ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 4, Год. VII, 2015, 15 Февруари, Неделя, Ц. 2 лв.

Иска ми се тази сутрин да напи-ша нещо като похвално слово за любовта. Причината не е само Свети Валентин, денят на влюбените, а и това, че снощи в Клуб НЕЩОТО се състоя много интересна и хубава дискусия по темата за любовта, в която с удоволствие участвах. И това, така да се рече, подбуди отново "крастата" ми по тази тема, да, за мен темата за любов-та е любима, както и подобава да е – наред с някои други теми, именно за чове-ка, живота, свободата, духа. Повече от два часа разговаряхме там. Родиха се в главата ми и някои нови, да се изразя така, идеи. Понеже от доста време пиша книга за любовта, ми се ще да не допус-на постигнатото да отиде безследно, ето, сядам да го фиксирам в текст. Мислех да се изкажа във видео, вярно, то е по-малко

трудоемко, но пък ми се иска да имам един текст, който ще прибавя в пишещата се книга за любовта. Ще ми се в близките месец-два да я завърша – за да се захвана с нещо друго. И така, нямам избор, ето, обвързах се, почвам да пиша. За любовта. (Продължава на стр. 2)

Виж в тази връзка и: Петдесет руски танка са навлезли днес в Украйна, съобщи Киев, новината е от вчера, 12 февруари...

Dimitar Stoyanov: Путин каза, че от неделя започвало изтеглянето на руските войски от Украйна. Чакай бе, нали нямаше руски войски в Украйна?! :-)

УБЕДИТЕЛНО ПОЯСНЕНИЕ ЗА КОРЕННАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ДЯС-НОТО ПРАВДОЛЮБИЕ И ЛЯВАТА ЛЪЖЛИВОСТ В ПОЛИТИКАТА

Поучителна американска история от нета: Наскоро попитах малкото момиченце на едни мои приятели, каква иска да стане когато

порасне. Тя ми каза, че иска да стане Президент. И двамата й родители, либерални демократи, присъстваха на разговора така че аз я попитах:

- Ако беше Президент какво ще е първото нещо, което ще направиш? - Бих дала храна и домове на всички бездомни хора – отговори ми тя. Родителите й сияеха. - Уау! Каква достойна цел! – възкликнах аз и продължих: - Но не е нужно да чакаш, докато станеш Президент, за да направиш това. Можеш да дойдеш у нас, да окосиш поляната, да я почис-

тиш от плевели, да събереш листата и аз ще ти платя 50 долара. После ще те заведа до магазина, пред който седи винаги един и същ без-домник и ти ще му дадеш 50-те долара, които той да използва за храна или пък да започне да събира за дом.

Момиченцето се замисли за няколко секунди, след което тя ме погледна право в очите и попита: - А защо бездомника да не дойде у вас, да свърши работата и ти да платиш направо на него 50 долара? - Добре дошла в Републиканската партия! – казах й аз.

Родителите й все още не ми гово-рят.

Методи Маринов: Приятели на САЩ в България ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ЛЮБОВТА: ЧО-ВЕКЪТ Е СЪЩЕСТВО, СПОСОБНО ДА ДАРЯВА ЛЮБОВ – Е, БЪДЕТЕ ТОГАВА ЧОВЕЦИ! (От 1-ва стр.)

Там, в клуба, на мен дадоха дума-та да направя въведение в темата. Какво съм говорил в случая не е интересно да разказвам, то в общи линии вече е написано във въпросната ми книга за любовта. Гово-рих, накратко казано, за моя опит в препо-даването на курс, наречен "Практическа психология на пола, секса и любовта" (аз имам и отпечатано помагало по тия въпро-си, то носи заглавието ЕРОТИКА И СВО-БОДА), обясних методологията, по която се провеждат занятията по този курс, разказах им вкратце някои любопитни истории в тази връзка; след това се постарах да очертая няколко проблема, примерно за генезиса на любовта, разказах им тази връзка платоно-вия (сократовия) мит за андрогините, "ця-лостните човеци" и за появата на днешния човек, който всъщност е "половина човек", мит, именно показващ защо всеки сегашен индивид не е цялостен човек, а само "поло-винка човек", на която е и е жизнено пот-ребно да си намери своята половина; разка-зах също как според гърците са се появили видовете любов, а след това минах към концепцията за естеството, за същината на любовта като през цялото време правех провокиращи подхвърляния за това как тия неща се възприемат според съзнанието на съвременния така делови, прагматичен и материалистично мислещ човек. Разбира се, поставих и някои възлови проблеми около отношението между приятелство или любов, кое от двете е по-висшето, разясних становището за т.н. платонична любов и т.н. След моето доста дълго въведение в темата се отпочна вече интересна и смис-лена дискусия, в която участваха много приятни и мислещи млади хора, мъже и дами, беше ми изключително приятно да разговарям с тях. В 18.30 някъде започна сбирката, посветена на любовта, аз си тръг-нах към 21 часа, а една групичка остана да разговаря още. Та във връзка с тия обсъж-дания ми се иска да споделя тук някои мис-ли, които ми се родиха в главата по време

на дискусията, някои успях да подхвърля там, други ето, оставих да споделя тук, понеже предпочитах повече да слушам, отколкото да се изказвам; на мен винаги ми е по-интересно да чуя какво мислят другите, щото аз себе си общо взето се зная какво мисля. Разбира се, покрай любовта засег-нахме и други теми, за човека, човешката съдба, за цивилизацията, за отношението ни към природата, очертаха се, казах, голям кръг проблеми, които сега не мога да пре-дам.

Два момента искам тук особено да откроя. Понеже са фундаментални. Първи-ят: любовта е битийна или субстанциална духовна сила, тя по естеството си принад-лежи към разреда на т.н. "духовни неща", тя е феномен на живота (и битието), който не може да бъде разбран извън обуславящата естеството му връзка с духа. Второ, изхож-дайки от това гледище е необходимо да се заключи, че в този наш съвременен живот и свят дефицитът на любов е голям и стра-шен, хората са се изродили дотам, че ето, в мнозинството си те не вярват на любовта, тя не ги вълнува, не търсят любов, тя им се вижда, те я възприемат, предполагам, все едно е някаква демодирана и анахронична емоция, останка от древни и романтични времена, която поради това е съвсем не-годна да обслужва потребностите на съвре-менните хора. Ще започна от изясняването на проблема по втория момент. И ще мина постепенно към първия.

Ако няма любов в душата ни, ако душата ни не е овладяна и оплодена от тази велика и така възвишена духовна сила, се появява вакуум, празнота, която бива за-пълнена от противоположното на любовта, а именно ненавистта, злобата, омразата. В днешно време, щом като според господст-ващите представи на тресящата ни отвся-къде бездуховност, видите ли, не било престижно да си влюбен или да се стремиш към любов (ако го правиш, тогава непре-менно ще те възприемат като странник, като мухльо, като глупак, като ненормалник!), та значи затова, на това именно основание в днешно време около нас, пък и, което е още по-лошо, вътре в нас самите, в душите ни, има толкова много ненавист, злоба, омраза, агресия и какво ли не още все от този род. Ето тази е главната мисъл, която витаеше снощи в главата ми, но която аз все отлагах да изразя гласно, да оглася пред събесед-ниците си, понеже не исках да им прекъсвам разговора – те в това време дискутираха живо по други, не по-малко интересни въп-роси, а аз с удоволствие слушах, въпреки че тази мисъл, дето се казва, ме терзаеше непрекъснато; но за сметка на това съвсем определено искам да я представя тук. Чу-дим се защо днешните хора са толкова кухи в душите си, от душите им кънти на празно, е, причината за това е липсата на любов, а липсата на любов се дължи на ужасното разпространение на бездуховността. И понеже в природата, знаем, празно няма, ето, в душите на толкова много хора се

настанява злобата, ожесточеността, нена-вистта; недейте изобщо да се чудите защо в наше време има толкова много зли, злобни, долни, подли, безчестни, лъжливи, изявя-ващи се по противочовешки или по безчо-вечен начин хора. Онова, което ще спаси този наш свят затова е именно любовта, Достоевски е казал красотата, но той имен-но е имал предвид в случая любовта – щото любов и красота са свързани неотделимо. Самата любов е нещо най-красиво и възви-шено, имам предвид автентичната, истинс-ката, пълноценната любов, е не онова, което в наше време минава за любов; в наше време какви ли не ментета, фалшифи-кати, сурогати минават за любов, но те изобщо не са любов. Като са загубили спо-собността си да ценят истинското, съвре-менните хора са се устремили да ценят непълноценни заместители.

Примерно, станали са безчувст-вени и не могат да се влюбват, не им се удава в душите им да се появи това толкова велико чувство, каквото е любовта; страшна трагедия е това човек да не може да обича истински понеже душата му, по ред причи-ни, е станала безчувствена, импотентна откъм чувства, а значи и откъм любов. И такива хора, като не могат да обичат онова, което по природа е достойно да бъде оби-чано – да любим, да обичаме, да се възтор-гваме си заслужава само от такива същинс-ки и истински (духовни) по рода си неща като любовта, а именно добротата, т.е. да се увличаме по човеци с добри души, да обичаме си заслужава и истината, сиреч, заслужава си да обичаме правдолюбиви хора, същото е с отношението ни към таки-ва същностни духовни неща като свободата, красотата, чистота и т.н. – та значи понеже сме станали неспособни да обичаме онова, което заслужава да бъде обичано, достойно е да бъде обичано, ние в замяна започваме да се увличаме по неща, които не са дос-тойни за любов и обич, а именно обичаме парите (най-вече), а на това основание и всичко онова, което можем да си купим с тях, а се оказва, с тях можем да си купим почти всичко (примерно коли, жени, какви ли не вещи на разкоша, предмети, стоки за плюскане и т.н). Е, и в крайна сметка понеже такива хора са дръзнали, в израз на своята жизнена непълноценност, да нарушат субс-танциалния строй на самото битие (да си позволя да се изразя малко по-философ-ски), в душите на такива хора зейва ужасна духовна празнина, която те неусетно започ-ват с противоположните на любовта емо-ции, именно с такива сатанински неща като злоба, лакомия, завист, ненавист, омраза и т.н. И такива хора безсъзнателно и навеки мразят ония, които са личностно и жизнено пълноценни, те са способни на всичко за да развалят щастието им - ето я причината за толкова широкото разпространение на злобата, на злото по света. А неумеещите да обичат хора, хората с осакатени в това отношение души изпитват някаква перверз-на "любов" към непълноценности и изврате-

3 ности все от този същи род, примерно, казахме, обичат неща, недостойни за любов и обич (да бъде обичано е достойно само онова, което има душа, и то не каква да е, а човечна!), обичат парите, пристрастили са се към безчувствения секс, към разврата, към "взаимно-изгодната употреба на поло-вите органи" и т.н.; да, аз съвсем определе-но смятам, че злият, озлобеният човек неумолимо става перверзен в сферата на т.н. "любов", той е неспособен за истинска любов, а причината за това е катастрофата в неговите ценности, подмяната на истинс-кото със сурогати, с бездуховни, сиреч с материални фалшификати и ментета. Както някои хора са стигнали дотам успешно да заглушат гласа на съвестта в душите си, така същите тия хора са успели да потиснат поривите към любов в душата си, насочили са тия субстанциални пориви в съвсем погрешна посока, т.е. почнали са да обичат по перверзен начин неща, недостойни да бъдат обичани. А колкото повече един човек обича неща, недостойни да бъдат обичани, толкова повече той е неспособен да обича нещата, които именно са създадени да бъдат обичани. А какво е създадено да бъде обичано – и затова не просто може, а трябва да бъде обичано?

"Обичам секса!", казва без капка смущение първият срещнат, той, видите ли, много обичал да прави секс. Обичал жени-те, не тази или онази конкретно жена, а "жените". Като го попитате такъв какво по-точно у "жените" той обича, такъв почва да ви разказва без капка неудобство, че оби-чал... цици, крака и прочие... "ей-такива неща", разбира се, много бил обичал и... половия орган на жената – да не употребя-вам тук точната дума, която такива олигоф-рени употребяват, но вие сами добре се сещате коя именно е тази толкова популяр-на дума, която е постоянно на устата на такива нашенски "херои". Тия неща той, видите ли, бил обичал; друго не си заслужа-вало да бъде обичано, примерно, в оптиката на такъв да бъде обичана душата на човека, в когото си се влюбил, примерно, да почнеш да цениш и харесваш, да се впечатляваш от неговата душа, от негови душевни качества, а не само от тялото му, на такива това им изглежда, предполагам, пълна глупост, едва ли не извратеност. Как, моля ви се, ще обичам, ще съм се привързал към някаква

си там... "добра душа", какви са тия глупос-ти, именно презрените "душевни неща", друго нещо са си, примерно, циците?! Ето го този въпросният, с извинение, "начин на "мислене", който констатираме тук – и който е толкова популярен в наше време. Тук е налице едно изцяло вулгарно разбиране, характерно за бездуховния тип човек, който пък е така разпространен в наше време, дотам, че е станал господстващия тип чо-век. Пълно е с такива хора, особено у нас, дано не съм прав в тази своя тъжна конста-тация, но ме е страх да не изляза съвсем прав.

Ценят и се вълнуват само от тела-та, от телесните органи и качества, телес-ната красота за такива е нещо като доми-нанта или панацея, всичко останало спада към разреда на "глупостите", на "духовните фантасмагории", които били характерни за по-нисшия тип на мухльовците, на романти-ците, на глупаците и пр.; а тия самите, дето "мислят", с извинение, по този начин, разби-ра се, се самооценяват като много умни, като изключително проницателни, абе какво да говорим повече, те се оценяват за... пичове, тая дума казва всичко, което е ха-рактерно за тяхната представа. Да, обаче когато човек дръзне да наруши субстанци-алния строй на битието и на живота, такъв няма как да не бъде наказан, и то най-сурово. Жалкото е, че тия хора, които сами си подготвят страшна екзистенциална или житейска трагедия и катастрофа, едва ли ще могат да осъзнаят това, което им се случва, понеже именно им липсва сетивото за такова едно разбиране. И това "сетиво" се нарича дух, да, именно дух, не иначе. Какво е дух вече е голяма тема и аз по нея много съм писал, позволете ми тук изобщо да не се докосвам до нея. Ще добавя тук само ето това:

Фридрих Ницше пише на едно мяс-то: "За какво копнеем при вида на красота-та? Копнеем да бъдем красиви. Струва ни се, че с красотата е свързано и щастието. Но се заблуждаваме..." Да, уви (или, защо не – за щастие!) не с красотата на тялото, а с добротата на душата е свързано щастие-то; не от красотата, а от добротата извира същинската, истинската любов. Защото добротата всъщност е красотата на душата – една нетленна красота; докато другата, телесната, плътската красота, колкото и да ни е неприятно да признаем, е безкрайно мимолетна и от нея в крайна сметка не остава нищо – безжалостното време я изяж-да без остатък. Докато красотата и доброта-та на душата е вечна, това нейно качество се дължи на духовната й природа, на при-частността й към духа.

Аз обещах на второ място да раз-вия по-подробно тезата си за любовта като най-възвишена и чисто човешка духовна сила, но ето, ако сами забелязахте, аз вече го сторих – като развих двата момента паралелно, в единство. В тяхната взаимна

корелация, така да се рече. Тук само ми се ще да подхвърля още нещичко, с оглед да позакръгля представата, по-скоро мисълта си.

Човекът е същество, създадено за любов. Самият Бог, наш Творец, наш Съз-дател, наш Велик Родител, ни е сътворил с такава огромна любов, че с правото си е казано: Бог е любов. (Да си спомним проз-рението на върлия антихрист Фридрих Ницше, признал по свой начин това несъм-нено обстоятелство: "И Бог има своя Ад: това е неговата любов към людете!") Без любов цялото мироздание просто няма как да съществува, неизбежно ще рухне, има нещо като космическа симпатия, която, предполагам, е истинската причина, която държи устойчиви и в същото време движи планетите, съзвездията и галактиките. Ние, човеците, сме част от този космически ред на битието, не бива да си позволяваме да отпаднем от него. Щото иначе – горко ни. Ето защо главната ни грижа и основното ни занимание би следвало да е това: да показ-ваме любовта си непрекъснато, да правим всичко с любов, да се отнасяме един към друг с любов ("Обичай ближния си като теб самия!"), сиреч, с други думи казано, да бъдем човеци, да бъдем човечни, да бъдем добри. Толкова е просто това, а постоянно се забравя. Оня, който някога е преживял любовта в нейната огромна духовна сила, независимо към какво е била тази истинска любов – може да е била не точно любов към любимото същество от другия пол, може да любов към майката, към твоето дете, може да си изпитал любов, възвишаваща душата ти любов към нещо друго, примерно при-родно, към животно, към природата като такава, към каквото искате, стига да е ис-тинско, стига да е естествено, стига да е живо (коли и компютри по тази причина според мен не бива да бъдат обичани – те нямат душа, те не са живи!) – та значи който поне веднъж в живота си е преживял лю-бовта, такъв човек вече не е същият, той никога няма да й изневери, защото вече е припламнала онази искра, от която един ден непременно ще се разгори оня пламтящ буйно огън на автентичната любов, който единствен сгрява живота ни. Да, веднъж само да си преживял любовта, независимо в каква форма (казват, че някои хора са уст-роени така, че, примерно, мъж е склонен да се влюби и се влюбва в... мъж, а пък жена - в... жена!), то това вече е достатъчно да преживееш оня духовен поврат, който ще те направи причастен към изворите на живота. И това ще направи живота ти пълноценен, истински, богат, величав бих си позволил даже да кажа. Любовта затова крие в себе си огромен най-напред духовен, сиреч чо-вешки, в това число и нравствен смисъл - защото облагородява човека и неговия живот, има потенциала да ги направи истин-ски, именно човек и живот. А ония, които никога не са преживели поривите на любов-

4 та – аз лично силно се съмнявам да има толкова грозно и несправедливо ощетени хора, няма такива хора, преживели са тия пориви на любовта, но не са ги оценили, не са им останали верни, изменили са им, позволили са си да ги поругаят! – та ако има изобщо такива хора, дето не са никога пре-живели поривите на любовта, такива хора, респективно, са станали непоправими зло-деи, озлобени на живота хора, станали са, направо казано, чудовища, които друго не правят освен да съсипят, поне доколкото могат, живота и на другите, на опитващите се да живеят пълноценно. В резюме Ницше е казал всичко с прекалено малко думи, постигнал е пределната краткост, ето как: написал е изречението "Одухотворяването на чувствата се нарича любов" – и с това наистина е посочил първостепенно важната същина на любовта.

Толкова по тази тема, която, както и всички други останали "философски", сиреч, истински човешки теми, е безкрайна и неизчерпаема по своите смислови изме-рения. Тъй че аз затова и изобщо не мога да се стремя да кажа "всичко", такава глупава суетност ми е изцяло чужда. Е, разбира се, има още много теми, по които си заслужава да се мисли и говори, примерно за отноше-нията между половете, за мъжките и женс-ките души, за отношението между приятелс-тво и любов, за това до какво води смесва-нето на мъжките и женските отговорности спрямо живота и т.н., темите и проблемите нямат брой. Неслучайно Фр.Ницше пример-но е написал ето това многозначително и много мъдро изречение: "Любов – нейно средство е войната, а основа – смъртонос-ната вражда между половете." Разбираме ли защо се е изразил така, за каква война и враждебност става тук дума? Или това ницшево изречение, да речем: "Актьорите загиват поради липса на хвалебствия, ис-тинските мъже – поради липса на любов". Разговорите по тия въпроси нямат край, да не говорим пък за житейските ни несгоди спрямо тях. Аз снощи си позволих да дам някои примери за толкова показателните отношения между Сократ и Ксантипа, които, струва ми се, силно впечатлиха младите, очевидно за тия неща нищичко не им е било казано в училище. Разказах им и толкова екстравагантната теория на Сократ-Платон за това, че и мъжете... раждат, обясних ми

какви са децата на мъжете, кога и как мъже-те... забременяват, как Сократ се обявил за "акушер" на истината, защото децата на мъжете са именно истините, идеите, да, не си мъж ако в главата ти никога не се е ро-дила никаква оригинална мисъл или идея, правете си сметка колко безплодни са днешните мъже особено и т.н.

Та значи снощи, на упоменатата дискусия за любовта в Клуб НЕЩОТО, в която участваха неколцина (7-8-9, но това съвсем не е малко!) млади хора наред с мен, значително по-стария човек (аз обаче като философ добре зная, че в човека има нещо, което изобщо не старее, което е неподвластно на стареенето, и това е него-вият дух, затуй именно на него съм заложил в живота си!) та интересно е, че снощи се чувствах съвсем приятно в разговора си с тези млади хора, доколкото усетих, по съ-щия начин се чувстваха и те; явно е така защото успяхме да изведем разговора си в перспективата или хоризонта именно на вечните, на неостаряващите, на духовните неща. Най-много ми хареса когато по време на разговора един младеж направи призна-нието, че според него било много необхо-димо в училищата да се водят подобни ентусиазиращи разговори по всякакви фи-лософски и човешки теми! Каза това нещо този младеж, каза го съвсем спонтанно, а в моите уши тия негови думи прозвучаха като най-голямото признание, което аз някога някъде съм получавал. Защото аз точно това винаги съм правил в своя вече съвсем некратък живот, за своите 32 години учител-стване, аз в училище само това съм правил, според силите си съм се стремял да насър-чавам такива разговори по истински важни-те за младите хора проблеми. Силно се развълнувах, изобщо не ми пука, че някакви си там жалки чиновници от образователното министерство за това, което цял живот съм правил, имаха добрината да ми дадат из-вестната тяхна оценка, а именно, че, видите ли, съм бил "абсолютно некадърен", "него-ден за системата", "не става за учител", ето такива ласкави оценки ми дадоха въпросни-те самозабравили се администратори! И като капак на всичко ме обявиха за "ненор-мален" и си позволиха да ме изпратят на... психиатър. (Да, тия дни аз пак ще трябва да се явявам при психиатър, но интересно е, че с психиатрите успявам да проведа винаги най-интересни разговори, и то по значими философски и човешки теми – та затова ми е много приятно да беседвам с тях, те общо взето са разбрани хора – за разлика от чиновниците на образователното министер-ство, с които, установил съм, съвсем не мога да се разбера! С всякакви други хора мога да се разбера и се разбирам прекрас-но, само с чиновници от образователното министерство не мога да се разбера, не е ли възхитителен този феномен на живота ми?) Да, обаче мен тяхната, на чиновниците де, оценка изобщо не ме докосва; аз много

добре зная какъв съм, какво съм правил, какво съм постигнал и пр. На мен ми стига да се намери тук-там някой човек, било мой ученик, било някакъв друг, случайно срещ-нат, който да промълви нещо такова, а именно, да признае, че съм работил и пола-гал усилия именно във вярната посока, ето това за мен е най-меродавната оценка! А всичко останало, в това число и министерс-ките присъди, за мен са просто глупости, които слабо ме касаят.

Простете, че май пак се разприказ-вах. Желая ви хубав ден, нека днешният ден за вас да бъде най-хубав и вълнуващ. Не защото е "ден на любовта", не, не бива изобщо да е един денят в годината, в който да се сещате за любовта; всеки ден чове-кът, искащ да живее пълноценно, непре-менно трябва да е влюбен, да знае и помни за любовта, да се вълнува, да се стреми към нея, да прави всичко в живота си с любов – ето това е истинското, него и ви го пожелавам! Всичко, което е оживотворено и облагородено от любов, е истинско, без любов не бива да се живее, защото то не заслужава да се нарече живот. В този кон-текст е съвсем разбираемо изказването на немския мъдрец Ницше: "Нивга още не съм открил друга жена, от която бих искал да имам деца – освен жената, която любя, защото аз те любя, о, Вечност! Защото аз те любя, о, Вечност!". Любовта като велика духовна сила на живота ни е средоточието на този наш земен живот, който е само подготовка към другия, към вечния живот; е, любовта точно затова и ще спаси душите ни.

По тази причина си позволявам да ви призова да обичате всичко, първом себе си (да обичаш себе си съвсем не е лошо, напротив, толкова е естествено това; друго обаче е интересно тук, а именно доколко си достоен за любов, ето за това най-вече трябва да се грижим!), да обичате също и ближния си човек, и своята любима, респек-тивно своя любим, и децата си да дарявате с истинска, не с мнима любов, към всяко живо същество да проявявате оживотворя-ваща, ентусиазираща, покоряваща, стопля-ща любов!

Ето, излиза че човекът в истинския смисъл е същество, способно да дарява любов, бъдете значи човеци – какво друго да ви пожелая, нима това не е най-важното? И пак, в завършек, да дам думата на моя любим приятел от младини Ницше, написал ето тия паметни думи, които никога не бива да забравяме:

"Любовта е единственият, пос-ледният шанс да оцелееш." ПРИ ОГРОМЕН МЕДИЕН ИНТЕРЕС В ПЛОВДИВ ТЕЧЕ СЪДЕБНО ДЕЛО ЗА ДЕВСТВЕНОСТТА НА ЕДНА ПОЕТЕСА – ВЪПРОС ОТ ФАТАЛНА СВЕТОВНО-ИСТО-РИЧЕСКА ВАЖНОСТ!

5 петък, 13 февруари 2015 г.

Из: Девствената поетеса: Права съм била, че започнах дело за честта си, Анелия Перчева

Медийният шум около делото ми ме убеди, че съм била права да го започна. Това заяви преди минути пред журналисти 40-годишната пловдивска поетеса Албена Хинкова, която съди своя колега Николай Славов заради думите: "Кажи бе, моме. Макар че ти не си мома". Тази реплика била казана от него по време на литературна сбирка на клуб "Младост" на 2 юли м.г. Албена се почувствала засегната и си изва-дила документ от съдебна медицина, че е девствена. След това завела иск за 3000 лева срещу Славов. ОЩЕ ПО ЛЮБОПИТНИЯ ПРАВЕН КАЗУС, РАЗГЛЕЖДАН В СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ И ИЗГОНВАНЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

Позволявам си да публикувам ва-жен документ, свързан със съдебното дяло, заведено от моя милост с искане Съдът да отмени крайно одиозната заповед за моето уволнение от длъжността преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив (в тази връзка не е зле да видите и ето тази публикация: Документът, с който се откри съдебното дяло, атаку-ващо заповедта за моето уволнение от длъжността преподавател по филосо-фия в ПГЕЕ-Пловдив). Правя това понеже съм дълбоко убеден, че гласността и пуб-личността по това съдебно дяло не само ще подпомогне правосъдието, но и ще потвър-

ди демократичността на тази толкова въз-вишена институция, която по същество е най-здрав темел на демокрацията ни. По случващото се на това дяло, а също и по повод на своето поведение нямам нищо, от което да се срамувам или да крия, нещо повече, смятам, че ако правораздаването не върви ръка за ръка с морала, то това е признак, че има нещо нездраво и в двете. Понеже много години съм преподавал на младите предмета "Философия на правото", ведно с т.н. гражданско образование, смя-там, че този конкретен правен казус, разг-леждан на моето съдебно дяло, е един чудесен, направо образцов конкретен при-мер, който може да бъде използван не само за целите на обучението по тези два пред-мета, но и по останалите философски предмети, които съм преподавал толкова години - защото всичко в тях, в своите най-значими моменти, е свързано в една пре-възходна амалгама. (ОЩЕ >>>) БРАВО! АЗ СЪМ БЪЛГАРИН, ПЪК НА-ПОСЛЕДЪК СЪЩО СЪМ УКРАИНЕЦ, ТЪЙ ЧЕ ИЗЦЯЛО РАЗБИРАМ Г-НА СУВОРО-ВА...

ДВЕ МИСЛИ НА "СЛУЧАЙНО" ЗАГИНА-ЛИЯ (ПРИ ИНЦИДЕНТ) В КРАЯ НА ВОЙ-НАТА, НО ТОЛКОВА ПРОНИЦАТЕЛЕН ГЕНЕРАЛ ПАТЪН петък, 13 февруари 2015 г.

Генерал Джордж Смит Паттон: « … Только прикажите и я выбро-

шу русских за Вислу… » «… Трудность с пониманием рус-

ских состоит в том, что мы не осознаем факта их принадлежности не к Европе, а к Азии, а потому они мыслят по-другому. Мы

не способны понимать русских, как не мо-жем понять китайцев или японцев, и, имея богатый опыт общения с ними, должен сказать, что у меня нет особого желания понимать их, если не считать понимания того, какое количество свинца и железа требуется для их истребления. В дополне-ние к другим азиатским свойствам их харак-тера, русские не уважают человеческую жизнь — они сукины дети, варвары и хрони-ческие алкоголики…

Цитира: Igor Kolesnik

АХ, ТИЯ ТОЛКОВА НЕУДОБНИ СТАРИ ВЕСТНИЦИ!

Източник на изображението Георги Марков: ... Ето едно интервю от 2005... само преди 10 години! Не вярвайте на комунисти! С ЛЪЖЦИТЕ И С КРАДЦИТЕ – НА ЧУЖДИ ТЕРИТОРИИ – НИКОЙ НЕ ЩЕ ДА РАЗГО-ВАРЯ...

Что такое настоящее одиночество Ольга Романова ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ЛИ И В ДРУГИ БЪЛ-ГАРСКИ ГРАДОВЕ СЛЕДОВНИЦИ НА СИЛИСТРЕНСКИТЕ НОВАТОРИ В ОБРА-ЗОВАНИЕТО НА МЛАДИТЕ?!

На 11.02.15 г., сряда, беше прове-ден експеримент от името на списание "Humanus" с ученици от 9-ти клас на силис-тренската езикова гимназия "Пейо Яворов", свързан тематично с предстоящия празник на любовта. Експериментът бе вдъхновен от метода на британския изследовател Тони

6 Бюзан – Maind map, мисловно картиране и се наричаше "Понятие за любовта".

(ОЩЕ >>> в блога на списание HUMANUS) НАЙ-ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВ-НИК

На днешния 12 февруари (по нов стил) се навършват 161 години от рождени-ето на Стефан Стамболов!

Проф. Todor Tanev във Фейсбук

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "ВЯРВАТЕ ЛИ НА ЯСНО-ВИДЦИ И ВРАЧКИ, ДАЛИ ПЪК ТЕ НЕ СА ПРЕДИМНО ШАРЛАТАНИ?" четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Приятно гледане!

ЗА ТЕМАТА НА ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ТЕЛЕВИЗИОННОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Днес е четвъртък, т.е. от 11 часа по Пловдивска обществена телевизия (на това място телевизията може да се гледа онлайн) ще се състои поредната емисия на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". Тия дни размишлявам каква да бъде темата, искам да поставям проблеми, които вълнуват колкото се може повече хора – независимо от философската наст-ройка на предаването. Не ми се иска да стане така, че поставяйки някакви пределно теоретични, академични и пр. въпроси хора-та да затвърдят представата си, че фило-софията е нещо, което поставя предимно въпроси, които изобщо не ги касаят – и съвсем не ги интересуват. Не, не е така, философията поставя истински важните за всеки човек въпроси, друг е въпросът, че ние, хората, много се различаваме в тази именно посока, в преценките си за това което именно е истински важното. Хора всякакви, оттук и всякакви са въпросите, които те възприемат като важни.

Аз обаче искам да успея да намеря начин да вляза в диалог с всякакви хора, а не само с малък сегмент от човечеството, именно само с ония, които по начало се интересуват от философия. Ситуацията е както с оперната музика, с оперното пеене: векове наред това е било изкуство за цени-тели и познавачи, общо взето един недотам широк кръг от хора, е, намериха се певци като Павароти, които запяха по огромни зали, по стадионите и къде ли не – и опер-ното пеене влезе в директен контакт с ми-лиони човешки същества. Нещо такова следва да се случи и с философията – доколкото изобщо е възможно.

Та размишлявайки в тази посока от няколко дни в съзнанието ми се въртят ето какви въпроси, които, струва ми се, биха предизвикали по-широк интерес – с оглед повече хора да почнат да се увличат по философските размисли и разговори:

Вярвате ли на "ясновидци" и врач-ки, дали пък те не са предимно шарлатани?

Възможно ли е човек да успее в България?

Как да стана богат? Кой е виновен за несполуките на

нашия народ? Как да направим живота в Бълга-

рия по-добър? Какво е да си българин? (Каква е

нашата национална идентичност?) Какво е демокрацията? Какво означава да си европеец?

(Ние, българите, европейци ли сме, носим ли в себе си европейската идентичност?)

Как да постигна живота, който ис-кам, който ме задоволява?

Мога ли да разгадая загадката на живота?

Знаете ли какво е философско консултиране?

Ето, поне от тия въпроси предла-гам, между тях се колебая. Един от тях трябва да избера за днешното предаване. (Разбира се, за мен е най-добре самите зрители да предлагат темата, по която искат да поговорим, но все още не сме стигнали до този етап, надявам се, скоро нещата ще се раздвижат и в тази посока, ще видим.) Силно съм разколебан и раздвоен каква обаче да бъде темата днес. Минава ми през ума и такава една възможност: за да не се колебая всеки път дали да не взема да си направя едно списъче, подобно на горното, именно нещо като "учебна програма" на предаването – и да почна да следвам тази програма. По този начин наистина няма да се колебая, но какво ще стане със свобода-та ми? :-)

По традиция ще мисля до послед-но, до момента, в който трябва да предам на човека от екипа на телевизията темата за днешното предаване. И това става десет минути преди началото на предаването. И там, изкачвайки стълбището в сградата на телевизията, в последния момент, от немай-къде, окончателно решавам каква да бъде темата. Така явно ще стане и днес. Тъй че не мога в момента да обявя каква ще бъде темата на днешното предаване. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! ПРЕПОДАВАНЕТО СЕ СВЕЖДА ДО МА-ШИНАЛНО РЕЦИТИРАНЕ НА УРОКА, А ОЦЕНЯВАНЕТО СЕ Е ПРЕВЪРНАЛО В ПАЗАРЛЪК МЕЖДУ УЧЕНИК И УЧИТЕЛ

Учителко любима! (размисли на един ученик),

Автор: Мартин Георгиев

Тази година ми предстои канди-датстване. След няколко месеца гимназията ще е зад гърба ми и ще навляза в света на възрастните, изпълнен с отговорности и

7 премеждия. Всички познаваме тези момен-ти, най-често преди да заспим или под душа, в които милион мисли прелитат през ума ни, разсъждавайки какво правим и на къде отиваме.

Моите разсъждения са свързани с бъдещето и дали съм достатъчно подготвен за него. Няма как да не започна да анализи-рам на какво всъщност ме е научило учи-лището, какви качества съм придобил бла-годарение на него, какви навици е изгради-ло в мен.

Не мога да напиша CV за работа, но пък мога да намеря обема на пресечена пирамида. Не мога да подам молба към дадена институция, но пък знам какво са митохондриите. Е, какво пък, ще се науча в движение, предполагам...

... Лично аз обвързвам професията на лекаря с тази на учителя. И двамата трябва да спасяват животи. Учителят про-меня нашия светоглед и ни вдъхновява, учи ни на високи морални ценности, превръща се в наш втори възпитател след семейство-то. Или поне трябва да бъде така. Но в този коментар виждаме друг негов образ. Той не се води от тези черти, изграждащи неговата професия. Мотивира го материалното, а не духовното.

Самият факт, че пиша тази статия е доказателство, че съм загубил уважение към учителството в наши дни. Постоянно се обсъжда цифрата, която учителите получа-ват за своя труд, но сякаш качеството оста-ва тема табу за нашето общество.

Преподавателят не изпитва уваже-ние към учениците си, но го търси от тях.

Оценяването се е превърнало в пазарлък между ученик и учител, а препо-даването в машинално рецитиране на уро-ка. Той вижда учениците си като нещо до-садно, което му пречи да си свърши работа-та... ГОРКИЯТ ПУТИН: МИСЛЕНЕТО МУ Е НА НИВОТО ПОНЕ НА 17-ТИ ВЕК – АКО НЕ И ОЩЕ ПО-НАЗАД В ИСТОРИЯТА... неделя, 1 февруари 2015 г.

Виж: Путин нареди Русия да има най-добрата армия в света, където пише:

Президентът Владимир Путин е поставил задача да не се допуска никоя страна в света да има военно превъзход-

ство над Русия, съобщи министърът на отбраната Сергей Шойгу.

И т.н. По този повод много е умес-

тно да се припомни една българска пого-ворка: на гол тумбак чифте пищови! :-) Да си спомним и какво великият Рейгън е казал някога: "Руснаците имат пушки, много пуш-ки... аз ще ги накарам да ядат само пушки!"

МОИ СНИМКИ ОТ ДНЕС събота, 31 януари 2015 г.

ДОКАТО ПУТИН ГРАДИ СВОЯ "РУСКИ СВЯТ" И СПАСЯВА РУСНАЦИТЕ ОТ ПРОКЛЕТАТА "ГЕЙРОПА", ПОСТИГНА ТОВА, ЧЕ В СЪСЕДНА СЛАВЯНСКА СТРАНА РУСНАЦИТЕ ДНЕС СЕ СРАЖА-ВАТ СРЕЩУ НЕГО неделя, 1 февруари 2015 г.

Какво трябва да знае Путин за украинс-кия „натовски легион“, Автор: Аркадий Бабченко

Аркадий Бабченко е руски незави-сим журналист, считан за един от осново-положниците на съвременната руска во-енна проза, създател на проекта „Журна-листика без посредници”, един от създа-телите и издател на военния алманах „Изкуството на войната”.

Ето какво пише той по повод из-казването на Путин пред петербургски сту-денти, че украинската армия всъщност не защитава интересите на украинския народ и представлява някакъв „чуждестранен натов-ски легион“.

Някой да предаде на Путин, че ра-ботният език на „натовския легион“ е руски-ят. Че цялата украинска армия говори на руски език. Че заповедите в „натовския легион“ се дават на руски. Че аз, например, съм виждал само един взвод, в който по принцип се говори на украински.

Предайте му, че в създалото се най-мощно доброволческо движение, което ден след ден извършва титанични подвизи, като противостои на агресията, е пълно с хора с руски имена.

Че блогърът Юрий Касянов, доб-роволката Татяна Ричкова, журналистът Алексей Мочанов, певицата Ксения Бикова, журналистът Борис Филатов са само някои от имената, за които веднага се сещам. Че съветникът на украинския президент – доб-роволецът Юрий Бирюков също е руснак.

Доброволци на фронта по време на почивка. Първият отляво – Юрий Бирю-ков, вдясно – Татяна Ричкова. Сним-ка:Анастасия Береза

8 Предайте му, че най-голям процент

укриване от мобилизация има в бърлогата на „бандеровците“ – Лвов. Трийсет процен-та. Че всеки трети натовски „фашисто-бандеровец“ не желае да се сражава за Донбас. Че на хората не им трябва тази война. Че те си имат други приоритети, житейските им интереси текат в друго русло.

Кажете му, че на централния пло-щад в Лвов звучи руска реч. И не само – ами и руски псувни.

Кажете му, че на фронта воюват хора от източните рускоезични области на Украйна. Че батальоните „Днепър 1-2“, „Киев 1-2“, „Донбас“ и прочие са рускоезич-ни.

Предайте му, че Мариупол, чиито жилищни квартали слугите му обсипаха с „Градове“, е сто процента рускоезичен град. Че Днепропетровск, който първи започна да възпира и в крайна сметка спря пълзящата му експанзия, е деветдесет и осем процента рускоезичен град.

Предайте му, че тия приказки за националност, език, етническа принадлеж-ност, рускоезичност и легиони са пълни глупости. В която и да е цивилизована стра-на. Както навсякъде в нормалния свят, така и в Украйна те звучат налудничаво. Че там такъв въпрос не се обсъжда. Че въпросът за руска или неруска принадлежност е въобще последното, което интересува хората от „чуждестранния натовски легион“.

Предайте му, че докато изгражда своя руски свят, докато спасява руснаците от проклетата Гейропа и воюва с митични легиони, в крайна сметка постига това, че в съседната нему славянска страна руснаците днес се сражават срещу него не по-зле от която и да е друга националност. И при това се сражават за Украйна.

Че ето това представлява той – „натовският легион“.

И че НАТО няма нищо общо с това. Защото този легион го създаде

именно той.

ПОЧВАМ ДА ПИША ЕСЕ ЗА КИРКЕГОР, КОЕТО ЩЕ ВЛЕЗЕ В ИЗДАВАНА В УК-РАЙНА КНИГА ЗА ВЕЛИКИЯ ДАТСКИ МИСЛИТЕЛ неделя, 1 февруари 2015 г.

Моите приятели от Института по философия към Академията на науките на Украйна (с тях вече трета година издаваме международното многоезично научно-теоре-тично издание на списание ИДЕИ) ме пока-ниха да участвам със свой текст в сборник, който се посвещава на 200-годишнината от рождението на Сьорен Киркегор. Обещах и от доста време все не намирам време да седна и да изпълня обещанието си – понеже съм улисан в правенето на какви ли не други работи. Същевременно обаче напра-

вих нужното и събрах обилна информация за своята статия – оказва се, че в днешно време в интернет имаме достъп до неверо-ятно голямо богатство от книги не само за Киркегор, но и за който си поискаш от фило-софите; блазе им на младите хора, които в днешно време изучават философия, пък и каквото и да било друго!

Едно време, когато аз бях студент не беше, разбира се, така: до най-ценни текстове на западната философия тогава направо нямахме никакъв достъп, те бяха поместени в т.н. "секретни фондове" на библиотеките, да, и това бяха измислили комунистите, аз примерно като студент в Санкт Петербург (1980-1983 г.) бях изключи-телно щастлив когато с помощта на научния си ръководител успях да получа разреше-ние да прочета книгите на Шопенхауер и Ницше (и двамата тогавашните цербери с основание ги бяха оценили като "опасни" и "вредни" мислители!), е, месеци наред четях в читалната зала книгите им, сутрин ги получавах срещу подпис, вечер ги връщах на библиотекарката, която ме гледаше уплашено, щото, предполагам, в мое лице е виждала някакъв враг! Както и да е, тогава беше много трудно човек да се добере до огромната част от истински ценните книги на по-съвременните философи, които бяха забранени на основание на това, че са писали неща, които са оценени като "непри-ятни", като вредни, като опасни от тогаваш-ната идеология. Чудя се как комунистите не бяха забранили самия Достоевски, е, зная, и той им е бил крайно неприятен, и негови книги са крили или не са ги преиздавали (примерно "Дневник на писателя"). Но сега е море от книги на големите философи - оня ден пък в книжарница разглеждах най-новите издания на големите философи на български език, невероятно празненство на духа е това, е, разбира се, аз сега нямам

тия средства за да си купя въпросните кни-ги, но за сметка на това пък мога да чета всичко в превод на руски, всичко има в електронните библиотеки; за да чета удобно тия книги аз се принудих да си набавя... електронна книга и сега тя е неотлъчно с мен, където мога и когато имам свободно време, все нея си чета, с оглед по-иконо-мично да ми излезе, а иначе аз, разбира се, съм привърженик на хартиените книги. Но това го казвам между другото, истинската ми мисъл е тази: днес сядам да поработя по текста, който ще изпратя да излезе в укра-инския международен сборник, посветен на Киркегор (в него има автори от къде ли не, и от Чехия, и от Америка, и от Япония, е, от България нямаше, на мен ми се налага да отсрамя България, ето, аз ще бъда единст-вения български автор в него).

И ето, в тази връзка пак възниква за мен вечният въпрос: чисто научна ли да правя тази статия или да я правя по свой вкус, да бъде по-освободена, по-разчупена, по-човечна, по-годна да се чете от широк кръг читатели, а не само от специалисти, имащи особени интереси във философията. Мен този въпрос ме терзае от години, още от студенството: дали да пиша както на мен ми харесва, по свой вкус, или да се съобра-зявам с научните изисквания? Е, аз винаги съм смятал, че философията е философия и че за нея научността е вредна, че науч-ността я ощетява, но това е отделна работа. За да прави човек научна кариера обаче трябва да пише "по научному", а на мен не ми е приятно да си налагам такива окови, да, научните окови на мисълта изобщо не са ми приятни, признавам си го чистосърдечно, чисто и просто, смея да заявя това, свобо-долюбието не ми позволява да дръзна по този начин да ощетявам, да обезобразявам, да изуродвам философията, която ми е така близка на сърцето. Нещата стоят така: или ще спазваш нормите на научното писане (които са така неподходящи за философия-та!) с оглед да правиш научна кариера, или ще пишеш както духът ти повелява, както сърцето ти иска, ще пишеш чисто философ-ски, но тогава ще имаш добрината да се откажеш от научна кариера, тогава ще из-паднеш от "научната общност", тогава ще се разминеш и с нейните благинки, именно титли, звания, степени и пр. Е, знайно е, аз избрах второто, пожертвах първото – и, честно казано, изобщо не съжалявам за това. Вярно, много приятели (които много напреднаха в научната кариера, станаха професори и пр.) постоянно ме критикуват и настояват да взема да направя нещичко и да вляза в тази пуста научна общност (при-мерно, да напиша една дисертацийка, с оглед да стана най-сетне доктор), но аз, признавам си чистосърдечно, не виждам особен смисъл в това, пък и такива външни неща, въпросните научни регалии, титли и пр., изобщо, ама изобщо не ме привличат! Тъй че като не виждам смисъла от тази

9 жертва, ето, общо взето си пиша както ми е присърце, не изневерявам на духа си, след-вам неговите повели, та поне съвестта ми е чиста, а и насилие над духа си, с оглед някакви прагматични съображения, никога не бих си позволил. Друг е въпросът, че проблем на научната система на България е това, че тя изобщо не допуска в себе си такива "странници" като мен, да, това си е изцяло неин проблем, тя и от това, разбира се, губи. И ето, стигнахме до парадокса аз да съм приеман много по-добре в чужбина, да общувам най-пълноценно с философи от други страни, докато тук у нас съм изцяло остракиран, дето се казва, от системата, превърнат съм в нещо като "дисидент", е, нека да бъде така, казах, това си е проблем на самата абсурдна система. Щото по ней-ните догми и хора като Сократ, като Ницше, като Киркегор, като Сартр, като кой ли не изобщо, ама изобщо не биха били приети в системата, стига, разбира се, да можем да си представим това те някога да могат да кандидатстват за нея. (В същото време безчет "учени", подобно на мравчици или на овчици, продължават да пишат своите ни-кому непотребни десертацийки, коменти-райки същите тия големи философи, чиито дух е по принцип чужд на догматиката на въпросната система.) Както и да е, темата е голяма, да спра дотук, сега нямам за цел да я разнищвам.

Я аз да си започвам да си пиша текста за оня международен сборник, който ще излезе в Украйна, пък ще бъде... печатан тук, у нас, в София, да, аз поех тази грижа, за да помогна, щото знаете в Украйна колко е тежко сега, върви война, има инфлация, абе украинците, тези горди свободолюбци, сега са наказани и им се налага да плащат страшна цена за свободолюбието си; та по тази причина въпросната книга ще бъде печатана тук, у нас, в София. Ами това е, почвам работа, самото писане, иначе неща-та отдавна съм ги обмислил, имам много работа, толкова, че покрай тази статия нищо чудно, като се увлека, да напиша и много повече, та поне в известна степен да си развия отношението към идеите на моя отдавнашен любимец Киркегор. Когото също съм чел в читалната зала на универ-ситетската библиотека към философския факултет на Санкт-Петербурския универси-тет в далечната вече 1981-82 година, някъ-де тогава е било, голямо четене падна тогава, и то все на някакви "упадъчни" за-падни философи се бях посветил аз тогава, съвсем млад, на 21-22 години бях. Даже за да имам повече време да чета минах на индивидуален план, благодарение на който можех да си посещавам каквито искам лек-ции, абе имах голяма свобода; поради това изобщо не стъпвах на лекциите, в които се разглеждаха разните му там марксистко-ленински комунистически глупотевини! Ох, какво избавление беше това за мен, каква тежест ми падна тогава от раменете ми: на

изпити по тия идиотски учебни предмети се явявах абсолютно неподготвен и избивах с общи приказки, а цялото си време посвеща-вах на четенето на въпросните "упадъчни" западни философи! Такива времена тогава бяха, славни времена, Университетът тога-ва гъмжеше от ведро настроение, имаше много полски студенти, в Полша вече се беше появила "Солидарност"; поляците като си пийнеха пееха своя химн, още помня думите му: "Еще Полска не сгинела... Марш марш, Добровски...". Боже, как им завиж-дахме тогава на поляците че не бяха страх-ливци като нас, а ний, българите, общо взето и тогава, в оня исторически момент, си бяхме, както винаги, едни най-мизерни и подли страхливци! Както и да е, ето го хим-на, чуйте го, че се развълнувах като си спомних онова време, развълнувах се до-там, че реших отново да чуя химна на поля-ците:

А напоследък все по-често слушам химна на Украйна, той също е велик химн, много е хубав и вълнуващ, личи си, че двата народа, полския и украинския, са много близки, родствени по дух (за разлика от нас, българите и руснаците, трябва да имаме достойнството да признаем това: за жалост, такава е истината, ний с руснаците сме робски народи!), ето го и химна на горда Украйна:

Не знам защо, но като слушам тоя превъзходен химн на братя-украинци на-последък винаги... се разплаквам, не мога иначе, сълзите ми почват да си текат сами, не мога да се удържа, а пък в гърлото ми се появява някаква огромна буца, нищо чудно да си докарам някой инфаркт с тия мои чувства, не знам докъде ще ме докарат те! Но ето, и сега се случи пак така, разревах се като дете, нека идиотите да ми се смеят, нека да ликуват комуноидите, майната им на тях!

Ето още едно изпълнение на хим-на на свободолюбива Украйна, изпълняват го състави от всички 14 националности, населяващи съвременна Украйна:

Да, трябва да си не с човешко, а с... волско сърце за да не се разчувстваш като слушаш този химн, особено в светли-ната на това какви зверства правят сега тия врагове на свободата, путинистите – спрямо горда и свободолюбива Украйна!

Ще каже някой: тоя, горкият, съв-сем не е наред веч, откъде започна, тръгна от Киркегор, пък докъде стигна, да реве като слуша украинския химн! Да, обаче трябва да ви кажа, че тия неща са много свързани, и философията на Киркегор е много свободо-любива, свободолюбива е не по-малко от днешните украинци, от гражданите на Ук-райна. И ето, виждате ли как се роди темата на моя философски опус върху Киркегор, който ще трябва да пиша тия дни:

Свободолюбието у Киркегор: е

ли датският мислител най-първи гражда-

нин на съвременна свободолюбива Ев-ропа?

Нещо такова ще бъде заглавието,

ще видим как по-точно ще бъде, то после ще се попадне на по-удачно заглавие, но едно засега е сигурното: центърът ще бъде именно свободолюбието – и жизнелюбието на великия датски мислител. Е, щом успях поне да сформулирам идеята си, пак има полза от този текст? А дали и него да не включа в статията си, която ще предложа за включване в украинския сборник? Ще ви-дим, защо пък да не включа и това?!

Аз така си представях предвари-телно нещата: да пиша за моето лично възприятие на идеите на Киркегор. Още като студент се бях увлякъл много по него, също и по Шопенхауер, и по Ницше, и по... Платон, разбира се, те все са мои любимци, за Кант да не говорим. И под влиянието на тия мои занимания с най-големите мисли-тели на Запада аз седнах тогава да пиша дипломна работа; и я написах, така да се каже, на един дъх, излях си душата тогава, писах ден и нощ и за кратко време се роди тази моя дипломна работа; бяхме с един приятел наели апартамент, той да рисува (той освен с философия се занимава и с живопис, художник е), аз пък за да имам условия да чета и да пиша. Той рисуваше в хола на едностайния апартамент, а моят "кабинет" беше кухнята, аз там си пишех, нощем на ръка, за да не трака пишещата машинка и да буди съседите, а денем с нея си пишех. Та темата на онази моя дипломна работа беше: "Проблемът за субективното в съвременната западна философия" ("Проб-лема субъективного в современной запад-ной философии") – ето я тук при мен тази дипломна работа, още пазя екземпляр от нея в една "ленинградска" папка; някога трябва да намеря време да подготвя този текст за публикуване; да се види как съм писал когато съм бил на 22 години - и аз там развивах една своя "концепция", която по-късно ще влезе като ядро и в моята дисер-тация, писана пет-шест години по-късно, вече в Пловдив (темата на дисертацията ми пък е "Учението за човека и формите на духа"). И в моята дипломна работа се опи-рах, разбира се, на идеите на Киркегор и останалите "философи на живота". Написах текста и зарадван го занесох на моя научен ръководител доц. Николай Валериевич Григорьев, млад човек, с когото се разби-рахме чудесно. Той след няколко дена ми върна работата и каза:

- Что такое ты сделал, Ангел, все превозходно написал, я в восторге, но, дорогой друг, все это совсем не годится за дипломную работу, просто ты оказался вне всех догматов как надо писать философские тексты в наше проклятое советское время! Друг мой, не надо думать, ни надо писать как ты думаешь, а надо писать как принято писать, как пишется, понимаешь? Что жу мы

10 будем делать теперь? А иначе ты все пре-возходно написал, со всего сердца, мне так все понравилось, но так, как ты пишешь, никто теперь не пишет, теперь другие вре-мена, так писали во времена Канта, Кьерке-гора, Шопенгауера, теперь, увы, так нельзя писать.

Ето в този дух ми говореше тогава милият доц. Григориев, бяхме седнали на една пейка в едно паркче на Василиевския остров, още сякаш е сега си спомням оня вълнуващ момент. Е, наложи се да пиша нова дипломна работа, а тази идея от пър-вата работа решихме да я оставим за бъ-дещата дисертация; писах втора дипломна тема за идеите на импресионистите, аз тогава учех в катедрата по естетика, та затова избрах една по-малко опасна тема, пак идеалистична, о, ужас, но нея въпреки всичко я защитих. И след това се върнах в България, взех диплома, почна се моето житие-битие като философ на многостра-далната българска земя. Това беше. А сега пак ще пиша за Киркегор, вече съм на поч-тената възраст от 55 години...

Хайде, спирам дотук. Хубав ден ви желая! Извинявайте ако случайно ви се е наложило да изчетете тия мои "философски нелепици" чак до края, явно с нещо съм ви съблазнил да сторите тази толкова неприс-тойна глупост. Дръжте се по-сериозно де, как можете да четете такива неща, писани от някакъв смахнат философ?! Не се изла-гайте де! Хайде, бъдете здрави! До скоро! ПРЕЗ НОЩТА НА 1 СРЕЩУ 2 ФЕВРУАРИ 1945 ГОДИНА КОМУНИСТИТЕ ЗЛОДЕЙС-КИ ИЗБИВАТ РЕГЕНТИТЕ И МИНИСТРИТЕ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ неделя, 1 февруари 2015 г.

(Тази статия е препубликация на текст от същия този блог, от преди пет години, нека да се чете, нека за де се знае какво е ставало в злощастната ни роди-на...)

Да, през тази нощ, но преди 65 го-дини, на Софийските централни гробища е извършено грозно злодейство: комунистите са застреляли с куршум в тила княз Кирил Преславски, брат на Цар Борис Трети, проф. Богдан Филов, ген. Н. Михов, т.е. тримата регенти на Царя на България, министри, царски съветници, депутати. След това избитите представители на вис-шия държавен елит на Царство България са погребани в общ гроб, в една самолетна яма, образувана при американските бом-бардировки на София. И са покрити трупо-вете от червените кръволоци с негасена вар, а после и с тонове сгурия. Избитите са "осъдени" на смърт от т.н. "Народен съд".

Бог да прости зверски избитите държавници и политици на Царство Бълга-рия! Днес се навършват 65 години от мъче-ническата им смърт, ала нито една медия не се сети да ги спомене, да зачете паметта им. Нищо ново и нищо чудно няма в това: тия, които владеят и командват не само медиите, но и парада в днешна България, са наследници или са кръвно и идейно свързани с убийците след 1944 година!

По-долу представям някои факти около "съдебните процеси" и личността на избитите. Да прочетем, да вникнем и никога да не забравяме престъпленията на кому-нистическите убийци и злодеи! Ето и сведе-нията, които копирах за тия, които не знаят истината за случилото се, но искат да я узнаят:

На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотн-ни тъмнични, 8 присъди 20-годишни, 946 присъди 15-годишни, 687 присъди 10-годишни и 3741 на по-кратки присъди. Го-лям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изте-зания.

За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155. По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крап-чев, Петър Амзел и други. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.

Между осъдените на смърт са три-мата регенти, 22 министри, 8 царски съвет-ници, 67 депутати, 47 генерали и полковни-ци и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнау-дов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депута-ти, няколко професори и други.

Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.

Присъдите на съда: смъртни – 2618, доживотни тъмнични – 1226, 20-годишни – 8, 15-годишни – 946, 10-годишни – 687, по-кратки присъди – 3741.

Народният съд е нелегитимен. Той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извърше-ното от режима спрямо неговите противни-ци и близките им. Извършеното от "народ-ния съд" се вписва в мащабната чистка след 9 септември 1944 г., която на глава от насе-лението взима повече жертви от всяка друга страна в Източна Европа. За сравнението осъдените на смърт в Нюрнбергските про-цеси са едва 12 души, спрямо 2618 от бъл-гарския Народен съд.

Несправедливите присъди на На-родния съд са изброени сред престъплени-ята на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон.

След тримесечно пленничество в Съветския съюз, принц Кирил е съден и осъден на смърт от т.нар. Народен съд - през януари-февруари 1945 г. - като "вино-вен" в сътрудничество с "фашистка" Герма-ния и осъден на смърт, заедно с проф. Богдан Филов и генерал-лейтенант Никола Михов, осем царски съветници, 22 министри от кабинетите на Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов и 67 депутати от XXV Обик-новено народно събрание, включително и неговите председатели Никола Логофетов и Христо Калфов.

Княз Кирил и колегите му били разстреляни от комунистически функционе-ри в района на Софийските централни гро-бища в нощта на 1 февруари срещу 2 фев-руари 1945 г. Тялото му заедно с другите били захвърлени в обща яма, издълбана от бомба паднала по време на бомбардиров-ките над София. Мястото веднага било заринато с купища сгурия, заравнено и заличено, а не много по-късно след това - парцелирано за нови гробища. До 1995 г. нямаше никакъв паметен знак, който да напомня за тях. Едва 50 години по-късно -

11 през 1995 на Софийски централни гробища бе поставен паметник в тяхна памет.

На 26 август 1996 г. Върховният съд отменя присъдите от 1 февруари 1945 г., по която са осъдени на смърт тримата регенти, министри и съветници.

Проф. Богдан Филов е арестуван на Чамкория няколко дни след Девето-септемврийския преврат, той е набързо изпратен в София като затворник, а скоро - на тримесечно пленничество в Съветския съюз заедно с останалите регенти и повече-то министри. В началото на януари 1945 Филов е върнат в България и осъден на смърт от т.нар. Народен съд, създаден под диктата на СССР и Георги Димитров. Екзе-кутиран е заедно с другите регенти, минист-ри и много членове на интелигенцията от периода 1940-1944, през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., а цялото имущество на семейството му е конфискувано.

Присъдата е отменена с Реше-ние № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г.

(Забележка: Информацията е взе-та от Свободната енциклопедия Уикипе-дия. По същата тема е писал и Б.Станимиров, ... Когато цървули дой-дат на власт те се превръщат в бо-туши..., а също и в блога ЕДИН ЗА-ВЕТ:Памет: Годишнина от „народния съд“ – най-масовото убийство на бъл-гарски офицери. Настоящата публикация е по идея на П.Каменов от Монтана.) ИНТЕРЕСЕН КАЗУС: УЛИЦА, БУЛЕВАРД ИЛИ ЦЯЛ ГРАД ЩЕ НАРЕКАТ НА ИМЕТО НА ПОКОЙНИЯ ЖЕЛЕВ? неделя, 1 февруари 2015 г.

Разните исторически дейци, няма как, трябва да поемат пълната отговорност за всичко, което са сторили, а това, че са починали, не е аргумент за премълчаване

или дори за оправдаване на греховете им... Всички, живи и мъртви, сме все грешни, няма нито един смъртен дето не е безгре-шен и изцяло праведен, ето, и покойният Желев също е грешен; затова твърдо въз-разявам срещу това да бъде описван и представян на младите сякаш е едва ли не светец!

Твърдо възразявам, следователно, срещу лъженето по такива, видите ли, "бла-гочестиви" мотиви! Безсрамниците, дето са на власт, на името на Николай Добрев, също покойник, на чиято съвест лежат доста грехове, улица нарекоха с цялото си безс-рамие, а на Желю Желев, както е тръгнало, нищо чудно и цял град да нарекат! За уве-ковечат тъй ангелските му заслуги за мно-гострадалното ни отечество...

Още не са сетили, но ще се сетят; ето, подсказвам им го: нека да се излагат тия безсрамници!

НЕЩО КАТО ОПИТ ЗА СЪВСЕМ ИСКРЕНА И ПРАВДИВА ДИСКУСИЯ С ЕДНА НИКО-ГА НЕ ГРЕШАЩА И ВИНАГИ ПРАВИЛНО МИСЛЕЩА ДРУГАРКА

февруари 2, 2015

Във Фейсбук изказах мнение по една публикация, ето къде се намира този мой отзив. Повод за моето становище ми даде публикацията Патриотарство и всич-кознание с автор Мирослав Спасов; как аз възразих може да се прочете и там, а по повод на моята реакция се получи интерес-на, любопитна, странна дискусия, за която именно ми е думата; впрочем, не пречи да

публикувам тук и своя отзив, а веднага след него можете да видите и самата дискусия; ето ги в тази последователност:

Много интересна е тази реакция: нещата (в случая с учебниците и с учебните програми) не са каквито трябва да бъдат, налице е проблем, но този проблем, естест-вено, ще се реши само когато… Министерс-твото намери воля и благоволи да се захва-не с него – и да го реши! Да, обаче се заб-равя нещо друго: до големия проблем сме стигнали не за друго, а защото десетилетия наред сме се уповавали на все същата методология на организация на живота в училищните общности: всичко бива реша-вано от един свръхумен министерско-чиновнически мозъчен център, а всички ние, учители, ученици и родители (всички бъл-гарски граждани) стоим и чакаме чиновни-ците да ни оправят най-сетне, сиреч, да решат всичките проблеми. Ще чакаме ми-нистерските чиновници да ни напишат пре-мъдри учебници, да благоволят да ни със-тавят най-премъдри учебни програми и едва тогава, видите ли, работите щели да пот-ръгнат! Е, няма да потръгнат, щото такова едно илюзорно очакване е сгрешено в коре-на си, е порочно в същината си.

Не същностна, а никаква промяна в образователната сфера не може да има ако продължаваме да чакаме Министерст-вото да решава всички проблеми – сякаш ние самите сме малоумни и нищичко не можем сами да направим и да решим. Принципът, породил настоящите ужасни деформации и доказал категорично неефек-тивността си (принципът на командно-директивното ръководство на образовател-ната сфера) ако не бъде подменен с алтер-нативния му принцип (учениците и учители-те сами си правят програмите, изхождайки от своите образователни нужди), то никаква промяна в българското образование не може да настъпи, никаква, само ли пък същинска или същностна!

Да, промяна към добро в образо-ванието не може да настъпи ако не се сме-ни принципа на организация на системата, сиреч, ако тази система от свободоненавис-тническа не бъде променена в свободолю-бива, от авторитарна и тоталитарна не стане демократична и либерална. Така виждам аз нещата. С полумерки и с поло-винчатости нищо смислено няма да бъде направено или постигнато. Няма как хем да нахраним вълка (церберите на командната система, чиновниците, да са доволни, всев-ластието им да бъде запазено), хем агнето да остане цяло, сиреч, образованието и личностното израстване на децата ни да е автентично модерно, смислено, ефективно и пълноценно.

Това беше моят отзив или комен-тар, а ето сега и въпросния умопомрачите-лен диалог, който постепенно се разгърна и стигна в крайна сметка до неочаквани виси-ни:

12 Elena Dicheva каза: Ми не чакайте, джанъм, Министерството. Правете каквото смятате, че трябва, пък да става каквото ще. Прочее, има един много обективен критерий дали правите каквото трябва. Ако учениците ви са в часа ви и работите заедно върху тема, която им е интересна, чувствате се добре, те и вие, в съвместната ви компания, и всеки от вас има усещането за „случване“ на нещо важно за него, всичко е наред. Какво Министерство, какви пет лева?! Има-те ДОИ за учебно съдържание.

Учебното съдържание може да бъ-де предадено по безкрайно разнообразни начини. Стига да има „педагогическа кому-никация“. Щото работата на учителя е не друга, а педагогическата комуникация. Един учител, все едно по кой предмет, не само по философия и гражданско образование, иска учениците му да се справят „сами“ с мате-рията. Сами да открият истината санким. Ами да бъде така добър да ги подготви за това. Иначе, за какво получавам заплата? За това, че ще вляза в час, ще плесна неква тема и тържествуващо ще река „Философс-твайте!“? А философствайте, де. Все едно аз да вляза в час, да плесна едни бъдещи времена и да кажа, айде, оправяйте се тях. Пък аз, щото съм тук, ще си получавам заплатата. Ми отделям от времето си за други, високо полезни обществени дейнос-ти, като изразяването на душата ми в книги и вестници, за да бъда тук. Требва да ми се плаща. А вие, идиоти, безмозъчни, комуно-иди, платени агенти, неумеещи да мисли-те… Я философствайте, да ви видя. Къде ше ми излезете вие на мене бе? Ше можете ли, като мене, да изопачите всяко изказва-не, па да го обърнете във ваша полза, па и никой да не ви повярва, няма значение, вие трябва самостоятелно да си повярвате, че манипулациите, които прилагате, са в полза на манипулираните. Санким, ако си крадец, но викаш дръжте крадеца, вече не си кра-дец. Такива работи, Сократ Грънчаров. И потвърждавам готовносотта си да се срещ-нем с вас в съда. Което ми се струва неиз-бежно. Но сякаш няма да е точно по въпро-сите на клеветата. Ангел Грънчаров каза: Какво беше туй избухвание на емоции, другарко Дичева? :-) Явно сте някому силно уязвена, та видяхте пак в него „врага“, подлежащ на убива-ние? :-) Между другото имате доста прев-ратна представа за нечий начин на препо-давание, другарко Дичева. Вие лично все още не знаем какво по-точно преподавате, но гледам, се изявявате тука като специа-листка по философстването, даже, кой знае защо, съчинихте името „Сократ Грънчаров“, много интересно, я кажете по тоя повод Вие лично кого мразите повече: Сократ или Грънчаров, та обединихте тия две имена в нещо, което, предполагам, мразите двойно повече и от двамата? :-)

Elena Dicheva каза: Грънчаров, аз съм нормален човек, имам емоции. Ти нямаш. Справи се с литературата за индивидите, които нямат емоции. Не ми е работа да те подготвям за съдебното дЯло, което ще водим. Не за пръв път те пародирам като Сократ, в когото се припознаваш. Нима не четеш и това, което пишеш?

Прочее, като виден консултант по психологическите и философските въпро-си :-) , попрочети нещо за тъмната четворка. Не че ще вденеш, но адвокатът ти ще е наясно какво може да очаква срещу теб. За да се подготви. Иначе, каквото и да какани-жеш, все си е в обхвата на собствената ти личност. Ангел Грънчаров каза: „Нима не четеш и това, което пишеш?“ – ето това вече е шедьовър? :-) И как така става този фокус, ако мога да разбера – да не чета даже и това, което пиша? :-) Апропо, тази теория за „тъмната четворка“ да не е от най-новите теории за конспиративизма? Elena Dicheva каза: Не е. Пусни си едно търсене в Гугъл. И нали знаеш, че пазя хистори на всичките ти словесни интервен-ции в мрежата. Ангел Грънчаров каза: Слабо ме интере-сува, признавам си, каква правите… праве-те каквото си искате… въпреки че не мога да си обясня какво толкова сте се лепнала за мен, не разбрахте ли, че Вашите тъй премъдри поучения за това как е правилно да мисля и да правя едва ли имат някакъв ефект. :-) Elena Dicheva каза: За сведение на твоя адвокат, не на теб, нямам наблюдение да разбираш от сведения :-) , колкото и да ти се дават, ти си един вербален тормозник, Ачко. Ако бях на мястото на твоята дирек-торка, щях да те уволня поради вербален тормоз над други хора, ученици и колеги. Поради която причина щях да съм ти поис-кала отнемане на правата за общуване с деца. Нищо де, не е късно. Твойта дирек-торка просто се е видяла в чудо с теб, за да те уволни по параграфа „липса на качества за справяне с длъжността“. А че на теб ти липсват качества за справяне с длъжността е очевидно. Възразяваш ми, че не те позна-вам, за да определям общуването ти с учениците ти като безобразно. А ти, Фило-соф Грънчаров, познаваш ли ме, че да ме определяш като „комуноид“. Някак все ми се струва, че ако аз не те познавам и ти не ме познаваш. Което не ти попречи да ми леп-неш какви ли не етикети, определения, да изопачиш това, което съм казала, да злоу-потребиш с комуникативното намерение на опонента…. Но ти от тия работи не разби-раш, Грънчаров. Ти си дълбоко вътрешно корумпиран, Грънчаров, душата ти, както

казваш, страстно желае да се изрази и го прави. Ти желаеш немислещите като теб да бъдат наказани. Ти си един наказващ инди-вид, Грънчаров. Нямаш работа в училище. Ходи си по частните клубове, „Нещото“, стой си там кротко, води си предаването на аго-рата, с хора, които не те интересуват, пора-ди по-нисши от теб, докато гледаш в режи-сьора, дали одобрява какво правиш или не. И, ако обичаш, не стъпвай в училище. А също така, не стъпвай в непознати за теб области. Това е. Но, да. В мое лице имаш враг. Малцина са го постигали. Ти успя.

Прочее, ти сам си каза, че желаеш СИРИЗА да спечели в Гърция, за да бъде Гърция наказана, щото не е имала твоето преживяване на комунизма в България. Ангел Грънчаров каза: Ясно, другарката Дичева ме е намразила до смърт защото съм я бил нарекъл „комуноид“ :-) И по тази причина ме е възприела като смъртен „на-роден враг“, подлежащ на немедлено уни-щожение (какво при това положение озна-чава някакво си там… уволнение?!). В мое лице видя всички възможни смъртни грехо-ве, ето, бил съм „корумпиран“, какво ли не още и пр., и т.н., и ала-бала. :-) С което така бляскаво потвърди моята хипотеза за не-съмнената й комуноидност, че повече от това не може да бъде! :-) Благодаря Ви много за което, другарко Дичева! Elena Dicheva каза: Сега ще мислиш до утре и ще плеснеш поредната помия, за да употребя един любезен евфемизъм. Пораз-глезен си, Ачко, от публиката, щото не те взима на сериозно. Ще ти се наложи обаче да се се срещнеш с мен по въпросите на омразата. И понеже никакъв разумен аргу-мент няма да то озапти, напротив, не очак-вам адвокатът ти да се намеси.

ОК, Аче,. „Аче“ в моята азбука е буква, която се пише, ма не се чете. Ангел Грънчаров каза: Другарко Дичева, гледам, си позволявате да се отнасяте твърде фамилиарно към мен, призовавам Ви да се държите що-годе прилично и да се контролирате все пак. :-) Не Ви отива на възрастта да се държите като хулиганстващ интернетен хлапак … Elena Dicheva каза: А по въпроса за омра-зата, отвсякъде съм загубила. Ти си шампи-он. Но понеже нямаш чувства, няма и как да го знаеш. Има литература. Ангел Грънчаров каза: :-) Вие ме весели-те, тъй че за никаква омраза не може да става дума! Не се слагайте тъй високо в онтологичния ред, та да се доберете до някаква хипотетична моя „омраза“! :-) Elena Dicheva каза: Фамилиарно ли? Че ти знаеш ли какво е фамилиарно? Първото условие да се държиш фамилиарно с някого

13 е да го чувстваш близак. Не се ли надценя-ваш, Ачко? Ангел Грънчаров каза: Казах Ви да се държите възпитано. Не съм Ви „Ачко“, дру-гарко Дичева, контролирайте чувствата си! :-) Elena Dicheva каза: Весели се тогава. До-като можеш. Вие сте Ачко, не заради чувст-вата ми. Просто сте То. Ма и аз не съм ви другарка, но вие си ме другаросвате. Защо аз да не ви Ачкосвам? Ангел Грънчаров каза: Вие можете всичко да правите, проблемът си е Ваш. Излагайте се щом така Ви харесва… Elena Dicheva каза: Много ми харесва да се излагам, Грънчаров, особено на ваш фон. Ангел Грънчаров каза: Да, естествено: всяко мръсно петно, дето цапа фона си, предполагам много се харесва в тази си роля! :-) Elena Dicheva каза: DEAR SCIENCE: Why am I so afraid of clowns? По въпроса за петната, които цапат фона си, Грънчи, ти си недостижим. Не мога да се меря с теб.

Прочее, няма лошо. Всеки има път. Индивидуален. Твоят е оплескването. Но и в това няма лошо. Всички, без теб, се надя-ваме, че животът ти на този свят може и да те очовечи.

На теб пък ти стана време да си легнеш и да поспиш. Безчувствено. Утре ще се събудиш в пет, нали така? И отново ще ще замразиш. Ти не мразиш само, когато спиш, а и това не е много сигурно.Ти живе-еш от омраза, Грънчаров. Това е инд Ангел Грънчаров каза: Нали Ваша милост беше петно, къде ти Вие в цялата си вели-чавост ще се самонаричате… „фон“?! :-) Elena Dicheva каза: Не, твоя милост е петно. И не е фон на нищо. Прочее, твоя милост е всеобхватно петно. Многоточие санким. Ангел Грънчаров каза: ОК, спете спокой-но, аз съм „петното“, а пък Вие сте самата белота! :-) Ще спите ли спокойно тая нощ или Ви мъчи безсъница? Аз лягам. Поза-бавлявах се! Благодаря за усърдието! Лека нощ! Elena Dicheva каза: Лягай, лягай :-) Помниш ли, че се позабавлява? Щото съм го записа-ла. Няма да е добре, като се събудиш утре, да кажеш, че не ти е пукало. Ангел Грънчаров каза: Брях да му се не види, нищо човек не може да скрие от тази другарка! :-) Толкова е бдителна само! И всичко си била записвала – за да го доклад-

ва „там, където трябва“. Не е лесно на нас, народните врагове, когато насреща си има-ме такива напреднали в матр`ьяла другар-ки… :-) Ангел Грънчаров каза (на сутрин-та): Другарко Дичева, снощи разбирам, че сте била познавала „половината Пловдив“, та в тази връзка ми се ще да Ви призова: бихте ли разкрила истинската си самолич-ност, бихте ли имала добрината да кажете кое реално съществуващо лице се крие зад бойната ви кличка „Elena Dicheva“ – щото се родиха някои съмнения по повод тъй ярката Ви и необусловена от нищо пристрастеност към моя скромна личност и милост? Elena Dicheva каза: Г-н Грънчаров, нямам оперативни псевдоними. Каквото имах да ви казвам – казах. Каквото исках да разбера – разбрах. Каквото имах за проверяване – проверих. Ангел Грънчаров каза: Ох, олекна ми! :-) А доклада си за мен написахте ли вече? Изп-ратихте ли го „там, където трябва“? Да знам дали съдбата ми веч е решена… :-) Elena Dicheva каза: Не, разбира се. Още не съм призована от съда. За съдбата Ви не знам. Комуноидната ми представа за инди-видуалната съдба на всеки човек е един вид преговори между него и Бога. Ангел Грънчаров каза: Радвам се, че в днешно време, излиза, комуноидите са се модернизирали дотам, че вече правят па-зарлъци с Бога за съдбата си, това е не-съмнен прогрес; преди чисто и просто Пар-тията определяше съдбата им… Elena Dicheva каза: Дано дребният ми коментар не помрачи радостта Ви, г-н Грън-чаров, но виждането Ви за преговорите с Бога като „пазарлъци“ с него е твърде неп-редпазливо. Ангел Грънчаров каза: Другарко Дечева, бъдете сигурна в едно: само Бог не можете да излъжете, само при Бог лицемерието Ви няма да мине… Elena Dicheva каза: Ух, че неграмотно! Защо си мислите, че Бог Ви вярва? Само защото Вие си вярвате? Много нисък резул-тат във философстването.

Прочее, ако не си говорите с Бога, което във вашия случай ми изглежда оче-видно, справете се поне с четенето за Бога. Ангел Грънчаров каза: Пак не разбирате, другарко Дичева. Това, което Ви се чини, са пълни глупости. Вярно, Вас Ви движи едно нещо: омразата към мен. И през това криво стъкло всичко възприемате изкривено. Бихте ли ми казала, примерно, защо толко-ва силно ме мразите, а, другарко Дичева?

Опитайте да си уясните този въпрос. Това дали аз съм талантлив или не съм какво толкова Ви вълнува? Не е ли нормалното Вие да се вълнувате предимно за своите собствени таланти, не за моите? Ekaterina Krasteva каза: Господин Грънча-ров, не съм Ви фенка и споделям много от констатациите на Дичева. Споровете между вас обаче винаги ме карат да застана на Ваша страна, защото от това, което пише госпожата се излъчва усещане за един изключително неприятен човек, който си търси спаринг партньор, само и само за да даде поле за изява на насъбралата се злъч и възрастови напрежения! Мисля, че ще е разумно от Ваша страна, да не се жертвате. Оставете госпожата сама да се справя с емоциите си. Ангел Грънчаров каза: :-) Напълно сте права, уважаема г-жо Кръстева, но аз бе-седвам с г-жата по чисто научни подбуди, по изследователски причини, знаете, че много ме вълнува психологията; е, чат-пат си позволявам разни изследвания, та въпрос-ната г-жа, няма да си кривим душата, е интересен за психолозите обект за изслед-ване. По тази причина дръзвам да продъл-жавам „диалога“ с нея, знаете, за науката сме длъжни да правим известни жертви… Elena Dicheva каза: Г-жо Кръстева, наблю-давам у вас известна фиксация върху въз-растовите промени, която Вие може и да сте пропуснали да забележите у себе си. Нор-мално е. Ето, и аз бях пропуснала да забе-лежа у себе си излъчването за един изклю-чително неприятен човек, но Вие пък сте видели това. :-) Не смятам да ви опроверга-вам. В края на краищата, човек вижда това, което може. Тук четат много хора, които ме познават лично и добре разбират какво правя. Нямам интерес да Ви преча да гре-шите. Струва ми се обаче, че сте уязвена от няколкото присмехулни наистина реплики, които Ви отправих във връзка с Ваш комен-тар за пост на г-н Христо Диков. Ще Ви кажа направо, подразних се от категоричността и безпардонния тон с който се изказахте тогава, при все че не си бяхте направили труда да вникнете в същността на г-н Дико-вия коментар. Вие го възприехте като пер-сонална атака към г-н Грънчаров и се втур-нахте да го пазите от врази. :-) Прочее, първата ми реплика към Вас беше друже-любно закачлива. Вие тутакси върнахте коментар относно моята обърканост по въпросите на желано и действително. Ней-се. Писах за този тип аргументация. Не ми прави добро впечатление и изборът Ви на адресат в горния Ви пост. Комуникативното Ви намерение очевидно е да съобщите мнението си на мен. Защо ще го правите чрез разговор с г-н Грънчаров? За да го уведомите какво мислите за мен ли? :-)

14 Това е несериозно. Г-н Грънчаров

много е напреднал в материята, нищо ново не можете да му кажете. Той цяло изслед-ване провежда върху мен, Вие ще му спо-деляте мнения. :-) Освен това, ако желаехте да го окуражите в изследователската му дейност, като подкрепите изводите му от независим, тъй да се рече, източник, санким Вие, можехте да го направите на лични. Но не. Защото искахте аз да прочета поста Ви. Е, прочетох го. :-)И, между нас да си остане, г-н Грънчаров не Ви казва истината. Никакво изследване не прави. Неговият ум не рабо-ти изследователски. В най-добрия случай, събира си езиков материал за някоя от многобройните си книжки. Г-н Грънчаров пише книги, както диша. Но не вярвам и това да е основният му мотив да продължа-ва „диалога” :-) си с мен, това е само съпът-стваща екстра. Работата е много по-проста: г-н Грънчаров срещна упорит противник, на когото не можа да види сметката посредст-вом квалификации, сарказми и безцеремон-ност, защото противникът се оказа силен в сарказмите и безцеремонността и някак не е удовлетворен от развоя на битката. :-) Няма усещането, че е победил. :-) А той не е свикнал така. Иначе, тук няма нито спор, нито диалог. Бъдете здрава. Ангел Грънчаров каза: Госпожа Дичева знае за нас всичко, даже и това, което ние самите не знаем, при това тя явно се само-възприема и самооценява като… „Партия-та“, която никога, ама никога не греши – и при това всичко знае! :-) Къде ще се мерим ний с таз всичкознаеща и безпогрешна партия, та ние сме чисто и просто човеци. Затуй ето, „Партията“ на мен ми казва, че това, което аз искам, а именно да изслед-вам някои психологични явления, не е пра-вилно и явно аз греша, щото как аз да не греша като „Партията“ никога не греши, та това изобщо е невъзможно дори само за представяне, камо ли пък да стане в дейст-вителност?! Няма как, нали така?

Освен това трябва да знаем, че госпожа Дичева (да не я наричаме вече „другарка“, щото това я вбесява, поражда у нея излишни нерви!) е изцяло фиксирана върху моите „книжки“, това е явно нейната голяма болка, как така „някакъв си там“ ще пише без да е получил наказ за туй нещо от самата непогрешима „Партия“?! Да, и затуй този някакъв си там трябва да знае, че ние ще воюваме с него докато дишаме, щот той не може да си прави сичко, каквото иска, а само това, което „Партията“ (или „Комуна-та“) е разпоредила. Так думает таваришч Дичева, просто такое ее мышление, она иначе не может думать, не й е просто по силите да мисли иначе.

Да, това обаче е същинска човеш-ка трагедия: въпросната таваришч Дичева не може да понася гледката на един свобо-домислещ и свободолюбив човек като „тоя там толкова неприятен индивид Грънчаров“,

който е изцяло неправилен, който даже и не заслужава да съществува; ей, да бяха сега ония незабравими времена, когато такива като тоя Грънчаров ги натиквахме в концла-гери и дори направо ги застрелвахме, какво щастие щеше да бъде! Но, уви, за жалост, сега е време на пустата демокрация и тоя Грънчаров си развява байрака, а тази глед-ка е непоносима; затуй, таваришчи, на ата-ка, на юруш, долу, да плюйме, да ревем, да крещим, да не му даваме на Грънчаров и миг спокойствие, ще го осмиваме, ще го тормозим както ний си знаем, та белким рухне! Познах ли Ви потайните и съкровени мисли, другарко Дечева?! :-) Elena Dicheva каза: Не, господин Грънча-ров, не ги познахте. Просто си направихте поредната автоапология. :-) Житие и стра-дание святого Грънчарова. :-) Ще прощава-те ако съм допуснала грешки в руския език, не ми е сила. И пътьом подкрепихте с дейс-твието си това, което писах по-горе на г-жа Кърстева. Ангел Грънчаров каза: :-) Я помислете още малко? :-) Можете ли да си сложите ръка на сърцето и да повторите тез покър-тително неверни, лъхащи от неискреност думи? :-) Можете ли да опитате поне вед-нъж в живота си да се изкажете по възмож-ност честно? :-) (Следва продължение) ОБЯВА ЗА КОНКУРС НА ТЕМА "КАКВО ЗНАЯ ЗА УКРАЙНА" неделя, 1 февруари 2015 г.

Участвайте и вие! ПОЧЕСНЕ КОНСУЛЬСТВО УКРАЇНИ В МІСТІ ПЛОВДІВ, Пловдів, вул. «Цар Кало-ян», № 8, поверх 4 Тел. (+35932) 655 312; т/ф 655 311 Тел. (+35932) 655 312; т/ф 655 311 e-mail: office@consulukr-plovdiv.bg www.consulukr-plovdiv.bg ПОЧЕТНО КОНСУЛСТВО НА УКРАЙНА В ГРАД ПЛОВДИВ Пловдив, ул. «Цар Калоян», № 8, ет. 4

Съобщение до средствата за масова информация КОНКУРС „КАКВО ЗНАЯ ЗА УКРАЙНА”

Почетното консулство на Украйна в Пловдив е домакин на Конкурс „Какво зная за Украйна”. Проектът е инициатива, която дава възможност да се извършват самосто-ятелни исторически изследвания.

В конкурса могат да участват всич-ки, които желаят да споделят своя история, впечатление, спомен, или да изразят своя творчески талант и идея, свързани с исто-рията на Украйна.

Целта е конкурсът да открие нови неизвестни факти от историята на Украйна и връзките й с останалите държави и да по-пълним общата ни история. Да се събуди интересът на хората към историята на род-ния край, да провокира интерес към изсле-дователска работа.

Конкурсът е предизвикателство за участниците да се изобразява украинската история по оригинален, забавен, сериозен, драматичен и какъвто и да било начин.

Използвайте въображението си и докажете, че историята може да бъде инте-ресна, а не само да се свежда до дати и факти.

В конкурса могат да вземат учас-тие всички автори, навършили четиринаде-сет и не по-възрастни от шестдесет и пет години към датата на отчитане на конкурса.

Всеки кандидат има право да пред-стави творбата си, напечатана в три едно-образни екземпляра и текстът да не е по-голям от 10 хил. думи обем. (6 печатни страници).

Краен срок за предаване на твор-бите – 24 август 2015 г. по случай Деня на Независимостта на Украйна.

РЕГЛАМЕНТ

• Разказът да бъде написан на български книжовен език, като са спазени правописните, граматическите и пунктуаци-онните правила.

• Обемът на текста да бъде не по-вече от 6 страници А4, шрифт Times New Roman, 12 пункта.

• Произведението да съдържа пос-лание към читателите:

Заглавието на разказа може да не съвпада с дадената тема, но съдържанието му трябва да се съотнася с нея. Възможно е сюжетът да бъде свързан с най-старата украинска история от 3-то хилядолетие преди Христа по времето на ямната култура и културата на погребалните камери, като център на източнославянската култура през Средновековието, присъединяване на Ук-райна към Съветския съюз, независимостта

15 й след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. , Киевска Рус, XVI век — Основаване на Запорожката Сеч, украинските казаци, независима Украинска народна република, Гладомор, Украйна е окупирана от Нацистка Германия, 24 август 1991 г. – Върховната рада приема закон, провъзгласяващ Неза-висимостта на Украйна, Казашка епоха, християнството, украинската интелигенция, украински културни традиции, украински език, Украинска съветска република, знаме-то, украинската национална идея, индустри-ализацията на страната, кулаците, толеран-тността на украинския народ, тежката про-мишленост – военна промишленост, въгле-добив, металургия, химическа промишле-ност, енергетика, река Днепър, язовирите, 26 април 1986 г., облакът от радиоактивни отпадъци.

Конкурсните произведения се жу-рират от екип на Почетното консулство на Украйна в Пловдив, литературни творци, критици и историци. Организатор е Инж. Димитър Георгиев, Почетен консул на Украйна в Пловдив. Награди: Първа награда – 1000 лв. Втората и третата награда – парични премии. (800 и 500 лв.) Присъждат се и поощрения. Всеки получава и грамота за участие. Отчитане на резултатите: Резултатите от І Конкурс „Какво зная за Украйна” ще бъдат обявени на 7 януари 2016 г. (Укр. Коледа) Конкурсната програма ще бъде изпратена на посочен от участника електронен адрес след 7 януари 2015 г.

Творби на участниците се приемат до 24 август 2015 г. на e-mail: office@consu-lukr-plovdiv.bg с препоръчана кореспонден-ция на адрес (трябва да се приложи и диска с файла):

Почетно консулство на Украйна в Пловдив, гр. Пловдив, ул. Цар Калоян № 8

Изпратените творби трябва да са придружени с точно посочени име и фами-лия, адрес, телефон и дата на раждане на участника. Телефони за връзка и информация: 032 655 311 (12.30 – 16.30 ч.) ЩОМ НЯМА ПОКАЯНИЕ, НЯМА И НЕ МО-ЖЕ ДА ИМА И ПРОШКА: ПРОЩАВАНИЯ-ТА БЕЗ ПОКАЯНИЕ СА МОРАЛНО НЕ-ЧИСТИ понеделник, 2 февруари 2015 г.

- Успяха ли СДС и президентът Желю Желев да си простят? – пита репор-тер на Нова на прага на Храма.

- Аз мисля, че много преди този ден всичко е простено... – каза президентът Стоянов и се разплака...

Тези са въпросите и такива са от-говорите днес.

Другите са за митингите пред Хра-ма.

Nerry Terzieva КРАТЪК КОМЕНТАР: Ние може да си про-щаваме колкото си искаме, въпросът обаче е България дали ще ни прости! И нашите деца и внуци дали ще ни простят...

И още едно нещо: проблемът не е в опрощаването на вините, а в покаянието. Щом няма покаяние, няма и не може да има и прошка. Прощаванията без покаяние са морално нечисти... щото са израз на дол-нопробен тарикатлък и на сделки със съ-вестта...

КОМШИИТЕ-ГЪРЦИ ЯВНО СА СПОСОБНИ ДА ОБИЧАТ НАЙ-СЪРДЕЧНО ВСЕКИ, КОЙТО Е ГОТОВ ДА ИМ ДАВА... ПАРИЧ-КИ! понеделник, 2 февруари 2015 г.

Акрополът, Путин и ягодите

Към Европа или към Русия ще тег-ли новото гръцко правителство на Алексис Цирпас? Ясно е поне това, че Атина и Моск-ва откриха сега нови политически симпатии помежду си. Свързват ги още и икономичес-ките им нужди отпреди. Rumen Radev: Деньги нету! Любовь измен-чивой будет! НЯКОЛКО КРИЛАТИ МИСЛИ – С ПОЖЕ-ЛАНИЕ ЗА ХУБАВ ДЕН И УСПЕШНА СЕД-МИЦА!

понеделник, 2 февруари 2015 г.

Посредствеността не разпознава нищо по-висше от себе си. Талантът ведна-га разпознава гения.

*

Цялата философия се основава на предпоставката, че ние мислим, макар че е много възможно да сме нечия мисъл. (Ниц-ше)

*

Нищо не звучи по-невероятно от истината. (Достоевски)

*

От всяко дърво свирка не става, но диригентска палка – винаги. (Радой Ралин) НЕЩО КАТО ОПИТ ЗА ФИЛОСОФСКИ НЕКРОЛОГ ЗА ЖЕЛЬО ЖЕЛЕВ понеделник, 2 февруари 2015 г.

Тия дни са много тъжни. Не, не точно за това, че е умрял Ж.Желев, Бог да го прости! Всички ще умрем, никой няма да живее вечно; всички сме смъртни. Умиране-то е нещо толкова естествено – и неотвра-тимо. Да се тъгува за умрелите е много човешко, но аз лично не мога да понасям демонстративната, показната тъга, да не говорим пък за показните фалшиви сълзи – особено пред телевизионните камери. На-мериха се мерзавци, политически въжеиг-рачи, които не се посвениха дори да плачат пред камерите! Страшно лицемерие, бълва-ха лъжи като стахановци! Страшно безсра-мие! Ето по тази причина твърдя, че тия дни са много тъжни.

16 Усещането ми за тъга се дължи на

това безобразно лъжене, което много оск-вернява паметта на покойния. Тия, дето наистина са го уважавали, понеже наистина им е мъчно за него, предполагам, изживяват тъгата си безмълвно. Тия обаче, дето много говорят и изричат фалшиви словеса без да се смущават от нищо, съвсем сигурно е, че изобщо не са го уважавали истински – всич-ко при такива е само поза. Президентът П.Стоянов забелязах, че симулира плач на стълбите на Храма със златните кубета; не знам, по тази логика Първанов нищо чудно да е ревал на глас, от него всичко може да се очаква, за него невъзможни неща няма. Ето, понеже такива арогантни, безскрупулни играчи задават тон тия дни и никой не въз-роптава поради свинщината, на мен ми е много тъжно. Желев ли погребваме – или погребваме вече всички останки от прили-чие и от благопристойност?! (ОЩЕ >>>)

НОСИМ ТЕЖКА ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА, ЧЕ МЛАДИТЕ НЕ РАЗБИРАТ НЕ САМО СМИСЪЛА НА ИСТОРИЯТА, НО И НА СЪВРЕМЕННИЯ ЖИВОТ понеделник, 2 февруари 2015 г.

Министърът на образованието и науката проф. Танев е написал нещо важ-но на страницата си във Фейсбук; напи-саното от него е отворило полезна диску-сия. Ето какво е написал той, пък по-долу можете да прочетете и моя кратък коментар по този повод:

Нашите поколения са все повече в дълг на новите млади. Не е достатъчно да се познава средновековната история, за да се гради самочувствие. Не е достатъчно да се четат само светлите страници, за да имаме самоуважение. Трябва да се вгледа-ме в цялата картина, за да можем да я разбираме.

Белите петна в паметта са прелю-дия към всякакви отклонения. Добре знаем колко важни теми липсват в учебните прог-рами. Откъде днешните млади могат да проумеят с какво тоталитарната държава съсипва живота на всеки човек и на цялото общество? Откъде да разберат какво е и какво причинява Народният съд? Как да се замислят за безумието на геноцид от маща-ба на Холокоста? Как да си обяснят, че личност като екзарх Стефан, който с целия Свети Синод се стреми да накара властите да прекратят преследването на евреите,

след това е свален от поста си и интерни-ран до края на живота си?

Церемониите и ритуалите са важ-ни. Речите също. Но за ценностите, паметта и мъдростта да можем да живеем занапред в съгласие е нужно да не отвръщаме очи от сложните исторически страници, а да ги четем, проумяваме и помним. Не толкова правилните отговори за датите в тестовете, а отговорите на тежките въпроси, произти-чащи от злокобните примери на историята.

Има над какво да помислим и с от-говорност пред новите поколения да потър-сим съгласие за промяна на учебните прог-рами. Няма смисъл да се удивляваме какво не знаят и не разбират – ако не сме наме-рили сили и начин да им го разкажем.

Todor Tanev КРАТЪК КОМЕНТАР: Така е. Споделям мисълта на професор Танев. Пределна откровеност е нужна в разговорите ни с младите. Не само в училище, но и изобщо. Но в училище най-вече също. Нищо не бива да се крие, а най-важни са най-неудобните въпроси.

Носим тежка отговорност за това, че младите не разбират не само смисъла на историята, но и на съвременния живот. Крайно време е да осъзнаем тази своя отговорност и да започнем да работим за промяната към добро. Щото иначе работите няма да потръгнат. УТРЕ ЩЕ СЕ СЪСТОИ ПОРЕДНОТО ЗА-СЕДАНИЕ ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО ЗА КЛЕВЕТА, ЗАВЕДЕНО ОТ МОЯ МИЛОСТ СРЕЩУ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТ. АНАСТАСОВА понеделник, 2 февруари 2015 г.

Ще ми се да напиша нещо като обява за предстоящото утре заседание по съдебното дяло за клевета, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова. Възможно е да има хора, които се интересуват от това интересно дяло – да, представете си, то може да се окаже значително по-интересно от онова другото, нашумялото по медиите съдебно дяло, което една непорочна поете-са заведе срещу един поет-"неджентлемен", имал безочието да я обиди, че не била,

видите ли, мома! – и затова да им дам не-обходимата информация, та ако искат да дойдат в съдебната зала; и тъй:

Утре, 3 февруари 2015 г., от 10.30 часа в Районен съд в Пловдив ще се проведе поредното заседание на съдебно-то дяло от частен наказателен характер, носещо номер № 1727/2014 г. Като знаете номера на дялото, ще можете да открие-те и залата, в която ще се проведе дяло-то, има специални електронни табла, където пише това.

Аз ще бъда там, живот и здраве да е само. На другия ден постъпвам в болница за изследвания, свързани със заболяване на сърцето. Да, аз страдам от такова забо-ляване, а на самото съдебно дяло ще се разглежда и обсъжда (за кой ли път!) само-ръчно написаната от директорката на учи-лището "диагноза", с която тя ме определи като човек с "нервно-психическо разстройс-тво"; аз лично никога не съм знаел, че съм бил имал такова заболяване, ала ето, про-ницателната администраторка с интереси и наклонности към психиатрията е решила, по чисто "човечни" подбуди, да се погрижи и за моето психично здраве. Та затова се нало-жи да й дам възможността да докаже диаг-нозата си пред съда. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! ЕДНА ЛЕГЕНДА ЗА ЛЕОНАРДО ДА ВИН-ЧИ понеделник, 2 февруари 2015 г.

ЛЕГЕНДА ЗА „ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ"

Интересна легенда, свързана с ед-на от най-известните творби на света – "Тайната вечеря" на Leonardo di ser Piero da Vinci – разказва:

Започвайки работа над библейския сюжет, великият художник срещнал голяма трудност – за да нарисува Доброто в образа на Христос и Злото в лицето на Юда, тряб-вало да намери най-подходящите модели. И започнал да търси и да оглежда човешките лица.

Един ден, по време на църковно богослужение, се вгледал в лицето на едно от момчетата, които пеели в църковния хор. Това бил съвършеният образ на Исус Хрис-тос. От него струяла светлина и доброта. Точно това търсел художникът.

17 На другия ден го поканил в ателие-

то си и възпроизвел чертите му в етюди и скици. Образът на Христос бил завършен.

Изминали три години. "Тайната ве-черя" вече била почти готова, но художни-кът все не намирал подходящия модел за Юда. Не можел да открие лицето, олицет-ворение на злото. А вече започвали да го притискат да завърши фреската колкото се може по-бързо.

И един ден след дълго търсене и съвсем случайно Да Винчи най-после отк-рил идеалния модел. В една крайпътна канавка лежал дрипав младеж – пиян, озло-бен и преждевременно състарен. Макар и трудно, склонил помощниците си да го пренесат в църквата – понеже нямал време да прави скици.

Бездомникът бил пренесен дотам без дори да разбере, а помощниците му го придържали прав за да може художникът веднага да започне да го рисува. Леонардо успял да улови и пресъздаде цялото зло, открояващо се върху това лице.

Когато свършил, просякът – вече изтрезнял – отворил очи и като видял плат-ното пред себе си, казал с почуда и тъга:

- Вече съм виждал тази картина. - Как така? Това не е възможно... –

попитал изненадващо Леонардо да Винчи. - Преди три години, когато още не

бях изгубил всичко. Тогава пеех в един църковен хор, животът ми бе изпълнен с мечти и доброта. Тогава един художник ме покани да позирам като модел за лицето на Христос.

АЛ. ЙОРДАНОВ БИЛ ОРГАНИЗИРАЛ НЕ-ЩО КАТО "ДРУГАРСКИ НАРОДЕН СЪД" НАД "НЕПРАВИЛНО МИСЛЕЩИТЕ"! понеделник, 2 февруари 2015 г.

Един човек, казва се Alexander Kosamarev ми е писал във фейсбук:

Здравейте, ако Вие сте споменати-ят в статус на Александър Йорданов като блокиран, тази статия е във Ваша защита: Другарският съд на Александър Йорда-нов – символ на победилата демокрация или възродения фашизъм, решете сами

Оказа се, че там аз съм единстве-ният блокиран, който при това е споменат от другаря Александър Йорданов... два пъти! Споменати са още много хора, аз обаче съм имал честта името ми да е изписано два пъти, не мога да разбера на какво се дължи

тази чест. Отвърнах на този човек, дето ми изпрати линка към интересния текст след-ното:

Благодаря! Аз съм споменатия там блокиран от Ал. Йорданов "неправилно мислещ". :-)

Толкоз. Публикувам това като ку-риоз. Разбира се, мен Ал. Йорданов ме блокира по причина, че влязох в дискусия с него, за която съм писал в своя блог, нещо повече, публикувал съм я него в целия й блясък, тъй да се рече. Аз му зададох тога-ва няколко крайно неприятни му въпроса, които го извадиха от равновесие. И той почна като несвяст да ме ругае че щом мисля така, явно съм бил... руски агент! :-) Ето тези въпросните публикации: Александър Йорданов, подвизаващ се напоследък като агитатор на ГЕРБ, поде недостойна и грозна кампания по диск-редитирането ми като личност Срещу политическото гешефтарство: начало на дискусия с г-н Александър Йорданов Срещу политическите мерзавци и пома-заниците на "демокрацията" ни: продъл-жение на дуела ми с Александър Йорда-нов Финалните акорди на епохалния ми спор с извечно благонадеждния "антикому-нист по рождение" Александър Йорданов Получих предупреждение, че провален "десен" политик нищо чудно да ми спретне компромат - за да отмъсти за критиките ми към него и към ГЕРБ

Хубаво е, че написаното остава. Та да не се изопачава реалното състояния на

нещата, за да не се лъже. А относно другар-ския съд на Ал.Йорданов какво да каже човек - каквото и да каже, все ще се оцапа. Нашият мъдър народ нали знаете какво е казал по повод на подобни неща? Ето какво е казал народът ни: "Не хвърляй камък по рядко лайно (с извинение за думата!) щото ще се опръскаш...", "Не хвърляй камък по рядко лайно щото ще се напръскаш...", нали нещо такова беше казал народът ни?

Е, казал е народът ни всичко, което може да се каже... затуй ще си замълча. Всичко добро!

ИЗЛИЗА, ЧЕ САМО НА 12 ЧОВЕКА В НА-ШЕТО СВИДНО ОТЕЧЕСТВО ИМ ПУКА ЗА СВОБОДАТА В МЕДИЙНАТА ОБЛАСТ! понеделник, 2 февруари 2015 г.

Петицията в защита на свободата на словото и срещу медийния диктат, на който ний, българите, сме подложени, наби-ра сила: виж Против диктата на предви-димите и удобни телевизии! До този мо-мент петицията са подписали... 12 човека (!), да, правилно прочетохте, само дванаде-сет човека са подписали тази петиция! :-)

Значи излиза, че само на 12 човека в нашето свидно отечество им пука за сво-бодата в медийната област!

Само това исках да констатирам. И то съвсем не е малко – или маловажно. Значи мафията ("задкулисието") изцяло диктува положението в медийната сфера, а само 12 българи роптаят срещу това!

УЖ "АВАНГАРДНИЯТ" И "РЕФОРМАТОР-СКИ" ПРОЕКТОЗАКОН ЗА ОБРАЗОВАНИ-ЕТО ЗАТВЪРЖДАВА ДЪРЖАВНИЯ МО-НОПОЛ, РАЗДУВА АДМИНИСТРИРАНЕТО, УВЕЛИЧАВА КОНТРОЛА, КОНТРОЛИРА-ЩИТЕ ОРГАНИ И БЮРОКРАТИЧНОСТТА вторник, 3 февруари 2015 г. Из: ПРОМЕНЯ ЛИ НЕЩО НОВИЯТ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО (НА ГЕРБ)?, Автор: Гери Николова

... В крайна сметка – законопроек-тът не предлага почти нищо ново и катего-рично, нищо наистина революционно, ре-форматорско и т.н..

18 Той затвърдява държавния моно-

пол в сферата на образованието, раздува администрацията, увеличава контрола, контролиращите органи и бюрократичност-та, имитира включване на родителите в учебния процес, както и предоставянето на повече възможности за свободен избор, но обвързва „свободния избор” с разрешение, което трябва родителите да получат от държавата след проверка и оценка по неяс-ни критерии. Имитира даване на автономия на училищата и учителите, когато всъщност затрупва системата с противоречащи си текстове, гарантиращи хаос и проблеми при опит за прилагането им … и авторите твър-дят, че така ще се повиши качеството на образованието…

Ами – не им вярвам! ОТНОВО не са се справили с опи-

тите да направят нов закон за образование-то. За трети пореден път се опитват да прокарат като закон творба, която не може да мине и за литературна, какво остава – за юридически издържан текст, от който да произтекат правни последици?!!!

И гледайки този проект от над 150 стр., състоящ се от 350 члена, и целият хаос в него, смятам, че по-лесният и по-правилният път за създаване на нов, съв-ременен и актуален закон за образованието е като се започне от нулата… По-лесно е да започнеш от нулата, с действащия от 91-ва година закон за народната просвета пред себе си (той е от едва 50 члена!!), отколкото да ремонтираш проект от 350 члена, закър-пван и преправян три пъти досега и то – все неуспешно… ЗАБЕЛЕЖКА: Съветвам ви да прочетете целия текст на представената тук статия. Заслужава си. Споделям констатациите, които открих в него. Те са обобщени в зак-лючителната му част, която цитирам тук. Обосноваването на тия изводи е направено в статията, която именно и ви препоръчвам. НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИТЕ, ПУТИНИС-ТИТЕ В РУСИЯ ВЗЕ ДА ГИ ИЗБИВА НА СЪВСЕМ ОТКРОВЕН ХИТЛЕРИСТКИ НА-ЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ! вторник, 3 февруари 2015 г. Депутат Госдумы Елена Мизулина пред-ложила всем евреям покинуть Россию

Также депутат Госдумы Елена Ми-зулина сообщила, что в современной Рос-сийской Федерации евреям не сильно рады. В связи с этим скандальная чиновница решила поспособствовать эмиграции этой этнической группы из России в Израиль. В частности – выдавать им подъемные и медали "За освобождение России!"

Елена Мизулина, депутат Государствен-ной Думы от фракции "Единая Россия", предложила еврейским общинам покинуть Россию.

Мизулина добавила, что у евреев есть своя страна, куда им и следует отпра-виться. Свою антисемитскую позицию неод-нозначная российская народная избранница объяснила в связи с тем, что на сегодня евреи занимают большой сегмент в рос-сийских СМИ, бизнесе, руководстве. Однако где бы не работал еврей, по мнению депу-тата Госдумы, Любой еврей, он все равно не станет настоящим патриотом РФ.

По мнению Мизулиной, этнические чистки оздоровят морально-политический климат российского государства.

НАИСТИНА, ЗАЩО?????!!!!

вторник, 3 февруари 2015 г.

:-) ИМАМЕ КЪСМЕТА ДА ЖИВЕЕМ В ЕДНО СМУТНО, НО И МНОГОЛИКО, БОГАТО НА СМИСЪЛ И ДОРИ (ПРЕД) РЕВОЛЮЦИОН-НО ВРЕМЕ, КОЕТО НЕ ЗНАЯ НАКЪДЕ ЩЕ ИЗБИЕ

вторник, 3 февруари 2015 г.

Около смъртта и погребението на Ж.Желев имахме възможност да чуем и да прочетем какво ли не. Много мерзавци се развихриха в тия дни за да покажат способ-ностите си в правенето на какви ли не мер-зости. В необявеното социалистическо съревнование по мерзости обаче сякаш има вече и първенци, недостижими образци, примерно П.Стоянов, който най-лицемерно симулира... плач за Желев, и то на стълбите на Храма със златните кубета, пред камери-те на телевизиите, та да видим всички колко чувствително сърце има нашият голям политически въжеиграч. В тази връзка ми се ще да дам и още един пример за тотално объркана и извратена ценностна система, демонстрира този феномен някой си Gendo, написал следната бълвоч, която услужливо са я публикували в някакъв сайт, който нищо чудно да не е на Пеевски (то какво ли вече не е на Пеевски в тая държава); ето, подивете се: За Костов, Станишев и дос-тойнството. Идете там да прочетете въп-росната бълвоч, аз не ща тук да си цапам блога. По този повод си позволих да напиша на едно място във фейсбук следното:

Историята на България не бива да допускаме да стане митология, сбор от лъжи. Тия дни мнозина се потрудиха да я направят точно това, което е грозно. Само истината има значение за история-та... а лъжите на трудолюбивите аро-гантни лъжльовци са обречени.

Та казах, че тия дни се водеше (и тепърва още се ще се води) същинско ста-хановско соцсъстезание по правене на мерзости; някой си Иво Югов (да не е нас-ледник на комунистическия изверг Антон Югов?) е написал удивителното по пош-лостта си сълзливо и гнусно писание, наре-чено Големият Жельо Желев и малките пъстраци. Не знаете що е "пъстрак" ли? И аз не бях чувал тази дума. Стъклени топче-та за децата били, представяте ли си, "бом-би" се наричали най-големите топчета, "пъстраците" били по-малки, имало и още по-малки, наричали се "бобчета", а имало и обикновени топчета, без специално име. Та Желев по думите на тоя мерзавец бил "Бомба", а... Костов, видите ли, бил "пъст-рак"! И в тази връзка тая пишеща шматка патетично възкликва:

"... Хората-бомби бяха унижавани от хора-пъстраци. Можем ли да поставим

19 пъстрака Иван Костов до големия Жельо Желев? Та те са от различни вселени. Революцията изяжда децата си и диси-дентът Жельо Желев бе изтикан в ъгъла от костовци... На какво морално падение сме свидетели. Тъжно и жалко! Хора-пъстраци от 25 години ни управляват и смъртта на Жельо Желев ни напомни колко чист е той и колко мръсни са тех-ните умове."

Сюблимничко е, нали, какво ще кажете?! Как да не се разплаче човек като чуе тия думи, а, драги ми Петю? (Имам предвид ревльото П.Стоянов.) Мерзостчи-цата си я бива, няма що! Пълно, тотално пренебрежение към историческата истина и към фактите! И пълно поругаване на всяка останка от човешки морал, сиреч, пълно нравствено уродство. Всичко требва да е тъкмо наопаки на истинското. В тази връзка не мога да кажа нещо повече от това, което един коментатор е казал съвсем простичко и ясно: Vasil Karaivanov: Извинявам се, че не знам какво е "пъстрак". Сигурно нещо много лошо. Само ще отбележа, че "пъстракът" Иван Костов спаси България през 97-а година. По това време големият Желев – лека му пръст! – заедно с Петко Симеонов направиха партия "Либерали" и взеха 1 процент в изборите за Парламент.

И много други неща се изписаха и казаха в тия дни, за случващото се в които моя милост си позволи да напише ето какво:

Желев ли погребваме – или пог-ребваме вече всички останки от приличие и от благопристойност?!

Костов наистина не е отишъл на погребението на Желев. Той и на много други места не отиде, явно наистина е мно-го по-различен от тълпите лицемери, на-гаждачи и подлизурковци, които се врат навсякъде. Който нямат особени скрупули да реват пред камерите, да се кръстят усърдно пред тях и прочие. Не видях Гоце дали е почнал да се кръсти вече, вий забе-лязахте ли тази подробност? Нема начин да не се кръсти Гоце щом Володя Путин, негов кумир и модел за подражание отдавна се научи да се кръсти, все пред камерите де, то се знае, защо да се кръстиш ако наоколо няма камера, която да забележи колко си

набожен?! В тази връзка, няма как, ми се наложи да напиша и ето тази констатация, ей-така, да се каже от някой, пък може да-дени хора и да се позамислят върху нея:

Истина е, че Ж.Желев и И.Костов олицетворяват две коренно различни нрав-ствени вселени. Присъдата на времето ще докаже това, но ние още сега го предусе-щаме; е, известна съвест се иска да го признаем...

За това колко усърдна беше Дъре-ва около погребението на Желев няма сми-съл да казвам, щото тя е навсякъде. Разни хора умират, но Дърева, изглежда, е безс-мъртна – и от нея отърване няма. Велева също е на линия за какви ли не услуги. Те двете минават за най-елитните ни журна-листки, да ме прощава горката журналисти-ка, че употребих тази дума в толкова неу-местен контекст...

Спирам дотук. Щях да пиша още за нравствената развала, която тресе наште медии, ама нещо взе да ми се повдига, усещам пориви или позиви към повръщане, та да взема да спирам. Абе тоз, младият Антон Хекимян (така ли му беше името?), гледам, много окумуш момче бил бе, има сички шансове да затъмни даже Барекова бе, своя предходник на същото кресло, браво, има надежди да стане мерзавец от класа бе, нема що, бравос, серсемщините му се удават, идат му, така да се рече, отвътре! Има големо бъдеще туй момче, нищо чудно самият Кеворкян, негов съпле-менник, току-виж да надмине, а може един ден дори и великого Карбовского да тури в малкото си джебче! Или нищо чудно един ден и самият титан бай ви Вучкова да за-сенчи! Не знам дали сте доловили таз сюб-лимна сценка когато интервюираше неумо-римия медиен труженик Андрей Райчев и го подпитваше като кученце ето какво:

- Ама кажете де, кой продаде цент-ралите в Марица-Изток де, кажете, произне-сете туй име, моля ви, кажете, ох, защо не казвате кой ги продаде тия централи на проклетите американци?!

Казваше момчето нещо подобно, и то тъй мелодраматично, явно требеше да изпълни некаква поръчка, та се наложи даже дори самият Райчев да се погнуси – представяте ли си?! – и без да иска се из-пусна да каже, че Костов не бил виновен за туй нещо, щото тогава въпросната сделка била съвсем оправдана, предвид конкрет-ната тежка икономическа ситуация, щот

Костов тогава наистина трябваше да измък-ва тотално фалиралата страна от ужасното тресавище, в което я натикаха другарите. Както и да е, спирам дотук, щеше ми се да кажа нещичко и за Диков, който също се поупражнява чат-пат по плюене спрямо Костов, което, както на мен ми говори, озна-чава, че мафията още инвестира в медийно оклеветяване на премиера-реформатор, а това показва, че още изпитва панически страх от него! Което е оптимистично, рад-ващо е, тъй да се рече! Нека да има некой, от когото мафията, пък и руснаците, ченге-тата, мерзавците и прочие да се страхуват, нека, така трябва да бъде!

Хубав ден ви желая! А аз след малко ставам за да отивам в Районен съд в Пловдив, където ще се гледа съдебното дяло по моя тъжба срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която именно направи в последните години какво ли не за да ме дискредитира като личност и като препода-вател, позволи си какви ли не недопустими "активни мероприятия" и "компроматни войни" срещу мен, в един момент дори дръзна да ме оклевети по недопустим начин (за това оклеветяване именно днес ще бъде въпросното съдебно дяло), а пък като й се видя всичкото това недостатъчно, се видя принудена да ме и уволни от работа по най-смехотворния мотив, който изобщо може да се измисли, именно, уволни ме, щото, види-те ли, съм бил "пълен некадърник" и също така съм бил "абсолютно негоден за систе-мата", има се предвид образователната система, в която аз съм работил точно 32 години! :-)

Та такива работи се случват в на-шия така интересен съвременен български живот, всичко в него се случва, няма що, имаме късмета да живеем в едно смутно, но и многолико, богато на смисъл и дори (пред)революционно време, което не зная накъде ще избие, но нанякъде все трябва да избие, щото напреженията са огромни, тия неща, за които пиша, са все многопока-зателни симптоми за това.

Както и да е, ще избие натам, на-където ний, гражданите, успеем да повлия-ем на събитията, аз като философ това знам, то е нещо като аксиома или дори като принцип. От нас зависи всичко, не от някой друг, важното е да не сме дремлювци, аз затова и пиша де, белким някой вземе да се попробуди, е, желая ви го! Аман от сънлив-ци у Нашенско, абе не наспаха се тия хора бе, какъв е тоя сън, аман от поспаланковци!

Правила за оформяне на статиите в из-данието "ИДЕИ. Философско списание. Международно и многоезично научно издание" вторник, 3 февруари 2015 г. Важно за всички наши бъдещи автори!

20 ПРАВИЛА ЗА ОФОРМЯНЕ НА СТАТИИ-ТЕ в изданието "ИДЕИ. Философско списание. Международно и многоезично научно специално издание"

Редакцията на българското списа-ние ИДЕИ, приема за публикуване статии по философски проблеми.

До редактора се изпраща елект-ронната версия на ръкописа на адрес: E-mail: Idei.filosofa@gmail.com

Текстът трябва да бъде написан в Word (формат RTF). Шрифт Cambria, размер на шрифта 12. Обем на текста до 22 000 знака, включително и интервалите. Матери-алите могат да са написани на български, украински, руски или английски език.

Като се имат предвид техническите изисквания за предпечатната обработка статията се структурира по следния начин: ЗАГЛАВИЕ НА СТАТИЯТА (шрифт Camb-ria, Bold, размер на шрифта 12, главни бук-ви, центрирано)

Инициали и фамилия на автора (шрифт Cambria, Bold, размер на шрифта 12, центрирано). (Името и фамилията на автора на английски език задължително трябва да бъдат посочени в анотацията, която се прави на английски език!)

Научната степен, научното знание, длъжността, местоработата на автора (без съкращения), държава, имейл адрес; ако има няколко автори, информацията за все-ли се дават на нов ред; (шрифт Cambria, Bold, размер на шрифта 12, центрирано). Анотациите. Резюметата трябва да съдър-жат достатъчно информация за определяне на тематичните области и за оценяване на значението на резултатите от представяно-то проучване (шрифт Cambria, размер на шрифта 12, на ширина). В първите редове на анотацията следва да бъдат отбелязани: фамилията, името и презимето на автора и

заглавието на статията. В края на анотация-та се слагат ключовите думи (от три до девет, шрифт Cambria, размер на шрифта 12, на ширина). (ОЩЕ >>>) КАГЕБИСТКА "НАБОЖНОСТ" ИЛИ РЪКО-ВОДСТВО ПО УСЪРДНО КРЪСТЕНЕ ПРЕД ТЕЛЕВИЗИОННИ КАМЕРИ вторник, 3 февруари 2015 г.

Т.ЖИВКОВ: "ВЛАСТТА МИ Я ДАДОХА РУСНАЦИТЕ, ТЕ И МИ Я ОТНЕХА!" сряда, 4 февруари 2015 г.

"Откровеността на Тодор Живков ме изненада и няма да я забравя никога. Бяхме говорили не малко за властта, как, защо и т.н., но аз в един момент зададох следния въпрос:

- Добре, Вие сте владеел баланса на интереси, владеел сте манипулацията на хората... как след 35 години упражняване на властта, в условията, когато цялата сила е във Ваши ръце, как така на този пленум (10 ноември 1989 г. – б. м.) Вие я сдадохте така лесно или поне за наблюдаващите отвън изглеждаше така?

Откровеността на първата част на отговора има наистина историческа стой-ност, произнесена от неговата уста:

- Каква власт бе, кой ми я е дал та-зи власт? Руснаците ми я дадоха – и те си я поискаха. Поискаха си я и си я взеха. Какво можех повече аз да направя? Аз не съм като този лудия Чаушеско да почнат да ме стре-лят. Направих каквото можах да ги убедя да ме оставят, но те бяха непреклонни. Казаха ми, че решението им не подлежи на промя-на, избрали са си други хора, дали са ми достатъчно дълго време, дошло било време за смяна на караула. И тъй те решиха да ми

я дадат и те решиха да си я вземат. Аз съм реалист, а не фантазьор като Чаушеско." Петър Бояджиев, от 10 ноември 2009 г.

ВРЕМЕ Е БЪЛГАРИЯ ДА ПОИСКА ФИ-НАНСОВО ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ОТ РУСИЯ ЗАРАДИ ВРЕДИТЕ, ЩЕТИТЕ И ОГРАБВА-НЕТО НИ ОТ ОКУПАТОРА СЛЕД 9.IX.1944 Г. сряда, 4 февруари 2015 г.

Ако сме народ, имаш понятие за това що е национално достойнство би след-вало твърдо да поискаме тия репарации! "НАЙ-МНОГО ОТ ВСИЧКО СЛУШАЙТЕ СЪРЦЕТО СИ – ЗАЩОТО В НЕГО СА ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА!" сряда, 4 февруари 2015 г.

Попитаха ме какво се е случило на вчерашното заседание по съдебното дяло за клевета: виж Утре ще се състои поред-ното заседание по съдебното дяло за клевета, заведено от моя милост срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анас-тасова и Нещо като репортаж, направен

21 пред Съдебната палата в Пловдив. Поне-же така или иначе съм дал пределна глас-ност на всичко по това дяло, ето, налага се да информирам вкратце интересуващите се, ония хора,ония граждани, които го сле-дят, сиреч, които се интересуват от голяма-та тема за случващото се в изцяло банкру-тиралата вече българска образователна система.

Ще бъда пределно кратък този път, понеже ми се налага да бързам: след 40 минути трябва да ставам от компютъра и да заминавам за болница, днес ще ме приемат за лечение и за изследвания в една плов-дивска клиника. И тъй, вчера съдът разпита последния свидетел по дялото, именно инж. Венелин Паунов, бивш директор на учили-щето, от което, както е известно, бях в край-на сметка и уволнен от неговата приемница (там работих близо 14 години като препода-вател по философия и гражданско образо-вание, а тя, знаете, ме уволни с чудатия мотив "пълна некадърност", "не става за учител", "негоден за системата" и пр., все пак цели 32 години работя именно като такъв!). Както заяви г-н Паунов – а неговото свидетелстване пред съда беше бляскаво, той направи голямо впечатление на всички с пределно точните и честни отговори, които даде на отправените му въпроси! – понеже "работещите в училището ги е страх да свидетелстват за да не си имат след това проблеми от отмъстителната директорка" (цитирам точните му думи, казани пред съда), се е наложи той да се съгласи да бъде свидетел, нищо че вече е пенсионер. Аз тук не мога да предавам всички останали моменти, които той осветли в изказването си, когато излезе протокола от съда, тогава ще мога да ви информирам по-пълно чрез него, но си заслужава да се отбележи още един възлов момент: а именно, че даването на въпросната "психиатрична диагноза" от страна на директорката е един голям гаф и грешка (която беше съвсем нормално да бъде преодоляна по друг начин, а не чрез призоваване пред правосъдието, с което директорката сега вече си има сериозни проблеми); второ, че тази история е само брънка от нейната борба да се разправи с един неудобен човек като мен, преподава-теля по философия и гражданско образова-ние в училището, който е дръзнал открито да се противопостави, да критикува нейния недемократичен, несъвременен, анахрони-чен подход в управлението на това някога елитно и знаменито училище. Относно въпросната "психиатрична диагноза", даде-на от директорката Анастасова в съвсем официален документ бившият дългогоди-шен и толкова авторитетен директор на училището Паунов повтори многократно, че това са недопустими глупости, които един администратор или управленец никога не би си позволил по отношение на когото и да било от персонала, да не говорим за това, че тук се сблъскваме с едно крайно неколе-

гиално и безчовечно отношение. Г-н Паунов също така изтъкна, че благодарение на тази оригинална и дори уникална администра-тивна "диагноза-характеристика" в училище-то се е създала крайно нездравословна психологическа обстановка, той е бил сви-детел как и ученици, и учители са коменти-рали недопустимостта на случващото се, споделяли са и с него, възмущавали са се, ала, за жалост, не са намерили сили да се противопоставят на невиждания админист-ративен тормоз, на който в крайна сметка е подложена цялата училищна общност; оня същия страх, владеещ "колектива", е свиде-телство за всичко това, заради този именно страх нито един работещ от училището не посмя да ми стане свидетел – хората отказ-ваха, извиняваха ми се, но честно призна-ваха: не искаме да си имаме главоболия, знаеш какво ще стане ако директорката и нас "ни вземе на прицел" и пр.

С разпитването на г-н Паунов съ-дебното дяло фактически трябваше да приключи, оставаха само адвокатските пледоарии. Да, обаче на другата страна, която предвкусва провала си в съдебното дирене, й се наложи, както именно правят удавниците, да се хване за последната сламчица: те отново поискаха... експертиза на моето психично състояние! Съдът прие решение да бъде изпълнено това искане на подсъдимата, сиреч, назначи такава една експертиза, въпреки че аз имам постанов-ление на ТЕЛК (състав за психични заболя-вания), че нямам здравословни проблеми от този род (да пази Господ, щото сами знаете, че човешката психика е нещо много фино и никой не може да твърди, че е застрахован от подобни проблеми в съвременния толко-ва напрегнат живот!). Както и да е, моята адвокатка ми беше отдавна казала, че съ-дът е длъжен да изпълни това искане на противната страна, независимо от всичко аз поисках думата за кратка реплика и заявих горе-долу следното:

- Моля уважаемият съд да поглед-не от чисто човешка гледна точка към моето положение: наложи ми се покрай тази въп-росната "диагноза" на г-жа директорката да преживея ужасни неща, които не пожелавам на никого. Изобщо не е приятно всички около теб да говорят какви ли не нелепици по твой адрес, знаете слуховете до какви аномалии водят; наложи ми се да дам пре-делна гласност на случващото се в учили-щето чрез блога си по причина на това, че бях длъжен да въздействам някак на толко-ва неблагоприятното развитие на нещата с оглед да възникне по-реалистична картина на случващото се. Преживях огромно нап-режение, явно някои са се надявали, че като ме поставят в такава жестока обстановка, психиката ми няма да издържи. След това ми се наложи да преживея ред други униже-ния, именно да доказвам къде ли не своята личностна, преподавателска и психична състоятелност, пълноценност и... "нормал-

ност". Е, стигнах до убеждението, че за преживяното мой дълг е да заведа съдебно дело за частично възмездяване на понесе-ните щети от морален и психологически характер. И сега, като капак на всичко, отно-во ми се налага да бъда подложен на екс-пертиза за установяване на "психичното ми здраве", съгласете се, че това е крайно грозно и е нечовешко! Разбира се, разбирам съда и не възразявам, не се страхувам от такова една експертиза, аз самият се зани-мавам професионално с психология от много години, автор съм на учебник по психология, който има вече пет издания, за мен е пределно ясно колко несъстоятелни и обречени са тия опити да бъда окалян и съсипан като личност чрез сеенето на по-дозрения относно "нормалността" на моя личен психичен статус.

Опитах се да разкажа всичко това пред съда, и то да го кажа така, че то някак си да стигне до съзнанието на другата стра-на, до съзнанието на директорката Анаста-сова, която, разбира се, беше там, стоеше през цялото време до адвокатката си и нито веднъж не се обади. Само веднъж възрази когато г-н Паунов каза нещо, според нея не било така, както той твърдеше, но през останалото време си мълча. Дали е разбра-ла вече, дали се е убедила какво си е поз-волила да стори аз не зная, предполагам, че в момента ликува, че отново ми е причинила тия неудобства да бъда унижаван да доказ-вам пред психиатри, че съм, видите ли, "психично здрав". Както и да е, виждате докъде водят някои ценностни представи, примерно тази, че като си на власт можеш да си правиш каквото ти скимне с персона-ла, че личното достойнство на подчинените ти не е интересно и пр.

Трябва да ставам, свърши ми вре-мето за писане. Налага да се приготвям за влизане в болница. Повтарям, ще влизам в кардиологичното отделение на една болни-ца, ще изследват и ликуват там сърцето ми, а не... психиката ми! Тия две неща са дъл-боко свързани, е, мен, дето се казва, живо-тът ме удари в сърцето, не в психиката. Което не е кой знае колко голямо предимст-во: защото от болно сърце директно се мре, и то много лесно, просто сърцето спира и толкоз, гудбай лайф! А от болната психика не се мре (аз тия неща съм ги писал в своя учебник по психология отдавна), да, не се мре, живее се с болна психика, но се живее един живот, който не е за завиждане, а пък страданията са ужасни, да не дава Бог никому, но ето, в днешно време много хора страдат и от душевни проблеми, кризи, заболявания, разстройства и пр. Дори се и стигнало дотам, че много хора страдат от такива проблеми, но не го знаят, не го приз-нават, мъчат се, ала си мислят, че така може да се живее безкрайно. Да, от душев-ни болки не сме мре, но това не е никакво предимство, щото те са от такова естество, че понякога болните имат чувството, че все

22 едно са живи закопани в гроба. Много тежък завършек за този текст се получи, но какво да се прави, дотук ме изведе мисълта.

Да ви пожелая все пак съвсем нак-рая нещо по-оптимистично, и то е следното, ще ви кажа една от своите любими мисли от Библията: "Най-много от всичко слушайте сърцето си – защото в него са изворите на живота!". Сега се сещам, че днес на лекаря си ще предложа това мъдро библейско изречение да бъде изписано някъде на най-почетно място в клиниката им, мисля, че е много уместно, с този лекар си имаме при-казката, предния път като бях в болницата му подарих пълна колекция от моите книги, човекът се хвана за главата като му стова-рих на бюрото големия куп книги. Та така, слушайте сърцето си, бъдете верни на това, което то иска, сърцето, милото, никога не лъже, то ни казва винаги най-важното - то ни казва винаги самата истина! Чао и живот и здраве да е, ще си пишем ти ядни от болни-цата, лаптопът е с мен, разбира се!

ТРИМАТА ВЕЛИКИ

сряда, 4 февруари 2015 г.

Най-големите, които промениха света – третият, които с право може да се отнесе към тази велика група исторически дейци, видели сметката на руския комуни-зъм, е папа Йоан Павел Втори...

МОЙ ВЪПРОС КЪМ ЕДИН БЕЗДАРЕН ТРУЖЕНИК НА КРЕМЪЛСКАТА КАГЕБИС-ТКО-ЧЕНГЕСАРСКА ПРОПАГАНДА ПО ОТНОШЕНИЕ НА БЪЛГАРИЯ четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Имам си един дежурен по блог, който явно е назначен за това да ме учи как било правилно да мисля по всякви въпроси, т.е. информира ме кои са най-новите опорни

точки на кремълската пропаганда-агитация по отношение на България. И това същест-во се представя, че било живеело "в Авст-ралия", видите ли, ама веднъж се изпусна, че като стане пенсионер щял бил да иде да живее в Русия, щото там всичко му било най-близо до сърцето; та този същият днес ми е написал на имейла дълго писмо, в което ми обяснява "колко лош бил... Иван Костов"; ето какво написах на този бездарен труженик на кагебистко-комуноидната и ченгесарска пропаганда по отношение на България:

Една жена била казала, че сестра ти била курва (нищо че изобщо нямаш сест-ра!), а пък някакъв нашенски мошеник бил казал, че "някакъв много солиден и заслу-жаващ доверие"... американски бизнесмен му бил казал, че Костов, видите ли, му бил поискал 70 милиона подкуп! Ти явно или си много прост, или си много нагъл да се опит-ваш да ми пробутваш (и то точно на мен) идиотщини от този род! Я опитай да пропа-гандираш тая премъдрост в некоя кръчма, там някое от пияндета може и да се впечат-ли от остроумието ти! Или пък си чисто и просто едно руско ченге, назначено да ме учи как било правилно да мисля...

Я кажи ми сега вий, руските ченге-та или кагебистките мерзавци защо толкова много мразите Костов, би ли се опитал да ми разтълкуваш този феномен? Обясниш ли ми задоволително защо руско-българската ченгесаро-кагебистка мафия, дето ти плаща да плюеш премиера-реформатор на Бълга-рия, толкова силно мрази Костов, ще благо-воля да призная, че не си кръгъл идиот...

С поздрав: Ангел Грънчаров

НЕ СЕ КАХЪРЕТЕ ЗА НИЩО, НИЙ ТУК, ДВАМАТА ДЯДОВЦИ И АЗ МИСЛИМ УСЪРДНО ЗА БЪЛГАРИЯ И ОЩЕ МАЛКО ОСТАВА ДА НАМЕРИМ РАЗКОВНИЧЕТО НА ВСИЧКИТЕ Й ПРОБЛЕМИ! четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Тук, в болницата, в която от вчера се намирам (за лечение и изследвания на сърцето ми) реших тази сутрин да напиша нещо като репортаж, ей-така, от нямане какво да правя; но съвсем кратък, слагам си това ограничение, понеже след това ще почета, имам си интересна книга, в която съм се зачел, въпреки че компанията, в която попаднах (двама старци, единият на

85 години, а другият на 72), се оказа много интересна, ние набързо си организирахме нещо като дискусионен клуб, в който усърд-но обсъждаме всички житейски, образова-телни, политически и световни въпроси, говорихме и за Бога, но най-вече по проб-лемите на световното положение и на бор-бата за световния мир - как изобщо да из-пуснем борбата за световния мир в тия наши толкова тревожни дни, ние такъв пропуск не можем да си позволим! Та има за какво да пиша, ама не ми се разпростира, нямам това време и търпение, казах, че ме чака да чета интересна книга.

А иначе държа да ви уведомя, че в отделенията за сърдечно болни хора, в които аз често попадам, се срещам с най-интересни и дори мъдри хора, което идва да ми покаже, че човешката мъдрост по някак-ви причини е локализирана именно в сърце-то на човека (а пък по-сърдечните хора, предполагам, на това основание най-често заболяват от сърдечни болести, от болести на сърцето). Но все пак нещичко ми се ще да напиша, за да не се окаже, че този път пребиваването ми в болница е останало без никаква следа в дневника ми. Преди време, вероятно си спомняте, когато ме оперираха в една болница, и то доста тежка, животос-пасителна операция, тогава за десетина дена пребиваване в болницата написах цяла една книжка, нарича се БОЛНИЧЕН ДНЕВНИК, може някой ако иска да я потър-си и да я разгледа. Тъй че аз напоследък като съм в болница, съм непременно и с лаптопа си и, така да се рече, отразявам своето пребиваване с подходящи текстове, снимки, видеа дори.

Вчера в тия задушевни разговори, които проведохме, на няколко пъти ми хрумваше мисълта да предложа на събе-седниците си да запишем разговора си на видео, но се въздържах, щото добре зная, че това нещо щеше да прекрати разговора ни, щеше да убие неговата искреност и задушевност; та това ме възпря, което доведе дотам, че ето, тия толкова интерес-ни разговори са безславно погубени за българската история, душевност и култура. Даже си мислех да проведа своето преда-ване тук, в болницата, имам предвид преда-ването по Пловдивската обществена теле-визия ("На Агората..."), щото имам голям проблем, ето, в болница съм, днес от 11 часа е предаването, дали ще ме пусне лекарят да си проведа предаването е проб-лем, та затова ми хрумна да го проведа тук, в болничната стая, да го запиша на видео, вярно, забравих си камерата (!!!), но и с камерата на лаптопа мога да запиша туй видео, какво пречи, е, няма да е кой знае колко качествено, пък после да го изпратя в телевизията да го излъчат вместо живото предаване, ето, това ще бъде оригинално, но е съмнително дали ще се възприеме. Та май ще ми се наложи да ида да си проведа предаването както е обичайно в студиото,

23 такива авангардни идеи за предавания от болничната стая трябва предварително да се уговарят, няма как без предварително договаряне с медията да се направи нещо такова, толкова различно, въпреки че ней-ният ръководител, именно Евгений Тодоров, е много свободолюбив човек и ще ме подк-репи, убеден съм в това. Но както и да е, думата ми беше затова, че си имам чудесни събеседници, които обаче сега изморени още спят, хъркат здравата, по български, няма да се излагаме сега я, а пак аз си пиша, на фона на хъркането (вече е 6.30 сабахлем, но героите са изморени, и здра-вата си похъркват!). Такива работи стават тука.

Вчера обаче, като дойдох още, бях приятно изненадан от една новост, която видях във фоайето на кардиологичното отделение на болницата: има специално направен молитвен кът, така са го нарекли, дето има две икони, едната на Света Бого-родица, другата на Свети Иван Рилски, по-долу има върху метална плоча една молит-ва, а пък най-отдолу има нещо като кандил-це, та който иска да се помоли, да има къде да го направи! Аз за първи път виждам такова нещо в наша болница, това силно ме впечатли, трогна ме, щото наистина, в бол-ниците лекуват предимно разни телесни органи, я сърце, я бял дроб, я нещо друго, но онова, от което всичко зависи, именно духът на човека, ако той не е здрав, как тогава и останалото да може да оздравее? Явно първом трябва да се погрижим за духа си, пък ако духът ни почне да се заздравява – а това превъзходно може да се получи с молитви към Бога! – то това непремено ще има ефект и върху тялото на човека, то тялото ни, така или иначе е подчинено на духа, слуша го, подчинява му се, от духа на човека зависи всичко останало. И ето, в тази болница са се сетили за това, имам предвид кардиолозите (не зная по другите отделения и етажи дали има такива кътове, трябва днес да ида да проверя), направили са нещо толкова добро и полезно, именно да има място, където човек да може да се опита да оздрави духа си чрез молитва към Бога, пък на тази основа това вече може да повлияе и на състоянието на телесното му здраве. Разбира се, до този момент не съм видял някой молещ се там, хората сякаш не обръщат внимание на нововъведението, аз му обърнах внимание, даже снимки напра-вих, да видя сега дали ще успея да ги кача в интернет (възслаб ми е мобилният интер-нет, в болницата интернетът има парола), та да ги видите и вие.

Това е в общи линии. Сега, като пишех това, дойде младичка сестра, която ни измери кръвното, та събеседниците ми вече са будни, хъркането престана и се чувства, че скоро пак ще почнат дискусиите ни. По всякакви теми дискутираме, най-активен е дядото, който е на 85 години, да не са му уроки, има много добър вид, а и

умът му е много свеж. На 15 години бил когато комунистите са взели властта, дядо-то вчера, разпитван от мен, разказа много интересни неща около тия съдбовни и зло-кобни събития, тезата му беше, че ако не са били руснаците, комунистите никога е ня-мало да вземат властта в България, нещо, което и аз си го знаех, дядото повтаряше, че властта на българските комунисти е била донесена от съветските танкове. Говорихме по всякакви въпроси, за образованието, за възпитанието на младите, за политика най-вече, по международните дела, абе по всичко, ний вчера бихме по дебати българс-кия парламент! Аз не знам защо нас не вземат да ни обявят за... български парла-мент, за нещо като триумвират, та да земе-ме най-после ний да оправиме Българията - щом политиците ни издишат; оказа се, че ний тримата тука имаме решение за всички най-трудни въпроси, дядото особено знае всичко; е, на моменти и той с горчивина повтаря, че не виждал как изобщо някога ще се оправи Българията, като подтекста, раз-бира се, е такъв: само ний тримата можем да я оправим, никой друг, само дето нема кой да ни даде властта де, но даде ли ни я, оправянето на Българията тогава е сигурно, е в кърпа вързано!

Толкоз. Трябва да приключвам че се разшетаха докторите, донесоха ни и лекарствата, тъй че прекратявам писането. През деня може да направя едно видео. И да видим как ще реша проблема с телеви-зионното си предаване. То ще се види и ще се разбере. Хубав ден ви желая! Не се кахърете за нищо, ний тримата, двамата дядовци и аз мислим усърдно за България и още малко остава да намерим разковничето на всичките й проблеми! Хайде, здрави бъдете! До скоро! ЕТО ТАКИВА ЛИЧНОСТИ ДОНЯКЪДЕ ВСЕ ПАК ИЗМИВАТ ПОЗОРА ОТ ЛИЦЕТО НА РУСИЯ... четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Респект! Російський актор Костан-тин Хабенський заявив напередодні на своїй сторінці в соцмережі "Вконтакте":

"Друзья все вы знаете, что проис-ходит на Украине и я хочу вам сказать толь-ко одно: я поддерживаю Украину и осуждаю

политику Владимира Путина. УКРАИНА, МЫ С ВАМИ!".

Получив множество негативных от-зывов на эту запись, актёр написал следу-ющее: "Стоило заговорить об Украине – как сразу посыпалась критика и оскорбления в мой адрес – Друзья, остановитесь пока не поздно! Да, я за Украину и я не вижу тут ничего плохого!"

Написа: Lilia Lola ПАНАИР НА СУЕТАТА И НА БЕЗСРАМИЕ-ТО: ЗА ТРЕТИ ПЪТ ТРЕНЧЕВ СЕ КАНИ ДА НАПУСКА "ПОДКРЕПА", АМА ТОВА НЕ Е СИГУРНО И ТОЗИ ПЪТ! четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Константин Тренчев напуска КТ „Подкре-па”. За трети път!

Той смята, че досега не е имал аб-солютно никаква конкуренция за поста пре-зидент

Президентът на КТ „Подкрепа” Кон-стантин Тренчев е на път да влезе в рекор-дите на Гинес по брой депозирани оставки сред синдикалистите. Д-р Тренчев за трети път през живота си ще се опита да напусне попрището, което заема години наред. Пред „Уикенд” 60-годишният синдикалист заяви, че се чувствам като човек, който е загубил илюзиите си и ще направи всичко възможно да започне трети път живота си отначало. „Усещам разочарование поради факта, че не прецених през 1988-1989 година обста-новката вярно и адекватно”, казва Тренчев. Той смята, че досега не е имал абсолютно никаква конкуренция за поста президент на КТ „Подкрепа“. „Смело мога да кажа, че мога да съм на поста, докато аз искам. А тъй като вече не желая, няма да се канди-датирам. Миналия път пак бях взел такова решение, но настъпи голяма паника и смут“,

24 обясни той. „На 60 съм и възнамерявам да се посветя на научните занимания. Впрочем аз вече 26 години не съм и спрял да се боря в тази посока. Относно оставането ми в КТ „Подкрепа“ смятам, че няма перспектива, защото хората не желаят да бъдат свобод-ни“, заяви Тренчев. „Давах достатъчно личен пример досега. Хората идват на тълпи да ме кандърдисват да остана, викаха ме и министри... Претенденти за поста досега не е имало, но се надявам да се появят такива. През годините аз съм бил повече политик. Има много по-подготвени синдикалисти от мен. Кой ще набере кураж не знам“, каза още той.

В тази връзка виж и: Пожизненият Тренчев щял да ни остави на по-жизнен вожд, ако се е родил такъв с автор ИВО ИНДЖЕВ

УЪРКШОП С МУЗИКАНТИТЕ ОТ ГРУПАТА „ПОДУЕНЕ БЛУС БЕНД” КРАСИ ТАБАКОВ – КИТАРА И ЕМИЛ ТАСЕВ – БАРАБАНИ четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Една различна образователна ситуация

Репортаж от мястото на съби-тието, направен специално за списа-ние HUMANUS: Димитър Пецов

Първоначално Иван, ръководите-лят на рок групите Blood suger, Ирис и Вход свободен, представи събитието като уъркшоп с музикантите от групата „Подуене блус бенд” Краси Табаков – китара и Емил Тасев – барабани. То беше организирано за младите музиканти от силистренските рокг-рупи, но беше и отворено за всеки желаещ да присъства. Уъркшопът или на английски workshop от английски се превежда като работна група, семинар, работилница, цех. Има различни разновидности на уъркшопи-те за различни сфери на човешката дей-ност, но всички те като цяло са насочени

към това да бъдеш научен на нещо от няко-го. (ОЩЕ >>>) МОЛИТВЕНИЯТ КЪТ В КАРДИОЛОГИЧ-НОТО ОТДЕЛЕНИЕ НА БОЛНИЦА "СВЕТИ ИВАН РИЛСКИ" В ПЛОВДИВ четвъртък, 5 февруари 2015 г.

МАТЕРИАЛИЗМЪТ-АТЕИЗМЪТ ВЯРВА В ЧУДЕСА, МНОГОКРАТНО НАДВИШАВА-ЩИ ПО МИСТИЧНОСТТА СИ ЧУДЕСАТА, В КОИТО ВЯРВАТ РЕЛИГИОЗНИТЕ ХОРА четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Gery Nikolova сподели снимка на Bobby Miloff.

Атеистите са най-големите вярва-щи... щото да вярваш в ТОВА – изисква огромно въображение, минаващо отвъд всеки практицизъм, логика, смисъл, и също – изисква твърдо убеждение, че това, дето го "рисува" въображението им – е точно така... Не съм сигурна, че има много христи-яни с подобна силна вяра в къде къде по-логичното и разумно християнство...

Илиян Дамянов: В корема на една бремен-на жена имало две бебета. Едното попитало другото:

– Ти вярваш ли в живота след раж-дането?

– Разбира се. Със сигурност има живот след раждането! Може би сме тук, за да се подготвим за това, което ще бъдем след него.

– Глупости! Няма живот след раж-дането! Какъв ли ще е този живот след раждането?

– Не знам, но със сигурност ще има повече светлина отколкото тук. Може би ще ходим със собствените си крака и ще се храним през устата.

– Това е абсурдно! Невъзможно е да стъпваш на краката си. И как така ще се храним през устата, смешно е. Ние се хра-ним през пъпната връв. Виж какво ще ти кажа – живот след раждането няма. Пъпна-та връв е много къса…

– Аз пък мисля, че има. И може би е малко по-различен от този, на който сме свикнали тук.

– Но никой не се е върнал от там след раждането. Раждането е краят на живота. И всъщност животът не е нищо друго освен едно съществуване в тъмнина-та, което не води до никъде.

– Добре, аз не знам какво ще е след раждането, но със сигурност ще видим мама и тя ще се грижи за нас.

– Мама? Ти вярваш ли в МАМА? И къде си мислиш, че е тя?

– Как къде? Навсякъде около нас. В нея живеем и чрез нея се храним. Без нея светът нямаше да съществува!

– Аз не вярвам! Никога не съм виж-дал мама и затова е логично тя да не съ-ществува.

– Добре, но понякога когато е тихо, можеш да я чуеш как пее и да усетиш как ни гали. Знаеш ли… аз мисля, че съществува реален живот, който ни очаква и че сега просто се подготвяме за него... Апостол Апостолов: Това, което атеистите не могат да разберат е, че да, няма висше съзнание (най-вероятно), но самият факт, че нещото е избухнало, запазило е стабилност и през чехълчета и амеби ни е докарало до хора, само по себе си е чудо. Условията всичко да се самоорганизира - не по слу-чайност, а при необходимите условия - сами по себе си са чудо. И когато Айнщайн из-мислил своята Теория, той само станал още по-вярващ, че вселената е създадена от нещо неразбираемо за нас преди 13.7 ми-лиарда години. КРАЛЯТ НА ЙОРДАНИЯ АБДУЛА II МОЖЕ ДА УЧАСТВА ЛИЧНО ВЪВ ВЪЗДУШНИТЕ УДАРИ СРЕЩУ ДЖИХАДИСТИТЕ ОТ "ИС-ЛЯМСКА ДЪРЖАВА"

25 четвъртък, 5 февруари 2015 г.

Это король Иордании Абдалла II, прошедший службу от командующего взво-да до фельдмаршала ВС Иордании и мар-шала ВВС, пилот ударного вертолёта AH-1F Cobra, создатель и покровитель спецназа Иордании, упоминающийся в местной прес-се как «Его Королевское Высочество брига-дир Абдуллах ибн аль-Хусейн». Так вот он лично возглавит бомбардировки ИГИЛ.

Larry Grimm Кралят на Йордания ще участва лично в бомбандировките над Ислямска държава

Кралят на Йордания Абдула II мо-же да участва лично във въздушните удари срещу джихадистите от "Ислямска държа-ва". Местни медии съобщават, че това може да стане днес, когато се очаква да започнат бомбардировки на екстремистки крепости, пише "Дейли Мейл". Вчера кралят на Йор-дания се закани, че ще преследва "Ислямс-ка държава", докато неговата армия „остане без гориво и куршуми". Изявлението за отмъщение дойде на закритата среща с американски депутати във Вашингтон.

Йордански пилот беше изгорен жив от джихадистите. В отговор на това Йорда-ния съобщи, че двама терористи от „Ал Кайда" са били екзекутирани в следствие на убийството.

"Ще последва отмъщение, каквото "Ислямска държава" не е виждала", съобщи пред медии републиканецът Дънкън Хън-тър.

ИСТИНАТА ЗА ТОВА КАК РУСИЯ ОСЪ-ЩЕСТВЯВА ИДЕОЛОГИЧЕСКА И ИН-ФОРМАЦИОННА ДИВЕРСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ петък, 6 февруари 2015 г.

Към автора на текста, към който по-долу давам линк, се обърнах в блога му със следните думи:

Поздравления за статията, казва някои съдбовни истини, които трябва да бъдат казвани на висок глас и разпростра-нявани нашироко, навсякъде, където това е възможно! Позволявам си да дам линк към нея в блога си с оглед статията на излезе и в хартиеното издание на в-к ГРАЖДАНИ-

НЪ – ако авторът не възразява. Позволявам си да поискам съгласието Ви, г-н Генов, за това...

ЗВУКОВИ И ДИМНИ ГРАНАТИ „СДЕЛАНО В СССР“

ДАНС спи дълбоко. Репресивните органи са по-скоро заинтересовани от лич-ния живот и придвижването на „протестъри-те“, но пропускат, погледнато отстрани, да забележат една сериозна тенденция на риск и заплаха по линия на бившия СССР и постсъветското пространство, в което Рус-ката федерация се опитва да доминира.

Очевидно е, че позиционирането на България по оста Русия — Западна Ев-ропа и САЩ е точно толкова важно за Кре-мъл, колкото да не изгуби позиции в страни като Украйна, Беларус и подобни. А е оче-видно най-малкото от корумпиращите уси-лия покрай покойния проект „Южен поток“ и още по-корумпиращия проект „Белене“.

Тайната среща на Орешарски с Миллер от „Газпром“, както и всички явни лобистки усилия на кабинета на коалицията БСП-ДПС-АТАКА в полза на този проект подсказват за трайните геополитически и икономически интереси на Русия, защита-вани от енергийното й лоби в България. Същите интереси са защитавани и от БСП и сателитните й политически и неправителст-вени организации и активисти, пледирайки в полза на АЕЦ „Белене“.

Протестите срещу управлението на доминираното от БСП мнозинство и кабинета „Орешарски“ родиха много забав-ни родни феномени и повдигната завесата на най-отвратителните политически, иконо-мически и медийни зависимости у нас.

БСП си култивира контра-граждани и контра-гражданско общество, а „огънят“ бе насочен към истински активните граждани, излезли с хиляди по улиците. Конкретните мишени бяха всички изразители на посла-нията на протестиращите, насочени срещу статуквото и прокремълската политика на кабинета.

„Оръжията“ бяха, а и все още са, добре познатите от години пропагандни клишета, най-общо казано, срещу лошата „Либерална Европа, злия американски им-периализъм и колониализъм и световния терор на НАТО“. Излишно е да търся цитати в подкрепа на това твърдение, а само бегла разходка из речите и изявленията на най-

яркия говорител на Москва, Волен Сидеров, дава пълна и ясна картина на спецификата на политическите кампании на проруските партии.

„Арсеналът“ е несменяем от десе-тилетия: аргументите са идентични или сходни още от времето, когато Г.М. Димит-ров бе обвинен в шпионаж, през „Народния съд“, та до днешни дни, когато комунисти-ческата „Държавна сигурност“ пише „опорни точки“ в стилистиката на Недялко Недял-ков: „ШОК! СЕНЗАЦИЯ! САМО В ДОКЛА-ДИТЕ НА ДС! Америка плаща! Протести-ращите и студентите са пияници! Действа задкулисие и заговор срещу дъжавност-та…“ Днес по-модерно е да се казва, че тече „подривна дейност“. Все действия срещу KLETA MAJKA BALGARIQ.

Впечатляващо е усърдието, с кое-то редактори и собственици на губещи вестници и сайтове с неясно финансиране, се хващат за ръце и в хор започват да пов-тарят тези заклинания, призовавайки репре-сивните органи в страната да действат срещу „метежниците“ и тяхната „подривна дейност с лаптопите…“

Схемата е елементарна — същес-твена част от нея е пускането на „разслед-ващи материали“, които съдържат „сензаци-онни разкрития“ в някой от десетките на-пълно анонимни сайтове, след което темата се подема от „мейнстрийм медиите“ и се предъвква в студиата от „спин-докторите“ на статуквото. Зад всички тях могат да бъдат видени както финансови, така и политически връзки и зависимости с това, което днес се определя като Модела КОЙ.

(Прочети ДО КРАЯ) ПРАВИТЕЛИ РУСИ НЕ ПРАВИТЕЛИ УЖ СУТЬ, А КРИВИТЕЛИ: И ЦЕРКОВЬ ПОТ-ВОРСТВУЕТ ИМ! петък, 6 февруари 2015 г.

Из: Темное дело с тайной гибели патри-арха Алексия II

... В начале недели российские средства массовой информации передали сообщение: «28 октября у Патриарха Всея Руси Алексия II случился сердечный прис-туп, врачи также подозревали микро-инсульт. Ему стало плохо во время архипас-тырской поездки в Астраханскую епархию.

26 Врачи успели оказать ему квалифицирован-ную помощь, и во вторник больного пере-везли в Москву – в ЦКБ», – передали СМИ, моментально связавшие болезнь патриарха с переживаниями последних трагических событий в Москве.

Однако мало кто знает, что в дейс-твительности послужило причиной удара. Информация о том, что на самом деле произошло в Астрахани с патриархом, пришла к нам из конфиденциального источ-ника в окружении Алексия (в миру — Алек-се �й Миха �йлович Ри �дигер). Возможно эти сведения прольют свет на истинные при-чины внезапного недомогания Алексия. Ну, кто в самом деле, из знающих хладнокров-ность патриарха поверит в официальную версию.

Вспомним, когда расстреливали Белый Дом в 1993 году Ридигер это перенес вполне спокойно, да и другие не менее драматические события он переживал со-вершенно безмятежно. В этот же раз, по словам нашего источника, истинной причи-ной приступа стало некое видение, посе-тившее и потрясшее патриарха…

В том, что увидел Алексий перед тем, как с ним случился удар, он признался нескольким лицам окружавшим его, вскоре после видения, за несколько часов перед тем, как состояние его здоровья стало резко ухудшаться. При этом более всего патриар-ха поразил сам сверхъестественный факт, ибо, как утверждает источник, Алексий, несмотря на свой высокий церковный сан, воспринимает религию скорее как традицию и ритуал, нежели на самом деле хоть во что-то верит. Однако в видении, неожидан-но посетившем патриарха, явился некий благообразный старец в монашеском одея-нии, назвавший себя игуменом Феодосием Печерским (как известно, этот настоятель Киево-Печерского монастыря, живший в XI веке и стоявший у истоков православия на Руси, еще при жизни почитался верующими как чудотворец, а после смерти был признан святым).

Святой Феодосий стоял прямо пе-ред патриархом, в его светлых пронзи-тельных глазах не было гнева, но был заме-тен жестокий укор. Алексий передал дос-ловно то, что он услышал от старца-игумена:

«Отпали от Бога – ты и многие братья твои, и к диаволу припали, – про-изнес святой. – И правители Руси не пра-вители уж суть, а кривители. И церковь потворствует им. И не стоять вам по правую руку от Христа. И ждет вас мука огненная, скрежет зубовный, страдания бесконечные, аще не опомнитесь, окаян-ные. Милость Господа нашего безгранич-на, но слишком долог для вас путь к спасе-нию через искупление бесчисленных грехов ваших, а час ответа близок!»

После этих слов видение исчезло оставив совершенно оцепеневшим Ридиге-

ра, который никогда ничего подобного не испытывал, более того всегда со скепти-цизмом относился к сообщениям о всякого рода чудесах.

Вскоре после этого патриарху сде-лалось плохо. Те, кто оказывал ему первую помощь утверждают, что больной едва слышно шептал: «Не может быть, не может быть!…»

... По мнению источника: «Алексий никогда не расскажет о видении никому более. Тем не менее, слова о том, что это был Феодосий Печерский, полузабытый святой русской православной церкви и другие детали, а также потрясение, которое испытал патриарх, говорят о том что такой факт был».

Обратим внимание на то, что свя-той говорил и «потворстве» Церкви грехам «правителей Руси», которых он именует «кривителями». Иными словами, речь идет о тесной связи государственной и духовной власти в России. Отметим также, что и сама судьба Ридигера каким-то мистическим образом связана с нынешней политической системой. Он был возведен в сан патриарха в конце перестройки, когда уже формирова-лись очертания современной абсурдной Россиянии, когда Борис Ельцин уже во всю заявлял свои претензии на верховную власть.

Так за что же убили Патриарха всея Руси? – в новом свете встаёт вопрос.

Уж не за то ли его убили, проломив голову в трёх местах, что глава Русской Православной Церкви после случившегося у него видения стал обличать своих подчинённых – высших иерахов Церкви – в грехопадении, пересказывая им слова стар-ца-игумена:

«Отпали от Бога – ты и многие братья твои, и к диаволу припали. – И правители Руси не правители уж суть, а кривители. И церковь потворствует им. И не стоять вам по правую руку от Христа. И ждет вас мука огненная, скрежет зу-бовный, страдания бесконечные, аще не опомнитесь, окаянные. Милость Господа нашего безгранична, но слишком долог для вас путь к спасению через искупление бесчисленных грехов ваших, а час ответа близок!» ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА В БЪЛ-ГАРИЯ Е ПРОТИВОЧОВЕШКА ПОНЕЖЕ ОТ НЕЯ Е ИЗГОНЕНО ПЪРВОТО УСЛО-ВИЕ ЗА ВСИЧКО ЧОВЕШКО: СВОБОДАТА петък, 6 февруари 2015 г.

По мой коментар (касаещ пла-чевната ситуация в нашата многост-радална образователна система) във фейсбук се породи показателна и любопит-на дискусия, която отразих в публикацията със заглавие Нещо като опит за съвсем

искрена и правдива дискусия с една никога не грешаща и винаги правилно мислеща другарка. Ето сега и продълже-нието на тази дискусия, в което се засяга един важен въпрос: а защо най-способните от младите бягат в чужбина? Ето тълкува-нията на дискутиращите по него:

Анонимен каза: Възбудени от бликащи в главите им емоционално-фиктивни идеи, отегчени от кухия си живот и оглупени от икспириънса си в мола, софийски (без съм-нение, там е най-умното) госпожи яростно атакуват АIG... По време на атаката се загубиха къде са! Ах тази любов, ах този секс: при отсъствието на мъже и изобилието на мижитурки до това довежда – сега ще разкъсат бедний AIG кат весталки ли, тра-кийки ли, не помня, Орфея... Elena Dicheva каза: Слагам си ръката на сърцето, г-н Грънчаров, и не се отказвам от нито една своя дума. Mariyana Krivoshapkova каза: Проблемите в образованието са много, но най-сериозните крайъгълни камъни са:

1. Учебните програми – въпросът за съдържателната им страна е повече от основополагащ в обучението. Учебниците не са толкова виновни, колкото учебните програми.

2. Организацията на учебния про-цес – липсва свобода на организация за да се приложат иновативни методи и подходи.

3. Реално приложение на Закона за народната просвета (все още действащ) и конституционните права, които предпола-гат отговорности. Това е накратко и не на последно място грешното тълкуване на равния старт в образованието – равният старт не предполага (и не би трябвало) равен финал. На никого не е нужно и полез-но да отчита процент завършили средно образование за сметка на увеличаващата се неграмотност. Ekaterina Krasteva каза: Г-жо Дичева, както казах по-горе, съгласна съм с някои от за-бележките Ви към г-н Грънчаров. Но, всеки има право да използва стената си така, както намери за добре и да изразява имен-но там своите възгледи, мисли, заблуди... В този смисъл какво правите Вие на чуждата стена, ако нещата, които четете там Ви докарват такъв дискомфорт? Човек, който има нормален социален и емоционален живот, не се вре по чуждите стени за да

27 заплашва с адвокати и съдилища за какво ли не! Логореята, с която заливате стената на г-н Грънчаров, явно Ви дава самочувст-вие и усещане за важност, но нали разбира-те, тук сте само гост! Етикетът изисква, когато си на гости да уважаваш домакина и да се държиш прилично! Ако не ти харесва - друм! Elena Dicheva каза: Така е, проблеми в образованието дал Бог. Единият е стреме-жът към хиперрегулиране на организация и съдържания. И не случайно на първо място поставям организацията, защото тя е фор-мата. Ние сякаш сме по-чувствителни към съдържанията, а формата по-скоро негли-жираме като основополагащ елемент. Пък те са си диалектично свързани. В моята предметна област това е въпросът за озна-чаващо и означаемо. Ние сме научени да ги мислим като двете неделими страници на един и същи лист хартия. Обратната страна на медала. Обратната страна на медала "хиперрегулиране", според мен, е стреме-жът към хипер буквализъм в съблюдаване на регулацията. Нефункционално четене на нормативната уредба. :-) Много са нещата тук, включително философията за контрол-ната дейност.

Но продължавам да смятам, от ли-чен опит, и не само мой, но и на колегите ми, че ако приоритетът на учителя са уче-ниците, то има безкрайно разнообразни начини учебното съдържание да бъде пре-дадено. Другият проблем, който имаме, според мен, е, че учителят, по традиция от Възраждането, продължава да се изживява като светец, великомъченик и апостол на знанието. :-) Което обективно отдавна не е така. Наскоро се завъртя из ФБ една пре-зентация за осемете неща, които хората не знаят за професията на учителя. Питам се, колко ли ще дойдат нещата, които учителят не знае за своята професия, люлеейки се в уютния пашкул на автомитологията. :-) Пък и, каквито и да са проблемите в образова-нието, говоренето ни за тях със сигурност е в пъти по-голям проблем. Като имаме таки-ва проблеми, защо половината от децата ни успешно кандидатстват в чужди университе-ти, успешно завършват образованието си там и успешно се реализират професионал-но и лично в чужбина? Това ме кара да смятам, че не точно образованието ни е слабо. Нещо друго ще да е.

А аз не съм съгласна с Вас, госпо-жо Кръстева. Стената на когото и да е не е личното му пространство. Да, има право да прави там каквото намери за добре. Но самият факт, че стената му е част от пуб-личното пространство означава, че той влияе чрез нея. Нейсе. Ще се съобразя с призива Ви за добро възпитание и ще осво-бодя г-н Грънчаров и Вас от логореята си . Ангел Грънчаров каза: Благодаря много! :-) Темата все пак е друга. Темата не е моята

личност и прочие. Всеки, който има какво да каже по темата, е добре дошъл.

А относно това защо половината от младите се справяли в чуждите универ-ситети, след като толкова са пострадали в нашите училища, разгадаването на загадка-та е просто: понеже тия млади хора са така зажаднели за едно по-нормално и човешко третиране, ето затова се справят там, в чужбина. Дисонансът, коренната разлика между двата типа отношение е толкова голям, че съответно на него е и тяхната жажда за подобаващо третиране; ето по тази причина се справят така добре в чуж-бина. Но самият факт, че отиват да учат в чужбина все нещо говори, те вече са осъз-нали колко непълноценно и некачествено е нашето образование (не само средно, но най-вече и университетско) в сравнение със световните стандарти, че по тази причина се принуждават да заминават.

Тъй че проблемите в нашата обра-зователна система съвсем не са псевдоп-роблеми, както на някои се струва... а са и съвсем реални проблеми; щом не ги осъз-нават като такива, явно нещо не е наред в техните представи относно това какво изобщо е образование, какъв е неговият смисъл и т.н. Elena Dicheva: ... Венцеслав Антонов каза: За съжаление голяма част от учителите не вникват в проблемите на ученика, а се конфронтират с тях. Няма човечност, няма педагогически подход. Как да реагират учениците? И те отвръщат със същото. Има учители, толкова назад във времето, че спрямо учениците си са профани. Преподаватели от по 70 години и нагоре учат децата ни на техника от 50-та година, а техниката и технологиите се осъв-ременяват постоянно. Elena Dicheva каза: С извинение пред госпожа Екатерина Кръстева, на която обе-щах да не я засипвам с логореята си, стра-ната ни напускат непострадалите от нашето образование. Има и такива. Около 50 %. Ангел Грънчаров каза: Няма "непострада-ли" от образованието в България, всички са пострадали и са ощетени от античовечната образователна система; най-непострадали са ония, които не са изобщо влизали в нея, а такива у нас, за жалост, няма. Особено силно, особено много са пострадали точно тия, които не осъзнават колко много са пострадали. Тия, които бягат от страната, с бягството си удостоверяват тази толкова страшна истина за жестоката система, която безмерно ги е ощетила.

А доколкото бягащите от страната млади хора все пак са постигнали нещичко в своето умствено или личностно развитие, то е било тъкмо защото всекидневно са се съпротивлявали, доколкото са могли, на

бруталната инвазия и агресия на противо-човешката образователна система.

Противочовешка е нашата образо-вателна система понеже от нея е изгонено първото условие за всичко човешко: свобо-дата. Една по същество тоталитарна, тира-нична, диктаторска система не може да бъде човечна. Нечовешко също така е от-ношението, което се опитва да я оневини...

МОЕ НАЙ-ДОБРОНАМЕРЕНО ПРЕДЛО-ЖЕНИЕ ЗА БЕЗБОЛЕЗНЕНО ИЗЛИЗАНЕ ОТ ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН КРАЙНО ЗАПЛЕ-ТЕН ПРАВЕН, ПОЛИТИЧЕСКИ, ПСИХОЛО-ГИЧЕСКИ, НРАВСТВЕН И ЧИСТО ЧО-ВЕШКИ КАЗУС петък, 6 февруари 2015 г.

Снощи написах следния важен до-кумент и днес възнамерявам непременно да го изпратя до съответните адресати - длъж-ностни лица и институции:

Чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив – до Педагогическия съ-

вет на училището Копие: До проф. Тодор Танев, Министър на

образованието и науката Копие: До г-н Константин Пенчев, омбудс-

ман на България Копие: До г-жа И.Киркова, Началник на

РИО-Пловдив Копие: До съответните състави на Районен

съд в Пловдив

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ и български гражданин

Многоуважаема госпожо Директор, Пиша Ви това писмо от болницата,

където съм на лечение във връзка със заболяване на сърцето. В последните ня-колко месеца, вероятно във връзка с голя-мото напрежение, което ми се наложи да преживея след уволнението, след изгонва-нето ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, настъпи по-нататъшно влошаване и усложняване на здравослов-ното ми състояние. Несъмнено проблемите

28 около двете съдебни дела (за клевета и другото, с искане за отмяна на Вашата заповед за уволнение), които ми се наложи да преживея и изстрадам, също имаха злотворен ефект върху състоянието на моето здраве. От няколко месеца почти постоянно сърцето ми е извън ритъм, с много висок пулс, имам чувството, че жиз-нените ми сили вече са на изчерпване.

При това положение, намирайки се в болница, се улавям, че все по-настойчиво се питам: а какъв е смисъла да продължа-ваме с тия съдебни дела ако на мен, при-мерно, изобщо не ми е съдено да доживея до техния край? Иска ми се да вярвам, че една такава грозна евентуалност и от Вас самата не може да бъде възприета като "щастлив изход" от въпросните съдебни дела, дано е така, дано предположението ми е напълно вярно.

Наистина е безсмислено, с оглед на горната все пак тъжна констатация, да продължаваме въпросната съдебна епопея, която се очертава да бъде много дълга, едва ли не безкрайна (ако приемем, от опита на предишното съдебно дяло, което вече водихме, че неминуемо ще стигнем до Върховния касационен съд, а пък аз лично съм поставен в положение, че при евентуа-лен незадоволителен за мен изход съм длъжен да се обърна в крайна сметка и до Европейския съд – няма как да приема мои най-фундаментални човешки и про-фесионални права да бъдат потъпкани по такъв грозен начин!). Затова си позво-лявам, изхождайки от чисто хуманни (и хуманитарни) подбуди и апелирайки към Вашата човечност, да Ви предложа след-ното: дайте да седнем да разговаряме и обсъждайки създалата се ситуация да се опитаме да стигнем до взаимно-приемлива спогодба и по двете съдебни дела. По моя преценка параметрите на такава една спо-годба е разумно и справедливо да бъдат следните: • Връщаме отношенията си на изходното ниво, сиреч, Вие отменяте заповедта си за моето уволнение, а аз се връщам на работа в училище на предишния постоянен дого-вор (понеже се познавам добре и изхождай-ки от опита на 32-годишното ми учителства-не съм убеден, че това ще повлияе много благоприятно върху здравословното ми състояние, признавам си честно, много ми липсва общуването с учениците, прекратя-ването на крайно унизителната ситуация, в която ме поставихте с акта на позорното ми уволнение и изгонване от училището, не-съмнено също ще спомогне много за рязко намаляване на напрежението, в което се намирам вече няколко месеца – а това няма как също да не се отрази благотворно на здравето ми); • Стискаме си ръцете, прощаваме си взаим-ните обиди и започваме да работим заедно

за благото на учениците, на младите, за порастване престижа на учреждението; • В знак на добра воля Ви заявявам още отсега, че съм готов да оттегля всякакви искания за каквито и да било финансови обезщетения, включително и за всички понесени от мен неимуществени вреди и щети; • Във връзка с досега направените разноски по двете дела и от двете страни (които за мен самия са огромни и изцяло непосилни, поради което в последните няколко месеца аз специално направо изнемогвам) пак в израз на добра воля съм готов да оттегля всякакви претенции към Вас в тази посока, сиреч, разходите следва да се съгласим да се поемат от всяка от страните, всяка стра-на да си поеме своите разходи; • Оттеглям своето искане за незабавната Ви оставка от заеманата длъжност, този въп-рос се задължавам да не го поставям до момента, в който (понеже все пак се позна-ваме, нали така?!) Вие не проявите първия си опит за някакъв недоброжелателен, злонамерен опит за административен тор-моз или терор над мен; • Задължавам се проблемите на училищния живот в ПГЕЕ-Пловдив повече да не ги обсъждам в блога си, за сметка на което обаче Вие би следвало да се задължите да дадете карт-бланш на всички мои инициати-ви за широк демократичен дебат вътре в училището, и то на всички нива, с оглед коренно реформиране, демократизиране, оздравяване, осъвременяване и либера-лизиране на отношенията в нашата учи-лищна общност; • На лицата, на персоните, които изиграха крайно недостойна роля в тормоза над мен и в оклеветяването ми, особено на някои от тях, които са на преклонна пенсионна въз-раст, незабавно следва да им предложите да излязат в пенсия, с оглед те да се отда-дат на заслужен отдих; вярвам, че същите тия лица, понеже са Ви безпределно преда-ни и благодарни за Вашето благоразполо-жение до този момент, ще Ви послушат и този висящ кадрови проблем ще бъде раз-решен най-безболезнено; • Разбира се, не възразявам, нямам право да възразя ако Вие самата, по свои най-дълбоки вътрешни и идеални подбу-ди решите да си подадете оставката, и то именно по зова на своята съвест или на сърцето, така да се рече, но съм съгла-сен този въпрос да го оставим единствено на Вашето лично – суверенно и морално – решение.

Толкоз. Готов съм да вляза в диа-лог по всички Ваши предложения за урегу-

лиране на отношенията ни по извънсъдебен път. Не крия, много ми е интересна реакци-ята Ви по повод на това мое писмо, което го пиша, както, надявам се, долавяте, съвсем добронамерено, като израз единствено на добра, бих си позволил дори да кажа мъд-ра воля. Мисля, че продължаването на конфликта, които и без това излишно се ожесточи (което, трябва да признаете, се дължеше на Вашата недиалогичност, на категоричното Ви нежелание да разговаря-те, да преговаряте, да общувате, понеже, както е известно, през цялото време вярвах-те в своята, да Ви цитирам, "пълна непог-решимост" - поради което не позволихте, не благоволихте да дадете път на всички мои предложения за дебати, отправени към самия Педагогически съвет на училището), та с оглед на всичко това, вярвам ще приз-наете, че прекратяването на излишно ожес-точения конфликт не просто е разумно и справедливо, то е също така и от наш взаи-мен интерес, да не говорим пък за това, че е от интерес най-вече на цялата училищна общност, която, за жалост, беше доведена до такова крайно тежко нравствено и психологическо състояние.

Спирам дотук. Позволявам си да публикувам това свое писмо в блога си (и също да изпратя копие от него до висшес-тоящите нива на образователната институ-ция) единствено поради обществения интерес към очерталия се иначе интере-сен правен и нравствен казус; моля да не приемате това като опит за оказване на някакъв неправомерен "медиен" натиск върху Вас. Мисля, че имаме добрия шанс да дадем пример за това, че всички, дори и най-тежките различия и противоречия в една общност КАТЕГОРИЧНО МОГАТ да се решават чрез преговори, чрез съотнасяне на различни позиции и гледни точки, чрез основани на нравствени принципи договори, сиреч, по изцяло демократичен път – нещо, в което аз лично съм дълбоко убеден. Да, този е пътят, уважаема госпожо Анаста-сова, а не този, по който се подхлъзнахме и още не можем да се удържим да се спрем. Аз всъщност най-вече и за това се борих в тия епични години, борих се да поемем по спасителния и разумен път на приемливи-те от нравствена, човешка гледна точка разумни компромиси, убеден съм, че при един по-задълбочен размисъл с лекота ще установите и ще признаете такава една констатация.

Позволете ми да смятам, че при липса на всякаква реакция от Ваша страна (сиреч, Вие реагирате по традиционния си начин, именно с пълно, непробиваемо мълчание) съм в правото си да приема, че отново сте решила мълчаливо да отхвърли-те дадения Ви шанс за споразумение, за съвсем безболезнено излизане от толко-ва заплетения правен (юридически, съ-дебен), но най-вече също така и полити-чески, административен, психологичес-

29 ки, нравствен и в крайна сметка чисто човешки казус или възел.

Всичко добро и приятни размисли Ви желая! Нищо не пречи по поставения от мен казус в това толкова добросърдечно мое писмо да сондирате и становището на изтерзания "колектив", именно да обсъдите писмото ми на Педагогически и на Учили-щен съвет, към което си позволявам да Ви призова. При намеса в тази посока на вис-шестоящите инстанции и свикването на тия форуми съм готов лично да защитя гледна-та си точка пред тях в евентуалните толкова потребни дебати. Смятам, че оглушително-то мълчание по казуса, в който е изпаднала цялата училищна общност, съвсем не е признак на нейното добро здраве – в психо-логическия и нравствения смисъл на дума-та. Големи общности от човешки същества мълчат по този начин (а именно оглушител-но, както аз обичам да се изразявам!) само по една-единствена причина: когато много, ама наистина много ги е страх...

С най-добро чувство: (подпис) 6 февруари 2015 г. Пловдив ПОДКРЕПА НА ПЕТИЦИЯТА В ЗАЩИТА НА СВОБОДАТА НА МЕДИИТЕ, ПРОТИВ МЕДИЙНИЯ МОНОПОЛИЗЪМ И ДИКТАТ НА "ГОЛЕМИТЕ" И ПРЕДВИДИМИТЕ ТЕ-ЛЕВИЗИИ петък, 6 февруари 2015 г.

На сайта на Пловдивската об-ществена телевизия откривам тази сутрин следната публикация: Философът Ангел Грънчаров търси подкрепа за регионал-ните телевизии, която тук препубликувам, за да се знае и от читателите на моя блог, че съществува:

Философът Ангел Грънчаров се опитва да събере подписи под петиция в подкрепа на регионалните телевизии и в частност в подкрепа на Пловдивската теле-визия. Ето адресът.

Инициативата е изцяло на г-н Грънчаров, за което му благодарим. Оказа се, че той е единственият човек, който на-дигна глас срещу нещо, което изглежда абсурдно. Половината от зрителите по места не могат да гледат своите регионални телевизии. Това важи и за Пловдив. Може

да се спори дали това е резултат на някаква схема на изолиране на "непредвидимите", но все по-малко остават другите обяснения за този парадокс. Тенденцията е очевидна – както в повечето сфери на икономиката да останат само най-големите.

Надяваме се, че инициативата на г-н Грънчаров няма да остане глас в пусти-ня.

Ето пълният текст на петицията, който препечатваме без намеса: Против диктата на предвидимите и удоб-ни телевизии! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ВЧЕ-РА, ТЕМАТА Е: "СПОСОБНИ ЛИ СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, НА ЕДИННО ГРАЖДАНСКО ДЕЙСТВИЕ?" петък, 6 февруари 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

АКО НИЕ СЕ ОТКАЖЕМ, ТОГАВА КОЙ ЩЕ НАПРАВИ ОНОВА, КОЕТО САМОТО ВРЕ-МЕ, САМИЯТ ЖИВОТ ИЗИСКВАТ ОТ НАС? петък, 6 февруари 2015 г.

Сега забелязвам, че под публика-цията със заглавие Многозначителна ис-тория за това какво се случи с кабинета по философия в нашето училище, която съм поместил в блога на СВОБОДНАТА ВИРТУАЛНА АКАДЕМИЯ, има интересен, за мен лично много важен коментар, която е в пряка връзка с разказаната там история относно това как беше съсипан създаденият от мен кабинет по философия; ето какво пише този млад човек:

Благодаря Ви много за това, че сте споделили коментара си, учителю! Завършил съм българска филология и съм млад, 26-годишен левент. Не искам да ставам учител не толкова заради страха от ниското възнаграждение, а именно

защото смятам, че няма да издържа на подобен натиск от страна на директори. И чисто и просто ще напусна.

Иначе съм напълно съгласен с Вашите идеи и дори съм си мислил да ги прилагам по време на задължителната ми практика. Подкрепям Ви с две ръце, про-дължавайте да обучавате децата и да ги учите на най-важното в наши дни – кое е важното в живота, как да търсят себе си и как да се научат да живеят – вместо просто да оцеляват, борейки се за голе-мите заплати! :-)

Това е написал този млад човек, имащ учителска квалификация или правос-пособност, но опасяващ се да се захване с практикуването на този наистина нелек "занаят". Той, виждате, е попаднал някак на упомената моя публикация, но явно още не знае какво ми се е случило; е, бях уволнен, бях изгонен от това училище, а пък мотивът да бъда изритан от него е ето какъв: "пълна некадърност", "изцяло негоден за система-та", "липса на качества да бъде учител" и пр. В тази връзка искам все пак нещичко да му кажа там, под неговия коментар, ето какво успях да напиша:

Здравейте! Благодаря Ви за Вашата реакция

по повод разказаната история! Благодаря Ви и за оценката на това, което съм се опитвал да правя! Не крия, много се радвам, че така възприемате моя подход, за мен Вашата оценка означава много! Означава много повече от всички възможни оценки на разните администратори.

Позволявам си въпреки това, което казвате (относно точната причина, поради която не желаете да се захванете с практи-куването на учителството) да Ви посъвет-вам все пак да опитате – може пък да Ви потръгне. От друга страна погледнато съм убеден, че е дошло времето хора с Вашите (с нашите) разбирания да подемат нещата в свои ръце, учители с Вашите (с нашите) разбирания са изключително нужни на бъл-гарското образование, най-вече младите хора, децата, учениците имат страхотна нужда от учители като Вас, с Вашите (наши-те) разбирания. И добре зная, че в един момент истинската, същинската промяна в българското образование ще я направят хора като Вас – хора като нас. Ако ние се откажем, тогава кой ще направи онова, което самото време, самият живот изискват от нас?

Тъй че, моля Ви, въпреки всички свои опасения отидете да работите в някое училище, повтарям, българското образова-ние има огромна нужда от хора като Вас – от хора като нас.

Желая Ви успехи на това наистина благородно поприще!

РАЗГОВОР ЗА ПЧЕЛИТЕ И ХОРАТА В КЛУБ "НЕЩОТО"

30 петък, 6 февруари 2015 г.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НАШЕТО КОТЕНЦЕ, КОЕТО НЕ МИ ПОЗВОЛЯВА ДА РАБОТЯ събота, 7 февруари 2015 г.

Такива работи с нашето коте... Между другото, в крайна сметка с котето намерихме взаимно-изгоден компромис: понеже не можем постоянно да се галим (аз трябва да пиша), котето само намери чуде-сен за него вариант, а именно... мушна се в спалния чувал, който аз съм си надянал, седейки на стола, за да не ми мръзнат кра-ката (стаята, в която работя, не се отопля-ва); та там, в краката ми, на котето му е много топло, то също топли и моите крака, а аз пък топля него, тъй че, ако мирува там, нищо чудно и да се спогодим по този начин. Толкова. Приятен ден! Днес нищичко не можах да напиша поради заниманията ми с котето...

МОЕ ПИСМО ДО ГРУПА ВЛИЯТЕЛНИ ЛИЧНОСТИ С ПРИЗИВ ДА ПОДКРЕПЯТ ПЕТИЦИЯТА ЗА МЕДИЙНА СВОБОДА В БЪЛГАРИЯ събота, 7 февруари 2015 г.

Петицията против медийния дик-тат и монополизъм на големите, удобни-те и предвидими телевизии и в подкрепа на малките, непредвидими, диалогични и свободолюбиви телевизии продължава, вие сложихте ли си подписа там, подкрепихте ли тази важна и полезна гражданска ини-циатива?

Това написах и тази сутрин във фейсбук. До този момент под петицията са се подписали... 21 човека (а тя стои там вече няколко дни!). Срамота! Как е възмож-но такова едно безразличие, аз ето това не мога да разбера?!

В тази връзка решавам да направя тази сутрин следното: да отправя призив до някои от по-известните блогъри у нас, да им напиша едно кратко писъмце, да им обясня вкратце каква е ситуацията около тази под-писка, каква е идеята й, какво ни вълнува – и да го помоля за подкрепа и съдействие с оглед петицията да стигне до колкото се може повече хора. Аз имам една отколешна теория за т.н. "блогърско цунами", е, сега отново имам повод да опитам да я апроби-рам, да се опитам да я проверя дали е възможно в нашите специфични български условия тя да проработи. Та значи имам в електронната си поща (останали от други такива мои опити да предизвикам блогърско цунами) имейлите на доста от нашите най-известни блогъри (и други по-влиятелни личности, медийни, научни и пр., журналис-ти и т.н.), ето кои са те – и ще им пиша, та да ги помоля да съдействат; значи ще изп-ратя писмото си до:

Иво Инджев, проф. Минко Балкан-ски, проф. Б.Богданов, Хр. Блажев, инж. Чавдар Каменаров, проф. Христо Тодоров, Цв. Ризова, проф. Красимир Делчев, Доб-ринка Алексова, Митко Козарев, Димитър Аврамов, проф. Добрин Тодоров, ст.н.с.д-р Стефан Пенов, Николай Еленков, Елза Тодорова, Христо Беров, Й.Каламарис, Георги Календеров, Калин Манолов, Калоян Борисов, Румен Кривицкий, Момчил Дойчев, Теодор Дечев, Тодор Марков, В.Гочева, Богомил Шопов, Борислав Цеков, Васил Видински, Велеслав Начев, Велян, Веселин Николов, Даниела Горчева, Елена Дойчино-ва, Еленко Еленков, Жюстин Томс, Иван Бедров, Йовко Ламбрев, Константин Пав-лов-Комитата, Константин Косев, Майк Рам, Мартин Безгунов, Мартин Димитров, Минчо Спасов, Пейо Попов, Петър Добрев, Петър Стойков, Радан Кънев, А.Градинаров, Свет-

ла Костадинова, Светла Петрова, Симион Патеев, Тихомир Димитров, Тодор Христов, Христо Стоянов, Райчо Радев, Иво Беров, Павел Николов и др.

Написах и им изпратих следното писмо:

Здравейте, уважаеми дами и гос-пода,

Първо моля да ме извините за об-щата форма, в която е написано това писмо, то не е израз на неуважение; просто поради естеството на повдигнатия проблем се налага да пиша по този начин. Иска ми се да поставя на вниманието ви един важен по моя преценка въпрос. Надявам се на ваша-та положителна реакция и подкрепа.

Става дума за една инициатива, свързана с крайно сериозната, обезпокои-телна ситуация в областта на медийната свобода в България. Натъкнах се – като гражданин, като потребител на "медийни услуги" – на един проблем, който по-нататък се оказа симптом на нещо значително по-голямо: по своя телевизионен приемник аз от известно време вече не мога да гледам една интересна за мен телевизия, именно Пловдивската обществена телевизия – по причина на това, че доставчикът на тия услуги е решил да не я включи в своя спи-сък с доставяни програми. Тази телевизия, създадена от известния журналист Евгений Тодоров, съществува от много години, тя е изключително диалогична с гражданите, има чудесни предавания, новаторска, твор-ческа е по дух и т.н., с две думи много ми допада. Е, някой е решил да я извади от списъка, един вид да я цензурира – и по този начин да я задуши, да я ликвидира. А за мен тя е едно островче на свобода в медийното море – да не кажа блато или тресавище.

Като гражданин и като човек реших непременно да реагирам на дискриминаци-ята, на несправедливото третиране на тази медия. Постепенно изучих проблема и отк-рих потресаващи за мен неща, които рису-ват една недотам благопристойна или чест-на картина на ситуацията на т.н. "медиен фронт". Е, вкратце казано, в крайна сметка написах една петиция, озаглавих я Против диктата на предвидимите и удобни теле-визии!, която предоставям на вашето вни-мание. Искам в тази връзка да ви помоля за следното:

31 Ако сметнете, че поставеният в та-

зи петиция проблем е важен, моля, подкре-пете я с подписа си. Ако пък прецените, че бихте желали да подпомогнете събирането на подписите под петицията, ще се радвам ако ми съдействате в тази посока, има мно-го начини за това; за мен е важно тази пе-тиция да стигне до вниманието на колкото се може повече български граждани. Имам надеждата, че ние, гражданите, можем да се намесим все някак в така и така сложи-лата се неблагоприятна ситуация в сферата на т.н. медийна свобода у нас - и да спомог-нем за промяната в позитивна посока. Вие сте ангажирани граждани с влияние и ак-тивна позиция, ето, призовавам ви, ако сметнете за необходимо, да призовете по подходящ начин и други хора да подкрепят петицията.

Това е нещото, към което си поз-волявам да ви призова. Прощавайте за безпокойството! Всичко добро и успехи!

С уважение: Ангел Грънчаров, фи-лософ, блогър, гражданин

КОТЕШКА ЛЮБОВ КЪМ ЧОВЕК...

събота, 7 февруари 2015 г.

ЛОЗУНГИТЕ, ПОД КОИТО ПРЕМИНАВАТ ВОЕННИТЕ КАМПАНИИ НА НЕУМОРНИТЕ РУСКИ ИМПЕРСКИ "ОСВОБОЖДАВАЧИ" събота, 7 февруари 2015 г. Вместо хляб и сол – фиг с маслом, блог на Павел Николов Унгария, 1956 година – „Вървете си у до-ма!“:

Чехословакия, 1968 година – „Вървете си у дома. Няма водка!“:

Грузия, 2008 година – „Русия, върви си у дома!“:

Украйна, 2014 година – „Путин, върви си у дома!“:

КАК СПИТЕ, РУСНАЦИ?! събота, 7 февруари 2015 г.

Наистина, как изобщо спите? БОГ ДА ПРОСТИ СТАНКО СТАНЕВ – НЕ-ЗАБРАВИМ ПРИЯТЕЛ, ТАЛАНТЛИВ КО-ЛЕГА, ДЕМОКРАТИЧНО МИСЛЕЩ ГРАЖ-ДАНИН И НАЙ-ВЕЧЕ ЕДИН ДОБЪР ЧО-ВЕК! събота, 7 февруари 2015 г.

Бог да прости този наистина човечен човек!

ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ СТ. АНАСТАСОВА ОКОНЧАТЕЛНО ЗАГУБИ ПРАВНАТА БИТКА, СЪДЪТ ВЪЗСТАНО-ВИ НА РАБОТА УВОЛНЕНИЯ ОТ НЕЯ УЧИТЕЛ К.ХРИСТОВ! събота, 7 февруари 2015 г.

С ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 165, София, 05 февруари 2015 г. (притежавам този до-кумент и при интерес мога да го публику-вам) Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав ... не допуска касационно обжалване от страна на ПГЕЕ-Пловдив, представлявана от директорката

32 Ст. Анастасова, с което остава в сила ре-шение № 1174/19. 06. 2014 на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 1548/2014, с което са уважени предявените искове (на уволне-ния от директорката Анастасова инж. Калин Христов) за признаване незаконността на уволнението, за възстановяване на пре-дишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ.

Другояче казано, въпросната ад-министраторка губи окончателно и това дело, уволненият от нея учител от ПГЕЕ-Пловдив следва да се върне на работа! Сиреч, съдът и този път успя да спре уп-ражненият от нея административен произ-вол, с което можем да констатираме, че българският съд в случая изпълни своята висока отговорност - за възстановяване на правото, справедливостта и законността! Да поздравим колегата Христов за това, че той успя да направи нужното и положи дължи-мите усилия именно за това възстановяване на правото, справедливостта и законността по конкретния негов казус!

Позволяваме си да отбележим, че при още по-фрапантни нарушения на най-елементарни принципи на правото, закона, справедливостта и законността беше осъ-ществено и моето уволнение от същото това училище, където съм работил 14 годи-ни като преподавател по философия и гражданско образование. Моят случай вече е безпрецедентен пример за администрати-вен произвол и за правен волунтаризъм, сиреч, за потъпкване на законността, право-то, справедливостта и нормите на човеч-ността в крайна сметка. Текат две съдебни дела по повод на произвола, осъществен спрямо мен, вярвам, че българският съд и по тях ще си изпълни дълга и отговорността по същия бляскав начин!

НАЧАЛОТО НА ЧУДЕСЕН ПСИХОЛОГИ-ЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТ, КОЙТО ЩЕ НИ ДАДЕ БЕЗЦЕННИ СВЕДЕНИЯ ЗА НРАВС-ТВЕНАТА СИТУАЦИЯ В ОБРАЗОВАТЕЛ-НАТА СФЕРА неделя, 8 февруари 2015 г.

По публикацията от петък – тя е със заглавие Мое най-добронамерено предложение за безболезнено излизане

от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус – се получи интересна дискусия, имаща голям, по моята преценка, психологически и нравс-твен смисъл, и понеже третира темата за ужасно тежката ситуация в многострадална-та българска образователна система, реша-вам да я публикувам отделно, с оглед пове-че хора да се позамислят по поставените проблеми, а евентуално и да се включат със свое мнение; ето какво си казаха до този момент събеседниците (запазил съм, за автентичност, оригиналния правопис и пунктуация на някои от коментиращите): (ОЩЕ >>>)

НАЙ-ВАЖНИЯТ РЕСУРС Е ЧОВЕКЪТ: ДЪРЖАВАТА САМО ТРЯБВА ДА СЪЗДА-ВА ОСНОВА ЗА РАЗЦВЕТ НА ЧОВЕШКИ-ТЕ ТАЛАНТИ неделя, 8 февруари 2015 г.

Добрият самарянин не е само в добрите намерения – той трябва да има и пари

Правилата на живота според Же-лязната лейди: - 90% от нашите тревоги са свързани с нещо, което никога няма да се случи. - Ако тези, които ме критикуват, видеха как вървя по вълните на Темза, биха казали: прави това само защото не може да плува. - Никой нямаше да помни „добрия самаря-нин" ако той имаше само добри намерения. Той също така е имал и пари. - Съвсем не е задължително да се съглася-ваш със събеседника си за да намериш с него общ език.

- Аз се радвам на личните нападки срещу мен. Това означава, че на противника не са му останали други политически аргументи. - Добре е да се изучат слабите места на врага. Тогава може да дойде момент, в който той да се превърне в приятел. - Не е задължително богатството на една страна да се базира върху собствени при-родни ресурси. То е достижимо и при пъл-ната им липса. Най-важният ресурс е чове-кът. Държавата само трябва да създаде основа за разцвет на човешките таланти. - Без икономическа свобода не може да съществува никаква друга свобода. - Да бъдеш могъща, е като да бъдеш истин-ска лейди. Ако ви се налага да припомняте на хората че сте лейди, със сигурност не сте. - Ако искате да обсъдите нещо с някого – вървете при мъж, ако искате реално да направите нещо – обърнете се към жена. - Днес жените имат море от възможности да се изявят. Някои от нас даже управляват държави. Но ако честно си говорим, повече ни отива дамската чанта, отколкото щикът. - Домът трябва да е центърът, но не и гра-ницата за живот на жените. А ВИЕ, ДЕТО ГЛЕДАТЕ ТАКАВА, С ИЗВИ-НЕНИЕ, "ТЕЛЕВИЗИЯ", СТЕ ЧИСТО И ПРОСТО ИДИОТИ И НЕСПАСЯЕМИ ПРОСТАЦИ – БЕЗ НИКАКВО ИЗВИНЕНИЕ! неделя, 8 февруари 2015 г.

Някаква к. ("елитна" или "звездна") е поканена в телевизионно предаване от някакъв "звезден журналист" ("елитен", високоплатен) в най-гледано телевизионно време, в което телевизия гледат и малките деца, и то по най-гледана "телевизия" и в това, тъй да се рече, "интервю" този т.н., с извинение, жълт "елитен журналист" близо половин час най-настойчиво пита въпросна-та к. дали знае, че друга известна и елитна к. (без кавички и без извинение) е била получила 5000 евро за една, видите ли, свирка, прощавайте за гнусната дума, нап-равена на някакъв велик богаташ-бандит, и

33 то направена не къде да е, а в някакъв прочут софийски бар и то пред на много хора! Въпросната к. успява обаче да се изплъзне от този толкова труден и компро-метиращ я въпрос; и така, в общи линии и все в този дух, минава предаването на този същия, тъй да се рече, с извинение, "журна-лист" и пр.

Ако това е "журналистика", ако то-ва е "елитност" и ако това въпросното нещо изобщо е "телевизия", да ви пикам, с изви-нение, на "телевизията", на "журналистика" и на "елитността" и "звездността"! А вие, дето гледате тази въпросната, с извинение, "телевизия", сте чисто и просто идиоти и неспасяеми простаци...

Ето какво включва новият брой – 1(3), година II, 2015 – на HUMANUS, младежко-то списание за съвременно образование и личностно развитие неделя, 8 февруари 2015 г.

(ОЩЕ >>>) Жалко за хубавата страна Гърция... неделя, 8 февруари 2015 г.

Попитали Радио Ереван: - Може ли Сириза да построи ко-

мунизма в Гърция? Моментален отговор от радиото: - Може, но жалко за хубавата стра-

на... От страницата на Момчил Дойчев

във Фейсбук

И САМАТА ПРИРОДА ОБИЧА... ДЯДЯ ПУТИН! неделя, 8 февруари 2015 г.

Ах, какво щастие за таваришч Пу-тин: таман в най-подходящия за него мо-мент самата природа ще унищожи най-накрая тъй неприятната му Америка! :-) И той ще може да лапне Украйна, а след това и България без проблем – щом природата унищожи Америка! :-) Явно Путин е люби-мец на природата, станала му съюзник в най-подходящия момент. :-) А сега да броим с нетърпение дните до това толкова щаст-ливо събитие, което е измислено в лабора-ториите на вездесъщото и предвиждащото всичко КГБ! :-)

По повод на: Мощный вулкан уничтожит Америку через две недели – ученые

Соединенные Штаты Америки под

большой угрозой: крупнейший вулкан Йел-лоустоун может проснуться со дня на день, считают ученые-вулканологи. Ето каква картинка започнаха да показват банкоматите у Гръчко

:-) ДА ПОДКРЕПЯМЕ УКРАИНСКИЯ НАРОД – НАЙ-БЛИЗКИЯТ НИ, НАИСТИНА НАШ БРАТСКИ НАРОД! понеделник, 9 февруари 2015 г. Факти, които не знаем за украинците: 1. Те са най близкият до нас народ! ФАКТ. 2. Украинският език е най-близкият до бъл-гарския, по-близък е от сърбо-хърватския! ФАКТ.

3. Съвременният украински е създаден на базата на съвременния български! ФАКТ. 4. Българите и украинците са преките и чисти наследници на траките, за разлика от руснаци, сърби и тем-подобни! ФАКТ. 5. Произлезли сме от един същи народ, които някои наричат ПРАБЪЛГАРИ! ФАКТ.

6. Държавата ни е създадена в земите на днешна Украйна! ФАКТ . 7. Гробът на Хан Кубрат, основателят на нашата държавност, е в Украйна! ФАКТ. 8. Вече над 800 година са под руско робство и са подставени в условията на геноцид! ФАКТ. ТАКА ЧЕ: ПОДКРЕПА И РЕСПЕКТ ЗА НАЙ-БЛИЗКИТЕ НИ ХОРА!!! (Написа: Енчо Кър-маков)

А ето сега какво пише едно лъжли-во и подкупно щатно руско мекере, служи-тел на ДС, следвайки дума по дума "опор-ните точки" на путинската пропаганда и агитация: Тома Томов: Путин е прав за Крим, това там исторически е руска тери-тория. САЩ загубиха войната, в Киев действат фашисти

НА ЛЪЖАТА КРАКАТА СА КЪСИ...

понеделник, 9 февруари 2015 г.

Путинисти и путиноиди, спрете с лъжите де!

Нима нямате и капчица чест?!

СИМПТОМИ, ИЛЮСТРИРАЩИ ТОТАЛНО-ТО РУХВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО-

34 КОМАНДНАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА У НАС понеделник, 9 февруари 2015 г.

Децата масово не щат на училище, 08 февруари 2015

Учители от Западна България се събират за да решат как да върнат инте-реса на децата към ученето

Процентът на учениците, които ня-мат мотивация да учат, се увеличава заст-рашително. Все повече са и преподаватели-те, които умишлено повишават оценките на децата, което допълнително ги отблъсква. Много от учениците редовно присъстват в часове не само без учебници, но и без тет-радки и химикалки, а тази тенденция вече не е „привилегия" само на дванайсетоклас-ниците.

Това са наблюдения и изводи на преподаватели от училищата в Западна България. По инициатива на дългогодишния председател на Съюза на работодателите в образованието и директор на строителната гимназия в Перник Самуил Шейнин тази сряда те ще се събират, за да решат как да върнат интереса на децата към ученето.

„За съжаление тенденцията за по-вишаване процента на немотивираните ученици е световна", каза Шейнин пред „Труд". Нашите учители не са правили ста-тистически извадки за броя на неангажира-ните деца, но са обобщили причините за това. Сред тях са социалната среда, липса-та на подкрепа от страна на родителите в част от семействата, старите методи на преподаване, учебните програми и учебни-ците, които са с непроменени изисквания от години. „Поставянето на оценки, в които субективният критерий е много голям, тен-денцията да се пишат по-високи бележки за по-малко знания, както и липсата на единни правила при оценяването са другите факто-ри за намаляване на мотивацията", катего-ричен е Шейнин.

В училище допусканият субективи-зъм в полза на ученика за тройка е 25 от 100, за четворка е 40%, за добър – 30%, а за отличен – 25%, е сметнал директорът. В един момент „дупките" в знанията лъсват – или при интервютата за работа, или на кандидат-студентските изпити.

Той и неговите колеги се готвят да изработят единни правила за оценяване и модел за привличане на учениците към работата в класната стая. Също така са изработили и „10 истини за образованието", сред които е този: „Формалното изпълнение на служебните задължения са фатални за системата." КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Интересно е, че тези въпросните дейци на администра-тивната система на образование продъл-жават да смятат, че може да се намери някакво магическо средство, съответс-тващо на догмите на системата, което да може да я спаси, да предотврати про-вала й – който, впрочем, вече е налице, е неоспорим факт, вижда се с просто око. Тяхното поведение може да се оприличи с опитите да се гаси пожар като се лисват кофи с бензин! О, слепци, така не стават тия работи: мисленето ви е дефектно, там е проблемът, там е коренът, там е причината на катастрофата! Това показ-ва по най-убедителен начин, че без смя-на на системата, сиреч без коренна и същностна промяна на самите начала, върху които се покои образованието на децата ни, нашите деца и внуци качест-вено образование никога няма да имат...

НЯКОИ ОТ НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ПЛАКАТИ НА ПУТЛЕРИСТКАТА ПРОПАГАНДНА ВОЙНА, КОЯТО КРЕМЪЛ ВОДИ СРЕЩУ ЦЕЛИЯ СВЯТ понеделник, 9 февруари 2015 г.

Лъжи, лъжи и само лъжи! Лъжите обаче никому никога не са помогнали... действието на лъжите е краткотрайно!

В РУСИЯ ВОЙНОЛЮБЦИТЕ СЪВСЕМ ПОЛУДЯХА: ЩЕЛИ ДА ИЗГОРЯТ ЦЕЛИЯ ПАРИЖ, ЩЕЛИ ДА БОМБАРДИРАТ ЦЯЛА ГЕРМАНИЯ! понеделник, 9 февруари 2015 г.

Владимир Жириновский в Думе РФ: Сжечь весь Париж и бомбить всю Герма-нию

Тезисы Кремля озвучил В В Жири-новским. Открытие весенней сессии Госу-дарственной Думы 2015. А.Меркель и Ф.Олланд в шоке.

Ето точните думи (в превод на български) на този луд, който просто изра-зява гласно най-сърдечните, най-интимните мисли на императора Путин:

Затова трябва да изгорим целия Париж! Защо да щурмуваме Берлин – ще бомбардираме цяла Германия! От лети-щата в Русия да бомбардираме цяла Германия така, че нищо да не остане! Нито един камък! Нито един немец! Ето тогава ще сме страна-победител!

Ето и цялата му реч в Думата:

35

Между другото в речта му има и

пасаж, посветен на България, чуйте го неп-ременно! Заслужава си! Явно след Украйна България ще бъде следващото място, къде-то ще заиграе побеснялата руска мечка... НЕЩО КАТО ПРЕДГОВОР ИЛИ КАТО ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ КЪМ МОЯТА НОВА КНИГА, НЕЙНОТО ЗАГЛАВИЕ Е "ПОМА-ГАЛО ПО ВЯРА" понеделник, 9 февруари 2015 г.

Тия дни подготвих за печат новата книжка на сп. HUMANUS – списание за съвременно образование и за подпомагане на личностното и духовното израстване на младите – и днес-утре го изпращам в печат-ницата, за да излезе и хартиеното му изда-ние. Същевременно, прехвърляйки се върху нова работа, а именно редактирането и подготвянето за печат на новата ми книга (тя носи заглавието Помагало по вяра и също беше писана тук, в блога) се натъкнах на интересен проблем, който искам да спо-деля тук. Мисля, че е изключително интере-сен – говори и показва много.

Знаете колко много в последните години се говори за качеството на учебни-ците, които ползват (по-скоро НЕ ползват изобщо!) нашите ученици; тази тема вее

порядъчно се изтърка, спори се обикновено за глупости, примерно един или два или три или повече трябвало да бъдат задължител-ните учебници, кой да ги пише тия учебници, университетските професори или учителите и т.н., но истински важните проблеми около тази тема изобщо не се и поставят даже. Времената, в които живеем, са съвършено други, ако преди 50-100 или повече години книгата и, респективно, учебникът, е бил основният извор на информация, днес, в ерата на информационната революция, това съвсем вече не е така. Днешните мла-ди хора съществуват потопени в колосален, не необозрим океан от информация, разби-ра се, те най-вече трябва да привикнат да търсят, да намират и да боравят умело с потребната им информация, изхождайки от своите индивидуални познавателни интере-си и нужди. Разбира се, добрият учебник може да им помогне много в тази посока, понеже хора, имащи експертни познания в съответната област, могат да им поднесат в сбит вид най-нужното, онова, без което не може. (ОЩЕ – блога) У НАС НАРИЧАТ "НЕКАДЪРНИЦИ" ХОРА-ТА, ЧИИТО ПОДХОД СЪОТВЕТСТВА НА НАЙ-СЪВРЕМЕННИТЕ И ДОКАЗАНО ЕФЕКТИВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБРАЗЦИ – КАКЪВТО Е ФИНЛАНДСКИЯТ понеделник, 9 февруари 2015 г.

Във в-к ДНЕВНИК открих статията със заглавие Седемте принципа на Фин-ландия за добро средно образование, която изчетох с интерес, съветвам ви и вас – ако се интересувате от образование – да сторите същото, поучителна е. За себе си открих, че в своята дейност като учител по философия с повече от 30 годишна практи-ка съм прилагал, бе да зная това, доста "финландски правила" (примерно това, че не преподавах на учениците урока, а ги оставях те сами да е справят, да решават проблеми, да търсят, да изследват и много други такива), интересно е, че за тези свои иновации аз най-накрая бях уволнен от училище с мотива "некадърен", "негоден за системата", "не става за учител", а сега се оказва, че у нас явно така възприемат, оценяват и наричат хората, чиито разбира-ния за образование съответстват на най-високи и съвременни и доказано ефективни образователни образци - какъвто е финлан-дския. Но у нас абсурди колкото щеш, ето

сега и самата статия, препечатвам я тук за да я сложа след това в следващата книжка на списание HUMANUS: (ОЩЕ >>>)

БРАВО ЗА ЧОВЕШКОТО И ГРАЖДАНСКО ДОСТОЙНСТВО – И ЗА СМЕЛОСТТА В ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО НА ЛЪЖАТА! понеделник, 9 февруари 2015 г.

Год как она это сказала, а тепло в словах греет все еще. Спасибо тебе Лия от всех нормальных людей! ПОТРЕБНА Е ЦЯЛОСТНА И СТРОГА ДЕ-КОМУНИЗАЦИЯ НА ОБЩЕСТВОТО, ПО ПОДОБИЕ НА ДЕНАЦИФИКАЦИЯТА, КОЯ-ТО ПРОВЕДОХА ЗАПАДНИТЕ СЪЮЗНИЦИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГЕРМАНИЯ вторник, 10 февруари 2015 г.

Комунизмът в наше време наисти-на вече е и диагноза, а не просто свидетел-ство за идейна, политическа или нравствена деградация на личността – виж какво правят путинските национал-комунисти в Русия и техните платени мекерета у нас. Увлечени-ето по комунизма в наше време също така е признак за несъмнени криминални наклон-ности на съответния индивид.

Поради това е крайно време кому-низмът да бъде изведен извън закона, кри-

36 минализиран – поради доказана в историята и в настоящето противочовечност, злотвор-ност и изключителна вредност за човека и за човечеството като цяло.

Другояче казано е потребна цялос-тна и строга декомунизация на обществото, по подобие на денацификацията, която е проведена от западните съюзници на тери-торията на Германия след войната. ЕДВА ЛИ МЕРКЕЛ И ОЛАНД ЩЕ "УМИ-РОТВОРЯТ" БЯСНОТО И НЕ ПО-МАЛКО АГРЕСИВНО ОТ ХИТЛЕР ЧУДОВИЩЕ ПУТИН... вторник, 10 февруари 2015 г.

Да пази Господ, но г-жа Меркел и г-н Оланд в отношението си към Путин съв-сем реално са застрашени след известно в историята да бъдат оценявани по подобие на печално известните "умиротворители" на чудовището Хитлер, имам предвид печално известните Чембърлейн и Даладие!

Да пази Господ да не се окажа прав в тази своя аналогия, но имам чувство-то, че историята сега се повтаря едно към едно, а пък те рискуват да се опозорят също толкова грозно – безславно опитвайки се да "умиротворят" бясното и не по-малко агре-сивно от Хитлер чудовище Путин...

Виж в тази връзка ето то-ва: Меркел убеди Обама: Без американс-ки оръжия за Украйна, засега

ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ИЗСЛЕДВАНИЯТА ПО СЪВРЕМЕННИЯ НРАВСТВЕНО-ПСИХО-ЛОГИЧЕСКИ КАЗУС, СЛОЖИЛ СЕ ОКОЛО СИТУАЦИЯТА В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ вторник, 10 февруари 2015 г.

По публикация от преди няколко дни - виж: Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст. Анастасова окончателно загуби прав-ната битка, съдът възстанови на работа уволнения от нея учител К.Христов! – се получиха интересни коментари, ето ги в отделен постинг та да се прочетат по-лесно от хората, на които им е интересна тази толкова показателна история, показваща реалното състояние на нравите във въпрос-ното училище (между другото излишно е да казвам, но все пак да посоча, че по моята инициатива по този същия въпрос – виж: Мое най-добронамерено предложение за

безболезнено излизане от един съвре-менен крайно заплетен правен, полити-чески, психологически, нравствен и чис-то човешки казус – до този момент, както се и очакваше, няма никакъв, да, повта-рям, абсолютно никакъв отзив няма от лицето, към което тя е насочена!):

(ОЩЕ >>>) МЛАДИТЕ, УЧЕНИЦИТЕ ЩЕ БЪДАТ ОНЗИ ФАКТОР, КОЙТО ЩЕ ПРЕДОПРЕДЕЛИ ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА ПО ПОСОКА НА ДЕЙСТВИТЕЛНА-ТА СВОБОДА вторник, 10 февруари 2015 г.

На едно място във Фейсбук се проведе следната дискусия, смятам, че разискваният проблем е важен, поради което помествам дискусията и тук; тя, както ще установите и сами, е във връзка с прие-тия на първо четене от Парламента Закон за училищното образование – и докосва най-важния може би проблем, а именно за степента на допустимата свобода; ето какво си казаха по този проблем дискутиращите; в един момент и аз реших да изкажа своето становище, е, написах го тук, понеже от тази въпросната фейсбук-група, в която се про-вежда дискусията, моя милост е изгонен, по причина на това, че моите мнения са оцене-ни от администраторите на тази група (гру-пата се казва ПЕДАГОЗИ) като крайно про-вокационни, неправилни, разминаващи се с нормите на "допустимата оригиналност", всъщност изобщо не ми е ясно защо тия дами ме изгониха от там, най-вероятно защото им задавам трудни и неудобни въпроси, да, точно заради това ще е; но ето, един човек ме информира за дискусията и аз реших също, индиректно, да участвам в

нея; дискусията, между впрочем, се проведе по следната теза на Райчо Радев:

Ще бъде ли по-добре за образова-

нието, ако: 1.) 40% от учебния план се опре-

деля от училището; 2.) 40% от учебното съдържание се

определя от учителя; 3.) 40% от учебната програма се

определя от учителя; Следователно: 4.) 40% от учебната подготовка се

определя от училището, т.е. 60% обща подготовка (основна, задължителна...), определена от МОН и 40% допълнителна (избираема, специална...), определена от училището. Явор Ганчев каза: Ще бъде ли по-добре за семейния живот, ако 40% от времето жената си ляга с мъжа си, а 60% – с когото й пратят от министерството на секса?

Образованието е ЛИЧНО право. Преодоляването на потъпкването на това право не може да стане "постепенно". Човек ИЛИ взима решенията за собственото си образование, ИЛИ някой друг ги взима. Няма как и двете. Системата 60/40 е точно толкова лоша, колкото системата 100/0, понеже винаги ще има много ученици (роди-тели, учители), които ще се чувстват най-добре, ако 100% от ученето им се спуска от министерството. И винаги ще има такива, за които 40% свобода няма да е достатъчна.

Въпросът е могат ли в едно и също училище да работят заедно ученици, учите-ли и родители при свободна програма - който иска да следва програмата на МОН 100%, и който иска да следва своя програма в 10 – 100% от времето? Според мен могат. Magdalena Tagarova каза: Някъде прочетох следното: "Да не позволим на образование-то да пречи на обучението!" Че то си е за призив! Angel Mantchev каза: Не "лично право", според мен сме я докарали до там че тряб-ва да го направим "обществено задълже-ние" – за да оцелее държавата... в това отношение реалностите в момента са по-къртителни... трябва държавата да измисли начини така че и тези дето нямат желание да се образоват, да се образоват насила ако трябва... иначе загиваме, разберете, загиваме отвсякъде. (ОЩЕ – в сп. HUMАNA-NUS) РУСКИЯТ ВЪНШЕН МИНИСТЪР ЛАВРОВ БЕШЕ ПОСРЕЩНАТ С ПРЕЗРЕНИЕ вторник, 10 февруари 2015 г.

На мюнхенската конференция, на която украинският президент Порошенко

37 показа паспортите на руски войници и офи-цери, воюващи в Украйна (без Русия да е обявила война, което е престъпление срещу мира – и за което Путин трябва да бъде осъден като военнопрестъпник), руският външен министър Лавров беше посрещнат с презрение. Когато той трябваше да отгова-ря, присъстващите на конференцията ръ-копляскаха на острите прями въпроси към него, а го слушаха с видима враждебна напрегнатост и запазваха презрително мълчание след неговите отговори. А когато има наглостта да предложи кремълската версия за аншлуса на Крим, присъстващите на конференцията започнаха да се смеят и да напускат демонстративно залата.

Може да видите това на видеото в Ю тюб след 22-та минута от записа.

Написа: Daniela Gortcheva ЕВЕНТУАЛНА ВОЙНА НА РУСИЯ СЪС САЩ ЩЕ ЗАВЪРШИ В ТЕЧЕНИЕ НА ДВЕ СЕДМИЦИ С ПЪЛНОТО ИЗЧЕЗВАНЕ НА РУСИЯ КАТО ДЪРЖАВА сряда, 11 февруари 2015 г.

(Тестовая работа блока разведения ракеты “Трайдент-2″, точность КВО 70 метров) Из: И что будет, если Россия действи-тельно решит воевать с США – поясне-ние для 84%

... Однако давайте поможем 84% во “встающей с колен” и приоткроем завесу тумана. Ну, а если вдруг действительно Россия решится “воевать с США” в Украине, что подразумевает объявление войны, что тогда будет? Ну, помимо уничтожения эко-номики России еще до начала военных

действий? К сожалению ничего тогда не будет на территории России. Да и России не будет. Не будет и двух-трех нормальных поколений россиян. А может не будет их никогда.

Итак – первый вариант, это нея-дерное противостояние. Допустим против-ник использует только свой тактический арсенал оружия, без атомных боеприпасов. Для этого вернемся немного назад – 1990 год, “Буря в пустыне”. Армия коалиции (око-ло 400 000) против армии Ирака (650 000). На тот момент армия Ирака была оснащена не хуже армии СССР, поскольку получала все самое современное оружие в обмен на нефтедоллары. В результате двухне-дельных боев армия Ирака была полностью разбита, а потери составили по оценке экспертов порядка 100 000 военнослужа-щих. Была фактически уничтожена структу-ра ПВО Ирака, потеряно более половины всей авиации и бронетанковой техники. Потери войск США составили… 298 погиб-ших, из которых только 147 погибли от огня противника. Был уничтожен даже личный бункер Саддама Хуссейна специальными бетонобойными бомбами. Была проведена беспрецедентная в истории военных кампа-ний переброска армии по воздуху с одного континента на другой.

Война 2003 года была еще более плачевной. Армия Хуссейна просто перес-тала существовать, а также и вся авиация и бронетехника. Потери армии США состави-ли 183 военнослужащих за весь период. Иракская армия за 21 день потеряла 847 танков и 777 БТР и БМП и 10 000 военнос-лужащих убитыми.

Перенеся кальку американский кампаний на 2014 год, несложно заметить, что современная Россия это Ирак 1990 года. И 1 200 000 боеспособных российских во-енных с военной техникой образца прошло-го века вряд ли могут представлять серьез-ную угрозу армии США, не считая НАТО. Дело в том, что по отдельным видам воору-жений, таким как беспилотные аппараты или высокоточное оружие с применением технологии “стелс” армия США имеет прос-то тотальное превосходство. Например ракета AGM-158 JASSM имеет дальность полета до 1000 км., является малозаметной с точность попадания в цель порядка 5 метров. Всего таких ракет на вооружении армии США около 5000. Для уничтожения всей инфрастуктуры ПВО/ПРО в московской области достаточно 500-600 таких ракет. Или противотанковая AGM-114 Hellfire, которых армия США имеет на вооружении около 60 000 – втрое больше чем имеется бронетехники в российской армии, в том числе и на складах.

Но может Россия имеет современ-ные самолеты и вертолеты, возразят пути-нофилы? Увы, имеет, но примерно в 10 раз меньше, чем армия США. Также как и флот. Еще 1982 году во время знаменитых учений

флот США имитировал высадку крупного десанта на побережье Дальнего Востока СССР. Как оказалось, американцам нас-только удалось ввести в заблуждение крас-ную армию, что корабли “агрессивного НА-ТО” оказались фактически в зоне возможно-го десантирования незамеченными – СССР прошляпил целый американский флот. Что там сейчас делается, можно судить по фо-тографиям заброшенных военных баз.

Если быть более точным, по прог-нозам военных аналитиков, тактическая война между Россией и США закончится в течении двух недель совершенно не в поль-зу России. При этом военные коммуникации и инфраструктура “встающей с колен” будут разрушены на десятилетие.

Ну хорошо, соглашается 84%, но ведь есть еще и «радиоактивный пепел». Окей, отвечает “дядя Сэм”, погнали. При наличии ядерного паритета реальную угрозу США представляют только баллистические ракеты морского базирования. Грунтовые комплексы “Тополь” в настоящий момент находятся под постоянным спутниковым контролем, а система разведения боевых элементов американских ракет “Трайдент” позволяет попадать такой ракетой с точнос-тью до 100 метров, что ставит крест на всех “тополях” в течении 15 минут с момента объявления войны. Такой же крест она ставит и на комплексах шахтного базирова-ния. Почему? Потому что подлетное время ракеты “Трайдент” меньше, чем цепочка принятия решений в Кремле о нанесении ядерного удара.

О подводных лодках можно гово-рить или ничего (давайте пропустим легенду о подлодке “Тайфун” в Гибралтаре – уже одну такую утопили на Бермудских остро-вах), или совсем ничего. Системы глубинной разведки подводных лодок ВМС США лучше на порядок чем у России, и они постоянно контролируют перемещение всех “Акул” и “Дельфинов.” В случае принятия решения, 80% атомного подводного флота России даже не успеет всплыть.

А что же до остального? Да все просто – 32 крейсера, оснащенные ракета-ми SM-3, способны перехватить все типы движущихся целей в ближайшем космосе. Всего около 670 ракет, которые перехватят баллистические ракеты противника до мо-мента включения их блоков разведения.

38 Видимо Киселев ошибся, что есть две страны, которые могут превратить против-ника в “радиоактивный пепел”. Такая страна на сегодня одна, и это США. Увы, но при любом раскладе реальная, а не “телевизи-онная” война России с США закончится в течении двух недель полным исчезновени-ем России как государства.

Виктор ШЕВЧУК ВЕЛИЧАЙШИЯТ ГНЯВ НА МОСКВА СЕ ОБРЪЩА КЪМ БЪЛГАРИЯ сряда, 11 февруари 2015 г.

Атакуват ни със страхова психоза – ве-личайшият гняв на Кремъл се обръща към България, Автор: Илиян Василев*

Опасно ли е да бъдеш цел на рус-ките стратегически ракети

Поредната доза страхова психоза излъчвана от екраните и печата от заинте-ресовани сили, включително такива които уж подкрепят по принцип членството ни в НАТО, но са против всяка негова конкретна стъпка. Истеризират ни с ужасната перспек-тива, че ако позволим у нас да се разполо-жат активи на НАТО – командни и контролни центрове, или не дай боже тъй като нямаме собствена авиация да използваме за защи-та на въздушните ни граници самолети на съюзници – едва ли не целия стратегичес-кия ядрен арсенал на Русия ще се обърне срещу нас. В по общ план ще насочи вели-чайшия гняв на Кремъл срещу слабите в ЕС, сред които сме и ние.

Звучи страховито и със сигурност много българи ще се разтревожат. Но раз-ровиш ли го, както казваше поета... ще мирише и ще се окаже пустословие и еле-ментарна манипулация.

Първо, стратегическия руски ядрен арсенал, както е всеки друг не може извън хипотезата на самоубийство да се ползва за атака, а само за сдържане – т.е. в отговор на нападение. НАТО и ЕС нямат никакво намерение или интерес да нападат когото и да било – най-малкото Русия. Те разполагат с далеч по-мощни икономически и финансо-ви лостове за промяна на политиката на Кремъл затова ядрени ракети или военни действия не им трябват. Нещо повече, нито на нас, нито на ЕС и НАТО им трябват да

присъединяват територии или да завладя-ват територии на Русия.

Огромният проблем, че с неразум-ната, небалансирана и направо абсурдна политика Владимир Путин вкарва Русия в ускорена и излизаща извън контрол деста-билизация, която може да завърши с нейния разпад – а това носи смъртна заплаха за Европейския съюз и НАТО. Не само защото в този процес ще бъдат нанесени огромни щети върху икономиката на Европейския съюз, на защото дестабилизация на Русия може да генерира последици далеч надви-шаващи разпада на Съветския съюз. Затова стратегията на ЕС и НАТО е всячески да сдържат ескалацията на напрежението и на бойното поле, да замразят военния конф-ликт в Източна Украйна и да търсят дипло-матически решения. Не е тайна, че ядрено-то оръжие отдавна достигна прага на своята пределна полезност и логическо самоотри-цание. Веднъж използвано то гарантира взаимното унищожение – в този смисъл е безполезно като инструмент на проактивна политика. Доскоро във военната доктрина на Кремъл съществуваше хипотеза за пре-вантивен ядрен удар, но в последната ре-дакция тази опция е премахната. Не е труд-но да отгатнем защо.

(Прочети ДО КРАЯ)

СЪРДЕЧНОТО ПРИЗНАНИЕ НА ЕДИН РУБЛОФИЛСКИ НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ сряда, 11 февруари 2015 г.

Изображение: РУСИЯ – ЗАПЛАХА ЗА СЪ-СЕДНИТЕ СТРАНИ...

Срам!!!!! Позор!!!!!!! ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ПАТРИОТИ И НАЦИОНАЛИСТИ НЕ СЕ КЛАНЯТ НА НАЙ-ГОЛЕМИЯ ДУШМАНИН НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ, ИМЕННО ПУТИНСКА РУСИЯ! сряда, 11 февруари 2015 г. Адриан Николов по повод на ето тази актуална информация: Русия поиска Бъл-гария да забрани Луковмарш; а там пише, че Русия изпрати протестна нота до българското външно министерство, в която се иска страната ни да не позволя-

ва провеждането на Луковмарш, съобщи ТАСС написа във фейсбук ето как-во: Националисти, сега накъде?

А моята реакция на неговите думи е следната:

Ония у нас, които се зоват "нацио-налисти", ала не правят нищо друго освен да работят за имперските интереси на щед-ро финансиращата ги Русия не са никакви "националисти", нито пък "патриоти", те са чисто и просто руски мекерета и национал-ни предатели; трябва да да употребяваме думите точно...

Ще призная за истински национа-лист и патриот само оня, който заради инте-ресите на България е готов да тръгне срещу най-големия душманин на съвременна България, именно путинска Русия! Българс-ките националисти в истинския смисъл на тази дума са последователи на истинските българи и българолюбци Раковски, Левски, Ботев, Стефан Стамболов, Захари Стоянов, Цар Борис Трети, Иван Костов...

МНОГО СМЕ Я ЗАКЪСАЛИ, НО ЗА ВСИЧ-КО Е ВИНОВНО НАШЕТО СЪЗНАНИЕ, ОБЪРКАНОСТТА, БЕЗПЪТИЦАТА, В КО-ЯТО ПРЕБИВАМЕ... сряда, 11 февруари 2015 г.

Да напиша все пак нещо в дневни-чето си – за да не наруша традицията, по-кълнала в блога ми. Традициите са нещо, което трябва да бъде уважавано, особено ония от тях, в които е изкристалризирало нещо стойностно, значимо, богато на сми-съл, жизнеутойчиво. Всъщност ония неща, които заслужават да бъдат наречени тради-ция, са все такива; онова пък, което не е такова е осъдено на забрава. Примерно комунизмът не можа да роди нито една

39 смислена и жизнеустойчива традиция, всич-ко при него беше все менте, ексцесия, фалш, а причината за това е една: комуниз-мът мразеше живота и човека, той беше техен враг. Това е между другото, пиша го, но темата съм я разгледал най-внимателно в една своя книга, която се нарича УНИ-ВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзагла-вие "Източниците на достойнството, успеха и богатството"), тази моя книга стана по-късно основа на моето помагало по гражданско образование и личностно израстване, по което години наред моите ученици в училище се подготвяха за диску-сиите по тия толкова съдбовно важни теми и проблеми. Та в тази именно книга има глава, посветена на проблема за отношени-ето между традиция и новаторство, между консерватизъм и радикализъм и пр., ако искате погледнете – тия неща са интересни и много важни.

Е, "направих си малко реклама" на една моя книга, сега да мина върху задача-та си. Да каже нещичко върху ония неща, които ми се случиха вчера. Вчера беше ден, богат по смисъла си за мен лично. Две-три важни неща ми се случиха, върху тях искам да акцентирам най-вече.

Първо, вчера се проведе послед-ното, извънредно заседание по гражданско-то дело в Районен съд в Пловдив, което съм завел срещу директорката на ПГЕЕ-Плов-див Ст.Анастасова, която, както е известно, самоволно ме уволни от работа по такъв параграф, че фактически доживотно ме лиши от преподавателски права; е, аз искам от съда отмяна на нейната волунтаристична заповед за уволнението, за изгонването ми от това училище, в което много години съм работил като преподавател по философия и гражданско образование. Заседанието на съда вчера беше кратко, беше свикано извънредно по молба на моя адвокат, ста-ваше дума за внасяне на една корекция в протокола на предишното заседание по делото, бяха неточно предадени негови думи. Е, внесе се исканата поправка и Съ-дията обяви, че решението му по делото трябва да излезе след 24 февруари. Предс-тоят две седмици напрегнато чакане. Е, ще чакаме, няма начин, трябва да се чака...

Знаете, тече и друго съдебно дяло, заведено също от мен, но е наказателно, то е за клевета, понеже преди да ме уволни (по параграфа "пълна некадърност", "него-ден за системата", "изобщо не става за учител" и пр., такива са "мотивите" в кури-озната й, в историческата й направо по абсурдността заповед за уволнение, тя е същински шедьовър на къснокомунистичес-ката саморазправа с неудобни личности, мислещи новаторски и неказионно!) та значи преди да ме уволни тази същата въпросна администраторка има любезност-та да ме обяви в официален документ за "психясал", сложи ми своя самоделна "диаг-ноза", тя явно понеже разбира от всичко,

изглежда има и познания по психиатрия, та в тази връзка има добрината да ми сложи "диагнозата" (човек вече не знае къде да сложи кавичките!) "податливост към чести нервно-психически разстройства", сами виждате, любезността на тази администра-тивна дама към мен минава всички граници! Та по това дяло сега ще трябва да чакам пък... съдебно-медицинска експертиза на моето психично състояние (!!!), съдът даде ход на настоятелните искания на другата страна, е, аз с интерес чакам своя разговор със съдебния експерт, аз много обичам да разговарям с хора, които са напреднали в областта на познанието на душевния живот на човека, знайно е, че това е моя любима област на изследвания, по която съм напи-сал много книги, примерно, имам учебник по психология, който вече има пет издания. Такива работи се случват в нашето китно и свидно отечество, описвам ги тук, за да знаят бъдните поколения в какво интересно време сме имали късмета да живеем!

Не крия, за мен е много интересно и вълнуващо как ще завършат тия две дела, имащи за мен самия, както виждате, съд-бовно значение. Позицията на изследова-тел, в която и тук съм застанал – не крия и това, че мен, като ангажиран и мислещ български гражданин силно ме вълнува темата за състоянието на правосъдната система у нас! - та тази моя изследователс-ка позиция ме предпазва от излишни вълне-ния, макар че напрежението ми по тия две дела, разбира се, е голямо. (А преди това се наложи да водя още две съдебни дела, едно заведох аз, за отмяна на заповед за дисциплинарно наказание на същата тази администраторка, заповедта й беше отме-нена на три инстанции; другото дяло, по нейно внушение, беше заведено срещу мен от първата помощник-директорка на ПГЕЕ-Пловдив, за "обида", то завърши със спора-зумение между страните; въобще напосле-дък ми се наложи да приложа в живота паметния лозунг на любимия ви другар Тодор Живков, който беше наредил цялата страна да бъде накичена с лозунга му "Де-ла, дела и само дела!".) Та в тази връзка ми се налага да съобщя, че вчера ходих да си взема епикризата от болницата, в която бях на лечение и изследвания в предишната седмица, аз страдам от сериозно заболява-не на сърцето; е, отидох, лекарят ме повика, вече беше разчел данните от т.н. "холтер-изследване", което ми направиха докато бях в болницата, оказа се, че в него лекарите бяха намерили обезпокоителна информа-ция; по тази причина ми препоръчаха да направя постъпки за приемането ми в т.н. навремето "Национален център по сър-дечно-съдови заболявания" (сега се на-рича Национална кардиологична болни-ца), именно в прочутата Трета градска болница в София (тази болница навреме-то, при социализмо-комунизма, носеше името на другарката на Тодор Живков,

именно Мара Малеева-Живкова). Лекарят с угрижена физиономия ме посъветва да направя постъпки за приемането ми в тази болница в най-скоро време, за да ми бъде извършено едно сложно изследване, заедно с някаква лечебна процедура (не й запом-них името, сложно беше и го чувах за първи път), която, забележете, по неговите думи била ефективна, сиреч, водела да подобре-ние в 70% от случаите (!). Не посмях да го попитам какво става с останалите 30% - те умират ли? Е, то всички ще умрем все няко-га, безсмъртни няма, безсмъртна е само изглежда човешката глупост, която ни кара да се ядем, да си причиняваме болка и пр.! Та такива работи, проблемът е, че сърцето ми около тия дела, около униженията, които ми се наложи да преживея във връзка с позорното ми изгонване от работа, около напрежението се разхлопа съвсем и сега напоследък се чувствам хептен ужасно, нищо чудно тия всичките дела в един прек-расен момент да станат съвсем излишни – поради "скоропостижното" пренасяне на едната страна, именно на моя милост, в другия, в по-добрия свят!

Нищо чудно да се стигне дотам. Смъртни сме, всички ще умираме, никой няма как да направи сделка с Бога, за да живее безкрайно. Даже и да е министър, даже и да е велик, даже и да е депутат, да не говорим пък за самовластен директор на гимназия, сигурното е, че всички сме все смъртни; да, обаче наркозата на властта явно кара някои да се смятат за безсмърт-ни, едва ли не за богове. Хора всякакви, факт е обаче, че всички ние постоянно забравяме истински важното - и поради тази причина се ядем постоянно за най-глупави поводи, ей-така, щото да се самоизяждаме взаимно е станало нещо като любим нацио-нален спорт. Излишно е да упоменавам, че на моята последна инициатива в тази посо-ка, инициатива за помирение и компромис с войнствената директорка на ПГЕЕ-Пловдив (виж: Мое най-добронамерено предложе-ние за безболезнено излизане от един съвременен крайно заплетен правен, политически, психологически, нравствен и чисто човешки казус; също можете да хвърлите око и на ето това: Продължение на изследванията по съвременния нрав-ствено-психологически казус, сложил се около ситуацията в ПГЕЕ-Пловдив) до този момент няма никакъв отзив или отклик, мълчанието, както сами се досещате, е пълно! Въпреки че вчера във фоайето на съда стояхме на срещуположни пейки и се гледахме с въпросната властваща особа близо два часа – докато чакахме началото на дялото...

Спирам дотук. Не ми се пише по-вече. Имах още нещичко да ви съобщя, то е значително по-оптимистично, но някак ми се отщя да пиша изобщо. Тежко е да се живее в такива условия, изглежда затова толкова рязко ми се отщя. Тежко и да се опитваме

40 да осмислим и проумеем абсурдите, в които ни се налага да живеем. Затова ще спра. Хубавата новина ще ви я разкажа по-нататък. Така става винаги, на хубавото в живота си нямаме възможност да се насла-дим, щото в лошото сме затънали така, че хубавите моменти са нещо като малки ост-ровчета в безбрежното море на злините, в което се носим като продънена лодка. Мно-го сме я закъсали, но за това е виновно нашето собствено съзнание, объркаността, безпътицата, в която пребиваме. Ето заради осъзнаването на тия фатално важни неща аз пиша своите всекидневни почти опуси. Затова, не за друго, ги пиша. Но кой ли ти оценява това... Хубав да ви е денят! Бъдете здрави!

СПОМЕН ЗА "ЖЕЛЯЗНАТА ЛЕДИ"

сряда, 11 февруари 2015 г.

Да поменем и отдадем заслужена почит! На този ден преди 40 години Марга-рет Тачър стана лидер на Консервативната партия! След една година съветският вест-ник "Червена звезда" ще я нарече Желязна-та лейди!

Написа: Здраво Кулев

Виж и това: Маргарет Тачър: Аз съм поли-тик, вярващ в убежденията

ЗА СЕКСУАЛНАТА ОБУСЛОВЕНОСТ НА ФЕНОМЕНА ПУТИНИЗЪМ четвъртък, 12 февруари 2015 г. Над 85% от мъжете в Москва имат проб-леми с ерекцията

Странно съвпадение: точно толко-ва са и поддръжниците на Путин!!! Дали пък няма някаква тайнствена корелация между двата феномена?! :-) То все нанякъде тряб-

ва да избие сексуалната им неудовлетворе-ност на тия хора... ето накъде е избило!

НА СРЕЩАТА В МИНСК – ЕДНА МНОГО ПОКАЗАТЕЛНА СНИМКА четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Без коментар... снимката всичко казва... СЪЗЕРЦАВАНЕТО НА ПРИРОДНАТА КРАСОТА БИЛО ВРЕДНО ЗА... УЧЕНЕТО! четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Учителка във Великобритания заб-ранява на 8 годишни деца да гледат снега, защото той ги разсейва от ученето – и пуска щорите на прозорците, за да не виждат навън. Училищните администратори подк-репят решението, което било в линия с училищната политика за безопасност.

Gayane Minassian , Национална мрежа на родителите

After students were ordered not to go near the snow for the remainder of the school day, a classroom full of eight and nine-year-olds were accused of allowing the snow to distract them, prompting a teacher to close the blinds and ban the class from looking outside.

Виж: UK SCHOOL BANS STUDENTS FROM LOOKING AT ‘DISTRACTING’ SNOW

МЕДИЙНИТЕ И ПОЛИТИЧЕСКИТЕ МЕР-ЗАВЦИ У НАС, РУБЛОФИЛИТЕ ПЕТОКО-ЛОННИЦИ НА ПУТИНСКА РУСИЯ, СА СПОСОБНИ НА ВСЯКАКВИ МЕРЗОСТИ! четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Искрено се ужасих от факта, че БНТ тази вечер се включи в антинатовската и антиевропейската кампания в нашата страна – Цонев (наричан още "Пъпеша") в предаването си "Още от деня" имаше наг-лостта (и то не ще е случайно, разбира се!) да постави въпроса "БЪЛГАРИЯ НА ВЪРХА НА ОСТРИЕТО МЕЖДУ ЕС И РУСИЯ". А сутринта беше дадена думата на агент Гоце да говори в полза на Путинова Русия срещу България! Ей, господинчо, бивш агент на ДС и блюдолизник на мадридския мошеник, не знаеш ли че България е отдавна пълнопра-вен член на ЕС и НАТО?

Написа: Енчо КЪРМАКОВ

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ (Год. VII, 2015, 1 Февруари, Неделя) замина за печатницата

А вие защо не подкрепите единст-вения свободен и изцяло граждански вест-ник в България – като, примерно, се решите на нечувано себеотрицание, а именно като се абонирате за него? :-)

ЗА КОНТАКТИ: angeligdb@abv.bg