ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 24, Год. VII, 2015, 15 Декември, Вторник, Ц. 2 лв.

Правителството загуби един от добрите си министри – Христо Иванов. Умен, разбиращ от работата си, смел, порядъчен, достоен човек, който работеше за същинска промяна и за обръщане на нещата към добро. Парламен-тарното мнозинство загуби един от най-добрите си депутати, Радан Кънев, който мина в опозиция, заедно с неколцина други. За него мога да кажа същото, което казах по-горе за Христо Иванов. И какъв беше ефектът от случилото се?

Г-н Премиеро-Слънце, вместо да се опечали от факта, че загуби един от най-способните си министри, се зафана да дърдори простотии, нямащи никакво отно-шение към същината на проблема.

Тоя не го бил уважавал, оня не го бил почитал, тоя се мислел на умен, оня имал "големо его", видите ли, и затова го дразнел, а требвало да му цалива ръка или да го гали по главицата? Абе тоя Боко наистина хептен не може да мисли, не може да различи важното от маловажното! Явно в неговото възприятие умни и свестни хора като Радан Кънев и Христо Иванов са безкрайно неприятни и дразнещи. (На 2-ра стр.)

Из: Правителството показа, че не иска да се бори с корупцията Министъ-рът на правосъдието в оставка Христо Иванов пред "Капитал"

... А как се излиза от тази ситуация?

Вижте, изходът технологично съвсем не е сложен и в момента в пар-ламента има предложения за изменение, които са внесени от Инициатива "Правосъдие за всеки". Те могат да станат база за един втори кръг от консти-туционни реформи.

В крайна сметка един от позитивите от това, което се случи, е, че прокуратурата беше посочена като проблем. Мислите ли, че има шанс да се отиде по-далеч?

Да, когато взех решението, нелеко впрочем, да поема функциите на министър в редовното правителство, си поставих две цели – ед-ната беше да разделим ВСС. Втората – да пристъпим към някаква реформа на прокуратурата или поне, колкото се може, този проблем да го изведем като централен. В този смисъл за себе си, моята програма минимум с всички уговорки и недостатъци, мисля, че съм я изпълнил. Парламентът прие в сряда възможност да изслушва главният прокурор и по теми, различни от годишните му доклади. (Следва на 2-ра стр.)

МАЛКО СА ХОРАТА, КОИТО СМЕЯТ ДА СЕ ИЗПРАВЯТ СРЕЩУ СЪЮЗА МЕЖДУ ВЛАСТТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР И ВЛАСТТА НА ПЕЕВСКАТА ПРОПАГАНД-НА МАШИНА, ТОЗИ "СЪЮЗ НА МЕЧА И РАЛОТО"

(От 1-ва стр.)

Забележете обаче как беше окаст-рено предложението в парламента, който сам се отказа от възможността да е в актив-на позиция и да изисква тези доклади. При приетата формулировка изглежда, че тези изслушвания ще се случват само тогава, когато главният прокурор сам поиска това. Например своето становище за промените в климата или поредното изброяване кои медии харесва. При цялото това ходене на пръсти около темата за статута и ролята на главния прокурор аз нямам особено съмне-ния, че поне що се отнася до настоящия парламент, това ще остане едно спящо правомощие.

Откъде идва властта на проку-

ратурата и на главния прокурор? Какво ѐ дава силата да бъде основният фактор в случая в съдебната реформа?

Две обстоятелства – едното е на-

пълно безконтролната преценка за това дали да стартира наказателно преследване или не. Това е сериозен инструмент на натиск и на поставяне под влияние.

На второ място, българският поли-тически елит се е рекрутирал около една култура на вътрешна всепозволеност. За съжаление като субкултурен феномен кри-тична маса от представителите на българс-кия елит се стремят да бъдат там заради това усещане, че законите не важат за теб. Просто знаеш, че имаш възможност да водиш този лек живот на тази специфична фронтера, в която законите не важат. По аналогия с Дивия запад или границата между Руската империя и Сибир и Причер-номорските степи, където всичко е позволе-но.� Начин на живот, който по естеството си те поставя, ако не в конкретна, то поне в много вероятна зависимост от прокуратура-та. Защото я има тази много силна фигура на главния прокурор, която може да ти създаде много неприятности, ако реши.� Истината е, че цялото демократично уст-ройство и еволюция винаги е изхождало от един неособено голям оптимизъм за човеш-ката природа, който винаги е казвал, че човек, оставен насаме с безконтролна власт, много лесно се превръща в проблем. И затова винаги, не просто от епохата на съвременната демокрация, но от най-ранните демократични устройства, е имало някакви противовеси и задръжки. Дори римският император винаги е носил със себе си една торбичка пръст, която да му напомня, че най-малкото смъртта е ограни-чението. Мисля че поне това на главните

прокурори в България не би им се отразило зле. Да въведат подобна регалия.

А влиянието във ВСС? Докато човек не види ефекта от

присъствието на главния прокурор на живо, никога не би могъл да си представи за какво става дума. Та отделни членове на ВСС се притесняват да прекъснат главния проку-рор, когато той реши да вземе думата. Чес-тно казано, на моменти става унизителна тази наистина централноазиатска липса на колегиалност, на равенство в този уж коле-гиален орган, на свобода да се изкаже мне-нието. На елементарна демократичност.

В началото на дебата около раз-делянето на ВСС и ролята на главния про-курор всъщност един от малкото хора, които понечиха да коментират темата, беше бив-шият главен прокурор Борис Велчев. Който каза нещо, което е въпрос на common sense – ама какво пречи и сега ВСС да контролира главния прокурор. Много добър въпрос.

Аз не съм присъствал на ситуация, в която на главния прокурор да се задават някакви въпроси, свързани с работата на прокуратурата като институция, на които той да отговори и от това да следва някакъв смислен процес на формиране на политики и отчетност. Напротив, единствените слу-чаи, в които някой се е осмелявал да му постави някакви въпроси, са водили до едно настръхване и едно агресивно демонстри-ране, че той не може да бъде питан.

Съвсем наскоро, когато му беше поставен въпросът защо предварително определя изхода от делото "Червей", той произведе знаменитата фраза "Ще говоря каквото си искам". Явно е налице различно разбиране за това какво означава да си част от институционалния ред на една демокра-тична, да не кажем европейска, държава.

Този страх виждаше ли се в из-

пълнителната власт? Бих се въздържал от конкретни

примери. Но целият начин, по който протече дебатът около конституционните промени, престараващото обслужване от пеевските пропагандни издания, които не виждам основание да наричаме медии, показа една феноменална степен на единство на инте-ресите. А това в България значи само едно - властова общност. Това е феномен на общо разпределение на властовите порции. Това за мен е достатъчен пример.

Не са много хората в държавното управление, които искат да се изправят срещу съюза между властта на държавното обвинение и властта на пеевската пропа-гандна машина, този "съюз на меча и рало-то". Това е доста очевидно.

До какво води този порочен мо-

дел? Не е трудно за всеки наблюдател

на съдебната система да си спомни за

десетки дела с висок обществен интерес. Една твърде голяма част от тях завършиха с едни тихи неуспехи, след като започваха с гръмки предсказания за триумф. Никога не видяхме за прокурорите, които са работели по тези дела, да има някакви последици. За когото и да било. Не казвам, че някой тряб-ва да бъде наказан. Не искаме ситуация, в която прокурорите се боят да започнат работа по някаква материя, без да имат 100% гарантирана сигурност.

Но една функционираща прокура-тура и един работещ ВСС най-малкото, което могат да правят, е да направят разли-ка между добросъвестни усилия и в случаи-те, когато има очевидна халтура. И не прос-то халтура, а злоупотреба.

Самият главен прокурор не много назад във времето каза, че в прокуратурата работят много некадърници. Ако някой друг го беше казал, щеше да се превърне не във война, а в армагедон. Но и от това нищо не последва. За тези некадърници не виждаме последователно усилие първо тази оценка ангро да се превърне в атестация на конк-ретни хора, която да измерва техните де-фицити, от което да следват мерки – обуче-ние, пренасочване към друга работа и нак-рая разделяне с тези, които не стават. За мен това е най-сериозният индикатор за това, че три години след началото на ман-дата на този главен прокурор за реформа на прокуратурата не може да се говори...

... Проблемите са ясни, решения-

та са горе-долу ясни, стигаме отново до липсата на воля. Получава се порочен кръг – политиците трябва да реформират съдебната система, но са зависими по една или друга причина от нея или част от нея и съответно не могат да съберат достатъчно воля, за да направят нещо. Как излизаме от тази ситуация?

Има един-единствен лек и това е

общественият натиск. И е много важно хората, които вътре, на терен в съдебната власт, се борят, да получават обществена подкрепа. Аз си тръгвам, но има хора, които остават – малцинството във ВСС и в съда.

И ако обществото си позволява мълчаливо да не забелязва как те са мачка-ни и унижавани от пеевската пропагандна машина и мнозинството във ВСС, това ще бъде едно чудовищно прахосничество на шанс.

С подкрепата за тези хора и техни-те усилия можем да обърнем тенденцията. Това е процесът. Обществото трябва да разпознае онези, които от негово име се борят за някаква промяна, и да не ги оставя в тази самота, в която те могат да бъдат отстреляни.

На цялата тази глутница сега ѐ замириса на кръв. И моят апел наистина, към българските граждани и към активните от тях – ние трябва да намерим начин да дадем подкрепа на тези хора, които се борят за нас. С всичките им ограничения, с

3 факта, че това не са нито супермени, нито супергерои, това са едни просто почтени хора, чиято почтеност ги кара всеки ден да опитват отново при всичките си ограниче-ния.

(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) ДОКОГА, ДРАГИ МИ ДАМИ И ГОСПОДА ГРАЖДАНИ, ДАНЪКОПЛАТЦИ И ГЛАСО-ПОДАВАТЕЛИ, ЩЕ ТЪРПИМ ТАЗИ СТРАШНА ДИКТАТУРА НА НАГЛИТЕ НЕКАДЪРНИЦИ И НА АМОРАЛНИТЕ ПРОСТАЦИ? (От 1-ва стр.)

Знаете ли какво значи това, за как-во то говори? Ами то тъкмо он, Боко, го определи най-прелестно: "Ние сте прости, и аз съм прост – и затова толкова добре се разбираме!". Но тук нещата опират не само до липса на акъл, но и за липса на съвест, което е още по-страшно. Като се разбере, че не ставаш, че пречиш, трябва да имаш капка достойнство да се оттеглиш.

У нас, впрочем, се оттеглят тия, които стават, които са полезни, които са умни, които доказаха, че могат - Христо Иванов, Радан Кънев, по-рано преди тях Иван Костов – а тия, дето не могат, дето се отличават единствено с наглост и бабаитско тупане по космясалите гърди, те остават. Дали пък не излиза, че у нас наистина има една ужасна диктатура на некадърниците и на простаците, която ни е най-големият проблем – и като страна, и като народ, и като държава?

Какво следва да направим ние, гражданите, че на такива, които стават, които могат, които са способни, да се дава път във властта, а пък тия, дето не стават, а само се перчат, да си ходят където им е мястото, а не да стоят на мястото на може-щите? Никакъв прогрес, напротив, пълна деградация чака страни и народи, които не са изнамерили начин на свестните, на мо-жещите и на кадърните да се дава път, да им се дава власт, да бъдат изтиквани на преден план и да застават в ръководна, водеща, властна позиция. Щом даваме предимство и път, щом даваме властта на некадърници и на непорядъчни хора, много още ще страдаме.

Спомнете си на какви сме давали властта напоследък като се почне от незаб-равимия простак Тодор Живков. Все сме давали властта на мижитурки, на презрени слуги на мафията и на ченгетата, главно на аморални типове сме давали властта, кой от тях заслужаваше капчицао доверие? Симеончо ли? Гоце ли? Луканов ли? Беров ли? Дмитрич ли? Доган ли? Боко ли? Имаме само един-двама, дето ставаха за тая длъжност – Костов и Филип Димитров – и тях именно мафията ги разкости безпощад-но, без капчица жал, бяха оплюти както

никой друг не е бил плют. Ето сега плюят неистово по Христо Иванов и по Радан Кънев.

Докога, драги ми дами и господа граждани, данъкоплатци и гласоподаватели, ще търпим тази страшна диктатура на наг-лите некадърници и на аморалните проста-ци? Докога ще търпим властта на презрени-те страхливци, на нагаждачите и подлизур-ковците пред мафията и пред ченгетата-кукловоди? Ще опитаме ли да обърнем хода на историята – като прекратим тази гибелна тенденция, за която се опитах да ви разка-жа? БОРИСОВ НЕ РАЗБРА, ЧЕ ДА СИ МИ-НИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДА СИ СТРАХ-ЛИВ СА НАПЪЛНО НЕСЪВМЕСТИМИ НЕЩА – ТАКИВА ПРЕМИЕРИ ПАДАТ И ИЗЧЕЗВАТ В НЕБИТИЕТО

Евгений Дайнов: Цацаров надигра Бори-сов Главният прокурор иска да провали членството на България в НАТО, обяви политологът

Има пропаст в обществото меж-ду мафията и гражданите, които искат да си върнат нормалната държава, коменти-ра политологът проф. Евгений Дайнов, пред Фокус. Предлагаме ви интервюто му.

Сътресенията във властта, ко-ито започнаха в сряда с неприемането на съдебните реформи, с оставката на пра-восъдния министър и оттеглянето на личната подкрепа на Радан Кънев от пра-вителството, стават все по-силни. Проф. Дайнов, не мога да се въздържа и ще ви попитам, цитирайки ваш анализ от вчера – „What Just Happened?“ Какво се случва в нашата държава и то някак така извед-нъж, без предизвестие станаха тези ка-таклизми?

Заглавието на тази статия е точно

повторение на заглавие на статия, която писах в късното лято на 2013 година и па-ралелът съм го направил нарочно. Това, което се случи и се случва, е точно това, онова, което се случваше 2013 година. Видя се коя е основната пропаст в българското общество между една, да я речем, мафия,

обсебила държавните институции, т.е. тези, които трябва да работят за нас институции, работят за мафията, и гражданите, които искат да си върнат държавата. Тази пропаст се видя 2013 година, тази пропаст отново се отвори тези дни, просто се промениха пове-дението на някой от играчите. Например 2013-та не беше ясно Бойко Борисов от коя страна на пропастта е – от гражданите или от към мафията. Видя се, че е от мафията, но извън това същата пропаст се отвори и очаквам горе-долу същите резултати. Изначалната причина за тези сътресения бе съдебната реформа, която не стана така, както беше планирана. Какво ще последва оттук-нататък? Как ще се от-рази на държавата тази власт, която придобива главният прокурор, въпреки че той самият каза, че се надценява негова-та персонална роля.

Изначалната причина за всички те-зи неща я виждаме последните 4-5 години, че мафията управлява държавата и ползва ресурсите на държавата за свои частни цели, а не за нас. А с Цацаров стана много интересно. Цацаров, като главен прокурор, надигра Бойко Борисов в собствената му игра. Бойко Борисов много обича да събира цялата власт в ръцете си. Не се интересува от разделение на властите, от такива неща. Цацаров го надигра. В момента властта очевидно е по-скоро при Цацаров, отколкото е при Борисов. Така че ако върви някакъв преврат, т.е. незаконно изземване на власт, Цацаров го прави в момента и, забележете, Цацаров не стои на едно място. Той атакува в Конституционния съд вчера Закона за адвокатурата. Той атакува сделката за МиГ-овете в Полша, за ремонтите, че в Полша, не в Русия, и той атакува позицията на военното министерство, че ако нямаме самолети, достатъчно, можем да ползваме на колеги от НАТО самолетите, т.е. той атакува българското членство в НАТО, т.е. властта е в Цацаров и той се опитва да види докъде може да стигне, например – може ли да провали българското членство в НАТО. И това показва цялата глупост на твърдението на Бойко Борисов, че имаме стабилност. Не, ние нямаме стабилност. Ние имаме едно общество, което се движи върху много тънък лед и имаме хора, които се опитват да отвлекат това общество, да го извадят от западния пакет в лицето на Цацаров, например. Последствията от тези катаклизми, така да ги наречем, всъщност бяха остав-ката на правосъдния министър Христо Иванов и оттеглянето на Радан Кънев, подкрепата му, от правителството. Защо не ги последваха други министри или лидери от Реформаторския блок? Това означава ли разрив в блока?

4 Разривът е очевидно, че вече нас-

тъпи още в гласуването. Тези, които тогава се въздържаха, т.е. онова нещо, което нари-ча себе си СДС и друго нещо, което нарича себе си „Движение България на граждани-те“, гласуваха „въздържали се“ срещу зако-нопроекта на ДПС и АБВ, което е ясен сиг-нал – те искат да останат закачени за пешо-вете на Бойко Борисов, т.е. да си намерят уют във властта на ГЕРБ, а не да отстояват собствена политическа позиция, а и това ще продължи. Някои хора отстояват политичес-ки позиции с цената на излизане в опозиция, но това, че, но продължават да представля-ват избирателите си, а други хора целуват ръка и се вливат в онова, което аз често наричам шайка, която управлява.

Още една тема да коментираме. Председателят на ДПС Лютви Местан изрече някои доста тежки думи по отно-шение на Реформаторския блок и на Радан Кънев.

Той се опитва да направи две не-ща, които прави от доста време, поне от половин година. Първото е да обезсмисли много сериозни и много важни думи като „обществен договор“ и „реформи“ и да ги подмени с онова, което той смята, че е реформа. Нали помните, че той онзи ден в парламента каза, че иска да разгърне ре-форматорската си мощ чрез ново Велико Народно събрание. Иска да обезсмисли думите, така че да се дезориентират хората и да престанат да вярват на думи в полити-ката. Защото в момента, в който хората престанат да вярват на политически речник, те ще се примирят, че живеят в джунгла, където силните изяждат слабите и ще тър-сят кой е най-силният от тях, да му целунат ръка. Ахмед Доган не правеше такива неща. В този смисъл Лютви Местан е много по-опасен от Ахмед Доган. И второто, което каза Лютви Местан е много ясно – махайте ги тези реформатори, слагайте мои хора, което го говорят от половин година. Т.е. възможно е, Движението за права и свободи и Лютви Местан да се оглеждат като новата партия в управляващата коалиция?

Те го правят от есента.

А дали ще успеят?

Зависи от поведението на Бойко Борисов, а то винаги се определяло само от едно нещо – от кое го е страх повече. Аз не знам от кое го е страх в момента – от кои различни неща го е страх, но онова нещо, от кое го е страх повече, той в тази посока ще тръгне. Ако го е страх, че не може да сложи ДПС в кабинета, и го е страх повече от другите неща, от които го е страх, ще ги сложи. Ако не го е страх достатъчно, няма

да ги сложи, но въпросът е да му изчислим страховете. Защото той смелост няма. Той има само страхове.

Т.е. при едни евентуални предс-рочни избори можем да очакваме такова разместване.

Ние можем да очакваме такова разместване, ако повече го е страх от пред-срочни избори, което най-вероятно го е, той би сложил ДПС в кабинета само и само да избегне предсрочни избори. И БСП ще сложи, и „Атака“ ще сложи, и всички, защото най-много според мен го е страх от предс-рочни избори. Но те са неизбежни. Той не разбира следното, че да си министър-председател и да си страхлив са напълно несъвместими неща и такива министър-председатели падат.

(Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

ПРЕМИЕРО-СЛЪНЦЕ ПАК СЕ ЗАФАНА ДА ШИКАЛКАВИ И ДА ШАНТАЖИРА И ПО-ЛИТИЦИТЕ, И НАЦИЯТА

Из: Цитат на деня: Ако ме вбесяват, че съм зависим от Цацаров, Пеевски и ДПС, мога много да атакувам

Ето некои извадки от тъй дълбоко-мудрите слова на г-н Премиеро:

... "Те (реформаторите, бел. моя,

А.Г.) са с контрабандистите – 2,6 млрд. лева ние събрахме от олигархията и контрабан-дистите – повече тази година. Те тях ли защитават? Ние за първи път подписахме интерконекторна връзка с Гърция и се от-къснахме от зависимостта с Русия. На това ли ги е яд? Това всичкото е толкова вярно, колкото че аз съм зависим от Цацаров, Пеевски или от ДПС.

Ако те продължат да лъжат, да ме наричат зависим, което ме вбесява и те знаят, че ме вбесява и чакат като малки

деца, като им кажеш не можеш да скочиш от прозореца, защото си бъзлив и някой не ти дава и аз да скоча. Те това правят в момен-та. Аз ще им говоря всеки ден какво защи-тават."

"Като им размине малко и преце-нят в каква война могат да вкарата държа-вата, в какъв тежък катаклизъм, в каква нестабилност политическа и аз ги предуп-реждавам, че тя ще бъде години наред. След това години наред няма да има поли-тическа стабилност и те ще бъдат сочени единствено с пръст, защото те ще я разва-лят.

Нека да се малко смириме, малко-то своето "Аз" да го преглътнем, така както аз съм направил, така както ГЕРБ направи."

"Истината винаги излиза наяве. Винаги съм вярвал, че един ден ще излезе наяве колко несправедливо бяхме обвине-ни. Тогава обаче тези сили, които сега ни посочват враговете си мълчаха, те не ни защитиха.

Те не скочиха тогава на протест, а тихичко се радваха, че ГЕРБ ще бъде уни-щожен. Само че ГЕРБ има едно голямо предимство пред тях – всичко, което сме правили е било за хората и всеки ден хора-та го виждат – дали в училището на децата си, детската градина, чистата река, новата магистрала, жп линия, конкурентноспособ-ност, да не говорим в земеделието колко неща са направиха..."

Из: Борисов плаши Реформаторите с предсрочни избори и чака да размислят (допълнена)

... истинската му надежда е ДСБ като преценят днес, че убиват стабилността и тласкат страната към хаос, да си дадат сметка с кого ще управляват. Пожелавам им да станат първа политическа сила на пред-срочните избори, но с кого ще направят правителство, с кой ще управляват, попита премиерът.

Затова като се съберат довечера на морето (ръководството на ДСБ ще засе-дава от 17.30 ч. в Поморие – бел. ред.), тези всички сценарии да ги разиграят, препоръча им той. Аз съм им дал дума, че правителст-вото ще изкара целия си мандат и че няма да го преформатирам с други партии, заяви още Борисов.

Като им размине малко и преценят в каква война могат да вкарат държавата, в какъв тежък катаклизъм, в каква нестабил-

5 ност политическа и аз ги предупреждавам, че тя ще бъде години наред. След това години наред няма да има политическа стабилност и те ще бъдат сочени единстве-но с пръст, защото те ще я развалят, каза още Борисов.

...В живота има и много лични не-ща – не може да си партия, дори по-малка от опозиционните, и да кажеш, че само това, което ти кажеш, само, което ти предложиш, и думичката "аз", е гарант за съдебната реформа, каза Борисов, раздразнен на това, че Радан Кънев и Христо Иванов обявили себе си за мотор на реформата, без да зачетат ГЕРБ или самия премиер. Това по думите му изострило отношението на пар-ламентарните групи.

Дори групата на ГЕРБ му се раз-сърдила: "Докога вие с вашата добрина ще отстъпвате пред партии, които са 4-ти – 5-ти". С тази самодостатъчност и самоизтък-ване се бламира тази една-единствена точка в Конституцията, обясни Борисов.

Според него предложението на Реформаторския блок за заместник-главен прокурор е грешно, защото този прокурор ще е независим от всички. Казах им дайте такава личност – коя ще е тази фигура, на която всички ще се доверим и ще дадем тази безконтролна власт, обясни той.

Христо Иванов има две лица – ед-ното е пред мен, когато дойде едно време в централата на ГЕРБ с Бъчварова, когато каза, че аз съм най-добрия и е готов да работи с мен, до оня ден, когато дойде в кабинета ми и си говорихме само хубави неща, каза Борисов. От думите му са разб-ра, че другият образ е публичното говорене на Иванов – "и в същото време излиза и казва нещо, което абсолютно не е вярно". ВИЖТЕ КАК МИЛИЦИЯТА В РУСИЯ СЕ ОТНАСЯ КЪМ ГРАЖДАНИТЕ, ПРИЗОВА-ВАЩИ ВЛАСТТА ДА СПАЗВА КОНСТИТУ-ЦИЯТА!

Това ни чака и нас – ако продъл-жим да сме пасивни спрямо безобразията на властващите! Апропо, таваришч-импера-торът Путин толкова много се страхува от руски Майдан и от революция, че направо се посира от страх когато види група про-тестиращи граждани.

Това неговото вече е параноя, ста-лински сорт…

БОРИСОВ: "ТОЛКОВА СЛАДЪК, МИЛ, ДОБРОДУШЕН, ИНТЕЛИГЕНТЕН, ОБАЯ-ТЕЛЕН, ЕРУДИТ И ФИНЯГА Е, А ПЪК НЕ МЕ ОБИЧА ВЕЧЕ!"

Борисов клепа дясната опозиция с наме-ци за минала близост, Автор: ИВО ИН-ДЖЕВ

„Такова животно нема” е вероятно най-известният виц за Вуте, който отказал да повярва на очите си, виждайки за първи път жираф. Тази фраза отдавна е банали-зирана. Вицът обаче не може да накара чужденец да се засмее, освен ако не знае що за животно е Вуте. Иначе звучи абсурд-но, но не и смешно защото не всеки абсурд е смешен.

В същата роля се набутва Борисов с днешното си възклицание, че не можел да възприеме ДСБ като опозиция, защото до вчера си били „първа дружба”. Видно е, че владее комунистическото изкуство на оке-пазяването на непослушните чрез отказ да ги признае за различни от себе си. Обаче става за смях с проявата на висша форма на нарцисизъм, която не му позволява да повярва, че някой „вече” не го обича. Толко-ва сладък, мил, добродушен, интелигентен, обаятелен ерудит и финяга е, а пък да не го обичат (вече)! Амчи такова животно нема!

Всъщност става дума за тежка форма на политическо опияняване (от успе-хите, както би казал др. Сталин, кумирът на ментора му Путин). То води до другата анекдотична ситуация, при която препилият до пълно оглупяване мъж претендира да знае по-добре от жена си, че това не са нейни деца, заявявайки по този начин, че преценката й за неговото пиянство не е вярна, щом дори не знае, че не тя е родила точно тези деца.

Няма да се учудя обаче, ако Бори-сов продължи с компроматите за “дружбата си” с ДСБ по начин, по който се държат изоставените брачни партньори с претенция за неотразимост на собствения си чар и да започне да разказва пикантерии от спалня-та. Правил го е вече. Например припомни веднъж по адрес на Иван Костов, който беше проявил слабостта да занесе букет на обездвижения със счупен крак след едно мачле софийски кмет Бойко. В пристъп на йезуитски гняв по политически причини по-късно Борисов разказа този епизод и събра овациите на всички долнопробни човечета,

които харесват малките мръсни историйки, разказани от някой простак.

Някои простаци пускат за отмъще-ние разголени снимки на довчерашните си приятелки, а други като Борисов използват богатия опит на комунистите и кагебистите, които ехидно наказват “предателите” с подмятания за това колко предани на пар-тията и на КГБ били изоставилите ги няко-гашни другари (каквито впрочем – да вметна заради острата аналогия – точно от ДСБ не са били спрямо Борисов).

Извън вицовете обаче трябва да се извлече една поука: не се доближавайте до Борисов, ако не искате някой ден да се похвали, че ви е изнасилил с ваше съгласие и нямате начин да се изчистите от клевета-та. Моя милост се придържа към това пове-дение от първия миг на запознанството си с този човек – не защото съм много умен, а защото той е много елементарен за разчи-тане. ВИНАГИ ИМА СПРАВЕДЛИВОСТ НА ТОЗИ СВЯТ - ВСЕКИ В КРАЙНА СМЕТКА СИ ПОЛУЧАВА ЗАСЛУЖЕНОТО

Как може Кунева и тия около нея да са толкова късогледи, кое ги е заслепило толкова – лакомията за власт и за постове ли? Същото се отнася и за самия Боко.

А те нали знаят все пак каква съд-ба сполетя въжеиграча Симеон Кобурготски, един от учителите на Боко наред с бай ви Тодор Живков – непрежалимия? Некой сеща ли се за Симеонча вече? А поразии той нанесе огромни – и невъзвратими.

Същата симеонова участ и забра-ва чака и тях. Аморализмът винаги се зап-лаща с прекалено голяма цена. Винаги има справедливост на този свят – всеки в крайна сметка си получава заслуженото. С шикал-кавене не можеш да надхитриш самия жи-вот. Или особено пък самата история. Глу-пави са тия сметчици, дето си ги правят въпросните въжеиграчи... ЯСТРЕБ НА ВОЙНАТА ЛИ ДА БЪДА – ИЛИ ДА СТАНА МЕК, ДА СТАНА НЕЩО КАТО ГЪЛЪБЧЕ НА МИРА – ВЪЗМОЖНА ЛИ Е ПРИ МЕН ТАКАВА МУТАЦИЯ?

С доста хора обменям мисли във

връзка със сложилата се ситуация около

6 постановлението на Върховния касационен съд, с което аз печеля окончателно съдеб-ното дяло и се връщам на работа в ПГЕЕ-Пловдив, училището, от което бях уволнен точно преди година и половина от една крайно самонадеяна директорка, на която все пак дадох добър урок: доказах й, че така тя няма право да се отнася с персонала, че не може да си прави каквото й скимне, да прибягва до административен терор срещу неудобните и срещу критиците си, да уни-жава хората, изисквайки пълно подчинение, да уволнява просто за да брани на всяка цена властта си, т.е. егоистичния си интерес и пр.

Е, мен съдът ме връща на работа, но какво ще се случи като се върна там, как ще реагира загубилата битката, но не и войната директорка и каква следва да бъде моята разумна стратегия на поведение оттук-нататък? - ето този е въпросът, който ме занимава и по който сондирам мнения сред приятелите си. Ето какво ми пише тази вечер на имейла един приятел (публикувам извадки от писмото му), а по-долу можете да прочетете мои разсъждения по тази тема, провокирани от неговите думи, раз-съждения, с които аз отговорих на писмото му:

Здравей! Знаеш ли, прочетох пис-мото ти и беззвучно (защото жена ми току-що заспа) се кисках! Ти – да се промениш, за да станеш поносим за другарката дирек-торка???!!! Това и да го видя няма да по-вярвам!

Според мен най-нормалното и поч-тено поведение е да проведеш разговор с А. И тогава да решиш за поведението си. Не за започване на работа, а за поведението си. Не знам защо, но имам предчувствие, че проблемите ти в ПГЕЕ ще се решат скоро и то в твоя полза.

Бъди здрав! А ето сега и моят отговор: Здрасти! Благодаря ти за писмото! Аз мисля най-вече върху ето това:

дали да продължа с активни действия или иначе казано, с "войната" (в новия контекст, вече като "победител" в съдебните битки) срещу директорката А. с оглед тя да си иде от поста, или да спра с атаките (включител-но и медийни, в блога) и с искането за ос-тавката й, което е възможност за някакво примирие и за "мирно съвместно съществу-

ване" (каквото имаше навремето между лагера на комунизъма и свободния свят) известно време. Война до пълна победа или примирие – с оглед съвместно някакво съществуване и поносимост? С твърдост ли да продължа или да проявя мекушавост – ето за това мисля напоследък като победи-тел, способен и на великодушие. Дали ако проявя мекушавост няма да я насърча тя да стане още по-настъпателна и да почне пак да ме тъпче докато ме изрита по още по-унизителен начин? Дали твърдите действия няма по-ефективно да я възпрат за да спре да ме закача, да ме остави на мира и да се принуди да ме търпи? За това мисля.

Доколкото я познавам при мекуша-вост от моя страна тя ще стане още по-настъпателна и по-безсърдечна. Тук съм в положението на Америка (САЩ) в политика-та на американците спрямо ислямска дър-жава или спрямо Путин: да се държа като "ястреба" Рейгън (който постигна пълна победа и срази империята на злото) или да бъда мекушав като Обама, който, както знаем, с мекушавостта си насърчи врагове-те на Америка и на свободата – и те станаха още по-нагли. Ястреб ли да бъда – или да стана мек като тая шматка Обама, да стана нещо като гълъбче – възможна ли е при мен такава мутация? Кое ще усмири по-ефективно тия, в чиито очи съм нетърпим враг? Защото аз безспорно в очите на ди-ректорката А. съм нещо като "злодей", "урод" или "народен враг", който не може да се търпи нито миг – щото разваля тъй уми-лителната социалистическа идилия на "сплотения колектив".

Това сякаш е вечен въпрос. Твърд боец ли да си остана или да почна да се държа по-християнски? Това ми е дилемата. Кое е по-разумното? И по-доброто?

Не знам за момента. Знам де, ама още се колебая. Интересното е, че днес разговарях с един учител, той също смята, че тя непременно за кратко време пак ще ме уволни. А той доста е врял и кипял в такива борби, самият него като учител са го увол-нявали и той е печелил делото във ВКС, връщал се е на работа и пак са го уволня-вали. Смята, че мирно съвместно същест-вуване не може да има с такива. И други хора така смятат. Или аз, или тя – дали и тя така смята? Възможен ли е компромис? Поне временен. И дали той няма за мен да е гибелен – особено в морално отношение. Да стана жалък като Москов, дето се мазни на Боко? Аз на разговор с директорката А. все пак ще отида, само се чудя кога да го сторя. Тя често отсъствала от работа, не зная как ще я улуча в училището. Но съм длъжен да разговарям с нея. За да видим в такива едни преговори какви хоризонти за бъдещето ще се открият. Хубава вечер! Извинявай, че те занимавам, дано не те натоварвам да мислиш, пренасяйки проб-лема си върху теб!

С поздрав: Ангел Грънчаров

ЛЮБОВТА КЪМ ИСТИНАТА И ОТДАДЕ-НОСТТА НА СВОБОДАТА СА НЕРАЗДЕЛ-НО СВЪРЗАНИ: САМО ПРАВДОЛЮБИВИ-ТЕ СА СВОБОДНИ

Това сякаш е вечен въпрос. Твърд боец ли да си остана или да почна да се държа по-християнски? Това ми е дилемата. Кое е по-разумното? И по-доброто?

Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже.

Албер Камю (цитиран от Martin Demerdzhiev)

Кратък мой коментар: Да, така е, любовта към истината и отдадеността на свободата са неразделно свързани: само правдолюби-вите са свободни. Когато мнозинството у нас разбере тази толкова простичка истина и се привърже към истината така, че започ-не да изпитва органична непоносимост към лъжата и към лъжците, едва тогава Бълга-рия ще стъпи на твърдия път, водещ към доброто и прогреса. Докато обаче продъл-жаваме да си стоим страна на лъжата и на лъжците, да, у нас лъжците, ако сте забеля-зали, са на най-голяма почит, а пък правдо-любивите са най-мразени, дотогава добро няма да видим. ПАМЕТНИКЪТ НА ЛЪЖАТА В СОФИЯ ПАК БЕШЕ ИЗПИСАН С НЯКОИ ИСТИНИ, ЗА КОЕТО АВТОРИТЕ ИМ БЯХА АРЕСТУВА-НИ ОТ МИЛИЦИЯТА ПО ЗАПОВЕД НА РУСКОТО ПОСОЛСТВО неделя, 13 декември 2015 г.

Един от надписите върху МОЧА, заради който МВР отново спази указанията на руското посолство и арестува снощи четирима българи.

7 Виж и: Москов ни спасява от избори – Москва радостно мълчи,

Автор: ИВО ИНДЖЕВ ПРЕДСТОИ ИЗЛИЗАНЕТО НА ХАРТИЕНО-ТО ИЗДАНИЕ НА КНИЖКА СЪС ЗАГЛА-ВИЕ "РОБИ НА ГРЕХА", КОЯТО РАЗГ-ЛЕЖДА ПРОБЛЕМИ НА СЕКСУАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ НА МЛАДИТЕ

Ето това издание, което подготвям за печат. Разгледайте го, ако желаете да притежавате хартиено копие, моля, дайте поръчка. Цената ще бъде между 1 и 2 лева. Достъпно е за всеки. ИЗЛЕЗЕ НОВО ИЗДАНИЕ НА БИБЛИОТЕ-КАТА КЪМ СП. HUMANUS, ТОЗИ ПЪТ ТОВА Е КНИГАТА "ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ" В ЧЕТИРИ ЧАСТИ

Вчера отпечатах в ограничен ти-раж, под формата на свитъци или на бро-шурки (от 23-30 до 50-60 страници едната) в четири части и като приложение на списа-ние HUMANUS своята книга Изкуството да се живее (Етика на достойнството), която до този момент имаше само един тираж, изчерпан отдавна. Причината да прибягна към тази необичайна процедура е това, че мои ученици отдавна настояват да имат книжката, която съм им препоръчал като учебно помагало по етика – тя може да

се ползва съвсем свободно, има я онлайн, но група ученици държаха да я имат и в хартиен вариант. Прецених (понеже сега нямам възможността да подготвя ново издание на цялата книга, по понятни, имен-но по финансови причини), че това е един удобен начин все пак да имат текста пред себе си, ала на части, в малки, удобни за ползване свитъци.

Един такъв свитък (те ми бяха из-

работени в едно ксерокс-студио, намиращо се наблизо до сградата на ПУ) струва, в зависимост от обема си, от 1 лев до 2 лева (съответно за от около 30 странички до към 60 страници). Свитъчетата си имат и при-лична корица, изобщо е много приятно да се държат в ръка. И са удобни за четене, при-личат на тетрадка малък формат, каквито ползват учениците в началните класове. Знаете, по този начин излиза и само списа-ние HUMANUS (според последната му изда-телска и редакторска концепция), пак с оглед да е достъпно на колкото се може

преди всичко младежка и ученическа ауди-тория. Тъй че който иска да си поръча хар-тиеното издание, моля, нека да пише на имейла ми. Разбира се, тия книжки пак са достъпни безплатно и онлайн, за да имате избор, ето пряк път до тях:

Изкуството да се живее (Етика на дос-

тойнството), Част I: Увод във философия-та на морала Изкуството да се живее (Етика на дос-

тойнството), Част II: Аз самият, моят живот Изкуството да се живее (Етика на дос-

тойнството), Част III: Аз и "Ти", другият човек Изкуството да се живее (Етика на дос-

тойнството), Част IV: Аз и Другите, човеш-ката общност КОГА ТОГИТЕ ЩЕ ИЗМЕТАТ АНЦУЗИТЕ?

неделя, 13 декември 2015 г.

Републиката е жива. Време е тогите да изметат анцузите ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

Прочетете това, казано от държа-вен мъж:

„Ако в едно отворено и свободно общество, за което ние се считаме на хар-тия, търсенето на истина се нарича преврат, значи така е било замислено... Ако българс-ката олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръце-те на гражданите наистина може да се

8 нарече преврат. Това е система, която е вербувала големи човешки и материални ресурси в изграждането на добре действа-ща и машина... Противниците ѐ се преслед-ват докрай, а тайните ѐ – те са много гриж-ливо пазени и не могат да бъдат разкрива-ни... Върховенството или господството на правото е власт на ценностите, които са фундаментални за всички нас и затова сме ги поставили в конституционна законност, която стои над... И моето пожелание към всички вас е да си припомним отново една мисъл на големия Рузвелт – че единствено-то, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Нека кажем "не" на страха и не допуснем мълчанието да ни превърне в страхливци”.

Сега прочетете това, казано от друг държавен мъж:

"Не мога да обръщам внимание на две каки, които са се събрали и си говорят. Аз не мога да забраня особено във фри-зьорските салони, при маникюристките – всички говорят за мене… Преди ми беше най-любимо да отида на мач на Левски на Герена. По къси гащи и да люпя семки. Сега вече въобще не ми се ходи там. Ето това вече в мен е пречупената нормалност... Този, който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици, няма други да му плащат лечение-то... Като гледахме апаратурата там и виж-дам, че страшно ми прилича това на чушка. Обаче си викам "Сега, ако кажа, че ми при-лича на чушка, кой знае каква след това интерпретация ще получа. И го питам док-тора, викам "Кой е този орган, който така прилича на чушка". И той ми вика: "Ами това е чушка".

Кой, според вас, звучи така, както трябва да звучи един държавник? Първият, с цитатите от Рузвелт и очевидните позова-вания на Аристотел и Джон Лок – или вто-рият, с каките, семките и чушката?

По-важно: чрез кого, според вас, ни говори Републиката? Имам предвид не държавата, а Републиката – в онзи смисъл, в който наскоро я определи адвокат Еким-джиев:

„Републиката е същността, емана-цията на държавата. Нея разбираме като народовластие. Институциите са само фор-мата, машинарията на държавното управ-

ление... Духът на демокрацията е в Репуб-ликата, в народовластието, а то се осъщес-твява с мислите, действията, навиците, поведението, културата на хора като вас и тези, които протестират, а не на спящите и псуващи пред телевизора”.

Та: чрез кого ни говори Република-та? Чрез Лозан Панов (първият цитиран горе), председател на Върховния касацио-нен съд – или чрез втория цитиран, Бойко Борисов, министър-председател?

Може би малко визуален материал ще помогне.

Така изглеждаше министър-председателят в момента, в който в парла-мента се торпилираше промяната в Консти-туцията и мафията обгърна Републиката:

А така изглеждаше Лозан Панов (вдясно), когато застана срещу обгърналата Републиката мафия:

Лесно е: Републиката ни говори чрез Лозан Панов и хора като него. Чрез Бойко Борисов, Сотир Цацаров и Цветан Цветанов, на два пъти заплашил в ефира на БНТ съпругата на водещия „Панорама” Бойко Василев – чрез тях не ни говори Ре-публиката. Чрез тях ни говори една държа-ва, превърнала се в инструмент на мафия-та. (Прочети ДО КРАЯ >>>)

ДЕМОКРАТИЧНОТО МИСЛЕНЕ НЕ ПАДА ОТ НЕБЕТО, ТО СЕ ВЪЗПИТАВА

... Вкус се създава с гледане и

слушане. По същия начин демократичното мислене не пада от небето, то се възпитава. И ако това кой какъв вкус е развил или не е развил, не е болка за умирачка, липсата на демократично мислене е опасна.

Холандското училище не тъпче главите на децата с факти и с наготово сдъвкани констатации, които те наизустяват и тутакси забравят. То ги учи да мислят самостоятелно и критично, да търсят източ-ниците на информацията, да разсъждават логично, да защитават гледната си точка с

аргументи, да изслушват другите. То ги възпитава в спортсменство, учи ги да ценят хората заради качествата им, а не да се подиграват на недостатъците им, то им изгражда навици и поведение: да не закъс-няват, да не лъжат, да не лицемерничат, да са открити и спокойни.

Ако някоя българска телевизия направи анкета сред 11-12 годишни холанд-ски деца и ги пита как е устроена държавата им, как функционира, що е то парламентар-на демокрация и пр. и сетне зададе СЪЩИ-ТЕ въпроси на 18 годишни български абиту-риенти, сещаш ли се кои ще са знаещите и кои – невежите?

Даниела Горчева

ПЕТЪР МОСКОВ Е ПОД МОЩНОТО ДЕЙСТВИЕ НА ТОЗИ ТАКА СИЛЕН НАР-КОТИК НА ВЛАСТТА, ПО БЛЯСЪКА НА ОЧИТЕ МУ СИ ЛИЧИ

Valeri Velev: "Не за облаги, а от кариери-зъм и егоцентризъм." Става дума за реше-нието на П.Москов да остане министър, напускайки партията, която го предложи за министър; по този повод написах ето какво:

И аз смятам така. И моето обясне-ние е сходно по смисъл. Не става дума непременно за облаги, а за психическо обсебване от властта. Властта е опасен наркотик, който не е бил на власт, не знае какво е, който не го е преживявал, и предс-тава си няма колко е силен този наркотик. (Моя милост е бил кмет на град, пък макар и за кратко, за няколко месеца, бил съм също за кратко и директор на училище – та знам за какво говоря.)

Москов е под мощното действие на този силен наркотик на властта, по блясъка на очите му си личи това, уж е лекар, ала се е оставил болестта да го овладее напълно...

ЗАПОЗНАЙТЕ СЕ И ВИЕ С Г-Н ПАВЕЛ АНГЕЛОВ-ПУЛИЕВ, ДОСТОЛЕПЕН СТАР

9 ПЛОВДИВЧАНИН, МНОГО ПРИЯТЕН СЪ-БЕСЕДНИК, ДОБЪР ГРАЖДАНИН И ПИ-ШЕЩ, А НАЙ-ВАЖНОТО МИСЛЕЩ ЧОВЕК

Запознах се, срещнах се тия дни с

инж. Павел Ангелов-Пулиев, много приятен събеседник и интересна личност, човек, който е на 92 години. Живее наблизо до центъра на Пловдив. Жив свидетел е на значителен откъс от най-новата история на България, очевидец е на три Българии - на Царство България, на комунистическа Бъл-гария, на опитващата се да се отърси и отърве от проказата на комунизма, на съв-ременната, на европеизираща се изключи-телно трудно България. Освен че е изклю-чително приятен събеседник – поговорихме си няколко часа, времето за мен мина неу-сетно, аз много обичам да слушам разкази-те на такива много преживели и много ви-дели хора – г-н Ангелов или дядо Павел е

също така и много добър писател, написал е и е издал доста книги.

Аз го познавах (задочно) като ав-тор от негови публикации по антикомунис-тическите вестници от едно време (ДЕМОК-РАЦИЯ, АНТИ,СЕДЕМ), но ето, тия дни, по негова инициатива и покана, му гостувах в къщата му и се запознахме наживо. Гле-дал моето авторско предаване в Плов-дивската обществена телевизия и това го провокирало да поиска да се запознае с мен. Още съм под впечатлението на чутото от него в нашата среща, но не е коректно да пиша за какво сме си говорили и какво той ми е казал.

Г-н Ангелов, независимо че е на

такава възраст, е със съвсем свеж ум, ка-зах, че много колоритно разказва за разни случки и преживелици от живота си, за разни исторически събития, примерно, оказа се, че през нощта на 8-ми срещу 9-ти сеп-тември 1944 г. той е бил като войник наряд (караул) на един от входовете на Централна поща в София, съвсем наблизо до сградата на Военното министерство, където се разиг-рава главно епизодът с държавния преврат на комунистите, на ОФ. Под влияние на неговия разказ ми хрумна идеята да му предложа да запишем с камера някои раз-говори с него и да ги излъчим в моето пре-даване по ПО-тв. Ей-така, както си разгова-ряме в хола му да запишем разговора ни, мисля, че ще е интересно да го гледат по-вече хора. Особено млади хора. Защото засягаме много важни теми. Да видим как той ще възприеме предложението ми.

Г-н Павел Ангелов, като пишещ чо-век, ми подари някои от книгите си (той използва псевдонима Младен Козлодуйс-ки), аз също му бях занесъл една моя книга (тия дни ще се реванширам като му занеса още). Оплака ми се, че и той срещал огром-

ни трудности с разпространението на книги-те си по книжарниците – книжарите не искат да приемат такива "непазарни книги" като неговите и като моите. За срам и резил този възрастен човек живее с огорчението да гледа купища от собствените си непродаде-ни книги, в които е вложил цялата си душа. И целия си живот. На мен тази болка, показ-ваща нашето срамно българско отношение към пишещите хора, също ми е добре поз-ната. И той като мен предимно подарява книгите си, било на хора, било на библиоте-ки, читалищни и училищни.

Та затова публикувам тук изобра-жения на кориците на книгите, които дядо Павел ми подари. Ако някой се заинтересу-ва, мога да му помогна да си набави някоя негова книга – като го свържа с автора. Забравих да кажа, че г-н Ангелов на своите години е твърде активна обществена фигу-ра, председател е на Сдружение, работещо за увековечаване на паметта на Георги Марков.

10

Та ето, запознахте се и вие, макар и задочно, с този толкова приятен човек, който е също така и добър гражданин на България (г-н Ангелов е бил преди 9-ти 1944 г. легионер, член е бил на Българските национални легиони, едва се е опазил в репресиите на комунистите, и за тия свои перипетии ми разказа доста неща!). Хубаво е да уважаваме възрастните хора, от тях можем да научим много неща, направо безценни, по моя преценка, неща. Та ако се осъществи идеята ми за телевизионни интервюта с него, ще можете да го видите и вие наживо, да чуете и вие впечатляващите му разкази, които аз имах удоволствието да чуя оня ден, в петък привечер, когато му гостувах в дома. Чао засега! Хубав неделен ден ви желая! ЕЛДАР РЯЗАНОВ: "НЕ МОГА ДА ПРОСТЯ НА ЕЛЦИН ТОВА, ЧЕ НАЗНАЧИ ТАКЪВ ПРИЕМНИК"

Конечно, сейчас мы все пережива-ем ужасное разочарование вообще во всех этих делах. Но я могу сказать, что я, если

думать о том, я очень многие поступки Ель-цина одобряю. Но единственное, что я не могу ему простить, это то, что он назначил такого преемника…

Который, во-первых, просто под-нял опять, так сказать, то, что было отодви-нуто историей – слой этих жадных, страшных, тёмных людей, которые предс-тавляли у нас самые страшные, злые силы, за которыми стоят толпы казнённых, окро-вавленных и так далее, и так далее. Вот, чего я простить ему не могу, к сожалению. ДОРИ И ВРАЧКИ, И ЯСНОВИДЦИ, И ГА-ДАТЕЛИ, И ПРОРИЦАТЕЛИ СА МОБИЛИ-ЗИРАНИ ВЪВ ВОДЕНЕТО НА ПРОПА-ГАНДНАТА ВОЙНА НА РУСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ! понеделник, 30 ноември 2015 г.

Мирзакарим Норбеков: Сбъдват ли се думите на Норбеков? Нещо страшно идва към България! Вижте! Програмата е изключително силна и опасна

Нещо страшно идва към България. Това разкри преди време самият писател, психолог и философ Мирзакарим Норбеков в предаването “Преди обед” на телевизия Би Ти Ви.

Норбеков открито заяви, че бълга-рите са изправени пред огромна заплаха: “Създадена е специална програма с наиме-нованието “Златен милиард”, чиято цел е тоталното унищожение на българската нация. Тя работи като създава едно изцяло изкуствено поведение у хората, което няма нищо общо с традициите и естестве-ния ход на живота”, каза Норбеков.

Кратък мой коментар: Сега разбрахте ли каква е "единствено-правилната истина"? Тия, които обичаме свободата и демокраци-ята, сме жертва на тази програма, която предизвиква "изцяло изкуствено поведение у хората"! Да обичаш и благославяш тира-нията е "естествено поведение", а да оби-чаш свободата и демокрацията е ""изцяло изкуствено поведение"! Тия кагебисти са си загубили не само акъла, но и всякакви ос-танки от морал, егати наглеците! БРОШУРКАТА СЪС ЗАГЛАВИЕ "РЕВО-ЛЮЦИЯТА В УЧИЛИЩЕ" ВЕЧЕ Е ДОС-ТЪПНА И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН понеделник, 30 ноември 2015 г.

Open publication - Free publishing

Приятно четене, приятни размис-ли, приятно действане – за да започнем и да направим най-после така необходимия поврат! НАЙ-СИГУРНОТО НЕЩО НА ТОЗИ СВЯТ Е ВСЕ ПАК СВОБОДАТА (И ДЕМОКРАЦИЯ-ТА), А НАЙ-НЕСИГУРНОТО И НАЙ-ОПАСНОТО СИ ОСТАВА ТИРАНИЯТА! понеделник, 30 ноември 2015 г. По повод на: Иван Костов: Свободата не може да има приоритет пред сигурността на хората (видеозапис)

Една позиция на Иван Костов, коя-то има важно значение за ориентацията на българските граждани в бързо разпадащия се около тях световен порядък. Костов има своите немалко поддръжници като полити-ческа фигура и с това той допринася същес-твено за поставяне в българския контекст на отдавна необходимата – дължима граница между европейски пост-модерен либерали-зъм (той го нарича либертарианство) и класическа защита на свободата от гледна точка на гражданското равенство. Мулти-културализмът е поредната (пост) рацио-нална утопия, която поставя на изпитание западната цивилизация.

Трудно е да се прецени доколко препоръките на Костов за оставяне на сами-те сунити да разрешат проблемите на ради-

11 кализма в своите общества са реалистични. За да се осъществи подобен проект за "справяне със собствени сили" е необходи-мо тази част на света да остане в относи-телна самоизолация или поне автономност, което в условията на глобалния свят е труд-но осъществимо. Наличието на много нефт в обкръжението на главорезите от Даеш § Со. още повече усложнява проблема. Кос-тов бърка с формулировката, че сигурността е по-важна от свободата – чрез тази фор-мула той ще бъде атакуван, че е готов "да жертва демокрацията". На практика няма свобода без сигурност. Човешката свобода се реализира в общност и когато общността е заплашена или подложена на насилие свободата е невъзможна. Неглижирането на отговорностите по сигурността от страна на европейските елити рефлектират директно върху лишаването на днешна Европа както от свобода, така и от сигурност. Ognyan Minchev

Кратък мой коментар: Споделям позиция-та на О.Минчев. Няма свобода без сигур-ност, автентичната сигурност е възможна именно в условията на свобода. Парадок-сално е, но най-сигурното нещо на този свят е все пак свободата! А най-несигурното и най-опасното си остава тиранията – колкото и на немислещите да им изглежда обратно-то! СБЪРКАНАТА ПОЛИТИКА НА ТАВАРИШЧ ПУТИН СПОМАГА ЗА РАЗВИТИЕТО И НА СЪВРЕМЕННАТА ФИЗИКА! понеделник, 30 ноември 2015 г.

Прекрасно написано: Нов пример за съществуването на

т.нар. „ефект на пеперудата“ дадоха руски учени:

„Когато руски самолет разпери крила над сирийско-турската граница, спира токът в Крим!“

Yavor Berov

НА КОГО ДУХАТ "СИЛНИТЕ" У НАС? понеделник, 30 ноември 2015 г.

Духът на Путин(ката) у нас, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Във фейсбук се разпространява снимка, от която се вижда как трудната за произнасяне от руснаците българска буква “ъ”, заменена от “а”, не просто променя смисъла на руското послание (във връзка с руската водка в случая), но парадоксално казва… истината.

Дори и да се окаже, че снимката е колаж, в който някой е разменил буквите, “шегата” си я бива. Защото един виц, състо-ящ се от една дума с променена в нея буква (поради неграмотност или нарочно) поняко-га казва повече от сто мълчаливи “силни” на деня (в България).

НА ФРОНТА НА ПРОПАГАНДНАТА ВОЙ-НА НА РУСИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ НИЩО НОВО вторник, 1 декември 2015 г.

Горкият... обърка всичко, с което се захвана! Когато на проклетия почне да не ти върви, значи не ти върви и затова: спирай се, за да не си разбиеш поне главата! При-мери в историята колкото щеш. Да, ама Путин не отстъпва, което означава, че сам си подготвя гибелта: на път е да встъпи във война с целия свят!

Добавка: Моят въпрос към един усърден рубладжийски пишурко или към един виден глашатай на водената от Русия пропагандна война срещу европейска България, отпра-вен във фейсбук:

С извинение (или без извинение) да запитам: хубави ли пари дават кагебисто-путинисто-руснаците за разпространяването на антиевропейски настроения сред бълга-рите? Гледам, че полагате завидни стара-ния в тази посока, та затова по съвсем естествен начин в съзнанието ми се зароди такъв един въпрос.

Много ми са интересни тарифите. Говори се, че 12 милиона евро руснаците били отделили за да плащат хонорари на разни рубладжийски пишурковци-подлоги, които да плюят по ЕС, САЩ и НАТО.

Та бих желал да получа отговор на въпроса си, любопитно ми е какви са тари-фите за един или друг вид услуги в полза на руската пропаганда срещу европейска Бъл-гария...

ПО БЛЯСКАВАТА ЛОГИКА НА Г-Н ПРЕ-МИЕРО ПРОТЕСТИРАЩИТЕ ПРОТИВ ЦЕНАТА НА ВИНЕТКИТЕ КАРАТ ПРЕ-ДИМНО... ПОРШЕТА! вторник, 1 декември 2015 г.

Борисов коментира, че на протеста за цените на винетките се е идвало с пор-шета:

„Само докато запалиш поршето, е изхарчило 12 лв., а протестират за 8 лв. винетка!" Мая Бабанска: Ако си против цената на винетката, то по пътя на логиката имаш Порше. ДВА ВЪПРОСА НА ЕДИН АНГАЖИРАН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН КЪМ ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКАТА вторник, 1 декември 2015 г.

Позволих си във Фейсбук да отп-равя следните два въпроса към Главния прокурор на Републиката Сотир Цацаров (по повод на ето това:Последният бастион на ДПС са службите и Борисов не ги пипа):

12 Изложихте се като кифладжия, на-

ли така, драги г-н Цацаров? (Прочее, защо да обиждаме кифладжиите, те пък какво са направили, те, предполагам, са светци в сравнение с Вас?!) Отвсякъде се оцапахте, туй пусто ДПС, тая вездесъща мафия, тоя проклет Делян Пеевски явно ви използват за изтривалка. (Умният човек няма да се захване да се бори със свиня, щото ще се овъргаля в кал, мръсотия и гнусотии, но и съюзник на свиня, очевидно, е не по-малко рисковано да станеш!) Ако изпитвахте поне най-малък респект спрямо правосъдието и законността в тази наша страна, драги г-н Цацаров, то отдавна вече щяхте да сте си дал оставката.

Като гражданин на България и като философ, преподавал дълги години на младите философия на правото и предмета гражданско образование, си позволявам да Ви подхвърля тази крайно неприятна мисъл, а, какво ще кажете: изпитвате ли все пак известен респект пред възвишеността (по идея) на автентичното правосъдие?

ЗНАЧИ ТАВАРИШЧ ПУТИН ЧИСТОСЪР-ДЕЧНО СИ ИСКА ПОНЕ ЕВРОПА, ТЪЙ ЛИ? ГОРКИЧКИЯТ! вторник, 1 декември 2015 г.

Из Обръщение на Владимир Путин към Бил Клинтън през ноември 1999 г.:

"Вие притежавате Америка от севера до най-южната точка. Вие прите-жавате Африка и Азия. Вие можете да ни оставите поне Европа."

PS: Кратко документирано съдър-жание, но дава оптимално обяснение на много въпросителни.

PS: От ФБ-дневника на един жур-налист, Борис Райтшустер.

Stoyan Dermendjiev

БЪЛГАРИЯ И ДО ДНЕС Е НЕЩО КАТО РЕЗЕРВАТ НА ЧЕНГЕСАРЩИНАТА, ПРИМКАТА НА КГБ ВЪРХУ РОДИНАТА НИ ИЗОБЩО НЕ Е РАЗХЛАБЕНА! вторник, 1 декември 2015 г.

Из: България – резерват за бивши донос-ници и информатори

Десет на сто от хората на пуб-лични длъжности в България са свързани с репресивния апарат от времето на кому-низма. Защо тези хора продължават да бъдат привилегировани чак до днес?

На международната конференция „Комунистическите тайни служби – митове и реалности“ в София Екатерина Бончева от Комисията по досиетата обяви, че в наши дни 10 500 сътрудници на ДС и бившите военни разузнавателни служби продължа-ват да пребивават във властта. Но и това не е окончателната "диагноза", тъй като редица структури, в това число Българската пра-вославна църква, все още не са предали необходимите документи...

... Тази сянка обаче продължава да има конкретни измерения и в наши дни. Разследващият журналист Христо Христов, един от най-сериозните изследователи на комунистическото минало в България, изне-се разтърсващи данни, които едва ли имат аналог сред бившите комунистически дър-жави от Централна и Източна Европа: във всички парламенти от 1990 година досега 164 агенти на тоталитарните служби са били депутати; в българските правителства от началото на прехода до 2013 г. е имало общо 139 агенти и щатни служители на ДС - от зам.-министри до премиери; няколко хиляди са пък служителите в различните министерства, доказани сътрудници на тодорживковите тайни служби, като допреди две години само в МВР те са били 1 346 на брой.

Също и тримата първи управители на БНБ след 1990 година са свързани с репресивния апарат на комунистическата държава – и тримата са били тайни агенти на ДС, а в нароилите се с тяхна благосло-вия 30 частни банки след промените аген-турният състав е набъбнал на 180 човека.

Контролът в държавните медии – БНТ, БНР и БТА – е осъществяван от 131 офицери, доносници и информатори, като броят им в радиото е най-голям – цели 67 агенти. 156 души с тайно агентурно минало пък се раз-пореждат в частните електронни и печатни медии. Кратък мой коментар: Нали никой не си мисли, че другарите от ДС са нещо като "автономна мафия", която си работи единс-твено за своя собствен егоистичен интерес? Нека да не бъдем чак такива наивници: азбучна истина е, че ДС винаги е била и продължава да е филиал на КГБ. Тоест нашите ченгета от ДС продължават да изпълняват заповедите на Кремъл и са на сигурна руска заплата. Те не смеят нищо да предприемат без изрична заповед от своя работодател, намиращ се в Москва. Праве-те си сами извод какво означава всичко това. Сега разбирате ли защо руснаците толкова нагло се хвалеха, че България е руски троянски кон в Европейския съюз и НАТО? В ПОЛША РАЗБИРАТ ЩО Е НАЦИОНАЛ-НО ДОСТОЙНСТВО, ТАМ ПРЕМАХВАТ ПАМЕТНИЦИТЕ НА ОКУПАТОРА СИ вторник, 1 декември 2015 г.

Виж: Поляки демонтировали памятник Красной армии СТРЕМЯЩИЯТ СЕ КЪМ ПРАВЕДНОСТ ЧРЕЗ ВЯРАТА ЖИВЕЕ вторник, 1 декември 2015 г.

Много са неволите на праведния. Но Господ го избавя от всички тях.

Псалми: 34:19

13 За естеството на вярата и за това

как по верен начин следва да се обръщаме с молитва към Бога можете да прочетете ето този текст: той ще ви помогне да раз-берете някои много важни неща.

ВЕЛИКОЛЕПЕН Е ГЛАВНИЯТ ХРАМ НА БЪЛГАРИЯ "СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ", НАЛИ? вторник, 1 декември 2015 г.

Храм "Свети Свети Кирил и Ме-тодий" звучи чудесно, нека да почнем да го наричаме така – и в един момент това пре-възходно сполучливо име ще се утвърди по един съвсем естествен начин! А другото име пак по същия начин ще бъде забравено завинаги! ПОЛСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО ЖЕЛАЕ НОВО РАЗСЛЕДВАНЕ НА СМОЛЕНСКАТА КАТАСТРОФА ("КАТИН-2"), ПРИ КОЯТО БЕШЕ УБИТ ПРЕЗИДЕНТЪТ КАЧИНСКИ И ЧАСТ ОТ ПОЛСКИЯ ЕЛИТ вторник, 1 декември 2015 г.

КАТЫНЬ 2. Правительство Польши заявило о 100% доказательстве взрывов на борту Ту154

«Я считаю, что взрывы на борту Ту-154М доказаны. Самолет начал распа-даться в воздухе и этому есть 100%-е дока-зательства. Они установлены на четырех конференциях, посвященных Смоленской катастрофе, которые были организованы сотней польских профессоров из лучших ВУЗов», - заявил в эфире польского телека-нала TVN24 замминистра культуры Польши Ярослав Селин.

При этом политик партии «Право и Справедливость» заявил, что до сих пор не названы настоящие причины крушения

самолета, обвинив русских в мошенничест-ве. «Русские в этом деле мошенничали» – сказал Ярослав Селин.

Он политкорректно заявил, что польское государство при правительстве польшевика Дональда Туска (соучастник русского теракта – КЦ) «несерьезно» по-дошло к расследованию Смоленской катас-трофы, отдав главные доказательства Рос-сии.

«Нормальное государство должно было эти обломки самолета сразу же заб-рать себе, поскольку это собственность польского государства. Власти так не-серьезно к этому подошли, что Россия по-чувствовала слабость и начала играть этим делом, оставив обломки самолета как во-енный трофей» – сказал он.

«Вопрос выяснения причин Смо-ленской катастрофы будет поднят, посколь-ку со дня трагедии прошло пяти с половиной лет, и никто за нее не ответил» – добавил он.

Напомним, на этой неделе Мино-бороны Польши полностью сформирует состав Комиссии по расследованию авиаци-онных происшествий по делу Смоленской катастрофы. Об этом сообщил министр национальной обороны Польши Антони Мацеревич.

Глава МИД Польши Витольд Ва-щиковский заявлял, что Польша предпримет попытки провести переговоры с российской стороной относительно расследования Смоленской катастрофы. Политик партии «Право и Справедливость» отметил, что если переговоры не принесут результата, то правительство будет готово обратиться в Европейский суд по правам человека в Страсбурге. Отдел мониторинга, Кавказ-Центр ПОСРЕДСТВЕНОСТТА НЕ САМО НЕ ПО-ЩАДИ БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ, НО СЕ ОКОПА В НЕГО вторник, 1 декември 2015 г. Из: Отнеха част от апаратурата на Тео, негови ученици въстанаха срещу посега-телството

Изнесоха част от оборудването на школата по физика, водена от учителя Теодосий Теодосиев-Тео. Това е станало по нареждане на директора на математическа-та гимназия в Казанлък – Красимир Дамя-нов.

Пред news.bg ученици и колеги на Тео изразиха възмущението си и съобщиха, че подготвят обръщение и подписка в него-ва подкрепа...

По думите на възпитаници и колеги на Тео, директорът на математическата гимназия е бивш негов ученик, който е бил на посредствено ниво и е изпитвал затруд-нения. Това е породило у него реваншизъм по отношение на учителя му. Сред подкре-пящите всеотдайния физик има учени от БАН и университетски преподаватели, някои от които сега работят в САЩ.

Поместваме подготвения текст на обръщението: „Посредствеността превзе и българското училище

Няма ли накрая Тео да се предаде и да престане да учи нашите деца? Докога този жертвен на делото учител ще ни пре-чи!? За пореден път учителят по физика Теодосий Теодосиев е преследван от пос-редствеността. Както винаги, под формата на „чисти подбуди“ се цели да се отнеме правото на таланта да работи.

„Като не се сеща сам да се махне, ще го махнем ние“ – намислено и сторено! Така управлението на ПМГ решава успо-редно с поредната годишна инвентаризация на кабинета по физика на Тео да изпрати камион, който да откара на недостъпно за учителя и учениците му място всички уреди. Простичко и ефективно е! Уредите бяха заключени в срутената злополучна част на ПМГ „Никола Обрешков“ в гр. Казанлък.

Дали се цели да се пробва кой би рискувал живота си, за да стигне до тях, или се чака търпеливият Тео да се пречупи и да каже „Омръзна ми вече!“ и да престане на преподава?

След като не помогнаха нито инс-ценирането от директора на „протести на недоволни родители”, нито отнемане на една или друга особено ценна за работата апаратура, нито злонамерени слухове, остана последното – да се вземе всичко и да се затвори в срутената част на училищ-ната сграда!

Наблюдавайки всичко това конста-тираме как посредствеността по време на прехода не само не пощади българското училище, но се окопа в него.

Посредственият ученик става уп-равник, а той естествено взема мерки да създаде среда за себеподобни. Докога българското общество ще чака реформата, която ще изгони посредствеността от наше-то училище?”

14 Школата на Теодосий Теодосиев е

известна с това, че от 40 години „произвеж-да" златните медалисти на България в областта на физиката. Кадри на школата са и децата от националния ни отбор по физи-ка, с който страната ни участва в междуна-родните олимпиади.

ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРА-ТА..." ОТ 26 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: СТА-НАХМЕ ЛИ РОБИ НА ГРЕХА? вторник, 1 декември 2015 г.

ХРИСТО БИСЕРОВ ВЕЧЕ Е ЦЕЛИЯТ В БЯЛО, НЕВИНЕН КАТО НЕПОРОЧНО АНГЕЛЧЕ! вторник, 1 декември 2015 г.

Благодаря Ви, прокурор Бецова! Emil Jassim

Виж и: Христо Бисеров е оправдан по всички обвинения ЗАЩО ЗАСЕГА НЕ УСПЯВАМЕ ДА ДЕ-МОНТИРАМЕ ШМАЙЗЕРИСТА И ОСТА-НАЛИТЕ ТОЛКОВА ЗЛОКОБНИ КОМУ-НИСТИЧЕСКИ СИМВОЛИ?

сряда, 2 декември 2015 г.

Случи се през 1990 година. Как преди 25 години ние, гражданите, успяхме да премахнем петолъчките и Ленин, а защо сега все не успяваме да демонтираме Шмайзериста и останалите комунистически символи?

Boyko Stankushev

СОФИЯ Е ПОДВЛАСТНА НА ВЕКОВНИ МИТОВЕ И КОРУПЦИОННИ РУСКИ ПРАК-ТИКИ, А САМИЯТ БОРИСОВ СЕ ОТКРОИ КАТО ТЕХЕН ЗАКРИЛНИК сряда, 2 декември 2015 г.

Из: Гаф след гаф на Охранителя (на рус-ките интереси в България), Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Някой води ли сметка на „грешки-те” на Борисов и производните му във властта в полза на Русия, които се множат напоследък с главоломна бързина? Кой ли го съветва? ... Борисов за трети път в рам-ките на броени дни заема погрешна позиция спрямо съюзниците...

... Нашият охранител (на руските интереси) Борисов няма капацитета да прецени, че при цялата укоримост на много аспекти от турската действителност, агре-сивната руска политика до такава степен е дискредитирала Москва в очите на Запада, че в момент на избор той ще заложи на Турция – не от любов и симпатия (с каквато Борисов от името на българския народ се опитва да оправдае своите поклони към Москва), а по прагматични причини.

... Руските мантри с позоваване на опита от Втората световна война, разчита-щи на опрощаване на „някои грехове”, които сработиха след побоя над Грузия през 2008 г., удариха на камък след рецидивизма на Путин срещу Украйна. Авторитарна Турция този път зае мястото на по-малкото зло на фона на ядрено-авторитарната Русия. Ней-ната световна мегаломания й и изигра ло-шата шега да тласне Анкара в обятията на онези, от които Москва се надяваше да я откъсне.

За да се направи подобна прецен-ка обаче се искат базисни познания и защи-та на принципи. Вместо това София се оказа подвластна на вековни митове и ко-рупционни руски практики, а самият Борисов се открои като техен закрилник.

Имаме отявлено проруски преми-ер, който се прави на прозападен и който не може да сметне един ход напред никоя от важните за нашето бъдеще международни позиции на страната. От гледна точка на неговото невежество, с което той толкова се гордее, това е разбираемо. Но се питам докога ли ще го търпят „колегите” му от НАТО и ЕС. Сега за капак се самоизключи и от семейството на страните от Централна и Източна Европа, но капакът на тенджерата под налягане, в която ври неговата проруска некомпетентност, все някога ще избие.

Май само на този фактор можем да се надяваме, за да се отървем от популис-та, който се харесва тук на неговите подо-бия с приказки за сланината, с обобщения кой как идвал на протести с порше и прочее глупости, но в международен контекст се превръща в труден за понасяне вредител от наистина международен мащаб.

УТРИННО ЗАРЕВО НА ИЗХОДА НА ЦА-РИГРАДСКО ШОСЕ В ПЛОВДИВ ПРЕДИ ИЗГРЕВА НА СЛЪНЦЕТО сряда, 2 декември 2015 г.

УЧЕНИЦИ ГЛЕДАТ ФИЛМ НА ФЕЛИНИ сряда, 2 декември 2015 г.

Пак гледат оня същия "порно-филм" на Фелини, филма АМАРКОРД...

ЗА ПОРШЕТАТА И СЛАНИНАТА, ЗА КЮФ-ТАЦИТЕ И ШЕСТАЦИТЕ, ЗА БЪЛГАРИТЕ КАТО ОВЧАРСКИ КУЧЕТА И ЗА СПУКВА-НЕТО ОТ БОЙ НА ИЗБОРИТЕ сряда, 2 декември 2015 г.

15 Из: Кюфтаци, шестаци, простаци – речта в първо лице единствено и неповторимо число, Автор: Николай Слатински

Слушам за поршетата и сланината, по-рано – за кюфтаците и шестаците, преди това за българите като овчарски кучета и спукването от бой на изборите, а още по-по-рано, а още по-преди това… Ужас!

Вибрирам от "къса ми нервите" до "сърцето ми се къса" при такова говорене, то просто не е истина. Не е, ама е... И най-тъжното и горчивото е, че по този начин говори първото лице в изпълнителната власт на моето Отечество!

Но нека... Нека говори – така поне утре, като се питаме защо и как от 28-о място сред 28 страни-членки на ЕС сме се оказали 38-и от 38 страни-членки в ЕС, някой колекционер на подобни изказвания, събрал ги в един обемист том, ще ни ги покаже като криво огледало – за да видим в това криво огледало виновника за дередже-то си: това сме Ние, всички тези, които са, които сме причината за подобно следствие – първото лице в изпълнителната власт да говори по този начин в първо лице единст-вено и неповторимо число…

Ние сме Причината за това Следс-твие. А това Следствие е Причината, на която ние сме Следствие и й търпим пос-ледствията, които тя ни причинява.

Ето защо властта, която говори та-ка, както си говори народът, за да я разби-рал той по-добре – кюфтаци, шестаци, простаци, българите са като кучетата; пос-тоянно ги мачкам на избори, банда нека-дърници и проч. работи от типа на спомена-тите поршета и сланината, всъщност из-вършва ценностно ПРЕСТЪПЛЕНИЕ срещу съзнанието на обществото и неговата кул-тура.

Защото когато властта говори по този начин, тя нормативизира и оценностя-ва това говорене, т.е. превръща това гово-рене в норма и му придава определена социална ценност, всъщност "ценност". И го превръща в рамката, в която обществото разсъждава, оценява, разговаря за и обго-варя насъщните си проблеми.

Властта с неграмотното, диалект-но, простеещо и доста често просташко говорене сваля летвата ниско, скъсява непростимо хоризонта на народа, затваря го в своите изразни средства като в железни скобки и народът започва да обитава само това изпростяло и свито умствено и "цен-

ностно" пространство, в което с говоренето си го е затворила властта. Общественото съзнание става такова, на какъвто език властта проблематизира насъщността на обществото. Изразяването, т.е. говоренето на обществото се вмества в изразяването, т.е. говоренето на властта. Сработва обрат-ната връзка – какъвто е езикът ни, такива сме ние.

(Прочети ДО КРАЯ) ЕДНА ФИЛОСОФСКА "РЕКЛАМА", КОЯТО РАЗВЪЛНУВА СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ сряда, 2 декември 2015 г.

Неслучайно немците имат славата на "фи-лософска нация", ето че са направили тол-кова мъдра реклама...

ВДЪХНОВЯВАЩИЯТ ПРИМЕР НА ЯПО-НИЯ сряда, 2 декември 2015 г.

Я сейчас нахожусь в небольшом городе на острове Хоккайдо. На север от-сюда – Сахалин, на запад – Владивосток.

Япония – это страна, которая была полностью раздавлена 70 лет назад. Стра-на, которую разбомбили атомными бомба-ми, которая подчинялась оккупационному правительству. А сейчас это мощнейшая экономика, которая что только не произво-дит: автомобили, поезда, корабли, любую электронику.

Вот уж что значит "встать с колен", причем в полный рост. И почему-то совсем не нужно для этого ничего захватывать, не нужно ни с кем воевать, не нужно никому грозить ядерным оружием. Странно, да?

"А что, можно, можно было?" Pavel Gintov

НЕКОИ СЪОБРАЖЕНИЯ НА ДР. Б. БОРИ-СОВ ЗА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, ЗА ЯДЕ-НЕТО НА СЛАНИНА, ЗА ПИЕНЕТО НА РАКИЯ, ЗА ПУШЕНЕТО НА ЦИГАРИ, ЗА МОРАЛО НА НАРОДО, ЗА ВЪЗПИТАНИЕ-ТО НА ДЕЦАТА И ЗА ТОВА КОЛКО СМЕ УМНИ И УБАВИ сряда, 2 декември 2015 г.

Борисов: Който пие ракия, яде сланина, пуши и се прави на бабаит, да си плаща после в болницата (видео) Допълнение: Некои искрени вопли на на-родната българска душа по повод послед-ните дълбокомудри мисли на госин Премие-ро за народното здраве и за липсата на дисциплина сред нас, българите:

Нашият вожд Боко ке ни научи да се храним правилно, време е да престанем да ядем повече сланина, време е да спрем да пием тая пуста ракия-скоросмъртница и душегубка, време е да се откажем да пушим цигари, тоест време е да зафанем да живе-ем съвсем здравословно!

Па и пеша требе да одим, че с тия поршета сме за никъде! Да, требва да се движим, повече никакви поршета и други леки автомобили!

Е, а що прави магистрали бе, госин Премиер? Аз това порше сега какво да го правя?

Апропо, нали филиите с мас уж бя-ха готино нещо – я какъв бабаит се става като ручаш от тях! Вижте г-н Боко каков пич стана!

Да земем да си садим сами карто-фите и да си ручаме картофи донасита и то без да даваме пари за тях; студентите пък да не се мотат повече по кафенетата ами да земат да идат по селата и да станат овчари, та да вършат нещо полезно, аман от това учене; крайно време е да спрем да ядем пустите кюфтаци, нека кучетата занапред да ядат мазни пържоли, а ний ще се храним вече съвсем здравословно и правилно, за да не одим по болници.

Здравето на целокупния ни народ е в нашите собствени народни ръце!

ДА СИ СПОМНИМ, ЧЕ СМЕ СВОБОДНИ ХОРА: ЗА СВОБОДАТА ТРЯБВА ДА ВО-ЮВАМЕ! четвъртък, 3 декември 2015 г.

16 "Какво значение има някакъв Ба-

кърджиев, някакъв Бонев, някакъв Стефан Софиянски, какъв цар и какъв генерал въ-обще?! Да си спомнят, че са свободни хора. И за свободата трябва да се воюва. Те бяха със синя мечта, искаха една истинска де-мокрация, а не бутафорна, зад която да сноват плъховете на бившата Държавна сигурност и КГБ.

Те искаха благосъстояние, но за себе си, не за мутрите, не за организирана-та престъпност. Тази България, в която сега става това, е тяхното предизвикателство. И нека не ме правят нито на бик, който трябва да бъде убит на арената, нито на тореадор, който трябва да убие бика. Защото тези хора не са публика, те са в тази битка, те са участници. Всичките успехи и всички неус-пехи са за тях. Те плащат и за неразбориите в държавата, те плащат за хаоса."

Иван Костов, 2003 г.

МОИТЕ СУТРЕШНИ МИСЛИ И ИСТОРИИ, СВЪРЗАНИ С ВЪЗПИТАНИЕТО НА МЛА-ДИТЕ ЧРЕЗ... ИЗКУСТВО – И С ПЕЧАЛНА-ТА СИТУАЦИЯ В СФЕРАТА НА МЕДИИТЕ четвъртък, 3 декември 2015 г.

Минаха "филмовите часове" за мо-ите ученици, т.е. часовете, в които те имаха възможността да гледат филми, образец за истинско киноизкуство: учениците от 9-ти клас гледаха филма на Ф. Фелини АМАР-КОРД, тези от 10-ти клас – "Нощите на Кабирия", филма на същия режисьор, а пък единадесетокласниците гледаха италиански игрален филм за Сократ. Започнахме и обсъжданията върху филмите, всеки ученик, който разкаже за своите впечатления, за мислите и чувствата, които са се породили у него, ще получи подобаваща оценка. (Който пък предпочита, може и писмено да разкаже за впечатленията си.) Правим нещо като "практическо занятие", филмите ни казват нещо важно за човека и за живота, а пък младите хора, учениците, се учат да го "разкодират" този смисъл, да го преведат от езика на изкуството на един друг език, този на словото (и на философията, на психоло-гията).

Разбира се, оказва се, че за мла-дите това е трудно – по причина, че не са го правили. Да не говорим за това, че те комай изобщо не са попадали на филми, които заслужават да бъдат смятани за произведе-ния на истинското киноизкуство. Позволих си лукса в часовете по философия да им дам възможността да пообщуват малко със света на изкуството; защото изкуството е форма на духа, която ни казва същото, което и философията, но по един съвърше-но друг начин. Сравняването на двата начи-на на изразяване на смисъла може да нап-рави съзнанието на младите по-гъвкаво. И по-богато, естествено.

Искам тук да споделя някои свои впечатления и наблюдения и около прожек-циите, и около самите обсъждания (които едва започнаха, вчера само в два-три класа разговаряхме за филмите). Тепърва още много аз лично ще науча. Засега разбирам ето какво (някои неща си ги знаех де, но сега потвърдих заключенията си.)

Масово учениците, така да се каже, се разочароваха: "Много лоши филми сте ни избрал да гледаме бе, господине!" - тази беше общо взето обичайната реакция, която много показва и говори. Е, да речем, към 10-тина процента от учениците примерно се загледаха в тия филми по-внимателно, за тях положително нещичко от магията на изкуството проработи; за мен беше много интересно да наблюдавам как този велик чаровник Фелини все пак успя да намери начин да привлече съзнанията на тия млади хора, дори да ги овладее; неколцина учени-ци ми се похвалиха вече, че били си свали-ли "цялата филмография" на Фелини и щели били да си гледат в къщи на спокойст-вие и останалите негови филми. Филмът "Нощите на Кабирия" развълнува доста ученици, забелязах, че някои момичета бяха така силно развълнувани особено на толко-ва силния финал, че си бършеха сълзите и едва преглъщаха! Една от тях след филма дойде при мен и ми заяви, че е много жалко според нея това, че повечето й съученици не могли да разберат филма. Жалко е за-щото – така тя продължи мисълта си, пре-давам точните й думи – защото "ако бяха гледали филма внимателно, то той щеше да ги направи по-добри"! Тази формулировка ми се видя много точна, момичето е успяло да усети точния ефект на филма (и на ис-тинското изкуство) – то наистина умее да

прави хората по-добри. Същото нещо след-ва да умее да го прави и философията. И училището като цяло, ала за жалост то не си изпълнява духовната мисия. Мъчи се да го прави, ала не успява. Много неща пречат. Има много пречки, някои от тях прекалено глупави. Непростимо глупави.

В този контекст разговарях вчера с ученици от два 9-ти класа. Обсъждахме разните сцени от филма, които ги бяха впечатлили – и ги тълкувахме в техния фройдистки, така да се каже, смисъл (сами-ят Фелини, по собственото му признание, е "примерен ученик на д-р Фройд"). И аз се възползвах от започналия разговор, за да им подхвърля някои важни моменти, при-мерно за това, че една от най-важните, съдбовно важните за човека задачи в живо-та му е да успее да овладее собствената си сексуалност, своя сексуален инстинкт. Си-реч, да не допусне да стане жалък роб на инстинкта си, което води дотам да си под-готви жалко бъдеще. Тази задача е особено тежка и важна в периода, в който вие се намирате – продължих аз да водя импрови-зираната си беседа, понеже забелязах, че учениците най-внимателно ме слушаха. Нашата сексуалност съдържа в себе си огромно количество енергия – та това е инстинктът, който служи на самия живот, който по начало поддържа и възпроизвежда живота! – която може да бъде употребена или за съзидателни, или за разрушителни цели. Група момчета-циганчета в този мо-мент се присъединиха към нас, разговаря-щите (учениците, които разговаряха с мен, ме бяха наобиколили около катедрата) и си личеше, че искат да се включат в разговора, а това е рядък момент; възползвах се от него и казах ето какво:

– Оня, който не успее да овладее своята сексуалност, който допусне да из-падне под властта на нагона, на либидото си, неминуемо се превръща в жалък роб на... собствения си полов орган! Пълно е с такива хора, не знам дали сте забелязали това, дето са се озовали в положението техния собствен полов орган да е техен господар, а пък те да му слугуват, да са негови роби.

– Леле, господине, какви приказки говорите, не Ви ли е малко срам да говори-те за тия неща?! – ми каза ухилен един от младежите, дето, забелязал съм, се прави

17 на най-отворен по сексуалните теми, мина-ва за "сваляч" и за доста напреднал, с успе-хи сред момичетата.

– Защо да ме е срам, аз Ви казвам една истина, нима има нещо срамно да се казва истината?! – възразих му аз.

– Давайте нататък, господине, ин-тересно стана! – обади се друго едно циган-че, което също много рядко се заслушва в това за какво разговаряме в часовете по психология.

– Е, аз казах вече главното: или ще успееш ти самият, твоя Аз да командва и да властва собствената ти сексуалност, или тя ще започне да те командва, а допуснеш ли това нещо, на тази основа ще си подготвиш едно жалко бъдеще; твоята личност ще почне неминуемо да деградира, ти ще ста-неш жалка картинка, инак казано, в един момент ще станеш пълен боклук като лич-ност! Щото ето сега, в този период, когато сте съвсем млади, и когато трябва да се подготвяте за истинския живот, да придоби-вате ценни качества, способности, мнозина вместо това са станали жалки слуги, казах-ме, на собствените си полови органи, и на тази почва няма мирясване, горко им на такива! Затова и казвам, че ще станат един ден същински боклуци като личности.

– Господине, аз вече съм станал такъв боклук! Това сякаш за мене се отнася! – ми каза онова момче, дето минава за "много напреднал" в секса, което има много постижения сред момичетата. Казва ми това, обаче ухилен "до ушите", тъй да се рече.

– Е, още не си боклук, но си се за-пътил натам, предполагам. Но още може да се спреш. Трябва обаче всеки да води страшна битка с инстинкта си. На мнозина тя обаче не е по силите, на тях ще бъде особено трудно.

– Господине, да Ви питам нещо – обади се другото циганче, което внимателно слушаше до този момент, сякаш се беше много сериозно замислило за нещо – да Ви попитам нещо: колко пъти седмично може човек като нас да си прави... чи...ия? (Каза това и хем се изчерви, хем се изхили.)

– Е, мастурбирането е много разп-ространен начин младите да облекчават напрежението, пораждано от тиранията на сексуалността, на инстинкта си. За да нама-ли властта на сексуалността над съзнанието си, човек следва да се научи колкото се може повече да се въздържа от тази опасна страст по удоволствието. За да започнете по-рядко да мастурбирате трябва по-рядко да гледате пустото порно. (Забелязал съм, че мнозина от тях гледат порно на смарт-фоните си дори и в училище, в час и пр.) Заради порното толкова много ви привлича мастурбирането. Оня, който привикне да развратничи на млади години колкото се може по-рядко, такъв като порасте, като му дойде времето ще може да изпита истинско удоволствие от пълноценния секс. А разв-

ратниците заради развратниченето в един момент ще загубят удоволствието от секса, щото то ще се притъпи. Животът на такива става същинска трагедия. Във филма на Фелини е показано как общо взето всички сякаш само за секс мислят, но повечето си остават с мисленето (и говоренето) за секс, а тия, които са истински развратници, са значително по-малко; и те са крайно жалки и нещастни. Сексуалният нагон е нещо като бич, който плющи върху главите на ония, които не са успели да го овладеят навреме, ето на вашите години. Тази ви е една от най-важните задачи в този период, в който сте сега. Вие общо взето затова и нямате настроение да се занимавате с нещо друго, с учене и пр., щото главата ви мисли само и предимно за секс.

– Вие откъде знаете това, че мис-лим само за секс?! Ама иначе сте прав де, само за това мислим. – дълбокомислено отговори момчето, което ме запита за мас-турбирането.

В този момент би звънеца и се на-ложи да развалим разговора. Ето, показвам ви отчасти как вървят часовете по психоло-гия в училището, в което сега работя. Тук, за разлика от ПГЕЕ-Пловдив (откъдето дирек-торката ме уволни миналата година) никой още не е заявил, че филмите на Фелини са... порнографски, че развращават мла-дежта и пр. Но това не е късно да се случи де, и тук, предполагам, може да се намерят бдителни другарки и другари. Впрочем, в ПГЕЕ-Пловдив кампанията срещу мен беше старателно организирана де, и то по съвсем други причини.

Тия дни продължавам да очаквам решението на Върховния касационен съд по казуса с моето уволнение. Вече започна да тече трета седмица от 1-месечния срок, в който ВКС трябва да обнародва решението си. Много хора, мои приятели, ми заявяват все по-често докато чакаме решението, че за мен лично е по-добър вариант ВКС да присъди решение против мен, сиреч, да не отмени заповедта за уволнението ми – за да имам по този начин правото да се обърна към Европейския съд. Където ще имам шанс не само да си върна потъпканите права и

унизеното достойнство, но и за всички поне-сени страдания и унижения съдът ще ме компенсира и със солидно обезщетение. Ще видим какво ще стане. Това съвсем скоро ще се разбере.

Хубав ден желая на всички! Бъдете здрави! Хайде аз да ставам от компютъра, че днес имам предаване в Пловдивската обществена телевизия. Още не съм решил каква да бъде темата. Имам няколко вари-анта. Кой от кой по-хубави. Явно ще реша-вам до последната минута преди предава-нето. Чао и до скоро!

Да кажа и ещо нещичко. Предава-нето започва в 11 часа. Можете да го гледа-те в интернет, на сайта на ПО-тв. Апропо, Пловдивската обществена телевизия все още е остракирана от националните мрежи на разпространители на телевизионни про-дукции и канали; тази телевизия, понеже е различна, понеже е свободна, понеже има толкова интересни предавания, понеже е честна, понеже обича истината, понеже е бедна и прочие е подложена на гонения, на забрана, тя е станала нещо като дисидент-ска телевизия. Тя като другите не занимава "уважаемите зрители" предимно с глупости и с гнусни сензационни жълтивини. Тя работи за тяхното пробуждане, за развити-ето на гражданско съзнание у тях, за разп-ространението на автентични демокра-тични ценности, тя се опитва да спомага за разпространението на съзнанието за сво-бода сред народа, а това са все крайно опасни неща.

Затова ПО-тв наистина е една о-пасна и вредна – за печалното и гибелно статукво у нас – телевизия. А сега сещате ли се защо въпросните оператори, които диктуват положението на телевизионния пазар, толкова внимателно бдят ПО-тв да не стигне до колкото се може повече зрите-ли? Сега ясно ли ви е кой диктува положе-нието на този пазар, кой властва над не-го? КОЙ? – питам – има изгода от това у нас да има колкото се може по-малко мислещи граждани? Помислете сами, отговорете си сами на тия толкова леки и прости въпроси.

Сега разбирате ли защо я прес-ледват, гонят, забраняват, защо са я нати-кали един вид в "миша дупка"? Тя е една неудобна телевизия, каквито у нас вече почти не останаха. Ами и повечето от граж-даните у нас нехаят и са се оставили да ги манипулират удобните и бляскавите те-левизии, тъй че изглежда си заслужаваме съдбата...

НИТО ЕДНА КУЛТУРА НЕ МОЖЕ ДА ТЪР-ПИ БЕЗДУХОВНОТО НИЩОЖЕСТВО четвъртък, 3 декември 2015 г. Из: ШАЯЧЕНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, автор: Цветан Стоянов

18 Къде ще се скриете, мои бедни

приятели? Няма къде да се скриете! Мириз-ма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! Виждате ли чистите чаршафи наоколо – на всеки един е легнал човек с потури! О, кой ще отвори прозореца, за да влезе вятърът, великденският вятър, пречистителят, който ще издуха вонята от ъглите и ще спаси измъчените ноздри? Кой ще изгони неканените, които направиха от културата одая?

Все по-натъпкана става одаята, а те влизат, нови и нови, сами и на групи, със стотици и с хиляди – неизброимите, неу-държимите, шаячените интелигенти! Името им е легион – като скакалци, като термити нахлуват те и заемат всяко кътче! Една тъмна, понесена джунгла, една лавина, за която няма спиране, техният строй се множи от ден на ден. Няма нужда да говорите с тях, за да ги познаете. Тези буцести черепи, тези окосмени челца, тези малки свински очички, тези чепати печенегски туловища – не сте ли ги гледали до насищане и прена-сищане! Какви умчета се крият зад тях, тесни като килери на стара къща! Какви мозъци, съставени само от плоскости и ръбове! Не дай Боже да сте наблизо, когато започнат да ги напрягат, да промишляват по някой проблем, да обсъждат – тогава от оскъдните им гънки се вдигат изпарения и шаяченият мирис става толкова силен, че може да ви задуши!..

Те са прочели една брошурка за Опарин и знаят тайната на живота; те са зазубрили няколко конспекта и разбират що е единство и борба на противоположности-те; те могат да ви докажат, че светът няма начало и няма край; те са научили, че зад всеки възторг стоят икономически отноше-ния. Всичко им е ясно, на тях, шаячените интелигенти – или, ако не им е ясно, то поне са уверени, че скоро ще им се изясни, стига само да проверят какво пише по въпроса в учебника. А учебници те имат в изобилие – още с парите от първата заплата са ги купи-ли и наредили в новата етажерка, там до прочутия червен абажур, който напомнял

Чеховски разказ – може би, защото и от него лъха същият ужас на пошлостта. И ето, че миг след това те, които до вчера не са виж-дали четка за зъби, ви говорят за цивилиза-ция.

Те, които знаят от пази боже до помози боже, ви учат как да разбирате Гьоте. Речникът им е от сто думи – започва със “значи” и завършва със “специфика”. С него те ще ви изкоментират всяка мъдрост. Развлечени, нахални, космати, самоувере-ни, те носят своите гурели из библиотеките и изложбените зали, сочат с пръсти, мръщят се, кашлят и раздават оценки. “Всичко това е за нас – казват те – и ако не ни харесва, не може да съществува”! Но те не са само публика, те станаха и – прости ми Господи! – създатели, та дори и командири на култу-рата! Малцина ли са се възкачили върху диригентските пултове, за да размахват геги? Колко месарски ръце галят пепелни-цата от слонова кост преди да напишат върху ръкописа “Да се поправи”? Преклоне-те се и се смирете, своеволници – пред вас е великото жури на простаците, то ще ви съди и ще ви дава равнище!

(Прочети ДО КРАЯ)

ВРЕДНО Е ЗА ВСИЧКИ В БЪЛГАРИЯ!

четвъртък, 3 декември 2015 г.

Цацаров, Бойко Борисов и Делян Пеевски: 3 в 1. Една невероятна комбина-ция! Шерваййтееее!

Бисер Киров НЕКОЛКО ДУМИ В ЗАЩИТА НА ТЪЙ АВАНГАРДНАТА МИСЪЛ НА Г-Н ПРЕМИ-ЕРО четвъртък, 3 декември 2015 г.

Ето че най-новите нàучни изслед-вания сочат, че яденето на сланина било

изключително полезно за организма! :-) И какво да правим сега?! Как е възможно Б.Борисов да сгреши – щото се е оказал роб на овехтели представите за сланината?! Ами нàуката отдавна е доказала, че ракията е също така полезна за организма, тютюна - също! И какво да правим сега, нима може да допуснем кощунствената мисъл, че висшето ръководство на родината ни се ръководи от остарели, ненàучни, демодирали представи за нещата, тоест е необразовано, не мисли правилно и прочие?!

Апропо, всички медии днес обсъж-дат най-новите мисли на г-н Премиеро за сланината, поршетата, ракията и прочие. Какъв ум има той все пак, а, такива разго-рещени дискусии успя да предизвика, ето, има ли някой да се осмели да твърди, че г-н Премиеро ни бил неук, прост, неграмотен, немислещ и не знам си какъв още?

Нема такова нещо, он не само че е много напреднал в нàуката, но и, очевидно, е твърде демократичен и диалогичен човек – щом успява така да оживи и да ентусиази-ра народното съзнание за такива душеспа-сителни и очистителни разговори за ползата и за вредата от сланината, ракията, тютюна, бахура, кюфтаците, за карането на поршета и други такива свидни на душите ни неща от живота...

САМО ОТ ПРЕДИ ДВЕ ГОДИНИ...

четвъртък, 3 декември 2015 г.

НАЙ-ПРИЯТНАТА СМЪРТ ЗА НЕПОПРА-ВИМО УВРЕДЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ УРОД четвъртък, 3 декември 2015 г.

Гледам чат-пат един руски филм, казва се "Кухня" (комедиен сериал). Попад-нах на великолепен епизод, в който се раз-казваше следната историйка:

Над ресторанта живее някакъв пенсионер, който навремето, при социализ-ма, е работил в органите на вътрешните работи (милиция и КГБ). Непоправим кому-нистически урод. Воюва с работещите в частния ресторант под апартамента му, нарича ги "буржуи" и "капиталисти". Прави им какви ли не гадни номерца. Но ето каква съдба го последва него самия.

19 Той си има, разбира се, бюст и на

Ленин, и на Сталин (на Сталин е дори по-голям). Всеки ден бърше тия бюстове с парцал за да блестят от чистота и за да им се радва.

Един ден реши да хвърли найло-

нов плик, пълен с вода, върху гостите в ресторанта (през прозореца). Да, ама пли-кът се изхлъзна от ръцете му и водата се разля по пода. Таваришчът милиционер се подхлъзна и падна. Опитвайки се да стане, се хвана за клатещия се шкаф, върху който най-отгоре са бюстовете на Ленин и Сталин. В един момент от клатенето бюстът на Сталин падна върху главата на комуниста и му разби черепа.

Тази, предполагам, е най-приятната смърт за непоправимо увредения комунистически урод: главата му да бъде разбита от паднал върху нея тежък бюст на таваришч Сталин! Чудесно хрумване на създателите на филма, за което те заслу-жават справедлива похвала!

МАЛЕЕ, ЦЕЛИ ТРИ ПАПИ СА ГО ГАЛИЛЕ ПО ГЛАВАТА! петък, 4 декември 2015 г. Борисов към Камерън: Три папи са ме галили по главата (видео и снимки)

По-интересен момент от срещата между двамата се вижда в пуснатото от "Нова телевизия" кратко видео, в което се

вижда как Борисов развежда своя колега, най-вероятно из кабинета си, и му показва различни свои снимки. По едно време пре-миерът ни посочва една от рамките, в която има негова снимка с един от папите, и каз-ва: "Три папи са ме галили по главата". Преводачката на Борисов за момент като че ли изпитва затруднение да преведе казано-то, но след това се окопитва, а Камерън заинтересовано запитва: "Включително и Франциск, последния, нали?". Борисов пък гордо потвърждава и посочва снимката си с папа Франциск, а англичанинът любезно се навежда да я погледне. Кратък мой коментар: Вчера написах във Фейсбук, ето това – сякаш предчувствайки, че е дошъл момента неуморният наш г-н Премиер да сътвори и изтърси некоя нова глупост:

Много ми е интересно за какво могат да си говорят Борисов и Камерън при положение, че от пръв поглед си личи, че двамата живеят не просто на различни планети, но и обитават различни култур-ни и ценностни вселени. Много ми е чудно как изобщо ще намерят общ език. Имам чувството, че те нямат нито една обща тема...

И виждате какво е измислил он: три папи са ме галилЕ по главата, пофали се он пред сащисания Камерън! Самият Камерън не го погали по главата де, то това остана! Аз продължавам да твърдя, че на Боко му е много трудно да води смислен диалог с културен човек като Камерън, просто те комай нямат общи теми за разго-вор! (По политическите теми пък Боко може такива да ги наговори, че не ми се мисли даже!) Правете си сами сметка какво впе-чатление оставя он у чуждите си колеги. Които изобщо не са байганювци като него.

СТРАНА, КОЯТО УБИВА СВОЯТА ПАМЕТ И СЪВЕСТ, НЯМА И БЪДЕЩЕ петък, 4 декември 2015 г.

Получих този документ и веднага решавам да го публикувам – понеже съм убеден, че той трябва да стигне до колкото се може повече хора. Излишно е да казвам, че изцяло подкрепям искането за изгражда-не на “Музей-мемориал за памет и съвест Лъвов мост” в сградата на бившата Дирек-ция на Народната милиция на бул. Сливни-ца 235. Разбира се, че идеята за премест-ване в тази окървавена от страшния кому-нистически терор историческа сграда на... Министерството на науката и образованието е идиотска, тя може да хрумне само в няка-къв уродлив комунистически мозък. (Макар че в нея има, трябва да признаем, известна логика, пък макар и извратена: комунизмът, който изби толкова много човешки същест-ва, сега продължава да се гаври с народа на

България чрез МОН, институцията, която изобщо не е реформирана – и затова про-дължава да тероризира по недопустим начин младежта на България.) Още ще пиша по тия въпроси, а ето сега и самия документ:

Здравейте, Изпращаме Ви становище на “Ини-

циативен комитет за изграждане на Музей-мемориал за памет и съвест Лъвов мост” в сградата на бившата Дирекция на Народна-та милиция (бул. Сливница 235) с молба да ни съобщите дали подкрепяте изложените в него искания. Или ако не, какви са вашите съображения и препоръки. Поздрави!

Ангел Николов, историк, координа-тор на инициативата: Inter_idea@mail.bg, Telefon: 0887 276 604 PS: На 7 декември, от 18.00 в “Дома на киното” ще има нова прожекция на докумен-талния филм “Народен дом на терора”, разказ за сградата на площад “Лъвов мост”.

СТАНОВИЩЕ

На Инициативния комитет за изг-раждане на “Музей-мемориал за памет и съвест Лъвов мост” в сградата на бившата Дирекция на Народната милиция (бул. Сливница 235), учреден на 12.11.2015 г. от събрание на граждани в салона на Читали-ще “Славянска беседа”.

Относно: решението на Министер-ския съвет на Република България (№897/12.11.2015) да премести в тази сгра-да Министерството на образованието и науката. Предоставяме на Вашето внима-ние следните факти:

В течение на 45 години, престъп-ленията на комунистическата диктатура бяха опасна тайна. През следващите 25 се правеше всичко възможно народната памет и съвест да бъдат приспани. Тъкмо когато завесата започна да се открехва (и три

20 седмици след премиерата на документален филм на тази тема), в медиите се появи съобщение:

“Министерството на образование-то, което досега се помещаваше в сградата на президентството, вече ще се намира на нов адрес – бул. "Сливница" 235. Събиране-то в един подходящ имот на разпръснатите в момента дирекции на МОН значително ще подобри ефективността на дейността на служителите, смятат от Министерски съвет.”

Какво би могло да се добави към тази новина:

1. Този “подходящ имот”, дори и ако се абстрахираме от всякакви останки от съвест, е обявен за паметник на културата още през 70-те години (фигурира под №19 в Списъка на паметниците на културата с категория “национално значение на терито-рията на град София”, публикуван в ДВ брой 40 от 1978, и под №9 в ДВ брой 86 от 1979г.) Следователно, ако се спазва закона, сгра-дата не трябва да бъде преустроявана, а реставрирана.

2. Сградата няма елементарни удобства, дори асансьор. Тя е вече е на 93 години. Последните етажи са с гредоред, и с дъсчени подове. Преустройството й вероят-но ще е по-скъпо от построяването на нова. Дори и след основен ремонт, ще е по-неудобна за административни нужди, от всяка друга. В София има достатъчно сво-бодни пространства, където може да се изгради министерство. Възниква логично въпросът защо се посяга на тази натоваре-на с такава огромна историческа памет, и с толкова мъка и ужас реликва? Ако не се дължи на невежество (което е по-приемливото предположение), отговорът се съдържа в самата й история.

3. Историята: Построена е през 1922 година с пари на Коминтерна (а не през 1909, както смятат вносителите), като “Народен дом” – седалище на ЦК на БКП и нейните структури. Веднага става център-връзки и на съветските спец-служби в Бъл-гария (и на Балканите). След заповядания от Кремъл Септемврийски метеж през 1923 година, сградата е окупирана от полицията. През 1924 г. по силата на Закона за защита на държавата е конфискувана и в нея се настанява новосъздадената по австрийски модел Дирекция на полицията. Тази инсти-туция е стожер на българската държавност и национална независимост в течение на две десетилетия. След окупацията на Бъл-гария от Червената армия и поставянето на власт на “правителството на ОФ” (параван за съветизацията), се превръща в обратно-то – в нея се настанява Дирекцията на На-родната милиция(включваща и Държавна сигурност и РО – комунистическото военно разузнаване и контраразузнаване), подчи-нени директно на НКВД и ГРУ. По време на следдеветосептемврийския геноцид, при който е ликвидиран почти целия национален

елит на България, от тук прекарват за да бъдат избити десетки хиляди хора. Други стотици хиляди поемат пак от тук към кому-нистическите концлагери и затвори. Репре-сиите засягат и техните близки, с което засегнатите надхвърлят 1 000 000 души. Сградата е местопрестъпление на най-зловещите събития в цялата история на България. Оттук тръгват камионите претъп-кани с хора – за да бъдат убити и заровени в стотици безименни масови гробове.

Тук са водени следствията и под-лагани на изтезания безброй обвиняеми по многобройните монтирани дела на така наречения “Народен съд”. Тук в течение на десетилетия се водят и следствията и по стотици други монтирани съдебни процеси – срещу българската интелигенция, срещу българското офицерство, срещу демокра-тичната опозиция и нейния лидер Никола Петков, срещу религиозните общности, срещу “трайчокостовската банда” и врагове-те с партиен билет, срещу непроявили достатъчна скръб при смъртта на Георги Димитров, срещу отказващи да се признаят за титови македонци българи, срещу “горя-ни” и обявили се в защита на унгарската революция през 1956 година лица, срещу арестувани по всякакви измислени по обви-нения хора – безкрай. Тук в подземията на сградата са изградени карцери-душегубки, а по етажите дълги поредици от затворничес-ки килии и следствени кабинети, където са извършвани изтезания, каквито човешкия ум отказва да приеме. Тук майката на Иван Зеленогоров е свидетел на изтезанията и мъченическата смърт на сина си, който закован за дебела дъска е натикван санти-метър по сантиметър в пещта на парното отопление.

Тук изскубват ноктите и дерат ко-жата на секретарката на Никола Петков Мара Рачева. Тук сваряват жива Людмила Славова – младежки лидер на опозиционна-та БРСДП(о). Тук от петия етаж на сградата се хвърля, за да се спаси от непоносимите изтезания Кирил Славов – този списък също е безкраен. И то до такава степен, че прис-тигналия в България американски разслед-ващ журналист Марк Етридж (личен прате-ник на президента Труман) възкликва пот-ресен при срещата си с Цола Драгойчева (секретар на ОФ): “Не мислите ли че ако продължавате да избивате хората с такива темпове, ще ви се наложи да ви внесем население от Америка?”. Цялата тази сгра-да е свидетел и сякаш олицетворява тра-гичната история на България в течение на 70 години.

4. След като общественият инте-рес към нея се засили, след като в публич-ното пространство се появиха книги, свиде-телства, документален филм, телевизионни репортажи, след като бяха инициирани граждански комитети и подписка с искане да бъде превърната в музей-мемориал, нео-чаквано зад гърба на обществото тя се

оказва единствения “подходящ имот” за “политически кабинет и основна част от администрацията” на Министерството на образованието и науката (МОН). В контекста на тази логика, някой би ли могъл да си представи, че правителството на Германия, например, би могло да настани просветното си министерство в Хоеншьонхаузен” (бив-шата централа на Щази, сега музей)? Или Унгарското правителство да настани своето в сградата на AVH (унгарската комунисти-ческа тайна полиция – сега също музей“) Или чешкото в Терезин, или Полското – в Аушвиц и т.н. – оценявайки ги като “подхо-дящ имот” за “политически кабинет и основ-на част от администрацията” им? Но в Бъл-гария всичко може. Точно тази сграда се оказва единствено подходящата за гнездо на просветните чиновници, които имат тол-кова големи заслуги за историческото неве-жество на много поколения българи – като никой друг. Вместо най-после да бъде пока-зана упорито потулваната истина, че бъл-гарския народ не само не е приел безропот-но съветизацията, каквато теза се насажда в общественото съзнание, а пръв се е вдиг-нал на въоръжена съпротива срещу нея (“горянското движение”), се предвижда да бъдат окончателно заличени и последните следи по местопрестъплението – за да бъдат обречени окончателно на забрава и жертвите от геноцида, и героите на антико-мунистическа съпротива. И това решение е взето не от някое от поредицата явни и задкулисни правителства на БКП/БСП, а от настоящето демократично правителство, което бе посрещнато с толкова много на-дежди. И на какво ще учат от Лъвов мост децата образователните бюрократи?

Според представително проучване (2013, заради което тогавашният председа-тел на Народното събрание Михаил Миков уволни директора на НЦИОМ Лидия Йорда-нова) българската младеж (между 15 и 35 години) не знае нищо: за концлагера край Ловеч (76.3%), за “горяните” (87.6%), за атентата в Света Неделя (69.2%), за Никола Петков (61.5%), за Мара Рачева (95.3%), за “Задочните репортажи” на Георги Марков (87.5%) и т.н. – и този списък също може да бъде безкраен. Само половин процент от българската младеж смята, че Георги Ди-митров е бил диктатор, а за Вълко Червен-ков процентът клони към нула (0.1%). Съ-щевременно българската младеж е класи-рала борците срещу диктатурата така: на първо място Васил Левски, на второ Че Гевара; на 8 място като борец за свобода е класиран Георги Димитров, а обесеният от него Никола Петков е с 8 места по назад. Е, след заличаването на следите и край “Лъ-вов мост”, навярно някой от по-ученолюбивите чиновници на МОН, ще може да се похвали: “Ето тук, на това място, дето е моят фотьойл са драли жив “в името на народа” еди кой си “враг на народа”, а ето от този прозорец са изхвърлили долу на

21 плочите друг. А от това дворче, дето сега си пием кафето са отправяли нощ след нощ десетки хиляди човешки същества (“врагове на народа”) с камиони към небитието. Колко поетично!

България е единствената страна от целия бивш “социалистически лагер”, в която не само няма нито една музейна експозиция упрекваща в каквото и да било комунизма – уж провъзгласен за престъпен – но в която се прави всичко възможно на държавно ниво, да се заличи безвъзвратно и народната памет за неговите престъпле-ния.

Затова настояваме: сградата на бившата ДНМ да не бъде унищожавана с помощта на МОН, а да бъде превърната в музей-мемориал – като “Къщата на терора” в Будапеща, като Централата на ЩАЗИ в Берлин, като експозицията на “Берлинската стена” на “Бернауерщрасе”. Така както е навсякъде другаде в страните от бившия “Социалистически лагер” (дори в Грузия и Казахстан) освен България – страна осеяна с безброй паметници на окупаторите и техните лакеи, и с безброй безкръстни могили и гробове на тези които са загинали, защото са обичали отечеството си, или са гнили в душегубки и лагери заради него. България е единствената страна в ЕС, в която се реанимират паметници и къщи-музей на мъртвия приживе, но “всегда жи-вой” диктатор (само 4.5% от българската младеж смята че е бил такъв). И в която се строят музеи на “социалистическото изкуст-во”, и се организират “научни конференции” за възхвала на лудналата дъщеря на дикта-тора, и развиват бурна дейност къщи-музей на помазани с козметичен крем светци от комунистическия иконостас – някои имат дори по две такива. В която кандидат-кметове се надвикват, кой ще ощастливи електората с по-бързото възстановяване на паметника на “Вожда и учителя Георги Димитров” (в Димитровград) – един от най-кървавите сатрапи в световен мащаб. И в която няма нито една музейна експозиция, която поне да намеква, че при комунисти-ческата диктатура се е случвало нещо осъ-дително.

Но в която чрез медии и чрез тоно-ве пропагандна литература, учебни програ-ми и учебници се крепят непоклатимите стари комунистически митове. Ако всичко това се случваше при правителството на “Тройната коалиция”, би било обяснимо, но да достигне апогеят си при настоящето, съставено от демократични партии, е просто неокачествимо. Предварително заявяваме, че не приемаме обяснения от типа “няма пари” за музей на престъпленията на кому-низма и мемориал на неговите жертви, каквито се натрапват на обществото от десетилетия. Не приемаме и опитите за подмяната му с мъглява експозиция в бив-шата Софийска централна баня, каквато издевателска идея се лансира наскоро.

След като държавата може да похарчи без какъвто и да било обществен дебат над 6 милиона лева за изграждането и подържа-нето на “Музей на социалистическото изкус-тво”, би следвало да може да задели 2-3 пъти по-малко, за да реставрира и съхрани този вход към пъкала, през която са преми-нали безброй именити българи и безименни човешки души. Останалите средства могат да дойдат от европейски фондове – стига държавата ни да покаже поне минимална политическа воля, че ги иска.

Настояваме сградата на бившата “Дирекция на Народната милиция” да не бъде унищожена под претекст администра-тивни нужди, а да бъде превърната в музей-мемориал за памет и съвест. В името не на миналото, а на настоящето и бъдещето на България. Защото страна, която убива своя-та памет и съвест, няма и бъдеще. Настоя-ваме Музей-мемориалът да не бъде апен-дикс на това или онова министерство, а да бъде изграден и управляван на обществено-държавно начало (с участие на граждански комитет), за да не може някое посткомунис-тическо правителство да промени диамет-рално съдържанието и предназначението му, и превърне и него в гнездо на вездесъ-щия си агитпроп.

НЯКОИ ОТ НАЙ-ТРУДНИТЕ ВЪПРОСИ, ЗАДАВАНИ НА КАНДИДАТ-СЛУЖИТЕЛИ-ТЕ В КОРПОРАЦИЯТА APPLE петък, 4 декември 2015 г.

Какво пита Apple на интервю за работа

Технологичният гигант Apple е из-вестен като едно от най-предизвикателните и вълнуващи работни места. Затова едва ли ще се изненадате да научите, че получава-нето на пост в компанията е доста трудно начинание.

Както всеки друг голям в бранша и Apple прекарва през сито всички кандидати като ги изправя пред микс от технически въпроси, базирани на техния предишен професионален опит и решаване на сложни логически задачи. След кратко проучване на скорошни публикации в Glassdoor екипът ни успя да подбере някои от най-трудните въпроси, задавани на кандидат-служителите в Apple. Някои от тях представляват реша-ване на сложни математически казуси, а други са толкова неясни, че могат да убият

всяка надежда, че ще бъдете наети. Ето и няколко примера: 1. „Кажете ми за едно свое постижение, с което особено се гордеете.” (Интервю за мениджър „Софтуерно инженерство”) 2. „Какви са Вашите провали и какво сте научили от тях?” (Интервю за софтуерен мениджър) 3. „Опишете един интересен казус и начина, по който сте го разрешили.” (Интервю за софтуерен инженер) 4. „Как бихте обяснили на 8-годишно дете какво е модем/рутер и как работи?” (Интер-вю за служител „Обслужване на клиенти”) 5. „Какво Ви води тук днес?” (Интервю за софтуерен инженер) 6. „Имате 100 монети, поставени на масата. 10 от тях са с „ези” нагоре, а останалите 90 – с „тура” нагоре. Нямате право нито да ги гледате, нито да ги опипвате. Разделете монетите в две купчинки така, че във всяка да има равен брой монети с „ези” нагоре.” (Интервю за софтуерен инженер) 7. „С какво бихте искали да се занимавате след 5 години?” (Интервю за софтуерен инженер) 8. „Защо искате да се присъедините към Apple и какво би ви липсвало от настоящата ви работа, ако ви наемем?” (Интервю за софтуерен инженер) 9. „Опишете себе си, какво предизвиква вълнението ви?” (Интервю за софтуерен инженер) 10. „Как бихте тествали изправността на тостер?” (Интервю за софтуерен инженер по осигуряване на качество) 11. „Върху какво бихте искали да работите, ако Ви наемем?” (Интервю за старши соф-туерен инженер) 12. „Пред Вас има три кашона. В единия има само ябълки, във втория – само портокали, а в третия има и ябълки, и портокали. Ка-шоните са грешно надписани и нито един от етикетите не описва точното съдържание на съответния кашон. Отваряйки само един от кашоните, без да поглеждате в него, изваж-дате само един плод. Когато видите плода, който сте извадили, как бихте могли веднага да надпишете правилно всеки един от ка-шоните?” (Интервю за софтуерен инженер по осигуряване на качество) 13. „Изразявали ли сте някога несъгласие с решението на някой мениджър и как подхо-дихте към разногласието? Дайте конкретен

22 пример и обяснете как разрешихте конф-ликта. Какви бяха крайните резултати и как би ви описал този мениджър днес?” (Интер-вю за софтуерен инженер) 14. „Защо трябва да Ви наемем?” (Интервю за старши софтуерен инженер) 15. „Креативна личност ли сте? Дайте при-мер за нещо креативно?” (Интервю за соф-туерен инженер) 16. „Опишете преживяване, което ви е нака-рало да изпитате смирение” (Интервю за специалист „Търговия на дребно”) 17. „Какво е по-важно – да решите проблема на даден клиент, или да го обслужите качес-твено?” (Интервю за служител „Обслужване на клиенти”) 18. „Изглеждате като много позитивен човек. Какво може да Ви сломи?” (Интервю за специалист по обучение на персонал в работата на iPod и iPhone) 19. „Изиграйте как бихте демонстрирали на наш клиент, използвайки само гласа си, че сте склонни да му помогнете?” (Интервю за служител „Обслужване на клиенти”) 20. „Ако съществуваше приложение от типа на iTunes, което сваля множество изобра-жения, които с времето остаряват, каква стратегия бихте използвали, за да се отър-вете от тези неупотребявани изображения?” (Интервю за софтуерен инженер) 21. „Ако Ви дадат буркан, пълен както със симетрични, така и с несиметрични* (къс-метлийски) монети, а Вие изтеглите една, хвърлите я 3 пъти и получите последова-телността „ези”, „ези”, „тура”, какви са шан-совете да сте изтеглили симетрична или несиметрична монета?” (Интервю за водещ анализатор) 22. „Какъв беше най-добрият Ви ден през последните 4 години? А най-лошият?” (Ин-тервю за инженер с опит в управление на проекти) 23. „Колко деца се раждат всеки ден?” (Ин-тервю за мениджър „Доставки и логистика”) 24. „Когато посетите магазин на Apple като клиент, какво забелязвате вътре и как се чувствате, когато влезете за първи път?” (Интервю за специалист) 25. „Ако имате две яйца и искате да разбе-рете каква е максималната височина, от която можете да пуснете яйце, без да го счупите, как бихте подходили? Кое е опти-малното решение?” (Интервю за софтуерен инженер)

*Несиметрични (късметлийски) монети са тези, при които, според Теорията на вероят-ностите, шансът да се падне „тура”/„ези” е по-голям, отколкото да се падне „ези”/„тура”. При симетричните монети вероятността е 50/50. Източник: Entrepreneur.com ЕТО КАК ОБИКНОВЕНО РЕАГИРА НОР-МАЛНИЯТ ЧОВЕК КОГАТО ПОПАДНЕ В НЯКОЕ БЪЛГАРСКО БЮРОКРАТИЧНО УЧРЕЖДЕНИЕ петък, 4 декември 2015 г.

СРАМ МЕ Е ЧЕ СЪМ РУСНАК петък, 4 декември 2015 г.

Мне стыдно, что я РУССКИЙ..., Автор: ИГОРЬ ПОСТНОВ

Мне стыдно, что я РУССКИЙ... НЕ МЕНЕЕ 25 ПРОЦЕНТОВ РУССКИХ ГО-ТОВЫ ПОВТОРИТЬ ЭТО. Я уверен, что этот пос удалят путинята, которые похоже конт-ролируют сайт... Метод вырезание неу-годных широко применял Гебельс, сжигая на кострах рукописи несогласных с режимом на кострах. Это широко распространено и в Белоруссии превращённой режимом Путина в полигон по разработке мер по устрашению своих граждан.

Путин развязывает третью миро-вую войну. Если бы он дал пор рукам сепа-ратистам Крыма, поддержал Украину –не было бы Донбасса и прочего. Политик двойных стандартов. Чеченцы боящиеся за отделение от России сепаратисты, бандиты. А ВОТ ТЕ КТО ЗА ОТДЕЛЕНИЕ КРЫМА – ПАТРИОТЫ.

ПУТИН ПЕРВЫЙ ЗАТЕЯЛ ПЕРЕ-ДЕЛ ПОСЛЕВОЕННОЙ ЕВРОПЫ. Послали

"зелёных человечков " в Крым. Развязал руки Донбасским бандитам, Начал бомбить ИГИЛ. Всем понятно, нужно разбомбить источник дешёвой нефти. Которая бьёт по цене российской нефти, по курсу рубля. Именно его действия развязали трагедию в Европе и террор. Сегодня ведь любой школьник знает, что за каждого убитого азиаты заберут сотню. Это исторический штамп. Видимо плохо усвоил Путин слова мудрецов – восток дело тонкое.

Медведев, как русский медведь полез туда как в чужое гнездо вместе с кукловодом Путиным. Кто бы что не гово-рил, но мне бомбёжки напоминают расстрел безоружных, которые не могут ответить. Похоже хотят раздразнить ИГИЛ. Путин даёт в руки мусульман меч – они убивают ваших братьев мусульман. И неудивитель-но, что почти 20% русских поддерживают ИГИЛ. Нет не публичные казни. Путин уст-роив публичную казнь целого народа, его части, круша огнём тех кто не может отве-тить. А водители этих рефрижераторов – просты бизнесмены, которые едут за дешёвой нефтью. Их бомбят... Гордятся этим. Выкладывая в интернет публичную казнь. Так чем Путин лучше ИГИЛ. Пытается выжечь целое государство, пусть и незакон-ное. Это ещё можно остановить. А пока как у Карла Чапека:

"Враг дерзко обстрелял наши самолёты мирно бомбившие его города...”

История повторяется. Сталин, Гит-лер, Путин, ИГИЛ (лидер). А ведь партизан-ская война началась тогда, кода фашист стал свирепствовать. Неизвестно что было бы был бы ефрейтор Гитлер чуть умнее и хитрее.

Мне стыдно что от имени моей Ро-дины бомбят, выжигая с землёй людей которые не могут ответить не имея совре-менного оружия, которые живут ещё по законам средневековья. Это то что с огнемётом выжигать индейское племя лю-доедов, за то что они кушают людей. Так кто же террористы, господа? И если мы за мир, то должны остановить войну... Путин, что бы удержаться у власти пытается ввер-гнуть страну в войну, что бы решить эконо-мические проблемы, которая должна рух-нуть. Это подтверждается многими эконо-мистами. И не видит это только слепой, точнее ослеплённый путинской пропаган-

23 дой. А опыт борьбы с инакомыслием Путин давно отточил на полигонах Белоруссии Отсутствие судебной системы, публичные казни непокорных, как политика Сергея Рыжова, который как Ванга всё это предс-казывал в своих блогах.

ЧИЙ Е БЮСТЪТ, УКРАСЯВАЩ ГОРНАТА ЕТАЖЕРКА НА "БИБЛИОТЕКАТА" НА Г-Н ПРЕМИЕРО (В КОЯТО НЕМА НИТО ЕДНА КНИГА!), НА СТАЛИН ЛИ Е? петък, 4 декември 2015 г.

Вижте и самото клипче, разгледай-те по-внимателно бюстчето най-горе!

- Колко? - Трима.

ДУМИТЕ ЗА ТРИТЕ ПАПИ, ГАЛИЛИ ПО ГЛАВАТА НАШИЯ НАРОДЕН КУМИР, ОЧЕВИДНО ЩЕ ВЛЯЗАТ В ИСТОРИЯТА петък, 4 декември 2015 г.

Кратък мой коментар: Камерата за пет секунди се приближи до разговарящите Боко и Дейвид и успя да улови бисера за трите папи, дето били галили Боко по глава-та. Правете си сметката колко много подоб-

ни бисери е изтърсил нашият човек пред Дейвид за ония всичките часове, в които са разговаряли двамата премиери.

Предполагам, че Дейвид е отнесъл във Великобритания цяла една голема торба с не по-малко бляскави бисери, из-лезли из устата на нашия неуморен остроу-мец-майтапчия. Правете си също така смет-ка каква представа Дейвид ще има за Бъл-гария и за българите след като вече се е насладил донасита на неизчерпаемото остроумие на нейния премиер. Мен лично на моменти ме е твърде много срам заради тази представа, която разпространява за България и българите нашият тъй колори-тен премиер. Лично аз нямам вина за това, че точно той е неин премиер. Да му берат срама тия, дето са гласували за него.

Апропо, тия ли са въпросните "три папи":

ПУТИН ДАДЕ ДИРЕКТИВА РУСИЯ ДА "ОСВОБОЖДАВА" БЪЛГАРИЯ ЗА ТРЕТИ ПЪТ: КОГА ДА ЧАКАМЕ ЗЕЛЕНИТЕ ЧО-ВЕЧЕТА? събота, 5 декември 2015 г.

Руската империя – главен враг на БЪЛ-ГАРИЯ Путин решил спасать Болгарию! Зеленых человечков ждать в Варне или в Плов-диве?, Автор: Олег Леусенко

Меня терзают смутные сомнения, что Россия решила не просто побить горшки с цивилизованным миром, а и перецапаться навсегда со всеми странами и захлопнуть ржавую калитку своей грязной и нищей коммунальной квартирки. Путин не только нарывается на всеобщее ФУ, презрение он уже получил сполна, он нагло просит: ну фазьмите меня, у&бите в торец, мне жить надоело, меня девушки не любят, я три года в бане не был, я хочу гуся... О, эти лапки... эта шея... эя... эя... во, бля...

Ху#ло сделало заявление о том, что братский болгарский народ надо вызво-лять от цепких лап Европы. Дескать, уже дважды Расея освобождала Болгарию, теперь пора в третий раз спасать:

Originally posted by neizvestnayabg at Заявление Путина о Болгарии: В тре-тий раз собираюсь...

Несмотря на эскалацию в мировой обстановке и события вокруг борьбы с тер-рористами из "Исламского государства" рейтинг российского президента Владимира Путина бьет небывалые рекорды. В круго-верти событий и медиа-публикаций не была упущена и Болгария, которая буквально находится между молотом и наковальней и не ясно куда пойдет. Российский президент сделал интересное заявление по поводу отношений между Болгарией и Россией перед российским ежедневником. Вот, что сказал Путин, цитирует sekirabg.

Болгарское государство, похоже, было лишено права принимать самостоя-тельные решения. Это неприемлемо для страны с таким великим прошлым. У нас есть много общего с Болгарией. Близки мы по роду, языку, культуре, ценностям, тради-циям т.д. Мы дали им свободу, они дали нам алфавит.

В историческом плане Россия всегда смотрела добрым глазом на Болга-рию и всегда испытывала теплые чувства к вековым нашим братьям.

Во времена СССР, из всех стран-членов Варшавского договора, Болгария оказалась самым лояльным союзником, а мы им отплатили тем, что 45 лет оказывали поддержку их армии самым современным нашим оружием. В настоящее время, Бол-гарии снова, кажется, вот и не хватает ос-новного права принимать самостоятельные решения. Мы уже 2 раза освободили Болга-рию, а если это понадобится, то и третий раз будем освобождать болгар, добавил Путин.

МНОЗИНСТВОТО ОТ БЪЛГАРИТЕ СМЕ СЪЮЗНИЦИ НА АМЕРИКА събота, 5 декември 2015 г. Новият посланик на САЩ у нас: Ще водя агресивна борба с руската пропаганда в България Мнозинството в парламента и сред наро-да обаче са наши съюзници, изтъква Ерик Сет Рубин

Агресивна борба с руската пропа-ганда в България обеща да води бъдещият

24 посланик на САЩ Ерик Сет Рубин пред сенатската комисия по външните работи.

Той намекна, че определени групи и медии получават финансови стимули, за да поддържат тезата, че страната трябва да изостави евроатлантическите ценности и да се върне на "естественото си място – близо до Русия".

"Мнозинството в парламента и сред народа обаче са наши съюзници", изтъкна Рубин.

(Прочети ДО КРАЯ) ПРЕМИЕРЪТ НА ИЗРАЕЛ БЕНЯМИН НЕ-ТАНЯХУ И СЪПРУГАТА МУ ИЗПРАЩАТ СИНА СИ ВОЙНИК петък, 4 декември 2015 г.

БОЙКО БОРИСОВ УЧИЛ ДЕЙВИД КАМЕ-РЪН КАК СЕ ПРАВЯТ ЗАБРАНЕНИ, СИ-РЕЧ НЕЗАКОННИ НЕЩА събота, 5 декември 2015 г.

Бойко Борисов пред "Панорама" каза ето какво:

- Возих лично Дейвид с джипката – да може да поразгледа по-хубаво планини-те.

- Това не е ли забранено? - Забранено е. Ама ние можеме да

си го позволиме. Emil Jassim

АРАБИ СВИРЯТ МОЦАРТ, И ТО КАК ГО СВИРЯТ! събота, 5 декември 2015 г.

Ivo Berov: "Араби да свирят класи-ка? Да слушат гяурщините на Вивалди, Моцарт, Бах и Бетовен? Опазил ги Аллах от подобни грехове!"

Свирят, Иво, свирят! И то как го свирят!

На вниманието и на Reni Neshkova. Написа: Даниела Горчева

ЗАПРЕТВАМ РЪКАВИ ДА РАБОТЯ ПО НОВА ТЕМА събота, 5 декември 2015 г.

Тази сутрин решавам да си изпъл-ня едно обещание и да пиша по проблем, който по моя преценка е много важен: за възпитанието на младите. За това как живо-тът, който те живеят, влияе върху формира-нето на съзнанията и на личностите им. Аз наскоро в предаването си по Пловдивската обществена телевизия, предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров", излъчването от 26 ноември, поставих ето каква тема: Станахме ли роби на греха? – като там се опитах да акцентирам върху въпроса за влиянието на порнографията върху съзнанията, върху душите на млади-те. Твърдо съм обещал по тия проблеми да напиша кратък текст, който да може да се

ползва от всички вълнуващи се от темата за възпитанието.

Тази малка книжчица (свитък, брошурка) ще я подготвя и издам в пореди-цата, която е приложение на списа-ние HUMANUS, тя вече започна да излиза, първата книжка вече излезе от печат, загла-вието й е РЕВОЛЮЦИЯТА В УЧИЛИЩЕ (подзаглавие "Накратко за новата пара-дигма на образованието"). А пък оня ден написах вече нещичко по вълнуващата ме тема: Моите сутрешни мисли и истории, свързани с възпитанието на младите чрез... изкуство – и с печалната ситуация в сферата на медиите. И във връзка с него получих следния насърчителен отзив на две уважавани от мен личности:

Ангеле, поздравяваме те за начи-нанието! Според нас изкуството е фило-софия, минаваща през сърцето, т.е. за съжаление (предвид сегашното състояние на учебния процес, който недостатъчно развива ума) за сегашните ученици е най-подходящия подход. Веднаж ти изказахме адмирации за твоето методическото ръководство по философия, което беше философия "през ума". Сега приветства-ме, че вече се съобразяваш с настоящото състояние на ума на учениците – това е то "трупане на практически опит". А помним времена когато можеше да се разчита на умствено ниво, отговарящо на възрастта на учениците – и тогава това се поощряваше, а не се преследваше от "вишестоящите". Но починът ти е за адмирация. Всяко дете има право на дос-тъпно образование, и то такова, което да го "възвиси". И този ти опит е точно това!

Привет отново: Ваня и Жак Асса Мнозина познават Иванка и Жак

Асса, но за тия, които не ги познават, ще кажа само това: те са не само колоритни, високоинтелигентни личности с най-разностранни, енциклопедични способности и интереси, но и знаменити учители (инже-нери). С г-н Жак Асса имах възможност да работя дълги години в ПГЕЕ-Пловдив – преди той да бъде изритан по недопустимо груб начин в пенсия от една усърдна адми-нистраторка, която малко след това уволни и мен от същото това училище. Г-н Жак Асса беше всеобщо уважаваният доайен на ПГЕЕ-Пловдив (бившият ТЕТ "Ленин"), знаменит учител-новатор, когото много генерации и хиляди млади хора, завършили това училище, си спомнят с благодарност за това, което той им е дал; той беше свобо-домислещ човек, личност от голям калибър, чудесен лектор-сладкодумец, който между другото години наред е водил и Клуб за киноизкуство (!) в това училище (тъй като има и образование от ВИТИЗ, сегашната НАТФИЗ). Казвам всичкото това за да под-чертая колко голямо значение за мен имат

25 тия насърчителни, стимулиращи ме думи. А сега да се върна на темата си.

В клипчето на въпросното преда-ване аз разказвам, доколкото това там е възможно, най-главното, което следва да се знае и разбира. Тук обаче ми се иска да го преведа в текстови вид, и то тъкмо есенция-та, същината, онова, което е добре всеки да знае. А иначе темата е огромна, неизчерпа-ема даже, вижте примерно ето това: Нова книга с примерно заглавие "Философия на любовта". Но кой ли ти чете такива големи книги, кой има търпението да се вглъби в детайлното изследване на тия проблеми? Ето по тази причина ми се налага тук да кажа най-главното – и най-важното, и то в пределно достъпна форма.

А дали пък да не взема да извадя истински важните моменти от вече написа-ните части от книгата ми за любовта – и да ги представя тук в тезисен план? Щото, признавам си, не ми се пише наново и нано-во по все същото. Я да опитаме така, да видим какво ще се случи. Ето първият и то наистина фундаментален проблем, по който си заслужава да се замислим по-сериоз-но: За "звяра", подлежащ на опитомява-не, когото наричаме "човешка сексуал-ност". Оттук ще взема няколко най-важни момента като ще си позволя да ги редакти-рам, а и да добавя нещичко с оглед по-голяма яснота.

Оттеглям се да поработя по този начин, да видим какво ще се получи. Желая ви хубав ден! До скоро!

СААКАШВИЛИ ЗА СИТУАЦИЯТА В УК-РАЙНА, ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МНОГО ПРИ-ЛИЧАЩА НА БЪЛГАРСКАТА събота, 5 декември 2015 г.

Между другото нещата, за които говори Саакашвили – за страшната коруп-ция, за липсата на правосъдие, за потъпка-ната справедливост, за това, че търпението на народа се изчерпва и пр. – важат и за нас, в България, само дето у нас няма кой да заяви тия неща на висок глас, ето, Саа-кашвили ги заявява.

Разбира се, разликата е, че укра-инският народ не е толкова заспал като нашия...

РЕФОРМАТА В ПРАВОСЪДИЕТО КАТО... ОПРАСКВАНЕ събота, 5 декември 2015 г.

КРАТЪК РЕЧНИК НА СЪДЕБНАТА РЕ-ФОРМА, Автор: Даниел Смилов

Амнезия – Състояние, в което си забравил защо си се захванал със съдебната рефор-ма изобщо. А именно заради проблема с безконтролността на прокуратурата и ней-ната честа и неправомерна политизация, както и заради наличието на „гнили ябълки“ в съда. Бойко Борисов – Български политик, веро-ятно страдащ от амнезия. Симптомите се изразяват в непремерени хвалебствия за Главния прокурор и неоправдани нападки срещу хората, заради чиито усилия в тази област все пак нещо започна да се случва. Време – Изтича на 9-и декември, когато ще се гласуват конституционните поправки. Гнила ябълка – Плод на дългогодишната доминация на определени политически сили в службите и ВСС. Според самите гнили ябълки – тези сили са основно ДПС. Делян – „10“ от тефтерчето, в което (докато се проучваше от прокуратурата) някой под-прави ДП на „10“, а после беше откраднато, тъкмо когато вещо лице се облекчаваше в храстите. Европейска комисия – Наднационален орган, заради който тези, които не искат съдебна реформа, и тези, които страдат от амнезия, извършват действия, създаващи впечатление за съдебна реформа. Жрица на правосъдието – Като „жрица на любовта“, но в съдебната система. Зомби – Професори, интелектуалци и други бивши ДС агенти, извадени от фризера, за да говорят срещу съдебната реформа и министъра на правосъдието.

(Прочети ДО КРАЯ)

Кратък коментар на Ognyan Minchev: Има един Христо, на когото столът му е стаби-лен, обаче той самият непрекъснато го клати – всеки ден се кара с някого от тези, за които властта на мафията върху право-съдието е необходима като "въздуха и слън-цето за всяко живо същество". Вместо да постигне консенсус с тези хора, този Христо

си мисли, че без него реформата няма да стане. Реформата ще стане и с него и без него, защото тази реформа трябва да си остане един цирк за парлама... Зад този цирк има циментиран консенсус - консенсу-сът на всички тези, които се бяха уловили на голото хоро около КТБ и сега са заинте-ресовани да остане скрит този четири мили-арден маскарлък... И други такива работи...

ЛЪЖЕЦЪТ ПУТИН събота, 5 декември 2015 г.

В МЕТРОТО – В ЕДИН ГРАД НА "ИЗЦЯЛО ПРОГНИЛАТА" ОТ ТОЛКОВА МНОГО КУЛТУРА ЕВРОПА неделя, 6 декември 2015 г.

НЕШКА СЕ БИЛА ОБЪРКАЛА – НЕ БАРЕ-КОВ, А СЛАВИ УЧИНДОЛСКИЙ ЩЯЛ БИЛ ДА НИ ОПРАВИ! неделя, 6 декември 2015 г.

Нешка Робева подкрепи Слави – вижте какво ѐ казала Ванга за него! СУТРЕШНИЯ БЛОК НА БИТИВИ – Нешка Робева обяви искрената си подкрепа за референдума и включването в политика-та на Слави Трифонов

Легендарната приятелка на Люд-

мила Живкова обяви, че предсказанията на

26 Ванга за висок тв-водещ, който ще оправи България, не били всъщност за Бареков и се покая.

"Мислех, че става дума за Баре-ков и затова го подкрепих. Знаех си, че нещо не е наред, но коя съм аз, че да се съмнявам във Ванга?!" – сподели през сълзи Робева. Тя обяви, че нейната подкре-па не струва пари и е готова да подкрепи с шоу-програмата си новият български месия.

Робева дори се е сетила, че Ванга предрекла, че човекът, който преразказва вицове от Интернет по телевизора ще опра-ви България.

Написа: zhelyo

МАЙНАТА ВИ НА ВСИЧКИ ВАС, МАЙНАТА Й СЪЩО ТАКА И НА БЪЛГАРИЯ – ЩОМ СМЕТАТЕ, ЧЕ У НАС НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ И НАЙ-КАДЪРНИТЕ ДА НИ УПРАВЛЯВАТ СА ИМЕННО БОКО И ВЕЖДЮ! неделя, 6 декември 2015 г.

На Веждю му било омръзнало веке да бъде министър на културата. Изглежда са му дотегнали министерските заседания, пътуванията, перченето на парадите, пъче-нето пред младите репортерки, сученето на мустаки заради мераци спрямо същите тия тъй сексапилни млади репортерки, пиенето на безплатно държавно уиски и прочие тъй желани благинки на пустото министерства-не. В тази връзка в съзнанието ми възникват два крайно досадни въпроса, които се чувс-твам длъжен да задам публично: 1.) Защо изобщо тоя същия Веждю се вря и натиска толкова много да става министър на културата - щом толкова бързо му пресек-наха пустите мераци? Он можеше да си заглежда репортерките и да суче мустаки и без да е министър, що изобщо му требеше да се вре да става министър? Като беше "пръв мултак на республиката" да не би да му беше зле, пак е имал и мацки, и уиски, и банкети, и плюскане, и сичко си е имал, предполагам! 2.) Ще се намери ли в средите на ГЕРБ друг човек, културен поне колкото същия тоя Веждю, който да може да заеме мястото му, щот у тая партия очевидно има предимно простаци – за да минава Веждю за "най-

културен" сред тях правете си сметката що за "култура" имат останалите?

Имам и трети въпрос, но се чудя дали да задам и него? Хайде, ще го задам, то се е видяло, като съм почнал да задавам въпроси, нека да задам и него: 3.) Кога на самия Боко ке му омръзне да бъде на власт, кога и нему ке дотегнат ми-нистерските заседания, пътуванията, пер-ченето на парадите, пъченето пред младите репортерки, сученето на мустаки заради буйни мераци спрямо тия същите тъй сек-сапилни млади репортерки, кога ке му ом-ръзне пиенето на безплатно държавно уиски и прочие, щото явно и за него, понеже е нещо като брат-двойник или еднояйчен духовен, с извинение за думата, близнак на Веждю, властта е тъкмо това, свежда се именно до изброените тъй желани благинки, а не е нещо друго, което такива като Боко и Веждю не могат даже и да разберат? Та въпросът ми е: ще се пресити ли некога от властта самият Боко – и ке пожелае ли он сам некога да се оттегли от властта?

Да, знам, че мнозина сега ме прок-линат умствено и ме плюят за тоя особено последния въпрос, знам, че мнозинството от сънародниците ми сметат, че оттегли ли се Боко от властта, то ще настъпи нещо като "вселенски катаклизъм", щото, видите ли, у нас просто "било немало" друг такъв досто-ен мъж-оправяч на нацията ни – и без него ний сме щели били да загинем и като народ, и като държава. На което аз мога да отгово-ря следното:

Майната ви на всички вас, майната й също така и на България – щом сметате, че у нас най-достойните и най-кадърните да ни управляват са именно Боко и Веждю (и такива като тях нахалници)! Щом сметате, че нема по-умни, по-оправни и по-достойни за властта от Боко и от Веждю, майната ви тогава на всички вас, чупете си главите – за нищо не ставате тогава!

ОТНОВО ЗА БЕЗПЪТИЦАТА НА МИНИС-ТЕРСКИТЕ "РЕФОРМАТОРИ" НА ОБРА-ЗОВАНИЕТО неделя, 6 декември 2015 г. За "младите" и "старите" в образование-то... Или – за безсилието да реформи-раш..., Автор: Гери Николова

Първо да отбележа, че казусът, върху който се спирам днес, далеч не е

единственият заслужаващ внимание и кри-тика в сферата на образователните... ре-форми, за съжаление – писането по блогове и мрежи, че дори и полагането на усилия за градивна комуникация с МОН – не видях да дават някакви положителни резултати през последните 4-5 години, така че просто не си правя труда да пиша по всички щекотливи теми... А най-страшното е, че и преоблада-ващият интерес в обществото ни по отно-шение на образованието е сведен до това да има къде хората да си оставят децата, докато са на работа...

Та на въпроса. От МОН демонстрират желание да

„направят място” за млади учители. Чудесна идея! Въпросът, обаче, е как се прави това.

Щели да използват възможността, която КТ вече дава на директорите, за да пенсионират принудително учители, навър-шили възраст за пенсиониране. Но смея да твърдя, че подобно „решение” единствено показва (отново) пълната безпомощност на МОН да се справи с реформирането на сектор „Образование”!

На кого е нужно противопоставяне-то на "млади" срещу "стари" учители...?!!! Чудя се – като пенсионирате 5000 „стари учители” – откъде ще им намерите замест-ници?!

Интересът към учителската про-фесия сред младите хора е дотолкова слаб, че дори наскоро ВУЗ обмисляха специално облекчаване на приема, за да си съберат студенти – което пък показва какво би било качеството накрая… Професията на учите-ля в момента има „престиж” колкото профе-сията на… чистач или метач по улиците – един актуален цитат от последните дни по повод учителстването: „срамна работа няма”… Защо не попитате директорите (дори в големите градове) като обявят мяс-то какви хора идват да кандидатстват за него – колко са младите сред тях?

И какво предлага системата на ос-мелилите се да станат учители млади хора? Заплата, достатъчна да покриват нуждите си? Система, в която да могат да проявят креативност? Система, която да може да чуе идеите им и да ги подкрепи за реализа-цията им? Обезпечена материална база, позволяваща пълноценна работа?!

(Прочети ДО КРАЯ) АЗ ПОДПИСАХ ТАЗИ ПЕТИЦИЯ, ПОДКРЕ-ПЕТЕ Я АКО ИСКАТЕ И ВИЕ понеделник, 7 декември 2015 г. Петиция за изучаване на тоталитарните режими през ХХ век

До Министъра на образованието и науката на Република България

27 Петиция за изучаване на тоталитарните

режими през ХХ век в учебниците по история

Госпожи и господа, През изминалите 25 години на

преход в българската образователна систе-ма изучаването на тоталитарните режими през ХХ век остана частично и непълно застъпено в учебните програми. Обществе-ната необходимост от осветляването на тези периоди става все по-осезаема за младите българи. Недопустимо е мирогле-дът на хората, които ще управляват държа-вата утре, да бъде моделиран с невежество и заблуди за миналото. Още повече, че през 2009 г. българският парламент подкрепи решенията на Пражката декларация от 2008 г. „Европейската съвест и комуниз-мът” за осъждане на престъпленията на комунизма и приравняването им с тези на нацизма.

В декларацията, която бе подкре-пена преди 6 години от българските народ-ни представители, ясно и категорично се препоръчва: „преразглеждане и коригиране на учебниците по европейска история, така че децата да могат да научат и да са пре-дупредени за комунизма и неговите прес-тъпления по същия начин, по който са нау-чени да осъждат нацистките престъпления”.

Ние, долуподписаните настояваме: Министърът на образованието и

науката да се разпореди да бъдат предпри-ети действия, щото в учебните програми на българските училища да бъде включено изучаването на тоталитарните режими през ХХ век. Основание за това наше искане е и фактът, че България остана единствената страна от бившия социалистически лагер, в която близкото минало не се преподава на подрастващите.

(Прочети ДО КРАЯ)

КОМУНИЗМЪТ ПРЕВЪРНА ЦЕЛИЯ НАРОД В НАРОД ОТ СТРАХЛИВЦИ, ЛИЦЕМЕРИ И ДВУЛИЧНИЦИ понеделник, 7 декември 2015 г. Духовните убийства на комунизма, Напи-сано от Христо Христов

„Голямото престъпление на кому-низма не бяха само репресиите и убийства-та – най-страшното престъпление на кому-низма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници, защо-то всички виждаха истината, помежду си шушукаха и псуваха, а по площадите викаха ура и гласуваха единодушно „за” каквото им кажат... Душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не може да се освобо-дим от страха, от лицемерието и двуличие-то си.”

Това послание отправя писателят Стефан Цанев с четвъртия том на своите „Български хроники”, който обхваща перио-да на тоталитарния режим на БКП, и който тази неделя ви представям в електронната библиотека на desebg.com. Авторът призна-ва, че уж и той е съвременник на това време (през 1944 г. е 8-годишен, бел. ред.), очеви-дец и помнещ годините на комунизма и би трябвало всичко да му е известно, но се оказва, че много малко знае и му налага много да чете, търси и изследва.

„Оказа се, че комунистическата власт старателно е заминала следите на своите престъпления – не само „след това”, а още тогава – дезинформацията е майка на демагогията”, обяснява Стефан Цанев насаденото от пропагандата усещане, че всичко е било нормално, всичко се е знаело, а реалността и фактите са коренно различ-ни.

Информационното затъмнение на българите, живели при комунизма е тотал-но, когато мнозинството българи са „прис-пивани” с „добрите” новини от сутрин до вечер, от раждането им до смъртта им.

(Прочети ДО КРАЯ)

ИМАМЕ ЛИ НУЖДА ОТ ФИЛОСОФИЯ, МОЖЕМ ЛИ ДА ЖИВЕЕМ БЕЗ ФИЛОСО-

ФИЯ, ТРЯБВА ЛИ ФИЛОСОФИЯТА ДА БЪДЕ ИЗГОНЕНА ОТ БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ? вторник, 8 декември 2015 г.

За философията и обезчудесяването на света, интервю с Цочо Бояджиев и Стоян Асенов Философията – излишен лукс, бутикова дисциплина или условие за възможността да мислим света?

Наскоро Министерството на обра-зованието и науката публикува нов проект за учебен план, в който повече от половина-та часове от т.нар. „философски цикъл“ бяха премахнати заради въвеждането на предмета гражданско образование. Нама-ляването на часовете по философия породи тревоги в научната общност. Какви са ваши-те притеснения? Стоян Асенов: Ние попитахме защо се случва това, но не получихме никакъв отго-вор – нито от страна на министерството, нито от страна на застъпниците за въвеж-дането на предмета гражданско образова-ние. Тук сякаш се стигна до определен сблъсък между философията и гражданско-то образование, но това е изкуствено съз-дадена ситуация. Гражданското образова-ние съществува и сега в средното училище, то се преподава през редица предмети, включително предметите от философския цикъл, които са базовият носител на тази дисциплина. Всъщност в европейското пространство, а и в световен мащаб, има две тенденции – в единия случай гражданс-кото образование се реализира като самос-тоятелен предмет, а в другия се преподава през други предмети. В повечето европейс-ки страни гражданското образование се реализира през други предмети, което изобщо не е случайно. Според мен това помага на гражданското образование да не се оплоскости и да не се превърне в няка-къв странен предмет, защото то не е пред-мет в собствения смисъл на думата, а взима от редица други предмети. То е някакъв колаж от различни предмети и когато изва-диш тези знания от естествената им среда, те придобиват някаква странна безпомощ-ност и плоскост – липсва им дълбочината, която имат, когато се намират в най-естественото си място.

28 Цочо Бояджиев: Всичко това е в тренда на прагматизиране на образованието. Разбира се, такива бутикови дисциплини като фило-софията се третират като излишен лукс, без който може да се мине. Как бихте отговорили на въпроса защо трябва да се учи философия в училище? Цочо Бояджиев: Философията е форма на духовно усвояване и интерпретиране на света, която има 2500-годишна история. При това е преминала през периоди на явна съпротива през първите векове на христи-янството, а също по време на комунизма. Но е оживяла, жилава дисциплина е, което означава, че хората имат някаква потреб-ност да изучават философия. В края на краищата, всеки човек застава пред фило-софските въпроси и е добре да може да потърси отговорите сравнително компетен-тно. Така че колкото лекомислено и консу-маторски да живее модерният човек, той неизбежно застава пред големите въпроси – откъде идваме, какво сме и къде отиваме. Философията има това достойнство, че представя спектъра от възможни смислени отговори и познаването на този спектър помага на съвременния човек да се ориен-тира в иначе много сложния свят, в който живеем. Впрочем светът винаги е бил сло-жен.

(Прочети ДО КРАЯ) Кратък мой коментар: Когато МОН обяви проектите си за нови учебни планове (в които се предвиждаше отпадане на изуча-ването на философия в 11-ти и 12-ти класо-ве), много хора протестираха, а пък МОН излезе с обещанието, че ще върне филосо-фията в училище, т.е. ще се откаже от предвиденото й изгонване. Сега се оказа, че това обещание на МОН е било лъжа: във вече утвърдените учебни планове е разпо-редено философия да не се учи във 11-ти и 12-ти класове! Това защо МОН така грозно лъже е отделна тема, но ето, оказва се, че у нас "мъдреците" от МОН са решили, че изучаването на философия е излишно, е ненужно, даже може би се смята, че е вред-но?

Да, напълно основателно е да се мисли, че в МОН смятат, че философията е вредно, сиреч, мисленето – критично, чест-но, самостоятелно, творческо, обожаващо истината – за българите е нещо съвсем

вредно и дори опасно, аз другояче не мога да си обясня позицията на бюрократите от образователното ведомство. А може би пък истината е съвсем друга: а може би е вред-на не философията, а са вредни самите тези бюрократи, дето докараха образовани-ето на децата и на внуците ни до такъв жалък край, дали не е по правилно да възп-риемаме нещата? Аз тия дни ще разговарям с моите ученици по проблема и ще ги при-зова към протести, щото е пълно безсрамие да не протестираме когато държавните органи на България, куриращи образова-телната сфера, така грозно, по такъв прес-тъпен начин накърняват коренните интереси на българите, сред които потребността от автентично, от съвременно, от неощетява-що младите в духовно отношение образо-вание стои безспорно на първо място. РАЗКАЗИ ЗА ПРЕЖИВЯНОТО ПРЕЗ КО-МУНИЗМА: ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИЗЛЕ-ЗЕ НАЯВЕ неделя, 6 декември 2015 г.

Да се знае... ВИДЕН КОМУНИСТИЧЕСКИ ДРУГАР ПРИЗНА, ЧЕ ИЗБИРАТЕЛИТЕ НА КОМУ-НИСТИТЕ СА... ЖИВОТНИ! вторник, 8 декември 2015 г.

"Тях не ги интересуват някакви проблеми. Даже образование не ги интере-сува. Моите избиратели ги интересува какво ще ядат утре."

Антон Павлович Кутев Кратък мой коментар: Аз така възприемам прозрението на другаря Кутев, той все едно рече: моите избиратели са животни! Точно този е смисълът на неговото изказване.

Защото само животните ги интересува един-единствен въпрос: какво ще ядат. Да си човек означава да се вълнуваш от много, от какви ли не въпроси, сред които въпросът за яденето е на едно от последните места.

Друг е въпросът, че много от хора-та у нас допуснаха да бъдат превърнати в животни, които се вълнуват от един-единствен въпрос: кога и какво ще ядат. Заслугата на партията на другаря Кутев за това обезчовечаване-оживотновяване на българската народна природопопулация е най-голяма. Виждате как наглеците-комунисти берат плодовете от от своите вековни усилия да превърнат българите в животни: тия същите животни вече ги пра-щат в Парламента; щото другарите-комунисти продължават да лъжат въпросни-те животни че като вземат властта, ще ги нахранят най-сито.

МОН ТВЪРДО ЗАСТАНА НА СТРАНАТА НА ПРОСТАЩИНАТА В НЕЙНАТА НЕС-ТИХВАЩА БИТКА С ФИЛОСОФИЯТА, С МИСЛЕНЕТО, С КУЛТУРАТА, С ДУХОВ-НОСТТА вторник, 8 декември 2015 г.

Понеже чиновниците от МОН, кои-то са разпоредили изучаването на филосо-фия в 11-ти и 12-ти класове на нашите гимназии да бъде премахнато, очевидно не знаят какво е това философия, ето, реша-вам да им изпратя тази сутрин подбран откъс от моята книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИ-ВОТА (с подзаглавие Вечното в класичес-ката и модерната философия), в който разяснявам що е философия. Ще им изпра-тя този текст, не вярвам, че ще го прочетат и проумеят, но нека за всеки случай да им го изпратя.

Жалкото е, че и много българи изобщо не знаят що е това философия, поради което изобщо не им пука за фило-

29 софията, за това дали ще се учи филосо-фия или няма да се учи, за жалост, този въпрос съвсем не вълнува огромната част от българите, да не кажа комай почти всич-ки българи. (Наскоро с ужас разбрах, че даже хора, претендиращи да са образовани, включително и учители, наистина не знаят що е философия и живеят с една отчайва-що бедна, крайно повърхността представа за философията!) Тази е истинската причи-на чиновниците от образователното ведом-ство да наберат смелост и да изгонят фило-софията от българските училища. Защото у нас властта е демагогска или популистична, тя прави само това, което иска народът, ето, народът у нас в огромната си част мрази да мисли, не ще да бъде тормозен с мислене, ето, управляващите угаждат на народа и го освобождават от потребността да мисли! И от потребността българинът да бъде човек (и личност) ще го освободят властващите, колко му е, за щастието на народо властта е способна на какви ли не подвизи! Аз пред-лагам вместо философия МОН да въведе в училищата ни предмет ПРОСТАЩИНА или ОСНОВИ НА ПРОСТОТИЯТА – както искате го наречете този нов учебен предмет, който точно ще отговаря на същинските духовни, с извинение, нужди на целокупния ни народ. Щото немисленето и съпровождащата го простотия (бездуховност, антикултурност и пр.) е именно "философията" на масовия българин, който, разбира се, и малкото си пръстче няма да мръдне за да протестира срещу отпадането на философията от учеб-ните планове, напротив, този същият народ най-горещо ще подкрепи това отпадане – аджеба, защо да учим младите на мислене, на духовност, на други такива изчанчености, нека те да си бъдат и да си останат автен-тични простаци, нека нацията ни да си оста-не просташка, нека да затъне в простащи-ната!

Щото, между нас казано, филосо-фията, бидейки любов към мъдростта, не е нищо друго освен постоянна битка с прос-тащината, най-напред със собствената склонност да правиш глупости и простотии, а след това и с аналогичната склонност на хората около теб. Философията е начин да се освободим от простотията, от нейното тежко бреме, е, властта направи така, че простотията да възтържествува първо в живота ни, а ето, сега се прави нужното тя да заеме подобаващото място в образова-телната ни система, а оттук и в културата ни. МОН твърдо застана на страната на простащината в нейната нестихваща битка с философията, с мисленето, с културата, с духовността. Толкоз по този въпрос. А ето сега и обещаният текст, малко е дълъг, но който иска, може да го прегледа, а пък за чиновниците в МОН този текст, както казах, ще им бъде поднесен тази сутрин за четиво по ограмотяване - щото е безкрайно тъпо у нас хора, които очевидно не знаят що е това

философия, да решават съдбата на фило-софията, това е пълно безумие; ето, четете:

Предговор

Ще се опитам да представя най-напред необходимостта на книгата, която написах – и която в някакъв смисъл е резю-ме на мои дългогодишни и упорити търсе-ния и размисли. Книгата, която нарекох “Изворите на живота”, външно погледнато, е един систематичен курс по философия, в който обаче и твърде експресивно се тълку-ват вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Избрах подобна форма, именно курс лекции по философия, защото тя ми осигури така потребната живост, непосредс-твеност и свобода в общуването със съзна-нието на читателя. През цялото време се стремях да бъда близо и да не изневерявам на ония неизбежни сърдечни трепети, бла-годарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитвах се да приоб-щавам съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека. Моята идея беше да преведа своя читател през ония изморителни изкачвания по лъкатушещите пътища на живота, които в крайна сметка ни довеждат и пренасят във вечното царство на духа. На духа, носещ в себе си всичко най-ценно за човека: истина-та, доброто, красотата, светостта. На духа, винаги побеждаващ абсурдите. Доколко съм успял в осъществяването на своя замисъл ще отсъдиш ти, любезни читателю.

(Прочети ДО КРАЯ)

ПРОТЕСТНО ПИСМО ДО МИНИСТЪРА ПО ПОВОД ПРЕДВИДЕНОТО СКОПЯВАНЕ ОТКЪМ ДУХОВНОСТ НА БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ вторник, 8 декември 2015 г.

Тази сутрин изпратих до МОН следното писъмце: До проф. Тодор Танев, министър на образо-

ванието и науката

ПРОТЕСТНО ПИСМО от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия – и група подкрепили ме в блога ми граждани

Уважаеми господин Министър, В публикувания преди време про-

ект за учебни планове за средните училища беше предвидено отпадане на изучаването на философия в 11-ти и 12-ти клас. След като много граждани протестираха срещу тази "иновация" на МОН, излезе съобщение, публикувано на сайта на МОН, че ще бъде

възстановено старото положение, а именно, че философски предмети ще се изучават и в 11-ти и 12-ти клас. Тия дни бяха публи-кувани въпросните учебни планове и от тях разбираме, че МОН ни е излъгало, т.е. в тия учебни планове изучаването на философия в 11-ти и 12-ти класове не е възстановено, напротив, премахнато е! Срамота е да се лъже така грозно от държавни институции, уважаеми г-н Министър! Само това искаме да Ви кажем още в самото начало.

На второ място държим да Ви съ-общим това, че по нашето дълбоко убежде-ние чиновниците от МОН, които са подгот-вили тези тъй новаторски и реформаторски, с извинение, учебни планове, очевидно не знаят що е това философия, след като с толкова лека ръка изхвърлят, изгонват философията от българските училища. По тази причина си позволяваме да Ви изпра-тим един текст, който, надяваме се, ще предадете на въпросните висшестоящи и отговорни, вземащи решение по толкова важни въпроси чиновници, с оглед те да прочетат що е философия и по този начин да се ограмотят. Щото, признаваме си, за нас е шокиращо да разберем, че хора, които очевидно съвсем не знаят що е това фило-софия, си позволяват да се разпореждат не само с нейната съдба, но и със съдбата на българската младеж.

Ще вметнем тук само това, че на-ция, която е подложена на съзнателно оп-ростачване от държавната власт, която е подложена на толкова агресивната експан-зия на простащината и на бездуховността, такава нация няма бъдеще. А пък образова-телна система, която елиминира тъкмо човешкият и духовният аспект на културата, фактически работи за обезчовечаването на нацията ни. Толкоз и по този въпрос.

Г-н Министре, Дано си давате сметка, че Вие

лично ще се покриете с неизмиваем по-

30 зор щом по времето на своето министерст-ване допускате българското образование да бъде подложено на такава ампутация – понеже подготвяното от МОН пълно изгон-ване на философията от българските учи-лища е нещо като обезглавяване (откъм духовност) на образователната система на България.

Приятно министерстване Ви жела-ем! Апропо, разбираме, че МОН щяло било да се премества в сградата на ДС на Лъвов мост, не знам дали си давате сметка какъв колосален символичен смисъл има в този акт? Щото ще излезе, че МОН изобщо не се смущава от това, че ще се окаже наследник – и продължител на делото! – на институци-ята, която десетилетия наред е тероризи-рала българския народ!

С поздрав: Ангел Грънчаров П.П. Ето тук се намира въпросният текст, поясняващ що е това философия, който препоръчваме за началното ограмотяване на министерските чиновници, които са се разпоредили толкова лековато със съдбата и на философията, и на българската мла-деж – фактически скопявайки откъм духов-ност българското образование: МОН твър-до застана на страната на простащината в нейната нестихваща битка с филосо-фията, с мисленето, с културата, с ду-ховността ВМЕСТО ЛЪВОВЕ ПРАСЕТА ЩЕЛИ БИЛИ ДА УКРАСЯВАТ СГРАДАТА НА СЪДЕБ-НАТА ПАЛАТА В СОФИЯ – ЗАЩО ЛИ?! вторник, 8 декември 2015 г.

ЧУДОВИЩНОТО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ, НАРЕ-ЧЕНО "НАРОДЕН СЪД" сряда, 9 декември 2015 г. "И НАИСТИНА КОИ ЛИЦА РАЗСТРЕЛЯХ-МЕ?", НО САМО ТОВА ЛИ?,

Автор: Даниела Горчева 68 години от чудовищната саморазправа, наречена народен съд

Едно общество, в което липсва справедливост, неизбежно деградира.

Престъпленията на комунистичес-кия режим в България, започнали преди 68 години с нечуван терор, с масови убийства без съд и присъда или в резултат на присъ-дите на един сталинистки показен процес, цинично наречен народен съд, все още нито са осмислени, нито са осъдени морално.

Нещо повече – няма памет за тях и се губи връзката между станалото в мина-лото и случващото се днес. А тя е пряка, както е пряка връзката между морал и прос-перитет.

В България комунистическият ре-жим бе наложен с чудовищно насилие и в условията на чужда окупация. За да бъде смачкана в зародиш съпротивата на бълга-рите, по указания от Москва на съветския гражданин Георгий Михайлович, безпощад-но бе избит политическият, стопанският, военният и духовният елит на българската нация.

И след години на терор, репресии и страх, на мястото на унищожения инте-лектуален елит на България, режимът си създаде пошла негова имитация – покваре-на от привилегии псевдоинтелигенция, която унизително и раболепно обслужваше властта.

Днешното българско общество все по-отчаяно разбира нуждата от истински лидери – от хора с морал, с демократична и правна култура. Но за да ги различи, общес-твото ще трябва да бъде имунизирано сре-щу лъжи и манипулации, а това значи – самото то да е просветено.

Чудовищно е незнанието на бъл-гарския народ за собствената му трагична съдба след като в днешна България цял един град носи името на най-големия наци-онален предател и престъпник Георги Ди-митров, а нашата страна – единствена в цяла Източна Европа (!), все още е осеяна с

гигантски паметници на армията окупаторка, извършила тежки престъпления в България – като убийства, отвличания, изнасилвания и грабежи.

Върху насилие и лъжи обаче нищо не се гради, освен престъпност и мизерия. Масовото убийство на 1-и февруари 1945 – никой да не смее да го погребва, нито пък оплаква; без плач, без гроб – така да го захвър-лят... Софокъл, "Антигона", пролог

Протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма.

Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно роди-телите си, децата и съпругите си, а те - дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

(Прочети ДО КРАЯ)

ПОЗИЦИЯТА НА Р.КЪНЕВ ПО ДНЕШНИЯ СЪДБОВНО ВАЖЕН ДЕБАТ В ПАРЛА-МЕНТА сряда, 9 декември 2015 г.

Председателят на ДСБ Радан Къ-нев е публикувал в блога си важен текст, който по моя преценка следва да стигне до колкото се може повече български гражда-ни. Днес в Парламента ще се проведе дебат по промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, също така ще се гласува по тези промени. Оказва се, ситуа-цията е крайно тежка. В този контекст е необходимо колкото се може повече бълга-ри да се запознаят с анализа, с преценката на този наш политик, ето и въпросният текст: Компромисът, доверието и цената на вота, вторник, 8 декември 2015 г.

Утре ще се проведе най-важният дебат в българския парламент от този за допускане на самолети на НАТО през въз-душното ни пространство през 1999 г. И ще се вземе – както и тогава – решение, което ще наложи нови перспективи пред общест-вото ни и нови разделителни линии в поли-тиката ни, като преформулира (ах, тази мечта на г-н Местан…) цялото политическо и властово пространство.

31 1) На първо място, ще се проведе дискусия за контрола и баланса между властите и Институциите. Този дебат беше съзнател-но пропуснат от ВНС през 1990/91г., което предопредели криминалната и контролира-на същност на голяма част от политическия преход.

Защото “преход” в системата на правосъдието не се състоя, а през безконт-ролната и нереформирана структура на прокуратурата, криминалните номенклатур-ни елити на късния тоталитарен режим запазиха и увеличиха властта си. Ще се проведе дискусия за свръхконцентрацията на власт в ръцете на прокуратурата и поре-дица от главни прокурори. Ще се проведе дебат и за ефективността на прокуратурата. Защото четвърт век и четирима главни прокурори са предостатъчен период за оценка, а тя е еднозначно негативна. Резул-татите от налагането на върховенство на закона, борба с организираната престъп-ност и политическата корупция са отчайва-щи.

Или по-точно – никакви. Няма ре-зултати.

И трябва да кажа честно, че този дебат е предварително загубен. 43-тото ОНС няма да приеме достатъчно радикални промени в Конституцията, които да решат проблема.

Смелите предложения няма да намерят достатъчна подкрепа, а напротив - ще бъдат отхвърлени с огромно мнозинство. Но все пак, през юли, в българския парла-мент се постигна сериозен компромис, който открехва вратата ако не за дълбока рефор-ма по румънски модел, то поне за установя-ване на минимални контрол и баланс. И тук въпросът е – ще удържат ли народните представители и парламентарните групи постигнатото съгласие, ще останат ли верни на думата и подписа си? Или с други думи… 2) Утре ще се проведе и дискусия за дове-рието. Онова, което могат да имат помежду си политиците от властта и опозицията, когато са поели ангажимент за общи нацио-нални цели. Защото без минимум доверие между власт и опозиция, съгласие около национални цели е невъзможно, а общест-вото ще продължава да се лута в плетени-цата от свински черва и бандитски схватки, която наричаме демократичен процес. Ще се проведе и дебат за доверието вътре в отделните партии и коалиции от мнозинс-твото. Доверие, което – отвъд естествената конкуренция и лични сблъсъци – определя смисъла и ползата от съществуването на тези политически тела. И преди всичко – дебат за доверието между гражданите и властта. Доверие, без което всичко остана-ло е загубена кауза. 3) Може би най-важната част от дебата ще бъде за корупцията – както в съдебната

система, така и в политиката. Защото в демократичните държави, борбата с коруп-цията е работа на прокуратурата.

И тук е отговорът на ключовия въпрос за разделението на ВСС и съотно-шението на квотите в двете му колегии. Съдът трябва да бъде независим, но и контролиран по начин, който да гарантира преследване на корумпираните съдии.

(Прочети ДО КРАЯ)

ЧЕНГЕТО ОТ ДС МЕСТАН БИЛО ПО-ГОЛЯМ УБИЕЦ НА ВЪЛЦИ ОТ ЧЕНГЕТО ОТ ДС ГОЦЕ! сряда, 9 декември 2015 г.

Местан позира гордо пред мъртвите хищници, снимки: Bglov. Местан тренира с вълци отстрела на конкуренти и промените в съдебната реформа Лидерът на ДПС по-голям ловджия от Георги Първанов, хвалят го колегите му

Бранителят на статуквото в съдеб-ната система Лютви Местан блесна този уикенд като голям ловец. Лидерът на ДПС постави своеобразен рекорд като през ин-тервали от 10 минути е успял да отстреля три вълка, пише Bglov. Хищниците са се появили на различни места, бягайки в об-расла с дъб и габър местност в Кърджа-лийско. От началото на сезона в района са отстреляни 10 вълка, а успехът на политика е за завиждане, коментират ловци.

От ДПС припомнят, че преди годи-ни като президент Георги Първанов се хва-лел с един убит вълк и позирал с него, а сега Местан натръшкал три за половин час.

Накъде е насочен обаче полити-ческият мерник на Местан ще стане ясно в

сряда, когато в парламента ще се гласуват текстовете за промени на Конституцията. Колеги на лидера на ДПС иронично подх-върлят, че в неделя Местан е тренирал с вълци отстрела на текстовете за конститу-ционни промени, или на претенденти за лидерския пост.

Амбициите на политика да се сни-ма за спомен с мъртвите животни, психоло-зи коментират като маниер присъщ на дик-татори, но и изблик на комплекси за мало-ценност и опит за доказване на мъжестве-ност и превъзходство.

Първанов се хвали с един убит вълк.И също с това, че той бил първият човек в историята, който бил опитомил вълчица – за малко да забравим това него-во велико постижение!

МОЯ КРАТИЧКА РЕПЛИКА ДО Г-Н МИ-НИСТЪРА НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУ-КАТА, ОТПРАВЕНА ВЪВ ФЕЙСБУК сряда, 9 декември 2015 г.

Г-н Министърът на образованието и науката проф. Танев във Фейсбук е имал добрината да отправи любезна и сър-дечна честитка по случай 8-ми декември (за малко да напиша... 8-ми март!), студент-ския празник. По повод тази честитка много хора са реагирали, хвалейки г-н Министъра за добрината, проницателността и за мъд-ростта му (можете да видите тия сърдечни излияния на дежурните... комплимента-джии!); аз обаче си позволих да напиша нещо съвсем различно и делово; ето първо какво написа г-н Министъра, а после проче-тете какво аз се опитах да му кажа, възпол-звайки се от сгодния случай: Todor Tanev каза: Честит студентски праз-ник! Дано бъдете толкова мъдри, колкото е най-старият университет и толкова дръзки, колкото е най-младият студент. Нека е

32 хубав празникът и интересен и умен делни-кът! Ангел Грънчаров каза: Аз няма да се подмазвам на господин Министъра и да го фаля за мъдростта му (бодри подлизурков-ци у нас, вижда се, бол, не е като да няма!), а ще използвам случая да го информирам за едно писъмце, което му изпратихме вчера, понеже е напълно възможно чинов-ниците от МОН да скрият от него и това писмо на обезпокоени граждани; то касае важен проблем, свързан с това доколко ще е качествено и пълноценно образованието на децата ни в перспективата на "реформи-те", правени от МОН под неговото мъдро ръководство; ето за този документ става дума, изпратихме го вчера по имейла до г-н Министъра: Протестно писмо до Минис-търа по повод предвиденото скопяване откъм духовност на българското образо-вание

Г-н Министре, така и така стана дума, ще си позволя да Ви кажа и това: преди точно година Вие ми обещахте да дадете интервю за воденото от мен преда-ване по Пловдивската обществена телеви-зия. Тогава току-що бяхте станал министър и по тази причина, предполагам, дадохте това обещание. Заявихте, че щом дойдете в Пловдив, ще дадете интервюто. След това стана така, че Вие "забравихте" за обеща-нието си, а моя милост, въпреки че бях взел какви ли не мерки да Ви доведа в студиото (примерно, шефката на РИО-Пловдив ми беше обещала щом дойдете в Пловдив да ме извести за това и пр., тя, разбира се, също не изпълни обещанието си!), не успях, така или иначе, а се добера до Вас, въпреки всичките ми опити. Имам чувството, че съвсем не желаете да се срещнете с мен и да отговаряте на зададените от мен въпро-си. Защо ли е така – вие си знаете. Но е факт, че се получи точно така, констатирам истината за случилото се.

Както и да е. Припомням Ви този случай и то публично по простичката причи-на: добрите нрави изискват човек да спазва и да изпълнява дадените обещания. Пък дори и да голям властник. Щото моралът важи за всички нас, независимо от това какъв пост заемаме. И това бях длъжен да Ви кажа. Учител по философия и по морал съм, тази ми е работата: да припомням някои истини на ония, които са ги забрави-ли. Върша си работата просто. Приятно министерстване!

ЛИЦЕТО НА МЕДИИТЕ, КОИТО СА СРЕЩУ РЕФОРМАТА В ПРАВОРАЗДАВАТЕЛНАТА СИСТЕМА – РЕФОРМАТА, КОЯТО ДНЕС ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ НЯМА ДА МИНЕ В ПАРЛАМЕНТА! сряда, 9 декември 2015 г.

Сладури, ей това е лицето на ме-диите, които са срещу тая реформа в пра-вораздавателната система, която реформа така или иначе утре няма да мине в парла-мента.

Сладки сънища! Emil Jassim

ВИЦ, КАСАЕЩ НЯКОИ ЕВЕНТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ НА БАТ ВИ БОЙКО В ДРУГИЯ СВЯТ сряда, 9 декември 2015 г.

Умира Бат Бойко… Пред портите на Рая го посреща

Свети Петър: – Здравейте, господин Борисов! – О, здрасти Началник! – Вие, господин Борисов, сте из-

вестна личност и наш дълг е да ви дадем право на избор къде да останете – в Рая, или в Ада! За тази цел, ще прекарате по един ден и на двете места и сам ще избере-те след това!

Отиват в Ада, влиза Бат Бойко и гледа: огромно голф-игрище, всичките му стари дружки от мутренските времена, да-лавераджии, политици… облечени в марко-ви костюми, маси с хайвер и шампанско, мацките с яки задници и огромни цици, Дяволът – страшен пич, направо като негов брат само майтапи и простотии ръси… Абе - Рай! Минал денят, нашият предоволен! Дошло време да иде в Рая! Там красота, спокойствие, мили хора, скачаш от облаче на облаче, свириш на арфа…И там изкарал добре, но в Ада по се изкефил и предпочел да остане там!

Влиза Бат Бойко наново в Ада и гледа… пуста земя, покрита с боклуци, смрад, отврат, приятелите му в дрипи, дя-волът ги юрка към казана, мацките скапани и грозни… Нашият – изумено:

– Абе, Дяволе, слушай брато… вчера тука беше супер… голф, хайвер, шампанско… кво стана?

– Аааа, почти като при вас: това вчера беше предизборната кампания. Днес вече си гласувал…

НЕ Е ЛИ ВРЕМЕ, ДАМИ И ГОСПОДА, БЪЛГАРИ И БЪЛГАРКИ, ДА ИЗЛИЗАМЕ НА ПРОТЕСТИ ПО ПЛОЩАДИТЕ? четвъртък, 10 декември 2015 г.

Когато през 2005 г. инициативен комитет издигна Бойко Борисов за канди-дат за кмет на София, той заяви

„Отговор ще им дам утре, след срещата ми с президента Първа-нов, тъй като държа на неговото мне-ние и решение.” (Ned Tanev)

И какво, за пореден път се гаврят с нас: няма да има съдебна реформа, няма да има никаква реформа, корупцията и беззаконието ще продължават да си цъфтят необезпокоявано у нас, в България? Ще продължаваме да сме държава на мафията, на корупцията и на престъпниците, така ли? И на вас това ви харесва, примирили сте се, майната й на България, така ли мислите, само питам, а, какво ще кажете по този въпрос?

Не е ли време, дами и господа, българи и българки, да излизаме на протес-ти по площадите? А? Питам ония от вас, които се съзнават като български граждани, но не формално, а истински, същински. Докога ще търпим гаврите на ченгесарската мафия ("задкулисието") с отечеството ни? Тази държава не е бащиния на въпросната мафия, тя е наша, на гражданите, бащиния или собственост. Но като си мълчим, като търпим, като кротуваме и ето, те ни открад-наха дори и държавата – и си правят какво-то им скимне. Гаврят се с нас, възприемат ни за мизерни малодушници и страхливци, знаят добре, че ще преглътнем всякаква гавра, че сме готови да платим всякаква цена.

Ако преглътнем и тази последната гавра, ще се окаже, че комунистическите мафиоти и техните слуги са напълно прави в преценката си за нас: ще се окаже, че

33 наистина сме малодушници, презрени тър-пеливци и страхливци! Тия дни окончателно ще се разбере какво сме: или излизаме на площадите и стоим там докато не се започ-нат истински реформи, насочени срещу всевластието на мафията и на корупцията, или ще си останем по домовете, а мафията ще продължи да си разиграва игричките.

Този е изборът, пред който сме из-правени. Или ще докажем, че сме заслужа-ващ уважение народ, който е решен да си извоюва една по-достойна съдба, или ще се откажем от тази възможност - и значи ще излезе, че сме бездушни, малодушни и страхливи роби, които си заслужават неза-видната и мизерна участ!

Този е изборът. Сами решавайте! Всеки за себе си да решава. Аз за себе си съм решил какво съм...

С ОГРОМНО МНОЗИНСТВО ДЕПУТАТИТЕ В ПАРЛАМЕНТА ПОКАЗАХА И ДОКАЗАХА, ЧЕ СЛУЖАТ НА МАФИЯТА, А НЕ НА НА-РОДА! четвъртък, 10 декември 2015 г.

Превратът се състоя, или "Пеевски" завинаги, От Петя Владимирова

Парадоксално: медиите на депута-та от ДПС Делян Пеевски пророкуваха преврат срещу премиера и сочеха главния превратаджия в лицето на министъра на правосъдието Христо Иванов, заедно с медиите, които описваха безобразията на политическите (всъщност икономически) назначенци в управлението на съдебната власт.

А изведнъж превратно гласуваха всички – повтарям – всички! парламентарни политически партии, с изключение на Рeформаторския блок, изпратени от народа в парламента за да управляват публично, честно, и отговорно. Парламентарните партии на принципа –

ако щете се гръмнете, ще правим каквото си спазарим в тъмното, а не на светло

Нищо публично, честно и отговор-

но няма в това, през юли да си сложат под-писите и да декларират едни промени в Конституцията, и през декември да прегазят процедури във временната комисия, а днес и в парламента, и да се обърнат наопаки – с тайни мотиви, без честта на откритото и

ясно политическо поведение, без отговор-ността за действията си пред никого. Как обясниха народните представители от ГЕРБ защо изведнъж подкрепят промяната на АБВ (и ДПС), а не тази, която са внесли. С мълчание.

Във вторник написах, че не било изключено историческият компромис да мине през парламента, срещу главата на правосъдния министър, за да бъде спрян неговият Закон за съдебната власт, в който е концентрирана истинската промяна на правилата на глутницата, която се разпо-режда със съдебната власт.

Непростителна наивност: Нито ис-торическият компромис (Конституцията) пуснаха, нито промените на правилата (Закона за съдебната власт) ще пуснат...

Залогът трябва да е колосален, за да свалят маските си толкоз откровено

Или зависимости и страх от единс-

твения човек в държавата, който стои над законите – главният прокурор; или обвърза-ни интереси в разрез със закона, които само стоящият над законите може да им осигури, което е същото.. Затова не им пука от изби-рателите (народа, както се изразяват поня-кога) – той пак ще ги избере.

В ситуация като днешната – с про-дажна политическа "класа", без алтернатива и надежда за изплуване от тресавището на корупцията – в други епохи и обстоятелства на сцената просто се появяват десетина читави офицери...

В демократично време надеждата е единствено осъзнатото негодувание на гражданите. Ако ги има.

ЩЕ СИ ИЗПЪЛНИМ ЛИ ДЪЛГА КАТО БЪЛГАРИ И КАТО ГРАЖДАНИ? ЩЕ СПА-СИМ ЛИ НАЙ-СЕТНЕ БЪЛГАРИЯ ОТ ГИ-БЕЛНАТА ПРЕГРАДКА НА МАФИЯТА? четвъртък, 10 декември 2015 г.

С огромно мнозинство депутатите в Парламента показаха и доказаха, че слу-жат на мафията, а не на народа!

Затова тия толкова бляскаво са-модискредитирали се депутати и партии трябва да си идат! Вкупом съгрешиха и вкупом непотребни станаха!

Ние, гражданите, имаме този дълг: да изритаме презрените слуги на ченгесарс-ката мафия от българския парламент!

Ще си изпълним ли дълга? Или ще си останем презрени страхливци и мало-душници, незаслужаващи да се наричат граждани?

Виж това: Блокади в центъра на София в протест "Честита прокурорска република"

Призиви за оставка на кабинета и сканди-рания "Свинска палата" пред храма на Темида

"ЩАСТЛИВ Е, ДУМАШ, БЪЛГАРСКИЯТ НАРОД, ЩАСТЛИВИ СА ГРЕШНИТЕ В МЪКАТА, ЩАСТЛИВ СЪМ И АЗ В СВОЯТА ТОПЛА СОБА" четвъртък, 10 декември 2015 г.

А ти, българин и патриотин, гле-даш на всичкото това с особено недоверие и думаш: "Суета сует и всяческая суета". Светът е кръчма, а ти трябва да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и на сън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърба си и благодариш всевишният таван,

34 че по негова непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревма-тизмът те не безпокои, жената ти не те мъчи, парите ти не се губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на бъл-гарски език. Наместо икона, над главата ти виси портретът на Н. В. султанът, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен фермана с 11-те точки на българското щастие, а във фермана волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат доколкото им се пада на гърбо-вете, на ежедневните им царски поядания, които полагам за достигание до по-висока степен на моето затлъстяване и за благо-денствието на моята обширна кочина..."

... откогато най-после "Читалище" се обеща, че от нова година (т.е. от първи януари на деветнадесетия век) ще да се оправи и няма да печати гениалните глупос-ти на нашите литературни телци, то колата на европейската цивилизация останаха без катран и заскърцаха въз баира на българс-кия напредок; умствените чакръчета на нашето младо поколение замръзнаха и пуснаха вощеници за "упокой" на грешните и живоумрелите политически и литературни души; а в пияцата (т.е. – по битпазар) на нашето умствено развитие, произлязоха такива важни операции и такива чудни метаморфози, щото при броениците на нашето калугерско щастие се притуриха още няколко стотини зърна, с които ние няма никога да изчетеме своите навечерки и никога няма да дочакаме "светлото Хрис-тово възкресение".

И наистина, погледнете със слепи-те си очи на главите на нашите мудросло-веснейши патки и вие тутакси ще да видите, че по тях отдавна вече са захванали да растат различни литературни зеленчуци, сякакви политически бурени и всевъзможни научни билки; а нощта се не свърша, зимата се не изминува и патриотите лежат в своите топли стаи, сънуват настрадинходжовски

сънища и чакат да съмне, за да ги разкажат на своята революционна Пенелопа и на нейните сополиви любовници.

Но и аз съм патриот, господа! Топ-лата соба, изпросеният хляб, харизаната сланина и краденият лук довеждат стомаха ми до такова поетическо настроение, щото и аз сънувам, че скоро ще да дойде равноп-равното лято. Облаците ще да произведат революцията, политическите дъждове ще да пометат гюрбето из моя двор, пред вра-тата ми ще да огрее слънце, народите ще да изпъплят из кръчмата и ще да се запо-щат на припек; а аз ще да излеза из своя палат да се порадвам на ясното небе, на миризливите цветя и ще да запея: "Гледай-те, очи, ненагледайте се!"

Христо Ботев, "Политическа зима" (цитиран от Константин Павлов)

КОЙТО Е ПРОТИВ ТИРАНИЯТА НА МА-ФИЯТА, ПОДКРЕПЯ ХРИСТО ИВАНОВ, КОЙТО Е ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕТО Й, ТОЙ НЕ ГО ПОДКРЕПЯ... четвъртък, 10 декември 2015 г.

СНИМКИ ОТ СНОЩНИТЕ ПРОТЕСТИ НА ГРАЖДАНИ СРЕЩУ ТЪРЖЕСТВОТО НА СВИНСКО-СЛАНИНЕНАТА "РЕФОРМА" В ПРАВОСЪДИЕТО четвъртък, 10 декември 2015 г.

Протестът блокира парламента, универ-ситета и Орлов мост (СНИМКИ) "Долу Бойко", "Долу Цацаров", "Долу свинската мафия", скандираха хората

пред Съдебната палата, Снимки: Веселин Боришев

Протестиращи граждани спряха тази вечер движението пред парламента, Софийския университет "Св. Климент Ох-ридски" и на Орлов мост, а в края на вечер-та стигнаха до Съдебната палата, където скандираха обидни възгласи по адрес на премиера Бойко Борисов и главния проку-рор Сотир Цацаров.

Блокадата на бул. „Цар Освободи-тел“ пред Народното събрание започна около 18,40 ч тази вечер, минути след нача-лото на протеста „Да запалим свещ за съ-дебната реформа. Честита Прокурорска република!“, организиран по-рано през деня във фейсбук.

Полицията зорко охраняваше пе-риметъра около парламента, но по-скоро безучастно, без да влиза в пререкания с гражданите, които в началото бяха 50-60 човека.

„Реформи“ и „Мафия“ скандираха хората. Чуваха се свирки. Някой изкрещя: „Да блокираме Орлов мост“ – план, който по-късно бе осъществен. Основният плакат, който държаха протестиращите, заградили парламента гласеше: „Граждани срещу мафията“. Виждаше се и друг: „Съдебна реформа сега“. "Режете болното месо от системата... Особено сланината" - двама души с два плаката седяха един до друг така, че да се четат като един. Виждаше се и постер на "Правосъдие за всеки". (Прочети ДО КРАЯ и ОЩЕ СНИМКИ) ДНЕВНИЯТ РЕД НА БЪЛГАРИЯ Е РЕ-ФОРМИ И НИЩО ДРУГО! четвъртък, 10 декември 2015 г. Из: Започна обратното броене за нови избори, Илиян Василев, idvassilev.blogspot.bg Или реформираме, или загиваме, но тъй като катастрофата не е избор, остават реформите

Това, че Радан Кънев оттегля под-крепата си за кабинета, а Христо Иванов подава оставка не е новина. Тук трябва да бъде ясно, че следващата стъпка е нови

35 избори – друг път няма. Реформаторите ще се разцепят, но това няма също голямо значение, защото всички партии ще постра-дат, дори считаните за неуязвими ДПС и ГЕРБ.

Въпросът е кой ще излезе в актив-на опозиция на статуквото – днес и сега. Затова казах снощи, че днес ще е ден Пър-ви от ново обратно броене.

От гледна точка на очакванията за днешното гласуване – разбира се, че те бяха прекомерни – не може с гласовете на РБ и условна подкрепа на ГЕРБ да се прави конституционна реформа – просто матема-тиката не излиза. В този смисъл резултатът от днешното гласуване бе предизвестен...

... Дори и сега да не стане – новите избори са неизбежни.

Дневният ред на България е ре-форми и нищо друго – те не могат да бъдат подменени или заметени. Нито пък да бъдат фейквани – което със сигурност "здравите сили" сега ще се опитат да направят – ме-дийно или като пиар. Едни ще отчетат успе-хи – като в енергетиката, други ще кажат, че са на прав път.

Нещата са на етап или реформи-раме или загиваме. И тъй като катастрофа-та не е избор, остават реформите. Ако не стават с този Парламент и правителство – следващото моля. Бързо. Личната съдба или интерес на лидерите не ме интересуват.

(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ) Кратък мой коментар: Чудесен анализ, просто няма какво да се добави, самата истина е казана, споделям изцяло! Можете също така да прочетете и това: Христо Иванов – самотният реформатор, който отказа лоялност на задкулисието ИДЕ КРАЯТ НА БОКОВОТО ВСЕМОГЪ-ЩЕСТВО четвъртък, 10 декември 2015 г.

Дойде началото на края на полити-ческата кариера на Боко Борисов. Оттук-нататък той ще се свлече в преизподнята на политическото небитие и забрава много по-бързо отколкото се случи това на Симеон Готски. Защото той лъга българите много повече от последния.

Боко е ученик на Тодор Живков и на Симеончо. От тях усвои някои табиети, благодарение на които чрез медиите ни го

натрапиха за "пръв оправяч" на нацията и на държавата. Оказа се, че Боко всъщност нищо не може да оправи – освен да е опра-вил некой и друг милионец (милиардец) в касите на неговите покровители, на тия, които инвестираха в проекта Борисов.

И Тошо Правешки, и Симеон Готс-ки са майстори на лъжите, е, Боко също умее да лаже благо – и малоумниците му се вързаха на лъжите. Никакви реформи Боко нема намерение да прави, не му стига акъ-ло за такива неща. И няма капчица съзна-ние за отговорност пред страната и нацията. Капчица. За него властта е да се перчиш пред камерите и на парадите, да пущаш простотии, да щипеш секретарките по газо – нищо друго не е властта за него. Пардон, и още нещо е властта за такива играчи като Боко: властта за тях е голема далавера, с която можеш яката да се облажиш. Толкоз. Нищо друго не е властта за такива като Боко.

Е, боковите тарикатлъци в полити-ката са на път да изчерпят магическата си сила. Да, съвсем прав е човекът, който вчера писа във Фейсбук, че съвсем скоро много хора ще ги е срам да признават, че са гласували за Боко Борисов. Боко вчера сгази в едно големо, с извинение, полити-ческо лайно, в което така превъзходно се подхлъзна и пльосна на земята, че вече ставане няма: започна неговото сгромоляс-ване към политическото небитие. Иде краят на боковото всемогъщество, свършва вече боковото царство.

Ех, Боко, Боко, що не си остана проста мутра в Банкя?!

Виж ето това във връзка с горно-то: Политолог: Борисов избра да подкре-пи Пеевски

СПЕЧЕЛИХ СЪДЕБНОТО ДЯЛО ПРОТИВ МОЕТО УВОЛНЕНИЕ И ВЪВ ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД! четвъртък, 10 декември 2015 г.

Току-що разбирам, че съм спече-лил съдебното дяло против моето уволне-ние и във Върховния касационен съд! ВКС не допуска за касационно разглеждане жалбата на директорката на ПГЕЕ-Пловдив (която ме уволни – предпразнично, преди

празника 24 май! – от това училище мина-лата година, уволни ме на 19 май!), което, доколкото разбирам, означава, че влиза в сила решението на Окръжен съд в Пловдив, който пък отмени нейната заповед за увол-нението ми.

Много интересно е, че точно днес, в първият ден след историческия ден вчера, в който беше стопирана съдебната рефор-ма, аз специално получих справедливост от съда, което само показва каква огромна роля за живота ни има правосъдието. Да, независимо от всичко случило се, като граждани трябва да вярваме в силата на правото и на правосъдието, защото право-то, законът и правосъдието са опората на нормализацията на живота в страната ни, са основа на очовечаване на отношенията в обществото и в държавата ни.

И ние като граждани трябва да се борим за това щото българското правосъ-дие да получи дължимото си достолепие – като бъде освободено от дефектите, които му пречат да си изпълнява толкова възви-шената роля! И това неизбежно ще стане, същностната реформа няма алтернатива, алтернативата на реформата в съдебната система е катастрофата и беззаконието, а ние няма да допуснем те да станат наше постоянно състояние.

Тъй че ония сили, крепители на от-чайващото статукво на беззаконието, прес-тъпността и корупцията, които вчера нало-жиха волята си в Парламента, да не ликуват изобщо: въпреки тяхното егоистично жела-ние в крайна сметка ще стане това, което трябва да стане, което трябва да бъде, което е разумно, което е справедливо, което е правилно. Напразни са техните старания да задържат хода на живота и на историята. Единственото, което могат да постигнат, е да си счупят по-ефективно главата! ДОПЪЛНЕНИЕ: И тъй, в резултат на Опре-делението на ВКС сега вече влиза в си-ла следното Решение на Окръжен съд в Пловдив. РАЖДАНЕТО НА ЕДНА МИСЪЛ Е ВЕЛИКО ТАЙНСТВО И ЗАТОВА ТРЯБВА ДА УВА-ЖАВАМЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ МИСЛИ петък, 11 декември 2015 г.

Един млад човек от Бургас (казва се Петър Стоев), с когото вече близо годи-

36 на общуваме често в интернет (той си има и свой блог, твърде интересен и съдър-жателен), ми изпрати тия дни два свои текста и също така едно клипче (виж: За свръхчовешкото у човека), като ме помо-ли да кажа своето мнение; той дори специ-ално настоя мнението ми да бъде критично.

Обещах му да прочета текстовете внимателно, да изслушам внимателно клип-чето му и честно да си кажа каквото имам, както той и настояваше. Между другото аз му бях изпратил два текста, подготвени от мен (единият и написан от мен), касаещи проблема за влиянието на порнографията върху съзнанието на младите и го бях по-молил да си каже мнението по този проб-лем, щото по моето убеждение е много важно и потребно (за да бъдат предразпо-ложени младите да се замислят по тия важни за всеки човек екзистенциални проб-леми) да им се въздейства чрез провокации, отправени от мислещи млади хора. И той ми изпрати своите текстове (и клипчето) един вид като реакция на моето предизвикателс-тво, щото аз напоследък се опитах да про-веда дискусия по тия проблеми включител-но и като ги поставих за обсъждания във водените от мен часове по философия, по етика и по психология, така също и във воденото от мен телевизионно предава-не "На Агората с философа Ангел Грън-чаров". Та ето тази сутрин какво му написах във Фейсбук във връзка с всичкото това:

Здравейте! Да, ще коментирам и клипа, и текстовете. Но първо да Ви кажа ето какво: всеки пишещ човек изпитва съм-нения дали това, което мисълта (душата) му е сътворила, не е безсмислица или глупост; аз също изпитвам такива съмнения, особено силни бяха те когато бях млад. С годините разбрах: човек трябва да изпитва пълно доверие и уважение към това, което мисъл-та му е сътворила, което духът му е създал или родил. Раждането на една мисъл е велико тайнство и затова трябва да уважа-ваме собствените си мисли. Дори и в някои моменти някаква наша мисъл да ни изглеж-да глупава, тя има право на съществуване; а пък и за друг човек тя може да прозвучи иначе.

Много зависи и от възприятията на другите, на читателите. Най-умните мисли във възприятието на глупак изглеждат съв-сем глупави. А какви са наистина и всъщ-

ност не ние решаваме. Времето ще реши. Тъй че пиши и говори съвсем спокойно, което душата и сърцето ти са родили, го уважавай, щото мислите на човека са нещо като децата му, те са всъщност истинските деца на мъжа (според Сократ), знаем, спо-ред теорията му, че както жените раждат деца, така и мъжете раждат "деца", но де-цата на мъжете са именно мислите, истини-те, които духът им е сътворил или родил. Има и много мъже, чиято душа нищо няма да сътвори, те са именно импотенти и каст-рати. Тъй че радвайте се, че душата Ви е плодовита, пък всички останали грижи нека да не Ви терзаят изобщо. При това всяка мисъл си има собствен път и право на жи-вот, веднъж родила се, тя почва своето пътуване в царството на духа. И ние вече нямаме право на контрол върху живота им, както бащата не трябва постоянно (пък и изобщо!) да се меси в живота на своето дете.

Това е главното, което исках да Ви кажа. А на мен лично Вашите текстове са ми много интересни, нещо повече, карат ме да се замисля. Не е в моя маниер да критику-вам, щото това по принцип е глупава рабо-та. Това, че някой мисли различно от мен, не значи, че за мен той се изказва "погреш-но". Щото аз не съм критерий за истината. Не съм толкова ограничен човек, че да си позволявам да критикувам чуждите мисли щото не били, видите ли, като моите. Ами няма да бъдат, разбира се, та нали това са мислите на друг човек, пълна идиотщина е да очаквам да бъдат неговите мисли като моите! Затуй мога, по повод на твоите текс-тове или видеа да направя своя коментар, да ти го пратя и така да встъпим в диалог, но не очаквай да ти кажа такива неща: "ти тук грешиш", "това не е така" и да те крити-кувам.

Виж, да те хваля мога да си позво-ля, щото за мен е радост да се запозная с мислите на един мислещ млад човек. (Пак минах на "ти", прощавай, но глупаво ще бъде ако такива неща ги пиша на "Вие"!) Знам добре, че мислещият човек е доста-тъчно неуверен, че се нуждае от подкрепа и от насърчение. А спорът (и несъгласията) ще се породят в процеса на разговора, на обсъждането, когато ти пратя моите раз-мисли по повод на твоите текстове или речи в клипчетата. Прочее, възнамерявам отново да пусна на моите ученици твои клипчета – за да видят и да се убедят, че е възможно да има съвсем усърдно мислещи и търсещи истината млади хора. Да докажа, че в твое лице философията показва жизнеността си, това, че няма намерение да умира. Убеден съм, че твоите размисли имат свойството да провокират (и да насърчат) и тях към мис-лене. Щото думите на млад човек могат много по-силно да въздействат върху един друг млад човек, тия неща имат значение: имате, така да се рече, онтологическа бли-зост заради младостта си.

Това е в общи линии засега. Тия дни, живот и здраве да е, като намеря вре-ме, ще направя или клипче, в което ще коментирам твоите текстове и клипчета, или ще напиша нещо. Може, ако си съгласен, да публикуваме нашия разговор (и, евентуал-но, нашата полемика) в списание HUMANUS или дори във философското списание ИДЕИ. Но аз като ти отговоря, след това ще ми е интересно да разбера как ти ще възп-риемеш думите ми, хубаво е да се зароди диалог; ето тия неща са истински важни във философията.

Всичко добро засега, пак ще пого-ворим скоро! ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 3 ДЕКЕМВРИ, ТЕМАТА Е: КАКВО ДАВА НА ЖИВОТА ЛЮБОВТА? четвъртък, 10 декември 2015 г.

Приятно гледане, приятно слушане, приятни размисли! ДА, ОКАЗВА СЕ, ЗА МОЯ ИЗНЕНАДА, ЧЕ ПОНЯКОГА ИМА ПРАВОСЪДИЕ ДОРИ И У НАС: ВРЪЩАМ СЕ "НА БЯЛ КОН" В ТЕТ "ЛЕНИН"! петък, 11 декември 2015 г.

Много хора ме поздравяват от вче-ра насам, откакто се разбра, че съм спече-лил окончателно (във Върховния касацио-нен съд!) съдебното дяло срещу моето уволнение от работа като преподавател по философия в ПГЕЕ-Пловдив. Съдът ме връща на работа – след близо две тежки години на изтощаващи съдебни битки!

Та по този повод една дама, зани-маваща се от години с правораздаване (тя е била и прокурор на високо ниво, сега е адвокат), тя е именно адвокат по друго едно мое съдебно дяло, пак срещу все същата

37 неуморна администраторка на ПГЕЕ-Пловдив, то пък е съдебно дяло за клевета, което също спечелих наскоро!) ми писа:

Е, какво да кажем? ЧЕСТИТО! ИМА ПРАВОСЪДИЕ! Понякога! :-)

Отвърнах й ето как: Благодаря! Да, оказва се, и за моя

изненада, че понякога има правосъдие дори и у нас! :-)

И в завършек ще приведа тук ду-мите на един мой приятел, един достоен човек, бивш учител от същото това учили-ще, от което ме уволниха, сега пенсионер, който написа ето какво във Фейсбук:

В ТЕТ-а да извадят червения ки-лим, да го изперат и прострат пред входа! Ангел Грънчаров се връща на бял кон, спечелил ВСИЧКИ дела срещу г-жа дирек-торката! :-) Radomir Parpulov

Апропо, да кажа още нещичко, на-лага се. Това как ще бъда посрещнат от загубилата съдебната битка администра-торка, как тя ще постъпи в създалата се тъй неочаквана и крайно неприятна за нея ситу-ация, дали тя ще изнамери нов, още по-оригинален начин отново да ме уволни (нещо, което несъмнено го желае с цялата си душа и сърце!), дали, с оглед на това моя милост, като разумен човек, изобщо е нужно да се връщам на работа в ПГЕЕ-Пловдив, дали пък не е по-разумно да постъпя по друг начин и прочие са все любопитни въп-роси, по които неизбежно ми се налага да размишлявам тия дни и да вземам най-рационалното решение. Много хора ме съветват да не се връщам на работа, тоест да се върна и мигновено сам да пожелая да напусна, с оглед моето присъствие в ПГЕЕ-Пловдив да не нарушава възцарилата се след моето брутално изгонване тъй умили-телна и сънотворна при това, впрочем, административно-социалистическа идилия. Идилия, която напомня тъй блажените времена на социализмо-комунизма, в които всички се прекланяха пред неръкотворната непресекваща мъдрост и непогрешимост на вожда, на шефа, на началството, на пар-тийния секретар – и го благославяха да царува доживотно!

Други хора пък ме съветват да се върна непременно, с оглед на това, че въп-росното училище все пак не е бащиния на самозабравилата се администраторка, то наистина не е нейна лична или частна собс-твеност, ето, значи училището е колкото нейно, толкова и мое, толкова и на всички пловдивчани, защо тогава пък да й го ха-ризваме, дето се казва?! Та възниква отново една крайно възхитителна ситуация, аз лично, като човек, който много си пада по подобен вид изследвания, съм крайно раз-вълнуван от открилите се шансове да про-дължа проучванията си, които по такъв превъзходен начин показват "изотвътре" плачевното състояние на прогнилата отвся-къде образователна система. Ще видим какво ще реша, има още време, докато

Окръжен съд, според определението на висшестоящата инстанция, се разпореди да се върна на работа в ПГЕЕ-Пловдив. Ще мислим по тия въпроси, разбира се, а сега-засега да си пожелаем само живот и здраве да е само!

Очевидно предстоят нови борби: доброто, правдата и правото в този наш свят не триумфират току-така, а се иска непрекъснато ний, хората, ний, гражданите, ний, човеците, да подпомагаме тържеството им. Е, що се касае до мен, аз съм готов да работя за тяхното тържество, щото като човек и особено като философ, такава, дето се казва, ми е работата, а аз съм привикнал смирено да си изпълнявам дълга, да си гледам, дето се казва, работата. А се оказа в нашите абсурдни български условия ония като мен, дето си гледаме работата истинс-ки, да сме възприемани като "народни вра-гове", като "злодеи", като "луди", като диси-денти спрямо системата, като "непотребни", като "вредни", като "опасни", като "ненужни", представяте ли си, хора и същества!

Виждате ли докъде сме я докарали у нас работата, а, уважаеми дами и господа съдебни заседатели?!

ГОЦЕ ПЪРВАНОВ СЕ ДЪРЖИ ТАКА СЯ-КАШ ИМЕННО ТОЙ ДЪРПА КОНЦИТЕ НА ГОСИН ПРЕМИЕРО, ИМАЩ ОТ СВОЯ СТРАНА МЕРАЦИТЕ НА НАШ РОДЕН ПАДИШАХ петък, 11 декември 2015 г.

Първанов доволен: Христо Иванов беше спънка!, Вера К. Александрова, Снимка: архив Булфото

По-добре късно, отколкото нико-га, коментира лидерът на АБВ

Лидерът на АБВ Георги Първанов

обяви удовлетворение от приемането на поправката в Конституцията, заради която правосъдния министър Христо Иванов подаде оставка.

Бившият президент коментира от-теглянето на министъра на Реформаторите с думите "по-добре късно, отколкото никога". Първанов прогнозира, че оставката няма да доведе до сътресения в коалицията. Кратък мой коментар: Тая шушумига, тая ченгесарско-мафиотска отрепка, тоя безс-рамен лъжец и наглец Гоце Първанов не

чувства ли колко е гнусен? Той ли е обаче наставник и "оперативен ръководител" на Боко по линия на ДС? Държи се така, че имам чувството, че именно той непосредст-вено дърпа конците на госин премиеро, имащ от своя страна мераците на падишах. Доста е зле, доста е изпаднала руската пета колона у нас, щом е заложила на толкова бита карта, именно на тъй отвратително смърдящия политически труп Гоце Първа-нов... ЩОМ БЪЛГАРСКАТА ОЛИГАРХИЯ СИ ИМА ДЪРЖАВА, ТО ТОГАВА ВСЕКИ ОПИТ ВЛАСТТА ДА БЪДЕ ВЪРНАТА В РЪЦЕТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ ПРЕВРАТ петък, 11 декември 2015 г.

Нека извикаме силно: Стига вече толко-ва!, Автор: Лозан Панов Обръщам се към Вас, скъпи колеги, да ми помогнете в тази трудна задача

Сигурно на мнозина ще им се сто-ри, че съм голям наивник, че се надявах това честване да се превърне в двоен праз-ник, който да надхвърли рамките на инсти-туцията. Става дума за гласуваните проме-ни в Конституцията на Република България от парламента преди два дни, с които тряб-ваше да започне връщането на властта в институциите, тоест разрушаването на статуквото.

Но както казва Рузвелт: "В полити-ката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено”.

Затова, ако за четвърт век демок-ратично съществуване, държавата и общес-твото ни бяха поставени под пълен олигар-хичен контрол, значи така е било замисле-но.

Ако през това време 2 млн. бълга-ри напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено.

Ако тези, които останаха, не вяр-ват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено.

38 Ако гражданите не вярват на дър-

жавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било за-мислено.

Ако само два дни преди това пред-ставителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минира-ха съдебната реформа, значи така е било замислено.

Дали обаче всички ние, потърпев-шите, си даваме сметка накъде ни води замисълът да бъде гарантирана съдебната зависимост, разбира се, с любезната подк-репа на българския политически елит?

(Прочети ДО КРАЯ)

МОЕ ИНТЕРВЮ ПО ПРЕДАВАНЕТО "ДНЕС" С ИВАН ЛАЗОВ НА РАДИО БЛА-ГОЕВГРАД петък, 11 декември 2015 г.

Разговаряме върху оценката на актуалната политическа ситуация у нас. (Виж: 11.12.2015г., 13.00-16.00ч., "Днес" с Иван Лазов) НРАВСТВЕНИТЕ НЕЩА, СЪВСЕМ НЕ СА ЗА ПОДЦЕНЯВАНЕ, ДРАГИ МИ ГОСПО-ДИН ОБРАЗОВАТЕЛНИ МИНИСТРЕ! петък, 11 декември 2015 г.

Министър Танев не усеща ли колко много се излага като казва, че щял да бъде министър докато Премиеро го държи на поста, независимо от мнението на предло-жилата го коалиция, именно РБ?! Това грозно подмазване говори много за нравст-вения лик на г-н министъра. Сам си вкара

такъв превъзходен автогол, имащ нравствен характер, че напълно си заслужи оставката.

Не Боко, а и провидението вече не може да спаси и да остави на поста толкова изложил се министър, дето толкова силно се е привързал за креслото си, че забрави за всякакъв морал! Щото тия, нравствените неща, съвсем не са за подценяване, драги ми господин образователни министре, който явно съвсем не сте образован в тази об-ласт.

Ако желаете, драги г-н Министре, мога да ви дам безплатно някои и друг урок по тия въпроси. Ето, впрочем, тази бележка играе ролята на такъв един малък нравст-вен урок. МОЯТ МУЗИКАЛЕН ПОЗДРАВ ЗА ВАС В КЪСНИЯ ПЕТЪЧЕН СЛЕДОБЕД петък, 11 декември 2015 г.

НЕУЧАСТИЕТО В СПОРОВЕ СПОРЕД СОЛОН Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ петък, 11 декември 2015 г.

Законодателят на Атина Солон из-дал закон, според който отбягването на споровете е престъпление.

В същата тази Атина наричали идиоти хората, които не се интересували от политика. Този е първоначалният смисъл на думата идиот.

МИНИСТЪР ТАНЕВ ПОЧНА ДА ЛАЗИ НА КОЛЕНЕ ПРЕД Г-Н ПРЕМИЕРО САМО И САМО ДА ОСТАНЕ МИНИСТЪР: ПЪЛНА ОТВРАТ! събота, 12 декември 2015 г. Тодор Танев: Премиерът не ми обърна внимание – категоричен знак на подкрепа

"С министър-председателя се виждаме в средите, а един път преди да се влезе в кабинета от голямата зала, къ-дето имаше много министри, аз го попи-тах "Има ли някакъв проблем". Той не ми обърна внимание. Това е съвсем категори-чен знак на подкрепа. Поне аз така го тълкувам".

Така министърът на образовани-ето Тодор Танев коментира дали смята да се оттегли от правителството на Бойко Борисов, след като управляващата пар-тия обезсмисли основния приоритет на дясната коалиция – съдебната реформа. ОТЗИВИ ПО ПОВОД ГОРНОТО:

Това, че в сектора тече имитация на реформа вече го видях. Но не съм очак-вал, че този човек ще лази на колене. Само и само да остане министър. Отврат!

Plamen Darakchiev

Нямам думи! На кой ли му се гово-ри с този министър?!

Irina Julii Abadjieva-Repouz

Нова поредна излагация на г-н Ми-нистъра. Самоизкарва се незаменим... Що ли дефектите на г-н Премиеро се пренесоха и върху всичките му министри: дебелоочие-то дали пък не се предава по вирусен път? Чухте ли и Лукарски що казал днес?

Ангел Грънчаров "Всички изпростяват край Бори-

сов!" (цитат от друг човек, tanton) NORAD

ПРОКУРОРСКАТА РЕПУБЛИКА У НАС ОБСЛУЖВА ПРЯКО БЪЛГАРСКАТА ПОСТ-КОМУНИСТИЧЕСКА ОЛИГАРХИЯ, ЗА КОЯТО ВЕЧЕ Е НЕПОНОСИМО ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ДЕМОКРАЦИЯТА събота, 12 декември 2015 г. Публикувам коментара на политолога Огнян Минчев във Фейсбук по повод на една много интересна публикация със заг-лавие What Just Happened (slight return) (от в-к ДНЕВНИК, автор: Евгений Дайнов), която също ви съветвам непременно да прочетете; ето какво обаче пише г-н Мин-чев, изцяло съм солидарен с неговите конс-

39 татации и преценки, твърде обезпокоител-ни, впрочем, както сами ще установите:

Всичко това е вярно. С няколко до-пълнения. Първо, хибридната война не е само пропагандно-манипулативна. Тя включва системно настъпление за овладя-ване на институциите. Когато се наложи – "нашите хора" в ложите и в институциите ще произведат необходимия ефект на цялостна дестабилизация на държавата чрез граж-дански конфликт. Второ, концентрацията на нелегитимна институционална власт тече пред благо сконфузения поглед на бащица-та – премиер.

Навремето международните кризи от типа на Косовската (бомбардировките на НАТО над Сърбия) бяха използвани от премиера Иван Костов за да ускори опреде-лени реформи на държавата и за да подоб-ри нейната геополитическа позиция в Евро-па и света. Като резултат от българската позиция спрямо Косовската криза получих-ме покани за членство в НАТО и ЕС. (Мо-жем да имаме критично отношение към един или друг аспект от политическата и институционална дейност на Иван Костов, но не можем да отречем неговите приноси към българската държавност ако го оценя-ваме критично, но обективно.)

За разлика от Иван Костов, днеш-ният премиер Б. Борисов използва сегашна-та комплексна международна криза не за да прави реформи, а за да се отметне от тях. Моделът на мислене е следният: "В Брюк-сел и без това си имат достатъчно пробле-ми – бежанци, гръцка криза, Брексит... Няма кой да се занимава с нас – я да вземем да си поживеем..." Така България губи време и ресурси за развитие, а Борисов печели илюзията, че печели стабилност на властта си.

Нищо не печели! Печелят тези, ко-ито искат да дестабилизират България, да я

откъснат от интегрирана Европа и да я запратят в старото ново битие на Евразийс-ко безвремие. Или/и в старото ново битие на Османска провинция. Мераклии за им-перско величие дал Господ около нас... Разглеждайте славните победи на проку-рорската република и през този много важен ракурс.

Когато хибридните чорбаджии утре изхвърлят Борисов от властта по принципа - "Изтъках си платното – ритнах ти кросното", няма да има никой, който да го съжали. Защото за разлика от Костов той се предаде предварително, без бой и заради голия страх... (А дали и само поради страх – или и заради нещо друго...?) Няма да има кой да съжали и всички нас - българите.

Трето, прокурорската република обслужва пряко българската пост-комунис-тическа олигархия, за която вече е непоно-симо да се съобразява със системата на демократично управление, пък макар и в орязания й вариант, който се практикува в България. През последните 15 години оли-гархичната мафия постигна поредица съ-държателни победи над демократичните права на българските граждани. Възцарява-нето на третия Кобург през 2001 г. отмени принципния ценностен дебат в българската политика – политическият процес се пре-върна в алъш вериш на политически броке-ри под маската на "обществен консенсус". Когато олигархичният консенсус рухна с разпада на Тройната коалиция, възражда-нето на гражданското политическо предста-вителство бе осуетено чрез лавинообразно нарастване на контролиран вот, купуване на гласове и пряко брутализиране на безпо-мощните социални групи в качеството им на граждани и избиратели.

Така изборите планомерно произ-веждат резултати, които са по определение щадящи интересите на мафията в институ-циите на властта. Ако не може управление-то на мафията да е пряко – от типа на фор-мули като ДПС + БСП = Орешарски + Пеев-ски – то тогава може да се практикува неп-ряко: чрез управление на популистки поли-тически проекти, оглавени от гузни и упла-шени лидери. Днес ясно се вижда, че оли-гархията просто няма търпение да извади сопата. За да бъде напълно изключена възможността за брутални безобразия като КТБ дори да се говори публично – камо ли да бъдат разследвани.

На всичко това сега пречи само една малка гражданска общност, която все още протестира. Затова и е обливана с помия от медите на мафията. Да видим... Антонио Грамши остави визията - "Песимист по разум, оптимист по воля". Да видим докъде ще ни стигне волята.

Ognyan Minchev

ГОТОВИ ЛИ СМЕ ДА ВСТЪПИМ В БЕЗ-ПОЩАДНА БИТКА СРЕЩУ ТИРАНИЯТА НА ОБЕЗУМЯЛАТА ПРОКУРОРСКО-ЧЕНГЕСАРСКА МАФИЯ, КОЯТО НИ ОТК-РАДНА ДОРИ И ДЪРЖАВАТА?! събота, 12 декември 2015 г.

Из: What Just Happened (slight return), Автор: Евгений Дайнов

... Когато, след изборите, отново заработиха парламент и правителство, Цацаров започна да демонстрира влияние-то си и в четвъртата власт. Не се мина месец-два – и Пеевските медии станаха пропагандна машина на главния прокурор (наричан, от крепостните депутати в парла-мента, просто "Главния" – както навремето партийните другари наричаха Тодор Жив-ков).

Като стана дума за Живков, в пос-ледните месеци Цацаров успя да надхитри Бойко Борисов в структурирането на авто-ритарната власт в страната. Борисов си мислеше, че прави ново БКП – т.е. партия на властта, във властта, завинаги над властта. След местните избори, Борисов реши, че това вече е постигнато – че ГЕРБ е БКП, а той е Тодор Живков; и че му предс-тоят 35 години на власт. Затова внезапно се върна към стария си образ на разпищолен нехранимайко от крайните квартали – не виждаше нужда повече да прави поведение.

Но зад строежа на новото БКП, оказа се, стои реалната власт на главния прокурор. На Борисов и ГЕРБ нищо не им костваше, имайки цялата власт по модела на БКП, да "пуснат" на обществото малко правосъдна реформа. Нито това щеше да им отнеме твърде от реалната власт, т.е. да крадат обществен ресурс заедно със своите приятели от подземието; нито щеше да ядоса някого. Напротив. Европа щеше да мърка, доволна, а българските граждани поне за месец-два щяха да се оставят да

40 бъдат стригани от централна и местна власт, от централни и местни бандити.

ГЕРБ можеха да сторят това, но нямаха – оказа се – реалната власт. Цаца-ров натисна – и 204 депутати отвърнаха с пионерския поздрав "Винаги готов!". Бори-сов отиде да играе мач, за да не отговаря на неудобни въпроси. От парламента липс-ваха и неговите министри, освен определе-ния за жертвен агнец Христо Иванов.

Това е онова, което се случи. От пашкула на модела "КОЙ?" излетя главният прокурор, полу-неволно акуширан от Бойко Борисов

Властта, доскоро като че съсредо-точена в ръцете на Бойко Борисов и неговия съратник Делян Пеевски, видимо се пре-мести към Сотир Цацаров. Видимо, защото и Борисов и Пеевски тия дни се крият из храстите, а Цацаров стои пред публиката и стремително завзема нови територии на властта.

Почеркът на хора с психологичес-кия профил на Цацаров е – никога да не оставят някаква власт извън себе си; и свирепо да отмъщават на всеки, който няко-га, по някакъв повод се е опълчвал срещу тях. Ако не правят това, избутаните встрани – в случая Бойко Борисов и Делян Пеевски – ще решат, че човекът не е толкова силен, колкото изглежда. И може да го заръфат...

... Това са властите, които Цацаров ще превземе (т.е. доколкото все още не ги контролира изцяло). Кого от несъгласните със себе си ще накаже ли? Христо Иванов, като начало, ще се окаже разследван. След това ще дойде редът на "любимите" му журналисти от "Дневник" и "Капитал". После – всички останали.

И вие, драги читатели, ще бъдете разследвани; този валяк, веднъж тръгнал, няма спиране. Ето го, уважаеми, превратът, който тече. Затова Пеевско-Цацаровите медии в последните седмици ни заливаха с теории за "преврат", прокарван от Рефор-маторския блок. Той, блокът, горкичкият, в момента е храносмилан от Бойко Борисов, както преди време той храносмля СДС. А превратът – т.е. незаконното и недемокра-тично завземане на държавната власт – всъщност е на Цацаров.

От 9 декември, уважаеми, вече не се борим да има реформи – т.е. да изчегър-таме мафията от институциите и да си

върнем държавата. Вече сме в положението да се борим срещу преврат.

Не искате? Имате си по-важна ра-бота? Навън е студено?

Е, тогава тренирайте отсега, за да си нямате неприятности после: "Пожизнен вожд на Първа прокурорска република България Сотир Велики, Бащица на бълга-рите".

А какво стана с умилителния Са-пармурат Туркменбаши Великолепни ли?

Умря. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ГОЛЯМА РАБОТА, ЧЕ НЯКОЯ СИ ТАМ ЛУДА ГЛАВА СИ БИЛА СЧУПИЛА ГЛАВА-ТА – ВАЖНОТО Е ПРОМЯНА И ПРОГРЕС ДА ИМА, А, КАКВО ЩЕ КАЖЕТЕ ПО ТОЗИ ВЪПРОС?

събота, 12 декември 2015 г.

По вчерашната публикация със заглавие Да, оказва се, за моя изненада, че понякога има правосъдие дори и у нас: връщам се "на бял кон" в ТЕТ "Ле-нин"! се изказаха много хора и в блога, и във Фейсбук, поздравиха ме за съдебната победа, някои хора също така ми дадоха какви ли не съвети какво да правя в така и така създалата се крайно интересна ситуа-ция. От всички коментари вземам няколко най-изразителни, публикувам ги тук отдел-но, а също така прибавям към тях и мое импровизирано разсъждение по повдигнати-те важни въпроси, някои от които имат не просто значим човешки, но дори и фило-софски смисъл: Анонимен каза: Недей да ликуваш няма да ти позволим да се върнеш в ТЕТ ЛЕНИН. Нашият сплотен около любимата ни дирек-торка колектив няма да позволи да пристъ-пиш прага на училището ни! Не признаваме това решение на безотговорните съдии на които не им пука за състоянието на образо-вателната ни система която е съсипана от безотговорни хора като теб, от нагли нека-дърници като теб които се мислите за много важни и умни. Ние такова петно а именно ти, Грънчаров да се върнеш в нашето учи-лище няма да го допуснем. Ще обявим стачка и подписка. Ако трябва в краен слу-чай и мечка ще ти направим но ти няма да пристъпиш прага на училището ни. Наскоро преизбрахме с пълно болшинство госпожа

Камелия Стоянова за лидер на синдикат "Подкрепа" така че сме в пълна бойна го-товност отново да воюваме с теб и да те сразим този път мигновено. По добре сам се откажи да се връщаш. Нали парадираш с това че си бил болен и че сърцето ти тряб-вало да бъде щадено, ето, добро в нашето училище няма да видиш, целият наш спло-тен колектив е срещу теб и стоим като един зад любимата ни директорка затова понеже сме благородни хора те съветваме изобщо да не се връщаш при нас. Размятай кръчоли докато си жив из селските училища, но при нас няма да те пуснем. Анонимен каза: Грънчаров разумно е да се оттеглиш сам защото огромната негативна енергия която клакьорките на директорката са натрупали срещу теб ще те убие. Стой си в училището в Раковски. Какъв е смисъла да се върнеш в тета и след няколко месеца да те покоси някой инфаркт. А сега срещу теб те имат един вариант - да те ликвидират физически. Психически и административно не успяха. Остана този вариант. Аз ако съм на твое място няма да се върна. Глупаво е. Не си струва. Запази си поне живота. А няма съмнение че като (ако) се върнеш ще бъдеш подложен на такъв терор че този път организмът ти няма да издържи. Отстъпи. Пообедител в тази война няма как да бъ-деш. Анонимен каза: Браво, г-н Грънчаров! Правото възтържествува, да не повярва човек! Много е важно да се върнете в ПГЕЕ, защото иначе бихте признали победата на безхаберната директорка - ако не се върне-те и не продължите борбата там, значи ви е пречупила. Но, разбира се, ако това много ще ви натовари, не си струва. Мария Василева каза: На твое място бих се върнала. Мисля, че в училището ти си на мястото си и тези, които не са за учители, поради липса на морал, трябва да напуснат, а не ти. И отново, с риск да се повторя, ще бъдеш по-полезен във Висше учебно заве-дение или в елитно училище. Тук, в елект-ротехникум, няма как да те разберат и при-емат. Трите по-добри училища са матема-тическата, руската, английската и хумани-тарната. Използвам старите имена за по-ясно и лесно. Мисли в тази насока, ще се отървеш от излишни дребнави сплетни и желания за мъст. Най-добре да почнеш в Тета докато откриеш правилното място. И там да не влизаш в спорове за да си съхра-ниш здравето. Няма вразумяване за такива. Има, макар и рядко, такива учители – кон-тактуват само с учениците си.

Отвърнах на тия мнения ето какво: Благодаря за на всички, за мен

вашите реакции и подкрепа са много важни, дават ми сила и насърчение да продължа!

Госпожо Василева, права си, длъ-жен съм да се върна на работа (като приме-

41 рен гражданин, уважаващ законите, ще изпълня постановлението на съда!) и аз ще го сторя, няма да дезертирам от отговор-ността си. Права си и за това каква линия на поведение следва да възприема по-нататък. Аз всъщност винаги съм искал само едно нещо: да си върша спокойно работата като учител по философия, нищо друго не ме занимава. Е, бидейки човек, философ и гражданин, се вълнувам много от ситуация-та в образователната система и според силите си се боря за промяната й към доб-ро. Оказа се, че тази битка за непосредст-вена промяна в българското образование за момента е обречена, налице е пълна хеге-мония и диктат на бюрократите, чиято власт се крепи на огромното малодушно, страхли-во и безразлично, покорно мнозинство (и сред учителите, и сред учениците, и сред родителите), това мнозинство, на което се крепи и цялото отчайващо статукво в стра-ната ни. Във всички сфери на живота ни е все същото мъртвило.

Аз значи в такава една ситуация съм изправен пред избора: дали да про-дължа открито оная тежка и неравна борба за ново и съвременно образование, която водих фактически през целия си живот, или, с оглед да се самосъхраня, да приема стра-тегията, която ми препоръчваш: да си вър-ша работата, да контактувам само с учени-ците, да прекратя предизвикателствата си спрямо "властимеющите", да се "кротна", с оглед все пак да оцелея донякъде (според това доколко Бог ми е отредил живот, време и сили). Всички мои най-близки хора (съпру-га, син и пр.) и ония, които ме ценят и ува-жават, ме съветват да правя това, което и ти тук ме съветваш. Да прекратя неравната и тежка борба, защото иначе наистина няма да издържа и от огромното напрежение ще рухна физически, ще загина (казано съвсем буквално). А, очевидно, е глупаво човек да се жертва, да изгори и да умре за такива безнадеждни борби, които по принцип няма как да спечели без нужната подкрепа от страна на общността. А общността у нас, знаем, е търпелива, кротка, понася всички гаври, пълно е у нас с сеирджии и с трепер-ковци – бива ли човек заради такива да си слага главата в торбата?

Ето го тежкият избор, който трябва да направя всъщност. Да изменя на себе си и на делото на живота си, с оглед да пожи-вея поне още малко, според отреденото ми от милостивия Бог. Ами ако в замислите на самия Бог влиза това да си изпълня мисия-та, щото всеки човек на тази земя, така или иначе, си има някаква мисия? Какво ще стане ако аз, в името на своето спокойствие, изменя и предам мисията си? И се опозоря и орезиля, тъй да се рече, на стари години? Щото има и такива примери, когато на моята възраст дадени хора правят неща, с които омърсяват и опошляват това, което са пра-вили преди.

Другият вариант е да остана верен на себе си и на задачата си. Пък да става каквото ще. Един приятел вчера ми каза отново нещо, което ми е казвал и преди, още по времето на епичните борби в тета, които доведоха до изритването ми оттам; ето неговите думи:

- Абе, човече, помисли малко: та ти не си нито Левски, нито си Ботев, да ни си превъртял да се мислиш че си нещо като тях?! За "апостол на свободата" ли се мис-лиш бе, безумецо?! Да изгориш ли искаш?! Ще те смачкат без капчица жал, цяло чудо е че оцеля даже дотук, но е време да спреш и да се вразумиш! Мълчи си, трай си, гледай си работата - и тогава и ще спрат да те гонят, тормозят и мачкат. Ще те потърпят до пенсия, ако ти е писано изобщо да доживе-еш до пенсия. Но ти си дръж езика зад зъбите, не пиши нищо, мълчи си, отдай се на чистата философия, пиши си по разни абстрактни философски теми, но от общес-твени борби за промяна, от вятърничавите си идеи за "коренна промяна в образовани-ето" (пък и в страната като цяло!) се откажи, щото това твоето, прощавай, наистина прилича на лудост. Ти не си този, който ще промени света, светът няма да успееш да го промениш, затова гледай поне себе си да съхраниш. И с чиста философия да се за-нимаваш, да си пишеш философски книжки има смисъл, и то много по-голям от тия твои безперспективни борби, в които ти вложи толкова енергия, че ако я беше вложил тази същата енергия в работа в сферата на философията, щеше да постигнеш нещо наистина сериозно и голямо. А ти си проиг-ра шансовете да напишеш нещо свястно във философията, е, написа някои неща де, но можеше да направиш нещо наистина голямо. Бог ти е дал талантец, а ти не го ползваш по предназначение. И си пропиля няколко от най-добрите години в тия безпо-лезни битки. Запомни от мен, света ти няма да го промениш, а само ще си счупиш гла-вата. Ако има капка разум в главата ти, ще ме послушаш. Ако не – бори се и си счупи главата. Изборът е само твой.

Каза ми този мой стар приятел тия неща, а аз мълчах и нищо не можах да му отвърна. Защото е прав. От тази гледна точка наистина е много глупаво да продъл-жа битките си за промяна в образователна-та сфера. Това са обречени битки. Не са безполезни, но понеже липсват прословути-те условия и най-вече настроенията, духо-вете на хората не са в тяхна полза, затова и още доста време нищо няма да се промени. Или ще се промени, ама след като аз вече съм загинал в безперспективните и отчаяни борби. А може би пък жертвата ми все пак няма да бъде съвсем напразна, а?

Ето го тежкият избор пред мен. Аз много добре чувствам, че писането по фи-лософски теми също е важно занимание, а и наред с това зная, че вече комай нямам сили да се боря, дето се казва, със стени. С

глава да чупя стени, е, благодаря, опитвах го много време, удрях си главата здравата, пострадах яката, едва оцелях; и то в пре-делно буквалния смисъл, наложи се да ми правят операция на главата, щото главата ми, колкото и да е твърда, все пак не из-държа това бясно шибане в стени. А какви са тия стени всеки знае, който не знае, може да се опита да разбере като разлисти поне книгата ми със заглавие НИЕ НЕ СМЕ ТУХ-ЛИ В СТЕНАТА! (Есета за освобождава-щото образование), там съм описал за коя стена става дума. Впрочем, малкият бутиков тираж на тази, пък и на останалите ми книги за образованието (в които вложих душата си, идеите си, даже живота си, пък дори и парите си до последната стотинка!) си стоят непипнати от ръка на читател и непродаде-ни! От тази гледна точка какъв е смисълът човек и да пише, а, какво ще кажете по този пък прелюбопитен въпрос?

Спирам дотук. Извинявам се, че ви занимавам с тия мои "пределно лични проблеми". Голям досадник съм, знам добре това. Нормалните хора не правят като мен. Е, аз съм ненормалник, затова така се дър-жа. Хубав ден на всички! Бъдете здрави! И на благоразумните, и на другите, доколкото такива има сред нас, желая това. Ако всич-ки, прочее, сме толкова благоразумни, то докъде ли ще ни доведе това наше прека-лено благоразумие? Не са ли ни все пак нужни и някои "луди глави", та да има и някаква надежда за промяна и прогрес? Голяма работа, че някоя си там луда глава си била счупила главата – важното е про-мяна и прогрес да има, а, какво ще кажете по този въпрос? Докога ще пазим тия свои глави, дето ги държим предимно като укра-шение, в други епохи разни луди глави са си чупили без жал главите; е, техните имена поне ги знаем, почитаме ги, разказваме на учениците с благоговение за тях, щото те са допринесли нещичко за прогреса, а кой ли ти знае и помни имената на ония, прекалено благоразумните?! Дали това обаче е доста-тъчна утеха за ония, дето са си счупили главите, а, това, че потомците им знаят имената, има ли смисъл за тях лично?

Знам ли? Не съм питал душите на такива че да знам. Един ден обаче и това ще разбера. Ще го узная когато душата ми се пресели в другия, в по-хубавия свят, където няма не само стени, но няма, пред-полагам, и глави. И тогава там, в компания-та на душите на Сократ, на Платон, на раз-ните други личности, дето също са си счу-пили главите по какви ли не начини, ще разбера, да се надяваме, отговорите на всички ония въпроси, които тук по понятни причини не можем да знаем. И затова сме толкова неуверени.

Спирам, да, спирам, че да не взе-ме някой да даде ново документално про-шение до... психиатрията, че тоя там инди-вид А.Г. пак е взел да превъртява...

42

НАШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ УЧИ ДЕЦАТА ДА ПРОСТИТУИРАТ С ИНТЕЛЕКТА СИ събота, 12 декември 2015 г.

Да учиш за оценки е като да пра-виш любов за пари. Такова учене е образо-вание толкова, колкото платеният секс е любов. Колкото и тъжно и грубо да звучи, нашето образование учи децата да прости-туират с интелекта си. То ги меркантилизира – принуждава ги да продават първичната си, неподправена любов към знанието, любо-питството към живота срещу придобиване на сигурност и социален статус чрез одоб-рението (оценките) на хората с власт.

То ги учи, че в нашето общество любовта няма смисъл.

Gayane Minassian

РЕАЛИСТИЧНО ДВУЛИЧНОСТНО ОТРА-ЖЕНИЕ НА ДВУЛИЧИЕТО, КОЕТО НИ УПРАВЛЯВА неделя, 13 декември 2015 г. Из: Д(р)ами и господа, политикът на го-дината е…, ИВО ИНДЖЕВ

НА СНИМКАТА: ФАНДЪКОВА И ПЛЕВНЕ-ЛИЕВ СЛУШАТ НА 24 ОКТОМВРИ 2011 г. УНИЗИТЕЛНАТА ЗА ТЯХ ДВАМАТА ТИРА-ДА НА БОРИСОВ

... Но пак казвам, нямам съмнения, че изборът на политика Бокова-Фандъкова е реалистично двуличностно отражение на двуличието, което ни управлява и поради тази причина е напълно резонно именно политикът Бокова-Фандъкова да оглави класацията на годината, измествайки Цаца-ров, Доган, Борисов и Първанов. Това е квартетът, който всъщност би трябвало да спечели наградата, на политика в едно лице Цацаров-Доган-Борисов-Първанов. Но пра-

вилата на омертата диктуват квартетът да бъде сведен до тандем.

Чрез бламирането на съдебната реформа и оставката на министъра на пра-восъдието Христо Иванов видяхме как Първанов и Борисов вече напълно открито разиграват заедно държавата, като си пода-ват пасове в мачлето, чиято цел се „ока-за”(?) на всяка цена да се съхрани дон Цацаро над закона. Нима център-нападател(к)ите на двамата играещи тре-ньори да не заслужават дължимото им фасадно награждаване за головете, които ни вкарват?

Ако разчленим на съставните му части победоносния политик Бокова-Фандъкова ще видим, че всяка частица от него си заслужава наградата.

Бокова беше едноличен публичен избор на Президента Първанов за шеф на ЮНЕСКО – без никаква обществена диску-сия или алтернативни кандидатури. Той я разхождаше по света (на предимно марги-нални разходки, например в Латинска Аме-рика). Тя обаче беше скритият (чак до 9 май тази година, когато цъфна до Путин на Червения площад) руски коз в онази надп-ревара и това я направи печеливша канди-датура в международен мащаб. Защо също-то да не се случи днес и с някаква си класа-ция тук, в руската губерния, когато играта с нейната кандидатура буквално се повтаря, но с по-висок залог – вече за поста начело на ООН? ... КОЙ? Е ИСТИНСКИЯТ ДОН ИЛИ КРЪСТ-НИК НА ДИКТУВАЩАТА ПОЛОЖЕНИЕТО У НАС РУСКО-БЪЛГАРСКА ЧЕНГЕСАРО-КАГЕБИСТКА МАФИЯ? неделя, 13 декември 2015 г.

И КОЙ? сега е донът или кръстни-кът? КОЙ? е действителният дон, КОЙ? е действителният кръстник, който задкулисно дърпа конците на марионетките в българс-ката политика? Дон Цеци (Цв.Цв.) ли се казва той? Или е Дон Свини ди тути капи? Или Дон Цацаро (Сотир Цацаров)? Или Донът е самият Боко?

Не, Боко не може да е, он се разб-ра че рипа както му свирят, доста е услуж-лив наш Боко, върти се като факир или като дервиш за да угоди на государите, дето го

туриха на поста главен кумир и пръв опра-вяч на страната и нацията ни. Или пък може би Донът да се казва Дон Гоци ди тути капи?

Едва ли. А може би Дон Пути(н) ди тути капи се казва истинският дон, дето дърпа всички конци? КОЙ?, питам аз, е този истински дон или кръстник на диктуващата положението у нас руско-българска ченге-саро-кагебистка мафия? Пояснение: Capo di tutti capi е италиански и по-точно сицилиански израз, означаващ алегорично "Бос на босовете" или дослов-но "Глава на всички глави". Добавка: Извинявам се на протестиращите в София, че не мога да идвам всеки ден с тях. От Пловдив съм, тук работя и живея. Ало, пловдивчани, какво още чакаме, дайте и ние да излезем на улицата?! Крайно вре-ме е. Не бива да стоим така! Срамота е да стоим така! ВЛАСТОГОНЦИТЕ-СЛУЖБОГОНЦИТЕ ВСЕ ЗА НЕЩО СЕ ЖЕРТВАТ, ВИДИТЕ ЛИ, ВСЕ ЗА ДОБРОТО НА НАЦИЯТА СЕ БИЛИ ЖЕРТВАЛИ, ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ! неделя, 13 декември 2015 г.

Жертвал се бил г-н Москов заради здравната реформа – дали е така? Или е заради поста министър? Нима е толкова приятно нещо пустото министерстване? Какво ще каже по този въпрос и г-н минис-търът на образованието и науката проф. Танев, който също май-май се влюби прека-лено в креслото си?

Много ми е интересна тази психо-логия. На властогонци-службогонците. Те все за нещо се жертват, видите ли. Все за доброто на нацията се били жертвали. Но как да им поверваме че наистина този е точният им импулс, който ги вдъхновява чак толкова?

Ето че има нещо, което е непокла-тима опора на политиката, която съответст-ва на понятието си, и тя се нарича МОРАЛ. Или ДОСТОЙНСТВО. Тия неща се чувстват, ако не се усещат, с никакви думи не могат да бъдат заменени. Гловното е да не се оставяш да бъдеш употребен. Да не се превръщаш в нечия марионетка или пък в клоун.

Забелязвате ли – вижте снимката – какви силни, направо неудържими чувства

43 са възникнали у г-н Москов към госин Пре-миеро, към госин главния оправяч на нация-та и страната". Г-н Москов, вервате ли, че г-н Борисов наистина иска да оправя Бълга-рия? Вервате? И решихте да му помагате в това? Ашколсун за себеотрицателността Ви!

Ще видим дали един ден за геро-ичната си постъпка ще си заслужите памят-ник... нерукотворный. Апропо, да се отка-жеш от политиката на партията си, която те е издигнала за министър, сиреч да потъп-чеш принципите и ценностите, които тя е прокламирала, да изтъргуваш тия всичките неща за едно кресло ми се вижда възтъпич-ко.

ДВЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ ОТ МРЕЖАТА, ТЪЛ-КУВАЩИ СЛУЧВАЩОТО СЕ У НАС неделя, 13 декември 2015 г.

Без думи ОПАСЕН АСТЕРОИД МОЖЕЛО ДА УДАРИ ЗЕМЯТА НАВРЪХ КОЛЕДА, НА 25 ДЕ-КЕМВРИ неделя, 13 декември 2015 г. НАСА: Тази Коледа може да е последна за човечеството,

Автор: PlovdivskiNovini.bg Публикувана в Свят Неделя

Учени от NASA съобщиха, че към

Земята се носи гигантски астероид, който при стълкновение с повърхността на плане-тата, може да предизвика мощни земетре-сения и изригвания на вулкани с непредви-

дими последствия. Те предполагат, че асте-роидът може да удари Земята навръх Коле-да – 25 декември.

Астрономи в обсерваторията Аре-сибо в Пуерто Рико наблюдават за движе-нието на огромното небесно тяло. Според първоначалната версия огласена в начало-то на декември обектът № 2003 SD220 максимално ще се сближи със Земята на 23 декември 2015 година.

(Прочети ДО КРАЯ) А НАШЕНЦИ ПОЧИСТВАТ ЛИ СЛЕД КУ-ЧЕТАТА СИ, ОЦАПАЛИ ТРОТОАРА? неделя, 13 декември 2015 г.

Колко човека познавате, които го правят? В България? (Бисер Киров) ПРЕМИЕРО-СЛЪНЦЕ ПАК СЕ ЗАФАНА ДА ШИКАЛКАВИ И ДА ШАНТАЖИРА И ПО-ЛИТИЦИТЕ, И НАЦИЯТА неделя, 13 декември 2015 г.

Из: Цитат на деня: Ако ме вбесяват, че съм зависим от Цацаров, Пеевски и ДПС, мога много да атакувам

Ето некои извадки от тъй дълбоко-мудрите слова на г-н Премиеро:

... "Те (реформаторите, бел. моя,

А.Г.) са с контрабандистите – 2,6 млрд. лева ние събрахме от олигархията и контрабан-дистите – повече тази година. Те тях ли защитават? Ние за първи път подписахме интерконекторна връзка с Гърция и се от-къснахме от зависимостта с Русия. На това ли ги е яд? Това всичкото е толкова вярно, колкото че аз съм зависим от Цацаров, Пеевски или от ДПС.

Ако те продължат да лъжат, да ме наричат зависим, което ме вбесява и те знаят, че ме вбесява и чакат като малки деца, като им кажеш не можеш да скочиш от прозореца, защото си бъзлив и някой не ти дава и аз да скоча. Те това правят в момен-та. Аз ще им говоря всеки ден какво защи-тават."

"Като им размине малко и преце-нят в каква война могат да вкарата държа-вата, в какъв тежък катаклизъм, в каква нестабилност политическа и аз ги предуп-реждавам, че тя ще бъде години наред. След това години наред няма да има поли-тическа стабилност и те ще бъдат сочени единствено с пръст, защото те ще я разва-лят.

Нека да се малко смириме, малко-то своето "Аз" да го преглътнем, така както аз съм направил, така както ГЕРБ направи."

"Истината винаги излиза наяве. Винаги съм вярвал, че един ден ще излезе наяве колко несправедливо бяхме обвине-ни. Тогава обаче тези сили, които сега ни посочват враговете си мълчаха, те не ни защитиха.

Те не скочиха тогава на протест, а тихичко се радваха, че ГЕРБ ще бъде уни-щожен. Само че ГЕРБ има едно голямо предимство пред тях – всичко, което сме правили е било за хората и всеки ден хора-та го виждат – дали в училището на децата си, детската градина, чистата река, новата магистрала, жп линия, конкурентноспособ-ност, да не говорим в земеделието колко неща са направиха..."

Из: Борисов плаши Реформаторите с предсрочни избори и чака да размислят (допълнена)

... истинската му надежда е ДСБ като преценят днес, че убиват стабилността и тласкат страната към хаос, да си дадат сметка с кого ще управляват. Пожелавам им

44 да станат първа политическа сила на пред-срочните избори, но с кого ще направят правителство, с кой ще управляват, попита премиерът.

Затова като се съберат довечера на морето (ръководството на ДСБ ще засе-дава от 17.30 ч. в Поморие – бел. ред.), тези всички сценарии да ги разиграят, препоръча им той. Аз съм им дал дума, че правителст-вото ще изкара целия си мандат и че няма да го преформатирам с други партии, заяви още Борисов.

Като им размине малко и преценят в каква война могат да вкарат държавата, в какъв тежък катаклизъм, в каква нестабил-ност политическа и аз ги предупреждавам, че тя ще бъде години наред. След това години наред няма да има политическа стабилност и те ще бъдат сочени единстве-но с пръст, защото те ще я развалят, каза още Борисов.

... В живота има и много лични не-ща – не може да си партия, дори по-малка от опозиционните, и да кажеш, че само това, което ти кажеш, само, което ти предложиш, и думичката "аз", е гарант за съдебната реформа, каза Борисов, раздразнен на това, че Радан Кънев и Христо Иванов обявили себе си за мотор на реформата, без да зачетат ГЕРБ или самия премиер. Това по думите му изострило отношението на пар-ламентарните групи.

Дори групата на ГЕРБ му се раз-сърдила: "Докога вие с вашата добрина ще отстъпвате пред партии, които са 4-ти – 5-ти". С тази самодостатъчност и самоизтък-ване се бламира тази една-единствена точка в Конституцията, обясни Борисов.

Според него предложението на Реформаторския блок за заместник-главен прокурор е грешно, защото този прокурор ще е независим от всички. Казах им дайте такава личност – коя ще е тази фигура, на която всички ще се доверим и ще дадем тази безконтролна власт, обясни той.

Христо Иванов има две лица – ед-ното е пред мен, когато дойде едно време в централата на ГЕРБ с Бъчварова, когато каза, че аз съм най-добрия и е готов да работи с мен, до оня ден, когато дойде в кабинета ми и си говорихме само хубави неща, каза Борисов. От думите му са разб-ра, че другият образ е публичното говорене на Иванов – "и в същото време излиза и казва нещо, което абсолютно не е вярно".

БОРИСОВ НЕ РАЗБРА, ЧЕ ДА СИ МИ-НИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ И ДА СИ СТРАХ-ЛИВ СА НАПЪЛНО НЕСЪВМЕСТИМИ НЕЩА – ТАКИВА ПРЕМИЕРИ ПАДАТ И ИЗЧЕЗВАТ В НЕБИТИЕТО неделя, 13 декември 2015 г. Евгений Дайнов: Цацаров надигра Бори-сов

Главният прокурор иска да провали членството на България в НАТО, обяви политологът

Има пропаст в обществото меж-ду мафията и гражданите, които искат да си върнат нормалната държава, коменти-ра политологът проф. Евгений Дайнов, пред Фокус. Предлагаме ви интервюто му.

Сътресенията във властта, ко-

ито започнаха в сряда с неприемането на съдебните реформи, с оставката на пра-восъдния министър и оттеглянето на личната подкрепа на Радан Кънев от пра-вителството, стават все по-силни. Проф. Дайнов, не мога да се въздържа и ще ви попитам, цитирайки ваш анализ от вчера – „What Just Happened?“ Какво се случва в нашата държава и то някак така извед-нъж, без предизвестие станаха тези ка-таклизми?

Заглавието на тази статия е точно повторение на заглавие на статия, която писах в късното лято на 2013 година и па-ралелът съм го направил нарочно. Това, което се случи и се случва, е точно това, онова, което се случваше 2013 година. Видя се коя е основната пропаст в българското общество между една, да я речем, мафия, обсебила държавните институции, т.е. тези, които трябва да работят за нас институции, работят за мафията, и гражданите, които искат да си върнат държавата. Тази пропаст се видя 2013 година, тази пропаст отново се отвори тези дни, просто се промениха пове-дението на някой от играчите. Например 2013-та не беше ясно Бойко Борисов от коя страна на пропастта е – от гражданите или от към мафията. Видя се, че е от мафията, но извън това същата пропаст се отвори и очаквам горе-долу същите резултати.

Изначалната причина за тези сътресения бе съдебната реформа, която не стана така, както беше планирана. Какво ще последва оттук-нататък? Как ще се отрази на държавата тази власт, която придобива главният прокурор, въп-реки че той самият каза, че се надценява неговата персонална роля.

Изначалната причина за всички те-зи неща я виждаме последните 4-5 години, че мафията управлява държавата и ползва

ресурсите на държавата за свои частни цели, а не за нас. А с Цацаров стана много интересно. Цацаров, като главен прокурор, надигра Бойко Борисов в собствената му игра. Бойко Борисов много обича да събира цялата власт в ръцете си. Не се интересува от разделение на властите, от такива неща. Цацаров го надигра. В момента властта очевидно е по-скоро при Цацаров, отколкото е при Борисов. Така че ако върви някакъв преврат, т.е. незаконно изземване на власт, Цацаров го прави в момента и, забележете, Цацаров не стои на едно място. Той атакува в Конституционния съд вчера Закона за адвокатурата. Той атакува сделката за МиГ-овете в Полша, за ремонтите, че в Полша, не в Русия, и той атакува позицията на военното министерство, че ако нямаме самолети, достатъчно, можем да ползваме на колеги от НАТО самолетите, т.е. той атакува българското членство в НАТО, т.е. властта е в Цацаров и той се опитва да види докъде може да стигне, например – може ли да провали българското членство в НАТО. И това показва цялата глупост на твърдението на Бойко Борисов, че имаме стабилност. Не, ние нямаме стабилност. Ние имаме едно общество, което се движи върху много тънък лед и имаме хора, които се опитват да отвлекат това общество, да го извадят от западния пакет в лицето на Цацаров, например.

Последствията от тези катак-лизми, така да ги наречем, всъщност бяха оставката на правосъдния министър Христо Иванов и оттеглянето на Радан Кънев, подкрепата му, от правителство-то. Защо не ги последваха други министри или лидери от Реформаторския блок? Това означава ли разрив в блока?

Разривът е очевидно, че вече нас-тъпи още в гласуването. Тези, които тогава се въздържаха, т.е. онова нещо, което нари-ча себе си СДС и друго нещо, което нарича себе си „Движение България на граждани-те“, гласуваха „въздържали се“ срещу зако-нопроекта на ДПС и АБВ, което е ясен сиг-нал – те искат да останат закачени за пешо-вете на Бойко Борисов, т.е. да си намерят уют във властта на ГЕРБ, а не да отстояват собствена политическа позиция, а и това ще продължи. Някои хора отстояват политичес-ки позиции с цената на излизане в опозиция, но това, че, но продължават да представля-ват избирателите си, а други хора целуват ръка и се вливат в онова, което аз често наричам шайка, която управлява.

Още една тема да коментираме. Председателят на ДПС Лютви Местан изрече някои доста тежки думи по отно-шение на Реформаторския блок и на Радан Кънев.

45 Той се опитва да направи две не-

ща, които прави от доста време, поне от половин година. Първото е да обезсмисли много сериозни и много важни думи като „обществен договор“ и „реформи“ и да ги подмени с онова, което той смята, че е реформа. Нали помните, че той онзи ден в парламента каза, че иска да разгърне ре-форматорската си мощ чрез ново Велико Народно събрание. Иска да обезсмисли думите, така че да се дезориентират хората и да престанат да вярват на думи в полити-ката. Защото в момента, в който хората престанат да вярват на политически речник, те ще се примирят, че живеят в джунгла, където силните изяждат слабите и ще тър-сят кой е най-силният от тях, да му целунат ръка. Ахмед Доган не правеше такива неща. В този смисъл Лютви Местан е много по-опасен от Ахмед Доган. И второто, което каза Лютви Местан е много ясно – махайте ги тези реформатори, слагайте мои хора, което го говорят от половин година.

Т.е. възможно е, Движението за права и свободи и Лютви Местан да се оглеждат като новата партия в управля-ващата коалиция?

Те го правят от есента.

А дали ще успеят?

Зависи от поведението на Бойко Борисов, а то винаги се определяло само от едно нещо – от кое го е страх повече. Аз не знам от кое го е страх в момента – от кои различни неща го е страх, но онова нещо, от кое го е страх повече, той в тази посока ще тръгне. Ако го е страх, че не може да сложи ДПС в кабинета, и го е страх повече от другите неща, от които го е страх, ще ги сложи. Ако не го е страх достатъчно, няма да ги сложи, но въпросът е да му изчислим страховете. Защото той смелост няма. Той има само страхове.

Т.е. при едни евентуални предс-рочни избори можем да очакваме такова разместване.

Ние можем да очакваме такова разместване, ако повече го е страх от пред-срочни избори, което най-вероятно го е, той би сложил ДПС в кабинета само и само да избегне предсрочни избори. И БСП ще

сложи, и „Атака“ ще сложи, и всички, защото най-много според мен го е страх от предс-рочни избори. Но те са неизбежни. Той не разбира следното, че да си министър-председател и да си страхлив са напълно несъвместими неща и такива министър-председатели падат.

(Прочети ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ)

МАЛКО СА ХОРАТА, КОИТО СМЕЯТ ДА СЕ ИЗПРАВЯТ СРЕЩУ СЪЮЗА МЕЖДУ ВЛАСТТА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР И ВЛАСТТА НА ПЕЕВСКАТА ПРОПАГАНД-НА МАШИНА, ТОЗИ "СЪЮЗ НА МЕЧА И РАЛОТО" неделя, 13 декември 2015 г.

Из: Правителството показа, че не иска да се бори с корупцията Министърът на правосъдието в оставка Христо Иванов пред "Капитал"

... А как се излиза от тази ситуа-ция?

Вижте, изходът технологично съв-сем не е сложен и в момента в парламента има предложения за изменение, които са внесени от Инициатива "Правосъдие за всеки". Те могат да станат база за един втори кръг от конституционни реформи.�

В крайна сметка един от позити-вите от това, което се случи, е, че проку-ратурата беше посочена като проблем. Мислите ли, че има шанс да се отиде по-далеч?

Да, когато взех решението, нелеко впрочем, да поема функциите на министър в редовното правителство, си поставих две цели – едната беше да разделим ВСС.

Втората – да пристъпим към някак-ва реформа на прокуратурата или поне, колкото се може, този проблем да го изве-дем като централен. В този смисъл за себе си, моята програма минимум с всички уго-ворки и недостатъци, мисля, че съм я из-пълнил.� Парламентът прие в сряда въз-можност да изслушва главният прокурор и по теми, различни от годишните му доклади. Забележете обаче как беше окастрено предложението в парламента, който сам се отказа от възможността да е в активна позиция и да изисква тези доклади. При

приетата формулировка изглежда, че тези изслушвания ще се случват само тогава, когато главният прокурор сам поиска това. Например своето становище за промените в климата или поредното изброяване кои медии харесва. При цялото това ходене на пръсти около темата за статута и ролята на главния прокурор аз нямам особено съмне-ния, че поне що се отнася до настоящия парламент, това ще остане едно спящо правомощие.

Откъде идва властта на проку-

ратурата и на главния прокурор? Какво ѐ дава силата да бъде основният фактор в случая в съдебната реформа?

Две обстоятелства – едното е на-пълно безконтролната преценка за това дали да стартира наказателно преследване или не. Това е сериозен инструмент на натиск и на поставяне под влияние.

На второ място, българският поли-тически елит се е рекрутирал около една култура на вътрешна всепозволеност. За съжаление като субкултурен феномен кри-тична маса от представителите на българс-кия елит се стремят да бъдат там заради това усещане, че законите не важат за теб. Просто знаеш, че имаш възможност да водиш този лек живот на тази специфична фронтера, в която законите не важат. По аналогия с Дивия запад или границата между Руската империя и Сибир и Причер-номорските степи, където всичко е позволе-но.� Начин на живот, който по естеството си те поставя, ако не в конкретна, то поне в много вероятна зависимост от прокуратура-та. Защото я има тази много силна фигура на главния прокурор, която може да ти създаде много неприятности, ако реши.� Истината е, че цялото демократично уст-ройство и еволюция винаги е изхождало от един неособено голям оптимизъм за човеш-ката природа, който винаги е казвал, че човек, оставен насаме с безконтролна власт, много лесно се превръща в проблем. И затова винаги, не просто от епохата на съвременната демокрация, но от най-ранните демократични устройства, е имало някакви противовеси и задръжки. Дори римският император винаги е носил със себе си една торбичка пръст, която да му напомня, че най-малкото смъртта е ограни-чението. Мисля че поне това на главните прокурори в България не би им се отразило зле. Да въведат подобна регалия.

А влиянието във ВСС?

Докато човек не види ефекта от присъствието на главния прокурор на живо, никога не би могъл да си представи за какво става дума. Та отделни членове на ВСС се притесняват да прекъснат главния проку-рор, когато той реши да вземе думата. Чес-тно казано, на моменти става унизителна

46 тази наистина централноазиатска липса на колегиалност, на равенство в този уж коле-гиален орган, на свобода да се изкаже мне-нието. На елементарна демократичност.

В началото на дебата около раз-делянето на ВСС и ролята на главния про-курор всъщност един от малкото хора, които понечиха да коментират темата, беше бив-шият главен прокурор Борис Велчев. Който каза нещо, което е въпрос на common sense – ама какво пречи и сега ВСС да контролира главния прокурор. Много добър въпрос.

Аз не съм присъствал на ситуация, в която на главния прокурор да се задават някакви въпроси, свързани с работата на прокуратурата като институция, на които той да отговори и от това да следва някакъв смислен процес на формиране на политики и отчетност. Напротив, единствените слу-чаи, в които някой се е осмелявал да му постави някакви въпроси, са водили до едно настръхване и едно агресивно демонстри-ране, че той не може да бъде питан.

Съвсем наскоро, когато му беше поставен въпросът защо предварително определя изхода от делото "Червей", той произведе знаменитата фраза "Ще говоря каквото си искам". Явно е налице различно разбиране за това какво означава да си част от институционалния ред на една демокра-тична, да не кажем европейска, държава.

Този страх виждаше ли се в из-пълнителната власт?

Бих се въздържал от конкретни примери. Но целият начин, по който протече дебатът около конституционните промени, престараващото обслужване от пеевските пропагандни издания, които не виждам основание да наричаме медии, показа една феноменална степен на единство на инте-ресите. А това в България значи само едно - властова общност. Това е феномен на общо разпределение на властовите порции. Това за мен е достатъчен пример.

Не са много хората в държавното управление, които искат да се изправят срещу съюза между властта на държавното обвинение и властта на пеевската пропа-гандна машина, този "съюз на меча и рало-то". Това е доста очевидно.

До какво води този порочен мо-дел?

Не е трудно за всеки наблюдател на съдебната система да си спомни за десетки дела с висок обществен интерес. Една твърде голяма част от тях завършиха с едни тихи неуспехи, след като започваха с гръмки предсказания за триумф. Никога не видяхме за прокурорите, които са работели по тези дела, да има някакви последици. За когото и да било. Не казвам, че някой тряб-ва да бъде наказан. Не искаме ситуация, в която прокурорите се боят да започнат

работа по някаква материя, без да имат 100% гарантирана сигурност.

Но една функционираща прокура-тура и един работещ ВСС най-малкото, което могат да правят, е да направят разли-ка между добросъвестни усилия и в случаи-те, когато има очевидна халтура. И не прос-то халтура, а злоупотреба.

Самият главен прокурор не много назад във времето каза, че в прокуратурата работят много некадърници. Ако някой друг го беше казал, щеше да се превърне не във война, а в армагедон. Но и от това нищо не последва. За тези некадърници не виждаме последователно усилие първо тази оценка ангро да се превърне в атестация на конк-ретни хора, която да измерва техните де-фицити, от което да следват мерки – обуче-ние, пренасочване към друга работа и нак-рая разделяне с тези, които не стават. За мен това е най-сериозният индикатор за това, че три години след началото на ман-дата на този главен прокурор за реформа на прокуратурата не може да се говори...

... Проблемите са ясни, решения-та са горе-долу ясни, стигаме отново до липсата на воля. Получава се порочен кръг – политиците трябва да реформират съдебната система, но са зависими по една или друга причина от нея или част от нея и съответно не могат да съберат достатъчно воля, за да направят нещо. Как излизаме от тази ситуация?

Има един-единствен лек и това е общественият натиск. И е много важно хората, които вътре, на терен в съдебната власт, се борят, да получават обществена подкрепа. Аз си тръгвам, но има хора, които остават – малцинството във ВСС и в съда.

И ако обществото си позволява мълчаливо да не забелязва как те са мачка-ни и унижавани от пеевската пропагандна машина и мнозинството във ВСС, това ще бъде едно чудовищно прахосничество на шанс.

С подкрепата за тези хора и техни-те усилия можем да обърнем тенденцията. Това е процесът. Обществото трябва да разпознае онези, които от негово име се борят за някаква промяна, и да не ги оставя в тази самота, в която те могат да бъдат отстреляни.

На цялата тази глутница сега ѐ замириса на кръв. И моят апел наистина, към българските граждани и към активните от тях – ние трябва да намерим начин да дадем подкрепа на тези хора, които се борят за нас. С всичките им ограничения, с факта, че това не са нито супермени, нито супергерои, това са едни просто почтени хора, чиято почтеност ги кара всеки ден да опитват отново при всичките си ограниче-ния.

(Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и дори

вселена, в която пътешествията са не по-малко вълнуващи от междузвездните галак-тически одисеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величествен и необятен космос, то и вътре в нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселе-на, предизвикваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овла-дее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-ве-че това: да не допусне душата му да се пре-върне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Напротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, много-образието, растежа, цъфтежа, плодонос-ността и въобще живота на ефирната ду-ховна субстанция, каквато представлява човешката душа.

И особено душата на развития, на достигналия до себе си човек, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, което единствено може да ни въве-де в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съвременна психология, пронизана изцяло от философски дух. Моя-та съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбере себе си човек...

Вестник ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор: Ангел ГРЪНЧАРОВ ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!