ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 5, Год. VII, 2015, 1 Март, Неделя, Ц. 2 лв.

ОТГОВОРНОСТТА ЗА УБИЙСТВОТО НА БОРИС НЕМЦОВ НОСИ ПУТИН

Убит Борис Немцов. Нет сомнения, что это эхо войны в Украине. Отморозки-националисты в бессильной злобе, опьяневшие от безнаказанности

начали творить свои грязные дела уже и в Москве. Главный мотив убийства – страх преступников, что обязательно придется отве-

чать за свои преступления. Заигрывание с национализмом и с националистами, неважно, занимается ли

этим власть или оппозиция – игра с огнем. К сожалению, этот трагический случай только начало гражданской войны, кото-

рую начал Путин, пытаясь сохранить собственную власть. Не важно, кто стрелял, не важно, найдут их или нет. Имя убийцы – Владимир Путин, который натравливал одних граждан России на

других. Написа: Константин Боровой Путин – убийца. Все его чиновники – убийцы. Все, кто его поддерживает –

убийцы. А те, кто молчат и "вне политики" – соучастники. Такая вот страна страна как Россия – страна убийц и соучастников.

Написа: Pavel Gintov КРАТЪК КОМЕНТАР: Бог да прости г-н Немцов! Поредната жертва на бесния кагебист, самодържеца на горката Русия Путин!

Борис Немцов: Боюсь того, что Путин меня убьет, 03:53, 10 февра-ля 2015

Известный политик Борис Немцов опасается, что президент РФ Владимир Путин «закажет» его за оппозиционные высказывания.

Своими опасениями известный политик до сегодняшнего дня делился только с самым близким человеком — с мамой, но наконец решился рассказать обо всем публично — через «Собеседник»:

— Я никогда не скрывал своих политических взглядов, — для начала напомнил Борис Немцов в личном разговоре с корреспондентом «Собеседника». — Считаю, что именно он [Путин] развязал войну на Украине. Отношусь к нему хуже некуда. Особенно после событий «Норд-Оста» и Беслана.

Своими взглядами политик и общественный деятель чаще всего, по его признанию, делится со своей мамой: Мою дорогую мамоч-ку зовут Дина Яковлевна Эйдман, в марте ей, дай Бог, исполнится 87 лет, — рассказал мне Борис Немцов. (На 2 стр.)

БОРИС НЕМЦОВ Е ОЧАКВАЛ, ЧЕ ПУТИН ЩЕ ПОРЪЧА УБИЙСТВОТО МУ (От 1-ва стр.)

— Она заслуженный врач-педиатр,

уже давно на пенсии, но до сих пор интере-суется всем, что связано с медициной. Она прожила очень тяжелую жизнь: во время войны, будучи школьницей, рыла окопы, потом воспитывала двоих детей. Сейчас я живу в Москве, а мамочка в Нижнем Новго-роде, одна, но поживает она отлично. У нее седых волос меньше, чем у меня, у нее нет склероза, она в абсолютно здравом уме и ясной памяти. Обсуждаем с ней успехи моих детей и ее внуков. О политике с мамочкой тоже поговорить очень любим. Она катего-рически против того, что происходит на Украине, считает, что это катастрофа и полный кошмар. Но больше Украины ее волнует Путин. Всякий раз, как я ей звоню, она причитает: «Когда ты прекратишь ругать Путина? Он тебя убьет!» И это на полном серьезе.

К ВВП она относится, естественно, очень плохо — я же ее сын, в конце концов. Мама меня всегда приучала к тому, что надо отстаивать свою точку зрения, быть независимым и самостоятельным. На свою голову меня таким воспитала, а теперь возмущается, что я ругаю Путина, который пытается у нас с вами отобрать свободу. Она реально боится, что он меня может убить в ближайшее время из-за моих выступлений — как в реальной жизни, так и в социальных сетях. И это, повторюсь, не шутки: она умный человек. Она очень этого боится. Она и за Ходорковского (его она видела еще до посадки и дружит с ним) с Навальным очень переживает, но за них не так сильно, так как она все же моя мама, а не их.

Владимир Путин

Мама Немцова боится, что Путин его убьет, Фото: Global Look Press

— Интересно. А вы после таких вот разговоров с мамой стали опасаться, что Путин может вас в ближайшее время убить лично или через посредников?

— Вы знаете, да... Немного. Не так сильно, как мама, но все же... Но все же я не так сильно его боюсь. Если бы я боялся очень сильно, то вряд ли возглавлял бы оппозиционную партию, вряд ли бы зани-

мался тем, чем занимаюсь. Передавайте, кстати, от меня и мамочки привет Дмитрию Быкову.

— Спасибо, передам. Надеюсь, все-таки здравый смысл восторжествует и Путин вас не убьет.

— Дай Бог. И я надеюсь. ОТГОВОРНОСТТА ЗА УБИЙСТВОТО НА БОРИС НЕМЦОВ НОСИ ПУТИН

Потребител на социалната мрежа Instagram се оказал на място. Малко след публикуването, тази снимка беше свалена от мрежата.

Около 0,30 ч българско време друг

потребител качи тази фотография в личния профил на Немцов във фейсбук.

СТРАННИТЕ СМЪРТИ И УБИЙСТВАТА НА НЕУДОБНИТЕ, НА ПРЕЧЕЩИТЕ НА КАРИ-ЕРАТА НА ДИКТАТОРА ПУТИН ЛИЧНОС-ТИ събота, 28 февруари 2015 г.

Вижте също и: Странные смерти и дерз-кие убийства неугодных для Путина людей. Список — блогер

Давайте вспомним странные смер-ти, дерзкие убийства, а также истории жизни недругов и мешающих карьере Путина людей:

ОНИ БОЯЛИСЬ ТЕБЯ, БОРИС!

Это случилось в Москве сегодня. Не промахнулись стволы подлецов. В строю российской Небесной Сотни Правофланговым – Борис Немцов. За правду четыре пули наградой. Всего лишь день не дожил до весны. Красивое место выбрали гады – С видом на Кремль, в сердце страны. Над Спасской башней – чёрные птицы, Злорадно лыбится их господин. Борис, Небесная Единица, Похоже, не долго ты будешь один. Всегда улыбался, хотел быть первым, Готовил какой-то новый сюрприз, И сдали, похоже, ублюдков нервы. Они боялись тебя, Борис. Теперь про войну и коррупции кариес, Про антимайдановских мотокрыс Пишите Боре, вот новый адрес: Небесная Сотня. Немцов Борис. Андрей Орлов ХРОНИКА НА ЕДНА ПОКЪРТИТЕЛНА АД-МИНИСТРАТИВНА ЕПОПЕЯ – ПОД ФОР-МАТА НА ОТКРИТО ПИСМО ДО Г-Н МИ-НИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО

Тази сутрин реших да напиша следната официална жалба до господин Министъра на образованието и науката

3 проф. Тодор Танев; речено-сторено, ето какво се получи:

До проф. Тодор Танев, Министър на обра-зованието и науката, София

КОПИЕ: до Български хелзингски комитет

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, философ от

Пловдив

Уважаеми господин Министър, Искам да Ви разкажа съвсем нак-

ратко една невероятна история, в която най-активна роля играят длъжностни лица от ръководеното от Вас ведомство. Също така, като български гражданин, ще си позволя да поискам да направите, дето се казва, съот-ветните организационни изводи – според степента на техните заслуги. Аз имам свои-те предложения в тази посока, които ще Ви ги дам накрая, най-долу на този документ.

По професия съм преподавател по философия и гражданско образование, в последните 14 години работих като такъв в ПГЕЕ-Пловдив. Имам първи клас-квалифи-кация по специалността, автор съм на цяла поредица от иновативни учебни помагала по всички изучавани в гимназиалния курс философски предмети, също така съм автор и на много книги, активен блогър съм, нак-рая, съм главен редактор на издаваното вече седма година от група философи спи-сание ИДЕИ (то излиза три пъти в година-та). През последните години написах и издадох също така цяла една поредица от книги-изследвания, посветени на ситуация-та в образователната сфера у нас, в които изразих своите възгледи за същностна и коренна промяна - с оглед осъвременяване на подходите и постигане на цялостен пов-рат, на същинска демократизация на отно-шенията в училищните общности. Привър-женик съм, не крия, на философията и стратегията на свободолюбивото образова-ние – с оглед подпомагане на личностното и духовното развитие и укрепване на млади-те. Воден от тия свои търсения с група образователни дейци създадохме и списа-нието за съвременно образование, носещо името HUMANUS, то е съвсем ново, тия дни излиза от печат третата му книжка.

Разбира се, своите възгледи за съвременно образование съм ги оформил в десетилетната си преподавателска практи-ка, в многогодишното си общуване с учени-ците. Работил съм години наред (повече от 30!) и в университет, и на гимназиално ниво. А ето сега пристъпвам към умонепостижи-мата, пределно абсурдистка история, с която, вярвам, ще Ви е изключително инте-ресно да се запознаете. Историята или направо сагата, която биде приготвена с активното участие на длъжностни лица от образователното ведомство, е дълга, с

оглед икономия на място ще се принудя да разказвам само основните, възловите мо-менти от нея, в хронологичен порядък. • През лятото на 2010 г. за директор на училището, в което работя, имен-но Професионална гимназия по електро-техника и електроника в Пловдив, е наз-начена г-жа Стоянка Анастасова, препода-вателка по български език и литература в него. Първият й символически по характера си неин административен акт е... смяната на патрона на директорския кабинет – та пре-дишният директор, уважаваният инж. Вене-лин Паунов, да не може да си вземе лични-те вещи от него! • През първата година на директорстването й се случват доста знаменателни събития, примерно унизителното изгонване на всички учители на пенсионна възраст, сред тях и доайени на училището като знаменития учител инж. Жак Асса, авторитетния учител по математика Иван Блянтов, инж. Вангели-на Искрова и т.н.; но на най-високо място, като връз неръкотворен пиедестал в това отношение, стои ето какво: новата дирек-торка измисля върховна по чудатостта си иновация, а именно забранява минаването през входната врата на двора на училището (!), тя просто нарежда тази врата да бъде заключена, в резултат на което всички уче-ници пак си минават оттам, но вече просто... прескачайки невисоката ограда (!!) – сякаш са кенгура или щрауси (!!!); едва след като всички ученици цяла година са се упражня-вали в този така вълнуващ спорт, директор-ката най-накрая скланя да бъде убедена вратата все пак отново да почне да бъде използвана по предназначението си (!!!!); • През тази първа година моя милост при-надлежи към най-тесния кръг приближени до директорката, ползвам се от доверието й, включен съм в състава на най-важните комисии, включително и в комисията по разпределяне на средствата от т.н. "дифе-ренцирано заплащане", участвам в комисии за избор на нов педагогически съветник и пр.; дискусионният клуб, който ръководя от години, бива, така да се рече, официализи-ран, влиза в програмата за развитие на училището; • През есента на учебната 2010-2011 г. след разговор с ученици се ражда идеята да предложим на ръководството за патрон на училището да бъде определен... Стив Джобс (то още си няма патрон, преди се е наричало "ТЕТ-Ленин" и изглежда повече от двайсет години продължава носталгията по стария патрон, а в града това училище все още се знае и продължава да се нарича с анахроничното старо наименования, имен-но "ТЕТ-Ленин"!); пиша за тази идея в блога си, ден-два след това постепенно в двора на училището идват репортерите на

всички без никакво изключение местни и национални телевизии; репортажите за тази инициатива влизат в новините на всички телевизии под рубриката "Стив Джобс побеждава Ленин!" и пр.; вестниците също пишат статии по въпроса, а в интернет новината бива отразена дори от чуждест-ранни сайтове, руски, от прибалтийските страни, американски даже! Сензацията продължава, както е прието, няколко дни, директорката обаче, кой знае защо, силно е уязвена – и на заседание-оперативка на Педагогическия съвет аз съм обруган от нея по недопустим начин (бил съм си правил "реклама", бил съм "уронвал" имиджа на училището за лични цели и пр.); опитвам се да вляза в дебат, но отсреща чувам само крясъци; от този паметен ден датира имен-но историята, която държа, г-н Министър, да Ви я разкажа непременно, поучителна е; • Понеже ми е "забранено" повече да "шумя" по въпроса за името на училището (дирек-торката смята, че този въпрос не бил "акту-ален", училището прекрасно си било същес-твувало и без никакъв патрон, щот, предпо-лага се, "великият Ленин" не може да бъде сменен с никой друг "в сърцата ни"!), по предложение на учениците, участващи в Дискусионния клуб, решаваме да проведем нещо като "референдум" по въпроса – това добре се свързва с тяхното обучение по гражданско образование; директорката забранява тази идея, "референдумът" обаче се провежда в междучасията, учениците са активни в гласуването, сами си организират всичко около демократичната процедура; резултатите са обявени в блога ми, дирек-торката не благоволява да ги огласи на педагогически съвет. • Давам, въпреки забраната, интервю за референдума по националното радио и от този момент вече съм възприеман от ръко-водството за нещо като "народен враг", подлежащ на преследване и в крайна смет-ка на унищожение; понеже в часовете си от много време прилагам ред нововъведения (коренно различен, личностно центриран преподавателски подход, акцентиращ върху интерактивността, различна "точкова" сис-тема за оценяване, видеозаснемане на цели часове и качването им в блога с образова-телна цел, създаден е чудесен кабинет по философия, в който има приятна обстанов-ка, чиновете са подредени по съвършено различен начин (като "маса за дискусии"), по стените има портрети на велики философи, картини от изобразителното изкуство, сте-ните са обсипани с отпечатани на хартия афоризми, с цитати, с мисли на велики мислители; експериментира се различно и ново отношение по въпроси като този за начините за "въдворяване" на дисциплина в часовете и т.н., всички въпроси и проблеми се дискутират най-демократично и т.н.) директорката встъпва в открита битка с

4 преподавателя, с моя милост, в която проя-вява удивителна изобретателност и изд-ръжливост; етапите и средствата на тази битка са изключително многолики, въпреки административната си сухота, баналност и тривиалност, ще се опитам да представя най-важното, най-изразителното от тях - щото в тях може да се долови пределно демодираната представа на въпросната ръководителка за това що е образование и какъв е неговият смисъл; между другото този същият кабинет по философия е съси-пан от директорката по най-лесния начин: тя специално по случая премахва "кабинетната система" и я заменя с "класна"; за кратко време от кабинета по философия нищо не остава (ако не броим голите стени), съсипан е сякаш е минало торнадо през него! • В края на учебната 2010-2011 година ди-ректорката и помощник-директорка ми "хо-датайстват" да пиша отлични оценки на групичка от ученици-активисти, които рядко са влизали в часовете ми, понеже се били занимавали с "общополезни за училището" други активности; заявявам, че трябва да се подготвят, да се явят при мен да бъдат изпитани, ще получат оценките, които си заслужат и изкарат; директорките са силно разочаровани, учениците – също, но, няма как, се налага да приемат изискването на "гадния Грънчаров"; след няколко явявания успяват да изкарат петици, е, все пак не заветните шестици, но доста високи оценки; това "произшествие" ще изиграе голяма роля в по-нататъшните събития, затова му отделих място тук; • Първата акция на твърде войнствената, както ще видим, директорка, е изключител-но коварна, в нейния стил: моя милост цял месец е в отпуск по болест (страдам от кардиологично заболяване); връщам се на работа; влизам в час; някой така настойчиво ми звъни по телефона, че се принуждавам да изключа апарата; след часа разбирам, че това била... самата директорка; две помощ-ник-директорки ме чакат в учителската стая и ми казват да й звънна; директорката ми съобщава, че повече не трябвало било да влизам в... четири класа, тя ми ги била "отнела от преподаване" по, видите ли, "много сериозни причини"; щяла да ми обясни защо е решила така по-късно, но основната причина била, че било имало "ей-такава папка" с жалби и оплаквания срещу мен от ученици и родители (!); интересно е защо до този момент изобщо не съм чул за такова нещо; е, налага се да седя като "кон пред празна ясла" в учителската стая дока-то друг, външен преподавател взема моите часове в класовете, които били се оплакали от мен, а пък тъй демократичната директор-ка се била вслушала в тях и ме "снела" от преподаване; по-късно ще разбера, че сред "пожалвалите" се от преподавателя класове са тъкмо тези, в които именно има най-

много от въпросните ученици-активисти; явно директорката с отстраняването ми от преподаване в тези класове просто е взела, дето се казва, "превантивни мерки", с оглед да не й се налага в края на учебната година отново да преживява унижението да ходатайства да им пиша заветните шестици; понеже преподавателят по философия е несговорчив, ето, ще го отстраним преди края на учебната година, ще сложим на учениците сговорчив преподавател! • Отивам при синдикалната лидерка на синдиката, в който членувам (към КТ "Подк-репа"), която в същото време е и... помощ-ник-директорка на училището, питам я какво става; тя, впрочем, е първа приятелка на директорката, естествено, ми отговаря същото, имало "ей-такава папка" с жалби срещу мен и тя напълно разбирала сторе-ното от директорката, което било в нейните правомощия; пиша жалба в РИО-Пловдив по случая с копие до градското ръководство на синдиката; оценявам стореното като начало на унизителна безпрецедентна акция на директорката по моето личностно и професионално дискредитиране, като ад-министративна гавра, проява на тормоз и терор; • Синдикалната лидерка и помощник-директорка (и приятелка на шефката) орга-низира по моята жалба синдикално събра-ние, което се провежда по модела на "на-родния съд" (или на паметните "другарски съдилища" от по-късната ера на тъй незаб-равимия комунизъм!); за първи път в исто-рията на световното синдикално движение се провъзгласява, че жертвата на админис-тративния терор от страна на началството "напълно е заслужила" това отношение; само един член на синдиката се осмелява да ме защити, всички други мълчат и гледат сеира; опитвам да се защитя, полемика и дебат обаче не се получава; извикана от по-високото ниво на синдиката другарка про-възгласява официално, че синдикалният член Ангел Грънчаров "си е получил заслу-женото" (по-късно ще разберем, че дирек-торката на ПГЕЕ-Пловдив е в близки отно-шения с най-висшето национално ръководс-тво на същия този учителски синдикат); • Поставен съм в условия на всекидневен административен терор, комай всеки ден трябва да пиша "писмени обяснения" за щяло и нещяло, отношението на директор-ката към мен рефлектира в цялата училищ-на общност, "колективът" почва да страни от "опасния човек", хората ги е страх да не се набият в очите на отмъстителната дирек-торка; примерно учители вече не смеят да дойдат на сбирките на дискусионния клуб; все по-трудно става да си изпълнявам и служебните задължения (примерно появя-ват се ученици, които провокират препода-вателя с неподобаващо държание спрямо

него и т.н.); в училището вече няма условия за демократичен дебат, всяко мое изказване в Педагогическия съвет бива прието "на нож" от неколцината най-верни фенки и най-приближени до директорката; поради липса на условия да защитя гледната си точка в непосредствен училищен дебат в съответ-ните органи за управление съм принуден да изнеса дебата в своя блог; от този момент нататък всичко случило се в училището, всяка гавра над мен от страна на директор-ката е описана и представена като "репор-таж" в блога; всяка моя поредна жалба до висшестоящите органи на образователната институция (или до други институции, при-мерно до омбудсмана, до Комисията за защита от дискриминация и пр.) е публику-вана също в блога; блогът става място на несъстоялия се демократичен дебат в учи-лищните органи за управление; вместо директорката да предприеме стъпки това положение да се промени и дебатът да почне да се провежда където му е мястото, тя поема по пътя на още по-голямата конф-ронтация: срещу "лошия Грънчаров" почват да се пишат съответните "разгромни писма" на "възмутения колектив", на "възмутени родители", започват да се правят подписки срещу мен до разни институции, а пък за публикация в блога ми заради публикувано в блога есе за онова същото синдикално събрание, дето премина по модела на "на-родния съд", помощник-директорката-и-синдикална-лидерка ме дава под съд за... обида, да, тя завежда съдебно дело за обида; • В началото на учебната 2011-2012 г. ди-ректорката Анастасова старателно органи-зира "самоотлъчка" на моя милост, именно "неявяване на работа" за два работни дни и мигновено издава заповед за дисциплинар-но наказание "Предупреждение за увол-нение"; замисълът е ясен, при едно след-ващо най-нищожно нарушение да бъда уволнен "най-законно" и "казусът Грънча-ров" да мине в архива, а "многострадалният колектив" да се успокои (колективът, естес-твено, страда от проверките от страна на институциите по повод жалбите на "злодея Грънчаров", който ни руши идилията!); об-жалвам в съда тази заповед; печеля делото в Районен съд, директорката обжалва в Окръжен съд; печеля делото в Окръжен съд, тя обжалва във Върховен касационен съд (!); печеля делото и там; този вариант за уволнението ми е осуетен; трябва да се изобрети друг, по-ефикасен, който да про-работи, който да не свърши така безславно; междувременно тормозът от страна на директорката продължава и ескалира; за какво ли не трябва да пиша "писмени обяс-нения", и то в унизително кратки срокове, след часовете и пр.; по-късно ще разбера, че директорката в оня период едва ли е правила нещо друго освен да произвежда и да трупа какви ли не компромати, включи-

5 телно и най-смехотворни (след време две огромни папки с такива нейни произведения ще бъдат представени в съответните съ-дебни дела, за които ще заговорим съвсем скоро!); • В злотворните психологически и нравстве-ни условия на такава една безпощадна, непрекъсната и ескалираща кампания за "заклещването в нарушение" или поне с оглед дискредитирането на преподавателя Грънчаров, т.е. на моя милост една сутрин, бързайки за работа, се случва следния инцидент: подхлъзнах се, паднах, ударих си силно главата; ударът беше доста силен, оказа се, че от сътресението на мозъка се е спукал капиляр, почва кръвотечение вътре в черепа; кръвоизливът е обилен, тъй като заради сърцето пия антикоагулантно, про-тивосъсирващо или разреждащо кръвта лекарство; получил се е т.н. "вътрешен хематом"; след две-три седмици се почувст-вах ужасно, лекарите дълго време не можа-ха да установят причината за състоянието ми; лекуваха ме безуспешно как ли не; в последния момент лекар от спешното се сети да ме прати на скенер на главата, на другия ден беше проведена тежка животос-пасяваща операция по изваждане на хема-тома, естествено с трапанация на черепа; едва оживях, слава Богу, ето, още съм жив! Последва 8-месечен отпуск по болест за възстановяване от операцията; • По време на възстановяването се случи интересна случка: лекарите ме съветваха да се разхождам, да не се залежавам; е, решавам да се разходя до училището, да се видя с приятели, с колеги, с учениците; отивам, посрещнат съм радушно от някои хора, ала директорката, като ме вижда, ме отминава без да ме погледне; разбирам, че в този ден ще се проведе интересен за мен психологически тренинг с учителите, свър-зан с оценка на готовността им за екипна работа (проблемът силно ме вълнува!); решавам да остана и да наблюдавам тре-нинга, пък и да участвам в него, защо не; директорката като ме вижда идва при мен и ми нарежда да напусна залата; казвам й, че ми е интересно и желая ако не да участвам, то поне да наблюдавам; не, забранява ми, нарежда ми да изляза; заинатявам се, тя ме заплашва, че щяла била да обжалва пред ТЕЛК болничния ми лист; е, заплахата не помага, участвам, тренингът е интересен и полезен за мен; след няколко дни се оказва, че директорката все пак е изпълнила запла-хата си, обжалвала е по административен ред болничния ми лист; процедурата по това обжалване продължава три месеца (!), в които оставам без никакви средства за съществуване – понеже болничните не ми се изплащат; нямам пари даже и за лекарс-тва; ученолюбивостта ми бива наказана по ето този съвсем "справедлив" и "хуманен"

дори начин от тази пламенна ръководителка на едно все пак образователно учреждение; • Е, слава Богу, не само целях от операция-та, но вече идва моментът да се връщам на работа - това е вълнуващ за мен момент след 8-месечно откъсване от училището! Още с влизането в училището става така, че насреща ми е директорката, разговаря във фоайето с въпросната помощник-директор-ка-синдикалистка; като ме забелязват, двете дружно ми обръщат гръб; не крия, очаквах все пак, ето, колега се връща на работа след толкова продължително и опасно боледуване, човещината изисква да му подадеш ръка; не, такова нещо не се случи; жалко, много жалко; е, аз няма да се нат-рапвам, не съм такъв, пък подлизурството съвсем не ми е по вкуса; отминавам, но тази случка в съзнанието ми останала като сим-вол-прокоба на това, което тепърва ще се случи – и което едва ли може да си го пред-стави и най-развинтената фантазия; • Оттук-нататък започва една шеметна история, описанието и представянето на която би ми отнело много време; впрочем, всичко случило се в този период съм го описал в две свои книги, на база на публи-кации в блога ми точно през този период: заглавията на първата еИзследвания вър-ху състоянието на нравите в едно учи-лище, а на втората – Експеримент по сво-бода; в навечерието на въпросния период пък съм публикувал книга със заглавие VE-RITAS ODIUM PARIT, в която съм предста-вил случки от по-предишния период; отдав-на съм възприел случващите се ексцесии като благодатна нива за изследвания върху съвременния живот и отношенията в една конкретна училищна общност, т.е. за мен това нещо е като творческа лаборатория; участвам с пълна отдаденост в изследвани-ята, които тъй щедрият живот ми отрежда, благодарен съм на този шанс да видя всич-ко това с очите си; чудеса на чудесата, които нито едно въображение не може да ги изобрети или роди! Ето на това място пък са разположени всички мои учебни пома-гала, книги, видеоматериали, списания, какво ли друго не, абе всичко, което съм създал в немалкото години на професио-налния си живот; тук са в удобен за ползва-не онлайн вид; отбелязвам всичко това неслучайно, защото след няколко интензив-ни месеца ще бъда уволнен от тъй милос-тивата администраторка с чудовищния мотив "пълна некадърност", "изобщо не става за учител", "липсват му всякакви качества", сиреч "съвсем негоден за обра-зователната система"! • Ще щрихирам най-очебийните нелепици и ексцесии, които са изобретени от неуморна-та директорка в този период:

- Класът, в който има най-много от онази същата категория на ученици-активисти, приближени до директорското ръководство (каквито навремето бяха активистите и хранениците на Комсомола!), мигновено, още в първия ден обявява "бунт" срещу "народния изедник Грънчаров" с искане за незабавното ми отстраняване от препода-ване; - В официален документ, наречен "Произ-водствена характеристика", предназначен за ТЕЛК, директорката Анастасова вписва своя самоделна психиатрична диагноза на "лицето Грънчаров", формулирала я е ето как: "податливост на чести нервно-психически разстройства"; идеята е ТЕЛК да ме обяви, евентуално, за "психично бо-лен", та по-безболезнено да бъда отстранен от работа; да, ама не, психиатрите и ТЕЛК ме обявяват за психично здрав (да пази Господ – щото никой в наше време не може да има гаранции за добро здраве в това отношение, при интензивния живот, който живеем!); и този вариант за уволнението ми не проработва; остава един-единствено възможен вариант: да бъда обявен за "пъ-лен некадърник", за "неспособен да бъде учител", самоотвержената директорка зап-ретва ръкави да подготви разиграването и осъществяването на този сценарий; разбира се, давам директорката под съд за клевета по повод "диагнозата" й за моето психично здраве; делото още тече, предстои съдебно решение след около месец; - С оглед поставената цел директорката Анастасова започва най-активна дейност по проверка на "методологическото, организа-ционно и какво-ли-не-още-ниво" на часовете на същия този Грънчаров; проверките се правят без никакво предупреждение, ей-така, когато се сети, директорката грабва книгата, часът вече е започнал, тя влиза, сяда и почва да си пише старателно "конс-тативните протоколи"; произвежда огромна книжнина от този литературен жанр (тя е преподавателка по литература с твърде поетична душа); изглежда е осъзнала, че в професионалната гимназия по електротех-ника и електроника най-важният предмет за учениците е... философията, което, както и да го погледне човек, все пак е голямо признание на иначе иновативния препода-вател; пише ми и разни предписания как било трябвало "правилно" да преподавам философия; когато й казвам, че все пак аз съм специалистът в тази област и тя няма нужната за това квалификация та да ми прави смислени препоръки, на другата сутрин, още преди първия учебен час, ди-ректорката довежда инспекторката по фи-лософия Антаоанета Кръстанова, която от този момент също почва често да посещава моите часове; двете заедно успяват да повикат на проверка и главния експерт по философия на МОН Коста Костов, той идва

6 и дори "подписва" скандален "констативен протокол", който по-късно ще му се наложи да защищава твърде неубедително и пред съда, вече в качеството му на свидетел на директорката Анастасова, която ще си има проблеми с правосъдието и по този пункт; - Та значи текат шеметни пет месеца, с ученическа стачка срещу преподавателя, с ексцесии, провеждани от услужливи спрямо директорката хулиганстващи ученици, про-веждат се паметни родителски срещи, на които г-жа Анастасова урежда пак по моде-ла на "народния съд" най-екстравагантни театрални постановки, с участието на все онези същите ученици-активисти (от кастата на тия, дето не стъпват в часовете по фило-софия, пък и по други часове, ала накрая все пак успяват, с помощта на ръководство-то, да си уредят заветните шестици!), пак се пишат "разгромни писма на възмутения колектив" срещу "злодея Грънчаров", про-веждат се какви ле не проверки от страна на МОН, на други организации, накрая цялата тази наистина шеметна административна одисея е увенчана, подобно на апотеоз, от изключването на А. Грънчаров, сиреч, на моя милост, от синдиката "Подкрепа" и – най-накрая, о, Еврика! – от тъй лелеяната заповед за уволнението ми, която директор-ката Анастасова, ликуваща, ми поднася за подпис под формата на предпразничен подарък на 19 май 2014 г.! Какъв вълнуващ момент, титаничната битка е спечелена, "злодеят Грънчаров" е отстранен, е изгонен, главата му, тъй да се рече, е прясно отсе-чена! Колективът е вече така добре натре-ниран, че вестта за уволнението ми е пос-рещната с бурни и нестихващи ръкопляска-ния от страна на най-бодрите подлизурки на директорката, което, както и да го погледне човек, е признак на "най-висока" нравстве-ност, да не говорим пък за колегиалност.

Толкоз. Спирам дотук. Простете, г-н Министър, че се наложи да напиша всичко това! Какво да се прави, но сам виждате, такъв многолик, вълнуваш и богат на сми-съл при нас, тъй да се рече, е животът. А животът все пак е истински важното – и първото по значение...

Г-н Министър, Вие сам решавайте какво да правите след като се запознахте с тази наистина покъртителна история. Може-те да проверите достоверността на изложе-ното, в Министерството трябва да има го-ляма папка по целия този случай, изискайте я ако се наложи. Вие сам вземете решение какво да правите. Аз в качеството си на български данъкоплатец и гражданин искам да Ви кажа все пак следното: • Не съм съгласен парите от моите данъци да отиват за заплати на подобни на дирек-торката Анастасова и инспекторката по философия в РИО-Пловдив Кръстанова, които използват властта, дадена им по

закон, за да си устройват подобни не просто лични вендети (както изглежда на повърх-ността), а всъщност дълбоко политически мотивирани разправи с неудобните им преподаватели-личности; не за такива неща все пак им е дадена тази власт, а за съвсем друго, тези другарки нещо много са се обър-кали - особено що се касае до преценката им за това в какво време живеят; • Изнесеният случай е така екстравагантен в злоупотребата с власт на замесените в него длъжностни лица, че тези въпросните длъжностни лица, по моя преценка, заслу-жават незабавно да бъдат уволнени от постовете, които заемат; мисля, че сте длъжен да ги уволните колкото се може по-скоро; • Аз съм предоставил разглеждането на тия истории на съдебната власт (чиито проце-дури са изключително тромави и се проточ-ват с години във времето!), но ми се струва, че образователната институция изобщо не бива да мълчи и да пасува, напротив, тя трябва също да стори нещо - та подобни недопустими прецеденти повече никога да не се случват; • Желая да получа приемен час за разговор с Вас, уважаеми г-н Министър, затова изп-ращам настоящата жалба не само по офи-циалния министерски канал, а и чрез съоб-щение по фейсбук, в личен порядък, за което много моля да ме извините; но съм принуден – поради тежестта на изложените в нея обстоятелства.

Смятам, че трябва да се реагира час по-скоро, щото ако не се реагира, ексце-сиите ще продължат. Аз лично съвсем не си представям с какво се занимават оттук-нататък въпросните администраторки, дали пък не са си намерили някоя друга жертва, щото чиновническата скука, струва ми се, е прекалено непоносима...

Ще се радвам да разбера, че има-те реакция по случая, уважаеми г-н минис-тър! Оставам с надежда за това. С уважение: (подпис) 28 февруари 2015 г. Пловдив В МОСКВА УБИХА ОПОЗИЦИОННИЯ НА ПУТИН ПОЛИТИК БОРИС НЕМЦОВ, ГЛЕ-ДАЙТЕ ДИРЕКТНО И НА ЖИВО ОТ МЯС-ТОТО НА УБИЙСТВОТО!

В Москве убит известный политик Борис Немцов. Он был застрелен в пятницу поздно вечером напротив Кремля четырьмя выстрелами в спину. Сопредседатель пар-тии РПР-ПАРНАС Борис Немцов.

Смерть Немцова РБК подтвердил руководитель московского отделения РПР-Парнас Илья Яшин, который выехал на место преступления. «Я сейчас, к сожале-нию, вижу труп Бориса. Москворецкий мост», сказал он. По словам Яшина, было произведено 4 выстрела в спину. «Могу сказать, что он шел по мосту вместе с под-ругой. Остановилась машина, из нее вышел человек и совершил четыре выстрела» – сообщил он РБК.

В Москве убит Борис Немцов

Яшин рассказал, что не был вмес-те с Немцовым в момент убийства, но ему позвонила спутница Немцова, которая и сообщила ему первые подробности. Офи-циальный представитель МВД Елена Алек-сеева также сообщила, что вместе с Нем-цовым была девушка, уроженка Украины. Сейчас ее допрашивают. Алексеева указа-ла, что около 23:00 мск Немцов прогуливал-ся с девушкой по мосту, когда подъехали неизвестные на машине белого цвета и выстрелили в него 4 раза. Все пули попали в Немцова. Ранения оказались смертельн-ыми. "ГРЪНЧАРОВ, НАЙ-СЕТНЕ ТЕ НАВРЯХА НА МЯСТОТО ТИ! НЕ МОГА ДА ПОВЯР-ВАМ КОЛКО ЩАСТЛИВ МЕ НАПРАВИ ТОВА!"

По публикацията от сряда под заг-лавие Борбата за справедливост про-дължава, в която под формата на видео накратко съобщих умопотресаващата все пак, но иначе напълно естествена (за наши-те тъй неестествени и ненормални родни български условия, в които живеем или по-скоро вегетираме!) новина, че на първа инстанция съдът е присъдил "правото" тъкмо на кривата, на неправата страна (!!!), именно на страната тъй самоотвержената в нарушаването на всички възможни правила и норми директорка на ПГЕЕ-Пловдив, та

7 значи под този мой коментар се изказаха доста хора; с оглед да бъдат документирани тия ценни за мен човешки реакции си пуб-ликувам сега отделно, ето ги: 20 коментара:

Gayane Minassian каза: Гражданското об-разование е образованието на живота – не можеш да го отделиш в предмет. То се усвоява от отношенията и практиките в институциите (вкл. училището) и общество-то. При положение, че си в пирамидална бюрократична структура, която те учи на тоталитаризъм, какъв предмет за гражданс-ко общество ще ти преподават?! Поредната бутафория. Constantine Raida каза: Этого и следовало ожидать... когда по каким-то причинам нель-зя сказать правду по сути – цепляются за формальные вещи... В этом случае никак нельзя пропустить срок (дату) подачи каса-ционной жалобы в окружной суд. Однако, в конечном итоге никакая госпожа (да и какая она госпожа вообще?!) не будет иметь пра-во на манипулирование истиной и ее об-щественное и судебное осрамление – воз-можно и в общеевропейском масштабе – не за горами... Пускай ждет и в этом ожидании боится своего позора...

Constantine Raida (Киев, Украйна) Ангел Грънчаров каза: Спасибо за отно-шение, дорогой друг Константин! У нас есть такая пословица (перевожу буквально): "Ворон ворону око не вадит", в смысле не будет вытаскивать его глаз. (Не знаю поня-ли ли меня из-за перевод?) Обидно то, что ответная сторона не постаралась дать каие-либо аргументы и доказательства, нет, я сегодня буду опубликовать их защитную речь, там ничего такого нет; и все таки судья присудила им дело. Конечно, мы будем жаловатся в Окружной суд. Потом, если понадобится, в Верховном. А в конечном счете – и в Европейский суд. Борьба за справедливость будет продолжатся до восцарения самой справедливости. Мой друг (он тоже философ) вчера вечером позвонил и предложил в создавшейся ситу-ации пожаловатсь в правозащитную органи-зацию, в Болгарском хельзингском комите-те. Будем боротся. Дело не в том, что меня

таким образом лишили преподавательских прав. Дело в том, что это поругателство над законом... Тодор Марков каза: Ангеле, борбата про-дължава! Не може да ти отнемат правото да работиш по специалността си. Трябва ти квалифициран и опитен в такива дела адво-кат.

Тодор Марков Ангел Грънчаров каза: Адвокатът ми е много добър, много опитен и направи мак-сималното – и дори свръх това. Тук пробле-мът не е в това, че другата страна е успяла да даде някакви свръхостроумни и силни доказателства, интересното е, че другата страна не се постара да даде каквито и да било доказателства! Или това, което те дадоха като "доказателства", бяха на нивото на махленски клюки. (Аз днес ще публику-вам защитната им реч, като илюстрация, тя е шедьовър в това отношение!) Нали знаеш поговорката: "Не е важно да си намериш добър адвокат, важно е да си намериш познат съдия!", ето, тук явно се задейства този принцип. Жалкото е, че съдията не се постара да защити някак авторитета на институцията. Това е най-жалкото. Но тия неща изглежда у нас вече съвсем не важат даже и за съдиите. Както и да е. Ще обжал-ваме на по-високата инстанция, в Окръжния съд. Борбата продължава, нямам никакво намерение да я прекратявам – и съм изпъл-нен със силен борбен дух. Никакво малоду-шие не ми е присъщо в този момент! :-) Анонимен каза: Получи си заслуженото Грънчаров прояви капка достойнство и престани да плачкаш!!!!!!!!!! Ето и съдът доказа че си некадърен и че госпожа Анас-тасова е права помири се и се успокой, приеми това нещо като факт, като истина. Нали твърдиш, че уважаваш истината ето сега е моментът да го покажеш. Не се дръж като малко дете! Още по-дълбоко затъваш в субективизма си. Спри се! Не обжалвай. Иди си намери някаква работа да си изка-раш старините. Няма недостоен или обиден труд. Защо се натискаш да се върнеш в нашето училище?! Не ставаш за учител ето доказа ти го съдът даже, примири се! Пове-че няма да бъдеш учител осъзнай това!!!!!

Госпожо Анастасова поздравления за Вашата победа, която е победа и за справедливостта! Вие сте героиня понесох-те толкова много обиди държахте се дос-тойно и ето сега постигнахте своето. Грън-чаров повече няма да припари не само в нашето училище но и в никое друго. Заслу-гата е Ваша, поклон за стоицизма Ви! На-шият сплотен около Вас колектив, любима госпожо директор, Ви поздравява за заслу-жената победа!!!!!!!! Анонимен каза: Господин Грънчаров, слу-чилото се е неизбежен етап от Вашата

борба. Това, което е решила съдията, се очакваше. Познавам съдия В.Иванова. Тя друго и не може да реши. В случая е в сила поговорката "Търколило се гърнето, наме-рило си похлупака" искам да кажа, че какво-то е директорката Анастасова за образова-телната система, абсолютно същото е съ-дия Иванова за правосъдната. Както на Анастасова не и пука за авторитета на образователната институция, така и на съдия Иванова изобщо не и пука за автори-тета на съда. Но на ниво Окръжен съд, вярвам, ще получите справедливост – по-неже няма как да минат там наистина сме-хотворните "доказателства" на Анастасова. Както завинаги се опозори тази същата Анастасова, по същия начин се опозори и съдия Иванова като възприе тия нейни смешни "доказателства". Делото Ви се очертава да бъде знаково и за двете систе-ми, и за образователната, и за съдебната. Вярвам в успеха Ви в крайна сметка! Кураж, прав сте и затова и правосъдието в крайна сметка ще застане на Ваша страна..... Анонимен каза: Мисля си да напиша едно предложение до проф. Иван Илчев, ректора на СУ (или пък до министъра на образова-нието и науката) на посочената г-жа съдия Валентина Иванова да даде право да раз-дава дипломи за философи по предложение на г-жа Стоянка Анастасова! :))))) Анонимен каза: Уважаема госпожо Анаста-сова и аз Ви поздравявам за победата Ви! Прекланям се пред Вашата твърдост в борбата с деградиралия Грънчаров, който застраши статуквото в нашия колектив! Но благодарение на Вас тази опасност е ели-минирана. Завинаги! Поклон и почитания! Георги Михайлов каза: Господин Грънча-ров, кураж! Знам, Вие сте умен човек и вероятно добре разбирате, че с тази "побе-да" Вашите врагове още повече затъват в тресавището на абсурда, в което имаха неблагоразумието да нагазят. Аз Ви съвет-вам да направите нужното да ЗАГУБИТЕ делото и на трите инстанции - та да можете след това да ги осъдите в Страсбург, в Европейски съд така, че да им държи влага докато са живи! :-) Убеден съм, че ще успе-ете! Бог си знае работата и ще видите, че всичко, което се случва, е за добро!

С уважение: Георги Михайлов, Ваш ученик от гимназията в Своге Анонимен каза: Грънчаров, защо не ми допускаш коментарите? Анонимен каза: Каквото и да правиш, това дело няма как да го спечелиш! Но с тези писанки ще бъдеш ми се струва осъден и от съдията, ако продължаваш да пишеш таки-ва глупости.

Ти нямаш качества да бъдеш учи-тел и трябва да приемеш този факт.

8 Анонимен каза: Този коментар по-горе го е написала самата другарка Анастасова, Ангеле :))) Благоволила е да се изкаже като истина от последна инстанция :))) Каква чест!!!!!! Анонимен каза: Здравей Ангеле,

Там по твоята любима Русия има една кукличка, наречена НЕВАЛЯЖКА. Колкото и да опитваш да я събориш тя все се изправя!

Мисля си, че това е символ на ис-тинския борец. Не е важно че загубваш едно сражение, важното е да спечелиш войната!

Понеже гледах разходката ти в но-вия край на Главната и чух разсъжденията ти след като си разбрал за случилото се, ми се стори, че ти не вярваше, че може да съществува такава голяма несправедли-вост!

Френският посланик много "тактич-но" ги нарече "гнилите ябълки" на съда! Сега на тебе ти се случи да гризнеш една от тях...

Бъди себе си и ще постигнеш справедливост, убеден съм в това, пожела-вам ти го! Анонимен каза: Не съм Анастасова. Но с интерес следя това дело. Нямам нищо общо и с образованието. Не познавам нито Грън-чаров нито директора, но съм сигурен, че справедливостта възтържествува. Ангеле, спри да ръсиш глупости. Ако прочетеш всичко, което си написал ще видиш, че си противоречиш. Казваш, че си бил много спокоен преди очаквания резултат от дело-то, т.е. когато си чакал решението – гледах материала, който си заснимал, а пък в писа-нията си пишеш, че си в напрегнато очаква-не за изхода от делото. Кое е вярно? В коментарите си пишеш, че разноските по делото не са малко, а във филмчето си говориш, че адвоката ти води делото безп-латно.

Ето, виждаш ли как си противоре-чиш. Не помниш какво си казал. Така гово-риш винаги и действаш. Знаеш ли хората, който не помнят какво говорят и бръщоле-вят различни тези са... Ангел Грънчаров каза: Мила другарко, лъжете – или сте се объркала нещо! Или така Ви се е сторило. Плащам си на адвока-тите, бъдете спокойна, никъде не съм каз-вал, че безплатно ми водят делата. Не сте дочула, най-вероятно. Заблудила сте се. Или пък лъжете. Не е хубаво да се лъже. А че не сте била свързана с образованието – това също е лъжа, нали? :-) Ний познаваме тия неща. Те си личат. Те не могат да се скрият. Познавате ми, и то много добре – а особено много добре познавате любимата си г-жа Анастасова. Защо лъжете без сми-съл? Не може да ме мразите така очебийно и да не ме познавате. Ний, другарко, сме

напреднали в областта на психологията, тия приказки затова не ни ги приказвайте на нас. Няма как да ни излъжете, затуй е прос-то безсмислено и да опитвате да лъжете...

Нещо друго имате ли да кажете? А в правната сфера как сте, и с нея ли нямате нищо общо? :-) А как така компетентно отсъдихте, че аз лично НИКОГА съм бил НЯМАЛО да спечеля туй дяло? :-) Имате пророчески способности ли? :-) Ех, другарко, другарко... на кой свят живеете изобщо...

Апропо, на един въпрос бихте ли ми все пак отговорила: щом като нито ме знаете, нито знаете опонентката ми г-жа Анастасова защо толкова се вълнувате от този случай? Какво той Вас лично Ви ка-сае!? Как изобщо попаднахте на него, бихте ли ни дала сведения по този въпрос, на мен лично ми е много интересно...

Хубав ден! И по-малко лъжете, разбрахме се вече, че да се опитва да се лъже психолог е безнадеждна идея – и безсмислена работа... Анонимен каза: Говореше, че каквото реши съда ще бъде прието. Говореше, че сега ще докаже несправедливостта през съда. Не стана и пак започна да плюе. Жалко е, че не иска да приеме, че е пълен неудачник и търси причините в другите.

Грънчаров, най-сетне те навряха на мястото ти. Не мога да повярвам колко щастлив ме направи... Ангел Грънчаров каза: На щастливата лъжлива другарка, дето ликува от това, че съм бил, видите, "наврян на мястото ми" все пак се чувствам длъжен да кажа следното:

Мила, но така покъртително не-мислеща другарке, да, чрез съда ще бъде постигната справедливостта. Ще бъде за-щитена правдата. А съдът, мила другарке, се състои от няколко инстанции. Ще дадем право да се произнесат по интересния казус и по-висшите инстанции на българския съд. Това погрешно и необосновано решение на първата инстанция, разбира се, ще бъде отменено от по-висшите инстанции. Ние продължаваме да вярваме в българския съд. Също така вярваме и в Европейския съд. Ако се наложи ще се отнесем и до него. Тъй че ликуването ти, драга другарке, е твърде преждевременно. :-)

Впрочем, кой е спечелил на първа инстанция няма никакво значение, щото и в двата случая решението му щеше да бъда оспорено пред Окръжен съд. Тъй че в мо-мента казусът просто се пренася на полето на Окръжен съд. Районният съд в лицето на съдия В.Иванова допусна неблагоразумието да отсъди в полза на нарушилата закона и правото страна. Защо го е сторила е неин проблем. Вече четох решението на съдията. Звучи крайно неубедително. Липсват аргу-менти в защита на тезата, в полза на която е отсъдено. Тия дни ще публикувам този документ и всеки ще може да отсъди сам.

Толкова. Имаме пълното право да оспорим това погрешно и невярно решение и ще се възползваме от правото си. За какво лику-вате в такъв случай, мила и така очарова-телно немислеща другарке? :-)

Апропо, Вие се представяте за мъж, пишете за себе си в мъжки род. Но сте забравила, че ний сме психолози и разби-раме, че такова очарователно слабоумие не е възможно да е присъщо на един мъж. Мъжете може да са всякакви, но имат и някои предимства. В умствено отношение най-вече. Е, има и умни жени, но говорим за принципа. Женското качество е чувствител-ността, в това отношение дамите са много по-добри от мъжете. Е, вие, другарко, се издадохте с това, че първо почнахте да ликувате, а едва сега разбирате, че е тряб-вало поне малко да се замислите. И така именно се издадохте, че сте дама. В което няма нищо лошо де. Но, повтарям, не е хубаво да се лъже. Тъпо е... истината вина-ги е за предпочитане... Анонимен каза: В обобщение на горното следва и правният извод, че Заповед № ****/19.05.2014г. на директора на работода-теля “ПГЕЕ” –Пловдив от формална страна не страда от пороци, които да обосновават и да водят до нейната незаконосъобраз-ност, преодоляна е и закрилата по чл.333, а1,т.4 КТ, като е искано и получено разре-шение от Инспекцията по труда, и ответни-кът законосъобразно е упражнил правото си на уволнение, на посоченото в основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ– "липса на качества на работника за ефективно изпълнение на работата", като се установи обективно на ищеца да липсват качества, което дава основание да се приеме, че уволнението на ищеца е законно и не подлежи на отмяна. При което искът по чл.344, ал.1 т.1 КТ е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. По делото са събрани и други доказателст-ва и в частност показания на свидетели на ищеца, които с оглед горния извод не е необходимо подробно да се обсъждат, тъй като не само не биха допринесли за друг изход от делото. Анонимен каза: Р Е Ш Е Н И Е № 639, Гр. Пловдив, 23.02.2015 година Ангел Грънчаров каза: Е, щом публикува-те откъс, аз пък ще публикувам цялото решение на съда, ето го: Рядко срещан пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се е оказала напълно безинтересна и несъществена НОВАТА КНИЖКА НА HUMANUS, СПИСА-НИЕТО ЗА СЪВРЕМЕННО ОБРАЗОВАНИЕ И ЗА ЛИЧНОСТНО РАЗВИТИЕ НА МЛА-ДИТЕ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНА ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН

9 събота, 28 февруари 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене! ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ РУСОФИЛИ, СИ-РЕЧ ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ПРЕДАТЕЛИ НА БЪЛГАРСКИЯ ИНТЕРЕС В ПОЛЗА НА РУСКИЯ ИМПЕРСКИ ИНТЕРЕС събота, 28 февруари 2015 г.

Момчил Дойчев сподели публика-ция на Иван Кръстев, добавяйки:

Пропуснат е последният вид русо-фили – такива по принуда. По принуда защото те фактически са русофоби, т.е. страхуват се от мощта на тоталитарна и агресивна Русия и смятат, че не трябва да я дразним с някаква наша "независимост".

И така. Ето основните видове бъл-гарски русофили и тяхната мотивация: 1. На първо място това са мразещите западния начин на живот русофили.

За тези хора свободният начин на живот е нещо непонятно и отвратително. По презумпция тези хора са хомофоби, расисти и ксенофоби. За тях Западното общество е прогнило от много толерантност, изврате-ност и изнеженост. Затова се възхищават на Русия, защото за тях тя е олицетворение на здрав дух, мъжественост и справедливост. Дори стигат до там, че оправдават действи-ята на ислямския тероризъм, когато той е насочен против някоя от Свободните стра-ни. От омраза. 2. Русофилите леви интелектуалци

В този тип са събрани най разно-родни индивиди от другите категории, но поради фактът, че са добре образовани, тези интелигенти направо блестят сред множеството на неуките си съидейници и

затова заслужават отделна група. Обикно-вено са с леви убеждения, дори комунисти-чески, знаят перфектно руски, учили са в Русия и подържат тесни връзки с руски граждани. Голяма част от тях спазват една семейна традиция и могат да бъдат нарече-ни откровено потомствени русофили. 3. Русофилите бизнесмени

Тяхното русофилство е подплате-но от материален интерес. Те винаги са готови да защитават руските интереси, които обикновено се припокриват с техните. Не се излагат пред обществените прожек-тори и обикновено действат задкулисно, чрез подставени лица, много от които са познати физиономии от политическият ни и бизнес елит. Те нямат интерес България да бъде част от Свободния свят, защото пра-вовата нормално функционираща държава е основна заплаха за тях и техният бизнес, за установените им връзки. В основната си част произлизат или са свързани с българс-ки и руски криминални групировки и бивши-те комунистически служби. 4. Русофилите националисти

Русофилът националист е явление загадъчно и противоречиво. Понеже нацио-налистът винаги е привърженик на тотали-тарни идеи (интересно не съм виждал наци-оналист либерал), той харесва ставащото днес в Русия и таи надежда, че някой ден и тук ще стане така. Русофилът националист винаги припокрива българските държавни интереси с руските и дори и през ум не му минава, че те могат да бъдат различни. Той дори не може да си представи, че Русия е способна да навреди по някакъв начин на България. За него НАТО и ЕС са вражески организации, правителството на Украйна – фашистко, а Евразийския съюз – висша форма на политическа мечта. 5. Русофилите-лумпени

Това са хора, за които свободата се състои в това, някой да ги храни, пои и облича, че и саниране на жилищата да им направи, ако може. Те с носталгия си спом-нят времената на СССР и Народната ре-публика, когато всички (почти) бяха равни в мизерията си и заплатите си. За тях е непо-носимо да виждат всекидневно по-богати от тях, както и да проумеят идеята, че лекарят трябва да взима повече пари от миньора. Неспособни са да възприемат свободата, защото тя заплашва измислената им сигур-ност. Неспособни са и да поемат отговор-ност за себе си, като обикновено предпочи-тат държавата да се нагърбва с това бреме. В обърканият им мозък СССР и днешна Русия са едно цяло. За тях съветската ар-мия е армия освободителка донесла на

България не диктатура, терор и кръв, а нов светъл обществен строй. 6. Русофили-конспиратори.

Това са вярващите във всякакъв вид световни империалистически, еврейски и прочее заговори. Това е една категория хора, разпространила се в последните де-сетилетия навсякъде из света. Основна предпоставка за нейното набъбване е нали-чието на интернет, където максимално количество неуки хора и откровени психопа-ти вече имат достъп до различни видове трибуни. А там други неуки и/или психопати им ръкопляскат. Подозрителни са към всяка една днешна представителна демокрация, защото за тях тя е развъдник на зли импе-риалисти, хранещи се с деца, алчни евреи, целящи да поробят християните, междуна-родни компании, желаещи да затрият кли-ентите си и грозни извънземни с лоши на-мерения към всички ни… 7. Предателите русофили

Това са агенти на руското разузна-ване, които обикновено си мислят, че рабо-тят за България, така, както бившите агенти и служители на бившата Държавна сигур-ност си мислят все още, че са правели същото в ония времена. Често пъти насто-ящите агенти на руските служби съвпадат с бившите агенти на българските комунисти-чески тайни служби. Активизират се по заповед всеки път, когато интересите на Русия са накърнени. Неприятни са дори за обсъждане. 8. Русофилите православни фундамен-талисти

Водеща сила на тези хора е не толкова вярата, колкото Православната религия. На тази база те възприемат всички православни хора за братя и нещо отделно и независимо от останалия свят. За тях руснаците са водители на православните народи и затова те са искрени поклонници на тази държава-империя. Особено активен в това е Светият Синод на Българската православна църква, който спазва една постоянна русофилска политика, още от времето, когато патриаршеското достойнст-во на Църквата ни беше възстановено под изпитателния поглед на Партията. Този тип русофили обикновено ненавиждат другите религии, но католиците и протестантите мразят дори повече от мюсюлманите и евреите, спазвайки традицията още от времената на последният адмирал на Ви-зантия Лука Нотарас, на когото приписват отекващите и до днес думи: "По-добре турска чалма, отколкото папска тиара". Русофилите от този вид отричат светската държава и са дълбоко подозрителни към нея.

10 9. Любителите на руската култура

Това са онези хора, обикнали рус-ките писатели, композитори, художници. Те не харесват тоталитарната руска държава във всяко едно нейно превъплъщение през вековете, но са убедени, че световната култура няма да достигне своята завърше-ност без хора като Толстой, Гогол, Чайковс-ки, Пушкин, Достоевски, Репин, Солжени-цин. Може би сред тази група се крият ис-тинските русофили у нас. Но понеже думата „русофил“ в последните години взе да при-добива доста неприятни оттенъци, едва ли ще е честно да наричаме тези хора така.

Юрий Александро

МОЛИТВЕНИЯТ КЪТ В БОЛНИЦА "СВЕТИ ЙОАН РИЛСКИ" В ПЛОВДИВ неделя, 15 февруари 2015 г.

СТОП НА РУСКАТА АГРЕСИЯ: ДА ЖИВЕЕ ЕВРОПЕЙСКА И СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ!

неделя, 15 февруари 2015 г.

Предстои митинг на патриотите срещу русофилите, ИВО ИНДЖЕВ

Стоп на Кремълската агресия в Бълга-рия!

Гражданската инициатива ЗА де-монтиране на паметника на съветската армия подкрепя събитието „Стоп на Кре-мълската агресия в България“.

На 21 февруари, събота от 11:00, пред Президентството в София каним на митинг всички граждани, които споделят следните позиции:

1. Незабавно прекратяване на рус-ката информационна агресия в България. Все по-голямата истерия на кремълската пета колона намира публичност дори в националните ни средства за информация. Прокремълската пропаганда агресивно ни залива от печатни и електронни медии, както и чрез изявленията на определени партиини централи и политици.

2. Категорично отстояваме евроат-лантическия избор и път на България. Ро-дината ни е и ще бъде лоялен член на Ев-ропейския Съюз и НАТО. Политици, органи-зации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни от-къснат от европейската общност, следва да бъдат третирани като национални предате-ли.

3. Изразяваме пълна подкрепа за народа на Украйна, който с цената на много жертви се бори срещу руската военна агре-сия за европейския си избор и път на разви-тие. Настояваме ЕС и България да окажат икономическа, политическа и логистична помощ на украинския народ.

Да живее европейска и независима България! 23 коментара:

АНТИКОМУНИСТ каза: Уважаеми Г-н Ин-джев,силно подкрепям идеята Ви за тотален протест срещу по посочените в текста фак-тори, но силно препоръчвам борбата за демонтирането на паметника на съветската армия в София да се обвърже с демонтира-нето на всичките паметници, свързани със Съветския Съюз и Съветско-Българската война.

Още по-силно препоръчвам тази борба-кауза в никакъв случай да не бъде свързвана с други протести срещу която и да е друга страна-Русия,Украйна и пр.

МОЧА-ите и Альошите имат изк-лючително силно и конкретно значение в историята на България и ще се получи разсъсредоточаване на усилията в протес-тите по исторчески и съвременни поводи.

Въпреки, че има голяма доза връз-ка между миналото и днес, поне по консти-туционен признак Република България не е комунистическа държава. Вторият основен законов фактор е, че комунистическият режим е обявен за престъпен, а както всеки разумен човек знае, паметниците на съветс-ките агресори са основни и най-мащабни

символи на българо-съветския комунисти-чески режим до 1989г.

Съвсем логично е да бъде отпра-вена декларация до Президента, Министър-председателя и Върховния Съд за да взе-мат и те позиция на базата на документи и архиви.

Задължително да бъде публикува-на Нотата на Съветското правителство за обявяване на войната срещу Царство Бъл-гария от 05 септ. 1944г. за да видят хората и комунистите, че в текста не става въпрос за никакво “освобождение”, а нападение и окупация.

Без познаване на този документ, успеха на каузата е напълно обречен.

Препоръчително е да поканите юрист, който да е антикомунист по убежде-ния за да може достоверно и юридически да обоснове същността на съветската агресия.

По Ваша преценка, може да не публикувате моя коментар, но смятам, че тези препоръки в никакъв случай няма да снижат смисъла и ефекта от Вашата и на-шата кауза.

Малко известен факт е този, че Съветския Съюз се е готвил за военни действия срещу страните на Балканския полуостров още през пролетта на 1940 г. Има документи за такива срещу Румъния, България, Турция и Гърция. Чекистите досе-га не с разсекретили самите планове. За действия срещу Албания и Унгария досега не е излязло нищо.

Не е лошо да бъде изпратена дек-ларация и до посолството на Руската Феде-арация в България за да може да се види съвременнито отношение на Русия към Съветско-Българската война, окупацията на нашата страна и последвалата комуниза-ция.

Няма да е лошо да бъде поканен представител на комунистическата партия БСП за да изрази сегашната позиция на комунистите към тази война. Каквото и да каже, всичко ще бъде разобличение на комунистическото умопомрачение. Иван Кръстеняков каза: Кой истински Българин ще иска да е член на НАТО и ще се обърне срещу Велика Русия Ангел Грънчаров каза: Аз съм истински българин и точно затова искам България да е член на НАТО като гарант на българската свобода - и, респективно, съм против им-перските агресивни действия на "велика Русия". Аз бих поставил въпроса ето как: кой истински българин не иска България да е член на НАТО и кой истински българин и българолюбец не е против агресивни по-пълзновения на Руската кагебистка и путле-ристка империя спрямо България?! Иван Кръстеняков каза: Съжалявам тогава много в такъв случай аз не съм Българин защото не подкрепям натовските убийци и

11 особенно Американските Фашисти сеещи смърт по целия свят.Тези същите които дадоха свобода на Индианците на Виетнам с напалм на Корейците тези които искат да дадат свобода по същия начин на целия свят Борис Тодоров каза: Иван Кръстеняков, интернационалсоциалцървулпрогресизЪма е взел доста жертви като теб – това за България не се нуждае от доказване! Ангел Грънчаров каза: Другарю Кръстеня-ков, разбира се, че не сте българин, та Вие сте руснак! И също несъмнено сте или иди-от, или лъжец. Лъжлив сте като руските кагебистки лъжци, следователно сте руснак. Нали такива като Вас открито казват, че за тях "българският" патриотизъм се свежда към безразделна любов към СССР и Ру-сия... какви българи сте вий тогава? Апропо, смърт сеят тъкмо руснаците, Вие на Луната ли живеете? Иван Кръстеняков каза: Много ви съжаля-вам господа наистина жалко за вас щом допуснахте да ви промият така мозъците и да ви купят с кутийка тик так Ангел Грънчаров каза: Вий съжалявайте себе си, путинистко зомби! Ний сме си доб-ре. Целият свят, цялото човечество не мисли като вас, проклети рублофилски продажници! Венцеслав Антонов каза: През втората световна война германците влизат в Бълга-рия, като приятели (съюзници) и са се дър-жали, като такива с населението. За разлика от тях" братята руснаци" обявяват война на България и нахлуват, като завоеватели. Те са грабели изнасилвали и убивали. Още има живи доказателства за това. Иван Кръстеняков каза: Ех мили хора и аз съм имал все пак родители които са живели в тези времена и са посрещали братята освободители и същите са били свидетели на бомбардировките на американските самолети.

Всъщност както и да е аз не желая да враждувам с вас а изказвам своето мне-ние чисто и просто не се палете толкова айде сега споко Ангел Грънчаров каза: Какви "освободите-ли" бе, таваришч, ти окупаторите на Бълга-рия, дето сервираха властта на комунистите благодарение на танковете си, това нещо ти го наричаш "освобождаване"? Човече, май-тапиш ли се или наистина го смяташ, наис-тина мислиш така? Ако го мислиш значи наистина си много зле, за теб диктатурата е "свобода", така ли?! Малее, какъв човек?!

Между другото, американците и англичаните са бомбардирали България по причина на това, че българското правителс-

тво е обявило война на САЩ и на Британс-ката империя. Тъй че американците и анг-личаните имат напълно законното право да бомбардират вражеската страна, която им е обявила война. На СССР България не е обявявала война, това знаеш ли го изобщо? Е, не сме им обявили война, но руснаците ни обявяват война и окупират България. И на това нещо му викаш "освобождение". Венцеслав Антонов каза: Какви освободи-тели? Цяла източна Европа беше под рус-кия ботуш. Забравихте ли нахлуването с танкове в Чехия Унгария? Забравихте ли смазаните, невинни хора убити от "освобо-дителите"? Иван Кръстеняков каза: Да Ангеле знам го това и много други неща знам знам Че Бъл-гария е малка страна и апетитна хапка за великите сили и също така знам че тя сама за съжаление не може да съществува.Уви не че това ми харесва.И трябва да се изби-ра с кого .Има 3 избора под Турско Амери-канско или Руско владичество да попадне и аз избирам Руското толкова е просто.

А иначе на въпроса ти какъв човек съм Ангеле кротък нормален човек гледам си цветенца помагам с каквото мога на бедните хора обичам семейството си и държа да има мир покой и разбирателство . Обичам природата животните и растенията това е тоест смятам че съм добър човек. Анонимен каза: Но имаш ужасен недъг, драги ми другарю Кръстеняков – поразен си от вируса на комунизма, водещ до страшна недъгавост в мисленето! Не умееш да мис-лиш, най-прости неща не схващаш, ето там ти е проблемът, позволи ми да ти го кажа като психолог и като човеколюбец... Иван Кръстеняков каза: А защо мразя Американците ще ти кажа защото те първи употребиха атомната бомба защото унищо-жиха с препарати тропически гори във Ви-етнам защото избиха камара невинни хора по света пресен пример Сърбия. Ангел Грънчаров каза: О, превъзходна логика демонстрираш, няма що: понеже много жалиш японците и виетнамците по тази причина силно обичаш руснаците! :-) Браво, бива те в мисленето, чудесно е!

Апропо, чел ли си или ако не си чел, поне чувал ли си думите на Захари Стоянов, че ако те бие руски камшик той не боли по-малко от турския, ето това поне чувал ли си го, можеш ли изобщо да го проумееш?! Иван Кръстеняков каза: Ангеле пак ще повторя ти не си ми враг и аз те уважавам моля те не приемай нещата лично.

Само изказах моето лично мнение.

И да чел съм публикациите на За-хари Стоянов не съм неук все пак съм кан-дидат на биологичните науки. Ангел Грънчаров каза: Не, на мен като българин изобщо не си ми враг, само дето си враг на България, бидейки приятел на най-злия неин душманин, руският империа-лизъм... такива работи, помисли малко върху тях, може пък да ти проблесне един ден истината... Иван Кръстеняков каза: Добре ще довър-ша и приключвам за мен най-големия враг е този който е нанесъл най много вреди на природата изсякал и изгорил най много гори взривил най много бомби и нападнал най много държави това е какво съм виновен че тази класация се води от Америка Германия Англия и тн.Също така врагове са ми черни-те мързеливи цигани които се плодят като зайци и ред други но както и да е. Ангел Грънчаров каза: Това са глупости! Има нещо, което стои най-високо в скалата на ценностите, и то се нарича СВОБОДА. Русия е най-деспотичната империя, и преди болшевизма-комунизма, и сега, след него. Америка е най-свободолюбивата държава в света, американците имат най-голям принос за възпирането и в крайна сметка за пре-дотвратяването на най-голямото зло, което е сполетявало човечеството, именно кому-низма, руският комунизъм. Тия, които оби-чат Русия и мразят Америка, те всъщност не толкова Америка мразят, те мразят свобо-дата, и, респективно, обичайки Русия, оби-чат не по-малко от нея деспотизмът, тира-нията, робството. Тъй че робска душа си ти, драги ми Кръстеняков, ето там ти е пробле-мът, остави тия глупости, с които ти е про-мит мозъка от рублофилите, просто се излагаш с тях, не съзнавайки колко си зле...

А това за циганите го каза, защото вий, руските мекерета, имате за задача, поставена от ваште руски господари да подклаждате етническото напрежение с оглед един ден да предизвикате етнически конфликт и гражданска война между цигани и българи, ето по този начин вие работите за руския интерес, който не може да изтър-пи една благоденстваща България в Евро-пейския съюз, там ги стягат обущата русна-ците, а пък вий, техните мекерета, им пома-гате, бидейки готови да подпалите българс-ката черга от четирите й краища... Иван Кръстеняков каза: Явно няма да се разберем Това за циганите го казвам не че искам да палим нечия черга още повече Българската а по други причини и вие ги знаете идеално какви са те Че аз бухам като добитък да печеля и плащам и имам едно дете което едвам издържам а ония лайна имат по 10 и нищо не бачкат крадат ток секат гори а като им предложиш работа ги мързи и две не виждат а се оглеждат кво да

12 гепат през ноща. По дяволите и тях ли под-крепяте вие. Aida Peeva каза: Господи има ли още живи такива гадини дето се дупят пред Амери-канските свини. Бог да пази България. Ангел Грънчаров каза: Г-н Кръстеняков, не бъдете толкова злобен спрямо тия хора, не Ви отива на образованието. виждате, че комунизмът не прощава никому, вий, кому-нистите, просто без врагове не можете да живеете и затова толкова мразите цигани-те... Ние, нормалните хора, некомуноидите, уважаваме всяко човешко същество...

Другарко Пеева, много сте пате-тична, на Вас колко Ви плащат руските свини за да бълвате простотиите ти си в нета?

НАЙ-НОВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО, ЧЕ ПРЕ-ЗИДЕНТЪТ НА РУСИЯ Е ПАТОЛОГИЧЕН ЛЪЖЕЦ неделя, 15 февруари 2015 г.

Путин разместил на своем сайте доказательство поставок российского ору-жия сепаратистам. В тексте минских согла-шений от 12 февраля упомянута новейшая система залпового огня Торнадо С, которую надо отвести от линии соприкосновения сторон на 140 километров. Смотри: Комп-лекс мер по выполнению Минских сог-лашений.

Торнадо стали поступать в рос-сийские войска лишь в 2012 году. На воору-жении украинской армии их нет и быть не могло.

А у сепаратистов Торнадо С были. Что сейчас будете врать, господа? Только про военторги не надо...

Финны молодцы! Первыми обнаружили саморазоблачение Кремля:

Смотри: Финские политологи: Ошибка в минском договоре доказывает участие России в украинском конфликте Написа: Boris Nemtsov

ИСКАМЕ ОСТАВКАТА НА ТОЗ НЕБЪЛ-ГАРСКИ МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕ-ТО ДЕТО НЕ УВАЖАВА НАШТЕ ВЕЛИКИ ТРАДИЦИИ – И ТЪПЧЕ ТЪЙ ГРОЗНО НАЙ-СВИДНОТО НИ, НАШТА БЪЛГАРЩИНА! неделя, 15 февруари 2015 г.

Министърът на образованието и науката пак "ще разлае кучетата" – заяви недообмислено в едно телевизионно ин-тервю, което свърши току-що, че се обмис-ляла възможността за прием в университе-тите да бъде сложен някакъв специален изпит по... мислене! Представяте ли си, не по нещо друго, а тъкмо по мислене – Божее, каква наглост?! И понеже знаем, че мисле-нето е най-силно мразеното нещо в нашето свидно отечество, то аз предполагам, че скоро заради това изказване на министъра върху него жестоко и безпощадно ще се нахвърлят медийните и университетските хиени. (Както се нахвърлиха заради съвсем резонното му подхвърляне, че руснакът Ломоносов не бил голям учен; как може да казва такива неща той, умникът, след като ний по начало си знаем, че руснаците са "най-великите" във всичко?!)

Та такива работи, г-н Министърът, дето се казва, "пак сгази в лука" като заяви, че се налагал изпит по... мислене за влиза-не в университетите – как така бе, г-н Ми-нистър, ще искаш изпит по мислене за встъпване в българските университети след като прекрасно се знае, че ний, българите, сме велики тъкмо в немисленето, а не в мисленето, как ти по този грозен начин се опитваш да ни принудиш да изневерим на българщината си, на най-свидното ни?! Та докъде ще я докара системата на българс-

кото образование, драги ми г-н Министър, ако в него започнат да обучават младите на такова най-опасно нещо, каквото е мислене-то?! Та свободното мислене нещо страшно, та то е подобно на динамит – ти, драги г-н Министре, си направо подобен на теро-рист!!! Ти хаос, ти революция ли искаш да предизвикаш в свидното ни отечество?! Не щем ний да мислим, предпочитаме просто да си живеем с вярата, че сме най-велики във всичко; ний, българите, мразим да мислим неслучайно – понеже добре знаем, че хората, които почнат да се замислят, стават крайно нещастни!

А пък ний искаме да продължава-ме да сме си най-големи пичове, ний най-вече обичаме да се веселим и да щракаме с пръсти, обичаме само да се радваме на живота, молим Ви се, г-н Министър, като ни принуждаваш да почнем да се замисляме и да мислим как тогава ний, българите, ще запазим и защитим славата си на първи веселяци, на "хора на живота", та ний по този начин ще загубим най-ценното си – ще изневерим на българщината си?! Ти нас като скапаните европейци ли искаш да ни правиш?! Да, те може и да умеят да мислят, но те пък нима са безгрижни и щастливи като нас, българите, които умеем поне това: да се радваме, да се наслаждаваме на живота?!

Щастието не зависи от мисленето, щастието зависи от... дебелината на порт-фейла, ти нас недей да се опитваш да ни баламосваш! Ний знаем всичко без изобщо да ни се налага да мислим, я го виж ти я, ще ни тормози децата да се учат да мислят, къде дават така?!

Долу!!! Искаме оставката на тоз небългарски министър, дето не уважава наште велики традиции, който тъпче така грозно българщината ни! Позор, другари! На оружие, мили братья!!!

КАКВИ КАЧЕСТВА СЕ ИСКАТ ЗА ДА СИ ПРЕЗИДЕНТ неделя, 15 февруари 2015 г.

Когато знаеш как, умееш, но не можеш сам – ти си треньор. Когато знаеш как, не умееш, не можеш сам, но можеш да научиш другите – ти си професор.

Когато не знаеш как, не можеш сам, не можеш и някой да научиш как да го направи, не можеш дори и да ги накажеш

13 ако тези кучи синове направят нещо не както трябва – ти си президент.

Михаил Жванецкий

УТЕХИТЕ НА НЕЩАСТНИТЕ КОМУНИС-ТИЧЕСКИ ЗОМБИТА... неделя, 15 февруари 2015 г.

Комунистически идиотизъм в действие... ЗАЩИТНАТА РЕЧ ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ УВОЛНЕНИЕТО МИ ОТ РАБОТА КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ ПО ФИЛОСОФИЯ И ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ понеделник, 16 февруари 2015 г.

По настояване на читатели на блога публикувам пледоарията на адвокат Феодор Иливанов, мой довереник по съдеб-ното дяло срещу уволнението и изгонва-нето ми от ПГЕЕ-Пловдив; решението на уважаемия съд предстои да излезе след 24 февруари 2015 г. (ОЩЕ >>>)

НОВИ БЕЗОБРАЗИЯ НА "ДЯДО" ВИ НИ-КОЛАЙ: В МОМЕНТА ПЛОВДИВСКАТА МИТРОПОЛИЯ СЕ РАЗПОРЕЖДА С ЧУЖД ИМОТ И РАЗВАЛЯ ЕДИН ШЕДЬОВЪР! вторник, 17 февруари 2015 г. ДЕЛОТО ЗА БАЗАТА "СВ. СВ. КИРИК И ЮЛИТА" ЗАСЯГА ДЪРЖАВЕН ИНТЕРЕС

Имотът е публична държавна соб-ственост, а не на църквата, каза за citybui-

ld.bg арх. Стефка Керелова-Василева от КАБ РК Пловдив.

Според нея не може да бъде възс-тановена собственост по ДАВНОСТ на владение за имот, който е ОДЪРЖАВЕН – не само с чл. 21 от Закона за изповеданията (1949г. – отм. 2003 г.), но и със законите преди 9 септември 1944 г. – в качеството му на Държавен концлагер и народна старина. Съгласно чл. 7, ал. 1, ал. 4 от ЗДС, въпрос-ният имот не може да бъдат обект на разпо-реждане и да се придобива по давност, собствеността върху него не подлежи на възстановяване.

Поводът за коментара на арх. Ва-силева е във връзка със спора между Съю-за на архитектите и Българската православ-на църква за собствеността на базата "Св. Св. Кирик и Юлита" край Асеновград, по който се очаква да се произнесе в близките дни Върховния касационен съд.

С решение № 500/2014г. (по дело 227/2011г.) Пловдивският апелативен съд призна Пловдивска митрополия за собстве-ник по непрекъснато давностно владение от 1925 г. до днес на комплекса „Св. Кирик". В предложение, изпратено до министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова по електронна поща и по куриер на хартиен носител и диск, арх. Василева подчертава:

"Съдът неправилно е тълкувал чл. 10 от Султанския ферман – 1870 г., като е направил грешни заключения, че обектът е в границите на Българската Екзархия, а де факто въпросният обект е бил изключен от границите й е бил оставен на подчинение на Гръцката Цариградска Патриаршия.

Съдът не е взел предвид, че за пе-риода 1943-1944г., т.е. и преди да бъде превърнат в болница за душевно-болни, имотът е владян пак от държавата в качест-вото на концлагер („селище за държавна сигурност"), под опеката на Министерство на вътрешните работи и народното здраве (сформирано 1911 г. и разделено след 1944 г. на две министерства – МВР и МНЗ), което също поставя въпроса за държавната собс-твеност на имота към този период.

Съдът не е взел предвид и Закона за старините от 1911 г., според който „Всич-

ки недвижими старини, дето и да бъдат открити, са собственост на държавата" (чл. 25 от ЗС 1911 г.). Архивни писма показват, че обектът е описван при издирване на народни старини (кореспонденции на Плов-дивски Исторически музей.)"

Затова арх. Василева настоява министърът на регионалното развитие да предприеме действия за завеждане на съдебно производство по чл. 108, чл. 109 от ЗС, за упражняване правото на собственост на държавата за имота. Според нея догово-рът, сключен на 14.01.1982г. между САБ и Пловдивска митрополия, по своята същност е нищожен, защото е засегнат от сериозен порок, изразяващ се в противоречие с мате-риалния закон. Двете страни са сключили договор за взаимоотношения и разпорежда-ния по обект, който принадлежи на трето лице – държавата. Документите, пратени на регионалния министър, са изпратени и на електронните пощи на президента и преми-ера.

Според арх. Василева в момента Пловдивската митрополия се разпорежда с чужд имот, но не само това, а и разваля един шедьовър. Тя отбеляза, че се занима-ва с казуса не само като архитект, но и като гражданин и от съчуствие към главния про-ектант на творческия архитектурен комплекс арх. Любомир Шинков – заради подигравка-та с неговия труд и нарушени авторски права.

Арх. Любомир Шинков прави първа копка на строежа на творческия комплекс на архитектите – 1983 г. Манастирът е създаден в началото на 13 в., опожаряван през 1606 г. и през 1810 г., възстановен през 1899 г. и загубил богослужебните си функции през първата половина на 20 в. Реконструиран е от САБ през 1983-87 г. като център за конференции, творчески срещи и отдих.

Ема Димитрова

ДЕМОНСТРАЦИЯ ПРОТИВ ПУТЛЕР В БУДАПЕЩА: БРАВО, СВОБОДОЛЮБИВИ УНГАРЦИ! вторник, 17 февруари 2015 г. Anti-Putin protest in Budapest. Thank you, Hungary!

Марш против Путина в Будапеште!

14

Pavel Gintov добави 5 нови снимки.

МОЙ КОМЕНТАР: Браво, свободолюбиви унгарци! АКО НЕ СЕ БОРИМ ЗА СВОБОДАТА СИ ТЯ ЩЕ ИЗЧЕЗНЕ, ЩЕ БЪДЕ ПОГУБЕНА!

Завещанието на Президент Рейгън към нашето – и към бъдните поколения... ОЖЕСТОЧЕНАТА БОРБА НА ПУТЛЕРИС-ТКА РУСИЯ И НА КГБ СРЕЩУ СВОБОДА-ТА И ДЕМОКРАЦИЯТА ПРИЕМА ВЕЧЕ СЪВСЕМ ПАТОЛОГИЧНИ ФОРМИ НА ПРОЯВЛЕНИЕ вторник, 17 февруари 2015 г.

Кратък мой разговор с един пропо-ведник на края на света; той ми се предста-ви ето с какви думи:

Здравейте, проповядвам Добрата новина, а тя е, че скоро Бог ще сложи край на тази система на световно управление, зад което седи Сатана Дявола. Как ще ста-не? И кога? Можете да получите повече информация в сайта "..."

Отвърнах му: За каква "система на световно уп-

равление, зад която стои Дявола" говорите? Според Вас зад свободата и демокрацията Дяволът ли стои? Вие комунист ли сте? Или сте болен от психично разстройство с каге-бистко-конспиративистки генезис?

УЧЕНИЦИ ОТ ЕЛИТНА СОФИЙСКА ГИМ-НАЗИЯ ЖЕЛАЯТ ДА ПРОВЕДАТ ПОРАДИ-ЦА ОТ ДИСКУСИИ С МЕН ПО ВЪЛНУВА-ЩИ ГИ ВАЖНИ ВЪПРОСИ вторник, 17 февруари 2015 г.

Откакто съм уволнен от работата си като преподавател по философия и гражданско образование (знаете, чиновнич-ка-защитничка на административната обра-зователна система ме уволни с мотива "изцяло негоден за системата" и пр.) на мен ми се налага да практикувам занаята си къде ли не, примерно, водя образователно-дискусионно предаване в една телевизия (виж: Архив на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия), изнасям лекции и беседи където попадне, в това число и в блога си (примерно имам покана също така за лекции с представяне на сп. ИДЕИ и на моите книги в два област-ни града, в Смолян и Хасково, тече в уско-рен план организацията на тези "мероприя-тия"), общувам с много млади хора, които търсят мой съвет за едно или друго, про-веждам консултации от най-различен род с

всякакви хора (тия дни ще пиша повече по тия мои активности напоследък), разбира се, пиша много, ето, две-три книги написах и издадох откакто церберите на администра-тивната система в образованието ме изри-таха от училището, в което работих 14 годи-ни (а иначе в образованието, университетс-ко и гимназиално, съм работил повече от 30 години).

Та в тази връзка напоследък с един ученик от елитно софийско училище разговаряме по идеята да създадем нещо като виртуален дискусионен клуб с негови приятели, където да започнем да обсъжда-ме интересни и важни теми; понеже не съм го питал дали е съгласен да дам гласност по нашата инициатива, решавам сега засега да запазя името му в тайна; а ето сега откъс от наш разговор, в който обсъждаме въпросна-та идея: В. В. каза: Здравейте! Ангел Грънчаров каза: Здравейте! В. В. каза: ... Но ще е интересно да погово-рим някой път, пишете, когато идвате към София, ще събера няколко души от нашето училище и ще се получи интересна диску-сия. Ангел Грънчаров каза: Вижте това, напи-сах го по повод на нашия разговор ту-ка: Нека злосторниците да знаят, че ни-що, даже и смъртта няма да ги спаси от възмездие за злодеянията им!

Между другото дискусия можем да направим и тук, в интернет, ако искате, съберете такава група, да направим една дискусия по интересуващ ви проблем, аз съм готов, хем ще имаме писмен запис по нея, та и други да прочетат и да разберат какво мислят младите. Аз съм ЗА! В. В. каза: Супер, ще питам другите и ще пиша тези дни. Иначе статията Ви е доста интересна и провокативна.

Иначе и анализът на Иво Инджев е интересен: Боянските ливади са обрасли с мълчание, но не всички пасем лъжите за тях

Нямаше да се връщам към неоко-сените медийно Боянски ливади, на които

15 беше препънато първото правителство на България, съставено без участие на столет-ната пакостница, ако главното действащо лице от онова време не почина наскоро... Ангел Грънчаров каза: Да направим нещо като клуб, да водим дискусии по най-важни и интересни теми тук, в интернет, с участие-то на мислещи млади хора, мисля, че това не е лоша идея...

Ето това е нещо, което може да ви заинтересува: Обява за конкурс на тема "Какво зная за Украйна" В. В. каза: Може да напиша нещо за Гладо-мор-а. А само да попитам, задължително ли е проектът да е с един автор или може да сме двама? Ангел Грънчаров каза: Ами за този въпрос мисля, че трябва да се свържете с органи-заторите и тях да попитате, но мисля, че едва ли ще е проблем, те обаче ще ви кажат със сигурност. Аз също смятам да участ-вам... В. В. каза: Ок, мерси за инфото за конкурса. Ангел Грънчаров каза: Желая Ви успех! Кажи и на свои съученици, нека да участват повече хора. В. В. каза: Ок, успех и на вас! (...) Дискуси-онния клуб може ли да отложим за края на месеца, защото имаме да попълваме една документация за едно състезание в САЩ до 23-ти, която е доста обемна, и поради фак-та, че се класирахме от едно нестандартно място забравиха да ни дадат паролите за достъп и трябва да побързаме сега. Ангел Грънчаров каза: Разбира се, няма проблеми. По принцип питам. Не бива да се бърза излишно. Само когато ви е удобно и имате желание. В. В. каза: Супер. Имаме желание. Иначе, ако искате и можете, през март по някое време (още не сме уточнили дата) да дой-дете с нас, защото сме се разбрали за сре-ща с Иво Инджев. Ангел Грънчаров каза: Къде ще се прове-де тази среща? В кой град? В. В. каза: В София. Ангел Грънчаров каза: Чудесно! Дотогава обаче поне една хубава дискусия по важна тема ако може да проведем ще бъде много хубаво. В. В. каза: Да, непременно, ще пиша идната седмица за дата, за да кажете дали ще е удобна. И лека нощ от мен!

Ангел Грънчаров каза: ОК, лека нощ! Приятно училище утре! В. В. каза: Мерси! ЗАБЕЛЕЖКА: Вече проведохме, по настоя-ване на този младеж, няколко импровизира-ни дискусии по важни граждански и полити-чески въпроси. Радващо е, че млад човек като него толкова много се вълнува от случ-ващото се в страната, участва в протести, мисли по проблеми от близката ни история и т.н. Разбира се, готов съм с каквото мога да помагам на такива хора, ето, правя го. Та ще го питам и с негово съгласие ще публи-кувам дискусиите ни от последните дни. За да заработи пълноценно нашият клуб; той вече заработи, но имам предвид да дадем и гласност на това, за което мислим и разго-варяме в него. Понеже то може да заинте-ресува и други хора, ако и те пожелаят да се включат в дискусиите, ще бъде чудесно! Ето затова именно желая да дам въпросната гласност. Та мисълта ми е че е трудно на човек като мен да му забраниш да препода-ва или да общува, трудна работа е да запу-шиш устата на философ, мисля, че въпрос-ните цербери, дето ме уволниха от работа във въпросното училище, предоволно вече се убедиха, че всъщност сториха една вели-колепна глупост... ПРОФ. Т.ТАНЕВ СПОДЕЛЯ ИДЕЯТА СИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА „УНИВЕРСИТЕТ НА ТРЕ-ТАТА ВЪЗРАСТ“ вторник, 17 февруари 2015 г.

Министърът на образованието и науката проф. Т.Танев на страницата си във Фейсбук е представил една своя идея, ето ви началото на написаното от него, с път (линк), та който се интересува, да може да се запознае по-пълно; та проф. Todor Tanev пише:

Нека споделя една идея. Тъкмо се връщам от Хасково, където имах възмож-ност да обсъдя идеята си за „Университет на третата възраст“. Идеен проект за „УНИВЕРСИТЕТ НА ТРЕ-

ТАТА ВЪЗРАСТ“, От проф. ДПН Тодор Танев, министър на образованието и науката

УНИВЕРСИТЕТЪТ НА ТРЕТАТА ВЪЗРАСТ е висше учебно заведение (про-фесионален колеж). Мисията му е да защи-щава човешкото право на всеки гражданин за допълване или получаване на нови зна-ния, активен живот във всяка възраст, под-държане на добро лично психофизическо състояние, активно участие в обществения живот и предаване на натрупания опит на новите поколения. Слушател в УТВ може да бъде всеки човек в зряла възраст, който желае да развива нови социални взаимо-действия, да участва в живота на общество-то със своя труд и опит, да разширява свои-те умения и да прекарва свободното си време активно, интересно и творчески. (Прочети ДО КРАЯ) НОВИЯТ БРОЙ НА В-К ГРАЖДАНИНЪ ВЕЧЕ Е ДОСТЪПЕН ЗА ЧЕТЕНЕ И ОН-ЛАЙН, ЗАПОВЯДАЙТЕ! понеделник, 16 февруари 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене!

"АНТИРУСКИ ЗАГОВОР" СЪЩЕСТВУВА ОБЩО ВЗЕТО САМО В ГЛАВИТЕ НА ОС-КОТЕЛИТЕ ОТ ПРЕКАЛЕНО МНОГО КО-МУНИЗЪМ-КАГЕБИЗЪМ – ОТ НАЦИОНАЛ-КОМУНИЗЪМ – РУСНАЦИ вторник, 17 февруари 2015 г.

Споделям изцяло мисълта на Вик-тор Пелевин – и я допълвам както съм обоз-начил в заглавието на този постинг!

Нещо като лого на HUMANUS – Personality Development Center

16 вторник, 17 февруари 2015 г.

Обява за дейностите, осъществявани от Център HUMANUS вторник, 17 февруари 2015 г.

КРАСНОРЕЧИВАТА ИСТИНА, ДОСТЪПНА НЕПОСРЕДСТВЕНО ДАЖЕ ЗА ОЧИТЕ... вторник, 17 февруари 2015 г.

Велислав Алтънов: Яко, г-н Грънчаров! Прощавайте за жаргона, но не се сдържах. Русофили, къде сте да коментирате някои "кофти" резултати на американската окупа-ция в Япония – и далеч по-"цветущото" развитие на хората при Съветско-руска окупация?!? МАЛЪК ТЕСТ ЗА ТОВА ЩО СМЕ НИЕ, БЪЛГАРИТЕ: НАРОД ЛИ СМЕ, ЧОВЕЦИ ЛИ СМЕ ИЛИ ПЪК СМЕ...?! вторник, 17 февруари 2015 г.

Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се пред-приемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се изви-сява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски? Да, това трябва да бъде направено

– понеже Апостолът на българската свобода единствен заслужава неговият паметник да се извисява над нашия хилядолетен град, пък и над цяла България!

За кой ли път предлагам това, ин-тересно ми е отново как ще реагират наште "щатни национални патриоти", дето са гото-ви и майка си, а не само родината си да продадат ако се наложи, само и само да угодят на своите московски господари. Ще излязат ли против една такава идея за поставяне на достойно място на паметник на Левски – щото в момента, за срам на цяла България, миниатюрното бюстче на Левски стои долу, в ниското, в сянката на исполина Альоша, що е стъпил с ботушите си сякаш на главите на всички пловдивчани, на всички българи даже, а мнозинството от тях сякаш не усещат унижението и подиг-равката!

А мнозина са и дотам оскотели, че не само че не усещат унижението и подиг-равката, ами и, видите ли, се били чувства-ли "горди", че паметникът на злия съветски окупатор се възвисява над главите им! Аз лично по-голям символ на малодушието и недостойнството на един народ от този не мога да си представя: окупаторът на Бълга-рия Альоша, символ на тия, които посекоха българската свобода и независимост за десетилетия, се възвисява над главите ни, а пък незабележимото бюстче на Апостола на българската свобода, на оня, който написа паметните думи "Тоз, който ще ни осво-боди, той ще да ни и пороби!", като грозен пример за правотата си, стои там долу, под ботушите на окупатора Альоша, стои в сянката на ботушите на сталиновия палач на българската свобода!

Да, жалко че, че тия, които подна-сят цветя пред бюстчето на Левски на 19 февруари, гледат тази страшна историческа аномалия и не усещат изобщо унижението – и своето, и това на Апостола на българската свобода!!! Страшно е това, за което пиша, ала още по-страшно е това, че написаното и тази година явно ще мине покрай ушите и очите на мнозинството, което е сякаш ста-нало безчувствено за обидите и издевател-ствата от страна на душителите на българс-ката свобода, които ние наричаме по подли-зурковски начин "освободители"! А ето сега е сгоден момент да си възвърнем самочувс-

твието и достойнството като народ: цял свят се е надигнал срещу експанзионизма на руските империалисти, които в момента наказват така жестоко братята-украинци, наказват ги заради проявеното свободолю-бие – и заради беззаветната им вярност на свободата, достойнството и човечността!

Спирам дотук. Поставям тема за размисъл. Позволявам си да направя един малък тест за това що сме ние, българите, народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! ПОЯСНЕНИЕ: Виж ето това: Акция във Фейсбук: Альоша на Бунарджика да заго-вори на български, което удостоверява, че тази идея съвсем не е нова, ето какво пише там:

Ентусиасти, събрали се чрез Фейсбук, дойдоха в събота пред паметни-ка на Апостола на Бунарджика, за да обсъ-дят как Альоша да бъде превърнат в... Левски. „Искаме скулптори да преработят монумента така че шинелът да се пре-върне в ямурлук, а ботушите в навуща. На това място горе заслужава да бъде един-ствено Левски”, обясни Ангел Грънчаров, инициатор на тази подмяна.

НЕ ВСИЧКИ ПЛОВДИВЧАНИ НЕХАЕМ ЗА БЪЛГАРСКОТО НАЦИОНАЛНО ДОС-ТОЙНСТВО, ТАКА ГРОЗНО ПОТЪПКАНО ОТ БОТУШИТЕ НА АЛЬОША И АЛЬО-ШОВЦИТЕ... вторник, 17 февруари 2015 г.

Няколко минути след като публику-вах първо във фейсбук, а после и в блога си своя коментар относно това, че паметник на Левски, а не Альоша заслужава да бъде на най-високото място в Пловдив (виж: Малък тест за това що сме ние, българите: на-род ли сме, човеци ли сме или пък сме...?!) ми се обади една дама и поиска разрешение да препубликува коментара ми в техния сайт; разбира се, дадох такова разрешение и след няколко минути там вече стоеше ето тази публикация:

17 Философ предлага да се извае Левски от Альоша

Философът Ангел Грънчаров от Пловдив предложи паметника Альоша да бъде префасониран на Апостола на свобо-дата Васил Левски.

Припомняме, че бившият тъмносин кмет Спас Гърневски имаше още по-радикално предложение – да се бутне па-метника на Бунарджика.

Ето идеята на автора, която той популяризира в своя блог:

Мисля че дойде момента отново да поставя въпроса: не е ли време да се пред-приемат действия щото паметникът на съветския окупатор Альоша, който се изви-сява над Пловдив, над главите на всички пловдивчани и гости на града, да бъде основно преработен и от материала му да бъде създаден достоен паметник на Васил Левски?

(И по-нататък се препечатва це-лия текст от моя блог.)

Във Фейсбук представих тази пре-публикация с ето тия думи:

Нека да се знае, че не всички пловдивчани нехаем за българското нацио-нално достойнство, така грозно потъпкано от ботушите на Альоша и альошовците... ОЩЕ ЕДИН ДОКУМЕНТ: МОЯТА ПЛЕДОА-РИЯ ПРЕД СЪДА вторник, 17 февруари 2015 г.

ДО РАЙОННИЯ СЪД

ПЛОВДИВ

Нещо като защитна реч за пред Съда

на Ангел Иванов Грънчаров – ищец Уважаема госпожо Съдия, Ще тръгна отдалеко: продължавам

да смятам, че проблемът на проблемите в образователната система на България е идеен, ценностен и нравствен, нейните дефекти имат също така идейно, ценностно и нравствено естество. Трябва да се работи за преодоляване на пълзящата и страшна идейно-ценностна безпътица и демора-лизация на конкретните образователни

общности. Същностна промяна в системата може да настъпи само в резултат на корен-на промяна в душите, в съзнанията, в цен-ностите на мнозинството от участниците в реалния образователен процес, именно учителите и учениците, а също така и роди-телите, да не забравяме и образователните мениджъри. През призмата на тази обща принципна постановка аз гледам на случи-лата се с мен крайно любопитна история, довела до уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив. (ОЩЕ >>>)

АЛЬОША СЪЩО Е ОСВЕТЕН – ЗА ДА НИ СЕ ВИЖДА ПОЗОРЪТ ОТВСЯКЪДЕ!

Срам! ВАХТАНГ КИКАБИДЗЕ: НЕ МОГА И НЕ ИСКАМ ДА ГЛЕДАМ ТОЗИ МАРАЗЪМ И ТАЗИ ЧОВЕКОНЕНАВИСТНИЧЕСКА ЛЪ-ЖА, КОЯТО ПОКАЗВАТ РУСНАЦИТЕ вторник, 17 февруари 2015 г.

НАЙ-УБЕДИТЕЛНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ДЕМОКРАЦИЯ, КОЕТО СЪМ СРЕЩАЛ сряда, 18 февруари 2015 г.

Демокрацията означава, че ако в ранната утрин ви звънят на вратата, то това най-вероятно е млекарят.

Уинстън Чърчил

ПОЯСНЕНИЕ ЗА МЛАДИТЕ: Те вероятно едва ли могат да си представят за какво става дума. Защото не са преживели този кошмар, слава Богу! Но в ерата на комуниз-

ма да ти звъннат в ранната утрин е било почти сигурно, че КГБ (ДС) е решило да те прибере; идват в ранната утрин, прибират човека, а този човек повече никой не го вижда. Понеже е бил обявен за "народен враг", за "враг народа", както казват русна-ците. Това е била обичайната практика. Дойдат ли в ранната утрин с черната кола, с черната ВОЛГА долу на входа, точно това ще стане, ще арестуват поредната си жерт-ва.

И хората в големите жилищни бло-кове със свито сърце са чакали да разберат на коя врата този път ще позвънят, дали този път вратата няма да е тяхната. Аз съм живял в Санкт Петербург в началото на 80-те години на ХХ век. Руснаци тогава са ми разказвали, че много често десетилетия по-късно се е случвало когато някой по някак-ва, може и да е най-банална причина, вне-запно ти звънне на звънеца, е имало хора, които заради това звънене са получавали инфаркт и са умирали – толкова голям е бил страхът!

Пиша тия неща за да се знаят. Ето от какво е изхождал Чърчил за да напише своята дефиниция за демокрация. А аз ще публикувам този постинг в младежкото списание за съвременно образование и за личностно развитие, което носи името HU-MANUS. А думата HUMANUS в превод от латински означава "човешкото", "хуманен", да, смисълът на тази дума е този, непос-редствено е свързан с човека – и с чове-щината... НАШТЕ ЧЕНГЕТА ОТ ДС ВКУПОМ ДО УДИН ПОЛУДЯХА – ОТКАКТО ХЕПТЕН ПОЛУДЯ И ГОСПОДАРЯТ ИМ ПУТИН сряда, 18 февруари 2015 г.

Вчера случайно попаднах на ин-тервю на агента от ДС с кличка Николай (бившият конституционен съдия и още по-бившият седесар), беше го поканил тъй мило усмихнатият Д.Цонев от БНТ, да, от, водещият от националната държавна теле-визия (!) и тъй нежно-угоднически му се лезеше сякаш този именно му е началникът

18 (то нищо чудно и да му е таман началника де, то това нещо, кой кому е началникът по линия на ДС, изобщо не се знае!). Та значи агент Николай сега бил живеел вече в Бу-дапеща (!) и беше извикан да направи про-паганда на унгарския премиер, който, знай-но е, е пръв приятел на кагебиста Путин, който пък, бидейки кагебист, в това си ка-чество е пръв началник на всички наши ченгета от ДС.

Е, агент Николай произнесе какви ли не ченгесарски суперлативи за Виктор Орбан, изля си злобата срещу Европа, похвали, както следва да се очаква, началс-твото си от КГБ, именно руското държавно ръководство, на моменти забравяйки, че навремето се представяше за "антикому-нист" (тази легенда явно е изоставена като опропастена!).

Но пиша това не за друго, а за следното: в чудесни противоречия се за-бъркваше уж умното, уж опитното ченге от ДС! Превъзходни нелепици си позволи да каже. Ето една: похвали унгарците, че били непримирими борци срещу руския комуни-зъм и срещу руските окупатори, които в 1956 година смазаха унгарското народно въстание; и същевременно като израз на тази същата велика свободоборческа тра-диция на унгарците ги похвали и за това, че сега цели 80% от унгарците били "одобря-вали" това, че техният премиер Орбан тол-кова угоднически целува ботушите на рус-кия кагебистски император Путин, предста-вител на ония същите душители на свобо-дата на унгарците!

Плямпаше усърдното ченге тази нелепица и не му мигна окото! Явно ченге-сарщината и комунизмът не оставят безс-ледно и нанасят ужасно тежки поражения на мозъците на техните поклонници. Този извод мога да си направя, да не говорим пък за гибелните нравствени деформации, които този същият комунизмо-кагебизъм им нанася... НЕАДЕКВАТНОСТ НА ВРЕМЕТО, ХАРАК-ТЕРНА ЗА ОБИТАТЕЛИТЕ НА ПСИХИАТ-РИИТЕ

Напоследък по поведението на Пу-тин си личи, че този човек страда от крайно анахронични (остарели) представи за неща-та; видя се, че представите на Путин за отношенията между държавите дори не са на нивото на представите на Хитлер от 30-

те години на ХХ век, но са и още по-древни, примерно точно съответстват на представи-те, да речем, на Иван Грозни - за междуна-родните отношения, за "добрия тон в дип-ломацията" и пр.

Сиреч, другояче казано, Путин не живее в този нашият ХХI век, а живее някъ-де в XV-XVI-XVII век. За да осъзнаете какво му се е случило (и да осъзнаят това най-вече скудоумците, които са негови почита-тели, т.е. които също са обременени от такива древни представи), ще дам пример по аналогия: представете си един човек, който в наше време се занимава, да речем, с писане, ала не желае да пише на компю-тър, не иска да ползва компютъра за писа-не, не желае също така да пише на меха-нична пишеща машина, нито дори с писалка с мастило, нито дори с перодръжка, от тия, дето се топят в мастилница, но непременно желае да пише с... гъше перо!

Да, представете си как би изглеж-дал един днешен писател, който се мъчи да пише с гъше перо вместо с компютър, то дори и да пишеше на пишеща машинка, от тия, дето така ужасно тракат, пак ще изг-лежда смешен, но с перото, отскубнато от крило на гъска да пише в наше време това вече е патология, то не само е смешно, ами е показателно и за това, че тоя толкова неадекватен на времето си човек вече е чисто и просто обитател на психиатрията.

Толкоз. Който разбра, разбра. На останалите не мога да помогна с нищо... СВЕТА МАЙКО, БОГОРОДИЦЕ, МОЛИ ХРИСТА БОГА ЗА НАС, ЧОВЕЦИТЕ! сряда, 18 февруари 2015 г.

ДУМИ НА ВЕЛИК И ОТГОВОРЕН ПРЕД КОРЕННИТЕ ИНТЕРЕСИ НА НАЦИЯТА ДЪРЖАВНИК ОТ ЕВРОПЕЙСКА КЛАСА сряда, 18 февруари 2015 г.

Здравейте приятели, Реших да не участвам повече на

национални събрания на ДСБ, макар да обещах за последното. Това е последното доказателство, което мога да дам, че съм вън от политиката и не въздействам на решенията на ръководството. И по този начин да му спестя клевети, че следва чужда воля.

Оставам с вас като гражданин. Си-лите ми да издържам на хулите намаляват с годините, затова се опитвам да съхраня част от тях, за да мога да съм полезен.

Не се побира в представите ми ро-лята на фалшив ентусиаст. Ако кажа честно мнението си, може и да навредя. Поради това ще споделя само следното: ДСБ опря на границата на саморазрушаването си за да има Граждански съвет, Реформаторски блок и втори кабинет на Борисов.

19 Искам да вярвам, че всичко, което

сме и което имаме, беше заложено от край-на необходимост. Защото, както през 1996/1997, сега на България са безусловно необходими спасителни действия.

Надявам се резултатите да оправ-даят залога и поетия риск.

Написа във Фейсбук: Ivan Kostov

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЕНАТОРИТЕ ДЖОН МАККЕЙН И ЛИНДЗИ ГРЕЪМ ЗА СИТУА-ЦИЯТА В УКРАЙНА сряда, 18 февруари 2015 г.

Снимка на Daniela Gortcheva

Меркел, Оланд и Обама легитимират разпокъсването на Украйна

Декларация на сенаторите Джон Маккейн и

Линдзи Греъм за ситуацията в Украйна

Германският канцлер и президен-тът на Франция с подкрепата на президента на Съединените щати легитимират разпо-късването на една суверенна нация в Евро-па за първи път от 70 години насам. Неп-ростимо е да се спазва едно провалено споразумение за примирие, след като Русия и нейните агенти в Украйна ескалират своя-та безкомпромисна блокада на Дебалцево.

Западните лидери казват, че няма военно решение на конфликта в Украйна. Владимир Путин очевидно не мисли така. Той продължава своята агресия и при липса на по-значима западна подкрепа за украин-ските сили наложеното от Русия военно решение е това, което ще продължи да се разгръща в Украйна, точно както се случва на територията на Грузия и Молдова.

При повече от 5000 убити украинци и много повече ранени отдавна е време да бъде доставено защитно въоръжение на Украйна и да бъдат наложени допълнителни санкции и разходи, които да променят пове-дението на Путин, включително изваждане-то на Русия от финансовата система SWIFT. Президентът Обама трябва да стори това незабавно, вместо да се крие зад провале-ния опит за преговори с един агресор, кога-то обстоятелствата правят дипломацията неефективна.

РУСКИТЕ ЛЪЖИ НЯМАТ КРАЙ, ПУТИНС-КАТА НАГЛОСТ – СЪЩО... четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Не бива да се лъже чак толкова, грозно е...

ЗА ТЪЙ ЗАГАДЪЧНАТА РУСКА ДУША... четвъртък, 19 февруари 2015 г.

«Московиты – это народ, рож-денный для рабства и свирепо относящийся ко всякому проявлению свободы; они крот-ки, если угнетены, и не отказываются от ига...

Даже у турок нет такого унижения и столь отвратительного преклонения перед скипетром своих оттоманов…

Русские по себе судят также и о других народах, а потому иностранцев, прибывших в Московию случайно или на-рочно, подвергают тому же игу и принужда-ют их быть рабами своего государя».

Иоанн Барклай, путешественник

(1582 - 1621 гг.) ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ ОКУПАТОРЪТ АЛЬОША ДА ТЪПЧЕ С БОТУШИТЕ СИ

АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБО-ДА?! четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Непочитането на Апостола на бъл-гарската свобода и безчувственото, живо-тинско, скотско, овчедушно търпене, пона-сяне на гаврата, свързана с това, че памет-никът на окупатора Альоша е поставен горе на хълма, на най-високото място, извисява се като злокобна хищна птица над целия град, докато бюстчето на Левски е долу в ниското, в подножието на хълма Бунарджик, е най-ниско долу, в сянката на паметника на окупатора, сякаш е стъпкан от ботушите му – всъщност Альоша тъпче българската свобода, не нещо друго! – е страшен символ, показващ докъде сме я докарали: станали сме прекалено малодушен, слаб, подъл народ, който не осъзнава самоуниже-нието си, не усеща липсата и на капчица национално достойнство или самоуважение!

Това, простете, е ужасно изврате-но, то е безкрайно грозно, също така е не-търпимо обидно! Щом не усещате обидата, щом се помирявате с гаврата, щом търпите тази аномалия окупаторът Альоша да е най-горе, а Апостолът на българската свобода да стои долу, стъпкан от ботушите му, да стои в сянката му, това показва, че не сме

20 народ, ценящ и заслужаващ свободата си, това показва, че сме стадо, състоящо се предимно от най-малодушни и презрени роби, че сме безволева нихилистична тъл-па, която си заслужава жалкото положе-ние...

Виж: Малък тест за това що сме ние, бъл-гарите: народ ли сме, човеци ли сме или пък сме...?! И ВАС ЛИЧНО ИЗОБЩО НЕ ВИ ВЪЛНУВА ПРОБЛЕМЪТ ЗА СВОБОДАТА НА МЕДИ-ИТЕ У НАС, ТАКА ЛИ? четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Вас лично изобщо не ви вълнува проблемът за свободата на медиите у нас, така ли? ПЕТИЦИЯ: Против диктата на предвиди-мите и удобни телевизии!

Е, тогава не подписвайте тази пе-тиция; майната ви тогава, чупете си главите щом всичко друго ви вълнува, но точно това – не! ЗАБЕЛЕЖКА: Интересно е да се отбележи в тази връзка, че ето, вече 12 дена минаха от изпращането на Писмо до група влия-телни личности с призив да подкрепят Петицията за медийна свобода в Бълга-рия, но нито една, да, повтарям, абсолют-но нито една от тия наши влиятелни лич-ности не само че не реагира някак на пока-ната (примерно, да се беше поне подписал под петицията), но всички единодушно си замълчаха, камо ли пък да призоват почита-телите си някой да я подпише; не, няма такова нещо. Разглеждайки подписите под

петицията установявам, че комай единствен инж. Чавдар Каменаров се е подписал, да, той се е подписал – и никой друг. Точка. Мълчание...

Апропо, когато са бесили Левски и тогава всички нашенски бабаити – предста-вителите на същия човешки тип или дедите на всички ония, които сега яко се тупкат по космясалите гърди и крещят до небесата колко са големи патриоти, представяйки се че са най-велики "мъже", "герои", "пичове" и какви ли не още! – са мълчали кротки като агнета... и са треперили подобно на мишоци от страх!

АЗ ЩЕ УЧАСТВАМ В ДЕМОНСТРАЦИЯТА В ПОДКРЕПА НА СВОБОДНА И ЕВРО-ПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ, А ВИЕ ЩЕ ДОЙДЕТЕ ЛИ? четвъртък, 19 февруари 2015 г.

КОГА И КЪДЕ: Събота в 11:00, след 2 дни, пред сградата на Президентството на Република България

На 21 февруари, събота от 11:00, пред Президентството в София каним на митинг всички граждани, които споделят следните позиции:

1. Незабавно прекратяване на рус-ката информационна агресия в България. Все по-голямата истерия на кремълската пета колона намира публичност дори в националните ни средства за информация. Прокремълската пропаганда агресивно ни залива от печатни и електронни медии, както и чрез изявленията на определени партийни централи и политици.

2. Категорично отстояваме евроат-лантическия избор и път на България. Ро-дината ни е и ще бъде лоялен член на Ев-ропейския Съюз и НАТО. Политици, органи-зации и медии, които агресивно застават срещу този наш избор и опитват да ни от-къснат от европейската общност, следва да

бъдат третирани като национални предате-ли.

3. Изразяваме пълна подкрепа за народа на Украйна, който с цената на много жертви се бори срещу руската военна агре-сия за европейския си избор и път на разви-тие. Настояваме ЕС и България да окажат икономическа, политическа и логистична помощ на украинския народ.

Да живее европейска и независима България! *Събитието има разрешение от Столич-на община. *Събитието е надпартийно, така че пар-тийни отличителни знаци няма да се допускат. ДНЕШНОТО ИЗДАНИЕ НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА...", ТЕМАТА Е: "ДОКОГА ЩЕ ТЪРПИМ ОКУПАТОРЪТ АЛЬОША ДА ТЪПЧЕ С БОТУШИТЕ СИ АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА?" четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Чудесна дискусия се получи, вклю-чете се със своето мнение и вие!

ИНТЕРЕСЕН РАЗГОВОР ЗА СЪВРЕМЕН-НОТО ОБРАЗОВАНИЕ четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Club Investor BG 17.02.2015 Образование-то - ключ към всичко

... Образованието – ключ към всич-ко, това е темата на днешното ни предава-не, а гости в студиото са Явор Джонев, председател на Институт за прогресивно образование, съосновател на Сирма Груп Холдинг – група от български софтуерни компании, Росица Вартоник, управител на

21 Фондация Инициатива за финансова гра-мотност и Анастасия Грозева – психолог, управител на фондация Дом с крила. Всич-ки те са тясно свързани с темата, хора, които имат отношение по въпроса.

Може да видите предаването в прикаченото видео: ВИДЕО

ФИЛМЪТ ЗА ЛЕВСКИ, ПРИ ТАКОВА ЕДИ-НОДУШНО ОТРИЦАНИЕ И УСЪРДНО ОПЛЮВАНЕ, НАЙ-ВЕРОЯТНО Е ДОБЪР четвъртък, 19 февруари 2015 г.

Силно съм заинтригуван от филма за Левски, който тия дни се коментира нав-сякъде, на всяка крачка. Всички единодушно го критикуват, всички са недоволни, всички са силно разочаровани, даже Дърева, на-родната трибунка и моралистка, вече успя да напише разгромна рецензия за в-к "Дума" – това за мен са все достатъчни признаци да смятам, че филмът, при такова едино-душно отрицание и оплюване, най-вероятно е добър.

Аз съм такъв – харесвам точно онова, което всички единодушно не харес-ват и отричат. И което всички плюят. Много е вероятно филмът да подравя някои кли-шета за Левски, набити в главите от стерил-ната учебникарска представа, нищо чудно да е представил Левски като човек, а не като икона – и затова дадени хора толкова много страдат. А на мен точно такъв ми се иска да видя Левски – да, най-вероятно филмът ще ми хареса, има всички признаци това да се случи.

Предпочитам да умра, но не мога да харесам това, което всички хвалят; не мога да не харесвам това, което всички най-усърдно плюят; такъв съм си, какво да пра-вя, едва ли вече ще мога да се променя, така живях, такъв и ще си умра...

НА ДРАГО СЪРЦЕ ДА ОБИЧАМЕ ОНОГО-ВА, КОЙТО НИ ПОКАЖЕ ПОГРЕШКАТА – ИНАК ТОЙ НЕ Е НАШ ПРИЯТЕЛ

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

"За отечеството работим, байо – кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим и да вървим напред. Ако ще да бъдем хора, на драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката – инак той не е наш приятел."

Васил Левски Цитиран от Райчо Радев, който пише нещо, което изцяло споделям:

Тези думи на Апостола имат свое-то измерение в съвместната ни борба за ново образование в Отечеството.

НИЙ, ПОКЛОННИЦИТЕ НА СТОЛЕТНИЦА-ТА, МОЖЕ ДА СМЕ ДЪРТИ, АМА ЗА СМЕТКА НА ТОВА СМЕ ВРЕДНИ! петък, 20 февруари 2015 г.

А пък предводителката ни е барем убавица – съща лепотица! Като Лепа Брена, като Де Ла Пасионария, Цола Драгойчева на младини, като самата Клара Цедкин е убава нашта убавица Манолова, леле, ква ни е убавица тя, кюстендилската комсомолска фурия!!! :-) ЗАБОЛЯВАНЕТО НА ТАЯ ЛЪЖЛИВА И РУБЛОЛЮБИВА РУСКА ШМАТКА СЪВ-СЕМ СЕ Е ОБОСТРИЛО петък, 20 февруари 2015 г.

Заболяването на тая лъжлива рус-ка шматка съвсем се е обострило. Обаче тя иначе успява да намира хубави парички – като дои яко своите московски рублодатели. Явно вече има толкова парички, че може да прекара остатъка от живота си, печейки по цял ден задника си на плажа Варадеро, вий

не я смятайте таз шматка просто за шматка, тя е хитра рублолюбива шматка...

Виж в тази връзка: Волен Сиде-ров: Ако аз стана премиер, ще намеря 60 милиарда лева ЗАБЕЛЕЖКА: Пишейки тази сутрин кратък коментар за една най-нова изцепка на тава-ришча Вольного Сидеровского в един мо-мент се усетих, че без да искам изобретих една съвсем нова дума в българския език, именно думата рублолюбие, рублолюби-вост – като се опитвах да опиша с думи душевното вълнение, което стои зад тъй сърдечната привързаност на наште "прия-тели на Русия". Да, много рублолюбиви са наште приятели на Матушката, но тяхното рублофилие изобщо не им пречи да пред-почитат техните московски господари да им плащат в долари или в евра, нема да се излагаме сега я – рублолюбивостта да ни е толкова развита, че да ни пречи да вземаме доларчета и евра... :-) АПОСТОЛЪТ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБО-ДА, ЕСТЕСТВЕНО, ИЗОБЩО НЕ Е БИЛ ПРИВЪРЖЕНИК НА РУСКАТА ИМПЕРСКА ТИРАНИЯ петък, 20 февруари 2015 г.

"... Байо Либене, дочувам, че ти и оная лудетина Ботьова сте решили да докарате миризливия казашки ботуш в Булгарско? Ако туй е тъй, то аз с моите кунки ще ви отрежа чепките..." Васил Левски в писмо до Любен Каравелов ДОБАВКА: "А ти какъвъ ще да станешъ, бай Василе, когато се освободимъ? — попиталъ

го единъ пΧть Божилъ Георгиевъ въ

присΧствието на други трима апостоли: Ангелъ Кънчевъ, Димитъръ Общи и Сава Младеновъ.

22 Когато се освободи България, за

мене не остава вече работа помежду ви. Тогава азъ ще да отида въ Русия и ще със-тавямъ комитети, защото тамъ, макаръ и да

нΟма чалми, народътъ е потиснатъ повече отъ насъ." Из: Василъ Левски, Дяконътъ. Черти изъ живота му, Захари Стояновъ, ПЛОВДИВЪ, 1883 год.

Не е зле да прочетете и ето това: Защо Русия не спаси Левски и също и това: Митовете за руската любов – ковар-ство, а не братство, където пише: ГРАФ ИГНАТИЕВ ИЗИСКВА ОТ ОСМАНС-КИТЕ ВЛАСТИ СПЕЦИАЛНА КОМИСИЯ ДА СЪДИ ЛЕВСКИ, ЗА ДА Е СИГУРЕН, ЧЕ АПОСТОЛЪТ ЩЕ БЪДЕ ОБЕСЕН

Умни деца, браво! петък, 20 февруари 2015 г.

СЪБИРАНЕТО НА ПОДПИСИ ПОД ПЕТИ-ЦИЯТА В ЗАЩИТА НА НАШЕТО ПРАВО ДА ИМАМЕ СЕРИОЗНИ И СВОБОДОЛЮ-БИВИ МЕДИИ СТИГНА... ДО ПОД КРИВА-ТА КРУША! петък, 20 февруари 2015 г.

Напоследък комай всеки ден апе-лирам към хората, в който съм в някаква

връзка във Фейсбук, да подкрепят петиция-та със заглавие Против диктата на пред-видимите и удобни телевизии! Апелирам, увещавам, моля, убеждавам, какво ли не правя и ето, успяхме в края на краищата да съберем... 50 подписа! (За три седмици!) На подписалите - благодаря! Ето какво разяс-нение написах тази сутрин с плахата на-дежда и други все пак да ни подкрепят – щото ми се вижда крайно ненормална, съмнителна, подозрителна тази изключи-телно слаба подкрепа – явно нещо пречи, явно повечето хора ни нямат доверие и, както обикновено става у нас, вероятно изцяло неоснователно ни подозират в ня-каква нечестност; с оглед на това се почувс-твах длъжен да дам ето какво разяснение:

Просто ний, гражданите, дето по-дехме тази инициатива, искаме една изклю-чително добра, забележителна даже, нео-бичайно диалогична със зрителите, бих казал даже народна, наистина обществена, гражданска, свободолюбива телевизия, в която работят предимно честни и млади хора (е, някои сме млади по дух – ако не инак!), движени от чисти идеални подбуди, искащи да правят стойностна телевизия, та значи искаме Пловдивската обществена телевизия да не бъде поставяна в унизи-телни условия, а именно да бъде крита от зрителите, да й бъде отказван по обиден начин достъп до тях, с оглед да бъде изто-щена и в крайна сметка и убита, това иска-ме, нима толкова много искаме?

Искаме свобода за тази бедна, но честна и достойна медия, само това искаме, искаме известно равноправие, не искаме тя да бъде дискриминирана тъкмо защото е талантлива, тъкмо защо си изпълнява дос-тойно мисията и задачата! Та затова, моля, подкрепете ни, положението е сериозно, проявете известна солидарност! Моля да не си мислите, че тук има някакъв пазарен или търговски трик или измама, не, няма такова нещо, гарантирам. Тук става въпрос за оцеляване, битката, дето се казва, е на живот и на смърт.

Битката, която като граждани во-дим, е битка за това чрез запазването на ПО-тв да помогнем да бъде измит донякъде срама на българските медии и журналисти, огромната част от които бяха купени и ста-наха слуги на олигархията ни. Е, има и различни журналисти и медии – и точно затова изглежда са така нежелани, гонени, дискриминирани, тъпкани, унизявани, прес-ледвани...

Та, моля, подкрепете петицията ни, апелираме към вашето човешко и гражданс-ко съзнание, към съвестта ви! Нека да пока-жем, че и българи могат да се подкрепят – особено когато става дума за истински важни проблеми, касаещи нашите права: правото на информираност и на свободно изразяване на мнения има в случая водещо значение...

ИСТОРИЯТА ОКОЛО ПРЕДАТЕЛСТВОТО И ЗАЛАВЯНЕТО НА ЛЕВСКИ петък, 20 февруари 2015 г.

Под публикация със заглавие Пом-нете! Четирима българи пратиха Левски на бесилото открих интересен коментар, смятам, че е добре той да стигне и до чита-телите на в-к ГРАЖДАНИНЪ, хартиеното издание на моя блог; ето, правя нужното за това, публикувайки тук въпросния коментар:

Бавно и мъчително, но истината ще излезе. Към предателите на Левски спокойно можем да присъединим и профе-сионалните ни историци, които пишат учеб-ниците ни. Констатацията за горните чети-рима е вярна. Но цялостната картина на този черен период от историята ни много лесно може да се възстанови и ще видим, че това е бил един доста по-голям план за унищожаване на вътрешната организация на Левски, който обслужва само една вели-ка сила, във възможностите на която е и да го организира. Тази велика сила е имала планове да ни "освобождава" и то по особен начин, половинчато, та да може когато превзема проливите да не й пречим, а след това и да изчезнем като независима държа-ва. И за неизкушен от историята българин целият план може да бъде възстановен – защото знаем резултата, знаем основните факти, а са известни и основните участници в него. Та тази велика сила е вербувала агентура сред богатите и издигнати бълга-ри, а на много от тях е помагала да придо-бият първоначалното си богатство, на други е давала стипендии в нейни учебни заведе-ния. На по-посредствените, но буйни и деятелни, тя им е плащала и ги е правила "професионални" революционери – като например Петко Киряков, Димитър Общи и доста други. Всичко това го е правила както сред емиграцията, така и във вътрешността.

Задължително тази велика сила е следяла всички революционни структури и се е стремяла да внедрява в тях лица и да ги манипулира. За това не е жалила пари. И е постигала значителни успехи. Ударила е на камък обаче при Раковски и Касбов. А директен удар срещу нея е бил Дяконът с неговата вътрешна организация. Първият опит за подчинението й е със сливането и с външната организация, на Каравелов, който

23 обаче се оказва не твърде успешен. Тогава тя прибягва да унищожаването й. Не трябва да подценяваме турската власт че не е знаела защото дори да не е знаела, граф Игнатиев е правил нужното да й подскаже. При всички случаи турците не са отдавали значение защото са знаели, че зад органи-зацията не стои велика сила и че българите нямат пари. Тогава северната велика сила решава да активизира властите. Могат лесно да бъдат открити хората, чрез които е задействан планът. Каравелов налага нег-рамотния и своенравен сърбин – Димитър Общи на Левски при ясно изразено негово нежелание! Тетевенските чорбаджии хаджи Стани Врабевски и Петко Милев, участници в комитета, дават идеята и пари на Общи да нападне пощата – при изричното несъгла-сие на Левски. След обира същият Общи раздава наляво и надясно пари, което гово-ри, че целта му е била провал. След прова-ла не само че почва да предава още от началото, но и агитира и другите да го пра-вят.

Каравелов пък, най-главният рево-люционер, от "случайно недоглеждане" допуска главният архив на вътрешната организация да попадне в турците и да стане доказателство в съда! Нали следите до тук случайностите! Самото залавяне в Къкрина е една образцова полицейска опе-рация, при която всеки от участниците има строго определена роля и без всеки един от тях операцията е могло да не успее. Защото залогът е бил голям – да се залови ръково-дителят. И забележете – нито един от хора-та от Ловешкия комитет, които накрая са кореспондирали с Левски и са контактували с него, не са били съдени. Марин Поплука-нов и Петър Пъшков са задържани далеч преди това и нямат отношение.

Става дума за лицата, които са го подмамили да дойде в Ловеч като са му писали, че е сигурно, укривали са го и след това са го съпроводили до хана. Главна фигура е поп Кръстю Никифоров. Това е бил най-образованият човек в Ловешкия комитет. Чел е Гьоте, Шилер, Белински, Чернишевски. А Ловешкият комитет до април 1872 г. е бил Централен. Не било възможно Русия да изпусне и да не внедри свой човек в него! Че това е бил Никифоров няма никакво съмнение. Като семинарист в Белград Кръстю е живял у Рковски и е пома-гал в печатницата. Когато правителството иска да съди Раковски за антируска статия, Кръстю Никифоров поема вината.

Та този достоен човек след това е обвинен и осъден по друг случай на 3 годи-ни затвор – за това, че е разбил един сан-дък на Раковски и е крал от него пари. Ня-кой може ли да повярва?! Човекът просто е търсил документи, познайте в полза на кого!...

Да се върнем в Ловеч. Пръв е за-държан Кръстю Никифоров, но е освободен бързо. След това е задържана Величка

Хашнова, сестрата на Поплуканов, но и тя е освободена бързо и е оставена под дома-шен арест в дома на попа. Останалото всички го знаете и за писмата и т.н. Вражда-та между Поплуканови и поп Кръстюн е била заради това, че най-вероятно той, заедно с каймакамина, са склонили Велич-ка, сем.Сиркови, Николчо Цвятков и Христо Латинеца да извършат предателството. Задържането извън Ловеч е било задължи-телно при такава операция. Левски е бил решителен и опасен, можело е да пострадат хора, да се измъкне по различни пътища, а не е маловажно да се скрият предателите. Това е било сделка. Тяхната свобода – срещу залавянето. Само поп Кръстю е имал други подбуди, той не ги крие – не вярва в организацията, а се уповава на Русия...

Да се поставим на мястото на кай-макамина. Ако Левски не бъде съпроводен от някого (Николчо), то той може да хване други пътища. Заптието на Пази мост е пратено за контрол – върнал се е и е казал: "Шефе, тръгнаха, те са!". Ханът е обграден далеч преди полунощ, иначе е можело Левски да излезе по-рано и да го изпуснат.

Двадесет минути преди заптиетата да потропат ханджията – Христо Цонев – Латинеца излиза да търси кон за Левски... В 2 часа през нощта! Както и да е, но нали казахме, че дори и млади полицаи няма да заемат засадата в последния момент. Тога-ва или Латинеца ще ги види, или те ще го задържат, нали уж не са знаели кого ще залавят. Той се връща в хана едва след задържането. Освен че им е казал, че е вътре, той им е посочил и къде да се разпо-ложат. Пред съда Левски разказва как е задържан. Чакали са го пред тайния изход и най-едрото заптие го е хванало за ръката. По-нататък кой какво е разказвал не е от значение.

В юридически аспект всички тези са помагачи и укриватели, но никой не е съден. Може да се допълни, че руският консул Найден Геров е получил инструкции от граф Игнатиев на Левски да не се помага. Каравелов пък още след първите вести за разгрома е писал на Левски да вдига въста-ние!!! За залавянето е награден само кайма-каминът. Комитетските пари са намерени много по-късно, непокътнати в къщата на Поплуканов. Кръстю Никифоров си е купил нова къща след няколко години, но преди освобождението. Това сигурно е била тай-ната награда от великата сила. Можем само да кажем: "Прощавай, бай Василе!"

Може би пропуснах да кажа, че последните думи на Левски не са записани пред бесилото, но тези, на Димитър Общи са записани. Извикал е: "Ах, те ме излъга-ха!". Трудно ли е да се досетим кои са тези "те"?!

Написа: Случаен

МНОГО НЕЩА ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕ-НЯТ, НО ПЪРВО ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕМ ОТ СЕБЕ СИ – Т.Е. ПРОМЯНАТА ДА ЗА-ПОЧНЕ ОТВЪТРЕ-НАВЪН петък, 20 февруари 2015 г.

Песента на младата певица от Си-листра Свилена Георгиева „Откровение” оглави и спечели класацията за месец фев-руари на предаването за нова българска музика по БНТ "Ново 10+2" и ще се сърев-новава за хит на годината. Петнадесетго-дишната ученичка от езиковата гимназия доказа какво един млад човек може да постигне със силата на своя дух и вяра. Това, мисля, е нагледен пример за това как трябва да се променим всички. Реших да я поканя да сподели за читателите на списа-ние HUMANUS какво е довело до нейния успех – и също какво мисли за промяната. (ОЩЕ >>>)

НУЖДАЕМ СЕ ДНЕС ОТ ЛИДЕРИ КАТО ТЯХ ДВАМАТА петък, 20 февруари 2015 г.

“We, as Americans, are proud of our relations with our allies the British. And I am personally proud of my close collaboration with my friend Margaret Thatcher.”

Ronald Reagan

24 КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Но дали истори-ята ще си роди потребните й лидери и днес? Най-вероятно да. Историята си знае работата... КАТО НАРОД МОЖЕМ ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ ВСИЧКИТЕ НИ НАРОДНИ ДЕЯТЕЛИ И ПАТРИОТИ СА БИЛЕ ПРОТИВ ОФИЦИ-АЛНА РУСИЯ петък, 20 февруари 2015 г.

“Като народ ние можем да се гор-деем, че всичките ни народни деятели и патриоти: Георги Раковски, Любен Караве-лов, Васил Левски, Христо Ботйов, Ангел Кънчев, Панайот Волов, Георги Бенковски и пр., са биле против официална Русия. Нико-га те не са апелирали към нея, защото са знаяли, че нейний камшик повече боли от турския….”

Захарий Стоянов КРАТКА ДОБАВКА: Да добавим също и имената на Стефан Стамболов и на самия Захарий Стоянов към този списък – за да е по-пълен... ВРАГОВЕТЕ НА РУСИЯ ЛЪЖАТ, ЧЕ ИМ-ПЕРАТРИЦА ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА, ВИ-ДИТЕ ЛИ, НЕ БИЛА РУСКИНЯ! петък, 20 февруари 2015 г.

Последни новини от руският пар-ламент: сенаторът Дмитрий Саблин направи следното шокиращо изказване:

"Антируските настроения в за-падните медии са толкова силни, че даже искат да ни внушат, че императрица Екатерина Велика, видите ли, не била рускиня!" ЯК ПРАВИЛЬНО ВІТАТИСЬ З МОСКА-ЛЕМ?

петък, 20 февруари 2015 г.

ПЕРЕГОВОРЫ В МИНСКЕ: РАССКАЗ ОЧЕВИДЦА петък, 20 февруари 2015 г.

МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ДИСКУСИЯ ПО РАЗНИ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ПРАВНИ ВЪПРОСИ, КАСАЕЩИ НАЙ-ВЕЧЕ НРАВС-ТВЕНАТА КАТАСТРОФА В БЪЛГАРСКО-ТО ОБРАЗОВАНИЕ събота, 21 февруари 2015 г.

По повод публикацията със загла-вие Още един документ: моята пледоария пред съда се състоя следната многозначи-телна дискусия: Анонимен каза: Грънчаров и това няма да те спаси. Ще загубиш делото. Госпожа Анастасова е права. Ако не беше права, нямаше да ти се налага да пишеш толкова оправдания и обяснения. Самият факт че си написал такава дълга писаница, която нор-мален човек не може никога да изчете, показва, че си гузен и неправ, тоест права е госпожа Анастасова, твърдяща, че си пълен некадърник.... Анонимен каза: Много ми беше смешно когато в демокрацията адвокатите в BG си сложиха по едно бяло лигавче отпред, кър-

па някаква на шията, като келнери, ха-ха-ха... То те са си и келнери...

А съдиите с едни бутафорни кло-унски препаски бели на черен фон, имам снимки и ги пазя, това ще е интересно за историята след години... Както и паметника на ку..., така и не ми каза още ли е там. Ей, неслучайно си учител, толко па да немаш нюх към актуалното...

Как една държава и селтаците в нея могат да изкукуригат дотолкова, че да забравят на коя планета са...

Психиатрията BG с опитните зай-чета в нея... (на английски е морски свинче-та, guinea pig, използвали са ги за опити, би трябвало да го знаеш, o философе мой древногръцкo-ленинградский-Hевский...

A. от Австралия Анонимен каза: "... аз съм изключително добронамерен и благ човек, всички, които ме познават, прекрасно знаят това..."

Голям си майтапчия колега! Можеш да имаш, много знания,

много да си чел, да ставаш за психоанали-тик, писател на специализирана литература или нещо подобно, но не и за учител. Щом не си разбрал, че добър учител е този, който може да владее аудиторията, значи нищо не знаеш за учителската професия. Едно е да си университетски преподавател, друго е да си редови учител в средно учи-лище. Това са елементарни истини, които ти на твоята възраст още не си проумял, което е жалко.

Да, неоснователни са мотивите на твоята директорка, лоша е мотивацията й, но това не означава, че ставаш. Замисли се, ако можеш да преодолееш твоя нарцисизъм – можеш да спечелиш. Аз също съм учител и ти го казвам като колега. Добрият учител не е този, който знае много, а този, който умее да предаде това което знае по начин такъв, че да бъде разбран от децата.

Подобно е като във футбола, не от всеки отличен футболист става добър тре-ньор. така и не от всеки добър философ става добър учител по философия. Ако съдията, който решава делото ти знае тези елементарни истини, ще реши делото про-тив теб.

Неумението ти да предадеш фак-тите с най-малко думи, означава, че още много има да учиш. Колкото коментари по този повод срещам в блога ти, все ги охул-ваш и реагираш с доза цинизъм.

Най-добронамерено ти желая ус-пех! Правото е на твоя страна, но трябва сериозно да се замислиш за смяна на про-фесията.

Не ми стигна търпението да изчета всичко което си написал, не зная съдията, който и да е, дали ще успее. Многословието се квалифицира като логорея и е един вид диагноза характерна за дървените филосо-фи.

25 Не се сърди, но коментара ми е

добронамерен! пп. В една велика книга пише, че

ако изобличиш глупака, той ще те намрази, ако изобличиш мъдрия – ще ти бъде благо-дарен. Ти решаваш дали да ме намразиш.

Бъди здрав! Димитров

Ангел Грънчаров каза: "Колега" Димитров, изказвате се неподготвен. Не ме познавате за да ми давате каквито и да било оценки. Представата Ви за "добър учител" е твърде бедна, типова, стерилна; що се касае пък до спецификата на преподаване на философия явно тя Ви е съвсем чужда. Достойните хора пък изобщо не се изказват по проблеми, които тях специално изобщо нито ги касаят, нито ги докосват.

За да се информирате за моите подходи и идеи за образованието прочетете книгите ми, където съм разказал за всичко това и едва тогава бихте могъл да вземете отношение, именно след като вече сте навлязъл в същината на проблемите. Що се отнася до това как и колко ще пиша реша-вам все пак аз, аз пиша философски тексто-ве, които наистина са нелеко изпитание когато се налага да се четат от немислещи хора; не мога в случая да Ви помогна. Забе-лязал съм, че правистите, в това число съдиите, особено добрите от тях, принад-лежат към рядката човешка порода, която има склонност към мисленето, наред с философите, което именно и ме подбуди да напиша по този начин своята пледоария; следователно тя не е писана за хора като Вас, които се изморяват да следят чуждата мисъл, четейки написан от друг човек текст, камо ли пък сами да мислят. Апропо, забе-лязал съм, че думата "логорея" я използват най-вече ония, които имат някакви амбиции в областта на писането, но за жалост нямат талант, поради което и толкова силно мра-зят пишещите... Вие сте преподавател по литература, нали познах? :-) Госпожа Анас-тасова Ви е позната, да не би да Ви е със-тудентка? :-)

Бъдете здрав! Бъдете спокоен, не те мразя изобщо, не мога нито да Ви мразя, нито да Ви обичам по причина на това, че не Ви познавам. А това, което сте написал, то касае единствено Вас, то тъкмо Вас самия и Вас характеризира, не мен. Ония, които се занимават с оценка на други, не-познати им личности, просто илюстрират, че не уважават личностния суверенитет на другите, което пък е показател за това до-колко те самите изобщо са личности...

Още нещичко да подхвърля, щото е сюблимно: според Вас, "колега" Димитров, как си представяте това чудо, а именно човек като мен, който 32 години е работил в училище, да не знае нищо за училището – както по-горе сте се изразил?! :-) Бихте ли се опитал да ми обясните как е възможно такова чудо, 32 години да работя в училище

и в същото време нищичко да не зная за него?! :-) Чувствате ли колко е смешно това, което сте написал?! :-)

Също е интересно да опитате да обясните и това чудо как е възможно: един човек да е добър, примерно, писател в дадени области, но да не става за учител в същите тия област? :-) Усещате ли, просте-те, каква глупост сте написал? :-) Анонимен каза: Е, може да си работил много години в дадена област, но въпреки това да не си добър в нея. С повечето хора е така. Един писател или философ напри-мер може цял живот да е писал книги, но те да са слаби и да не струват нищо. Неслу-чайно библиотеките са пълни с безсмисле-ни и ненужни никому книги. Може също цял живот да си пял в операта или свирил в оркестър, но да си съвсем второразреден певец или музикант – и т.н.

Между теоретични познания и практически умения обаче често има голяма разлика и това е тривиално. Николай Гяуров например казваше, че може да пее, но не може да преподава пеене. Карузо е казвал, че не може да преподава, понеже той знае и чувства за себе си как трябва да се пее, но не може да научи другите как да го правят.

Възможно е обаче да не си гений в дадена област, но да си добър преподава-тел. Педагогиката е отделна дисциплина със собствени закони. Математикът и фило-соф, смятан за един от основоположниците на модерната логика и аналитична филосо-фия Готлоб Фреге е бил катастрофа като преподавател. Най-сетне смятаният за един от най-великите педагози Жан-Жак Русо не е знаел какво да прави със собствените си деца и ги е дал в сиропиталище.

С това обаче не вземем никакво отношение към Вас и Вашите качества на педагог, понеже не съм запознат с тази страна от личността Ви. Това са само прин-ципни разсъждения.

Колкото до текстовете Ви – лично аз бих пледирал за по-голяма стегнатост и лаконичност. Както е казал Гьоте – майсто-рът с познава в ограничението. Многосло-вен може да бъде всеки, но трябва да си налагаме интелектуална дисциплина и рамки и да се стремим към кратък и ясен израз. Ангел Грънчаров каза: Благодаря за (без)ценните разсъждения, от които нау-чихме, че може много неща да се случат в живота ни, но, уви, за сметка на това те, разбира се, съвсем не е сигурно, че ще се случат! :-)

Що се отнася до писането на тия, които обичат да дават непоискани съвети на пишещите бих си позволил само да им кажа, че нищо не им пречи те самите да се въз-ползват от тъй безценните си съвети и да напишат все пак нещичко – а не само да

дърдорят за това как било трябвало, видите ли, да се пише... Анонимен каза: В житието на Константин-Кирил Философ, което обичам да чета в оригинал на старобългарски, пише: „И Конс-тантин му разкриваше философското уче-ние, като изказваше дълбоки мисли с малко слова.» Ангел Грънчаров каза: Е, ще ти се наложи да приемеш, че Ангел Грънчаров пък ще се изразява по по-различен начин от Констан-тин-Кирил Философ :-) Щото ако Ангел Грънчаров почне да се изразява като този същият Константин-Кирил Философ, ще станат двама Константин-Кирил Филосо-фовци, а това вече няма да е интересно, разбрал ли ме?! :-) Анонимен каза: Сам молиш за коментари по темите, които пишеш, а когато ти се правят коментари, които са честни и обек-тивни, но те засягат – плюеш. Е, не е честно така Грънчаров!

Не всеки коментар, който не ти ха-ресва е написан от Анастасова. Параноята е лошо заболяване, пази се! Ангел Грънчаров каза: Няма плюене бе, дарагой таваришч – или тъй мила другарко! Къде видя "плюене"?! Разговаряме си, об-меняме си мисли, никакво плюене няма. И в случая никой не говори за някаква си Анас-тасова, ето, твоя милост споменава за нея, явно силно те вълнува таз особа. А като гледам, че подобно на същата таз особа и ти обичаш щедро да раздаваш психиатрич-ни диагнози, появява се резонното съмне-ние че с нея сте най-малкото в един и същ квартален клуб по комунизъм :-) Анонимен каза: Да се надприказва човек с теб е равнозначно да се надбягва с малко прасе, то никога не бяга по права линия, все кривуличи! Бъди здрав "философе"! Ангел Грънчаров каза: Тъй, тъй, ОК, ще му го кажа непременно. Апропо, пише се "кри-воличи", не "кривуличи". :-) Анонимен каза: Господин Грънчаров, пок-лон за всичко това, което правите! Което сте направил за образованието, и което сега правите за да защитите правата си пред съда. Аз не мога да разбера дава ли си сметка тази директорка колко дълбоко е затънала в абсурдността си: вместо да се гордее, че човек като Вас е имало в учили-щето, вместо да е направила нужното за да популяризира опита Ви в страната, тя пред-ставяте ли си се е мъчила да Ви изгони - и като Ви е изгонила е подписала собствената си присъда на провален мениджър. Щом не е в състояние да оцени авангардността Ви, значи с това признава колко назадничава е тя самата!

26 Значи тя, а не Вие подлежи на из-

гонване от българското образование. До-колко всичко е порочно у нас се подчертава с това, че все пак тя още кой знае защо стои в училището, а Вие сте извън него. Но аз съм убеден, че нещата скоро ще бъдат поставени на мястото си. На заслуженото си място. Борбата, която водите, е борба за нормализиране и осъвременяване на бъл-гарското образование, хората като Вас са именно безкрайно ценни защото те движат напредъка в тази сфера.

Именно затова ми позволете още веднъж да Ви изкажа уважението си! Пок-лон! Ангел Грънчаров каза: Благодаря за доб-рите думи и за подкрепата! ПОКЛОН ПРЕД ГЕРОИТЕ В НЕСВЪРШ-ВАЩАТА БИТКА ЗА СВОБОДА! събота, 21 февруари 2015 г.

Бог да прости загиналите!

Сьогодні річниця наймасовіших розстрілів на Майдані Незалежості – українці вшановують пам'ять Героїв Небесної Сотні.

Фото: Reuters "ИДЕОЛОГИЧЕСКИ" ЦЕРБЕРИ ПОВЕДО-ХА ЗЛОБНА КАМПАНИЯ ПО ДИСКРЕДИ-ТИРАНЕ И СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ПО ИСТО-РИЯ EMIL JASSIM събота, 21 февруари 2015 г.

Прочетох тази сутрин във фейсбук ето какво, написано е от Теодор Спасов (от и за Emil Jassim вижте поне ето това: Емил Джасим и хвърчащата класна стая):

Някакви зли и невежи хорица са повели кампания срещу учителя Emil Jassim. Лъжат, че е изричал неща, които никога не е изричал. По най-долен начин вадят негови думи от контекста и ги пресъз-дават, както им е угодно. Пускат жалби против него, изпълнени с купища лъжи, събрани на принципа "една жена каза". А най-гнусното е, че дори си позволяват да заплашват живота му... Може би няма да се учудите, че същите тези тъжни хора са подбудени от "патриоти", протриващи ръ-чички да им излезе късметът на предстоя-щите местни избори. Каква по-удобна ми-шена за тях от един млад учител с нетипич-на за България фамилия?!

Познавам го и ви уверявам, че Емил е рядко свестен човек. Той е разумен, ерудиран и забавен, обича България, рабо-тата си и учениците си. Тъкмо той е човекът, който успя да ме убеди, че национализмът не е мръсна дума и може да бъде здравос-ловен, когато го изповядват добри и мъдри хора. Много жалко за лековерниците, които приемат за истина всяка помия, която бъде излята по някого. На тях Бог да им помага.

Емо, гордея се, че те познавам и имаш моята пълна подкрепа!

А ето какво пише и самият Emil Jassim:

Приятели, благодаря за подкрепа-та! Няма нужда да споделяте каквото и да било от гнусните видеа, снимки и лъжи, които се разпространяват по мой адрес от невежи, прости и търсещи слава хорица, защото само им помагате.

Благодаря сърдечно за подкрепата и бъдете сигурни, че законността ще тър-жествува. Аз лично нямам никакво съмне-ние.

Още веднъж благодаря!

ОПАСНИ И НЕПРИСТОЙНИ "ЖУРНАЛИС-ТИЧЕСКИ" ИГРИЧКИ С ЕТНИЧЕСКАТА КАРТА, ИЗГОДНИ ЗА ВРАГОВЕТЕ НА БЪЛГАРИЯ събота, 21 февруари 2015 г.

Чета един текст (виж: И аз вашата, същата) и забелязвам, че ми харесва, доб-ре звучи, съдържа мисли, които споделям – и които са казани пределно ясно, както и подобава да се пише. В един момент се питам кой ли пък е авторът и виждам, че това е... Карбовски! Мартин де, телевизион-ната звезда, примерният ученик на Кевор-

кян! Мигновено се развали впечатлението ми от текста, не знам защо, ето, честно си казвам, впечатлението ми отиде за миг по дяволите! Даже бях решил да публикувам откъси от текста в списание HUMANUS, нищо чудно и пак да го направя, но нещата вече не са същите от момента, в който установих, че Карбовски е написал този текст.

Ще каже някой: "Чудо голямо, че той го и написал, важното е, че текстът съдържа верни мисли?!"; да, ама не, все пак има значение кой го е писал – и колко стру-ва личността му, как тази личност се е изя-вявала преди, какъв образ има в съзнанието на възприемащия и т.н.; то понякога и Ке-воркян – дори и самата Дърева! – пише или казва хубави мисли, ала в неговите или в нейните уста тези мисли звучат съвсем инак; пък възприемането на нечии мисли зависи и от ухото на човека, който ги възп-риема, зависи от съзнанието и от ценности-те му. Интересен проблем се получава, не усещате ли, заслужава си да се постави. Е, с оглед на това да опитам да предизвикам дискусия по този важен според мен проблем написах във фейсбук следната малка про-вокацийка:

Хубаво е написан този текст, ама проблемът е, че изобщо не му вервам на тоя същия Карбовски; не мога да усетя да е искрен, а ми се струва, че просто жонглира с думите с оглед да се прави на интересен. Когато някакъв човек се е изложил и то здравата после трудно може да си възвърне доверието (стига изобщо да го е имал де!).

По принцип съм за това, че е много лошо да се проституира, пък дори и да си "звезден" журналист; щото веднъж прода-деш ли си душата (не тялото, а именно душата, което е още по-грозна проституция от онази другата!), след това няма как да ти вярват.

То е все същото, примерно, ако да речем курвите от околовръстното, именно неуморните труженички на сексуалния фронт в един момент вземат да се преобра-зят в морални менторки и започнат да четат пред младежта патетични лекции за нравст-вената възвишеност на сексуалното въз-държание; е, няма как да им поверваме, ний да не сме пълни идиоти та да им поверва-ме!

Това написах във фейсбук към та-мошните си приятели; а ето сега няколко мисли от въпросната статия на Карбовски:

Кой бе, кой си позволява да псува тука? Левски ли си, къв си? Само ти ли че псуваш? Ами и аз давиеба майката. И аз.

На какви се правите? Всеки ден, всеки час секунда по секунда у нас се случ-ват ужасни неща. Повечето пред очите ни. Ние дори не псуваме.

Идиотщини, несправедливости, подлеци, окичени с лаврови венци, герои, обречени на забвение и презрение. Трайте си.

27 Всеки ден турски, индийски сери-

ал, малката булка е вдовица, убиват я с камъни, ние гледаме като заклани тая помия. Никой не му прави впечатление какво харесват българите. Българите харесват турско.

Вместо публицистика на места-та на предавания, в които се говореше за проблеми – сега има бинго за милиони. След новините – бинго, лотария, тото, лото за идиото. Виртуален овчи кеш, пардон – кеф. Телевизионен келепир. По очите гурели, по кожата – кир.

Въобще не сте забелязали, че там, където вървяха репортерски разс-ледвания сега дават кинти. Вземете, има за всички. Левски бил псувал. Той, ако ви види днес, как ви хипнотизират банкно-тите и цифрите в телевизора – няма да може и да ви напсува, ами ще тича с кря-съци да се самообреже. Погледите ви облизват телевизионните топки на жи-вота.

Но да – иконите не трябва да псу-ват. Ако бяхте прочели Захари Стоянов – щяхте на знаете кой, кого и как е напо-пържал в оная епоха. Ама не сте. А, който смята, че и Ботев не трябва да псува във филм е гей. Стерилни, импотентни като мумии националните герои трябва да побеждават врага с помощта на евроцен-ности.

Престъпления, престъпления, всеки е свидетел на престъпление всеки ден и какво правите? Обаждате се в те-левизията. И молите да останете ано-нимни. Моля?! ...

И така нататък. Ако изчетете ста-тията на Карбовски ще доловите в нея (не само имплицитно, а и открито) нескривана антициганска и антитурска тенденция, си-реч, Карбовски иска да ни убеди в модерна-та, ала доста пошла популистична и дори "националистическа" теза, че, видите ли, циганите и турците са ни били виновни за сичко! Провокационна и опасна теза, която служи на враговете на България (дето са разположени на североизток от страната ни, в Московията де – и дето си имат сума ти платени мекерета тук, у Нашенско, готови за парички на всякаква мерзост!), понеже под-клажда етническа дестабилизация, рович-кайки в болезнената рана; това е теза, която също така е твърде изгодна за ония, които най-вече са виновни за случващото се у нас, изгодна е за истинските виновници, тъй като

насочва възмущението на лековерния, на наивния народец в погрешна, ала много изгодна за тях посока: счепкат ли се бълга-ри и цигани или българи и турци, то кому-нистите и ченгетата от ДС, дето всъщност са истинските виновници за всичко, което ни сполетя в последните десетилетия, за гра-бежите и всичко останало, като едното нищо ще почнат от задоволство да играят казачок върху кървищата и пожарищата, които за миг ще образуват; всеки знае, че една искра е достатъчна България да изгори в пламъка на една жестока етническа гражданска война! Та знайно е, Карбовски много си пада по тия опасни игрички с националните чувства на мнозинството от немислещия електорат у нас, които игрички, предпола-гам, са и доста доходоносни – нищо чудно за тях да плащат добре. Сами се досещайте кой плаща за тия игрички, кому тези игрички са така изгодни...

Та ето затова, признавам си, от текста му смърди, нечистоплътна ми се види риториката му, в нравствения смисъл, пък вий както искате го възприемайте, аз обаче така го възприемам. Приятно мислене ви пожелавам по зададения казус, а ако искате, споделете мислите си, с удоволст-вие ще поговоря с вас, стига да се решите да кажете какво мислите...

ЩОМ ДОРИ И В РУСИЯ ЩЕ ПРАВЯТ МА-СОВА "ДЕЛЕНИНИЗАЦИЯ", ДАЛИ НЕ Е ВРЕМЕ НИЙ ПЪК ДА ПРОВЕДЕМ РЕШИ-ТЕЛНА ДЕАЛЬОШОВИЗАЦИЯ НА БЪЛГА-РИЯ?! събота, 21 февруари 2015 г.

В Госдуме решили, что пришло время «деленинизации» российских городов и населенных пунктов. Идею поддержали и единороссы

А, вие какво ще кажете, какво вие мислите по такова едно предложение за незабавна деальошовизация на България? Мисля, че моментът е подходящ, в контекс-

та на случващото се в Украйна, не бива да се изпуска тази благоприятен момент, да-вайте да действаме – докога ще се туткаме и мотаем?!

11 коментара:

Анонимен каза: Мръсна костовистка гад, ето затова нямаш моралното право да бъдеш учител щом като си толкова гнусен враг на народа който обича Русия и СССР. И затова госпожа Анастасова напълно пра-вилно те уволни за да не мътиш мозъците на учениците! Никога повече няма да ти позволим да бъдеш учител в нашето учи-лище! Анонимен каза: Хей абе вие даскалите от тета гледахте ли 50 нюанса в сиво? :-)))) Венцеслав Антонов каза: Паметник на поробителите ни!!! Велислав Алтънов каза: Не, не, непре-менно трябва да остане този паметник (?!?), че и този на "шмайзера" в София. Ако попи-тате защо? Еми... за кефа на Москва, за политикага на откачения комплексар Путин, а и на националните предатели на България – червените русофили... Борис Тодоров каза: За съществуването на тези поменици на Червената армия оку-паторка са виновни единствено нашите безродници – комунал онанистическите гаулайтери.

Символът на окупатора е техния перверзен фетиш!

А най-виновни са уж десните анти-комунисти у нас начело с партията Герп и чук! Ангел Грънчаров каза: Аз съм за пълна деальошовизация на България, т.е. за пре-махване на всички паметници на Альошов-ците, на съветско-комунистическите окупа-тори на България. Смятам, че трябва да предприемем по-настоятелни практически действия в тази посока, а не да чакаме някой да благоволи да извърши това, което искаме. Примерно протести, писане на петиции, натиск до управниците по всевъз-можни канали, нали уж правителството ни сега е проевропейско, реформаторско, дясно, антикомунистическо и пр.?! Иска ли някой реално да се присъедини към една такава инициатива за натиск към властите

28 за пълна ДЕАЛЬОШОВИЗАЦИЯ на страна-та? Dimitr Dimitrov каза: Тя си върви с времето и въпросните обекти се превръщат по-скоро в негатив, но дори и да останат ще се само-разрушат илюстративно. Ангел Грънчаров каза: Значи да стоим и да чакаме със скръстени ръце?! Dimitr Dimitrov каза: Истината е, че си чакаме поради някаква наша си причина-след като през 90-те, когато работата тряб-ваше да бъде свършена ударно, оставихме комунистите да строят и демокрацията сега е вече безпредметно! Иначе съм отдавна за унищожаването, на тези паметници, но те вече нищо не значат! Другаде е заровено кучето! Nikola Botevski каза: За пореден път, глупоста е в хората. Ангел Грънчаров каза:Бъркате, г-н Димит-ров, паметниците, символите много значат. Много, съдбовно много значат. Щото от такива неща, именно от символи (носещи значения, зад които се крият съответните ценности) се движи нашето съзнание, а пък от съзнанието на хората и от техните цен-ности зависи много. Изкорениш ли някои символи (както като да извадиш гноен, болен, сеещ зараза и отрова развален зъб), пресичаш тяхното злотворно влияние върху съзнанието на хората, а това вече е осво-бождение на съзнанията им. Символите от този род тегнат, подобно на воденични камъни, на шията на нацията ни, поради което, обременена от такава огромна те-жест, тя не може да се движи напред, нещо повече, няма вече дори сили и да лази на колене... ЗА ДА ЗАЩИЩАВА СТАЛИНИСТКИЯ ПАМЕТНИК НА ОКУПАТОРСКАТА ЧЕРВЕ-НА АРМИЯ РУСИЯ ПО НЕДОПУСТИМ НАЧИН НАРУШАВА СУВЕРЕНИТЕТА НА БЪЛГАРИЯ събота, 21 февруари 2015 г. Из: ПАМЕТНИКЪТ НА СЪВЕТСКАТА АР-МИЯ КАТО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ИНСТРУ-МЕНТ НА КРЕМЪЛ, Автор: Асен Генов

... „Паметникът“ на съветската ар-мия се превърна в „общодостъпна социална медия“ чрез която протестиращи и несъг-ласни с „доминиращата нагласа и полити-чески интерпретации“ отправят своите пос-лания към обществото.

В резултат на смелите политически послания — „В крак с времето“, „България се извинява на Чехия“ и „Слава на Украйна — КАПУТИН“, руският посланик Юрий Иса-

ков описа действията като на „крайно десни радикали“ и нееднократно се намесваше в суверенните дела на България, пишейки изискващи писма до институциите...

... Логични са заключенията, че Руската федерация, видимо от официални-те ноти до МВнР и Президента, гледа на „паметника“ на съветската армия като на инструмент, който легитимира нейното присъствие и опитите за недопустимо вме-шателство в политическия и обществен живот на България. Тези действия на пос-ланика напомнят за усилията България да бъде държана в орбитата на геополитичес-ките интереси на Русия в постсъветското пространство.

Дори повече, Руската федерация си позволява да прави квалификации и обвинения по определени политически действия и изявления, които биха могли да бъдат предмет само на вътрешноправни интерпретации. Посланикът прави това по отношение на политически тези, които ос-порват и изобличават руското геополити-ческо влияние и интереси.

И по недопустим за суверенна България начин и следва да бъде зададен въпросът дали посланик Исаков не наруша-ва дипломатическите стандарти и дали присъствието му и действията му са прием-ливи за страна-член на НАТО и ЕС.

ЕДНА МНОГОЗНАЧИТЕЛНА ИСТОРИЯ ОТ УЧИЛИЩЕ неделя, 22 февруари 2015 г. Ученик от Благоевград шокира учителка-та си в час, отказа да рецитира стихотво-рение с думите: Ако Васил Левски беше жив днес, сам щеше да се обеси

Единадесетокласник, възпитаник на едно от най-елитните училища в Благо-евград, остави без дъх учителката си по литература, обявявайки пред нея и целия клас, че ако Васил Левски би бил жив днес, сам щеше да се обеси, съобщава днес в. "Вяра".

Изказването на ученика Ивайло Димитров (б.а. името е умишлено промене-но) дошло в час по литература преди дни, когато той бил вдигнат да каже наизуст стихотворението на Христо Ботев „Обесва-нето на Васил Левски”, научи репортер на в. „Вяра”. Учителката по литература възложи-ла на учениците от класа да наизустят сти-хотворението за Апостола, тъй като само след дни предстояло да бъде отбелязана 142-годишнината от смъртта му, довериха ни още нашите източници. Ивайло знаел стихотворението, но когато бил вдигнат да бъде изпитан, той категорично отказал да го каже. На въпроса на учителката защо, мла-дежът съвсем спокойно отговорил: „Няма да го кажа, защото ме е срам да рецитирам нещо толкова велико с оглед на факта в каква държава живеем. Ако Васил Левски беше жив днес, той сам щеше да се обеси”, троснато отговорил единадесетокласникът.

Вместо да смути учениците обаче, отговорът му ги разсмял, освен че го подк-репили в изказването му, започнали дори и гръмко да го аплодират.

Стъписаната от ужас учителка не могла да повярва на чутото. Тя се шокирала още повече, когато друг негов съученик без притеснение се провикнал „Госпожо, защо ни карате да учим такива неща? Васил Левски е голям българин, неговото дело е велико, но то е несъвместимо с живота, който живеем. Можем да рецитираме всичко за него, ако жертвата му си струваше”, допълнил той. Запознати ни разкриха още, че в този момент учителката, освен че напи-сала двойки на двамата ученици, тя ги и помолила да напуснат часа, за да може той да бъде проведен спокойно. Временно изпълняващият длъжността шеф на Регио-налния инспекторат по образованието (РИО) в Благоевград Васко Павлов комен-тира, че подобна реплика от ученик би мог-ла да бъде казана поради много причини.

„Едно такова изказване може да бъде провокирано от много неща, всичко е относително. Зависи ученикът в каква се-мейна обстановка живее, с какви морални ценности е захранен и не на последно място – каква е средата, в която се движи. Не бих могъл да коментирам нищо повече, без да

29 знам подробности, свързани със социалния статут на момчето”, лаконичен бе той.

Ивайло е един от отличниците в класа, той е сред децата, които почти никога не създават проблеми. „Винаги е тих и скромен, до момента не си е позволявал подобни коментари в никой час. Когато колежката ни каза за какво всъщност става въпрос, всички много се учудихме”, казаха негови преподаватели. Те обаче твърдят, че е напълно вероятно това негово изказване да е свързано със силната му чувствител-ност и силно развитото му чувство за спра-ведливост. МИТИНГЪТ ПРЕД ПРЕЗИДЕНСТВОТО ПОД НАДСЛОВ "СТОП НА КРЕМЪЛСКАТА АГРЕСИЯ В БЪЛГАРИЯ!" събота, 21 февруари 2015 г. Виж и това: Родолюбци протестират сре-щу Путиновата и Кремълска агресия

ПУТИНСКА РУСИЯ Е КАТО ЗООПАРК НА СССР неделя, 22 февруари 2015 г.

ДНЕС Е ДЕН, В КОЙТО ИМАМЕ ШАНС ДА СИ ПРОСТИМ, ВЪЗПОЛЗВАЙТЕ СЕ, ПО-КАЖЕТЕ ЧОВЕЧНОСТТА СИ, ОБЛЕКЧЕТЕ СЪВЕСТТА СИ! неделя, 22 февруари 2015 г.

Към всички, които по някакъв начин съм обидил, засегнал, към които съм проя-вил несправедливост или пък съм бил груб: моля ви, простете ми! СПРАВКА: Сирни заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди ВЕЛИКДЕН.

На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си – за да посрещнат Възкръсналия Христос.

На трапезата като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наре-чен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, т.нар. Прощална неде-ля; защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недоб-ри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.

В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегреше-ния, с които всеки ден го прогневяваме.

В някои български селища на този ден казват: „Простено – прости!", т.е. „Аз ти прощавам и ти ми прости".

Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това – като у нас е разпространен само в някои краища. Маски-те трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символи-зира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

ЗА СВОБОДАТА, КОЯТО НИ... ДАВАТ

неделя, 22 февруари 2015 г.

Вижте непременно: За катастро-фата в образованието в “Малки исто-рии”, 21.02.2015, по БНТ Снежана Дукова, депутат от ГЕРБ, капаци-тет по образователната реформа:

"Това е част от детайла, и учите-лят придобива ново качество и нов образ, той трябва да го направи. Защото прави са колегите, които казват, че колегите не са това, което беше, но и времето не е това, което беше, децата не са това, което бяха. Тази глобална среда, информационна да речеме най-малкото във която живеят, е ново предизвикателство пред учителя. По закон той трябва да бъде модератор на учебния процес... учителят трябва наистина да излезе от това, първо от възрожденското "Осанна!" до посткомунистическото "Разпни го!" и наистина да създаде един, така, авто-ритет, и-и... достоен за българския учител, и тази свобода дори която му даваме на из-бора, вярвайте повече във българския учител!"

Цитира: Явор Ганчев и добавя: "РИВА БЕЕ!" Ivaylo Tinchev каза: И аз сЪ разплакЪх. :-) ИМПЕРИЯТА НА ЗЛОТО ИЗОБЩО НЕ Е ИЗЧЕЗНАЛА неделя, 22 февруари 2015 г.

Прочетете непременно ето как-во: Руски правозащитник: Империята на злото е жива; интересно и важно е... Шефът на организация "Мемориал" за тоталитаризма и Путин

... Струва ми се, че на Запад все още не проумяват, че ставащото в Русия изобщо не е вътрешноруска работа. Глав-

30 ната ми задача сега е да не бъдат забраве-ни събитията в Грузия, в Кавказ, в Приднес-тровието, да не бъде забравена анексията на Крим, както и онова, което става в Източ-на Украйна. Защото "империята на зло-то" (както навремето нарече СССР прези-дентът на САЩ Роналд Рейгън – б.р.)изобщо не е изчезнала. И това е глоба-лен проблем, който е заплаха за целия свят.

ЕДИН ЛОЗУНГ ОТ ВЧЕРАШНИЯ МИТИНГ В ПОДКРЕПА НА ЕВРОПЕЙСКА И СВО-БОДОЛЮБИВА БЪЛГАРИЯ неделя, 22 февруари 2015 г.

"Не русофоб, но не и роб!" – ха-реса ми този лозунг от вчерашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България.

Нека да се знае от повече хора, лозунгът е много добър и сполучлив...

ПОТРЕСАВАЩИ СРАВНЕНИЯ МЕЖДУ УКРАИНСКИЯ МАЙДАН И МОСКОВСКИЯ "АНТИМАЙДАН" неделя, 22 февруари 2015 г.

Сравнявайте сами: в текст, снимки, видео:

Одесса. Честь. Память. Достоинство

ОПИТ ЗА РАЗГАДАВАНЕ НА ЗАГАДКАТА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ДУША

Приятно гледане, приятни размис-ли, приятни разговори! :-) НЕ, РУСОБОФ НЕ СЪМ, НО СЪМ ПУТИ-НОФОБ, КАГЕБИСТОФОБ, ЧЕНГЕФОБ, КОМУНИСТОФОБ, ИМПЕРИАЛИСТОФОБ СЪМ, ПОНЕЖЕ СЪМ ПРОТИВ РУСКИЯ ИМПЕРИАЛИЗЪМ

неделя, 22 февруари 2015 г.

По повод публикацията от тази сутрин под заглавие Един лозунг от вче-рашния митинг в подкрепа на европейска и свободолюбива България (там става дума за лозунга "Не русофоб, но не и роб!") се получи следния кратък разговор, следна-та обмяна на мнения: Dimitr Dimitrov каза: Това е, как да кажа, поетичен и изискан изказ, нещо като сен-тенция, или по сегашному – слогън, но по естественото, искрено и здравословно си е ру-со-фоб!

Отвърнах му ето какво: Какво да ги мрази човек руснаците,

те, горките, са в окаяно положение, изкрей-зили са в мнозинството си?! Не, да мразя тия нещастници аз не мога, мога само да мразя само техните нагли кагебистки госпо-дари; но да мразя руснаците като цяло не мога. Тия зомбирани нещастници мога само да ги съжалявам; не е християнско да бъдат мразени такива...

По тази причина съм против тер-мина "русофобия"; виж, аз определено съм путинофоб, империалистофоб (против рус-кия империализъм съм), кагебистофоб също съм, ченгефоб съм също, но русофоб не ща да съм. Още повече че аз съм живял и учил

в Русия, познавам руснаците: малодушни, болни хора са те, зомбирани са, ощетени са много, те са истински страдалци. Комуниз-мът ги е довел до това страшно и жалко положение, те са негови жертви.

Тъй че аз да мразя жертвите на комунизма аз не мога, колкото и да ми се виждат окаяни, но за сметка на това да мразя комунизма и комунистите мога – ох, как мога!

И ето, аз определено съм комунис-тофоб, но русофоб, повтарям, не ща да бъда...

РЕШЕНИЕТО НА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИ-ОНЕН СЪД, С КОЕТО ДИРЕКТОРКАТА НА ПГЕЕ-ПЛОВДИВ ОКОНЧАТЕЛНО ЗАГУБИ СЪДЕБНОТО ДЕЛО ПО УВОЛНЕНИЕТО НА К.ХРИСТОВ неделя, 22 февруари 2015 г.

По настояване на читатели на бло-га публикувам въпросното решение, което много говори относно стила на действие на тази същата ръководна администраторка и деятелка на ПГЕЕ-Пловдив:

(ОЩЕ – в блога)

ХАЙ ЖИВЕ УКРАЇНА! неделя, 22 февруари 2015 г.

Силно впечатляваща снимка. Кой знае защо и как дублираща в съзнанието ми смисли, значения и знаци от "Тайната вече-ря" на Леонардо. Дори и с контрапункта на съвсем явната си откритост, площадност, оголеност, двигателна енергия, непреклон-ност и мощна решителност...

И с основното си значение, разби-ра се. А то е: Украйна с тези си и такива водачи ще победи и ще просъществува.

31 Затова и защото идеята, която ги

движи, е светла, мощна, силна и е всепо-беждаваща. Идеята за свобода.

С теб съм Украйна! 2015.02.23 г. Владимир Петков-Трашов ЛУДОСТТА НА ПУТИНИСТИТЕ СЕ ЗА-ДЪЛБОЧАВА понеделник, 23 февруари 2015 г.

Anti-American???

Antі-West (Anti-American, anti-EU) rally in Moscow today (Pavel Gintov) БОЙНИ ГРУПИ ОТ КОМУНИЗИРАНИ БАБИ И ДЯДОВЦИ СА МОБИЛИЗИРАНИ ДА ЗАЩИТАВАТ РУСИЯ ОТ БЪЛГАРИЯ понеделник, 23 февруари 2015 г.

Знамената на БСП, “Атака” и Русия отно-во заедно в подкрепа на Путин Виж също и това: Скандирането “Капеесес бекапе” днес е “бесепе а така” ПИСМО ОТ ЗАХАРИЙ СТОЯНОВ ДО "ОС-ВОБОДИТЕЛЯ" АКСАКОВ понеделник, 23 февруари 2015 г.

Писмо от Захарий Стоянов до "освобо-дителя" Аксаков:

В 24 брой на своята газета вие казвате ясно и открито, че всяко тържество на българите е смърт за Русия, че балканс-ките държави не трябва да имат нищо свое, че те трябва да бъдат притежание на руси-те, или, по-ясно казано, те трябва да се погълнат от вашата държава. Колко сте

жестоки покровители! Колко се оправдава онова изречение, че вие правите народите на мост за да преминете по тях, а по-после вземате за себе си и самия мост. ...

Не ви е чист косъмът, бай Аксаков! Не желаеме ние такива покровители...

Не желаем ние татарска цивилиза-ция. Защо вие се въоръжихте против наше-то съединение? Кой, та не вие, го задържах-те досега? Кой свика конференцията? Кой даваше кураж на турците да затъпчат Тра-кия? Кой накара това сръбско кюлхане, Милан, да ни нападне хайдушки? Кой про-води турски комисари в Тракия?

Кой, та не вашият там консул, хо-деше като бесен из Пловдив да заплашва българите, че ако не приемат турските комисари, Русия ще се разсърди и турците ще навлязат с „красния шапочки”? Вестник “Независимост”, 12.03.1886 г. ЕТО КАКВИ ГЛАВОЛОМНИ САЛТОМОР-ТАЛЕТА ВЪВ ВЪЗГЛЕДИТЕ ПРЕДИЗВИК-ВАТ ПАРИТЕ У РУБЛОФИЛИТЕ-РУБЛАДЖИИТЕ понеделник, 23 февруари 2015 г.

Възможностите, които нашите списания – ИДЕИ и HUMANUS – предоставят на мис-лещите млади хора понеделник, 23 февруари 2015 г.

32 Получих следното писмо от млад

човек, интересуващ се от възможността да публикува свои текстове в списание ИДЕИ, ето какво му отговорих; публикувам нашата кореспонденция тук тъй като е възможно и други да се интересуват от възможностите, които нашите списания предоставят на мислещите млади хора; та ето какво ми пише една студентка от ПУ:

Здравейте, г-н Грънчаров! Попаднах на имейла Ви от страни-

цата на списание ИДЕИ във фейсбук. Сту-дентка от ПУ съм и ме интересува възмож-ността за публикация във вашето списание тъй като много ми харесва. Аз и една моя колежка работим по един нов проект, но нямаме възможност да се изявим и искаме да попитаме: възможно ли би било чрез вашето списание?

Успешен ден! Д. Здравейте, Д., Благодаря Ви за писмото и за ин-

тереса към списание ИДЕИ! Разбира се, няма никакъв проблем да се възползвате от възможностите за публикация на Ваши текстове в списанието. Да, разбира се, списанието е отворено точно за текстове на хора, които имат какво да кажат във фило-софията. В сп. ИДЕИ са публикували и публикуват свои текстове не само начинае-щи автори, но и утвърдени философи, про-фесори, доценти и пр. Имаме също така и международно многоезично научно-теоретично приложение, то се прави по всички наукометрични изисквания (с рецен-зии и пр.), издаваме го заедно с философи вече от доста страни, и в това авторитетно издание може да се появи Ваш текст.

Тъй че работете усърдно, щом имате готов по Ваша преценка текст, изп-ращайте го.

Относно някои изисквания към но-вите автори ето оттук можете да се инфор-мирате по-конкретно кои са те: Списание ИДЕИ съществува за да обслужва сво-бодната изява най-вече на младите мис-лещи хора. Вече втора година издаваме и списание HUMANUS, то е специализирано върху проблемите на съвременното образо-вание и също така духовното и личностното израстване и укрепване на младите, ако напишете нещо от тази област, то може да излезе и в него.

Това е в основни линии. Ако имате някакви въпроси, моля, поставете ги, ще Ви бъде отговорено непременно.

Желая Ви успехи! С поздрав: Ангел Грънчаров

АМЕРИКА БИЛА ВАШ "ВРАГ"? А КАКВО ВИЕ, Г-Н ПУТИН, МОЖЕТЕ ДА ПРОТИВО-ПОСТАВИТЕ НА ТОВА ВЕЛИКОЛЕПИЕ? понеделник, 23 февруари 2015 г.

Igor Levitski сподели видеоклип на ABC Television Network:

Америка – ваш враг?! А что Путин может противопоставить вот этому велико-лепию?! Пьяную Вику Цыганову? Леонтьева с Киселевым? Иди ты на хрен, Путин! По сравнению с этим ты – маленький закомп-лексованный мерзкий пигмей!

ПОРАДВАЙТЕ СЕ НА АБСУРДНИТЕ ПОШЛОСТИ НА «АНТИМАЙДАНА» В МОСКВА понеделник, 23 февруари 2015 г.

НИЙ, СВОБОДОЛЮБИВИТЕ, НИЙ, ДЕ-МОКРАТИТЕ, НИЙ, ПРИЯТЕЛИТЕ НА ЕВ-РОПА И НА АМЕРИКА СЛУЖИМ ЕДИНСТ-ВЕНО НА ВЕЛИКАТА И ТАКА ЧОВЕЧНА ПРАВДА НА ЖИВОТА вторник, 24 февруари 2015 г.

На едно място във фейсбук, къде-то се води оживена дискусия по повод на мой цитат от руски източник, в който се твърди, че Империята на злото още не е изчезнала се получи показателна обмяна на мнения, касаеща важен въпрос; ето този момент, публикувам го отделно, понеже той има самостоятелно значение: Svyatoslav Sybchev каза: А Грънчаров може само да лае като бясно куче и да лепи етикети насам натам. Досега един коментар не видях в който да се обоснове за позиция-та си която е заел, даже и не е критика това което излиза от устата му (макар, че съм по-склонен да си мисля, че излизат от един друг отвор в тялото му). Агресията му и злобата му към останалия свят са останали последната му капка кръв, това което го поддържа жив. Смешен си вече човече, приличаш на стария проскубан петел, които

33 обикаля около курника, щото новия го е натирил и скоро няма да има кокоша любов. Като ти е толкова зор и се натискаш да крякаш и плюеш по някой, най-добре вземи едно огледало човешки ръст, застани пред него и почвай. Толкова много си се само-намразил, че вече си заразен. Трябва да те позатворят под карантина и да си виеш и да хвърляш лиги колкото си искаш в изолатора. Пфу!

Това благоволи да ми каже този въпросният комуноид, напрегнал мозъка си до крайна степен, до скъсване – с оглед все пак да измисли нещо що-годе оригинално та да излее някак злобата си към мен; вижда-те, стига дотам да предлага да ме изолират някъде, вероятно пред погледа му се мер-желее тъй любимите на комуноидните сър-ца концлагери. Не може да ми се отрече, че имам умението и способността така да вбесявам въпросните комуноиди, че след това дълго време не могат да се успокояват – и продължават дълго и прочувствено да джафкат около мен като бесни кучета; ето какво отвърнах на това опиянено от злоба спрямо истината комуноидно същество:

От "обосноваване" имат нужда ония, които се опитват да шикалкавят и да изопачават истината, сиреч, които служат на комуно-кагебисто-путинистко-ченгесар-ската "правда" или "премъдрост"; тия, които стоим на страната на истината, нямаме нужда от никакво обосноваване – истината сама на себе си е достатъчно основание. Толкова е просто това: на бялото казвай бяло, на черното – черно. И, респективно, за всеки друг цвят да използваш неговото име. Просто трябва да не лъжеш, да не увърташ, да не шикалкавиш. Тъй че само на под-дръжниците на комуно-кагебисто-путинист-ко-ченгесарската "правда" им се налага да носят вода от много повече от десет дерета за да се мъчат да излъжат някой. Ний, де-мократите, ний, антикомунистите, просто говорим истината, тя сама на себе си е достатъчна, и затуй на нас не ни се налага да изобретяваме никакви лъжи...

Апропо, колкото и да обосноваваш някакво дори и най-просто за разбиране нещо ако насреща си имаш комуноид с извратено съзнание, то е изцяло безнадеж-дна работа нещичко той да възприеме, пък ако щеш използвай и най-силните аргумен-ти, главата му няма как да уври за истината. По тази причина е безполезна работа да се използват аргументи и основания за обос-новаване на очевидностите на живота, на

които служим ние, демократите, ний, свобо-долюбивите хора. Ние, антикомунистите. Ние добре знаем, че ако на човека душата му не е опорочена от комунистическата лъжа, ако съвестта му е чиста, на такъв човек не му се налага нещо да му бъде "доказвано", той го усеща с цялата си душа, с цялото си същество. Просто условието е душата ти да е чиста, ценностите ти да са здрави, съзнанието ти да не е изкривено. Има ли го това условие, никакви особени остроумни доказателства не са нужни – защото правдата на самия живот е главното основание в случая, от което изхождаме.

А тази правда на самия живот се долавя със сърцето, тук съзнанието (и зна-нието) просто е излишно. Така стоят неща-та. Затуй на враговете на свободата и на ненавиждащите живота, каквито са разните му там комундета-путинистки и поклонници-те на ченгесаро-кагебистката "премъдрост" няма да им помогнат и най-изтънчените лъжливи "доказателства" и "аргументации", колкото и да се напъват усилията им са напразни. Мъртвото по принцип няма как да оживее... живото си живее по естествен начин, а точно такава е жизнената правда, правдата на живота, на която служим ний, свободолюбивите, ний, демократите, ний, приятелите на Европа и на Америка...

По тази причина нам изобщо не се налага да бъдем злобни, ние сме велико-душни, но това те, разбира се, няма как да го усетят или оценят. А злобеят ония, които се мъчат да насилват правдата на живота с оглед да извличат дивиденти, примерно да успеят да излъжат някоя наивна и немис-леща душа; е, така не стават тия работи. С лъжи доникъде не се стига. И дори и злоба-та няма да им помогне така - както някога не им помогнаха убийствата, навремето кому-нистите се постараха да изтрепят всичко мислещо и свястно. Те затова, човеконена-вистните комундета пак почнаха да убиват, както правят в Украйна, което е израз на безсилието им да противостоят на неумо-лимите процеси на историята и на живота, които, прочее, ги осъждат на гибел, на неиз-бежно изчезване от сцената на живота и на историята...

Абе, Събчев, на теб кой успя така добре да ти промие мозъка, ти да не си завършил пълния курс по комунизъм в чен-гесаро-библиотекарския институт?! :-)

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ДА СЕ ВЪВЕДЕ ГРАЖ-ДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ В УЧИЛИЩАТА вторник, 24 февруари 2015 г. Гражданското образование да се изучава от 1-ви до 12-ти клас

Да се изучава предмет от 1-ви до 12-ти клас посветен на гражданското обра-зование обсъдиха днес идеята на кръгла

маса евродепутатът от РБ Светослав Мали-нов, зам.-председателят на НС Иван К. Иванов и министър Тодор Танев с граждани и синдикати.

Според тях е наложително преди да се отваря дебат за задължителното гласуване да се въведе гражданско образо-вание в училищата. В подкрепа на идеята изтъкват, че такъв тип предмет и ограмотя-ване ще е ключово в битката с купуването на гласове и ще повиши качеството на де-мокрацията.

ПРОПАГАНДА ОТ И ЗА ДЕБИЛИ вторник, 24 февруари 2015 г.

Момчил Дойчев сподели снимка на Efim Ushev: Фюрерът ни – е много по-добър, от фюрера Ви! Пропаганда от и за дебили... КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Путин не хуй-ло!" и "Путин лучше Гитлера!" – това са двата най-малоумни лозунга на оскотелите от комунизъм последователи на кагебисткия император!

Майчице мила, докъде доведе пълната неадекватност спрямо живота на тия нещастници!

ЗА ИСТИНСКАТА ЦЕЛ НА ЖИВОТА вторник, 24 февруари 2015 г.

34 Напълно вярно...

ПРЕДЕЛНО КРАТКО И ЯСНО ОБЯСНЕНИЕ ЗАЩО МОЯ МИЛОСТ НЕМА ЧЕСТТА ДА БЪДЕ ПРОВЪЗГЛАСЕНА ЗА "СОРОСО-ИД" вторник, 24 февруари 2015 г.

Из: Карл Попър, ментора на Джордж Со-рос и философията за Отвореното об-щество, Автор: ANONYMOUS BULGARIA

Менторът на Джордж Сорос, спо-ред неговите лични твърдения, е Карл По-пър, автор на книгата „Отвореното общест-во и неговите врагове“. В книгата си „Сорос за Сорос“ Джордж Сорос пише, че именно Попър е човекът, който е повлиял с писани-ята и мисленето си върху него. Той е изоб-разяван от Сорос и други като човек, който се противопоставя на заплахите за демок-рацията и дори твърди, че е противник на марксизма и комунизма. Обаче анти-комунистическите данни за Попър са много слаби – толкова слаби, че дори практически изчезват под тежестта на собствената му работа. Карл Попър е бил комунист в мла-дежките си години...

... Писателят от „Hoover“ изглежда намеква за възможността, че консерватори-те може да са били измамени, когато пише, че “Въпреки силно критикувания от Попър марксистки историцизъм, той беше симпа-тизиращ моралния импулс на Маркс.“ Той цитира Попър като казва:

„Ако можеше да има такова нещо като социализъм в съчетание с индивиду-алната свобода, щях да съм все още соци-алист. Не може да бъде нищо по-добро от това да се живее скромен, прост и свобо-ден живот в егалитарно общество. Мина известно време преди да си призная, че това беше не повече от една красива мечта; че свободата е по-важна от равен-ството; че опитът да се реализира ра-венството застрашава свободата; и че, ако свободата се загуби, там дори няма да има равенство сред несвободните.“

Това звучи като залп срещу социа-лизма, но е очевидно, че предполагаемата комбинация от социализъм и свобода е точно това, което Попър застъпва и което привлича Сорос и до днес. Това оправдава неговото финансиране на прогресивните групи, посветени на голямата федерална

роля в делата на американския народ и правителство. КРАТЪК КОМЕНТАР: И тъй нататък, може-те да изчетете ако искате цялата статия, поучителна е. Твърденията в нея ми обяс-няват на мен специално много неща. Значи тъй, учителят и вдъхновителят на Сорос, именно Карл Попър, бил, видите ли, "кому-нист", което няма начин да не е повлияло и на ученика му! Аз се чудех защо фондация "Отворено общество" навремето не бла-говоли да помогне на моя проект за създа-ване на философско списание, имам пред-вид списание ИДЕИ – причината за това е явно бил антикомунизмът на основателя и главния редактор на списанието, именно моя милост! :-) Е, самата фондация и да не е откровено комунистическа, то поне сигур-но е това, че българският й филиал е овла-дян от комунисти, за това давам 100% га-ранция, няма начин да не е така след като знаем, че у нас комунистите владеят всичко, ченгетата от ДС даже името "Стефан Стам-болов" завладяха и си направиха фондация на негово име, та с някакво си там "Отворе-но общество" ли ще се церемонят?! А зна-ем, че другарите са най-активни тъкмо в сферите, където има много пари, ох, как активни са те в сферите, дето има хубави парички?!

Ей, мама му стара, този мой анти-комунизъм ми изяде главата, заради него съм гонен отвсякъде, най-накрая заради него нищо чудно и по улицата ще ми се наложи да тръгна да прося... :-) Тия у нас, които не скъсаха пъпната си връв с кому-низма (и най-вече останаха верни на ченге-тата!), какви кариери само направиха, а, свят да ти се завие?! Но ний, дето сме анти-комунисти, до последно явно ще бъдем гонени, тормозени, остракирани отвсякъде, такава явно е съдбата на антикомуниста у нас, примери в тази посока колкото щеш, не съм само аз...

ЩО ЗА ХОРА СМЕ, ДОКОГА ЩЕ ПОНА-СЯМЕ ТИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИДИОТ-ЩИНИ?! вторник, 24 февруари 2015 г.

Ало, юристите, моля, направете справка и кажете: има ли право Президен-тът да преименува обекти с национално

значение, както беше по-рано?! Питам, защото ми се струва, че е крайно време да направим една подписка до Президента Плевнелиев с искане на град "Димитровг-рад" да бъде дадено друго име, докога този град ще носи името на тоя алкохолизиран масов убиец?!

Срамота! Аз не зная как тия въп-росните "димитровградчани" търпят резила да бъдат наричани така, егати волските сърца имат въпросните "димитровградчани" щом още търпят такова позорно име!? Но е крайно време ние, българите като цяло, да искаме смяна на името на този град, заедно с имената на някои други, примерно на гр. "Септември", на "Благоевград" и т.н. В кой век живеем, та продължаваме да търпим тия ужасни комунистически гаври?

Що за хора сме, та още понасяме тия комунистически идиотщини?! Даже в Русия вече няма Ленинград и Сталинград, а у нас има, ето, имаме си градове, носещи имената на българските Ленин и Сталин, именно Благоев и Димитров! Срамота, аз по-голям резил от този не мога да си предс-тавя!!!

ОЧАКВА СЕ ПРИСЪДАТА ПО СЪДЕБНИЯ ПРОЦЕС, ПРЕДСТАВЯЩ ПЪЛНА КАРТИ-НА НА ЕКСЦЕСИИТЕ В СИСТЕМАТА НА МНОГОСТРАДАЛНОТО БЪЛГАРСКО ОБ-РАЗОВАНИЕ вторник, 24 февруари 2015 г.

Вчера цял ден пътувах из страната с лека кола, наложи ми се да свърша една работа, а ето, днес отново съм си в къщи, имам време да обърна внимание на блога си. Напоследък обръщам най-напред вни-мание на политическите събития, коменти-рам, отразявам най-важното, било в Украй-на, било в Русия, било в България. Знаете, издавам въз основа на блога си в-к ГРАЖ-ДАНИНЪ, който всъщност е хартиено изда-ние на самия блог (е, има и онлайн-издание на вестника), та затова. А блогът ми по идея е мой личен дневник, "Дневникът на фило-софа", както го бях озаглавил отначалото, по аналогия с "Дневникът на писателя", издаван преди много години от Достоевски (!). (Достоевски е мой любимец от юношес-ките ми години, та затова; аз най-вече зара-ди Достоевски отидох да уча философия в Санкт Петербург навремето, тази е и причи-ната да си лепна "такова петно" в биогра-фията, което примерни "антикомунисти"

35 като... Александър Йорданов - дето е учил в толкова елитния и дисидентски Шуменски университет – още не могат да ми го прос-тят.) Както и да е, мисълта ми е, че напос-ледък занемарих писането в блога ми имен-но като мой личен дневник, ето, сега ми се ще нещичко да напиша – щото са ми казва-ли много хора, че най-много им било харес-вали тия мои "лични писаници", заради тях най-вече били идвали в блога ми, ето, ще угодя на тези хора поне тази сутрин.

Та значи пътувах вчера цял ден с колата си и то съвсем сам, без другар и събеседник, а се знае, че когато човек е сам, той много... мисли, нали така? Поне с мен е така, аз затова и толкова обичам да съм сам – защото като съм сам, най-сгодно ми е да мисля, необезпокояван от нищо. Тия, които обичат да стоят сами, това е сигурен белег, че обичат да мислят; тия, които и миг не могат да издържат самотата и обичат компаниите, бъдете сигурни, че това обикновено са празноглавци, са хора, които изобщо не могат и не обичат да мис-лят. Та аз вчера си мислих до насита и на воля, блажено време е това! За какво ли не мислих. И като мисли човек, чат-пат попада на ценни мисли, които иска да запамети, да запази, да съхрани. Много голяма грижа е това като ти дойде някаква ценна мисъл, някак да я запазиш, да я фиксираш някъде, щото иначе ще си отлети в... небитието и после може и никога повече да не те спохо-ди; затова мислещите хора обичат да си имат тефтерчета, дето си отбелязват мис-лите вкратце, колкото да не ги забравят. Най-ценните де, находките си отбелязват там. И аз си имам такова тефтерче, а като карам кола ми се налага чат-пат да спирам за по някоя минута и да си пиша в тефтер-чето. Вкратце пиша най-ценната мисъл, която се е родила или появила в главата ми, пък после пак си поемам по пътя. Паля колата и пак поемам. След пет-десет мину-ти пак спирам за малко.

Така пътувам аз. Е, като пътувам с друг човек, това не ми се случва, щото обикновено с другия човек не водим задъл-бочени философски разговори. Да, но поня-кога пътувам с приятел-философ, разгова-ряме през цялото време, и то по най-интересни теми, представете си тогава какъв празник е! Е, не спираме да си запис-ваме мислите с него, просто се оставяме на наслаждението, пък после, след време, всеки открива, че най-ценното от нашите разговори по някакъв тайнствен начин е отишло дълбоко в душата ни, там, откъдето не може да бъде извадено, камо ли пък загубено. И когато му дойде времето, ус-лужливата памет ни го предоставя; всъщ-ност, паметта на човека е нещо много по-хубаво от въпросните дневници, където си записваме мислите за да не ги забравим. Тя всичко помни. Нищо в нея не може да бъде загубено. Но то ще се появи когато му дойде времето. Не обаче когато ти потрябва. За-

това особено ний, пишещите хора, си имаме тефтери. Та да ви представя ли нещичко от моето тефтерче, което съм писал вчера, по време на последното си пътуване?

Няма как да скрия, че най-много и вчера, и последните дни изобщо мисля за това какво ли ще реши съдът по моето гражданско дяло, с което поисках да бъде отменена заповедта за моето уволнение от работа като учител по философия и граж-данско образование в ПГЕЕ-Пловдив. Днес е 24 февруари, на последното заседание Съдията обяви, че решението по това дяло ще излезе след 24 февруари. Може да излезе и днес, ако не днес, ще излезе в близките дни. Толкова много дни и месеци напрежение по това дяло, какви ли не проб-леми се стовариха върху главата ми по повод на тия скандални отношения на ди-ректорката на ПГЕЕ-Пловдив към мен, довели до уволнението ми и до завеждане на въпросното дяло, страшни главоболия ми се наложи да преживея, ето, сега идва финалът – когато ще се разбере присъдата, крайното решение на Съдията. За мен е фатално важно да разбера какво ще бъде решението: защото с уволнението ми по сюблимния параграф "пълна негодност за системата", "абсолютен некадърник", "изоб-що не става за учител" и пр. въпросната административна особа фактически ме лиши от преподавателски права, нещо, за което тя няма власт, все пак не тя ми е дала тези права, та да може да ми ги отнема както и когато й скимне. Няма да скрия че за мен е много интересно какво ще бъде ре-шението на съда, за мен това дяло е един великолепен казус, в който като в камера обскура или като през призма просветва и се пречупва цялата същината на ставащото в нашата многострадална образователна система. Дали правосъдието ще направи нужното да спре беззаконието и произвола, който си позволи тази въпросната властни-ческа персона – или (аз това обаче много се съмнявам че ще се получи!) ще застане зад този произвол и по този начин ще го насър-чи, ще го санкционира, ето нещото, което така силно ме вълнува. И затова съм така нетърпелив да узная по-скоро съдебното решение. Много чаках, ето, иде, ето, дойде моментът. Да, обаче все пак трябва да се чака въпросното решение, нищо че сега нетърпението е най-голямо. Това е човеш-ко, това е толкова разбираемо.

Вълнувам се, няма как да е иначе. Ще ми се най-сетне да дойде възмездието за онази колосална несправедливост, на която бях подложен. Та ето за тия неща доста си мислих и вчера, виждате, мисля си и и сега. Представяте ли си какво чувства човек като мен, който цели 32 години е работил на нивата на българското образо-вание и изведнъж някаква си случайно назначена администраторка го обявява за... "пълен некадърник", и не само че го обявява за такъв, но и го оценява за "вреден за

народа", обявява го за "народен враг" и фактически го осъжда на гладна смърт, лишавайки го от преподавателски права, изхвърля го на улицата: защото човек като мен, който толкова много години се е зани-мавал с образование, той само това и умее, той друго не умее да прави, как тогава такъв човек ще доживее поне до пенсия (а аз до пенсия имам още цели 10 години!). Ако доживее де, щото подложиш ли един човек в моето положение на такива унизителни гаври, той е много възможно изобщо и да не доживее до пенсия, нищо чудно такъв човек и да умре скоропостижно от нечовешките унижения. (Да ви кажа нещо под секрет, може пък да не се досещате зад него: ние, учителите сме такива странни и крехки същества, че заради едното достойнство живеем, отнемеш ли ни достойнството, тогава почваме в болка да се гърчим и скоро умираме – знам го това много добре, не само съм го почувствал непосредствено, но и много примери имам в това отношение, да не ви ги разказвам сега, но ги знам...)

Разбира се, към "злия народен враг" като някои хора очевидно са така безжалостни, че изобщо не щат да приемат такива лигавщини като ето тези елементар-ни изисквания за някакъв хуманизъм, за известна човечност, колегиалност, за някак-во все пак уважение към другата, към раз-личната личност – нищо че не мисли като теб, нищо че има други възгледи за образо-ванието, за възпитанието, за живота и пр. Какво повече да говори човек, то нещата са съвсем ясни: мината бе някаква граница в тия отношения, която не трябваше да бъде минавана. На съда е отредено да възстано-ви приличието, нормата в случая. И да постави всяко нещо на точното му място. Ще ми се да вярвам, че съдът ще си изпъл-ни мисията и задачата. Не може съдът да санкционира и да узакони нещо, което да е в явно противоречие и с истината, и с право-то, и с морала, и с най-простите изисквания на живота даже. Аз заложих в това дяло на истината, така съм правил през целия си живот и тук също останах верен на себе си. Като философ разсъждавам точно така, никога не си позволявам да прегрешавам спрямо истината. Заложих на истината и не съжалявам. И ето, сега очаквам да разбера дали тази моя принципна позиция ще бъде призната или удостоверена от съда. Смя-там, че съдът у нас също уважава истината, а, вие какво смятате по този въпрос? Оста-на да допуснем съдът у нас да стои на страната не на правото, а на кривото, не на страната на истината, а на страната на лъжата?! Не, аз не допускам това у нас да се случи – поне по моя случай. По тази причина съм оптимист за изхода на дялото. Не знам, да видим, ще ми се да вярвам, че този мой оптимизъм няма да бъде попарен, но... тия дни всичко ще се разбере. Нетър-пението ми да разбера изхода от това дяло е голямо, спор няма.

36 Но и други хора, читатели на блога

и мои приятели, явно също са не по-малко нетърпеливи; ето едно свидетелство за това от тази сутрин: Анонимен каза: Грънчаров в училището настойчиво се говори, че Анастасова вече била спечелила делото което ти заведе, истина ли е това, защо мълчиш по този въпрос? Говори се че самата Анастасова се била похвалила, че вече била спечелила делото а ти мълчиш кажи какво стана?

Това е написал някой; ако съдя по липсата на пунктуация най-вероятно е това да е някой ученик, те, учениците, нямат уважение към пунктуацията, не вярвам да е учител; пък и родител може да е, щото и родители са в течение на събитията по отношение на моята епохална разпра с директорката на ПГЕЕ-Пловдив, която до-веде в крайна сметка до логичния си край, именно до съда. Щото все пак ми се ще да вярвам, че живеем в демократична страна, в страна, която поне претендира, че е де-мократична: не може току-така, съвсем безнаказано да решиш да унищожиш един човек заради това, че той, видите ли, е повярвал в демокрацията дотам, че е дръз-нал открито да критикува една самозбрави-ла се властница, втълпила си, че може да си прави каквото й скимне; не, нашата дър-жава следва да е правова и ако не е, ний, гражданите, имаме задължението да при-помняме постоянно на разпасалите се влас-тници, че искаме да живеем в правова де-мократична държава, в която законите нещо значат. Е, аз направих всичко, което ми беше по силите за да възпитам известно демократично съзнание у тази същата влас-тница, положих неимоверни усилия в тази посока, преподадох й безценни уроци, това, прочее, влиза в кръга на моите задължения като преподавател по гражданско образова-ние, е, заради това, че просто си изпълних дълга, въпросната администраторка ме... уволни! :-) Да, за благодарност, че положих толкова усилия да я вкарам в правия път тя взе, че ме уволни – е, не стават така тия работи в нормалните държави!

Ще каже някой – какви нормални държави бе, наивнико, ний нима сме ненор-мална държава?! Да, ще отвърна, но кога ще станем нормална държава докато ний, гражданите, не сме си мръднали и малкото пръстче в тази посока?! Та аз затова именно и правя всичките тия неща, пиша пределно откровени критики в блога, оправям призиви за гласност и откритост, провокирам дебати по всички горещи въпроси на училищния живот в страната и по-специално в ПГЕЕ-Пловдив, всичко, което ми е по силите нап-равих ситуацията да почне да се променя към добро; но не, отсреща сякаш имам не човеци, а нещо като бетонна стена, никакъв отзвук не се получи, срещнах напълно ле-дено мълчание! Е, наложи се да разговаря-ме пред съда. Поговорихме си, какво сме си

казали аз в основни линии описах и предс-тавих в този блог. Щом излезе решението на съда ще публикувам и всички документи по дялото – та да се види от човечеството какво точно сме си поговорили. Повтарям, този процес е изключително показателен и интересен, той представя пълна картина на случващото се в системата на многостра-далното българско образование. Представя изчерпателно всички ужасни ексцесии в него, които се случват, нищо че са немис-лими, все пак живеем в 21-вия век. Ето затова бях длъжен да представя цялата тази картина. Разбира се, всичко публику-вано в този блог по епохалната история на отношенията ми с въпросната образцова служителка на административния волун-таризъм в системата на българското обра-зование ще го събера на едно място – и ще го издам и като книга. Нека потомците един ден да има откъде да разберат в какви славни времена сме живели ний, страдал-ците на агонизиращия посткомунизъм.

Както потръгна аз май нямам да имам време тази заран да пиша за някой друг момент от моето тефтерче, в което си отбелязвам мислите. Е, правилно е това, за един момент по една публикация е правил-но да има. Затова ще спра дотук, за да не е претрупано. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Не допускайте никой да ви тъпче, да накърнява правата ви, пазете си правата, бдете за правата си! Щото вашите права - това е вашата свобода, отстъпите ли от правата си и свободата ви вече е отишла "на кино" - или по дяволите. Затова помне-те, ни на милиметър не отстъпвайте от правата си! Тази е начинът да бъдете сво-бодни – истински и действително, а не само в мислите и в претенциите си... СПРАВКА: В заглавието употребих дума-та "ексцесии", ето смисъла на тази ду-ма: ексцес — прекаляване, крайност, из-лишество, невъздържаност, необузда-ност; ексцесия — изстъпление, буйство, безчинство, безредица. Мисля, че думата е подходяща, затова и я избрах... ОТНОВО ЗА РУСКАТА ЕНЕРГИЙНА ВОЙ-НА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ вторник, 24 февруари 2015 г.

Из: Ще си намери Калфин майстора или Началника не позволява? в блога на ИВО

ИНДЖЕВ, статията заслужава да се прочете изцяло; ето малък откъс от нея:

... Логичният въпрос е, след като американски дипломати, западни медии, бивш български министър на икономиката и енергетиката, и дори един нищо и никакъв български блогър пишат и говорят за шис-товия блицкриг (а нарекох тази война така заради нейната скоротечност в рамките на 6 месеца между юли 2011 и януари 2012 г., довела до мораториума на Борисов върху проучванията за природния газ), то защо българската държава мълчи. КОЙ олицет-ворява българската държава повече от премиера Бойко Борисов, овластен дотол-кова, че можеше в края на август да изисква без никакво институционално основание от служебния премиер Близнашки да цензури-ра споменаването на руските хибридни войни в България в документ на Министерс-твото на отбраната?

Вместо да потърси сметка на службите, които са „проспали” шистовия блицкриг в полза на чужда държава, той ги защитава. Не дава оставка да падне от главата им в лицето на шефовете на съот-ветните служби. Това звучи съучастнически особено от страна на човека, на когото „шистовите революционери” приложиха същата хватка с бунтовете (под)платени поне частично от същите чужди среди, заинтересовани от дестабилизирането на България.

Имам обаче едно предложение към българските журналисти, които имат достъп до високо поставените ни управни-ци. Ясно е, че шефовете на тайните служби се крият удобно срещу неприятни въпроси зад маската на секретността и държавната тайна. В държавата, която пропадна вече на 106 място в световната класация по свобо-да на словото, далеч зад някои африкански демокрации, не можем да очакваме медиен пробив в крепостите на мълчанието в тай-ните служби. Но има много просто решение на въпроса, стига да има и „любопитни” репортери и водещи на радио-телевизионни предавания.

Колеги, питайте, ако обичате, днешния вицепремиер Ивайло Калфин, поради что се срами да си признае под чия диктовка нахлу в предизборната си кампа-ния за президент, издигнат от БСП през лятото на 2011 г., с нечуваната до онзи момент от невежата по темата публика теза, че най-важното нещо за България е да се бори срещу американците, които искат да ни дупчат родината, за да я отровят в търсене на печалби от шистов газ? Кой му спусна тази задача, изговорена от него като прио-ритет по онова време? И това ли е същият КОЙ, който за тези заслуги направи Калфин високо поставен ортак на същата тази власт днес, чиито премиер Борисов солидарно атакуваше през 2011 заедно с „шистовите революционери”, един от които се похвали в

37 интервю за Ал. Симов във вестник „Дума”, че след успешната „шистова революция” ще приложат революционната си схема и за свалянето на Борисов?

С какво друго Калфин е толкова неустоим за иначе отмъстителния Борисов, че трябваше да стане негов заместник в правителството днес, ако не с протекцията на по-висша инстанция?

В предишния си мандат, когато Бо-рисов се репчеше на всички и за всичко, на няколко пъти сме го чували да се шегува властнически (а дали пък не си и вярваше?), че над него е само Началника, т.е. Господ. Днес е сменил тактиката, оставяйки други да говорят, каквото им е наредено от негово име, поради което ни кара да тънем в до-гадки кой всъщност му е Началника, ако не същият, способен да командва дистанцион-но Петата си колона в България. ДОПЪЛНЕНИЕ: Намерих един шедьовър в коментарите под горната статия на г-н Ин-джев, ето го:

"... дребосъкът-фашист с тъй приятното име Путин..."

И това ми се вижда бисерче с не-съмнена родна българска специфика :-) Да се запази... да се помни...

ГИБЕЛТА НЕ Е НАЙ-ОПАСНОТО НЕЩО ЗА ЕДНА НАЦИЯ, МНОГО ПО-ПАГУБНО Е ОЦЕЛЯВАНЕТО С РОБСКО САМОСЪЗ-НАНИЕ вторник, 24 февруари 2015 г.

"Дякон Левски" излиза извън каноните на българския ни филм и перманентно робско самосъзнание От Стефан Галибов

Противно на очакваната стилисти-ка за исторически филм „Дякон Левски“ се оказа повече философски филм. Зад при-видната екшън-опаковка и най-вече зад очакваната историческа драма за един поробен народ се крият далеч по-дълбоки смисли. Дали обаче душевността на бъл-гарския народ е склонна да приеме безбо-лезнено истината за съществуването на своя български Христос, за своя Спартак или Уилям Уолъс? Или това би смутило уюта ни на всекидневно пазаруване в Мола?

Дотолкова сме свикнали да сме слаби и зависими, че по никакъв начин не можем да приемем появата на един пълнокръвен образ на истински български герой, светец или водач. Да, чели сме някога в учебници-те от началното училище за Левски, но там всичко е описано със сложни думи и не трогва сърцето. Затова сме запазили спо-койствие на духа, чак докато сме припозна-ли българския герой Левски, в агитката на едноименния футболен отбор, която смила от бой „червените боклуци“, или пък още по-добре – някой заблуден чужденец, дръзнал да посети родината ни. (ОЩЕ – блога) ... ИНАЧЕ В ДУХОВНО ОТНОШЕНИЕ, ДА СЕ НАДЯВАМЕ, СМЕ ТВЪРДЕ БОГАТИ, КАТО СЪЩИНСКИ КРЕЗОВЦИ СМЕ вторник, 24 февруари 2015 г.

С г-н От Стефан Галибов, авторът на текста "Дякон Левски" излиза извън каноните на българския ни филм и пер-манентно робско самосъзнание си разме-нихме днес ето какви писма – във връзка с моето предложение да публикувам текста му в някое от издаваните от мен списания; ето първо моята молба до него, отправена в неговия блог, после неговото писмо до мен, а пък най-накрая и моя отговор до него:

Здравейте! Искам да се обърна към автора: хареса ми текстът Ви, искам да Ви предложа да го публикувам в списа-ние HUMANUS, това е едно ново списание за младите хора, ще се радвам ако дадете съгласието си за това. Позволих си да препечатам статията Ви в блога си, ето тук. Наистина ще съм Ви много благода-рен ако ми разрешите статията Ви да стигне до читателите на списанието, тя поставя важни въпроси и ми се иска да

породи една много необходима ни дискусия там. Всичко добро!

Здравейте, Разбира се, че съм съгласен да

публикувате текста ми на страниците на списанието. Единствената ми молба е да бъда подписан и ако е възможно да получа един брой от списанието. Ще се радвам да се видим и да обсъдим и бъдещо сътрудни-чество. По принцип имам желание да раз-ширя аудиторията си и да пиша нови текс-тове по социални, културни, философски и психологически теми. Моят телефон е ...

С уважение: Стефан Галибов П.П. Разбира се бих се радвал ако

има възможност да получа и някакъв скро-мен хонорар за публикацията – ако има предвидени такива. (ОЩЕ >>>)

Здравейте, уважаеми господин Га-

либов, Много Ви благодаря за съгласието

(разрешението) да публикуваме Вашия текст в списание HUMANUS! Разбира се, готов съм да си сътрудничим и за в бъдеще, ще се радвам да предоставяте за публику-ване и други Ваши текстове; открит съм за сътрудничество и във всякакви други фор-ми. Издавам две списания, другото е чисто философско, не само за теми, свързани с образованието, нарича се ИДЕИ, вече сед-ма година излиза, аз лично се питам в кое от двете списания е по-подходящо да изле-зе Вашето есе за филма за Левски; можете и сам да ме посъветвате, ще го отпечатаме където предпочитате.

Проблемът за авторски хонорар при нас стои по следния начин. Добре раз-бирам, че нормалното е авторите да полу-чават хонорари, така става в нормалните страни. При нас проблемът е, че тия две списания (второто е отскоро, само от някол-ко месеца) са съвсем бедни, всъщност ги издаваме в крайно малък тираж, колкото да стигнат поне до най-големите библиотеки в страната, предоставяме им ги като дарение, а списанието издаваме неколцина човека, със свои лични средства, от скромните си заплати (в моя случай в момента - от обез-щетението ми за безработица, щото бях уволнен от работа преди няколко месеца).

Моля да ми повярвате, самата ис-тина е това, да, разбирам, срамно е, че до този момент не можем да им осигурим ня-какво финансиране, но е факт, че списания-та едва съществуват. По тази причина не можем да изплащаме никакви хонорари на авторите, напротив, те със своите текстове фактически подпомагат списанието, стават нещо като негови съиздатели. То такава ни е и идеята. Щото никой у нас не ще да дава пари за култура. Знаете, у нас всичко е все наопаки на нормалното, на това както се правят нещата по света. Ние неслучайно сме толкова уникални. В ненормалността си.

38 Пиша Ви тия думи и ме е срам. Но

съвестта ми е чиста, че Ви казвам самата истина. Няма смисъл да ме подозирате, че има някаква далавера около тия списания. Или пък печалба от тях. Няма такова нещо. Не си представям изобщо как списанията ще оцелеят. Ако не бях такъв инат те от-давна щяха да са загинали. Излизат все още, тъй да се рече, на инат. Благодарение най-вече на моя инат. Мислете ме за какъв-то искате, това е положението. Аз съм най-обикновен гимназиален (и бивш универси-тетски) преподавател по философия, изго-нен от работа понеже съм бил "нетипичен" и "нестандартен". Е, автор съм и на доста книги, които стоят непипнати от ръка на читател по книжните борси и по складовете; моите книги имат за читатели... мишките! По причина на това, че книгите ми са философ-ски и книжарите, търговците на дребно ги оценяват за "непазарни", един вид за неп-родаваеми. Това е положението. Нищо не крия от Вас.

Ако искате, ще си сътрудничим. Ако ме помислите за ненормален и избягате далеч от мен, няма да Ви се сърдя, аз наис-тина съм ненормален. И няма да сте първи-ят, дето се е отвратил от човек като мен...

Моля Ви, само за мошеник не ме мислете, не съм такъв, аз ако бях такъв, нямаше да се занимавам с това, с което се занимавам. И то цял живот.

Всичко добро Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров

П.П. Прощавайте, забравих да Ви кажа, че безплатен авторски екземпляр от списание-то ще получите, нещо повече, ще Ви изпра-тим дори два такива екземпляра; това е единственото, което можем да си позволим по причина на извънредната ни бедност. Но тази наша бедност е само материална, а съвсем не духовна; иначе в духовно отно-шение, да се надяваме, сме твърде богати, като същински Крезовци сме... :-) МОЕТО ЧУВСТВО МИ ГОВОРИ – У НАС КОМУНИСТИЧЕСКИЯТ ДЕБИЛИЗЪМ, ЗА ЖАЛОСТ, Е НЕ ПО-МАЛКО РАЗПРОСТРА-НЕН ОТКОЛКОТО В РУСИЯ сряда, 25 февруари 2015 г.

ПО ПОВОД НА ИЗОБРАЖЕНИЕТО мога да кажа само ето това: то е нещо като тъж-

на епитафия на немисленето и несвобо-дата – на многострадалната, но въпреки това упорито не поумняваща руска душа

Позволявам си в тази връзка да задам нещо като казус: а ние не сме ли горе-долу същите? Колко у нас обичат Мос-ква, ДС и комунизма – и, респективно, мра-зят Запада, мразят свободата, мразят де-мокрацията и демократите? Някой проучвал ли е този въпрос? Може ли някой да ме успокои че не сме същите като руснаците – чрез даване на неоспорими доказателства, че сме по-различни?

Щото моето чувство ми говори – у нас комунистическият дебилизъм е не по-малко разпространен отколкото в Русия. У нас увредените от комунизма души са не по-малко. Или са все пак (процентно) малко по-малко, но не са колкото трябва да бъдат. (А трябва да бъдат решително по-малко та като нация да можем уверено да дръпнем напред.)

Горката Валерия Новодворская, Бог да я прости, казваше, че трудно се живее в страна, в която половината от на-селението са идиоти. (Оказа се, че идиотите в Русия по-специално са повече: 85% от руснаците обичали Путин!) У нас обаче моето усещане е, че отношението между що-годе свободолюбивите или нормални хора спрямо комуноидите (такива, които мразят свободата и си обичат робуването, искат държавата да ги носи на ръце, да се грижи за тях и пр., т.е. непоправимо са увредени от комунизма) та значи отношени-ето между двете групи от българите е 50% на 50%, т.е. сме "на кантар", налице е пълно равновесие на двете групи, което е много опасно.

Това обяснява защо стоим на едно място, сякаш сме в някаква мъртва точка, защо нямаме решително движение напред, към едно по-достойно бъдеще: защото равнодействаща сила ни дърпа назад, към проклетото "светло" комунистическо мина-ло! Ако стане така, че чрез свястно образо-вание и личностно развитие на младите групата на нормалните, на неувредените, на свободолюбивите българи за няколко годи-ни вземе надмощие, това ще наруши пагуб-ното равновесие и страната ще потръгне напред. Ако обаче това не се случи, много е опасно надмощие да не получат комуноиди-те (и фашизоидите от путинистки, от нацио-нал-комунистически вид или сорт).

И тогава майка й жална на Бълга-рия! Това, дето става сега в Украйна, ще ни се види подобно на детска играчка, у нас тогава ще стане истински страшното! На-последък забелязвам нещо обезпокоително: срещам все по-често млади хора, опиянени, зомбирани от комунодното малоумие, от комуноидния дебилизъм. Явно пропаганда-та, финансирана от Кремъл, си оказва злот-ворното влияние сред младите.

Тъй че изходът е: да се промени нещо съществено в образованието, по посока на подпомагане на формирането на самостоятелно и критично мислещи, лич-ностно изявяващи се и свободолюбиви млади хора.

Но откъде пък ще вземем учители-некомуноиди?! Ето това също е един фа-тално важен, бих казал даже съдбовен въпрос. На моменти, мислейки за тия неща, ми идва да се отчая... но не бива: бъдещето зависи изцяло от нас самите. Трябва да се борим за промяна, за обръщане на пагубни-те тенденции! Да работим неуморно за това силите на свободата да надмогнат реши-телно силите на комунистическата деграда-ция на нацията.

Борба – този е спасителният път. Всекидневна борба! Всякаква, но най-вече борба за спечелване на душите на младите и за овладяването им от жизнеутвърждава-щите ценности на западната цивилизация на свободата – против ценностите на източ-ното тиранична мракобесие, което има за свой символ Кремъл. Така аз виждам най-съдбовната задача на момента, който бол-ното ни общество преживява – опитвайки се да възвърне здравето си; щото обществата са като всички други живи организми, раз-боляват се, понякога успяват да надмогнат болестта, но друг път болестта ги убива – и загиват. Това обаче обаче не трябва да го допуснем. На никаква цена, в никой случай!

Животът трябва да бъде запазен в тъй прекрасното място на планетата ни, носещо името България...

ВЪВ ВАРШАВА МАХАТ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ – И НИ ДАВАТ ЧУДЕСЕН ПРИМЕР ЗА СЛЕДВАНЕ! сряда, 25 февруари 2015 г.

Паметникът на Съветската армия във Варшава Полша премахва завинаги Паметника на Съветската армия

Кметът на Варшава Хана Гронке-вич-Валц обяви, че няма да връща на мяс-тото му демонтираният заради строителст-вото на метрото паметник на "Братята по оръжие". Монументът, подобен на Памет-ника на съветската армия в София, е в чест на съветските войници, освободили Варша-

39 ва по време на Втората световна война. Паметникът е поставен от полските гражда-ни през 1945 г. Но днес местонахождението му във варшавския район Прага е сметнато за политически нецелесъобразно от местни-те власти.

В интервю за полското радио RMF-FM кметът на Варшава заявява, че на съд-бата на паметника влияе отношението към действията, предприемани от съвременна Русия. Според Гронкевич-Валц, руската политика напомня на варшавяни за събити-ята от 1945 г. Това не им допада и затова е по-добре паметникът да не се възстановява, смята тя.

Кметът на Варшава Хана Гронкевич-Валц

„Сред депутатите няма желание да бъде върнат паметникът – това е преди всичко от техните компетенции. Аз също нямам желание да върна този паметник“, казва кметът на Варшава.

Паметникът на Братята по оръжие е бил първият монумент в следвоенна Вар-шава. В деня на откриването му на пиедес-тала били поставени гипсови фигури с ими-тация на бронзово покритие, направени в берлинската Академия за изящни изкуства. Скулптурите от бронз били отляти през 1946 г. и след година поставени във варшавската Прага.

Надписите на пиедестала са на полски и руски език и гласят: „Слава на героите на Съветската армия, другари по оръжие, които дадоха живота си за свобо-дата и независимостта на полския народ. Този паметник е издигнат от жителите на Варшава през 1945 г.“

(Прочети ДО КРАЯ >>>)

СВЕТЪТ Е ГОЛЯМ И... АНТОН ТОДОРОВ НИ ДЕБНЕ ОТВСЯКЪДЕ! сряда, 25 февруари 2015 г.

Светът е голям и... Антон Тодо-ров ни дебне отвсякъде!

Вече не смея да си пусна... котло-на, имам чувството, че и от него ще чуя гласа на Антон Тодоров, който ще зарекла-мира поредната си нова книга за Иван Кос-тов, където упоително ще ни разказва, убеден съм в това, как не ченгетата от ДС, дето така грозно опоскаха родината ни, а... самият Костов, видите ли, бил "окрал" Бъл-

гария!!! Ако пък пусна случайно телевизора, то ако на екрана не цъфне Андрей Райчев, то тогава непременно ще цъфне, давам гаранция, същия този Антон Тодоров, къде-то пак ще си разказва лъжите!

Излишно е да споменавам, че на всяка автобусна спирка в свидното ни оте-чество, където има павилион на "Лафка" или какъвто и да е друг павилион, където продават вестникарски мръсни парцали, оттам пак ще ви се улези същия този Антон Тодоров – понеже непременно ще видите и книгата му, и плакат за нея, и какво ли не още от него или за него!

Питам се: кой инвестира толкова много пари в това психологическо явление, носещо името "Антон Тодоров"? Кой плаща за да бъде канено това чудо във всяка една телевизия – месеци наред туй нещо цирку-лира от телевизия в телевизия, толкова често, че успя да прецака по явяванията си на телевизионния екран даже шампионите в туй отношение, именно Андрей Райчев, Валерия Велева, проф. Вучков и дори самия титан Божо Димитров?! А пък момчето Ан-тон Хекимян го кани тъй редовно и като го покани го гледа тъй влюбено в очите, че зрителите вече си задават резонния въпрос: а дали пък няма някаква извратена любовна връзка между двамата?! Или парично подп-латена е и тази страстна любов, както обик-новено става у нас, а, какво ще кажете по този въпрос? Какво мислите по него, драги ми български телевизионни страдалци? Дето понасяте всичките тия гаври – понася-те ги и оскотявате заради тях всекидневно, кажете де, защо мълчите?

Апропо, питам се и това: а има ли изобщо такива идиоти по тази земя, които да си купят изобщо книга, написана от този, с извинение, "журналист" или "публицист", в сравнение с когото дори знаменитата Ма-дам М. изглежда едва ли не непорочна и добродетелна? Няма, нали няма човек, който да потроши грешни пари за такава книга, е, тогава кой финансира издаването на тия книги на въпросния списувател?

И още един необходим въпрос да задам: дали пък щедро не инвестира в тази бясно работеща медийна оплювачница същата онази мафия и олигархия, на която навремето Костов а-а да стъпи на врата и за малко да го беше направил ако ченгетата не се сетиха да докарат Симеон, та да се спа-сят от "тирана Костов"?! Явно мафиотите и ченгетата още много здраво ги тресе страха

от Костов, щом продължават да наливат толкова много пари в неговото оплюване.

Което, като гражданин, ме кара да възкликна ето какво: браво, г-н Костов, щом ченгетата и мафиотите още ги е толкова страх от Вас – значи е имало за какво! Жив и здрав да сте ни: пазете се, пак ще ни потрябвате! БЕЗ КОМЕНТАР, НИКАКЪВ КОМЕНТАР ПРОСТО НЕ Е НУЖЕН... сряда, 25 февруари 2015 г.

Nikolov Konstantin: Те друго не могат! :-) ТРЯБВА ДА ПРАВИМ НУЖНОТО ЩОТО МИСЛЕЩИТЕ ХОРА ИЛИ ЧОВЕЦИТЕ У НАС ДА СТАНАТ ТВЪРДО МНОЗИНСТВО, ЩОТО АКО ТОВА НЕ СТАНЕ, МАЙКА НИ ЖАЛНА... сряда, 25 февруари 2015 г.

Минавам за малко покрай телеви-зора – клетата ми съпруга у нас единствена се застоява пред него – и виждам как Мая Манолова старателно лъже за нещо. Мина-ва ми мисълта: населението на България явно се дели на две категории хора: на такива, които не само понасят комунисти-ческите лъжи, но и им надават ухо, и на такива, на които им се гади като чуят кому-нистически лъжец и щом го чуят или му теглят една сочна българска благословия, или пък се оглеждат да намерят нещо по-тежко, което да могат да запратят по теле-визионния си приемник.

Значи ний, българите, се делим на почитатели на комунистическите лъжи и на такива, които не могат да търпят лъжите на комунистите и обичат само истината. Втора-та категория хора са именно хората, които обичат да мислят, да разсъждават, щото на

40 толкова опашати и нагли комунистически лъжи се поддават само хептен немислещи-те. А е аксиома, че комунистите нищо друго не правят освен да лъжат, никога комунис-тическа уста не може да изрече някаква истина. (Ако я случайно изрече, то това ще бъде равностойно пълна природна или онтологична аномалия, на вселенска катас-трофа ще е равностойно!)

И в крайна сметка ний, българите, се делим на две групи: на мислещи и на... кретени. Другояче казано, делим се на чо-веци – да си човек означава да обичаш, да можеш да мислиш! – и на комунодни идио-ти, именно дебили. Това е положението. Трябва да правим нужното щото мислещите хора или човеците у нас да станат твърдо мнозинство, щото ако това не стане, майка ни жална...

КАК ПЪК НИТО ЕДНА ЛЯВА КОНТРА НЕ ПОЕ КЪМ БАЙКАЛО-АМУРСКАТА МАГИС-ТРАЛА?! сряда, 25 февруари 2015 г.

Мишо Шамара стана тираджия в САЩ

Рапърът Мишо Шамара си купи камион, с който да си вади хляба в Чикаго. Миналата година хип-хоп изпълнителят се установи със семейството си зад Океана. Първоначално Шамара бил с туристическа виза, но намерил начин да си извади легал-но разрешително за работа. Изкарал шо-фьорска книжка и съответно получил право да управлява МПС.

Първоначално Биг Ша започнал работа като шофьор на голям камион във фирма на българин. Кръстосвал Щатите и получавал по 15 долара на час. След като спестил някой и друг лев, решил да си купи собствен превоз. Galina Slaveeva каза: Хе-хеее! И този заби в загнилия капитализъм! :)))) Как пък една "контра" не пое към Байкало-амурската магистрала?! :))))) 5 коментара:

Анонимен каза: Да се отиде в сегашния момент в Съединените щати, е израз на пълно безумие. Има достатъчно индикации, че съвсем скоро там ще стане страшно и който е умен, при никакви обстоятелства не

бива да ходи там. Това е само едно съвсем добронамерено предупреждение.

Трудно е да се даде съвет къде да се отиде предвид предстоящите гигантски катаклизми, няма абсолютно сигурно място на света. Може би би било добре човек да си резервира място в атомното скривалище в Ямантау в Урал или на Южния полюс или на Луната. Ангел Грънчаров каза: Най-добре наисти-на е, другарю кагебистки конспиративист, да си резервирате място на... Луната! :-) Там е спасението от Вас, имам предвид нашето спасение... :-)

Апропо, а защо хората напират да ходят в САЩ, а не в толкова любимата Ви Русия? Нещо по този любопитен въпрос да кажете... :-) Анонимен каза: Моята позиция не е каге-бистка, а точно обратното, тя е продиктува-на от симпатия към Америка: аз искам да предупредя хората и Америка за неприят-ностите, които ги очакват.

Стандартът на Русия несъмнено е по-нисък от американския, но не е вярно, че хората напират да ходят в САЩ, а не в Русия. Ако не знаете – Русия е втората страна на света след Америка по брой на имигрантите. Америка привлича имигранти главно от Латинска Америка, а Русия от Азия.

Няма в момента икономика на све-та, която да цъфти и процъфтява, но Аме-рика е в много критично състояние и това се признава дори от 89-годиишния бивш шеф на Федералния резерв Алан Гринспан, който само преди три дни предрече нова голяма криза в САЩ. Само че една тежка икономическа криза в САЩ неминуемо ще повлече след себе и тежка политическа криза.

Така че светът се намира в много драматичен момент от своето развитие и нещата съвсем не са така розови, както Ви се струва на Вас, гледайки на нещата от Пловдив. Помислете само: имаме продъл-жаваща тежка глобална икономическа криза с вероятен колапс на долара и Америка, войни в Украйна и Близкия Изток с тенден-ция към ескалация и продължаваща опас-ност от тероризъм в Западна Европа, Аме-рика и други страни. Това е един смъртоно-сен коктейл и се учудвам как като всеопак човек-мислител и философ, макар и не икономически и политически анализатор, можете да вземате всичко това с лека ръка и насмешка.

Всъщност обаче сте прав, това е правилната позиция – човешкото битие е толкова жалко и смешно и проблемите на хората толкова незначителни, че не заслу-жават друго, освен ирония. Аз направих необходимото, за да предупредя хората, а останалото си е тяхна работа.

Ангел Грънчаров каза:Благодаря Ви за това, че така усърдно пропагандирате каге-бистката гледна точка в блога ми – и прави-те всичко, което Ви е по силите да омало-важите моята гледна точка спрямо събития-та. Все пак моля Ви не си мислете, че може-те да ме заблудите относно тенденцията на Вашите пропагандистки анализи, насреща си имате опитен човек, а не някакъв наив-ник. Интересно е, че не се усещате как звучат пропагандните Ви послания в моите уши, което означава, че живеете с доста невярна представа за мен. Не желая да влизам в подробни дискусии с Вас, щото тезите Ви, както многократно подчертах, са притоплени прокиснали кагебистско-комунистически тези с давност от 50-те години на ХХ век, интересно е, че КГБ не е мръднало на сантим в разбиранията си. Още чакате "краха" на САЩ и на капитали-зъма, и "световната комунистическа рево-люция", и "победата на СССР и комунизма в световен мащаб", макар че и СССР го няма, макар че самите Вие вече не вярвате в комунизма си. Това е равностойно на лу-дост, което е извор на моя оптимизъм от-носно това че пълната Ви неадекватност спрямо реалностите на съвременността ще доведе до неизбежното счупване на иначе твърдите кагебистки бетонни глави... което скоро ще стане с най-лека американска помощ... ИЗЦЯЛО СГРЕШЕНОТО И ПОРОЧНО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ ПО НАЧАЛО СЕ ОСНОВАВА НА ТОРМО-ЗА, НАСИЛИЕТО И ТЕРОРА НАД ЛИЧ-НОСТИТЕ НА МЛАДИТЕ! сряда, 25 февруари 2015 г.

Днес било ден за борба с тормо-за в училище!

Ма то самото училище е изградено върху модела на тормоза! Там те унижават (изпитват публично за неща, които не знаеш или не разбираш), изключват (бележейки те като "слаб" ученик, отхвърлен от елита на "силните"), сравняват (това е самата цел на ходенето на училище – да те "оценят"), изолират те (трябва винаги да работиш "сам", въпреки че си в тълпа от ученици), отказват ти личен живот и пространство (постоянно си под зоркото око на Биг бра-дър – училищната маса, нарочно не казвам общност).

41 Те децата, които тормозят другите,

просто много добре са анализирали какво прави силната страна и се борят за оцеля-ване!

Написа: Gayane Minassian Виж също и: Защо в училище има наси-лие; ДОБАВКА: Дете, на което е отнет изборът, е дете, на което е отнета магията от жи-вота. (Gayane Minassian) УЧИТЕЛИТЕ И ДНЕС ОЧАКВАТ ОТ УЧЕ-НИЦИТЕ ПОСЛУШАНИЕ, ДИСЦИПЛИНА И ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ – ТОЧНО КАКТО ПРЕДИ "ПРОМЕНИТЕ"! сряда, 25 февруари 2015 г.

Тоталитаризмът вътре в нас, Автор: Диа-на Иванова

Парадоксите на психологическа-та промяна, или как социализмът продъл-жава да "живее" в учителите в Източна Германия и Чехия

Един от най-малко изследваните аспекти на социализма засяга психическите последици от живота в несвободна среда. Някак си приемаме за естествено, че отпа-дането на външни ограничения и външен контрол е достатъчно, за да се роди граж-данският кураж. Опитът показва, че това за много хора често обаче се оказва психичес-ки невъзможно. Защо? Как можем да позна-ем дали "тоталитаризмът е жив у всеки от нас?"

Ето няколко интересни извода от едно от първите подобни изследвания в Източна Европа, което сравнява източно-германския и чешкия опит на една особена

социална група, учителите – "Социалисти-ческа диктатура и психически последици".*

Учителите показват много ниска способност за толерантност и днес очак-ват от учениците, точно както преди промените, послушание, дисциплина и добри резултати

Големият въпрос, който изследо-вателите си поставят, е дали тоталитарното общество по особен начин формира разви-тието на психичните структури вътре в нас и какви механизми на приспособяване и съп-ротива изгражда. Особено подходящи за това изследване се оказват учителите, защото именно от тях се очаква да провеж-дат социалистическото възпитание и защото именно те са подложени на политическо школуване, наблюдение и контрол много повече от останалите професионални групи. И досега няма сериозни изследвания на психическото натоварване, на което са били подложени учителите, и на начина, по който те се справят с това след промените.

Прочети ДО КРАЯ

КОМЕНТАРИ: gergana_nenova: Време беше някой да напише тази статия! Тоталитаризмът и следите от него са толкова живи и очевид-ни, че маскират зародишите на всичко оста-нало. Разбира се, зависи човек в каква среда се движи, но няма как да се избяга – и в медиите, и на улицата е всеприсъствен. Конформизмът, лъжите ни, страховете ни, нетолерантността ни – навсякъде е. СИКРА: Законът за народната просвета е от 1991 г. – вече на почти четвърт век. Въпреки огромния брой добавки и корекции, той остава закон за друга епоха от развитието на държавата и „старостта” му изпъква най-ярко в неговата философия.

Ето малко повече за това: мисията на училището в него е същата като тази от годините след 1944 година. Училището служи на обществената потребност, на колективистичното мислене, на забраните, декретите и страха от неспазването им, на закрепостеността и послушанието. Важна е държавата, уж общностният интерес, а всъщност интересът на властващите и стоящите отгоре отхвърлят разномислието и свободата и всичко това е подкрепено от свръхцентрализация, от унизителна и дреб-нава свръхйерархизация, от необяснима и претоварваща документализация. Държава-

та (училището) мълчешком режисира съдби, разпределя позиции и роли, разпорежда еднолично чрез автократичната институция на директора, властва и санкционира, нала-га страхови усещания и активира до край-ност вътрешната и унищожителна автоцен-зура на учителството. По закон е премахнат войнстващия милитантизъм, но партийните пристрастия на директорите са ренегатски изменчиви и неумело прикривани и това прави учителите още по-смутени и неопре-делени. Истинска «участваща» демокрация в училищния живот липсва, а в управление-то му и родители, и ученици са безсловесни и ненужни.

С една дума: нашето училище ос-тава училище от едно отминало и друго време. Поради това, че неговата мисия не е предефинирана и днес, то остава извън нас, извън човека и хората, които всъщност го съграждат. Все още цел на училището не е автономният човек, овластеният сам да прави своите избори и да управлява живота си. КОЙ КОГО ТОРМОЗИ ПОВЕЧЕ В УЧИЛИ-ЩЕ, УЧИТЕЛИТЕ УЧЕНИЦИТЕ ИЛИ УЧЕ-НИЦИТЕ – УЧИТЕЛИТЕ? сряда, 25 февруари 2015 г.

Понеже днес било, представяте ли си, "Ден за борба с тормоза в учили-ще" (сякаш само днес трябва да се борим с тормоза в училище, а иначе в останалите дни тормозът трябва да си върлува необез-покояван от нищо!), то аз, понеже съм голям гадняр, няма да изпусна сгодния случай да поставя някои крайно неудобни въпроси, които сега решавам да бъдат и тема на дискусията във воденото от мен телевизи-онно предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров"; ето ги тези същите толкова неприятни въпроси:

- Кой кого тормози повече в учи-лище – учителите учениците или учениците – учителите? Или пък директорите най-много трябва да тормозят учителите?

- Защо се смята за правилно и "в реда на нещата" учителите "законно", един вид съвсем безнаказано и при това непре-къснато да тормозят учениците, включител-но и по най-перфидни и гаднярски начини?!

- А нима директорите пък не тор-мозят по същия този начин тъкмо учители-

42 те, изисквайки от тях не друго, а да тормо-зят колкото се може повече учениците?

- И какво излиза в крайна сметка: че днешното училище у нас е арена на непрекъснат тормоз, агресия, насилие, терор? Или на "война на всеки срещу всич-ки", то нима е място, в което царува макси-мата "Човек за човека е вълк", е, ако не по-точно вълк, то поне... куче, ала непременно злобно, зло куче? Ами родителите кого тормозят най-вече – учителите, децата си, директорите или пък – филанкишията, си-реч, никого?!

- Как да се разкъса този омагьосан кръг, как да се премахне тази жива лудница, какво трябва да бъде направено, че тази идиотска вакханалия на тормоза, насилието и терора над личността на младите да бъде прекратена, а пък училищата да станат място, където общуват човеци – и то по съвсем човешки начин?

И още много други въпроси могат да бъдат поставени, но сега трябва да ста-вам и да излизам, скоро обаче ще продължа да дълбая по темата... а утре ще ги разиск-ваме в предаването. Всичко добро, приятно мислене ви желая!

БОРБАТА ЗА СПРАВЕДЛИВОСТ ПРО-ДЪЛЖАВА сряда, 25 февруари 2015 г.

Днес, 25 февруари излезе решени-ето на Районен съд в Пловдив, XV състав по заведеното от мен съдебно дяло за отмяна на заповедта за уволнението ми по куриозния мотив "пълна некадърност", "из-цяло негоден за системата", "не става за учител" и пр.; е, съдия Валентина Иванова е решила да отхвърли моя иск. Което означа-ва, че дялото минава да се гледа на Окръ-жен съд, непременно ще бъде обжалвано това решение от моя милост. Всъщност от тази гледна точка не е интересно толкова решението на Районен съд, щото и в двата случая то пак щеше да замине да се гледа в Окръжен съд. Не съм чел обосновката на

съдията, нямах време за това, тия дни, като получим препис от него, ще го изчета и ще го коментирам. В този смисъл е напълно прав анонимният коментиращ, който от два дни, даже още преди да излезе решението на Районен съд, ликуваше, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив била спечелила дялото; ето днес какво е написал в тази връзка:

Грънчаров честито! Губиш дело-то, поздравления! Госпожа Анастасова бляскаво спечели и доказа пред съда тво-ята некадърност! Повече никога няма да бъдеш учител не само в тет Ленин, но и в никое друго училище! Справедливостта възтържествува! Смири се и иди си по-търси работа в обществената чистота като метач на улиците!

Оригинално понятие за "справед-ливост" имат някои хора, спор в това няма. Както и да е. Факт е, че борбата за справед-ливост ще продължи, въпреки всичко. А ето сега и моят импровизиран коментар във видеоформат веднага след като научих за решението на съда:

НИМА И ПРАВОСЪДИЕТО С БЪЛГАРСКА СПЕЦИФИКА СЕ ВДЪХНОВЯВА ОТ ПО-ГОВОРКАТА "ГАРВАН ГАРВАНУ ОКО НЕ ВАДИ"?! четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Новината за случилото се в Райо-нен съд по моето съдебно дяло стигна даже до... Украйна – благодарение на измишльо-тината на "проклетите американци", нарече-на фейсбук (и интернет); ето по-долу реак-цията на професор Константин Райда от Киев, той работи в Института по философия към Националната академия на науките на Украйна; в сътрудничество с него и неговите колеги издаваме международното многое-

зично издание на философското списа-ние ИДЕИ; също можете да прочете и реак-цията на моя колега Т.Марков – заедно с отговорите ми до тях двамата: Тодор Марков каза: Ангеле, борбата про-дължава! Не може да ти отнемат правото да работиш по специалността си. Трябва ти квалифициран и опитен в такива дела адво-кат. Ангел Грънчаров каза: Адвокатът ми е много добър, много опитен и направи мак-сималното – и дори свръх това. Тук пробле-мът не е в това, че другата страна е успяла да даде някакви свръхостроумни и силни доказателства, интересното е, че другата страна не се постара да даде каквито и да било доказателства! Или това, което те дадоха като "доказателства", бяха на нивото на махленски клюки. (Аз днес ще публику-вам защитната им реч, като илюстрация, тя е шедьовър в това отношение!) Нали знаеш поговорката: "Не е важно да си намериш добър адвокат, важно е да си намериш познат съдия!", ето, тук явно се задейства този принцип. Жалкото е, че съдията не се постара да защити някак авторитета на институцията. Това е най-жалкото. Но тия неща изглежда у нас вече съвсем не важат даже и за съдиите. Както и да е. Ще обжал-ваме на по-високата инстанция, в Окръжния съд. Борбата продължава, нямам никакво намерение да я прекратявам – и съм изпъл-нен със силен борбен дух. Никакво малоду-шие не ми е присъщо в този момент! :-) Constantine Raida каза: Этого и следовало ожидать... когда по каким-то причинам нель-зя сказать правду по сути – цепляются за формальные вещи... В этом случае никак нельзя пропустить срок (дату) подачи каса-ционной жалобы в окружной суд. Однако, в конечном итоге никакая госпожа (да и какая она госпожа вообще?!) не будет иметь пра-во на манипулирование истиной и ее об-щественное и судебное осрамление – воз-можно и в общеевропейском масштабе – не за горами... Пускай ждет и в этом ожидании боится своего позора... Ангел Грънчаров каза: Спасибо за отно-шение, дорогой друг Константин! У нас есть такая пословица (перевожу буквально): "Ворон ворону око не вадит", в смысле не будет вытаскивать его глаз, по болгарски: "Гарван гарвану око не вади". (Не знаю поняли ли меня из-за перевод?) Обидно то, что ответная сторона не постаралась дать каие-либо аргументы и доказательства, нет, я сегодня буду опубликовать их защитную речь, там ничего такого нет; и все таки судья присудила им дело. Конечно, мы будем жаловатся в Окружной суд. Потом, если понадобится, в Верховном. А в конечном счете – и в Европейский суд.

43 Борьба за справедливость будет

продолжатся до восцарения самой спра-ведливости. Мой друг (он тоже философ) вчера вечером позвонил и предложил в создавшейся ситуации пожаловатсь в пра-возащитную организацию, в Болгарском хельзингском комитете. Будем боротся. Дело не не только в том, что меня таким образом лишили преподавательских прав. Дело в том, что это поругателство над зако-ном...

"ПИСМЕНИТЕ БЕЛЕЖКИ" НА ДИРЕКТОР-КАТА НА ПГЕЕ.-ПЛОВДИВ ПРЕД РАЙО-НЕН СЪД ПО СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ ЛИШАВАНЕТО МИ ОТ ПРЕПОДАВАТЕЛС-КИ ПРАВА четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Освен обикновеният съд, имам предвид органа на държавната съдебна власт, освен също така Божият съд, който именно е най-висшата възможна и също така безапелационна нравствена инстанция има и "съд" на т.н. обществено мнение, има "човешки съд", който макар че е съв-сем неформален, изобщо не бива да бъде пренебрегван. Воден от това съзнание, че ний, гражданите, имаме право на собствено мнение и на собствена преценка (а медиите са тези, които трябва да ни дадат възмож-ността сами да съдим за случващото се), решавам тази сутрин да публикувам в блога си двата документа, на основа на които съдията от Районен съд-Пловдив г-жа В.Иванова е издала своето решение; всъщ-ност пледоарията на моя адвокат г-н Фео-дор Иливанов вече е публикувана (виж: Защитната реч по съдебното дяло срещу уволнението ми от работа като препода-вател по философия и гражданско обра-зование в ПГЕЕ-Пловдив), сега си позво-лявам, с оглед очертаване на реалната ситуация, "да дам думата и на другата стра-на" (ний сме привърженици на правото, равнопоставеността, истината и справедли-востта!), т.е. да публикувам "писмените бележки" на директорката на ПГЕЕ-Пловдив (писани от нейната адвокатка); нека всеки да сравни и да си прави своята преценка, своите изводи; ето, вижте, четете, сравнявайте, чудете се, смейте се, кръстете

се, каквото искате правете, изборът си е изцяло ваш, и правото също така е ваше:

В ДНЕШНА РУСИЯ Е НАЛИЦЕ НАЙ-СТРАХЛИВИЯТ И НАЙ-ПОДЛИЯТ В ИС-ТОРИЯТА ФАШИЗЪМ четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Петр ОЛЕЩУК: Однозначно, в России сейчас самый трусливый в истории фашизм

Все россияне убеждены, что вою-ют с США. Топчут американские флаги на "антимайданах", рисуют картинки Обамы с бананом, матерятся в Инете.

На этом, собственно, вся их война непосредственно с американцами заканчи-вается. Все их остальные великие удары наносятся по Украине.

Причём, по той её части, которую они сами именуют "новороссией". Стирают с земли Дебальцево, убивают жителей Мари-уполя, устраивают теракты в Харькове...

Напомню. Это так они воюют с США.

Теперь вопрос. Почему не обстре-ливают из ракет Аляску и не взрывают устройства с арматурой в Лос-Анджелесе?

Ответ очевиден. Сцыкотно.

Ясно, что когда они поставят себя в качестве непосредственной угрозы США - за них возьмутся всерьёз и уничтожат.

Потому воюют с США на террито-рии Украины.

Однозначно, в России сейчас самый трусливый в истории фашизм.

Виж в тази връзка непременно и: «Новая газета» опубликовала сек-ретный документ Кремля по разделу Украины

«Представляется правильным инициировать присоединение восточных областей Украины к России»

«Новая газета» публикует план отторжения Россией ряда территорий Украины, составленный в те времена, когда Янукович еще был президентом этой страны.

В распоряжении «Новой» оказался документ, который, предположительно, в период между 4 и 12 февраля прошлого, 2014 года был «занесен» в администрацию президента.

Прочети ДО КРАЯ

Нещо като ново "лого" или λογότυπος на предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската об-ществена телевизия

44 ЗАБЕЛЕЖКА: Не забравяйте да гледате предаването днес, започва от 11 часа. Ще бъде много интересно! Както винаги де... скромно казано! :-) АЗ СЪЩО СМЯТАМ, ЧЕ РБ ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА КОА-ЛИЦИЯ С ГЕРБ - В ИМЕТО НА ДОБРОТО НА ЕВРОПЕЙСКА БЪЛГАРИЯ, НА НЕЙ-НИЯ БЪДЕЩ ПРОСПЕРИТЕТ четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Rositsa Rangelova, моя приятелка във фейсбук, е написала нещо изключително важно, което споделям изцяло; ето нейната теза, изразена във Фейсбук, а по-долу мо-жете да прочетете и моя коментар по този повод:

Не сте очаквали по-добър резултат за РБ на изборите, нали? Постигнахме по-добър резултат от социологическите пред-виждания и то без едни хора, които уж са десни! Възмущавахме се на тия хора "уж десните", че ни предадоха пак в "12 без 5"... Знаехме, че единствената и правилната коалиция е само ГЕРБ и РБ... По-добре с лош материал, но на пътя на Европа! Зна-ехме, че реформите ще са много трудни, много по-вече от 97/ма година може би?

Чудно ми е защо сега обръщаме гръб – точно когато трябва ПОДКРЕПА? Или се доверявате на тия, които сте пратили в Парламента да ви представляват, или те не са били ПРАВИЛНИЯТ ви избор! За вашата обърканост, господа, не сме виновни НИЕ, които искаме нещата да се случат! Правете каквото искате, но поне не го прокламирайте да зарибявате и манипулирате и други!

И в тоя ред на мисли – АЗ СЪМ ТВЪРДО РБ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА С ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО! И КОЙТО НЕ МУ ХАРЕСВА ТОЯ ФАКТ МОЖЕ МОМЕНТАЛНО ДА ПРЕУСТАНОВИ ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ С МЕН!!! Ангел Грънчаров каза: АЗ СЪМ ТВЪРДО РБ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА С ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО. И КОЙТО НЕ МУ ХАРЕС-ВА ТОЯ ФАКТ МОЖЕ МОМЕНТАЛНО ДА ПРЕУСТАНОВИ ПРИЯТЕЛСТВОТО СИ С МЕН!!! Получила се е неприятна двусмис-лица, не се разбира ето това "... РБ ДА ПРОДЪЛЖАТ БОРБАТА С ТОВА ПРАВИ-ТЕЛСТВО..." излиза, че РБ се борят с пра-вителството, а Вие, предполагам, сте иска-ла да кажете, че борбата им е ЗАЕДНО с

правителството; ако искате, редактирайте си изречението, щото така звучи подвежда-що. Аз също смятам, че РБ трябва да продължи, въпреки рисковете, правителствената коа-лиция с ГЕРБ – в името на доброто на евро-пейска България, на нейния бъдещ проспе-ритет... няма друг разумен вариант, в поли-тиката и в живота идеалните неща са не-възможни... затова и трябва да държим за реалното! Този е пътят... АЛЬОШОЛЮБИВ ДРУГАР ОТ В. АКЦЕНТ СЕ НАХВЪРЛИ ВЪРХУ ИДЕЯТА ПАМЕТ-НИКЪТ НА СЪВЕТСКИЯ ОКУПАТОР ДА БЪДЕ ПРЕОБРАЗЕН В ПАМЕТНИК НА АПОСТОЛА НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Тоз матр`ьял е отпечатан в днешния брой на в-к АКЦЕНТ... В ПУТИНСКА РУСИЯ ТЕЧЕ ПРОЦЕС НА СТРЕМИТЕЛНА ДЕБИЛИЗАЦИЯ НА НА-СЕЛЕНИЕТО четвъртък, 26 февруари 2015 г.

ПЕРВЕРЗИИТЕ НА ЧЕНГЕСАРСКИЯ, С ИЗВИНЕНИЕ, "МОРАЛ" четвъртък, 26 февруари 2015 г.

Смех: доказаният лъжец Гоце Първанов днес се самопохвали, че бил, видите ли, "човек на честта и достойнство-то"! :-)

Много специфично понятие за "чест" и "достойнство" явно имат лъжците. Сигурно за тях е "пълно безчестие" някога да кажеш истината... а "най-недостойната" постъпка е да не излъжеш!

СИМВОЛИТЕ НА СЪВЕТСКИЯ КОМУНИ-ЗЪМ, НАТРАПЕН НИ ОТ АЛЬОШОВЦИТЕ, ИЗЛЪЧВАТ ЗЛОТВОРНА МИСТИЧНА СИЛА, КОЯТО ОЩЕ ТРОВИ БЪЛГАРСКИЯ ЖИВОТ петък, 27 февруари 2015 г.

Приятел вчера ме информира, че в пловдивския вестник АКЦЕНТ било имало "матр`ьял" срещу мен – срещу моите призи-ви пловдивският позор, наречен "Альоша", някак да бъде спрян (виж поне това или пък това: Днешното издание на предаването "На Агората...", темата е: "Докога ще търпим окупаторът Альоша да тъпче с ботушите си Апостола на българската свобода?"). Намерих вестника и открих, че наистина някакъв, с извинение, "журналист" се е упражнявал по темата: виж Альошо-любив другар от в. АКЦЕНТ се нахвърли върху идеята паметникът на съветския окупатор да бъде преобразен в паметник на Апостола на българската свобода. И при това ме е представил, както забелязва-те, в крайно обидна светлина, това личи още с претендиращото да е остроумно, а всъщност пределно тъпо заглавие "Фило-софът Грънчаров захапа ботуша на Альоша". За да не забравя да реагирам (увлечен по работата си) и за да се възпол-звам все пак от правото си на отговор, тази сутрин решавам да напиша нещо по темата – току-виж успея да науча тия въпросните журналя как се води истински демократичен и коректен дебат по важен въпрос. Ето какво написах; ще го пратя незабавно до редакцията на вестника, който, признавам си, не знам чий е, чия собственост е, но като съдя по изискания му стил, нищо чудно да е от империята на Пеевски:

Господин главен редактор, В броя от 26 февруари на ръково-

дения от Вас вестник Боян Милев е написал крайно обиден и тенденциозен текст по мой адрес, озаглавен "Философът Грънчаров

45 захапа ботуша на Альоша". Обичам да участвам в дебати по важни въпроси, но решително възразявам когато опонентът бива представян в превратна светлина, примерно като пълен глупак или идиот; "аргументи" от този род не само са некорек-тни, но и са обидни. В тази връзка искам да се изкажа под формата на право на отговор на пропорционално по величина място от страниците на вестника; настоявам да пуб-ликувате в следващия брой следното мое възражение.

Авторът на текста със заглавие "Философът Грънчаров захапа ботуша на Альоша" вероятно си мисли, че е проя-вил крайно изискан стил – като е избрал това заглавие. Е, не е така; държа да го уведомя, че "захапването" на каквито и да било ботуши изобщо не ми е по вкуса. Гра-нитният ботуш на Альоша трудно може да бъде захапан, щото идиотът, който дръзне да стори това, непременно ще си счупи зъбите; виж, да бъде облизван от почитате-лите му, това е съвсем възможно – ох, как е възможно! Жалко е само, че този въпросни-ят ботуш се намира на високо, труднодос-тъпно място и е трудничко все пак да бъде облизван, лизан, целуван и милван. Да беше на по-ниско и удобно за близане и целуване място, убеден съм, вече щеше да бъде добре полиран от езиците на неговите облизвачи – сред които се нареди и Вашият автор, драги ми господин главен редактор! Та значи "метафората" на г-на или другаря Боян Милев е, признайте, доста нескопоса-на: гранитните ботуши на Альоша не стават за захапване, но за лизане с език от почита-телите на въпросния "паметник", устано-вихме, стават – само да не бяха толкова високо. В тази връзка – понеже като фило-соф съм все пак по-авангардно мислещ човек – предлагам за удобство на въпрос-ните облизвачи вестникът да излезе със следната инициатива: общината да направи някаква удобна стълба, по която желаещите да ближат ботушите на Альоша да могат да се изкачват до нивото на тъй въжделенните ботуши. Нека все пак да им влезем в поло-жението, нали така, нали това е израз на нашето човеколюбие – и на толерантността ни пред техните тъй сърдечни нужди?! Аз лично съм твърдо за – с оглед тия хора да не се мъчат и да преглъщат толкова жадно – когато стоят в подножието на грамадния паметник; една стълба може да им помогне да задоволят потребността си да целуват донасита ботушите на техния кумир Альо-ша. Смятам, че г-н Милев ще бъде един от първите, които ще се възползват от туй съоръжение, а тарапаната, навалицата от поцелуйковци около него, убеден съм, ще бъде немалка...

Да оставим шегата обаче настра-на. Въпросът е сериозен. Аз неслучайно съм го поставил. Похвално все пак че и медия като в-к АКЦЕНТ се включи в подета-та от мен полемика; вярно, стори го по един

недотам пристоен начин. Аз обаче предла-гам да се опитаме да поспорим по проблема по-спокойно, без обиди, този проблем, въп-реки изхвърлянията на г-н Милев, заслужа-ва по-смислен и плодотворен демократи-чен дебат. Ето какво желая непременно да кажа – за да представя своята гледна точка.

Не е истина, че този дебат за съд-бата на паметника Альоша бил ненужен, щото, видите ли, бил "изваден от нафтали-на"; напротив, точно сега дойде момента да решаваме какво да правим с тия унизител-ни, аз бих казал пагубни за българското достойнство символи на българския и съ-ветския комунизъм. И на съветските окупа-тори, благодарение на които този същият комунизъм беше натрапен на народа ни - за да си разиграва сатанинския си и кървав танц цели десетилетия, повече от половин век. Тия "паметници" на съветския окупатор, пръснати по цялата страна, са също толко-ва на брой гнойни рани, които изтощават тялото на българския организъм, което, както виждаме, е все още неспособно да надмогне заразата – и да поеме уверено към общественото здраве. Символите на съветския комунизъм, натрапен ни с военна сила, излъчват злотворна мистична сила, която продължава да трови българския живот – и докато не се отървем от тях, добро няма да видим. Тази моя констатация в светлината на случващото се с братския украински народ не се нуждае от никакво обосноваване: украинците бяха жестоко наказани от руските империалисти заради свободолюбието си, а представяте ли си какво ще стане ако и ние, българите, в един момент покажем същата привързаност към свободата – и премахнем символите на съветската тирания, която окупаторите ни наложиха?

За жалост, тия очевидни за всеки здрав разум неща не се съзнават още от мнозина – щом като откровено перверзни в нравствено и ценностно отношение писа-ния като анализираното изобщо са възмож-ни. Как е възможно изобщо да не се разби-ра, че паметникът на Альоша, който стои като зла, хищна и граблива птица на небето над Пловдив, над главите на всички плов-дивчани и гости на хилядолетния ни град, е безсрамна и арогантна гавра с нашето национално достойнство – и знак в просла-ва на кървавата тирания, от която е крайно

време да се освободим?! Докато Альоша стои там горе в небето, насочил автомата си в нашите черепи, България няма да стане свободна, достойна и просперираща страна; да, изобщо не е безобидно това, че този страж на руския империализъм про-дължава да стои над главите ни – та да показва кой тук, в българските земи, е ис-тинският господар! А най-страшното е, че ние, жертвите, дотам сме обръгнали, че не чувстваме гаврата с нашата национална чест. Е, някои чувстваме тази гавра – и няма да се примирим докато не си възвърнем потъпканата от альошовците свобода и чест.

Альоша се рее в небесата над гла-вите ни, ние "благоденстваме" в сянката на неговите ботуши и под насочено в главите ни дуло на автомата му, а пък миниатюрно-то бюстче на Апостола на българската свобода е свряно там долу, в подножието на Бунарджика, сякаш е стъпкано от същите тези ботуши на наглия империалист – а давате ли си сметка знак и символ на какво е тази върховна аномалия?! Срам и позор е това, че я търпим, че не усещаме обидата! Левски, горкият, неслучайно е писал, че тоз, който ще ни освободи, той ще да ни и поро-би: е, точно така е станало! И, за жалост, до ден днешен е така! Ние роби ли сме, ние стадо ли сме, ние видиотена, впиянчена по руски образец тълпа ли сме – или сме дос-тоен и горд народ? Оставям ви сами да си отговорите на този комай съвсем риторичен въпрос. Щом още търпим гаврата – ясно какво сме...

Затуй нещата не са така прости както си ги представяш, драги ми Милев! Трябва да се мисли, а пък думите на фило-софите изобщо не са за пренебрегване: щото в тях винаги се крие смисъл, който ни е съдбовно и жизнено потребен. Докато мнозинството от българите не възроптае срещу тъй наглата имперска гавра, която тегне над главите ни, докато тия наши глави в мнозинството си не се изпълнят с така потребното ни съзнание за национално и човешко достойнство, докато тия прости истини, които отдавна всички следваше да бъдат разбрани, най-сетне не се проумеят поне от мнозинството от българите, докато масово не възроптаем от болката и униже-нието, повтарям, добро няма да видим. Защо е така ли? Просто е, ето защо:

46 Защото при нас, човеците, е така,

така ни е устроил Създателят, дал ни безс-мъртна душа: не само животът, но и съдба-та, сиреч, бъдещето ни се управлява от символите, които владеят нашите съзнания. Правете си тогава сметка докъде сме я докарали – щом сме допуснали доказано най-злотворните в историята символи, символите на комунизма, на комунистичес-ката тирания, още да властват над душите ни!

Толкова. Казах предостатъчно. Не-ка повече хора да се постараят да осмислят казаното. Знам, че е нужно време да се асимилират тия неща. Минаха вече цели 25 години за размисъл. Дойде време за промя-на – и за действане. Нима сме така безна-деждно тъпи, че в тия 25 години мислене, съпроводено от какви ли не страдания и изпитания, нищичко все още не сме осъзна-ли и разбрали?!

Аз лично смятам, че все пак не сме така безнадеждно тъпи. Тъй че, драги ми Милев, недей да залагаш повече на тази бита карта...

БКП-БСП, тази злокобна партия, е нещас-тието на България! петък, 27 февруари 2015 г.

Преди малко получих следното писмо; авторът му е на 92 години и живее в Пловдив; казва се Павел Ангелов; току-що звъннах на този човек, разговаряхме, ще пиша по този случай отделно, историята е интересна и ще има продължение (непре-менно в близките дни ще се срещна с него!); към писмото му е приложен и текстът, напи-сан от него, който на много места е бил цензуриран, трит, крит и т.н.; разбира се, публикувам непременно същия текст в блога си, чудесен е, казва една истина, която трябва да стигне до колкото се може повече хора; а ето сега какво г-н Ангелов ми пише:

Уважаеми г-н Грънчаров, От известно време насам имам

впечатление, че предлаганите от мен мне-ния и забележки относно актуални общест-вени въпроси за публикуване в сайтовете на Интернет или изчезват от монитора или не се явяват там, където трябва да бъдат.

Обръщам се към Вас като съмиш-леник (какъвто предполагам сте) да ми отговорите дали и към Вашите предложения

усещате подобно нещо? Не ми е ясно кои са евентуалните "модератори" или "медиато-ри", които преценяват какво може да се пуска в мрежата или да се изтрие, къде се намират и дали е възможно подобно вме-шателство. Като илюстрация прилагам един материал, предлаган няколкократно в "Уеб-кафе" и в моя профил в Фейсбук, който изчезва неизвестно защо.

Ако имате повече какво да споде-лите по въпроса и ако считате това за по-лезно, моля свържете се с мен на тел. ...

ЧЕСТ И СЛАВА НА УБИЙЦИТЕ!

Ще си призная откровено, че на-викналата ми на какви ли не глупости, под-лички внушения и грубо скроени лъжи памет бе разтърсена от последната изумителна творба на един всезнайко, Георги Атанасов, спортен журналист (!), под заглавие “Фаши-зъм на дози” (в-к “Уикенд” от 21.02. т.г.). Темата бе ежегодния т.н. “Луков-марш” по случай годишнината от терористичното убийство на генерал Христо Луков, по по-ръчка на БКП. Позволявам си, от висотата на моите 92 години (роден съм през 1923 г.) и, следователно, жив свидетел на събития-та, да изясня на гореказания “учител по история” няколко напълно приети от всички честни общественици факти:

Първо, в България фашизъм е имало не преди, а само след 9-ти септември 1944 г., така че нито организацията на Бъл-гарските Национални легиони, нито нейният водач ген. Христо Луков могат да бъдат обвинявани в антисемитизъм или каквито и да било гонения срещу комунисти- те никога не са и били на власт за да упражняват подобна дейност! Самият ген. Луков е дос-тоен военен служител, участник във войните за обединение на България и организатор на модерна армия в периода 1935 – 1938 г.

Съюзът на легионерите (СБНЛ), чийто водач бе той, обединяваше истински-те българи, възпитани в дух на патриоти-зъм, върховенство на държавата и Царя и готовност за саможертва. Непростима оби-да е да наричаш ген. Луков "военнопрестъп-ник", а участниците в т.н. Луков-марш – "лумпени"! Това, което кара разпенения спортен журналист да ги нарича така бе твърдата позиция на СБНЛ срещу комунис-тите и тяхната БКП, верни слуги на Русия и щедро поддържани от нея. Тази злокобна партия е нещастието на България. Тя вина-ги е работила срещу нашите интереси, кроила атентати и въстания, тя вкара бед-ния ни народ в срамна война срещу единст-вения ни приятел – Германия!

Твърдя, че Германия, споделяща с нас последствията на жестоките Версайски и Ньойски договори, е разбирала и съчувст-вала на нашата съдба. Тя накара Румъния да ни върне Южна Добруджа – докато Рус-кият император беше честван в Кюстенджа като герой при заграбването й.

СБНЛ плати скъпа дан за тази пат-риотична позиция през периода между двете световни войни. Тази позиция съвпа-даше с мнението и предпочитанията на мнозинството на народа. Партизанската война, направлявана от Москва, не бе попу-лярна – тя бе проява на заслепени и про-дажни агенти на Коминтерна и доведе до освирепяване на борбата между различните политически групи. Лозунгът “Смърт, смърт!” непосредствено след 9-ти септември ечеше във всички кътове на родината, което не е било никога досега.

Членовете на СБНЛ до един бяха репресирани, било със забрана на образо-вание и на работа, било с интерниране в трудови лагери или най-често с многогоди-шен затвор и убийства без съд. А те бяха около 50 хиляди! Бих подарил цялата си пенсия на този, който ми посочи поне един само член на Легиона, непострадал от ко-мунистическата власт в продължение на 45 години.

Авторът вика на помощ за тезата си и обществеността на западните демокра-тични страни – какво те знаят за България? Съветвам ги да проучат историята на БКП и пагубната й роля за съдбата на родината ни.

Впрочем домораслият “учител по история” и спортен журналист в “трудовете” си е оплюл около себе си всички наоколо: президенти, премиери, държава и кого ли не. И то със самочувствие на самодържец, властелин на истината. Спестява, разбира се, само своите господари, които са... досе-щате се кои.

Забележително е, че същият съв-сем точно определя, че у нас се “дозира” фашизъм – именно от такива журналисти - фашизъм от вида, който ни управляваше 45 години. Остава само да възкликне: ЧЕСТ И СЛАВА НА ТЕРОРИСТИТЕ-УБИЙЦИ!

Павел Ангелов–Пулиев, Пловдив С уважение: Павел Ангелов-Пулиев 4 коментара:

Анонимен каза: Eее, гледам, че от извест-но време всичките антикомунисти тръгнахте да се фашизирате ама не вярвах, че ще паднеш толкова низко, Грънчаров. Да пееш литании за тоя фашистки убиец и неговия Съюз на легионерите, изкопирал програма-та си от Нацистката партия. Това ли е нова-та мода сред вас евро-атлантическите ху-манисти? Това ли е "единствения ни прия-тел" – нацистка Германия? Значи да чакаме и някоя статийка във възхвала на Бандера, пък защо не и на Хитлер дори? Нали него-вата лелеяна мечта е и ваша – краят на Русия и руснаците. Ангел Грънчаров каза: Таваришч, не зная дали си забелязал, че този текст не е писан от моя милост; второ, "фашизирането", за

47 което говориш, е характерно не за антико-мунистите, а тъкмо за комунистите, те се фашизираха при това на дело, преобразиха се в национал-комунисти, другояче казано, във путлеристи, в поклонници на руския Хитлер. Тъй че не е нужно да се мъчиш чрез викане от типа "Крадецът вика: "Дръжте крадеца!"" да прехвърляш вината, дето се казва, от болната глава върху здравата. Но е известно, че вий, комунисто-комуоидите, никога в историята нищо друго не сте пра-вили освен да лъжете. И да убивате де, то си се знае, че убиването е част от мантали-тета на примерния комунист... Анонимен каза: "... разбира се, публикувам непременно същия текст в блога си, чуде-сен е, казва една истина, която трябва да стигне до колкото се може повече хора..."

Това ти ли си го написал или не, очевидно си съгласен със съдържанието му?

Не мога да разбера защо болната ти глава пак намесва комунистите навсякъ-де. Дълг на всеки човек и хуманист е да заклейми цялата пасмина от фашистки и неофашистки фюрерчета така усърдно подържани от вашите американски прияте-ли. Ако наистина беше демократ, на какъвто се правиш, ти трябваше да си първия, който да излезе на протест срещу възраждането на нацизма и нацистките убийства в Донбас.

Но понеже си слуга на хищни и безскрупулни господари чакаш да чуеш какво ще ти наредят, за да ни проглушиш ушите ни с лъжите си. И като истински слуга бързаш с две крачки пред тях, те поне още лицемерно заклеймяват фашизма. Ангел Грънчаров каза: Виж какво, драги ми комуноид, недей да се напъваш тук при мен да лъжеш, няма как да минат лъжите и напъванията ти. Вий, комуноидите, всичко наопаки го възприемате, на черното бяло викате и т.н., най-безочливи лъжци сте. Иди си изпей песента в някой квартален клуб по комунизъм-путинизъм, там може е некоя рубла да ти дадат. Апропо, вий комуниоди-те, вече сте национал-комунисти, сиреч, нямате право да употребявате думата "фа-шисти", щото сред нея себе си характеризи-рате. Русия е най-фашистката, сиреч, най-национал-комунистическата държава в света... РЯДКО СРЕЩАН ПРИМЕР НА СЪДЕБНО РЕШЕНИЕ, В КОЕТО НЕ ДРУГО, А ТЪКМО ИСТИНАТА СЕ Е ОКАЗАЛА НАПЪЛНО БЕЗИНТЕРЕСНА И НЕСЪЩЕСТВЕНА

По-долу публикувам в пълния му вид Съдебното решение на XV състав на Районен Съд-Пловдив с ПРЕДСЕДАТЕЛ Валентина Иванова по заведеното от мен съдебно дяло за признаване за незаконосъ-образна на Заповед № 860/19.05.2014 г. и за

отмяна на уволнението ми от работа като преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, извършено на осн. чл. 328, ал. 1 т.5 КТ., т.е. осъщест-вено с абсурдния мотив "пълна некадър-ност", "абсолютна негодност или неспособ-ност, сиреч липса на каквито и да било качества да бъде учител", "негоден за сис-темата" и пр. (уволнение, което фактически ме лиши от преподавателски права, изхвър-ли ме от образователната система!)

На това крайно интересно реше-ние, както изглежда, е отсъдено да остане в аналите на историята като чудесен пример за ония най-любопитни неща, които харак-теризират в пълна степен катастрофалното състояние не само на образователната, но също така и на съдебната система в наше-то свидно отечество – и по тази причина му отдавам нужното внимание чрез публикация в блога си, който, както знаем, отделя глав-но внимание не на друго, а тъкмо на исти-ната. В случая имаме крещящ пример за това, че тъкмо истината, явно, се е оказа-ла напълно безинтересна, което пък, от друга страна погледнато, ще остане в ана-лите на самото правосъдие като паметник и епитафия на самото него – в уникалния за световната история негов специфично български вариант. Изключително любопит-ни са и "доказателствата", с които, простете, се "обосновава" туй епохално-историческо в крайна сметка съдебно решение; бих си позволял да нарека епични и дори героични тези именно "доказателства". Рядко се среща пример на съдебно решение, в което не друго, а тъкмо истината се оказва напъл-но безинтересна и несъществена (за мора-ла пък изобщо не се налага и да говорим). И тъй, четете, ликувайте, дивете се, радвайте се, изобщо правете каквото искате, според собствения си морал, според разбиранията и според ценностите си: (ОЩЕ >>>) Bacho Кольо каза: Грънчаров, начинът по който пеподаваш предметите от философс-кия цикъл е прекрасен... ако беше учител в НГДЕК. Само че твоята гимназия е пълна с олигофрени и бандити. В нея твоят начин на преподаване води само до едно – предиз-вестен провал. Един съвет: Ако има дело на по-горна инстанция трбва да атакувате решението само по формални причини! Ако го направите с аргументи по същесттво – спукана ти е работата!

Анонимен каза: Уважаеми г-н Грънчаров, не коментирайте работата на съда. Естест-вено е едната страна да бъде недоволна. Съсредоточете се върху мотивите към Решението. Обсъдете ги с адвоката си, защото тях ще атакувате на втора инстан-ция. Вслушайте се в съветите му, защото ТОЙ е специалиста, а не Вие. И най-важното – не пишете тук какво ще предпри-емете, защото в съдебната битка изненада-та е толкова важна, колкото във военната битка. Дано този път смените поведението си, защото както, надявам се, вече сте разбрали, Съдът се ръководи от законите, а не от това кой какво смята за право или за криво. Успех! Ваш доброжелател Анонимен каза: Съдът у нас не се ръково-ди от законите, Доброжелателю. От други неща се ръководи. Примерно, ръководи се от дългата ръка на ДС. Съпругът на Анаста-сова е от бойния юмрук на партията. Това обяснява всичко. Нещата са ясни...... Анонимен каза: Елементарно, Уотсън! Когато спечелихте делото срещу заповедта за наказание, съдът беше добър. Сега губи-те на първа инстанция – съдът е лош. Не се ръководете от този критерии. Вижте моти-вите и ще разберете как "работи" един съдия. Пак Ви съветвам – слушайте адвока-та си! И не занимавайте Министъра – той ще Ви отговори, че нещата са в съда и той ще решава, което си е и така. Ангел Грънчаров каза: е съм казал, че съдът е лош, таваришч, не е нужно да изо-пачавате думите ми, казах, съдията в слу-чая допусна грешка. Съдиите също грешат. Знаем, че само партията не греши, а ако греши, дори и тогава пак е права. :-) Какво ще правя решавам аз, има свобода, Вие решавайте за себе си, аз за мене си. Сега спокоен ли сте вече? Анонимен каза: Е, спокоен съм, Уотсън. Желая Ви успех. Но, той трябва да се изво-юва, нали? ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ ТАЗИ СЕДМИЦА, ТЕМАТА Е: "ИСКАТЕ ЛИ ЗА-ЕДНО ДА ПОМИСЛИМ ЗА УСПЕХА?"

Приятно гледане, приятни размисли!