ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 22, Год. VII, 2015, 16 Ноември, Понеделник, Ц. 2 лв.

Есе, писано набързо от един ува-жаван от мен човек, д-р Л.Канев – виж: От отсамната страна на Смъртта и от отвъд-ната страна на Живота – ме порази като го прочетох; и няма да скрия, разочарова ме този път д-р Канев, въпреки патетиката му долових крайно опасни емоции, на които се наложи да отговоря; ето какво пише той, ето откъс от писанието му, а по-долу можете да прочете и моя коментар, в който призовавам в този тежък момент към благоразумие, към вяра в хуманистичните и свободолюбиви ценности, до които се свежда огромно-то духовно предимство на Европа – щото изменим ли на човещината си, изгубим ли човечността си, всичко тогава ще отиде по дяволите:

„... Това което стана тази нощ в Па-риж, ужасяващите убийства на обикновени и

невинни хора, е само прелюдия към това, което чака Европа и Света, когато слепите политлиберали закопаят своята собствена цивилизация, себе си, включително даже левичарската котерия, проповядваща от катедрите на добрите университети, която ги е възпитала в самоубийст-вена политическа коректност. Те са първите на които Джихад Джон ще отреже пилешкият врат с назъбения нож на своята безмилост-на ислямска омраза. Добро Утро, Европа, моля отворете вратите си за милионите ислямски бойци, които утре ще ви отрeжат главите! И не забравяйте впрочем, да им осигурите социални помощи, медицинска помощ и неограничени възможности за размножаване. (На 2-ра стр.)

Тома Томов: Ген. Борисов, не съм гласувал за вас, но днес вие тряб-ва да държите здраво кормилото на държавата!

Журналистът, дългогодишен служител на разни тайни служби на

ДС Тома Томов се обърна към премиера Бойко Борисов: "Генерал Борисов, аз не гласувах за вас, нито за Сергей Ста-

нишев, но се обръщам към вас, защото трябва да държите много здраво кормилото на държавата, защото навлизаме в голяма турбулентност. Погледнете какво става в региона ни. Идва друг свят и ние не можем да живеем по стария начин. Нацията ни трябва да бъде обединена, трябва ни обединител и неща, около които да се обединим. България би имала бъдеще, ако концентрира в себе си необходимата енергия и интелект".

"Човекът, който ръководи нацията, не трябва да плаче", категори-чен бе Тома Томов.

На което отговорих във фейсбук ето какво: Това като призив за установяване и у нас на режим от путински тип начело с Борисов ли да го разбираме? Тази ли е най-новата инс-

трукция от Москва, другари и таваришчи? (Следва на 2-ра стр.)

КАКВИ СА НАЙ-НОВИТЕ ИНСТРУКЦИИ ОТ МОСКВА, ТАВАРИШЧИ РУБЛОФИЛИ? (От 1-ва стр.)

На друго място Валерия Велева, която също е известна с това, че с охота изпълнява какви ли не поръчки, също се подиграва на президента Плевнелиев, който комай единствен в висшето ръководство на България има ясна прозападна и проевро-пейска позиция; по повод на това ми се наложи да направя във фейсбук следните два коментара:

Това, че президентът Плевнелиев едва се удържаше да не заплаче пред френското посолство показва само, че има чувства и сърце, т.е. че е човечен човек; това е съвсем нормална човешка реакция, която още повече го издигна в очите ми. Къде е доказано, че политиците не трябва да имат сърца, мили ми таваришчи комуно-иди, които днес виете като чакали по повод на президентските сълзи?! Доста извратени представи за политиците имате, другари поклонници на Сталин и на Путин...

Нашите комунодни дебили смятат, че проблемите на днешна Европа щял за миг да ги реши един нов Хитлер и още по-добре - един нов Сталин: избиваме всички, които не са като нас – и Европа ще цъфне и ще върже! За щастие "новият Сталин" вече си го имаме в лицето на таваришч Путин. Остава само Путин да "освободи" с танкове-те си Европа от самата нея, т.е. от "робст-вото на проклетата свобода" - и най-после щяло да дойде тъй дълго чаканото всеобщо комуноидно щастие! ИЗМЕНИМ ЛИ НА ЧОВЕЩИНАТА СИ, ИЗГУБИМ ЛИ ЧОВЕЧНОСТТА СИ, ВСИЧ-КО ТОГАВА ЩЕ ОТИДЕ ПО ДЯВОЛИТЕ!

(От 1-ва стр.)

Бъдете сигурни, че ще ви намразят толкова повече, колкото им давате даром. Защото в този проклет свят, невинните разстреляни тази вечер в Париж, докато вечерят или слушат музика, ще бъдат скоро забравени и в перверзната статистика на геноцидните идеологии, сметката ще бъде следната: стотици цивилизовани и развити млади хора ще изчезнат завинаги, никога няма да създадат деца и семейства, срещу живота на няколко мюсюлмански убийци. Но техните стотици братовчеди, деца, роднини и перманентно бременни съплеменнички ще останат и ще продължат генетичното им присъствие. А милионните ислямски ор-ди без документи ще наводняват градовете на Запада, за да могат не след дълго да ги взривят и да започнат да серат по централ-ните им булеварди безнаказано и да вият от своите средновековни минарета, които ще забодат на мястото, където някога е била Айфеловата Кула...”

И т.н., авторът се увлича по една крайно опасна и дори гибелна емоция; затова ми се наложи да реагирам, ето какво написах по този повод във Фейсбук:

Според мен виновен и отговорен за злодеянието е оня, който го е извършил. И също оня, който го е подтикнал да го направи - като го е насъскал да се озлоби и да тръгне да убива. Няма "колективна вина", такова нещо не съществува. Всички мю-сюлмани не могат да отговарят за това, което се сторили неколцина побеснели терористи, неколцина масови убийци.

По същия начин не може отговорни за злодеянията на терористите да бъдат обявявани... "либералите" в широкия сми-съл, т.е. всички хора, които обичаме свобо-дата. По същия начин ни манипулираха като твърдяха, че виновни за окупацията на България от СССР били... американците и англичаните, щото ни били харизали на Сталин. Долавям в тия теории очевиден кагебистки корен или поне привкус. Така се прехвърля отговорността другиму. Знайно е кому е изгодна една такава теория.

И още нещо: понятието "ислямска омраза", простете, ми се вижда идиотщина; омразата е омраза, никакво значение няма дали е "ислямска", "християнска" или някак-ва друга, в смисъл, че на омраза се бил отдал някой, който се е провъзгласил за ислямист, за християнин или за нещо друго. Просто е излишно и глупаво омразата на мразещите с толкова зла омраза да бъде определяна непременно като "ислямска", щото такова едно определение несправед-ливо обижда хората, които са мюсюлмани, пък никого не мразят, които са добри, поря-дъчни, нормални хора; има такива хора, знам, че има такива хора, разговарял съм с такива хора. И тия хора ние не трябва да ги правим свои врагове като ги обиждаме толкова несправедливо, по толкова грозен начин.

По начало нито християнството, нито исляма, нито каквато и да било друга религия могат да призовават за убиване на невинни човешки същества; уродство е да бъдат убивани невинни, мирни човешки същества, а такова уродство не може да има нищо общо с нито една религия. Да се призовава да бъдат убивани мирни хора е сатанизъм, е дяволска бесовщина, нямаща нищо общо с вярата в Бога, защото Бог е добро, вярващият в Бога човек, независимо дали е мюсюлманин или християнин или някакъв друг, не може да бъде зъл, да мра-зи и пр. Зли са сатанистите, покланящите се на Злото, именно на Дялова, на Сатана. Или просто безбожниците може да ги избие в такава дива, безпричинна и патологична злоба. Но не и автентично вярващите в Бога човеци. Който мрази и убива мирни и невинни хора не е човешко същество, той е урод. Сред комунистите имаше много таки-ва уроди, макар и тук трябва да признаем, за да бъдем справедливи, че не всички,

които се наричаха комунисти, са убивали, нали така?

Да бъдат насъсквани хора срещу други хора само защото те имат друга вяра, религия или ценности е ужасно престъпле-ние. Мюсюлманите не могат да са ни враго-ве само затова, че са мюсюлмани, само защото имат друга религия, т.е. само защо-то по друг начин почитат и славят Бог, кой-то, впрочем, е един и същ с нашия Бог. Убийците на невинни хора нямат нищо общо с никаква вяра, те са просто убийци, отдали се на нечовешка, на патологична, на садистична омраза. Омразата не се побеж-дава с омраза, злото не се побеждава с още по-голямо зло.

Това не значи, че трябва да се ос-тавим да ни убиват, разбира се, че ще тряб-ва да се защитим от убийците. Трябва да воюваме с убийците-садисти, трябва да ги преследваме неуморно, с оглед да неутра-лизираме злото, да ограничим омразата - щото ако оставим злото и омразата да се ширят необезпокоявано, това означава, че ги насърчаваме, че заставаме на тяхна страна.

Който призовава нас, християните, да се озлобим и да почнем да мразим всич-ки мюсюлмани само защото са мюсюлмани, и на тази основа започне да ни призовава да убиваме мюсюлмани само защото са мюсюлмани, такъв по същество с нищичко не се отличава от садистичните убийци-терористи, не се отличава по нищо от пок-лонниците на Сатана, които са способни да убиват невинни човешки същества даже независимо от това какви са им убеждения-та и вярата им. Убийците в Париж едва ли са питали жертвите си преди да дръпнат спусъка, едва ли са им задавали въпроса: ти в кого вярваш, в Мохамед, в Аллах, в Христос, в Буда ли вярваш, в Маркс и в Ленин ли вярваш? Едва ли са правили такова проучване с жертвите си преди да дръпнат спусъка; напълно е възможно да са убили и мюсюлмани, нали така? Злото и омразата не подбират жертвите си. Затова и е много опасно сами да се отдадем на една по същество аналогична злоба и омраза, срещу която уж се противопоставяме, срещу която уж се възмущаваме - щото тогава всичко наистина ще отиде по дяволите. Да, всичко ще отиде по дяволите ако сами допуснем да се овладеем от същата злоба и омраза, която вдъхновява сатанистите-терористи, които вилняха в Париж в онази кървава нощ. Овладеем ли се от абсолютно същата патологична и сатанистка злоба и омраза, която владее тях, ще станем абсо-лютно същите като тях - е, нима този е начинът да победим злото и омразата?

Та мисълта ми е, че злобата и ом-разата не могат да бъдат "ислямски", "хрис-тиянски" и пр., те са просто израз на сатани-зъм, на човешка патология, на извратеност, на лудост ако щете, израз са на бесовщина. Нека да не допускаме да се подвеждаме и сами да се овладяваме от болни, от садис-

тични и сатанински страсти и лудости. Нека да направим така, че да започнем да се обединяваме с добрите хора, независимо от това каква религия изповядват и на какъв Бог се покланят – защото само обединени можем да се противопоставим на беснее-щото и ескалиращо зло, на бесовската омраза. Ако един садистичен убиец на мирни и невинни хора се нарече "христия-нин" и почне да убива такива мирни и на-пълно невинни хора-мюсюлмани, нима това с нещичко ще промени факта, че той е аб-солютно същият - каквито са и сатанистите-убийци, наричащи се "ислямисти", които с името на Мохамед на устата режат главите на невинни хора?! Така че много моля да се въздържаме от разпалване на някаква бе-совска "християнска", видите ли, ненавист, злоба и омраза към мюсюлманите изобщо, към поддръжниците на ислямската вяра и религия - както, примерно, прави това подло мекере Карбовски, написало ето тия про-чувствени идиотски и злобни думи, които ще трогнат само дебили, само умствени и чо-вешки уроди:

... Те не искат да има музика. Те не искат да има картини. Те не искат жените да са облечени леко, защото не можели да се въздържат. Те искат средновековно право-съдие. Те искат опонентите си мъртви. Те убиват, заради Аллах. Те убиват жени и деца. Те са враговете на невинните. Гово-рил съм с тях, с бъдещите убийци на Евро-па. Те не искат катедрали, те не искат да работят. В техния живот, в техния рай и техния ад няма такова нещо като човешки прогрес и производство. Вие си мислите наивно, че те идват в страните ни да рабо-тят. Вие си мислите, че музиката може да ги натъжи или развесели. Вие си мислите, че бягат от ятаган. А те носят ятаган... (Виж: Краят на наивността, Мартин Карбовски)

И какво иска тоя Карбовски? Към какво ни призовава тъй патетично този страхлив мерзавец? Ето към какво той ни призовава под диктовката на тия, които му плащат щедро за да сее толкова опасни сатанински чувства:

Призовава ни ние, "добрите", да вземем ножовете и да тръгнем по улиците да колим мюсюлмани, ето, към това факти-чески ни призовава тази лява гад! Призова-ва ни всички ние, християни и мюсюлмани, да побеснеем, да загубим разсъдъка и морала си и да се изколим един-друг, към това ни призовава. Да избием всички, които не изповядват нашата "добра, правилна вяра" и върху облятата с кръвта на нашите врагове земя да почнем да строим някакво монолитно бъдещо сатанинско царство, в което няма да има различни хора, в което всички ще мислим еднакво, ще бъдем ед-накви. Към такива идиотщини ни призовава това патетично плямпало, което или не може да мисли, или пък дрънка тия идиот-щини само защото господарите му така са му поръчали, затова са му платили. Не вярвайте на такива, щото ако се случи това,

към което те призовават, вие може да сте едни от първите жертви.

Аз такива като Карбовски и други пишман-патриотични хулители и щатни оплювачи на Европейската цивилизация на свободата ги наричам талибани. "Правос-лавни" талибани понякога ги наричам, като думата "православни" я слагам винаги в кавички. "Наши", "християнски" талибани са ни те, досущ същите по манталитет като "мюсюлманските", "истинските" талибани. Също толкова злобни са те като ония, дру-гите, те са нещо като кръвни близнаци, по-скоро са нещо като клонинги, знам ли като какви са, но са напълно същите. Те лично на мен не са ми никакви, те са ми толкова чужди, колкото са ми чужди и ония, другите сатанисти. Като се наричат било "християн-ски", било "мюсюлмански" или някакви дру-ги, с това те няма да ми станат по-близки, защото аз не съм идиот за да им повярвам на лъжите, нещо "християнско" или пък "мюсюлманско" няма в тях. В тях има само зъл, злобен сатанизъм, спрямо който доб-рите хора, независимо каква вяра изповяд-ват, не могат да изпитват никакво снизхож-дение.

Затова мой брат и приятел не мо-же да ми бъде "християнският" сатанист или пък "европейският" талибанин Карбовски – или такива като него, има ги в изобилие, за жалост! Не, сатанисти, независимо с каква религия спекулират, с мен нещо общо не могат да имат, аз обаче, християнинът, чувствам като свои братя и приятели ония скромно живеещи и здравомислещи хора, изповядващи исляма, които никога не биха си позволили да направят зло на някакво човешко същество – защото добре знаят, че Бог никога няма да одобри злото или несп-раведливостта, които сме си позволили спрямо други човешки същества. Всички, и християни, и мюсюлмани, сме Божии чада, това го знае всеки вярващ в Бога човек, по това се разбира и кой е човек, а кой е враг на човечността, кой, инак казано, е сата-нист.

Спирам дотук, темата е огромна, но нещата са прости, мисля, че успях да кажа главното. В тия тежки дни на изпита-ния и на проверка доколко сме човеци не трябва да правим нищо, което да ескалира злобата и ненавистта, напротив, трябва да се опитаме да покажем нравствена твър-дост, човешка сила, която да ни разграничи от враговете на човечността. Всеки сам нека да избира къде да се нареди, според своите ценности нека да иде където си иска. Аз вярвам, че добрите и нормалните хора на тази земя сме въпреки всичко мнозинст-во. Няма да ни е лесно, но силата е с нас – защото и Бог е с нас. А враговете на Бога, а приятелите на Сатана, въпреки че са толко-ва нагли и агресивни, са обречени. Те също така са и много жалки. Тяхната лудост по-казва обречеността им. На оня, комуто Бог е приготвил гибел, първом му отнема разсъ-дъка.

Пази здрав, човече, разсъдъка си! Мисли! Противодействай, съпротивлявай се на бесовщината, що напира в душата ти! И знай също: злобата и ненавистта до добро не водят. Те са болест на душата. Търси здравото, бори се срещу болестта. Победи слабостта и малодушието, опри се на духа в себе си...

ПЕТЪК 13-ТИ Е – ДЕН НА БЕДИТЕ!

ЗНАЕТЕ ЛИ КОЙ Е ТАВАРИШЧ КУ ЧИ СИН?

Хипотезата, че КГБ на Путин има пръст в организацията на атентатите в Париж не е за изхвърляне - особено в свет-лината на речите на Жириновски, който неотдавна призова Париж да бъде изпепе-лен, а също така да бъде бомбардиран не само Берлин, но и цяла Германия трябвало да бъде изравнена със земята!

Жириновски е другото Аз на Путин, той огласява най-тайните и съкровени мис-ли на таваришч-императора-диктатор. Тъй че в ударите по толкова омразната на Путин "Гейропа" не може да няма поне путински пръст.

Някакъв зевзек се провикна на ед-но място, че Путин толкова се бил зарадвал на случилото се в Париж, че от нетърпение не издържал и бил изказал съболезновани-ята си на френския президент половин час преди атаките на терористите.

Питам се това дали е шега – или не е чисто и просто самата истина, казана

по един все пак алегоричен или метафори-чен начин? ДОБАВКА: Нашите комунодни дебили смятат, че проблемите на днешна Европа щял за миг да ги реши един нов Хитлер и още по-добре – един нов Сталин: избиваме всички, които не са като нас – и Европа ще цъфне и ще върже! За щастие "новият Ста-лин" вече си го имаме в лицето на таваришч Путин. Остава само Путин да "освободи" с танковете си Европа от самата нея, т.е. от "робството на проклетата свобода" – и най-после щяло да дойде тъй дълго чаканото всеобщо комуноидно щастие! ЕТО ЗАЩО ДНЕС ВСИЧКИ, КОИТО ОБИ-ЧАМЕ СВОБОДАТА, ДНЕС СМЕ ПАРИЖА-НИ

Париж в някакъв смисъл е столица на свободата. В Париж въздухът ухае на свобода. Наслаждавал съм се на този въз-дух. Който е живял в Париж добре ме раз-бира. Няма какво повече да обяснявам.

Затова враговете на свободата удариха по Париж. Всички, които обичаме свободата, днес сме парижани...

А тия, които мразят свободата, днес, предполагам, тихичко се радват. Рад-ват се тайно, както подобава за подлеци и за страхливци. Нека да се радват с тази своя извратена радост.

Европа е свобода. Америка е сво-бода. Светът като цяло – и всеки отделен нормален, естествен, човечен човек – обича по свой начин свободата. Не тиранията, а именно свободата. Извратено е човешко същество да обича тиранията. Нечовешко, противочовешко е да обичаш тиранията. Без свобода животът просто не си заслужа-ва усилието...

Ето по тези причини враговете на свободата са обречени. Неминуемо ще си разбият главите. Както винаги е ставало в човешката история.

А пък свободата е смисъл на исто-рията. Одисеята на индивидите и на наро-дите към свобода е съдържание на истори-ята – и на историята на отделно взетия човек, и на историята на цели народи.

"Свободата е същност на духа. Свободата е негова субстанция. Истина-та прави духа свободен." Думи на филосо-фа Хегел. Немец. Голям приятел на Фран-ция. И на неудържимия френски порив към свобода. Той е съвременник на Великата френска революция. Да, свободата е същ-

ност на духа. Духът пък е самата мощ. Ду-хът е нишката, която ни свързва с Бог.

Точно затова пред истината и пред духа не само тираните, но и привърженици-те на тиранията са безсилни. Затова те са безсилни и пред неудържимия, пред вечния човешки порив към свободата.

МИНИСТЕРСТВОТО ОТСТЪПИ: ВЪЗСТА-НОВЯВА ЧАСОВЕТЕ ЗА ИЗУЧАВАНЕ НА ФИЛОСОФИЯ В ГИМНАЗИИТЕ! събота, 14 ноември 2015 г.

Из: Работна група ще отговаря на запит-вания по новите образователни стандар-ти и програми

... Какви промени внасяме в резул-тат на получените становища и мнения?

В резултат на оповестените проек-ти на наредби в определения законов срок в МОН се получиха над 250 становища и мнения, главно по ДОС за учебния план, част от които са в резултат на неразбиране на новата философия на ЗПУО, други – с конкретни искания за увеличаване на часо-вете по почти всички общообразователни учебни предмети.

След като се запознахме с аргу-ментите, като институция, която е отворена към диалога, и с вярата, че всяка промяна е възможна, когато е обществено приемлива и широко споделена, предлагаме следните промени в проектите на рамковите учебни планове в ДОС за учебния план:

Възстановяваме броя часове, с който учебният предмет философия (психо-логия, логика, етика, право, философия) се изучава в гимназиалната степен към насто-ящия момент (предложението за намалява-не на този брой беше породено от идеята учебният предмет гражданско образование да се обособи още в първи гимназиален етап, като отнеме част от темите и пробле-мите, изучавани през философския цикъл). Така гражданското образование като нов предмет ще се появи само в ХI и в ХII клас; Кратък мой коментар: Ето че има смисъл да се протестира когато властта греши! Съвсем скоро ще пиша за смисъла младите да бъдат обучавани на философия, в за-дълбочено творческо и свободно мислене (свободомислие) – защото с потрес разбрах, че даже образователни дейци, учители с претенции за ученост и интелигентност, съвсем не разбират що е философия и какво значение има тя за разбуждане на

духовните сили на човека! Сега не мога да пиша понеже след малко тръгвам за авто-буса (сега е 6 часа сутринта в събота!), в 8 часа трябва да съм в гимназията в гр. Ра-ковски, където имам часове със задочници (т.н. "вечерно училище").

Но живот и здраве като се върна, първата ми работа ще бъде най-ясно да обясня защо младите трябва да се обучават та да умеят да философстват – не просто да знаят що е философия, а именно да се упражняват да мислят по философски на-чин, т.е. свободно, творчески, автентично, осмисляйки, постигайки цялостно (а не ограничено или едноизмерно!) точния мно-гоизмерен и богат смисъл на нещата. До скоро, бъдете здрави! Гледайте на живо френския канал FRANCE 24

Солидарност с великия народ на Франция в толкова тежкия момент!

Франсоа Оланд: "Това, което искат терористите, е да ни изплашат. Да, има ужас, но срещу ужаса се изправя една на-ция, която знае как да се брани."

... Днес и ужасът, и отбраната са общи. Париж столетия е столица на култу-рата ни, на политическите ни движения, на цивилизацията ни. Атакуват столицата – атакуват всичко, никой в Европа не може да е отстранен или безразличен.

JE SUIS PARISIEN, JE SUIS FRANÇAIS!

Стрелба и експлозии в Париж, десетки са жертвите, има взети заложници (видео) Полицията щурмува зала „Батаклан”, има 100 убити, двама са терористи Кошмарна нощ в Париж. Жертвите дости-гат 160 (на живо – видео) А НА НАШИТЕ ПРЕДАТЕЛИ, КОИТО НИ ПЛАШАТ С РУСКИ БЕСИЛКИ, ЩЕ КАЖЕМ,

ЧЕ НИЕ ПЪК ИМАМЕ БЪЛГАРСКИ КОЛО-ВЕ... петък, 13 ноември 2015 г.

Захари Стоянов: „Средство да имаш врагове“, откъси

„С руското правителство е невъз-можно помирение…Едно искат – те да уп-равляват България, а не ние… Какво остава на нас, българите? Едно от двете: или ще се управляваме сами, или пък ще се хвър-лим в ръцете на чужди хора, ще се откажем от своето човешко и българско съществува-не. Ще приеме ли българският народ да се самоубие и да сложи на шията си по-тежък синджир, отколкото бе първият (турският)?

А на нашите предатели (от в. “Светлина“ и в. „Съединение“), които ни плашат с руски бесилки, ще кажем, че ние пък имаме български колове за ония помии, които гризат чужди комат…

Подло и гнусно е да поддържаш и викаш чужд владетел.“

… „Бедни българи, смирени глави-

ци! Тях ги дигат на вили и на мотовили, търсят как да ги удавят в една лъжица вода вестници като: „Новое время“, „Московские ведомости“, „Киевлянин“ и т.н. Кореспон-денти като: Кочетов, Родионов, Шатохин и др. псуват гологлави и народната ни гор-дост, историята ни, юначествата ни, княз и всичко.

Лъжат и шпионстват от българска-

та земя, а никой нищо не им прави, нито един се не наема поне да плюе в техните лица, нещо, което навсякъде и винаги биха направили с безсъвестните клеветници! Не! Ходят си те по земята ни и си живеят спо-койно …“ (Захари Стоянов, „Средство да имаш вра-гове“ Публицистика, 1886 г.) НЕЩАТА У НАС ЩЕ СИ ДОЙДАТ НА ТОЧ-НОТО МЯСТО САМО КОГАТО НИЕ,

ГРАЖДАНИТЕ, ПОЧНЕМ ДА СИ ИЗПЪЛ-НЯВАМЕ РОЛЯТА

Да напиша нещо за дневника си.

От доста време не съм писал. Нещо "лич-но". Ала не съвсем.

Пак се налага да пиша за епичната ми съдебна сага с директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова, сага, показ-ваща печалното състояние на толкова по-рочната образователна система у нас: знае-те, в момента текат две съдебни деля сре-щу нея, заведени от моя милост, за клевета и за отмяна на нейна заповед за уволнение-то ми от това училище. Второто дяло е на етап Върховен Касационен съд и предстои да бъде гледано след два дни, в сряда, на 18 ноември. Първото дяло, това за клевета (то беше заведено още когато бях на работа в ПГЕЕ-Пловдив, т.е. преди уволнението ми) имаше шанс да завърши тия дни, т.е. днес, ала осъдената от Районен съд в Пловдив, ала признатата за виновна в дея-нието клевета директорка, както и очаквах, в петък обжалва присъдата пред Окръжен съд в Пловдив, т.е. осъдителната присъда на РС, по тази причина, днес няма да влезе в сила. По причина на това, че има вече "въззивна жалба" от подсъдимата (осъдена-та), на мен ми се наложи също да обжалвам присъдата, но само по пункта за размера на обезщетението за нанесените ми неиму-ществени (морални) щети. Пропусната беше чудесната възможност това дяло да бъде прекратено, и то при много благоприятни условия за осъдената, но това вече си неин избор. Възможно е тя да си разнообразява скучното административно ежедневие с ходенето до съдебната зала – щото след уволнението ми в ПГЕЕ-Пловдив, след жестоката репресия срещу мен, в това учи-лище настъпи блажена идилия, позната ни от късните времена на социализмо-комунизма; разбира се, вече никой от рабо-тещите в това някога елитно училище не смее и да помисли да критикува някое ре-шение на авторитарната директорка, стра-хът (и малодушието) владее душите на членовете на въпросния "сплотен колектив". Аз на това нещо му викам деморализация, щото по моето разбиране тава обстановка е признак за крайно влошаване на психологи-ческата атмосфера.

И тъй, по тази причина продължа-ва съдебният маратон с въпросната госпо-жа, която очевидно иска да покаже на чове-

чеството своята непогрешимост, и то по съдебен ред, което, разбира се, е мисия невъзможна. Между другото, тя вече загуби едно друго, трето съдебно дяло, което во-дих срещу нея още преди да ме уволни, загуби го на трите съдебни инстанции, загу-би го с акт на Върховния касационен съд. Тя загуби и други съдебни дела, заведени от други хора, с които тя си позволи да постъ-пи крайно грозно, примерно, загуби също така на три инстанции и дялото, заведено от инж. Калин Христов, бивш учител, дяло също против нейна заповед за уволнение; когато съдът възстанови на работа колегата инж. Христов, директорката пак го уволни, и то в тридневен срок! Тъй че тук явно имаме работа с администраторка, която по необ-ходимост си има и ще си доста сериозни проблеми с правосъдието.

При мен възникна един крайно неприятен проблем: заради разходите по тия две съдебни дела и по причина на това, че в момента работя на половин учителски щат (със заплата, по-малка от минимална-та), не мога да си позволя да плащам пове-че за адвокатски услуги. Ще се наложи да водя дялото си сам. По този начин, прочее, без да ползвам услугите на адвокат, спече-лих и на трите инстанции първото си дяло, тъй че това няма да е новост за мен. Нямам претенции че имам познания или способ-ности в тази посока, правя го това по прину-да. Ако се наложи (в случай че загубя след два дни съдебното дяло, което е на ниво Върховен касационен съд) ще трябва да се обърна към Европейския съд по правата на човека, решен съм и на това ниво да търся защита на правата си. Защото в противен случай ще излезе, че преподавателските и човешките ми права са грубо погазени от една администраторка, която изглежда си е въобразила, че за нея специално законите не важат; е, ще трябва да й докажа, че законите важат за всички. Ще видим де, да се надяваме, че в сряда ВКС ще вземе решение в моя полза. И тогава ще възникне чудесен казус когато се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив със съдебно решение, т.е. когато идилията на всеобщото послушание свърши. Ще ви държа в течение на тия превъзходни истории, които се задават, живот и здраве да е само.

Толкова по съдебните дела. На мен лично, не крия, ми омръзна да ходя в Съдебната палата в Пловдив. Стигнах до положение, поради честото ходене, всички полицаи, охраняващи сградата, вече да ме познават! Работата е там, че винаги в чан-тата си нося едно джобно ножче, с което си режа ябълките, които ям – много обичам да ям ябълки. И в предишните години винаги ми се налагаше да оставям това "оръжие" при охраната, то биваше засичано от уст-ройството за търсене на метал. Много пъти и забравях да си получа ножчето на излиза-не и се сещах за него след дни, полицаите ми го пазеха. И по тази причина с тях уста-нових най-топли отношения. Сега вече не обръщат внимание на ножчето ми, явно ми

имат пълно доверие. Имам чувството, че вече работя в съдебната палата. Толкова често ми се налага до ходя там. А е инте-ресно, че преди много години, когато изби-рах професия, много се колебаех между философия и право. Избрах философията, България спечели един философ, но загуби един юрист. Един адвокат. Или дори един чудат съдия или прокурор. Щото аз, за ваше сведение, дори и юрист да бях, щях много да почитам законите на морала. Та мисълта ми е, че както съм нещо като "бала врана" сред философите, така щях да бъда "бяла врана" (или черна овца) и сред юристите. Както и да е, това вече са подробности. А аз трябва да ставам да се приготвям за пъту-ване, днес пак имам часове в училището в гр. Раковски, където съм на нещо като зато-чение, далеч от Пловдив. Навремето такива като мен "опасни хора", дето са непослушни или проявяват бунтарски наклонности, са ги изпращали в концлагер или в затвора; сега мен бдителните органи ме изпратиха на заточение в гр. Раковски. На това му викаме "модернизация". Зер сме вече "модерна европейска и демократична страна", нали така, таваришчи?

Имам идея тия дни да прожекти-рам на учениците си в гимназията на град Раковски филми с психологическа и нравст-вена (духовна) насоченост, с оглед след това да ги обсъждаме. По моя си обичай това ще бъдат филмите АМАРКОРД и "Нощите на Кабирия" на великия режисьор Ф. Фелини. А на 11-ти клас, който учи чиста философия, смятам да прожектирам итали-ански игрален филм за Сократ. За тия мои инициативи, в училище да се гледат произ-ведения на истинското киноизкуство, в ПГЕЕ-Пловдив бдителните другари органи-зираха "жалби на възмутени родители и ученици", като оплакването беше, че фил-мите на Фелини, моля ви се, били "порног-рафски"!!! Отзивчивата директорка откликна на този порив на многострадалната народна душа и повика... органите на Комисия за защита на правата да детето!!! Благодаре-ние да тази история вече и директорката на ПГЕЕ-Пловдив (пък дори и инспекторката по философия, предполагам!) добре знае кой е Фелини. Учениците ми пък ще помнят Фе-лини докато са живи. Та моята цел, тъй да се рече, си я изпълних бляскаво. Та тъй значи, днес в гимназията на гр. Раковски учениците ще гледат един "порнофилм" на Фелини, бдителни другарки и другари, моля, напишете незабавно подобаващия донос и го пратете "там, където трябва" (по думите на философа Хегел, срещу когото, очевид-но, също са писали доста доноси щом знае за съществуването на това място, гдето трябва да се пращат доносите)!

Хубав ден ви желая! Моля ви, не бъдете покорни, а се бунтувайте смело срещу разпасалите се управници, админис-тратори и чиновници, които тормозят покор-ния и малодушен народ! Не забравяйте това: властниците са наши слуги, а ний, гражданите, сме им господарите, не е об-

ратното, ние сме господарите, а те са наши-те слуги! У нас всички не съзнават тия тол-кова прости неща и по тази причина всичко е наопаки и не както следва да бъде. Неща-та ще си дойдат на точното място само когато ние, гражданите, почнем да си из-пълняваме ролята. Аз, бидейки скромен последовател на Сократ, точно това правя, и го правя не само на думи, в преподаване-то, но и на дело, точно като Сократ се ста-рая, доколкото ми стигат силите, да живея според идеите си за това как следва да живее достойният човек и гражданин. Знае-те, Сократ са го съдили по жалба от негови собствени ученици и е бил осъден на смърт. И е умрял, понеже се е наложило сам да изпълни присъдата си, изпил чашата с отровата, съдържаща отвара от бурена бучиниш. Мен администраторите ще ме уморят по друг, значително по-подъл начин. На това нещо му викаме "модернизация"... ЕТО ЗАЩО ДЖИХАДИСТИТЕ МРАЗЯТ ТОЛКОВА ФРАНЦИЯ И ФРАНЦУЗИТЕ

"Франция въплъщава всичко, което религиозните фанатици мразят: радостта от живота в калейдоскоп от дребни удоволст-вия: чаша ароматно кафе и кроасан с масло сутрин, красиви жени с къси поли, усмихва-щи се свободно по улиците, уханието на пресен хляб, бутилка вино, споделена с приятели, капка парфюм, деца, които играят в Люксембургската градина, правото да не вярваш в нито един бог, да не се тревожиш за калориите, да флиртуваш, да пушиш и да изпитваш удоволствие от извънбрачния секс, да ходиш на почивка, да четеш каквато книга ти е по сърце, да ходиш на училище безплатно, да играеш, да се смееш, да спориш, да взимаш на подбив както висшите духовници, така и политиците, да оставиш страха от оня свят на мъртвите. Нито една страна не прави земния живот по-хубав от французите." Вестник "Ню Йорк Таймс", цитиран от Stefan Tafrov НЕЩО ВАЖНО СПОРЕД МЕН, КАСАЕЩО РАЗВИТИЕТО НА ЛИЧНОСТТА НА МЛА-ДИТЕ

ВЪЗМОЖНОСТ ЗА МНОГО ИЗГОДНА ИНВЕСТИЦИЯ

Излязоха от печат сигналните бройки двете части на книгата "Реформа на НЕобразованието", който желае да си ги набави, моля да даде поръчка. Това са брошурки всяка в обем от 100-тина страни-ци, цената на всяка е 4 лв. След време това издание – държа да ви предупредя за това – ще стане културно-историческа реликва, а също така антикварна и библиографска рядкост и от инвестицията си можете да направите много пари! :-) За да увелича печалбата ви до космически висоти мога да ви дам и автограф – и дори с индивидуално посвещение! :-) И тъй, тиражът е бутиков, не изпускайте възможността да спечелите двойно – хем в духовно (четейки книгата и обогатявайки се от нейните идеи), хем в комерсиално отношение. :-) СКАНДАЛНО: НЕ РАЗБИРАЩИ ЩО Е ФИЛОСОФИЯ УЧИТЕЛИ ДЕ ФАКТО ПОД-КРЕПЯТ ЕКЗЕКУЦИЯТА, ИЗГОНВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯТА ОТ НАШИТЕ УЧИЛИ-ЩА!

Моят приятел и колега Райчо Ра-дев ми изпрати копие, показващо как са реагирали учители във форум ПЕДАГОЗИ във Фейсбук – по повод на протестното писмо до МОН, което група разтревожени граждани изпратихме преди няколко дни (виж: Протестно писмо до министър Та-нев по повод застрелването на филосо-фията, против изваждането й от учебни-те планове). На Р.Радев се е наложило да обяснява на учители какъв е смисъла мла-дите да бъдат сериозно обучавани в мисле-не в часовете по философия; оказва се, че протестното ни писмо е било схванато в най-грубия смисъл и пределно опростено, като загриженост, че философите щели били да останат без часове - и ще се нало-

жи да бъдат изгонени и от средното образо-вание (след като бяха изгонени по-преди, след 1989 г., и от "вишото" ни образование). Интересни са тия полемики, те много гово-рят, аз ще помоля Райчо да ми разреши да ги публикувам; много е хубаво и ценно неговото изказване там, когато той възмутен обяснява какъв е смисъла младите да учат философия. Но засега искам и аз да кажа нещичко по този повод.

За да има такова едно крайно обидно, пренебрежително отношение към философията у нас даже и сред учителско-то съсловие – тя обикновено е приравнена към "лесните", "излишните", "маловажните" и "третостепенните" предмети, тя бива поставяна даже от институциите сред учеб-ни предмети от рода на физическото, рису-ването и пеенето! - вина имат и самите философи, самите преподаватели по фило-софия, които допуснаха такова едно пре-небрежително отношение: защото филосо-фия по начало следва да е сред най-важните, най-необходимите учебни предме-ти, сред предметите, без които не може. Но това е друга и голяма тема, ще ми позволи-те засега да не се изказвам по нея. Но се оказва, че преподаватели по другите пред-мети, примерно дори историци, филолози и пр., си позволяват да проявяват към фило-софията едно снизходително и пренебрежи-телно отношение, сякаш тя е нещо като далечен беден роднина, който допускаме "на масата" защото сме милостиви, а не защото ни е приятно да е сред нас. Порази-телно е това, че даже преподавателите по другите предмети не разбират смисъла да бъдат обучавани младите във философия, което показва, че самите учители не са добре обучени по този предмет, не разбират що е това философия, за тяхното съзнание тя явно е нещо от рода на прословутата "обща култура", нещо излишно и ненужно; ето че липсата на сериозно обучение по философия на самите учители в сферата на "вишото" ни образование (пиша тази дума така, както я произнася нашият любим пре-миер) даде своите грозни плодове: учители-те в огромното си мнозинство сами не знаят що е това философия. И си позволяват такова едно подигравателно даже отноше-ние към философията и към учителите по философия, а пък тези последните сякаш не намират убедителни аргументи да се защи-тят.

Навремето, в първите години след 1989-та, когато покрай изгонването на т.н. марксистка философия беше изгонена от "вишото" ни образование и философията изобщо (и то по пошли причини: отделните факултети просто изгониха "натрапницата" философия с оглед да това да присвоят това учебно време за своите предмети, т.е. по откровено користни подбуди, на никой тогава не му пукаше за качеството на обра-зованието на студентите!), моя милост участва в дискусии по този въпрос, тогава се опитвахме да обясним, че този вътреш-ноцехов егоизъм ще навреди на обучението

на студентите, но никой не се вслуша в аргументите ни; сега пък е на дневен ред въпросът за изгонването на "натрапницата философия" и от гимназиалното образова-ние, и ето, зле подготвени или направо съвсем неподготвени по философия учите-ли по другите предмети, тласкани от същия пагубен вътрешноцехов егоизъм, пак се изказват пренебрежително за философията и фактически работят за нейното изгонване от училищата, с оглед полагащите за фило-софия часове да отидат за техните "толкова важни" предмети.

Ето че и сега се налага борба за убеждаването на тия колеги, че така не е морално да се постъпва, че качеството на образованието на младите е истински важ-ното, а философията е незаменима в тази посока; за хората, които знаят що е фило-софия, тоест за добре или качествено обра-зованите хора, на тях не им се налага да бъдат убеждавани в смисъла да се учи философия, но ето, явно има зле образова-ни хора, неразбиращи що е философия, и такива хора са учители, на тях се налага простичко да им бъде обяснено що е фило-софия, с надеждата да проумеят и да спрат обидите и подигравките спрямо философи-ята и философите, които, видите ли, в тях-ната представа са нещо като натрапници, които искат "да лапнат" толкова безценните часове, които, пак по тяхната бедна и корис-тна представа, трябва да отидат за обуче-ние по техните "безкрайно важни предмети". Но възможно ли е все пак на човек, който е зле подготвен във философско отношение, сам не е бил качествено обучаван навреме-то, когато е бил студент, по философия, и същевременно има претенциите, че е инте-лигентен и от "всичко разбира", та питам, възможно ли е на такъв човек да му бъде убедително обяснено що е философия, та поне да не се излага когато се изказва, както, примерно, се е изложил уважаваният колега Emil Jassim, историк, учител по история, който на 11 ноември г. във форум ПЕДАГОЗИ, струва ми се, без капчица неу-добство е заявил следното:

Направете експеримент колко и какво помнят учениците от часовете по философия. И не, не казвам, че философи-ята не е нужна. Казвам, че часовете по философия могат да бъдат ориентиране малко по-практически - да разсъждаваме върху гражданските права и отговорнос-ти, върху свободата и липсата й, такива, простички неща. И да, протестът е само и единствено заради нормативите.

Позволявам си тук да препублику-вам изказването му, защото все пак го е заявил открито, публично, пред много хора. Аз съм малко донкихотовец и ще се опитам да обясня на колегата Jassim, пък и на други такива като него, които явно съвсем не знаят що е философия, а пък предполагам, нищо чудно, и самият министър да не е много наясно по този проблем, ще се опи-там също като Райчо Радев да встъпя в такава една полемика, макар че наистина е

скандално и крайно неудобно на учители по разните други предмети да им се обяснява това, щото по начало човек, който не знае що е философия, не разбира що е филосо-фия, на такъв човек с дефектно образова-ние и с пределно стеснен духовен хоризонт не бива да му се разрешава да бъде учител. Но у нас всичко може, ето, повечето студен-ти не учат философия, стават след това учители, и почват да се разпореждат и да съдят, че философията, видите ли, не била важна, и даже ни казват с какво би следвало по тяхното мнение да занимаваме ученици-те и пр. Да, излагат се такива хора, аз лично не ща да се изказвам за това какво следва да се изучава по история, по другите пред-мети, не ща да си вра носа там, въпреки че като философ имам позиция и по тия проб-леми.

Сега нямам време да кажа на коле-гата Jassim по най-понятен начин що е това философия и с какво се занимават ученици-те в часовете по философия когато тя се учи по един истински, по един правилен, пълноценен начин, но тия дни ще го напра-вя непременно; и не само на него, но и на г-н Министъра ще се постарая да обясня това; приканвам и други философи да се включат. Много е показателно, че повечето преподаватели по философия си мълчат по този въпрос, това също много говори. Един вид са готови да изживеят съдбата на жерт-вено агне, примирили са се със съдбата си. А като едното нищо философията ще бъде изгонена от нашите училища, за какво ни е философия, та тя не е важна, та тя е нещо като "излишен лукс"?! Сега бързам за рабо-та, скоро ще се изкажа по този въпрос, хубав ден ви желая, бъдете здрави!

НЯКОИ ВЪПРОСИ ЗА ВЪВЕДЕНИЕ ПО ТЕМАТА "ЖИВОТ И ФИЛОСОФИЯ"

Снимката е от "бялата дъска" в

гимназията на гр. Раковски, в която имам честта да работя от известно време. МОИ ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗСЪЖДЕНИЯ ПО ТЕМАТА "НАКЪДЕ ОТИВАМЕ?"

Приятно гледане, приятни размисли!

ЕДНА ХУБАВА ЛОГИЧЕСКА ЗАДАЧА ЗА КОКОШКИ – И ЗА НЕКОКОШИ МОЗЪЦИ четвъртък, 12 ноември 2015 г.

Peter Stamatov: Твоята задача бе лесна – още от дете тествам познанията по матема-тика със задача от 3 клас:

Кокошка и половина за ден и по-ловина снася яйце и половина – колко яйца ще снесат 6 кокошки за 6 дни?

Отговарят ми около 50% и обикно-вено спорът е дали може половин кокошка да снася. :-) Stoytcho Dimitrov: 24? Да съжаление нощ-но време не мога да измисля общо реше-ние, но основата е, че кокошка и половина за един ден снася едно яйце. После само умножаваш по 4, за да получиш колко сна-сят 6 кокошки за ден, и после отново по 6, за да получиш за 6 дена. Lyubomir Sirkov: По-лесно е да се реши така: първо съобразяваш, че за същото време двойно повече кокошки следва да снесат двойно повече яйца, т.е. 3 кокошки за същото време (ден и половина) снасят 3 яйца. След това съобразяваш, че ако на същия брой кокошки им дадеш двойно по-вече време, ще снесат двойно повече яйца: 3 кокошки за 3 дена ще снесат 6 яйца. Като повториш още веднъж тези удвоявания, се получава, че 6 кокошки за 6 дена трябва да снесат 24 яйца. ПАТРИОТИЧНА ИНИЦИАТИВА ЗА УВЕ-КОВЕЧАВАНЕ ПАМЕТТА НА ПОЕТА ЙОР-ДАН РУСКОВ

ДО Г-Н КМЕТА на гр. ПЛОВДИВ ДО Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИНСКИЯ

СЪВЕТ

ИЗЛОЖЕНИЕ От: Гражданско Сдружение „Георги Марков-Скитник“ и Съюз на независимите писатели

Уважаеми г-н Кмете, Уважаеми г-н Председател,

Предполагаме че Ви е известно

името на поета, писателя и борец за демок-рация, гражданин на Пловдив Йордан Рус-ков, 1926 – 2010 г.

Целият си съзнателен живот Рус-ков прекарва като деец на културата и биб-

лиотечен работник в учрежденията на гра-да. През есента на 1956 г. по случай на т.н. Унгарски Събития, когато унгарският народ се вдига на въстание срещу Съветския Съюз и бе смазан от съветската армия, Русков извършва подвиг: той написва сти-хотворението „Зов за свобода“ и има сме-лостта да го разпространи нелегално сред българското общество, вкл. управляващите органи. Стихотворението е надъхано с ботевско-възрожденска стръв и бойкост, в него има следния стих:

„О, българино с честна кръв, с мъ-жествени гърди!

Макар и не в борбата пръв – пос-леден не бъди!“

Горният стих ясно посочва целта и въжделенията на автора. Заради своята смелост – нечувана в онези години за Бъл-гария, властта осъжда поета на 7 години затвор, от които излежава три.

След демократичните промени в страната, Йордан Русков е уважен от управ-ляващите като е награден от Президента П. Стоянов с орден „Стара Планина“ първа степен, а пловдивската община го прави „почетен гражданин“. Унгарската страна също не забравя ЕДИНСТВЕНИЯ ПОЕТ от т.н. социалистически страни, който подкрепя в онези трудни дни техния патриотизъм и му изгражда бюст в столицата Будапеща. Съ-щевременно пред унгарското посолство в София е поставена паметна плоча.

Уважаеми г-н Кмете, Уважаеми г-н Председател, С оглед всичко гореизложено, ние

считаме, че Пловдивската Община не е направила достатъчно за увековечаване паметта на един истински герой-мъченик в борбата за демокрация и свобода. Затова имаме следните предложения:

1. Да се постави бронзов барелеф с образа на Йордан Русков в естествена големина, в който да намери място и цити-рания революционен стих.

2. Барелефът да се монтира на фасадата на някоя значима обществена сграда в центъра на града, като напр. Об-щинския съвет или Кметството на пл. Цент-рален

3. Общината да гласува сумата 10 х. лв. необходима за направа на барелефа.

Ние се надяваме, че Общинската власт ще се вслуша в нашето предложение и ще изпълни своя граждански дълг. Председател на Сдружението: инж. Павел Ангелов, Председател на Съюза: Марин Кадиев ПРИЛОЖЕНИЕ: Списък на съмишлениците и гражданите, подкрепящи инициативата за монтиране барелеф на поета-борец Йордан Русков: Спас Гърневски, д-р Личо Обрейков, Страшимир Дочков, инж. Радомир Парпу-лов, Стефан Бонев, Георги Кърнев, д-р Боню Бонев, Младен Влашки, Проф. Клео Протохристова, Стойо Вартоломеев, доц. Теофил Ямболиев и др.

ПЛОВДИВ, ЮЛИ 2015 г. Допълнение: Получих по този повод следно-то писмо от г-н П.Ангелов:

Уважаеми г-н Грънчаров, Предполагам познавате биографи-

ята на пловдивския поет, демократ и патри-от Йордан Русков, осъждан и лежал в зат-вора през времето на СОЦА поради сме-лостта си да напише и публикува яркото си стихотворение през 1956 г. "Зов за свобо-да". След ноември 1989 г. е награждаван и оценен от унгарския народ поради същата причина, както и от нашите власти. Тъй като считаме, че делото му е останало недоста-тъчно популяризирано и оценено, предла-гаме на същия да се изгради барелеф от Община Пловдив, който да се монтира върху стената на някоя обществена сграда.

Надяваме се че и Вие ще подкре-пите тази патриотична инициатива, поради което Ви изпращаме копие от направеното предложение. С най-добри чувства: Павел Ангелов

Отвърнах му ето как: Здравейте, уважаеми г-н Ангелов, Благодаря Ви за писмото. Разбира

се, изцяло подкрепям инициативата на Гражданското Сдружение „Георги Марков-Скитник“ и Съюза на независимите писате-ли. Публикувам изпратения ми документ в блога си, с оглед съдържащото се в него послание да стигне до колкото се може повече хора. Да се надяваме, че съвсем скоро властите ще откликнат на тази толко-ва народополезна инициатива и тя ще бъде осъществена по подобаващия начин.

С уважение: Ангел Грънчаров

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 5 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: ЗАЩО ДЕМОКРА-ЦИЯТА НИ Е ТЕЖКО БОЛНА?

Приятно гледане, приятни размисли! КОЛКОТО ПО-ПРОСТ, ГЛУПАВ И НЕМИС-ЛЕЩ Е ЕДИН ЧОВЕК, ТОЛКОВА ПО-ПОДАТЛИВ Е ТОЙ НА ЧИСТО ЛЕВИТЕ ИЛЮЗИИ И ИДИОТЩИНИ Из: Изследване: Има връзка между ра-сизма и глупостта

Изследване, публикувано в Psychological Science, на базата на множес-тво проучвания категорично твърди, че колкото са по-ниски познавателните способ-ности, т.е. колкото един човек е по-глупав, толкова е по-вероятно да бъде расист и нетолерантен.

Моделите, използвани от психоло-зите, водени от Гордън Ходсън (Gordon Hodson), прогнозират, че ефектът на по-ниските когнитивни способности е свързан с десни идеологии (социален консерватизъм, десен авторитаризъм) и ниски нива на ком-плексност в комуникацията с други групи.

При анализ на две мащабни, наци-онално представителни групи от 15 874 участници във Великобритания, психолози-те са открили, че по-ниската обща интели-гентност в детството прогнозира по-голямата склонност към расизъм в зряла възраст и този ефект се осъществява глав-но чрез консервативната идеология.

Вторичен анализ на набор от дан-ни за САЩ потвърждава, че слабите умения за абстрактни разсъждения, предполагат склонност към хомофобски предразсъдъци, частично обвързани с авторитарност и ниски нива на комуникативност извън общ-ността. Кратък мой коментар: Държа да отбележа, че в расизма, нетолерантността, преклоне-нието пред авторитаризма, "твърдата ръка", оправячите и тиранията няма нищо дясно, да имат много здраве тия другари-левичари, дето са писали горното, но държа да им кажа, че нищо дясно няма в тия явления – те са си типично леви, социалисто-комуни-стически. Примерно нашата "ултра-дясна" АТАКА всъщност е чисто левичарско явле-ние, тя е просто една национал-комунисти-ческа партия.

Та да имат добрината тия манипу-латори да не се опитват да заблуждават младите хора в тази посока, ние това няма да го позволим, тия лъжи няма да минат...

ЯВЛЕНИЯ ОТ ВСЕ ЕДИН И СЪЩ ПОРЯ-ДЪК...

Винетката поскъпна, а... минетката дали и тя няма да поскъпне?

Някаква мътна работа се подготвя около казаните за варене на ракия, ами ако посегнат и на най-скъпото за народната ни душа – шльокавицата-скоросмъртница?

Ех, тежки времена идат, другарки и другари... какви ли още беди ни чакат в тази посока, в която сме се запътиле?

***

Славчо Учиндолский, сърдечният приятел на бандита Иво Карамански, се изживява като народен трибун и като нравс-твен ментор на малоумната ни нация.

Логично: щом Боко ни е премиер, защо Славчо Учиндолский да не ни е нравс-твен ментор?

Те са явления от все един и същ порядък...

***

Изложих се пред учениците си, уловиха ме, че не правя разлика между Гъмов и Гъмзата... Срам ме е, че съм изос-танал толкова много в културното си разви-тие... :-)

ПРОСТИ, ТЪПОГЛАВИ, НАХАЛНИ, НО БАРЕМ ЯКИ, ТОВА ЛИ НИ Е ИДЕАЛЪТ ЗА ЧОВЕШКО "СЪВЪРШЕНСТВО" АКО СМЕЯ ДА ЗАПИТАМ?!

Министърът на образованието и нàуката проф. Танев силно се трогна по повод на часовете по физическо възпитание и бодро, по социалистически обеща не само да не ги намалява, но и да ги увеличи! И всички си отдъхнахме и даже изръкопляс-кахме – децата ни ще имат предостатъчно часове по физкултура!

В същото време никой не се трогна от това, че часовете по философия са пре-махнати за 11-ти и 12-ти клас, а за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас са силно орязани. Даже имам чувството, че на народа сякаш му олекна, че децата няма да бъдат тормозени да се обучават в пълноценно мислене – защо ни е мислене, важното е да имаме мускули?!

Даже самият министър на образо-ванието и нàуката не обърна капка внима-ние на някакви си донкихотовци, които все пак протестирахме срещу застрелването на философията и изваждането й от образова-нието.

Правете си сметка що значи това: това, че децата ни имат души, за които трябва да се погрижат не по-малко отколко-то за телата си изобщо не се съзнава! Ма-териализмът, бездуховността у нас са така

напреднали, че масово се подценяват ду-шевните, интелектуалните, умствените, мисловните способности на човека. Важно-то е да сме физически яки, какво му е на г-н Премиеро, че в умствено отношение не е кой знае колко напреднал, я какъв пич е иначе, физически или телесно?! А он требе да е нещо като идеал на младите, нали така?!

Една нация, която е дегенерирала в умствено, в духовно, в културно, в нравст-вено отношение, една нация, чиято душа е проядена от проказата на бездуховността, безкултурието и простащината няма никак-во бъдеще и няма никакви шансове да се избави от мизерията – пък ако ще да се напиня колкото си иска за своето телесно-мускулно развитие или здраве.

Прости, тъпоглави, нахални, но ба-рем яки, това ли ни е идеалът за човешко "съвършенство" ако смея да запитам?! На този "идеал" ли служи мутренската предста-ва за образование, която мутренската власт успя да наложи на обществото?!

Знаете ли докъде ще стигнем като нация и като индивиди ако позволим тия идиотски и непълноценни представи за "образование" бъдат наложени на българс-кото образование?

МНОГО СМЕ ЗЛЕ В СРАВНЕНИЕ С РУ-МЪНЦИТЕ, КАК Е ВЪЗМОЖНО ТОЛКОВА ДА СЕ ИЗЛАГАМЕ? сряда, 11 ноември 2015 г.

Вижте повече: Какво става в Румъния? Българските медии мълчат, Scena.bg отиде до там, за да Ви покаже МОЖЕТЕ ЛИ ДА ПОВЯРВАТЕ, ТОЗИ ЧУ-ДЕСЕН ВАЛС Е НАПИСАН ОТ СЪР АНТЪ-НИ ХОПКИНС!

Ето информация за това, прочетете сами.

И КАКВО Е ЧУДОТО ТОГАВА?!? сряда, 11 ноември 2015 г.

Срещат се българин и чужденец и чужденецът казал:

- Много е лошо положението при вас.

Българинът се съгласява. - И какво ще правите? – пита чуж-

денецът. - Има два начина. – казал българи-

нът – Нормален или чудо. Нормалният е да получим знак от небето, да дойде някой месия, който да ни оправи, да ни спаси.

- А какво е чудото тогава?!? – по-питал изумен чужденецът.

- Да се вземем в ръце и да си го направим сами! – кротко казал нашенецът.

Разказа: Кирил Кирилов

МОСКВА МОБИЛИЗИРА УСИЛИЯТА НА ПЕТАТА СИ КОЛОНА ВЪВ ВОДЕНЕТО НА "ХИБРИДНАТА ВОЙНА" СРЕЩУ БЪЛГА-РИЯ – ЗА ДА ЗАПАЗИ ИЗГОДНОТО ѐ СТАТУКВО 12 000 000 евро струва на Москва изд-ръжката на агентурата ѐ в България Твърди френският разследващ топ-журналист Жан Батист Ноде

Неотдавна авторитетното френско политическо списание "Нувел обсерватьор" публикува журналистическо разследване, в което обяви, че режимът в Кремъл хвърля

милиони за пропаганда в България, а хора на руските тайни служби са инфилтрирани по всички възлови места в държавата ни.

Автор на статията е известният журналист Жан Батист Ноде. През 1987 г. французинът влиза у нас под прикритие и прави филм за дисидента Димитър Пенчев, осъден преди това на смърт от комунисти-ческия режим. Ноде става свидетел и на палежа на Партийния дом в София. Години наред следи политическите процеси на Балканите. Отразявал е събитията в Афга-нистан, Ирак и Босна. Бил е и в Русия по времето на Борис Елцин и в България, за да отрази масовите протести срещу правител-ството на Пламен Орешарски. С френския журналист разговаря Стойко Стоянов от портала „Фактор“:

Г-н Ноде, в своята публикация Вие твърдите, че Кремъл отделя 10 милиона евро годишно, за да въздейства на общест-вено-политическите процеси в България. Как се добрахте до тази конкретна цифра, какви източници използвахте?

- Тази информация е събрана от открити източници. Който знае как да чете някои руски и западни медии от последните месеци, вече има представа за това тайно финансиране. Може да ви изненадам, но тази информация е присъствала и в българ-ските информационни мрежи, но изглежда тогава тя не е породила интереса, за който говорите. Разбира се погрижих се да прове-ря тази цифра. Тя не може да бъде конкрет-на, а се движи между 9 и 12 милиона евро. Сумите ми бяха потвърдени и от добре осведомени източници, които искат да оста-нат анонимни, а аз не мога от професио-нална гледна точка да ги назова. Но дейст-вията на Кремъл не се ограничават само на Балканите. Например за Франция отпускат почти същата сума само на националисти-ческата и антиевропейска десница. (Проче-ти ДО КРАЯ)

СЪЗНАНИЕТО И ЦЕННОСТИТЕ НА ПСУ-ВАЧИТЕ НА БЪЛГАРИЯ, НА ТИЯ, КОИТО ПСУВАТ "ТАЗИ ДЪРЖАВА"

Давам линковете на поредица от статии или есета, която е много популярна тия дни у нас, чете се на поразия и се спо-деля от хиляди хора. На места езикът на автора е мръснишки, но какво да правя, той така се изразява, това явно и се харесва на публиката. Слагам линковете на писанията му защото ми се иска да поговорим за "на-чина на мислене" (да се изразя все пак така) за съзнанието или за ценностите на хората,

на които им се харесва това, което този човек казва и пише – и това как именно го казва или пише. Явно тия ценности, това съзнание е твърде разпространено. И ми се ще да опитаме да го опознаем по-пълно и ясно.

Та значи четете тия статии днес-утре, помислете за това, което поставям като проблем, пък аз в близките дни ще напиша свой коментар и ще открием, стига да искате, една дискусия. Даже заглавията на тия текстове са доста фриволни, ще се опитам да скрия циничната дума, щото в моя блог такива думи не се употребяват – моя милост е възпитан човек, който не обича такива думи; апропо, пристрастяване-то към говоренето и особено към писането на мръснишки думи показва много, то касае ситуацията в сексуалната сфера на тия хора, по този въпрос също ще се изкажа, доста е любопитна и показателно това разпространено в нашенските условия явление, но не сега, че сега бързам да излизам; ето и въпросните линкове: Е...л съм й майката на тази държава! Е...л съм й майката на тази държа-ва! (Втора част) Е...л съм й майката на тази държа-ва! (Част трета: Децата на демокраци-ята)

Тоя другар, авторът на горните пи-сания, като придоби своята слава, започна да ни разпространява буламачите на каге-бистката премъдрост вече в глобален план, ето предпоследното му писание със загла-вие Робите на 21-ви век, и него можете да погледнете с оглед да (до)разберете съзна-нието и ценностите му.

СТРАНА, В КОЯТО МИЛИЦИОНЕРИТЕ ПОЛУЧАВАТ ПО-ГОЛЕМИ ЗАПЛАТИ ОТ УЧИТЕЛИТЕ, Е МИЛИЦИОНЕРСКА СТРА-НА Учителско възнаграждение в Люксембург – 5 870€ на месец Учителско възнаграждение в Белгия – 2 527€ на месец Учителско възнаграждение в Чехия – 741€ на месец Учителско възнаграждение в Дания – 3 477€ на месец

Учителско възнаграждение в Германия – 3 574€ на месец Учителско възнаграждение в Естония – 771€ на месец Учителско възнаграждение в Ирландия – 2 317€ на месец Учителско възнаграждение в Гърция – 1 092€ на месец Учителско възнаграждение в Испания – 2 312€ на месец Учителско възнаграждение във Франция – 2 060€ на месец Учителско възнаграждение в Хърватия – 724€ на месец Учителско възнаграждение в Италия – 1 920€ на месец Учителско възнаграждение в Кипър – 1 990€ на месец Учителско възнаграждение в Холандия – 2 685€ на месец Учителско възнаграждение в Австрия – 2 483€ на месец Учителско възнаграждение в Португалия – 1 788€ на месец Учителско възнаграждение в Словения – 1 400€ на месец Учителско възнаграждение във Финландия – 2 641€ на месец Учителско възнаграждение в Швеция – 2 446€ на месец Учителско възнаграждение в България – 272€ на месец NO COMMENT!!! Представи: Gery Nikolova

ЕТО ЩО Е НАРОДНА МИЛИЦИЯ

ПУ "П.ХИЛЕНДАРСКИ" СИ ОСТАВА АЛЕ-НО-ЧЕРВЕНА, КОМУНИСТО-ЧЕНГЕСАР-СКА КРЕПОСТ вторник, 10 ноември 2015 г.

В Пловдивския университет комунизмът е победил! Автор: Хр.Марков

В Пловдивския университет бившите политически офицери стават шефове политолози

Преди години, като започнаха да излизат списъците с доносници, ми стана доста тъжно. На едно от предните места по брой преподаватели-доносници се оказа стария, добър и любим Пловдивски универ-ситет „Паисий Хилендарски”, дори за капак се оказа, че цели два ректора са били слу-жили в зловещата ДС. Годините минаваха, а от ПУ излизаха все нови и нови служители

на тайната, задкулисна власт. Факултетите на ВУЗ-а се превърнаха в удобен пристан на какви ли не бивши комунистически слуги без никакъв академичен запас и задължи-телно кухи като тъпани дейци на комсомола или „нашата партия”. Отмина още време докато се разбра, че това е трайна тенден-ция в един от най-старите нашенски висши училища, но последния случай наистина „кърти мивки” с пълната си абсурдност. (Прочети ДО КРАЯ)

ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ОБУЧЕНИЕ ПО ТВОР-ЧЕСКО МИСЛЕНЕ?

Четвъртък в 18:00, Клуб Нещото, ул. "Драган Цанков" 49, Пловдив, Покани ви Мауа Alexandrova:

Можем ли да се научим да мис-лим и пишем творчески?

За това ще си говорим и ще ни въ-веде в темата Ангел Грънчаров – учител по философия, писател и автор на книгата "Изкуството на мисълта".

Вход: Свободен*

Една от тезите на моето въведе-ние по темата на сбирката в Клуба, обявена за четвъртък:

... Мислещите хора се познават по това, че обикновено са предимно и пишещи хора. Възниква нужда от писане за да може човек да съхрани мислите си, които заслу-жават това. По-стойностните, по-ценните ни мисли заслужават да бъдат запаметени, запазени, съхранени.

Да материализираме идеите си в слово и след това да ги запишем и съхра-ним завинаги е безкрайно потребно – щото иначе всичко отлита в небитието.

Нашите мисли са нещо крайно "летливо" и "хвъркато", те умеят да летят по-добре от птиците! :-)

Вторият признак, по който можем да разпознаваме мислещите хора е този: те много умеят и обичат да слушат - когато говори друг човек. И също така обичат да четат истински, т.е. внимателно, с разбира-не, с вникване в мислите на автора, също така и на говорещия.

Умението за внимателното слуша-не и четене показва, че този човек умее да мисли, като слушаме или четем с разбиране и вникване, ние мислим и тренираме мисъл-та си...

И т.н., ще поговорим по тия въпро-си колкото си искаме. Темата е чудесна, да

се надяваме, че ще се намерят повече хора, на които не им е безразлична - и ще дойдат на обсъждането, ще се включат в дискусия-та. До скоро!

РЕЧТА НА ПРЕЗИДЕНТА РЕЙГЪН, КОЯТО РАЗРУШИ СТЕНАТА ДВЕ ГОДИНИ ПРЕДИ ФИЗИЧЕСКОТО Й СЪБАРЯНЕ

Рейгън: „Господин Горбачов, разрушете тази стена, тя няма да устои на свобода-та!”

Призив, който промени Европа и света и не трябва да бъде забравен

9 ноември ще остане паметен ден в човешката история – падна един от най-зловещите символи на комунизма и Студе-ната война – Берлинската стена.

Години наред тя олицетворяваше разделението не само на един народ, но и на целия свят. Никога преди това един режим не е разделял и заграждал собстве-ния си народ с бетон, бодлива тел, наблю-дателни кули и системи за автоматично откриване на огън.

Историците са преброили над 75 000 арестувани и над 1000 загинали при опити да се премине границата със Запада в продължение а повече от 27 години.

Но ако днес си спомняме за рухва-нето на стената, никога не трябва да забра-вяме 12 юни 1987. Американският прези-дент Роналд Рейгън изрече пред граждани-те на Западен Берлин свещените думи: „Господин Горбачов, отворете тази врата! Господин Горбачов, разрушете тази стена!”.

Рейгън се обърна демонстративно и срещу колебливите духове в западния лагер. Много политици реагираха с непри-ятно чувство на думите на президента. Европейците са страхуваха да не разрушат крехкия мир със СССР след Втората све-товна война.

Да си спомним великата реч на

Рейгън, произнесена на 12 юни 1987 година пред Бранденбургската врата:

“Господин федерален канцлер Кол, господин управляващ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и говори пред кметс-твото към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за втори път на посещение в този град.

Ние, американските президенти, идваме в Берлин, тъй като трябва да гово-рим за свободата точно на това място. Но трябва да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: Чувството за исто-рия в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата собствена нация. Вашата смелост и решителност. Може би композиторът Паул Линке е оценил правил-но американските президенти. Знаете ли, днес идвам тук като много президенти пре-ди мен, защото, където и да ходя и каквото и да правя: "Аз имам още един куфар и в Берлин.”

За онези, които слушат в Източен Берлин, няколко особени думи. Въпреки, че не мога да бъда при вас, отправям своето слово не само към своите непосредствени слушатели, но разбира се и към вас. Аз ви подкрепям също така, както и вашите съна-родници на Запад с твърдата, непоколеби-ма вяра:

Има само един Берлин

Зад мен има стена, която обгражда свободните сектори на този град. Тя е част от огромните прегради, които разделят целия континент Европа. Но тъкмо в Бер-лин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града точно на мястото, където снимки от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното разделяне на един континент.

Господин генерален секретар Гор-бачов, ако се стремите към мир, ако желае-те благосъстояние за Съветския съюз и Източна Европа, ако желаете либерализа-ция, елате тук при тази врата.

Господин Горбачов, отворете тази врата!

Господин Горбачов, разрушете тази стена!

Когато гледах от Райхстага – въп-лъщението на немското единство – ми направиха впечатление следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос:

“Тази стена ще падне. Вярата ще стане действителност.”

Да, в цяла Европа стената ще пад-не. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата.”

ДОКОГА УЛИЦИ В БЪЛГАРСКИ ГРАДОВЕ ЩЕ НОСЯТ ИМЕТО НА БЪЛГАРОМРАЗЕ-ЦА ГРАФ ИГНАТИЕВ? вторник, 10 ноември 2015 г.

Позорът продължава. Улица в София носи името на имперския анти-български паразит граф Игнатиев, Ав-тор: Георги Георгиев

Коварството на руската дипло-мация в Цариград нанася жестоки щети върху българската национална кауза

... След залавянето на Васил Левс-

ки лично граф Игнатиев настоява пред османските власти Апостолът да бъде съ-ден от специален съд.

Целта е ясна – обезглавяване на националното ни освободително движение и подчиняването му на целите на имперска-та дипломация. Граф Игнатиев е искал да бъде сигурен, че Апостолът ще бъде осъден на смърт. (Прочети ДО КРАЯ)

НА ДНЕШНИЯ ДЕН ПАДНА СТЕНАТА: ДА СИ СПОМНИМ, ДА СЕ ЗАРАДВАМЕ, ДА СЕ ЗАБЪРЗАМЕ ПО ТОЛКОВА ВДЪХНОВЯ-ВАЩИТЕ ПЪТИЩА НА СВОБОДАТА, ПРИЯТЕЛИ!

Денят на падането на Стената. То-ва е събитието, което промени живота на моето поколение, така че донякъде е "мое-то" събитието. Бежанците, банковите и финансовите кризи, както и други, все още неизвестни неща, ще променят живота на

децата ми. Не знам как. Дано да е за добро. Не се оплаквам от падането на Стената и не страдам от носталгия по "преди".

Janina Dragostinova

Защо да изпреварваме капитализ-ма – щом като той стои "на края на пропаст-та"? :-)

Да си спомним тия паметни думи от ерата на комунизмо-социализма, чиито идиотщини не бива да ги забравяме – за да не се повторят! :-) 15 интересни факта за Берлинската стена В КАКВО Е ЛИДЕР РУСИЯ, ГОСПОДА ПИШМАН-ПАТРИОТИ?

Да догоним и изпреварим Америка по духовност, Автор: Юлия Латинина, превод за ivo.bg Васил Костадинов

Не минава ден без руските патрио-ти да сравнят Америка и Русия – разбира се, в полза на Матушката. Хайде да напра-вим няколко сравнения... (За сравненията в икономическо и технологично отношение между Русия и САЩ, за които пише автор-ката, просто тук няма нужда да се говори, вие можете да ги прочетете в блога на г-н Инджев, но аз прескачам този момент по очебийно ясни причини, които не се разби-рат само от комунодни дебили. Бел моя, А.Г.)

... В какво сме лидери, питам, гос-пода патриоти? В необикновената духов-ност? Каква е тази духовност?

На първо място сме по брой на де-ца, изоставени от родителите си. 700 000 са в детски домове, приюти, интернати и т.н. В САЩ детски домове практически няма, а състрадателни американци осиновяват деца, често с тежки малформации, от Китай, Нигерия, Конго, Гватемала, до неотдавна и от Русия. Правилно ли съм разбрала – държава, в която има 700 хиляди изоставе-ни деца (80% с живи родители), е по-духовна от тази, която осиновява инвалиди от Нигерия?

На първо място сме по употреба на алкохол и хероин. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?

80% от възрастните хора, живеещи в старчески домове, имат роднини, които са отказали да се грижат за тях. Правилно ли съм разбрала, че това е критерий за висока духовност?

Ужасната истина е, че в началото на XX век Русия и Съединените щати са били напълно сравними – две млади, с богата природа и огромен човешки потен-циал страни, държави с бързо развиваща се икономика и добра научна и технологична основа. Но в началото на XXI век ние още си плащаме за комунизма, Гулаг, за милио-ните мъже, бездарно хвърлени в месоме-лачката от Сталин в името на завладяване-то на света, а и за путинския бардак – с тотално, позорно, несравнимо изоставане.

Само чрез признаване на дълбо-чината на това изоставане може да започне неговото преодоляване. И точно както Пе-тър I се е учил от холандци и германци, ние трябва да се учим от американците. Макар да виждаме постоянно нарастване на соци-ализма и бюрокрация даже в тази велика страна, би било хубаво да се учим вече дори и от Китай.

ГАФ НА ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ, ПОКАЗВАЩ МОРАЛНО-ЦЕННОСТНА НЕ-ЧИСТОТА

Президентът Плевнелиев на(д)гради вселенския ни “началник” – гаф или рецедив, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Карамбол от противоречия се за-вихри около посещението в България на гръцкия Вартоломей, живущ в Цариград,

претендиращ да ни е църковен началник по православна линия. Неговият началник е руският Кирил, чиито водещ офицер по линия на КГБ е Путин.

Вартоломей се държа нахално, както приляга на всеки пратеник на Путин. Това, което озадачава, е, че го прегърна президентът Плевнелиев, а онзи, който се усети, че не бива да му целува ръка (както направи с руския Кирил преди две години в София), е премиерът Борисов.

Плевнелиев на(д)гради веролом-ния Вартоломей с най-високо българско отличие, а Борисов му отказа след това предварително обявена среща – вярно, след речта на Вартоломей по повод наг-раждаването му.

Вартоломей се прояви като ре-ваншист, комуто е паднало да си върне на българите на местна почва за първи път от победата на българския национален дух в схватката с руско-гръцката завера срещу българската църковна независимост през втората половина на 19 век.

Въпросите към президента Плев-нелиев се множат. Ето още един, зададен от колегата Христо Христов:

Двоен аршин: Орден за агент пат-риарх – може, но за лагерист, отказал на ДС – не

Сайта ФАКТОР.БГ публикува протестно-то писмо срещу "застрелването на фило-софията" от МОН понеделник, 9 ноември 2015 г.

Виж: Учени с протестно писмо до минис-тър Танев: Не „застрелвайте" филосо-фията! У НАС НЯМА СМЕЛ РЕФОРМАТОР КАТО СААКАШВИЛИ, КОЙТО ДА ПОСМЕЕ ДА УВОЛНИ КОРУМПИРАНИТЕ МИЛИЦИО-НЕРИ

Областният управител на Одеса и бивш президент на Грузия Михаил Саакаш-вили уволни всички полицаи в Одеска об-ласт и застави всеки, който иска да постъпи

на работа в новата национална полиция да подаде молба и да премине през атестация. Това, което веднъж сработи перфектно като реформа на полицията в Грузия сега ще сработи като реформа на полицията в Ук-райна. Къде сме ние?

Просто така се работи. Дано след като Саакашвили е оправил Грузия и Украй-на, има време и през България да мине. Очевидно тук няма политици с топки да уволнят мръсните паразити.

Георги Драганов

Виж: На Одесщине уволены все милици-онеры РАДВА НИ УСПЕХЪТ НА ТОЗИ МЛАД БЪЛГАРИН – СТУДЕНТ В CHICAGO!

Нека всички се зарадваме на успе-ха на този млад българин – студент в IIT – Chicago!

Нека направим България привле-кателна за всички млади и талантливи сту-денти в тези престижни университети, в

които техните качества да бъдат оценени по достойнство.

Само така тя ще се превърне в просперираща и богата за всички нас!

Radomir Parpulov

ДА ВИДИМ КАК ЩЕ ПРОДЪЛЖИМ, НО ИМАМ ЧУВСТВОТО, ЧЕ НЕЩАТА ПОТ-РЪГНАХА!

Понеже съвсем нямам време тази сутрин (бързам за работа), ще бъда пре-делно кратък. А ми се иска да споделя нещо важно – по моя преценка. То, както може да се очаква, е във връзка с моето битие на учител по философия. Между другото, понеже бюрократите от МОН са преценили, че нацията ни в духовно и в нравствено отношение се намира в бляскаво състояние, те са предложили в новите учебни планове часовете по философия да бъдат изцяло премахнати (за 11-ти и 12-ти клас, т.е. кога-то са най-необходими!), а пък за 8-ми, 9-ти и 10-ти клас са оставени толкова мизерно количество часове, че младите да могат само навеки да се погнусят от философия-та, т.е. време за ефективното им обучение в тази област фактически не е предвидено. Та по тази тема ако някой иска да се присъе-дини все пак към нашето протестно писмо, да заповяда: Ако някой иска да се присъ-едини към протестното писмо до МОН, сега е моментът. А сега да мина на другия въпрос, за който започнах този текст.

Онзи ден, в петък, ми се наложи да ходя в дома на една ученичка, която бива обучавана в домашни условия (има т.н. "специфични образователни потребности"), всички учители ходят да я обучават у дома й, ето, отидох и аз. И искам да ви кажа впечатлението си. Останах поразен от нещо крайно показателно.

Констатирах съвсем различно от-ношение към ученето у тази ученичка, обу-чавана в домашни условия. Общуването ми с нея премина чудесно: по всички въпроси ние с нея констатирахме пълно единоду-шие! Момичето ме слушаше изключително внимателно и постоянно ми отвръщаше с реплики от рода на: "Споделям това, г-н Грънчаров!", "Съгласна съм, и аз мисля така!", "Прав сте, наистина е така, споде-лям!" и прочие. Интересното е, че тя реаги-раше така когато аз й разказвах за моите разбирания относно това как следва да протича обучението по философия, в слу-чая при нея – по етика (тя е от 10-ти клас).

Оказа се, че тази девойка беше стигнала по собствен път до същите убеждения, по начина, по който реагираше, си личеше, че тя има същите разбирания; я тя реагираше с радост, личеше й удивлението, че има учител, който мисли като нея. Заяви ми твърдо, че ще прочете най-внимателно помагалото, което й предоставих (не бях взел хартиен екземпляр) на нейния компю-тър, то е качено онлайн и веднага го наме-рихме, показах й как да стигне до него, тя го разгледа с интерес, личеше си, че много й хареса подходът в него. Заяви ми твърдо, че много обича да чете такъв род литерату-ра, именно психологическа, философска, духовна или за човека. Общуването ми с нея беше изключително приятно, но за жалост времето изтече много бързо, неу-сетно даже. И ето сега най-важния момент, за който всъщност исках да пиша.

Предложих й да опитаме да про-дължим с часовете онлайн, по скайпа, тя прие без замисляне тази новост. Понеже имаме пропуснати часове (момичето беше в болница и пр.), й предложих да наваксаме пропуснатото по този начин, тя се съгласи. Силно впечатление ми направи това колко е възприемчива към новостите, един вид мисленето, съзнанието й се отличава твър-де много от съзнанието на учениците, които се обучават по традиционния начин, в учи-лище: явно условията, в които тя се обуча-ва, именно в домашна обстановка, са й повлияли да придобие такъв един свободо-любив и напредничав, бих си позволил да кажа, манталитет, които иначе, сред "учи-лищните ученици", чиито души са пресовани от пресата на тоталитарната образователна система, е същинска рядкост някой ученик да има толкова освободено и напреднало съзнание. Което показва и доказва, че учи-лищната система в този си вид е изключи-телно вредна за личностното и интелекту-алното развитие на младите хора.

Толкова по този въпрос. А сега да кажа нещичко за работата ми училище. Някои интересни по моето виждане наблю-дения.

Зададох различни експерименти в часовете по философия, вече се очертават някои резултати. Примерно "експериментът по свобода", който зададох на всички уче-ници, той се свежда до това ученикът сам да решава кога да се изяви, когато да бъде изпитан, кога да прояви активност, да се включи в обсъжданията, с оглед да си изка-ра някакви точки и да си изкара желаната оценка, та този експеримент, оказа се, вече ми дава основание за известни заключения. Примерно около една трета от учениците (средно) се възползваха от шансовете, който този подход им дава, изкараха си достатъчно точки за да имат достойна оцен-ка; но около две трети от учениците не направиха нищичко, останаха си пасивни, т.е. ще се наложи да получат "автоматични двойки", т.е. те не осъзнаха предимствата на тази система, за тях, излиза, предизвика-телствата на свободата са нещо непознато,

те не можаха да си преустроят съзнанията на новата вълна. Но интересното е, че и такива ученици общо взето също искат да продължим по "новата система". Казват, че им било "ейляк" по тази система, един вид не ги притеснява и репресира тя, но за сметка на това те самите решително не умеят да се ползват от шансовете на свобо-дата, не умеят да използват свободата си в положителна посока, за нещо добро, за постижения и пр. Питах ги - искат ли да минем към традиционната система, когато учителят изпитва "по нежелание", не, не са съгласни, аз ги убеждавам, че щом не рабо-ти системата при тях, щом са й обърнали фактически гръб, значи е нормално да се откажем от нея, следва да признаем, че експериментът се е провалил; не, не искат да признаем това, държат да продължим, което ми говори много: че имат положител-на настройка към иновацията, само дето още не са намерили сили да се възползват от нея в свой интерес; което означава, че очакват в близко време да се получи жела-ния прелом в съзнанията и, респективно, в поведението им. За мен тия неща имат голямо значение. За да ги подтикна към "преоценка на ценностите" на моменти почвам да се държа според догмите на традиционния подход, почвам да препода-вам и да изпитвам, решително вече не им харесва това. Не че някога им е харесвало де, но са се примирявали поради липса на алтернатива; сега вече има алтернатива, но тя още не е проработила.

По въпроса за подреждането на чиновете по нов начин нямаме напредък. Искат учениците да ги пренаредим, но по-неже в другите часове ще ги карат да вър-нат старото положение, се колебаем, щото от постоянното пренареждане чиновете може да се повредят. Но в тази връзка един ученик каза нещо много интересно: той заяви, че класната стая си е тяхна и че би следвало да могат да си нареждат и под-реждат чиновете както искат. Аз държа много да променим наредбата, щото в тра-диционното подреждане на чиновете (когато учениците са един зад друг и си гледат вратовете, не лицата) не може да се получи обстановка, която да благоприятства сво-бодните обсъждания и дискусиите. Предла-гам им чиновете да не закачаме, а да сяда-ме в кръг, независимо от тях; аз винаги сядам или стоя някъде на друго място, не на катедрата, с оглед да разбия стереотипа. Ще видим какво ще правим по този пункт. Ще се наложи да предложа на директора да опитаме с нетрадиционна подредба на чиновете поне в няколко класове - за да видим доколко това ще повлияе на атмос-ферата в часа. Аз съм убеден, че ще повли-яе много. вижте колко проста и малка е тази промяна, но тя по моя възглед има симво-лическо значение. Даже чиновете не сме готови да подредим по различен начин. Какво остава другото, истински важното, да подместим или да го пренаредим.

И последно, с което завършвам. Имаше един клас, аз писах за него дори специално писмо до родителите, там обста-новката беше отчайваща, никакви часове не можеха да се водят. В този клас сякаш сме на път да осъществим прелом, коренен поврат. И стана това нещо съвсем спонтан-но. Аз един ден, в отчаянието си (понеже не е възможно човек да "овладее" вниманието на всички ученици) предложих ония учени-ци, които искат да си говорим за психология, да дойдат отпред при мен, да седнем около катедрата и да си поговорим. Откликнаха 4-ма ученика. Проведохме чудесен разговор, останалите си се занимаваха кой с каквото си иска (обикновено си слушаха със слу-шалките музика). Писах на тия ученици, понеже наистина се възхитих от познанията им, 6-ци. Следващия път при мен около катедрата дойдоха поне 8 ученика, желаещи да си говорим за психология. Използвах момента и им предложих едно интересно упражнение, игра-състезание, като обсъж-даха въпроси, свързани с толкова любопит-ната тема от психологията на пола, секса и любовта. Получи се страхотно упражнение, въпреки че беше първо в този час. Даже ония ученици, които най-предизвикателно демонстрираха нежеланието си да учат психология, си свалиха слушалките и започ-наха да се вслушват в интересната диску-сия! Настъпи поврат в класа, тия, дето не желаят да учат психология, останаха ни-щожно малцинство. Да видим как ще про-дължим, но имам чувството, че нещата потръгнаха. А класът иначе е добър, има много добри ученици. Добрите бяха под диктата на лошите, но ето, смениха си ро-лите, поведоха добрите, те започнаха да доминират. Това е чудесно!

Спирам, че закъснявам вече. Ху-бав ден ви желая! Бързам за училище!

АКО НЯКОЙ ИСКА ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИ КЪМ ПРОТЕСТНОТО ПИСМО ДО МОН, СЕГА Е МОМЕНТЪТ понеделник, 9 ноември 2015 г.

Само трима граждани (!) подписаха това писмо до г-н Министъра на образова-нието и науката (виж: Протестно писмо до министър Танев по повод застрелването на философията, против изваждането й от учебните планове), с което протестира-ме срещу премахването или орязването на часовете по философия в гимназиите.

Днес в ранния следобед ще изпра-тим писмото до МОН.

Ако някой иска да се присъедини към него, сега е моментът...

МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО ИЗПАДНА В СЪСТОЯНИЕ НА ДЪЛБОК РАЗМИСЪЛ И НА СЪПРОВОЖДАЩО ГО НЕ ПО-МАЛКО ЗАДЪЛБОЧЕНО МЪЛЧА-НИЕ неделя, 8 ноември 2015 г.

Интересна полемика с участието на самия министър на образованието и науката се започна на едно място във фейсбук, ето до момента какво е положе-нието в нея, министърът сякаш изпадна в състояние на дълбок размисъл и на съпро-вождащо го не по-малко задълбочено мъл-чание: Julian Popov: И ако отпадне? Работа на министерството ли е да определя всяко стихотворение, което да се учи в училище? Явор Ганчев: Не само всяко стихотворе-ние, но и кога ще се учи – дали в трети, или в четвърти. Задължително от всички, защо-то иначе каква ще е тая общообразователна подготовка? Това са изготвени от много експерти предложения. Щом ще е от екс-перти, при това много, и щом ще се обсъжда демократично, нали така, значи и може скок от прозореца да има в програмата, важно е да има консенсус в колко часа всички да скочат.

Един въпрос остава отворен: като се скача, да се декламира ли Родна реч, или по-подходяща е някоя друга българска, формираща родолюбие класика? Не знам, не знам. Ще чакаме експертите да кажат и да обсъдим. Все пак не може всеки да прави каквото си иска, ако искаме да се съхраним като нация. Todor Tanev: Юлиане, споделям твоето мнение. Отговорът ми беше спрямо мани-пулацията на една телевизия, че министер-ството определя отпадането на това или онова.Това, което произтича от новия закон ни дава рамката за изпълнение. Стандарти-те са само предложение и всъщност дават възможност за избор на учителите и гъвка-вост. Въздъжам се от писане на статуси, но поради чувствителността към манипулации по тези теми, реших да внеса яснота, че никой нищо не забранява и не налага.

Явор Ганчев: Проф. Танев, моля да пояс-ните какво означава, че стандартите са само предложение и в какво се изразява даването на гъвкавост и възможност за избор на учителите, както и че никой нищо не забранява и не налага, като имаме пред-вид, че

- структурата на обучението (учеб-ните планове) е еднаква за всички (еднакви предмети и еднакъв брой часове) и се опре-деля от Вас чрез стандарт (чл.чл. 80(1) и 81(1) и (2)), и

- съдържанието на обучението (учебните програми) се определят също от Вас чрез стандарт (чл.чл. 77(2) и (3) и 78(1)), следователно също ще е еднакво за всички, и

- организацията на обучението се определя също от Вас чрез стандарта за организацията на дейностите в училищното образование (чл.чл. 101-103 и 116), и стан-дарта за оценяването на резултатите от обучението на учениците (чл.чл. 116, 119-121 и 123)

- стандартите са дефинирани като "съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищно-то и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постига-не" (чл. 22 (1))

Благодаря за отделеното време! Ангел Грънчаров: Страхувам се, че проф. Танев отговаря само на хора, които са били министри, на обикновени граждани сякаш не отговаря ! :-) Стела Николова: Проф.Танев, не допус-кайте децата да са много натоваре-ни.Въпреки, че ще се удължава учебната година, часовете им не намаляват.Не може в 5 клас да имат по 7 часа, това е убийстве-но.Материалът, който им се преподава не е разпределен правилно.На места се препус-ка, на други се дъвче едно и също.Губи се интереса им.Преценката, какво да влезе в програмата и как да се разпределя е много важна.Защо ние, "социалистическите" деца сме по-грамотни и знаещи от сегашните, макар те да ходят и на частни уроци, без които не могат да се представят добре на матурите?Това е убийствено за родителите, които нямат финансови възможности.На децата се налага да ходят на училище, а след него по нощите на уроци. ЧУВСТВОТО ЗА ПРОПАГАНДЕН ТУМОР ИЛИ КАК РУСНАЦИТЕ СЕ МАЙТАПЯТ СЪС СВЕТА Руското чувство за пропаганден тумор, Автор: Иво Инджев

Във връзка с праведното официоз-но възмущение на Кремъл по повод една френска карикатура как Русия бомбардира Египет с телата на свои граждани, в руските форуми се разпространява следната руска пропагандна “смешка”, според която руската

мечка заплашва да взриви света с ядрено оръжие.

Големи майтапчии, нали…

ПЪЛНА ИДИОТЩИНА Е МИНИСТЪРЪТ И ЧИНОВНИЦИТЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ВЕДОМСТВО ДА РЕШАВАТ КАКВО ДА УЧАТ УЧЕНИЦИТЕ И КОГА ДА ГО УЧАТ

Министър Todor Tanev е написал следния текст на страницата си; публикувам неговия текст заедно с моя силно критична реплика щото наистина вече започна да ми писва от глупости; та значи министърът пише следното:

Стихотворението "Родната реч" не е отпаднало от училищната програма. Екс-пертите предлагат занапред то да се изуча-ва в трети или в четвърти клас.

Новият Закон за предучилищното и училищното образование създаде най-после възможност да започне пътят към нужни промени в съдържанието и структу-рата в цялата учебна програма.

Това, разбира се, е дълъг процес, който може да доведе до резултат, ако за образованието мислим като общност и имаме търпението и усърдието заедно да извървим този път.

Съгласно правилата, Министерст-вото на образованието трябва да предоста-ви за всеобщо обсъждане на своята офици-ална страница изготвени от много експерти предложения за стандарти, а не крайни варианти. Те се създават поетапно по гра-фик, макар общата рамка да е изготвена преди това. По определени причини първо бяха изготвени плановете за 1 и 5 клас. Предстои да се публикуват и тези за 3-ти и 4-ти клас.

А ето сега и моята реплика: Това е пълна идиотщина министъ-

рът и чиновниците от образователното министерство да решават какво да учат учениците и кога да го учат. Нима не усеща-

те, нима не разбирате каква голяма идиот-щина е това?

Ако стихотворението "Родна реч" на Вазов е предвидено по закон или по инструкция от МОН да се учи в 4-ти клас, а някое дете го прочете докато е във втори клас, това дете за престъпник ли ще бъде обявено? Не трябва ли тогава да го вкарат в затвора или поне да го накажат – щото е нарушило министерските разпоредби?

Аз не мога да разбера защо мъл-чат родителите, защо мълчат и учителите когато министерството продължава тия гаври – уж вече на "реформаторска", видите ли, основа? Какво да учат, какво искат да учат, какво трябва да учат следва да реша-ват учещите – ония, които се занимават непосредствено с дейността, наречена учене! Толкова е просто това, как е възмож-но да не се разбира? Защото учещите са различни, един ученик има интерес към литературата, друг към математиката, трети към нещо друго, как е възможно всички да ги тикаме един и същ калъп? Не разбирате ли, че това е ужасно насилие над личността, игнориране на нейни основни права?

Едни ще учат много, други малко, трети средно, който колкото иска да учи. То и сега е така, само дето заради прилаганото "планирано насилие" от страна на държава-та на огромната част от учениците ученето е станало най-неприятното нещо на земята. Този резултат постигна "държавното плани-рано, т.е. социалистическо и единствено правилно образование". То отврати младите от ученето и от училището. И продължава да ги отвращава. Най-важната задача в българското образование сега е младите да почнат да надмогват отвращението си от ученето.

И за това има един-единствен на-чин: като самите те почнат да решават какво да учат. Не министъра, не чиновниците от МОН, а учещите и техните учители сами трябва да решават това. Какво, уроди ли сме, та не разбираме тази проста истина, г-н реформаторски Министре?

НАПРАВО ДЖИПИТО Е АБСОЛЮТНО ИЗЛИШНО, ЛЕКУВА СИЧКО!

КАК РОНАЛД РЕЙГЪН ПОСТЪПИ ПРИ ПРОТЕСТ, ПОДОБЕН НА МИЛИЦИОНЕРС-КИЯ

Заиграването с полицейският про-тест на БСП е висша безпринципност и ялова позиция. Няма никаква опасност от това за правителството и управлението, защото само неразумен човек може да си помисли, че от контактът БСП – полицейски протест ще спечелят полицаите или техния протест.

Както и да гледате на тези протес-ти и на правата да се защитават интереси – протестът на военни – в меката дефиниция е грубо нарушение на закона, в твърдата е опит за преврат без значение дали по про-тестите носят или не носят оръжие.

Най-уязвимата част в тяхната ар-гументация, с която оправдават блокиране-то на улици, магистрали и критични места на инфраструктурата е, че нито са изчерпа-ли, нито са опитвали други форми на защи-та на интерес и заявление на позиции преди да прибегнат до тези крайни прояви.

Навремето Рейгън предложи на авиодиспечерите да не ги наказва ако в рамките на 24 часа се върнат на работа и прекратят протеста. В противен случай им каза: не само че ще ви уволня, но до края на живота си няма да можете да заемате дър-жавна работа. Забележете той самия е бил профсъюзен лидер, затова започва в обръ-щението именно с това, че ги разбира.

Но това е Рейгън – човек от друг свят, с характер и готовност за излезе от зоната на лесния комфорт. Къде сега такива хора?

Ilian Vassilev

ИЗГРЕВЪТ НА ЦАРИГРАДСКО ШОСЕ В ПЛОВДИВ И ЦЪРКВА В ГРАД РАКОВСКИ

ОЩЕ СНИМКИ ОТ ОСВЕЩАВАНЕТО НА МНОГОФУНК-ЦИОНАЛНАТА СПОРТНА ЗАЛА „КОЛОД-РУМА” В ПЛОВДИВ

ОЩЕ СНИМКИ

От фейсбук-страницата на Б.Борисов

АРХАНГЕЛОВ ДЕН Е неделя, 8 ноември 2015 г.

На 8 ноември почитаме Свети Ар-хангел Михаил!

Честит празник! Честито на имениците! Нели Т. Герчева

Можем ли да се научим да мислим и пишем творчески? – предстояща проява в клуб НЕЩОТО

Можем ли да се научим да мис-лим и пишем творчески? – по тази тема ще говоря в Клуб НЕЩОТО в Пловдив на 12 ноември, това е четвъртък. Заповядайте и вие на проявата – ако сте от Пловдив. Ако има желаещи, можем да сформираме група, която наистина да започне да се обучава в творческо мислене и писане, т.е. можем да проведем нещо като курс. Защо пък да не опитаме?

А нищо не пречи да направим ви-деозапис на тази беседа заедно с дискусия-та, която ще я последва. И да излъчим записа по Пловдивската обществена теле-визия, примерно. Или да го сложим в интер-нет да се види от повече хора. Ще видим какво ще направим. Намеренията ни обаче са съвсем чисти и дори благородни.

В страната, в която толкова много хора изобщо мразят да мислят, ние ще се опитваме да се обучаваме не в какво да е, а в творческо мислене. Наглеци сме, нали така? Грешка никаква нямаме в това отно-шение...

НЕ БУДЕТ В ЖИЗНИ СЧАСТЬЯ КОЛЬ НЕ ОБЛИЖЕШЬ ТЫ САПОГ БОГОУГОДНОЙ ВЛАСТИ! събота, 7 ноември 2015 г.

Давно усвоил я урок: не будет в жизни счастья, Коль не оближешь ты сапог богоугодной власти, Я перед властью весь дрожу, как отрок пред девицей, В восторге нежно ей лижу, экскьюз ми, ягодицы. Смотрю в глаза из-за кулис Гиганту русской мысли, Он сценарист, и он артист, в наивысшем слова смысле! Как лихо он кладет на стол краплёную колоду, Он Крым, как цыган лошадь спёр, для нашего народа! Разжечь войну, стравить народ, не это ли искусство?

Куёт реальность агитпроп, рубается капуста. Твои глаза горят в ООН, от них теряю речь я! Пришла пора принять закон, чтоб царствовал ты вечно! На ВВП забили мы, богатство – путь греховный! Украл кусок чужой страны наш ВВП Верховный, Неправду-матку свою гнём про скрепы и сортиры! Хоть сами по миру пойдем, но мир принудим к миру! Стальные яйца голубей врагов Кремля пужают, A для солдатских матерей погибших воскрешают? Какой восторг, какой азарт играть с судьбой в рулетку, И горько станет лишь когда к нам прилетит ответка.

ЗА ВСИЧКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ НА ПУТИ-НИСТИТЕ БИЛА ВИНОВНА... АМЕРИКАН-СКАТА ДЕМОКРАЦИЯ!

Отжали Крым, устроили войну на Донбассе, спонсируют боевиков ЛДНР, а виновата демократия США!

Ну не стадо? Olga Suschenya

ЧЕРВЕНИТЕ ОРКИ ШЕСТВАТ ИЗ МОСКВА И НОСЯТ ПОРТРЕТА НА ЕДИН СИФИ-ЛИСТИК – МАСОВ УБИЕЦ

Днес червените орки шестват по Москва и носят портрета на един сифилис-тик – масов убиец. Вече 98 години той е техен идол.

Поробени, унизени, подчинени, из-вратени, потъпкани, тези твари при все това са настървени и дори обединени в поквара-та си!!!

И може ли да бъде другояче щом превъзнасят едно сатанински изчадие, донесло толкова смърт и безчинства на земята?!

Венци Илиева

ЛЮБОПИТЕН ЕКСПЕРИМЕНТ: ДЕМОКРА-ТИЧНА ЛИ Е РЪКОВОДИТЕЛКАТА, КОЯТО ПО НИВО НА ОФИЦИАЛНО ОДОБРЕНИЕ БИЕ ДАЖЕ ДИКТАТОРИ КАТО ЦАР ПУТИН И ДОРИ КИМ ЧЕН УН!

Петицията или подписката до г-н Министъра на образованието и науката проф. Танев, с която се иска уволнението на директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова вече е разположена на сайта за петиции, за събира не подписи: виж Интере-сен казус.

Да, казусът е твърде интересен, а най-интересното за мен лично е това дали все пак някой от работещите в това учебно заведение ще се престраши да се подпише под петицията; за мен това е толкова инте-ресно, че аз съм готов дори да направя облог по този повод, готов съм да се обло-жа, примерно на 100 лева, че никой от сега работещите в ПГЕЕ-Пловдив или в ТЕТ-ЛЕНИН, както още го наричат това учебно заведение в града, няма да посмее да сло-жи подписа си под искането за уволнение на своята директорка, която, както е известно, в последните години си има твърде много проблеми с правосъдието.

Може да се каже, че тъкмо за да разберем все пак дали някой от работещите в момента в ПГЕЕ-Пловдив ще се осмели да се подпише под петицията, ние съста-вихме този текст, а не че вярваме, че МОН ще си изпълни дълга и ще предприеме нужните стъпки та да спре тази поредица от загубени съдебни дела от директорката на това училище. А същината на интересува-щия ме любопитен казус е тази: "сплотеният колектив" на това училище даже участва в нагласена анкета, която обяви, че според мнозинството от членовете на колектива директорката им била "либерална" и "де-мократична"; в същото време никой не смее да изрази мнение, което няма да се хареса на тази същата директорка; та ето по тази причина ние като изследователи сме любо-питни да разберем: аджеба, демократична или либерална ли е една ръководителка, която по ниво на одобрение в "сплотения колектив" бие даже диктатори като Цар Путин и дори Ким Чен Ун!

И тъй, който иска и не го е страх от отмъщение, нека да заповяда на сайта за петиции и да си сложи подписа.

Хубав ден ви желая! Бъдете здра-ви. Не бъдете малодушни, малодушието е твърде унизителен грях...

"ПОЛИТИКАТА НА ДЪРЖАВАТА СПРЯМО МЛАДИТЕ БЪЛГАРИ Е НЕАДЕКВАТНА", КОНСТАТИРА ДОКЛАД НА СВЕТОВНАТА БАНКА

Из: Шокиращ доклад на Световната банка за България

... България се представя трайно по-зле спрямо почти всички други членки на ЕС като показатели за държавно управле-ние. Разликата е най-голяма от гледна точка на принципите на правовата държава. Регу-лациите и администрацията са неспособни да гарантират спазването на договорите и правото на собственост. Полицията и съди-лищата са неефективни, като нивата на свързана с насилие престъпност са големи. Държавата се проваля и в ограничаването на корупцията, като степента, в която пуб-личната власт се упражнява за лична изгода и в полза на елити и частни интереси, е висока.

... Политиката на държавата спря-мо младите българи е неадекватна. Качест-вото на образованието намалява и силно зависи от благосъстоянието на техните семейства...

Проблемите не свършват дотук. В същото време висшето образование е насо-чено към масовия прием на студенти, често за сметка на качеството на програмите и обучението.

България има най-ниския процент на учене през целия живот в ЕС. В резултат намалява способността на работниците да сменят работодателите, отраслите и регио-ните, търсейки работа с по-висока стойност. Образователната система не дава необхо-димите основни познавателни умения, които да позволят на българите да учат, както останалите граждани на ЕС.

... По-добрата бизнес среда, осно-вана на всеобхватни структурни реформи и стриктно придържане към принципите на правовата държава, особено зачитане на договорите, ще насърчи доверието в Бълга-рия на инвеститорите. Това от своя страна ще стимулира създаването на работни места.

А мерки за подобряване на соци-алната интеграция, както и инвестиции в

образование и нова инфраструктура, могат да генерират положителен цикъл на растеж и просперитет. Колкото по-висок е ръстът на производителността, толкова по-лесно ще бъде за България, да обърне посоката на демографските промени.

ПРОТЕСТНО ПИСМО ДО МИНИСТЪР ТАНЕВ ПО ПОВОД ЗАСТРЕЛВАНЕТО НА ФИЛОСОФИЯТА, ПРОТИВ ИЗВАЖДАНЕ-ТО Й ОТ УЧЕБНИТЕ ПЛАНОВЕ

До 9 ноември е срока за изпраща-не на "бележки, становища и предложения" по проекта на наредбата за учебния план, публикуван на сайта на Министерс-твото на образованието и науката; тези предложения трябва да бъдат изпращани до дирекция „Образователни програми и образователно съдържание” на e-mail: s.ka-ntcheva@mon.bg до 09 ноември 2015 г. Порових се в интернет да видя дали има някакви граждански или медийни отзиви по предвиденото в този нов учебен план рязко съкращаване на часовете, предвидени за предмета философия в средните училища – този предмет вече няма да се изучава в 11 и 12 класове изобщо, а в по-долните часове изучаването му също е съкратено до един абсурдно нисък и обиден размер.

Оказа се, че с изключение на един-единствен отзив – виж: За гражданското образованиe и смъртта на мисълта – никой у нас изобщо не се е трогнал заради тази предвидена от държавата смърт на мисълта – щото философията наистина е не просто хранилище на мисълта и на ду-ховността, а е нещо и като неин инкубатор. Никой никъде не се е трогнал, че филосо-фия нашите ученици повече няма да изуча-ват или ще я изучават в обидно малко часо-ве, толкова малко, че за никакво изучаване или обучение в изкуството на мисълта в държавните училища изобщо вече и дума не може да става. От "кумова срама" са оставили някакви минимални часове, колко-то да се каже, че "нещо такова" все пак има. На нас мислещи хора не ни трябва бе, какво мислене, на нас ни трябват тъпанари и дебили, я го виж него, загрижил се той за обучението на младите в някакво си там мислене?!

Е, налага ми се да напиша протес-тно писмо до МОН по повод застрелването на философията в проекта за новия учебен план на нашата тъй напредничава държава, в която състоянието на нравите, на духов-ността и на културата е тъй бляскаво, че явно младите и народът вече изнемогват от прекалено много и то най-изтънчена духов-

ност, поради което се е наложило МОН да се погрижи да премахне излишно тежкия товар – и ето, МОН най-отзивчиво е сторило това, убивайки без капка жал и философия-та, и духовността в училище. (Също така и изучаването на изкуствата е орязано, да не говорим за това, че изучаването на религия в нашата тъй напреднала по пътя на духов-ността атеистично-езическа държава, естес-твено, също не е предвидено.) Ами няма как, сядам да пиша това протестно писмо, ще го пратя и на самия Министър, и на министерските чиновници, които се грижат да провеждането на упомената екзекуция; ето какво се получи за момента (пиша пис-мото от името на група загрижени и възму-тени граждани, с оглед на това, ако някой споделя тревогата ми, да може да се при-съедини с името си под писмото):

До проф. Тодор Танев, Министър на обра-зованието и науката

До ръководителя на дирекция „Образова-телни програми и образователно съдържа-

ние” на МОН ПРОТЕСТНО ПИСМО от група възмутени и

загрижени граждани

Уважаеми г-н Министър, Уважаема госпожо ръководител на

дирекция „Образователни програми и обра-зователно съдържание” на МОН,

С удивление установихме, че в но-вия проект на наредба за учебния план е предвидено рязко намаляване и дори пре-махване изцяло на часовете, предвидени за изучаване на философия – в 11 и 12 клас философските предмети са изцяло премах-нати, а в 8, 9 и 10 клас е предвидено да се изучава философия в съвсем оскъдни часо-ве, толкова, че такова едно изучаване ще бъде само "про форма", колкото само да се каже, че "нещо такова" се учи; разбира се, ефективно обучение на младите по фило-софия в толкова мизерно количество учебни часове е невъзможно, то ще бъде някаква пародия, карикатура на обучение.

Като ангажирани и пристрастни към проблема за личностното и духовното развитие на младежта граждани и образо-вателни дейци ние не само силно сме оза-дачени от тия планове на МОН, но и сме възмутени от предвидената гавра – това по нашето разбиране е направо екзекуция, обезглавяване на духовността, изваждането й от българската образователна система! Чудим се: нима чиновниците от МОН, които са изготвили този проект, си мислят, че състоянието на духовността в свидното ни отечество е толкова бляскаво, че вече изобщо не се налага държавата да прави нещо в тази посока? И също така се питаме: какво вълнува образователната бюрокра-ция, за какво тя работи изобщо, за какво толкова е загрижена – за високо качество на образованието на младите или за тяхното окончателно опростачване, аморалност, бездуховност и безкултурие?!

Смятаме, че този грозен гаф с из-важдането (или обидно ниското редуциране) на философията от учебните планове на държавното образование трябва да бъде незабавно поправен, предвид тежката ситу-ация в духовната сфера у нас, предвид същностните потребности на младите, предвид потребностите за качествена под-готовка на младите за живота. Смятаме, че е погрешно да се учи философия в 8-ми клас, там би могло да се учи само някакво въведение в нравственото или естетическо-то възпитание. Но времето за изучаване на философия е 11 и 12 клас, когато нивото на развитие на самосъзнанието на младите е подходящо за подобно вглъбяване в духов-ните проблеми на човека. В 9-ти и 10-ти клас би могло, както беше досега, да се учат предметите психология, логика, етика и философия на правото (този предмет, предвид въвеждането на предмет "граждан-ско образование", може наистина да отпад-не от философските предмети, а мястото му следва да бъде заето от по-детайлно и по-задълбочено изучаване на етика).

Надяваме се, г-н Министър, че ще дадете съответните разпореждания за преосмисляне на позицията на МОН, която в момента, както разбираме, се свежда до това изучаването на философия в нашите училища да бъде или ликвидирано, или пък да бъде правено в една обидна, унизителна и безкултурна пародийна форма. Предуп-реждаваме Ви: онова министерство на образованието и на науката или онзи ми-нистър на образованието и науката, които започнат да работят против същинските и коренни интереси на нацията ни за едно качествено, съвременно и духовно богато образование на младите ще бъдат осъдени не само на позор и срам, но те трябва и да знаят, че са дръзнали да извършат истинско престъпление!

Ние, подписалите това писмо, съ-що така смятаме, че духовната инградиен-та на едно съвременно образование, на едно истинско образование в съвременните условия не само е задължителна, тя трябва да бъде и водеща, с оглед обществото ни да може да се справи някак с грозящото го безкултурие – и с толкова агресивната и напредваща отвсякъде простащина или бездуховност. По тази причина смятаме и сме дълбоко убедени, че в българските училища трябва да се изучават много пове-че и различните изкуства, и също така и религия, една духовна форма, която беше остракирана, изгонена от училище от пре-дишния бездуховен режим на комунистичес-кия материализъм-атеизъм, донесъл страш-ни и незаздравяващи духовни рани и пора-жения в душата и на нацията ни, и на чове-ците поотделно. Нима Вие, г-н Министър, с поведението си признавате, че сте на стра-ната на враговете на духовността – в без-пощадната война на българската държава против духовността, водена вече толкова десетилетия?!

Като отговорни за бъдещето на нацията ни граждани настояваме тази не-домислена и безотговорна политика на държавата и на Министерството в образо-вателната и духовната сфера да бъде спря-на. Пораженията върху душите на младите на едно позитивистично ориентирано, си-реч едностранчиво, едноизмерно образо-вание, при което науката е възведена на най-висок пиедестал и се изучава в хиперт-рофирана, господстваща форма, именно под формата на ужасен диктат, на пълна хегемония на позитивното научно знание върху съзнанията отдавна се осъзнаха; противотежест на тази гибелна и по съ-щество безчовечна тенденция в културата с оглед постигане на разумния баланс е изучаването на различните духовни форми, на философия, на различните видове изкус-тва, на религия не на последно място. Об-разованието е съставка на културата, която не бива да бъде лишавана от духовната си съставка. Образователната система, пост-роена по позитивистичния канон, бълва дефектен продукт, именно същества с де-формирано, ощетено съзнание, които обоз-начаваме с израза "коне с капаци"; образо-вателната ни система трябва да престане да е фабрика за безличия, за духовно непълноценни индивиди. Защото ако такъв един поврат към духовното не бъде нап-равен, то тогава наистина е застрашено най-важното, с което разполагаме и за което следва да милеем най-много: нашата чо-вечност.

Крайно време е безчовечната и свободоненавистническа командно-адми-нистративна система на българското дър-жавно образование, нанесла толкова страшни рани в духовността на нацията ни, да бъде сломена, нейният непоносим те-рор върху душите на младите следва да бъде прекратен. Г-н Министър, нима не ви идва в ума простичката мисъл, че е крайно време българското образование да бъде-демократизирано? От тази гледна точка не мислите ли, че това какво следва да учат нашите деца не трябва да бъде решавано от изнемогващите от скука министерски бюрократи, а следва да бъде решавано непосредствено от самите учещи, от учени-ците, в сътрудничество с техните учители и родители? Нямате ли чувството, драги г-н Министър, че продължавате по инерция да служите на едни пагубни стереотипи за образование, които доказано са вредни за духовното здраве на нацията ни? Ще намерите ли смелостта да се противопоста-вите на диктата върху българското образо-вание, упражняван от толкова арогантната министерска бюрокрация?

Ще очакваме да ни отговорите на това писмо по начин, който да покаже, че сте се вслушали в нашите предупреждения, в нашия апел за проявяване на благоразу-мие. Като български граждани не сме съг-ласни българската държава и нейните орга-ни и служители да работят най-активно про-тив коренните интереси не само на млади-

те, но и на нацията ни като цяло. Ние това нещо няма да ви го позволим, бъдете сигур-ни! 7 ноември 2015 г. Подписали: 1. Ангел Ив. Грънчаров 2. Райчо Кр. Радев 3. Феодор Иливанов 4. Томи Томев 5. Владимир Петков-Трашов 6. Мария Василева 7. Елка Кичева 8. Рени Нед 9. Анка Маринова 10. Мартин Дерменджиев (Моля ония, които желаят да се присъеди-нят към това писмо, да си дадат имената в коментарите към тази публикация. Писмото ще бъде изпратено на МОН в понеделник сутринта, дотогава може да събираме под-писи.) ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ НАД МЕН И МОРАЛ-НИЯТ ЗАКОН ВЪТРЕ В МЕН петък, 6 ноември 2015 г.

Философия на астрономията – репортаж на Димитър Пецов

НАО – Народна астрономическа обсерватория „Галилео Галилей” Силистра, е учебна структура към МОН и е създадена през 60-те години, затова и името народна и е останало оттогава. Попаднах на тях слу-чайно по време на празниците на града. Преподавателките Марлена Любенова и Нина Димитрова, заедно със своите учени-ци, бяха разположили своето студио по астрономия в дунавския парк и приканваха гражданите да се запознаят с дейностите на обсерваторията, с астрономията като наука, както и да видят през телескоп наопаки скулптурата на върха на покрива на худо-жествената галерия. Винаги съм имал ня-какво предубеждение, че тази наука не е за хора като мен, които се занимават с фило-софия. Прекалено точна ми се вижда и скучна. Какво толкова има да се взираш в звездите? Въпреки това се престраших да се запозная с тях и да разбера тяхната мотивация да се занимават с нея и какво научават. (ОЩЕ >>>)

ТЕКСТЪТ НА ПОДПИСКАТА ДО МИНИС-ТЪРА Т. ТАНЕВ, ПОСТАВЯЩА НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ ОКОЛО АГО-НИЯТА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА

По повод на вчерашната публика-ция със заглавие Инициативна група от граждани събира подписи под искане г-н Министърът на образованието и науката да уволни директорката на ПГЕЕ-Плов-див се намериха граждани, които заявиха, че са готови да си дадат имената и подпи-сите под една такава подписка или петиция до г-н Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев. За момента нито един работещ в ПГЕЕ-Пловдив обаче, както и можеше да се очаква, не се е обадил да заяви, че е готов да стори същото, което означава, че никой не смее да си сложи "главата в торбата", т.е. моята теза за ца-рящия в това училище страх от репресии от страна на авторитарната директорка се потвърждава бляскаво. (Както и всяка друга истина на този свят се потвърждава, исти-ната даже на този свят, където много-много не се цени, въпреки това се потвърждава винаги изключително бляскаво!)

Та значи тази сутрин ще опитам да подготвя, въпреки краткото време, с което разполагам, въпросната подписка и да я пусна, та да се подписват гражданите и данъкоплатците, които не са съгласни от техните пари директорката на ПГЕЕ-Пловдив да плаща обезщетения, съдебни разходи, глоби, адвокатски хонорари и прочие за цяла една поредица от загубени съдебни дела.

Понеже се обадиха също така и граждани на други държави (примерно от Украйна), които са готови да подкрепят петицията до нашия министър, то мога тук да отбележа, че тяхната подкрепа е напъл-но възможна на основание една чисто чо-вешка солидарност, един вид по общочо-вешки хуманни подбуди, казвам това, защо-то те в случая не могат да имат някакъв материален интерес (не са данъкоплатци на българската държава), но къде, моля ви се, е доказано, че материалното е по-значимо от идеалното, от духовното, от нравствено-то и пр.?!

Ето примерния текст на петицията, да не бързам сега да я качвам на сайта за събиране на подписи, щото поради бърза-нето може да станат грешки или да пропус-на нещо важно. Слагам я тука, та който иска, да предложи добавки или корекции, да я ошлайфаме като текст, пък следобед или утре, живот и здраве да е само, ще я качим

на сайта за събиране на подписи. Ето какво за момента разполагаме като текст:

До проф. Тодор Танев, Министър на обра-зованието и науката, София

ОТВОРЕНА ПОДПИСКА, СЪДЪРЖАЩА

НЯКОИ НЕОБХОДИМИ ВЪПРОСИ

Уважаеми г-н Министър, Пишем Ви по един съвсем конкре-

тен повод, която обаче добре олицетворява тежката, бихме си позволили да кажем катастрофалната ситуация в подведомстве-ната ви сфера – особено в най-важното, в нравственото й измерение, щото това все пак е сфера на образованието, възпитание-то, личностното и духовното израстване на младите, да не забравяме това. Ето за какво става дума.

Директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка К.Анастасова (назначена на поста си през лятото на 2010 от тогавашния ми-нистър на образованието и науката Сергей Игнатов) за времето на своето паметно управление се прочу с това, че си има доста сериозни проблеми с правосъдието: много нейни решения и заповеди бяха обжалвани от жертвите на произвола й по съдебен ред и бяха отменени от съда. Тук няма да изб-рояваме колко и какви конкретни съдебни дела тя загуби или и на път да загуби, Ва-шето ведомство е добре информирано по тези случаи, въпреки че до този момент не е реагирало, кой знае защо, никак – с оглед да спомогне тази аномалия да бъде отстра-нена или поправена. Та в тази връзка ни се налага да Ви зададем следните необходими въпроси, с оглед да опитате да осмислите по-добре създалата се ситуация, с оглед да си изпълните най-сетне задълженията:

1.) Какво следва да направи МОН след като за кой ли път съдебната власт произнася осъдителна присъда или пък отменя неправилно решение на директорка-та на ПГЕЕ-Пловдив?

2.) Правомерно ли е разноските за обезщетения за нанесени неимуществени щети на жертвите, за глоби, за адвокатски възнаграждения и прочие за тази поредица от нескончаеми съдебни дела, заведени срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, да бъдат поемани от бюджета на училището, т.е. да бъдат плащани от нас, данъкоплат-ците?

3.) Не е ли по-естествено тия пари да ги плати от собствения си джоб самата съгрешила, самата ръководителка, която е известна най-вече с толкова многото пог-решни решения, които след това съдът отменя като неправомерни, неправилни и незаконни?

4.) Какви организационни изводи възнамерява да си направи ръководството на МОН, което е назначило г-жа Анастасова на този отговорен пост, след като се стигна до тази ситуация съдът толкова често да отменя неправилно взети от нея решения?

5.) Дали ръководството на МОН все пак не е поне малко обезпокоено, че на тази база може да се направи логичния извод, че най-вероятно и много други реше-ния на въпросната директорка, придържаща се към такъв анахроничен, авторитарен и волунтаристичен стил на ръководство, също са неправилни, също нанасят вреди на училището, нищо че не са били обжалвани по съдебен ред?

6.) При това положение готово ли е ръководството на МОН да продължи и за-напред управленския директорски мандат на г-жа Анастасова, не е ли по-разумно той да бъде предсрочно прекратен?

7.) Правена ли е изобщо някаква атестация на г-жа Анастасова като дирек-тор, защо резултатите от нея не са публич-но огласени?

Като данъкоплатци настояваме те-зи изводи на МОН да бъдат публично огла-сени в най-скоро време. Също така държим да бъдат подобаващо наказани и длъжност-ните лица от РИО-Пловдив, които покрови-телстват въпросната ръководителка и не сториха нищо с оглед да спрат произвола й.

Ние, гражданите, които сме силно обезпокоени от тази фрапантна история с ръководството на ПГЕЕ смятаме, че си изпълняваме своя човешки и граждански дълг като Ви задаваме тия важни и необхо-дими по нашата преценка въпроси. Много държим да ни информирате за предприето-то от ръководството на МОН по посока на решаване на визирания проблем - и то в най-скоро време. 10 ноември 2015 г. (Предлагам да изпратим подписката до МОН на тази все пак истори-ческа дата, това има и известен символичен смисъл!)

Този е текстът. Моля, давайте кон-кретни предложения за промени, добавки, редактиране и пр. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Бързам да не закъснея за работа, дано не съм направил някакво го-леми грешки, нямам време даже да прочета написаното.

ЖИВЕЕМ В ЩАСТЛИВА МИЛИЦИОНЕРС-КА ДЪРЖАВА, В КОЯТО ГАЛЕНИЦИТЕ НА ВЛАСТТА СА ТЪКМО МИЛИЦИОНЕРИТЕ – ТЕ ТАКИВА СИ БЯХА И ПРИ КОМУНИЗМА, ТАКИВА СА И СЕГА!

Справка: 883 лева е средното заплащане в обществения сектор, 1650 лв. в МВР и 851

лв. в частния сектор (данни на НСИ). От-делно, че не им се удържат от заплатите 29% процента осигуровки – защото ги пла-ща държавата. Отделно, че получават 120 лв. порцион. Отделно, че се возят безплат-но в градския транспорт. Отделно, че всяка година задължително им се вдига заплатата за прослужено време. И срещу това какво получаваме?! Вени Гюрова; виж също и статията Пик или пук на „пуча“? с автор Д.Смилов Кратък мой коментар: Разбирам около протестите на полицайо-милиционерите, че средното заплащане в системата на МВР било 1650 в МВР. Тия дни аз съм щастлив, че след година и половина принудителна безработица (уволнен бях по политически причини от работата си като учител по фи-лософия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив) най-сетне получих "пълната си половин заплата", да, в началото на новата учебна година бях назначен на половин щат в едно училище; това също е една много фина репресия над мен, друга работа не се намери, аз кандидатствах на доста места в града Пловдив, за работа на цял щат, но бях дискриминиран по недопустим начин от директорите – за което вече има заведено дело в Комисията по защита от дискрими-нация! (Наказват ме другарите от системата на образованието най-вече защото съм "проклет човек", който не търпи безропотно безобразията, а се мъчи в рамките на аб-сурдната авторитарна система на образо-вание все пак да си защищава правата – и достойнството дори!)

Та ви давам възможността да ви-дите изображението на първия си паметен фиш, от който личи, че този месец (октомв-ри) заплатата ми е... 280 лева, а щата – 308 лв., което е именно половинката на целия щат, един вид ако бях на цял щат, щях да получавам заплата от цели 608 лв., предс-тавяте ли си?!! Да, ама това е химера, тази учебна година ще трябва да живея някак със заплата, виждате, от толкова печалните 280 лв. А също съм на държавна служба, така да се рече, само дето съм от сферата на образованието. Полицаите недоволстват от заплатите си, а виждате толкова благо-родните учители с какви заплати се задово-ляват – и си мълчат, горките, щото който като мен вземе много да говори, почват да го репресират, да го гонят, да го обявяват за враг, да го уволняват, да го тормозят и т.н. В системата на българското образование, пък и не само в нея, е в сила толкова зна-чимата за живота ни поговорка "Преклонена

глава сабя не я сече!". И още една поговор-ка е в сила: "Мълчанието е злато"!

И ще си кажете: защо като ти е толкова унизителна заплатата казваш, че си толкова щастлив, ти урод ли си някакъв – или си мазохист? Казах го, защото в пре-дишните месеци ми се наложи да живея без никакви доходи, с 0 лева доходи, да, това е именно нула, зеро, грешка няма! (Съпругата ми също беше в оня период безработна, също получаваше 0 лева доходи в летния период!) Който е живял някак месеци наред с 0 лв. доходи само той може да каже таки-ва наистина глупави думи, че все пак е щастлив, щото е получил заплата от някак-ви си мизерни 280 лв. Само такъв човек може да ме разбере. Е, аз пък в тия паметни дни имам щастието да разбера как живеят българските пенсионери, щото повечето от тях, горките, вземат пенсии, които са дори и по-ниски от моята заплата!

Живеем в една много щастлива социална държава, в която, забелязвате, грижите по доубиването на нацията са при-оритет на управляващите. Също така живе-ем в една милиционерско-полицейска дър-жава, в които галениците на властта са тъкмо милиционерите – те такива си бяха и при комунизма, такива са и сега! А пък учи-телите са, дето се казва, последната грижа на властта, образованието – също. Някой да е чул нещо за това какви са средствата за образование за следващата бюджетна година? Няма и да чуете. Никой не го инте-ресува за образование. На учителите подх-върлиха някакъв фишек за някакви си там 70 лева (без удръжките), та те щели чисто, видите ли, да получат по цели 40 лева (както изчислиха колегите ми), а пък аз, щастливецът, понеже съм на половин щат, ще получа цели... 20 лева увеличение!

Каква мизерия, какво ще кажете, а? Но пък за сметка на това каква горда и добре охранена милиция имаме, а, която ни пази ли пази!

ПРЕДВАРИТЕЛЕН ЗАПИС НА ДНЕШНОТО ИЗЛЪЧВАНЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: ЗАЩО ДЕМОК-РАЦИЯТА НИ Е ТЕЖКО БОЛНА? четвъртък, 5 ноември 2015 г.

НЕЩО ВАЖНО ЗА ДЕМОКРАЦИЯТА НИ, ДА СЕ ЗНАЕ, ДА ГО ЗАПАЗИМ, ДА НЕ ГО ЗАБРАВЯМЕ

Приятно гледане, приятни размисли! ЧОВЕКЪТ, ЧОВЕКЪТ В СЕБЕ СИ ТЪРСЕ-ТЕ...

Рових се в моите писания, които съм писал през годините на моя живот, и открих нещо което е възникнало в мисълта ми преди повече от 33 години. Публикувам го тук. Може на някой да му хареса. Мисли в тъмното Кои сте Вие там, седнали във ъгъла до масата отрупана с бутилки. Кои сте Вие там, дръзнали да спорите със времето. Човеци или изверги дръзнали да спорят, да спорят с времето на днешния ни ден. (ОЩЕ >>>) СЪЩИНСКА ЦИВИЛИЗАЦИОННА ПРО-ПАСТ ЗЕЕ МЕЖДУ НАС И РУМЪНЦИТЕ, МЕЖДУ ТЕХНИЯ МАНТАЛИТЕТ И НАШИЯ!

Десетки хиляди в Румъния: Корупцията убива (снимки)

Втора нощ Румъния е на улицата(снимки)

Премиерът Виктор Понта подаде оставка, но това не спря протестите

УБИВАЛИ ПО 1000 ЧОВЕКА НА ДЕН В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВЕ ГОДИНИ, А СТАДОТО БОГОТВОРИ СВОИТЕ ПАЛАЧИ

Жертвы Бутовского полигона by -viktor1962 Убивали по 1000 человек в день 2 года подряд. Но стадо боготворит своих па-лачей (видео) ИНИЦИАТИВНА ГРУПА ОТ ГРАЖДАНИ СЪБИРА ПОДПИСИ ПОД ИСКАНЕ Г-Н МИНИСТЪРЪТ НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ДА УВОЛНИ ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ четвъртък, 5 ноември 2015 г.

Във връзка с произнесената от Пловдивски Районен съд ПРИСЪДА № 322 от 29.10.2015 година, с която директорката на ПГЕЕ-Пловдив Стоянка Анастасова е призната за виновна в престъпното деяние "клевета" и е осъдена да плати солидна глоба на държавата и също така известна парична компенсация на тъжителя, именно на моя милост, ми се обадиха много хора, включително и колеги, работещи в учили-щето. Поздравиха ме за постигнатия мора-лен реванш, а също така и ми поставиха някои необходими въпроси. Примерно въз-никна, в хода на тия срещи и разговори,

идеята всички ние, в качеството ни на граж-дани и данъкоплатци да направим нещо за да подсетим ръководните и отговорните длъжностни лица в Министерството на образованието и науката да си изпълнят задълженията, примерно като им зададем ето тези крайно належащи въпроси:

1.) Какво следва да направи МОН след като за кой ли път съдебната власт произнася осъдителна присъда или пък отменя неправилно решение на директорка-та на ПГЕЕ-Пловдив?

2.) Правомерно ли е разноските и адвокатските възнаграждения за тази поре-дица от нескончаеми съдебни дела, заведе-ни срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, да бъдат поемани от бюджета на училище-то, т.е. да бъдат плащани от нас, данъкоп-латците?

3.) Не е ли по-естествено тия пари да ги плати от собствения си джоб самата съгрешила, самата ръководителка, която е известна най-вече с толкова многото пог-решни решения, които след това съдът отменя като неправомерни, неправилни и незаконни?

4.) Какви организационни изводи възнамерява да си направи ръководството на МОН, което е назначило г-жа Анастасова на този отговорен пост, след като се стигна до тази ситуация съдът толкова често да отменя неправилно взети от нея решения?

5.) Дали ръководството на МОН все пак не е поне малко обезпокоено, че на тази база може да се направи логичния извод, че и много други решения на въпрос-ната директорка, придържаща се към такъв анахроничен стил на ръководство, най-вероятно също са неправилни, също нана-сят вреди на училището, нищо че не са били обжалвани по съдебен ред?

6.) При това положение готово ли е ръководството на МОН да продължи и за-напред управленския директорски мандат на г-жа Анастасова, не е ли по-разумно той да бъде предсрочно прекратен?

7.) Правена ли е изобщо някаква атестация на г-жа Анастасова като дирек-тор, защо резултатите от нея не са публич-но огласени?

Като данъкоплатци настояваме те-зи изводи на МОН да бъдат публично огла-сени в най-скоро време.

Смятам (в единодушие с моите приятели от ПГЕЕ-Пловдив и с други граж-дани, обезпокоени от тази фрапантна исто-рия с ръководството на ПГЕЕ), че поне тия

въпроси следва да бъдат зададени на ръко-водството на МОН и то в най-скоро време – и в подходящата за това форма. Понеже все някой трябва да свърши тази работа, ето, няма как, принуждавам се да я свърша аз.

Затова моля гражданите, които смятат, че горните въпроси трябва да бъдат зададени в подходящата форма и то в най-скоро време на ръководството на МОН, иначе казано, на самия отговорен министър проф. Т.Танев, било под формата на пети-ция, било устно, под формата на среща, на аудиенция в МОН, било по някакъв друг начин, примерно чрез медиите, та значи моля гражданите, които подкрепят тази инициатива, да си дадат по-долу, където са коментарите, името и фамилията, което ще бъде знак, че са готови да подпишат такъв един документ до Министъра. Нека да опи-таме да съставим нещо като подписка на инициативна група от граждани, която въз-намерява да поиска от г-н Министъра остав-ката на директорката на ПГЕЕ-Пловдив. Напълно съзнавам, че работещи в ПГЕЕ-Пловдив не смеят да се подпишат под така-ва една петиция или под едно такова иска-не, защото ако някой дръзне да се подпише, това означава, че ще си има твърде много проблеми и главоболия, непременно ще му бъде отмъстено от авторитарната директор-ка. Добре зная, че по тази причина никой от работещите в ПГЕЕ-Пловдив няма да пос-мее да се подпише под такъв един доку-мент; ако някой от тях иска да ме опровер-гае, т.е. да покаже, че смее да се подпише, ето, да заповяда, нека да се подпише; нищо не му пречи да се подпише, нали така? Ама все пак няма да се подпише – защо ли е така? :-)

Но други граждани, дето не са под властта на въпросната директорка могат да се подпишат, всеки има право да се подпи-ше, защо всички ние сме данъкоплатци, а с нашите пари г-жа директорката на ПГЕЕ-Пловдив плаща всички разноски за въпрос-ните нескончаеми и многобройни съдебни дела. Ако искате за такива неща да бъдат прахосвани парите ви, моля, не се подпис-вайте, аз примерно не съм съгласен моите пари да бъдат потрошавани за съдебни и адвокатски разноски, правени от г-жа Анас-тасова. Толкова по този въпрос, хубав ден ви желая!

КАКВО ЛИ ИСКА ДА НИ КАЖЕ ДРУГАРКА-ТА МЕНДА СТОЯНОВА С ТОЗИ ТОЛКОВА ПРЕДИЗВИКАТЕЛЕН И ПОКАЗАТЕЛЕН СИМВОЛ НА ДЕКОЛТЕТО СИ?

Забелязахте ли с какво сексапил-но-еротично деколте във формата на... мъжки пенис се е украсила шефката на парламентарната комисия по бюджет и финанси другарката Менда Стоянова?

Какво ли иска да ни каже тя с този толкова предизвикателен и показателен символ на деколтето си? :-)

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ МЛАДАТА БЪЛГАРСКА ДЕМОКРАЦИЯ Е ТЕЖКО БОЛНА?

Тази ще бъде темата на днешното излъчване на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Плов-дивската обществена телевизия. Този ще бъде въпросът, който ще дискутираме със зрителите. Предаването ще започне в 11 часа. Заповядайте, включете се и вие със свое мнение и коментар!

Телефонът, на който можете да се обадите в предаването, е 032-640-366. Онлайн предаването може да се гледа на сайта на ПО-тв, а именно ЕТО ТУК:

Ето още един хубав въпрос, който можем да обсъждаме в предаването - в светлината на най-новите събития в свид-ното ни отечество, имам предвид "спон-танните протести" на милиционерите, организирани така старателно и умело из всички големи градове на цялата стра-на: Държавен преврат ли се опитват да правят изморените от толкова много труд, пот и глад труженици на народната милиция?! ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ ЛИ СЕ ОПИТВАТ ДА ПРАВЯТ ИЗМОРЕНИТЕ ОТ ТОЛКОВА МНОГО ТРУД, ПОТ И ГЛАД ТРУЖЕНИЦИ НА НАРОДНАТА МИЛИЦИЯ?!

Вижте по-долу какъв патетичен и прочувствен, направо сърцераздирателен призив ми изпрати една другарка, обърнете внимание какви са заключителните думи в

него. Тази работа с протестите на милицио-нерите почва да става дебела, дали пък не ги вдъхновява и ръководи тия протести една добре известна кукловодска ръка, чието добре охранено тяло се разполага в уютни-те кабинети на КГБ в Москва? Ето, четете, сами си правете сметката:

ОБЕДИНИ СЕ НАРОДЕ! ЧАКАЛИ-ТЕ ЧАКАТ САМО КЛЕЧКАТА КИБРИТ!!! НЕ СИ ИГРАЙТЕ С ОГЪНЯ – ЩЕ ИЗГОРИМ ВСИЧКИ!!! БЕЗ АРМИЯ И БЕЗ МИЛИЦИЯ!!?! ДА НЕ СТЕ ПОЛУДЕЛИ!!!??? ПАК МУТРИ, НАКАЗАТЕЛНИ БРИГАДИ, БОРЦИ, ОТВЛИ-ЧАНИЯ, БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛИ! ЛУКА-НОВИ РАБОТИ ЛИ ИСКАТЕ?!!! ЩЕ НАСТЪ-ПИ СТРАШЕН ХАОС!!! НЕ ВЯРВАЙТЕ НА СОРОС И САЩ, ТЕ ИСКАТ ДА НИ ЗАТРИ-ЯТ!!! ЗАВИНАГИ!!!

Остава само тази другарка да бе-ше добавила лозунга: ДА ЖИВЕЯТ КПСС и СССР! :-)

Ангел Славчев, щатен активист на февруарските протести от 2013 г., също е тук, също е на линия, естествено, това също много говори; ето и неговия призив:

Някой има ли идея защо онези от " протестна мрежа" вият на умряло, че про-теста на полицаите бил... цитирам "прев-рат"? Нямали право да протестират... Я да излизат и военните... колективни оставки и Бачварова и компания да се оправят! Живе-ем в някаква криво разбрана цивилизация наречена България... Подкрепа за полиция-та, пожарната, военните!

Изплащането на 20-те заплати на служителите в сектор "Сигурност" не предс-тавлява привилегия, а ОБЕЗЩЕТЕНИЕ! Това уточнение го правя за невменяемите папагали – фекални журналисти, фейсбук енциклопедисти, виртуални експерти и капацитети, тролове, орки и всякакви други безполезници!

Колкото до трудовите възнаграж-дения на служителите в сектора, ще посоча

и още един факт: преди 15 години средната заплата на служител в сектора се равнява-ше на ШЕСТ минимални работни заплати за страната! Днес, средното трудово възнаг-раждение в сектора се равнява на ДВЕ, ДВЕ И ПОЛОВИНА минимални работни заплати за страната!

Това пише другарят чегеварист А.Славчев. Отвърнах му, няма как, ето как:

Голяма грижа за милиционерите проявява този другар Славчев бе, бравос, похвално е! Сякаш е колега на милиционе-рите, сякаш сам работи като милиционерски сътрудник! :-)

В тази връзка не е зле да прочете-те и ето този пасквил, който също така много говори и показва, повече, отколкото авторът му (провереният другар НЕДЯЛКО НЕДЯЛКОВ, PIK.BG) си мисли: В ход е държавен преврат. Време е Бойко да управлява сам, със здрава ръка

РЕФОРМАТА В ПРОГИЗНАЛАТА ОТ КО-РУПЦИЯ И АМОРАЛИЗЪМ МИЛИЦИО-НЕРСКА СИСТЕМА – ИЛИ КАК ДА ИЗЧИС-ТИМ БАРДАКА МВР

По тълкуването и разбирането на точния смисъл на изцяло ирационалните и аморални протести на милиционерите из цялата страна ви съветвам да прочетете ето тези две статии, те ще ви разкрият така потребния смисъл (позволявам си тук да сложа само два съвсем малки откъса от въпросните статии):

Порядок по-грузински

... Система внутренних дел подвер-глась кардинальной чистке. В течение двух лет из МВД было уволено 75 000 из 85 000 человек... Принципиально не брали бывших работников правоохранительных органов и даже граждан с юридическим образованием. В итоге общая численность штата МВД сократилась до 26 000 человек... «... Мы брали на работу людей с головой. Поверьте, способные люди всему быстро учатся». Реформа или катастрофа – протестите на

привилегированите

Без реформа в сферата на сигур-ността ще сме спънати за да реализираме каквато и да е друга реформа – съдебна, социална, в сферата на банките, здравео-пазването, енергетиката и т.н. Протестите

на хора, които нямат право на протест – и затова е сделката с привилегиите – ясно посочи, че битката ще бъде без правила.

Министър-председателят, по начи-на по който реагира, ще изпрати ясен сигнал на всички други засегнати от реформите в другите сектори как да правят протести и да получават желаното. Да, енергетици, потре-бители, вложители – няма да имат привиле-гията да не бъдат арестувани, бити, прес-ледвани от закона, каквато имат привилеги-рованите полицаи. Този бонус за полицаите също си има цена, която не се калкулира към привилегиите...

... Именно тези интереси поддър-жаха импотентността на МВР и днес спират реформата. Бъдете сигурни държателите на статуквото ще отидат до край за да препятс-тват възраждането на публичните сили за сигурност.

Протестите на полицаите не могат и не трябва да ограничават правото на гражданите чрез своите представители във властта – Парламент и правителство да реформират, преструктурират МВР чрез реформа. Реформа в условията на неефек-тивни, дори корумпирани, дефицитни откъм качество и посветеност структури, само с козметика няма никакъв смисъл. В същност най-добрата база на реформата може да бъде значително напускане на кадри - кол-кото повече, толкова по-добре. На чисто поле по-добре се гради... Допълнение: А ето тук една статия тъкмо по интересуващия ни проблем: Как да се оправи бардакът МВР. Грузинският опит. В нея е казано всичко, което трябва да се каже и знае по темата. Въпросната статия е български превод на статията "Порядок по-грузински", публикувана в руското издание на списание Forbes. БОГОРОДИЦЕ, МАЙКО НЕБЕСНА, ПАЗИ И ЗАКРИЛЯЙ НИ!

Богородице, Майко небесна, пази и закриляй и нашите деца и всички които обичаме и са в сърцата ни. Амин! Най-голям от всички дарове е Божията любов

ЕДНА ПОТРЕСАВАЩА ИСТОРИЯ ЗА СЪ-ВЕТСКИЯ ЧОВЕК – И ЗА МОРАЛНИЯ КО-ДЕКСА НА СТРОИТЕЛЯ НА КОМУНИЗМА

Необятното като Русия съветско безду-шие, автор: Иво Инджев

Статията на водещия на предава-не в радио „Ехото на Москва” Сергей Пар-хоменко в неговата фейсбук страница пора-зява не само с изнесените в нея неизвестни на широката (руска, да не говорим за меж-дународна) аудитория, но и с нещо извест-но: констатацията пълната атрофия на човешката чувствителност на уж широката душа на „съветския човек” спрямо масовите убийства на сънародниците му.

„Съветският човек” не само знае за масовите гробове, но и спокойно наблюдава тяхното варварско поругаване от властите без протести и опити да намеса в тяхната пъклена дейност. Разказът за тези оперира-ни с болшевишката брадва от съчувствие човешки души е по-страшна и от достатъчно ужасяващия ад на заровените като ненужни предмети хиляди тела на екзекутирани в епохата на Сталин (и поругани в “наши дни”, в епохата на “развития социализъм”) съвет-ски мъже, жени и деца.

Колпашевский Яр – “една извес-тна на всички история” (Вижте също и публикация в руски сайт с много инте-ресни и показателни коментари там.)

Наскоро направих импровизирана анкета в моята Facebook-страница. Там имам повече от 130 000 читатели, въпреки че реални хора са не повече от половината, а дори и една трета.

Въпреки това, само за една вечер ми отговориха пет хиляди души. Попитах моите читатели говорили им нещо географ-ското название КОЛПАШЕВО, ТОМСКА ОБЛАСТ. Или по-конкретно – КОЛПАШЕВС-КИЙ ЯР.

Колегите от Мемориала (организа-ция изследваща политическите репресии в СССР) ме уверяваха, че историята на Кол-пашево е широко известна, описана е мно-гократно, разпространена из целия Интер-нет. През 90-те години дори е публикувана малка книжка по темата.

Но от 5000 отговорили, само 30-40 души отговориха, че са чували и знаят за какво става въпрос. По-голямата част от тези хора живеят (или са живели) в Томск и околностите му, и са чували историята от роднини или съседи… Останалите отгово-риха: не, не знам, не съм чувал, не съм в течение. Така че нека разкажа историята.

Градчето Колпашево (при послед-ното преброяване – около 20 000 жители) е разположено на високия бряг на река Об. Там реката прави завой, и всяка година “изяжда” няколко метра пясъчни скали, приближавайки се все по-близо до крайнии-те сгради на улиците “Ленин” и “Дзержинс-ки”. Всички в града са свикнали с това явле-ние.

През 1979 г. – точно преди Първи май, на 30 април – два метра от пясъчния склон се свличат. От получената вертикална стена остават да стърчат ръце, крака и глави на хора погребани там. Разкрива се огромен масов гроб, където хората са под-редени в плътни редове, в няколко слоя. В горния слой телата са напълно разложени, а в долните – много добре запазени, муми-фицирани в чистия пясък. Разказват, че лесно се различавали дрехи, а в някои случаи дори и лица, напълно разпознавае-ми. Има мъже и жени на различна възраст, деца. Всички в цивилни дрехи.

Няколко черепа от най-горния слой на склона се изтъркулват, играещи наблизо момченца ги взимат, слагат ги на пръчки, след което тичат из града и плашат минува-чите. Скоро целият град е наясно какво се е случило. Към склона започват да се събират хора, на някой дори му се привижда, че познава нечие палто, че вижда нечие ли-це… Милиция и отрядници отцепва района. След това, много бързо – в рамките на няколко часа, построяват плътна ограда около свлеклия се склон. (Прочети ДО КРАЯ)

ЗАЩО БЕШЕ ЗАМРАЗЕН ПРОЦЕСА НА ДЕКОМУНИЗАЦИЯ И ДЕСЪВЕТИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРИЯ? В покор(е)на България десъветизацията е замразена не от смехотворните русо-

фили, а от властта на техните “десни” помощници, автор: Иво Инджев

В интервю за Дойче веле руският политолог професор Андрей Зубов казва нещо, което трябва да чуят и прочетат всич-ки онези в България, които се опитват да представят темата със съветските паметни-ци като маловажна и второстепенна. Това се отнася преди всичко за десните политици и за онези, които се правят на такива (ина-чео от русофилстващите откровени левича-ри разговор по темата не можем да очаква-ме).

На първо място говорим за герба-джиите, които имитират дясна и прозападна позиция. Същевременно същите замитат в София и навсякъде другаде проблема с огромните монументи под червения килим на забравата и пренебрежението, правейки се на слепи за демонстративната им нагла доминация над българската нация.

Като изважда пред скоби най-оче-видния белег на несъстоялата се декомуни-зация на Русия, професорът казва: „Стига само това, че на всеки ъгъл в Русия има паметници на Ленин. А Ленин не е по-малко ужасен тиранин от Сталин.”

Тази реплика е напълно приложи-ма по аналогия за България по отношение на съветското монументално наследство, което стърчи като надзирател с оръжие над поверените му за задържане и морален отстрел покор(е)ни българи. Подчертавам отново: обръщам внимание точно на тази част от интервюто заради най-безнадеждна-та част от яловата ни битка със съветската символика. Тя не се води толкова с публич-ното заявените русофили и съветофили, както понякога си мислим.

Основната пречка към освобожде-нието ни от съветската верига от паметници е изтъкана от мълчанието и пасивната съпротива на съветофилските съюзници от властта, без които никаква Пета колона не би могла да замрази процеса на десъвети-зация на България на етапа, на който той е застинал монументално в лицето на недосе-гаемите (включително поради балалайката на руското посолство, по която властта играе казачок). Основното оръжие на тази власт срещу десъветизацията на България

е мълчаливият й колаборационизъм с пост-колониалното статукво.

Бутафорията на „мероприятията” на откровените путинофили пред МОЧА в София по-скоро предизвиква присмех към (без)полезните изкопаеми, участващи в тях. Но мълчанието на Борисов е скалата, в която се разбива (като го попива) ехото от вика за освобождение от „освободителите” в България. Цялото интервю с руския политолог можете да прочетете тук.

АКЦИЯ "БУДИТЕЛ" В СИЛИСТРА сряда, 4 ноември 2015 г.

Яко е да си будител: акция "Будител" в Силистра!

Какво представлява будителството на дело: днес, на 1 ноември, денят на буди-телите, демонстрирахме ние двамата, Ди-митър Пецов от списание "Humanus" и Сви-лен Георгиев, ученик в 8 клас от ЕГ "Пейо Яворов" - Силистра. Заставайки на цент-ралния площад на града, пред Общината, двамата с него влязохме в ролята на буди-тели и започнахме да поздравяваме по случай празника гражданите, които минава-ха оттам: като им подарявахме по един малък папирус с написана на него поука – истина, която да ги събуди за размисъл. (ОЩЕ >>>)

ТРУЖЕНИЧКИТЕ НА СЕКСУАЛНИЯ ФРОНТ ОТ ОКОЛОВРЪСТНОТО СЕ САМООБЯ-ВИХА ЗА БЛЮСТИТЕЛКИ И КРЕПИТЕЛКИ НА ОБЩОЧОВЕШКИЯ МОРАЛ!

ДПС щели да връщат морала в по-литиката. Ей, колко мъка (и нахалство) има на този свят! Тоест претенцията е, че там в ДПС са най-моралните, които ще учат на

морални ценности и другите! Драги ми Сме-хурко...

Martin Dimitrov

Кратък мой коментар: Да, това наистина е най-краткият виц: ДПС, представяте ли си, щели били да връщат морала в политиката! Човек не знае вече с коя ръка да се кръсти. То бива нахалство, бива, ама това вече е гавра.

Същото е все едно труженичките на сексуалния фронт от Околовръстното да се обявят за блюстителки и крепителки на общочовешкия морал!

ДА СИ "ВЪРШИШ СЪВЕСТНО" РАБОТА-ТА В ПОРОЧНА И ИЗГНИЛА ОТ ДЕФЕКТИ И КОРУПЦИЯ СИСТЕМА Е ИЗРАЗ НА МО-РАЛНА ШИЗОФРЕНИЯ

Да. Оценяваме колко е тежък тру-да на съвестния полицай. Както оценяваме и колко е тежък труда на съвестния учител. Това не значи, че системата, с която 90% от тях се идентифицират напълно, до обезли-чаване, е ок. Нито значи, че щом има едни свестни, половината от всички не са за уволнение.

Освен това не може да си свестен донякъде и честен в работно време. Да си "вършиш съвестно" работата в система, която съществува заради корупцията и крепежа на текущата власт, е израз на мо-рална шизофрения. За да идеш до Варна не е достатъчно много силно и искрено да го искаш. Трябва да слезеш от влака за Видин. И не, влакът за Видин няма да отиде във Варна, ако на него се качат повече пътници за Варна.

Така че моите уважения към всич-ки приятели, които имат полицай в семейст-вото, но проблемът, моралният проблем да преследваш идеали, "да си честен", докато служиш на система, която е безчестна, е техен, не мой.

Явор Ганчев, който сподели след-ната публикация на Buria Pandova:

В дните около нощта с белия авто-бус си бъбрихме с часове на оградата с няколко милиционера. Били на наша страна и всичко, но им било забранено да стачку-ват и другото сичко. Нямало как!

Еееми, жалко, зайо, жалко, че зад кауза не ти стиска да застанеш, ама за пари можа!

... Щото, ако се вдигаха за каквото трябва сега можеше да ни/си спестят паля-човщината.

Първо си човек, после си гражда-нин и после, ако искаш и ченге. Наопаки няма как. Трябва в нещо да се вярва, некви критерии поне...

СВИЛЕН ГЕОРГИЕВ – МЛАДИЯТ БУДИ-ТЕЛ ОТ СИЛИСТРА

Списание "HUMANUS" представя: Свилен Георгиев – един млад будител от Силистра, който с помощта на списанието на 1 ноември – денят на будителите, прове-де "Акция будител" в града си като раздаде различни поуки за живота на съгражданите си и така успя да провокира мисленето им – с други думи да ги събуди.

Списание "HUMANUS" пропаган-дира новото мислене на новото поколение в България – стани част от кампанията!!!

Не хленчи, не се оплаквай от ло-шите политици, от мизерията, от лошата държава! Промени нещо в себе си, промени нещо там, където си! Промени го сега, за-почни да мислиш по нов за тебе начин.

А ние ще ти дадем възможност да изразиш какво мислиш.

Димитър Пецов

ЩО Е ЕЛИТ В ИСТИНСКИЯ СМИСЪЛ НА ТАЗИ ДУМА

"... Елитът, напротив, е дължим на обществото елемент, съставен от онези, необходими за здравето и йерархичния порядък на всяка нация хора, които (без да

е нужно да притежават извънредни таланти) имат обаче следните качества: способност, на първо място, да генерират проекти (по-литически, културни, стопански), които над-хвърлят мотивите на чисто личния им инте-рес; способност за реформистки визии, отнасящи се до обществото като цяло; способност и мотив, по-нататък, не просто да работят и произвеждат неща, за които те самите да бъдат възнаградени, а за да се получи от това ново качество на живота на всички."

проф. Калин Янакиев, цитиран от Ilian Nistorov Кратък мой коментар: Чудесна тема е тази: що е елит в истинския смисъл на тази дума, с която толкова се злоупотребява у нас. Правим ли разлика между същински елит и менте-елит? На смесваме ли тия двете неща? Умеем ли да ги различаваме? Как да възпитаме такъв елит, имаме ли го, как се отнасяме към неговите представите-ли? Дали не сме нация, която точно същин-ския си елит не просто не го почита, но и го е поставила в най-унизително положение? Нима не мачкаме и не съсипваме живота на ония, които фактически са наш същински елит? Чудно ли е тогава защо сме най-бедни? ЕТО КАКВА СЪДБА НИ ГОТВЯТ РУБЛО-ФИЛИТЕ: ДА СТАНЕМ ЧАСТ ОТ ОГРОМ-НАТА КАГЕБИСТКО-"ПРАВОСЛАВНА" РУСКА ИМПЕРИЯ!

В один прекрасный день: Объеди-ненные православные страны! (Източник на илюстрацията и на текста)

ПОЛИЦАИТЕ СА ПРОВОДНИЦИ НА ДЕС-ТАБИЛИЗАЦИЯТА

Tchavdar Nikolov "Не искам да давам лоши прогнози

– но полицаите са този път проводниците на дестабилизацията. Май ще трябва да се излиза пак на улицата защото това е единс-твения метод да се озаптят след като пре-газват всякакъв закон и никой не ги аресту-ва. Ако кажа, че е пълзящ преврат, ще ме обвинят, че нагнетявам обстановката. Ако бях на 20 можех и да греша. Но това със спонтанността на протеста е за наивници. В момента се копират механизмите, по които се опитаха да дестабилизат Черна гора. И при минали протести се опитаха да ги из-ползват спомнете си на чия страна. Този път нещата са много сериозни. Повтарям ако не се излезе на улицата да се защити реформата – ще продължим да пропадаме. Не се заблуждавайте ако спрат реформата в МВР, няма да има и съдебна реформа и никаква друга реформа."

Ilian Vassilev

РУМЪНЦИТЕ ПРОТЕСТИРАТ, НИЕ СЕ ИЗЛЕЖАВАМЕ НА ДИВАНИТЕ, ПРОЗЯ-ВАМЕ СЕ И СЕ ЧЕШЕМ...

„Сега или никога!“ Букурещ излезе на улиците. Десетки хиляди искат оставка на правителството

По информация от източници на Memoria de futuro от Румъния, преди минути румънският вестник Адевърул е потвърдил, че десетки хиляди протестиращи са блоки-рали булевардите Магеру и Ласкар Катар-джиу в Букурещ. Към 19.30 часа местно време, преди началото на протеста, броят им е бил над 15 000 души, но непрекъснато нараства и по последни данни е достигнал 25 000 души. Протестиращите настояват за оставката на румънския министър предсе-

дател Виктор Понта, вицепремиера Габриел Опреа и кмета на Четвърти администрати-вен сектор в Букурещ Кристиан Попеску-Пиедоне. Повод за протеста е пожарът в нощния клуб в Букурещ, при който загинаха десетки и бяха ранени стотици младежи.

Протестиращите скандират, че ко-рупцията в Румъния е стигнала огромни размери и искат незабавна оставка на пре-миера. Те настояват, че инцидентът в клуба е само искрата за изригналото недоволство.

Снимки – вестник Адевърул

„Сега или никога! Трябва да про-меним облика на обществото ни, не само заради нещастното събитие, в което загина-ха хора. Това е само искрата, която детони-ра обществената бомба. Нещата в Румъния вървят много зле, корупцията разрушава всичко, шепа негодници взеха съдбата ни в свои ръце. Дотук, писна ни! Убийци!“

Появи се информация и за започ-нали аналогични протести в Брашов и Клуж. В социалните мрежи се организират протес-ти за следващите дни и в други градове от страната.

НАШАТА ИСТОРИЯ ВИНАГИ Е БОРБА МЕЖДУ НЯКАКВИ БЪЛГАРСКИ СИЛИ И ПЛАТЕНАТА АГЕНТУРА НА РУСИЯ сряда, 4 ноември 2015 г.

В памет на проф. Пламен Цветков

Живеем две нации в една държава

Липсата на духовни ценности – то-ва е обърканото на българина, а те са най-важното. България е една и съща държава, в която живеят две различни нации. Две паралелни общества, и двете говорят на български, но не се разбират. Едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а другите се мъчим да бъдем българи. Това състояние е резултат не само от последните 60 – 70 години. То е породе-

но от момента, когато България става ня-каква допълнителна, досадна пречка пред домогванията на Русия да завладее Цариг-рад, Босфора и Дарданелите.

Всеки завоевател, като си израбо-ти своя план, търси в териториите, които смята да обсеби и прегази, някаква пета колона. И от тук започва едно масирано финасиране на среди, които да виждат в московския самодържец някакъв освободи-тел. Почват да го канят, да го търсят, а на него целта му е да ги зароби. Това всъщ-ност е цялата история на България. Тя не е борба между революционери и някакви привърженици на османското владичество, не е борба между либерали и консерватори, не е борба между левица и десница. Тя винаги е борба между някакви български сили и платената агентура на Русия. Това е нашата история.

Страшното е, че българинът не може да разбере това положение, защото от крехка детска възраст, включително и на моя милост, ни се втълпяваше един русо-филски, което означава – противобългарски, прочит на собствената ни история. Ние сме разделени на две нации, защото не можем да бъдем едно. Питат ме избиратели – не трябва ли в Европейския парламент да защитаваме националните интереси на България заедно, всички български евроде-путати? Отговарям им – как да защитавам национален интерес с Ивайло Калфин от БСП и с Димитър Стоянов от „Атака”, когато за тях националният интерес е България да бъде троянски кон на Русия. Аз не мога да бъда с тях, в друга посока е моят национа-лен интерес. Затова казвам, че сме две нации в една държава. Проф. Пламен Цветков (Цитиран от Вени Гюрова) Кратък мой коментар: Бог да прости голе-мия наш историк – и човека, който имаше смелостта да изрече тия страшни истини за нашата история! Малцина са личностите и особено учените, които са имали смелостта и достойнството да сторят това! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 29 ОКТОМВРИ, ТЕМАТА Е: ИМАМЕ ЛИ НУЖ-ДА ОТ БУДИТЕЛИ И ДНЕС? вторник, 3 ноември 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли!

ПОД ЗАГЛАВИЕ "ДНЕВНИКЪТ НА УЧИ-ТЕЛЯ-БУНТАР" ИЗДАВАМ ПЪЛНИЯ СБОРНИК НА ТЕКСТОВЕТЕ, ОТ КОИТО СЕ РОДИ КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "РЕ-ФОРМА НА НЕОБРАЗОВАНИЕТО"

Open publication – Free publishing

Реших "суровия материал", от кой-то правя книгата си със заглавие "Реформа на НЕобразованието", да го публикувам в блога си един вид като сборник от есета – и на този сборник дадох предизвикателното заглавие Дневникът на учителя-бунтар (с оглед поне да ядосам някои по-дребни души) и с подзаглавие "Как да освободим съзнанията си от догмите и от страха?". Причината да постъпя така е следната: кни-гата "Реформа на НЕобразованието" се очертава да бъде, предвид това, че я под-готвям за хартиено, за книжно издание, някъде около една трета част от общия обем на въпросния "суров материал"; един вид два пъти повече текст ще отиде, така да се рече, "в боклука". Е, съжалих за предназ-начения за "изрязване" текст, реших да го спася, по тази именно причина и издавам настоящия сборник. Реших да го запазя, може пък един ден да стане интересен за някои хора. Така и ще се запази големият общ контекст, в който се роди книгата със заглавие "Реформа на НЕобразованието". Тя предстои да бъде издадена в хартиен формат в съвсем скоро време. РЕФОРМАТОРСКИЯТ БЛОК Е СЪЩИНС-КАТА, СЪЩНОСТНАТА, ИСТИНСКАТА, ДЕЙСТВИТЕЛНАТА ОПОЗИЦИЯ И АЛ-ТЕРНАТИВА НА ГЕРБ

Vladimir Levchev написа на страницата си във Фейсбук добър следизборен коментар, който ме провокира да кажа нещо важно по моя преценка, ето двата коментара и тук, в блога: Vladimir Levchev каза: Честита изборна победа на ГЕРБ! И особено на най-безспор-

ните кметове – Йорданка Фандъкова в Со-фия и Димитър Николов в Бургас! Честито и на Реформаторския блок, който значително разширява влиянието си в страната! За мен лично е радостно, че управляващата дясно-центристка коалиция има шанс да бъде по-стабилна след местните избори.

Все пак смущаващ е фактът, че в България вече няма никаква сериозна опо-зиция. Няма вече национално, а не само регионално, значима опозиционна сила. Отдавна е ясно за мнозина – вече стана ясно за мнозинството избиратели, че БСП не е истинска лява партия. Нямаме сериоз-на ляво-центристка сила в България. За да има нормална демокрация, добре би било да се появи такава.

Но в момента управляващата коа-лиция има повече шанс да осъществи нуж-ните реформи в правната система, да се пребори с корупцията и феодално-олигархическия модел на управление по места в страната, да отмести България от последното място по стандарт на живот в Европейския Съюз. Дано да се справят! Ангел Грънчаров каза: Тезата, че в стра-ната било нямало сериозна опозиция или алтернатива на ГЕРБ я възприемам като много опасна. Но я срещам на няколко пъти напоследък и то изказана от сериозни хора, ето затова искам да се изкажа отново по този важен въпрос.

В опозиция или в алтернативно положение спрямо властта застава даже и всеки отделно взет гражданин, който не е съгласен с провежданата политика от уп-равляващите – т.е. има критично отноше-ние. Партиите пък, който се афишират у нас като опозиционни (в момента), именно БСП, ДПС и АТАКА, е много възможно да се държат така само привидно, а зад кулисите на политическото театро да си сътрудничат с управляващите в подялбата на келепира от властта. Много често, да не кажа посто-янно откак съществува това правителство става така, че политическата сила, която официално е във властта, именно Рефор-маторският блок, по много пунктове от про-вежданата политика заема опозиционно отношение, т.е. издига алтернативи и се опитва да ги предлага на основната управ-ляваща партия, именно ГЕРБ. Прави това с оглед да се рационализира управлението, сиреч, да се правят смислени промени или реформи за доброто на България. И това е оправдано предвид тежката обстановка, в която страната се намира, включително и международна, но и във вътрешен план процесите са доста объркани и сложни.

По тази причина излиза, че дейст-вителната опозиция, алтернативата на политиката на ГЕРБ е от страна на Рефор-маторския блок. Тази е причината Б. Бори-сов да е толкова недоволен от своите парт-ньори във властта, именно реформаторите, дотам, че постоянно забравя да играе глав-ната си роля в политическото театро, а именно, да се джафка с официалните си

"опозиционери", именно с БСП, ДПС и АТА-КА. Стига се дотам, че той напоследък започна да фали лидерите на тази съвсем мнима и формална опозиция, той чувства душевно родство и близост с тях, ето, по-фали Миков, а с Местан е готов да се пре-гърне и цуне при първа възможност; да не забравяме, че Б.Борисов още смята Ахмед Доган за "най-големия политик на прехода", нали така се беше изразил?

Тия моменти са твърде показател-ни. Имаме значи мнима, формална, игрово-театрална или дори циркаджийска (с оглед да работи политическо-медийният цирк за ошашавяне на наивното природонаселение) бих си позволил да я нарека, "опозиция" в лицето на БСП, ДПС и АТАКА, а пък дейст-вителната опозиция на управленския стил и манталитет на управляващите от ГЕРБ е тъкмо Реформаторският блок, той е носител на една друга култура, на друг стил на мис-лене и на поведение, на управление и пр.; независимо от това, че формално е част от властта, Реформаторският блок, повтарям, е същинската, същностната, истинската, действителната опозиция и алтернатива на ГЕРБ и на Б.Борисов.

Да, признавам, такова едно поло-жение е нестабилно и не е нормално, но за момента е точно така. Най-вероятно нещата ще се наредят съвсем скоро, ще си отидат на точното място: напрежението между партньорите във властта, именно ГЕРБ и РБ, е доста силно, конфликтите са неизбеж-ни, те са и полезни, но доколко ще издържат нервите на Б.Борисов да търпи до себе си реформаторите вече е въпрос, на който никой не може да отговори. Възможно е още утре той да ги изгони от правителството и да се прегърне било с БСП, било с ДПС, било с АТАКА - щото, няма какво да си кривим душите, трябва да признаем, че цялата същина на Б.Борисов го тегли към тях, тях именно той чувства като родствени души, като единомишленици, те са просто еднакви екзистенциално-политически типо-ве, ако ми позволите да се изразя така.

Самият факт, че Б.Борисов така добре се погажда с гоцевите хора във властта, от АБВ-то, показва, че он има една най-топла връзка с левите и в БСП, докол-кото нещо ляво има у тях де, щото тяхното родство е на основата най-вече на разбира-нето на властта като келепир, като доходен начин за задоволяване на мафиотско-мутренски мурафети, на ненаситната лако-мия, тоя тип се свежда до употребата на властта като далавера и пр., а тук нема лево, нема десно, нали така, драги ми г-н биг-бос Боко? Толкоз по този въпрос. Казах каквото имах да кажа.

Та главното в тезата ми е: има съ-щинска и същностна опозиция и алтернати-ва на ГЕРБ и тя е Реформаторският блок. Това, че в момента той е във властта, е за доброто на България, с оглед да се внася известна рационалност в управлението и да се прави все пак нещо смислено, да се работи за някакви промени, да се влияе на

нещата в положителна посока, да се изпол-зва властта, доколкото това е възможно, за градивни, конструктивни, плодотворни за цялото общество цели.

А формалната и театрална опози-ция в лицето на БСП, АТАКА и ДПС наисти-на не е никаква опозиция, камо ли пък ал-тернатива, те по същество са същия тип хазартни или чалга политически играчи като гербоваците, ама само дето некой им е наредил да играят усърдно едно безвкусно политическо театро, именно че са уж некак-ва опозиция; знаем, че това е за доошаша-вяване на наивното и немислещо природо-население в страната.

Но умните и опитващите се да разбираме истината хора не бива да се подвеждаме по тия игрички за профани или за дебили, нали така, уважаеми мислещи дами и господа?

АМИ ДА ВЗЕМЕМ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ПАРТИИТЕ, ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА И ОТ ИЗБОРИТЕ И ДА ПРОВЪЗГЛАСИМ БОЙ-КО БОРИСОВ ЗА НАСЛЕДСТВЕН СУЛ-ТАН! понеделник, 2 ноември 2015 г.

Момчил Дойчев написа нещо във Фейсбук, на което се наложи да отговоря; ето и двата коментара:

По-реалистичната следизборна карта, не като оная цялата почти в синьо. След истерията, че щом една партия започ-ва да доминира в областните центрове, започва едва ли не еднопартийна диктату-ра. Същото се случи и в 1995 – при почти изцяло червена общинска карта. Но видях-ме, че само след година и половина БСП за втори път доведе страната до втора иконо-мическа катастрофа и се срина политичес-ки. А в 1999 г. при около 40-45% доминира-ни от ОДС сини общини, левите иделози пропищяха, че започва диктатурата на "ав-тократа" Костов. Сега – чуваме абсолютно същото – за идващата авторитарна дикта-тура на Борисов – само че повече "отдясно".

Всъщност почти навсякъде на общинско, както е и на националлно равнище ще се налага коалиционно управление, защото почти навсякъде общинското мнозинство е относително, а не абсолютно. Само в Бургас от големите общини и в още 6-7 по-малки общини ГЕРБ има абсолютно мнозинство. Какъв авторитаризъм, каква диктатура ви се привижда? Друг е проблемът и на съвсем друга място – липсата на алтернатива на това управление – нито "отляво", нито "от-дясно" чуваме нещо смислено. Само пре-тенции за власт.

Моят коментар: Да се каже, че няма алтернатива

на ГЕРБ, и то при положение, че самият ГЕРБ не е никаква алтернатива (като управ-ленска философия, ценности, идеи, страте-гия, осмислени подходи за упражняване на властта и пр.) означава да се каже, че у нас партиите вече са излишни, което е предве-рието на самата диктатура. Било имало само "претенции за власт", сякаш властта у нас по презумпция трябва да е само в ръце-те на Боко. Ами да вземем да се откажем от партиите, от демокрацията и от изборите и да провъзгласим Бойко Борисов за наследс-твен султан, в чиито ръце е цялата власт, искате ли сторим това?

ПОЛУЧИХ СЛЕДНИЯ ОТГОВОР НА МОЕ ПИСМО ДО МОН

С благодарност даже е това писмо,

представяте ли си – МОН ми изказва благо-дарност за моята гражданска позиция, дали пък някой вълк не е умрял нейде горе в планината?

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ТОВА, ЧЕ БЪЛГАРС-КАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е ТЕЖКО БОЛНА? Orlin Borislavov по повод обясненията на БСП за загубата им с това, че "българската демокрация е тежко болна":

Много ми е смешно, когато БСП се тръшка за провалената българска демокра-ция. Та нали от първия ден след падането на социализма точно БСП хвърляше вината за всичко върху демокрацията. За тях де-мократите бяха "ония брадатите", или прос-то хлебарки.

БСП заложи безброй капани, с кои-то да повали вярата на хората в демокраци-ята. С парите в куфарчетата порази всеки опит за честен частен бизнес и наложи своя капиталистическа класа, тясно свързана с ДС. Мутрите, които БСП създаде и пусна да давят малкия бизнес със задължителни "застраховки", убиха всеки шанс за успех на предприемчивите.

С вестниците, създадени с "една пишеща машина" и няколко милиона от БСП, тя насочи вниманието на хората към старци, които се сношават с кози, вместо към обсъждане на значими проблеми.

Конституцията, която БСП гласува, и се погрижи да оплете такава правосъдна система, че да гарантира пълна безнаказа-ност на всеки големец – от гавазите в лаге-рите до Р. Овч. Косъм не падна от нито един престъпник освен кокошкарите през целия преход, и за всичко, разбира се, бе виновна демокрацията.

И днес другарите ридаят, че де-мокрацията била опорочена! Да, опорочена е! Народът, когото дресирахте да не се интересува (кой говореше, че като отворим досиетата няма да се нахраним?) от важно-то, а да потъне в злоба, клюки под ритъма на чалгата.

Правителствата, които БСП под-държаше неизменно водеха до кризи, огра-бени банки, спрени еврофондове. Как очак-вате да ви се отблагодари народът?

Днес комунистите ядат отровните плодове, които посяха и отгледаха. Да им е сладко. За съжаление, и на всички нас.

Проклети да сте, комунисти! Цитира: Вени Гюрова

Alexandar Koshnicharov-Gibi: Гледам, че някои се радват на загубите на БСП (БКП). Ама тя приключи отдавна бе хора! ГЕРБ е БКП – и това е огромна беда за България! НЕЩО КАТО ЛАКМУС ЗА ТОВА КАКВО ИЗОБЩО ВДЪХНОВЯВА БОЙКО БОРИ-СОВ И КАКВИ, С ИЗВИНЕНИЕ, "ЦЕННОС-ТИ" ВЛАДЕЯТ СЪЗНАНИЕТО МУ Из: Борисов: Положих големи усилия да загубим Плевен С ГЕРБ никоя партия не може да се мери, обобщи той.

За президентските избори: "И жени имам, и мъже имам и то с над 80% бият, имаме си настоящ президент, да ни е жив и здрав, но ще дойде време, когато ще говоря

по тази тема", показа Борисов строените зад гърба му успели на първи тур кметове и допълни, че от позициите, които РБ има в момента, не може да му диктува следващия избор...

"Ние още не сме отчели местните избори, вие ме питате за президентските. А резултатите сочат, че най-голям шанс има кандидат на ГЕРБ", отвърна Борисов... "От-както съм човек ме питат дали ще се кандидатирам за президент", отговори той.

Кратък мой коментар: Тия дни Б. Борисов заяви, че ако навремето комунистите (БСП), именно Румен Петков (тогава министър на вътрешните работи) и Георги Първанов (тогава президент на България) не го били уволнили от поста му главен секретар на МВР, то нито ГЕРБ щяло било да има, нито щяло било да ги има тия победи над БСП, които ГЕРБ постигна. Правите ли си сметка какво означават тия думи: той се бил зафа-нал с политика щото го уволнили от поста му в МВР и по тази причина бил станал в крайна сметка не само премиер, но и се готви да става нещо като "баща на нацията", един вид "нов Тодор Живков" и прочие! Ако комунистите (кукловодите) го бяха оставиле на поста му в МВР, инак казано, той щеше да си сътрудничи вечно с комунистите, нали така излиза? Но понеже го били уволнили, та затова, за да им отмъсти, он се бил за-фанал с политика. Но това съвсем не значи, че във всеки един момент пак би се зафа-нал да сътрудничи с комунистите, но вече от позицията на силния. А нима някой може сериозно да си мисли, че он не си сътруд-ничи с комунистите и ченгетата и сега? Издава по този начин наш Боко и най-съкровените си мисли, ала изобщо не се усеща. Аз безброй пъти съм писал за това кои са най-съкровените мисли на наш Боко, та по тая причина сега няма да се повтарям. Он мрази Костов и десните повече от всичко на

света, мрази ги повече отколкото ги мразят всички ония, които ги мразят възможно най-силно, именно ченгетата, платените медий-ни мерзавци, рублофилите и вся остальная сволоч, правете си сметка от това какво пък следва, щото Боко даже не се и опитва да крие ненавистта си към Костов и към десни-цата. Това е нещо като лакмус за това какво изобщо го вдъхновява и какви, с извинение, "ценности" владеят съзнанието му. Само от страх (пред Запада) он, Боко, още не се е фърлил да цалува нозете на Батюшка-Государь Путин, но предвиждам и това да стане в идващите решаващи дни и месеци. България я чакат тежки и съдбовни момен-ти. Ще си платим цялата цена за този сме-хотворен разкош – че позволихме бодигар-да на Тодор Живков да се намести начело на държавата и на нацията ни! Цялата уни-зителна цена ще платим. Такива неща не остават безнаказани... Все още можете да си поръчате новата книжка на списание ИДЕИ понеделник, 2 ноември 2015 г.

Тече интензивното разпращане на новата книжка на списание ИДЕИ до абона-тите и до поръчалите си я... вие поръчахте ли си я? :-)

В този брой има и оригинални тек-стове от Хусерл, Сартр, У. Джеймс, Мамар-дашвили... 152 страници само за 5 лв.

Предговорът на подготвяната за печат нова книга със заглавие "Реформа на НЕобразованието" неделя, 1 ноември 2015 г.

Кратък предговор

Тази книга е писана през август, септември, октомври 2015 година. Тя има особен стил – репортажно-публицистичен, като при това трябва да се отбележи, че е писана от философ, т.е. принадлежи на жанра на т.н. философска публицистика. Това обаче не означава, че авторът ни занимава с някакви отвлечени от живота и реалностите размишления за съвсем абст-рактни, принципни, фундаментални неща или същности; напротив, точно обратното, тук имаме една неотделимо близка до жи-вота и до конкретните реалности на образо-

вателната ни система философска публи-цистика.

Авторът детайлно разглежда не-посредствените дадености на съзнанието и на живота, анализът му прояснява съвсем конкретни жизнени ситуации – и едва на тази основа съсредоточава вниманието си към главния проблем: как, по какъв начин могат да бъдат решавани натрупалите се противоречия, кой е пътят за излизане от тях, какво конкретно трябва да правят обра-зователните дейци, учителите, учениците, родителите също, та нещата лека-полека да си отидат на точното място. Иначе казано, това е книга, зовяща за незабавни промени, които при това следва да се правят „отдо-лу”, без да се чакат никакви указания и напътствия от висшестоящите ръководни власти. Затова може да се каже, че пред нас е книга, която е обърната предимно към жертвите на погрешно скроената образова-телна система у нас – една наистина анах-ронична, крайно абсурдна, ретроградна система, която при това се разминава със самата идея за това що е образование; и то дори не просто с нейното съвременно раз-биране, а, бих си позволил да кажа, и с нейното извечно и изконно разбиране, с разбирането, което съществува от векове. Защото по начало всяко образование е нещо, което спомага за раждането на конкретния жив образ на една пълно-ценно развита и жизнеустойчива, иначе казано, адекватна на изискванията на самия живот човешка личност, с подобаващите за неговите предизвикателства качества и способности. Точно това днешното българс-ко образование съвсем не го прави, поради което е и определено като НЕобразование, схванато е като призрачен феномен, нямащ нищо общо със същинската идея за образо-вание, със същината на образованието като такова.

Книгата ми е покана за пределно честен, открит и разгорещен разговор с всички, на които не е безразлично какво

става в българските училища. Тя е продъл-жение на един такъв разговор, който всъщ-ност от години се води в блога ми, но наме-рението ми сега е да направя нужното този разговор да бъде поставен на подобаваща-та плоскост. Именно на действената, прак-тически ориентираната плоскост, плоскостта на конкретното правене на промени, на работата, вдъхновявана от иновации, от непосредствени творчески актове, от все-кидневно експериментиране, от опитване и от търсене – и то не само в сферата на съзнанието, но и най-вече в сферата на истински действителния живот, сферата на делата, постъпките, действията, деянията, постиженията. Освен че, разговаряйки, се променяме в най-съкровеното мисловно и идейно отношение, успоредно с това ще трябва да променяме личностите си в изме-рението на своите практически подходи, на своя непосредствен живот, на своите прак-тически изяви, т.е. налага се да започнем да изявяваме по съвършено нов начин личнос-тите си. И ще трябва също така да доприна-сяме за пораждането на съвършено нов тип отношения помежду ни.

Промяната започва винаги с про-мяна на идеите, а на тази база, след като в съзнанията ни се е запалила искрата на новото, то това неумолимо ще доведе до лумването на огъня на истинската промяна, тази в живота, в съществуването ни. Убеден съм, че тази промяна, колкото и да е пла-шеща за някои хора, предстои съвсем ско-ро, тя вече тече, но мнозина даже не я забелязват – или не искат, пък и не могат да я забележат. Или дори имат неблагоразу-мието да й пречат, и то на най-първично, инстинктивно ниво. Но тия техни усилия, впрочем, са напразни – и са съвсем обрече-ни. Имам предвид усилията на образова-телните бюрократи, намиращи се на власт-ващи позиции – това е ретроградната сила, която всеки ден работи срещу същностния и коренен интерес на цялата нация. А нация-та ни съдбовно се нуждае от коренна про-мяна в качествата на прословутия човешки „матр`ьял”. Този е смисълът на всяка същ-ностна реформа в образователната сфера: да се освободи човешкият фактор, младите хора да получат нужните им условия да разгърнат потенциала си, да развият качес-твата си – с оглед да отговорят на предиз-викателствата на времето, в което живеем.

Толкова. Ще добавя само това, че книгата ми има два варианта: пълен и кра-тък. Първият е издаден само онлайн. Крат-кото издание пък ще бъде издадено и в хартия; кратко е по понятни причини – да е удобно за ползване и да е по-икономично; никой не обича дебелите, многословни и тежки книги.

Приятно четене на всички, които ще държат в ръцете си тази книга – или ще я разлистват на компютъра си! Желая ви да имате полза от написаното в нея, от смисъ-ла, който тя ще ви даде. Книгата ми се надява да бъде малък подтик към промяна-

та, но всичко останало вече си зависи един-ствено от вас самите. 1 ноември 2015 г. Пловдив, Авторът ОТКЪСНАЛИ СМЕ СЕ ОТ ХРИСТИЯНСТ-ВОТО, ИЗОСТАНАЛИ СМЕ В ЦЕННОСТ-НОТО СИ РАЗВИТИЕ

Отец Рафаил: Хибридната война на Кре-мъл е факт – разбива ценностите ни, Интервю на Косара Белниколова Православното християнство се подменя с путино-дугиновото православие Русия става особен хибрид – най-злове-щото от комунизма и най-зловещото от фашизма

Ако духовниците от протеста на "Атака" са ръкоположени в свещен сан, трябва незабавно да бъдат лишени от него и низвергнати, казва пред Faktor.bg игуме-нът на Кладнишкия манастир "Свети Нико-лай Мирликийски Чудотворец" и завеждащ енорията при манастирския храм за Со-фийска света митрополия – Отец Рафаил, притеснителен ли е фак-тът, че не познаваме и не почитаме пра-вославните си празници, а се увличаме по Хелоуин?

– Хелоуин отдавна е изгубил сми-съла си на религиозен празник, включител-но и езическата си връзка. Мисля, че това е естествен процес на културация, Хелоун се празнува предимно от деца. Той е един детски празник, който може да бъде съотне-сен с нашите коледари и сурвакари, където има генезис на злото, който много отдавна е загубен, както и при мартеничката. Аз лично не виждам нищо лошо в тези празници.

От друга страна, имаме редица религиозни празници, но за съжаление в тях се набляга предимно на битовата и кули-нарната страна, като, за жалост, празникът не се свързва с религиозната му същност. – Но много хора се сещат да запалят свещ и да влязат в храма именно на такива празници?

– В България практикуващи пра-вославни християни са между 1 и 2 процен-та от населението. Това са хора, които имат базисни познания за вярата си, които се приобщават към светото тайнство, което всъщност е основата на църквата. Те се изповядват макар и рядко, но това са хора-та, които водят църковен живот. Дори има и абсурд – при едно от преброяванията в България, за вярващи в Бога се бяха опре-делили около 51%, а за православни – 57%, което означава, че имаме 6% православни атеисти. Този факт показва колко битовизи-рана е представата за вярата и правосла-вието. Само на големи празници се сещат хората да запалят свещ, без въобще да се вниква в същността им. – До колко слабите ни познания за религи-ята са следствие, че тя не се изучава в училище, а децата си организират пар-тита като за Хелоин?

– Това, което отличава българите от европейците е, че въпреки че Европа се е дехристиянизирала до голяма степен, евро-пейците имат базисно библейски познания. Средният европеец познава поне библейс-ките персонажи, докато при българина нещата са сведени до един битовизъм. Въпросът с въвеждане на религия в учили-ще не е панацея. Проблемът е, че като че ли ние искаме нещо да ни бъде въведено и да е задължително, и едва тогава да „вле-зем в него“. Ако човек се интересува и е мотивиран, няма никакъв проблем в това информационно общество да се запознае с вярата си. Колко от тези хора, които посто-янно говорят и оправдават себе си, най-вече леността си с това, че няма предмет религия в училище, са проверили къде има неделно училище, потърсили ли са ено-рийския си свещеник или материали, вклю-чително и в интернет? Това издава един манталитет, който до голяма степен, може би, е наследен от социализма. Тук въпросът е като за яйцето и кокошката. Непрекъснато се очаква държавата да сведе нещо до нас, а ние да бъдем клиенти и да го усвоим – независимо дали се отнася до еврофондове или предмета "Религия". – Говорим за християнския морал и цен-ности, но как духовенството може да бъде убедително, след като свещеници бяха на протест пред Народното събрание в за-щита на хулиганското поведение и пе-щерния национализъм на Волен Сидеров?

– Ако това са действително кано-нични свещеници, поведението им е съ-вършено недопустимо. Да бъдат защитава-ни националистически ценности и един хулигански акт, да бъде защитавана една фашизоиднаи расистка организация, каква-то е „Атака“, от хора, които са християни, е съвършено недопустимо. Ако тези хора са ръкоположено в свещен сан, трябва неза-

бавно да бъдат лишени от него и низвергна-ти. – В този контекст е и усещането, че русофилството е пропило църквата ни?

– Не може да кажем, че църквата е русофилска, по-скоро това е една представа за нея, която може би умишлено се насаж-да. Но трябва да се каже, че за съжаление църквата в Русия през последните 10 годи-ни, в ерата на Путин, претърпя много сери-озни девиации. В религиозната си част се отдели от Христовото послание и започна да обслужва имперските интереси и амби-ции на путиновата власт. Важно е да напра-вим разграничението. Църквата се ръководи от Светия дух и живее чрез тайнствата си. Аз говоря предимно за висшия клир. Това не е непознато от църковната история на Ру-сия. Знаем, че от времето на синодалния период – от царуването на Петър I до рево-люцията от 1917, положението не е по-различно. Църквата там се явява инстру-ментала на Империята в нейните амбиции, което довежда не толкова до атеистични настроения в Русия, колкото до антиклери-кални с много голямо основание. Но тогава се появява и един компенсаторен механи-зъм на Синода. След революцията пък Църквата е живяла чрез мъчениците. Тя не може да бъде извратена като такава, но за съжаление, нейното ръководство в много случаи може да я предаде. – Забелязва ли се такава тенденция и в България?

– Дай Боже да няма и се надявам да няма. От двама души с расо на протеста на „Атака“ не може да направим такъв гене-рален извод. Това е по-скоро масова предс-тава, която се създава. В църквата има и много силни хоризонтални връзки и много различни течения, тя не е нещо толкова хомогенно, колкото незапознат човек си представя. Доколкото идеологията на пар-тии като „Атака“ са несъвместими с Христо-вото учение, такива хора не могат да бъдат служители на църквата, не могат да бъдат и християни. – Но самият Волен Сидеров е завършил богословие, как ще коментирате действи-ята му през последния месец?

– Според мен става дума за един безпринципен човек, който е успял да впримчи едни много низки страсти в хората, които са най-лесният начин да бъдат ком-пенсирани, когато страховете биват импли-цирани върху някакви групи – дали ще са сирийците, дали ще са бежанците, ромите. Но от тях се възползва една чужда на нас държава – Русия. – Вашата позиция за бежанците е по-различна от становището на БПЦ, на какво се опирате?

– Многократно съм казвал моето мнение и то не може да бъде различно от това, което е записано в Евангелието – длъжни сме да приемем бежанците и да ги обичаме – това ни е завещал Христос. Не може да съществува различно от това мне-ние в църквата. Мисля, че самият Синод разбра грешката си с това недомислено становище.

Имаше много силна реакция и от клирици, и от християни, включително и от чужди държави. Да не забравяме, че бълга-рите или сме бежанци, или имаме близки свои роднини бежанци. Що се отнася до икономическите емигранти – последните 25 години, 25% от българите са такива в чуж-бина. За съжаление народът ни не се спра-ви добре с тази ситуация. Разбира се, има и определени рискове, но нашият дълг като християни е да поемаме рисковете. Страхът не бива да бъде първата ни реакция. Дори да приемем риск на саможертва.

Всички тези приказки, че покрай бежанците ще загубим националната си идентичност, че ще ни сменят вярата и ще ни завладеят са несериозни, на фона на факта, че имаме 1% практикуващи христия-ни. Въпросът от Светото Евангелие до завета на св. Иван Рилски за гостоприемст-вото и помощта е нещо, което не подлежи на съмнение. Ако някой трябва да вземе мерки и да защити хората, това са органите на държавата. А те – заради двама улични побойници, заедно с цялото министерство, не могат да въведат ред.

Може би тази полиция се чувства уверена, само когато трябва да озаптява студенти. Очевидно в тази система нещо не работи както трябва. Ако всеки не може на своето ниво да върши работата си, а чака непременно инструкции отгоре – това озна-чава, че нещо много дълбоко в държавата и системата е сбъркано. – Говорим все за вярата, а нафората, която е един от заветите на Христос трябва според екипа на министър Москов да бъде включена в списъка с вредни хра-ни?

– Не знам дали това е така със си-гурност, но нафората не се продава и зато-ва не може да бъде обложена с данък. Лично за мен тази идея, както и други на министър Москов, са недопустими. Като започнем с изказването му за ромите и стигнем до нафората. Казвам личното си мнение. Изказването му преди време пред-полагаше да бъдат лишени хора от меди-цинска грижа по етнически признак. Поли-цията е тази, която трябва да осигури спо-койствие както на пациентите, така и на лекарите. Проблем е, че например като стане инцидент, се набляга на факта, че извършителят е от ромски произход. Аз лично никога не съм се почувствал застра-шен от този етнос. Отношението към него се дължи може би и на дехристиянизацията ни като общество. Ние под православие разби-

раме от боядисаното яйца до какво ли не друго, но не разбираме нищо от Христос. Първо е информираността, а после – прие-мането на ценностите, които ни дава хрис-тиянството. Говорим за процес, който има много компоненти. Българинът се колебае между колективизъм и индивидуализъм, но не е солидарен. Това се дължи на факта, че сме се откъснали от християнството. Но защо други народи не се отделиха така лесно, въпреки че бяха подложени също на комунистически терор? Трудно е да поставя диагноза в такава ситуация - Припомняте за наследството от кому-низма, а в каква степен то оказа влияние върху наблюдаваното напоследък агресив-но русофилството в България?

- Факт е, че Русия води „хибридна война“ срещу България и се опитва по вся-какъв начин да дестабилизира обществото ни и държавата. Факт е, че и тази война дава определени плодове. Най-голямото й „постижение“ е да създаде съмнение в ценностите. В момента путиновото управ-ление дори не се стреми да покаже, че Русия е добра, то по-скоро се опитва да докаже, че и другите са същите и да девал-вира истината. Русия все повече се прев-ръща в една империя на злото и има все по-деструктивно влияние върху света. И не на последно място – подменяйки православно-то християнство с путино-дугиновото пра-вославие, извършва нещо много лошо, защото дискредитира самата идея на хрис-тиянството. То е диаметрално-противопо-ложно на това което виждаме.

Очевидно има една реставрация в Русия на най-зловещото от комунизма и на най-зловещото от фашизма – особен хиб-рид. В момента, използвайки като идеологи-ческа форма православието, изваждайки от него неговото ДНК, слава Богу, нещата не са застрашителни. Виждаме отвратителен идеологически микс. Относно България – тази политика достига до нас, но нещата не са застрашителни. Има около 10-15% русо-фили. Проблемът е, че българинът дълго време е изучавал по некоректен начин ис-тория и до известна степен и за жалост той по-скоро борави с архитипи – освободи-тел/поробител. По някакъв начин ние сме изостанали с ценностното си развитие в 19-ти век. Читателски коментари, които споделям: Най-после да се появи и читаво отче, наче-тено и нормален човек. Ако имаше още такива, сигурно църквите щяха да се пълнят с хора. (mechok) Уникално! Право в десет-ката! Горд съм, че попадам на толкова начетен духовен служител, с когото да мога да кажа, че споделям едни и същи ценнос-ти... Ето, така си представям Българският патриарх! Така един Български патриарх (като Патриарх Евтимий в миналото) защи-тава и напътства паството си! Отец Рафаил е нашият бъдещ патриарх, а не онова каге-

бистко-десарско хюмне от Пловдив, дето светотатства и лепи върху старинни бъл-гарски икони тапети с руски светци и азиатс-ки многоглави църкви! Не може един родо-отстъпник и национален предател-хомосек-суалист да бъде български патриарх, както се опитват да ни го натрапят руските пути-нофили. Ето, намери се един свят мъж-свещеник да поведе българските християни! От нас зависи да си го изберем и наложим! (Православен българин) МОИТЕ ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ НА РАДИО БЛАГОЕВГРАД ОКОЛО СИТУА-ЦИЯТА СЛЕД ИЗБОРИТЕ

НЕЩО КАТО "ОТКРИТ УРОК" В МОЕТО "СЕЛСКО УЧИЛИЩЕ", В КОЕТО "РАЗМЯ-ТАМ КРЪЧОЛИ" ВЕЧЕ ТРЕТИ МЕСЕЦ

Имам, дето се казва, "работа и на ушите", но все пак ще отделя малко време да напиша нещо в дневника си. По ония същите "лични въпроси", които обаче са свързани с основната за мен тема около ситуацията в българското образование и училище. От доста време се каня да пиша за разни случки и преживелици, свързани с битието ми на учител, но все не намирам време, щото други истории ме завъртяха. Но ето, днес е неделя, ще се постарая да наваксам и да кажа онова, което си заслу-жава все пак да бъде казано и особено написано.

Ще започна оттук: по повод на осъдителната присъда за клевета, издадена от Районен съд в Пловдив над директорката на ПГЕЕ-Пловдив по заведеното от мен съдебно дяло си заслужава тук да приведа - като квинтесенция на един възхитителен, с извинение, морал – ето тия думи, що благо-воли да ми напише една разгорещена фен-ка на упомената администраторка:

Ще си плати глобата и толкоз, все едно е пресякла на червен светофар, а

Грънчаров ще духа супата и ще мята кръчоли по селските училища.

Какво ще кажете, а – какъв дантев-ски замах долавя тук опитното ухо, а? Греш-ка няма тая другарка, бравос! "Мята кръчо-ли" го е написала (вместо "крачоли"), но какво да правим, за некои по-напреднали хора и законите на правописа явно не ва-жат, а какво остава пък за моралните и за останалите несъществени закони. Само упоменавам този факт, въздържам се от какъвто и да било коментар – та всеки сам да си прави надлежните изводи. А аз про-дължавам нататък, иска ми се да разкажа нещичко за прословутите "селски училища", в което, както е изрази тази другарка, на-последък "размятам кръчоли".

Впрочем, училището, в което на-последък размятам "кръчоли", съвсем не е селско, щот Раковски е все пак град. Пък и аз самият не си падам прекалено много по градската интелигентска "изтънченост", по която се възторгва толкова много въпросна-та тъй правопишеща другарка, аз лично много обичам селската идилия, спокойстви-ето, пасторалността на есенните природни пейзажи, да, за мен природното, натурално-то е значително по-възхитително от толкова "културната" "градска" безцеремонна, с извинение, "ентелегентност", която без кап-чица смущение демонстрира все тази съща-та другарка, която ми пожелава да мятам още много години "кръчоли" из селските училища. Къде се намира едно училище, на село или в града, едва ли е от такова голя-мо значение, защото в училището са най-важни хората – предимно младите, учени-ците са най-важни, те правят училището, а не нещо друго. Не и, особено, адресите в техните лични карти. Но това, което най-много ми харесва тук, в "селското училище", в което работя напоследък, е следното: хората тук са значително по-неопоро-чени, по-чисти са някак си, тук също така догмите на образователната система сякаш не дейс-тват така жестоко, поради което младите са се опазили от тяхното менгеме. И по тази причина са по-възприемчиви към новостите. Та работата ми тук върви, е, разбира се, има си съответните трудности, не е като да ги няма. Ще опиша една типична ситуация, която мисля много говори и показва.

Задавам тема по етика. Обяснил съм на учениците още от самото начало, че ние ще се опитваме да изучаваме етиката не просто като "система от знания" или "поучения" за "правилен живот", те теоре-тично или само научно, а ще се постараем да я възприемаме по съвършено друг на-чин: като изкуство на разумния, на достой-ния, на истински човешкия, на подобаващия за човека живот. Навсякъде учат етиката (и всичко друго, дори и същинската филосо-фия) като "свод от сведения" или "инфор-мации" за това или онова, е, ние няма да говорим ЗА етиката или ЗА философията, а ние просто ще опитваме да философства-ме, при това намирайки се вътре във фило-софията, ще се опитваме да правим практи-

чески своя собствен или личен "морален свят", своята собствена или лична морал-ност; този е смисълът на така наречената "Етика на достойнството", по която аз пред-лагам на моите ученици да се упражняваме: ще се усъвършенстваме в това толкова вдъхновяващо, ще преуспяваме в "изкуст-вото да се живее", а няма само да се задо-воляваме с това да знаем нещичко за това що е достойнство, що е пълноценен живот, що е свобода, не, нас това не ни задоволя-ва, ние предпочитаме да сме свободни, а не само нещичко да поназнайваме за свобода-та, ние ще работим за постигане на свобо-дата си, на достойнството си, но в изцяло практически план, ще освобождаваме собс-твените си съзнания, ще работим за това да се проникнем от тъй вдъхновяващата идея за достойнство, ще правим така, че тази идея да ни овладее цялостно, без остатък, да ни промени, да станем съвършено раз-лични личности, в сравнение с това каквито сме били преди това, преди заниманията си с етика, с философия, с личностно развитие и пр. Нас съвсем не ни задоволява това, което ни предписва системата, а именно да поназвайваме нещичко за "тия неща", и то по един изцяло папагалски начин, не, нас това съвсем не ни задоволява – щото, ве-роятно, не сме толкова изтънчени "градски питомци", а щото сме, така да се рече, "селяни"! :-) Давам това разяснение и за г-жа инспекторката по философия, която още не може да вдене кое е именно онова ново, което предлага моята методология, моят подход в обучението по философия, въпре-ки че тия неща аз съм ги описал и предста-вил в своите учебни помагала, които съм й подарил преди повече от 10-години, но тя явно от прекомерна заетост не е имала време да проучи и разбере. Както и да е, простете за отклонението, та значи задавам темата си по етика на учениците, дал съм им съответните разяснения, и сега те вече трябва да отговарят на ето такива едни шантави въпроси: Кой съм аз? Как съм? Какво правя? Как живея? Защо живея? На какво се надявам? Какво обичам? Какво харесвам? и т.н. Питам кой иска да каже до какви мисли са го навели тия въпроси, и в резултат, естествено, в класната стая нас-тъпва... тишина.

Учениците ме гледат със загадъч-ни погледи, а някои със нескривано съжале-ние. Какво му става на тоя учител? Странен тип, как може да ни поставя такива... глупа-ви въпроси? Такива мисли чета в очите на повечето ученици. Тук-там обаче в очите на някои ученици заблестяват обаче съвсем други пламъчета. Но си личи, че те нямат решителност да поискат думата. За мен това нещо, блещенето на пламъчетата в нечии ученически очи, е главното. Щом доловя това блещукане, вече съм спокоен. Интересно е, че в Раковски сякаш по-често в очите на младите усещам такова заблещя-ване на въпросните пламъчета. Не зная защо е така. Примерно оня ден даже имах двама-три ученика, които не само че са

превъзходно разбрали моята идея с търсе-нето на лични отговори на тия "коварни въпроси", но и дори ми дадоха сносни отго-вори, което е чудесно! Но, примерно, в един клас учениците мълчат, а пък някои дори се преструват, че не са ме чули какво питам. И си приказват нещо там. Усмихват се. Про-викват се. Един зевзек, ухилен до уши, ми отговаря, едва сдържайки се да не прихне, ето как:

- Кой съм аз? - Ванчо от Раковски! - Как съм? - Ейляк! - Какво правя? - Хиля се! - Как живея? - Бива! - Защо живея? - Не знам! - На какво се надявам? - На нищо! - Какво обичам? - Котета, момичета! - Какво харесвам? - Срам ме е да кажа! Искате ли да

кажа?

Класът се залива от смях! Учите-лят порядъчно е подигран с тия свои сме-хотворни въпроси. От които се възмущава даже инспекторката по философия в Плов-див. Смее се и отец Артур, полският фран-цискански монах от близкия манастир, който пак дойде в мой час, той често обича да влиза в моите часове, ей-така, сякаш е нещо като ученик, сяда най-отзад и само слуша. Интересно е да отбележа, че за 32 години преподавателска кариера в моите часове нито веднъж, повтарям, нито веднъж не е пожелал да влезе родител на някой от учениците ми, т.е. общо взето българин комай нито веднъж не е пожелал да влезе в мой час, да се поинтересува с какво се занимаваме, но ето, отец Артур, полски католически духовник, веднъж влезе, пък изглежда му хареса, и оттогава доста пъти е влизал в моите часове. Което за мен е стра-хотен комплимент. Явно такива учители като мен, дето у нас ги уволняват, провъзг-ласяват ги официално за "пълни некадър-ници" или за "изцяло негоден да бъде учи-тел", такива като мен значи са интересни за човек, идващ от Европа, интересни сме като учители за един европеец, европейци таки-ва като нас изглежда могат да ни оценят, но тук у нас ний изобщо за никой изглежда не сме интересни. Както и да е, отец Артур също се смее, но си личи, че нещо напира у него, иска нещо да каже, и след като вижда, че на моите подпитвания и подхвърляния никой от учениците не откликва, в един момент отец Артур не се сдържа, вдига ръка и казва:

– Господине, искам нещо да кажа! (Отец Артур говори много добре български език, но с полски акцент, което прави думи-те му изключително мелодични.) Как, госпо-дине – обръщайки се към мен, пита отец

Артур – се нарича мястото, където живеят свиньие? (Пиша думата горе-долу така, както я произнесе отец Артур.)

- Ами нарича се свинарник или до-ри кочина – отвръщам аз.

- Да, свиньиарник, да, добре! (Ду-мата "кочина" явно не го впечатлява, щото е чужденец и не може да схване иносказател-ния й смисъл.) Знаете ли, ученици – про-дължава отец Артур – моят дядо в Полша се занимава с отглеждане на свиньие, има си свиньиарник. Но Полша е в Европейския съюз и често свиньиарника му го проверя-ват за чистота. И знаете ли какво установих като идвам в училище? Често забелязвам, че на моя дядо свиньиарника в Полша е много по-чист от... вашето училище, в което често сте заринати в боклуци! Аз съм чуж-денец, поляк, казвам ви какво установяват моите очи на чужденец: в училището е по-мръсно от свиньиарника на моя дядо в Полша, полските свиньие живеят в по-чисти условия от вас. Какво ще кажете за това мое наблюдение?

Учениците се умълчават и се за-мислят. Аз също се замислям. Улавям се и мисля за това, че отец Артур явно не е виждал истинска българска мръсотия, щото училището в Раковски е доста чисто, но ето, него това го е впечатлило. Ах, каква превъз-ходна мръсотия имаме у нас, в България, на други места, в други училища!!! Учениците мълчат и мислят. Аз ги подканям:

– Това, което казва отец Артур, е много интересно: той с очите си на чужде-нец е видял нещо, което ние съвсем не забелязваме, щото сме привикнали: по-зле сме от полските свине в това отношение, по отношение на чистотата. Кой съм аз? – итересно, защо на някой не му хрумна да отвърне: аз съм човек?! Неслучайно никой не се сети да каже това, което би следвало да е най-близко. Да не би да излезе, че ние подсъзнателно не сме сигурни дали сме човеци? А може би сме... свине?

Отец Артур се усмихва и също става да подпитва учениците, да ги насърчи да се замислят. Не откликват. Имам чувст-вото, че някои от тях даже сякаш са се обидили на сравнението, което той отправи, тази дума "свиньие", която той толкова пъти повтори съвсем умишлено, изглежда е "наранила" нечии по-чувствителни души. Нека малко да ги заболи. За да смекча болката им, аз разказвам ето каква история:

– Преди няколко години един учи-тел в училището, в което работех тогава, беше се изпуснал да нарече учениците си "говеда". И те се бяха обидили на тази дума.

Е, казал: "Държите се сякаш не сте човеци, а... говеда!", а някои, които имат по-чувствителни души, се бяха оплакали "там, където трябва". Наказаха, доколкото си спомням, този учител с "мъмрене" заради обидната дума. Но ето, оказва се, това, че уж приличаме външно на човеци съвсем не ни прави такива, напълно възможно е някои да дегенерират и без да усетят да се пре-върнат било в говеда, било в свине, било в нещо друго. Човек може да бъде всичко, което пожелае, не е ли така? Вие виждали ли сте човек със свинско поведение? Защо толкова се обидихте на тия думи? Отец Артур просто ви помогна да видите нещата по по-различен ъгъл.

Казвам това, и отец Артур пак иска думата, понеже учениците все повече се замислят; казва ето какво, което е още по-провокиращо:

– Аз съм поляк, мога още сега да се махна от България. Много хора, които идват в манастира, ми казват: какво правиш тука, махни се от тази страна! Иди на друго място. Аз мога да ида да живея в цял свят, в която си искам страна. И съм живял в много страни. Искам обаче да живея в България, щом Бог ме е изпратил тук. Утре да поискам мога да отида да живея в Ню Йорк, пример-но. Но има нещо в България, което не е както трябва да бъде. Ще ви кажа какво ми каза един приятел, който е турчин, живее в Истанбул, той е много богат човек при това. Веднъж ми каза следното: българите явно сами не могат да се управляват и да си устроят сами живота; май изглежда е нужно ние, турците, отново да дойдем и отново да поемем работите тука в свои ръце, та да оправим България – както някога е било. Какво ще кажете за тия думи но този човек? – пита отец Артур, не давайки си сметка, предполагам, каква дълбока рана в българ-ската душа докосват тия негови думи.

Учениците гледат като втрещени. Турците да се върнат отново и да ни станат пак господари, те отново да ни оправят и управляват – щото ние сами не можем да се оправим! Предчувствайки събирането на енергия за един превъзходен скандал, аз вземам думата и казвам ето какво, с наме-рение хем да сипя масълце в огъня, хем да отклоня атаката от немощната фигура на отец Артур, който дръзна да каже тая толко-ва жестока за българската душа истина; та казвам ето какво:

- А аз пък знаете ли какво си по-мислих като чух думите, които е казал този турчин: ако, да допуснем, турците пак дой-дат и отново ни станат господари, и поемат положението у нас с твърда ръка, имам чувството, че голяма част от българите, дето сега се пъчат, че били големи патрио-ти, първи ще клекнат на колене и ще почнат да им целуват ръцете, и да благославят господарите си – щото тоя човешки тип има постоянна нужда от това да има на кого да се кланя! И такива са готови да се кланят на каквито и да са ни господарите – било тур-ци, било руснаци, няма значение какви са,

важното е да имаме господари, на които да се кланяме. Най-голямата беда на нас, българите, е че огромната част от народа ни съвсем не разбира какво е свобода, ето нещото, от което ние най-много се плашим, ето по тази причина сме и най-бедни в Ев-ропейския съюз. А знаем, че народите, които най-много обичат свободата и се ползват от нея, са и най-богати, и най-пре-успели, и най-напреднали.

Казвам това, отец Артур кима раз-биращо с глава от стола си, с него превъз-ходно се разбираме. Щото и той е философ, има философско образование и има права-та да бъде преподавател по философия. Двама философи, виждате ли, водим часо-вете в това наше "селско училище", в което съдбата ме прати "да размятам кръчоли". виждате колко много сме напреднали ний, дето обитаваме селските училища. Както и да е. Спирам дотук.

Да спра, щото да не се поинтере-суват от Инспектората, щото правим някак-ви нерегламентирани "открити уроци", отец Артур посещава часовете ми заради своя личен интерес, човекът ми се изповяда, че има нужда да общува по философски теми, та затова идвал в часовете ми. Да, ама е свещеник, монах, и при това – католик. Францисканец. Дали с това не нарушаваме някаква клауза на системата? Системата предписва народът, родителите и общест-веността да изпитват пълно безразличие към случващото се в училищата ни, ето, народът, родителите и обществеността у нас изпитват точно такова пълно безразли-чие. Да, ама един монах, дошъл от Европа, поляк, е знае, че трябва всички да изпитва-ме пълно безразличие към случващото се в българските училища и ето, той самият идва в мои часове, слуша, много рядко се и из-казва. Помага ми така, както никой друг не ми е помогнал. Даде ми кураж да издържа в новите условия, щото аз един път бях ре-шил да се махам сам. Бяха ме ядосали едни циганета и аз бях решил да си вървя. Казах на отец Артур, който се случи наблизо. Той ми отвърна:

– Напълно Ви разбирам. (Отец Ар-тур ми говори на Вие, както и аз към него се обръщам по този начин.) И аз също имам понякога тази мисъл в главата си: да бягам. Да се връщам в Полша. До оставя Бълга-рия. Да ида в друга страна. Но, господине, помислете: има и такива ученици, на които Вие сте необходим – и тях ли ще оставите? Какво те ще правят без Вас? За тях помис-лете.

И аз разбрах и се постарах да из-държа. Ето, мина трудния период, макар да си учител в съвременно училище всеки ден е едно изпитание. Е нещо като занимание с екстремен вид спорт, по думите на Д.Биков, руски поет, писател и телеводещ, който също така и учителства в едно московско училище. Ходя си аз на работа в "селското училище" в град Раковски вече трети месец. Блазе на другарките от ТЕТ-Ленин, които, по техните собствени думи, били "нямали

никакви, повтарям, абсолютно никакви проблеми с учениците"! Блазе им! И дирек-торката Анастасова на онова същото съ-дебно дяло, което тя загуби, благоволи да каже, че само Грънчаров бил имал пробле-ми в "нейното училище", другите учители съвсем били нямали никакви "съществени проблеми". Те имат "несъществени", аз пък предпочитам да имам "съществени" проб-леми. Като философ за мен подобава да се движа все до същността.

Хубав ден ви желая! Размятайте от утре и вие "кръчолите" си по пътищата на своя живот, бъдете също така с непресек-ващо ведро настроение, а днес идете да гласувате за кмет – ако още не сте си изб-рали такъв. Аз ставам след малко и отивам да гласувам. До скоро!

ЩЕ НИ СЕ РАЗМИНЕ ЛИ ТАЯ ГОРЧИВА ЧАША: ДА СИ ТУРИМ ПОЖИЗНЕН ОПРА-ВЯЧ, НЕСМЕНЯЕМ ГОСПОДАР, КОМУТО ДА СЕ КЛАНЯМЕ СЯКАШ СЯКАШ СМЕ РОБИ – ВИЕ ТОВА НЕЩО ИСКАТЕ ЛИ ГО?!

Alexandar Koshnicharov-Gibi, който често ме поразява с удивително точните си лако-нични коментари, написа на страницата си във Фейсбук следното:

Българите в огромното си мно-зинство въобще не си дават сметка, че се задава диктатура от руски тип по подо-бие на Путин – и те имат основната вина за това. А още по-лошо е, че някои поли-тици в дясно или не го разбират или зара-ди наивността си стават неволни съу-частници. Кога ли ще прогледнат?

Тия думи ми дават основание и аз да кажа нещичко по така и така открилата се важна, дори съдбовно важна политическа тема, свързана със самото съществуване на една евентуална бъдеща демократична и прилично европейска България:

"Ела, зло, че без тебе още по-голямо зло!", тази ли е причината ние, дес-ните хора, да си затваряме очите за кусури-те на Б.Борисов и на гербоваците – щото без него на главата ни пак ще се качат комунистите?! А Боко, с всичките си кусури и мурафети е все пак по-малкото зло от тях, тъй ли? Он е "десен", тъй ли? Он, за разли-ка от комунистите, е демократ, тъй ли?! Он, за разлика от комунистите и другите руски мекерета, е проевропейски, така ли смята-те? Убедени ли сте в това или не съвсем? Щот и аз не съм много-много сигурен, та затова питам, ако вие знаете каква е исти-

ната за неговата същинска ориентация, кажете ми я. Щот много-много не му личи, та затова се съмнявам – и с право се съмня-вам.

Да мечтаем за истинска демокра-ция у нас не бивало, щот била невъзможна, тя само за нас и за руснаците (и за арабите) не ставала, не работела само при нас, при руснаците и при арабите. При това положе-ние, както се казва, "Като нема риба, и ракът е риба", тъй ли? Боко спечели 10-тите си избори, или 12-тите бяха, не помня вече, не ги броя. Както е тръгнало, съвсем скоро той ще почне да печели всички избори, и то с резултати, с каквито и Путин печели всички избори – с 60-70-80 и нагоре проценти. Дали и ние няма да стигнем до положение, в което он, Борисов де, не Путин, да стане "общоприемлив лидер" и нещо като "вожд на нацията" и тогава и ний, българите, да се окажем в същия капан като руснаците – Боко доживотно да ни гази както си иска, пък ний да търпим, щот вече сме безсилни нещо да променим?

Слушам оня ден Боко как убаво хортуваше за Миков: бил убав, разбран, народен чиляк, за сичко могъл Боко да се разбере с него, какво им пречи да се пре-гърнат, не разбирам – и тогава веке ке имаме "пълна политическа хармония"?! С Местан Боко още по-лесно може да се пре-гърне и цуне, колко му е, те са лидери, замесени все от едно и също тесто, и Сиде-ров ке се фърли да ги нацалува, колко му е?! Игричките на демокрация в един момент ке станат съвсем излишен лукс, изборите ке станат напълно безсмислен ритуал – и тогава сите ке са доволни, щот тогава прос-ловутата баница ке почне да се дели съв-сем справедливо, според процентите на "изборите"! Не почват ли да ви лазят студе-ни тръпки по гърба като си представяте задаващата се неописуема идилия? Давате ли си сметка какво ще правим тогава - ако оставим нещата да достигнат до такъв кошмарен край?

Слушах внимателно едно интервю на Борисов оня ден. Писах вече (виж: Б. Борисов се е самозабравил, аз по-аро-гантно говорене в живота си не съм чу-вал!), че излъчването му хептен не ми харесва, разпищолил се е, личи си, че се чувства сякаш е същински господар, сякаш е нещо като чорбаджия на нацията; да оставим държанието му на биг-бос на ма-фията, с което вече сме свикнали. На мен лично като демократично мислещ човек такива дучевски табиети и мурафети съв-сем, ама съвсем не ми харесват. Никакъв демократ не е Боко, това поне се излъчва от всека фибра на завидно мощното му тяло. И от всяка негова дума му личи, ето, сфащате ли за що става дума: "Дадох ви пари!", "Пос-троих ви!", "Направих ви!", "Без мене вие сте нищо!", ето такива ги пелтечи той с болното си и надуто като балон съзнанийце. Държи се като доморасъл Путин, даже бая си То-дара от Правец надмина по арогантността и по дебелоочието си!

Не усещате ли в каква черна дупка може да ни натика тоя несъмнен кандидат-диктатор? А диктаторското у него извира от всяка, повтарям, фибра на тялото му – и от всяка негова дума. Ако поне на 1 % имаше нещо демократично у него, никога немаше да си позволи да рече "Дадох ви пари!", "Построих ви метро и магистрали!", "Напра-вих ви сичко!", "Без мене вие там, никаквив-ци такива, сте едно нищо, пълни боклуци и нещастници сте без мене вий!". Нема ли кой, дето се върти около него, да му каже тия неща, дето ги пиша сега тука? Нема ли пусти пиари, психолози около него, или ако има, само му се мазнят – за да смучат па-рички: "Леле, шефе, колко си велик, как ги размаза, бравос!", "Леле, шефе, какъв си ненадминат пич, немаш никаква грешка!", "Леле, шефе, а така, давай така, ти ги уме-еш, леле, колко много те бива?!" – ако така му думат сите на ушенцето на Борисов, даже той и да беше некаква що-годе силна и надарена с известен умствен и нравствен потенциал личност пак щеше да се само-забрави, да се опияни, да превърти, ами сега давате ли си сметка какво му става в душата?!

Страшна работа е тази, много е опасна даже! Ето затова черногледци като мен трябва непрекъснато да повтарят тия неща, белким стигнат до повече български мозъчета – дето изобщо не обичат или не могат да се затрудняват с мислене! Нека да ме мразят за тия думи даже моите "полити-чески приятели" от ДСБ и от реформатори-те, нека да ме наричат "хейтър", "злобар", нека да ме плюят, нека да ме смятат за луд, нека да ме уволняват от работа директорки, чиито приближени се фалят, че били назна-чени с "лични протекции на самия г-н Бори-сов" (уволниха ме от работа седмица след като писах едно прекалено откровено откри-то писмо до "по-малкио Началник", щото нали знаете, че по думите на самия Боко над него стои само Бог, именно "Начални-ко"!), та нека да съм най-ненавистен за тия думи, но аз ще продължа да ги повтарям: щото смятам, че така изпълнявам своя човешки, нравствен и граждански дълг. Не ща нашите деца и внуци един ден да живеят в условията на боковистка диктатура, която досущ да копира путинската!

Ето затова се чувствам длъжен да повтарям без умора: българи, граждани, демократи, нека да правим нужното да ни се размине тая горчива чаша, щото само това ни липсва – да си турим един пожизнен щатен оправяч, пълен диктатор, несменяем господар, комуто да се кланяме сякаш сме малоумни, сякаш сме роби; вие това нещо искате ли го?

А натам вървим, натам сме се за-пътили – нима още не го усещате?

И какво още требва да се случи, че да го усетите?

ПОТЪРСИХ ГОСПОДА; И ТОЙ МЕ ПОС-ЛУША, И ОТ ВСИЧКИТЕ МИ СТРАХОВЕ МЕ ИЗБАВИ...

... Харесвам Хелоуин, харесвам всичко, което ни дава възможност да се преборим със страховете си и да пораснем, а този празник е точно такъв.

Amanita Muskaria Хелоуин има дълбок смисъл. Ува-

жавам го. Той е част от културата на Европа и Америка.

Stoyan Vlahov Аз лично не празнувам Хелоуин, но

нямам нищо против хората, които искат да го празнуват. Поводите за празнуване и веселие са личен избор. Поне в това отно-шение можем да се напънем и да проявим минимално уважение към другите. Но едва ли!

Kiril Velev Псалм 34:4 Потърсих Господа; и

Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави.

Atanas Krussteff Гледайте от забавната страна...

няма нужда от религия тука :-) Кога друг път ще се вапцам като жена-вамп, а?

Dimka Ivanova САМИР И МОХАМЕД, ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ НА ЕДИН ЦЯЛОСТEН ЧОВЕК

Това е истинска снимка, направена в Дамаск, Сирия през 1889 година.

Носеното на гръб джудже е хрис-тиянин на име Самир. Онзи, който го носи е сляп мюсюлманин на име Мохамед. Самир зависел от Мохамед за да се предвижва по оживените улици на Дамаск. Мохамед също зависел от Самир, тъй като той му помагал се движи и да преодолява препятствията.

Само един от тях е бил в състоя-ние да ходи и само един от тях е бил в състояние да вижда. И двамата били сира-ци, живеели в една и съща стая. Те винаги били заедно.

Когато Самир умрял, Мохамед ос-танал в стаята им и плакал цяла седмица, поради това, че е загубил своята друга половина. В резултат на тъгата починал.

Този образ трябва да бъде използ-ван днес в Сирия.

Написа: Dobromir Dimitrov

Хартиеното издание на новата книжка (2/20, 2015 г.) на списание ИДЕИ пристиг-на в Пловдив, приемаме заявки събота, 31 октомври 2015 г.

Цената е 5 лв. за 152 страници ви-сококачествен философски текст, в броя има непубликувани у нас текстове на Ху-серл, Сартр, Мамардашвили, У. Джеймс и др.

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха въз-

можни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-ве-че това: да не допусне душата му да се превър-не в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многообразието, растежа, цъфтежа, плодоносността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, каквато представлява човешката душа. И осо-бено душата на развития, на достигна-лия до себе си човек, душата на здра-вата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зави-си от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече фи-лософията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от фило-софски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Персоналната телевизия на бъдещето:

Свободното избиране на клип-чета, музикални или авторски, съдър-жащи коментари или лекции, включени в програмата, може да става ТУК.

Гледай също и моя Channel в

YouTube. Каналът HUMANUS в blip.tv Линк за онлайн гледане на Пловдивс-ка обществена телевизия

Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед утре да бъде в ръцете на абонатите си

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!