ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 14, Год. VII, 2015, 15 Юли, Сряда, Ц. 2 лв.

Работата на истинския поли-тик и управник се свежда до вземането на най-трудни решения на изключител-но сложни и тежки проблеми. Недора-зумението Ципрас, което сега е преми-ер на Гърция, с този референдум ни демонстрира в идеална форма бягство-то на един менте-политик от тази глав-на задача на истинския политик, на същинския държавник.

Ето свидетелствата за това, привеждам неговите думи от твърде показателното му интервю (виж: Никита Михалков: Днес не трябва да ни е жал за врага), публикувано в един рублофилски, предполагам, сайт:

"... За Запада това е катастро-фа. Сега трябва да отговарят за зле похарчените милиарди – това, което сработи в Грузия и Украйна, не сработи в Русия. Западът е хитър, но не може да управлява всичко – например гене-тиката. Днес мъжът Путин няма с кой да

разговаря на Запад – там мъже няма. Няма ги, защото мъж, който допуска еднополови бракове (както допуснаха Обама и Оланд), вече не е мъж. Той е нищо. В това се състои трагедията на Путин." (Следва на 2-ра стр.)

Не минава и ден без някой мой приятел да не ме посъветва да прес-тана да обръщам каквото и да било внимание на комуноидно-рублофилските интернетни тролове и хейтъри (щатни оплювачи), които като глутница бесни кучета кръжат около мен, съпровождат ме навсякъде и не пропускат случай да ме гризнат където и както могат, за предпочитане по-злобно и болезнено с отровните си зъбки. Имат предвид групичката комуноиди във фейсбук, именно добре познатите Канев, Дичева (между другото тази особа, Дичева, твърди, че била директорка на едно училище в София, и то от по-предните, от по-елитните, представяте ли си това пък какво значи – по-голяма извратеност можете ли изобщо да си представите: тази особа с незавиден морал е възпи-тателка на нашата младеж!?), Стоев, Маринов и пр., които сякаш са назначени да ме съпровождат, казах, именно както глутниците бесни кучета съпровождат керваните, особено тия, които са натоварени с по-съблазнителни стоки. (Продължава на 2-ра стр.)

КАК ДА СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ ИНТЕРНЕТ-НИТЕ КОМУНОДНО-РУБЛОФИЛСКИ ТРО-ЛОВЕ-ОПЛЮВАЧИ, ТРЯБВА ЛИ ДА ГИ ИГНОРИРАМЕ – ИЛИ СИ ЗАСЛУЖАВА ДА СЕ БОРИМ НЯКАК С ТЯХ? (От 1-ва стр.)

Ето и тази сутрин един човек се опита да ме убеди да престана да им обръ-щам всякакво внимание, да престана да водя полемики с тия въпросните нещастни комуноиди и пр.; публикувам краткия ни разговор по тази тема, като, разбира се, целта ми е и други хора да се изкажат по проблема, аз по-долу изразявам моята твърда позиция, но ще ми е интересно и други хора да се изкажат, да кажат какво те мислят; та ето нашия кратък, но съдържате-лен, така да се рече, разговор: Приятел каза: Здравейте, г-н Грънчаров! Позволете ми отново да Ви обърна внима-нието към начина Ви на общуване с псета от рода на Канев, Дичева, Маринов. На мен като страничен наблюдател ми прави много лошо впечатление, че Вие скачате в блато-то при тези уроди. Резултатът е, че Вие се компроментирате при тези схватки, а това компроментира борбата Ви за ПЪТЯ! Чета Ви от няколко години, Вас и Иво Инджев. Моля Ви, движете "кервана", а кучетата нека си лаят. Не допускайте мнозинството и до личните си проблеми защото злорадстват над Вас, а това Ви поставя в позицията на слабия, губещия... Тези "двубои" във Фейс-бук вероятно са достояние и на Бойко(?) и на министъра на образованието. Мисля, че това се е отразило негативно на Вашият имидж. Вашата сила (на ума Ви) е нужна на хора като мен. Вие имате добър усет за реалностите в световен мащаб. Това праве-те! Русия, Западът, Китай, ислямът и не на последно мястообразованието. Повярвай-те ми, че се обръщам към Вас с най-искрени намерения. Не съм религиозен, но БОГ да Ви пази!!! Надявам се, че само Вие четете това пос-лание... А.Г. каза: Благодаря Ви за мнението! Приятел каза: Жив Да сте!!! А.Г. каза: Аз с тия въпросните комуноиди водя полемики с една-единствена цел: да си разкрият истинския нравствен лик. Да видят хората какво представляват. Да си покажат уродството, личностната деградация. И мисля че го постигам. Аз лично смятам, че нравствената страна на тия борби е изклю-чително важна. Да се разбере от всички, че тия въпросните комуноидни уроди като личности са пълен боклук. Няма друг начин да се разбере това освен като бъдат под-разнени, та сами да се разкрият. Като пси-холог Ви го казвам. Няма друг начин. Този е начинът. Ако мълча, ако се крия, ще излезе,

че те имат някакво нравствено превъзходс-тво. А така сами се компрометират.

Разбира се, за мен лично е много по-лесно да ги игнорирам, да не им обръ-щам внимание. Но те тогава застават в изгодна позиция. Лъжат хората и се предс-тавят за "борци за правдата". А така всички виждат, че са просто едни мизерници и боклуци в личностно отношение. Затова правя тия неща, водя тия дискусии с тях. С изследователска и практична цел ги водя. Приятел каза: Не съм съгласен с Вас. Си-гурен съм, че това се отразява негативно върху Вашето реноме. Инджев не влиза в разпра с такива... мастии. Извинете за изра-за! А.Г. каза: Инджев е политически комента-тор. Аз имам друг подход. За мен са най-важни чисто човешките, нравствените неща. А за реномето ми, е налага се човек да пожертва нещо, за да постигне друго нещо. :-) Който разбира, не ще се впечатли, при такива хора няма да пострада реномето ми. А за мен не е най-важно нещо реномето ми. Поставям си по-голяма цел.

Приятел каза: Вие сте свободен човек. И само Вие можете да решите как да постъп-вате. Но мисля, че тези боклуци Ви откло-няват от силната Ви страна... Оставете ги да си лаят. А.Г. каза: В някакъв смисъл сте много прав. Вярно, много време губя за да водя полеми-ки с тия боклуци. Тук сте прав. Ако подхож-дах егоистично отдавна щях да съм ги заря-зал.

То е подобно на кучета, ако човек вземе пръчка и почне да ги удря, се настър-вяват. По-добре е да ги остави и да чака сами да се махнат. Тия полемики обаче не ме отклоняват от основната ми работа, именно идейно-нравствената борба с кому-ноидите. Напротив, стимулират ме. Все някой трябва да води тия борби. Ако и аз избягам от тях, какво ще излезе? Приятел каза: Вие сте Философ и можете да накарате хората да разберат, че Живо-тът е прекрасен, но не си заслужава да го прахосаш като роб или в такъв човеконена-вистен строй, в който живяхме ние с Вас... А.Г. каза: Аз имам много книги, писани в тази посока, направил съм това, което мо-жах.

Приятел каза: Вероятно имате добри прия-тели? Консултирайте се и с тях по тези въпроси... Нямам твърдо убеждение, че съм прав. Така виждам нещата. Приятен ден за Вас, а аз ще лягам да спя. А.Г. каза: Благодаря! Ще помисля над ду-мите Ви. Лека нощ! Вие чак сега ли лягате? Приятел каза: Да. вече е близо 1 след полунощ. А.Г. каза: Ясно, не сте в България. :-) Тук при нас е сутрин. :-) Приятел каза: САЩ. А.Г. каза: Предайте поздрави на Америка от един неин почитател. :-) Горещ почитател! :-) Приятел каза: Разбира се. Където човеш-кият дух има простор да лети - там душата се стреми... Може би и в Родината ще бъде някой ден.... А.Г. каза: Убеден съм, че така ще бъде. Дано е по-скоро, дай Боже! СТРАСТНО ВЛЮБЕНИЯТ В ПУТИН И СЪ-ЩЕВРЕМЕННО "МРАЗЕЩИЯТ ПЕДАЛИ-ТЕ" Н.МИХАЛКОВ ПОЛУДЯ ОКОНЧАТЕЛ-НО (От 1-ва стр.)

И още едно свидетелство: "И днес трябва много сериозно да

се подхожда към това, сериозно и отго-ворно. Дори бих казал, безжалостно. Нужно е да се отличи състраданието от жа-лостта. Състрадание е да се поставиш на мястото на страдащия, а жалостта е да го гледаш с печална усмивка от високо. Днес не трябва да има жалост към врага, към клеветника. Невъзможно е снизходи-телно да се усмихваме, чувайки явна лъжа, и да свиваме рамене, защото нямаме какво да направим?!. Това се отнася за киевски-те „нечовеци“, онези подскачащи на едно място зомбирани недорасляци – видяхме до какво доведе всичко това в Украйна." НяКОЙ? оцапа стените в София с плакати срещу съдебната реформа

#Кой тръгна на плакатна война срещу #психодесни (снимки)

3 София осъмна с лозунги срещу Костов, Реформаторския блок и Протестна мрежа КЛУБ Z #Психодесни

Где бяхте вчера вий, герои днеш-ни? Когато бащицата ви Костов разпродаде България. Когато подари на безценица "Лукойл", "Кремиковци", БГА "Балкан"... Когато трупаше тлъсти лихви от КТБ

Днес вие довършвате неговото де-ло. Довършвате страната ни. Унищожавате българския съд. Няма да стане! Няма да се продадем! България не е филиал на "Аме-рика за България"!

С такива лозунги осъмна София тази сутрин. Лютите закани срещу Иван Костов, Реформаторския блок и Протестна мрежа са изписани върху плакати, като за фон са използвани техни снимки. Ognyan Minchev: Много плакати, много нещо... №КОЙ пак не е жалил пари – не му стигат 92 на сто от печата, трябва и улиците да оцапа с тази помия... ДА ПОМИСЛИМ ЗА ТАЙНИТЕ НА ЖЕНС-КАТА ДУША... вторник, 30 юни 2015 г.

ТЕМА ЗА РАЗМИСЪЛ: Женската душа е толкова трудна за разбиране, че тя е вечна загадка не само за мъжете, но и за самите жени... ДОБАВКА: Ето какво казах на един овладян от любовни терзания приятел:

Ще си позволя за любовта да кажа нещо крайно грозно, дори шокиращо грозно: ний, мъжете, като се влюбим си губим ума дотолкова, че ставаме най-жалка картинка;

няма по-жалка картинка от влюбения мъж – независимо на каква възраст се е влюбил. Причината за това е, че умът по принцип е мъжко качество, затова като си загуби ума мъжът губи нещо най-значимо от своята същност.

При влюбените жени работите сто-ят съвсем иначе, щото чувствата са пре-димно женско качество. Вярвам ще ме разбереш и няма да ми се обидиш, тия думи ти ги казвам за добро... ГРЪЦКИЯТ ТАРИКАТЛЪК ВСЪЩНОСТ Е ИЗРАЗ НА ЛЯВАТА ПСИХОЛОГИЯ НА ПАРАЗИТА, НА УЛИЧНИЯ ТАРИКАТ ИЛИ ХУЛИГАН, ДЕТО СЕ ЧУДИ КАК ДА ОТ-МЪКНЕ ПАРИТЕ НА ХОРАТА И ДА ГИ ИЗЛАПА сряда, 1 юли 2015 г.

Някои хора нескривано симпатизи-рат на гърците и то от някакви крайно въз-вишени, чисто житейски и дори духовни, видите ли, позиции и подбуди; ето такъв един пример, срещнах го току-що във фейс-бук, наложи се да реагирам – щото не мога да мълча когато някой прокарва толкова вредни, бих казал извратени възгледи и то в момент, когато всички с очите си виждат до какви последици води тъй фриволния, жиз-нерадостен, весел, видите ли, "ляв мирог-лед" на обикновения уличен мошеник или хулиган, който друго не прави освен да мисли как да прецака другите, как да им вземе парите и как да ги излапа, пък после нищо да не връща: Emil Jassim каза: 1. Не разбирам злорадс-твото за състоянието на Гърция. Да, можем да се шегуваме с всичко, но злорад-ството ми е непонятно, а и впрочем е безвкусно.

2. Гърците са минавали и през по-страшни неща в историята си, и през това ще минат. И пак ще са по-весели и по-сърдечни от цяла Европа.

3. Отнасят го бедните и средна-та класа. На богатите им дреме на Вару-факиса.

4. Както казва Цецо Цветански, ако Европа не иска да плаща, да ходи да си прави "то кèфи"-то на Северно море. Тоя лаф е наглед, че можем да се шегуваме с всичко. Или, както казва малкия Тими, не е толкова смешно, когато е твоята майка, а?

На това изцяло неприемливо за мен разбиране се наложи да отвърна ето как:

За никакво злорадстване по повод положението на Гърция не може да става дума, но сме длъжни непременно да отчи-таме, че заради напълно погрешните си разбирания за живота гърците сами се докараха до това състояние; нормално е да се поучим от тяхната грешка, щото и у нас има доста хора, които пък са научени от социализма, че държавата, видите ли, тряб-ва да е наша "грижовна майка", тя трябвала да ни дава всичко наготово, а пък ние тряб-вало да паразитираме за чужда сметка и т.н. Та да се разбере от всички, че гърците ще трябва да страдат, т.е. ще трябва да си платят заради собствените си погрешни леви разбирания за живота.

А нормалната, дясната логика на живота е тази: нищо не чакай наготово, всичко трябва да си изработиш сам, с тали-катлъци и хитруване за чужда сметка дълго или пък особено вечно не може да се живее. Гледам, че много хора и у нас са заразени с този социалисто-комунистически вирус: няма как да стане, да се случи толкова съблазнително нещо, а именно да можеше само да седим и да лапаме богатствата на богатите и на работливите, да си поживеем хубаво с техните пари; е не става така, няма как да се живее така. А пък това, че сегаш-ните гърци били, видите ли, големи веселя-ци, хедонисти и епикурейци, изобщо няма как да им помогне: никой ей-така, само заради веселия и безгрижен гръцки харак-тер или заради хубавите, толкова невинни гръцки очи няма да се съгласи да опрости на гърците заемите, гърците-веселяци ще трябва да се понапънат, да поработят и да си платят всичко до стотинка. Европа и Америка не трябва да простят на гърците и цент, щото това съзнание да живееш весело на кредит с чуждите пари и да не връщаш нищо е опасно, ако не му се противодейства и то най-решително, то може да доведе до страшни катаклизми.

Гръцкият тарикатлък всъщност е израз на лявата психология на паразита, на уличния тарикат или хулиган, дето се чуди как да отмъкне парите на хората и да ги излапа; винаги в обществото е имало хора, склонни към паразитиране, към това да живеят на чужда сметка и да бъдат носени на ръце, щото, видите ли, били големи тарикати и хитреци, били големи мързели. Е, всички трябва да разберат, че така не може да се живее, че ако искаш да живееш добре, ще трябва много да работиш, няма как иначе да стане. Този урок гърците тряб-ва хубаво да го научат, а покрай тях и цяла-та ляво настроена и искаща да паразитира тарикатска гмеж. Просто е: ако допуснем някои да паразитират за чужда сметка, ний, дето сме им позволили това, ще се наложи да платим сметката. Все някой се налага да плати сметката. Най-правилно е да плати

4 сметката този, който е излапал парите. Какво има повече тук да се разсъждава и да се "злорадства"?! КНИГАТА НА Д.ПЕТКОВ ЗА ПЛАНОВЕТЕ И ДЕЙСТВИЯТА ПО ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ И ОБРАЗУВАНЕТО НА ЗАДУ-НАЙСКАТА ГУБЕРНИЯ НА РУСКАТА ИМ-ПЕРИЯ вторник, 30 юни 2015 г.

(ОЩЕ >>>) ВАРУФАКИС И ЦИПРАС МАЙ СЕ ОКАЗА-ХА ПО-ГОЛЕМИ НАГЛЕЦИ ДОРИ ОТ НА-ШИТЕ МОШЕНИЦИ, ОТ НАШТЕ ТАРИКА-ТИ, ОТ НАШТЕ СОЦИАЛИСТО-КОМУНИС-ТИ сряда, 1 юли 2015 г.

Варуфакис щял да съди Европа,

тъй като не му давала пари. А ние си мислехме, че по-голям

кретен от Петър Чобанов няма...

Написа: Dimitar Stoyanov

ДЕМОКРАЦИЯТА ЛЕСНО СЕ ИЗРАЖДА В ОХЛОКРАЦИЯ, ВЪВ ВЛАСТ НА НАЙ-ЛОШИТЕ, ВЪВ ВЛАСТ НА ТЪЛПАТА, ВЪВ ВЛАСТ НА СПЕКУЛИРАЩИТЕ С НАСТРО-ЕНИЯТА НА ТЪЛПАТА МОШЕНИЦИ сряда, 1 юли 2015 г.

Демокрацията и гърците, автор: Евгений Дайнов

Колкото повече битки Алексис Ципрас губеше в сблъсъка си с ЕС, толкова повече говореше за Гърция като за родина на демокрацията, която е заплашена от европейските авторитаристи. Онзиденшната му подпалваческа реч, подтикваща гърците да застанат като стена срещу останалите европейски страни, също включваше неща като:

„Гърция, люлката на демокрация-та, трябва да изпрати ярко демократично послание на европейската и световната общност.”

Освен че не разбира нито от ико-номика, нито от политика, младият Алексис очевидно е бягал от часовете по история. Защото ако не беше би знаел, че когато Гърция е била люлката на демокрацията, самата демокрация е била смятана за „де-виантен” или „лош” тип политическо уст-ройство. И е носила доста опасности.

Нещата са изяснени още от Пла-тон, но окончателната дума, в онази Гърция, е на неговия ученик Аристотел. След като изследва над 150 устройства на различни гръцки градове-държави, Аристотел стига до извода, че има 6 вида държавни устройс-тва – три правилни и три неправилни (деви-антни).

Когато един човек управлява в об-ща полза, това е монархия. Когато група управлява в обща полза, това е аристокра-ция. Когато мнозинството управлява в обща полза, това е полития. Това са правилните устройства, защото техният бенефициент са всички граждани.

Неправилните форми на устройст-во са един вид отровни двойници на пра-вилните, защото управляващите действат в своя лична полза. И така, когато един уп-равлява в своя полза, това е тирания. Кога-то е група – това е олигархия. А когато е мнозинството – това е демокрация.

Да цитираме самия Аристотел:

„Всяко девиантно устройство е направено така, че да действа в полза на управлаващите; например, демокрацията е управление в полза на бедните. И никое от тези девиантни устройства няма за цел благото на всеки вид гражда-ни” („Политика” 1279б:4-10).

Като всяко девиантно устройство, древната демокрация е нетрайно управле-ние, бидейки пълно, вътре в себе си, с цъ-кащи бомби. Да чуем Аристотел:

„Основната причина за падането на демокрациите е скандалното поведение на демагозите. Като нападат богатите и имотните, те (демагозите)... насъскват мнозинството да ги нападне и обезкърви. По този начин демокрациите са се разпа-дали на много места: Кос, Родос, Хераклия, Мегара... Така биват унищожавани демок-рациите. За да добият подкрепата на народа, демагозите предлагат несправед-ливо третиране на по-видните граждани... като ги принуждават да си сдадат имо-тите, или да ги предадат за преразпреде-ление, или да си харчат парите за публич-ни услуги; или, след като са наклеветени и опозорени, да им бъдат насила конфиску-вани имотите.” („Политика” 1304б:20 – 1305а7).

Ако беше внимавал в час, Ципрас щеше да види сегашната си политика в този цитат. Единствената разлика е, че богатите и видните, против които насъсква населени-ето, са останалите народи в еврозоната, някои от които – доста по-бедни от неговия. По странно стечение на обстоятелствата, обаче, този инак ултра-ляв радикал така не каза и дума против родните му гръцки оли-гарси, които не само задушават икономика-та, но и не плащат данъци.

А ако беше видял себе си в писа-нията Аристотелеви, Ципрас щеше да е наясно, с какъв точно огън си играе. Защото Аристотел е категоричен:

„Окончателният вид демокрация е тиранията”. („Политика” 1312б: 4-6)

Как става това? Ето как. След като, насъсквано от демагозите си, населението обере богатите и изяде обраното, внезапно се оказва без нищо. Малко по-късно, след като известно време гладува, населението започва да търси виновника: Как стана така, че хем взехме всичко на богатите, хем няма манджа? В търсене на виновника се хващат за гушите, докато накрая всички не изрева-ват: „Абе да дойде някой да ни оправи!” И си получават полагащия им се тиранин.

Трябва да се внимава в час по ис-тория. Особено – ако си грък. /offnews.bg

СЪЩИНАТА НА ФЕНОМЕНА СААКАШВИ-ЛИ, ИЗВОРЪТ НА НЕГОВАТА СИЛА сряда, 1 юли 2015 г. Феномен Саакашвили, автор: Валерій Пекар

5 В чем, собственно, состоит фено-

мен Саакашвили? Почему Одесса, самый скептически настроенный город, поверила ему с полуслова? Почему у него внезапно возник такой рейтинг среди разочарованных граждан Украины?

Поскольку никто из украинских по-литиков не имеет такой поддержки, логично предположить: Саакашвили делает что-то такое, чего никто из них не делает.

Говорят, дело в том, что он сразу показал быстрые результаты. Это не так. Саакашвили совсем недавно был назначен, успел провести четыре-пять совещаний и практически не успел сделать никаких ре-альных изменений, на это просто не было времени. А народная поддержка уже зашка-ливает.

Говорят, дело в том, что у него шлейф политических побед. Да, но ведь и политических поражений тоже. Причем позитивная оценка грузинских реформ в Украине намного ниже, чем нынешний уро-вень поддержки Саакашвили.

Говорят, дело в политическом ве-се. Господа, политический вес иностранца всегда ниже, чем своих собственных поли-тиков, получивших совсем недавно на выборах очень даже высокие кредиты дове-рия.

Говорят, дело в крутой риторике. Это не так. Крутая риторика звучала из многих уст, вспомним хотя бы «кулю в лоб». Риторике у нас никто не верит.

В чем же тогда дело? А вот в чем. Саакашвили напрямую апеллирует

к народу. К тому самому народу, который устал и разочарован. К тому самому народу, который победил в Революции Достоинства и теперь чувствует, что его победу… как бы так сказать… немного приватизировали. К тому самому народу, который является и главным источником власти, и основным сторонником модернизации. К тому самому народу, социальная энергия которого оста-лась невостребована политиками. Пусть даже этот народ составляет 15-20% насе-ления, всё равно именно его активность есть причина и ресурс всего.

Именно поэтому в речах Саакаш-вили так много апелляций к Майдану. К тому самому Майдану, который как бы подзабы-ли. Который непопулярен и исчез из поли-тической риторики даже тех, кого этот Май-дан привел к власти. Который вытеснен из сознания последующими трагическими

событиям Войны за независимость. Ко-торый никогда не был особо популярен в аполитичной Одессе. Который уже как бы немного стыдно вспоминать как источник очередных разочарований.

Саакашвили – единственный, кто громко и ежедневно заявляет о наличии за его спиной огромной силы социальных союзников. Той силы, которая не может не победить, вопрос только в том, какие фами-лии будут написаны первыми в списке по-бедителей, и когда это случится.

Он жестко нарушил внутреннюю договоренность политической «элиты» о закрытом клубе для политических игр. Он сделал это в Грузии, и он делает это в Ук-раине. Только так можно победить, всё остальное вызывает общественную реак-цию «чума на оба ваших дома».

Он набрал себе в команду новых незнакомых людей только за то, что они продемонстрировали верность тем ценнос-тям, которые он сам исповедует. Он напле-вал на правила, чувствуя за спиной сотни тысяч людей. И в результате эти сотни тысяч людей там встали.

Вот это ощущение народа за спи-ной и есть суть феномена Саакашвили.

ПОЛИТИКАТА НЕ Е ТЕЛЕВИЗИОННА ИГРА, НЕ Е ШОУ, ДРАГИ МИ ГРАЖДАНИ, ПОЛИТИКАТА Е НЕЩО ТВЪРДЕ СЛОЖНО И ОТГОВОРНО сряда, 1 юли 2015 г. Иво Инджев (виж: Иво Инджев: Русия е държава лешояд, отказва да приеме, че живеем в 21 век) пише:

Путин не е политик, а телевизи-

онна звезда. Той не управлява по правила-та на политиката, а чрез телевизиите. Беше внедрен в сърцата на руснаците като героя от Чечня – малката република, която смаза. Путин е един вожд, който харчи милиарди за да се хареса на народа си – за да го аплодира временно.

Позволявам си, на основата на тия думи на И.Инджев, чиято теза споделям, да задам няколко въпроса към публиката, въпроси за размисъл и за разговор:

Кой влиятелен български "поли-тик", тъй да се рече, принадлежи към абсо-лютно същия като Путин типаж на телеви-зионната звезда, придобила политическо

значение? Кой от нашите политици влезе в сърцата на малоумния народ по абсолютно същия начин, именно чрез даването на телевизионни интервюта?

А знаете ли каква съдба чака ония народи, които се оставят да бъдат управля-вани от доморасли телевизионни звезди, спекулиращи с народните чувства, които нищичко не разбират от смислена, разумна, отговорна политика? Щото политиката не е телевизионна игра, не е шоу, драги ми граждани, политиката е нещо твърде слож-но и отговорно – за да бъде предоставено на некадърни аматьорстващи телевизионни бабаити... НАЙ-ГОЛЯМОТО БОГАТСТВО СИ ТИ САМИЯТ! сряда, 1 юли 2015 г.

Не се подценявай, бъди себе си – смело и безкомпромисно. Не се отказвай от свободата си! Не си позволявай да имаш мизерни изисквания към живота – щото тогава животът ти наистина може да стане мизерен... ЛИЧНОСТТА Е САМОЦЕЛ И САМОЦЕН-НОСТ – НИКОГА НЕ Е СРЕДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ НА НЯКАКВИ ЦЕЛИ! сряда, 1 юли 2015 г.

Стани цел сама по себе си, осъз-най ценността си, бъди свободна, суверенна личност! ИНТЕРЕСЕН КЛИП НА ЕДИН ДОБРЕ ФИ-ЛОСОФСТВАЩ МЛАД ЧОВЕК, АВТОР В СП. HUMANUS сряда, 1 юли 2015 г. Убита е индивидуалността в нашия свят... Разгледайте блога на философа

6 Ангел Грънчаров, има доста обогатяващи душата писания.

Открихте ли себе си? Не? Защо спряхте да търсите?

За въпроси свързани с развитието на тялото, ума и духа може да се свържете с мен на емайл petar100ev@abv.bg Чувст-вайте се свободни да споделяте опит и истории свързани с живота ви. С удоволст-вие ще отговарям на въпросите ви в клипо-ве, както и ще се радвам да помогна на някой с каквото и да е било. Чувствайте се свободни да ми пишете за каквото и да е било.

ЖЕЛАЯ ВИ СИЛА И КУРАЖ ПО ПЪТЯ НА ВАШИТЕ МЕЧТИ! НЕ СЕ ПРЕДА-ВАЙТЕ!

И НА ПОСЛЕДНИЯ ИДИОТ Е ЯСНО, ЧЕ СИРИЗА Е ПРОЕКТ, ФИНАНСИРАН ОТ КРЕМЪЛ четвъртък, 2 юли 2015 г. Из: Умря елинският комунизъм – всеки грък с лични прислужници, българи или албанци, автор: Георги Георгиев, специ-ално за Faktor.bg

В Гърция се провали СИРИЗА – проектът на Кремъл, а съседите получиха точно това, за което гласуваха

... И на последния идиот е ясно, че проектът СИРИЗА е финансиран от Кремъл, разчитащ на крайнолеви, антиевропейски и проруски настроени маргинали, които се увеличават във всяко общество, обхванато от криза.

Че Ципрас не е нормален политик е ясно и на Меркел, и на Оланд. Циркът на благоприличие, който разиграват при кон-тактите си и преговорите с този руски агент са неминуема част от добрия дипломатичен тон, но всяко нещо си има граници.

Действията на СИРИЗА, се пре-върнаха в пародия на доброто старо биб-лейско послание в стил "Дай на бедния и последната СИРИЗА". Ясни са и други руски

проекти – фашистката партия на Льо Пен, както и подобна гнусна структура в източни-те провинции на Германия – ПЕГИДА.

Ципрас спечели с обещание да не намалява пенсиите и заплатите, да не пра-ви съкращения, да излезе с гордо вдигната глава пред кредиторите... (ОЩЕ >>>)

ЕТО КАКЪВ ВЪПРОС ЩЕ СЕ ОБСЪЖДА В ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБ-ЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ четвъртък, 2 юли 2015 г.

Вие какво бихте отговорили? Мис-лили ли сте изобщо по такъв един въпрос? Има ли смисъл да се мисли по него, как ви звучи този наистина странен въпрос? Вклю-чете се в предаването, можете да го гле-дате като натиснете ето този линк.

ДВЕ ВАЖНИ МИСЛИ НА ПРОФ. ЧИРКОВ четвъртък, 2 юли 2015 г.

Всички, които са живели на Запад

знаят, че трябва да имат граждански права и затова се надигат срещу корупцията, срещу това всичко да бъда фиксирано към един човек. Това е демокрацията. Гражда-ните трябва да имат голямо влияние чрез различни организации при вземането на решенията. А политиците трябва да служат на интересите на гражданите, които са ги избрали, а не на техните партийни ръковод-ства, които са ги поставили в листата, за да

влязат в парламента. Докато това не стане, трудно ще живеем.

Живейте един нормален живот.

Наскоро казах, че хората трябва да се пазят от три неща – да избягват завистта, жела-нието за отмъщение и страха. Аз бях писал за колективния страх в обществото. Всеки се страхува понеже поотделно гледат да се спасяват и никой не се съобразява с това, че обществото трябва да се изгради от всички.

Прочети цялото интервю ето тук: Професор Чирков: За да бъдат здрави хората тряб-ва да се пазят от три неща – да избягват завистта, желанието за отмъщение и страха ПОТВЪРДИ СЕ МОЯТА ТЕОРИЯ, ЧЕ ЖЕ-НИТЕ ТЪРСЯТ И ЦЕНЯТ У МЪЖА ПРЕДИ ВСИЧКО УМА четвъртък, 2 юли 2015 г. Из: ВНИМАНИЕ! НА МОДА Е САПИОСЕК-СУАЛНОСТТА ... Сапиосексуалността разчита на това, което е под шапката, а не под мускулите. Феноменът сапиосексуалност разчита на интелектуалната привлекателност, т.е. на привлекателността чрез ушите, е не толкова благодарение на очите.

„Сигурно сте забелязали, че в последните месеци дори снимките в соци-алните мрежи са на хора, които не се притесняват от своята външност, но пък на преден план поставят своята интели-гентност – все по-атрактивна и обсъжда-на", твърди австрийският в. „Курир" и допълва:

„Няма нищо по-атрактивно от интелигентността на този свят. Сапио-сексуалните хора не си позволяват да се хвалят с привлекателната си фигура, а демонстрират интелекта си като участ-ват в концептуални и задълбочени поле-мики или обсъждания в социалните плат-форми. Именно този прийом, тези комен-тари водят до интимна връзка." КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Сбъдна се моя-та теория, че жените търсят и ценят у мъжа преди всичко ума. Аз я обосновавах така: двата пола са си необходими по причина на

7 това, че всеки пол търси у другия това, което сам няма, но което му е твърде пот-ребно.

По тази именно причина жените търсят и ценят у мъжете ума, а пък жените впечатляват силно мъжете с чувствител-ността си. Умът е мъжко качество, чувството – женско. (Това, разбира се, не значи, че няма жени, които са значително по-умни от повечето мъже; но това най-вероятно ги е направило значително по-малко женствени.) ПРАВИ ЛИ СА КИТАЙЦИТЕ, ВЯРНА ЛИ Е ТАЗИ ТЯХНА МЪДРОСТ, ВАЖИ ЛИ ТЯ И ЗА НАС, БЪЛГАРИТЕ? четвъртък, 2 юли 2015 г.

Ако правиш твърде много добрини, след това идва славата, със славата – богатството, с богатството – завистта, а със завистта – проблемите. За това мъдрият човек е умерен и в доброто...

Kитайска мъдрост КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: С правенето на добрини, по указания начин, идвало богатс-твото, а на тази основа – и завистта, ведно с проблемите. Усъмних се обаче върху ето какво: като правиш добро по нашите земи, това ще доведе ли (чрез славата) до... забо-гатяване?

(Ако оставим настрана това, че са-мата доброта на душата е най-голямо бо-гатство, но тук явно става дума за друг вид богатство.) Из нашите земи не забогатяват ли най-вече ония, които зло, които вършат какви ли не лошавини, примерно крадат, мошеничат, лъжат, мамят и т.н.? У нас богатите все добряци ли са? Нещо много се съмнявам в тази китайска теория. В някакъв смисъл може и да е права, да е вярна, но изглежда тя не важи за нас, за българите.

Ние сме хора, прочути с това, че правим всичко наопаки на това как се прави, голям инат сме, тия неща са добре известни. Та по тази причина и упоменатата китайска мъд-рост, чини ми се, у нас не действа. Ще се изненадам ако действаше и у нас. Радващо е да действа, ала едва ли. Надали е вярна, така ми се чини.

ВАСКО КРЪПКАТА СЕ СНИМА СЪС СП. HUMANUS В РЪЦЕ четвъртък, 2 юли 2015 г.

ЗВЕЗДИТЕ НА СПИСАНИЕ HUMANUS – ВАСКО КРЪПКАТА, музикант с голям при-нос в развитието на много млади хора и възпитанието им в ценностите на свободата и творческото мислене. Представяне и снимка: Димитър Пецов ДВА ДОКУМЕНТА, ИЛЮСТРИРАЩИ ДВЕ СТРАНИ ОТ МОЕТО ЖИТИЕ-БИТИЕ НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ ИНТЕЛЕКТУ-АЛЕЦ четвъртък, 2 юли 2015 г.

Преди около седмица занесох ня-кои от моите новоизлезли книги и ги пода-рих на Народна библиотека "Иван Вазов". Възползвах се от посещението си и помолих да ме информират кои именно мои книги ги има в техните фондове. Понеже един човек ми беше казал, че търсил някоя моя книга, а пък не могъл да получи нито една от моите книги не могъл да получи за четене в дома си – казали му че или били взети, или ги имало само в един екземпляр, та по тази причина не се били давали за четене в домовете. Причината за това е, че издател-ството, което издава книгите, е длъжно да внесе в Народна библиотека в София от всяка издадена книга определено количест-во екземпляри (депозит), които след това

биват разпределени по другите библиотеки; е, това явно не е било направено за някои от моите книги.

Информираха ме от кои мои книги по колко екземпляра имат и дали могат да са достъпни за четене от читателите. Обе-щах да занеса още екземпляри от ония мои книги, от които в Пловдивската библиотека има само по един екземпляр; днес си из-пълних обещанието. Връщайки се в къщи открих, че вече се е получило това благо-дарствено писмо от библиотеката. Е, запаз-вам го, публикувам го и в блога – като факт от живота ми. Живот на един, така да се рече, български интелектуалец.

Връщайки се от библиотеката се сетих, че трябва да внеса ежемесечната вноска на моята застраховка "Живот", която имам към една застрахователна компания

8 (от 7-8 години вече). Докато бях на работа тази вноска се внасяше автоматично, но сега откакто съм уволнен, ми се налага да ида в банката и да внасям вноската за заст-раховката си лично, на ръка. Е, наложи се да изтегля последните пари от социалното си обезщетение на безработен – през този месец дойдоха последните пари от обезще-тението за безработица, с което живях през последната година откакто ме уволниха. Оказа се, че като изтеглих 60 лева (вноската за застраховката ми всеки месец е 52.28 лв.) в дебитната ми карта останаха нищож-ни пари. Е, като удостоверение на този факт сканирах бележката от банкомата: да регис-трирам факта, че днес, 2 юли 2015 г. оста-вам без всякакви средства за съществува-не. Внесох парите за застраховката си. Умът ми не го побира как оттук-нататък ще оце-лявам и ще живея до произнасянето на Върховния касационен съд, който се надя-вам да отмени заповедта за моето уволне-ние и да ме върне на работа; разбира се, ВКС може да се произнесе и иначе, но това е друг вариант, за който сега не ми се мисли (тогава ще трябва да се обърна към Евро-пейския съд).

Та такива работи. Преди две годи-ни, пак през лятото, пак благодарение на милостта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив, аз също останах за три месеца без средства за съществуване, тогава бях в болнични, които ми даваха за възстановя-ването ми след тежка операция; тя тогава има добрината да обжалва болничния ми лист пред ТЕЛК (!) и по този начин предиз-вика тежка процедура, по време на която – за три месеца! – останах без никакви средс-тва за съществуване. Е, оцелях някак, ала трудно, след това се върнах на работа, а пък няколко месеца след това въпросната администраторка просто ме уволни. И по тази причина днес съм в ужасно унизително положение. Не мога да си търся друга рабо-та в сферата на образованието едно че няма свободни работни места по моята специалност (философия), и друго защото бях уволнен по параграф, благодарение на който фактически съм лишен от преподава-телски права, знаете, тя ме обяви за "пълен некадърник", за "абсолютно негоден за системата", "цялостна липса на качества да бъде учител" и пр., тия неща пише в одиоз-ната ми заповед за уволнение. Както и да е. Такива работи. Ще мине някак и този пери-од, но ето, сега е трудно, ще видя как ще се оправям. То скоро ще се разбере... ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМАТА Е: "КАК АЗ, РЕДОВИЯТ ГРАЖДАНИН, МОГА ДА ПОМОГНА ЗА ПРОМЯНАТА КЪМ ПО-ДОБРО В СВИД-НОТО НИ ОТЕЧЕСТВО?" четвъртък, 2 юли 2015 г.

Записът не е качествен, тия дни ще взема от телевизията оригиналния файл на предаването, но сега-засега нека да стои този запис, който направих с лаптопа си...

БЛАГОДАРЕНИЕ НА СТАРАНИЯТА НА "СПЛОТЕНИЯ КОЛЕКТИВ” И НА ДИРЕК-ТОРКАТА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ВЕЧЕ Е СЛЕД СТОТНОТО МЯСТО! четвъртък, 2 юли 2015 г.

От приятели (бивши учители в ПГЕЕ-Пловдив) днес получих следното съобщение:

Виж какво открихме в нет-а: Само 6 пловдивски училища в ТОР 100

Само 6 пловдивски средни учили-ща попадат в ТОП 100 на най-добрите учи-лища у нас според класацията от матурите на зрелостниците тази година.

Това показва обобщената справка на специализирания сайт на Министерство-то на образованието. На шеста позиция е класира Езикова гимназия Пловдив, бивша Английска.

Търговската гимназия е на 18-та позиция, а Езикова гимназия Иван Вазов – бивша Руска, на 27-мо място. 44-та позиция печели Френската гимназия, която изпре-варва Хуманитарната "Свети Свети Кирил и Методий", както и Образцовата Математи-ческа.

Хуманитарната заема 60-то място, а Математическата пада до 65-то.

Нашият коментар: А имаше времена когато ПГЕЕ –

или ТЕТ-а – задължително влизаше в тези ТОП100 като променяше местото си, състе-завайки се с Математическата, Търговската и Английската гимназия!

Е, сега, благодарение на усилията на "сплотения колектив” и на директорката ПГЕЕ е след стотното място!

Това ти го пишем във връзка със „възмутеното писмо” на „сплотения колек-тив" на ПГЕЕ-Пловдив до магистратите от Окръжен съд в Пловдив и до Върховния Касационен съд. Е, щом могат да критикуват съдиите значи наистина съдебната система трябва „да се оправи” така, че да се подчи-нява на техните желания.

В. и Ж.

ЖИРИНОВСКИ ЗАЯВИ, ЧЕ РУСКИЯТ ФЛАГ ЩЕ СЕ ВЕЕ НАД ВИЛНЮС, РИГА, ТАЛИН И КИЕВ четвъртък, 2 юли 2015 г.

Виж: Жириновский: Вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России

Утром 1 июля лидер партии ЛДПР выразил удовлетворение тем, что Генпроку-ратура России начала проверку законности признания независимости республик При-балтики Госсоветом СССР в 1991 году. Жириновский напомнил, что Конституция СССР не предусматривала распад государ-ства. Единственной законной процедурой мог быть только референдум. Поэтому, по его утверждению, все что произошло 8 декабря 1991 года – незаконно. В марте 1996 года Госдума отменила ратификацию «беловежских соглашении».

Жириновский убежден, что если «нет ратификации, значит нет СНГ и стран Прибалтики». Помимо этого Жириновский приветствовал наращивание Россией обо-ронной мощи, использующей передовые научные разработки. «Нужны новые ракеты, лазерное оружие, магнитное, природное, погодное» – призвал парламентарий.

9 Жириновский предрек, что русский

флаг будет над Вильнюсом, Ригой и Тал-линном. Более того, он заявил, что вся территория бывших союзных республик – это зона национальных интересов России. Все кто там находится – оккупанты.

«Никакой эстонской, латышской, литовской армий не должно быть, тем более украинской. Везде будет одна армия – рус-ская» – заявил лидер партии ЛДПР.

БУНТОВЕ НА "ВЪЗМУТЕНИ РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ" БЯХА ОРГАНИЗИРАНИ И СРЕЩУ "НЕКОНВЕНЦИОНАЛНИЯ УЧИ-ТЕЛ" Т.ТЕОДОСИЕВ: ОБЕЗЛИЧАВАЩАТА СИСТЕМА ЛИЧНОСТИ НЕ ТЪРПИ петък, 3 юли 2015 г.

Приятели ми казаха нещо неверо-ятно: имало протести на родители срещу начина на преподаване, на изпитване и пр. на известния учител по физика Теодосий Теодосиев от Казанлък, не преподавал бил по учебника, бил нарушавал програмите, бил еди-какъв си като личност, абе дума по дума обвиненията срещу него отговаряли на историята, която се разигра преди година и нещо срещу мен самия, която завърши с моето уволнение от работа. Та тия приятели ми дадоха следните линкове, да прочета, да се запозная с историята на колегата Теодо-сиев, с когото, впрочем, се познавам лично, срещал съм го в с. Оряховица, в Института за образование на проф. М.Балкански; имало също и разказ за тази същата исто-рия и в предаването на Милен Цветков: Във Фейсбук тръгна подписка срещу Тео Родители излязоха на протест срещу Тео Родители организират контрапротест в подкрепа на физика Теодосий Теодосиев

Прочетете тези неща по многозна-чителната история, заслужава си. Разбира се, има предложения учителят Т.Теодосиев да бъде... уволнен, ето как са се изразили въпросните другари: "А ПМГ да се лишат от неговия авторитет и да си вземат конвен-ционален преподавател е едно от пред-ложенията за решаване на проблема". Много е възможно директорът на това учи-лище също да се окаже тъй "авангардно мислещ", че да посмее уволни г-н Теодоси-ев – както световно известната вече дирек-торка на ПГЕЕ-Пловдив уволни моя скромна

милост. Но тия истории са изключително показателни, ето, повтарят се дума по дума, напълно. Показват, че такива като г-н Тео-досиев системата не търпи. Системата на безличността, обезличаващата система не търпи личности. Съвсем нормално е това, което се случва. Но проблемът не е Т.Теодосиев, а системата, която не търпи такива като него. Историята на Т.Теодосиев съвпада с моята и по един друг пункт, изобщо не е чудно това, ето как го е изрази-ла в коментарите една дама, Маринова се казва:

За съжаление Тео стана жертва на една добре обмислена атака срещу него. Защото Тео не е изгоден нито на директора (който според мнозина е корум-пиран), нито на учителите (които завиж-дат), нито на родителите на посредстве-ните ученици. Тео не е изгоден и на Общи-ната вече след като проведе открития си урок пред децата защо сградата на МГ Казанлък очевидно ще падне за всеобща изненада на общинарите, строителите и директора на МГ-то. Не знам как не уби някого тази сграда, но определено жертва вече има и тя се нарича Тео. Замислете се – защо след толкова години преподаване тъкмо сега се намериха да протестират недоволни родители?

Че тия родители и ученици са били подкокоросани да протестират от дирекция-та е напълно резонно, щото системата точно по този начин си отмъщава на учите-лите, които са личности, при това талантли-ви. Интересно е, че моя сблъсък с директор-ката на ПГЕЕ-Пловдив също започна заради оценки на ученици-активисти, приближени на директорката, които не посещаваха мои-те часове, пък след това се оплакаха на директорката, че били имали "недостойни оценки". Историята на Т.Теодосиев и моята съвпада и по този пункт. Съвсем естествено е това.

Аз много обичам да чета комента-рите по разните любопитни истории, те много казват. Ето извадка от най-показателните коментари: Белослав Белчев каза: Посегнаха и на Тео. България е страната, в която Бай Ганьо убива Алеко. Страната на войнстващата простотия. Днес посегнаха и на човека, който им каза, че е „смъртно опасно да си прост “. Последният, известен на мен, който стърчи в пустинята наречена българско образование. Стърчането, както знаете, у нас също е смъртно опасно.

Да, Тео пише двойки. Двойки не само по по физика, но и двойки по морал. Те са за онези, които искат да минат по втория начин.

Само той ни остана да ни навира истината в очите. Не я искаме.

Малки хора с мазни ръчички, чието житейско дело е ограничено до създаване на себеподобни, изпълзяха от виртуалния

свят на улицата. Мръсотията събира около себе си още мръсотия.

Тео, те са много, а ти си един, но в природата има съвършено равновесие. Колкото повече са те, толкова ти си по-голям.

Тео отдавна принадлежи на света. Светла частица от него е в хилядите умове, които е създал, които днес творят и създа-ват бъдещето.

Да, Тео пречи. На онези, които ис-кат шестиченца по втория начин, на онези, които пишат шестиченца по втория начин, а и на онези с овехтелите учебни програми и правилници, които оставят след себе си разрушени гимназии.

По делата им ще ги познаете. Белослав Белчев

А ето и един коментар, в който Те-

одосий Теодосиев е оцапан порядъчно, както подобава, по нашенския обичай (оста-вям оригиналната пунктуация на пишеща-та): Kalina Karamfilova каза: Мъж за пример?? Мъж на годината? Това съвсем нямаше да е "титлата" му ако всички знаеха каква помия ръси в часовете си. Никой не отрича успехи-те му... думите, които са излизали от него-вата уста обаче не подхождат на човек на неговата възраст. ГРОЗНО Е! Срамно е! Навирал бил истината в очите на хората... най-вероятно е така. Но истината може и да се "навира" по един по един начин, който е подходящ за институцията, наречена учи-лище.

Какво значат толкова много успехи, когато заставаш пред учениците и им каз-ваш, че са като циганите, че ще станат лекари убийци и, че за нищо не стават. Някой ако се вдъхновяват от това, евала... Или може би някой биха се вдъхновили от един своеобразен урок по сексуално обра-зование в час по физика... СРАМ И ПОЗОР е да се опитваш да си оригинален и забавен на тази възраст и по този начин пред бъде-щето на България. Можеш да си оригинален и вдъхновяваш учениците и без да се пра-виш на КЛОУН.

В момента не говорим за ученици-те. Те може да са всякакви, но това не про-меня абсурдния начин на преподаване на въпросния учител... Тъжно е, че виждам толкова неинформирани хора, които комен-тират само въз основа на репортажи и на-парфюмирани думи. Защото г-н Теодосиев съвсем не звучи толкова интелигентно и авторитетно, когато казва поредната си вече напълно изтъркана сексуална шегич-ка...

Ние, учениците, знаем истината... Дано повече хора я разберат и за в бъдеще по полека със прибързаните заключения и надутите титли...

Това пише въпросната другарка. Напълно в реда не нещата, съответно лич-

10 ността в нашенските условия следва да бъде порядъчно оплюта и в личностно от-ношение. Спирам дотук. В коментарите има още много поучителни изказвания, които много говорят и показват. Ето едни думи, пак взети от коментарите, които са подхо-дящи за финал: Luben Staikov каза: Момичета, един съвет от човек, на когото Тео е преподавал. Учете не за оценките, а за да знаете и ще имате много повече от 2 или 3!

А за "морала" имате главици на раменете. Вземете каквото смятате за по-лезно (има много мъдрост в думите му - според мен), а другите неща ги оборе-те/игнорирайте – ако можете.

Има учители, които ви учат на ня-кой предмет, а има и такива, които ви учат на живот!

ЕТО КАК ГРАЖДАНИН ПОПРЕЧВА НА КАТАДЖИЯ ДА ВЗЕМЕ ПОДКУП петък, 3 юли 2015 г.

Спасибо неизвестному граждани-ну! Моя главная надежда на вас!

Если все так станем относится к

взяточникам, то они ничего не смогут сде-лать и исчезнут как класс. Очень скоро уберем этих грабителей в форме с трассы!

Дал необходимые поручения и сам

буду этим заниматься. Mikheil Saakashvili

НАШИТЕ МЕДИИ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ УПРАВЛЯВАТ ОТ ПРОКРЕМЪЛСКИЯ ЧЕНГЕСАРИАТ петък, 3 юли 2015 г.

По държавната (обществената?!) национална телевизия (БНТ) случайно тази сутрин забелязвам (докато закусвам имам обичай за няколко минути да мина по теле-визиите за да видя кои са събеседниците и за какво говорят), че психиатърът-богослов д-р Николай Михайлов благочинно ниже антиевропейски, антиамерикански и кре-мълскоугодни думи, насочени срещу свобо-дата, различността, толерантността. Инте-ресно е, че у нас който мисли прокремълски, на такъв особено усърдно му дават думата из медиите и скоро го превръщат в нещо като гуру, като мъдрец, като трибун, който трябва да ни просветлява по всички най-важни въпроси.

Т.е. дават му възможността безп-репятствено да индоктринира с кремълска истерия съзнанието на нашия тъй масово немислещ наивен сънародник. Колкото прокремълски започне да мисли даден нашенски щатен медиен проповедник, тол-кова по-често започват да му дават трибуна из нашите медии – виж примерно какъв фурор по медиите правят Явор Дачков, недоразумението Александър Симов и същия този д-р Михайлов.

Което именно и показва, че нашите медии продължават да се управляват от прокремълския ченгесариат, аз друго обяс-нение на този феномен не виждам, вие ако виждате, моля, споделете ми, та да разбера истината и аз...

БРОЙ 12 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН ЗА ЧЕТЕНЕ-ОНЛАЙН петък, 3 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! МОЕ ИНТЕРВЮ В УКРАИНСКИЯ ВЕСТНИК ТОЧНО: БОЛГАРИЯ ВЕДЕТ ТУ ЖЕ САМУЮ БОРЬБУ ЗА СВОБОДУ И ПРОТИВ ИМ-ПЕРСКОЙ ПУТИНСКОЙ БЕСОВЩИНЫ, КОТОРУЮ ВЕДЕТ И СВОБОДОЛЮБИВЫЙ БРАТСКИЙ НАМ НАРОД УКРАИНЫ петък, 3 юли 2015 г.

Току-що разбрах, че мое интер-вю (дадено наскоро на журналиста В. Кас-прук) е публикувано в украинския онлайн-

вестник ТОЧНО. Интервюто е публикувано със съкращения (пълния му вариант ще публикувам скоро и отделно тук, в блога си):

- Господин Гранчаров, Болгария – страна, где влияние России традиционно сильное. Что сегодня болгары думают о российско-украинской войне?

Демократическая часть болгарско-

го общества видит в Украине союзника и друга, наши симпатии полностью на стороне проевропейской Украины. Почему речь идет только о части болгар? Дело в том, что Россия напала не только на Украину, она начала войну и против Болгарии. Вообще нынешняя путинская – имперская и нацио-нал-коммунистическая – Россия ведет войну против всех народов, которые хотят жить свободно. Демократию – политическое выражение свободы – там тоже не выносят. Их враг свободная личность, осознающая свой человеческий суверенитет. Вот они начали наказывать и украинцев, и болгар, и вообще, кого могут – за свободолюбие.

А болгарское общество теперь раскололось на две части: проевразийскую – и проевропейскую. Самый мощный союз-ник имперских поползновений путинской России это болгарская олигархия, ее гене-зис связан с коммунистической номенклату-рой. Всем известно, что в коммунистическую эпоху Болгария была как бы протекторатом СССР. Олигархия у нас имеет господству-ющее положение во всех сферах жизни, начиная с экономики и кончая культурой. СМИ под контролем верных путинистам олигархов, среди политиков также не мало людей, которым щедро платят из Москвы. У нас тоже осталась и теперь снова набирает силу мифическая идеология ориентации на „всемерно любящего нас Большого брата". Под контролем ФСБ, к сожалению, находит-ся и такой мощный институт как Болгарская православная церковь.

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

МОЛЯ ВИ, ДАЙТЕ ДА ПОМОГНЕМ НА ЕДНО ВАЖНО НАУЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ петък, 3 юли 2015 г.

Препращам призива на един изс-ледовател:

Моля Ви – отделете мъничко вре-ме, отворете този линк и отговорете на въпросите.

Благодаря Ви! Мартин Жак Асса

11 ЗАБЕЛЕЖКА: Изследването е много инте-ресно, като дадете отговора ще можете да се запознаете и с резултатите от анкетата.

ЯДЕТЕ ЛИ ЛОКУМ? ОПИТАЙТЕ ОТ ТОЗИ... петък, 3 юли 2015 г.

Вкусен ли е? Благ ли е? :-) Дъвчете здраво! Приятно дъвкане... ПО КАЗУСА ТЕО ТЕОДОСИЕВ: ОБЕЗЦЕ-НЯВАНЕТО ВОДИ ДО ПЪЛНО ИЗПРОС-ТЯВАНЕ, ИЗБИВАЩО В АГРЕСИЯ СРЕЩУ МАЛКОТО ЗДРАВ РАЗУМ В СИСТЕМАТА събота, 4 юли 2015 г.

Хорът на клетите майки, Автор: Дияна Костова

Човешката глупост е по-опасна до-ри от мафията. За разлика от престъпника, който вреди, за да се облагодетелства, глупакът причинява загуби на останалите, като не просто не извлича ползи от това, а дори сам си пречи.

Няколко майки-орлици от Казанлък са напът да докажат теорията на глупостта в опита си да се саморазправят с един от най-достойните учители в България – физи-кът Теодосий Теодосиев от местната при-родо-математическа гимназия.

За справка: това е човекът, който от 35 години насам безвъзмездно обучава медалисти по приложна математика и физи-

ка в школата си и е позлатил няколко поко-ления ученици със знания на световно ниво.

Хорът на клетите майки обаче об-винява Теодосиев в нещо като интелектуа-лен садизъм над казанлъшката младеж – защото А) имал прекалено високи изисква-ния и преподавал материал "на високо ниво", B) пишел двойки на ученици, които "по всички други предмети имат шестици", което в крайна сметка C) "рефлектирало много лошо върху тяхната психика".

В своя опростен вид тази логика звучи така: А) Няма значение дали препода-ваните знания са полезни, важното е да са "спуснати"; B) Няма значение дали оценките отразяват знанията, важното е да са отлич-ни, защото са "полагаеми"; C) Няма значе-ние, че собственият "мамин златен" е пос-редствен ученик, важното е да не изпада в дисонанс с елитния си гимназиален статут. (Прочети ДО КРАЯ)

Е, как ще го искат?! Хората искат шестици, не знания! Тях не ги е грижа дали детето им е невежо, глупаво, или мързели-во, а каква оценка има в края на срока.

Такъв специалист не е за сегашно-то време. Отдаден, новатор, умен. Сега обичани са учителите в услуга на детския интерес (и на родителския). Те са готините даскали! Угаждат на всеки, но не и на исти-ната. Срещу такива "велики" учители под-писка няма да има. Ще има аплаузи. Защото те дават това, от което имаме нужда днес - лъжа. Знаем, че оценките им са фалшиви. Знаем, че децата ни нищо не знаят. Но ни устройва! Защото сме потънали във фалш и всеки рязък крясък на истината ни създава дискомфорт!

Разбира се, знаем,че децата ни са за 3. Но имаме претенции за 6. Заради дипломката, с която ще ни приемат някъде да учим. Знаем, че като имаме претенции за повече трябва да ги докажем със знания. Знаем, че не можем да докажем, че сме за повече от 3. Затова: подписка! Този, дока-залият се пред света, не е за нашия свят на илюзии. Да се маха! За да си живуркат дечицата в посредствеността.

Оценката е важна. За ВУЗ-а. Не за да отразява реалността! (Каквато уж й беше функцията.) После ще намерим връзки да ги настаним децата някъде. За да продължат и те веригата по осакатяването!

Написа: Николай

Естествено, че ще са недоволни, нали трябва всеки кадърен и справедлив учител да напусне системата, ама как така ще спира полета на умните им дечица (от наследственното IQ не мож избяга!), те по другите предмети са отличници, а по таз глупава физика ще имат тройчици.

Написа: trent

Разрушиха сградата на МГ-то в Ка-занлък, а сега ще очернят Тео – защото има смелостта да оценява реално и да казва

истината за качеството на съвременната ни образователна система. Мижитурки!!!

Написа: Нютон

СААКАШВИЛИ: КОРУПЦИЯТА И МАФИЯ-ТА Е ТОВА, КОЕТО ПУТИН НАРИЧА “РУС-КИ СВЯТ” събота, 4 юли 2015 г.

Губернатор Саакашвили: “Потеряем область — вся Украина окажется в бе-де” (тук има и текстови запис на интервюто)

Ето един откъс от друго негово изявление, което показва нещо важно за поведението на истинския реформатор:

“Многие мечтают об отдыхе в Одессе, а я сюда приехал не отдыхать. У меня нет времени. Мы будем все… Я буду работать и всех тоже вместе приглашаю поработать, чтобы люди чувствовали, что что-то реально меняется, потому что всем надоели разговоры, всем нужны изменения. Когда увидят, тогда поверят.” (Михаил Саа-кашвили)

ПРЕДЛАГАМ ДА НАПРАВИМ ОБРЪЩЕ-НИЕ С ПОДПИСКА ДО РЕФОРМАТОРСКИ-ТЕ УПРАВНИЦИ И МИНИСТРИ, С КОЕТО ДА ИМ НАПОМНИМ ЗА ТЕХНИТЕ ОБЕ-ЩАНИЯ събота, 4 юли 2015 г.

Gery Nikolova във фейсбук каза или запита нещо важно, а във връзка с нейното изяв-ление (под формата на въпрос) моя милост откликна ето как: Gery Nikolova каза: Някой ще се сети ли откъде е това:

"Безкомпромисно преследване и наказание на корумпираните и злоупотре-билите с власт... Деполитизиране на дър-жавната администрация и персонална отго-ворност от държавните служители. Премах-

12 ване на партийните и роднински назначе-ния... Включване на инструментите на пря-ката демокрация и гражданския контрол при вземането и изпълнението на решения на централно и местно ниво... единственият начин да разрушим мафиотско-олигархично-то статукво в България, е чрез обединение на усилията на партии и граждани..." (Виж: Начала на обединение на Реформа-торския блок, бел. моя, А.Г.) Ангел Грънчаров каза: Аз предлагам не-щичко да направим, констатирайки това ужасно разминаване между обещания и последващо поведение. Примерно да на-пишем малка петицийка до лидерите на РБ и да им напомним за въпросното размина-ване. Да се погрижим повече граждани като нас, гласували за РБ, да се подпишат под петицията. И да я изпратим. Интересно е дали такова едно действие от наша страна ще накара въпросните лидери да се почувс-тват неудобно поне малко. Кунева. Лукарс-ки. Кънев.

Или да се обърнем към някои от реформаторските министри, примерно. Да речем да напишем едно обръщение от загрижени граждани и мислещи дейци на образованието, което да изпратим на г-н министъра на образованието и науката, на проф. Танев. Този човек имам чувството, че беше по някакъв начин овладян така здраво от министерската бюрокрация, че вече реално не смее дори да каже дума за ре-форма или за промяна, камо ли пък да направи на дело някаква промяна.

Примерно не смее да уволни нито един директор на училище. Аз лично съм му дал в писмен вид потресаващи примери за директорско своеволие, нямащо нищо общо с правото и законността, а той месеци наред мълчи като пън. Отначало говореше за реформа, сега повтаря постоянно, че спо-койствието в системата, сиреч, комуналната идилия, видите ли, щяла било да бъде пазена като нещо най-свято! Никакъв ре-форматорски плам не се забелязва вече у този човек. Извъртя се на 180 градуса, изцяло наопаки. Какво му сториха бюрокра-тите от министерството, та го направиха свой абсолютен съюзник?

А нали никой от вас не храни илю-зията, че министерските бюрократи от обра-зователното министерство са именно "ре-форматорската сила", която ще работи за

някакви промени или реформи в образова-телната сфера? Ако чакате тази сила да направи реформи и промени, ще имате да чакате до куково лято. Само това ще ви кажа. Без активиране на нас, гражданите, без активиране на големи слоеве от учител-ството и от учениците за провеждане на съответните промени нищо в образовател-ната система няма да се промени, а агония-та й ще продължава безкрайно.

Та с оглед на това предлагам не-щичко да направим. Предлагам да си из-пълним задължението като граждани, а именно: да напомним на управляващите за обещанията им и да изискваме да си ги изпълнят. Ако не направим дори и това, аз лично няма да имам чиста съвест. За вас не знам. Но ако стоя и гледам като сеирджия и само мърморя във фейсбук "Тия нищичко не правят, аз казвах ли ви, че нищо няма да направят?" и пр., на мен лично съвестта няма да ми е чиста.

Поне това – една петицийка да на-пишем и да изпратим – сме длъжни да направим. Аз съм готов да предложа проект за петиция или обръщение към реформа-торските политици и управници, ако иска и някой друг да направи свой проект. И за ден-два да направим с общи усилия текста и да го пратим на реформаторските лидери – и също така, примерно, на министъра на образованието и науката (за него специално обръщение трябва да се напише, щото сферата му е най-важна, а нищо не се пра-ви).

ЧЕСТИТ 4-ТИ ЮЛИ, СВОБОДОЛЮБЦИ!

събота, 4 юли 2015 г.

Честит 4-ти юли на всички свобо-долюбци, на всички влюбени в свободата човеци, които обичаме Америка!

Да живей свободата, да живей най-голямата, най-мощната опора на свободата в съвременния свят: САЩ!

ОПИТЪТ НА РУСИЯ ПОКАЗВА, ЧЕ ИМЕН-НО СОБСТВЕНИТЕ ИДИОТИ И УРА-ПАТРИОТИТЕ СА ПО-ОПАСНИ ОТ ВСЕКИ ВЪНШЕН ВРАГ събота, 4 юли 2015 г.

1) США передали России повестку в суд по делу ЮКОСа. У России есть время

до 20 августа, после чего может начаться арест российских активов в США.

2) Европейский суд по правам че-ловека признал приемлемой жалобу пост-радавших в Беслане. В частности, в пресс-релизе суда говорится, что есть доказатель-ства того, что взрывы в школе, повлекшие гибель заложников – это результат обстре-ла школы российскими спецназовцами.

3) Нидерланды требуют создать международный трибунал по сбитому MH17.

4) Госдума рассматривает проект заявления, в котором содержится требова-ние отмены санкций в отношении российс-ких депутатов. Искандеры свое отсмеялись?

***

Россия мечется в капкане, в ко-торый она радостно влезла под одобри-тельный визг миллионов идиотов и ура-патриотов. Опыт России показывает, что именно свои идиоты и ура-патриоты опас-нее любого внешнего врага. Нам всем надо об этом помнить и делать выводы.

Написа: Pavel Gintov

ВАНЯ И ЖАК АССА: "СПРЯМО ФИЗИКА ТЕО ТЕОДОСИЕВ СЕ ВОДИ АБСОЛЮТНО СЪЩАТА КАМПАНИЯ КАКТО СПРЯМО ТЕБЕ!" събота, 4 юли 2015 г.

По публикацията със заглавие Благодарение на старанията на "сплоте-ния колектив” и на директорката ПГЕЕ-Пловдив вече е след стотното място! се получи отзив от Иванка и Жак Асса, бивши учители в ПГЕЕ-Пловдив, който решавам да публикувам в отделен постинг – тъй като тяхното авторитетно мнение означава мно-го; та значи ето какво ми пишат доайенът на

13 ПГЕЕ-Пловдив Жак Асса и неговата уважа-вана съпруга:

Няма никакво значение дали ще пишеш само инициалите ни или пълните имена. Отдавна на всички е известно кои са ти приятелите!

А съчетанието ВиЖ е многозначи-телно! Много е подходяща снимката към публикацията! Браво!

Вижда се, че на някои хора им трябват умствени патерици, чиято роля изпълняват микрофоните (достатъчно е да си припомним един стар виц, че "цялата пара отива в свирките").

Както телевизиите показват – спрямо физика Тео Теодосиев (мъж на годината 2014) се води същата кампания, както спрямо тебе!

Току-виж и ти да си приятелят ни, станал мъж на 2015 година!

ВиЖ Асса, Ваня и Жак Асса

В САМОЛЕТА ЯВНО ЛИПСВА НЕ САМО ПИЛОТА, НО И СТЮАРДЕСАТА СЕ КАЧВА САМО ОТВРЕМЕ-НАВРЕМЕ събота, 4 юли 2015 г.

Във връзка с „ВиЖ Асса”

Марк Твен е писал „слуховете за моята смърт са силно преувеличени”.

Колкото до нашето състояние, не можем да напишем нещо по-хубаво откол-кото Недялко Йорданов:

ИСКАМ… Искам си тялото. Искам си тялото. Не си го давам в земята. Не само костите… Искам го цялото… Заедно със душата. Старо, прегърбено. Искам го същото – С бенките… Всичките белези… Просто не вярвам, че нямало връщане. Искам си тялото… Себе си…

Цял живот то ми е служило вярно каквото и да го правя. В отговор – черна неблагодарност… Как да го изоставя. Точно сега ли… Такова … Със бръчките… Със остарелите мускули. То ме помоли… То ми поръча: „Моля те, не ме напускай!” Как ме ревнува, че милвам душата, за да се слея със нея. Искам си тялото… Не във земята… И затова ще живея.

ооооооооооооооооооооооооо

Винаги сме се възхищавали на добрата литература, но не можем да я анализираме по предписанията на ”Литера-турни анализи за матури”, нито сме „специ-алисти по компютърна лингвистика”.

Айнщайн цитира тази мисъл: Знам защо има толкова много хо-

ра, които обичат да секат дърва. В този случай веднага се вижда резултатът.

А много по-трудно е да връщаш на повърхността затъващото ни образование, което би давало резултати едва след 10-12 години. Това е мисленето на ирландците и финландците, които при много по-малко дадености (природни и интелектуални) от българите, стоят на повърхността и се за-държат на нея.

Е, един техникум се срази! Едно крило от него се затвори! Любопитно е летене с едно крило! Трудовата медици-на вече я няма! Езиците, които се изуча-ват, драстично намаляват! Техникумът вече не би трябвало да носи името и „гимназия”, а „прогимназия”. А в сайта му се мъдри думичката „САДАРЖАНИЕ”. В самолета явно липсва не само пилота, но и стюардесата се качва само от време навреме, за да получи лично някак-ва уредена награда?

Засега спираме изброяването! Подчертаваме – ЗАСЕГА!

ВиЖ Асса

РУССКО-СОВЕТСКАЯ ИМПЕРСКАЯ ДЕ-БИЛЬНАЯ ПСИХОПАТОЛОГИЯ ВЫСШЕГО СОРТА неделя, 5 юли 2015 г.

Страшна и направо гнусна извра-теност!

Думи нямам!

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ТЕКСТ НА ЕВЕНТУ-АЛНО "ОБРЪЩЕНИЕ НА НЕДОВОЛНИ ГРАЖДАНИ КЪМ РЕФОРМАТОРСКИТЕ ЛИДЕРИ, ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ" неделя, 5 юли 2015 г.

Вчера на едно място във Фейсбук подхвърлих следното: Предлагам да нап-равим обръщение с подписка до рефор-маторските управници и министри, с което да им напомним за техните обеща-ния. Минали са 24 часа, народът се е за-мислил сякаш в ступор: няма нито едно "Харесвам!" на коментара ми, само някакъв гражданин Velkov Hristo се е осмелил да напише: Подкрепям. Оценявам този факт като крайно обезпокоителен – и като катего-рично доказателство, че щом идеята не се възприема от "широките народни маси", значи е твърде навременна и полезна.

Държа да отбележа, че повечето от приятелите ми във фейсбук принадлежат на онзи сегмент от обществото, което подк-репя политическата сила, която се нарече "Реформаторски блок". Както и да е, понеже съм човек, който е свикнал така да се отна-сят с предложенията му (това е нормално, философите винаги следва да вървят поне с една стъпка по-напред от другите, от по-бавно мислещите хора, тъй да се рече), тази сутрин сядам и започвам да пиша текста на едно възвание, което да предло-жа, евентуално, за подписка, която пък, след събиране на известно количество

14 подписи, да бъде изпратена на въпросните реформаторски управници и министри. Речено-сторено, ето какво написах, предла-гам текста за обсъждане, за предложения за корекции и изменения и пр.:

До лидерите на партиите, влизащи в Ре-форматорския блок

До министрите в правителството, предло-жени от РБ

ОБРЪЩЕНИЕ

от група ангажирани и реформаторски наст-роени граждани и дейци на образованието

Многоуважаеми дами и господа

управляващи, Влизането ви в това правителстве-

но мнозинство беше една жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обещания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жа-лост обаче нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъществяване, за реализацията им в живо-та. Вероятно има какви ли не пречки, сигур-но има. Но онова, което особено много ни притеснява, е че не забелязваме оня автен-тичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялост-на отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушил-ка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забе-лязва.

Наш – на избирателите, на граж-даните – дълг е настойчиво да изискваме да си спазвате обещанията, заради които сме ви подкрепили. И да бдим какво правите, да преценяваме дали наистина работите в посоката, за която сме ви упълномощили. Ето, казваме ви най-твърдо: не сме довол-ни, не работите енергично, не правите длъжното, имаме чувството, че пред нас се опитвате да разигравате някаква мимикрия. Даже законодателните промени, основа за бъдещи реални или практически реформа-торски действия, не се осъществяват доста-тъчно бързо и ефикасно. Забелязваме непростимо туткане и изразходване на енергия предимно в медийното рекламира-не на някакви бъдещи уж фундаментални промени. От изпусканата медийна пушилка на всички ни люти нетърпимо в очите – и даже вече ни задавя в гърлата...

Очебиен пример за това е, да ре-чем, Законът за училищното образование. В

който кой знае какво реформаторско просто няма. Или има жалки напъни да се имитира някакъв илюзорен реформизъм. Имаме чувството, че образователната бюрокрация успя да си защити бляскаво интереса, про-бутвайки ви този еклектически закон, в който нещо принципно ново, и то в същностно отношение, просто няма. Коренният интерес на гражданите, на страната и на нацията отиде по дяволите. Вие, реформаторите, как стана така, че кандисахте на такива едни палиативни "промени", с които фактически нищо съществено няма да се промени, т.е. административната, авторитарната система на социалистическото директивно и антили-берално образование ще си остане изцяло непокътната? Давате ли си сметка с какъв позор ще се покриете – и най-вече каква страшна отговорност поемате! – ако допус-нете името ви да започне да се свързва с приемането на такъв контрареформаторски, вреден за образованието на младите и удобен единствено на властващата образо-вателна бюрокрация закон, който изцяло залага на консервирането на едни анахро-нични, ретроградни, отречени от духа на времето отношения в образователната сфера? Същото, по наша преценка, е поло-жението и в останалите сфери, по чието "решително реформиране" уж се работи: правосъдната, здравеопазващата. Имаме чувството, че вече се затъна в някакви непроходими правни, административни и всякакви други тресавища, от които излиза-не няма. И в които всички тъй дългочакани реформи явно ще бъдат и погребани.

Заявяваме своето наблюдение и впечатление пределно откровено и честно. Държим да не се будалкаме взаимно. Конс-татираме сериозно разминаване между заявените намерения и обещания от Ре-форматорския блок и реалните ви стъпки и действия в осъществяването на една прак-тична реформаторска програма. Знаем, че лесно, в настоящата ситуация, може да се намерят какви ли не оправдания, ситуация-та е тежка, правителственото коалиционно мнозинство е разноцветно и прочие. Но тия оправдания, страхуваме се, няма да ви помогнат. Не е достойно да се опитвате да си измивате ръцете с подобни оправдания. Или ще работите както трябва, както сте обещали, или ще предприемете решителни действия, за да убедите останалите полити-чески сили в предимствата на една истински действена реформаторска политика. Много ви молим да не си мислите, че с политичес-ко въжеиграчество и с непристойно, лигаво медийно поведение можете да заблудите някого от избирателите си. Тия неща се чувстват. Ние не сме дървета. Имаме усе-щането, че политическата деморализация е поразила всички до една политически сили - без никакво изключение. Апелираме към ония от вас, които съзнават, че този път е гибелен: направете нещо за да покажете, че заслужавате все още нашето доверие. Не

можем вечно да ви даваме кредити на до-верие, които вие не правите никакъв опит да погасявате или да оправдавате. Така не стават тия работи. Недейте да си мислите, че вашите избиратели са толкова малоумни, че изобщо не разбират какво става. Не залагайте, повтаряме, на въжеиграчеството. На някои политически кумири то може да отива, на вас изобщо не ви отива. Друго очаквахме от вас. На друго се надявахме. Ала имаме все по-нарастващи основания да мислим, че сме се заблудили.

Ние обаче като ваши избиратели сме длъжни да ви напомним своята непро-менена позиция: искаме истински, същ-ностни реформи и решителен обрат в развитието на страната! Загнилите от дефекти и пороци системи – образовател-ната, правосъдната, здравеопазващата – се нуждаят от спешно коренно реформиране и от съвършено нов дух, който единствен може да ги оживи; без истински реформи агонията в тях ще продължи. Искаме от вас твърда реформаторска позиция, искаме доказателства за непреклонна, неотслаб-ваща воля за реформи. Няма да простим никаква мекушавост и шикалкавене! Тари-катлъците няма да ни впечатлят особено, нека други да залагат на тях, те са стил на други играчи, за вас те обаче са строго забранени. Или ще работите както сте обе-щали, или имайте добрината да заявите, че не желаете вече да се ангажирате с обеща-ната политика. Ако волята ви за истински промени по някакви причини е пресекнала, имайте честността и достойнството да ни заявите открито за това. Примерно, ако наркотикът на властта ви е упоил дотам, че вече сте забравили решително кои бяхте, направете нещо да се лекувате от туй опия-нение на властта. Пък който няма нужните личностни качества да понесе тежестите на политическата и държавническата отговор-ност, оня, комуто тамяна на властта действа приспивно или халюцигенно, нека да прави нещо да се съвземе овреме. Няма да отстъ-пим от тия свои разбирания и изисквания.

Господа лидери, депутати, минист-ри от Реформаторския блок,

Силно сме обезпокоени от случ-ващото се. Вярваме, разбрахте това. Пре-делно открито и честно ви го заявяваме. Няма смисъл взаимно да се баламосваме. На път сме да си загубим окончателно до-верието. Забелязва се все по-отчетливо, че волята ви за същностни, коренни реформи отслабна в недопустима степен. Измените ли на заявената си твърда реформаторска политика, ще се превърнете в най-скоро време в поредните политически трупове. Такава неминуема съдба ви очаква ако поне малко не се стреснете и осъзнаете. Щом апелираме към вас за промяна в тази посо-ка, значи все още имаме известни надежди. От вас зависи дали ще се спасите. За доб-рото на страната сте длъжни да бъдете на подобаващата висота на поетите отговор-

15 ности. Даваме ви един екстравагантен нап-раво пример за непозволена по нашите критерии мутация – поведението на г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев.

Не крием, че първоначалните ни впечатления от този човек бяха добри, дори обнадеждаващи. Той започна да говори в самото начало твърде убедително за пот-ребността от същностни и смислени ре-форми. Създаваше впечатление на твърд човек, разбиращ същината на проблемите. Няколко месеца по-късно вместо за рефор-ма той започна да говори за това, че щял бил да пази спокойствието и комфорта на работещите в системата. Нещо стана, че чиновническата – министерска, инспекторс-ка и директорска – образователна бюрокра-ция успя да превърне г-н министъра на образованието и науката в най-покорен изпълнител на нейната воля! (Дори и един директор на училище не смее да уволни г-н министърът, дори и такива, за които сме му предоставили неоспорими факти за недо-пустими злоупотреби!) А тази консервативна сила на бюрокрацията има една идея и един копнеж: да пази с всички сили своето моно-полно положение, своето всевластие в образователната сфера. Г-н министърът, който трябва да отстоява държавния, същ-ностния човешки интерес, интереса на реалните участници в образователния про-цес, именно на родителите, учителите, учениците - капитулира, измени на задачата си и се присламчи към себичния интерес на бюрократите. Явно на г-н министъра му се услади министерстването и пожела да по-министерства колкото се може по-дълго. Да се присламчвате към по-силните и да плюете върху интереса на обезправени-те не е достойно поведение, г-н минис-тър Танев! Ако осъзнаете какво сте сторил би следвало да се уплашите и разкаете, но това не ви личи изобщо. Погрешна обаче е сметката Ви: илюзия е това, че всемогъщата в момента образователна бюрокрация ще властва вечно. Проф. Танев, вие заложихте на бита карта! Нещо подобно се случва и с останалите министри, дето се афишираха като реформатори. Не сме очаквали от реформаторските министри да проявяват такава отдаденост предимно в измяната на реформаторската идея. Няма обаче да ви позволим с поведението си да компромети-рате, да опошлите тази идея.

Зачекнатата тема е голяма, но ос-новното смятаме че ви казахме. Помислете над нашите думи. Опитайте се да се вгле-дате с по-други очи в собственото си пове-дение. С казаното искаме да ви помогнем да отрезвеете, казахме, че според нас наркоти-кът на властта не ви действа добре. Някои от нас, в индивидуално качество, писахме писма и на г-н Радан Кънев, и особено на г-н министъра проф. Танев. Никакъв отзвук на своите сигнали от тях не получаваме. Което ни говори за недопустимо главозамайване и

за една много глупава грандомания. Явно тия наши лидери вече един вид се гнусят да разговарят с обикновени граждани, " "прости избиратели". Така обаче истински полити-чески лидер и държавник не се става. Все още не всичко е загубено, но натам отиват работите. Стъпили сте по наклонен хлъзгав път, който води до свличане в неминуемия провал. Правете нещо да се отскубнете от него. Ние с това свое писмо всъщност ви подаваме ръка, пък вие реагирайте както искате. 5 юли 2015 г. ПОДПИСАЛИ: 1. Ангел И. Грънчаров 2.Владимир Петков-Трашов 3. 4. ... ЗАБЕЛЕЖКА: Този текст е само проект и скица; приемам всякакви предложения за внасяне на корекции, допълнения, други формулировки и пр. Моля, изразете своята позиция, смятам, че поставеният проблем не е маловажен или за пренебрегване. ОСТАНА ЛИ НЕЩО НЕОСКВЕРНЕНО В ТАЗИ СТРАНА, МОЛЯ ВИ СЕ?! неделя, 5 юли 2015 г.

Мая Манолова – омбудсман?! Ос-тана ли нещо неосквернено в тази страна, моля ви се?!

От друга страна логично е: щом Б.Борисов е премиер, защо Майчето Мано-лова да не е омбудсман?! Все е чалга, все е менте, все е кич, все е смешно и тъжно, направо печално...

ЗАПАДЪТ БИЛ ВИНОВЕН ЗА ПЪЛНАТА РАЗРУХА В РУСКАТА, А ВЕРОЯТНО И В БЪЛГАРСКАТА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИС-ТЕМА, КОЯТО СЪЩО ОЩЕ ДЕЙСТВА ПО СЪВЕТСКО-РУСКИ ОБРАЗЕЦ неделя, 5 юли 2015 г.

За постоянно подмазващия се на Путин сатирик Задорнов виновник за окай-

ващото положение на образователната система в Русия бил, видите ли, не някой друг, а... Западът, по-специално "американ-ският империализъм"!!! Да, американците били виновни за прогресиращата дебилизи-зация в руското общество, щото тия прокле-ти американци, първо, дадоха на света компютрите, после подариха на света ин-тернет – и по тази причина младите в Русия вече се били образовали предимно от ин-тернет, а не от тъй прогресивната руска образователна система!

А що е интернет във възприятието

на увредени в съзнанието комуноиди като Задорнов: ами интернет е клоака на развра-та, на тъпотията, на масовата култура, интернет е нещо като... отходно място или нужник на проклетата, на толкова превъзна-сяната, но не водещата до добро свобода. И по тази "бляскава логика", видите ли, Запа-дът бил виновен за пълната разруха в рус-ката, а вероятно и в българската образова-телна система, която също още действа по съветско-руски образец. Та послушайте смехориите, които чете Задорнов, и особено се вслушайте в подхвърлянията му, че Западът, видите ли, успял да развали тъй стерилно чистата комунистическа душев-ност.

Приятно слушане на тия комунис-тически идиотщини!

ОМРАЗАТА КЪМ АМЕРИКА И ВСИЧКО АМЕРИКАНСКО СЕ РЕЗЮМИРА ДО ЕДНО НЕЩО: ОМРАЗА КЪМ СВОБОДАТА неделя, 5 юли 2015 г.

Омразата към Америка! Милиони нещастни човешки същества мразят Амери-ка – нейната свобода, демокрация, богатст-ва, капитали, банки, технологии, политика, армия и дори нейният „Макдоналдс“. Мразят „американската мечта“, защото не могат да намерят нито своята цел, нито своя път в живота. Всякакви левичарски, националис-тически, религиозни или безбожни доктрини съществуват върху почвата на антиамери-канизма. И от десетилетия доказват своето интелектуално и духовно скудоумие. Евро-па, която само за един век роди най-антихуманните доктрини в историята на човечеството – фашизма и комунизма, успя да разпали и две световни войни. В траге-дията на тези антихуманни европейски „постижения“ на цивилизацията загинаха

16 десетки милиони, вярващи в Бога и обича-щи живота, човешки същества. Америка помогна на Европа да преболедува фашиз-ма и комунизма. Но метастазите на тези ракови заболявания все още съществуват върху европейското ни тяло.

Омразата към Америка! Това е оп-равданието на неосъществения човек в съвременния свят. Антиамериканизмът е последното убежище и на умиращата кому-нистическа доктрина.

Написа: Марчела Иванова Кратък мой коментар: Омразата към Аме-рика се резюмира до едно нещо: омраза към свободата! Мразещите Америка всъщ-ност мразят не толкова Америка, колкото свободата – израз на която е Америка.

Респективно, обичащите Америка обичат свободата. Просто е. Пределно ясно е това.

НАШЕНСКИТЕ РУБЛОФИЛИ-КОМУНОИДИ СЕ ГОТВЯТ ДА ПРАЗНУВАТ "НАЧАЛОТО НА КРАЯ" НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ неделя, 5 юли 2015 г.

Рублофилската и комуноидна гмеж у нас ще приеме "НЕ!"-то на гръцкия рефе-рендум с "чувство на дълбоко удовлетворе-ние" и с нескривана радост – понеже в ней-ните тесногръди представи това означава начало на края на Европейския съюз.

Да видим в какви ексцесии у нас

ще избие тази радост, щото под командата на Москва следващата страна, която трябва решително да бъде дестабилизирана, с оглед по-нататъшно разклащане на Евро-пейския съюз, е именно България.

Брой 7 на в-к ГРАЖДАНИНЪ неделя, 5 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing СЪДБОВНИЯТ НРАВСТВЕН МОМЕНТ, ПОРАДИ КОЙТО БЪЛГАРСКАТА ДЕМОК-РАЦИЯ БУКСУВА И НЕ РАБОТИ: ДА, НРАВСТВЕНО Е ОСНОВАНИЕТО ЗА ТОЗИ БЛОКАЖ понеделник, 6 юли 2015 г.

По публикацията от вчера Предло-жение за текст на евентуално "Обръще-ние на недоволни граждани към рефор-маторските лидери, депутати и минист-ри" общо взето цари пълно мълчание, както и очаквах; това обаче още повече ме пре-дизвиква да продължа усилията си в съзна-телно приетата посока. Липсва подобава-щото съзнание в подкрепа на една същинс-ка и действена реформаторска политика у нас; у нас изобщо не се разбира как може да се води такава една политика, липсва раз-биране в какво може да се изразява тя. И ето, даже и хора, които се самовъзприемат за реформаторски настроени, се оставят да бъдат будалкани с мимикрията за реформи-зъм, с менте-реформизма.

Същевременно у нас е много ха-рактерна и тази представа: сакън, да не обидим "наште", не бива да критикуваме "нашите" управници, "наште" министри, щото така, видите ли, сме били "наливали вода" в прословутата "мелница на врага". А всъщност като критикуваме, като посочваме слабостите, ние фактически помагаме на въпросните управници; именно че са "на-ши", означава че трябва да сме още по-безкомпромисни спрямо техните грешки; като са "наши" не значи, че трябва само да ги хвалим, напротив, трябва да имаме дос-тойнството да им казваме в очите някои неприятни истини. Воден от това разбиране,

от което няма да отстъпя – понеже схващам тия неща като израз на автентичната, на истинската демокрация – аз няма да се откажа, да свърна назад от поетия път. Та значи хората, които са мои приятели във фейсбук и за които добре знам, че са при-върженици на Реформаторския блок, из-паднаха в упорито мълчание по повод на тази моя толкова екстравагантна, както им се чини, идея за написване на обръщение към лидерите на Реформаторския блок и към министрите, които се свързват с тази политическа сила. Има и неколцина, които откликнаха положително, които заявиха, че подкрепят идеята, както обикновено става у нас, тези, които подкрепиха (за момента), са по-малко от пръстите на едната ръка. Това все нещо показва и говори. По моя преценка показва, че не трябва да се отказвам от поетия път.

Двама човека, които уважавам – госпожа Мария Василева и г-жа Гаяне Ми-насян – ми заявиха, че текстът бил дълъг и трябвало да се посъкрати. Приемам такова едно предложение. Ще подложа текста на прецизна преработка и съкращение след като получа, евентуално, някои други пред-ложения, примерно за включване на нови моменти в него. Аз самият осъзнах, че съм пропуснал два-три много важни, принципни момента, по които ми се иска да кажа не-щичко, разбира се, по възможност съвсем вкратце. В дискусия по някои въпроси около това обръщение, проведена във фейсбук, аз подхвърлих ето тия два момента: за пог-решната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. И реформаторите, кой знае защо, сами си подрязват корените като правят всичко да не допускат в управление-то нови лица, особено от страна на "неиз-вестните", на младите, на такива, които не са "от нашите" и пр. Не може да има добро управление ако това управление не се опира на целия личностен потенциал на нацията; едно управление е добро ако не прави друго освен да консолидира целия личностен потенциал на нацията и да му дава възможност да се изяви подобаващо в отделните сфери на живота. Лошо, респек-тивно, е управлението, което в името на някакви себични, користни, в това число и чисто партийни кариеристични интереси пренебрегва личностния ресурс и потенциал на нацията – и в управлението се наместват мижитурки, подлизурковци, натегачи, "ка-линки" и пр. Б.Борисов е пример за едно такова управление, очебийна е липсата на ярки и талантливи личности около него, но той не се сеща (и няма как да се сети) какъв му е проблема. Аз се надявах реформато-рите да имат добрината да му го съобщят, но явно и те не са намерили сила да сторят това.

А и имам чувството, че и те са се подвели да мислят като него: ще се опира-ме само на "наште", нищо чуждо, колкото и

17 да е кадърно, нема да допуснем, щот... "ний защо сме се бориле ако не да уредим наш-те във властта – та да се облажат поне малко"?! Това е принципен момент, истинс-ките реформатори се разпознават по това, че нямат друга по-голяма грижа освен тази: как кадрово, в личностно отношение да обезпечат промените, щото без способни личности с добре развито съзнание в полза на същинските промени нищичко не може да се направи и постигне. У нас вместо да се търсят такива способни лич-ности даже със кандило (както Диоген няко-га с фенер търсил човека!), се прави всичко възможно такива личности, където ги откри-ят или за които знаят, че съществуват, мигновено да ги турят под похлупак, което много говори. Показва, че тия, дето се афи-шират за реформатори, не са никакви ре-форматори – щом не търсятспособни лич-ности с ярко реформаторско съзнание! Който се страхува от такива личности, такъв явно сам не е кой знае какво в личностно отношение, т.е. такъв няма работа в поли-тиката, в управлението на държавата. Аман от мижитурки с огромна лакомия за власт и за постове, които пълзят като гладни въшки към заветните постове! У нас по нашенския обичай все се облягат на това: абе имаме тука един наш човек, на когото търсим рабо-та! Той е наш, щото е препоръчан от госпо-дин Еди-кой-си, а пък г-н Еди-кой-си е изця-ло наш, абе у нас все наште хора се уреж-дат, особено пък за отговорните държавни служби. Е, по тази причина у нас, щото все търсим служба за нашия човек, а не спосо-бен човек, който може да се справи с рабо-тата, затова и никакъв видим напредък в управлението на държавицата ни няма. И не може да има докато решително не се про-мени това.

Без повече личности с развито ре-форматорско съзнание, които трябва да бъдат търсени непрестанно, нищо не може да се направи. Ще се прави само мимикрия на промени. Аз този психологически и нрав-ствен момент го отчитам като една от прин-ципните грешки на нашите реформатори. Оставили са се да бъдат жертва на един порочен момент в манталитета, завещан ни от комунизма: пренебрежение към лич-ностите, към способните. Истински личнос-ти, свободолюбиви, ярки, неконформисти, твърди привърженици на промените, са жизнено, съдбовно необходими, без такива личности нищо няма да се промени. Има такива личности сред нас, може да не са много, но ги има, но те биват държани под похлупак. Или даже са репресирани. Потис-кани са. Дори и от средите, които се обявя-ват за реформаторски. Ако това нещо не се поправи, ако тук не настъпи истинска про-мяна, ще се окаже в крайна сметка, че някои хора само спекулират с реформаторство-то, но не са никакви реформатори. Истинс-кият реформатор се разпознава по това, което прави, не по това, което плямпа. У нас

и Сулю, и Пулю приказват вече за реформи, и Сулю, и Пулю се бият в гърдите, че били, видите ли, реформатори. Но иначе те се гнусят от личности, които на дело са пока-зали, че са реформаторски настроени. Бягат от тях като дявол от тамян. Щото били, разбира се, неконформисти, били конфлик-тни, били скандални, били луди, били не знам си какви! Ами ще бъдат, разбира се, какви други да бъдат?! Точно по това се разбира кой какъв е. Това е пробният камък. Този е съдбовният нравствен момент, поради който българската демокрация буксува и не работи. Е блокирала направо. Да, нравствено е основанието за този бло-каж.

Тия личности, дето са удобни, те не стават изобщо. А у нас търсят предимно удобни личности – и бягат като дявол от тамян от неудобните. А тъкмо неудобните са ни истински потребни. У нас, в Българско, нагаждачи колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Виж, неудобни хора, хора-неконформисти, хора-немижитурки, хора-ненагаждачи у Нашенско са кът, дефицитни са; точно такива обаче хора и личности са ни нужни – с оглед да се задвижат рефор-мите. Тия личности именно са двигателната сила на реформите. А у нас масово имат "съображения" спрямо такива хора, имат "едно наум". Е, така реформа не се прави. Трябва да се заложи на нови хора, на лич-ности, и то неконформни, ненагаждачи, конфликтни, твърди привърженици на про-мяната, трябва да се заложи на личности, които са носители именно на едно ново съзнание, на един нов, по същество ре-форматорски манталитет и морал. Такива хора трябва да бъдат търсени и на тях да се дава път. И да бъдат назначавани на въз-лови постове. Примерно в сферата на обра-зованието такива хора трябва да бъдат назначавани на разните ръководни постове, примерно за шефове на инспекторати и за директори на училища. Ако не се намерят такива хора, ако не се подмени цялата изгнила администрация в тази сфера, ни-щичко няма да се промени, абсолютно нищичко! По това се познава, че у нас никой няма сериозни реформаторски намерения: по това, че не биват уволнявани ръководни кадри, които седят на разните кресла от десетки години, не махат въпросните "стари мехове", в които е безкрайно тъпо да се налива ново вино. А у нас "новото вино" на желаните промени се пропилява като се налива все в стари мехове. Затова и това ново вино се разваля и после се превръща в оцет. Същинската реформаторска полити-ка се свежда практически до две неща: изгонване без пощада на "старите мехове", дето са се разкапали от десетилетно безпо-лезно, дори вредно за общността седене в ръководни топли кресла – и изнамиране на нови, кадърни и най-важното честни хора, които да заемат възловите ръководни пос-

тове. Това е. Простичко е. Но явно е крайно неудобно на мнозина.

Мисля, че бях ясен. Това е възлов момент, но как той да бъде включен в об-ръщението към въпросните реформаторски лидери и министри? Дълго е, нали така? Някой ако може да даде свой вариант за текст, съдържащ кратко изложение на проб-лема, изложение, което да бъде включено директно в обръщението, моля да го пред-ложи. Аз също ще се опитам да направя такъв текст по този пункт. Има и други пунк-тове, които могат да се включат, та изложе-нието да стане по-плътно на смисъл. Щото в този си вид звучи абстрактно. Давайте сме-ло предложения. Понапънете се да форму-лирате тия важни моменти с по-малко думи. Знам добре, че с малко думи да се каже много е идеал, но това невинаги се получа-ва или е възможно. Опитваме, ала невинаги става. Та ще работим в тази посока.

Но и нямаме много време да се туткаме. Месеци минаха, а ний все се тут-каме и се гласим нещо да започне. И все чакаме. Чакаме "тия отгоре" да решат всич-ки проблеми и да ни спуснат готови рецепти за изпълнение. Е, така не стават тия неща. Требе и отдолу да се понапънем и да нап-равим нещо. Без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Аз заради това, ако не сте разбрали още, написах това обръщение. Трябва да се направи нещо, че да се консолидират някак ония реформа-торски мислещи хора, дето сме все отдолу, да си обединим силите, ето една такава възможност за това: чрез писането на това обръщение, чрез събирането на подписи под него. Обикновено, знаем, нашенецът е крайно подозрителен спрямо такива иници-ативи: абе тоя Грънчаров не му е чиста много работата, защо ли пък се напъва нещо да прави, явно се натяга да получи некой пост, нали така? Така се мисли, нали това си помислихте, признайте си де? Разбира се, че това сте си помислили, какво друго да си помислите, ний си се познаваме. А пък хора като мен, дето се занимават с психология не от вчера, ви знаят и "кътните зъби", дето се казва. Познаваме се сега, нема да са преструваме, че не се познава-ме. Аз ако исках да правя кариера обаче, немаше да постъпвам по този идиотски начин, нали така? То по друг начин се прави кариера у нас. Всички знаем как се прави кариера у нас, нали добре знаем това?

Примерно щях да ида да се запи-ша в дадена перспективна партия и щях всеки ден да гледам нейния местен фюрер право в очите, сякаш съм влюбен в... не-земната му мъдрост! Щях да му поддаквам на всяка дума, щях да му се подмазвам, щях да правя всичко онова, що се прави у На-шенско, за да почна да раста, за да почна да пробивам и пр. И понеже съм вече стар човек, ако бях такъв подлизурко, отдавна щях вече да съм се възвисил във властта и щях отдавна да си вегетирам на некой хубав

18 пост. Други хора, значително по-некадърни от мен я как се възвисиха във висините, да не споменавам имената на мои набори, дето и министри ставаха, и премиери, и какво ли не друго. Постигнаха всичко, щото хубаво са се натягали комуто трябва за да порастат. Е, аз пък, сами виждате, никому не се натягам. А само критикувам. Този е един от признаците да се намери некон-формна личност, личност-ненатегач. Най-дефицитни са тия личности у Нашенско, дето се осмеляват да критикуват даже и "нашите", дето никому не прощават критики-те. С фенер да търсиш такива критично мислещи личности у нас трудно ще ги наме-риш. Ала сигур има, вярвам, че има. Може да са малко, но ги има. А аз за себе си мога да декларирам, че не ща никакъв пост. За спокойствието на народа го казвам ето сега. На мен ми стига да си върша работата на философ, тази е моята истинска длъжност. Сега по-спокойно ли се чувствате? Е, рад-вам се, че успях донякъде да успокоя терза-нията ви.

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! И продължавайте непрекъснато да се озъртате за нови личности около себе си. Това препоръчах на реформаторските ни лидери, да бягат като дявол от тамян от наглите подлизурковци, а да търсят личнос-ти, които са носители на един друг, бих си позволил да кажа бунтарски манталитет. Точно такива личности са нужни на ед-на истинска реформаторска сила. Точно по тава дали ги търси и отглежда може да се познае дали тя наистина е реформаторс-ка. Искам от наште реформаторски управ-ляващи доказателства в тази посока. За момента не ги намирам. Мълчат упорито всички. Мислят явно. Това, че се замислиха толкоз и се умълчаха така, е полезно спо-ред мен. Бравос, требва да се мисли много, но трябва и да се действа! Хайде, чао и до скоро!

ЕТО ЧЕ АВТЕНТИЧНИЯТ РЕФОРМАТОР-СКИ ЛИДЕР-ЛИЧНОСТ МОЖЕ И ДА НЕ Е НАДУТ КАТО НЯКОИ ДРУГИ "ВЕЛИКИ" понеделник, 6 юли 2015 г.

Нас не мало и мы все в тельняш-ках. Даже дождь не испортил нам настрое-ние. Мы ударили велопробегом по дорогам Одессы, встретив по пути очень много улы-бающихся одесситов в тельняшках.

Mikheil Saakashvili

ТРИ БЛЯСКАВИ ТЪПОТВОРЕНИЯ НА КОМУНОИДА-ПУТИНЕЦ ЗАДОРНОВ понеделник, 6 юли 2015 г.

Три бляскави тъпотворения на ко-муноида-путинец Задорнов:

Думата "Запад" иде от думата "па-да", от "падане", затова именно нищо добро не било произлязло от Запада...

А думата "Европа" идвала от "ев-рей" и от "опа" (съкратено от "жопа", зад-ник")...

Думата "Азия" пък, моля ви се, ид-вала от "Аз" – затуй азиатщината била толкова велика!

Идиотизъм от най-висше съветско качество!

А НАШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ КАТО Е ОЩЕ ПО-ЛОШО ОТ ГРЪЦКОТО СЕЩАТЕ ЛИ СЕ ДО КАКВИ ПО-СТРАШНИ ИДИОТЩИНИ МОЖЕ ДА НИ ДОВЕДЕ? понеделник, 6 юли 2015 г.

"Гръцкото образование е механи-зъм за масово насилствено захранване на младите с ненужни знания, задвижван от неуки, сковани и лошо платени преподава-тели."

Никос Диму КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз смятам, че това изказване на гръцкия философ изцяло важи и за българското образование, дори в значително по-голяма степен... ИЗВОД: Видяхте ли до какви идиотщини доведе Гърция лошото гръцко образование? А нашето образование като е още по-лошо от гръцкото сещате ли се до какви по-страшни идиотщини може да ни доведе?

УЧАСТНИЦИТЕ ОТ ГРУПА „ДО РЕ МИ“ СЕ ЗАВЪРНАХА С ВДЪХНОВЯВАЩИ НАГ-РАДИ ОТ ПРЕСТИЖНИЯ МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ НА ИЗКУСТВАТА "ТРИКСИ" понеделник, 6 юли 2015 г.

Когато говорим за успех, мисля че винаги трябва да вземаме някакъв еталон от реалността, за да сме достоверни. Осо-бено ако говорим за сферата на изкуството и педагогиката, където тези резултати труд-но се измерват. Съществува обаче едно събитие в България, което предоставя въз-можност подобно измерване да се извърши и това е престижния международен фести-вал на изкуствата "Трикси", който се про-вежда всяка година под патронажа на Ми-нистерството на културата. За поредна година на този фестивал в курорта Албена участваха децата и младежите от музикал-ната студия "ДО РЕ МИ" от Силистра. И като говорим за еталон на успеха, мисля че можем да вземем за пример тяхното учас-тие – всички участвали в съответните кате-гории са спечелили награди, а ръководите-лят госпожа Бонка Скорчелиева е отличена със специална грамота на Министерството на културата за големи творчески постиже-ния. Затова поканих госпожа Скорчелиева да разкаже от първо лице пред сп. Humanus за събитието и постигнатите успехи: Какво представлява фестивалът „Трикси” като събитие?

Международния фестивал на из-куствата „Трикси“ се организира и провежда

19 от Арт-център „Стринджендо“ от 2007 г. Във фестивала взимат участие солисти, ансам-бли и худ. колективи на възраст до 19 г. разпределени в отделни категории в жанро-ве на класическото, фолклорното и съвре-менното изкуство. Фестивалната програма включва концерти, изложби, творчески срещи, майсторски класове и арт-работил-ници. В рамките на конкурса се провежда и конкурс по номинации и възрастови катего-рии. Изключително силен като ниво на учас-тниците, които винаги са поне от 6-7 държа-ви. С какво се отличаваше това събитие тази година?

Отново много силно българско и международно присъствие. Голямата изне-нада бяха гостите от Бостън, САЩ. За чет-върти път Музикална студия „ДО РЕ МИ“ участва във фестивала, като за втори при-състваме през всичките дни. Изключително съм доволна, защото само така човек може да усети фестивалния дух и да присъства на всички фестивални събития и конкурсни дни. Организацията беше перфектна. Прог-рамата беше богата и интересна. Голяма конкуренция, талантливи участници, автори-тетно международно жури, което оценява по точкова система независимо един от друг. Много интересно събитие тази година в рамките на фестивала беше организираният workshop, в който взеха участие желаещи певци и танцьори.

Нашата студия беше представена от Рада Златева (изискването беше децата да са по-големи и да комуникират спокойно на английски). Участниците бяха 12 певци и 12 танцьори (това бяха талантливите бале-рини от b2 балет Силистра с хореограф Боряна Кьосева – наши приятели и парт-ньори). С тях работиха професионалистите от музикално-танцовата школа „Lucky Ten“ от Бостън, САЩ. За три дни по три часа работа успяха да подготвят и представят на гала концерта творческия продукт „Животът е мюзикъл“. На сцената заедно с нашите участници бяха и талантливите момичета и момчета от Бостънската школа. Получи се нещо страхотно! А самото преживяване ще помним дълго.

(ОЩЕ >>>)

"НЕЩАСТИЕТО ДА СИ ГРЪК" В ОПТИКА-ТА НА НЕЩАСТИЕТО ДА СИ БЪЛГАРИН понеделник, 6 юли 2015 г.

Никос Диму (гр. Νίκος ∆ήµου, Nikos Dimou, р.1935) е гръцки писател, публицист и преводач. Учи философия в Атина и в Мюнхен, а първата си книга написва и изда-ва през 1953 г. Пише поеми, проза, есета, философски трудове, студии и коментари,

журналистически рубрики. Превежда от немски, английски и латински, превеждал е включително и Елиас Канети. У нас е извес-тен предимно със сатирично-коментарната си студия "Нещастието да си грък", написа-на през 1975 г. Подбрах от нея ето какво, което ми се вижда твърде близко в някакъв смисъл и до българската масова народна душа:

Ново-гъркът изглежда щастлив, ко-гато е нещастен. Когато всичко върви доб-ре, се чувства неспокоен и непригоден. Ако няма причина за нещастие, ще се опита да я открие.

За гърка отрицанието е утвържде-ние. Така че когато има позиция, я отрича, за да започне пак от отрицание.

Гръцкият Закон на Паркинсон: "Двама гърци правят за два часа – поради разногласия – това, което един грък прави за един час." (ОЩЕ >>>)

И ТОЗИ ДАУН СЕ ГОТВИ ДА ВОЮВА С НАТО?!?! понеделник, 6 юли 2015 г.

В РФ за неделю разбилось 5 (ПЯТЬ, Карл) боевых самолетов.

Без войны, сами... И этот даун – собрался воевать с

НАТО??? Oleg-Sandro Panfilov

ДВЕ ИНТЕРЕСНИ ФИЛОСОФСКИ КЛИП-ЧЕТА НА ПЕТЪР, АВТОР В СПИСАНИЕ HUMANUS понеделник, 6 юли 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! ОЩЕ ПО-ЯСНО РАЗБИРАМ ЗАЩО БЯХ ИЗГОНЕН ОТ УЧИЛИЩЕ ПО ПАРАГРАФА "ИЗЦЯЛО НЕГОДЕН ЗА СИСТЕМАТА" понеделник, 6 юли 2015 г.

Най-важното, което научаваме в училище, е това, че най-важните за живота ни неща не се научават в училище.

По Харуки Мураками (Виж: Харуки Мураками: Да приемаш нещата твърде сериозно е сериозна загуба на време)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Сега още по-ясно разбирам защо бях изгонен от училище по параграфа "изцяло негоден за система-та" и увлекли се, чистосърдечно откровени администратори, верни на системата, ме лишиха дори от преподавателски права: ами защото се стараех да уча младите на неща, които са им полезни и нужни за живо-та. По тази причина бях обявен за "вреден" и бях изритан от системата на българското образование. Напълно логично е това. Другояче церберите на противочовечната

20 система на образование просто не можеха да постъпят.

ТРЯБВА ДА СМЕНИМ СИСТЕМАТА НАЙ-НАПРЕД В СОБСТВЕНАТА СИ ГЛАВА вторник, 7 юли 2015 г.

Често казват, че трябва да се ме-нят не имената, а системата. Но далеч не всички, които казват това разбират, че сис-темата трябва да се смени най-напред в собствената глава.

Pavel Gintov

ДОБРА ОСНОВА ЗА ДИСКУСИЯ ПО ТЕ-МАТА "СЪЩЕСТВУВА ЛИ СВОБОДЕН ПАЗАР?" вторник, 7 юли 2015 г.

На страницата на Ognyan Minchev във Фейсбук открих публикувана от него обмяна на мнения по един проблем, която е добра основа за дискусия по темата "Съ-ществува ли свободен пазар?", по причина на което го препубликувам и тук:

Получих съобщение от Иван Фили-пов и с негово разрешение го публикувам, както и моя отговор: Ivan Philipov: Продължавам да ви чета редовно и май "свободния пазар" съвсем ви е опротивял, но според мен поне той даде голям шанс на държави като Естония (бога-ти колкото нас преди 20 години, сега задми-нали Гърция) и останалите държави от Блока. Дори ние при всичката кремълска и местна мафия се замогваме като нация. Не разбирам атаките ви срещу пазарната ико-номика (разбира се не като самоцел), а термина неолиберализъм мислех, че е резервиран за г-н Волгин (където със сигур-ност никога не бих ви сложил!) Интересен

факт: първите шведски социалисти са иска-ли свободен пазар, защото монополите са били резервирани за аристокрацията. За мен пазарната икономика си остава задъл-жителен елемент от едно свободно общест-во. Поздрави! Ognyan Minchev: Нямам нищо против сво-бодния пазар – той създава богатството. Имам сериозни аргументи против "свобод-ния пазар" – опитите с идеологически сред-ства да се прикрие грабеж от страна на силови корпоративни и/или политически играчи под прикритието на пазарни аргу-менти. Свободен пазар като природно явле-ние не съществува. Пазарът функционира в социална среда и поради това винаги е подвластен на определени социални норми – морални, законови, политически. (Адам Смит пише много ясно за това.) През 19 век пазарът се възпроизвежда чрез регулациите "нощния пазач" – нощен, но пазач. В нача-лото изискване към пазара е също да отго-варя на очакванията на обществения морал – А. Смит. През 20 век "нощният пазач" придобива и дневни функции, защото кор-поративните гиганти се сблъскват помежду си на пазара като на война. След 70-те години глобалният корпоративен елит изле-зе извън контрола на нациите и възстанови "свободния пазар" – т.е. възможността да се диктуват правила на печалба и преразпре-деление без ограничения. Пазачите – днев-ни и ли нощни – бяха отменени.

В нашия пост-комунизъм зад мант-рата на "свободния пазар" стана бруталното преразпределение на общественото богатс-тво с АНТИ-пазарни принципи в ръцете на малка шайка милиционерски мошеници. Аз съм социолог и зная – пазарът, подобно на всяко друго обществено явление се осъ-ществява през и чрез обществените отно-шения. Затова обхватът на неговата свобо-да се определя от решения, произтичащи от текущите властови отношения в общество-то. Пазарът е винаги подвластен на богатс-тво, власт, сила – които определят режима на пазарните отношения. "Свободният па-зар" е идеологическа димка, зад която стои интереса на тези, които искат да превърнат пазара от производител на блага в джунгла, където големите хищници могат да унищо-жават и грабят всички останали. Желая ви успех!

ЕТО КАК СЕ ВОДИ ИСТИНСКА, А НЕ ЛЪЖЛИВА БОРБА С КОРУПЦИЯТА вторник, 7 юли 2015 г. Самая крупная в истории прокуратуры антикоррупционная операция, проведен-ная молодыми украинскими прокурора-ми

Под руководством Сакварелидзе и с помощью Главы СБУ Грицака. Бойцы спецгруппы АЛЬФА штурмом взяли здание киевской прокуратуры и задержали двух руководителей высокого ранга генеральной прокуратуры и киевской прокуратуры: за-меститель руководителя главного следст-венного управления генеральной прокура-туры и заместитель прокурора Киевской области. При их обыске было обнаружено большое количество бриллиантов и более пол миллиона долларов.

Со вчерашнего дня не прекраща-лись попытки замять это дело и даже воз-будить уголовное дело против Давида Сак-варелидзе за "незаконный захват здания", его прокурорам и следователям объявили, что они уволены. Сегодня этой отврати-тельной святопляске положил конец Прези-дент Порошенко! Он лично вмешался и поддержал следствие и запретил ему ме-шать, приказал довести дело до конца, кого бы оно не каcалось. Как и в случае с Госа-виаслужбой, молниеносная, четкая и блес-тящая реакция Президента! После реакции Президента, надеюсь, что тот руководитель, который явно пытался замять это дело за последние сутки, ответит за свои действия. Также, я уже попросил СБУ помочь с выяв-лением коррупции в прокуратуре Одесской области.

Со своей стороны хочу поздравить молодых сотрудников совсем недавно наб-ранных не по блату, как обычно, а по кон-курсу. Эти молодые девчонки и ребята обязательно построят новую Украину, сво-бодную от коррупции.

Mikheil Saakashvili

НОВ ВАРИАНТ НА ТЕКСТА ЗА ОБРЪЩЕ-НИЕ КЪМ РЕФОРМАТОРСКИТЕ УПРАВ-ЛЯВАЩИ – ЛИДЕРИ, ДЕПУТАТИ И МИ-НИСТРИ вторник, 7 юли 2015 г.

Доста хора ми казаха, че трябвало било да съкратя значително проекта за евентуално обръщение към реформаторс-ките управляващи – лидери, депутати и министри. За удобство на четящите този текст трябвало да бъде пределно кратък. Съзнавам основателността на този аргу-

21 мент, нищо не ми пречи да съкратя доку-мента колкото си искам. Но идеята ми е друга: да се разкаже достатъчно убедително за сложилата се ситуация, а това не става лесно, с няколко думи не може да се напра-ви; и да става, аз не съм Шекспир, че да мога това; който може, нека да предложи свой вариант. Идеята ми включва и един друг момент: да се повлияе някак на съзна-нията по посока на тяхната промяна, и то най-вече на съзнанията на ония, които евентуално биха се подписали под докумен-та. Тази ми е идеята най-вече.

Проблемът е, че нашите съзнания не са адекватни на ситуацията, която изиск-ва от нас дълбока промяна на съзнанията и настройката ни. Ето този пункт е главният, който ме накара да напиша това предложе-ние за обръщение. Е, който иска да промени нещичко в съзнанието си, примерно, като да види нещата от друг ъгъл или да бъде под-буден да се позамисли по-сериозно, по-дълбоко и пр., на такъв ще му се наложи да изчете няколко листа плътен по смисъл текст, който при това извежда нещата, не ги просто постулира, т.е. помага да се осъзна-ят реалностите по-пълно и по-цялостно. Та затова, по тази причина не само че не сък-ратих текста, ами го и увеличих. И имам чувството, че в близките дни ще се наложи още да го увелича. Ето варианта такъв, какъвто е в момента. Който иска, нека да опита да го преработи и да го съкрати. Аз обаче за момента смятам, че така е по-добре. Без никакви усилия (дори само в четенето на един текст) никаква промяна в съзнанията не може да се случи. Както и да е. Ето как изглежда текста на въпросното обръщение в този момент:

ОБРЪЩЕНИЕ

от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани,

Многоуважаеми дами и господа

управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителстве-

но мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обе-щания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите

достатъчно енергично за тяхното осъщест-вяване, за реализацията им в живота. Веро-ятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притесня-ва, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушил-ка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забе-лязва.

Наш – на избирателите, на граж-даните – дълг е настойчиво да изискваме да си спазвате обещанията, заради които сме ви подкрепили. И да бдим какво правите, да преценяваме дали наистина работите в посоката, за която сме ви упълномощили. Ето, казваме ви най-твърдо: не сме довол-ни, не работите енергично, не правите длъжното, имаме чувството, че пред нас се опитвате да разигравате някаква мимикрия. Такова, за жалост, впечатление създавате. Даже законодателните промени, основа за бъдещи реални или практически реформа-торски действия, не се осъществяват доста-тъчно бързо и ефикасно. Забелязваме непростимо туткане и изразходване на енергия предимно в медийното рекламира-не на някакви бъдещи уж фундаментални промени. От изпусканата медийна пушилка на всички ни люти нетърпимо в очите – и даже вече ни задавя в гърлата...

Очебиен пример за това е, да ре-чем, Законът за училищното образование. В който кой знае какво реформаторско просто няма. Или има жалки напъни да се имитира някакъв илюзорен реформизъм. Имаме чувството, че образователната бюрокрация успя да си защити бляскаво интереса, про-бутвайки ви този еклектически закон, в който нещо принципно ново, и то в същностно отношение, просто няма. Коренният интерес на гражданите, на страната и на нацията отиде по дяволите. Вие, реформаторите, как стана така, че кандисахте на такива едни палиативни "промени", с които фактически нищо съществено няма да се промени, т.е. административната, авторитарната система на социалистическото директивно и антили-берално образование ще си остане изцяло непокътната? Давате ли си сметка с какъв позор ще се покриете - и най-вече каква страшна отговорност поемате! - ако допус-нете името ви да започне да се свързва с приемането на такъв контрареформаторски, вреден за образованието на младите и удобен единствено на властващата образо-вателна бюрокрация закон, който изцяло залага на консервирането на едни анахро-нични, ретроградни, отречени от духа на

времето отношения в образователната сфера? Същото, по наша преценка, е поло-жението и в останалите сфери, по чието "решително реформиране" уж се работи: правосъдната, здравеопазващата. Имаме чувството, че вече се затъна в някакви непроходими правни, административни и всякакви други тресавища, от които излиза-не няма. И в които всички тъй дългочакани реформи явно ще бъдат и погребани.

Заявяваме своето наблюдение и впечатление пределно откровено и честно. Държим да не се будалкаме взаимно. Конс-татираме сериозно разминаване между заявените намерения и обещания от Ре-форматорския блок и реалните ви стъпки и действия в осъществяването на една прак-тична реформаторска програма. Знаем, че лесно, в настоящата ситуация, може да се намерят какви ли не оправдания: проблеми-те са много, всичко се е преплело, прави-телственото коалиционно мнозинство е разноцветно и прочие. Но тия оправдания, страхуваме се, няма да ви помогнат. Не е достойно да се опитвате да си измивате ръцете с подобни оправдания. Или ще работите както трябва, както сте обещали, или ще предприемете решителни действия за да убедите останалите политически сили в предимствата на една истински действена реформаторска политика. Много ви молим да не си мислите, че с политическо въжеиг-рачество и с непристойно, лигаво медийно поведение можете да заблудите някого от избирателите си. Тия неща се чувстват. Ние не сме дървета. Имаме усещането, че поли-тическата деморализация е поразила всич-ки до една политически сили - без никакво изключение. Апелираме към ония от вас, които съзнават, че този път е гибелен: нап-равете нещо за да покажете, че заслужава-те все още нашето доверие. Не можем вечно да ви даваме кредити на доверие, които вие не правите никакъв опит да пога-сявате или да оправдавате. Така не стават тия работи. Недейте да си мислите, че вашите избиратели са толкова малоумни, че изобщо не разбират какво става. Не зала-гайте, повтаряме, на въжеиграчеството. На някои политически народни кумири то може да отива, на вас изобщо не ви отива. Друго очаквахме от вас. На друго се надявахме. Ала имаме все по-нарастващи основания да мислим, че сме се заблудили.

Ние обаче като ваши избиратели сме длъжни да ви напомним своята непро-менена позиция: искаме истински, същ-ностни реформи и решителен обрат в развитието на страната! Загнилите от дефекти и пороци системи – образовател-ната, правосъдната, здравеопазващата – се нуждаят от спешно коренно реформиране и от съвършено нов дух, който единствен може да ги оживи; без истински реформи агонията в тях ще продължи. Искаме от вас твърда реформаторска позиция, искаме доказателства за непреклонна, неотслаб-

22 ваща воля за реформи. Няма да простим никаква мекушавост и шикалкавене! Тари-катлъците няма да ни впечатлят особено, нека други да залагат на тях, те са стил на други играчи, за вас те обаче са строго забранени. Или ще работите както сте обе-щали, или имайте добрината да заявите, че не желаете вече да се ангажирате с обеща-ната политика. Ако волята ви за истински промени по някакви причини е пресекнала, имайте честността и достойнството да ни заявите открито за това. Примерно, ако наркотикът на властта ви е упоил дотам, че вече сте забравили решително кои бяхте; направете нещо да се избавите, за да се излекувате от това пагубно опиянение от властта. Пък който няма нужните личностни качества да понесе тежестите на политичес-ката и държавническата отговорност, оня, комуто тамяна на властта действа приспив-но или халюцигенно, нека да прави нещо да се съвземе овреме. Няма да отстъпим от тия свои разбирания и изисквания.

И един друг, особено важен мо-мент: правите непростима грешка като не търсите солидна обществена подкрепа за реформите. Знаем добре, че наистина лип-сва подобаващото съзнание в подкрепа на една същинска и действена реформаторска политика у нас; у нас изобщо не се разбира как, по какъв начин може да се води такава една политика, липсва разбиране в какво може да се изразява тя. Стига се дотам, че даже и хора, които се самовъзприемат за реформаторски настроени, се оставят да бъдат будалкани с мимикрията за реформи-зъм, с менте-реформизма. Искаме да обър-нем внимание и на някои по същество пси-хологически и нравствени моменти, които могат да имат съдбовно значение за успеха или неуспеха на реформите.

У нас е много характерна и тази глупава настройка: сакън, да не обидим "наште", не бива да критикуваме "нашите" управници, "наште" министри, щото така, видите ли, ще "налеем вода" в прословутата "мелница на врага". А всъщност като крити-куваме, като посочваме слабостите, ние фактически помагаме на въпросните управ-ници; именно че са "наши" означава че трябва да сме още по-безкомпромисни спрямо техните грешки; като са "наши" не значи, че трябва само да ги хвалим, напро-тив, трябва да имаме достойнството да им казваме в очите някои неприятни истини. Водени от това разбиране, от което няма да отстъпим – понеже схващаме тия неща като израз на автентичната, на истинската де-мокрация – ние няма да позволим да свър-нете назад от поетия път.

В дискусия, проведена във фейс-бук, установихме ето тия два важни момен-та: за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. И вие, рефор-маторите, кой знае защо, сами си подрязва-те корените като правите всичко да не до-

пускате в управлението нови лица, особено от страна на "неизвестните", на младите, на такива, които не са "от нашите" и пр. Не може да има добро управление ако това управление не се опира на целия личностен потенциал на нацията; едно управление е добро когато консолидира целия личнос-тен потенциал на нацията и му дава въз-можност да се изяви подобаващо в отдел-ните сфери на живота. Лошо, респективно, е управлението, което в името на някакви себични, користни, в това число и чисто партийни кариеристични интереси пренеб-регва личностния ресурс и потенциал на нацията - и в управлението се наместват мижитурки, подлизурковци, натегачи, "ка-линки" и пр. Б.Борисов е пример за едно такова управление, очебийна е липсата на ярки и талантливи личности около него, но той не се сеща (и няма как да се сети) какъв му е проблема. Надявахме се вие, рефор-маторите, да имате добрината да му го съобщите, но явно и вие не можахте да намерите сили да сторите това.

А и имаме чувството, че и вие се подведохте да мислите като него: ще се опираме само на "наште", нищо чуждо, колкото и да е кадърно, нема да допуснем, щот... "ний защо сме се бориле ако не да уредим наште във властта – та да се облажат поне малко"?! Това е принципен момент, истинските реформатори се раз-познават по това, че нямат друга по-голяма грижа освен тази: как кадрово, в личностно отношение да обезпечат промените, щото без способни личности с добре развито съзнание в полза на същинските проме-ни нищичко не може да се направи и постигне. У нас вместо да се търсят такива способни личности даже със кандило (както Диоген някога с фенер търсил човека!), се прави всичко възможно такива личности, където ги открият или за които знаят, че съществуват, мигновено да ги турят под похлупак, което много говори. Показва, че тия, дето се афишират за реформатори, не са никакви реформатори – щом не търсят способни личности с ярко реформаторс-ко съзнание! Който се страхува от такива личности, такъв явно сам не е кой знае какво в личностно отношение, т.е. такъв няма работа в политиката, в управлението на държавата. Аман от мижитурки с огромна лакомия за власт и за постове, които пълзят като гладни въшки към заветните постове! У нас по нашенския обичай все се облягат на това: абе имаме тука един наш човек, на когото търсим работа! Той е наш, щото е препоръчан от господин Еди-кой-си, а пък г-н Еди-кой-си е изцяло наш, абе у нас все наште хора се уреждат, особено пък за отговорните държавни служби. Е, по тази причина у нас, щото все търсим служба за нашия човек, а не способен човек, който може да се справи с работата, да свърши някаква работа, затова и никакъв видим напредък в управлението на държавицата

ни няма. И не може да има докато решител-но не се промени тази толкова вредна и глупава управленска психология.

Без повече личности с развито ре-форматорско съзнание, които трябва да бъдат търсени непрестанно, нищо не може да се направи. Ще се прави само мимикрия на промени. Този психологически и нравст-вен момент го отчитаме като една от прин-ципните ви грешки, драги реформатори. Оставихте се да станете жертва на един порочен момент в манталитета, завещан ни от комунизма: пренебрежение към лич-ностите, към истински способните. Истинс-ките личности, свободолюбиви, ярки, не-конформисти, твърди привърженици на промените, са жизнено, съдбовно необхо-дими, без ангажирането на такива личности в управлението нищо няма да се промени. Има такива личности сред нас, може да не са много, но ги има, но те биват държани под похлупак. Или даже са репресирани. Потискани са. Дори и от средите, които се обявяват за реформаторски. Ако това нещо не се поправи, ако тук не настъпи истинска промяна, ще се окаже в крайна сметка, че някои хора само спекулират с реформа-торството, но не са никакви реформатори. Истинският реформатор се разпознава по това, което прави, не по това, което плямпа. У нас и Сулю, и Пулю приказват вече за реформи, и Сулю, и Пулю се бият в гърдите, че били, видите ли, "реформатори". Но иначе те се гнусят от личности, които на дело са показали, че са реформаторски настроени. Бягат от тях като дявол от тамян. Щото били, разбира се, неконформисти, били конфликтни, били скандални, били луди, били не знам си какви! Ами ще бъдат, разбира се, какви други да бъдат?! Точно по това се разбира кой какъв е. Това е пробни-ят камък. Този е съдбовният нравствен момент, поради който българската де-мокрация буксува и не работи. Е блоки-рала направо. Да, нравствено е основание-то за този блокаж.

Тия личности, дето са удобни, те не стават изобщо. А у нас, забелязваме, търсят предимно удобни личности – и бягат като дявол от тамян от неудобните. А тъкмо неудобните са ни истински потребни. У нас, в Българско, нагаждачи колкото щеш. С лопата да ги ринеш. Виж, неудобни хора, хора-неконформисти, хора-немижитурки, хора-ненагаждачи у Нашенско са кът, дефи-цитни са; точно такива обаче хора и личнос-ти са ни нужни – с оглед да се задвижат реформите. Тия личности именно са двига-телната сила на реформите. А у нас масово имат "съображения" спрямо такива хора, винаги имат "едно наум" против тях и ги отбягват. Е, така реформа не се прави. Трябва да се заложи на нови хора, на лич-ности, и то неконформни, ненагаждачи, конфликтни, твърди привърженици на про-мяната, трябва да се заложи на личности, които са носители именно на едно ново

23 съзнание, на един нов, по същество ре-форматорски манталитет и морал. Такива хора трябва да бъдат търсени и на тях да се дава път. И да бъдат назначавани на въз-лови постове.

Примерно в сферата на образова-нието такива хора трябва да бъдат назнача-вани на разните ръководни постове, при-мерно за шефове на инспекторати и за директори на училища. Ако не се намерят такива хора, ако не се подмени цялата изгнила администрация в тази сфера, ни-щичко няма да се промени, абсолютно нищичко! По това се познава, че изглежда никой сред вас няма сериозни реформатор-ски намерения или пък, ако не вярно това, просто живее с неверни представи как се правят истински промени: разпознаваме менте-реформаторите по това, че не увол-няват ръководни кадри, които седят на разните ръководни кресла от десетки годи-ни, не махат въпросните "стари мехове", в които е безкрайно тъпо да се налива ново вино! А у нас "новото вино" на желаните промени се пропилява като се налива все в стари мехове. Затова и това ново вино се разваля и после се превръща в оцет. Съ-щинската реформаторска политика се свеж-да практически до две неща: изгонване без пощада на "старите мехове", дето са се разкапали от десетилетно безполезно, дори вредно за общността седене в ръководни топли кресла - и изнамиране на нови, ка-дърни и най-важното честни хора, които да заемат възловите ръководни постове. Това е. Простичко е. Но явно е крайно неудобно за мнозина. Ало, дами и господа реформа-торски управляващи, защо никой от вас не сме и дума да промълви за съкращения на разплулата се като октопод корумпи-рана държавна администрация, която никакви промени не иска – понеже статукво-то така хубаво я устройва? Вие какво, на тази ретроградна сила ли бяхте избрани да служите, или ви избрахме да управлявате в наш, на гражданите, интерес? Я помислете малко кой е вашият истински господар - и кой на кого следва да е слуга? Що сте се надули като пуяци сякаш сте наши господа-ри или чорбаджии?

Мислим, че бяхме ясни. Това е възлов момент, на който държим да обър-нете най-голямо внимание. И то мигновено бързо. Защото нямате никакво време да се туткате още. Месеци минаха, а ний вие все се туткате и уж се гласите нещо да започне-те. И ние все чакаме нещо сериозно да започне да се случва. Народът все чака "тия отгоре" да решат всички проблеми и да ни спуснат готови рецепти за изпълнение. Е, така не стават тия неща. Трябва и отдолу да се понапънем и да направим нещо. Без подкрепа отдолу никаква реформа не може да има. Ние точно заради това, ако не сте разбрали още, написахме това обръще-ние. Трябва да се направи нещо за да се консолидират някак ония реформаторски

мислещи хора, дето сме все отдолу, да си обединят силите; ето една такава възмож-ност за това: чрез писането на това обръ-щение, чрез събирането на подписи под него. Обикновено, знаем, нашенецът е крайно подозрителен спрямо такива иници-ативи отдолу: тия защо се натягат толкова, явно искат да ги забележи някой и да се натикат във властта?! Ние обаче разбира-ме властта като поемане на големи отго-ворности – и като вземане на тежки, съд-бовни решения. Няма нищо лошо в готов-ността да се поемат отговорности. Властта, драги господа и дами реформатори, не е нещо сладко, забавно и приятно, тя не се свежда до перчене пред камерите и лапане на приемите, тя е най-вече една крайно тежка и отговорна работа за общото благо. Припомняме ви това, щото имаме усещането, че някои сред вас го забравихте прекалено бързо.

Търсете непрестанно способни но-ви личности с ясно реформаторско съзна-ние, които да ангажирате във властта. Най-дефицитни са тия личности у Нашенско; те се разпознават по това, че се осмеляват да критикуват даже и "нашите", те никому не прощават критиките. С фенер да търсиш такива критично и свободно мислещи лич-ности у нас трудно ще ги намериш. Ала сигурно има, вярваме, че има. Може да са малко, но ги има. Търсете ги, щото без впрягане на целия реформаторски настроен личностен потенциал на нацията никаква реформа не може да потръгне. И без подк-репа отдолу никаква реформа не може да има. Правете нещо за да си увеличавате подкрепата отдолу, не се затваряйте в черупка. Излезте сред хората и открито разговаряйте с тях за всичко. Защо не пра-вите това? Защо се правите на толкова важни, че само с журналисти, с медийни звезди разговаряте, а от обикновените хора сякаш започнахте да се гнусите?! Истински-ят реформатор се познава по това, че всеки ден е сред хората и смее да ги гледа право в очите. Тия, дето се вманиачат и почнат да се правят на много важни, сами си подряз-ват корените. Та продължавайте непрекъс-нато да се озъртате за нови личности около себе си. Това препоръчваме на вас, рефор-маторските ни лидери: да бягате като дявол от тамян от наглите подлизурковци и да търсите личности, които са носители на един друг, бихме си позволили да кажем бунтарски манталитет. Точно такива лич-ности са нужни на една истинска рефор-маторска сила. Точно по това дали ги тър-си и отглежда може да се познае дали тя наистина е реформаторска. Искаме от вас, нашите реформаторски управляващи дока-зателства в тази посока. За момента, уви, не ги намираме.

Господа лидери, депутати, минист-ри от Реформаторския блок,

Силно сме обезпокоени от случ-ващото се. Вярваме, разбрахте това. Пре-

делно открито и честно ви го заявяваме. Няма смисъл взаимно да се баламосваме. На път сме да си загубим окончателно до-верието. Забелязва се все по-отчетливо, че волята ви за същностни, коренни реформи отслабна в недопустима степен. Измените ли на заявената си твърда реформаторска политика, ще се превърнете в най-скоро време в поредните политически трупове. Такава неминуема съдба ви очаква ако поне малко не се стреснете и осъзнаете. Щом апелираме към вас за промяна в тази посо-ка, значи все още имаме известни надежди. От вас зависи дали ще се спасите. За доб-рото на страната сте длъжни да бъдете на подобаващата висота на поетите отговор-ности. Даваме ви един екстравагантен нап-раво пример за непозволена по нашите критерии мутация – поведението на г-н министъра на образованието и науката проф. Т.Танев.

Не крием, че първоначалните ни впечатления от този човек бяха добри, дори обнадеждаващи. Той започна да говори в самото начало твърде убедително за пот-ребността от същностни и смислени ре-форми. Създаваше впечатление на твърд и умен човек, разбиращ същината на пробле-мите. Няколко месеца по-късно вместо за реформа той започна да говори за това, че щял бил да пази спокойствието и ком-форта на работещите в системата. Нещо стана, че чиновническата – министерска, инспекторска и директорска – образовател-на бюрокрация успя да превърне г-н минис-търа на образованието и науката в най-покорен изпълнител на нейната воля! (Дори и един директор на училище не смее да уволни г-н министърът, дори и такива, за които сме му предоставили неоспорими факти за недопустими злоупотреби!) А тази консервативна сила на бюрокрацията има една идея и един копнеж: да пази с всички сили своето монополно положение, своето всевластие в образователната сфера. Г-н министърът, който трябва да отстоява дър-жавния, същностния човешки интерес, интереса на реалните участници в образо-вателния процес, именно на родителите, учителите, учениците - капитулира, измени на задачата си и се присламчи към себич-ния интерес на бюрократите. Явно на г-н министъра му се услади министерстването и пожела да поминистерства колкото се може по-дълго. Да се присламчвате към по-силните и да плюете върху интереса на обезправените не е достойно поведе-ние, г-н министър Танев! Ако осъзнаете какво сте сторил би следвало да се уплаши-те и разкаете, но това не ви личи изобщо. Погрешна обаче е сметката Ви: илюзия е това, че всемогъщата в момента образова-телна бюрокрация ще властва вечно. Проф. Танев, вие заложихте на бита карта! Нещо подобно се случва и с останалите министри, дето се афишираха като реформатори. Не сме очаквали от реформаторските министри

24 да проявяват такава отдаденост предимно в измяната на реформаторската идея. Няма обаче да ви позволим с поведението си да компрометирате, да опошлите тази идея.

Зачекнатата тема е голяма, но ос-новното смятаме че ви казахме. Помислете над нашите думи. Опитайте се да се вгле-дате с по-други очи в собственото си пове-дение. С казаното искаме да ви помогнем да отрезвеете, казахме, че според нас наркоти-кът на властта не ви действа добре. Някои от нас, в индивидуално качество, писахме писма на г-н Радан Кънев – и особено на г-н министъра проф. Танев. Никакъв отзвук на своите сигнали от тях не получаваме. Което ни говори за недопустимо главозамайване и за една много глупава грандомания. Създа-ват тия наши лидери впечатлението, че се гнусят да разговарят с обикновени гражда-ни, с "прости избиратели". Така обаче ис-тински политически лидер и държавник не се става.

Все още не всичко е загубено, но натам отиват работите. Стъпили сте по наклонен хлъзгав път, който води до свли-чане в неминуемия провал. Правете нещо да се отскубнете от него. Ние с това свое писмо всъщност ви подаваме ръка, пък вие реагирайте както искате. 7 юли 2015 г. ПОДПИСАЛИ: 1. Ангел И. Грънчаров 2.Владимир Петков-Трашов 3. 4. ... НЕВЕРОЯТНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ, ЗА КОЕТО ТВОЕТО ТЯЛО ВЕЧЕ ЗНАЕ И ТЕ ПРИКАНВА вторник, 7 юли 2015 г.

Авторът на този текст е крайният вляво

Тялото. Осъзнават ли хората какво е то?

Умът лесно свиква с нещата, които придобива. Купуваме си разни дрехи, аксе-соари и джижавки, но идва времето, в което ние искаме да ги сменим. Някак си старите вече не ни задоволят, някак си се чувства човек сякаш празен отвътре. Каква е тази празнота? Има ли значение?

Хората се напрягат ако се концен-трират и положат усилия да помислят за сензациите в тялото им. Тези сензации са напълно пренебрегнати в обществото. Ако човек се чувства тъжно, всичко около него го питат „Защо си тъжен? Не трябва да се чувстваш така, не е правилно?“. Какво ни казва това?

Сензацията идва от тялото, тежи ни на душата, но те ни казват: не слушай тялото си, не е правилно. Празнотата у нас, празнота на ума ли е или на душата? Кой се задоволява с придобитото, егото или душа-та? Естествено, че егото. Егото е нещо, което съществува толкова колкото и бог. Знаем за него, но никой не го е виждал. Всеки знае за чувствата на егото – така както има хора, които са преживели Бога. Егото търси удоволствия. В размисли за живота човек намира за главна ценност изживяването. Придобиването. Човек иска и иска, а докато го получи, вниманието му вече е на друго място. И кога ще спре това? Къде спира?

Ето я, идва смъртта. Яж, пий и си носи новите дрехи! Хората изглежда изобщо не се плашат от смъртта. Явно нямат про-тив да сменят телесната си дрешка. Нима тялото не е дреха на душата? Нима изобщо си обърнал внимание, че точно това тяло ти се е паднало, а не някое друго? Цениш ли го? Пазиш ли го? Грижиш ли се за него? Приемаш ли го? Все търсиш да го криеш, да го обличаш, потискаш го, та то е толкова гнусно! Поти се, мърси се, изхожда се, а и тези органи, които са вътре, изглеждат толкова ужасно! Нали? Произнеси наимену-ванията на половите органи и гледай как всички се смеят или са потресени от некул-турното ти държание.

Как ще говориш ти за частите от тялото? И то сексуалните? Та това е толко-ва мръсно! Не трябва да се чувстваш така, не трябва да се възбуждаш, подтискането продължава. Хората от Изтока казват, че вярата идва отдолу-нагоре. Тоест от сигна-лите на тялото, които идват именно от сек-суалната енергия – защото тя е единствена-та енергия, която съществува, тя е двигател на всичко, и от твоя корем, от сензациите в корема ти и областта на сърцето, енергията се изразява и излиза във вербална форма, телесно движение или някакъв вид актив-ност, например изкуство. Изкуството е именно това – човек да изрази сензациите си, душата си, сърцето си. Именно когато човек слуша музика той изразява тялото си танцувайки – защото това чувства корема му. Когато човек затвори очи – погледът му е насочен именно навътре. В неговото царс-тво. Както казва Иисус – не е там или тука, а ей-го де е Божието царство: в тебе е. В този свят ти си в единство. Единство с твоето тяло, дух и душа. Защото те всъщност са едно цяло. Ти си тях и те не са по-различни от теб. Ти си наблюдателя и наблюдавано-то. Отвъд тези понятия е именно неизучи-

мото. За него няма думи, то е отвъд, то е трансцедентното. Или по-просто: Бог. Тук темата може да продължи в посоки, в които може и да няма край, затова ще продължим с Тялото.

Потискайки тялото, умът налага съмнения. Умът няма вяра у висшия инте-лект на тялото. Умът е логичен, а тялото не е. Умът ще те закара от точка А до точка Б със стъпки, малко по-малко, с кола, със самолет или пеша. Тялото ще те заведе от т. А до т. Б внезапно. Именно интуицията е това, което е дело на висшия интелект и идва отвътре. От тялото. Неслучайно хора-та казват: слушай тялото си, вярвай в себе си. Но потискайки спонтанните решения, умът изпада в куп заплетеници и създава това, което хората наричат реалност.

Какво е реалността? Отново ог-ромна тема. Ще я оставим и нея. Та в нашия свят човекът, който има натрупани факти, готови изречения, чужди мисли и изживява-ния, се счита за интелигентен. Интелигент-ността се бърка с интелекта. Интелектът идва от ума, това е паметта, цялата умряла информация. Интелигентността идва от тялото. За да се отърве от невежеството на пълната чаша, човек трябва да приеме, да попие - за да придобие. Приемането помага на интелигентността да се прояви. Интели-гентността на критичното мислене, на собс-твеното мислене, на креативното мислене, на интуативното мислене, на мисленето с ЦЯЛОТО ТЯЛО, С ВСЕКИ ЕДИН АТОМ ОТ ЧУДОТО, КОЕТО СИ. Всеки един момент умира за да дойде на негово място именно сегашния момент, който вече е мъртъв и така до вечността. Всичко се променя. Всич-ко. Ако човек се хвали с миналото си и стои в него, стои със старите си възгледи, само-доволства, то този човек е заспал. Той не се е родил за новото.

Както казваме сега, той не си е от-ворил ума. Затвореният ум е опасен, той спори и има безметежна вяра. Отвореният

25 винаги знае за безбройните възможности на реалността и се съмнява. Това е проблем, който въздига глупците, а потенциалът на умния остава непроявен. Умният уважава, изслушва. Глупавият съди и се присмива, страх го е да изгуби реалността, посмей да му кажеш истината и ще си патиш от гнева на невежеството. Не можеш да победиш такъв човек. За да расте човек, той трябва да има отворен ум и сърце. Винаги нов с новото утро. Винаги свеж. Вечер той трябва да оставя тежестта от миналото, да спи спокойно и да започва на ново със свежите, огнени лъчи на този отвор в небето, от който прониква светлина. Нима не изглежда като отвор? Нима не са го виждали именно като отвор преди време? Тогава са нямали нашата представа за космоса. Колко ли още неща не виждаме и в момента?

Не буди ли това интереса ви? Именно хората, които са страстно любопит-ни, са хората, които откриват чудесата на живота. Алберт Айнщайн казва, че не е имал никакъв талант, а просто е бил страст-но любопитен. Който търси – намира. Важ-ното е да се впуснеш в приключението, в което твоето тяло те приканва. То ти подс-казва къде ще ти бъде интересно, къде ще има любов, къде ще има растеж. Следваш ли този път, не винаги ще бъде лесно, но винаги ще се положат грижи от неизвестни сили ти да бъдеш обичан.

От теб зависи докъде ще стигнеш в това приключение. За нещата, които жела-еш и си представяш ще бъдеш подготвен ако имаш вярата и стъпваш напред. Ако искаш да разбереш нещо, да научиш нещо, ако вземеш решение, решение, което е паднало от колебаещия ум, долу в силата на сърцето, което вече говори в дълбините, в тебе, вече част от теб, то тогава пътя ти ще бъде показан и всеки един атом от тяло-то ти ще работи в тази посока. Не е нужно да знаеш как ще стане, важно е просто да вървиш и да вярваш.

Именно това е вярата. Хората все търсят да се осланят на нещо, в което да вярват, което показва, че вярата липсва. Всяка дума има дълбок смисъл, всяка дума има картина – на неизразимото съзнание. Думите, които влияят най-много на човек и достигат до дълбините на неговото съзна-ние са именно думи, които приближават до трансцедентното. Човекът, който ти помага да стигнеш дотам, е човек, който говори с цялото си същество, с душата си, със сър-цето си. Той ти позволява да бръкнеш в неговото гърне злато за да си вземеш и ти. Малко се отклонихме от тялото. Така става когато пиша спонтанно. Съжалявам. Дано сте си събрали мислите и не сте се обърка-ли нещо.

Да добавя, че има доста болести на психиката, които са причинени именно от подтискането на тялото и са доста разпрос-транени в нашето общество, именно покрай вас, ваши близки, приятели и дори и ти

самия. Затова ще говоря друг път. Един от симптомите на подтиснато СЕБЕ, ако мога така да се изразя, е именно депресията. Depress – press -натискам – De – представка за – потискам. Именно потискането идва от горе. Горе (умът) натиска енергията, която излиза, можем да кажем, че човек не е себе си, а се държи като се осланя на минали познания и опит или се държи в рамките на общо приетите норми. Ралф Уолдо Емерсън казва „Най-голямото постижение за човек е да остане себе си в свят, който постоянно се опитва да го промени.“ Express-Depress.

Та интелигентността на тялото са-ма управлява хормони, растеж на косми, нокти и т.н и куп още неща, за които ти нито имаш образование, нито полагаш някакви усилия! Не е ли невероятно?! Ами ако тряб-ваше да мислим за всичко това? По същия начин тялото ти сочи и пътя, без да мислиш за него, а го чувстваш, усещаш. Припомням, че ALLAH означава – ARM LEG LEG ARM HEAD, тоест ръка, крак, крак, ръка, глава. По-ясно от това, няма накъде!

Та човек трябва да осъзнае след-ното – в нашето общество телата са силно потиснати! Дишаме плитко, затворени сме в ума и илюзиите му и нямаме никаква вяра в самите себе си. Потенциалът се разкрива едва когато човек започне да следва безре-зервно сърцето си. Тогава човек намира магията и богатствата на живота, неговите закони. Търси и ще намериш. Посей и ще пожънеш.

За да се върнем обратно в тялото, за да се свържем отново с нашата висша, неповторима интелигентност, човек трябва да добави в живота си следните практики. Медитация, динамична медитация, дълбоко дишане, здравословна храна, вода и спорт. Това са едни доста ценни неща, на които всеки индивид трябва да обърне сериозно внимание, ако иска да разкраси живота си, да открие собствения си мит, да се втурне в невероятното приключение, за което изг-

лежда неговото тяло вече знае и го прикан-ва.

Душата търси растеж и смисъл. Дали застанахме на пътя си от страх? Страх от нашия собствен потенциал и задача. Ние всички сме изгубени души. Впусни се в приключението на себе – реализация.

Автор: Петър Стоев ТАКА ЩЕ ИЗГЛЕЖДА КОРИЦАТА НА НО-ВАТА КНИЖКА НА СПИСАНИЕ HUMANUS вторник, 7 юли 2015 г.

Която предстои да излезе от печат съвсем скоро. Приемат се поръчки, който желае да си го закупи, нека да има добрина-та да се обади... БРОЙ 3(5) НА СПИСАНИЕ HUMANUS ВЕ-ЧЕ Е ДОСТЪПЕН ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН вторник, 7 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing ДВЕТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ, КОИТО УСПЯХ ДА КАЖА В ПРЕДАВАНЕТО НА ВЕНЕТА РАЙ-КОВА вторник, 7 юли 2015 г.

26 В тази връзка вижте и това: Ужасен гаф в предаването на

Венета Райкова по 7 ТВ, крайно грозно, арогантно незачитане, обида, неуважение и унижение на една личност и съ-що Моята спонтанна реакция след днеш-ното ми унижение в предаването на Ве-нета Райкова по 7 ТВ

В БЛОГА НА ИВО ИНДЖЕВ БЕШЕ ПУБ-ЛИКУВАНО "ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ РЕ-ФОРМАТОРСКИТЕ ЛИДЕРИ, ДЕПУТАТИ И МИНИСТРИ"

Граждански призив към реформатори-те, ИВО ИНДЖЕВ

Колегата блогър Ангел Грънчаров, философ по образование и гражданин по призвание, пожела “едно рамо” за неговото обръщение към реформаторите в ivo.bg. Ето го:

ОБРЪЩЕНИЕ

от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани,

Многоуважаеми дами и господа

управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителстве-

но мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обе-щания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъщест-вяване, за реализацията им в живота. Веро-ятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притесня-ва, е че не забелязваме оня автентичен

реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост вбитката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забе-лязва.

(Прочети ДО КРАЯ)

В ОДЕСА СААКАШВИЛИ ПРОДЪЛЖАВА БОРБАТА СИ С КОРУПЦИЯТА, ПОДОБНО НЕЩО У НАС МОЖЕ ЛИ ДА СЕ СЛУЧИ? вторник, 7 юли 2015 г.

Mikheil Saakashvili: Сегодня судья выпус-тил двух милиционеров, которые были взяты с поличным на взятке в операции, где они попытались переехать на машине за-держивающих, вследствие чего, последним пришлось применить оружие. Залог - сме-хотворный. Как всегда, коррупционеры вопреки нормам закона были выпущены в результате судейского беспредела. ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ЕДНО: НА КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ ЛЪЖИ НА ЦИП-РАСЧО ДА НЕ СЕ ВРЪЗВА, ЩОТО МНОГО ЩЕ СЪЖАЛЯВА! сряда, 8 юли 2015 г.

Никакъв "спасителен план" тоя ко-мунистически тарикат и мошеник Ципрас не може да състави, а и дори да го състави, никой не трябва да му вярва, че ще има намерение да го изпълни: ще обещае неща, които няма да има намерение да изпълнява, колкото да получи пари, а после пак ще си я кара както досега, планът ще бъде само за

да излъже европейците. На лъжливи обе-щания и планове на комунисти горката Европа не трябва да вярва в никакъв слу-чай, комунистите правят планове само за да излъжат, те са способни всичко да обещаят, но без да имат намерение да го изпълнят.

Европа по хуманни подбуди ще помогне на Гърция и комунистите ще се погаврят с нея, защото в техните очи евро-пейците са "полезни идиоти" или още по-вярно – нещо като млечни крави, от цицките на които комунистическите тарикати ще бозаят безпределно, един вид вечно. Спо-ред мен единственият разумен начин е гърците да бъдат оставени да се оправят сами, да изпият цялата горчива чаша на гръцката любов към комунизма, та да им дойде акъла. Друг начин за освобождаване на един народ от комунистическите илюзии и лъжи историята не знае: само чрез мъки и страдания народите могат да поумнеят, могат да се освободят от склонността си да правят глупости, не иначе.

А пък ние, българите, сме народ, който не поумня достатъчно даже и след като изпи до дъно всички горчиви чаши, които комунизма му предложи, да, у нас има идиоти, които още си мечтаят за комунизъм, има тарикати, паразити и мошеници, които без лъжи, измами и кражби (това в резюме е комунизмът) просто не могат да живеят. Та сегашната гръцка история, която се разгръ-ща пред очите ни и заради която и ние много ще пострадаме, е и за наше добро, та и ние покрай гърците да почнем да поумня-ваме, като се поучим от изпитанията, които те ще трябва да понесат.

Но Европа трябва да знае едно: на комунистическите лъжи на Ципрасчо да не се връзва, щото много ще съжалява!

Написано по повод на: Европа се готви за Grexit Юнкер: Аз съм против, но не мога да го предотвратя, ако гръцкото правителст-во не направи каквото очакваме ДОЛУ ДИКТАТУРАТА НА БАРМАНИТЕ-КА-ПИТАЛИСТИ! сряда, 8 юли 2015 г.

Я зашел в бар и заказал пиво. Ког-да я его допил, бартендер принес мне счет.

27 Я провел сам с собой референдум, и с результатом в 100 процентов голосов при-нял решение не платить. Почему это какой-то бартендер должен диктовать мне, сколь-ко платить за пиво? Долой диктатуру бар-тендеров-капиталистов!

(Отидох в бара и си поръчах бира. Когато допих бирата си барманът ми донесе сметката. Аз проведох сам със себе си референдум и с резултат 100 процента от гласовете взех решение да не плащам. Защо някакъв си барман ще ми диктува колко трябва да плащам за бирата?! Долу диктатурата на барманите-капиталисти!)

Написа: Pavel Gintov

ТЪЙ ЧЕ ОПИТАЙТЕ, НЕ СЕ БАВЕТЕ, ПРОБВАЙТЕ СВОБОДАТА СИ И ЩЕ СЕ ПОЧУВСТВАТЕ ВЕЛИКОЛЕПНО: ОСТА-ВЕТЕ ГЛУПАВИТЕ СКРУПУЛИ, СВОБОДА-ТА Е БЛАГО, А НЕ ПРОКОБА! сряда, 8 юли 2015 г.

В събота, 4 юли 2015 г., написах и публикувах следния текст в блога си: Предлагам да направим обръщение с подписка до реформаторските управни-ци и министри, с което да им напомним за техните обещания. Излишно е да каз-вам, че той беше посрещнат с пълно мъл-чание. Впрочем, грешка, обади се само един човек, казва се Парпулов, инженер, бивш учител, ето какво писа той, прочетете непременно думите му:

За каква система става дума? Цари хаос! За какво образование става дума? Цари пълно невежество! Родители и ученици не искат развитие на способнос-ти, а високи оценки! Къде е българското училище от "турско"?! В чужда империя – елит от учители! Славейков, Ботев, Лев-ски, даскал Ботьо Петков, бачо Киро, Райно Попович, Райко Жинзифов и безброй достойни личности. Резултатът – плеада

елитни българи! Вижте какви "народни представители" имаме сега. Какъв език говорят и какво поведение имат. Те са продукт на образователната ни "систе-ма". Не са дошли от странство. Вижте къде отиват младите ни хора, които искат да изявят способностите си. За тях няма място в страна, където цари простотия, партизанщина и беззаконие. До там я докарахме - да се унищожаваме духовно и физически. Всеки ден гинат 5-6 души по пътищата в резултат на не спазване установени правила. Против всеки млад човек с качества се изправя обединения фронт на "калинките" и го принуждава да поеме към Терминал 2.

"Боже пази България"! Княз Алек-сандър I

Това пише този човек. Да продъл-жим нататък. На следващия ден, неделя, 5 юли 2015 г., публикувах ето какво: Предложение за текст на евентуално "Обръщение на недоволни граждани към реформаторските лидери, депутати и министри". Излишно е да казвам, че и той беше посрещнат с ледено мълчание. Впро-чем, обади се пак само един човек, една дама, казва се Мария Василева, пенсиони-рана учителка по френски език; тя написа между другото следното:

Добре написано, Г-н Грънчаров! Смятам че трябва да се пусне във всички групи с антиправителствена насоченост във фейсбук. За удобство на четящите е добре да се съкрати обема малко, а не да се добавя, според мен. Не мисля че поста-вяте някакво ограничение. Обръщате се към реформаторски мислещите за подпис, това не се отъждествява с привържени-ците на Реформаторския блок...

Иначе във фейсбук никакъв отзвук: всички реформатори мълчат упорито, пълно ледено мълчание! Никой не смее даже да гъкне! В понеделник, 6 юли 2015 г., публику-вах мой коментар по тази инициатива да пратим писмо до представителите на Ре-форматорския блок в Парламента и прави-телството: Съдбовният нравствен мо-мент, поради който българската демок-рация буксува и не работи: да, нравстве-но е основанието за този блокаж. Излиш-но е да казвам, че и по него всички мълчат сконфузено, сякаш са онемели, ослепели, оглушели. Прочее, има само един показате-лен коментар, ето го:

Никой не те подкрепя, Грънчаров, ти разочарова всички, даже и симпати-зантите на Реформаторския блок! Никой не ти вярва вече. Никой не ти се връзва. Ти остана сам. Понеже си напълно неадек-ватен на живота у нас. Което и показва че правилно те уволни госпожа Анастасова от нашия сплотен колектив. По този начин тя изразя цирея, който се беше образувал в нашето жизнеспособно тяло. Ти си цирей, Грънчаров, ти си язва, ти си

раково образование. По тази причина не си нужен никому!!!!!!!!!!!!!!!!!

Вчера, вторник, 7 юли 2015 г., пуб-ликувам Нов вариант на текста за Обръ-щение към реформаторските управля-ващи – лидери, депутати и министри, в който съм добивал още няколко важни според мен момента, които конкретизират някои претенции към управляващите; текс-тът стана "безбожно дълъг", зная добре, че този дефект ще се отправи към него, но аз предвидливо в началото съм предупредил защо съзнателно правя това, именно защо не съкращавам текста, ами го и увеличавам:

Проблемът е, че нашите съзна-ния не са адекватни на ситуацията, която изисква от нас дълбока промяна на съзна-нията и настройката ни. Ето този пункт е главният, който ме накара да напиша това предложение за обръщение. Е, който иска да промени нещичко в съзнанието си, примерно, като да види нещата от друг ъгъл или да бъде подбуден да се позамисли по-сериозно, по-дълбоко и пр., на такъв ще му се наложи да изчете няколко листа плътен по смисъл текст, който при това извежда нещата, не ги просто постулира, т.е. помага да се осъзнаят реалностите по-пълно и по-цялостно.

Излишно е да казвам, че в целия интернет няма никакъв отзвук по този текст, особено пък от страна на прореформаторс-ките сили, силите на "наште". Към мен вече се е присъединил само един човек с името си: г-н Владимир Петков-Трашов. Никой друг. Има много готови да се присъединят, те са ме известили за това по различни канали, но имат претенция, че текстът е прекалено дълъг, настояват да го режа и съкращавам. Аз се инатя и засега не правя това. Един приятел във фейсбук ме предуп-реждава: Ангеле, работи върху лаконич-ността. Толкова изобилен текст никой няма да прочете! Аз му отвръщам шегови-то:

Здраве да е. :-) Няма да се нагла-сям според издръжливостта на хората към четене, а ще правя нещо за да я уве-личавам! :-)

Той ми отвръща: То едното не от-меня другото. Вкарай си текста в програ-ма за текстообработка и чукни статис-тика за броя знаци. Ще се изненадам, ако е по-малко от 12 хиляди знака, което е две пълни страници на вестник Култура и отгоре! :-) Туйто, народът не обича да чете, май трябва да се пренагаждам. Ще видим какво ще правя. Съкращения на текста ще се наложат. За добавки към него почти няма предложения. И в този момент се решавам на нещо един вид отчаяно, моля с имейл Иво Инджев да ми помогне в популяризира-нето на текста на евентуалното обръщение. След няколко минути той вече е откликнал с препубликуване на текста: Граждански призив към реформаторите. В неговия блог вече има 27 коментара, най-различни.

28 Неколцина подкрепят. Общо взето хората считат инициативата за навременна, дори за закъсняла. Отбелязвам препубликацията в блога на И.Инджев: В блога на Иво Ин-джев беше публикувано "Обръщението към реформаторските лидери, депутати и министри". Под нея няма коментари. Мълчанието обаче от страна на хора, за които добре знам, че са пререформаторски настроени, е не само пълно и ледено, то е направо смразяващо – и убийствено! Няма как, понеже съм зевзек, понеже съм и край-но лош човек, не пропускам да напиша във фейсбук ето какво, та да туря "пръст право в раната":

Абе, защо всички, дето се афиши-рат като прореформаторски настроени, се изпокриха откак се появи този текст? :-) Изглежда ги е страх да не би да си раз-валят имиджа и кариерата ли ако пока-жат, че имат отношение към "предателс-ката инициатива" на тоя проклетник Грънчаров? :-) Нима не се съзнава от тия общо взето умни хора, че когато критику-ваме "наште", ние по този начин факти-чески им помагаме, все едно им подаваме ръка, та да излязат от дупката, в която са паднали? Как е възможно да смятат такива общо взето умни хора, че критику-ването на "наште" е "предателство"? Какво, "наште" трябва само да ги хвалим ли? Майко мила, кога ще надмогнем тоя не просто толкова опасен и вреден, но и чисто и просто глупав партизански ман-талитет?

Мисля, че тия думи е необходимо някой да ги каже. Е, казвам ги, длъжен съм да ги кажа. Както и да е. Идеята ми е друга: за да има някакви обнадеждаващи симпто-ми за промяна в нашите български реалнос-ти първо нещо вътре в нас, в душите ни, трябва да се пречупи и промени; условието за външната, за действителната промяна, за промяната в действителността и живота, е промяната в мисленето, в съзнанията; без второто го няма първото, което значи, че истинското първо е точно това, промяната в съзнанията, в душите. От нея всичко зависи. А съзнанията и душите се променят по този начин: като разговаряме, като спорим, като обменяме мисли. Като мълчим недоволни, като мърморим, като взаимно се подозира-ме в какво ли не, прогрес няма и не може да има. Просто се иска пределно открит и честен, при това публичен разговор, а не разговор на четири очи, сакън, да не би да "изложим наште", пък от това да спечели "класовия враг". Щото някои така мислят: да си се критикуваме, ама да го правим вътре, в нашите среди, не публично, щото тогава, видите ли, "класовият враг" щял бил да ликува. Майната му на "класовия враг", нека да ликува, ала ний, реформаторски и най-вече демократично мислещите нека да не бъдем слаби и малодушни, нека да имаме достойнството да говорим пределно открито и честно за проблемите пред цялото общес-

тво: щото сектанти да бъдем е глупаво, не бива да се подценява цялата общност, пък и така, като се разговаря за истинските проблеми пределно открито и честно, така се печелят и привърженици. Това е демок-рацията: свободен, пределно открит и чес-тен дебат по всички проблеми с участието на всякакви хора, на разномислещи хора, на спорещи хора, така функционира демокра-цията. И в нея медиите имат огромна роля. В този смисъл благодаря на И.Инджев че подкрепи инициативата ми. Аз безброй пъти съм настоявал да правим онова, което навремето нарекох "блогърско цунами", е, никой тогава не ме подкрепи, изглежда бях "прекалено ранно пиле", да се надяваме сега ще ме подкрепят повече хора. Може да се направи такова не само блогърско, но и изобщо медийно цунами върху властта, върху управляващите, което е полезно най-вече за самите управляващи, за самата власт, а в крайна сметка и за всички нас, за българите като цяло. Ако ние, гражданите, правим нещо за да държим под всекидневен бдителен контрол управляващите, които сами сме упълномощили да вършат някаква важна работа, значително се увеличават шансовете тази работа да бъде свършена. Ако ние обаче нищо не правим, управлява-щите се самозабравят, един вид се влюбват в себе си, почват да се мислят за велики, обхващат ги разни мании и в един момент си счупват вратовете. А сметките в края на краищата ги плащаме винаги ние, граждани-те, общността като цяло. Тия неща са тол-кова ясни и прости, че направо ми е неу-добно да ги повтарям повече.

Спирам дотук. И ще свърша по моя си обичай с нещо пределно лично. Просто, така да се каже, "за протокола". Важно е, пък макар и да е лично. Щото показва как едно семейство от нашата българска общ-ност живее в този момент.

Вчера се връщам от разходка (хо-дих на църква, посетих църквата "Света Неделя" в Стария град, направих и клипче за това, което вече е в блога) и гледам, че синът е в къщи, не е отишъл на работа. Синът ми е на 26 години, завърши полито-логия, но работи каквото падне, защото... абе ясно защо. Питам го защо така, казва ми: напуснах работа. И ми обясни ситуация-та, каза ми покъртителни неща, направо ужасни неща, за това как се отнасяли към тях на работата, как всички бягали, щото не се търпяло, как заплатата е направо унизи-телна и пр. Месец и половина едва издър-жа, стискал зъби, но вече не се търпяло. И ето, сега и тримата в къщи вече сме безра-ботни! Аз бях уволнен от работа като пре-подавател по философия и по гражданско образование, щото заради моите "непра-вилни подходи в преподаването" образова-телни бюрократи, за да ми отмъстят, ме уволниха с гриф "абсолютно негоден за системата" и дори "пълен некадърник", това означава, че съм лишен от преподавателски

права; сега водя две тежки съдебни дела да си върна правата и работата. Съпругата ми, начална учителка (второ образование учи-телка по английски език) пък беше на сро-чен договор от една година, тя така работи от 20 години, изтече й договора и ето, и тя също е безработна; синът пък вчера напус-нал, щото направо не се търпял терорът и гаврите на работодателите. Пълен комплект безработни сме вече в моето семейство! Какво да правим умът ми не го побира. Винаги в тия години на прехода аз поне съм имал работа, та някак сме живели, с учи-телска заплата знаете как може да се жи-вее, но двата края сме свързвали някак. Сега заради моето волнодумство и аз бях наказан с уволнение и вече виждате не само аз, но и семейството ми е без средства за съществуване. Моята е такава: "Да бе мирно седяло, не би чудо видяло!", факт е, че бях уволнен от работа за да ми бъде отмъстено заради неприятни за властници-те писания в блога. Седмица след едно мое писмо до Б. Борисов в блога (нарекох го безпощадно-откровено!) назначена от него администраторка, дето се казва, "ми сви сърмите" и ме уволни! Да, да би мирно седяло, не би чудо видяло, така стават нещата у нас. Чудно ли е тогава защо тол-кова много хора у нас така упорито мълчат?

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Но не мълчете, рискувайте да прогово-рите: знаете ли колко е хубаво човек да се ползва от свободата си? Е, има някои неу-добства, за всичко в този живот се плаща, и за лукса да си свободен у нас се плаща съответната цена, на за сметка на това е прекрасно да си свободен, опитайте, няма да съжалявате! гарантирам ви го! Тъй че опитайте, не се бавете, пробвайте свобода-та си, ще се почувствате великолепно! Оставете скрупулите, свободата е благо, а не прокоба! Е, и едното, и другото е, но едно е ясно: колкото повече свободни хора у нас се появят, толкова по-скоро свободата у нас ще почне да престава да е прокоба. Така стоят нещата по този важен въпрос. Сво-бодните хора страдат когато са нищожно малцинство, почнат ли да стават повече, работите в това общество почват да се променят към добро. Тия неща са провере-ни в историята. Не ви ги казвам току-така - или пък да ви подведа. Но сами ще се убе-дите в тях като ги проверите. Опитайте. Това ви съветвам. Чао и до скоро!

НИЕ ПРОСТО НЕ СМЕ „ХОРА КАТО ХО-РА“, А НЯКАКЪВ ПРОДУКТ НА СИСТЕМА ЗА РАЗЧОВЕЧАВАНЕ Из: Агония на Руската империя – народът обича своя вожд и без ГУЛАГ, робство без палка

Путин е клоун, а избирателите му – идиоти, казва в свой анализ за

29 ipvnews.net известният руски актьор Олег Басилашвили

Филмът "Покаяние" всъщност се превърна в своеобразна проверка на готов-ността на обществото за промени, за пре-раждане. Той носи в себе си послание, което не беше чуто: ние можем да бъдем спасени, единствено ако се отречем от мръсотията, пороците. Това, което преживя Източна Европа. Но това не се случи. Пока-яние – това беше и посланието на филма – не се случи. Филмът, повтарям, просто не беше забелязан, не беше разбран, самата дума – покаяние – по-често започна да предизвиква раздразнение и озлобление, които с времето стават все по-силни.

Призивите за покаяние започнаха да се възприемат като оскърбление към националното и лично достойнство: Пред кого трябва да се разкайваме? Пред кого? Та ние всички тях сме ги спасили от фашиз-ма!!! Днес темата за покаянието, която беше актуална в годините на перестройката, окончателно бе подменена от великата тема „да се изправим“. Нейн венец е «Крымнаш». Затворен исторически цикъл – от филма „Покаяние“ до лентата „Път към родината“. Ние се върнахме все пак „в родината“. Този, който помни онази картина на Абуладзе, където казва, че зловонният труп на тирана сега е избран да бъде издигнат високо на един стар пиедестал. Но това не е съвсем така. Защото полуразложеният труп на нашите съвременници се е върнал отново у дома и е седнал на семейната маса. В него-во присъствие се пие чай. Заедно с него оживено беседват, с него се съветват. И ако изведнъж от този труп падне главата, те, с извинение отново ще си я върнат на място-то й.

Вие говорите, господине, че хора са си хора. Не, уви, това не се отнася за нас. Това не е за нас. Ние просто не сме „хора като хора“, а някакъв продукт на сис-тема за разчовечаване. Покаянието можеше да събуди у нас човешкото, но ние, колеба-ейки се дълго на историческия кръстопът, пропуснахме този шанс. За хората от 30-те години на миналия век такъв шанс просто не съществуваше и това, което единствено ни прави близки с тях и това, което единст-вено сме наследили от тях – са техните недостатъци: готовността да удряме, да

мародерстваме в трамвая и слабостта към авантата, към вересията.

ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ БЕШЕ ПУБЛИКУВАНО И В САЙТА ФАК-ТОР.БГ сряда, 8 юли 2015 г.

Граждани към Реформаторите: На хлъз-гав път сте, той води до неминуемия провал

Недопустимо главозамайване и медийна пушилка, че нещо там уж се прави

ОБРЪЩЕНИЕ

от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани,

Многоуважаеми дами и господа

управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителстве-

но мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обе-щания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъщест-вяване, за реализацията им в живота. Веро-ятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притесня-ва, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда воля за цялостна отдаденост в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забе-лязва.

(Прочети ДО КРАЯ)

ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА НАПРАВИМ НЕЩО ЗА СТРАНАТА СИ, КОГО ДА ЧАКАМЕ, АКО НЕ НИЕ – КОЙ?? сряда, 8 юли 2015 г.

Покрай предложения проект за текста на Обръщение към реформаторските управляващи тия дни се водят доста поле-мики, дебати, обсъждания. Примерно в блога на Иво Инджев има вече 59 COMMENTS FOR “ГРАЖДАНСКИ ПРИЗИВ КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ”, т.е. под тамошната публикация на същия текст. Почнаха се коментарите и към публикация-та на същия текст в сайта ФАКТОР.БГ: Граждани към Реформаторите: На хлъз-гав път сте, той води до неминуемия провал. Ето тук обмяната на мнения между трима ангажирани граждани, провела се във фейсбук: Maria Vassileva: Два пъти публикувам под целия текст. Не се появи нищо?! Ангел Грънчаров: Къде, в блога ли или тук? В блога за момента нищо не е постъ-пило... никакъв отзив... Feodor Ilivanov: Госпожо Василева, за съжаление няма да го подпиша! Нито съм гласувал за РБ, нито очаквам нещо от тях. Каквото можаха - направиха. Довършиха автентичната десница. Maria Vassileva: В блога. Преди Владимир. Всичко изглеждаше наред. Feodor Ilivanov: Не съм от анонимниците, които хулят Ангел Грънчаров! Напротив! Искам да кажа, че той се обръща към "дуп-ките", както казваше Радичков, към нищото. Казал съм му го още преди първото заседа-ние по делото; но той, с неговата безпре-делна вяра в доброто, дясното, истинското - не слуша. И правилно! Не съм сигурен кой е прав. Ангел Грънчаров: Госпожо Василева, по някакви причини твоят коментар не е прис-тигнал до блога. Или не се е съхранил. Много съжалявам за което. Ако не е проб-лем ще те помоля да го възстановиш. Поня-кога ако няма добра интернет-връзка е възможно даден коментар да се пропилее.

30 Аз съм губил цели текстове на есета по тази причина.

Г-н Иливанов, сега си давам смет-ка, че допуснах грешка като писах писмото до управниците, до лидерите на РБ от име-то на симпатизанти на Реформаторския блок. И по този начин се предопредели неучастието в подписката на хора като теб. От друга страна обаче как хора, които не са гласували за тия управници, ще могат да ги държат отговорни за това, което са обеща-вали? Ще помисля над казуса. Имам и доста допълнения към обръщението. Примерно за погрешната "кадрова политика" и също за това, че у нас не се допускат нови лица в т.н. истаблишмънт. Feodor Ilivanov: Не знам дали грешката е твоя, или обществена, системна. А за ис-тъблишмънта - грешиш кардинално. Как той ще допусне в редиците си бунтари срещу самия него? Освен ако не станат салонни бунтари, "диванна сотня" на истъблишмънта в образованието. Е, вече има такива, като назованите в обръщението, те са разстлали големите си задници на дивана и няма място. А и не знам дали ти наистина го искаш. Ангел Грънчаров: Реформа може да се прави само от бунтари, от хора с бунтарско съзнание. Особено реформа в образовани-ето. Да се прави реформа без опиране на бунтари е нещо като дървено желязо, е противоречие в понятието. Едва ли може да има по-тъпо нещо на този свят от очакване-то, че образователните бюрократи ще нап-равят реформата в образованието. Един вид те сами себе си да лишат от власт, да се откажат доброволно от властта. Аз лично по-тъпо нещо не мога да си представя. То е по-тъпо от очакването, че барон Мюнхаузен може да измъкне себе си от блатото като сам се издърпа за косата. Пълна идиотщи-на. А точно такава е "реформаторската политика" на всички досегашни министри на образованието, включително и настоящия. Maria Vassileva: Г-н Иливанов, съжалявам, че сте изгубили надежда! Как живеете без нея! Наистина ли смятате, че обръщенията към нищото са нищо? Всички трябва да направим нещо за страната си, кого да чакаме, ако не ние, кой?? Feodor Ilivanov: Т.е. реформа няма и няма да има! Та нали начело на кабинета е про-челият една книга, благодетелят на чинов-ничеството. Как той ще направи реформа, която да издуха истъблишмънта, неговите (и на БКП) чиновници? Електората... Проти-воречиш си на всичко казано и препублику-вано от теб. На системата й трябват хора изпълнители, от различни нюанси на чалга-та; и това, съчетано с някой и друг етничес-ки конфликт, гарантира безпроблемно уп-равление. Пък кой знае, може и да си прав!

Реформи не се правят от скептици като мен. Лудите, лудите – те да са живи! Feodor Ilivanov: Г-жо Василева, изобщо не съм загубил надежда! Ако бях щях да обявя каузата на Ангел Грънчаров за обречена. А аз не съм, каквото и да значи това. Започ-нахме от обръщението към министрите от Реформаторския блок... Ангел Грънчаров: Министърът Танев в началото каза нещо много вярно: че рефор-мата в образованието приличала на ре-формата в гробищата – няма подкрепа отвътре. Това е една истина. Никаква ре-форма и промяна не може да има ако не я пожелаят тия, които са в тази сфера, имен-но родителите, учениците, учителите. Много са малко тези, които искат истинска промя-на. У нас психологията на жертвата и на сеирджията е повсеместна. Моята надежда е че обществена сила в подкрепа на ре-формата може да има най-вече в средата на младите, на учениците. Трябва да се прави нужното те да си осъзнаят интереса. Аз това съм правил. За това съм работил. Е, бюрократите ме надушиха и ме обявиха за "враг". И ме посекоха. Но аз не съм седнал и не стоя със скръстени ръце. Битката про-дължава. Наистина изглежда съм луд. Знам едно обаче: без лудост, само с благоразу-мие нищо не се постига. Искат се повече луди хора, с бунтарски наклонности. Къде са тези хора обаче?

Пак ще те помоля, госпожо Васи-лева, да възстановиш загубения си комен-тар, много съжалявам, че се е загубил. А, проверих, този път коментарът е пристигнал и се е съхранил! Много благодаря!

БОКО БОРИСОВ ДЕМОНСТРИРА БЛЯС-КАВ ПОДЛИЗУРСКИ И ЛИЦЕМЕРЕН МО-РАЛ ПРЕД ТАСС сряда, 8 юли 2015 г.

Из: Борисов пред ТАСС: Путин имаше основания да се изкаже остро за Бълга-рия, позволявам си да цитирам само някол-ко бисерчета:

"Моля се на Бога големите начал-ници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отмене-ни".

"Съвсем не е случайно, че прези-дентът Путин се изказа доста остро по от-ношение на България. Уверен съм, че той

имаше основания за това", казва български-ят министър-председател Бойко Борисов в интервю за руската информационна агенция ТАСС, дадено на нейния заместник-генерален директор Михаил Гусман.

Основните тези на Борисов са, че България прави всичко възможно да възс-танови нормалните си отношения с Москва, за чието захлаждане е "без вина виновна", и че съжалява за въведените срещу Русия от ЕС санкции, към които е трябвало да се присъедини едва ли не на сила. Като цяло интервюто звучи като опит за оправдание за това, че заради "глобалните промени" и "конюнктурата на деня" историческите от-ношения между двете страни са се разва-лили.

"Опитваме се да правим макси-мално възможното за възстановяване на нормалните отношения, които имат отдав-нашни традиции и от разрушаването на които понасяме загуби", казва Борисов, цитиран от ТАСС.

И така нататък, все в този дух. Заслужава да се прочете. А иначе споделям коментара на г-жа Райна Йорданова:

Защо ме наказва Господ с такъв премиер?! Прост, елементарен... безбожник! (Не споменавай напразно името Господне!) Виж също и: Борисов: Моля се на Бог големите началници на САЩ и ЕС да отменят санкциите срещу Русия ТЕМАТА НА УТРЕШНОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПО-ТВ ЩЕ БЪДЕ ЗА ТАЙНСТВЕНАТА МИСТИЧНА СИЛА НА ПАРИТЕ сряда, 8 юли 2015 г.

Решавам темата на утрешното предаване "На Агората..." по ПО-тв да бъде ето каква:

В светлината на гръцката криза ми се струва, че е добре да поговорим по така-ва една тема, вие как мислите?

Поканени сте да участвате в пре-даването, можете винаги да се обадите по телефона и в ефир да кажете своето мне-ние. А ПО-тв всеки може да я гледа онлайн по всяко време, в блога ми е указано как

31 стана това (има някои тънкости, които е добре да знаете).

КОЕТО Е ПО-ВИСОКО С ЕДНА ГЛАВА, НА НЕГО СЕ ОПИТВАТ ДА МУ ОТРЕЖАТ ГЛАВАТА, ТА ДА СЕ ИЗРАВНИ С ДРУГИ-ТЕ четвъртък, 9 юли 2015 г.

Ето някои интересни коментари по вчерашната публикация с малко патетично-то заглавие Тъй че опитайте, не се бавете, пробвайте свободата си и ще се почувс-твате великолепно: оставете глупавите скрупули, свободата е благо, а не проко-ба!, публикувам ги отделно, мисля, че има защо; ето, сами преценявайте: Анонимен каза: Всички разбраха Грънча-ров че пишеш тия сълзливи словоизлияния с една цел: управляващите да те забележат и да ти дадат някаква служба. Не мисли че сме толкова прости и не разбираме това. Мислиш се за голям хитрец и мошеник ала не си. Няма да ти дадат никаква служба. Напротив. Изложи се така с твоя мерзък морал, че никой повече не те уважава и няма да ти гласува доверие да ти даде работа. Никой! Нито един директор на учи-лище няма да те вземе за учител. Такива като теб на българското образование не са нужни. Така че няма да работиш повече нито в нашия сплотен колектив на ПГЕЕ Пловдив нито някъде другаде. Какво чакаш още търсят работници в чистота, отивай да станеш метач на улиците, недей да стоиш без работа и да квичиш всеки ден че си бил останал без средства за съществуване! Никой не ти е виновен за това ти само си си виновен!!!!! Един приятел каза: Поздравления, г-н Грънчаров!

След като и Иво Инджев публикува обръщението, считай, че то ще стане извес-тно по цял свят! Самият той е независима българска информационна агенция. На него се позовават най-авторитетни световни медии. Сега вече няма начин господата да замълчат!

Браво! Изпълнен съм с оптимизъм! Един приятел

Ангел Грънчаров каза:Благодаря, но виж-даш ли какви са коментарите при Инджев? Общо взето неколцина подкрепят. Вярно, дълъг е този текст, ще трябва да сядам да го съкратя, та обръщението в подписката да се чете по-лесно. Най-интересно е, че хора, за които знам, че подкрепят реформатори-те, млъкнаха като осрани, мълчат здравата: мен вероятно вече ме смятат за "предател". :-) Преди време си позволих да критикувам министъра д-р Москов и мнозина мои прия-тели от фейсбук, афиширащи се като горе-щи привърженици на РБ, възмутени от волността ми, престанаха да ми говорят. А един от тях, възмутен до дъното на душата си че съм критикувал "наш министър", взе, че ме изхвърли от списъка с приятелите си.

Страшна работа! Никой от тях ня-ма да подпише – щото критикувам "нашите". А това се възприема като безсрамие, като екстравагантност, като лудост. Така е у нас.

Сега си мисля дали да не се обър-на към Боко, към него да напиша писмо, щото явно от него сичко зависи? Да поискам да им дръпне ушите, ама умряла работа е това, не вярвам нещо да направи. Но иначе е показателно, че взаимно така добре се понасят, Бойко и реформаторите. Това все нещо показва. Бойко лично за реформи не говори, даже много се съмнявам дали може да си представи що е това. Дали да не му напиша писмо и да му обясня популярно що значи реформа и да му покажа защо без реформи у нас ще продължим не просто да затъваме в тресавището, но и ще копаем все по-дълбоко в дъното му.

Не знам как ще я караме. Ще ни докарат днешните управляващи някой като Ципрас, та и нас руснаците да ни извадят от ЕС и от НАТО. И ще ни натикат в Евразия. Май там ни е и мястото. Не ни стигна кому-низма, сега още идиотщини се задават. От това най-много ме е страх, дано са напразни тия мои страхове, ама надали... Анонимен каза: По принцип не е задача на избирателите да подтикват избраните от тях политици към реформи, по-скоро трябва да е обратното – избирателите да сдържат прекаления реформаторски плам на избра-ните от тях политици. Политиците не се избират, за да бъдат постоянно подтиквани да правят нещо – напротив: ТЕ ТРЯБВА ДА ВОДЯТ НАРОДА, да очертават перспективи и да правят нужното. В България обаче избирателите, поне що се отнася до десни-те, са винаги много по-напред и по-радикални от избраните от тях политици и затова никога не получават онова, за което са гласували. Така че това е една абсолют-но ненормална ситуация. И тъй като както пишете засега липсва реакция, се налага един прост извод: или т.нар. реформатори не са никакви реформатори, или реформа-торските им усилия са блокирани от външни сили и те не знаят какво да правят. Няма друг, трети вариант.

Аз още при формирането на това правителство бях предвидил това развитие и то за мен не е никаква изненада. Ако реформаторите бяха реални реформатори, според мен те просто нямат място в него – освен може би като декорация и фигуранти, както е сега. ДИВАНЕ каза:Ако някой иска промени за по-хубаво нека не се държи като вещ в писането а в действията. Самият Грънчаров е пуснал тук един текст, който показва, че не е човек на действията а на писането. Затова трябва вас цялата пасмина от писачи, дето си изкарвате хляба с писателска поезия и много приказване, да ви разкарат и да дой-дат хора, които могат с 5 думи да кажат ясно и точно нещата след, което да се за-почне работа. Защото правилното действие, зависи от ясната и чиста мисъл, която тряб-ва да е могъща, синтезирана и ясна. Тези, които предпочитат да играят писане на литературни сказки нямат голям шанс да свършат нещо, защото силата им отива в перото. В България нещата не могат да се променят докато политиците имат погрешно разбиране за смисъла на живота си. Те предпочитат безкрайното ослушване, ог-леждане, ниско преклонение пред техния господ паричките. Хора като господин Ин-джев с горд и свободен дух са много малко в политическата манджа на България. Спомнете си и за нашите възрожденци. Стамболов е нямал време да седне камо ли да лее тиради. Само, че Стамболов е имал дупе, както се казва и не се е боял от това което ще стори, защото му е било леко на душата. А защо му е било леко на душата и е действал толкова смело нека нашите писачи сами си отговорят. ДИВАНЕ Ангел Грънчаров каза: Писането е дейст-вие, г-н ДИВАНЕ. Мисленето – също, макар че едва ли можете да си представите това. Толкова. Останалото е ясно. Ваня и Жак казаха: Ангеле, в момента положението в образованието е такова, че може да се изрази ето по какъв начин: ония учители, които са по-талантливи и не ги е страх, се опитват нещо да променят, но точно тях ги подлагат на притеснения, по-неже развалят рахата на другите учители, които се стремят към едно нещо, към спо-койствие и вегетиране според догмите на системата. Всичко що е кадърно и се опитва да бъде полезно на учениците, бива подла-гано на какви ли не притеснения. От истинс-ки добрия учител началствата не може да са доволни, понеже тях ги вълнува друго нещо, вълнува ги да няма проблеми и да има спокойствие. Затова "нормалните", сиреч послушните учители масово си мъл-чат и изпълняват. За да си нямат главобо-лия.

По тази причина изгониха теб от училището, по същата причина ето сега

32 тормозят даже Тео Теодосиев от Карлово. Което е по-високо с една глава, на него се опитват да му отрежат главата, та да се изравни с другите. Така стават тия работи. Системата иска посредствени и послушни учители. И търпеливи. Който не се вмества в това прокрустово ложе, него се опитват да го натикат там, ако продължава да упорства и да не иска да стои мирно в ложето, тогава го махат, тогава го ликвидират.

Навремето на мен, Жак, една проста бюрократка от образованието беше разглеждала някакви жалби срещу мен и ми беше дала някакви "предписания" за изпъл-нение. Аз заявих, че в Прокрустово ложе няма да вляза нито зорлем, камо ли пък доброволно. И партийно-административна-та бюрократка като чула тия думи отишла да пита какво е това "Прокрустово ложе", щото тя не знаела що означава този израз!

Така беше и преди много години, същото е и досега, до ден днешен. Управ-ляват образованието невежествени, прости хора, които не знаят какъв е смисъла на образованието, нито пък как се преподава съвременно и т.н. Тъй че ти изобщо не се чуди защо са те уволнили. Това, че те опре-делиха като "напълно негоден за системата" за теб е един хубав атестат, показващ, че си годен за учител според истинското понятие за образование, че имаш нужните качества за това. Е, за менте-образованието, каквото е сега у нас и в ПГЕЕ Пловдив по-специално ти явно не ставаш и затова те санкционира-ха така жестоко.

Всичко ще се оправи, но трябва борба за промени. Желаем ти успех.

Твоите приятели ВиЖ (Ваня и Жак)

ОБРЪЩЕНИЕТО КЪМ РЕФОРМАТОРСКИ-ТЕ УПРАВЛЯВАЩИ ВЕЧЕ Е В САЙТА ЗА ПЕТИЦИИ, МОЖЕТЕ ДА ИДЕТЕ ДА СЕ ПОДПИШЕТЕ – СТИГА ДА НЕ ВИ МЪРЗИ ДАЖЕ И ТОВА ДА СТОРИТЕ четвъртък, 9 юли 2015 г.

Обръщението към реформаторски-те управляващи, лидери, депутат и минист-ри, вече е разположено в сайта за петиции: виж Граждански призив към реформато-рите. Ако сте прореформаторски настроен, ако смятате, че без истински реформи няма прокопсия, моля, идете и се подпишете под това обръщение-предупреждение, което е крайно време да бъде отправено.

Това ще го направите ако имате подобаващото съзнание за това, че нещо и от нас, гражданите, може да бъде напра-вено, та управляващите да бъдат подпо-могнати, пък дори и стимулирани да про-дължат да бъдат по-настъпателни с про-веждането на реформите. Ако смятате, че всичко може да стане без нашето, на граж-даните, участие, тогава си стойте кротко, търпеливо и чакайте, без дори да си мръд-вате и малкия пръст.

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви! Не се отчайвайте, всичко ще се оправи, но дали и кога изобщо ще стане зависи най-вече от нас самите, не от някой друг. Тъй че дайте да се размърдаме малко, иначе сме загубени направо...

ОЩЕ ЕДНА РЕЧ НА СААКАШВИЛИ – НАСТОЛНО ПОСОБИЕ ЗА ЕФЕКТИВНА БОРБА С КОРУПЦИЯТА, КОЕТО ПРЕПО-РЪЧВАМ НА НАШИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ четвъртък, 9 юли 2015 г.

Ние довеждаме нови украинци, то-ва е много важно, нови хора идват, съвър-шено новата система иска съвършено нови хора, в тази страна има изключително много добри, порядъчни, нормални хора, които трябва навсякъде да слагаме. И това сега е главното, и затова нищо няма да се върна назад, всичко само ще се задълбочава (за някои ще се влошава!), но за обществото аз мисля, че ще се задълбочава, реформите ще тръгнат и хората всеки ден ще почувст-ват изменения към по-добро.

Така завършва речта на Саакаш-вили, запис на която сложих преди малко в блога си и която току-що изслушах най-внимателно. Така според мен трябва да я изслушат и нашите реформатори, много ще научат от нея. За да разберат къде бъркат. Основното е, че им липсва онова, което отличава Саакашвили от тях: той тия неща вече ги е правил и по тази причина добре знае как стават, заради това и е уверен, че и този път ще работата ще потръгне. ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ 2 ЮЛИ, ТЕМАТА Е: КАК АЗ, РЕ-ДОВИЯТ ГРАЖДАНИН, МОГА ДА ПОМОГ-НА ЗА ПРОМЯНАТА КЪМ ПО-ДОБРО В СВИДНОТО НИ ОТЕЧЕСТВО? четвъртък, 9 юли 2015 г.

Приятно гледане, приятни размис-ли!

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ДНЕС, ТЕМА: "ЩО Е ГРАЖДАНСКИ ДЪЛГ И ЗАЩО ПОДОБНО НЕЩО НЕ ВИРЕЕ НА БЪЛГАРСКА ПОЧВА?" четвъртък, 9 юли 2015 г.

Това е не особено качествен запис; тия дни ще сложа оригиналния, като го взема от телевизията. Приятно гледане все пак, приятни размисли! ИНТЕРВЮ ЗА СП. HUMANUS СЪС СВИ-ЛЕНА ГЕОРГИЕВА, ПОБЕДИТЕЛКА В КОНКУРСА “ЕВРОПА В ХАРМОНИЯ” четвъртък, 9 юли 2015 г.

Едно събитие безспорно успя да обедини европейците и това беше конкур-сът “Европа в хармония”, на който граждани от страните членки трябваше да представят аматьорско видео изпълнение на „Одата на радостта” на Бетовен и по този начин да изразят своето оригинално виждане за общия европейски дом. Сред първите три наградени клипа е и този на Свилена Геор-гиева и детска музикална студия ”ДО РЕ МИ” от Силистра. Класирането на клипа,

33 освен че беше кауза на младежите, които участваха в него, се превърна и в кауза за нас от списание Humanus, които ги подкре-пяхме. Ето какво сподели за успеха Свиле-на, която се оказа и единствения изпълни-тел присъствал на церемонията по награж-даването:

Как усети атмосферата при наг-раждаването в Брюксел?

Атмосферата беше невероятна и зареждаща! Всички бяха много щастливи и развълнувани!

Как мислиш, могат ли европей-ците да бъдат обединени и от какво?

От музиката! Тя обединява хората и ни прави по-добри! (ОЩЕ >>>) СЪДЯТ РУСКИ УЧИТЕЛ, НАПИСАЛ СТИ-ХОВЕ В ПОДКРЕПА НА СВОБОДОЛЮБИ-ВА УКРАЙНА петък, 10 юли 2015 г.

Тысячи россиян возмущаются су-дом над учительницей во Флориде, устро-ившей гарем из учеников средней школы, подписывают петицию в ее защиту, и никого не волнует судьба российского учителя, которого судят за стихи об Украине.

Pavel Gintov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР:

Този човек, осмелил се да има различна позиция в сравнение с малодуш-ното и немислещо мнозинство, преди да бъде даден под съд е бил уволнен от рабо-та като учител. Същото ме сполетя и мен. Уволниха ме от работа като преподавател по философия и гражданско образование по две причини: първо, за да ми отмъстят защото съм привърженик на едно ново, свободолюбиво и човечно образование, но също така и защото като политически бло-гър съм критикувал и продължавам да кри-тикувам управляващите.

Репресията над мен и изцяло в ду-ха на "непрежалимите добри времена" на славния комунизъм. Явно моите мъчители продължават да живеят с все същото съз-нание и манталитет, който не понася лич-ностите, държащи на свободата си.

РЕЧТА В ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, КОЯТО ПОСТАВИ НАГЛИЯТ КОМУНИСТ АЛЕКСИС ЦИПРАС НА ТОЧНОТО, НА ПОДОБАВАЩОТО МЯСТО петък, 10 юли 2015 г.

"Господин Ципрас, добро пожало-вать, вы видите, вам нечего бояться Евро-пейского парламента" - ярчайшая речь лидера депутатской группы "Альянс либе-ралов и демократов за Европу" в Европар-ламенте Ги Верхофстадта, бывшего премьера Бельгии, обращенная к премьеру Греции Алексису Ципрасу. "Я разозлен, потому что вы говорите о реформах, но мы никогда не видели конкретных предложений реформ. Я разозлен, потому что мы как лунатики движемся к выходу Греции из еврозоны". Верхофстадт излагает план радикальных реформ и предлагает Ципрасу решить, кем он хочет остаться в истории – настоящим лидером или лжепророком. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Браво! Точно така трябва да се прави: истината на подоб-ни леви наглеци трябва да се казва право в очите!

КАК Е ВЪЗМОЖНО ПРЕМИЕР НА БЪЛГА-РИЯ ДА ДЕМОНСТРИРА БЕЗ КАПКА НЕУ-ДОБСТВО, ЧЕ ЗА НЕГО РУСКИТЕ ИНТЕ-РЕСИ СТОЯТ НАД БЪЛГАРСКИТЕ?! петък, 10 юли 2015 г.

Из: "Путин с основание се изказва остро за България"

"Съвсем не е случайно, че прези-дентът Путин се изказа доста остро по отношение на България. Уверен съм, че той имаше основания за това", заяви в

интервю пред руската държавна инфор-мационна агенция ТАСС Бойко Борисов.

Според него страната ни се опитва по всякакъв начин да заздрави връзките си с Русия и съжалява за санкци-ите и контрасанкциите, от които губят и двете страни, но София се е съгласила на тях, защото е "лоялен член" на ЕС. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Тоз другар премиер на България ли е? Защо говори така, че България сякаш му е никаква? Може ли да има предел това негово подли-зурство пред руските таваришчи-кагебисти, които все едно са му началници - щом така грозно им се подмазва? Или наистина са му началници - с подлизурството си към тях той демонстрира зависимостта си от тях! Не трябва ли да му се искат обяснения - как е възможно премиер на България да демонс-трира без капка неудобство, че за него руските интереси стоят над българските? Питам: не е ли скандално подобно нещо да си го позволява премиер на България?! Б.Борисов дръзна да стори непростим гаф: ако сме народ, имащ някакво понятие за достойнство, трябва да му поискаме отго-ворност за това скандално и предателско спрямо българския интерес поведение! МОЖЕМ ЛИ НИЕ, "ВЪТРЕШНИТЕ БЪЛГА-РИ", ДЕТО НИ БОЛИ ЗА БЪЛГАРИЯ, И ВИЕ, "ВЪНШНИТЕ БЪЛГАРИ", ДЕТО СЪЩО ВИ БОЛИ ЗА НЕЯ, ДА СИ КООР-ДИНИРАМЕ УСИЛИЯТА – И ЗАЕДНО НЕ-ЩИЧКО ДА СТОРИМ ЗА ПРОМЯНАТА КЪМ ПО-ДОБРО? петък, 10 юли 2015 г.

С г-н Silver Neychev, българин, жи-веещ в Америка, по един друг повод (имен-но по повод на публикацията Хр. Иванов: Мафията в България е изключително овластена!) обменихме няколко реплики и по този начин заедно стигнахме до обсъж-дането на някои важни въпроси; ето какво си казахме до този момент, ако искате, можете и вие да се включите в отпочналата се дискусия: Silver Neychev каза: Ааа... така ли? Аз не мога да повярвам, че е възможно това да се случва в България! Много ме изненада Хр.

34 Иванов.(Всичко, което изразих по-горе, е изказано със силен сарказъм!)

Кажете ми нещо за този безкраен икономически преход, нещо наистина ново и нещо което наистина ще ме изненада...

Аз предадох надеждите си 13 го-дини назад. Да му мислят затвониците в собствената им страна. Жалко...

Даже последната новина за Бълга-рия която чух беше, че мнозинството от българите тънат в мизерия и че България е най-бедната държава в Европа. Та кажете ми пак, Хр.Иванов: какво ново? Ангел Грънчаров каза: България за Вас нищо не означава щом лично Вие вече сте се уредил, така ли? Silver Neychev каза: Аз съм от другата страна на океана. За разлика от български-те новобогаташи, които си купуват острови с вашите пари, аз работя до скъсване. Така че не ми прибавяйте "уредил". Аз казах, че сам се начакал да се промени нещо в тая държава. И протестирах по улиците, и каква ни беше наградата – качихме нови и жадни за пари политици. Ние, които сме се "опра-вили", поддържаме финансово роднини и близки.

Вие, които останахте, с какво доп-ринесохте нещата да са такива, каквито са: държава все още управлявана от разбойни-ци, църкви със стенописи, облепени с тапе-ти, световните новини обявяват България за най-мизерната държава... Да продължавам ли?

Та моят въпрос към Вас е: как поз-волихте това да стане? С мирно овчедушно преклонение към тези дето Ви ограбват – Вас и поколения напред.

Аз направих моя избор, но не виж-дам кога Вие ще направите Вашия. Ангел Грънчаров каза: Ще ви отговоря непременно. Поставяте важен проблем. Но сега трябва да излизам, като се върна, ще Ви отговоря. Благодаря за изказването!

Едва сега намерих време да Ви от-говоря, прощавайте за закъснението! Въп-росът Ви е напълно уместен и няма да избягам от отговора. Смятам, че точно такива въпроси трябва да бъдат поставяни – дори и да са неприятни за мнозина.

Г-н Neychev, прав сте, ние, дето останахме, позволихме всичко това да се случи и носим пълната отговорност за слу-чилото се. Факт, от който не можем да скри-ем. Трябва да осъзнаем вината си. За жа-лост, повечето от българите, от сънародни-ците ни не съзнават своята отговорност за случващото се: те смятат, че някой друг им е виновен за всичко. Няма значение кой, важното е да има някой друг отговорен: било турците, било циганите, било комунис-тите, било американците, било руснаците, било КГБ, било ЦРУ, било управляващите, било "политиците", било евреите, било

"географското положение", било историята и така нататък, винаги има какви ли не ви-новници. Само ние обаче не сме виновни за нищо. Ние сме винаги вечните жертви, ние сме именно прецаканите. "Външните враго-ве" са ни виновни за всичко. Масовият бъл-гарин мисли точно по този начин: все някак-ви други са ни виновни. Ние сме чисти и невинни като ангелчета.

Аз не споделям тази теория. Щото я възприемам за израз на робска психоло-гия. Човекът, който е свободен, има развито съзнание за свобода, той не мисли така. Свободният човек съзнава пълната си отго-ворност за това, което става с него самия – и за страната си. Е, може да си с такова съзнание за свобода, но около теб ако е пълно с роби, с хора с робски манталитет, как тогава положението да не е такова? А тъкмо хората с робски манталитет са тия, които нямат друга грижа освен тази: на кого да прехвърлят своята собствена отговор-ност. И да се самообявят за невинни. Това е израз, по моята преценка, на душевно ма-лодушие и личностна слабост. Пълно е с такива хора у нас.

В резултат на психологията на то-ва увредено от комунизма мнозинство по-ложението в България е такова: ченгетата си разиграват коня, грабиха и продължават да грабят, наивният народ лапа мухи и нищо не прави да си промени участта. Пълно е с отчаяни, слаби, малодушни хора у нас. За жалост, така е. Споделям тази Ваша пре-ценка. Съвсем справедлив е Вашият упрек.

Аз лично за себе си мога да кажа, че не съм такъв, дето нищо не прави, от всичко е недоволен и все другите са му виновни. Според силите си правя много неща, работя с нещичко да допринеса за промяната към по-добро. Ще кажете: какво толкова си направил. Ами нещичко съм направил, може да е малко, но го имам пред себе си. Примерно 32 години преподавах една свободолюбива философия на млади-те, на учениците и на студентите: препода-вател съм по философия вече толкова години. Написах много книги и учебни пома-гала по философия, направих нужното да бъдат отпечатани, идеята ми е била да помогна за промяната на съзнанията към добро на колкото се може повече хора. Издавам със скромната си учителска запла-та вече седма година философско списание най-вече за младите хора, нарича се ИДЕИ, това име му дадох. Три пъти в годината излиза това списание. Втора година изда-вам и списание за съвременно образование и за личностно развитие на младите, нарича се HUMANUS. То пък ще излиза веднъж на два месеца, ето за тази година вече излязо-ха 3 броя. Пиша всеки ден в блога си комен-тари и статии, с които целя да повлияя някак на съзнанията на масовите немисле-щи българи-наивници, за които истината е последната грижа. Скъсвам се от работа, г-н Neychev, работя колкото сили Бог ми е дал.

Не се хваля, просто казвам какво правя. Разбира се, благодарност от никого не съм чул, напротив, постоянно ме плюят и хулят. Имам си оплювачи около мен, които друго не правят освен да ме плюят.

Пардон, имам проявена благодар-ност, пък макар и специфично нашенска: за това, което правя, за благодарност някои цербери на образователната система ми скалъпиха уволнение, да, аз бях уволнен и дори лишен от преподавателски права! Това е специфичната благодарност от страна на представители на властите за това, което правя. Водя две съдебни дела да си върна работното място и отнетите права. Цялата тази одесея, цялата тази моя битка със самозабравите се чиновници от образова-телната система описвам всеки ден в блога си. За да се знае от хората, пък може няко-му от четящите да почне да просветва исти-ната за реалното положение в страната ни. У нас оня, който е личност и държи на дос-тойнството си, го смятат за луд; да си сво-бодна и достойна личност у нас е същинско проклятие. У нас е пълно с презрени нагаж-дачи и подлизурковци, драги г-н Neychev, това не зная дали го знаете. Е, казвам ви го. С такъв човешки "матр`ьял" у нас – такова е положението.

Простете, че с толкова много думи Ви отговорих на въпроса. Темата, която поставихте, е голяма, заслужава си да про-дължим да я обсъждаме. Има значение да се мисли по тия въпроси. Примерно и по един такъв: а всички вие, дето напуснахте България, това сте повече от два милиона, разбира се, имате пълното право да постъ-пите така (никой няма право да ви кори за нищо!), знам, че помагате много за страната си, за вашите близки, включително и фи-нансово, но можете ли по някакъв друг начин да помогнете на страната си? Поста-вям този въпрос, защото българската диас-пора в Западна Европа и в Америка, чувам, била също много разпокъсана, изпаднала в разни ежби, вие обаче ако по някакъв начин се организирате, пък макар и далеч, можете много да помогнете. Примерно думата да почне да ви се чува, да имате някакви орга-низации, които да са по-активни, да участ-ват в българския живот тук, защото светът стана голямо село, това, че сте далече, не ви оправдава да стоите настрана, можете, предполагам, да измислите и да сторите и нещо повече от това, което, признавам, и сега правите.

Та ето, подхвърлям и този въпрос, ако искате, можем да продължим дискусия-та си. Може и други хора да се включат; и като помислим заедно как вътрешните бъл-гари, дето ни боли за България, и външните българи, дето също, предполагам, ги боли за нея, да си координират усилията и заед-но нещичко да сторим, та плачевното поло-жение да почне да се променя, как мислите, може ли нещо в тази посока да постигнем?

35 Простете за многословието ми, но

общо взето това успях да ви кажа. Всичко добро! Бъдете здрав!

СЛЕД КАТО ОТМИНАЛО РУСКОТО РОБС-ТВО, БЪЛГАРИЯ ОСЪМНАЛА КАТО НАЙ-БЕДНАТА ДЪРЖАВА В ЕВРОПА, С НАЙ-НИСКИТЕ ПЕНСИИ И ЗАПЛАТИ петък, 10 юли 2015 г.

По време на турското робство на българите било забранено да напускат България. Родината била опасана с телени мрежи, а заптиетата застрелвали в гръб всеки българин, който се опитвал да мине през мрежите. Който го залавяли жив, го хвърляли в зандана.

България паднала под турско роб-ство на 9 септември 14 век, след като била окупирана от триста хиляден военен турски окупационен корпус. Местното население било задължено да го издържа, а издръжка-та му била по-голяма от бюджета на царст-во България. После населението плащало и репарации, а турците произволно изземали от местното население добитък, инвентар и прочее.

По време на турското робство на българите било забранено да имат собстве-ност. Нивите им били иззети и те били при-нудени да работят ангария за едрите фео-дали. Нямали право да имат собствена техника за обработване. Тя принадлежала също на феодалите. По време на турското робство в българските училища бил въве-ден като задължителен втори език за изуча-вани турския език. За да успее един бълга-рин по време на турското робство, единст-веният му шанс е било да стане еничарин.

Турската империя създала специ-ална еничарска организация, в която запис-вали част от местното население след подбор за вярност. По време на турското робство нямало частна собственост. На българите било забранено да имат собстве-ни манифактури, фабрики, ниви. Турската империя изкупувала земеделската продук-ция на българите на безценица, принудила ги да използват само скапана турска техни-ка, която изплащали скъпо и прескъпо. В резултат на това, след като паднало турско-то робство, България осъмнала като най-бедната държава в Европа, с най-ниски пенсии и заплати.

По време на турското робство ни-кой нямал право да се шегува със султана, везирите и еничарите. За виц вкарвали в зандана. В зандана вкарвали и всеки, който се опитвал да се противопостави на турско-то робство и еничарите. За целта веднага след налагане на турското робство били създадени специални концлагери...

Оффффффф... извинете, забеля-зах, че съм допуснал досадна грешка, лап-сус един вид! Нямам време да редактирам текста, затова навсякъде вместо "турско", четете "руско".

Написа: Georgi Georgiev

КОМУНИСТО-"КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ" КИТАЙ СЕ ОКАЗА КОЛОС НА ГЛИНЕНИ КРАКА петък, 10 юли 2015 г.

Днес повечето анализатори гледат в бълхата Гърция, но в момента гори юргана на Китай. За по-малко от месец фондовата им борса загуби 2.8 трлн!!!$, което е повече от цялата стойност на борсите в Русия, Испания, Италия, Швеция и Холандия взети заедно. Засега основните губещи са сред-ните и малки фирми и особено гражданите, които чрез фискални и пропагандни методи бяха накарани да инвестират в борсата. Правителството на КНР налива десетки млрд$ за да спре разгрома, но май накрая пак Америка ще ги спасява.

Китай се оказа колос с глинени крака. Рано или късно така свършват неща-та. Тези хора извлякоха чакъла от реките си и го продадоха в магазините за един лев. Замърсиха страната си и изчерпаха безог-ледно всички природни ресурси. Сега накъ-де????

Това се знаеше отдавна... Китай е само един производител, нищо повече, при това управляван от компартия!! Разберете едно, хора – парадът се командва не от властимащи, богаташи, или от измислени фукльовци, а от онзи, който държи ноу-хауто... Или, казано по нашенски – от този, който има акъл!

Икономическата криза може да върне в правия път едно фундаментално про-капиталистическото (или предимно про-капиталистическото) общество, което е загубило посоката си. Но няма гаранция, че то ще може да се възстанови ако на култур-но равнище вече е изпаднало до инфанти-

лен антикапитализъм, нефункционален етатизъм и антагонизъм спрямо предприе-мачеството и личната отговорност.

За тези индивиди кризата може да донесе не възстановяване, а по-дълга и дълбока криза.

Написа: Ilian Nistorov

СААКАШВИЛИ НИ ПОКАЗВА КАК СЛЕДВА ДА РАБОТИ ИСТИНСКИЯТ, АВТЕНТИЧ-НИЯТ РЕФОРМАТОР петък, 10 юли 2015 г.

Из: Пасхавер: Саакашвили для Украины – некий провокатор, который наше болото взбаламутит

... "Возможно, для нас это некий провокатор, который наше болото взбала-мутит. Я воспринимаю это как исключительно позитивное явление. Но не в том смысле, что он решит за нас проблемы, а в том смысле, что он показ-ывает нам пример", – считает Пасхавер.

По его мнению, в действиях Саа-кашвили и его команды нет популизма, хотя они умеют донести свою позицию людям.

"Я бы сказал, здесь не популизм, а экстремизм. Популизма никакого нет. Дейс-твительно, пиар у них прекрасно настроен, они понимают, что нужно людям. Но то, что они делают, назвать популизмом совершен-но невозможно. Грузинская команда учит нас. Я бы сказал, что грузинская команда не столько нам нужна для реальных вещей, сколько для мастер-класса. Саакашвили показывает всем остальным, как надо работать", – отметил экономист.

"Когда президент Порошенко наз-начил Саакашвили губернатором Одесской области, я сказал: это сигнал, что его соци-альная чувствительность несравненно выше, чем у предыдущих. Он понял, что надо радикализироваться. Назначение такого человека губернатором – это сигнал, что президент будет более радикальным, чем раньше. И посмотрите, что бы ни вытворял – в прямом смысле слова, а по отношению к Саакашвили я могу его только с благодарностью произнести – Порошенко довольно жестко его поддерживает, не скрывая это, что очень важно", – подчеркнул эксперт.

36

ОМАР ШАРИФ – ОСЪДЕН НА БЕЗСМЪР-ТИЕ петък, 10 юли 2015 г.

Поклон пред човека-творец!

ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ЛИ ХОРА, КОИТО ДА ПОЖЕЛАЯТ ДА СПОМОГНАТ ЗА РЕАЛИ-ЗАЦИЯТА НА ЕДНА ПОЛЕЗНА И ДОБ-РОТВОРИТЕЛНА ИДЕЯ И ИНИЦИАТИВА? петък, 10 юли 2015 г.

Ако някой желае да съдейства за това тази пълна колекция от всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ да стигне до библиотеката на неговия град (като да-рение от страна на редакцията), нека да се обади на моя имейл. Молбата ми е само да поеме пощенските разходи за транспорти-рането на списанията (в размер на няколко лева). Като получи списанията, може да ги разгледа, да прочете каквото го интересува от тях, а след това да ги занесе в библиоте-ката на своя град или село (в читалището или училището) и да ги подари от свое име и от името на редакцията. Ще се намерят ли такива хора, които да спомогнат за реали-зацията на тази идея и инициатива? Срамо-та е списанията да стоят така по складове и борси, непипнати от ръка на читател, наис-тина е срамота! Ето, предлагам да ги разне-сем по този начин до библиотеките и по този начин заедно да направим едно добро дело. Ще са надявам да се намерят разби-ращи хора, които ще откликнат и ще помог-нат...

НЕКАДЪРНИКЪТ НА ВЛАСТ Е ЧУМАТА НА БЪЛГАРСКИЯ ОБЩЕСТВЕН ЖИВОТ събота, 11 юли 2015 г.

Насилието, Георги Марков

Част от есетата на Георги Марков вече са събрани в книга – "До моя съвре-менник – есета". Тя е издание на "Фондация Комунитас". Есетата са четени по радио "Дойче веле" в периода 1974-1978 година.

"Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съ-ществуването, от чудовищното разнооб-разие на хора и природа. Винаги ме е сму-щавало, че милиони отделни хора преглъ-щат идеята за остадняването си и доб-роволно, често пъти с ентусиазъм, ста-ват фанатични членове на стадото. За-що? Поради какво те се отричат от сво-бодата си, за да приемат покорно и подчи-нено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки същества, но признават стадо-то? Може би тъкмо защото в стадото никой не е свободен, защото то гаранти-ра сигурност, обезпеченост, подкрепа?"

... Наблюдателни посетители или туристи почти единодушно твърдят, че българската действителност е пропита с тъга и отчаяние, че хората са загубили всякакво доверие в себе си и в света. И следва неизменният въпрос: "Винаги ли сте били такива?" Естествено, ние не сме били винаги такива, и мнозина от нас все още помнят добре това. И лично аз не смятам, че поставени при подобни жестоки обстоя-телства, други народи ще имат по-различна съдба. Струва ми се, че никога преди в човешката история не е имало случай на по-тотално насилие и потисничество от това, което съществува през нашия век в Източна Европа. Но нека разграничим нещата. Нито чехите, нито унгарците, нито поляците поз-наваха в първите десет години след война-та онази безумна вакханалия на терор и насилие, която познаваха българите. Не ще се спирам на политическите процеси, които станаха през първите години, а на оня все-общ, всеобемащ процес на унищожаване на човешкото самочувствие на един народ, на вселяване на демона на страха у всеки

гражданин, на пълната нравствена дефор-мация чрез насилието на властта, която прави гръцкото и турското робство в нашата история да изглеждат като забавни легенди.

... Народът вече няма нужда от бой, той е достатъчно бит, за да се откаже от характера си и да се превърне на онова безформено тесто, от което сръчни идеоло-гически ръце смятат, че могат да омесят каквото си искат. Така в България беше установена епохата на привидното покорст-во по законите на страха.

Не познавам нито един български гражданин, който да не се бои от собствена-та си власт. Добре наследеният страх през ония години е, така да се каже, "ръководно начало" във всички отношения между хора-та. Страхът, който поставя мазна усмивка върху лицето ви, страхът, който ви заставя да декларирате своята вярност по-силно отколкото се иска, страхът, който ви кара да подозирате всеки около вас, че е таен агент, страхът, който ви отнема всички скрупули, страхът, който ви кара да произнасяте "да", когато цялото ви същество крещи "не", страхът, който подгъва колената ви и ви кара да се прекланяте и унижавате пред напълно подобни на вас човешки същества, да раболепничите, страхът, че вашият глас може да зазвучи не в унисон с партийния хор, страхът да поемате каквато и да е инициатива, страхът да имате мнение, страхът да създавате. И най-страшният страх – да се срещнете със себе си.

Като компенсация, в замяна на страха идеологията на насилието предложи един особен вид власт. Почти всеки има известно право на власт, за да угнетява по-слабите от него. Искам да кажа, че в резул-тат на насилието се създадоха казармени отношения, в които ефрейторът упражнява властта си спрямо войниците от своето отделение, сержантът спрямо взвода, лей-тенантът спрямо ротата и т.н.

Властта – това ехидно чувство, че някой на този свят зависи от тебе, че ти си някакъв фактор в чуждия живот, че твоят глас може да звучи по-силно от гласа на тия, които са под тебе, че ти можеш евентуално да промениш съдбите им или поне да си поиграеш с тях, ти дават някакъв смисъл на съществуване-то, удовлетворяват комплекса ти за малоценност и те карат да се чувствуваш не самотен остров, а жива част, функцио-нираща част от държавната машина. И същевременно стремежът да се докопаш до по-високо място, да поставиш под властта си повече хора и, разбира се, да получаваш по-големи облаги — ето прин-ципа, върху който насилието установи отношенията между хората у нас. Защо-то тези отношения, родени от насилие-то, сами произвеждат насилие. Само че този път насилието е в най-широк план и, така да се каже, взаимно.

37 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това есе на Георги Марков заслужава да бъде прочете-но и осмислено. Избрах само няколко откъ-са от него, които ми се видяха по-значими, подчертал съм ония части от тях, които заслужават особено внимание. Питаме се и в днешно време: защо толкова хора у нас се стремят към власт, към някаква държавна службица, да станеш чиновник, да се нав-реш нейде в държавната машина, да ста-неш примерно директор на училище или пък милиционер, абе каквото да е там, важното е да станеш някакъв властник, да имаш някаква властчица. И какво прави нашенс-кият комплексар като се добере до власт? Ами почва да мачка и тормози, почва да се гаври с всички, обкръжава се със свита ласкатели, които всеки ден нежно му съоб-щават на ушенцето колко много е велик, колко е умен и мъдър, колко е величав, как хубаво ухае парфюма му, колко е красив (или е красива) и т.н. И така, по този начин властта става средство за мнима, илюзорна компенсация за личностната му невзрачност и непълноценност, за очебийния личностен дефицит на властника. Респективно такъв умее да прави всичко за да смаже и да ликвидира всеки, който дръзне да не клечи в унизителна поза пред пиедестала му, който се осмелява да се държи като достойна личност: некадърникът на власт у нас е чумата на българския обществен живот щото този овластен некадърник няма друга грижа от тази да вреди, да мачка всичко онова, що е талантливо, кадърно, работли-во, което не е комплексирано като него.

А защо хората у нас се превръщат в подли малодушници и ласкатели на по-добни недоразумения, поставени на власт ли? Ами заради изгодата – и заради страха да не станат жертви, защото ги е страх да си нямат главоболия, ето затова лесно жертват всяко достойнство. Пълно е с при-мери в това отношение, те могат да се илюстрират с безброй примери. Рядкост е у нас на власт да бъде сложена личност, за която властта не е средство за компенсация на личностната й мизерия; това е същинско изключение. А иначе се огледайте около себе си и се опитайте да вникнете в това, което виждат очите ви – и чуват ушите ви. И ще проумеете, че вашият любим началник е именно едно такова нищожно по капацитета си като личност жалко и суетно "богче", пред което вие имате избор: или да се присъеди-ните към свитата от подли и безскрупулно низки негови ласкатели, или пък, ако искате да се пожертвате, можете да проявите и някакво достойнство – и тогава ще станете мигновено "враг", подлежащ на унищоже-ние, на безжалостно смазване. Този реф-лекс, останал ни от комунизма, още дълго време ще трови живота ни.

Единствено промяната в съзнания-та и в манталитета може да спомогне за промяната в живота ни – а това става чрез осъзнаване на истината, за което текста на

Г. Марков ни помага в голяма степен. Пог-леднете как грозно ласкаят у нас Бойко Борисов и хилядите малки "бойкоборисов-ци", които са на възлови места в държавна-та власт под него – и чиято власт изцяло зависи от неговото благоволение. И ще разберете тогава защо у нас и днес в най-уродлива форма възкръсват отношения, които бяха същност на стадния живот, ха-рактерен за комунизма. Скоро този манта-литет няма да го надмогнем, но ако повече, по-често разговаряме и мислим за случва-щото се наоколо, нищо чудно и да почнем да гледаме на него с други, вече неслепи очи...

САМО 10 БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ ДО ТОЗИ МОМЕНТ СЕ ОСМЕЛИХА ДА ИЗКА-ЖАТ НЯКАКВИ ПРЕТЕНЦИИ КЪМ УПРАВ-ЛЯВАЩИТЕ, КОИТО СЕ ПРЕДСТАВЯТ ЗА РЕФОРМАТОРИ! събота, 11 юли 2015 г.

Граждански призив към реформатори-те: ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани

За няколко дни се събраха само 10 подписа. Това все нещо показва... изобщо не е чудно че сме на дереджето, на което сме...

ВСЛУШВАНЕТО В СЪРЦЕТО Е НАЙ-ВЕРНИЯТ ОРИЕНТИР събота, 11 юли 2015 г.

В петък, на 8 май 2015 г. разбрах, че Окръжен съд е отменил като незаконна заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова за моето уволнение от работа като преподавател по

философия и гражданско образование в това училище: виж Хубава новина: спече-лих съдебното дяло срещу моето увол-нение, съдът ме връща на работа!. Отто-гава минаха два месеца, един месец съдът даде за обмислянето на евентуално обжал-ване на неговото решение пред Върховния касационен съд, а един месец отмина в протакане, в процедурни игрички от страна на другата страна, в криеници от призовка-рите на съда и т.н. В тези два месеца се случиха и какви ли не куриозни събития, примерно "възмутеният сплотен колектив" на ПГЕЕ-Пловдив написа протестно писмо срещу... решението на Окръжния съд, адре-сирано и до Върховния касационен съд. Все още не е даден обаче ход на жалбата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив до Върхов-ния касационен съд, аз и моят адвокат още не сме видели по причина на това тази жалба, което вещае, че предвид идването на вакационните за съда месеци юли и август дялото ще се протака още и още. А аз вече съм без всякакви средства за съ-ществуване, нямам никакви доходи, да, обаче този проблем явно не вълнува адми-нистраторите, които правят всичко, та да забавят окончателното решение на пробле-ма. Възниква въпросът: а какъв и смисълът от това, как е възможно да не се съзнава, че с протакането не се постига кой знае какво, но само се вреди на един човек, с когото вече си постъпил пределно безчовечно и грозно?

Другото съдебно дяло, което водя срещу същата персона, срещу същото длъжностно лице, злоупотребило с дадена-та му власт, а именно дялото за клевета, е отложено чак за 16 септември. Както се очертава, аз за началото на новата учебна година няма да получа дължимия съдебен или правосъден реванш, проблемът ми няма да бъде решен, преподавателските ми права, фактически отнети от самонадеяната и превишила така фрапантно пълномощия-та си администраторка, няма да ми бъдат върнати от съда, което означава, че се очертава да ми бъде опропастена още една учебна година – тъй като няма да мога да си търся временна работа, до окончателното решаване на съдебния казус. Една година ми беше опропастена, тя мина в съдебни дела, ето, очертава се да ми бъде опропас-тена още една учебна година. Възниква логичният въпрос: а не изпитва ли това длъжностно лице известно чисто човешко неудобство заради вредите, които ми при-чини? И заради зулумите, които си позволи да стори. Ето този въпрос мен като фило-соф силно ме вълнува. И по тази причина няма да престана да го поставям. Да, в подобни рани трябва да бъде сипвана сол, та да боли колкото се може повече. Белким болката предизвика някаква промяна във въпросното самозабравило се съзнание.

Опиянението от властта е страшно нещо, предполагам. Аз лично съм бил на

38 държавен пост, който дава някаква власт, бил съм и кмет, бил съм, макар и за кратко, и директор на училище. Знам какво е това усещане, но има разни хора, на някои властта не им влияе пагубно. Дотам, че моралната компонента да отиде по дяволи-те. На други, предполагам, властта им вли-яе инак. Но е факт, че на всеки властничес-ки пост дадени хора са способни да напра-вят какви ли не поразии, дори и без да си дават сметка за това, което правят. Става дума за тип хора, на които вероятно по начало не бива да им се дава никаква власт. Има хора, които себе си не могат да управляват, своите собствени капризи не могат да управляват, собствената си сует-ност не мога да озаптят, та власт над други хора ли да им се дава?! Властта е нещо крайно опасно ако попадне в неукрепнали ръце. Иска се много здрав морал, иска се да си изключително силна в нравствено и психологическо отношение личност за да устоиш на съблазните и изкушенията на властта над други хора. Ако този фактор, личностният и моралният, не е налице, властта тогава наистина става нещо по-опасно от силен наркотик, води до заслепе-ние, поражда всички предпоставки за какви ли не злоупотреби. То е нещо като да се даде заредено огнестрелно оръжие на малко дете. Даже е още по-опасна властта от заредения пистолет в ръцете на нераз-биращо що е това дете.

Властта е обърната наопаки сво-бода. Учените глави са я нарекли "асимет-рия на свободата" и пр. Оня, който не раз-бира що е свобода, който не е истински и действително свободен човек и личност, на такъв власт не бива да се дава. Само сво-боден и свободолюбив – а това значи нрав-ствен! - човек няма да превърне властта в средство за тормоз на други личности, на други човешки същества. Само такъв човек няма да използва властта като средство да се гаври над всички – и над подлизурковци-те и ласкателите, които кръжат около него както мухите кръжат над прясно л...но (с извинение за думата!), и над ония, които принципно не могат да допуснат никакви гаври над суверенната си личност, разглеж-дайки я като нещо свято - и по тази причина, държейки се като достойни и свободни личности, стават нещо като "врагове", като заплаха за своеволията на въпросните властници. И по тази причина стават обект на онази тиранична бесовщина, на онази патологична злоба и жажда за мъст, по която се разпознава изцяло проваления властник или управник, в чиито ръце власт-та е една много опасна играчка. Погледнете какво са правили диктаторите със световна известност, примерно Ленин, Сталин, Хит-лер. Пращали са на смърт милиони личнос-ти, изтребвали са личностите със садистич-но упоение и смразяваща методичност. Реки и морета от кървища са предизвикали. Да, властта е страшно и опасно нещо, много

по-страшно и опасно от самата свобода. Ето затова ние, гражданите, дето искаме да живеем в нормално и човешко общество, трябва да правим всичко - за да не допус-каме подобни "миниексцесии" с властта, които се случват навсякъде наоколо, пред очите ни. Случват се, ала не ги разбираме, понеже сме станали безчувствени. Властта може да убива – първо убива човешкото у оня, който не е достоен за нея, превръща го в изверг, а пък после на тази основа почва да убива всичко онова, което иска да живее нормално и човешки – и по тази причина е станало заплаха в очите на самовлюбените самозвани тирани.

Тази тема силно ме вълнува и ще продължа да правя своите наблюдения. На мен ми беше отредено да бъда една жерт-ва, която да бъде посечена така, че повече да не може да се съвземе. В резултат над всекидневните издевателства над мен аз рухнах здравословно, бях инвалидизиран заради остри сърдечни проблеми, сърцето ми не издържа, след това, поради непрес-таващия стрес, ми се случи инцидент, който едва не ме вкара в гроба; слава Богу оце-лях, издържах операция (с трапанация на черепа), която е цяло чудо, че сърцето ми понесе. Е, това не омилостиви изобщо мъчителите ми, овладени от въпросната жажда за мъст. Броени месеци след опера-цията ми, след като се върнах на работа, издевателствата приеха направо гротеско-ва, кафкианска и оруелова форма и завър-шиха с моето уволнение, с изритването ми от това училище. Е, въпреки всичко аз не капитулирах и продължих да се боря за своите човешки и граждански права, за своето неотнимаемо право да бъда свобод-на и суверенна, т.е. достойна човешка лич-ност. Сега моите мъчители се надяват, предполагам, че може да ме довършат с помощта на тия унижения, които ми предс-тоят: без средства за съществуване, без право да практикувам професията си, на която си отдадох целия живот, оплют, пре-върнат в някакъв "злодей", в "народен враг", да угасна незабележимо и тихо, вероятно тази надежда вдъхновява нечии души, знам ли? Разбира се, живот и здраве да е само, аз няма да дезертирам от човешкия си дълг и ще продължа борбата до победа, т.е. до неотвратимия триумф на правото, морала и човечността. Това те го знаят прекрасно, но ето, за всеки случай да им го напомня. На какво разчитат при това положение, нима тези души не съзнават безсмислието, в което са затънали?

Ето и това ми е много интересен проблем. При това вземете предвид, че става дума не за какви да е администрато-ри, а за ръководители на едно образова-телно и възпитателно учреждение, в което учат толкова много ученици, млади хора, наши деца и внуци! Можете ли да си представите това пък какво означава? Аз лично мисля, че това нещо даже не си го

представя даже и господин министърът на образованието и науката, да, и той не си го представя, убеден съм в това, щом все още може да спи спокойно, знаейки за цялата тази история. Ако съзнаваше що значи, сън нямаше да го лови, но ето, той, предпола-гам, си спи съвсем спокойно, безсъние не го е налегнало, не му личи по лицето да стра-да от безсъние нашият министър на обра-зованието. А би следвало, ако съзнаваше поне малко що значи това, да се беше поне малко отразило това нещо на лицето му. Нека да си спи, щом така му харесва. За-видно е обаче каква бетонна психика имат нашите управляващи, а, какво ще кажете по този въпрос? Железо-бетонна, каменна психика имат те, спокойствието им е непро-биваемо по никой начин. Блазе им! Ето, позволете ми да обобща: докато си избира-ме за управници толкова безчувствени индивиди, дотогава обществото и държава-та ни няма да се очовечат. Както искате разбирайте тази формула, подхвърлям я, може и да я обсъдим ако искате. Според моята теза чувствата (поривите на сърцето) са нещо, което има съдбовно значение и в тази посока. У нас, за жалост, е пълно с безчувствени хора. Пълно е с хора, чиято човечност е под въпрос. Колкото по-безчувствен е един човек, пък дори и да не е управник, толкова по-малко той е човек. Не е нова тази теза, но в нечии уши може да звучи като нещо ново.

Хубав ден ви желая! Не губете чувствителността си, уважавайте трепетите на душата си, вслушвайте се в това, което сърцето ви говори – и само тогава гаранти-рано ще си останете човеци. В противния случай работите ви няма да потръгнат доб-ре. "Най-много слушайте сърцето си – защото в него са изворите на живота...", тази мисъл от Библията известна ли ви е? Е, да я напомня, някои може да са я забра-вили. Животът у нас ще почне да се връща в нормалното си русло само когато все повече хора почнат да придобиват една по-изтънчена чувствителност; а тя се придоби-ва чрез внимателно вслушване в онова, което сърцето говори. То никога не греши и не лъже. То казва само истината. Спасител-ната за душите ни истина. Оная същата истина, която ще ни направи свободни – по думите на Спасителя.

Умът си прави разни криви сметки и ни подвежда – примерно да се мислим за "велики" когато сме се добрали до някаква власт – но вслушването в сърцето е най-верният ориентир. Този апел, именно да слушаме най-внимателно сърцето си, отп-равям към всички, даже и към някои от героите на това кратичко есе – независимо на какъв величав държавен пост се нами-рат. Един опърничав български гражданин - твърде странен: щото най-внимателно слу-ша сърцето си и не мълчи, а гласно заявява чутото! – си позволява да каже и напише тия толкова неприятни ви думи. За ваше

39 добро ви ги казва, пък вие колкото си искате го мразете, ненавиждайте и презирайте даже.

КОЙ Е ИСТИНСКИЯТ НАЧАЛНИК НА НА-ШИЯ ТИТАН БОЙКО БОРИСОВ? събота, 11 юли 2015 г.

На тия ченгесарски и рублофилски гадове не трябва да се вярва дори и когато ги попитата коя дата сме: непременно ще ви излъжат, те постоянно лъжат. И всичко изопачават. Всичко тълкуват наопаки – все в угода на кремълските си господари, на чиято субсидия живеят, предполагам, доста охолно, щом толкова са се разпасали. Ето сега чета един коментар, който предизвиква доста въпроси: Кои са „началниците” на България? Знаете, Б.Борисов в отврати-телното по угодничеството си пред Путин интервю заяви буквално следното:

„Моля се на Бога големите начал-ници (лидерите на ЕС и САЩ) по-бързо да се разберат и санкциите да бъдат отменени. Опитваме се да правим максимално въз-можното за възстановяване на нормалните отношения, които имат отдавнашни тради-ции и от разрушаването, на които понасяме загуби”, заяви в интервю пред руската дър-жавна информационна агенция ТАСС Бойко Борисов.

Бойко е подлизурко от класа. Но пред кого тук фактически се подмазва? И кои са му истинските началници? Това, че казва нещо, което ще прозвучи много при-ятно в ушите на Путин, а именно, че, видите ли, "началниците на България" били САЩ и ЕС, съвсем не значи, че наистина САЩ и ЕС са началници на България и най-вече на самия Боко. Щото той казва тия думи с цел да се подмаже на истинския си началник: Путин. Тук не става дума за курвинския морал, с който изпъква нашият любим на-роден кумир в това свое изречение. Една курва има много началници, нали знаете как мислят и как живеят курвите. Какво пречи на една курва да каже: той и той ми е "начал-ника". Особено когато го казва пред истинс-кия си началник, на когото има грижа да доставя най-приятните наслаждения. Курва-та си е курва, нека да не си мислим, че една курва може да каже нещо, което може да бъде оценено като достойно. Или като исти-на. Че лъже Боко за това кои са му истинс-ките началници се вижда с просто око. Тре-

бе да си пълен идиот за да се вържеш на приказките му. Или да си пълен мошеник, ако почнещш да твърдиш, че Боко, видите ли, се бил "издал", споменавайки САЩ и ЕС за негови истински началници. Съвсем не са малоумни тия, които ви подвеждат да мис-лите в посоката, която е полезна за нашия селски тарикат Боко – и най-вече за негови-те истински началници. Дето живеят в Кремль. Прочее, сега разбирате ли как баламски Боко се издаде кои са му истинс-ките началници?

Никакъв тарикат не е Боко, требе да си пълен идиот да ти се струва, че Боко е некакъв тарикат. Он, знайно е, често вика, че "Началникът" му бил само Бог, думата "Бог" обаче не е в речника на Боко, он упот-ребява за Бога само думата "Началнико". с голема буква, а така: "Началнико". Е, имал си наш Боко и още "началници". Лъже, че началниците му били от САЩ и ЕС, аз лич-но не можа да се вържа на такава дебелаш-ка лъжа. Вие ако искате му се връзвайте. Също не мога да се вържа на лъжата, че Бог бил "Началнико" на наш Боко. И за това нещо, разбира се, лъже като дърт циганин. Лъже както умееше да лъже истинския началник на Боко, именно непрежалимия Тодор Живков. Боко до тоя момент е имал неколко истински началници, искате ли да ви кажа кои са?

Първо бай Тодор му е бил начал-ник. После – Симеончо. И двамата се оказа, че са презрени руски мекерета. Правете си сметка сами що значи това. Симеон изпъл-ни бляскав план за предотвратяване на втори мандат на най-големия истински враг на Кремъл из нашите земи, именно Иван Костов. И за благодарност Симеончо тури телохранителя си Боко за шеф на МВР. Оттам почна Боко да дава прочувствените си интервюта ("Ний ги фащаме, они ги пу-щат!"), представи се за голем борец срещу престъпността (тука кораб минува ли?), после стана, с извинение, "демократ" и "десен" дори, накрая стана кмет и премиер. И искате да ме убедите, че американците и европейците през целото това време са били тайните началници на нашият герой Боко? Тука, пре оченцето ми, голем презо-кеански кораб минува ли?

Аз добре знам кой е истинският на-чалник на Боко. Не е Бог, естествено, на-родната милиция и пожарна не е обучавана Бог да й е началник. Друг беше началникът

на ченгетата и милиционерите у нас, нали знаете кой им беше началника. И на мутри-те знам кой им беше истинския началник. Он живее у Москва, Кремль. Точка. Повече няма нужда да приказваме.

Ох, наивни ми, тъпи ми народе, до-кога ще се връзваш на големите приказки на жалки доморасли лъжци и тарикати?! Доко-га?! Вий, драги ми сънародници и сънарод-нички, акъл имате ли ли изобщо – или в кратуните ви нема никой?

ИЗГЛЕЖДА САМ БОГ ПОДДЪРЖА СПИ-САНИЕ ИДЕИ ЩОМ ТОЛКОВА ГОДИНИ ТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЪЩЕСТВУВА БЕЗ НИКАКВА ПОДДРЪЖКА ОТНИКЪДЕ

събота, 11 юли 2015 г.

От Украйна, където сега подготвят специален сайт на международното научно издание на списание ИДЕИ (издавано вече трета година в сътрудничество с украински философи, както и с философи от някои други страни) ми изпратиха няколко въпро-са, свързани с начина на съществуване на списание ИДЕИ; въпросите са интересни, мисля, че интерес може да представлява и отговорите, който аз им дадох, отразявайки самата истина, реалното положение на работите. Ето за какво става дума, ето какво ми пише организационният секретар на изданието, а по-долу можете да прочетете как аз му отвърнах:

Вот ещё вопросы, на какие без Вашей помощи не могу ответить. Хотя они не обязательны к заполнению! 1.6 Sponsoring Organizations The name of the organizations (e.g., scholarly associations, university departments, cooperatives, etc.) sponsoring the journal will appear in About the Journal and may be accompanied by a note of acknowledgement. 1.7 Sources of Support Additional agencies or organizations that provide financial or in-kind support for the journal will appear in About the Journal and may be accompanied by a note of acknowledgement.

40 Ето сега и моя отговор, цитирам

точно писмото си до него: На обоих групп вопросов ничего

нельзя ответить. Просто нет спонсоров, нет никакой поддержки журнала ИДЕИ. Не знаю что там можно написать. Никто до сих пор не поддержал наш журнал, журнал ИДЕИ. Он издается благодаря волных пожертвова-ний издателя, именно моей милости – и некоторых друзей журнала. Вот такие дела. Плохие дела.

Настоящее чудо что журнал выдержал вот уже 7 лет. Можно писать, что журнала ИДЕИ поддерживается скромными деньгами группы сумасшедших, умали-шенных людей, любителей философии. Действительно не знаю что написать. Мож-но написать, примерно, что кажется сам Бог поддерживает журнал ИДЕИ раз столько лет продолжает существовать без никакой поддержки государства, чиновников, влас-тьимеющих, частных или государственных фондов или программ поддержки културы. Да, журнал может быть существует до сих пор только благодаря Божьей помощи. Напишите так, так лучше по моему.

Если хотите пишите, что главный редактор несколько раз писал прочувст-венных писем таких фондации как "Конрад Аденауер"(Германия) или "Америка для Болгария", но и обе организации отказали помощи (сказав, что философия и культура вне их приоритетов). Только это могу Вам сказать. Вы решайте что написать там. Очень сожалею что создаю Вам такие труд-ности, но такова, к сожалению, сущая прав-да. Ничего не могу поделать.

Журнал ИДЕИ существует подобно воробей, подобно птиц, подобно остальных Божьих созданий. Разчитывает Божьей милостью. Это все таки должно что-то озна-чать в глазах трезвомыслящих деятелей солидной науки и философии – или между-народной научной общности. Пусть прини-мают нас как сумасшедшие. Я этим, при-мерно, не обижаюсь.

С уважением: Ангел Грънчаров

В СЪСТАВА НА МЕЖДУНАРОДНАТА РЕДКОЛЕГИЯ НА СП. ИДЕИ ВЛЕЗЕ БУ-ДИСТКА МОНАХИНЯ, ДОКТОР НА ФИЛО-СОФСКИТЕ НАУКИ И ЛИЧНО ПОЗНАТА НА ДАЛАЙ ЛАМА

събота, 11 юли 2015 г.

От Киев ми писаха, че в състава на научната редколегия на международното многоезично издание на списание ИДЕИ се е съгласила да влезе г-жа И.Урбанаева – као представителка на Русия. Много инте-ресна личност е тази дама, освен специа-лист по будистка философия тя се е среща-ла с Далай Лама и даже има монашески сан.

Ето как г-жа Урбанаева е отгово-рила на предложението за сътрудничество,

отправено й от проф. Константин Райда от Философския институт към Академията на науките на Украйна:

(ОЩЕ >>>) Брой 8 на в-к ГРАЖДАНИНЪ вече е дос-тъпен и за четене онлайн

събота, 11 юли 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! МОЛЯ ВИ, НЕКА С БЕЗРАЗЛИЧИЕТО СИ ДА НЕ СТЪПЧЕМ И ТОВА КРАСИВО ЦВЕ-ТЕ, ДЕТО ИЗРАСНА ВЪРХУ БУНИЩЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРЕДИМНО ЖЪЛТА, С ИЗВИНЕНИЕ, "КУЛТУРА"! неделя, 12 юли 2015 г.

Новата книжка на списание HUMA-NUS вече пристигна при мен, една част от тиража пътува за приятелите на списанието от Силистра, друга ще изпратя утре за Бур-гас, в София също има група почитатели, на които ще изпратя заявените бройки. Не мога да се изплатя обаче по никой начин на печатницата, тъй че ако не продам скоро всичките книжки не си представям как ще се

оправям с печатаря. Не обичам да дължа никому нищо.

Списанието вече е с цветни снимки вътре, това го оскъпи двойно, но така е значително по-красиво. За бедни хора като мен, които се интересуват от текстовете, а не от снимките, отпечатахме и книжки, които са с черно-бели снимки и илюстрации. Този път обемът на списанието е от 68 страници. Станало е много симпатично издание.

(ОЩЕ >>>)

КЪМ РЕФОРМАТОРИТЕ: ИСКАМЕ НЕЗА-БАВНО ДА ЗАПОЧНЕТЕ СЪЩИНСКАТА И БЕЗПОЩАДНА БИТКА ЗА ИСТИНСКИ ПРОМЕНИ! неделя, 12 юли 2015 г.

Петицията до реформаторските управляващи стигна до 12 подписали и... замръзна, повече никой не отива да я про-чете и подпише: виж Граждански призив към реформаторите. Понеже разни хора ми пишат, че трябвало било да напиша кратка петицийка, която да се помещава на една страничка; петицията според тях не вървяла, щото била "неприлично дълга" и "скучна за четене" – у нас колкото дадено нещо е по-сериозно и задълбочено, толкова за по-скучно се възприема, щото осмисля-нето му изисква известно усилие! – та ето, тази сутрин решавам да напиша и кратък

41 вариант на петиция; и него ще сложа да се подписва, нека да има възможност за избор, да видим какво ще се получи:

ОБРЪЩЕНИЕ от група ангажирани и прореформаторски настроени граждани

Многоуважаеми дами и господа

управляващи, лидери, депутати и министри, Влизането ви в това правителстве-

но мнозинство беше жертва, която може да бъде оправдана само ако наистина е за доброто на България; за всяко нещо обаче под това небе се плаща съответната цена. Вашите реформаторски намерения и обе-щания, заради които ние, избирателите, ви подкрепихме, бяха доста смели. За жалост нашите впечатления са, че не работите достатъчно енергично за тяхното осъщест-вяване, за реализацията им в живота. Веро-ятно има какви ли не пречки, сигурно има. Но онова, което особено много ни притесня-ва, е че не забелязваме оня автентичен реформаторски плам, така да се рече, инак казано, онази твърда, неустоима воля, липсва ви, кой знае защо, цялостната отда-деност в битката за промени, без която нищо съществено няма да се промени – а ще имаме само някаква медийна пушилка, която да създава илюзията, че нещо там уж се прави. Така обаче не се постига и не може да бъде постигнат никакъв значим резултат – нито в живота по принцип, нито пък в политиката. И особено в управлението на страната ни, в която някакъв значим напредък в последната година не се забе-лязва. Ние от вас изискваме да започнете да работите наистина енергично в следните посоки, на които, кой знае защо, не обръща-те никакво внимание, а без тях същински реформи просто няма как да има, ще има само евтина имитация на реформи:

- структурна административна реформа, оптимизиране и значителни съкращения на тромавата и корумпирана държавна администрация (освободените при това значителни средства, които сега се пропиляват в тази продънена каца следва да се насочат за действително реформира-ното българско образование, което следва да стане водещ приоритет в правителстве-ната политика);

- непрекъсната, неотслабваща битка с корумпираните в държавната администрация на всички нива, като се почне от митниците, мине се през полиция-та и се стигне до висшите нива, до централ-ните органи, до прокуратурата, правосъдие-то и пр.; безжалостно уволнение и прогон-ване на паразитите в тези сфери, които от десетилетия друго не правят освен да из-нудват гражданите и бизнеса за подкупи;

- улесняване и опростяване на всички ония ужасни формалности, разбива-не на омагьосаните кръгове, по които се въртят гражданите, опитващи се да се зах-ванат с бизнес или просто се нуждаят от някаква административна услуга; за минути гражданите трябва да могат да си свършат работата, за която сега жадните за рушвети чиновници ги въртят със седмици и месеци;

- провеждане на истински открити конкурси за заемане на длъжностите във всички нива на администрацията от пре-димно млади, добре образовани, енергични, новаторски мислещи, честни хора, има-щи автентично реформаторско съзнание; особено за възловите постове в админист-рацията трябва да се намерят такива хора, които именно ще станат мотор, двигателна сила на промените;

- никакви партийни назначения, ис-тинска конкурсност и екипност, автономия на отделните звена, те следва да получат пълния обем права за да си вършат пълно-ценно работата;

- уволняване по непригодност на всички ония паразитиращи от десетилетия "незаменими кадри" на прогнилата отвсякъ-де образователна система, това са именно директори на училища, инспектори, начал-ници на инспекторати, министерски чинов-ници от МОН, както и на всички ония пар-тийни назначения на разни "калинки" от последните години; провеждане на същин-ски конкурси, с които да се намерят нови хора, реформаторски, иновативно, не-конвенционално и творчески мислещи, само такива личности с позиция могат да внесат живот и динамика в прогнилите и мухлясали от социализъм и от бюрократи-зъм образователни и училищни общности; по същия начин трябва да се определят и кандидатите за учителска работа, следва да се въведе мандатност и за учителските длъжности, щото в момента има всички условия за паразитиране до пенсия на "доб-рите послушни учители", намиращи се на т.н. "постоянно място"; нищо постоянно не може да има в този живот, обюрократизир-ването на учителите е предпоставка за агонията на системата;

- автентична демократизация на училищния живот, приемане на законода-телни промени, които да осигурят всички условия за свободна, творческа и пълно-ценна изява на учители, ученици и родите-ли, които именно са заинтересовани от провеждането на пълноценен и ефективен учебен, образователен и личностно форми-ращ процес; качественото и смислено образование наистина трябва да стане пръв приоритет не само на правителството и държавата, но и на цялото общество;

- за да има функционираща и действителна демокрация в българското общество следва да се промени нагласата, според която от гражданите нищо не зависи; властта трябва непрекъснато да търси подкрепата на гражданите за всяко свое наистина реформаторско действие; следва да стимулира гражданите в тази посока, да им дава шансове за изява и т.н.; без цялос-тно единодействие на гражданите и уп-равляващите, без тясно сътрудничество, ако се продължава откъсването и капсули-рането на властта от обществото никакви промени в тази наша държава не могат да настъпят; това следва да го знае всеки управляващ, имащ претенциите да е демок-рат и реформатор, интересно е обаче защо не ви личи по поведението, че сте такива?

Имаме още много претенции и изисквания, но нека засега спрем дотук: тази наша петиция е всъщност по-скоро покана за дебат по тия всичките важни и принципни въпроси. Дебат, който трябва да отприщи действията по истинските, дес-йтвителните промени, които у нас съвсем видимо буксуват, не могат дори да започнат по посочената причина: пречи този пагубен общ манталитет и у управляващи, и у управлявани, а именно, че "там горе" са толкова мъдри, че те за всичко ще се пог-рижат, всичко ще решат, а пък ние, гражда-ните, просто трябва да чакаме чудесните спасителни бабаитщини на поредните тита-нични оправячи на народа. Така не стават тия работи, ако не се разбие на дело, на практика този манталитет, никакви промени в страната ни няма да настъпят. Чудно ни е защо това нещо не го съзнавате, как е въз-можно да не знаете такива елементарни неща? Или просто не са ви изгодни, как да разбираме това, че не ви личи дори то-ва ново, автентично демократично и реформаторско съзнание?! По делата обаче се познават всички, не по претенции-те, не и по пичовското удряне по космясали-те гърди.

Много ни е интересна, не крием, реакцията ви по повод на този наш призив. Предполагаме, че ще се направите на уда-рени, един вид че не сте забелязали какво ви казваме. Каквото и да направите, то все ще покаже какви сте и колко струвате. Нищо не може да се скрие, чудно ни е как е въз-можно да разчитате на това? Не ни подце-нявайте, не си позволявайте да ни презира-те, щото ние, гражданите, вече добре съз-наваме правата си – и няма да мирясаме докато не започнете да работите както трябва. И както сте обещавали.

Ние всъщност написахме две пе-тиции, тази е кратка, ето я другата (виж Граждански призив към реформаторите), която е по-подробна и аргументирана; защо сме го направили е отделна работа, но не е случайно, всичко има своя смисъл. Стараем се да пробудим ново съзнание не само у

42 вас, управляващите, дето видимо страдате от наркозата на властта, но и у мнозинст-вото от заспалото общо взето общество, което нищо не прави, за да се ползва от правата си, за да изявява свободата си. Тази е причината, опитваме се да повлияем на съзнанията на всички.

Упорити сме, няма да застанем със скръстени ръце, не разчитайте също да ви чакаме да се туткате безкрайно. Няма да ви помогнат нито увъртанията, нито тарикат-лъците. Под лупа разглеждаме всяко ваше действие и дори дума. За жалост, смислени и особено пък смели действия от вас не виждаме. От медийни димки, към които така често прибягвате, не се впечатляваме. Е, подсказахме ви някои действия, за които вие се правите на изоглавени – сякаш уж не знаете за тях. Добре знаем, че знаете, ама "дупе не ви стиска" явно да започнетесъ-щинската битка за промени. Е, или съби-райте кураж и я започвайте, или си признай-те открито, че не ставате за тази работа. Ще намерим други, нацията ще роди – а може би вече е родила? – ония, на които история-та е отредила да извършат дължимите и съдбовни промени.

Приятно управление, приятно де-путатстване, приятно министерстване! Гле-дайте обаче скоро да не се объркате от притеснение къде е вратата на уютните ви кабинети...

12 юли 2015 г.

ПЕТИЦИЯТА ПОД НАДСЛОВ "НЕЗАБАВ-НО ЗАПОЧНЕТЕ БЕЗПОЩАДНА БИТКА ЗА ИСТИНСКИ ПРОМЕНИ!" Е ВЕЧЕ ДОС-ТЪПНА ЗА ПОДПИСВАНЕ неделя, 12 юли 2015 г.

Петицията към реформаторските управляващи вече е в сайта за петиции и може да бъде подкрепа от желаещите: Не-забавно започнете безпощадна битка за истински промени!. Става дума за кратка-та, за неизморителната за четене петиция. Щото има и една друга, която също стои там, също може да бъде подкрепена: (виж Граждански призив към реформаторите). Две петиции има, според всички вкусове.

Да видим дали обаче ще има няка-къв ефект де, то е отделна работа.

Мога да ви пожелая само приятно четене! А подписването заема 10 секунди. И даже изобщо няма да се изморите докато се

подписвате. Казвам това, щото някой може да се плаши да не би да грохне от умора докато се подписва. Няма страшно, даже и не боли докато се подписвате. Съвсем сигурно е това...

Хубав ден на всички! Бъдете здра-ви!

АКО НЕ БЕШЕ Б.БОРИСОВ ЩЯХМЕ ДА СМЕ КАТО ГЪРЦИЯ И ЩЯХМЕ ДА МИ-ЗЕРСТВАМЕ САМО С ПО НЕКАКВИ СИ ТАМ 60 ЕВРÀ НА ДЕН! неделя, 12 юли 2015 г.

По повод на: Борисов: Ако не бях напра-вил правителство, сега щяхме да сме като Гърция

Ако не беше Бойко Борисов щяхме да сме като Гърция и да мизерстваме с по 60 евро на ден!

Lachezar Tomov

ПУБЛИКУВАНО БЕ ИНТЕРВЮ С МЕН, КОЕТО ДАДОХ НА УКРАИНСКИ МЕДИИ неделя, 12 юли 2015 г.

Украинският журналист Виктор Каспрук, на когото дадох интервю преди известно време, ми пише, че интервюто е излязло в пълния си обем в сайта «Полити-кантроп»; ето писмото, с което ме известява за това, то съдържа няколко благодарствени думи, които могат само да ме радват - по-неже с нещичко съм бил полезен на украин-ските свободолюбци, борещи се против руската агресия:

Добрый день, уважаемый господин Грънчаров!

Сегодня вышел напечатанный на сайте «Политикантроп» полный вариант интервью с Вами: «Болгария: нужна реши-

тельная деолигархизация (демафизация) страны».

Большое Вам спасибо за Вашу дружественную помощь! Благодаря Вам мы лучше стали понимать какие непростые процессы происходят в братской Украине Болгарии.

Очень надеемся на продолжение сотрудничества с Вами.

С уважением: Виктор ПЪЛНИЯТ ВАРИАНТ НА МОЕТО ИНТЕР-ВЮ ПРЕД УКРАИНСКИ МЕДИИ, КАКТО Е ПУБЛИКУВАН В САЙТА «ПОЛИТИКАНТ-РОП» неделя, 12 юли 2015 г.

От болезни, которую стимулировала путинистко-сатанисткая деградация соз-нания, полностью не вылечилось не только украинское, но и болгарское об-щество Философ и публицист Ангел Гранчаров родился в городе Долна баня, Софийская область, Болгария. Окончил в 1983 году философский факультет Санкт-Петербургского (тогда Ленинградского) университета. Работал преподавателем философии в Пловдивском университете имени Паисия Хилендарского. В 1992 году создал и руководит до сих пор Центром развития личности HUMANUS, который разработал концепцию и воплотил ряд инициатив полной реформы болгарского образования, в частности философского. Автор многих философских и психологи-ческих книг, а также книг, рассматриваю-щих проблемы философии истории и по-литики в болгарском и европейском кон-тексте. Некоторые из его книг: «Жизнь души: психология», «Универсум свободы», «Искусство мысли», «Таинство жизни», «Искусство жить: этика достоинства», «Эротика и свобода», «Искусство сво-боды», «Курс лекции по философии», «Бол-гарская душа и судьба». Ангел Гранчаров в последние годы – активный блогер, веду-щий образовательные и политические блоги и блоги для дискуссии. - Господин Гранчаров, Болгария – стра-на, где влияние России, как раньше

43 СССР, традиционно сильное. Как сегодня болгары воспринимают нападение Рос-сии на Украину?

- Россия напала не только на Укра-ину, она начала войну и против Болгарии. Вообще нынешняя путинская – имперская и национал-коммунистическая – Россия ведет войну против всех народов, которые любят свободу и хотят жить свободно. Главный враг, которого путинская Россия не может терпеть и выносить – это, в сущности, сама свобода; именно ее, свободу, путинисты не могут никак терпеть. И демократию – поли-тическое выражение свободе – они не могут выносить.

Их враг также свободная личность, осознающая свой человеческий суверени-тет. Вот они начали наказывать и украин-цев, и болгар, и всех других, кого могут – за их свободолюбие, за их преданность свобо-де. Болгарское общество теперь расколо-лось на две половины: пророссийская, про-евразийская – и свободолюбивая, проевро-пейская.

Самый мощный союзник имперских поползновений нынешней путинской России это болгарская олигархия, ее генезис связан именно с коммунистической номенклатурой, и, прежде всего, с уполномоченными предс-тавителями КГБ по владению так называе-мой Задунайской губернии; ведь всем из-вестно, что в коммунистическую эпоху Бол-гария была протекторатом или колонией СССР, иначе говоря – КГБ. Кагебисткая олигархия у нас имеет господствующее положение во всех сферах жизни, начиная с экономики и кончая культурой, от образова-ния до духовной жизни. Средства информа-ции у нас под контролем верных путинистам олигархов, среди политиков также домини-руют верные Кремлю продажники, которым кагебисты щедро платят, а они за деньги готовы продать не только свое отечество, но даже, если понадобится, и родную мать.

У нас со времен коммунизма оста-лась и теперь набирает силу мифическая, полностью ложная идеология „всемерно любящего нас Большого брата”, на клю-чевых местах идеологического фронта в стране стоят верные и щедро оплаченные слуги Москвы, это, прежде всего, служители органов бывших коммунистических тайных служб государственной безопасности, яв-ляющейся филиалом КГБ, они всегда выполняли и теперь тоже выполняют при-казы Москвы.

Болгарская история последних ве-ков полностью фальсифицированная – правда о подлинной антиболгарской поли-тики имперской России и СССР скрывается так старательно, что ее нет даже в учебни-ках истории в школах.

Так что „традиционно сильное” влияние России обеспечивается очень большими миллионами рублей, которые идут в карманы продажников, находящихся

на важных позициях в болгарской полити-ческой, культурной, образовательной и идеологической сфере.

Недаром эти русофильские про-дажники у нас называют традиционно „руб-ладжиями” („рублофилами”), это еще с последних десятилетий ХIХ века, когда в решительной борьбой с российским импе-риализмом утверждалась болгарская госу-дарственная независимость; ведь Россия еще тогда хотела нас делать своей колони-ей, своей Задунайской губернии.

Проевропейские, свободолюбивые демократические силы в Болгарии в конце прошлого ХХ-ого века успели отвоевать Болгарии для болгар, успели сокрушить имперский олигархический диктат, в Болга-рии произошла антиолигархическая рево-люция против кагебитской мафии и наша страна вышла (наподобие того, что делает свободолюбивая Украина в последние годы после Майдана) из евразийской орбиты России – вскоре после этого Болгария стала членом НАТО и Европейского союза.

Стратегическая цель российских империалистов одна – всеми средствами дестабилизировать и оторвать Болгарию от западного, от европейского мира. Вот, в последние годы и месяцы российская им-перская экспансия стала столь брутальной, что в настоящее время Россия ведет против Болгарии настоящую пропагандистскую, идеологическую войну.

В этих тяжелых условиях свободо-любивая часть болгарского общества видит в украинских борцах за свободу и независи-мость от российского империализма своего верного союзника и друга, наши симпатии полностью на стороне проевропейской Украины, борющейся за свое национальное достоинство. Интересно отметить то, что путинисты рекрутируют своих сторонников среди болгарского общества либо деньгами, покупая именно деньгами их „братские чувства”, либо благодаря их малообразо-ванности или одурманиванию пропагандой.

К сожалению, коммунизм успел до-вести до таких серьезных умственных де-фектов значительную часть болгарского общества: такие люди живут в особенном ложном, иллюзорном мире, где все наобо-рот, чем в реальном мире, они преклоняют-ся перед тиранией, они хотят быть рабами, они ненавидят свободу личности, для них свобода это сущий яд, они чувствуют себя хорошо когда им лгут или бьют, они успели все искалечить и осквернить, в том числе и религию, православную веру. Под контро-лем КГБ, к сожалению, находится такой мощный идеологический институт как Бол-гарская православная церковь, все иерархи БПЦ являются штатными служителями КГБ. - Можно ли сказать, что агрессия Москвы против Украины сделала украинцев бли-же к болгарам, или наоборот?

- Да, здравомыслящие люди в Бол-гарии – а таких немало, я смею утверждать, что такая большая часть болгарской нации – полностью поддерживают тяжелую борьбу за свободу и национальное достоинство, которую братский народ Украины ведет в условиях так надменной и подлой российс-кой агрессии.

Сопричастность болгар с украинс-ким народом кроме чисто ценностных, ду-ховных побуждений (близость обоих наро-дов, в том числе и почти одинаковой исто-рической судьбы – ведь в вековой борьбе с российским империализмом мы защищали свое суверенное право на свободную жизнь, свое право быть настоящими европейцами) обуславливается тем, что много наших кровных братьев живут в Украине, это пере-селенцы с болгарских земель, так что в массовое болгарское сознание Украина – это очень близкая нам, родственная страна.

То, что развязал российский, пу-тинский империализм в Восточной Украине, агрессивную и нечестную, подлую войну, которую Россия ведет, пытаясь оторвать часть тела братской Украины, оценивается не просто как преступление, но и как смертный грех, которого нельзя простить.

Потому что российские империа-листы нарушают не только законы между-народного права, но и все человеческие, нравственные законы. А первый такой че-ловеческий закон – это право каждого чело-века и народа жить свободно, самому уста-ивать свою судьбу, самому решать свое достойное будущее.

Симпатизируя всем сердцем борь-бе свободолюбивого украинского народа, мы, свободолюбивые болгары вместе с тем очень сожалеем и оплакиваем судьбу рус-ского народа, который стал жертвой каге-бисткой тирании и кагебисткой пропаганды. Но мы хорошо знаем, что и в России есть здравомыслящие люди, а ту ужасную судь-бу, который путинисты приготовили россия-нам, те кошмарные испытания, которые они должны вынести, в конечном счете, приве-дут к тому, что и Россия в один день, хочет-ся верить, когда-то станет не символом тирании, а нормальной, свободной и демок-ратичной европейской державой. - Режим Путина скупает Европу в течение многих лет. Они имеют особняки и рос-кошные апартаменты в лондонском Вест-Энде и на французском Лазурном берегу. Их дети находятся в безопаснос-ти в британских и швейцарских частных школах и университетах. А их деньги спрятаны в австрийских и швейцарских банках. Но особенно этот процесс заме-тен в Болгарии. Не опасаются ли бол-гары, что прогрессирующие проникнове-ние россиян на их территорию может угрожать суверенитету Болгарского го-сударства?

44 - Да, это так, российская олигархия

владеет целыми отраслями болгарской экономики, много российских денег перека-чано в Болгарию, и это, прежде всего в теневую экономику, контрабанду, организо-ванную преступность. Российская „пятая колона” у нас такая сильная, что она может когда захочет свергнуть болгарское прави-тельство, примером этому есть так называ-емая „февральская революция” в 2013 году.

Продолжается процесс российской колонизации болгарской територии, русские покупают так много недвижимости, что скоро и у нас, наподобие Украине, появится „российское меньшинство”, которое начнет предъявлять свои „исконные права”. Но что самое опасное, так это то, что путинская Россия делает все, что в ее силах, чтобы всячески дестабилизировать нашу страну, не гнушаясь разжигать какие только можно конфликты, прежде всего этнические.

Например, между болгарскими цыганами и болгарским большинством; я уверен, что нас ожидают большие испыта-ния именно в этом направлении. Кагебист-кая „пятая колона” в один момент может получить приказ действовать так, как это делали сербские национал-коммунисты Милошевича, чтобы у нас началась граж-данская война, этническая резня, вот такие ужасы нам готовят кремлевские стратеги. Для них, как известно, нет никаких запретов или ограничений, никаких человеческих, нравственного ценностей. Положение и у нас слишком опасное, безумие кагебисткой бесовщины хорошо известно, но теперь оно может показать себя в полном блеске. - Как сегодня российская агентура «ру-лит» в Болгарии?

- Я в некотором смысле уже отве-тил на этот вопрос. Главное, что кагебисты-путинцы делают у нас, это покупают души тех, кто за деньги готов сделать все то, что им прикажут. Эти продажные людцы прежде всего из бывших органов тайной коммунис-тический госбезопасности стали миллионе-рами, и за деньги они способны на всякие мерзости.

С таким человеческим материалом нельзя постичь что-либо подлинное или большое. На втором месте, так называемое „русофильское движение” – они создали у нас даже свое „Национальное движение”, есть много партий, финансируемых прямо с КГБ, являющиеся членами этого движения. На самом деле это движение состоит с массы безмозглых бабушек и дедушек, чьи мозги давно съедены коммунистическим дурманом, в таком смысле в их головах, в сущности, ничего и нет, там пусто.

Среди молодых я встречал русо-фильски или пропутински настроенных людей только среди слишком неполно-ценных в умственном отношении или просто дебильных жертв нашей по существу еще

социалистической образовательной сис-темы, а в других случаях таких особей рек-рутируют просто покупают за деньги.

Но это совсем не означает, что эти „рублофилы” не смогут сделать ужасные вещи, если иметь ввиду то, что у них нет никаких нравственных рычагов. От таких больных мозгов можно ожидать все. Боль-шая часть болгарского общества отличается здравомыслием, но к сожалению (из-за тяжелых в экономическом отношении усло-вий до 2007 года) около 2,5 миллиона таких болгар давно живут и работают в Западной Европе и Америке. Так что я опасаюсь, что на каком-то этапе путинская имперская экспансия в Болгарии может принять необ-ратимые масштабы.

Нынешние правительство не дела-ет ничего, чтобы провести решительную деолигархизацию (демафизацию) жизни у нас, корупция у нас ужасная, нет политичес-кой воли для подобающей борьбой с ней. Растет число разочарованных во всем лю-дей, даже демократией и свободой, что очень опасно, потому что такие люди могут стать социальной базой российско-советского коммунистического реваншизма – и российского имперского милитаризма. - Задача путинской России – заразить европейцев вирусом недоверия к систе-ме глобальной безопасности, к институ-там власти и нынешним лидерам Евро-пейского союза. Инициированный Пу-тиным кризис в Украине должен, за за-думкой Кремля, расколоть Европу на два лагеря: за и против Украины? В случае того, если бы это удалось сделать Моск-ве, к какому лагерю могла бы примкнуть Болгария?

- Я не верю, что анахроничная и ретроградная имперская идеология „воз-рождения подлинной русской идеи”, которой так неуклюже спекулируют путинисткие советские реваншисты, имеет ресурс одур-манить мозги значительной части населения стран Европейского союза и расколоть европейского сознания на две части. Это невозможно, эти путинские идеи неадек-ватны и не стыкуются с современными реальностям сознания, они находятся на уровне развития сознания, которое харак-терно для эпоху Ивана Грозного – или в лучшем случае временам Йосифа Сталина.

Моя теза, что это болезнь, первер-зия, психопатология, сумасшествие. Такое больное „мышление” не имеет корней в современном европейском сознании. Оно может иметь некоторое распространение в странах Восточной Европы, но его стимуля-ция со стороны Кремля идет по внеидеоло-гическом пути, через платные манипуляции пропаганды, которые не могут иметь такой эффект, который они имели в самой России, где в условиях путинисткой идеологической диктатуры значительная часть населения

поддалась и слишком искалечила свои мозги.

Все таки даже в таких странах как Болгария (благодаря прежде всего интерне-ту) имеется плюралистическая медийная среда. У нас против свободолюбивой Укра-ины пишут только платные медийние мер-завцы-путинисты, которые не имеют никако-го общественного и личного влияния или авторитета, таким подлецам никто не верит. Эффект писаний таких мерзавцев нич-тожный, он даже не оправдывает инвести-ции.

В таком смысле Болгария как це-лое, теперь ведет ту же самую борьбу за свободу, независимость и достоинство против российской имперской путинской бесовщины, которую ведет и свободолю-бивый братский нам народ Украины. В та-ком смысле мы ведем одну и ту же борьбу, борьбу против одного же коварного и подло-го врага – это борьба за одни и те же благо-родные человеческие ценности.

Это именно человеческие ценнос-ти, из которых вырос европейский мир, это именно универсальные ценности современ-ной человеческой цивилизации, к которым ближе всего находится европейская, евро-американская христианская цивилизация.

Проблема в том: от болезни, кото-рую стимулировала путиниско-сатанисткая деградация сознания, полностью не выле-чилось не только украинское, но и болгарс-кое общество, эта болезнь в какой-то мере опасна и для развития сознания в ос-тальных восточно-европейских стран. Ведя свою вдохновляющую борьбу с путиниской психопатологии, мы одновременно должны работать для оздоровления массового сознания в наших странах, борьба с так уродливой идеологией путинизма – это борьба за здравомыслие, за человеческую аутентичность.

Чтобы подавляющие большинство людей в наших странах убедились в огром-ном преимуществе созидательной свобод-ной жизни по европейским правилам, мы, граждане обеих стран, должны делать все необходимое, все от нас зависящее, чтобы реформирование на новых началах нашей жизни шло в ускоренном порядке – чтобы оно еще теперь дало свои плоды. Только тогда поворот к нормальной жизни стал бы необратимым. Только тогда и будут реши-тельно приостановлены притязания и аспи-рации путинской имперской бесовщины, тогда и ее соблазны покажут свое действи-тельное уродство, умственную несостоя-тельность и полную бесперспективность.

Я верю, что этот день придет так скоро, как мы, граждане, скорее начнем исполнять свои настоящие обязанности – как это подобает именно свободному чело-веку, свободным людям и гражданам. Все, в конечном счете, зависит от нас самых, все в наших руках. Не надо быть зрителями той борьбы, что ведется вокруг нас, а также и

45 внутрь, в наших душах, нужно участвовать всеми силами в ней – чтобы добро и правда жизни восторжествовали как можно скорее и полнее. Сокращенный вариант интервью был напечатан в онлайн-газете «Точно». ДА, ТЯХ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ РОДИ ГИ...

неделя, 12 юли 2015 г.

Другарите, бойните другари... СЪРЦЕВИНАТА, СЪЩИНАТА НА СЪВРЕ-МЕННАТА БЪЛГАРСКА ТРАГЕДИЯ неделя, 12 юли 2015 г.

Почти цял народ, съставен пре-димно от глупаци, обикна с цялата си душа Бойко Борисов – защото им хортува превъз-ходни, направо великолепни глупости! :-)

До това нещо в резюме може да се изрази същината на съвременната българс-ка трагедия...

ВИДЯХТЕ ЛИ ПОДПИСА НА МИНИСТЪР ЕВКЛИДИС? понеделник, 13 юли 2015 г.

Из мрежите разнасят подписа на

Евклидис под някакъв документ за облекча-ване на гръцкия дълг. На много гърци им

заприличал на фалос и виждат в това лоша поличба за това, което ги чака.

Подписът на Евклидис. При жела-ние човек наистина може да види и стили-зиран фалос. Из делниците на един луд (6-10 юли), автор: Тони Филипов, д-р БДИТЕЛЕН РАЗГНЕВЕН ТАВАРИШЧ МЕ ПРЕДУПРЕЖДАВА ДА ВНИМАВАМ С КРИТИКИТЕ НА ПУТИН И... БОРИСОВ, ЩОТО ИНАЧЕ МОЖЕЛО ДА МИ СЕ СЛУЧИ СЛУЧКА! понеделник, 13 юли 2015 г.

Вчера препубликувах в блога си Пълният вариант на моето интервю пред украински медии, както е публику-ван в сайта «Политикантроп», а тази сутрин забелязвам под под въпросната публикация следния изразителен, бих казал даже многозначителен коментар:

Как можеш да пишеш в блога си ЗА РУСИЯ такива злобни политически гадости, че и ДЪЛБОКО НЕВЕРНИ ПРИ ТОВА ОТГОРЕ?! А бе ти ти въобще бил си в поне веднъж в НЕ-СЪВЕТСКА РУСИЯ?! Ами то Европа в сравнение с Русия е нап-раво изостанала! А ти просто си фанта-зираш!

Ние пък тук сме наистина тъмни балкански субекти и подмазвачи - ту на Хитлер, ту на Сталин или Брежнев, а сега пък на Мамонците!!!

Остави политиката на тия, които разбират от нея. По премиера Борисов недей да плюеш защото никога няма да си намериш работа и ще умреш от глад. Само съвет ти давам. Да не кажеш после че не съм те предупредил.

ВЗЕМИ ДА РЕШАВАШ СВОИТЕ ПРОБЛЕМИ, А НЕ СВЕТОВНИТЕ!

Това ми пише този доброжелател. Интересно е, нали? Тия дни предстои да излезе от печат моята книга със заглавие ЗА (НЕ)ЗДРАВОМИСЛИЕТО, таман за нея е този случай, ама нищо, то тази книга ще продължа да я дописвам и оттук-нататък. Напоследък забелязвам, че в блога си всъщност друго не правя освен да тълкувам казуси, израз на такова болно съзнание, че темата за нездравомислието, сега осъзна-вам, е била фактически моя основна тема комай през целия ми живот. Щото аз в жи-вота си друго почти не съм правил освен да

воювам с хора, носители на едно изкривено, болно, нещастно комуноидно съзнание. Да влизам ли в полемика с тоз мой тъй добро-желателен критик? Дали да му отговоря все пак нещичко? Или да си замълча?

Не ми е темперамента да мълча, там ми е проблемът. Е, ще му напиша не-щичко, може пък да се получи хубава диску-сия. Ето какво ще му напиша, пиша го тук, пък след това ще го сложа и там, като ко-ментар под въпросната публикация, какво да правя, аз съм диалогичен човек:

Таваришч, мерси за коментара ти! Много е ценен за мен. Значи викаш да си трая, а? И за Русия да си трая, и за Путин, и за Бойко, за сите да се трая? За да не ми се случи случка некаква, а? То вече ми се случи де, ето, от година и два месеца вече съм уволнен, без преподавателски права съм, не мога да си намеря работа никъде, а съдебните дела за възстановяването ми на работа вече са във Върховия касационен съд, нищо чудно и в Европейския съд да се наложи да стигнат.

Я ми кажи ти какво от моите ко-ментари за Русия не е вярно, е лъжа, кажи, да видим, да обсъдим, кажи, щот така, общо казано, твърденията ти увисват във възду-ха. Значи путинска Русия е изпреварила Европа, убаво, но кажи все пак в какво от-ношение я е изпреварила, че аз не се се-щам. Може би я е изпреварила в бройката на политическите убийства, а? Но то само в Русия противниците на Батюшката Путин ги убиват, аз такова нещо в Европа не вервам, че може да се случи. Немцов убиха, Полит-ковская убиха, Березовски убиха, Литвинен-ко убиха, Старовойтова убиха, Новодворс-кая й помогнаха да си отиде от този свят, да продължавам ли още? Но ти все пак ми кажи в които отношения Русия е изпревари-ла Европа, че аз не се сещам, и то така, че Европа а далеч назад в сравнение с Русия? Щот не се разбра, не мога да се сетя, а сега и не мога да спя вече от вълнение пред загадката, която ми постави без да искаш.

Много е цъфнала в демокрацията Русия ли? Или в свободата на медиите? Кажи, в какво е изпреварила Русия Европа-та де? В човечността ли я е изпреварила? В "здравите нрави" ли я е изпреварила? То алкохолиците имат страхотно здрави нрави, нема що! Кажи де! Може би икономически е цъфнала много Русия ли? Аз пък как туй нещо не съм го доловил? Или в стандарта на живот е изпреварила Русия Европата? Старата Европа е обедняла нещо, а Русия се е замогнала, така ли? Кажи де, таваришч, не ме мъчи тъй жестоко?!

А за Боко да си трая викаш, така ли? Да не ми се случи случка ако продължа да го критикувам, викаш? Уволнението ми е малко, и по-гадно нещо може да ми скроят ако продължавам, така ли? И кое ли пък ще е това гадно нещо? Ето, днес отивам в болница, дали пък няма да ми скроят некой малък инцидент в болницата и от нея да си

46 изляза в ковчег? Колко му е, то тия неща лесно стават в днешно време. За миг и се решават сложните проблеми с поведението на един вироглав философско-политически блогър като мен, който не възприема пре-дупрежденията да почне да си трае. Като в Русия кардинално ще почнат да се решават тия неща и у нас, за това ли ми намекваш?

Повече от месец обикалям по бол-ничните и здравни инстанции да си уредя едно изследване, дето е уж спешно, живо-тоспасяващо. Всъщност днес точно два месеца (!!!) стават откакто паднах отново и си ударих главата жестоко в тротоара. Тук, в блога съм писал за това. А главата ми е оперирана и от такива инциденти трябва да се пазя, е, пазих се, но се случи, спънах се, не можах да се удържа, паднах, тряснах си пак главата. И цели два месеца здравните власти ме мотаят, отказват изследването на главата, наложи се да пиша молба за раз-решение за него до здравната каса, там молбата ми простоя сума ти време, накрая дадоха прословутото разрешение, невро-ложката ми пък беше излязла в отпуск, чаках да се върне, после да си взема час за изследването, ето, днес ще ида да го нап-равят най-накрая, ако котка не ми мине път. Да видим какво ще отрият. Ще ми правят т.н. "ядрено-магнитен резонас", ако не съм забравил как по-точно се викаше това изс-ледване. Както и да е, ще видим. Та ти, таваришч, ме предупреждаваш да си трая за Бойко, та да не види главата ми зъл край, а?

То моята глава какви неща е видя-ла, да не говорим сега. Тъй че трудно мо-жеш да ме уплашиш. Ако това искаш да постигнеш де. В един друг смисъл главата ми е много твърда, а иначе се оказа, че не е много здрава. Един по-солиден удар по тиквата ми и политиците на България ще отърват от нагъл натрапник и критик като мен, колко му е да пробвате и този вариант? Като други не помагат, що да не пробваме това, нема да се излагаме сега я?

Таваришч, спирам дотук. Кажи, от-говори ми на въпросите, ако искаш де. До-изрази се, тъй да се рече. Хайде, чао, аз се махам, тръгвам за болницата. Да съм нав-реме, да не взема да закъснея. Хубав ден на всички!

ПРЕКАЛЕНО СИЛНО ЗАГРИЖЕНА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕТО МИ АНОНИМНА ДРУГАР-КА МИ ДАВА ТВЪРДЕ УМНИ СЪВЕТИ КАК ДА СИ ОСИГУРЯ НЯКАКВИ СРЕДСТВА ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕ понеделник, 13 юли 2015 г.

По публикация в блога от преди няколко дни (виж: Вслушването в сърцето е най-верният ориентир) се появи една крайно загрижена за моето положение дру-гарка, която почна да ми дава какви ли не

трогателни съвети за това как да предотв-ратя агонията, тъй като аз наистина, след като изтече срока на обезщетението ми за безработица, вече съм без всякакви средст-ва за съществуване, даже и инвалидната ми пенсия беше спряна (!), абе положението наистина стана сериозно, особено след като и съпругата, и синът ми също вече са без-работни, също са без никакви доходи. Та тази другарка кой знае защо се е трогнала силно, е, почна да ми дава разни съвети, почна да ме плюе, както си му е редът, абе изобщо демонстрира един покъртителен направо морал, а пък аз, знаете, обичам да изследвам такива удивителни човешки феномени, е, фанах се да й отговарям, ето какво се получи в крайна сметка, доста е поучително, показва реалната картина на нравите в нашето тъй свидно отечество; воаля:

22 коментара: Анонимен каза: Не се мисли за много умен или пък за способен да пише. Пълен нека-дърник си, разбиращите от писане и от литература ти го казват. Просто си жалък и смешен със жалките си напъни. Скрий се в някаква дупка и не мърдай повече щото предизвикваш само нашите съжаления.

Представител на сплотения колек-тив на ПГЕЕ в Пловдив, училището, в което ти никога повече няма да работиш Анонимен каза: Граничаров пак се изсра на метеното... толкова се радвам че почна да напада господин министъра. По тази начин ще бетонира на поста нашата любима ди-ректорка. Граничаров толкова ли си прост че не съзнаваш това? Анонимен каза: Сега пък първите ДВА коментара са от същия компютър като са-мия постинг. Интересно... Какво да се прави, Грънчаров. Не може хем да не искате да работите, хем да падат пари от някъде. Вие сте си виновен. Поемете ПЪЛНАТА отго-ворност за положението си. Ангел Грънчаров каза: Първите два ко-ментара са писани от компютъра от който е писан и третия коментар. :-) Другарко, защо смятате, че не съм бил искал да работя? Какво е основанието Ви да мислите така? Щом аз съм бил виновен и отговорен за

всичко, това значи ли, че аз самият съм организирал кампанията против мен самия, довела до уволнението ми? Може би аз съм помолил г-жа Анастасова да съчини смехот-ворната заповед за моето уволнение? Дои-зяснете се, другарко, Вашата мисъл се нуждае от тълкуване. Гадател ми е нужен за да я разбера. :-) Анонимен каза: Ако искахте да работите, досега 100 пъти щяхте да си намерите работа. Вестниците са пълни с обявления. Без работа няма заплата. Ангел Грънчаров каза: Не е вярно, другар-ко. Вестниците не са пълни с обяви за рабо-та. Идете Вие си намерете работа чрез обява по вестника. Освен това аз съм ква-лифициран специалист, до този момент няма нито една обява по моята специал-ност... Анонимен каза: Във в. "Марица" е пълно с обяви за работа, другарю. Аз не ги ползвам, защото работя в аптека и нямам нужда.

Но щом си имате спестявания, от които да живеете, щом сте осигурил финан-сово семейството си (за което сте отгово-рен), продължавайте да се търкаляте в кревата... Ангел Грънчаров каза: Говорите глупости, другарко! Във в-к "Марица" няма обяви за работа за философи. Никаква аптекарка не сте, знаем коя сте. По душевната мерзост Ви надушваме коя сте. Защо сте толкова лъжлива и подла мерзавка, другарко?! Коя е причината да сте толкова уродлива в мо-рално отношение? Каква екзистенциална трагедия Ви доведе до този пълен личнос-тен провал? Анонимен каза: Има обяви за работа, просто разгърнете един вестник. И под никоя не пише "Не приемаме философи!". Значи и философи земат. Нямате извине-ние. Това, което имате, е отговорност да се грижите за семейството си. Поемете ПЪЛ-НАТА отговорност.

Но вие си имате спестявания явно, паралия сте, затова не ви е грижа да се дигнете от постелята, поне за да не гладува жена ви. Дето викате, че била зла, като жената на Сократ. Горката ви съпруга... :( Анонимен каза: Интересна дискусия. Тя ме кара да се замисля какво се разбира под "работа". Аз бих го определил като труд, полезен за хората. Знам, че е спорно, но ... това си е мое разбиране. От там следва, според мен, че няма "непрестижна", "неп-ревлекателна", "черна", "неквалифицирана" работа. Последното произтича от народа – "Всяка работа си иска майстора". Интересно е, че много признато талантливи хора са сменяли много и различни работи. Дори някои са се прехранвали от едно за да

47 могат да създадат неща, с които са остана-ли в паметта на човечеството. Но, стига съм философствал - все пак какво да работиш за да се изхранваш е личен избор. Анонимен каза: Да. Но когато от теб зависи друг човек – жена ти например, колкото и да си я плюл в постингите си – нещата стоят по-различно. Тогава имаш задължение да поработиш малко неквалифицирана работа, поне за известно време, колкото да се прех-ранваш, докато съдът те върне на предиш-ното топло местенце в ПГЕЕ, където пак да си кюташ на спокойно като другар по фило-софия. Ангел Грънчаров каза: Към другарката "аптекарка", загрижила се за моето семейс-тво:

Другарко мерзавке, нещо сте се объркала или по своя си обичай лъжете: никога не съм "плюл" по жена си. Фантази-рате си за това плюене. Жена ми е много добра, не е зла, не прилича на Сократовата. Врете си носа в работи, които не Ви засягат. Примерно как ще си издържам семейството и пр.

Второ, все дърдорите за някаква постеля, от която аз, видите ли, не съм бил ставал. По причина на скверния си характер виждате в мое лице един лентяй, докато аз съм много работлив човек, който за разлика от Вас няма време да си вре носа в чуждите работи.

Та Ви попитах, в качеството си на психолог: как стана така, че сте толкова подла, кое обстоятелство от нещастната Ви съдба Ви озлоби така, че станахте мерзав-ката, която сте? Не можете да избягате от отговор на този въпрос, поставям Ви го, щото като изследовател не мога да пропус-на възможността да хвърля известна свет-лина върху човешката патология, която олицетворявате. Този блог поставя важни човешки въпроси, ето, ползвам се от случая да разрешим и Вашия казус. Както Вие разрешавате моя. Само дето нямате нужна-та квалификация. Що не си гледате "аптека-та", ами се правите на умна? Ангел Грънчаров каза: Към другаря ано-нимен комуноид, известен с прозвището "Хлопаща дъска":

Разсъждението Ви, разграничава-що понятията "труд" и "работа" е банално и тъпо.

Към анонимната мерзавка, предс-тавяща се за "аптекарка":

Другарко, гледам, че предишната Ви мерзост Ви се е видяла малка, та сте добавила нова, ето тази, в която говорите за: "... предишното топло местенце в ПГЕЕ, където пак да си кюташ на спокойно като другар по философия."

Имате превратна представа, дру-гарко комуноидке, за това до какво се свеж-да трудът на учителя по философия. Има

другари-комуноиди като Вас, които си кютат, бидейки учители, но това за мен специално не се отнася. Аз много работя, бидейки учител по философия, твърде съм активен, скъсвам се от работа, другарко. Умственият труд, който явно Ви е съвсем неприсъщ, е най-тежкия вид труд... издадохте се, че Вие самата май си кютате на някое учителско място, нали познах? Доста баламски се издадохте, мила и доста тъпа, като капак на всичко, другарке... :-) Анонимен каза: Не ви се сърдя, че сте изнервен. И аз като съм гладен, и аз съм изнервем. Разликата е, че когато аз нямам какво да ям, отивам на работа и така изкар-вам прехрана. Така направете и вие, вместо да грухтите като вол колко лошо било поло-жението ви.

Съветвам ви – преодолейте инерт-ността си и се хванете на работа. С киснене пред компютъра семейство не се издържа, колкото и да би било приятно така.

Колкото до кревата, знам, че ста-вате от време на време от него, за да идете на разходка и да поснимате с таблета си пловдивските тротоари.

Преодолейте мързела си – в чест-ния труд няма НИЩО срамно! Ангел Грънчаров каза: Другарке мерзавке, трогателна е Вашата грижа за мен, но това просто не Ви е работа. Аз много работя, другарке, трудът, който аз упражнявам, Вие не можете да го оцените просто защото нямате нужните за това качества. Моят труд е от духовно естество, това е интелектуален труд, но Вие, комуноидите, сте върли про-тивници на този вид труд, определяйки го като "мързел", като "паразитиране" и пр. Издадохте си душичката, пълна с марксист-ко-комунистическо презрение към духовния, към интелектуалния вид труд.

Мислете, другарко комуноидке, за себе си. Примерно, развълнувайте се от проблема защо сте станала такава мерзав-ка. И подлекинкя. И злобарка. И завистница. Кажете, как стана така, че деградирахте до такова ниско и уродливо нравствено ниво? Мога да Ви направя психоанализа, та доня-къде да преодолеете крещящия личностен дефицит, който се набива на очи. Който няма собствена личност си вре носа като Вас в живота и в работите на другите. Ето, Вие даже не можете да спите вече, интере-сувайки се така живо от моя живот, от моята личност, от това аз какво работя и пр. Мис-лете само за себе си, успокойте се, това ще Ви помогне да преодолеете отчасти душев-ната низост, в която сте затънала...

Изобщо не съм изнервен, другарко. :-) Забавно ми е. Вашата нравствена урод-ливост е феноменална и като изследовател силно ме заинтригувахте. Аз много обичам да изследвам такива феномени, щото точно тази ми е работата. Но Вие това няма как да

го знаете, щото за Вас философията явно е терра инкогнита... Анонимен каза: Не ме разбирайте погреш-но, нормално е да сте изнервен. Както ка-зах, не ви се сърдя за това, нито за квали-фикациите. Вие сте възрастен човек, при това доста боледувал, и не може да се очаква от вас да си контролирате добре емоциите. Няма как мозъчна операция да не ви се отрази на психиката. Наясно съм с това.

Предложението ми беше чисто прагматично – да намерите начин да изкар-вате честно прехраната си, докато съдът ви върне на спокойното учителско място, дока-то се пенсионирате. Защото който не рабо-ти, както казват, няма да се храни. Ангел Грънчаров каза: Какво потресаващо лицемерно човеколюбие струи от тези думи! :-) Дръжте ме да не падна от смях! Мила тъй злобна другарко, змийската си отрова обаче не можете да скриете въпреки всичко; та да отбележа нещичко във връзка с тъй покър-тителното Ви и толкова весело словоизлия-ние:

1. Аз съм на 56 години, на моята възраст хората не са възрастни, под "въз-растни хора" се разбират хората, които са на по-голяма възраст от моята... аз отивам към възрастните, тия, дето са над 70 годи-ни, но явно още не съм като тях.

2. "Мозъчна операция" не ми е правена, операцията, която ми правиха на главата, не е докосвала мозъка ми, той си е останал непокътнат; но и да беше докоснат мозъка ми, това пак не води до "психични заболявания", доста сте неграмотна в тази област, въпреки че имате претенцията, че сте била "аптекарка"; апропо, аптекарите не са чак такива профани в медицинската област, тъй че се издадохте, че нямате нищо общо с аптекарството; тоест, доказа се, че сте лъжкиня.

3. Аз винаги съм си изкарвал чест-но прехраната, тъй че не се притеснявайте как сега ще си изкарвам прехраната. Вярно, вие, комуноидите, обичате да си врете носа в чуждите работи, бих Ви посъветвал да се погрижите, примерно, за своята тъй очебий-на морална уродливост.

4. Ще отговорите ли все пак, дру-гарко, коя е причината за Вашата наистина застрашителна морална уродливост? Как стана така, че се озлобихте на човечеството тъй много? Да нямате някаква травма от детството? Да не са Ви карали да играете в пиеса за "турското робство" и да са Ви ка-рали да си слагате главата на дръвника, примерно, поради което още като дете сте превъртяла и сте намразила всички "душ-мани" и "народни врагове", дотам, че да сте станала изцяло безпощадна към тях? При-мерно казвам, предполагам само. Или с мъжете не Ви върви, другарко, много сте грозна ли? кажете, може да Ви олекне.

48 Виждате, че искам да Ви помогна.

Проблемът Ви е сериозен, аз съм специа-лист в тази област, давам консултации, ето, за Вашата загриженост за мен искам да Ви се отблагодаря като Ви помогна. Анонимен каза: Е, как така не си болен, когато имаш психично заболяване! Ангел Грънчаров каза: :-) Сега пък "пси-хично заболяване" ли Ви се привидя? Е, нямам психично заболяване, но съм психо-лог и мога да Ви дам консултации, явно остро се нуждаете от тях. То злобата Ви няма начин да не избие в психична дегра-дация. Опитайте да се съсредоточите върху въпросите, които Ви поставих по-горе. Ос-тавите ме мен, за себе си се погрижете, това е нормалното. Анонимен каза: Много хубав блог имаш бе, Грънчаров! :-))

Твоята приятелка Анна Ангел Грънчаров каза: Към другарката "аптекарка", която прекалено много се е загрижила как ще изхранвам семейството си:

Другарко, да Ви задам един въп-рос, който ми се върти от самото начало на толкова показателната ни дискусия: Вашата странна загриженост за прехраната на мое-то семейство да не би да се дължи на това, че Вие самата по някакъв начин се чувства-те отговорна за моето сегашно положение? Един вид да не би да е израз на гузност? Може би по някакъв начин Вие имате заслу-га за изгонването ми от работа? В този наш живот става какво ли не. Та затова питам. Не крия, че ми е много интересна Вашата реакция :-)

МЪЛЧАНИЕ... едно много изра-зително, направо говорещо мълчание се възцари след горния мой коментар...

Брой 9 на в-к ГРАЖДАНИНЪ е вече дос-тъпен и за четене онлайн понеделник, 13 юли 2015 г.

Приятно четене!

БРОЙ 14 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ЗАМИНА ЗА ПЕЧАТНИЦАТА, ТА УТРЕ ДА БЪДЕ В РЪЦЕТЕ НА ЩАСТЛИВИТЕ СИ АБОНАТИ вторник, 14 юли 2015 г.

Приятно четене!

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-вече това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа велико-лепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстан-ция, каквато представлява човешката душа. И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуство-то на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознание-то, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвре-менна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опит-ващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!