фалши-фицирани „дипломи” на отго-ворни управленски позиции! Това е кадровата политика на всичси-те т.н. „десни партии”, които всъщност не са политически пар-тии, а са разпределителни коа-лиции с цел заграбване на на-ционалното богатство, осребря-ване на продажничеството и слу-гинажа към чужди интереси! Тази подмолна “кадрова политика” е провеждана от “Муравей, киро рашков и костов подмолно ТРЗ”, което задкулисно решава кой, къде и какво да работи в държа-вата ни! Така всички “реформи” са му подвластни и все не пости-гат обявените си цели!!! Важно е

25 да казваме имената на конкрет-ните имамници, лъжци и крадци! stiga: Стига повече коментари достатъчно глупости се изписа-ха… всеки си пише кквото пред-полага… стига злословене по адрес на жената… Бивша ученичка от ПГЕЕ: Повече-то коментари са на ученици и бивши ученици, които са учили и докато сегашната директорка е управлявала училището и по вре-мето на стария директор така че никой нищо не предполага. Те са в пълното си право да критикуват действията й след като това е тяхното училище. Калин Христов е направил много повече за учени-ците от колкото нея и ако зави-сеше от тях сигурно той щеше да е директор. Той не се спря да прави проекти, с които да под-помогне за развитието на техно-логичното ниво в училището. Всичко, което правеше, беше само в полза на учениците, а какво получи в замяна – заповед за уволнение за 20 минути, до-виждане!

НИМА ТОВА НЕЩО НЕМА НИКАКЪВ ЕФЕКТ ВЪРХУ ГЬОНТАПИГЬОЗОВЦИ-ТЕ, КОИТО НИ УПРАВЛЯВАТ?!

КРАТКО УТРИННО РАЗСЪЖДЕНИЕ-ОБРЪЩЕНИЕ, ПРИДРУЖЕНО ОТ ЕДИН ЦИНИЧЕН АПЕЛ ЗА МАЛКО ПОМОЩ


Не зная дали сте го забе-

лязали, но представителите на значително по-голямата част (мнозинството) от човечеството умеят да плямпотят, да дрънкат общо взето какви ли не нелепи-ци, празнословия, дървени фи-лософщини, предразсъдъчни

скудоумия и прочие, ала не уме-ят да пишат, сиреч, не умеят да мислят, щото за да можеш да пишеш се иска да можеш да мислиш. Нямам предвид това писане във Фейсбук, дето се драскотят някакви реплики и неч-леноразделни възклицания, а същинското, истинското писане, дето се осмеляваш да издигнеш някаква теза и правиш нужното за да я защитиш с аргументи, по възможност най-силни, а не с... ината си.

Та, за щастие, истинска рядкост сред нас са пишещите, т.е. мислещите хора, щото представяте ли си какво стълпот-ворение от мисли и идеи щеше да настъпи ако всички умееха да пишат – нямаше да можем да ги прочетем никога?! А сега мо-жем, ала пак не четем, а не че-тем, щото всичко си знаем, и то "по начало", "по принцип" - и зато-ва изобщо и съвсем не ни вълну-ва как и какво мислят пишещите, именно мислещите.

"Знаещите" пък, имам предвид "всичко знаещите си" са социално-психологическата ба-за на немислещите, те са нещо като "пролетариата", а пък негов авангард са миропомазаните немислещи, псевдо-интелигент-ната напаст, дето се мотае из телевизиите и вестниците – те минават за "ентелектуалци", би-ват възприемани като нашия, опази Боже, "духовно-културен елит".

А сред непишещите има една много ценна категория хора, които умеят да оценяват истински мислещите пишещи, четат ги с настървение и им се възхищават, е, увличат се и по миропомазани немислещи, кое-то означава, че те самите са мислещи, ала нямат таланта да пишат, да се изразяват писмено; сами имат мисли, неизразени, които обаче по някакво Божест-вено чудо на вдъхновението биват изразявани досущ същите имен-но от талантите в писането; и ка-то четат, ги разпознават, което именно и поражда необикнове-ното им вълнение, щото сякаш четат своите си мисли, написани от друг, съвършено непознат чо-век; щото в главите на съвремен-ниците ни витаят общо взето все едни и същи мисли, които обаче все някой трябва да се нагърби да ги изрази твърдо и категорич-но, именно писмено. Сиреч - философски: дълбоко, с осно-ванията, цялостно, органично. Не зная дали сте осъзнали това, но без идеи не може да се живее, без идеи няма духовен живот, а има само тъпо вегетиране в сферата на материално-абсурдните пошлости и гнусотии. Такива, каквито с лопата да ги ринеш в нашия съвременен бъл-гарски живот.

Това е нещото, което ис-ках да ви кажа тази сутрин, пиша го набързо и се впускам в тежка, изнурителна редакторска и предпечатна работа по излиза-нето на новия брой на фило-софското списание ИДЕИ, на което съм главен редактор. Ста-на така, че получихме тия дни много статии от украински учени за съвместно издаваното ни международно и многоезично научно-теоретично приложение на сп. ИДЕИ, поради което се взе решение приложението да бъде отпечатано отделно, в специален брой на списанието; тъй че сега, през август, ще излязат едновре-менно два броя на списанието, редовния, августовския, който си е традиционния, на български език, предимно с български ав-тори (само един чужденец има преводна статия в този брой), и специалния брой, международ-

26 ното многоезично научно-теоре-тично приложение, което ще си излезе като отделен брой.

Тъй че, дето се казва, "ду-ша да ми е яка" (то народът, ци-нично изразяващият се народ де, го казва иначе, именно знаете как: "Дупе да ми е яко!"), дано да издържа на напрежението, щото работата наистина е много, аз вече цял месец, понеже съм в болнични, кретам малко по мал-ко по нея, но ето, сега дойде решаващия момент всичко да стане както трябва.

Ако пък някой от вас раз-бира и умее да работи по ком-пютърен дизайн и предпечат и иска малко да ми помогне, нека да се обади, да му поръчам да направи по-професионално кориците, мога дори и малко пари да му платя за тая работа, щото списанието ни е твърде бедно; имаше един, който вър-шеше тази работа, ала той из-чезна, изгуби се, та сега му търся заместник.

Това е. Хубав ден на всич-ки! Приятен летен уикенд ви же-лая на всички!

ГРАЖДАНСКАТА ПОЗИЦИЯ НА ЕДИН ИНТЕЛИГЕНТЕН МАРГИНАЛ ОТ ГЛУХАТА БЪЛГАРСКА ПРОВИНЦИЯ

03 август 2013, събота

Не съм съгласен с голяма-

та част от тезите на автора с

псевдоним "Авторъ Авторовъ" –

един, по собствените му думи,

"маргинал", нещо като съвреме-

нен български Диоген, когото

имам честта да познавам лично -

но публикувам неговия текст,

който той ми изпрати, понеже

съм убеден, че размислите му

могат да станат основа на един

необходим, при това по-

задълбочен разговор; ето и са-

мия текст: Авторъ Авторовъ „С цървули по Дивия Запад“ ИЛИ КРАТКА САГА ЗА БОЛШЕВИЗМА

– по повод Протестите на жълтите павета – (фейлетон)

Ето че доживях поредния хит на Прехода и бидейки пос-ледният мохикан на казармения социализъм и настоящ маргинал от глухата провинция – нещо като емигрант в собствената си стра-на – рекох да взема и аз думата и изкажа гражданската си пози-ция: току виж съм изиграл и аз ролята на Журналиста, сиреч Героя на нашето време.

Авторъ Авторовъ за мнози-на може да звучи ретроградно и несериозно, като един вид са-моирония и даже саркастично, но за мен то е запазена марка писателски ценз и едва ли не синоним на Майстор Майсто-ров. Още повече, че днес се срещат съвсем реални автони-ми от рода на Господин Госпо-динов, Апостол Апостолов, Бого-мил Богомилов и прочие духовити дубликати… И щом си имаме такъв един класик като Елин Пе-лин, защо да нямаме и един мо-дернист Авторъ Авто¬ровъ – хем престижно и актуално, в духа на Интернет и Шоу¬манията, хем архаично и книжовно, по възрож-денски! Въпрос на вкус и на гледна точка… Толкова за пре-дисловие.

А сега направо по тема-та. Застигна ме и мен тази вълна на Протестите, въпреки че от го-дини не гледам телевизия и от няколко месеца не слушам ра-дио – по обясними причини, – ала кой може да избяга днес от вездесъщите Медии и от вели-канската сянка на Журналиста?!

И стана така, че на 40-я ден прогледах пак телевизия и

заслушах отново радио – съв-сем по легендата за Великия пост в пустинята… И що да видя: на жълтите павета в столицата се тълпят едни хора, млади и предс-тавителни, които разиграват по-редния Демократичен спектакъл в духа на Нежната революция и Арабската пролет, макар и по сценария на Българския Велик-ден, сиреч „Всяко чудо за три дни“.

И като гледах тия преоб-ладаващо млади хора, с интели-гентни, одухотворени лица, не-волно се сетих за възрожденския ни гений Левски, изрекъл по Бо-тевски и по Богомилски заветната Българска мечта за „Чиста и свя-та република“, която болшевики-те приватизираха отколе и пре-фасонираха най-арогантно в „Чиста масонска република“.

А протестиращите скан-дират с вдигнати нагоре ръце: „Мафия! Червени боклуци! Ос-тавка!“ – досущ по болшевишки, та в първия момент чак се обър-ках и усъмних дали не съм вклю-чил на някоя програма с ретро-филми или стари шлагери… И бял автобус изкараха на сцената като някой Ноев ковчег, та си ре-кох: де’й сега бай Йордан Радич-ков да си допише сагата за „Космическия удавник“ и т.н.… А полицаите с шлемовете и щито-вете и гумените палки сякаш бя-ха взети от някой американски екшън, завалиите – пък те били командировани от провинцията жандармеристи, както се разб-ра впоследствие. Изобщо батал-ни сцени – досущ като на кино!

Ама станали сблъсквания, хватки в стила на класическата борба, удари с палки и размяна на любезности; няколко леко ра-нени и с малко окървавени лица: голяма работа! На война като на война и на кино като на кино… И Омир би се разсмял от оплаква-нията на журналистите и окайва-нията на хуманитаристите…

В ерата на Болшевизма „Илиадите“ не са на почит, ма-кар да се разиграват постоянно от военнолюбците, а от екраните да ни заливат всякакви екшъни, криминалета и филми на ужаси-те. И самото ни ежедневие, чрез Медиите, се е превърнало в една

27 голяма ИЛИАДА и „Война на всички против всички“, ама ней-се, както казва Щастливеца… Че те и бомбандировките над Сър-бия през 1999 г. нарекоха „хума-нитарни“… Наистина лицемери-ето и лукавството на болшевики-те достигна неописуеми разме-ри – плод на материалистичес-кия светоглед и начин на мисле-не и стандарт на живота… Стана така, че битието-двойник опреде-ля вече съзнанието, сиреч Медия-та, която размива границите на реалността и ни поднася всякак-ви фантазми и полуистини и отк-ровени лъжи.

Та и от Протестите сега, наречени още пацифистки, мо-гат да изфабрикуват всичко. Ето например всеки ден гинат по пътищата автомобилисти и уми-рат от глад и болести социално онеправданите, безпаричните – а тия тук за няколко капки кръв ще ореват света… Не знаят ли те максимата на болшевиките, че „власт с кръв се взема и с кръв се дава“! Така че кръвоспускане-то си е в реда на нещата, докато „плът и кръв“ населяват този свят. Казано е, че и „Кесарят носи ме-ча си ненапразно“, сиреч Дър-жавата си остава Царство на насилието и несправедливостта до Второ Пришествие. И тъй на-речената Християнска държава, с която отколе се кичи Европа, винаги е била една Утопия по римски образец, известна още като Цезаропапизъм. Самата Ортодоксална църква роди нак-рая най-голямото си изчадие – Болшевизма – ето най-големият парадокс!

Тук някой може да рече, че просто си фантазирам и да ме нарече дори реакционер и враг на прогреса и еволюцията, ала аз просто играя на свой ред ро-лята на Журналиста, нищо пове-че. „Да, ама не!“ – както би се изразил доайена на българската журналистика… Болшевизмът, значи, е много по-широко поня-тие и с дълбоки исторически ко-рени, а има и духовно-космичес-ки измерения, които тепърва ще се откриват. Той далеч не е само тоталитарната идеология на ма-териализма от ХХ век. Видяхме, че е цял културен и цивилизацио-

нен комплекс, и така наречената модерна Масова култура е бол-шевишка по своя характер – как-то и съвременната потребителс-ка народопсихология на индуст-риално-техническата цивилиза-ция създаде съвършено нов тип човек и гражданин, който условно може да бъде наречен хибрид, т.е. ни рак, ни риба…

Оказа се, че Парламен-таризмът е съвършената полити-ческа система на Болшевизма, при все че периодически той се връща към класическия си тота-литарен облик и издига Вожда, фюрера, диктатора „в името на народа“. Нали и Атинската ре-публика в зората на Демокраци-ята е била по съществото си ти-ранична и е оправдавала робст-вото… А днес и роби има, колко-то искаш, и плебеи под път и над път, а за патриции и феодали да не говорим – тях просто ги бълват печатниците за пари… Промива-нето на мозъци доведе буквално до изтриване на умовете, тъй че и най-начетените интелектуалци и подковани „учени глави“ са само едни изтривачи и преписвачи на „Възродителния процес“. Неслу-чайно расте броя на инвалидите в процъфтяващия иначе Демок-ратичен свят, а у нас душевните и духовните инвалиди са на всяка крачка и „на всеки километър“…

Но да се върнем на Про-тестите, които сега са на мода и минават за сакралния Демокра-тичен ритуал. Казват, че са орга-низирани чрез Интернет и Фейс-бук, и нямат никаква партийна окраска. Очевидно това е новото Интернет-поколение, което е по-интелигентно и информирано, и по-трудно се манипулира. Нали то същото свали през май пре-дишното правителство на „дикта-тора“ Борисов. Самочувствието му е достатъчно високо, за да види сметка и на това правителс-тво, както прогнозират политоло-зите и социолозите… Обсадата на парламента на 40-я ден съв-падна впрочем с визитата на евро¬комисарката Вивиан Ре-динг и нейните призиви за борба с олигархията. „Олигархия или Демокрация!“ – изрекла тя в прав текст отколешната евро-мантра и политическо заклинание… На

мен обаче ми прозвуча като старата песен на нов глас или като класическото Крадецът ви-ка: Дръжте крадеца!

Та нали тъкмо съвремен-ната Западна демокрация роди олигархията и този глобалистки олигархичен модел, който е дру-гото име на неоколониализма и осъществява успешно индустри-ално-техническата доктрина на хибридите, новите господари на света. Да, това е цяла нова раса на Болшевизма, която се превъп-лъщава от един век насам и приема все нови и нови полити-чески маски, провеждайки свои-те цивилизационни експеримен-ти. Шепа хора владеят богатства-та и се разпореждат със съдбите на народи и нации и всички простосмъртни. Утвърждава се интернационалния болшевишки тип по всевъзможни начини и с най-различни средства… Оли-гарсите са изумително гъвкави и находчиви, особено в социално-политическата сфера, където чрез пари и шантаж съумяват да прокарват своите цели и интере-си, а чрез Геополитическите бло-кове да държат народите изкъсо и под постоянен държавен стрес. Много бързо организират военни операции за озаптяване на не-послушните или за сваляне на неудобните диктатори. Пресен е още споменът за „хуманитарни-те бомбандировки“ над съседна Сърбия, чиято изкупителна жертва бе националистът Милошевич. Но и румънският диктатор Чаушеску го сполетя навремето същата участ, в самото начало на Пре-хода… Те бяха убити, за да не издадат важни договорки и иг-рички със западните кукловоди. Законът на Мафията „Омерта“ важи с пълна сила за политичес-ките хибриди и ръководители на по-малките държави…

У нас този Болшевизъм прие накрая мутренско-фаши-зоиден облик под маската на Демокрацията – един своеобра-зен и уникален Социален експе-римент с процъфтяването на Чалга-културата по Балкански образец. Изплуваха хора от зад-кулисието, които заеха ключови постове в държавата и успяха да подменят целия народо-нацио-

28 нален идеал. Съсипаха иконо-миката, стопанството и тласнаха страната в най-голямото глоба-листко тресавище, присъщо на банановите републики. Станах-ме известни с най-арогантния бандитизъм по всички етажи на държавата и с най-бедното на-селение в цяла Европа. Дори откровения геноцид се представя като цена на Европейското ни членство, което само доказва що за стока е хибрида, наречен Ев-ропейски съюз.

И пак Медиите са в центъ-ра на вниманието и около тях се върти целия този Карнавал под знака на Журналиста. Каквото и да става с хората, на каквито и експерименти да подлагат редо-вите граждани – всичко се пре-създава като Шоу и своего рода политически цирк… Криминални типове, които мястото им е в зат-вора, се разхождат като лордове из градовете и пълнят страниците на жълтите вестници. Продажни и купени политици с имунитет оси-гуряват безпрепятственото ограб-ване на държавата и опустоша-ване на природата, стопанство-то.

Това аз наричам Демок-рация от жълтите павета и Бол-шевизъм до дупка. Да му мислят пак българите, доколкото са ос-танали в наличност!

Разбира се, това е Меди-ен болшевизъм преди всичко – както и класическият Болшевизъм от ХХ век бе под знака на про-хождащите Медии, без които той не би могъл да се наложи и ут-върди идеологически. Дори Хит-леристкият режим в Германия възтържествува чрез пищните до-кументални зрелища и още в тия кадри се долавяше духът на Ин-дустриалния колос и Техническия титан и как целият свят отива на кино.

После Болшевизмът от Студената война създаде могъ-щата „империя на злото“ с ней-ните чудовищни оръжия и бе пос-тавено на карта самото същест-вуване на планетата. Ядреният апокалипсис е тайният сценарий на олигарсите по доктрината „Междузвездни войни“ и колони-зирането на планетите от Третото измерение. Но още по-опасна и

фатална е предизвикваната от тежката индустрия Екологическа катастрофа. Съвременните Ме-гаполиси са тумори в тялото на Природата и представляват едни огромни Сметища, нарушаващи не само Земното, но и Галакти-ческото равновесие.

В Библията, в книгата Отк-ровение, този тип цивилизация е наречена Великият Вавилон. Тя е с извънземен произход, но нала-га господството си в целия мате-риален Космос, сиреч на плане-тите от Третото измерение, как-вато е по съществото си и Зем-ната планета. Води се Борба между Духовните йерархии и Космически цивилизации за съд-бата на Земята – дали тя да се превърне в Слънце или в Черна дупка най-общо казано. Вселен-ската и Галактическа еволюция е сложен конгломерат от енергий-ни полета и пространствени сфери, които непрекъснато си взаимодействуват и създават све-тове с най-различен битиен ста-тут и състояние на веществото, елементите. Те варират от Пър-вичната Светлина, наречена БОГ, до най-тъмните зони на Небитето, наречено БЕЗДНА. Съответно го-ворим за Спирали на развитието, които преливат от Еволюция към Инволюция и обратно… Тази кар-тина се наблюдава вече от аст-рономите и астрофизиците, стигнали до теорията за Големия взрив и Квантовата теория за разширяващата се Вселена… След пророческата фантастика на Жул Верн сега е на мода на-учната фантастика на романис-тите. Такъв един писател от най-висш ранг бе Иван Ефремов с известните си романи „Мъгляви-ната на Андромеда“ и „Часът на Бика“. Но и нашият соцреалист Павел Вежинов се пробва в тоя жанр, написвайки „Гибелта на Аякс“ и „Над всичко“.

И от друга страна са пос-ланията на езотериците и Посве-тените, които представят плана и сценариите на същинската Ево-люция, Духовната. У нас се отк-роиха езотеричните книги на Баг-рина Кларк, даващи най-ценна информация в това отношение и разкриващи Космическата дра-ма на Земята – арена на домог-

ванията от извънземните циви-лизации с различен битиен статут и противоположни намерения. Също и информацията от Галак-тическата конфедерация за хиб-ридите, установили се като „нова раса“ и налагащи инволюцион-ния път на технократичната, ан-типриродна цивилизация…

А Борбата сега има и конкретни политически измере-ния, като на преден план излизат зелените партии и екологически-те сдружения. Тази Зелена вълна е най-големия враг на олигарси-те, чието недоносче е самият Европейски съюз, който върви необратимо към разпад поради духовното пробуждане на наро-дите. Но следващия политически проект на олигарсите се казва Съединени Европейски Щати, по образеца на САЩ, с налагане на „президентската република“ и авторитарното управление, клонящо всъщност към монархи-зъм и връщане на тоталитарните модели. Ще приеме ли Европа и това недоносче? – ето големият политически и Социален въпрос!

На целия този фон какво представляват настоящите Про-тести от жълтите павета? Поред-ната политическа пиеса на аб-сурда или решителното раждане на Гражданското общество? Още повече, че върви паралелен Контрапротест в защита на пра-вителството… По лицата ще ги познаете, казвам аз, сиреч ста-рите муцуни на „червените ба-бички“ и новото поколение на одухотворените българи… Връ-щане назад няма – след критич-ната 2012 година, дойде време да си кажат думата и българите – за поука на болшевиките…

И тия Протести сега са първата крачка към отрезвяване и осъзнаване на автентичната Бъл-гарска Идея. Неслучайно са съп-роводени от обичайно¬то сут-решно кафе. Е, хайде наслука и скорошно излизане от Жълтия омагьосан кръг!!!

ЗА КОНТАКТИ:

[email protected] или 0878269488

Documents

Vestnik GRAJDANIN br 16 ot 2013