ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

БРОЙ 17, ГОД. 3, 2011, 15 СЕПТЕМВРИ, ЧЕТВЪРТЪК, Ц.2 ЛВ.

Неумолимо иде 15 септември, първият уче-бен ден. Той всъщност е след един ден, съвсем ско-ро. Иска ми се да напиша в този момент няколко думи по този повод, понеже, така или иначе, съм деец в тази област – на образованието, на просвещението, на възпитанието на младите. Не съм министър, за да произнасям речи на идващия първи учебен ден, но съм български гражданин и имам пълното право да кажа какво мисля. Затова пиша настоящето "обръще-ние". Иска ми се с него да провокирам и други да кажат какво пък те мислят, и така да започне една така потребна ни дискусия.

Иска ми се да публикувам един текст, на който НИКОЯ, повтарям, АБСОЛЮТНО НИКОЯ ме-дия няма да обърне и капчица внимание. Дори имам чувството, че и съвсем малко ще бъдат гражданите, които ще се впечатлят от написаното. Но за мен истината е най-важното, а тя трябва все пак някога да бъде произнесена. Затова дръзнах да напиша какво мисля, а пък дали някой ще обърне внимание на

казаното вече не зависи от мен. Ала все пак е показателно как сякаш АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ нехаем за състоянието, в което се намира бъл-гарското образование. Тия, дето се вълнуваме и сме недоволни, се броим на пръсти. А блатото на безразличните приветливо държи на топло в недрата си жабите, змиите и другите пълзящи твари на повсеместната развала... (Следва на стр. 2)

В своя коментар Първанов под и(нди)гото на посредствеността и самохвалст-

вото г-н Иво Инджев пише: Докато кандидатите за президент се помайват, настоящият такъв масирано бом-

бардира публиката с автореклама, сякаш самият той отива на избори. Пусна в ход всички възможни умилителни средства: от съпругата Зорка до вълчицата Зорница. Така научихме как скромната му съпруга си кара 20 годишният голф и дори качва… (на стр. 2)

ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ: ОЧЕРТАВА СЕ ЯСНО ЗАБЕЛЕЖИМА ПРИЕМСТВЕ-НОСТ В ПОСРЕДСТВЕНОСТТА

(От стр. 1) Така научихме как скромната му

съпруга си кара 20 годишният голф и дори качва стопаджии (това е същият автомобил, размахван от семейството като свидетелст-во за скромност, но е всъщност подарък от един митничар през лятото на 1996 г., както подробно съм описал случая в „Президент на РъБъ”). Чухме също и мелодраматични нотки за едва ли не досадата на семейство-то да живее в държавна вила, напускайки уюта на жилището в квартал „Красна поля-на” в София (което пък, пак в книгата си, съм споменал като безвъзмездно ремонтирано пак по онова същото време от фирма с участието на семейния приятел Владимир Лазов, оказал се собственик по документи на едни мезонети в квартал „Гоце Делчев” в столицата).

Такова е началото на коментара на г-н Инджев, а ето сега и заключителното твърдение в него, което според мен е глав-ният акцент в него:

Продължавам да смятам, че пъл-ната безкритичност към двете петилетки на Първанов като президент от страна на кан-дидатите да се настанят в кабинета му до момента показва, че се задава негово про-дължение чрез приемствеността в посредст-веността на най-високото място в държава-та.

Като прочетох тия силни и верни думи написах следния кратък коментар:

Наистина, това е пробният камък: ако някой от кандидатите за президент съв-сем сериозно и искрено се разграничи от посредствеността, царувала на Дондуков-1 през тия 10 години, то това ще означава, че е възможно той да прекрати тази приемст-веност в посредствеността.

Такъв би могъл да заслужи нечия подкрепа от хората, които бяха недоволни от Гоце Първанов. Които се срамувахме, че чак такова недоразумение – умеещо обаче най-прочувствено да лъже – е на поста държа-вен глава на България.

Ако някога има рейтинг на най-безличните ни чиновници, Гоце Първанов ще го спечели без конкуренция…

ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ПО СЛУЧАЙ НАЧАЛОТО НА НОВАТА УЧЕБНА ГОДИНА

(От стр. 1) Понеже почти всичко, което мисля

за "системата на българското образование", намиращо се в състояние на тежка катаст-рофа и тотален провал, вече съм го написал – виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ – тук мога да бъде съвсем кратък: страшно е, понеже системата работи на празни обороти! Имитира се дейност, пишат се отчети, администрирането е на висота, на повърхността всичко е "задоволя-ващо", учениците сякаш все пак кротуват, макар съвсем да не им се учи, г-н Министъ-рът произнася пламенни речи, ала живот в тази всичко задушаваща система няма. Няма дух, няма патос, няма вдъхновение, убито е най-важното в образованието: него-вият личностен характер, чувството за сво-бода, творческият порив! Българското обра-зование е един разлагащ се от десетилетия труп, който просто никой няма смелостта да изнесе, нищо че ужасно мирише.

Няколко думи ми се иска да кажа и на бедните, унижавани и онеправдани тру-женици на образованието и училището. Учители, търпеливостта не е добродетел, изразяваща достойнство! Не търпете гаври-те, на които ви подлагат! Бунтувайте се, пазете като зеницата на окото си това, което е най-драгоценно: свободата си! Не позво-лявайте да ви превръщат в прости и безво-леви администратори на една безчовечна образователна система! Пазете във всеки миг достойнството си! Не бъдете прости изпълнителни, защото работата ви е твор-ческа! Съпротивлявайте се, защото иначе има опасност да бъдете съучастници в прес-тъпление: обезличаването на младите, сиреч, оскотяването на нацията!

Същото, което казвам на учители-те, е дваж по-важно за учениците. За тях обаче поне съм спокоен, нищо че и те носят презрения български манталитет в душите си: "Слушкай, за да папкаш!". Но добре знам, че те се борят, макар и по неадекватен начин. Те постоянно, макар и тъпо, но упо-рито, при това всекидневно се съпротивля-ват на безчовечната и опитващата се да ги обезличи система: бягат от часове, не са послушни и изпълнителни, инатят се, мър-морят и роптаят недоволно, подиграват се, отмъщават си. Да, знам, не е този начинът, понеже в крайна сметка точно те са най-ощетените: училището съществува заради учениците, не заради нещо друго, а най-малко пък заради чиновниците. Ала у нас всичко, както подобава, е тъкмо наопаки...

Аз обаче смятам, че онова, което ще породи очаквания поврат към по-добро, е взаимодействието и партнирането на учите-ли и ученици в битката им с дехуманизира-щата ги система. Те трябва да осъзнаят, че интересите им са общи, че учителите и учениците - пък и родителите: защо забра-вяме постоянно за тях! - са най-естествени

съюзници. И "врагът" им е един: всевластна-та образователна бюрокрация, която се е разпищолила от училищата до министерст-вото, сякаш тая сфера им е нещо като ба-щиния.

Но като няма граждански контрол, като няма демокрация, една бюрократична система, разбира се, няма как да не обхване като раково образование самия живот, опит-вайки се да го задуши. Най-големият враг на най-същностния смисъл на образованието, което е едно духовно взаимодействие на свободни личности и творци, са тъкмо адми-нистраторите в тази непонасяща духа на свободата, на творчеството и на свободния живот система. И се иска много борба за да успеем да се съхраним като личности, имам предвид и учителите, и, в още по-голяма степен, и учениците.

Това е в общи линии онова, което ми се искаше да кажа и напиша. За да не каже някой, че съм "голословен", искам да дам конкретен пример, за да не излезе, че пиша "общи приказки". Не, пиша точно спо-ред реалността и случващото се, защото съм философ – а на нас, философите, тък-мо истината е най-скъпото.

Вече трета седмица обикалям учи-лищата в Пловдив и в околностите, понеже търсим работа на съпругата ми, безработна от доста време учителка. Сблъскахме се, както обичайно, с пълното бездушие на всевластните директори-администратори към съдбата на отделния човек. Те са така величави, че не се принизяват дотам да проявят опит влязат в положението на "ня-какъв си там" обикновен учител или човек. Напротив, не пропускат всяка възможност да се погаврят. Ето примери.

Директорът има абсолютна власт да назначава на учителски места който си иска и както си иска, не спазвайки никакви правила. Може да назначи, ако поиска, и магаре на учителско място, стига магарето да му е приятел или любимец. Няма власт над него, той е нещо като бог. Опитайте се да си представите какъв ефект ще има тази необятна власт върху едно селско нищожес-тво, което по каприз на съдбата - или благо-дарение на политически протекции най-често! – се е озовало в положението да бъде такъв самовластен господар. Естествено, че ще направи най-отвратителни магарии и простотии. Представете си как се държи такова същество с учениците си, щом като

3 си позволява така да се държи с "колегите" си, с учителите. Ето един-два примера.

Директорите обикновено разигра-ват всякакви игрички, като целта е да се погаврят колкото се може по-пищно с горки-те кандидати за учителски места. Защо го правят ли? Как защо, ами това е нашенски манталитет: да вредиш, да прецакваш, да правиш зло на ближния е най-български патент?! И ето, примерно, някакъв си дирек-тор почва да прави "конкурс" за обявеното място. Устройва два етапа: писмен и устен изпит на кандидатите! Кой ще ги изпитва ли? Те нима не са изпитвани достатъчно за да имат диплома и правоспособност?! За какво е нужно това унижение? Как защо, ами нали трябва да се издавателстваме над ближ-ния?! Защо съществуваме ако не да тъпчем достойнството на ближния човек?!

Да, наистина се правят такива "кон-курси" и "събеседвания", които на моменти придобиват характера на нещо като най-унизителен "държавен изпит". Директорът учредява "комисия от колеги", която да поиз-пита "колегата", т.е. да се погаври с него. Целта каква е ли? Много ясно: за да разбе-ре, че тука "нема лабаво", че тук има "здрава ръка", т.е. ако искаш да оцелееш, трябва да забравиш за всякакво достойнство! Трябва още в самото начало да бъдеш прекършен като личност! И ето, "щастливецът", който е прекършен най-добре, бива назначен. За една годинка, за "проверяване" и за "доказ-ване". Директорското "харесвам-не харес-вам" е водещият критерий. Запитайте се какво може да харесва един темерут, живял цял живот като кърлеж покрай "образовани-ето" и ще разберете какво имам предвид.

А цялата тази мерзост се организи-ра по една-единствена главна причина: да се разиграе театро, да се престорим на "демократични" и "модерни", зер, правим "конкурс", но истината е само една, а тя трябва да се прикрие. Истината е тази: ди-ректорите никога, повтарям, никога не наз-начават "случаен човек", т.е. "ненаш" човек, за който някое началство не е ходатайства-ло, или ако поне приятел не се е обадил по телефона! Или който поне не е дал подкуп! Става нещо като камилата, която трябва да се провре през иглени уши: обикновеният човек "без връзки" е нещо като камила, която е невъзможно да се провре през иглените уши на една наистина нехуманна и крайно недемократична система.

Само ако учителското място е крайно "непрестижно", сиреч е такова, че "нашите" хора няма да му хвърлят око, в редки случаи може и да те назначат. Това е положението. В крайна сметка, след като участва в какви ли не "конкурси", съпругата ми биде назначена на учителско място, което никой няма да пожелае. Понеже е половин щат. И понеже се преподава пре-димно на циганчета. Туйто.

Честит първи учебен ден, многост-радални труженици на българското учили-ще! Имам предвид учители и учениците. Помнете какво ви написах по-горе! Бъдете твърди! Не си позволявайте лукса и миг да сте малодушни! Дръжте на достойнството си!

А вий, родители, разберете: най-после е крайно време да станете граждани! Ако вие не се намесите, и то най-решително, плачевната ситуация няма да бъде проме-нена скоро - да не кажа никога. Жертвите са вашите деца. Искате ли вашите деца да са ощетени в най-решаващия етап на живота им? Ако искате - продължавайте да си мъл-чите!

Същото ми се иска да кажа и на всички българи: нека да бъдем граждани, защото от нас зависи всичко! Ако го осъзна-ем, ако се развълнуваме на тази тема, няма да бъдем никога повече нечии жертви. Най-малкото пък ще допуснем собствените ни деца да бъдат жертвите...

Това е. Да живей България! Една нова, бленувана България. Една демокра-тична и европейска България, населена със свободни и горди хора! Не тая, която имаме днес...

Но за да заживее и за да оживее тази България, която от толкова време ча-каме, тя първом трябва да се роди. А за да се роди ний, гражданите, трябва да се пона-пънем малко.

Хайде де, какво чакаме още? Бъдете здрави! Хубав ден ви желая

– и приятни размисли!

ТА ДА ПОЖИВЕМ ПОНЕ МАЛКО И НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, ЩОТО ЗАРАДИ ПАРАЗИТИ КАТО ВАС, КОМУНИСТИТЕ, ЖИВОТ В ТАЯ СТРАНА НЯМА

Публикацията ми от тази сутрин под заглавие Политическа перверзия: майор

Деянов (Ст.Данаилов), любимецът на железобетонните глави, е кандидат за ви-цепрезидент на европейска България!, гле-дам, е предизвикала красноречива и любо-питна реакция; ето я отделно, та да може да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ: Цветанка Владова: Ало, какви бетонни глави, какви два лева?! Идете на църква!

Прочетете си заглавието и ако сме “европейска България!“, а вие сте истински демократ, а не новоизлюпен фашист, защо-то само фашистите не търпят друго мисле-щите, нямаше да се нахвърляте върху този заслужил за българите човек, талант, слава-та му се простира в света, канен е в чужди продукции… заслужава уважение за делата си…

И трябва ли, щом сте демократ, да обиждате и хората, които ще гласуват за него и да ги наричате „железобетонни гла-ви“, което едно след друго издава фалшива-та ви демократичност. И възрастните заслу-жават уважение, а днешните възрастни през 1989 г. са били на 30-40 години.

Оттогава над 17 000 българи са се самоубили. Защото има такива като Вас, които непрекъснато налагат негативизма, безизходицата, незаслужените обвинения.

Стефан Данаилов е подадената ръка на преобладаващата част на населе-нието за НАЦИОНАЛНО ПОМИРЕНИЕ, КОЕТО НАЙ ПРИЛИЧА НА ЕДНО ПРЕЗИ-ДЕНТСТВО. СТРАХУВАТЕ СЕ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ИМАТЕ НИКАКВА АУДИТОРИЯ ЗА МАНИПУЛИРАНЕ… Дано!

Да затворите този блог на глупава-та омраза и да дадете шанс на добродете-лите на българина…

ВОЙНАТА ЩЕ СВЪРШИ, ТРЯБВА ДА ГЛЕДАМЕ НАПРЕД!

ВИЕ ИМАТЕ ЛИ НЯКОГО, ДА НИ ПРЕДЛОЖИТЕ, ЗА ДА ИМАМЕ ИЗБОР… да кажете добри думи за някого можете ли?! Или сте от онези сини, дето не могат да се понасят и се делят като ядрен материал с надежда да предизвикате злини и убийства на всички от омраза. Ангел Грънчаров: Другарко, няма смисъл да Ви отговарям, радвам се, че Ви помогнах да си покажете зъбките Вълнуващо е да Ви чете човек. Вие сте сякаш изкопаемо от „прекрасните комунистически времена“

Дерзайте, другарко! Комунизмът е нашето бъдеще, той е и нашето минало и настояще. От вас, комунистите, България едва ли някога ще се отърве. Дано само по биологични причини почнете да намалявате и един ден, дай Боже, да изчезнете от лице-то на земята Та да поживеем и ние, бъл-гарите, поне малко, щото от паразити като вас живот в тая страна няма.

Да живей Тодор Живков, да живей другарят Сергей, велик боец от славната

4 ДС, герой от филма „На всеки километър!“, да живеят всички до един цоци-а-листи… вечна дружба с СССРе, урррааааа!

ХОМОСЕКСУАЛИЗМЪТ Е ИЗВРАТЕНОСТ, ИЗВРАТЕНОСТТА Е ПОРОК, А ПОРОЦИТЕ СА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ!

Публикацията Може ли да същес-твува общество, състоящо се само от хомосексуални, т.е. само от „извратеня-ци“? предизвика интересни реакции; с оглед тия коментари да стигнат и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, публикувам упоменатата дискусия в отделен постинг: Александър Георгиев: Стига вече с това „извратеняци“! Самата идея, че едни хора са достойни, само когато могат да се отделят успешно в свое си общество е безумна. Защото аз наистина не схванах връзката между „Да, от индивидуалистична гледна точка можем да приемем, че хомосексуалис-тите са просто едни хора, които на никого не пречат. Погледната от обществена гледна точка, хомосексуалността обаче вече изг-лежда по съвсем друг начин!“. Цялата тира-да за обществата аргумент в полза на теза-та „хомосексуалните са извратеняци“ ли трябваше да е? Не се разбира. Развеселен: Според мен особено нетоле-рантните хора имат свои собствени пробле-ми, както бе показано в „Американски пре-лести“, много качествен филм с Кевин Спей-си. Такъв е случая с тексасеца Рик Пери, който особено ненавижда гейовете, пък говорят, че често имал „разходки в парка“, някои казват дори, че така стоят нещата и с „дядо“ Николай Пловдивски.

Лично за мен гейовете не предс-тавляват проблем – ограниченията трябва да идат само за откровени простаци като Евгений Минчев и Азиса, които не се свенят да тикат задници и на най-светли поводи… но на обикновените хора, които искат да се обичат, няма какво да им пречим. Lyubomir Sirkov: Да, съгласен съм, че хо-мосексуалните могат да си намерят начин да имат деца, да ги отглеждат и т.н.

Обаче е примитивно е да се свежда съществуването на едно общество само до процесите на биологично възпроизвеждане (пък и историята на досегашните общества

показва, че когато те се провалят, основната причина за това обикновено не е, че не успяват да си родят достатъчно деца…).

И не е задължително тази идея (за изграждане на отделна „държава“ само от хомосексуални) да се представя единствено като произлизаща друга идея – „да се отър-вем от тази напаст“…

Напротив, отделянето в самостоя-телна общност (не е задължително тя да е именно „държава“ – всъщност много по-логично е да се започне от по-малки едини-ци – например село, малък град) може да се разглежда и като начин да се даде възмож-ност на тази група хора да се развие пълно-ценно (т.е. да се развие в условия, при които на хомосексуалните няма да им тежат тол-кова проблемите, с които те се сблъскват днес в традиционните общества).

Всъщност начинът, по който самата общност на хомосексуалните възприема една подобна идея (за някаква форма на тяхна обособеност) и реагира на нея, може да служи като показател за зрелостта на тази общност. Зрелите общности не се при-тесняват от идеята да поемат отговорност за собствената си съдба – тях това не ги пла-ши, напротив – те го желаят. Обратно: за незрелите, все още слабо развити общности е характерен стремежът отговорността да се остави у „другите“ (мнозинството в общест-вото). Такава позиция, макара и привидно „подчинена“, всъщност е и доста изгодна: много по-лесно е да обвиняваш ДРУГИТЕ, че именно ТЕ не са изградили обществото по правилен и справедлив начин – отколкото ти сам, заедно със себеподобните си, да се заемете със собствените си сили и възмож-ности и да изградите общество с желаните характеристики. Лилияна Андреева: Хомосексуализмът е извратеност, извратеността е порок, а поро-ците са престъпления!

ВИЕ, ГРЪНЧАРОВ, СТЕ ЕДИН ВРЕДЕН ЧОВЕК ЗА НАШАТА СТРАДАЛНА РОДИ-НА, А БЛОГЪТ ВИ ТРЯБВА ДА БЪ-ДЕ ЗАТВОРЕН!

Моите „околодеветосептемврийски“

статии в блога – виж поне Мнението и оп-равданието е като задника – всеки го има, но не всеки го показва и също Защо сме страна, прогизнала от комунизъм – пре-дизвикаха невероятно възмущение у една

другарка, носеща името „Цветанка Владо-ва“; ето какво благоволи да ми напише ней-на милост, публикувам коментарите й заед-но с моите отговори, та да се опитате да съизмерите два свята, на единия от които упоменатата другарка е символ и въплоще-ние, а пък другият в някакъв смисъл има за свой редови гражданин моя милост, един демократ с некомунистически убеждения от Пловдив:

Цветанка Владова рече: Вие имате халю-цинации – за какъв „кървав преврат“ говори-те?! Трябва да ви съобщя, че имаме демок-рация и свобода, която дава право на всеки да ходи на гроба на когото си иска или да му сложи билборд – защото това на вас никак не ви вреди, та започвате да ругаете!

Хайде стига с тези фашистки изс-тъпления и тъпотии! Оставете хората! Няма да ви казвам защо: няма да го разберете!

Комунизмът, но и фашизмът, се преследват и са обявени за престъпление срещу човечеството. Спрете да го практику-вате! Стига омраза, злоба, нетърпимост към хора, които на вас лично с нищо не ви вре-дят! Ангел Грънчаров рече: Другарко, моя милост е антикомунист, следователно е и антифашист; логиката подсказва защо: защото фашизмът е меката форма на кому-низма; неслучайно се нарича така: нацио-нал-социализъм; дали социализмо-комунизмът е национален или е социален разликата е нищожна, все от един дол дрен-ки са и комунистите, и национал-социалистите, които вий наричате „фашис-ти“, щото ви е неудобно да ги наричате национал-социалисти.

Тъй че ний, демократите, сме по необходим начин и антикомунисти, и анти-национал-социалисти, сиреч, да употребя любимата ви думичка, сме също и антифа-шисти (но, държа да уточня, като сме анти-фашисти, това не значи, че сме против

5 шистите, сещате се, нали, става дума за американските шисти).

Прочее, у нас до 9 септември 1944 година не е имало, за ваше сведение, нито национал-социализъм, нито фашизъм. Това се случва обаче след тая дата, когато у нас вече си имаме комунизъм, уродливия брат-близнак на национал-социализма… Цветанка Владова рече: АКО ПРОДЪЛЖА-ВАТЕ С ТАКАВА ОМРАЗА ДА ПИШЕТЕ ВСЕКИ ДЕН ГЛУПОСТИ И ДА СИ ВЯРВАТЕ – ще свършите в психиатрията! Защото това, което правите и пишете е резултат от неистова, необуздана омраза и най важното, нещата не са такива, както ги представяте!

Пишете си философията! А с анти-комунизма престанете, защото подхода ви е грешен, написаното – пълни фантазии, грозни манипулации. Има партийни лидери – нека те и техните книги да четат младите. Стига сте насаждали омраза!

Публикувам статиите ви понякога в блоговете си, за да получите справедлива оценка. Но… вие от дума не разбирате, защото четете само себе си.

Много неверни факти: И неверни заключения. Не са взели властта на 9.09.44 г. комунистите, качени на съветски танкове! Няма такива факти – има ги само във ваша-та глава, тогава властта взема О.Ф. Знаете ли това какво е?!

Народния съд е под председателс-твото на Никола Петков и е назначен по нареждане на победителите на 2-та светов-на война. Той е срещу фашизма – тези, които са набучвали на кол антифашисти, които са вземали пари за убитите и са над 42 000, извадени от архивите. А ние сме държава от страната на победените или не знаете за песента „Рим, Берлин и Токио…“

Стига сте мародерствали, стига сте ровили из труповете на убитите българи, без разлика какви са били комунисти и фашисти!

Помислете за това как да се обе-дини народа ни, стига сте сипвали сол и сте човъркали рани! Знаете ли колко къщи са били изгорени, а убитите са най вече гимна-зисти, младежи – и те не заслужаваха смърт без съд присъда и гроб, както и тези, убити още непосредствено след 9.09 преди да има съд.

Нали не сме варварска държава, за да одобряваме тези срамни жестоки убийст-ва. А Вие само настройвате, свирите все на струната на омразата! Спрете се, опитайте с доброта, забравете за завист и отмъщение!

Вие сте един вреден човек за на-шата страдална родина. ТАЗИ СТРАНИЦА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАТВОРЕНА, И ТАКИВА КАТО ВАС ДА СПРАТ ДА МАНИПУЛИРАТ И ЛЪЖАТ! Ангел Грънчаров рече: Другарко, простете, скромно да попитам: а с моя милост, дето пише тия неща, какво ще направите като спрете страницата ми? В концлагер ли ще

ме пратите – или направо на бесилото? Коленопреклонно моля да е бесило, та всич-ко да свърши по-бързо…

ДОКУМЕНТИ, СВИДЕТЕЛСТВАЩИ ЗА НАЛИЧИЕТО НА СЕРИОЗЕН ЕКОЛОГИЧЕН И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ В ГРАД ДОЛ-НА БАНЯ

Приятели от моя роден град Долна баня ми изпратиха два документа, свидетел-стващи за съществуването на сериозен проблем: и екологичен, и политически. Пуб-ликувам последователно и двата документа: ДОЛНА БАНЯ, СЪБУДИ СЕ! КОСТЕНЕЦ И ПЧЕЛИН – КАКВО ЧАКАТЕ?

Ще ни закриля ли Божията Майка? 15 август 2011 година – на този ден

Българската православна църква отбелязва един от най-големите християнски празници – Успение на Пресвета Богородица. И имен-но на този ден кметът Джамбазов реши да „успи” Долна баня и да я превърне в оловно бунище. Точно когато всички благочестиви християни ще отидат на църква, за да поче-тат успението на Божията Майка, Джамбазов насрочи обществено обсъждане на поръчко-вия Общ устройствен план на Долна баня, с единствена цел да се узакони вече изграде-ния и действащ оловен завод. Може би пък самозабравилия се кмет търси покровителс-твото на Света Богородица за своето „хрис-тиянско” дело? Защото

Оловната заплаха все повече се превръща в реалност!

Оловния завод продължава да ра-боти нощем, а изискваният от Министерст-вото на Околната среда и водите доклад за ОВОС (оценка за въздействие върху околна-та среда) все още се бави и надали трезво-мислещ човек разреши в курортна зона да функционира такъв промишлен замърсител. Още повече, че хигиенно-защитната му зона от най-малко 2 километра достига до среда-та на с. Пчелин и до бившите оранжерии на Долна баня. Но за кмета това явно не само че не е проблем, но изглежда е източник на лесни пари. Но, както мъдро е казал народа: „Не е луд този, който е построил оловен завод в курортна зона, а този, който му е разрешил”.

Какво ще направим ние? Ние искаме:

1. До приключване на процедура-та за ОВОС да се спре работата на оловния завод.

2. Да се потърси отговорност от кмета на Долна баня и от другите институ-ции, допуснали изграждането и функциони-рането на оловния завод в нарушение на хигиенно-санитарните и на екологичните норми.

3. Да бъде изготвен доклад за по-раженията върху хората и околната среда, нанесени от работата на оловния завод.

Ние се покланяме пред Света Бо-городица и вярваме, че тя ще ни помогне в нашата борба да ни има нас, нашите деца, нашите внуци. Но за да получим Божията помощ нека първо си помогнем ние!

В следващия брой очаквайте за какво още искаме да се покае сегашният кмет на Долна баня! Август 2011

ВЪЗРАЖЕНИЕ

Подписаните по-долу категорично възразяваме по узаконяване и продължава-не работата на оловния завод, по начина на производството му, комините на който сега бълват черен дим, чиято отрова действа не само на работещите в него, но и на всички нас, замърсява земите и въздуха на голяма част от полето. За голямото замърсяване говори обширната хигиенно-санитарна зона – 10% от землището на Долна баня, Пчелин и Костенец. За вредното влияние на замър-сения въздух върху хората говори факта, че на работниците, работили няколко години им окапват зъбите, имат повреди и по белите домове и други органи.

Искаме ОВОС (оценката за въз-действие на околната среда) да бъде обяве-на на публично място, за да се запознаем с нея всички ние. Искаме Господин Кмета и общинските съ-ветници на Долна баня, които на 15.08.2011г. ще разглеждат общия устройст-вен план да ни гарантират, че оловния завод ще преструктурира производството си така, че да гарантира опазване здравето на жи-вущите в града, и имиджа на Долна баня като курортно селище.

Искаме в нашия район да се строят фабрики и заводи, да има работа за хората, но това да не става за сметка на здравето ни. ПОДПИСАЛИ:

ДА НАДМОГНЕМ ТЪМНИНАТА С ПОМОЩ-ТА НА РАДИО „СВЕТЛИНА“

ПРОФАЙЛ НА РАДИО „СВЕТЛИНА“ във Фейсбук.

6 Добре дошли в „Радио Светлина – Вашият духовен приятел!” БЪЛГАРСКОТО ХРИСТИЯНСКО ИНТЕР-НЕТ РАДИО 24/7/365 музика, новини, пропо-веди, предавания на живо, стая за молитва.

Радио „Светлина“ има за цел да проповядва Евангелието такова, каквото е, като изработва и излъчва предавания насо-чени към практичното Християнство

Това е общо Християнско радио. Не се спонсорира от нито една църква или църковна организация. Отнася с уважение и толерантност към различията между отдел-ните деноминации и никога не ги дискутира.

Може да ни слушате 24 часа в де-нонощието, 7 дни в седмицата навсякъде където има интернет от ТУК.

Или може да използвате един от двата линка: ТОЗИ или пък ТОЗИ.

НА ЖИВО – Всеки петък от 21:00 ч. до 23:00 ч. Българско време е предаването „Нашето мнение по вашите теми”. Разгова-ряме по различни теми от практичното хрис-тиянство.

Може да ни слушате и гледате и от ТУК. Тук може да намерите видео архив на минали предавания.

Не бъдете само слушатели, но бъ-дете участници в разговора. Обадете ни се: Телефони в студиото: София (02) 411-0333, Варна (052) 919-536, Пловдив (032) 57-01-59 , USA & Canada: 1-888-606-9949 Skype: radiosvetlina

Не се опитвайте да се борите с тъмнината – пуснете Радио Светлина!

IV ИЗДАНИЕ НА МОЯТА КНИГА ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ Е ПОДГОТ-ВЕНО ЗА ПЕЧАТ И ЗАМИНАВА ЗА ИЗДА-ТЕЛСТВОТО

С оглед на преподаването на пси-хология в гимназиите преработих книгата - за да може да служи за учебно помагало по този учебен предмет. В този си вид новото издание ще бъде четвърто поред, а първото излезе през 1997 година в издателство ЛИК.

Понеже съм щедър човек, още снощи подарих на читателите онлайн-изданието на непубликуваната още книга: виж ПСИХОЛОГИЯ (учебно помагало). Правя всичко това понеже смятам, че книги-те съществуват за да се четат, независимо в каква форма и под какъв вид, а пък аз лично комерсиален успех от книгите си не търся; ако търсех, нима щях да подаря това изда-ние на евентуалните му читатели в електро-нен вид още преди да е пристигнала до печатницата?!

Също така ми се иска учениците от гимназиалните класове от цялата страна да имат съвсем безплатен достъп до това учебно помагало. С това давам пример на авторите на другите учебници, по които учат нашите ученици и дори си позволявам дори апелирам към тях: не бъдете толкова комер-сиални, стига сте ламтели за пари, майната им на парите, подарете и вие учебниците си в електронен вид на учениците! Много ми е интересно дали някой от многолюдното съсловие на автори на учебници ще се вслуша в този апел и дали ще има смелост-та и достойнството да стори това, към което ги призовавам. Министерството пък имало намерение тепърва да прави "електронни учебници"; е, изостанали са, аз всички мои учебници съм ги сложил в електронен вид в интернет още преди 6 години!

Това е в общи линии. Дано горно-то не прозвучи нескромно, но пък ми се иска да провокирам по някакъв начин мухлясала-та система за издаване на учебници у нас, която, както е известно, е така устроена, че произвежда само също толкова мухлясали и неподходящи за ползване учебници. Знайно е, че тази система съществува не за друго, а за "бичене" на пари от авторите и издатели-те, които, по добър български обичай, са, разбира се, приятели на поредния министър. Това, че учениците са ощетени, не вълнува никого: стигнало се е у нас дотам, че инте-ресите на учениците са последната грижа и на Министерството, и на кръжащите около тях сдружения от всякакъв вид за правене на пари. Аз някъде писах преди време за един такъв автор на учебник, който ми се похвали преди време, че от парите, получе-ни от неговия учебник, успял да си купи няколко апартамента; правете си сметка за какви пари става дума, щом Министерството сложи заветния щемпъл "ОДОБРЕНО!" върху учебниците на всички приятели на г-н Министъра. Естествено, и чиновниците, дето одобряват, намазват от цялата тази работа, те да не са луди да не намажат нищичко?!

А пък на горките учители искам да кажа следното: не чакайте да дойде някакъв прекрасен ден от бъдещето, когато по маги-чески начин някой ще ви направи и предло-жи съвършени и годни за ползване учебни-ци! Изходът е: вие самите правете учебни-ците, по които преподавате, опитайте, рабо-тете, това е възможно да стане; аз лично успях да напиша и да издам (на свои средс-тва, разбира се) учебници и учебни помага-ла по всички предмети от т.н. "философски цикъл", а именно по психология, логика, етика, философия на правото, философия, гражданско образование. Този е пътят: учителите да преподават според собствени-те си разбирания и по свои учебници и пома-гала. Този е единствения начин личностното начало в българското училище да бъде подсилено и в крайна сметка утвърдено.

След няколко дни започва новата учебна година. На всички учители и ученици, влизащи в моя блог, желая тя да е успешна и плодотворна! Вярвайте в себе си и бъдете дръзки, този е пътят! Хубав ден!

МОЖЕ ЛИ ДА СЪЩЕСТВУВА ОБЩЕСТВО, СЪСТОЯЩО СЕ САМО ОТ ХОМОСЕКСУ-АЛНИ, Т.Е. САМО ОТ „ИЗВРАТЕНЯЦИ“?

В една дискусия Нашата, на фило-

софите, работа е да дразним, да прово-кираме (дискусия) като момент от спора възникна един друг, интересен момент, съдържащ се в изказването на г-н Сирков; отделям му самостоятелно значение и го публикувам тук отделно, заедно с моя ко-ментар, защото там, в онази дискусия, не ми се иска да разводняваме прекалено разго-

7 вора; та ето какво пише между другото г-н Сирков:

… Според Грънчаров обаче хомо-сексуалната ориентация „по мнението на модерната психология не е извратеност”. Да, хомосексуалността може би не е „изврате-ност” – но само погледната в един тесен, индивидуалистичен (а не обществен!) сми-съл.

Да, от индивидуалистична гледна точка можем да приемем, че хомосексуалис-тите са просто едни хора, които на никого не пречат. Погледната от обществена гледна точка, хомосексуалността обаче вече изг-лежда по съвсем друг начин!

В историята (поне досега) не из-вестен случай на сравнително устойчива обществена структура, изградена от хора с хомосексуална ориентация. От индивидуал-на гледна точка може да ни струва, че какви-то и особености да има даден човек, той е равностоен на всеки друг – когато обаче става въпрос за изграждане на общество, нещата стоят вече по съвсем друг начин.

Можем да делим хората на каквито си пожелаем групи по какъвто си изберем белег – но при всички случаи след анализ ще се окаже, че едни такива групи досега са съумявали да изградят сравнително устой-чиви и развиващи се обществени структури (общности, общества, дори цели цивилиза-ции) – докато други групи хора не са успява-ли. В конкретния случай нещата са повече от ясни: общността на християните (включи-телно и на православните) е съумявала да бъде обществено-градивна – тази общност е изграждала общества, държави, цивилиза-ция.

Докато общността на хомосексуал-ните няма постигнати такива резултати (поне до момента – за бъдещето е рано да се говори).

Ще кажете: ама хомосексуалистите са постоянно подложени на преследвания… Същото е било обаче положението и на християните! И те са успели да преодолеят тези трудности (поне до момента изглежда така – за бъдещето е рано да се говори).

На горните думи на г-н Сирков сче-тох за нужно да напиша следния отговор:

Г-н Сирков, иска ми се да отговоря и на съдържащия се в горния откъс от ко-ментара Ви проблем. Защото според мен си струва да се помисли повече и по него.

Наистина, общество, състоящо се само от хомосексуални, сиреч, от „изврате-няци“, историята не познава. Обикновено тук ний, „нормалните“, сме склонни „великодуш-но“ да подхвърлим:

„Абе те, хомосексуалните, нека да правят каквото си искат, да живеят както си искат, ала има едно нещо, което самата природа е поставила като тяхна граница: не могат да имат поколение! Ето в това се състои тяхната обреченост!“ И прочие.

Да, мъж и мъж и жена и жена не могат да имат поколение. Не може да въз-никне и да продължава да съществува об-щество, съставено само от хомосексуални мъже, примерно, по простата причина, че мъжете не могат да раждат. Затова някои остроумници бързат да предлагат:

„Ами нека хомосексуалните да си направят своя държава, примерно да идат и да заживеят на някакъв остров, там да са все „техни“, да видим какво ще стане?! Ето най-лесния начин да се отървем от тази напаст!“ и прочие.

А пък религиозните, ала нетоле-рантни хора бързат да добавят: хомосексуа-лизмът е страшен грях, понеже тия хора не могат да имат поколение и прочие…

Да, г-н Сирков, обаче близо до ума е, че има такова общество, съставено само от хомосексуални, и това е тяхната аморфна общност, съществуваща сред „голямата общност“, разтворена сред нея. Тия хора си общуват помежду си, живеят според, да ги наречем, своите си обичаи, те няма нужда да се отделят в някакво самостоятелно общество, щото в „голямото общество“ има всякакви, има най-различни общности, по-добни на тази на хомосексуалните. Ето че такова общество на хомосексуалните все пак има, но ще кажете: а дали такова общес-тво може да се възпроизвежда? Защото, за да се съхрани, трябвало да умее да се възп-роизвежда.

Да, обаче ако едно дете се възпи-тава от хомосексуални родители, т.е. от две майки или от двама бащи, съвсем не е си-гурно, че то също ще стане хомосексуално; дори и почти сигурно, че няма да стане. А как двама бащи и как две майки могат да имат деца, е лесно разрешим проблем; той може да се реши както го реши нашият Азис, примерно, като плати на някаква жена да му роди негово дете, или пък дори може да се реши чрез забременяване „ин витро“. Ето че

и хомосексуалните могат да имат деца, макар че да се отделят в самостоятелно общество е глупава идея; само мъже и само жени да бъдат някакви си техни отделни общности е невъзможно; и в момента хомо-сексуалните мъже и жени са все в една и съща хомосексуална общност, имат си общи барове и прочие.

Прочее, и християните не са си създали хомогенно „християнско“ общество; и в най-християнските нации има и неверни-ци, и поклонници на други вери, и прочие.

Тъй че, в крайна сметка, Вашето допускане, г-н Сирков, се оказа недообмис-лено, но и това се случва… важното е да сме живи и здрави, за да можем да разгова-ряме, да обменяме мисли – и заедно да търсим истината!

НАШАТА, НА ФИЛОСОФИТЕ, РАБОТА Е ДА ДРАЗНИМ, ДА ПРОВОКИРАМЕ (ДИС-КУСИЯ)

Публикацията Диалог между фи-лософ и православен семинарист по най-различни въпроси предизвика твърде много коментари и отзиви - и в блога, и на страницата ми във Фейсбук. Считам, че тази полемика, особено проведената в блога (онази във Фейсбук засега я оставям наст-рана), заслужава да бъде обособена в отде-лен постинг - явявайки се продължение на оня диалог; ето какво се получи: Александър Георгиев каза: Удивителна дискусия! Смях се както никога!

Какво интересно намирате, г-т Грънчаров, в този млад човек? Че не е рели-гиозен, а е православен (?!?)? Че се присми-ва на съвременната психология, но затова пък попива библията най-буквално? Да, последното, само по себе си, е интересно явление, но имайки предвид, че човекът е християнин, не е нищо особено. Или защото смята, че човек не трябва да говори за хора от същия пол, дори когато става въпрос за

8 изкуство? Или защото смята, че има опасни книги? Или защото заявява, в нео-нацистки стил, че евреите са виновни за всичко (през ума ми минава и мисълта, че нацисткият режим в Германия се е характиризирал в голяма степен с изгарянето на "негерманска" литература по площадите)?

А позицията ви относно "хомосек-суализма" каква е, в крайна сметка? Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексуален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира". Какво значи това?

Доста въпроси изредих, провокира-ни от тази дискусия, а мога и да продължа-вам. Което би било чудесно, разбира се, ако ме водеше до по-интересни мисли от това каква е позицията ви по даден въпрос или какво интересно намирате в даден човек. Ще се радвам да отговорите на коментара ми. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за ко-ментара!

Борис е интересен младеж, щото е необичаен, оригинален. Не може да му се отрече оригиналност, защото, да речем, типичният негов връстник изглежда не се интересува от нещата, от които се интересу-ва той, следователно Борис е нетипичен младеж, сиреч, оригинален. Ний пък, фило-софите, се впечатляваме не от онова, което мисли масовият човек - ако изобщо може да се каже, че той мисли - а от онова, което мисли необичайният човек. Всъщност, въп-реки всички, разговорът ни се получи все пак интересен, та нима може някой да участва в интересен разговор без самият той да е интересен? Затова писах, че Борис е инте-ресен. Аз лично с иподякони от семинарията не бях разговарял до този момент, сам не знаех, че вече учи в семинария, та това ми беше най-вече интересно.

А иначе по всички засегнати в раз-говора ни въпроси той има свое разбиране, което защищава с плам, макар и не много убедително, а често - никак. Но и това е оригинално. Не съм съгласен с него, но пък ме впечатлява това, че има необичайна, неразпространена сред поколението му позиция. Аз иначе, ако сте забелязал, споря все с атеисти, има много такива мои диалози с атеисти, с кой атеист ли не спорих през тия години по въпросите на вярата, ето, сега ми се удаде сгоден случай да поспоря с мла-деж, който твърди, че е православен. Затуй ми беше интересно, а съм готов да споря с него и друг път; впрочем, аз на никой не отказвам разговор, стига да имам време, споря с удоволствие. Ний, философите, имаме тази странност: обичаме да разгова-ряме с всякакви хора по всякакви въпроси. А сега по въпроса, който ми отправяте:

Според модерната психология не било нищо лошо, но ако сте бил хомосексу-ален сте щял да го криете, не трябвало да се "афишира".

Вижте, модерната психология е на-ука, а в науките оценъчни понятия като "лошо" и "добро" не се допускат. Тъй че за учените психолози да си хомосексуален е нещо безразлично в ценностно отношение, примерно е същото, все едно, да си с руса коса - или нисък. Това е факт на живота, който трябва да се обясни. И модерните учени го обясняват, твърде убедително, впрочем, аз сам съм заемал позицията на психолог и съм осветлявал този интересен въпрос от най-различни ъгли - примерно в книгата ми ЕРОТИКА И СВОБОДА (с под-заглавие "Практическа психология на пола, секса и любовта"), а също и в първата ми книга, която се нарича ЖИВОТЪТ НА ДУ-ШАТА (с подзаглавие "Психология").

Но, от друга страна, ний сме бълга-ри, живеем в България, а у нас широкото народно съзнание съвсем не е толкова ученолюбиво, а пък разбирания на учените, които са в рязък дисонанс с разпростране-ните предразсъдъци, съвсем не се толери-рат. Тъй че затова у нас хомосексуалните, срещайки отвсякъде, предполагам, едно неразбиране и една враждебност, а също и нетолерантност, разбира се, няма да афи-шират особената си сексуалност. Прочее, същото положение като у нас е и в други напреднали страни като Сърбия, примерно, или Русия също. Или Казахстан. Там са способни оня, който е хомосексуален, да го разпънат на кръст или да го убият с камъни; затова, разбира се, хомосексуалните, ако не са малоумни, няма да афишират сексуал-ността си, напротив, самотно ще преживяват с нея. Та затова се изразих така.

Надявам се донякъде отговорих на въпроса Ви. Ако има нещо друго, питайте, пак ще отговоря... Любомир Сирков каза: И аз прочетох с интерес разговора, но на мен ми направи впечатление друго: стандартността на реп-ликите на собственика на блога (автор, известен не само с блога си, но и с книги, написани от него).

Вижда се, че има два основни въп-роса, по които двамата събеседници стигат до силно противопоставяне и взаимно неп-риемане: това са въпросите за евреите и за хомосексуалистите.

Ако приемаш хомосексуалистите такива, каквито са – то още повече би тряб-вало да приемаш и християните (православ-ни, но и не само) – и да ги приемаш такива, каквито те са (ако не за друго, то поне защо-то християнството у нас не е просто някаква модна приумица, а е традиция). Да ги прие-маш такива, каквито те са, означава да ги приемаш заедно с тяхното отрицателно отношение към хомосексуалността.

Виждаме обаче, че Ангел Грънча-ров с лекота отхвърля това. А то е очевидно за всеки, запознат с Новия Завет, че за християните хомосексуализмът е неприем-лив. Това е факт, който произлиза от конк-

ретни текстове в свещените книги на хрис-тияните.

Според Грънчаров обаче хомосек-суалната ориентация „по мнението на мо-дерната психология, не е извратеност”. Да, хомосексуалността може би не е „изврате-ност” – но само погледната в един тесен, индивидуалистичен (а не обществен!) сми-съл.

Да, от индивидуалистична гледна точка можем да приемем, че хомосексуалис-тите са просто едни хора, които на никого не пречат. Погледната от обществена гледна точка, хомосексуалността обаче вече изг-лежда по съвсем друг начин!

В историята (поне досега) не из-вестен случай на сравнително устойчива обществена структура, изградена от хора с хомосексуална ориентация. От индивидуал-на гледна точка може да ни струва, че какви-то и особености да има даден човек, той е равностоен на всеки друг – когато обаче става въпрос за изграждане на общество, нещата стоят вече по съвсем друг начин.

Можем да делим хората на каквито си пожелаем групи по какъвто си изберем белег – но при всички случаи след анализ ще се окаже, че едни такива групи досега са съумявали да изградят сравнително устой-чиви и развиващи се обществени структури (общности, общества, дори цели цивилиза-ции) – докато други групи хора не са успява-ли. В конкретния случай нещата са повече от ясни: общността на християните (включи-телно и на православните) е съумявала да бъде обществено-градивна – тази общност е изграждала общества, държави, цивилиза-ция.

Докато общността на хомосексуал-ните няма постигнати такива резултати (поне до момента – за бъдещето е рано да се говори).

Ще кажете: ама хомосексуалистите са постоянно подложени на преследвания... Същото е било обаче положението и на християните! И те са успели да преодолеят тези трудности (поне до момента изглежда така – за бъдещето е рано да се говори).

Тук стигаме и до въпроса за недос-татъчната откритост на хомосексуалните хора. Според Грънчаров тази недостатъчна откритост е оправдана, предвид нетолеран-тността в обществото към тях.

Според мен тази тяхна недоста-тъчна откритост е една основните слабости на хомосексуалните хора. Ясно е, че когато ти липсва откритост, останалите хора ще имат основания да се отнасят с подозрение към тебе. Повече откритост само би помог-нала на хомосексуалистите – ако не непре-менно в краткосрочен, то със сигурност в дългосрочен план. Ако смятат, че към тях в обществото има насадени необосновани предубеждения – то единственият начин да бъдат преодолени тези предубеждения по естествен път е именно чрез повече откри-тост от страна на хомосексуалистите.

9 А по въпроса за евреите: аргумент

от типа "Христос е евреин" е напълно него-ден - да, християните искат да приличат на Исус, но не защото той е евреин - и искат да приличат не на еврейското в него - подобна мисъл няма да видите у никой истински християнски автор. Ангел Грънчаров каза: Г-н Сирков, благо-даря за хубавия коментар; засягате важни въпроси и ме атакувате доста убедително! Ще отговоря с удоволствие. За мен е чест да разговарям с умни и мислещи хора.

Първо, обвинявате ме в началото, че репликите ми били стандартни, по-надолу обаче се оказва, че все пак не отговарям толкова стандартно, т.е. както се очаква да отговоря, както би следвало да отговоря. По тази причина нека да оставим обвинението за стандартност настрана. Пък и нашият разговор с този младеж беше съвсем несе-риозен, аз уточнявам, че той почна спонтан-но, разговорът ни не е научен или някакъв такъв, на места моя милост си позволява да го провокира, понеже бях заинтригуван от позицията му, тук-там се шегувам, пресил-вам нещата и прочие, щото нашата, на фи-лософите, работа, повтарям, е да дразним, да провокираме. Затова недейте да разг-леждате мнението ми, изразено в разговора, за моя едва ли не "официална" позиция. Хубавото на тия диалози, според мен, е това, че спорещите разполагат с една сво-бода в по-голяма степен, отколкото ако всеки от тях пише монологична статия.

Тъй че Вие сте констатирали ня-колко формални противоречия в моята позиция, които са Ви впечатлили дотам, че сте седнали да напишете "опровержение". Да, аз съм съгласен с аргументацията Ви, всичко е тъкмо така, както пишете. Наистина си противореча. Добре сте изразил противо-речията ми. Аз често допускам такива про-тиворечия, понеже смятам, че подобен род въпроси нямат и не могат да имат окончате-лен отговор, който да е задоволителен за всички; а, знайно е, противоречието води напред, както твърди старецът Хегел. Та ако погледнете на всичко от тази гледна точка, смятам, че работите ще почнат да Ви изг-леждат по-иначе.

Само един пример ще дам. Пра-вославните са твърдо против хомосексуал-ните. И против самата хомосексуалност.

Хомосексуалните са такива, какви-то са станали. Те съществуват неслучайно. Дали и по природа, или е резултат на техен избор, е отделна работа. Да виниш хомосек-суалния че е хомосексуален, е глупава ра-бота. То е горе-долу същото да виниш чер-нокосия, че е чернокос. Много е сложен въпроса за това под действието на кои фак-тори един човек става хомосексуален; прех-валената наука има много тези и концепции по въпроса, но въпросът си стои открит. Моя милост пък има пристрастно отношение към християнството (и православието), но въп-реки положителното ми отношение към религията, аз си съхранявам така потребна-та на философа свобода. Не мога да съдя догматично. Трябва да виждам нещата от много страни и ъгли.

Тъй че за православния мой опо-нент е съвсем естествено да е рязко против хомосексуалните, понеже такава е доктрина-та, която той споделя, аз обаче, като фило-соф, не мога да правя същото, понеже съм длъжен да зачета правата и на другата страна, на хомосексуалните. Грубо казано, ако има две "истини" по въпроса, на правос-лавните и на хомосексуалните, аз, като философ, нямам правото да заявя, че едни-те са на 100% прави, а другите изцяло гре-шат. Е, какво да правим с тия хомосексуал-ни, след като обявим, че тяхната истина е "погрешна"?! Към газовите ли камери да ги подкараме? Ако и философите почнат да мислят като множеството, в това число и православното множество, тогава няма да остане никаква съпротива спрямо всеобщо-то желание да пратим хомосексуалните в газовите камери, та да ги отървем от тяхна-та "заблуда"; тоест, помагайки им да умрат, да ги спасим.

За мен като философ такава една гледна точка е изцяло неприемлива. Вяр-вам, че и за Вас е неприемливо едно такова решение. Именно моите противоречия, които все пак са философски (и човешки), пък и противоречията на още много други хора като мен, които, макар и нефилософи, не са толкова крайни, удържат развитието от крайните решения. Това, че днес не праща-ме хомосексуалните ако не в газовите каме-ри, както това се е правело преди някакви си 70 години, то поне в затвора, както това се правеше в България допреди някакви си 20-тина години, се дължи и на позицията на хора като мен, философи или не, които все пак са помогнали на хомосексуалните да гледаме като на хора, като на човешки съ-щества, вярно, различни от нас в едно съ-ществено отношение, но все пак хора.

Да спра дотук, понеже отговорът ми стана дългичък, т.е. неприятен за четене. Моля, коментирайте пак, пък и участвайте и в други дискусии в този блог! Александър Георгиев каза: Здравейте, исках да напиша коментар към публикацията ви Диалог между философ и православен

семинарист по най-различни въпроси, но той се оказа прекалено дълъг за това. Изпращам ви го тук, с надеждата да получа отговор от вас.

Благодаря ви искрено за отговора, благодаря ви също за обещанието, че ще ми отговорите отново, от което ще се възполз-вам, защото от доста време сте ми интере-сен като личност.

Да, несъмнено младежи, които се определят като религиозни, а пък и са, не са често срещано явление. Но от думите ви излиза, че е хубаво да си различен само заради самата различност, което на мен ми прилича на ирационален антиконформизъм, не мислите ли? Плюс това отъждествявате различен, необичаен, оригинален с интере-сен, което, смятам, е абсурдно. Просто не разбрах с какво ви впечатлява човек, който не аргументира мненията си, който отказва да приеме чуждите аргументи, който просто заявява мнението си, без да е възможно да участва в спор (който е именно полезната, интересната последица от споделянето на различни мнения (или бъркам?))? Не напра-вих ли портрет на религиозния човек? Не направих ли портрет на човек, отказал се от разума си?

Връщаме се към темата за хомо-сексуалността, тъй като тя е изключително интересна, а вашата позиция по въпроса ме удивлява. Науката разглежда нещата обек-тивно, да. Но също така психологията поста-вя известни критерии за сексуалните извра-щения (девиации, ако не бъркам терминоло-гията), сред които не влизат предписанията на библията. А след като според науката, която е обективна, няма нищо ненормално в хомосексуалността, то пред човек не стои въпросът дали да я приеме, или не; дали да толерира хомосексулните, или не; пред него стои единствено въпросът дали ще използва ума си, или не; дали ще се довери на наука-та, която е рационална, обективна и борави с доказани факти, или ще отрече нейните изводи, с което ще заяви, че тя няма нищо общо с реалността, след което ще е спосо-бен да заяви каквото си иска, защото светът няма да подлежи на обяснение, никой няма да трябва да се обосновава и в името на вярата му в каквото и да било ще може да предприема действия като унищожаването на евреите в нацистка Германия или зверст-вата, които се случват на хомосексуални хора в страни като Русия, Иран, България и още къде ли не. И след като пренесохме въпроса в полето на метафизиката (бъркам ли понятията?), нека се отправим към етика-та и помислим дали е морално да позволим подобни зверства да се случват. Нима някой може да определи холокоста като нещо добро? Нима някой може да каже, че зверс-кото убийство на младо момче в Борисовата градина в София от изверги, заели се да "прочистват" парка от такива (според наука-та съвсем нормални, но според тях - не) хора е морално?

10 И докато Борис е християнин и, на-

дявам се, не би предприел аутодафе срещу хомосексуалните (макар историята да е красноречива, светата инквизиция е убила доста хора), колко от "псевдо-християните" няма да се заемат с пречистването на пла-нетата от хора, за които вярват , че са не-нормални и не заслужават правото да живе-ят? И както за светата инквизиция основание да изгори жена като вещица е доноса на сърдитата й съседка и най-проста бенка, обявена за трето зърно, така за днешните отряди за прочистване на населението е основание показването на една статуя, произведение на изкуството.

Мисля, че ваша задача, като фило-соф, е да разяснявате именно тези неща, да не допускате "хомосексуалните, ако не са малоумни, да се крият", защото няма причи-на, освен нечии прищевки и отказ от мисле-не, те да трябва да се крият. Има една инте-ресна мисъл: "Злото тържествува единстве-но когато добрите хора не правят нищо". И е така, ако добрите хора в лицето на вас, философите, чиято задача е именно да просвещавате хората и да разяснявате нещата, за които аз сега пиша, при това неумело, защото не съм философ, а това са въпроси именно от тяхната компетенция, ако вие не правите нищо и обявявате "ами нека се крият, защото иначе ще ги убият", то и вие ще сте виновни когато затворят вас, г-н Грънчаров, защото някакъв дебил, който не е успял да проумее тези неща е успял да се докопа до властта и несрещнал съпротива и останал с неопровергани теории, е прокарал "закон против содомията", а вие сте обвинен в хомосексуалност, защото сте публикували снимка на статуята на Давид. Преувелича-вам ли? Да започна ли да изброявам случа-ите на зверски убийства, за които самият вие говорите, както и страните, в които такива закони срещу содомията съществуват? Ще кажете, че ние сме по-развити от тях? Това не е оправдание, един мой съученик заяви, че ще е най-добре ако в България стане като в страните от третия свят, всеки да разчита на мускулите, а не на ума си, за да оцелее, ако възтържествува "законът на джунглата". И това не е различен младеж, това е масо-вият младеж, представете си.

Аз също съм млад, като Борис, на 16 години съм, но смятам, че човек има разума си, за да го използва, а не за да го предава в ръцете на някой, написал книга преди повече от 2-3000 години (не зная точно от кога датират най-старите библейски текстове). Смятам също така, че твърдение, което се приема единствено заради вярата в него, не може да доведе до нищо добро. Вярата е имала своето време, тържествува-ла е, и за съжаление нейната епоха не слу-чайно е наричана "тъмните векове". Искаме ли да се завърнем там?

Благодаря ви много за отделеното внимание, надявам се, че няма да искам много, ако отново ви помоля да дадете

мнението си за мислите ми, то е важно за мен.

Желая ви приятен ден! Александър Георгиев (Моят блог) Ангел Грънчаров рече: Здравейте, г-н Георгиев, благодаря Ви за изключително интересния коментар! С удоволствие ще Ви отговоря, за мен е изключително приятно да разговарям с мислещи млади хора.

По първата част от коментара Ви, а именно с какво ми е интересен Борис, съз-навам, че напълно основателно ме критику-вате; да, неубедително звучи позицията ми, пък и прилича на "шикалкавене". Да, голям недостатък на Борис е, че не полага никакво усилие да аргументира позицията си, а я счита едва ли не за "очевидна". Но и такива самонадеяни млади хора, за стария човек като мен, са все пак интересни: защото съзнанието им представлява необработена и буренясала нива, върху която тепърва младият човек ще трябва да положи усилие - за да я обработи сам. На мен ми е инте-ресна реакцията на такъв човек, който, не замисляйки се, си повтаря своята истина; разбира се, още по-интересно ще ми е да наблюдавам реакцията му когато почне да се замисля. Но този първи етап, когато фи-лософът - а на мен, всъщност, такава ми е работата - подтиква младия човек да разбе-ре, че по същия въпрос може да се мисли и иначе, този първи етап, признайте, е необ-ходим. И неизбежен.

А пък, признайте, от друга страна погледнато, всеки човек, какъвто и да е, е интересен; на мен лично всеки човек, който не е като мен, тоест е различен, ми е инте-ресен; прочее, не съм установил да има друг, който да е точно като мен, по тази причина всеки човек ми изглежда интересен. За никой не смея да кажа: "Този там е неин-тересен!", понеже нямам право да го кажа, след като не го познавам. Пък и да го позна-вам, във всеки момент другият човек може с нещо да ме изненада: как тогава да твърдя, че този или онзи не бил интересен?

Невероятно добре сте го казал, но, да признайте, сте се и поувлякъл, както подобава за младия човек, пишейки ето това:

Просто не разбрах с какво ви впе-чатлява човек, който не аргументира мнени-ята си, който отказва да приеме чуждите аргументи, който просто заявява мнението

си, без да е възможно да участва в спор (който е именно полезната, интересната последица от споделянето на различни мнения (или бъркам?))? Не направих ли портрет на религиозния човек? Не напра-вих ли портрет на човек, отказал се от разума си?

Искам да кажа нещо по двете изре-чения, които съм подчертал. Всъщност, с тях откривате цяла една огромна по смисъла си дискусия, по която с удоволствие бих участ-вал не само с Вас, но и със същия този Борис. Съгласен ли сте ние тримата да проведем една такава дискусия в близките дни? Примерно в моя блог, а? Или, да ре-чем, в Скайпа, щото е в реално време. Аз също познавам още неколцина интересни млади хора, един от тях има силното жела-ние да учи философия и е доста напреднал в нея, ще поканим и него, ако сте съгласни? Вярвам, че ще се получи нещо страхотно. Но ето сега вкратце това, което мога да кажа като начало.

Религиозният човек не е човекът, отказал се от разума си. Много е прибързано да се съди така. Аз лично смятам, че вярата и разума съвсем не са противоположности, както на мнозина се струва, напротив, смя-там, че те могат да се намират в превъзход-на, в прекрасна хармония. А цялото недора-зумение иде от това, че почти всички отъж-дествяват ума (разсъдъка, интелекта) с разума. Разум и ум не са едно и също нещо. Ако се осмисли това, на тази почва ще се разбере как става така, че вярващият човек не само че също е разумен, но неговата разумност е в някакъв смисъл много по-вдъхновяваща и дори поетична от "разум-ността" на невярващия човек, който вместо Бог на пиедестала поставя своя слаб и самоуверен разсъдък!

Да не забравяме: Божият разум е истински пълноценният разум, образец за нашия, за човешкия разум, а пък, за да Ви подтикна сам да опитате да разнищите загадката, ще подхвърля и още нещо. А именно: умът, обогатен с чувството, т.е. намиращ се в единство с чувството (и с интуицията), т.е. двете в неделима цялост, са почвата, на която израства разума на човека. Тъй че ония, които, слушайки само разсъдъка си, и потискайки гласа на сърцето (чувствата), който им казва нещо съвсем друго, т.е. невярващите в Бога, нямат осно-ванието да се смятат за разумни; да, те са разсъдливи, дори умни, но... неразумни. И какво излезе? Явно трябва много да се мисли преди човек да се осмели да подх-върли нещо. Аз нямам нищо против, напро-тив, приятно ще ми е, да проведем една дискусия по тези въпроси, смятам, че тя ще е и полезна, и интересна.

По въпросите и репликите, които ми отправяте по повод на моята позиция спрямо хомосексуалните, би могло много да се каже, но аз по-горе писах вече по тази тема, тъй че, надявам се, отчасти съм Ви

11 отговорил по нея, макар и задочно. Прочее, напълно съм съгласен с изложеното от Вас, Вие при това сте го изразили много силно, приветствам:

... И е така, ако добрите хора в лицето на вас, философите, чиято задача е именно да просвещавате хората и да разяснявате нещата, за които аз сега пиша, при това неумело, защото не съм философ, а това са въпроси именно от тяхната компетенция, ако вие не правите нищо и обявявате "ами нека се крият, защото иначе ще ги убият", то и вие ще сте виновни когато затворят вас, г-н Грънчаров, защото някакъв дебил, който не е успял да проумее тези неща е успял да се докопа до властта и несрещнал съпро-тива и останал с неопровергани теории, е прокарал "закон против содомията", а вие сте обвинен в хомосексуалност, защото сте публикували снимка на статуята на Давид. Преувеличавам ли?

Изобщо не преувеличавате, така е, споделям. Също много ме развълнува Ва-шата реплика, която, според мен, заслужава отделна дискусия, а именно тази:

... един мой съученик заяви, че ще е най-добре ако в България стане като в страните от третия свят, всеки да раз-чита на мускулите, а не на ума си, за да оцелее, ако възтържествува "законът на джунглата". И това не е различен младеж, това е масовият младеж, представете си.

Ето и тия проблеми, които поставя-те, заслужават по-внимателно обсъждане и осмисляне. И по-настойчиво обсъждане, защото у нас, както е известно, всяко чудо за три дена, а пък после всички забравят. Аз обаче не забравям; например си спомням, че Вие имахте много силна позиция по проблемите на образованието, която изра-зихте по времето на ученическата стачка, ето и по тази тема много би ми се искало да поговоря и с Вас, и с човек като Борис, пък и заедно, защото те наистина са важни, а това, че не мислим еднакво, не е нещо ло-шо, напротив, то ни помага да вървим към истината, преодолявайки трудностите. Ужасното би било когато почнем всички да мислим еднакво; аз живях в това време, наречено комунизъм, и още хладни тръпки от преживения ужас и кошмар лазят по гърба ми когато си спомня за него.

Прочее, вие, младите, сте щаст-ливци, че не сте живели и няма да живеете в такова кошмарно време. Да знаете как ви завиждам само; примерно, сега няма забра-нени книги, вие, младите, можете да четете всичко, а когато аз бях на вашите години, най-хубавите и най-ценните книги бяха все забранени! Ето за това на комунизма аз лично никога няма да му простя: че ме е така много ощетил. Простете за отклонение-то! С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Позволих си да публикувам Вашето писмо и моя отговор като части от дискусия-та по същата тема в блога, надявам се, няма да възразите. Ако възразявате, кажете, моментално ще го махна.

ОНОВА, КОЕТО ЩЕ НИ СПАСИ, Е ДА РА-БОТИМ ЗА ВЪЗВРЪЩАНЕТО НА РЕСПЕК-ТА ПРЕД ИСТИНАТА – ДА РАБОТИМ ВСЕ-КИ ДЕН, НЕУМОРНО

Полемиките около датата 9-ти сеп-тември продължават. Статията Защо сме страна, прогизнала от комунизъм предиз-вика немедлено пространен отговор, който публикувах отделно под заглавие Бляскав пример за наглостта, дебелоочието и цинизма на комунистите. А във връзка с тия две публикации някой си Bacho Кольо се е заел да адвокатства в полза на тезата на опонента и затова пише отзив, съдържащ „съкрушителна“ критика на моята позиция и на моя метод; наложи се да отговоря; ето двата коментара последователно:

Другарю Алекс, кому са нужни ва-шите аргументи? Грънчаров аргументи и факти не признава, на него му дай клишета, идеологеми и обиди – много, много обиди. Аргументите него го изваждат от равновесие – особено когато са изложени кратко, ясно и стройно, както сте го сторили Вие. Той ще ви докаже, че не сте прав по единствения на-чин, по който той умее: ще ви нарече кома-нуид, динозавър и задължителни ще СЛО-ЖИ В УСТАТА ВИ НЯКОЯ ТЕЗА, КОЯТО НЕ Е ВАША. И тутакси геройски ще я обори.

П.С. Аз лично не съм съгласен със всичко, което сте написали. За съжаление в мътните дни след 09.09.44 на другарите се наложи да ликвидират много достойни и невинни българи… наред с убийците на деца и главорезите.

А ето сега и моят, на А.Г., отговор на горното:

„Аргументите“ и „фактите“ на кому-нистите и комуноидите имат един извор: лъжата. Те са породени от идеологическата параноя на тия динозаври спрямо всичко, което е личностно обусловено и свободолю-биво.

За да има човек съответствие или адекватност с лъжливата и параноична „аргументация“ на комунисто-комуноидите самият той трябва да е лъжльо поне колкото

тях. На това основание да се спори с комунист е все едно да спориш с радиоточ-ка. На нормалните хора, които ценят и се прекланят единствено пред истината, им липсва оная душевна мерзост, благодаре-ние на която биха могли все пак да намерят някаква допирна точка с комунисто-комуноидите.

Затова „аргументациите“ на кому-нистите мога да ги уподобя с плюенето срещу вятъра – или срещу Слънцето. По тази причина именно самият комунист е най-красноречивото опровержение на самия себе си. Всичко, изречено от комуниста, се обръща срещу него самия. Всеки негов „аргумент“ е лъжа, която като бумеранг го цапардосва право в устата… за какво ни е в такъв случай да спорим с него?!

Истината никому не прощава. Ис-тината е тази, която ни прави свободни. Незачитането и неуважението на истината, ерго, преклонението пред лъжата, е първият признак за несвободност. Тоест за комуно-идност. У нас затова така много се лъже: защото безнадеждно повредените от кому-низма, които моя милост предпочита да ги нарича комуноиди, за жалост, са твърде много, са прекалено много. Ний и заради тях сме на това дередже.

По тази причина сме се превърна-ли в страна на лъжата, където масово се нехае за истината – и масово се прекланят пред лъжите и пред лъжльовците. А това е страшно.

Онова, което ще ни спаси, е да ра-ботим за възвръщането на респекта пред истината – да работим всеки ден, неуморно. Иначе, ако не го сторим, сме загинали. Не излезем ли от блатото на лъжата, в което ни закопа комунизмът, не стъпим ли на твърда-та почва на истината, там и ще си изгнием…

ПИСМО НА ТОТЮ МЛАДЕНОВ ДО БА-РАК ОБАМА

ТОТЮ МЛАДЕНОВ ПИШЕ НА БАРАК ОБАМА Автор: Евгений Тодоров

Уважаеми Господин Президент, Очевидно Вие сте социален прези-

дент, аз пък съм социален министър от една далечна малка страна. Малка страна, но изглежда тук разбираме нещата по-добре. Страната ни се казва България и е известна с това, че тук живеят най-умните, най-образованите, най-гостоприемните и най-трудолюбивите хора. Затова си позволявам да Ви дам акъл – след като прочетох какво искате да направите за Вашите трудови хора и за безработните.

Господин президент, аз съм прям човек и искам да Ви кажа откровено, че Вие не мислите за трудовите хора. Вие мислите за капиталистите. Искате да се намалят

12 някои данъци не само на работещите, но и на малките фирми. Че за какво ще помагате на малките фирми? Че тези фирмаджии са най-големите мошеници – при нас те осигу-ряват хората на минимална заплата, не чукат на касовия апарат, занимават се със спекула и продават лошокачествени стоки. Лошото е, че като прочетат как галите с перце техните събратя отвъд океана, и нашите ще искат някакви облекчения.

Освен това сте искали да се отпус-кат държавни средства за стимулиране на икономиката. Това вече пък е наливане на пари в джобовете на работодателите. Безс-мислено е – те ще окрадат всичко. Парите трябва да се дават директно на работници-те.

Затова ние в България не си губим времето да умуваме как да се докараме на капитала. Защо е нужно такава сложна сис-тема – да се инвестира в икономиката, така щели да се разкриват нови работни места, а тези, които още са на работа щели да пла-щат по-малко данъци и т.н. Шменти капели – както казва моят шеф.

Ние сега смятаме да вдигнем не само минималната заплата, но и осигури-телните прагове. Тоест да принудим капита-листа да плаща повече на работника. Да извади от своя джоб и да плаща. Няма ала-бала!

Нашите капиталисти ни заплашват, че така щели да се увеличат безработните. Затова смятаме да забраним на фирмаджи-ите да съкращават работни места. Който съкращава – в затвора! Който закъснява с осигуровките – в затвора! Който закъснява със заплатите – в затвора!

Защо да си губим времето с някак-ви инвестиционни програми и с планове за разкриване на нови работни места?! Глупос-ти на търкалета! Бий капиталиста по главата и си гледай кефа! Тотю Младенов – истински социален минис-тър

БЛЯСКАВ ПРИМЕР ЗА НАГЛОСТТА, ДЕ-БЕЛООЧИЕТО И ЦИНИЗМА НА КОМУНИСТИТЕ

Публикацията от тази сутрин Защо сме страна, прогизнала от комунизъм е предизвикала красноречив отзив от някакъв комунистически динозавър, нарекъл се „Aлекс“. Публикувам по-долу целия комен-тар на червения динозавър, а ето най-напред моята кратка реакция по повод на на наглото му изстъпление:

Интересно е защо пропусна шпио-ните, доносниците и терористите в полза на СССР?! Те примерно защо не заслужават разстрел след като предават страната си в състояние на война? Съчинението ти е бляскав пример на комунистически цинизъм; разбира се, ще го поднеса на читателите в отделен постинг – за да видят до какви колосални мащаби може да достигне наг-лостта и дебелоочието на комунистите. Прочее, от защитник на убийци, чиито ръце, са оцапани до лактите с кръв, нима може да се очаква нещо друго?!

А ето сега и „матрьяла“ на другаря: Г-н Стоянов, датата 9.IX.1944год.

може да бъде черна за: 1. За всички военнопрестъпници,

присъединили през 1941 год. България към оста Рим-Берлин-Токио и обявили война на „демократичните“ САЩ и Англия. Дори и в сегашния НК има наказание за съучастие в убийство! А за война дала 50 милиона жерт-ви… Войници няма на германо-съветския фронт, но България е била окупирана де факто от части на Райха. Реквизиционните комисии на монархо-фашисткия режим са изземвали почти всичко от българското село, което било 90% от населението и още има „живи спомени“ за този период. Българ-ските предприятия са работели почти изцяло за фронта. В резултат от това в годините 1941-44 година са избити близо 10,000 чове-ка противници на режима, много от които без

съд и присъда. Български окупационни части са разплаквали дете в майка на тери-торията на Гърция и Сърбия на които сме изплащали репарации до паричната рефор-ма в 1962година… Разрушената от бомбар-дировките София?

И за тези убити 10,000 човека и се-мействата им, за зверски пребиваните в полицията политически затворници, при хроничния глад и недоимък на село и жесто-ката експлоатация искате да няма кръв и „Народен съд“ след 9.IX.1944 година? Да няма мъст??? Дайте да пребия баща Ви до смърт, да убия брат ви и насиля сестра и съпругата Ви пред очите на децата, дали ще сте толкова демократичен?!?!

И това не са митове, това са спо-мените на хората от онова време и извадки и снимки от полицейските архиви.

Нима за тези дето разграбиха Бъл-гария след 10.XI.1989 година и разрушили поминъка на българина не трябва да има възмездие??? Само за последните 10 годи-ни има над 11,000 самоубийци от…“демокрация“… Всяка година от боклу-ците дето се продават по магазини вместо „храна“ и стреса в България умират 70,000 от инфаркти и инсулти и 20,000 от рак.

2. За всички, които са живели на гърба на народа преди датата и са го експ-лоатирали изтезавали в полицията или са го избивали при полицейските шайки на пре-дишния режим. За шпионите и доносниците на Германия, Англия, САЩ и Ватикана в България…

3. Всички нагаждачи, кариеристи и педерасти, дето си въртят задника на всеки за пари и постове и след 9.IX.1944год. и неуспели да се адаптират. Както и за ново-появилите се след 10.XI.1989год. били на добре платени „номенклатурни“ постове. Не по-различни и по-гадни от тези внедрили се в системата се след 9.IX.1944год., но със знак „антифашизъм“…

4. За всички глупаци сега дето как-то е писал Чудомир – „Ходил на училище, колкото да му се поразмъти мозъка.“ – и повтарят без да се замислят изтъркани мисли и клишета от официалната антикому-нистическата пропаганда. Или несъстоятел-ни дето прочели 2 пропагандни книги бързат да сглобят 1 една от тях, търсещи да се реализират…

5. За малкото предприемчиви, чес-тни и добри българи, които не обичат друг да им определя живота и разчитат единст-вено на собствените си ум, ръце и сърце.

6. За невинно пострадалите от чо-вешката злоба и клевета в борбата за власт, които са жертва на всяка нова власт и ре-жим.

Вие от т.5 ли сте? И ако сте, и продължават да Ви пречат „комунистите“ и „тежкото комунистическото наследство“ вече 22 години, дали наистина сте достатъчно предприемчив или само хленчите?

13 МНЕНИЕТО И ОПРАВДАНИЕТО Е КАТО ЗАДНИКА – ВСЕКИ ГО ИМА, НО НЕ ВСЕКИ ГО ПОКАЗВА

В блога си г-н Иво Инджев написал коментар, който започва ето така:

Много подходяща илюстрация на днешния 9 септември като спомен от миналото е цъфналият в Несебър билборд с огромната официозна снимка на един от участниците в кървавия преврат и с над-пис: „Сто години от раждането на другаря Тодор Живков“. Появата на тази реклама на скодоумието, която била платена с лични средства от поклонник на диктато-ра, е симптоматична с две неща: че се пръква в най-богата българска община, която би трябвало да е пример за удов-летворението от раздялата с аскетичния комунизъм, но и с факта, че не дразни управляващите.

Ако си спомняте, в качеството си на софийски кмет Бойко Борисов обяви лична война на задника на Азис и нареди да бъде свален негов билборд в столицата. Но когато някакъв задник рекламира в същия размер охранявания от него руши-тел на съвременната българска независи-мост, завещал фалиралата България на поколенията да се оправят с дълговете му, Борисов никакъв го няма.

А подобните му тържествуват над същата тази унизена България.

Прочетете докрая този коментар; а ето сега и един от коментарите на читатели-те на Иво Инджев:

Комунисто-комуноидите, както и Азис, не само си умират да показват черве-ните задници, а и го считат за гордост. И колкото по-нагло успеят да си наврат задни-ците в нечия физиономия, толкова по-доволни се чувстват.

Т.нар. „партизани“ в България са си били едни обикновени престъпници. Няма друго определение за хора, чиито „подвизи“ се заключават в това да ограбиш мандра за

да се наплюскаш до осиране с кашкавал и сирене. Или да запалиш 5-10 купи сено, с което да лишиш някого от зимна храна за животните; или да изгориш нечий полицейс-ки архив в село Долно Нанадолнище.

В Сърбия в определени области през войната само танкови и бронирани части на Вермахта са се осмелявали да влизат. Във Франция Съпротивата е ангажи-рала националсоциалистическите войски плътно и що влакови композиции са били взривени, що висши наци-функционери са били разстреляни, що локални въстания са били вдигнати.

В Норвегия съпротивата е успяла да попречи на Хитлер за създаването на атомна бомба чрез плътен саботаж и накрая потопяване на ферибот, пълен с „тежка вода“ – суровина за производство на експе-риментална атомна бомба.

А българските партизани си имат свой „връх на сладоледа“: нападение над болни и ранени, на невъоръжени немски войници и медицински персонал в Жабокрек!

Пълна отврат! Написа: Simeon А пък в моя блог други читател,

именно г-н Любомир Стоянов, е направил своя деветосептемврийски коментар; ето го:

Датата 9-ти септември е черна да-та в историята на България. Властта се взема от комунистическа шайка, която по-газва всякаква човечност, справедливост и свобода. Как е възможно този бандитски „народен съд“, насърчаван от съветските окупатори, да осъди повече от 2000 души на смърт, и то в България, която изобщо не е пратила и войник на Източния фронт?

На Нюрнбергския процес, който съ-ди фашистките главатари в Германия, на смърт са осъдени 12 души, а двадесетина получават различни срокове затвор.

„Народният съд“ в България погаз-ва всякаква справедливост и съди по „про-летарски“, комунистически, класов отврати-телен начин.

Съгласен съм с Вас, че е трудно вече да се пише за комунистическия период в България – защото не оставя никой равно-душен. Много линкове дават представа за написаното от Вас преди.

Все пак доживяхме, слава Богу, то-ва време когато можем открито да заклей-мяваме комунистическата диктатура. И кой би помислил, че комунистическите диктатури ще рухнат като колоси на глинени крака в Източна Европа почти едновременно, а и великият Съветски Съюз ще пропадне зави-наги!?

Поклон пред жертвите на комуниз-ма!

КНИГИ С ОТСТЪПКА И С АВТОГРАФ ОТ АВТОРА

Можете да придобиете всяка от моите книги, излезли през последните годи-ни, с автограф от автора и с отстъпка 20% ако дадете заявка за това на имейла angeligdb от abv.bg Ще получите поръчана-та книга с наложен платеж по пощата. Раз-ходите по доставката са за моя сметка.

Вашите пари ще отидат за издава-нето на следващата книжка на списание ИДЕИ. По този начин ще станете техен спомоществувател - и ще подпомогнете духовната култура и образованието на българската младеж. ЗА ИНТЕРЕСУВАЩИТЕ СЕ ОТ СЪВРЕ-МЕННА ФИЛОСОФИЯ И ПСИХОЛОГИЯ:

14

15

ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ

ДА ПОГЛЕДНЕМ В БЪДЕЩЕТО СИ: "БОЙ-КОЛЕВКА"

ЗАЩО СМЕ СТРАНА, ПРОГИЗНАЛА ОТ КОМУНИЗЪМ

Днес е 9-ти септември. На този ден

в 1944 година комунистите, покачени на съветски танкове, вземат властта и устано-вяват най-кървавата тирания, която изобщо някога е съществувала в България. На този ден бодри калпазани-каскетлии слизат от

16 планината и се настаняват по държавните кабинети – за да ни управляват, те и техните наследници, непрекъснато до ден днешен. Десетилетия наред клаха и крадоха народа така, както никой друг не го е клал и крал. Днес пък 9-ти септември ще го почитат – освен олигофрените, „вярващи“ в комунизма – в грамадните си хладни резиденции най-вече ония, които на този ден дължат всичко, имам предвид комунистическите ни олигар-си.

Комунизмът е царство на несвобо-дата, на всеобщата тъма, на униженията, на мизерията от всякакъв вид, а най-вече – морална и личностна. Много съм писал за ситуацията, в която вкара цялата нация комунизмът, и в която още сме потънали до шията, бидейки сякаш потопени в някакво непроходимо и гнусно тресавище.

И затова на днешния ден изобщо не ми се пише: всичко вече е казано, всичко е написано, ала има ли кой да се вслуша, има ли кой да се зачете?! У нас в последни-те години тече процес на страшна рекомуни-зация, на отказ на големи слоеве от ценнос-тите на свободата и на дива носталгия по „блажените“ времена на комунизма. Което е свидетелство за израждането на големи слоеве на нацията – и атестат за личностна непълноценност на хилядите хора-носталгици. Защото оня, чието сърце трепти по комунизма, на това основание, разбира се, яростно ненавижда свободата; такива всъщност са се отказали от всичко онова, което ни прави човешки същества. Свобода-та е първото сред тях, но комунизмът не търпи свободата: той е най-големият й враг.

Ето в тази връзка днес ми се иска да сложа линкове на една част от нещата, които съм писал в този блог във връзка с 9-ти септември през изминалите години. Иска ми се благодарение на тях някои хора да се зачетат и да се позамислят. Щото отвсякъде контролираните от комунистите и от кому-нистическата олигархия медии им пробутват най-умилителни и пошли басни за „комунис-тическия рай“, в който уж сме били живели – и при който отвсякъде били текли реки от мед, масло и… ракия.

И младите слушат тия басни и мно-зина им се връзват. На комунизма се прида-ва някакъв едва ли не „героичен“ и дори „романтичен“ образ, а пък днес, в условията на „проклетата демокрация“, всичко било

рухнало – ах, защо не бяхме и ний така щастливи да се родим при комунизма и да си поживеем „като хората“?! И, прочее, да си помаршируваме на воля. У нас, запомнете от мен поне това, комунистите са съвсем без срам – и лъжат най-гнусно!

А за истината на комунизма, за не-говите противочовешки изстъпления, медии-те у нас не говорят или говорят с половин уста. Ето затова поне в интернет, най-свободната територия на мисълта и словото, истината трябва да бъде почитана. Моля, разгледайте ако искате ето тия статии и дори се зачетете: „Подвизите“ на комунистическите убийци след 9-ти септември 1944 г.

В България през 1944 г. са умрели от препиване само неколцина съветски солдати – не вярвам точно на някой от тях да са издигнали паметник!

Открито писмо до Министър-председа-теля Бойко Борисов с искане за демонти-ране на паметниците на Съветската ар-мия – окупаторка на България

Ценностният вакуум в душите на младите – и не само на младите

Бъдещето ни трябва да е свободно: зло-вещият паметник на Альоша на Бунар-джика трябва да се демонтира и премес-ти!

У нас, за жалост, комунистите станаха „свещените крави“ на печалната българ-ска демокрация, поради което още сме си на туй дередже…

Лека полемика около злокобната и кър-вава дата 9-ти септември

Затова сме и хора: да си помагаме, да надмогваме заблудите си и заедно да търсим истината

Страдалчески носталгичен вопъл на многострадалната народна душа

И още много други публикации, които мо-гат да се намерят в търсачките на този антикомунистически блог.

ДИАЛОГ МЕЖДУ ФИЛОСОФ И ПРАВОС-ЛАВЕН СЕМИНАРИСТ ПО НАЙ-РАЗЛИЧНИ ВЪПРОСИ

Борис Митов е съвсем млад - но затова пък много интересен! - човек, който си има свой блог, блог, който според мен е същинско явление в блогърстването; сами можете да отсъдите като отидете да поглед-

нете. Борис е християнин, той обаче казва че е православен, учи в семинария (!), а пък разговорите с него наистина са много интересни.

Днес проведохме един разговор, започнат съвсем спонтанно; като завърши разговора, на мен ми се стори, че е интерес-но да го публикувам като диалог (на мен, знайно е, много ми харесват диалогичните публикации, или публикациите-диалози, аз комай съм единственият в "блогосферата", който публикува такива материали), речено-сторено, попитах Борис, той не възрази, ето го в крайна сметка и нашия разговор; да се надяваме, ще е интересен и за други хора, а пък ми се иска да излезе и за читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Борис Митов: Здравейте. На мене банер защо не сте ми пратили? Ангел Грънчаров: Аз на никой не съм пра-щал. Който сам поиска, ще му дам. Никой не поиска. Да Ви пратя ли банерче? Кое си харесвате? Борис Митов: Няма нужда вече. Г-н Грън-чаров, Вие и вестник "Гражданинъ" ли издавате? Всичко това сам пишете!? Толко-ва много блогове поддържате, списания, вестници, книги пишете и издавате, освен това пишете и в блоговете си!? Ангел Грънчаров: Да, аз притежавам цяла "медийна империя" :-) имам и персонална телевизия, правя клипове и пр., блогове, списание, вестник, какво ли не имам :-) Ако сте си харесали банерче, мога да Ви дам... Борис Митов: Не е смешно, ужасно е. Нон стоп всичко това да правя не си го предста-вям. Ангел Грънчаров: Имам и издателство, издавам книги :) Борис Митов: Знам. Нали Ви ги и реклами-рам все още. На мен не ми е смешно - чудно ми е. Не е човешко. Ангел Грънчаров: С Божията помощ всичко е възможно! Борис Митов: Аз получавам главоболие да направя като хората един блог, а Вие цели 10. Та то не е книги, вестници, сайтове, па дай да отворим цяла книжарница с лични творения?! Борис Митов: Браво! Така е. Браво! Неве-роятно! Аз ако трябваше да направя нещо такова... не бих могъл да хапна и един за-лък.

17 Ангел Грънчаров: Човек свиква към всичко, иска тренинг. Дайте адреса на блоговете си, Вие нали имахте два? Борис Митов: Видях, че копнахте от едини-ят ми - православния, чата. Ето: www. Chovechestvoto.blogspot.com Защо Ви тряб-ват? Ангел Грънчаров: Да ги препратя на един приятел Борис Митов: Ооо, мерси! И...? Абе мъча се да го популяризирам. Не зная как. Мислих, но не ща да моля Дарик да ми го популяри-зира. Ангел Грънчаров: Вижте, иска се търпение, хубавите неща се утвърждават постепенно и търпеливо. Борис Митов: Защо ще препращате блога ми? За тип разпространение? Ангел Грънчаров: Ами казах му, че има такова момче като теб, а той не вярва, та за доказателство... Борис Митов: Какво момче? Като мен? Хехе, аз съм си аз. Кое му е невероятното? Ангел Грънчаров: С хубав блог, религио-зен. Борис Митов: Не е религиозен, а правосла-вен. Ангел Грънчаров: Ами твоите връстници - нима нещо са направили?! Борис Митов: Ох, моите връстници... те са въздух под налягане. Не ме интересуват моите връстници. Направили са някакви неща, да, но не такива, каквито правим ние, естествено... Ангел Грънчаров: Именно затова, радващо е, че има млади хора като теб. Какво са направили?! Напили се не знам колко си пъти, ей такива неща правят... Борис Митов: Извинявайте, дайте на "ти" за мен, щото се получава двусмислие. В пър-вата апострофа пишете на "вие" форма, а в края - на "ти". Е, то и аз съм се напивал. Но с вода. И с кока-кола. Ангел Грънчаров: Да, не става да пиша на "Вие" когато говоря и за другите, за връст-ниците ти. Борис Митов: Добре, да не празнословим, щото в празнословието няма мъдрост. Топ-лата вода е открита... Мерси много за това, ако може опитайте и друг път! Ангел Грънчаров: Да, аз препоръчвам блога ти на много хора, ще го препоръчам и на моите ученици, аз преподавам на 700 ученика. И те давам за пример пред тях. Борис Митов: Сериозно? Ангел Грънчаров: Да. Много пъти. Борис Митов: Мерси, но аз не ща слава. Затова се и отказвам от шаха бързо. Не я ща, тя е много опасна. Ангел Грънчаров: Ама в нашето училище те са все техничари, та много не се интере-суват от религия и философия. Борис Митов: За това се и преместих в семинарията, но все пак благодаря. Там е проблема на философите. Ангел Грънчаров: Сега в семинарията ли учиш?

Борис Митов: Нали знаеш за един от най-великите философи. Извинявай, минах на ти форма. За Августин. Ангел Грънчаров: Карай на ти. Да е равно-поставено. Той, Августин, е бил разбойник на младини... Борис Митов: Да, уча в семинарията, но в София. Предлагат ми пловдивчани да уча при тях, но се чудя. Ангел Грънчаров: В София изглежда е по-добре. Борис Митов: Не, Августин е искал да оп-ровергае Господ Иисус Христос, но Той го вразумява. Абе пловдивчани казват обратно. Има един от баткумският манастир - игуме-на, отец Яков. Имам му благословията, но засега - в София. Ангел Грънчаров: Какво за отец Яков? Борис Митов: Познавате ли го? Имам му благословията. Даде ми благословията за семинария-Пловдив. Извинявай, исках да ти кажа нещо, което по принцип директно не се говори. Разбрах от един читател, няма да казвам кой, впрочем, аз въобще не бях обърнал внимание за това. Та... за това, че имате снимки на мъже в блоговете ви. и... че сте писали, че са с хубаво тяло - много хора се възмущават за това. Не че мисля, че сте хомосексуален и така, но има някои, които го натякват. Прощавай, с цялото ми уважение към теб. Щото лично не те познавам. Прек-расно е че си православен! Затова и невяр-вам да е така. Дори и другият Грънчаров (Елтимир) писа някакви такива работи. Какво мислиш? Ангел Грънчаров: Момент. Да не ме бъркат с някой друг?! Борис Митов: Не, не те бъркат. Ти имаш снимки на голи мъже действително. Ангел Грънчаров: Аз не съм писал такива неща, но съм защищавал хомосексуалните - щото съм против хомофобията. Борис Митов: За скулптурите става на въпрос - Аполон и т.н. Ангел Грънчаров: :-) Борис Митов: Не е до писаници. Ангел Грънчаров: Не е Аполон, а Давид. Борис Митов: ОК. Казвам ти просто какво мислят хората... Ангел Грънчаров: Блогът ми се нарича Хуманус, затова стои Давид там. Аз не съм правил тази статуя на съвсем голия Давид, а Микеланджело. Борис Митов: Впрочем, ако не знаеш, че хомосексуализмът е извращение и ЯСНО И ТОЧНО СЕ СПОМЕНАВА В БИБИЯТА, че всеки, който има контакт със същия пол, Е ПРОКЛЕТ ОТ БОГА. Ангел Грънчаров: Не разбирам какво общо има Давид с... хомосексуализма. Ако някой смята скулптурата на Давид за "гол мъж", тоя някой е простак, тъй че няма проблеми, у нас такива бол. Борис Митов: Какво значи простак, по-скоро е трезво мислещ, така мисля. Борис Митов: ? Борис Митов: !

Ангел Грънчаров: Сложен въпрос, съв-ременната психология по друг начин разг-лежда сексуалните ориентации. Аз имам книги по тия въпроси, голяма тема за да я разискваме сега и тук. Борис Митов: Не за самата скулптура, а за това, че пишеш за мъже, снимки на тези скулптури, и защитата за това дето каза. Ангел Грънчаров: Давид е изкуство, в една статуя ако даден човек се впечатлява само от голотата, значи не разбира от изкуство. Както и да е. Борис Митов: Защо е нужно да е мъж? Не зная, има вярно в това, което казваш. Ангел Грънчаров: Как така да пиша за мъже, човекът съществува в два пола, мъже и жени. Аз не мога да пиша само за жени, и то само да не ме помислят за хомосексуа-лен, по необходимост пиша и за мъжете :-) Борис Митов: Но казвам ти по принцип. Ангел Грънчаров: Хора всякакви, аз пък не помня да съм писал нещо за мъже и прочие. Борис Митов: За мъже прочие сто процента си писал. Ангел Грънчаров: Нима мъжът не е човек? Давид е статуя, представяща човека, не мъжа, в това е разликата. Борис Митов: Човек е, но Давид е от пола, от който е пишещият автор, а това е твърде подозрително. Ангел Грънчаров: В Давид нормално мис-лещите хора виждат човека, не мъжа; пиш-ката на Давид изобщо не е интересна... :-) Борис Митов: Казвам какво се говори за теб и за блога ти заради тая снимка, нищо друго, аз нямам коментар... За някои може да е вълнуваща. Ангел Грънчаров: Има хора всякакви, нека да пише всеки това, което е според акъла и културата му. Борис Митов: Казвам ти, и тъй като има такива хора, редно е да го махнеш, поне заради тях. По пътя на логиката... На плътс-кото мъдруване. Ангел Грънчаров: Не, на никой не ща да угаждам, и тъкмо заради такива хора, дето се дразнят, няма да го махна; щото това, което ми казваш, показва, че има нужда да стои там; та някои да се помъчат да разбе-рат защо стои там. Такива хора трябва да бъдат провокирани и дразнени. Борис Митов: А защо стои там? Ангел Грънчаров: Мъжът, който в една статуя като статуята на Давид се впечатлява единствено от пишката му, има сериозен проблем със сексуалността си; казвам го като психолог. С три думи казано Давид стои там тъкмо за да дразни простаците :-) Борис Митов: Точно така! Но някой би си помислил, че ти имаш този проблем. По пътя на логиката... Извинявай, нищо лично, пиша само по тази тема. Най-добри чувства, даже ти се възхищавам доста. Та... как мис-лиш? Ангел Грънчаров: Аз ако имах такъв проб-лем нямаше в никой случай да се издам, като лепна изображение на Давид на най-

18 видното място блога си; тия неща не се афишират. Борис Митов: "само от пишката"... значи и от нея включително? Ангел Грънчаров: Който има такъв проб-лем наистина го държи в строга тайна. Борис Митов: За някои това не е проблем. Като за хомосексуалистите. Та те правят вече и паради. Не са въобще тайни.

Ангел Грънчаров: Но явно тия дето се вълнуват толкова от Давид в блога ми имат такъв проблем, като го проецират на мен, та да скрият, че проблемът е техен. Борис Митов: Не, те не се вълнуват от Давид, пак не ме разбра. А от това, че имен-но си качил него. Няма такова нещо, нищо не крият. Просто се съмняват, не знаят. НЕ ЧЕ СИ КАЧИЛ НЕГО, ИЗВИНЯВАЙ, НЕ ВЪ-ОБЩЕ ЧЕ Е МЪЖ, А СТАВА ВЪПРОС, ЧЕ Е ОТ СЪЩИЯ ПОЛ КАКЪВТО СИ И ТИ. Ангел Грънчаров: И какво, аз сега да си сменя пола ли, та да не ме подозират?! :-) Когато Микеланджело направил тази статуя на голия Давид (с пишката), я турили на главния площад във Флоренция; това било преди 4 века; никой не се впечатлил или възмутил; никой не предложил да се тури там листо; църквата даже не се противопос-тавила; явно простаците тогава са били малцинство, имам предвид в епохата на Възраждането; а у нас четири века по-късно има идиоти, на които прави впечатление изображение на статуята на Давид, поставе-на в един блог; тъжна история... Борис Митов: Кой е простакът? Що е прос-так ТОЧНО? Ангел Грънчаров: Според теб мъжете от изкуство не трябва да се интересуват, така ли? Само от бира трябва да се интересуват, така ли? Борис Митов: Добре, да оставим тази те-ма... води до нищо.. Ангел Грънчаров: Не, темата е интересна. Борис Митов: Кое е интересното? За фило-софите ясните неща са интересни.

Ангел Грънчаров: За философите най-неясно е ясното. Ами интересна е темата защото показва що за манталитет има из Българско, и то в 21 век. Борис Митов: Опитват да са правят на мъдри, те наистина го искат, ала виждат, че води до нищо; но се кефят на нищото, от което са и тръгнали... Ангел Грънчаров: Аз съм и психолог, и философ, и такива теми много ме интересу-ват. Борис Митов: Баща ми също е психолог и т.н. Но на него тези теми са му ясни и безин-тересни. Борис Митов: Защо ли така? Хехе! Ангел Грънчаров: Изследвам всякакви реакции, а пък сексуалните реакции на бъл-гарина са твърде показателни. Борис Митов: Нищото води до нищо - за-щото е творение греховно. Тоест, празнос-ловим. Ангел Грънчаров: Психолозите сме много различни. Да не говорим колко различни са пък философите. Борис Митов: Аз мисля, че ако се замислим и видим колко сме жалки, не бихме прогово-рили и дума. Естествено, дори и Вие, бидей-ки философ, психолог, мяркам разни необ-мислени или по-скоро необработено написа-ни статии. Ангел Грънчаров: Не, винаги има смисъл да се разговаря; тия, дето не съзнават проб-лемите, всъщност си въобразяват, че проб-леми няма и затова смятат, че всичко е ясно, а то съвсем не е. Борис Митов: Например за електронната книга "Великата битка между Христос и Сатана". Пишеш, че не си чел книгата, съ-щевременно с това мислиш, че е хубава. Щото аз съм я чел и знам каква е. Ангел Грънчаров: Ти си на 16 години и намираш кусури на моите статии?! Това е чудесно! Борис Митов: Мислиш, не предполагаш, но и предположението не е добро. Щото се залъгват хората. Борис Митов: Не, не! Не за статиите. За отделни неща. Ангел Грънчаров: Умееш да пишеш по-убедително, ами пиши, какъв е проблемът?! :) Но много си самонадеян, чини ми се, а това е грях. Борис Митов: Не ща да пиша такива неща. Не умея, то се вижда; и не ща да умея. Дано да не съм самонадеян. Ангел Грънчаров: Умните често са самона-деяни. Никога не съм писал за тая книга, май и ти ме бъркаш с моя съименник Ангел Грънчаров-Елтимир Борис Митов: Стой! Ето, виж. Пишеш:

Не съм чел още тази книга и не мога да имам мнение за нея. Но имам чувс-твото, че това е една полезна книга: за ония, които искат да видят проблемите през една друга "оптика" - или гледна точ-ка. Приятно четене! Прочее, очаквам раз-решение от преводача за публикуването й, тъй че за момента тя е напълно незаконно

сложена тук. Да се надяваме, че той няма да възрази. Ангел Грънчаров: Всяка книга е полезна. От това съм изхождал за да напиша горното. Борис Митов: Ей за това става въпрос. Всяка книга е полезна?! Как стигна до тоя извод, безумен? Ангел Грънчаров: Да, абсолютно всяка книга е полезна, забранени и вредни книги няма. Изводът ли ми е безумен, или аз съм безумният? :-) Борис Митов: Хехе. Ако си православен наистина, не би говорил така. Ако чета сата-нинската библия, да, аз се научавам да чета по-добре, дори и по нещо друго. Но вече стигаме до въпроса що е полезно! Но тогава душата къде ти е, безумецо? Блуждаеш в празни и несъстоятелни неща, уви! Ангел Грънчаров: Млади човече, не знам колко време си бил в семинарията, но явно са успели да ти промият мозъка. Значи има и вредни книги? Борис Митов: Естествено!!!!!!!!!!! Ангел Грънчаров: От твоето гледище може да се окаже, че всяка книга е вредна. За ония, които не споделят идеите й. Така няма да остане нито една полезна книга. И какво трябва да правим с авторите на вредните книги, да им избодем очите ли? Борис Митов: Не се изисква много интелект за да го разбере даден човечец. Ангел Грънчаров: Това, прощавай, са глупости. Вместо да обявяваме една книга за вредна само защото не мислим като автора й, трябва да сме му благодарни, че по същите проблеми може да се мисли иначе. Борис Митов: Никой не говори за избодва-не на очи, просто допълваш писаниците си. Там не е същността, г-н Грънчаров. Ангел Грънчаров: Къде е същността, изяс-ни се?! Борис Митов: И ти прощавай, блуждаещ си като вирус на троянски кон в системата. Не знаеш че има вредни книги? Ангел Грънчаров: А така, значи анатемо-сай ме! :-) Аз, прочее, съм много вреден човек, надявам се, си го разбрал. Борис Митов: Аз не те анатемосвам и нико-га не бих, щото си толкова приятен човек, но това са теми, които просто не трябваше да се обсъждат. Ангел Грънчаров: Философите по начало сме много вредни и опасни хора, щото смя-таме, че няма вредни книги и всички идеи са полезни и необходими. И с постоянно мътим водата. Ние също така сме много вредни, щото защищаваме свободата. Борис Митов: А за това колко ми е промит мозъка само Господ знае, щото няма систе-ма за изчисляване на промити мозъци, е, все още, евреите може и да я създадат де... Но май ще се събудят мокри под чаршафа. Никога не съм споменал такова нещо. Не съм го и казвал, не само споменавал.

19 Ангел Грънчаров: Е, щом спомена евреите, си ми ясен, млъквам. Борис Митов: Ти еврейн ли си? Ангел Грънчаров: Недостойно е за правос-лавен, за претендиращ за православен, да има такива виждания за евреите; прочее, Христос е евреин. Борис Митов: Не ми е достатъчно промит мозъка, а? Олеле, извинявай, аз млъквам. Ангел Грънчаров: Не съм евреин и не мога да стана евреин, за съжаление. И какво ще кажеш за евреите? Борис Митов: Мислех, че си по-запознат. Ангел Грънчаров: Нали не са те научили в Семинарията, че Христос е... руснак, щото няма да се учудя и това да ви учат там. Борис Митов: Господ Бог Иисус Христос е евреин, да. С еврейски произход е. Но аз не говоря с омраза към евреите. Към евреите-ционисти се обръщам с презрение понякога, е, и аз съм човек, ала човек и грях са почти сродни. Евреите правя всички неща по све-та, световни войни, конспирации и пр. Мис-ля, че сте запознат. Никога не съм спомена-вал, че е руснак; това са измишльотини и няма нужда да питаш. Ангел Грънчаров: Аз не споделям теориите за световните еврейски конспирации, щото добре знам кой разузнавателен център произвежда тия теории - и щедро плаща на авторите им. Борис Митов: Да не минаваме в тази тема, мисля, че бях ясен. Ангел Грънчаров: Митът за "коварния враг-евреин" - даваш ли сметка в чий интерес е? Измислили са го комунистите за да прех-върлят вината за злодеянията си на евреи-те. Борис Митов: Защитавай евреите, и аз ги защитавам, но така се обърна като загово-рих за тях; сякаш "Гръм от ясно небе"... Ангел Грънчаров: Значи не мислиш това, което се изпусна да напишеш?! Борис Митов: По тази логика дайте да не четем книги - защото са създадени от хора, грешници. Кое съм се изпуснал? Ангел Грънчаров: Аз пък си мислех, че християнството е човеколюбиво и свободо-любиво учение. Борис Митов: Продължавай да мислиш така, въобще не те разколебавам(й), защото е тъкмо така! Ангел Грънчаров: За евреите-ционисти и за "извратените" педали. Борис Митов: Педалите не мислиш ли, че са извратени? За това слагаш думата в кавички!? Ти знаеш ли що е извратеност? Е... извратен би трябвало да е без кавички. Ангел Грънчаров: Не мисля, да. Защото има три основни сексуални ориентации, една от които е хомосексуалната, и тя, по мнението на модерната психология, не е извратеност; извратено е да правиш секс с животно, с умрял човек и прочие, но, твър-дят, да обичаш жив човек не било грях, щото христовата религия е религия освен на свободата и на любовта.

Борис Митов: Манджа с грозде, бум! Не мешай съвременната психология със съ-щинското православие! Те евреите ще нап-равят всичко възможно за да извратят чове-ка, естествено. Ангел Грънчаров: Предполагам, че хомо-сексуалните, понеже и те са хора - или ти отричаш че са хора?! - изпитват чувства помежду си, обичат се, а това не може да е грях, щото е казано, че всяка любов е свята. Борис Митов: Бух! Не вярвах, прощавай, бидейки философ, си се заблудил. Казвам ти го без угризения! Куп глупости и обърква-не. Ангел Грънчаров: Значи съм съвсем заб-луден човек май, може пък и да е така :-) Борис Митов: Точно за това, което написа: си! Ангел Грънчаров: Ние, философите, за разлика от останалото човечество, не смя-таме, че сме безгрешни. Борис Митов: Но недей да остроумничиш, всички знаем това, и без усмивки, защото е така. И аз не смятам, и философи зная, които също не смятат. Мога по много начини да ти опровергая последната ти писаница!

Предполагам, че хомосексуални-те, понеже и те са хора - или ти отричаш че са хора?! - изпитват чувства помежду си, обичат се, а това не може да е грях, щото е казано, че всяка любов е свята.

!!! Добре, нека това си остане встрани, всички сме грешни, естествено. Всичко си е като преди. Това, че си писахме, няма общо с приятелството. Благодаря за рекламирането на блога ми! Ангел Грънчаров: Това, че имаме различни виждания, не е причина да се караме; няма нищо лошо че мислим различно, важното е да мислим и да търсим истината; аз нямам претенцията, че съм я намерил, и то по всички въпроси, нищо че я търся вече тол-кова години; завиждам ти, че на твоята възраст изглежда вече си я намерил по повечето въпроси, късметлия си! Борис Митов: Благодаря, но аз не вярвам в късмета. Тоест в нещото, което го възприе-мат като нещо твърде състоятелно. Господ определя всичко, както Той не е късмет, не е и съдба! Господ определя за мене всичко тъй, че дал ми е и свободната воля да изби-рам. Ангел Грънчаров: Но запомни от мен: истински вярващият човек никога не е не-

търпим към хора, които имат други раз-бирания... И не ги ругае. Борис Митов: ................................................................... Гледах клипа ти за демокрацията. Там дето нещо се мрънка на клипа на 7-ми. Ние по-скоро живеем, мисля, в демократо-комунизъм. Или демокрационен комунизъм. Ангел Грънчаров: Да, така е, демократичен комунизъм, т.е. дървено желязо. Имаш ли нещо против да пусна в блога разговора ни?! Борис Митов: Днес след литургията като свършихме, щото аз съм иподякон и служа, макар, че бабичките само ме зяпат като теле у железница. Давай, на воля! Ангел Грънчаров: Ако не искаш да е с твоето име, можем да сложим друго и да избегнем момента с твоя блог. Борис Митов: Аз крада материали от теб, ти кради от мен! Крада ти джаджи и статии... щот съм плиткоумен... ма тва не го качвай за плиткоумието - че ще ми се смеят. :-) Ангел Грънчаров: Не крадеш, ами ги попу-ляризираш, само обаче туряй линк откъде си взел материала, така е прието. Борис Митов: Да. За това не пиша, че съм автора. И аз мога да пиша статии, повярвай, просто нямам време и опит. Ангел Грънчаров: Да, ама гледай от мен, аз пиша че препубликувам нещо, посочвам кой е автора и давам линк към първоизточ-ника. Борис Митов: По-скоро се опитвам де. Да, така трябва. ОК. No problem! Ангел Грънчаров: Значи да запазя името ти? Борис Митов: ОК. Да, естествено, от никого се не крия! Но е хубаво, че ме питаш. Ангел Грънчаров: Аз винаги питам. Лека вечер! Борис Митов: ОК, лека вечер!

ЗА ДА ОСТАНЕ ЗАГАДКАТА, ЗА ДА ИМА СМИСЪЛ УСИЛИЕТО ДА ТЪРСИМ, ЗА ДА НЕ СЕ ОБЕЗСМИСЛИ ЖИВОТА НИ

Дискусия по темата на предишна публикация: Неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно: в дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром; прочее, дискусията поставя съвсем други въпроси, но в крайна

20 сметка пак свързани с първоначалния под-тик; ето според мен интересния откъс: Infidel: Чисто информативно, „Инфидел“ означава „неверник“, „невярващ“. „Фидел“ означава „вярващ“. Така че да ме наричате „Фидел“ е твърде обидно. Не че има някакво значение… Ангел Грънчаров: Знам, знам, но като невярващ ти все пак вярваш, че не вярваш, тъй че първичното все пак е вярването; затуй те нарекох Фидел Фидел Инфиделов мисля че ще ти пасне, а? За да нема обиде-ни, хора сме все пак… Infidel: Това, че не вярвам, го ЗНАМ. То е ФАКТ. Не го „вярвам“. Нали правиш разлика между „вяра“ и „знание“? Ще рече, не е първичното вярването в случая. Поне по това можем да постигнем съгласие, струва ми се.

Иначе вярвам в много неща – в любовта, в съществуването на добро у хора-та (в минимална степен), в истината и пр.

Просто не вярвам в НИЩО свръ-хестествено. Там съм стопроцентов infidel. Ангел Грънчаров: Именно, именно, има разлика между вяра и знание, по тази при-чина не може да знаеш за невярването си, а вярваш в него. За неща, касаещи знанията ти, можеш да знаеш или да не знаеш – Сок-рат дори е казал „Аз знам, че нищо не знам“, но по отношение на вярата, бъди така до-бър, не намесвай знанията. Бъди поне малко последователен. Не може да се знае за невярването, щото това означава, че знаеш има или няма Бог. А ти може би знаеш, че няма Бог? А опитай да ни го докажеш, щом го знаеш, няма начин да не можеш да го докажеш… Infidel: На мен ми е ИЗВЕСТНО, че не вяр-вам. Нещо неясно да има? Няма. Добре.

Моля, направи разлика – не казвам „Знам, че няма бог!“ Казвам следното. „Знам, че не вярвам в бог.“ Чудно как не виждате разликата.

Повтарям: Не твърдя, че няма бо-гове. ТВЪРДЯ, че не вярвам в съществува-нето им. Знам, че не вярвам. Но не знам дали не съществуват. Ангел Грънчаров: Правилно, естествено, че разбирам. Но опитайте се да осмислите ето това: там, където свършва знанието, там започва вярата; там, където свършва вяра-та, там започва знанието; между тях има строга разлика. Има ли разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная (или не зная)?“ Нещата често не са така прости, както изглеждат… Infidel: Дали има разлика между „Знам, че не вярвам“ и „Вярвам, че зная“? Да. „Знам, че не вярвам“, е едно напълно естествено твърдение. Човек знае дали вярва или не. Надявам се, че поне с това сме съгласни и двамата. Изречението „Вярвам, че зная“, е до голяма степен лишено от смисъл. Сам казахте, че вярата и знанието не виреят заедно.

„Там, където свършва знанието, започва вярата“. Ето с това вече не съм съгласен. При мен например, там, където свършва знанието, не започва вярата. За-почва стремежът към увеличаване на знани-ето. Ако не мога да си увелича знанието в тази област, оставям го така. Никаква вяра като продължение на знанието няма у мен.

Конкретен пример: - Знам ли как точно се е зародила

вселената (и дали въобще се е зародила)? Отговор – НЕ.

- Това ми незнание поражда ли у мен вяра, че вселената се е зародила по някакъв начин? (примерно, че някакъв бог я е създал)? Отговор – НЕ.

Просто не знам. Няма вяра. Ангел Грънчаров: В основата на всички знания и построения на науката стоят акси-оми и постулати, приети на вяра, т.е. недо-казуеми положения. Вземете предвид и това. Знанието е островче в океана на вяра-та. Прочее, да вярваш че не вярваш е значи-телно по-логично изказване от изказването „Зная че не вярвам“.

Областта на вярата, както и тази на знанието, са обособени и автономни, неза-висими. Оня, който отхвърля вярата като душевна сила, с това само подрязва корени-те и на знанието, в което така силно… вяр-ва. Прочее, давате ли си сметка за основа-нията на своята безгранична вяра в… наука-та и знанието?! Знаете ли защо така силно вярвате на науката и на знанието или просто го… вярвате?! Какви са основанията на Вашата безгранична вяра в науката и знани-ето?! Infidel: У мен няма „безгранична вяра в науката и знанието“. У мен няма безгранич-на вяра в НИЩО. Съвсем нищо. Включител-но науката. Учените правят грешки непре-къснато и си ги поправят, когато ги разберат. (За разлика от религията например, която си повтаря щуротиите за говорещите змии, плоската земя, и живеещия в риба човек вече хиляди години). Няма място, нито нуж-да от никаква вяра в науката.

Науката вече е доказала, че няма нищо по-ценно за достигане до истината от Научния метод (неслучайно го пиша с голя-ма буква). Той винаги минава като с нож през глупостите и хорските заблуди. Ако въобще мога да имам някаква вяра в нещо (не безгранична!!!), то е именно научния метод. Макар че заниманията са в областта на хуманитаристиката, правя големи усилия да го прилагам, доколкото мога, в дисерта-цията си. Ще видим колко ще се получи.

А по отношение на нещо, за което няма НИКАКВИ доказателства (като наличи-ето на богове например), нямам никаква вяра. Нула.

Впрочем, радвам се, че вече разго-варяме цивилизовано. Ангел Грънчаров: Сигурен ли сте все пак, НЯМА или ИМА у Вас „безгранична вяра в НИЩО“? „Не вярвам в нищо“ и „Вярвам в

нищото“, прочее, са равностойни по смисъл твърдения. Оня, който не вярва в нищо, и оня, който вярва в нищото, и двама-та са НИХИЛИСТИ, т.е. за тях тъкмо НИЩО-ТО (nihil на латински) е основна и водеща ценност. За вярващия в Бога човек Бог е водеща ценност, за нихилиста такава водеща цен-ност е НИЩОТО. Казвам тия неща не за да Ви натрапя едно или друго нещо, не Ви се меся, нито Ви давам съвети, просто Ви предлагам да доосмислите нещата, стига да желаете това. Това, че имате такова дове-рие (или вяра, прочее, думата доверие съдържа за своя корен думата ВЯРА) в научния метод е чудесно, аз също уважавам науката и се прекланям пред нея, но има нещо много важно: научният метод не е панацея, той не може да реши ВСИЧКИ, абсолютно всички въпроси, той има прило-жение и дава чудесни резултати, но в една все пак ограничена сфера.

Но има сфери, в които научният метод не е приложим и не може да даде никакви резултати. Такава сфера е вярата, такава сфера е сферата на духа, на духов-ните неща, сферата на свободата и прочие. Именно за решаването на въпросите в тия сфери ни е нужна философия, религия, даже изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека. Науката обаче не може да ни каже нищо смислено, повярвайте ми. Много съм търсил и мислил по тия въпроси.

Давам Ви пример с областта на психологията, с областта, свързана с проб-лемите на човешката душа. Има една насо-ка, по същество позитивистична, която бо-готвори чисто научния (позитивен) метод. Такава беше, примерно, материалистичес-ката психология, натрапена ни във времето на комунизма. Такъв е бихевиоризмът в САЩ. И двете школи не доведоха до никак-ви, до абсолютно никакви съществени ре-зултати, прочее, все пак доведоха до един резултат: показаха с примера си, че пътя, по който вървяха, води до никъде, не води до никъде.

Това именно показва, че трябва да се въздържаме от догматичното преклоне-ние и абсолютизирането на познавателните възможности на науката, изразяващо се в сляпата вяра, че науката може да реши АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ ВЪПРОСИ, и то така, че да постигнем някаква пълна илюзорна истина. И още нещо, още великият Кант доказа (по най-убедителен философски начин), че по въпроси от рода на Краен или безкраен е светът?, Има ли свобода или всичко е необходимо?, Смъртна или безс-мъртна е човешката душа?, Има ли Бог?, теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само антиномии, т.е. затъва в антиномични, неразрешими проти-воречие. Защо ли?

21 Ами защото разумът може, подобно

на адвокат, най-убедително да ни докаже, примерно, и тезата, и антитезата, и че душа-та, примерно, е безсмъртна, или пък че безсмъртие няма и не може да има, но не може да постигне онази единствена пълна категоричност, убедителност и доказуемост на едното от двете положения, което е иде-ал на науката. Което и показва, че тия въп-роси са отвъд възможностите на теоретич-ния разум да съди за неща, които са отвъд неговата компетентност.

За щастие, има така наречен прак-тически разум, свързан именно с вярата на човека, който с лекота решава ония въпроси, в които теоретичният разум се заплита в неразрешими, антиномични противоречия. „Аз вярвам, че има Бог“ или „Аз вярвам, че Бог няма“ са именно положения на практи-ческия разум, които притежават абсолютна и несъмнена истинност, но само за оня, който вярва в едното или в другото. Но няма и не може да има едно-единствено разбиране по този въпрос, което с абсолютна убедител-ност да важи за всички до един хора или човешки същества. Тъй че въпросът за вярата не може да се реши с научни средст-ва.

Ако някой мисли, че науката може да реши абсолютно всички до един въпроси, т.е. нейната сфера и нейната приложимост е безгранична, то нека такъв познавателен оптимист да се опита да реши с научни средства, да речем, толкова важния за всеки един от нас въпрос Кога ще умра? – или някой друг. Не може да го реши, нали? Нека да си изследва функционирането на всички органи и системи на организма, нека да отчете степента им на „издръжливост“ и виталност, нека да изчисли всичко до пос-ледната променлива, нека да използва, ако трябва, висша математика, пак обаче няма да успее научно да реши въпроса за това кога ще умре той самият.

Щото тъкмо ако го изчисли, защото тъкмо по научен път установи, че му остава да живее, примерно, още 5 години, и, зарад-ван, си тръгне, нищо не пречи на улицата да го блъсне автомобил, или пък някаква сак-сия от балкона да падне точна на главата му и да му пробие черепа. Искам да кажа, че в тоя живот има фактори, които не се подда-ват на изчисление, т.е. на научна трактовка, следователно научният подход в някои сфери и неприложим. Примерно проблемът „А какво е животът?“ нима може да се реши научно?

ОК, имаме си наука, наречена био-логия, която дава свой отговор на проблема за живота. Но нейният отговор нима може да задоволи, и то изчерпателно, нашата пот-ребност от търсене и откриване на човеш-кия смисъл на живота? Научната дефини-ция за живот, а именно „процес на асимила-ция и десимилация“ Вас лично напълно ли Ви задоволява? Дава ли Ви отговор на всич-ки въпроси? Не вярвам…

Такива ми ти работи. Нещата наис-тина са доста сложни и трябва да се осмис-лят цялостно, да се погледнат от всички страни.

Аз също много се радвам, че гово-рим като разумни и възпитани хора. За мен това е безкрайно ценно постижение в наши-те отношения. Показахте за мен че сте един изключително умен и културен човек... Infidel: Както вече ви казах, вярвам в много неща, просто нямам БЕЗГРАНИЧНА вяра в нищо. Така че не мога да бъда обвинен в нихилизъм. По-горе изброих в кои неща вярвам и списъкът съвсем не е пълен. Прос-то не вярвам в нищо свръхестествено. Това е.

За голяма жалост, в българския език го няма разграничението между поня-тията, които на английски са „belief“ и „faith“. У мен има първото, но няма и грам от второ-то, поне що се отнася до бог.

Така че аз не се числя към нито ед-на от двете групи, описани от вас – вярващи в бог и нихилисти. Нихилизмът за мен е глупост, безотговорност и наивност във висша степен и е нещо, което презирам. Има прекалено много хубави неща в живота, за да не му пука човек за тях.

Естествено, че научният метод не е панацея. Той е просто един полезен инстру-мент. Нямам представа какво имате пред-вид, когато говорите за „сферата на духа, на духовните неща“, защото не знам какво разбирате под „дух“. Дух съществува, според мен, само в метафоричния смисъл и аз също употребявам тази дума. Но не я прие-мам като маркер за нещо съществуващо ОТДЕЛНО от тялото, или като нещо, което остава след смъртта. В този смисъл за мен дух или „душа“ няма.

Ако говорим вече за сферата на морала, изкуството и емоциите, там научни-ят метод наистина няма приложение. То и не му е това целта. Всъщност, за морала това не е съвсем така, но това е друга тема…

Сферата на свободата, както я на-рекохте, е една от най-важните сфери, и най-лесно пробиваемите. Там обаче научни-ят метод МОЖЕ да бъде приложен с прек-расни резултати. Често пъти хората губят свободата си поради своята наивност и неспособност да мислят трезво, критично и скептично. А научният метод учи хората именно на тези неща. Ако хората бяха за-кърмяни с този метод от най-ранна учени-ческа възраст, по света щеше да има много по-малко диктатури. Разбира се, може и да не съм прав...

„Изкуството може много да ни даде за разбирането на духовните проблеми на човека“. Ето нещо, с което съм напълно съгласен (с уговорката, че „духовните“ се използва в смисъл на „емоционални“, „етич-ни“ и пр.)

В науката винаги има течения и мнения, които не водят до никъде. С течение на времето те си отмират по естествен път.

Какво означава „науката не мо-же да ни каже нищо смислено“? Това просто не го разбирам. Науката нищо не казва. Тя просто помага на хората да разбират повече за света, в който живеят (откъдето вече следват дивиденти, спасяване на животи и пр.). Нищо повече. Задачата й не е да „отго-варя на въпроси“.

„Догматичното преклонение и аб-солютизирането“ на КАКВОТО И ДА БИЛО е против научния метод, против здравия ра-зум, против скептицизма и против свобода-та. То няма място нито в науката, нито в живота на разумния човек. Аз съм послед-ният, който ще абсолютизира нещо или някого.

Впрочем, това е една от причините за пълното израждане на науката в СССР – преклонението пред авторитети. Кретениз-мите на Лисенко и цялата комунистическа псевдонаучна сган, заедно с всички зверст-ва, извършени от тях, нямаше да могат да съществуват, ако не съществуваше прекло-нението пред бащицата и неговите мнения.

„Теоретичният разум на човека, на който се основава науката, е безсилен и когато бъде приложен, поражда само анти-номии, т.е. затъва в антиномични, неразре-шими противоречие.“ С това въобще не съм съгласен и ако искате да го обсъждаме, ще трябва да защитите това твърдение, с конк-ретни примери да речем. Иначе всеки може да твърди каквото си иска.

И накрая най-важното. Това, че не ми харесва, че не знам нещо (например как се е зародила вселената), не ми дава право да слагам в празнината на незнанието си произволен отговор, който ми звучи приятно, например „ами бог я е сътворил“. За мен единственото решение е да се търси повече информация по въпроса. Да не мислите, че не искам да има живот след смъртта? Ис-кам, разбира се! И то много! Но не вярвам, че има, защото вероятността на нещо не се увеличава пропорционално на неговата желателност. Ангел Грънчаров: В отговора си поставяте много, някои от тях и твърде важни въпроси. Ако трябва да Ви отговоря изчерпателно и основателно, това би ме отвело далеч. Ще се постарая, по тази причина, да вметна нещичко, което поне да загатне за позицията ми.

Проблемът за вярата е нерешен и безкрайно сложен, това, прочее, е въпрос, който съвсем не може да се реши с научни средства. Особено предпазливи в правенето на опити да го решат трябва да са ония хора, чиито ум е изцяло под властта на т.н. "научна парадигма", т.е. не само са подвлас-тни на т.н. научна методология, но и на 100% и се доверяват. Ако бяха поне малко честни, щяха да признаят, че този въпрос е извън тяхната компетентност и щяха да го оставят на други учени, предимно на фило-софите, щото това е въпрос тъкмо от тяхна-та сфера.

22 За жалост в наше време и огромна-

та част от философите са се оказали в по-ложението да са жертва на научния модел и стереотип, което пък означава, че като фи-лософи са пожертвали най-главното, което имат, за да деградират на нивото на коне с капаци. Кант за такива пише известното си положение за т.н. "циклопско мислене", т.е. мисленето на ония, които сами са извадили (т.е. са се самолишили от) едното си око, окото на философията. Прочее, понеже казахте, че сферата на Вашите интереси е хуманитаристиката, искам да Ви кажа нещо важно: без философска подготовка едва ли ще можете да постигнете нещо съществено в тази сфера. Тъй че: залягайте над фило-софията. За да прогледнете с "другото си око"...

Тъй че въпросът за вярата, а наред с него и други такива "хлъзгави" въпроси, изплъзващи се на научното третиране, като този за духа, също оня за свободата, пък дори и въпроса за истината в нейния всео-бемен смисъл, си остават нерешени - а те дори може би са и по принцип нерешими. Те изглежда са нещо като вечна загадка или тайнство. Защото представяте ли си какво би станало, ако, примерно, въпросът за Бога бъде решен окончателно и изчерпателно, и то с научни средства, т.е. изцяло бъде ели-минирана другата възможност; примерно, представяте ли си какво ще стане с нашия живот ако се докаже, сиреч, ако всички вече положително знаят, че Бог няма - или пък също така се докаже, и то неоспо-римо, че "Има Бог!"? Помислете над този казус, аз лично смятам, че тогава ще изчез-не самият смисъл на живеенето: та нима ние не живеем само заради това да търсим? Ето защо Бог е постъпил много мъдро, като е турил предели, непроходими за нашето познание граници: та да остане загадката, та да има смисъл усилието да търсиш, за да не се обезсмисли живота ни.

Представете си, да речем, че в ето този миг небето се отвори и всички хора, цялото човечество, види с очите си - тия дето вярват толкова на науката, всъщност не вярват ли предимно на очите си?! - не друго, а самия Бог в цялото му великолепие! Да оставим това, че очите на огромната част от хората няма да издържат на блясъка на цялата тази картината на Божието велико-лепие, т.е. най-вероятно тия хора ще осле-пеят (нашето око е устроено така, че може да възприема нещата само от този ето тук свят, не от някой друг).

Но и за останалите унищожаването на великата загадка ще обезсмисли всичко: тогава вече няма да има смисъл да търсиш Бога, и в това търсене да каляваш духа си; тогава ще се обезсмисли и човешката сво-бода, защото нали тъкмо изборът между двете положения, между "има Бог" и "няма Бог" е възможен само ако ние не знаем за безусловното му съществуване, е то по най-битийно изпълнената му форма и потенция:

Бог по идея е абсолютното битие. На вас Ви се иска да знаете отговора на тази загадка, нещо повече, Вие сте си втълпили, че "Бог няма", Вие сте толкова убеден в това, че си мислите, че сякаш знаете отго-вора на загадката, защото ако не знаехте, нали само тогава щеше да Ви се налага да вярвате или да не вярвате в това дали Бог съществува или не съществува. Но, повта-рям, нещата са устроени много модро по начин, че ние няма как да знаем за всичко това: и това е добро, защото поддържа безпокойствата на духа ни, което пък са предпоставка за неуморното търсене, което и обуславя смисъла на живота ни.

От позицията на току-що казаното сам преценете какво означава Вашето твър-дение, че научният метод бил могъл да доведе до "прекрасни резултати" не в друга област, ами тъкмо в сферата на свободата. За да Ви помогна малко ще подхвърля само това: научната парадигма се основава на търсенето на причини, изразяващи една безусловна и твърдо налагаща се необхо-димост. Наука има само там, където има причини, има необходимост, има доказуе-мост, като доказването е всъщност посочва-не на точната причина на някакво следствие. А какво е свободата ако има строга предоп-ределеност на нашия избор? Защото без такава научният метод наистина е безсилен и неприложим. Оказва се, ако човек осмисли по-пълно и по-задълбочено тази ситуация, няма как да не го признае, значи, оказва се, че там, където има свобода, там науката е неприложима; науката бяга от свободата така, както дяволът, твърдят, бягал от тамя-на. Или от чесъна.

Това особено добре си личи в сфе-рата на душевния живот на личността, или в науката, опитваща се да го изучава, именно в сферата на психологията. Всички чисто "научни" психологически школи дават изк-лючително мизерни резултати и общо взето повтарят някакви изтъркани научни тавтоло-гии. Докато психологическите школи, изхож-дайки от презумпцията, че душевният живот на човека е спонтанност и свобода, ни дават прекрасни резултати. Прочее, нима не тъкмо изкуството, а не науката, в тази област, както Вие я наричате, на емоциите (душата обаче не са само емоциите), а всъщност областта на целокупния душевен живот, не ни дава най-богатите по смисъл резулта-ти? А пък по въпроса какво е духът, който е нещо много повече от душата, науката не-мее и не може да ни каже нищичко. Филосо-фията обаче може. Религията също. Изкуст-вото, също. Защо така ли? Ами защото те сякаш имат нещо като "рецептори" за тази област, докато науката няма. А пък няма, защото, ако имаше, тя тогава вече нямаше да бъде наука. За жалост, твърде много хора съвсем не разбират що е дух, а мнозина даже и не искат да разберат - в което и се състои тяхната екзистенциална трагедия...

Прочее, по всичките тия въпро-си на млади години, когато бях 25-28 годи-шен, съм писал специално изследване (ди-сертация), която носи заглавието "Учението за човека и формите на духа". Някъде съм я публикувал в интернет, да се чете от инте-ресуващите се, а тия дни се опитвам да я оформя по-красиво и непременно ще я публикувам наново, тъй че, ако желаете, можете да се зачетете, вярвам, ще научите много от нея.

"Информация" по въпроса как е възникнала Вселената ние, прочее, имаме предостатъчно. Само дето тази информация не е по силите на науката да бъде обрабо-тена така, че да даде на всички хора "най-убедителното" тълкуване, именно научното. Философите обаче са разработили теория за тълкуването, която именно ни дава раз-бирането, че просто няма как всички да тълкуваме дадени неща по един и същ на-чин. И слава Богу че това е така. Ако всичко тълкувахме само по един и същ начин, и то научен, тогава ние, простете, нямаше да бъдем човешки същества, ние щяхме да бъдем машини или роботи.

Впрочем, т.н. "свръхестествени" неща, в които, както казвате, не вярвате, са същите като естествените, а това "свръх", което им прибавяме, се дължи на обстоя-телството, че са по-съвършени (идеални). Вие и в съвършенството не вярвате, така ли?

Но това, което именно ни прави чо-веци, то именно е извън сферата на науката и е неподатливо за нейния познавателен устрем. Това са области като тази на живо-та, духът, свободата, вярата, доброто, кра-сотата, светостта. Науката там немее и мълчи, а когато се осмели да проговори, с говореното си само показва, че нищичко не схваща и не може да обясни. Науката се е отказала от разбирането заради самонаде-яното и често съвсем банално обяснение. Науката и учените (да не говорим за техните поклонници!) са изпаднали в манията, че всичко може да бъде обяснено - ако не сега, то поне някога. А има необясними неща, което тя не иска да признае. Има и просто разбираеми неща, за които обяснение не ни е необходимо. Работата е там, че на науката просто не й стигат силите (потенциала, ресурса, с който разполага) да обясни твър-де много неща. Особено от т.н. човешка и духовна сфера.

И това е добро. Нали запомнихте. Защото ако науката можеше всичко да обяс-ни, тогава ние вече нямаше да сме човеци. А щяхме да сме роботи, компютри или... богове? Нима го искате всичко това? Нима то Ви се нрави - особено пък последната от изброените алтернативи? :-)

АКЦИЯТА „ПРОКЛЕТ ДА Е ТОДОР ЖИВ-КОВ!“ В ПЛОВДИВ ЩЕ ЗАПОЧНЕ В 12

23 ЧАСА ДНЕС, ПРЕД ПАРТИЙНИЯ ДОМ, НА ПЛОЩАД „ЦЕНТРАЛЕН“

Във връзка с акцията Грамада от камъни, градена из цяла България днес: „Проклет да е Тодор Живков!“, в която, разбира се, ще участвам със своя камък, ми се струва, че в Пловдив най-подходящото място, на което може да се строи тази гра-мада, разбира се, е Паметника на съветския окупатор „Альоша“. Имах първоначалното намерение да занеса своя камък именно там.

Но понеже е доста високо, а по та-зи причина едва ли много хора, в това число и възрастни, ще могат да отидат дотам, ми се струва, че по-подходящо място е грама-дата от камъни в Пловдив да се строи пред сградата, в която се помещава в Пловдив централата на БСП, наследница на БКП, която още не се е разграничила от злодея-нията на комунизма. Мислех да предложа това място като начало, понеже не се сещах за някакъв комунистически паметник, нами-ращ се на по-централно място.

Накрая се спрях на следния вари-ант, който и предлагам сега: грамадата да се строи пред бившия партиен дом на БКП, възвисяващ се на площад „Централен“. Да, там наистина е най-подходящото място за строене на тази грамада, там минават много хора, в това число и млади (студенти и уче-ници), нека да видят, че има и една друга България, която не търпи триумфиращата сега из страната ни комунистическа низост.

Затова предлагам днес, в 12 часа, да се съберем група от хора, които да пос-тавим началото на грамадата, да хвърлим своя камък, проклинайки Тодор Живков и комунистическата диктатура в България. Аз лично ще бъда там, приканвам антикомунис-тите в Пловдив да заповядат и да донесат своя камък.

Трябва нещо да направим, та да измием срама, който питомците на диктато-ра, в това число и сред управляващите ни, хвърлят върху България, чествайки днес 100 годишнината на диктатора с пищни тържест-ва, речи, откриване на паметници и прочие комуно-сатанински прояви.

Срам, позор, гнус – това мога да кажа за тая невероятна комунистическа наглост! Нормалният човек вече няма думи

и не знае какво да каже като гледа как са се разпасали тия мерзавци! Безсрамници! Страшно комунистическо дебелоочие, от което по-голямо не може да има!

Заповядайте, драги пловдивчани (пък и жители на околните села, които сте днес в Пловдив) заповядайте всички, които сме българи и европейци, достойни гражда-ни на европейска България, на площад „Централен“ днес в 12 часа – за да умием следите на позора, с който ни заливат така, че вече съвсем не се търпи!

ГРАМАДА ОТ КАМЪНИ, ГРАДЕНА ИЗ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ДНЕС: „ПРОКЛЕТ ДА Е ТОДОР ЖИВКОВ!“

Грамада от камъни: проклет да е Тодор Живков и армията, която го крепеше на власт! Обществено събитие Час: от 08:00 нататък Дата: 07 октомври 2011 г. Място: Цяла България Създадено от Ivo Ivanov Допълнителна информация: Във всички градове на 7-ми септември всеки един от нас да си заплюе по един комунистически паметник или ПСА, където има, и да сложи камък в знак на „Проклет да е Тодор Живков и армията, която го крепеше на власт и тези, които днес празнуват!“. И оттук-нататък, когато минаваме оттам, да добавяме по още един камък.

Приятели, освен камък, занесете и хляб и наронете за птиците: чрез тях за душите на изтерзаните от изобразените на тези паметници палачи хиляди жертви. Който може, нека и една капка да капне за Георги Марков, чиято смърт на тази дата беше за подарък, поднесен за рождения ден на кръволока.

В София специално това може да стане и сред група съмишленици, от 18:30ч. пред Паметника на Съветската армия: Виж ТУК.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "НЕИЗБОДЕНИ ОЧИ": В ЧЕСТ НА "ВСЕНАРОДНИТЕ ПРАЗНЕНСТВА" ПО ПОВОД ЮБИЛЕЯ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ДИКТАТОР ТОДОР ЖИВКОВ

ФИЛМ ЗА Григор Симов Божи-лов: филм за един борец срещу комунисти-ческото робство. Един от хората, които предизвикаха промените в 1989 година. Не е показван по никоя комунистическа телеви-зия, излъчваща на българска територия.

Филмът "Неизбодени очи" разказва за живота на един от първите правозащит-ници в България - Григор Симов, прекарал 16 години в комунистическите затвори и лагери.

Режисьор Ваня Манолова Публикувам горното в чест на "все-

народните празненства" по повод юбилея на комунистическия диктатор Тодор Живков.

ПЛЕВНЕЛИЕВ: "НЕ ИСКАМ ДА СЪМ ПРЕ-ЗИДЕНТ, НЕ СТАВАМ ЗА ПРЕЗИДЕНТ, РАЗБИРАМ САМО ОТ СТРОИТЕЛСТВО!"

ВИДЕО

Май и Плевнелиев ще продължи славната гоцева традиция Президентът ни да е невероятен лъжльо: зер трябва да запазим славата си на страна на лъжа-та, а щом сме страна на лъжата, няма начин, Президентът ни трябва да е наис-тина голям лъжльо...

ЗА ПРЕВЪЗХОДСТВОТО НА КЮФТЕТО НАД СУВЕРЕНИТЕТО

24 Иво Беров е подкарал да пише в

блога си един много смислен текст с про-дължения, който носи общото заглавие „Игото на свободата, или защо Бойко Борисов е вечен”. Който иска да разбере неща, за които у нас упорито се мълчи в „официалната казионност“ или „публичност“, би следвало да изчете цялата поредица. Днес откривам, че е публикувал откъс под заглавие Живков, Стамболов, Борисов и празниците, който особено ви съветвам да идете да прочетете, понеже е пряко свързан с днешния ден; в началото публикува дълъг откъс от стенограмата на ЦК на БКП, от заседанието, на което Живков се опитва да хариже България на СССР, но след това са още по-интересни разсъжденията му; ето малък, но много силен откъс:

Всичко си е било почти готово за присъединяването на България към Русия и превръщането й в Заддунавска Губерния (Задунайская Губерния). И руски генерали се моткали из коридорите на властта, един от тях даже български премиер е бивал (Лео-нид Соболев), и Каулбарс, пратеникът на руския императора се е разпореждал из България като в бащинията си, и Петко Каравелов заедно с русофилите е подготвял съответния преврат, и княз Батемберг е бил напъден, и руски военни кораби наобиколя-ли Варна като гарги, и България аха да се отърве на най-после от себе си, когато се появява оня хаймана, оня лАмер, оня прой-доха и „вагабонтин”, оня „дзвер”, онова чудовище (не тоя път не става въпрос за Костов) Стефан Стамболов, за него става въпрос, който и разтуря „калимерата”.

Неслучайно Стамболов бива убит по такъв един поучителен начин. Първо му отрязват ръцете. После му избождат очите. (Едното око, по свидетелство на очевидци, дълго време виси на нерва си и се клати.) Чак след това секат останалото.

И това не свършва дотук. Има си продължение.

Тълпата играе хоро на гроба му. Някои се изхождат. Тоест серат. Българско-то общество сере на гроба на този, който вдига едно въстание против турците и учас-тва като апостол в друго! Сере на гроба на този, който е в основата на Българското Съединение, сере на гроба този, който зор-лем накара Фердинанд да обяви България за независима държава, сере на гроба на най-големия свой политик, сере на гроба на най-големия строител на Нова България. Сере и играе хоро на гроба му!

И моля, без извинението, че това са го направили шайка разюздани и бесну-ващи изроди! Ако не знаеха, че народът мълчаливо ще одобри стореното, ако не знаеха, че Фердинанд ще си кюта, ако не знаеха, че никой няма да ги преследва, изродите нито щяха да беснуват, нито да изродстват.

Но и онова момче, оня лАмер, оня хаймана, оня пройдоха, оня „дзвер” и онова

чудовище Стамболов май си е заслужавал гаврите! Да отклони българската съдба от нейното велико, изначално и изконно сла-вянско предначертание – да стане руска губерния – това си заслужава и кьоравенето, и съсичането, и хорото на гроба, и срането, и всичко останало.

А и паметникът на Стамболов, оня в градинката пред Кристал, много добре е издялан с разцепена глава: нека знае по-томството какво се случва на онези, дето искат България да бъде независима държа-ва. Дето вдигат разни въстания и правят разни съединения…

А някой знае ли сега къде е гроба на Стамболов? Някой отишъл ли е да му се поклони? Щото гроба на Живков всички го знаят. И ходят на поклонение. Най-вече разните началници от „Граждани за Евро-пейско Развитие на България“…

Дотук е откъса, който взех от текста на И.Беров, останалото можете да прочете-те там, в неговия блог. Аз лично като про-четох писанието му не се сдържах и написах там следния отзив:

Много силен текст! Възхищение и поклон!

Да имаше начин да се прочете всичко това и то по няколко пъти в някоя от националните ни телевизии – а защо не и по сичките?! Та да се чуе от всички…

Дали щеше да подскочи – от обида че са му е бръкнато в душата! – разгащилия се еснаф като чуе тия думи – или само ще се оригне и ще продължи да джвака?

Интересен казус… За жалост, няма опасност такива

силни, правдиви и честни думи да зазвучат някой ден по някоя от националните ни телевизии… (ЗАБЕЛЕЖКА: Прочее, другият Иво – те демократи сред журналистите ни останаха комай само двамата Ивовци и още неколци-на други, т.е. пренебрежимо малко! – именно Иво Инджев, е препубликувал в блога си статията на Иво Беров, като й е турил загла-вието Доку(ментално) за превъзходството на кюфтето над суверенитето, откъдето моя милост и взе заглавието, щото много ми хареса.)

КОГА ЩЕ ДОЙДЕ КРАЯТ НА ПОЛИТИЧЕС-КИ ШАРЛАТАНИ, ТАРИКАТИ, ШМЕКЕРИ И ЛЪЖЦИ КАТО ГОЦЕ, БОКО И ПРОЧИЕ?

Дискусията, която помествам по-

долу, е продължение на оная, която отразих в публикациите Требва ли Костов да тури ръка у джоба, да зафане да се чеше по корема и да се захили като Боко, та да почне да се харесва на „електората“? и също така на една друга, именно На безнравствената, лъжливата, безчестната, на мутренско-наглата и подла политика у нас изтича вече

времето и може да се разглежда като техен (засега) завършек: Ivo Berov: … Не обсъждаме Костов бе, хора, обсъждаме България! Въпросът започва оттук нататък: как дясното в България да има повече влияние? Ангел Грънчаров: Въпросът как да се заси-ли дясното в България има един отговор: като десните, споделящите дясната фило-софия хора почнат да се увеличават, а също и да се сплотяват или консолидират. Пътят за увеличаването на десните хора е един: всеки човек, съзнаващ се като дясномислещ, да привлича, а не да отблъсква хората около себе си към дясното.

Наистина ключовите думи в тази посока са: убеждаване, проясняване на собствените интереси, просвещаване, диа-лог, честност, респект пред истината. За да започне дясната политическа философия да има не инстинктивни, а осъзнати и съзна-телни привърженици, се налага да се развие един духовен процес на проясняване на автентичните десни ценности – и след това тия ценности да почнат да се разпространя-ват все по-нашироко. Да печелим, да спе-челваме отделни хора и личности, а не да ги отблъскваме – този е начинът дясното да почне да придобива все по-голяма сила… Капка Вачева: Аз пък мисля, че горното предложение за възможно решение е една илюзия. От това ако, ако накрая баба ми ще стане мъж, което означава, че мен няма да ме има и не само мен, но и много от пише-щите тук, даже ми се струва и предложилия го Ангел Грънчаров: Иска се, с едва дума казано, всекидневна работа, а не постоя-нен глух ропот защо другите не ни били оценили колко сме велики и колко сме вина-ги най-прави… Ivo Berov: Съгласен съм с г-н Грънчаров. Една от основните задачи на съвременните политици е не само да създава политически визии – тоест виждания, предложения, и разбирания, а да привлича хората към тях. Иначе ще бъде не политик, а примерно интелектуалец, който седи в кабинета си и мисли прекрасни неща, но не може да убеди и леля си, примерно, в смисъла на тези прекрасни неща.

25 Николина Георгиева Манчева: „… просве-щаване, диалог, честност, респект пред истината. За да започне дясната политичес-ка философия да има не инстинктивни, а осъзнати и съзнателни привърженици.“ (А.Грънчаров) Е как по-ясно да се каже какво може да прави всеки един симпатизант – без да търси лична облага. Ангел Грънчаров: Малка корекция: „За да започне дясната политическа философия да има не инстинктивни, сиреч, случайни, а осъзнати и съзнателни, сиреч твърди, принципни привърженици.“ Накратко каза-но: трябва да направим зависещото от нас нашите десни ценности да започнат да овладяват съзнанията на хилядите предс-тавители на все по-широки и разнолики слоеве. А когато напреднем в това отноше-ние, когато трайно и уверено завървим по десния път на трупане или събиране, а не на разпиляване на привърженици, тогава за десницата ще бъде детска играчка да спе-чели едни или други избори. Тогава именно и ще дойде краят на политически шарлата-ни, тарикати, шмекери и лъжци като Гоце, Боко и прочие… Alexander Velichkov: … Добре, г-да и дами обсъждащи – аз си заявих позицията и точ-ка. Не смятам да бабувам повече на „неро-ден Петко“… – ако му е писано да се роди – „ке си се пръкне само и без менека те!“ Же-лая ви плодотворни прения тук! Иво, сорри бате ако има нещо… (отдай го на „първо-сигналната“ ми зомбирана същност) …;) Чао. Verjinia Popova: Мечти! При повсеместна духовна и материална нищета каква дясна партия може да пребъде?! Ангел Грънчаров: Така е, г-жо Попова, но точно тая тежка духовна ситуация показва, че има благодатна почва и терен за работа. Да запретваме ръкави тогава, какво чакаме още?! Verjinia Popova: Преди 5-6 години запрет-нах ръкави в Плевен и учредихме ДСБ. Но станах свидетел на отвратителен кариери-зъм, който изпепели всякаква надежда за почтеност в политиката. Димитър Богоев: Иво, не се заблуждавай, приятелю, такива като настоящия и неговия предшественик кметове на нашата лопата, освен кариеризъм, лъжи и измами друго добро не видях! А тях Иван ги предложи и ние му повярвахме! Ангел Грънчаров: Г-н Богоев, всеки човек отговаря само за себе си, само Бог отговаря за всички и, предполагам, изобщо не му е леко. Тъй че Костов, бидейки човек, не може да отговаря за поведението на тоя или оня, а само за своето. Всеки носи отговорност само за това, което той лично е сторил… Iaden Van Der Buren: Именно както го каза г-н Беров е ситуацията и основата на пробле-ма в дясно (виж. по-долу)

„Една от основните задачи на съв-ременните политици е не само да създава политически визии – тоест виждания, пред-

ложения, и разбирания, а да привлича хора-та към тях. Иначе ще бъде не политик, а примерно интелектуалец, който седи в каби-нета си и мисли прекрасни неща, но не може да убеди и леля си, примерно, в смисъла на тези прекрасни неща“

Айде сега някой да обясни като как можете да убедите госпожа Таня Иванова, която твърди е иска да гласува в дясно, а същевременно не може да видии очевидно-то, че единственото дясно е ДСБ, щото робува на предразсъдъци относно десните. Като как ще убеди един политик г-жа Ивано-ва, че той няма сестра, след като веч някой и е втълпил че сестра му е…

Как се излиза от клишетата дето избирателите ни с лека ръка поемат без да мислят и поради именно неспособността им разсъждават трезво, научени през соц. годините на философията, че някой друг трябва да взима решенията вместо тях и да им казва какво да правят и да им смила информацията тъй че те да я приемат както се приема лекарство? – без много питане щото тъй трябва.

Костов бил високомерен. А сега ми посочете вий кой друг политик отговори в интернет на преки въпроси на обикновените избиратели? Някои от които съвсем не ли-цеприятни и доста лични… или не знаете за otgovori.eu? Какво трябва да направи човек та да убеди тия? Radoi Nikolov: Споделям и дори аплодирам. Илиян Хаджиев: Долу под мен на моята стенастои надпис „Светльо Витков – за президент“ и знаете ли колко хора ше гласу-ват за него? Сигурно повече отколкото за десните партии поотделно. Как да си обяс-ним такива феномени? Ангел Грънчаров: Мисля, че при общото преброяване на идиотите у нас привържени-ците на този Светльо няма да са кой знае колко значителна част Пламен Минчев: Г-н Любомир Вучков, ня-мам нищо общо с този сайт, дори не го по-сещавам често и в този смисъл мнението ми не е повлияно от него. Добре, оставяме настрана личността на г-н Костов. Питам – защо сините (дали като ДСБ самостоятелно или в коалиция със СДС) имаме около 4 % на всички избори? Харесва ли Ви това, това ли е целта на партията? Няколко дами вчера написаха, че народът ни е виновен за ниския процент.

Пак повтарям, това е не само неп-равилно, но и абсолютно несериозно изказ-ване. Ако нещо подобно се каже от някой политик, това ще е краят му. Iaden Van Der Buren, твърдите, че Костов няма вина за загубени избори. Първо, посочете ми кои избори са спечелени след 2001 г.? Второ, през 2005 г. ДСБ влезе самостоятелно в парламента като получи около 234 хиляди гласа, а ОДС (СДС, ДЕМОКРАТИЧЕСКА ПАРТИЯ, ДВИЖЕНИЕ „ГЕРГЬОВДЕН“, БЗНС НС – БЗНС, ДРОМ) получиха 280 хиляди гласа. През 2009 г. Синята коалиция получи

общо около 290 хиляди гласа, т.е почти два пъти по-малко отколкото получиха двете съставляващи я сили на предните ибори. Мен това ме притеснява, но явно другите смятате че е напълно нормално да се топим, докато ударим дъното и станем извънпар-ламентарна партия. Iaden Van Der Buren: „Няколко дами вчера написаха, че народът ни е виновен за нис-кия процент“ … за съжаление са абсолютно прави дами-те, но това не означава, че не трябва да се мисли как да се увеличат процентите.

Народът избира да следва туй дет му е най-удобно, пътят на най-малкото съп-ротивление… За туй що няма спечелени избори след 2001 бих попитал „Що една партия на 2 месеца спечели изборите през 2001 година?“ Някой ще каже „харизмата“ на г-н горския и т.н. Ако е тъй ние що искаме да си съсечем най-харизматичната фигура?

По повод на вината на Костов за изборите ми е много трудно да спекулирам при условие, че сравняваме ябълки с круши. Как да знаем колко от 290 хиляди гласове в 2009-та са на ДСБ?

Иначе едно съвсем читаво обясне-ние защо сборно са намалели гласовете за СДС и ДСБ е защото тия са непопулярни партии поради туй, че непрекъснато искат да изтормозят българския народ с реформи. При туй нито еднъж не му обещаха ни 800 дни, ни да изпозатворят всички нехранимай-ковци политици дето тъй много го тормозят с избори. Ангел Грънчаров: Г-н Iaden Van Der Buren, моя милост вече опита да убеди г-жа Ивано-ва как да гласува, но Ваша милост явно не е забелязала за този мой опит. Има някои хора, които не подлежат на убеждаване и особено на преубеждаване, но пътят за приобщаването на повече хора към десни-цата е този: разговаряне, и то честно, откро-вено, с уважение към личността и разбира-нето на човека отсреща. Много трябва да се разговаря с недоверчивия и многократно лъган човек за да ти повярва.

Разговаряне, убеждаване, диалог, уважение, честност – тия са ключовите думи на т.н. процес на приобщаване на повече хора към ценностите на дясната философия, сиреч, ценностите на свободата. Колкото повече свободни, но осъзнато свободни хора се родят в тази страна, толкова повече ще стават привържениците на десницата.

Несвободният, не разбиращият собствения си интерес, уплашеният човек няма как да подкрепи една дясна партия; той става или социалисто-комунист, или отива да се кланя на комунистически мутант като Боко. Пътят на свободата е пътя, водещ до засилването на българската десница, а пътят на свободата е нелек, трънлив, стръ-мен, каменист, хлъзгав…

26 БЪЛГАРИО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА, ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ, И ТЕ ЗА ТЕБ ДОСТОЙНИ, МАЙКО, БЯХА...

Новото гробище над Сливница Покойници, вий в други полк минахте, де няма отпуск, ни зов за борба, вий братски се прегърнахте, легнахте и "Лека нощ" навеки си казахте – до втората тръба. Но що паднахте тук, деца бурливи? За трон ли злат, за някой ли кумир? Да беше то - остали бихте живи, не бихте срещали тъй горделиви куршума... Спете в мир. Българио, за тебе те умряха, една бе ти достойна зарад тях, и те за теб достойни, майко, бяха И твойто име само кат мълвяха, умираха без страх. Но кой ви знай, че спите в тез полета? Над ваший гроб забвеньето цъфти. Кои сте вий? Над сянката ви клета не мисли никой днес освен поета и майките свети. Борци, венец ви свих от песен жива, от звукове, що никой не сбира: от дивий рев на битката гръмлива, от екота на Витоша бурлива, от вашето ура. И тоз венец - той няма да завене, и тая песен вечно ще гърми из българските планини зелени, и славата ще вечно пей и стене над гробни ви хълми. Почивайте под тез могили ледни: не ще да чуйте веч тръба, ни вожд, ни славний гръм на битките победни, към вечността е маршът ви последни. Юнаци, лека нощ! Иван Вазов, 1885

КАК МОГА ДА СИ НАБАВЯМ СПИСАНИЕ ИДЕИ?

Получих във Фейсбук запитване (от съвсем млада дама с инициали Р.Н.), зася-гащо проблем, който е възможно да интере-сува и други хора; затова го публикувам и тук заедно с моя отговор:

Здравейте, г-н Грънчаров! Как мо-га да се абонирам за списание ИДЕИ? Всъщност живея в София и не ми е проб-лем да си го купя - стига да знам в коя книжарница да го търся. Подскажете, моля!

Поздрави и много творчески успе-хи! България днес има нужда от интелек-туалци както никога досега!

Здравейте госпожице Н., благодаря

Ви за интереса към списанието и за добрите думи, които за мен са много ценна подкрепа и насърчение! Отговарям на въпроса Ви:

С разпространението на списание-то наистина имаме проблем, просто книжа-рите го преценяват като "непазарно" и по тази причина не искат да го доставят в кни-жарниците си. Но някои книжари са ни зая-вили, че при заявен интерес от читатели в тяхната книжарница и при направена поръч-ка, ще могат да им го доставят за ден-два.

Значи оня, които иска да си го купи, отива, примерно, в книжарница ХЕЛИКОН или друга и казва, че иска да си купи еди коя си книжка на ИДЕИ; в такъв случая щели да я доставят, т.е. в случай на осигурен купу-вач. Оправдават се, че нямали били излиш-но място в книжарниците.

За абонамент сме уредили нещата. Първият начин за абониране е чрез фирма "Доби прес", те издават каталог и при тях можете да се абонирате; другата възмож-ност е да се абонирате директно като пише-те на имейла на редакцията angeligdb от abv.bg и ще го получавате на домашния си адрес. Цената на 3-те книжки, излизащи годишно, е 3 Х 5 лв. = 15 лева. Щях за заб-равя: списанието може да се закупи и чрез интернет-книжарницата store.bg, но там има известно оскъпяване за куриер.

А пък щом сте в София ако желае-те можете да си набавите списанието дори с отстъпка като посетите книжна борса "Бо-лид", адрес: гр. София, жк. Дружба 1, бул. Искърско шосе, 19, офиса на изд. ДИЛОК или на изд. ИЗТОК-ЗАПАД. Там можете да си закупите дори целия комплект от 6-те досега излезли книжки, като до кн. 4-та це-ната беше 3 лева, тъй че за 22 лева можете

да си ги набавите всичките - ако списани-ето наистина Ви интересува по-сериозно. Там, прочее, ще Ви дадат и отстъпка от тая цена...

С поздрав от сърце: Ангел Грънча-ров

ПАМЕТНИКЪТ НА АЛЬОША Е КОШМА-РЪТ, Е ПРОКЛЯТИЕТО НА ХИЛЯДОЛЕТ-НИЯ ГРАД ПЛОВДИВ!

Ще ви разкажа нещо, наподобява една историйка, а пък много ме интересува вашата реакция. Иска ми се да разбера дали ще останете безразлични – или ще се раз-вълнувате. Или дори ще си премълчите. Да видим. Да разберем. За мен е важно. Щото показва какви сме. Като народ и като човеци. И тъй, почвам:

Днес е Денят на Съединението – национален празник на България. Е, не единствен, а един от многото. Ний сме стра-на с много национални празници – щото не можем да се разберем коя дата наистина заслужава да ни е национален празник. Както и да е.

Та днес е Ден на Съединението, и понеже това съединение е било направено и провъзгласено в Пловдив, днес в моя град ще има празненства, патетични и патрио-тични речи ще се произнасят, и прочие, както си му е реда. Но да оставим и това.

Във връзка с гореказаното в Плов-див има един Паметник на Съединението. Нали го знаете, оня, с разперените крила на Майка България? Сещате ли се? Може поне на снимка да сте го виждали. Щото ако сте гости на Пловдив едва ли ще го видите, едва ли ще попаднете на него. Той се намира на най-неугледно място, зад една спирка на автобусите на градския транспорт, там, долу, в прахта, в мръсния зной, сред воя на колите. На „Четвъртък Пазаря“ се намира тоя паметник.

27 По гореупоменатите причини Па-

метникът на Съединението, разбира се, е вечно покрит с прахта, вдигана от колите, преминаващи току-пред него. Той винаги е прашен и мръсен. Само един ден в годината властта се сеща за него и тогава циганките, „операторки по чистотата“ в града, биват мобилизирани с метли и парцали да измият паметника с „веро“, да го изтъркат, та мръ-сотията от паметника да се махне поне за времето, в което ще се проведе тържество-то. На което Кметът, или Президентът, или Премиерът, а може и тримата, защо не, и тримата требе да покажат колко са големи патриоти, ще произнесат пламенна реч. И руският владика на Пловдив Николай ще е там, разбира се. И ще се снимат за спомен пред измития за случая паметник. Значи запомнете: паметникът бива къпан и мит веднъж в годината не за друго, а за да могат пред чистия паметник да се снимат нашите първи управници и „държавници“. Това е положението, срамна работа, ама е така!

Но има и нещо друго. Като застане-те пред Паметника на най-големия българс-ки подвиг, този на Съединението, и като вдигнете поглед нагоре, пред вас ще се открие и гледката на най-големия позор на Пловдив: на най-високото тепе, над целия град, се възвисява „Альоша“, паметникът на съветския окупатор! Той е на най-видното място, горе високо, чист, в цялата си бляс-кавост, а долу, в прахта, сред колите, в мръсотията, едва забележим, се намира Паметникът на Съединението! Никой, раз-бира се, не се смущава от тази крещяща, наистина крещяща несправедливост!

Разбира се, че там горе трябва да е Паметникът на Съединението, а Альоша да иде по дяволите! Или да бъде набутан в някой музей, та комунистическите динозаври да идат да му подтасят венците си. Да, обаче това не става. Аьлошата е горе, а Паметникът на Съединението е там нейде долу, в прахта, сред воя на колите, мръсен, но точно затова показващ истинската, дейс-твителната ситуация, символизирайки я: най-българското в България стои в най-незавидно и унизено положение, докато най-небългарското и антибългарското в Бълга-рия е на най-високо място, там, горе, под небето! Срам и позор!

Вий какво ще кажете, а, достолепни ми български граждани и гражданки, съна-родници и сънароднички?! Нищо ли няма да

кажете, а? Ще си премълчите ли тая крещя-ща несправедливост? Ще продължите ли да си спите със съня на невинни младенци?! Как изобщо, питам се, можете да спите, като знаете за тази и такива подобни крещящи и унизителни несправедливости?

Но има и още нещо. Разказът ми не спира дотук. В Пловдив има и паметниче на Апостола на българската свобода Васил Левски. Васил ЛЪВСКИЙ са го наричали. На лъва Васил, на Левски са отредили място за паметничето му там долу, под Бунарджика, в храстите, а пък горе на същия този Бунар-джик се възвисява… знаете ли какво се възвисява там, а?! Ох, милите, не знаят, не се сещат?! Тъй ли? Разбира се, познахте: там горе на Бунарджика се възвисява, раз-бира се, не паметник на най-великия бълга-рин, както би било заслужено и подобаващо, не, няма такова нещо, как ще се излагаме паметника на Левски да турим там, не, моля ви се?!

Там е паметникът на същия оня вездесъщ Альоша, от който спасение в нашия град Пловдив няма. Където и да погледне човек, все него вижда. Паметникът на Альоша е кошмарът, е проклятието на хилядолетния град Пловдив! Това е положе-нието, мили ми родолюбиви граждани и гражданки, сънародници и сънароднички! Това е положението, съграждани мои унизе-ни, дето не съзнавате унижението си! Срам!

Преди време, именно в деня на обесването на Левски, група пловдивчани предложихме и проведохме акция с една идея: да се направи нужното да се отстрани тази несправедливост, а именно Левски да е долу, в краката на „Альошката“, и поискахме Паметникът на Левски да бъде горе, което може да стане по един начин: като Льошката се префасонира, преработи, очука и се преобрази в Левски. Предложихме това заради вечната криза у нас, вв нашето оте-чество, тая криза, прочее, не си отива тъкмо защото альошовците, на които се покланя-ме, съсекоха свободата в свободна и прос-перираща додевето-септеврийска България. Ефект от нашата акция, разбира се, никакъв, нито една медия не ни обърна внимание. Българските медии, известно е, не се инте-ресуват от истински българските въпроси…

Ето, в Деня на Съединението пък се сещаме за унизителното положение на Паметника на Съединението, който също

заслужава да е на по-достойно място, да бъде дори там горе, на мястото на окупатора Альоша. Или Паметник на Левски, или такъв на Съединението бива да е там, горе, над главите на всички, но що дири там, питам, паметникът на някакъв съветски войник?! Що дири там някакъв представител на оку-пационната сталинова армия, която посече българската свобода за десетилетия, дари ни с най-варварски комунизъм, та още не можем да излезем от тресавището, в което комунистите ни натикаха?!

Тези въпроси поставям днес. И млъквам. Наприказвах се. Омръзна ми да говоря вече. Пиша и говоря, а ефект няма. Отвсякъде вее ледено мълчание. Мълчание, гарнирано с мирис на кебапчета. Мълчание, в което веднъж в годината мият с веро Па-метника на Съединението. Това е днес България, това е днешна България…

ДЕЛОТО НА ВЕЛИКИТЕ ДЕЙЦИ НА СЪЕ-ДИНЕНИЕТО И НЕЗАВИСИМОСТТА НА МАЙКА БЪЛГАРИЯ СИ ТЪРСИ ДНЕС СВОИТЕ ЗАЩИТНИЦИ И ПРОДЪЛЖИТЕЛИ

Днес е Денят на Съединението. В 1885 година двете Българии - Княжеството и Източна Румелия - се обединиха, при това без да вземат благоволението и благосло-вията на новия си господар: "освободителка-та" Русия. Съединението беше изцяло бъл-гарско дело, в духа на най-добрите револю-ционни традиции на Раковски и Левски, които винаги са настоявали да се освободим сами, да не чакаме някой друг да ни осво-бождава - защото "Който ще ни освободи, той ще да ни и пороби!"(Васил Левски).

Извърши се Съединението, цело-купна България биде провъзгласена в Плов-див, България стана една, ако не броим македонските й краища, Русия ни прокле, изгони от престола смелия ни княз Алексан-дър Батемберг, оглавил подема на народа си, подскокороса "сестрата" Сърбия да ни нападне и да ни забие нож в гърба - все действия, достойни именно за една "освобо-дителка", за "братушките", дето ни били мислели все най-доброто. На косъм в ония дни е било извършването на нова руска окупация на Отечеството ни. В ония паметни и съдбовни дни Турция проявява благороден държавнически жест, не се меси в събития-та, а пък не друг, а Англия подкрепя българ-

28 ската страна в разразилите се из европейс-ките столици дипломатически битки за Бъл-гария.

Българската войска, командвана от млади български офицери, сразява и про-гонва от страната коварния сръбски неприя-тел, а пък по-нататък съдбата на обезглаве-ната от Петербург млада държава ще се решава от най-великия български държав-ник Стефан Стамболов, който в ония наис-тина съдбовни дни се изявява на нивото на историческите потребности. За свободата и независимостта на България големият син на България Стамболов в крайна сметка даде и живота си; след години беззаветно служене на Отечеството, за благодарност, че е изправил на крака една горда и суве-ренна България въпреки воя на русофилите, на рубладжийските продажници, Стамболов в една тиха вечер е съсечен с ятаган от ръката на платени убийци, на улица в Со-фия, пред очите на гражданството; изобщо не е голяма загадка кой вдъхнови и кой плати на убийците на Стамболова. Това стори най-големият враг на българската свобода и независимост: имперска Русия.

Трябва да помним поуките на собс-твената си история. За съхраняването на българската свобода и независимост неоце-нима роля имат и доведения от Стамболов княз Фердинанд, провъзгласил в най-сгоден момент в 1908 година пълната независимост на суверенното българско царство, синът му Цар Борис Трети и още плеяда български държавници, сред които се откроява, при-мерно, един Богдан Филов, дал също живота си за българската свобода. Разбира се, в

наши дни наследникът на Цар Фердинанд и на Цар Борис Трети, именно Симеон Втори, не показа изискващото се мъжество, не беше на висотата на своята историческа мисия и отговорност - и заради малодушие-то си се остави да го използват да изиграе недотам достойна роля против младата българска демокрация. И пак в угода на руската грандомания, на руските аспирации за пълна хегемония над България.

Днес България пък изпитва огромен дефицит за български държавници, за които интересът на България стои на първо място; вместо това имаме пълчища от продажници, които за капа рубли са способни майка си да продадат, камо ли пък Отечеството. Срам и позор за тия предатели! Стигнахме дотам "патриотите" ни да са най-верни руски меке-рета, т.е. за "патриоти" у нас минават най-големите ни продажници; "българският патриот" обичал най-вече Русия, ней се кланял и целувал краката, а пък за България единствената роля била на най-предана слугиня на "Големия руски Брат".

Да, живеем в най-срамни и подли времена, уважаеми български граждани и истински патриоти! Големият ни исторически триумф - влизането ни в Европейския съюз, в семейството на свободните и достойни народи на Европа - биде изтълкувано и изопачено от предателите и от мекеретата дотам, че отредената ни от тях роля днес е България да е "руски троянски кон" в Евро-пейския съюз и НАТО. Всички средства използва коварният неприятел за да посече за пореден път българската независимост, българското достойнство и чест. България сега е зависима от Русия не само енергийно, а дори и, тъй да се рече, "духовно": у нас, подобно на това, което става в путинска Русия, човеконенавистническият комунизъм мутира и прие формата на някакво уродливо "православно славянско всеединство", което е насочено срещу европейските ценности и срещу европейския път на модерна Бълга-рия.

Проклети да са тези, които десети-летия наред насила на държаха в кошмара на съветско-руския комунизъм, а пък сега са си надянали историческите дрипи на "обе-динители на славянството", само и само да ни държат в бедност, недостойнство, униже-ния и извън заслужения просперитет! В тия времена на подлости и коварства всеки български гражданин и патриот трябва да помни, че българският национален интерес

не е да вървим към средна и северна Азия и Сибир, а да бъдем сред най-богатите и свободолюбиви народи на Обединена Европа. Която, в съюз с Америка, е в състо-яние да възвърне и защити във всеки един миг българското самочувствие и българска-та чест. Въпреки че това е най-вече наша собствена отговорност - като народ, но и като свободни граждани и европейци...

Да, днес имаме силни приятели, но и още по-коварни неприятели. Делото на великите дейци на Съединението и Незави-симостта на Майка България си търси днес своите продължители и защитници.

Да живей свободна и независима България! Именно днес, а не на 3-ти март, е истинският, изцяло български национален празник на Майка България! Нека да бъдем достойни нейни синове и дъщери. Нека никога повече да не допускаме да се сраму-ваме пред нея - заради малодушието и нерешителността си!

И нека да презрем като един лице-мерите и службогонците, продажниците-рубладжии, които днес ще стоят на трибуни-те и дори ще произнасят "благонравни" и дори, представете си, "патриотични" речи.

Нека се изпълним с чувство на на-ционално самочувствие като тъкмо на този ден си спомним, че България е имала и други, горди и смели синове, които за нея са дали всичко, най-драгото, дори и живота си!

Поклон пред тях - и вечен позор за предателите!

С ТУРЯНЕТО НА МОМЧЕТО ПЛЕВНЕЛИЕВ БОКО СЕ ПОГАВРИ С КОНСТИТУЦИЯТА И ПОКАЗА, ЧЕ ГО Е СТРАХ ОТ ПО-МАЩАБНА ОТ НЕГО САМИЯ ЛИЧНОСТ

Атанас Атанасов е обнародвал на

страницата си във Фейсбук съобщение, озаглавено ГЛАВНИЯТ ВЪПРОС. Това, което пише, ми даде сгоден повод и аз да кажа първоначалната си позиция по повод назначаването на Росен Плевнелиев за кандидат-президент; една, прочее, смехот-

29 ворна кандидатура; та ето бележката на ген. Атанасов, а под нея давам и своята позиция, която написах там под формата на комен-тар:

Обявяването на кандидатпрезиден-тската двойка на ГЕРБ – Плевнелиев-Попова – има нужда от многостранен ана-лиз. Има много неща, които трябва да се кажат за цялостния сценарий изобщо. Вре-мето за такъв разказ е малко. По-големият проблем сякаш е, че няма да има място където да се разказва. Но най-големият проблем е, че ББ е помислил как да отнеме на опонентите си и времето и мястото за това. Изобщо Той много резултатно работи с медиите.

За това опозицията на властта би следвало да се съсредоточи основно в ра-зясняване на главния въпрос – ОПАСТ-НОСТТА ОТ ДАВАНЕ НА ЦЯЛАТА ДЪР-ЖАВНА ВЛАСТ В РЪЦЕТЕ НА БОРИСОВ!

Това пише г-н Атанасов. Споделям разбирането му. В тази връзка ето какво написах там:

С турянето на най-послушното си момче Плевнелиев за кандидат-президент Боко се изгаври с Конституцията и институ-циите на демокрацията. Защото по този начин той ще съсредоточи в ръцете си два поста: на Президент и на Премиер.

Боко без капка свян повтори ченге-сарския номер на Путин като дава поста Президент на едно доверено и безхарактер-но, съвсем послушно момче. Тъй че уверено вървим по пътя на авторитарна и путинска Русия в това отношение. Да оставим това, че Боко, туряйки си послушното момче Плевнелиев на поста Президент на Бълга-рия показва, че плюе на основния принцип на демокрацията: разделението на властите. Тоест нагло заявява в лицето на всички по най-гнусен шопски маниер: „Е па че си пра-вим чщо си искам, каквото ми скимне че си

правим, никой нема да ми се пречка, каквото кажем я, това че стане!“.

Това не са безобидни неща. Про-чее, гледам как цялата тайфа от „официални политолози“, в това число и „синият шаман“ Дайнов се надпреварват да хвалят „полити-ческата мъдрост“ на Боко, който бил напра-вил не знам си колко бляскав ход; глупости на търкалета! Подмазват му се най-гнусно, щото като Плевнелиев стане президент, ще има нужда от съветници, секретари, от ата-шета по печата, от хора за дипломатически постове и прочие, тъй че ако се подмазваш най-арогантно, току-виж те забелязал. Който най-усърдно се подмазва, непременно ще бъде забелязан и награден.

Държавата ни се управлява по мут-ренски и мафиотски маниер, а политолозите крият скандала – само и само и те да нама-жат нещичко. Знаете ли какви пари им се бутат за да се подмазват на властта? Чета в интернет за някакви си 135 000 лева, които получил наш известен журналист за предиз-борни услуги към една партия!

И така нататък, нищо чудно сумите да са и по-големи, ако рангът е по-голям; колко ли пък плащат на „политолозите“ ни? Ами на „социолозите“ с техните безценни услуги: нали сега наивният електорат требе да бъде убеден, че човечето на Боко ще стане непременно президент! Гнусна ат-мосфера! Гнус, срам, резил, отврат, воня!

А всъщност с турянето на Плевне-лиев за кандидат за президент – естествено, че момчето хал-хабер си няма какво го чака и колко значима е тази роля на държавен глава; ако си имаше поне малко представа и поне капчица достойнство, непременно щеше да отхвърли офертата! – та значи с турянето на Плевнелиев Боко освен че се погаври с Конституцията, всъщност и показа, че го е страх от друга, по-мащабна от него самия личност, която, ако стане президент, непременно ще го затъмни.

Сравнението на Боко с друга, ис-тински стойностна и достойна личност е на гибел подобно; ето затова Костов е така неудобен и трябва да бъде прогонен наст-рана: хората сравняват и дори и да са пълни балъци, току-виж им просветнало колко чини като личност Батмана! Той затова така из-бухна когато се разкрещя, че медиите пре-калено често били канели Костов, а требва-ло само него да канят.

Хем го е страх Боко от истински мащабна личност, която, турена до него, ще разбие мигом фалшивата му „харизма“, хем пък, туряйки Плевнелиев за кандидат-президент, показва, че около него наистина съвсем няма що-годе стойностна и мащабна личност, която да става за тоя пост. Ама наистина няма; той затова и дебне на кръс-топътищата да засече някой, който да става я за министър, я за кандидат за нещо друго, ама явно не е успял да намери некой, дето става за президент; и затова от немай-къде тури Росенчо. Он берем ще слушка, а Боко

ще пуправлява с едната ръка Министрес-кия съвет, с другата – Президентството.

Една власт за него е малко, разби-ра се, он иска целата власт, сите власти! Батман, нема шега! Следващата му стъпка е да обедини функциите на Президента и Премиера, да промени Конституцията по свой тертип, да станем президентска рес-публика, он да стане Президент, по възмож-ност пожизнен, а пък ако може Цар, още по-добре.

А диктатор вече си имаме, нима не сте го разбрали още?!

ОСНОВНА ЦЕЛ НА РУСИЯ Е ДА ПОСТАВИ ЕВРОПА И НАЙ-ВЕЧЕ ГЕРМАНИЯ В ЗА-ВИСИМОСТ И ПОД КОНТРОЛ

Германия е отделна и голяма тема. Германската социална пазарна икономика е наистина един сравнително добър модел, но също нелишен от недостатъци. Всъщност германското икономическо чудо след война-та става възможно само благодарение на великодушната помощ на Америка. Това навремето беше един умен, далновиден и щедър ход на САЩ.

Днес Германия (и Япония) все още имат реална икономика, която произвежда реални стоки, за разлика от англосаксонски-те страни, които са се деиндустриализирали и имат вече само виртуална икономика. Въпреки това и Германия се сблъсква с все по-остри проблеми – демографски спад, липса на квалифициран персонал, проблеми с мюсюлманските имигранти и т.н.. Освен това и тя е много задлъжняла и трупа все повече нови дългове. Но най-големият проблем е, че ако през 1990 изглеждаше, че ФРГ присъединява ГДР, днес сякаш ГДР подмолно поглъща старата ФГР.

В много отношения не съм съгла-сен с американският анализатор Джордж Фридман, но някои негови мисли заслужават внимание, например:

„Възможността Русия да влезе в съюз с Европа и особено с Германия се превръща в най-значимата заплаха на десе-тилетието… Всъщност германците се нуж-

30 даят от енергийните доставки на Русия много повече, отколкото руснаците се нуж-даят от парите на Германия… Германия се нуждае от природен газ, какъвто руснаците имат в изобилие, а руснаците се нуждаят от технологии и специалисти, които германците безпроблемно могат да им предоставят.

Освен това не след дълго икономи-ката на Германия ще се сблъска с изключи-телно сериозни проблеми – недостигът на работна ръка в комбинация със застарява-щото й население е гарантирана формула за икономическа катастрофа. А Русия въпреки собствения си упадък ще продължи все така да разполага с излишък на работна ръка, който Германия би могла да използва… Германските производства от всякакъв раз-мер и порядък са вече дълбоко ангажирани в Русия, което добавя нов щрих към отно-шенията между Москва и Берлин.

Съвсем скоро тези отношения ще бъдат новия стълб на Европа – далеч по-динамичен, ако не им по-значим от отноше-нията между всички останали държави. С Франция като съюзник на Германия…Русия ще настъпи още повече към европейското ядро, полагайки нова динамика в отношени-ята с Европейския съюз.”

Ако не друго, Фридман поне е раз-брал, че една от основните цели на Русия е да постави Европа и най-вече Германия в зависимост и под контрол. А един съюз Русия-Германия, т.е. комбинация от руските човешки и природни ресурси и германската индустриална и технологическа мощ опре-делено би бил невероятно могъщ и би заст-рашил позициите на САЩ като световен хегемон. Русия упорито работи в тази насо-ка. Написа: Анонимен

А ЧАЛГАТА, ЕСТЕСТВЕНО, СЪЩО Е ПРОДУКТ НА МАФИЯТА И ТАЙНИ-ТЕ СЛУЖБИ

Според мен най-значимият амери-кански философ Чарлс Пиърс (1839-1914) приживе не получава почти никакво призна-ние и умира в нищета. Приятели даже са му събирали пари, за да не умре от глад. Вели-кият поет Едгар По също умира в бедност. Но американците се възторгват не от Пиърс и По, а от лейди Гага, Мадона, Майкъл Джек-

сън и др. подобни недоразумения и разни рапъри, както и от бейзболни, баскетболни и американски футболни „величия”.

А още Тацит се оплаква от упадъка на нравите у римските младежи, които се интересували само от гладиатори, артисти и надбягвания с колесници. Очевидно винаги и навсякъде е имало и ще има масова и елитна, висока култура. Не мога да разбера защо привържениците на високата култура толкова много се възмущават от просташка-та, масова култура.

Никой никому не натрапва нищо насила. Ако някой предпочита лейди Гага пред Бетховен, нека си я слуша. Феновете на лейди Гага или Азис не се замислят нито за секунда за привържениците на Бетховен и неговата музика. Това просто не ги интере-сува и е извън тяхното полезрение. Защо тогава да им се обръща внимание?

Разбира се, политическият елит в посткомунистическите страни е особен слу-чай, защото се състои почти изключително от бивши комунисти, кадесари и жалки ме-дийни продукти. А чалгата, естествено, също е продукт на мафията и тайните служби. Елиминирането на високата култура е една от целите на (пост)комунистите, която те преследват не само в посткомунистическите, но и в западните страни.

Според беглеца от КГБ Юри Без-менов западната поп и рок музика, вкл. Бийтълс (!), също служи, макар и в повечето случаи несъзнателно, на целите на КГБ! Същото се отнася и за филмовата продук-ция на Холивуд, изцяло левичарска. Светът изобщо не си дава сметка за всепрониква-щото, зловредно влияние на КГБ. Автор: Анонимен

НА БЕЗНРАВСТВЕНАТА, ЛЪЖЛИВАТА, БЕЗЧЕСТНАТА, НА МУТРЕНСКО-НАГЛАТА И ПОДЛА ПОЛИТИКА У НАС ИЗТИЧА ВЕ-ЧЕ ВРЕМЕТО

На едно място избирателка, само-определила се като дясна, с име и фамилия Таня Иванова, написа следното:

Искам да гласувам за дясна партия, но няма за коя. СДС отдавна не е това, което беше, а и ДСБ не е по-читава. Това обърква много избиратели, а никoй не се наема да обясни на разбираем език. И се чудите, че гласуват за Б.Б. Говорете с избирателите, не ги подминавайте!

Аз с моята глупава глава си мис-ля, че така политика не се прави: не може да си сърдит на тези, които не те разби-рат. Значи не си добър пропагандатор на своята партия. Преди години в Америка протестантските пастори заставали на някое кръстовище и проповядвали. Според това колко души са покръстили във вярата си и били ръкополагани. За това става дума – да убедиш другия в правотата си! Помислете върху това!

Сметнах, че тия думи заслужават по-внимателен отговор; ето какво й написах там, публикувам го и тук, понеже може да бъде интересно и за други хора, интересу-ващи се от същия проблем; а спор няма, че поставеният проблем е твърде важен:

Госпожо Иванова, разбирам ситуа-цията, в която се намирате. Това е типична ситуация за избирателя, който се съзнава за десен. Няма за кой да гласува, а би искал да гласува за дясна политика и за дясна пар-тия. И по тази причина или не гласува, или пък отива и си хвърля гласа за Боко Бори-сов. Или за Янето. Ей така, гласува с омер-зение.

Наистина Костов и „костовистите“ особено изглеждат в очите на мнозина за твърде „елитарни“ и дори „интелектуални“. Говорят надуто, говорят неясно, учено, а у нас импонира простоватото, да не кажа просташкото или мутренско говорене на Боко, любимеца на нацията. Който наистина се харесва на мнозина като говори, свъсил вежди щото нема какво да каже, ала за сметка на това едната му ръка по пичовски маниер е турена у джебо, а пък с другата се чеше по коремо – ами как да не гласуваш за такъв умилително наш, роден и народен чиляк?!

Госпожо Иванова, права сте, че трябва да се разговаря с избирателя (от десните политици) по-ясно, разбираемо, просто, невисокомерно, в това съм напълно съгласен. Костов ми се струва, че говори много разбираемо, но му вреди това, че е много учен и много умен. Ако беше по-простоват като Яне щеше сякаш по да се пласира. Имам предвид в тоя момент, когато у нас в стихията си е не истинската, а чалга-политиката. Когато се ценят не истински сериозните политици като него, а се ценят ментета като Боко, Яне, Воленча, а пък за най-велик анализатор се възприема бай ви Вучкова.

Костов, бидейки интелигентен чо-век, може да почне да разговаря по-простичко, нищо не му пречи да опита. Съ-щото се отнася особено пък за по-младите около него, щото тяхното положение е още

31 по-трудно, Костов е много опитен, обигран, докато те декламират заучени фрази и без да им трепне окото говорят така, че само и само да изглеждат колкото се може по-учени и по-умни. Така не може да се разго-варя с избирателя, това е отблъскващо, тук сте напълно права. Трябва да се разговаря съвсем човешки, а това го умеят малцина.

Ще дам пример със себе си, нищо че такова нещо не се възприема добре. Но себе си най-добре разбирам. Аз от 28 години преподавам философия, психология, гражданско образование. Налагало ми се е да говоря с ученици и студенти от всякакво ниво, а ако един преподавател говори наду-то, с общи фрази, ако си разказва там някак-ви баналности, е загубен. Години наред ми бяха нужни за да придобия нужната опит-ност за да мога да разговарям съвсем ясно, популярно, разбираемо с младите, да намеря общ език с тях и да им въздействам. И покрай другото да им влияя.

Но на политика е още по-трудна работата от тази на преподавателя по граж-данско образование на младите. Защото работи със зрели, формирали се хора, хора с ценности и устоял характер. Много е важно обаче нашите десни политици да се научат да говорят диалогично, т.е. да се откажат от монологичното, поучително, назида-телно говорене, което Вие оценихте като високомерно. Диалогичният човек може всеки да спечели. Аз за тия години препода-ване изглежда постигнах известен напредък в това отношение, то в блога си ми личи как общувам с хората, много често влизам в най-остри дискусии, нищо не премълчавам и никому не се подмазвам, с никого не лице-меря. Освен диалогично, т.е. да се интере-сува, да пита как мисли и другият човек, политикът трябва да говори с избирателя пределно честно.

Да не лъже никога. Противно на това, което се смята у нас, истинските поли-тици не са лъжливите политици: в крайна сметка истината винаги тържествува. Лъжа-та в страни, в които истината много-много не се цени като нашата, дава временни диви-денти, но на тях не бива да се залага. Ето Симеон, примерно, излъга народа за своите 800 дни, и къде се намира сега? Ами Боко с купищата лъжи, що бълва всекидневно, къде ще стигне?! Пак на бунището ще стигне, там, накъдето се е запътил и „големият наш политик и държавник“ Гоце Първанов, пръв лъжец и пръв ловец на Республиката

Тъй че, г-жо Иванова, търсете да подкрепите ония политици, които усещате, че не Ви лъжат, които са пределно честни с Вас, които се интересуват Вие лично как виждате нещата, т.е. са диалогични, и също дайте гласа си за ония политици, които не на думи, а на дело са доказали, че могат да допринесат нещо добро за страната и наци-ята. С една дума казано: гласувайте за Костов, няма да загубите или да съжалява-те. Аз така правя, гласувам за него и още не

ме е разочаровал така, че да се отметна от него…

И още едно нещо ще Ви кажа, г-жо Иванова: бъдеще у нас има политиката, стояща на нравствени основи; на безнравст-вената, лъжливата, безчестната, на мутрен-ско-наглата и подла политика изтича вече времето. Както искате го разбирайте това.

Тъй че за мен главният ориентир за десния избирател би следвало да е: съзи-рам ли някаква нравствена основа в поведе-нието на тази или онази партия и на този или онзи политик? Няма ли обаче избирате-лят нравствено чувство за тия неща, ще продължава да се подвежда и да си хвърля гласа за такива партии и политици, които не заслужават това.

ТРЕБВА ЛИ КОСТОВ ДА ТУРИ РЪКА У ДЖОБА, ДА ЗАФАНЕ ДА СЕ ЧЕШЕ ПО КОРЕМА И ДА СЕ ЗАХИЛИ КАТО БОКО, ТА ДА ПОЧНЕ ДА СЕ ХАРЕСВА НА „ЕЛЕКТО-РАТА“?

По-долу следва още един фраг-мент дискусия с предизборна проблемати-ка, в който обаче се засяга фундаментално важния въпрос за това какъв е начина за привличане на нови избиратели към дадена партия. Аз лично смятам този въпрос за ключов. Ето един показателен епизод, а пък по-нататък, живот и здраве да е, пак и от-делно ще напиша какво мисля аз по този наистина съдбовен за българската десница въпрос: Tanja Ivanova: Не съм привърженик на никоя партия, но за мен ДСБ е партия със затихващи функции. Трябва да можете да ме убедите да гласувам за вас – мен и много други като мен. За да успеете, иначе изпа-дате от състезанието, а като чета какво пишете не мисля, че ще успеете да го стори-те – прекалено сте надути! Tatyana Koleva: Танче (Иванова), като с какви функции я виждате партията СДС – с възходящи ли? Николина Георгиева Манчева: :) Г-жо Иванова, защо ние трябва да Ви агитираме? Съвет от мен – достатъчно сте интелигент-на, разровете се малко из интернет, разгле-дайте мненията на онези качественни жур-

налисти, които не ги ползват в казионните медии, чуйте лидерите какво говорят и най-вече вижте какво вършат. Ще се ориентира-те и сама ще изберете тези, които мислите, че допринасят за по-добрия Ви живот. Iaden Van Der Buren: :) Таня, гласуване за ДСБ и хубост на сила не стават. Никак не сме надути даже, напротив много сме свити … до малки проценти, но сме истински.

Ако това, което споделяме като ценности не Ви допада… има и други влако-ве, дето имат нужда от пътници… или се изживявате като „негово величество избира-теля“? Tatyana Koleva: Iaden Van Der Buren, това нали не се отнасяше за мен? Iaden Van Der Buren: Не, отнася се за гос-пожа Таня, дето пише на някакъв странен латински език… Tanja Ivanova: За мен е! Пиша така през тел. „Самсунг“, няма кирилица – съжалявам! И на въпроса-: не съм „величество“, но ис-кам да ви разбера: искате да сте във власта – или искате да сте затворено общество от привърженици на лидера си? Ако е второто да не си хабя гласа на изборите! Tatyana Koleva: Танче, едното не би тряб-вало да изключва второто просто. Ние не сме затворено общество, българският народ се е затворил някъде и дали ще се пробуди, за да стане от спалничките си или там къде-то си спинка, един Бог знае само. Николина Георгиева Манчева: :) Всяка партия се стреми към по-голямо влияние в обществото, но не на всяка цена, не с мръс-ни номера и неспазване на подписани спо-разумения. А иначе всяка партия и всеки лидер допускат грешки. А ние сами трябва да преценим дали да приемем тези грешки. Нали знаете – няма безгрешни хора.

Tanja Ivanova: Отново не разбрах: вие сте отворени, но не ви интересува какво мислят повечето избиратели? Аз харесвам г-н Кос-тов, но не искам да гласувам за партия, която не може да спечели – все едно не съм гласувала. Искам гласа ми да значи нещо – затова се намесих във вашите дебати, а вие се нахвърлихте като към враг – не съм ви враг. Николина Георгиева Манчева: :) Аз отго-варям за себе си и не мисля, че съм се нахвърлила срещу Вас. Само ще Ви кажа: не вървете след победителите, а след тези, които харесвате – пък един ден може и те да станат победители.

32 Tanja Ivanova: А ако никога не получите тази възможност? Ако отпаднете на избори-те? Тогава какво? Мисля, че точно това ви намекна и г-н Беров, но вие не се замислих-те. Всяка партия трябва да се стреми към властта за да може да промени нещата, но без избиратели това не може да стане – затова мислете как да ги привлечете. Николина Георгиева Манчева: За всеки случай не с усмивки, с празни надежди и обещания. Който има уши да слуша, който има очи да гледа. Насила хубост не става! Elena Bouchkova: Трябва ли Пендачанска да пропее чалга за да си осигури повече фенове? Трябва ли в изложбените зали да окачат по стените голите снимки от жълтите вестници – за да има повече посетители? Трябва ли Костов да се чеше по корема и да се хили глупаво, за да се хареса на „електо-рата“? Ако не влезе в Парламента, значи този Парламент не го заслужава. И електо-ратът не го заслужава.

Този народ трябва да порасне, да разбере какво му е нужно, но за съжаление това няма да е по наше време. На тревата ѐ е нужно да се подстригва 300 години, за да стане както трябва, а за нашата народопси-хология – няколко пъти повече. Не е случай-но това продължително занемаряване на образованието. Най-лесно се „управляват“ хора с ниски критерии и без ясна визия за собственото им настояще и бъдеще. Така че забравете за спечелване на избори. Тук и сега това няма да стане – и виновният не е Костов. Tanja Ivanova: Ето пак: другите не са в ред, а вие праведните и безгрешните сте неразб-рани! Но с моята глупава глава си мисля, че така политика не се прави – не може да си сърдит на тези, които не те разбират. Значи не си добър пропагандатор на своята пар-тия. Преди години в Америка протестантски-те пастори заставали на някое кръстовище и проповядвали и според това колко души са покръстили във вярата си били ръкополага-ни. За това става дума – да убедиш другия в правотата си! Лека нощ и помислете за това! Tanja Ivanova: А харесвам и слушам Пенда-чанска и ходя на изложби и театър, чета и книги, но не си падам много по политиката, затова ви попитах, но не полутцих отговор. И не бих гласувала за вашата партия на наду-ти величества, които не искат дори да обяс-нят човешки на някой, който знае по малко от тях. И обръщат всичко в чалга история. Ангел Грънчаров: Госпожо Иванова, има много мъдрост в думите Ви! Поздравления! За много неща от казаното сте права. Осо-бено за това, че т.н. десни политици, в това число и Костов, не умеят, пък и не желаят да се научат да общуват с обикновения „прост човек“, да го убедят и да му предадат своята мъдрост. Това е безкрайно значим проблем.

Оня, когото не разбират, оня, който е неразбран и не е подкрепен, наистина няма право да обвинява ония, които не е успял да убеди, а трябва да обвинява себе

си, да търси вината в себе си. Особено пък ако има претенцията да е десен политик.

Аз също смятам, че прекаленото високомерие и грандоманията на огромната част от нашите десни политици, дори и на Костов, е една от основните причини да отблъснат голяма част от избирателите си. Защото това високомерие доведе до само-оправданието: „Те са много прости и затуй не разбират моята величава мъдрост!“. А не е така.

Интелигентният, ама истински ин-телигентният човек трябва да намери начин да общува успешно с всички, с всякакви хора. Това го умеят малцина.

Ето, давам Ви личен пример: аз много пъти съм се опитвал да встъпя в диалог с Иван Костов и дори с Иво Беров, но не съм успял – или едва ли ще успея някога. Иво Беров мълчи като чуе мой въпрос към него така, както мълчи картината на Мона Лиза в Лувъра. Прочее, картината на Мона Лиза е много по-диалогична от такива наши десни дейци, независимо на какво ниво се намират. Особено пък т.н. „големи“, „извест-ни“, „публични“ десни дейци в мига, в който станат такива, вече никога не се принизяват да говорят с някой, който не е от „големото доброутро“ като тях. Ще дам един малък пример за това какво имам предвид. Една случка, свързана с Иван Костов.

Беше, добре си спомням, по време на кампанията за последните европейски избори. Имаше митинг в Асеновград с учас-тието на Костов и Надежда Михайлова. Аз и мой приятел, „твърд костовист“ като мене, запалихме колата от Пловдив и отидохме в Асеновград на митинга – щото ни беше страх да не би да няма достатъчно хора. Беше ужасна горещина, и това помня.

Наистина митингът беше малобро-ен, я имаше, я нямаше 20-30 човека. Докато говореше Костов, а после и Надежда Ми-хайлова, на моя милост й хрумна идеята да опита да поговори с Костов, тъй като съвсем наскоро беше излязла книгата ми СТРАС-ТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаг-лавие Кратка психологическа история на съвременна България), в която, прочее, Костов е един от „главните действащи лица“. От доста време правех опити да стигне книгата ми до него, пращах я и по куриери, и по пощата, и чрез посредничеството на позната ми софийска „костовистка“, но не бях сигурен стигнала ли е изобщо до него. Искаше ми се само да запитам дали все пак е получил книгата.

Митингът мина. Костов почна да го-вори с някои от хората, ръкуваше се и пр. Аз също един вид се наредих на опашката и чаках реда си. Таман да дойде моя ред, и Костов в един момент тръгна нанякъде, като се извини и каза, че ще се върне, каза „Мо-мент!“.

Видяхме го, че с широка крачка се запъти към един човек, който седеше на близката пейка, оказа се, всички познахме,

че това е художникът Иван Кирков, Бог да го прости, сега вече е покойник! Костов отиде при него, седна на пейката, почнаха да си говорят като стари познати. Повъртях-ме се тия, дето искахме да говорим с Костов, почакахме, минаха 10-15 минути в ужасния пек, Костов обаче си говореше с Иван Кир-ков. А пък в един момент, като си поговори-ха, стана, раздели се с него, мина покрай нас, дремлювците, дето го чакахме, както се минава пред турски гробища, и се затърча към колата, щото, както разбрахме, трябва-ло да бърза за друг митинг.

Това е. Обикновена случка. Случва се. Зает човек. Не съм се обидил. Но тая случка все нещичко показва…

И още нещо ще си позволя да кажа, обръщам се по-специално към г-н Иво Бе-ров. Г-н Беров, с тази си позиция, искайки Костов да се оттегли, шанса Ви да намерите пари за нов вестник се увеличава невероят-но много. Дачков също го беше яката закъ-сал докато беше „костовист“, ала като почна да плюе по Костов, му дадоха пари не само за да издава многотиражката си, нещо пове-че, за отплата го туриха за зам. на Патраш-кова, в най-тиражен жълт вестник.

Г-н Беров, прав ли съм, като имам предчувствието, че сърцето Ви копнее да тръгнете по пътя на Дачков? Който започне да плюе по Костов, бива обсипван с най-скъпи дарове. Само питам. Такова чувство имам, не знам. Не мога да знам какво Ви е на сърцето. Но съм длъжен да попитам. Заради истината, милата.

Прощавайте, ако Ви засегнах, но бях длъжен да напиша и това. Все някой трябваше да го напише, поемам риска да бъда аз…

ФРАГМЕНТ ОТ ДИСКУСИЯ ЗА ТЕЖКАТА СИТУАЦИЯ В БЪЛГАРСКАТА ДЕСНИЦА – И ЗА ТЪРСЕНЕТО НА ИЗХОД ОТ НЕЯ

На едно място във Фейсбук, именно на стената на Иво Беров, тече мно-

33 голюдна и оживена дискусия по текущите проблеми в българската десница, която е предизвикана от следното провокиращо изказване на нашия известен журналист:

Възможно решение: Ако Синята ко-алиция се разтури, а това май е неизбежно, Костов ще остане с 3% подкрепа и ще се оттегли на заден план за да може да се изяви новото поколение в ДСБ – като Костов се изказва само по най-важни въпроси. Новото поколение в СДС биха могли да отхвърлят сегашните водачи и да направят друго, истинско СДС. Тогава двете партии могат истински да си взаимодействат, да се свързват с граждански сдружения и да нап-равят силна дясна коалиция или партия за следващите избори.

Много хора са се изказали по въп-росната теза, има твърде любопитни и пока-зателни изказвания. Аз в един момент си помислих дали да не публикувам цялата дискусия с оглед на стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, ала тъй като комен-тарите са твърде много и дискусията е дъл-га, сега решавам да избера един-два момен-та. Много хора възразяват по наново поста-вения, този път от И.Беров, въпрос за оттег-лянето на Иван Костов от политиката. Ето изразителен един момент в тази връзка: Miroslava S.Guygova: Господин Беров, с интерес чета всичко, което пишете. И в тази си теза имате известно право. Но! Знаете, че национален лидер не се става за година-две. Също така не се изгражда бързо и лесно национален политически елит… За добро или лошо Костов се оказва такъв, макар и много спорен… Защо тогава залите се пълнят когато той се среща с хората? Защо мнението му се чува и от управлява-щи, и от опозиция. Оттук, от Пловдив, госпо-дин Беров, нещата изглеждат другояче. Ivo Berov: За Костов – всички хвалби за него са заслужени. Костов обаче си има и недос-татъци – разбира се, не тези, които му при-писват. Да ме извиняват тези, които се драз-нят от това изказване – и апостол Павел е имал недостатъци, а мисля, че и Господ ги има: нещо е посбъркал – вижте само света, за да се уверите.

Какъвто и да е Костов, колкото и да бъде канен по медиите, колкото и хора да събира по залите, с него ДСБ трудно ще влезе в Парламента – ако въобще влезе. И това не е злодумство срещу него, просто това е така. Miroslava S.Guygova: Хубаво, като не влезе – ликуйте, колко сте били прави!!! “Долу Костов“ – да живеят Азис, Ванко 1 – я какви манджи знае да готви! А може и Владимир Пелов да влезе един ден в Парламента – отличен еколог-шумкарин… Това е то – подмяна с чалгаджии, с ачик престъпници. За Костов няма място на тази земя!!!

И „народът“ ще си е виновен за ха-ла… Veselina Savova: Това е глупаво, г-н Беров. Колка са лидерите като Иван Костов за да

правите подобни изказвания? Колко личнос-ти като Иван Костов има в ДСБ или в която и да е друга партия? Да, той има недостатъци като всеки човек, но е човек с интелект и с достойнство, които впечатляват. Такива политици трябва да бъдат подкрепяни. Alexander Velichkov: Естественно, че ще има недостатъци и грешки – жив човек е! Но аз ненавиждам как се отнесоха всички с него по време на – и след мандата му! Особено изявените СДС-лица, които той изтегли напред – Петър Стоянов, Надежда, Софиян-ски, Бъки, Божков… свине!

… И докато тази неправда не се възмезди аз поне съм плътно с него – не ми пука за шибания Парламент и двойно шиба-ната власт! Аз не съм някакъв си там смотан пресметлив седесар, аз съм костовист с чест! И умея да я браня… Simeon Novakov: Ей, все този демон Костов ви пречи бе, превелики умници, стратези мъдри и ситни дребни кат камилчета. Аман от вас! Умора нямате. Сън не ви лови ни деня, ни нощя. Ще се съсипете, ще се изто-щите, ще се чалгосате бе, чеда греховни! Родината ще ви загуби и заборави, май за това ви е мъчно бре?! Iaden Van Der Buren: Както винаги дискуси-ята за бъдещето на дясното винаги минава през Костов, но аз искам да попитам:

● Като как с Костов ДСБ няма да влезе, а без Костов ще влезе в Парламента?

● Какво точно е ДСБ без Костов? ДСБ не е болното място. То е как-

вото трябва да е и си има лидера, който трябва да си има. Има си и твърдото ядро избиратели, които да си има, то туй му е мисията или поне види се така си го харес-ваме и не искаме да се разводнява…

Проблемът на дясното е извън ДСБ, проблема на дясното е, че няма как измежду ляво настроени пролетариат-избиратели да получиш подкрепа без да ги извъртиш, да ги подлъжеш. Както ги подлъга Царя, а сега и Батман.

Ролята на партия, дето да съумее да ги подлъже, подхожда повече на едно безформено и с размити принципи СДС (или друга дясна) отколкото на изчистеното и с ясни цели ДСБ. Alexander Velichkov: Iaden Van Der Buren – факт, ама кой ти да го проумее и още повече да го признае?! Те просто са свикнали да го мразят… тях (СДС) това ги обединява… и лапачката разбира се – и си въобразяват, че ако „демонът“ изчезне… ние хората, съста-вящи десницата, ще плеснем с ръце и ще им скочим в хлъзгавите обятия! Хохохохооо! О, свещена тъпота седесарска! Dragomir Ivanov: Беров, жалко е, че дори и сред т.нар. десебари, сиреч наши, няма ама хич разбиране за какво иде реч… С реплика от рода „Проблема на дясното е извън ДСБ…“, с тая предцивилизационна вприм-ченост в тотема Костов никакъв шанс няма-ме не само за влизане в Парламента (чун-ким туй е автентичната политическа цел), да

не говорим за истинска политика. Ами тогаз, драги съмишленици, нека продължа-ваме да си стоим в бутика, все неразбрани и обидени на „народа“ (Иво за тоя народец има, и го е писал многократно, какво да каже) и да си живуркаме в удобната ни опо-зицийка, тотално встрани от движението и без никакво желание да правим нещо.

Лично на мен вече ми е омръзнало да повтарям уж ясни неща. Преди 7-8 години дискусията беше същата и сега, за съжале-ние, никак не се е променила. Колко още избори трябва да загубим, до какво още свръхизлъскано ядро (демек процент-два) трябва да се свием, за да схванем, че идея-та за бутикова, елитарна партия няма ника-къв смисъл, ако не искаме – и, съответно, не се борим – за властта. А властта е мръсно занимание и изисква онуй клише от време оно – партийно строителство и работа сред хората – а не (само) интелектуални напъни у фейса, туита и там квото е онлайн… Albena Palpurina: Не съм сигурна, че след последните действия на СДС ДСБ няма да има място в Парламента. Ако въобще има някой печеливш от тази ситуация, то това е ДСБ. А партията ДСБ е такава каквато е именно заради мозъкът Костов. Той трябва да бъде там, докато има здраве и сили твърдо да отстоява консервативните демок-ративни принципи. И му пожелавам да бъде здрав и силен – заради него и заради нас самите. Miroslava S.Guygova: И какво е това ши-зофренно раздвоение – не знам. Каже Кос-тов нещо – скачат до небесата! Мълчи дип-ломатично – защо мълчи?!

Бидейки професионален историк твърдя, че доста истории на държави съм изчела, биографии на бележити личности – такова отношение дори към канибал не съм срещала… Сега чета „Хилядолетието“ на Фелипе Фернандес Арместо. Нямам думи – на доста места писах, но пак ще пиша – отношението към Костов е направо патоло-гия: политическа, социална, всякаква… Николина Георгиева Манчева: Иво, при цялото ми уважение към теб, не съм съглас-на, че БЕЗ Костов ДСБ ще пребъде. Напро-тив – има много такива като мен, които сим-патизират на ДСБ защото Костов е там. След един Радан Кънев аз НЯМА да вървя. Dragomir Ivanov: И като обобщение: никой не казва нищо за „развенчаване“ или „сваля-не“ на Костов. Говорим обаче за неговото демитологизиране и излизане на ДСБ от неговата тежка, задушаваща, ритуално-мистична сянка. Фараон не ни трябва, а почетен председател, наставник в сянка ако щете…

Но явно това все още не се разби-ра сред повечето членове и симпатизанти на ДСБ. Преди години в една наша компания повтаряхме едно изречение: нужно е да почнем от Костов, за да го преодолеем, трябва да стъпим върху него, за да (го) надградим…

34 Ама оттогаз – нищо, все старите

приказки. Alexander Velichkov: Драгомире, като ми се доще да стъпям върху някой – ще прескоча към Раковска… Miroslava S.Guygova: Той е човек – не е никакъв мит. Вие християни ли сте, или аборигени, та трябва да го принасяте в жертва? На кого? Iaden Van Der Buren: Г-н Драгомир Иванов, по всичко личи, че Вий сте широк десен (а може би не толко десен, кой знай) и ядрата не са ви по вкуса.

По сичко личи че влизането в Пар-ламента Ви е по-ценно от идеите, които ДСБ би трябвало да представлява. Примитивното оприличаване на Костов на тотем не Ви прави доводите по-силни, щото просто ня-мате доводи.

Като как питах ще влезете в Пар-ламента без Костов, и отговор не получих… или… ще влезете щот така Ви се струва е обяснението?

А така случайно да Ви е минавало през ума, че може би трябва да има ДСБ таквоз, каквото си е и с Костов начело, който така ви боде в очите без никой да разбира, защо точно – от всичките ви недомлъвки? Николина Георгиева Манчева: Един изгра-дил се пред очите ни политик и държавник трябва да се оттегли когато се е изчерпал (или изконсумирал властта като Софиянски и…). Иво, изчерпан ли ти се вижда Костов като политик? Alexander Velichkov: … За мен – най-важното… най-значимото (може би защото съм самурай) е честта!!! … Всеки удар сре-щу честта и справедливостта приемам като лична обида… а отговорът е един – смърт! Dragomir Ivanov: Госпожо Гюгова, съдейки по реакциите по-горе и ревността на масата симпатизанти, отношението към Костов е митологично. Miroslava S.Guygova: Дълбоко се заблуж-давате… Но понеже „пренията“ навлизат в дебрите на метафизиката – отказвам се… С презрение! Язък! Dragomir Ivanov: Г-н Iaden Van Der Buren, по никакъв начин не ми боде Костов в очите, напротив – бил съм му и продължавам да съм му фен. Няма да се откажа от мнението, че е най-успешният политик на нова Бълга-рия, с фундаментална роля за нашата исто-рия. Не ми се влиза в подробности, щото мисля, че разговарям със съмишленици и не е нужно да повтаряме отдавна известни и ясни (поне за нас) неща…

Не мога обаче да се съглася с Вас, че „ДСБ таквоз каквото си е“ е хубаво и трябва да продължи да си бъде таквоз как-вото си е. И то не от някакви „широки“ или „антикостовистки“ разбирания (каквата заб-луда, виждам, съм оставил у Вас и другите писали по-горе), колкото от разбирането, че така политика не се прави. ОК, ако Вас Ви удовлетворява това положение на нещата и минималната (да не кажа дори по-крайно –

вече все по-безсмислената) роля на нашата партия ДСБ – проблем няма.

Мен обаче не ме удовлетворява. Николина Георгиева Манчева: :) Г-н Ива-нов, за мен Костов не е икона, той е жив човек, който има повече достойнства и по-малко слабости, който умее да пази дос-тойнството си. Iaden Van Der Buren: Г-н Драгомир Иванов, а като не ви удовлетворява, не мислите ли, че, вместо да подменяме трамвая заради вас, е по естествено вие да се качите на друг? Пламен Минчев: Г-н Драгомир Иванов, за съжаление, е прав. Аз съм голям привърже-ник на Костов и считам, че това е най-добрият български политик, откакто се възс-танови многопартийната система. Пробле-мът обаче е, че огромна част от българското общество има негативно отношение към него. Знам, че повечето пишещи тук няма да се съгласят, но нека не си правим илюзии – няма начин Костов да се върне начело на изпълнителната власт. Ченгесариатът успя с продажните си медии и слугински социолози да му припише всички смъртни грехове и просто не е възможно някога рейтингът му да се върне на нивото от 1997-2001 г. А с няколко процента подкрепа не само участие-то в изпълнителната власт е невъзможно, но и влизането в Парламента е съмнително.

И как без участие във властта ще могат да се реализират идеите на която и да е партия? Единственият шанс да стане нещо положително в дясното е създаване на нова партия, в която хора които са били досега лидери на СДС, ДСБ, Синя коалиция, ОДС и не знам и още какво ДС да не заемат ръко-водни постове. Ако искат да бъдат редови членове – моля, но да не заемат никакви постове дори на най-ниско ниво в партията.

Не се ли направи това, негативите от миналото ще продължат да тежат. И е по-добре това да стане доброволно, а не след една катастрофална загуба на следващите избори за НС и оставането и на СДС, и на ДСБ извън парламента. Защото нещата вървят натам, при разрив една част ще поддържат СДС, други – ДСБ, но и една голяма група от избиратели, погнусени от ставащото ще оттеглят подкрепата си за която и да е от двете партии. Iaden Van Der Buren: :) Странни хора сте, ей! Понеже много далтонисти има дайте да боядисаме тревата червена, че да им уйди-саме! Dragomir Ivanov: Нямам предвид подмяна на трамвая, а смяна на ватмана – ако изпол-зваме Вашата стилистика, г-н Ван Дер Бу-рен. Тоест предаване на щафетата.

В мнението на г-жа Татяна Колева се съдържа нещо, което мисля за съществе-ното: „новото поколение в ДСБ“. То няма да изчезне с Костов, но въпросът е, че то все пак: 1. трябва да се заяви по-директно и явно (ако го има де и 2. все пак Костича

да го благослови. Тоест да предаде властта на някой от тях, новите, младите… Iaden Van Der Buren: Е па що да сменяме ватмана?! А мистериозното „ново поколе-ние“ дето всички тъй много говорят за него: какво, от назначение ли има нужда? Ако то туй новото е толко хилаво, че не може да изплува от сянката на „митологичния“, то май-май и не заслужава да изплува… Николина Георгиева Манчева: :) А бе вие наред ли сте, бе? Повечето хора имали негативно отношение към Костов, хайде да се махне и понеже повечето хора се прекла-нят пред ББ дайте да отидем при тях!!! Това е ненормална реакция. Съжалявам ви, че мислите така. Лека вечер желая на всички! Alexander Velichkov: Стига-стига… зами-рисва все по-силно на „язък дето скачахме по площадите“! Знаем ги тия… Пламен Минчев: Манчева, може и да не съм наред, но когато останем накрая без никакво парламентарно представителство, ще разберете че някой друг греши. Не сте наред всички вие, които си затваряте очите пред очевидното – от 2001 г. когато за СДС гласуваха 700 хиляди души, намаляваме непрекъснато при следващи избори и през 2009 г. бяхме около 280 хиляди. Сега ще сме още по-малко. Николина Георгиева Манчева: Минчев, кой е достойният заместник на Костов? Радан ли? George Panayotov: Иво, а кои олицетворя-ват т.нар. „ново поколение“ в СДС? Че нещо не се сещаме за такива. И да не вземеш да ни даваш за пример братя Маркови, щото те въобще не са. Та уточни се, моля те. Пламен Минчев: Естествено е, че аз и такива като мене няма да гласуват нито за ГЕРБ, нито за БСП, ДПС и други подобни мафии. Но ако имаме сериозно намерение да се реализират идеите на десницата, това трябва да стане с победа на избори. А за да победим на избори, трябва свободните дясномислещи хора да бъдат убедени в предимствата на програмата на ДСБ. Не говоря, че трябва да правим безпринципни компромиси, но трябва да се воюва за всеки глас сред избирателите, които не са от твърдите електорати на горепосочените партии. Г-жо Манчева, не познавам Радан, което означава че едва ли той би могъл да бъде достоен заместник на Иван Костов. Но Вие сериозно ли считате, че освен г-н Костов няма нито един достоен човек сред десни-цата ? Ако е така, спукана ни е работата Ангел Грънчаров: Моето скромно мнение е, че издигнатият от г-н Беров възрастов признак като измерител за политическа пригодност е несъстоятелен. По една най-проста причина: има и млади негодници, има и възрастни, ала достойни хора; за полити-ците трябва да се отнася същото, щото и политиците са хора – или бъркам?! Смятам, че достойните хора от ДСБ и СДС, незави-симо от възраст, пол, имуществено състоя-ние, образователен ценз и прочие трябва да

35 си протегнат ръце – и да влязат в битка с негодниците, с кариеристите, независимо на каква възраст са тези последните… това е моето скромно мнение… … Любомир Вучков: Това ми прилича на една група тук, петимни циганката да им гледа. Както многократно съм се изказвал по адрес на любителите на условно наклонение:

Ако баба ти беше мъжка, щеше да си има дръжка! И внукът й – говедо щеше да й вика „дедо“!

Tatyana Koleva: Пламен, да разбирам ли, както и Иво Беров май подсказа, че с нов лидер ДСБ ще влезне „одмах“ в парламен-та? Вие лично кого предлагате? Tanya Lyapcheva: Да се замислим защо толкова пречи Костов и на кого! Без него и ДСБ такъв рай щеше да бъде – всички обе-динени… Ангел Грънчаров: Прочее, Костов съвсем не е от „старата генерация“ политици, нито пък Боко е от „младата“. Костов е в разцвета си и като личност, и като политик, и същев-ременно помъдря през годините, понеже много неща преживя и изстрада. Тъй че ония, които го причисляват към „старите“ или тия, дето трябва да си ходят, изказват напълно неоснователни тези… Iaden Van Der Buren: “По-добре е да се замислим кой е виновен затова, че всяко представяне на избори е по-лошо от пред-ходното и това продължава вече 10 години?“

А ще ми напомните ли на кои избо-ри ДСБ се е явила самостоятелно и така по години да опишете изборните резултати в проценти… че да ни стане ясно как са по-лоши от предишните? Пламен Минчев: Iaden Van Der Buren, гово-ря за десните избиратели, топим се непре-къснато – от 700 хиляди през 2001 г. сега сме останали по-малко от 300 хиляди – общо в двете партии. Iaden Van Der Buren: Е, сега съгласете се, че лидера на ДСБ не може да е отговорен за всички десни избиратели. Има си лидери на СДС, ССД, ДДС (последното май е данък!), които можете да смените изпървом…

… В страната на лудите нормални-те считат за луди, г-н Минчев… Ivo Berov: Нещо не се получава. Просто поставих задача – България остава без дясна партия, освен ДСБ, която с тези про-центи няма влияние върху политиката. За-дачата е какво би могло да се направи. Аз предложих нещо. Добре, нека да е тъпо или недомислено. Но никой никакви решения не предлага, или поне съм пропуснал да видя някакво решение.

Разбира се, да не се прави нищо и да си се затворим в себе си също е реше-ние… Iaden Van Der Buren: … Идеята да има нова дясна е добро решение, господин Беров. Не

ви ли се нрави веч? Обещахте да я дораз-виете скоро… Николина Георгиева Манчева: :) Иво, тъкмо щях да попитам пишещите (роптае-щите) тук: какво правят те за да може да се увеличат привържениците на ДСБ? ЗАБЕЛЕЖКА от мен, А.Г.: И така ната-тък, разговорът продължава. Един сякаш безкраен разговор. Обещах да постна тук само малка част от него, излезе доста по-голяма. Нищо. Проблемите са важни. Тряб-ва да се мисли и да се търси изход. Какъв е изходът според мен ще пиша съвсем скоро.

ИЗ СЛАВНОТО БАНДИТСКО МИНАЛО НА БОДИГАРДА ОТ ОХРАНИТЕЛНА ФИРМА „ИПОН“ БОЙКО БОРИСОВ

Един приятел от Фейсбук ми пре-достави линк на друга, още по-любопитна и скандална статия, свързана с нашия наци-нален любимец Боко Борисов; този път статията е от 31 март 1997, ето я: Атентат срещу приближени на СИК. Препубликувам статията в блога си без да изменя и думич-ка, та да стигне и тя до читателите на в-к ГРАЖДАНИНЪ:

Адска машина направи на парчета джипа на столична бизнесдама, която е приятелка на висш служител от средите на СИК. Пострадалата Цветанка Карагьозова излиза с бодигарда от охранителна фирма „Ипон“ Бойко Борисов, който работи в тясно сътрудничество с акционерите на застрахо-вателна компания СИК и Интергруп Румен Николов-Пашата и Младен Михалев-Маджо. Пострадалата е собственик на фирма за химически продукти, масла и изкуствени торове.

Бомбената драма се разигра на улица „Раковски“ и бул. „Евлоги Георгиев“ около 8.15 часа вечерта в четвъртък. Джи-път й „Опел Фронтера“ хвръкнал във възду-ха, когато Карагьозова се опитала да изклю-чи алармата. Детонацията избила прозорци-те на всички околни сгради. За щастие собс-твеничката на джипа се отървала само с лека уплаха и повърхностни наранявания от счупените стъкла.

Взривното устройство било поста-вено под предната лява гума, но не е било много силно, смятат криминалисти. По всяка вероятност атентатът е направен, за да

сплаши човека от „Ипон“. Според оче-видци двама подозрителни младежи на възраст около 20 години обикаляли около колата в деня на атентата. Двамата били средни на ръст, късо подстригани и облече-ни с тъмни якета. (ЗАБЕЛЕЖКА: От само себе си се разбира, че „Цветанка Карагьозова“ явно е друго, „партизанско“ име на небеизвестната „Цве-телина Бориславова“; или партизанското й име е последното; което не зная, не зная. Не вярвам, че тогава Боко Борисов да е бил с друга дама, сиреч, да е изневерявал на Цветелинчето; не щем да всяваме такива съмнения в душата й, пък и се знае, че именно тя пострада от тоя атентат. За ония, които се съмняват в моите думи, ето още по-абилна информация по въпроса: И как Цве-танка Карагьозова стана Цветелина Бо-риславова.)

ОТКРИТО ПИСМО ДО МАРТИН ДИМИТ-РОВ: „ПРИЛИЧА ЛИ ВИ РОЛЯТА НА ГРО-БАР НА СДС, Г-Н ДИМИТРОВ?!“

Случилото се тия дни в средите на СИНЯТА КОАЛИЦИЯ, имам предвид пове-дението на единия от основните партньори, който в решаващ момент се отказа от спора-зуменията и се сдружи с една тайфа поли-тически трупове, наричани от мен „мутро-седесариат„, предизвика, от една страна, буря от радост и ликуване в средите на ченгетата и на зложелателите, но, от друга страна, предизвика тъга и дори уплаха пред бъдещето сред „истинските седесари“, сред истинските, сред възторжените привържени-ци на синята идея, сред които принадлежи и моя милост.

Прочее, тази сутрин чета във Фейсбук следните показателни изявления:

36 Nina Gerova: Считайте членството ми в СДС за приключено! Сбогом – още съм твърде млада за да си цапам душата с корупцията на име Софиянски! Тony stoinev: Напускам СДС… Повече не издържам… Край!!!

Сигурно има още такива изявления, всъщност има по повод на тия събития най-различни реакции; ликуващите сякаш са най-много; някой дори хвалят Мартин Димитров, ама така го хвалят, че той, горкият, се чувст-ва още по-гадно заради подлостта, която стори; кажи ми какви са хвалещите те, за да ти кажа що именно си сторил; както и да е, нашенски работи, няма нищо за чудене. Но в тая връзка в един момент ми хрумна да напиша кратичко писъмце до Мартин Димит-ров; речено-сторено, аз съм такъв, че хрум-не ли ми нещо, не мирясвам, докато не го направя; зодия „Овен“ съм; ето какво се получи в крайна сметка: ОТКРИТО ПИСМО ДО ЛИДЕРА НА СДС МАРТИН ДИМИТРОВ

Г-н Димитров, Тази сутрин, развълнуван заради

случилите се през последните дни събития, сядам да Ви напиша едно писмо, за да Ви кажа нещо важно – по моя преценка. Да Ви кажа нещо, което трябва да Ви се каже отк-рито, директно, право в лицето. Щото ако не се каже по тоя начин, рискуваме нещата да се размият и размажат, а това не бива да се прави.

Г-н Димитров, Вие сгафихте! Пред-приехте едно позорно и подло политическо действие: убихте крехкото отроче, даващо надежда на хилядите привърженици на синята идея, убихте СИНЯТА КОАЛИЦИЯ. Удушихте това отроче със собствените си ръце. Млад човек като Вас да стане, пък макар и политически, детеубиец е страшно. Представяте ли си колко е страшно това, г-н Димитров?

Аз добре си представям, положе-нието Ви в СДС е сложно. Натискът върху Вас от страна на продажниците сигурно е бил колосален. За да останете на поста си Вие всъщност предпочетохте да си направи-те морално харакири. Вие вече сте полити-чески труп, г-н Димитров. Щото след като се наредихте в една тайфа с такива политичес-ки трупове, мъртъвци и вампири като Бакър-джиев, Софиянски, Бисеров и вся осталная, Вие просто нямаше как сам да не станете мъртвец; с каквито се събере човек, такъв става. Приятно пребиваване в отвъдното на българската политика Ви желая, г-н Димит-ров! Много жалко и печално е това, що сто-рихте. Съзнавате ли го поне малко?

Е, знам, сега Ви хвалят, тупат Ви по рамото, нищо чудно и да Ви цаливат в уста-та. Очаква се лично Негова Светлост Боко Борисов, щатен народен кумир на Республи-ката, да Ви поздрави за „достойната стъпка“.

Някои медийни вещери вече предричат, че цялата „седесарска“ тайфа, с която се сдру-жихте – аз наричам тия хора мутроседеса-риат неслучайно! – ще бъде топло приветс-твана и приета от Боко като бъдещ прави-телствен партньор, а Вам било предложено министерско място в реконструирания каби-нет след президентските избори. Бива ли да се продавате, да си отказвате от честта си за едно министерско кресло, а, г-н Димит-ров?

Не крия, че имах много високо мне-ние за Вас, затова сега съм силно разочаро-ван. Имам даже чувството, че не е реално това, което сторихте. Сбъднахте мечтите на ченгетата, които мечтаят окончателното погребване на СДС; след тая Ваша стъпка СДС просто вече няма как да оцелее. Явно Ви използват, за да предадете огъня на „седесарската щафета“ на Боко Борисов, на комуто много ще прилегне мантията на спасител на „автентично дясното“; он, мили-ят, неколкократно заяви, че копнее и ламти да присвои „марката СДС“; е, продадохте му я тая марка, но идеята, синята или дясна идея просто няма как да му продадете. Идеите не се продават или купуват, г-н Димитров, щото принадлежат на един друг свят…

Ами това е в основни линии най-важното, което исках все пак да Ви кажа. Забелязах как на пресконференцията с новите си партньори се държахте като поря-дъчен човек сред подлоги или мръсници – или като дете, което е усетило, че отзад нещо топло и миришещо е изпълнило га-щичките му. Вие сте умен човек и не вярвам да не разбирате, че сдружаването на СДС с тая паплач от политически трупове, пък макар и усмихнати, едва ли ще вдигне ре-зултата на кандидата на СДС. Е, знам, тия дни се очаква самият Ахмед Доган да подк-репи „общия кандидат на десницата“, пък, знае ли се, нищо чудно и Боко да се сговори с тоя мутроседесариат, щото, знайно е, мутра с мутра винаги може да се разбере. Ала Вие лично що дирите в тай тайфа, пи-там аз? А Вие сам питате ли се?!

Ако в една каца мед капне само капчица катран, медът се похабява. Е, това, което сторихте, е равностойно в кацата мед да се сипе, да речем, кофа с лайна. Смятате ли че медът ще оцелее? Едва ли. А общият резултат на един кандидат съвсем не пра-вопропорционален на общата сума от „пар-тиите“, които го подкрепят; обикновената бакалска аритметика в областта на полити-ката съвсем не важи. Ако симпатизанта на Софиянски, да речем, е, ако има такъв изобщо де, или пък, в крайна сметка, самият Софиянски подкрепи даден кандидат, това автоматично отблъсква от тоя кандидат избирателите като мен, които просто се гнусят да бъдат в обща компания с хора като Софиянски. Мисля, че ме разбирате какво имам предвид. Става нещо като неутрали-зирането при химическите реакции…

За политика, г-н Димитров – ще завърша това – има един-единствен капи-тал: достойнството. Загуби ли политикът достойнство си, загубил е всичко. Само недостойни хора подкрепят недостойни политици. Успехът на недостойните, на способните на всякакви мерзости политици е временен. Те в един момент почват да бъ-дат презирани от всички.

Политиката без морал, без принци-пи и без ценности, политиката на кръчмарс-ко, на чалга ниво, още по-малко пък мутрен-ския подход в политиката, който се въдвори в българската политика с възцаряването на Боко Борисов, е обречена кауза, е кауза пердута. Е, ще купува Боко гласове за по 20 лева, ще купуват гласове на блуждаещи електорални овчици Вашите нови състоя-телни съдружници – това нима ще ви спа-си?!

Никой също не може пък да реани-мира политически трупове. Медицината не е непреднала толкова. Вие, г-н Димитров, не усещате ли трупен мирис на разложение когато сте до новите си партньори? Не се подвеждайте: мирисът на теменужки и на скъпи парфюми е за да бъде скрита нетър-пимата воня на трупно разложение. Жалко за Вас: сдружихте се с такива, че де факто признахте кончината на СДС.

Нима Ви харесва ролята на гробар на СДС, г-н Димитров? А приляга ли Ви?! Ангел Грънчаров: философ и гражданин, привърженик на идеалното, на моралното начало в българската политика

ЛЮБОПИТНА СТАТИЯ ЗА БАНКЕТ НА СИК ОТ 1995 Г. С ПАСАЖ, ПОСВЕТЕН НА МЛА-ДИЯ И ТВЪРДЕ НАДЕЖДЕН БАНДИТ БОЙ-КО БОРИСОВ

Благодарение на приятели от Фейсбук попадам на любопитна статия със заглавие SIC духна свещичка под звуците на роял. Забележете, статията е публикува-на на 27 ноември 1995 година. Интересното е, че в тази статия репортерите, не знаейки тогава нищичко за бъдещия исторически възход и възвисяването на Бойко Борисов, са го представили в една не съвсем добра светлина. И в една не съвсем благопочтена компания. Хубаво е внимателно да се изчете цялата статия, аз тук избирам само няколко по-силни и изразителни момента, касаещи предимно нашия национален герой, кара-

37 тист, пожарникар, премиер; статията започ-ва бойко, ето така:

Година след създаването си извес-тната със спорна слава застрахователна компания SIC (Security Insurance Company), или просто СИК, се вижда на четвърто място сред застрахователите и мечтае за приходи от милиарди. По повод на светлата годиш-нина застрахователите с борчески дух вдиг-наха коктейл, който беше уважен от видни личност предимно от банковите и спортните среди. „Нас, вас и другите, които сме пока-нили, но не дойдоха, ни свързват истинско приятелство и сърдечна дружба“, прочете с известни приписания шефът на СИК Краси-мир Маринов-Маргин от лист, подвързан в алена папка. (Червеният цвят може да се окаже емблематичен за групировката, тъй като с него е оцветен и нейният символ.)

В интервю за в.“Стандарт“ изпъл-нителният директор на СИК Димитър Попов заяви, че на празненството са поканени изпълнителните директори на всички заст-рахователни компании, включително и на „Корона инс“. „Който желае, нека да присъс-тва“, демонстрира гостоприемство г-н Попов. Престой в ареста обаче възпрепятства клю-човата фигура в „Корона инс“ Иво Караманс-ки да се весели с колегите. Любопитен е фактът, че в категорията поканени, но неп-рисъстващи, влизаха не само конкурентите застрахователи, но и премиерът Жан Виде-нов.

Такаааа. Абе всъщност защо не препубликувам целия текст, той всъщност не е дълъг?! Добре, решавам да копирам и да туря в блога целия текст, за да стигне и до читателите и на в-к ГРАЖДАНИНЪ. Оттук надолу тече именно текста без никакъв мой коментар; пасажът, посветен на младия и така надежден бандит Бойко Борисов, съм го подчертал, както се полага, за да изпъкне; приятно четене ви желая:

Доста естествено за някои от спо-делилите компанията на СИК-аджии изглеж-даше отсъствието на ВИС-2. Все пак органи-заторите демонстрираха доста звездно мнение за себе си и своя купон, след като предприеха непопулярни мерки по отноше-ние на любознателните журналисти. Хората на перото, дори тези от тях, които имаха покани от СИК за коктейла, с влизането си в хотел „Интерконтинентал“ биваха немедлен-но отбивани в уютна ниша, зад тлъсто чер-вено въже. Оттам репортерите имаха уни-калния шанс да наблюдават пъстрия поток от гости и да чуят протоколните реплики на сърдечните домакини, надигайки се на пръс-ти от дъното на кюшето. (Липсваше само табела „Не хвърляйте храна на журналисти-те!“.) Върволицата, преодоляла автоматич-ната врата, потъваше в полифонията на мобифони и цитрони. За да опази неприкос-новеността на знаменитостите, охраната, която се оказа по-многочислена от гостите, запрети на фотографите да документират мигове от пристигането на поканените.

За контактите с медиите се на-гърби инициативният Бойко Борисов, шеф на фирма „Ипон“ (ангажирана и е охраната на Тодор Живков). Той услужливо уведоми, че хроникьорите ще бъдат допуснати в салона за 15 минути – от 19:30 до 19:45 часа. Малко по-късно Борисов агресивно съобщи, че вълнуващият оглед се отлага, а продължителността му ще бъде нама-лена с 5 минути. Охранителният бос про-веде кратък инструктаж: журналистите да се движат в стегната група плътно около Борисов, за да не обезпокояват гос-тите. Неизживеният екскурзовод подкара ентусиастите към светските забележи-телности на СИК-коктейла.

Въпреки надеждите на фотографи-те да уловят с обективите си шефа на Ин-тергруп и едно от лицата на СИК Младен Михалев-Маджо той се оказа недостъпен. Очевидци твърдят, че Маджо не е пожелал да бъде сниман. Някои волно изтълкуваха това като жест към Красимир Маринов-Маргина, който прочете с микрофон в едната и папка в другата ръка семпло приветствие. Словата на Маргина бяха чути от застрахо-ватели, гравитиращи около Добромир Гуще-ров, банкери от свързаната с Интергруп и СИК Първа източна международна банка (ПИМБ), шефове на банка „Моллов“, Елит-банк, „Славяни“, Обединена българска банка (ОББ), Стопанска банка, ТСБанк и БРИБан-ка.

Намек за политическо представи-телство беше присъствието на Соломон Паси, либералката Светлана Шаренкова, ексминистъра Христо Тотев и Иван Славков, който се раздели с движението „Напред, България“ в полза на БФС. Медиа-компанията се оформяше от Петьо Блъсков, президент на пресгрупа „168 часа“, първия зам. главен редактор на в.“Труд“ Николай Стефанов, Валентин Панайотов, директор на в.“Пари“, Атанас Свиленов, и.д. главен редактор на „Демокрация“, Явор Цаков, програмен директор на „Нова телевизия“, и бившия шеф на две радиостанции Радослав Янкулов. Цяло ято от екипа на агенция „Бал-кан“ кръжеше около потенциалните си кли-енти за пресконференции. Празникът, за протокола, зачете и известният контактьор на Мултигруп е медиите Бойко Драганов, главен секретар на групировката. Ку-ку-пейзажа допълни Петър Корумбашев.

„Вървим напред. Основният ни ло-зунг е „Побеждавай, но винаги по правила-та“. Застраховането е наука“, настоя дни преди коктейла изпълнителният директор Попов. На самия банкет дим от пури полюш-ваше бели и розови балони. Светлини и мелодии от роял томяха тортата е емблема „SIC“. (Капитал прес)

ЕТО КАКВО ЧАКА БЕДНОТО ЛЪЖЛИВО ОВЧАРЧЕ НА... АРХАРЧЕТА НА ИМЕ ГОЦЕ

МАЙ НЯКОЙ В БНТ НЕ ЧУВА УКАЗАНИЯ-ТА, ДАДЕНИ ЛИЧНО ОТ ВОЖДА И УЧИТЕ-ЛЯ БОКО БОРИСОВ, МАЙ НЯКОЙ В ТОВА БНТ Е ЗА УВОЛНЕНИЕ?!

Другари и другарки, дами и госпо-да, сънародници и сънароднички, таваришчи и таваришчутки, живеем тия дни един зна-менателен момент: тая змия, тая усойница Костов, най-сетне биде извадена от демок-ратичния полог, гдето лежат яйцата на… – пардон, май се получи неприятна двусмис-лица, да де, ама карай?! – … там, дето ле-жат яйцата на всички тъй наречени „видни представители“ на така наречената „българ-ска десница“, като се почне от Софиянски, Бисеров, Бакърджиев и се стигне до… до кой да се стигне?! … ами до ония там де, гдето от години бяха несправедливо изтика-ни назад, пак от тоя проклетник Костов!

38 Да, живеем в знаменателни, напра-

во велики дни: Костов биде изолиран, а цялата „демократична“ тайфа, както си му е редът, със зурни, с циганите, с теманетата, си се обедини; да, ама без Костов! Пей, душо народна, брях да му се не види, каква неочаквана радост ни осени тия дни?! Това, дето тълпи бодри ченгета бленуваха години, най-сетне се случи – усойницата Костов е вече извън демократичния полог с яйцата на… казах на кои. А по-нататък остава само главата на тая усойница Костов да бъде строшена, та да е пълно щастието! Нали тъй, Слави, нали тъй, Кеворк, нали тъй, Тошо Бор, нали тъй, бай Вучко?! Нали тъй, бат Боко?!

Аз тепърва ще пиша още за тия за-мечателни събития, които вещаят наближу-ването на нов исторически триумф на наци-ята, но сега, другарки и другари, искам да изразя възмущението си по повод на един факт, който току-що научих, който открих в тая империалистическа клоака, каквато е интернет, и Фейсбук по-специално! То тая вече не се търпи, тоя интернет требе да се забрани, така повече не може да продължа-ва! Ето какво имам предвид, чета, гледам и не вярвам на ушите… на очите си; почудете се и вие, нима е възможно тъкмо това, и то точно в тоя исторически момент?! Ето, глей-те:

Иван Костов ще участва в предава-нето „Денят започва“ по Българската нацио-нална телевизия на 7 септември (сряда) 2011 г. от 08.00 ч.

И това е на страницата на самата тая настъпена змия, на страницата на тая усойница Костов! Е те това вече не може да се търпи, и, възмутена до дъното на душата си, моя милост написа там следую-щите думи:

Май някой в БНТ не чува указания-та, дадени лично от Вожда и Учителя Боко Борисов! Май някой в това БНТ е за уволне-ние?! Как е възможно след като Негова Светлост със собствените си уста заяви, че прекалено често Костов е канен от разни телевизии и че трябва повече да не бъде канен, някой си, и то тъкмо от държавната ТВ, да го кани, сякаш на инат, сякаш да покаже, че у нас още има демокрация?! Не, това, дами и господа, е вече нетърпимо!

Помните ли когато Боко мъдро зая-ви, че на всички е писнало от тоя Костов? Тъй де, защо канят само Костов?! Когато Ани Цолова плахо дръзна да отрони, че все пак Костов е бивш министър-председател, тога-ва Боко вече избухна: ами че то и Жан Ви-денов е бивш министър-председател, що него на канят, ами се Костов канят?! Що не канят Царо, а Костов та Костов?! Айде де, щом канят толкова често Костов, то по тая логика излиза, че Он, Боко де, пък хептен не требе да излиза от екраните на телевизори-те! Щото Боко е сегашен премиер, а Костов когато беше премиер вече сите забравихме, то било ли е изобщо?! Какво нахалство, а,

колко нахален е обаче тоя Костов, кажете де, що мълчите?! Това неговото веке не се търпи, нали тъй, мили ми таваришчи?!

Как е възможно Костова да канят у държавната телевизия, и то противно на волята на самия пръв партиен и държавен ръководител?! И то тъкмо на рождения ден на неговия Любим Учител, именно другаря Тодор Живков?! Явно в това БНТ някой наистина е за уволнение?! Така повече не може да продължава! Помнете ми думата, че някой вироглавец от това БНТ, който си позволява да не зачита волята на другаря Боко Борисов, ще изхвърчи от това БНТ, и то съвсем скоро!

Айде де, Костов ще ми канят?! Ка-къв е пък тоя Костов?! Нали помните думите на Боко: Он заяви в прав текст, че Костов специално требе да се кани много по-рядко, а най-добре изобщо да не се кани по медии-те, щото само мъти водата. И го каза в една частна медия, на частна медия дръпна уши-те, и то пред цела България, правете си сметка какво чака тия вироглавци от дър-жавната БНТ?! Нищо чудно собственоръчно да ги набие, знам ли до какво ще доведе Боковият титаничен гняв?!

И справедливо е де, да признаем: требе само него, Боко де, да канят по меди-ите! Какъв е тоя Костов, откъде-накъде пък него ще канят, айде де?! Много съм възму-тен и аз, таваришчи, така не може; волята на първият партиен и държавен ръководител требе да се уважава?! Докъде ще стигнем ако тъкмо неговата воля не се уважава?!

До пълна анархия ли?! А анархия-та, таваришчи, не е демокрация! Требе тука да има ред! Требе един да говори, а сите да слушат! Туйто! Нам такваз демокрация, при която много говорят, и при която говори даже самият Костов, доказано вреден за нацията човек, не ни требе!

Амче тъй я, айде де, какво нахалс-тво само, то неговата вече хептен не се търпи?! Много умен ми бил той, айде де! Нема да говори вече щом е толкоз умен, само Боко ще говори, а сите ще слушаме – тъй ами! Аман от тая демокрация, проклета да е!

Змии, гущери, усойници и пепелян-ки е тая демокрация, край, финито, конец, не щем вече демокрация, искаме си само Боко!

КАК МИСЛИТЕ, ДАЛИ НЯКОЙ БЛОГЪР, И ТО БЕЗКОРИСТНО, ЩЕ СЕ СЪГЛАСИ ДА СЛОЖИ В БЛОГА СИ РЕКЛАМЕН БАНЕР НА СП. ИДЕИ?

Поиграх си доста тази сутрин - пре-дупреждавам, пълен невежа съм в тази област! - и в крайна сметка успях все пак да направя ето тези банери: Рекламни банери на списание ИДЕИ

Интересно ми е кой от всичките най-много ви харесва на вас лично, ето, поставям ви този въпрос. Ако желаете, отго-ворете, на мен пък ще ми е интересно да узная преценката ви. Ще съм ви много бла-годарен ако отговорите на въпроса ми.

Също така искам да споделя с вас една идея, която ми хрумна преди малко. Доста е странна, ама ще я споделя, въпреки рисковете. Също ми е интересно как ви изглежда лично на вас тази моя екстрава-гантност.

Хрумна ми да изпратя на някои блогъри кратко писъмце, с което най-любезно да ги помоля, ако искат, да сложат в блога си било някой от банерите, които моя милост направи, или пък някой друг, който съответният блогър сам би направил. Но молбата ще ми бъде банерът да е на списание ИДЕИ. Един вид, ще предложа на тия известни наши блогъри да направят малък жест в полза на списанието, чиито 6-ти брой излезе наскоро. Както и да го пог-ледне човек този факт е все пак някакво постижение, и ето, иска ми се да проверя дали би се намерил някой от толкова много-ликата блогърска общност, който да направи един благороден жест и да рекламира в блога си за известно време списанието.

Е, разбира се, че за това не е нуж-но специално да бъдат канени, който иска да сложи банерче на сп. ИДЕИ в блога си, сам ще предложи - или отдавна да е предложил, все пак списанието излиза трета година. До този момент никой, с едно-две изключения, не е предложил да помогне на списанието, и то по начин, който нищичко не би му стру-вал. Тъй че как смятате, добра идея ли е да поканя някои от най-известните ни блогъри да турят, ако искат, рекламно банерче на списание ИДЕИ в блоговете си? И то не как да е, а именно като благороден, безкористен жест, щото от само себе си се разбира, че за

39 това нещо не мога да им платя. Бих искал, ала не мога. По добре известни причини.

Какво ще кажете, да попитам ли, да предложа ли? Каквото ми кажете, това ще сторя. Ако си замълчите, ще тълкувам мъл-чанието ви като знак, че предложението ми е твърде нахално, и за да не ме обидите, известявайки ме за мнението си, сте пред-почели да си замълчите. Става ли така?

Хайде чао, приятен ден и хубав уи-кенд ви желая! И извинявайте ако има не-що... :-) (ЗАБЕЛЕЖКА: Да предложа на някоя кон-венционална, пък дори и неконвенционална (сиреч, електронна) българска медия да сложи безвъзмездно банер или друга рек-лама на едно списание, поставило си за цел да подпомогне духовното и личностното израстване на българската младеж, е безумна и безнадеждна в екстравагант-ността си идея. Затуй изобщо не дръзвам да поставям този въпрос. У нас медиите така са се овълчили да лапат пари от реклами и от каквото изобщо може, и то колкото се може повече пари, че за нищо друго просто не са в състояние вече дори да мислят. Затуй свеждам предложението си само до блогърите. Ще видим обаче какво ще стане и при тях. Имам предчувс-твието, че съвсем точно знам какво ще стане... но да видим, да проверим, да опи-таме...)

МОЛИТВАТА „БОКО НАШ, ТИ, КОЙТО СИ НА ДОНДУКОВ-1″

Боко наш, Който си на „Дондуков“-1! Да се свети Твоето име, да дойде Твоето Царство, както в България, така и в целия ЕС да бъде Твоята воля, както в правителството, тъй и сред депутатите ти. Насъщните ни магистрали дай ни днес, и прости нам, че досега сме гласували за Костов или Тройната коалиция, както и ние прощаваме на нашите кучета.

И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия Костов; защото Твое е царството, и силата, и славата во веки веков. Амин! Съчини или копира отнякъде: Пламен Мин-чев

МУТРОСЕДЕСАРИАТЪТ И ЧЕНГЕТАТА ЛИКУВАТ И ВЛАЖНО СЕ ЦЕЛУВАТ ПРАВО В УСТИТЕ: КАКВА РАДОСТ, НЯМА ВЕЧЕ СИНЯ КОАЛИЦИЯ!

Разривът между ДСБ и СДС, свър-зан с участието им в президентските избори, доведе до буря от радост и ликуване в най-различни среди, които от години със свито сърце наблюдаваха консолидацията на десницата и действията на СИНЯТА КОА-ЛИЦИЯ. Сега обаче се сбъднаха най-съкровените им копнежи – което и обяснява нескриваната им радост.

Прочее, ако бях на мястото на Мартин Димитров щях да се вгледам в очите на тия, които сега го хвалят и му ръкопляс-кат: можеш да разбереш наистина що си сторил като забележиш какви именно са хората, които те хвалят – и с които си се сдружил. Ето един пример за заливащото ни на мощни талази ликуване по повод на развода на ДСБ и СДС, публикуван в ченге-раския вестник МОНИТОР (с изненада отк-ривам, че туй издание още съществува; явно има кой да му налива пари, отиващи, така или иначе, нахалост!): Седесарски шут за Костов.

В интернет също се ликува. Като змии и гущери изпълзяха от дупките си, като хищни птици излетяха от гнездата си, като хиени напуснаха бърлогите си хиляди тре-петно очаквали тоя момент мизерни душици и изпълниха пространството с ликуването си, с френетична радост. Някои изпадат от вдъхновение направо във фалцет; други пък заради интензивността на обзелото ги чувс-тво започнаха да пишат с такъв поетичен плам, че нищо чудно да сътворят в някой момент и велики поетични шедьоври; ето, порадвайте се и вие: Сините полюционери. В тоя гнусен текст, между впрочем, пише и ето това:

Синята идея се превърна в си-ня отходна яма за идеи. Неналапалите се тлъсти нерези Костов, Софиянски и Ба-кърджиев, видни лидери на дамократично-то натрупване на капитала за лични обла-ги, освиниха напълно и безвъзвратно синя-та кочина и скопиха Мартинчо, докато той бленуваше, че ще забогатее като тях. Никой не е по голям от Костов и неговите авоари, само Софиянски е по-алчен от него, но не му достига интелектуалния потенциал. О, синя простота!

Виждате, чувството и така силно и мощно, че нищо чудно и песни да се запеят тия дни по подобни текстове. Моя милост, като прочете този текст, съдържащ лесно забележими следи от силна душевна мас-турбация, не се въздържа да напише след-ните думи като коментар:

Колко ти платиха ГЕРБ и Позитано-20 за тоя коментарец? От две цицки си зел да цицаш, бравос! Аз с друго не мога да обясня патоса ти, освен ако не си хептен извратен, за да си искрен. Прочее, да срав-няваш Костов и Софиянски е пошло: едини-ят е доказан държавник, другият е доказан мошеник…

И още нещо: синята идея не е псевдодемократична идея; само ченгета и комуноиди могат да мразят толкова идеята, която промени България и днес тя, въпреки всичко, е в Европейския съюз. Заради нас, сините демократи, които нямаш никакво право да обиждаш като ни наричаш „псевдо“ … прочее, за такива платени оплювачи като теб съществува ли нещото, наречено „мо-рал“ или съвсем не знаеш какво е това?!

От само себе си се разбира, че Софиянски, Бакърджиев, Бисеров и цялата тази тайфа нямат нищо общо с автентичната синя идея; говоря за нас, демократите от улицата, които все пак имаме заслугата България вече да не е комунистическа дик-татура от рода на Беларус. Докато изброе-ните от теб не само че нямат нищо общо с демокрацията, те са нейната мръсна пяна. Аз тях ги наричам мутроседесариат.

Имай добрината да не отъждествя-ваш този мутроседесариат със синята идея. Това е много мръсен ченгесарски номер, който може да мине само пред малоумници. И да бъде приветстван само от нравствени уроди.

Прочее, да обиждаш интелигент-ността и морала на читателите си за теб наистина ли съвсем не е проблем?!

ОЩЕ ЕДИН ФАКТ, СВИДЕТЕЛСТВАЩ ЗА ТЕЧАЩАТА РЕКОМУНИЗАЦИЯ НА БЪЛ-ГАРИЯ

В заглавието имам предвид ста-тията, подложена на анализ в следващата публикация. Благодаря на приятелите от Русе, които ми я изпратиха, за да я публи-кувам, най-вероятно, един от първите в

40 интернет, ако не и пръв; щото историчес-ката истина съвсем не се уважава от българските медии: НЕ „ЗЛОВЕЩА НЕГРАМОТНОСТ”, А ЗЛО-ВЕЩО ЕХО ОТ ОТРЕЧЕНО ВРЕМЕ Автор: Иван Григоров, легионер, Бургас

Във в. ”Уикенд” от 30 юни т.г. г-н Георги Атанасов в статията си „Зловеща неграмотност” занимава читателите с отре-чени от европейците събития. В яростта си, че съвременниците ни не носят неговите идеологически стереотипи, той обвинява в „жестока неграмотност” така нареченото „демократично стадо”.

Г-н Атанасов може да се засилва колкото си иска отдалеч, за да прескочи въображаемата си сламка, но да говори за неграмотност в държава, в която средното образование е задължително и всеки втори гражданин има диплома от някой местен или чужд университет, говори за грубо пристрас-тие.

„Имало ли е въобще Втора светов-на война?” – пита авторът. Имало е и тя избухна заради един град – Данциг, както преди това другата избухна, заради убийст-вото на един принц. За дребни поводи се дадоха милиони жертви. Затова отдавна вече новите поколения в Европа заличиха от паметта и ежедневието си разделящото ги минало и не е съвременно г-н Атанасов да размахва стари омразни плашила.

Явна е тенденцията на г-н Атана-сов да възкреси спомена за Втората светов-на война, за де раздуе лъжата за освободи-телната роля на Съветския съюз и червена-та армия на фона на трезвата оценка за

нейното нахлуване в България. А щом като освободителната роля на червената армия е била толкова спасителна за народите, защо в края на войната Европа се оказа разделе-на на „свободен свят” и такъв зад „желязна-та завеса”? И защо между тях 45 години се водеше „студена война”? Каква свобода донесе червената армия, като окупира трите Балтийски държави, Финландия, Източна Германия, чието население се разбунтува още на 17-18 юни 1953г. и на Унгария, къде-то народът направи революция през октомв-ри 1956г., на Чехословакия с разгромяване-то на Пражката пролет през 1968г. и на Полша с отнемането на територия, с масо-вите разстрели в Катин и Виница и с хронич-ните борби на профсъюза „Солидарност”.

Не било важно – пише г-н Атанасов – кой какво е сторил на мирното население на Полша, Чехословакия, Югославия и пр. Защо да не е важно, нали то се е отразявало на живота и свободата на хората им. А Съ-ветският съюз е правил на земята на тези народи това, което е правила и Хитлерова Германия – окупация, грабеж, терор и убийс-тва за протестиращите. Защо стореното от Съветския съюз на тези народи да „не е важно”, а да е важно само стореното им от Германия. За българския народ например е важно, че безпричинно червената армия окупира България, вкара я във войната и за три години окупация изяде на българския народ храни за 80 милиарда лева, а той гладуваше и ходеше голи бос през това време.

„Ревизирахме Нюрнберг” – вайка се г-н Атанасов по повод положителните оцен-ки за Богдан Филов и ген. Хр. Луков. И това не е вярно, защото нито Филов, нито Луков бяха съдени от Нюрнбергския международен съд. Богдан Филов бе осъден от комунисти-ческа сбирщина, самоназвала се съд, и то народен. Имало ли е избори или допитване за този съд, както навремето направи Стам-болийски? А след години присъдата на Б.Филов бе отменена от Върховния съд на Република България, както стана с присъди-те на хиляди хора след ХХ конгрес на КПСС. Към Луков се извърши поредното комунис-тическо „чудо” – той беше убит на 13 февру-ари 1943 г. и беше съден мъртъв през април 1945г. В Нюрнберг, на който г-н Атанасов се позовава, подобно правосъдие към мъртвец не приложиха дори към мъртвите Хитлер и Гьобелс.

Щом г-н Атанасов е толкова грамо-тен, навярно знае, че дълго време след Освобождението на България, заради руски-те стремежи да я направят „задунайская губерния”, русофилите са наричани „черни души”. Би трябвало да знае, че Балканската война и всички усложнения са дело не на Кобурга, а на русофилските правителства – на Иван Евст. Гешов и на д-р Стоян Данев заради сляпата им вяра в „царя батюшка”. Въпреки това в страната ни има над 400 паметници на признателност за освобожде-

нието ни от Русия. Непочтено е от страна на г-н Атанасов да плаши, че след паметни-ка на Червената армия идва ред за отричане и на паметника на Цар Освободител, още повече, че пет години Хитлеровият пълно-мощен министър в София Адолф-Хайнц Бекерле минаваше край него и не направи даже намек за премахването му. Защото този паметник не е фалшификат - като онзи на червените лъжеосвободители.

Факт е, че политиката на Цар Борис ІІІ ни предпази от войната и че придобихме като плод на тази политика Южна Добруджа без никакви жертви. Факт е също, че Цар Борис е спасил чрез помилване живота на стотици комунисти, че разреши на интербри-гадистите да се завърнат във България след рагрома на каузата им в Испания. Иначе ги грозеше германски плен и смърт. А как пос-тъпиха комунистите със скромния гроб в Рилския манастир и останките на този зас-лужил и за тях цар?! Унищожиха ги.

Г-н Атанасов си позволява да дава оценки и преценки, но явно не е толкова „грамотен”, за да разбере, че военната це-лесъобразност да осуети откриването на втори Солунски фронт накара Хитлер да премине през България и че повече за нея неутралитет не беше възможен. Пред участ-та на Гърция и Югославия Филов и прави-телството му избраха най-подходящия вари-ант. По повод апелите към България да спре германците Данаил Крапчев написа в „Зора” следната кратка статия: „А защо не ги спрях-те вие в Австрия? Защо не ги спряхте в Чехословакия? Защо не ги спряхте в Пол-ша? Защо не ги спряхте във Франция? Сега искате ние да ги спрем! И с какво да ги спрем? Нали ни взехте оръжието през 1919 г. И за какво да се бием с германците – за границите, които ни определихте в Ньой ли?”

Вярно е, че генерал Луков е бил го-тов да поведе българската армия на Източ-ния фронт, но ако Царят му заповяда. Нали този е дълга на един генерал! Но не е вярно, че е вербувал доброволци за Източния фронт. Нека г-н Атанасов посочи едно вер-бовъчно място за записване на доброволци. Разбира се, в България имаше десетки хиляди младежи националисти и антикому-нисти, готови да се сражават срещу болше-визма, но властите не разрешаваха. Тогава беше гордост да се сражаваш срещу болше-визма. В германската армия имаше добро-волци в СС-частите от 42 страни на Източ-ния фронт. Малка Белгия даде най-храбрите, а Франция – последните защитни-ци на Райхстага на 08 май 1945 г. И три милиона руски доброволци в РОА – руската освободителна армия на генерал Власов.

Непристойни са нападките на г-н Атанасов спрямо младежите, участници в „Луков марш” днес. Те не са „фашизоиди”. А дали са от „ъндърграунда” се доказва с факти, а не по маршировката им по улицата. Това е родолюбива младеж, която тачи

41 генерал Луков като национален герой, като патриот, като обновител на българската армия и водач на легиопенрската младеж. А комунистите, като не можеха да излязат срещу него с идеи и аргументи, избраха куршумите, както по-късно като управлява-щи, аргумент срещу всеки им беше: „дайте го в мазето”.

След речта на Чърчил във Фултон съветската пропаганда го обяви за водач на международната реакция. Един журналист тогава го запита какво значи реакционер и Чърчил отговори: „Един въоръжен комунист те напада, ти реагираш, следователно си реакционер”.

Това е водещото в ненавистта на г-н Атанасов към маршируващите младежи-родолюбци. Иван Григоров, легионер, Бургас

ПИСМО ДО ЖУРНАЛИСТКАТА ЦВ.РИЗОВА ВЪВ ВРЪЗКА С НАБЛИЖАВАЩОТО НЕЙ-НО ИНТЕРВЮ С МОГЪЩИЯ ТИТАН И ВЛАСТЕЛИН НА БЪЛГАРИЯ Г-Н ПРЕМИЕРО

Разбрах, че в неделя г-н Премие-рът Бойко Борисов, да се свети името му, щял да посети Цветанка Ризова в НОВА тв, и там, в подобаваща обстановка, на четири очи, но, както си му е редът, пред цяла Бъл-гария, затаила дъх, щял да съобщи блену-ваната от толкова време новина: кого Он, властелинът на България, е благоволил да ни тури за президент, щото и кучетата по селата вече знаят, че каквото Он каже, точно туй става, сиреч, каже ли, примерно, че магарето на Чичо Петко от село Тучна Лива-да ще биде издигнато за президент, и туй магаре вече може да бъде считано за сле-дующий президент на Республиката ни.

Та в тази връзка моя милост, след дълъг размисъл, реши да отбележи истори-ческия момент по един необичаен начин, а именно, като се присламчи към величавост-та на момента, пишейки до водещата г-жа Ризова следното Открито Писмо:

Уважаема госпожо Ризова, Разбрах, че в следващото Ви пре-

даване гост ще бъде Негова светлост г-н Премиерът, да се свети името му! И Он щял най-сетне да благоволи да обяви именно пред Вас на целокупната ни нация кого е решил да определи за кандидат на ГЕРБ за президент, или, с една дума казано, кой ще

ни бъде следующий президент, щото всички ний знаем, че каквото Бойко Борисов каже, то тъкмо това и става. Развълнувана от това световно-историческо събитие, моя милост доста време се почуди как с нещо да допри-несе с нещо за величавостта на момента, и по вдъхновение Свише, чини ми се, в глава-та ми се роди идея да Ви напиша настояще-то писмо, а също и да Ви предложа нещо важно; ето какво Ви предлагам:

Госпожо Ризова, Много често в нашите медии гласът

на обикновените граждани, именно на граж-даните като мен, гласът съвсем не се чува; по медиите ни ечи само гласът на т.н. ме-дийни избраници, които циркулират от изг-рев до залез слънце, а понякога и нощя, от телевизия в телевизия, за да ни осеняват с мъдростта, остроумието и величавостта си. Все пак ми се чини и ми се ще да констати-рам, че това рязко разделение и противо-поставяне на медийни дейци и актьори, от една страна, и на пасивна гражданска пуб-лика, при което гласът на тази последната съвсем не се чува, от друга, води до отчуж-даването на гражданите от медийното тайн-ство и до засилването на традиционния скептицизъм, на недоверчивостта на бълга-рина.

Та в тази връзка, а също и във връзка с историческия момент, който, по-добно на буря, ще се разрази във Вашето предаване през идващата неделя, именно, така очакваното от нацията интервю с г-н Премиера, Негова светлост г-н Борисов, на моя милост й хрумна безумната идея да Ви предложи да дадете възможност да се чуе и нашата, на гражданите, гледна точка, като пред г-н Премиера прочетете поне един абзац от Откритото писмо, което аз, като български гражданин, написах и изпратих тия дни до любимия ни премиер.

Това писмо стана много популярно в най-демократичната медийна среда, имен-но в интернет, ала, разбира се, нито една медия не благоволи да му даде известна гласност, нищо че, както е известно и на първокурсниците по журналистика, медиите трябва да са медиатор, посредник, нещо като „трансмисия“ между гражданите и властта. Та именно затова все пак дръзвам да Ви предложа да зачетете пред г-н Пре-миера един малък откъс от Откритото писмо до Него, та по този специфичен начин в историческия Ви разговор по някакъв все пак начин да участваме и ний, гражданите.

Щото на нас, гражданите, за жа-лост, ни е отредена ролята да сме предимно пасивни консуматори, а не участници в така бурния медиен процес в иначе толкова демократичната ни республика. Прочее, възниква закономерния въпрос: а какво е демократичното на една демократична республика, след като тъкмо на гражданите, сиреч, на демоса, гласът изобщо не се чува? Но да не бъдем толкова придирчиви, злобни и дребнави да питаме за такива неща – и да

разваляме удоволствието от медийното шоу, що се развива пред очите ни.

Тъй че моята инициатива, уважае-

ма г-жо Ризова, която, признавам, все пак е доста необичайна и дръзка, е възможност ний, обикновените зрители-граждани, да изразим съпричастността си с великия исто-рически момент, който в неделя ще се раз-рази във Вашето толкова любимо и също така уважавано предаване. Признавам си, тая крехката надежда моя глас да се чуе от Могъщия Титан и Властелин г-н Премиеро, щото пък, от друга страна, моя милост си позволи да даде някои съвети до Негова Светлост, с които да му помогна още по-бляскаво да изпълнява историческата си роля, ако това изобщо е възможно, щото той все пак е най-бляскав от всичко онова, което е родила и дала на света Майка България.

Уважаема г-жо Ризова, Осмелявам се смирено да поставя

пред Вашето внимание текста на упомена-тото мое писмо, което, за краткост, съвсем няма да цитирам тук, понеже Вий можете да го видите и, евентуално, изчетете на ето този адрес от моя скромен блог:

Открито писмо на гражданина Г. до Бойко Борисов, премиер на Республи-ка България

Струва ми се, че Вие самата, като опитен журналист, ще можете да подберете един-два най-силни и изразителни абзаца от него, които чрез Вашите уста да стигнат до ухото на г-н Премиера, щото он, поради чрезвичайната си заетост на благо Роду и Родину, разбира се, не е имал възможността сам да прочете, въпреки че най-надлежно му го изпратих. Тъй че, повтарям, чрез Вас ще се извърши тайнството, свързано със същи-ната на медиите, а именно, да бъдат пос-редник, медиатор между гражданите и властта, между народа и управниците му.

Примерно, сюблимна картинка ще бъде реакцията на г-н Премиера, ако Вий, госпожо Ризова, дръзнете на прочетете, примерно, следния абзац от Откритото писмо до Него:

И тъй, първо: много приказваш бе, човече! От сутрин до вечер, а понякога, предполагам, и нощем, с една дума, посто-янно плямпотиш пред медиите! Станал си нещо като Уго Чавес, знаеш ли кой пък е тоя?! Надминал си даже Вучкова, ей, спри

42 се бе, човече! Нареди да ти напишат на ръката, ако требе и да го татуират там, и постоянно си повтаряй ето тия мъдри народни думи: „Език мой – враг мой!“. Не гледай, че подлизурковците ти се хилят мило като се изхвърлиш и кажеш некоя и друга простотия: та точно тия, ухилени-те подлизурковци срещу теб, ще те зако-паят, помни ми думата! Абе ти, човече, не си шоумен, стига си се надпреварвал със Слави Трифонов – или с бая ти Вучкова! Ти тях не можеш ги стигна. Речи ми в тоя момент: аз ги надминах, а той пък ми хор-тува, че не съм бил могъл да ги стигна!!!

И тъй нататък. Има и други хубави и силни моменти в Откритото писмо. Избе-рете сама. Имам Ви пълното доверие. Ще се радвам да имате и куража да прочетете нещо от писмото до г-н Борисов пред Него Самия, щото, признавам, страхувам се в един такъв момент той да не се ядоса до-там, че да Ви изгони от студиото – и да почне да води предаването сам. Но всяка професия си има рискове. Достойните лич-ности смело ги поемат – с ясното съзнание, че е това техен дълг.

Предварително Ви благодаря за великодушието, е, и да не изпълните толко-ва необичайната ми молба, не е фатално, но пък, от друга страна, ний всички, и журна-листика, и граждани, сме длъжни да помог-нем на Великия Наш Управник (питам се дали за Него специално дали думата не требва да се пише „Оправник“, щото, разби-ра се, само Той, най-сетне, ще може да ни оправи!) в този исторически момент, та да заблещи славата му още по-бляскаво. И то пред очите на целия шашардисан свят, който, прочее, само нас гледа – и ни се чуди не само на късмета, но, да признаем, и на акъла.

Това е. Млъквам. Простете че се осмелих да взема думата. Нека да говори оттук-нататък само Он, Премиерът, любиме-цът на нацията, най-доброто, което Майка България е родила от векове и за векове напред, а ний всинца, примрели от кеф заради величавостта му, ще слушаме с блеснали очи и ще ръкопляскаме. Да живей Болгария! Да живей Бойко Борисов, нашто вдъхновение и упование! Вечна слава Ге-рою!

С уважение: Ангел Грънчаров, философ, писател, блогър

ЗА ДА НЕ СЕ ОКАЖЕ, ЧЕ НЯМА НИТО СПРАВЕДЛИВОСТ, НИТО СВОБОДА, ТРЯБВА ДА ИМА НЕРАВЕНСТВО

Интересен отзив по публикацията Неравенството между хората е необхо-димо, справедливо и вечно: в дивния прекрасен свят на Америка не дават нищо даром:

Въпросът за социалното неравенс-тво е голям, сложен и не може да бъде изчерпан в няколко реда. В метафизичен, философски план хората са равни или би трябвало да са равни в смисъл, че всички трябва да имат равни, еднакви права. Това е и смисълът на американската Декларация на независимостта, а не, че всички трябва да са равни в социално отношение.

В емпиричен план всички знаем, че хората не са равни, има значими разлики по отношение на интелект, физическа сила, умения и т.н. Древните гърци са смятали, че характерът се оформя при раждане, а мо-дерната генетика сякаш потвърждава факта, че голяма част от нашите качества и нагласи са вродени.

Но когато днес говорим за равенст-во, обикновено нямаме предвид метафизич-ното равенство или естествените човешки права, а дистрибутивната справедливост, т.е. тезата, че държавата би трябвало да се грижи за „справедливо” разпределение на богатството, като го отнема от богатите (напр. чрез данъци) и го предоставя на бед-ните. Карл Попър казва, че всички ние или поне той самият биха предпочели едно общество, в което равенството и свободата да съществуват едновременно.

Практиката обаче показва, че всич-ки опити да бъде постигнато равенство насила водят до унищожаване на свободата и задълбочаване на неравенството. Освен това философът Робърт Нозик обръща внимание на факта, че неограниченото

право на наследство също задълбочава неравенството, защото всяка генерация би трябвало да има приблизително равни из-ходни условия. Но онези, които имат голямо наследство, предварително се радват из-вестни незаслужени лично предимства, което изкривява конкуренцията.

От друга страна е пресилено да се каже, че „неравенството между хората е необходимо, справедливо и вечно”. То не е нещо непременно хубаво и желателно, но все пак е по-добро от обществата на „дист-рибутивната справедливост”, в които накрая няма нито справедливост, нито свобода.

Няма съвършени общества и съв-ременният капитализъм, макар и най-успешният модел в историята досега, също страда от куп недостатъци. В крайна сметка да не забравяме, че той се основава на алчността, завистта, та била тя и „благород-на”, и конкуренцията. Нужно ли е да напом-ням, че повечето философи съветват да не се сравняваме с другите, да сме умерени и скромни, ако искаме да живеем в мир – все неща, които влизат в противоречие с пазар-ната логика на конкуренцията.

Накрая бих искал да обърна вни-мание на всички наивници по света, че Аме-рика отдавна вече не е пример за подража-ние. Това е едно наистина умиращо и загни-ващо общество, което се намира пред ко-лапс. Казвам това с известна болка, защото допреди 60 години Америка наистина в много отношения беше пример за подража-ние.

Но в резултат на вътрешното раз-витие на капитализма, както и на безспирни-те операции и активни мероприятия на КГБ за влияние американското общество днес е почти напълно деградирало и разложено от пазарен хедонизъм, а американският капи-тализъм не заслужава вече определението капитализъм, а кредитизъм. Повечето хора живеят с наивни, елементарни представи за света, идеализират САЩ и въобще не могат да си представят до каква степен Америка вече е дезорганизирана и деморализирана.

Америка вече не е англосаксонска страна на капитализма на протестантската етика на Макс Вебер. Тя изобщо не е вече англосаксонска страна, а територия, което се живее ден за ден – за сметка на дългове и печатане на пари, които целият свят, вкл. България, всеки ден й праща. Но това не може и няма да продължава вечно.

Попадна ми един хубав американс-ки виц, който добре онагледява нещата:

„Няма абсолютно никакви причини за безпокойство! Бъдете добра овца и яжте junk food, теглете порнофилми от интернет, играйте видео игри, гледайте реалити tv и пийте бира! Всичката важна информация ще ви бъде предоставяна ежедневно.

Правителството” Автор: Анонимен

43 (ЗАБЕЛЕЖКА: Моя милост, А.Г., има друго разбиране по проблемите – бях длъжен да заявя това. За да не излезе, че като мълча, съм съгласен…)

НЕОБХОДИМО УТОЧНЕНИЕ ОКОЛО ИДЕ-ЯТА ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО НА ФИЛОСО-ФИТЕ В ПУ И РЕДАКЦИЯТА НА СПИСА-НИЕ ИДЕИ

Публикацията от 29 август 2011, понеделник, със заглавие До Ректора на ПУ доц. З.Козлуджов – с благодарност за толкова милата любезност, или по-скоро изпратеният имейл до г-н Ректора вчера породи следния резултат: по телефона ми се обади самия Ректор, за да ми обясни точната ситуация. И тъй като вече съм дал публичност на проблема, се налага и сега да дам информация за основното от нашия разговор. Да приемем, че този разговор е нещо като "интервю", като сякаш не е извес-тно само това: кой кого интервюира :-)

Г-н Ректорът ми обясни, че само извънредната му ангажираност е причина за това, че не ми е отговорил на предишния имейл. Списанията ги е получил, разгледал, някои статии прочел, впечатлението му е, че списанието е добре оформено, но че наис-тина кръгът от пишещите в него трябва да бъде разширен. Мнението му е, че за по-раждане на сътрудничество на ПУ и списа-ние ИДЕИ моя милост трябва да се срещне със специализираната катедра, именно тази по философия; книжките от списанието вече били препратени на нейния ръководител доц. Райчо Пожарлиев. Сега ще се очаква реакцията на катедрата, ако тя прояви инте-рес да си сътрудничим, параметрите и фор-мите на сътрудничеството ни ще бъдат обсъдени в разговор между двете страни.

Това е в общи линии. Мисля, че бях длъжен да известя читателите на блога за факта на този телефонен разговор, предвид двете публикации по същата тема. Причина-та е ясна: искам да бъда точен, а читателят да не бъде подведен. Разбира се, и читате-лите на ИДЕИ ще бъдат известени за всичко случило се около списанието, в това число и за този опит да установим отношения с философите в Пловдивския университет.

Прочее, г-н Ректорът си спомни, че моя милост навремето, твърде отдавна, е работила в ПУ, където наистина в "праисто-

рически времена", именно в периода 1985-1992 година, бях асистент по философия. По тази причина все пак чувствам ПУ по особен начин и ще се радвам основаното от мен списание да си сътрудничи именно се него-вата катедра по философия. Ще видим, да се надяваме, че университетските филосо-фи ще откликнат на предложението ми.

Разбира се, живот и здраве да е, ще ви известя за резултата от цялата исто-рия. Прочее, днес ще бъда в София, най-сетне намирам време да ида да видя новата книжка на списанието и да я доставя до Пловдив - и на абонатите му. Наистина съм твърде зает напоследък, едва сега смогвам да ида. За мен всяка нова книжка е нещо като среща с най-близък човек, или, да го кажа направо, все едно човек да види ново-роденото си дете. А раждането на една книжка на списанието е когато то види бял свят, т.е. излезе свежо-свежо от печатница-та.

Простете за сантименталността, но аз съм вече възрастен човек и известна сантименталност ми е простена...

А МОЖЕ БИ ТРЯБВА ДА ВЪРНЕМ КОМУ-НИЗМА, ЗА ДА МУ Е ЛЕСНО НА ШЕФА НА ГДБОП В БИТКАТА С ПРЕСТЪПНИЦИТЕ?!

Колеги от вестници и телевизии, много сме зле Иван Бакалов

Антимафиот №1 иска реставрация

на комунизма, никой не реагира; медии се забавляват с момче на 16 г.

В този случай не искам да се разг-раничавам от журналистическата колегия и да обяснявам колко са зле вестниците и телевизиите. Зле сме всички. И като профе-сионална колегия, и като общество.

Шефът на ГДБОП Станимир Флоров поиска реставрация на комуниз-ма и никой не реагира. Снимка: от екрана

Когато шефът на службата за бор-ба с мафията (ГДБОП) Станимир Флоров каза, че единственият начин да се оправят нещата с престъпността е да се върне вре-мето от преди 1989 г., помислих, че ще стане скандал. Досега висш шеф в държав-ната администрация и полицията не беше искал така директно реставрация на кому-низма. „Това е единственото решение на

проблема”, подчерта той пред камерата на бТВ и репортерката Миролюба Бенатова. Тя, колкото и да е опитна, направо се шашна и не знаеше как да реагира (виж тук).

Очаквах в сутрешни блокове, ко-ментарни колонки на вестници колеги от всякакви издания да задават въпроси, да коментират, да питат политиците. Очаквах някой да поиска оставката на въпросния Флоров. Най-малкото защото очевидно е ограничен и неспособен да се бори с прес-тъпността, не познава законите и механиз-мите на демократичната държава. Не позна-ва законите на собствената си държава, щом приравнява наркоманите към крими-налните престъпници.

Нищо не се случи. Пълна тишина. Все едно нищо особено не беше станало. Само Иво Инджев написа в сайта си един коментар с логичната констатация, че вече 2 дни въпросният Флоров не е уволнен.

А може би трябва да върнем кому-низма, за да му е лесно на Флоров с прес-тъпниците?

Липсата на реакция в този случай дава шанс на такива изкопаеми да се чувст-ват прави и недосегаеми. Една бурна реак-ция в медиите щеше да го постави на място-то му. Неговите шефове Цветанов и Борисов можеха да му поискат оставката. Но сега няма никакъв шанс. И България ще продъл-жи да има за шеф на антимафиотската служба очевиден некадърник. Ето колко е важна ролята на медиите.

Така няма как на мястото на фло-ровци да дойдат други, които ще гонят наис-тина престъпниците, вместо да се оплакват, че им е трудно и трябва да стане като едно време.

Заедно с това овчедушно отноше-ние към антимафиот №1 се случи нещо друго, което показва, че държавата по ман-талитет още е далеч от демокрацията. Мом-че на 16 години уби друго момче на 12 годи-ни. И всички национални телевизии показаха в новините това момче как го водят в съда като закоравял престъпник, без да закриват лицето му. Никъде в демократична държава това не може да се случи.

Момче на 16 години уби друго мом-че на 12 години. И всички национални теле-визии показаха в новините това момче как го водят в съда като закоравял престъпник, без да закриват лицето му. Никъде в демокра-тична държава това не може да се случи. (Прочети ДО КРАЯ >>> в блога)

КАНДИДАТПРЕЗИДЕНТСКА: „ГРАДИЛ ИЛИЯ КИЛИЯ-ПОГЛЕДНАЛ СЕ, ПАК В ТИЯ“!

Иво Инджев Голямото дърпане на Стефан Да-

наилов от номинацията за кандидатпрези-дент го понижи в кандидат за вице. Но в

44 червените среди си го харесват и в тази снишена до възвишеността на снизходи-лия (да уважи молбата на другарите) роля. Направо са в еуфория. Надпреварват се да го хвалят като „любимеца на народа”, което всъщност е поводът да се върнем крачка назад и да се огледаме при това завръщане и пресичане на червения светофар рачеш-ката.

Нищо не е в състояние да помрачи радостта от кандидатирането на Любимеца. Да беше друг, щяха да го изядат с парцали-те, че се оказал баща на незаконен син, както компроматно ( но оказва се – основа-телно) беше изобличен Данаилов. Нещо повече, той си призна, но и това му се при-писа като плюс към образа на любовника с партизански ореол.

Как така стана възможно да се им-плантира в демократичното ни съвремие мухлясалият творчески продукт с неговата партизанска фабула, доста примитивна като мизансцен, изказ, актьорска игра, режисура, озвучаване ( да, позволявам си да смятам така), идеологически и житейски „правдини”, внушавани от един пропаганден филм от апогея на комунизма?Дори в моето юношес-тво, когато бяхме далеч от осъзнаването на цялата уродливост на комунистическата пропаганда, долавяхме фалша и инфантил-ната героика на повествованието. Без да претендирам това да е било „дисидентска изява”, помежду си се подигравахме с реп-лики от „На всеки километър”. Особено популярна беше гаврата с екзалтирания гимназист от сериала, който непрекъснато призоваваше партизаните да нападат. Та и ние така: „другари, аз предлагам да напад-нем”, хилехме се ние в междучасието, но-сейки се в галоп по коридорите към марма-ладените кифли в бюфета.

Беше ни смешно. Актьорът Григор Вачков например изгради характерен образ

и всеки път, когато пристигаше под прозор-ците да на приятеля си Радичков ( мой съ-сед от първия етаж в онези години), ние се събирахме да го зяпаме и да слушаме него-вото характерно провикване от улицата: „ Данчооу, Данчооу”. И съответно го имити-рахме. Но като цяло „ На всеки километър” за нас беше пародия, комедия.

Много години по-късно разбрах, че другият ми съсед, живеещ срещу вратата на Радичкови, сценаристът на сериала „На всеки километър” Кюлюмов, е бил основател на добре известното днес 6-то управление на ДС. А бяхме съседи, защото в жилищния блок бяха настанявали Кюлюмов, Радичков и баща ми двайсетина години по-рано като колеги от вестник „Вечерни новини”.

Може да изглежда дребно или дори дребнаво, но не спирам да се учудвам, как е възможно ние, още деца, да сме схващали (при цялата си обремененост от изнасилва-нето на подрастващите ни мозъци в затво-рената комунистическа система) пародийния характер на тоталитарния екшън, замислен иначе като прослава на партийните подвизи, а в днешно време това да не е ясно на тол-кова много хора?

Нямам друг отговор на този въпрос, освен един: огромни усилия бяха положени междувременно да се втълпи на хората в България, че всъщност тоталитаризмът не е бил чак толкова лошо нещо. По времето на културния ни министър Данаилов държавна-та телевизия не просто въртеше до втръс-ване „На всеки километър” с неговото мла-дежко участие за опресняване на носталгия-та по комунистическата героика, но и в до-бавка ни сервираше образа на министъра като участник в рекламен партиен клип, отново базиран на „легендарната лента”, озвучавана с музиката, дежурна по митинги-те на БСП.

И днешният министър на културата Вежди Рашидов всъщност не е много по-различен от предишния Стефан Данаилов. Той готви откриване на музея на тоталитар-ното изкуство, което министърът рекламира с добре позната теза, че навремето не всич-ко е било лошо. Някой да спори, че да се рисува и да се правят скулптори е лошо? Няма такъв, но Рашидов, бидейки сам част от целия този маскарад по маскиране криви-ците на правоверното изкуство от онова време, се готви да открие музей в прослава на майсторлъка ( както сам би се изразил, обича той такива занаятчийски думички) на творците да се изявяват в прослава на строя, макар формално музеят да е реплика на подобни начинания в други държави, където експозицията има изобличителен характер.

Те са наистина на всеки километър, каквито и магистрали да градят и да се правят, че се карат много по въпроса кой колко точно километра е построил. Това е „изкуство”, побиращо се в следната компи-лация от „народната мъдрост”:

„Градил Илия килия… Погледнал се – пак в тия…”. Ох, аман, аман…

БРОЙ 16 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ И ВЕЧЕ ПЪТУВА КЪМ АБОНА-ТИТЕ СИ

ДОКАТО ИМА ОВЦЕ ТЕ ЩЕ СА КАСАПИТЕ Професор Еленков (за тези които

не знаят – математик на световно ниво, който отказал академична степен заради изискване за партийно членство – което пък не пречеше да бъде канен да изнася лекции в Оксфорд) едно време на изпит скъсал почти целия поток. За отмъщение студенти нарисували карикатура: Професорът с ка-сапски нож,а на тезгяха студенти във вид на овце. Залепили карикатурата на външната страна на вратата и зачакали отстрани да видят реакция.

Професорът излязъл, на заключва-не видял карикатурата, подсмихнал се, извадил химикалка, написал нещо и си тръг-нал. Студентите после притичали да видят какво има написано: „Докато има овце, ще има и касапи!“

Промиването на мозъци е било систематизирано, научно обосновано и развито от Гьобелс. Неслучайно след 09.05.1945 цялата научна литература от този институт е била пренесена в Москва. Досега СССР и „по-малкият брат“ си прила-гат знайни и незнайни методи за „промиване на мозъци“ с една-единствена цел:

Знаят, че докато има овце те ще са касапите. (Автор: Simeon) В-к ГРАЖДАНИНЪ Гл.редактор: А.Грънчаров Пишете на angeligdb@abv.bg