ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 10, Год. VII, 2015, 15 Май, Петък, Ц. 2 лв.

Хей, хора, комунистическо-рублофилските и пишман-менте-"патри-отичните" сили окупираха подписката или "референдума" за демонтиране на паметника на съветската армия-окупа-торка! Моля ви, ако сте българи, ако държите поне малко за нашето нацио-нално достойнство,идете и се подпи-шете, идете и гласувайте. А ето аз какво написах там след като гласувах:

Твърдо ЗА! Това е въпрос на национално достойнство. Не може поробителите и окупаторите да бъдат наричани "освободители", ние все пак е крайно време да престанем да бъдем нация, прославила се в целия свят с малоумието си – и с ината си да вика на бялото "черно", на черното – "бяло", истината да смята за "лъжа", а лъжата –

за "истина", доброто да възприема като "зло", а злото – като "добро". С тоя исторически инат доникъде няма да стигнем. Време е да се засрамим за безхаберието си спрямо истински важното за живота на една нация – от което извират основанията й да

се самоуважава поне малко...

Архивите проговарят за руското съучастие в убийството на Левски, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

За митичния досега случай с откачения от някогашното патрио-тично българско военно разузнаване вагон с турски документи, доказващи вероломната руска роля в убийството на Левски, до днес само се шушу-каше боязливо. Авторът на тези редове например е чувал за тази исто-рия, но беше предупреден, че тя е “твърде опасна” за разказване.

Ето че вече се пише по въпроса от автор, който се е уверил лич-но в автентичността на документите, за което трябва да бъде поздравен!

Преодоляно е едно от най-заплашителните табута на Петата ко-лона в България. Направил го е Георги Георгиев в своята статия във Faktor.bg, която за първи път повдига на документална основа завесата на престъпната руска политика срещу самостоятелността на българската национална революция, подчинена с интриги, лъжи, манипулации, прес-тъпления, подкупи, противопоставяния в революционните среди на им-перските руските имперски цели.

В ivo.bg и в различни медийни изяви пишещият този текст не веднъж е поставял въпроса за руското съучастие в убийството на Апостола на българската свобода, неудобен на Русия с твърдата си реши-мост да се бори за нея с български сили без руско покровителство (и дори срещу него). Неподкупният Левски е бил… (На 2 стр.)

БЪЛГАРОМРАЗЕЦЪТ ГРАФ ИГНАТИЕВ, СПОМОГНАЛ ЗА УБИВАНЕТО НА ЛЕВС-КИ, ИМА ГЛАВНАТА ЗАСЛУГА ЗА РАЗПО-КЪСВАНЕТО НА БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ (От 1-ва стр.)

… пречка за руските имперски ламтежи и е бил “ликвидиран” (както са се изразявали по-късно болшевиките) с ръцете на турските власти, над които Граф Игнати-ев е имал толкова голямо влияние, че е могъл да спаси всеки подсъдим в турско съдилище. Вместо това той “пасува” в полза на “ликвидирането” на най-опасния българс-ки конкурент на руските планове за контрол над бъдещето на българите. А както ще видите от статията на Георги Георгиев, руският българомразец Граф Игнатиев не се е ограничил само с пасивна роля в тази антибългарска дейност. Позор! На зловещия граф Игнатиев Бъл-гария кръсти улица, учим го като герой

Коварството на руската дипломация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза, Автор: Георги Георгиев, специално за Faktor.bg

През 1870 г., след като повече от 10 години българският народ се бори за църковна независимост, султанът издава ферман за независима Българска екзархия.

Територията на екзархията обхва-ща всички земи, населени с преобладаващо българско население – около 220 000 кв. км. с около 4 милиона българи – много повече от всеки друг етнос на Балканите.

Това никак не допада на имперска-та руска дипломация, която още от времето на Екатерина залага на гръцката Мегали идея в опит да осъществи своя мегаломанс-ки план – завземане на Балканите и проли-вите и възраждане на империя, подобна на Византия, начело с Романови. (ОЩЕ >>>) МЕЧЕШКАТА "ДИПЛОМАТИЧНОСТ" НА РУСКИЯ ПОСЛАНИК СОФИЯ ТАВАРИШЧ ЮРИЙ ИСАКОВ петък, 15 май 2015 г.

Таваришч Исаков полага венци и цветя пред паметника на граф Игнатиев в Докторската градина в София по случай руския професионален празник Ден на дипломата

Мечешката (медвежая) "диплома-тичност" на руския посланик София тава-ришч Юрий Исаков:

“Отчитайки особените чувства и връзки, които съществуват между нашите народи, би ми се искало българската гъвка-вост по този въпрос (украинския конфликт), вникването и разбирането на положението не само на едната, но и на другата страна, както и конструктивната заинтересованост за разрешаването на конфликта, да бъдат по-очевидни.” ДОПЪЛНЕНИЕ: Вижте в тази връзка непре-менно и текста на Иво Инджев: Българ-ските “антифашисти” и руските диплома-ти в София се кланят на руския антисе-мит граф Игнатиев. ПО ТЕХНИЧЕСКИ ПРИЧИНИ ЩЕ СЕ РАД-ВАМЕ НА МИРА И ТОВА ЛЯТО КАКТО ИЗГЛЕЖДА... петък, 15 май 2015 г.

Единственият самолетоносач на Русия се повреди! :-) Това отлага нападени-ето на Русия над САЩ с няколко месеца, докато трае ремонта му :-)

Е, по технически причини ще се радваме на мира и това лято както изглеж-да...

Да, ама руските танкове не се чу-пят (море, не се чупят, най-новия им танк се счупи на Червения площад даже...). Виж: Единственный авианосец России "Адмирал Кузнецов" сломался; не е зле да видите и това: России "не прет" с поко-рением космоса: сгорел завод, где соби-рали корабли "Буран" ПУТИН, СВИДНОТО ОТРОЧЕ НА ДЯДУШ-КИТЕ ХИТЛЕР И СТАЛИН петък, 15 май 2015 г.

Ненагледният он наший!

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО БИЛ НАГРАДИЛ "РЪКОВОДСТВОТО НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ" ЗА "ПРИНОС В ПРОФЕСИО-НАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ"! петък, 15 май 2015 г.

Министърът на образованието е наградил със специална грамота "Ръководс-твото на ПГЕЕ-Пловдив" за принос в профе-сионалното образование! :-) Това виждаме на страницата на ПГЕЕ-Пловдив във фейс-бук, която, в духа на незабравимата ера на комунизма, е превърната в нещо като поме-ник на непрестанните успехи!

Приносът в професионалното об-разование значи не е на професионалното училище, нито пък е на учителите, занима-ващи се конкретно с професионално обуче-ние, нито е на учениците, които, да допус-нем, са постигнали някакви резултати в своето професионално развитие, не е и на някой друг, а е тъкмо, видите ли, на... ръко-водството!

Интересно е защо, примерно, Ми-нистърът не е наградил някой учител, който има непосредствен принос за професио-налното образование, който работи и има постигнати резултати в тази сфера, но са-мото ръководство, самата ръководителка (която е известна с това, че до такава сте-пен нищо не разбира от професионалните неща - тя е филоложка! - че, казват, вместо "проводник" даже в докладите пишела "тел"!) да награждава е твърде интересно като явление на нашия тъй чудат админист-ративен фронт; можеше, примерно, има резон да се награди или училището, или учениците, или учителите, но ръководството да се награждава е, повтаряме, твърде, твърде странно.

3 Но у нас, в милата ни татковина,

кое не е странно, та това ли само да е странно, а, нали така, проф. Танев?! ГЛЕДАЙТЕ ЧУДЕСНИЯ ФИЛМ НА АДЕЛА ПЕЕВА "ЧИЯ Е ТАЗИ ПЕСЕН?", ПОСТА-ВЯЩ ТОЛКОВА ВАЖНИ ВЪПРОСИ петък, 15 май 2015 г.

Една песен на всички езици... "Комично-драматичен и трагичен

разказ за търсенето на истината за една песен" (Филмов фестивал на ООН-2003). "Чия е тази песен?" е първият български документален филм, номиниран от Евро-пейската филмова академия (2003).

Адела Пеева следва пътя на пе-сента, която винаги е мислила за българска, докато един ден в Истанбул разбира, че е гръцка от грък, сръбска от сърбин и турска от турчин. Тя проследява мелодията в Гър-ция, Турция и навсякъде на Балканите...

60 фестивала, 16 награди... Доку-ментален филм. България, Белгия, 2003 г., 70 мин.

Сценарист и режисьор: Адела Пе-ева, Оператор Жоро Недялков

"В малък ресторант в Истанбул ве-черях с приятели от различни балкански страни – грък, македонец, турчин, сърбин и аз, българката", разказва режисьорката. "Там чух песента, чиято история представям в този филм. Веднага след това, всеки от нас започна да си я тананика на своя собст-вен език. И всеки настояваше, че песента е от родната му страна. Така възникна спорът – чия е тази песен? Знаех още от детството си, че песента е българска. Исках да узная защо и другите претендираха, че е тяхна."

Последвалият спор дава идеята за филма, в който Адела Пеева търси корените на песента. Обиколяйки почти всички бал-кански страни – Турция, Гърция, Албания, Босна, Сърбия и България, навсякъде ре-жисьорката намира хора, уверени, че мело-дията им принадлежи, че произлиза от тяхната страна, че е автентича и неделима от тяхната идентичност и наследство и че е била открадната от другите.

Някои изследователи твърдят, че песента е от времето на Руско-турската война през периода 1686-1700, написана от шотландски композитор в Инстанбул, който

искал да посвети специална песен (военен марш) на Султана. Други претендират, че е еврейска.

Песента има и много имена. В Бъл-гария се нарича "Ясен месец веч изгрява", в Босна – "Погледай ме Анадолко", в Сърбия - "Руси коси", в Македония – "Ој девојче, девојче", в Гърция – "От чужда земя", в Турция – "На път за Ускудар", еврейското заглавие е "Красивата девойка" и т.н. Може да се открие и на арабски, испански, френс-ки, италиански, дори и на английски. Едва ли има друга такава песен в света, която всички хора да обичат толкова много като своя собствена. НЕЩО КАТО ПЪРВОМАЙСКА ЧЕСТИТКА ЗА НЕКАЛПАЗАНИ петък, 15 май 2015 г.

Честването на труда в Деня на тру-да с МЪРЗЕЛУВАНЕ и с БЕЗДЕЛНИЧЕНЕ явно е измислено от хора, които никога не са се трудили; такава тъпа мисъл никога няма да хрумне в главата на човек, който цяла година, всеки ден, цял живот се труди. Само за калпазаните и то най-пословичните трудът е нещо, което трябва да се празнува и то с нещо тъй съблазнително (за мързе-ливците), именно с мързелуване. Който обича да се труди, който се труди, за такъв трудът бива приветстван и честван само с труд. Е, затуй и хора, дето не знаем какво е отдих, които се трудим и в т.н. "почивни дни", които непрекъснато се трудим, ден и дори нощ, дори и когато сме безработни, отбелязваме Празника на труда пак с труд. Щото добре знаем, че мързелуването, без-делието, нищонеправенето е най-директния път към разрухата на личността, към нейна-та цялостна деградация. Да живей трудът! Благодарение на който човек всичко може да постигне, особено ако има и известен талантец... ДОБАВКА: Ето един откъс от моята кни-га УНИВЕРСУМЪТ НА СВОБОДАТА (с подзаглавие "Източниците на достойнст-вото, успеха и богатството"), в който именно се говори за това що представляват тия исторически калпазани, които толкова обичаха да честват труда с... мързелуване:

... Дядо ми, земеделски стопанин от тези, които допринасяли за благополучи-ето на България, разказваше следното:

“Авгувстовска жега, задух, никаква хладин-ка, пот отвсякъде се лее, а ние сме на нива-та. Жътва е, "ден година храни", работим до изнемога. Селото е опустяло, всички са на полето, мало и голямо работи. Тук-там се чува жътварска песен, но скоро стихва, силите не стигат, жътварите са превили гръб: душата се радва когато след теб лягат сноп след сноп. Само неколцина нехрани-майковци от селото, най-големите калпаза-ни, които никой не считаше за хора, са на хладина в кръчмата; те самите се наричаха "комунисти" понеже щели да "преобръщат" света (дрънкаха там някакви глупости, на които никой здрав човек не обръщаше вни-мание; с една дума – болни хора, ако мър-зелът е болест!). Отвреме-навреме започ-ват да пеят "революционни песни", и пре-малелите от труд жътвари чуват бодрата им песен, която те крещят от кръчмата. Запом-нил съм само припева, а именно: "да-а-а живей, живей труда!". Като че ли днес го чувам: всичко живо работи и се трепе, а комунистите от кръчмата пеят за труда, майко мила! След време същите тези "ге-рои" се оттеглиха на хлад из горите, станаха партизани, а когато се връщаха, пак пееха (те се извъдиха големи певци!): "Ний идем бодри партизани (сиреч, както веднага хората го промениха на…калпазани!)… с нож и вилица в ръка!" – така съм я запом-нил, истинските думи не помня. Тия същите станаха управници, тогава запяха друга "песен" (пребиваха хората за каквото им скимне, злобата си изливаха!), успяха за няколко години да разсипят китното ни село, всичко опустя, стана невъзможно да се живее, тръгнахме на гурбет да си вадим залъка. Така стана – какво ли друго можеше да се очаква от тия хаймани и разбойници?! Ех, Българийо, какво направиха от тебе!" Ето философията, която съм запомнил от дядо ми, и която ми стигаше: след това никаква пропаганда не можа да повреди разсъдъка ми. А дядо ми, горкият, не можа да доживее края на злото, което винаги е мразил; умря през 1988 г.! СВЕТА БОГОРОДИЦЕ, МОЛИМ ТИ СЕ, ПАЗИ НИ! петък, 15 май 2015 г.

4 Източник: Pahomiy Zhelev , Приятели на Света гора

Светът е вече около 7 млрд човека и при това население един от манастирите на Атон да е български е Божие чудо... George Purlikov

А ПЪК В ПЛОВДИВ В МОМЕНТА ЦЪФТЯТ ВЕЧЕ КЕСТЕНИТЕ...

ТЕЧЕ ПОДГОТОВКАТА ЗА ВТОРИ ЧЕНГЕ-САРСКО-КАГЕБИСТКИ ДЪРЖАВЕН ПРЕВ-РАТ С ЦЕЛ БЪЛГАРИЯ ОТНОВО ДА СТА-НЕ ВАСАЛ НА МОСКВА събота, 2 май 2015 г.

Защо продължаваме да толерираме претенциите на един набеден цар? Автор: Огнян Минчев*

Президентът, премиерът и другите висши представители на държавната власт

да решат – колко държавни глави и държав-но-политически устройства има България

Президентът Плевнелиев очевид-но допуска същата грешка, която сложи край на политическата кариера на неговия пред-шественик Петър Стоянов, както и на пре-миера на СДС Иван Костов – легитимиране-то на Симеон Сакскобургготски като офици-ално лице в българската държава. На Ве-ликденското богослужение българският президент стоеше до частното лице Сакско-бургготски на местата за присъствие на официални лица от върха на държавата. Защо? Защо до Плевнелиев не бе застанал например дядо Добри, който се превърна в символ на добротолюбие и безкористна служба в полза на бедните и онеправдани-те?

Вчера Николай Пловдивски огласи предложение – решение? – на Св. Синод да се споменава Симеон като цар на българи-те. Искам да попитам г-н Президента - колко държавни глави има България? Мисля, че е редно да се отправи въпрос и към премиера Борисов, към председателя на Народното събрание Цачева – не е ли редно висшите представители на българската държава да се срещнат с патриарх Неофит и другите членове на Синода и да ги уведомят, че България е парламентарна република, в която царете могат да се пребивават само в частни роли. Ако БПЦ не желае да се съоб-рази с конституционното устройство на държавата, то тя не би следвало да очаква гаранции за привилегирования си статут на основното вероизповедание в страната.

През 2001 г. Симеон дойде на власт в резултат на подмолен, но арогантен държавен преврат, вследствие на който пост-комунистическата олигархия овладя изцяло държавата и стопанството на Бълга-рия. Днес очевидно тече подготовката за втори подобен преврат, в резултат на който България ще трябва да се откаже от евро-пейския си избор и атлантическата си ори-ентация в полза на нова сателитизация от страна на новоимперска Москва. Затова ми се струва редно президентът, премиерът и другите висши представители на държавна-та власт да решат - колко държавни глави и държавно-политически устройства има България. Защо продължаваме да толери-раме претенциите на един набеден цар, който на всичкото отгоре доброволно се отказа от "царството си", превръщайки се в служител на олигархията?

*Текстът на политолога е публикуван на страницата му във Фейсбук, и по повод коментар на Faktor.bg НАРОД, КОЙТО ОБИЖДА ПРЕДЦИТЕ СИ, НЕ ПОЧИТА ИСТИНАТА ЗА СВОЯТА ИС-ТОРИЯ И СЕ СМЯТА ЗА "РОБСКИ", ТА-КЪВ НАРОД НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА ГО УВАЖАВА НИКОЙ ДРУГ НАРОД събота, 2 май 2015 г.

Из: Кметът на Панагюрище остро: Който търси синоним на „робство”, е национа-лен предател

Остро слово произнесе кметът на Панагюрище Никола Белишки на тър-жествената заря-проверка по случай 139 години от Априлското въстание. Той беше категоричен, не може да има „дипло-матичен” начин, по който да бъде нарече-но турското робство и зверствата при потушаването на въстанието. „Няма синоним на „турско робство”. Всички опи-ти да бъде намерен, са равносилни на национално предателство”, заяви Белиш-ки. Той подчерта, че в Панагюрище никога няма да бъде забравен подвигът на април-ци и припомни свидетелствата от епоха-та, разказващи за едно от най-значимите събития в българската история. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Догмата за "робството" – "турското робство" – явно добре е заседнала в главите, щом в наше време тая лъжа се развява вече като няка-къв продран "патриотичен байрак", естест-вено, с предизборна цел; тоя кмет не че чак толкова се е развълнувал от "незачитането на робството", него очевидно го вълнуват идващите избори и продължаването на седенето му в кметския кабинет, гдето текат такива хубави благинки. И заради тия кмет-ски благинки очевидно някои другари са способни на всякакви патриотарски бабаит-лъци. Но интересно е, че природонаселени-ето у нас гледа, слуша, ала явно изобщо не усеща обидата: ако нашите деди цели 500 години са били "роби", то явно и нашите души продължават да са робски, щото за толкова години робуване робският мантали-тет влиза вече в кръвта, в гените на съот-ветния народ. Та ний, значи, държим да сме

5 "робски народ" и се обиждаме ако някой не ни почита именно като роби. Само истинс-кият роб може да разсъждава така.

Свободният човек, човекът със свободен дух, човекът, ценящ или обичащ свободата никога не се възприема за роб дори и в най-тежките исторически обстоя-телства, такъв човек по-скоро можеш да го убиеш, но не и да го превърнеш в роб. И такъв се обижда ако го нарекат роб, това е съвсем естествена човешка реакция, дока-то, както виждаме, робите се чувстват по-ласкани като ги определят като роби. И има и още нещо: същите тия, дето толкова дър-жат да определяме периода на османското владичество у нас като "турско робство", са също така големи почитатели на "нашите освободители" руснаците, които, за разлика от тогавашните българи, са били вече ис-тински роби, знаем, човешки същества в тогавашна Русия са били определяни като "души" и са били продавани, точно по това се разбира кой е истински роб и кой не е (продаване и купуване на човеци у нас обаче не е имало). Та значи нашите "осво-бодители" действително са били роби, правете си сметката в такъв случай що представлява и колко струва оня, който величае като "освободители" именно едни роби - и който толкова е привързан към "турското робство", че определя като "наци-онални предатели" ония, които не щат да се идентифицират като роби, нито себе си, нито дедите си, нито пък цял огромен от-къслек от историята на народа си да го определят като "робуване" или като "робст-во"...

Народ, който сам не се уважава, не зачита истината за своята история, който сам се определя като "робски народ", като

"роб" и почита такива тъй умилителни за извратеното сърце, ала толкова обидни квалификации, такъв народ не заслужава никой друг народ да го уважава, такъв на-род е народ-мижитурка, е малодушен и недостоен народ - и за поправянето на това позорно обстоятелство не могат да спомог-нат нито патриотарските бабаитлъци, нито тупането по космясалите гърди, нито нищо друго... ВОТ ПОЧЕМУ ВАС, 85% ИЗ РУССКИХ, СЧИТАЮТ НЕ ТОЛЬКО ЗА РАБОВ, НО И ЗА ИДИОТОВ! събота, 2 май 2015 г.

ОК, други мои, имею что сказать вам от всей моей большой души. Значится так. Меня достали в личке разные "добро-желатели", те самые 85% охранителей и поддержателей, защищающие Путина и потому скажу ещё раз в нескольких предло-жениях:

1. Россия страна агрессор и тако-вой являлась всю свою историю со времён Ивана Грозного.

2. СССР распалось потому что ник-то не верил и не желал сидеть под властью Москвы. Их держали силой. Как сила исчез-ла, выяснилось, что всё это блядское "брат-ство народов", никогда не существовало.

3. Сложить обратно СССР ни под каким соусом не удастся и этому, я совер-шенно это не скрываю, будут просто наиак-тивнейшим образом мешать. Потому, можно забыть и даже не начинать. Любая бывшая республика или советский сателлит потому так и бежит в НАТО, потому что не знают каким забором от вас, любезных, отгородит-ся. Так их достала вся та вонь, что идёт из Кремля последние как минимум 100 лет. (ОЩЕ >>>) ТЕЧЕ ПРОЦЕС НА ЕЛИМИНИРАНЕ НА ДЕМОКРАТИЧНО МИСЛЕЩИТЕ И СПО-СОБНИ ХОРА – И НА НАЛАГАНЕ НА НАГ-ЛИ НЕКАДЪРНИЦИ С АНТИДЕМОКРАТИ-ЧЕН МАНТАЛИТЕТ събота, 2 май 2015 г.

В България тече процес на стара-телно елиминиране на демократично мис-лещите хора, на автентичните демократи.

Който е паралелен на един друг процес, при който биват въздигани и поставяни на въз-лови властнически постове хора с очебиен недемократичен или с авторитарен манта-литет. Да давам ли примери, илюстриращи тия два процеса?

Ето два примера, по един за двете тенденции: Иван Костов и Бойко Борисов. Първият беше оклеветен по недопустимо грозен начин, оплют в една крайно агресив-на медийна кампания - и в крайна сметка ченгетата от ДС го принудиха да напусне полето на политиката. С Б.Борисов пък знаете какво се случи, паралелно на случи-лото се с Костов, но с обратна тенденция: от световно неизвестен бодигард на Т.Живков и на Симеон Втори Б.Борисов беше въздиг-нат чрез щедро платена медийна кампания до положение да стане нещо като "народен кумир" и пръв властелин на държавата, играещ решаваща роля. Костов е доказано демократично мислещ, образован, разби-ращ и от икономика, и от политика човек, точно такива хора са нужни на страната ни, но ето, те биват елиминирани, а пък Бори-сов, чийто авторитарен манталитет се забе-лязва с просто око, беше изтикан да стане нещо като тартор на българската, с извине-ние, "демокрация".

На мен самия този процес на ели-миниране ми е лично познат, отсъдено ми беше да преживея абсолютно същото, но на едно друго, значително по-ниско ниво: би-дейки преподавател по философия и граж-данско образование, бях подложен на ярос-тна кампания по личностно и професионал-но дискредитиране и оплюване от една администраторка с несъмнен антидемокра-тичен манталитет, която беше турена на поста си тъкмо от правителството на Б.Борисов. В крайна сметка бях дори и уволнен от работа и лишен от право да упражнявам преподавателските си права, всичко това беше направено за да ми бъде

6 отмъстено - защото освен че съм човек с демократично съзнание, освен че съм сво-бодомислещ човек, съм също така радетел за едно ново, модерно образование, години наред съм се борил за коренна промяна в образователната сфера и много съм пос-тигнал в тази посока. И ето, бях изритан от образователната сфера, а в нея навсякъде продължават да дирижират положението хора с ярък антидемократичен и свободоне-навистнически манталитет. Тъй че тия неща на мен са ми пределно ясни и добре позна-ти, усетил съм ги даже с кожата си, изпитал съм ги на гърба си. У нас поначало всичко що е личност и е свободолюбиво бива отко-ле преследвано, всичко, що е нагло и без скрупули, просперира с цената на какви ли не мерзости, тъй че тия неща не са новост, но в последно време сякаш се засилват; такова е поне моето впечатление, не зная какво е вашето.

Още примери: вижте какви одиозни фигури се изявяват на журналистическото поприще у нас, които са неговите, тъй да се рече, тартори, "звезди" и прочие, има ли нужда да изброявам имена тука? А в също-то време как беше постъпено с достойни личности като Иво Инджев, Иво Беров и други такива, които са изтикани от медиите и са принудени да стоят само и единствено в интернет?! Ами в другите области, в това число и културната, нима не виждате какво е положението? Не ви ли прави впечатле-ние каква е тенденцията навсякъде? ОБРЪЩЕНИЕ НА ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ ОТ САНКТ-ПЕТЕРБУРГ КЪМ УКРАИНЦИТЕ неделя, 3 май 2015 г.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Ето, оказва се, че има християни и в Русия, които призова-ват, както и подобава за християните, за мир, за човечност и за доброта, а не за злоба, за убиване и за война - както правят сатанистките, обезумелите, овладените от

манията и бесовщината на имперската изключителност на Русия йерарси на руска-та православна църква...

А ето и коментара на човека, който е качил този клип във фейсбук, казва се Ярослав Лебедєв:

Смотрю на небольшую горстку людей с привитым иммунитетом к пропа-ганде и понимаю, что они мученики. Их презирают их же собратья за их принци-пиальную позицию, им не верят те к кому они обращаются, они единственные кто в России сейчас ощущает угрызения совес-ти, хотя они не причастны к этой вакха-налии и им придется все это исправлять.

МЪЧА СЕ ДА СИ ПРАВЯ КОРИЦАТА НА НОВАТА КНИГА... събота, 2 май 2015 г.

Мъча се да си правя корицата на новата книга, да видим какво ще се получи, експериментирам – понеже съм много нео-питен... ТОЗИ, КОЙТО ПРОИЗВЕЖДА, ТВОРИ, ПРАВИ, РАБОТИ, СЪЗДАВА И ОТКРИВА Е ТЪКМО "ПРОГНИЛИЯТ И ПРОКЛЕТ ЗА-ПАД" неделя, 3 май 2015 г. Из: Православие, путинолюбие и бесов-щини

... В България фенове на днешното руско православие се изнамериха не сред тъпи тьотки от руски произход, не сред изкуфели лелки от комунистически произ-ход, не сред изумели попове от неизвестен произход, не сред користни политически тарикати от местен произход, а сред обра-

зовани и умни люде, които доскоро минава-ха дори за демократи (може би едва ли не). Явор Дачков и Николай Михайлов най-вече. Нека да изпаднем за известно време в благородни пристъпи на душевно просто-сърдечие, предполагайки, че поне при еди-ният от тях това чудато фенчество не е свързано с денгами, а при случая с Николай Михайлов, например, е свързано с незнание и липса на осведоменост.

Американската мечта, американс-кият начин на живот и американската прив-лекателност вече били на изчезване или съвсем били изчезнали – проповядва док-тор Михайлов.

Вероятно не е бродил из Мрежата и не знае, че милиони хора по целия свят се борят за зелени карти и американско граж-данство. Сигурно не е виждал и опашката пред американското посолство на улица Козяк. Вероятно пропуска новините по теле-визията за да види как хиляди хора от Аф-рика и Близкия изток гинат в опитите си да се доберат до прогнилата бездуховна гейска Европа.

Но за да бъдем безпристрастни, нека признаем, че и западняци са се борили за руско гражданство. Тоест западняк. Щото е само един. Един французин – актьор и пияница. Който се пребори бързешката за руското гражданство, ама като изтрезня се отказа от него и си купи белгийско.

И европейците, и американците, и папата, и католиците, загърбили били из-конните християнски ценности, хлъзнали се били по либерализма и тръгнали били към разложение и упадък, защото западното общество било без духовно и потребителс-ко, за разлика от руското общество, което под благодатта на руското православие отстоявало било изконните християнски ценности (малии, сик, ето кой ще спаси света!). Проповядва доктор Михайлов. Тук ще си позволя една пристрастна лична вметка:

Айде сиктир, бе докторе, айде сик-тир бе, Михайлов! Писна ми! Байгън. От десетгодишен всякакви социалистически вещери и пропагандисти – като почнеш от класната, дружинната и отрядния председа-тел, минеш през офе-председателя, пар-тийния секретар и повечето учители, та стигнеш до радиото, радиоточките, телеви-зора, вестниците, агиттаблата, кандърмъ-кюшетата, въобще който и каквото комунис-

7 тическо се сетиш – всички те говореха, дуднеха, проповядваха, натрапваха, ломо-теха, бръщолевеха и джомолеха, че Запа-дът е прогнил, че се разпада и че всеки миг ще се срути, защото е потребителски, дока-то изтокът, тоест Соцът, цъфти, връзва и всеки миг ще приплоди, защото се извисил над еснафското битие и драпа към сияйните върхове на знае се какво.

Половин век ги дуднеха тия пущи-ни разни всякакви проповедници връимго. Пък то се разтури всичко друго – и Сесесе-рето им се разтури, и Соцът им се разтури, и доста диктатури се разтуриха, и почти всичко комунистическо се разтури, пък гнилият проклет Запад си остана. Все така проклет, и все така гнил – според психиатъ-ра-проповедник. Защото бил потребителски.

Може да възразим на господин проповедника с неоспоримия довод, че за да има потребителско общество да трябва да има и производително такова, тоест ако някой потребява, трябва и някой да произ-вежда. И този, който произвежда, твори, прави, работи, създава и открива е тъкмо прогнилият Запад. Високодуховната свята Рус е над тия досадни неща. Нея правос-лавният Бог, а също така и Путин (в Русия те не са ли православна единосъщност?) е благословил с нефт и газ, откъде накъде пък и ще работи и произвежда?!

Иво Беров КРАТЪК КОМЕНТАР: Позволявам си да ви посъветвам да прочетете цялата статия, заслужава си! КАКВА ТИ ЧОВЕЧНОСТ, МОЛЯ ТИ СЕ, ТА НИЙ ТУК, В БЪЛГАРИЯ, КАКВО ДРУГО ДА ПРАВИМ ОСВЕН ДА СЕ ИЗЯЖДАМЕ ВЗА-ИМНО, ДА СЕ РЪФАМЕ ВСЕ ЕДНО СМЕ ПСЕТА, А НЕ ЧОВЕЦИ!? неделя, 3 май 2015 г.

Тази сутрин си позволих да се по-разходя из "интернетната джунгла", да се помотая, да прочета, да чуя това-онова, а пък част от това, което най-много ме впе-чатли представих и в блога си (е, има още много други неща, които ме впечатлиха, но то човек всичко не може да представи, както и сам собствените си мисли и чувства нико-га няма да успее да опише или предаде другиму!). Днес е неделя, празник е, не бива да се работи (макар че в Библията съботата е определена като неработен ден, ден от

седмицата, в който се почива, знайно е, че в древен Израел първият работен ден на седмицата е неделя, не понеделник!), затуй аз си позволих лукса да се помотая и сво-бодно да си почета. Между другото, писане-то дали е работа, дали е грях, че в ден, който е отреден за почивка, някой се труди като пише? Не вярвам да е грях, щото нима пък е труд писането, нима писането у нас пък се възприема като труд? Ако беше труд, пишещите щяха и да бъдат възнаграждава-ни с някакви пари (нали всеки труд следва да се заплаща!), е, щом ний, редовите пи-шещи, никакви пари не получаваме за това, че пишем, явно у нас писането не е труд, следователно не е и грях човек да пише в отредения за почивка ден.

Между другото, снощи случайно попаднах по телевизора на някакво преда-ване за готвачи; там главният готвач е мно-го почитан, личи си, че тази професия, свързана с готвенето, е много почитана в наше време, той самият се държеше сякаш е нещо като художник, като артист, и то не прост, а направо гений – егати самочувст-вието, егати наглостта! Както и да е, та гледайки това шоу, в съзнанието ми се загнезди една мисъл, ето каква: някога са почитали твърде много писателите, в днеш-но време май почитат обаче не писателите, не тях поставят на пиедестал, а на истински високия пиедестал днес поставят... готвачи-те! Предполагам и доста пари печелят въп-росните готвачи, дето обслужват една най-насъщна човешка потребност, значително по-влиятелна от някакво си там четене, именно потребността от ядене, от плюскане, готвачите обслужват ненаситната лакомия на днешното человечество. Днес плюскане-то е станало някаква доминанта, погледнете по улиците, всичко живо върви и дъвче, пък и доста от хората са се превърнали в нещо като подвижни "сланинариуми", не знам как да го нарека това, но наистина се набива на очи, че твърде много, прекалено много сланина носят по телата си повечето от съвременните хора! И това идва от плюска-не. А не от застоялия живот поради... четене на книги! Като и да е де, колкото са по-дебели повечето от днешните хора, толкова по-жадни за духовна храна, предполагам, са душите им, щото то е същинско скотство човек да мисли предимно за ядене и за плюскане – и да изостави душата си съвсем гладна; а душата се храни с мисли, нали така? Мисли и чувства пък в душите се пораждат от общуване с книгите, с изкуство, с музика, с посещаване на картинни гале-рии, театри и пр.

Както и да е де, да не задълбавам в тази тема, просто споделих наблюдението си, че в днешно време уважават и ценят готвачите така, както някога, да допуснем, са уважавали писателите. Щото тези пос-ледните са нещо като "готвачи", които обаче готвят храна за душите; днес обаче сякаш душите не са толкова важни, а са важни

предимно телата, стомасите, санким, чер-вото. Днешният човек се е превърнал в нещо като придатък на своето черво, черво-то на човека е това, което го тиранизира, което е негов господар; повечето хора са станали слуги или роби на своето ненаситно черво. А пък човешкото черво, изглежда, е ненаситно, оттук иде и тази лакомия по яденето – и това обожествяване на готвачи-те, станали в днешно време същински вир-туози, владеещи тъй цененото изкуство, свързано с готвенето, с подготвянето на храна. Не че подценявам въпросното кули-нарно изкуство, и то си има своите тънкости, ала такова величаене на това изкуство, и то за сметка на всички останали, ми се вижда аномалия, възприемам го като патология. Така виждам нещата аз, пък как ги виждате вие, то си е вече ваша работа.

Та реших да попиша малко, а те-мата, по която се налага да пиша, е пак около смъртта на моя брат Ивайло. Втора седмица изтича утре от деня на неговата смърт, той, горкият, почина на 20 април. А пък на 18 април се навършиха две години от тежката животоспасяваща операция, която аз трябваше да преживея – и по Божието великодушие преживях, ето, още съм жив; да, аз оцелях, а почина с пет години по-младият от мен мой брат. И понеже в тия дни на преживяване на неговата загуба в главата ми идват какви ли не мисли, ето, най-честата мисъл, която ми се върти, е тази: наистина колко лесно е да си отиде човек, така стана с брат ми, лягаш си вечер-та, а на сутринта не се събуждаш! Не мога да скрия, че покрай неговата смърт аз сякаш усетих това дихание на смъртта, имам вече чувството, че тя е толкова близо и всеки миг може да дойде; да, всеки миг от живота ми оттук-нататък аз го смятам като подарен, щото аз всъщност, по природните закони, трябваше да умра преди брат ми, но ето, умря той, това означава, че моят ред също наближава. Или дори и дошъл, но просто се бави. Кой знае защо. Може би за да свърша тази или някоя друга работа, пък после, в един миг, и мен Смъртта ще дойде да ме сграбчи. В някой неизвестен, ала близък момент. Вече съвсем не разглеждам смърт-та като някаква абстрактна, хипотетична възможност; не, за мен тя е нещо вече съвсем реално, зримо, близко.

Е, не съм се оставил легна и да почна да чакам да мра; още щукам, правя това-онова, дори, представете си, имам някакви проекти за бъдещето, още имам какви ли не грижи, сред които най-насъщна става грижата ми за насъщния хляб. Защото изчете срокът, в който получавах обезщете-ние за безработица (знаете, на 19 май ми-налата година бях уволнен от работата си, именно учител по философия и гражданско образование, която съм работил непрекъс-нато цели 32 години!), аз оставам без какви-то и да било средства за съществуване. И за това мисля всеки ден, как да оцелявам

8 тепърва физически, щото краят не се види още на съдебните дела, които водя, и това за възстановяването ми на работа, и по повод на оклеветяването ми (щото същата тази работодателка, която ме уволни, преди това ме и оклевети, тя направи всичко, че да ме съсипе и като личност, и като гражда-нин, и като преподавател, и като всичко!). Луди пари дадох и по тези дела, разорих се съвсем, а още, като капак на всичко, изда-вам две (!) списания, да, в хартиен вариант, плюс това пиша книги, ето, предстои ми да издавам (не си го представям обаче как!) две нови мои книги, написани напоследък, книгата със заглавие "Помагало по вя-ра" (завърших предпечатната й подготовка и утре я пращам на печатаря), а след това се захващам да подготвям за печат другата ми книга, написана наскоро, именно книгата с условно засега заглавие "За (не) здраво-мислието", и нея трябва да подготвя за печат, пък как ще я отпечатвам, откъде ще намеря пари за отпечатването й, това вече изобщо не се знае.

Та значи, представете си, имам още проекти за бъдещето, а ето, съдбата ме сблъска със смъртта, и то на мой най-близък човек, на родния ми брат. Говорим си с майка ми по телефона и се опитваме взаимно да се успокояваме, но по думите й личи, че и в нейната душа, подобно на моя-та, е зейнала една дупка, която нищо не може да запълни. Така обикновено явно става когато някой близък човек почине, отиде си, напусне ойкуме �нето, тази дума идва от древно-гръцкото οἰκουµένη, озна-чаващо «заселената» (земя), иде от οἰκέω, именно «населвам, обитавам», това е насе-лената, усвоената от човечеството част от света. Щото има и "друг свят", където оби-тават мъртвите, аз не зная дали за древни-те гърци ойкуме �нето не включва и този друг свят, царството на мъртвите, те са имали една по-цялостна и смислена представа; трябва да проуча този въпрос. Чини ми се, че под ойкуме �не са разбирали буквално населената от живи хора част от света, от света в географския смисъл, щото, знаете, тогавашните хора са имали една доста ограничена представа за света (светът се състоял от гърци и... варвари, нали така?). Както и да е, брат ми го вече няма, а него-вата смърт породи у мен в остър вариант мисълта за собственото ми бъдеще - в светлината на това, че вече много съм живял, много съм видял, много съм прежи-вял, дали не е време, дето се казва, щом съм се "наживял", да мисля и аз за скорош-ната раздяла с този свят? Е, няма що, на-живях се, животът ми премина в труд - и безполезни борби с разните му там държав-ни бюрократи, които явно нямат друга рабо-та освен да вредят на човечеството, опит-ващо се да живее по-пълноценно. Не знам дали тия мои изказвания против "бюрокра-тите" не ви звучат в смисъл, че съм станал нещо като "анархист", който постоянно

враждува с опитващата се да ограничи свободата му държава. Не, нямам аз лично такова усещане, но е факт, ето, констати-рам, че животът ми мина в такива битки с въпросните бюрократи от най-различен ранг и от най-различни сфери. В младежките си години враждувах люто с разната му там комсомолско-партийна бюрокрация, до гушата ми беше дошло от нея – и в учени-ческите ми години, и в първите години вече като млад учител, после като асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски".

Седем години водих битка с ком-сомолско-партийните и "академични", пред-ставете си, бюрократи, накрая те ме срази-ха, повалиха ме, взеха си реванш и ме уволниха, изгониха ме от "академичната сфера". Намерих свое островче на относи-телно спокойствие като станах "прост гим-назиален учител" по философия, много поработих на това поприще, но щом се изявих като по-различен и въпросните бю-рократи пак като хищни хиени се нахвърли-ха връз мен, захапвайки ме гдето както могат. Аз в преподаването си прилагах години наред свои нестандартни и новатор-ски методи или подходи, писах и издавах учебни помагала по всички преподавани в гимназиите философски учебни предмети, е, по този пункт в един момент "разлаях кучетата" (аз по-изискано или един вид по класически начин ги наричам "бюрократични цербери"!) така, че ето, за втори пък, след като ме наръфаха съвсем жестоко, успяха пак да ме повалят, да ме изритат, да ме уволнят от сферата този път на средното образование. И то така да ме уволнят, че вече фактически съм лишен от преподава-телски права, пък и от право на труд, щото когато един човек цели 32 години е работил едно нещо, не е човешко да изискваш от него да се преквалифицира, да започне да работи в съвсем друга сфера, и то при положение, че съвсем не е сигурно дали такъв човек изобщо ще доживее до пенсия; да, има нещо много нечовешко в такова едно отношение към другия човек, каквото нашата родна (и тъй "хуманна", представяте ли си!) образователна бюрокрация си поз-воли спрямо мен, и то без капчица угризе-ние на съвестта! Както и да е, та думата ми беше, че се чувствам в тия дни крайно осо-бено, странно, хем от една страна се усетих като "пътник" (то ние всички сме все пътни-ци, за накъде обаче, ето това е въпросът!), хем имам проблеми, които са съвсем неха-рактерни за хора, намиращи се в моята тъй "улегнала", така да се каже, възраст. "Ех, Грънчаров, Грънчаров, що и ти не беше послушен като другите, що се прави на личност, на свободомислещ, що не си трая, що не си кротува, що не си мълча, щеше и ти да си довегетираш до пенсийка, не, не мълча, ето, нà ти сега на теб една свобода, имай сега добрината да ядеш... свобода: яж свобода де, ама тя не става за ядене, нали така?!"

Да оставим това, че тази тема ми е съвсем втръснала, ала на, ето, сами вижда-те, няма как да не ме вълнува. Аз, повтарям, такава гавра в живота си не бях преживя-вал, много съм преживял и видял, но това, което ме сполетя в последните две-три години, такова чудо не само че не съм пре-живявал, но никога, даже и в най-страшните си нощни кошмари, даже не съм си предс-тавял че изобщо е възможно в наше време! Да, ама на, не само че било възможно, ами и се случи: тъй че, г-н министър Танев, браво на Вас, че сте наградил "ръководст-вото на ПГЕЕ-Пловдив" за постигнати "успе-хи" (виж: Министърът на образованието бил наградил "Ръководството на ПГЕЕ-Пловдив" за "принос в професионалното образование"!), чудесно е, че сте ги награ-дил, ето, възприемам наградата Ви като знак и за това, че това същото ръководство прояви несрещан героизъм и в репресиите си над мен, да, мачкаха ме така, както и най-правоверен комунист не си е позволил да ме мачка в ерата на най-първосортния комунизъм, която имах късмета да живея! Тъй че съвсем правилно сте ги наградил, г-н Министре, бравос и на Вас! Такива герои като тях заслужават да бъдат награждава-ни, техните успехи са наистина страхотни, бравос тям и от мен!

Абе винаги трябва да се радваме на това, че сред нас има толкова усърдни дейци на родното образование, които нижат успех след успех! Отрадно е това, спор няма! И умеят всичко, иде им отръки някак си. Унищожават една личност със същия замах, с който умеят да възпитават в най-хуманните ценности младите хора, виждате какъв възхитителен пример им дават само, а, какво ще кажете?! Пред очите на цялото училище се осъществи със стахановски замах акцията по моето смачкване и съсип-ване, която неуморната ръководителка на ПГЕЕ-Пловдив проведе; аз бях мачкан, тъпкан, оплюван, сечен, посичан, ръган и т.н. така, както едва ли някой някъде е бил мачкан, оплюван и пр.; бях представен за същински "злодей", обявиха ме за "народен враг", за "урод", за "извратен", за "пълен некадърник", за "луд", за какъв ли не още; и то всичкото това беше, предполагам, напра-вено с ясна възпитателна цел, пред очите на цялото училище, пред очите на всички млади. Да, никаква морална скрупул не прояви това тъй примерно и усърдно ръко-водство, гази ме така, както пиян руснак тараканчик не си позволява да гази и мачка, е, младите бяха, разбира се, подобаващо "възпитани". Предполагам, някои от тях са преживели и доста извратени удоволствия от тази гледка, нали знаете, много млади си мечтаят да могат сами да смачкат, да се погаврят с дадени учители, е, сега самата администрация свърши цялата работа, а пък някои от младите, предполагам, са се радвали и дори са ръкопляскали. Като обра овациите на тези въпросните "народни

9 маси", въпросното директорско тяло тръгна да се съди с мен, за да докаже колко пра-вилно е всичко, което е извършило; както навремето ме тъпчеше и газеше, със същия стахановски размах сега то "доказва" колко "правилно" е направило всичко това, щото, видите ли, такъв злодей и урод като Грън-чаров нима заслужава нещо по-различно?! Той явно не е човек, затуй и не заслужава отношението, което подобава да оказваме само на человечески същества. Е, прекра-сен нравствен пример даде на младите туй ръководство, няма що, г-н Министре, що за тия подвизи не го предложите за орден някакъв, все пак, тяхното усърдие требе да бъде възнаградено, а, молим ви се, награ-дете ги поне с едно орденче?!

Да ме прощава душата на брат ми Ивайло, уж имах намерение да пиша за него, но ето какво излезе, пълна каша; то явно такава ми е кашата и в главата, и в душата, и в сърцето: да, тия последните две-три години преживявам най-тежкия период в живота си. Дали този период ще съвпадне с финала на живота ми, дали изобщо ще преживея тия тежки катаклизми, дали ще доживея да видя техния край, това, разбира се, изобщо не е сигурно, като едно-то нищо, както е потръгнало, аз може и да не доживея края на започналите епохални съдебни процеси, които, разбира се, другата страна ще обжалва до дупка – за да докаже на света своята "правда". А аз съм обречен да водя тия дела защото тук става дума за делото на целия ми живот, ето, налага ми се да доказвам своята личностна и професио-нална състоятелност, своите права, както и всичко онова, в което вярвам, което е свято за мен, именно свободата, истината, духа, живота ми, да, всичко тук е заложено на карта. А дали ще преживея всичко това вече е съвсем съмнително, щото и годините ми напреднаха, пък и страданията ми от пос-ледните месеци са вече непоносими. Каква ти човечност, моля ти се, та ний тук, в Бъл-гария, какво друго да правим освен да се изяждаме взаимно, да се ръфаме все едно сме псета, а не човеци!?

Моят брат Ивайло беше съсипан, унищожен от тази същата ширеща се из свидната ни татковина безчовечност още от ранни години; при него животът и личността му се пречупиха особено след казармата. Толкова много злоба душата му не можа да понесе, да, толкова много дива и тъпа бал-канска и българска злоба! И той рухна, показа слабост, отказа се да се бори - мен, предполагам, ме е държало и още ме държи това, че се боря, че не съм склонен да капи-тулирам, да се предам, че не мога да си позволя да покажа слабост. Да, в борбата човек акумулира сила, духовна енергия, която му дава известна здравина, а щом се поддадеш, щом се пропукаш, край, нещата отиват по дяволите. Брат ми беше много благороден, честен, откровен до наивност, сърдечен човек, беше човек, който сякаш не

е роден за този свят, а за един значително по-добър и човечен свят; беше роден за свят, какъвто нашия, уви, не е. И хора като него тук не издържат, рухват – понеже зло-бата, с която светът ги е залял, е била наис-тина колосална. Мен, предполагам, до този момент ме спасява само моята борбеност, това, че духът ми е здрав, а пък здравината на духа ми се подсилва от ентусиазма, който ме вдъхновява, понеже добре зная, че се боря за едно право и човечно дело. Това, че Божията Истина е на моя страна, или, по-вярно казано, че аз съм на страната на борещите се за Божията Правда, този изг-лежда е изворът на онази духовна сила, която придава здравина на духа и на душа-та ми. В моите очи все пак е същинско чудо това, че след всичко, което ми беше отре-дено да преживея, все още съм жив, щъкам, търся, боря се, не се отказвам, нямам и намерение да капитулирам.

Ивайло знаеше, че аз водя страш-на битка с... комунистите и комуноидите, както аз ги наричам, той също от все сърце ненавиждаше тази подла и долна сган. Той като дете се радваше заедно с мен на побе-дите на демократичните сили в неравната им битка с тъй злобния и долен български комунизъм. И заедно страдахме за пораже-нията им. И сега да отида в Долна баня и ако се поровя сред вещите му, ще открия една касета с бунтарските песни на СДС от 1990-1991 година, касета, която братчето ми обичаше да си пуска. И която с него много пъти сме слушали – като съм ходил в род-ния ми дом и съм имал повече време. Пус-кахме я дори по-силно, изнасяхме касето-фона на двора и се радвахме като деца на тоя дух на свободата, който свързвахме с тия песни, с песните на нашата бурна "се-десарска младост". Милата ни майка, горка-та, се плашеше, молеше ни да намалим звука: "Щото нали знаете, тази напаст, ко-мунистите, са още тука - и са навсякъде! И са още страшни, и са още силни, спрете тия песни, че ме е страх!", така повтаряше тя, а пък ние се смеехме, щото все пак ние като нея не сме преживели онези страшни вре-мена, в които комунистите директно са убивали; тя ги е преживяла и затова страхът от комунистите още е жив в душата й. Таки-ва работи!

Пуснах си аз тази песен и... сълзи-те ми бликнаха, ето на какво е способна душата ни: толкова рядко ми потичат сълзи, а ето, сега си потекоха! Няма да ги спирам, нека да текат: ех, младост, младост! Но поне хубавото е това, че душите ни изобщо не остаряват, да, ето това е най-хубавото нещо в живота ни, което намеква, че те няма как и да умрат, нали така: нещо, което не старее, как ще грохне дотам, че да умре някога?!

Аз точно в ония наистина бурни, паметни и романтични години бях дори за известно време син кмет на Долна баня. За няколко месеца бях само временен кмет,

докато се проведат първите демократични кметски (общински) избори. Тия избори се проведоха през октомври 1991 г. Тогава именно СДС победи комунистите "с малко, но завинаги". И под звука на тия песни –"Последен валс" – ний, тогава млади, танцувахме в кафенето-клуб на СДС, който синият кмет, именно моя милост, беше спомогнал да се уреди и създаде преди изборите. Брат ми тогава беше млад и болестта още не го беше съсипала. Но ето, минаха години, а нашите души и сърца си останаха все същите. Ний с моя брат Ивай-ло не предадохме идеалите на младостта си - идеали за демокрация, свобода, човеш-ки правдини. И един по един ще си умрем явно с тия идеали, така и не видели реали-зацията им. Ще си умрем с отворени очи по тях, наште младежки идеали. Но то идеали-те затова са идеали де – да ни вдъхновяват за борба в тяхно име. Няма как идеалът, колкото и да е велик, да се сбъдне съвсем, това няма как да стане. Съвършени неща в този наш грешен свят няма и не може да има. Съвършени са само идеалите в душите ни. А животът ни ще бъде такъв, какъвто си го направим сами. Животът е борба. Докато се борим за нещо по-добро и истинско, дотогава сме живи. И дотогава заслужаваме да живеем. Щом човек капитулира пред несъвършенството на света, той вече е свършил. Той вече няма за какво да живее. Няма го онова, което ще придаде смисъл на живота му: патосът на търсенето, на борба-та, на стремежа. Безсмисленият живот за какво ни е? От тази гледна точка погледнато вие нима не сте забелязали колко много духовни мъртъвци – мъртъвци за духовното! – щъкат наоколо вас, уж представяйки се за "живи"?

Добре знам, че брат ми Ивайло не предаде до последния си дъх своите мла-дежки мечти. Него затова и, изглежда, го диагностицираха като "болен". У нас, не зная дали знаете това, "болно" и "здраво", също така "ненормално" и "нормално" (пък и самите истина и лъжа) са със сменени мес-та: здравото у нас смятаме за "болно", а болното - за "здраво". Лъжата у нас се при-ема за "истина", а истината – за "лъжа". Всичко у нас е таман наопаки – в сравнение с това както е по света. Нормалното у нас е "ненормално", а ненормалното – "нормал-но". Примерно, "нормално" е у нас да си безличник, да си малодушен, да си подли-зурко пред властващите, да си траеш, да си кютиш, да си кротуваш, да не се бориш, да си дезертирал от задачата си като човек, да си подлец, да си мерзавец, ето тия неща у нас минават за "нормални", а пък хората, които биват преценявани за такива, са, респективно, и "здрави". Оня у нас, който държи да е личност, не е склонен да се откаже от достойнството си, не ще да капи-тулира, оня, за когото истината, а не лъжа-та, е достойна за почитане, който, значи, не мълчи като кютюк, а казва каквото мисли,

10 такъв, опази Боже, се смята за "конфлик-тен", за "не наред", такъв бива оценяван като "вражески елемент", като "народен враг" и като какъв ли не още. И, респектив-но, бива мигновено обявяван за "ненорма-лен", за "луд"; той, Ботев, милият, нима ей-така, случайно, без нищо е написал още тогава: "А пък у нас свестните ги смятат за луди..."?! Не, така е било и тогава, сега триж пъти е по-вярна Ботевата тъй горчива констатация. Щото проклетият комунизъм направи хората още по-големи нравствени уроди, подсили неимоверно българското малодушие, българската склонност към мерзости, лъжи и подлости.

Спирам дотук. Исках да кажа и то-ва, ето, с него ще завърша. Като си отивах до преди две седмици в Долна баня, имах чувството, че покрай този голям страдалец, какъвто беше Ивайло – хора като него ся-каш поемат върху себе си цялата мерзост и злоба на света! – та значи имах чувството, че от него сякаш се излъчва някаква невиж-дана топлина и светлина, имаща чист духо-вен характер; имах чувството, че сякаш съм в нещо като манастир, където големият страдалец Ивайло, поемайки върху себе си цялата злоба на света, е допринесъл за намаляването й, за нейното неутрализиране или париране. Не мога да опиша това чувс-тво на безпределна благост, което той излъчваше когато си край него; неслучайно страдащи хора като него са били така почи-тани от истински вярващите в Бога хора, дотам, че са ги смятали за нещо като свети хора. Като мъченици, които според прежи-вените страдания са толкова по-благородни – и достойни за възхищение. И ето, той, брат ми Ивайло, изглежда е бил обичан от Бога така, че тихо и безмълвно си е издъх-нал, а пък лицето му излъчваше пак онази същата благост. Такива хора показват, че човек може да запази човечността си и до последния си дъх; ето, с това те оказват подобно облагородяващо влияние върху другите, уж "нормалните". Даже и в най-тежките си моменти той си остана чист като дете, не се озлоби, напротив, имаше спо-собността да обезоръжи всяка злоба. Имал съм чувството, че ако някои от познатите ми злобни хора, които дотам са затънали в злобата си, че не само че не я усещат, ами я възприемат за нещо като "префинена доброта" (това явно е върховното нравстве-но уродство!), та ако подобни същностно уродиви хора можеха по някакъв начин поне за няколко минути да поседят и да разгова-рят с човек като Ивайло, те може би щяха да усетят и да осъзнаят своята уродивост, което, чини ми се, е предпоставка за тъй потребния им душевен поврат.

Щото истински страдалци, стра-далци с най-страшното страдание са точно ония, които са си втълпили, че са нещо като "избраници на съдбата" или като "щастлив-ци на живота"; да, онези, които не усещат и не съзнават собствената си нищожност,

извратеността си, сиреч, са загубили спо-собността си да страдат, те най-много стра-дат, най-мъчително е страданието, което не може да излее себе си като страдание, в страдание. И това, по моя преценка, е най-тежката загуба: да не умееш да страдаш; такава една неизразена, стаена в дълбини-те на душата мъка именно е най-страшното. Защото, знайно е, страданието умее да облагородява душата така, както нищо друго. Който не е страдал истински, той едва ли може да бъде и истински човек. Колкото повече сме страдали, толкова по-вече сме човеци. За жалост или за добро - така е.

Стремим се неистово към щастие, което само потвърждава колко слабо разби-раме смисъла на страданието. Истински силни са ония, чиито души са понесли много страдания – и по тази причина душите им са били така облагородени. Щастието, разби-рано плоско, развращава и деморализира човека. Да му мислят "щастливците", дето не са страдали. Или не са разбрали, че страдат, ето, това, казахме, е най-лошото, което изобщо може да сполети човека.

И какво да ви пожелая сега в така и така сложилия се контекст на разсъжде-нието ми? Трудна работа. Може би това: умейте да се възползвате от шансовете, които страданието ви дава - за да постигне-те скрития в него и тъй важен за нас, чове-ците, смисъл! Или просто това: бъдете човеци! Ето това последното ми по-харесва, другото ми се вижда много засукано. Бъдете човеци! – това включва всичко. Хубав ден ви желая! И приятни размисли... ако мисле-нето за вас изобщо е приятно. Някои го смятаме за най-приятното, но вие нас не ни слушайте, ний... та ний сме... ненормални! :-)

НА ВНИМАНИЕТО НА "ВЕЛИКИЯ СИНДИ-КАЛИСТ" ТРЕНЧЕВ, АГЕНТ ОТ ДС "ПАВ-ЛОВ"

неделя, 3 май 2015 г.

На вниманието на "великия проф-съюзен деятел" Тренчев, агент от ДС Пав-лов:

"Превърнат съм в гръмоотвод на злобата и ненавистта в българската полити-ка, станал съм последното оправдание за

безпомощността на негодниците, некадър-ниците и просто на тези, които не искат да носят отговорност за каквото и да било."

Иван Костов

От страницата на Vasil Todorov, по повод на: Тренчев: В политиката има гадни хора, Костов е един от тях ЗАЩО ДРУГИТЕ НАРОДИ, ВКЛЮЧЕНИ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ, НЕ ГОВОРЯТ ЗА РОБСТВО ПРЕЗ ТОЗИ ПЕРИОД ОТ ИСТОРИЯТА СИ? неделя, 3 май 2015 г.

Интересно, а гърците и сърбите дали определят периода на османското владичество от своята история като "турско робство"? Много се съмнявам. Към тази мисъл ме насочи един коментиращ от моя блог, написал следното (виж: Народ, който обижда предците си, не почита истината за своята история и се смята за "робски", такъв народ не заслужава да го уважава никой друг народ):

Който иска – нека е потомък на роб. Негово право е! Но, аз не съм потомък на такъв. Моите прадеди са се заселили в Панагюрище преди повече от 200 години. Създали са там Дринча махала. С пушка в ръка са участвали в Априлското въста-ние. Като дошли руснаците наказали един панагюрец на бой с камшик. Дигнала се делегация чак в Пловдив да се жалва от руския офицер. Нито по положение, нито по манталитет не са се чувствали роби. Защо останалите народи, включени в Османската империя, не говорят за робс-тво през този период от историята им? Де се намери това желание да възпитава-ме децата си, че са потомци на роби!

Това пише този човек. Намирам много смисъл в думите му. Споделям прин-ципно неговата позиция. И аз смятам, че

11 ний, българите, е унизително да се самооп-ределяме като потомци на роби... ДА ОБЯВИМ БОЙКОТ НА ЧЕНГЕТАТА ОТ ДС, ПОДВИЗАВАЩИ СЕ КАТО "ВЛАДИ-ЦИ", ДА ИСКАМЕ ОТКАЗ ОТ ТИТЛИТЕ ИМ И ОТТЕГЛЯНЕТО ИМ В МАНАСТИРИ! неделя, 3 май 2015 г.

Това позорно поведение, което имат агентите на ДС в Светия синод (които под диктовката на Николай Пловдивско-Московски, разбирай на Москва, разиграха във фарсова форма някакъв трафаретен държавен преврат, въвеждайки словесната формула "благочестивия цар на българите Симеон" в своите официални обръщения и молитви), та значи тази грозна ченгесарска провокация на владиците е добър повод да се поиска тяхната оставка от постовете, които те заемат и за които за сетен път доказаха, че са недостойни. Тия ченгета от ДС отдавна, ако бяха поне малко християни или ако имаха поне капчица морал, трябва-ше сами да си подадат оставките и да оти-дат в манастири където да се молят за опрощението на греховете си, ала ето, правят се на ударени, сега май е времето ний, от вярващия народ, да им го припом-ним, и не само да им го припомним, но и в най-твърда форма да го поискаме и като го поискаме, да им обявим бойкот докато не се оттеглят... ДОБАВКА: Маргарит Мицев, бивш царски депутат (пък мисля беше депутат по-рано и от СДС) си е позволи по недостоен начин да спекулира с проблема, който се повдигна във връзка с решението на Светия синод официално да титулува Симеон като "бла-гочестивия цар на българите"; ето какво той написа на страницата си във Фейсбук, а по-долу можете да видите как аз му отвърнах: Margarit Mitsev каза: Тези които мразят монархическата форма на държавно управ-ление съветвам да отидат и да я изразят пред посолствата на Великобритания, Япо-ния, Дания, Холандия, Испания, Швеция и да представят доводите за омразата им.

Отвърнах му следното: Аз мразя не монархическата фор-

ма, а нейното крайно некадърно и обидно упражняване от агента на КГБ Симеон Сакс-кобурготски, който направи всичко, което е по силите му, за да дискредитира навеки

монархията в България. Този човек е недос-тоен за титлата, която получи по наследство и би следвало, ако има поне грам съвест, заради пораженията, които нанесе на мо-нархическата институция, да абдикира моментално...

Щото е позор за нея, пък и за Бъл-гария, да не говорим пък за династията!

ПОЧИНА МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ, КОЯТО ВИ-НАГИ Е СМЯТАЛА, ЧЕ КОМУНИЗМЪТ Е ПО-ЛОШ И ОТ ФАШИЗМА понеделник, 4 май 2015 г.

Олег ЛЕУСЕНКО: Майя Плисецкая умерла там, куда сбежала из России – в Герма-нии

На 90-м году ушла из жизни граж-данка Литвы и Германии, почётный доктор университета Сорбонны, почётный профес-сор МГУ, почётный гражданин Испании, талантливая балерина Майя Плисецкая. М. Плисецкая скончалась 2 мая в Германии от сердечного приступа... Майя Михайловна всегда считала, что коммунизм хуже фа-шизма.

Вечная память великой балерине!

НЕПОПРАВИМО УВРЕДЕНИ РУБЛОФИЛ-СКО-КОМУНИСТИЧЕСКИ ЖЕЛЕЗОБЕТОН-НИ ГЛАВИ ОТКРИХА ПАМЕТНИК НА СТА-ЛИНИСТА ЖУКОВ В БЪЛГАРСКИЯ ГРАД СТРЕЛЧА! понеделник, 4 май 2015 г. Петата колона ни наказва празнично и в аванс за провала на Путин, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Празничните дни уж са „постни” от-към новини, но не и този път – зер Путин е навил гайките на Петата си колона и тя бърза да се отчете в навечерието на голе-мия пропаганден провал на неговото шоу в Москва. За интригантите в държавата ни и техните руски кукловоди няма почивен ден в България.

Кметът на Стрелча Иван Евстатиев вдигна паметник на съветския маршал Жуков, който няма пряко отношение към „освобождението” на България от Червена-та армия, но в интервю за русофилския сайт KROSS кметът обяснява „хрумването” си с твърдението, че Жуков „е най-грандиозният военоначалник в човешката цивилизация”.

На снимката (изпратена от очевидец): Български военни (и облечени във военна униформа български деца) на стража пред съветския герб в българския град Стрел-ча.

Същият нарича в интервюто СССР „изключителна империя”. Всъщност Жуков е култов герой на режима на Путин в Русия и олицетворява тактиката противникът да бъде давен с кръвта на собствените войни-ци в невиждани в историята мащаби.

Попитан от генерал Айзенхауер (на онзи парад на победата над Германия в Москва през юни 1945 г., който Путин се опитва да имитира тези дни), как е успял да разминира германската отбрана край Бер-лин, Жуков невъзмутимо му отговаря: „Просто пуснах пехотата!”. Айзенхауер отбелязва, че му притъмняло когато чул това. Но какво ти разбират американците от война – някакви си „бакали”, както презри-телно ги наричал Хитлер, ортакът на Сталин в разпалването на Втората световна вой-на... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тия русофили са направо пълни идиоти! :-) Що на Жуков построиха паметник в Стрелча (Нерде Стамбул, нерде Ямбол!) след като всички знаем, че в сърцето им е Сталин?! Да си бяха построили паметник директно на кръ-волока Сталин и точка! А сега се правят на уж "хуманни", откривайки паметник на зло-дея Жуков, по чиято заповед са загинали мърцина не по-малко руснаци, отколкото Сталин е смогнал да убие... Апропо, а какво ли би се случило, ако друга група българи

12 реши да построи в друг български град паметник, примерно, на немския фелдмар-шал Вилхелм Кайтел, дясната ръка на Хит-лер (досущ както пък Жуков е дясната ръка на Сталин)?!

Ето какво отвърнах на един кому-ноид-рублофил, написал в блога ми, че маршал Жуков бил заслужавал паметник у нас:

Заслужава, как да не заслужава бюст-паметник Жуков, такава почит за мар-шал Жуков даже е малка, постройте му, другари рублофили, нещо още по-голямо, примерно памятник, висок поне 30-тина метра – той заслужава, ведь толкова много руснаци е пратил на сигурна смърт! И е казвал без да му мигне окото:

"Няма нищо, бабите други вой-ници ще народят!" ("баби" на руски викат на жените...) ОЩЕ ЗА "ДУХОВНИЯ" – С ИЗВИНЕНИЕ! – ВОДАЧ НА ПЛОВДИВ МУТРОПОЛИТ НИ-КОЛАЙ, ПЪЛНОМОЩНИК МОСКОВСКИЙ ПО ДЕЛАМ "ЗАДУНАЙСКОЙ ГУБЕРНИИ" понеделник, 4 май 2015 г.

На снимката: Путинофилът "дядо" Николай, който обича да се кичи с прескъпи ролекси, в компанията на фашизоида Мале-но (пловдивски рокер), който пък се кичи както със свастика (голяма зад гърба му и малка на червената значка на ревера му), така и с приятелството си с пловдивския владика. Дядо Николай блесна и с Ролекс Владиката направи Голям шлем в часовни-ците

Уникален златен Ролекс блесна на ръката на митрополит Николай тази сутрин. Владиката за пореден път показа, че нищо човешко не му е чуждо и че си пада по скъпите и лъскави играчки – и то пред пог-ледите на голобрадите възпитаници на духовното школо. Главата на най-голямата епархия у нас им даде за пример как трябва да изглеждат като станат завършени духов-ници – с швейцарски часовник за поне 10

хиляди лева на лявата китка, гарниран с уникални ръкавели, изработени от майстори ювелири и обсипани със скъпоценни камъ-ни. Този път Николай направо изби рибата след като преди това беше изловен веднъж с Мерцедеса в часовникарството Вашерон Константен за хилядарки в евро, а сетне с друг тиктакащ швейцарец – Фредерик Кон-стант.

Дядо Николай беше съчетал Ролекс със специално изработени бутикови ръкавели

Днес показа и мечтата на борците от средата на 90-те – лъскав Ролекс със златно покритие, който “душманите” му досега не бяха виждали. Така владиката спретна нещо като Голям шлем в часовни-ците, както между впрочем стори и с авто-парка си, където има и Ауди, и Мерцедес, и БМВ. С две от лъскавите си возила той се появи и на самата церемония в семинария-та. Духовническата процесия включваше свръх скоростното БМВ М5 и всъдеходът Шевролет, и двете с регистрационни табе-ли РВ 3737. За първи път в семинарията беше гариран Мерцедес G класа, известен сред най-големите му фенове - мутрите като “кубчето”. Ръбестите форми на страховития джип се открояваха осезаемо до духовни-ческия баварец. Интересното е, че "кубчето" беше вкарано в паркинга на семинарията, когато си тръгнаха журналистите, явно да не бие допълнително на очи. БОЙКО БОРИСОВ МАЙ ПАК ПОЧНА ОПАСНИТЕ ИГРИЧКИ С НЯКОГАШНИЯ СИ ЧОРБАДЖИЯ СИМЕОН, НА КОГОТО ТОЙ БЕШЕ НАВРЕМЕТО БОДИГАРД понеделник, 4 май 2015 г.

Но трябва да знае, че по тази при-чина го грози съвсем скоро и него да го

постигне симеоновата горчива участ: да не може да вземе и 1% на изборите... прифане ли го симеоновата болест – лекарство за нея нема!

ПРОСТАТА РЕЦЕПТАТА ЗА УСПЕХ И ЗА БЛЯСКАВА КАРИЕРА У НАС понеделник, 4 май 2015 г.

Преди време министър Петър Мос-ков се изпусна да каже една глупост, една простотия, а именно, че линейките от бърза помощ нямало било повече да ги пуска когато им звъннат от циганска махала. И щом каза тази идиотщина, той мигновено беше обикнат от сума ти хора, които преди, като е говорил умни приказки, изобщо не са го забелязвали; рейтингът му, както знаем, литна така високо, че надмина даже рейтин-га на самия Бойко Борисов: Москов стана един от най-обичаните политици в държава-та ни!

Та от този случай си правя след-ния извод, касаещ така злощастната участ на такива като мен, философи де, дето се стараем винаги да говорим умни приказки, никога не се отпускаме да кажем някаква простотия; е, ясно е сега защо сме така необичани, защо сме паднали така ниско, защо никой не ни забелязва и не ни обръща капчица внимание. Но ако и ний почнем да бълваме простотии дали и нас няма да обикнат?

Нима е толкова проста рецептата за успех у нас, в България – просто се иска да покажеш, че не си умен, че си простак, наглец и мерзавец и ето, бляскавата карие-ра ти е в кърпа вързана вече!

13

ТАЙНИТЕ НА ЖЕНСКАТА ДУША И НА НЕУТОЛИМИЯ ЖЕНСКИ ПОРИВ КЪМ ЩАСТИЕТО ВЕЧЕ СА ОКОНЧАТЕЛНО РАЗБУЛЕНИ ОТ НАПРЕДНИЧАВАТА РУС-КА НАУКА! понеделник, 4 май 2015 г.

След като благодарение на усили-ята на тъй авангардно мислещата руска сексоложка Наталия Кобилкина съвъкупното българско природонаселение биде посвете-но във великите тайнства на сексуалното задоволство, то сега по-специално женската част на популацията ни има страхотния шанс от първа ръка да се запознае с най-новите достижения на тъй авангардната съвет... пардон, руска наука, която успя да разнищи най-сетне тъй загадъчното тайнст-во на женската душа, тоест, успя да открие неизвестния досега алгоритъм на женското щастие!

Бързайте, мили дами, да се запи-шете за тоз семинар на знаменития сърце-вед и познавач на тайните на толкова мис-териозната женска душа г-н Олег Ламикин, та най-сетне душите ви да бъдат ощастли-вени! :-) Тайните на женската душа и на неутолимия женски порив към щастието вече са окончателно разбулени от напред-ничавата руска наука!

Апропо, интересно е и това защо този семинар е само за жени – особено като се вземе предвид това, че тия, които трябва да ощастливяват жените, както е известно, са тъй всеотдайните представители на мъжкия пол?! По тази логика би следвало най-вече мъже да бъдат обучавани от мъж за това как следва жените да бъдат правени щастливи и доволни, нали така? Или нещо бъркам? Щото ако требва жените сами да си се ощастливяват, то това не е кой знае колко интригуващо, както ми се чини, ала аз може би съм старомоден, знам ли вече?!

Малее, какъв идиот съм само, а – направих такава безплатна реклама на тоз колега, че ако е на място, требе непременно да ме почерпи поне с една бира! Или поне безплатнво да ме покани на семинара си, а, та и аз нещичко да науча, щото човек се учи докато е жив, нали така? Чакай аз да взема да му пиша на имейла, да го подсетя да черпи, щот иначе той сам едва ли ще се сети...

УЧЕНИЦИ ОТ ЕГ В СИЛИСТРА ПОСТИГ-НАХА ПРЕСТИЖНО МЯСТО НА НАЦИО-НАЛЕН ФЕСТИВАЛ понеделник, 4 май 2015 г.

Героите на списание HUMANUS – учени-ците от ЕГ, които показаха силен дух и гражданска смелост и постигнаха успех!!! Ученици от ЕГ с престижно място на национален фестивал

Ученици от силистренската езико-ва гимназия "Пейо Яворов” заеха престиж-ното трето място в третото издание на националния фестивал „Завесата се вдига за немски език“ със спектакъла „Кажи ми къде са цветята". Фестивалът на училищния театър на немски език, който тази година е под надслов „Гражданска смелост: Заедно в обществото”, се проведе в Ловеч, където домакин на изявата беше местната гимна-зия за чужди езици "Екзарх Йосиф".

(ОЩЕ >>>) ОЩЕ ТЪРСЯ ПО-СПОЛУЧЛИВ ВАРИАНТ ЗА КОРИЦА НА НОВАТА МИ КНИГА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ПОМАГАЛО ПО ВЯРА"... понеделник, 4 май 2015 г.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОМОЩ НА САЩ И ВЕЛИКОБРИТАНИЯ ЗА РУСИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА понеделник, 4 май 2015 г.

Само Америка доставила на Ста-лин 427 284 армейски камиона. Това били най-добрите в света, обичани от войските „Студебейкър“-и и „Додж“-ове. Освен това Съветският съюз получил от Америка 50 501 джипа „Вилис“. Това била кола, равна на която в света нямал никой. Американският джип бил прост и сигурен като същински боен другар, бил разузнавач, свързочник, вестовой, дозорен, конвоен, артилерийски наблюдател, сапьор, санитар, десантник и дори — чекист и политработник. От САЩ Сталин получил цял флот, наброяващ 595 кораба, от които — 28 фрегата, 105 подвод-ници, 77 тралчика, 3 ледоразбивача (към ледоразбивачите съм особено неравноду-шен), 140 ловци на подводници, 202 тор-педни катера и т.н. Само Америка изпрати-ла на Сталин 13 303 влекача и бронетранс-портьора, 35 041 армейски мотоциклета, 8089 релсополагача, 1981 локомотива, 11 155 железопътни вагона, 136 000 тона експ-лозиви, 3820 906 тона продоволствие, пре-димно консервирано месо, краве масло, шоколад и т.н., 2 541 008 тона нефт и неф-топродукти, 2 317 594 тона стомана, вклю-чително и за танкови брони, 50 413 тона гьон, 15 010 900 чифта кожени войнишки обувки… Списъкът е безкраен. В него отк-риваме 4952 изтребителя „Аерокобра“ и 2410 „Кингкобра“, а общо изтребители от пет типа — 9681, 2771 бомбардировача А-20 и 861 Б-25, 423 107 полеви телефонни апарата, калай, кобалт, берилий, кадмий, кобалтова руда, 5807 тона алуминиеви тръби, 166 699 тона алуминиеви сплави, 624 тона алуминий на блокчета, 56 387 тона алуминиева ламарина, 34 793 тона бронз и месинг на блокчета, 7335 тона бронзова и месингова жица, 24 513 тона месингова и бронзова ламарина, 181 616 тона изолирани медни проводници, молибденов концентрат, магнезиеви сплави, мед, цинк, олово, никел, 350 000 тона манганова руда, 69 000 000 квадратни метра вълнени платове, 3 700 000 автомобилни гуми, освен това 81 000 тона каучук, радиостанции със стотици хиляди, напълно комплектувани нефтопре-

14 работвателни заводи, радиолокатори, тор-пили, морски мини, ...

(ОЩЕ >>>) МОЖЕМ ЛИ НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, НЕЩИЧ-КО ДА ДОПРИНЕСЕМ ЗА ПРОМЯНАТА В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА СФЕРА, В СФЕРАТА НА ПРАВОСЪДИЕТО? понеделник, 4 май 2015 г.

Ето в една уж случайна обмяна на реплики по-долу се оказа, че се съдържа един важен според мен проблем, по който си заслужава да се мисли повече, а именно какво означава, какво показва това, че гражданите, примерно, по-често прибягват до услугите на правосъдието, да речем, съдят се по-често; ето какво си казахме с един човек, който сякаш без да иска постави този важен проблем: Анонимен каза: ... Хаха, а в другите страни всичко е хармонично и всички са весели и щастливи. Известно ли ви е например, че най-много съдебни дела се водят тъкмо в Съединените щати, там се съдят за щяло и нещяло. Ангел Грънчаров каза: В страните, в които хората много се съдят, благодарение на това има развито и добре функциониращо правосъдие – и в крайна сметка има и за-конност. Това, че се съдят, показва, че гражданите в тия страни вярват на право-съдието. Изобщо не сте успял да разберете смисъла, скрит във факта, че в дадени страни хората много се били съдели.

Страните, в които хората не се съ-дят, отношенията са в едно диво и варварс-ко състояние; там няма нито законност, нито правосъдие, нито справедливост. Пример за такава страна е Русия. Там гражданите не смеят да съдят държавни чиновници за своеволията им, защото в Русия държавни-ят чиновник е подобен на свещените крави в Индия. Там дори самата държава си раз-чиства сметките със своите политически противници (опозиционери, критици, журна-листи и пр.) просто като ги убива...

Това му написах там, в коментари-те в блога си, но проблемът си заслужава да бъде осмислен по-цялостно и по-детайлно. Имам желание да посветя на този

проблем – за отношението ни към правосъ-дието, за това можем ли ние, гражданите, с нещичко да допринесем за промяната в правораздавателната сфера – та значи имам желание да посветя на този проблем следващото излъчване на моето телевизи-онно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската об-ществена телевизия. Мисля, че темата си заслужава, а, вие какво ще кажете, заслу-жава ли си или не си заслужава?

ДУШАТА Е ИСКРИЦА, КОЯТО НЕ ГАСНЕ, КОЯТО НИЩО НЕ МОЖЕ ДА ЗАГАСИ... вторник, 5 май 2015 г.

"Человек есть существо, к всему привыкающее" ("Човекът е същество, към всичко привикващо") – това са думи на Достоевски; вероятно привикваме и към осъзнаването на факта на смъртта на наш най-близък човек. Времето, казват, лекува-ло всичко, в това число и душевните рани. Болката, мъката, чувството за празнина се притъпяват ден след ден и човек привиква някак да ги понася, щото в противен случай, ако болката не отслабва, животът става невъзможен. Даден човек си отива, изчезва, няма го вече, сякаш се е изпарил в нищото. Отначало не можем да проумеем как е възможно това, а след това се примиряваме с отсъствието му: осъзнаваме, че не можем да понесем абсурда на смъртта; ала ни се налага.

То и абсурдът на живота, свързан с преживяването на бързотечното време, устремено към нищото или към вечността, е труден за понасяне, а какво остава да при-емем, да се примирим с абсурдността на така тайнствената смърт?! Обикновено хората се спасяват от тия проклети въпроси с кардинален отказ от мислене върху тях, изглежда упоменатото привикване-притъпя-ване е израз на това, че душата ни се измо-рява да мисли, да търпи угнетеността на задълбочаването ни в тях. Умората изглеж-да е тази, която поражда привикването. А ние се изморяваме от всичко, особено пък от бодърстването на нашия дух.

Започнах да пиша поредица от есета по повод смъртта на брат ми Ивайло, благодарение на които се опитвах, чрез опитите за изразяване с думи на преживя-ваното, да асимилирам някак, да понеса по-леко факта на неговата ненадейна смърт. Тия един вид задочни разговори наистина помагат, облекчават болката, щото страда-нието в мълчание, мълчаливото страдание

за дадена категория хора, към която при-надлежа, е нетърпимо. На места тия мои съвсем спонтанни размисли се насочиха не толкова към разказване на истории, а към опити за осмисляне на смъртта. Към опити за преживяване на нейното присъствие в живота ни – щото тя явно винаги е някъде тук, съвсем близо, ала ние се преструваме, че не я забелязваме. И я възприемаме като "абстрактна възможност", която толкова не ни тревожи. Да, обаче ето, в някои моменти човек зърва лицето й – и нейната гримаса се отпечатва в съзнанието ни така, че пре-дизвиква душевно потресение, потрисане. Разтърсване. И после се иска време та нещата, от които се състои съзнанието ни, отново да се подредят.

За мен това, което най-силно ме потресе и ми повлия, е следното: илюзия е, че смъртта е "неизвестно къде" или "дале-че", не, тя е съвсем близо, та ни дебне – и всеки момент може да ни сполети. Това, че се стараем да забравяме за нея, изобщо не може да ни помогне – тя пак е тук, само дето ние си въобразяваме, че я няма. Става нещо като позицията на щрауса, дето си крие само главата в пясъка – с надеждата никой да не може да го забележи. Тъпо поведение е това. От смъртта не можем да се скрием – или пък да избягаме. Да, не можеш да се скриеш, нито пък да избягаш. Привидно си спокоен, че я няма, и точно когато, предполагам, си се увлякъл и затъ-нал в коварната си илюзия, и тя току-виж те сграбчила. Разбира се, съзнавайки за смъртта, чувствайки, така да се каже, диха-нието й, не значи, че – понеже сме един вид нащрек! – можем някак да я подведем, заблудим или надхитрим, с оглед да се спасим (временно) от нея. Не, и това не помага. Нищо не помага, не може да помог-не. А дали смъртта е страшна – това вече е друг проблем. Дали самото умиране е бо-лезнено, дали когато се умира много боли – този въпрос, разбира се, няма как да не ни вълнува, но за него се иска опит от самото умиране. Някои умират леко, други – много трудно. Защо е така е интересна тема. Значи и в смъртта не сме равни. Изглежда има някаква висша справедливост и по този повод, която обаче трудно можем да проу-меем.

Дали самата душа умира и може да умре е един извечен въпрос, който всеки решава сам за себе си. Някои, дето са мно-го привързани към този свят (с всичко, което му принадлежи), се разделят с него крайно драматично и болезнено, страдат зарази раздялата си с него. За тях съществуването в някакъв друг свят е вероятно невъобрази-мо. Други обаче, да допуснем, не са толкова привързани към този свят – защото още докато са били живи, докато още са живее-ли, по някакъв начин са се причастявали към вярност към един друг, по-различен, по-добър свят, духовния. И – както още Сократ съвсем определено говори – животът за

15 такива е един вид подготовка за умирането. У-мира, както самата дума говори и показ-ва, е раздяла със света (думата мир е тък-мо свят), да си тръгнеш от него. Тук в съз-нанието ми се оживява спомена за история-та на Сизиф, дето умрял, пък поискал от боговете, спазарил се с тях да се върне за още малко време, та да си довърши някои работи. Да накаже невярната си жена, при-мерно. И се заплеснал дотолкова, че забра-вил за обещанието си пред боговете (да се върне след един ден), той изведнъж, предс-тавяте ли си, едва след като вече си е тръг-нал, оценил красотата и великолепието на този свят, та по тази причина раздялата му с него станала, продължила прекалено дълго време. И заради което гневните бого-ве го наказали да бута оня камък цяла веч-ност. Мисълта обаче ми беше за това, че раздялата ни с този свят в смъртта няма начин да не е трудна, и то не толкова зара-ди самия свят и заради самия живот, а заради хората, най-вече заради най-близките хора, които ще оставим тук. Зара-ди това най-много страдаме. Затуй, пример-но, една обща смърт на всички хора (при-мерно в резултат на вселенски катаклизъм), ни изглежда по-приемлив вариант – дали? От тази гледна точка – да, така е, но от друга нима не е прекалено егоистично да искаш да завлечеш целия свят със себе си, та да не страдаш толкова заради раздялата си с него? Да, твърде много е егоистично това. Но какво сме ний, човеците, ако не такива пословични егоисти?! Така сме уст-роени, а защо ли е така, е вече друга, от-делна, не по-малко важна тема.

Нещо се промени в оптиката ми, в начина, по който възприемам света заради този внезапен, ала чакан сблъсък със смъртта, който преживях около смъртта на брат ми Ивайло. Установих, че моята собст-вена смърт няма начин да е толкова далеч, щом като ето, по-младият от мен брат си отиде съвсем внезапно. Почувствах сякаш с кожата си, че във всеки момент, даже ето в този миг, може да стане нещо в организма ми (примерно, в недотам правилно функци-ониращото ми, увредено сърце), което да предизвика агонията, а след това и самата смърт. Сега оценявам, че всеки преживян ден е нещо като страхотен подарък, който Бог е благоволил да ми даде, и то не току-така, един вид само заради "хубавите очи", а с някаква цел: тук, в този свят, предпола-гам, има смисъл да стоят само онези, които още имат някаква задача, някаква работа за вършене, та на това основание им се дава, отпуска им се съответното време. Ако всич-ки задачи си изпълнил, какъв е смисъла тогава още да живееш? Ако няма вече какво да правиш в този свят, защо ти е тогава да живееш, някак се губи смисъла. Ей-така, да се радваш на света, на старините си, затова може ли да се живее, това дали е достатъч-на причина за още живот? Аз разглеждам тия неща през оптиката именно на смисъла,

щото ако няма смисъл, тогава работите съвсем се объркват. Примерно, някаква там престаряла бабичка може би живее още, защото е по някакъв начин потребна на своите отраснали деца, внуци и дори прав-нуци? С нещичко тази бабичка е незамени-ма за тях, ето, това показва, че има смисъл още да живее. Примерно стопля с присъст-вието си душите им, грее ги някак, не знам как да се изразя. Или осветява, да, думата осветява ми се вижда подходяща. Да свети и да грее, да топли – това пак е нещо важно, значимо, заради което си струва да се жи-вее.

За нищо да се живее обаче няма смисъл. Е, по тази причина, понеже общо взето всеки човек е значим за някакви хора, то на това основание има смисъл да живее; а може да е значим не толкова за конкретни хора, а, примерно, за човечеството като цяло; или най-малкото за самия себе си, това изглежда е най-честия случай. На себе си да си потребен - това вече е достатъчно основание Бог да благоволи да ти дава още живот, още дни. Във всеки случай не тряб-ва, щом сме живи, да преставаме да благо-дарим на Оня, който е проявил великоду-шието да ни даде още дни. Щото ето, всеки ден умират толкова хора, а някой и съвсем нелепо. Общо взето в някакъв смисъл и ние самите решаваме кога ще умрем. Примерно някои обезумяват дотам, че сами предиз-викват смъртта си. Изглежда, щом го про-вят, животът им по някакъв начин се е изп-разнил от смисъл, по тази причина те дори несъзнателно (в израз на празнината, дето зее в душите им), си причиняват смъртта сами. Примерно като карат колите си с такава бясна скорост, че просто е въпрос на време кога ще си разбият главата в някое крайпътно дърво. Сега у нас се обсъжда все по-настойчиво въпроса дали не е време да бъдат изсечени всички крайпътни дървета (!!!), щот те, представете си, били причината за толкова много смърт по пътищата. Ако нямало дървета край пътя, в които да се удрят обезумелите тотално самоубийци с коли, смъртта по пътищата ни, видите ли, щяла била да намалее?! Виждате, че идио-тизмът в нашите предели доста добре е напреднал, нали така? Какво им пречи да си разбиват главите обаче не в крайпътни дървета, а да скачат директно в пропастите край пътя? Или да се удрят в крайпътни стълбове (може би и всички крайпътни стълбове барабар с оградите край домовете ни) трябва да премахнем?! Та бесните са-моубийци с коли да могат безпрепятствено да влизат в дворовете ни и да си разбиват главите в дуварите на къщите ни? Прочее, ето нещо, което е сюблимно, виждате на какви височайши идиотщини е способна нашата тъй самоотвержена държавна бю-рокрация (виж снимката).

Слагат, значи, нов асфалт, но стълба остава да стърчи на средата на съответното платно! Та да може безпроб-

лемно в него да си чупят главите въпросни-те малоумници с коли, които нищо не може да ги спре ако са решили да си счупят вече главите. И е въпрос на време и късмет в кое точно дърво ще си пръснат главата или мозъка. Както и да е. Този проблем ме за-нима мимиходом. Това е съвсем отделна тема. Макар че на нашите улици безумците и агресивните наглеци са така много, че е въпрос на шанс някой такъв да не ти разбие главата като се фрасне в теб, в твоята кола, пък и директно в теб самия, ако си пешехо-дец. Колкото и да си внимателен и разумен, никой няма гаранция, че няма да му се случи такова произшествие, което директно да го отпрати в смъртта. Независимо чия ще е заслугата за нея. Но аз говорех не за такава смърт, а за онази, "естествената".

Макар че и при нея ние самите пак имаме голяма заслуга за това кога ще ум-рем, така поне ми се чини сега. Първо, болестите сами сме си ги причинили – в резултат на неразумно живеене. Пушене и пр. Застоял живот. Обездвижване. Преяж-дане, и то системно. Увреждаме си орга-низма така, че идват след това болестите, които ни завличат в смъртта. Живеем по инерция и не се усещаме. Самозабравяме се. Затъваме в грешки и пороци. Навикът е ужасно нещо. Не намираме сили да се про-меняме. Е, в резултат умираме уж "естест-вено", ала доста преждевременно. Така умря и брат ми Ивайло. Заради ужасната болест той се изостави изцяло. Самият инстинкт за живот при него сякаш се обърна срещу него самия. И срещу живота му. И това доведе до преждевременната му смърт. Най-поразителното е, че той самият, горкият, от години директно си говореше: аз ще умра. Или: за малко тази нощ не умрях. Така казваше. И го повтаряше често. И разясняваше, горкият, следното: щях да се задуша; щях да преживея инфаркт; нещо ме стегна, притисна, бодна и т.н. И сочеше към сърцето. Това го повтаряше често. Аз се осланях на тия изследвания, които са му правили безброй пъти когато е бил в болни-ца. Никога джипи или друг лекар не е открил в него някаква друга болест, която да е възможно да причини смърт. Имахме чувст-вото, че е здрав "като кремък", ала не било така. А аз често, като ми повтаряше тия свои оплаквания, съм му отвръщал, призна-

16 вам си, доста грозно; казвал съм му такива неща:

- Е, всички ще умрем някой ден! Светът няма да свърши нито с теб, нито с мен. Не се бой, така или иначе от смъртта никой няма да се отърве. Всичко, що е живо, е достойно да умре. Да се надяваме, че смъртта не е толкова страшна. И т.н.

Показвал съм, сами виждате, прес-тъпно безхаберие или подценяване на проблема. Показвал съм някакво грозно безразличие или безчувственост, която в светлината на случилото се е голям грях. Той се залежа в последните години и по тази причина доста напълня. В един момент вече съвсем не желаеше да се разхожда, даже на улицата пред дома ни в Долна баня не излизаше. От тази обездвиженост най-вероятно и сърцето му затлъстяло, най-вероятно нещо такова е станало (така пред-полага и джипито, което му писа смъртния акт). Постоянното пушене на долнокачест-вени цигари също е някакъв смъртоносен фактор. В тази връзка искам да разкажа нещо, което ще допълни картинката.

Като след известието за смъртта му пристигнах в Долна баня, първият "вън-шен" човек, с когото разговарях за смъртта на брат ми, уплашено ме запита: "Ей, абе хората разправят, че брат ти се бил... обе-сил, вярно ли е това?". Представяте ли си, аз за около два часа съм пътувал до Долна баня и в това време мълвата е произвела такава една "задоволителна версия" за смъртта му, която се е разпространила мълниеносно. Разбира се, нямаше нищо вярно в това, не ето, хората са измислили това, щото иначе смъртта му се е виждала, предполагам, съвсем "безпричинна". Аз самият винаги съм смятал, че от "душевно заболяване", от "болна душа" не се мре, само се живее, но така, че човек сякаш е жив закопан в гроба; това последното съм го писал и в първата си книга, тя носи загла-вие "Животът на душата: психология". В някакъв смисъл е вярно, че от душевна болест не се мре, но в друг не е вярно. Щото болестта на душата предизвиква, поражда такива поражения в тялото, че ето, идва момент, в който някой орган вече не издържа, било сърце, било нещо друго; а най-често се стига до мозъчен удар, до инсулт. Душата е в основата на всичко, тя е движещото, ако в нея нещата се разстроят, те водят до съответните отражения и във функционирането на телесните органи. Душа и тяло са органично свързани, не бива да ги делим, делим ги само за нуждите на изразяването. Иначе те са едно цяло.

По тази причина, вероятно изпит-вайки затруднение да обяснят как е въз-можно брат ми, страдащ от душевно забо-ляване, да умре, хората са измислили лесно обясняващата всичко хипотеза, че той бил сложил сам край на живота си. И други хора, вече на погребението, ми казваха, че в градчето се било говорело така. Да се пусне

този слух, предполагам, причината е тази: нелепостта на "ненадейната смърт". Нена-дейна, внезапна, но е била, явно, обуслове-на. От този случай ний, още живите, можем да си правим съответните заключения. Първото от които е това: да живеем по-разумно. По природосъобразно. Примерно, да се движим повече. Да ядем по-малко. Да се грижим за теглото си. Всяка неразумност, неумереност се наказва. Така е устроен този свят, така е устроен и нашият органи-зъм. А ние, хората, общо взето живеем страстно, емоционално, увличаме се, ра-зумните ограничения са ни неприятни. И ги отбягваме. За всяко нещо обаче си плаща-ме цената. Не можем общо взето да над-хитрим живота. Всеки за всичко ще си пла-ти.

Онази книжка в памет на моя брат Ивайло вече набъбна, сега я поглеждам (отварям файла, където слагам написаните есета) и откривам, че вече е 70 страници. Като прибавя и този текст ще стане още. Ще сложа и всички снимки, които имам за него - и с него. И май вече трябва да приключвам с писането. Може да се пише още много, но аз не съм решил да пиша негова биография. Друга ми беше идеята. Ето, получиха се някакви размисли около смъртта, за които повод ми даде това, че той почина. Книга за смъртта още не бях писал, ето, с тия неща вече я започнах. Тази тема е огромна, други хора много са писали. Примерно филосо-фът Сергей Герджиков. Професор от СУ. И други са писали. Аз не ща да съм някакъв "пенкилер", че да пиша за всичко. Но всичко, що вълнува човека, е допустимо да бъде интересно за философите. Е, написах не-щичко, нямам глупавото намерение да казвам всичко; тия теми са все и неизчерпа-еми, и вечни. Но това не ни пречи да мис-лим по тях. Чат-пат, когато ни овладеят такива мисли. И то обикновено става по повод на нечия смърт. Иначе най-старателно ги отбягваме. Това са неприятни теми. Или въпроси. Хубаво е обаче понякога да си ги поставяме и то дори по-остро.

Или по-настойчиво. Бягството от тях, казах, не помага. Трябва човек да се подготвя за смъртта. Не че това ще ни помогне когато тя дойде. Просто е полезно и нужно, предполагам, за достойното пре-живяване на оставащите до нея дни. Да, животът е важен, а смъртта е нещо като допълнение към него. Нещо като „гарниту-

ра”, ако тази дума тук изобщо може да е уместна. Или „подправка”, знам ли?

Смъртта не е отрицание и абсолю-тен край на живота. Във всеки момент ние по малко умираме – и се раждаме отново, възраждаме се. Животът с нашата смърт няма да спре, това поне е сигурно. Животът, както и да го погледнем, е вечен, несвърш-ващ. Ние самите дали сме вечни, дали има нещо вечно у нас, вътре в нас и пр., това вече е доста проблематично. Някои смята-ме, че не е възможно да живееш и нищичко след теб – и от теб! – да не остане. Пълно умиране няма. Колкото и да е желано от някои. Има нещо у човека, което е неподат-ливо за умиране, което просто няма как да умре. Което няма, не може да умре. Което ще остане. И то завинаги.

Както искате го разбирайте това нещо. Някои го разбират като някакъв пос-тепенно избледняващ „спомен в душите” на ония, които са познавали и ценели покойни-ка. Други пък вярват в безсмъртието на душата. Аз лично имам убеждението, че няма как човек да умре „изцяло” или „на-пълно”, не, ако беше така, тогава всичко губи смисъла си и се обезсмисля. Тогава нямаше да има смисъл и да се живее. И животът щеше да бъде излишен. Както и да е. Никой не ща да убеждавам в каквото и да било. Нека всеки сам да разбира нещата както си иска. Аз обаче съм убеден, че безсмъртие има. Не е възможно да няма. Не мога, разбира се, да съм сигурен в това.

Е, един ден ще разбера всичко, де-то се казва, „от опит”. Но ако има „пълно умиране”, тогава и това не може да се раз-бере. Щото няма да има кой да го разбере. Това би означавало, че всичко е мрак, щото душата е това: светлина. Има ли светлина след смъртта ни? Не знам. Но няма как всичко да стане непрогледна тъмнина, всичко да потъне в абсолютен мрак - и то само по причина на това, че съм умрял. Че мен, видите ли, "вече ме било нямало". (Не съм толкова важен, че върху мен да се крепи целия свят.)

Това не е възможно. Душата е иск-

рица, която не гасне. Която нищо не може да загаси. Огънче, който не гасне. Много специално огънче е душата. Да, много спе-циално…

17

ЗА МАНАСТИРА "СВЕТИ ГЕОРГИ ПОБЕ-ДОНОСЕЦ" В СВЕТА ГОРА сряда, 6 май 2015 г.

По инициатива на братята Мойсей, Аарон и Йоан Селима от Охрид, през 919 г., бил съграден манастир на Света Гора. Не знаели братята на кой светия да именуват обителта, предназначили една дъска за икона и я оставили вътре – да пренощува; след което се оттеглили за молитва. На сутринта на дъската те видели образа на св. Георги Победоносец – изографисан неръ-котворно.

В същото време, араби завоювали манастира "Св. Георги Победоносец" в палестинското село Фануил. Тогава ликът на светеца изчезнал оттам... Глас свише известил на игумена, че великомъченикът си е избрал нова обител.

И монасите се отправили на пок-лонение към Света Гора, към Зографския манастир.

Radoslav Yovchev САМО ХОРА С ТЕЖКА УМСТВЕНА УВРЕ-ДЕНОСТ МОЖЕ В НАШЕ ВРЕМЕ ДА ЖЕ-ЛАЯТ ЗАПАЗВАНЕТО НА ПАМЕТНИЦИТЕ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ-ПОРОБИТЕЛКА! сряда, 6 май 2015 г.

Столична община била направила официално проучване сред софиянци и 75% столичани били искали, представяте ли си,

запазването на паметника на съветската армия-поробителка! Друго някакво проучва-не пък било установило, че около 90% от българите били с ясно изразени ментални, умствени или психични проблеми.

Аз лично смятам, че ако изобщо са верни тия статистики, то те доста добре се синхронизират и подкрепят: само хора с тежка умствена недостатъчност или увре-деност може в наше време да желаят за-пазването на паметниците на съветската армия-поробителка, пръснати навсякъде из свидното ни отечество.

СИМЕОН ОТНОВО ПОКАЗА, ЧЕ СЛУЖИ НА СВОИТЕ КУКЛОВОДИ, НА КРЕМЪЛС-КИТЕ СИ ГОСПОДАРИ – В ТЯХНАТА БЕЗ-ПОЩАДНА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ сряда, 6 май 2015 г.

Из: Легнахме си граждани, събудихме се поданици, Автор: Пламен Асенов

... Той (Симеон Сакскобурготски, бел. моя, А.Г.) бе докаран в България с руска благословия от нашенските мутри и ченгета по тъй наречения план „Шипка” и тотално се провали като въведе в употреба принципите на чалга-политиката и управле-нието в открит сговор с мафията, а като цяло сътвори такива бели на страната, от които още не можем да се отърсим.

Така, де, провали се от наша глед-на точка, не и от гледната точка на куклово-дите си. За тях Симеон направи всичко възможно – изтупа от праха измисления и ненужен на България проект АЕЦ „Белене”, от който някога дори Живков се отказа; подпомогна всячески властта на руската пета колона в лицето на Гоце Първанов, комунистите от БСП и ченгетата от ДПС;

вкара в политиката нова порция лакоми безгръбначни тении, които лесно се управ-ляват отвън, но трудно се махат отвътре.

Обаче вероятно не заради тези заслуги – доколкото Москва зарязва подло-гите си, не се грижи за тях безкрайно - а заради отворилата се възможност отново да послужи на кремълските си господари, сега кльощавата политическа фигурка, наречена Симеон Сакскобургготски, е изтупана от праха и за нея на шахматната дъска се търси ново място, откъдето да нанесе нови щети.

Цар – що не? Той нали и Путин скоро ще бъде обявен за император…

Още преди две седмици депутатът Методи Андреев заяви в един свой текст: „Царят се превърна в оръжие на Кремъл в хибридната война срещу България”. А през последните няколко дни пък анализатори тук тълкуват решението на Светия Синод за Симеон така: идеята на припознаването от Църквата е той да отиде на парада в Моск-ва на 9 май и да представлява България като един вид държавен глава. По този начин руската пета колона ще се отсрами пред Кремъл заради лошото поведение на непослушния президент Плевнелиев, който предпочете да празнува Деня на Европа в Европа, пред някакви си празници на Ста-лин-Путин В Русия. Или на Свети Гудериан в Русия, не помня точно…

Дори да не стане така обаче сама-та идея да се внесе допълнителен разкол в България чрез измислената дилема „цар или президент”, „монархия или република”, работи пряко срещу българските национал-ни интереси. Тя изцяло следва руския инте-рес за това държавата България и българс-кото общество да се държат във вечно напрежение – за да могат руснаците по-лесно да си ловят рибата тук.

Неслучайно президентът Росен Плевнелиев онзи ден деликатно помоли Светия Синод да преразгледа и отмени своето решение.

Но аз не мога да разбера откъде идва тази невероятно наглост изобщо да бъде взето то. Говорим за същия Свети Синод, който вече 70 години мълчи като пукал за всички основни проблеми на хора-та в България, който не се противопостави ни най-малко, а сътрудничеше с комунисти-ческия режим, който преживя последните 25 години преход точно по живковски – макси-мално наведен, за да го отмине бурята и просто да оцелее. А след оцеляването да започне отново да върши отровни дела... СПОРЪТ ЗА "ТУРСКОТО РОБСТВО" ПРИЕ НЯКАКВИ ЕПИЧНИ, ГЕРОИЧНИ И ДОРИ РАЗТЪРСВАЩИ ДУШАТА И ДУХА ИЗМЕ-РЕНИЯ! сряда, 6 май 2015 г.

18 Една дама, Стефания Николаева,

написа писмо до Кмета на Панагюрище Белишки, Никола Белишки, който се прочу апострофа си към Президента Плевнелиев, а именно че не трябвало било да се търси синоним на думата „робство” - щото това било, видите ли, национално предателст-во: Отворено писмо до кмета на Панагю-рище. Та Кметът, който, в навечерието на приближаващите кметски избори показа такова умилително родолюбие, биде срязан от тази същата дама, която му обясни що е това робство и му доказа, че тъй показният му патриотизъм е твърде неуместен; ето част от нейното писмо:

Петвековният период от нашата история, колкото и да не Ви се иска да го приемете, не се покрива със съдържание-то на това понятие. Думата „робство” е литературен образ, хипербола, внесени в историята с цел пробуждане на национал-ното самосъзнание и мотивиране на бъл-гарите към борба за независимост. И всеки, който механично продължава да употребява тази дума не на място, е национален предател. Създава лош имидж за интелигентността на българите като цяло.

За мен, както и за стотици хиля-ди българи, които държат на точността на понятията и са положили усилия да прочетат повече от 5 книги, Вашата реплика, освен че е признак на ниска поли-тическа и човешка култура, е и непрости-ма обида към всички нас. Вие ни поставих-те в нелепата ситуация да обясняваме на приятелите си от други Балкански държа-ви, как така ние сме били под робство, а те – не, въпреки че историите ни са ана-логични.

Правилната и отговаряща на реал-ните исторически факти дума, Кмете, е „владичество” или „зависимост”. Не е нужно да ходите до библиотека (за тази цел се има интернет) за да проверите, че освен в България нито една друга Балканска дър-жава не обозначава османския период от историята си с думата „робство”. (И тя по-сочва, че в Албания го определяли като Periudhes osmane (османски период), в Босна – Тurske vladavine, в Сърбия – Ото-манске владавине, в Словения – Otomanskega pravilo, в Хърватия – Osmanska vlast, в Македония – Османското владеење, а гърците говорят за Османски период или османско владичество. В по-

стари исторически книги терминът е „турска окупация”.

Балканските държави са премина-ли през същите изпитания като нас: насилс-твена ислямизация, убийства, изнасилва-ния, ограничени права, високи данъци, грубо и нечовешко отношение към всяка проява на непокорство. Дори може да се говори за локален геноцид на определени место, но за робство – не. Османските на-шественици са имали забрана да построя-ват селищата си в непосредствена близост до българските, да се сместват с българско-то население, а вие употребявате думата робство, но я подкрепяте с примери за жестокост и насилие. Различно е.

Така, тия неща общо взето пише въпросната госпожа Николаева в писмото си до тъй патриотичния Кмет Белишки, явно силно загрижен за преизбирането си, та с този същия демонстративен патриотизъм завалията явно си комай гарантира преиз-бирането (барабар с ония същите благинки, които провят кметския пост тъй съблазните-лен). Но има още нещо, което е твърде интересно: друга една дама, името й е Мадлена Георгиева, от своя страна написа прочувствено Отворено писмо до Стефа-ния Николаева, аз лично скоро не съм чел чак толкова прочувствено, на места прочув-ствеността му е преминала, честно казано, в лигаване. Но за мен като психолог беше твърде интересно да прочета туй писмо, в което логиката и основанията на здравия разум по въпроса за "турското робство", тъй да се рече, е поставен под решително съм-нение и оспорване, и то именно на... емоци-онални основания (аз като философ много уважавам човешките емоции, стига да не са лигави и фалшиви де!). Признавам си, като четях с извънреден изследователски инте-рес нейното твърде красноречиво писмо, в главата ми се въртеше следната натрапчи-ва мисъл: леле, на какви велики душевни подвизи са способни някои наши рублофи-ли, за пустите рубли са способни направо на титанични подвизи! Както и да е, има много емоции в туй писмо, коя от коя по-лицемерни и фалшиви, да не кажа гнусни, а пък за тяхната показност да не говорим, тя си се подразбира като вземем предвид изходната настройка на бойката рублофил-ски мислеща дама, именно настройката й да лицемери дето се казва тотално. Понеже е изпаднала в извънредна словоохотливост, да не кажа словоблудство, не мога тук да цитирам пасажи от туй писмо, съветвам ви да го прочетете цялото и да му се наслади-те от душа, тъй да се рече. Та вие четете и се наслаждавайте донасита, според това доколко е извратена или е здрава вашата собствена чувствителност (то всъщност от това зависи всичко, щото от хората с извра-тена чувствителност всичко се възприема наопаки на нормалното, на естественото!), а ето тук ви поднасям онзи момент, който за

мен е най-важен, имам си своите съображе-ния да го определя така:

Защото някак си ще ми е по-лесно да приема, че размахвате въже и свисти-те с ятаганни думи в къщата на бесените и клани предци на панагюрци някак емоци-онално и в известна степен – спонтанно-необмислено. Ако е така – приемам и раз-бирам като такова, необмислено и спон-танно-емоционално, писмото Ви, с което се опитвате да ми отнемете личното право да мисля за робството на предците ми като за робство, а не като за присъст-вие. И мога да подмина това снизходител-но и разбиращо, без изобщо да ми е нужно извинението Ви. Ако не е така обаче – ще се наложи да се извините. Може и писмено – повечето панагюрци едва ли държат да Ви видят лично. Но задължително – отно-во в „отворено писмо”. До всички!

Ще си позволя и открито да не се съглася и с мненията на определена група подкрепящи тезата Ви и етикираща нас, използващите думата „робство”, като „хора с робско съзнание и самоопределяне”.

Да си роб не е въпрос на самооп-ределяне, а на определяне.

Дали да бъдеш роб или не не е би-ло и не е въпрос на личен избор – поне в периодите, касаещи местната ни истори-ческа епопея. Определянето в тези перио-ди не е ставало отвътре навън, а отвън навътре – с много натиск, унижения. И кръв.

Тази бодяща дума “роб”, която оз-начава да си НЕсвободен. Да гледаш как отвеждат момчето ти завинаги, беляз-вайки живота му с клеймото “еничарин”.

И да си НЕсвободен да кажеш “Не-еее!…”

Да “покръстват” в “правата” вяра без кротце и благо и со МНОГО кьотек майки, бащи. И деца.

И да си НЕсвободен да кажеш “Не!” Да си роб не означава САМО оно-

ва, което пише в тълковния речник, дами и господа.

Да си роб означава и да НЯМАШ право да кажеш “Не”.

И не е нужно да имаш шестица по история, за да го знаеш.

Трябва ти само едно простичко нещо за това – кръв във вените.

Кръв, наситена с толкова много преглътнати Не-та, превърнали я в (по)Жар.

И пламтяща всеки път в края на април като клада.

Това е достатъчно, за да си “в час” по история.

Дори и да (не) си отличник. Всичко друго е въпрос на къса па-

мет. А тя е привилегия на властта. И

политиците. Както и на онези, които имат вени, но нямат с какво да ги пълнят. Още по-малко – жар.

19 Това е направо знаменит текст,

думи нямам, много си падам по такива текстове! Страхотно, направо очарователно се напъва да спекулира тази толкоз емоци-онална, ала, за жалост, изобщо не умееща да мисли дама. (Апропо, да подхвърля само: защо "робите" били нямали, видите ли, правото да кажат "Не!"? Ето това е осо-бено трудно да се разбере, винаги можеш да кажеш "Не!", казваш "Не!", пък дори и с риска да ти хвръкне главата, но това право да кажеш "Не!" никой не може да ти го отне-ме! Нали тъй, драги ми страхопъзльовци, дето почитате тъй силно, водени от някакво неизвестно, непонятно за човешката приро-да малоумие, дето значи почитате толкова, кой знае защо, пустото "робство", легнало ви неясно защо на сърцето!) Аз сега няма да анализирам тъй прочувственото, направо сълзотворно патетично излияние на въп-росната бойко немислеща дема, оставям ви да му се насладите, пък после, тия дни, може и ако намеря време да го анализирам както аз си знам.

Хайде чао засега – и хубав ден! Бъдете здрави! ФЕНОМЕНАЛНО: БЛАЖЕНИ ИСКАЩИТЕ НЕВЪЗМОЖНОТО! сряда, 6 май 2015 г.

У НАС ДА СИ СВОБОДНА И ДОСТОЙНА ЛИЧНОСТ Е СЪЩИНСКО ПРОКЛЯТИЕ: У НАС Е ЦАРСТВОТО НА МИЖИТУРКИТЕ, НА ПОДЛЕЦИТЕ, НА МАЛОДУШНИТЕ, НА СТРАХЛИВЦИТЕ, СИРЕЧ, НА... РОБСКИТЕ ДУШИ! четвъртък, 7 май 2015 г.

Напоследък пак се разгоря диску-сията за т.н. "турско робство", постарах се да отразя оформилите се гледни точки (виж примерно поне това: Спорът за "турското робство" прие някакви епични, героични и дори разтърсващи душата и духа изме-рения!), а моята позиция е ясна, този 500-годишен период в нашата история може да бъде оценяван както искате, според ценнос-тите на оценяващия, но обективно поглед-нато нашият народ не е имал своя държава, бил е под чужда власт, под османско влади-чество, бил е потискан и обиждан по какви ли не начини, но нашите деди никакви роби не са били, напротив, имали са и доста правдини (право на частна собственост,

също така да пътуват, да търгуват из огром-ната империя и т.н.), пък и сравнително добри условия за развитие са имали, имали са и съответните постижения, особено в последните век-два, през Възраждането. Спекулирането по темата за "робството" и то най-вече заради пошли и своекористни, именно за популистко-демагогски цели от т.н. нашенски пишман-националисти като капак на всичко пък и обслужва пропаганд-ната рублофилска теза за "освобождения-та", които Русия ни била поднасяла именно на тепсия, поради което ний, видите ли, сме били длъжни да сме й вечно признателни.

Всъщност най-важният проблем около тези спорове е следният: за това как и доколко днешните българи разбират свобо-дата, що е свобода за нашия масов съна-родник, до каква степен са развити предста-вите ни за свобода, щото в тия спорове именно прозира най-вече това; оказва се, че голяма част от сънародниците ни са обре-менени от представи, в които прозира не-разбиране на свободата, нещо повече, е налице една ненавист, враждебност към нея. Щото ония, на които, кой знае защо, им е така драго "робството", че не допускат то да бъде докоснато, не могат да бъдат прия-тели на свободата, да я обичат или да са готови на нещо по-решително за нея; такива нашенци без замисляне определят своите деди, и то за цели 500 години, като "роби", без да ги смущава това, че по този начин излиза, че и те самите, бидейки наследници на роби, няма начин да не носят робското в себе си, щото робският ген, така да се рече, не може толкова лесно да бъде изваден от душата на народа. На други наши сънарод-ници, към които принадлежи и моя милост, им се вижда обидно целокупният български народ, всичките ни предци, и то не за век-два, а за цели пет века да бъде определян без замисляне като "роби", такива хора не щат да се помирят с робското в душата на българите, което, за жалост, несъмнено е там, личи си, примерно, и от такива унизи-телни нашенски поговорки като "Преклонена глава сабя не я сече" и др. такива ("Мълча-нието е злато" и пр.). Тази категория бълга-ри, които имаме едно по-напреднало съзна-ние за свобода и за нейната безмерна цен-ност за човека, добре разбираме, че свобо-дата е нещо индивидуално, че всички ние няма как вкупом и едновременно да сме било роби, било пък да бъдем правени "свободни", и то по един външен начин, от "освободители", които сами са чути-прочути

със своя робски манталитет, имам предвид руснаците. Щом е така, то би следвало, ако искаме да мислим трезво, ако искаме да имаме една здрава представа или разбира-не по тия изключително важни, дори съд-бовни въпроси, ние би следвало да изхож-даме от предпоставката, че бидейки в една и съща конкретна историческа или човешка ситуация отделните човеци реагират или се държат по коренно различни начини, от което следва да заключим, че е напълно възможно някои да се държат именно като роби, както подобава да се държи робът, с цялата унизителност на едно такова пове-дение, но други хора, имащи по-развито съзнание за свобода, даже и поставени в пределно робски условия (както ни се случи на всички нас, българите, живели в услови-ята на тъй свобоненавистническия режим на комунизма), не само могат, но и непременно се държат както подобава да се държи свободният човек, пълноценната личност, която е пристрастена към свободата.

Та от тази гледна точка погледнато е съвсем разумно да стигнем до заключени-ето, че българската нация и в условията на османското владичество, и в условията на "даруваната свобода" (в решаващите за утвърждаването ни като суверенна нация години след 1878-ма, когато възстановената българска държава е трябвало да се съхра-ни и утвърди, противостоейки на асимила-торските, експанзионистични и агресивни имперски аспирации на руския империали-зъм, който, както е известно, е искал по нашите земи да прави своя "Задунайская губерния"!), та чак до сега, в днешните условия, ний, българите, в своята съвкуп-ност, за жалост, не сме реагирали и не сме се държали както подобава да се държат свободни човешки същества, а една част от нас са се държали по типично робски начин, робували са и слугували по недопустимо унизителен начин било на турците (във времената на т.н. "турско робство"), било на "наште нови господари", на "освободители-те", именно на руснаците, било пък на кому-нистите, пак проводници на руската имперс-ка мания за господство над нас, българите, която, както знаем, не е отслабнала и до ден днешен. Тъй че нашата нация по този въпрос, повтарям, не само че не е единна, сред нас, българите, няма сродяващо ни и обединяващо ни развито съзнание за сво-бода (както, да речем, такова едно съзнание го имат, примерно, поляците!), напротив, българската нация до ден днешен се дели на враждуващи помежду си части, едната от които, за жалост, по-голямата (дано не съм прав, но се боя, уви, че съм прав!), е с ти-пично робски и слугински манталитет, тия хора не усещат колко е унизително да се държат като роби, да демонстрират без неудобство един типичен робски мантали-тет, точно тия хора именно затова и толкова агресивно са привързани и към "турското робство", и към умилителната лъжа за

20 "наште тройни освободители", именно рус-наците, които, видите ли, ни били "освобож-давали" и в 1877-1878 г., и в 1944-та година, а пък сега, в наше време, видите ли, ни били "освобождавали" вече от самата сво-бода, от Европа, от "европейския колониа-лизъм" и т.н. Именно към тази категория сякаш инстинктивни продажници на българ-ския национален интерес принадлежат въпросните нашенски пишман-"патриоти", които сами провъзгласиха, че "българският патриотизъм", видите ли, се бил свеждал до някаква извратена, напълно патологична любов към... Русия и към СССР!

Е, има сред нас, българите, една прослойка от мислещи и автентично родо-любиви сънародници, които предано обичат свободата, имат развито съзнание за сво-бода, точно тия хора не можеш да ги подве-деш с умилително лъжовни приказки за малоумници, примерно за т.н. "турско робс-тво", за "братята-освободители" и т.н., тези именно свободолюбиви българи са и проев-ропейски настроени, споделят универсални-те човешки ценности на цивилизацията на свободата, каквато е тъкмо евро-американс-ката християнска цивилизация. Страхувам се, че между тези два полюса на свободо-любивите българи и на ненавиждащите свободата българи (за които нещо като идеал е руският имперски деспотизъм, руското презрение към отделния индивид, към отделно взетата личност, руско-азиатската тирания и потисничество спрямо свободния живот и свободното разгръщане на творческите сили на човека, имперската руска ненавист към свободата и към демок-рацията) та значи страхувам се, че между тия два полюса има и една междинна голя-ма група на безразличните към свободата, на ония, за които свободата нищо особено не значи, които са така ценностно и мислов-но дезориентирани, че тъпят както пред тайнството на живота, така и пред тайнство-то на неотделимата от него свобода; точно от менливите настроения на този немалък слой зависят и тия чудати зигзази, лутания и пропадания на българския преход, на които бяхме свидетели през последните 25 годи-ни, но за които имаме сведения, че са били характерни и за последните няколко века, тия противоречия са били не по-малко остри и по времето на Левски, и по времето на Стамболов, пък и по-късно, през цялата тъй драматична история на България през ХХ век.

Искам тук, в завършек (темата е безкрайна и по нея може още много да се говори и пише, аз затова толкова много пъти съм писал и говорил по нея, че на моменти имам чувството, че сякаш за нищо друго не говоря и не пиша!), да дам един пример, който, струва ми се, ще покаже в най-изразителна форма как горепредставе-ните принципни положения се проявяват в съвременния ни реален живот. Мисля, че

примерът ми е покъртително многозначен, че повече от това едва ли може да бъде.

Моят пример е от образователната сфера, в която съм работил много години, през целия си живот. Но всеки от вас, убе-ден съм в това, може да погледне какво става, как се случват същите тия неща в неговата сфера на живот и на професио-нална изява, примерно в сферата на няка-къв бизнес, този манталитет, за който ще дам своя пример, е валиден навсякъде, той се проявява във всички сфера на живота ни, без никакво изключение. Абсолютно същия модел се проявява, повтарям, абсолютно навсякъде. Без никакво изключение.

Представете си, примерно, едно училище, без изключение кое. (Може да има някакви минимални различия, но те не са същностни, а са съвсем несъществени). Директорът на въпросното училище, разби-ра се, както и подобава, е нещо като фео-дал, като господар, държи се така, че сякаш въпросното образователно-възпитателно държавно учреждение му е нещо като ба-щиния. Прави си каквото ми скимне, имайки само една-единствена грижа: висшестоящо-то началство да е доволно от него, пробле-мите да се държат под похлупак, всичко да е мирно, спокойно и дори, видите ли, "сво-бодно", да, мирно, спокойно и "свободно"... "Мирно! Свободно!". "Колективът", както се знае, в тия условия се дели на следните групи: най-приближени подлизурковци на шефа, по-малко приближени подлизурковци на шефа, още по-малко приближени подли-зурковци на шефа и я има, я няма тук-там и някой държащ се в тази ситуация що-годе достойно, независимо и пр. Държащ се както подобава за свободно и достойно човешко същество. Ако има такъв, ако той почне да не го крие, той, разбира се, ще си има прекалено големи главоболия, щото в един момент става заплаха за приспивното статукво, нали така? Примерно ако този "опак човек", да допуснем, си позволи в един момент да се усъмни във "великата премъдрост на непогрешимия шеф" и, не дай си Боже, дръзне публично да го крити-кува за погрешни действия или бездействия. Такъв човек, разбира се, става "конфликтна личност", става "трън в очите" на ръководс-твото, бива определян непременно като "народен враг", е, остава само едно нещо: да се намери най-лесния начин "колекти-вът", воглаве със своя тъй мъдър господар (директорът) да намери начин да го изрита, та отново да се възцари идилията на пълно-то единодушие. По-висшите нива на систе-мата, разбира се, подкрепят не жертвата, подложена на заколение, не "оня там иди-от", дето не си мълчи и кротува като другите и, видите ли, е повярвал на някаква си там "демокрация", е, като я посмачкат порядъч-но (властовия ресурс у нас служи предимно за мачкане на елементите, които застраша-ват идилията на мъртвешкото статукво), я изритват, а пък "благодарният колектив",

разбира се, мило ръкопляска на своя госпо-дар, че ги е отървал от "врага" и т.н.

Така стават нещата у нас принцип-но навсякъде, дори и в сферата на т.н. "частен бизнес" (комуноидното скудоумие е поголовно и повсеместно разпространено, ако има някъде изключения, те са именно изключения, потвърждаващи правилото). Много рядко мислещите, демократичните, свободолюбивите индивиди по места са не изключения, са не някакви "странници", а са групи, които могат да противостоят или дори да застрашат хегемонията на комуноидната психология. Ето тази е причината у нас да няма растеж, промяна към добро, проспери-тет, личностно развитие и т.н. У нас всички сфери на живота общо взето буксуват или работят на празни обороти, пропилявайки ресурса на нацията ни. Затова, не за друго, сме и най-бедни: у нас не се задвижиха факторите на растежа, сред които най-първо място има човешкия, личностния потенциал на нацията ни. У нас да си сво-бодна и достойна личност е същинско прок-лятие. У нас е царството на мижитурките, на подлеците, на малодушните, на страхлив-ците, сиреч, на... робските души! Роби у нас може и да няма, но робски души – колкото щеш. Но какво е човекът, чиято душа е робска? Роб – какво друго да е! Тъй че сами си правете изводите от това заключение...

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Ставам че закъснявам вече за предава-нето си по ПО-тв, именно предаването "На Агората...", ще се срещнем там. ПРОЕКТЪТ ЗА КОРИЦА ЗА НОВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ HUMANUS, КОЯ-ТО ТРЯБВА ДА ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЧАТ ДО СРЕДАТА НА МАЙ...

Как възприемате този път корица-та, става ли?

21

Съдържанието на новата, майска книжка на списание HUMANUS

Скоро ще излезе и онлайн-изданието на книжката. Впрочем, приемаме заявки за хартиеното издание, цената този път, според новата концепция на списание-то (да излиза по-често, но с по-малък обем, само с 60 страници), е само 2 лв. ЗА ОНЯ ТИП ЧОВЕЦИ, КОИТО ХРИСТОС НАРИЧА „ВАРОСАНИ ГРОБНИЦИ”

Вкратце за оня тип човеци, които Христос нарича „варосани гробници”:

„Горко вам, книжници и фарисеи,

лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а

отвътре са пълни с мъртвешки кости и вся-каква нечистота.” (Матей, 23:13-39)

Познати ли ви са те, срещали ли сте ги в живота си, наоколо? В ПУТИНСКА РУСИЯ ОТКРИВАТ ПАМЕТ-НИЦИ НА СТАЛИН, В СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ – НА ЖУКОВ

Разлика никаква – комунистичес-кият дебилизъм прогресира и се задълбоча-ва…

В ПУТИНСКА РУСИЯ ВЛАСТТА ОТНОВО СЕ ПОДГОТВЯ ЗА ГОЛЯМ ТЕРОР СРЕЩУ СОБСТВЕНИЯ СИ НАРОД... четвъртък, 7 май 2015 г.

Путин готовится к большому террору?

ПЪЛЕН ЗАПИС НА ЛЕКЦИЯТА НА Д-Р ЯРОН БРУК ЗА СПРАВЕДЛИВОСТТА НА НЕРАВЕНСТВОТО, ИЗНЕСЕНА В СОФИЯ четвъртък, 7 май 2015 г.

Справедливо ли е неравенство-то?

29 април 2015, Лекция на д-р Ярон

Брук, президент на Института "Айн Ранд" – САЩ, изнесена на 21 април 2015 в Софийс-кия университет "Св. Кл. Охридски". Пълен запис на лекцията. СПРАВКА: Д-р Ярон Брук е роден и израсъл в Израел. Служил като сержант в израелс-кото военно разузнаване, бакалавър по строително инженерство от Tехнологичния институт в Хайфа, Израел. През 1987 г. той се премества в САЩ където получава ма-гистърска степен по бизнес-администрация и защитава докторат по финанси в Универ-ситета Остин, Тексас. Управляващ партньор на фирмата за инвестиционно консултиране BH Equity Research в Сан Хосе, Калифор-ния. Колумнист на Forbes, негови статии са публикувани и в Wall Street Journal, USA Today, Business Daily, и други авторитетни издания.

Чест гост на националните радио и телевизионни програми. Съавтор с Дон Уоткинс от Института Айн Ранд на нацио-налния бестселър „Пазарна революция: как идеите на Айн Ран могат да сложат край на голямата държава“. Изнася лекции на теми като причините за финансовата криза, мо-рала на капитализма, ограничаване размера на държавата, както и външната политика на САЩ по цял свят.

Председател и изпълнителен ди-ректор на Института Айн Ранд в Ъруин, Калифорния, от 2000 г.

22

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 30 АПРИЛ, ТЕМАТА Е: "КАКВО ЗА НАС, ЧО-ВЕЦИТЕ, Е ЖИВОТЪТ?" четвъртък, 7 май 2015 г.

Новата книжка на списание HUMANUS за четене онлайн четвъртък, 7 май 2015 г.

Приятно четене, плодотворни размисли! ОЧЕВИДНО ЗА ПАРИ, ЗА ПУСТИТЕ РУБ-ЛИЧКИ НАШИЯТ НЕНАСИТЕН РУБЛА-ДЖИЯ Е СПОСОБЕН НА ВСЯКАКВИ МЕР-ЗОСТИ И ПОДЛОСТИ! петък, 8 май 2015 г.

Егати ченгесарско-комунистическа-та уродщина! Пълна, тотална извратеност на понятието за достойнство! От първата дума до последната – само лъжи, ето, нас-ладете им се: Писателят-масон Димитър Недков в писмо до Плевнелиев: Правилно отка-захте парада на 9 май. Там е място само за достойни мъже. Вие принадлежите към войнстващата посредственост

Аз по-голяма мерзост скоро не бях срещал. Сюблимно е в туй отношение този изсмукан от пръстите пасквил, в който всич-ко е тъкмо наопаки на истината.

Очевидно за пари, за пустите руб-лички нашият рубладжия е способен на всякакви мерзости и подлости! Да си прода-де душата, да не говорим за Родината, за него е най-лесното. Ако трябва и родната си майка ще продаде за рублички. Но има и нещо друго, още по-важно: явно олигофре-нията, дебилщината на ченгетата е напред-нала дотам, че не се усещат за следното - че от устата на един масон тия "морални претенции" и укори към Президента звучат като похвали! Остана Президентът на Бъл-гария да бъде похвален от тази аморална и гнусна гмеж! Тъй че така всичко си отива на мястото. Ако имаха поне малко акъл щяха на по-некомпрометирана в морално отно-шение личност да дадат думата, ама не би! Глупост немирна трае ли?! КРЕМЪЛСКИТЕ ФАЛШИФИКАТОРИ НА ИСТОРИЯТА ОБЯВИХА, ЧЕ ПОЛША БИЛА НАПАДНАЛА ГЕРМАНИЯ И СССР, ЗА-ПОЧВАЙКИ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА! петък, 8 май 2015 г.

Из: Как в России переписывают историю, автор: Николай Иванов

... Книжные магазины завалены «продукцией» на имперскую тематику, на ТВ миллионам людей дурят голову то «откры-тиями Задорнова», то «сенсационными передачами», а тысячи журналистов пишут статьи о том, что, дескать, «история была другой», и сейчас мы расскажем вам прав-ду.

Переписывание истории сейчас это модно, это дорого, это скрепно, и не думайте что это стало модным сейчас.

Фактически последняя волна мра-кобесия стартовала вместе с восшествием на престол Путина, именно при нем псевдо историки и ученые как свора дворовых собак на кость накинулись на историю и вот вам одно из свидетельств тому.

Некогда хорошая и уважаемая га-зета «Советская культура», стала очеред-ной трибуной мракобесия, почитайте какую откровенную чушь она опубликовала.

Как Польша развязала вторую мировую войну

Нильс Иогансен, обозреватель га-зеты «Культура», в статье «Панская изнанка Второй мировой» просвещает доверчивых читателей доморощенными сенсационными «открытиями»:

«Никаких «секретных протоколов» к договору от 23 августа 1939 года не су-ществовало, их придумали позже, во время перестройки. Другое дело, что... ведь имен-но Польша в конце 30-х представляла собой главную реальную угрозу и для СССР, и, пожалуй, для гитлеровской Германии... С середины лета 39-го, когда начались перв-ые консультации между советскими и не-мецкими дипломатами, регулярные части польской армии стали систематически втор-гаться на территорию Германии... кавалерия панов сжигала немецкие деревни. Людей кололи пиками, рубили саблями, кастриро-вали, вешали, насиловали, таскали на арка-нах за лошадьми. 23 августа пришлось привлекать к отражению агрессии части вермахта. …не стоит забывать и о том, что начало войны во многом было спровоциро-вано знаменитым панским гонором и жела-нием Варшавы возродиться в границах великого средневекового государства – Речи Посполитой...»

... «Новый взгляд на историю»

Михаил Тюренков радует истори-ческим открытием:

«В Чехословакии «западными спецслужбами к августу 1968 года было натаскано более 40.000 антисоветски наст-роенных вооруженных молодчиков – специ-альная ударная группа, которая должна была подготовить вторжение на территорию Чехословакии войск НАТО. Если бы мы не вошли в Чехословакию в ночь с 20 на 21 августа 1968 года, то буквально через нес-колько часов там уже были бы войска Севе-ро-Атлантического договора. В свою оче-редь, это не остановило бы Советский Со-юз, и тогда вполне могла бы начаться Третья мировая война». СВИНСТВО Е ДА СЕ ПРЕКЛАНЯШ ПРЕД ПОБЕДИТЕЛЯ ВЪВ ВОЙНА, В КОЯТО ДВЕ ЗЛОДЕЙСКИ ДОКТРИНИ СЕ СБЛЪСКВАТ,

23 НАДПРЕВАРВАЙКИ СЕ В БЕЗПОЩАДНО-ТО СИ ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСТВО петък, 8 май 2015 г.

Блогърът Асен Генов е написал текст, в който дава свой (доста уклончив, прочее) отговор на въпроса Трябва ли да празнуваме 9 май?. Текстът бил писан за вестник „Новини Лондон“ и е публикуван на хартия и във Фейсбук страницата на ме-дията. Оттам разбирам, че същият въпрос бил зададен и на "журналиста от БСП" (санким на пропагандиста, на платения пропагандист от БСП, щото изразът "журна-листа от БСП" означава точно това!) Ал. Симов; неговият отговор е публикуван под прочувственото и тъй голословно-претен-циозно заглавие Закъснелият реванш на лакеите.

Понеже си падам по изследвания-та върху психопатологията на съвременно-то, сиреч на късно-комунистическото и комуноидно съзнание, ми се наложи, сло-жил пръсти на носа (за да не усещам непо-носимата воня, що се носи над писанието му!) да прочета все пак излиянието на въп-росния, с извинение", "журналист". Моя милост още има спомени от гнусотиите, на които навремето ни подлагаше комунисти-ческата пропаганда, но трябва тук да спо-деля, че по-гнусни мерзости от написаното от тоя въпросния щатен "социалистически" агитатор Симов май никога и изобщо не съм чел. Аз писах навремето, че този таваришч има несъмнени способности на уличен хулиган, поради което му предвидих голямо бъдеще на това поле, полето на лъжите, на мерзостите, на гнусотиите, на изнасилване-то на истината, на блудстването със слово-то и т.н. Та с две думи казано, въпросният пишурко на платената рублофило-социалистическа пропаганда у нас този път е надминал самия себе си; всяка дума, всяка мисъл в неговото излияние е гавра с истината, всичко е тъкмо наопаки на реал-ното, на историческата правда, на добропо-рядъчността.

Хич не им е лесно на тия щатни пропагандисти на кремълската дебилна идиопатия и таваришч Симов доста се е понапънал, за да... изсере (с извинение за думата, но се налага да я използвам!) тази камара от лъжи, мерзости, изсмукани от пръстите пошло-прочувствени и съвършено

блудкави фантасмагории; в туй отношение той се мъчи да достигне знаменитата Дъре-ва, която обаче, за разлика от него, все пак има известен талантец в писането, докато таваришч Симов се осланя само на напъва-нето, на словоблудстването, на словесната мастурбация. Нема ли една другарка, която да благоволи да утеши сексуално този маладец - та да не се мъчи по такъв фал-шив начин да задоволява нагона си?!

За пари да се увърта така неистово е разбираемо, требе да се живее някак, а със слугуване на путинската пропагандна идиопатия, казват, у нас може да се изкарат прилични парички. За такива пари ще се напъваш да сътвориш не камари, а ако требе и планини от лъжи и мерзости! У нас тия дни ще има, обзалагам се, същинско социалистическо и стахановско съревнова-ние от надпреварване в блюдолизничество пред Кремъл, изглежда с щедра ръка са отпуснали съответните вдъхновяващи ре-сурси, и то не в инфлационни рубли, а в твърда европейска или американска валута, от която наште рубладжии изобщо, ама изобщо не се гнусят.

Не ми се ще да коментирам и осо-бено пък да цитирам бисери на Симов, щото не ща да си оцапам страниците на блога. Ще се опитам отчасти да преразкажа най-вдъхновяващите му лъжи. Които могат да вдъхновят, предполагам, само хептен оско-тели от носталгия към комунизма дебилни и склерозирали червени бабички и дедовци.

Първо, на безскрупулния лъжец с хулигански наклонности Симов му се налага някак да замаже горчивата истина, че Вто-рата световна война е разпалена от наглите агресори Сталин и Хитлер, които в сговор прегазват и разкъсват многострадална Полша. Този крайно неудобен факт просто, както подобава, е премълчан. После пък на Симов му се налага лицемерно да поплаче за 28-те милиона загинали руснаци, голяма-та част от които са загинали като са били застреляни в тил от т.н. заградителни бата-льони на НКВД (на съветската милиция), щото, знаем, съветският войник е бил зас-тавян да предпочита да мре в атака напред – щото ако тръгне назад неизбежно ще бъде гръмнат. А пък съветските маршали, начело с Жуков, са се надпреварвали сякаш кой повече жертви да даде, знаем, че те имали

обичай да разчистват немските минни поле-та като просто пускали пехотата през тях! Жуков навеки ще бъде запомнен не с друго, а с крайно циничното си изказване:

"Не надо жалеть солдат, бабы опять нарожают!" ("Не трябва да жалите войниците, жените отново ще ги наро-дят!")

Та затова толкова много народ е загинал в тази война, в която две тотално безчовечни, направо злодейски системи се сблъскват в крайна сметка, съревновавайки се в безпощадното си човеконенавистни-чество. И в това кърваво социалистическо - национал-социалистическо и комуно-социалистическо - съревнование по без-човечност палмата на първенството или победата, разбира се, спечелват сталински-те джелати, нещо че и хитлеровите сата-нисти си ги бива, спор в това отношение няма как да има. Тази е простата истина, която всеки нормален човек, стига да не е упоен от наркотика на идиотската кремълска пропаганда, ще признае. Но да се превръ-щат сталиновите поробители и убийци в "освободители" е вече пълно свинство, на което само опиянен от тъй вълнуващия мирис на свежи рубли мерзавец е способен. В туй отношение хулиганстващия сталинис-тки пропагандист Симов показва чудеса от мерзост, обвинявайки... Европа за всички злодеяния! И го прави, разбира се, с най-пошла и безсрамна патетика:

... И тази кръв е пречистващата баня на Европа. Тази Европа, която преди войната Александър Вутимски, нарече „Европа-хищница”.

Сталинистките и комунистически убийци, завоеватели и душители на свобо-дата на толкова много европейски народи, сред които и нашия, са нещо като "чисти и невинни ангелчета", те, видите ли, били "освободители", а пострадалата от комунис-тическото варварство Европа била "хищни-ца"! Да, това нещо другояче освен свинство не може да се нарече. За да си оправдае получените рубли, мерзавецът Симов тряб-ва да повтори дословно пропагандистките тези на путинистите за това, че, видите ли, днешна Европа била подкрепила в Украйна "бандеровците", "Европейският съюз подк-репи власт на откровени неонацисти и рес-тавратори" и с прочие прокиснали руски пропагандни буламачи украсява миризли-вия продукт на напъните си нашият тъй всеотдаен лъжец и мерзавец Симов.

24 Сталиновите хуни и окупатори на

половин Европа по думите на хулиганства-щия пропагандист Симов били, видите ли, развели "знамената на свободата"! Те, видите ли, били донесли мира в Европа – нищо че в завоюваните страни сталинисто-комунистите обявиха истинска и най-кръвожадна война срещу техните народи, война, продължила близо 50 години (тази война, прочее, още не е свършила, щото тия същите народи още си патят от издева-телствата на побеснелите кремълски сата-нисти!). Да, точно заради това "паметниците на Червената армия в много европейски страни стоят като светиня", как няма да са светиня щом са белязани с толкова страда-ния и кръв тези паметници?! И затова, не за друго облагодетелствалите се от този стра-шен терор над народите от Източна Европа, именно убийците, разбойниците и крадците от кремълската "пета колона" поставят цветя пред паметниците на съветския оку-патор.

Ето още един бисер на тъй смрад-ливото празнословие на така увлеклия се в словоблудство таваришч Симов, който, казахме, е способен на всичко – за да пока-же верноподаничеството си пред своите тъй щедри работодатели:

И само у нас градски лумпени, въ-образени художници и пърформанс маниа-ци със страст към алкохола могат да си мислят, че с оскверняването на монумен-та на Съветската армия, ще се предста-вят като дисиденти пред света. Днес дисиденството е въпрос на памет.

И прочие, мерзости колкото щеш, лъжи – бол, гнус – донасита; спирам дотук, че на няколко пъти едва потиснах, едва възпрях поривите към повръщане, които са толкова естествени при съзерцанието на толкова смрадлива комунистическа гнусо-тия. Та нека мъртъвците спрямо историчес-ката истина да празнуват по отвратително грозен сатанински начин своята победа над човещината, над свободата, над достойнст-вото на народите. Те са доказали, че са способни на всякаква мерзост и гавра, ний в техните способности да творят мерзости и гаври изобщо не се съмняваме. Лъжите обаче не могат да им помогнат. Смрадта не може да се скрие, тя продължава да вони. И мириса на свежи инфлационни пачки в рубли не може да скрие разнасящата се от такива текстове непоносимо гнусна воня...

АНГЛИЧАНИТЕ ЗА СЕТЕН ПЪТ ПОКАЗА-ХА, ЧЕ СА МЪДРИ И РАЗУМНИ ИЗБИРА-ТЕЛИ петък, 8 май 2015 г.

Избирателите във Великобритания (и особено в Англия) дадоха шанс на Каме-рън да продължи реформите. И го задължи-ха и да "доведе" макроикономическото възстановяване до домовете на обикнове-ните хора, което не се случи в първия ман-дат. Мъдро решение на гражданите и ог-ромна отговорност за премиера.

Тежък разгром за примитивния шовинизъм на Фараж и загуба на левия популизъм на Милибанд.

Трудни времена предстоят за единството на ЕС и на самото Обединено кралство, защото Консерваторите трябва да отговорят на доверието на националистите, които ги предпочетоха пред UKIP, a SNP да защитят огромното доверие на шотландците и новата си роля на основна опозиционна сила.

И не на последно място – изборите във Великобритания стабилизират, вместо (както някои очакваха) да разклатят запад-ния геостратегически съюз.

Написа: Радан Кънев

У НАС ИМА НЕЩО КАТО ДИКТАТ НА НЕ-ЗАТРУДНЯВАЩИТЕ СЕ С МИСЛЕНЕ, НА ОНИЯ, КОИТО СА СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ ЛИЧ-НОСТТА СИ В УГОДА НА ДОБРУВАНЕТО В ТЪЙ УЮТНАТА "СОЦИАЛНА КОЧИНА" петък, 8 май 2015 г.

По повод на публикацията със заг-лавие Само хора с тежка умствена увре-деност може в наше време да желаят запазването на паметниците на съветс-ката армия-поробителка! Тодор Марков (мой някогашен състудент по философия от

СУ "Св.Кл.Охридски") ми пише нещо, на което отговорих, ето какви мисли си обме-нихме по този повод: Тодор Марков каза: Ангеле, по-скоро този случай ни кара да се замислим дали е въз-можно и редно да се карат зорлем хората да харесват и почитат едни и същи ценнос-ти, символи, политико-икономически моде-ли, религии, идеологии и т.н.

Явно трябва да измислим общест-вен модел, където хората с противопорожни разбирания да живеят без да си пречат – да се създават общности с еднакви разбира-ния, но да се наложи да няма насилие меж-ду тях.

Комунизмът се опита да наложи монопол на истината и ненолерантност. Либералния модел предполага приемане на плурализма и търпимост към друго мисле-щите. Изключението е само за проповадва-не и пропагандиране на насилие над тези които не са като теб.

С просвещение постепенно може да успееш да промениш нещата.

Но не мисли че съм наивник. За съжаление ние също можем да станем жертви на нетолерантно отношение, отри-чащо ни правото да имаме свои възгледи и ценности. Тогава имаме право да се защи-тим адекватно.

Твоята борба за правото ти да уп-ражняваш професията си е право дело. Със списанието и блога си оказваш влияние върху съзнанието на хората. Това са твоите оръжия. Ангел Грънчаров каза: Така обикновено става в нашите условия. Толерантният либерално настроен човек – а такива са винаги по-широко скроените, сиреч, другоя-че казано, мислещите хора, личностите – опитвайки се да предизвика дебат по най-важните въпроси на живота ни, среща или безразличие, или пък успява да предизвика ненавист към себе си. Такива хора дразнят. Нашето общество е отчайващо нетолерант-но, оня, който не мисли като мнозинството ("като всички"!) мигновено бива обявен не просто за "неправилно мислещ", а дори и за "враг", който бил застрашавал спокойствие-то ни.

Оказва се, че в нашето общество по-ярките, мислещите личности биват възп-риемани и оценявани като "врагове". У нас има нещо като диктат и тирания на незат-рудняващите се с мислене, на ония, които са способни да се откажат от личността си в угода на добруването си в тъй уютната "социална кочина". Единственият начин за промяна на тази тежка ситуация е: разгово-ри, просвещение, очистителни дискусии, борба за правата на ония, които са подло-жени на остракизъм.

Нещо, което и мен сполетя. Е, пра-вя каквото ми е по силите да си защитя правата. Интересно е докъде ще стигне тази

25 моя борба в настоящите условия – вече сме средата на второто десетилетие на XXI-я век...

ХУБАВА НОВИНА: СПЕЧЕЛИХ СЪДЕБ-НОТО ДЯЛО СРЕЩУ МОЕТО УВОЛНЕНИЕ, СЪДЪТ МЕ ВРЪЩА НА РАБОТА! петък, 8 май 2015 г.

Да, току-що разбрах това, Окръжен съд присъжда дялото в моя полза!

ИМА ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ!

Ето и онази част от съдебното ре-

шение, която е най-интересната:

С ТАЗИ ИСТОРИЧЕСКА ПЕСЕН ПОЗДРА-ВЯВАМ МОЯ АДВОКАТ Г-Н ФЕОДОР ИЛИВАНОВ – И МУ БЛАГОДАРЯ ЗА ПО-БЕДАТА НИ В СЪДА! петък, 8 май 2015 г.

:-) Благодаря за правдата голяма!

РЕЧТА НА ТАВАРИШЧ ПУТИН! събота, 9 май 2015 г.

ДА, СОЦИАЛИЗМЪТ СИ Е ПАК ТУК – И ПАК ПОКАЗВА УРОДЛИВОТО СИ ЛИЦЕ събота, 9 май 2015 г.

Не знам как до момента сме живе-ли без наредба за размера на телевизора в стаята според категорията на хотела. Също така етикетът при сервиране в ресторант е фиксиран в министерска наредба, крайно време беше, тъй като не бях сигурен пра-вилно ли ме обслужват. И как да бъде сигу-рен човек, като няма наредба? Няма как. Също така пише и кой трябва задължително да предлага интернет, като че ли без тая регулация вече си нямаме интернет нався-къде... Чудя се как плажовете са оставени в пълна анархия, без наредба за правилния размер и цвят на хавлиите, както и за мини-малното разстояние между тях, както и за коректната им ориентация спрямо ватерф-ронта; и най-важното – един график за подредено къпане, че това всеки да си влиза в морето безразборно направо ме влудява!

И най-разкошното – сигурен съм, че доста хора клатят одобрително глава, че някой се грижи за техния стандарт на пот-ребители. Паметта е къса. Социализмът си е пак тук. А, като рекох, та се сетих – честит ден на Европа!

Написа: Явор Ганчев ДОБАВКА: По повод на ето това: Серви-тьорите ще ни носят салатата до 10 минути след поръчка ЩЕШЕ ДА Е ЗНАЧИТЕЛНО ПО-ДОБРЕ СЪТРУДНИЦИТЕ НА ПСИХИАТРИЧНИЯ ДИСПАНСЕР ДА НИ ПОЗДРАВЯВАХА ПО СЛУЧАЙ 70-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОБЕДА-ТА! събота, 9 май 2015 г.

:-)

ДВЕ НАПЪЛНО ТОЧНИ ПОПАДЕНИЯ ПРАВО В ДЕСЕТКАТА ОТ ИВО ИНДЖЕВ събота, 9 май 2015 г.

Две напълно точни попадения пра-во в десетката от Иво Инджев:

- "Русия не ни е освобождавала

никога. Не ни е освободила и от Османската империя, защото ние само сме повод да дойде и да води война с нея, а след това да господства над всички славяни и християни на Балканите."

- "... след като било толкова хубаво в СССР, тогава защо Людмила Живкова е завършила образованието си в Лондон?" Из: Иво Инджев към Кадиев: Като е тол-кова хубаво в Русия, защо Людмила Живкова учи в Лондон? НИЕ НИКОГО НЕ СМЕ ОСВОБОЖДАВА-ЛИ... ДОРИ САМИТЕ СЕБЕ СИ НЕ МО-ЖАХМЕ ДА ОСВОБОДИМ! събота, 9 май 2015 г.

Из: Освободители ли?!, Автор: Милен Радев

... Ние никого не сме освобождава-ли. Дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: “След войната – ако дожи-вея – целият живот ще бъде по новому”. Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.

Елена Бонер, лейтенант от меди-цинската служба на съветската армия, ве-теран и инвалид от Великата отечествена война.

26 (Елена Бонер е общественичка, правоза-щитница, борец срещу комунизма, вдовица на Андрей Сахаров, почина преди 4 години в Бостън, Масачузетс, САЩ) ЗА ИСТИНСКИ ВАЖНОТО В ЖИВОТА НИ

събота, 9 май 2015 г.

"РОБСТВОТО" Е ИДЕАЛНОТО НИ ОП-РАВДАНИЕ ЗА НЕХАЙСТВОТО, СМИРЕ-НОТО БЛЮДОЛИЗНИЧЕНЕ И ПРОЧИЕ ПАСИВНОСТИ, ФУКАМЕ СЕ С ОЦЕЛЯВА-НЕТО – ГОРДОСТТА НА ХЛЕБАРКАТА! събота, 9 май 2015 г.

Къщата на роба Каблешков в Коп-ривщица - в днешно време трудно ще вдиг-неш такава. Робът Васил Априлов построя-ва триетажна гимназия, която и до днес се ползва. Робът Добри Желязков отваря текстилна фабрика. Робът Петко Славейков издава куп списания и вестници. Робите Христо и Евлоги Георгиеви – милионери, Софийският университет е малка част от техните дарения. На роба Стефан Богориди султанът му идва на крак в къщата. Робът Гаврил Кръстевич – преподавател по тър-говско право в Юридическата академия в Цариград.

Робът Раковски – според енцикло-педията е син на заможния търговец и зана-ятчия Стойко Попович. Като изключим са-моукия Захари Стоянов, почти няма извес-тен роб от онова време, който да не е учил във Виена, Цариград или Одеса – Найден Геров, Марин Дринов, Ботев, Добри Чинту-лов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Ангел Кънчев, Сава Доброплодни, Филаретов, Иван Богоров... който се сетиш.

Разбира се, във всички тия лицеи и училища има квота за прием по робска линия и робски стипендии. Робът Кольо Фичето проектира над 20 църкви пак по робска линия, Захари Зограф също цял

живот робува да зографисва църкви и ма-настири=

Робът Иван Минчов Вазов е роден в семейство на средно заможен търговец. Робинята Тонка Обретенова е женена е за известния абаджия и търговец Тихо Обре-тенов. Любен Каравелов е роден в семейст-вото на заможния бегликчия Стойчо Кара-вела. И т.н. и т.н.

Всяка биография която отворим от онова време – кой от кой по-голям роб.

Георги Величков

Трием си спихнатото самочуствие с робството – идеалното оправдание за нехайство, отчужденост от държавата, смирено блюдолизничене и прочие пасив-ности. Фукаме се с оцеляването – гордостта на хлебарката.

Истина е,че сме били несвободни, неравноправни, незащитени от бандитст-ващи правоверни, унижавани, обиждани, обезчестявани, нороби не сме били. В пос-ледните два века всеки е имал право на тескере и възможност да захваща другаде. Плащайки си глобата е могло да напуснеш дома си и да се заселиш другаде, имаш презирана, но разрешена религия, училища, частна собственост... Дискриминирани и подчинени – да, но роби – не. Търсете оправдание другаде.

Може би в онези години от 1944 год. насам когато бе унищожена частната собственост, обезземлени селяните, огра-бени индустриалците, избити читавите попове, даскали и кметове. Когато всеки бе крепостен по месторождение и за Трън и Девин се вадеше открит лист. Когато бъл-гарски войници застрелваха български граждани за бягство през границата... Това е тоталитаризъм – веднъж имперски, после съветско-пролетарски.

На тази територия робството е въпрос на себеусещане.

Lusa Angelova

РАЗЛИЧНИ ОТЗИВИ ПО ПОВОД НОВИ-НАТА ЗА ОТМЯНАТА НА ЗАПОВЕДТА ЗА МОЕТО УВОЛНЕНИЕ ОТ ОКРЪЖЕН СЪД В ПЛОВДИВ събота, 9 май 2015 г.

Съобщението от вчера със загла-вие Хубава новина: спечелих съдебното дяло срещу моето уволнение! във Фейс-

бук предизвика стотици "харесвания" и много отзиви или коментари, поздравления и пр., и там, във фейсбук, и тук, в блога ми. Сред тях има и някои предложения и инте-ресни тълкувания на ситуацията, до която се стигна по повод на тъй многоизразител-ния или показателен правно-нравствен и психологически казус, взет направо от живо-та, от живота в нашата така многострадална образователна система, ето част от тях: Райчо Радев каза: Поздравления, прияте-лю!!! Няма да те оставят на мира. Да поис-каме за теб право на експериментална (иновативна) работа пред министъра. И в новия закон не е предвидено право на ин-дивидуална иновативна и експериментална работа. Защо да не опиташ??? Имаш всички предпоставки за това. Райчо Радев Владимир Петков-Трашов каза: Сърадвам ти се, добри и скъпи ми приятелю! Разбира се, че ИМА ПРАВОСЪДИЕ В БЪЛГАРИЯ! 2015.05.08г. Владимир Петков-Трашов Анонимен каза: Честито, г-н Грънчаров! Непознат съм, но Ви чета редовно и наисти-на се радвам. Анонимен каза: И аз се радвам на това развитие! Сега какво следва? Ще може ли Анастасова да обжалва по-нагоре? Кога ще се върнете на работа? Ангел Грънчаров каза: Благодаря за спо-делената радост, приятели! Много изстра-дах, много понесох покрай това съдебно дяло, но ето, има смисъл човек да се бори за възвръщане на истината и на справедли-востта.

Да, директорката на ПГЕЕ-Пловдив може да обжалва във Върховния касацио-нен съд. За да забави поне малко изпълне-нието на решението на Окръжен съд. Никола каза: Поздравления!!!! Никола Bacho Кольо каза: Поздравления, Грънча-ров! Може да си кон с капаци, може да си примитивен лъжец и манипулатор, може да си фалшификатор на история, при това - от най-долнопробните, ама не заслужаваше да бъдещ уволнен по този тъп начин. Анонимен каза: Bacho Кольо, ти си тук!?!? Като че излезе из храсталака, знаех си, че си на поста. Учен човек си, но докъде те докараха твоите хора, по такъв унизителен начин да изкарваш прехраната си! Анонимен каза: Другарката Анастасова и нашия сплотен колектив се поусрахме, но макар и потънали до уши в лайна, ще изп-

27 луваме и ще продължим битката с този злодей! :))))))))))) Мара Попович каза: Честита победа, г-н Грънчаров! Тя е на всички нас, които не искаме да се примирим с посредствеността, алчността и дипломираната неграмотност. Мара Попович Ангел Грънчаров каза: Благодаря на всич-ки още веднъж! В това число и на Bacho Кольо. Него обаче искам да го попитам: а по един по-умен (нетъп) начин аз все пак зас-лужавах ли да бъда уволнен? :-) Щото така ми прозвуча неговото изказване, възразява, че начинът бил тъп, ако не беше тъп, значи, излиза, че тогава щеше да е хубаво да ме уволнят? :-) Колю, сериозно питам: а по политически причини аз, ама честно кажи, заслужавам ли да бъда уволняван? :-) Томи Томев каза: Поздравление, Ангеле! И все пак добре е човек да гледа позитивно на събитията. И какво следва по-нататък? Ще има ли публично извинение от госпожа директорката?

Томи Томев Ангел Грънчаров каза: Мерси! Не знам, ще видим. Най-вероятно ще обжалва решение-то до дупка, пред Върховния касационен съд. Не, няма да се излагаме, да признаем грешката си, да се извиним като човеци, аз лично не очаквам да настъпи такъв духовен поврат. Върти ми се в главата една идея, не знам дали да я изпълня. Примерно да ида на един разговор с нея в училището. За да събера тъй интересуващата ме психологи-ческа информация. Ще видим. Има време до понеделник. Щото тя сега, формално погледнато, може мигновено да изпълни решението на съда, да ме върне на работа, проблемът и конфликтът да се реши, да си осъзнае грешките, да се покае евентуално, но... май съм идеалист, а, как ти звучи тако-ва нещо в наши условия, възможно ли е да се случи? Та у нас властващите се смятат за напълно непогрешими?! :-) Bacho Кольо каза: "Него обаче искам да го попитам: а по един по-умен (нетъп) начин аз все пак заслужавах ли да бъда уволнен?"

Не. Т.К. каза: Ангеле, и какво сега, да допуснем, че се върнеш в училището след съдебно решение, ти изобщо как се виждаш да про-дължиш да работиш в този толкова разва-лен от Анастасова "колектив"? Ами че тя и с теб ще постъпи както постъпи вече с Калин Христов - пак ще ти извърти номер и пак ще те уволни. Това е сигурното, а още по-сигурно е това, че и миг няма да те остави да работиш спокойно, напротив, от първия миг ще почне да те тормози така, както досега никой друг не е тормозила. В това

гнездо на змии, в каквото се превърна "учи-телския колектив" на училището под вода-чеството на Анастасова ти няма да оцелееш и миг. Аз затова ти казах, че трябваше да се примириш че те уволни и дори с риска зави-наги да не се занимаваш повече с образо-вание, да се погрижиш поне за здравето си. Това според мен е разумното но ти не ме послуша. Как ще излезеш сега от създалата се ситуация е първостепенен за теб въпрос.

Ако се върнеш, колкото по-продъл-жително време останеш в училището, тол-кова повече тя ще те разсипе здравословно. Аз изобщо се чудя как ти оцеля при този тормоз, на който тя те подложи. Цяло чудо е че оцеля изобщо. В тази връзка ти предла-гам следното: заведи ново дело срещу Анастасова с искане за компенсация на ония щети от всякакъв характер, които тя ти нанесе, щети на здравето, от морално ес-тество, предвид обидите, клеветите, тормо-за и т.н., на които те положи. Осъди я да ти плати за всичко, да ти плати обаче не мо-рално, а в пари. Нека съдът да я осъди за една крупна сума, тя разбира се няма да я плати от своя джоб, а от бюджета на учи-лището, но тогава хората вече ще нададат глас, щото фактически те ще платят за нейните своеволия, ще платят с парите, които са били отнети от тях. И тогава ще има обществено мнение в твоя полза или поне срещу нея, а в момента в гимназията никой не смее да афишира симпатия спря-мо теб, защото ако си го позволи, мигновено ще стане прицел на нейната отмъстител-ност. Затова те съветвам: започни ново наказателно дело срещу Анастасова.

И докато я съдиш си започни рабо-та в някое друго училище. Иди при минис-търа да ти намери той работа понеже дока-то я държи като директор, той носи пълната отговорност за нейните зулуми, както ти обичаш да се изразяваш. За нейните глу-пости той, министърът, независимо кой е той, щом не я уволнява, значи носи пълната отговорност именно той. Ползвай се от това и поискай да ти намери работа той. Или инспектората. Намери политически връзки за да си уредиш положението, ти си в пра-вото си. Не чакай. Щото без никакви пари не се живее. И какво ще правиш до есента без пари? Ами делото във ВКС съд може да се проточи цяла есен, ти с какво ще живееш?

Затова я съди. Аз ако съм като теб, ще съдя и инспекторката по философия как се казваше, тя също заслужава да бъде съдена та да понесе отговорността си за репресията над теб, която спомогна да се осъществи. Послушай ме този път. Няма да сбъркаш. Аз съм преживял подобни неща като теб затова зная какво говоря.

Остани със здраве! Пази си здравето!

Т.К.

Constantine Raida каза: Хорошоя новость из аппеляции! Поздравляю! Но теперь Вам будет еще сложнее. Возвращаться в черто-во болото очень трудно...

Constantine Raida Simeon Ivanov каза: Анчо, Анчо, идеалис-тин непоправим – добре е, че все още има и такива люде! Браво! Радвам се, горд съм, че сме приятели, макар и виртуални!

Simeon Ivanov Анонимен каза: Този дълъг коментар под-писан от Т.К. да не е писан от госпожа То-дорка Копривленска? :)))) П.Каменов каза: Радвам се за теб! Страху-вах се дали ще доживееш да чуеш истина-та...

П.Каменов ЕТО ЗАЩО В РУСИЯ НАЙ-ЛЮБИМОТО ЗАНИМАНИЕ Е ПРАВЕНЕТО НА ВОЕННИ ПАРАДИ И НА ДРУГИ ТАКИВА МАСОВИ ИДИОТЩИНИ събота, 9 май 2015 г.

В Русия най-любимото занимание е именно правенето на военни паради и на други такива масови идиотщини, с които се демонстрира, че в тази същата Русия от-делната личност абсолютно нищо не озна-чава, а че значение има само "масата от хора", "човешкият матр`ьял", комуната, стадото от роби, над което се възвисява единствената "личност", именно вождът, тиранинът, императорът, господарят... САТАНИНСКАТА МАНЕВРА НА МОСКВА: КАК БЪЛГАРИЯ БЕШЕ ЕДНОВРЕМЕННО И "ПОБЕДЕНА", И "ОСВОБОДЕНА" ОТ ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ! събота, 9 май 2015 г.

На снимката: нотата, с която Съветският съюз обявява война на Бълга-рия. Очевидно от "благодарност", че не изпратихме нито един войник на фронта срещу тях!

"Нарекоха го освобождение", пише не без горчив сарказъм един от най-обективните и ерудирани кореспонденти от времето на Втората световна война Волф-ганг Бретхолц в книгата си "Видях сгромо-лясването им" (1994) и продължава:

28 "На 2 септември, превзела вече

Румъния, Червената армия достига грани-ците на България. Да ги прекоси, тя няма никакво право, тъй като за Съветския съюз България не е вражеска страна. В София все още се намира неговият дипломатичес-ки представител, чрез когото най-много би могло учтиво да се помоли българското правителство да разреши транзитното пре-минаване на войските." (Бретхолц 1994; тук и по-надолу всички цитати са от тази книга).

Бретхолц нарича "сатанински" пла-на, който Москва замисля, за да се сдобие с "предлог" за абсурдното обявяване на война на България и разкрива предателската роля на военния министър ген. Иван Маринов, който се оказва съветски агент и се проти-вопоставя на незабавното обявяване на война на Германия от правителството на Муравиев.

"В кабинета на Муравиев - пише Бретхолц - никой не подозира истинската му роля, съгласяват се с него и се задоволяват на първо време да оповестят неутралитета на България. По този начин се дава на Съветския съюз желания предлог да обяви война на България.

България – "победена" и "освободена"

"Това съобщение – продължава Бретхолц – е толкова абсурдно, че, както ми разказа един член на правителството на Муравиев, първоначално не вярват на уши-те си нито външният министър, нито оста-налите членове на кабинета".

Междувременно войските на мар-шал Толбухин нахлуват в България и започ-ват да окупират цялата страна. Сатанинска-та маневра на Москва се увеличава с успех по цялата линия. България е едновременно "победена" и "освободена" от Червената армия!

Победена в една война, която трае само три дни и в която не се стига до нито едно сражение. Освободена, без да има някой, от когото трябва да я освободят.

Но като "победена" страна Бълга-рия следва да се подчинява на Съветския съюз и не може да се позовава на правата си на суверенна държава. Като "освободе-на" страна трябва да проявява въодушеве-на благодарност към Съветския съюз и да изпълнява неговите желания.

Англо-американците са изхвърле-ни от играта, преговорите за примирие в Кайро са прекъснати... Бъдещето на Бълга-рия лежи окончателно в ръцете на Съветс-кия съюз."

Подготви: Даниела Горчева

ПАРАД НА ГРУБАТА ВОЕННА СИЛА, НА АБСУРДНАТА ЗА РЕАЛНОСТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ВОЙНСТВЕНОСТ, НА ОПАСНОТО ИМПЕРСКО ОПИЯНЕНИЕ, ПАРАД ЗА СПЛАШВАНЕ НА СВОБОДО-ЛЮБИВИТЕ НАРОДИ събота, 9 май 2015 г.

Реших да сложа в блога си видео-запис на "историческия парад" от днес, проведен в Москва, ще го снабдя обаче с ето какъв коментар:

Парадът показва колко е опасно на най-висши държавни постове (и особено в големи държави като Русия) да се слагат крайно комплексирани хора с нисък ръст като Путин, които избиват душевната си непълноценност с огромна лакомия за власт, стигаща и до хипертрофирани, до крайно уродливи имперски амбиции - като

се напъва да става император, ще му се наложи да възражда и империализма, и империята, щото какъв император ще си ако нямаш под ръка империя с подобаващия за нея империализъм и с много войнствени империалисти?! – които в крайна сметка стигат до налудничави мании за "победи", за разпалване на войни, за завоюване на тери-тории (Крим само е началото), а в крайна сметка, разбира се, си счупват главата, но причинявайки страшни страдания на наро-дите, допуснали подобни крайно рисковани игрички със своята съдба.

За мен тази е главната поука, гле-дайки откъси от този парад (целият нямам време да го изгледам), на който се парадира не с друго, а с груба военна сила, с войнст-веност, с опасното милитаристично-империалистическо опиянение, дрънка се с оръжия за сплашване на съседните народи; никаква почит към убитите във войните не се отдава с такива паради, друг е начинът за отдаване на почит към загиналите във военните безумия на миналото, а военните паради са нескривано нагла заявка за нови и нови безсмислени завоевания, кръвопро-лития, страдания на народите и на индиви-дите и пр.

Този парад показва, че Путин жи-вее в един отдавна загинал свят, живее с представи, характерни за средновековието, за времето на Иван Грозни и поне на Ста-лин, че е с напълно неадекватно спрямо реалностите на съвременния свят съзнание, т.е. че чисто и просто е един опасен луд за връзване, а не за седене на трона на Руска-та империя.

Прочее, ако германците по някакъв начин са успели да вържат овреме Хитлер, са щели да избегнат всички ония страдания, които им се стовариха на главата; а това, че руснаците не се поучиха от тъй горчивия германски пример, си е за тяхна сметка.

И за наша де, щото Путин е запла-ха за целия свят. Колкото по-скоро се раз-бере това от човечеството, толкова по-добре. ПУТИН ВЪРВИ ПО ПЪТЯ НА ВСИЧКИ ДИКТАТОРИ, КОЕТО ОЗНАЧАВА, ЧЕ И НЕГО ГО ОЧАКВА СЪЩАТА СЪДБА неделя, 10 май 2015 г.

Богомил Бонев (ако изобщо се се-щате кой беше тоз герой от далечното ни вече минало, на времето се представяше за "демократ") се е захванал да се упражнява на стената си със софистика; ето какво бил написал, както ме информираха мои шпио-ни:

"С бойкота на 9 май западните лидери искаха да се разграничат от Пу-тин. И така те се отъждествиха с Хит-лер."

29 Да поразсъждаваме малко, искате

ли? Значи Путин се отъждествява със Ста-лин, а Западът, понеже се разграничи от Путин, по тази "логика", видите ли, се бил отъждествил, няма с кой друг, ами с... Хит-лер. Малоумниците сигур ще се възхитят на тази "бляскава логика". Дайте обаче да видим какво говорят фактите, те са неумо-лими.

Путин откъсна парче от Украйна (Крим) точно както Хитлер откъсна, да ре-чем, парче от Чехия. Този, който има табие-та да къса парчета от чужди страни, подра-жава на Хитлер. Не че Сталин също не е нямал този табиет де, той, примерно, откъс-на парче от Полша, нападайки я в гръб през 1939 г., когато Хитлер я нападна, изпълня-вайки споразумението си със Сталин за подялба на Полша. Тъй че между Сталин и Хитлер разликите са нищожни, а най-голямата разлика между тях, както е извес-тно, е в различната форма на мустаците им. Наш Путинчо, напъвайки се да подражава на Сталин и на Хитлер, пък се различава от тях двамата вече комай само по едно нещо: че няма мустаци.

Разграничавайки се от Путин, та-вариш Бонев (и Ваша милост ли стана руб-лофил?), Западът си остава верен на себе си: Западът винаги е бил срещу всякакви видове диктатори, показал го е в историята си, в това число и най-близката. Западът воюва пръв и срещу Хитлер, и срещу Ста-лин (и комунизма като цяло), и срещу всички други подобни диктатори от наше време, примерно Кадафи, Саддам Хюсеин, Мило-шевич и т.н. Тъй че Путин явно върви по пътя на тия всички диктатори, което означа-ва, че и него го очаква същата съдба. Точка по този въпрос. Казах каквото имаше да кажа.

ЕВРОПА ПРАЗНУВА МИРА И ПОЧИТА СВОБОДАТА, А РУСКА ЕВРАЗИЯ ЧЕСТВА ВОЙНАТА И ВОЙНОЛЮБИЕТО неделя, 10 май 2015 г.

На днешния ден – 9-ти май, в ев-ропейска Бьлгария, (БИ ТРЯБВАЛО ДА) честваме денят на Европа.

Тази дата се свързва с подписва-нето през 1950г. на Декларацията на Шу-ман, дала начало на Европейската общност за въглища и стомана, считана за предшес-

твеник на ЕС. Първоначално в тази общност влизат едва 6 страни, в ЕС днес вече са обединени 28 европейски държави, а от 2007-ма година насам – България е една от тези 28 държави-членки.

Днес Гражданският блок, заедно със сдружение Обединени реформатори и БЗНС, беше инициатор на публично отбе-лязване на Деня на ЕС – първо пред На-родния театър, след това – пред Президен-тството. Привлякохме любопитни погледи с невероятното изпълнение с гайда на Одата на радостта. Но посред усмивките, балоните и празничното настроение – впечатление ни направи това, че много хора – българи, не знаеха какъв ден е и как той е свързан с ЕС, те бяха учудени да разберат, че 9-ти май се чества като ден на ЕС. В същото време – доста чужденци идваха да ни поздравят и да се снимат с нас – и те пък бяха учудени от това, че в България на 9-ти май се чества "Ден на победата" – понеже в Западна Ев-ропа капитулацията на Германия и края на втората световна война се отбелязва на 7-ми или 8-ми май, а 9-ти май – е празникът на Обединена Европа. И както някой отбе-ляза – очевидно "Западът" празнува мира, докато "Изтокът" – чества войната...

По време на днешното събитие можахме да усетим Европа по-близка не само заради празника, а и заради начина на работа на българската полиция. За съжале-ние – това беше едно рядко изключение от обичайното ѐ поведение, затова е задължи-

телно да го споменем. Първо – пред Народ-ния театър НЕ дойде нито един полицай да ни пита какво и защо правим, макар че за там нямахме съгласувано събитие. След това - пред Президентството, бяхме охраня-вани от неколцина, невероятно възпитани и ненатрапващи се с присъствието си поли-цаи, които се представиха веднага по над-лежния ред, след което се отдръпнаха в страни от събитието като така този път липсваха стандартните кордони с полицаи, които да пазят присъстващите като прес-тъпници... За сметка на полицията този път – представител на СО пък изобщо липсва-ше, макар да имахме гаранция от Дирекция сигурност, че "този път" техният служител ще присъства на събитието...

Участие в празника ни взеха ми-нистърът на Отбраната – Николай Ненчев, народният представител Петър Славов и евродепутатът Светослав Малинов.

Написа: Gery Nikolova

СРЕД НАШЕНСКИТЕ РУБЛОФИЛИ ИЗ-БУХНА ЯРОСТНА ВОЙНА ЗА ТОВА КОЙ ПО-ГОЛЯМ ДЯЛ ОТ РУСКИТЕ РУБЛИ ДА ПОЛУЧАВА неделя, 10 май 2015 г.

Из: Кадиев и Сидеров в схватка за място на хранилката на Москва, в блога на ИВО ИНДЖЕВ

... Надпреварата кой е по-праведен путинист, както се вижда, се ожесточава. „Атака” яростно брани водещото си място срещу претендента Кадиев, който е не по-малко заслужил пред Москва. Дори и пове-че! Още като 23 годишен младеж той пише статия в червения официоз „Дума” по заръ-ка на шефа на политическата милиция Димитър Иванов (фактическия бос на про-

30 руската корпорация „Мултигруп”) от името на всесилния тогава бос Илия Павлов...

Сидеров днес се изявяваше нап-раво в Москва, докато Кадиев воюваше да бъде забелязан от Москва в София. Това си е вътрешновидова схватка за оцеляване – и в природата има самоизяждане, когато ресурсите (рублите) станат оскъдни.

Сидеров обаче е узурпатор това съревнование. Кадиев си е извоювал място под кремълското слънце и за старанието си е бил награден с дълга командировка в тила на американския враг – нещо, което днес обяснява защо скромничи: „учил съм в Москва и другаде”. Кадиев явно не се гор-дее (подобно на Сидеров) с американския период от биографията си, станал твърде неудобен за пред Путин в наше време. Това си е чер(ве)на неблагодарност към САЩ, където (също) е учил...

... Червеният депутат Георги Кади-ев, който напоследък с гръм и трясък громи олигархията, е бил на хранилка при Илия Павлов. Публична тайна, която по-паметливите не са забравили. Шефът на „Мултигруп” пък лично ходатайствал сегаш-ният бунтар в БСП да замине да учи в Хар-вард през 1999 г., където става магистър по публична администрация.

... Разбира се, бизнесменът нищо не дава току-така. Личната му протекция спрямо Кадиев се дължи на една „дребна” услуга, направена от младия Георги през 1995 г. Тогава той работи като журналист във в. „24 часа”, но получава оферта, на която не може да откаже – да напише статия от името на Илия Павлов, която да изчисти имиджа на групировката „Мултигруп”. Така се ражда прословутият материал, известен като „Гущерът да си отреже опашката”. Легендарната статия излиза по времето на Жан Виденов през март 1995 г. във „Дума” под заглавие „Как да обуздаем организира-ната престъпност” и е подписана от Илия Павлов. Години по-късно беше разкрито, че авторът е Георги Кадиев (именно години по-късно, т.е. дълго се спотайва, преди да си признае след като беше осветен в тази роля от самия Димитър Иванов – Гестапото в едно негово интервю за в. „Шоу", което не попречи на Кадиев да излъже в пред БТВ на 8 май, че криел авторството си – бел. ivo.bg).

... Кадиев, с благословията на Илия Павлов, заминава да учи в престижна-та школа „Джон Кенеди” в Харвард. Самият Кадиев се тупа в гърдите, че сам се е издиг-нал и сам е постигнал много в образование-то си, но премълчава факта, че не сам намира пари, за да замине за САЩ в про-дължение на една година и да се издържа само със собствени средства.

... Конкуренцията за вниманието на Кремъл у нас се разгорещява, но обектив-ността изисква да се признае, че Кадиев има повече основание от Сидеров да бъде признат за заслужил страж на руските инте-

реси в България чрез поръчковото си обс-лужване на организираната престъпност в България, чиито таран беше „Мултигруп”.

Който е бил на хранилката на „Мултигруп” е обречен да служи на Кремъл и днес - дори с цената на това да бъде напердашен от конкуренцията, която си пази мястото на тази хранилка, извоювано на-последък от Сидеров…

ПАМЕТНИЦИТЕ НА "ОСВОБОДИЛАТА" НИ ЧЕРВЕНА АРМИЯ СА ГАВРА С БЪЛ-ГАРИЯ – И УНИЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИТЕ! неделя, 10 май 2015 г.

Честита победа на убийците! По-зор е този паметник да стърчи заплашител-но в центъра на София, а надписът на него е унижение за българския народ!

До ден днешен, вече 25 години как не се намери поне един кмет с кураж, поне един министър-председател с национално достойнство, за да демонтират тази гавра с България!

Отрепки нещастни! Вие не сте бъл-гари, а съветски подлоги и московски под-метки! Даниела Горчева (снимка на Boris Petrov) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изцяло споде-лям тия думи на Даниела Горчева. На тия, които се интересуват от историческата истина по въпроса, предлагам да прочетат поне ето това: Москва не е освободила Източна Европа, а замести престъпния хитлеризъм със сталинистки комунизъм. Да, с не по-малко престъпен от национал-социализма комунизъм беше заместен "фашизмът" у нас, другояче казано, Москва ни освободи от... свободата, у нас свобода-та беше посечена и ликвидирана за десети-летия напред – та досега.

ЗВЕРОВЕ неделя, 10 май 2015 г.

Прочетете разтърсващия текст на Сергей Мельникофф, Считалка и също и най-вече Круги Ада «святого» народа Куда подевал народ богоносец калек-победите-лей? – за да разберете как в страната-победителка се разправиха с милионите осакатени във войната; това, което се е случило с тях, не може да си го представи и най-развинтеното въображение; ето, четете:

Вроде уже всё понимaешь про ми-роустройство русского народа, а всё равно мутит...

Страшная статистика стала извес-тна теперь, которую таила на себе доселе потертая и пожелтевшая от времени бумага с грифом «Совершенно секретно». На фронтах «Великой Отечественной» войны погибло 28 миллионов 540 тысяч бойцов, командиров и мирных граждан. Ранено 46 миллионов 250 тысяч. Вернулись домой с разбитыми черепами 775 тысяч фронтовиков. Одноглазых 155 тысяч. Слепых 54 тысячи. С изуродованными лицами 501 342 С кривыми шеями 157 565 С поврежденными позвоночниками 143 241 С оторванными половыми органами 28 648 Одноруких 3 миллиона 147 Безруких 1 миллион 10 тысяч Одноногих 3 миллиона 255 тысяч Безногих 1 миллион 121 тысяча С частично оторванными руками и ногами 418 905 Так называемых «самоваров», безруких и безногих – 85 942

И тут в 1950 году по указу Верхов-ного Совета Карело-Финской ССР образо-вали на Валааме и в зданиях монастырских разместили Дом инвалидов войны и труда. Зачем такое внимание несчастным инвали-дам Войны? Почему на острове, а не на материке? А ведь заведение было еще то...

В 1949 году, перед празднованием 70-летнего юбилея Сталина, в бывшем СССР были расстреляны фронтовики инва-лиды ВОВ. Часть их расстреляли, часть увезли на далекие острова Севера и в глу-хие углы Сибири.Валаам — лагерь инвали-дов второй мировой войны расположенный на острове Валаам (в северной части Ла-дожского озера), куда после второй мировой войны в 1950—1984 свозили инвалидов войны. Основан по указу Верховного совета Карело-Финской ССР в 1950 году. Находил-ся в бывших монастырских зданиях. Закрыт в 1984 году.

Почитал. Просто страшно стало. Даже если это полуправда. Уничтожать тех, кто отдал.... Всё отдал, короче. Недавно ночью видел конец какого-то худ. фильма,

31 где в степь вывозили эшелонами инвалидов и расстреливали. Преувеличение? Или маленький кусочек страшной правды? Так вы говорите фашисты звери? Не думаю, что они своих героев убивали...

... А в 1950 году по указу Верховно-го Совета Карело-Финской ССР образовали на Валааме и в зданиях монастырских раз-местили Дом инвалидов войны и труда. Вот это было заведение!

Не праздный, вероятно, вопрос: почему же здесь, на острове, а не где-нибудь на материке? Ведь и снабжать про-ще и содержать дешевле. Формальное объяснение: тут много жилья, подсобных помещений, хозяйственных (одна ферма чего стоит), пахотные земли для подсобного хозяйства, фруктовые сады, ягодные пи-томники, а неформальная, истинная причи-на: уж слишком намозолили глаза советско-му народу-победителю сотни тысяч инвали-дов: безруких, безногих, неприкаянных, промышлявших нищенством по вокзалам, в поездах, на улицах, да мало ли еще где. Ну, посудите сами: грудь в о-р-д-е-н-а-х, а он возле булочной милостыню просит. Никуда не годится! Избавиться от них, во что бы то ни стало избавиться. Но куда их девать? А в бывшие монастыри, на острова! С глаз долой - из сердца вон. В течение нескольких месяцев страна-победительница очистила свои улицы от этого "позора"! Вот так воз-никли эти богадельни в Кирилло-Белозерском, Горицком, Александро-Свирском, Валаамском и других монасты-рях. Верней сказать, на развалин-а-х монас-тырских, на сокрушенных советской властью столпах Православия. Страна Советов карала своих инвалидов-победителей за их увечья, за потерю ими семей, крова, родных гнезд, разоренных войной. Карала нищетой содержания, одиночеством, безысходнос-тью. Всякий, попадавший на Валаам, мгно-венно осознавал: «Вот это все!» Дальше – тупик. «Дальше тишина» в безвестной моги-ле на заброшенном монастырском кладби-ще.

Читатель! Любезный мой читатель! Понять ли нам с Вами сегодня меру беспре-дельного отчаяния горя неодолимого, кото-рое охватывало этих людей в то мгновение, когда они ступали на землю сию. В тюрьме, в страшном гулаговском лагере всегда у заключенного теплится надежда выйти оттуда, обрести свободу, иную, менее горь-кую жизнь. Отсюда же исхода не было. Отсюда только в могилу, как приговоренно-му к смерти. Ну, и представьте себе, что за жизнь потекла в этих стен-а-х. Видел я все это вблизи много лет подряд. А вот описать трудно. Особенно, когда перед мысленным взором моим возникают их лица, глаза, руки, их неописуемые улыбки, улыбки су-ществ, как бы в чем-то навек провинивших-ся, как бы просящих за что-то прощения. Нет, это невозможно описать. Невозможно, наверно, еще и потому, что при воспомина-

нии обо всем этом просто останавливается сердце, перехватывает дыхание и в мыслях возникает невозможная путаница, какой-то сгусток боли! Простите...

(Прочети ДО КРАЯ) НУЖНО ЛИ Е В УЧИЛИЩАТА ДА СЕ ВЪ-ВЕЖДА УЧЕБЕН ПРЕДМЕТ "МИСЛЕНЕ" – ЕДНА НОВА БЕЗСМИСЛИЦА НА РАБО-ТЕЩАТА НА ПРАЗНИ ОБОРОТИ ОБРА-ЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА? неделя, 10 май 2015 г.

Бизнесът предлага нов предмет в учи-лище – „Мислене“ От БАСКОМ предлагат той да замени сегашния „Информационни технологии“

Учебният предмет „Информаци-онни технологии“, който в момента се изучава от 1 до 12 клас в училищата, трябва да бъде заменен от друг, наречен „Мислене“. Мнението е на Явор Джонев, зам.-председател на Българската асоциа-ция на софтуерните компании (БАСКОМ) и председател на Института за прогресив-но образование.

В интервю за БТА той е обяснил, че учебният предмет „Информационни технологии“ е неадекватен и губи време-то на учениците. Методите и съдържани-ето трябва да бъдат изцяло обновени. Предметът трябва да се насочи към творчество, мислене, дизайн и информа-тика, смята Джонев.

Новият предмет ще изгражда в учениците умения за решаване на пробле-ми, способности за разсъждения, модели-ране и творчество по произволни въпроси. Информационните технологии ще са вградени в процеса на обучение и така учениците ще придобиват умения за ра-бота и с тях.

Министерството на образовани-ето и науката има положително отноше-ние към тази идея, каза още Джонев. Ще бъде създаден екип, в който ще има пред-ставители на висшите учебни заведения, на министерството и на софтуерната индустрия. Той ще разработва съдържа-нието на новия предмет и ще го изпробва в реална среда. Това ще е дълъг процес и

вероятно ще отнеме няколко години, уточни Джонев... ДИСКУСИЯ ПО ПРОБЛЕМА: Gayane Minassian каза: Айдее, пак започ-наха да ни учат как да мислим. Естествено, "правилно". Аз не желая да ми въвеждат "официално" такъв предмет. Жана Ценова каза: Еее, не си права! То е обяснено за какво става дума. Нещо по-широко от ИТ. Gayane Minassian каза: Наименованието на "учебния предмет" много добре демонст-рира претенциите на създателите му. Добре е човек да не надскача претенциите и пред-ставите си за границите на своята форми-раща роля в чуждия живот. Аз на този прин-цип мога да призова за въвеждане на пред-мет "чувстване" - защото само мисленето не е достатъчно, нали? И така ще се получи абсурд след абсурда. Калин Ангелов каза: По-добре да се казва: "МИСЛЕТИ МУ"... със съответен тон! :-) Калин Ангелов каза: Или по-добре : "ДА МУ МИСЛИТЕ"... ако не СЛУШАТЕ! :-) Асен Кънев каза: За учениците точно мис-ленето е най-важното умение, което могат да придобият в образованието си. Провере-те какво ще излезе например като учеб-ници и помагала при търсене на "critical thinking". На български все още няма и една издадена книга. Ако в учебните програми влезе такъв предмет, това ще е революция и много от сегашните учебници ще трябва да бъдат пренаписани, за да не са сборници от примери за некритично мислене, логи-чески противоречия или нелогични заклю-чения. Калин Ангелов каза: ... сериозно – още АРИСТОТЕЛ е МИСЛИЛ и доста е измислил – Логика му е едно от имената, АМА кои сме ние да даваме акъл на "БИЗНЕСА"! Full Curriculum Solutions Integrating Critical Thinking into the Curriculum | The Center for Teaching... Gayane Minassian каза: Мисленето е интег-рална част от ученето; въпросът не е да го "въвеждаш официално" в отделен предмет, а да промениш ученето така, че да не при-нуждаваш детето да се отказва от мислене-то си в името на образованието си. Децата мислят много добре; те го правят брилянтно преди да тръгнат на училище; ние ги ОТУЧ-ВАМЕ да го правят с механизирания си, зубрашки и насилствен подход към образо-ванието. Иначе нямам против всичките програми, които си пуснал - нека всяка от

32 тях спечели сама доверието на хората в своята полезност. Имам против някой да ми размахва своята компетентност като доста-тъчно основание да ми натрапи, забележе-те, чрез инструментите на държавното насилие, собствените си представи за "мис-лене". Асен Кънев каза: Става дума за фунда-ментална променя на официалната цел на публично финансираното образование – от обучение КАКВО да се мисли към обучение КАК да се мисли. Gayane Minassian каза: Още по-зле. Ангел Грънчаров каза: Споделям тезата, позицията на Gayane Minassian. Че се пред-лага въвеждане на специален предмет "Мислене" означава признание, че в оста-налите учебни предмети учениците УЧАТ без да мислят ли? Да се учи без да се упражнява и развива мисленето е идиотщи-на. Без мислене няма и не може да има учене. Ако има, то в него нещо много е сбъркано, както е сбъркано нещо фунда-ментално в нашата поставена на нездрави основи образователна система. У нас от децата се иска ДА ЗНАЯТ, а не ДА МИС-ЛЯТ, иска се от тях да са ЗНАЕЩИ, но не и МИСЛЕЩИ. Сиреч, им се тъпчат главите с непотребно знание. Съзнавайки безсмисли-ето на това, което ги принуждават да пра-вят, младите у нас защищават своето суве-ренно право да учат смислено по ето този начин: с ПРЕПИСВАНЕ. Няма смисъл да се ЗАПАМЕТЯВА информация в днешния свят след като ученикът добре знае, че за минути може чрез интернет да стигне до всякаква потребна му информация, защо тогава да си тъпче главата с нея?!

И ето, младите масово преписват. Преписването е нагледно доказателство, че системата у нас е дефектна, неверна, по-ражда само безсмислие, сиреч, абсурди. И работи на празни обороти. И губи времето на децата. Вреди им. А що ще отнася до въвеждането на предмета "Мислене" (той и министърът каза нещо подобно май?!) ис-кам да добавя и ето това: и в момента има учебни предмети, чиято същинска идея е да приучат младите да мислят истински, при-мерно философия, логика, другите фило-софски предмети.

Е, ще ви кажа един парадокс: ра-ботейки в тази посока, именно да помагам на младите да се обучават в самостоятел-но и критично МИСЛЕНЕ (философско, сиреч, човешко мислене, не чисто позна-вателно и логично само, а по-богато на смисъл, по-цялостно, всеобхватно и пр.!) и то много години, моя милост, по критериите на порочната система бях възприет и оце-нен като "вреден", "опасен", "негоден за системата", "некадърен" и какъв ли не още и бях... уволнен (това става не кога да е, а в наше време!). Аз бях наказан с уволнение

заради това, че съм учил на мислене учени-ците, Министерството в лицето на четири-пет министри (последните, от С.Игнатов до сегашния, реформаторския, включително и той!) застанаха зад произвола на админист-раторката, която ме уволни (!!!), а сега ли-цемерно ще ми говорят, че щели били да въвеждат предмет "Мислене"!

Е, явно това, което те разбират под "мислене", е точно това, което Гаяне Мина-сян казва, разбират "единствено-правилното", "официалното", казионното и пр. мислене, т.е. младите да мислят унифи-цирано, еднакво, сякаш са не човеци, а програмирани роботи. Аз стоя на същата позиция като нея. Чудя се как е възможно общо взето смислен човек като Я.Джонев да се хване така наивно на въдицата на бю-рократите от МОН, които имат една-единствена цел: да запазят властническия си монопол над сферата на образованието. Gayane Minassian каза: "Съзнавайки безс-мислието на това, което ги принуждават да правят, младите у нас защищават своето суверенно право да учат смисле-но..." – много точно, право в десятката каза-но! В тези думи личи едно отношение, което именно е нужно да се появи в нашето обра-зование – уважение към младия човек, доверие в неговите способности и зачитане на неговото достойнство. С други ду-ми ОЧОВЕЧАВАНЕТО на ученика. За раз-лика от това мнозина търсят още повече инструменти за манипулирането на децата в някакви желани, по-модерни посоки (били те КАК да се мисли вместо КАКВО да се мисли, работа в екип, вместо самостоятел-на работа и каквото там още се сетиш). ЕТО КОЛКО ПРОДЪЛЖАВА КАЗИОННИЯТ ПОКАЗЕН ПАТРИОТИЗЪМ – И ВДЪХНО-ВЕНИТЕ ОТ ДЪРЖАВАТА КАЗИОННИ ЧУВСТВА... неделя, 10 май 2015 г.

Виж: "Бессмертный полк" может умереть

РАЗВЕ МОЖНО СЕБЕ ПРЕДСТА-ВИТЬ, ЧТО ПОРТРЕТ ЛЮБИМОГО ДЕДУШ-

КИ ВЫ ПОСЛЕ ДЕМОНСТРАЦИИ БРОСИЛИ В КАНАВУ???

ОБИЧАТ КОМУНИЗМО-СОЦИАЛИЗМА САМО ОНИЯ, КОИТО СА СЕ ОБЛАГОДЕ-ТЕЛСТВАЛИ МАТЕРИАЛНО ОТ НЕГО понеделник, 11 май 2015 г.

До този момент не съм срещал (във вече доста продължителния си живот) някой, който да харесва, да обича и да съжалява за комунизма без в същото време да не се е облагодетелствал значително от него, без да не е получавал някакви мате-риални благинки по негово време. Харесват комунизма само ония, които са се облагоде-телствали от него. Само заради келепира, който са получавали по време на комуниз-ма, те лично, тяхното семейство или техния род, го харесват. От това обстоятелство трябва да си правим подобаващите изводи за съзнанието и ценностите на привържени-ците на комунизма и някога, и сега, когато той, тъй да се рече, "вече е умрял", но про-дължава да живее в главите на поддръжни-ците си.

Комунизмът се крепи на едно-единствено нещо: на материалния интерес, на ползата, на облагите от него. Как пък не се намери в историята някой, който да оби-ча комунизма единствено по чисто идеални някакви подбуди? Няма такъв.

Ако някой претендира, че обича комунизма по някаква извратена чисто сърдечна любов, дайте ми го тука, да пого-воря малко с него. Убеден съм на 100%, че в резултат на разговора ми ще установим непременно, че или той, или неговото се-мейство по някакъв начин доста се е обла-жило навремето (или дори сега) от кому-низма. Мнозина, обичайки комунизма, още продължават да точат материални, предим-но парични дивиденти от своята "любов" към него. (Я Сидеров как обикна комунизма – откак почна да се замогва благодарение

33 на паричките, които почнаха да текат в джоба му!)

Примерно техният социален статус продължава да се крепи на взаимната ма-териална обвързаност на печалбарите, които иначе, на думи, се кълнат, че били обичали комунизма ей-така, единствено заради "идеята". Идеята на комунизма е една-единствена: да паразитираш за сметка на другите, на малоумниците, на балъците, те да те носят на ръце, на гърба си, пък ти да ги ограбваш, да смучеш благинки от тях, баламосвайки ги с приказки за това колко хубав, видите ли, бил комунизмът. Ами как няма да е хубав за теб комунизмът щом толкова добре си се облажил от него?

БОГ ГЛЕДА ПРАВО В ДЪЛБИНАТА НА ДУШИТЕ НА ЧОВЕЦИТЕ понеделник, 11 май 2015 г.

Из: Неделя на Самарянката, автор: архим. Варнава Янку, превод: Константин Конс-тантинов

В евангелското четиво Христос го-вори директно със Самарянката, която спадала към общност, в която нямали об-щение с юдеите, тя била грешна жена, но чрез диалога с Него и педагогическия ме-тод, чрез който нашият Господ се опитал да възстанови чувството за нейното лично достойнство, тя се обърнала. Всъщност ние я знаем като великомъченица Фотиния – Самарянката, с която Господ събеседвал.

Ние имаме един Бог, Който като Сърцеведец вижда дълбочината на душата на човеците, истинската нагласа, най-малкото разположение, и се опитва да улови човека, независимо дали е грешен, еретик или богохулник, като истински Баща, като истински Пастир, да го накара да се осъзнае, да намери истинската Светлина.

Важно е да узнаем това, да го раз-берем, защото по аналогичния начин в нас се формира един етос, който определя нашите всекидневни дела.

Когато казваме, че сме „от Църква-та” и е нужно да защитим нашата вяра, да защитим Бога, и затова трябва да изобли-чим, да укорим или да нямаме никаква връзка с еретиците, това не влиза ли в противоречие с това, което направил Гос-

под, Който събеседвал със Самарянката, която била смятана за еретик от религиоз-ните хора от еврейската общност през онази епоха?

(Прочети ДО КРАЯ)

КАЗВАМЕ НЯКОМУ "ГЛЕДАЙ СИ РАБО-ТАТА!" И ТОЙ НИ СЕ ОБИЖДА, СЯКАШ СМЕ ГО ПРОКЛЕЛИ ЕДИН ВИД, А ТОВА ДА СИ ГЛЕДАШ РАБОТАТА Е НЕЩО ТОЛКОВА НОРМАЛНО И ЕСТЕСТВЕНО! понеделник, 11 май 2015 г.

Попадам тази сутрин чисто слу-чайно, навярно) на публикация със загла-вие Неделя на Самарянката, която проче-тох и реших да я представя и на читателите на своя блог, сторих го ето тук: Бог гледа право в дълбината на душите на човеци-те. Според мен този текст съдържа една твърде важна мисъл: че не бива някои хора, особено пък вярващите в Бога, да се чувст-ват "по-специални", един вид като "избрани" или като "правоверни" и тези последните, на това основание, един вид да се гнусят да общуват с "падналите хора", с "по-долните", с "по-неспециалните" хора, примерно с еретиците, с невярващите, с каквито други искате или можете да си представите; щото хора, безспорно, има всякакви. И ние все се делим по най-различни признаци или крите-рии, упрекваме се един-друг, забравяйки, че всички, абсолютно всички човеци сме все Божии чада, че сме деца на Бога. И значи оня, който си позволи да хули други хора, в такъв случай подобен човек, без да си дава сметка за това, косвено похулва в някакъв смисъл и самия Бог – обиждайки някое Божие чедо, някой друг човек, ти фактичес-ки похулваш и неговия Баща, а пък всеки баща, знайно е, обича еднакво децата си. Е, не точно така архимандрит Варнава излага мисълта си, но аз я схванах в такава една посока. Този главен според мен смисъл открих в нея.

Тази сутрин искам да пиша за едно нещо, което ме гложди от известно време, предвид новото развитие на нещата около главния ми проблем, имам предвид това, че наскоро Окръжният съд в Пловдив отмени заповедта за моето уволнение от работа като преподавател по философия и граж-данско образование в ПГЕЕ-Пловдив – и ме възстанови, върна ме в училището. Възник-на нова ситуация, която изисква осмисляне,

с оглед да подбера най-разумната си реак-ция според новите условия. На 19 май ми-налата година бях уволнен, ето, след сед-мица ще се навърши цяла година от момен-та, в който предпразнично, дни преди праз-ника на културата и просветата, аз бях изгонен по недопустимо грозен и обиден начин от училището, бях принуден да поне-са такава гавра, каквато никога изобщо не съм могъл да предположа, че е възможно да сполети човешко същество в наше вре-ме; да, обаче ето, оказа се, че не само е възможно, но и се случи в действителност. (На моменти като си мисля имам чувството, че този кошмар не може да е истина, че сякаш през цялото време съм сънувал някакъв ужасен сън; да, обаче в други мо-менти разбирам, че това, уви, не е просто сън, а ми се е случило съвсем реално в живота!) Уволнен бях, разбира се, за отмъ-щение заради това, че си позволих да се държа както подобава, достойно, по един автентичен за свободен човек и гражданин начин в тежката психологическа и нравстве-на ситуация, която възникна в училището след като в него властта беше поета от една директорка, която явно страда от някои абсолютно неверни, анахронични представи за това какво е позволено и какво не е поз-волено на един управник, на един админис-тратор в наше време. Е, аз комай бях един-ственият, който решително се противопос-тави (отначало имаше и други, които се държаха смело, достойно, но в един момент капитулираха, особено като забелязаха на какви репресии, на какъв тормоз бях подло-жен аз), поведох една обречена борба с рецидивите на такъв един крайно ретрогра-ден административен волунтаризъм.

Разбира се, наложи ми се да платя страшна цена за лукса да се държа като свободен гражданин, живеещ в една уж европейска и демократична страна, платих тази цена със здравето си, а накрая беше поругано по най-грозен начин и достойнст-вото ми: бях обявен за нещо като "народен враг", за "злодей", бях остракиран, бях пре-върнат зорлем в дисидент (спрямо система-та), като капак на всичко въпросната адми-нистративна особа, с оглед някак, един вид "законно", да си отмъсти, си позволи да проведе съответните "мероприятия" за да ме изкара какъв ли не, примерно "луд", охарактеризира ме в крайна сметка и то в най-официални документи като "пълен некадърник", "напълно негоден за образова-телната система", сложи ми ласкателната характеристика "абсолютна липса на какви-то и да било качества да бъде учител" и т.н., абе постъпи спрямо мен както й хрумна, с оглед да задоволи ненавистта си. И това се случи, вземете предвид нещо решаващо, в едно учебно, в едно образователно и въз-питателно учреждение (!!!), този лукс си позволи ръководителката на такова едно учреждение – давате ли си сметка какво означава пък това?! Правете си сами сметка

34 какво означава това, но аз ще си позволя да подхвърля следното: щом така постъпват спрямо един зрял, улегнал човек като мен, човек на години, който при това е учител (с 32 години непрекъснат стаж в сферата на образованието, средно и университетско!), то как ли в такъв случай в това същото учреждение се отнасят към младите, към учениците?! Да, близко е до ума това зак-лючение, колкото и страшно да е то, ето, всеки може да си помисли и такова нещо, а пък аз като човек, обречен да казва истина-та, си го позволих, щото дългът ми на човек, на гражданин и най-вече на философ ме принуждава да осмислям ситуацията цялос-тно, без да крия нищо. Аз това и правя, няма какво да крия, мижитурка да бъда не ми е в характера.

Значи мина една тежка за мен го-дина от момента, в който бях уволнен, пору-ган и обиден по недопустимо грозен начин. Казват, че времето лекува душевните рани, а аз се питам: дали за това време тия, които дръзнаха да ми причинят всичко това, успя-ха да си дадат сметка какво всъщност са ми сторили? Да речем, били са навремето овладени от някаква страст, от някакви емоции, които са заслепили съзнанието или разума им, ето, позволили са си този грозен произвол, но мина време, дали пък благо-дарение на времето не са размислили, не са осъзнали все пак какво всъщност са направили, какво са сторили? (Да си спом-ним възгласа, който нашият Велик Спасител изстена по повод на мъчителите си кръс-та: "Прости им, Господи, те не знаят как-во правят!".) Дали пък в съзнанието им не узря вече ето тази толкова простичка ми-съл: че е недопустимо по такъв начин да се постъпва с никое човешко същество, пък дори и това човешко същество да ти е най-големият враг, да, абсолютно недопустимо е да тъпчеш, да поругаваш достойнството на една друга, свободна и суверенна лич-ност, да си позволиш да мачкаш, да тормо-зиш една друга личност само защото тази личност, примерно, не е като теб, не мисли като теб, има други разбирания и т.н. - нима за тази една година моите мъчители не можаха да схванат истината за това какво всъщност са си позволили да ми сторят? Ето за мен това е много интересен въпрос: в тази една година на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, въпросната властна особа, много пъти й се наложи да стои безмълвна на крака в съдебната зала, в качеството й на ответница и на подсъди-ма, да, тя и дума не отрони в съдебната зала месеци наред, но се питам какво ли си мислеше, дали пък в един момент не е осъзнала простата истина за това, което си позволи да ми причини? Нима не осъзна вече поне толкова простата истина, че така, по този начин, спрямо нито едно чо-вешко същество не бива да се постъпва, изключено е да се постъпва, забранено е да се постъпва?!

През цялото време ответницата Анастасова по най-различни начини се мъчеше пред съда (чрез адвокатката си) да докаже своята правота, че била, видите ли, постъпила правилно и законно, след като с просто око се вижда, че така не е редно да се постъпва и то се разбира от всеки човек, пък дори и той да не е правист, разбира се от всеки, който знае, че на този свят и в този наш живот, в крайна сметка, има и нещо най-фундаментално, наречено морал, вяр-но, законът не може да предвиди всички случаи, но ето, щом някой дръзне решител-но да погази изискванията на нравствения закон, то тогава са напразни всички усилия да обосноваваш "правотата" си; да, напълно напразни са тези усилия! Та ми е много интересно да разбера има ли развитие по този въпрос в съзнанието на администра-торката на ПГЕЕ-Пловдив, щото имам усе-щането, че на нея други хора й подложиха тази превъзходна динена кора (или обелка от банан, както искате), на която тя си поз-воли да стъпи, подтикнаха я със съвети и внушения да ме сгази, пък после благочин-но се оттеглиха - за да й гледат сеира. То, прочее, да си управник изобщо не е проста работа и се иска много внимание, мислене, иска се също и едно най-важно нещо, за ваше учудване ще го кажа, иска се най-вече съвест. Та е напълно възможно тия неща вече да са осъзнати, да има напредък в осмислянето на ситуацията от моята опонентка. Вярно, доколкото ми е известно, в училището няма онази потребна атмос-фера, в която някой да посмее да й каже нещо друго освен обичайните ласкателства ("Браво, госпожо директор, как хубаво го смаза като хлебарка този Грънчаров, точно така трябваше да постъпиш с тази гнида! Тоа пък за какъв се мислеше, я го виж ти?! Е, получи си той заслуженото, а пък на теб, госпожо директор, памятник требе да ти вдигнем за да увековечим подвига ти, че срази тирана право с сърцето – прободе го все едно с някакъв остър кинжал!" и други подобни), но пък, знае ли се, може да е настъпил някакъв душевен поврат и дори промяна в настроенията през тази изминала паметна година; е, време е да устано-вя истината по този въпрос. Ето какво ми се мержелее в акъла по този повод, ще си го призная чистосърдечно – знете ли колко хубаво е на човека на сърцето когато той няма никакви тайни или недостойни, неп-ристойни мисли, когато душата му не таи някакви позорни мисли, което не са за пред хората?! Възхитително леко и лесно се живее когато на човек му е леко най-вече на сърцето, когато няма грозни, злобни, недос-тойни мисли и когато всичко, което му е на сърцето, така да се рече, му е и на устата, когато смее да каже и дори напише това, което му е и в сърцето, и на акъла: пробвай-те да заживеете така и ще разберете колко важно е то – и колко хубаво е да се живее така! Та да не се отклонявам, ето какво ми

хрумва в този момент във връзка с току-що казаното.

Аз, знаете – противно на твърде-нията на хулителите ми – съм хем пределно диалогичен, хем изцяло открит човек, хем като капак на всичко съм и деен, инициати-вен човек, при мен няма разлика между думи и дела: каквото мисля го и казвам, а каквото казвам съм готов да го изпълня, да го приведа в действие. Така, впрочем, ме е учил да живея моя учител в областта на философията, Сократ е неговото име, ако не знаете, ето, да ви информирам; аз не се срамувам публично да призная и кой ми е учителят (прочее, мой непосредствен, фак-тически учител по философия, ако не броим разните професори, които като студент са ми оказали влияние, е първият ми учител в тази област, той е от родния ми град Долна баня, името му е Звезделин Янев, аз съм писал за него, но и тук е момент пак с бла-годарност да му спомена името; без влия-нието от страна на този човек аз нямаше да ида да уча философия и може би нямаше и да стана философ.) И значи ето какво ми се ще да направя тия дни, в навечерието на годишнината от моето историческо уволне-ние - и в навечерието на празника на учи-телството, на просветата, на културата, на духовността 24 май. Ще ми се да спомогна за подобаващото посрещане на празника, а такива празници, разбира се, трябва да се посрещат с пределно чисти души, нали така? Недопустимо е да се посрещат толко-ва светли празници с души, които таят зло-ба, ненавист, жажда за отмъщение, мер-зост, мръсотия и т.н., правилно ли разсъж-давам? Ако не разсъждавам правилно, моля, кажете ми къде греша? – към това също най-решително призовавам!

Ще се наложи, да, самият живот изисква да сторя следното. Първо, предвид това, че аз тия дни останах без абсолютно никакви средства за съществуване, свърши ми обезщетението за безработица, спряна ми беше и скромната инвалидна пенсия, която получавах, но която поради тия съ-дебни дела, кой знае защо, беше спряна. Очертават се трудни дни и месеци, в които аз наистина нямам никакви средства за съществуване. Вариантът, който е най-логичен, именно директорката Анастасова да обжалва решението на Окръжния съд, с което съм възстановен на работа, да го обжалва пред Върховния касационен съд (!!!), за мен е направо пагубен, аз едва ли ще издържа физически още няколко месеца и то без никакви, повтарям, средства за съществуване. Другият вариант, а именно директорката Анастасова да реши да из-пълни решението на Окръжния съд, да ме възстанови на работа, ми се вижда в мо-мента напълно нереалистичен, не вярвам да е настъпил чак толкова решителен пов-рат в разбиранията на въпросната адми-нистраторка, но знае ли все пак човек, на този свят всичко е възможно, а пък аз като

35 философ добре зная, че човешките същест-ва имат страхотния шанс във всеки един момент да преживеят някакъв решителен духовен поврат, да тръгнат по пътя на исти-на, доброто и т.н., ако преди това, разбира се, са си позволили да вървят, неизвестно защо, по пътя на злото, злобата, завистта, жаждата за отмъщение, склонността да мачкат и унижават други личности и т.н. Та за мен в този момент е от изключително значение да разбера какво е мнението на г-жа Анастасова, дали тя е узряла да приз-нае, че е допуснала ужасна грешка като е постъпила така с мен, ето, сега вече има и съдебно решение на един най-уважаван и авторитетен съд, което й дава ясен сигнал, че е сгрешила, че се е подвела, че е напра-вила нещо, което не е трябвало в никакъв случай изобщо да допуска и да прави. Как мога да науча това, как мога да разбера какво е актуалното съзнание на опонентката ми по тия толкова важни за мен въпроси? Имам два начина за това, ето какви са те.

Първият е да помоля моя адвокат да звънне на адвокатката на г-жа Анастасо-ва и да я попита предвид сложилата се ситуация какво възнамеряват да правят. Ще каже някой: това са глупости, много ясно че ще обжалват, да не са толкова глупави че да не обжалват?! Да, но нека засега да оставим настрана въпроса за това кое е глупаво и кое е умно, нека този въпрос остане висящ, щото може да се окаже, че това, което на някои хора изглежда напълно умно, може да е всъщност крайно глупаво - и обратно. А може би истински правилно и умно е точно обратното: да се признае, че Окръжният съд е решил въпроса и спора, да се признае за разумно това съдебно реше-ние, да се изпълни решението на съда и спорът да бъде приключен – какво пречи точно този вариант за действие да е истински разумният?!

Аз мога да предположа, че отгово-рът на адвокатката на г-жа Анастасова ще е: разбира се, че ще обжалваме пред ВКС! Мисля, че е логичен такъв един отговор, макар че те имат цял един месец да мислят дали да обжалват или да не обжалват. Интересно ми е да разбера обаче ето още в този момент какво мислят и доколко за тях възможността да не обжалват пред ВКС решението на Окръжния съд е, така да се рече, допустима. Ще пробвам този подход да разбера, да се информирам още днес. Ще помоля адвоката си да звънне и да сондира мнението на другата страна.

А вторият начин да разбера вече си е изцяло в моя стил. Първо ми хрумна да ида още днес, ето, след малко, в училище-то, да се срещна с г-жа Анастасова (и по нейна преценка с някои други лица от под-чинения й персонал, примерно с една от помощник-директорките, която най-много й съдейства и я вдъхнови да ме уволни по този грозен начин, тази въпросната помощ-ник-директорка беше и може би още е и....

синдикален лидер на синдиката, в който аз членувах; и тя, за да ме лиши от синдикална защита седмица преди връчването ми на заповед за уволнение организира... изключ-ването ми от синдиката - !!! - да, и това се случи, та на директорката най-сервилно да бъде даден карт-бланш за моето уволнение, един вид защо да й се налага да отправя запитване пред синдикалната организация дали разрешава уволнението ми: ето, из-гонваме го от синдиката, лишаваме го от правото му на синдикална защита, майната му на тоя проклет Грънчаров, ще го унищо-жим изцяло!), та значи още днес да се срещна с директорката и да й поставя въп-роса ребром: ще обжалва ли или няма да обжалва решението на Окръжен съд, т.е. доколко е склонна да го изпълни. Не ща да споря, да изтъквам някакви причини в полза на варианта да изпълни решението на съда, не ща да я убеждавам, че е правилно да го изпълни и пр., защото добре зная, че какви-то и да било аргументи в тази посока, колко-то и да са разумни, няма да й повлияят щом като - или ако - в съзнанието й още не е настъпил онзиумствен и душевен поврат, за който писах по-горе, а именно, да е осъз-нала истината за това, което си позволи да стори, да е осъзналагрешката си и пр. Та да направя един сондаж по този повод за мен не е проблем, аз сега се чудя само дали да ида директно в гимназията, където да се срещна с директорката, или пък да опитам да разговарям с нея чрез посредничеството на някой друг, примерно, на някой отговорен фактор от административната йерархия. Примерно, да разговарям с нея като пред-варително помоля шефката на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова да ми съдейства да се срещна с директорката на ПГЕЕ-Пловдив на територията на самия инспекторат. Ще каже някой – защо пък трябва да въвличаш инспектората и шефа му в твоите лични проблеми? Ето какво ще отвърна на един такъв въпрос.

Това, за което пиша, не е мой ли-чен проблем, това е проблем на образова-телната система. Тази система е устроена йерархично, по строг командно-административен модел, директорът на училище е най-низшето ръководно звено, над него има административно-ръководни органи, на които той е подчинен; а иначе директорите са нещо като феодали, те са пълновластни господари и общо взето властта им е грамадна, което е предпостав-ка за злоупотребите с нея, които са повсе-местни. (Знам, че ще ми кажат, че директо-рът е подчинен само на Министъра, щото той го е назначил, но аз добре зная, че и упълномощените представители на същия този Министър имат доста голяма власт и влияние над директорите; примерно ако един началник на инспекторат, дето курира даден директор, се оплаче от него пред Министъра, това може да доведе до санк-ция от страна на Министъра, включително и

до уволнението на провинилия се.) Моята история е интересна с това, че висшестоя-щите административни органи, като се почне от РИО-Пловдив и се стигне до само-то МОН (в лицето на една поредица от министри) не си мръдна и малкия пръст да озапти произвола на въпросния директор, аз писах поредица от жалби, които нямаха никакъв ефект; в крайна сметка директорът, знаете, си направи каквото му скимна! Е, системата е уредена така, че щом висшес-тоящите органи не вземат, дето се казва, някакви административни мерки да възста-новят правото, закона и справедливостта, те в такъв случай поемат пълната отговорност за зулумите на по-нисшия самозабравил се администратор. Затова именно и ми се ще да намеся в решаването на казуса и РИО-Пловдив, който да ми бъде посредник в окончателното решаване на крайно прото-чилия се спор между мен и директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Моята теза е: и самата директорка, и самия РИО имат чудесен шанс да изкупят донякъде вината си за случилото се по един най-прост начин, именно да признаят и да изпълнят решени-ето на съда, аз да бъда възстановен на работа и най-сетне да настъ-пи мир и благоденствие в това осиротяло без мен учебно заведение. :-) Тук иронизи-рам, но неслучайно, аз обичам да предста-вям нещата в един по-друг, неочакван сми-съл. Що го правя ли? Ами защото такава ми е работата: философ съм. Работата на философите е точно тази: да спомагат за постигането на един по-богат смисъл на нещата. Без ролята на философите този смисъл просто няма как да се роди. Както и да е, това е друга голяма тема, но сега за нея не ми се говори.

Та ще видя какво ще реша и какво ще предприема тия дни във връзка с каза-ното дотук. Аз сам още не съм решил какво точно да направя. Ще реша съвсем скоро и ще предприема онова, което ми се стори най-добро. Добро и за мен, и за другата страна. Което е добро, правилно, спра-ведливо, разумно, мъдро и т.н. за всички, не само за мен. И което е поучително, така да се каже, за всички, щото тази цялата история е един превъзходен казус, в който се съдържат всички до един проблеми на нашата толкова многострадална, агонизи-раща образователна система. Аз, както виждате, правя нужното за да се реши този казус със смисъл най-вече за младите, що-то всичко се случи пред техните очи. Имаме страхотния шанс младите да останат с вярната, с подобаващата поука от цялата тази наистина толкова поучителна, многоз-начителна, поразително богата по измере-нията си история, съдържаща според мен огромен човешки – а това значи най-вече психологически, нравствен, духовен смисъл! – смисъл. И този шанс е непростимо да бъде пропиляван. Никой няма да ни прости ако го пропилеем.

36 Щото ако не се случи това, за кое-

то сега призовавам – аз призовавам за човечно, разумно, взаимно-задоволително и добродетелно в някакъв смисъл реше-ние! – то тогава нали си представяте каква ще бъде поуката за младите? Ще бъде крайно неприемлива, примерно, те ще знаят оттук-нататък и ще си останат непоколеби-ми в убеждението си, че в нашите родни български условия е напълно допустимо една личност, пик било то преподавател по философия, било някой друг, какъвто и да е той, да бъде безжалостно смачкана, прес-ледвана, обиждана, унижавана и тормозена от по-силния, в случая от властващата директорска особа, и че такова едно отно-шение към човека не само че е допустимо, но има дори и шанса то да бъде оправдано едва ли не със "законни" и "правни" мотиви. Ако такава една поука остане в съзнанията на младите, това ще подхрани представата им, че България е една мутренска и мафи-отска държава, в която отделният човек, личността нищо не значи, а значение имат само арогантността, подлостта, грубата сила, безпардонността на разни самопоста-вили се над закона и морала суетни начал-ства, управници или самовлюбени тирани. Е, аз като преподавател по философия, по психология, по етика не мога да допусна по този начин да бъде деформирано съзнани-ето на младите, не ща да им бъде нанасян такъв дефект или такава травма на души-те. За това най-вече съм загрижен, не за нещо друго. Щото моята вече се е видяла, аз съм човек на години, а значение имат само младите, те именно и ще имат отго-ворността да направят от нашата България държавата, която ние, по-старите, за жа-лост, не можахме да сътворим или създа-дем; ще имат мисията да направят от Бъл-гария една нормална държава, в която живеят човеци, а не зверове, било кучета, било лакоми хиени, било хищни вълци, било каквито други зверове си искате или си представяте...

Спирам дотук. Имам още какво да кажа, ала ми писна да пиша. Изморих се вече. В тия месеци на постоянно напреже-ние – не е лесно човек да води две съдебни дела, да се грижи за адвокати, за какво ли не друго, ето, и блог водя, неслучайно пиша в него за тия неща, има смисъл да пиша, длъжен съм да пиша и пр. – аз изразходвах много сили, останал съм вече без сили, силите ми са на изчерпване. По хуманни причини искам да призова днес своите опоненти да проявят най-сетне здрав разум и да престанат накрая с издевателствата си спрямо мен. Искам спокойствие, искам нормални условия да си гледам работата, да си изпълнявам задачата. А моята работа и задача е една: да обучавам младите в мислене, в автентичното и подобаващото за достойни и свободни човешки същества мислене. От тази моя задача и мисия никой не може да ме лиши – докато съм жив все

това ще правя. Ето, аз и уволнен от работа, пак го правя, но по друг начин, примерно тук, в блога си, в телевизионното предаване "На Агората с философа Ангел Грънча-ров" (да отбележа обаче, това предаване го водя изцяло безвъзмездно, рro bono, един вид за идеята само) по други начини (тия дни ще ходя на среща с читатели на моите книги и на списание ИДЕИ в Смолян, и от други градове имам покани, и там ще ходя, аз никому не отказвам). Тъй че човек докато има сили трябва да си гледа работата и да я върши не как да е, а с полза за другите, истински, вдъхновено, правилно, добре и т.н.

Ето това пожелавам и вам: гле-дайте си работата! :-) Не го възприемайте в нашенския смисъл, подобно на ругатня, а в подобаващия смисъл. Вижте доколко сме извратени, вижте докъде сме я докарали: казваме някому "Гледай си работата!", а той, представете си, ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гледаш работата е нещо толкова нормал-но и естествено. В страни, в които хората си гледат работата и не се занимават като нас с глупости, работите им вървят, такива страни са проспериращи, благоденстващи, богати. У нас работите ни не вървят тъкмо щото не си гледаме работата, а се обижда-ме като ни кажат "Гледай си работата!"... затова, предполагам, сме и най-бедни - щото не си гледаме работата, а си врем носа в чуждите работи. Хубав да ви е денят! Чао и до нови срещи! РЕШИХ ОТНОВО ДА ОБЕЗПОКОЯ НЯКОИ ОТГОВОРНИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА И ДА ИМ ПОСТАВЯ ЕДИН ИНТЕРЕСЕН, ВЯР-ВАМ, КАЗУС – ЗА МИСЛЕНЕ И, ЕВЕНТУ-АЛНО, ЗА ДЕЙСТВАНЕ... понеделник, 11 май 2015 г.

Ето въпросната публикация в блога, за която става дума в горното Открито писмо. Дали ще мога някога пред очите си да видя чудесиите на Света гора?

понеделник, 11 май 2015 г.

Снимка: Pahomiy Zhelev, Приятели на Света гора А ТИЯ МАЛОУМНИ ЧЕРВЕНИ БОКЛУЦИ ДАЛИ НЯКОГА ЩЕ УСПЕЯТ ДА ПОБЕДЯТ И САМАТА СВОБОДА? понеделник, 11 май 2015 г.

:-) Снимката взет от тази публикация в блога на Асен Генов: ДЕВЕТОМАЙСКАТА БИТ-КА НА КРЕМЪЛ Брой 3 от 2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен вече и за четене онлайн понеделник, 11 май 2015 г.

Open publication - Free publishing

Приятно четене!

РУСКИЯТ "СУПЕРКОМПЮТЪР", ЗА УСПО-КОЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, НЕ Е СНАБДЕН С ОРЪДИЕ И СНАРЯДИ – И НЕ ПОЛЗВА ЗА ГОРИВО ДЪРВА ИЛИ ВЪГ-ЛИЩА! вторник, 12 май 2015 г.

37 Первый компьютер с российским про-цессором поступил в продажу по цене $3900

Виж по този повод коментарите на стената ми във Фейсбук, където подхвър-лих темата с ето тия думи:

Яяяя, интересно, първият руски компютър не бил издялан от дърво, а бил ламаринен! :-)

Отговориха доста хора; ето отго-вора на Красимир Бачков: Много евтин, бе! Пак добре, че не е на колела и няма 80 сантиметрово оръдие!

НА КРИВАТА, НА КАЛПАВАТА РУСКА РАКЕТА КОСМОСЪТ ВСЕ Й ПРЕЧЕЛ, ВИДИТЕ ЛИ... вторник, 12 май 2015 г.

Ето сблъсъка ми с един комуноид, по повод на изобличението, станало извес-тно, около т.н. "Безсмъртен полк" на онзи-деншния парад (изхвърлените портрети на "скъпите дядовци") (виж: Ето колко про-дължава казионният показен патриоти-зъм – и вдъхновените от държавата казионни чувства...) написал ето какво, а пък по-долу можете да видите какво аз отвърнах по този повод: Sasha Aleksandra Dolgikh: Мне иногда кажется, что некоторые люди живут в эта-ком квесте: "Найди плохое даже в самом хорошем деле. Найди и обосри. Путин во всём виноват". Ангел Грънчаров каза: Таваришчи пути-нисти и рублофили, нима не разбирате, че оправдателната ви теория на принципа "кой

ми сра в гащите" не ви помага, напротив, сами постоянно се самоизобличавате в нечистопълност – и в лъжи.

На кривата, на калпавата руска ра-кета космосът все й пречел, видите ли... ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМИТЕ, ЗАРАДИ КОИТО КРЕМЪЛ УБИ НЕМЦОВ вторник, 12 май 2015 г.

В сети появились фильмы, из-за ко-торых Кремль убил Немцова (ВИДЕО)

НАШИТЕ МАЙКИ НЯМАТ МОЗЪЦИ, А НИЕ НЯМАМЕ БЪДЕЩЕ вторник, 12 май 2015 г. Източник на изображението КРАТЪК КОМЕНТАР: По-точно от това не може да се каже...

ЗА ЖАЛОСТ ЛИПСВАТ УСЛОВИЯ ЗА СВОБОДЕН ИЗБОР, ЗА СВОБОДНО ВО-ЛЕИЗЯВЛЕНИЕ НА ХОРАТА, КОИТО ПРИ-НАДЛЕЖАТ НА УЧИЛИЩНАТА ОБЩНОСТ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ вторник, 12 май 2015 г.

В последните дни на няколко пъти ученици от ПГЕЕ-Пловдив (които поддържат контакт с мен чрез фейсбук, скайп или имейл през цялото време след уволнението ми от това училище) ми предложиха най-настойчиво да организират подписка за връщането ми, т.е. за принуждаване на ръководството на училището да изпълни съдебното решение в този дух, прието нас-коро (виж: Хубава новина: спечелих съ-дебното дяло срещу моето уволнение, съдът ме връща на работа!). Предвид тежката психологическа и нравствена ат-мосфера в училището те ми предложиха да проведат подписката чрез интернет, та на ръководството да е по-трудно да ги репре-сира с оглед да им отмъсти за толкова неприятната му, предполагаме, инициатива.

В един момент, с оглед да проучим доколко е възможно да е настъпила някаква промяна в настроенията, в духовете на училищната общност, аз бях склонен да се съглася с тяхното предложение, но след това се разколебах: наистина ще е много трудно някой да се реши да се подпише в подписката със своето име, не бива да поставяме хора - и ученици, и учители, и служители в училището - пред толкова тежък избор, тъй като, разбира се, техният подпис ще ги компрометира в очите на директорката, а това може да им навлече съответните беди или главоболия. Обсъж-дайки проблема от тази гледна точка стиг-

38 нахме до заключението, че не бива да се предлага такава подписка, тъй като липсват условия за провеждането й, сиреч, липсват необходимите условия за свободен избор, за свободно волеизявление от страна на хората, които принадлежат на училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив.

Между другото, в последните два-три дена много хора, работещи или учещи (сега, в този момент или в предишни, по-раншни времена) в ПГЕЕ-Пловдив, по те-лефона, в скайп, във фейсбук ме поздрави-ха за спечеленото съдебно дяло, за успеш-ния изход от съдебната битка. Получих, така да се рече, много ценни идеи за това какви следва да са моите бъдещи стъпки с оглед ръководството на училището, именно ди-ректорката да бъде убедена да изпълни съдебното решение, т.е. да ме възстанови на работа. Отчитаме, че шансовете за това са нищожни, но все пак би следвало да се използват наличните възможности. Аз вече писах по този въпрос, очертах сложилата се ситуация (виж: Казваме някому "Гледай си работата!" и той ни се обижда, сякаш сме го проклели един вид, а това да си гле-даш работата е нещо толкова нормално и естествено!), нещо повече, предприех една рискована стъпка в тази посока (виж: Реших отново да обезпокоя някои отговорни длъжностни лица и да им поставя един интересен, вярвам, казус – за мислене и, евентуално, за действане...). Както и по-добава - стига да искаме да не пренебрег-ваме принципите на морала – оставих ши-роко поле за инициатива от страна на дру-гата страна, както и на факторите, с които тя непременно ще се съобрази. Тия дни ще предприема поредица от практически стъп-ки в тази посока, но ми се ще все още да изчакам малко, именно с оглед да дам въз-можност на другата страна сама да реагира, да изяви позицията си. Под натиск, още повече пък груб, непремерен, нищо не може да се постигне; това ми е добре известно.

Все пак времето си тече и тъй като ситуацията, в която аз се оказах – без как-вито и да било източници на средства за съществуване! – изобщо не е лека, съм длъжен да предприема някои неотложни стъпки. Днес е приемният ден на г-жа Кир-кова, началник на РИО-Пловдив, която вече, писмено, е запозната с развитието на ситу-ацията и моята позиция по нея. По тази

причина ми се ще да чуя нейните разсъжде-ния по случая, поради което възнамерявам днес да я посетя в кабината й. Тоест, като гражданин ще се възползвам от приемния й час. Ако някой от читателите на блога е съпричастен с проблема би могъл да дойде с мен и да присъства на срещата. Ще бъде нещо като мой свидетел. Аз ще бъда пред сградата на РИО-Пловдив точно в 14.00 часа. Да заповядат тия, които искат да ме подкрепят. Следващите ми стъпки ще ста-нат известни съвсем скоро. Не съм човек, който е склонен да се откаже от правата си, да ги пожертва. Това от мен не очаквайте.

Прочее, има е едно обнадеждава-що условие: ако все пак директорката на ПГЕЕ-Пловдив иска поне малко да се съоб-рази с коренните и действителни интереси на ПГЕЕ-Пловдив, на учещите се и на рабо-тещите в него, тя би следвало да прояви тъй потребния в тази ситуация разум – и да направи нужното щото конфликтът или спорът да бъде приключен, раздорите да престанат, та повече да не се вреди на имиджа на това иначе елитно и знаменито училище. Спирам дотук, тъй като темата е голяма. Надявам се на ползотворна диску-сия по нея тия дни на срещите, които въз-намерявам да проведа на различни равни-ща, включително и на най-високи, в това число и с отговорни политици, които са на власт. Но имайте търпение, за всичко слу-чило се ще ви известя по надлежния ред. Аз нищичко нямам какво да крия, винаги прис-тъпвам към проблемите с чисто сърце и съзнание. Това е истинското, така подобава да действат ония, които са изпитали благот-ворното влияние на философията върху душите си.

Желая ви хубав ден! Станете и бъдете граждани в истинския смисъл, сиреч – добри. С лоши, с апатични, с разочарова-ни от всичко, с недоволни мърморковци и прочие у нас е пълно, но що се отнася до разумните, добрите, инициативните, дейст-ващите практично граждани и личности явно здравата сме го закъсали. Е, желая ви да бъдете като тях, това е моето пожелание към вас. Малко се иска да го постигнете, просто е добре като начало да престанете да се страхувате. Да, моля ви се, престане-те да сте такива малодушни страхливци, това е първото, което трябва да ви се случи ако искате да станете достойни граждани.

Искате ли го изобщо, ето това ми се струва е първият въпрос, на който следва да си отговорите. Пък по-нататък работите ще потръгнат, няма как да не потръгнат. Да си го пожелаем и това. Бъдете здрави!

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 7 МАЙ, ТЕМА: "ПОСТИЖИМО ЛИ Е ТЪЙ МЕЧТАНОТО РАЗБИРАТЕЛСТВО МЕЖДУ МЪЖА И ЖЕНАТА?" вторник, 12 май 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! НЕ МОГА БЕЗУЧАСТНО ДА НАБЛЮДА-ВАМ РАЗПИЩОЛВАНЕТО НА СКЪПОП-ЛАТЕНИТЕ МЕДИЙНИ МЕРЗАВЦИ И НА ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ НА МРЪСНИ ПОРЪЧКИ В ПОЛИТИКАТА И МЕДИИТЕ вторник, 12 май 2015 г.

Ченгето Местан (агент от ДС с бойна кличка "Павел"), подвизаващо се, представете си, като политик, гледам че е станало много духовито нещо; по всички телевизии дадоха откъс от негово интервю, в което то говори, че някакви си там "Ива-нов, Йорданов и Костов" били ограбили КТБ.

И други мерзавци, примерно ме-

дийни, да речем малчикът Хекимян (водещ

39 в bTV) гледам че прекалено усърдно се упражняват по тази тема, набиват се на очи заради престараването си: примерно вчера в интервю със самия премиер въпросното лигаво медийно недоразумение на два пъти спомена Костов в същия контекст.

В тази връзка (не за Местан, щото нему си плащат по друга линия), но за Хе-кимян бих си позволил да предложа на тунеядците от СЕМ да се опитат да проучат въпроса каква е тарифата, колко се плаща, също така кой плаща да се плюят в ефира дадени хора, и също по-конкретно колко пари е взел въпросният Хекимян (щото аз него и други пъти съм го улавял да изпъл-нява платени мръсни поръчки по-специално срещу премиера-реформатор), явно вече е на твърда заплата по тази линия.

Преди години седящият на същото място Бареков направи хубави пари, изпъл-нявайки сума ти мръсни поръчки (и най-накрая беше изгонен точно затова от съща-та медия точно затова, щото, предполагам, хептен прекали), в лицето на Хекимян си е намерил явно достоен приемник. Не вярвам въпросната "медийна звезда", имам пред-вид момчето Хекимян, да прави тия неща, именно плюенето срещу Костов просто поради вродена душевна склонност да прави мерзости, или пък от глупост, или пък по причина на някакъв естествен дебили-зъм, не мога да го подценявам толкова, но щом все пак прави въпросните мерзости, обяснението е, че тук играят пари, и то добри.

Отбелязвам тия неща не защото вярвам, че някой ще ме чуе или ще се разт-ревожи, а просто защото смятам, че все някой трябва да ги казва тия неща. Пък и ми се ще да ми е чиста съвестта, просто не мога безучастно да наблюдавам разпищол-ването на въпросните скъпоплатени медий-ни мерзавци и изпълнители на мръсни

поръчки. Всичко у нас – и в политиката, и в медиите – е затънало в мръсотия; ако ние, гражданите, наблюдаваме всичко с безучас-тност, това означава, че не сме достойни да се наричаме граждани – или направо и човешки същества. Ако не реагираме никак значи сме просто животни...

В заключение ще кажа едно нещо, което също бие на очи: всички, които особе-но силно мразят Костов и се надпреварват да го плюят където сварят, особено пък в медиите, са все доказани мерзавци, да не изброявам имена, примерно имената на Филчев, Кеворкян, Вучков и т.н. са доста-тъчни в тази посока, за да се сетите за какво става дума.

Е, това, че все доказани мерзавци така усърдно плюят по Костов за мен е най-добрия нравствен атестат за премиера-реформатор, той е по-добър от каквито и да било хвалби. Питам се, поръчителите на мръсните медийни поръчки срещу Костов нима са толкова тъпи, че не схващат този тъй прост факт? Ами че поръчковото плюе-не от толкова мръсни уста срещу Костов е най-добрата реклама за него! Явно са пълни идиоти поръчителите на пропагандните акции срещу Костов.

И за да завърша така и така наче-ната тема ще кажа, че имам близко до ума допускане и за това кои са те. Близко е до ума: Костов бръкна в душата на кагебистко-ченгесарската мафиотска сволоч, чийто ръководен център е в Москва, именно в

Кремъл така дълбоко, че тя още не може да се успокои... КОМУНИЗМЪТ ПРОИЗВЕЖДАШЕ МАСО-ВО, В ИЗОБИЛИЕ САМО ЕДИН ПРОДУКТ: ИДИОТИЗЪМ, МАЛОУМИЕ, ДЕБИЛИЗЪМ вторник, 12 май 2015 г.

Комунизмът произвеждаше масо-во, в изобилие само един продукт (докато всичко останало беше крайно дефицитно, оскъдно, той произвеждаше, знаем, пре-димно каквато искате мизерия), та значи комунизмът в изобилие произвеждаше само ето този продукт: идиотизъм, малоумие, дебилизъм сред широките простонародни и простодушни народни маси.

На ония, които се чудят защо тия неща, именно идиотизмът, малоумието, дебилизма, простащината са така масово разпространени в наше време, ще кажа нещо, което е съвсем близко до ума, обяс-нението на случващото се в наше време е: сега просто берем горчивите плодове на онова, което комунизмът така усърдно пося в главите на хората...

Горното е по повод на публикация със заглавие: Обичат комунизмо-социализма само ония, които са се обла-годетелствали материално от него, по която сякаш има плахи опити за отпочване на някаква дискусия.

ХАЙДЕ, ТАВАРИШЧИ, ИЗБИРАМЕ СИ... ДЯДОВЦИ, НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙТЕ, КОЙТО КАКЪВТО ИСКА ДЯДО ДА СИ ИЗБЕРЕ! вторник, 12 май 2015 г.

40

Выбрали... Лаврентия Палыча Берия! ПОЗНАВАТЕ ЛИ ДОЦ. ИВО ХРИСТОВ, ПРЕДСТАВИТЕЛ ОТ "ПЕТАТА КОЛОНА" НА ПУТИН У НАС И ЩАТЕН АКТИВИСТ НА ХИБРИДНИТЕ ВОЙНИ НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ? сряда, 13 май 2015 г.

Една публикация на Янко Гоче-въ в БЪЛГАРИЯ Е ПОД РУСКО РОБСТВО:

Запознайте се с едно много вредно същество. Името му е Иво Христов. Води се доцент социолог. Така ни го представят казионните журналисти. За него обаче "нау-ката му е хоби" подобно на доцент Денев от стария български филм "Двойникът" (с Тодор Колев в главната роля). Лицето е част от "Петата колона" и участва в хибрид-ните войни на Русия против България на българска територия. Много добре е приет по всички казионни медии. Редовно го из-лъчват, на ден даже по няколко пъти.

С една дума рубладжия. И то мно-го активен. Месеци наред активно русофил-ства и редовно свежда по обслужващите медии опорните точки на Кремъл и Путин. Ето някои от тях, поне тези, които аз съм констатирал (списъкът е непълен):

1. Украйна е измислена и изкуст-вена държава

2. Украйна няма своя история. Нейната история е част от руската

3. Украинците са измислена нация

4. Крим е "изконно" руска земя от векове.

5. Голодоморът, т.е. масовото из-биване чрез изкуствено предизвикан глад от болшевишкия режим през 1932-1933 г. на милиони украинци и БЪЛГАРИ е голяма лъжа, пропаганда на Запада против СССР.

6. Западът постоянно се меси в Украйна арогантно и безцеремонно и това кара Путин да реагира понеже в Украйна Русия има стратегически, икономически и политически интереси, т.е. вина за войната в Украйна и жертвите естествено има Запа-дът. Действията на Путин са акт на самоза-щита пред западната, най-вече американска експанзия. Нито дума за руска агресия, анексия на Крим и руски тероризъм.

7. Най-новата - Западът и САЩ са виновни за събитията в БЮРМ, защото не искат да се случи "Турският поток". Затова са "внесли" албански терористи и са прово-кирали кризата в БЮРМ и сблъсъците в Куманово.

8. Очакваме следващите опорни точки от другаря Христов.

Паралелно проруската му путино-идна кампания включва и друг елемент, признак на принадлежността на този другар към "господарската" висша руска раса. Става дума за постоянните му "схоластич-ни" анализи, съчетани с голямо черногледс-тво по адрес на България и на българите - и скептицизма му във възможностите на бъл-гарския народ да се развива самостоятелно и въобще да съществува. ЗАБОЛЯВАНЕТО, НАРЕЧЕНО ПУТИНИ-ЗЪМ -РУБЛОФИЛИЯ ИМА ТЕНДЕНЦИЯ ДА СЕ УСЛОЖНЯВА И НА ОПРЕДЕЛЕН ЕТАП ДА ПРЕМИНАВА В ОТКРОВЕН ПАРАНО-ИЧНО ОБУСЛОВЕН ИДИОТИЗЪМ сряда, 13 май 2015 г.

Ето, съдете сами, ето един пример в тази посока, показващ докъде може да се стигне, какви поражения в умствено отно-шение грозят ония, които са се подхлъзна-ли, които са допуснали да заразят съзнани-ето си с въпросния пропагандно-медиен вирус:

Война ще има – САЩ нямат друг

шанс да се спасят

В РАВДА ВЛАСТНИК СИ ПОСТРОИЛ ОГ-РОМЕН БЕТОНЕН ХОТЕЛ ДИРЕКТНО НА ПЛАЖНАТА ИВИЦА! сряда, 13 май 2015 г.

Виж: ДИНКО ДЕЛИ ПИЦАТА В НЕСЕБЪР

Здравейте от Равда! Пиша на вас, защото никой тук не иска да помогне. Ма-фията в Несебър не спи, докато българския народ и институциите спят. Надяваме се да дадете гласност на този случай.

Въпреки забраните за строежи на 100 метра от морето, виждате на снимката какво се случва тук в Равда. Този огромен строеж, изсипан върху плажа, е на Костадин Нищелков (Динко Пицата) – общински съ-ветник от управляващото мнозинство в Община Несебър.

(Прочети ДО КРАЯ)

ФЕНОМЕНЪТ НЕОСТАЛИНИЗЪМ В ПУ-ТИНСКА РУСИЯ ДАВА НА НАРОДА ВЪЗ-МОЖНОСТТА ДОНАСИТА ДА ПИЕ ОТ КРЪВТА НА ДРУГИТЕ ПОЧТИ НИЩО НЕ РИСКУВАЙКИ сряда, 13 май 2015 г.

Съветвам ви непременно да про-четете ето това: Александр Невзоров: Россия в поисках ада; ето един откъс:

... Ничего особо трагичного в этом нет. По множеству причин реконструировать подлинный сталинизм в масштабах страны сегодня невозможно. Но наблюдаемый ныне феномен «неосталинизма» вполне достоин исследования. Конечно, он декора-тивен, но ему не откажешь в знаковости и способности характеризовать народные массы. Это состояние России тем более любопытно, что инфекция сталинизма идет явно не из Кремля, а самозарождается в «недрах народных».

41 В чем же тайна сталинского обая-

ния? Несмотря на критично раздутый пузырь «культа победы», Иосиф Виссарио-нович как «главком» всерьез воспринят быть никак не может. Уж слишком очевидна «пирровость» этой победы. Иначе не приш-лось бы плести вокруг нее такой мощный кокон защитного вранья и законодательно оборонять победу от любых серьезных исследований ее природы. Конечно, «люби-тели твердых рук» в этом не признаются, но вышеупомянутая «пирровость» — уже дав-но секрет Полишинеля, и со временем это-го, конечно, перестанут стесняться.

Впрочем, и сегодня отсутствие у Иосифа хоть каких-нибудь полководческих талантов уже слишком очевидно. Следова-тельно, дело совсем не в «победе».

Дело в другом. У представителей народа-богоносца существует непобедимая потребность унижать друг друга, являющая-ся естественным следствием своеобразного развития государственного организма и культа начальствования. Но возможность сочно унизить появляется далеко не всегда. Очень часто она остается всего лишь меч-той. А вот Сталин оказался способен этой русской мечте приделать настоящие крылья.

Поэтому он и дорог, как большой ученый, как изобретатель способа дать народу возможность досыта попить крови друг у друга, почти ничем не рискуя.

Естественно, кто-то должен был суммировать и художественно оформить это изобретение, чтобы сберечь, а при случае иметь возможность передавать его из поколение в поколение. Разумеется, больше всех к сохранению и возрождению памяти Сталина приложила ручки интелли-генция с ее жеманной любовью к истории и «сохранению памяти» с помощью табличек, свечек и стихотворений. Ее рыдающие «Архипелаггулаги» не только заботливо сохранили память о «всенародном крово-пийце», но и сделали ее поучительной и… соблазнительной.

Следует понимать, что подобного рода литература служит в том числе и пре-восходным методическим материалом. Все эти рыдания в гораздо большей степени являются учебниками для будущих репрес-соров, чем предостережением для воз-можных жертв. Они учат, что в России мас-совое унижение друг друга вполне осущест-вимо и может быть абсолютно безнаказан-но. А чтобы оказаться в роли палача, а не жертвы, надо всего лишь правильно выбрать сторону и иногда демонстрировать элементарные навыки холуйства.

И все же такого рода чтение по-лезно и потенциальным жертвам. Они тоже учатся: покорности в прохождении этапов, умению умирать в промороженных бараках, есть солидол и упиваться собственной духовностью.

Глупо предполагать, что все эти пикантные нюансы остаются незамеченны-ми очень сообразительным и откровенно скучающим народом. Не следует забывать, что когда-то именно он был очень вдохно-венным строчителем 23 000 000 доносов, с энтузиазмом мерз на пулеметных вышках лагерей и по-хозяйски запускал лапы в трусы заплаканным женам политзэков.

Вряд ли что-то существенно изме-нилось в его природе. Возможно, грезы новых поколений еще не слишком конк-ретны. Ведь они еще не испытали упоения доносом. И не задумались о том, как прият-но будет понаблюдать за соседом по «элит-ке», которого среди ночи уводят граждане с маузерами.

А зря не задумались. Вероятно, это позволило бы им острее ощутить свое участие в великой судьбе великой страны. Да разрешило бы давний спор с соседом о парковочном месте. ЩЕ ОПИША ИДЕАЛНИТЕ ТИПОВИ ПРО-ДУКТИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА НИ СИС-ТЕМА – НА УЧИТЕЛИТЕ-ВЪЗПИТАТЕЛИ, НА УЧЕНИЦИТЕ, ГОРКИТЕ И, НАКРАЯ, НА ТЪЙ ОБАЯТЕЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ УЧИ-ЛИЩНИ ДИРЕКТОРИ-МЕРИНДЖЕИ сряда, 13 май 2015 г.

„Я ме вижте мен! На петдесет и осъм години съм и нямам нито един кари-ес! Я да ви видя вас! Покажете си зъбите! Ааа…“ – Г.Русев като директора Цончев във филма „Вчера“

На 11 май беше църковният праз-ник на Св. Св. Кирил и Методий, но имам чувството, че даже и самата църква не се сети за това, поне не чух по медиите за никаква проява в тази посока. Иде обаче 24 май, ние всички тогава ще се сетим, че и у нас "има такова животно" като просвета, култура и духовност; само в един ден от годината у нас се мисли за такива "напълно безполезни неща", а в останалите дни ние всички усърдно се занимаваме предимно с какви ли не глупости, идиотщини, баналнос-ти, безсмислия, от които обаче си мислим, че печелим кой знае какъв келепир. Е, аз съм особняк и всичко правя наопаки на "единствено правилно мислещото мнозинс-

тво", аз съм и смахнат, и напълно ненорма-лен: цяла година, всеки ден, не само мисля, но и пиша предимно за духовност, за обра-зование, за всички ония съвсем безполезни неща, не само пиша, но и много неща правя за да стигат културата, духовността, просве-тата, знанието, мъдростта, разума и пр. до съзнанието на колкото се може повече хора, примерно издавам две списания, именно философското списание ИДЕИ (вече седем години без прекъсване, три пъти в годината издавам нова книжка), а ето тия дни ще излезе четвъртата поред книжка на съвсем новото списание HUMANUS, едно списание за съвременно образование, за насърчава-не на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек.

А иначе цели 32 години от живота си отдадох на образованието, работих спо-ред силите си на неговата нива - преди наскоро една администраторка, изпълня-вайки политическа поръчка и за отмъщение да ме уволни по най-грозен и безчовечен начин, обявявайки ме за "народен враг", за "злодей", за "смахнат", за "пълен некадър-ник", за "негоден за образователната систе-ма" и за какъв ли не още. Държа да отбеле-жа в тази връзка един поразително изрази-телен и показателен феномен, който тъй щедро ми предостави животът, този стар и най-мъдър присмехулник - такъв абсурд не може да съчини и най-развинтеното и гени-ално въображение. Ето го вкратце: разбира се, заведох съдебни дела та да си защитя някак достойнството, човешките и професи-оналните, в това число и преподавателските права, отнети ми в резултат на приложения спрямо мен административен произвол; тия съдебни процеси текат вече месеци, при никакво, повтарям, абсолютно никакво внимание от страна на медиите, които в това време цялото си внимание насочиха към световно известния съдебен процес, течащ пак тук, в Пловдив, в тази същата съдебна палата – и това е процесът, в който една местна поетеса, жестоко обидена от някакъв поет, усъмнил се публично в девст-веността й, т.е. заявил, че не е мома (!), та тази поетеса значи съди тъй нелюбезния поет при огромен и неотслабващ медиен интерес, тия дни чета, че съдът дори бил разпоредил най-вълнуваща експертиза, в резултат на която щял да получи несъмнени доказателства относно реалното състояние на химена на въпросната поетеса (която съвсем не е в първа младост, чини ми се!)! Такива неща се случват наоколо, е, те гово-рят и показват предостатъчно красноречиво социокултурната, нравствената и психоло-гическата ситуация в така свидното ни оте-чество, което, казахме, през този месец само за един-единствен ден на заетия, повтарям, с какво ли не народ ще се даде възможността да се сети за това, че и в нашата мила родина има някакви... такси-диоти, наречени "учители", занимаващи се с образование, че има в тази същата страна

42 също така и някаква нАука (ако употребим паметния термин на непрежалимия Тодор Живков), е, вярно, тя, нашенската нАука е пълна имитация (фалшификация, менте, нещо като чалгата в музиката) на науката, на същинската наука, но и ний си имаме нАука, че има у нас и нещо като култура (кОлтура), духовност и прочие. Един ден, само на 24 май, ще се сипят върху ни отвся-къде елейни лицемерни словеса за образо-ванието, учителите, културните дейци и пр., пък после пак за цяла една година ще заб-равим за тия "ентелегентни" натрапници, които са все от нещо недоволни, все дърдо-рят за това, че заплатите им, видите ли, били малки (те пък нещо нима работят, това тяхното да не е пък работа – клатят си краката само?!), то пък на нас защо ли ни е и нАука, и изкуство, и философия, какви са тия безполезни, непотребни неща, докога, таваришчи, ще разхищаваме бюджета за тях; на народа и на народната душа са нужни други, съвсем зрими и полезни неща, примерно нужна му е най-вече достъпна евтина ракия, всякакво ядене, евтинки пър-жоли и кебапчета са нужни на душата на народа, и винце, и пресен бахур е нужен на народа, и апетитна сланинка му е нужна, и прочие, и так далее.

Малее, май наистина съм взел да превъртам щом пиша такива неща, а, какво ще кажете?! Както и да е, май попресолих манджата, но то може да не е случайно, може пък ясната ми цел да е точно тази. Да дразня, да провокирам, да сипвам повечко сол в раната може пък да ми е целта, знае ли се!? Но да не се отклонявам повече, да карам също така и по-накратко, че както съм я подкарал доникъде няма да стигна.

Та значи мисълта ми беше, че у нас на народа се разпорежда да се сети че има просвета и духовност само на деня 24 май, ала за сметка на това има идиоти като мен, които за тези неща мислят всеки ден и не само мислят, а и се мъчат нещо да пра-вят в тази посока. И затова съвсем спра-ведливо такива идиоти като мен са подло-жени на остракизъм, обявени са, казахме, за "най-злобни народни врагове", за "врагове на народното добруване", на сънотворната идилия, в която пребивава българската част от человечеството и т.н.; е, такива като мен заслужават да бъдат смятани и за дисиден-ти на нашта тъй успешна, намираща се в тъй бляскаво състояние образователна система, която не търпи такива злосторници като нас, и прочие, и т.н., и так далее. И ето, тия дни до 24 май решавам да отбележа по подобаващ начин празника на дейците на образованието, културата и духовността, още повече ще пиша в тия дни по пробле-мите и на образованието, културата, духов-ността, училището и т.н., не само ще пиша, ами и ще говоря, примерно в моето телеви-зионно предаване "На Агората с филосо-фа Ангел Грънчаров", пък и не само ще говоря, но и някакви други неща ще предп-

риема, примерно възнамерявам в близките дни да направя необходимите постъпки спешно да бъда приет от самия министър на образованието и науката, понеже отдав-на съм дал заявката си за среща с него, ала бюрократите респективно направиха нужно-то тя най-вероятно изобщо да не стигне до него; е, ще ми се наложи да приложа други средства за да се добера до среща с г-н министъра. Какво ще направя, живот и здраве да е само, Бог да ми дава сили, то ще се разбере. А тия дни, тук, в блога, за да отбележа по подобаващ начин годишнината от моето уволнение, ще напиша една поре-дица от есета, посветени на описанието на актуалното състояние на българското учи-лище, образование, духовност и култура, ще пиша всеки ден по тия въпроси, а всичко написано възнамерявам да го издам в една извънредна книжка на списание HUMANUS, която ще е посветена тъкмо на подобава-щото отбелязване на 24 май, което ще устроя тук, на страниците на блога. И вие, ако искате, пишете по тия проблеми, и ва-шите мнения, обещавам, ще влязат във въпросната книжка на списанието, стига, разбира се, да не са хептен просташки. То остана и дотам да стигнем, денят на култу-рата да го отбелязваме с простащини - или този ден у нас отдавна вече е дошъл, а, какво ще кажете, дали не обърках изрече-нието си, дали съвсем неправилно не го започнах?

Вчера, като се разхождах продъл-жително из града – имам късмета да живея, да работя и да се разхождам всеки ден в Пловдив, в хилядолетния, най-древния жив град на цяла Европа (и шести по древност град в целия свят!) – та значи като се раз-хождах по улиците на Пловдив вчера си мислех за какво ли не, но в един момент ме овладя ето тази мисъл: отново да пиша за ситуацията в образованието, но този път по друг начин, ето какъв.

То може да се пише по какви ли не начини, аз примерно съм прилагал какви ли не начини, това можете да го установите ако разгърнете моите издадени до този момент книги в тази област; а те станаха доста, май вече 10-тина книги написах в последните 5-6 години, откакто се захванах с развиването на своите не просто реформаторски, ами направо по същество революционни идеи за образованието, за една нова, съвършено модерна и бих казал дори авангардна фи-лософия и стратегия на образованието в България. (Като натрупвам някъде и то съвсем разхитително разни прилагателни, то това, знайте, изобщо не е случайно, а трябва да се тълкува защо го правя; при-мерно може да е за да ядосам, да бръкна в дълбините на сърцето на моите опоненти, примерно, казвам, не задължително може да е това; или пък, да речем, го правя за да въздействам по-стряскащо върху съзнание-то на читателя, щото, знаете, у нас е оби-чайно предимно дремлювци да четат и ако

човек не ги стряска някак, то е напълно възможно читателите да заспят, това хора като мен, дето трактуват обикновено по-сложни, "отвлечени" философски и човешки теми превъзходно го знаят: понякога даже се налага човек да удари с юмрук по масата та да събуди тъй умилително дремещата публика, която, знайно е, толкова много, така всеотдайно я мързи да мисли!) Та значи има всякакви начини да се пише по тия проблеми, ето, сега аз ще опитам да приложа един, който до този момент съм го прилагал предимно частично; ще напиша нещо като идеална, сиреч същностна ду-шевно-нравствена типология, т.е. в най-чист, абстрактен, но и същевременно в пределно жизнено достоверен вид ще се опитам да очертая образа, примерно, на "образцовия труженик на образователната система", именно на типовия, стандарт-ния, на "единствено-правилно-мислещия и действащия" учител; е, ако има повече такива типове "идеални учители", ще ги опиша един по един. След това, прилагайки същата методология, ще направя нещо като типология на оня типов ученически про-дукт, продукта на преформирания човешки мат`рьял, състоящ се от нашите деца и младежи, който неумолимо ражда, по-скоро произвежда (терминът "ражда" се отнася за възникването на живи неща, докато систе-мата произвежда предимно мъртви, нежиз-неспособни неща или продукти) безпощад-ната, изцяло безчовечна образователна система, която имаме у нас в по същество неизменен вид, каквато тя е унаследена от непрежалимия социализмо-комунизъм.

И още една култова реплика от то-зи филм: „Защото на вашите години, ето в тази пазва имах само една шепа джанки за цял ден тичане подир овцете!“ - Г.Русев като директора Цончев във филма „Вчера“; виж знаменитите култови фрази на този негов герой ЕТО ТУК.

Като опиша идеалните типове уче-ници, ще мина към описанието в идеален вид на типовия продукт, произведен от системата, който може да се определи като "училищен мениджър" или "мерин-джей" (дума, която сякаш по-подхожда, дума, която, както знаем, я роди една духо-вита циганка, нали си я спомняте?), да, ще опиша идеалните типове директори на училища, моля, не ми се смейте, то-зи типов продукт на системата крие таки-

43 ва загадки, пред които ще повехне и изсъх-не перото и на Достоевски, и на Кафка, и на Оруел, и на Джойс, и на Йонексо, и на Бе-кет, и на когото си искате още, даже маест-рото Фелини (дето, знаете, бил създал "порнографския филм АМАРКОРД" по ду-мите на една даскалица и на една дирек-торка на българско училище!) та значи даже маестрото Фелини, ако може да възкръсне някак, би се затруднил за да представи плътно този тип на българския средноста-тистически училищен директор (нали си спомняте образите на киноартиста Георги Русев, Бог да го прости, е, днешните бъл-гарски училищни директори са подобни, но още по-големи, заради извратеността си, дяволски изчадия, които абсурдната обра-зователна система е изобретила и произве-ла в едно най-щедро изобилие!). Тук, между впрочем, ще опиша и ще представя и една друга производна на съвременните управ-ляващи среди в системата на родното ни образование, имам много наблюдения, ще опиша с плътни и ярки краски типовете на разните там инспекторски и министерски чиновници, които също са страхотни чеши-ти, ще останете поразени като прочетете написаното, стига да имам сили да изпълня замисленото!

Та като обходя, опиша и представя колкото се може по-плътно тия три групи идеални типови продукти – на учителите-даскали, по-скоро предимно даскалици, на учениците, горките, на въпросните училищ-ни директори-меринджеи и, съвсем накрая, на образователните чиновници-админи-стратори от инспекторатите и от минис-терството – след това, ако имам сили, време и здраве ще мина на други сфери на българската духовност, които чакат своя... Фелини или своя Достоевски – ех, за жалост нямам техния талант, ех, да имах техния талант, какви велики художествени създа-ния или образи щяхме да родим, с които щяхме да смаем, да вземе ума на света! Примерно ще се опитам да обходя и да изобразя сферата на българската актуална общност от духовни, с извинение, водачи на българския народ, като разните църковни дейци (владици, мутрополити, както ги нарича народът, всякакви бизнес-попове, дето си скубят брадите за собствеността на свещоливници, на тамяновите фабрики, за цехове за бутилиране на светена благодат-на вода – !!! – и прочие), а пък по-нататък да се разходя из другите сфери на българската култура аз едва ли ще имам време и сили, там нека да пишат, ако искат, други хора, подарявам им методологията (то има и такива, които вече много са направили в тази посока, примерно Теди Москов и други такива, доколкото изобщо ги имаме).

Ох, та тази, изморих се вече, ми е гениалната идея, а, какво ще кажете, бива си ми я гениалната идея, нали така? Само сили да имам за да я изпълня, че то нещо със силите работите ми отиват май на из-

черпване. Вчера, примерно, тръгнах на обявената среща в инспектората, бях писал в този блог, че там ще бъда точно в 14 часа и както обикновено тръгнах значително по-рано, та да не закъснея. Но преди да изляза се бях наял хубаво с хлебец и маслинки, които излязоха много солени, не зная защо този път бяха толкова солени пустите мас-линки, които иначе са моето основно блюдо в тия тежки безпарични времена, в които ми се налага някак да преживявам, бидейки безработен, на когото вече е свършило и мизерното държавно обезщетение за без-работица. Та не знам какво ми стана, но от солените маслини ли, или защото ми се усладиха и си хапнах повечко, но като изля-зох и тръгнах към спирката на автобуса (аз, знаете, обичам да се разхождам) рекох да не ползвам него, ами да ида до центъра пешком, имах повече от два часа, хем щях да се разходя, хем да спестя цял един лев; е, повървях, времето беше хубаво, приятно, аз май и ускорих хода по едно време. Като наближих обаче централните гробища в Пловдив (на Цариградско шосе), по едно време адски ме сви сърцето, прободе ме яката, то обикновено не е в ритъм, този път обаче за миг почна да бие така, че все едно имах чувството, че ми скочи някъде в гърло-то; почнах да се давя, да губя дъх, страдам и от астма, и от болно сърце. Приседнах на една пейка, поседях и почнах с интерес да наблюдавам състоянието си, с интерес очаквах да разбера дали и този път, дето се казва, ще "прескоча трапа" - или пък ми е дошъл най-сетне момента да мра (хубаво е, че бях току-до оградата на гробищата, като ме хванат за единия крак можеха директно да ме завлекат в тях и да ме хвърлят в някой гроб; макар че тука гробовете са скъпи, къде ти за мен ще се намери гроб тука, за такива като мен има специални гробища за бедняци!).

Поседях доста време, състоянието ми беше прекалено и необичайно лошо, задушаването не преставаше, много мислих дали да викам "спешна помощ" или да взе-ма автобуса сам да ида дотам (което лека-рите са ми го забранили строго, макар аз често да съм го правил!). Седях, чудих се какво да правя на пейката и почнах да си броя в едно време последните минути, но при това се любувах на ясното небе, на белите облачета, на песните на птиците, гледах буболечките, дето се катереха по стъблата на неокосената буйна трева около пейката, разглеждах трудолюбивата дей-ност на едни мравки, дето без ми ми обръ-щат капчица внимание (зер, до тях стенеше в предсмъртни мъки един агонизиращ фи-лософ, но това тях изобщо никак не ги впе-чатли!) си продължаваха да си се трудят – и щяха да си продължат да се трудят дори и мен след минута вече да ме нямаше. Пак се чудех на това как е възможно ето този там камък, ето този дувар, иззидан от камъни, ето тия плочки на тротоара да продължат да

си съществуват, сякаш нищо не е станало с моята смърт, сякаш нищо не се е промени-ло, и ще си стоят още ако трябва цели веко-ве след като мен вече ме няма и пр.; ей-такива глупави мисли ми се въртяха в гла-вата като стоях и чаках с интерес края си. Е, сами забелязвате, не умрях, казано е "Чер гологан не се губи", оцелях, довлякох се в един момент, като ми раздобря сякаш мал-ко, до срещуположната спирка и взех обрат-ния автобус до вкъщи, където лежах с часо-ве докато сърцето ми сякаш се поуспокои, а пък и дишането ми се нормализира (в къщи за дишането си имам лекарства, които приложих и се пооправих скоро). Такива работи. Не умрях вчера, ала срещата при шефката на РИО пропадна заради този здравословен инцидент. Извинявам се на човека, дето ме е чакал, щото аз поканих свидетели, един човек ми писа, че е оти-шъл, пък мен ме нямало; е, нямаше ме, не можах да дойда, да прощава за тенекията, дето без да искам му вързах.

Ще ходя при шефката на РИО дру-гата седмица, когато е приемният й час, живот и здраве да е само! Тъкмо да имат една седмица да мислят по казуса, който им зададох тия дни. Нека да мислят. Няма лошо да се мисли. Лошото е когато човек си въобразява че всичко си знае без да мисли. Тоест, се държи като типичен неспособен да се развива никак български даскал. Аз скоро ще пристъпя към изпълнението на поредния си план за писане, а сега ви желая хубав ден! Не бъдете като лоши даскали, дето си мислят, че всички си знаят и по тази причи-на изобщо не обичат да мислят, мислете, та да знаете истината за всичко, това ви поже-лавам! Хайде, чао и бъдете здрави! До скоро!

ЗАГУБАТА НА РАДОСТНОТО ВЪЛНЕНИЕ ОТ УСВОЯВАНЕТО НА НОВИ УМЕНИЯ СЕ ДЪЛЖИ НА ФАКТА, ЧЕ С ТРЪГВАНЕТО НА УЧИЛИЩЕ „УЧЕНЕТО” СЕ ПРЕВРЪЩА В НАЛОЖЕНО ОТВЪН ЗАДЪЛЖЕНИЕ сряда, 13 май 2015 г.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ: Михай Чиксентмихай е психолог, чийто основен принос е разработ-ването на концепцията за потока – състоя-нието, в което човек функционира и се развива оптимално, като изпитва дълбока наслада и удовлетворение от справянето с

44 някаква дейност, която съдържа предизви-кателство за него – без да надвишава кри-тично рамките на способностите му. Михай прави разграничение между този вид нас-лада и удовлетворение и удоволствията, които не са свързани с активно действие от страна на човек и не го развиват. Ето какво казва той във връзка с ученето и децата:

"Човек може да изпита удоволст-

вие без никакво усилие, ако съответните центрове в мозъка му бъдат стимулирани с помощта на електричество или в резултат на химическа стимулация с наркотични вещества. Невъзможно е обаче да се нас-лади и да изпита удовлетворение от тенис игра, книга или разговор, освен ако внима-нието му не е изцяло концентрирано в тази дейност.

Ето защо удоволствията са толко-ва мимолетни и не развиват личността. Комплексното развитие изисква инвестира-не на психична енергия в цели, които са нови и относително трудни. Лесно е да се наблюдава този процес при децата: през първите няколко години от живота всяко дете е малка „машина за учене”; то посто-янно опитва нови движения и думи. Силната концентрация, изписана на лицето на дете-то, което усвоява някое ново умение, е добър пример за това с какво е свързана насладата и удовлетворението. Всяка ситу-ация, в която детето учи с такова удовлет-ворение и радост, развива неговата личност и разширява нейните граници.

За съжаление тази естествена връзка между растежа и насладата като че изчезва с времето. Причината, поради която се губи радостното вълнение от усвояване-то на нови умения, може би се дължи на факта, че с тръгването на училище „учене-то” се превръща в наложено отвън задъл-жение. Тогава най-лесно става да се прию-тиш в тесните рамки на аза, развит в юно-шеството. Ала когато човек заживее в зона-та на удобството, убеден, че хвърлянето на умствена енергия в нови начинания е загуба на време, ако не осигурява някакви външни облаги, той губи радостта си от самия жи-вот. Тогава мимолетните удоволствия се превръщат за него в единствен източник на положителни изживявания." Представи: Gayane Minassian ДОБАВКА: ЗНАЕТЕ ЛИ, ЧЕ:

Невропсихологът Дейвид Роуз, който работи с деца с обучителни труднос-ти, казва, че в резултат на дългогодишна работа той и екипът му заключават, че „най-разпространената обучителна трудност в училищата не е физическа или когнитивна, а емоционална. Най-трудното за екипа ни е да върнем децата, чиято способност за учене е била блокирана от училищната система. Децата, които имат трудности с

четенето, не са като тези, които тепърва започват да се учат да четат. Изследвания-та показват, че когато бъдат помолени да четат, те изпитват емоционален стрес, който има измеримо физическо изражение – поте-не на дланите и ускоряване на пулса. В един момент си дадохме сметка, че, о Боже, тези деца изобщо не са в тази класна стая! В емоционално отношение те са в саваната, където ги дебнат гладни лъвове, а ние се опитваме да ги учим на правопис!” И ОЩЕ:

Противно на общоприетото схва-щане критичното мислене не се усвоява чрез съпоставяне на разнопосочна инфор-мация. За да прецениш нещо критично, за да го „претеглиш”, ти е необходима опорна точка извън него – както Архимед е казал: „Дайте ми опорна точка и ще повдигна Зе-мята.” Опорната точка, необходима за пре-тегляне на информацията, не е още повече информация, а нещо различно от информа-ция – и това е опитът. Човек може да пре-цени критично информацията само от пози-цията на житейския си опит. Ето защо когато в името на образованието лишаваме децата от личен живот и възможността да правят избори, да експериментират в живота си и да трупат личен опит, като същевременно ги заливаме с повече информация, отколкото имат капацитет да преценяват критично, ние всъщност им промиваме мозъците. От страницата на Gayane Minassian, посве-тена на ЕСТЕСТВЕНОТО УЧЕНЕ ОТЕЦ ПАОЛО КОРТЕЗИ ЗА БЛАЖЕНИЯ ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ И ПОКЛОНЕНИЕТО НА О.ПЕРСИН-БЕЛЕНЕ сряда, 13 май 2015 г.

Пресконференция на отец Паоло Кортези за блажения ЕВГЕНИЙ БОСИЛКОВ и поклонението на о.Персин-Белене (Виж ВИДЕОТО)

Отец Паоло Кортези – католически свещеник и ректор на светилището на бл. Евгений Босилков в гр. Белене представя "Културен център Евгений Босилков"-Белене, предстоящото Национално покло-нение на репресираните от тоталитарният режим на о.Персин (Втори обект на лагера в

Белене) на 30 май, 2015 г под мотото "Бе-лене - мост между поколенията", инициати-вата за построяване на Парк-мемориал на острова и Музей на мъчениците от ХХ век в гр. Белене.

КОЙ И ЗАЩО Е НАЙ-НЕНАВИЖДАН ОТ ЧЕНГЕСАРСКО-КАГЕБИСТКИТЕ, МАФИ-ОТСКИ, БЪЛГАРО-РУСКИ СИЛИ, НА КОИ-ТО СА ЛЮБИМЦИ ТАКИВА КАТО МЕНТА-ТА? сряда, 13 май 2015 г.

Г-н Petko Kovachev във фейсбук е счел за нужно кой знае защо (да не давам предположения защо именно!) да отбележи дълбокомислената констатация "Данчо Ментата е политическа рожба на Иван Костов! Да не се забравя!"; по този повод моя милост се принуди да му отвърне след-ното:

Данчо Ментата е рожба на някои подмолни сили, които са го натикали в СДС навремето с определена цел, която той изпълни бляскаво; благодарение на такива като Ментата СДС беше съсипано във всеки един смисъл, което явно е и била целта на занятието.

Много ми е интересно, че някои дори сериозни хора дотам са били подведе-ни от същите тия сили, че ето, сами вижда-те, приписват на Иван Костов потенциала на нещо като демиург, един вид всичкото зло в СДС е нещо като еманация на "божествени-те способности" на Костов! :-) Това са несе-риозни работи, г-н Ковачев. Не сме деца все пак, макар малоумието у нас да е доста напреднало.

Между другото съм длъжен да от-бележа, че вероятно НЕСЛУЧАЙНО Костов е най-ненавиждан от същите ония сили (ченгесарско-кагебистки, мафиотски, бълга-ро-руски, естествено), на които са любимци такива като Ментата (и останалата рубло-филска сволоч).

От този несъмнен факт хората, ко-ито имат акъл в главата, могат да си напра-вят подобаващите изводи, на останалите никой не може да им помогне... ЕЗЕРОТО В СИМЕОНОВАТА ГРАДИНА Е ВЕЧЕ ОБНОВЕНО сряда, 13 май 2015 г.

45

Хубаво е станало, обстановката е много приятна, ще стане любимо място за пловдивчани... РАЗУМЪТ ИЗИСКВА ДА СЕ БОРИМ ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОРИЕН-ТАЦИЯ НА СТРАНАТА НИ – ПРОТИВ АС-ПИРАЦИИТЕ НА РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИ-ЗЪМ ДА ОТКЪСНЕ БЪЛГАРИЯ ОТ ЕВРО-ПА четвъртък, 14 май 2015 г.

Г-н Николай Слатински (бивш по-литик и бивш съветник на президента Пър-ванов) е написал един много добър комен-тар на ситуацията в България, на основното противоречие на нейното развитие в наши дни: виж: Раздор, разкол и разлом в на-шето общество. Прочетох текста на г-н Слатински и написах в блога му поместения по-долу коментар - тъй като имам друго, по-различно от неговото разбиране за това как проевропейските сили в нашата страна трябва да се държат в така и така възникна-лата наистина разломна и съдбовна за живота и бъдещето на нацията ни ситуация:

Уважаеми г-н Слатински, Поздравления за толкова точния и

верен коментар – правдив и честен! Така трябва да се пише, радвам се, че сте казал толкова категорично ония истини, които трябва да са казват пределно открито и откровено.

Първо, дължа да Ви изразя подк-репата си за изразените констатации; второ, държа да кажа, че Вашият текст поставя един съдбовен за нацията ни проблем, но оттук-нататък се налага да дискутираме и да търсим разумния изход, онази спасител-на стратегия, която ще гарантира проспери-тета не само на нацията, но и на мнозинст-вото от активните, действащите индивиди. Доколкото разбирам, Вашата позиция е: каквото народът реши, т.е. каквото мнозинс-

твото от нацията реши, това нека да бъде. Да, но този народ, това мнозинство от хора-та решава в една нечестна медийна обста-новка, в която това мнозинство е манипули-рано, лъгано и подвеждано от съответните сили, които искат да отклонят страната от направения вече гео-стратегически избор в посока на Европа, на демокрацията, на НАТО. При тези условия не съм съгласен с Вас, че трябва да кандисаме и да приемем каквото мнозинството от хората реши, т.е. в крайна сметка и каквото Бойко Борисов реши.

Затова предлагам, затова смятам, че разумното е да се борим за запазване на европейската ориентация на страната ни, против аспирациите на руския империали-зъм да откъсне България от Европа и да ни натика в евразийската сфера на Путин. Никога мнозинството от хората не мисли най-добре, за истината не се гласува, вина-ги най-доброто, разумното и мъдрото е прерогатива на една по-малка активна част от нацията, която обаче има за задача да спомогне за това щото мнозинството от народа все пак в крайна сметка да възприе-ме истински разумното, дълбоко потребното за този народ, онова, което съответства на неговите коренни дълготрайни интереси.

Тъй че изходът е: борбата за умо-вете и сърцата на хората трябва да бъде водена без почивка, всекидневно, на най-различни нива, никаква капитулация на проевропейските сили. Най-добрите предс-тавители на една нация никога не са били мнозинство, но те имат задачата и мисията да бъдат водачи на народа си по посока на разумното, доброто, истински значимото и правдивото. Да, никаква капитулация, а борба – този е верният път.

Иначе стихията на податливото на всякакви настроения мнозинство ще ни завлече в непроходими тресавища и блата. И тогава много ще страдаме. Водачите на народа (в духовния смисъл на тази дума) трябва да го водят по пътища, които да следват вярната посока, а тя е: Европа, ценностите на западната християнска циви-лизация на свободата, на демокрацията, на пазарния строй, на индивидуалната предп-риемчивост и личната отговорност.

И тази битка е за доброто на този наш изстрадал народ, който за зла истори-ческа участ беше откъснат след 1944 година от своя исторически път, именно да бъде органична част от Европа, от европейския жизнен свят.

И сега въпросcj ми е: разрешавате ли да публикувам Вашата статия в издава-ното от мен списание HUMANUS - списание за съвременно образование, за насърчава-не на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек? Списанието е некомерсиално, изключително бедно, но пък за сметка на това го четат много мислещи млади хора. Ще се радвам да дадете Ваше-то съгласие!

Желая ви добро и Ви моля да про-дължите да участвате най-активно в борба-та за тържеството на европейска, демокра-тична и свободна България!

С уважение: Ангел Грънчаров ПОНЯТНО ДОРИ И ЗА НЕМИСЛЕЩА КО-МУНОИДНА ГЛАВИЦА ОБЯСНЕНИЕ ЗА ТОВА КАКВА Е ОСНОВНАТА РАЗЛИКА МЕЖДУ ЗАПАДА И РУСИЯ четвъртък, 14 май 2015 г.

Една другарка, тролеща и хейтеща неуморно (по страницата ми във Фейсбук) в полза на путинска Русия и спазваща стрикт-но до една кагебистките опорни точки, пате-тично се е провикнала тази нощ, че не била виждала никаква разлика между Запада и Русия; тя, видите ли, не била "вдявала" каква е разликата между Запада и Русия ("... И каква е разликата? Щото тъпата ми кому-ноидна тиква не вдява!"); наложи се да реагирам, въпреки че напоследък се пазя да се докосвам до подобна комунодно-комунистическа гнус; ето какво й написах по повод на тъй театралното й провикване:

И няма да вдене. Щото за да вдене се искат освен акъл и някакви принципи. Духовни, ценностни, личностни. Морални включително. А комуноидът няма нито лич-ност, нито дух.

Да бъдат приравнявани Запада и Русия - свободният и проспериращ заради свободолюбието си Запад с тираничната, робска и ненавиждаща свободата Русия - е все едно да приравняваш примерно музика-та на Бах или на Моцарт с чалгата на Кондю или на Милко Калайджиев. Или пък, при-мерно, да приравняваш лека кола "Мерце-дес" със съветское "Жигули". Още примери да давам ли?

Вдяна ли сега поне малко комуно-идната ти главица каква е разликата между

46 Запада и Русия – или няма никаква надежда някога да вдене?

ПРОЧУВСТВЕН ДИАЛОГ С ЕДНА ЗАЩИТ-НИЧКА НА МИНИСТЕРСКО-ДИРЕКТОР-СКАТА БЮРОКРАЦИЯ, ДОВЕЛА БЪЛ-ГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ ДО ПЪЛЕН БАН-КРУТ И ТОТАЛНА КАТАСТРОФА четвъртък, 14 май 2015 г.

На едно място във Фейсбук г-жа Margarita Ilcheva (предполагам че е учителка) написа нещо, по което моя милост я подкрепи и добави вкратце своето вижда-не. Тази сутрин забелязвам, че една другар-ка (която, впрочем, е директорка на някакво училище в София, което обаче не й пречи да се изявява като пламенна защитничка на Путин, на комунизма, на тоталитарната образователна система у нас и т.н.) не се е удържала и в късна нощна доба е изляла най-сърдечните си чувства по повод на моята скромна персона; наложи си да й отвърна; ето, представям ви този поучите-лен, мнозначителен диалог, който, предпо-лагам, още не е свършил; може, ако искате, и вие да се включите, ето какво си казахме до този момент: Margarita Ilcheva каза: "Как се учи творчес-ко мислене..." – няКОЙ не иска учителят да е свободен! Кой иска да ни вменява, че творчеството е модел, който като чип може да се постави някъде! Ангел Грънчаров каза: Напълно вярно, аз дори знам кой е този КОЙ, който не иска да е свободен учителят. Това е всевластната министерско-инспекторска-директорска бюрокрация, която има пълния властови монопол над многострадалното и доведено от нея до пълен банкрут българско образо-вание. Защо трябва да говорим анонимно за някакъв си безличен КОЙ? Знае се добре кой е този КОЙ в тази сфера, образовател-ната... Elena Dicheva каза: Ма, ясно, бе Грънча-ров. Вие не сте действащ учител. Никога не сте бил, няма и да бъдете. Вас не ви инте-ресува учителстването. Интересува ви получаването на заплата от учителстването. Първи клас квалификация. 60 лева отгоре. За кандидатите на науките. Всички универ-

ситетски неудачници от катедрите по научен комунизъм го получиха. Сюрнаха се из гимназиите и никой не се задържа.

Прочее, като се събудите в 5 часа, нали така? Вашият ден започва в 5, помис-лете, чисто философски, искат ли ви или не ви, в ПГЕЕ. Ако ви искат, както твърдите, но нямат смелост, лошо за поддържниците ви. Ами обединете поне тях. До този момент аз не виждам ваши поддържници. И, не забра-вавяйте, Г., ако учениците ви поддържаха, даже вашата директорка нямаше да може да ви уволни. И, ако обичате, не манипули-райте публиката, която хал хабер няма от училище. Те са русофоби. Вероятно имат основание. Ако ставахте за учител, дори учениците от ПГЕЕ, Пловдив щяха да са организирали във ваша защита, тъй щото директорката ви да не може да ви пипне. Сега, на първа инстанция, печели директор-ката Ви. На втора – печелите вие. На трета – ще видим. ВКС. При тия хора, нали знае-те? Ако приемат да разгледат касационната жалба на директорката Ви, ще я, ако не – не. ДЯлото ви не е приключило. Стига по-зьорствайте, а Г.? Все пак, прикарвате 60-те, още 4 години и ще ги ударите, като по-зьор ли ще минете през живота си? Да? Няма лошо. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за цяла-та тази толкова сърдечна тирада от нечува-ни комплименти, която се е откъснала от многострадалното Ви сърце тази нощ! :-) Ама, дето се казва, немаше нужда чак тол-кова да ме хвалите. Аз съм скромен човек и не обичам похвалите.

Да, според Вашите жалки комуно-идни представи за това що е образование, също що е учител и какво следва да прави учителят АЗ НАИСТИНА ИЗОБЩО НЕ СТАВАМ ЗА УЧИТЕЛ! Чистосърдечно го признавам, нещо повече, аз изобщо не ща да ставам учител, който да съответства на Вашите тъй бедни, ретроградни, комуно-идно-комунистически представи за това що е образование, що е учене, какво следва да бъде общуването между учител и ученик, що е личност и т.н. Аз просто няма как да бъда натикан във Вашите тъй бедни и не-годни представи за тия неща, понеже имам един огромен "дефект": личност съм, при това съм личност, имаща развито съзнание заСВОБОДА - нещото, което вие, комунои-дите, мразите повече от всичко на света, нещото, което е подобно на ОТРОВА за вас самите. Щото има ли я личността, няма я комуната, Вашата питателна среда, мила другарко, нали така? И вий, комуноидите, тогава ще измрете като риби, извадени върху сухия пясък...

Тъй че много Ви благодаря за така сърдечното "изплюване на камъчето", дру-гарко Дичева! Вашата колежка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, проявява поне благоразумието да мълчи, Вие обаче без притеснение дрънкате каквото Ви е на

сърцето! За което Ви поздравявам! Искрено, от все сърце! Въпреки че ние двамата с Вас живеем в два свята, коренно различни и несъвместими по никакъв начин един с друг, по това поне си приличаме - че си казваме каквото ни е на сърцето и на ума. За което Ви поздравявам! :-) (За несведущите ще кажа, че въпросната другарка Елена Дичева е директор на ня-какво училище в София, да, истина ви каз-вам, поне като такава се е обозначила, мисля, че трябва да й вярваме!) НЯКОИ ПАДАТ БУКВАЛНО, УДРЯТ СИ КОЛЕНЕ, ЛАКТИ, БРАДИЧКИ, ДРУГИ ПА-ДАТ ИНАК, МОРАЛНО, ЛИЧНОСТНО, ДУ-ХОВНО, КАКТО СИ ИСКАТЕ МОЖЕ ДА ПАДА ЧОВЕКЪТ... четвъртък, 14 май 2015 г.

Дадох вчера обещание в дните до 24 май всеки ден да пиша за "духовната сфера" на живота ни, за ситуацията у нас в тази област, особено в сферата на образо-ванието (виж: Ще опиша идеалните типо-ви продукти на образователната ни сис-тема – на учителите-възпитатели, на учениците, горките и, накрая, на тъй обаятелните български училищни дирек-тори-меринджеи). То всъщност и нямаше нужда от такова обещание де, щото аз и без него комай всеки ден си пиша най-вече за тия неща. И не само пиша, но и говоря (във воденото от мен телевизионно предаване, в разни образователни и други клипчета). Впрочем, ето, тази предпразнична поредица сякаш от само себе си започна "сама да се пише", тази сутрин набързо се яви ето то-ва: Прочувствен диалог с една защитнич-ка на министерско-директорската бюрок-рация, довела българско образование до пълен банкрут и тотална катастрофа, което е таман за тази същата проблемна област; ще възникне чудесна поредица – предчувствам го! – от диалози, очерци и есета, която нищо не пречи да оформя или като специален брой на сп. HUMANUS, или пък като самостоятелна книжка или брошу-ра, та ще бъде много полезна предвид актуалността, навременността на нищените в нея проблеми.

47 Които, знаете, аз не си ги вадя "от

главата", не ги съчинявам или измислям, а самият живот, дето се казва, щедро и разхи-тително даже ми ги поднася един вид на тепсия. Ето, тази сутрин пак ми се ще да напиша нещичко, макар че окъснях, занима-вах се с други неща, имам още около 40 минути за писане - след което трябва да ставам за да тръгвам за студиото на Плов-дивска обществена телевизия, където в 11 часа започва воденото от мен предаване "На Агората...". Поради малкото време явно няма да мога да напиша кой знае какво, ето, ще ми се наложи да разкажа една много кратка, ала за сметка на това изразителна история. В нея даже има и нещо, така да се рече, "мистично". Или ако не мистично, поне доста странно, на мен примерно ума не ми го побира как беше възможно да се случи. А се случи вчера. Съвсем ненадейно.

Аз вчера подхвърлих някъде в тек-ста си, че много обичам да се разхождам, че това ми е любимото занимание. Щом публи-кувах текста, в който се съдържаше това подхвърляне, аз, вече порядъчно изморен от писане и от други занимания пред компю-търа (беше станало някъде към 11.30 часа, а аз сядам сутрин на компютъра от години винаги в 5, това утринно време ми е време-то за най-пълноценна работа), та значи към 11.30 тръгнах да се разхождам; пак реших да ида пеш до центъра на Пловдив, там имах работа, това е около час спокойно ходене, както аз обичам да ходя – и както ми препоръчват лекарите (заради пробле-мите ми със сърцето). Спокойното ходене на чист въздух е нещо като балзам на сър-цето, знайте го това от мен, много е хубаво и полезно. Е, аз тръгнах по обичайния си марщрут. Слънце, чист въздух, природа в парка, чудесно е, нямам думи!

Някъде към половин час след като беше започнала разходката ми на едно място, съвсем внезапно, се... спънах в една издатина на иначе равната пътна настилка и (понеже много често слагам ръцете си на кръста, в популярната стойка "а ла Наполе-он", така, кой знае защо, ми е най-удобно да си държа ръцете!) и поради това, че ръцете ми бяха отзад на кръста, почти не можах да реагирам при падането, е, рефлекторно донякъде се подпрях с ръцете, но не както трябваше да бъде ако ръцете ми бяха съв-сем свободни; усетих в този момент, че падам първо на коленете, но понеже почти не можах да се задържа с ръцете, усетих в един момент че се ударих в корема, а най-накрая (и това беше всъщност най-лошото!) в последния етап на падането жестоко се ударих в брадата, да, директно в настилката на тротоара! Всичко стана за секунда-две-три най-много. Усетих болка, ченето ми (пак добре че е било затворено и стиснато та не прехапах езика си!) изтрещя, помислих, че съм счупил зъби, оказа се, че даже не съм си повредил и протезата, но наистина пада-нето беше много лошо и неприятно. Ще

каже някой – голяма работа, ударил си се, защо сега ни занимаваш с глупости?! Да, обаче преди две години паднах в банята, подхлъзнах се, ударих си главата много лошо в стената, в резултат на което се получи мозъчно сътресение, обилен вътре-шен кръвоизлив (заради антикоагулантни, пречещи на съсирването на кръвта хапчета, които пия за сърцето), накрая се стигна до тежка операция по изваждането на хематом от черепа, от която, слава Богу, някак оце-лях (заради проблемите ми със сърцето за мен за крайно рисковани каквито и да било операции с прилагане на упойки). Е, пазих се след операцията две години, опазих се да не падна, но ето, вчера, паднах, и то пак си ударих главата, ударът беше силен, но в брадата, ще приложа снимка, да видите къде се ударих. Дали този удар е предизви-кал някакво сътресение на мозъка и нов кръвоизлив не зная, това ще се разбере скоро. Днес-утре ще ида да ме види лекаря.

Е, станах някак след падането, оказа се, по някакво чудо, че нямам никакво счупване, нито на ръка, нито на друго място, имам само страшно болезнени натъртвания на китката, на коленете, и ето, даже на брадата! Важното е обаче да няма вътреш-ни поражения на главата ми – щото тя, всъщност, ми е, така да се каже, най-важният "инструмент". :-) Абе на кой ли толкова пречи моята глава, че ме е проклел все да падам на главата си?! Дали някой някаква... магия не ми е направил в тази посока, подхвърлям и това, щото прекалено много станаха тия падания напоследък. Абе аз съм човек на 56 годинки, до падането преди две години никога не си спомнял да съм падал и да съм имал някакви пораже-ния от падане, то всеки е падал, особено зимно време, но при мен тия падания станах при крайно странни условия, нещо има в тях, което не е обяснимо по обичайния начин. Нарочно пиша така, щото ще ви разкажа и още нещо, което ще доподреди пъзела.

Преди месец, месец и нещо, в най-тежкия период на съдебните дела, които водя, на единия от моите адвокати за кратък период му се случи също да падне, и то доста тежко, с пукнати ребра, и то пак при подобни напълно ирационални, непостижи-ми за ума обстоятелства. Значи ето, и той падна и то на два пъти, аз, въпреки че след онова опасно падане, заради което едва не си отидох от този свят, много се пазех, но ето на, вчера не се опазих и пак се ударих по най-опасното място - главата. Имам чувство, че на някакви сили много им пречи нещо моята глава, проклятие ли имам, силна негативна енергия ли ми изпраща някой, урочасване ле е, не зная, не мога да си го обясня, но ето, факт е, пък всеки нека да си го тълкува според акъла – и според ценностите.

Аз съм философ и имам твърде разбирания по тия въпроси, които сега тук

не мога да излагам. Не съм суеверен, вяр-ващ в Бога човек съм. На Бога залагам, не на някакви бесове. Дали има бесове и що е бяс друг път може да пиша, ако имам време и настроение. Да, има бесове, и то най-различни. Има и духове. Що е дух е друга голяма тема. Нямам предвид призраци, но нещо подобно има. Да не задълбавам ,че темата е интересна и голяма.

Та след малко за първи път в пре-даването си ще се появя... небръснат, едно, че не ща да закачам болезнената раничка на брадата, второ – за да не ми личи чак толкова тя. Мислех да сложа лейкопласт, но се отказах, още повече бие на очи. Аз иначе поне за по-официални изяви винаги се бръсна, ето, даже и тия седмици, в които съм в траур заради починалия ми брат, се наложи да се бръсна. Но този път ще се появя на екрана небръснат, таман като... Бойко Борисов. Предупреждавам, правя го не за да се правя на пич, а защото ме боли брадата от падането, не ща да пипам рана-та и пр. Това е.

Ставам. Вчера между другото нау-чих нещо невероятно, но за жалост изглеж-да е истина: че сред "възмутения сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив се била про-веждала, представяте ли си, подписка сре-щу... решението на Окръжния съд, с което се отменя заповедта за моето уволнение като преподавател по философия и граж-данско образование в това училище и моя милост се възстановява на предишното работно място. Звучи като пълна фантасти-ка това известие за подписката, но получих потвърждение от няколко достоверни източ-ника, дето се казва. Дали има някаква мис-тична връзка между силния нескриван нега-тивизъм у някои среди по адрес на моята скромна персона и моето тъй странно пада-не вчера, при което едва не си разбих зъби-те (а дали имам увреждане и на съдържа-щото се в черепа е отделна работа, то ще се разбере скоро!) - да дали има някаква ирационална връзка между двете събития нека всеки съди сам, според своя си ум. Аз имам мнение и разбиране, но сега нямам време да кажа аргументирано какво мисля и защо така мисля. Темата обаче е интерес-на. Някога ако имам време и настроение може да пиша по нея. Но не обещавам. Това са сложни въпроси.

Хубав ден ви желая! Пазете се да не падате – и в буквалния, и в преносния смисъл. Някои падат буквално, удрят си колене, лакти, брадички, други падат инак, морално, личностно, духовно, както си иска-те може да пада човекът. Кое падане е по-страшно пак решавайте сами, оставям ви да решавате пак сами. Чао и до скоро, че за-къснях вече! ПРЕДПРАЗНИЧНО ЧЕТИВО ЗА Г-Н МИ-НИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО – И ЗА ОНИЯ БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ, НА КОИ-

48 ТО ПОНЕ МАЛКО ИМ ПУКА ЗА ТОВА КАК-ВО СТАВА С ДЕЦАТА ИМ В УЧИЛИЩЕ! четвъртък, 14 май 2015 г.

Получих на имейла една потреса-ваща статия, написана от действащ учител, който ме помоли да я публикувам в блога си, да й дам гласност във фейсбук, да я разпространя и чрез списание HUMANUS или както другояче намеря за добре. Авто-рът ме помоли да не обявявам името му. Моля всички, които прочетат тази статия, да я препоръчат на приятелите си – та тя да стигне до колкото се може повече хора. Благодаря за което! Горчивата истина за българското училище не бива повече да бъде крита или пък захаросвана...

ПОМОЩ, УЧАТ МЕ!

Българските деца стават все по-неграмотни през последните години. Дори аз като учител не вярвах на тези статистики, но през последните две години се убедих в тях. Мога да установя повече от проблеми-те, довели до това ужасно за държавата и бъдещето на децата състояние, но открове-но заявявам, че се страхувам. Опасявам се, че след разкритие на детайли от „кухнята" на едно обикновено средностатистическо българско училище, бих останал без работа. Затова под статията ще се подпиша като български учител, а не с името си. Смятам, че ще ми бъде простено от читателите.

1. Най-големият проблем на бъл-гарското училище е НЕГОВОТО РЪКОВОД-СТВО, в лицето на Директора, заместниците му и счетоводителя. В момента 95% от Директорите на училища в България са номенклатурни кадри, назначени от една или друга политическа партия. Изключения-та се отнасят до роднини, приятели и пр. приближени до инспекторати или общини. Когато един такъв директор започне да „ръководи" училището, той се обгражда с послушни помощници и кадърен счетоводи-тел, който да манипулира разходите така, че на отчетните събрания пред колектива нищо да не става ясно на учителите и служещите в учебното заведение. Кражбите стигат до стотици хиляди лева на година, а способите за осъществяването им са много. Едно просто сравнение между две училища, където учителите получават около 500 лв. месечна заплата, но едното училище е с 500 ученика, а другото с 1000, би показало ясно колко голям крадец е директора на второто

училище. Методите за кражба с тайни и явни конкурси за фирма, зареждаща закуски на децата от началния курс, фирми, извър-шващи ремонтни дейности, фирми, обза-веждащи интериора на училищата, та дори и енергодоставчици, погодили се с директо-ра да се отчита завишено потребление на енергия, газ или нафта, са само част от начините за ограбване на средствата, пре-доставени за образование на децата ни. Очевадният проблем в тази ситуация е, че училищните директори на практика са ПО-ЖИЗНЕНИ феодали, защото нямат мандат и всичко в училището зависи единствено и само от тях. Те могат да бъдат отстранени само при изключителни случаи от работа – явна лудост, поредица обществено значими гафове или грандиозен скандал, отразен от медиите. Поради тази причина те се обг-раждат с екип от свои подчинени, които ги подкрепят, за сметка на по-високото дифе-ренцирано месечно заплащане. Тук влизат и определен брой от учителите, които просто донасят за своите колеги, които са най-слабите специалисти в училище, но за сметка на това вярно подкрепят корумпира-ния си ръководител. Така положението в едно училище е овладяно от Директора и той може да коли, да беси, и да си развява байрака както си иска. Добрите учители виждат всичко, но няма как да реагират, защото и при най-малкия протест, ще бъдат изхвърлени от работа. И ТУК ВЕЧЕ идва втория проблем!

2. Кадърните учители, които могат да научат децата не само на предмета, който преподават, но и на много други доб-родетели, свеждат глави и се предават. Те не могат да се борят с корумпирания и крадлив директор, нито с групата доносници край тях. Не им остава нищо друго освен да махнат безпомощно с ръка и да започнат да преподават в минимума, който се предвиж-да по предмета им. Още повече, че голям брой от родителите на мързеливите учени-ци оказват непочтен натиск върху тях за по-високи оценки или оправдаване на отсъст-вия. Така вместо можещият учител да рабо-ти с желание и да получава съответно въз-награждение, той бива пренебрегван от ръководството и снижава нивото на собст-вената си работа. От това най-вече страдат децата, особено тия, които действително се интересуват от предмета.

3. Училищните синдикати в пове-чето случаи са формални организации, които нито подкрепят в нужда своите члено-ве, нито се борят срещу нередностите там. 99% от учителите членуват в КНСБ или "Подкрепа" само заради осемте дни платен годишен отпуск. Тъй като председателя на синдикатите разполага с привилегията да не бъде уволняван от Директора без разреше-ние на профсъюза, той ЗАДЪЛЖИТЕЛНО е човек на директора в това училище! На събранието, където е избиран той за пред-седател, се предлага от вече подготвените за това учители – доносници и по стара социалистическа традиция се избира с мнозинство. На читавите учители не остава нищо освен да сведат глави и да вдигнат ръце - за да гласуват за него. Затова в българското училище фактически СИНДИ-КАТИ НЕ СЪЩЕСТВУВАТ! Учителите нямат права и са превърнати в нещо като безмъл-вни и унизени роби.

4. В училищните настоятелства се избират подходящи за училищното ръко-водство родители на ученици. Те са близки до Директора и помощниците му и затова изпълняват редица дейности по оправдава-не на откраднати средства в училището. Те събират пари, те ги „отчитат" и оправдават, а на тях никой не им търси сметка накрая. Естествено децата на тия родители-настоятели разполагат с привилегировано положение пред съучениците си. Те имат само шестици, участват във всички форми на изява за училището и каквото и да сто-рят, биват оправдавани и дори поощрявани. Така се деморализират останалите деца от класовете и те от малки разбират, че СПРАВЕДЛИВОСТ НЯМА! Те просто се адаптират към условията на българското училище, а те са меко казано СКОТСКИ!

5. Унищожена е цялата ценностна система в българското училище! Не може учител, който е ощетен, пренебрегнат и смачкан психически, да учи учениците на това що е добро, що е достойнство, що е справедливо! Децата от малки разбират, че не положителните качества у един човек могат да му осигурят добро бъдеще, уваже-ние и просперитет. Затова те не се стремят да се учат и да правят добро, да бъдат човечни и пр., а гледат да се подмажат първо на учителката, после на директора

49 или някой от властимащите в училище. Така много бързо и без усилия биха получили нужната оценка или похвала. Създава се разделение между подрастващите, както по имотно благосъстояние, така и по прибли-женост до управляващите в едно училище. Това обезсмисля както образователния, така и възпитателния процес.

Огромната степен от думите, про-изнасяни в училище, са кухи, лишени от съдържание и най-вече са лишени от топ-лина, човечност иобич! Тоест са фалшиви и лицемерни, безсърдечни думи. По тази причина децата ни стават на пръв поглед безсмислено агресивни, поддават се лесно на дрога, алкохол и евтини удоволствия – вместо да се стремят към наука или разви-тие в някаква област.

С две думи, ако българското дете би могло да изкаже всичко, което му тежи в момента, то е: ПОМОЩ, УЧАТ МЕ!

Написа: Български учител (ПОСТСКРИПТУМ ОТ МЕН, АНГЕЛ ГРЪН-ЧАРОВ: Държа да уточня, че този текст не съм го написал аз. Но това не ми пречи да добавя, че в него по моя преценка в резюме е казана цялата горчива истина за българс-кото образование и училище, намиращи се в плачевно и катастрофално състояние. Да, това е една потресаващо откровена статия, казваща ни цялата горчива истина за тотал-ната катастрофа на българското образова-ние и училище.) ИДЕТЕ ГЛАСУВАЙТЕ В РЕФЕРЕНДУМА ЗА МАХАНЕТО НА ПАМЕТНИКА НА СЪ-ВЕТСКАТА АРМИЯ-ОКУПАТОРКА! четвъртък, 14 май 2015 г.

Хей, хора, комунистическо-рублофилските и пишман-менте-"патриотичните" сили окупираха подписката или "референдума" за демонтиране на паметника на съветската армия-окупаторка! Моля ви, ако сте българи, ако държите поне малко за нашето национално достойнст-во,идете и се подпишете, идете и гласу-вайте. А ето аз какво написах там след като гласувах:

Твърдо ЗА! Това е въпрос на наци-онално достойнство. Не може поробителите и окупаторите да бъдат наричани "освобо-дители", ние все пак е крайно време да престанем да бъдем нация, прославила се в

целия свят с малоумието си – и с ината си да вика на бялото "черно", на черното – "бяло", истината да смята за "лъжа", а лъ-жата – за "истина", доброто да възприема като "зло", а злото - като "добро". С тоя исторически инат доникъде няма да стиг-нем.

Време е да се засрамим за безха-берието си спрямо истински важното за живота на една нация – от което извират основанията й да се самоуважава поне малко...

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "ИСКАТЕ ЛИ ДА ПОГО-ВОРИМ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА НРАВИТЕ У НАС?" четвъртък, 14 май 2015 г.

Записът е не дотам качествен, тия дни ще сложа оригиналния файл (като го взема от телевизията). Приятно гледане все пак! Приятни размисли! НОВАТА КНИЖКА НА МЕЖДУНАРОДНО-ТО МНОГОЕЗИЧНО НАУЧНО-ТЕОРЕТИЧ-НО ИЗДАНИЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ Е ВЕЧЕ ДОСТЪПНА ЗА ЧЕТЕНЕ-ОНЛАЙН четвъртък, 14 май 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! НЕЩО КАТО АПЕЛ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРАЗНИКА НА БЪЛГАРСКАТА ПРОСВЕ-ТА, КУЛТУРА И ДУХОВНОСТ петък, 15 май 2015 г.

Корицата на новата книжка на HUMANUS – списанието за съвременно

образование, за насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. По-долу е корицата и на моето Помагало по вяра. И двете книжки вече са в печатницата и предстои излизане-то им от печат в навечерието на празника 24 май.

Издателят и главният редактор на списание HUMANUS и авторът на Помага-лото по вяра, именно моя милост, съм учител по философия и точно от година съм безработен, бях уволнен на 19 май минала-та година, предпразнично и то за отмъще-ние и за назидание, уволни ме една адми-нистраторка, която счете моите новаторски идеи и подходи в образованието за "вред-ни", уволни ме с гриф "негоден за система-та" и по този начин ми отне и преподавател-ските права. Сега по съдебен ред се опит-вам да си върна правата, да, това се случва в съвременна, европейска и демократична България: вярвали ли сте, че такива реци-диви на най-яростен комунизъм и на жесто-ка ненавист към другояче мислещата лич-ност са възможни в наше време?!!

Както и да е, факт е, че в момента останах и без средства за съществуване, в отчайващи условия обаче се боря да про-дължа издаването на списанията, които издавам от години (наред със сп. HUMANUS от седем години издавам и философското списание ИДЕИ, издавах ги предимно със скромните си доходи като учител). Та по тази причина ума не ми побира как ще платя на печатницата и списанието, и Помагало-то по вяра.

Пиша тия неща та ако някой има възможност и желание да го призова да помогне, да подкрепи финансово изданието на тия две издания.

Да, нека да ми се смеят злорадст-ващите, нека да определят това като "про-

50 сия", ако трябва и ще прося, но нямам на-мерение да капитулирам, да се откажа от това, което смятам, че съм длъжен да пра-вя, за което съм убеден, че е потребно най-вече на българската младеж, пък и на наро-да ни. НАЙ-РАЗЛИЧНИТЕ ОГНЬОВЕ, НА КОИТО СЕ ПЪРЖИ БЪЛГАРСКИЯТ ДАСКАЛ-СТРАДАЛЕЦ петък, 15 май 2015 г.

Продължавам да пиша своята по-редица от есета в навечерието на празника на българската просвета, култура и духов-ност 24 май. Вчера съдбата отреди един български учител (не съм аз, друг страда-лец от системата на образованието е, който обаче, понеже не желае като мен да бъде уволнен заради възгледите си, ме помоли да запазя в тайна името му!) ми изпрати чудесен текст, който не само публикувах в блога (виж: Предпразнично четиво за г-н Министъра на образованието – и за ония български граждани, на които поне малко им пука за това какво става с децата им в училище!), но и го изпратих на самия ми-нистър, нека да го прочете, нека да се поза-мисли по-сериозно; нещата винаги са доста по-тежки отколкото изглеждат от министерс-кото или чиновническото кресло (министър, между другото, означава служител, от ла-тински иде тази дума).

В Древния Рим министрите, за разлика от магистратите, били слуги на народа, на суверена. А през Средновекови-ето с думата министериал, на латински ministerium, означаващо служба, длъжност са били наричани служителите на краля или на едрите феодали. Тази справка не е съв-сем излишна, чини ми се. Понеже у нас народът масово възприема министрите за нещо като наши господари; не, това е щото у нас всичко се възприема наопаки на ис-тинското и на вярното, а истината е, че ние, гражданите, сме господарите, а пък минист-рите и най-вече тъй величавите чиновници по цялата йерархия под тях, представяте ли си, са наши слуги! Това особено трябва да се знае, ако трябва, ще го напомням по-често, та да влезе дори и в некои сякаш железо-бетонни комуноидни глави.

Да оставим обаче това настрана, мисълта ми беше, че бъдещата нова книга за ситуацията в българското училище и образование, сами виждате, сякаш наистина започна да се пише сама; аз от опит знам,

че не започне ли да се пише една книга сякаш сама, тя няма и изобщо да се напи-ше, но щом почне да се пише сама, тогава вече нищо не може да удържи написването й. Разбира се, ще събера на едно място всички тия предпразнични есета, посветени на образованието и духовните неща - и ще ги оформя като книга. Последният текст, който написах набързо вчера, беше със заглавието Някои падат буквално, удрят си колене, лакти, брадички, други падат инак, морално, личностно, духовно, както си искате може да пада човекът..., нека да стои заглавието му тука та да не го забра-вим. Всъщност, вече има и "по-последен" текст, ето този Нещо като апел в навече-рието на празника на българската прос-вета, култура и духовност, който ми хрум-на да напиша преди малко, написах го и го публикувах вече, той е във връзка с това, че от печатницата ми изпратиха да видя за последно как ще изглеждат кориците и на новата книжка на сп. HUMANUS, и на мое-то Помагало по вяра, те ще излизат от печат тия дни, а моя милост, авторът и издателят, няма никакви пари да им плати отпечатването! Да, в такова цветущо състо-яние сме ний, скромните, незвездни, невен-ценосни дейци на българското образование, просвещение, култура и духовност.

А празникът си иде, наближава. Малко повече от седмица остава до него. Не трябва да се бавя щото обещах доста неща, ето, работа ме чака тия дни. Странна работа е това, нали: уж съм безработен, уж съм без всякакви доходи, а се скъсвам от работа, от сутрин до вечер се трудя, а ни-какви пари при това не постъпват в джоба ми?! Има нещо сбъркано в тази държава, щото в същото време някои други, примерно чиновници от просветата (министерства, инспекторати, директори на училища) до-толкова умират от скука, че и краката под бюрата си да мърдат не им е вече толкова интересно, та по тази причина се занимават главно с изобретяването на какви ли не мерзостчици, да, умират от скука, ама зап-латите им редовно си постъпват в джобове-те, нали така?! А пък тия, дето работим истински или нищо не печелим, или пък им подхвърлят някакви мизерни трохи. Няма що, много умно е строена нашата бедна държавица, тя и затова не просперира де, ама и това е съвсем друга тема.

Вчера в предаването "На Агора-та...", което водя по Пловдивската общест-вена телевизия – аз наистина съм много опасен и вреден човек, не мирясвам, за мен не уволнение, убиването ми е малко, толко-ва съм вреден! – разговаряхме със зрители-те по темата "Искате ли да поговорим за състоянието на нравите у нас?". Ако имате време можете да го видите, доста неща се очертаха и там като проблеми. Хубаво е да се разговаря, винаги като се разговаря истински, се раждат някакви ценни идеи в главите на разговарящите.

Мен затова и ме уволниха от училището, в което работих в последните 14 години, всеки ден разговарях с учениците по най-важните, по истински важните въпроси, и ето, понеже станах крайно опасен човек, дето "мъти главите на младите" да мислят, органите на държавата се намесиха и ме посекоха. Откъде-накъде младите ще мис-лят, къде дават така, никакво мислене, то всичко си е вече измислено, от нас, тава-ришчи, се иска само да ръкопляскаме на това, което властта е постановила за "един-ствено правилното"! Както и да е, та мисъл-та ми е, че съвсем правилно бях уволнен, ако се допусне толкова вредни хора като мен, дето помагат и учат младите да мислят да си развяват байрака, то за миг ще рухне цялата образователна система, построена на принципа на немисленето, на тъпченето на личността, на мачкането на личностите, на смазването им, я ги виж ти, за личности ще ми се мислят те, откъде-накъде?!

Длъжен съм да спомена повече ка-то куриоз, че предпразнично в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което ме уволниха, се занимавали със събирането на подписи под обръщение, с което, видите ли, се ос-порвало решението на Окръжен съд, който отмени заповедта за моето уволнение и ме върна на работа! До мен достигнаха сведе-ния, че една леко накуцваща фенка на директорката, учителка на преклонна пен-сионна възраст, естествено, обикаля от човек на човек и го увещава да подпише петицията! Какво ще кажете, а, Кафка ряпа да яде: какво са неговите романи пред чудатостите на съвременния ни български живот?! Не, не се майтапя, истина е, отбе-лязвам този момент тук само за историята, не за друго. Нека да знаят потомците ни какви сме биле ний, техните предци от второто десетилетие на XXI-я век след Христос, какви чутовни подвизи сме прави-ле!

Майчице, колко работа ме чака, ето какво обещах: Ще опиша идеалните типови продукти на образователната ни система – на учителите-възпитатели, на учениците, горките и, накрая, на тъй обаятелните български училищни дирек-тори-меринджеи!!! Дали да запретвам ръкавите и да се зафащам да пиша – или днес все още да позакръгля уводните, въ-веждащите акорди, пък от утре, живот и здраве да е, да започвам да пиша стара-

51 телно по темата си?! Или да не се офлянк-вам повече и да започвам да пиша, а?

Добре, почвам. Вече сериозно поч-вам. Майтапите няма да ми помогнат. Но и аз душа нося де. На моменти ми се иска да се полигавя и да си почина малко. Дали пък да не отложа началото на писането на се-риозното за утре?

От учителите ли да почна или от учениците? Имам предвид описанието на т.н. идеални типове. Или да почна от описа-нието на "меринджейското тяло", да се опитам да представя най-напред неръкот-ворните образи на българските училищни директори, които нито едно изкуство не може да превъплоти в цялото им обаяние?! Милион пъти съм се чудил откъде система-та успява да изкопае толкова пълнокръвни... шматки, идиоти, шемети, чешити, маниаци и так далее, които туря за директори на бъл-гарските школа, да, подобни шматки, идио-ти, шемети, чешити, маниаци и т.н., каквито образователната система успява да изкопае отнякъде, неизвестно откъде, нито едно човешко въображение, да ме прощават колегите Достоевски, Шекспир, Кафка, Дан-те, Бекет, Йонеско, Джойс, Пруст и т.н. не може да си представи, камо ли пък да изоб-рази в слово! Тъй че аз, мили ми читателю, треперя сега от творческа немощ, как да е възможно с тъй скромните си възможности да изобразя и превъплотя в слово този по начало неизразим в цялата си пищност човешки - "Човешки" ли рекох?! Аз май хептен не зная вече какво приказвам! - матр`ьял?! Не, това не е възможно да се изобрази в цялото му богатство, а аз изоб-що не страдам, както забелязвате, от някак-ва самонадеяност да смятам, че мога да изпълня тази непосилна за къде-къде по-мощни таланти и гении даже: да се опишат и представят странностите, табиетите, цялата онази неръкотворна способност на българския школски директор да сътворява какви ли не идиотщини и щуротии, е задача, непосилна даже за гения на Омир! Та аз ли ще се нагърбвам с нея, откъде-накъде пък аз да съм този страдалец, спрямо когото и мъките на Тантал, и страданията на Сизиф, и... стига толкова де, са направо несравни-ми! И понеже този велик предмет – психоло-гията на българския училищен директор в цялата й абсурдност като най-сполучлив продукт на тъй уродливата образователна система! – наистина съвсем не ми е по силите, дали да не се захвана с нещо зна-чително по-нормално и човешко, а именно с описанието на психологията на типовия български учител?

Ох, и тук нещата са много тежки! Българският училищен директор наистина е най-сполучливият продукт на така уродли-вата българска образователна система, а пък българският учител е най-унизеният, най-смачканият продукт на същата тази толкова уродлива система: ох, сърцето ми се къса като си представя до какви страшни

нравствени и човешки падения е принуден да стига българският учител в своята все-кидневна битка за оцеляване! Аз много пъти съм писал за съдбата на учителя у нас, тъй че в книгите си за образованието почти всичко съм вече казал, тук ми се налага в резюме да изнеса отпред най-важното, онова, което като рисуването на умелия художник може с няколко подходящи мац-вания с четката да очертае истински значи-мото, смислово наситеното в образа му. Но и тук се искат съответните умения, аз не съм нито Микеланджело, нито Рубенс, нито Рембранд, от рисуване хептен пък не раз-бирам и изобщо не умея, да де, аз метафо-рично се изразих, ето, сега си страдам заради пустата метафора!

Българският даскал, следователно, се пържи на най-различни огньове: брутал-ната инвазия на министерските чиновници с техните идиотски директиви и набезите на копоите-инспектори, дето като цербери бдят за спазването на директивите, да не гово-рим за всекидневния терор и тормоз от страна не великите шампиони по всякакви издевателства над горкия учител, имам предвид идиотщините на преките началства на учителите, именно моите любимци учи-лищните директори. После поред иде огъ-нят, който пържи българския учител от другата му страна, именно пълното безраз-личие на масовия български родител спря-мо съдбата на собствените му деца, нима някой масов български родител се е обезпо-коил изобщо от това, че детето му всеки ден е в месомелачката на жестоката система?! Нееее, нема такова нещо, масовият българ-ски родител даже се радва, че системата всекидневно се гаври и тормози детето му, щот този масов български родител отдавна вече сам е продукт на същата тази система, така че той обикновено си живее с предста-вите, че колкото повече мачкаш и газиш една личност, особено ако е млада, толкова "по-истински човек", видите ли, щяло било да стане един ден детето му! Глупости на търкалета, ще стане човек ама лани, никога няма да стане човек и личност детето му ако бъде прекършено веднъж в най-решаващите за оформянето му години докато е в училище.

Та значи масовият малоумен бъл-гарски родител иска от масовия български учител да мачка детето му зверски, да го

тормози, да съсипва живота му със стаха-новски размах – и тогава е съвсем спокоен. Масовият български малоумен родител си мисли, че училището е нещо като казарма, а учителите са именно фатмаците, дето требе да мачкат безпощадно детето му, с оглед некога да било станело, видите ли, човек! Според представите на тази масова казар-мена представа за училището, дето е вко-ренена във всяко българско средностатис-тическо сърце директорите са нещо като... капитани или майори, които требва да гон-кат, да мачкат, та тъпчат, да тормозят учи-телите, сиреч, фатмаците, фелдфебелите, старшините де, санким, да се гаврят с тях колкото им душа иска - с оглед на това озлобените и подивели от толкова много училищен идиотизъм учители да станат същински сатрапи, които без капчица свян да мачкат децата им - докато от тоз "матр`ьял" не станат именно некакви тухли, с които, видите ли, ще изградим един ден стената на будущий дворец на нашето народно добруване (в което ще се скъсаме тогава от игра на казачоци, на кючеци, на ръченици, на гюбеци и прочие!).

На следващо място българският масов или типов учител се пържи всеки ден на оня огън, който може би е и най-жестоко парещ: подивелите и оскотели от толкова много агресия спрямо тях ученици виждат в тъй смачканата отвсякъде и унизена фигура на масовия типов български учител подхо-дящия обект, на когото могат да си отмъстят поне малко за всичко, което тям са причи-нили. Аз няма тук да описвам всекидневните и безкрайни жестоки войни между учители и ученици, които се водят из българските школа, от които може да се изправят косите на всеки нормален човек; и понеже думите са слаби да опишат идиотщините на тази битка, ето ви запис на само една типична сценка, която е заснета в едно пловдивско школо, ето, порадвайте се малко за да разберете за що става дума, ако сте имали добрината да се правите на изоглавени и да се преструвате, че не знаете за какво си позволявам да говоря:

Или това вижте, ако повече ви ха-ресва, примерно:

52

Сфанахте ли сега за що става ду-ма? Това е една общо взета всекидневна картинка из българските училища, вие не вервайте на отчетите на тъй лъжливата българска образователна администрация, твърдяща, че на фронта на вечната война между простеещите агресивни нашенски ученици и опитващите се да ги озаптят някак български учители всичко било, види-те ли, спокойно, глупости, изобщо не е спокойно, ама само дето се трае по този тъй неудобен въпрос. И траят си най-вече учи-телите-страдалци, те непременно са стра-далци - стига да не са се до такава степен изродили, че да са станали същински уроди; и тъй, ето двата основни идеални типа на българския учител в наши условия:

А.) Авторитарен учител-урод, действащ според всички предписания на системата, който без жал и колкото се може по-гадно, направо садистично, перверзно и префинено мачка и тормози учениците: това е типът на т.н. "добър учител" и

Б.) Учител-страдалец, който си е позволил в ужасните условия на българско-то школо да запази нещо от човечността си, поради което нему отмъщават всички, като се почне от подивелите ученици, мине се през видиотените родители и през издава-телствата на нашите любимци, тъй шемет-ните училищни директори, които успяват всеки ден да измислят все по-нови и нови идиотщини, с които да тормозят и ученици, и учители, та се стигне до тъй величавата министерско-чиновническа бюрокрация, която, заела позата на олимпийски божест-ва, гледа тоз театър на абсурда и се радва с някаква извратена, изцяло нечовешка пер-верзна радост! Да не пропусна да отбележа, че учителят-страдалец, успял в условията на безчовечната система да запази нещо от човечността си, обозначава типа на т.н. "лош учител" според предписанията и догмите на вездесъщата идиотска образо-вателна система, в която всичко е таман наопаки на както трябва да бъде.

В.) Смесен тип, който е още по-нещастен и от първите два, и още по-мачкан отвсякъде, да го наречем този тип шизофренен, щото личността наистина му е разцепена, той има две личности, инак казано, общо взето няма никаква личност...

Това като че ли е всичко, а, какво ще кажете? Ето и като допълнение една илюстрация на казаното, която вчера сами-ят живот – този велик чародейник! – успя да ми даде наготово: Прочувствен диалог с една защитничка на министерско-директорската бюрокрация, довела бъл-гарско образование до пълен банкрут и тотална катастрофа. Още доста може да се пише, но началото вече, слава Богу, го турихме. Ох, да си поема малко дъх, че се изтощих: аз съм болен човек, трябва да се щадя поне малко, да си почина ми се ще вече!

Хайде за днес стига, а? Спирам. Щом усетя, че почне да ми писва, спирам да пиша. Писне ли му на човек да прави нещо разумно е да спре, щото като ти е писнало вече – тогава нищо свястно няма да напра-виш или да създадеш. В българското учи-лище затова нищо свястно общо взето не се случва – защото на всички им и писнало от това, което ги тормозят и насилват да пра-вят. И което изобщо и по начало е негодно за нищо. Както и да е. Та значи не правете нещата, които са ви писнали, опитвайте се да правете винаги нещо ново, вълнуващо и вдъхновяващо! И почнете ли да правите нещата по такъв начин, работите ви ще потръгнат. Нека това да е моето пожелание към вас от днес. Бъдете здрави! Хубав ден на всички! Чао и до скоро, пак ще се срещ-нем скоро и ще продължим търсенията си, здраве да е само! ПУТИНСКА РУСИЯ, СЕВЕРНА КОРЕЯ И НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ГЕР-МАНИЯ петък, 15 май 2015 г.

Путинская Россия, Северная Корея и нацис-тская Германия. Russia, North Korea and the Nazi Germany. Публикация на Pavel Gintov ПУТИНСКИЯТ НАЦИОНАЛ-КОМУНИСТИ-ЧЕСКИ ДЕБИЛИЗЪМ ВЕЧЕ ПРИЕМА ВСЕ ПО-УРОДЛИВИ ФОРМИ петък, 15 май 2015 г.

Мда. Некоторых вещей в этой жиз-ни я не понимаю совсем.

Pavel Gintov B. B. KING, ЛЕГЕНДАТА НА БЛУСА, УМРЯ – ПОКЛОН! петък, 15 май 2015 г.

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г. Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!