ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 21, Год. 6, 2014, 1 Ноември, Събота, Ц. 2 лв.

Из: От ДС напомниха, че те са създали Ахмед Доган

Най-силният човек отдавна е артикулиран, той е Доган. Най-гъвкавият, най-умният, но само за себе си, в началото и за ДПС, политик в България”, това заяви в петък по Дарик радио Красимир Райдов-ски, оперативен работник от бившето Първо главно управление на ДС и директор на пресцентъра на Министерския съвет по време на управлението на БСП с кабинета Виденов (1995-1997).

Райдовски, известен със своя остър език, обаче подчерта заслугите на ДС в изграждането на Доган:

„Той [Доган] трябва да благодари преди всичко на т.нар. Държавна сигурност, колкото и на някои хора да им звучи гнусно. Защото ако не беше Държавна сигурност, той щеше да си стои в Дръндар (село във Варненско, в което Ахмед Доган изкарва детството си, бел. ред.). Нито научен работник щеше да бъде, нито Цанков камък щеше да има, нищо ня-

маше да има. Той има реални лостове в ръцете си, но затова не е виновен само той. Затова е виновен политическият елит в България, колко-то и да е смешно, защото такова чудо в България няма от 1944 г. насам.” (Следва на 2 стр.)

Ще почна този мой текст по крайно грозен и обиден напра-во начин, ще си позволя да напиша нещо прекалено лично. Да ви-дим къде ще ме доведе мисълта ми като почна разсъждението си от един пределно "дребен факт", от един съвсем "частен" случай...

Един от свидетелите от страната на тъжителя, сиреч, на моята страна, тъй като аз заведох това съдебно дяло, поиска от мен справка, под формата на изображения на кориците на всички досега издадени мои книги, на всички издания на книгите ми – и също на всички броеве на редактираното и издавано от мен списание ИДЕИ. Е, направих му тази справка, той, наивният човечец смяташе, че щом съм уволнен и отстранен от преподаване на философия с мотив "пълна некадърност", то може би такъв един документ в пре-делно нагледна и очебийна форма ще покаже истина ли е или не истина че съм толкова "некадърен", сиреч, този човек искаше да убеди съда и то в най-нагледна форма истинна ли е или не е истинна моти-вацията на тия администратори в сферата на образованието, които в последните години си позволиха да ме репресират по такъв грозен начин, включително и да ме уволнят, да ме изритат от училището, в което съм работил толкова години. (Следва на 2 тр.)

АХМЕД ДОГАН, "НАЙ-ГЪВКАВИЯТ, НАЙ-УМНИЯТ ПОЛИТИК" Е ТВОРЕНИЕ НА ДС, А ЧИЕ ЛИ ТВОРЕНИЕ Е Б.БОРИСОВ? (От стр. 1)

Действително от досието на Ахмед в ДС става ясно, че репресивният апарат на БКП има основни заслуги за откриването му още когато е 20-годишeн младеж в казарма-та и при израстването му впоследствие...

... Самият Доган по времето на своето агентурно сътрудничество с ДС многократно е подчертавал привързаността си към репресивните органи. През 1979 г. пред своите водещи офицери той подчерта-ва, че „аз се свързах на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с кому-нистическата идеология. Аз съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”.

В друг документ от досието му в ПГУ е подчертано, че „към семейството си не се чувства силно привързан. За свои най-близки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ”.

... Самият Доган по времето на своето агентурно сътрудничество с ДС многократно е подчертавал привързаността си към репресивните органи. През 1979 г. пред своите водещи офицери той подчерта-ва, че „аз се свързах на живот и смърт с марксистко-ленинската философия, с кому-нистическата идеология. Аз съм кръвно свързан, честен и предан към органите на ДС”.

В друг документ от досието му в ПГУ е подчертано, че „към семейството си не се чувства силно привързан. За свои най-

близки хора счита работниците от ДС, с които е работил и работи понастоящем. Към органите на ДС се отнася с признателност и за оказаната му материална помощ”. Един незададен, но необходим въп-рос: Ахмед Доган, "най-гъвкавият, най-умният политик" е творение на ДС, а чие ли творение е Б.Борисов? След като от горека-заното излиза, че у нас без протекцията на ДС човек трудно е могъл да постигне кой знае какво, как тогава да си обясним епо-халния и чутовен възход и фантастичния триумф на спасителя от Банкя?! ГОСПОДИ, УПОКОЙ ДУШИТЕ НА ПОЧИ-НАЛИТЕ – И ДА БЪДЕ ВЕЧНА ПАМЕТТА ИМ!

Господи, упокой душите на почи-

налите – и нека да бъде вечна паметта им! Амин! Бог да прости умрелите и от моя род!

Задушницата е ден, когато се про-явява особена почит към починалите наши близки. Хората на тоя ден масово се стичат към града на покойниците – за да изразят своята почит към тях, чувствата на незабра-ва. И най-важното – да се помолят за техни-те души, чрез извършената над гроба пани-хида или кратка молитва от свещеника – за да ги упокои Бог селенията на праведници-те. С какъв трепет ние отиваме към гроба на починалите близки! По пътя в душата ни нахлуват безброй спомени по тях и сърцето ни се свива от болка; сълзи непринудено пълнят очите ни до самия мълчалив гроб… И неволно си спомняме думите на пророка: „Дните на човека са като трева; като полски цвят цъфти той. Понесе се над него вятърът и няма го вече. И мястото му не може да се познае”. И продължава: „Но милостта Гос-подня е от века към ония, които Му се боят, и правдата Му е върху синовете на синове-те, които пазят заповедите Му, за да ги изпълняват”.

"ДЕН НА БУДИТЕЛИТЕ" ЧЕСТВАТ САМО ЗАСПАЛИТЕ НАРОДИ, ТОЗИ ДЕН, ТАКА РАЗБРАН, Е ПРОЕКЦИЯ НА СТРАШНАТА ЛЪЖА, В КОЯТО ЖИВЕЕМ

Да, но адвокатите ми заявиха, че на този свидетел не бива да му се позволя-ва да свидетелства по този начин, щото е възможно това да се изтълкува в невярна посока, ето примерно така: тоя Грънчаров вероятно може и да умее да пише някакви

там книги, но това съвсем не значи, че го бива за преподавател – и прочие! Пък и моите гонители няма да пропуснат да кажат: е, уволнихме го за да си пише на спокойст-вие книгите, ние, другари, сме загрижени за неговия творчески подем, за неговото добро - щото преподаването го отклонява от писа-нето и пр.! Както и да е, ето, тия изображе-ния отиват, дето се казва, за боклука, преди да ги изхвърля, ми хрумва тази сутрин да ги сложа тук, във фейсбук, така и така положих някакъв труд за да ги направя – сякаш фейсбук е нещо като място за изхвърляне на боклуци (пък може и да е, знае ли се?!). Та в тази връзка виж ето това, публикувано преди малко: Нещо за... боклука.

И изведнъж се сещам ето в този момент, че днес е Денят на будителите – кажете ми, нима моята история няма извес-тен най-красноречив смисъл по посока на това да ни покаже как у нас днес се отнасят с хора, чиято дейност в сферата на духов-ното, както и да го погледнем, има известна връзка с т.н. "будителство"? Аз имам друг възглед по тази тема, моето разбиране е, че честването на такъв празник е несъзнаван опит за изкупване на нашата национална вина към дейците на българската духов-ност, приживе обикновено тормозени и обиждани как ли не, а пък едва сега, пост-фактум, посмъртно, за да компенсираме вината си, видите ли, най-демонстративно ги "прославяме", а всъщност наново им се подиграваме, гаврим се с тяхната памет. И обиждаме вече даже и кокалите им.

Вкратце казано, този наш крайно лицемерен "празник" е признание, че към т.н. "будители", сиреч към дейците на бъл-гарската духовност народът ни непосредст-вено изпитва не само смразяващо безраз-личие, но дори и нескрита неприязън – да, точно това издава и показва лицемерието, което чувствам във фалшивите и лицемер-ни думи, с които, видите ли, на този ден "почитаме" будителите си. Само умрелите си будители предимно честваме, не живите, разбира се, а пък живите ги тормозим и преследваме: знаете ли кучетата на колко български села са лаяли оня рошав и безу-мен монах Паисий, който явно не е бил с всичкия си – и затова благоразумните селя-ни обикновено са го замеряли, предполагам, с камъни, за да го отпъдят по-далеко.

Е, ако Паисий, понеже е монах, не са смеели да го гонят за да не предизвикат гнева на Всевишния, но от такива като Лев-ски (и Ботев, и пр.) мнозинството от ония българи се е криело – щото тия "луди гла-ви", както ги е наричал търпеливият наро-дец, като едното нищо ще ти подпалят чергата. А днес нима не се пазим по-далеко от днешните "луди глави", а, нима и днес не си плюем в пазвата като ги срещнем? И що

3

да си плюем пък в пазвата си като можем да плюнем директно в лицето им?!

Ний почитаме фалшиви кумири, вижте ли какви са ни днешните официозни "звезди" и венценосци на нашия, с извине-ние, "ентелектуален и духовен елит"! Тури-ли сме неколцина нахалници, дето се врат навсякъде, на най-високото място, на тия фалшиви кумири се кланяме, а пък истинс-ките си безименни будители даряваме със смразяващо ледено безразличие, подигра-ваме им се, наричаме ги как ли не, а най-често правим нужното да се преструваме, че изобщо не ги забелязваме. Как ще до-пуснем да покажем, че ги забелязваме, да не сме луди да се издадем че ги забелязва-ме?! Или пък се покланяме на чужди идоли, на разните там светила на световната ма-сова култура, а нашите просветители, буди-тели и пр. сме ги оставили да мрат в мизе-рия. Щото на такива, разбира се, нито някой издател ще им предложи да им издаде книгите, нито някой ще им изложи някъде картините, не, няма такова нещо, от такъв грях да зачитаме подобаващо днешните си истински будители ний се пазим, ний няма-ме намерение да сторим такъв грях.

Пиша тия неща с горчилка: има примерно издатели, книжари и пр., юрнали се по пустата печалба, които примерно на мен в очите са ми казвали, че понеже съм български автор, то книгите ми не били пазарни – и затуй няма да могат да инвес-тират в издаването им, ерго, на мен ми се е налагало да издавам книгите си със собст-вената си мизерна учителска заплата. Е, правил съм го, а пък след това книжарите ме доубиват мъчително като се грижат предимно за това не допуснат моя книга да стигне до рафтовете на книжарниците, до рафтовете, не до витрините, там общо взето книги на български автор не могат да се видят (ако не е от малцината нахални избраници-венценосци). И моите книги си стоят арестувани на книжните борси и в складовете, те най-любезно са предоставе-ни на вниманието единствено на мишките. И ето, за да не мога да си издавам повече книгите и ме уволниха от работа, явно таки-ва като мен не само че не са нужни, но те и са вредни, затуй направо трябва да мрат. Нека да ми се подиграват зевзеците че пиша тия неща, че се правя на някакъв страдалец, че сам съм се бил отнасял към "будителите", не, у нас и за да си будител, требва да имаш официален ранг, да имаш подобаващата титла, официално някоя институция да те е провъзгласила и санкци-онирала за такъв, нищо чудно и удостове-рения за будителство да са се сетили да издават някъде вече?!

Както и да е, не ми се пише за тия неща отново, аз вече съм писал и съм каз-вал каквото е трябвало да бъде казано и написано, е, за благодарност, съм изгонен отвсякъде и съм осъден на гладна смърт. И ето, налага ми се да водя тежки съдебни битки за да извоювам правото си на труд, едно гарантирано от конституцията мое човешко право, ала погазено така грозно от развилнели се охранители на прогнилата бюрократична образователна система. От 31 години за първи път ме сполетява на Деня на будителите да съм "безработен", да съм остракиран отвсякъде така грозно, ето, затова тази заран изпитвам такава голяма болка от обидата! Но пишейки тия неща съзнавам, че едва ли някой ще се трогне, не, няма такова нещо, мнозина днес ще ми изкрещят в очите: досаднико, млъкни, ти си си заслужил да те гонят и обиждат! Е, хуба-во, мерси, заслужил съм си го, ето, това е моето истинско признание, благодаря ви много! Навремето дори самите атиняни осъдили на смърт своя Сократ, та ний ще се церемоним днес с някакъв си там гимназиа-лен даскал по философия и по гражданско образование, нали така, таваришчи, откъде-накъде да го щадим пък този?!

В тия месеци, в които аз преживя-вам своята най-голяма обида, имах много знаци на човешка съпричастност. Има хора със сърца у нас, да, има и такива хора. Но онова, което ме втрещи, е следното: огром-ната маса от дейци на образованието, пък и на културата, които добре знаят какво ми беше сторено от церберите на системата, тъпо мълчат и се преструват, че нищо не забелязват! Дори се стигна дотам, че когато щастливата директорка на ПГЕЕ-Пловдив "свела до знанието на колектива" радостна-та новина, че "злодеят Грънчаров" вече е уволнен и изритан от училището, се наме-рили подлизурковци, който без никаква скрупул бурно... изръкопляскали! Да, не си измислям, истина е, аз не съм Кафка, че да си измислям тия гротески, простете, аз нямам чак такова въображение! Давете ли си сметка какво значат тия ръкопляскания в онзи момент? А ръкопляскащите са били учители и възпитатели на млади хора, ето това е истински страшното!

Нямам думи просто! Онемявам. Честит ви Ден на будителите, толкова лю-безни "колеги", дето не се посвенихте тога-ва да изръкопляскате! Ако такива като вас са "будители", то простете, но аз не ща да имам нищо общо с подобно "будителство". Мерси, не ща!

Спирам, не ща да ровя повече в такива рани. Отщя ми се. Гнусно ми стана някак. Правете си сами сметката какво значат тия неща, за които припомних в този

ден. Един народ показва колко струва като народ като се вгледаме в неговите т.н. будители. Само народ, дълбоко сърдечно привързан общо взето към дрямането, към блаженото спане и похъркване, може да си измисли и да чества "Празник на будители-те". Тази констатация е близо до ума: ония народи, които истински уважават своите дейци на духовността, народите, които не са заспали в духовно отношение, на тях и през ума им няма да мине мисълта да честват някакъв "Ден на будителите"; "Ден на буди-телите" честват само заспалите общо взето в мнозинството си хора и народи.

Щото към дейците на духовността незаспалите народи по съвършено друг начин показват уважението и признанието си. Примерно, като си купят книга, като я прочетат, като си купят картина, като насър-чават и по този начин дори и спасяват свои-те дейци на духовността, образованието, културата. И им осигуряват достоен и спо-коен живот, отдаден на творчески занима-ния. Не, ний обаче на думи произнасяме лицемерни речи, такива, каквито вчера в Парламента има наглостта да прочете една депутатка от БСП. Прочете лицемерните си думи, водещият попита има ли други жела-ещи да се изкажат, нямаше, никой друг не пожела да каже нещо по повод на празника на будителите. Както и да е. Но тия неща все нещо показват. На кой ли му пука какво показват? Та ний сме си най-добрите!

Живеем в страна на триумфира-щата простащина, олицетворявана от какви ли не жалкии дори уродливи в умствено, духовно и личностно отношение "VIP-ове", "звезди" и "елити"! Тях почитаме, а същинс-ките дейци и труженици на полето духов-ността не забелязваме – и дори презираме. Нашето лицемерие на такива дни като 24 май и 1 ноември блика с най-неудържима и грозна сила! 364 или 363 дена пълно, смра-зяващо и убийствено безразличие и един-два дена показна, демонстративна и лице-мерна "любов" към дейците на духовността! Мерси, не ща! По-добре бъдете докрай честни и убийте с камъни дейците на духов-ността си, о, представители на това само-забравило се в бездуховността си племе! Да, убийте тия проклети "будители", дето, без да ви се мазнят (за да получават някак-ви облаги), ви казват цялата горчива истина право в очите – и ви дразнят така нагло! Дремлювци, нима ще ни излъжете, че като тъй демонстративно се представяте че уж "чествате" и дори "празнувате" тоя просло-вут "Ден на будителите", ще очистите някак гузната си съвест?! Само на изродените в духовно отношение народи може да им мине в ума мисълта да честват такъв ден, денят на будителите. Изродените в духовно

4

отношение народи са привързани сърдечно не към духовното, а към материалното, към бездуховното – каквато, уви, е ситуацията с нашия потънал в мизерия и комплекси мно-гострадален народ.

Хубав празник ви желая! Аз не ща да бъда честван в този ден, не ща да имам никакво отношение към него, щото ми е писнало от гаври, още една такава гавра ще ми дойде прекалено. Чествайте си вие този ден. Правете си своите банкети, яжте, пий-те, оригвайте се колкото си искате, аз не ща "празника" ви! Той си е ваш празник, не мой: вие всичко ни откраднахте, та този празник ли нямаше да откраднете?! Вие всичко успяхте да опошлите и оскверните, та този празник ли ще ви се опре?! Всичко у нас трябва да бъде напикано в калта и омърсе-но до неузнаваемост. Аз обаче предпочитам своята си участ: да бъда руган, гонен, плют, замерян с камъни, ритан и пр. Щото когато ме ругаете, гоните, плюете, замеряте и пр., тогава вие показвате истинското си отноше-ние, тогава сте искрени, постъпвате честно, показвате действителната си същина. Тога-ва сте истински, а не когато лъжете, че уж почитате будителите си. Денят на будители-те, така разбиран, е проекция на голямата страшна лъжа, в която предпочитаме да живеем. А така не бива да живее човекът, страшно е, ако живее така. С истината тряб-ва да се живее, не с лъжата. Духовността, здравата духовност се крепи единствено на истината, на правдата на живота, не на лъжата, нито пък на измамата и подмяна-та...

Докога ще продължаваме да лъ-жем и самите себе си за най-важното, а именно какви сме и колко изобщо струва-ме?! ПО-ГОЛЯМА ИДИОТЩИНА ВИЖДАЛИ ЛИ СТЕ ИЗОБЩО НЯКОГА: ХАПНЕТЕ СИ ТОРТА "ЛЕНИН В КОВЧЕГА"!

Интересное видео: как русские съели бисквитного "Ленина"

Просмотрев это шокирующее ви-део, вы в корне убедитесь в том, что рус-

ский народ – самая странная нация во всем мире.

Оказывается, не даром говорят о врожденном двухличии россиян. В то время, как они якобы шокируются и удивляются тому, что на Украине сносят памятники Ленину, русские едят бывшего коммуниста.

Звучит абсурдно, тем не менее, мастера кулинарного дела испекли ог-ромный торт в виде товарища Ленина, ле-жащего в гробу. Все бы ничего, но ели его дети. Как они это преподнесли своему по-томству неизвестно, но то, что этот факт вызывает отвращение – это точно. ЕДНО ПРЕКАЛЕНО ГАДНЯРСКО ПИСЪМ-ЦЕ ДО НАШ ВИДЕН БИЗНЕСМЕН, СВЪР-ЗАНО С МОЯТА БОРБА ЗА ОЦЕЛЯВАНЕ-ТО НА СП. ИДЕИ

Аз съм рационално мислещ човек, изобщо не вярвам в разните му там магии, урочасвания и пр., но въпреки това съм длъжен да призная, че изглежда "има нещо такова". Давам ви един най-пресен пример: във вторник, на 14 октомври 2014 г. написах и публикувах в блога си текст, на който сложих заглавието Предложиха ми да водя своя рубрика в Пловдивската об-ществена телевизия и в него обещах да ида да разговарям с ръководителя на Плов-дивската обществена телевизия г-н Евгений Тодоров по този същия въпрос. Същият ден, само че няколко часа по-късно, на мен, представяте ли си, ми се... счупи един най-преден зъб (!), ей-така, откърти се голямо парченце от него и аз заприличах на пълен идиот (!), разбира се, човек не може да се покаже по телевизия в такъв вид, това е изключено. Е, наложи ми се веднага да звъня на зъболекаря си и да искам спешен прием да видим какво ще правим. От само себе си се разбира и това, че в положение-то, в което се намирам – безработен съм, уволнен съм от работа, издържам се с обезщетение за безработица, имам и други безработни в семейството си, като капак на

всичко наскоро издадох предимно с мои лични средства поредната книжка на сп. ИДЕИ, първата книжка на новото списание за образование и личностно развитие на младите HUMANUS и също така една моя книга (!), наложи ми се наскоро да изплатя големи суми за моите адвокати, за адвока-тите по двете съдебни дела, които водя, а това означава, че съм фалирал не просто тотално, но дори и кардинално във финан-сово отношение – та значи в това мое по-ложение един такъв извънреден и то значи-телен за възможностите ми разход, свързан със спешното правене на толкова важен зъб, ме постави в ужасно глупаво положе-ние; е, няма как, с много унижения (помолих зъболекаря си да му се изплащам на части за продължителен период!) аз сякаш успях да реша проблема; едва днес вече съм в приличен външен вид и мога да се явя при известния телевизионер за да уговаряме подробности около евентуалната моя руб-рика или предаване в ПО-тв.

Знаете ли защо пиша това в мо-мента? Ами ето защо, ще си призная чисто-сърдечно: пак ми се ще де предизвикам "злите сили" с туй писание и да проверя дали наистина "има нещо такова", ето, точно затова пиша настоящето си словоиз-лияние, хваля се, един вид, че съм решил проблема със зъба, ще ми се да видя какво друго ще ми се случи след това предизвика-телство, дали пак ония хора, дето ме мра-зят, ще успеят пак да излъчат такова коло-сално количество негативна енергия, че мен отново да ме сполети някакъв проблем или инцидент. Знаете, аз съм човек с изследо-вателски нрав, да го наречем така, ето, изследвам по този начин и тази специфична "мистична" сфера, въпреки риска зложела-телите ми да имат "доказателства", че "явно този там Грънчаров, горкият, съвсем не е наред". Аз така си обяснявам нещата, ако приемем, че наистина "има нещо такова", което народът нарича "магии", "урочасва-ния" и пр. Е, ще ви съобщя за резултатите от заложения по този начин експеримент, бъдете спокойни, ще ви кажа какво е стана-ло, стига, разбира се, да съм в състояние да го сторя, стига, разбира се, да съм жив и здрав, щото знае ли човек какво може да му се случи в това положение? Като едното нищо ще си счупи някъде главата ако злите сили пожелаят това, ако бълбукащия в някои души нескриван, откровен и отровен даже негативизъм успее да постигне целта си, именно най-решително да се разправи, и то веднъж-завинаги, с тъй неприятния "проблем Грънчаров". Тук няма как да се сдържа да не припомня паметните думи на Й.Сталин: "Есть человека – есть проблема; нет человека – нет проблемы!", да, човекът по начало е проблем, да не говорим пък за човеци като мен, дето в нашенските условия имат неблагоразумието да искат такъв един непростим лукс: да искат да са личности!

5 Та аз в момента съм тотално раз-

нищен или фалирал изцяло в парично от-ношение човек, не зная как ще доживея до получаването на следващото обезщетение, а това ще стане почти след цял месец (обезщетенията идват на 15-то число, аз моето го ликвидирах за 2 дена, след като се разплатих, сметки, заеми, непредвидени разходи и пр.). В това положение, няма как, на човек почват да му се въртят какви ли не досадни мисли за това какъв изход да на-мери, какво да прави, с оглед някак да оце-лее. Ето че дойде момента да мисля за непосредственото си физическо оцеляване, а знаете, иде зима, есенният пейзаж зад прозореца ми усилва моето чувство за безнадеждност, което все пак съм длъжен да уточня, че ме спохожда изключително рядко. Наистина, какво да правя, какво изобщо може да направи човек в моето положение? – това е въпросът, който, за жалост, ме терзае в този момент, и то така, че с нищо друго не мога да се захвана.

И преди съм бил в такива моменти, но сега сякаш нещата са прекалено влоше-ни, слава на Бога, че горе-долу съм добре със здравето; казвайки това, аз пак "дърпам дявола за опашката", тия, дето ме мразят, ги съветвам да насочат в тази посока нега-тивната си енергия (те си го знаят и без да им го напомням де). Мисълта ми е, че човек никога не трябва да казва "Е, по-лошо от това не може да бъде!", щото винаги може да бъде и по-лошо, нали така, трябва да бъдем оптимисти в това отношение?! Е, изобщо не мисля за проблема за прехран-ването, човек може да се храни изключи-телно скромно, ето, днес възнамерявам да сложа една тенджера с фасул, със зрял боб, с най-традиционната нашенска манджа, и ето, имам храна за поне два дни, само хлебец човек остава да си купи (за тая цел имам една доста голяма кутия с предимно жълти стотинки, събирал съм ги в едни по-добри времена, от тях поне за хляб имам комай за до края на месеца). Колко му е нужно на човека за да е жив, почти нищо; ето, врабчетата, примерно, нито сеят, нито копаят, пък пак живеят – какво има толкова да се тормозим за пустите си стомаси?

Но въпреки всичко нещо трябва да измисля, така не може дълго да продължа-ва. За успокоение на тия, дето с негативиз-ма си предизвикаха отчупването на голямо парче от най-преден мой зъб (!), държа да им кажа, че за воденето на рубрика в ПО-телевизия няма да получавам нищо, да, точно така, правилно прочетохте, нищо няма да получавам, тази телевизия затова е обществена, залага на идеалното и духов-ното; казвам това само за да не си мислят някои, че, видите ли, съм изпаднал в крайна лъжливост, пишейки за бедността си, и то при положение, че ето, "почвам работа в една телевизия", хората непременно ще си помислят така, щото добре знаят, че разни-те му там "телевизионни звезди" (от типа на

бай ви Вучков) получават, както се говори, някакви астрономично големи суми пари за скудоумщините си, за плямпаниците си, в които предимно оплакват... бедността, ми-зерията, страданията на горкия наш народ (!!!!); е, таварашчи завистливци, бъдете непълно спокойни, моя милост в тази теле-визия няма да получавам и една стотинка за воденето (евентуално) на една рубрика или предаване. Успокоихте ли се сега? Е, може и да не ми вервате, знам, че е така, но ето, казвам ви самата истина. Аз не за първи път съм се хващал да върша работи, за които не съм получавал нищо, нещо повече, аз предимно с такива работи се и занимавам де: ето, примерно, за издаването на сп. ИДЕИ пак не съм получил абсолютно ни-щичко, напротив, много съм дал, напротив, дал съм за това списание всичко, което съм могъл да дам (труд, сили и пр., тия неща даже не ги броим), сиреч, плащал съм, и то с пари, за да поддържам това списание; същото може да се каже за книгите ми, аз за излизането на почти всички мои книги ника-къв хонорар не съм получил, напротив, сам със свои пари съм плащал на издателите да ги издадат; така стават тия неща у Нашенс-ко, ако някой не знае, ето, казвам му го, да научи: у нас всичко е наопаки на това как се правят нещата по целия свят. Примерно, авторите сами си плащат за да излязат книгите им - особено ако не са корумпирани мекерета, та някой друг да плаща за книгите им, в замяна на мерзостите, които те са правили по-рано. Спирам с това по този пункт, бях пределно ясен, струва ми се.

Наистина, какво да правя все пак, какъв изход да търся. Аз за себе си толкова не съм загрижен, майната му, че ще гладу-вам, друго ме терзае мен: да не вземе да загине списание ИДЕИ, моето свидно чедо, ето, до края на годината се налага да издам и третата му книжка, а вече не мога и да помисля за заеми, лошо ми става като по-мисля за заем за издаването на списанието, напатих се аз от тия заеми и още дълго ще патя от тях, щото още плащам и дълго ще плащам. Признавам си чистосърдечно, страх ме е заради моята непрактичност списание ИДЕИ да не вземе да умре, е, то оцеля цели шест години, в невероятно тежки условия, докато съм жив няма да допусна да умре, по-добре аз самият да умра, но то да умре преди мен, това няма да го преживея. Докато дишам, ще правя всичко, за да запазя списанието. После, предполагам, след като аз си отида, то ще умре мълниеносно, но докато аз дишам, то да живее, за мен това е най-важната цел.

Какво, какво наистина да правя, какво може да се направи в тази ситуация?! Не знам, нямам идеи в тази посока, ето, опитвах и проекти да правя (за държавно и европейско финансиране на списанието), нищо не се получи: у нас на държавата, на държавния чиновник изобщо, ама изобщо не му пука за образованието и особено пък

за личностното и духовното израстване на младите, това е и каузата на списание ИДЕИ. Частни лица, бизнесмени и пр. също не са склонни да отвържат кесията си и да дадат някой лев за такова нещо, каквото е едно списание за човешките и за духовните неща. Като казах "бизнесмени" се сещам нещо, дали пък да не опитам пак в тази посока?

Аз познавам такива хора, преуспе-ли, знам ги отдавна, ала проблемът е, че не умея да им досаждам, не мога да съм наха-лен, ако бях, предполагам, все нещичко щяха да дадат. Да, но аз, казах, не мога да нахалствам, крайно ми е неудобно да моля и да прося за пари, и то за списанието, но нали знаете, всеки ще си каже тоя проси не толкова за списанието, а един вид за себе си, щото списанието е негово. По тази при-чина ми е крайно неудобно да нахалствам. И да ида да моля, не, това не ми е по сили-те. Опитвал съм, и съм разбрал, че нямам сили за такова нещо. Отида, примерно, поговоря с човека, той ме изслушва учтиво, с едва прикрито раздразнение, че го зани-мавам с такива глупости, че му губя време-то, докато аз говоря, личи си по лицето му, че той усилено мисли как да се отърве от мен; обикновено се сещат за ето този изпи-тан номер; казват ми:

- О, Ангеле, приятелю, разбирам те напълно, няма никакви проблеми, ще ти помогна, чудесна ти е каузата, грехота е да не помогна, ще помогна, разбира се! Обади ми се тия дни че сега имам спешно заседа-ние, нали разбираш? Обади ми се утре, звънни, припомни ми. Или знаеш ли какво, още по-добре: аз ще ти се обадя сам, бъди спокоен, тия дни непременно ще ти се оба-дя! И ще те поканя на спокойствие да обсъ-дим работите. Бъди спокоен напълно! Хайде сега чао, съжалявам, но много съм зает. До утре!

Казва ми това обикновено тъй зае-тият проспериращ бизнесмен, разделяме се и аз почвам да чакам обаждането му. Чакам ден-два-три. Няма и няма, къде ти ще се сети да ми се обади, та човекът е толкова зает?! Минава седмица, две, три – пак ни-що, позвъняване няма. Друг да е ще изна-халства и сам ще звънне, аз обаче не оби-чам да нахалствам и продължавам да ча-кам. Сами се сещате какво става по-нататък, нали се сещате? Не се сещате ли? Ето, ще ви кажа: минават година, две, три – обаждане никакво няма. И толкова. Аз оба-че продължавам да чакам. Смятам, че има нещо, наречено съвест, може пък да се обади, а, как мислите вие по този въпрос? Ще се обади ли съвестта или няма да се обади? Може и да се обади, ама не е много сигурно. Тя сигур се обажда, ама кой ли тия слуша нея, проклетата съвест, тази досад-ница, а? Такива работи. Да спирам и по тоя пункт, нещата са ясни.

Минават година след година, никой не ми се обажда. Аз също съм упорит и не

6 се обаждам. Е, чат-пат, но в период веднъж на три-четири години, щото съм подъл, примерно, пиша ето такова съобщенийце, било по фейсбук, било като есемес, пущам им, дето се казва, мухата, ето, и сега ще направя същото; направо го пиша това съобщение и го пращам след малко, няма да се церемоня; от само себе си се разбира, че няма да ви съобщя името на видния бизнесмен, на който тази сутрин ще пратя ужасно неприятното съобщение, каквото, примерно, му пращам, веднъж през три-четири годинки, щото не съм нахалник; не съм истински нахалник де, иначе, сами виждате, и аз нахалствам, ала слабичко:

Здравей, Р., Минаха няколко години от момен-

та, в който ми обеща че ще ми се обадиш за да поговорим по един важен въпрос. Не зная дали се сещаш още, ставаше тогава дума за подпомагане от твоя страна на философското списание ИДЕИ, което едва-едва успявам да издавам предимно с мои средства ето вече шеста година, ала сега вече, предвид кризата, съм вече пред пъл-ния фалит на туй мое "предприятие". Аз даже ти подарих тогава, когато последния път разговаряхме, то беше преди четири години, подарих ти всички до оня момент излезли книжки на списанието, ето, оттогава излязоха още доста книжки, криво-ляво се справих. И списанието оцеля. Но сега мо-ментът е такъв, че пак ми се налага да търся изход, включително и да прося; не че преди като съм го правил съм получил подкрепа отнякъде; не няма такова нещо. Интересно е да отбележа, че отникъде, наистина отникъде подкрепа до този момент не съм получил, ако не броим двама-трима идиоти като мен, които отделиха от залъка си за да подкрепят списанието. Просто отбелязвам този факт като феноменален, да, отникъде списанието ИДЕИ до този момент не е подкрепено финансово, въпре-ки опитите ми да предизвикам такава една подкрепа!

Моля да не приемаш това като уп-рек, просто споделям с теб, като с приятел, толкова интересния житейски феномен, свързан с нашенската актуална родна бъл-гарщина, ако мога така да се изразя. Както и да е де, да не ти отнемам повече от ценното време, спирам дотук, ако искаш и ако имаш време, можеш да ми се обадиш на тел. 0878269488, евентуално да се уговорим да се срещнем и да разговаряме. Моля те да разбереш, не настоявам непременно за финансова подкрепа на списанието от твоя страна, за мен ще е ценен (и дори безце-нен) и твой съвет за това как да изляза от така и така възникналата тежка ситуация около списанието, ти си опитен човек, мо-жеш да ме насочиш, щото, знаеш, аз съм крайно непрактичен за действия в тази посока човек. Та затова моля просто за разговор, при който да обсъдим проблема.

Та значи това дори за мен е по-важното, щото ако се изнамери средство списанието да продължи да съществува без да се налагат финансови инжекции отнякъ-де, това ще е още по-добре. Толкова, това исках да ти кажа за момента.

Бъди здрав! С приятелски поздрав: Ангел (Грънчаров)

Слагам непременно и Грънчаров в скоби, да не се уплаши човекът, че някакъв Ангел... небесен (!!!) му се е обадил, предс-тавяте ли си колко е неприятно от... Ангел небесен да получиш есемес, като едното нищо човек може да получи сърцебиене или дори инсулт от ненадейния уплах; а ето, като сложа това пояснение Грънчаров в скоби, тогава човекът няма да се уплаши положително. Е, може друго чувство да се роди тогава, но това е отделна работа, да не уточняваме сега какво именно чувство може да се роди. Даже смятам да му пратя и линк към този целия текст, към цялата публикация, която вие току-що дочитате, та да се запознае с цялостния контекст, в който написах това писмо. Да, и това ще му пратя. Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! АБЕ, ДРАГИ БОКО, ДА ТЕ ЗАПИТАМ: ЩО ТОЛКОВА ТЕ Е СТРАХ ОТ КОСТОВ БЕ, ТА СЕ БОИШ ОТ СЕНКАТА МУ ДАЖЕ?!

Целият медиен и всякакъв друг ченгесариат, сиреч, всички медийни и други мерзавци са мобилизирани и водят тита-нична битка да ни убедят как на "добрия и така благ Бойко Борисов" ония същите "проклети и лоши реформатори" искат да му развалят "честните намерения да управлява во имя славнаму народу болгарскаму", като зад тия "коварни и подли" действия и без-действия на "ужасните реформатори", раз-бира се, прозира "дългата и костелива ръка" не на кой да е друг, а на "самия Сатана Иван Костов", разбира се, на кой друг да прозира дългата и костелива ръка, ако това не е ръката на "трижди проклетия Костов". Гледам тия умилителни изцепки на въпрос-ните ченгета, мерзавци и техните подглас-ници, като се почне от Димитър Цонев, мине се през вездесъщия Едвин Сугарев, та се стигне до кой ли не още, не съм уверен дали и Кеворк Кеворкян не е дал своята

безценна дан, лепта и подкрепа за Боко Борисов, представян като добричко и не-винно ангелче, на което тия "сатани", имен-но реформаторите, искат да подрежат пър-хавите крилца, та да не може да полети към ония сияйни висини на народното добрува-не, към което титаничния бойков гений го дърпа!

Та в тази връзка ми се ще да кажа следното, обръщайки се пак непосредстве-но към самия велик народен трибун и титан, именно към самия Б. Борисов, който ми е нещо като фейсбуков "приятел":

- Ало, драги ми Борисов, абе тол-кова ли са прости твоите началници та те издават така баламски бе?! Абе земи та се обърни към тия идиоти, кажи им, че така баламски не бива да те издават, щото ще земе народът още отсега да ти разгадай игричките, какво ще прави тогава зимъска, когато завеят фъртуните? Пази се както дяволът се пази от тамяна от тая подкрепа от страна на ченгесарите, на медийните ченгесарски мерзавци, щото тия ще те зако-паят още сега, та да си умреш мърцина бре! Спрете тая ченгесарска медийна бутафо-рия, която вместо да ти помага, те закопава бе, ще те унищожат мърцина тия мерзавци, дето се престарават толкова много да ти се подмазват! Щото нали знаеш мъдрият на-род що е казал: кажи ми кой ти е приятел, та да ти кажа аз ти самият колко струваш. Е, като те подкрепят таман такива, ти знаеш ли какви изводи за тебе си прави самият прост народ бе, Боко?

Е, казах ти каквото требеше, да видим дали нещо ще промениш, щото и твоят акъл май изобщо не е на местото си, след като сам се включваш в тия ченгесарс-ки мероприятия по ругаене на Реформатор-ския блок, зад когото и ти виждаш, по ченге-сарския маниер, сянката на "зловещия Костов". Абе, драги Боко, да те запитам: що толкова те е страх от Костов бе, та се боиш от сенката му даже?! Тая пуста ченгесарска мафия явно здравата се е уплашила от Костов по време на управлението му, та още ви държи горещо на газо, нали така, нали познах?

Бравос, бравос, това ще кажа само и млъквам. Прави си изводите, точка! Иначе излагай си се колкото си сакаш, сега ти е дошло времето да се орезилиш колкото се може повеке! Бъди здрав, жив и здрав да ни си, мили народни герою наш, спасителю и оправителю наш роден! ЗА МОЕТО ПРЕДАВАНЕ ПО ПЛОВДИВС-КАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

7

СЛЕПОТАТА НА УМА Е НЕ ПО-МАЛКО ЛОША ОТ СЛЕПОТАТА НА ОЧИТЕ

Малка е ползата от очите ако умът е сляп.

Арабска поговорка АКТУАЛНИЯТ ЗА ТОЗИ ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ ЛОЗУНГ

По повод на ето това: Патриотичният фронт не възразява за-едно с ДПС да подкрепят следващото управление

Патриотичният фронт няма да възразява, ако следващото програмно управление, за каквото настоява, да полу-чи подкрепата и от ДПС. Същевременно остава на позицията си, че движението трябва да бъде извадено от властта. Тази теза застъпи пред Нова телевизия лидерът на НФСБ – част от фронта, Валери Симеонов.

"Бихме желали ДПС да не бъде допускана във властта, но не възразяваме ако подкрепи следващото управление. Подкрепата на една програма не значи, че тази партия ще участва в управлението", каза Симеонов.

И също на ето това: ББЦ: Ще под-крепим кабинет на ГЕРБ, за да не я реке-тират

Написах във фейсбук следния ак-туален за момента лозунг:

Ченгета от всички партии, съе-динете се – и застанете зад спасителя Бойко Борисов!

НЕ ВЕРВАМ БОЙКО ДА ЗНАЕ ОТКЪДЕ СЕ ПУЩА КОМПЮТЪРО, А, ВИЕ ЛИЧНО КАК-ВО МИСЛИТЕ ПО ТОЯ ИНТЕРЕСЕН ВЪП-РОС – ЗНАЕ ИЛИ НЕ ЗНАЕ?

октомври 19, 2014

На снимката: Бойко Борисов усърдно чете

и гледа екрана на… непуснатия лаптоп!

Мариян Иванов във Фейсбук напи-

са следния коментар: Да предлагат КОСТОВ за премиер

на програмен кабинет че да се свършва… щом ще спасяваме отново държавата…

На което отвърнах ето как: ДС не разрешава, не може, а ДС

командва Б.Борисов, он, горкият, също така нищичко не може сам да реши, а прави туй, дето му командват кукловодите от ДС – и техните руски братья. ДС (и КГБ) имат пара-ноя от Костов, затуй ДС е забранила на Боко да се сговаря не само с Костов, но и с хората на Костов; затуй така панически бега Боко от „костовистите“ – както дяволът бега от тамяна, както вампирите бегат от изгря-ващото слънце! :-)

Големо бегане пада от пустия Кос-тов, леле, и ето какво се получава: сите ченгета от сите партии се съединяват за да дадат подкрепата си за будущий кабинет на глезеното своенравно дете от Банкя, с което се и раздегизирват, приемат този риск, но са готови, дето се вика, и червата си да видят пръснати на паважа, но не и да се съюзят с хора на Костов. Голем уплах е нанесъл тоя пусти Костов на ченгетата и на мафиотите бе, страшна работа: още като чуят думата „Костов“ и се фащат за кобура; такъв страх ги тресе, че думи нямам! Същинска пара-ноя!

Защо ли ги е толкова страх от Кос-тов? – за това требе да питаме самите ченгета и техните политически марионетки, примерно, да питаме самия Б.Борисов. Аз вчера го попитах лично, във фейсбук, ала он мълчи. Сигур некоя невинна душа под-държа страницата му, не вервам он сам да знае откъде се пуща компютъро, он се за-нимава само с най-висшите работи, откъде-накъде да знае откъде се пуща един компю-тър?! Не вервам Бойко да знае откъде се пуща компютъро, а, вие лично какво мисли-те по тоя интересен въпрос – знае или не знае? Абе, един човек, дека в наше време не знае да пусне един компютър, дали пък знае как да управлява цела държава, а, ний какво мислите и по тоя немаловажен въп-рос?

Та затуй самият Боко едва ли чете моите писания до него, но аз ги пиша не за това, а за да останат за… историята. Да видят бъдещите хора в какви интересни времена сме живели, затуй пиша, не за друго.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЩО Е Ἀγορά?

Тъй като вече сериозно се замис-лям дали пък наистина да не нарека своето предаване по Пловдивската обществена телевизия ето как: НА АГОРАТА с фило-софа Ангел Грънчаров, то мислейки в тази посока, реших да подготвя справка за това какво е представлявала Агората в отдавна отминалите времена на древна Гърция; ето каква информация намерих:

Агора � (гр. άγορά) е названието на главния площад в древногръцките полиси и символизира жизнеността и демократич-ността на античните градове-държави. Агората е разположена в средата на града и служи многофункционално – за пазар, рели-гиозни чествания, произнасяне на речи, провеждане на политически дискусии и пр. Като център на обществено-политическия живот, агората е и мястото на което се провеждат заседанията на античното на-родно събрание, както и тези на народните съдилища (хелиастите). Най-известната агора е Атинската.

Агората в Атина е разположена в подножието на Акропола. В античните вре-мена Агората е била мястото, където се е събирало Народното събрание, сиреч, е

8 била политически, културен и религиозен център на полиса. На Агората са се поме-щавали административни здания и храмове, тук са се намирали обществените служби и юридическите учреждения, а също така е имало колонади, под сенките на които са се помещавали сергиите на търговците.

Древните атиняни се събирали тук ежедневно не само за да се осведомят за новините, да покритикуват правителството, да обменят мнения или просто да поклю-карстват, но и да купят или да продадат своите стоки. ГЛЕДАЙТЕ ФИЛМА "ДЕМОКРАТИЧНИТЕ УЧИЛИЩА"

Ето ТУК може да го гледате, вграждането на плейъра е невъзможно, но и така става. На днешната лекция в Клуб НЕЩОТО, темата беше "Слънчева педагогика"

ОЩЕ СНИМКИ >>> ЕТО КАКВИ НИСКОПРЕКЛОННИ ПОКЛО-НИ СЛЕДВА ДА СТОРВА ИСТИНСКИЯТ "БЪЛГАРСКИ" ПАТРИОТИН ПРЕД РУС-КИТЕ СИ ЧОРБАДЖИИ

Дълбоко наведеното същество е Волен Сидеров, щатен руски патриотин-рублофил:

ПРОБЛЕМ ЗА ОБСЪЖДАНЕ: ЕДИНСТВЕ-НО КАЗАРМАТА ЛИ МОЖЕ ДА ПРАВИ ОТ „МАМИНИТЕ СИНЧЕТА“ МЪЖЕ? октомври 19, 2014

Мартин Димитров: Задължителната казар-ма не трябва да се връща.

Едва ли много от вас знаят, че двамата с Филип Димитров внесохме зако-нопроекта за отмяна на задължителната военна служба. Смятам, че бяхме катего-рично прави. Подкрепи ни един доста смис-лен човек – Илко Димитров, който тогава беше в НДСВ, и който организира събира-нето на парламентарно мнозинство.

Сега Патриотите искат връщане на задължителната казарма. Не можеш да направиш войник един човек за шест месе-ца и то насила. Това трябва да е професия. България има нужда от малка, но много добре подготвена армия. В съвременния свят, ако не дай боже има конфликти, те няма да се печелят с численост, а с техно-логии.

Да не се връщаме назад, светът върви само напред!

Svetoslav Alexandrov: Една от любимите ми теми. За казармата. Или защо НЕ БИВА ДА СЕ ВРЪЩА. Gery Nikolova: „Не знам защо се самоза-лъгват някои хора, че ако има казарма – „мамините синчета“ щели да се излекуват… Или – че казармата ще „научи на дисципли-на“ някого. Всички знаем истината – че казармата беше един глупав терор, който момчетата трябваше някак да преживеят, мамините синчета или се измъкваха, или бяха слагани на „специални службички“, а „държавата“ използваше тези 1-2 години, за да промива мозъци, да унищожи всяка капка свободомислие, да наложи модела на прек-лонената пред държавната „йерархия“ гла-вица… Казармата НЕ създаваше „мъже“ – там беше работилницата за пречупване на мъже, слава Богу – не успяваше с всички…

Липсващата дисциплина и мъжест-веност е проблем на обществото ни – зара-ди манталитети, липсващи добри примери и размити критерии на оценка. Дисциплина и мъжественост – се учат ПЪРВО в семейст-вото. Но, ако семейството не е на мястото си, а всички наоколо се кефят на разни клоуни, „спасители“ с големи усти, но с лош личен пример, ако изглежда сякаш успяват само палячовците – ТОВА се превръща в модел, който се усвоява от следващите поколения. Казармата беше огромна глу-пост, а идеята да се върне – може да я лансира само кръгъл идиот!“

БЕЗ ПЪЛНА, БЕЗ ИСТИНСКА ОТ-КРИТОСТ, ГЛАСНОСТ И ПУБЛИЧНОСТ ПО НАЙ-ВАЖНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА БЪЛГАР-СКАТА ОБЩНОСТ ДЕМОКРАЦИЯТА У НАС ЗА ДЪЛГО ЩЕ СИ ОСТАНЕ ФАЛШИ-ВА, ЛЪЖЛИВА, ИЛЮЗОРНА

Съдебното дяло, което заведох за

отмяна на заповедта на директорката на ПГЕЕ-Пловдив за моето уволнение от длъжността учител по философия и граж-данско образование, ще се проведе на 4 ноември, сиреч, след две седмици. Свиде-телите от моя страна и адвокатът ми са получили призовки и съответната докумен-тация, само аз дето не съм получил нищо. Ще направя нужното обаче и аз да се ин-формирам и да съм в "пълна бойна готов-

9 ност" за начеващата се битка за реабилити-ране на истината, правото и на справедли-востта, която ще се проведе на полето на правосъдната система на Пловдив (да не казвам на България, че ще прозвучи прека-лено гръмко!). Не е тайна, че аз бях уволнен не за друго, а защото в качеството си на активен блогър дръзнах да поставя пред общественото мнение най-тежките пробле-ми на българското образование и училище. Системата в лицето на съответните адми-нистратори не пожела да влезе в диалог по поставените от мен същински въпроси, тя реагира по древния охранителен за запаз-ване на статуквото начин: използва властта си за да посече, за да елиминира опонента, поставящ толкова неприятни въпроси. Да, обаче сега не сме 50-те години на ХХ век, сега сме 2014 година; времето на подобен род репресии за запушване на устата от-давна е минало. Проблемът на някои хора е че живеят с представите на други, отдавна отминали времена.

Разбира се, подробности по зада-ващото се съдебно дяло сега не мога да пиша. Бъдете обаче спокойни, аз в своя си дневник описвам всичко, което се случва - и след приключване на дялото ще обнарод-вам цялата поредица от мои наблюдения и размисли по случая. Престои да се проведе съдебен процес, който (казано, да приемем, на шега) нищо чудно да затъмни по епохал-ността и славата си дори Сократовия. На този процес ще водя битка за отстояване на своите идеи, разбирания и подходи за едно съвременно, автентично образование на младите хора у нас, които са поставени под пресата на безжалостната и обезчовечава-ща ги бюрократична образователна систе-ма. Защото аз бях уволнен тъкмо за да бъда наказан, че не допуснах да стана... тухла в стената, а държах в отчайващата обстанов-ка да бъда до последно личност, не отказ-ваща се от суверенните си граждански, човешки и професионални права. Моето отношение към проблемите на българското образование беше възприето от админист-раторите като заплаха за жалкото статукво, а не като шанс за промяна, който можеше да бъде използван – с оглед подобряване на качеството на образованието на млади-те. Другояче казано, бях възприет като опасен за системата "народен враг" и спо-ред анахроничния стереотип трябваше да

бъда унищожен, смазан във всеки един смисъл. Много е интересно как правосъдна-та система, която, по всеобщото признание, също не е в бляскаво състояние и се нуж-дае от спешна реформа, ще възприеме и оцени така и така сложилата се ситуация в намиращата се в плачевно състояние обра-зователна система, за която реформиране-то и демократизирането вече е въпрос на живот и на смърт. Аз лично съм оптимист, вярвам в разумността и съм убеден в мъд-ростта на дейците и стожерите на правосъ-дието у нас.

Толкова по случая. Засега. Хрумва ми в този момент нещо крайно екстраваган-тно: дали пък съдът, предвид обществената важност на това съдебно дяло, предвид съдбовния и обществено значим характер на проблемите, които ще се обсъждат на него, няма да разреши видеозаснемане и дори онлайн-излъчване на съдебното засе-дание? Ако това нещо се случи, да допус-нем, ако съдът разреши излъчването на живо на това съдебно дяло, аз съм убеден не само в това, че събитието ще предизвика голям обществен, граждански резонанс, но и че по този начин правосъдието ще спо-могне много за разрешаване на кризата в българското образование и училище. Защо-то най-важното е да се работи по посока на създаване на гражданска непримиримост спрямо ужасните дефекти на една образо-вателна система, чиито безмълвни жертви са децата, младите хора на България – а има ли нещо по-значимо за една страна от тях? Да, младите хора на България са съ-щински страдалци, които са принудени да понасят всекидневни гаври над своите личности, над своите права: системата поставя не само тях, но и учителите в край-но унизително положение. Но, за жалост, тази унизителност мнозина не я съзнават, дори не я усещат и идентифицират, не я разпознават като унизителност, което вече наистина е страшно. Да се притъпят сетива-та на толкова много хора, тия хора да са безчувствени и да не усещат униженията, на които са подложени, да не ги припознават като унижения, това наистина е страшно. Не зная дали си давате сметка колко е страш-но, но ето, правя нужното да се опитате да осмислите този проблем. Този факт.

Ще попитам адвоката си дали не е добре от наша страна да излезе инициати-вата за това да се направи пълен видеоза-пис на съдебното заседание по това дяло. Аз лично не виждам нищо лошо в една такава мисъл, та нали истинска демокрация – а демокрация, не просто демократизация, не видимост за демокрация, а същинска демокрация! – е потребна не само на бъл-гарското образование, но и на българското правосъдие; демокрация обаче без пълна откритост и публичност не може да има. Ако разбираме точния смисъл на проблемите, които ще се разискват на това съдебно дяло, ще трябва да се съгласим, че пълна

откритост по него е жизнено необходима. Аз така мисля, аз вярвам в пълната прозрач-ност, във възвишения характер на истината, истината не се плаши от откритостта, изг-лежда за лъжата само тази откритост е неприятна; вярвам в потребността от пълна медийна откритост, гласност и публичност по най-важните проблеми на нашата бъл-гарска общност – щото без такава публич-ност и откритост ние напредък няма да имаме, демокрацията у нас ще си остане за дълго време само фикция, само видимост, демокрацията ни за дълго ще си остане фалшива, лъжлива, илюзорна. В това мое убеждение нищо не може да ме разколебае. Аз лично няма защо да се страхувам от пълната откритост, публичност и прозрач-ност по това съдебно дяло. Не съм правил нищо, от което да се срамувам или страху-вам. Други вероятно са застрашени от това; а ако не са, какво пречи тогава и те да по-желаят откритостта?

Не съм наясно как стои този проб-лем, но доколкото зная, съдебните заседа-ния по принцип са открити, значи няма причина да бъде забранен видеозаписа на съдебното заседание. Така аз разсъждавам. За излъчването онлайн нещата може да стоят иначе, не зная. Но не бива да има някаква пречка. Аз съм готов да организи-рам техническия ресурс това да се случи без с нищо да се попречи на спокойното протичане на съдебното заседание. Ще видим де. Аз само подхвърлям идеята. Да се надяваме, че това, което предложих, не е толкова "страшно" за някого. Ще ми се не просто училищната общност на ПГЕЕ-Пловдив да има възможността да проследи протичането на цялото съдебно дирене на истината, но и голямата общност у нас, не само пловдивската, но и в България (пък дори и по света доста българи четат блога ми!) да имат възможността да станат съпри-частни на случващото се в съдебната зала. Гражданският и човешкият резонанс, ако това се случи, ще бъде грамаден. И ефек-тът върху съзнания, убеден съм, също. А това е най-важното. За мен поне. Вие ако мислите иначе, моля, споделете, с интерес ще изслушам вашата позиция по въпроса.

Желая ви хубав ден! До нови сре-щи! Бъдете здрави! Бъдете смели – и право в очите казвайте какво мислите по всички проблеми! Този е пътят за справяне с меку-шавостта и с малодушието. Движейки се неотклонно по този път хората стават дос-тойно живеещи човеци и граждани. Аз друг път за това не зная, вие ако знаете, инфор-мирайте ме, с благодарност ще гледам да го науча и възприема...

А ПЪК НЯКОИ БЕЗ ПРОБЛЕМ ОЛИЗАХА ОПЛЮТОТО – И СЕ ПРЕГЪРНАХА „ВО ИМЯ РОДУ БОЛГАРСКАМУ МАЛОУМНА-МУ“!

октомври 19, 2014

10

Из: Бойко, прости ни! Автор: Дияна Косто-ва, Снимка: © webcafe.bg

Йордан Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше пред-вид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Удивително е какво прави от чове-ка комбинацията между смяна на посоката на вятъра и крехките следизборни резулта-ти. Довчерашните кръвни врагове стават конструктивни партньори, коват компроми-си, трият разделителни линии, градят мос-тове и се отричат от коалиции „анти“ с почти същата стръв, с която до преди месец съ-щите личности се невъзмутимо се клепаха по студия и митинги.

Ораторът на ДПС Йордан Цонев, който иначе рядко пада по гръб в словесни двубои, (не)предсказуемо преживя катарзис по партийна линия и писмено се извини на „мутрата и основател на СИК“ Бойко Бори-сов, с когото днес целеполага бъдещето на България. Цонев не е единственият, който усети на свой гръб какво имаше предвид Борисов, когато казваше, че „тежко се лиже където си плюл“.

Николай Бареков тактически изле-зе на дюшеци в Брюксел, докато камаради-те му от ББЦ се червяха на преговорите с мандатоносителя. Само до преди седмица Новият политик грееше на всеки магистра-лен километър с обещание да отстрани от властта ГЕРБ, чийто председател обвиня-ваше в съучастие в 150 поръчкови убийства (жертвата на 151-вото от тях се очакваше да е самият Бареков).

Във „високо отговорния“ (според Борисов) бъдещ правителствен крепител – Патриотичния фронт – пък членува Слави Бинев, който беше обявил джихад на бъде-щия си министър-председател, пукаше червени балони с лика му и го наричаше страхливец и диктатор с поведение на турс-

ки башибозук. След изборите – ни помен от несломимата му жестокост.

Самият Борисов не може да се похвали с възпитание на английски благо-родник. „Жалък“, „нахалник“, „шмекер“, „мерзавец“ и „мъж под чехъл“ бяха сред най-неутралните квалификации, които ле-пеше на политическите си опоненти, а днешният му висок държавнически наратив трудно корелира с натюрела на Банкянските СРС-та.

Стигна се дотам, че политиците са много по-известни във фолклор под алтер-нативна номенклатура – Тиквата, Ментата, Съсела, Димката, Капута, Пицата, Мършата, Фаса, Запалката… Бивши и бъдещи минис-три, ковачи на закони, лидери на обществе-но мнение, строители на съвременна Бъл-гария…

Прочети ДО КРАЯ >>> Я ДА ОБЯВИМ ЕДНО СОЦИАЛИСТИЧЕС-КО СЪРЕВНОВАНИЕ ЗА ТОВА КОЙ ЩЕ ИЗМИСЛИ НАЙ-ПРОЧУВСТВЕНА ХВАЛБА ЗА НАШИЯ НАРОДЕН КУМИР?

Дали ще отуча гербоваците от грозно подлизурство пред Б.Борисов? Ето какво направих в тази посока, ето какъв коментар турих на страницата на самия народний кумир:

Колко мило! Я да обявим едно со-циалистическо съревнование за това кой ще измисли най-прочувствена хвалба за нашия народен кумир?! А, какво ще кажете? Да започнем ли състезанието?! :-) Включете се и вие, а каква ли награда да турим за побе-дителя? Примерно г-н Борисов да тури победителя поне за заместник-министър в кабинета си? Съгласни ли сте? :-)

Това написах там. Да следим сега как ще реагират фалещите. Следете и вие коментарите им. Много ми е интересна реакцията им... :-) ПОСТСКРИПТУМ: А ето сега и моята фал-ба, написах я специално за конкурса: Ангел Грънчаров каза: И ний, и ний се радваме! :-) Г-н Борисов, Вий сте Слънцето, що грее над нас! :-) Дано живеете 10 000 години – за да оправяте вечно родината и народа ни! (Забележка: Ако случайно спе-челя конкурса със скромната си фалба, кандидатствам за заместник-министър на

образованието и науката! Аз пръв си заплюх този пост, имайте го "изнапредвид"...)

ЕДНА МЪДРА КИТАЙСКА ПОГОВОРКА

ОНИЯ, КОИТО НЕ МОГАТ ДА ОБМЕНЯТ МИСЛИ, ПРЕДПОЧИТАТ ДА ОБМЕНЯТ КАРТИ…

октомври 20, 2014

От ранна пролет до късна есен тия

нашенци по цял ден играят карти и пият бира на сянка под тази топола; те са стана-ли нещо като неотделима част от природа-та, станали са нещо, наподобяващо при-родно явление. Сред тях има и някои срав-нително млади, не всички са пенсионери, ами повечето са явно в активна възраст. Как може да се живее по този начин, откъде тия хора си осигуряват средства за съществу-ване? – за мен това е същинска загадка. Нещо като факирство или като магия.

Други хора (примерно като мен) се скъсват от работа и пак не са прогресирали или просперирали кой знае колко, но се питам: ако и аз седна при картоиграчите да доизкарам живота си с тях, няма ли на тре-тия ден да умра, и то не толкова от глад, ами най-вече от скука? Каква е тази тяхна душа, че може да издържа на подобно без-делие?

Ето такива и някои други въпроси се появиха в главата ми вчера, като пак минавах покрай групата от забравили всич-ки грижи и проблеми на битието картоиграчи в нашия квартал, които, както виждате, седят не на столове или на пейки, а на удобна мека мебел… ДОПЪЛНЕНИЕ: Философът Шопенхауер има една мисъл, много подходяща за слу-чая, която аз обичам да казвам на ученици-

11 те си, сред които картоиграчеството също си има своите почитатели; като я чуят мла-дите сякаш се замислят, ето какво казва Шопенхауер:

Ония, които не могат да обменят мисли, предпочитат да обменят карти.

ПРОБЛЕМИ НА РАЗБИРАЩОТО ОБЩУ-ВАНЕ

октомври 20, 2014

Как да създадем взаимоотношения на доверие и сигурност в класната стая?

От какво се нуждаят учителите и

учениците, какви са техните желания? Спо-ред учениците това, което учителите искат от тях, е да бъдат тихи и да си пишат до-машните. Учениците всъщност искат най-вече учителите да ги изслушват, да уважа-ват техните идеи и да зачитат нуждите им. Учителите искат учениците да са по-отговорни към поведението си и към учене-то, да виждат ангажираност към учебния процес в класната стая и повече време да обърнат внимание на индивидуалните учеб-ни потребности. Също така те искат отно-шенията между учениците и между ръко-водството да се основават на уважение и разбирателство.

За да се посрещнат нуждите и на учителите и на учениците, ненасилствената комуникация (ННК) предлага в центъра да се поставят взаимоотношенията. В класна стая, в която отношенията се взимат пред-вид – доверието, сигурността, нуждите на учителя и на учениците, и моделите на общуване са толкова важни, колкото и пре-подаването на история, езици, наука и др. учебни предмети.

За учителите може да изглежда, че прилагането на метода на ННК изисква повече работа от тях. Но всъщност времето, което се влага за изграждане на доверие и сигурност, за посрещане на нуждите и за подобряване на комуникационните умения, спомага за създаването на това, което най-много искат учителите – среда на съчувст-вие, в която ангажираното учене процъфтя-ва.

Алфи Кон посочва, че за да се случва ученето спокойно, учениците имат нужда от емоционална сигурност и среда, изградена върху подкрепа, обсъждане, споделен принос, чувство на принадлеж-ност, защита, приемане, окуражаване и разбиране, с други думи среда, в която се

ценят нуждите на учениците и на учите-лите.

Когато учителите съзнателно съз-дават грижовни взаимоотношения и препо-дават социални умения, те изграждат осно-вите на доверието и сигурността. Изследва-нията показват, че когато има повече дове-рие и сигурност, има и повече съдействие, по-малко конфликти и по-малко нужда от забележки в класната стая. Учениците са по-чувствителни към нуждите на другите и има емпатия по между им и между тях и учителя. Постиженията също са по-добри, по-високи са оценките на тестовете и спо-собностите за усвояване на умения са уве-личени. (Прочети ДО КРАЯ) А БЕ, ХОРА, Б.БОРИСОВ ДА НЕ ВЗЕ ДА ГО ИЗБИВА НА НАЦИОНАЛ-КОМУНИЗЪМ ОТ ПУТИНСКИ ТИП?

Това също не е зле да се види, другарят Путин също често позира на мото-циклет:

Откровена заявка за широка, като руската душа, коалиция между ГЕРБ, БСП и АБВ

Из: Геомутрията на пре(до)говарянето, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... (Ре)капитулацията е следната: открои се близостта само между ГЕРБ, България Без Цигани (патриотичния ББЦ 2)

и АБВ. Това обаче не им стига да сглобят дясно-центро-левия си съюз.

Както и да го въртят, триъгълникът между тях си остава тъп. Президентът Пър-ванов обаче, на правата на опитния от много години водещ фактор на задкулисие-то, оповести публично печелившата форму-ла: да се обедини „векторът на лявото и дясното”. Това е откровена заявка за широ-ка, като руската душа, коалиция ГЕРБ-БСП-АБВ.

От утре, понеделник, в новия кръг пре(до)говаряне се очаква да се завърти самият Борисов, който трябва да разшири квадратурата на бермудския триъгълник на досегашното (не)съгласие и да го омагьоса във фигура, от която май Първанов предла-га да изчезне неудобния за европейско логаритмуване антиром(б)ски проект Бълга-рия без цигани на тв СКАТ. Което чисто аритметически не може да доведе до нов кабинет без решаващата подкрепа на чер-вената арм…, пардон – без „левия вектор” БСП.

В ВИП зоната над боксовия ринг тихо п(а)сува ДПС и спокойно си чака мър-шата от тази битка на титани(ци)те.

Очертава се нестандартна геомут-рия на пре(до)говаряне.

(Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ >>>) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Не смятам, че ще възникне правителствена коалиция между ГЕРБ, БСП и АБВ, мисля така по една-единствена причина: такава една коалиция ще застраши тъй удобното за кагебистко-ченгесарската българо-руска олигархия и мафия политическо статукво, при което два отбора, два партийни клонин-га, еднакво предани на същата тази мафия и олигархия, играят пред оглупялата от толкова наглост публика своите игрички и си прехвърлят топката на властта, представяй-ки се за "леви" и "десни". Ако БСП и ГЕРБ се съюзят, тази така удобна и полезна структу-ра рискува да рухне и това да застраши безразделната политическа хегемония и господство на упоменатата мафия и олигар-хия. ЗАДАЧАТА НИ Е: ДА НЕ ПОЗВОЛЯВАМЕ НА ПОДКУПНИТЕ МЕСТНИ ЕНИЧАРИ ДА ОТВОРЯТ ПОРТИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА КРЕПОСТ, ПРИВЛЕЧЕНИ ОТ ДАРОВЕТЕ НА ЗАДУНАЙЦИТЕ Из: Руската газова при(ма)мка, Ав-тор: ИВО ИНДЖЕВ

Българските медии забелязаха, че цените на петрола на международните пазари падат драстично, но не и цената на бензина у нас. И от това няма кой да напра-ви политически въпрос или дори протест, както стана с цените на тока. Защо?

12 Понеже сега текат преговори (за

съставяне на правителство) да си прегово-рим и ние поучителната история как се стигна до падането на правителството на Борисов.

Искрата на бунта тръгна с палене на сметки за ток – вярвам, напълно спон-танно. После спонтанността беше оседлана от всякакви „исти” (социалисти, атакисти и други свързани с тях агитатори срещу за-падните електромонополисти). Накрая по-жарът ловко беше овладян от адресата, от самия Борисов, който избяга от него, за да избегне и галопиращата амортизация на собствения му образ на пожарникар, охлаж-дащ страстите с маркуча на предсрочните избори.

Гасенето на пожар чрез бягство от него не е уникален принос в световната политическата пожарникарска практика, но е хватка, която не бива да забравяме.

Преди онзи токов удар срещу властта на Борисов имаше и протести сре-щу високите цени на бензина. Да сте чули обаче това предизвестие за червения кар-тон за тогавашното правителство да е ата-кувало могъщия руски монополист и бензи-норазпределител в България (по аналогия с електроразпределителните дружества)? Нямаше такова нещо. Няма и в момента, когато медиите започнаха да се тюхкат за падащите цени на петрола и стабилно висо-ките цени на бензина за българския потре-бител.

Организаторите на протестите срещу високите цени на тока няма как да посегнат на най-милото на петата колона тук - на руския монопол върху снабдяването на България със суровини за енергетиката. Това не са ви някакви презрени чехи и авст-рийци – отзад наднича самият Путин, а в средите на петата колона не е възможно да възникне дори мисълта от протести срещу тяхното божество от Кремъл...

... С обходната си маневра от за-пад Путин засилва натиска върху България. Ще видим доколко сръбските съседи ще отстъпят в предверието на своето така желано членство в ЕС, където българският глас тежи много повече в европейския хор, отколкото при соловите акции на софийски-те продажници. Ето защо те трябва да бъ-дат системно изобличавани за тяхната лакомия и за готовността им да (у)служат на Путин.

Почти като султан Сюлейман рус-кият Владимир Великолепни напира към Европа през Белград, но този път България не е сгазена предварително от ордите му. Напротив, България както никога преди, е интегрирана в европейската отбрана кре-пост на пътя на антиевропейския завоева-тел, а Сърбия се оказва в ролята на антиев-ропейско предмостие. Задачата ни е да не позволяваме на подкупните путински местни еничари да му отворят портите, привлечени от даровете на задунайците.

Българите, малко на брой, но ре-шителни в действията си, са преградили Шипка и са спасили Русия от военна катаст-рофа в Плевен през 1877 г. и от поражение във войната – това е легитимният патриоти-чен отговор на наглите руски настоявания и днес да им пълзим в краката (по израза на Жириновски).

Може да са малко опълченците, които „прохода бранят”. Но са достатъчно, за да направят бент срещу „Южен поток”, чрез който Путин иска не само да удави непокорната Украйна, но и да хвърли още една газова прим(ам)ка на Европа. В пре-носния смисъл Владимир Великолепни се опитва да взриви с корупционен барут до-сущ като османците, които подкопавали крепостните стени, за да ги вдигнат буквал-но във въздуха и сред руините да плячкосат след това поредното си завоевание.

Щом сме спасили Русия от пора-жение, защо да не можем да се отплатим и на Европа, която само броени години по-късно спасява България с единодушната си подкрепа за българската независимост пред надвисналата пряка опасност от руска во-енна окупация, замислена от руския импе-ратор Александър Трети Българомразец през 1886 година?

(Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ >>>)

ЗА ПЕТАТА КОЛОНА НА РУСИЯ У НАС ЛЪЖАТА Е КАТО СЛЪНЦЕТО И ВЪЗДУХА ЗА ВСЯКО ЖИВО СЪЩЕСТВО

Нов удар право в десетката на Иво Инджев:

Петата колона в България без

МОЧА (Монумента на окупаторската черве-на армия) е като Русия без Путин в момента – сирота в лапите на разюзданата западна демокрация, жадна да наложи свободата и

достойнството на нашите братски (по не-щастие) народи.

В „чистата” политика е твърде трудно да изобличим всички кандидати, напиращи да ни управляват. Но за успешна-та съпротива срещу една толкова високо стърчаща, основополагаща лъжа, като монументалната декларация на продължа-ващата съветска война срещу историческа-та истина в България, имаме шанс, но при две условия: достъп до масовите медийни трибуни и слизане на сдържащия „фактор Борисов” от монополния пиедестал в дясно-то политическо пространство.

За петата колона лъжата е като слънцето и въздуха за всеки народ. Тук тя марширува в крак с московското време и явно се притеснява да не се утвърди запад-ния изгрев и да не настъпи източния залез над постколониална България.

Цитатът е взет от: Петата колона в крак с времето по часовника на Кре-мъл, автор: ИВО ИНДЖЕВ

НАШЕНСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ НРАВИ

Другари до вчера, днес – господа. Мрат за кариера, не за свобода.

Радой Ралин За първото излъчване на предаването "НА АГОРАТА с философа Ангел Грън-чаров"

Публикувам своето писмо до Евге-

ний Тодоров, ръководител на Пловдивска обществена телевизия – във връзка със започващото от този четвъртък предаване със заглавие НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров:

Здравей, Евгений, Аз си мисля за темата на първия

випуск на предаването. Понеже е едно начало, начало на нещо, което е ново по замисъла си, ми се вижда за подходящо да разкажа накратко как аз разбирам идеята си за такова предаване (щото на "агората" или на "площада", на "улицата", както сега го наричаме в наше време все по-силно започ-

13 ва да се чува гласът, въпреки че днешните "народни събрания" обикновено се ограждат от улицата с железни огради и с кордони от полиция), пък после да разговарям с граж-дани, обаждащи се по телефона, те да кажат те мнението и възприятието си, да дадат свои предложения за теми на преда-ването, какво именно искат да видят, какви теми ги вълнуват и пр.

Ако желаеш може, понеже съм но-вак във воденето на телевизионно предава-не, ти да ми бъдеш първият събеседник, един вид партньор, събеседник в разговора, да обсъждаме двамата идеята за едно такова предаване, малко да си сменим ролите - в сравнение с както е било досега (аз съм бил гост, а ти – водещ); също ми е интересно да разбера как ти ще възприе-меш и коментираш моите намерения. Утре, в понеделник, имам разговор и с един инте-ресен млад човек, бивш мой ученик, завър-шил право, ако той се съгласи да участва, може и него да включим.

А иначе аз смятам да подготвя списък с теми и проблеми, които ми се ще да бъдат обсъждани в предаването "НА АГОРАТА...", да се види профила и акценти-те. Един вид искам да поставям по-сериозни ("философски", сиреч най-важни, същински и същностно човешки) проблеми, примерно нравствени, психологически, духовни, кул-турни и пр., които обикновено в медиите се отбягват – или пък се разглеждат крайно повърхностно. Това е в общи линии, ще гледам утре вечерта да съм готов да ти пратя подробностите – и да имаме яснота какво точно ще бъде представено в първото излъчване на предаването в четвъртък.

Хубава вечер! С поздрав: Ангел Г.

ЗАБЕЛЕЖКА: Ето линк за директно он-лайн гледане на ПО-тв – в случай че не сте от Пловдив или доставчикът ви не предлага тази телевизия в списъка от доставяни канали. На сайта на телевизията също има плейърче за онлайн-гледане на ПО-тв. КАК ОСНОВНИТЕ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ У НАС СЕ ОТНАСЯТ КЪМ КАТАСТРОФА-ТА В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СФЕРА

Отговори на БСП, ГЕРБ и РБ, сис-тематично съпоставени:

(ОЩЕ >>>)

"СЪВЕТСКАТА ИСТОРИЯ" – ФИЛМ ЗА БЕЗМИЛОСТНАТА И ВСЕПРОНИКВАЩА КОМУНИСТИЧЕСКА ТИРАНИЯ

Гледайте филма "Историята на СССР" ("Съветската история"), с българс-ки субтитри: филмът се намира на това място. ЗА ФИЛМА: Филм, който прави паралел и обрисува сътрудничество между Хитлер и Сталин. „Съветската история” играе ролята на коректив на популярната представа, че комунистическият експеримент се е превър-нал в ужас едва когато Сталин е дошъл на власт. Филмът показва издадени от бащата на революцията, Ленин, документи със заповеди за масови екзекуции, оценени на десетки милиони жертви. Въпреки това е ужасно трудно да се надминат сталиновите способности за терор. Например, предна-мерената употреба на глад, за да подчинят Украйна, е обяснена тук в смразяващи детайли. В престъпление срещу човечест-вото, игнорирано от Запада до голяма сте-пен, седем милиона украинци са били умишлено изморени от глад в изолираната за тази цел република, като хранителните продукти са били конфискувани под дулата на Червената армия.

По същество „Съветската история” разследва близките идеологически прилики и варварска конспирация между съветските социалисти на Сталин и национал-социалистите на Хитлер. В зловеща после-дователност са съпоставени тематично сходни пропагандни плакати на двата ре-жима, един до друг от двете страни на екра-на. Още по злокобни са откритите от Снор документи, доказващи близки връзки между SS и съветския НКВД (предшественика на КГБ), където наред с други въпроси се об-

съжда и „Еврейския въпрос”. И не че просто да си говорят – те поделят помежду си Полша и по настояване на Сталин предявя-ват претенции за останалата част от Евро-па.

„Съветската история” е най-потресаваща когато дискутира начините, по които по-напредналата съветска убийствена машина се използва като вдъхновение и модел за Холокоста. Според бившият съ-ветски разузнавач Виктор Суворов „Делега-ция от германското Гестапо и SS дойде в Съветския съюз, за да се научи как да съз-дава концентрационни лагери”.

Но както филмът дава ясно да се разбере, никой от извършилите (и продъл-жаващи да вършат) съветските низости, не е изправен пред съда за своите престъпле-ния. В заключение, Снор повдига емоциона-лен, но напълно основателен въпрос за съветския режим. Единственото слабо мяс-то на филма е периодичното използване на анимирани заглавия, напомнящи ни за търговските реклами в исторически програ-ми.

Въпреки, че става дума за истори-чески период, за който аз се смятам за вещ – комунистическата тирания бе така безми-лостна и всепроникваща – „Съветската история” успя да каталогизира много пресни ужаси, за които не бях осведомен. Вероятно най-страшният аспект на филма е неговата навременност, пуснат в момент, когато режимът на Путин показва растяща приемс-твеност на своите сталинистки корени. БРАВО НА АННА БАРАКОВА, ДЕПЮТАТ-КАТА! БРАВО И НА МАЛОУМНИТЕ Ù ИЗ-БИРАТЕЛИ, ДЕТО Я ПРАТИХА У ПАРЛА-МЕНТО!

Браво на Анна Баракова, незави-симата народна представителка, бивша 13/13 от листата на ББЦ! Не им се давай, момиче! Защото те, твоите безцензурни приятели, се изгавриха с тебе. Първо се изгавриха като те набутаха за пълнеж в изборните списъци, знаейки че не ставаш за депутат. След това се изгавриха като те ръчкаха да се откажеш, знаейки че наистина не ставаш за депутат.

Не ставаш ли?! Да не би тези пловдивски тарикати, които подадоха остав-ка да стават? Да не би те да не са пълнеж на някакво странно партиеподобно сбори-ще? Да не би ББЦ да не прати депутати чак

14 в Европейския парламент за пълнеж? Стой си в Парламента, Анна. Вземи си и котенце-то с тебе. Боядисвай си косата с какъвто цвят щеш. Не знаеш чий е паметникът пред Народното събрание... Като дойдеш в Со-фия ще научиш.

А твоите бивши съпартийци се на-дявам да научат, че има нещо като човешко достойнство...

Написа: Cvetan Georgiev

УМИЛИТЕЛНО ЧИСТОСЪРДЕЧНАТА ИМ-ПУЛСИВНА РЕАКЦИЯ НА УЛИЧЕНИТЕ В НЕПРИСТОЙНОСТ ВИСШИ МАГИСТРАТИ

Из: Радан Кънев: Трогнат съм от внима-нието на ВСС

Eто и декларацията на ВСС: "Висшият съдебен съвет се проти-

вопоставя на направените внушения и ко-ментари от Радан Кънев (Демократи за силна България) в предаването „Панорама“ с водещ Бойко Василев, излъчено на 17.10.2014 г. по БНТ 1, според които, за да се постигне основната цел на съдебната реформа, законност и върховенство на закона трябва „да бъде ИЗКЪРТЕНО ма-фиотското влияние от Висшия съдебен съвет и Прокуратурата в Република Бъл-гария“.

"Подобни безотговорни нападки и обвинения поставят под съмнение не само независимостта, но и легитимност-та на съдебната власт, чийто висш ръково-ден орган е Висшият съдебен съвет.

Обвинявайки Висшия съдебен съ-вет и Прокуратурата на Република Бълга-рия, като част от съдебната система, в„мафиотско влияние”, на практика се заявява, че България не е демократична и правова държава, която се управлява спо-ред Конституцията и законите на страната", продължава изявлението на най-висшия колективен орган в правосъдната система.

Накрая магистратите завършват: "Недопустимо е представител на

политическа партия, която ще участва в работата на Народното събрание и ще определя основните политики в дейността на държавата през следващия парламента-рен мандат, да отправя подобни коментари и обвинения.

Висшият съдебен съвет е легитим-но избран орган, който работи и ще продъл-жава да работи за реална съдебна реформа и отстояване върховенството на закона."

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Това са написа-ли наште умни магистрати, за да се защитят от думите на Р.Кънев. Щеше да е значител-но по-умно обаче просто да си бяха затрая-ли, щото с тази декларация само затвърж-дават впечатлението, че с думите си Р. Кънев им е бръкнал, така да се рече, в най-потайното ъгълче на душите.

Или е разбулил най-свято пазената им тайна. И според поговорката "Гузен негонен бяга" чисто и просто потвърждават, че думите на Р.Кънев са ги жегнали в най-болното им място. Което означава, че Р.Кънев е казал една истина, а у нас, знайно е, от истината най-много боли. Силно ги е заболяло магистратите от изречената от него истина, е, с това само потвърждават правотата му. Ако си бяха замълчали, щеше да бъде значително по-добре за тях самите. А с реакцията си, без да си дават сметка какво правят, просто съдействат за това истината да излезе наяве и да стигне до тържеството си. "На лъжата краката са къси", и да отричат, и да замазват, работите вече са съвсем ясни – особено след тъй умилително чистосърдечната и импулсивна реакция на уличените в непристойност висши магистрати.

ТАКА ЗАПОЧВАМ ДА ЖИВЕЯ ВЕЧЕ: НА СЕКС И НА ЧИСТ ВЪЗДУХ ЩЕ Я КАРАМ САМО!

Моята закуска тази заран... Тия дни между мен и моя лекар се

проведе следния диалог, бях на преглед за сърцето, което пак не ми е наред (бие не в ритъм и доста ускорено, сърцето ми, подоб-но притежателя си, силно обича свободата, затова и не желае да бие в ритъм, наподо-бяващ му казармения строй, казармената

маршировка; то, милото, обича волните движения!):

- Пушиш ли? - Не, отдавна отказах цигарите, ве-

че има-няма шест-седем годинки. - Пиеш ли? - Не, ако имаш предвид алкохол, аз

поначало никога не съм си падал по алко-хола, та проблеми в това отношение нямам никакви.

- А кафе пиеш ли? - Него го отказах отдавна, преди

повече от 20 години, когато се появиха първите ми проблеми със сърцето, по съвет от лекар отказах тогава кафето и пия само чайове, билкови, зелен чай и пр.

- Гледам, че си понапълнял, ето че е дошло времето да откажеш и яденето!

- Е-е-е, докторе – и как в такъв случай ще я карам като остана само на секс?! Само със секс нима се живее? – му отвръщам. Казвам това ухилен, докторът също се хили и ми вика обобщаващо:

- Секс и разходки на открито не само ти разрешавам, но и ти ги препоръч-вам! Дошло е време да караш само на секс, на движения и на чист въздух!

- Да, ама гладна мечка хоро няма как да играе... – отвръщам аз.

- Ще привикнеш да не ядеш, няма страшно, сексът зарежда и с енергия, пък и слънцето и чистият въздух зареждат с енер-гия. Ако искаш да живееш, откажи яденето, сериозно ти говоря.

Е, оказа се, че не било нужно из-цяло да отказвам яденето, ами да ям пре-димно зеленчуци и плодове, сякаш съм заек. И по половин филийка хляб на ядене. Минавам само на маслинки, парченце каш-кавал и коричка хлебец. Като Сократ, който живял само на хлебец и маслинки. Зер, като се правя на негов ученик, и в това отноше-ние трябва да съм като него. Как е бил Сократ със секса на стари години не зная...

Това е положението. Чистосърдеч-но си признах. Така започвам да живея вече. На секс и на чист въздух само! :-)

КАКЪВ КОШМАР, ДРАГИ РОДНИ БЮРОК-РАТИ: САМИЯТ ХРИСТО БОТЕВ, ОКАЗВА СЕ, Е БИЛ ПРИВЪРЖЕНИК НА ДЕМОКРА-ТИЧНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И УЧИЛИЩЕ!

„Нашите граждани са се заели да наредят училищата и да просвещават деца-та си колкото може по-добре; но нито един от тях не желае да жертва, т.е. да плаща за това образование. „Не може ли да стане някак другояче”, говорят достойните бащи и очакват да им пусне Бог печени кокошки от небето…

Ние твърде добре знаем, че аме-риканските училища не зависят нито от правителството, нито от духовенството, а

15 никой от нас не може да каже, че тия учи-лища не прогресират и че тяхната програма не отговаря на тяхното предназначение. Ние виждаме също така, че множество европейски училища се намират под конт-рола на министерствата и под тежките ръкавици на архиереите, но нито един от нас не може да каже, че тия училища прина-сят необоходимата полза и че програмата им отговаря на своето предназначение.

Мнозина мислят, че българските училища ще да се поправят само тогава, когато се вземат под контрола на духовенс-твото или под контрола на правителството. Разбира се, че тия мнения са се появили най-напред в главите на ония наши цариг-радски патриоти, които мислят не за благо-състоянието на народа, а за своите лични интереси

… По наше убеждение, българс-ките училища трябва да се оставят на мира и от правителството и от екзар-хията, защото всеки един баща се гри-жи много по-искрено за образованието на своите деца, отколкото милиони правителства, билиони калугери и легиони комисии.

Ако правителството или екзархия-та направят противното, то народът ще предприеме строги мерки и против невика-ните гости, и против техните насилия. Един-ствената българска светиня са училищата, следователно поне те трябва да останат чисти от всяко едно вмешателство. И така, нашите училища ще бъдат наредени само тогава, когато българският народ развърже ръцете си и когато придобие своята полити-ческа свобода. Който е вързан материално, той не може да се развива нравствено. Ако нашите вестници и книги се боят да кажат две искрени думи, то и нашите училища няма да идат надалеч.“

Христо Ботев, в. “Свобода и Независимост“ (1872—1874)

(Цитатът взаимствах от: Ботев за учили-щата и образованието, или – какво ни беше откраднато от ИСТИНСКИЯ Ботев от блога на ДАНИЕЛА БЕЛИЧОВСКА ЗАЩО МАФИЯТА И ЧЕНГЕТАТА ПРО-ДЪЛЖАВАТ ДА ИЗПИТВАТ ТАКЪВ ПАРА-НОИЧЕН СТРАХ И УЖАС ОТ ИВАН КОС-ТОВ?

От едно интервю на бившия гла-вен прокурор Филчев, прочут с дружбата си с мафиотите и бандитите, който в туй интервю се представя целият облечен в бяло, като борец за правда и за интересите на "социално слабите", на бедните и пр.; даже простодушно признава, че става дума за Става въпрос за "над 1000 обекта и дър-жавни предприятия", които бяха "разграбени и разсипани с хайдушката приватизация", което означава, че Костов, понеже е отнел тия предприятия от мафията, за това още не могат да му простят; но ето какво казва параноикът Филчев, забравяйки, че вече 13 години са минали откак Костов не е на власт:

"По времето на Велчев Костов не желаеше да я реформира, да я закрива и да вика международни контрольори. Всички тези неща се искаха, когато аз бях главен прокурор. Но когато дойде удобният човек, отпаднаха тези щения на Костов. Когато пак дойде човек, който е неудобен, човек с гръбнак като Цацаров, отново се събуди желанието на Костов да променя и ликви-дира прокуратурата."

Тия думи на Филчев показват не-съмнена параноя; ето какво написах по този повод във фейсбук:

Филчев, а в негово лице и тези, на които той служи, именно мафията, бандити-те и пр. продължават да изпитват силна параноя спрямо Костов, личи си от това интервю: тоя Филчев така го е страх от Костов, че Костов му се привижда зад всеки храст; това вече е психиатрична диагноза. Но и господарите на Филчев явно изпитват същия кошмар.

Което и показва, че явно има за какво да я е страх мафията от Костов, доста той я е наплашил, щом още ù държи. Виж, от други не ги е страх, примерно, от Б.Борисов изобщо не ги е страх, и една лоша дума не казват за него. Защо ли? Поне от кумува срама мафиотите трябваше да имитират някакъв страх от Бойко. Не,

няма такова нещо, най-открито показват, че от него изобщо не ги е страх. И от съдебна реформа не ги е страх, ако ще да я прави Бойко.

Но само мисълта за Костов ги кара да треперят от страх – и от бяс. Защо ли? Отговорù си на този въпрос, благодушни и наивни ми избирателю!

КОЙ ИЗКОМАНДВА Б.БОРИСОВ ДА НА-ЛОЖИ ТЪЙ ИЗГОДНИЯ ЗА РУСНАЦИТЕ МОРАТОРИУМ ВЪРХУ ПРОУЧВАНИЯТА ЗА ТОВА ИМА ЛИ БЪЛГАРИЯ СОБСТВЕ-НИ ЗАЛЕЖИ ОТ ШИСТОВ ГАЗ И НЕФТ?

Из: Кой? Кой ще поиска фактура-

та за фрактурата на българския череп с мораториума върху фракинга?, Ав-тор:ИВО ИНДЖЕВ

Читателите на ivo.bg могат да се

запознаят тук с информация от първа ръка на руските специалисти за това как в Русия масово се прилага прословутият фракинг, който същата Русия чрез свои подставени лица забрани на България чрез мазохистич-ния мораториум (прокаран с решаващата намеса на Борисов в парламента през януа-ри 2012 г.) – мораториум върху познанието дали разполагаме с баснословно подземно богатство.

В преведената за ivo.bg от Васил Костадинов статия (с изричното съгласие на собствениците на руския сайт) става дума не просто за руско хидравлично разбиване, а за разбиване на мита за руската съпроти-ва срещу тази технология. Тя обаче беше забранена именно тук, където зависимостта от руския внос на изкопаеми течни горива ни прави покор(е)ни на Москва.

Намираме се в положението на болен, който има нужда от постоянно пре-ливане на кръв, за да оцелява, но вместо да го лекуват, го държат на системи и като форма на колективно наказание карат род-нините му да плащат прескъпо за всекид-невното преливане просто защото така е изгодно на главния садист, т.е. на главния снабдител с кръв, контролиращ нещастието на болния.

А наоколо платени и доброволни клакьори скандират окуражаващо под про-зорците на главния снабдител: “так держат, молодцы” и се аргументират с опасенията си, че при лечението ще има химиотерапия, а от нея на болния ще му опада косата. Не

16 дават и косъм да падне от главата на уми-ращия, защото щял да падне в супата на скандиращите. Което е особено перверзна форма на “природозащитна дейност” в рамките на една застаряваща, изчезваща нация, чиято кръв изтича демографски както по линия на стареенето, така и в привлека-телните западни обиталища, накъдето мигрират мобилните българи.

Приковаването към родината до вчера ставаше със сърп и чук. Днес сърпът позволява отрязването на пъпната връв с България, а чукът млати пропагандно и набива в главите спуснатите от Кремъл страхове от нещото, което в самата Русия се прилага, но не било подходящо за малки-те (и глупави, поне таксувани като такива) българи. КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз пък ето как си позволявам да преформулирам зададе-ния от г-н Инджев въпрос:

Кой изкомандва на Б.Борисов да наложи тъй изгодния за руснаците морато-риум върху проучванията за това има ли България собствени залежи от шистов газ и нефт? Кой му заповяда да направи така, че българската свобода и независимост да продължава да е просто една фикция - заради енергийното робство, наложено ни от руснаците? Това според мен са необхо-дими въпроси, които всеки българин трябва да си постави, особено сега, след като същият този "оправяч" отново се гласи да вземе властта...

ПО ИРОНИЯ НА САМАТА ИСТОРИЯ ПУ-ТИН В КРАЙНА СМЕТКА ЩЕ НАПРАВИ ОТ РУСИЯ МОДЕРНА ЕВРОПЕЙСКА И ДЕ-МОКРАТИЧНА ДЪРЖАВА

Това, което знам, е, че Путин е на път да накара дори Швеция (най-яркия синоним на неутралитет след Швейцария в Европа и в света) да проговори за намере-нията си да се присъедини към НАТО.

Май ще се окаже, че Путин наисти-на е нещо като Петър Първи (за какъвто се има), но не защото иска да европеизира Русия, а защото накрая ще го направи без да иска като обърне целия свят срещу собс-твената си страна – самите руснаци ще го махнат, помнете ми думата.

Написа: ИВО ИНДЖЕВ КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Аз по своя си начин, чрез една философска аргументация

стигам до абсолютно същия извод, а имен-но, че Путин в крайна сметка ще постигне точно обратен на желания резултат, а именно: ще европеизира и демократизира Русия, ще я направи модерна държава с модерно мислене - именно като предизвика със своите обречени опити да я връща назад в историята ù собственото си сваляне от власт от възмутения народ. И моята аргументация е следната:

Има едно нещо, наречено "ирония на историята": става така, че историята въпреки "съзнателните намерения" на раз-ните дейци, поставящи си някакви там цели, успява да постигне тъкмо своите, именно на самата история цели, като използва въп-росните исторически дейци така, че те, без да си дават сметка за това, всъщност рабо-тят за нейната вътрешна и скрита кауза – нищо че си мислят, примерно, че ù противо-действат, да речем, борейки се срещу прог-реса, модернизацията и пр. Ще се поясня с тъй бляскавия пример с изначално обрече-ните усилия император Путин: той, горкият, си мисли, че ще възроди имперската коло-ниална слава на Русия, че отново ще успее да направи Русия "тюрма на народите" ("тюрма" значи затвор), мисли си, горкият така неадекватен спрямо истинските замис-ли на историята кагебист, че ще може да насили историческия процес и да върне Русия поне два века назад, а всъщност в крайна сметка ще постигне точно обратното на желаното, на намеренията си, именно ще европеизира и модернизира Русия, ще я направи истински демократична европейс-ко-азиатска страна. Прочее, ето Янукович какво успя да направи в Украйна: същото ще направи Путин и с Русия, и то в неда-лечно бъдеще.

Това, че с г-н Инджев по два ко-ренно различни начина стигаме до един и същ извод много показва за ония, които разбират, които схващат смисъла...

ЕДНО ИНТЕРВЮ С АНАСТАС БАРБОВ, ВЗЕТО ДНЕС В ПЛОВДИВ

Още от и за Анастас Барбов, ин-тервюта, взети от него и пр.:

Българите ще осъзнаят края си,

когато той вече е настъпил, също

Анелия Илиева, главен редактор на сп. "Rolling Stone": Всеки млад човек трябва да е готов да защитава своите идеи, и още

КАНЯТ "СТЪКЛЕН ДОМ" ДА СНИМА В ЛЕВОЧЕВО, ето и още един текст от него:

На Илинден набори даряват на села в Родопите

ОТГОВОР ОТ РИО-ПЛОВДИВ ПО ПОВОД НА МОЯ ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТК-РИТО ПИСМО

По повод на ето този документ: Искам да вярвам, че все пак живея в свободна, демократична и европейска страна: мое Открито писмо по повод инцидента в ПГЕЕ-Пловдив на 15.IX. ТАЗИ "ДЯСНО-ОРИЕНТИРАНА" ГЕРБО-ВАЧКА СЕ ГОРДЕЕ СЪС СВОЯ ИЗТЪК-НАТ ПАРТИЗАНСКИ И КОМУНИСТИЧЕСКИ РОД

Поне чистосърдечно си го каза и призна, еваллла за искреността!

17

РАДВАЩО Е, ЧЕ КОНСТАТИРАМ ПРОМЯ-НА В СЪЗНАНИЯТА, СРЕЩАМ ВСЕ ПО-ВЕЧЕ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА НОВИТЕ, СЪВРЕМЕННИ НАЧИНИ ЗА ОБУЧЕНИЕ И ОБРАЗОВАНИЕ

От вчера участвам в един курс за обучение на обучители, представен съм за него от един център за професионално обучение. Той е по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" и се орга-низира за подобряване на качеството на услугите, предоставяни от центровете за професионално обучение. Няма да скрия, курсът с моята група, с групата, в която аз участвам, се води от квалифициран психо-лог, много неща за мен не са нови, но това не ми пречи, няма да скрия, че ми е инте-ресно, всичко се прави по интерактивен метод, обстановката е приятна, курсът се провежда в хотел "Марица" в Пловдив. Днес и утре курсът продължава, радвам се, че научих за тази възможност и че успях да се възползвам и да участвам.

Интересно е, че в един момент во-дещият попита участниците има ли хора, които да се прилагали в работата си инте-рактивни методи; почти всички са работили или работят като преподаватели в профе-сионални училища, или в университети, или във въпросните центрове. Две дами, препо-давателка по информатика и по английски език, вдигнаха ръка и разказаха какво са правили. Водещият опита пак има ли друг, никой не реагира. Тогава моя милост се наложи да се обади; заявих, че за минутка искам да им разкажа една показателна история. Обясних кой съм, че съм препода-вател по философия, психология, гражданс-ко образование, че много години съм пре-подавал, и в университет, и в гимназии. Казах, че някъде към 1994-5 г. трябва да е било в ръцете ми попадна едно "Ръководст-во по сексуално образование" писано от холандски автори, Д.Брекън и Д.Меси, в което проблемите са били разгледани и представени по нов за мен, даже революци-онен начин, с игри, състезания, обсъждания, работа в групи и пр. Казах, че тогава силно съм се впечатлил и даже ентусиазирал от прочетеното, до степен да реша да адапти-рам тази методика за български условия, за условията на българското образование по

предметите, които преподавах, именно психология, философия, етика и пр.

Така първо се появи един "практи-кум" към моята първа книга, написана в оня период, който след това прерасна в самос-тоятелна книга, дадох и заглавието ЕРОТИ-КА И СВОБОДА, а подзаглавието е "Прак-тическа психология на пола, секса и лю-бовта". Е, почнах в своята работа да прила-гам тия модерни подходи, през годините съм си имал много проблеми с директори на училища и инспектори, та да се стигне до-там, че през 2014 г., като капак на всичко, бях уволнен под параграфа "негоден за системата", "абсолютен некадърник" и пр. Споделих, че въпреки това съм доволен, защото съм установил, че младите хора, на които съм преподавал, възторжено са прие-ли тия мои иновации, удовлетворен съм от работата си, постигнах много, а ето, щом съм в този курс, правя нужното и да про-дължавам да се усъвършенствам в избра-ната и вярната според мен посока.

Водещият силно се впечатли от думите ми и помоли да му покажа помага-лото си по сексуално образование (обещах да му подаря екземпляр), останалите участ-ници, по реакциите им съдя, силно се впе-чатлиха от разказаната от мен история. В почивките след това и след края на заняти-ята разговарях с много хора, които искаха да споделят свои проблеми в същата тази посока, как системата нищо ново не желае да приеме, как директори пречат, отнасят се повърхностно и дори подигравателно към творческите пориви на преподаватели и пр. За мен беше интересно да разбера, че това, което ми се е случило, не е изолиран или безпрецедентен случай, то се случва всеки ден в рамките на толкова ретроградната и анахронична система. Което е един доста тъжен факт.

Разбира се, радващо е това, че ето, констатирам промяна в съзнанията на все повече хора, които са привърженици на новото, на съвременните начини за отноше-ние към обучаваните и пр. Преди около месец се запознах и силно се впечатлих от общността за създаване на първо демокра-тично училище в Пловдив, към която се присъединих, там попаднах на изключител-но интересни млади предимно хора, ето, сега, в този курс, отново попадам в такава една среда от хора, които са настроени позитивно към новостите и работят, всеки

по свой начин, за промяната на печалното статукво в българското образование. Това наистина са обнадеждаващи факти или симптоми. Аз по принцип добре зная, че възхода и триумфа новото, което съответс-тва на същинските потребности на хората, нищо не може да го спре, ето, в реалния живот установявам белезите на така пот-ребната и желана промяна.

Вчера също така се срещнах с г-н Анастас Барбов, един много интересен човек, дошъл от Смолян, той е от село Левочево, поговорихме си доста и констати-рахме удивителна ценностна близост, нека да се изразя така. Той ми разказа за себе си, за свои истории, този човек, в предишни години е бил синдикален лидер на миньори-те от Горубсо, сега е пенсионер, занимава се с обществена, културна, просветителска дейност. Примерно, правил, организирал е много представяния на автори, на книги, на цели издателства в Смолян, ето, говорихме да организираме такова едно представяне и на списание ИДЕИ, както и на моите книги.

Аз успях да взема и кратко интер-вю от този удивителен човек, той ми показа публикувани във вестници свои интервюта, интервюта, които той е взел от разни хора по важни проблеми, ако сте забелязали снощи публикувах и видеозаписа на моя разговор с него, така и линкове към негови по-важни публикации. Та реших днес този човек да го поканя в започващото предава-не по Пловдивска обществена телевизия, предаването е с условното засега име "НА АГОРАТА с философа Ангел Грънчаров". То почва от 11 часа, аз ще направя нужното да изляза от курса, да проведем предаване-то, пък после пак ще се върна в хотел МА-РИЦА. (Можете да гледате онлайн Плов-дивска обществена телевизия ето на този линк.)

Такива неща се случиха вчера, вчерашният ден беше един хубав, богат на преживявания, даже вълнуващ ден. Дай Боже и днешният ден да е такъв, желая и при вас да е така – и дори да е още по-добре! До скоро! МОЯТ СЪВЕТ КЪМ Б.БОРИСОВ Е: ХВА-ЩАЙ БУКЕТА С ЦВЕТЯ И ОТИВАЙ В ДРА-ГАЛЕВЦИ ДА КАНИШ И.КОСТОВ ЗА ПРЕ-МИЕР!

Върти ми се в главата една идея вече от няколко дни, нахална е като муха тази идея, е, щом е така, ще я изразя с думи тук, в блога си; знаете, щом така започвам, явно е крайно екстравагантна тази идея. Каквато и да е, на мен ми е интересно как ще ви прозвучи, ето най-вече по тази при-чина решавам в този момент да седна и да разкажа какво ме вълнува. Ще почна отда-леко.

Втора седмица се провеждат пре-говори за съставяне на правителствено

18 парламентарно мнозинство, за бъдещо управление на страната. Задачата е изклю-чително трудна, трябва в тия преговори нещата да бъдат поставени на чиста осно-ва, много истини трябва да бъдат изречени. Политиците, които участват в тия преговори, знайно е, не могат да си позволят да гово-рят пределно искрено, точно това, което мислят: политиката наистина е изкуство на възможното, не на желаното. Но това, което трябва да бъде казано, все някой трябва да го каже, и то пределно откровено, с оглед истината да бъде изречена. Тази задача от векове е отредена на философите, на които се полага да казват най-неудобните истини, е, и журналистите (истинските, не ментета-та) имат подобна задача да говорят само истината. В тази връзка, воден от такъв мотив, решавам да напиша... едно ново открито писмо до Бойко Борисов. Да, защо-то смятам, че има неща, които трябва да бъдат казани, които не трябва да бъдат премълчавани. Щото мълчанието е... злото, ако ми позволите да използвам и тук думите на И.Инджев.

Няма повече да обяснявам защо започвам да пиша това писмо; направо се нахвърлям да го пиша. Ще ми се да е кратко и ясно, такова, че да бъде асимилирано от всички. Това за мен е трудна работа, да видим какво ще се получи. Мислех да се обърна към целия политически елит, но реших все пак да се огранича и да адреси-рам писмото си до Б.Борисов. Смятам, че ако ако не бъде казано от никой това, което възнамерявам да му кажа, няма да е добре, е, аз да си свърша работата, да кажа какво мисля, пък ако ще някой да ме чуе. Разбира се, зная, че никой няма да ме чуе, камо ли пък да се съобрази с написаното, кой ли у нас се съобразява с разумните думи? Но е дълбока потребност да се опитваме да постигаме тази така потребна ни разумност, щото доста, прекалено много глупости сме правили, ето, затова пиша своето писмо; ето какво написах до този момент, то е все още проект, тъй че предлагайте промени, с всичко разумно ще се съобразя:

До Бойко Борисов, депутат, лидер на ГЕРБ ОТВОРЕНО ПИСМО, СЪДЪРЖАЩО БЕЗ-

ЦЕНЕН СЪВЕТ

от Ангел Грънчаров, философ

Драги господин Борисов, Аз и друг път съм Ви писал и съм

се опитвал да Ви кажа нещо, което по моя преценка е важно, не зная дали моите писа-ния са стигали до Вас, но е факт, че мълчи-те, изобщо не давате знак, че сте прочел написаното от мен, писано лично до Вас. Това си е Ваша работа, моята работа обаче аз ще си я свърша: като философ и като български гражданин съм длъжен да Ви кажа някои неща, които, убеден съм, едва ли някой друг ще Ви ги каже. Искам да Ви помогна да постъпите разумно в създалата се тежка ситуация. Нима е толкова осъди-телно някой да иска да помогне, и то не толкова на Вас лично, а на страната, на народа си? Та в този смисъл схващайте писмото ми.

Разумно е онова, което отговаря на истината. Съдбовно потребно е да бъдем реалисти, да гледаме истината "право в лицето", дори в "очите". Лъжите никому не са помогнали, нито пък илюзиите. Иска се реализъм, и то не друг, а безпощаден. Не толкова гол прагматизъм или популизъм ни е потребен, а истински реализъм. Вярност към истината ни потребна, иначе не става. Без съобразяване с истината не може да се живее. Глупостите не помагат. Не бива да се баламосваме. Зрели хора сме, вярно, у нас наивници бол, но с наивност и с малоу-мие доникъде не се стига.

Аз не зная дали се съветвате с ум-ни хора и дали умните хора около Вас имат доблестта да Ви казват истината. Не зная защо, но допускам, че има хора, които тъкмо защото са умни, са си направили добре сметката, че лично на тях не им е изгодно да Ви казват самата истина, щото може да Ви станат неприятни, затуй, съобразявайки се с някои особености на Вашия характер, вместо да Ви говорят истината, Ви казват приказки, за които знаят добре, че ще Ви се харесат. Че ще Ви бъдат приятни за ухото. Предполагам знаете, че наоколо е пълно с подлизурковци, с хора, които Ви хвалят неуморно, които правят какви ли не фокуси, само и само да Ви се харесат, с оглед да получат някой пост; особено за хора, които като Вас са близо до властта, от тази кари-еристична напаст изглежда няма спасение или избавление. Аз съм човек, който е пси-холог, и мога чудесно да си представя ситу-ацията, в която се намирате. Това е една много опасна ситуация: всички Ви хвалят, всички Ви се подмазват, никой не сме да каже нещо, дето няма да Ви се хареса. И в такава една ситуация човек се откъсва от реалностите и почва да фърчи в облаците, главозамайва се. Аз на това нещо му викам "наркотик на властта", Вие лично би след-вало да сте го изпитвал предостатъчно, това нещо трябва да Ви е добре познато.

Като се върви по този път човек няма начин да не завърши с това: да си

разбие някой ден главата. Фърченето в облаците завършва там. Няма да давам примери в тази посока, пълно е с такива примери за завършили злополучно власт-ници като Вас, които си счупват главите. А преди да си счупят главите правят ужасни глупости, щуротии, лудости, донасят страш-ни беди на народите си. Е, вярно, тия наро-ди си заслужават съдбата, щото прекалено много са обичали властелините, които така се отплащат за народната любов: като правят страшно много глупости и щуротии заради главозамайването си от властта, от чувството за всемогъщество, заради нарко-зата, за която стана дума. Е, чупят си глави-те в крайна сметка, а цената за всичко са ония беди и страдания, които въпросните самонадеяни властелини са успели да предизвикат. На мен лично не ми се ще да Ви постигне такава една жалка съдба. За-щото не ща такава една съдба да постигне и моя народ, от който аз лично съм част. Ето по тази причина седнах да Ви пиша туй писмо. Да се надявам ме разбрахте напъл-но.

Напоследък забелязвам, че всички постоянно повтарят в ушите Ви едно нещо: г-н Борисов спечели изборите, той има пълното морално право да състави прави-телство и за първи път в най-новата исто-рия на съвременна България за втори път да стане премиер; нали тия приказки Ви говорят постоянно всички, като се почне от медийни шамани, та се стигне, предпола-гам, до... Вашата родна сестра? (Вчера имах възможност да чуя едно нейно интер-вю и чух подобни думи та затова се сетих за нея.) Ако някой каже, че не бива Б.Борисов да бъде пак премиер, всички скачат и се нахвърлят върху него. Едва ли има някой в близкото Ви обкръжение, който да посмее да Ви рече, че е разумно в създалата се ситуация Вие да не напирате толкова към премиерското кресло, а да използвате вли-янието си за да се състави едно работещо правителство, съставено от кадърни, мо-жещи, разбиращи от работата си хора, правителство, което да има програма за спешни реформи с оглед извличането на страната от тежката криза, на която не се види краят. Та това нещо, предполагам, никой не смее да Ви го каже, именно, че в името на доброто на страната Вие сте длъ-жен да не напирате да ставате премиер, че е разумно да направите път към този горещ стол на някой друг, способен човек, който да направи нужното, който има качествата, потребни за да направи онова, което време-то и историята искат, което те ни повеляват. Някои хора, имам предвид политици, се изказаха в тази посока, но бяха обругани, щото те, видите ли, с такива екстравагантни предложения били слагали "динамит" в основата на едно споразумение между политическите сили за съставяне на коали-ционно правителство. А че това правителс-тво трябва да е коалиционно, в това спор

19 няма, ГЕРБ сам не може да състави прави-телство.

Предполагам, Ви влияят разни там, да ги наречем "потайни" сили, пример-но от ченгесарницата на ДС, и Ви подшуш-ват, че не трябва да давате прекален ресурс в ръцете на "проклетите реформатори", знам какво Ви подшушват, нали това Ви подшушват? Те настояват за "европейския модел", за "голяма коалиция", за "национал-на отговорност" и какво ли не още. Имам чувството, че тия сили Вас, г-н Борисов, отдавна Ви работят яката, а и Вие изглежда доста ги слушате, такова ми е впечатление-то, това и казвам, аз не ща да лъжа и да говоря противното на това, което мисля. Имате два пътя: или да послушате ченге-сарницата, или да постъпите за първи път принципно, честно, разумно, с оглед добро-то на нацията и страната. А да постъпите честно и разумно в тази ситуация е да се откажете от поста премиер, да потиснете желанието си отново да бъдете пълен влас-телин на тази страна, то миналото, г-н Бо-рисов, не бива да се връща, отмина онова време, което историята Ви беше отредила да сте премиер и пълен властелин, сега времето и условията вече са други. И ако въпреки промяната се натискате да стенете премиер отново, помнете ми думата, ще станете в крайна сметка пишман. Не ща да Ви плаша тук какво ще Ви се случи, но по-мислете сам. Докато ако изберете разумния вариант, Вие ще запазите влиянието си, ако пък коалиционното правителство, съставено от друг, опитен и доказан премиер, изпълни задачата си, ще имате и благодарността на нацията. И ще останете в историята с доб-ро. Това само ще Ви кажа, нещата са ясни, много думи не са нужни. Кой обаче да бъде премиерът ако не сте Вие, ето това е въп-росът, нали правилно предположих?

Сулю и Пулю не може и не бива да бъде нито премиер, нито министър, глупава работа е тая, г-н Борисов, ето, видяхме с тия два служебни кабинета, че няма напре-дък ако случайни хора биват тикани на горещите министерски и премиерски кресла. Иска се премиер в днешните тежки условия да бъде доказана личност, която е показала извънредни способности, която вече е успя-вала да вади страната ни от тежки кризи, и то неведнъж; личност, политик и държавник, който е доказал качествата си, своя адми-нистративен гений, проницателността си, уменията си, всичко; е, вярно, такъв един човек може да не е обичан, но пък кой ли у нас обича способните, доказаните, талант-ливите личности? У нас обичаме пуяците, лигльовците, кухарите, балоните и какво ли не, само талантливите личности не обича-ме, какво остава пък за това да почитаме и да признаваме заслугите на най-големите си държавници и политици. Сега, драги ми г-н Борисов, добре зная, че ще Ви втресе от това, което ще Ви кажа, но съм длъжен да

го кажа: щото обещах да Ви говоря само разумното, само истината.

И тъй, премиер на едно дееспо-собно, ефективно и успешно правителство в тежката криза, в която се намираме, може да бъде един-единствен човек, една лич-ност, един-единствен доказан политик и държавник на прехода ни: и това е Иван Костов. Всички знаят, че само Костов може да проведе докрай, да довърши започнатите по негово време реформи, Костов има це-лия ресурс за това, и интелектуален, и организаторски, и всякакъв, друг като Кос-тов доказан политик и държавник ние няма-ме. Това се знае от всички, точно заради тия качества на Костов той беше толкова оплют и сатанизиран от мафията и от медийните ченгета-мерзавци, които за пари го оплюха като никой друг. И ето, имаме си вече зап-латена от мафията митология за "лошия Костов", на която Вие, г-н Борисов, сте подвластен, щото някой Ви е излъгал, пред-полагам, че когато истината бъде заменена с лъжа, някой от това щял бил да спечели, глупости, това не е така, от истината се печели, не от лъжата, а от истината печелят всички. Е, истината е тази, Костов трябва да бъде премиер в тази ситуация, ако ще да се опъваме колкото си искаме, няма как иначе страната да бъде извадена от кризата; пак един ден ще опрем до Костов, но ето, ножът вече опря до кокала, няма друг избор: Кос-тов трябва да е премиерът. Ще Ви се нало-жи да преглътнете този горчив хап или залък, г-н Борисов. Вие може да сте всека-къв, но с Костов не можете да се мерите. Ето това трябва да го признаете, да потис-нете егото си, и то в името на България. Сторите ли това, ще имате благодарността на поколенията. Иначе, казах, ако продъл-жите да се дърпате, да се съпротивлявате на разумността и на истината, ще сътворите такива глупости, че свят ще Ви се замае.

Точка. Казах каквото имах да каз-вам. Спирам тук. Вие, г-н Борисов, Ви съ-ветвам в близките дни да вземете един голям букет с цветя и да отидете до Костов в Драгалевци, да му подарите букета, да се сдобрите с Костов, да го поканите да съста-ви правителство, да му обещаете, че ще му дадете цялата подкрепа, в името на добро-то на България. Това е разумното, което трябва да направите. Нямате друг избор. Това иска от Вас историята, г-н Борисов, ако се дърпате на историческата необходимост, много ще съжалявате един ден. Ще сътво-рите такива глупости, че свят ще Ви се завие. И ще си счупите неизбежно главата. Послушайте ме, няма да съжалявате. Ние, философите, сме нещо като вестоносци на разума. Знам, че може да Ви звучи неприят-но това, но то е истина. Факт. Толкоз. При-ятни размисли Ви желая. Времето за разми-съл обаче изтича. Поръчвайте букета и се отправяйте за Драгалевци. Тази е истината, на която трябва да се подчините. За Ваше добро Ви я казах. Бъдете здрав!

Пловдив, 23 октомври 2014 г. С най-добро чувство: Ангел Грънчаров ДВЕ ПУБЛИКАЦИИ НА Г-Н А.БАРБОВ ВЪВ В-К 168 ЧАСА ОТ ДАЛЕЧНАТА 1994 Г.

ПЪРВИЯТ ВИПУСК НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" (видеозапис) четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Да си пожелаем На добър час!

20

РАЗХОДКА KOLMAR, ALSACE, FRANCE С Г-ЖА МАРИЯ ВАСИЛЕВА Магията на Colmar, France

(ОЩЕ >>>) Подготви: Maria Vassileva (owner) and You, Заснето в Kolmar, Alsace, France

Франция пак ме изненада! Не очаквах кой знае какво от най-близкото туристическо градче до Швейцария. Но слънцето, прекалено ярко за края на октом-ври, огря разноцветните къщи и ми показа щедро цялото великолепие на този град. Бях щастлива! Улиците бяха с безброй заведения, уютни магазинчета бяха отвори-ли гостоприемно врати, ухаеше на топли кроасани, пресен хляб, вкусно приготвено месо, подправки, кафе, топъл шоколад, цветя и нежни парфюми. Ушите ми бяха запленени от мелодията и екпресивните звукосъчетания на френската реч. Търсех най-малкия повод да разговарям, забавля-вах се да имитирам поведението и интона-цията на любезните и разговорливи местни жители. Нека познаят от кой регион на стра-ната съм, хайде! Чужденка ли? Absolument pas! Толкова добре ви познавам, Вас, стра-ната ви, обичаите, историята, географията, културата ви, музиката ви, храната ви, мага-зините ви... Douce France, cher pays de mon enfance, je te garde dans mon coeur, la la la la, la la la la la la la la... Ah, c' est vraiment mon deuxieme pays, mon premier amour... Vive la France, n'est-ce pas, Marie Claude Lucien de Briare!!!

Любезни Господин Грънчаров, днес избирам Бартолди пред Песталоци и Цвингли! (Песталоци – известен педагог от Цюрих, Цвингли – известен проповедник от Рефор-мацията също от Цюрих, Бартолди – скулп-

тор от Колмар, изработил Статуята на Сво-бодата в Ню Йорк) Ирена Николова: Пътепис! Все едно съм там! ФАКТ, СВИДЕТЕЛСТВАЩ ЗА ПЪЛНАТА ДЕМОРАЛИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА ПОЛИТИКА

"На каква цена МВРО, пардон, ВМРО ще подкрепи правителство на ГЕРБ?"

Такова е заглавието на едно ин-тервю с Красимир Каракачанов в една на-ционална телевизия тази сутрин. Отбележе-те, питат "на каква цена", сещате ли се намекът за какво е? Аз по-очебиен или дебелашки намек за искане на пари за подкрепа в Парламента не бях чувал до този момент. Пълно безсрамие, дават си офертата даже по телевизията, пред очите на всички, явно ни смятат за пълни идиоти!

Почна се алъш-веришът, почна се покупко-продажбата на депутати, ГЕРБ по тоя начин по време на предишното си уп-равление си пазаруваше директно депутати, сега май пак натам отиват работите: то една свиня като изяде едно... лайно, с извинение за думата, след това по никой начин не можеш да я откажеш от тая работа. И тъй, независимо от приказките за "национална отговорност" и пр., същината на работата е една: колко ще платите, каква е цената? И най-интересното е, че ниой сякаш не усеща грозотията, отвратителността на такова политическо, с извинение, поведение.

Това е един факт, свидетелстващ за пълната деморализация на българската политика, горко ни, от такива могат да се очакват не просто всякакви мерзости, но дори и престъпления!

ЗАПОВЯДАЙТЕ И ВИЕ "НА АГОРАТА..."!

Получих два отзива на гражданина

Радомир Парпулов по повод на вчерашното първо излъчване на новото предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" (видеозаписът на предаването може да се види на ето този линк.). За мен всеки отзив, мнение, коментар, критика и каквото

и да било по повод на предаването е инте-ресен и важен, ето какво пише г-н Парпулов:

Драги г-н Грънчаров, както вече разбра, гледах предаването. Поздравявам те! Намирам го за много интересно и МНО-ГО полезно. Много удачен първи участник - с интересно минало и честна позиция! Бра-во! На добър час!

Парпулов

Драги Грънчаров, още живея с ми-сълта за хубавото предаване. Поздравявам те, защото е нещо толкова необходимо на честните граждани на България. Трябва някой да удари камбаната за тревога!

Продължавам да мисля, че най-важното е подмяна на съдебната ни систе-ма от корен. Накрая твоят събеседник гово-ри за "Закона за отговорността на държава-та и общините за вреди, причинени на граж-даните" - ЗОДОВ. И какво странно съвпаде-ние – в днешния брой на в. "Стършел" има статия за този закон на първа страница –"Закон узаконява беззаконие"! Предлагам ти да я прочетеш, защото този вестник е твърде сериозен и в него ще намериш много идеи за твои коментари.

Желая ти успех! Парпулов

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: И така, вчера, 23 октомври 2014 г. стартира телевизионно-то предаване по Пловдивската обществена телевизия, наречено "На Агората с фило-софа Ангел Грънчаров". Да си кажем "на добър час!" и да започнем да работим за да направим едно чудесно, полезно, смислено предаване.

Моля, включете се със свои пред-ложения за разнообразяване и подобряване на предаването – понеже то по идея е на

21 всички мислещи и имащи какво да кажат активни, ангажирани граждани, именно на гражданите, имащи смелостта открито да изразят позицията си по най-важните, по съдбовните човешки проблеми; сиреч по ония проблеми или "проклети въпроси", по които най-малко сме склонни да мислим, въпросите, които постоянно отбягваме. А точно по тия въпроси трябва да мислим най-много и да разговаряме най-свободно, с увлечение и въодушевление, със страст даже – бих си позволил да кажа.

Та значи заповядайте, предлагайте и се включете, моля почувствайте предава-нето "На Агората..." като свое, то наистина има намерението да стане предаване на свободните мислещи граждани, имащи при това отношение към истински важните за съвременния човек неща, към духовните неща. Всичко добро и до нови срещи!

Заповядайте "На Агората..."!

ИСТИНА ЛИ Е, ЧЕ ДУМАТА "РОМ" ИДЕЛА ОТ РОМАНТИКА И ОБОЗНАЧАВАЛА РО-МАНТИЧНАТА НАСТРОЙКА НА ЦИГАНС-КАТА ДУША?

Днес чух нещо, което ми прозвуча ако не убедително, то поне достатъчно остроумно или духовито, което може би е по-важното: думата "ром" идела от думата романтика, употребява се за обозначаване на съответната етническа група понеже нейните представители (циганите) били с романтични души и затова обичали да жи-веят романтично. Има голяма доза истина в това твърдение, нали така, ромите са ро-мантични натури, обичат романтиката, заедно с неотделимата от нея свобода. Апропо, оказа се, че никой не знае как е произлязла думата ром в този смисъл, другият смисъл, другото й значение, като алкохолно питие, в случая засега не ни

интересува; ако някой може да обясни, ще му бъда благодарен. ЛОГИЧЕСКА ЗАДАЧА ЗА ТАЛАНТЛИВИ И ТВОРЧЕСКИ МИСЛЕЩИ ХОРА, А НЕ ЗА САМОНАДЕЯНИ ИНТЕНЗИВНО ЗАТЪПЯ-ВАЩИ ГЛУПАЦИ...

Смело давайте своите предполо-жения! Мислете, не се отказвайте бързо, не търсете отговора наготово...

НАБЛИЖАВА ВРЕМЕТО КОГАТО НЯМА ДА ИМА МЛАДИ ХОРА, ИСКАЩИ ДА УЧАТ ПО БЕЗПОЛЕЗНАТА ВИ ОБРАЗОВАТЕЛ-НА СИСТЕМА

Истината – Зад това, което знаем: Студентите си отиват, Автор Костадин Костов

В България от години се върти максимата, че човек никога не работи това, което е завършил. Доколко тя е вярна? Трудно може да се каже.

Някои от фактите, които подкрепят тази теория обаче са налице. Живеем във време, което не ти предлага почти никаква перспектива. Университетите гледат на теб като на семестриална такса, а не като лич-ност. Не ти предлагат бъдеще, а само обра-зование по остаряла система. Не ти предла-гат перспектива, а куп книги с остарели възгледи. Не ти предлагат поле за изява на мисълта, а те ограничават с чужди мисли. Тогава – къде е смисълът на образование-то?

Битката да учиш в някой универси-тет вече не е толкова голяма. От година на година местата за прием остават незаети, а минималните оценки са скандално заниже-ни. По тази логика почти всеки може да учи във висше учебно заведение, стига да има желанието за това. Една тройка и вече си сред листата на бъдещите адвокати, журна-листи, PR-и или учители. Обаче колко от тях реално завършват и колко от тях учат прос-то заради идеята?!

Може би дори самото образование те прекършва още в началото... Попадаш в друг свят, не в този, в който си свикнал от гимназията. По-голяма свобода, липса на отсъствие и далеч от родителското мнение. Това отприщва в повечето хора чувството за бунт - към режима, към идеята и догмите. С времето започваш да разбираш, че не е толкова важно да изкараш отлични оценки, а просто да изкараш някакви. Не се ли справиш, знаеш, че има поправки, които са до безкрай и срещу скромната сума от 20 лв, можеш да се явиш пак, и пак, и пак...

Попадаш сред колеги от различни краища на България с различно от твоето поведение, които ти показват, че животът може да бъде едно голямо парти. Срещаш преподаватели, които те задължават или поне подстрекават да купуваш само техни книги и учебници (и то винаги нови, а не копирани), и че вариантът да вземеш един изпит е точно на един преподавателски учебник разстояние. Това ти дава свобода да правиш, каквото искаш и да се пуснеш по течението.

Пиша тази статия няколко седмици след началото на новата учебна година във всички висши учебни заведения и я пиша най-вече за хората, на които тепърва им предстои да открият това, в което аз вече се убедих. Това, че българското образование в по-голямата си част е лишено от смисъл и перспектива. Лишено е от амбиция и може би е дори предварително получено. Защото се оказва, че вече всеки може да получи диплома, да си купи дипломна работа, кур-сова работа или дори да си плати самото образование. Вече всеки може да получи титла, да се представя с нея и да вярва, че може много. В интерес на истината обаче, ние не можем нищо.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) КОНФЛИКТИТЕ СЕ ПОРАЖДАТ ЗАЩОТО МНОГО ХОРА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА МИС-ЛЯТ В ПРЕДСТАВИТЕ, ХАРАКТЕРНИ ЗА ОТДАВНА ОТМИНАЛИ ЕПОХИ

Ето какво отговорих на един ко-ментатор в моя блог, който има претенцията

22 че умее да мисли "най-авангардно", но често, кой знае защо, тезите му се припок-риват на 100% с "най-новите" опорни точки на кагебистката пропаганда, които от своя страна пък – я, каква изненада! – точно съвпадат с идеологемите на комунистичес-кия режим в СССР и Източна Европа от времената преди "модернизацията" на комунистите; та ето моя отговор по повод на негови "авангардни тези", имащи подобен характер, които този поклонник на конспира-тивизма успя да напише даже под фотопъ-теписа на г-жа М.Василева за един френски град, публикуван наскоро: Магията на Colmar, France (!), написа го, с оглед да ни научи как е правилно не само да мислим (!!), но да контролираме дори и чувствата и възприятията си (!!!) в духа на "най-правилната линия"; та ето моята реакция по този повод:

Има всякакви хора, нека някои като Вас да продължават да си мислят в предс-тавите и дори в "категориите", характерни за отдавна отминали епохи. Това само показ-ва, че не умеете да мислите съвременно, според съвременните реалности, според реалностите на съвременността, на съвре-менния живот. Между другото много конф-ликти по света (бляскав пример: конфликтът между свободолюбива Украйна и Путинска Русия или Путинландия или дори Пути-нистан, както наричат тази страна напосле-дък), та значи много ако не всички конфлик-ти по света, в това число и най-безсмислените, възникват точно на тази база, а именно, че дадени хора не успяват да променят мисленето си според реалнос-тите и затова мисленето им отговаря на вече несъществуващи светове, на света, какъвто е бил някога, не сега.

Ние спорим, а понякога и дори се бием заради това, че някои хора не могат да осмислят реалностите на съвременния живот и си живеят в представите на други, несъществуващи вече светове. Имам чувст-вото, че Вие сте точно такъв човек. Просто не сте от съвременния свят. Хора като Вас са подпалвачи на всякакви конфликти, даже не се усещат как провокират безсмислени напрежения. Слава Богу мнозинството от хората все пак е в някаква степен адекватно на реалностите на съвременния живот, в противен случай светът щеше да стане едно кошмарно, невъзможно за живеене място - ако хората, "мислещи" като Вас, бяха способни да вземат надмощие. Но ето, в путинска Русия хората, мислещи в назад-ничави категории като Вас, сякаш вече са мнозинство, което именно е причина за това, че путинска Русия е агресивна, опасна страна с неадекватно поведение на светов-ната арена.

Причината: че и водачите ù, и мно-зинството от "народните маси" не успяват да осмислят реалностите на съвременност-та и продължават да си живеят в някакви фантастични, илюзорни светове, примерно

във времената от първата половина на ХХ век и дори още по-рано. Ето, Вие лично, оказва се, се вълнувате от проблем, който изобщо не вълнува мнозинството от съвре-менните германци и французи, а именно чия е провинция Елзас-Лотарингия. Простете, а вълнува ли Ви въпроса как са намирали сено през зимата за конете на хан Аспарух - по времето на прабългарската инвазия на Балканите? :-)

МОЙ ОТЗИВ Е ПУБЛИКУВАН НА СТРА-НИЦАТА НА ОМБУДСМАНА НА БЪЛГА-РИЯ

НОВОТО ПРЕДАВАНЕ "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕ-ЛЕВИЗИЯ ВЕЧЕ БЕШЕ ПОДЛОЖЕНО НА ЛЮБОПИТЕН ТЕСТ ЗА "БЛАГОНАДЕЖД-НОСТ"

На едно място във фейсбук по повод на публикацията в блога със заглавие Заповядайте и вие "На Агората..."! двама господа ми отправят, в качеството ми на водещ, едно любопитно предложение, кое-то, прочее, наподобява нещо като... дирек-тива, руснаците на това му викаха навреме-то "наказ", нещо като "поръчение", при това "партийно"; ето какво ми пишат тия любезни господа, а по-долу можете да видите как им отговарям, как се наложи да им попаря мерака: Владимир Симeонов каза: Ако наистина предаването ще е за свободно мислещи родолюбци, ще Ви повярваме, ако редовно, системно и с достатъчно ефирно време

присъстват и господата Г.Ифандиев и Г.Жеков. В тая мъгла в която се намираме само от тях може да се научи ИСТИНАТА! На добър час!!! Любчо Чорбаджийски каза: И аз съм на същото мнение. За да се знае самата исти-на задължително е редовно гостуване на Г. Ифандиев и Г. Жеков. Ако наистина преда-ването цели събуждане на заспалите роби на комунизъма.

Та значи единствено от Георги Же-ков и Георги Ифандиев сме могли били да научим истината, и то цялата, в нейния гол и неприкрит вид! – изглежда по тази предс-тава само на георгиевци Фортуна благово-лява да нашепва на ушенцето истината! Както и да е, ето какво се наложи да напиша там на тези господа, предполагам, че силно ще ги разочаровам, но нямам друг начин, заради истината съм способен да понеса всякакви неудобства:

Благодаря за пожеланието и инте-реса, също и за препоръката, но, простете, няма да стане това, което предлагате, драги и уважаеми господа: въпросните лица си имат свои предавания и предостатъчно възможности за изява, в моето предаване, обещавам, няма да ги каня. И ще ви кажа съвсем честно защо така ще постъпя.

Може много да Ви разочаровам, но този техен "стил на поведение", което на вас лично, предполагам, много ви импонира, мен лично не ме впечатлява; преситен съм от такива напъни да бъдем "единствено-правилно мислещите", видите ли, "антико-мунисти", сиреч "антикомунисти", които създават един твърде уродлив образ на антикомунизма, дотам отвратителен, че ето, включително и заради такива проповедници стигнахме до положението, че много от младите днес сякаш започнаха да харесват комунизма, което, убеден съм, е била и изначалната цел на самото занятие. Вкрат-це казано, тия двамата нека да са живи и здрави, но мен лично не могат да ме впе-чатлят със своя агресивен, бих казал даже грозен и уродлив "най-правилен антикому-низъм" – щото аз долавям фалша, изкустве-ността, лицемерността на ролята, която им е възложена, предполагам, от съответните задкулисни кръгове, на които те правят такива хубави услуги. А именно да дискре-дитират антикомунизма, представяйки го в някакъв огледален на комунизма и затова уродлив и отблъскващ вид и образ.

Поне да си бяха намерили по-талантливи пропагандатори на този огледа-лен "антикомунизъм", който по нищо не се отличава от комунистическата ненавист към другоячемислещите, към свободно мисле-щите, изобщо към мислещите въобще. Нагледал съм се на такива плоски едноиз-мерни идеологически пропаганди-агитации навремето, погнусил съм се достатъчно от тях, та да може сега да ме впечатлят по-добни тъй старателно играещи зададената

23 им театрална роля пропагандистки играчи и агитатори. (Прочее, плямпалото Вучков също играе подобна зададена му роля.) Знам, че ще заслужа с тази моя позиция предостатъчно ругатни, но аз така мисля и то не от вчера, просто мен лично подобни хора съвсем не могат да ме заблудят, да извиняват, но не съм толкова наивен, че да им вярвам, че да не мога да доловя фалша, с който играят ролята си.

Виж, иначе умея да долавям и да оценявам по достойнство неподправения, същински, искрен и бих казал даже личнос-тно одухотворен антикомунизъм – и такива хора, разбира се, ще ги каня в предаването си непременно. Но също така отчетете, че предаването ми по идея не е чисто полити-ческо, то по-скоро е ориентирано към пси-хологията и философията на политиката, ще се стремя да постигам оня смисъл, който не се удава на други да го постигнат - поне-же им липсва съответното "сетиво", съот-ветния инструментариум. А това е така понеже другите често използват недоста-тъчно проникващ в същината на проблеми-те подход. Това исках да ви кажа, драги господа. Моля, опитайте се да осмислите казаното - преди да се зафанете да ме плюете най-усърдно. П.П. Да допълня нещо, белким ме разбере-те: двамата "народни трибуни", и Ифандиев, и Жеков, простете, но вече са част от уста-новилото се медийно статукво, те са допус-нати неслучайно да бъдат играчи в това статукво и си имат своята роля. В моето предаване ще бъдат канени хора, които до този момент не са допускани да припарят до медиите, или ако са допускани, са били гонени безпощадно от тях, примерно И. Инджев. Защо тия двамата са били допус-кани и защо други, примерно такива като мен, са били държани настрана, е интере-сен въпрос, на който ви предлагам да си отговорите сами. Но аз ще заложа на хора, чиито гласове до този момент не са били изобщо чувани, ще заложа на гласовете на хора, които са били пъдени надалеч от медиите.

На мен такива хора са ми интерес-ни. Според мен такива "обикновени" хора могат да ни кажат нещо ново, а ония, прос-тете, са вече... изтъркана грамофонна пло-ча. И затова от тях се знае предварително какво могат да кажат. Което за мен лично не е интересно. Аз обичам новото. Вземете предвид и това съображение преди да се зафанете да ме плюете... Поклон пред Иван Щерев, Бог да го прос-ти: отиде си един достоен човек, бълга-рин, демократ! Отиде си бай Иван: истинският антико-мунизъм намаля!, автор: Христо Марков

"Гадове! На 90 години на улицата ме изкараха. Вместо да си гледам стари-ните, аз крещя на улицата с младите "Оставка!" Дойдох си тук, защото мислех, че нещата са се променили, но не, същите комунисти ни управляват. Много е тъжно това, но до последния си миг ще викам срещу комунизма!"

Мислех да пиша за моите здравос-ловни проблеми, когато научих, че вчера си е отишъл бай Иван. И нещо ме загложди, загорча, защото в Пловдив си отиде един от най-истинските антикомунисти, които позна-вах през живота си. А днес бившия „син” кмет на града Спас Гърневски чел хуморис-тични стихчета пред Общинския съвет??! Най-весели били „сините” кметове, воглаве с Иван Тотев (Маминия). Българска, нашен-ска, пловдивска съдба… Гадна и мръсна.

Иван Щерев се ражда през раз-мирната 1923 г и още като ученик става член на младежката ратническа организа-ция и нейния ученически клон А-5, а после преминава в Българските национални леги-они с водач Иван Дочев. След кратко обуче-ние е определен за Пловдив като член на нейното крайно крило и получава нелегал-ното име Янко. Става водач на бойна група. Следват доста разправи с ремсовите групи в града, арестуван е през 1943 и 1944 г., а след 9.09.1944 г. е въдворен в лагера Бог-данов дол, Пернишко. Следва бягство и нелегален живот, отново залавяне и дожи-вотна присъда, която изтърпява в Сливенс-кия централен затвор. При преместване на политическите затворници в Плевен трима успяват да избягат. Сред тях е и бай Иван. По случайност успяват да преминат грани-цата и в края на 1949 г. попадат в емигрант-ски лагер в Турция, след това бай Иван емигрира в Австралия, после се отзовава в Нова Зеландия, където изкарва цели 53 години, води дълги години живот на българ-ски антикомунист, емигрант и въжделеещ за съдбата на Родината си: „Все си мечтаех, че ще се организираме и нахлуем в България, ще поведем отново въоръжена борба срещу БКП…”Завръща се за кратко в началото на

90-те, а за постоянно остава в България през 2004 год. и става един от най-дейните членове на Съюза на репресираните.

(Прочети ДО КРАЯ >>>) КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Пловдивчани запомниха този възрастен човек щото често, почти всеки ден в продължение на година го виждаха Главната улица, със своята под-вижна усилвателна уредба, с микрофона, с масата, на която събираше подписи против мафията и правителството на Орешарски, с плакатите, лозунгите, които носеше, а на демонстрациите вървеше най-отпред. Нау-чих, че е починал, Бог да го прости: отиде си един достоен човек, българин, демократ!

РАБОТИЛ СЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ПОЗИТИВНА НАГЛАСА НА МЛАДИТЕ КЪМ ДУХОВНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА НИ, КЪМ ДУХОВНИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА НА-ШИЯ ЖИВОТ

октомври 25, 2014

Цяла сутрин се глася да пиша не-щичко за курса, който завърших вчера, но все с нещо друго се захващам, ето, едва сега успявам да седна за да напиша няколко думи все пак. Вчера, когато водещият Иван Ралев – способен млад човек, отдаден на работа си, бих казал даже вдъхновен при-върженик на най-модерните начини на обучение! – ни предложи накрая всеки от нас, курсистите само с една дума да изкаже впечатлението си, аз казах дума-та човечност. Вероятно употребих тази дума защото обстановката беше приятна, настроението благоприятстваше занимани-ята ни; интересно е, че много хора заявиха, че за първи път участват в подобни „инте-рактивни“ занятия, което силно ги било впечатлило; аз лично не само съм участвал, но сам съм водил такива занятия – и то от много години. Но въпреки това ми беше много интересно и приятно. Научих и нови неща. Доволен съм, че участвах в този курс, винаги човек би имал полза от това да се учи, да се развива, да работи за личностния си напредък (това важи дори и за хора на моята възраст и в моето положение).

Психологът И.Ралев водеше заня-тията по същата обучителна технология, по

24 която и аз години наред съм водил свои занятия; чувствах се по тази причина особе-но: все едно виждах… себе си, но когато съм бил значително по-млад, преди много години; интересен е този „кръговрат на живота“, да го наречем така. Подарих му мои помагала, правени по новите методики или подходи, в това число и своята книга ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзагла-вие „Практическа психология на пола, секса и любовта“. Той явно се впечатли, изказа ми удивлението си, че такива неща вече са правени у нас. Длъжен съм да под-чертая, че младият психолог успява да създаде в занятията си чудесна атмосфера, приятна, ентусиазираща бих казал, ние, курсистите, се чувствахме превъзходно. Ето няколко извода от моята тетрадка за записки, която си водих по време на обуче-нието; записал съм не нечии думи директно, а просто как аз съм ги възприел или асими-лирал:

- бъдете асертивни, отстоявайте позицията си; (по този повод ето нещо по-вече за ония, които са се заинтересували от този пункт: Как да отстоявам мнението си или какво е асертивност?)

- потребно е да носиш пълна отго-ворност за това, което ти се случва;

- развивай, усъвършенствай собст-вената личност;

- въпреки че сме приели всичките европейски норми, ние изобщо не ги изпъл-няваме, а я караме както си знаем – и лъ-жем, че уж спазваме законодателството;

- не е същината на работата аз да ви „дам“ нещо, за мен по-важното е ако мога да ви помогна да се замислите; то е истинс-ки важното;

- никога, при никакви обстоятелст-ва не жертвай свободата си – щото това означава да се откажеш от себе си, да погу-биш себе си;

И така нататък, стига толкова засе-га. А ето и глобалния извод, който си напра-вих, замисляйки се отвреме-навреме, аз почти през зялото време доста мислих, правих си равносметка, с това ще запомня този курс; споделям своя главен извод, интересно ми е как той ще прозвучи в нечии уши; ако искате, споделете нещо относно реакцията на вашите собствени уши:

Открих, осъзнах за сетен път, че с иновациите си в моята преподавателска работа по философия, психология, граж-данско образование и пр. през годините съм работил най-вече за създаването на пози-тивна нагласа на младите към духовните неща в живота ни, към духовните измерения на собствения ни живот. Това за мен винаги е било главното. Смятам, че съм си изпъл-нявал задачата, това според мен е било най-същественото в работата ми. Това, че антидуховната административна система на образование (в лицето на някои самообяви-

ли се за идеологически цербери админист-ратори от ниско ниво) не можа да оцени моите усилия и постижения е нещо съвсем естествено и закономерно; опазил ме Гос-под точно такива да бяха ме оценили поло-жително, та това би означавало аз да съм изневерил, да съм изменил на мисията и на задачата си!

Тъй че всичко е наред. Проблеми, дето се казва, няма. Всичко си е на своето място. Аз друго отношение не бих могъл и да очаквам… ЗАБЕЛЕЖКА: А ето и сайта на Психологи-.чески център „ИДЕНТИЧНОСТ”, завеждан от Иван Ралев. Ако някой се интересува от модерна психология, от консултации, от помощ, от тренинги или от каквото и да било друго в тази сфера, може да се свърже ако пожелае. МАЛЕ-МАЛЕ, ТИЯ ДВЕТЕ ДРУГАРКИ НАДМИНАХА БРЕЖНЕВ И ЖИВКОВ ПО ЦАЛУВАНЕ ПРАВО У УСТАТА!

Во имя власти народной и государ-ственной сите жертви и неудобства са оп-равдани! ХОРЪТ ОТ ПОДЛИЗУРКОВЦИ ПРЕД БОЙ-КО ПРОДЪЛЖАВА ДА ПЕЕ СВОИТЕ ОРА-ТОРИИ, ХИМНИ И ОДИ!

Ангел Грънчаров каза: Хорът от подлизур-ковци спрямо Бойко продължава да пее своите оратории, химни и оди! :-) Тия хора почивка нямат май...

Другарката даже заслужава награ-да за най-пищна фалба, ето, насладете се: Мария Илиева каза: Бог да пази и закриля България! Бъдете благословен, Генерале!

Всичко, което правите се вижда, може да се пипне, усеща се...

Но има и други, ето, нема да се из-лагаме сега: Cvetan Nenov каза: Г-н Борисов имам една молба: ако може да се допитате до народа и да направите така че часовото време да не се сменя пролет и есен да си остане едно! Angelina Margarova каза: Бойко Борисов ще възстанови доверието на българите към България, Той знае как – затова го подкре-пям във всичко което прави. Успех и късмет му пожелавам, само на Него имам доверие че говори истината такава каквато е – и народа трябва да я знае и да го подкрепи. Просто държавата е ограбена от един фай-тон хора. ДВЕ НЕЩА ИСКА ИСТИНСКИЯТ МЪЖ – ОПАСНОСТ И ИГРА: ЗАТОВА И ТЪРСИ ЖЕНАТА КАТО НАЙ-ОПАСНАТА ИГРАЧКА

Из: Фридрих Ницше: Две неща иска ис-тинският мъж – опасност и игра, затова и търси жената като най-опасната играчка Някои житейски принципи, формулирани от Ницше: • Ако сте решили да действате, затворете вратите за съмненията. • Смъртта е достатъчно близко за да не се страхуваш от живота. (ОЩЕ >>>) НЕ Е ЗЛЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА СЕ УЧИМ ОТ ДЕЦАТА СИ...

Между другото децата са значи-телно по-умни от нас, възрастните, не зная дали сте го забелязали? Или ако не са по-умни, то положително имат по-добра, по-чиста, по-истинска душа.

25 Което означава, че значително ни

превъзхождат. Трябва да имаме доблестта да признаем това – и да започнем за много неща да се учим от децата си...

Ако започнем да се учим от децата си, то животът ни положително ще стане по-добър, по-истински, по-вълнуващ... ЗАДВИЖЕНА Е ПРОЦЕДУРАТА ЗА ОБОЗ-НАЧАВАНЕ НА СП. HUMANUS С МЕЖДУ-НАРОДЕН ИДЕНТИФИКАЦИОНЕН НОМЕР ISSN

Във връзка с излизането на проб-ния (сигнален) брой на HUMANUS – списа-ние за съвременно образование, за насър-чаване на духовното и личностното израст-ване и укрепване на младия човек – получих следното писмо от Агенция ISSN, Нацио-нална библиотека "Св. Св. Кирил и Мето-дий", на което отговорих, как отговорих можете да разберете по приложения отго-вор:

Уважаеми г-н Грънчаров, Във връзка с получаването по де-

позит в Националната библиотека на брой от изданието „Humanus” Ви моля да ме информирате относно плановете за бъде-щото негово издаване и по-конкретно:

- предвиждате ли поддържането на поредица от броеве от това издание под едно и също заглавие?

- ще се запази ли заглавието "HUMANUS" като заглавие на поредицата?

Изясняването на тези въпроси е свързано с евентуалното обозначаване на изданието с международен идентификацио-нен номер ISSN.

Предварително благодаря за от-деленото време и съдействието!

Поздрави,

Радослава Стефанова, Агенция ISSN, Национална библиотека

Уважаема госпожо Стефанова, Много Ви благодаря за писмото и

за въпросите, които много ме облекчават, тъй като проблемите, които поставят, чакат своето решение. Отговарям на Вашите въпроси ето как:

- С развитието на другото поддър-жано от ръководения от мен Център за развитие на личността списание, именно списание ИДЕИ, което вече излиза 6 години, се разбра, че една голяма част от пробле-мите, обсъждани в него, са свързани имен-но със сферата, която може да се обозначи като сфера на съвременно образование, насърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек. Същевременно искаме да разработваме тия проблеми в един не толкова теоретичен, а по-скоро близък до живота, по-практичен аспект, което именно и породи нуждата от създаване на ново списание. Затова по първия Ви въпрос отговарям: да, имаме твърдото намерение да продължим издава-нето на започната с първата книжка на списанието поредица. Надяваме се перио-дичността на това издание да е същата като на списание ИДЕИ, т.е. то да излиза три пъти в годината.

- Да, смятаме да запазим заглави-ето HUMANUS за започналата вече пореди-ца, до края на годината предвиждаме да излезе още една книжка.

Моля в тази връзка да предприе-мете нужното за обозначаване на изданието с международен идентификационен номер ISSN, ще Ви бъда много благодарен ако след получаването на обозначението ме информирате за него.

Още веднъж Ви благодаря за за-питването и за оказаната по този начин подкрепа на нас, издателите на това, да се надяваме, необходимо списание!

С уважение: Ангел Грънчаров

ИНИЦИАТИВАТА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА АНКЕТИ, ДИСКУСИИ, КОНКУРСИ ЗА ЕСЕ-ТА ПО ИНТЕРЕСНИ И ВАЖНИ ЗА МЛАДИ-ТЕ ХОРА ПРОБЛЕМИ НАБИРА СИЛА

С г-н Димитър Пецов от Силистра от известно време обсъждаме негова идея за провеждане на анкети, на дискусии, на нещо като конкурси за писане на есета по интересни и важни за младите хора проб-

леми; идеята е да предложим нещо по-различно, което евентуално може да роди добри плодове; разбира се, най-доброто от тези обсъждания и написано от младите хора, ученици или студенти, ще бъде отпе-чатано в списание ИДЕИ или в новото спи-сание за съвременно образование, за на-сърчаване на духовното и личностното израстване и укрепване на младия човек, списанието, носещо името HUMANUS. Ето в тази връзка какво ми пише в две поредни писма г-н Пецов и как аз му отговорих, мои-те писма до него може да се прочетат по-долу:

Здравейте, г-н Грънчаров, Няма да бързаме и не е необходи-

мо. Нещата трябва много внимателно да бъдат обмислени, защото вероятно ще гледат в началото на нас като смутители и натрапници.

Мислено проиграх какво би се по-лучило в конкретна ситуация и стигнах до следните прозрения за начина на осъщест-вяване на идеята за да не се провали. Не бива да даваме на учениците да определят темите и проблемите, първо защото това ще отнеме много време и второ не се знае какви щуротии могат да предложат. Затова е по-добре да спазваме принципа на свобо-дата съчетана с ограничения. Ние да пред-ложим набор от философски проблеми, върху които те да разсъждават. Идеята, според мене, трябва да бъде младежите да разсъждават върху философски проблеми, а не да разсъждават философски върху младежки проблеми.

Също така да не ангажираме всич-ки ученици, а само тези от тях, които проя-вяват интерес и биха се ангажирали да мислят и да изразяват активна позиция - самостоятелно мислещите.

Да им дадем да отговарят на въп-росите не в час, а да обмислят нещата в къщи, ако искат да проучват. Важният кри-терий да бъде добре аргументираната теза, плод на самостоятелно и свободно от при-нуда мислене.

Паралелно с това можем да съз-дадем фейсбук страница, където да качва-ме техните отговори, да се правят комента-ри върху тях, да се заформи дискусия. Най-добре аргументираните тези да бъдат пуб-ликувани впоследствие в печатното изда-ние. А може и част от дискусията, ако се получи.

Ето например една тема, която аз смятам, че е важна, болезнено важна за нашето образование:"Проблемът учене".

Раздел Епистемология: Анкетата може да започне с въп-

роси тип игра на свободни асоциации: 1. Какви представи предизвиква у

вас терминът учене (посочете свободно всичко, което ви идва спонтанно наум).

2. Кое от всичко това, което посо-чихте може да бъде свързано с вашия начин на учене? Защо?

26 3. Смятате ли, че е необходимо в

училище да се учи как да се учи или всеки трябва да се справя сам?

4. Ако да, какъв начин за учене или как да се учи вие бихте предложили?

5. Смятате ли, че начинът по който сега учите, е правилният?

6. Ако не, на какво смятате че се дължи това?

Друга тема може да бъде свобода-та:

1. Разбирате ли що е свобода? 2. Трябва ли тя да бъде огранича-

вана? 3. Прекалено много ли и е свобо-

дата в училище или пък много са ограниче-нията? и т.н.

Във второто си писмо г-н Пецов пише:

Здравейте г-н Грънчаров! Пиша ви във връзка с инициатива-

та, която обсъждахме да проведем сред учениците. Днес бях в ...(изтривам инфор-мацията за кое именно учебно заведение става дума, понеже не съм питал съответ-ните длъжностни лица за съгласието им да дам публичност на тяхното участие, бел. моя, А.Г.) за да представя нашата инициа-тива. Насочиха ме към зам. директора г-жа ..., понеже директорката я нямаше. Аз много се колебаех дали тя може да свърши рабо-та, но като влязох в стаята, съмненията ми се разсеяха. Първото нещо, което ми нап-рави впечатление беше, че на бюрото ù стоеше Вашият учебник по психология, Животът на душата, само че първата част, който бяха получили като дарение от Вас през пролетта. Беше го прочела почти це-лия. Аз се постарах да затвърдя положи-телните ù впечатления за Вашата фило-софско-образователна мисия като ù предс-тавих новата ни инициатива, която тя прие много добре и се ангажира да организира ученици, които имат интерес, а такива, тя ме увери, че има достатъчно. Така че във вторник 28.10 съм поканен в часа на клас-ния ръководител на дискусия с учениците за да ги запозная с нашите идеи за дискусии. Тя така също хареса идеята за провеждане на анкети сред тях на различни теми. По всичко личи, че сме попаднали на правил-ния и непредубеден човек. Това е засега. До скоро!

Ето как аз в тази връзка отговорих на г-н Пецов тази сутрин, най-напред на първото негово писмо, а след това и на второто:

Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Благодаря Ви за писмото, както и

за интересните мисли и предложения, съ-държащи се в него! Моля да ме извините за закъснението, с което Ви отговарям, то се дължи на прекалената ми натовареност и ангажираност с други работи, с други дела.

Като прочетох писмото Ви също така реших да отложа за известно време отговора си, та да помисля малко повече

над написаното и също така над своя отго-вор. Сега вече имам готовност, затова и Ви пиша. Имам чувството, че се роди в съзна-нието ми една полезна идея.

Тия въпросници, които възнамеря-ваме да изготвим и да предложим на мла-дите хора, наистина трябва да са добре обмислени, но в съставянето им, струва ми се, трябва да имат възможността да участ-ват и самите участници, самите ученици. Просто нашата инициатива трябва да има два етапа: избор на подходящи теми, проб-леми и въпроси, вълнуващи младите хора, това е нещо като подготвителен етап, второ, същински етап, на който младите хора вече отговарят на формулираните с тяхно учас-тие въпроси, пишат есета и прочие, всеки нека да има възможността да отговори според степента на своето желание; би следвало да има най-вече форма за по-свободни отговори, което именно и ще бъде най-интересното, щото е предпоставка учениците да напишат хубави, интересни отговори.

А ето сега какво се сетих, което мисля може много да помогне, затова и го предлагам. Не зная дали сте разглеждали помагалата, които Ви пратих, но няколко от тях, да не кажа всички, са написани предим-но под формата на списъци от въпроси, очертаващи съответните проблемни облас-ти. Такова примерно е помагалото ми по философия, наречено "Лаборатория по философия" ("Книга за опитващите се да разбират" е подзаглавието), или помагалото по етика, носещо заглавието"Изкуството да се живее" (с подзаглавие "Етика на достойн-ството"), същото може да се каже за пома-галото по практическа психология на пола, секса и любовта, което носи заглавието "Еротика и свобода". Сега пък подготвям за печат мое помагало по гражданско образо-вание, което съм използвал в работата си много години, то (засега) носи условното заглавие УЧИЛИЩЕ ПО ДЕМОКРАЦИЯ, с това заглавие го издадох в ограничен тираж преди много години, сега го преработвам и решавам да го преиздам в по-голям тираж. По същия интерактивен модел са разрабо-тени и всички останали мои помагала, пък дори и книгите ми в известен смисъл, щото те поставят в провокативна форма пробле-ми, които след това могат да бъдат обсъж-дани практически, в непосредствените за-нимания. Та тия въпроси от помагалата също могат да бъдат използвани, препо-ръчвам това. Разбира се, в избора на под-ходящите въпроси, струва ми се, трябва да участват непременно и младите хора, уче-ниците, щото ако ние им спуснем готовите въпроси, нещата по моя възглед ще се опорочат - и ще потиснат интереса им.

Затова Ви моля като отидете в онова училище да разговаряте с учениците, моля да им предложите и такъв вариант, само да се поровят в помагалата и ако намерят важни според тях въпроси, по които

биха искали да разговарят или да отговарят под формата на анкети (или в есеистична форма), нека да извадят тия въпроси, за да се подготви и съответния "въпросник". Като той може да бъде и динамичен, отворен, в него да има възможност всеки анкетиран или отговарящ да може да преформулира въпросите, да добавя свои и пр. Това може би ще ни затрудни в обработката на резул-татите, но пък за сметка на това ще ни даде много интересен и богат, по моето възприя-тие, материал, най-доброто от който вече можем да публикуваме в списанието, било едното, било другото, било ИДЕИ, билоHUMANUS. Аз това предлагам, настоя-вам младите, като се опрат на вече предло-женото от мен в помагалата, и от Вас, Вие също сте дал хубав пример в писмото си, и от други всякакви източници, да могат неп-ременно да допринесат за постигането на най-добрите теми, проблеми и въпроси, а пък след това, като се състави с тяхното активно участие нещо като "формуляр" или "въпросник", пак да имат възможност да си подбират онова, което им харесва, което им е присърце, без да са задължени да пишат непременно по всички въпроси. Защото според мен е важна не количествената, а предимно качествената, смисловата, съ-държателната страна в техните отговори.

Така аз предлагам. Да се надявам, че това, което сега предложих, се свързва органично с Вашата идея. За което моля да ме известите. Разбира се, всички размина-вания в представите и разбиранията можем да ги урегулираме - при доброто желание, което, убеден съм, и двамата имаме. Щото наистина можем да направим нещо много полезно, ценно, необходимо, добро.

Хубав ден Ви желая! С поздрав: Ангел Грънчаров Ето отговора ми и на второто пис-

мо на г-н Пецов: Здравейте, уважаеми г-н Пецов, Много Ви благодаря за писмото и

за хубавите новини, съдържащи се в него! Много се радвам, че Вашата инициатива се възприема добре и има надежда да бъде задвижена. Каквото мога да сторя за да Ви помогна, ще го направя, само моля да ми напомняте и да настоявате, понеже наисти-на съм зает с много работи и ме е страх да не забравя за обещанията си. Дори и от едно училище на потръгнат нещата, пак ще е много полезно да захванем да осъществя-ваме това, което Вие предлагате.

Ще си позволя да пиша отново в блога за това, което Вие предложихте и правите, моля да ми кажете дали позволя-вате да използвам Вашите писма в публи-кациите си. (Когато в тях пише за трети лица, ще ми се наложи да използвам ини-циали или направо ще премахна личната информация, понеже няма да мога да взема тяхното, на съответните трети лица, съгла-сие за това, както е примерно случая с помощник-директорката на тази гимназия.)

27 Всичко добро, бъдете здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров

ПИСМО ДО МОЯ УКРАИНСКИ ПРИЯТЕЛ, ПРОФЕСОРА ПО ФИЛОСОФИЯ ОТ КИЕВ КОНСТАНТИН РАЙДА

Продължаваме работата с моите украински приятели (от Института по фило-софия към Националната академия на науките на Украйна) по издаването на по-редната книжка на международното и мно-гоезично научно-теоретично приложение на списание ИДЕИ; подготвяме нова книжка, която трябва да излезе в близко време. Тия дни получих хубави новини около регистра-цията на списанието в най-важните между-народни наукометрични бази-данни за науч-ни издания, но позволете засега да запазя нещата в тайна, понеже нека да постигнем желания краен резултат, към който вече направихме решаващите крачки, пък тогава ще говорим за постигнатото. По тази причи-на нямам тук възможността да публикувам писмото на професор Константин Райда, но за сметка на това пък ето, публикувам изця-ло своя отговор до него:

Здравствуйте, уважаемый мой друг Константин,

Спасибо за Ваше письмо, оно очень меня обрадовало, рад, что нем есть хорошие новости. Будем надеятся, что наше общее дело, международное издание, не просто не погибнет, но и утвердится; что от нас зависит я готов с своей стороны сде-лать, сообразно своих возможностей, ве-рую, что и Вы сделаете то же самое. К со-жалению болгарская научная и академичес-кая общность как целое нас не поддержала, поддержали только несколько человек, но причина в том, в нее бюрократизм успел подавит все ростки нового. Это очень пе-чально. Но в жизни всегда так бывает; это однако нам показывает, что мы делаем что-то стоящее, поистине необходимое. Я как какой-то "сумасшедший Дон Кихот" продол-жаю с двумя-тремя друзьями все таки пуб-ликовать журнал ИДЕИ вот уже скоро нач-нется седмой год, без никакой поддержки, что многое показывает и говорит. Такова жизнь.

У меня теперь все нормально, ра-ботаю домой, читаю и пишу. Двое судебных процессов уже начали, у меня есть хороших адвокатов, я им помогаю, но они все глав-ное делают сами. Новость такая, что в од-ном местном телевидении мне дали вести одну передачу, это новое для меня и мне интересно, хочется сделать одну хорошую философскую передачу, не знаю Вы пос-мотрели ли первый выпуск, вот здесь мож-но посмотреть его. Но если все нормаль-но, будем надеятся, что получится поистине хорошая передача. Конечно, это телевиде-ние, в котором я начал работать, очень бедное, это общественное телевидение, я за свою работу не буду получать никакие деньги, но я на этого согласен – потому что у меня будет трибуна, чтобы мог общатся с много людей, это для меня самое главное. Также начал издавать новый журнал для современного образования и личностного и духовного развития молодежи, его имя HUMANUS; это для меня очень важное занимание, потому что дела в болгарской школе слишком плохие, тяжелые, потому именно и хочется чем могу помочь.

Вот такие дела, слава Богу, с здо-ровьем у меня теперь все нормально!

Желаю Вам лично и Вашей семьи здоровья и успехов!

С уважением: Ваш болгарский друг Ангел

НЯКОЛКО МЪДРИ МИСЛИ НА ЧУДОМИР

„Каква приятна тишина би настъ-пила ако хората говореха само това, което са добре премислили.“

Чудомир

„Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят диску-сия, е устата.“

(пак от него)

„Обичай ближния си, но остави же-на му на мира…“

(пак Чудомир)

„Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“

„Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега

предприятието му страда от свръхконкурен-ция.“

„Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“

Още мисли на Чудомир: ТУК >>> ДРАГИ НАИВНИЦИ, ДЕТО СТЕ В КТ "ПОДКРЕПА" ЩОТО СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ НЯКОГА, АКО СЕ НАЛОЖИ, ЩЕ ВИ ПОДК-РЕПИ, ДА ИМАТЕ МНОГО ЗДРАВЕ ОТ МЕН – НЯМА ДА ВИ ПОДКРЕПИ!

Ето документирана една поучител-на "синдикална", с извинение, история, която повече наподобява историите, случ-ващи се в средите на мафията:

Куриозното е, че моя милост, като член на синдиката "Подкрепа" от повече от 20 години, както се вижда от документа по-долу, се жалвам за административния те-рор, упражнен над мен от работодателката. Вместо синдикалният, с извинение, лидер Юлиян Петров да отговори на мен, жалва-щия се, той пише мило писмо до админист-раторката, от която се жалвам. И за да ù се подмаже ù съобщава, че е предложил аз, нейният критик, да бъда изключен от синди-ката!

Виждате един бляскав пример за "подкрепа" от синдикат "Подкрепа": за да угоди да работодателката шефът на синди-ката Юлиян Петров предлага нейната жерт-ва да бъде... изключена от синдиката!

Кафка може да заповяда да изяде една ряпа, не го бива в съчиняването на абсурдизми, ето, тук наште синдикалисти го сложиха в малкия си джоб, Йонеско и Бекет могат да се захванат със същото... П.П. И цялата история завърши ето как: аз наистина бях изключен от синдиката "Подк-репа" с мотив че, видите ли, съм бил урон-вал неговия престиж, а под "уронване" на престижа се имаше предвид, че съм бил дръзнал да се жалвам в открито писмо, публикувано в блога, на самия президент на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев! Значи причината да бъда изключен е, видите ли, това, че съм бил написал открито писмо до Тренчев. На синдикално събрание хората бяха изманипулирани така, че гласуваха за изключването ми с 99 % ЗА (само един се осмели да се въздържи!), т.е. тук имаме пример за бляскава "демокрация" от север-нокорейски тип. Седмица след изключване-

28 то ми от синдиката директорката на ПГЕЕ-Пловдив ме уволни и от работа! Отговор на жалбите си до д-р Тренчев още нямам, изминаха повече от 6-7 месеца от изпраща-нето им, нямам отговор и от контролната комисия на синдиката.

Драги наивници, дето сте в КТ "Подкрепа" щото си мислите, че някога, ако се наложи, ще ви подкрепи, да имате много здраве от мен - няма да ви подкрепи!

ПРИ ЯВНАТА НЕСПОСОБНОСТ НА БО-РИСОВ ДА ОВЛАДЕЕ ПОЛОЖЕНИЕТО ДАЛИ НЯМА ДА СЕ НАЛОЖИ ИВАН КОС-ТОВ ОТНОВО ДА ОПРАВЯ БАКИИТЕ НА ПОЛИТИЦИТЕ?

По повод на статия със загла-вие Борисов е на път да върне Костов в политиката, публикувана във в-к ПРЕСА (с главен редактор и основател Тошо Тошев, известен като агент от ДС с кличка "Бор") ми се наложи да напиша във фейсбук следната кратка реплика, с която дадох своя коментар на същината според мен на случващото се в този исторически момент:

Целият чегесариат, щатните ме-дийни мерзавци-оплювачи и в крайна смет-ка цялата комунистическа и олигархична мафия трепери при мисълта дали при явна-та неспособност на Борисов да овладее положението няма да се наложи Иван Кос-тов отново да оправя бакиите на политиците – и да извежда страната ни, за кой ли път вече, от кризата!

Това нещо трябва да говори на всички, ама да видим какво ще става тепър-ва... ПОСТСКРИПТУМ: Аз вече писах по този повод ОТВОРЕНО ПИСМО ДО БОЙКО БО-РИСОВ, СЪДЪРЖАЩО БЕЗЦЕНЕН СЪ-ВЕТ, публикувах го под заглавие Моят съвет към Б.Борисов е: хващай букета с цветя и отивай в Драгалевци да каниш И.Костов за премиер!, ето че сега, от съ-вършено друга позиция, и кукловодите явно вече са разбрали, че има реална опасност дали няма да се наложи властта отново да бъде дадена на Костов - поради това, че се оказа, че въпреки толкова многото мерак-лии, реално погледнато няма кой да може да се справи с възникналото тежко положе-ние в страната. И с оглед да не се получи срив, който да завлече всички, ето, нещата отиват натам Костов наистина да бъде сложен за премиер на едно реформаторско и програмно правителство. Щото от всички се знае, че той единствен може да се спра-вя с подобни тежки кризи: по простата при-чина, че вече го е правил няколко пъти на дело, практически – и то в значително по-тежки условия.

Ще видим как ще се развие по-нататък възникналия сложен политически ребус, но аз имам своите разумни предло-жения нещата да бъдат овладени на разум-на основа, щото иначе ни чакат тежки пос-ледици, за които ще платим всички. А най-много този път ще се наложи платят ония, които имат с какво да плащат, именно оли-гарсите, кукловодите, ченгетата, мафиотите и цялата политическа класа, която толкова време им играеше по свирката. Ще видим де, разум в подобни глави едва ли се съ-държа, ама то не се знае историческата необходимост накъде ще дръпне нещата, а от нея всичко зависи. Живеем в интересно време, ето това китайско проклятие и ще завърша, хубав ден на всички! КАБИНЕТЪТ ПО ФИЛОСОФИЯ В ПГЕЕ-ПЛОВДИВ, КОЙТО СЪЗДАДОХ – РАЗВА-ЛЕН И СЪСИПАН ВЕЧЕ ОТ РЪКОВОДСТ-ВОТО НА ТОВА УЧИЛИЩЕ

Впрочем, ето и едно занятие по

психология, проведено в същия кабинет:

КАНЯ ИВО ИНДЖЕВ ЗА УЧАСТИЕ В ПРЕ-ДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ПО ПЛОВ-ДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

Тази сутрин написах до Иво Ин-джев и му изпратих вече ето това писмо:

Здравей, уважаеми г-н Инджев, Пиша ти по повод на това, че стана

така, че започнах да водя едно предаване по Пловдивска обществена телевизия(не е държавната, това е частна телевизия, създадена от журналиста Евгений Тодо-ров), предаването се нарича "На Агората..." (един вид "на площада...") – ето тук е Първият випуск на предаването "На Агората с философа Ангел Грънча-ров" (видеозапис). В тази връзка бих искал да те поканя да гостуваш в предаването и да разговаряме примерно по една такава тема "За отношението на днешния бълга-рин към свободата – или за това що е свободолюбие?", да обсъдим въпроса за отношението на съвременните българи към свободата; на мен ми се ще да разкажеш за своето собствено, дълбоко преживяно раз-биране на свободата, за твоите лични и не само лични истории в движението ти по пътищата на свободата и пр. Имаме пълна свобода да осветляваме както си искаме темата, на мен ми се иска по-младите хора особено, пък и не само те, да видят в твое лице един пример за това, че човек, който обича силно свободата, привързан е към нея, може да запази достойнството си неза-висимо от житейските обстоятелства, неза-висимо от главоболията, които това непре-менно ще му донесе. Аз те смятам за един достоен свободолюбив човек, чийто пример заслужава да бъде, така да се рече, попу-ляризиран – щото по дълбокото ми убежде-ние на хората у нас, а те не са малко, дето

29 нямат високо мнение както за свободата, така и за свободолюбието, сиреч, имат "резерви" към тях, на такива хора може да им се въздейства да се променят само като слушат такива искрено, честно разказани лични истории на хора като теб, доказали на дело свободолюбието си.

Та мисълта ми е, че темата, по ко-ято предлагам да разговаряме, е добра, вярвам, че ще ти хареса, понеже, убеден съм, ти е близка. Затуй много ще се радвам ако се съгласиш да подкрепиш предаването като приемеш поканата ми да бъдеш един от най-първите поканени гости в него. Пре-даването се излъчва всеки четвъртък от 11 часа, времето е удобно дори и за хора, на които им се налага да пътуват. Понеже телевизията е обществена в нея комай всичко се прави все на "обществени нача-ла", както това се наричаше навремето, т.е. няма хонорар, няма дори заплащане на водещия, аз работя не само в случая единс-твено, а предимно и по принцип, както се казва, "за идеята", воден от чисто ценностни подбуди, но това пък е истинското; затуй и съм благодарен на Е.Тодоров, че ми даде такава възможност. Казвам това, щото ще мога да ти платя само пътните до Пловдив и обратно.

Това е в общи линии. Ако за този четвъртък можеш да дойдеш до Пловдив, ако нямаш друг ангажимент, ще бъда много радостен да бъдеш мой гост в новото пре-даване! Ако пък имаш някакви други анга-жименти или друга работа, тогава ще те моля да кажеш кога друг път ще ти е удобно да пътуваш, за кой друг четвъртък ще мо-жем да се разберем да разговаряме в пре-даването. Уведомявам те, че ще публику-вам след малко своето писмо в блога си, правя го, признавам, с "рекламна цел", пък и ми се ще и да експериментирам в тази посока, именно да направя някакво по-тясно обвързване и взаимодействие на двата вида медии, модерна, каквато е блогът, и традиционна, конвенционална - каквато е вече телевизията.

Всичко добро, желая ти успешна и приятна седмица – и хубав да е днешният ден!

С поздрав: Ангел Грънчаров

НЕЩО КАТО КАЗУС ЗА ПРОЯСНЯВАНЕ НА РАЗСЪДЪКА, НЕЩО КАТО ЗАДАЧА ЗА ОТРЕЗВЯВАНЕ, ЗА ИЗБАВЯНЕ ОТ НАИВНОСТТА, ОТ ПРИВЪРЗАНОСТТА КЪМ ЛЪЖИТЕ

Аз пак да си задам въпроса, смя-там, че в него се съдържа нещо наистина разумно, но кой ли ти се вълнува от разум-ното в нашите условия, у нас се вълнуваме предимно от простотиите?! Та значи ето ми въпроса, който, ако се наложи, ще го повта-рям всеки ден:

При явната неспособност на Бо-рисов да овладее положението дали няма да се наложи Иван Костов отново да оправя бакиите на политиците?

Идеята ми се съдържа ето в това предложение, отправено директно до наший народний кумир:

Моят съвет към Б.Борисов е: хващай букета с цветя и отивай в Драга-левци да каниш И.Костов за премиер! – ето тук може да се прочете какво по-точно предлагам.

Ще добавя и това: НАРО-ДЕ???? Сещате се откъде е то, нали? То е написано в бележника на Васил Левски, преди много години, но си важи с абсолютно същата сила и днес...

Толкоз. Дадох ви задача за мисле-не, нещо като казус за проясняване на акъ-ла, на разсъдъка, нещо като задача за от-резвяване, за избавяне, за освобождаване от илюзиите и от наивността, от привърза-ността, от пристрастеността към лъжите.

Хубав ден на всички!

ИСКАМ СЪС СВОЯТА РАБОТА ДА ЗАС-ТАВЯ ЗРИТЕЛЯ ДА МИСЛИ

Аз не се страхувам... Аз не съм разрушител. Аз нямам желание да покажа среден пръст, аз имам съвършено други желания: аз искам със своята работа да заставя зрителя да мисли. Никаква друга цел нямам освен тази...

"Човек няма право да крещи "По-жар!" в пълен с хора кинотеатър само защо-то му се иска да извика тази дума", казва Оливър Холмс-младши, член на Върховния съд на САЩ. Питали го дали това огранича-ва свободата на словото, той отвръщал: да, ограничението на свободата на словото се нарича отговорност. Вие отговаряте за това, което казвате. Свободата е отговорно нещо. Най-безотговорният човек е робът. За него отговаря стопанинът. Той изобщо за нищо

не отговаря. Най-отговорният човек е и най-свободен... Самоцензурата се прави от страх. А отговорността е съвсем друго не-що.

За журналиста съществува само едно табу: върху лъжата.

И в Русия, и в Украйна, възниква нуждата от т.н. обществена телевизия. Има я в много страни по света, примерно в САЩ, Германия, Англия. Това е телевизия, която не зависи от реклами и не зависи от власт-та. Обществената телевизия е флагман.

ДОБРЕ КАЗАНО

Ако искаш да развеселиш Бога, разкажи му своите планове.

(Английска поговорка)

ФИЛМ ЗА КОШМАРИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИЗЪМ

Присъдата – Обвинението (1999) Филм за въдворените в лагери в НРБ СВИДЕТЕЛИ СМЕ НА ТАКАВА КРИЗА НА ВЛАСТТА, КОЯТО Е НЕВЪЗМОЖНА В ДЕМОКРАТИЧНА СТРАНА

"Свидетели сме на такава криза на властта, която е невъзможна в демократич-на страна. Самата тази криза показва каква е властта. Отсъства публичен диалог. Има пълно разминаване между интересите и

30 очакванията на гражданите и користните цели на политиците. БСП, ДПС, Атака и ГЕРБ са колкото далеч от нуждите и иска-нията на хората, толкова – близки помежду си като поведение в управление и в опози-ция. Този драматичен конфликт пълни ули-ците и площадите вече 10 дни. Никой в изпълнителната и законодателната власт не може да даде отговор на проблемите на хората. Нито една от четири парламентарни партии не може да посочи решение на кри-зата. Всичките са еднакво неспособни да управляват. Днес едни ги е страх да управ-ляват, други ги е страх дори да са опози-ция." Из доклад на Иван Костов пред НС на ДСБ

(Цитиран от Vasil Todorov) ИВО ИНДЖЕВ ОТГОВОРИ НА ПИСМОТО МИ, СЪДЪРЖАЩО ПОКАНА ДА УЧАСТВА В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..."

С Иво Инджев се познаваме, така да се рече, съвсем виртуално, знаем един за друг, по-скоро той научи за мен благода-рение на изявите ми в блога щото аз за него знаех отдавна, той е достатъчно популярен; мисълта ми е, че до този момент не сме се срещали и разговаряли на живо, въпреки че сме си писали писма, обсъждали сме някак-ви неща, свързани с представянето на кни-гите ни и други подобни въпроси. Наскоро съобщих в блога си, че Каня Иво Инджев за участие в предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия като публикувах писмото си до него; ето сега неговия отговор, а по-долу можете да прочетете и как аз му отговорих:

Здравей също така уважаеми г-н Грънчаров!

При такова близко единомислие и дългогодишно задочно общуване в най-доброжелателен смисъл, предлагам все пак да си пишем и говорим на "ти".

Благодаря за поканата и дано моя-та невъзможност да се възползвам да не ти прозвучи под някаква форма като пренеб-режение или нещо подобно. Наистина съм доста закотвен – дори за представяне на книгите ми от няколко години не съм "мър-дал" от леговището си. Може би съм развил някаква параноя по отношение на времето като най-ценния ресурс за един човек (за-едно със здравето). При цялото ми уваже-

ние към теб (познаваш ме, макар и задочно – не бих изразил уважение към някого, когото не уважавам), не си представям да посветя един ден от живата си в пътуване за да "блесна" в едно телевизионно преда-ване, дори и най-приятелско, като твоето.

Знам, че звучи неучтиво, но пред-почитам да съм откровен, отколкото да се увъртам с някакви измислени причини.

В случая не става дума за "инте-рес", но напоследък все повече се дразня от факта, че ме канят наравно в разни телеви-зии с коментатори, които си имат работа (и доходи), за които интересът е в това да рекламират работното си място - медията, социологическата агенция, партията, фон-дация и т.н., докато моя милост (в неми-лост) нямам никакъв, ама никакъв интерес да си губя времето, освен на чисто "общест-вени начала", на каквито пиша и без това в напълно достатъчния ми за протокола на живота собствен блог с милиони посещения. Не им ща ни меда, ни жилото, иначе казано. Поради което и най-редовно отказвам пока-ни, особено когато имам да свърша нещо по-важно, свързано с децата и семейството.

Не че те приравнявам към тях, но т.н. обществено полезен труд доста ме е поизморил и не се чувствам мотивиран да полагам извънредни часове извън онези, които и без това отделям всекидневно за поддържането на факта, че съществувам в публичното пространство (въпреки опитите да бъда изтласкан от там през годините).

Искрено ти желая успех и ти бла-годаря за доброто отношение, видно и от начина, по който ме споменаваш в мрежата!

Поздрави, Иво Здравей, г-н Инджев, Благодаря ти за пожеланието за

успех! Иначе искам да кажа, че те разбирам много добре. Преживявал съм нещо подоб-но затова и не се учудвам изобщо. Налагало ми се е да пътувам в зимния студ до София и обратно само за 1-2 минутно участие в някакво предаване, обидно е човек да бъде използван и също да си хаби времето без кой знае какъв смисъл. Но кой ли у нас пък се е загрижил за достойнството на друг човек, на ближния – та да почне да внимава другият да не се почувства използван? Тъй че няма проблеми, разбирам те изцяло. И не мога, няма как да ти се сърдя.

Всичко добро! Бъди здрав! С поздрав: Ангел Грънчаров

ОБЕЩАВАЩА ДИСКУСИЯ С РУСКАТА ПИСАТЕЛКА НАЧАРОВА, В КОЯТО ВСЕС-ТРАННО ОБСЪЖДАМЕ ПЕРВЕРЗНАТА "ЛЮБОВ" НА РУСКИТЕ ИМПЕРИАЛИСТИ КЪМ БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ

Получих във фейсбук съобщение от дама, която се представи като "российс-кая писательница Инна Начарова". Била прочела моето открито Письмо к Путину:

“Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!”, което написах преди две години в моя рускоезичен блог и публи-кувах и тук, в този блог, то после беше пре-публикувано в ред украински най-вече сай-тове (дали заради него, шеговито казано, не започна украинската революция аз не зная, това не мога да твърдя, но има поразително съвпадение по време на украинските публи-кации на това мое писмо до Путин и ескала-цията на протестите в Украйна, довела до тяхната проевропейска революция на Май-дана няколко месеца по-късно). Както и да е, това са подробности, но тази г-жа писа-телница Начарова, както ще видите, се нахвърли върху мен, понеже много се била засегнала от моето искане от Писмото до Путин безчислените паметници на съветс-ките окупатори на българска територия да бъдат съборени и премахнати; аз, разбира се, ù отговорих, започна се интересна поле-мика, публикувам всичко, което досега си казахме, а, надявам се, след моя днешен отговор тя ще се постарае да ми отговори още по-дръзко, но пък за сметка на това, държа да кажа, на мен ми е изключително любопитно да разбера какво ще ми отговори тя този път; ето как протече до този момент нашата дискусия:

Российская писательница Инна Начарова каза: Здравейте уважаемый г-н Ангел Грън-чаров! Я малко разбирам по български. Прочитала ваше Письмо к Путину: “Г-н Путин, г-н Наглость, пожалуйста, уходите с миром!”. Обидели только Ваши слова о сносе бесчисленных советских памятников в Болгарии... Только вчера закончила читать книгу Панчевского "Огненные дороги". Пос-ле уничтожения памятников Вы сожжете его книги? С уважением, российская писатель-ница Инна Начарова. Ангел Грънчаров каза: Нет, никаких книг не будем сожжигать, госпожа Начарова. А советские памятники надо сносить и унич-тожить потому что это памятники поработи-телей болгарского народа. Это памятники коммунистической лжи. Российская писательница Инна Начарова каза: А как же воспоминания Панчевского? Он очень сердечно вспоминает о помощи России в освобождении Болгарии от фа-шистского режима. Тогда еще СССР помог

31 основной массе болгар жить лучше, выйти из нищеты. Я часто бываю в вашей стране и много общаюсь с вашими земляками. Те, кому за 40 очень грустят по старым време-нам сердечной дружбы и взаимопомощи. Равно как и польские пенсионеры. А памят-ники, они как часть истории и к Путину не имеют никакого отношения. Они имеют отношение к нашим семьям, к бабушкам и дедушкам, как часть истории. Не более того. Зачем разрушать? Надо созидать. Ставьте новые памятники. Например в городе в котором я живу, снесли памятник Ленину в сквере и всем стало грустно. У людей моло-дость под этим памятником прошла: здесь они гуляли, влюблялись, знакомились. И через несколько лет по просьбам горожан памятник вернули на прежнее место. И никто даже не думает о коммунистической лжи. Все вспоминают молодость. Евросоюз ничего не принес болгарам ощутимого по-ка... Разве что в горах строят новые доро-ги.......Да Вы и сами это лучше меня видите. А обращаться ко мне Вы можете по имени -Инна. Ангел Грънчаров каза: Спасибо за ответ, госпожа Начарова! Отвечу Вам детайльно потому что хочу Вам сказать некоторые слишком важные вещи. Надеюсь, наша уже начавшаяся дискусии будет интересной и другим людям, вот потому и придаю пуб-личность нашей корресподенции, публикуя наши сообщения в своем блоге, надеюсь, не возражаете; просто хочу, чтобы возникла открытая дискусия, я диалогичный человек.

Госпожа Начарова, в Болгарии не было "фашисткого режима", Вы просто не знаете болгарскую историю. Ложь то, что СССР, как Вы пишете, "помог основной массе болгар жить лучше, выти из нищеты", дето в том, что, во-первых, в тогдашней Болгарии никакой нищеты не было, нечто более, Болгария тогда была зажиточной, богатой страной (по уровни жизни в 1939 г. Болгария занимала 1-ое место на Болканс-ком полуострове и 7-ое в Европе, находясь далеко выше во всех класациях чем СССР), во-вторых, благодаря СССР и коммунисти-ческой диктатуры, которую СССР своими танками установил у нас, болгарский народ был ограблен так страшно, что вот, мы и до сих пор являемся самой бедной страной в Европейском союзе. Те болгары, "кому за 40 и очень грустят по старым временам сер-дечной дружбы и взаимопомощи", как Вы пишете, это люди, которые положительно принадлежали коммунистической елиты, которая воровала и грабила народ так, как никто другой в тысячилетней болгарской истории. Или это просто неполноценные в умственном, в ценностном и в нравственном отношении люди, я их называю "коммунои-дами" (госпожа Новодворская называла их "совками"), это люди, которые имеют миро-возрение типичного раба, они ненавидят свободу и не хотят быть личностями, иначе

говоря, их постигла самая страшная экзис-тенциальная трагедия. Это люди, которые привыкли паразитировать за счет других, за счет общества, именно жить как вшей, как блохами. Кажется и Вы сама разделяете то же самое рабское коммунистическое миро-возрение, потому что с Вашими словами явствует, что Ваше сознание повреждено таким же образом, что Вы пока еще верите в догматов коммунистической пропаганды и агитации прошлых времен; для Вас, видимо, теперь не 2014 год, а, скажем, 1970-тый или лучше – 1950 год, на таком эетаме застыло, замерзло Ваше сознание – и у Вас не наб-людается никакого идейно-умственного или личностного прогресса. Иначе говоря, Вы живете пока еще в других, давно ушедших в прошлом времен и эпох, в эпоху Сталина и Брежнева. Вы живете в другой мир. Никакой перемены в Ваших представлений не неб-людается, Вам уже время проснутся от коммунистического дурмана или ностальги-ческой наркозы. Так что не надо так забо-тится о нас, болгар, также и польские пен-сионеры не нуждаются Вашей так чрезмер-ной заботы.

Судьбу советских памятников на болгарской територии будем решать мы, сами болгарские гражданы, не Вы, советско-российские коммуноиды, не кагибесты - и не их болгарские так хорошо оплачиваемые рублями слуги будут решать судьбу этих символов болгарской униженности, болгарс-кого недостойнства. Потому что никакие "освободители" не были сталиновые пол-чища, они были просто нашими поработи-телями, оккупантами, завоевателями, ко-торые на десятилетия покончили, ликвиди-ровали болгарскую свободу, болгарского прогресса и просперитета болгарского на-рода. Такая историческая правда и ее не могут изменить никакие коммунистические догматы и мифы, иначе говоря, ложь никог-да не победит истину, не заглушить голос правды самой жизни. Вы, госпожа Начаро-ва, к сожалению подвластна ложью, Вы любите ложь, Вы ненавидите правду, это, простите, очень плохо, это извращенность.

Да, извращенно плакать о памят-ников Ленина, госпожа Начарова, Вы, прос-тите, на каком свете живете?! Ленин – ти-ран, Ленин массовый убийца, Ленин – Ан-тихрист, Вам не стыдно хоть мало плакать о таком?! Вам ночью неужели снится как целуете лоб сифилистичного Ленина – или усов "незабываемого таваришча Сталин" – мне кажется, простите, что только перверз-но-сексуальной можеть быть такая гнусная любовь! Между впрочем, Ленин убил слиш-ко много невинных в ничем людей, Сталин тоже, Вас этого вообще не впечатляет?! Какая Вы, госпожа Начарова, раз так сильно любите этих кровавых убийц, этих полити-ческих вампиров: потому что и теперь их кровавое коммунистическое царство теней, как видим, хочеть пить так много крови - пример Украины нам достаточный?!

Россия – страна патологического и безнадеждного идиотизма, раз "по просьбе горожан" памятник убийца Ленина вернули на прежнее место. Не надо лгать, что Вы любите "свою молодость", а не Ленина. Впрочем, Ваша молодость не вернется, наужели Вы думали, что сразу как вернете памятник Ленина на своя место, Вы помо-лодеете?! Ну, и помолодела?! Ну, как же можно так много коммунистических идиотов жить по необятной российской земле!?

Госпожа Начарова, Вы русская, не заботтесь так много о нас, современных болгар, не думайте так много о том что нам принес Европейский союз. Потому что то, что он нас принес, Ваше больное сознание никак не может оценить – Вы, как сказали, живете в другой мир, в другую эпоху, Вы, дорогая госпожа Начарова, инопланетянка! Но все таки я Вам скажу что нам принес Европейский союз, подумайте над моими словами, может Ваше мутное сознание когда нибудь начнется прояснятся. Впро-чем, Вы, путинско-коммунистические рус-ские, потому ли наказываете так жестоко наших украинских свободлюбивых братьев и сестры – потому что они также захотели быть нормальными людьми, нормальными гражданами современной Европы?! Прости-те, а нас, болгар, как придумали наказать за то, что уже вошли в Европейский союз и в НАТО и "изменили" навсегда "сердечной дружбы и взаимопомощи" российского им-перского "Большого Брата"?! Нас тоже бу-дете убивать как Ваши шпицкоманды теперь убивают свободолюбивые украинцы?

Вот что нас "принес" Европейский союз, госпожа Начарова. Во-первых Евро-пейский союз и НАТО нас защитили и защи-тят от российского империализма на вечных времен. Иначе говоря – они всегда защитят нашу свободу, потому что, как показывает история, болгарский народ один не может защитить себя от такой страшной "любви" болшой имперской российской медведицы. Вы так много раз нас "освобождали", так много раз ликвидировали без жалости бол-гарской свободы, что мы уже не хотим быть больше "освобождаемые" Вами, потому что теперь Ваш любимый таваришч-император Путин, кажется, уже готов и нас "освобо-дить" от так называемого российскими им-периалистами "европейского рабства" или "европейского коллониализма". Ну, теперь Путину все таки труднее нас "освобождать".

Госпожа Начарова, Вы пока еще не поняли, что Россия, к сожалению, пока еще страна, в которой так много рабов, так много коммуноидных идиотов, которые любят превыше всего рабства, а не свободу?! Простите, но полным идиотизмом является то жить в XXI-ом веке и в то же времени хотеть быть рабом, жить в диктатуре, иметь тирана-батюшки, кланятся им, целовать его ноги или сапоги! Выражением полного идио-тизма является Ваша так сердечная привя-занность к Путину и, в частности, к памятни-

32 кам Ленина (или советской армии-"освободительницы", вернее, поработи-тельницы, находящиеся на болгарской територии); простите, а Вы мумию Ленина тоже любите и ею восторгаетесь?! Это уже слишком извращенно, я, к жалости, не имею талант Достоевского описать лучше подоб-ную душевную патологию.

Мы, современые болгары хотим от вас, российских империалистов и коммуно-идов толко одно: оставить нас в покое, не трогать нас, не делать и нам то, что сделали уже в Украине, в Грузии, в Чечне и Бог весть знать куда уже! Только этого хотим, дорогая коммуноидная госпожа Начарова: не тро-гайте нас, оставьте нас жить как мы хотим, оставьте нас жить свободно! Мы больше не хотим вашу перверзную "любов", потому что мы, болгарские свободолюбцы, хорошо знаем, что если еще раз имперско-кагебисткая Россия обниметь маленкую Болгарию, то она нас задушит и умертвит – как сумасшедшая корова растоптывает своего теленка; мы, болгары, между впро-чем, не хотим быть больше такими телен-ками, какими были так много лет в эпоху незабываемого Вами коммунизма. Просто хотим быть нормальные, иначе говоря свободные люди, жители XXI-го века. Да, госпожа, оставьте нас в покое! Оставьте нас жить как мы хотим! Мы хотим жить достой-но, а ваша перверзная "любовь" нас меша-ет. Нельзя нас любить так сильно, потому что, повторяю, Ваша имперския "любовь" оставила нас без силы, совсем бездыхан-ными уже! С такой "любвы" нам просто нельзя жить, потому что она нас так насило-вает, что остались совсем без сил!

Российский империализъм "любит" слишком нечеловечески, потому так пишу. Ничто человеческое нет в такой развратной "любви". Мы хотим с вами, русскими, об-щатся так, как общаемся с остальными европейцами, с немцами, с французами, с англичанами, с американцами, полностью по человечески. Но, во первых, сама Россия должна отказаться от своего так перверзной и развратной имперской склонности посто-янно "любить" и "освобождать" танками своих "братьев": мы устали от вашей так жестокой и кровавой "братской любви", госпожа Начарова, хоть этого можете по-нять чуть-чуть?!

С нормальными, иначе говоря, свободомыслящими, иначе говоря человеч-ными русскими я общаюсь совершенно дружески и по человечески, с симпатией - уже не смею, в данном контексте, употре-бить такое замечательное слово "любовь". Я их уважаю. Как уважаю и немцы, и фран-цузы, и англичане... Не надо любить вопре-ки воли, с принуждением, с насилием, хоть этого понимаете?! Я однако не могу уважать и, представьте себе, "любить" российских империалистов, которые так сильно нена-видят болгарскую свободу, болгарское достойнство, болгарскую государственную

независимость. Дело в том, что я не могу быть зомби, идиотом, комуноидом, совкой, я просто хочу остаться человеком. И болгари-ном. И европейцем хочу остатся. И гражда-нином XXI-го века хочу остатся. Не хочу жить в вашем, госпожа, кошмарном комму-нистическим мире, уже давно ушедшим в прошлое, с его Ленинами, с его комунисти-ческими и советскими памятниками кош-марных "освободителей"-поработителей на каждом шагу, с его перверзной "любви", "братства", "сердечности" и как еще хотите Вы его называйте. Решительно не хочу больше жить в ваш, госпожа Начарова, так любимый, но для меня кошмарный комму-нистический мир. Я хочу жить в моем сов-ременном XXI-ом веке. Приглашаю и Вас лично, и Ваших так же как и Вы болными коммунистическим идиотизмом сожильцами советской коммуналки, войти в наш такой человечный и поистине сердечный XXI-ый век. Войдите к нам в Европу, госпожа Нос-тальгия, пардон, госпожа Начарова!

Простите что так много Вам напи-сал. Неслучайно написал. Хотел сказать Вам некоторые простые истины, которые Вы давно сама должна была знать, но по указанные причины Вы пока еще живете в другой век и в другой мир. Хотел Вам нем-ножко помочь проснутся, вот, на дворе, уже XXI-ый век!

Всего Вам доброго! Мне грустно о Вас – и о таких как Вас, госпожа Начарова! По человечески грустно. Я испытываю к Вам сочувствие. По християнски и по человечес-ки. Вы, госпожа Начарова, попали в какую-то глубокую дыру, в какой-то экзистенци-альной пропасти. Я хотел просто подать Вам руку. Чтобы выйти оттуда. Если хотите, продолжайте меня ненавидеть за этого...

Простите за ошибки, я давно не писал по русски, слишком давно, почти со времен когда в 1980-1983 год был студен-том философии в Санкт-Петербургском университете. Всего Вам доброго! Прошу, нельзя ненавидеть меня так сильно, я не Ваш враг. Просто я думаю иначе, иначе смотрю на жизнь и на мир. Вопрос оптики.

С самым добрым чувством: Ангел Грънчаров Российская писательница Инна Начарова каза: Доброе утро, г-н Грънчаров! Рада, что мы с Вами сможем подискутировать, невзи-рая на огромные расстояния, которые нас разделяют! Теперь буду писать на Вашей страничке. Ангел Грънчаров каза: Доброе утро, буду с интересом ожитать Ваш ответ. Надеюсь Вы не возражаете, что опубликовал на моей страничке наши письма? Российская писательница Инна Начарова каза: Пришлите мне пожалуйста ссылку на блог...

Ангел Грънчаров каза: Пожалуйста, только что опубликовал, Вам здесь бу-деть легче все прочитать, обдумать и отве-тить. Заранее Вам благодарен за ответ, думаю, что наша дискусия имеет большого смысла. ОНЛАЙН-ИЗДАНИЕТО НА СП. ИДЕИ КАН-ДИДАТСТВА ЗА ISSN-НОМЕР ЗА ОNLINE ИЗДАНИЯ

Онлайн-изданието на сп. ИДЕИ, виждали ли сте го, влизали ли сте в неговите страници? Намират се на ето този адрес. ГЛЕДАЙТЕ ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" УТРЕ, ЧЕТВЪР-ТЪК, ОТ 11 ЧАСА ПО ПЛОВДИВСКАТА ОБЩЕСТВЕНА ТЕЛЕВИЗИЯ

ЕТО ТУК ПО-тв може да се гледа онлайн. Темата на предаването е: Разбираме ли свободата?

ЛУДОСТ...

Михалков призвал безжалостно отно-ситься к «врагам», даже если они дети

33

ЦЕНЗУРА...

МНОГОХИЛЯДЕН ПРОТЕСТ СРЕЩУ ПУ-ТИНИЗМА С УНГАРСКА СПЕЦИФИКА В БУДАПЕЩА

100 хиляди на протест срещу интернет данъка на Орбан (снимки)

Шествията в Будапеща започна-ха за мрежата и продължават с искане за оставка на премиера, Снимки: БГНЕС

Близо 100 хиляди унгарци протес-тираха снощи в Будапеща срещу обявения данък върху интернет трафика и срещу политиката на премиера Виктор Орбан, който подкопава демокрацията и рискува отношенията на Унгария с Европейския съюз.

Това е най-големият антиправи-телствен протест откакто дясноцентристка-та партия Фидес дойде отново на власт през 2010 година и започна реформи, които станаха повод за обвинения в пълзящ авто-ритаризъм.

Въпреки това Виктор Орбан бе

преизбран с още по-голямо мнозинство миналата година.

ТЪЙ ДЕ, ТРЕБВА ДА ИМА РЕД: МЪЖЕТЕ ТРЕБВА ДА СА ПОСЕДНАЛИ...

Така де, трябва да има ред. Мъже-те трябва да са поседнали...

Ladislav Cvetkov ТАВАРИШЧИ, ВОЗНИКАЕТ ВОПРОС: ПОЧЕМУ В МАЙАМИ??! ПОЧЕМУ НЕ В КРАСНОДАРСКОМ КРАЕ?! ГДЕ ПАТРИО-ТИЗМ?!

Алина Кабаева: Путин купил своей фаво-ритке дом в Майами за $25 млн

Один вопрос: ПОЧЕМУ В МАЙА-МИ????? Почему не в Краснодарском крае??? Где патриотизм? Во вражеской стране покупать такую дорогую недвижи-мость!!! Иванка Беляева , Руската империя – главен враг на България ИЗДИГАНЕТО НА САМАТА ЯПОНИЯ НЕ Е БИЛО ПОВЕЧЕ БЕЛЕЖИТО И НЕОЧАК-ВАНО ОТ ИЗДИГАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ Из: Вакарелско овчарче написало химна на Харвард

... Будното и жадно за наука бъл-гарче се харесало на американците и с тяхна препоръка през 1884 г. заминало за САЩ за да продължи образованието си.

В Новия свят учил последователно в три учебни заведения – първоначално за кратко изучава английски в академията в Бриджтън, Ню Джърси. През 1888 взема успешно диплома от Теологичното училище при университета "Хауърд" в столицата Вашингтон и накрая завършва Колегията в Харвардския университет при Кеймбридж в Бостън, Масачузетс. Като студент Ватралс-

ки още в началото се отличил с особено доброто си познаване на английския език.

(ОЩЕ >>>)

ВИСОКАТА ОЦЕНКА НА ТЕОДОР РУЗ-ВЕЛТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И БЪЛГАРИЯ

"Няма народ, който през последния тридесет и пет годишен период да е нап-реднал толкова много и тъй бързо като българския. Американците имат причина да се гордеят, че Роберт колеж е дал не на малцина челни български граждани образо-вание, та с това са играли една особена роля в издигането на българския народ... Издигането на самата Япония не е било повече бележито и неочаквано от издигане-то на България." Теодор Рузвелт, президент на САЩ РУСКАТА ИМПЕРСКА ПОЛИТИКА СПРЯ-МО БЪЛГАРИЯ СЕ КРИЕ ЗАД ЛИЦЕМЕР-НИТЕ ЛЪЖИ ЗА "ВЕЧНАТА ДРУЖБА", ЗА "БРАТСКАТА ЛЮБОВ", ЗА "ОБЩИЯ ПЪТ" И ПР.

Вчера публикувах текст със загла-вие Обещаваща дискусия с руската писа-телка Начарова, в която всестранно об-съждаме перверзната "любов" на руски-те империалисти към българите и Бъл-гария; е, дискусията все пак се проведе,

34 така да се рече, макар че нови участници в нея, кой знае защо, почти не се включиха, но ми се струва, че все пак си заслужава този опит за дискусия (защо се изразявам така скоро ще разберете, работата всъщ-ност е там, че с моята опонентка сякаш живеем на различни ценностни планети!) да бъде съхранен и запазен като многозначи-телен знак на болното време, в което живе-ем; ето какво си казаха дискутиращите в продължението:

Российская писательница Инна Начарова каза: Спасибо за ссылку!

Вы высказываете явное отсутствие толерантности как к своим соотечественни-кам, так и ко мне и к моим соотечественни-кам. Начну свой ответ с конца Ваших обви-нений. Россияне убивают украинцев? Мой дед родом с Донбасса (территория нынеш-ней Украины), и его отец родом с Донбасса. 1929 году мой прадед вместе с женой и тремя малолетними детьми был осужден НКВД и выслан в лагерь для политзаклю-ченных на Урал. В этом лагере он и погиб. Мой дед, один из его троих сыновей, в 1941 участвовал в боях обороны Крыма. Получил ранение, был комиссован. Остался инвали-дом. После Второй мировой войны был направлен в Литовский город Вильнюс восстанавливать разрушенное войной на-родное хозяйство. К слову сказать второй мой дед погиб в 1942 году в боях.

В наши дни, когда начались воен-ные действия на Украине, в Россию стали прибывать беженцы. Я с мужем летом хо-дила в центр размещения беженцев в моем родном городе отнести кое какие необхо-димые людям вещи. Там мы познакомились с семьей беженцев с Макеевки. Мать, отец, двое несовершеннолетних детей и старшая сестра главы семейства. Их положение было ужасно! Без дома, практически без денег (украинцы живут бедно, а Донбасс гораздо беднее России). И я приняла учас-тие в судьбе этой семьи. Нашла им работу по специальности на одном из предприятий, жилье, девочек устроили в детский сад и в школу. Совсем недавно ходила с этими детьми в наш планетарий. Они были так рады! А старшая девочка Настенька, ей 11 лет, рассказывала мне как она скучает по своим подружкам оставшимся на ее родине. Я утешала девочку как могла. Трагедия людей восточной Украины безмерна. И она создана не нами россиянами. Исторически Россия и восточные территории Украины

одинаковы и взаимосвязаны. Кровными узами.

Вы абсолютно напрасно жалеете меня. Я довольно прогрессивный человек. Но мне всегда жаль окружающих, кого не-заслуженно обидели или оскорбили. И у меня нет имперских амбиций. Есть история и ее нельзя замазать черным маркером. Она уже прожита. Нежеланного ребенка не вернуть в чрево матери. Сейчас у наших стран перевернуты новые страницы исто-рии. Но никогда учитывая и историю моей семьи, не приемлю подмены понятий. Ленин и Сталин это две ужасные исторические фигуры, по моему мнению.

Обсуждать в цифрах благосостоя-ние Болгарии или России в те или иные годы я не буду. Потому как я не экономист, а писательница. Могу обсуждать только то, что вижу. И знаю. А вижу я, что болгарские села полуразрушены, люди в них живут не богато. равно как и средний российский пенсионер получает пенсию 200 евро. Что нам делить?

И я как истинная женщина, а не только русската писателка, прошу Вас за-менить мое фото на страницах нашей дис-куссии

В спокойной атмосфере кабинета беседа получается более взвешенной. Шутка.

Инна Начарова Ангел Грънчаров каза: Спасибо. Но мне почему-то кажется, что вы не читали мой ответ. Мы якобы говорим на разных языках, я говорю об одном, Вы о совершенном другом, наши расказы не соприкасаются. Кажется поистине живем на разных плане-тах? Советую еще раз прочитать мой ответ. И все таки попробавать выразить свое мнение по сути разговора, а не пытатся постоянно отклонять его в другие стороны. Потом я Вам отвечу. Российская писательница Инна Начарова каза: Уважаемый Ангел! Вы уж как только тут мое сознание не склоняете. И сознание моих соотечественников. Да и Ваших тоже. Откуда и кем Вам дарования судить окру-жающих людей? Вы можете только выска-зать свое мнение. Ваша злость мне непо-нятна. Так злятся те, кто хочет либо зарабо-тать некоторые общественно-политические очки.

Я ответила на Вашу браваду. Просто мои ответы Вас не устраивают. Вы ведь и в преамбуле к нашему диалогу напи-сали свои измышления о связи моего сооб-щения с украинским вопросом. А сообщение Вам я написала случайно наткнувшись на Ваше письмо. Увы, связи нет. А на Ваш взгляд теперь нет и интриги нашей беседы? Хочу пожелать Вам большей толерантности к миру.

Инна Начарова

Ангел Грънчаров каза: Госпожа Начарова, не надо теперь меня оснащать разными ярлыками, эта склонность напоминает меня техники шаманизма: заколдовать и обругать другого словами-заклинаниями, вот, ты "нетолерантный", "злостный" и прочие. То, что Вы восприняли как "злость", может быть и не такое, может только Вам так кажется, а иначе оно может быть совершенно другое? Вы себе задаете иногда такой вопрос? Или Вы себя считаете всегда правой и непогре-шимой, а такиа как меня всегда неправы - на основании того, что они думают иначе?

Не надо так думать, так нельзя рассуждать. Мы разные – и это прекрасно! Я думаю иначе, вот, это дает нас возмож-ности разговаривать и спорить, и вместе искать истину. Так что опять прошу Вас, постарайтесь узнать, доловить, осознать суть нашего спора. Потому что Вы постоян-но бегаете в сторону, так нельзя, так просто нет смысла. Надо разговаривать так, чтобы предмет разговора Был общим. А Вы убега-ли с ним, прятаетесь, ускользаете, пытае-тесь ускользнуть.

Я опять буду ждать чтобы Вы име-ли достойнство ответить на существенные моменты моего к Вам ответа. Примерно того момента, скажем, когда я прошу Вас, рус-ских "любителей" Болгарии оставить нас, болгарам, чтобы мы сами определяли свое развитие, мы не хотим чтобы Вы нас заду-шали своей "любовью", что Вы скажете на это примерно?! Я затронул и другие важнв-ые моменты. А Вы деаете вид, что их не заметили. И таким образом обижаете меня. Хотя и называете меня... нетолерантным, а Ваше отношение ко мне что показывает?! :-)

Просто пишу Вам по человечески. Мне интересна Ваша реакция. Ны умная женщина, надо держать себя достойно... Bacho Кольо каза: Дорогая незнакомая Инна, мой Вам дружеский совет. Если вы дорожите своим временем то не тртьте его, пожалуйста, на пустые споры с Грынча-ровым. Этот тип болен русофобией в неле-чимой форме. Она у него проникла на хро-ническом, геронтоллогическом, скорее всего и на генетическом уровне.

Тоько не думайте, пожалуйста, что все болгари такие. Большинство болгарско-го народа как любило и уважало Россию и русских людей таки и сейчас уважает.

Будьте здоровы, Николай. П.С. Можете писать мне на himas@abv.bg, либо читать мои мнения на форуме "СЕГА" ("Сегодня") - болгарская газета с левоцент-риским уклоном, где в основном пишем мы, друзя Росии и где я пишу под псевдонимом Bacho Кольо. Там можете и вы писать пря-мао по-русски. Все Вас поймут. Всего хоро-шего!

Николай

35 Российская писательница Инна Начарова каза: Вы удивитесь: у меня украинские корни и мои произведения любят у вас на родине. А Вам желаю обрести душевное равновесие и стать толерантным к окружа-ющему миру.

Inna Nacharova

Ангел Грънчаров каза: Много хубаво се подмаза на другарката бе, Колю! :-) И то на развален българо-съветски език го каза, немаш грешка! :-) Значи все пак вий, кому-ноидите, сте и кавалери, а? верно, изврате-ни, ама кавалери :-) Само по руски комуно-идки ли си падаш, а, Колю? :-) Кажи де, не бъди толкоз срамежлив, знаеш, аз си падам по психологическите изследвания... Bacho Кольо каза: Какво да се прави, Грънчаров. Рускините се ми били, са и ще останат моя слабост на всю жизнь.

А за грешки по-добре не спомена-вай! Тези твои читатели, които те четат по-отдавна добре помнят, как две години ти набивах канчето да научиш правилната употреба на местоименията кой-кого, който-когото. В интерес на истината – успя! Ангел Грънчаров каза: Нема проблем човек да се учи докато е жив, нема и лошо в това. И да греши човек е човешко, ний, човеците, нямаме претенция че сме безг-решни. Я кажи сега, рускините, по които си падаш, требе ли непременно да имат пра-вилни леви убеждения? Ако некоя рускиня, която ти харесва като жена, има неправилни нелеви убеждения, какво, това ще попари ерекцията ти ли? Разказва, помагай, пиша книга за любовта и секса, тия неща силно ме интересуват. Почнахме темата за това, че в СССР секса нет, таман стигнахме до интересни въпроси, ти избега, сега те фанах тука, давай, интересува ме темата, по която ти поставих съответните въпроси, не се прави на ударен, ами отговаряй. Щото с мълчанието си ще потвърдиш изказването на онази другарка, че в СССР и в средите на поклонниците на СССР, към които при-надлежиш, наистина секса въобще нет! :-)))) Bacho Кольо каза: Само по руски комуно-идки ли си падаш, а, Колю? :-)

Да не се хваля Грънчаров, ама в нашия университет (тогава институт) имаше чехкини, монголки, пък ако знаеш какви кубинки... А бе комуноидка до комуноидка-та...

Российская писательница Инна Начарова каза: Добрый вечер, уважаемый Ангел! Ни в коем случае не хотела Вас обижать. Я пишу женскую прозу: о женщинах для женщин. И немного исторических произведений. Но они тоже о женщинах. Хочу сказать и Вам, что мне трудно отвечать Вам о смертельных объятиях России для Вашей родины. Для меня Россия – это мое сердце, а Болгария – моя душа. Много друзей обрела я в стране Болгарии. Они любят мои произведения. Чтобы не повторяться, вот здесь Вы можете прочитать некоторые мои заметки о Бол-гарии. Завръщане в чудната България: az-jenata.bg, www.az-jenata.bg или здесь. Ве-линградски Темпо Новини – В ОГЛЕДАЛО-ТО: Огърлица

Россия издавна сложилась, как большая и сильная держава, пережившая множественные трагедии и множественных подлецов в ее властных структурах. Но мы россияне остались людьми, добрыми, тро-гательными и наивными. Именно наивными. В этом мы похожи с болгарами. На мой взгляд.

Сегодня день комсомола. И люди моего поколения все поголовно состояли в этой организации. И мы относимся к этим воспоминаниям с легкостью и даже шутим между собой.

Один из осколков мировой исто-рии:

Край на разговора Inna Nacharova

Российская писательница Инна Начарова каза: Ангел, вы лукавите в нашей беседе. Вот и фото с памятником Ленина не поста-вили...

Inna Nacharova Российская писательница Инна Начарова каза: Доброй ночи всем! И болгарам, и россиянам! Мой дядя в своих воспоминани-ях написал' что когда в 1945 они тралили фашистские мины в черном море, то приплыв в Болгарию, услышали чудесное слово "братушки". И мы остались братушка-ми.

Inna Nacharova Ангел Грънчаров каза: Ленина нельзя поставить в блоге, просто в комментариев в блоге нет такой технической возможности. А Вы поплачте за своего Ленина. Никаими "братушками" не можем быть с людьми, которые так горячо любят массового убийца Ленина...

Госпожа Начарова, я удивлен, что Вы не замечаете как обижаете нас, а вместе с тем обижаете и себя: нельзя вмешиватся в наши дела до такой степени, чтобы ре-шать вместо нами кого мы должны любить, какие чувства надо иметь, как надо воспри-нимать свою собственную историю и так далее. Мы свободный народ и не хотим чтобы имперская политика России к Болга-

рию оснащать и скрывать такими лицемер-ными словами о "вечной дружбе", "о братс-кой любви", "о едином пути" и так далее, такая мифология и пропаганда мне не по вкусу.

Любить также всего народа нельзя, Вы как писательницы должны знать этого, можно любить только конкретного живого человека, любить человеческую массу, простите, это извращенно, это извращен-ность. Это патология.

Я могу уважать много русских и я их уважаю, но только как отдельные личнос-ти, не потому что они русские, а потому что они личности. Подумайте над моих слов, пожалуйста, попытайтесь понять что я Вам пишу.

Попытайтесь понять человеческую ситуацию этой исторической проблемы от так называемой "любви между народами", которое просто лицемерное клише (есть такое слово на русском?) или просто догма коммунистической пропаганды, с чьи предс-тавлениями Вы, увы, пока еще живете.

БЛЕСТЯЩА ПОБЕДА НА ПОСРЕДСТВЕ-НОСТТА НА ЛИЧНОСТТА В БЪЛГАРСКА-ТА ПОЛИТИКА!

Из: Обединението прави Цачева, Ав-тор: ИВО ИНДЖЕВ

Без битки на оратори, без спорове и без каквото и да било противопоставяне, прероденият ни парламент роди отново Цецка Цачева за толкова безспорен лидер на върха на парламента в парламентарната ни република, че всеки мажоритарно избран президент би й завидял процентно.

Цецка Цачева беше (пре)избрана за парламентарен шеф с 219 гласа, с 12 натискания на бутона „против” и един въз-държал се (т.е. трезвен, все пак) при общо 232 гласували.

Блестяща победа на посредстве-ността на личността в българската полити-ка!

Дългоочакваното съединение, кое-то прави силата, явно най-сетне е на път да се сбъдне на принципа на най-малкото съпротивление, с което всички в това На-родно събрание са се примирили още преди да са умилостивени от първата си заплата.

36 И все пак, някакво съпротивление

трябва да има, за да не изгасне напълно споменът за Цецка Цачева като непреходна ценност на прехода.

ОПТИКАТА, НАЧИНЪТ НА ГЛЕДАНЕ Е ИСТИНСКИ ВАЖНОТО

Изображение: Логопедико – сайт за детско развитие РАЗБИРАМЕ ЛИ СВОБОДАТА? – РАЗГО-ВОР В ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА С ФИЛОСОФА АНГЕЛ ГРЪНЧАРОВ" ПО ПО-ТВ

МОСКОВСКАТА РУСИЯ Е МОНГОЛСКА, ДИВА, ЗВЕРСКА, ТЯ ИЗДИГА КЪРВАВИЯ ДЕСПОТИЗЪМ В НАЦИОНАЛЕН ИДЕАЛ

«Есть две Руси. Первая – Киевская имеет свои корни в мировой, а по крайней мере в европейской культуре. Идеи добра, чести, свободы, справедливости понимала эта Русь так, как понимал их весь западный

мир. А есть еще другая Русь – Московская. Это – Русь Тайги, монгольская, дикая, зве-риная. Эта Русь сделала своим нацио-нальным идеалом кровавую деспотию и дикую жестокость. Эта московская Русь издревле была, есть и будет полнейшим отрицанием всего европейского и яростным врагом Европы»

Алексей Толстой

ЖАЛКОТО Е, ЧЕ ВСИЧКИ ДРУГИ СИСТЕ-МИ НА УПРАВЛЕНИЕ СА ПО-ЛОШИ ОТ ДЕМОКРАЦИЯТА

"Лошото на демокрацията е, че при нея и глупакът има право на глас. Наистина това е смъртоносен недостатък на нашата система на управление. Жалкото е, че всич-ки останали системи са по-лоши от нея."

Уинстън Чърчил Цитирано от Stoyan Dermendjiev

ПОЗНАНИЕ И ДЕЙСТВИЕ СА НЕДЕЛИМИ

"Не е достатъчно само да се знае, трябва и да се прилага; не е достатъчно само да се иска, трябва и да се действа."

Гьоте Цитирано от Stoyan Dermendjiev

ПУТИНСКА РУСИЯ РЕШИТЕЛНО СЕ ВРЪЩА В СРЕДНОВЕКОВИЕТО Центральный Банк проведет молебен для укрепления Российского рубля. Дру-гого средства нет. Жана Пенчева: Целият руски народ да тръгва да се моли за да спасят рублата... Ангел Грънчаров каза: Простете, а нашите рубладжии и те молят ли се за спасяването на рублата? Щото ако рублата се издъни,

що ще правят тогава рубладжиите ни? Сидеров дали няма да организира и у нас молебени за спасението на рублата, горки-ят, щото без рублата как ще може да съ-ществува занапред?

Та мисълта ми е: дали не е време

и ний да взаимстваме

ДРУГАРИТЕ ЧЕНГЕТА И МАФИОТИ ОЩЕ ИЗПИТВАТ СМЕРТЕЛЬНЫЙ УЖАС И КОШМАР ОТ КОСТОВ, ЛЕЛЕ, КОЛКО МНОГО ГИ Е СТРАХ ОТ ПРЕМИЕРА-РЕФОРМАТОР!

Другарите ченгета и мафиоти още изпитват смертельный ужас и кошмар от Костов, леле, колко много ги е страх, трепе-рят даже при мисълта за него! Толкова им е голям ужаса и кошмара на ченгето-кагебисто-мафиотите от Костов, че даже са успели сума ти малоумници и наивници, дето са им повярвали, че Костов е нещо като "Сатана", да увлекат в страха си... Та треперят сите тия в синхрон от Костов, нека да треперят, тяхното велико треперене е толкова многозначително, явно има за какво да треперят, ей-на, 13 години минаха откак-то Костов не е на власт, а мафиотите и бандитите още треперят от него, така хуба-во ги е уплашил, че още им държи!

Вестник ГРАЖДАНИНЪ Първият блогърски вестник

Издава: Център за развитие на личността

HUMANUS, основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ: e-mail: angeligdb@abv.bg

Телефон: 0878269488 Истината ни прави свободни!