ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 13, Год. VII, 2015, 1 Юли, Сряда, Ц. 2 лв.

Не знам, но случващите се с комшиите ни гърци истории мен специално ме навеждат на мисли около това доколко нашите съседи изобщо са христи-янски народ. Християните според своя мироглед са хора, които са склонни да дават на тия, които нямат ("Ако имаш две ризи, дай едната на ближния си"), а не да се натискат да вземат, да получават; имам чувст-вото, че съвременните гърци дотолкова са привикна-ли да вземат (заеми, пари) от другите, да живеят на вересия, че ето, виждате, масово се възмущават, че на тях специално християнска Европа не ще повече да дава, да ги издържа. Мирогледът, свързан с наст-ройката някой да ти дава всичко наготово и да те носи на ръце, да те издържа, мирогледът, свързан с пара-зитирането за чужда сметка, е свързан с най-интимна-та същина на комунизма; да, именно комунизмът е пряка противоположност на християнството, което

пък, както казах, се свежда до готовността да даваш на оня, който няма, който по някакви причини не може да се справи сам, затънал е в беда, в немотия. Примерно инвалидите, които не могат да се справят сами, заслужават да им се помага, но здрави хора да се редят за помо-щи и да искат да живеят на вересия, на помощи, като вземат заеми, които не щат да връщат после, е злоупотреба, е спекулиране, е крайно недостойно и непристойно поведение, нямащо нищо общо с християнските ценности. Имам чувството, че левият или комунистическият ми-роглед е твърде разпространен сред съвременните гърци, смятащи, че допустимо да се живее, да се паразитира за сметка на държавата, а пък самата гръцка държава, виждаме, се опитва да паразитира за сметка на други народи и държави, чрез искането на безкрайни заеми и помощи от страна на държавите и народите от Европейския съюз. (Следва на 2-ра стр.)

Работата на истинския политик и управник се свежда до взема-

нето на най-трудни решения на изключително сложни и тежки проблеми. Недоразумението Ципрас, което сега е премиер на Гърция, с този рефе-рендум ни демонстрира в идеална форма бягството на един менте-политик от тази главна задача на истинския политик, на същинския дър-жавник.

Поуката за нас е да не се подвеждаме повече да си избираме за управници менте-политици, които се разпознават точно по това, че винаги бягат от вземането на тежки, съдбовни решения. А като се вземе тежко решение, тогава трябва да се действа най-решително за провеждането му на практика, в живота. У нас политиците ни постоянно бягат от взема-нето на най-тежките, непопулярни, но затова пък спасителни решения. У нас, ако не сте забелязали, е пълно с менте-политици – дотолкова, че истински политици почти нямаме.

У нас се смята, че заниманието с политика било "лесна работа", което показва колко далеч сме от разбирането на истинското пред-назначение, на същината и смисъла на заниманието с политика, с упражняване на държавната власт.

КАК Е ВЪЗМОЖНО ЦЯЛ НАРОД ДА СЕ РАЗВРАТИ ОТ АНТИХРИСТИЯНСКИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ МАНТАЛИТЕТ НА ИЗПОЛЗВАЧЕСТВОТО?! (От 1-ва стр.)

Та мисълта ми е, че в така и така сложилата се ситуация нашите комшии гърците се държат крайно нехристиянски, опитват се съвсем неоснователно да спеку-лират с добрината, с християнското чувство на Европа, държат се като типично леви-чарски, социалистически народ-използвач, абе с една дума казано, опозориха се изк-лючително много. Нормалните християнски народи се трудят много, тяхното благоденс-твие, техният просперитет е закономерен резултат на труда на собствените им ръце, дължи се на постиженията на собствения им ум, те не искат нищо наготово, изобщо не щат да живеят на вересия и т.н., те прези-рат подобен начин на живот. Такива доказа-но християнски народи са швейцарците, италианците, германците, американците, французите, англичаните и т.н. На такива работливи и умни народи и самият Бог много помага, но ето, мнозинството от гър-ците са се деморализирали, допуснали са съзнанията им да се овладеят от комунис-тическата свинщина, от глупавата страст да хитруваш, да тарикатстваш, да чакаш някой да те носи на ръце, да ти дава всичко наго-тово, да паразитираш за чужда сметка и т.н.

Не съм очаквал, че цял един народ може да се разврати от антихристиянски манталитет до такава степен както това изглежда се е случило с гръцкия народ. Разбира се, зная добре, че и сред гърците има неразвратени, по християнски мислещи, т.е. здравомислещи, нормални хора, които презират въпросните заблуди и тарикатлъ-ци на останалата част от нацията си, допус-нала да се разболее от лявата, от комунис-тическата болест, от тъй глупавата страстна привързаност към паразитирането, към използвачеството, към хитруването и пр. Крайно време е гърците да разберат, че като ядеш и като пиеш трябва да имаш добрината да си плащаш сметката изцяло, също така следва да знаеш, че ако искаш да живееш добре, налага ти се много да рабо-тиш, без жал и самосъжаления да работиш, да създаваш - и тогава ще имаш достойнст-вото да плащаш цялата цена за всичко, едва тогава и ще осъзнаеш, че нищо не може да ти се дава ей-така, заради хубави-те ти, невинни и възнаглички ципрасови очички... БЕЗЗАКОНИЕ С БЕЗЧОВЕЧНОСТ НЕ СЕ ПРЕОДОЛЯВА

Рядко си позволявам да изказвам публично позиции, но днес ще изложа лич-ното си възмущение от случващото се в с. Гърмен и тъй наречената махала „Креми-ковци”:

Преди малко „държавата” събори четири „незаконни” постройки във въпросна-та махала пред разплаканите погледи на няколко ромски семейства. Същата тази държава, която десетилетия имитираше програми за ромска интеграция, но умишле-но държеше тази етническа група в сегрега-ция и задълбочаваща се мизерия с единст-вената цел да си набавя необходимите гласове срещу дребна сума пари и няколко кебапчета.

Днес ние решихме да задоволим низките страсти на една друга група етни-чески „Българи”, лумпенизирана поради сходни икономически процеси и предимно гласуваща за псевдо – националистически формации, обслужващи руски интереси.

Искам да попитам: 1. По какъв начин малтретирането

на най-бедното и нещастно население в Европа ще реши един чисто битов пиянски конфликт, в който далеч не е ясно кой е виновен.

2. Осигурени ли са съоръжения за временно настаняване на хората, които остават без подслон и ако не са – къде смятате че ще нощуват тези деца, които нямат никаква вина, че са родени в мизерия и нищета? Дори това да бяха животни, в цивилизования свят щеше да им бъде оси-гурен подслон и храна, както се прави с бежанци, пострадали от бедствия и крайно нуждаещи се хора.

3. Някой дава ли си сметка, че къ-щите на над 50% от българските села са също абсолютно незаконни, а над 90% от оградите на парцелите, свинарниците, ко-зарниците и кокошкарниците, кладенците им, не отговарят на нормативните изисква-ния. Да не говорим за казаните за варене на ракия, плащане на акциз и др. Няма нито едно селско куче, което да е регистрирано и да се гледа съобразно българското законо-

дателство. Масово се нарушават режимите за носене и съхранение на ловно оръжие. Няма почти нито една законна селска кана-лизация.

4. С какво хотел Дюн и Оазис, пос-троени на дюни в Слънчев Бряг, са по-законни от циганските бараки, строени с адски мъки и къртовски труд с единствената цел да осигурят някакъв подслон на тези хора, оставени без работа.

Написа: Емил Мачиков КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям изця-ло написаното от този човек. Ще добавя само това: беззаконие с безчовечност не се преодолява. Крайно безчовечно е да раз-рушиш къщите на тия хора и да оставиш децата им на улицата. Освен това тия неща не се правят заради грижа за закона, а са провокации с цел засилване на напрежени-ето, на конфликта между българи и цигани. Конфликт, който се нажежава и провокира с оглед дестабилизирането на страната – а това обслужва имперските интереси на една чужда сила: путинска Русия. Тъй че изобщо не са безобидни тия неща. ПРОФ. МИНКО БАЛКАНСКИ БЕШЕ НАГ-РАДЕН С "БЯЛА ЛЯСТОВИЦА"

БЯЛА ЛЯСТОВИЦА ЗА НАЙ-ГОЛЕМИЯ СЪВРЕМЕНЕН ДАРИТЕЛ ЗА БЪЛГАРС-КОТО ОБРАЗОВАНИЕ

"Стараем се да вдъхновим деца да отиват към наука и технология", спо-деля проф. Балкански. Трябва да пазим и почитаме хората като проф. Балкански защото се срещат по-рядко и от бялата лястовица. ЗЛОТО Е ПОСЛЕДИЦА ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА У ЧОВЕКА

3 Как един студент затваря устата на про-фесор

Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти:

– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога? (ОЩЕ >>>)

ПРОНИЦАТЕЛНАТА РЕЧ НА ПРЕЗИДЕНТА СААКАШВИЛИ ПРЕД ООН понеделник, 29 юни 2015 г.

Заслужава да се чуе! ПРАВЕТЕ СИ ЖИВОТА РАЗНОЛИК И БО-ГАТ НА ИЗЖИВЯВАНИЯ – ТОГАВА ИМЕННО ЩЕ ЖИВЕЕТЕ ПЪЛНОЦЕННО! понеделник, 29 юни 2015 г.

От доста време в блога не пиша почти никакви коментари, а само откликвам на някакви публикации по сайтовете; заря-зал съм, поради липса на време и на наст-роение и своя дневник, в който описвам преживелиците си. Забелязал съм, че кога-то не напиша свой текст, посещаемостта в блога ми рязко спада, пък дори и полити-ческите и другите, примерно духовни или свързани с образованието въпроси, по които съм откликнал, да имат голям общес-твен отзвук. Явно много хора са привикнали да четат моите, така да се рече, "животоо-писания", изглежда и с това ще се запомни този блог: за мен преживелиците на една личност в нашето толкова болно време също са нещо значимо, щото в тях именно може да се открият ония истини, които са ни жизнено, дори съдбовно необходими. С човека, с индивида, с личността започва и свършва всичко в този наш живот – от това свое убеждение няма да отстъпя.

Аз не обичам общите теоретизира-ния за "живота и човека" изобщо, за мен значение и смисъл имат само непосредст-вено преживените и конкретни, личностно оцветени събития на всекидневния живот,

благодарение на които се проявява, прос-ветва истински значимото за нас, човеците. В това, което вълнува един отделно взет човек, наш съвременник, се пречупва всичко онова, което по някакъв начин има значение за всички нас, един вид е обществено или граждански значимо. Понеже у нас сме склонни да игнорираме личността и личнос-тното (абе недей така, тия неща са лични, отбягвай ги, нали така ни казват; примерно казваме, че дадени конфликти били имали "личностен характер" и затова не били съдържали "обществен смисъл": глупости, таваришчи, та нали личността е носителят на общественото, социалното!) и по тази причина боравим главно с общи приказки и с абстракции (ний големи теоретици се извъдихме!), по тази причина сме се запле-ли в неразрешими антиномии и проблеми.

Индивидът, личността е онова, ко-ето най-вече има значение, всичко в този наш живот се прави от живи хора, от хора с ново съзнание, в това число и сериозните, същностните промени в големия, в общнос-тния живот. Понеже не сме привикнали да ценим личностите и личностното, понеже не ги разбираме, по тази причина и не можем да оценим кой е автентична личност, кой има автентично личностно отношение; ето на това основание у нас за свои "водачи" и "лидери" си избираме крещящи по личност-ната си несъстоятелност безличия! Безлич-ното общество, обществото, което не умее да цени личността и личностното, ще бъде олицетворявано от безличности, от безли-чия, от мижитурки; толкова е естествено това! (ОЩЕ >>>) ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "ЧЕКИСТ" (1992 Г.), КОЙТО НИ КАЗВА СТРАШНАТА ИСТИНА ЗА КОМУНИЗМА: ЩЕ ВИДИТЕ КАК Е ДЕЙСТВАЛА ФАБРИКАТА НА СМЪРТТА, НАРЕЧЕНА КОМУНИЗЪМ понеделник, 29 юни 2015 г.

Филмът е забранен за показване по телевизията в путинска (кагебистка) Русия. МОЕ ПИСМО ДО ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ понеделник, 29 юни 2015 г.

Тази сутрин реших да изпратя следното писмо до директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Ст. Анастасова:

Здравейте, многоуважаема госпо-жо директор,

Преди две години Ви подарих две свои книги, именно книгите НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА! (с подзаглавие "Есета за освобождаващото образование") и ИС-ТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (с подзагла-вие "Що е академичност и доколко тя има почва у нас?"). Надявах се с тия свои книги да Ви помогна да осъзнаете какви са съв-ременните тенденции и потребности в обра-зованието, но, уви, имам чувството, че изобщо не сте ги прочела, а ако сте ги дори прочела, явно нищичко от тях не сте разб-рала.

Съдя за това от следното: няколко месеца след като Ви подарих тези книги Вие подбудихте Вашата помощничка К.Стоянова

4 да ме даде под съд заради първата книга, да, тя заведе съдебно дяло срещу мен за "обида", която, видите ли, била открила на страниците на книгата ми НИЕ НЕ СМЕ ТУХЛИ В СТЕНАТА!. Две години след като Ви подарих тези книги, с безценната помощ на същата тази своя помощник-директорка (която по съвместимост е и "синдикален лидер") Вие ме уволнихте от длъжността ми на преподавател по философия и гражданс-ко образование в ПГЕЕ-Пловдив. Разбира се, не съм могъл да очаквам чак толкова необичаен ефект от своя подарък.

В тази връзка сега искам да Ви по-моля да ми върнете тези две книги, явно те са безполезни за Вас. Моля да ми ги изпра-тите по пощата, стига да не сте ги вече унищожила. Ако случайно все още пазите тези две книги, Ви моля, ако пък искате, да ги предадете за ползване в библиотеката на училището, може пък те да попаднат на някой учител или ученик, който да се окаже по-възприемчив от Вас към новостите и съвременните подходи в образованието. Ако пък тези "опасни книги" прецените че не бива да попадат пред очите на учител или на ученик от ПГЕЕ-Пловдив, си позволявам да Ви посъветвам да ги изпратите на инс-пекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, която имà добрината да заяви пред пловдивския съд, че изобщо не била запозната с моя преподавателски подход; е, изпратете й тези книги, та да се информира за него, аз там съм го изложил пределно понятно и ясно. Та значи Ви поз-волявам да оставите тези две книги било в библиотеката на училището, било да ги изпратите на г-жа А.Кръстанова – понеже подозирам, че няма да допуснете те да стоят в библиотеката на училището и да могат да се ползват свободно от учителите и от учениците.

Ползвам се от случая да Ви помо-ля все пак да не унищожавате всички ония екземпляри от всички мои учебни помагала и книги, които съм дарил на училищната библиотека в предишните години. Пиша Ви това, понеже един мой бивш ученик ми се оплака, че не могъл да получи интересува-що го мое учебно помагало в библиотеката; предполагам най-вероятно сте наредила те да бъдат скрити – не ми се ще да повярвам, че сте наредила да ги изхвърлят или уни-щожат. Ако смятате, че моите книги и пома-гала са чак толкова вредни и опасни, моля в краен случай да ми ги върнете, но не и да ги унищожавате или пък да изхвърляте на боклука.

С най-добри чувства: А.Грънчаров 30 юни 2015 г., Пловдив

МОЕ УЧАСТИЕ В ПРЕДАВАНЕТО "ДНЕВ-НИКЪТ НА ВЕНЕТА" ПО ТЕЛЕВИЗИЯ 7 ТВ понеделник, 29 юни 2015 г.

Днес ще участвам в предаването на Венета Райчева по канал 7 тв. Темата, по която съм поканен да говоря, е за образова-нието, за училището, за отношенията между учители и ученици, между родители и учи-тели. Тъй че ако някой се интересува от тия проблеми може да проследи моята изява, моето участие в това предаване. УЖАСЕН ГАФ В ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕ-НЕТА РАЙКОВА ПО 7 ТВ, КРАЙНО ГРОЗ-НО, АРОГАНТНО НЕЗАЧИТАНЕ, ОБИДА, НЕУВАЖЕНИЕ И УНИЖЕНИЕ НА ЕДНА ЛИЧНОСТ вторник, 16 юни 2015 г.

Веднага след записа на предава-нето наистина напълно спонтанно записах клипчето, сложено в публикацията под ето това заглавие: Моята спонтанна реакция след днешното ми унижение в предава-нето на Венета Райкова по 7 ТВ. Вкратце казано, случи се следното, което наистина е

много неприятно за мен. Поканиха ме да участвам в предаването, а фактически думата не ми беше дадена: мигновено след като казах две-три изречения (или едно по-дълго, съставно изречение) водещата ме прекъсна, след това се обърна към друг участник, после се включи и трети участник; аз изчаках търпеливо (след като съм бил прекъснат) водещата пак да се обърне към мен. Но не би: в един момент се оказа, че предаването свършва, тя се обърна за последно изречение пак към друг участник! И тъй аз, волно или неволно, в това преда-ване бях представен като същински дебил, който фактически нищичко не можа да каже! Като гледате предаването ще видите, надя-вам се ще забележите това, всички зрители ще забележат невероятния гаф, недопустим за една голяма и що-годе уважаваща се медия. Туй нещо не може да се скрие вече. Та се питам: как е възможно това? И слу-чайно ли стана всичко това или пък, знае ли се, е било замислено, с оглед един привър-женик на новото образование като мен да бъде представен в най-лоша светлина? Този въпрос също е неизбежен. (Прочее, да отбележа: въпросният запис на предаването още не е излъчен, кога ще го излъчват не мога да ви кажа.)

Да допуснем, че е станало случай-но (аз по принцип не обичам конспиративно-то мислене). Ако обаче е станало случайно, примерно защото водещата не е успяла добре да си разпредели времето между различните участници (аз бях допуснат в предаването съвсем последен!) или просто защото не са добре преценили (съобразно времето), че от четвърти участник просто няма нужда (тогава обаче защо все пак ме поканиха?), то въпреки тия неща възниква следния интересен казус: а ще успее ли една нашенска телевизионна звезда (да влезем в стилистиката и терминологията на този тип мислене) сама да почувства и осъзнае гафа си? Да, това е един несъмнен гаф, той има и човешка страна: каниш един човек за участие в телевизионно предаване, той пътува за това нещо от Пловдив за София (единствен от участниците в преда-ването аз само не бях софиянец) и в резул-тат точно на него му даваш едва 15-20 секунди телевизионно време, колкото само да си отвори устата, представяш го като дебил, и след това, сякаш нищо не е било, не му обръщаш и капчица внимание, дър-жиш се с него сякаш не е някаква личност, а е просто един предмет! Ако това недопус-тимо отношение към една личност нашенс-ката телевизионна звезда не може да го почувства и осъзнае (и по някакъв начин не реагира, за да поправи все пак донякъде гафа си), то тогава си правете сметка за психологията, царяща в този животински вид, именно нашенските телевизионни звезди. Е, може нашенската телевизионна звезда да си рече: ами тоя там Грънчаров сам си е виновен, щом като след неговите

5 думи започнаха да се обаждат други участ-ници той защо не се намеси, защо не поиска думата, за да каже все пак нещо, той, моля ви се, си замълча, пък сега, видите ли, друг му бил виновен, че не можа да каже факти-чески нищо?! Може и така да възприема случилото се въпросната телевизионна звезда, не знам, ето, имам повод да разбе-ра, затова и пиша този текст, а не го пиша защото много съм бил, видите ли, обидил; не крия, че оценявам такова едно отноше-ние към моята личност за крайно обидно, за скандално обидно, струва ми се, че е съв-сем естествено нашенската телевизионна звезда да е в състояние да схване какво фактически е станало или се е получило, ако не го осъзнае и разбере, толкова по-зле за нея. Пък има и нещо друго, което много добре се вързва с темата на предаването, тема, по която аз фактически нищо не мо-жах да кажа, въпреки че, предполагам, са ме поканили, защото все пак са искали да разберат моето отношение, моята позиция по нищения в предаването проблем. Ето за какво става дума.

В предаването става дума за не-допустимото отношение на една учителка към личността на един ученик. Майката е възмутена от това отношение и намира сили да заяви емоцията си публично. Ди-ректорката на училището пък обвини майка-та, че тя фактически клевети учителката и т.н. Но темата на предаването всъщност е: защо в рамките на образователната ни система е възможно такова едно крайно грозно отношение към личността на млади-те от страна на образователните чиновници, каквито са и учителите – според каноните на системата. Е, точно в телевизионно преда-ване, в което темата е за недопустимостта на такова едно отношение към нечия лич-ност се демонстрира без капчица неудобст-во едно друго, също не по-малко недопус-тимо и скандално отношение, именно към личността на един от поканените за участи в предаването, именно към моята личност. Водещата Венета Райкова през цялото предаване повтаряше, че "едно време", когато тя била ученичка, такива неща не се били случвали, но, уви, по нейното собстве-но поведение и отношение към тази друга личност, именно към моя милост, може да се съди, че и водещата Райкова (щом явно не усеща недопустимостта на собственото си отношение към тази друга личност) явно е, така да се рече, също такъв един продукт на образователната система, който по съ-щество не усеща, че на дело сам проявява напълно родствено недопустимо отношение към една личност, нищо че в предаването, на думи само и обаче, уж се възмущава, че така, видите ли, не бивало да се отнасяме към друга личност, е, щом ти сам се отна-сяш по същия грозен начин, то това за какво говори? И ето как това предаване без да иска показва, че въпросното изцяло сгреше-но отношение към другата личност, което

битува в рамките на образователната ни система, е така поголовно разпространено, че се стига до парадокса самата водеща да се окаже ярък носител на същото това не-допустимо отношение! Но има и още нещо, което е не по-малко важно и показателно, ще кажа и него и спирам, щото темата е голяма, но едва ли има смисъл аз лично да пиша повече.

Един деец на новото – именно свободолюбивото, уважаващото личността на другия човек! – образование е поканен да участва във въпросното телевизионно пре-даване, пък нещата са нагласени така, че в крайна сметка той нищичко по същество да не може да каже, един вид той е представен като идиот, като олигофрен или като дебил. Подтекстът на такова отношение е ясен: вижте ги пък тия какви са идиоти, за нищо не стават, не може да вземе думата, да се намеси, да каже все пак какво мисли, нали такъв в крайна сметка е подтекстът или внушението, което се цели?! Фактически точно това се получи. Докато там някакъв си млад напорист юрист (!) говореше пълни нелепици, че бляскавото ни, видите ли образование, било съсипано по времето на Костов (!) - аз за първи път в живота си чух тази точно нелепица, която изобщо обаче не впечатли водещата, явно у нас априори се знае, че няма начин за всичко в тази страна да не е виновен тъкмо Костов! – та мисълта ми е, че водещата търпи някой си да дрънка пълни глупости и да хаби телевизионното време за тях, а не показа никакво желание да разпита как мисли по тия въпроси един участник, когото тя все пак е поканила не за друго, да се надяваме, не за да бъде за него разпространено отношението, че е нещо като дебил, а е поканен, предполага се, за да каже какво той мисли по темата. Да, ама не, това какво той мисли за водещата явно е съвсем безинтересно, явно други са нейни-те цели, по тази именно причина, понеже тя все пак е достатъчно опитна, аз смея да си помисля, че има и един друг подтекст в цялата тази история, който лично на мен също не ми е изобщо приятен.

Дали пък не бях повикан за да се погаврят само с мен?! Дали пък водещата Райкова не се е засегнала преди време от някой мой коментар и не е решила да ми отмъсти по един такъв начин? Знаете, в нашенските родни условия комай всичко е възможно да се мисли, знам ли дали такава не е истинската причина нещата да бъдат нагласени по този начин?! Въпросният юрист, който, без капчица смущение, взе думата за да дрънка пълни глупости във времето, което, предполага се, все пак е било отредено за мен, преди предаването разбрах, че бил приближен на предишния вожд и учител на тази телевизия Бареков, той сам не пропусна да се похвали за това пред участниците в предаването, каза го така, че всички да го чуем, даже се чудеше, че изобщо е поканен в това предаване

предвид близостта му с Бареков. Е, покани-ли са го за да насметат мен, още повече че той по начало принадлежи към един човеш-ки тип, който лично на мен съвсем не ми е приятен, не чувствам добро разположение към този човешки тип, щото в него има много черти, които аз оценявам като непо-добаващи за човека, за човешко същество, да се изразя така. Тази точно медия в исто-рията си има моменти, които показват, че тя не се свени да изпълнява какви ли не мръс-ни медийни поръчки, колко му е да спретнат една такава мръсна поръчка и спрямо мен? Още повече че все пак съм известен с доста неща, примерно, тази провокацийка с дрън-кането на нелепици за това, че по времето на Костов било съсипано нашето иначе "бляскаво образование" явно е съчинена таман за мен, аз наистина се бях нагласил да реагирам, когато Райкова изведнъж обяви, че предаването свършва – и даде думата за последно изречение на един участник, не, разбира се, на мен, а на пред-ставителката на МОН. Тъй че, виждате, за един що-годе мислещ човек случилата се вчера история е доста показателна, тя представлява един великолепен казус, имащ вече отношение към нравите, царящи в медийната област, не само към образова-нието, както е на пръв поглед.

Когато аз все пак говорех първото си – и последно! – изречение забелязах в очите на водещата един нескриван несъз-нателен уплах: тя сякаш настръхна от моите думи, предусети, че тоя човек явно – ако бъде допуснат да говори! – ще каже някакви страшни и опасни неща; да, усетих, че тя се уплаши дотам, че изглежда за да не жертва бляскавата си телевизионна кариера несъз-навано в оня момент реши, че на този опа-сен човек не бива да дава повече думата, щото той явно се гласи да каже нещо истин-ско, нещо наистина важно, нещо крайно съществено, а ний знаем, че в нашите ме-дии такива неща изобщо не е прието да се говорят. Та изглежда по тази психологичес-ка и ценностна причина водещата Райкова изглежда се мотивира да се реши на този гаф: повече думата на мен фактически да не я даде, явно в душата й се е настанил такъв именно страх, поради който тя не се уплаши да допусне такова едно грозно, арогантно незачитане, такава една публич-на обида, неуважение или унижение на една личност, която по много причини не може да е приятна на господстващия истаблишмънт и на неговите медийни вестоносци и слуги. Така усетих аз нещата, така ги и представям тук, не мога и не ща да си кривя душата. Затова и така пиша. Изобщо оказва се, че хора като мен явно не сме от този свят, принадлежим на един съвършено различен свят, по тази именно кардинална причина към нас се отнасят така, както се отнесе вчера водещата Райкова без да й трепне окото, представяте ли си какво пък значи това, че на нея изобщо, ама наистина изоб-

6 що не й трепна окото да направи това, което направи. След предаването мина покрай мен сякаш съм нещо като вещ и изобщо не благоволи да каже поне една дума на съжа-ление заради очевидния и толкова показа-телен гаф, който си позволи. Както и да е, разни хора, разни идеали, а пък вероятно не е лесно човек да е медийна звезда от така-ва една величина, нека да имаме предвид, че тези хора носят огромен товар, нека по тази причина да не бъдем прекалено строги към тях, дотам, че да искаме да се държат, моля ви се, като човеци!

Хубав ден на всички ви желая! Бъ-дете човеци все пак, ето това също искам да ви пожелая! И здрави бъдете! До скоро, до нови срещи, аз пак, живот и здраве да е, ще се появя скоро. Трудно на такива като мен могат да им затворят устата, но ето, факт е, че се опитват. И по големите медии, виждаме, го правят твърде успешно. Обик-новено такива като мен съвсем не ги канят, а като се объркат някога да поканят човек като мен, виждаме как се отнасят към него, гаврят се без никаква скрупул с него, което е недопустимо, но у нас, знайно е, всичко е възможно, тъй че няма какво да се чудим на случилото се с мен вчера. Но казусът си го бива де, затова и написах това. Спирам! Друг път – повече...

КОЛКО ВРЕМЕ Е ПОТРЕБНО ХОРАТА У НАС ДА ПРОУМЕЯТ И ОСЪЗНАЯТ ИСТИ-НАТА ЗА ПЪЛНИЯ ПРОВАЛ НА СОЦИА-ЛИСТИЧЕСКАТА СИСТЕМА НА БЪЛГАР-СКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? вторник, 16 юни 2015 г.

"На теория звучи красиво: всичко ще принадлежи на цялото общество, на целия народ. На практика, ако богатствата не принадлежат на никого конкретно, те принадлежат на държавата – пак красиво звучи. Само че какво е държавата? Как да я пипнеш? Държавата – това са държавните структури и органи, с други думи – предста-вителите на народа, или, накъсо казано, бюрокрацията.

Ако социалистите бяха казали отк-рито: ще въведем тотална бюрократизация, кой щеше да ги подкрепи? Затова те упот-ребяват привлекателни термини: национа-лизация, социализация, държавен контрол и т.н. Но от употребата на красиви думи съ-щината не се променя: държавата, тоест

бюрокрацията, не е в състояние да управ-лява ефикасно икономиката. Бюрократът няма интерес да рискува, икономисва, да прави нововъведения. Социалистическото общество бързо обеднява и най-кадърните граждани избягват там, където над тях няма да стои бюрократ, където има възможност да работиш самостоятелно, без да се под-чиняваш на параграфите на инструкциите.

Закон без изключения: ХОРАТА БЯГАТ ОТ СОЦИАЛИЗМА. От всякакъв вид социализъм.

Колкото по-всеобхватна е нацио-нализацията, толкова повече чиновници са нужни за управляването на обобщественото стопанство, толкова по-зле работи икономи-ката, толкова по-бедна е страната, толкова повече хора си плюят на петите.

Съветският социализъм на никого не се харесваше и хората от Запада с през-рение казваха: при вас няма социализъм, при вас има тоталитаризъм, при вас има господство на бюрокрацията.

Така е. Но ако, да речем, на аме-риканците им отнемат земята, магазините и фабриките, корабите и железопътните ли-нии и ги превърнат в обществена собстве-ност, кой ще управлява цялото това иму-щество? Отговорът е един: обществената собственост е държавна собственост, конт-ролирана от държавните структури, тоест от бюрокрацията. Едно гигантско стопанство изисква гигантска армия от бюрократи за управляването му."

Виктор Суворов КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: В сферата на образованието у нас всичко се управлява от образователната администрация или бю-рокрация, тоест у нас в сферата на образо-ванието имаме просто социализъм. Както се провали във всички останали сфери на живота, така социализмът се провали и в сферата на образованието. Колко време е потребно хората у нас да проумеят и осъз-наят истината за пълния провал на държав-ната социалистическа система на образова-ние? СПОРЕД Б.БОРИСОВ НИЕ ТУК В БЪЛГА-РИЯ СИ ЖИВЕЕМ ДОБРЕ, А НАШЕНЦИТЕ В ЧУЖБИНА САМО БАЧКАТ: КАНИ ГИ ДА СЕ ВЪРНАТ ТА И ТЕ ДА СИ ПОЖИВЕЯТ МАЛКО! вторник, 16 юни 2015 г.

Вчера Божеството от Банкя про-вежда среща с българите, живеещи в Швейцария. Срещата не се провежда в посолството, а в някаква сграда, която има два етажа под земята – естествено във втория подземен етаж. На нашенците им е обяснено, че се прави от мерки за сигур-ност. Всички са изненадани защото в Берн министрите си ходят спокойно по улиците и

не си правят срещите в бомбоубежища. Но техните министри не са божествени.

Водещ на срещата е бившата де-путатка от БСП Меглена Плугчиева, която е назначена от Божеството за посланик в Швейцария. Както си знаем комунистите си се поддържат. В дългото си изказване пре-миерът започнал да разправя как в Бълга-рия се строят магистрали, гари, метро, църкви и манастири. Изобщо цъфтим и връзваме под мъдрото МУ ръководство. Казал, че у нас нямаме почти никакви проб-леми. Нашите пътища и нашият асфалт били много по-хубави от швейцарските и той се чудел как никой не виждал това! :-) След това изразил неприятното си чувство, че можел да направи много по хубави лиф-тове, но в БГ МУ пречели еколозите, а в Швейцария понеже нямало еколози :-) и за това имали много лифтове.

Накрая хвърлил бомбата, че наши-те банки са пълни с пари и са много стабил-ни – за разлика от швейцарските. В дебе-лашкия си стил се обърнал към присъства-щите с думите:

- "Ние в България живеем много добре, а вие тук само бачкате. Не мога да ви разбера защо не се върнете че и вие да живеете добре!"

Част от хората са станали и са си тръгнали викайки му "ЛОКУМИ, ЛОКУМИ!". На тръгване Божественият се разцелувал с бившата си съпартийка Плугчиева и обещал днес да се срещне със 105 мощни фирми и да ги доведе да инвестират в България. Така че благоденствайте тук, братя българи, а тези, които са отишли в чужбина, нека да работят!

Написа: Пейо Делчев ЕДНА МОЩНА БЪЛГАРИЯ НА БАЛКАНС-КИЯ ПОЛУОСТРОВ Е РУСКИЯТ ИМПЕРС-КИ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КОШМАР сряда, 17 юни 2015 г.

7 Руска дипломатическа грама от 1914 г.:

"Една мощна България на Балкан-ския полуостров е нашият геополитически кошмар. Тази млада имперска сила, разпо-лагаща с най-могъщата армия в Югоизточна Европа, простряна на две морета, имаща флота и в Черно и в Средиземно море, би могла да овладее и Проливите, и егейските острови. С времето нейната сила ще расте неумолимо. Българите вече са достатъчно мощни за да смажат турците сами, да не говорим за сърби, гърци или румънци. Ние трябва да ги удушим в зародиш - защото една Велика България, съюзник на Герман-ската империя, би станала силата, която би ни детронирала от нашия трон и би отряза-ла достъпа ни до Средиземноморието." ЕТО КАК ИСТИНСКИЯТ РЕФОРМАТОРСКИ УПРАВНИК РАЗГОВАРЯ С МАФИОТИЗИ-РАНИТЕ ПРОКУРОРИ сряда, 17 юни 2015 г.

И ето още една хубава реч на ре-форматора Саакашвили:

ЕТО КАКВО ПОСТИГНА УПРАВЛЕНИЕТО НА НАРОДНИЯ ЛЮБИМЕЦ НА МАЛОУМ-НИТЕ ВОЛОДЯ ПУТИН сряда, 17 юни 2015 г.

Чтобы знать и не забывать:

ЗА ДА НИ ОТКЛОНЯТ ВНИМАНИЕТО ОТ ИСТИНСКИТЕ ВИНОВНИЦИ ЗА НАШЕТО ПОЛОЖЕНИЕ НИ ТИКАТ В НЕПРОХОДИ-МОТО БЛАТО НА РАСИЗМА И НА АНТИ-ДЕМОКРАТИЧНАТА ЕТНИЧЕСКА НЕТЪР-ПИМОСТ сряда, 17 юни 2015 г.

На едно място във фейс-бук споделих мисли на Martin Demerdzhiev, които по моя преценка имат голям смисъл понеже касаят важен български проблем; ето какво пише той, пък по-долу можете да видите и началото на нещо като дискусия по него:

Не може една публикация да се поставя въз основа на нечия етническа принадлежност в 21 ви век. Постоянно че-тем "циганин закла", "циганин обра". Такива статии са по-посещаеми, защото българи-нът търси одушник на злобата си. Нека да кажа, че никъде не съм виждал толкова много злоба както у нас. Никъде не съм чувал за руска етническа престъпност, нито за мексиканска, нито за някаква друга. Чу-вал съм за мафия, но не и за етническа престъпност. У нас това е станало нормален маниер на говорене. Защо? Защото искат да ни отклоняват вниманието от истинските виновници за положението ни. Правят го по примитивен, расистки начин и мнозинството от хората се възпламенява моментално, първично, без предварителен мисловен процес. Без да си зададе въпроса "Къде е полицията?", "Къде са институциите?". Тук някой не си върши работата или не е спосо-бен, или не желае, или не му дават. И какво правим? Грабваме телата? На това ни въз-питава възрожденската доктрина от преди

150 години, която учим в училище като универсална ценност. Ангел Грънчаров сподели публикация на Martin Demerdzhiev с думите: Точно така е, а не бива. Трябва да се мисли, не трябва да се поддаваме на манипулациите – та сами, от глупост, да си подпалим чергата... Ivan Marinov каза: "Възрожденската докт-рина" не възпитава етническа омраза, а презрение към робската наклонност на българина. Четете Ботев. Не турчинът е виновен, а малодушният и послушен бълга-рин. Нека не преувеличаваме ролята на ученото в училище. Ще Ви дам скорошен пример от моя ученически живот. Позволих си да рецитирам Ботевата лирика пред класа, но реакцията бе вяла и обидно без-различна. Не така стоят нещата с просташ-ките провокации на сексуална основа. Хич не говорете за етническа омраза, породена от идеал, който в никакъв случай не след-ваме. Не. Разединението между етносите е сериозен проблем, който не е отклонение на вниманието, за разлика от други, изкуствено създадени полемики. Martin Demerdzhiev каза: Възрожденската риторика е нещо от 19-сти век. От други времена, които са имали своите проблеми, които са в голяма степен различни от се-гашните. Не казвам, че тя не трябва да се учи. Напротив. Просто трябва да се разг-лежда и осмисля от дистанцията на време-то, в което живеем. Така можем да я разбе-рем по-добре, като нещо изживяно. В мо-мента в обществото липсва разбиране на демократичните ценности. Не само от мла-дите хора. Нещо повече. На тези ценности се гледа с известна доза ирония и дори презрение. Те не са разбрани, не са осмис-лени и за това се отхвърлят от обществото ни. Това ни пречи изключително много да заприличаме на съвременно общество. В същия момент възрожденската риторика наднича от всеки ъгъл. Образованието набляга на нея, всички патриотични органи-зация я използват за своя доктрина. Много хубаво само, че тя не разглежда историята ни обективно. Разглежда я романтично. С повече патос от колкото факти. Всяко едно време съдържа своите илюзии. Ако разг-леждаме обществото си като жив организъм трябва да разберем, че тогава то е било дете. Да то е постигнало много пораснало е, надживяло е себе си. Сега трябва да се изгради наново, защото комунизмът ни върна пак в първи клас. Трябва да прочетем историята си отново и да си извадим поука. Да разберем демократичните ценности като основа на обществото ни. Изглежда, че това ще е много мъчен процес. Ivan Marinov каза: Съгласен съм, историята идеализира и митологизира определени периоди от националното ни развитие, ала

8 не така стоят нещата с културните дейци от съответните времена. Та нима Алеко не бленуваше за демократично и развито об-щество в брилянтните си фейлетони? А съществува разлика между патриотизъм и национализъм. Както Ботев казва, патриоти сме само в кръчмата, а аз ще допълня – и под юргана, когато сме си вкъщи и псуваме всичко живо, ама без да правим нещо, за да го променим. Не знам дали процесът ще е мъчен или просто невъзможен – в това отношение съм песимист. Ако обществото ни е дете, то неговото развитие е спънато и гръбнакът му пречупен. Предполагам, под възрожденска риторика разбирате онази, описвана от Щастливеца. А се опитваме да приличаме, заради което взехме и пороците на Запада, като пластични операции и разв-рат, но без да сме се лишили от суеверията и селяндурщината, (нищо обидно към хора-та със селски произход, почти всички сме такива) завещана ни от нашите деди. Няка-къв мелез се получава и, напълно открове-но, аз не вярвам в него. Ангел Грънчаров каза: Г-н Demerdzhiev, казвате, че комунизмът ни бил върнал в първи клас – що се касае до развитостта на демократичното съзнание на народа – или развитието на неговото съзнание за свобо-да. В първи клас обаче съзнанието на деца-та е чисто и свежо, докато "общественото съзнание", което ни подари комунизмът, за жалост е изцяло порочно, извратено, изкри-вено, в него всичко е тъкмо наопаки на дължимото, на подобаващото. Много по-лесно е да се развие едно чисто, свежо и непорочно съзнание – отколкото да се леку-ва съзнанието от тумора, какъвто по естест-вото си е комунизмът. Само тази ми е забе-лежката. Иначе с всичко друго съм напълно съгласен.

Ето, в наше време е пълно с хора (аз ги наричам комуноиди) които са с дотам изкривено съзнание, че по никой начин не могат да осъзнаят и признаят своята опоро-ченост и ощетеност: за такива и свободата, и демокрацията са нещо крайно нежелано, опасно и вредно. Те открито мразят атмос-ферата и на свободата, и на демокрацията, и на суверенната и пълноценна личност, в която единствено могат да виреят и свобо-дата, и демократичния манталитет на сво-бодния човек. Комунизмът успя да ни пода-ри този отпадъчен човешки, с извинение, продукт на историята, който е невъзможно да бъде "превъзпитаван", щото тази екзис-тенциална изкривеност и непълноценност по дълбокото ми убеждение не могат да се лекуват.

Най-страшното е, че тази изкриве-ност в душите се възпроизвежда и у голяма част у младите, които са продукт на социа-листическата система на образование, която до ден днешен си господства необез-покоявана в българското образование. Такива не изпитват респект към другата

личност, нито уважение към нейното право на индивидуалност, на различие, на сувере-ност. За такива всичко, що не "мисли", с извинение, като тях, е "враг", подлежащ на унищожение.

Аз лично не вярвам, че на такива озлобени заради непълноценността си "човешки творения" може някак да се по-могне да се завърнат при човечността. Това за мен е твърде съмнително. Но едно е сигурно: че ще пречат колкото могат на човешкия и духовния възход на родината ни.

ОСЪДЕН НА ГЛАДНА СМЪРТ УЧИТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ ЗАПОЧВА ДА ПИШЕ СЪВ-РЕМЕНЕН ФИЛОСОФСКИ, ПСИХОЛОГИ-ЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОМАН В СТИ-ЛА НА СОКРАТ И ПЛАТОН сряда, 17 юни 2015 г.

Вчера в канцеларията на Окръжен съд в Пловдив разбрах, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив Ст.Анастасова (чиято запо-вед за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив, където съм работил дълги години като преподавател по философия и гражданско образование, беше отменена от Окръжен съд) по никакъв начин не се е вслушала в призивите от моя страна за разумно реша-ване на спора и все пак е обжалвала това решение пред... Върховния касационен съд! Каквото беше по силите ми с оглед да пре-дизвикам все пак диалог аз направих, друг е въпросът, че моите предложения и инициа-тиви не са намерили никакъв отзвук в съз-нанието на въпросната администраторка, която в мое лице продължава да вижда явно "народния враг", подлежащ на пълно и безжалостно унищожение. Другият вариант за тълкуване на поведението й е, че тя най-вероятно няма друг избор - понеже е прину-дена да изпълни докрай политическата поръчка за моята ликвидация; а кой й е дал въпросната поръчка всеки сам може да разбере като вземе предвид ето тези доку-менти: уволнен съм само седмица (на 19 май 2014 г.) след като публикувах в блога си (на 12 май 2014 г.) следното: Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!"

Това е публикация от понеделник, 12 май 2014 г. На следващия понеделник, 19 май, на мен ми е връчена заповед за уволнение от назначената тъкмо от прави-телството на Б.Борисов, от неговия минис-тър на образованието и науката С.Игнатов директорка. Какво е това, нима е "чиста случайност"? Едва ли е така, особено като се вземе предвид, че моя милост е един от най-последователните критици на управле-нието и на Б.Борисов, да не говорим пък за другите управления, това на "царя", на Станишев, на Орешарски и другите там ченгесарски мутанти. Политическата поръч-ка за моето съсипване, разбира се, е дадена значително по-рано, с оглед изпълнението на поръчката да бъде "законово оформена"; за целта близо две години се води непости-жима от ума на непредубедения човек реп-ресивна кампания по моето личностно и професионално дискредитиране, с оглед уволнението ми да бъде представено имен-но като "законно"; за обезпечаването на тази кампания е мобилизиран съответният административен ресурс от страна на МОН. Срещу мен се води яростна, груба, чисто милиционерска и ченгесарска по същината си кампания, увенчана с обжалваната от мен пред съда заповед за моето уволнение, която именно вече беше отменена от съда.

И ето, поведението на подсъдима-та администраторка е дотолкова нелогично и необяснимо по друг начин освен че тя е била призована да бъде моята политическа екзекуторка, с оглед да се отблагодари за назначението си на този пост. Да, защото ако мотивацията й беше друга, след произ-насянето на съда в моя полза тя би следва-ло да се позамисли и да преоцени поведе-нието си; но не би, ето, никакви хуманитар-ни, човешки съображения не й оказаха никакво влияние, от което следва, че в дълбините на съзнанието й нейното пове-дение се детерминира от желязната повеля за "политическа целесъобразност"; да, аз в такова ирационално поведение и отноше-ние съзирам една нескривана политическа озлобеност и жажда за мъст. За да открия доколко тези мои допускания са резонни аз си позволих да си направя малък експери-мент, примерно, написах следното писмо до Радан Кънев (виж: Второ мое писмо до Радан Кънев с молба за съдействие по важен личен въпрос, имащ и голям об-ществен смисъл), който, знаете, е парт-ньор на Б.Борисов по днешното реформа-торско, така да се каже, правителствено мнозинство; това, което ме интересуваше, вече го знам, мълчанието на Р.Кънев имен-но потвърждава правотата на допускането ми. Странното пък поведение на министъра на образованието и науката проф. Танев е толкова красноречиво, че повече от това не може да бъде: министърът не смее да даде ни най-малък знак, че е проявил каквото и да било отношение към фрапантната и скандална история, което за мен е такова

9 ярко потвърждение за правотата на допус-канията ми за политическа основа на кам-панията срещу мен, че повече от това не бих могъл да си и пожелая! Да, понякога мълчанието е много красноречиво и казва много повече от каквото и да било говорене. А тук всички упорито мълчат, което именно и показва, че така издават тъй строго пазе-ната тайна: а именно, че заповедта за моето съсипване и унищожение иде от много високо място, от най-високото, предпола-гам, място. Само когато става дума за власт, за заплаха за нечия власт, единстве-но тогава може да се прояви такава страш-на ирационална жажда за отмъщение, която иначе е непонятна и необяснима: за някой хора лакомията за власт е толкова голяма, че нищо не пречи пътят им до нея да бъде осеян и подравнен с много трупове. И какво тук значи някакъв си там политически бло-гър, който просто трябва да бъде смачкан както се мачка някаква досадна муха, нали така? Разбира се, моята пълна изолация от медиите (която се спазва така стриктно, че нито една медия не си позволява да я на-руши, даже ембаргото над Първановия обидчик Иво Инджев беше смекчено, но моето остракиране е пълно и се спазва навсякъде, сякаш съм най-злия враг не само на днешния, но и на режимите от последни-те години. На фона на това остракиране какво може да значи там някаква си безо-бидна репресийка с позорното изгонване на този така крайно неудобен човек от работа, с оглед поне да миряса като го поставим най-накрая в условия да бъде принуден да умре от глад?!

Да, ето сега беше задействан точ-но този вариант: доубиването ми по този грозен начин. Да умре от глад, да бъде ликвидиран в агония този непоносим "наро-ден враг" Грънчаров - изглежда точно този изход го желаят ония, на които моето съ-ществуване с нещо явно много пречи. За-щото, знайно е, аз бях уволнен по параграф, който фактически ме лишава от преподава-телски права, аз повече не мога никога да си намеря работа като учител, а ето, щом цели 32 години съм работил само това, явно нищо друго и не умея. Това, че тия, които трябваше да изпълнят политическата по-ръчка по моето унищожение, ме изкараха "пълен некадърник" и "изцяло негоден за системата" са смешни неща, но те имат съдбовно значение: вече никой директор на училище на работа няма да ме вземе, а пък ако се намери някой, който да дръзне, да допуснем, да реши да ме вземе, мигновено на него ще се обади инспекторката по фи-лософия (тя също всеотдайно спомогна да бъда изгонен от училище, тя също има неоценими заслуги за съсипването ми!) и ще го "посъветва" да размисли малко. Да, тия напълно идиотски, непостижими от никой ум неща се случват в нашата уж съвременна, европейска, демократична и толерантна, с извинение, България!

Ако директорката Анастасова беше проявила човешкия такт да признае неиз-бежното и да изпълни решението на Окръ-жен съд за моето връщане на работа, то това беше единственият начин да убеди хората около себе си, че е способна и на чисто човешка реакция. Оказа се обаче, че на подобна изява на човешкото, предпола-гам, пречи... политическата поръчка, която, както казахме, е обрасла около онова също-то вездесъщо желание за власт. Когато се стигне дотам да не ти трепва окото от това, че твоят опонент (когото ти си възприел като заплаха за тъй любимата ти власт) може да бъде невъзвратимо убит или умо-рен, съсипан до смърт, то тук вече имаме нещо патологично: не е човешко чак толкова силно друга личност да бъде мразена. Зна-ем, че в предишните славни години на ко-мунизма да бъде убита една личност е било толкова често срещано, че просто за това вече не се и говори даже; то е било възпри-емано като нещо "съвсем естествено". Даже тази човешка патология, това уродство е стигало дотам убитите врагове да бъдат давани за... храна на... прасетата!!! (Тия неща са се случвали в концлагера "Белене", където, знаем, са държали тия "най-зли врагове на народа", незаслужаващи никаква милост!) Аз лично, като страстен изследова-тел на човешкото, не съм очаквал, че този манталитет обаче е още съвсем жив и може да се активира – при определени условия. Ето, стигнахме до рецидиви, които изцяло възпроизвеждат въпросната комунистическа ненавист към другата личност, към другояче мислещия човек: примерно, беше написано и изпратено до Върховния касационен съд подобаващото за 1950-та година "разгромно писмо на възмутения колектив", в което се заяви дума по дума, че "колективът", видите ли, изпитвал "страх, ужас и кошмар" при мисълта, че "толкова лош човек" – същински "народен враг"! – като Грънчаров може да бъде върнат на работа! Да, и до такива перверзии и дивотии се стигна, вижте, пог-леднете с очите си ако смятате, че тия неща не са възможни в наше време: Открито, но инак свръхтайно писмо на "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив срещу "народния враг" и "злодей" Ангел Грънчаров.

Знаете ли какво, аз нямаше да ре-агирам никак и щях дори да се примиря с участта си ако го нямаше едно решаващо за моята борба обстоятелство: тия хора, които се държат по такъв алогичен и безнравст-вен начин са учители и възпитатели на нашите деца, на българската младеж!!! Давате ли си сметка какво пък означава това, давате ли си сметка колко скандално е пък това?! Едва ли си давате сметка щом като до този момент някак не сте реагирали за да изразите възмущението си. Всички, който разбират, упорито мълчат. Мълчат по една-единствена причина: понеже ги е страх. Страх ги е да не бъдат репресирани и

тормозени като мен. Който не мълчи, той ще пострада. Читателите на този блог знаят добре историята на уволнения преди мен друг учител от ПГЕЕ-Пловдив инж. Калин Христов, той има късмета да бъде уволнен даже и преди "толкова лошия Грънчаров" по една причина: понеже на учителски съвет има доблестта да се провикне веднъж:

- Моля ви се, колеги, какво толкова е направил този Грънчаров, човекът си има мнение и ги пише в блога си каквото мисли, какво има толкова да се ядосвате: ами пишете и вие ако мислите различно?!

След няколко месеца той беше уволнен; е, той си има и други "непростими грехове", примерно, беше кандидат за ди-ректор и основен съперник на директорката Анастасова в "конкурса" за директор. Е, той беше уволнен по най-грозен начин, заведе съдебно дело и съдът (включително и пос-ледната инстанция, именно Върховният касационен съд!), разбира се, го възстанови на работа. Той се върна на работа със законно съдебно решение и директорката пак го уволни! Сега този човек се жалва в Комисията за защита от дискриминация. А вторият път беше уволнен по причина на това, че има доблестта да стане мой свиде-тел и на двете съдебни дела, които аз водя: "колективът", по думите на директорката, бил силно разочарован от това, че той се бил съгласил да бъде свидетел пред съда на "такъв човек като Грънчаров". Тези съ-щите думи са били казани и на друг един мой свидетел: бившият директор инж. Вене-лин Паунов, човек най-уважаван в целия град. Защото той години наред ръководи това най-престижно училище на ниво, което едва ли някога отново ще бъде постигнато.

А в последните няколко години училището с всеки ден запада и запада: защото директорката общо взето няма време за друга работа освен да планира, организира и провежда съответните репре-сии срещу другоячемислещите и после да се занимава с безчислените съдебни про-цеси срещу нея. Да, така не се ръководи едно образователно и възпитателно учреж-дение. И то в нашето толкова напредничаво време. Но това г-н министърът на образова-нието и науката проф. Танев дори и да го знае прекрасно вече не смее даже и да помръдне: носи се слух, че въпросната административна особа имала протекции и връзки, които стигали дори до... г-н Божест-вения от Банкя!!! Как в такъв случай минис-търът да посмее да реагира някак – опази Боже пък подобаващо?! Виждате, че нещата станаха съвсем дебели. Спирам дотук. Нещата, мисля си, се изясниха и влязоха в система. Голяма работа, че някой си там Грънчаров цял бил да умре, видите ли, от глад.

Преди месец изтече една година от моето уволнение и аз вече съм без ни-какви средства за съществуване, без никак-ви доходи. Това директорката на ПГЕЕ-

10 Пловдив прекрасно го знае. Съпругата ми, също учителка, също е без работа, тя, гор-ката, от години страда заради мен: като на мен не можеха да отмъстят, на нея обаче отмъщаваха колкото си искат. Тя работи където намери по заместване, за няколко месеца само и после отново шут – и на трудовата борса. И това директорката на ПГЕЕ-Пловдив го знае прекрасно. И въпреки това обжалва съдебното решение за моето връщане на работа във Върховния касацио-нен съд, прекрасно знаейки, че там съдеб-ното дяло ще се проточи поне до Нова година. Шест месеца аз ще бъда без никак-ви средства за съществуване. Лишен съм де факто от преподавателски права и на друго място аз работа не мога да си намеря, даже и да бъде обявено място за учител по фи-лософия, мен никой директор няма да се осмели да ме вземе на работа. Дали ще бъда уморен от глад за шест месеца? Дали този пъклен план ще се осъществи? Разби-ра се, че ще се осъществи: "какво тук значи някаква си личност"?! Това комунистическо "Какво тук значи някаква си личност" нали го знаете, нали ви е известно то? Е, този страшен комунистически девиз, благодаре-ние на който са били убити толкова много хора, явно продължава да владее нечии съзнания. Какво от това, моля ви се, че ще умре някакъв си там Грънчаров като го оставим шест месеца без никакви средства за съществуване?! Ами да мре, щом иска да бъде личност?! Ако се беше пречупил, ако беше паднал на колене да ни моли за по-щада, ний можехме и да му простим, но той ще ни съди, така ли?! Е, щом се мисли за личност, нека да мре, майната му, той си е виновен! У нас личност да бъдеш не е поз-волено, у нас се иска да бъдеш безличник - и тогава ще ти дадем правото да вегетираш безкрайно. Но личност да бъдеш у нас е изцяло забранено. Точка по въпроса! Ясно ли е как стоят нещата още у нас? Ако не ги знаехте, разбрахте ли ги най-сетне?!

Спирам дотук. Пиша това нещо и наистина умът ми не го побира как ще до-живея до момента, в който Върховния каса-ционен съд се произнесе по съдебното дело. Поне шест месеца (ако съдим по съдебното дело на Калин Христов) ще се бави произнасянето на последната съдебна инстанция. Идея нямам как да оцелея до този момент, никакви средства за същест-вуване нямам. Скоро май ще ми се наложи, така и така ще гладувам, да обявя гладна стачка поне, знам ли какво да правя: така и така ще се гладува, поне една гладна стачка да обявя, та да умра поне малко що-годе почетно. Пред очите на целия свят да умра. Нека да видят до какъв край самозабрави-лите се властници докарват честните хора в България, които имат проклятието да не са мижитурки, а да са някакви личности. Зара-ди което именно и биват наказвани така безпощадно: с гладна смърт. Да, никак не си представям как ще живея в близките месе-

ци. При това още водя две съдебни дела (другото е пак срещу въпросната директор-ка, то е за клевета, следващото му заседа-ние е на 22 юни, идващия понеделник), аз вече нямам как да плащам и непосредстве-ните разходи за адвокати (адвокатите ми не са от Пловдив и трябва да им плащам също така и пътните разходи с дневни за шофьор и т.н.) Ужас, същински кошмар ме чака в близките месеци! Даже и пенсията по инва-лидност, която получавах, ми беше спряна благодарение на усилията на въпросната администраторка: тя писа до ТЕЛК, ходи там, какво ли не направи, е, в резултат поне успя да ме лиши и от инвалидна пенсия, заслугата й за това е голяма! Е, поделя си тази заслуга с министър Москов де, и той, в интерес на истината, спомогна, но има и друга помощ, докато бях на работа си полу-чавах инвалидната пенсия, но като ме увол-ниха, скоро след това и от пенсия бях ли-шен! Както и да е, родната ни бюрокрация, сами виждате, е способна на какви ли не подвизи!

Хубав ден ви желая! Простете за това, което ми се наложи да прочетете, е, вие сте могли и да не го четете де, повечето от практичните хора у нас нима ще имат търпение да прочетат есе, в което става дума за толкова незначително нещо, а именно, как една личност, моля ви се, бива убивана! Не, нямаме време да четем исто-рии за такива незначителни неща! Какво, личност ли? "Какво тук значи някаква си там личност" - молим ви се?! Нищо не значи. Да мре като му е толкова акъла, като не знае как да живее, като не се нагажда към силни-те не деня, като не им сторва подобаващите поклони, нали така се живее у нас?! Е, щом той не умее да живее така, да мре, голяма работа, че бил умрял! Колко много народ мре в тази наша България, та за някакъв си там Грънчаров ли ще зажалим сега? Е, ще ви описвам ден по ден оттук-нататък как ще протича моето умиране в пълното безпари-чие, което въпросните другарки и другари ми организираха така старателно. Да, ще продължавам да пиша и да публикувам всеки ден своите истории, както досега съм го правил. Ще продължавам да пиша до момента, в който имам сили да натискам клавишите. И докато дишам ще продължа-вам да пиша. Ще опиша убиването си без да спестя нищо. Както, прочее, навремето и моят учител Сократ е направил, нали знаете това?

Както и да е, чао и до скоро! Прос-тете ако има нещо. Ако пък въпросната г-жа Анастасова, директорката, се е засегнала нещо от моето писание, ето, моля, няма проблеми, да каже къде греша, да напише мнението си, да ми го прати, ще го публику-вам без проблем. Същинска загадка за човечеството е що се твори в нейната глава по този повод! Какво не бих дал за да раз-бера това! Аз, прочее, за много неща се досещам, щото имам съответната психоло-

гическа проницателност. А, дали да не взема да напиша нещо като "роман", в който да се опитам да представя нейните мисли по повдигнатите тук от мен въпроси? Това също е идея, а, какво ще кажете, ето сега ми дойде в акъла тази идея. На гладно на мен много ми идват какви ли не идеи, като се наям, идеите ми изчезват, но когато съм гладен, идеите ме връхлитат като... да не казвам като какво точно! Та в принудително-то гладуване, което ми престои, нищо чудно да почна да пиша и такъв един роман. Тъй де, да изтълкувам въпросното тъй многоз-начително мълчание, какво ми пречи да сторя и това? Леле, каква страхотна идея ми дойде на акъла, нямам думи! Е, ще пиша роман тия дни, шоуто, тъй да се рече, ще продължи, уважаеми дами и господа! Ще подражавам на учителя си Сократ до пос-ледния си дъх, изглежда точно такава ми е била съдбата. Какво да правя, древните философи твърдят, че човек от съдбата си не може да избяга. Е, ще я приема без никакви съжаления.

Та значи решавам: ще пиша нещо като диалогичен роман, в който основните герои ще са умиращият гладуващ философ, умиращият учител по философия, който умира, щото е осъден на гладна смърт от нашата тъй мъдра образователна бюрокра-ция и, на второ място, ще се опитам да претворя на хартия мислите на онази, която го е осъдила на смърт, която е изпълнила поръчението на властителя от Банкя да умори въпросния философ от глад, щото той, видите ли, е дръзнал да не се поклони на неговото величие. И тъй и тъй ще пиша роман, налага се да включим и величието от Банкя като негов герой, а, какво ще кажете, нема начин да не го включим и него! Е, романът май започна да придобива вече контурите си, леле, какъв страхотен роман може да се получи?! Почвам да се ентусиа-зирам вече, ще пиша диалогичен философ-ско-психологически и политически роман за последните дни на един философ, на един учител по философия, който образовател-ните бюрократи са осъдили да умира от гладна смърт. Ще видим какво ще се полу-чи, аз романи до този момент не бях писал, но какво ми пречи и да пропиша де?! Ще опитам като едното нищо, от глад човек на всичко може да се окаже способен. Та да видим, днес цял ден ще мисля и ще видя какво ще направя, но идеята ми се появи и, сами виждате, почна да набира сила, дори плът и кръв, така да се рече.

Леле, каква хубава работа ми се отвори тия дни, в които бях в нещо като творческа криза! Бравос! Еврика!!! До скоро, простете, но се увлякох, гладът ми действа стимулиращо на творческия порив! Бравос, това изглежда не са го предвидили другари-те, леле, какъв пропуск?! Таваришчи, нап-равете нещо, бавната гладна смърт за тоя Грънчаров е нещо опасно, ето, той почва да

11 пише сега пък роман! И кой знае как ще ни опише?!

Таваришчи, направете нещо, уско-рете смъртта му, нека да умре по-бързо, щото оставим ли го жив да започне да пише роман, кой знае как ще ни опише пък там?! Затуй – да мре по-бързо, нема ли начин да го блъсне некоя кола там, на тротоара?! Айде де, ще ми пише романи той, виждате ли какви ги забъркахте с тоя проклет буржо-азен либерализъм, таваришчи милиционе-ри?! Що не го убихте по-ефективно, а? Виж-дате ли какви ги сътворихте?! Милиционер-ски дебилизъм неден! Само аз ли ще ви оправям?! Само аз ли ще мисля?! ... (Следва продължение. Романът, който замислихме, почва да се пише, както виж-дате, сам, което е прекрасно! Ще го напи-шем, колко му е! Чао засега!) ЕТО ЗАЩО ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ БЮРОК-РАТИ У НАС ТОЛКОВА ЗАЛАГАТ НА СТРАХА, ЕТО ЗАЩО В БЮРОКРАТИЧНА-ТА НИ ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА СТРАХЪТ Е НЕЩО КАТО ДВИГАТЕЛ сряда, 17 юни 2015 г.

"Средството на бизнесмените са ценностите. Средството на бюрократите е страхът."

Айн Ранд

С ПРОПАГАНДНИ ЛЪЖИ И МАНИПУЛА-ЦИИ КРЕМЪЛ ОБРАБОТВА МАСОВОТО СЪЗНАНИЕ ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ЗДРАВО-МИСЛЕЩИТЕ – С ОГЛЕД СКЪСВАНЕ С ИДЕИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПЪТ НА РУ-СИЯ четвъртък, 18 юни 2015 г. Кремъл прилага психологията на мани-пулатора, а това е психология на убиец

Прави се подготовка на общест-веното съзнание за изолацията на ина-комислещите и окончателно скъсване с

интелигенцията и идеите за европейския път на Русия

Професор Елена Соколова, ръко-водител на катедрата по невро и патоп-сихология в Университета „Михаил Ломо-носов” коментира пред „Новая газета” видеозаписи от политически дискусии на водещите телевизионни канали в Русия. И дори тя, запозната с всички способи за психологическа защита от масирана ма-нипулационна атака твърди че гледането им е било „мъчение”.

- Защо има толкова много хора, които лесно се поддават на манипула-ции?

Социалната реалност става все по-сложна, непредсказуема и плашеща със своята неопределеност. А телевизията освен това нагнетява и страхове, умишлено довеждайки хората до състояние на хаос и паника.

В ситуация на силен стрес са въз-можни „повреди” в механизмите на рацио-налното мислене. Хората лесно се уподобя-ват на тълпата, където действат архаични инстинкти, най-прости емоции на „заразява-не” и еднообразие. Човешките и личностни-те черти се размиват. Хората очакват и жадуват да открият „силните личности”, които ще им предложат „ред и успокояващи мечти”.

- Това, което внушават телеви-зиите трудно може да бъде наречено „успокояващо”. Достатъчно е да си спомним за тиражираната от първи канал (руската държавна телевизия – бел. ред.) страшна лъжа за тригодишно момченце, разпънато на кръст в Славянск от укра-инците.

Манипулаторът не мисли за това, какво ще се случи с човека, той се отличава с емоционална студенина, безсърдечност, своеобразна тъпота.

По същината си, психологията на манипулатора е психология на убиец. Кога-то арестуват убиец на местопрестъпление-то, те не припадат, не се обливат в сълзи, а спокойно разказват за случилото се, показ-ват на специални кукли как са душили, насилвали, клали. (ОЩЕ >>>)

НОМИНИРАХА ИВАН КОСТОВ ЗА ШЕФ НА БНБ! четвъртък, 18 юни 2015 г.

ДСБ номинира Иван Костов за шеф на БНБ. (Dimitar Stoyanov) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесна идея! Ако това се е сетил да направи Радан Къ-нев, то ще опрости голяма част от грешките му. Костов заслужава да стане шеф на Народната банка, та поне един наистина кадърен и разбиращ икономист да има в екипа, ръководещ многострадалната ни държавица. НЕ ЦИГАНИТЕ ОБРАХА ДЪРЖАВАТА, ТЕ НЕ ПО-МАЛКО ОТ ВСИЧКИ НАС СА ЖЕР-ТВИ НА ПРЕСТЪПНАТА ПОЛИТИКА НА КОМУНИСТИТЕ И ТЕХНИТЕ СЛУГИ И МУТАНТИ! четвъртък, 18 юни 2015 г.

Ето по-долу можете да проследите продължението и, така да се рече, "завръз-ката" на дискусията, която публикувах вчера под следното заглавие: За да ни отклонят вниманието от истинските виновници за нашето положение ни тикат в непрохо-димото блато на расизма и на антиде-мократичната етническа нетърпимост: Ivan Marinov каза: Господин Грънчаров, едва ли ще се вслушате в скверните думи на един млад човек, несъгласен с брутално-то Ви поведение, ама ще пробвам: научете се, за Вашето собствено удовлетворение, да четете повече с мисъл и разум, отколко-то с автоматичното и смехотворно, инфан-тилно оплюване на ония, низшите и жестоки хорица, които нямат олтар на Ангел Грънча-ров, чието име да споменават няколко пъти дневно. Разберете, о, велики боже Грънча-ров, има и атеисти по отношение на Вашата нескромна и нахална особа!

12 Martin Demerdzhiev каза: Съгласен съм г-н Грънчаров. Изразът, който използвах е неподходящ, че комунизмът ни е върнал в първи клас. Комунизмът ни постави на мяс-то, където никога не сме били преди. Не ни е "върнал". И не сме само ние в тази ситуа-ция. Щом германците срещат трудности с възстановяването на източна Германия, където вече са потънали 2 трилиона евро и все още територията на бившата ГДР изос-тава значително, значи изводът е, че кому-низмът се плаща в най-голяма степен от хората с демократично мислене в общест-вото. Излиза, че можем да вървим напред само ако вземем "комуноидите" на гърбове-те си и то против волята им. Иначе сме обречени да потъваме. Martin Demerdzhiev каза: Иван, под "въз-рожденска риторика" имам предвид онази агитация на възрожденците спрямо населе-нието, която е характерна за епохата на българското възраждане. За да не се впус-кам в прекалена полемика ще се позова на Любен-Каравеловото: "Свободата не ще екзарх, иска Караджата!". В днешно време свободата иска екзарх. В днешно време има нужда от общество, което се гордее повече с библиотеки, университети, наука, духовни ценности. И не толкова с наздравици с черепа на Никифор, с военни успехи или с империалистични идеи. Възприемането на "греховете на запада" е нещо, което показва истинското състояние на обществото, което не знае как да използва свободата си. То го е имало и през комунизма, само че е било потискано по изкуствен начин. Когато поста-вим нещата на реална основа действител-ността изплува на повърхността и става очевидна. Ангел Грънчаров каза: Страхотен отговор сте написал, уважаеми г-н Demerdzhiev, като имам повече време ще Ви отговоря подобаващо, темата ми се струва хубава, заслужава си да я обсъдим по-внимателно. :-)

Ivan Marinov каза: Вторият отговор ме удовлетворява отчасти. Да, тези наклоннос-ти са били потискани изкуствено, но ето един напълно сериозен въпрос: как да бъ-дат трайно и окончателно преодолени? И нещо също важно: имаме ли ума и волята да понесем свободата, сиреч, достатъчно отговорни и разсъдливи ли сме? Вероятно ще ме опровергаете, но твърде рядко може

да бъде намерен мислещ и достоен човек, какво остава за масата. Прокламираме свободата, но през последните 25 години тя е оказвала пагубно въздействие върху нас. И от лошо – към още по-лошо. Колко време и как трябва да бъде оползотворено, за да укрепне и нещо хубаво в тоя публичен жи-вот? Мога да Ви кажа, че родителите на моето поколение са далеч по-образовани и мислещи от нас, възпитани именно в онзи изкуствено наложен режим. Засега нашата свобода е произвол. Никакъв контрол и самоконтрол. Никаква отговорност към собствената личност и към бъдещето. На-къде? Но наблюдавам нещо зловещо: прог-ресивно нарастват националното ни мало-душие и обожанието към сатрапите. Ето как аз виждам нещата. Довчера викахме: "Да живее кралят!", днес умря и дойде времето на новия господар и оповръщането на ста-рия. Навярно това е някаква здраво вкоре-нена традиция, та става съвсем непосилна задача отделянето на демагозите от чест-ните, почтени човеци. И в това се състои един съществен, дори, според мене, фун-даментален елемент от грозната ограда на упадъка. На никого не вярваме. И в същото време реагираме на първичното, на атавис-тичното, защото не се изисква разсъдък, а само инстинкти. Те са присъщи за всички, но това не е вярно за мисълта. Зародишът на мисълта ни е даден даром, но сами трябва да го отгледаме, за да вкусим неговия плод. А един нищожен процент от нацията не стига.

Ангел Грънчаров каза: Чудесно предста-вяне на психологията на типичния комуно-ид: "... Прокламираме свободата, но през последните 25 години тя е оказвала пагубно въздействие върху нас. И от лошо – към още по-лошо..." Щом има свобода – значи настъпва пълен упадък и също така вселен-ски катаклизъм: без проклетата свобода комуноидите явно се чувстват прекрасно! Страх от свободата и отказ от собствената личност (която се жертва в угода на някакви втълпени догми за "най-правилното мисле-не", което се свързва с митологията за "толкова добрия комунизъм") – това са опорните точки на масовата комуноидност, с която трябва да се справяме някак ако искаме да вървим напред.

Няма особен смисъл да се разго-варя с комуноиди щото мисленето им е изцяло нездраво, те всичко възприемат и тълкуват наопаки на реалното, на истинско-

то. Те живеят в един друг, лъжлив, фантас-тичен, изцяло илюзорен свят, формиран в болното им съзнание около идиотската теза, че без комунизъм (сиреч без робството!) човечеството, видите ли, неминуемо пропа-да. Свободата за комуноида е нещо като отрова, няма по-страшно нещо за него – и затова такива идиоти изпадат в същински бяс при гледката на един свободомислещ човек.

Всичко, що не мисли в рамките на тъй бедните представи на комуноидността е "зъл народен враг", който подлежи на не-медлено унищожение. Това са болни хора, хора с болни души. Това са кухи хора, или, още по-добре казано: "социални животни", чиято човечност е атрофирала, е била изядена от комуноидността. Ето заради такива (които за жалост са мнозинство у нас) и обществото ни като цяло е болно. И по тази причина тъпчем на едно място, не прогресираме особено, затъваме в малоду-шие и слабост. И сме лесна жертва за ония враждебни на свободата и на свободния свят външни, чужди сили, които мечтаят за реставрация и тържество на патологичната комуноидност в пределите на т.н. "жизнено пространство" на тъй уродливата путинист-ка Руска империя. Roksana Arsenieva каза: И НА МЕН МИ НАПРАВИ МНОГО СИЛНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ ТОЗИ АБСУРДЕН РАСИЗЪМ, ТАЗИ ПУБ-ЛИЧНА ДИСКРИМИНАЦИЯ И КСЕНОФО-БИЯ, АКО Е ТУК, В ЕС, това е много под-съдно. ТЕЗИ, КОИТО РАЗПРОСТРАНЯВАТ И НАСЪРЧАВАТ КЪМ ЕТНИЧЕСКА ОМРА-ЗА и ВРАЖДА ГИ ВКАРВАТ В ЗАТВОРА за подобни публични изяви. НЕ ЦИГАНИТЕ ОБРАХА ДЪРЖАВАТА И ТЕ не по-малко са ЖЕРТВИ КАТО ВСИЧКИ НАС ОТ ТАЗИ ПРЕСТЪПНА ПОЛИТИКА. В нито една държава това е допустимо. Това определе-но ОПИРА е до култура, образование и манталитет. Или сте се побъркали в БГ, но знайте: не циганите са виновни че някой се тресе от подобни расистки психични забо-лявания! Ангел Грънчаров каза: Госпожо Арсение-ва, напълно съм съгласен с Вашата теза, само ще си позволя да я преформулирам ето как: не циганите обраха държавата, циганите не по-малко от всички нас са жерт-ви на престъпната политика на комунистите!

Престъпна политика тъкмо на ко-мунистите и на техните подлоги, слуги, на техните ченгесарски мутанти: "царят", раз-ните му там догановци, сидеровци и пр., чак до ден днешен подвизаващи се във властта. У нас комунистите и техните довереници фактически не са изпускали властта (като изключим два кратки периода (1991-1992 г., няколкото месеца управление на правител-ството на Филип Димитров и периода на управление на правителството на Иван Костов, което извади страната от причине-

13 ната от комунистите катастрофа в 1996-1997 г.), те на няколко пъти обраха целокуп-ния ни народ и окрадоха цялото национално богатство на страната. Та затова не трябва да говорим общо за някаква хипотетична "престъпна власт", престъпната власт у нас е властта на комунистите и техните полити-чески слуги или мутанти.

А ония, които си играят с огъня и сеят етническа омраза, провокирайки кър-вав етнически сблъсък у нас, такива наисти-на трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона: още повече че те обс-лужват външни, именно руските имперски интереси. Русия няма да миряса докато не ни накаже жестоко за "предателството", а именно, че се откопчихме от нейната смър-тоносна примка и че тръгнахме с цивилизо-вания, със свободния, със западния свят – че се върнахме в Европа, че тръгнахме с Европа, че държим да останем с Европа, с модерния и развит западен свят. Сега за нас най-важната задача е: всичко, що е свястно, читаво, българолюбиво, свободо-любиво и проевропейско у нас да си обеди-ни силите с оглед да устоим на бруталния руски натиск!

Щото Русия, повтарям, няма да миряса докато не ни извади от Европа и не ни натика пак в своята толкова уродлива имперска сфера, в която цари пълно неза-читане на човешката личност, на свободата на индивида, на човешките права, в която върлува страшна мизерия, безпътица, най-зъл реваншистки милитаризъм, цари ужасна ксенофобия, някаква зверска омраза и ненавист към всичко различно, към всичко мислещо, към всичко, което иска да живее свободно, да развива талантите си и да общува с другите хора на чисто човешка основа.

Да устоим на бруталния руски на-тиск е главният български въпрос на нашето време! Няма да допуснем руските империа-листи да ни откъснат от Европа и да ни натикат в своята гнусна имперска кочина, в руската тюрма на народите! ДА УСТОИМ НА БРУТАЛНИЯ РУСКИ ИМ-ПЕРСКИ НАТИСК Е ГЛАВНИЯТ БЪЛГАР-СКИ ВЪПРОС НА НАШЕТО ВРЕМЕ! четвъртък, 18 юни 2015 г.

Нещо, което държа да изведа на преден план и един вид да кажа на въз-

можно най-висок глас – понеже е много важно, понеже е съдбовно важно по моя преценка; ето за какво става дума:

Ония, които си играят с огъня и се-ят етническа омраза, провокирайки кървав етнически сблъсък с циганите, такива про-вокатори и подпалвачи на гражданска война у нас трябва да бъдат наказвани с цялата строгост на закона! Още повече че те обс-лужват външни, именно руските имперски интереси. Русия няма да миряса докато не ни накаже жестоко за "предателството", а именно, че се откопчихме от нейната смър-тоносна примка и че тръгнахме с цивилизо-вания, със свободния, със западния свят – че се върнахме в Европа, че тръгнахме с Европа, че държим да останем с Европа, с модерния и развит западен свят. Сега за нас най-важната задача е: всичко, що е свястно, читаво, българолюбиво, свободо-любиво и проевропейско у нас да си обеди-ним силите с оглед да устоим на бруталния руски натиск!

Щото Русия, повтарям, няма да миряса докато не ни извади от Европа и не ни натика пак в своята толкова уродлива имперска сфера, в която цари пълно неза-читане на човешката личност, на свободата на индивида, на човешките права, в която върлува страшна мизерия, безпътица, най-зъл реваншистки милитаризъм, цари ужасна ксенофобия, някаква зверска омраза и ненавист към всичко различно, към всичко мислещо, към всичко, което иска да живее свободно, да развива талантите си и да общува с другите хора на чисто човешка основа.

Да устоим на бруталния руски им-перски натиск е главният български въпрос на нашето време! Няма да допуснем руски-те империалисти да ни откъснат от Европа и

да ни натикат в своята гнусна имперска кочина, в руската тюрма на народите!

ТЕМАТА НА ДНЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБ-ЩЕСТВЕНА ТВ Е: четвъртък, 18 юни 2015 г.

ФРАГМЕНТ ОТ ИЗЧЕЗНАЛИЯ В МИНАЛО-ТО ЖИВОТ четвъртък, 18 юни 2015 г.

"На чешмата", картина на художни-ка Антон Митов от 1899 година. "At the Fountain" painting by Anton Mitov 1899. Bulgarian national dress (Българска но-сия) МЪЖЕ, НЕ СЕ СТАРАЙТЕ ТОЛКОВА – ПРОСТО НЯМА КАК ДА УГОДИТЕ НА ЖЕНИТЕ! петък, 19 юни 2015 г.

КАКЪВ Е ИДЕАЛНИЯТ МЪЖ?

Неотдавна бил открит магазин, в който жените можели да си изберат и да си купят мъж. На входа висяла табела с пра-

14 вилата на работа на магазина със следното съдържание:

(ОЩЕ >>>) ОЩЕ ЕДНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ЗАДЪЛ-БОЧАВАЩАТА СЕ РУСКА ИМПЕРСКА И МИЛИТАРИСТИЧНА ЛУДОСТ петък, 19 юни 2015 г.

Вижте как лесно руските танкове се предвижда да завладеят Варшава, Пра-га, Берлин, Париж, Лондон и... Вашингтон! ЗАФАЩАМЕ ДА ПИШЕМ ПСИХОЛОГИ-ЧЕСКИ И ПОЛИТИЧЕСКИ РОМАН С ОГ-ЛЕД ДА ОБОГАТИМ БЪЛГАРСКАТА ЛИ-ТЕРАТУРА И ДА ПОСТИГНЕМ ТЪЙ КОП-НЯНОТО НЕЙНО МЕЖДУНАРОДНО ПРИЗНАНИЕ петък, 19 юни 2015 г.

Оня ден ми дойде в главата екст-равагантна, направо лудешка идея, именно да започна да пиша... "роман": Осъден на гладна смърт учител по философия започва да пише съвременен философс-ки, психологически и политически роман в стила на Сократ и Платон. Да, съвсем случайно ми хрумна, а аз съм такъв човек, че уважавам, ценя "случайните хрумвания", идеите, които се раждат в душата ми; ако

един човек не цени това, което душата му ражда, ако обижда по този начин душата си, то има възможност тя в един момент да почне да става безплодна, да престане да ражда; тъй че следва да ценим творческите възможности на душата си, колкото и скромни да са те. Ако ценим "продуктите", които ражда душата ни – това, което се ражда, сиреч, е живо, естествено, че не може да бъде "продукт", то по-скоро е твое "дете", "чедо", "рожба", "плод", както искате го наречете, но "продукт" положително не е; вероятно усещате, че употребих думата "продукт" в един ироничен смисъл! – та значи ако уважаваме и обичаме това,което душата ни ражда, то ние ще я ентусиазира-ме тя да продължи да ражда, нея ще я обземе още по-голяма страст да ражда, да се изявява творчески; така ми се струва на мен; но ако обиждаме душата си, ако не ценим нейните рожби, убеден съм, че спо-собността й за раждане ще пресекне в един момент.

Както и да е, тази тема – за ражда-нето на душата – ония, които познават философията ми (и са чели книгите ми: чакай и аз да се направя малко на по-важен!) добре знаят, че ми е сред любими-те, по нея много съм писал и, както забе-лязвате, още ми се пише. Но тук само подх-върлих това, хайде да вървя нататък, да не задълбавам, дето се казва, в тъй привли-чащата ме тема за раждането на душа. Апропо, моята концепция за ученето, за обучението на младите, за образованието е центрирана именно върху този момент, именно как да спомогнем за това и техните души да почнат да раждат, щото главният дефект на сегашната ни образователна система е че продуцира (тук производната на думата "продукт" е съвсем на мястото си!) неплодовити души; да, душите на ог-ромната част от младите, дето са минали през месомелачката на системата, изобщо не могат да раждат, тази велика способност на душата ни е била поразена и убита, това всъщност е най-голямото престъпление на въпросната система, тя произвежда инди-види с неплодовити, нераждащи, неспособ-ни да раждат души, сиреч душите на нейни-те "продукти" са все един вид скопени, им-потентни, ялови и т.н. А нераждащите души са толкова скучни и нежизнеспособни, ох, представа си нямате колко те са скучни, банални, безинтересни, сиви и т.н.! (Абе, казаха ми, че в моите изяви, в които говоря, примерно в телевизионното предаване "На Агората..." прекалено често съм бил употре-бявал това проклето "... и тъй нататък...", сега забелязвам, че и при писане съм за-почнал да го употребявам, ааа, така не бива, ще трябва да внимавам, щото започ-вам да ставам смешен, един зевзек, гледам, за да ме захапе, започна да ме нарича "Г-н "Така нататък", даже лъже, че такъв ми бил прякорът, той може да лъже, но като едното нищо мога да си изработя такъв един пря-

кор, затуй наистина трябва да престана с това "и тъй нататък", грозно е, тъпо е, не знам как ме е прихванало, прочее, много е интересно да се вникне повече защо един човек в някакъв момент почва да злоупот-ребява с някои думички, по-конкретно с този израз, аз тия дни ще напиша нещичко и по този въпрос, за мен лично се вижда интере-сен, имам нещо на ума по този повод, но нека то да узрее, ще видим какво ще се получи.) Но да вървя нататък, да престана да се отклонявам, думата ми беше за прос-ловутия роман, който ми хрумна изведнъж да пиша, а я вижте докъде чак стигнах с тия отклонения или асоциации!

Връщам се на идеята ми за писане на роман. Тя, прочее, при мен не е нова. Между другото казано, в юношеските си години писах един роман, трябва да се поровя в архивите си в родния ми дом, там има някъде една тетрадка, в която съм правил опити да пиша... "роман", да, именно роман, не повест или нещо друго. И то дори любовен роман писах тогава, какъв друг роман да пише млад, жизнен човек та тия тинейджърски години ако не роман за лю-бовта?! Но като го писах този роман - в страхотно чувство се намирах тогава, неве-роятно силно чувство ме беше обзело, още си спомням, то си е живо това чувство у мене и досега! - да, та значи като го писах тогава, стигнах до такива душевни бездни, че в един момент сякаш се уплаших... и престанах, захвърлих романа, той явно тогава се оказа не по силите ми; но добре си спомням, че в онази тетрадка има и план, и герои, и всичко, даже и доста бях напред-нал във въплощаването на замисъла си, както се казва. И ето, сега на стари години пак решавам да пиша... роман, което е признак, че се вдетинявам, а, нали така излиза?! щото като съм бил на 15-16-17 години съм си бил още дете, тогава е могло да пиша такива неща, да се занимавам с глупости, но на моите сегашни години това съвсем е непростимо; другари мои добро-желатели, вземете този текст и непременно го дайте в съда като писмен документ, че индивидът Грънчаров е почнал да изкрейз-ва, може пък да убедите съдията, че не съм наред психически, аз и такова съдебно дяло водя, нали си спомняте, това дяло, прочее, ще се състои този понеделник, дето идва, та затова се сетих за него; тъй, другари, не пропускайте този шанс да защитите съвсем идиотската си теза, че Ангел Грънчаров "не е наред с акъла", че е с "разстроена психи-ка", как да не е луд, как да не е с объркана психика човек като мен, който има известен творчески потенциалец, пише много, много говори, много работи, много щури идеи му идват в главата, зафанал се е с такива очебийни идиотщини като тази да издава философско списание, да издава друго списание за младите и т.н., абе такъв като мен си е направо за психиатрия, другари, как можахте да проспите момента овреме

15 да ме натикате в психиатрията, да бях оти-шъл там, та да си почина малко, пък и да си поговоря с хората там, щях като едното нищо да основа философски клуб там, такива страхотни разговори щяхме да си водим, там, в психиатрията, хората са много интересни, с богати души са, не са като идиотите, като баналните хорица, които са извън психиатриите и никога няма да имат шанса да се разболеят психически, щото поначало душите им са така бедни, че прос-то няма какво да се разболява! :-) Ох, страшно изречение сътворих, майната му, да стои така, няма да го пипам, казах, че трябва да уважаваме нещата, които душата ни ражда, нека да си спазвам правилата.

И тъй, ще пиша роман на стари го-дини. Между другото, аз вече нарекох вед-нъж "административен роман" цялата тази сага, цялата тази административно-съдебна епопея, която се разрази в последните години във връзка с моите преживелици в това епично време, което аз със скромните си силици под формата на дневник се опи-тах да фиксирам, да съхраня някак. Да, това само по себе си е същински роман, и то наистина епичен, е, сега ми остава само още малко усилия за да го завърша някак, да увенчая задаващия се (дали?) негов завършек подобаващо, достойно, съответс-тващо за тъй дълбоката му и вдъхновяваща негова епичност, психологическа дълбина, екзистенциална ироничност и не знам си какво още, щото тия истории са така богати, че повече от това не могат да бъдат. Аз не мога да не споделя тук, че, предполагам, пред очите на моите "опоненти" (да ги наре-чем все пак така, макар те да се възприемат като "войни", като "стражи" на "правдата голяма", а пък мен ме възприемат, знайно е, като "най-зъл народен враг и злостен наро-ден изедник"!) разгръщащата се епична история или сага с тия литературни реми-нисценции (дето блещукат в блога ми всеки ден сътворявани неуморно от мен) неумо-лимо е довела дотам те безброй пъти да съжалят, че изобщо са се зафащали да воюват с мен, да, убеден съм, че отдавна са станали, дето се казва, пишман, щото ето какво мощни творчески сили пробудиха у мен, че аз в един момент, след като писах какви ли не административни шедьоври, именно жалби, доклади, изложения, открити писма и пр. (и ги писах така вдъхновено, че разчупихме решително тъй мухлясалите рамки на административното текстопроиз-водство!), после като на тази база написах сума ти книги за реалната ситуация в обра-зователната сфера, за която имах тъй богат жизнен матр`ьял, взет директно от непос-редствената действителност, писах какво ли не още, статии, есета, поредици, в един момент като ме уволниха пък ми подариха така щедро толкова много време за твор-чески занимания, че аз тогава вече направо се олях, дето се казва, ето, за едно годинка написах четири-пет книги (!), да не броим

всичко друго, станах нещо като "фабрика за текстове", и ето, накрая стигнах до гранди-озната идея да напиша вече същински роман, щото всички ония словесни форми, дето ги опитах, се оказаха наистина тесни за онуй море, за онзи океан, дето кипи в душата ми! Ох, и това изречение успях някак да завърша, щеше да ме изцеди, леле, каква грандиозна идея ме е овладяла, направо не знам дали ще издържа, но едно знам, че нищо не може да задържи тази идея да си стои кротко в съзнанието ми, няма такава сила, която да може да я удър-жи, ето, за мен единственият изход е този: сядам да пиша роман, та белким някак се освободя от този велик смисъл, дето се ражда в душата ми! Майчице, ами ако от този колосален смисъл, дето кипи в душата ми вземе, та се роди един... шедьовър, тогава, кажете, какво ще правим, ами ако за този шедьовър един ден вземат да ми дадат някаква литературна награда, е, не тук, в България де, кой пророк е признат в своето отечество, но в чужбина, примерно, ами ако вземат да ми дадат един ден... Нобелова награда за тоз роман, ако той ме изстреля до върховете на славата, тогава какво ще правят моите "проятели-доброжелатели", които са все с литературно образование, дали няма да стане така, че да се отпочне след моето награждаване една поредица от... самоубийства, а, таваришчи, дали пък нема такава именно опасност?! Да почвам ли да пиша аз своя роман или вие сами ще... проговорите най-сетне, щото ако си спомняте аз реших да пиша роман само защото вие продължавате упорито да мъл-чите и моя милост, като човек, причастен към психологията, силно се заинтересувах от това що става във вашите главици, ето по тази една-единствена причина дръзнах да се изфърля и да се похваля, че почвам като едното нищо да пиша роман. Е, сами решавайте сега, ето я съдбовната дилема, пред която сами се поставихте: или почвате сами да говорите, ама истински, не само като пишете смешни разгромни писма до инстанциите, ами почвате да пишете и говорите истински, както подобава, ето както аз правя това, влизаме в дебат, и то съвсем демократичен, ако това стане, аз, разбира се, спирам да пиша начеващия се роман, ако обаче продължите да мълчите като източни божества, ако продължите да се инатите и да си траете, почвам да пиша романа си и в него ще вложа аз самия ва-шите собствени най-потайни мисли, оооо, бъдете уверени, че мога да го направя, недейте да си мислите, че не мога, ще се получи, предупреждавам ви, страхотен шедьовър, ако по този начин ми изкарате една международна литературна награда, сами ще сте виновни за моя възход на ли-тературното поприще, на себе си тогава се и сърдете! Е, майтапя се бе, аз прекрасно знам, че вие обичате литературата толкова много, че по тази една-единствена причина

и мълчите така упорито, просто искате да ме подтикнете да напиша въпросните ше-дьоври и по този начин заедно да имаме заслугата за очертаващия се най-голям философско-психологически и политически литературен успех на нашето тъй свидно отечество, нали точно такава е истината, познах ли? Познах ами, как няма да позная, разгадах защо така упорито мълчите, аби ний, родствените души, дето обичаме епич-ната и класическа литература нема начин да не се подкрепяме, нали така? Е, затуй, да се разберем така, нали сте съгласни: давате ми карт-бланш да пиша сократичес-ко-платонов-кафкиански диалогичен роман, от ваше име и с ваше съгласие, с оглед да обогатим българската литература и да постигнем тъй копняното от нас, почитате-лите на литературата, нейно закъсняло международно признание – нали така се уговаряме? Що казахте? Мълчите ли? То, знайно е, мълчанието също много говори, то говори повече от самото говорене, това вий го знаете, нали така? Е, това исках да чуя, приемам съгласието ви, получено с мълча-ние, е, вий ще мълчите, аз ще говоря от ваше име, ще пиша де, но то е все същото.

Ох, ами като требва, ще пиша, де-то се казва, ще се пожертвам за науката, за историята, за България, за целокупното человечество, което заслужава очертава-щия се шедьовър в стила на Сократ, Пла-тон, Достоевски, Кафка, Йовков и прочие, и так далее, и така нататък, и ала-бала, и тинтири-минтири...

Има много други въпроси, дека требе да ги обсъдим, но то наведнъж сичко не може да се обсъжда, каже и напише. От само себе си се разбира, че с оглед подоба-ващо да обезсмъртим подвизите на нашия тъй любим народен кумир и титан от Банкя ще се наложи и него да представим най-достойно в романа, с което, разбира се, ще му отдадем длъжното, щото не може нещо велико в отечеството ни да се случи без неговото решаващо участие, нали така, нема да се излагаме сега?! Пък то и реално така си и стана де, седмица след моето тъй патетично и правдолюбиво писмо до г-н Борисов аз бях уволнен (!!!), това, естестве-но, не може да бъде чиста случайност, щото ний добре знаем, че г-н Премиерът (тогава баш не беше премиер де, по времето на написването на писмото, той тогава само се гласеше пак да става премиер, щот, пред-полагаме, му се е усладило!) та значи ний добре знаем, че г-н Борисов обича да чете сичко, що се пише за неговата особа, чете сам, пък му и докладват сичко, пък и ний сами му го пратихме лично на него туй писмо по надлежащия начин, тъй че нема начин да не го е прочел туй историческо писмо, е, предполагаме, че, силно ядосан от тая страшна неблагодарност към неговите титанични подвизи и заслуги г-н премиерът е дигнал слушалката, звъннал е на когото требва и така е било набързо уредено мое-

16 то уволнение само след седмица. Ще каже некой: не може така да се фантазира бе, Грънчаров, засрами се, може ли да си тол-кова прост човек, пък макар че си философ: та ти си един нищо и никакъв даскал по философия, а г-н Премиеро е нещо като... цела галактика спрямо теб, ти си едно ни-що, една прашинка, он е цела комета, цела вселена, он е сичко, как може изобщо да ти мине тая идиотска мислъ, че Он, представя-те ли си, с целото си величие ке се занима-ва с тебе, нещастнико неден?! Можем, можем да си го представим, щот ний знаем добре, бидейки психолози, че г-н премиеро не е толкова прост, колкото изглежда, он мисли вече за историята, а такива като мен... "бълхи" или "въшки" кат мен, дето си позволяват да излизат на челото му, разби-ра се, че заслужават да бъдат размазани без пощада! Както и да е, ний ще обосновем всичко както требе да е, всичко ще се наре-ди подобаващо, както е задължително да бъде за един литературен шедьовър, като тук требе да отбележим, че предвид обяве-ното вече наше намерение да пишем роман, и то политически, с главен герой г-н преми-еро, роман, в който ще участват и другите лица от елита (министъро на образование-то, нема как, също ще участва, г-н Цвета-нов, като пръв приятел и изповедник на г-н премиеро, разбира се, също ще участва, оттук-нататък се очертават да участват и други важни лица от нашата народна мили-ция и така нататък!) та предвид сичко това се очертава съвсем реалната възможност предвиденото до този момент мое убивание чрез гладна смърт да бъде заменено с некакво по-ефективно и най-вече по-кардинално бързо убиване, примерно, какво пречи некоя кола да ме блъсне най-кротко както си се движа да тротоара?! Та в тази връзка моя милост е длъжен да почва да пише романа колкото се може по-скоростно, с оглед да изпреварим тия събития, които, разбира се, ще имат за цел да предотвратят тъй нелицеприятното за историята предста-вяне в тоз роман на нашия пръв и толкова обичан ръководител, народен кумир, ти-тан и така нататък, просто думите не ни стигат да кажем що он представлява за нашата толкова блажено живееща си под мъдрото му водачество нация. (Нали чухте какво он посъветва наште сънародници, дето не живеят, а само бачкат в Швейцария; он ги посъветва да спрат да бачкат, да се върнат у нас, тука – та да си поживеят и те поне малко!)

Ще спра дотук, че се изморих от писане. Ще направим епичен роман на нашето време, ще вложим целия си твор-чески потенциал, силата на въображението даже тук не е толкова нужна, щото самият живот, дето се казва, не тепсия сервирани ни предлага сички неща, просто се иска време да бъдат описани подобаващо. Ето, цяло лято се оказва, че ще пиша тоз роман. Аз смятах да си завърша книгата по фило-

софия на любовта, ама на, не било съдено, тоз роман изпревари сичко и прие несъмнен приоритет пред всичко. В него, разбира се, нема да пиша толкова за некакви си там училищни директорки, за техните одъртели смешни приятелки и пр., са тех ще пиша малко, таман колкото требе, но акцента ще поставим върху истински великите неща от нашия съвременен живот, нема да се изла-гаме сега, а тия велики неща ще ги увенча-ем с описание на мощните телеса и непод-ражаемата душа на нашия народен титан, дека е любимец на целата народна милиция (освен на народецо, на тъпия народец де, простете за думата, но е пълно със същинс-ки чукундури сред нашия народ, нали това не можете да го отречете, как да ги нарече човек такива?), на целия ченгесариат на ДС е любимец он, дотам, че имаме чувството, че г-н премиеро и народен титан просто е творение на този същия ченгесариат (ний тази теория сме а развили вече, просто я припомняме тука) и така нататък. Спирам да пиша с туй толкова изразително и така нататък, което показва само едно нещо: че човек като мен, дето разполага с такава плодовита душа, има толкова много мисли, че просто нема време да ги изрази, било устно, било писмено, поради което му се налага постоянно да казва и така нататък, сфанахте ли сега що значи туй толкова натрапчиво и така нататък? Оня зевзек, дето се опитва да ме бъзика с него дали изобщо може да сфане това? Майната чу ако не може, аз пиша за тия, дето могат да сфащат...

Хубав ден на всички! Спирам с пи-сането, че имам друга работа. Вервам, че ще станете ентусиазирани първи читатели и дори съавтори в този мой начеващ се днес роман, нали така ще направим пак? И вий можете да давате идеи, да направим един хубав роман, да отсрамим нашта родна литература и поезия, дето страда от такова безплодие! Е, щом требе, ще ги отсрамим, колко му е? Нема да се щадим, нали така, щом идеята ни е велика, требва да я осъ-ществим колкото се може по-добре. Чао и до скоро! ЕВРОПЕЙСКИТЕ ПОРОБИТЕЛИ НИ ОТ-НЕХА И ПОСЛЕДНАТА ЧАСТИЦА ОТ БЪЛГАРСКАТА НЕЗАВИСИМОСТ – РОД-НИЯТ МРЪСЕН ВЪЗДУХ! петък, 19 юни 2015 г. Европейските поробители посягат и на въздуха ни, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Европейската комисия завежда дело срещу България и Белгия в Съда на Европейския съюз заради трайно високите равнища на фини прахови частици, които са сериозен риск за общественото здраве. За това съобщават от пресцентъра на комиси-

ята в четвъртък (18 юни). Така Белгия и България станаха първите от общо 16 дър-жави, срещу които ще бъде заведено дело по този проблем.

От комисията посочват, че въпреки задължението на държавите членки да гарантират добро качество на въздуха за населението, в продължение на няколко години на много места има проблеми в това отношение. България от години оглавява класацията за най-мръсен въздух в докла-дите на Европейската агенция по околна среда, на които се базират решенията на ЕК, а редица български градове са първен-ци по замърсен с ФПЧ въздух. (Дневник).

По-добро доказателство за право-тата на борците срещу европейското иго досега не бях срещал. Едно към едно като при турското робство! Турските поробители, както всички знаем, са налагали данък вър-ху раята че им диша въздуха. Поне така съм чувал.

Ето че и европейските поробители се опитват да ни цакат с въздуха. Ще ни карат да си плащаме, като ни осъдят за лошия въздух в Европа, където ни приеха без референдум само и само да ни е зле и да пъшкаме от гнета на Брюксел (а Брюксел пък ще съди Брюксел за същото, но за тези глобалисти това не е проблем, даже така им се пада, щом поощряват трансграничното преминаване на въздуха).

Както се вижда, прав е Сидеров и подобните борци за освобождение от евро-пейския гнет. Европейските чиновници ни се бъркат за въздуха, а какво остава за другите ни прекрасни дадености, които искат да ни отнемат и постепенно да ни задушат. После ще заменят въздуха ни с евтин внос на ГМО въздух от Европа и с консервиран въздух от САЩ.

С тази задушаваща българщината хватка европейските поробители искат да ни хванат за гърлото, за да си мълчим пред западната агресия, която се отива да ни отвее от благотворното руско влияние.

Предлагам да се противопоставим с масова акция ”Чисти ръце за мръсен въз-дух”. В края на краищата европейските лицемери най-напред ни накараха да си удушим бизнес като забраним на туристите най-голямото им удоволствие - пушенето в заведенията за обществено пушене, каквито бяха нашите родни кръчми. Резултат не закъсня: тази година руските туристи са с

17 около 50 на сто по-малко от миналата така-ва. А сега ще ни съдят, че въпреки това въздухът не ни е чист.

Не им е чист косъмът на тези гло-балисти, слуги на Вашингтон, който прово-кира етническото напрежение в Орландовци и сега посяга с послушните европейски ръце и към последната частица от българската независимост – родният мръсен въздух. ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "КОЙ Е ГЛАВНИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪПРОС НА НАШЕТО ВРЕ-МЕ?" четвъртък, 18 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! МОЕ КРАТКО ИНТЕРВЮ ПО РАДИО БЛА-ГОЕВГРАД ВЪРХУ ЕТНИЧЕСКИЯ ПРОБ-ЛЕМ У НАС петък, 19 юни 2015 г.

Приятно слушане! :-) Ето тук, на това място, в сайта на

радиото, може да се чуе оригиналния запис на интервюто.

ОТ ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ ГРАД СИЛИСТРА Е ПРЕВЪРНАТ В НЕЩО КАТО ХОЛИВУД петък, 19 юни 2015 г. Като в Холивуд (Репортаж от мястото на събитието)

От известно време малък град като Силистра е превърнат чрез творчеството на

група млади хора под ръководството на режисьора и сценарист Адриан Жазар в нещо като Холивуд. Филмите, които те правят са кратки, около 25-30 минути, но затова пък са наситени с екшън сцени – гонитби, престрелки в градски условия, оригинални реплики, внезапни сюжетни обрати и комични развръзки.

Основното, с което тези момчета разполагат за да постигнат това е една камера – камерата на Адриан и много вяра, много ентусиазъм, че нещата, макар и труд-но, могат да станат. Актьорите – основно млади хора, непрофесионални актьори – участват на доброволни начала, за декор се избират места от заобикалящата среда, градски и природни забележителности. Един снимачен процес отнема няколко месеца, а за броени месеци те са произвели вече два филма в жанровете екшън-комедия и модерен уестърн – първият със заглавие „Бандити под наем” и вторият „Сивият: ловецът на крадци”, като в момен-та се подготвя сценария и за третия филм.

(ОЩЕ >>>)

КАКВО?! БИТЪЛСИ ЛИ?! ХИПИТА ЛИ?! ПРОТЕСТЪРИ ЛИ?! ГИДИ СОРОСОИДИ НИЕДНИ! петък, 19 юни 2015 г.

Носталгично... България, която из-губихме...? Всъщност – нищо не сме изгуби-ли! Другарят полковник днес най-вероятно е генерал от резерва, крупен предприемач и/или специалист по "корпоративна сигур-ност"...

И ако знаете как го сърбят ръцете! Битълси ли, хипита ли, протестъри ли?! Гиди соросоиди ниедни!

Ognyan Minchev РУСКАТА ИМПЕРСКО-МИЛИТАРИСТИЧНА ЛУДОСТ В РАЗСЪБЛЕЧЕН, В ЧИСТО ГОЛ ВИД: ЧУЙТЕ БЪЛНУВАНИЯТА НА ЖИРИ-НОВСКИ събота, 20 юни 2015 г.

Руският идиотизъм, руската им-перска бесовщина в изцяло неприкрит, в разсъблечен, в чисто гол вид! ЕДНА НЕСЪМНЕНА ИСТИНА, ИЗРЕЧЕНА ОТ МИХАИЛ САКААШВИЛИ: ДЪРЖАВНИ-ТЕ ЧИНОВНИЦИ НЕ РЕШАВАТ ПРОБЛЕ-МИТЕ НА ХОРАТА, А ГИ СЪЗДАВАТ събота, 20 юни 2015 г.

... Държавните чиновници седят в канцелариите си, протриват от седене пан-талоните си; те стоят там не за да решават някакви проблеми на хората, а за да ги създават... (Понеже са изцяло корумпирани и развратени от системата; и затова трябва да бъдат изгонени без жал, а на тяхно място следва незабавно да бъдат сложени изцяло нови, млади, образовани, честни хора, които да започнат да рабо-тят по облекчена процедура в интерес на хората, на бизнеса, на предприемчивите хора, бел. моя, А.Г.)

... Хората биват такива, които са над закона и такива, които са под закона. Тия, които си мислят че са над закона тряб-ва просто да бъдат поставени под закона – и тогава работите ще потръгнат.

18 Михаил Саакашвили, губернатор на Одес-ка област (бивш президент на Грузия) НЕ НАРОДЪТ Е ВИНОВЕН, А ТИЯ, КОИТО ГО ОБРАБОТВАТ С ЛЪЖИ, С ПРОПА-ГАНДА; И СЪЩО ВИНОВНИ СА ПРОСВЕ-ТИТЕЛИТЕ НА НАРОДА – ЗАЩОТО НЕ СИ ИЗПЪЛНЯВАТ МИСИЯТА събота, 20 юни 2015 г.

Обмяна на кратки реплики във Фейсбук: Мария Иванова каза: Няма братство когато единият народ краде другия! Идиоти са всички, смятащи Русия за братски народ, както и за "освободителка" на България, че и два пъти. Незнанието, нечетенето, непоз-наването на собствената история води до абсолютен идиотизъм и кретенизъм, наре-чени кратко русофилизъм! Ангел Грънчаров каза: Не народът е вино-вен, а тия, които го обработват с лъжи, с пропаганда; виновни са манипулаторите на съзнанието на народа; и виновни са просве-тителите на народа, интелигентните, мис-лещите хора – понеже не си изпълняват мисията да просвещават, да изтъкват исти-ната, да спомагат на хората да я осъзнаят.

В Русия, прочее, интелигентните хора по-добре си изпълняват мисията, но там пък всички средства за информация са в ръцете на кремълската мафия, у нас е почти същото; само дето и интелигентните хора, тия, които трябва да посвещават в истината народа, не си изпълняват мисията, сами се поддават на лъжи, прекалено са подкупни, продават се и т.н.

БРАВО, ТОЧНО ТАКА СЕ ПРАВЯТ НЕЩА-ТА ОТ ИСТИНСКИТЕ РЕФОРМАТОРИ – КАКЪВТО Е СААКАШВИЛИ събота, 20 юни 2015 г.

Представляю инвестиционные возможности Одесского региона междуна-родным инвесторам в Нью Йорке.

У Одессы много преимуществ, в частности, очень хорошо образованное, талантливое население, сногсшибательный туристический потенциал, и мы обеспечим защиту инвесторов от поборов, вымогатель-

ства, что так затрудняло экономический рост до сих пор.

Mikheil Saakashvili РУСКИ ДЕБИЛИ ПРЕДЛАГАТ СТАЛИН ДА БЪДЕ ОБЯВЕН ЗА "СВЕТЕЦ"! събота, 20 юни 2015 г.

Руски писател предложи да се канонизи-ра Сталин

Според Александър Проханов ген-секът е лидер на свещената християнска победа

В ефира на руското радио "Говори Москва" писателят Александър Проханов предложи към всички съществуващи в Ру-сия светии да се причисли и още един – генсека на КПСС Йосиф Сталин, съобщи mignews.com

"Победата във войната през 1941-1945 се счита от руснаците за све-щена. Защото точно в тази битка се се срещнали силите на Ада и тези на Рая. Тези от Ада са Хитлер и фашизма. Тези от Рая - това, разбира се, е Съветският съюз. А Йосиф Висарионович се явява точно лидера на свещената християнска победа", уверен е публицистът.

Той настоява и да се помисли за изобразяване на руския лидер и като икона. Творецът сподели през радиото, че той

оглавява специален патриотичен клуб. Заедно с хората му дори провели на 28 май тази година молебен пред иконата "Божес-твената майка Държава". Тя представлява Сталин, а около него нарисувани всичките съветски маршали. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Руският имперс-ки дебилизъм се задълбочава: в болното съзнание на тия идиоти Сталин явно е нещо като "нов Александър Невски", най-вероятно. Аз пък в тази връзка си позволя-вам да кажа следното: щом руските дебили канонизират Сталин, щом Сталин стане "светец" (Майчице мила!), то нека тогава нашите рублофилски дебили да прекръстят храма "Свети (с извинение!) Александър Невски" на храм "Свети (Простете още веднъж!) Йосиф Сталин" – та психиатрията и у нас да е пълна!

Виж също и това: С икона на генералиси-мус Сталин четат молитви в памет на загинали руски воини ГЛАВНИЯТ ПРОБЛЕМ, КОЙТО ТЕРЗАЕ РУСКОТО ИМПЕРСКО ДЕБИЛИСТИЧНО СЪЗНАНИЕ: КАК ДА ИЗСТРЕЛЯМЕ БА-ЛИСТИЧНИТЕ СИ РАКЕТИ КЪМ ЗАПАДА ЩОМ НАШИТЕ ПАРИ, ИМОТИ И ДЕЦА СА ТАМ?! събота, 20 юни 2015 г.

Наистина е невероятно руските вождове да заповядат изстрелване на ба-листични ракети в посока Запад при поло-жение, че парите, имотите и децата им са там! (Любомир Илиев) НЕ ЦИГАНИТЕ, А ЧЕНГЕТАТА ОТ ДС И ТЕХНИТЕ НАЧАЛНИЦИ ОТ РУСКОТО КГБ ЩЕ ЗАПАЛЯТ ПОЖАРА НА ЕТНИЧЕСКАТА ВОЙНА В БЪЛГАРИЯ! събота, 20 юни 2015 г.

19 ПРОЧЕТЕТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИЯ АНАЛИЗ НА КЕВОРКЯН: ЦИГАНИТЕ ще ЗАПАЛЯТ България, а Плевнелиев се снима с ком-паньонки, вместо да свика Консултатив-ния съвет за национална сигурност!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Виждате какви ги плямпа един платен от Русия подпалвач на етническа война между цигани и българи. Някои явно са взели хубави пари от своите руски кагебистки господари – за разпалва-нето на кървава етническа война между цигани и българи, я вижте какви старания проявяват за да си заслужат парите! Абе няма ли в тази страна прокурори: нима за такова нагло нарушаване на Конституцията, за разпалване на етническа ненавист и конфликти тия разгащени ченгета няма да ги подведат под строга отговорност?! Ето кой подпалва българската черга, а прокуро-рите треперят от страх, щото а наредят да бъде арестувано ченге от ДС, а мигновено ще си загубят службата! Сфащате ли сега, драги гласоподаватели, КОЙ разпалва етническа война в свидното ни отечество?!

Не циганите, а ченгетата от ДС и техните началници от руското КГБ ще запалят пожара на етническата война в България – това нима не го разбирате още?! ЗА ДА БЪДЕМ НАСТИНА СВОБОДНИ ТРЯБВА ДА СЕ ОСВОБОДИМ ПЪРВО ОТ РОБСКОТО МИСЛЕНЕ И САМОЧУВСТВИЕ неделя, 21 юни 2015 г.

Метафори и митове доминират нашето съзнание. Те са по-образни и емо-ционално ясни, по-лесни за асимилиране от историческите факти. И са идеално средст-во за властов контрол, за промиване на

мозъци. Турското робство е една такава метафора. Внушението, че сме били пет века роби, буквализирането в българското съзнание на тази възрожденска метафора е смущаващо. Сърбите и гърците не наричат себе си роби, макар че са имали сродна историческа съдба. Метафората за "черното робство" е изиграла своята роля по време на националното ни освобождение, но днес тя е само израз – и генератор – на нацио-нални комплекси. Много си обичаме синила-та от бича и следите от хомота!... И все чакаме някой отвън да ни освободи. Или се оплакваме, че някой отвън – било от изток, било от запад – ни е поробил и нищо не можем да направим сами за себе си. Като безпомощна "рая".

По-комунистическо време се гово-реше и за "фашиско робство", от което ни била освободила Червената армия на Ста-лин, превземайки България на 9 септември 1944 г. Страната се изпълни с паметници на "братята-освободители". Или по-точно – на Големия брат от Москва. Сега можем да използваме тази метафора – "робство" – и за периода на комунистическо господство. А агентите на путинизма у нас се опитват да ни убедят, че евро-атлантическата интегра-ция, осъществяването на възрожденската мечта да станем част от демократична Европа, била всъщност ново робство. И пак трябвало Дядо Иван да дойде да ни осво-бождава...

За да бъдем настина свободни, трябва да се освободим първо от робското мислене и самочувствие.

Vladimir Levchev

И ГОСПОД НЕ МОЖЕ ДА НИ ОПАЗИ ОТ ИЗПИТАНИЯТА, КОИТО НИ ГОТВИ ПО-БЕСНЯЛАТА РУСКА МЕЧКА: КАГЕБИСТИ-ТЕ НИ ГОТВЯТ ПЪЛНА ДЕСТАБИЛИЗА-ЦИЯ, Т.Е. КАТУНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ! неделя, 21 юни 2015 г.

Ето какво си казахме с един човек във Фейсбук относно грозящата ни опасност от катунизация – иде от Катуница, от името на селото, в което беше отрепетиран този кагебистко-руски сценарий – на цялата ни страна, на цяла България: Станислав Стамов каза: Ангеле, за това много хора предупредиха още преди нова

година, че Кремъл е платил да се вкарват сирийци, да ги омеша с циганите и да нап-рави етническия конфликт. Всяка вечер ще има такива новини отсега-нататък. Някакви с бухалки нападнали цигани. .... Ама няма как да се случи. Путин мисли, че сме неан-дерталци като него, но ние сме народ, който единствен не е воювал извън териториите на страната си: ние сме спасили евреите си (циганите си също от газовите камери на хитлеристите, бел. моя, А.Г.), само добро сме правили на всички около нас и този план няма да сработи. Ние каквито и да ни изкарват ние сме уникално добър народ - защото Господ е българин.

Ангел Грънчаров каза: Недейте да разчи-тате на тази глупост че Господ, видите ли, бил "българин" и щял ни опази и от прово-кациите на побеснялата руска медведица! И Господ не може да ни опази от нейните нокти както е побесняла и се чуди как да си отмъсти за "предателството" спрямо руския империализъм – както те тълкуват влизане-то ни в Европейския съюз и в НАТО. Като кагебистите платят на провокатори да из-вършат някаква кървава провокация (при-мерно, да убият по ужасен начин някакъв човек, независимо какъв, от мнозинството или от малцинството, т.е. българин или циганин) и ето, искрата, от която ще лумне пожара, вече ще е дадена. За кратко време тук ще стане кървище и пожарище, ще пострадат много хора. Нали си спомняте как се развиха събитията около Катуница, там просто случилото се беше една репетиция за по-голяма провокация, за която времето дойде. Това целят кремълските поръчители, тази е тяхната цел: пълна дестабилизация, т.е. катунизация на България, да се превър-не България в страшно място, в което чужд инвеститор да не смее да помисли да дой-де.

И после ще рекат нашите "руски приятели" като дойде пълната катастрофа: видяхте ли какво спечелихте от "европейс-ките си колонизатори", дайте ний отново да ви "освободим", елате в Евразийския съюз, ний ще ви спасим, "братушки мили"! Помне-те ми думата, чакат ни големи изпитания - ако политиците не си изпълнят държавни-ческия дълг и не защитят нашата сигурност по най-решителен начин. Но къде ти да чакаме от тях такова съзнание – след като огромната част от тях са все кремълски мекерета и страхливци? Не ми се мисли ако

20 ний, гражданите, не предприемем нещо за да заставим политиците да се захванат истински с проблема, а той е: силите за сигурността да дебнат за провокатори и подпалвачи на етническа война у нас по поръчка на побеснелите кремълски управ-ници, които вече са на път да обявят война на цяла Европа, барабар с Америка! А нас ще ни работят по този сценарий, именно катунизация на цяла България, в резултат на което тук земята ще почне да гори под обущата ни. ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМ ЗА ПОСТИЖЕНИЯТА НА ПРЕЗИДЕНТА СААКАШВИЛИ – ЗА РАЖ-ДАНЕТО НА ЕДНА НОВА, СВОБОДНА И ПРОСПЕРИРАЩА ГРУЗИЯ неделя, 21 юни 2015 г.

Да разберете истината, щото пу-тинската пропаганда толкова много лъже за него, че го е очернила поне толкова, колкото е очернила нашия Костов; между другото и ние щяхме много да постигнем ако КГБ не беше устроило преврата срещу правителст-вото на СДС и Костов през 2001 г. – каквото по същество представлява завземането на властта от руското мекере Симеон Сакско-бурготский.

УБИТА Е ИНДИВИДУАЛНОСТТА В НАШИЯ СВЯТ... неделя, 21 юни 2015 г.

Публикувам текст, написан тази сутрин и то съвсем спонтанно от един млад човек (на 18 години), с когото се запознах наскоро и с когото водим чудесни, много

приятни за мен разговори по всякакви теми, предимно човешки, сиреч философски, психологически и т.н.; той ме порази с инте-лекта и с разбиранията си, също така много спортува, поддържа тялото си, абе е един необичаен, разностранно развит млад чо-век, които са толкова дефицитни за Бълга-рия, но ето, оказа се, че имало и такива; изглежда най-сетне се е родило и е израсло тъй дългочаканото поколение на свобода-та, което непременно ще промени България из основи. Та вижте какво пише този мла-деж, то е нещо като обръщение към връст-ниците му, както и към сънародниците ни като цяло, ето, четете, интересно е какво този млад човек ни казва:

Здравейте, драги сънародници, Включително и тези които нямат

лични карти, включително и тези извън граница, но и всички в граница без значение цвета на шибаното тяло. Докато се дискри-минираме и се разправяме за малки части от злото, което ни е причинено, голямото зло си расте. Докато не се обединим като народ как очаквате да се обединим като държава?

Докога ще спим? То вярно в рели-гията пише "Бъди смирен и прощавай!", но това означава ли да оставим дявола да победи? Някои не намират смисъл да се борят дори. Те си търсят собственото благо. Някои са толкова далеч от собственото си благо, че отново не намират смисъл да се борят. Не сте ли поне малко... побеснели?! А какво правят хората? (ОЩЕ >>>) ПРОДЪЛЖАВАМ ДА ТРЪБЯ: ДЕМОРАЛИ-ЗАЦИЯТА В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО, УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ, Е ПОВСЕМЕСТНА И СТРАШНА! понеделник, 22 юни 2015 г.

Днес от 14.30 часа в Районен съд, зала 11 ет. 3 ще се проведе поредното заседание на съдебното дяло № 1727/2014 г. за клевета, което моя милост води срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Днес тряб-ва да се реши това съдебно дяло, това заседание се очертава да е финално (ако не се случи нещо непредвидено), затуй който се интересува, би могъл да дойде в съдеб-ната зала, да чуе, да види, да разбере. Понеже много приятели ме питаха кога е

дялото, та затова правя тази обява, да не отговарям на всеки поотделно.

Днес дялото ще бъде интересно, понеже адвокатите ще пледират, ще произ-несат заключителните си речи, пък и двете страни (моя милост непременно) могат да вземат думата за кратко слово или изказва-не. Имам намерение да кажа няколко думи по съдебното дяло, което продължава вече повече от година. И което е изключително важно за мен – понеже третира казус, имащ предимно значим нравствен, сиреч човеш-ки характер. Водя това съдебно дяло по една-единствена причина: да покажа на самозабравили се управници или публични длъжностни лица на държавна служба (пък макар и намиращи се на най-ниското ръко-водно ниво), че така, както те дръзнаха да се отнасят към мен, е недопустимо да се отнасят към никое човешко същество – понеже има нещо най-драгоценно, което се нарича човешко достойнство; и че това нещо, наречено човешко достойнство, би следвало да означава нещо и в страна като нашата, в която личността изобщо не се цени, в която да бъдеш свободна личност, държаща на достойнството си, е нещо като проклятие. Да, с възпитателна, с чисто нравствена цел водя това съдебно дяло; за мен нравствеността е нещо най-драгоценно – понеже без нея ние губим своята човеч-ност. Без нравственост човекът се изражда, губи човешкия си лик. А в нашето общество все пак трябва да бъдем и да си останем човеци, нали така? Ако не реагираме когато някой си позволява да тъпче личността и достойнството ни, то с това ний фактически съучастваме в потъпкването на човечността в свидното ни отечество, спомагаме за нарастване на деморализацията, която най-сериозно ни застрашава именно от обезчовечаване. Не трябва да допускаме – като човеци и граждани – нашата страна да стане място, в което царят най пошли ма-фиотски, мутренски, комуноидни "нрави", трябва да спомагаме, кой с каквото може, за очовечаване на отношенията в нея. Това е мое разбиране, от което няма да отстъпя – защото като философ, като учител по фи-лософия, също и учител по право и по мо-рал с 32 години стаж тъкмо на тия неща съм учил винаги учениците си; не мога да допус-на да се опозоря едно да говоря, а друго да върша или да правя; ето, по тази причина, за да бъда верен на ония велики истини, които философията ми е дала, аз водя това съдебно дяло.

В ПГЕЕ-Пловдив, понеже си поз-волих да се държа като личност и гражда-нин с достойнство, бях подложен на невиж-дан тормоз, терор и репресии от админист-раторка, живееща с някакви доста архаични представи за нещата и най-вече за отноше-нието към персонала. Бях подложен на най-сериозни посегателства над моето достойн-ство, които са предмет на двете съдебни дела, заведени срещу нея. Вместо да отк-

21 ликне на моите непрекъснати предложения за най-свободен и демократичен дебат, на който да се решават значимите и тежки проблеми на това учебно-възпитателно заведение, тя си позволи да ми отговори с една по комунистически модел водена кам-пания за моето личностно, човешко, профе-сионално дискредитиране и за моето оплю-ване като творческа личност и дори като гражданин; аз бях обявен за "зъл враг на народното добруване", подлежащ на унищожение. В училището в резултат на нейния изцяло погрешен и ретрограден стил на ръководство за жалост се породи една отвратителна психологическа и нравст-вена атмосфера на страх и на най-грозно подлизурство спрямо началството, на не-търпимост спрямо свободното и личностно отношение, която деморализира отношени-ята в училищната общност до крайна сте-пен. В тази тежка ситуация ми се наложи да подема една тежка борба, в която, пак за жалост, не бях подкрепен почти от никой. Защото другите учители виждаха издева-телствата, но никой не посмя даже да гъкне – за да не се навлече и той съответните главоболия и репресии. За жалост, у нас все още се оказа, че е жив оня робски манта-литет, който помним от толкова печалните комунистически времена: когато без капка свян една личност бива газена и мачкана, а всички мълчат, треперят и всеки се старае някак да оцелява, жертвайки достойнството си, онова достойнство, което следва да има свободният човек. Е, понеже такава ми е длъжността – като учител по филосо-фия, по морал и право, по гражданско обра-зование наистина тази ми е работата, точно такива са ми служебните задължения даже! – аз реагирах подобаващо, държах се дос-тойно, направих нужното да защитя своите конституционни човешки и граждански пра-ва; е, за това платих съответната тежка цена, рухна моето здраве, бях инвалидизи-ран, но и това не спря копнеещата за отмъ-щение администраторка.

Което и показва до каква степен е стигнало разложението в тази училищна и възпитателно-образователна (!) общност – щом такива ексцесии изобщо са възможни. Което и показва, че моята борба беше на-пълно оправдана, пък макар и обречена. Интересно е, че висшестоящите админист-ративни звена (включително и министрите, изредили се на този пост в последните две-три години, в това число и настоящия, който се мъчи да минава за нещо като "реформа-тор"!) не направиха абсолютно нищо за да озаптят произвола на въпросната самона-деяна администраторка, позволяваща си нарушения не само на човешкия морал, но и на закона, на правото, на пълномощията си. Оказа се, че в тази наша толкова порочна и рухнала тотално образователна система все още е в сила поговорката "Гарван гар-вану око не вади"; и други поговорки се оказа че още са в сила, примерно толкова

позорната поговорка "Преклонена главица сабя не я сече". Е, в крайна сметка аз бях по най-грозен начин уволнен, бях изритан по недопустимо арогантен начин от училището, в което съм работил цели 14 години - и което въпросната администраторка явно разглежда като своя бащиния - или като поне свое пълновластно феодално владе-ние. А преди това бях по недопустим начин обруган и оплют, включително и в най-сериозен личностен, психологически и нравствен план.

Е, точно по тия причини някои длъжностни лица, на което ти, данъкопла-тецо, плащаш заплатите, си имат сега доста сериозни проблеми с правосъдието. Пак като философ, учител и гражданин бях длъжен да водя тези съдебни дела: за да покажа, че в тази наша окаяна държавица все пак законност трябва да има, в нея също така трябва да има и правосъдие. Мой човешки и граждански дълг беше да водя тия тежки съдебни битки – не само за да получа своя правов и човешки реванш, но и да спомогна според силите си за про-мяната на намиращата се в наистина толко-ва окаяно положение образователно-възпитателна система. Представяте ли си: това, което се случи в ПГЕЕ-Пловдив, не се е случило в някое селско или далечно пла-нинско текезесе в ерата на дивия и варварс-ки комунизъм, то се случи в центъра на културния европейски град Пловдив (!), случи се в наше време (!!), а не преди 5о-60 години, случи се също в едно някога елитно образователно-възпитателно учреждение (!!!), при това тия неща си ги позволиха хора, които по начало следва да са образец за младите – бидейки техни учители и възпитатели!

Представяте ли си колко тежка е аномалията, която следва да се поправя?! Е, не бива да стоим и да гледаме безучаст-ни развалата, а следва да се борим с нея, следва да й противодействаме – според силите си аз се опитвам да правя точно това. Тоест, повтарям пак, правя едно-единствено нещо: просто си изпълнявам своя учителски, човешки и граждански дълг, изпълнявам си своя дълг на учител на младите по философия, по право и морал, по гражданско образование също. Да, правя всичко това, за да покажа, че както тия така волунтаристично настроени администрато-

ри си позволиха да постъпят с мен, така с човешко същество по никой начин не бива да се постъпва. За да спомогна за разп-ространението на тази толкова проста, на затова пък така необходима ни истина, аз се нагърбих да водя тия тежки дела, да плащам скъпи хонорари и други разноски на адвокати; по тази причина ми се налага да водя тия дела дори и сега, когато вече съм без никакви средства за съществуване, и то без никакво подкрепа отникъде! Даже Бъл-гарският Хелзингски комитет си позволи да ми откаже всякаква помощ понеже, видите ли, те ми били обидени заради това, че преди време съм бил протестирал в блога си срещу проявено от тях безхаберие в една от техните лъжливи пропагандни кам-пании! Какво друго да каже човек освен: нашенска му работа, нашенски му нрави, нашенска му презряна психология! Да, аз продължавам да тръбя, че деморализаци-ята в свидното ни отечество, драги ми ува-жаеми дами и господа съдебни заседатели, е повсеместна и страшна! Тъй че ето, моля - понеже употребих израза "съдебни заседа-тели", ето, уважаеми български граждани, елате в съдебната зала и бъдете днес таки-ва доброволни съдебни заседатели. Защото положението наистина е сериозно, крайно тежко, нещата са направо грозни, нетърпи-ми, отчайващи даже.

Опитах се по-горе да очертая съ-щината на съдебното дяло, което водя - и по което днес ще се проведе може би пос-ледното му заседание. И ще се произнесе, доколкото ми е известно, и присъдата. Там, в самата съдебна зала ще се произнесе присъдата. Разбира се, това, че моето съ-дебно дяло тече при абсолютно никакъв медиен интерес също е пределно показа-телно, то именно и потвърждава тезата ми, че нравствената деморализация в свид-ното ни отечество е повсеместна и ужасно тежка: медиите също не са пощадени от нея. Напротив, изобщо не са пощадени. Един показателен пример за това: пловдив-ските медии от месеци живо обсъждат и имат най-голям интерес към паралелно течащото наказателно съдебно дяло, което една поетеса на въззряла възраст заведе срещу един неин обидчик, който, представя-те ли си, публично бил се усъмнил, че "мо-ма", сиреч, допуснал, че най-вероятно не е девствена! И ето, тази смъртна обида въл-нува така пловдивските медии, че те не проявиха дори капчица внимание на моето толкова незначително и, видите ли, безин-тересно съдебно дяло. Който разбира, това сравнение ще му каже всичко, ама къде ти разбиращи, къде ти вълнуващите се, къде ти възмущаващи се в нашето свидно оте-чество?! Е, понеже съм изследовател на масовата психология и на нравите в общес-твото, единствено по тази причина давам такава пълна гласност по случващото се в съдебната зала по моето дяло – да спомог-на някак тази железо-бетонна, бих си поз-

22 волил да я нарека безчувственост някак да бъде помръдната или раздвижена. Едва ли, но какво ми пречи да опитам?! Аз, прочее, цял живот едва ли съм правил нещо друго освен да удрям с чук и да блъскам даже и с глава по тия непоклатими стени, които са ни обградили – в чието менгеме е стегнато "общественото съзнание" в нашето свидно отечество...

Живот и здраве да е, днес, разби-ра се, ще бъда в съдебната зала и ще про-изнеса някакви импровизирана заключител-на реч; с горенаписаното показах отчасти какви мисли ме вълнуват, показах какво искам да кажа на уважаемия съд. Ще трябва да преценя какво най-важно да кажа – за-щото в съда не е прието надълго и наширо-ко да се философства, особено по причина на това, сами виждате, моето дяло е поста-вено най-накрая, когато всички са изморени. Не е леко и на съда, толкова са претоваре-ни нашите съдии, че на човек му става мъчно: защо ли у нас нещата в нито една сфера не са както трябва да бъдат?! Да, защо нищо не ни е наред, уважаеми граж-дани, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?! Може би не са нещата наред или както трябва в нашето свидно отечество по една-единствена причина: понеже ний, отделните човеци, ний, гражданите, не си изпълняваме своите човешки и граждански задължения, не изпълняваме своя дълг? А, какво ще кажете, има ли известен резон в моето допускане? Да, може би всичко в края на краищата зависи от нас, но ний след като не сме на длъжното ниво, може би по тази причина работите у нас съвсем не вървят – камо ли пък да вървят подобава-що? Поставям ви този въпрос за размисъл.

Е, хубав ден ви желая и приятни размисли! Нека да е плодотворна вашата работна седмица ви пожелава един безра-ботен учител по философия и гражданско образование, който при това фактически е лишен вече не само от всякакви средства за съществуване, но и от преподавателски права – понеже си позволяваше да учи своите ученици на толкова "лоши" и "вред-ни" мисли - нали така, погледнете по-нагоре колко вредни и лоши мисли съм натикал в текста си! И по тази причина съвсем заслу-жено бях уволнен от работа в ПГЕЕ-Пловдив, от моето училище: как така някой си там ще си позволи да мъти главите на учениците с толкова вредни и лоши мисли за някакво си там човешко и гражданско достойнство, за някак си там дълг, да пле-дира всеки ден за някакви си там човешки отношения, за човечност и за прочие бур-жоазни лиготии?!

Марш, вън, долой, че да разбере, че така у нас не може, ний ще я караме по старому, по сталински! Малко му е изгонва-нето, за такива смутители на спокойствието и реда требе разстрел, дарагие таваришчи! Съдилища той ще ми използва, съдебни дела той ще ми води, ще губи той времето

на нашия народен съд - айсиктир, докога ще го търпим пък тоя? Я да напишем ний още едно разгромно писмо на сплотения около тъй мъдрата си директорка колектив, да изискаме от съда да го осъди тоя самозва-нец, да го натика дето му е място: той откъ-де-накъде ще спекулира с нашето родно правосъдие, тадаришчи?! Да, нашият колек-тив е сплотен като челик, като стомана, като стена, строена от плътно прилепнали един о друг каменни блокове или добре опечени тухли; ний такива вредни човечета като тоя Грънчаров не търпим! И нема да търпим повече, нашето търпение пресекна вече, таваришчи! Край!

Чао и до скоро! Да се посмеем малко на финала – какво друго ни остава?! Такова, дето се вика, е положението, кво друго да праи човек освен да се смее?! Или има какво друго да се прави, а? Пример-но да се борим, а, какво ще кажете за една такава възможност?

КАК Е ВЪЗМОЖНО ВИЦЕПРЕМИЕРКАТА НА СЕГАШНОТО ПРАВИТЕЛСТВО М.КУНЕВА ДА ЛЪЖЕ ТАКА БЕЗОЧЛИВО И ГРОЗНО?! понеделник, 22 юни 2015 г.

"Прочетох призива към мен да взема отношение по изказването на Мегле-на Кунева „Костов, не аз, подписа за затва-рянето на четирите реактора в Козлодуй”. Ще изложа последователно фактите:

На 16 юни 1993 г. правителството на Любен Беров одобрява споразумение с ЕБВР, по доклад на министъра на енергети-ката Никола Шервашидзе, съгласно което България получава 24 млн екю за укрепване на сигурността на АЕЦ „Козлодуй” и приема да спре първи и втори блок не по-късно от 1 април 1997 г. След изборите на 19 април 1997 г. правителството на Иван Костов преговаря с Европейската комисия. На 15 май 1998 г. той пише до Ханс Ван Ден Брук, комисар по разширяването: „Нашата пози-ция е, че блокове 1 и 2 трябва да продължат работа до 2005 г., а блокове 3 и 4 до 2010 -2012 г. Експлоатацията им в този период ще се осъществява в стриктно съответствие с международните стандарти за безопасност”. За да започне преговори за присъединяване към ЕС на 10.12.1999 г., правителството

приема изричното условие на ЕК първи и втори блок да бъдат спрени на 31.12.2002 г. Но относно трети и четвърти блок то защи-тава сроковете, поставени в Енергийната стратегия – края на 2008 г. за трети блок и края на 2010 г. за четвърти блок.

С Решение 641/1.10.2002 г. прави-телството на Сакскобургготски решава трети и четвърти блок да бъдат спрени в края на 2006 година. Акта на МС е обжалван пред ВАС, който с решение 164/9.01.2003 г. отхвърля закриването на трети и четвърти блок. Меглена Кунева, Милко Ковачев и Соломон Паси обжалват решението на тричленния състав. Петчленният състав на ВАС с решение 3044/28.03.2003 г. отхвърля искането им и потвърждава решението на тричленния състав. Правителството на Сакскобургготски не се съобразява с реше-нието на съда. Меглена Кунева подписва затварянето на глава енергетика, където е записано, че трети и четвърти блок ще бъдат спрени в края на 2006 г. Така и стана.

Притежавам документите, които съм цитирал. Това е истината, а истината е най-силното оръжие срещу лъжата."

Написа: Иван Иванов

СААКАШВИЛИ ЩЕ ОПРАВИ ДАЖЕ ОДЕ-СА, НО НИЙ НЯМА ДА СЕ ОПРАВИМ – ЗАЩОТО НЯМАМЕ УМНИ, ТВЪРДИ И РЕШИТЕЛНИ УПРАВНИЦИ КАТО НЕГО! понеделник, 22 юни 2015 г.

Да, ето вижте как се действа от уп-равници, които са твърдо решени да ликви-дират корупцията и престъпността! ЕТО ПО КАКВА ПРИЧИНА ТОВА, КОЕТО У НАС НАРИЧАМЕ "РЕФОРМИ", НЕ Е НИ-КАКВИ РЕФОРМИ, А Е МИМИКРИЯ НА РЕФОРМИ, Е МЕНТЕ-РЕФОРМИ понеделник, 22 юни 2015 г.

С удивление осъзнавам, че думата "реформа" по смисъл точно съответства на думата "преустройство" ("перестройка")! И се питам: Горбачов се опитваше да преуст-рои (реформира) комунизма и да го направи "по-човечен" без същностна промяна на основите му, е, това се оказа утопия. Ние у нас в този епохален и несвършващ "преход" уж се мъчехме да направим някаква същ-ностна или коренна промяна (нещо като "революция"), но тя беше толкова нереши-

23 телна и половинчата, че ето, допуснахме комунистите предимно да станат у нас "ка-питалисти", те, респективно, окрадоха ог-рамната част от държавната собственост и добре се преустроиха и нагодиха в новите условия. Оттук-нататък те повече не искат никакви коренни революционни промени, щото тях ги устройва това, което постигна-ха.

И те вече искат само "реформи", в резултат нищо съществено и коренно няма да се промени, а всичко ще си е все същото, но само с леки козметични подобрения. По същия начин сега се реформира, примерно, образователната система, с един уж "ре-форматорски" закон, в който обаче няма нищо ново, същностно различно, коренно променено, принципите на непромененото авторитарно-социалистическо образование се запазват неизменни. В правосъдието пак ще правим някакви леки промени, но същи-ната на корумпираната и изгнила отвсякъде система явно няма да се промени – сакън, за да не пострадат нашите хора в нея!

А ето какво направи, примерно, Саакашвили в Грузия, а сега се захваща да прави и в Украйна: той прави нещо най-близко до ума. А именно: ликвидира систе-мата на корупцията, затваря съответната корумпирана система, изгонва всички ко-румпирани, обявява конкурси за съвършено нови, млади, образовани и честни хора, които да заемат местата на ония непопра-вимо увредени и корумпирани бюрократи, и ето, работите мигновено потръгват. Но такова революционно по същество нещо у нас не може да бъде направено, щото увол-нените ще ореват цялата вселена, нима може министърът на вътрешните работи да уволни всички до един 170 000 (толкова ли бяха?) корумпирани служители на това огромно министерство – и на тяхно място с конкурс да назначи нови хора? А се опита не да го направи, а само дори да го помис-ли, и мигновено ще бъде уволнен – и дори изяден направо с дрехите!

Ето у нас по тази причина това, ко-ето наричаме "реформи", не са никакви реформи, а е мимикрия на реформи, т.е. запазване на корумпираните и прогнили сфери на държавната бюрокрация. А добре знаем, пак по думите на Саакашвили, че държавните чиновници не решават никакви проблеми на гражданите, те стоят там само

за да създават проблеми. И да смучат бла-гинки за себе си, т.е. рушвети.

Казано е в най-мъдрата Книга, че ново вино не бива да се налива в стари мехове, но кой да ти слуша нейните толкова разумни съвети?! У нас всичко правим тък-мо наопаки на това как следва да се прави, по тази причина и никаква значима промяна няма и не може да има.

Докато не осъзнаем някои прости неща като изложеното по-горе и докато не намерим воля за същински, т.е. революци-онни, дълбоки промени. Правени от нови хора. От хора с ново мислене. И с нов мо-рал. Този е начинът, този е и пътят.

Да, господа и дами реформатори, това исках да ви кажа. Неприятничко ли ви е? Е, много съжалявам, ако така сте възп-риели думите ми... проблемът си е изцяло ваш!

ПРОБЛЕМЪТ С ЦИГАНИТЕ Е НИЩОЖЕН, ИМА КЪДЕ-КЪДЕ ПО-ГОЛЕМИ ПРОБЛЕ-МИ, ПРЕДИЗВИКВАНИ ОТ БЪЛГАРИ понеделник, 22 юни 2015 г.

Бившият ректор на Свищов с пожизнена заплата

Това е факт, но е възмутително, коментира временният ректор

С решение на Академичния съвет

на Стопанската академия в Свищов на бившия ректор проф. Величко Адамов тряб-ва да бъде отпусната пожизнена заплата от 1500 лв. Условието е той да остане да рабо-ти във висшето учебно заведение и да има кабинет с компютър, разкри репортерът на „Тази сутрин” Мария Цънцарова. Петко Симеонов каза: Какво се получава? Лекари точат Здравната каса. Учители ма-

мят държавата с несъществуващи ученици. Кметове замъкват милиони. Съдии и проку-рори живеят не според доходите си. Депута-ти правят странни сделки. Банкери отмъкват милиарди. Професори и други подобия си гласуват пожизнени заплати...

Не виждам в тази поредица нито един жител на циганско гето. Нашият проб-лем с циганите е нищожен. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споде-лям това изказване на г-н Симеонов. Просто казва една важна истина, не мога да не призная, че е напълно прав! ОЖИВЕНИТЕ, РАЗГОРЕЩЕНИТЕ КОМЕН-ТАРИ ПО ТЪЙ СЪДБОВНИЯ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ЗА ДЕВСТВЕНОСТТА НА ПЛОВ-ДИВСКАТА ПОЕТЕСА ПРОДЪЛЖАВАТ понеделник, 22 юни 2015 г.

Пловдивският съд се прочу – цяла година нищи девствеността на 40-годишна поетеса.

Йовчо Ковацалиев Виж оживените и разгорещените

коментари по тъй интересната и дори съдбовна тема. СИЛАТА, КОЯТО САМООТВЕРЖЕНО ПРЕЧИ ЗА ВРЪЩАНЕТО НА ОБРАЗОВА-НИЕТО КЪМ ЖИВОТА И ИЗПЪЛВАНЕТО МУ СЪС СМИСЪЛ, Е ДЪРЖАВНАТА БЮ-РОКРАЦИЯ вторник, 23 юни 2015 г.

Толкова ми писна да се вдига шум по преодоляването на "отпадането на деца-та" от училището! Защо пък веднъж не чух да се опитат да преодоляват "отпадането НА УЧИЛИЩЕТО" от живота, от реалността,

24 от елементарни норми като уважение към човека, от елементарния здрав разум ако щеш! То не само е отпаднало, изпаднало и западнало, ами и трябва да правим конфе-ренции, политики, да взимаме мерки, да налагаме наказания, да координираме инс-титуции, само и само да му осигурим при-съствието на безгласните му поданици.

И някой ако ми каже, че с тези по-литики "детето било в центъра" – не, НИТО ДЕТЕТО, НИТО ОЩЕ ПО-МАЛКО ОБРАЗО-ВАНИЕТО Е В ЦЕНТЪРА; институцията е в центъра. Институцията (крепена от насили-ето) в нашето болно общество е светата крава, табуто, което не смеем да пипнем, да преосмислим, да променим, от страх, че ако не дай си боже я разклатим, може да лъсне тоталната покъртителна липса на нормални човешки отношения, които да държат заед-но това общество!

Gayane Minassian КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Свещената крава, крепена от насилието, е по-скоро властващата образователна бюрокрация (министерските чиновници), а не самата институция, щото тази последната няма душа, а значи и няма, не може да има себи-чен интерес. Силата, която самоотвержено пречи за връщането на образованието към живота и изпълването му със смисъл, т.е. пречи на освобождаването на заетите с образование, е тъкмо тази държавна бю-рокрация. Просто моето изказване или коментар е малка добавка-разяснение, а иначе с всичко останало съм съгласен. ДА СИ ДОБЪР ЧОВЕК Е ИСТИНСКИ ВАЖ-НОТО вторник, 23 юни 2015 г.

Просто още едно потвърждение на главната теза в моята философия: Как да стана добър човек? е главният въпрос, над който съм подтиквал да мислят учени-ците ми; вижте примерно моето помагало по философия, което носи името "Лаборато-рия по философия" и е с подзаглавие "Книга за опитващите се да разбират"... апропо, понеже съм правил това и един вид за благодарност, бях обявен от представите ли образователната бюрокрация за "пълен некадърник", за "абсолютно неспособен да

бъде учител", за "негоден за системата" и бях уволнен от училище по параграф, фак-тически лишаващ ме завинаги от препода-вателски права. Това се случи в свидното ни европейско и демократично отечество в наши дни. За да си върна преподавателски-те права водя съдебни дела, вчера беше, примерно, едното от тях, което отново, за кой ли път, беше отложено. Както и да е, само ще добавя, че вчерашното съдебно дяло беше за клевета и е срещу админист-раторката, която първо ме обруга и оклеве-ти по недопустим начин, а пък след това, понеже това й се видя малко, ме и уволни.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИЖДАМ НЕЩО ПОДОБ-НО И СЪМ СИЛНО ВПЕЧАТЛЕН! вторник, 23 юни 2015 г.

Вижте, разгледайте това: Валерия Новодворская. Собрание в трех томах и също изгледай ето това клипче:

Да се издаде този тритомник на г-жа Новодворская, руската "желязна леди", с народни пари – е великолепна идея! Която, убеден съм, много хора ще подкрепят. Аз също ще потърся начин да я подкрепя. (Вероятно от чужбина е по-сложно, но ще видим?) Прочее, този сайт, на който е по-местена обявата за тритомника на Новод-ворская, е твърде интересен, вижте какво пише горе:

Есть идея? Нужна поддержка? И има място, където можеш да

създадеш своя проект. Аз ще се опитам да се възползвам от този сайт за да създам свой проект. Ще опитам. Пробвайте и вие, защо не? За първи път виждам нещо подоб-но и съм силно впечатлен. Някой виждал ли е нещо подобно на български език, валидно за България?

КОМУНОИДНИ ИНТЕРНЕТНИ ТРОЛОВЕ-МЕРЗАВЦИ УСЪРДНО РОВЯТ В КОСТИТЕ НА МОЯ ДЯДО, ПОЧИНАЛ ПРЕДИ ДА СЕ РОДЯ вторник, 23 юни 2015 г.

Благодарение на един гнусен ко-муноиден трол във фейсбук, който явно е дежурен по моето ежечасно и всекидневно усърдно оплюване – виж: ПИСМО НА НЕС-ПЯЩИТЕ СТУДЕНТИ ОТ СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДС-

КИ” - установих днес ето какво; там пише следното:

... А защо „умните” и красивите излязоха с декларация, в която оповестя-ват своята визия за образованието пове-че от две седмици след началото на тях-ната окупация? Декларацията им звучи много възторжено и авторитетно, но същевременно се забелязва как Ранобуд-ните са взаимствали страшно много идеи, които прокарват в нея, от книги на блогъ-ра-философ Александър Грънчаров. Явно когато трябва да се измисли нещо различ-но от искане за оставка, умствените и творчески способности на Ранобудните студени си подават оставката, ако въоб-ще някога са били на власт. А същият г-н Грънчаров учи по време на соца в СССР (привилегийка си е). Същевременно, има някои противоречия в негови твърдения за самия него. В една негова публикация („Защо мразя комунизма”), г-н Грънчаров казва че „това е и тема на моя род, в кой-то поколения на ред и особено днес всички сме принципни антикомунисти, традици-онно подкрепящи автентичните антико-мунистически и десни партии - преди СДС, а сега ДСБ”. Същевременно, същият г-н Грънчаров никъде не отрича, че неговият дядо, Владимир Грънчаров, е основател на комунистическата партия в Долна баня. Дори напротив, философът споменава в едни коментар в неговия блог, че дядо му „е бил комунист от изчезналия род на комунистите-идеалисти”. Идентичност-та на този човек и преписването на него-вите тези за образованието от Ранобуд-ните студенти, са метафора на българс-кия Преход. Ако ни разбирате...

А причината за долната мерзост-чица на дремлювците-комуноиди е ето това, писано от мен във фейсбук под декларацията на ранобудните студенти (за него именно лъжецът се е хванал, иначе откъде ще има толкоз акъл да се сети сам): Ангел Грънчаров каза: Попаднах на този документ, озаглавен Визия на Ранобудни-те студенти относно образованието, адресирана към обществото и всяко следващо правителство. Като автор на три книги за катастрофалната ситуация в българското образованието и начините за

25 излизане от нея, за реализирането на една нова философия и стратегия на образова-нието в България – виж ИДЕИ ЗА ЕДНА НОВА ФИЛОСОФИЯ И СТРАТЕГИЯ НА ОБРАЗОВАНИЕТО В БЪЛГАРИЯ, съ-що Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование), накрая ИСТИНСКИЯТ УНИВЕРСИТЕТ (Що е ака-демичност и доколко тя има почва у нас?) – съм много щастлив, че идеите, които съм разработил в своите книги, се синхронизи-рат по чудесен начин с това, което ранобуд-ните студенти са написали; това за мен наистина е много радващо! Ето, прочетете какво пишат тези така великолепно мисле-щи млади хора. ПОСЛЕПИС: А това, че т.н. "неспящи сту-денти" са ми объркали името (нарекли са ме, кой знае защо, "Александър") показва само, че са доста заспали, прочее; може да са твърде заспали тия дремлювци, обаче поне са мръсници от класа – щом си позво-ляват така активно да ровят в костите на моя дядо, който е починал преди да се родя; а че е бил комунист, за това нещо аз не мога на поема никаква отговорност, нито съм му бил възпитател, нито учител, нито изобщо някога съм го виждал или разгова-рял с него – по причина на посоченото обс-тоятелство. Живи комунисти в моя род не съм срещал де, което е истина, истина си е... ИСТИНСКИТЕ НЕЩА И ЛИЧНОСТИ ВИНА-ГИ В КРАЙНА СМЕТКА БИВАТ ОЦЕНЕНИ ЗАСЛУЖЕНО И ПОДОБАВАЩО сряда, 24 юни 2015 г.

Историята ще го оцени адекватно. Съвременниците му не успяха. (Ангел Грън-чаров)

Цитирано от Rositsa Rangelova на нейна-та страница във фейсбук МОЯ ДОБАВКА: Историята всичко поставя на точното, на заслуженото място. Нея шмекерите не могат да излъжат. Те могат да лъжат само наивниците.

Истинските неща и личности вина-ги в крайна сметка биват оценени заслужено и подобаващо, същото важи и за ментетата, дето се къпят в незаслужена слава приживе – от тях историята съвсем не се интересува, за тях тя забравя сякаш не ги е имало изобщо.

С НЕВЕЖИТЕ НЕ СПОРИ сряда, 24 юни 2015 г.

"... В работата си не е достатъчно да си майстор, нужни са знания. Тези, които нямат понятие за твоята работа, не можеш да очакваш да оценят труда ти. За тях твоя труд няма никаква стойност. С невежите никога не спори и не споделяй произведе-нията си!“

Ранга Гуру (Виж: Притча за невежеството)

АКО СТЕ УМЕН ЧОВЕК ПРОЧЕТЕТЕ ТОВА ЗА ДА РАЗБЕРЕТЕ КАКВИ ГРЕШКИ ПРА-ВИТЕ И ЗАЩО НЕ ВИ ВЪРВИ В ЖИВОТА сряда, 24 юни 2015 г.

Топ 5 грешки на умните хора на работно-то място и в училище Автор: Йорданка Бонева-Благоева Защо умните хора са лоши предприема-чи? Автор: Йорданка Бонева-Благоева Приятно четене! И приятни размисли!

ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ ПРОЧЕТЕ ТОВА ИН-ТЕРВЮ – ЗА ДА ПРОУМЕЕТЕ СТАВАЩО-ТО В ПУТИНСКА РУСИЯ, ЧИИТО УПРАВ-НИЦИ СА С ПСИХОЛОГИЯТА НА БАНДИ-ТИ сряда, 24 юни 2015 г.

Из: Алфред Кох: Путин действа и мисли с психологията на „Кръстника”- Майкъл Корлеоне (Наистина си заслужава да про-четете цялото интервю.)

Казвал сте, че за да разберете Путин, трябва да се прочете „Кръстника”. Защо?

- Психологията на днешните влас-тимащи в Русия, методите, с помощта на които те работят, техните мотиви и задачи напълно съвпадат с това как действа един мафиотски клан. Ако искате да предскажете как ще постъпи Путин в една или друга ситуация, по просто си представете как би постъпил в тази ситуация „Кръстника”, Май-къл Корлеоне. И тогава 99% ще знаете какво се готви да направи Путин.

ЗАЩО ХОМОСЕКСУАЛНИТЕ ПРАВЯТ СВОЙ ПАРАД, КАКВО ИСКАТ ДА КАЖАТ НА МНОЗИНСТВОТО ПО ТОЗИ НАЧИН? сряда, 24 юни 2015 г.

За всички, които твърдят и наисти-на смятат, че хомосексуалните не са диск-риминирани. Ако момче и момиче се целу-ват в заведение, няма да имат проблеми. Но ако две момчета се целуват, най-вероятно сервитьорът ще ги помоли или да престанат, или да напуснат. Още по-гадно е в училище и в университетао. Там се смята за нормално момиче и момче и да се целу-ват и натискат. Но ако две момчета го пра-

26 вят, стават обект на груби подигравки и гаври, които ги съпровождат оттам нататък през цялото им обучение. А в работата (службата)? Ако някой открито се държи като гей и не го крие, винаги ще бъде про-пускан при конкурса (подбора) за евентуал-но повишение, независимо, че може да е най-добрият професионално. Колко гейове има на ръководни мениджърски постове? Ами минимум, и то трайно скрити. Заради обществените предразсъдъци.

Ей заради такива неща е нужен гей прайдът.

Написа: Вени Гюрова

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз смятам, че е важен въпросът, поставен в заглавието, наистина е важно да се разбере какво искат да ни кажат тия хора по този начин; вероят-но искат да ни кажат нещо, което е много важно за тях. И следва да ги изслушаме най-внимателно. А не да им забраняваме да говорят, да изявят своята позиция. Трябва да се вслушаме в това, което искат да ни кажат. Защото безпардонният, арогантният диктат на мнозинството над малцинството (каквото и да е това малцинство) не е нищо друго освен болшевизъм. Хората, които са демократи, много държат на това малцинст-вата да могат спокойно и свободно да зая-вят своята позиция. И да защитят своите човешки права. Сред които правото на различност е едно от най-основните. Имам чувството, че утре, в своето предаване по Пловдивската обществена телевизия ще трябва да поставя този въпрос (който е в заглавието), ще видим де, имам и други варианти за тема, но ми се струва, че тряб-ва да зачетем хората от малцинствените сексуални ориентации и най-вероятно така-ва ще бъде утрешната тема. И АРМЕНЦИТЕ ВЪСТАНАХА СРЕЩУ РУС-КОТО ИГО четвъртък, 25 юни 2015 г. Из: И арменците въстават срещу руското иго, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Ако някой с власт или с пари, а може и с двете, беше повече българин, отколкото русофил, би трябвало сега да изпрати телевизионни екипи в Ереван и да

отговори най-после на гадничката руска пропагандна кампания срещу България, в рамките на която от години насам руски медии и политици от ранга на премиера Дмитрий Медведев се гаврят с относител-ната българска бедност в рамките на ЕС за целите на руската пропаганда, чиято цел е да покаже „европейското заробване” като причина за тази относителна бедност. Бъл-гарските екипи няма нужда да правя долна пропаганда, както руските срещу България.

Достатъчно е да покажат бунтове-те срещу руското заробване на Армения, което все още не е формулирано по този декларативен начин от протестиращите, но е ясно антируско като бяла нощ – като се-верно петербургско сияние с ореола над ленинградския Путин над него. Защото многохилядните протестни демонстрации в Ереван са предизвикани от руския монопол в ценообразуването в арменската енергети-ка – почти като в България, където обаче поне омразните електроразпределителни дружества са западно притежание, докато в Армения те са изцяло на руска хранилка...

... Не знаем дали бунтовете в Ере-ван повтарят случилото се на киевския Майдан и дали ще имат подобен резултат. Залогът за руското влияние в малката, но с огромно военно-стратегическо значение за Москва държава е толкова голям, че руската мечка няма да се спре пред нищо, за да не допусне свободолюбието след Грузия да се настани в още една кавказка страна и да му измъкне от лапите арменската плячка. Но виждаме, че за пореден път в една зависи-ма от Русия бивша съветска република, превърната в руска колония, хората живеят от зле към по-зле.

Драмата на съвременните арменци е свързана с обезценяването на тяхната драма, националната им валута, обвързана с болната рубла. Който се обвързва с Русия, както Армения в рамките на подобието на СССР, наречено „евразийски съюз”, има тази съдба. Това е поуката.

Има ли поне едно изключение от правилото? Има ли поне е една проспери-раща държава в орбитата на Москва?

Руското иго, ако трябва да отгово-рим на руската пропагандна дефиниция за „европейското иго” в България, не прощава на никого. Без изключение.

СААКАШВИЛИ СЕ ОТКАЗВА ОТ ЗАПЛАТА ОТ 200 000 ДОЛАРА В САЩ И ОТИВА ДА УПРАВЛЯВА В ОДЕСА ПО ЧИСТО ИДЕ-АЛНИ ПОДБУДИ четвъртък, 25 юни 2015 г.

Для того кого это интересует, моя американская зарплата составила почти $ 200 тыс перед назначением в Одессу и к этому должны были добавиться доходы от лекций и публичных выступлений. Я и мои друзья приходим на госслужбу не за день-гами и вообще служба обществу всегда важнее, чем деньги. Трудно объяснить в обществе, где у людей большие трудности, что госчиновникам нужно платить больше. Но мое твердое убеждение, что надо наб-рать новых незапачканных людей и через некоторое время, когда возрастут налогов-ые поступления, то есть, когда деньги будут идти в бюджет, а не в карман коррупционе-

27 ров, дать им достойную зарплату и однов-ременно, мы сможем поднять пенсии, пост-роим дороги и намного лучше оснастим вооружённые силы.

Mikheil Saakashvili ДО УЖАСНИ ЕКСЦЕСИИ ЩЕ СЕ СТИГНЕ АКО ВСЕВЛАСТИЕТО НА ДИРЕКТОРИТЕ И НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ЧИНОВНИЦИ НЕ БЪДЕ ОГРАНИЧЕНО четвъртък, 25 юни 2015 г.

Emil Jassim каза: Страх го е от атестация несигурният учител. Този, който знае, че може, който използва съвременни методи на преподаване, който използва технологи-ите, който приковава вниманието на учени-ците, който успява да говори на разбираем за тях език, който има кураж да каже "Не знам, дай да проверим заедно", който не спира да се развива като педагог и като специалист, не се страхува от атестация или от каквато и да е проверка. Нали искаме да докажем, че можем – и че сме неспра-ведливо подценявани?

Дори ми се вижда твърде дълъг периода от 4 години за атестация на учите-ли и директори. Veryna Pertora каза: Въпросът изобщо не е този. Естествено, че трябва да има атеста-ция. Въпросът е кой, с какви професионални качества и с какъв инструментариум оценя-ва. Колкото до директорите - отказът от регламентиране на мандатност (а ако е свестен – и сто мандата да изкара) е пълно предателство пред идеите за реформа. Vesela Todorova каза: Смятам, че първата промяна трябва да е свързана с директори-те – мандатността ще намали корупцията и страха на учителите от директора. Един достоен учител няма никаква гаранция, че ще бъде оценен адекватно, ако оценката му зависи от някой чиновник-неграмотник или от самозабравил се директор Ivetta Krusteva-Daud каза: Не мога да раз-бера защо трябва да харчим пари за атес-тации, за да разберем, че не можем да си позволим да освободим никой от работното му място поради некадърност, просто защо-

то няма желаещ да дойде на освободеното място. Евгени Зашев каза: Патосът на външното оценяване е хубав като юношеството. В една среда, в която няма ясни критерии за компетентност (каквато е средното образо-вание), подобна идея обаче е по-скоро пубертетна. Стои въпросът не само #Кой ще оценява, но и защо #Той, по какви критерии и най-вече в името на каква цел. В противен случай се рискува глупави, тщеславни и гъвкави образователни администратори и вечни експерти да получат непомерна за капацитета си власт. Тъй мисля. Ivetta Krusteva-Daud каза: Много вярно мислите. Emil Jassim каза: Колеги, напълно съм съгласен с всички вас. И все пак се надя-вам, че ви прави впечатление, че никой не отрича нуждата от атестация. Не стои въп-росът "Дали?", а всички посочват, че е важ-но "Как?".

Евгени Зашев, с присъщия ми ен-тусиазъм виждам добрата новина и обеди-нението на всички коментирали около прин-ципната нужда от атестация.

А директорската мандатност е на-истина conditio sine qua non, т.е. условие, без което не може. Петко Иванов каза: Как Ви се струва като идея част от атестационната оценка да е на учениците. Евгени Зашев каза: Много внимателно с игрите на демокрация. Който каквото ще да казва образователната ситуация е и ще си остане йерархична. Emil Jassim каза: Нямам нищо против. И все пак е ясно, че това трябва да е един от десетките критерии за атестиране. Nedelin Boyadjiev каза: Учениците имат най-голяма нужда и най-голяма полза от това, срещу тях да стои човек, който е ед-новременно добър специалист по дадена наука (и учебна дисциплина), добър педагог и добър комуникатор. Вчера обяснявах на учениците си (по психология и логика) колко важно е да умеем да общуваме. Защото преподаването е двустранен процес, диа-лог, процес на общуване - преди всичко. Ангел Грънчаров каза: Моят случай е пример на човек, който е уволнен (от работа като учител по философия и гражданско образование) от самозабравила се дирек-торка, с подкрепата на самонадеяна инспек-торка, нейна приятелка по параграфа "пъл-на липса на качества да бъде учител", "аб-солютно негоден за системата", "най-голям некадърник" и т.н., все в този дух (което показа, че тия мои "престъпления" и "прег-

решения" са изцяло изсмукани от пръстите, т.е. в тях няма нищо вярно, няма нещо реално, за което администраторите да можеха да се хванат, поради което им се наложи да си ги изфантазират изцяло!), независимо от това, че съм с 1-ви клас квалификация, автор съм на новаторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, радетел съм за едно ново и съвременно преподава-не и отношение към учениците и т.н., т.е. бях уволнен само за да ми бъде отмъстено че съм различен от "добрия", тоест типовия учител, че си позволявам да критикувам авторитарния подход на директорката, че съм привърженик на демократичния дебат по всички най-горещи проблеми на училищ-ния живот. Сега казусът с моето уволнение ще се нищи от Върховния касационен съд, след като Окръжен съд в Пловдив отмени тъй арогантната заповед за моето уволне-ние, но директорката обжалва това решение във ВКС.

Просто давам пример до какви ек-сцесии може да се стигне ако всевластието на директорите и на образователните чи-новници от инспектората не бъде ограниче-но и ако, не дай си Боже, на тях се даде правото да се разпореждат със съдбата на учителите, да ги атестират, да си правят каквото искат с тях. Ще настъпи пълен ад-министративен кошмар. Тъй че много тряб-ва да се мисли когато се внедряват "новос-ти", но пак според догматиката на бюрокра-тичната командна и социалистическа систе-ма на образование, която си съществува у нас все още в непокътнат от ерата на кому-низма вид.

КИЕВСКИ ТИП РЕВОЛЮЦИЯ ЗАПОЧВА И В ЕРЕВАН: БРАВО, АРМЕНСКИ СВОБО-ДОЛЮБЦИ!!!!!!!!! четвъртък, 25 юни 2015 г.

28

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "ЗАЩО "ОБРАТНИТЕ" ПРАВЯТ СВОЙ ПАРАД, КАКВО ИСКАТ ДА НИ КАЖАТ ПО ТОЗИ НАЧИН?" четвъртък, 25 юни 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! РУСИЯ СЕГА НАИСТИНА ЗАТЪВА В НО-ВО СРЕДНОВЕКОВИЕ петък, 26 юни 2015 г.

Из: Владимир Сорокин: Помутнение умов в России – временная болезнь

... Как поступать? Не надо строить иллюзии. Поступать соответственно демок-ратическим принципам, как поступают с государством, которое нарушает междуна-родное право и ведет себя нецивилизован-но. Я думаю, что в России сейчас тяжелое время. На самом деле, на Западе люди, наконец, поняли, что российская власть одержима опасной ностальгией по ушедшей империи. И сейчас развернута в российских СМИ невероятная неоимперская пропаган-да. Уже есть не только призывы восстано-вить Советский Союз, но и очень опасные националистические высказывания вроде того, что русские лучшие в мире. Уже стали говорить о том, что русские произошли от арийцев, они спустились с Карпатских гор. Такой неоимперский бред захватывает умы. И это очень опасно. ИЗ: Я бы не удивилась, если бы сказали, что русские вообще спустились с небес. Кстати, вы как будто предугадали мой вопрос. Сейчас у русских людей наблюда-ется снятие комплексов. Такое впечатле-ние, что раньше как-то стеснялись нем-

ножко: мол, 70 коммунизма, вы нас извини-те в Европе, мы немножко неотесанные, потому что нас держали взаперти. А сейчас эта ситуация привела к возрожде-нию «национальной гордости «великоро-сов». И первая часть этого слова «велико» как бы написана большими буквами. Поче-му? ВС: К сожалению, это не «национальная гордость великоросов». Это гордость пост-советского человека с тяжелыми комплек-сами и с ностальгией по советскому прош-лому. Все знают, что Советский Союз был империей зла. Он миллионами уничтожал собственных граждан. И развалился, потому что империя зла нежизнеспособна. Сейчас эта якобы «национальная гордость» – это уродливый ностальгический комплекс пост-советского человека. Он носит, как мне кажется, абсолютно пещерный характер. И если вслушаться, что люди говорят – это ужасно. Они приветствуют войну с Украи-ной. Вся национальная гордость сводится к ненависти к Западу. Разве это было у рус-ской интеллигенции XIX века? Наоборот, Запад всегда считался частью цивилизо-ванного мира, к которому принадлежала Россия. Вспомним Пушкина, Толстого, Бло-ка... Я это помутнение умов отношу всё-таки к временной болезни. Я думаю, что пройдет несколько лет, это всё кончится, и люди очнутся как после тяжелой горячки или после эпилептического припадка. Им рас-скажут, что они говорили, что они делали, и им будет очень стыдно. ... Россия, как я говорил на диспуте, советс-кий труп не похоронила, к сожалению. Его отодвинули и сказали, что сгниет сам. Нет, он оказался живучий. Силы, которые хотели возвращения старого магическим образом его оживили. Сейчас он поднялся в виде зомби. Это вид ужасный, на самом деле. Он пугает цивилизованный мир. ИЗ: Опять же феномен: в Советском Сою-зе пропаганда так пыталась людей вос-становить против Запада, Америка была главным врагом, Запад был страшный, Европа ужасная, там безработица – сло-вом, всё, что рассказывали международн-ые обозреватели. При этом какая была огромная любовь к Америке и как все стремились на этот Запад! Все прекрасно понимали, что людям «ездят по ушам», как сейчас говорят. А душой тянулись к Запа-ду, интересовались им, расширяли свое сознание, как только могли в закрытом обществе, не имея Интернета. Слушали «Радио Свобода», «Голос Америки». И прекрасно знали, что на Западе происхо-дят вещи, которые недоступны, но ко-торые очень бы хотелось знать, полу-чить, и жить как «они там». Почему сей-час это сработало? Музейные дамы, нап-ример, директор музея Лермонтова цити-

руют Лермонтова, который написал это много лет назад: «Зачем нам Европа?». Про Америку я уже не говорю. И это те-перь в сознании – нам Америка не нужна. Тогда идеология и пропаганда не сработа-ла, а сейчас сработала? ВС: Я думаю, что это последний всплеск советской, имперской ностальгии. Я думаю, что в общем умные люди этому не подвер-жены. И на волне такого телевизионного оболванивания – а ведь развернута неверо-ятная программа по оболваниванию насе-ления – это сейчас поднялось. Но, я думаю, что это выдохнется, когда начнется настоя-щий экономический кризис. Причем неиз-бежно, потому что экономически Россия будет расплачиваться за эту авантюру. И тогда люди задумаются, где они живут, почему они живут так плохо? И виновата ли в этом Америка? Я думаю это не может длиться долго. Истерия не может длиться долго. Как крик. Человек кричит, кричит, а потом он устает. Ему хочется есть, напри-мер. Он оглядывается и видит, что есть нечего. Зачем же я кричал? (Прочетете цялото интервю, заслужава си!) У НАС Е ПЪЛНО С ОСВИРЕПЕЛИ ХОРА, КОИТО МРАЗЯТ НЕ САМО ХОМОСЕКСУ-АЛНИТЕ, А И ВСИЧКО РАЗЛИЧНО петък, 26 юни 2015 г.

Мълчанието на хомосексуалните „София Прайд“ не е достатъчен

... Упреците и омразата на общест-вото са за негова сметка.

Страхът е слабост. И за съжаление той и досега владее хомосексуалните среди в България. Страхуват се от близките си, да не бъдат наранени от тях, както и да не ги наранят, а истинската обич би трябвало да е всеопрощаваща. Сексуалната ти идентич-ност не може да бъде проблем за хората, които те обичат.

Тук е пълно с освирепели хора, ко-ито мразят не само хомосексуалните, а ВСИЧКО различно. И този страх не позво-лява и досега на преследваните през кому-низма да разкажат открито личните си исто-рии. Мълчат. Мълчат и хомосексуалните, които имат евентуални амбиции за големи политически постове. Страхуват се, че

29 обществото не би ги допуснало на такива постове. Имам послание към тях – ако не застанете открито с имената и съдбата си пред обществото, лично аз няма да подкре-пя влизането ви във властта, защото няма да имам повод да вярвам във вас, както и в силата ви да се борите срещу страха. Който не е способен да застане открито с цялата си сексуална и всякаква персона и да се защитава, не заслужава политическо дове-рие. Ако няма смелост да защити себе си, откъде накъде ще му вярвам, че може да се бори за интересите на държавата и общест-вото? Това е слабост и безгръбначност.

За съжаление в България хомосек-суалните, които са били в близкото минало обществени фигури, не намират не само смелост, а и чувство за мисия и отговорност да застанат открито и така да подкрепят младите, потвърждавайки това, което знаем – човек е сложно същество и разликите между нас не бива да ни правят врагове. Без тях „София Прайд“ никога няма да е достатъчен. Те са липсващите страници от историята, която други пренаписват вместо тях.

... В този ред на мисли правата на ЛГБТ са ми една идея по-маловажни от женските, защото жените тук явно продъл-жаваме да сме уязвими чрез неразбирането на неприкосновеността на човешките ни права. Това е плашещо. Кара ме да се чувствам едновременно като лесбийка, гей, еврейка, черна, жълта, аутист, човек със синдром на Даун, инвалид в България. ДОБАВКА: В тази връзка ето едно много важно и уместно изказване на Константин Павлов:

Гей парадът не е „демонстрация на сексуални предпочитания“, а политическа борба за конституционни права, които га-рантират на всеки гражданин, независимо от това кой му спи в леглото, да бъде трети-ран равно от закона и обществото. Когато човек е част от мнозинството, понякога не усеща на каква омраза и натиск са подло-жени някои граждани, принадлежащи към малцинства, просто защото са се родили каквито са (тъмнокожи, с друга сексуална ориентация, с друга религия и т.н.). Може да поговорите с хора от малцинството как се чувстват в България преди категорично да застанете срещу правото им на протест. И накрая ако някой смята че хомосексуал-ността се олицетворява от Азис, може би е

редно хетеросексуалността да се олицетво-рява от Митьо Пищова.

ОКОЛО ЕДИНАДЕСЕТ ПРИЧИНИ НЕХО-МОСЕКСУАЛЕН ЧОВЕК ДА ОТИДЕ НА ГЕЙ-ПАРАД петък, 26 юни 2015 г.

Защо ще ходя на София прайд Около единайсет причини. От Яна Бюрер Тавание

Яна Бюрер Тавание. Бе журналист в Тема, редактор в Капитал и главен на Light-а, ама за кратко. Следи човешките права и хората с умствени увреждания. Последно ни разтърси с разследването си „Бунища за забравени хора”, за което взе стипендия от фондациите Робърт Бош, ЕРСТЕ и Балканска мрежа за разследващи репортажи. Внимава за комуникациите в Български хелзинкски комитет.

Отивам на прайда заради Михаил Стоянов. Михаил беше убит от нацита в Борисовата градина, защото им приличал на гей. Според полицията убийците са из-вършили още поне десет подобни нападе-ния в последните няколко години – в опита си за прочистване на парка от хомосексуал-ни хора.

Отивам на прайда, защото съм хе-теросексуална. Защото не ми се налага да се замислям, когато хващам ръката на любимия си на улицата, когато го целувам пред непознати, когато вървим прегърнати. Типичните изказвания „нямам нищо против гейовете, ама да не парадират" и „щом гейовете си правят парад, защо няма парад на хетеросексуалните" церемониално носят короната и мантията на нечовешката глу-пост. Не, пичове. Гей-парадът е няколко часа. Хетeропарадът е 365 дни в годината.

Отивам на прайда заради всеки човек, който няма да дойде, защото се страхува, че ще бъде изгонен от вкъщи, че хората, които обича, ще му обърнат гръб, или че ще изгуби работата си, ако някой разбере за ориентацията му. Отивам на прайда заради всеки, който няма да дойде, защото не вярва, че промяна е възможна. Отивам на прайда заради невидимите пет процента.

Отивам на прайда заради всяко момиче и момче, което e обмисляло или

обмисля да се самоубие, заради това, което е.

Отивам на прайда, защото е кауза. В България, а и на Балканите, прайдът не е просто парти. Прайдът е шествие за равни права. Прайдът е мирен протест срещу хомофобията, дискриминацията и престъп-ленията от омраза. Прайдът не е демонст-рация на сексуалност. Прайдът е елемент от борбата за това всяка сексуалност да може да бъде безпроблемно изразявана. Прайдът е видимата част от битката хора да не бъдат псувани, бити, ритани, убивани, уволнявани, гонени, подигравани, мачкани заради това кого обичат. Прайдът е позиция срещу това омразата, насилието и неприе-мането да бъдат норма.

Отивам на прайда, за да протести-рам. Че в Конституцията е записано, че „бракът е доброволен съюз между мъж и жена". Че в България няма регистрирани съжителства – нито за хетеросексуални, нито за хомосексуални хора. Че хомосексу-алните двойки са лишени – и тук ще споме-на само няколко неща, защото списъкът е безкраен – от право на свиждане и инфор-мация за болен партньор, от право на обща имуществена собственост и наследяване, от родителски права спрямо децата, от право на осиновяване. И за да ви го онагледя съвсем – ако при двойка жени, които са заедно от години и имат дете, нещо се случи на биологичната майка, детето може да отиде в дом - защото според българското законодателство другата майка не се разли-чава по нищо от съседката от втория етаж. Другата майка е никоя.

Отивам на прайда, за да настоя-вам, че Наказателния кодекс трябва да бъде изменен така, че сексуалната ориен-тация да стане един от защитените призна-ци от престъпленията от омраза. Защото сега, ако наци нападне чернокож, говорим за престъпление от омраза, но ако нападне гей, говорим за хулиганство. Даваме раз-лична тежест на едно и също нещо. Абсурд-но и тъпо е, и няма как да остане така.

Отивам на прайда, за да кажа, че гей не е равно на педофил, че хомосексуал-ността не е заразна, че не избираш да ста-неш такъв, а се раждаш такъв, че гей хората нямат „средно по 1000 сексуални партньори в живота", че не „сеят СПИН", че не „разв-ращават децата ни". Че са равни, равни, равни.

30 Отивам на прайда и защото огром-

на част от медиите явно имат нужда от повод, за да отразяват сериозния аспект на „гей-темата".

Отивам на прайда, защото ще е страхотен. Защото въпреки че за поредна година националистите се опитват да го саботират и да бъдат страшни, но всъщност са смешни и скучни (докато сме на темата – ще има няколкостотин полицаи и охрана); въпреки че нито една голяма компания не счете каузата за достойна за подкрепа дори с пет лева по линия на корпоративната й социална отговорност; и въпреки още сто неща, се справихме и прайд ще има. И ще е велик. Заради усилията и сърцата на толко-ва много хора. Заради теб.

Отивам на прайда, защото е праз-ник. Самият факт, че се случва вече четвър-та година, e.

Отивам на прайда с надеждата, че ще дойде денят, в който няма да има нужда от прайдове. Но докато това време дойде (а то някога ще дойде), гей или стрейт – ела. Изправи се гордо или покажи съпричаст-ност. И кажи здрасти. Аз съм един от хората с жълти тениски, на които пише Staff.

Фотография: Илиян Ружин

"ИНТЕЛЕКТУАЛЦИТЕ", С ИЗВИНЕНИЕ, КОИТО ПОДПИСАХА ИСКАНЕТО ДО КМЕ-ТИЦАТА ГЕЙ-ПАРАДЪТ ДА БЪДЕ ЗАБ-РАНЕН петък, 26 юни 2015 г.

Интелектуалци: Спрете гей парада в София!

Подписано от: Павел Поппандов, актьор, другарят Петьо Блъсков, главен редактор на в. "Труд", другарката Светлана Шаренкова, издател на в. "Земя", Пламен Марков, треньор по футбол, другарят Проф. Стоян Денчев (ректор на ченгесарския БИБЛИОТЕКАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ), дру-гарят Юлий Москов, издател на в. "7 дни спорт", Проф. Николай Палашев, Проф. Иванка Павлова, другарят Христо Друмев (ченге от ДС), Валери Симеонов, депутат, Димитър Недков, писател, Недялко Недял-ков, издател на агенция "ПИК" и в. "Ретро", Проф. Евгений Сачев, Проф. Ирена Петева, Ивайло Крачунов, главен редактор на аген-

ция "ПИК", Чавдар Новаков, главен редак-тор на в. "Лакомник", Добринка Спиридоно-ва, социолог, Възванието се подкрепя от Тивериополския епископ Тихон, председа-тел на настоятелството на катедралния храм "Св. Александър Невски"

ДА СЕ ПОСМЕЕМ МАЛКО НАД ТИТАНИЧ-НИТЕ ГРЪЦКИ НЕЩАСТИЯ! петък, 26 юни 2015 г.

Моето голямо гръцко порно

Всичко започнало преди 20 години, когато подли мустакати европейци по хав-лиени чорапи решили да прелъстят убавата Гърция. Почнали да я замерят с милиарди. Фърлят, фърлят, а бай грък прикляка да се предпази, щото е почтен и не иска такива работи. Така се родило сиртакито.

Обаче в некъв момент парите поч-нали да попривършват, та от тогава в та-верните фърлят салфетки. А бай грък про-дължавал да се пази и викал:

"Аааа, не ста ас милиарди, искам да си работя тук поцтеницко, да си пластам данъците, да си пластам социалните, пък ако остане, квото остане, сте си го инвести-рам и сте видим..."

Обаче бай немец подъл и крещи: "Найн! Земи тука тоа милиард и

стига си работил!!! Стани фиктивен държавен чиновник и ето ти още един милиард. Шнелер, шнелер. Заробвам те, гръко, преяж с милиарди и не плащай нищо никога! Ооо, яяяя, не ми връщай парите никога, харесва ми, оо, яяя..."

Накрая всичко завършило с голе-мото чупене на порцелан, който обаче се оказал фалшив. Коментар на Kapka Todorova

ЕТО ДО КАКВО СЕ СВЕЖДА СМИСЪЛЪТ ДА СИ УЧИТЕЛ петък, 26 юни 2015 г.

На лични съобщения във фейсбук тази сутрин по негова инициатива проведох следния разговор с един ученик, на когото съвсем наскоро съм преподавал филосо-фия в ПГЕЕ-Пловдив: Д.Т. каза: Добър ден, искам да ви попитам: ако искам да стана учител като Вас какво трябва да уча? Философия и после педаго-гика - или? Благодаря предварително! Ангел Грънчаров каза: Здравейте! За да станете учител по философия е достатъчно само да завършите магистратура по фило-софия, това стига. Д.Т. каза: Защото много ми се искам да стана учител и да ги уча да мислят, а не само да зубрят. Както правихте Вие. И смя-там, че това е най-добрият подход. Ангел Грънчаров каза: :-) Да, има нужда от млади хора, който да се захванат с тази "професия". И то именно да учат младите да мислят самостоятелно, радвам се, че искате това. Но няма да Ви е леко изобщо, знаете каква е системата в образованието, тя тепърва трябва да се променя. Д.Т. каза: Така е, но смятам, че Вие дадохте началото. Поне при мен - и от там идва мотивацията ми. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за тия думи, за един учител е много важно да чуе нещо такова, особено в положение като моето, от година вече откак съм уволнен от училището по параграфа "пълна некадър-ност", водя съдебни дела и пр. Д.Т. каза: Проблемът не бе във Вас, а в някои ученици, които не Ви разбираха - и в смешната директорка. Ангел Грънчаров каза: Във Вашия клас имаше подобна ситуация, но иначе общо взето с учениците не съм имал проблем. Тежкият проблем е с началството (директор, инспектор), което просто получи нареждане да се разправи с мен по причина на това, че съм политически коментатор и блогър. Тази

31 е истинската причина за случилото се. Както и да е, животът на човека не е интересен без борба! :-)

За жалост, когато трябва да се разправят с неудобен учител, началствата не се свенят да използват и ученици за да си постигнат целта (което е най-грозното). Д.Т. каза: Жалко е защото начинът Ви на преподаване е нужен. Именно затова искам да стана учител и да се опитам да продъл-жа Вашето дело. Това е правилният подход. Трябва да има повече мислещи хора. Ангел Грънчаров каза: Е, радвам се, че мислете така! Напълно сте прав, има нужда от учители с такава една философия на учителстването. Щото работите в образова-телната ни система са плачевни. А промяна могат да я направят само учители, които мислят по тази начин, но с подкрепата на учениците, на родителите. Министерските чиновници, директорите не искат никакви промени. Д.Т. каза: По-лесно се управлява неук чо-век. Ангел Грънчаров каза: Точно така. Без истинска промяна в образованието Бълга-рия няма да прокопса. Тъй че решението Ви да ставате учител е и много патриотично. Но да станете учител в някакъв смисъл е саможертва, това не е лесна професия... Д.Т. каза: Определено е така, но стимулът ми е в това, че искам промяна. И не искам всички хората около мен да са от човешкия тип, които следва даден стереотип – без дори да се замисли за миг правилно ли е.

А промяната трябва да започне от мен. Вие ми помогнахте. Дори и само на един човек да помогна пак е нещо – защото той ще помогне на друг и така постепенно се надявам да се излезе от тази задънена улица. За да има повече мислещи хора и повече човечност. Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, споделям: на един човек да се помогне, един човек да се спечели за тази кауза за едно ново образование е страхотен успех! Тъй че наистина съм даже горд, че мислите така и че съм Ви бил учител по философия. Няма по-голяма награда за един учител от тази да срещне ученик, който мисли така; това просто означава, че въпреки всичко съм си изпълнил задачата като учител. Д.Т. каза: Точно така е. Много благодаря за отделеното време! Хубав ден! Ангел Грънчаров каза: И аз благодаря! Хубав ден и на Вас! Желая Ви успех!

ИДЕЯ ЗА СОЛИДАРНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА ОКОЛО СЪБИРАНЕТО НА СРЕДСТВА ЗА МАХАНЕТО НА ПАМЕТНИ-КА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ОКУПАТОРКА НА БЪЛГАРИЯ петък, 26 юни 2015 г.

По повод на: Кампанията за набиране на средства продължава написах следното до приятелите си във фейсбук:

Понеже съм безработен, свършиха обезщетенията ми за безработица и от месец вече съм даже без средства за съ-ществуване, за жалост не мога да подпо-могна финансово тази толкова хубава и важна кампания по набиране на средства за демонтажа на паметника на окупационната съветска армия; но искам с нещичко да помогна все пак. Та ми хрумна в тази връзка следното: ако дадени хора решат да си купят някоя от моите авторски книги (или пък за някоя книжка от издаваното от мен списание ИДЕИ), то аз пък обещавам да преведа получените средства до стотинка за кампанията за събиране на средства за махане на паметника на съветската армия-окупаторка.

И така заедно ще можем да помог-нем за чудесната кауза, а пък вие, дето си купите от моите книги или от списанието, ще имате в добавка било книга, било списание. Тази ми е идеята. Ще се радвам да можем заедно да направим едно добро дело. ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА МОЯТА КНИГА "ЗА ДУХОВНИТЕ НЕЩА С БЪЛГАРСКА СПЕЦИФИКА" петък, 26 юни 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене! ИМА ГОЛЯМА ПОЛЗА ОТ ГЕЙ-ПАРАДА, ЕТО, РАЗГОВАРЯМЕ, МИСЛИМ, СПОРИМ: КАК ДА НЯМА ПОЛЗА ДА СЕ МИСЛИ, ДА СЕ РАЗГОВАРЯ, ДА СЕ СПОРИ?!

петък, 26 юни 2015 г.

Има смисъл от гей-парада – дори и да е само това, че ето, най-усърдно разго-варяме по тази толкова важна тема. И, разговаряйки, спорейки, дискутирайки поня-кога най-разгорещено, се променяме, вна-сяме известни корекции в съзнанията си. Това е един твърде необходим за общест-вото ни разговор или дебат. Щото общест-вото ни е твърде нетолерантно към разли-чията и по тази причина – недемократично като манталитет.

По тази причина тия, които си поз-воляват да твърдят, че парадът на хомосек-суалните "не бил подходящата форма", бяха вече опровергани, тия толкова полезни разговори, които водим, те именно и ги опровергават в твърдението им, че полза от гей-парада било, видите ли, нямало.

Е, има, и то има голяма полза от гей-парада, ето, разговаряме, мислим, спорим: как да няма полза да се мисли, да се разговаря, да се спори?!

СТЕПАН ДЕМУРА ЗА ГРУЗИЯ, СААКАШ-ВИЛИ И ОДЕСА петък, 26 юни 2015 г.

Степан Демура говорит о том как преобразилась Грузия, опять все делает злостный Запад, у них почему-то получается Сингапур и Южная Корея, а у Великой Рос-сии только Северная Корея!

МАРСЕЛ ИЛИЕВ, ОТ РОМСКИ ПРОИЗХОД, Е ПРИЕТ В КЕЙМБРИДЖ събота, 27 юни 2015 г. Отличник от ромски произход от Монтана е приет в Кеймбридж

32 Отличникът на Професионалната

гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Стефан Савов“ в Монтана Марсел Илиев е приет в Кеймбридж. За да се обу-чава две години в CATS Cambridge College, момчето е положило много усилия и овла-дяло до тънкости езика на Шекспир. Осмок-ласникът взел изпита по математика и анг-лийски език без грешка. Там ще се обучава по специална методика по програмата JSIS по 10 избрани предмета, за да стане уверен и добре подготвен тийнейджър за Кеймб-ридж. Родителите му обаче са бедни. Те трябва да платят 30 000 паунда за ученето в престижния колеж. Семейството не разпо-лага със сумата и затова са потърсили помощ от фондации.

Стремя се да сваля етикета, който носят ромите като крадливи и мързеливи. Усещах дискриминацията и от връстниците ми, и от страна на учителите. Не се сраму-вам, че съм циганин, аз живея в квартал „Огоста“. Искам да докажа, че съм успяващ и не съм различен от другите. А българският език и литературата са ми любими“, казва Марсел. Той има две по-малки братчета, но никога грижите за тях не му пречили да учи уроците си и да пише домашните. За да прекрачи прага на колежа, избягвал шумни-те компании и дискотеките и прекарвал всяка свободна минута с книга в ръка.

Марсел блести с много таланти – пее, танцува и рецитира. Наскоро той смая публиката в Монтана с превъплъщението си в ролята на Попа в постановката „Вража-лец“ по Ст. Л. Костов. Тя беше премиерата на ромското театрално студио „Суно“. Сега мечтае да пътешества по света, да посети Египет и да направи филм за пирамидите.

Източник: Flagman.bg

САМОНАДЕЯНОТО МНОЗИНСТВО ТРЯБ-ВА ДА СЕ ОТВРАТИ В ЕДИН МОМЕНТ ОТ СЕБЕ СИ – ТА ДА СЕ СЛУЧИ НЯКАКВА ПРОМЯНА В НЕГО събота, 27 юни 2015 г. Обмяна на реплики във фейсбук: Dimitar Stoyanov: На мен ми се вижда основно кич. Проблемите на ЛГБТ хората ще решат в пленарна зала чрез нормативни актове, а не по този начин. Какви ползи е донесъл той в нашата страна за толкова години? Никакви. Колкото успех има Десе-тилетието на ромското включване, толкова

успех ще има и тази либерална инициатива. Щом има проблем, нека представители на техните организации се срещнат с народни представители от РБ, да говорят, да видят какво може да се направи. Радан е повече от широкоскроен по тази тема, но някой да го е потърсил за нещо?

Ангел Грънчаров: Правото на протест и на публично заявяване на позиция е основно човешко, гражданско и демократично право. Не мога да разбера как дори хора, смятащи се за демократи и парадиращи с това, си позволяват да отричат упражняването на именно това право от дадена малцинствена общност само на основание на това, че, видите ли, мнозинството се било чувствало некомфортно като гледало как дадени хора упражняват това свое конституционно пра-во. Нещо гнило съзирам тук. Може би де-мократизмът на тези хора е нещо като илю-зия? Може би такъв демократизъм е мним?

Ами трябва да се почувства твърде некомфортно това самонадеяно мнозинство щом си е позволило да потиска малцинства-та по арогантен начин – и по много глупави подбуди. Трябва даже да се отврати в един момент от себе си, та да се случи някаква промяна в него. Този е начинът за развитие на съзнанията, така именно стават проме-ните в тях. ДОБАВКА: Хомофобията – все едно прик-рита, "кадифяна", подмолна или открита, яростна, бясна, войнствена – е израз на антидемократично и нехуманно съзнание, на съзнание, което е твърде далеч от цен-ностите на автентичната демокрация, сиреч, на свободолюбието и на човеколюбието. Различните хора имат свещено човешко право на различие, ако това тяхно право бъде нарушено, всички ще пострадаме в крайна сметка, щото забраната на дадени различия е първа стъпка към възникване на униформено, на "единомислещо", на уни-фицирано, на тиранично общество, което не търпи никакви различия. ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ: КАК ТРЯБВА ДА ВОДИМ БИТКАТА ЗА ПРАВАТА СИ, КОЙ Е ПОДХОДЯЩИЯТ НАЧИН НА... ОБЛИЧАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ТАЗИ БИТКА? събота, 27 юни 2015 г. Права или пера?, Автор: Мила Аврамова

Битката за свободи се печели чрез други методи и на други места. За които ти трябва вратовръзка

Нищо против гейовете и лесбийки-те. Ама честно, наистина нищо...

... Единственият въпрос, който ме мъчи, е защо се правят опити да се маскира един безспорно як купон, какъвто е гейпара-дът, като борба за граждански, социални и политически права. Остава ми лош вкус в устата, сякаш някой се опитва да ме изма-ми.

Повярвайте, мили момичета, мом-чета и представител(к)и на третия пол, вашият парад няма нищо (ама наистина) нищо общо с борбата ви за равноправие.

Ако се кача на обувки с платформи и 12-сантиметров ток, наплескам се яко с вечерен грим, покрия си... дупето само с розови пера и го развъртя насред София, със сигурност няма да успея да се преборя за нито едно свое право, което смятам за нарушено.

Просто никой няма да ме възприе-ме сериозно. Независимо, че съм хетеро. И независимо, че може да съм най-гениалния човек на планетата и мога да изложа аргу-ментирано доводи от законите на най-правовите държави по света и да посоча несъответствията между европейското и българското законодателство, както и пъ-тищата за преодоляването им.

Което вероятно не мога, между другото. Но това е друга тема. Все някой може.

Когато човек се бори за правата си, първото необходимо условие е да бъде чут. Когато си (не)облечен в... дъра-бъра и розови пера, единствено можеш да бъдеш видян. Независимо колко западни послани-ци са те подкрепили, така си се преборил единствено за правото си да танцуваш по грим на пъпа на София. Едно нелошо право, всъщност.

Вярвам обаче, че когато те чуят, могат и да те разберат. А има толкова много начини да бъдеш чут, особено днес, особе-но в XXI век. Не ни баламосвайте. Купонът си е купон. Единственото, което може да провокира, е неразбиране, нехаресване и дори съпротива у някои по-консервативни хора. Убедена съм, че тези възгледи не зависят от сексуалната ориентация. Много гейове и лесбийки ще пропуснат парада в събота по същите причини – неразбиране,

33 нехаресване и дори съпротива. Даже позна-вам някои от тях.

Те вярват, че битката за правата е нещо съвсем друго и се печели чрез други методи и на други места.

За които трябва да си сложиш вра-товръзка. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да кажеш, че протестиращите на гей-парада са... непод-ходящо облечени за такова едно сериозно нещо като борбата за техните права, е все същото като да отправиш забележката, че без да си туриш вратовръзка не можеш да се считаш за борец за правда и свобода! Или че понеже кройката на панталона ти не била "правилна", та по тази причина си бил компрометирал идеята си. Аз не мога да разбера тази логика, звучи ми възтъпичко тази уж остроумна забележка, туй съобра-жение, имащо отношение към... модата на обличането, на вас как ви звучи, бихте ли имали добрината да ми кажете?

В нормалните, в зрелите, в тради-ционно демократичните, в културните, в цивилизованите западни общества никой не се впечатлява толкова силно от това, че някаква общност, примерно гей-общността, била решила да проведе по някакви си свои причини парад или шествие на улицата; там всички приемат такава една проява съвсем спокойно, нека тия хора да си демонстри-рат, щом искат, щом по този начин се опит-ват нещо да ни кажат, нещо да заявят, те имат също така и правото сами да изберат формата на протеста си. В тия страни няма дървени "философи", които почват дълбо-комислено да плямпотят, че гейовете по този начин били ни дразнели, понеже, види-те ли, били "неподходящо облечени", щели сме да се чувстваме неудобно пред децата си като срещнем шествието им на улицата, моралът ни, видите ли, бил заплашен от срутване и прочие идиотщини могат да се чуят и да се прочетат у нас в последните дни.

Та мисълта ми е: правете си смет-ка колко далеч сме от нормалните, зрелите, традиционно демократичните, културните, цивилизованите западни общества щом като у нас гей-парадът предизвиква толкова много общо взето съвсем идиотски забе-лежки, съображения, критики и т.н. Но, повтарям, за незрели, за изостанали в умст-вено и ценностно отношение общество тия разгорещени дебати имат позитивен сми-съл, именно спомагат за бавното развитие на съзнанията и за промяна на господства-щия недемократичен, ретрограден, тотали-тарен рефлекс у незатрудняващото се с мислене мнозинство.

ЗАЩО КАЗВАНЕТО НА ИСТИНАТА РАЖ-ДА НЕНАВИСТ събота, 27 юни 2015 г.

“Колкото повече едно общество се отдалечава от истината, толкова повече мрази тези, които я казват.”

Джордж Оруел

Прочее, още римляните имат ето тази толкова мъдра поговорка:

Истината ражда ненавист, а угод-ничеството (подмазването, подлизурството) – приятели. Veritas odium parit obsequim amicos. ЛЕК ТЕСТ ЗА ПОЛИТИЦИ, СПОСОБНИ ДА СЕ ОПЪЛЧАТ НА ТЪЙ ИНТИМНАТА СИ ДУШЕВНА СКЛОННОСТ КЪМ ДЕМАГОГИЯ И ПОПУЛИЗЪМ събота, 27 юни 2015 г.

Я да видим дали някой десен, кон-сервативен и демократичен политик ще се осмели днес да отиде на гей-парада - в името на защитата на някои фундаментални ценности, свързани с човешките права и с демокрацията? :-) То ще означава в някакъв смисъл да се самоубие политически, пък макар и неритуално...

Но за истината и за свободата (демокрацията) се искат и известни жертви, нали така, господа десно-консервативни демократи?

Или вие не мислите така – да сте популисти и демагози ви е по-изгодно, нали така? :-) Бойко Борисов дали е способен да си превърти езика и да каже поне две думи в подкрепа на протестиращите на гей-парада? Едва ли, сметката, изгодата, под-мазването спрямо мнозинството винаги трябва да е водещо за политическите въже-играчи...

Партийният интерес (изгодата) ли винаги трябва да е водещ, или има ценнос-ти, заради които сте способни да си създа-дете известни леки неудобства, господа десни политици, примерно, да ви падне малко рейтингът?

ЗАБЕЛЕЖКА: Написах горното, като го адресирах до десните (консервативни) политици, но то със същата сила се отнася и до левите политици у нас. И тях ги е страх да афишират подкрепа за някакво потисна-то или дискриминирано малцинство. Тъй че затова слагам заглавие "Тест за политици", за политици, способни да се опълчат на тъй интимната си душевна склонност към дема-гогия и популизъм. НИЕ СМЕ ОБЩЕСТВО, КОЕТО ЗАРАДИ РЕШИТЕЛНИЯ СИ ОТКАЗ ОТ МИСЛЕНЕ СМЕ СПОСОБНИ ДА ПРАВИМ ГЛУПОСТ СЛЕД ГЛУПОСТ събота, 27 юни 2015 г.

Гей-паради у нас се провеждат от 2008 г. Установих, че с всеки гей-парад все повече намаляват хората, които са мои "фейсбук-приятели" – понеже си позволя-вам, заради защитата на някои демократич-ни и хуманни принципи, да застана в подк-репа на една толкова непопулярна у нас проява - каквато е един гей-парад. Тази година изглежда разочаровах и последните си поддръжници, симпатизанти и приятели: всички са дотам фрапирани от позицията ми, че са вече изцяло погнусени от мен, а някои даже ме и заклеймиха било като "враг", било като "крайно подозрителен в морално отношение субект", който изглежда неслучайно изпитва такива големи симпатии към... "обратните". (Някои в блога ми пък ме удостоиха директно с тъй милото прозвище "педал"!) Заради своята позиция в подкрепа на някои базисни демократични и хуманни (всъщност философски, мирогледни) прин-ципи или ценности, аз, така да се рече, се напълно дискредитирах в човешки план и станах недостоен да бъда възприеман положително от сериозните хора.

Моят случай обаче ми даде шанса да разбера как се чувстват хомосексуалните хора в общество като нашето – общество, което е болно от прикрита, открита, тайна, явна, мека, "кадифена", яростна и каквато още искате хомофобия, от тотално неприе-мане на всякаква раз-личност и най-вече от необезпокоявано ширещ се антидемократи-чен манталитет. Нашето общество е общес-тво, болно от безчовечност, от античовеч-ност, от бездуховност, от болезнено неува-жение към личността и нейните суверенни човешки права.

34 Тази човешка уродливост насле-

дихме от комунизма. Нашето общество е болно от всякакви тежки, а някои вероятно и нелечими болести, наследени от патология-та и бесовщината, наречена комунизъм. Пълно е с комуноиди около нас, много от които се кълнат искрено, че били мразели, видите ли, комунизма.

Сред болестите, от които е болно нашето общество, нелечимата болест, наричана глупост, е на най-почетно място. Ние сме общество, което заради решител-ния си отказ от мислене сме способни да правим глупост след глупост. Глупаците у нас са на особена почит, това поне не сте ли го забелязали? (Мислещите, търсещите истината, обичащите истината, пристрасте-ните към нея у нас са най-ненавиждани, и това ли не се забелязали? Блазе ви!) При-мерно единствени се отказахме от възмож-ността да изследваме какви природни бо-гатства (да речем, шистов газ и нефт) крият земните недра у нас. Да изброявам ли още? Глупост след глупост правим и не поумня-ваме изобщо.

Ето защо, с оглед да спомогна по-не малко за лечението на тъй болната душа на народа ни аз отправям всекидневно своите провокации като личност и като гражданин, а също и като деец на едно ново и свободолюбиво образование. Нека ме плюят, нека ме ругаят, нека ме наричат какъв ли не. Аз ще остана верен на задача-та си, която е израз на моя човешки и нрав-ствен дълг на мислещ човек, на философ: да спомагам за очовечаването, за хумани-зирането на обществото ни.

И още нещо искам да отбележа: много тънка и направо нищожна е разликата между диктата на мнозинството(на немис-лещата тълпа) при демокрацията и болше-визма. Това искам да го припомня на някои хора, които явно понеже не са живели при комунизма (болшевизма), не го усещат като нас даже с кожата си. Демократ в истинския смисъл на думата е оня, който не се под-мазва на склонното към тирания мнозинст-во, а прави нещо за да спомогне за защита на интереса и на застрашените от тази тирания малцинства.

ТЕМАТА НА ИНТЕРВЮТО, КОЕТО УКРА-ИНСКИ ЖУРНАЛИСТ ПОИСКА ОТ МЕН събота, 27 юни 2015 г.

Украински журналист се свърза с мен и поиска интервю по темата

«Как сегодня российская агенту-ра «рулит» в Болгарии и как сами бол-гары воспринимают нападения России на Украину?»

С този въпрос от две части той е формулирал темата на интервюто си. Ще

ми е интересно главно по втората част на въпроса (пък и по първата, защо не?) да чуя мнения от вас, в качеството ви на български граждани. Стига да имате възглед по този все пак интересен въпрос.

Аз лично бих могъл да изкажа единствено своята позиция, в този смисъл ще очаквам поне да ме уполномощите аз да развия българското становище по въпроса. :-)

Той днес-утре ще ми изпрати въп-росите и ще почна да му отговарям, а дото-гава можете да ми пращате всякакви мне-ния, информация и пр., та да ми помогнете с оглед на това по-обосновано да стане застъпеното от мен гледище.

НЕ СЕ КЪПЕТЕ ЧЕСТО, ЩОТ ИМА РИСК ДА СИ ИЗМИЕТЕ... БЪЛГАРЩИНАТА! събота, 27 юни 2015 г.

Половината българи се къпят само в неделя

Честито баня! :-) По два пъти на ден е възмножко да се къпе човек, може да си протрие кожата. Пък и е цяло разточи-телство.

А имаше и научни изследвания, които твърдят, че некъпането било много полезно за кожата – животните нима се къпят толкова често, пък пак живеят? Тряб-ва да живеем по-природосъобразно, пък дори и да понамерисваме малко. (Обичайно е нашенец или нашенка като си вдигне ръката в автобуса и половината пътници да припаднат от смръднята, която се излъчва от мишниците им!)

През ден къпане сякаш е по-нормално за тия бедни времена, които живеем. Пък и чистата вода на планетата трябва да се пести, какво е това къпане по два пъти на ден?! Както сме е подкарали и

чистата вода на планетата ще свърши съв-сем скоро – и тогава какво ще правим?!

ЕТО КАК СЕ ВОДИ БОРБАТА С КОРУП-ЦИЯТА В УКРАЙНА – И В ЧАСТНОСТ В ОДЕСКА ОБЛАСТ С ГУБЕРНАТОР М.СААКАШВИЛИ събота, 27 юни 2015 г.

Да види как се прави това нещо, борбата с корупцията, реформирането на една страна, у нас само се говори, но нищо не се прави, а ето, в Одеска област за крат-ко време вече много неща се правят, там е разковничето, да, нека да се учим на ре-форматорство и на демокрация, имаме нужда от това, много сме изостанали, тряб-ва да признаем поне това!

ЗА БЕЗЛИЧНИТЕ, Т.Е. ЗА КОМУНОИДИТЕ РАЗ-ЛИЧНОСТТА ИЛИ ЛИЧНОСТТА Е НЕПРОСТИМ ГРЯХ И ПОРОК неделя, 28 юни 2015 г.

Само различен (в някакво отноше-ние) може да разбере и оцени по достойнс-тво други различни хора. Еднаквите това не го могат. Те това не са го преживели. Затова и не могат да го разберат, оценят. Ония, които се стремят не към раз-личност, а към еднаквост ("общност"), всъщност се отказ-ват от личността си, потискат я, жертват я - точно такива същества ги наричаме комуно-иди; точно те именно са и бесни когато срещнат човешко същество, което е раз-лично и при това не се срамува от различ-ността си.

За комуноида раз-личността, т.е. личността е непростим грях и порок. А тя всъщност е най-естествено нещо. Ценното при човеците е именно различното, индиви-дуалното, онова, което е общо между нас, е несъществено – примерно това, че имаме два крака, една глава, две ръце, две очи, две уши.

35 Хомосексуалните, бидейки човеш-

ки същества, имат своето естествено и суверенно човешко право на щастие, на любов, на живот. И то не може да зависи от благоволението на някой, който от съжале-ния или от милост към тях, видите ли, им го "позволява"...

ГЕЙ-ПАРАДЪТ ПРЕМИНА В ПРЕКРАСНА ОБСТАНОВКА, НО НИТО ЕДИН БЪЛГАР-СКИ ПОЛИТИК НЕ ПОСМЯ ДА ДОЙДЕ НА НЕГО!

Виж: Хиляди излязоха на „София прайд“

ЛГБТ хората имат еднакви чо-вешки права и този парад е символ на стремежа за разбирателство, толерант-ност и равни възможности за всички, обя-ви посланикът на Великобритания у нас Ема Кейт Хопкинс КРАТКА МОЯ ЗАБЕЛЕЖКА: Оказа се, че участниците в софийския гей-парад са съв-сем порядъчно облечени, т.е. не се сбъдна-ха най-големите страхове на противниците им. МАЛЪК ОТКЪС ОТ МОЕ ИНТЕРВЮ ПРЕД УКРАИНСКА МЕДИЯ неделя, 28 юни 2015 г.

Отговорих на въпросите на украин-ския журналист Виктор Каспрук, дадох му поисканото от мен интервю. Скоро като излезе в украинските медии ще мога да ви дам възможност да разбере какви въпроси са ми били зададени и как съм отговорил на тях.

Но сега си позволявам да дам част

от това интервю, т.е. отговора на един само въпрос, именно заключителния; ето какво бях попитан, а по-долу можете да разберете как отговорих на този въпрос:

5. Задача путинской России – заразить европейцев вирусом недоверия к системе глобальной безопасности, к институтам власти и нынешним лидерам Европейского союза. Инициированный Путиным кризис в Украине должен, за задумкой Кремля, рас-колоть Европу на два лагеря: за и против Украины? В случае того, если бы это удалось сделать Москве, к какому лагерю могла б примкнуть Болгария?

Я не верю, что анахроничная и ретроградная имперския идеология „воз-рождения подлинной русской идеи”, которой так неуклюже спекулируют путинисткие советские реваншисты, имеет ресурс одур-манить мозги значительной части населения стран Европейского союза и расколоть европейского сознания на две части. Этого невозможно получится, эти путинские идеи вполне неадекватны современных реаль-ностей сознания, они находятся на уровне развития сознания, которое характерно для эпоху Ивана Грозного – или в лучшем слу-чае временам Йосифа Сталина. Моя теза, что это болезнь, перверзия, психопатология, сумасшедствие. Такое больное „мышление” не имеет корни в современном европейском сознании. Оно может иметь некоторое расп-ространение в странах Восточной Европы, но как я уже сказал, его стимулация со стороны Кремля идет по внеидеологический путь, через платными пропагандными мани-пуляциями, которые не могут имет такого еффекта, которого они имели в самой Рос-сии, где в условиях путинисткой идеологи-ческой диктатуры значительная часть насе-ления поддалась и слишком искалечила свои мозги. Все таки даже в таких странах как Болгария (благодаря прежде всего ин-тернета) имеется плюралистическая медий-ная среда. У нас против свободолюбивой Украины пишут только платные медийние мерзавцы путинистов, которые не имеют никакого общественного и также личного влияния или авторитета, таким подлецам никто не верит. Еффект писаний таких мер-завцев ничтожный, он даже не оправдывает инвестицию.

В таком смысле Болгария как це-лое теперь ведет ту же самую борьбу за свободу, независимость и достойнства против российской имперской путинской бесовщины, которую ведет и свободолю-бивый братский нам народ Украины. В та-ком смысле мы ведем одну и ту же борьбу, борьбу против одного же коварного и подло-го врага – это борьба за одни и те же благо-родные человеческие ценности. Это именно человеческие ценности, из которых вырос европейский жизненный мир, да, это именно универсальные ценности современной человеческой цивилизации, к которым бли-же всего находится европейская, евроаме-риканская християнская цивилизация. Проблема в том: из болезни, на которой

36 полным выражением оказалось путинистко-сатанисткая деградация сознания, полнос-тью не вылечилось не только украинское, но и болгарское общество, эта болезнь в какой-то мере опасна и для развития сознания в остальных восточно-европейских стран. Ведя свою вдохновляющую борьбу с пути-нисткой психопатологии, мы одновременно должны работать для оздравления массово-го сознания в наших стран, борьба с так уродливой идеологии путинизма – это борь-ба за здравомыслие, за человеческую ав-тентичност.

Чтобы огромное большинство лю-дей в наших странах убедились в огромные преимущества созидательной свободной жизни по европейским правилам, мы, граж-дане обоих странах, должны делать все необходимое, все от нас зависящее чтобы реформирование на новых началах нашей жизни шло в ускоренном порядке – чтобы дать еще теперь свои плоды. Только тогда поврат к нормальной жизни стал бы необра-тимым. Только тогда и будут решительно преостановлены притязания и аспирации путинской имперской бесовщины, тогда и ее соблазны покажут свое действительное уродство, умственной несостоятельность и полную безперспективность. Я верю, что этот день придет так скорее, как мы, граж-дане, скорее начнем исполнять свои насто-ящие объязанности – как это подобает именно свободному человеку, свободных людей и граждане. Все в конечно счете зависит от нас самых, все в наших руках. Не надо быть зрителями той борьбы, что ве-дется вокруг нами, а также и внутрь, в наши души, надо участвовать всеми силами в ней – чтобы добро и правда жизни восторжест-вовали как можно скорее и полнее.

НЕ ЗНАМ ДОКЪДЕ ЩЕ СТИГНЕМ С ТОЗИ ПРЕЗРЯН МАНТАЛИТЕТ понеделник, 29 юни 2015 г.

В едно телевизионно предаване (което слушам в момента) Михаил Саакаш-вили многократно повтори: системата ще бъде променена с нови хора, нека да дадем възможност на млади, необременени от пороци, чисти и талантливи хора да се изявят, затвореността на т.н. елит е една от основните причини и за корупцията, и за липсата на развитие, абе повтаря всъщност

това, което пише и в Библията, именно, че не бива да се налива ново вино в стари мехове. Махаш старите и чрез открити и честни конкурси намираш нови, чисти и образовани хора-идеалисти, които именно могат да поставят обществения интерес над частния, егоистичния. Неговата теза е, че промените се правят от нови хора с ново съзнание, ако не бъдат подменени хората, ако не бъдат изгонени корумпираните чи-новници, ако не се възцари нов манталитет, промяна никаква не може да има. Казва и това: революцията не е завършила, тя продължава, сега именно е решаващия й етап.

Гледам и слушам този човек, казва съвсем прости истини, което казва вече го е правил, проверил е, че работи на практика, той промени Грузия. Много умен и талант-лив човек е той, необичайно интелигентен; по едно време каза, че в Украйна има много талантливи хора, карал велосипед, приказ-вал си с хората и се удивлявал колко често срещал хора, с които като поговориш, раз-бираш, че били "същински Клондайк", тол-кова богати като личности - и е чудно, про-дължи той, как страна, в която има толкова много талантливи хора, е в такова тежко положение, непростимо е това! Всичко, което той казва, има отношение и към нас, положението в България е абсолютно съ-щото, ние сме не по-малко корумпирана страна от Украйна (и някогашна Грузия), но у нас не само няма воля за същински про-мени, ние нямаме, за жалост, и лидери като Саакашвили, които са способни на всичко в името на въодушевилата ги идея за същ-ностна, за истинска промяна.

У нас правим точно обратното на това как следва да се правят нещата и затова нищо не постигаме. Корумпираните държавни чиновници и ръководни длъжнос-тни лица гледат само своя частен користен интерес, злоупотребяват с власт, всички се възмущаваме, но хората, които избираме да ни управляват, изобщо нямат волята нещо да променят, само се говори, безкрайни разговори, нещата се замазват, никой не смее да посочи точното болно място, както това прави Саакашвили - камо ли пък да се заеме нещо да промени като промени хора-та, от които в крайна зависи всичко. Нима някой у нас смее да каже, че трябва да се замени целия корумпиран кадрови състав на полицията, на митниците, на съдебната система, на прокуратурата?! А го каже, ще го изядат с дрехите! Държавните чиновници даже се уредиха със закон, гарантиращ им доживотно вегетиране в службите; у нас нямаме демокрация, щото реалната власт е у държавната бюрокрация, която политици-те обслужват и ухажват непрекъснато. У нас имаме диктат на държавната бюрокрация. У нас дори един директор на болница не може да бъде сменен от министъра, а какво оста-ва да бъдат проведени по-сериозни и ця-лостни промени.

Не знам докъде ще стигнем с този манталитет. Това аз не мога да кажа. Зъл край ни чака. Народът упорито мълчи. Кога ли ще му писне? И каквото ли ще стане тогава – когато масовият българин загуби всякакво търпение? Възможно ли е изобщо това или нашето търпение е безпределно?

ПРАВЕТЕ СИ ЖИВОТА РАЗНОЛИК И БО-ГАТ НА ИЗЖИВЯВАНИЯ – ТОГАВА ИМЕННО ЩЕ ЖИВЕЕТЕ ПЪЛНОЦЕННО! понеделник, 29 юни 2015 г.

От доста време в блога не пиша почти никакви коментари, а само откликвам на някакви публикации по сайтовете; заря-зал съм, поради липса на време и на наст-роение и своя дневник, в който описвам преживелиците си. Забелязал съм, че кога-то не напиша свой текст, посещаемостта в блога ми рязко спада, пък дори и полити-ческите и другите, примерно духовни или свързани с образованието въпроси, по които съм откликнал, да имат голям общес-твен отзвук. Явно много хора са привикнали да четат моите, така да се рече, "животоо-писания", изглежда и с това ще се запомни този блог: за мен преживелиците на една личност в нашето толкова болно време също са нещо значимо, щото в тях именно може да се открият ония истини, които са ни жизнено, дори съдбовно необходими. С човека, с индивида, с личността започва и свършва всичко в този наш живот – от това свое убеждение няма да отстъпя.

Аз не обичам общите теоретизира-ния за "живота и човека" изобщо, за мен значение и смисъл имат само непосредст-вено преживените и конкретни, личностно оцветени събития на всекидневния живот, благодарение на които се проявява, прос-ветва истински значимото за нас, човеците. В това, което вълнува един отделно взет човек, наш съвременник, се пречупва всичко онова, което по някакъв начин има значение за всички нас, един вид е обществено или граждански значимо. Понеже у нас сме склонни да игнорираме личността и личнос-тното (абе недей така, тия неща са лични, отбягвай ги, нали така ни казват; примерно казваме, че дадени конфликти били имали "личностен характер" и затова не били съдържали "обществен смисъл": глупости, таваришчи, та нали личността е носителят на общественото, социалното!) и по тази причина боравим главно с общи приказки и

37 с абстракции (ний големи теоретици се извъдихме!), по тази причина сме се запле-ли в неразрешими антиномии и проблеми. Индивидът, личността е онова, което най-вече има значение, всичко в този наш живот се прави от живи хора, от хора с ново съз-нание, в това число и сериозните, същност-ните промени в големия, в общностния живот. Понеже не сме привикнали да ценим личностите и личностното, понеже не ги разбираме, по тази причина и не можем да оценим кой е автентична личност, кой има автентично личностно отношение; ето на това основание у нас за свои "водачи" и "лидери" си избираме крещящи по личност-ната си несъстоятелност безличия! Безлич-ното общество, обществото, което не умее да цени личността и личностното, ще бъде олицетворявано от безличности, от безли-чия, от мижитурки; толкова е естествено това!

А за да започнем да ценим личнос-тното, да се откажем от глупавата теза, че личността е "голямо зло", личностите са все "скандалисти", предизвикват само конфлик-ти и пр., които трябва да бъдат погасявани, та значи за да стане това, следва да при-викнем да се вглеждаме най-прецизно в онова у нас, което има личностен характер, на тази база ще почнем не само да го це-ним, но и да го отглеждаме у себе си. И в едни момент ще почнем сами да се държим като личности. Една личност, ама истинска, действителна, автентична, още с попадане-то си в една среда вече я променя, само със своето съществуване променя нещата - светът става друг когато се появи нова личност, имаща какво да каже на света. В богатите, в развитите общества са привик-нали да търсят такива личности, личности с талант и с вдъхновение, постоянно ги тър-сят, а у нас предимно ги тъпчем и убиваме. Стига изобщо да успеем да ги разпознаем. Щото е много възможно заради непълно-ценните си представи за това що е личност крещящите безличия да смятаме за личнос-ти, а пък истинските личности да ги обявя-ваме за вредни, да ги плюем, да ги тъпчем, да ги мачкаме и убиваме. У нас, дами и господа съдебни заседатели, имам чувство-то, че е раят на безличниците - и на нека-дърниците!

Е, по тази причина аз друго не пра-вя освен да реагирам по всякакви въпроси пределно личностно, по един ярък личнос-тен начин. Добре зная, че личностното отношение у нас много дразни безличници-те. Същински бяс изпитват те когато срещ-нат някаква що-годе ярка личност. А най са щастливи когато се обкръжат със себепо-добни – и тогава взаимно се ухажват, хва-лят се, обичат се, насърчават се: България, повтарям, е царството на безличниците и на некадърниците! И на подлеците. И на мер-завците. Погледнете кои и какви са ни вода-чите, какви са ни "звездите", какъв ни е, с извинение, "елитът" - ами еманация е на нас

самите! А какви сме ний самите е отделна тема. Е, има и личности сред нас, има и талантливи хора, но са крайно потиснати, блокирана е енергията им. По тази причина и нямаме особен прогрес. У нас, потретвам, триумфират безличниците, некадърниците, подлеците, мерзавците.

Преди години, когато бях изгонен от университета, бях същото в положение като сега: безработен, обруган, оплют, без никакви средства за съществуване. Само дето тогава бях млад: точно на 33 години другарите ме изритаха от университета, където бях работил 7 години като асистент по философия. И тогава като сега се чудех какво да правя по-нататък, как да продължа живота си, как поне да оцелея, да се съхра-ня. Безпощадната комунална общност у нас изобщо не търпи индивидуалностите и личностите, не търпи кадърните хора, те са нещо като "шило в торба" и плашат, те също така са и врагове на нейната презряна комунална идилия. И в оня период трябва-ше да решавам: дали да не се махна от тази прокълната на комунизъм страна - или да остана, да се пожертвам в безкрайните борби. Много време мислих по този въпрос. Вероятно много от сънародниците ми също са мислили над него. Някои, прочее, не мислиха, без да мислят си взеха торбичката и капата и се махнаха. Два милиона и поло-вина българи направиха този избор. Взеха си и деца, и жена и се махнаха. Аз имах малко дете, болни близки хора и по ред житейски причини се видях принуден да остана. Дълго време мислих и измислих ето какво: ще се захвана с... "бизнес"! Създадох своя Център за развитие на личността HUMANUS. Да спомагам за развитието на личностния ресурс на многострадалната ни нация. Един вид все едно се захванах да продавам... хладилници на ескимосите - или кожуси на живеещите в екваториална Афри-ка. Мога дълго време да разказвам своята одисея, тръгвайки по този път. Много неща правих, много провали преживях, много горчиви разочарования ме сполетяха. Но и много неща постигнах. Е, пари, разбира се, не спечелих. Напротив, много свои пари един вид ги закопах в невъзвращаеми ин-вестиции. Примерно хиляди левове инвес-тирах в издаването на своите книги, в изда-ването на философското списание ИДЕИ, какво ли не съм писал и издавал в тия годи-ни. Всичко издадено сега лежи непипнато от ръка на читател по книжните борси и в складовете. Понеже книготърговците, по-добно на екзекутори, оцениха, че моите книги и помагала не били "пазарни" - и ме подложиха на убийствена "пазарна" цензу-ра. Кой ли ти чете у нас книги за духовните неща, някакви си там "философски глупоте-вини", кой ли се вълнува от автентична психология, при това написани, видите ли, от български автор?! У нас четат само про-дуктите на масовата чужда култура, може да са най-големи идиотщини, но щом са писани

от чужди автори – ще ги четем, виж, нашия, българският автор ще го доубием като няма да му обърнем никакво внимание!

Както и да е, ето, аз седя тия дни и мисля за бъдещето си, а около мен нався-къде са огромни пакети и неразопаковани топове с книги и списания. Свършиха и последните пари от последното ми обезще-тение за безработица: с последните си пари платих тока и интернета. Оттук-нататък не си представям как ще живея. Нека да се радват моите щатни оплювачи по блог, пиша самата истина. Много ми е интересно и как ще възприемат всичкото това и моите екзекутори, които ме изгониха от работа, лишиха ме от преподавателски права и по този начин ме обрекоха на гладна смърт, на умиране. В две тежки съдебни дела, про-дължаващи вече повече от година, се мъча да си върна правата и достойнството. Инте-ресно ми е що за съзнание имат такива хора, които ей-така, заради една глупава страст за отмъщение, са способни да гледат как заради техния каприз се мъчи и умира един човек. Вече нямам сили да се боря. Започна да ми писва вече.

Изглежда съм в навечерието на ек-зистенциална криза. Борих се цял живот, ето, сега силите ми са вече на изчерпване. Помощ и подкрепа отникъде не се вижда. Отвсякъде ме обгръща ледена стена на неразбиране и на безразличие. И на човеш-ка мерзост. Някои минават през блога ми само да плюнат връз мен. Примерно един идиот, който се представя, че бил, видите ли, живял в Австралия. Негов кумир е Пу-тин, той много обича руснаците. Щото има-ли били... катюши, имали били много раке-ти! И можели да унищожат целия свят. А иначе бил... "проамерикански ориентиран". Щял като се пенсионира в Австралия да иде да си живее старините в... Русия!!! Пълен нашенски олигофрен. Редовно идва да ме оплюе, да си излее жлъчта. Анонимен, разбира се. Нещастник. Нищо човешко няма в такива. Но не могат по никой начин да разберат, че нищо човешко няма у тях - ето това именно е най-страшното! И като капак на всичко, видите ли, имат претенцията, че били "религиозни", били, представяте ли си, "вярващи в Бога"!!! Аз по-голямо уродство от това не мога да си представя.

Една-единствена дама, пенсионер-ка, бивша учителка по френски език, отк-ликна и вече в два поредни месеца си купу-ва мои книги – и ми ги плаща при това (щото аз общо взето предимно подарявам книгите си). Разбира се, неудобно ми е да вземам парите й, гледам да й се отблагодаря за участието и подкрепата като й давам и пращам много повече книги, един вид като бонус. Чудя се как да се отърва от книгите си – и от купищата топове със списание ИДЕИ, което издавах също със средства от своята скромна учителска заплата. Вижда-те, моето "бизнес-начинание" завърши безславно. В склада на печатницата на изд.

38 ИЗТОК-ЗАПАД в София също има купища мои книги, ей-така, стоят си, страх ме е в един момент да не рекат да ги изхвърлят. Пречат им най-вероятно. Ще трябва да наема кола и да ида да си ги прибера. Или да устроя едно аутодафе в София с тия книги - да ги изгоря. Съпругата ми също е учителка и също е безработна, тя, горката, от години страда заради мен. Мен дълги години ме търпяха, но за сметка на това нея гонеха. Сега изгониха и мен. Пълно тържес-тво! Церберите от административната обра-зователна система ликуват – понеже успяха да унищожат своя толкова зъл враг. А че съм им враг – в това няма съмнение. Въп-реки че аз съм много диалогичен човек, те ме възприемат като враг. Не щат да разго-варят с мен. С мен разговарят предимно с... доноси против мен. Имам две огромни папки с такива доноси и компромати срещу мен, покрай съдебните дела се добрах до тази любопитна книжнина. Трябва да намеря време да публикувам всичко това в блога, нека да се чете, нека хората да видят как хубаво бях оплют отвсякъде. И да разберат на що са способни тия бабаитити и... баба-итки (думата "баба-итка" много ми харесва, току-що я изобретих; подходяща е за слу-чая, щото има и една баба, дето е сред моите "горещи почитатели" от образовател-ната система; тя съчини сума ти "разгромни писма" срещу мен!). Да се види как проце-дират тия другари и другарки. Все са си абсолютно същите. При тях промяна никак-ва няма и не може да има. Бетонни съзна-ния и души – както се изрази един човек тия дни.

Предстоят ми няколко тежки месе-ца, в които ще чакам да се произнесе Вър-ховният касационен съд – решението на Окръжен съд в Пловдив, с което беше от-менена заповедта за моето уволнение от работа беше обжалвано от бившата ми работодателка, директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Обжалвано пред Върховния каса-ционен съд. Преди време тя загуби едно друго мое съдебно дяло, загуби го пак във Върховния касационен съд. Тя доста съдеб-ни дела загуби (тя уволни и други неудобни хора, учители, не само мен), вероятно ще загуби още дела. Разбира се, готов съм да си търся правата ако трябва даже в Евро-пейския съд. Живот и здраве да е само. На моменти ме овладява пълна погнуса, но в следващи моменти пак ставам твърдия борец, какъвто винаги съм бил. Само сили и здраве да е. Животът, дами и господа съ-дебни заседатели, е интересен само в бор-ба. Животът застоя и идилията не търпи. Идилията е признак на разложението, на смъртта. Животът, истинският живот е бор-ба. Без борба няма живот, заслужаващ това име. И без свобода няма живот, достоен за човека. Ей-такива именно "глупости" съм писал в своите изцяло безполезни книги. Да, все такива глупости съм писал там. Изобщо не докосвайте, камо ли пък да четете книги-

те ми: там е пълно с все такива непонятни за българския ум глупости...

Оня ден един човек ми позвъни по телефона. От телевизионното предаване, което водя, се впечатлил и поискал да про-чете някоя моя книга. (Аз водя това преда-ване изцяло «pro bono», от лат. pro bono publico – заради общественото благо – казвам това, за да не си помисли някой, че вземам някаква баснословна заплата за предаването си, пък се преструвам на бе-ден.) Отишъл в Народната библиотека, поискал мои книги. Нито една не могъл да си вземе. Всичките били взети. (Аз съм дарил доста книги на библиотеката, освен от депозита.) Помоли да си купи от мен три книги. Срещнахме се. Като поговорихме, оказа се, че бил безработен като мен. Раз-бира се, не можах да си позволя да взема левчетата, които беше приготвил за книгите. След дълго увещаване го помолих като прочете книгите, да иде и да ги дари в биб-лиотеката. Само тогава се съгласи да ги вземе. Постоянно пращам мои книги на млади хора, студенти и ученици, които се свързват с мен, които проявяват интерес. Готов съм да пратя от книгите си на всеки, който се съгласи да поеме поне пощенските разходи за тяхното изпращане. Има куриер-ски фирми, при които това може да стане - за сметка на получателя да са разходите по транспортирането. При това условие мога да пратя книги на всеки, който изяви жела-ние. Просто не искам да гледам повече тия купища книги пред очите си. Искам да ми се махнат от очите. Мислех си оня ден да ида да стоваря една купчина книги пред сграда-та на Пловдивския университет, да сложа табелка - "безплатно за ония, които искат да прочетат тази книга". Приятел ме разубеди – щели да стоят без никой да се докосне до тях, а накрая някой събирач на хартия щял да ги вземе да ги занесе във вторични суро-вини. То така или иначе ще отидат един ден във вторични суровини, нека да е по-рано барем. Казвам това, за да доставя малко перверзна радост в сърцата на завистници-те и на зложелателите.

В по-тежко, направо катастрофал-но положение от години не съм бил. И най-обидното, най-срамното е това, че вече съм на почти достолепна възраст – на 56 години съм. Крайно ми е неудобно от сина – на моите години да съм в това положение. На моите години хората все нещо са постигна-ли и стоят твърдо на земята. Аз обаче, сами виждате, сякаш се провалих съвсем. "Тоя Грънчаров и за учител не става вече, остави го бе, пълен некадърник, пълен боклук, добре че милата госпожа директорка го уволни, нека да мре, такива като него не са ни нужни!" - нещо подобно ще напише де-журната по блог оплювателка. Тя първа откликва все в този дух. Онази, която пише за "нашия сплотен колектив", нали се сеща-те? Онази, която редовно ме праща да ида с циганите да стана метач на улиците. Тъй де,

унизителна работа няма, нали така, мила другарко? Мили Боже, колко долни хора има на този свят?! Колко нещастни хора има на този свят...

Спирам дотук. Ще мисля какво да правя в тази тежка ситуация, нещо трябва да измисля. Вярно, деформиран съм от системата, свикнал съм да работя на макар и малка, но сигурна заплата. 32 години съм работил все така. Такъв, дето се казва, ми е стереотипа или навика. Сега дойде време да го разбивам някак. То всяко зло може да е за добро, знае ли се? За годината, в която съм уволнен, поне 4 книги написах. Това за мен е най-главното в тия условия, писането. Пак ми предстои тия дни да подготвям но-вата книжка на сп. ИДЕИ. Новата книжка на списание HUMANUS, списанието за съвре-менно образование, вече е в печатницата, очаквам да излезе до седмица. Умът ми не побира как ще платя отпечатването на този тираж. Книжката на международното много-езично издание на сп. ИДЕИ беше вече отпечатана в Киев, сега пътуват за Бълга-рия, макар доста да се забави пратката: български пощи този път ще бият рекорда, цял месец списанието не може да дойде до Пловдив! Твърдят, че пратката не била навлязла още в България, но аз на това не вярвам. Да се е загубило пък едва ли. Ще видим, вече украинците дадоха молба за издирването на пратката.

И такива грижи имам, виждате, жи-вотът ми е богат и разностранен. То тъй е и интересен животът. Хайде, хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Правете си живота разностранен (разнолик) и богат на изживя-вания – тогава именно ще живеете пълно-ценно! Нека това да ви пожелая накрая...

ЗЛОТО Е ПОСЛЕДИЦА ОТ ОТСЪСТВИЕТО НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА У ЧОВЕКА вторник, 30 юни 2015 г.

Как един студент затваря устата на про-фесор

Веднъж един професор задал следния въпрос на своите студенти:

– Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?

(ОЩЕ >>>)

39

В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА: ПОЧТИ НИЩО НЕ СЕ Е ПРОМЕНИЛО, МЪРТВИ-ЛОТО Е ВСЕ СЪЩОТО! сряда, 24 юни 2015 г.

Ето една моя статия от преди три години, която точно отразява и ситуацията с приемането от Парламента на сегашния "още по и дори най-нов закон за образова-нието" – почти нищо не се е променило, мъртвилото е все същото:

Виж също публикацията от петък, 27 юли 2012 г.: В днешния брой на в-к СВОБОДЕН НАРОД излезе моя статия със заглавие ДОУБИВАТ СЪС ЗАКОН ОБРАЗОВАНИЕТО

КРАТКО ДОПЪЛНЕНИЕ: Като казах, че почти нищо не се е променило, съгреших, променило се е нещичко. Ето, примерно, промяната, която се е случила примерно с мен, авторът на тази статия: вече година откакто съм уволнен от работата ми като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, старателни бюрократи ме уволниха по такъв параграф, че фактически съм лишен от преподавател-ски права (!), приключи обезщетението ми за безработица, вече съм без никакви сред-ства за съществуване, водя два съдебни процеса за да си върна правата и да получа реванш, да се върна на работа, но на тия съдебни процеси краят им не се види, при-мерно тия дни, след като Окръжен съд отмени заповедта за моето уволнение, администраторката на ПГЕЕ-Пловдив об-жалва неговото решение пред Върховен касационен съд (!!), а там делото ще се води неизвестно колко време. Тъй че, промени, разбира се, има, но в една крайно интерес-

на посока, нека всеки сам решава каква е посоката.

Такива като мен, хора, които иска-ме и работим нещо истинско и смислено да бъде направено в изцяло катастрофиралата система, вече сме извън нея, та агонията й да продължава необезпокоявано. "Врагът трябва да бъде унищожен без никаква ми-лост!" – този е лозунгът, който кънти в нечии бюрократични глави, чиито съзнания са на нивото на 30-те години на ХХ-век, и то в сталински СССР. Толкова. Приятен ден ви желая! И приятни размисли – дами и госпо-да мислещи сънародници!

Ако има проблем когато желаете да увеличите изображението, та да е удоб-но за четене, кликнете ето тук, тогава изображението ще може да се увеличи и чете...

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-

ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!