ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 22, Год. 6, 2014, 15 Ноември, Събота, Ц. 2 лв.

Митовете за руската любов – коварството, а не братството, Автор: Георги Георгиев

Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено достойнството ни. Граф Игнатиев изисква от османските власти специална комисия да съди Левски, за да е сигурен, че Апостолът ще бъде обе-сен.

Наскоро се сдобих от министерство на отбра-ната на Руската федерация със „Сборник със секретни договори на Царство Русия 1856-1917 г.”

За първи път българският народ има възмож-ност да види текстовете на секретните договори на Русия с Австро-Унгария от 1876 г. – 1877 г., станали основа на Берлинският договор. Договори между две империи, обрекли на разпокъсване българските земи и довели до неизброими мъки и страдания в опити да се

постигне българският национален идеал. Манипулации и лъжи десетилетия наред тровят българския национален дух и унизяват умишлено и целенасочено българското дос-

тойнство. Нека всеки сам си отговори на въпросите, взимайки предвид факта, че в Априлското въстание и Руско-Турската война българският народ дава около 30 000 жертви в бой и общо около 200 000 жертви заедно с цивилното население. (Следва на 2 стр.)

Свалените гащи на дупликата срещу свободолюбието, Автор: ИВО ИНДЖЕВ, Фотограф: Юлия Лазарова, Дневник

Сегментът от Берлинската сте-на, който е експониран в градинката на НДК в София, осъмна надраскан със син спрей – с неприличен надпис и рисунка. Тази година се отбелязва 25-та годишни-на от падането на стената, разделяща Източна и Западна Европа.

Паметникът беше открит на 19 юни 2006 г. по инициатива на фондация “Наследство” и със съгласието на Сто-личния общински съвет. Автор на архи-тектурния проект на мемориала “Берлин-ска стена” е арх. Бойко Кадинов. (Днев-ник)

Въпросният сегмент от Берлин-ската стена се намира на метри от параклиса с мемориала, върху който са изписани стотици имена на жертви на комунистическия терор (сред които и прадядото на децата ми по линия на съпругата ми). Върху този твърде скромен знак на скръбна почит, … (Следва на 2 стр.)

БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ ОТМЪСТИХА ЗЛОБНО И ПРОСТАШКИ НА НАЙ-ЗНАМЕ-НИТИЯ СИМВОЛ НА РУХВАНЕТО НА КО-МУНИЗМА В СВЕТА (От 1-ва стр.)

… който не излъчва нито агресията на съветската въоръжена символика, нито има мегаломанската претенция да смайва малкия човек с гранит и желязо, наскоро също бяха изрисувани неприлични знаци.

В случая със сегмента от Берлинс-ката стена неприличният знак е фалос (на-рисуван със син спрей и маркиран със съот-ветната трибуквена дума), а върху черния мрамор с изписаните имена на убитите българи някой се беше изходил с червена боя, рисувайки чукове и сърпове. Прочети ДО КРАЯ >>>

Цветните революции, като украин-ската и оцветяването на символиката на един забранен със закон в България тота-литарен режим, вбесяват другарите дупли-кари и те си показват безсилната злоба по начин, по който някой пиян простак действа в градския клозет. Заради своя (а)морален идеологически фалит те отмъщават фали-чески на най-знаменития символ на рухва-нето на комунизма в света. Пак по тази причина смятат, че да се възмутиш с надпис „окупатори” върху паметника на окупатори-те, които не са дали нито една жертва в България, е същото като да се изгавриш с имената на конкретни хора, повечето от които са избити без съд и присъда под закрилата на същата онази съветска окупа-ция, но с ръцете на едни другари дупликари, имитиращи болшевишките зверски само-разправи с „класовия враг”.

Написа: Jenia Georgieva ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА ЗА КОВАРНА-ТА И ЗЛОБНА ПОЛИТИКА НА РУСИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ (От стр. 1)

Руската армия дава около 15 000 жертви, много от тях финландци и украин-ци... Колко паметника има за свидните бъл-гарски жертви, за героите и мъчениците? А колко за руските?!

Дори катедралният ни храм носи името на светец, който няма нищо общо с истинското българско православие, а пред Народното събрание стои паметник на чужд държавен глава, който е причинил на бъл-гарския народ чрез коварство и интриги най-разкъсаната и болна рана, която и днес още кърви. И когато с очите си видите тайните договори ще разберете защо...

Русия винаги е действала срещу българската национална кауза и дори за-почва още преди тя да е напълно осъзната от народа ни. Целта е ясна – недопускане на създаването на обединена, голяма и силна България, която ще стане пречка за завладяването на проливите и руска екс-

панзия на Балканите. (Прочети ДО КРАЯ >>>) ЗАТВЪРЖДАВА СЕ ЧУДЕСНОТО МИ ВПЕЧАТЛЕНИЕ ОТ МИНИСТЪРА НА ОБ-РАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА ПРОФ. ТАНЕВ

Гледах и аз тазсутрешното интер-вю на министъра на образованието и наука-та проф. Танев по Нова тв. Хората, които ме познават, добре знаят, че органически ми е невъзможно някому да се подмазвам, но в случая ще кажа съвсем честно: имам чудес-но впечатление от тоя човек, което се зат-върди и от това негово интервю!

От няколко възлови момента в ду-мите му долових съвсем определено, че е най-напред мислещ човек (същинска ряд-кост за повечето нашенски министри, в това число и на образованието), на второ място, убедих се, че не само е напълно наясно със ситуацията в образователната система, но и че споделя ония авангардни идеи, които и по моя преценка са единствено спасителни за тази сфера, разбира се, ако се приложат твърдо и последователно, независимо от воя, който ще се нададе отвсякъде.

В заключение ще кажа, че този ми-нистър заслужава подкрепа, защото без подкрепа от страна на общността, на граж-даните, наистина нищо няма да се промени, няма как да се промени. Министърът пак заяви, че искал спешно да се срещне с хората по места, за да види как се приемат неговите идеи, е, ние пък, групата, която се мъча да сформирам, имаме насрещно дви-жение, сами искаме среща с него, понеже желаем да му изложим своите разбирания и оценки, т.е. желаем да му покажем, че нова-торските идеи за промяна в образованието не се приемат навсякъде с "резерви", нап-ротив, нека този министър да види, че има хора, които мислят като него, готови са да го подкрепят, да го насърчат, да му помагат.

Това ще кажа засега. Дано само образователната бюрокрация не направи нужното да осуети срещата ни с министъра, щото моето желание да бъда известен кога той ще дойде в Пловдив, потъна, както очаквах, във вакуума, в черната дупка на РИО-Пловдив; замълчаха така, както е обичайно да мълчи... е, няма конкретно да ви казвам кой така мълчи, вие ами си се досещайте, според въображението си...

Хубав ден ви желая и приятен уи-

кенд в добавка! Чао засега...

ОТ ТОВА, ЧЕ УМЪТ Е МЪЖКА ПОТЕНЦИЯ, СЪВСЕМ НЕ СЛЕДВА, ЧЕ НЯМА МЪЖЕ-ГЛУПАЦИ – ИЛИ ПЪК ЧЕ НЯМА ЖЕНИ, КОИТО СА ЗНАЧИТЕЛНО ПО-УМНИ ОТ ПОВЕЧЕТО МЪЖЕ

Връщам се от разходката си. Ви-дях много влюбени двойки и се впечатлих; изглежда есента наистина е романтичен сезон, не по-малко от пролетта. Да, но след разходката в съзнанието ми се завъртя следната досадна мисъл, която няма да ме остави докато не я изразя "на хартия"; ето, правя го:

Няма по-жалка картина от влюбе-ният мъж; в любовта ний, мъжете, си губим изцяло ума. На влюбените жени обаче любовта сякаш съвсем не им се отразява; причината изглежда е това, че те, милите, просто няма какво да губят, другояче каза-но, онова, което може да бъде загубено в любовта, те поначало си го нямат. Забележка: Моля изказването ми да не се приема като прекалено дискриминационно или сексистко. Силата на жената, благода-рение на която тя дължи своята женстве-ност, по общото разбиране не е умът, а... чувствата, чувствителността, женската душа е женска доколкото се владее от чувстви-телността. Съвсем не е вярно това, че умът превъзхожда чувствата, нещо повече, съв-сем сигурно е, че чувствата превъзхождат ума – поради което жените имат ред пре-димства пред нас, мъжете, превъзхождат ни многократно в психично отношение.

Е, от това, че умът е мъжка потен-ция, съвсем не следва, че няма мъже-глупаци – или пък че няма жени, които са значително по-умни от повечето мъже. Но глупавият мъж е значително по-малко мъж, умната, ала нечувствителна жена е толкова по-малко женствена.

Казват, че мъжете особено силно се били впечатлявали от ума на мъжа. Което именно и показва за сетен път, че всеки пол търси и цени в другия онова, което сам няма; затова и половете са си и така необходими, съставлявайки двете субстанциални половинки на цялото, наре-чено човек. АКО НЕ БЕШЕ ВЛЯЗЛА В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЕГА БЪЛГАРИЯ ЩЕШЕ ДА БЪДЕ

3 МАЧКАНА ОТ РУСИЯ КАКТО СЕГА ТЯ МАЧКА УКРАЙНА

България можеше да е Украйна Жозе Мануел Барозу* Президентът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, Снимка: © Getty images

Разширяването на ЕС е едно от най-големите достижения на съвремен-ната европейска история, заяви Барозу на прощаване

Ако държавите, които напоследък се присъединиха към ЕС, бяха останали извън него, днес може би нямаше да гово-рим само за Украйна, но вероятно и за България или за държавите от Прибалтика.

Решението да се разширим бе правилното, макар и не всичко да е перфек-тно. Нека кажа съвсем честно – проблемите, които имахме около разширяването, не бяха заради България и Румъния ни най-малко. Не България и Румъния причиниха пробле-мите, пред които се изправихме.

Проблемите бяха по-сложни и ед-но от най-важните неща бе да покажем, че е възможно ЕС да работи с 28 държави и с повече занапред.

* Жозе Мануел Барозу на прощал-ната си пресконференция в Брюксел като председател на Европейската комисия, цитиран от БТА

АКАДЕМИЯТА НА ПЛАТОН

Обучават се на открито, сред при-родата. В школата на Аристотел, в Ликея, е същото. Това все нещо показва и говори. В НАШИТЕ УЧИЛИЩА ЛЪЖЛИВАТА КО-МУНИСТИЧЕСКА МИТОЛОГИЯ ПРОДЪЛ-ЖАВА ДА ТРОВИ СЪЗНАНИЯТА НА МЛА-ДИТЕ

По повод на: "История на кому-низма в Румъния" – учебник

Докато у нас преподаването на ис-торията на тоталитарния период продължа-ва да е тема за спорове, в Букурещ вече има учебник за гимназиите "История на комунизма в Румъния". Той е съставен от Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) Момчил Дойчев каза: Ние нямаме учебник, но имаме множество сайтове, посветени на изследването на историята и изобщо прес-тъпленията на комунизма, комунистическата партия и комунистическите тайни служби - чудесен пример са сайтовете на Христо Христов, Милен Радев, Едвин Сугарев и много други. В НБУ поддържаме сайт "Ко-мунизмът – българската версия" – посветен на историята и същността на комунизма и посткомунизма в България. Все пак смятам, че задължителното изучаване на престъп-ния характер на комунизма е абсолютно наложително чрез гимназиален учебник. Ангел Грънчаров каза: Да, обаче моите наблюдения са, че повечето учителки по история са привърженички на комунизма, как тогава такива ще преподават истината за комунизма на учениците си? Момчил Дойчев каза: За съжаление изг-лежда е така. Все повече студенти идват предубедени, че капитализмът е престъп-ление, а при социализма е било "по-яко". Отговорът ми е: Нямате си представа колко "яко" беше – само дупе да ви е "яко"! ПОСТСКРИПТУМ: Ето един виц от епохата на комунизма, който чудесно дефинирана същината на Секуритате, румънската Дър-жавна сигурност; това е виц от 80-те години на миналия век:

Какво е Секуритате? Сърцето на Партията, което бие, бие, бие...

ЕДИН ХУБАВ ЦИТАТ, КАСАЕЩ ЖЕНСКА-ТА ДУША, КОЙТО ЩЕ ИЗПОЛЗВАМ В СВОЯТА КНИГА "ФИЛОСОФИЯТА НА ЛЮБОВТА"

Приятелю, обича ли те жена не бя-гай от нея, малко са жените, които могат да обичат. Да, на думи всички, но на действия - не. Обичат парите, колите, подаръците, скъпите вещи, луксозните курорти. Тя - истинската жена – чака, страда, плаче, прощава... но, приятелю, идва момент, в който спира. Тогава, повярвай, и звезди да ù подариш, няма да се върне. В момента, в който започне да се смее на глупавите шеги на друг, драги приятелю, поздравления, тази жена вече принадлежи на друг.

Джон Грей (Цитирано от Nelly TGercheva)

ЩЕ СЕ РОДИ ЛИ НАЙ-СЕТНЕ ТОВА ТЪЙ ДЪЛГО ЧАКАНО СВИДНО ОТРОЧЕ, НАД КОЕТО БАБУВАТ ТОЛКОВА МНОГО БА-БИ, ИМАМ ПРЕДВИД ПРАВИТЕЛСТВОТО? Видео

СТРАШНИЯТ СЪД – МИКЕЛАНДЖЕЛО, СИКСТИНСКАТА КАПЕЛА

Страшният съд – Микеланджело, Сикстинската капела. Фреската представя второто слизане на Христос на земята и Страшният съд, който очаква всички греш-ници.

Христос се намира в средата и се вижда как отделя праведниците от дясната си страна, а грешниците — от лявата. Под

4 него вляво се виждат грешниците, както и демоните, които ще ги мъчат за вечни вре-мена. Вдясно се виждат праведниците, които се възнасят от гробовете си с помощ-та на ангели, за да заживеят вечен живот на небето.

Точно до Христос е Ева, а около него са светци, повечето от които са умрели от мъчителна смърт. Те могат да бъдат познати по това, че носят уреда, причинил смъртта им. Св. Екатерина носи част от колело, защото е разпъната на колело; Лаврентий Римски държи скарата, върху която е изпечен жив; св. Себастиян държи стрели, защото тялото му е прободено от стрели до смърт; Вартоломей държи кожата си, тъй като е бил одран жив, като кожата е автопортрет на Микеланджело.

Фреската е подчертано по-мрачна в сравнение с тавана, което се отдава на вървящата по това време Протестантска реформация и загърбването на хуманизма от страна на католическата църква. (От страницата на Румен Кривицкий) ИСТОРИЯТА НА ЕДИН СЪВРЕМЕНЕН НАРОДЕН БУДИТЕЛ

ТАКА Е БИЛО НЯКОГА, А СЕГА НЕ Е ЛИ СЪЩОТО?!

ИРЕЧЕК ЗА ЕДНА ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СТРАННОСТИ НА БЪЛГАРСКАТА ДУША

За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

Константин Иречек (Цитиран от Vasil Todorov)

ВЯРВАМ, ЧЕ БЪЛГАРСКИЯТ СЪД ЩЕ ИЗПЪЛНИ ВЪЗВИШЕНАТА СИ МИСИЯ НА БЛЮСТИТЕЛ НА СПРАВЕДЛИВОСТТА, ПРАВОТО, ДОБРОТО И ДОРИ НА САМА-ТА ПОРУГАНА ЧОВЕЧНОСТ!

Утре, 4 ноември 2014 г., от 15.00 часа в Районен съд в Пловдив ще започне гражданско дело № 11190, в което моя милост съди директорката на ПГЕЕ-Плов-див Стоянка Анастасова за отмяна на ней-ната заповед за уволнението ми като учител по философия и гражданско образование от това училище с интересен "мотив", именно "пълна некадърност", "абсолютна неспособ-ност на бъде учител", "несправяне с работа-та" и пр. Моето уволнение по този параграф фактически ме лиши от преподавателски права, аз повече не мога да бъда учител, следователно за мен това съдебно дело е за защита, за възстановяване на едно мое фундаментално човешко право, правото на труд, от което бях лишен от един самонаде-ян администратор, овладян от усещането за пълна безнаказаност. А всъщност истината е, че бях уволнен по една-единствена при-чина: да ми бъде отмъстено заради това, че си позволих да водя една борба за демок-ратизация на живота в училищната общ-ност, за осъвременяване на начините на обучение на учениците, позволих си да критикувам открито погрешния по моя пре-ценка стил на ръководство на тази админис-траторка; репресивния характер на уволне-нието ми е толкова близо до ума, че просто това не си заслужава да бъде изтъквано.

Та значи утре който желае, може да присъства на откриването на съдебното дяло, за да ви осигуря тази възможност ви дадох информацията по-горе (№ на делото и пр.), чрез която можете да разберете в коя именно зала ще се открие и проведе първо-то заседание по въпросното дяло. Аз в тия последни дни си подготвям нещо като "за-щитна реч" или като пледоария за пред съда, реших да я подготвя в писмен вид, стана така обаче, че вместо един вариант подготвих два, именно кратък и по-пълен.

Сега ми хрумва да подготвя и тре-ти, съвсем кратък, където ще липсва обс-тойна или пък по-лаконична аргументация на моята позиция, на моето разбиране за интересния съдебен казус, а ще се опитам да изразя нещо най-важно, имащо съвсем личен, човешки характер, другояче казано, да изразя по един най-убедителен начин моята чисто човешка реакция по повод на това, което ме сполетя, което ми се случи. Да напиша няколко най-силни изречения, които да произнеса в съда, според мен е удачен вариант, още повече, че адвокатът ми също ще произнесе своята убедителна пледоария, което пък означава, че не бива, предвид сложността на делото и дефицита на време, и аз отделно да се изказвам по същината на казуса.

Да, нищо не пречи моята позиция да бъде внесена в съда като писмено изло-жение, като документ, а аз да се задоволя да кажа пред съда само няколко по-емоционални думи. За мен лично да напиша такива няколко най-силни думи е голямо предизвикателство, от няколко дни ми се върти в главата такава идея, идеята за подобно нещо, ето, тази сутрин решавам да опитам да реализирам хрумването си. Пи-шейки този текст, всъщност си правя нещо като своеобразна "репетиция", щото едва ли там, пред съда, ще допусна да чета; най-вероятно, ако изобщо взема думата, ще бъде да импровизирам, което пък означава, че предвид ситуацията там, в съдебната зала, ще кажа нещо съвършено различно в сравнение с това, което сега бих искал да кажа. Но да репетира човек не пречи, нали, ето моя опит в тази посока:

Уважаема госпожо Съдия, Искам да кажа, ако позволите, не-

що съвсем кратко, което ще хвърли светли-на и ще внесе яснота относно моята чисто човешка реакция по повод на това, което е предмет на започващото съдебно дело.

Цели 30 години съм работил като преподавател по философия. Не съжаля-вам, че отдадох толкова сили и време на усърдна работа на такова благородно поп-рище, каквото е обучението и възпитанието на младите; напротив, считам, че изпълня-вах своя дълг, убеден съм, че останах верен на своето призвание. За мен главното в работата ми е било да помагам на младите в решаването на най-важната задача на живота им: да станат пълноценно живеещи, духовно богати и успешни личности. Да станат свободни и духовно богати личности. Стараех се да бъда полезен на младите. Ето такава бе вдъхновяваща ме идея в тези немалко години учителстване.

Учителският труд, особено пък на учителя, чийто "предмет" са чисто духовни-те, човешки измерения на живота ни – а това е същината на обучението по филосо-фия – съвсем не е лек, особено пък в насто-ящата тежка психологическа и нравствена

5 ситуация в страната. Става дума за съвър-шено фини, интимни и деликатни духовни въздействия върху душите на младите, чиито ефект не бива да бъде допускано да бъде бумерангов, обратен на желания. Изпълнявах работата си така, че да работя в съответствие с духовните потребности на времето, в което живеем. Няма да скрия, че съм привърженик на най-нови и модерни образователни технологии, подходи и прак-тики, които – и ето това е най-удивителното! – в същината и в сърцевината си точно съответстват на най-ценното от онази вели-ка духовна традиция, на която е израз ис-тинската, духовно просветлена и автентична философия. В скоби ще вметна, че сме стигнали до етап, в който това, което на нас ни се струва ново и съвременно в обучение-то, се е прилагало с успех преди хиляди години, примерно по времето на Сократ, Платон, Аристотел. За мен това означава, че е дошло времето, в което българското образование трябва решително да отстрани деформациите, които пречат на развитието ни – и да се върне до корените и изворите на същинското, отговарящото на действи-телните нужди на младите образование и обучение.

Това означава, че съм решителен привърженик на дълбоките, същностните промени в т.н. "образователна система" на България. А това пък означава, че съм не по-малко решителен противник на остаре-лите, ретроградни, анахронични подходи, които по един командно-административен, тоталитарен и външен дидактичен маниер превръщат младите в прости обекти на една груба инвазия, която по никой начин не им позволява да развият най-ценното в своите уникални личности. Не мога да гледам с безразличие безчинствата на една унифи-цираща система, която не признава човеш-ката индивидуалност и самобитност, която без никакво неудобство тъпче по безобра-зен начин свободата, безусловното право на младите да бъдат себе си, да отстояват суверенните права на личността си. Крайно време е тази дезиндивидуализираща, обез-личаваща система, която може да се сравни с нещо като "месомелачка на душите", да бъде прогонена от българското образова-ние, щото нейните поражения са непрости-ми: ако продължаваме да си затваряме очите пред случващото се в нашите учили-ща, това означава, че ще продължаваме да пилеем най-ценния капитал, което нацията ни притежава – своя човешки потенциал. Нация, която си позволява един такъв лукс, няма защо да се чуди защо е най-бедна и най-унизена.

Е, след като се опитах да ви съоб-щя своето верую и по този начин се поста-рах да очертая общия контекст на съдебния казус, който Вие имате възможността да разнищите, вече става съвсем ясно защо човек с моите разбирания беше подложен на такъв груб административен терор и

тормоз от страна на лица на отговорна длъжност, които дръзнаха да застанат в позицията на безкомпромисни охранители и безпрекословни защитници на отчайващото статукво. Вместо да влязат в ползотворен диалог с човек като мен, та да си обединим силите в търсенето на най-добрите реше-ния, свързани с ефективното изпълняване на нашата така отговорна духовна мисия – та различията в идеите и разбиранията са нещо толкова естествено и при това бла-гоприятстващо развитието! – тия лица пред-почетоха, в духа на един отречен от време-то манталитет, да ме обявят за "народен враг", за "опасен вредител", за какво ли не още (за "луд", за "некадърник" и какво ли не още!) и си позволиха да поведат една аб-сурдна компроматна война срещу мен, увенчана най-накрая със заповедта за мое-то уволнение от това училище. Всичките ми опити да поведа диалог, демократичен дебат по най-острите и горещи проблеми на училищния живот с оглед постигане на разбирателство се оказаха безуспешни. Бях без жал изритан от училището и то по на-чин, който ме изважда и от образователната система като цяло: бях уволнен по параг-раф, благодарение на който фактически вече съм лишен и от конституционното си право на труд, от възможността занапред да упражнявам професията си на учител.

Разбира се, дълбоко съм обиден от едно такова крайно безчовечно, непра-вомерно и несправедливо отношение и третиране на моята личност от страна на директора на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова. Призовах я на съд, та безприс-трастното правосъдие да отсъди и да възс-танови правото и правдата по този толкова интересен и изразителен казус, в превъз-ходна форма показващ нещо най-значимо за преломното време, в което живеем. Вяр-вам, че българският съд ще изпълни своята възвишена мисия на блюстител на справед-ливостта, правото, доброто и дори на сама-та поругана човечност!

Това успявам за момента да напи-ша като ескиз на една евентуална моя реч пред съда – при откриването на съдебното дяло утре. Разбира се, много е трудно човек да каже с няколко думи "самата същина", оказва се, сам разбирам това, за мен това до този момент е непостижимо. На мен лично горният текст ми звучи дидактично, не е това, към което се стремях. Нож нека да има нещичко ато мой пореден опит да изра-зя... "неизразимото", другояче казано - "най-доброто", идеалното, съвършеното. През днешния ден ще мисля отново и отново та да намеря възможно най-кратката форма - и да изразя онова, което ме вълнува в наве-черието на делото – и особено силно ще ме вълнува, познавам себе си, при неговото откриване. Ще ми се с пет изречения да успея да изразя най-важното, истински значимото. Ще опитам да го намеря. Ще се

постарая. С това днес ще си "уплътнявам" времето.

Хубав ден ви желая! И плодотворна седмица!

ПРОЧЕТЕТЕ ВЕЛИКАТА КНИГА НА ФРИДРИХ НИЦШЕ В ЧУДЕСНИЯ ПРЕВОД НА МАРА БЕЛЧЕВА

Можете да прочетете великата книга на Фридрих Ницше в превода на Мара Белчева: Тъй рече Заратустра

Приятно четене! Завиждам на ония, които за първи път ще прочетат и ще се насладят на тази наистина велика книга!

Регистрациите на сп. ИДЕИ и на сп. HUMANUS в международната база данни на ISSN

Тия дни от Агенция ISSN на Наци-онална библиотека "Св. Св. Кирил и Мето-

6 дий" получих номерата на новото списание HUMANUS от международната база данни на ISSN. И за печатното, и за онлайн изда-нието получих съответните номера. Те сами ми предложиха да ми дадат тия идентифи-кационни номера, тъй като в техния фонд са били получени съответните копия от книж-ното (хартиеното) издание на първата книж-ка на новото списание. Аз писах вече по този повод в блога си ето тук: Задвижена е процедурата за обозначаване на сп. HUMANUS с международен идентифика-ционен номер ISSN.

Възползвах се от контакта с Аген-цията и помолих да дадат ISSN-номер и за онлайн изданието на списание ИДЕИ. (За книжното издание си имаме ISSN-номер още от години, от самото му създаване през 2009 г.) И така, ето тази информация и за двете списания, нека да я има тук:

За новото списание HUMANUS: За печ. издание: ISSN 2367-6027 (Print) За онлайн-изд.о: ISSN 2367-6078 (Online) За списание ИДЕИ: За печ. издание: ISSN 1313-9703 (Print) За онлайн-изданието: ISSN 2367-6108 (Online) СТРАНИЦАТА НА ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА СПИСАНИЕ HUMANUS

Страницата на онлайн-изданието на сп. HUMANUS

РАЗВИТИЕТО НА НЕЩАТА ОКОЛО ИНИ-ЦИАТИВАТА, СВЪРЗАНА С ПОДПОМА-ГАНЕТО НА ЛИЧНОСТНОТО РАЗВИТИЕ НА МЛАДИТЕ ХОРА

Във връзка с инициативата на г-н Д.Пецов от Силистра – виж Инициативата за провеждане на анкети, дискусии, кон-курси за есета по интересни и важни за младите хора проблеми набира сила – получих писмо от този господин, в която той ми разказва вълнуващи неща за това как инициативата е била приета от младите хора; той, както ми писа в предишното си писмо за намерението си, е посетил едно училище в този град; ето неговото писмо, а по-долу можете да прочетете и моя отговор до него:

Уважаеми г-н Грънчаров! Пиша Ви, за да Ви държа в тече-

ние за това как се развиват нещата с наша-та младежка инициатива. Току-що премина срещата ми с учениците. Бяха ангажирани най-добрите. Те харесаха идеята така че очаквам да ми изпратят публикации в съот-ветния формат, които аз съответно да Ви изпратя. Те няма да са много. И слава Богу - няма да има нужда от отсяване. По-важното е обаче, че постигнахме съгласие относно бъдещо сътрудничество и ръководството се ангажира да ме подкрепя във всяка една инициатива. Основните теми, от които те имат нужда да бъдат разглеждани са темите за личностно развитие – нещо което напъл-но съвпада с целите на център HUMANUS.

Разбрахме се следващата инициа-тива да бъде дискусия на тема личностно развитие. Те бяха впечатлени – особено директорката г-жа К. от това, че някой им представя един по-цялостен поглед за раз-витие на личността, понеже в представяне-то си аз ги поставих пред дилемата дали искат непременно да бъдат наемни работ-ници, които чакат някой да ги наеме на работа на пазара на труда и ако това не стане да започнат да хленчат като всички останали българи – или искат да гледат на себе си като самостоятелно мислещи, дос-тойни хора – творци на собствената си съдба. При тях постоянно ходят т.нар. кари-ерни консултанти, но директорката ги описа като скучни, неоригинални, неспособни да вдъхновят учениците.

Сега с нея ще подготвяме това съ-битие. Ще се постарая ако успея да има видео заснемане. Можем да направим пос-ле видео, което да започва със "шапка" на център HUMANUS и дейностите, които развива и да го качим в youtube. Анкетите и темите, към които ме насочвате ще намеря в помагалата, които ми посочихте и ще им ги предложа, защото, ако кажа на тях едва ли ще го направят. Общи взето това са насоките.

С поздрав: Д.П.

Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Много Ви благодаря за хубавите

новини, които ми изпращате! Радвам се, че инициативата, на която Вие сте главен двигател, се е задвижила и започва да набира сила. С каквото мога съм готов да Ви подпомогна когато е както се наложи.

Аз успях да уредя регистрирането на сп. HUMANUS в международната база данни на ISSN, тъй че, да се надяваме, за втория брой на списанието вече ще имаме и текстове, написани от млади хора, в рамки-те на провежданата от Вас инициатива.

Всичко добро Ви желая и успехи! С поздрав: А.Г.

КОЙ УСТРОИ ЗЛОДЕЯНИЕТО СЪС "СА-МОЗАПАЛЕНАТА" ЖЕНА ПРЕД СГРАДА-ТА НА ПРЕЗИДЕНТСТВОТО?

Следя публикациите по самоза-палването на една жена пред сградата на Президентството: Фоторепортерката, коя-то се запали пред президентството, е майка на едно дете (обзор), също Лидия Петрова е самозапалилата се фотограф-ка или пък ето това: Минувач се хвърлил да гаси фотографката с якето си; или това: Ден преди да пламне, Лидия напи-са: Да не си пропилееш напълно живота ми се струва ценно постижение. Веднага се намериха и дежурни, винаги готови да услужат анализатори и тълкуватели: Д-р Михайлов: Днешното самозапалване да не се използва за сензация; мога да се обзаложа, че и антропо-социософът Хара-лан Александров вече се е обадил с дълбо-комислените си словеса. И колкотото пове-че чета, толкова повече се убеждавам, че има нещо крайно съмнително в тази инсце-нировка. И други хора се досещат, че неща-

7 та са съшити с бели конци, ето примерно тези хора, написали многозначителни думи:

Оливас Оливас каза: Хора, замисляте ли се кога хората се "самозапалват"? Не сте, сигурни сме! Сега изведнъж имаме отново самозапалване: светна ли ви лампата или трябва още да мислите? Е, няма да ви мъча: когато някой иска да управлява Бъл-гария и не е приятел на СССР, меко казано, ще му намерят цаката!!! Ще го позволим ли - или ще му се противопоставим? Mihail Mihaylov каза: Как винаги когато Бойко идва на власт хората изкрейзват и се самозапалват??? Защо в други държави няма такова явление!? Nikolai Aleksandrenko каза: Изведнъж е изскочила от кола и се е запалила с кибрит, на който пише ГЕРБ? Много тъжно събитие, но някак си не звучи много реалистично! Отказвам да приема че майка би се запали-ла - да си причини адска болка и да остави детето си само... Gery Nikolova каза: Не знам защо, но имам усещането, че жената, за която днес всички говорят, НЕ Е сложила сама и доброволно край на живота си...

Дори да е психично състояние – очевидно действието ѐ е търсело показ-ност, а при условие, че е била активна в социалните мрежи – значи най-логично е първо там да е имало изява под една или друга форма. Няма как подобно действие да стане "импулсивно" – иска се подготовка... А и КОЙ е карал колата, КОЙ е видял послед-но тази жена преди да се случи непоправи-мото? За реакцията на медиите-лешояди няма да говоря... жълтините са пропили вече всичко очевидно...

Прочетете и това: ПАРТИЙНИ КИБРИТИ и си го изтълкувайте както искате. Отбележете: авторът е Мартин Карбовски, винаги готов да услужи на всички срещу съответното заплащане! Аз лично смятам, че мерзавците-провокатори тепърва ще си разиграват коня в многострадалното ни отечество. Чакат ни тежки дни! Ох, как мра-зя да излизам прав!?

А това са ужасните кадри от горе-нето на едно "самозапалило" се човешко същество: ВИДЕО

Забележете и гнусния коментар, внушаващ ни тъй удобната за конспирато-рите на това злодеяние версия:

Със сигурност Лидия Петрова не е от страхливите, след като си драсна клечка-та пред „Дондуков“ 2, вероятно заради отча-яние от хаоса в който се намира България и нищетата, в която живеят хората. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Но да запитам и аз нещичко: интересно, а защо при управ-лението на другарите-ченгета от времето на Орешарски нямаше нито едно самозапал-ване? Това нещо да ви говори?

Явно на някой използването на та-кива злокобни събития като самозапалвани-ята на хора е нещо като патент? Колко му е в такъв случай сами, таваришчи, да органи-зираме някое и друго самозапалване?! Отбележете: тази фоторепортерка, дето се е самозапалила, е била докарана пред сградата на Президентството с кола, и то вече е била обилно полята, казват, с нафта. И е била изхвърлена там, оставало е само да драсне клечката. Запитайте се: що за изверг може да е този, който е докарал обилно миришеща на нафта жена пред сградата на Президентството и я е оставил там, знаейки какво тя най-вероятно ще направи, докарал я е, но не е направил нищо за да предотврати смъртта ù? Това нещо да ви говори? То нещо показва, опи-тайте се да схванете. А защо, примерно, докараха тази жена вече полята с нафта, защо нещата не се развиха така, както действат другите самозапалващи се, при-мерно, публично да се поливат с бензин, да заплашват, че ще драснат клечката, искайки нещо и пр.? Не, тази женица е стоварена на това най-публично място в клетата ни дър-жава вече напоена с нафта, подготвена за запалване, тя в колата е представлявала нещо като готово за запалване факла. И извергът, който я е карал, нищичко не е направил за да я спаси. Ало, това нещо да ви говори, а, господа прокурори?! Ето още един показателен коментар: Neli Kuzmanova каза: Злодеите си "самоза-палиха" нова факла пред Президентството! Знам всичко, изгледах и видеото – макар всички да знаете колко това е противопо-казно за моето състояние. И не че съм любител на зрелищата. Исках да имам своите изводи. Имам ги:

Професионалисти се мотаеха като мухи без глави и просто чакаха жената хубаво да изгори – за да не свидетелства в своя защита... А наблизко, но безопасно от огъня разстояние, показаха оцеляла "улика" – напълно запазен кибрит с надпис ГЕРБ! После прочетох, че версия на ПИК сочела Радан като човекът, подал й кибрита! Ако това е вярно, поръчителите съвсем са из-пушили в преиграването!

Няма да кача това ужасно видео на Стената си, достатъчно ще го размятат тепърва! Само исках да ви кажа, че от ня-колко часа съм потопена в кошмара на случилото се. То ме връхлетя и не ми поз-воли да се измъкна...

Видях и ФБ профила на младата фотографка със сутрешното ù "Добро утро!" към приятелите! Лъчезарен човек, изцяло положителен като излъчване, никак-ви политически постове, които да подсказ-ват ангажираност в тази посока. Никакви черни житейски истории, които да я презен-тират като отчаяна от битови несгоди жена!

Моята версия е готова: жената е попаднала на ужасно място в неподходящ за нея момент! Останалото е мълчание... Което крещи!

Във връзка с всичко дотук си поз-волявам да поставя ето какъв въпрос:

Кой устрои злодеянието със "са-мозапалената" жена пред сградата на Президентството?

И АЗ ОТКАЗВАМ ДА ПРИЕМА ЧЕ МАЙКА БИ СЕ ЗАПАЛИЛА – ДА СИ ПРИЧИНИ АДСКА БОЛКА И ДА ОСТАВИ ДЕТЕТО СИ САМО!

Позволявам си да споделя едно мнение, което ми се вижда най-убедително и разумно – във връзка с тълкуването на случая около "самозапалената" Лидия: Nikolai Aleksandrenko каза: Изведнъж е изскочила от кола и се е запалила с кибрит, на който пише ГЕРБ? Много тъжно събитие, но някак си не звучи много реалистично! Отказвам да приема че майка би се запали-ла – да си причини адска болка и да остави детето си само... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Зад случая със "самозапалената" Лидия трябва да се търси ужасно и злокобно престъпление с най-гнусна политическа мотивация! Компетент-ните органи на властта трябва да се задейс-тват, иначе да идат по дяволите! По досущ същия нескопосан начин беше прегазен оня Ангел от Катуница, и там имаше провокация с опасен политически характер – съзирам и тук абсолютно същия злодейски почерк, почерка на един и същ злодей, на който няма да му мигне и окото ако му наредят да ни подпали чергата!

8 ПРОЧЕТЕТЕ И ТОВА: Самозапалилата се с 90% изгаряния, главата й била "почти опечена" Я. ДАЧКОВ ВЕЧЕ УСЛУЖЛИВО НАПИСА И НЕЩО КАТО СЪЛЗЛИВ "МАНИФЕСТ" В ПРОСЛАВА НА ЗАДАВАЩАТА СЕ "АНТИ-БОЙКОВИСТКА КОНТРАРЕФОРМАЦИЯ"

А пък Явор Дачков вече услужливо написа и нещо като сълзливо-прочувствен "манифест" в прослава на задаващата се "антибойковистка контрареформация" (виж: Highway To Hell), чиято цел е да бъде пре-дотвратена власт на реформаторите, сред които са и "хората на Костов"! Кичът стигна дотам, че даже не се посвени да използва и... сонет на Шекспир за най-пошли полити-чески цели.

(За несведущите да поясня: дума-та "сонет" не съдържа в себе си нищо сек-суално-порнографско, не я бъркайте с друга близко звучаща дума!)

ТВЪРДЯТ, ЧЕ ТОЗИ ЧОВЕК ЩЕ БЪДЕ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУ-КАТА

Нещо от него: Проф. Тодор Танев: “Герб” няма бъдеще Съставът на новия кабинет, който Ре-форматорският блок и ГЕРБ обсъдиха ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ С ПРОГРАМНАТА ДЕК-ЛАРАЦИЯ НА БЪДЕЩОТО ПРАВИТЕЛСТ-ВО

Кабинетът и програмната деклара-ция (пълен текст)

Аз тук искам да обърна внимание раздела за образование и наука, който мен специално ме интересува най-вече; подчер-тал съм ония моменти, които ми се виждат най-интересни по моя преценка:

8. ОБРАЗОВАНИЕ И НАУКА 8.1. Постепенно нарастване на средствата за образование. 8.2. Ново законодателство за осъществява-не на реформа в системата на средното и висшето образование. 8.3. Усъвършенстване на системата за финансиране и контрол на предучилищното образование.

8.4. Разкриване на нови детски градини и въвеждане на иновативни форми на органи-зация за ранно образование на децата в предучилищна възраст. 8.5. Равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците. 8.6. Ангажиране и съпричастност на учите-лите и учениците в управлението на учили-щата. 8.7. По-добри условия за професионално образование и обучение, съответстващо на потребностите на региона и изискванията на пазара на труда. 8.8. Акцент върху възпитанието и обучение-то, които формират национално самочувст-вие и патриотичен дух сред децата и мла-дежите 8.9. Приоритетно развитие на българската наука и иновации и прилагането им за раз-витие и модернициране на българския биз-нес. 8.10. Връзка между средното образование и пазара на труда – подобряване качеството на професионалното образование чрез активно въвеждане на дуалната система – обучение чрез работа 8.11. Създаване на устойчив механизъм за взаимодействие между висшите училища и бизнеса 8.12. Повишаване на качеството на висшето образование и конкурентоспособността на българските висши училища в рамките на общоевропейското образователно прост-ранство. 8.13. Въвеждане на външна програмна акредитация на висшите училища от евро-пейски акредитационни институции, членове на ENQA и EQAR 8.14. Обвързване на минимум 50% от суб-сидията за обучение с качеството на обра-зованието 8.15. Постигане на високо качество на науч-ния продукт чрез ориентиране на държавно-

то финансиране на научни изследвания към проектен принцип и стимулиране на взаи-модействието между бизнеса и научните организации. 8.16. Реформа във Фонд „Научни изследва-ния“, за да се гарантира прозрачност на конкурсите и задължителен мониторинг на резултатите през целия период на реализа-ция на проектите. 8.17. Изграждане на високотехнологични паркове и центрове за върхови научни изс-ледвания, иновации и трансфер на техноло-гии към българската индустрия. 8.18. Насърчаване на съвместни изследва-ния между научни организации, университе-ти и предприятия; разработване и реализи-ране на програми за активно сътрудничест-во между научните институции и училищата на всички нива. ЗАПОЧНА СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС ЗА ОТ-МЯНА НА ПОКАЗНОТО РЕПРЕСИВНО ПРОПЪЖДАНЕ ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА НА ЕДИН НЕПОКОРЕН ФИЛО-СОФ

Вчера в Районен съд в Пловдив се откри съдебното дяло по моя искова молба, с която искам съдът да отмени заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за уволне-нието ми от това училище, където съм ра-ботил 13 години като учител по философия и гражданско образование. Известно е, че бях уволнен по съвършено фалшиви, сме-хотворни, изсмукани от пръстите "мотиви" от рода на "пълна некадърност", "абсолютна неспособност да изпълнява задълженията си", "липса на качества да бъде учител" и прочие, докато истинската причина за увол-нението ми е една-единствена: да бъда наказан, да ми бъде отмъстено заради това, че не пожелах да капитулирам пред автори-таризма на въпросната администраторка, че дръзнах да водя борба с нейния изцяло несъвременен, анахроничен, недемократи-чен стил на управление, че положих неимо-верни усилия в живота на училищната общ-ност да бъде съхранен оня свободолюбив дух, който съществуваше по време на уп-равлението на предишния директор инж. Венелин Паунов. Та искам вкратце да раз-кажа някои свои впечатления от вчерашния така вълнуващ за мен ден, с който се откри очертаващото се да бъде продължително съдебно дирене на истината по толкова интересния съдебен казус.

9 Ще бъда пределно лаконичен, ис-

кам просто да информирам за случилото се читателите на моя блог, влизайки в ролята на нещо като "съдебен репортер"; правя това защото добре знам, че особено в сре-дите на същата тази многострадална учи-лищна общност на ПГЕЕ-Пловдив има мно-го хора, предимно ученици, които много се вълнуват от случващото се; добре зная, че мълчанието е хранителна среда за какви ли не слухове и инсинуации, ето, с помощта на гласността искам да спомогна да не стигаме до тия средновековни начини за разпрост-ранение на информация, все пак живеем в XXI век. Пък и нали по принцип се опитваме да станем едно съвременно, отворено, демократично общество, как ще постигнем тази цел ако не се възползваме от възмож-ностите, които имаме - за да се движим в желаната посока?!

Много интересни неща се случиха, но понеже ми беше подхвърлено, че писа-нето в моя блог било начин за "медийно манипулиране" на съдебното дело и дори, видите ли, за "медиен натиск" върху съда (!), то за да не давам храна за подобни внушения ще бъда нещо като пределно съвестен хроникьор на това, което видяха очите ми - и чуха ушите ми. Все пак имаме суверенното право на информираност, нали така, е, какво, на слуховете ли да разчитаме та да можем да се възползваме от това свое право?!

На мен, не крия, понеже обичайна-та ми позиция е тази на изследовател на тъй причудливите феномени на съвремен-ния български живот (да го кажем така), всичко, което вчера видях и чух, ми беше изключително интересно; е, нямам възмож-ност да споделя всичко; ще се принудя да се огранича с най-важното. Вкратце казано, дялото беше открито, задвижиха се обичай-ните процедури, възникна обаче проблем: двама от свидетелите на другата страна, на страната на ответницата Анастасова, това, всъщност, са нейните най-главни и най-важни свидетели (г-н Коста Костов, главен експерт по философия в Министерството на образованието и науката, София, и г-жа Антоанета Кръстанова, инспектор по фило-софия в РИО-Пловдив), кой знае защо, не се явиха (!), то адвокатката на ответницата поиска те да бъдат призовани по друг режим и разпитването им да бъде отложено за следващото заседание; в крайна сметка съдията реши всички свидетели да бъдат разпитани на следващото заседание на дялото, което беше насрочено точно след месец, на 4 декември 2014 г. Това е в ос-новни линии случилото се вчера; с това всъщност мога да приключа своя отчет, своя "съдебен репортаж". Но понеже като изследовател ме интересуват и други мо-менти, ще си позволя да прибавя още не-щичко.

За първи път в този блог ще обявя кои са моите свидетели, свидетелите на

ищеца. На първо място това е инж. Вене-лин Паунов, бивш директор на ПГЕЕ-Плов-див, човекът, който ми е бил ръководител повече от 10 години. На второ място това е също инж. Калин Христов, учител в ПГЕЕ-Пловдив, който участва в конкурса за нов директор след пенсионирането на инж. Паунов, но, забележете, беше уволнен (!) при първа възможност от новата директорка Анастасова (съдът, впрочем, отмени на две инстанции нейната заповед за уволнение, сега делото, по обжалване от директорката, се гледа във Върховния касационен съд (!), където, най-вероятно, ще бъде потвърдено решението на предните инстанции и г-н Христов ще бъде върнат от съда на работа в ПГЕЕ). Третият мой свидетел е г-жа Иванка Топалова-Асса, бивша учителка в ПГЕЕ-Пловдив, съпруга на знаменития учител-доайен на ПГЕЕ-Пловдив Жак Асса. На четвърто място свидетел ми е един бивш ученик от ПГЕЕ-Пловдив, казва се Марин Чушков, на когото съм преподавал 4 години различните философски предмети, който наскоро завърши в СУ "Св. Кл. Охрид-ски" по специалността право и сега работи като юрист. Това са свидетелите по съдеб-ното дяло от моята страна, а г-жа Анастасо-ва е призовала освен двамата висшестоящи образователни чиновници, които не се яви-ха, още един ученик (който, за зла участ, не беше навършил още 18 години, та и за него адвокатката на ответницата помоли да бъде разпитан на следващото заседание, когато щял бил да навърши пълнолетие), една дама, родителка на ученик от ПГЕЕ-Пловдив и, накрая, педагогическият съвет-ник на училището, психолог, млад човек, който вчера отново отдалече си личеше, че се чувства крайно конфузно, вероятно за-щото той, горкият, разбираемо е, няма друг избор: щом шефката му е заповядала да свидетелства, налага се да се подчини.

Моят адвокат се казва Феодор Иливанов, изключително стойностен човек и специалист в областта на правото, който положи много труд за да осмисли най-задълбочено и всеобхватно интересния казус. Имам му пълно доверие и разчитам на него с оглед истината по възможност най-скоро да излезе наяве – и то в целия ù така сияен блясък.

Бих могъл да споделя още много крайно любопитни неща, анализи, разгово-ри, коментари и пр., станали в нашата ожи-вена компания пред залата на съда и на една тераса, където чакахме да ни дойде редът, но ще се въздържа, щото, нали раз-бирате, тия неща са конфиденциални, неза-висимо че са така интересни, а пък аз и не желая блогът ми да придобие облика на някакво долнопробно "жълто издание". Та затова спирам репортажа си дотук. С две думи казано, оптимист съм, предстоящото съдебно дирене на истината за мен ще бъде изключително вълнуващо, защото, сами разбирате, в този съдебен процес

фактически е поставено под въпрос делото на целия ми живот, аз отдадох живота си на образованието. 30 години непрекъснато да работиш в тази сфера не е малко, то живо-тът ми почти комай си изтече, ала ето, на финала, за благодарност, дето се казва, имах голямата чест една усърдна труженич-ка на анахроничната образователна систе-ма да ме оцени като "пълен некадърник"; и затова сега, няма как, се налага да направя нужното та да си възстановя преподавател-ските права, престижа, работата, всичко!

Тия неща не са безобидни, не зная на вас как ви звучат, то ние, хората, сме различни, всеки си има свои възприятия, но пък има и неща, които би следвало да важат за всички, примерно това, че личността на другия човек, на ближния, на себеподобния е свята, ний, човеците, сме суверенни съ-щества, ерго, така, както беше постъпено с мен, не бива да се постъпва с никое човеш-ко същество. В тази връзка ми се ще да завърша с една сюблимна случка: адвокат-ката на ответницата вчера все пак успя да предизвика весело оживление в залата като помоли съдията моя милост да бъдел под-ложен на... психиатрична експертиза (!!!), щото, видите ли, характерът ми бил... осо-бен, бил съм "избухлив" и пр. (!!); тя добави, че това нейно искане не било свързано с квалифицирането ми като "психично болен", аз само, по нейните думи, съм бил с "нерв-но-психично разстройство" (!!!) и пр. (Между другото, всеки човек трябва да знае, че ние, хората, имаме не само различни характери, но и различни темпераменти, затуй едни хора са спокойни, други са избухливи, има разсъдливи, има и емоционални, всякакви хора има, има хора, дето продължително обмислят, други са импулсивни и спонтанни, но това не значи, че, примерно, по-емоцио-налните страдат от... "психични разстройст-ва", както се чини, предполагам, и на адво-катката, и на нейната доверителка или попечителка, не зная каква е точната дума в случая; тия сведения им ги давам, понеже съм специалист в тази област, не само съм преподавал десетки години психология, ала съм и автор на учебник по психология, който има вече пет издания!)

Съдията, разбира се, отхвърли то-ва нейно тъй умилително искане, ала инте-ресно е да добавя, че същата тази адвокат-ка е защитник на г-жа Анастасова и по дру-гото съдебно дело, заведено от мен, именно за клевета, и то именно по този пункт, щото г-жа Анастасова има добрината преди да ме уволни да ми даде оригинална самоделна "диагноза", та се наложи още преди да ме уволни да я дам под съд за клевета; та затова аз вчера, признавам си, имах чувст-вото, че адвокатката обърка едното дяло с другото, е, случват се такива неща, човешко е да се допускат всякакви грешки. Другото съдебно дяло, като стана дума и за него, е насрочено за 25 ноември т.г., абе, както се казва, ний напоследък успяхме да реализи-

10 раме в живота паметния лозунг на другаря Тодор Живков от онова същото, от блаже-ното време на комунизма; младите не знаят кой е той, ето, ще им го изпиша тук с големи букви:

ДЕЛА, ДЕЛА И САМО ДЕЛА!

Този лозунг навремето украсяваше

комай всяка втора обществена сграда и всеки площад на многострадалното ни отечество. В него не се е имало предвид, разбира се, "съдебни дела", не, имало се е предвид делата като противоположност на думите, е, сега аз го служих тук в един по-конкретен смисъл, понеже директорстване-то на въпросната администраторка Анаста-сова, ще бъде белязано, както е тръгнало, от много, от цяла една поредица от съдебни дела; разбира се, това нещо говори и нещо показва, но както и да е, нека хората да съдят сами, всеки според морала и убежде-нията си.

Хубав ден на всички! Не смея да ви призова и вас към... дела, за да не проз-вучи, в дадения контекст, двусмислено призивът ми, ето, призовавам ви към рабо-та, да, да работим упорито е важно, то е залог за успеха, затуй работете, в това е истината, не безделничете! И непременно ще успеете, работливите винаги успяват - към това ви призовавам аз, "безработният", аз, уволненият от работа, който обаче въп-реки това съвсем не безделнича, напротив, скъсвам се от работа всеки ден; ето, сега трябва да сядам да работя по подготовката на утрешното си предаване, което водя в Пловдивската обществена телевизия, пре-даването "На Агората...", то утре, четвър-тък, ще бъде пак от 11 часа, а темата, нека да обявя тук за първи път, е: Съществува ли българска мечта?

Ако не измисля някаква по-добра тема де, но засега тази смятам да е темата. Ако някой желае да ми бъде събеседник в студиото по тази тема, да заповяда - стига да има какво да каже, стига да е мислил по темата. Хайде чао, бъдете не само здрави, но и не бива, както видяхме, да пренебрег-вате и душевното си здраве, залог за което са добрите мисли и приятните чувства, е, отдавайте се и на двете до насита!

ТЕМАТА НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕ-ЛЕВИЗИЯ

Утре от 11 часа по Пловдивската обществена телевизия ще се излъчи по-редната емисия на моето авторско преда-ване, наречено "На Агората с философа Ангел Грънчаров".

Реших темата на това предаване да е следната:

Съществува ли българска мечта?

За да провокирам размисъл и раз-говор по такава една тема, предлагам и нещо като "теза за обсъждане", примерно такава:

България заслужава по-добро бъ-деще: как да постигнем на дело нашата българска мечта, а именно да станем ис-тински свободна, достойна, благоденстваща европейска страна, населена с горди, до-волни от живота си хора?

Дали ни е тази именно мечтата или пък е някаква друга, а също и дали изобщо имаме някаква мечта, дали изобщо си зас-лужава като народ да се стремим да осъз-наем мечтата си, това именно е оня пред-мет на размисъл и разговор, който предла-гам. Аз много съм мислил и писал по този въпрос и по родствени на него теми (за "национален идеал", за загадките на бъл-гарската душа и пр.), ето примерно заглави-ята на две мои книги, излезли преди време, където може да разберете как аз разбирам нещата: БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА, с подзаг-лавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ , с подзаглавие: Кратка психологическа исто-рия на съвременна България ЕДНО МОЕ УЧЕБНО ПОМАГАЛО ПО ЛИЧ-НОСТНО РАЗВИТИЕ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Четете новия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ онлайн

НАШАТА ИСТОРИЯ, БЪЛГАРСКАТА, Е ПРАВЕНА ОТ УЧИТЕЛИ!

Българската история през вековете е правена основно от български учители...

Не само читалището, но и българс-кото училище е било една самобитна инсти-туция, нямаща аналог в света. Един анализ на училищното дело ще покаже, че още през ХVII-XVIII в., че дори и през XIX в. в много отношения на глава от населението сме изпреварвали цивилизована Европа по масовост на школата и грамотност на насе-лението.

Оня невероятен дух, носен от ин-тересни личности със забележителни зна-

11 ния и още по-забележително желание да ги предадат на другите по начин, който увлича и като щафета, е достигнал дори до средата на ХХ век. Както пише Георги Марков в един от задочните си репортажи: „Учителите смятаха обективността за проява на задъл-жителна честност и искаха от учениците си да бъдат обективни. Паметта ми е запазила учителското чувство за благородство и достойнство..."

И пак Георги Марков казва: „Като четеш историите на други народи, виждаш, че те са правени от крале, генерали и поли-тици. Нашата история, българската, е пра-вена от учители! Това някои или не го знаят, или не го разбират!". Петко Рачев Славей-ков отбелязва по отношение на учителите във в. „Македония" през 1868 г.: „Тежък подвиг да извадят народа ни от мрака на невежеството".

Първото училище в Долна Оряхо-вица е открито през 1830 г. – отначало в домове на будни долнооряховчани, после в килия в църквата. Още през 1840 г. се пост-роила сграда за него. После друга. За да се стигне до там цялото селище да се захване и построи стабилно училище през 1891 г., в което се учело чак до 1932 г. Нарекли го "Св. св. Кирил и Методий". Това име и до днес носи местното училище, което вече се помещава в съвременна сграда.

(ОЩЕ >>>)

ИНТЕРЕСЕН ДОКУМЕНТ

Забележка: Документът е произведен (със-тавен) само седмица след моето уволне-ние от преподаване в това училище и в този същия клас, който, между другото, изигра чудесна роля в подготовката на същото от администрацията (на която сега класът така прочувствено благодари!). Който разбира, разбира... затуй публикувам този така мно-гоизразителен документ, имащ по моя пре-

ценка огромен и безкрайно поучителен при това нравствен смисъл! НИЙ ЖИВЕЕМ В "СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА", НЕМА ЛАБАВО: РАДВАЙ СЕ, МАЛОУМНИ НАРОДЕ!

Из: По-предпазливи сме при из-бор на банка за нашите спестявания.", автор: Десислава Николова, Финансов ана-лизатор от www.MoitePari.bg в Новините на БНТ 1.

Анализатори отчитат спокоен и стабилен банков пазар. Според тях бан-ките имат достатъчен ресурс и спадът на лихвите по депозитите през последния месец не е притеснителен. Просто хо-рата трябва да имат предвид, че няма да забогатеят от лихвите по депозита си.

Този анализ на анализатора ме изумява. Разбираемо е, че за да се спестя-ва трябва да има мотивация. А тя е само една – РАЗУМНА ЛИХВА, която да бъде поне малко НАД НИВОТО НА ИНФЛАЦИЯ-ТА.

В противен случая спестителя НЕ СПЕСТЯВА, А ГУБИ и би трябвало да осъз-нае, че не е спестител, а ПРАХОСНИК НА СВОЕТО СИ.

Виждам в момента средна лихва за 3 месечие 1.5% и е с тенденция към още по-голям спад. А колко е инфлацията? Без-спорно с пъти повече!

Преди няколко години банките от-пуснаха дългосрочни кредити 15-20-30 г, с лихва, чувам, 15% и дори повече. Плащаха лихва 3-4% на спестители, ОТ ПАРИТЕ НА КОИТО СЕ ДАВАТ ТЕЗИ КРЕДИТИ. Сега драстично намаляват лихвите на спестите-лите, но лихвите на кредитополучателите остават същите. РАЗЛИКАТА ОТИВА В БАНКИТЕ!!!

Защо хората да не забогатяват от спестяваниятя си, Десислава? Те са рабо-тили за тези пари и е редно сега ПАРИТЕ ДА РАБОТЯТ ЗА ТЯХ!!!

По-голямата част от печалбата трябва да бъде за спестителите, благода-рение на които банките съществуват, а банките да се задоволят с една малка част.

Докато това не стане, аз няма да спестявам. Пари трябват за всичко, а живо-та е само един и при това кратък.

Мисля да е ясно, че анализаторът греши. Спестител... до скоро!!!

Написа: Nik Mical КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Какво става с парите ни? – това е въпрос, който мнозина вече си задават. Някои се радват, че един Вежди Рашидов примерно щял да си загуби парите (той не пропуска ден, в който да не реве в някоя медия за парите си!), но когато парите на комшията изгарят, това не значи, че радостта ти е разумно поведение, щото, предполага се, и твоите пари също са заст-рашени. В такова време най-добре са хора като мен, които нямат и лев в банките, за-щото нямат и грижи за това какво става с парите им, дали се топят като сняг в про-летно време и т.н. Ето на какви хора следва да се завижда в днешно време: на тия, които нямаме пари в банките. Нямаш пари, нямаш грижи! Имаш пари, имаш ядове, виж Вежди Рашидов колко страда, горкият, със своите милиончета. Танталови мъки са неговите, не ми се мисли: да ти изгорят парите ако се приложи законът. Да де, ама ще му намерим колая, няма да се приложи законът, и ний всинца, балъците де, ще платим парите и на Рашидов, и на мнозина други като него. Ний, дето нямаме пари, ще платим парите на тия, дето имат, и дето са си ги турили на грамадна лихва в съмнител-ни банки. И лихвите ще им платим, колко му е! Е те на това му се вика "социална спра-ведливост", нали така?! Ний живеем в "со-циална държава", нема лабаво! Радвай се, малоумни народе! ПЪРВИЯТ МУЛТАК НА РЕСПУБЛИКАТА НИ ВЕЖДЮ Р. И НЕЗАБРАВИМИ МИГОВЕ ОТ ЗЛАТНАТА ЕРА НА РАЗЦВЕТА НА МАФИЯТА И МУТРИТЕ

Да се помни, да не се забравя този резил! Наглеците все някога трябва да бъдат поставени на мястото им! ДЯВОЛЪТ Е РЕАЛЕН: МАЛКО МОМИЧЕН-ЦЕ КРЕЩИ НА ХРИСТИЯНСКИ ПРОПО-ВЕДНИК ДА МЛЪКНЕ! Каня ви на дискусия по важна тема:

На 29 октомври покрай Хелоуин уличен проповедник е тръгнал да проповяд-ва с: Turn or burn. Малко момиченце отива

12 при него и му крещи да млъкне. Разтърсва-що. Защо?

Защото модерните богослови и проповедници са стигнали дотам, че преся-ват комара, а камилата поглъщат. Това е причината.

"Радвайте се и се веселете, защо-то голяма е наградата ви на небесата". Това са основни думи на Исус Христос. Разбирам опасенията на богослови – че Хелоуин бил езически, че маските били плашещи и т.н. и т.н... Но за Бога, нима това е по-важно от същината на Евангелието, от същината на Христовото благовестие, което включва в себе си: "Радвайте се и се веселете?"

Както казах преди няколко дни – децата се радват на тоя празник. Оставете ги да се радват! Никой няма право да им казва, че не могат да се радват. Децата не разбират от сериозна теология. Те не раз-бират от "езически", "привнесени ритуали", не разбират от сложните термини и от исто-рията на църквата. За тях този празник е раздаване на лакомства... и на маскарад. Толкоз.

Всеки, който разстройва децата и не им позволява да изживеят детството си, вярвам, ще отговаря пред Бог затова.

Написа: Svetoslav Alexandrov

ПРИРОДНА КРАСОТА, ЕСЕННА ИДИЛИЯ И РОМАНТИКА

(Снимки: Plamen Todorov) ОХ, ГОРКИЯТ ДЕПУТАТ: НАИСТИНА, КАК ДА ЖИВЕЕ ЧОВЕКЪТ С МИЗЕРНА ЗАП-ЛАТА ОТ НИЩО И НИКАКВИ СИ 2000 ЛЕВА?! Из: Горанов пред Борисов: Напускам парламента – как да храня три деца с 2000 лева?

Изненадващи подробности за мо-тивите на Владислав Горанов да напусне парламента сподели лидерът на ГЕРБ Бой-ко Борисов. От думите му става ясно, че освен от липсата на експертност, Горанов е напуснал депутатското място и заради "ниската", според него, заплата.

"Влади Горанов ми е като дете. Дойде при мен и ми каза: „Шефе, ти си на 55 и оттук нататък само с политика може да се

занимаваш. Аз съм на 30, моите колеги станаха милионери, а пък аз стоя в тази зала за 2000 лева и дните ми минават безс-мислено.

Имам две деца, мисля за трето, как да ги издържам? Ако имаше поне полити-ческа класа у нас, ако имаше смисъл като експерт да стоя в парламента, но сега в парламента няма нищо, свързано с полити-ката и експертността“, заяви Борисов в интервю за в. "Преса".

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛО-СОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВ-ДИВСКА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ ОТ ДНЕС, 6 НОЕМВРИ 2014 Г.

В ИМЕТО НА ДОБРОТО НА БЪЛГАРСКО-ТО ОБРАЗОВАНИЕ СЪМ ГОТОВ ДА СЕ САМОПОЖЕРТВАМ И ДА ПРИЕМА ПОСТА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВА-НИЕТО!

Понеже, както разбирам, новият министър на образованието (проф. Тодор Танев) е от квотата на Реформаторски блок, сиреч, е от политическата сила, на която аз не просто симпатизирам, но и съм подкре-пял най-твърдо, до степента, че я считам за своята политическа сила, та на тия все пак сериозни основания и понеже добре съзна-вам, че едва ли някой от 5-те хиляди мои

приятели и почитатели във фейсбук ще се сети да ме предложи поне за заместник-министър на образованието (щото, няма спор, съм подходящ за този пост, цели 30 години от живота си отдадох на българското образование!), пък и, на следващо място, в момента съм и безработен, нещо повече, като капак на всичко бях уволнен от работа-та си в образователната система (като учител по философия и гражданско образо-вание в ПГЕЕ-Пловдив) по причина на това, че съм привърженик на най-новите, аван-гардни, модерни методи, подходи и образо-вателни технологии (!), и, съвсем накрая, понеже от доста време се твърди, че в Министерството на образованието най-накрая трябва да влезе и човек като мен, който е наясно с проблемите отвътре, бил е учител, наясно е с всички проблеми не просто теоретично, а съвсем практически, на дело и пр., та на всички тия основания, излиза (простете за грамадното изречение, което сътворих!), че едва ли има по-подходящ от мен човек за този пост, за поста зам.-министър на образованието, ето, ще изчакам все пак известно време някой на основата на това мое подсещане да се сети да ме предложи за този пост, пък ако не се сети, което е и най-вероятно, тогава ще ми се наложи, няма как, отново сам да се са-мопредложа; ето, честно казвам, че в името на доброто на българското образование съм готов, така да се рече, да се самопожертвам и да приема да стана зам.-министър на образованието, отговарящ за средното образование, пък съм и човек, който може да е много полезен и по въпросите, свърза-ни с реформата на образователната систе-ма; за малко забравих да прибавя и това, че точно по тази сфера, за реформата на об-разователната сфера, съм доста подходящ, предвид това, че съм автор на няколко книги тъкмо по тия проблеми, публикувани в пос-ледните няколко години, тъй че, признайте, наистина едва ли има по-подходящ от мен за този пост в Министерството!

Ох, успях все пак да завърша сво-ето толкова дълго изречение, чакайте малко да си почина, да си взема дъх! Не знам защо реших да кажа всичко с едно-единствено изречение, вероятно причината е тази, че искам да бъда все пак пределно кратък. Вероятно успях все пак да кажа най-главното, което исках, тъй да се рече, "изп-люх камъчето", сами виждате също така колко деликатна е темата, по която дръзнах

13 да се изкажа, но ето, поех съвсем съзнател-но този риск. Аз от доста време, къде на шега, къде полусериозно, но най-вече за да дразня душманите си, редовно се самоп-редлагам в блога си ако не за министър на образованието, то поне за заместник-министър, и отправям тия свои провокации съвсем съзнателно, особено като се знае що за куриозни хора бяха не само министри на образованието (примерно моят състу-дент от Университета в Санкт Петербург Сергей Игнатов) или недоразумението Клисарова (така ли й беше фамилията че не се сещам в момента?), но и заместник-министри, примерно пловдивският другар Кирчо Атанасов или пък моята отдавнашна позната, другарката Атанаска Тенева, та мисълта ми е, че щом такива одиози бяха министри и заместник-министри на образо-ванието, то защо, позволете да запитам, аз пък да нямам самочувствието, че мога, и то със съответните основания, да претенди-рам, че имам моралното право да поискам да заема този отговорен и тежък пост?!

Е, знам, че така не се правят тия неща, тук честността и откритостта са неу-местни, другите се навират да седнат на некое кресло по съвършено друг начин, чрез връзки, по приятелска, по шуро-баджанашка линия и пр., е, аз пък не ща да се навирам потайно, коварно и подло, а го правя, виж-дате, съвсем публично и открито, поставям пред очите на всички своята кандидатура. Даже преди време писах и открито писмо на Б.Борисов, казах му, че мога да помогна много за изчистване на авгиевите обори в образователната сфера, той, разбира се, не благоволи да ме удостои с вниманието си, е, сега, виждате, отново поставям този въпрос: интересна ми е най-вече, не крия, реакцията на тия мои съвсем съзнателни провокации. Ето това е истинската причина да нарушавам така фрапантно "добрия тон" и сам открито да си поставям кандидатурата за заместник-министър; ще ми се да създам интересен прецедент. Аз по принцип съм убеден, че точно този е верният начин да се намират хора за висшите публични длъж-ности в държавата, а не както се прави у нас, разбирате ли ме кое всъщност е истин-ското ми основание да се жертвам и да отправям чак такива непоносими направо провокации?!

Знам добре, че моят фейсбук-приятел, политически приятел пък и колега

по блогърстване не от вчера Радан Кънев, разбира се, предполагам, нещо повече, убеден съм, че няма да се сети да ме пред-ложи за поста заместник-министър на обра-зованието и нàуката, това е повече от ясно.

И други хора няма да се сетят да му нашепнат за мен, и това го зная със стопроцентова убеденост. Понеже зная тънкостите на българската народна душа, знам добре, че никой, повтарям, абсолютно никой няма да се сети да каже "където трябва" добра дума за мен, е, в такъв слу-чай, налага се, няма как, аз сам да предпри-ема нещо, и то не за друго, а за доброто, повтарям, на държавата, на българското образование и, в крайна сметка, за проспе-ритета на страната и на нацията! Това е. Казах каквото исках.

Сега редът е ваш. Плюйте ме, смейте се, обявявайте ме за какъвто си искате, за луд, за нагъл, за странен, за идиот, проблемът си е изцяло ваш, за ка-къвто си искайте ме обявявайте, има свобо-да, правете каквото щете. Аз казах каквото требваше да кажа, пък вие сега кажете своите си думи. Или замълчете както правят оскърбените в най-съкровените си чувства яко ощипани или побарани някъде, ала все пак добре възпитани моми, имащи духовна-та сила да не се разпищят. Точка.

Пардон, забравих да кажа, че и бу-дущий наший премиер Бойко Борисов е мой фейсбук-приятел, и он ще прочете туй мое послание, нема начин да не го прочете. Интересна ми е, не крия, и неговата реак-ция, а пък и липсата на реакция, сами знае-те това, също е реакция. Та такива ми ти работи.

Хубава вечер ви желая!

КНИГАТА "СЪМЪРХИЛ – ВЪЗПИТАНИЕ ЧРЕЗ СВОБОДА", АЛ. НЕЙЛ

Прочетете книгата Съмърхил – възпитание чрез свобода,

Александър Нейл ОЩЕ СНИМКИ ОТ СЪМЪРХИЛ Приятно четене! ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "СОКРАТ" НА РОБЕР-ТО РОСЕЛИНИ

Приятно гледане!

ТАЗИ ПОЛИТИЧЕСКА ШМАТКА, ТОЗИ ЧЕНГЕСАРСКИ ДОГАНОВ ПАРЦАЛ СЕ УВЛЕЧЕ ДОТАМ В ТЕАТРАЛНИЧЕНЕТО, ЧЕ ПРЕИГРА – И ИЗПАДНА В УЖАСЕН ФАЛШ!

Из: Местан: И на колене да ни молят, няма да подкрепим тази коалиция

Дори на колене да ни молят да ги

подкрепяме, няма да получат подкрепата ни!

Така лидерът на ДПС Лютви Мес-тан коментира думите на Бойко Борисов от вчера, че ще призове Движението за права и свободи да гласува против кабинета.

14 "Понеже не става въпрос за едно-

партийно правителство на г-н Борисов, не става въпрос дори за ясно двупартийно европейско правителство на мнозинството с участието на Реформаторския блок, а за четирипартийна коалиция, която ще управ-лява страната с участието на Патриотичния фронт, точно заради участието на този субект, точно заради падналите морално-политически маски ние няма да подкрепим този кабинет", категоричен беше Местан.

„Ние ще бъдем явна, категорична опозиция на този сговор, който в името на властта не направи компромис, а влезе в съглашение с антиевропейски, антинатовски сили”, заяви Местан.

КРАТЪК КОМЕНТАР: Мале, мале, по "мо-рални" причини нямало да подкрепи кабине-та! Ченгетата, видите ли, били нещо като "гаранти" на европейската и натовската ориентация на страната! Тая шматка да не е прекалила с опиума, а, какво ще кажете?! ОПАСНО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ПО-НАТА-ТЪШНИ АГРЕСИВНИ НАМЕРЕНИЯ НА КРЕМЪЛ

Коментар на Ognyan Minchev: Опасно свидетелство за по-

нататъшни агресивни намерения е ескали-ращата официална пропаганда на Кремъл, че "Америка се готви за война". Тази теза все по-силно се лансира и от български журналисти и анализатори, свързани с руската пета колона в България – например с движение "Русофили". Америка при уп-равлението на Обама не предприема воен-ни действия дори и при крайна необходи-мост. Европа е потънала в уюта на своя над 60 годишен пацифизъм и може почти само да изразява "разочарование". Навъсените заплахи за война, която уж "американците" смятали да разпалят показват и безизходи-цата на режима в Москва, който може да се задържи на власт единствено чрез ескала-ция на агресията – срещу Украйна и срещу други страни, които великодържавната доктрина счита за части от "естествената сфера на влияние" на Русия.

Целенасочените действия на Мос-ква за разрушаване на съществуващия международен ред са в синхрон с нараст-ващия хаос и беззаконие в големия Среден изток. В България държавата и обществено-

то мнение продължават да си крият главата в пясъка. Докъде ще ни доведе това?

Виж: Путин подновява усилията си за раздробяване на Украйна, в-к Ва-шингтон пост

ПУТИН ПОЛУДЯ – И ТРЪГНА НА ВОЙНА СЪС ЗАПАДА!

Альберт Либерман , Мы Вместе: Он совсем сошёл с ума…

Антихрист сделал свой выбор и в угоду своим амбициям будет воевать со всем миром. Господи, избави нас от Антих-риста!

Написа: Daryana Ushakova

ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ПРИЗОВА: НЕКА ДА ОПИТАМЕ ДА ПОТИСНЕМ КРИТИЧНИЯ СИ ПАТОС И ДА ДАДЕМ ШАНС НА ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО!

Чета и чувам всякакви стенания, вой и вопли около състава на новия кабинет – и изобщо около съставянето на такъв вид правителство на България. Ще ми се да кажа нещичко и аз, ще бъда съвсем кратък.

Дами и господа, дето толкова сър-дечно роптаете: политиката по начало е изкуство на възможното; политика, която обещава да прави чудеса, е лъжлива, из-мамническа политика. Такива са у нас реал-ностите, това е пожелал и решил избирате-лят – затова е такова и правителството; то е еманация на нас, избирателите, ние сме такива, каквото ни е правителството. Няма как да имаме някакво правителство, съста-вено все от небесни и непорочни ангелчета! Прочее, тия, дето толкова старателно и показно роптаят сега, хвърлят камъни и имат толкова високи претенции, биха ли се осмелили да твърдят, че те самите са съв-сем безгрешни?!

Аз нямам претенция че съм чист, непогрешим и непорочен като ангелче, ето, затуй се въздържам от ругаене на новия

кабинет и на хората, които влизат в него. Все някой трябва да управлява страната ни в тази тежка ситуация, тежка не само във вътрешен, но и в международен план. В тази ситуация да си на власт и да си дръз-нал да поемеш пълна отговорност за стра-ната е постъпка, достойна поне за малко уважение. Състави се една почти невъз-можна коалиция, да се надяваме, че това бе сторено не от суетно желание да си във властта, а от известно или по-високо съзна-ние за дълг пред нацията и държавата. Така трябва да е, дано е така. Политика без компромиси не може да се прави. Време е да се разделим с авторитарните си предс-тави за правенето на политика. Време е да покажем на дело, че демократичният ман-талитет не ни е съвсем чужд. И това най-напред трябва да го покажат тия, които се нагърбиха с отговорността да водят българ-ския държавен кораб в това крайно разбес-няло се море. Воглаве с шефа на това пра-вителство, който също се налага да проме-ни много неща и от представите си, и от поведението си. Аз съм любопитен да раз-бера дали това е възможно, но за тази цел трябва да му дадем време и шанс да опита да се промени. Иначе не става. Този е на-чинът и пътят.

Аз се пошегувах снощи, че съм бил искал да издигна своята кандидатура за заместник-министър на образованието и нàуката (виж: В името на доброто на бъл-гарското образование съм готов да се самопожертвам и да приема да стана заместник-министър на образованието!). Е, давам повод на интернетните зевзеци да се дърлят с мен: видите ли, го и Грънчаров, от лакомия за пост, взе да се подмазва на Бойко! Аз съм човек, който е бил съвсем безпощаден към бившия и бъдещ премиер - и такъв ще бъда и занапред. Тия, които критикуват, всъщност помагат на управни-ците, щото им посочват грешките; опасни са не критикуващите, а хвалещите. Трудно от мен ще чуете хвалба по нечий адрес, под-лизурството органически ме отвращава. Но това не значи, че трябва да бъда механично нихилист и винаги да преча на всички. Има моменти, в които трябва да потиснем сует-ността си и да кажем добра дума за ония, които в наистина тежък момент дръзват да работят заедно за България, независимо от претенциите си един към друг. Иска се известна готовност за саможертва в полити-ката, ето, тия хора показват такава готов-ност – и поемат огромен риск. Нека да им дадем шанс да опитат. Само за това призо-вавам.

Алтернативата на това правителс-тво е страшна: безвластие и анархия. Ви-дяхме през миналата година каква е алтер-нативата, насладихме се донасита на тази толкова уродлива алтернатива. Това, което имаме сега, е значително по-добро. Не е най-доброто възможно, но с ръка на сърце-то трябва да признаем, че е значително по-

15 добро от това, което вече беше. Е, разумно е да подкрепим по-доброто. Няма как в тези условия да искаме "най-доброто от всичко възможно", но що е по-добро, заслужава да бъде подкрепено. И нека да помним, че да искаме политиците и управниците ни да са непорочни като ангелчета е глупава работа. Никъде по света няма такива политици. Тях ги има само във фантазиите на догматици-те. Реалността, животът обаче е нещо съ-вършено друго.

Воден от тия съображения, си поз-волявам да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство – и на хората, които се съгласиха да влязат в него с цена-та на толкова компромиси: понеже друг, по-добър вариант за момента няма. Наистина няма, нали така? Нека потърпим, да изча-каме, нека да пробват да поработят, нека да се постараят да покажат какво могат, нека да им дадем шанс да се сработят. Такава една жертва от нас отечеството ни я заслу-жава. Не можем да се надяваме на чудеса, дойде време да приемем реалностите на живота и на битието такива, каквото те са. Вятърничавостта никому не е помогнала кой знае колко. Щом ние самите не сме съвър-шени и безгрешни, няма как да очакваме и политиците ни да бъдат такива – те са наша еманация, наше отражение, те са същите като нас. А да опитваме да ставаме по-добри от това какви сме – нима трябва да си пречим това да се случи все някога?

Нека да не бъдем винаги черног-ледци. И към това си позволявам да призо-ва. Ще почнат да ни се случват добри неща само когато почнем да се настройваме, че те са възможни: но всичко зависи от нас самите! Е, всеки народ има съдбата, която сам си е изковал. Нека да приемем своята участ не като нещастни малодушници, а като достойни човеци – и като мъже. Аман от недоволни от всичко мрънкалà! Поспрете малко да мрънкате и мърморите – и опитай-те и вие с нещичко да допринесете за про-мяната към по-добро. Най-малкото, с което можете да помогнете е като престанете поне да вещаете неминуемия провал.

Ако ние, българите, почнем да се овладяваме от един дух не на пораженци, а на съзидатели, труженици и борци за доб-рото и истинското, то е сигурно, че желаният поврат ще дойде. Колкото по-рано се отка-жем от презрените си склонности, толкова по-рано ще дойде и този така желан поврат.

НАЙ-ЩАСТЛИВОТО УЧИЛИЩЕ В СВЕТА Е УЧИЛИЩЕТО, В КОЕТО ДЕЦАТА СА СВО-БОДНИ

В повечето училища, където съм преподавал, стаята на учителите беше истински ад, пълен с интриги, омраза и завист. Нашата учителска стая е щастливо място. Тук няма злоба. В условията на сво-

бода възрастните, както и децата, са щаст-ливи и доброжелателни. Случва се някой от новите членове на нашия колектив отначало да реагира на свободата почти като децата: той може да ходи необръснат, дълго да се излежава в леглото сутрин, даже да нару-шава законите на училището. За щастие преодоляването на комплексите при въз-растните се случва по-бързо отколкото при децата.

Съмърхил започна като експери-ментално училище. Сега то е по-скоро по-казно училище, което показва как свободата върши своята работа. Когато ние с моята първа жена създадохме това училище, имахме една водеща идея: училището трябва да подхожда на децата, а не обрат-ното – децата на училището. Аз преподавах дълги години в обикновени училища. Добре познавах другия начин за организация на училищния живот и разбирах, че той никак не е добър. Не е добър, защото се основава на представите на възрастните какви трябва да бъдат децата и как трябва да се учат. Този друг начин датира от времето, когато психологията все още не е била известна като наука.

Очевидно, това училище, което ка-ра децата, активни по своята природа, през всичкото време да седят на чиновете, изу-чавайки в по-голямата си част, безполезни предмети – това е лошо училище. То е добро само за тези, които вярват именно в такова училище, за хората, които са лишени от творческа жилка, стремейки се да насо-чат децата не към творчество, а към послу-шание, към пълно съответствие на цивили-зацията, където единственият критерий за успех са парите.

И така, ние се заехме да създадем училище, в което да предоставим на децата свободата да бъдат самите себе си. За тази цел ние трябваше да се откажем от всякак-ва дисциплина, всякакво управление, вся-какво внушение, всякакви морални поуче-ния, всякакви религиозни наставления.

... Съмърхил вероятно е най-щастливото училище в света. Из: Съмърхил – възпитание чрез свобо-да,

Ал. Нейл

МОЕ ПИСМО ДО БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКС-КИ КОМИТЕТ

Дами и господа от БХК, Получих сведение от неколцина

човека, че са опитали да ме номинират за участие в провеждания от БХК конкурс "Човек на годината 2014", представили са необходимата документация, ала след това, без да им давате никакви обяснения, тихо-мълком и негласно сте отхвърлили номина-цията ми. Същото нещо направихте и в предишни години. Питам се: с какво ли е толкова неприемлива моята номинация за участие в конкурса?

Размишлявайки в тази посока се сещам за моя полемика с вас по повод някои проблеми около участие на Иво Ин-джев в същия този конкурс; тогава аз влязох в спор с ваши представители, опитвайки се да предотвратя една грешка и явна неспра-ведливост. Дали тази е причината за моето остракиране от конкурса аз не зная, но мога да подозирам.

Друга възможна причина е, че, ви-дите ли, моята личност не е достойна за свръхвисоките изисквания за допускане в този конкурс. Не виждам обаче допуснатите до участие в конкурса да ме превъзхождат с кой знае какво, но проблемът в тази посока си е изцяло ваш.

Както и да е, факт е, че с поведе-нието си влизате в остро противоречие с така шумно прокламираните и демонстри-рани ценности, на които, както твърдите, служи Българският хелзинкски комитет. Това ми дава основание да си мисля, че щом е налице такова противоречие, то явно се дължи на това, че някои от Вашите акти-висти сами не вярват в ценностите, които прокламирате; долавям ужасно лицемерие в поведението на подобни активисти, което, няма как, ще се отрази и на имиджа на Вашия комитет.

Всичко добро ви желая! Аз повече не вярвам в чистия хуманистичен смисъл на вашия конкурс, пък и на вашата програма изобщо! Всичко явно е само показно лустро, фалш, цинизъм и лицемерие, както обикно-вено е у нас; всичко у нас явно следва да е само менте...

С поздрав: Ангел Грънчаров

16

Архангелов ден е...

Днес честваме Архангел Михаил (Архангеловден). Това е един от най-големите църковни празници у нас – празник на всички Свети Ангели. Михаил е главният архангел, главният пазител на Рая и главен страж на Божия закон.

В Откровението на Йоан Богослов е описана битката на Архангел Михаил и неговите ангели със седемглав и десеторог Дракон, в резултат на което Драконът, нари-чан още Дявол или Сатана, е прогонен от Царството небесно на земята. Освен това според вярванията Архангел Михаил пази тялото на Моисей и превежда душите на мъртвите до ада или рая. Самото име Ми-хаил буквално преведено означава „Кой е като Господ?“ (miyka’el бил бойния вик на небесните армии на иврит).

Св. архангел Михаил е един от че-тиримата архангели в Стария Завет (заедно с Гавраил, Рафаил и Уриил) и един от се-демте архангели в Библията. B народните вярвания е известен като „душевадец“: той се спуска при умиращия, с нож изтръгва душата му и я отвежда в отвъдния свят, където заедно със св. Петър я отправя в райската градина или в пъкъла (според това дали е праведна или грешна). Архангел Михаил e още водач на ангелите и светец-покровител на войниците. Като началник на небесните войнства, Михаил е наричан също и „архистратиг“ в православната тра-диция.

Това е и името на осем византийс-ки императори. Денят на Архангел Михаил е 8 ноември. В Корана името Михаил също е застъпено, но под друга форма — Микал. Обикновено, ликът му се намира на входа на православните храмове изобразен с меч и писание, подканващо ни да влизаме в църковния храм с чисто сърце и чисти мис-ли. Счита се, че може да възприема човеш-ки или животински облик и да помага на хората. Играе важна роля в ежедневната битка на хората с демоните на злото и може да съживява.

Ежегодно на 8 ноември се чества християнският празник Архангеловден. На този ден се слави името на Ангел, Ангелина, Мила, Милен, Михаил, Момчил, Михаела, Райчо, Радина, Райна, Рафаил, Рая, Рад-мила, Станимир и Рангел.

НЕКА ДА БЪДЕМ ЧОВЕЦИ

За всичките ми приятели, незави-симо колко са ми близки, защото смятам, че е редно. Това е един от най-дългите посто-ве, които ще напиша и вероятно ще бъде най-истинския.

Всеки минава през трудни моменти в дадена част от живота си. Животът не е лесен. Затова ще ви дам малко храна за размисъл: знаете ли, че най-силните хора всъщност обикновено са най-чувствителни? А знаете ли, че тези, които показват най-много грижа към околните най-често стават жертва на несправедливо отношение? А че тези, които обикновено полагат грижи за останалите през цялото време, всъщност имат най-голяма нужда от това някой да се погрижи за тях? Може би не знаете, но трите най-трудни за изричане фрази са "Обичам те", "Съжалявам" и "Помогни ми". Понякога е нужно да погледнеш зад усмив-ката на някого, който само изглежда щаст-лив, за да видиш болката, която може би изпитва.

До всичките ми приятели, които минават през труден етап в момента: нека да започнем инициатива за добри намере-ния. Имаме нужда от такива. Ако не видя името ти - ще разбера. Ще си позволя да ви помоля да копирате и публикувате от свое името този статус за поне час, за да подкре-пим тези, които имат проблеми в семейст-вото си, със здравето или работата си или изобщо каквито и да е трудности, за да им покажем, че някого го е грижа. Направете го за всички, защото никой не е имунизиран срещу тези чувства. Надявам се да видя това по стените на всички ви за морална подкрепа. Знам, че някои от вас ще го нап-равят. Аз го направих за приятел и ти мо-жеш също.

Не споделяй. Копирай и публикувай.

(Открих този текст във фейсбук, открих важен смисъл в него и затова реших да го препубликувам; не съм аз негов автор.) РАЗЯСНЕНИЕ ЗАЩО ПОДКРЕПЯМ НОВО-ТО ПРАВИТЕЛСТВО, СНАБДЕНО С ЕДНА-ДВЕ ЩУРИ ИДЕИ КАК И АЗ С НЕЩИЧКО ДА ДОПРИНЕСА ЗА ДОБРОТО НА БЪЛ-ГАРИЯ

Винаги в необичайните ситуации на живота е добре да се експериментира в търсене на по-различен изход. Да се проб-ват нови възможности, да се опита по друг начин. Необходимо е, след като животът е толкова динамичен, и ние самите да се променяме непрекъснато; ако си оставаме все същите, това гарантирано ще ни напра-ви неадекватни към неговите нужди. Голя-мото предизвикателство на свободния човек е да бъде способен на промяна, запазвайки обаче себе си, същината си на свободен, на открит към предизвикателствата на живота човек. По това се познават свободните хора – че не се боят от промените, а благодаре-ние на тях отново и отново доказват силата, здравината на духа си.

В този смисъл аз дръзнах да изка-жа вчера подкрепа на новото правителство на Бойко Борисов (виж Позволявам си да призова: нека да опитаме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство!), в което влизат и реформаторите, в това число и представи-тели на ДСБ, на партията, на която симпа-тизирам не от вчера (всъщност, аз от нача-лото на промените винаги съм подкрепял с гласа си представителите на автентичната десница, СДС преди, а сега ДСБ). Разбира се, за позицията си бях порядъчно оплют, особено поради това, че човек като мен, който винаги е бил безпощадно критичен към Б.Борисов и към "агент Гоце", комунис-то-социалист, а сега водач на т.н. партия АБВ), сега, видите ли, правел завой на 180 градуса и почвал да ги подкрепя! Даже коментатор в блога ми, представящ се за "истински антикомунист", въздъхна театрал-но-сърцераздирателно ето как:

Така или иначе доживяхме Ангел Грънчаров да се превърне в яростен за-щитник на Бойко Методиев и Георги Пър-ванов (Ивайло Калфин), когото ежедневно бичуваше в блога си като „Гоце“!

17 Което, разбира се, е лъжа, щото в

защитник, при това яростен, аз точно на тия не съм бил, не съм и няма да бъда; аз изобщо на нищо не съм бил и никога няма да бъда "яростен" защитник на нещо, какво-то и да е то. Яростта ми е съвсем непозната емоция. И в хуленето, и в "хваленето" хич не ме бива, камо ли пък да бъда "яростен" в такава посока. Да оставим обаче това, това са несъществени подробности. Искам да кажа нещо най-важно в тази връзка.

Със съставянето на това коалици-онно правителство на широка основа и подкрепа, където непримирими до вчера опоненти се принудиха да си подадат ръка и да обещаят да заработят по обща програма за доброто на България, се отпочва безк-райно любопитен експеримент, от изхода на който зависи много. Веднага, разбира се, както обикновено става у нас, се намериха зложелателно настроени дежурни медийни весталки, които почнаха да пророкуват и да ни увещават, че това правителство било, видите ли, обречено, че това мнозинство скоро щяло било да се разпадне и прочие. Нямало било смисъл да се съчетава несъ-четаемото, от масло и вода хомогенна смес не ставало и т.н. Скоро неизбежни раздори щели да раздерат тази "изкуствена коали-ция", тя щяла да издъхне скоропостижно, нямала никакво бъдеще и пр. Някои пък заеха позата на "непримирими борци за чистота" и ни заявиха колко гнусно било това, именно довчерашни "яростни врагове" като "костовистите" и гербоваците да и подадат ръка, това било измяна на "най-святото", израз на крайна деморализация и не знам си какво още. Плещят ги каквито им дойде на акъла, всеки бил толкова чист, че, видите ли, се бил "от дъното на душата си" погнусил вчера, а почти не срещам разумно мислещи хора, които да заявят, че има и нещо достойно за приветстване в случва-щото се; е, аз ще го заявя; няма да премъл-ча.

Случва се нещо ново, достойно за насърчение и подкрепа: в демокрацията няма как всичко да се става като по учебник: печелиш изборите, вземаш "цялата власт" и почваш смело да пориш водите на бурния океан на живота с държавния кораб; не, такива идеални неща рядко се случват в живота. Ето, наложи се, под натиска и напо-ра на самата реалност политиците ни да се видят принудени да тръгнат по нов път: да водят трудни преговори за синхронизиране на програмите, да им се наложи да правят компромиси, да опитат да се договарят в името на по-висши цели, да е принудят да си партнират, да заработят заедно, да си обединят силите, щото ето, животът и наро-дът решиха да няма чист вариант, една партия сама да управлява, имайки пълно мнозинство и пр. Наложи се да се прави, и то на чиста, публична основа една коалиция от нов тип, в която различни по манталитет и по ценности политици им се налага да се

сработват в името на една действена поли-тика, и то в твърде тежки условия. Нещо такова се случи веднъж и то в още по-тежка ситуация в периода 1996-1997 до 2001 г., когато Иван Костов успя да обедини най-разнородни политически тенденции и на тази основа можа да проведе най-тежките реформи, които трасираха пътя към едно проспериращо бъдеще на страната. Ето сега историята постави политиците ни в сходна ситуация, наложи им се, виждаме, да променят много неща в представите си и да се принудят да си подадат ръка, та заедно да заработят за доброто на България. Ис-кам тук специално да изтъкна какво именно се налага да променят политиците ни в представите си.

Първо, демокрацията предполага ефикасно взаимодействие на хора, групи и политици с най-различни ценности, разби-рания и убеждения. Елементарната предс-тава, че парадът се командва от най-силния, а всички други биват поставени под ботуша му, отива по дяволите, таза бабаит-ска представа за политика дойде момента и у нас да замине в миналото. И наближи момента да бъде забравена. Няма най-силен, който да доминира и да налага воля-та си на другите по силов път, ето, оказа се, че за да се добереш до властта трябва да водиш тежки преговори с други политици, които имат различни разбирания, ценности, програми. Всичко следва да бъде аргумен-тирано в един свободен мисловен дебат, а не налагано по силов път. И се наложи политиците да направят опити за раждане на някаква демократична коалиционна култура, потребно е да се роди един нов манталитет, бих казал и ново съзнание, според което мненията на "малките" не просто имат значение, ами и без отчитането на техните разбирания, без съобразяването с тяхната воля нищо не може да бъде пос-тигнато. Значи авторитарната представа за една налагана по силов път демокрация от болшевишки тип (мнозинството "коли и беси", налага волята си по най-груб безце-ремонен начин, а пък малцинството слуша и трепери – и чака момента, в който махалото ще се обърне и то самото ще стане мнозин-ство, та да си отмъсти за униженията) дойде момента и у нас да отиде именно по дяво-лите; ето, самият живот принуди нашите политици да осъзнаят, че трябва да зарабо-тят по нов начин – понеже по стария начин вече не става, не може. А как по стария начин се делеше баницата у нас ли?

Всички знаем това, нали така? Ами политиците (от доганов тип) правеха потай-ни сделки, без да се чувстват длъжни нико-му да дават отчет за аспирациите си, деля-ха порции, лапаха кой колкото може, джаф-каха се като гладни псета, всеки гледаше да отмъкне колкото се може повече, пък и, защо да крием, всичко се свеждаше до далаверата, която политиците ни виждаха в туй доходно бизнес-занимание, именно

играта на политика и на демокрация. Тази чисто мафиотска представа за демокрация е време също да отиде по дяволите, реал-ностите днес искат нещо съвършено друго: не да се делят властови порции за лапане, а да се поделят отговорности и ангажимен-ти, и то съвършено открито, на публична основа, чрез ясни договорености, фиксира-ни в документи, разписани за изпълнение по време и пр. Оказва се, че е потребно създа-ването, изобретяването на една съвършено нова технология за добирането и упражня-ването на властта, каквато у нас до този момент е имало може би само в периода 1997-2001 г., пък може би дори и тогава не е имало. Знаем, да речем, какво правеше т.н. "тройна коалиция", в която тримата лидери, Станишев, Царя и Доган в тайни срещи решаваха всички въпроси по дележа на порциите и на баницата, а пък след това държавата биваше поставяна в услуга на техните апетити. Сега обаче работите по този начин вече няма как да стават, особено като се вземе предвид, че има и един нов активен фактор: улицата, площада, "интер-нетната Агора", протестиращите граждани, които вече под лупа дебнат какво прави властта – и реагират при всеки случай на най-малко съмнение за злоупотреби или потайни користни договорки. Тъй че пред очите ни се развива един много полезен, по моята преценка, експеримент, който може да доведе до това блокиралата по всички линии наша млада демокрация най-сетне да проработи. В това аз виждам смисъла на случващото се, на тия основания с чиста съвест и подкрепям новото правителство.

Ще се наложи и на Б.Борисов, не-зависимо от възрастта си (той ми е почти връстник и набор, няколко месеца ни е разликата, ала аз съм все пак по-голям), да промени много неща в представите и в поведението си на управник. Има всички условия за това, ето, и в Министерския съвет вече ще се води плодотворен дебат на различно мислещи хора, а няма да има само подлизурковци, които мило се хилят на вожда, а пък той си прави каквото му ским-не. Това за мен е добра предпоставка и изпълнителната власт да заработи по по-добър, по по-ефикасен начин. Същото се отнася и за правителственото мнозинство в Парламента, и вътре в него, и в отношения-та му с опозицията ще се наложи да се проработва нов стил на поведение, да се даде път на нова демократична култура, съзнание и поведение. Тия неща имат голя-мо значение, те изобщо не са за подценява-не. Има и добри предпоставки за това, ето, примерно, чини ми се, че младите във властта, какъвто, примерно, е Радан Кънев, ще успеят да допринесат много за позитив-ната промяна, за промяната в позитивна посока; те вече, струва ми се, доста допри-несоха, та се стигна до този наистина добър резултат, какъвто е именно съставянето по нов начин и на правителствено мнозинство,

18 и на ново правителство. Има знаци за про-мяна в позитивна посока и в мисленето и поведението на самия Б.Борисов, да се надяваме, че той ще успее в новите условия да се адаптира, да коригира поведението си, да прояви, защо не, и държавнически усет и талант, има шансове за това. Време-то обаче ще покаже какво ще се случи - и дали тия шансове ще бъдат оползотворени или пък ще бъдат без смисъл пропилени.

Важното е най-вече той да има добри съветници, ето, в рамките на шегата, аз, примерно, съм свободен (безработен съм) и мога да му стана много добър съвет-ник, готов съм да поема тази работа, имен-но да съветвам по посока на едно по-цяло-стно и по-продуктивно държавническо мис-лене и поведение нашият премиер; разбира се, едва ли той ще опре до мен, но аз да се пошегувам все пак, та поне да ядосам душ-маните и завистчиите. Дали пък да не на-пиша на г-н Премиера едно писъмце в тази посока, да му се предложа за съветник и за философски консултант, чудеса ще напра-вим ний с мойто наборче ако ме ангажира за свой съветник?! Що ли пък да не взема да се пожертвам да поема и този резил, аз за доброто на България, драги ми дами и гос-пода, съм способен на всекакви жертви?! И ето, защо пък да не дръзна да предприема и този малък риск, именно да се орезиля по такъв един превъзходен начин – като напи-ша писъмце на г-н Премиера и му се самоп-редложа за съветник?! Ний, философите, сме способни на всекакви жертви - за да направим нужното та да проправим път на истината и на доброто в живота ни!

Да бе, защо да не напиша едно пи-съмце на набора Борисов, а, какво ще каже-те? Не е ли великолепна тази моя тазсут-решна идея? Тия дни се опитах да подсетя своите приятели, в това число и политичес-ки, да ме предложат за заместник-министър на образованието, отговарящ за реформата и промяната на законодателството в тази сфера (виж: В името на доброто на бъл-гарското образование съм готов да се самопожертвам и да приема да стана заместник-министър на образованието!), имам чудесни идеи в тази посока; разбира се, моите приятели си замълчаха най-благоразумно, вероятно защото успях да оскверня моралното им чувство и да засегна някакви най-фини и чувствителни струни в техната душа. Разбира се, никой нема да се сети да ме предложи за тоя пост, ето, нала-га се сам да се тикам, но аз, дами и господа, сами виждате, го правя не по кариеристични някакви и пошли подбуди, както правят обикновено другите, а само защото добре зная, че много мога да помогна и да допри-неса, не за нещо друго. Тия, дето са карие-ристи, те не се държат като мен, а се врат по съвършено друг начин, аз пък, сами виждате, правя всичко пределно открито, което е гаранция, че нямам потайни и мерз-ски подбуди и помисли. Сега обаче ми се

чини, в светлината на казаното, че ще бъда по-полезен за държавата, страната и нация-та като се предложа за съветник на самия премиер, с оглед да му помогна да почне да мисли по-разумно, а също и да почне да действа по един нов и ефикасен начин, и то не само по отношение на политиката в духовната сфера, а и изобщо. В други стра-ни хора като мен, философи, изобщо сери-озно мислещи хора, се ценят много, виж, у нас, се ценят тия, дето нямат акъл, но имат яки лакти, та да успяват да се навират нав-сякъде. Време е на тази практика за назна-чаване на кадри да ù се тури край, ето, с тази идея именно и аз тук, в блога си, давам податки за раждането на една нова култура на мислене и на поведение.

Вярно, да бе, добре знам, че про-цедирайки по този начин, рискувам да ме обявят за "смахнат", за какъв ли не, това ми е добре известно, рискове винаги има когато един човек като мен мисли по нов и по нестандартен начин; знаем, че у нас свест-ните още по ботево време са ги смятали за луди и за какви ли не още. Но на мен не ми пука много от такива дребни рискове и неудобства, аз се вдъхновявам от други неща. Та затова отправям и своите всекид-невни провокацийки. Да, мисленето ни най-напред трябва да се промени, е, аз работя в тази посока, вярно, засега само в скромните мащаби на тоя мой блог, но знае ли се, в преломни времена като нашето, сичко се случва?! Нали така, другари мърморковци и завистливци, приготвихте ли си сополите да се разревете дружно, както подобава за случая?!

Хайде, стига, спирам дотук. Хубав ден на всички! И успех на напредничаво мислещите ни политици, ето, виждате, те вече имат моята подкрепа! Призовавам и вий да ги подкрепите, заслужава си! Има смисъл, послушайте ме, нека да не бъдем все едни и същи, от всичко недоволни мър-морковци, черногледци, мрънкала и пр.; колко му е да опитаме да се променим малко, пък да видим дали няма да се окаже, че е за добро? Ето към това ви призовавам. От едноизмерно мислещи догматици, дето са жертва на бедните си представи за живо-та, едва ли има някаква полза, тия хора обикновено са спирачка за развитието, ето, опитайте се да направите нужното да не сте като тях. Желая ви успех! Ще успеем, ако бъдем с по-гъвкаво мислене, ако си останем обаче с обичайното железобетонно мисле-не, неспособно на никаква промяна, добро няма да видим! Чакай да привършвам и да сядам да пиша писмо до г-н Премиеро, че се вдъхнових нещо! Чао и до скоро!

ТАЛАНТЛИВИТЕ ДЕЦА В БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ СА РЕПРЕСИРАНИ Из: Физикът Т. Теодосиев: Съвременният човек е безнадеждно оглупял

... Аз съм си работил независимо от системата, понякога – въпреки система-та. Преди години един мой директор беше казал, че не работя за пари, значи за слава. И за слава не работя, за какво тогава?!? Значи работя за удоволствие. И търся да има кой да ме използва. И сега моята мечта е да има колкото се може по-вече хора, които биха желали да ме използ-ват.

... Това е нещо ужасно. Ние сме в състояние на катастрофа, на колапс на българското училище. И това не е започна-ло от сега, а от много-много десетилетия е започнала тази болест.

... Най-голям проблем в момента е колосалната липса на морал в българското общество. Невъобразим дефицит на морал имаме в момента. До известна степен успе-хът на моята школа е в това, че аз давам шанс на оня репресиран ученик, защото талантливите деца в българското училище са репресирани. Когато един ученик, който нищо не знае и друг, който е гениален, получават една и съща оценка – това какво е?!?

... Преди 2400 г. дядо Аристотел е казал, че равенството е справедливост, но само между равни. Неравенството също е справедливост, но само между неравни. А ние дълги години живяхме в условия на реален социализъм, където всички трябва-ше да бъдем равни и сега берем плодовете.

... Проблемът е, че се прави една имитация. Ние сме имитация на демокрация и се опитваме да излъжем европейците. Непрекъснато се опитваме да лъжем – отново дефицит на морал! Това, което е най-трагичното в нашето общество е чудо-вищният дефицит на морал. Тази дума някак се забрави, стана неприлична.

СОЦИАЛИСТО-КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДИ-ОТИЗЪМ

19 Dimitar Mustakoff , Руската империя – гла-вен враг на България СЪВСЕМ ОСНОВАТЕЛЕН И УБЕДИТЕЛЕН УПРЕК СРЕЩУ ВЕЧНО НЕДОВОЛНИТЕ МЪРМОРКОВЦИ

На всички онези избиратели, които твърдят, че са десни, но не гласуваха за Реформаторския блок (или въобще не гла-суваха), а сега обвиняват политиците от РБ, че са направили големи компромиси за да са във властта, ще кажа:

Вие, госпожи и господа, защо не гласувахте за РБ? Нали ако бяхте гласува-ли, в Парламента щяха да влязат много повече реформатори – и сега нямаше да се налага да правят компромисите, заради които викате срещу тях?

Реформи се правят от хора, които са на власт, а не от идеалисти и политичес-ки чистофайници, които стоят отстрани и постоянно демонстрират колко са чисти, непорочни и безгрешни.

Написа: Томи Томев

ПЛАТЕНИ ПИШУРКОВЦИ УСЪРДНО РАЗ-ВИВАТ ОПОРНИТЕ ТОЧКИ НА КРЕМЪЛС-КАТА КАГЕБИСТКА ПРОПАГАНДА, СПО-РЕД КОИТО НИЩО НЕ СМЕ СПЕЧЕЛИЛИ ОТ СВОБОДАТА

Из: Доц. Иво Христов: За 25 г. от Втория паднахме в Третия свят, Поглед Инфо

Рекапитулацията от тези 25 г. е повече от ужасяваща за България. Без преувеличение може да се каже, че това действително е четвърта и, може би, последна национална катастрофа. И това не са силни думи.

Една средно развита европейска страна като нашата, с относително

развити икономика, индустрия, сложни системи за управление, добре развито селско стопанство, прилично ниво на здравеопазване, добра социална и осигу-рително-пенсионна система, въобще страна, която за предходните 45 г. от периферно селско общество беше стигна-ла до равнището на страна, създаваща електроника и роботехника… Та, тази наша държава за последните 25 г. беше вкарана обратно в Третия свят

И т.н., и прочие, и ала-бала, и тра-ля-ля. Понеже много ненавиждам платените лъжльовци и глупаците, които им се връзват на лъжите, ми се наложи да напиша във фейсбук ето този КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Другарят доц. Иво Христов е написал туй текстче за да се опитва да развие опорните точки на кре-мълската кагебистка пропаганда, според които България нищо добро не е получила от свободата, дори много е загубила, щот сме си били, видите ли, "тъй прекрасно" в качеството ни на изцяло робска и мизерст-ваща страна; явно добре плащат за съчиня-ването на "многоучени" такива агитационни матр`ьяли, а, другарю доцент? Щот не вер-вам да си толкова глупав, доценте, че сам да си верваш на приказките, ерго, приказки-те ти са добре платени. РАДАН КЪНЕВ: АКО НЕ МОЖЕШ ДА ПРАВИШ МНОЗИНСТВА, НЕ МОЖЕШ ДА РЕШАВАШ ПРОБЛЕМИ

Из: Радан Кънев – адвокатът, който се разбира с тъщата

Нито за миг не съм бил протеже. Едно от големите качества на Иван Кос-тов беше, че той ни идентифицира и ни даде път, но ние никога не сме били негова функция – аз, Петър Москов, Прошко Прошков, министърът на външните ра-боти Дани Митов, който по съвсем друга линия, много след като напусна ДСБ, изгря като безспорна политическа звезда.

Сред безспорните качества на Къ-нев е, че той никога не повишава тон и винаги сдържа нервите си. Умее да намери пресечната точка на различни мнения и интереси, без това да изхвърли някого от разговора. Дори в РБ го наричат "човекът, който прави мнозинства".

Когато изборът ти е политика-та, твоето задължение е да ги създаваш. Ако не можеш да правиш мнозинства, ти не можеш да решаваш проблеми, убеден е Кънев.

НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ГОСПОДАРИ НА УПРАВНИЦИТЕ, НИЕ СМЕ ГИ ТУРИЛИ ТАМ, ТЕ СА НАШИ СЛУГИ, ЗАТОВА ТРЯБВА ДА ГИ ДЪРЖИМ ИЗКЪСО – ЗА ДА НЕ ПРАВЯТ ПОРАЗИИ

Искам да си продължа мисълта, подета във вчерашния ми коментар по най-актуална политическа тема: виж Разясне-ние защо подкрепям новото правителст-во, снабдено с една-две щури идеи как и аз с нещичко да допринеса за доброто на България. Върти ми се в главата нещо изключително важно, да видим дали ще успея да го изразя с понятни думи. Ето и още една отправна точна на днешното ми разсъждение: Радан Кънев: Ако не можеш да правиш мнозинства, не можеш да решаваш проблеми; споделям изцяло, така е, а в политиката да бъдеш само непорочен доктринер или плямпало, не е кой знае колко голямо постижение. Политиката е нещо практично, което трябва да умее да променя нещата, ситуациите, живота ни.

Е, сега, дето се казва, "властта е наша", имам предвид нас, дясномислещите хора. Към тия хора се отнасям и аз - и то не от вчера. Дойде обаче моментът на истинс-ки трудното: тая власт наистина да бъде приложена на дело, и то така, че да проме-ни нелеката ситуация – в интерес на стра-ната, на хората, на гражданите. Тук искам да засегна един, дето се казва, "крайно щекотлив въпрос", въпрос, който, по причи-на на тази негова "щекотливост", ще бъде отбягван от всички. И този въпрос, който се изправя със страшна сила, е въпросът за... кадрите (ако ми позволите, в малко шеговит план, да използвам тази ленинско-сталинска терминология).

Сега, всъщност утре, ще се чест-ват 25 години от прехода. Та имам повод да кажа нещо по тия въпроси, понеже съм свидетел на целия преход, с очите си видях всичко, а в много неща съм и участвал непосредствено. Примерно, бил съм в уп-равлението (бил съм кмет, макар и за крат-ко). И съм анализирал процесите на прехо-

20 да в поредица свои книги, смея да имам претенцията, че съм наясно с ония грешки, които са най-опасни. Ще ми се да помогна някак за избягването им този път.

Десните сили, към които принад-лежа ценностно, заради убежденията си, са били на власт досега три пъти (ако броим и коалиционното правителство на Д.Попов), сега ще бъде четвъртия път. Властта се упражнява чрез хора, нужни са способни, разбиращи от работата си хора, личности кадърни, свестни, работливи, знаещи какво искат. Чумата на българското управление обаче е настъпателната кариеристична напаст, от която никакво спасение няма. Знаете ли сега колко много най-бодри кари-еристи си точат зъбките за постове и меки кресла? Давате ли си сметка колко нека-дърници-наглеци търсят връзки, за да се набутат на държавна служба, щот властта, видите ли, вече е наша, е, дойде и нашият ред да се облажим хубавко! И Бойко, и другите лидери на управляващата коали-ция, убеден съм, са атакувани ежечасно от бодри кариеристи, които се тикат, навират, изтъкват заслуги, искат да осребрят "учас-тието си в битките"? Нека да бъдем реалис-ти, нека да не се правим на ударени, ами да осъзнаем, че този е един от най-острите проблеми на функционирането на многост-радалната българска демокрация.

Туриш ли на хубав държавен пост некоя "калинка", стой след това па се дръж, ще видиш такива злоупотреби и злосторст-ва, че свят ще ти се завие. Тълпи бодри кариеристи, повтарям, сега атакуват хората с влияние в управляващата коалиция, ис-кайки престижни постове. Знаем също, че много често се търси служба за "онуй наше момче", а изобщо не се търси подобаващ и способен "кадър" за тази или онази отговор-на държавна служба. Така ли е? Що мълчи-те като пукали, що си глътнахте езика, ма-лее, тоа па Грънчаров па се праи на инте-ресен, засегайки толкова болна и неудобна тема?!

Тия тумби кариеристи, които като гладни псета атакуват тъй апетитно димя-щия кокал на властта, са най-голямата опасност, те обикновено са и причината за провала на всяка една власт. Туриш ли некадърен кариерист на отговорна държав-на служба, верно, той ще ти е верен, но ще направи такива зулуми, че, дето се казва, дупе да ти е яко после. И държавата бива проваляна от такива именно кариеристи, от тая нагла напаст, повтарям, спасение няма. Бойко Борисов в предишното си управление има, дето се казва, доста "неподходящи назначения", на моменти с просто око се виждаше, че той, горкият, просто немаше свестни хора, немаше "кадрови потенциал", за да упражнява властта. И се туряше на моменти и Сулю, и Пулю, и стрина им Гюр-гя, стига, разбира се, да имаха дебели връз-ки. Ето за тия пусти дебели връзки ми се ще да поразсъждавам повечко.

Да, какъв е, да го кажем така, на-чинът за подбор на подходящи кадри за управлението у нас – давате ли си сметка за това? Как какъв: ами чрез връзки, лични, шуро-баджанашки, приятелски, роднински, по мафия, и какви ли не още, това е на първо място. "Имаме тук едно наше момче, я гледай да му намериш там некаква служ-ба, нали ме разбираш, ама да е по-платена, наше момче е все пак, пък е и работливо! О, он може сичко, нема проблеми, много е отворен, каквато и да е службата, ама да е пò-така се пак, наше момче е он! Айде, действайте! Разбрахме се, нали?!". На вто-ро място трябва да знаем, че партиите у нас гъмжат от пробивни кариеристи, които са готови на всекакви мерзости, само и само да се набутат на некое топло местенце. Е, може да има и хора в партиите, дето са движени от идеални, тъй да се рече, подбу-ди, ала такива мухльовци, с извинение за думата, по начало в нашенските родни условия са рядкост, а типичният случай са именно въпросните наглеци-кариеристи, способни на всяка мерзост – само и само да се доберат да доходна държавна служба, по възможност дето може да се лапат и коми-сионни, и подкупи, и така нататък. И в тия нашенски родни условия давате ли си смет-ка сега в каква ситуация се намират лидери-те на участващите в правителствената коалиция управляващи партии?

Разбира се, и Бойко Борисов, и Радан Кънев, и Кунева, и останалите ще им се наложи да турят на най-хубавите дър-жавни постове хора, дето са им лично поз-нати, на които имат съответното доверие. Но колко лично познати, доверени и прове-рени, пък и все пак кадърни хора може да има един лидер? Нали в един момент тия ще се изчерпят, какво да правим след това? Казахме, кадровият състав на партиите, да ме извиняват тия лидери, но според мен може да се сравни с нещо като "торба със змии", които се хапят една с друга, и ето, на въпросните водачи им се налага често да бъркат в тази торба, която змия успее да захапе пръста им, на нея именно и дават тази или онази служба. Има ли риск в този начин на определяне на хора за отговорни-те държавни постове? Има, разбира се, и то какъв!

Да се навре човек в тия времена на хубава държавна служба е доста трудна работа, искат се и връзки, и "напористост", и "заслуги" се искат. Щото за какво работят хората в партиите, ами за да могат един ден да се наместят на топличка служба, да не са балами да работят за нещо друго обикнове-но? Изхождам тук от господстващата попу-лярна представа, от съзнанието, което е така характерно. То по начало няма нищо лошо човек да се занимава с политика, но все пак се иска и известен моралец, и ня-какво приличие се иска, нали така?

Има едно противоречие, на което искам да обърна внимание тука. Не зная

дали си давате сметка, но обикновено става така: тия, дето са най-способни да вършат някаква отговорна и нелека работа, точно тях съвсем не ги бива в натискането за кариера. Тия хора органически се гнусят от туй натискане, втриса ги като си представят какви унижения трябва да преживее чове-кът, за да се добере най-накрая до прести-жен и отговорен пост. И затова тия хора не умеят да се врат. А се врат най-силно тъкмо ония, дето пък не са кадърни; те са кадърни, ала за самото навиране, за самото врене, щото и за него се искат съответните качест-ва, ама работа да ти свършат някаква, тях за това едва ли ги бива, щото целият им потенциал е отишъл за пустото навиране. Тук даже може да се изведе нещо като парадоксален закон: който по-яко се вре, пази се от тоя, търси най-способните хора за някаква работа сред ония, които изобщо не умеят да се врат, които си стоят на зад-ния ред и не смеят да плюят в лицето си и те да почнат да се навират. Това нещо един политически лидер или държавник требва добре да го знае. Аз обаче, позволете ми да кажа, смело заявявам и твърдя, че нашите лидери и управници точно туй нещо изглеж-да съвсем не го знаят. Или ако го знаят, изобщо не го спазват. Добрият управник се познава по това, че умее да открие най-кадърни и способни хора за съответната отговорна работа, такъв управник има няка-къв нюх към тия неща, това е именно и най-трудното от ония умения, които в съвкуп-ността си правят добрия, изкусния държа-вен (пък и не само държавен) управник. Щото управлението е цяло изкуство, дали, прочее, да не взема тия дни да напиша и книжка по тия въпроси, ето, наскоро написах книжка за Изкуството да си учител, що да не запретна сега ръкави и да напиша разби-рането си и за Изкуството да си управник? Щото, сами виждате, и тази тема ме е заин-тересувала напоследък, що пък да не ù отделя известно внимание и да напиша нещичко по тези въпроси? Ето, този днешен мой текст е добро въведение в тази тема, не смятате ли?

Като и да е. Майната ù на книжка-та, друго е важно тука. Крайно порочният утвърдил се у нас начин за определяне на управници, на хора за държавната админис-трация е крайно време да бъде променен и заменен с някой друг, по-адекватен на нуж-дите, щото в тежките условия, в които се намираме, е престъпление на отговорни държавни постове да се турят хора-некадърници, алчни кариеристи, а в същото време способните, ония, които могат да свършат прекрасно работата, да бъдат държани настрана, да бъдат изолирани, докато в управлението, както обикновено става у нас, се вихрят какви ли не некадър-ници, калинки, плазмодии, паразити, туне-ядци и не знам си какви още, трудно ми е да ги изброя сега всичките.

21 Е, аз от известно време, не от вче-

ра, отправям, ако сте забелязали, съвсем съзнателни провокации в тази посока, отк-рито оскърбявайки господстващите разби-рания – като, за разлика от настъпателните кариеристи, открито, публично, съвсем откровено издигам своята кандидатура за един държавен пост, за който смятам, че съм подходящ, именно поста на заместник-министър на образованието! Е, и за дирек-тор на училище се опитвах да се кандида-тирам по съвършено същия, пределно отпк-рит начин, без да търся връзки и пр., но там ме отрязаха; по едно време даже пак по същия скандален начин бях заявил, че ще се кандидатирам за началник на Инспекто-рата по образованието в Пловдив, ама само го заявих, пропуснах срока да дам кандида-турата си за участие в конкурса, после пък те отмениха вече обявения конкурс, щото съдът върна предишната началничка, увол-нена при смяната на властта, абе виждате, у нас тъкмо в тази сфера, сферата на наз-начаването на подходящи личности за отговорните държавни служби цери пълен хаос. Е, аз се опитвам нещичко да променя. Давам пример, с който искам да подкопая установилите се представи. Провокирам най-гаднярски установилите се тук вкусове, дотам, че най-близки мои политически прия-тели се фрапираха дотам, че ето, вече и те не ми говорят даже. Абе остави го тоя Грън-чаров бе, изложи се страшно той, ето, вре се за това пусто Министерство на образова-нието, иска, представяте ли си, да става заместник-министър, това му е станало нещо като идея-фикс, горкият, той не знае ли туй, дека сички го знаят, че така тия неща не стават, така не се правят, другояче става сичко, ох, колко "прозт" бил тоя Грънчаров бе?! Между другото, аз, действайки в тая съзнателно избрана насока, фрапирах съз-нанията на всички с дори и с наглостта да се самопредложа на г-н Президента за... министър на образованието и нàуката, в служебното правителство, леле, станах пълен резил по тоя повод, сички зеха да ме мислят, че изглежда наистина съм превър-тял, всички се отвърнаха от мен, то бива-бива, ама чак такава наглост, пред сички да се тика да става министър, тоя съвременен Големанов-Грънчаров надмина сички в кариеризма си! Прочее, да си призная, аз по-преди и в писмо до Б.Борисов пак се самопредложих да стана министър на обра-зованието и нàуката, когато моят състудент Сергей Игнатов падна от поста си, е, Бойко, разбира се, не ми обърна внимание, въпре-ки че немаше кой да тури, дотам немаше, че се принуди да назначи на тоя пост едно немощно старче от Академията, представя-те ли си, него предпочете, ала мен не щя да ме назначи? Както и да е, бъдете спокойни, не съм полудял, обаче все пак опитайте да разберете защо отправям тия така грозни и направо нечувани предизвикателства спря-

мо установилите се в отечеството ни "добри нрави"?

Ако ви е трудно да си отговорите сами на този нелек въпрос, ще ви помогна. Аз съм добър по сърце човек и винаги съм готов да се притека на помощ на неразби-ращите. Но е факт, че всички, дори и най-близки мои приятели се разочароваха страшно от мен, щом прочетоха, че и този път не се въздържах да наруша добрите нрави и ето, най-нагло заявих тия дни, че не само искам да стана заместник-министър на образованието и нàуката, ами дори и за поста съветник на Премиера по духовните въпроси се полакомих! И открито заявих, че ще пиша писмо не само лично до г-н Бори-сов, но и до Радан Кънев, и до кого ли не, само и само да... изследвам какви ще бъдат реакциите на тия наши толкова мъдри дър-жавни мъже. Бъдете спокойни, знам добре, че нема да ми отговорят, нито пък ще се трогнат. Камо ли пък да благоволят да си мръднат малкия пръст в тази посока, при-мерно, да земат и наистина да ме турят на тоя пост, поне на поста заместник-министър на образованието и нàуата, дето ми е така легнал на сърцето, че повече от това едва ли може да бъде!

И защо тогава се излагаш бре, ма-лоумнико?! Като знаеш, че нищо няма да постигнеш по тоя начин, що барем се изла-гаш, абе, идиотино?! Тоя въпрос изглежда всички си го задават, щом даже и уплаше-ната ми тъща снощи се обади от... Раднево (тя си живее там, не е в болницата, бъдете спокойни, съвсем си е наред тя, горката ми тъща, дето има такъв опак зет!) да ме пита какво става с мен, ето, хората говорели, че вместо като хората да се опитам да се навра във властта, щот сега властта е на-ша, пак съм зел да правя некакви щуротии, да пиша писма, да се самопредлагам откри-то и прочие. Абе тия неща се правят иначе бре, идиотино, ми крещя снощи в слушалка-та справедливо уязвената ми тъща, която, човешко е, е крайно уязвена от това, че неоправният ù зет на 55 години е... безрабо-тен, и то при положение, че ето, неговата политическа сила вече за четвърти път е на власт (!!!!), а той пак не може като другите хора да се уреди и да получи некакво мес-тенце във властта! Няма да скрия, че тъща-та ми, както се полага, има най-светли ко-мунистически убеждения, но това е отделна работа, аз нея съм се отказал отдавна да я преубеждавам в нещо. Ала тук в упреците си явно е права, а, какво ще кажете?

"Добрите нрави" у нас изискват ис-тинският кариерист да задвижи връзките си, да иде да се моли, да причаква респективно познатите си големци, да ги моли, ако требе на им цуне поне краката или ръката, да им обещае вечна дружба, ето такива салтанати правят оправните кариеристи у нас, те нема като мен да почнат да пишат открити писма, да се излагат публично, да просят пост, не, така положително не стават работите както

съм я подкарал аз. Ще дам пример, за да се разбере, че моят "кариеризъм" е така осо-бен, че поведението ми не бива изобщо да се квалифизира по този начин.

Две примерчета ще дам. Преди 23 години, ето тия ноемврийски дни на 1991 министър на образованието и нàуката стана проф. Николай Василев, Бог да го прости, философ, той почина наскоро. Лично мой познат, знаем се с него отдавна. Таман стана той министър, мен червените другари ме уволниха от Пловдивския университет, за политически заслуги, щот бях син, а ПУ и тогава, и до ден днешен си беше и си оста-на една червена крепост. И аз бях безрабо-тен месеци наред. Не си мръднах пръста да ида в София и да се представя на моя от-давнашен познайник проф. Василев, Минис-търа. И да помоля за служба. Не, не напра-вих това. И даже когато шефът на инспекто-рата по образованието в Пловдив ме тури за "временно-изпълняващ" директор на една престижна гимназия, Хуманитарната, аз не си мръднах пръста да ида при проф. Василев и да поискам да ме тури за посто-янно на това място. Падна от власт след годинка правителството на Филип Димит-ров, комунистите в училището мигновено ми обявиха стачка, аз си зех шапката и си тръгнах.

Няма да казвам какво стана когато СДС взе властта при Костов. Аз пък се оказа че съм безработен, както и да е, тази любо-питна история съм я описал в своята кни-га Страстите и бесовете български (с подзаглавие Кратка психологическа исто-рия на съвременна България). Ще премина при управлението на Борисов, когато ми-нистър на образованието и нàуката стана моят ленинградски (сант-петербургски) съ-студент Сергей Игнатов. Аз, разбира се, не си мръднах пръста да ида за нещо да го моля, не, напротив, почнах да го критикувам в блога си и той, министърът, благоволил да каже пред наши общи приятели (които се опитали да ходатайстват за мен пред него), че тоя там пловдивски "почитател на Пла-тон" нека да си чете Платон, какво иска повече, та се е захванал да го критикува? Факт е обаче, че когато в училището, в което работих тогава като преподавател по фило-софия и гражданско образование, именно ПГЕЕ-Пловдив, се проведе директорски конкурс, аз пак не си мръднах пръста поне да опитам да повлия малко за да бъде турен поне що-годе приемлив и кадърен директор, не, проспах този момент, е, туре-ната за директор другарка за кратко успя да ми отмъсти така, че ето, вече ме уволни, сега пак, заради нея, съм безработен. Както и да е, това са лични неща, нямащи отно-шение към темата, но те поне показват, че от мен кариерист в общоприетия смисъл на думата не става, аз явно и изобщо не съм никакъв кариерист, щото ако бях, отдавна да се бях нагласил на некое хубаво дър-жавно кресълце.

22 Да, време е да завършвам. Че ста-

на дълго. Ето ми вкратце идеята. Внимавай-те, за да разберете каква ми е идеята и защо се държа по тоя пределно глупав начин, уж навирайки се и аз на престижен пост.

Трябва коренно да се промени на-чинът на назначаване на държавни служи-тели на най-отговорните, пък и на всички останали държавни длъжности. Тая досе-гашна шуро-баджанашка, партийна и връз-карска технология за определяне на "наши хора" за държавните кресла е безкрайно порочна и трябва да бъде премахната час по-скоро. Разбира се, че трябва да се въве-де истинска конкурсна система, разбира се, за висши постове като заместник-министрите конкурси никога няма да бъдат направени, но "нещо като конкурси" за оп-ределяне на най-добрия кандидат и там трябва да бъдат правени. А пък кандидати-те за тия постове, разбира се, трябва да имат достойнството сами и пределно откри-то да представят своите кандидатури. От които хората с власт, управниците, наистина да подберат най-достойния. А не да правят партийни назначения, и то на обикновено на хора, които само защото са имали връзки, се добират на държавната служба, а пък след това или не знаят какво да правят, или нищо не правят, сиреч, само паразитират, или пък, ако нещо изобщо направят, почват само да вредят, да нанасят поражения, да правят зулуми, излагации и пр. На сеирища сме се нагледали, а сеирища се получават когато некой некадърник бъде турен на държавен пост, за който с просто око си личи, че не става изобщо. Ето тая практика трябва да бъде променена решително. За да помогна да се промени, ето, аз, като гражданин, сиреч, като собственик или господар на тая държава, ще направя, спо-ред силите си, нужното, онова, което смя-там за добро и за полезно. Дори и с риск да ми се смеят, да ме ругаят, да ме плюят, да ме обявяват за луд, за кариерист, за какъв ли не. Сфанахте ли отчасти за какво изобщо става дума тук?

На мен ми писна да пиша, спирам дотук. Друг път, ако имам настроение, ще продължа. Хубав ден ви желая! Прощавайте ако има нещо, но бях пределно честен и открит. Бъдете и вие такива. Този е начи-нът. Аз друг начин не виждам. На управни-ците си трябва да казваме цялата истина. И не трябва да се държим като скотове, които постоянно се самоунижават. Свободният човек се държи винаги открито, няма от какво да се срамува, ето това е и достойно-то поведение, от него презрян кариерист не става. Дано поне това сте разбрали. И пом-нете другото: ние, гражданите, сме господа-рите на управниците, ние сме ги турили там, те са наши слуги, затова трябва да ги дър-жим изкъсо за да не правят поразии. Може да звучи грозно това в нечии уши, но аз го казвам, щото съм длъжен да го кажа. Това

трябва да се знае от всички. И да не се забравя и за миг. Чао и до скоро! ЗАБЕЛЕЖКА: И Бойко Борисов, и Радан Кънев, и Миглена Кунева (и още мнозина други от днешните управляващи) са мои "приятели" в интернет, във фейсбук, а с някои от тях съм си и писал писма (пример-но, с президента Плевнелиев си обменихме по няколко писма по време на избирателна-та му кампания, след това, като стана дър-жавен глава, той вече не ми пише). Ще пратя този горния текст до тия всичките политически и държавни дейци и управници, нека да им помогна да опитат да избегнат някои грешки, смятам, че е мой дълг да правя нещо в тази посока. Най-малко пов-дигната тема си заслужава осмисляне и обсъждане, да видим дали някой обаче ще реагира. Ще видим. Ето това е интересно да се разбере. Заслужава си да правим такива експерименти, нали, какво ще кажете? Що мълчите като...?!?! ЧЕСТИТ ЧЕТВЪРТ ВЕК ОТ РАЗРУШАВА-НЕТО НА ЗЛОКОБНИЯ СИМВОЛ НА СЪ-ВЕТСКО-РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ: БЕР-ЛИНСКАТА СТЕНА!

Честит четвърт век от разрушава-нето на злокобния символ на съветско-руския империализъм: Берлинската стена! Долу варварска империалистическа Русия! Да живее бъдеща демократична Русия в естествените си граници! Свобода и незави-симост на поробените от Русия народи!

Просперитет за демократична Ев-ропа, за нейните граждани – и съд за дикта-торите и военнопрестъпниците като Путин! Написа: Daniela Gortcheva

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК, СВОБОДОЛЮБЦИ!

Да живей, да пребъде свободата ни! Никога не бива да се отказваме от нея! Тя е най-скъпото, което имаме

TEAR DOWN THIS WALL

Днес е денят, в които всички оби-чаме САЩ – защото ни освободиха от съ-ветско-комунистическото робство! Вечна памет на Роналд Рейгън!

Написа: Lachezar Tomov МОЕ ПИСМО, ПИСАНО НАВРЕМЕТО ДО КОСТОВ, СЕГА ГО ПРЕПРАЩАМ НА ГОС-ПОДАТА Б. БОРИСОВ И Р.КЪНЕВ

Решавам тия дни да изпратя едно мое писмо, писано навремето до Иван Кос-тов (когато той беше премиер), до сегашни-те управляващи, възнамерявам да изпратя това писмо до г-дата Бойко Борисов и Радан Кънев. Този документ съм го публикувал в

23 своята книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психо-логическа история на съвременна Бълга-рия) и преди малко се сетих за него, е, решавам сега да го пратя на днешните управляващи (Костов навремето не даде знак, че писмото е стигнало до него):

Предупреждение за пораженията на "ог-ледалния антикомунизъм" Под "огледален антикомунизъм" разбирам един синдром на съзнание и поведение, в който като в огледало може да се откри-ят всички до един недъзи и дефекти на комунистическата психология. "Огледал-ният антикомунизъм" възпроизвежда бук-вално комунизма, но на едно личностно-психологическо ниво. Доста е коварна тази ситуация: да се определяш като антикомунист, а всъщност да имаш все същия комунистически маниер на мислене и поведение, ама някак си "наопаки", със знак "анти". Този тип антикомунисти са също един такъв печален продукт на ко-мунизма, какъвто са и автентичните комунисти. В нашата най-нова, съвремен-на история този феномен на "огледалния антикомунизъм" се прояви доста отчет-ливо в средите не само на СДС като най-стабилна антикомунистическа полити-ческа сила, но и на всички останали, и то до последната, партии и организации. С времето като че ли неговите прояви все повече отслабват, но той все още има достатъчно сила – и по тази причина може да се открие не само в сегашното СДС, ами и в другата дясна партия ДСБ. А пък в годините след 1989-та "огледалният антикомунизъм" си беше в своята стихия. Особено опасен стана той в годините 1997-2001-ва, когато СДС беше управля-ваща партия. Аз в предишния очерк писах за някои от неговите прояви, и затова някой може да каже: добре де, ами къде беше навремето, защо тогава не се изказа и не предупреди?! Щото сега е много лес-но, постфактум, да се умува и философс-тва, но моментът е пропуснат. Та в тази връзка тук искам да публикувам едно мое писмо до премиера Иван Костов, което съм написал и изпратил на 5 октомври 1997 година. То е тъкмо по повдигнатия проблем и ми се струва, че ще е любопит-но да се разбере сега как е бил осмислян и

поставян този проблем тогава, в ония решаващи години. Ето го и самото писмо:

Уважаеми господин Костов, Позволявам си да обърна внима-

нието Ви върху един изключително важен проблем на сегашната ситуация в СДС и на управлението на страната. Всъщност изп-ращам Ви текста на мое изказване, което беше оценено като скандално както в клуб 37 на СДС в Пловдив, така и на други нива на организацията, на които съм се опитвал да се изкажа. След като не бях чут и разб-ран в средите на СДС, до които имам дос-тъп, реших да подготвя статия за печата, в която да поставя проблема на вниманието на обществеността. Но тъй като съзнавам, че такава статия може да бъде използувана в започващата вече кампания срещу управ-лението на СДС, то реших да се обърна към Вас като последна надежда да бъда разб-ран – преди да използувам възможностите на печатното слово.

Ето част от това, което от много време се опитван да кажа, но досега не съм бил чут: България е изтощена, тя няма сили да издържи още една криза на власт-та,подобна на януарската, от януари 1997-ма. Ако СДС (и ОДС) пропилеят своя шанс във властта то последиците ще бъдат неп-редвидими – тогава и албанският вариант ще ни се стори мек в сравнение с ужаса на предстоящото. Затова нека да се опитаме да си представим онези процеси, които могат да подхлъзнат управляващите в про-пастта на непрекъснато дебнещия провал.

Ще акцентирам върху една ковар-на тенденция вътре в СДС, за която почти не се говори, но която може да се окаже фатална. Изключително важно е създаване-то на механизъм за издигането на ръковод-ни постове в съюза (и също във властта, в управлението на страната), който да бла-гоприятства растежа на млади, образовани, необременени от миналото и от стереотипи-те на огледалния антикомунизъм личности, проникнати от духа на свободата, от толе-рантност, от доверие към личността, от човечност и от разбиране на властта като огромна отговорност, а не като начин за бързо “уреждане” в живота. От решаването на тази задача зависи успеха на управлени-ето на СДС и спасението на България, справянето с огромните трудности, които ни чакат и които могат да се преодолеят само чрез впрягането на целия личностен потен-циал на СДС и извън СДС, т.е. потенциала на България като цяло. Ако тази задача не бъде решена, то провалът на СДС като управляваща сила е гарантиран и немину-ем, а оттук следват неописуеми беди за България, за изстрадалия наш народ. Дано всекидневните грижи по управлението и суетнята, свързана с него, не доведат до фатално забравяне на тази насъщна зада-ча.

Към настоящия момент обаче си-туацията е направо плачевна. Най-лошото е, че в средите на властващите – и особено в средния ешалон на управлението про-дължава да битува представата, че властта не е тежка отговорност, а просто начин за уреждане на личното положение и средство за “изсмукване” на материални благини. Другояче казано, представата, че властта е келепир, е гибелна за всяка управляваща сила и за всички управляващи, тя неизбеж-но ги влече в пропастта на провала, тя е корен на корупцията във властта, който трябва да бъде отсечен. Страшно е, но трябва да признаем, че в средите на СДС тази представа и нагласа е широко разпрос-транена и съответно малцина са ония, които разбират истинския смисъл и отговорности-те на властта. Ако тези последните си оста-нат малцинство и следователно келепир-джиите продължат да доминират, днешните управляващи неминуемо ще се провалят.

Казаното по-горе означава, че кад-ровата политика на СДС страда от големи недостатъци. На отговорни постове биват издигани лица просто защото били познати, близки или дори роднини на някой от поли-тическите ръководства на съюза от някакво ниво, а не защото притежават необходими-те качества или даже ценз. В съюза гъмжи от пробивни кариеристи, които не подбират средствата за да се уредят на някое заветно място във властта. За да постигне целта си тази сива маса от обвързани налична осно-ва с ръководствата кариеристи прави всичко възможно за да прогони кадърните и честни членове на съюза, да ги елиминира като съперници за властта. Отделните местни ръководства на СДС не са друго, а само групировки на лична основа с кариеристич-ни попълзновения, т.е. “приятелски кръго-ве”, жадни за власт и постове, на които съвсем не им влизат в сметките такива неща като успех на управлението или пък извеждане на страната от страшната криза. Дефицитът на личности в СДС е огромен, за съжаление на ръководни постове в него (особено по региони и по населени места) са се наместили хора с посредствени лич-ностни качества и без политическа култура, но за сметка на това безкрайно жадни за власт и келепир. Не може да постигне успех едно управление, което не се опира на личностния ресурс на неговата политическа сила и дори на цялата нация. Затова ако НИС на СДС не се опита да промени по

24 някакъв начин ситуацията с кадрите по места и региони, то провалът на управлени-ето е гарантиран и ще се дойде в най-близко време. Некадърникът на власт, пос-тавен там от СДС, е “чумата” за СДС. С това една демократична партия трябва да се бори непрестанно – защото в противен случай пораженията от такива хора са безк-райно опасни и вредни, понеже всекидневно подкопават и съсипват управлението на страната.

Във връзка с казаното трябва да се добави, че в СДС за съжаление се възпро-извеждат онези стереотипи на съзнание и поведение, с които навремето БКП упраж-няваше властта. Най-основният сред тях е синдромът на “активния борец” или пък този на “крайния антикомунист”. Според първия дефект на съзнанието членската маса на съюза или партията се дели на "обикнове-ни" и "заслужили в борбите". Съответно на това решаващата дума имат онези, които без срам за себе си твърдят, че от години били мръзнали по митингите или пък бари-кадите на “битката за демокрация” и следо-вателно трябвало да са на първо място при разпределянето на топличките места, на благинките на властта. Онези от членовете на СДС, които пък безскрупулно твърдят че били “най-крайни антикомунисти”, също си мислят, че спадат към някаква каста на избраните и затова разчитат, че и те няма да бъдат подминати когато се търси човек за някакъв пост.

Всъщност според съзнанието на такива трябва да се търси не подходящ човек за някакъв пост, а по-скоро се търси подходящ пост за ето този, именно за “на-шия” човек. Стигнало се е дотам, че ако някой в СДС каже за себе си, че не иска да бъде просто “антикомунист”, а че му стига да е демократ и либерално настроен, то показните антикомунисти непременно ще го освиркат или поне няма да погледнат на него с добро око. А пък ако е и кадърен, непременно ще го обявят за “враг”, та да го елиминират от битката за постове. И т.н., и т.н. Едно от условията на неминуемия про-вал на управляващите – в случай че не се намерят сили за противодействие на гибел-ните тенденции – е това, че почти винаги се търси работа на еди-кой си, който бил “наше момче” или момиче, също бил “последова-телен”, “анти-“, “активен”, и непременно познат на г-н Еди-кой си и пр. Но много рядко се търси личност, човек и специалист, който наистина може да поеме тежестите на някоя държавна длъжност – и непременно ще се справи с работата си.

Подценяването на личностното на-чало, от което в крайна сметка зависи всич-ко в едно управление и наместването на негово място на “другарско-кариеристичния” принцип на издигането на кадрите е изпъл-нено с коварни опасности за съдбата на самото управление. За съжаление засега почти нищо не се прави за промяна на тази

ситуация, което вещае ускоряване на про-вала, неговата неминуемост и съдбовност. Последиците за страната, захвърлена отно-во в бездната на хаоса, безвластието и отчаянието, са ясни за всеки човек, ала изобщо не влизат в сметките на толкова арогантните и настъпателни кариеристи.

Властта е човешко отношение. Ед-на власт е осъдена на неотвратим крах ако отчуждава, а не приобщава колкото се може повече човешки и личностен потенциал около себе си. Съвпадението на идеята на СДС – да създава условия и да насърчава проявите на личностност, свобода, предп-риемчивост, склонност към поемане на инициативи, рискове, вдъхновени от воля за успех и желание за пълноценен, свободен човешки живот, за умиротворяване и прос-перитет на обществото и пр. – със смисъла на понятието за държавна власт, която трябва да прави същото, не да пречи, а да насърчава и предразполага хората да изя-вяват свободно себе си, е изключителен шанс на СДС да реализира своята идея и с това да внесе човечност и живот в българс-кото общество. А това не е друго, а именно истината за спасението и просперитета на България.

Изключителните тежести на управ-лението на СДС и ОДС могат да бъдат изнесени само ако политическата сила е преизпълнена със съзнанието за своята отговорност. Носител на това съзнание, негов субект може да бъде само отговорна-та личност, отдаваща своята енергия за успеха на делото, и то по известни идеалис-тични подбуди. Смисълът на всичко казано по-горе е, че точно на тази личност трябва да се дава път – за да се акумулира човеш-ката енергия, способна да поеме тежестите на управлението на всички нива, което пък ще гарантира успаха на самото управление.

Но това, уви, не става, и поради това могат да се очакват в най-скоро време неминуеми беди.

Г-н Костов, ето този текст беше посрещнат с непоносимост в онези органи на СДС, в които беше представян. Това е обяснимо и е своеобразен тест или доказа-телство за истинността и навременността на това, което той изисква да се направи. Дали обаче нещо в тази посока все пак ще бъде направено?! 5 октомври 1997 година С уважение:

(подпис, А.Грънчаров)

СЪПРОТИВАТА СРЕЩУ СЪВЕТСКОТО ГОСПОДСТВО В БЪЛГАРИЯ ВСЕ ПАК ПРОДЪЛЖАВА – ВЪПРЕКИ ПОБЕДИЛИЯ ОТНОВО ЛОЗУНГ „ВСЯ ВЛАСТЬ БОРИ-СОВУ”

Обичаен протест пред МОЧА като за глухи слепци на власт, Автор: ИВО ИНДЖЕВ, НОЕМВРИ 9, 2014

Денят на годишнината от рухнала-та граница между свободата и съветската зона на Берлин премина в София по оби-чайния начин.

Обичайно, както години наред, протестирахме пред българската раздели-телна линия между свободата и подкрепата (туземно институционална, чисто московска, партийно-герберско-социалистическа и т.н.) за символиката на съветската окупация на България.

Обичайно се събрахме за целта пред Монумента на окупационната червена армия (МОЧА).

Обичайно настояхме този мону-мент да бъде преместен.

Обичайно беше, че нямаше нито един български телевизионен екип.

Обичайно имаше няколко провока-тори.

Необичайното беше, че този път никой не ми счупи плаката с надпис „СВО-БОДА ИЛИ СССР” (както стана на 9 септем-ври на същото място).

Необичайно беше, че полицията не арестува никой от нас и дори не поиска да ни запише данните от документите.

Необичайно се появи все пак бъл-гарска телевизия, но от далечна Америка, която засне протестната акция, за да осве-доми българите в Чикаго, които ще бъдат по-информирани от българите в България по един важен въпрос: съпротивата срещу съветското господство в България все пак продължава – въпреки победилия отново лозунг „Вся власть Борисову”.

25 СНИМКИ ОТ БЪЛГАРСКАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА НА 9 НОЕМВРИ 2014 г. ivo.bg

РУСКАТА ЛУДОСТ СЕ ЗАДЪЛБОЧАВА...

Из: Съхраняват величието на руската нация чрез спермата на Путин:

Екстравагантната идея включва спермата на Путин да бъде изпращана на руските по пощата на рускините по пощата. Това щяло да е силен инструмент за борба с демографската криза

„Всеки гражданин на Русия от жен-ски пол ще може да получава по пощата генетичен материал от президента Путин, да забременее от него и да има дете. Тези майки ще получават специални придобивки от държавата“. Това е записано в нов зако-нопроект, внесен в руската Дума, съобщава trust.ua. Авторът на екзотичното предложе-ние е председателката на Парламентарната комисия по въпросите на жените, децата и семейството е Елена Мизулина

Мизулина, която има докторска степен по право, направила предложението по време дискусия за пловодитостта в Ру-сия. Тя обяснила и какво ще стане, след като децата на президента Путин се родят, с основната презумпция, че те ще бъдат основно от мъжки пол. „След раждането на детето, то ще бъде давано за отглеждане в специална институция по подобие на учи-лищата на Суворов с целта да възпитаме граждани, верни на отечеството и лично на президента Путин.“ Така в бъдещето тези деца ще формират военния и политически елит на страната, защитава предложението си депутатката. По този начин щяло да се въздейства и върху демографската ситуа-ция в страната.

МОЕ КРАТКО ОТВОРЕНО ПИСЪМЦЕ ДО ГОСПОДАТА БОРИСОВ, КЪНЕВ И ТАНЕВ

До г-н Бойко Борисов, Министър-председател на Република България

До г-н Радан Кънев, депутат, Председател на партия "Демократи за силна България" До проф. Тодор Танев, Министър на обра-

зованието и науката

Уважаеми господа, Изпращам Ви една поредица от

публикации в моя блог, в които поставям съдбовно важен по моя преценка проблем пред новото управление на страната: Ние, гражданите, сме господари на уп-равниците, ние сме ги турили там, те са наши слуги, затова трябва да ги държим изкъсо – за да не правят поразии Разяснение защо подкрепям новото пра-вителство, снабдено с една-две щури идеи как и аз с нещичко да допринеса за доброто на България

Позволявам си да призова: нека да опи-таме да потиснем критичния си патос и да дадем шанс на това правителство! В името на доброто на българското об-разование съм готов да се самопожерт-вам и да приема поста заместник-минис-тър на образованието! Мое писмо, писано навремето до Костов, сега го препращам на господата Б. Бори-сов и Р.Кънев

Ще се радвам да се запознаете с тях и да си направите съответните изводи. Като ангажиран гражданин се водя от своя дълг да ви помогна – с оглед да се избегне пропиляването и опропастяването на въз-можности, на полезна енергия, на ресурс и на доверие.

Желая ви успех! 10 ноември 2014 г. Пловдив С най-добро чувство:

(подпис Ангел Грънчаров) ТЪРЖЕСТВОТО НА ДОБРИЯ ЧОВЕК Е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СЕ ПРОТИВОДЕЙСТВА СРЕЩУ ТЪРЖЕСТ-ВОТО НА ЗЛОТО

Из: Свидетелствам само истината! – Изказването на Дянко МАРКОВ, Брой: 45, 6 ноември 2014 – ПНЕВМОНИЯТА

Уважаеми и драги граждани на Ев-ропейската общност на народите, уважаеми съграждани и съотечественици, уважаеми гости! Аз дойдох тука в своята вече 93-та годишнина от рождението ми, за да засви-детелствам неща, които са малко известни не само на Европейската общност, но и на нашата млада генерация съотечественици, които нямаха възможност пряко да се до-коснат до събитията, в които аз, по стечение на обстоятелствата, съм бил не само свиде-тел, но и участник в много от тях.

Аз ще се докосна сега съвсем бег-ло. В личен план от годините на комунисти-ческия гнет най-тежкият ми спомен беше, когато аз узнах, че докато заедно с по-възрастния ми брат Марко, доктор на юри-дическите науки от швейцарски универси-тет, бяхме ангажирани във войната срещу Германия, комунистическите терористи, които вилнееха в тила под защитата на щиковете на Червената армия, са извели баща ни и са го погубили без съд и присъда и къде е гробът му – до ден-днешен не съм

26 узнал. Но този личен гнет, но тази лична трагедия, която преживях, потъна в цялост-ната трагедия, в която влезе нашата нация и държава, след като беше окупирана от Червената армия и над нея се разпростря най-високият връх на комунистическия терор.

Моето отечество е жертва на това! И ако днеска трябва да дойда от

моята Родина, която се оказа в дъното, в материално отношение, на Европейската общност, то е затуй, защото нея я сполетя върхът на комунистическата империя на злото. В нейния терор, упражнен над всички институции и достойни хора в нашата стра-на...

Затуй сме на дъното! Затуй съм дошъл да свидетелст-

вам за моята лична съдба и тази на цялата ни нация и държава!

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

TEAR DOWN THIS ПАМЕТНИК!

Виж: Tear down this Паметник (ГАЛЕРИЯ) ТЪЙ РУБЛОЛЮБИВАТА "ПЕТА КОЛОНА" НА РУСКАТА ИМПЕРИЯ У НАС ИЗОБЩО НЕ СПИ...

Из: Две шуменски села протестираха срещу проучвания за нефт и газ в зем-лищата им

Около стотина жители на селата Троица и Осмар се събраха в неделя пред читалището на Троица на протест срещу започнали в региона проучвания за нефт и природен газ от фирмата "Овергаз". Техните страхове са да не се проучва за шистов газ, което да замърси водите и почвите и да навреди на животните им. Хората се опла-каха и от вибрации на проучващите машини и казаха, че не разполагат с никаква ин-формация за извършваните дейности.

Това учуди представителите на "Овергаз", които коментираха пред журна-листи, че данни за провежданите проучва-ния са дадени не само на кметовете на тези две села, но и на още шест села в района на Велики Преслав, където компанията има разрешително да проучва потенциално находище на нефт и газ. Виж и: Протест срещу добива на шистов газ ПОРЕДИЦА ОТ МОИ ВИДЕОБЕСЕДИ ЗА СЪБИТИЯТА ОКОЛО 10 НОЕМВРИ 1989 Г., ТАКА, КАКТО СЪМ ГИ ВИДЯЛ, ВЪЗПРИЕЛ И УЧАСТВАЛ В ТЯХ

Тръгването на българите по пътищата на свободата (Пряк линк към мястото, къде-то ще бъдат подреждани клипчетата от тази поредица) За замисъла на тази поредица и за това как БКП реши да се "отваря" към народа Скандалът в ПУ: студенти за първи път поставят искането да отпаднат идеоло-гическите учебни предмети Първият митинг на свободни хора пред Храма Историите около учредяването и начало-то на Клуба за демокрация в Пловдив Случки и преживелици около зараждане-то на демократичен обществен живот в България след 10 ноември 1989 г. Как опитите за „босненски вариант“ за запазване на комунизма у нас чрез кръ-вопролития бяха надмогнати от демокра-тите

И кокошките у нас били националистки! (един прелюбопитен и показателен слу-чай) Трудната психологическа ситуация в онова време Една прелюбопитна „мистична“ история около манастирската камбана в Долна Баня, случила се в първите месеци след 10 ноември 1989 г. Всекидневният живот и настроенията в онова преломно време Началото на рухването на идеологичес-кия бастион на комунизма Гражданското общество тогава се раж-даше в големи мъки

Как, кои и какви хора ставаха лидери на опозиционните партии и движения Призив за покаяние от страна на кому-нистите, отправен директно в очите им Възникването на Движението за възста-новяване на духовните ценности и за милосърдие Няколко изразителни истории, случили се в ПУ в самото начало на промяната Крайно гузни, комунистите тогава тихо скърцаха със зъби и се опитваха да хапят подобно на настъпена змия Комунист и морал са две субстанции, осъдени на вечно разделение Партията никога не спи и никому за нищо не прощава Невижданият подем на духовете и как кукловодите го използваха за своите си цели Как у нас беше проигран шанса за позор-ното изритване на комунистите от власт-та (дек. 1989 г.) Размисъл за смисъла на прехода: откъде тръгнахме и докъде стигнахме?

27 За цената на „добруването“ на народа ни при социализмо-комунизма Кои никога няма да прежалят социализ-мо-комунизма? (1) Кои никога няма да прежалят социализ-мо-комунизма? (2) Предупреждение за възможно най-лошия вариант на развитие на събитията те-първа у нас 20 години СДС: идеята, същината, исти-ната и каузата на СДС Възходите и паденията на СДС, героич-ният устрем на влюбените в свободата, които промениха България Нравствената същност и психологията на редовия седесар Историята на СДС – непресекваща схват-ка и жестока битка на кариеристите с идеалистите Истината за 10 януари 1997 година тряб-ва да бъде съхранена за поколенията Какво стана през деня на 10 януари 1997 година Какво стана през нощта между 10 и 11 януари 1997 година Какво се случи сутринта и през деня 11 януари 1997 година Как властта беше изтръгната от ръцете на престъпната Столетница Историческият смисъл на събитията, почнали с 10 януари 1997 година (Очаквайте продължение) ЗАБЕЛЕЖКА: Горната публикация е пре-публикация, ето първоизточникът: Всички видеоклипове от поредицата за началото на прехода след 10 ноем. 1989 г.; това е публикация от петък, 27 ноември 2009 г. ЧЛЕНСТВОТО В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ Е ВЪЗМОЖНОСТ, КОЯТО УМНИТЕ ИЗПОЛ-ЗВАТ, А ГЛУПАВИТЕ ПРОПИЛЯВАТ 55% от българите харесват диктатора Живков

Според изследване на авторитет-ната Алфа Рисърч 55% от българите харес-ват Живков. Това е направо опасно и не случайно се появиха всякакви партии, които

да говорят за евразийски съюз и за излиза-не от ЕС и НАТО. Истината е, че поради лоши управления България не се възползва до момента от членството в ЕС и хората почват да губят вяра. Например Словакия и Естония просперираха, включително покрай възможностите на свободната търговия и свободното движение на капитали в ЕС, а България дори НЕ МОЖЕ пълноценно да използва евро фондовете и ще връща не-малка част от тях.

Еврочленството е възможност, ко-ято умните използват, а глупавите пропиля-ват. Дано успеем да обърнем тази тенден-ция. В противен случай утре ще дойде нов популист, който ще спечели изборите с обещание за излизане от ЕС и връщане на комунизма в България!

Написа: Martin Dimitrov

КОЙ ПОСТЪПВА ЧЕСТНО, НЕ ЖИВЕЕ ЛЕСНО

Кой постъпва честно, не живее лесно.

Кой излезе прав, не излиза здрав. Кой душа не продава, той имотен

не става. Радой Ралин

ТЕМАТА НА СЛЕДВАЩОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБ-ЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Докога в страната ни бащина ще вилнее тая страшна простащина? - позво-лявам си да превърна този знаменит въпрос на Радой Ралин в тема на следващото предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия, което ще се проведе този чет-въртък, в 11 часа.

Ако някой желае да ми бъде събе-седник по тази тема в студиото, да заповя-да, да заяви желанието си, стига да има какво да каже. Ако пък не желае това, може

да се включи в предаването по телефона, по време на излъчването му.

Предаването "На Агората..." по ПО-тв го чувствайте като свое, то наистина е на всички нормални граждани, дето са на площада и на улицата, сиреч, не са някакви си там "медийни звезди" или "народни куми-ри", но са мислещи и имат какво да кажат. За такива хора е това необикновено преда-ване, имащо претенцията да поставя най-сериозните въпроси, традиционно отбягвани от богатите комерсиални медии – които служат предимно за затъпяването и оскотя-ването на масовия потребител на телевизи-онна конфекция... ЧЕНГЕСАРСКАТА НАПАСТ ВЕЧЕ СЕ ГАВ-РИ С НАС, ТОВА ПОНЕ УСЕЩАТЕ ЛИ ГО, ДРАГИ МИ НАИВНИЦИ?!

Пускам телевизора, мигновено съ-зирам, че агентът от ДС Божидар Димитров, дегизиран като "професор", ни разяснява сладкодумно как е правилно да оценяваме комунизма и защо е толкова хубаво, че по-голямата част от българите още обичат с цялата си душа незабравимия Тодор Жив-ков. Става ми гнусно, премествам на след-ващия канал: там началникът на Шести отдел в Шесто управление („Борба с идео-логическата диверсия“) на Държавна сигур-ност Димитър Иванов, също дегизиран като "професор" ("журналист", "издател" и какво-то се сетите още) ни обяснява колко прек-расна страна била комунистическа Бълга-рия и колко лоша страна била днешната, европейска и демократична България и пр. ченгесарски идиотщини.

Отивам на следващия канал, там внучката на непрежалимия Тодор Живков ни разказва сърцераздирателни спомени за "човека от народа" Тодор Живков, колко "земен" бил той, видите ли, колко обичен бил и прочие, и так далее. На следващия

28 канал самият Тодор Живков произнася някаква реч, на запис, разбира се, не смея да продължа да гледам речта му, щото ме е страх да не би другарите да са успели да устроят директен телемост с Пъкъла и Т.Живков оттам на живо да се изказва; изтръпвам при тази мисъл., у нас, зер, всич-ко е възможно! Признавам си, не смея да превключа на следващия канал. Да, страх ме е, щото кой знае какво ли пък тия кому-нидни медийни мерзавци са измислили за да ни промиват мозъците и на този ден.

Та в тази връзка си позволявам да попитам: възможно ли е да си представите, че ако не в съвременна Германия, то поне в Германия на 60-те или 70-те години на миналия век всички медии са окупирани от дейци на Гестапо и на SS и точно те да обясняват на немците как е правилно да се оценява национал-социализмът, да пеят в хор дитирамби за Хитлер и прочие, питам, възможно ли е такова нещо да се случи в Германия?!

Не може да се случи такова нещо, у нас обаче се случва, сега ясно ли ви е защо между Германия и България има ог-ромна разлика във всяко едно отношение, и то не в наша полза?!

НОВИЯТ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО И НАУКАТА, ОКАЗВА СЕ, ПРАВИ ЧУ-ДЕСНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ!

„Реформата в образованието при-лича на реформата в гробището – тъй като няма подкрепа отвътре.“

(Проф. Тодор Танев, министър на образованието и науката, позовавайки се на някакъв английски мислител.)

„Образованието на всеки от своите

етапи се нуждае от сериозни реформи.“ – това пък вече е мисъл на самия министър в интервюто му тази вечер по една телевизия. ПОСТСКРИПТУМ: Министърът, апропо, зая-ви, че все още не са определени заместни-ците му. Да видим, интересно е, дали някой ще му предложи моето име като кандидат за този пост – след като моя милост по нед-вусмислен, изцяло публичен начин заявих готовността си да се самопожертвам и да заема този пост.

Да, завързва се твърде интересен казус, примерно в светлината поне на ето това: Мое кратко Отворено писъмце до господата Борисов, Кънев и Танев

КОМУНИСТО-ИДИОТИЧЕСКИЯТ НОСТАЛ-ГИЗЪМ

Докато не постигнем коренна про-мяна в съзнанията, в душите си, същинският преход няма да е станал, няма да е завър-шил. Докато сме си все същите, докато мислим в клишетата, унаследени от кому-низма, реална промяна в живота, в битието ни няма да настъпи.

Май наистина трябва да си отидат поколенията, които са обременени от сте-реотипите на живота в несвобода – едва тогава може би т.н. "преход" ще е завършил, но и това изобщо не е сигурно...

80% от хората нямали отрицател-на оценка за времето на диктатора Живков и за самия него, това за какво ви говори?! Имало дори млади олигофренчета, които не знаели кой е Т.Живков, ала въпреки това били имали добро мнение за него!!! Страш-на работа! Малоумието у нас е в стихията си...

ЕДВА СЕГА НАЙ-СЕТНЕ РАЗБРАХ НА КАКВО СЕ БИЛО ДЪЛЖАЛО "ТРАДИЦИ-ОННОТО НЕМАНЕ" В ПОРТМОНЕТО МИ!

Из: Дафинов лист в портмонето и изоби-лието е факт!, Автор: Лина Максимова, 10 ноември 2014 г. Познатият дафинов лист има много ин-тересно приложение извън кухнята

Вие ползвате дафинов лист, но само в кухнята, когато приготвяте любимите си ястия?! Не, тук става дума за нещо изк-лючително любопитно и ако сте експери-ментатори, ще пробвате на момента.

Не е матайп това с поставянето на дафинов лист в портмонето, пробвайте! Познатата ароматна подправка може да влезе в употреба и за привличане на изоби-лието. Само поставяте дафинов лист в портмонето и сте готови.

Изпробвали го твърдят, че никога не остават без пари, а започнат ли те да свършват, винаги им изпадат отнякъде още, за да попълнят бюджета си. Какво по-хубаво от това, ако и вас ви сполети същото щас-тие… КРАТЪК КОМЕНТАР: Сещам се, във връзка с отбелязването на 25-годишнината от 10-ти ноември и от падането на Берлинската стена, ето този кратък, но много изразите-лен анекдот: навремето сърбите наричали комунистическата част на Германия "Из-точно Немачко", а Западната й част –"Западно Имачко"!

Какво повече има да говорим по този въпрос, с това вече всичко е казано!

ЗА МНОЖЕСТВЕНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ НА ХАУЪРД ГАРДНЪР

Пред клуб "Дебати" д-р Светлин Наков разкрива теорията за множествена интелигентност на Хауърд Гарднър и защо трябва да се стремим да се развиваме многостранно. Знаете ли, че за да е интели-гентен един човек, не е необходимо да е силен в математиката или да може да за-помни 100 думи подред, дори не е необхо-димо да има високо IQ?

Според утвърдени теории в изс-ледванията за мозъка има поне 9 вида интелигентности, които един човек може да притежава и неговите знания, умения и способности могат да се измерват паралел-но по 9 различни направления. Често пъти някои хора развиват само една или няколко от своите интелигентности и изоставят другите, заради което понякога ги считат за прости.

Според проф. Хауърд Гарднър, чо-вешкият мозък може да развива 9 вида интелигентности: логико-математическа интелигентност пространствена интелигентност лингвистична интелигентност телесно-кинестатична интелигентност музикална интелигентност интерперсонална интелигентност интраперсонална интелигентност

29 натуралистична интелигентност екзистенциална интелигентност

Гледайте лекцията на д-р Светлин

Наков за теорията за множествената инте-лигентност, за да научите какви са 9-те вида интелигентност и какви качества и способ-ности притежават носителите на тези инте-лигентности и в кои занимания и професии са истински добри. Научете защо е полезно да развиете поне малко интелигентност от всяка от 9-те вида и как паралелното всест-ранно развитие ви прави по-умни, по-интелигентни и по-успешни в живота. Научете повече на сайта на автора на това видео.

МЛАДИ ХОРА, ПРЕДСТАВЯМ ВИ СВ.НАКОВ – ЕДНА ОТ ЛИЧНОСТИТЕ, КОИТО ПРОМЕНЯТ БЪЛГАРИЯ, КОИТО ПРОМЕНЯТ СВЕТА!

Изслушайте всичко, възприемете, помислете, ето ви един пример, изберете, вземете бъдещето си в своите ръце, не се оставяйте да бъдете жертва, а станете победители!!! Ето, подбрах всичко това за вас:

ПРОМЯНАТА В МИСЛЕНЕТО, В СЪЗНА-НИЯТА, В ДУШИТЕ Е НАЙ-ТРУДНАТА, НО ЗА СМЕТКА НА ТОВА Е ФАТАЛНО ВАЖНА

Току-що прегледах имейла си. Ня-ма никакво съобщение до мен, изпратено от отговорните лица и институции, до които адресирах Мое(то) кратко Отворено пи-съмце до господата Борисов, Кънев и Танев. Не съм фантазьор, не мисля, че някой ще се трогне дотам, че да ме удостои

с височайшото си внимание: откъде-накъде ний, властелините на държавата, ще дава-ме знак, че сме обърнали внимание на някакъв си там "гражданин Грънчаров", който, представяте ли си, ни се прави на интересен, пишейки ни писмо?! Също така до този момент, ето, вече е вторник, 8.25 часа, никой и не ми се е и обадил, пример-но, някаква секретарка да ми звънне и да каже: "Г-н Грънчаров, бихте ли бил така добър да си турите костюм и да дойдете в приемната на г-н..., той иска да разговаря с Вас?!".

Моля, не приемайте последното изречение като "доказателство" за това, че съм някакъв непоправим мечтател, който е на път да превърти дотам, че да си помис-ли, че такова нещо действително може да му се случи някога. Между впрочем, имам един знак, пък макар и косвен: медиите писаха, че Радан Кънев се бил оплакал на среща със свои избиратели някъде в Доб-руджа, че откакто бил във властта, се ока-зало, че броят на братовчедите му почнал да нараства главоломно; хубаво е поне това, че говори за братовчеди, аз не съм му такъв, явно няма предвид моето писъмце до него. Както и да е, та държа да ви известя, че моят експеримент до този момент е на път да се провали решително, всъщност той няма как да се провали тъй като е заложен така, че дори и липсата на всякаква реакция вече е реакция, издава реакция (и също така показва много други интересуващи ме неща). Просто казано, както и очаквах, до този момент няма никаква реакция от лица-та и отговорните фактори, до които дръзнах да адресирам своето тъй провокационно и дори направо скандално неприлично писмо.

Аз всъщност адресирах писмото си обаче не толкова до тях, а до... вас, уважа-еми читатели на своя блог. Идеята ми беше вас да накарам да се замислите. Не съм идиот за да си мисля, че някой властник ще се трогне дотам, че ще прочете написаното от мен и ще се замисли - далеч сме от този поврат; тия неща у нас, за жалост, за мо-мента са невъзможни. Лесно не се пречупва цял един манталитет. Трудна работа е това. Промяната в мисленето, в съзнанията, в душите е най-трудната. Но пък за сметка на това от нея зависи всичко останало. Тя е съдбовна, фатално важна. Аз пък се рад-вам, че ето, имам знаци, че някои хора са ме разбрали, че някои хора ме разбират;

ето един такъв знак, който искрено ме рад-ва:

Тези, на които в момента препо-давате уроци по гражданственост, са много задръстени, нищо не разбират, всичко приемат за чиста монета, ирония, алегория, аналогия и символи не схващат, разсъждават, приемайки чужди мисли – взети от чути по телевизията и написани в пресата коментари. На някой професор като Вучков ще повярват, но на Грънчаров – не! Хайде тях да ги оставим, ама има такива, дето разбират какво им се казва имплицитно. Те защо си мълчат? Напип-вате точния момент да предадете точ-ния урок, показвате на всеослушание къде бърка българина, ама не, няма кой да ви похвали и да благодари.

Ама я влезте "в релсите" като всички останали – не разбирате какво става, траете си, ако разбирате, гледате някой да не разбере какво мислите, внима-вате какво приказвате, пазите си рабо-тата, кланяте се, където трябва! Е, тогава всички ще ви разбират и даже ще ви заобичат – защото ще сте като тях самите. Не са обичани такива маргинали тук, това да не е Франция, всеки там си е "a part" и свободен; и мечта си имат фран-цузите – френска обща мечта, не амери-канската, тяхна си мечта. А ние за какво да мечтаем? Глупости! Миирно!! Раавнис!! Урраа!

Мария Василева Това е. Радостно е, че има хора,

които разбират какво всъщност правя. Какво целя. Какво ме вдъхновява. Не съм "служ-богонец", това поне е сигурно, щото ако бях, отдавна да си бях намерил каквато и поис-кам служба. От мен службогонец и админис-тратор не става. Хора като мен са от друго тесто замесени. И на друг огън са изпечени. Но наистина ме радва това, че има и не плоскостно мислещи хора. Това ме изпълва с оптимизъм. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! До скоро!

В САЩ ПРИЛАГАТ ОБРАЗОВАТЕЛЕН ПОДХОД, РОДСТВЕН НА ПРИЛАГАНИЯ ОТ "АБСОЛЮТНИЯ НЕГОДНИК" ГРЪН-ЧАРОВ

Една твърде интересна статия за ония, които се занимават с образование - и търсят нови, модерни подходи за обучение и общуване с учениците: В САЩ учителят не говори цял час, той асистира. ЗАБЕЛЕЖКА: Няма как да пропусна да отбележа, че за прилагане от моя страна на родствен по същината си подход в обучени-ето по философия аз бях уволнен от ПГЕЕ-Пловдив с мотив "пълна некадърност",

30 "абсолютно несправяне с работата", "на-пълно негоден да бъде учител"…

Уволнен бях по такъв параграф, че фактически съм изваден завинаги от обра-зователната система (освен че съм, така да се рече, опозорен и дискредитиран); разби-ра се, ако съдът, към който се обърнах да върне правата ми, не отмени абсурдистката заповед за моето уволнение. Казвам това като интересен щрих на времето, в което живеем. Желая ви всичко добро! ПОСТСКРИПТУМ: В тази връзка не се стър-пях да изпратя следния имейл до:

Здравейте, уважаема госпожо Кир-кова, Началник на РИО-Пловдив,

Здравейте, драга госпожо Анаста-сова, директор на ПГЕЕ-Пловдив,

Здравей, уважаеми г-н Иливанов,

Здравейте, уважаеми дами и гос-пода свидетели, именно инж. В.Паунов, инж. К. Христов, инж. Топалова-Асса, г-н М. Чуш-ков,

Изпращам Ви за сведение текст, имащ известно отношение към моето съ-дебно дяло за отмяна на заповедта на тол-кова любезната директорка на ПГЕЕ-Плов-див за моето уволнение от ПГЕЕ-Пловдив с мотив "пълна некадърност", "абсолютно негоден да бъде учител" и пр.:

вторник, 11 ноември 2014 г. В САЩ прилагат образователен

подход, родствен на прилагания от "аб-солютния негодник" Грънчаров С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

КАК БЪЛГАРИЯ СТИГНА ДОКЪДЕТО Е ДНЕС

През 2000 г. Симеон Сакскобург-

готски нямаше никакво движение, което да предложи на когото и да е. През ноември 2000 г. той осъществи поредица от срещи с журналисти, политици и интелектуалци за да провери обществените настроения към евентуално негово завръщане. Неговите

лобисти в парламента събраха подписи на депутати с питане до Конституционния съд дали бившият цар може да се кандидатира за президент. Тогавашният президент П. Стоянов разбра каква заплаха за евентуа-лен негов втори мандат се подготвя и също активира своите позиции – включително избраните от президентската квота съдии в КС. Премиерът Костов подцени случващото се и бе под влияние на целенасочена кам-пания за омаловажаване амбициите на бившия цар, разгърната от мрежите на бивши и настоящи специални служби, обс-лужващи укрепващата се пост-комунисти-ческа олигархия.

Президентът Стоянов можеше да упражни влияние за забавяне разглеждане-то и решението на "царския президентски казус" в КС до периода след предстоящите редовни парламентарни избори през про-летта на 2001 г. Но неговите притеснения, че може да срещне бившия цар като съпер-ник на президентските избори през есента на 2001 г. го подтикнаха да действа бързо в посока решение за невъзможност на Симе-он Сакскобургготски да се яви като прези-дентски кандидат поради неприсъствие в страната през последните 5 години. Този отказ чрез решението на КС през февруари 2001 г. откри перспективата за навлизане на бившия цар в партийната политика и избор-ното състезание за парламента през юни 2001 г. До последния момент преди офици-алното обявяване на НДСВ на 6 април, Симеон и неговите сътрудници държаха Иван Костов в целенасочено неведение какво се готви. Очевидно и самите специал-ни служби на държавата, на които Иван Костов особено разчиташе, участваха в "ослепяването" и "оглушаването" на преми-ера и управляващия СДС относно готвещия се да дойде на власт бивш цар.

На 4 април се проведе среща меж-ду премиера Костов и Симеон Сакскобург-готски, на която последният категорично отрече да има каквито и да е политически партийни амбиции. Спомням си как висшият ешелон на СДС се радваше на тази новина в кулоарите на срещата с ЕНП, която тече-ше през тези дни в София. На 6 април се случи обратното на царските твърдения от 4 април. Очевидните опити на президента Стоянов и премиера Костов да заобиколят и да се освободят от амбициите на бившия цар (които окуражаваха няколко години по-рано), както и изкусното коварство на изгна-

ника от Мадрид, подкрепено от вече добре институционализираната олигархия, опре-делиха психологическата и политическата невъзможност за сътрудничество между СДС и новото царско движение.

СДС навлезе в дълъг цикъл на упадък, а след един мандат на изключител-но противоречиво по резултатите си управ-ление, НДСВ се превърна в пето колело на сговора между Позитано и ДПС. България стигна дотук, където е днес.

Написа: Огнян Минчев ПРОЕКТЪТ ЗА КОРИЦА НА НОВАТА ДО-ПЕЧАТКА НА МОЯТА КНИГА "ИЗКУСТВО-ТО ДА СИ УЧИТЕЛ"

Ако някой желае да си закупи ек-земпляр от това издание, може да ми пише на имейла. ДАЛИ Е ИСТИНА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ "СВЕТЪТ ЩЯЛ ДА ПОТЪНЕ В ПЪЛЕН МРАК ЗА ШЕСТ ДЕНА" – ИЛИ Е ПЪЛНА ЛЪЖА?!

Това "съобщение", дето го преко-пирвам по-долу, дали е истина – или е пъл-на лъжа?! На мен ми се струва, че е измис-лица, опитваща се да предизвика сензация. Възможно ли е да се лъже така нагло? А вие как смятате?!

НАСА потвърди – на Земята ще настъпи мрак за шест дни, през декември 2014 г., 28 Октомври 2014 Видяна 5589

НАСА потвърди, че Земята ще преживее шест дни на почти пълен мрак и това ще се случи между датите – от 16 до 22 декември.

Светът ще оцелее, въпреки тези дни на тъмнина, когато в следствие на слънчева буря, слънчевите лъчи ще бъдат на 90% блокирани от прах и отломки.

Съобщението бе направено от ръ-ководителя на НАСА Чарлз Болдън. Той помоли всички да запазят спокойствие. Тази

31 слънчева буря ще бъде най-голямата за последните 250 години.

Въпреки шестте дни на почти пъ-лен мрак, на Земята няма да възникнат никакви сериозни проблеми.

„Ние ще разчитаме на изкуствена-та светлина през тези шест дни.“ – казаха от НАСА Източник: lifebg

ЕДНА СНИМКА, ПОКАЗВАЩА НЕЩО ФЕ-НОМЕНАЛНО: И НИЙ, БЪЛГАРИТЕ, СМЕ БИЛИ СПОСОБНИ НА ЧОВЕШКА СОЛИ-ДАРНОСТ!

ТОВА ЗАЩО ГО НЯМАШЕ В НОВИНИТЕ?!

„Много страшно беше. Бях на све-тофара. И като се блъснаха, всичките хук-нахме да държим трамвая. Хората започна-ха да падат. А ние 20-ина човека подпира-ме. Изобщо не мислехме, че този трамвай може и нас да смачка. Явно е било само инерция, но успяхме да го закрепим в това положение. Вече тръгнаха няколко линейки, но няма убити.“ МИТИНГЪТ ОТ 18 НОЕМВРИ 1989 Г., ВИ-ДЕОЗАПИС

Ех, история, история... бързо, неу-сетно течащо време... сред тия хора със светнали лица съм бил някъде и аз, на 30 години тогава... видях лицата на мои тога-вашни приятели, с които заедно отидохме на митинга, ще трябва да изгледам внима-телно кадрите, може и себе си да зърна някъде... изминали са цели 25 години от тогава, а сякаш беше вчера... а колко неща се случиха после... времето си тече непрес-танно... тъжно, но това е животът... важното е, че животът ни сякаш започна откакто вдъхнахме въздуха на свободата... трудно

ми е да изразя чувството си... много е труд-но... ЕХ, БУКОВСКИ, БУКОВСКИ, ДЕ ДА БЕШЕ ПРАВ...

"Свободната душа е рядкост, но когато я видите ще я познаете най-вече по това, че изпитвате чувство на ком-форт когато сте до нея!"

Чарлз Буковски (цитиран от Ru-men Krivicki)

КРАТЪК КОМЕНТАР: Половината истина се съдържа в това твърдение на Буковски. Само свободната душа изпитва такова приятно чувство когато срещне свободна душа. Когато една несвободна душа срещне някаква сияеща от чувството за свобода свободна душа, тя, предполагам, изобщо не изпитва приятно чувство, напротив, имам основания да смятам, че тя започва да изпитва чувство на ненавист, на озлобеност. Откъде-накъде тоя там, видите ли, ще се радва на свободата, а пък аз да съм лишен от нея?! Да, но и това твърдение е съмни-телно, щото за несвободните души свобо-дата не е нещо желано, тя за тях е нещо страшно.

Да, страшно и опасно нещо е сво-бодата за несвободните души – ако изходим от дефиницията на Достоевски. Опитайте се да се вживеете тогава в тяхната чувстви-телност. Щом свободата е нещо страшно и опасно за тях, за несвободните души, тогава те като срещнат и видят една свободна душа, се чувстват крайно дискомфортно, те се чувстват, предполагам, силно заплашени. А нима човек може да се радва когато се чувства заплашен от някаква опасност? Едва ли. Щом се чувстваш заплашен от гледката на една сияйна от свободата си душа, тогава ти, разбира се, ще се наложи да намразиш тази душа – и нейната свобода по начало също ще намразиш. На това основание аз се опитвам да обясня реакци-ите на съвременните комуноиди, на нещас-тните души, които мразят свободата, които настръхват от ужас и кошмар когато срещ-нат някоя свободна душа. Пълно е с такива хора наоколо, нима не сте ги забелязвали?

У нас, за жалост, комуноидите, именно хората, ампутирани от чувството за свобода, съвсем не са малко. По тази при-чина сме и в дереджето, в което сме. Съв-

сем инакъв щеше да е животът ако у нас преобладаваха хората, разполагащи със свободни души. Тогава животът щеше да бъде празник. Какъвто е в други, в нормал-ните страни, където хората със свободни души са мнозинство. Свободната душа обича свободата, радва й се, жадува я, трепти от възторг пред нея. У нас, за жа-лост, мнозинството се страхува от свобода-та - а някои дори откровено я мразят. Ний, българите, знайно е, винаги във всичко сме пределно... оригинални! Все правим нещата наопаки на длъжното, на това как се правят, как ги правят по целия свят. Ний всичко правим на инат – все наопаки. Затова у нас така тежко се живее...

ПРЕВЪЗХОДНА ИДЕЯ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ДЕПУТАЦИЯ ОТ АКТИВНИ ГРАЖДАНИ, ИСКАЩА СПЕШНА СРЕЩА С НОВИЯ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НÀУКАТА

Преуморен съм от работа, въпреки че се водя, видите ли, "безработен". От умствена, интелектуална работа съм преу-морен, предимно от четене, от писане, от мислене, от работа на компютъра най-вече. Щото напоследък взех и да чета почти из-цяло от компютъра (и от електронната си книга), с оглед да правя икономии (аз, авто-рът, издателят на книги и дори на две спи-сания и на един вестник, съм стигнал дотам, че нямам финансовата възможност да си купя и една книга!). От постоянна работа и от излишества (нима не е излишество човек да си издава книгите и списанията предим-но със средства от... социалното обезщете-ние при безработица!) съм на път да се превърна в ниществуващ, в нищенствуващ (не знам как е правилно да се каже и напи-ше тази дума, има ли изобщо такава дума в българския език?!), абе да се превърна в същински бедняк, директно казано. Пример-но вчера се улових, че се радвам изключи-телно много поради това, че срещнах в един хипермаркет германски картофи, струващи само 37 стотинки килограма (и полски ябъл-ки, струващи само 67 ст. килограма!), дори и аз можах да си купя едно чувалче картофи, мъкнах ги като идиот по автобусите; да, идиот, ала радостен идиот, идиот, който ще яде пържени картофи! Да живей руският бойкот на европейските хранителни стоки - и западните санкции на Русия, ето, и ний, българските бедняци, ще имаме шанса да

32 ядем евтини германски и полски картофи и ябълки! Дали, мама му стара, както е тръг-нало, няма да стигнем дотам, че да можем и ний, българските гладуващи, занимаващи се с интелектуален труд, да изпитаме щастие-то да си позволим да си купим в един прек-расен ден и евтино западно, германско или полско свинско месо?! Майчице, какво щас-тие е това, дали е възможно да ни сполети чак и такова щедро щастие?!

Да отбележа и един друг нашенски парадокс, както е тръгнало, да не го подми-на: у нас тия, които изключително много работят, те толкова повече... обедняват. В други страни може да е иначе, но у нас е така: колкото повече работиш, толкова повече обедняваш. Тия, които нищо не работят, по тази логика, у нас стават все по-богати. Аз вече писах преди време, че в моята махала тук, в Пловдив, има една компания, която от ранна пролет до късна есен, а понякога и през зимата, когато денят е слънчев, седят на една масичка и непрес-танно играят карти, нищичко друго не пра-вят тия хора, а и те живеят, даже и си пий-ват непрестанно бира! Би следвало ако човек се откаже да прави всичко друго и да се захване да играе от сутрин до вечер карти (стига да не е милионер!), неминуемо да умре от глад; да, ама ето, това не се случва, този природен закон не действа у нас специално - поне в нашата махала е така! Аз пък, както казах, дето се скъсвам от работа, все повече обеднявам и ето, дос-тигнах до нищетата. Чувствам я проклетата нищета как настъпва да ме обхване. По студените си стъпала я чувствам тази сут-рин, разбира се, отоплението е лукс, който един бедстващ интелектуалец и свободо-мислещ философ като мен изобщо не може да си позволи. А навън тази сутрин е падна-ла кошмарно-студена гъста мъгла, като във филм на Фелини...

Както и да е. То също така се и разбра, че и заместник-министър на образо-ванието няма да стана (виж: Мое кратко Отворено писъмце до господата Бори-сов, Кънев и Танев). Сложени са вече такива заместници, една бюрократка и двама учени, световно непознати за мен лично; да видим какво ще направят, ала много се съмнявам, че нещо ще направят. Нито Радан Кънев, нито Б.Борисов, нито проф. Танев, министърът, не ми отговориха на писъмцето, в което предложих една иновативна идея за различно от традицион-ното определяне на "кадри" за управление-то; явно у нас от иновации точно в тази тъй деликатна сфера никой не се интересува. Най-лошото е, че заради тази моя шантава иновация сам да се предлагам за министър, за заместник-министър и дори, представете си, за съветник по духовните въпроси на самия наш любимий премиер (!), ме помис-лиха за побъркан даже и най-близките ми приятели; те, както и подобава, като един се погнусиха от тази моя "морална нечистоп-

лътност" и вече дори не ме поздравяват, правят се, че не ме забелязват, и на улица-та, и в интернет, във фейсбуковата Агора най-вече. Ангел Грънчаров, тоя проклет "службогонец", дето не се свени да се са-мопредлага за заместник-министър на об-разованието и на нàуката, явно е съвсем пропаднал в морално отношение човек, който не заслужава никакво внимание! Той трябва да бъде забравен, щото, другари, как така ще се излагаме да показваме, че поз-наваме такъв човек?! Не, той вече за нас не съществува, той за нас е вече мъртъв! Ето какво постигнах аз със своите авангардни, революционни и иновационни идеи за ко-ренна и същинска промяна в образовател-ната сфера – и особено пък в сферата на управлението на държавата, на демократи-зирането на живота в нашите общности, образователни, граждански, политически и пр., но най-вече образователни, също, нак-рая, за промяна на тоталното функционира-не на несретната ни, на повредената ни демокрация, на демокрацията ни като цяло (без да искам вместо "демокрация" написах "димокрация", мале, дали на български специално тая дума, "демокрация", не е произлязла от "дим", пък после са се про-менили транскрипцията и произнасянето?!).

Аз защо ли пиша тия несресани и тъпи мисли в дневничето си тази сутрин? Знам ли защо? Аз ако знаех защо щях ли изобщо да ги пиша? Как защо пиша - ами да се излагам, разбира се, пиша тия неща?! В излагациите има нещо пиперливо, тъй като стойностния човек у нас изобщо никой не го цени (говоря по принцип, нямам предвид себе си, аз, знайно е, не съм стойностен, аз, дами и господа, както се разбра, съм просто един... службогонец, един най-нагъл карие-рист!), то ето, като никой няма да те оцени, а всички те ругаят, в един момент почваме да привикваме към ругатните и сами почва-ме да се самоунижаваме, за да получим, предполагам, известно перверзно удовлет-ворение (да употребя и аз веднъж толкова известната и любима тодорживкова дума) от поредната порция заслужени ругатни и плювни. Нищо де, нека да е така, аз пък си пиша, щото такава ми е работата, такава работа съм си избрал, като ми забраниха в нашето тъй свидно свободно общество да упражнявам професията си, именно, да преподавам на младите философия, на мен ми остана само една сфера на изява: да пиша. Е, ще пиша, ще ме търпите че пиша. Докато не забраните интернет, другари управляващи, ще търпите също така "няка-къв си там Ангел Грънчаров", български гражданин и демократ, да ви безпокои не само с всекидневни критики, но дори и, чат-пат, с разни открити писма, апели, предло-жения, шантави идеи, иновации и пр. От мен докато не забраните интернет (и бъл-гарските пощи дори), няма да се отървете, запомнете го добре! А най-добре, за да се отървете от такива навлеци като мен, дето

много мислят и пишат, вземете ни забране-те нас самите, арестувайте тия като мен, дето много знаят, натикайте ни в един конц-лагер - и работите тогава ще се успокоят. Ето, и Иво Инджев натикайте в концлагер, и всички останали крайно яростни критици, на които никаква власт не може да ни угоди - и все имаме какви ли не претенции!

В светлината на казаното ми се налага да напиша своето ново, традиционно писмо до новия министър на образованието и нàуката, знаете, аз от години имам този обичай (първо писах навремето на Фандъ-кова, тя беше първият министър на образо-ванието на Бойко, преди да я тури за кмети-ца, тури я кметица, стана министър Сергей Игнатов, моят състудент от Петербург, и нему писах и така се отпочна тази моя тра-диция да пиша на всеки нов министър на просвещението). Ще му напиша тия дни на проф. Танев своето ново писмо, имам какво да му кажа, и в принципен, и в непосредст-вено-житейски, личностен план; може пък него тази прелюбопитна история на моето низвергване от образователната сфера да го трогне, знам ли? Ако изобщо бюрократи-те в Министерството допуснат моето писмо да стигне до бюрото на самия министър де, щото имам подозрението, че те крият моите писма от министъра, правят нужното писма-та ми да не стигат до самия министър, в това нещо вече съм напълно убеден че е така: не може всички министри да са така неучтиви, а се смениха сума ти министри, на които съм писал, никой, повтарям, никой, не ми отговори (ако не броим Фандъкова, която единствена ми отговори лично!). И затуй в този момент ми хрумва една ето каква екстравагантна идея: ще ида директно в Министерството, във физическия смисъл, телесно ще ида, ще си взема приемен час и ще занеса писмото си лично, ще го предам сам в ръцете на министъра, ето каква хуба-ва идея ми хрумна в този миг, а, какво ще кажете?! Великолепна идея, нали така? То се разбра, че човек нищо не може да пос-тигне ако не се помръдне от мястото си, ако не си вдигне задника (пардон за думата!) и не отиде да свърши някаква работа - както се правят работите в действителния живот. Ще отида, а ако някой иска да дойде с мен, да съставим нещо като "депутация", да отидем цяла една група обезпокоени от ситуацията в образователната сфера граж-дани и дейци на образованието, да отидем при министъра и в лицето да му заявим какво мислим, как ний виждаме нещата, да му изкажем подкрепа, щото ми се види твърде свестен тоя човек, дето стана ми-нистър, проф. Танев имам предвид, горкият, който каза ето какво в едно свое най-пря-сно интервю:

„Образованието на всеки от сво-ите етапи се нуждае от сериозни рефор-ми.“

после обаче добави:

33 „Реформата в образованието

прилича на реформата в гробището – тъй като няма подкрепа отвътре.“

Казвайки тия две неща, той на мен лично ми направи чудесно впечатление, издигна ми се високо в очите, не крия, не казвам това от куртоазия, за да му се под-мажа и пр., най-искрено го пиша: разбрах, че е един сериозно мислещ, сиреч, рядък за нашите български условия човек. И мисля, че този човек заслужава подкрепа и насър-чение. Това, че сравни образователната сфера с... гробища, показва, че с него ний двамата мислим в една посока; аз в своите си книги съм описвал точно по този начин ситуацията, сравнявал съм я с "гробищни мотиви", писал съм за труп, който гние, но няма кой да го погребе, абе факт е, че с новия министър мислим все в една и съща посока. Велико нещо е интуицията, аз от пръв поглед разбрах, че този човек е дъл-бок, мислещ човек, хареса ми, затуй и така импулсивно ми се прииска да му кажа някои неща право в лицето, може би и затуй така отчаяно му се предложих да ме тури за свой заместник - та да мога да му кажа всички директно в лицето. Е, това не стана, той сам призна, че в определянето на заместниците си той лично нямало да има решаваща роля, както и да е, да не ровя тука, факт е обаче, че той вече има заместници и сред тях не съм аз. Но аз лесно не се отказвам, ето, решавам да ида да поискам прием лично при министъра, ще получа аудиенция и ще се срещна при него. Ако някой иска да дойде с мен да ме подкрепи, да заповяда, цяла група да идем, а, какво ще кажете? Аз ще предложа идеята си да съставим една депутация на свои близки приятели, смятам, че някои ще се съгласят, и те са луди глави като мен, обичат щурите идеи; ето, елате и вие, запишете се в депутацията, ще отидем, ще се срещнем с г-н Министъра и ще му кажем какво мислим, а? Право в лицето ще му кажем всичко, та да разбере, че ситуаци-ята в системата на образованието не е хептен гробищна, че има и хора, които не се идентифицират с мъртъвци, които са готови да окажат подкрепа, където отвътре, къде отвън (мама му стара, то и аз вече не съм отвътре, щото, знаете, бях изгонен от обра-зователната сфера, бях изритан от нея с един най-великолепен шут!). Е, отвън тогава ще му помагаме като отвътре няма подкре-па и помощ, аз така мисля, важното е обаче да знае, че все пак има някаква гражданска подкрепа в желанието си да прави сериозни реформи!

Та който иска да дойде с мен на среща с г-н министъра (на образованието и нàуката), да заповяда и да се запише под тази публикация, ако успеем да съставим една по-голяма групичка от разтревожени граждани, милеещи за същинската реформа в образователната сфера, нищо чудно министърът и по-скоро да ни приеме, знае-те, в днешно време управляващите са, така

да се каже, по-снизходителни или по-внима-телни към роптанията на гражданите от улицата. Това вече е модерно, да се вслуш-ват в ропота на гражданите, нали така? Е, ако съставим групичка, тогава нищо чудно министърът да ни приеме и по-скоро, без да чакаме по обичайния ред, чрез записване за прием и чакане аудиенция с месеци и пр. Това е, видяхте как ми се роди неочаквано една наистина прекрасна идея за съставяне на такава депутация, която да поиска среща с министъра! И ще я реализирам тази идея, прекрасните идеи трябва да не се оставят така, да витаят в празното пространство, а те следва да бъдат реализирани. С вас или без вас пак ще я реализирам. И сам да се наложи да ида, ще ида. Казвам това, щото нали вече писах по-горе, че дори и най-близките ми приятели се погнусиха от мен – откакто писах, че се самопредлагам за заместник-министър! Чудо голямо че съм се самопредложил, айде де, ще ми се правите сега на ощипани моми! А тия, дето драпат потайно и мръснишки да стават министри и заместници, от тях не се отвращавате тол-коз, така ли? Аз, дето го направих съвсем открито и чистосърдечно, съм лош, а те са добри, така ли?! Майната ви ако мислите така!

Стига, спирам, бъдете спокойни! Това исках всъщност да кажа. Сега сядам да си върша истинската работа. Предстои ми тук за около месец в моето принудител-но "безработничество" да подготвя цели два броя на списание ИДЕИ, българският, тра-диционният и също така научно-теоретич-ният, международно-многоезичният, и двата трябва да излязат до края на годината: страшно много работа имам! (Издаването на в-к ГРАЖДАНИНЪ, в хартиено и онлайн-издание, с периодичност два пъти в месеца комай вече не го броя.) Като капак на всичко трябва да подготвя в най-скоро време и новия брой на съвсем новото списание за съвременно образование и личностно израстване, именно списание HUMANUS, това ще бъде неговият втори брой. Събрал съм материалите по всички броеве, остава да ги оформя за печат, тази работа върша аз, няма кой друг; е, то има, ама аз нямам пари да си платя друг да свърши тази съв-сем техническа работа. И затова аз се трепя като същински каторжник.

За благодарност за цялата тази работа съм един от най-руганите "лоши хора" в българската интернетна Агора, това поне е факт, ето, вече всички се гнусят от мен, щото се оказа, че съм бил и... "голем кариерист", "службогонец" и пр., дотам, та вече никой не ми и говори даже, а всички гледат да се преструват, че нямат нищо общо с "толкова лош и пропаднал човек". У нас моралът, видно е, е на висота, няма що!

Бъдете здрави! До скоро! От мен няма да се отървете докато съм жив – дупе да ви е яко тепърва! (Пардон за толкова

гнъсната дума, дето употребих, ала се наложи!) :-)

ГЛЕДАЛИ ЛИ СТЕ АМЕРИКАНСКИ ФИЛМ "ОТЧУЖДЕНИЕ"?

"Никога не съм изпитвал толкова дълбоки чувства едновременно. Да бъда толкова отчужден от себе си и същевре-менно толкова присъстващ в све-та." (Албер Камю)

Подбрах за вас някои по-силни места от субтитрите на филма, но са заслу-жава все пак да го гледате:

Майка ми беше учителка и аз без всякакво съмнение знаех, още от ранно детство, че единствената професия, която никога не бих избрала е да стана учител. Абсолютно никога не бих рискувала. Бих станала овчарка или каквото и да било друго, пред това да бъда учител.

...

Повечето учители тук, в някакъв момент, са вярвали, че могат да променят нещата. Знам колко е важно да имаш на-пътствие, да имаш някой, който да ти пома-га да разбереш сложността на света, в който живеем. Аз нямах това, докато растях.

"Аз съм пари. Озовавам се от ръка в ръка, като доларова банкнота, потъркана във вълшебна лампа. Показва се дух и изревава силно, с мощ. Но сълзите са само за мен. И точно тук всичко се обърка."

...

"Асимилирам" - Какво означава това? - Да поемеш нещо в себе си. - Браво, отлично! Да погълнеш не-

що. "Повсеместен" - Някой? - Навсякъде по всяко време. - Тогава какво е "повсеместна аси-

милация"? - Винаги да приемаш всичко нався-

къде през цялото време. - Браво, Джордж! Как бихте могли

да си представите каквото и да било, ако образите винаги са ви осигурени? Кой от вас прочете "1984" миналата година? Добре.

34 "Способност да се вярва в две

противоположни неща"

- Някой? Меридит. - Да имаш две противоположни

вярвания едновременно, вярвайки, че и двете са верни.

- Отлично, Меридит. - Защо винаги му се подмазваш,

скапана гъзолизке? - Съзнателно да вярваш в лъжи,

докато знаеш, че са фалшиви. Примери за това от ежедневието: "О, аз... трябва да съм красив, за да бъда щастлив. Трябва ми операция, за да съм красив. Трябва да съм слаб, известен, модерен." На нашите мла-дежи днес им се казва, че жените са курви, кучки, предмети за чукане, за бой, за унижа-ване, за засрамване. Това е маркетингов холокост. По 24 часа на ден, до края на живота ни, тези сили се трудят неуморно, промивайки умовете ни до смърт. Затова, за да се защитим и да се борим срещу асими-лирането на тази тъпота в нашите мисловни процеси, ние трябва да се научим да четем, да стимулираме собственото си въображе-ние, да култивираме собственото си съзна-ние, собствената си система от вярвания. На всички ни са необходими тези умения, за да защитим, да съхраним собствените си умове.

Проваляме се, проваляме се. Про-валили сме се в това, че сме предали всич-ки, включително себе си.

- Когато вървите по коридора или сте в час, колко от вас някога са усещали тежест, която ви притиска? Аз съм. Всички? Е, Едгар Алън По е писал за тези неща преди повече от 100 години, така че, четей-ки, разбираме, че домът на Ашър не е прос-то стар, разнебитен и занемарен замък. Той олицетворява също състояние на духа.

"През целия мъглив, мрачен и без-звучен ден от есента на тази година, когато облаците висяха заплашително ниско в небесата, минавах сам, на кон, през необик-новено пуста шир; и най-сетне, със спуска-щите се сенки на нощта, се озовах пред потискащия дом на Ашър. Не зная как, но с първото зърване на зданието, духът ми бе обзет от чувство на непоносима тъга. Наб-людавах простия пейзаж на имението, голи-те стени, белите дънери на изгнили дърве-та, с пълно униние на душата. Имаше леде-нина, потъване, сковаване на сърцето."

"Отчуждение"

Прочети още за филма: “Отчуждение” – живеем в маркетингов Холокост ТРЯБВА ЛИ ДА УЧАСТВАМЕ В ЗАТЯГА-НЕТО РУСКАТА ПРИМКА ОКОЛО ВРАТА НА УКРАИНЦИТЕ ЧРЕЗ „ЮЖЕН ПОТОК”?

Из: Доживяхме европейски президент да се крие зад позицията на българския си колега, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... В свое изказване на конферен-ция в София, посветена на 25-те години от падането на комунизма, гостуващият тук унгарски президент Янош Адер припомни борбата на унгарците за свобода и вметна, че през онази драматична 1956 година Западът не се е намесил на страната на този позив за свобода и демокрация.

Това ми даде повод да задам въп-рос, свързан с факта, че нито унгарците, нито българите получават помощ от Запада в надеждата си да отхвърлят комунизма с въоръжена борба. Горянското движение в България, точно както и унгарското въста-ние от 1956 г. в Будапеща, е разчитало напразно на западната помощ.

Трябва ли обаче днес ние да пос-тъпим по същия егоистичен начин с украин-ците като участваме в затягането руската примка около врата им чрез „Южен поток”, попитах аз. Посочих и очевидния факт, че е абсурдно пожарът на зависимостта от рус-кия газ да бъде гасен с още по-голяма зави-симост от вноса от на тази руска суровина. При това е знайно от всички, че идеята за примката „Южен поток” около украинския врат възниква в Кремъл именно след укра-инската оранжева революция през 2004 г.

Пръв на въпроса ми, отправен в една от залите на хотел „Шератън” и към българския домакин на събитието, отговори Росен Плевнелиев. Казано в резюме, той изтъкна необходимостта от европейска солидарност с Украйна срещу руската агре-сия (словосъчетанието „руска агресия” беше употребено все пак по-рано от унгарския гост). Плевнелиев подчерта, че никога няма да се съгласи с анексирането на Крим от Русия и припомни посещението си в Баку, където договори 1 милиард кубически метра газ именно като реална алтернатива на руския.

На упрека дали няма да е егоис-тично (подобно на западното поведение в миналото спрямо българската и унгарската съпротива срещу съветската колонизация) да се опитваме да печелим от участието си в плана на Путин срещу Украйна (заради „националния ни интерес”, както се изрази по-рано унгарският гост), Янош Адер намери за възможно да добави само „И аз мисля като президента Плевнелиев”. Лаконичност-та си той оправда с „липсата на време”...

ЕТО КАКЪВ ГНЯВ ПРЕДИЗВИКА АГРЕ-СОРЪТ ПУТИН У ПОЛЯЦИТЕ

Ненавистта винаги, уви, ражда не-навист... КАК КОМУНИСТИТЕ ЛЪЖЕХА ЗАПАДА ОТНОСНО ОТКРОВЕНО ПРОТИВОЧО-ВЕШКАТА СЪЩНОСТ НА КОМУНИЗМА

Из: СЪВЕТСКИТЕ МИТОВЕ (I), автор: Робърт Конкуест

За читателите на моя блог и на из-давания (предимно на негова основа) в-к ГРАЖДАНИНЪ подбирам няколко от най-силните моменти в текста на Робърт Конку-ест – като горещо препоръчвам от заинте-ресувалите се той да бъде прочетен в него-вата цялост в първоизточника; длъжен съм да обява, че идеята за това представя-не ми дойде от сходна публикация в блога на г-н Иво Инджев; дълбоко съм убеден, че е необходимо колкото се може повече хора да прочетат текста на Робърт Конкуест, за да им се помогне да освободят и собствено-то си съзнанието от толкова коварните и дори отровни митове относно откровено противочовешката същност на комунизма;

35 ето и подбраните от мен цитати от толкова важния по моя преценка текст:

... Вече разгледахме атмосферата на неуместен романтизъм и неуместен рационализъм, които – заедно или поотдел-но – създадоха основата за този подход към съветския феномен.

По отношение на рационализма Джордж Оруел дава пример с ранното мне-ние на Бърнард Шоу за руската революция. Воден от своя „безчувствен рационализъм”, Шоу вижда в Ленин и неговите последова-тели единствено разумни хора с добре обмислена програма, което става причина да обвини Чърчил във фалшивото им демо-низиране, тъй като те не били нищо по-различно от делови и рационални човешки същества. Оруел коментира това мнение с думите, че независимо дали човек ги прие-ма като ангели или демони, единственото сигурно нещо е, че те не са били разумни същества.

По-романтичната, но не по-малко разрушителна мотивация за тези самозаб-луди често е плод на добри намерения, което е пословично грешен подход. Носите-лите на тази самозаблуда приемат социа-лизма като средство за постигане на по-добро и по-хуманно общество. Но те не обръщат внимание, че социализмът не е синоним на хуманност, а конкретен социа-лен и политически механизъм за създаване-то на това общество.

... Днес вече е известно, че този чисто абстрактен мотив, това изтръгване от корените, се случва много рядко. Както отбелязва Албер Камю по отношение на френските съветофили, те не толкова ха-ресваха руснаците, колкото „чистосърдечно презираха част от французите”. Като цяло хората не могат да се изтръгнат от корените си, макар и да си мислят, че са го направи-ли.

Много от тези хора, които пренесо-ха своята вярност към Съветския съюз, могат да бъдат описани като предатели на своите страни и на демократичната култура. Но тяхната най-сериозна грешка беше още по-дълбока. Въпреки че се приемаха за носители на независима мисъл, способни на свободни избори, те пренебрегваха собст-вените си критерии. Те не приеха многоб-ройните доказателства, които през 30-те години вече бяха достъпни, за реалността на комунистическите режими. От тази глед-на точка те се превърнаха в предатели на човешкия разум.

... Другият фактор, който не може да бъде пренебрегнат, е модата. Макар да е с неясна концепция, тя съответства на ця-лостната атмосфера, осмяна по-късно като „радикален шик”. Адептите на тези идеи бяха възприемани като по-съвременни, в крак с модата, за разлика от простолюдието – част от тази мода беше радикалното отх-върляне на „буржоазията” и на всичките й прояви.

... Друга причина за тези самозаб-луди беше обикновеното тесногръдие. Хо-рата просто не можеха да повярват в ужаси-те на сталинизма. Много по-лесно беше тези разкази да бъдат приписани на реакци-онната мисъл – дори и когато стотици сви-детели на тези ужаси започнаха да присти-гат на Запад. Както по-късно отбеляза носи-телят на Нобелова награда, поетът Йосиф Бродски, мнозина на Запад не можеха да проумеят обхвата на съветския терор и репресии и предпочитаха да насочат мо-ралното си възмущение към по-малко ужас-ните „мустакати полковници”. Тесногръдие-то повлия и западната академична общност, която продължи да създава изследвания, които в най-лошия случай приемаха Съвет-ския съюз за разумна политическа система, не много по-различна от нашата. А тази експертиза оправдаваше мнението на про-съветските среди у нас, които търсеха не реални събития и реални хора, а още по-малко реални реформи или мирен прогрес. Те искаха да сведат реалността до психод-рама. За тях целият свят беше сцена, по-скоро амфитеатър, в който те самите из-пълняват ролята на императора и неговата свита, а всички останали бяхме обикновени гладиатори или християни.

... Суетата беше особено видима в случаите като този на Бърнард Шоу (описан по-късно като „най-лекомисления епизод в историята”), когато в апогея на сталинския глад той се завърна от Съветския съюз и оповести, че населението е добре нахране-но. Както и в този с приеманата за по-сериозна личност на Х. Дж. Уелс – друг член на фабианското движение, който беше враждебно настроен към комунизма и опре-деляше Сталин като диктатор. Когато през 1934 г. Сталин му даде аудиенция, Уелс беше спечелен – предоверяването на собс-твената му преценка за хората го накара да каже за Сталин, че никога не беше виждал „по-прям, честен и достоен човек”, припис-вайки тези качества на „неговото забележи-телно влияние в тази страна, в която никой не се страхува от него и всички му вярват”. Уелс е забележителен пример за предове-ряването на собствената интуиция, която го накара, подобно на мнозина други, да пос-тави своята немалка публична тежест в услуга на Сталин. Това стана възможно благодарение на ласкателството към голе-мите западни интелектуалци, на които им беше устройвано бляскаво посрещане, а към тях се отнасяха като към ВИП персони (което един ветеран комунист веднъж описа пред мен като „банкетна политика”). Така или иначе всяка измама изисква измамник и лековерник. Много от тези лековерници успяха да не забележат това, което вижда-ха, или по някакъв начин да превърнат неприятните гледки в нещо приемливо. Малкълм Мъгъридж разказва за квакерите, които аплодират парадите, за феминистки-те, въодушевени от гледката на жени, пре-

гънати под тежестта на въглищата, за архи-текти, изпаднали в екстаз от току-що пост-роени, но вече рушащи се сгради. Много от посетителите на Съветския съюз са присти-гали там с вече вградени в сетивата си потьомкински села. Думата мисловна нагла-са е твърде силна, по-скоро става дума за мозъци като желе, готови да приемат фор-мата, наложена от техния господар.

Както отбелязва Джордж Оруел: „Огромни събития като глада в Украйна от 1933 г., довели до смъртта на милиони хора, останаха напълно незабелязани от английс-ките русофили”. И беше прав, че това беше огромно и непростимо интелектуално и морално престъпление.

... Заблудата и самозаблудата са съставните части на това опасно изкривява-не на реалността и първото не можеше да се случи без второто. Тази заблуда понякога е била много груба – интересен е примерът с френския политик Едуард Ерио, два пъти министър-председател на своята страна, посетил Украйна през 1933 г. и след това отрекъл там да има какъвто и да било глад. Приготовленията за посещението на Ерио бяха описани от един посетител на Киев. В деня преди неговото пристигане хората били принудени да работят от 2 часа през нощта, за да почистят улиците и да украсят домовете си. Центровете за разпределение на храна били затворени. Опашките били забранени. Бездомните деца, просяците и гладуващите хора изчезнали. Местен жител добавя, че витрините на магазините били отрупани с храна, но полицията разпръск-вала и дори арестувала гражданите, които се приближавали твърде много (а купуване-то на храна било забранено). Улиците били измити, в хотела на Ерио били донесени нови мебели, а служителите там получили нови униформи. Същото се случило и в Харков, където бил заведен да посети детс-ки център. Разгледал музея на Шевченко и завод за трактори, участвал в срещи и бан-кети с украинските партийни лидери. А неговият (и на останалите) опит от провин-цията бил ограничен до „образцови” колек-тиви – като „Червена звезда” в околностите на Харков, където всички „селяни” били подбрани членове на комунистическата партия и на комсомола, добре нахранени и с хубави домове, където добитъкът бил добре нахранен, а навсякъде се виждали трактори.

... Сблъсъкът между съветската реалност и западните представи стана особено остър през 1933 г. Както видяхме, официалната съветска версия беше, че глад няма. От президента Калинин надолу всички твърдяха, че съобщенията за него са из-мислици на емигрантски, фашистки или буржоазни кръгове, които така се стремят да отвлекат вниманието на собствените си работници от тежкия им живот. Но съветска-та версия беше подкрепена от цяла пореди-ца западни кореспонденти и наблюдатели на СССР. Най-влиятелен сред тях беше

36 кореспондентът на „Ню Йорк Таймс” Уолтър Дюранти (който вероятно е бил изнудван от тайната полиция на хомосексуална основа).

В частни разговори с Юджин Ла-йънс и други Дюранти оценява жертвите от глада на 7 милиона души. Доказателство за противоречието между това, което той е знаел и това, което е съобщавал, се съдър-жа в телеграма от 30 септември 1933 г. от британския шарже д’афер в Москва: „Спо-ред г-н Дюранти населението в Северен Кавказ и по Долна Волга през последната година е намаляло с три милиона, а насе-лението на Украйна с четири до пет милио-на. Украйна е напълно обезкръвена. Според оценката на г-н Дюранти е напълно възмож-но през последната година до 10 милиона души да са загинали като пряко или косвено следствие от недостига на храна в Съветс-кия съюз”.

Но американската публика научава не това, а заключението, че „всички съоб-щения за глад” са „преувеличение или вредна пропаганда”. А влиянието на негови-те фалшиви кореспонденции е огромно и трайно.

Дюранти беше удостоен с награда-та Пулицър за своите „безпристрастни и задълбочени кореспонденции за събитията в Русия”. Наградата му беше присъдена с мотива, че кореспонденциите му се отлича-вали със „задълбоченост, безпристрастност, категорични заключения и изключителна яснота,” което ги нареждало сред „най-добрите примери за кореспонденции от чужда страна”. Сп. „Нейшън” включи „Ню Йорк таймс” и Уолтър Дюранти в годишния си „списък на славата”, като ги описва като „най-вдъхновяващите, безпристрастни и четивни новини от една голяма световна държава, публикувани в някои от вестници-те по света”.

На прием в хотел „Уолдорф Асто-рия”, организиран по повод установяването на дипломатическите отношения между СССР и САЩ, бил прочетен списък с имена, всяко от които било аплодирано учтиво от присъстващите, докато споменаването на името на Уолтър Дюранти – както отбелязва Александър Уолкът в „Ню Йоркър” – „пре-дизвика взрив от продължителни аплаузи… Човек оставаше с впечатлението, че в този миг Америка е признала не Русия, а Уолтър Дюранти”.

По същото време редица корес-понденти като Малкълм Мъгъридж предават реалните събития от първа ръка. Така за-падният свят се изправи пред два факти-чески напълно противоположни разказа за глада (както и за другите сталински жесто-кости). Защо интелектуалната класа в голя-мата си част предпочете да повярва на фалшивите? Това трудно намира разумно обяснение. Приемането на информация по въпрос, по който съществуват ярки проти-воречия, без това да предизвика изследва-

не, е акт, който не може да бъде обяснен рационално.

... В дългосрочна перспектива ака-демичните среди могат да имат дори още по-трайно влияние от хора като Уолтър Дюранти за разпространението на фалшиви истини, дори и само заради твърдението им, че притежават експертно познание и са безпристрастни търсачи на истината. Още повече, че те са приемани насериозно от политиците, медиите и обществото, а през целия съветски период всеки зле информи-ран човек на Запад, който се занимаваше с политика или беше редактор на издание, поддържаше поне по един т. нар. експерт, който подкрепяше неговите собствени пред-варително създадени мнения.

През 30-те години, точно когато съветската система се намираше в най-тежкия си период, за пръв път западните академици с най-високи позиции придадоха достоверност и прикриха истината за ог-ромна група фалшификации.

Най-големите звезди, разбира се, бяха Сидни и Беатрис Уеб, доайените на западната социална наука, ръководителите на фабианското общество, основателите на Лондонското училище за икономика. Моти-вацията на семейство Уеб е сравнително ясна и тя може да бъде разделена на две основни части, които под различна форма могат да бъдат проследени в цялото лише-но от логика описание на Съветите на За-пад. На първо място за тях, а и за останали-те, „социализмът” беше обществото на бъдещето, в което правителството от името на народа ще изгради планова икономика с благотворни резултати. Те смятаха, че в СССР са видели социализма и, разбира се, това беше вярно. И това ги накара, както често се случва с академичните самозаблу-ди, да извинят някои от недемократичните реалности и да отрекат останалите. В ре-зултат трудът им по жанр се доближаваше до литературата – това беше утопична фантазия, с която никога досега не беше описвана реална държава.

Втората мотивация на семейство Уеб продължи да съществува съвсем дос-коро в някои академични кръгове – те прие-ха за истина фактите и цифрите, публикува-ни от самите комунисти. Мислеха, че изби-рателната система, профсъюзите и коопе-ративите съществуват реално, докато всъщност те съществуваха само на хартия.

Книгата на Уеб, възприета от се-риозни западни учени като последна инс-танция, е с обем от почти 1200 страници, написана е въз основа на продължителни проучвания, всички от които напълно из-лишни. Тя беше озаглавена „Съветският комунизъм. Новата цивилизация?”, но въп-росителният знак триумфално отпадна във второто издание – то излезе през 1937 г., точно когато режимът беше в най-тежката си фаза на мрачен и всеобхватен терор.

Те обясняваха изселването на ми-лиони семейства на „кулаци” с това, че „съветското правителство трудно би могло да действа по друг начин”, като добавиха възхищението си от това „колко силна тряб-ва да е била вярата и решителността на тези хора, които в интерес на това, което смятат за обществено благо, са способни на такива решения”. Представят масовия глад като недостиг на храна на определени мес-та – причина за който, така или иначе, бил „саботажът” от страна на селяните. За по-казните процеси в Москва те твърдяха, че самопризнанията на обвиняемите се дъл-жали на „тяхното нормално и разумно пове-дение, както биха се държали и англичани-те, ако тяхната сложна юридическа система не ги караше да следват рутината, която е полезна за обвиняемите, само когато съ-ществува някакво съмнение във фактите”, че западните наблюдатели на процесите били убедени, че самопризнанията са дока-зателство за съществуването на реални заговори и че това е впечатлението, което оставя четенето на протоколите от процеси-те. В своята „безпристрастна и философска интерпретация” те стигат толкова далеч да твърдят, че и в Англия, и във Франция от векове имало заговори, че руските револю-ционери по природа били заговорници и че Ленин предсказал още през 1922 г., че за-напред ще има продължителен период на съмнения, несигурност, подозрения и пре-дателства – „прогноза, чиято вярност мос-ковските процеси от 1937 г. доказали на-пълно”. Твърдят, че след революциите „по спорни въпроси е подходящо свободата да бъде ограничена”, като правят сравнението, че след Английската революция от 1688 г. католиците били лишени от избирателни права. Някой би могъл да възрази, че това все пак не е същото като масовото избива-не.

За стотиците разстреляни заради убийството на Киров те твърдят, че тези хора „без съмнение били виновни за неле-гално внасяне на бомби”, въпреки че единс-твеното доказателство за това е официал-ното съобщение (наскоро всички тези хора бяха реабилитирани).

... Семейство Уеб не бяха марксис-ти, но те бяха ветерани на фабианската идея, която проникваше и променяше об-щественото мнение. Те бяха въодушевени от идеята за държавен контрол над иконо-миката и за социалистическо-интелектуален контрол над държавата – така че когато привържениците на Беатрис Уеб установиха контрол над Градския съвет в Лондон, лей-бъристите в него бяха поставени под много по-строга дисциплина от колегите им в Камарата на общините. Тя, подобно и на друг социалист-фабиан Х. Дж. Уелс, по-рано също се беше изказвала положително за евгениката, макар и да не стигна толкова далеч, колкото Уелс, който изказа мнението, че неевропейските раси нямат бъдеще.

37 Този позитивистки и авторитарен подход виждаше в СССР много неща, достойни за възхищение.

Какво може да се каже в заключе-ние? Ясно е, че хора като семейство Уеб се възхищаваха на способността на Съветите да налагат идеите си. За тях, както и за много други, важи забележката на Оруел, че те винаги говорят как ще живеят хората под социализма – под тях, които ще бъдат отго-ре. Те бяха по-слабо загрижени за хуман-ността на изповядвания от тях социализъм (въпреки че го видяха в СССР), отколкото за модерността, ефективността и другите характеристики на едно бъдещо общество. По отношение на „модерността” Русия наис-тина си беше (макар и това да не се дъл-жеше на нейния нов господар) една изоста-нала държава. Но тя се опитваше – чрез плакатите, възхваляващи предимствата на трактора пред коня, чрез акронимите от ерата на телеграфа – да представи този прогрес за истински.

Дори съществувала специална операция, чиято цел била да представи живота в съветските затвори като нещо привлекателно – например затворът-образец в Болшево и крилото в затвора в Ленинград. Те предизвикваха ентусиазира-ните коментари на хора от Запада като Ленка фон Кьобер, написала книгата „Съ-ветска Русия се бори с престъпността”. Семейство Уеб, Д. Н. Прит, Харолд Ласки и други известни британци приветстваха идеята за подобно прогресивно отношение към един стар социален проблем. Тези операции са били високо оценени по висо-ките етажи на Кремъл. В публикувани нас-коро документи от времето на късния ста-линизъм се вижда как Политбюро, в пълен състав, изслушва доклад за „посещението на английската делегация от обществото на квакерите в индустриалната трудова коло-ния под администрацията на Министерство на вътрешните работи в Московска област на 27 юли 1951 г.”. Един от тези прогресис-ти, Йежи Гликсман, изказал се позитивно за Болшево, по-късно се оказва в значително по-показателен за съветската практика лагер, който описва в своя книга след това.

В интелектуално отношение е от-резвяващо да разгледаме как някои от най-уважаваните имена в областта на филосо-фията, литературната критика, науката, изпадат във фундаментално опростенческа политическа схоластика, а твърде често и в мисловната идиотия на чистата съветофи-лия. Дори само това е достатъчно, за да бъде дискредитирано всяко твърдение, че концепциите, налагани в която и да било епоха от определени кръгове от интелиген-цията, трябва да бъдат приемани сериозно, а не като симптоми, които изискват лечение.

... Всичко това доведе до прист-растяването на мнозина, в една или друга степен, към марксизма (не мисля, че „прист-растяване” е прекалено силна дума – би

било добре някой да обмисли възможността да създаде терапевтична асоциация „Ано-нимни марксисти”). По тази причина мнози-на започнаха твърдо да вярват на пореди-цата фалшификации за маркистките държа-ви и особено за Съветския съюз. Превод от английски: Момчил Методиев Робърт Конкуест (роден на 15 юли 1917 г.) е един от най-известните съветолози в годините на Студената война, критик на комунистическите режими и техните привърженици на Запад. Завършва образо-ванието си в Колежа Уинчестър, Универ-ситета в Гренобъл и Колежа Магдалин в Оксфорд, където защитава докторат по история на Съветския съюз и става член на Комунистическата партия на Великоб-ритания. В началото на Втората светов-на война постъпва в армията и след като през 1943 г. изучава български език, през 1944 г. е изпратен в София като офицер за свръзка с българската армия. След това започва работа в британския Форин офис, откъдето отново е изпратен на работа в британското посолство в Со-фия. Свидетел на налагането на кому-нистическата власт, Конкуест напълно губи младежките си увлечения по комуниз-ма и през следващите години се превръща в един от най-активните критици на Съветския съюз и сателитните му режи-ми, както и на повлияните от комунизма западни интелектуалци. В края на 50-те години за кратко работи като първи сек-ретар в британската делегация към ООН, а в началото на 60-те години става писа-тел на свободна практика. През 1968 г. публикува книгата си Големият терор, посветена на сталинистките чистки през 30-те години (преведена и на български, ИК Прозорец). Тя е последвана през 1986 г. от изследването му за сталиновата ко-лективизация и глада в Украйна, озаглаве-на Реколта от печал. Съветската колек-тивизация и терора на глада (The Harvest of Sorrow: Soviet Collectivisation and the Terror-Famine). Съветник на Маргарет Тачър, той е автор на някои от нейните речи, включително на първата й реч, спе-челила й прозвището „Желязната лейди”. През 1981 г. се премества в САЩ, работи като изследовател в Института Хувър към Университета Станфорд, какъвто е и до днес. Публикуваното тук есе е част от една от последните му книги – Размишле-ния за едно разорено столетие (Reflections on a Ravaged Century, 1999), в която наред с критиките към западните леви инте-лектуалци, той не скрива скептицизма си към западната образователната система и към бъдещето на Европейския съюз. През целия период Конкуест запазва ин-тереса си към България, като в същата книга разказва за познанството си с Геор-ги Марков, а в началото на 90-те години

отново посещава България. Наред с исто-рическите си изследвания Конкуест е автор на редица поетически книги. ТОВА, ЧЕ ГЛАВНИЯТ ХРАМ НА БЪЛГА-РИЯ НОСИ ИМЕТО НА НЯКАКЪВ РУСКИ КНЯЗ ГОВОРИ, ЧЕ НЕЩО КУЦА В ИДЕН-ТИЧНОСТТА НИ

Из: Горан Благоев: Жестовете на съпри-частност трябва да бъдат постоянни (Разбира се, препоръчвам ви да прочетете изцяло това забележително интервю; пуб-ликуваното тук го разглеждам като малък подтик да сторите това.) - Направихте с Найо Тицин филма „Злат-ното сърце на София”, посветен на глав-ния ни храм. Състоянието му обаче е окаяно. Ще се съберат ли пари отново от всички българи, както някога, при постро-яването му?

Мисля, че е крайно време клирът сам да почне да се грижи за имотите си, за които толкова претендира. Има и достатъч-но възможности по европейски проекти за започването на мащабна реставрация на „Св. Ал. Невски”, вместо да се обременява българският народ, защото той не е вино-вен, че някой безхаберник докара стенопи-сите до това състояние. По-скоро с кампа-нии да се помага на храмове, които не могат да намерят финансиране по европейски проекти. - Какво различно за храм-паметника казва този филм?

Надявам се с нашия филм, който ще се излъчи на 23 ноември, да разбием мита, че храмът ни е дарен от Русия. Пост-роен е единствено с български пари. В този храм обаче по особен начин се пречупват превратностите в българо-руските отноше-ния. Показателно при съграждането му например е, че българите отпускат финан-сите, а конкурсите печелят руски фирми. Показваме и какъв мощен отпечатък на русофилството в България е този храм. Смятам, че трябва да се предизвика една дискусия за стогодишнината от освещава-

38 нето на храма, която ще се навърши през 2024 г., и той да получи своето подобаващо име – на светите братя Кирил и Методий, каквото е било от 1915 до 1920 г. Правосла-вието е универсално и светците са за всич-ки, но главният храм на България да носи името на един руски княз говори, че нещо куца в идентичността ни. Трябва повече да се самоуважаваме и като нация, и като Църква. НИЕ, ГРАЖДАНИТЕ, СМЕ ДЛЪЖНИ ДА НАПРАВИМ НУЖНОТО ДА ОТВОЮВАМЕ, ДА СИ ВЗЕМЕМ ОБРАТНО ОБРАЗОВА-ТЕЛНАТА СФЕРА, ИЗКОПЧВАЙКИ Я ОТ СЪСУХРЕНИТЕ РЪЦЕ НА ОБРАЗОВА-ТЕЛНАТА МАФИЯ-И-БЮРОКРАЦИЯ!

Новият министър на образование-то и науката проф. Тодор Танев заяви тия дни на едно място, че възнамерявал да тръгне из страната да се среща и с дейци на образованието, и с граждани, та да проучи какви са настроенията по места. В същото време моя милост вчера пък подхвърли дръзката идея някои по-активни граждани, обезпокоени родители, също така и дейци на образованието да опитаме да съставим нещо като "депутация", която да поиска спешна среща с новия министър, където да му заявим право в очите как ние виждаме ситуацията (виж ето това: Превъзходна идея за съставяне на депутация от ак-тивни граждани, искаща спешна среща с новия министър на образованието и нàуката). Предложих даже който евентуал-но желае да се включи в тази група, желае-ща среща с г-н министъра, да изяви жела-нието си и да почнем да съставяме списъка с желаещи; до този момент, а мина вече цяло денонощие, никой, да, абсолютно никой, не е изявил такова желание. Това за мен е интересен факт, изискващ своето тълкуване.

Аз предполагам, че причината за такава една реакция, разбира се, е това, че тъй чувствителното към нравствената стра-на на живота българско човечество още не може да преглътне моята тъй провокативно-иронична... наглост, свеждаща се до това, че дръзнах, видите ли, да се самопредложа за... заместник-министър на образованието и нàуката! Явно повечето хора, уязвени в най-фините си нравствени чувства, просто не желаят да се свързват с толкова... "мо-рално нечистоплътен" човек, публично

показващ екстравагантната си "кариерис-тична лакомия", именно с оглед да не оца-пат чистото, неопетненото си име. Както и да е, аз все пак ги съветвам да опитат да поугасят своя нравствен плам и да се пос-тараят да схванат смисъла на самата идея и инициатива. А пък възможно е, разбира се, повечето хора просто да не са прочели вчерашното ми словоизлияние, то е възд-лъжко, а знаем, че в днешното динамично време повечето хора нямат време да четат, камо ли пък да четат текстове, изискващи (за схващането им) известно умствено-мисловно напрежение. Най-вероятно тази е причината. Днешните модерни хора изиск-ват кратки, ясни и недвусмислени текстове, които не обременяват възприемащия, че-тящия. Така сме увлечени в стихията на съвременния живот, че изобщо нямаме време за губене да мислим. Времето за мислене, в светлината на казаното, явно го възприемаме като "загубено време".

Е, щом е така, ето, в съвсем крати-чък и лесен за възприемане текст пак пред-лагам: който желае да се включи в група от активни граждани (родители, образователни дейци, сиреч учители, настоящи и бивши и пр.), която де предприеме нужното, та да се срещне и да разговаря с новия министър на образованието и науката, нека да имат добрината да изявят готовността си, да направим съответното списъче и да започ-нем да действаме с оглед да уредим прие-ма. Аз лично в близките няколко дни ще изчакам да разбера има ли желаещи да дойдат с мен, щото сам твърдо съм решен да направя нужното та да се срещна с ми-нистъра и да му разкажа за своето виждане относно ситуацията в образователната система и също така да му съобщя какви са моите виждания за изход от нея. Видяхме, че министърът има нужда да се срещне с хората и да чуе техния глас, ала ето, ние самите, действайки съобразно старите си табиети, чакаме министърът да дойде при нас, той да е активната страна, а пък ний, гражданите, да продължаваме да си бъдем търпеливо чакащата и прозяващата се в чакането си страна! Е, според моя възглед отдавна е дошло времето този манталитет да се промени, именно ний, гражданите, да станем активната и движещата сила на промените, щото иначе, ако това не се случи, тогава всъщност никаква промяна и не може да има.

А че гражданите трябва да си вза-имодействат с властта, с управляващите, с държавата, това е без съмнение потребно; казвам това, щото има една погрешна тен-денция, според която гражданите нямало било никакъв смисъл да свързват някакви надежди за промяна с държавата и с управ-ниците, а трябвало било сами да почнат ония активности, които щели коренно да променят ситуацията. Примерно: вместо да се опитваме да променяме нещо в същест-вуващите и намиращите се в плачевно

състояние държавни училища ние, гражда-ните, родителите, било трябвало на съвър-шено голи поляни да почнем да строим свои собствени нови и демократични училища – сакън да не развалим с нещо рахата на нашата самовластна бюрокрация!

Аз пък смятам, че т.н. държавни училища не са частна собственост на бюрокрацията, на образователните чи-новници и на директорите, а те са наши училища, те, бидейки държавни, са именно на обществото, на гражданите, на роди-телите, на учениците, на учителите, да, те са на всички нас; те не са, повтарям, частна собственост на бюрокрацията и на директорите – за да им ги отстъпваме така покорно! Ето затова и се налага да направим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, да я изкопчим от съсухрените ръце на образо-вателната бюрокрация, действаща според правилата на образцовата мафия, с оглед съществуващите образователни учрежде-ния да станат наши, повтарям, на общест-вото, на гражданите, на родителите, на учениците, на учителите, да, те по начало са на всички нас, ала ние сме изпуснали контрола си и благодушно сме ги отдали под тиранията на бюрокрацията-мафия! Нима е толкова трудно да се схване това: щом като ние, гражданите, издържаме с данъците си образователната сфера, щом като тази сфера по начало съществува за да задоволява нашите собствени образова-телни нужди, то следователно тази съща-та образователна сфера не е на някой друг, а тя е наша, сиреч, трябва да бъде под нашия непрекъснат контрол.

А това, че сме допуснали тази по начало наша, собствена сфера да се отчуж-ди от нас и да попадне под пълната власт на толкова самонадеяната узурпаторска образователна бюрокрация-мафия, до това именно се свежда и крещящата аномалия, която трябва да бъде отстранена час по-скоро – понеже тя е причината за ужасния провал в образователната сфера, на който сме свидетели. Мисля, че се изразих пре-делно ясно.

Аз лично, като български гражда-нин и образователен деец, отдал 30 години от живота си на работа в образователната сфера (плюс поне 15 години, в които съм се подготвял за да имам началната за този род занимания квалификация), нямам намере-ние да ида на гола поляна да правя ново

39 училище, при положение, че в същото вре-ме държавните училища се управляват толкова калпаво, с разхищение на толкова голям материален и човешки ресурс. Ако гражданите и управниците не си обединят силите с оглед да настъпи така потребната ни промяна (а тя може да настъпи само ако си взаимодействаме и ако си обединим силите!), то, разбира се, никаква промяна не само че не е възможна, тя не и мислима даже. При това отчетете и този безспорен факт, че тия управляващи, с които трябва да си взаимодействаме, по начало ние, гражданите, сме ги турили на управнически-те им кресла – това нещо да ти говори, скъпи ми немислещи сънароднико?!

Спирам дотук. Казах каквото имах за момента. Чакам желаещи да се включат в депутацията за среща с г-н Министъра. Ако няма желаещи, в понеделник замина-вам в София да си взема приемен час. Като съм сам, ще се наложи да чакам прием, примерно, месец-два. Ако сме група, може да ни приемат и по-скоро, без чакане. А пък вий си поспете хубаво докато аз чакам за прием с министъра, за да не се случи така че да си останете недоспали – кво ли ще правим тогава ако не си доспите прилежно?!

Абе туй наше българско племе не се ли наспа най-после бе?! Заради това пусто спане си пропиляхте бъдещето бе, сънливци неедни! Спете си, хъркайте, не наспахте се! Стига сте спали – ето този е призивът ми тая сутрин. Хубав ден ви же-лая! Ако сте се събудили изобщо де, щото, вервам, знаете, човек може да спи и когато е с отворени очи, това знаехте ли го?!

ДИАЛОГ С ЕДИН СРЪБСКИ ВОЙНОЛЮ-БЕЦ, СТРАСТЕН ФЕН НА ПУТИН И НА РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ – И ВРАГ НА ЕС, АМЕРИКА И НАТО

Вчера проведох любопитен разго-вор с някакъв войнствен сръбски русофил, представящ се във фейсбук като Милош Ђукановић, който, разбира се, горещо обича Путин и имперска Русия и, респектив-но, силно мрази Европейския съюз, Америка и НАТО; това последното е логично, който обича тиранията, няма начин да не обича Путин и Русия, щото те именно са символ на тиранията, такъв, съвсем естествено е да мрази свободата, а мразейки свободата,

няма начин да не мрази и Европейския съюз, Америка и НАТО, щото именно те са най-мощния бастион на свободата в съвре-менния свят. Ето какво си казахме с този сръбски "националист", който, подобно на българските "националисти", е русофил, сиреч, обича Русия така, че сякаш точно тя е тяхно отечество; пожела да говори с мен той, сърбинът, а аз, понеже съм диалогичен, откликнах на желанието му; говорихме на смесен сръбско-българо-македоно-руски език, ето как: Милош Ђукановић каза: Живела Русија! Живела Булгария! Боолгарија мора бити део Русије! Ангел Грънчаров каза: Булгария е у Евро-пейската уния и у НАТО, не щем да бидем со Русия, оти она е най-големиот враг на Бугария! Милош Ђукановић каза: Абе много си болен човек! Русија ви даде свобода! Осво-боди вас од турско робство! Смрт на ЕС и НАТО! Ангел Грънчаров каза: Никаква свобода не ни е дала Русия, Русия ни донесе ново робство. Ти си болен - или си руски шпио-нин, дека за пари прави пропаганда на Русия! Кажи по-добре: Смърт на Свободата! Вие, дето обичате Русия, обичате и робст-вото, и тиранията, и деспотизма, и диктату-рата, щото именно на тия неща е символ имперска Русия. Милош Ђукановић каза: Ти си срам за православие! 80 % Бугари су русофили! Атака, БСП, Нова зора...

Ангел Грънчаров каза: Глупости, 90% от българите сме европейци и свободолюбци! Атака, БСП и Нова зора са 10 процента само. Таваришч сръбски комунист... Милош Ђукановић каза: БСП има преко 10 %. Коју партију подржаваш? Ангел Грънчаров каза: Демократ съм. Демокрацията, свободата е моята партия. Европа е моята партия. Милош Ђукановић каза: Европски сојуз је зло. НАТО е терористичка организација.

Срам би ме био да је моја држава тамо! Живела братска православна словенска Русија! Ангел Грънчаров каза: Това са глупости. Иди на психиатър. Русия е тиранична импе-рия, ти просто мразиш свободата – щом мразиш Европейския съюз и НАТО... и щом обичаш толкова Путин и Русия...

ЗАБЕЛЕЖКА: Изображенията са взети от страницата на въпросния сръбски тава-ришч, където той непрекъснато пропаганди-ра "правилното мислене"... БРОЕВЕТЕ НА СПИСАНИЕ ИДЕИ И МОИ КНИГИ – КАТО ДАРЕНИЕ НА КЛУБ НЕ-ЩОТО

Благодарим на Ангел Грънчаров за жеста, с който той пожела да спомогне дейността на НЕЩОТО!

Част от книгите ги има и на рафта "Прочети и върни" за тези, които нямат възможност да си ги закупят.

Клуб НЕЩОТО

ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБ-ЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

40

Приятно гледане! ВСЕКИ МОЖЕ ДА БЪДЕ ДОБЪР – И ВСЕ-КИ МОЖЕ ДА ОБИЧА БОГ

"Не всеки може да бъде красив, бо-гат и знатен, но всеки може да бъде добър." (Конфуций)

(Цитиран от Янко Михалев) "Бог никога не се отвръща от нас –

ние се отдалечаваме от Него." (Св. Йоан Златоуст)

(Цитиран от Янко Михалев)

НЕДОПУСТИМА ЗЛОУПОТРЕБА СЪС СВЕТИ НЕЩА, ПРОЯВА НА КРЕЩЯЩА БЕЗДУХОВНОСТ И ПРОСТОТИЯ!

В Асеновград един поп, бивш бок-сьор, отслужил молебен за победа на Коб-рата над Кличко. Всички телевизии в захлас отразяват събитието. (Подозирам, че при евентуална победа на Кобрата ще се отп-рищи мощна антиукраинска вълна.)

А бе, попе, не беше ли казано в Библията: "Не си създавай кумири!"?! Че и да освещаваш със светена вода юношески-те боксьорски ръкавици на Пулев... Ало, Светият синод, какво става, бе?!

Написа: Feodor Ilivanov КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Споделям изця-ло! Тук е налице недопустима злоупотреба със свети неща и със самата религия зара-

ди пошли, по мутренски начин разбрани патриотарски съображения. Това е проява на крещяща бездуховност и простотия! Тоя поп явно е мутренски псевдопоп, щом така разбира вярата, религията и църквата. ЕДНО ИНТЕРЕСНО ИНТЕРВЮ НА МАЛИ-НА ПЕТРОВА

Малина Петрова за режисирания преход

Малина Петрова е родена в Бургас през 1950 г. През 1978 г. завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност кино-режисура. Автор на филмите: Виновни няма (1986), Пантеон (1987), Сърцето умира последно (1991), Балкански уроци по исто-рия (1999), Духът и камъните (2006), Прик-лючено по давност (2009), Заличаване (2012) и др.

- Твърдите, че българският пре-ход е нещастен, защото не е прекъсната пъпната връв със старата власт. Наскоро по БНТ бе показан филм за прехода, според който и България, и хората, които живе-ят тук, са една голяма грешка. Успя ли българската документалистика да осмис-ли случилото се?

Преди години само допусках ми-сълта, че не всичко е наред с прехода. Казвах си, че може би греша, че нямам достатъчно информация. Напоследък обаче мнозина започнаха да признават, че всъщ-ност преходът е грешка. Признават го дори хора, които са заемали ключови позиции, които са така да се каже строителите на нова България и са знаели какво правят. След като те смятат, че преходът е грешка, би трябвало да разкажат къде са сбъркали. Сега всички пишат и разказват митове и легенди, разбиват едни митове и създават други. Единственото спасение – за да може човек да се оправи в тази джунгла от митове и легенди, – е всеки, който реши да разказ-ва, да бъде така добър да признае и авторс-твото на митовете, които сам е създал, тоест като разказва нещо, да не премълчава ключови детайли. Да не премълчава учас-тието, съветите, консултациите или режису-рата на хора, които биха събудили неприя-зън у зрителите и биха ни помогнали да разберем, че този наш преход е режисиран от сили, които би трябвало отдавна да сме забравили. Това, което казвам, е – има ли например Андрей Луканов ключово участие

в създаването на т. нар. демократична опозиция. Той не бил създал СДС! Но е участвал в създаването му. От всички мате-риали, които познавам, от интервютата, които съм правила, се оказва, че той наис-тина има ключово участие. Тогава нека тези, които са участвали в онези събития, да разкажат докъде и колко са използвали съветите на хора от миналото ни. Искам да кажа, че на нас ни се губят възлови детай-ли. Например, филмът "Приключено по давност" разказва за едно основно събитие – подпалването на Партийния дом, – за което продължавам да твърдя, че е ключо-во, но което се неглижира и премълчава. Има хора обаче, които знаят какво точно се е случило.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) ДОПЪЛНЕНИЕ: Гледайте филма "Зали-чаване", най-новия филм на Малина Петрова и също: Гледайте филма "Прик-лючено по давност" на М.Петрова: ако пренебрегваме уроците на историята, ще се самоосъдим да повтаряме грешките си ЕДИН ПЪЛЕН СЪС СМЯХ, ТОПЛО СЛЪН-ЦЕ И КРАСИВИ ЦВЕТОВЕ, ДОБРОЖЕЛА-ТЕЛЕН ДЕН В COLMAR, FRANCE!

Моята братовчедка и приятелка Юлия ни е на гости. Не е ходила във Фран-ция и затова излизаме от зелена Швейцария и тръгваме към най-близкия град на френс-ка територия. Братовчедите според мен са много важна част от живота ни, а когато станат и добри приятели, става наистина страхотно! Радвам се за нея, но вътрешно, признавам, все още съм малко намусена и полагам всички усилия да не си проличи.

Това е защото аз предпочитам по-големите френски градове, исках тя да види за първи път Франция в по-голям блясък от този в провинциалните градчета. Вчера 2-3 часа се рових в интернет за да подготвя едно рационално в рамките на един ден пътуване до Европейската столица - Страс-бург. Северната част на Франция, както на Италия и Европа, е по-индустриално разви-та, със сериозни, прями и работливи хора. Трябват ни 2 часа и половина път до там, планирахме вчера да оставим децата на тате - ще карат колело на близкия стадион. А ние трите с единствен багаж баница със

41 спанак и плодове да „захапем“ североизточ-ното ъгълче на Франция. Уви! Часът на тръгване, 12 часа, променя нещата. Страс-бург остава за друг път поради липса на достатъчно време! Колкото пъти тръгна за Страсбург нещо осуетява плана ми. Пос-ледният път беше посещение на Обама, което блокира част от града. И ето сега пак, минаваме гратис през граничния Базел, в който може да се видят доста неща и тръг-ваме към провинциално градче. Това ме потиска леко, защото не съм проучила град-чето предварително и макар че хората в провинцията са по-любезни и словоохотли-ви, провинцията си остава място за релакс, каране на колело, гастрономически подви-зи…

Но дъщеря ми, за една година в Швейцария явно се е научила да организира перфектно времето си и прави възможното, а не желаното. А и знае добре как ще се прехласнем тук и там в Страсбург. Тогава й се налага едно настойчиво напомняне за часа, едно привикване: “Мамо! Хайде, ма-моо!“, последвано от подбутване, избутване, изблъскване, пощипване, щипане и… на-силствено извеждане от сградата, респек-тивно музея, залата, витрината, магазина… Ако сега, посред обед бяхме тръгнали за Страсбург, щяхме да си останем с гледане на катедралата – втора по височина във Франция (след тази в Руан), „чудо на огром-ното и деликатното“ според Виктор Юго. Щеше да се стигне до набутване в колата, заключване и завързване с колана. Нищо друго не би спряло естествените ми любо-питство в повечето случаи и любознател-ност в по-малко случаи.

Задоволявам се с Колмар – малка-та Венеция (то и на Брюж в Белгия така му викат), за която освен канала знам че оцве-тяват в различни цветове улиците на стария град. Ще търся първо туристически офис, за да получа за минимум време устна инфор-мация къде какво да видим.

Веднага след Базел рязка разлика с Швейцария. На около 200 м надморска височина зелените междуселищни площи стават жълти, повехнали, горите – широко-листни. Рядко населени територии, по-малки и по-бедни къщи, по-лош асфалт. Моята братовчедка е разочарована; „Все едно България!“. Ами така е, като не оти-дохме в Страсбург, ще гледаме нещо като

Панагюрище“, репликирам аз. За да прогоня тягостното чувство разказвам вдъхновено за величието на феодална Франция, за разнообразните й пейзажи, скали и цветове, за Опаловия, Лазурния и Изумрудения бряг, за великолепните замъци на Лоара, за толерантността и чувството за свобода на французите... Тук дъщеря ми слага череш-ката на тортата, като разказва как мъжът й има големи препятствия с френските клоно-ве на фирмата, в която работи. В момента бил натоварен да преустрои или закрие непечелившите предприятия. Единствено във Франция не се справя лесно, защото там нямат право да уволняват работници, те са под защитата на френските закони и синдикати. Няма уволнения, има преквали-фициране или преместване на по-неотговорно място. За него това може да са куп неприятности и съдебни дела, но аз се радвам искрено че има страна, в която хората не са унижавани по този грозен начин. „Стига да не злоупотребяват с това“, беше коментарът на зет ми по същата тема предишната вечер.

Не ми се наложи да величая пове-че моята втора Родина – Франция, на която посветих всичките си плодотворни трудови години и която ме маркира безвъзвратно със своите добри белези. Навлязохме в градче насред Елзас, със старинни къщи с греди в ярки цветове. Да стигнем до турис-тическия офис ни изяжда цял час време, защото се въртим в един широк кръг около офиса и няма къде да спрем наблизо. Един час изгубено време!

Най-после влизам, дават ми се нужните ми указания, а докато чакам фото-копие с адреси на антиквари в града (Юлия носеше колекция картички, изпращани от Европа на прадядо й), служителката пог-решно натисна някаква аларма. Мигновено тя и всички присъстващи си запушиха фини-те френски ушета и преиграха, типично по френски, като забравиха да ги отпушат когато алармата спря. Импровизиращите актьори започнаха едни коментари, едни оплаквания че още им резонира в ушите, сякаш им бяха нарушени човешки права или бяха понесли физическо насилие!! Усмих-вам се на всички в залата и се наслаждавам на музикалния им език, в емоционални ситуации се движат в две-три тоналности – каква рязка разлика с монотонния български

и грубия немски. Каква ясна дикция, сякаш са родени направо за сцена! Наслаждавах се на удоволствието да си говорим като познати за щяло и нещяло, тъкмо „влязох в роля“ на учтива и прелюбезна… и Фани ме избута от офиса. Навън улиците бяха отру-пани с цветя, кокетни магазинчета услужли-во бяха отворили широко врати, хората бяха насядали в безброй заведения с маси на тротоарите, заемащи и половината улица, бели, сини, жълти, зелени и червени влак-чета – градски транспорт, се промъкваха по тесните улички.

Но освен зрително и слухово, едно друго сетиво беше безкрайно запленено – обонянието! Редуваха се ухания на цветя, пресно изпечен хляб, кроасани, сладкиши, кафе, топъл шоколад. Печено месо, всякак-ви подправки и разбира се – френски пар-фюми. И ето ни седнали на маса, преди да видим каквато й да е забележителност, да изпробваме какво ще каже сетивото вкус за местните специалитети: тарт фрапе, лучена супа, киш лорен. А уж щяхме на крак да хапнем от баницата със спанак или най-много по един сандвич крок-мьосю.

Още втория антиквар купува от картичките на Юлия и ето пак сме на маса – да го отпразнуваме – този път в една слад-карница. Във Франция - като във Франция, лежерно, сан суси!! Толкова бяхме щастли-ви сред уличните тълпи че вяло подминах-ме музея на скулптора Бартолди, дето е създал нюйоркската Статуя на Свободата, роден в Колмар. По-добре да влезем в катедралата, да се качим на лодка по мал-ката Венеция, да видим какво интересно има за децата, да вземем брошури за тях от места с интерактивни игри и накрая да напазаруваме френска храна от Монопри - една от не скъпите вериги хранителни мага-зини. Пълним 4 големи торбички за 100 евро. За тези 100 евро в Швейцария едва бихме напълнили 2 торбички, а в Германия - 2 колички.

С мъка напускаме уюта на френс-кото градче, където за няколко часа се внедрихме в системата и се почувствахме у дома си. Без да сме се надявали, Франция ни подари свой подарък-изненада. Един пълен със смях, топло слънце и красиви цветове, доброжелателен ден! Написа: Мария Василева ОЩЕ СНИМКИ от Колмар НЕПРИЛИЧНА ЛИ Е ТАЗИ СНИМКА, НЕП-РИЛИЧНО ЛИ Е ЧОВЕК ДА ГЛЕДА ТАКИ-ВА СНИМКИ?

42

Поставям този въпрос във връзка с работата ми върху книгата с условното засега заглавие "Философия на любовта". Предварително благодаря на ония, които ще ми отговорят на въпросите.

ГЛЕДАЙТЕ ЧУДЕСНОТО, МНОГО ПОУЧИ-ТЕЛНО И ТАКА БОГАТО НА СМИСЪЛ ИНТЕРВЮ НА ПРОФ. КАЛИН ЯНАКИЕВ

Гледайте чудесното, много поучи-телно и така богато на смисъл интервю на проф. Калин Янакиев: Пренаписване на учебниците по история; понеже нямам време да го превърна в текст, ви предлагам в текстова форма само края на това интер-вю, но в него има още много силни моменти, ако някой има време, би могъл да превърне цялото интервю в текст, този текст ще има голямо значение, щото ще каже на младите истини, които никъде другаде няма да чуят или да прочетат; впрочем, те и сега могат да го чуят, като изслушат целия запис, което горещо им го препоръчвам, но все пак си мисля, че текстовата форма е по-въздейст-ваща и по-запомняща се, та затова си нап-равих труда да превърна в текст поне пос-ледните, заключителни думи на философа, ето ги:

Една от най-подлите манипулации, които са извършени от сценаристите на прехода, от българските социалисти и тех-ните слуги, е следната: едно време имаше сигурност, но нямаше свобода, днес има свобода, но няма сигурност. Тези две цен-ности за сценаристите на прехода са взаим-но изключващи се: или имаш сигурност, но нямаш свобода, или имаш свобода, но нямаш сигурност. Това е невероятна лъжа, не можеш да имаш сигурност без свобода, както не можеш да имаш и свобода без сигурност. Знаете ли какво ми каза навре-мето... навремето един германски политик ми го каза, каза той: сигурността без свобо-да е сигурността на клетката в зоопарка. Това е парадокс, разбира се, никаква сигур-

ност в клетката на зоопарка няма, защото всичко зависи от надзирателя, дали ще ти пусне месо или няма да ти пусне месо. Сигурността на клетката в зоопарка не е сигурност.

А каза той: свободата без сигур-ност е свободата на джунглата, което също по парадокс казва – без сигурност свобода-та въобще не е свобода, щото в джунглата свобода няма, там едни са лъвове, други са сърни, едните бягат, другите ядат. Следова-телно сигурност и свобода не бива да бъдат противопоставяни.

Комунизмът не бе сигурност, не бе и свобода. Впрочем, комунизмът беше само една сигурност: Държавна сигурност.

НЕ МОГА ДА СВИКНА, ЧЕ В ХОРАТА НЯМА ЧОВЕЦИ!

Свикнах в сиренето да няма мляко. В колбасите да няма месо. В бензина да няма бензин. Но не мога да свикна, че в хората няма човеци!

Написа: Liliya Naiden

БЕЗ МИСЛЕЩИ ПО НОВ НАЧИН ХОРА ПРОМЯНА НИКАКВА НЕ МОЖЕ ДА ИМА, В ТОВА ЧИСЛО ПРОМЯНА НЯМА ДА ИМА И В СФЕРАТА НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗО-ВАНИЕ

Из: Министърът на образованието обеща нови учебни програми до 2 месеца

Нови учебници през 2015 г. и нови учебни програми до месец-два обеща нови-ят образователен министър проф. Тодор Танев пред БНТ.

... Според него обаче бързи ре-форми в образованието не са нужни и затова преди да бъдат направени, той ще започне обиколка в българските училища, за да разбере какво искат те. Три пъти

крой, преди да режеш. Искате да се подси-гурите? Който е правил реформи бързо до момента, както казват, сам пада в него, подчерта Танев.

По думите му спешно трябва да се направят нови учебници, което обаче трябва да започне с пренаписването на учебните програми. Надявам се, че до месец-два ще бъдат направени основите на една по-нова, по-модерна програмна система на обучението и догодина ще има нови учебници. Според него е най-добре по два учебника за всеки предмет...

Вижте и това: Новият министър на образованието иска нови учебници до 2015-а Явор Ганчев от Национална мрежа на родителите реагира като написа във фейс-бук следното: Новини: България: Министърът обеща нови учебни програми до 2 месеца. Гърция: Прокруст си поръчал ново ложе, изработват му го до 2 месеца. МОЯТА РЕАКЦИЯ ПО ПОВОД НА ГОРНО-ТО: В тази връзка (по принцип споделям позицията на Явор Ганчев) решавам да реагирам ето как: министърът или бърка, не разбира нещо много важно, или пък съзна-телно говори така, с оглед да не уплаши "образователната общност", да я наречем така. Щото наистина въпросната "образова-телна общност", именно ръководната обра-зователна администрация-бюрокрация (чиновниците в образованието) и изцяло подчинената им многострадална учителска колегия, не е готова за принципни промени, за промени, засягащи самата "мисловна матрица", в която са положени въобще представите ù за образование. Според тази матрица всичко трябва да бъде унифицира-но, уеднаквено, сивичко, примерно, някакъв свръхумен център измисля една премъдра учебна програма и след това всички учители по магически начин започват да мислят според нейните предписания и запретват ръкави да преподават според предписания-та на тази висша чиновническа премъдрост, сиреч, правят нужното, за да натикат и мисленето на учениците в готовите, в зада-дените отгоре, в спуснатите отгоре схеми. Така е било от памтивека в българското образование, поне от 70 години комунизъм плюс "преход", период, в който този тотали-таризъм си вилнее необезпокояван от нищо (10-ти ноември 1989 г още не е дошъл в сферата на българското образование, "вя-търът на промяната" там още не е задухал.) Значи всички, и учители, и бюрократи, и ученици дори искат своето "по-удобно прок-рустово ложе", искат си ярем, в който сами да положат морна шия и да задърпат ора-лото. Каква е алтернативата на този въпро-сен "мисловен модел", съответстващ на непобутната матрица?

43 Много ясно каква е. Ще кажа нещо

кощунствено: същностната алтернатива на спусканите отгоре премъдри учебни прог-рами е: учителите и учениците сами реша-ват какво да учат – според своите образова-телни потребности. Според своите нужди. Да, по всеки предмет е така, няма никакви учебни програми, планове, схеми, прокрус-тови ложета и пр., а занимаващите се не-посредствено с тази толкова фина духовна дейност, каквато по начало е образованието и обучението (щото по начало образование-то е едно фино и сложно взаимодействие между суверенни, санким, свободни личнос-ти), сами решават всичко, изхождайки от своите осмислени и обсъдени цели и пот-ребности! Ето тази е истинската алтернати-ва. Учещите сами поемат пълната отговор-ност за своето обучение и образование. Това е верният път. По него трябва да се тръгне ако искаме работите изобщо да потръгнат.

Да, добре знам, че това е много рискована работа. То свободата по начало е нещо много рисковано, другари! Напълно ви разбирам, страх ви е от нея, ала все пак трябва да имаме добрината да признаем, че този е пътят: без свобода няма успех, няма и просперитет, няма и личности, а общност-та става все по-бедна във всяко едно отно-шение, а най-напред в умствено, в културно, в личностно и в духовно отношение. Това поне със сигурност го знаем, до тия резул-тата доведе прехвалената ви администра-тивно-командна и авторитарна система в образованието, която се провали тотално. И провалът няма да бъде преодолян докато продължаваме да мислим според предпи-санията на нейната матрица. Точка.

Ако се смени матрицата, ще бъде много трудно вероятно. Но за кои ще бъде най-трудно? За тия, които не могат да про-менят мисленето си, понеже то е блокирало, понеже е оковано в прокрустовото ложе, стегнато е в менгемето на въпросната па-губна матрица. За тия хора ще им е много трудно. Но за учениците, които са жадни за един коренно нов подход, такава една смя-на на матрицата ще бъде изцяло благот-ворна и благодатна. Едва тогава учениците, младите, ще тръгнат с желание на училище, щото тогава ще се занимават там в съвър-шено приятна обстановка със своето умст-вено, личностно, духовно развитие и усъ-вършенстване. Ще вършат една крайно полезна за бъдещето им работа с помощта на своите учители. Ще привикнат да поемат пълна отговорност за собственото си бъде-ще. Ще привикнат със свободата, щото как е възможно да имаме в нашето общество свободни хора след като абсолютно всички са били притискани да се обучават в най-решаващите години от живота си (училищ-ните години) в условия на тотална несвобо-да?! Е, няма как да имаме у нас свободни хора след като училището подготвя и бълва предимно роби. Хора с ощетена, робска

психика, които не знаят що е свобода. Хора деморализирани и обезличностени, хора бездуховни и безкултурни – този продукт бълва традиционната държавна училищна система. Това нима не сте го още разбра-ли? И как ще постигнем някаква промяна в тази посока, след като, както виждате, мат-рицата си остава недокосната и непобутна-та?

Та министърът в тия изказвания по-горе демонстрира мислене, изцяло раз-полагащо се в рамките на зададената мат-рица на авторитарно-директивното и мани-пулативно образование (което всъщност не е никакво образование, щото по идея обра-зованието е свободна духовна дейност, а не диктат!). Защо го прави е отделна работа, предполагам и допускам, че министърът тук проявява дипломатичност, за да не предиз-вика срещу себе си мощни сили на отпор - ако каже нещо прекалено революционно. Сигурно е така. Министърът, този министър, положително не е ограничен в умствено отношение човек. Но това нещо, че работи-те стоят иначе, трябва да му бъде казано директно в очите, в лицето. Аз затова си позволявам да призова към подкрепа на моята инициатива: да отидем една депута-ция, съставена от различно (и "извънмат-рично") мислещи хора на среща с министъ-ра и да му кажем как ние виждаме нещата. Нека да знае министърът, че има и такива хора, които не се страхуват от свободата, а я желаят. И са готови да поемат всичките ù предизвикателства и рискове. Може пък министърът изобщо да не знае, че въобще има такива хора в България. Може ако раз-бере, че все пак има такива хора, това да му стане приятно, да го обнадежди. Щото без мислещи по нов начин хора у нас промяна никаква не може да стане, в това число няма да стане и в сферата на образование-то.

Мислех тази сутрин да напиша кратко писъмце на г-н Министъра, с което да поискам среща с него и да му кажа какво мисля по повод на това негово изказване. Въздържам се за момента да сторя това, въпреки че съм убеден, че изказването му (именно, че трябвало спешно да се напра-вят нови задължителни и премъдри учебни програми, да се сковат нови прокрустови ложета, в които да се разположи мисленето на учителите и на учениците) е изцяло погрешно, ретроградно, нереформистко, че е в рамките на баналните представи на господстващата от десетилетия матрица. Да му каже поне ето това: г-н Министър, не е ли срамота, че най-истинско, най-адекватно на нуждите на младите, най-добро, най-съвременно е било българското образова-ние само в епохата на... Отоманската импе-рия, във времето на т.н Възраждане, когато не султанът е утвърждавал учебните прог-рами, а самите учители, ученици и родители са решавали всичко, съвсем сами, без ни-каква насочваща роля на султанските чи-

новници! Това е било в 18-ти, в 19-ти век, а сега вече сме 21-ви век! Поне това да му кажем на г-н Министъра, все някой трябва да му го каже, а, искате ли?

Който иска да дойде с мен на тази среща нека да заповяда, нека да изяви желанието си (виж в тази връзка ето това: Ние, гражданите, сме длъжни да напра-вим нужното да отвоюваме, да си вземем обратно образователната сфера, изкопч-вайки я от съсухрените ръце на образо-вателната мафия-и-бюрокрация!). За момента само г-н Райчо Радев от Перник, също философ, изрази съгласие да се включи в предложената от мен депутация за среща с г-н Министъра. Никой друг до този момент не се е престрашил да се свърже с толкова опасен човек като мен (!), който си позволява да пише такива опасни "изцяло анархистични" и "утопични" неща, именно, учениците, родителите и учителите сами да решават какво младите да учат, как да го учат, как да си организират обучението и пр. Аз лично смятам, че няма нищо страшно в това заетите с дейността образование сами да решават всичко и да поемат пълната отговорност за себе си, за своето бъдеще.

Да, голяма власт ще им се даде, ще им се даде пълната власт да бъдат свободни личности, а това, видите ли, спо-ред предписанията на упадъчната матрица, е крайно "опасно" и "вредно". За кой именно е опасно и вредно ви оставям сами да пре-цените. Приятни размисли! И хубав ден ви желая! Да, "страшно", "вредно" и "опасно" е България да бъде оставена да стигне дотам да бъде населена един ден със свободни, независещи от своеволията на чиновници-те, ентусиазирани и отговорни са своето бъдеще хора! Това е много "страшно" и "опасно"! Аз пък копнея да доживея и да видя с очите си тази нова България, а вие, позволете да запитам, как се отнасяте към една такава перспектива?!

ЗАПИТВАНЕ ДО ПРЕСЦЕНТЪРА НА МОН ОТНОСНО НАЧИНА ЗА ДОПУСКАНЕ ДО СРЕЩА С Г-Н МИНИСТЪРА

До Пресцентъра на МОН, София До РИО-Пловдив,

До Началника на РИО-Пловдив г-жа И.Киркова

Здравейте, Пиша Ви най-вече от свое име, но

и от името на намираща се в процес на формиране инициативна група от ангажира-ни граждани и образователни дейци, която желае спешна среща с г-н Министъра на образованието и науката проф. Танев.

От медиите научихме, че г-н Ми-нистърът проф. Танев е пожелал да напра-ви обиколка из страната за да се срещне с образователни дейци – с оглед да разбере какви са настроенията относно ситуацията и

44 работата в образователната сфера. Пред-полагаме, че много хора биха искали да участват в тези срещи, но как можем да се информираме за това кога по-точно те ще се проведат? Как да се осведомим за гра-фика на тия срещи? Имаме чувството че, както обикновено е ставало досега, инфор-мацията за тия срещи ще се пази в тайна до последния момент, та там да отидат само "правилните хора", респективно да не бъде дадена възможност на тях да присъстват някои по-различни, неудобни или, общо казано, "неправилни" хора.

На второ място, с оглед на казано-то по-горе, тази наша група от ангажирани граждани, образователни дейци, родители и пр., имащи своите възгледи относно пот-ребността от същностна образователна реформа, искаме да заявим желанието си да бъдем приети от г-н Министъра, т.е. искаме да дадем заявка за една такава среща, на която ние да изложим своите разбирания и искания. Как може да стане това, как можем да бъдем включени в гра-фика за прием на г-н Министъра? Какъв е редът за провеждане на такава среща? Значи ли това, че трябва в София, в самото Министерство, да се запишем по каналния ред и да чакаме месец-два (година-две?!) за да бъдем допуснати евентуално до среща с г-н Министъра?

Моля Началникът на РИО-Пловдив да направи нужното когато г-н Министърът пристигне в Пловдив за среща с образова-телни дейци, и ние да бъдем информирани някак за нея, защото, смеем да заявим, се боим, че според обичайната практика тази среща ще бъде запазена в тайна, с оглед, както казахме вече, на нея да не попаднат "неправилни" хора. Простете, но имаме пълните основания да се съмняваме в така-ва една посока, по простата причина, че това винаги досега е правено все така.

Адресирам горното не под форма-та на официален сигнал-запитване до съот-ветните длъжностни лица, а просто като имейл, с надеждата, че все пак ще ще има-те добрината да ме информирате, да ми отговорите на поставените въпроси. До този момент не получих отговори дори и на най-официални свои запитвания, жалби и отво-рени писма, така че, простете, силно се

съмнявам, че нещо в тази посока ще се промени; но ще бъде крайно радостно, ако все пак известна промяна, да се надяваме, настъпи в някой хубав ден от бъдещето.

Хубав ден Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. По темата на горното съобщение си позволявам да Ви информирам и за публи-кация от днес в своя блог, която анализира същия проблем, наред и с някои други важ-ни, по моя преценка, проблеми (между другото, от връзките в тази публикация можете да стигнете до други публикации, в които обстойно се обсъжда идеята за сфор-миране на една депутация от активни граж-дани и образователни дейци, която да поис-ка спешна среща с г-н Министъра): Без мислещи по нов начин хора промяна никаква не може да има, в това число промяна няма да има и в сферата на българското образование ОКОНЧАТЕЛНИЯТ ВИД НА КОРИЦАТА НА КНИГАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "ИЗКУСТВОТО ДА СИ УЧИТЕЛ"

Приемаме поръчки. Който желае да притежава тази книга, може да ми пише на имейла. Книгата ще бъде издадена в ограничен, бутиков тираж, което автоматич-но я прави библиографска рядкост. :-) Кни-гите ще бъдат снабдени с собственоръчен автограф на автора. Когато след години екземпляри от тази книга ще бъдат прода-вани за баснословни суми от аукционна къща Sotheby's вашите наследници завист-ливо ще гледат и ще ви проклинат, че в този момент не сте си поръчали екземпляр от нея – и по този начин сте ги направили значително по-бедни. :-)

ÏÎÇÍÀÉ ÑÀÌÈß ÑÅÁÅ ÑÈ!ÏÎÇÍÀÉ ÑÀÌÈß ÑÅÁÅ ÑÈ!ÏÎÇÍÀÉ ÑÀÌÈß ÑÅÁÅ ÑÈ!ÏÎÇÍÀÉ ÑÀÌÈß ÑÅÁÅ ÑÈ!

Äóøàòà íà ÷îâåêà å ñâÿò è

äîðè âñåëåíà, â êîÿòî ïúòåøåñò-âèÿòà ñà íå ïî-ìàëêî âúëíóâàùè îò ìåæäóçâåçäíèòå ãàëàêòè÷åñêè îäèñåè ñ êîñìè÷åñêè êîðàá – ñòèãà òåçè ïîñëåäíèòå äà áÿõà âúçìîæíè. È àêî èçâúí íàñ ñú-ùåñòâóâà åäèí âåëè÷åñòâåí è íåîáÿòåí êîñìîñ, òî è âúòðå â íàñ, â äóøèòå íè, å ñêðèòà íå ïî-ìàëêî òàéíñòâåíà âñåëåíà, ïðå-äèçâèêâàùà åíòóñèàçúì â ñúðöå-òî íà îíÿ, êîéòî å äðúçíàë äà ñå ïîòîïè è îâëàäåå îò íåéíàòà ÷óäíà ìèñòåðèÿ.

ÂåñòíèêÂåñòíèêÂåñòíèêÂåñòíèêúúúú

ÃÐÀÆÄÃÐÀÆÄÃÐÀÆÄÃÐÀÆÄÀÀÀÀÍÈÍÚÍÈÍÚÍÈÍÚÍÈÍÚ Ïúðâèÿò áëîãúðñêè âåñÏúðâèÿò áëîãúðñêè âåñÏúðâèÿò áëîãúðñêè âåñÏúðâèÿò áëîãúðñêè âåñòòòòíèê íèê íèê íèê

Èçäàâà:

Öåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëèÖåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëèÖåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëèÖåíòúð çà ðàçâèòèå íà ëè÷÷÷÷íîñòòà íîñòòà íîñòòà íîñòòà

HHHHUUUUMANUSMANUSMANUSMANUS, , , ,

îñíîâàí ïðåç 1994 ã.

Ãëàâåí ðåäàêòîðÃëàâåí ðåäàêòîðÃëàâåí ðåäàêòîðÃëàâåí ðåäàêòîð:

Àíãåë ÃÐÚÍ×Àíãåë ÃÐÚÍ×Àíãåë ÃÐÚÍ×Àíãåë ÃÐÚÍ×ÀÀÀÀÐÎÂÐÎÂÐÎÂÐÎÂ

ÇÀ ÊÎÍÒÀÊÒÈÇÀ ÊÎÍÒÀÊÒÈÇÀ ÊÎÍÒÀÊÒÈÇÀ ÊÎÍÒÀÊÒÈ: eeee----mailmailmailmail:::: angeligdb@abv.bgangeligdb@abv.bgangeligdb@abv.bgangeligdb@abv.bg

Òåëåôîí: 0878269488Òåëåôîí: 0878269488Òåëåôîí: 0878269488Òåëåôîí: 0878269488

Èñòèíàòà íè ïðàâè ñâîáîäíè!