ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 16, Год. VII, 2015, 15 Август, Събота, Ц. 2 лв.

Напоследък един, с извинение, най-виден "мно-гоучен професор" се самообяви за нещо като върховен жрец на нацията и провъзгласи, че сме щели били да се оправим, по думите на петричката врачка баба Ванга (Бог да я прости!), едва когато възстановим всички "държавни църкви"; същият самозван жрец обяви, че главният опра-вяч на нацията Бойко Борисов требвало да биде полят със "свещена вода" от току-що, за късмет, бликналия бунар в църквата в Плиска – и едва тогава оправянето на държа-вата и нацията щяло било да даде първите си зрими пло-дове.

Премиерът на злощастната ни държавица пък, който е известен между другото и с това, че постоянно носи завързан червен конец на ръката против уроки, взе, че отиде до бунара и се остави да бъде полят със "свеще-ната вода", нещо повече, той сам поля други министри, от което съдим, че България веке просто нема начин да не се оправи.

Кметове почнаха да правят магии, т.е. да ръсят пътищата със захар, с надежда евентуално дупките по тях да се оправят сами и също така, видите ли, да се намалят катастрофите – та като се развали проклятието евентуално да престанат жертвите от войната по пътищата. (Следва на 2-ра стр.)

Жюстин Томс е написала на страницата си във фейсбук нещичко, което

ме подбуди да се изкажа, да кажа аз как възприемам нещата, и то по най-важните по моя преценка въпроси; ето нейното изказване, а пък по-долу можете да проче-тете какво аз сметнах за нужно да кажа в тази връзка:

Явно сме далеч от цивилизовани, щом избиваме масово децата си по пътищата... Явно законът е слаб и МВР е слабо и всички сме безсилни пред това безумие. Но решение трябва да има. Крайно време е да има. Без отлагане. Не утре, днес!

Моят коментар е следният: Между другото съм длъжен да подхвърля, че решението на проблеми, ко-

ито по същество са нравствени, възпитателни, дълбоко екзистенциални, т.е. са свързани с това как възприемаме другия човек, как разбираме живота, какви цен-ности имаме, колко струваме като личности и прочие, та решението на всичките тия по същество най-човешки, сиреч философски въпроси не може да се очаква от някакви магически или чудодейни парламентарни закони; не от държавата, и – опазил ни Бог! – не от МВР можем да чакаме решението на всичките тия проблеми. Коварна утопия е да чакаме държавата или премъдри управници да решат без нашето участие всичките тия пробле-ми.

По същество е потребна коренна промяна на съзнанията на човеците, живеещи в мястото, наречено България, а това не става, не може да стане със закон, с указ или с директива. Единственият начин да се случи такава коренна промяна в душите на съвременниците ни е ясен: просвета, духовно, проникнато от духовност и от личностност образование. Съдбовно потребно ни е съвършено ново, свободолюбиво, модерно, т.е. личностно ориентирано образование на младите и т.н. (Продължава на 2-ра страница)

ПРОМЯНАТА, РЕФОРМАТА В СЪЗНАНИ-ЯТА, В ДУШИТЕ Е НАЙ-СЛОЖНА И ТЕЖ-КА, НО ТЯ Е КЛЮЧ КЪМ ВСИЧКИ ДРУГИ РЕФОРМИ И ПРОМЕНИ

А това нещо също не може да ста-не с магическа пръчка, държана от чудодей-ната държава или от премъдър оправяч на нацията, не може да се случи единствено със закони или директиви, а се налага пре-дизвикването и подбуждането на едно ши-роко човешко и също така гражданско дви-жение; другояче казано: от всички нас зави-си тази най-главна реформа и промяна, именно реформата на собствените ни души.

Всеки трябва първом да се погри-жи за спасението на собствената си душа, за промяната в собственото си съзнание, а на тази база, като почне да се случва това, той ще почне да увлича и други, именно близките си, приятелите си – и ето, така ще се задвижи тъй потребната ни и съдбовна промяна. Една отделно взета и по новому мислеща, също дейна личност е тъкмо моторът, двигателят на така потребната ни промяна в общността. Не "всички вкупом", "наведнъж", "в строй" и пр. ще вървим към промяната, а всеки ще върви по собствен път към нея, или ще помага, или ще пречи, съобразно съзнанието и разбиранията си. Промяната, реформата в съзнанията, в душите е най-сложната реформа и промяна, но тя е ключ към всички други реформи и промени; без нея нищо няма да се получи от тъй дългочаканите и неслучили се още епохални наши реформи и промени.

Този е начинът. Този е и пътят. От теб, от отделния човек, от конкретния мис-лещ и търсещ истината за живота си инди-вид зависи всичко в този свят и живот, раз-бираш ли? От теб, от мен, от оня там навъ-сен човек, стоящ до нас, от всеки един от нас, поотделно и заедно, зависи промяната. От личността – отделната, търсещата, стремящата се, активната, непримиряваща-та се, борещата се, влюбената в свободата и в правдата на живота личност – зависи всичко на този наш свят и в този наш живот. ДИАГНОЗАТА Е: ПРОГРЕСИРАЩО ДЕБИ-ЛИЗИРАНЕ НА НАЦИЯТА

Целокупната ни нация пък, забе-лязвам, сякаш не прави друго освен усърд-но да търка с монета билети от национална-

та лотария; да, пред всеки павилион на "Лафка" и където се сетите другаде се про-дават такива билети и там човек може да види малоумници, усърдно търкащи с моне-та билетите от лотарията, надявайки се да ударят некой и друг милионец, та да се оправят веднъж-завинаги – а пък комшиите нека тогава да мрат от мъка и от завист! Пълно е у нас с врачки, с ясновидки, гада-телки, магесници и пр., които даже от теле-визионните екрани ни вещаят пълно опра-вяне, решаване на всички проблеми, разва-лят усърдно магии, пророкуват успехи и просперитет, личен и обществен...

Да продължавам ли още? Има още много признаци за оскотяването на нацията ни. Но вие си ги знаете, предполагам. Какво да прави нормалният човек в такава една сюрреалистична, абсурдна, лудешка обста-новка? Ами как какво – да бяга от лудница-та, какво друго да прави нормалният човек? Ето защо и толкова народ избяга, ето защо и свестните сред младите търсят трескаво начин да се отърват от очертаващия се кошмар.

Моята диагноза е: прогресиращо малоумие на нацията. Всички признаци и симптоми са налице, вие нима не ги забе-лязвате? ДА СЕ БУДИШ С ЖЕЛАНИЕТО ДА ЖИВЕ-ЕШ И ДА БЪДЕШ ЩАСТЛИВ

Казвам се Михаела Тимофеева, (почти) на 15 и уча в ЕГ „Пейо Яворов“, гр. Силистра. Малко неща обичам повече от това да чета и да пиша, без значение дали поредният пост в блога или нов разказ. Литературата ме е оформила като личност, заедно с всяка секунда, която съм прекара-ла в обсерваторията, защото любовта ми към астрономията никога няма да угасне, и с всеки заснет кадър, защото ми харесва да бъда фотограф-аматьор.

Сегашният ми блог: http://polqots-lunchogledi.blogspot.com/ е на малко над година, но идеята да имам платформа, където да споделям, ме преследва от вече три години. И ето така разбрах, че няма нищо по-прекрасно от това да поддържам блог (и да развивам личната си библиотека, разбира се.)

Миналата година участвах в пре-дизвикателството #100happydays – едно от

най-добрите решения, които някога съм взимала.

Тръпка е, и то страхотна – сто дни подред да се будиш с желанието да живееш и да бъдеш щастлив, без значение дали щастието ти е чаша бира или последния филм, който някога ще гледаш в кабинета по немски, защото вече няма да учиш в това училище. Животопроменящо е. Оценяваш всичко малко повече от преди. (ОЩЕ >>>) ОТ ПРОТЕСТА НА ГРАЖДАНИТЕ СРЕЩУ ГАВРАТА С ИЗБИРАНЕТО НА МАЯ МА-НОЛОВА ЗА ОМБУДСМАН

Жюстин Томс сподели снимка на ДЕ-ОС\DEOS.

И днес валя, като на 13 юни преди две години. Но нас дъждът не може ни уплаши, имаме дълъг стаж. А след това небето бе в розово.

Препоръчвам ви да прочетете неп-ременно и ето това: Когато нещата изг-леждат зле, автор: ДАНИЕЛ СМИЛОВ ЛОВНИЯТ СЕЗОН ЗА ДАЛАВЕРИ Е ОТК-РИТ И ТОЙ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ЧАК ДО СЛЕДВАЩИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБО-РИ

В едно от най-знаковите си реше-ния – Bucкley v. Valeo (1976 г.) американски-ят Върховен съд стига до извода, че не само корупцията, но и това, което изглежда като корупция е проблем за демокрацията. Ако хората възприемат нещо като корупция, тяхното доверие в политическия процес се изпарява. Затова държавата трябва не само да се грижи за реалността, но и за нейното възприятие, за отношението на хората към политиката.

Българският парламент – и управ-ляващите по-специално – са на път да загърбят окончателно това златно правило. А нарушителите му не ги чака нищо добро. Нагледахме се на решения, които нямат нормално политическо и институционално обяснение. Когато се натрупат много такива действия – които със сигурност изглеждат нередно, а някои от тях най-вероятно и са такива – хората започват да се съмняват във всичко, което политиците вършат. Ето един списък от политически ходове, които изглеждат много зле:

1) Да настояваш, че г-н Искров трябва да подаде оставка заради провал в своята работа и да преназначиш неговите подуправители – т.е. неговия екип – в БНБ. Т.е. да твърдиш, че Искров носи „морална отговорност“ за КТБ и да оневиниш подуп-равителите му от такава отговорност, макар че те са били част от Управителния съвет и са вземали ключовите решения по отнемане на лицензи на банки, изслушвали са на всеки три месеца доклади на „надзора“, трябвало е заедно с гуверньора да създадат работеща и ефективна система на вътре-шен контрол в БНБ и т.н.;

2) Да преназначиш подуправители-те с мнозинство ГЕРБ-ДПС, без да отчиташ аргументираното мнение на коалиционните си партньори. Само това действие е доста-тъчно да вдигне червения флаг за фрапант-но противоречие с политическата логика;

3) Да назначиш Мая Манолова за омбудсман. В крайна сметка, омбудсманът трябва да е човек с ясна и достойна граж-данска позиция. При г-жа Манолова поне единият реквизит обикновено липсва;

4) Да обещаеш на хората рефе-рендум и след това да не им го дадеш без аргументи или дори с комични и подиграва-телни такива – като историята с развалени-те пултове, например;

5) Да напишеш доклад на парла-ментарна комисия за КТБ, в който няма дума за г-н Пеевски, има една дума за про-куратурата, и в който се оказва, че КФН не носи никаква отговорност за източена банка, листвана на българската борса. Банка, имаща и един куп дружества, също търгува-ни там. Оказва се, че на въпросната наша борса може спокойно да присъства „финан-сова пирамида“ без КФН – „регулаторът“ – да разбере или да носи някаква отговорност за този свой пропуск. Както биха казали от ДПС – аферим на такъв доклад, евала на такъв регулатор...

Многоточието не е случайно – това са само най-ярките примери. Тяхното нат-рупване говори за сериозна загуба на при-личие. Като че ли водещи политици са ре-шили, че вече всичко става възможно – общественото внимание е приспано, няма добри и лоши. Ловният сезон за далавери е открит и той ще продължи чак до следващи-те парламентарни избори. (Прочети ДО КРАЯ)

РУСИЯ – САМА ПРОТИВ ЧОВЕЧЕСТВО-ТО, РУСИЯ – САМА ПРОТИВ ЧОВЕЧ-НОСТТА!

Конец вето: Россия — одна против чело-вечества, — российский блогер

Не всем в России, возможно, в полной мере понятно, что сегодня произош-ло в Совбезе ООН. А произошло вот что. Без лишних слов. В сухом остатке.

Россия – одна против человечест-ва. Россия – одна против человечности.

Россия – страна, поставившая се-бя в глазах всего мира на одну доску с ИГИЛ. С теми, кто считает, что имеет право убивать людей просто так.

К большинству россиян в силу ясных причин осознание сегодняшнего страшного общенационального стыда при-дет позже, но придет обязательно. Не знаю, был ли в истории России более позорный момент. На моей памяти не было.

Сегодня началась новая эпоха, в которой моей стране отведено самое неза-видное и при этом заслуженное место. Чем она закончится — ясно. Неясно, какой це-ной. И для России, и для человечества, с которым она только что попрощалась.

В ПОЛИТИКАТА, ДРАГИ МИ БОЙКО, С ТАРИКАТЛЪЦИ, С НАХАЛСТВО, С ГЯВО-ЛУВАНЕ, С ШМЕКЕРУВАНЕ, С ДАЛАВЕ-РИ, С БЕЗОЧИЕ В КРАЙНА СМЕТКА СЕ СТИГА ДО НАЙ-ЖАЛЪК КРАЙ И ПРОВАЛ петък, 31 юли 2015 г.

Във Фейсбук препоръчах на прия-телите и на феновете си чудесната статия на Д.Смилов Когато нещата изглеждат зле и с подзаглавиеЛовният сезон за далавери е открит и той ще продължи чак до след-ващите парламентарни избори с ето тази забележка, с ето това допълнение:

Този анализ на г-н Смилов казва всичко онова, което в настоящата ситуация

трябва да се каже непременно, към него бих желал да добавя само ето какво:

Бойко Борисов доста много се е заблудил като си мисли, че в политиката дълго време може да се прогресира само с тарикатлъци, с нахалство, с гяволуване, с шмекеруване, с далавери, с безочие или с дебелокожие; да има много здраве от мен, но това, на което го е научил Тодор Живков, важи само до известно време, но в един момент успехите и келепирът се превръщат неминуемо в провал. Заложил е Б. Борисов на крайно несигурна карта, е, досега поке-рът му вървеше, но явно наближава момен-тът играта да се обърне. Ще го питам тогава къде ще се дява когато даже и търпението на тия, които са го подкрепяли, свърши, пресекне.

Да, повтарям, драги ми Бойко, по-литиката не е игра на покер, особено пък с белязани карти. Скоро всички шмекерлъци, дето се казва, ще ти излязат на носа. От доста време си позволяваш да вървиш по хлъзгав път, хлъзнал си се вече така, че спиране няма. Иде залезът ти, драги Бойко. В политиката вечно, повтарям, с тарикатлъ-ци, с нахалство, с гяволуване, с шмекерува-не, с далавери, с безочие или с дебелоко-жие не може да се печели, прогресира или просперира, да имаш много здраве, драги ми Бойко, но бай ти Тодор Живков ти е преподал по същество крайно погрешни уроци. Виж играч като Гоце колко е жалък и смешен, погледни Симеон каква участ го последва, същото, дори по-лошо и по-страшно те чака и теб.

Да апелирам в случая към такива неща като благоразумие, към съвест, към проявяване на някакви по-висши държавни-чески принципи, в това число и морални, към достойно държане и поведение спрямо партньорите и пр., чини ми се, е излишно, едва ли ще бъда разбран. Залозите вече са направени, табиетите, виждаме, са усвоени и едва ли ще се развалят. Но аз все пак да си кажа мнението. Да предупредя.

Щото некои хора явно си мислят, че тарикатлъците им са толкова майсторски, че ний, гражданите, не разбираме гяволува-нето им; е, не е така, прекрасно разбираме и усещаме що правят, знаем също така и докъде ще ги доведе такова фатално само-забравяне...

A ВСЯКА ПЕРЛА Е... РАНА, ИЗЛЕКУВАНА С ЛЮБОВ

Перла

Какво красиво нещо са перлите!

Въпреки, че трябва да сме наясно, че са възникнали от страданието. Перлата се е появила в резултат на това, че една песъ-чинка е навлязла във вътрешността на една мида и я е наранила.

Една мида, която не е била нара-нена, не може да произвежда бисери. От вътрешната страна на мидата се намира вещество, наречено "Седеф", и когато една песъчинка навлезе в мидата, тя покрива песъчинката със слоеве седеф за да се защити. В резултат на това се оформя една много красива и блестяща перла...

(ОЩЕ >>>)

НЕКОИ МИСЛИ И ПРОЗРЕНИЯ НА ЕДИН НАШЕНСКИ УМНИК ОТ АВСТРАЛИЯ петък, 31 юли 2015 г.

Некои мисли ми минàха. Предава-нето ти (Дали България е страна на без-честието – и на малодушниците?) беше много хубаво, много умна водеща, а е тол-кова млада. Но ще потъне и то в нищото, прос народ, кво искаш от него.

Понеже аз глеам, а и съм мислещо съшество, ето що ми дойде на акъло, ОК? Неколко неща...

Да почна от най-глупавото – чалга-та. Ти отдавна те диагностицирах, че си музикален инвалид, да го правя ли и сега? Музиката не е философия и обратно, а аз свирих в оркестър 4 години. Без чалгата БГ щеше да е музикален роб на сърбите и турците, както и беше през целия комуни-зъм. А е известно, че бълхарския народ не е никак тъп музикално (с твое изключение). Ето защо се сътвори чалгата...

Единствения проблем с нея е, че текстовете са боклук (турска дума), нещо като порно в песен – нема по света такъв феномен!

Но възмущението на потребители-те ще ги вкара в релси, не бой се – в Сър-бия и Турция да пееш порно е немислимо, така ще стане и в лудата ви държавица, но

трeбва време. Най ме изкефи в предаване-то следното, а то мина между другото, едва ли и някой ще го забележи...

Това е твоята диагноза за БГ, изк-лючително точна – в БГ не различават важ-ното в живота от несъщественото. И после безчувствеността – всъщност нека я наре-чем каквото си е – тъпоумие. Балканско ли, селско ли, ти ми кажи, на Запад го нема, а при вас сякаш се ражда от нищото...

Другия подвъпрос на тази умна во-деща – защо успелите на Запад не успяват в БГ? Много просто – навремето руснаците все рисуваха капиталистите хилави и слаби, а руския мечок ги размазва кат Делян Пеев-ски хлебарка.

Проблема на така мислещите е, че капиталистите са доста по-умни от тях... И стигаме до приказката за тримата глупаци, която защо ли беше толкова популярна в социализма, чудя се. А глупаците бяха 9 милиона, после намаляха с 2 милиона нег-лупаци...

Фàни прàти тоя и-мейл на водеща-та, така я харесах, и как бързо говори, а не заеква дълбокомислено като пожарникар. Но ще е само бедна журналистка, а оня ще размахва маркуча по гърбовете ви робски, ха-ха...

Друго много важно – за турците в БГ. От твоето предаване се вживях в ситуа-цията през 1878 кат врачка в кристална топка и ето кво ми се струва че е станало... Турския език е много чужд на бълхарския, бетер китайски. Просто нема как практичес-ки истински турци да останат в БГ – та те не могат да си купят един хляб. Елементарния и проC кат сърма от асма извод е, че са останали владеещите бълxарски език "тур-ци", т.е. потурчените във вярата бълхари...

Сега тия смешни елементи учат кат маймуни турски, който е пълен с грешки и отскача от твърдите им кратуни кат от билярдна топка... Но те напъват ли напъват, и пак нищо...

Това не са никакви турци (ДПС), а смахнати бълхари, аз да ти кажа. Прав е бил оня историк на слушателя ти, ама ти не го чу...

Ето ти и турчина кво казва и е прав:

Разсмя ме новата ви инициатива в TV – “Филибелия на годината”... Поне го напишете с две ‘Л’ като гюлле... За да е пò-турски... Ти усещаш ли се изобщо че на СЪВРЕМЕНЕН турски Пловдив е Филибè? Пиши в Google и гледай...

Сещам се за Вазов, който уж “го-ворел” турски, а не мое да каже ни аферим, ни евала, горе долу докарва машала...

И не са си бълхарите запазили езика че са много патриоти, а по друга прос-та причина – че няма как да научат турски, щото той е кат китайски за тях...

ОК? Просветлих ли те днес целокупно

или да, АIG мой мамин?

Но мерси (френска дума) за проз-ренията ти, доволен бях да ги чуя и възпри-ема...

А сега чао (италианска дума)... Вадя си изводо тука че бълхарскио

народ е префърцунен кат асеновградска шунда, не мислиш ли?

Както ти каза, не мое да различава важното у живото, ОК?

P.S. Скромна препоръка – това го публикувай, може да хареса на мноо мис-лещи читатели...

Забелязвам че блога ти се чете и краде от куп неграмотници, които кълчат бълхарското слово та майка плаче, но ни-що...

Требêло да станат зидаро-мазачи, ама нали е демокрация и то балканска... P.P.S. Напомням че Румелия турците нари-чат Бълхария като "римски земи", демек византийски. Как един прос кат задник бъл-харски историк (да речем Божо) не обясни досега какво значи Източна Румелия?? Всички повтарят кат папагали едно име без да знаят кво значи.

Те ви го тука, прости баклави таки-ва!

THE TERM RÛM MEANS "ROMAN", WHILE RUMELIA (TURKISH: RUMELI) MEANS "LAND OF THE ROMANS" IN TURKISH, REFERRING TO THE LANDS CONQUERED BY THE OTTOMAN TURKS FROM THE BYZANTINE EMPIRE, AT THE TIME STILL KNOWN AS THE ROMAN EMPIRE;

https://en.wikipedia.org/wiki/Rumelia А ЕТО ГЛУПОСТИТЕ НА БЪЛХАР-

СКИ ЕЗИК ЗА АЛА-БАЛА-НИЦА-ТУРСКА-ПАНИЦА... САНДЖАЦИ И БЕЙЛЕРБЕИ, НА ТОЯ НАРОД ЧАВКА МУ Е ИЗПИЛА УМА НАИСТИНА...

>>> Етимологията на името Румелия

произлиза от арабското название за Източ-ната римска империя – Рум (т.е. Рим). Пър-воначално седалището на управителя (с титла бейлербей) е в Пловдив, по-късно е в София, а от 1836 г. (когато провинцията обхваща само земите на Западна Македо-ния и Албания) главен град става Битоля.

Названието Румелия временно из-чезва след административните реформи през 1864 г. В съответствие с Берлинския договор е образувана автономната провин-ция Източна Румелия от санджаците Стара Загора, Сливен, Пловдив и (частично) Од-рин през 1878 г.

А. от Австралия

РОКЕНРОЛЪТ Е СВОБОДА НА ДУХА петък, 31 юли 2015 г.

1000 души изпълняват песен на Foo Fighters. Само рокенролът дава такава свобода на духа. Гледайте го дори за да видите кадрите в перспектива как десетки

барабанисти са в един и същ ритъм. Абе, велико е, бе! ☺

Emil Jassim В ЛЪЖА НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЖИВЕЕ, БЕЗ ИСТИНАТА ВСИЧКО ОТИВА ПО ДЯВОЛИ-ТЕ петък, 31 юли 2015 г.

Тошо Тошев: Не е време за вестници, другари и господа

Всички са на изкуствено дишане – уста в уста с „блатните сомове“ на бъл-гарските величия, пише Тошев в последния брой на в. "Преса" КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Каква хубава шега. ПРЕСА бил, видите ли, "коректният вестник". :-) Разбират ли що е коректност тия, които са го нарекли така? Едва ли. Пак добре че не са го нарекли "моралният вест-ник". Щеше да е съвсем смешно. Не че сега не е достатъчно смешна претенцията им, че били "коректният вестник". Тошо Тошев и Валерия Велева и... "коректност" :-) Весела държава сме ний, не е ли така?

А това, че умират вестници (може би щото от тях са се оттеглили ония, които са им наливали парите?) все пак не е добро. Но явно идва друга епоха. Аз лично не съм пипал и не съм чел вестник от няколко годи-ни. Просто няма смисъл. Остаряла техноло-гия. Пък и няма свестни вестници у нас. Последните пъти, когато си купих вестник преди години, щях да повърна заради гнусо-тията в него – и от този момент повече към вестник не съм посегнал.

Аз самият издавам две хартиени списания – ИДЕИ и HUMANUS. Първото е солидно и философско списание за духов-ните неща, второто е за съвременно обра-зование и за насърчаване на личностното и духовното израстване на младите. Зад тези две списания не стоят никакви спонсори, издавам ги в изключително трудни условия, но ето, благодарение на малка общност от

читатели сп. ИДЕИ оцелява вече 7-ма годи-на, а HUMANUS (то е съвсем ново) – втора.

Има ли смисъл да продължавам да ги издавам и в хартиен вариант? Вероятно има. Някои ми казват – няма, откажи се. Било минало времето на хартиените изда-ния. И на хартиените книги било минало времето. Аз в това нещо не вярвам. Няма да настъпи краят на книгите и на добрите списания. На вестниците може да настъпи краят, но на книгите и на добрите списания със стойностни текстове краят няма да настъпи. На духовността краят също, да се надяваме, няма да настъпи.

Както и да е. Мисълта ми беше, че у нас много се спекулира с думите, дадох пример с "коректният вестник". Много се лъже у нас, това изобщо не е хубаво. Демо-рализацията е страшна. Лъжат без да им мигне окото. Не им пука за приличието. Така обаче не може да се живее. За това ми беше думата. Затова и реагирах по повод на тази лъжа. Истината има значение. За нея трябва да се борим, да й съдействаме.

Щото в лъжа не може да се живее. Без истина всичко отива по дяволите. Всич-ко се обезсмисля. Без приличие, без морал също не може да се живее по нормален, по човешки начин. Това исках да отбележа специално. За да бъдем, така да се рече, "коректни". Спрямо истината най-вече. Тя ни е силно потребна. Не сте ли жадни за нея?

РОНАЛД РЕЙГЪН ЗА СВОБОДАТА

петък, 31 юли 2015 г.

Свободата не е никога по-далече от едно поколение от изчезване. Ние не я предаваме на децата ни чрез кръвта си. За нея трябва да се борим, да се бием, да я защитаваме – и на тях трябва да предадем да правят същото.

Роналд Рейгън СЪДРУЖИЕ ОТ ЖУРНАЛИСТИ И ГРАЖ-ДАНИ РАБОТИ ПО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕСТНИК, ИЗПОВЯДВАЩ ДЯСНАТА, СВОБОДОЛЮБИВАТА И ПРАВДОЛЮБИ-ВА ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА събота, 1 август 2015 г.

Уважаеми хора! Възроди се една надежда отпреди няколко години. Надежда-та, че можем да създадем независима ме-дия – вестник, първоначално седмичник, после всекидневник, после, когато всичко тръгне добре дори радио и телевизия – защо не?

Ние – това сме хората, които иска-ме в България да има смислен, умен, поч-тен и добре списван вестник. Вестник, който ще е независим от користни влияния – икономически, корпоративни и политически.

Основната идея за създаването на такъв вестник доста подробно е обяснена тук – как могат да се съберат пари за вест-ника, какво ще представлява той (с дясна насоченост, разбира се, нека да няма недо-разумения), как може да се стопанисва, как да се издържа, как да се разпространява и всичко останало почти. Всичко това е опи-сано тук: Да дойдат истинските Възкресение и погром Как се посреща бея, пашата, премиера и въобще началника

Какво се случи оттогава? Случи се и нещо добро. (За лошото и сами можете да се досетите.) Всички десни и не само десни и по-малко десни, известни и по-малко известни, но даровити журналисти, полито-лози, социолози и въобще тълкуватели на обществения и политическия ни живот, нека не ги изброяваме, заявиха, че с удоволствие

биха участвали в създаването и списването на вестника.

Нещата обаче замряха просто за-щото не се намери човек, който да се заеме с организацията на това, ще си позволя да го нарека – добро и похвално дело. Сега обаче (почти четири години по-късно) такъв човек се намери.

Той се казва Васил Василев. Съв-сем млад е, току-що завършил гимназия, известен в научните (и не само) среди с множеството златни и сребърни медали, както и с челни места в национални и меж-дународни конкурси и състезания по мате-матика, роботика, проектни разработки и други. Активен гражданин още от протести-те срещу правителството на Пламен Оре-шарски. Повече информация за него може да намерите и на фейсбук страницата му.

Под негово ръководство написахме и едно обръщение към всички съпричастни на това начинание.

Но още преди да го прочетете, ако решите да го четете, разбира се, искам да засегна най-трудната част на делото. Нами-рането на средства. Парите и финансиране-то.

Идеята е те да се съберат на ос-новата на акционерно дружество или ООД, така че никой на няма контролен пакет акции, или дялове, които биха му позволили да предопределят политическата насоче-ност и съдържанието на вестника.

Изчисленията показват, че за да тръгне вестникът са необходими около 50 хиляди лева. Което означава, че ако петде-сет души дадат по хиляда лева вестникът ще тръгне. Или сто души по петстотин лева. Или петстотин по сто. Нещо напълно осъ-ществимо.

Но за да разберем как да подхва-нем работата по-нататък, трябва да имаме поне една обща представа колко хора са склонни да вложат пари във вестника и с каква сума можем да тръгнем.

И тук можете да помогнете, ако желаете, разбира се. По два начина. (Не в никакъв случай не става въпрос за даване на пари веднага или кеш.)

Първо: – Като попитате, проверите и ни съобщите кой би дал пари за начина-нието и колко би дал.

Второ: – Като разпространявате новината за начинанието по всички възмож-ни начини.

Между другото ще приложим таки-ва начини за събиране на средства, че никой по никакъв начин да не може да бъде измамен. Ако искате по-подробна информа-ция за самата организация и гаранциите за прозрачност може да пишете директно на Васил или на мен (Иво).

Моля, изпращайте съобщенията си на следните адреси: ivooberov@yahoo.com, vassil.vassilev7@gmail.com

И ако нищо не стане – значи тол-кова можем и се примиряваме с писаниците и изданията на Пеевски, неговите подобни и неговите производни. Но този път наистина

имаме потенциала и подкрепата на повече-то известни автори от дясното пространство и зависи само от всички нас.

А ето и едно допълнително обръ-щение, което сътворихме заедно с Васил Василев и под негово ръководство:

Знае се, че медийната среда в България е управлявана от няколко фами-лии и корпорации, фамилии, които искат чрез медиите си да упражняват натиск върху всяко правителство или институция, която не угажда на техните лични или кор-поративни интереси. Бавно, но усетно бъл-гарската обективна журналистика изчезна и остана само тази, която обслужва тези корпоративни интереси – вулгарната, лъж-лива, некомпетентна и манипулативна.

Свободата на медиите в България продължава да се влошава и тя вече е на 106-о място от общо 180 държави, включени в годишния Индекс на свободата на пресата за 2015 г. на международната организация “Репортери без граници”. Само за сравне-ние – през 2006-та година България е била на 35-то място от 161 държави. Сега по състояние на медиите България е зад Гви-нея, Тимур и Бутан, почти на едно равнище с Конго. И, разбира се, в Европейския Съюз България е с най-слаби показатели в това отношение.

Възниква и въпросът: какво стана с умните, честни, начетени и почтени журна-листи, които не се съгласиха да участват в процеса на тоталното обезличаване на медийната среда у нас? Отговорът е ясен и проследим – те бяха маргинализирани и заклеймени.

Но сега с голямо удоволствие, во-ля и вдъхновение се свързах (аз съм Васко, току що завършил училище, състезател по математика, информатика и роботика, пред-ставял България на различни международ-ни състезания и печелил награди) с мнозина от тези журналисти и те изразиха съгласие да участват в проект за нова – свободна, демократична и независима медия, която да отсрами родната медийна среда от позор-ното й 106-то място в последните класации за свобода на словото и да върне на обик-новения любознателен и умен читател удоволствието от четенето на обективна, независима, честна, гледаща към бъдещето журналистика. Става дума за нов седмичен вестник. Като начало.

Но този нов седмичен вестник ня-ма как да стане реалност без вашата подк-репа. Затова с цялото ни уважение се об-ръщаме към вас за помощ, за да осъщест-вим тази идея. Вестникът има нужда от парично вложение в размер около 50 000 лева, за да стартира, като отчитането за средствата ще става по изключително проз-рачен и честен начин. Форматът ще е Дру-жество с ограничена отговорност като никой няма да има преимуществен дял, за да се избегнат едностранчиви влияния.

Вие бихте ли участвали в това на-чинание и как? Бихте ли отделили средства, за да поставим началото и колко бихте

дали? Бихте ли се свързали с ваши познати, които биха помогнали? Отговорете ни по електронна поща на vassil.vassilev7@gmail. com и ivooberov@yahoo.com Mоля, изпрате-те това обръщение на други, които ще отк-ликнат.

Благодаря! Иво Беров и Васил Василев КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР ИЛИ ОТЗИВ: Не е вероятно случайно, но стана така, че познавам Васил Василев от доста време, обсъждали сме с него разни въпроси. За-радвах се, че той се е заел с тази потребна работа или задача. Разбира се, готов съм да помогна и да се включа в съдружието, което ще издава новия вестник, а също така и в неговото списване по-нататък. Ето какво написах по този повод във фейсбук, изпра-щам го и на имейлите на Иво Беров и Васил Василев:

Здравейте! Чудесна инициатива, чудесно начинание! Браво, поздравления за инициаторите и на заелите се с осъществя-ването в живота на тази толкова важна и потребна идея! Разбира се, бих подкрепил и бих участвал в създаването на такъв граж-дански и десен вестник. Като знак на добра воля съм готов да подаря и наименованието на вестника, известно е, че от няколко годи-ни издавам в-к ГРАЖДАНИНЪ, ето тук мо-гат да се разгледат всичките му броеве.

Разбира се, този въпрос за наиме-нованието на вестника предстои да се об-съжда, просто правя едно предложение. В-к ГРАЖДАНИНЪ излиза два пъти в месеца (двуседмичен), е, може да се превърне в седмичник. С разрешението на г-н Иво Инджев много от неговите статии са излиза-ли във вестника. И статиите на г-н Иво Беров от блога му съм представял във в-к ГРАЖДАНИНЪ. И много други автори са участвали по този начин. Както и да е.

Ще направя нужното да спомогна за реализацията на тази наистина добра и полезна инициатива. Да си пожелаем успех! С най-добро чувство: Ангел Грънчаров ПОСТСКРИПТУМ: Понеже съм уволнен, изгонен от системата преподавател по философия и гражданско образование, лишен съм фактически от преподавателски права, поради което водя тежки съдебни дела за да си върна правата и работата, та в тази ситуация аз не мога да отделя кой знае колко средства, за да се включа; но все пак искам да дам своята лепта, макар и малък дял. Та можете да разчитате на 100 лв. от моя страна, ако толкова малка сума се възприеме за възможно участие. Толкова мога да отделя от залъка си, толкова ще дам. Беден човек съм. Човек-идеалист съм. Тази е причината за моите беди. Но съм човек с ясни десни убеждения и ценности. Тъй че не само приветствам начинанието, ами и съм готов да сътруднича по всякакъв начин. И най-вече: разполагам с много

свободно време, тъй че можете да ме из-ползвате, да разчитате на мен. За всичко, в това число и за текстове, с удоволствие ще участвам като автор в десния, правдолюбив и свободолювив граждански вестник.

Извинявайте, ако има нещо! Прос-то бях пределно честен.

ПУТИН ПОРЪЧА ДЕСТАБИЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО събота, 1 август 2015 г.

Екс-посланик в Русия: Москва поръча дестабилизация на българското прави-телство

В три основни пункта ще бъдат съсредоточени усилията да се разклати кабинетът

В Три пункта Все бъдат съсредо-точени усилията да се дестабилизира каби-нетът, твърди бившият ни посланик в Русия Илиян Василев в профила си в социалната мрежа "Фейсбук".

"Не се заблуждавайте – поръчени-ето От Москва е да се дестабилизира това правителство или в най-лошия случай да се изолира от РБ и насочи към по-безопасна схема с подкрепа на ДПС и АБВ", категори-чен е Илиян Василев.

"За голямо съжаление, сигналите От Москва Съвсем не са за промяна в поли-тиката на Путин. Напротив. Скоро ще раз-берете", прогнозира Василев.

Ето кои са те според Василев: а.) Тезата за преяждане на РБ с

власт – не особено сложна конструкция, която цели да изолира ГЕРБ от РБ и така да попречи да се стигне до деконструкция на модела КОЙ. За съжаление, в Реформатор-ския блок някои лидери не съзнават посред-ствените си действия. Атаките срещу РБ ще се засилват и в контекста "реформатори, които не реализират реформи". С малки изключения, това е вярно;

б.) Тезата, че Патриотичният фронт са екстремисти националисти. Това също не е трудно да се развие като тема, още повече, че националистическото гово-рене, което е генетичен код на ПФ, предпо-лага по-ярко говорене. Ще направят добре ако не наливат "масло" в стратегията на ДПС да приобщава ромите и българомоха-меданите. Именно ПФ трябва да говори за стратегия за интегриране на ромите, а не да ескалира отрицателните прилагателни към малцинствата;

в.) След посещението на вицепре-миера Ивайло Калфин в Москва – бъдете сигурни, че АБВ ще потърси възможност да напусне коалицията или да увеличи атаките срещу него.

Виж и това: ТЪРЖЕСТВО НА ЗАДКУЛИСИ-ЕТО, ето един откъс:

Изборът на Мая Манолова, на по-дуправителите на БНБ завършва цикъла индулгиране на виновните за Костинброд и за КТБ - това без ГЕРБ нямаше как да ста-не. Това е реабилитация на кабинета и управлението на коалицията "Орешарски", защото самата Манолова не криеше изобщо свързаността си с избора на Пеевски.

Вероятно си мислят, че по този на-чин си гарантират управляемост на опози-цията – чрез контролирани компромиси с ДПС и БСП. Не искам да го квалифицирам по-дълбоко, защото това очевидно не са изолирани събития, а издават тенденция за още стъпки към Изток и на ляво. Това е пряк път към дестабилизация, защото реформи-те тепърва предстоят да се извършат или да се мимикрират и тогава... нито със свои-те свои, нито с чуждите чужди. Знаете ли защо Мая им е важна: защото тя ще се опита да неутрализира на своя пост всякак-ви опити за протести – като ги овладее и опитомява в рамките на функциите си на омбудсман. В действителност тя ще диск-редитира тази длъжност – нищо повече. Затова винаги съм твърдял, че всяка власт, която иска да остане дълго, трябва да има гръбнак и да стои здраво на принципи. За

съжаление сме свидетели на тържество на задкулисието, на неизменно тържество на режисьорите на прехода и на тъмни дого-ворки, ние не знаем защо се гласува по начина, по който се гласува. Това е мрачен ден за българската демокрация.

ДА БЪДЕШ СВОБОДЕН ЧОВЕК ИЛИ ДО-БЪР ГРАЖДАНИН, ДА ИМАШ САМОЧУВ-СТВИЕТО НА АВТОР НА СОБСТВЕНИЯ СИ ЖИВОТ, ИЗИСКВА ПОСТОЯННО УСИ-ЛИЕ И БОРБА събота, 1 август 2015 г.

Из: Гражданското общество: къде сме и какво да се прави?, автор: Евгений Дайнов

... Европейският проект е подкопан в самата си основа, защото в нея е кодира-на реалната власт на обикновените хора. Защото, ако вярва в нещо, този проект вярва, по думите на философа Карл Попър, "в обикновения непознат човек". Когато властта престане да вярва в него, а обикно-веният непознат човек престане да вярва на властта, цялата конструкция влиза в режим на земетръс. Той разколебава основните носещи греди на европейския проект: прос-ветен диалог, информиран избори, толеран-тност и компромис, приоритет на разума над емоциите, солидарност, прозрачност и подотчестност на властта; и т.н.

В изследване на Институт "Отво-рено общество" през април 2015 година се стига до заключението:

"Огромни групи от населението остават изолирани от обществения жи-вот, не участват в процесите за взимане на решения и не се чувстват представени в органите на местната и централната власт."

Оттеглянето на гражданите от ак-тивност личи и от данните за организиран живот. Изследването на "Отворено общест-во" продължава:

"Огромното мнозинство от хо-рата (80%) не участват в никаква органи-зирана форма на обществен живот. В политически партии членуват под 8% от анкетираните, в профсъюз заявяват, че членуват 7%, а в НПО, читалище или спортно дружество – съответно под 5%. Всеки трети заявява, че не би направил нищо, ако е недоволен от управлението на страната. Проблемът с не-участието е

особено остър сред живеещите в селата, сред възрастните хора, сред нискообразо-ваните и безработните."

Отслабването на гражданското по-ведение отваря нови възможности за при-митивно-групови нагласи към света. Много е важно да се разбере следното – да си граж-данин е нещо, което може да съществува само, ако е постоянно упражнявана практи-ка.

Както казва големият познавач на гражданското общество Ърнест Гелнер: "Гражданинът е изкуствено творение; той не е човекът като такъв".

Като всяко изкуствено творение, състоянието "гражданин" изисква постоянни усилия за поддържането му. Когато усилия-та отслабнат, хората постепенно престават да бъдат граждани и се връщат в други, по-примитивни (не-изкуствени, "природни") състояния, най-вече – на групово затваряне и враждебност към останалите групи.

Бидейки универсални, правата мо-гат реално да съществуват само тогава, когато човеците се намират в универсално-равно състояние – на граждани, равни по-между си. Когато този универсален статут е заменен с партикуларни, групови мантали-тети, в сблъсъка между групите правата потъват.

Работата по нашия проект конста-тира, че периодът на структурирано, рутин-но, постоянно участие при приемането и провеждането на политики на местно ниво – това наистина е отминал период. От страна на властта, отношението към подобно граж-данско включване варира от пренебрежи-телно и враждебно, до манипулативно, имитативно или, най-малкото, неефективно. От страна на гражданите, настъпило е обез-веряване – загуба на вярата, че от тяхното участие във вземането на решенията нещо зависи; което обяснява нарастващата па-сивност на граждански организации дори в случаите, в които има реални възможности за въздействие върху политики или взаимо-действие с институциите на властта.

Навиците на диалог са прекъснати, доверието е минало под критичния мини-мум; и реалните действия (да не говорим за реални резултати) стават все по-малко.

В последните години както в наци-онален план, така и по места основната форма на гражданска активност е – протес-тът...

Защото протестът, колкото и ефек-тивен, може да бъде само начало. Протес-тът може да спре някое безобразие, но не може да реформира системата така, че утре да няма нови безобразия. По-резултатно, в крайна сметка, е постоянното, рутинно, "еволюционно" участие в процеса на взема-не на решения.

Затова крайната цел на всеки, кой-то иска да живее в "нормална" цивилизаци-онна среда, е постигането на именно тако-ва, институционализирано и рутинизирано участие там, където е възможно. Това е и онова, наравно с протеста, което трябва да

се прави днес, за да се спре отстъплението на гражданите пред силните на деня. ЩО Е "ДОБРОПОРЯДЪЧЕН ПОСЛУШЕН ГРАЖДАНИН", ИНАК КАЗАНО, КОМУНО-ИД... събота, 1 август 2015 г.

ДОПУСТИМО ЛИ Е В БЪЛГАРСКО ФИЛО-СОФСКО СПИСАНИЕ ДА БЪДАТ ПУБЛИ-КУВАНИ И ТЕКСТОВЕ НА РУСКИ, Т.Е. НА СТАРОБЪЛГАРСКИ ЕЗИК? събота, 1 август 2015 г.

Понеже сега подготвям новата книжка на философското списание ИДЕИ (тя трябва да излезе от печат до края на този месец, на месец август) се натъкнах на следния проблем, който си стои от следва-щата книжка: тогава ми се наложи (поради липса на време и на средства) да публику-вам в списанието един текст на руски език, и то при положение, че предишната част на този текст вече я бях публикувал в превод на български; та проблемът е: допустимо ли

е в българско философско списание да излиза текст на руски език.

В този брой пред мен отново стои този същият проблем: искам да публикувам чудесен текст на грузинския философ Ме-раб Мамардашвили, той е на руски, бих искал да го преведа на български, ала за това нямам и време, и сили, и средства (примерно, ако възложа на някой специа-лист да преведа текста, това ще струва доста пари, които нямам откъде да взема за да му ги дам). И май ще се наложи да пуб-ликувам и този текст на оригинал, на руски, просто не мога да го преведа на български, щото имам много друга работа около списа-нието. Ако се захвана да го превеждам, това ще забави излизането на новата книжка, какво да правя? И ето проблемът, който възникна, представям го в чистия му вид, и за него моля и за вашето становище:

Допустимо ли е в българско фило-софско списание да се публикуват и тексто-ве на руски език, при положение, че руският език, така да се каже, не е нищо друго освен старобългарски език? И публикувайки текс-тове на руски ние фактически, така да се рече, все едно че публикуваме фактически текстове, написани на старобългарски език, има ли нещо лошо и нередно в това? Защо пък новобългарският и старобългарският (руският) езици да не бъдат използвани в случая, защото да не си взаимодействат, та това е едно богатство? И младите хора у нас по този начин ще се научат да разбират старобългарския (руския) език и ще си обо-гатят съзнанието, та това е нещо прекрасно!

Мен ми е интересно как ви звучи на вас този проблем, погледнат от ъгъла, който го представям тук. Кажете как виждате вие нещата. Иначе аз съм привърженик на раз-бирането, че философията трябва да се учи на родния език, трябва да звучи на родния език, на родния език трябва човек да при-виква да мисли, да философства, но ето, в случая възниква този проблем, че старобъл-гарският (руският) език също ни е в някакъв смисъл роден, защо пък и него да не го използваме, а, какво ще кажете?

Иначе аз минавам за "русофоб", което е глупаво, щото аз, така да се каже, съм възпитаник на руската култура, знаете, завършил съм философия в Санкт Петер-бург, но ето, поставям този въпрос предел-но ясно и честно, не виждам нещо обидно за руснаците в това, което написах, истината не може да е нещо обидно за нормални хора, а е истина, че старобългарският, т.н. "църковно-славянски език" е досущ същия руски език, или това, което наричаме руски език. Какво обидно може да има в това? Напротив, една по-стара култура като бъл-гарската е повлияла на руснаците, легнала е в основата на тяхната култура, тази исти-на нима може да е обидна за някого?!

ТАВАРИШЧ КОБИЛКИНА РАЗВЕЛАСЬ – КАКАЯ ТРАГЕДИЯ, АХ, КОЛКО ТЪЖНО! събота, 1 август 2015 г.

Наталия Кобилкина се развежда след 11 г. брак ЕДИН НЕЗАДАДЕН КЪМ Г-Н ПРЕМИЕРО, НО УМЕСТЕН ВЪПРОС събота, 1 август 2015 г.

Когато се напъваше да печели на-родната любов Б.Борисов беше заявил нещо, с което, предполагам, спечели сърца-та на много наивници; той каза, че полити-ката била "лайно в целофан", нали си спом-няте за това негово велико откритие, нали си спомняте тия негови паметни думи? Е, мина не мина време и той самият стана политик, сиреч, започна да борави с въп-росните пакетирани в целофан... отходни продукти.

Едно нещо обаче не мога да раз-бера: каква е мотивацията му, та толкова много се привърза към политиката нашият народен кумир? Нали уж политиката била мръсна работа, е, какво лично него толкова много го привлича тази работа – ето това ми е интересно да разбера. С какво го привли-чат толкова тия пакетирани в целофан екскременти? Няма ли да се намери един репортер да го попита за това?

Да му припомни дефиницията за пакетираните в целофан лайна и да му рече: защо тогава стана политик, а, с какво толкова те привлече боравенето с тия въп-росните лайна? Интересно ми е какво ще отговори нашият народен кумир. Ей-така, от чист интерес се вълнувам, просто искам да разбера реакцията му...

АХ, ТЕЗИ ПАРИ!

събота, 1 август 2015 г.

Човек като печели не знае колко губи... За какво са ни тези всички пари – щом приятели нямаме вече... от бедняци по-тъжно живеем?! Купуваме вярност, любови дори, а самотни през сълзи се смеем... :-) ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАМЕ СИЛАТА НА ОБЕ-ДИНЕНИТЕ ГЛУПАЦИ! събота, 1 август 2015 г.

ЗА ДА КАЖЕ ИСТИНАТА ЧОВЕК ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЕРЕТИК неделя, 2 август 2015 г.

„За да може да се самосъхрани, злото трябва да се маскира като добро. Може да се каже, че злото винаги е имало комплекс за малоценност и затова то никога не е откровено.“

„Първият белег на таланта е сме-лостта. Но не смелост на сцената или в редакцията, а смелост пред чистия лист хартия.“

„Бъдещето е най-лошата от всички абстракции. Бъдещето никога не идва тако-

ва, каквото го чакате. Или може би ще бъде по-вярно да се каже, че в действителност то изобщо не идва. Всичко, което съществува реално, е в рамките на сегашното. Дори нашите чувства за миналото произтичат от сегашното. Всъщност миналото също е абстракция, но по-малко лъжлива от бъде-щето.“

„За да каже човек истината, трябва да бъде еретик. Така е било винаги и така ще бъде във всяка епоха!“

„Никой не може да ми даде свобо-дата като подарък, ако аз вече не я прите-жавам вътре, въплътена в мен. Няма нищо по-фалшиво от външната свобода, ако на човек липсва вътрешната свобода!“

„Всеки човек е Фауст по свой собс-твен начин и всеки трябва да премине сам през всичко.“

Борис Пастернак Из: Драмата на Пастернак, Георги Марков ПРОБЛЕМ ЗА РАЗМИСЪЛ И ЗА ОБСЪЖ-ДАНЕ: ДО КАКВО ВОДИ ПОИСКАНОТО И НЕПОИСКАНОТО ДОБРО? неделя, 2 август 2015 г.

Не бързай да помагаш на онзи, който не те е молил за това! Не тичай със съвет при онзи, който не ти го е искал! Цени себе си, своята дума, своите мисли!

Омар Хайям Поставяне на проблем за размисъл и за дискусия:

Много хора страдат в отплата на злото, което са сторили. Останалите стра-дат от това, че са правили непоискано доб-ро. Непоисканото добро е отрова за получа-теля, която се връща към този, който го е направил...

Ognyan Minchev

На което отвърнах със следния коментар:

Добре звучи, но изразът "непоис-кано добро" ме смущава: нима трябва да

правим добро само когато някой поиска – помоли – да му сторим добро?! Как така? Изпросеното добро добро ли е? Нали все пак смисълът на доброто е без да са ни молили, именно сами да се досетим, че се налага да направим някому добро? И то така, че да не навредим. Нещо не разбирам. Оня, който прави добро, трябва да го прави така, че "получателят" даже да не разбере, че му правят добро, щото показното, демон-стративно правено добро се обезсмисля, губи от стойността си, опорочава се.

Тъй че ми се вижда много спорна тезата за "поисканото добро". Иначе мисъл-та на О.Хайям е съвсем разбираема и при-емлива. Само изводът за това, че страдаме заради сторено "непоискано добро" ми се вижда, че заслужава да се дообмисли по-внимателно. Марийка Тенева: Преди години срещнах тази сентенция и бях много шокирана. Не разбирах как, ако искаш да помогнеш, това в крайна сметка може да ти навреди? И после проумях, че в много случаи помагайки, ние пречим на изпадналия в беда сам да се справи, да излезе от изпитанието, в което го е поставила съдбата. В подобни случаи все се получава така: помогналият е огорчен, понякога завлечен с финансови средства, с една дума – злоупотребяват с добрината му. ДОБАВКА: ... Томува, който ти проси, да-вай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.

... И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лице-мерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.

3. А ти кога правиш милостиня, не-ка лявата ти ръка не знае, какво прави дяс-ната,

4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве. Из: ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ Г-Н МИНИСТРЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, КАКВО СТАНА, ЗАЩО ЗАБРАВИ ЗА ОБ-РАЗОВАТЕЛНАТА РЕФОРМА, ЗАЩО СЕ ОТКАЗА ТАКА РЕШИТЕЛНО ОТ НЕЯ? неделя, 2 август 2015 г. Из: Смаляването на реформите, Автор: Иванина Манчева

... Преди първата лятна ваканция на 43-тото Народно събрание имаме, по думите на премиера, една цяла реформа – пенсионната, и няколко направени до сре-дата – съдебната и здравната (за образо-вателната той замълча)... Образование-то, в което не продължаването, а спира-нето на реформите в един момент ще е истинската добра новина, е подходящ

пример... Има огромно значение откъде идва началният тласък за реформите. В редица сфери – от енергетиката до обра-зованието, влошаващите се резултати са достатъчна причина да се търси промяна. Натискът за рефоми обаче рядко произ-тича от гражданите, които имат най-голям интерес от тях.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Добър анализ... заслужава да се прочете! Но наистина, за образователната реформа всички забрави-ха, во главе с г-н Премиера, да не говорим за г-н Министъра на образованието и наука-та! Никой вече даже не говори за образова-телна реформа, докато за другите видове реформи поне се говори, тук даже и не се говори.

Май стана неприлично да се гово-ри за образователна реформа, така ли, г-н Министре? Какво успяха да ти сторят обра-зователните министерски бюрократи, та да те откажат така решително от реформата? Как те направиха свой съюзник? Кажи, спо-дели, интересно е...

АХ, ТАЗИ МАГЕСНИЦА ВЕЗДЕСЪЩАТА ЛЮБОВ – НА КАКВИ ЧУДЕСИИ Е СПО-СОБНА! неделя, 2 август 2015 г.

Вчера деградирах дотам (зер един нашенец, живеещ в Австралия, читател на блога, постоянно ме ръфа, че за разлика от целия български народ само аз съм бил "музикален инвалид", щото, видите ли, не съм бил обичал чалга!), че в един момент взех да се ровя из чалга-музиката и попад-нах на песента на великата Ивана Ах, тези пари!; и сложих клепчето в блога си. Даже извадих някои памятни думи от тъй прочув-ствената песен, изразяваща най-фини тре-пети на народната душа, ето примерно тия:

Човек като печели не знае колко губи... За какво са ни тези всички пари – щом приятели нямаме вече... от бедняци

по-тъжно живеем?! Купуваме вярност, любови дори, а самотни през сълзи се смеем... :-)

Да, за какво са ни всички тези па-ри?! Аз пък вече изглежда съм голям щаст-ливец, щото не мога да кажа "всичките тези пари": в ужасни унижения някак мина пър-вият ми месец, в който нямам вече никакви средства за съществуване, абсолютно ни-какви доходи нямах през този месец юли; това беше първият месец, в който съвсем спря обезщетението ми за безработица (през миналия месец, юни, имах 300 лева доплащане от обезщетението и някак изка-рах месеца). Сега се задава месец август, пак ще трябва да го изкарам без пари. След това идва септември. Никой не знае кога ще се гледа съдебното дяло във Върховния касационен съд, където директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва решението на Ок-ръжен съд-Пловдив, което отмени нейната хем смехотворна, хем репресивна заповед за уволнението ми като преподавател по философия и гражданско образование в това училище и ме възстанови на работа. Изглежда някъде към Нова година ВКС ще се произнесе по казуса, не знам. Очертават се черни предстоящи месеци за мен, изпи-тание, което до този момент не ме е споле-тявало: да нямам абсолютно никакви дохо-ди, никакви средства за съществуване!

Такова нещо до този момент не ме беше сполетявало, 32 години съм работил непрекъснато все като преподавател по философия – преди тази другарка, назначе-на за директор от ГЕРБ, да реши, че трябва да бъда на всякаква цена уволнен по при-чина на това, че единствен съм си позволил да не благославям мъдростта й, а, видите ли, съм си позволил да я критикувам откри-то. Да, в нашата свидна демократична ро-дина оня, който си позволи да каже открито, че не приема подхода, стила на ръководст-во на шефа си и го оценява като погрешен, оказа се, бива незабавно уволняван – и изхвърлян на улицата, независимо от това, че в случая учреждението, в което работя, е държавно, то в никакъв случай не е бащи-ния на въпросната шефка, ала тя, милата, явно го възприема като своя бащиния, в която може да си прави каквото иска. Но да оставим това настрана, сега думата ми е, че за първи път в живота ми се налага да пре-живея такова нещо, а именно, да нямам никакви средства за съществуване – и да се опитвам някак да оцелявам по този начин. Ще се опитам да представя как се живее съвсем без пари, мисля, че е интересно това за публиката, за мен това е също инте-ресен проблем, нуждаещ се от по-сериозно вникване.

Винаги съм се чудил как в нашите родни условия оцеляват толкова много хора без никакви доходи. Ние наистина сме стра-на, в която сякаш живеят все някакви факи-ри. Примерно, в еди-кое си предприятие собственикът не бил плащал заплати от... 3, 5 или 7 месеца. Или от цяла година. Хората му работят, той не им плаща заплатите. И

тия хора пак, неизвестно как, живеят, ходят на работа, хранят някак децата си, това ако не е същинска мистерия, аз друго не знам какво може да е! Слушах такива новини и се питах как е възможно да се живее така, плюех в пазвата си да не ми се случи нещо подобно, ето, сега ме сполетя такова нещо. Безработен съм не само аз, ами и съпругата ми, също учителка. Синът ми, на 26 години, също е без работа (до преди месец беше на работа, сега вече не е). Нашият случай е чист вариант, щото ако някой от нас рабо-теше, ако някой имаше някакви мизерни доходи, пак щяхме да имаме нещичко, а сега нямаме нищо. И спестявания нямаме – ако не броим някакви малки пари "за черни дни", които съпругата ми, горката, е заделя-ла в предишните години.

Е, от тях живяхме през този първи месец. Хляб, маргарин, зрял боб, картофи, зеле. Това са нещата, продуктите, които готвим и ядем. Аз се разхождам из града пеша, в чантата си нося бутилка вода, в горещините, които преживяваме напосле-дък, това е жизнено необходимо. (Умник писа, че певеце-бутилките в тези горещини били отделяли някакви отрови, от които се бил образувал... рак!) Да ви кажа, усещане-то, че си съвсем без пари е от една страна много потискащо, но от друга страна е някак си освобождаващо. Примерно не мислиш за това какво да си купиш, в кое заведение да седнеш; като седнеш на някоя пейка в пар-ка, можеш чудесно да си прекараш с книга в ръка, под сянката, за какво ти е заведение, и то непременно скъпо и много престижно?! Тия неща са естествени, да пиеш чиста вода от чешмата е значително по-добре и дори по-здравословно от това да пиеш пустите му там коли, фанти, газирани води и пр. Да не ядеш месо също така, твърдят, било здравословно, ето, ние си постим този път по необходимост, като едното нищо ще укрепнем здравословно - ето ти още една голяма полза от тази мизерия! (Да не броим това, че ще свалим излишните килограми, това е бонус, който се подразбира, макар че като обича човек мекия хлебец с маслинки и си хапва по повечко пак може да си запази килограмите, ще видим, то това ще се раз-бере скоро!) Е, в този месец, месец и нещо успях да продам няколко книги, давах и някои платени консултации, та спечелех малко пари, не е съвсем без нищо (Леле, ако ме подгонят данъчните за тия пари?! Те са нещо като дарение, но знам ли, ако се намери съвестен възмутен гражданин, който да напише донос "там, където трябва", като едното нищо може да ми ударят някаква глоба за неплатени данъци, примерно!) Е, взел съм някакви си там 30-40 лева, голяма работа, другари, нима ощетих толкова на-шата тъй просперираща под ръководството на мъдрия ни премиер държава? Недейте така де, не пишете донос срещу мен, голема работа, ощетил съм бил държавата-октопод, ами приемете, че това моето са някакви доходи, наподобяващи доходите на просяка на улицата, и от просещите на

улицата ли нашата държава иска да взема данъци?!

Е, показах колко лош гражданин съм, щом шикалкавя относно тия пари, дето съм получил от хора, които са ми благода-рили по този начин защото аз съм им пода-рил, да речем, свои авторски книги. Нищо де, но като взема десетачка или двайсетач-ка от някого, да ви призная, самочувствието ми мигновено се повишава! Страхотно е усещането да имаш десетачка в джоба си при положение, че преди това, да речем, 10-15 дена си се разхождал по улиците само с шепа жълти стотинки в джоба, с които да те е срам да си поръчаш и един студен сок от машината в някое заведение. Като казах "сок от машината" та се сетих: тук, в нашия квартал, имаше едно място, където се беше запазила такава машина, чашка сокче стру-ваше само 40 стотинки, а пък билковия чай - 50 стотинки. В най-големите жеги хора като мен, от аутсайдерите на обществото, абе от отпадъчния продукт дето сме, отрепките, инак казано, се събирахме там я на сокче, а на чайче. Причината е, че има климатик! Разни пенсионери с изстрадали лица, про-сяци като мен с що-годе интелектуално изражение на лицето, отчаяни безработни младежи и други подобни боклуци се съби-рахме в туй заведение. И знаете ли какво измисли собственика за да ни разкара от там? Ами просто е, сами можете да се досе-тите: премахна машината с евтиния охла-ден сок, да, в един ден внезапно машината изчезна! Отидох там, ала гледам, заведени-ето съвсем опустяло, машината за сок я няма, а билковият чай станал вече 70 сто-тинки. Специално проверих за чая, повишил го е тъй социално загрижения собственик на туй заведение, явно не става дума за слу-чайно разтуряне на тази машина за охлаж-дане на сока, а а специално промислена акция по прогонването на социалните бок-луци, дето бяхме намерили приют в негово-то заведение. Сега заведението пустее, а пък аз вече изобщо не влизам в никакво заведение – и душата ми е съвсем свобод-на, като птичка! Последните окови успях да премахна, именно пристрастеността ми към 40-стотинковите охладени сокчета, край, повече към нищо нямам привързаност, към абсолютно нищо.

Трябва да измисля в близките дни да почна да отказвам и хляба – та да се вталя малко. Преди доста години заради проблемите със сърцето отказах кафето и алкохола. Не съм страдал по тия излишест-ва, макар на млади години да се бях много пристрастил към кафето. Кафе и цигара, нали знаете, от ранна утрин до късна вечер. Бях си внушил, че без кафе и цигара... не мога да мисля, представяте ли си? Е, като отказах кафето (към алкохола никога не съм имал слабост, напротив, имам отврата от него, останала ми от детството, просто презрях злоупотребяващите с алкохол и по тази причина се отвратих и от алкохола!), та като отказах кафето, ми останаха цигарите. С тях водих най-тежка борба, нали знаете

как трудно се отказват тия пущини?! Стигна се дотам лекарите да ми казват директно "Ако искаш да живееш, спри цигарите!", щото наистина бях много зле със сърцето. Пушил съм от слабоволие даже и когато съм бил в спешното отделение със сърдеч-на криза, голям идиот бях, но бях все още млад. И в болници като съм бил заради сърцето пак съм пушил като идиот, като същински урод. А когато станах на почтена възраст, като наближих 50-те години, тогава сериозно взех да се замислям за махането на тия пущини, цигарите! Е, няколко години водих неуспешни битки, примерно отказвах цигарите... всеки ден, то била много лесна тая работа, аз по няколко пъти на ден ги отказвах даже! Но в един момент ножът опра до кокала. И твърдо реших да откажа цигарите. Където сядах и където ставах все това говорех. Заради тия пусти цигари и с учениците, помня, правех семинари, свър-зани със свободната воля на човека, между другото на мен лично много ми помогнаха тия семинари. И когато един ден моят собс-твен син ми каза в очите, че аз може и много добре да говоря за свободната воля на човека, но явно моята собствена воля не е свободна щом продължавам да пуша, аз тогава много се засегнах от тази... истина, казах му "Искаш ли да ти докажа, че волята ми е свободна?!", той ми се изсмя гадничко в лицето, че не вярва на това и след седми-ца аз вече отказах цигарите! За да докажа на сина си, че имам свободна воля, че не е само на теория да зная що е свободна воля, но и мога да демонстрирам, така да се рече, че моята собствена воля е свободна, ето, аз за една седмица отказах цигарите - и вече повече от 7 години не съм запалил цигара, независимо от трудностите, изпитанията, проблемите, които ми се стовариха в пос-ледните години. Щото някои хора като им се случи сериозно изпитание първото, което правят, вероятно от отчаяние, е да идат и да си купят кутия цигари, така прави един мой най-близък приятел. Аз това нещо не го направих и, така да се рече, се гордея със себе си. Отказването от цигарите е една от най-важните победи, които съм имал в живота си. Е, отказвайки цигарите, доста надебелях, увеличих си килограмите, кара-нето на кола също допринесе за това. Сега вече кола по понятни причини, поради без-паричие, вече не мога да карам. Ходя си пеша. Остава да откажа и яденето и ще стана съвсем положителна личност. Е, да се боря с комуноидите - това от мен не искайте да откажа, нямам сили за това. Пък и туй нещо, човешкото съвършенство, го няма на земята, тъй че не искайте от мен специално да бъда хептен съвършена, положителна личност. Ще си имам една странност: да се боря с мерзавците-комуноиди. Това си е нещо като мое хоби. Затуй от мен не искай-те да прекратя битката си с уродите, които наричам комуноиди. Напълно положителна и "консенсусна" личност аз не мога да бъда. Ще си имам и някои недостатъци. Да, знам, че е глупаво да водя тази обречена битка с

наглеците, с мерзавците, с мошениците, с тарикатите, с подлизурковците, с нагажда-чите и пр., наричани от мен с общото наи-менование комуноиди. Но ще продължа да си доставям това удоволствие като се боря с тях.

Ето, тия дни съм намислил (тази сутрин очевидно няма да имам време за това) да напиша едно писмо до г-н Минис-търа на образованието и науката. И да му задам простичък въпрос: възможно ли е едно административно лице от най-нисък ранг, каквото е директорът на една гимна-зия, самоволно да отмени сума ти поста-новления на законни държавни органи, включително и такива на друга държава (!), само и само да си задоволи каприза, а именно, да ме уволни. Примерно директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив, за да си сбъдне съкровеното желание мен да ме няма в туй учебно заведение, щото аз, видите ли, си позволявах да й мътя водата в тъй добре смърдящото учрежденско блато, си позво-ли, примерно, да отмени всички мои права, произтичащи от това, че, примерно, съм съвсем законен преподавател по филосо-фия (тя самоволно провъзгласи, че съм бил нямам никакви качества да бъда такъв и пр.!), произтичащи от моята диплома за магистър по философия, издадена от Дър-жавния университет в Санкт-Петербург, Русия; отмени също така моята диплома за най-висшата преподавателска квалифика-ция, издадена от Департмента за усъвър-шенстване на учителите, именно за т.н. първи-клас квалификация и т.н. Та ми се ще да запитам г-н Министъра и подведомстве-ните му министерски образователни бюрок-рати как те гледат на този рецидив на ди-ректорско всевластие, щото такова нещо даже и във времената на Средновековието, на славния феодализъм не го е имало. Ще попитам това, щото на основата на адми-нистративния акт на въпросната самозвана "повелителка на съдбата" моя милост сега фактически е лишена от упражняването на преподавателските ми права, излиза, че въпросната администраторка успя по този начин да отмени и постановления на самата Конституция на Республика Болгария, сума ти мои права тя успя да отнеме, в резултат на което сега аз, примерно, не мога да си търся работа по специалността: всеки неин събрат-директор като види документите ми ще рече "О, този не става за тази работа, не мога да го взема, щот той нема вече препо-давателски права!", пък като звънне да попита за съвет най-близката сътрудничка на репресиралата ме тъй баламски дирек-торка, именно инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, тя, гор-ката, е длъжна да му каже: "О, аз този Грън-чаров го обявих за най-лош преподавател по философия в цялата Пловдивска област, произнесох се по този въпрос пред съда, така че, моля ви се, не го вземайте на рабо-та изобщо, не позволявам да го вземете на работа, той е много лош човек също така, именно си позволява да критикува непогре-

шимата си директорка!" и пр. Виждате ли до какви идиотщини се стига когато разни разпасали се администраторки си позволят подобни несмислени, неразумни, направо казано глупави постъпки? Та за тия неща ще се наложи да питам аз г-н Министъра на образованието, която добре знае за цялата възмутителна история, но мълчи като... (да не казвам като какво!), пък и, защо не, ще ми се наложи да попитам и новата обмудс-манка, другарката Маяма Нолова, нищо че още не е встъпила в длъжност, ще й задам тоз казус, белким мисли усърдно до месец октомври, когато ще встъпи в длъжност (ако изобщо встъпи де, щото тая наглост с изби-рането й не може да бъде преглътната току-така).

Ох, докъде стигнах пак, а, видите ли каква безпределна свобода дава... без-паричието?! Тия хора, дето си имат солидни държавни служби, на тях не ми се налага изобщо да мислят за каквото и да било, тяхна единствена грижа е как да опазят своите солидни държавни служби и как, евентуално, да порастат още повече по йерархията, та да им се увеличи заплатата – и диференцираното заплащане, евенту-ално. Значи те мислят само как да се под-мазват по-ефективно на началството си. А такива като мен, дето са свободолюбиви, виждате, могат да си мислят за каквото си искат. И могат да правят каквото си искат, водени от съзнанието си за дълг най-вече. Такива като мен темерути не мълчат изоб-що, сами забелязвате. Е, навличат си из-вестни проблеми, разни беди, на главите им се стоварват гръмотевиците на възмущени-ето от страна на въпросните властници-гръмовержци. Имам предвид разните там началства. На началник у Нашенско требе само да се кланяш и постоянно да мълвиш колко е велик той, да го благославяш и ако ти се удаде сгоден случай да духнеш с уста некое мъхче, което е зацапало тъй бляска-вите им обувчици. Или да изтриеш с ръкава си некое петенце по обувчиците им. Това може. Друго обаче не бива. И прав не бива да стоиш пред тех. Леко наведен е най-добре. И ухилен до уши от възхита заради неземната им мъдрост.

В тази връзка ми се иска да за-върша туй свое есе по подобаващия начин. Мисля, че финалът требва да е достоен. Подобно на звученето на имперски фанфа-ри. Ето какво ми се мержелее в съзнанието, веднага ми излезе подобаващата картинка. Абе велико нещо е животът, него никакво въображение не може да го надмине!

В ПГЕЕ-Пловдив има един даскал на пенсионна възраст, които има тази странност, че има две мании, горкичкият: да се представя за това колко много е набо-жен, на второ място колко здравословен живот води и (те станаха три въпросните мани!) и също така да се прави на най-върл... антикомунист, представяте ли си?! С този човек в предишните години си имахме дори известна близост, тъй да се рече, щото тия теми, особено за вярата и за политика-

та, за мен също не са безинтересни. Както и да е, та този човек, дето се представяше за толкова набожен и антикомунистически настроен, стана така, че като дойде новата директорка, изведнъж започна да изпитва най-светли чувства на искрено преклонение към нейната неземна мъдрост. Има всекак-ви чудаци на тази земя, нали знаете това, да не употребявам друга, по-пищна дума. И този човек, значи, като се водеше некаква оперативка (щот въпросната администра-торка почти не води съвети, защо са й на нея съвети, нужни са само оперативки, на които да се спущат задачите за изпълне-ние?!) сядаше на удобна позиция наблизо директорката и повтаряше в несвяст само ето това:

- Правилно, точно така! Превъз-ходно! Наистина си е така! Браво! Точно така! Наистина е точно така! Лелее, как добре го казахте, другарко директорке! Думи немам! Бравос! Хора, защо не ръкоплеска-те, нима не усещате мъдростта, дето струи в тия думи на нашата любима ръководител-ка?!

Нещо такова говореше постоянно този благонравен, много набожен и прочие човек, който инак много бил ненавиждал, видите ли, милиционерите, ченгетата, "мут-рата", комунистите и пр. Тъй да се рече де. Изглежда той поради извънредната си на-божност е видял във въпросната директорка нещо като непорочно ангелско същество, пратено от самия Бог на земята, знам ли що се върти в главата му? Може пък да я възп-риема за нещо като светица, не знам, това са тайни, които знае само неговата душа. Та тоя набожен и благочинен човек с цялото си сърце подпомогна репресиите и гоненията срещу мен, не знам, може в мое лице да е видял самия Сатана, не знам, но ако е било така, то това добре обяснява неговата все-отдайна позиция в подкрепа на всички до един зулуми на директорката. Той най-ве-роятно е бил от най-усърдно ръкопляскащи-те при вестта за моето обезглавяване-уволнение, сведена до знанието на сплоте-ния колектив от директорката на другия ден след уволнението ми. Такива работи, е ето, напоследък, как става така, че като изляза на улицата, като тръгна из града, все този човек срещам, не знам защо е така, но се случва понякога да го срещна и по три пъти на ден, това вече не може да е никаква случайност. И то при положение, че той като ме види, се затичва да бяга, все едно е видял в мое лице нещо като... Юда Искари-отски - или Пилат Понтийски, не знам какво точно той вижда в мое лице, и не мога да знам. Разбира се, не сме е дума да обели с мен, държи се като пълен идиот, прави се, че не ме познава, прави се на ударен и най-вече панически бяга като ме види. И за зла участ на следващата пресечка, бягайки от мен, пак налита на мен, представяте ли си?

Вчера бях в един хипермаркет за да купя бутилка олио (беше ни свършил този най-важен продукт) и хлебец. Случи се така, че щом влязох в магазина и този дру-

гар налетя право на мен, за свой ужас! Щеше да се спъне, ала търти да бяга, не знам защо бяга, може би много се страхува да не би някой да го види наблизо до мен и да докладва "там, където трябва", а пък добрата му душа не може да понесе такава изневяра. Особено предвид това, че въп-росният много набожен човечец вече е в пенсионна възраст и стоенето му в училище може да бъде резултат единствено на ми-лостта на тъй справедливата и мъдра ди-ректорка. Тя обаче си вкара автогол че пак уволни наскоро върнат от съда уволнен от нея неудобен учител, уволни го с мотив, че бил в пенсионна възраст, и по този начин си вкара превъзходен таралеж в гащите, сега трябва да отговаря пред Комисията за за-щита от дискриминация как е възможно едни пенсионери да благоденстват безк-райно под сянката на нейния трон, а пък други да бъдат гонени без жал, по причина на това, че не принадлежат на нейната партия, предполагам.

Та такива работи се случват в мое-то всекидневие напоследък. Прочее, вчера този човек като търти да бяга от мен из магазина, се запиля някъде, и как стана така аз не мога да разбера, но на опашката пред касите за малко пак да се нареди точно до мен! Уплашен страшно от тия дяволски игрички, които съдбата му устройваше, човекът си плю в пазвата и пак търти да бяга! Посмях се от сърце на страховете му, но се питам: как е възможно един човек да стигне до такова положение, ах, тази магес-ница вездесъщата любов, на какви чудесии е способна!

Ще трябва тия дни да си запретна ръкавите да и почвам сериозно да пиша по започнатите, ала недовършените си книги. Примерно по тази за любовта, отдавна ме сърбят пръстите да пиша по нея. Но и дру-гата, за жизнените стратегии, много ме привлича, сами виждате, предвид безпари-чието, в което изпаднах, а там съм стигнал до интересни моменти, свързани тъкмо с ваденето на пари. И с ролята на парите и пр. Тази тема също ми е интересна и близ-ка. Ще видим с какво ще се заема скоро. А сега - хубав ден ви желая! Навън напече, в апартамента е горещо като в сауна, ще трябва да излизам и да бързам за парка, че окъснявам. Дано не засека оня другар из квартала, щот като капак на всичко ние живеем в един и същ район. А иначе се срещаме из целия град. Защо ли съдбата ни среща толкова? Явно и той се разхожда като мен, безделничи, да не са го уволнили и него? Пенсионерската работа, да знаеете, е много хубава работа! Пълен релакс! Ама кога ли ще доживея аз до нея - това вече не се знае. И дали ще доживея изобщо също не се знае. Чао и до скоро, да не мислим за най-лошото! То ще си дойде само като му дойде времето...

ТРЯБВА ДА ПРАВИМ НУЖНОТО ДА СЕ РОДЯТ И ВЪЗПИТАТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПОВЕЧЕ СВОБОДОЛЮБИВИ ХОРА – ТУК

Е РАЗКОВНИЧЕТО, ТУК Е И СПАСЕНИЕТО НИ! неделя, 2 август 2015 г.

Тази картинка, която съм направил преди доста време и съм поставил във фейсбук, е харесана от 203 човека и – внимание! – е споделена 1 245 пъти!!! Ре-ших сам да я споделя отново и при това да я допълня с нещо, ето с какво:

Ето какъв ни е проблемът като об-щество – липсва тази "критична маса" от свободолюбиви хора у нас. Трябва да пра-вим всичко нужно че да се родят и възпитат тези хора – тук е разковничето, тук е спасе-нието! Един такъв свободолюбив човек със самото си присъствие вече променя ситуа-цията около себе си, светът вече не е съ-щият щом него го има, давате ли си сметка до какво води това в крайна сметка?!

ГЛЕДАЙТЕ И ТОВА ИНТЕРЕСНО ИНТЕР-ВЮ НА ГУБЕРНАТОРА НА ОДЕСКА ОБ-ЛАСТИ МИХАИЛ СААКАШВИЛИ неделя, 2 август 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! ВЪЗХВАЛЯВАНЕТО НА КОМУНИЗМО-СОЦИАЛИЗМА Е ПРОЯВА НА ТАКОВА СТРАШНО ЧОВЕШКО УРОДСТВО, ПРЕД КОЕТО И УМЪТ, И ДУШАТА КАТО ЦЯЛО ОНЕМЯВА понеделник, 3 август 2015 г. Dimitar Stoyanov, съвсем млад (но полити-чески ангажиран и мислещ) човек, е написал нещо твърде важно на стената си във Фейс-бук; ето, привеждам и тук, в блога си (с оглед да стигне и до в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог) какво е написал, а пък по-долу можете да прочетете с какви думи аз разпространих неговото изказване сред моите приятели във социал-ната мрежа, които са 5000 човека:

Няма нещо по-жалко на този свят от системната възхвала на социализЪма на Тошан Правешки от МЛАДИ хора. Провален и безсмислен режим, окъпан в кръв, потис-ничество и нищета. С 15 години чакане за кола, с портокали само по Коледа, с липсата на елементарна свобода на изразяване, на придвижване. Мислите ли, че това, което днес имате за свое изкуство, щеше да бъде позволено тогава? Щеше да е абсолютно извън закона. Както музиката, която слуша-те и създавате, както това, че ще искате да бъдете себе си. Нали обаче, саламът "Кам-чия" бил по-евтин...

А ето и моите придружаващи думи като споделих неговото изказване:

Прав е този млад човек, но още по-жалкото е, че има и стари хора, които си позволяват да възхваляват комунизма – независимо от това, че са го живели. Мла-дият може да бъде подведен и излъган, но старият, който всичко е видял с очите си, е непростимо да не знае. Което говори, че такива хора са били и са си останали дотам безчувствени, че явно не са могли да усетят цялата безчовечност и противочовечност на комунизмо-социализъма. А това вече е проява на такова страшно уродство, пред което и умът, и душата като цяло онемява...

ПОЕТЪТ, ОРЕЗИЛИЛ СЕ С ПРОЧУТОТО "ДРУГАРЮ ЖИВКОВ, НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА МИ ЗАБРАНИ ДА ВИ ОБИЧАМ!", БЕШЕ НАГРАДЕН ОТ ДРУГИ СТРАСТНИ ТО-ДОРЖИВКОЛЮБЦИ, ИМЕННО ГЕРБОВА-ЦИ понеделник, 3 август 2015 г.

Поетът Любомир Левчев стана почетен гражданин на София

Поетът Любомир Левчев получи отличието на Столичната община „Почетен гражданин на София“. Това стана ясно след гласуване на Столичния общински съвет днес. Най-престижното отличие на община-

та съвпада и с 80-годишния юбилей на Левчев на 27 април.

Предложението е на кмета Йор-данка Фандъкова, председателя на съвета Елен Герджиков, председателя на комисия-та по култура и на групата на ГЕРБ Малина Едрева и на секретаря на местната управа Ралица Стоянова.

На #КОЙ е изгодно да се употребява така старателно терминът "Моделът #КОЙ" понеделник, 3 август 2015 г.

Гледам, че напоследък се оформи един термин, който се използва масово, в това число вече дори и от що-годе сериоз-ните политически анализатори, именно терминът "Моделът # КОЙ ". Вместо да се дава възможност на обществото да знае точно и ясно #КОЙ именно стои зад "модела #КОЙ", а именно ченгесаро-кагебистката, руско-българска мафия и олигархия, се повтаря нищо не говорещата енигма "моде-лът #КОЙ".

Правете си сметката кому или на #КОЙ е изгодно да се употребява така ста-рателно терминът "Моделът #КОЙ"...

ЕГАТИ ЛЪЖЛИВАТА ЧЕНГЕСАРСКА СГАН, СТРАШНИ СА ПЛАТЕНИТЕ МЕ-ДИЙНИ МЕРЗАВЦИ, ГРЕШКА НЯМАТ, ЛЪЖАТ КАТО ЗА ПОСЛЕДНО! понеделник, 3 август 2015 г.

На снимката: Свети Жан Непорочния :-)

Егати лъжливата ченгесарска сган: Жан, дето позволи народецът да бъде огра-бен до шушка от другарите си, от комунис-тите, бил нещо като "светец", а пък виновен за целия погром, дето стана по негово вре-ме, бил... Костов! :-) Да, Костов, дето после едва извади страната от пълната катастро-фа, бил виновен за краха, който комунисти-

те й организираха! Тия мерзавци медийните ченгета много са се разпасали бе, лъжат като за последно!!!

Ще се разплача, дайте кърпата да си обърша сълзите и сополите: "... единст-веният човек който не забогатя от властта и е искрен и честен човек... едно много добро интервю с един много добър човек". Ох, паднах от стола, тия лъжливи мръсници станали големи шегобийци бе! :-)

По повод на: Вижте единствения свестен човек управлявал България от 89- до сега. Видео!!!

ЗА НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА НАШЕТО, НА БЪЛГАРСКОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ МИСЛЕЩИТЕ И ПИШЕЩИТЕ ХОРА ИЛИ ЛИЧНОСТИ понеделник, 3 август 2015 г.

Тази вечер съвсем случайно ми хрумна нещичко и по тази причина се нало-жи да напиша следното писмо на един мой отдавнашен познат (с когото изобщо не съм се виждал и срещал в живота, познанството ни е само виртуално); ще ви уведомя какво той ми е отговорил – и как е реагирал; ето въпросното мое писмо до него:

Здравей, уважаеми г-н М., Хрумна ми тази вечер нещо: поне-

же имам доста съвсем нови книги, които си стоят неиздадени на хартия (а някои други пък, поради бедността ми, издадох само в бутиков тираж, т.е. в 20-30-тина екземпляра, колкото да дам на Народната библиотека и на неколцина приятели), пък в същото вре-ме, уверявам те, в тези мои книги думата "Костов" изобщо не е спомената, та значи мисълта ми е, ето, изпращам ти тези книги, поразгледай ги, ако сметнеш, че някоя от тях заслужава да бъде подпомогната за да бъде издадена подобаващо, ето, ще имаш тази възможност. Правя това, щото навре-мето един вид, така да се каже, ми обеща да подпомогнеш излизането на моя книга, но заради името "Костов", употребено в нея, се отказа от намерението си, та ето, сега ти давам възможност да си изпълниш обеща-нието. Та значи книгите ми, които не са издавани в хартиен вариант, са следните: За НЕздравомислието За духовните неща с българска специфи-ка Изкуството да си учител Експеримент по свобода

Ние не сме тухли в стената! (Есета за осво-бождаващото образование) Помагало по вяра Изследвания върху състоянието на нра-вите в едно училище Усещане за свобода УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА VERITAS ODIUM PARIT

Това са неиздадените подобаващо мои книги. Би могъл да ги разгледаш и ако някоя от тях ти се стори достойна за изда-ване, да подпомогнеш финансово издаване-то й, според някогашното си обещание. Дано тази моя молба или предложение не ти се стори прекалено нахално, но какво да правя, появи ми се в съзнанието така една идея, длъжен бях да я споделя с теб. Пък сам си решавай после. Трябва да знаеш, че авторите, като напишат една книга, имат голямо желание тя да бъде издадена, щото издаването й всъщност е нещо като факти-ческото й раждане, докато не е издадена, книгата не е родена, а това е много мъчи-телно за автора. На второ място има една особеност на нашето, на българското отно-шение към нашите мислещи и пишещи хора, колкото и да са малко те: докато са живи, не благоволяваме да си мръднем малкото пръстче с нещо да им помогнем, оставяме ги да се мъчат, пък като умрат, тогава спря-мо някои почваме да богоговеем, да се прекланяме, дори паметници им туряме, но не се досещаме, че докато са били живи, ний с безразличието си към тях един вид сме им помогнали да умрат по-скоро, един вид сме спомогнали за убиването им. Така става у Нашенско! А иначе ний много ценим писателите си, няма що: мъртвите обаче предимно. Към живите се прекланяме само и предимно към ония, които са от сорта на... да не казвам имена, щото ще излезе, че им завиждам, всеки знае кои са те. Левчев примерно. И прочие любимци на съдбата. Пардон, разприказвах се, пак казах някои излишни неща. Но какво да се прави: имам голяма уста. Заради която си патя.

Всичко добро! С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров ПРЕБИХА КСЕНИЯ СОБЧАК – И ТО НА СЪЩИЯ МОСТ, НА КОЙТО УБИХА НЕМ-ЦОВ! вторник, 4 август 2015 г. Размазаха Ксения Собчак на лобното място на Борис Немцов Не може да е съвпадение, че това се случи там, казват колеги на водещата

Известната руска телевизионна водеща Ксения Собчак беше брутално пребита в Москва тази вечер. Това е стана-ло на Московорецкия мост, където на 28

февруари бе застрелян опозиционният лидер Борис Немцов.

Новината, че Ксения Собчак е пре-бита от група неизвестни лица разпространи радиостанцията Independent. Засега другите руски медии мълчат.

"В момента, доколкото ни е извес-тно, състоянието й е критично. На местоп-рестъплението има няколко коли на руската полиция. Не може да е съвпадение, че това се случи, където беше убит Немцов...", казват колеги на водещата, цитирани от радиото. ЗАБЕЛЕЖКА: Нынешният самодържец на Русия, кагебисткият таваришч-император Путин някога носеше куфарите на баща й. Но не прощава на никой дребничкият зло-бен диктатор - ако се осмелил, ако е дръз-нал да го критикува. Виж също INDEPENDENT: «КСЕНИЯ СОБЧАК ЖЕС-ТОКО ИЗБИТА В МОСКВЕ. ОНА В КОМЕ.» ОБЯВЯВАМ КУРС ПО ТВОРЧЕСКО, ПРО-ДУКТИВНО МИСЛЕНЕ – ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ!

Онова, което не е било помислено, не съществува... :-)

Този курс може също така да се нарече курс по СВОБОДОМИСЛИЕ (автен-тичното мислене е тъкмо свободното мис-лене) и по СВОБОДОЛЮБИЕ, щото без отдаденост на свободата мисълта ни навеки ще си остане скопена, от рода на тъй скуч-ното школско "мислене", на "мисленето" на т.н. дървени "философи" и пр.

В СТРАНАТА, В КОЯТО ЕЧИ НАШЕТО СВИДНО "НАЙ-МРАЗИМ ДА МИСЛИМ!" НЯКАКЪВ НАГЪЛ ФИЛОСОФ СЕ ОСМЕЛИ ДА НИ ПОДРАЗНИ КАТО НИ ПРЕДЛОЖИ КУРС ПО СВОБОДОМИСЛИЕ, ПО ТВОР-ЧЕСКО, ПО СЪЩИНСКО МИСЛЕНЕ – ПФУ, КАКВА ОТВРАТ! вторник, 4 август 2015 г.

Особено ми е приятно да гледам как народът и човечеството (е, само бъл-

гарската част от него де!) най-внимателно полага усилия да не покаже, че изобщо е забелязала обявата за моя курс по автен-тично мислене! :-) Това просто ми показва, че този курс е жизнено необходим, е напра-во съдбовен: представяте ли си каква по-дигравка е в страната, в която постоянно, поголовно, масово се демонстрира нашата тъй свидна максима "НАЙ-МРАЗИМ ДА МИСЛИМ!" някакъв си там нагъл философ си позволява, представете си, да ни дразни като ни предлага курс по свободомислие, по творческо, по същинско мислене – пфу, каква гнус, каква отврат!!!

Да, продължавам да предлагам

своя курс, наречен Изкуството на мисълта, нищо че рискувам да бъда масово намразен и презрян; нека да ме мразят, нека да ме презират, правя го за доброто на ония, които ще разберат идеята ми, а на другите никой и нищо не може да им помогне...

Майната ти, Грънчаров, искаме си... Кобилкина!!! :-)

МОЖЕ ЛИ В НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ РОД-НИ УСЛОВИЯ ДА ВИРЕЕ ТАКОВА ЖИ-ВОТНО КАТО... НЕПОДКУПЕН ДЕПУТАТ? вторник, 4 август 2015 г.

Твърде симптоматичният случай с избирането на Маяма Нолова за "омбудс-мая", както и толкова показателните казуси със сключването на "историческия компро-мис" около печалната "съдебна реформа"

(или това, което остана от нея) и с гласува-нето-отхвърлянето на президентските пред-ложения за референдум ме принуждават да се замисля и да задам ето тази поредица от необходими въпроси:

Дали пък и в този Парламент вече не върви усилен процес на купуване на депутатски съвести? :-) Интересно ми е: може ли в нашите български родни условия да вирее такова животно като... неподкупен депутат, като депутат, когото не можеш да купиш с пари, та да ти гласува както поже-лаеш? Каква ли е сумата в пари, каква е тарифата, с която (средностатистически) може да купи всяка, дори и най-неподатли-вата за купуване българска и в частност депутатска душа и съвест? :-)

Дали няма да се окаже, че единст-вено Костов (с неколцина около него) не можаха да бъдат купени от тъй всемогъщи-те таваришчи ченгета? (Което именно и обяснява неистовата омраза на всички към тях!)

ЗАБЕЛЕЖКА: Поставям тези въпроси във връзка с твърде интересната дискусия по един статус (ето този), в който питам как е възможно и истина ли е изобщо, че депута-тът от ДСБ Б.Станимиров бил много силно харесал... Мая Манолова и публично бил заявил, че от нея, видите ли, щяло било да стане "много добър и социално загрижен обмудсман", заявил го бил това във Фейсбук доста време преди самото гласуване, пък Радан Кънев, видите ли, бил харесал изказ-ването му за Майчето; та ето по този повод се позамислихме и стигнахме до гореуказа-ните крайно неприятни въпроси...

Апропо, а спомняте ли си "златния пръст" на Воленча Сидеровскаго?! Ами епохалното Яне, нынешният съветник на г-н Премиеро по... "борбата с корупцията" спомняте ли си го?! Да продължавам ли да изброявам имената на още такива епохални "поборници" за "нравствена чистота" и "чес-тност"?!

ЕТО КАК ПОСТЪПВА ЛИЧНОСТТА – ЗАС-ТАВА СМЕЛО СРЕЩУ КОМУНОИДИТЕ! вторник, 4 август 2015 г.

Брой 15 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е достъпен за четене онлайн вторник, 4 август 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене! КРИМ НА БАЛКАНИТЕ ВЕЧЕ СЪЩЕСТВУ-ВА, ЕДВА ЛИ ИМА ПО-ПРОВАЛЕН ПОЛИ-ТИК ОТ ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ сряда, 5 август 2015 г. Иво Инджев: Сред журналистите още властва всеобщият страх от Георги Пър-ванов, Интервю на Васил Василев

• Фалитът на Тошо Тошев обезцени сво-бодата на словото • Путин вече е напра-вил своя Крим на Балканите • След епо-хата на Бареков стана срамно да кажеш, че си журналист

Г-н Инджев, как си обяснявате факта, че синът на Георги Първанов, само на 28 години, е събрал пари да си купи луксозен хотел?

- Не бих могъл да кажа нищо конк-ретно. Ако имах информация, щях да я обявя. Аз обаче съм написал книгата „Пре-зидентът на РБ”, където съм описал схеми-те за налагане на влияние в България от Георги Първанов. Важни в случая са схеми-те, а не конкретиката, която е работа на институциите, които не мисля, че и в този случай ще се намесят. Нещата, които съм написал, никой не ги провери, дори самият Първанов – да ме опровергае, ако лъжа. Напротив – той си продължава да говори благо от телевизионните екрани и да управ-лява държавата под друга форма. Аз съм посочил своите факти. Единственото нещо, което е по-жълто е информацията за връз-ката на Първанов с Мариана Попова, която е била навестена от офицери на НСО, сред които и Алексей Петров най-вероятно, за да бъде респектирана и да я заплашват да мълчи. Тогава певицата даде едно и също интервю пред всички медии, в което отри-чаше за връзката си с Първанов. Семейст-вото на този човек имаше пълен медиен комфорт по време на 10-годишното му управление. Синът му е възпитаван вероят-но по същия начин, така че нищо не трябва да ни учудва за това, дали е възможно парите за хотела му да не са чисти, но към този момент ние няма как да докажем това. Само искам да ви припомня как въпросният младеж Владимир се беше похвалил във Фейсбук с пушката на баща си, а цената на оръжието се равняваше на няколко годишни президентски заплати.

Какво се случи със снимката на Владимир Първанов тогава?

- Службите светкавично я изтриха от профила му. Аз исках да я публикувам и помолих от вестник „168 часа” да ми я да-дат, но те ми казаха, че я били загубил. Искрено се надявам да е така и да не са се изплашили колегите, тъй като тогава имаше медиен натиск и дори заплаха за уволнени-ето на главния редактор на вестника. Също, както и мен ме накараха да си тръгна от БТВ малко по-късно. Споменавам тази на пръв поглед дребна случка, за да напомня какъв е нравът на Георги Първанов, който се хвалеше, че е първият човек в света, който е опитомил вълк, който лъжеше за миналото си, за историята с мезонетите. Т.е., това е човек, който е способен на всич-ко. Най-същественото за мен е всеобщият страх на журналистите от Георги Първанов – да го питат и да го разследват, както пра-вят с други политици. Това именно показва всемогъществото на тази фигура, която е силно подценявана заради бавното си и меко говорене и мигането със сини очички като душа човек. В случая с мезонетите съм сигурен, че информацията, която аз изне-сох, е била пусната по имейлите на много други колеги. Същия ден Румен Петков прати полицейска кола да пази имотите, а Първанов прати декларация срещу мен в БТВ. Защо тогава никой не отиде и не прати една камера и един репортер да снимат патрулката и да проверят на място вярно ли е, че имотите са на президента? Пред същата тази телевизия обаче Геор-ги Първанов потвърди информацията, че синът му строи хотел. Защо при вашия случай трябваше да напуснете БТВ, а сега пострадали журналисти няма?

- Георги Първанов вече не е на та-зи позиция, на която беше. При моя случай аз бях принуден да напусна. Това беше една демонстрация и сплашване на колеги-те. Страх, който се е напластявал във вре-мето и днес наблюдаваме селекция от колеги, които прекрасно владеят изкуството на автоцензурата. Те прекрасно знаят кого какво да не питат. Именно затова сме на 106-о място по свобода на словото в света.

(Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Чудесно интер-вю на Иво Инджев, заслужаващо да се прочете най-внимателно. Понеже ни казва много истини. Като примерно тази:

... Онези, които са се опитали да се противопоставят, са отстранявани, докато в Русия направо ги отстрелват. У нас те притискат и те оставят без работа.

РУБЛОФИЛСКИТЕ МЕКЕРЕТА И ПРО-ДАЖНИЦИ СА ЧУМАТА НА БЪЛГАРИЯ, НЕЙНИЯТ ПОЗОР, НЕЙНОТО ПРОКЛЯТИЕ И ПРОКОБА сряда, 5 август 2015 г.

Вижте как патетично се изфърля един дебил-рублофилец в коментарите на

едно място, нарекъл се е "Советский товарищ"; слагам изцепката му тук за да видите на какво са способни тези рубло-филски мекерета и продажници, които са чумата на България, нейният позор, нейното проклятие и прокоба; от тази комуноидна напаст сме патили, патим си и тепърва още много ще патим:

Советский товарищ каза: "Много е брък-нал Инджев в здравето на някои другари, преследват го по форумите като импери-алист."Ами, той Инджев си е баш амери-кански агент и империалист, не може така да клевети нашата освободителка Русия и да няма никаква реакция. Бронебойни пат-рони за нашата вяра няма открити. Ние сме на всеки километър и сме готови да се хвърлим срещу американските фашисти с голи гърди на амбразурата, като Алексан-дър Матросов. А вие къде ще си харчите тролските хонорари, ако замирише на керо-син, а? РЕВОЛЮЦИЯТА В ОБРАЗОВАНИЕТО ЗАПОЧНА: ОБУЧЕНИЕТО В ИНТЕРНЕТ Е КАТО НАДИГАЩА СЕ ВЪЛНА, ОБХВАЩА ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ОТ ВСИЧКИ КРАИЩА НА ПЛАНЕТАТА! сряда, 5 август 2015 г.

Българи създадоха университет, който ще направи революция в образование-то Редактор: Виктор Тошев

Онлайн платформата ще даде на студентите безплатно лекции на именити учени Видео: Нова ТВ

Напълно безплатно образование на световно ниво. Това ще предложи уника-лен проект на група млади българи. Учебно-то заведение обещава да направи истинска революция в традиционното учене.

Всеки от тях е жертва на позната от векове образователна система и е наяс-но с нейните недостатъци. По тази причина „университет“ е най-неподходящата дума за

това, което Християн и неговият екип пред-лагат на света.

Онлайн платформата ще даде на студентите безплатно лекции на именити учени и курсове от най-добрите университе-ти на планетата. Филтърът на този безкрай от информация е реалният бизнес.

Всеки кандидат за знания решава каква кариера иска да преследва и сяда пред компютъра.

„Над 3 милиарда души ще имат та-зи възможност, тъй като официално толкова са в момента абонатите в Интернет”, казва Васил Иванов.

Последните проучвания показват, че 35 на сто от нас прекарват минимум час на ден в търсене на образователни матери-али в мрежата. По света тази тенденция е уловена от гигантите в глобалното образо-вание. Зад един от порталите с над 2.5 милиона студенти стои Университетът „Хар-вард“.

„Обучението в интернет е като на-дигаща се вълна. Обхваща все повече хора от всички краища на планетата”, обяснява Анант Агаруол, президент на глобална образователна платформа.

Българската идея вдига летвата още по-високо като събира цялото налично знание в мрежата на едно място. И то безп-латно.

„Искаме да бъдем алтернатива на класическия университет. Искаме да го преведем в следващия век”, добавя Агару-ол.

Авторите на идеята вече имат се-риозна подкрепа от корпоративния свят. С първоначален бюджет от над 1 милион лева те планират официален старт следващата пролет.

Доверете се на Центъра за развитие на личността HUMANUS!

АБЕ КАКВИ СА ТИЯ СТРАСТНИ ДРУГАР-КИ-АФРИКАНКИ С ШОКОЛАДОВА КОЖА И С ДЕБЕЛИ СЕКСАПИЛНИ УСТНИ, КОИ-ТО СА МЕ НАОБИКОЛИЛИ И ПОСТОЯННО ИСКАТ ЗАПОЗНАНСТВО С МЕН? сряда, 5 август 2015 г.

Да, наистина, какви са тия страст-ни другарки-африканки със сексапилна шоколадова кожа и с дебели джуки, които са

ме наобиколили така и неуморно искат запознанство с мен? :-) Като тази примерно другарка дето е на снимката. Бил съм, види-те ли, "много желан мъж", да му се неначуди човек? :-) Да не би другарите от КГБ да са ми организирали тази акция, та да се подх-лъзна и аз в непроходимите джунгли на любовта – та да зарежа гражданската си позиция?! Това да не е нова опорна точка на Кремъл във воденето на пропагандната война в България?

Таваришчите от КГБ и техните ме-керета от нашата ДС имат дълбоки корени в използването на човешките ресурси на африканския континент за своите пъклени цели, та затова се досетих за такава една евентуалност. Но наистина е странно: всеки ден и всяка нощ красавици-африканки ме молят за приятелство, за вечна дружба, за интимност – абе това да не е някакъв нов вирус, измислен в лабораториите на КГБ?!

Сериозно питам, не разбирам как е възможно, искам да разбера истината по този въпрос, не се майтапя изобщо!

ДА, ИМА САМО ДВА ПЪТЯ – ЕДИНИЯТ Е ДЕСЕН, ДРУГИЯТ Е ГРЕШЕН! сряда, 5 август 2015 г.

Ето какво е написал на стената си във фейсбук Martin Dimitrov, а по-долу мо-жете да видите как аз го допълних, така да се рече: Martin Dimitrov каза: Новото ляво, като старото. Сега Миков/Сидеров/Енчев ще правят ли българската "Сириза" – или взеха, че нещо се отказаха?! Толкова хвалиха Ципрас и новото ляво в ЕС, ама като видяха

резултата изведнъж се изпокриха. "Поде-мос" в Испания, с подобни леви идеи, губи рейтинг. Да не би европейците да осъзнаха, че и новото ляво води само до фалит, също като старото ляво? :-) Ангел Грънчаров каза: Ами тя желязната леди баронеса Маргарет Тачър го е казала превъзходно: “Има два пътя – единият е десен, другият е грешен!". Нищо повече не може да се прибави, това е една истина, която не подлежи на промяна, това е една вечна истина на живота и на историята...

МНОГО ПОКАЗАТЕЛНА КАРТИНКА... сряда, 5 август 2015 г.

РЕЙНДЖЪРИ РЕМОНТИРАТ ДЕТСКА ГРАДИНА В СУНГУРЛАРЕ ЗА СМЕТКА НА АМЕРИКАНСКИТЕ ДАНЪКОПЛАТЦИ, А РУБЛОФИЛСКИТЕ МЕДИИ ОРЕВАХА ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА сряда, 5 август 2015 г.

Шок! Ужас! Война! Рейнджъри ремонти-рат детска градина АМЕРИКАНСКИ ВОЕННИ СЕ ОЗОВАХА В СУНГУРЛАРЕ. ПО-КОНКРЕТНО В МЕСТ-НАТА ЗАБАВАЧКА ОДЗ "СЛЪНЦЕ". сряда, 5 август 2015 г.

Рейнджърите дошли да боядисват и ремонтират, но появата им разтревожила родителите на пълната с хлапета по това време детска градина, гръмнаха медиите у нас. Някои дори съобщиха, че в района има танкове. В отговор от Министерство на отбраната опровергаха (за кой ли път), че в

момента на територията на страната няма тежка бойна техника на САЩ.

"В Плана за съвместната българо-американска подготовка и учения в страната и чужбина през 2015 г. е включено участие на представители на Силите на САЩ в изпълнение на проекти по програмата за хуманитарна помощ и реконструкция", уточ-ниха от МО. Иначе казано, американски рейнджъри ремонтират детска градина в Сунгурларе за сметка на американските данъкоплатци.

10 представители на 212 инженер-на рота от Сухопътната национална гвардия на щата Тенеси пътуват от Учебен полигон "Ново село" до района на детската градина с джипове "Хамър".

Проектът е хуманитарен и в него са включени ремонтни дейности и на детски градини в село Караново, Община Айтос и в град Велико Търново. Мероприятията се финансират изцяло от Силите на САЩ. В това няма новина, или прецедент – през годините американски военни са участвали в ремонти на болници, поликлиники, начал-ни училища и гимназии. Подобна дейност извършват и български военни на мисия зад граница.

Ето как българските медии съоб-щиха новината:

- "Монитор" - 15 стр., "US войници в забавачка изплашиха майки";

- "Телеграф" – 1 стр., Рейнджърите отишли да ремонтират забавачката, "US хамъри нахлуха в детска градина" – Майки мислят, че терористи са взели децата им за заложници, Сунгурларе в шок;

- "България днес" - 6 стр. – "ТАН-КОВЕ НАХЛУХА В ГРАДИНА";

- "Стандарт" – 6 стр. – "Танкове нахлуха в детска градина";

- "Дума" – 2 стр. – "Американски военни стреснаха Сунгурларе" - Чужденците се появили с униформи и тежка техника без предупреждение, майките помислили, че взимат децата им за заложници;

- "Земя" – 1 стр. – "Танкове в детс-ката градина";

- "Земя" – 3 стр. – "Американски танкове щурмуваха детска градина в Сун-гурларе".

ВЯРАТА Е КРЕПОСТ СРЕЩУ ОТЧАЯНИЕ-ТО... сряда, 5 август 2015 г.

Безкрайното отчаяние е последни-ят стадий, който предхожда вярата, така че всеки, който не е извършил това движение, не притежава вярата. Защото едва в безк-райното отчаяние аз ставам ясен сам на себе си в своята вечна значимост и едва тогава може да става дума да се улови битието по силата на вярата. Сьорен Киркегор, цитиран от Iamyou Wakeup

Кратък мой коментар: Вярата е крепост срещу отчаянието; да, непристъпна крепост на духа е вярата, чиято неизмерима сила побеждава, анихилира отчаянието...

ИСТИНАТА УБИВА САМО ОНИЯ, КОИТО И БЕЗ ТОВА НЕ ЗАСЛУЖАВАТ ДА ЖИВЕЯТ сряда, 5 август 2015 г.

„Ние разполагаме с илюзията за да не ни убие истината.”

Фридрих Ницше (цитиран от Iamyou Wakeuр)

МАЛКА ДОБАВКА ОТ МЕН: Прочее, исти-ната убива само ония, които и без това не заслужават да живеят, сиреч, които и без нея сами ще си умрат; и истината, от сниз-хождение, от милост към тях просто им помага по-скоро да умрат - та да не мъчат повече... (пак по Ницше); та на такива и илюзията, и лъжата няма как да им помогне – понеже са обречени така или иначе да умрат...

ДА СЕ ПОМОЛИМ... сряда, 5 август 2015 г.

Свети Николай Чудотворец, помог-ни на всички, които страдат, които са в беда, които са обиждани несправедливо! Помогни

и на ония, които причиняват техните беди – да се възпрат от злото! Утре е Преображение Господне

В ШВЕЙЦАРИЯ И ПРЕЗИДЕНТЪТ ОТИВА НА РАБОТА С ВЛАК – И БЕЗ ОХРАНА! сряда, 5 август 2015 г.

Президентът на Швейцария ДИ-ДИЕ БУРКХАЛТЕР чака влака за да отиде с него на работа!

Апропо, и кралицата на Великоб-ритания понякога пътува с влака:

ЕДНА ТВЪРДЕ МЪДРА МИСЪЛ НА КАТОН СТАРШИ, ИМАЩА ВЕЛИКОЛЕПНО ПРИ-ЛОЖЕНИЕ И ПО РАЗБИРАНЕТО НА НА-ШИТЕ РОДНИ БЪЛГАРСКИ РАБОТИ... сряда, 5 август 2015 г.

Една твърде мъдра мисъл на Ка-тон Старши, обясняваща превъзходно защо нашите комуноиди ненавиждат толкова не своите доскорошни господари (комунисти-те), а ония, които са свободни и свободолю-биви личности, граждани и демократи - и антикомунисти, и дясномислещи, разбира се.

ОПОЗНАЙ РОДИНАТА ЗА ДА Я ОБИК-НЕШ... четвъртък, 6 август 2015 г.

Красота...

ГАФ НА ГЕРБ ЛИ Е ИЗБОРЪТ НА МАЯ МАНОЛОВА ЗА ОМБУДСМАН – ИЛИ Е МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ПРОВОКАЦИЯ НА МАФИЯТА КЪМ НАС, ГРАЖДАНИТЕ? четвъртък, 6 август 2015 г.

Като депутат от БСП и зам.-пред-седател на предходния парламент Мая Манолова бе "острие" на контрапротестите в защита на кабинета "Орешарски". Защо все пак ГЕРБ избра Мая Маноло-ва?, Автор Даниел Смилов

Това е всъщност истинският въп-рос по конфузния случай. Ясно е, че без решението на парламентарната група на ГЕРБ да гласува "по съвест“ (в случая оче-виден евфeмизъм) и без аморфното пози-циониране на лидерите на най-голямата партия, г-жа Манолова никога нямаше да бъде избрана за каквото й да било от това НС. Сниманите бюлетини за вота на депута-тите, почудата им, заклеймяването на ре-форматори и т.н. е част от театъра, пред-назначен да замаже основния въпрос.

А театър е необходим, защото ло-гичен отговор на този въпрос няма. Първо, с

избора на Мая Манолова се прави опит да се реабилитира една политическа и граж-данска позиция, отречена масово – и чрез протести, и чрез обществени нагласи – още през лятото на 2013 г. Тази позиция може да бъде наречена за кратко "про-Пеевски/про-Орешарски“ и Мая Манолова беше ясен и разпознаваем неин символ. В крайна смет-ка, организатор, вдъхновител и знаме на "контрапротеста“ от 2013 г. получи шанс да реализира идеите си отново с публичен ресурс. Как ГЕРБ обясняват този куриоз?

(Прочети ДО КРАЯ) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Не мога да се съглася с тезата на автора, че изборът на Мая Манолова за омбудсман е просто гаф и недомислица на ГЕРБ. Ами ако е нещо много повече от това? Затова поставям логичния въпрос: гаф и недомислица на ГЕРБ ли е изборът на Мая Манолова за омбудсман – или е многозначителна провокация на "задкулисието", на мафи-ята към нас, гражданите? ВИЕ, РУСНАЦИТЕ, НИ ОТБЛЪСНАХТЕ ОТ СЕБЕ СИ! ПРОСТО ИСКАМЕ ДА СЕ ЗА-ЩИТИМ ОТ ВАС, ОТ ВАШИТЕ "ГРИЖИ" И ОТ ВАШИТЕ МАРАЗМИ! четвъртък, 6 август 2015 г.

Много уместен довод, който изцяло важи и за нас, българите, а не само за укра-инците; ето, превеждам го на български, за да се прочете и и разбере и от младите:

Как внезапно се изостри "дружбата на народите"... В Русия започна истерика от загубата на Украйна (същата истерика, още по-нагла даже, има и по повод "загу-бата на България": путинска Русия води цяла пропагандна война срещу България по този въпрос, бел. моя, А.Г.). Започнаха

диви вопли – но какво правите вие?! Къде отивате?! На кой сте нужни там?! Как ще живеете без нас?! Та без нас вие ще издъх-нете! Хвърлят ви прах в очите с този ЕС! Вас ще ви натикат в НАТО!!! ...

Отговарям наведнъж на всички: вие, руснаците, ни отблъснахте от себе си! Ние сме готови да встъпим където и да е само и само да сме по-далеч от вас, от вашите бесни фюрери, от вашите войни. Ние сме готови да влезем във всяка органи-зация, която ще ни помогне да се защитим от вас, от вашите "грижи" и от вашите ма-разми.

ПОЭТОМУ МЫ И ВЫБРАЛИ ЕВРОПУ – И ТЕПЕРЬ УЖЕ НЕ ОТСТУПИМ! четвъртък, 6 август 2015 г.

Позволявам си да публикувам този разтърсващ по силата и по правотата, по здравомислието си текст, ако намеря време ще го преведа и на български, но и така си заслужава да бъде съхранен – по-неже е много точен документ на времето, в което живеем:

Коренной русский житель Донецка рассказывает россиянам о том как изменил-ся его некогда процветавший город после прихода "русского мира". Приводим вам весь текст письма:

"Так уж вышло, что я коренной дончанин. Гордиться тут особенно нечем, но это факт. Жил бы дома и до сих пор, если бы кучке сумасшедших фанатиков при под-держке России не пришло в голову устроить войну в моем родном городе и привезти туда российских наемников. Теперь там кошмар. Ну, об этом вы как раз знаете. Это то, что вам показывают в ваших телевизо-рах со всеми отвратительными подробнос-тями днями напролет. Так что давайте пого-ворим лучше о том, что вам не покажут. Еще лет 7 назад я думал так же, как боль-шинство россиян. Как типичный советский. Учитывая, что я с рождения жил в Донбассе – это было не удивительно. Хоть я и учился после провозглашения независимости, образование получил типично российско-советское. Я рос и воспитывался на русских фильмах, на русской музыке, на русских книгах, я долго считал Россию дружествен-ной страной, родственной страной, но те-перь – все это в прошлом.

Теперь у меня, у моих близких, у миллионов русскоязычных и русских людей Украины больше никогда не повернется

язык назвать вас братским народом. Мы, ваши ментальные близнецы, выросшие на одних с вами книгах и мультфильмах, дош-ли до того, что хотим отгородиться от вас трехметровой стеной, как Израиль от Па-лестины. Мы смотрим на штрихкод в супер-маркете, чтобы не покупать то, что вы про-изводите и не спонсировать войну. Впервые за всю историю нашей страны большинство украинцев хочет вступления в НАТО, потому что понимают, что это единственное реаль-ное спасение от безумного "брата", который вдруг решил двинуть на нас войска. Вам, конечно, тяжело понять масштабы этого явления. Вам показывают по телевизору карту, где Украину расчерчивают пополам, и говорят, что половина нашей страны – это не Украина, а что-то другое. Что там живут не украинцы, а русские. Вы верите, что это так и недоумеваете, почему там до сих пор нет восстания. Судя по российским новос-тям, оно там должно вот-вот запылать, а на деле происходит ровно наоборот. За геор-гиевскую ленточку в Днепропетровске, За-порожье, Херсоне на улице теперь могут и морду набить. Не бандеровцы – русские люди, изучавшие в детстве Пушкина и Бло-ка. (ОЩЕ >>>)

НАЙ-ГОЛЯМ ОТ ВСИЧКИ ДАРОВЕ Е БО-ЖИЯТА ЛЮБОВ

Молитва към Света Богородица Благодарим ти, че сме живи и здрави! Благодарим ти, че бдиш над живота ни! Благодарим ти, че пазиш децата ни! Благодарим ти, че носим любов в сърцата си! Благодарим ти, че можем да се радваме! Благодарим ти, че бдиш над нас и ни пома-гаш! Бди над нас, за да бъдем по-добри! Бди над нас, за да ценим това, което имаме!

Закриляй ни во век и веков! Амин!!! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 30 ЮЛИ, ТЕМАТА Е: "ЗА КАКВО НИ СЛУЖАТ ЧУВСТВАТА?" четвъртък, 6 август 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! МЛАД ЧОВЕК ОТ БУРГАС ПРЕДСТАВЯ МЕН, БЛОГА И КНИГИТЕ МИ четвъртък, 6 август 2015 г.

Петър Стоев, млад мислещ и пи-шещ човек от Бургас, с когото се запознах преди известно време, с него сме беседва-ли по какви ли не теми почти всеки ден в последните няколко месеца (негов текст вече излезе в последната книжка на списа-ние HUMANUS, друг негов текст ще излезе в раздела "Философски опити на младите" в подготвяната тия дни за печат нова книжка на списание ИДЕИ), та значи този млад човек Петър Стоев, забелязвам, е решил да ме представи в своя блог Ум-Тяло-Дух и вече е изпълнил хрумването си; ето какво той е написал там: Ангел Грънчаров – учител и философ, от ПЕТЪР СТОЕВ

„Незадаващият въпроси, спася-ващият се с бягство от всякакви питания, не търсещият отговорите следователно е БЕЗ-ОТГОВОРЕН, той не разбира своя-та отговорност и особено отговорност-та пред самия себе си и пред своя живот, която е корен на всички други отговор-ности, вини, задължения, на дълга изобщо. Не бива да си „запушваме“ ушите, душата, съзнанието, трябва, напротив, внимател-но да се вслушваме и да се научим да раз-бираме призива на битието, скрито в

нашите гърди...“ АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ; Откъс от книгата „ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ВРЕ-МЕТО“.

Скоро се запознах съвсем случай-но докато ровя в интернет с един човек. В чистия и истински смисъл на думата.

Този човек, с име Ангел Грънча-ров, може да ти спести хиляди часове в четене на книги.

Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.

Китайска поговорка В България да си подобен търсач,

както и Ангел Грънчаров е чисто доказател-ство, не е лесно. Защо не е лесно? Всички знаем елита на България, идеалите на младежта. Липсват истинските ценности на българина, истинската мистериозност у Човека. Умрял е българина духовно. А то щом духа е умрял, ние не сме повече от животни водени от примитивните ни инстин-кти и основно сексуалният. Празно е съзна-нието на българина.

Как тогава човек с бременен ум ще роди в безплодна държава? Как като няма кой да го гледа „детето“?!

„Да, много горчиви умирания трябва да има във вашия живот, вий творци! Трябва да пожелаеш сам в своя собствен пламък да изгориш: как ще се обновиш, ако по-напред не си станал пе-пел!“

ФРИДРИХ НИЦШЕ ВСЕКИ ТВОРЕЦ МИНАВА ПРЕЗ „РОДИЛ-НИ МЪКИ“.

Борейки се със системата като учител по философия в гр.Пловдив А.Грънчаров среща доста трудности. Оста-вяйки учениците си да мислят свободно УЧИТЕЛЯТ, в истинския смисъл на думата, е уволнен. Той води дълга борба в съда, като иска да върне правата си за препода-ване обратно. Можете да се запознаете повече с историята му в неговия блог.

Той е издал доста книги и издава две списания „HUMANUS“ (имам 4 броя, които раздавам на хората, които пожелаят) и „ИДЕИ“, както и води предаването „На Агората с философа Ангел Грънчаров“, което може да следите в неговия блог.

Разгледайте блога му. Или се свържете с него по фейсбук. (ВАЖНО) Това са книги-изследвания на Ангел Грънчаров, свързани с един съвреме-нен проект за реформа в българското обра-зование: Идеи за една нова философия и страте-гия на образованието в България Истинският университет Ние не сме тухли в стената! (Есета за освобождаващото образование)

Изследвания върху състоянието на нра-вите в едно училище Изкуството да си учител Експеримент по свобода За НЕздравомислието За духовните неща с българска специфи-ка КУКЛОВОДИТЕ ИЗГЛЕЖДА РЕШИХА ДА ЗАЛОЖАТ НА СЛАВИ ТРИФОНОВ КАТО ПОРЕДЕН "ОПРАВЯЧ НА МАЛОУМНАТА НАЦИЯ" петък, 7 август 2015 г.

Из: Ултрашок в телевизията! Би Ти Ви сваля „Шоуто на Слави“!?

Страшен шок за Слави Трифонов и екипа му – Би Ти Ви спира „Шоуто на Слави“ след страхотен скандал. Това разкриха ужасени служители на предаването. А при-чината е в напъните на Дългия да влезе в политиката. Кампанията за референдум, която Слави Трифонов и хората му подхва-щат от есента и мераците му да се кандида-тира за следващите президентски избори, изядоха главата на шоумена. (ЗАБЕЛЕЖКА: Виж също: Слави се хвърля в политиката заради договора с bTV!)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Слави Учиндол-ский като "шоумен" е толкова блудкав и изчерпан, че му остава едно спасение – да се гмурне в тъй примамливо смърдящото блато на политиката... Тогава вече може и наистина да стане смешен без да се напъва толкова! :-) Щом кукловодите решиха да заложат на Учиндолеца като пореден "опра-вяч на малоумната нация", то явно дефици-тът на кандидати за оправячи е твърде

голям: да се готви бай ви професор Вучков! :-)

Хората харесвали Слави Трифо-нов, казват. Аз пък имам сериозни резерви към всички, харесващи подобна мазна, щракаща с пръсти, арогантна, агресивна, посредствена, меркантилна, скудоумна, псевдо-патриотична чалгарщина, затри-ваща от 20 г. остатъците от добър вкус у българина.

Alexandar Koshnicharov-Gibi

ПУТИН УДАВИ НЕ САМО ЕКИПАЖА НА "КУРСК", ТОЙ УДАВИ РУСИЯ петък, 7 август 2015 г.

Из: Путин, будь ты проклят!

... Хочу, чтобы россияне вспомни-ли, что они были умным и человеколю-бивым народом, а не внемлющим пастуху стадом.

Ну и главное. Может быть, после развала СССР мы не были сытыми и бо-гатыми, но при Ельцине мы были думаю-щими и ищущими.

Но пришедшее к власти КГБ в лице Путина выдавил по капле все прогрессив-ное из россиян, и сегодня Россия – это страна, сидящая на нефтяной игле, не мо-гущая себя прокормить, с народом, завиду-ющим всем – и Западу, и Востоку, поэтому ненавидящий всех, кто лучше и работает и живет.

Сегодня Путин, ведомый самолю-бием «маленького мужчины», привел Рос-сию не просто к краю катастрофы, а уже вверг страну в то состояние, из которого уже невозможно выбраться, как только не после смены поколений, как – Германия. Сегодня Россия больший изгой в мире, чем КНДР, так как северокорейцы только угрожают, а россияне – убивают даже братьев по духу, по-настоящему.

Сегодня весь мир смотрит на Рос-сию, как на абсолютное зло, так как психо-логически Россия уже почти КНДР, а Путин - Ким Чен Ын, но в отличие от последнего, тирана внутри КНДР, Путин – тиран мирово-го уровня.

Я очень хотел бы увидеть Путина на скамье подсудимых за письмо капитана подводной лодки «Курск» Дмитрия Колесни-кова, жену которого Путин назвал «десяти-долларовой проституткой», за войну в Укра-ине, за сбитый Боинг.

Путин утопил не только экипаж «Курска», он утопил Россию.

Он сделал народ России «нарко-маном» сладкой лжи о «другом пути» и вставании с колен.

Будь ты проклят! Юра Якунин

ЕТО КАКВО КАЗВА РАЗОЧАРОВАН РУС-НАК петък, 7 август 2015 г.

«Я не хочу вже кричати «Кримнаш», – розчарований росіянин (ВІДЕО) ДИСКУСИЯ ЗА ДОБРОТО С УЧАСТИЕТО НА HUMANUS петък, 7 август 2015 г.

Личният пример, а не приказките, имат най-голямо възпитателно въздействие върху поведението на младите хора

(дискусия за доброто с участието на HUMANUS)

На 03.08.15 г. в Превантивния ин-

формационен център по зависимостите – ПИЦ към Община Силистра дискутирахме темата за „Доброто в живота на хората и зависимостите” с деца на възраст от 8 до 15 годишна възраст, които участват в летен клуб по интереси „Приключения”. Госпожа Лилия Маркова, която беше водещ на съби-тието, ме представи от името на списа-ние HUMANUS.

Заедно и с другия специалист гос-пожа Силвия Неделчева имах възможността да поговоря с децата за доброто и зависи-мостите. Това, което ми направи впечатле-ние и ме изненада приятно, беше голямата активност и компетентното вземане на отношение от децата по въпросите за зави-симостите.

(ОЩЕ >>>)

ТЕМА ЗА ДИСКУСИЯ: ДАЛИ С ОГЛЕД ДОБРОТО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО ВСЕ ПАК НЕ Е ОПРАВДАНА УПОТРЕБАТА НА АТОМНИ БОМБИ В ХИРОШИМА И НАГАЗАКИ? петък, 7 август 2015 г.

По публикацията със заглавие Рейнджъри ремонтират детска градина в Сунгурларе за сметка на американските данъкоплатци, а рублофилските медии ореваха цялата Вселена се проведе твър-де показателна дискусия с един дежурен по блога ми таваришч, който ни в клин, ни в ръкав, дето се казва, издигна умопомрача-ващия "аргумент": американците може сега и да помагат за ремонта на детски градини у нас, но за сметка на това я вижте какво направиха с дечицата в... Хирошима и Нага-заки!!! Наложи се да встъпя в дискусия, ето какво си казахме с тъй големия комуноиден "защитник на невинните дечица", от тази дискусия може много да разберете за мора-ла на комунисто-комуноида, т.е. да съзрете неговата потресаваща липса: Bacho Кольо каза: За да се помни!

"Историческите събития в Япония, свързани с единственото засега военно приложение на ядрено оръжие - в Хироши-ма и в Нагасаки между 6 и 9 август 1945 г., са повече от добре познати. Сутринта на 6 август в Хирошима американският бомбар-дировач В-29 пуска над Хирошима атомна бомба, чиято мощност е равностойна на 13 до 18 килотона тротил. В епицентъра на взрива температурата надхвърля 6000 градуса. Пак там са разрушени напълно, до основи, повече от 60 хил. сгради. Макар и в развалини оцеляват само 11 от сградите в епицентъра на взрива. За няколко минути 90 % от хората, намиращи се на до 800 м. от епицентъра, са вече загинали, повечето мигновено, без да усетят болка. Останали-те, както и по-голямата част от другите още 10 % умират в ужасяващи мъки, някои от тях в продължение на години, от раните, от изгарянията и/или от радиацията, включи-телно и поради отсъствието на медицински познания за преодоляване на последствия-та от приложението на атомни бомби.

"До края на август 2013 г. жертви на американските атомни бомбардировки над Япония стават 286 818 души в Хироши-ма и 162 083 души в Нагасаки по официални

данни на японските медицински власти, които водят строга отчетност на заболелите и на загиналите пряко в резултат на двете атомни бомбардировки. Значителна част от загиналите са деца на училищна възраст, които са отивали на училище или вече са били там поради наситеността на централ-ните части на двата японски града с учебни заведения. Също значителна е частта на децата, родени от майки преживели атом-ните бомбардировки, но родени с малфор-мации." Ангел Грънчаров каза: Е, и - каква връзка има всичко това с информацията, че амери-кански войници са работили безвъзмездно в една българска детска градина?! Не става ясна извратената ти комуноидна мисъл... Bacho Кольо каза: Контрапункт. Асоциация по контраст.

Нали навремето го раздаваше фи-лософ... Ангел Грънчаров каза: Аз и сега съм фи-лософ, таваришч. То човек не може да е бил философ и да престане да бъде. То е същото като да си бил лекар или свещеник.

Та затова те попитах. А ти реагира като в оня виц, в който съветският таваришч на въпроса на американеца защо в СССР няма демокрация отвръща с въпроса: "А вие в Америка защо биете негрите?" :-)

По време на война с фанатизиран противник (който ще се бие до последния човек) и с оглед да бъдат спрени безсмис-лените кръвопролития се налага да се предприемат подобни мерки като пускането на атомна бомба. Пък тези две бомби имат невероятен удържащ ефект върху експан-зията на комунизма по цялото земно кълбо, Сталин вече не смее и да помисли за "пос-ледна битка с капитализъма". С оглед на тия стратегически съображения жертвите от Хирошима и Нагазаки не се отишли напраз-но: спасено е цялото човечество от бесов-щината, наречена комунизъм.

Разбира се, бомбардировката е зверство, но е зверство, направено по ху-манни подбуди, с оглед доброто на човечес-твото. Спестени са на цялото човечество много повече жертви и изпитания. До ден днешен, знайно е, атомна бомба не е изпол-звана. Удържащият ефект на ония бомбар-дировки още трае. И това е добро.

Разбира се, жертвите са си жертви. Плачът ви, мерзавци-комунисти, по "дечи-цата от Хирошима и Нагазаки" обаче е твърде лицемерен, безсрамници! Как не ви е срам да спекулирате толкова безочливо за своите пропагандни цели даже и с такава една трагедия?! Вие изобщо срам имате ли, знаете ли е що е срам?

Щом вие, комуноидите, сте такива горещи "любители на дечицата", що не кажете нещичко за ония стотици хиляди дечица, които са измрели от глад по време на Голодомора в Украйна?! И при това са

умрели от много по-страшна, ужасна, безчо-вечна смърт... ЗАБЕЛЕЖКА: Опонентът ми Bacho Кольо мълчи доста време, вероятно интензивно мисли какво да отговори... :-) Ангел Грънчаров каза: Ето защо амери-канците се решават да използват атомната бомба: Клането в Окинава стресва Хари Труман След сражението американците решават да използват атомната бомба

... А на сушата се разиграва страшна трагедия. Японците наистина се бият до последна капка кръв. Ожесточение-то взема връх и редовите войници и от двете страни извършват зверски престъп-ления. Избиват се ранени и пленници след мъчения. За всеки хълм и бункер се водят боеве с дни и седмици. Стотици войници и офицери и от двете страни полудяват от кръвта, която се лее като река на малкото парче суша. На 17 юни американците най-сетне пробиват главната укрепена позиция Йен Даке, прикриваща столицата на Окина-ва Наху. Командващият японския гарнизон генерал Ушиджима и всички щабни офице-ри се самоубиват чрез харакири. На главна-та укрепена позиция се предават 7400 японци. Отделни гарнизони на бункери се сражават до 30 юни, но са унищожени с огнехвъргачки. В битката загиват 110 000 японци и 49 000 американци. Потопени са 34 щатски бойни кораба, а 368 са повредени тежко. Тези загуби, дадени за превземането на един малък японски остров, обезпокоя-ват сериозно американския президент Хари Труман. Съветниците му изчисляват, че десант на големите японски острови, където са съсредоточени основната маса от насе-лението и войските на империята ще дове-де до двадесетократно по-големи загуби. Американското обществено мнение няма да понесе спокойно толкова смърт. Ето защо президентът Труман взема окончателно решение да сломи японската решимост за съпротива с употребата на току-що създа-дените атомни бомби.

НАЙ-АКТУАЛНИТЕ ЛОЗУНГИ НА СЪВРЕ-МЕННА УМОПОБЪРКАНА РУСИЯ петък, 7 август 2015 г.

Лозунги для современной России:

- Сегодня ты жуешь свинину, а завтра сла-вишь Украину! - Сегодня просишь камамбера, а завтра чествуешь Бандеру! - Сегодня жрешь ты пармезан, а завтра Крым вернешь хохлам! - Сожги хамон и абрикосы, а то в Москву придут пиндосы! Pavel Gintov Зачем нам сёмга, сыр французский? Ведь Крым теперь навеки русский!! Зачем нам яблоки из Польши? У нас есть Путин, он хороший!! Зачем нам овощи, свинина? Пусть это ест всё Украина!! Зачем нам шпроты и колбасы? В гейропе пусть жрут пид...сы! Mikhail Kesarev Жри только репу и пей только квас – этим докажешь, что не пи**рас! Не ешь заграничное сало – нас, русских, без этого мало! Vitali Kyrychenko ОНАЗИ ЧАСТ ОТ МОИТЕ ИЗДАДЕНИ КНИ-ГИ, КОЯТО Е ПРЕДСТАВЕНА В НАЦИО-НАЛНИЯ РЕГИСТЪР НА ИЗДАВАНИТЕ КНИГИ В БЪЛГАРИЯ петък, 7 август 2015 г.

Може да се види ето тук. КЪМ ХОРАТА, ОТГЛЕЖДАЩИ В ДОМА СИ КОТКА ИСКАМ ДА ЗАДАМ ЕДИН-ДВА ВАЖНИ ЗА МЕН ВЪПРОСА, НУЖДАЯ СЕ ОТ СЪВЕТ петък, 7 август 2015 г.

Ето кои са моите въпроси:

- Възможно ли е някак да се съче-

тае отглеждането на котка в домашни, по-специално в апартаментски условия с раз-въждането на цветя в саксия? Или въпросът стои така: или котка, или саксии с цветя – двете едновременно са невъзможни?

- Някой ми беше казал, че при отг-леждането на котка (и особено на котарак) за доброто на животното било то да бъде непременно скопено; така ли е това, може ли някой специалист да се произнесе ком-петентно по въпроса? Ще престане ли няко-га котаракът ми да се опитва да върви по... стени, ще се успокои ли изобщо някога?

Имам и други въпроси, но тези са най-важните и най-актуалните. А иначе котето ни е общо взето добро... на моменти обаче, в други моменти пощурява и става много зло, обича и да ни драска, да си упот-ребява ноктите; може ли човек да отглежда котка и да не е одраскан – това ми е третият въпрос?

НА ХОРИЗОНТА ВЗЕ ДА СЕ МЕРЖЕЛЕЕ... БЕЗСМЪРТИЕТО! петък, 7 август 2015 г.

Някакъв много учен изследовател установи наскоро, че хлябът съдържал не знам си какви вредни вещества (или маята за хляба съдържала, не помня точно?), затуй яденето на хляб било направо смър-тоносно, трябвало да откажем хляба мигно-вено – ако искаме изобщо да живеем. (От само себе си се разбира, че по тази логика трябва да се откажем и от баничките, които са нещо нещо като най-як темел на българ-ския народен живот!) Друг негов събрат пък неопровержимо доказа, че яденето на мляко и на млечни продукти от възрастни хора им съкращавало толкова много живота, че който иска да живее, би следвало да се

откаже от мляко, от сирене, от кашкавал и пр. Да не говорим пък за вредата от месото, още навремето, в тъй паметната ера на непрежалимия комунизмо-социализъм си спомням, че в столовите висеше лозунга "Месото е вредно!", тъй че който яде месо и производните му (именно така свидните на всяко българско сърце кебапчета, пържоли, саздърми, пачи, бахури, луканки и пр.), такъв все едно си е подписал смъртната присъда: такива хора изобщо немало било да живеят дълго и т.н., и прочие, и так да-лее.

Съобразно тия по-стари и според най-новите достижения на науката положе-ние като моето, в което (поради уволнение-то ми от работа, спирането на социалното ми обезщетение за безработица и лишава-нето ми от преподавателски права по фило-софия, поради което в наближаващата учебна година аз изобщо не мога да канди-датствам за работа!) съм вече лишен от всякакви средства за съществуване, за мен по необходимост се очертава един твърде здравословен и пълноценен от научна глед-на точка живот: съвсем скоро няма да имам пари дори и за хляб! От което следва, че пред мен, поради очертаващото се гладува-не, се очертава перспективата за един наистина твърде здравословен начин на живот, единственото леко неудобство от който е... голямата му евентуална продъл-жителност!

За момента е лято, все още се на-мират някакви жълти монети за хлебец, картофи, зеле, но постепенно ще се наложи да минем със семейството ми (и другите от моето семейство са безработни, "народни врагове" като нас трябва да бъдат изтребе-ни до корен!) на съвсем здравословен жиз-нен режим, като ще изключим от менюто си последните опасни за здравето храни. Дали пък няма да се окаже, че гладът е една от предпоставките за безсмъртие?!

Дали пък по тези именно причини гонителите ми (които, както и да го поглед-нем, просто изпълниха стриктно една поли-тическа поръчка за репресия спрямо моя милост, щото си позволявам от години да критикувам в блога си нашите тъй обичани от народа и мъдри управници!) вместо да ми извадят очи, постигнаха това, че току-виж ми изписали вежди?! Толкова много добрини се стовариха върху мен, че чет нямат даже.

А най-важното е, че ми осигуриха всички предпоставки за толкова здравосло-вен начин на живот, че току-виж ме осенило и самото безсмъртие?! :-)

РУСКИЯТ НАРОД, ЗАСПАЛ НЕ ПО-МАЛКО ОТ БЪЛГАРСКИЯ, СКАЧА ЯДОСАН ДА ПРОТЕСТИРА И ДА ДИРИ СМЕТКА НА УПРАВНИЦИТЕ СИ САМО КОГАТО ПО-СЕГНАТ НА ХЛЯБА МУ! петък, 7 август 2015 г.

Май няма по-големи идиоти на света от путинистите, а, какво ще кажете? Гледайте само:

Россельхознадзор уничтожил девять тонн моркови из Польши, которую обнаружили на территории оптово-распределитель-ного центра, сообщает в пятницу, 7 ав-густа, агентство «Москва». ... На полиго-не «Экотранс» под Белгородом почти девять тонн сыра раздавили автодо-рожным катком. Кроме этого, в Смоленске уничтожили две фуры томатов и три грузовика нектаринов, в Брянской области — три партии персиков. Из: В Подмосковье уничтожили почти десять тонн польской моркови

Щом вече наглите кагебисти пося-гат и върху хляба на народа (фигуративно казано), то дните им са преброени. Руският народ, заспал не по-малко от българския, скача ядосан да протестира и да дири смет-ка на управниците си само когато посегнат на хляба му. Респективно, на водката му - щото за повечето руснаци водката е по-важна и от хляба!

ТАВАРИШЧ ГОЦЭ СЕДЕФЧОВИЧ ПЕРВА-НОВЫЙ, ПОВИДИМОМУ, ХОРОШО ПОС-РАЛСЯ – СТАЛО ВИДНО, ЧТО ИМЕЕТ МНОГО КОРРУПЦИОННЫХ ДЕНЕГ С (НЕ)ЯСНЫМ ПРОИЗХОЖДЕНИЕМ! петък, 7 август 2015 г.

В разгара на лятото президентска-та фамилия и Кирил Добрев лъснаха в далавера за милиони. Из: Невиждан резил за баща и син Пър-ванови! Парите за хотела с неясен про-изход!

Скандалът с президентския син Ивайло Първанов се разраства! Бащата Георги Първанов не успя да

опази име и чест и стана съучастник в невиждания резил!

След разкритие, че Първанов – син е придобил луксозен спа хотел за 7 милиона, сега става ясно, че произходът на парите остава неясен. В първо телеви-зионно интервю пред БТВ, Георги Първа-нов беше хванат по „бели гащи“ и не знае-ше как да се измъкне от неудобните въп-роси на Антон Хекимян.

Днес Първанов вече измислил тактиката за пред медиите, се включи по телефона и започна да обяснява – кое, как и защо.

Експрезидентът може би е пре-дизвикал истинско недоумение сред ауди-торията с думите, че в първия разговор не бил запознат с финансирането, а сед-мица по-късно се оказва, че бил дал цели 60 хиляди. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Таваришч Гоцэ Седефчович Первановый, повидимому, хорошо посрался! Повидимому он дал сыну деньги, которые сам получил как взятку – потому что имел большие заслуги относи-тельно так называемого "Большого члена", пардон, "Большого шлема" :-) Я еще тогда говорил, что ему этот "Большой член" выйдет ему на нос, вот, оказался правым. "Социальный президент" оказался не только лжецом, но и слишком подкупным, как и можно было ожидать... БЛАГОДАРЕНИЕ НА АВАНТЮРИЗМА НА ПУТИН НАТО СЕ ПРИНУЖДАВА ДА СЪЗ-ДАВА СТАБИЛНИ УДЪРЖАЩИ СТРУКТУ-РИ В ИЗТОЧНА ЕВРОПА петък, 7 август 2015 г.

Самолети на НАТО във въздушното прос-транство на Литва Как Русия разбужда призраците За да не върши Кремъл глупости! Запа-дът изобщо не държи да изгражда по-стабилни структури на НАТО в Централна и Източна Европа, но Русия го принужда-ва. Коментар от Петер Щурм във ФАЦ

Както и да тълкуваме политическия дневен ред на новия полски президент Анджей Дуда, едно нещо трябва да му признаем: той е прав, че Полша и няколко други държави от Централна и Източна Европа с пълно основание се боят от руска-та заплаха. И НАТО не само трябва да

вземе тези тревоги абсолютно на сериозно, но и да предприеме разумно-предпазливи действия, за да накара Русия да се въздър-жа от политически, ако не и от военни глу-пости.

Дуда настоява за по-силно присъс-твие на НАТО в Източна Европа, а това само показва, че със своята политика Русия разбужда именно онези призраци, от които уж се опитва да се отърве. Ако човек възп-риеме аргументите на Русия – а на Запад има хора, които го правят – ще излезе, че Дуда няма какво повече да иска. Защото, според Кремъл, в Централна и Източна Европа всъщност вече имало стабилни военни структури на НАТО.

Да, обаче такива няма. И на Запад никой не желае особено горещо тепърва да ги изгражда. Ала желае или не – те трябва да се изградят. Благодарение на Путин.

Петер Щурм, „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”

НАРОДИТЕ НА РУСИЯ ВЕЧЕ НЕ ИСКАТ ДА ЯДАТ – ПОНЕЖЕ ВЯРВАТ НА ПУТИН! събота, 8 август 2015 г.

ФБК: чиновники продолжают уплетать санкционку за обе щеки Фонд борьбы с коррупцией Навального провел расследование в связи с начав-шимся в России уничтожением санкци-онного продовольствия

Фонд борьбы с коррупцией (ФБК) Алексея Навального по результатам собст-венного расследования утверждает, что российские чиновники продолжают упот-реблять продукты, на которые в стране действует эмбарго.

"Уплетают "санкционку" наши чи-новники за обе щеки", – говорится в публи-кации на сайте Навального. Политик пишет, что сотрудники ФБК начали искать госзакуп-ки пармезана, "разозлившись" на начавшу-юся в Россию кампанию по уничтожению санкционного импорта.

В частности, ФБК пишет, что регу-лярно госзаказы банкетов с санкционной продукцией проводит мэрия Москвы. В качестве примера приводится один из зака-зов на буфетное обслуживание мэрии стои-мостью более 4 миллионов 600 тысяч руб-лей. Пармезан и моцареллу заказывали чиновники МВД и Минобороны России. Фонд борьбы с коррупцией дает ссылки на соответствующие документы.

Уничтожать запрещенные к ввозу продукты в России начали 6 августа – в соответствии с указом президента Влади-мира Путина. Только за один четверг было уничтожено 319 тонн продовольствия.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: А чи-

новниците обаче не признават санкциите на Путин и продължават да си консумират "санкционни" импортни стоки...

НЯМА НИЩО ДОБРО, КОЕТО ПУТИН ДА Е НАПРАВИЛ, ПЪК И ГРЕШКИ ТОЙ НЯМА – ИМА САМО НЕПРЕКЪСНАТИ ПРЕСТЪП-ЛЕНИЯ, СЪЗНАТЕЛНИ събота, 8 август 2015 г.

Путин – чекистка кожа, политичес-ка бездарност и сталинист, отмъстителен и жесток. Няма нищо добро, което Путин да е направил, пък и грешки той няма – има само непрекъснати престъпления, съзнателни.

Валерия Новодворская

ДОКАЗАТЕЛСТВОТО за верността на тия думи, а също и това докъде може да доведе всичко това:

ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ ДЕМОРА-ЛИЗАЦИЯТА У НАС, ОСОБЕНО В Т.Н. МЕДИЙНО-ЧЕНГЕСАРСКИ СРЕДИ, Е СТРАШНА И НЕПРЕОДОЛИМА... събота, 8 август 2015 г.

Що за абсурд – Българско Нацио-нално Радио (12+3) вече повече от десет минути пламенно защитава току що осъден генерал (Кирчо Киров) с интервю, пълно със симпатии и почти роднинско разбиране, обвинения към Европейския съюз, който оказал натиск и какво ли още не. Не съм запознат със случая, но подобна интерпре-тация на току-що осъден заслужава уволне-ние на целия екип. Тягостното е, че водещи-те изглежда са с убеждението, че се борят за някаква светла правда.

Julian Popov

In interiore homine habitat veritas

Noli foras ire in te redi, in interiore homine habitat veritas. Не се стреми към външното, към себе си се върни, във вътрешния човек пребивава истината. Свети Августин Блажени (Още от новата книжка на философското списание ИДЕИ, то ще излезе от печат до края на този месец) И все пак излиза, че свободата е най-важното за нас, човеците – дори е по-драгоценно и от живота, и от любовта даже! събота, 8 август 2015 г.

Тази картинка съм я направил пре-ди години и съм я сложил във Фейсбук; тя през годините е харесвана и споделяна от много хора – и продължава да шества по света. Тази сутрин отново се върна при мен. Решавам да я припомня пак и на читателите на своя блог.

А ето и една несъмнена истина от

великия правдолюбец Шопенхауер, това изображение, направено от мен, също про-дължава да пътува по света:

РЕПЧЕНЕТО НА РУСИЯ ВЪВ „ВОЙНАТА НА САНКЦИИТЕ” ИЗОБЛИЧИ ИЗОСТАВА-НЕТО Й ОТ ЗАПАДА КАКТО НИЩО ДРУГО събота, 8 август 2015 г. Новите санкции на САЩ показват стария проблем на недоразвитата Русия, Ав-тор: ИВО ИНДЖЕВ

Наложените от вчера нови амери-кански санкции на Русия, които спират про-екта за добив на газ край остров Сахалин и развитието на единствения потенциален руски завод за втечнен газ, е пореден повод да си зададем въпроса за „войната на санк-циите” и кой с какви оръжия борави в нея.

„Тънкият намек” на Запада е, че Русия е технологично недоразвита държава, чиито приходи зависят от природните й богатства, а не от принадената стойност, създадена от човешкия фактор. Съответно Русия не може да се справи с предизвикателствата на съвременната добивна индустрия без за-падна помощ.

Да сте чували Русия да налага санкции на омразния Запад чрез забрана за износ на технологии? Самата мисъл е аб-сурдна. А е абсурдна, защото огромната държава се управлява по логиката на соци-ализма макар и с привидно капиталистичес-ко лице: граби от природата, а след нас и потоп.

Ако СССР, прероден в Русия на Путин, беше влагал адекватни усилия и средства в модернизацията и не беше наб-лягал само на консумацията на принципа „ден да мине, друг да дойде” (много „плано-во стопанство”, няма що!), може би щеше да бъде намалена пропастта в науката и тех-никата с развитите западни държави, съз-дадена от десетилетия поради тъпотата на комунистическата система на централизи-рано мислене (заменящо мисленето и дейс-твието на личността). Репченето на Русия във „войната на санкциите” изобличи това изоставане както нищо друго. Получи се така, че Москва се опива да наказва запад-ните икономики като им забранява да хра-нят собствения й народ, надявайки се да възбуди недоволство сред производители на храни и търговци в съответните държави. Но е на път, след като мина границата на полудяването чрез кладите от вносни храни, да възбуди гнева на собственото си населе-ние, ударено от бумеранговия съвкупен ефект от поскъпването и изчезването на продукти, оказали се незаменими на руския пазар толкова, колкото и западните техно-логии, необходими за функционирането на недоразвитата руска добивна индустрия.

Ок, руснаците са издръжливи на какви ли не родни перверзии в политиката и могат да отгладуват егоистичния инат на своя вожд за пореден път до научаването и на този урок по трудния начин. Докато те все още се задоволяват с пропагандна манджа, режимът ще продължи да парази-тира върху техния аскетичен патриотизъм.

Икономиката обаче не може да лапа лозунги и да гълта пропагандни каши. Аскетизмът я води до самоубийствена анорексия. Това се случва като резултат от кримската анексия. (Прочети ДО КРАЯ)

ВСИЧКАТА ЛОШОТИЯ ИДЕ ОТ РУСИЯ!

събота, 8 август 2015 г.

В нощта на 8 срещу 9 август 1886 г., в следствие влошаване отношенията между българския княз Александър Батен-берг и руския император Александър III, проруски политици и военни извършват преврат в България, довел до абдикиране на княза.

Всичката лошотия от Русия! Здраво Кулев

С ПРИЗИВ ЗА ПОДКРЕПА

неделя, 9 август 2015 г.

Намира се на този адрес. Това е призив за

подкрепа. Този проект се нуждае от твоята подкрепа. ЗА ЖАЛОСТ СТАНАХМЕ НАРОД, ЗА КОЙ-ТО НАЙ-СВЯТОТО НЕЩО Е КАЗАНЪТ ЗА ВАРЕНЕ НА РАКИЯ неделя, 9 август 2015 г.

Всъщност най-страшното, което причини комунизмът на нашия народ не са нито лагерите или репресиите, нито убийст-вата без съд и присъда, а това, че успя да ни превърне в хора, за които свободата не представлява ценност. Народ, за който най-святото е казанът за варене на ракия.

Martin Demerdzhiev КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Да, за жалост станахме народ, за който най-святото нещо е казанът за варене на ракия. :-) Много уместна и вярна констатация!

А свободата у нас е нещо непонят-но и нежелано. Човекът, за който свободата е нещо непонятно и нежелано, започва да губи човешкия си облик. Обезчовечава се. Превръща се в човешки и нравствен урод.

ДА СЕ ПОМОЛИМ БОГ ДА ПОДКРЕПИ СЕМЕЙСТВОТО НА Г-Н Р.ПЛЕВНЕЛИЕВ В ТОЗИ ТОЛКОВА ТЕЖЪК МОМЕНТ! неделя, 9 август 2015 г.

Lydia Staikova написа нещо на стената си по повод реакциите на хората във връзка с толкова тъжната новина: внезапно почина най-големият син на президента Плевнели-ев. Написаното от нея ме провокира да заема друга, по-различна позиция; ето двата коментара в тяхната последовател-ност:

Фейсбук съболезнованията за си-на на Плевнелиев и възмущението от коментарите по този повод са толкова досадни. Първо, и без да пишете във ФБ, всички ще разберат за смъртта на дете-

то му; второ, така ли си изразявате съ-болезнованията обикновено - на собстве-ната си Фейсбук стена? Или очаквате опечаленият президент да прегледа фб профилите на нацията за да приеме събо-лезнованията – да лайкне, да остави ко-ментар? Трето, всеки ден някой пише нещо злобно – като го споделяме, само го мултиплицираме и отделяме време да се ядосваме и подтикваме другите да правят същото. И стига вече с тая снобария да се фукате, че ваши приятели не били написали нещо гадно по случая. Не ви ли мързи да проверявате всеки един от тях? (Lydia Staikova)

Моят спонтанен отклик на горена-писаното:

Да прояви човек човечността си никога не може да е излишно или досадно. А проявяват човечността си всички ония, които откликват, т.е. изказват чувството, което ги обхваща – като са разбрали за печалната новина. Най-естественото нещо е да изразяваме свободно чувствата си. Да не ги крием. А ние, хората, сме различни, ето защо душите ни биват обхващани от раз-лични чувства.

Някакви човешки уроди, да пред-положим, ги обхваща уродливото чувство, че видите ли, имало справедливост, "лоши-ят президент" бил наказан "справедливо" от съдбата за "лошотията си", бил си получил "заслуженото"; да, оказва се, сред нас има и такива уроди! Има уроди, чиито души биват обхващани от подобни уродливи чувства. И е добре те също да могат свободно да изя-вят уродливостта си, та другите хора, като прочетат, да съзрат неподправената карти-на на такава страшна човешка уродливост, да се отвратят от нея, да я презрат и т.н.

Затова аз стоя на принципа да мо-жем напълно свободно да изразяваме мис-лите и чувствата си най-вече, та по този начин да показваме личностите си в тяхната истина; ненавиждам фалшивите, лицемерни хора, които едно мислят и чувстват, а пък друго казват.

Е, има и сред нас хора, на които просто им е станало тъжно като са разбрали за толкова злата орис, сполетяла нашия президент – сполетя го най-страшното не-що, което може да сполети един баща! – и с няколко думи са изразили тъгата си, съчувс-твието си; в това няма нищо лошо. Така правят нормалните хора – откликват. А темерутите само мълчат и в един момент се провикват: "Я го виж тоя пак какво каза, виж го па тоа какав е!".

Ами всеки нека да бъде себе си, всеки е свободен, нека да изразява душата си, това именно е нещото, което ни прави истински човеци. Мълчанието е злото, мъл-чанието не е злато – по думите на Иво Инджев. Да си човек означава да реагираш напълно свободно когато някакво вълнение овладее душата ти.

Тия чувства, които овладяват ду-шата ни, са чист израз на нашата човечност. Не трябва да ги крием. Трябва да имаме

достойнството да бъдем себе си без глупа-ви скрупули. Трябва да привикваме към свободата, трябва да се учим да бъдем свободни.

Така виждам проблема аз. И казах съвсем открито какво мисля. Не ми е в характера да мълча. Не ща да бъда "пра-ведник", които има "винаги единствено-правилните мисли", дотолкова, че постоян-но мърмори недоволно от това какво правят другите - и при това си позволява да ги учи как е правилно да мислят, да чувстват, да действат, да живеят. ДОБАВКА КЪМ ГОРНОТО: Във фейсбук широко от вчера насам се коментира и следното:

Възмутен от ужасяващите комен-тари на хора в социалните мрежи и форуми по повод трагичната вест за смъртта на сина на президента Плевнелиев, актьорът Иван Ласин написа във Фейсбук следното:

„Изроди! Покайте се, засрамете се, осъзнайте се! “Чехлю”, “Мехлю” си го бил получил! Какъвто ще да е! И аз не го харес-вах... Ама, Осъзнайте, се бе! Това е детенце и татко му го е загубил! Засрамете се пред мъката му и гледайте надолу от срам, бе изроди гадни! Как може да се радвате на смъртта на детенце, защото татко му бил лош Президент! Престанете с тези изродски писания в Мрежата и се смирете! Помолете се! Добро направете! Горкият човек! Срама нямате! Презирам ви! Гнус ме е от всеки урод, злорадстващ над семейното нещас-тие! Гнус ме е от злобата и отмъстителност-та ви (незнайно за какво)! Покайте се и не записвайте гнойните си злорадства върху тъгата на хората! Баси майката: “така му се падало” - Изроди!”.

По повод на написаното от И. Лас-кин написах на страницата си следното:

Да, точно така е, напълно безчо-вечни и аморални уроди са тия, които зара-ди някакви тъпи политически пристрастия не почитат скръбта на един баща, загубил своя син!

А г-н Radomir Parpulov написа следното: Голяма е скръбта да загубиш детето си! Няма думи с които да изразиш съболезнованията си ! Можем само да се молим за Божията помощ за това семейство в този толкова тежък за тях момент!

Благодаря Ви г-н Ласкин за напи-саното! Който има сърце ще го разбере.

ЖИВЕЕМ В МОРЕ ОТ ИЗРОДИ, КОИТО СЕ СМЕЯТ ТАМ, ЗАД ЕКРАНА СИ – С КРИВИ-ТЕ СИ ГНИЛИ ЗЪБИ, С МАЗНИЯ СИ ПОТ-НИК И С МИЗЕРНАТА СИ ДУША неделя, 9 август 2015 г.

Моментът, в който хората, наста-нени удобно в зоната на комфорт, разбират, че извън нея е пълно с уроди. Те са в мет-рото. На светофара са до вас. В магазина са на опашката, на която сте и вие. В ресто-ранта са на съседната маса. Те живеят до

вас. Не ги разпознаваме, защото изглеждат нормално. А и защото рядко ще изрекат на глас гнусотията, която леят в момента, скрити зад клавиатури - защото уродите са страхливи.

Уродите са малки, жалки хорица, потънали в собствената си помия, макар и сресани модерно – за да не ги разпознаете веднага. И затова сега сте изненадани. Затова сте погнусени. А аз не съм изнена-дана. Не, защото излизам често от зоната си на комфорт, а защото помня, наблюда-вам, а и самата съм била обект на вербално насилие. И защото често, возейки се в кола-та, наблюдавам съседните автомобили и хората в тях. И се чудя дали той бие жена си, дали блудства с детето си, дали слага пиратки в задника на кучета, за да се пос-мее, дали тя бие детето, защото е надрас-кало шибания тапет за 8 лв.

И защото понякога чета комента-рите в интернет и си мисля дали тоя човек, написал, че някой си заслужава смъртта или нещастието, което го е сполетяло, дали заспива добре. Дали има мушкато, което полива? Дали съм го срещала и ако да кога? Как ли живее? Как да направя така, че да нямам никакъв контакт с него? Дали ще има смелостта някога да бъде бунтарът, който мечтае да е, но няма топки за това? Дали осъзнава собственото си дъно и гнусо-тата на съществуванието си? Дали осъзна-ва, че е безсмислен, че е празен човек? Дали се смята за повръщано, защото аз ги смятам за такива? Дали, казвайки "Добре стана, че умря детето му на тоя щото... (следва произволна простотия)" после це-лува детето си? На какво го учи?

Веднъж една приятелка, след като й ревах за пореден път, че не разбирам, че се изумявам, че не мога да понеса всичко това ми каза: "Козо, хората изнасилват децата си. Защо си изненадана? Просто не им позволявай да те смажат".

И така. Живеем в море от изроди. От мишки-кастрати, които се смеят там, зад екрана си, с кривите си гнили зъби, мазния си потник и мизерна душа. Просто ми се иска да го знаете. И да не страдате. И да вярвате, че ако се изправите лице в лице с тях можете – о, как можете! – да ги накарате да се насерат в ръцете ви.

Можете. Не им позволявайте да ви смажат – защото сте носителите на другото. Написа: Kozata Ani КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Този текст съ-държа много истини, които е добре да бъдат

разбрани от колкото се може повече хора. Съгласен съм с всяка една дума в него. ДЛЪЖНИ СМЕ ДА ЖИВЕЕМ ЖИВОТА СИ С ПЪЛНОТО СЪЗНАНИЕ ЗА ОТГОВОР-НОСТ ПРЕД ТОЗИ, КОЙТО НИ ГО Е ДАЛ неделя, 9 август 2015 г.

Смъртта на всеки човек, особено пък преждевременната, съвсем изненадва-ща смърт на млад човек или на дете идва да покаже на нас, живите, поне две неща: първо, че самият живот е чудо, това, че си жив, е велико тайнство и благодат, за която сме единствено длъжници (на Този, който ни е дал живота и ни закриля да оставаме все още в него), на второ място, че живият човек е нещо много крехко и затова най-драгоценно, което трябва да бъде пазено, а също така и уважавано, дори обичано - защото втори точно такъв като теб човек на тази земя е нямало и повече няма да има. А това ни задължава да живеем живота си с пълното съзнание за отговорност пред Този, който ни го е дал...

Всяка смърт е знак и урок, с който съдбата ни казва най-важното и най-съдбовното, ала ние изглежда нехаем и за това, а пък общо взето и не си даваме труда да разтълкуваме неговия смисъл...

Дотам, че даже не се спираме да се замислим; напротив, не преставаме да се занимаваме с глупостите и със суетностите, с които съвсем безразсъдно изпълваме живота си...

ИНТЕРВЮ НА МИХАИЛ СААКАШВИЛИ ОТ 08.08.2015 Г. неделя, 9 август 2015 г.

Заслужава да се види... да се вслушаме какво казва този ефективен, доказан реформатор...

ОТНОСНО ИСТЕРИКАТА ПО ПОВОД ГО-ДИШНИНАТА ОТ БОМБАРДИРОВКАТА НА НАГАСАКИ понеделник, 10 август 2015 г.

В воскресенье в России была ис-терика по поводу годовщины бомбардиров-ки Нагасаки...

На фото – Грозный Oleg-Sandro Panfilov

КАК Е ВЪЗМОЖНО "РЕФОРМАТОРСКИ МИНИСТЪР" ДА Е ПОД ВЛАСТТА НА ТАКЪВ УЖАСНО ТЪП ТОТАЛИТАРЕН РЕФЛЕКС?! понеделник, 10 август 2015 г.

Учебниците с упътвания за грешки Коригиращи свитъци в помагалата от 1-ви до 4-ти клас, докато се напишат нови

В учебниците от 1-ви до 4-ти клас да има упътвания, коригиращи грешките в докато се напишат нови. Тази идея лансира вчера образователният министър проф. Тодор Танев, цитиран от БНР. За нови учебници ще може да се говори след прие-мане на Закона за предучилищно и училищ-но образование, който предстои да бъде разглеждан в НС през есента. Затова ми-нистърът на образованието предлага до приемането на закона за учениците от 1-ви до 4-ти клас към помагалата да се приложат коригиращи свитъци.

“И тези свитъци да не бъдат нещо като алтернатива на учебниците. Не! Тези свитъци ще бъдат раздадени на учителите и на родителите за пояснения на някои съ-държания в съществуващите учебници като методически указания, които да коригират общо грешките като схема”, уточни той.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Майко мила?! :-( МОН продължава да се грижи за "правилно-то мислене" и на учениците, и на учителите, и на родителите даже! Как е възможно "реформаторски министър" да се оставя под властта на този ужасно тъп тоталитарен рефлекс! ПУТИН В КРЕМАТОРИУМИТЕ ЗАСЕГА ИЗГАРЯ САМО ПАРМЕЗАН понеделник, 10 август 2015 г.

... ТИРАНОВ взращивают шаг за шагом... как в России. Alexandr Solntsev НЕ БИЛИ С ЯСЕН ПРОИЗХОД ГОЦЕВИТЕ ПАРИ, АЙДЕ ДЕ: ТУКА, В ОЧЕНЦЕТО МИ, КОРАБ МИНАВА ЛИ?! понеделник, 10 август 2015 г.

Невиждан резил за баща и син Първано-ви! Парите за хотела с неясен произход! Позор за експрезидента

Скандалът с президентския син Ивайло Първанов се разраства! Бащата Георги Първанов не успя да опази име и чест и стана съучастник в невиждания резил! След разкритие, че Първанов - син е придобил луксозен спа хотел за 7 милиона, сега става ясно, че произходът на парите остава неясен. В първо телевизионно интервю пред БТВ, Георги Първанов беше хванат по „бели гащи“ и не знаеше как да се измъкне от неудобните въпроси на Антон Хекимян.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Решително възразявам на твърденията, че парите на Гоце Първанов, дадени за хотела на сина му, били с "неясен произход"!!! Напротив, с много ясен произход са гоцевите пари: от Газпром ги е получил тия пари наш Гоце! Как може да се правим на ударени че не знаем кой е плащал на Гоце за неговите активности около налагането на прослову-тия "Голям член" на България?! Нима не помните доволната физиономия на Гоце от онова време? Той затова тогава е бил тол-кова щастлив – че е получил много тлъста комисионна за услугите, които е направил на своите руски събратя! Това е толкова близко до ума, че за него изобщо не си заслужава да се говори. Били с неясен произход гоцевите пари, айде де!!! "Тук кораб минава ли?“ – си казва на такива фриволни твърдения трезвомислещият гласоподавател, показвайки за внимателно разглеждане окото си… ТРЕВОЖЕН ВОПЪЛ НА ЕДИН ТОТАЛНО ОНЕПРАВДАН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО И НАУКАТА понеделник, 10 август 2015 г.

Разхождайки се по улиците и наб-людавайки случващото се наоколо забеляз-вам, набива ми се в очите следния очеви-ден, така да се рече, феномен на нашия народен живот: пълно е с преживящи хора, да, с хора, които нещо дъвчат, които все нещо ядат. Търговските услуги, свързани със задоволяването на хранителния реф-лекс на природонаселението, просперират даже и в условията на нашенската несвър-шваща криза. Бизнесите, свързани със задоволяването на непресекващото жела-ние на българина да яде (и да пие), се раз-виват, процъфтяват, печелят, за тях няма лоша година. Имам предвид такива бизнеси като производството и печенето на банички, кифли, мекици, пици, дюнери, продаването на разните му там кебапи, любимите на народната душа кебапчийници, шкембе-чорбаджийници и т.н. Който се е захванал с тия бизнеси, свързани с потребността на българина от ядене (и пиене на биричка, винце и ракийка), такъв не е сбъркал и го чака бляскаво бъдеще.

Респективно у нас не си струва да се говори за това в какво окаяно положение са сферите на т.н. културен живот, свързани със задоволяването на човешката потреб-ност от "духовна храна", примерно писането и издаването на книги, списания и прочие. У

нас "духовно гладни хора" сякаш изобщо няма – ако изключим другия феномен, а именно, че нашият масов сънародник задо-волява своите духовни нужди със слушане-то предимно на чалга, с щракането с пръс-ти, с кълченето в кючеци и пр. Стигнахме до такова ниво в развитието ни, че у нас мла-дите като чуят думата "култура" най-вероятно си представят "културизъм", въз-можно е в съзнанията им тия две думи да се припокриват по значение. Ясно е, че въп-росният "културизъм" или т.н. фитнес също са доста напреднали у Нашенско: като се яде прекалено много, като човек общо взето не вижда друг смисъл в живота от здравото плюскане, се налага също така и да се изразходват по някакъв начин натрупаните калории, ето защо манията да се ходи на фитнес също е на висота. Даже някъде чух нещо, казано от такъв фитнес-маниак, който изрази душата си ето как: "Абе нема начин, понеже прекалено много обичам да ям, яденето за мен е нещо най-приятно, ми се налага да ида често и във фитнес-залата!". Ей-тия две-три неща са най-важни за живо-та на масовия българин, а пък за третото нещо - сексът, разбира се! - отговаря руски-нята Кобилкина, под нейното ведомство се намира сексуалният живот на масовия ма-лоумен българин: тя вещае и се разпорежда в тази сфера, а всички я гледат с течащи лиги по устата, милата, толкова е вълнува-ща тая Кобилкина, че думи нямам да изразя преклонението на нашенеца пред тая пищна руска дама с тъй възбудително име.

Започнах по този начин днешното си писание в своя дневник, а в един момент ми пресекна желанието да пиша и май трябва да спра. Ще се насиля да кажа още нещичко де, щото да спреш току-що започ-нал, е лесно, но не си струва, не бива така. Не бива човек да се отказва от мислене, пък и от изричане на най-неудобните истини. А такава, дето се казва, ми е "професията" - нали съм учител, и то по философия, е, вярно, родните бюрократи от образованието ме подложиха на съответните репресии и санкции, уволниха ме, обявиха ме за какъв ли не, бил съм "най-некадърният философ в Пловдивска област", да, точно това има добрината да заяви и то пред съда чинов-ничка от РИО-Пловдив, която дръзна да свидетелства пред съда за разобличаване-то на "народен враг" като мен, та да спомог-не за изгонването ми завинаги от образова-телната система. Ще видим докъде ще доведе тази акция и кампания на родните бюрократи от образованието, съдебното дяло, заведено от моя милост, с което ис-кам реабилитирането ми, връщането от съда на моите преподавателски права, отнети така самоволно от въпросната само-надеяна бюрокрация, вече стигна Върхов-ния касационен съд! Да, дотам стигнахме, щото директорката на ПГЕЕ-Пловдив об-жалва решението на Окръжен съд, който отмени смехотворната й заповед за моето уволнение, ще видим наесен, предполагам, решението на тъй затегналия се правен

възел или казус. А може и до средата на зимата да се проточи решаването на тази занимателна история; факт е обаче, че аз някак трябва да оцелявам, щото останах съвсем без средства за съществуване – по каприза, виждате, на двама-трима родни образователни бюрократа, разпищоли се така, сякаш българското образование им е нещо като бащиния.

За друго исках да пиша, но ето, пак стигнах до тази тема, която за мен е вече съдбовно важна. В прекия смисъл на дума-та: пред очите на цялото общество въпрос-ните бюрократи направиха всичко възможно да ме съсипят и ликвидират като личност и като образователен деец. Аз лично не съм очаквал чак такава жестока реакция на моите образователни иновации, щото факт е, че бях уволнен и изхвърлен от образова-нието тъкмо по тази причина че си позволих лукса да не съм "типов даскал", да, това е моят най-голям и явно непростим грях. И понеже времето напредва, аз днес, поне-делник, 10 август, се замислям сериозно какво да правя през септември. Фактически съм лишен от преподавателски права. Уволниха ме по такъв гаден параграф, че в системата на българското образование аз повече да не мога да се върна – ако съдът не разпореди нещо друго, ако не отмени репресивната заповед за моето уволнение. Примерно, заради уволнението ми по този параграф аз не мога, да речем, да канди-датствам в конкурс за директор на училище, гледам, откак ме уволниха, от РИО-Пловдив внимават във всяка една обява за такъв конкурс да слагат нарочно изискването кандидатите да не са били уволнявани по прословутия Чл. 328, ал. 5 от КТ, по който ме уволниха мен, и понеже по този член и параграф уволненията са толкова редки (нищо чудно аз да съм единствения уволнен по него в системата на образованието!), явно това изискване се слага нарочно, та да не може моя милост да участва в тия кон-курси. (Вече този механизъм проработи при директорския конкурс за ЕГ-Пловдив, аз кандидатствах, но не бях допуснат за учас-тие точно на това основание!) Тия дни има-ше други конкурси, гледам, пак са сложили това изискване. Каква чест, а?! Специално заради мен да слагат нарочни дискримина-ционни изисквания! (Имам писмен отговор от омбусмана К.Пенчев по този въпрос, той смята, че подобно дискриминационно изис-кване не бива да бъде поставяно.) Тия наши разпищоли се съвсем родни образователни бюрократи плачат за това зулумите им да стигнат до Европейския съд за правата на човека, ама ще видим ний тази работа, живот и здраве да е само!

За обикновено учителско място по философия пак не мога да кандидатствам. А забелязвам, че такива вече има обявени. Как са се подсигурили директорите да не мога да участвам ли? Ами по работното място за учител "цикъл Философия" в СОУ "Св. Седмочисленици" в град Пловдив предвидливият директор е поставил допъл-

нително условие кандидатите да имат втора специалност "география или история", умна работа, какво ще кажете, а? Има и още едно обявено място за учител по философия в Пловдив, именно в ОМГ "АКАД. К. ПОПОВ", това е математическата гимназия. Тук няма специални условия, ще са наложи да участ-вам, поне за да проверя какво ще стане, в смисъл как ще бъда, така да се рече, ели-миниран. Ще ми се наложи да участвам, за да проверя нещата на практика. Битката не е престанала. Ще ми се наложи да разгова-рям по тия всичките тъй любопитни въпроси с началничката на РИО-Пловдив и с инспек-торката по философия в РИО-Пловдив, макар да зная, че от подобни разговори някакъв ефект няма. Май ще се наложи да отправя писмен сигнал, дали това не е по-добър вариант? Май да, щото поне остава следа, един ден тия документи могат да имат значение (пред съответните съдебни органи, включително и европейски). Щом е така, ето, сядам да пиша едно кратко запит-ване, което ще адресирам до нашия ре-форматорски министър, тъй да се рече, на образованието и науката; ето какво се полу-чи: До проф. Т.Танев, министър на образовани-

ето и науката, София До г-жа И.Киркова, началник на РИО-

Пловдив

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, живущ в Ж.К.Тракия, бл. ..., ап. ..., тел.

0878269488

Уважаеми господин Министър, Уважаема госпожо Началник,

Както е известно, по моя случай се

оформи един превъзходен администрати-вен, правен, съдебен, нравствен, психоло-гически и пр. казус: на 19 май 2014 г. дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ме уволни от длъжността преподавател по философия и гражданско образование (на която длъжност работих в това училище цели 14 години, а иначе в системата на образованието работя вече 32 години!), при това ме уволни по сюрреалистичния чл. 328, ал. 5 от КТ, т.е. уволни ме с мотива "пълна некадърност", "абсолютно негоден за сис-темата", "липса на всякакви качества да бъде учител" и т.н.; от този момент нататък бях принуден, за да се боря да си върна правата и достойнството като личност и преподавател, да заведа съдебни дела, тъй като според каноните на системата уволне-ние по този начин води автоматично до лишаването ми не само от преподавателс-ки, но и от някои от най-важните човешки и конституционно гарантирани права; съдеб-ните дела, заведени от моя милост, про-дължават вече повече от година, делото за уволнение, например, достигна на етап Върховен касационен съд, тъй като въпрос-

ната директорка обжалва решението на Окръжен съд-Пловдив, който отмени запо-ведта за уволнението ми и ме възстанови на работа; не мога да кажа колко време това ново съдебно дело ще се гледа във ВКС, но при мен проблемът е, че останах без вся-какви средства за съществуване, а в същото време, с подобна "атестация", аз комай не мога и да кандидатствам за каквато и да било работа в системата на образованието. Ето, например, на всички конкурси за дирек-тор в Пловдивска област РИО-Пловдив вече поставя нарочното изискване кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ (я, какво съвпадение?!), което ме кара да си мисля, че причината за това е свърза-на именно с моя случай. (Този механизъм за елиминиране вече проработи при проведе-ния през миналата година директорски конкурс в ЕГ-Пловдив. Сега забелязвам, че и за всички други конкурси за директори в Пловдивска област пак се поставя същото изискване, именно кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ.)

Но с въпросната позорна и диск-риминираща атестация, наложена ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, аз факти-чески не мога да се явя и като кандидат и за учителско място по философия (такова нещо ми се случва за първи път в моята дълга кариера като такъв учител, продъл-жила цели три десетилетия!). Работата е там, че дамоклевият меч на сюрреалистич-ния чл. 328, ал. 5 от КТ винаги ще продъл-жава да виси над главата ми: нито един директор няма да дръзне да прояви сме-лостта да избере мен за учител по филосо-фия в своето училище, понеже това ще бъде нещо като открито предизвикателство пред системата. Най-напред на такъв ди-ректор ще му "дръпне ушите" инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, която има основната заслуга за уволнението ми (наред с титаничните усилия на главната изпълнителка на репре-сивното мероприятие над мен, именно г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив): как така някакъв си директор на училище ще дръзне и ще посмее да назначи за учител по философия в подведомствено-то си училище човек, когото самата инспек-торка по философия е благоволила офици-ално да определи като "най-некадърен учител по философия в Пловдивска об-ласт", става дума за нейни твърдения по мой адрес пред Районен съд-Пловдив, където въпросната администраторка има добрината да се яви да свидетелства срещу мен, в подкрепа на тезата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив! Представям Ви, уважае-ми г-н Министър, и Вам, уважаема госпожо Началник, психологическата и нравствена ситуация, която възникна в резултат на действията на тия две длъжностни лица, които са на Ваше пряко подчинение, сюб-лимна е тази ситуация, нали така?! Разбира се, трябва много да се мисли преди някое властващо длъжностно лице да си позволи подобен административен произвол, оче-

видно, в този случай подобно усилие не е било положено, поради което сега стигаме до тия абсурди. Естествено е, че в подобна ситуация и при наличните условия да кан-дидатствам за обявени учителски места по философия е съвсем безнадеждна работа. Какво да правя при това положение, ами ако ВКС се произнесе по моя казус към края на календарната година?! Да мра ли, как да преживявам в тия така и така създадени условия на принудителна безработица, фактически с отнети преподавателски пра-ва, без каквито и да било средства за съ-ществуване?!

Аз продължавам да смятам, че тия всичките репресии, гонения, ексцесии, из-девателства, терор и пр. над моята личност нямаше да се случат, ако висшестоящите инстанции, в лицето на длъжностните лица от РИО-Пловдив и МОН си бяха свършили работата, с оглед да възпрат апетита на една директорка да си позволява каквото й скимне, да си позволява подобен админист-ративен произвол. По тази причина смятам, че отговорността за случилото се в послед-ните две-три години (в тази тъй многопока-зателна за състоянието на системата исто-рия) носят точно тия длъжностни лица от РИО и МОН, които и малкия пръст не си мръднаха за да реагират някак на моите безкрайни сигнали за вършените беззакония и злоупотреби с власт. Тъй че и Вие, уважа-еми г-н Министър, и Вие, уважаема госпожо Началник, носите вината за случилото се, на това основание би следвало да поемете и отговорността. Докато не благоволявате да се възползвате от предписаните Ви по закон пълномощия и да направите онова, което бяхте длъжни да направите, с оглед да спрете беззаконията, Вие с поведението си показвате, че де факто санкционирате същите тия нарушения. А това значи пое-мане на отговорността за тях. И какво с оглед на това следва да направите в така и така възникналата ситуация, която се опит-вам тук да Ви представя колкото се може по-синтетично и лаконично?

Вие си решавайте. Аз в случая ни-що не мога да кажа или да предложа. При-мерно, ако реша да кандидатствам за обя-вено учителско място по философия, на мен ще ми се наложи на директора на това училище да разкажа цялата тази история, довела до настоящата сложна администра-тивна, правна, нравствена и психологическа ситуация. Представяте ли си как ще реагира и какво ще си помисли такъв един директор, на който аз реша да му разкажа цялата история? Ами разбира се, че ще се уплаши, нали така? И ще направи всичко, което е по силите му, за да се отърве от такъв канди-дат, опазил го Бог такъв човек да бъде учител в неговото училище?! Е, така ще си помисли човекът, съвсем човешко е да си помисли всичко това, даже и училищните директори, предполагам, също са човешки същества с подобни човешки наклонности, страхове и мисли. Системата задава един манталитет, който, вярвам, ви е добре поз-

нат. Такъв директор няма да посмее, дето се казва, "да си вкара таралеж" в добре известното място, нали така? Спокойствие-то в системата е най-важното, то е нещо като модус вивенди за ония, които имат цел да оцеляват в нея. Да оцеляват колкото се може по-продължително. Добре, Вие сте опитни, Вие сте на високо властническо ниво, от Вас зависи всичко, дайте ми, ако обичате, някакъв съвет какво да правя в тази толкова неприятна за мен ситуация? Най-човешки се обръщам към Вас, понеже в административните, правни и психологичес-ко-нравствени лабиринти, в които съм при-нуден да се лутам в последните години, аз, дето се казва, вече не виждам никаква светлинка. Ще се радвам да откликнете, щото, повтарям, институциите, които огла-вявате, не могат да стоят напълно безучас-тни спрямо една толкова тежка ситуация, във възникването на която те имат съвсем пряко отношение – и непосредствена отго-ворност даже.

Примерно една най-обикновена "служебна бележка", подписана примерно от Вас, уважаема госпожо Началник (не смея да искам такова нещо от Вас, уважаеми г-н Министър, как мога да си позволя да Ви занимавам с такива незначителности, с такива човешки дреболии?!), в която, да допуснем, се казва, че това мое уволнение, извършено по тъй позорния, обиден и диск-риминационен член чл. 328, ал. 5 от КТ, понеже е подложено на съдебно дирене на истината, не би следвало да се възприема от въпросните длъжностни лица в система-та на образованието като окончателно и меродавно, знам ли какво трябва да напи-шете в такава една евентуална служебна бележка?! Вие трябва да знаете, Вие сте опитна в административната премъдрост, не аз. Ако не сте толкова опитна, тогава, моля, попитайте за съвет г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, тя има богато творческо и поетич-но даже въображение, нищо чудно да успее да измисли някакъв магически фокус за по-безболезненото излизане на институцията от превъзходната административна и вся-каква друга, да не изброявам пак, каша, която успя да забърка. Факт е, че аз съм принуден в настоящата ситуация, бидейки без средства за съществуване, подобно на удавник да се хващам за всяка сламка, предупреждавам ви, че ще кандидатствам за всяко учителско място по философия, което бъде обявено в Пловдив. Ако не реа-гирате по подобаващия начин сега, предва-рително, с оглед да се избегнат евентуални неприятни бъдещи истории, то би следвало тогава да си направя извода, че и ръково-дените от Вас институции нямат нищо про-тив да спомагат за задълбочаването на репресията срещу мен, която въпросната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, в съзаклятие с инспекторката по философия към РИО-Пловдив, успяха да съчинят и да проведат през последните няколко години.

Толкова. Бях длъжен да реагирам по някакъв начин, понеже ако не бях реаги-рал, след това някои административни органи на системата с удоволствие всичко щяха да изтълкуват впоследствие, разбира се, в мой ущърб. А в така и така възникна-лата тежка ситуация отговорността за всич-ко, разбира се, не може да е само моя. Така не стават тия работи. Така лесно институ-циите не могат да си измиват ръцете от всякаква отговорност. При това, моля, взе-мете предвид и това, че аз съм български гражданин и данъкоплатец, имам своите права да бдя над това как разните длъжнос-тни лица си изпълняват задълженията. Това е не само мое право, то е и мой граждански дълг.

Приятно "ваканцуване" Ви желая (забелязвам, че давате интервютата си вече от Варна, по-близо до морето, г-н Министър, нема лошо, просто констатирам този факт, свързан с непоносимата софийска жега)! Ще се осмеля да кажа и това, че въпреки всичко очаквам някакъв отговор на своето запитва-не - макар много да се съмнявам дали в такова ваканционно време някой държавен чиновник-труженик ще обърне каквото и да било внимание на тревожния вопъл на един тотално онеправдан български гражданин като мен. 10 август 2015 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ:

Това написах, това се получи, днес ще го прегледам и редактирам и утре го пращам. Хубав ден ви желая и на вас, също така ви желая и успешна седмица! Чао и до скоро!

ЕТО КАК Е ИЗГЛЕЖДАЛ ЦЕНТЪРЪТ НА СОФИЯ КЪМ 1930-ТА ГОДИНА понеделник, 10 август 2015 г.

Поглед към Университета в строеж и пристрояването на сградата на Народното събрание, вижда се и началото на пристро-яването на сградата на БАН, около 1930 г.

Стара София ВЪПРОС: Сградата (сегашната) на БАН не е ли била руско (съветско) посолство? Ня-къде ми е останало в паметта, че е била точно това... но не съм сигурен. У НАС ИМА МОЩЕН КАЛЕН ПОТОК ОТ ЧАЛГА-ПОЛИТИКА, ЧАЛГА-КУЛТУРА,

ЧАЛГА-АРХЕОЛОГИЯ И ЧАЛГА-МЕДИЙНА СРЕДА понеделник, 10 август 2015 г.

Ще трябва да се примирим с фак-та, че в България има мощен кален поток от чалга-политика, чалга-култура, чалга-археология и чалга-медийна среда. Който държи свободата на изразяване да бъде гарантирана ще трябва да се научи да жи-вее и със свободата на чалга-функционерите във всяка посока на общес-твения живот. Това, с което не бива да се примиряваме е обстоятелството, че хората, които са наистина интелигентни, наистина граждански отговорни, наистина културни, възпитани и образовани НЕ СЪЗДАВАТ достатъчно усърдно алтернативна публична среда на сериозна култура, сериозна поли-тика, сериозна масова комуникация. Без тези хора да го правят няма кой да създаде и да отстоява критериите за достоен и пол-зотворен обществен дебат. А ние сме оста-вили стандартите за обществен дебат да бъдат задавани от дребни мошеници - "Ван-га ми каза...", "Намерих скелет от питекант-роп" – сиреч, ходих да си правя рентгенова снимка и т.н.

Ognyan Minchev По повод на: Божидар Димитров: Ванга ми каза, че когато се възстановят дър-жавните църкви, България ще се оправи БЪДИ БЕЗЛИЧЕН – И ЩЕ БЪДЕШ ХА-РЕСВАН! понеделник, 10 август 2015 г.

ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "БЪЛГАРИЯ 1944-1989: ЗАБРАНЕНА ИСТИНА'' понеделник, 10 август 2015 г.

Bulgaria 1944 – 1989 ''forbidden truth'' from trough of life on Vimeo.

„България 1944 – 1989, ЗАБРАНЕНА ИС-ТИНА“ – документален филм (2012)

9 септември 1944 г. Комунистите взимат властта в България с помощта на съветската армия. Червеният терор започва още от първите дни на новата комунисти-ческа власт. Хиляди българи са избити без съд и присъда. Впоследствие, част от убийствата са „узаконени“ с пародията, наречена „Народен съд“. Десетки хиляди хора са интернирани или са пратени в лаге-рите на смъртта, частната собственост им е отнета. Въоръжената борба срещу комунис-тическата власт, водена от горяните, про-дължава до 1956 г. Комунистическият режим продължава да преследва и да репресира своите противници чак до падането на Бер-линската стена през 1989 г. Документалният филм „България 1944 – 1989, ЗАБРАНЕНА ИСТИНА“ дава думата на свидетелите, на жертвите и на техните наследници, които разказват за една от най-мрачните страници в българската история. Техният глас говори за печалната действителност на тоталитар-ните години. Думите, изречени в тази лента, звучат като плесница в лицата на всички онези, които и до днес гледат с носталгия към времето на социалистическия строй в България. Истината за годините на кому-низма е забранена и днес.

Сериозният разговор по тази тема изглежда все още невъзможен, а задълбо-ченият прочит на страниците от историята на България 1944 – 1989 г. е отложен за необозримото бъдеще. Опитите да се изт-рие петното на позора от извършените предателства към Родината и отказът да бъде поета вината за хилядите престъпле-ния, се насърчават от наследниците на бившите комунисти, които и досега управ-ляват страната и реално техните фамилии вече 70 години не изпускат нито за миг контрола над властта. Затова и истината продължава да бъде забранена. С оглед на това, не бива да сме изненадани, че доку-менталният филм „България 1944 – 1989, ЗАБРАНЕНА ИСТИНА“ не е подкрепен от български институции, а се реализира по проект на берлинската библиотека за почит към жертвите на комунизма, със съдействи-ето на федералната фондация за изследва-не на диктатурата на ГЕСП в ГДР и фонда-ция „Конрад Аденауер“.

ЗА ИЗВОРА НА ДОБРОТАТА

вторник, 11 август 2015 г.

Гледам че често в Мрежата се об-съжда въпроса може ли да човек да бъде добър без да вярва в Бога. Този въпрос вълнува хората, което е прекрасно. На някои невярващи в Бога явно много им се иска да докажат, че добротата на сърцето няма никаква връзка с вярата в Бога. Да има истински добри хора, невярващи в Бога, стига това да е възможно, също е прекрас-но. Доброто сърце, добротата на сърцето е най-ценното, което може да имаме.

В същото време има, безспорно, и хора, които, независимо че афишират пре-тенцията си, че били, видите ли, "силно вярващи в Бога", не само че са със зли сърца, но и са способни на какви ли не злодеяния. (Фанатиците от "ислямска дър-жава, примерно, или руските "православни" талибани, готови да режат главите на "изв-ратените европейци-еврогейци"!) И какво излиза в такъв случай? Ако си истински вярващ в Бога човек необходимо следва да си и добър, добродетелен човек: щото доб-ротата на сърцето не би следвало да е съкровище, което подобно на скъперник държиш единствено за себе си, тя следва да е дейна, да се изразява в добри дела, в постъпки, в добродетелност, в правене на добро. Невярващ в Бога човек сигурно може да има добро сърце, а също и да е добро-детелен, но това със сигурност ще е крайно рядко изключение. Докато за автентично вярващия в Бога човек просто няма как да не е добър; да е недобър, зъл, подлец и пр. е просто невъзможно.

И причината за всичко това е следната: Бог, нашият Велик Създател, ни прави истински добри чрез своята неизра-зимо силна любов към нас самите: нашата любов и добрата е нещо като сърдечен отклик на Божията любов към нас, човеците. Само оня, който е усетил и разбрал, че толкова великият Бог те обича и цени (по-неже си нещо като Негово дете!), на такъв човек сърцето му се изпълва и с обич, и с доброта – като израз на благодарност – щото в този момент именно осъзнаваш, че и другите хора няма как да не са също толко-ва обичани от нашия преблаг Бог. Вероятно ние, човеците, чрез любовта си един към друг, можем да преживяваме подобна ду-ховна трансформация, но истинския, същ-ностен и необратим духовен поврат към

доброто може да е плод само на вярата в Бога. Такива автентично добри вярващи хора са голяма рядкост, но дори и субектив-ната увереност, че вярваш в едно безкрайно добро и обичащо човека Велико Същество неимоверно подсилва любовта ни, способ-ността да обичаме човека даже с недоста-тъците му, т.е. неимоверно подсилва добро-тата на сърцето ни.

Разбира се, тия две неща, именно вярата в Бога и добротата, влюбеността на сърцето (в човека, човешкото и човещи-ната) се подпомагат и подкрепят взаимно, те са дълбоко и органично свързани; но това не може по никой начин да бъде обяс-нено на оня, който сам не го е преживял, такъв не може да го разбере, не може да повярва в него; няма как да разбере и да повярва. Значи нещо първо трябва да бъде преживяно и почувствано, та след това да можем да разберем и да повярваме. Пътят към Бога започва оттук, от култивиране на тази първична добрата на сърцето, от вслушването ни в съвестта, този Божи глас в душата на човека, от стремежа да почнем да правим добро, да се отнасяме с добро към другите хора, в това число и към непоз-натите, към всички.

Да чувстваш, че другите хора са твои братя, защото имате един и същ Отец, един и същ Велик Родител, именно Бог - това, предполагам, също засилва едновре-менно и добротата, и вярата, които, изглеж-да, са две страни на една и съща монета. Затова, на тази почва великият Достоевски е дал своята прочута формула, изразяваща корените на доброто и на добродетелност-та: "Има Бог – има морал, няма Бог – няма морал, следователно всичко е раз-решено". На тази основа си позволявам да заключа следното.

Познавам много хора, които са общо взето добри, пък не са вярващи в Бога, познавам и хора, които гдето седнат и гдето станат се хвалят и се тупкат в гърди-те, че били "страшно набожни", пък от опит знам, че точно такива са способни и на ужасно лицемерие, и на коварства, и на злобарщина, и на интриги, и на какво ли не още. Но това, че някой се хвали, че бил много набожен, разбира се, съвсем не го прави такъв. Истински вярващият в Бога човек не тръби за своята вяра, тя за него е нещо най-съкровено, скрито дълбоко в сърцето; и тя се проявява точно чрез това, чрез добротата, чрез правене на добри неща, постъпки, дела и пр. Този именно е критерият за същинска доброта и вяра, а не думите, не хвалбите, а делата. Неслучайно Спасителят е казал: "По делата им ще ги познаете!". Тази дълбока и неотделима връзка на истинската доброта и на истинс-ката вяра е първото, на което искам да акцентирам. Доколкото са истински, добро-тата и вярата се подкрепят и се подпомагат, те съществуват в синхрон.

Като не обича Бога, като не се е влюбил в Бога, като сърцето му е останало (по някакви причини) безчувствено и безот-

ветно спрямо онази мощна Божествена любов, с която Бог ни дарява във всеки миг (самият факт, че сме живи, е израз на Бо-жията любов и закрила, без тази последната за миг всичко можеше и може дори ето сега, в този миг, да отиде по дяволите!), то такъв човек, да допуснем, може би силно обича друг човек, да речем, може да е влюбен в своята жена, да обича децата си и пр. Може би тази чисто човешка емоция го прави добър, сигурно е така. Но това дали не е израз на някакъв природен инстинкт, по същия начин и животните се обичат едно с друго? Позволете ми в тази връзка да изка-жа ето този аргумент: сърце, което е оста-нало безчувствено и не е откликнало на толкова силната и обсебваща любов на Бога към нас, човеците, такова сърце едва ли може да обича истински пълноценно и друг човек; е, вероятно може да обича, но обичта му няма да е истински дълбока, цялостно ангажираща сърцето и душата, не може да е толкова одухотворена и одухот-воряваща. Тоест, такива хора едва ли са способни на една пълноценно духовна и неегоистична любов, каквато е чисто духов-ната и изцяло безкористна любов на Бога към човека и на човека към Бога, а това неизбежно оставя своя отпечатък. И съм забелязал, че такива хора, чиято любов и доброта са на това чисто човешко и бих си позволил да кажа предимно сетивно ниво, са способни, обичайки истински само един човек, в същото време да са с изпълнени с презрение към всички останали хора сърца. И нещо повече от това: способни са да демонстрират без капчица неудобство свое-то презрение, да го показват в дела, в пос-тъпките си, в отношението си към другите хора. И това е толкова естествено и човеш-ко, нали така: предметът на нашата любов (този тук конкретен човек, тази тук жена или този тук единствен на света и незаменим мъж и пр.) не може да бъде заменен от никой друг, той за нас е единствен, той е нещо като наше "божество", ние го идеали-зираме и пр., ние сме обсебени към него, изпълнени сме с егоистично преклонение и същевременно с презрение към другите, които не са поставени на такъв висок пие-дестал и пр., нали така?

Човек не може да обича всички хо-ра, а е способен да обича най-вече един друг човек, е, и още неколцина други, при-мерно и родителите си, и децата си, и прия-телите си, един малък общо взето кръжец, нали така? А да обичаш всички хора, да изпитваш добро чувство към всеки отделно взет човек, това вече е нечовешко, това е свръхчовешко, нали така? Това само Бог го може, нали така? Е, вярващият човек се опитва да бъде подобен на Бога, т.е. да изпитва такава една чисто духовна симпа-тия и любов към човеците като цяло, която без любовта и вярата в Бога е невъзможна. Защото именно Бог е любов, не нещо друго, Бог е и самата добрата, Той е извор на добротата, Бог също така е и Творец на човека, а значи и на всичко човешко, и на

човещината, нали така? Или пък човещина-та ние, човеците, сме я сътворили, подра-жавайки на своя Велик Създател, така изг-лежда е по-приемливо, а? Е, и в любовта можем да подражаваме на Бога, т.е. изпит-вайки една неподправена и чиста любов към Бога на тази основа да изпитваме лю-бов и към всеки друг човек, като Божие чадо, виждайки в него точно това: другият човек също като теб е дете на Бога, ето, този е онтологическият корен на това, което наричаме доброта. Вероятно такива са и истински вярващите хора, това са редки хора, толкова редки, че напомнят за Бога, доказват ни, че има Бог; това са именно светци, велики аскети и пр., чиято вяра е толкова силна, че явно не е по силите на нас, човеците. Но щом такива хора е имало, предполагам, има и сега, но ние най-вероятно не ги знаем (някъде по манастири-те може да ги има?), е, техният пример и живот ни показват, че има Бог, че е възмож-на чиста духовна любов първо към Бога, а след това вече, на тази почва, и към другите хора, към всеки един друг човек поотделно. Казвам това последното, щото "хората" не могат да бъдат обичани накуп, абстрактно, който обича "хората изобщо" май не обича нито един конкретен човек, но ако все пак наистина обича своите човешки събратя и сестри, това значи, че най-вероятно обича по един и същ жив и непосредствен начин всеки един човек поотделно. Е, някои хора обича повече, но е способен да обича всеки друг човек, да се отнася с доброта и с лю-бов към всеки човек поотделно. Което, само по себе си, е свръхчовешко, т.е. е Божест-вено, нали така?!

Подетата тема е огромна и неиз-черпаема, тя касае проблема за източници-те на морала, за произхода на човека, на света, на живота, на вярата в Бога и т.н. Този разговор никога не може да приключи, той винаги ще бъде поставян наново и наново. Винаги ще имаме потребност от такива разговори. Тия хора, които тръбят, че били, видите ли, добри и без да вярват в Бога, нека, първо, да се опитат да станат малко по-смирени, нека да имат добрината да не навират така в очите ни своята показ-на доброта, която, странно, не им личи кой знае колко, нали така? Бог толкова ни оби-ча, че ни е дал и необходимите нравствени закони, които са предпоставка за това да спасим душите си и да заживеем един доб-родетелен живот, това са Божиите закони, т.н. 10 Божии заповеди. Това невярващите

го оценяват като "религиозна спекулация" и като "фалшификат", човеците, видите ли, били измислили и изобретили тия закони, пък вярващите били приписали всичко това на Бога! Даже и самия Бог били "изобрети-ли" някакви долни хора: само истински долните хора винаги подозират другите хора в най-долни помисли. Ето, виждате, как в основата на всичко невярващите поставят нечистите, аморални подозрения, припис-ването на зли помисли у своите човешки събратя, ето как почвата на неверието в Бога, почвата на безбожничеството ражда само най-зли и долни човешки страсти, тя едва ли то може да породи добротата като такава, в нейния чисто духовен вид и израз. Но на никого никой не пречи да бъде добър колкото си иска, пък бидейки и невярващ в Бога, какво им пречи да правят добрини, да имат добри сърца, но не като претенция само, а тази доброта да им личи в постъпки-те – какво по-прекрасно има от това? Да, обаче това изглежда не се получава и нещо ги тласка тия хора към въпросните страсти, към празнословието, към горделивостта, към суетностите от какъв ли не род, нали така обикновено се получава? И затова насреща имаме обикновено само голи пре-тенции, не нещо друго. За жалост. А така не стават тия работи.

То човек не може да повярва в Бо-га току-така, това е изключително сложен духовен процес на духовно издигане, прос-ветляване и прераждане на човека; този човек да се издигне на едно много високо и при това чисто духовно ниво, а пък повечето хора са така обременени с чисто земни и човешки страсти и копнежи, че не могат по никой начин да се откъснат от тях и да се издигнат на упоменатото висше духовно ниво. И това нещо си им личи, то не може по никой начин да се скрие, примерно личи си им по изражението на лицето, по прически-те, по походка, фигура, по начин на държа-не, обличане, по всичко си личи. Тия хора, да ме прощават, но излъчват една безду-ховност, ето там е техният съдбовен проб-лем. Духовните, духовно издигнатите, прос-ветлени хора са общо взето рядкост, идеа-листите – също, е, по тази причина и истин-ски вярващите хора са така рядко срещащи се. Пълно е обаче с какви ли не ментета наоколо – това поне нали сте го забеляза-ли? Истинските неща и човеци са рядкост, идеални хора май няма, е, ще се задоволя-ваме с "човешкия матр`ьял" такъв, какъвто е. Но почвата точно по тази причина е бога-та и се нуждае от много орачи, сеячи, от работници; да, духовната нива си чака своите орачи, сеячи, копачи. Къде са те? Обикновено срещаме предимно най-вече претенции, пълно е с надути горделивци, с които човек не може даже да говори; толко-ва са суетни тия фукльовци, че повече от това едва ли може да бъде. Затова ми се ще да завърша с оня паметен призив на руския мъдрец Достоевски (цялата негова реч, от която съм взел този откъс, е произ-несена в памет на Пушкин - не, разбира се,

на Путин, а на Пушкин! - можете да проче-тете ето тук), пък дано някой се вслуша в него:

Смирись, гордый человек, и прежде всего сломи свою гордость. Смирись, праздный человек – и прежде всего потрудись на родной ниве!

Разбирате тия думи, нали? Всяка дума в тях е и българска, няма непознати думи, тъй че би следвало да ги разбират всички, дори и тези, които не знаят руски език; не знаят, но това не ми пречи да раз-бират, да постигат смисъла. А ето тия думи на Достоевски разбирате ли: "Всяк перед всеми и за всех виноват"? Не, предпола-гам? Ето ги на български, превеждам ги заради вас: всеки пред всички за всички е виновен. Пълни са със смисъл тия думи, но спирам дотук.

Хубав ден ви желая! Бъдете добри, насърчавайте, култивирайте природната – а това значи Божията, с Божи генезис! – доб-рота на сърцата си. Вслушвайте се в съ-вестта си, в Божия глас в душите ни. Този е пътят. Лесно е. Просто не допускайте раз-съдъкът да се опитва да сключва сделки със съвестта ви. Не насилвайте съвестта си да почне да се подчинява на разсъдъка, на неговите пошли сметчици. На невярващите в Бога хора, по моя преценка, точно тук им е проблемът: не слушат поривите на съвестта и на сърцето си, не чуват какво сърцето им говори, какво съвестта им нашепва, а са дръзнали да заложат на ума, доверили са се изцяло на неговите сметки; да, там им е проблемът.

Умът, разсъдъкът (не го бъркайте с разума) е нещо велико, но той е способен, без противотежестта на сърцето, да пре-върне човека в нравствен урод, в злодей, в комуноид, в каквото искате може да го пре-върне. Пазете се от едностранчиво мисле-щия ум, не залагайте само на него – и ще постигнете един ден ония истини, които ще направят живота ви наистина пълноценен, а вас самите ще причастят към царството на чистата духовност, именно към Божието царство. Станете ли негови вдъхновени поданици, ще се преродите и ще заживеете живот, който преди това не сте и подозира-ли че е възможен. Щото царството на Бога е царство и на свободата, да не забравяме и това. Истината ни прави свободни, да, този е пътят към свободата ни. Без Истина-та – не сметките на ума, а истината, прав-дата: разликата е колосална! – човекът не може да бъде човек; щото да си човек в истинския смисъл означава да си богопо-добен, да си достоен за своя Велик Създа-тел. Т.е. да си нравствено същество, спо-собно да прави добро заради самото добро, заради самата идея за доброта, за доброде-телен ред на земята. Или заради Царството Божие на земята, т.е. да работиш за очове-чаването си в истинския смисъл, а в крайна сметка и за очовечаването на човеците. За човечността като такава. Или, инак казано, заради превъзходната ценност на доброто като такова и само по себе си. Това е друго-

то име на Бог. Да, не заради някакъв инте-рес. Не заради нещо друго. Не примерно за това да се направите на какъвто не сте...

А вие лично нещо без интерес до-сега правили ли сте? Ей-така, съвсем без-користно, правили ли сте нещо добро? Добро в истинския смисъл. Кога за последен път го правихте? Какво точно направихте? Спомняте ли си? С въпросите по-нататък можете да продължите сами. Не е правилно аз да ви ги поставям. Правилното е вие самите да си ги поставяте... :-)

ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС Е НЕСЪМНЕНО ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКИ И ВСИЧКО НА ЗЕМЯТА вторник, 11 август 2015 г.

„Обичайте се, отци — учеше ги старецът (доколкото помнеше отсетне Альоша). — Обичайте народа божи. Зер не сме ние по-свети от миряните, щото сме дошли и между тези стени сме се затвори-ли, а, напротив, всеки, що е дошъл тук, вече с това само, че е дошъл тук, е узнал за себе си, че е по-лош от всички миряни и от всич-ки и всичко на земята… И колкото по-дълго сетне калугерът живее между тези стени, толкова по-чувствително трябва да съзнава това. Защото в противен случай нямало е защо да дохожда тук. А когато узнае, че не само е по-лош от всички миряни, но и пред всички хора за всички и всичко е виновен, за всички грехове хорски, световни и еднолич-ни, само тогава целта на нашето единение ще се постигне.

Защото, знайте, мили мои, че все-ки един от нас е несъмнено виновен за всички и всичко на земята не само поради общата световна вина, а еднолично всеки за всички хора и за всеки човек на тази земя. Това съзнание е венец на пътя ино-чески, а и на всеки човек на земята. Защото иноците не са други човеци, а само такива, каквито всички хора на земята би трябвало да бъдат. Само тогава би се умилило наше-

то сърце в любов безконечна, вселенска, незнаеща насита. Тогава всеки от вас ще може да спечели целия свят с любовта си и със сълзите си да умие греховете световни. Всеки да обикаля около сърцето свое, всеки пред себе си да се изповядва непрестанно. От греха си не се бойте, дори и когато го съзнаете, стига само покаяние да има, но пазарлъци с Бога не правете. Пак повтарям: не се гордейте. Не се гордейте пред малки, не се гордейте и пред големи. Не мразете и ония, що ви отхвърлят, що ви позорят, що ви хулят и клеветят.

Не мразете атеистите, злоучители-те, материалистите, дори и злите от тях, не само добрите, защото и между тях има мнозина добри, най-вече в наше време. Споменувайте ги в молитвата си така: спаси всички, Господи, за които няма кой да се помоли, спаси и ония, що не искат да ти се молят. И прибавете още: не от гордостта си те моля за това, Господи, а защото и аз съм нищожен повече от все и вся… Народа божи обичайте, не оставяйте пришълци да отбиват стадото ви, защото, ако заспите в леност и високомерна гордост, и най-вече в користолюбие, ще дойдат от всички страни и ще ви отнемат стадото. Тълкувайте неп-рестанно на народа Евангелието… Не бъ-дете лихвари… Среброто и златото не обичайте, не ги трупайте… Вярвайте и знамето дръжте. Високо го издигайте…“

Цитирано от Martin Demerdzhiev

РУССКИЙ ГОСУДАРСТВЕНЫЙ ИДИОТИ-ЗЪМ-ДЕБИЛИЗМ... сряда, 12 август 2015 г.

"ГРАЖДАНИН ПОЭТ" ДМИТРИЯ БЫКОВА: ОГУРЕЦ-УБИЕЦ сряда, 12 август 2015 г.

Краставицата-убиец :-) ЕДНА ВДЪХНОВЯВАЩА МИСЪЛ НА СТИВ ДЖОБС сряда, 12 август 2015 г.

За лудите, за различните, за бун-тарите, за размирниците, за кръглите гвоз-деи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин – те не се придържат към правилата. Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единст-веното, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш – защото те променят нещата. Те тласкат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъч-но луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!

Стив Джобс

НАЛАГА СЕ ДА ОБЯВЯ ГЛАДНА СТАЧКА ПРЕД ВХОДА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА сряда, 12 август 2015 г.

Стив Джобс почина на тия години, на които съм сега – на 56. Тази сутрин по-падам на негова мисъл и я цитирам в бло-га си и във фейсбук, става дума за ето това тъй многозначително негово изказване, защо пък да не го приведа още веднъж:

За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки… за онези, които виждат нещата по различен начин – те не се придържат към правилата. Мо-жеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш,

но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш – защото те променят нещата. Те тласкат човечест-вото напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят!

В тази връзка искам да ви разкажа една много показателна история, разразила се в нашето толкова болно време. Ето за какво става дума.

Случи се така, че смъртта на Стив Джобс преди 5 години отприщи един процес, който доведе до сегашното ми положение: тогава предложих училището, в което рабо-тих, именно ПГЕЕ-Пловдив (познато в града все още като „ТЕТ-Ленин”) да вземе името на Стив Джобс, да стане ПГЕЕ-Стив Джобс. (Това „ПГЕЕ” означава „професионална гимназия по електротехника и електроника.) Изразих тази своя идея-инициатива в блога си, стана така, че всички медии тогава, кой знае защо, откликнаха, направиха репорта-жи, вземаха интервюта, писаха, обсъждаха. Да, ама властолюбивата нова директорка на училището най-вероятно се засегна че моята идея „не е съгласувана с ръководст-вото”, изглежда се обиди, че някои медии я подминаха, пък и общо взето тя нямаше и какво да каже като я питаха, абе стана пре-възходен скандал, какво да ви разказвам повече!

И от този момент директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова реши да ми отмъсти както само тя умее. Започна се старателно режисирана кампания по моето професионално и личностно дискредитира-не и оплюване, кампания на цялостен, на тотален и невиждан тормоз, на най-банални репресии, известни ни от ония, от непрежа-лимите времена на комунизма: бях обявен за нещо като „народен враг”, провеждаха се „народни” и „другарски”, тъй да се рече, „съдилища”, писаха се „разгромни писма” на „възмутения колектив” и прочие, и така нататък, и так далее. Всички тия неподози-рани ексцесии – не вярвате, че всичко това се е случило, нали, звучи съвсем невероят-но, е, случи се, самата истина ви казвам! – разклатиха сериозно здравословното ми състояние, е, не хванах рак като Стив Джобс, но в един момент даже животът ми беше под въпрос, наложи се да ми бъде проведена тежка животоспасяваща опера-

ция с трапанация на черепа по изваждане на хематом (в ситуацията на всекидневен стрес, бързайки сутринта да не закъснея за работа се подхлъзнах и паднах, ударих си главата така, че се получи обилен кръвоиз-лив).

Като капак на всичко въпросната администраторка, търсейки трескаво начин да ме отстрани от училището, да ме уволни, най-напред ми наложи дисциплинарно нака-зание „предупреждение за уволнение”, аз обжалвах заповедта й пред съда, съдът и на трите инстанции (делото стигна до Върхов-ния касационен съд!) отмени заповедта й, това вариант за уволнение не проработи; тогава беше изобретен друг, в официален документ на директорката до ТЕЛК тя си позволи да ми сложи своя „психиатрична диагноза”, именно „чести нервно-психически разстройства”, т.е. обяви ме за „психично болен”. Наложи се да я дам отново на съд, този път за клевета, делото се проточи и все още не е завършило и на първата инс-танция. Сюблимното е, че неуморната ад-министраторка, като запецна и този начин за отстраняването ми от работа, изобрети трети, възможно най-смехотворния, а имен-но, директно ме уволни, и то по куриозния мотив „липса на качества”, „не става за учител”, „абсолютно негоден за системата”, „пълен некадърник”, и това при положение, че цели 32 години работя като преподава-тел по философия и гражданско образова-ние, че имам най-висшата преподавателска квалификация, т.н. „първи клас”, че съм автор на цяла една поредица от учебни помагала по всички преподавани в гимнази-ите философски учебни предмети, че съм автор на сума ти книги и пр. Е, в крайна сметка тази самоотвержена администратор-ка постигна целта си, макар, разбира се, за изминалата година от уволнението ми си има сериозни проблеми с правосъдието: делото за отмяна на смехотворната й запо-вед за уволнение е вече във Върховния касационен съд – след като Окръжен съд отмени заповедта й и ме върна на работа. Такива интересни до пълна абсурдност, направо сюрреалистични неща се случиха в това някога знаменито училище, а в момен-та аз фактически съм с отнети преподава-телски права в резултат на този невиждан административен произвол; излишно е да казвам, че работодателят на тази директор-ка, именно министърът на образованието и науката, не си мръдна и малкия пръст с нещо да й повлияе и да я озапти, не, тази история, която ви разказвам в резюме, по тази причина явно ще увенчае по достоен начин агонията на нашата многострадална образователна система.

Разбира се, истинската причина за моето уволнение е тази, че съм свободо-мислещ и свободолюбив човек, че не съм кротък и изпълнителен „типов даскал”, че съм деец на новото демократично образо-вание и училище, че съм бунтар и борец против човеконенавистническата, противо-личностна социалистическа система на

бюрократичното образование, че в разбира-нията си и в поведението си никога не съм се принизил да бъда безличност, която в името на своя презрян комфорт е готова да пожертва интересите на младите, на учени-ците. В този смисъл въпросната админист-раторка на ПГЕЕ-Пловдив, инак казано, на „ТЕТ-Ленин” (все още така до този момент го наричат и знаят това училище в нашия иначе напредничав град!), видяла в мое лице сериозна заплаха за тъй приспивното и разлагащо статукво, съвсем правилно ме уволни, аз наистина съм такава заплаха.

Има и нещо друго, още по-скандално: уволнен бях и защото като поли-тически блогър и анализатор съм подлагал и продължавам да подлагам на безпощадна критика точно тия, които назначиха на поста й въпросната директорка; точно седмица след публикуването на мое открито писмо до Бойко Борисов беше издадена заповедта за моето уволнение, изглежда тази беше капката за да прелее чашата. В този смисъл уволнението ми е чисто политическа репре-сия, осъществена в нашата иначе „деполи-тизирана” образователна система.

Тъй че, драги ми Стив Джобс, не си ти главната причина да бъда уволнен и репресиран, ти беше просто поводът, а причината съм аз самият; да, аз не съм конформист или нагаждач, презирам наша-та родна поговорка „Преклонена главица сабя не я сече!”, аз съм един бунтар, т.е. по това изглежда си приличаме, драги ми Стив. И теб са те уволнявали, и теб са те плюли, е, има тази „малка” разлика, че ти си живял в Америка, а аз – в нашата родна България, разликата е от значение! Да, има известно значение че аз съм в България…

Чудя се какво да правя в тази си-туация, щото проблемът е, че наистина останах без всякакви средства за съществу-ване, а съдебното дело във Върховния касационен съд може да се проточи месеци наред, в които някак трябва да се живее (съпругата ми също е безработна, също е учителка). Чудя се дали да не отида някак в София и да легна пред сградата на Минис-терството на образованието и науката, като обявя най-накрая гладна стачка с искане първо нашият „реформаторски министър” най-сетне да ме приеме за да му разкажа в лице историята (имам чувството, че минис-терските чиновници крият от него моите доклади, открити писма, изложения), а на второ място да му кажа, че неговото пълно безхаберие пред изстъпленията на образо-

вателната бюрокрация са непростими, че са равностойни на престъпление!

Забелязвам, че нашият пореден министър на образованието и науката, уж идвайки с някакви реформаторски намере-ния, в един момент открито застана зад интересите на въпросната бюрокрация, която всъщност е главната антиреформа-торска и ретроградна сила: тя именно няма никакъв интерес от същинска промяна – щото една промяна ще накърни всевластие-то й. Ето за тия неща ми се ще да си пого-воря с г-н Министъра, а за да ме приеме (месеци наред отлежава без никакъв отклик мое писмено искане за среща с г-н Минис-търа!) явно се налага да обявя гладна стач-ка пред вратата на министерската сграда. Друг начин аз не виждам някак да повлияя на неговата реформаторска, с извинение, съвест…

ОТКРИТО "ПИСМО-ЗАПИТВАНЕ" ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА сряда, 12 август 2015 г.

Току-що изпратих до адресатите следния документ:

До проф. Т.Танев, министър на образовани-

ето и науката, София До г-жа И.Киркова, началник на РИО-

Пловдив

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, от Пловдив, живущ в Ж.К.Тракия, бл. ..., ап. ..., тел.

0878269488

Уважаеми господин Министър, Уважаема госпожо Началник,

Както е известно, по моя случай се

оформи един превъзходен администрати-вен, правен, съдебен, нравствен, психоло-гически и пр. казус: на 19 май 2014 г. дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив има добрината да ме уволни от длъжността преподавател по философия и гражданско образование (на която длъжност работих в това училище цели 14 години, а иначе в системата на образованието работя вече 32 години!), при това ме уволни по сюрреалистичния чл. 328, ал. 5 от КТ, т.е. уволни ме с мотива "пълна некадърност", "абсолютно негоден за сис-темата", "липса на всякакви качества да

бъде учител" и т.н. От този момент нататък бях принуден, за да се боря да си върна правата и достойнството като личност и преподавател, да заведа съдебни дела, тъй като според каноните на системата уволне-ние по този начин води автоматично до лишаването ми не само от преподавателс-ки, но и от някои от най-важните човешки и конституционно гарантирани права. Съдеб-ните дела, заведени от моя милост, про-дължават вече повече от година, делото за уволнение, например, достигна на етап Върховен касационен съд, тъй като въпрос-ната директорка обжалва решението на Окръжен съд-Пловдив, който отмени запо-ведта за уволнението ми и ме възстанови на работа. Не мога да кажа колко време това ново съдебно дело ще се гледа във ВКС, но проблемът е, че останах без вся-какви средства за съществуване, а в същото време, с подобна "атестация", аз комай не мога и да кандидатствам за каквато и да било работа в системата на образованието. Ето, например, на всички конкурси за дирек-тор в Пловдивска област РИО-Пловдив вече поставя нарочното изискване кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ (я, какво съвпадение?!), което ме кара да си мисля, че причината за това е свърза-на именно с моя случай. (Този механизъм за елиминиране вече проработи при проведе-ния през миналата година директорски конкурс в ЕГ-Пловдив. Сега забелязвам, че и за всички други конкурси за директори в Пловдивска област пак се поставя същото изискване, именно кандидатите да не са били уволнявани по чл. 328, ал. 5 от КТ.)

Но с въпросната позорна и диск-риминираща атестация, наложена ми от директорката на ПГЕЕ-Пловдив, аз факти-чески не мога да се явя и като кандидат и за учителско място по философия (такова нещо ми се случва за първи път в моята дълга кариера като такъв учител, продъл-жила цели три десетилетия!). Работата е там, че дамоклевият меч на сюрреалистич-ния чл. 328, ал. 5 от КТ винаги ще продъл-жава да виси над главата ми: нито един директор няма да дръзне да прояви сме-лостта да избере мен за учител по филосо-фия в своето училище, понеже това ще бъде възприето като открито предизвика-телство пред системата. Най-напред на такъв директор ще му "дръпне ушите" инс-пекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А.Кръстанова, която има основната заслуга за уволнението ми (наред с тита-ничните усилия на главната изпълнителка на репресивното мероприятие над мен, именно г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив): как така някакъв си директор на училище ще дръзне и ще пос-мее да назначи за учител по философия в подведомственото си училище човек, когото самата инспекторка по философия е благо-волила официално да определи като "най-некадърен учител по философия в Плов-дивска област"! Става дума за нейни твър-дения по мой адрес пред Районен съд-

Пловдив, където въпросната администра-торка има добрината да се яви да свидетел-ства срещу мен, в подкрепа на тезата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив.

Представям Ви, уважаеми г-н Ми-нистър, и Вам, уважаема госпожо Началник, психологическата и нравствена ситуация, която възникна в резултат на действията на тия две длъжностни лица, които са на Ваше пряко подчинение – сюблимна е тази ситуа-ция, бива си я по абсурдност, нали така?! Разбира се, трябва много да се мисли преди някое властващо длъжностно лице да си позволи подобен административен произ-вол, очевидно, в този случай подобно уси-лие не е било положено, поради което сега стигаме до тия нелепици. Естествено е, че в подобна ситуация и при наличните условия да кандидатствам за обявени учителски места по философия е съвсем безнадеждна работа. Какво да правя при това положение, ами ако ВКС се произнесе по моя казус към края на календарната година?! Да мра ли, как да преживявам в тия така и така създа-дени условия на принудителна безработица, фактически с отнети преподавателски пра-ва, без каквито и да било средства за съ-ществуване?!

Аз продължавам да смятам, че тия всичките репресии, гонения, ексцесии, из-девателства, терор и пр. над моята личност нямаше да се случат, ако висшестоящите инстанции, в лицето на длъжностните лица от РИО-Пловдив и МОН си бяха свършили работата, с оглед да възпрат апетита на една директорка да си позволява каквото й скимне, да си позволява подобен крещящо арогантен административен произвол. По тази причина смятам, че отговорността за случилото се в последните две-три години (в тази тъй многопоказателна за състояние-то на системата история) носят точно тия длъжностни лица от РИО и МОН, които и малкия пръст не си мръднаха за да реаги-рат някак на моите безкрайни сигнали за вършените беззакония и злоупотреби с власт. Тъй че и Вие, уважаеми г-н Минис-тър, и Вие, уважаема госпожо Началник, носите вината за случилото се, на това основание би следвало да поемете и отго-ворността. Докато не благоволявате да се възползвате от предписаните Ви по закон пълномощия и да направите онова, което бяхте длъжни да направите, с оглед да спрете беззаконията, Вие с поведението си показвате, че де факто санкционирате и оправдавате същите тия нарушения. А това значи поемане на отговорността за тях. И какво с оглед на това следва да направите в така и така възникналата интересна и слож-на ситуация, която се опитвам тук да Ви представя колкото се може по-синтетично и лаконично?

Вие си решавайте. Аз в случая ни-що не мога да кажа или да предложа. При-мерно, ако реша да кандидатствам за обя-вено учителско място по философия, на мен ще ми се наложи на директора на това училище да разкажа цялата тази история,

довела до настоящата сложна администра-тивна, правна, нравствена и психологическа ситуация. Представяте ли си как ще реагира и какво ще си помисли такъв един директор, на който аз реша да му разкажа цялата история? Ами разбира се, че ще се уплаши, нали така? И ще направи всичко, което е по силите му, за да се отърве от такъв канди-дат – опазил го Бог такъв човек да бъде учител в неговото училище?! Е, така ще си помисли човекът, съвсем човешко е да си помисли всичко това; даже и училищните директори, предполагам, също са човешки същества с подобни човешки наклонности, страхове, мисли и други сърдечни трепети. Системата задава един манталитет, който, вярвам, ви е добре познат. Такъв директор няма да посмее, дето се казва, "да си вкара таралеж" в добре известното място, нали така?

Спокойствието в системата е най-важното, то е нещо като модус вивенди за ония, които имат цел да оцеляват в нея. Да оцеляват колкото се може по-продължително. Добре, Вие сте опитни, Вие сте на високо властническо ниво, от Вас зависи всичко, дайте ми, ако обичате, няка-къв съвет какво да правя в тази толкова неприятна за мен ситуация? Най-човешки се обръщам към Вас, понеже в администра-тивните, правни и психологическо-нравствени лабиринти, в които съм прину-ден да се лутам в последните години, аз, дето се казва, вече не виждам никаква светлинка. Ще се радвам да откликнете, щото, повтарям, институциите, които огла-вявате, не могат да стоят напълно безучас-тни спрямо една толкова тежка ситуация, във възникването на която те имат съвсем пряко отношение – и непосредствена отго-ворност даже.

Примерно една най-обикновена "служебна бележка", подписана примерно от Вас, уважаема госпожо Началник (не смея да искам такова нещо от Вас, уважаеми г-н Министър, как мога да си позволя да Ви занимавам с такива незначителности, с такива човешки дреболии?!), в която, да допуснем, се казва, че това мое уволнение, извършено по тъй позорния, обиден и диск-риминационен член чл. 328, ал. 5 от КТ, понеже е подложено на съдебно дирене на истината, не би следвало да се възприема от въпросните длъжностни лица в система-та на образованието като действително, окончателно и меродавно – знам ли какво трябва да напишете в такава една евенту-ална служебна бележка?! Вие трябва да знаете, Вие сте опитна в административна-та премъдрост, не аз. Ако не сте толкова опитна, тогава, моля, попитайте за съвет г-жа Стоянка Анастасова, директорката на ПГЕЕ-Пловдив, тя има богато творческо и поетично даже въображение, нищо чудно да успее да измисли някакъв магически фокус за по-безболезненото излизане на институ-циите от превъзходната административна и всякаква друга, да не изброявам пак, каша, която тя успя да забърка (с помощта на

инспекторката по философия А. Кръстано-ва).

Факт е, че аз съм принуден в нас-тоящата ситуация, бидейки без никакви средства за съществуване, подобно на удавник да се хващам за всяка сламка; предупреждавам ви, че ще кандидатствам – принуден съм в тази ситуация да го сторя! – за всяко учителско място по философия, което бъде обявено в Пловдив. Ако не реа-гирате по подобаващия начин сега, предва-рително, с оглед да се избегнат евентуални неприятни бъдещи истории, то би следвало тогава да си направя извода, че и ръково-дените от Вас институции нямат нищо про-тив да спомагат за задълбочаването на репресията срещу мен, която въпросната директорка на ПГЕЕ-Пловдив, в съзаклятие с инспекторката по философия към РИО-Пловдив, успяха да съчинят и да проведат през последните няколко години.

Толкова. Бях длъжен да реагирам по някакъв начин, понеже ако не бях реаги-рал, след това някои административни органи на системата с удоволствие всичко щяха да изтълкуват впоследствие, разбира се, в мой ущърб. А в така и така възникна-лата тежка ситуация отговорността за всич-ко, разбира се, не може да е само моя. Така не стават тия работи. Така лесно институ-циите не могат да си измиват ръцете от всякаква отговорност. При това, моля, взе-мете предвид и това, че аз съм български гражданин и данъкоплатец, имам своите права да бдя над това как разните длъжнос-тни лица си изпълняват задълженията. Това е не само мое право, то е и мой граждански дълг.

Приятно "ваканцуване" Ви желая (забелязвам, че давате интервютата си вече от Варна, по-близо до морето, г-н Министър, нема лошо, просто констатирам този факт, свързан с непоносимата софийска жега)! Ще се осмеля да кажа и това, че въпреки всичко очаквам някакъв отговор на своето запитва-не – макар много да се съмнявам дали в такова ваканционно време някой държавен чиновник-труженик ще обърне каквото и да било внимание на тревожния вопъл на един тотално онеправдан български гражданин като мен. 12 август 2015 г. Пловдив С УВАЖЕНИЕ: ДА, БОЖИДАР ДИМИТРОВ И ЮЛИЯН ВУЧКОВ СА НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНИ ДА ДВИЖАТ ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ, ПРО-ПАГАНДА И АГИТАЦИЯ В СВИДНАТА НИ РОДИНА сряда, 12 август 2015 г.

Време е вместо централни вечер-ни новини да има предаване на Божидар Димитров, който да ни обяснява истините за

футбола, историята, политиката, църквата, образованието и т.н. Не се сещам за тема, по която Божидар Димитров да не може да бъде просветител. :-) Забравих да напиша, че вижда миналото и бъдещето. :-)

Martin Dimitrov

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Истина е, така е. Изобщо немаме нужда от журналисти и медии, "професорите" (дали не е по-правилно да ги наричаме "профанесори"?) Божидар Димитров и Юлиян Вучков са напълно достатъчни да движат цялата информация, пропаганда и агитация в свид-ната ни родина. Те двамата могат да замес-тят целия медиен фронт. Слави Трифонов, ако се наложи, ще им помага. ГЛЕДАЙТЕ ИНТЕРВЮТО С ПРОФ. К.ЯНАКИЕВ ПО ПОВОД САМОНАЗНАЧА-ВАНЕТО НА БОЖИДАР ДИМИТРОВ ЗА ГЛАВЕН ЖРЕЦ НА РЕСПУБЛИКАТА НИ сряда, 12 август 2015 г.

Проф. Калин Янакиев: Божидар Димит-ров се самоназначи за главен жрец у нас

Никой сериозен учен не може да има против извършването на археологичес-ки разкопки и възстановяването в автентич-ни граници на онова, което принадлежи към нашето минало. Това, за което протестира колегията от учени, е злоупотребата с тези разкопки за цели, които нямат нищо общо с духовността.

По този начин теологът проф. Ка-лин Янакиев коментира в студиото на „Тази сутрин” казуса „Плиска”, в чиято базилика шефът на НИМ Божидар Димитров поръси премиера Бойко Борисов с вода от кладенец с обявена за свещена вода.

Историкът заяви преди дни пред

bTV, че Ванга му е казала, че ако базилика-та бъде възстановена, „България ке се оправи”.

ВЕЧЕ ТРЕНИРАМ ЗА ГЛАДНАТА СТАЧКА, КОЯТО ВЪЗНАМЕРЯВАМ ДА ПРОВЕДА

ПОД ПРОЗОРЦИТЕ НА МИНИСТЕРСТВО-ТО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА сряда, 12 август 2015 г.

Моят съвсем диетичен обяд на ре-дови безработен – два варени картофа, в чинията има малко "пататник" (прави се от картофи), бучка сиренце, половин чушка и филийка хляб. Човек се чувства превъзход-но като живее общо взето гладен. Тренирам усилено за гладната стачка, която възнаме-рявам да проведа съвсем скоро под прозор-ците на Министерството на образованието и науката в София.

БЪЛГАРИН РАВНО НА РОБ: СЪБУДИ СЕ! сряда, 12 август 2015 г.

Ето какъв надпис видях днес на стената на един жилищен блок в моя квар-тал. Имам чувството, че се е появил наско-ро – или просто пък не съм му обърнал внимание ако е бил и по-рано.

Радващо е, че наоколо имам, така да се каже, единомишленици, хора с родст-вени разбирания за ситуацията...

ВИЕ ПОДПИСАХТЕ ЛИ ПЕТИЦИЯТА ЗА МАХАНЕТО НА БОЖО ДИМИТРОВ ОТ ПОСТА ВЕЧЕН ДИРЕКТОР НА НАЦИО-НАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ? четвъртък, 13 август 2015 г.

Вие подписахте ли петицията за махането на "чалга-учената ченгесарска мутра" Божо Димитров от поста вечен ди-ректор на Националния исторически музей? Аз току-що с чиста съвест я подписах, ако искате, идете да я подпишете и вие, тоя чалгаджия-професор заслужава да разбере, че наглостите му все пак трябва да имат някакъв предел, самозабравил се е изцяло;

ето къде се намира тази петиция, тя е крат-ка, публикувам и какво съдържа:

За пенсиониране на Божидар Димитров, директор на НИМ

Настояваме Божидар Димитров (роден 1945 г.) да бъде пенсиониран от поста ме директор на НИМ. Този човек:

- Обижда научната общност с не-доказани твърдения и небивалици;

- Обижда националното чувство с търгашеското си отношение към наследст-вото, превръщано в бутафория за пред туристи;

- Обижда вярващите християни с езически измишльотини;

- Обижда публичния морал с гор-достта си от това, че е бил сътрудник на Държавна сигурност, с конюнктурната смяна на политически убеждения, с грубиянското си поведение в медиите. Вижте и това по същата тема: Какво става с конкурсите в културното минис-терство, питат реформаторите

(Прочетете този текст, има интересни неща. Примерно тези: Божидар Димитров е назначен на поста директор на НИМ през вече далечната 1994 г. от правителството на Жан Виденов. Отст-ранен е на 4 август 1998 г. при правител-ството на ОДС – и е отново назначен през февруари 2001 г., чрез официален конкурс. През 2009 г. той става министър без портфейл, отговарящ за Агенцията за бежанците, в първия кабинет на ГЕРБ. Тук е и конфликтният момент. Според Иван Иванов той запазва поста си. Според самият Димитров обаче той започва наново на него едва през 2001 г. Според Закона за културното наследство дирек-торите на музеи имат мандат от 5 годи-ни.)

И още нещо много интересно: Кой изплиска в Плиска и защо Божидар Ди-митров трябва да си върви, където между другото съвсем основателно се поставят примерно ето тия въпроси:

... Заемайки последователно раз-лични обществени длъжности – общински съветник, министър, директор на Национал-ния исторически музей (НИМ), Божидар Димитров не чувства проблем да прескача от единия свят в другия и да използва авто-

ритета на светската си длъжност, за да пропагандира суеверия и да прави религи-озна пропаганда.

В последните седмици състояние-то му се обостри – през ден бълва прозре-ния – ту за чудотворната ракия, помогнала на българите в борбата срещу османците през 14-ти век (така хубаво помогнала, че махмурлукът траел 500 години – КП), ту за поръчението на Ванга да възстановява „държавни църкви“, ту за лековитата вода в Плиска, ту за правото на малоумни футбо-листи да дращят глупости по исторически паметници...

Ако Божидар Димитров с такава лекота прескача от физичното в метафи-зичното и злоупотребява толкова сериозно с общественото си положение, време е да си зададем един много прост въпрос – профе-сионално пригоден ли е за поста си Божи-дар Димитров? И да продължим – неговото присъствие в музея дали вреди или помага на българското общество? И, след като толкова дълго заема директорския пост (16 от последните 20г.), дали това е правомер-но?...

КЪМ ЗАДКУЛИСНИТЕ НАЧАЛНИЦИ НА БОЖО ДИМИТРОВ – ПОНЕ МАЛКО ЗДРАВ КОМУНИСТИЧЕСКИ ХУМАНИЗЪМ ПРОЯ-ВЕТЕ БЕ, ДРУГАРИ КУКЛОВОДИ! четвъртък, 13 август 2015 г.

Подписах, разбира се, петицията за излизането в "заслужен отдих" на неуморния Божо Димитров. И призовах в блога си и други хора да я подкрепят. Макар че има едно леко неудобство: ако ченгето Б.Димитров, явяващо се пръв медиен лю-бимец, бъде освободен от поста си вечен директор на НИМ то тогава няма ли да стане така, че той да почне да циркулира денонощно от телевизия в телевизия? Сега, предполагаме, е зает поне малко с дирек-торстването, но остане ли напълно свобо-ден, тогава народът направо ще пощурее от

неговите съвети и проповеди по телевизии-те.

В тази връзка не е ли добре неу-морният медиен гуру и върховен ченгесарс-ки жрец на нацията ни Божо Димитров прос-то да бъде помолен от гражданите да почне да си гледа старините, т.е. да бъде освобо-ден и от длъжността идеологически и мора-лен медиен ментор на всяка власт, която длъжност, предполагам, му е поверена от кукловодите. Абе нямат ли милост към него тия кукловоди бе, човекът се съсипа от работа и вече съвсем изкукурига – нема ли достоен наместник на този пост? Малко уважение към годините му немате ли бе, другари, срамота, човекът хептен се изхаби, а вие не му позволявате да се оттегли и да миряса – поне малко здрав комунистически хуманизъм проявете бе, другари куклово-ди!!!

Ето, Александърчо Симов, при-мерно, усърдно загрява, и Петър Волгин също дава надежди, че може да стане дос-тоен заместник на Божо, някой от тях туре-те, драги другари ченгета, на поста, овакан-тен от другаря Божо, пардон, от агент Кар-дам, Крум, Тервел (или както там още бяха другите му бойни клички, че съм ги забра-вил?).

РУСКИЯТ МИНИСТЪР НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ЛАВРОВ НАРЕЧЕ КОЛЕГАТА СИ ОТ САУДИТСКА АРАБИЯ "ДЕБИЛ", ВИЖ-ТЕ СКАНДАЛНОТО ВИДЕО! четвъртък, 13 август 2015 г.

ЛАВРОВ СЖИГАЕТ МОСТЫ, МЕЖДУ РОССИЕЙ И САУДОВСКОЙ АРАВИЕЙ. СКАНДАЛЬНОЕ ВИДЕО.

Вчера 11.08.2015 в эфир попало вот это высказывание Лаврова. На, что рассчитывал Лавров называя Министра иностранных дел Саудовской Аравии идио-том, остается загадкой, но скорее всего он не подозревал того, что это видео разлетит-ся по сети за считанные часы. После подоб-ного действия Россия может окончательно потерять лицо в Арабском мире. P.S Лавров сказал не идиот, а Дебил, я перепутал. Просто дебил переводится как и идиот. Я переводил это дело на анг, поэто-му написал идиот. По сути важно, что это сказано не в глаза, а из подтишка как змея, тихо надеясь, что сойдет с рук. Надеясь, что потом можно будет сказать нет не было такого не говорил. Надеюсь, этот кусок

видео дойдет до того, кому это было адре-совано. :) ДОПЪЛНЕНИЕ: А ето оправданията за гафа: В МИДе не слышали нецензурной брани Лаврова на пресс-конференции НЕКА ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ ГОЦЕ ОДИ БОС!

четвъртък, 13 август 2015 г.

"На всички съкооператори – цър-вули, а на председателя на ТКЗС-то – четириетажен хотел! ... Нека оди бос!"

Не е лесно да си Първанов. Цял живот "социалист в кръвта", интелигент от работническо-селски произход, покорен слуга на народа и на неговата държавна сигурност."

Огнян Ханджиев ВСЕКИ ЧУВА ТОВА, КОЕТО ИСКА ДА ЧУЕ четвъртък, 13 август 2015 г.

Аз отговарям за това, което говоря. Но не отговарям за това, което вие чувате. Конфуций ЕДНА МИСЪЛ НА ТЪЧЪР В КОНТЕКСТА НА БОЙКОВИТЕ ТЕРТИПИ четвъртък, 13 август 2015 г.

Тачър: "Няма държавни пари, има пари на данъкоплатците"!

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: А у нас пък нашият премиер-слънце винаги когато гово-ри за пари се изразява така, че все едно дава... свои пари, примерно казва: "Аз ви дадох пари за да ви вдигна пенсиите!", "Аз дадох пари за да ви построя магистрали или метро!", "Аз повече няма да давам пари за археолозите ако се правят някакви търговии с находките и т.н.". Той, горкият, изобщо не може да проумее, че тия пари, които дава и разпределя, не са неговите, а са наши, на гражданите, на данъкоплатците, он явно си ги счита за свои, а това се дължи най-вероятно на това, че разглежда самата държава за свое владение, за нещо като своя собственост. Правете си сметка у нас колко далеч сме от нормалните разбирания по въпроса. При това премиерът се изразя-ва според изостаналите си разбирания, а почти никой не се дразни от думите му, което също много говори и показва. ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 6 АВГУСТ, ТЕМАТА Е: ОТ КАКВО ЗАВИСИ НАШАТА ЧОВЕЧНОСТ? четвъртък, 13 август 2015 г.

Приятно гледане! Приятни размисли! ПРЕОТКРИВАНЕ НА СВЯТ, ПЪЛЕН С ВДЪХНОВЕНИЯ

ПОКАНА ЗА ЕДНА ИЗЛОЖБА

Едно предстоящо събитие органи-зирано с активното съдействие на списание HUMANUS, в което ученичката от силист-ренската природоматематическа гимназия Мила Драгомирова ще представи своя уни-кален поглед към света, който ни заобикаля – към България.

"Фотографията – това е изкуст-вото да наблюдаваш." А аз винаги съм наблюдавала заобикалящия ме свят. Бла-годарение на тези наблюдения с времето започнах да гледам отвъд реалността. Преоткрих света ни, който се оказа пълен с вдъхновения.

Мила Драгомирова Представи: Димитър Пецов

ИСТИНСКИЯТ ХРАМ НА БОГА Е ТОЗИ – СЪРЦЕТО НИ... четвъртък, 13 август 2015 г.

Иисус дойде не за да научи хората да строят главоломни катедрали и огромни храмове край презрени колиби и мрачни студени жилища, а дойде да направи от сърцето на човека храм, от душата му – олтар и от разума му – жрец. Джубран Халил Джубран, "Бури" (1920)

СРАМОТА!!!! петък, 14 август 2015 г.

Обраха дядо Добри

Нагли крадци обраха живия светец на България дядо Добри. Това разказаха за "България Днес" от храм-паметника Св. "Александър Невски". Наглата кражба сък-рушила добрия дядо, който дори не се поя-вил в храма след обира. За кражбата съоб-щи и кандидат-кметицата Мария Календерс-ка, която потърсила дядо Добри в храма, но когато не го намерила й разказали, че е обран.

РАЗБИРАНЕТО НА КРЕМЪЛ ЗА ВЕЛИКА СИЛА СЕ СЪСТОИ В ТОВА ДА НАРУША-ВАШ ПРАВИЛАТА БЕЗ ДА БЪДЕШ НАКА-ЗАН петък, 14 август 2015 г.

Из: В какво се състои неразбирането на Запада за Русия

... Това, което движи поведението на руското правителство при управлението на Путин, не е някаква голяма стратегия, а отстояването на правото му да нарушава международните правила. Всъщност разби-рането на Кремъл за това да бъдеш велика сила се състои в това да нарушаваш прави-лата, без да бъдеш наказан."

... Кремъл е пълен не просто с оцелели от постсъветския преход, а с хора, които постоянно са настроени за оцеляване при извънредни ситуации, които мислят от гледна точка на най-лошите сценарии, които смятат, че следващото бедствие е точно зад ъгъла, които живеят от кризите, които са пристрастени към извънредните ситуации и политиката без правила. Именно тази слож-на и непредсказуема обстановка – а не единствено приумиците на Путин – е ключът за разбиране на съвременната руска поли-тика.

СТРАНАТА НИ СЕ РАЗПАДА НА ПЕТНА ОТ ЛОКАЛНО БЕЗЗАКОНИЕ, ПРОИЗВОЛ И ОТСЪСТВИЕ НА ЦИВИЛИЗОВАНИ ИН-СТИТУЦИИ петък, 14 август 2015 г.

Беззаконието в България не е от вчера. То отразява практическата липса на ефективни държавни институции, които да гарантират сигурността, правата и свободи-те на гражданите. Ние забравихме простата истина, че за да има някой права, друг тряб-ва да има отговорности.

Организираната престъпност, фун-кционираща като пост-комунистическа оли-гархия завладя напълно държавата още в началото на настоящия век и употребява държавните институции изцяло само в своя полза и по задачи, определени от политико-икономическите кланове на власт. Трудно ще ви бъде да си спомните кога за последен път сте получили съдействие от правоохра-нителните органи. За фарса, наречен пра-

восъдие, не искам дори да споменавам. Имаме само два пътя.

Първият – да възстановим властта на обществото над окупираната от мафията държава – нещо, което ще стане трудно и ще изисква практически нова политическа революция. Второ – да се примирим с раз-пада на българската нация и държава и да изградим свой оазис от минимални гаран-ции за сигурност и възможности за препита-ние – било в България, било в чужбина.

Страната ни се разпада на петна от локално беззаконие, произвол и отсъст-вие на цивилизовани институции. Най-лошото е, че липсата на институции се допълва от една масова обществена среда на взаимна омраза, гняв, страх и подозре-ние. След разпада на ценностната общност на българите днес се разпадат основните социални връзки на съвместния ни живот. Ако този процес не бъде спрян - чрез някак-ва форма на по-бърза морална еволюция, няма да ни помогне нищо, дори и една нова политическа революция.

Ognyan Minchev

ИЗРЕЧЕНИЕТО, ЗАРАДИ КОЕТО ДРУГА-РИТЕ ИЗПРАТИХА ДИМИТЪР ТАЛЕВ В КОНЦЛАГЕР петък, 14 август 2015 г.

Другарите никога за нищо не про-щават, а всъщност Талев в случая едва ли не ги хвали – но къде ти у комунисти чак толкова акъл?

У НАС, В БЪЛГАРИЯ, ИМАМЕ НАЙ-КАЛПАВОТО, ВРЕДНО, НЕРАЗУМНО ОБ-ЩЕСТВЕНО УСТРОЙСТВО И УПРАВЛЕ-НИЕ, ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЖИВОТА НИ Е ИЗЦЯЛО НЕЕФЕКТИВНА петък, 14 август 2015 г. Roumen Galabinov, забелязвам, е написал във фейсбук едно изречение, което ме

подбуди да изразя своето разбиране по някои най-важни, по моето разбиране, въп-роси или проблеми; ето какво пише той, а по-долу можете да прочетете и моя комен-тар по повод на неговите думи:

Да управляваш много хора е същото като да управляваш малко – въпрос на орга-низация е.

Написах по този повод следното: Най-доброто управление (или ор-

ганизация на живота в някаква общност) всъщност е онова, при което хората са оставени да управляват сами своята жизне-на дейност, спазвайки дадени разумни правила (закони); когато се прояви доверие към хората, че те ще могат да се справят сами, тогава повечето хора ще се ентусиа-зират от това доверие и са способни на тази основа да направят чудеса – и да постигнат много.

Та мисълта ми е, че кадърният и умният управник не се меси излишно в живота на хората и държи те да имат голя-мо пространство на личната свободата, инициатива и отговорност за живота си. Наопаки на това некадърният и глупав уп-равник се чуди как повече да се меси в работите на хората, да ги разваля, да им вреди – чрез армия от корумпирани и лако-ми чиновници, разбира се.

Излиза, че най-разумната органи-зация на живота в човешките общности е самоорганизацията на почвата на свобо-дата; това е и най-ефективното управление, а именно онова, което само прави себе си излишно. Щото хората сами най-добре могат да осъзнаят собствения си интерес от това да спазват взаимно изгодните правила (у-прав-ление, както показва самата дума, е нещо, което се мъчи да държи хората "у правото", сиреч, да ги подтиква или принуж-дава да спазват правилата, законите).

От гледна точка на казаното у нас, в България, имаме най-калпавото, вредно,

неразумно обществено устройство и управ-ление, организацията на живота ни е изцяло неефективна. И причината за това е, че социализмът в мисленето (съзнанието) на хората и на управниците си стои непокът-нат: у нас за всичко се разчита на държава-та, на държавните министерски управници и чиновници – всички ние стоим и чакаме те за всичко да помислят, те всичко да изобре-тят, те за всичко да се погрижат, те всичко да решат.

Периодично си избираме и нов "ве-лик оправяч на нацията" – Костов, царо, Боко... (напоследък мераклиите за тази длъжност станаха прекалено много, толко-ва, че човек даже не може да ги изброи). И никой не се сеща за най-простото: оставете хората на спокойствие та да се възползват най-сетне от свободата си, имайте им поне малко доверие че могат да се справят сами, както подобава за зрели и свободни хора, оставете ги те сами да се погрижат, да потърсят верните решения – и да заработят истински за собственото си благо, за собст-вения си успех и просперитет!

Примерно в сферата на образова-нието тази потребност вече е станала на-същна и съдбовна, но не, пак и там всички чакаме депутатите и министърът да измис-лят някаква магическа "най-нова държавна стратегия", някакви страхотно чудотворни нови програми, инструкции, правилници, учебници, не знам си още какви най-перфидни чиновнически идиотщини, с които всеки ден ощетяваме и осакатяваме децата си – правейки ги съвсем неспособни за отговорен, свободен, самостоятелен и съв-ременен живот.

НИКОЙ НАРОД НЕ МОЖЕ ДА ПРЕУСПЕЕ АКО ПОСТЪПВА КАТО НАС петък, 14 август 2015 г.

В "Изкуството на правилното мислене" Ролф Добели пише, че начални-ците никога не трябва да "слушат" тези, които потвърждават тяхното, началничешко мнение, а да се обградят с хора, които мис-лят различно и имат смелостта да го кажат. Така фирмите ще се развиват по-добре и ще печелят повече. Има ли в БГ такива началници?

Janina Dragostinova КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Едва ли. У нас началниците обичат подчинените им да ги хвалят колко са прави и най-вече колко са велики. Ако някой дръзне да изкаже мнение, различно от началническото, става неприя-

тен, ако пък дръзне да критикува мнението на началника си, тогава обикновено бива уволняван.

Не казвам това наизуст: мен сами-ят бившата ми началничка ме уволни по тази причина. Заведох съдебно дело против уволнението, съдът ме върна на работа, началничката обжалва в момента съдебно-то решение чак във Върховния касационен съд (!).

Та излиза че у нас сме далеч от времето, в което началниците ще почнат да се вслушват в препоръката на Ролф Добе-ли. То затова и толкова сме процъфтели и преуспели де, у нас е правило да се пилее най-важното: човешкият, интелектуалният потенциал на нацията. Никой народ не може да преуспее ако постъпва като нас.

КЪДЕ Е ТРЪГНАЛА РУСИЯ С ГОЛ ЗАД-НИК ТАРАЛЕЖ ДА ЯЗДИ?! петък, 14 август 2015 г.

Къде е тръгнала Русия на гол г.з таралеж да язди?!

Таня Стоянова

БОЛЕСТ ЛИ Е ГЛУПОСТТА? петък, 14 август 2015 г.

Ние познаваме една-единствена душевна болест – глупостта. (И. Кант)

Глупостта не винаги прави човека злобен, но злобата винаги прави човека глупав. (Франсоаз Саган)

Всяка глупост страда от досада към самата себе си. (А.Шопенхауер)

С годините един глупак не става мъдрец, а просто става дърт глупак. (Boyko Djorgov)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Така е. Глупост-та е нелечима и пожизнена, доживотна. Подобна е на това да имаш гърбица... Ето един мой по-раншен текст по темата, фик-сирана под формата на въпрос в заглавие-то: Срещу злото, подхранващо глупостта. ПОЛУЧИХ СВЕТКАВИЧЕН ОТГОВОР ОТ СТРАНА НА РИО-ПЛОВДИВ НА МОЕТО "ОТКРИТО ПИСМО-ЗАПИТВАНЕ" ДО Г-Н МИНИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА петък, 14 август 2015 г.

Днес, 14 август, неочаквано полу-чих следния светкавичен отговор от страна на РИО-Пловдив на моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образо-ванието и науката, отправено на 12 август т.г.:

Много интересни отговори дават нашите държани служители, а, какво ще кажете? Грешка никаква нямат според мен. Велики са направо! Аз така мисля, пък за вас не знам... ЕДНА ВЕЛИКА РЕЧ ЗА ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛАДИТЕ събота, 15 август 2015 г.

Заслужава си да се чуе...

ПРОРОЧЕСКО ИЗКАЗВАНЕ НА ЧЪРЧИЛ, ПРЕДСТАВЯЩО СЪВСЕМ ТОЧНО КАТАС-ТРОФАЛНАТА СИТУАЦИЯ В ДНЕШНА ПУТИНСКА РУСИЯ събота, 15 август 2015 г.

«... Аз мислех, че ще умра от ста-рост. Но когато Русия, хранеща с хляб по-ловин Европа, започна да купува зърно, аз разбрах, че ще умра от смях. Сталин превзе аграрната страна и я превърна в суровинен придатък и ядрено сметище.

След две поколения те още ще деградират и няма да могат даже да доби-ват самостоятелно полезните си изкопаеми. Народът ще измира, а диктаторите и техни-те слуги ще живеят, купувайки от нас пред-мети за разкош и продавайки съседните страни на концесия; за руските лидери това е най-изгодния бизнес. Освен това, за сим-волично заплащане в Русия ще може да оставят ядрените отпадъци. Достатъчно е да спрем съветската експанзия и те ще унищожат самите себе си без каквито и да било активни действия от наша страна...» Сър Уинстън Леонард Спенсър Чърчил СВОБОДАТА ВИНАГИ Е БЛАГОДАТНА: ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА СУВЕРЕННОТО ПРА-ВО ДА ИЗЯВЯВА ЛИЧНОСТТА СИ, ДА КАЗВА КАКВО МИСЛИ, ДА ПРОЯВЯВА ОТНОШЕНИЕ И ПОЗИЦИЯ събота, 15 август 2015 г.

При всяка революция наред със свестните се появяват под знамената й и ей-такива титани на мисълта, самовлюбени егоисти, разни хора, които, ако изобщо имат някаква професия, са пълни некадърници в нея... Анонимници.

Това са хора, които без силно и навсякъде афишираната си политическа принадлежност биха били напълно аноним-ни. И сега има такива, всъщност е пълно с тях. Разни хора, които могат само и единст-вено да са радикални в позициите си, и то поради непреодолимото тяхно желание да им се обръща внимание. Няма значение как, стига да е за тях. Може да ги обиждат, може да ги излагат, може да ги разобличават – те са готови и искат още.

На английски ги наричат attention whores – хора, които са готови на всичко, само и само да получат внимание. Те са винаги пред камерите, винаги викат най-

много, не отказват телевизионно интервю по всякакви теми, защото са готови да се нап-равят, че разбират от всичко в детайли, стига да им носи вниманието на другите. Те никога не събират около себе си общност, а винаги са способни да разбият изградена такава, ако не им се обръща достатъчно внимание.

Това са хора, които много искат да водят, но никой не ще да ги следва. Хора, които винаги смятат, че са подценени, а е всъщност точно обратното. Обикновено тези хора не разбират от нищо реално и в дълбочина. Те цял живот са били посредст-вени и при поредната революция, когато водата е най-мътна, те изплуват. Това са хора, които нямат биография "преди Рево-люцията"...

Някой ден, а може и по-скоро от очакваното, ще дойде време да бъде ра-зобличен поредния подобен хвалипръцко, който без факта, че е протестирал срещу комунистите, Борисов, Орешарски би бил кръгла нула.

Сега изведнъж мнозина ще се раз-познаят. :-) Но аз говоря за един. Знам, че ще се сетите. И да – хубаво е да не забра-вяме биографиите им на такива. И да пита-ме за професионалната им експертиза и успешност. Защото, ако някой е немарлив и некадърен в това, с което си вади хляба, какви основания имаме да смятаме, че би бил съвестен в отстояването на обществе-ния интерес?

Emil Jassim КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Много интерес-но и показателно изказване, предизвикващо много въпроси – и предразполагащо към интересна и също така необходима диску-сия. От него обаче ми лъха на силно недо-верие и неуважение на личността (личност-ното начало), а също така и на свободата. Били не знам си какви такива хора, дразне-щи, нахални и пр., даже ги обиждат, че били некадърници (!), не били успешни, а най-голямата им вина била тази, че се натиска-ли да се изявяват и да се навират, за да заемат някакво неполагащо им се място и внимание. Ами че тези неща са най-естест-вени изяви на личностното проявяване и утвърждаване на човека! Без тях просто няма как личността да покаже себе си!

Пък и всеки човек, независимо как изглежда в нечии очи, има суверенното право да се изявява, да казва какво мисли,

да проявява отношение и позиция. Откъде накъде някои да са по-специални и да могат да се изявяват, а пък на други, видите ли, това не било позволено?! Аз отдавна твър-дя, че у нас да си личност е нещо като прок-лятие, имам чувството, че с тъй искреното си изявление г-н Emil Jassim свидетелства, че това е точно така.

Оказва се, за жалост, че у нас е точно така. Чудим се как да обиждаме и да плюем ония, които са виновни само с това, че са дръзнали да се ползват от суверенно-то си право да бъдат свободни личности. КОММУНИСТИЧЕСКАЯ СОВЕТСКАЯ ИЗВ-РАЩЕННОСТЬ събота, 15 август 2015 г.

Мумия вождя, выставленная напо-каз на главной площади страны, не оскорб-ляет чувства верующих.

Памятники палачу, который взрывал церкви и тысячами расстреливал священников, не оскорбляют чувства веру-ющих. Даже иконы с его изображением не оскорбляют.

А запрещенные советской властью работы талантливых людей, которые за свое искусство платили свободой и кровью, оскорбляют.

Православненько. Какая страна, такие и верующие.

То есть, "верующие". Pavel Gintov

ДНЕС Е ПРАЗНИКЪТ УСПЕНИЕ НА ПРЕС-ВЕТА БОГОРОДИЦА събота, 15 август 2015 г.

Успение на Пресвета Богородица. Мозайка от Църквата "Иисус Христос Спасител в Хора" (Кахрие Джами) в Истанбул

Какво разказва църковното Предание

Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отре-шение) от тялото, пред Приснодевата зас-танал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице и известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Като знамение на Благодатното тържество над телесната смърт, която не ще има власт над Нея и от която тя трябвало да бъде възприета като от тих сън за безсмъртен живот и слава в светлината на Господнето лице, Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Пребла-гословената в деня на погребението на пречистото и тяло.

Ако Господ, по думите на светото Писание, е откривал на своите светии и апостоли тяхната кончина, колко по-достойно и праведно е било да се сподоби с такова предизвестие Благодатната и Пре-непорочна Негова Майка. Кому повече при-личало да отнесе на Богородица радостната вест, ако не на този от висшите Ангели, който, винаги предстоейки пред Бога, беше предизвестник на всички небесни тайни за Приснодевата.

Животът й можеше да свърши и по-друг начин, защото ако Енох и Илия бяха взети на небето, без да претърпят смърт, то нима това предпочитание се отказваше на Майката на Този, Който каза "Аз Съм възк-ресението и живота; който вярва в Мен и да умре ще оживее". Не, тя трябваше подобно на Него да умре, да бъде в гроб и в третия ден, със силата на Неговото всемогъщество да възкръсне, за да се сбъднат словата на Псалмопевеца: "възкръсни Господи, в покоя Твой, Ти и Кивота на Твоята светиня"! Тя трябваше да има обикновен човешки изход, за да не бъде счетена за привидна истината на въплъщението и да не се смущават хората да преминат на небето през същите врати на смъртта, през които мина и Небес-ната Царица, споделяща участта на родени-те на земята. На Господа беше угодно Пре-чистата Негова Майка да вкуси смърт, по-добно на всички хора. (ОЩЕ >>>)

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галак-тически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселе-на, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овла-дее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се пре-върне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, много-образието, растежа, цъфтежа, плодонос-

ността и въобще живота на ефирната ду-ховна субстанция, каквато представлява човешката душа.

И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въве-де в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моя-та съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Вестникъ

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!