ИНФОРМАЦИОНЕНЪ И АНАЛИТИЧЕНЪ ВЕСТНИКЪ

Брой 23, Год. VII, 2015, 1 Декември, Вторник, Ц. 2 лв.

вторник, 17 ноември 2015 г. Ето едно разяснение, имащо идейно-ценнос-

тен характер, което може да помогне на твърде обърка-ните, незнаещите какво да мислят хора – с оглед да разберат по-ясно сегашната нелека ситуация в глоба-лен план, и то именно в светлината на парижките атен-тати, а също и в светлината на непресекващата руска имперска агресия срещу свободолюбива Украйна; не-щата винаги са значително по-различни отколкото си ги представяме "първосигнално", без да сме мислили задълбочено и отговорно:

Всеки човек има пълното право да живее както намира за добре, според убежденията и ценностите си, според разбирането си за живота. Никой не може да се меси в избора на другия човек – що се касае до негова-та житейска философия и до избора на начин на живот.

На тази основа следва да сме търпими към разбиранията на другите, нека да си живеят както искат

според ценностите и мирогледа си. Никой няма право да се опитва да налага на другите своя мироглед, своето разбиране, обявено за "единс-твено правилно" – и да наказва ония, които не искат да живеят под такъв диктат. Както именно правеха комунистите, опитали се да наложат своята "единствено-правилна и научна доктрина" за "човека и живота" на цялото човечество, е, поне в ония географски предели, народите на които имаха злата несрета да попаднат под комунистическия ботуш, народите, живели в прословутия комунистически лагер. (На 2-ра стр.)

Просто е разграничаването между платените с руски руб-ли медийни пропагандисти и агитатори и хората, които пишат иск-рено и каквото мислят; има два точни критерия за това:

– обикновено на неплатените с руски пари не им се дава сериозна медийна трибуна, тях почти не ги канят в т.н. "национални медии", докато в тях обикновено биват канени именно платените с рубли агитатори на руско-путинската премъдрост;

– който хули най-усърдно "прогнилия отвсякъде Запад" и сваля звезди, и сторва поклони на тъй премъдрия таваришч Путин, той или е платен от руснаците пропагандист, или е чисто и просто идиот, глупак, който се е подвел да повтаря разпространяваните от платените агитатори и пропагандисти на Кремъл идеологеми-идиотщини.

Вчера попаднах на едно крайно цинично интервю на пси-хиатъра-богослов д-р Н.Михайлов, който призова прогнилия и об-речен Запад да се прегърне с таваришч Путин – иначе щял неми-нуемо да погине. Понеже този човек, убеден съм, не е глупак, най-вероятно, предполагам, е стигнал до тия свои мисли и откровения по съвсем откровени парично-рубладжийски причини. (На 2-ра стр.)

КАК ДА РАЗПОЗНАВАМЕ ПЛАТЕНИТЕ С РУСКИ РУБЛИ МЕДИЙНИ ПРОПАГАН-ДИСТИ, АГИТАТОРИ И МЕРЗАВЦИ (От 1-ва стр.)

Другият вариант е да допуснем, че нещо нередно става с психиката му, с ума му; това, че си психиатър не е гаранция психиката ти да е съвсем наред...

За такива като Слави Учиндолский, Карбовски и Дачков е просто излишно да се пише. Те са съвсем ясни от какво се вдъх-новяват най-вече. Същото, което вдъхновя-ва Сидеров и Бареков, вдъхновява и тях... РУСКИТЕ "ПРАВОСЛАВНО"-КАГЕБИСТКИ ТАЛИБАНИ И "ИСЛЯМСКИТЕ" ДЖИХА-ДИСТИ, ЕДНАКВО ЗАКЛЕТИ ВРАГОВЕ НА СВОБОДАТА, ВОДЯТ ОБЩА ВОЙНА СРЕЩУ СРЕЩУ ЗАПАДА (От 1-ва стр.)

Морета от кръв проляха комунис-тите за да осъществят "идеала" си за "пла-номерно-организираното всеобщо щастие", но в крайна сметка не можаха да постигнат кой знае какво – освен страшна разруха, в това число най-вече в съзнанията на мили-они хора, овладени от фалшиви ценности. Нещо подобно сега се опитват да наложат на света джихадистките терористи, чиято ненавист към Запада има аналогична идей-но-ценностна основа.

Това, че всеки има правото на су-веренен избор на своя начин на живот и че никой не може да му се меси или да му налага някакви ценности за "единствено-правилен живот" са елементарни истини, които са постигнати от човечеството и имат общочовешки смисъл. Тези са разумните основи, върху които може да се постави взаимно търпимото ни съществуване в един мултикултурен свят, включително и в раз-личните мултикултурни човешки общества и общности. Така мисли Западът, в това За-падът вярва, свободата за него е висша ценност.

Западът също така умее да защи-щава своите ценности. В това се убедиха и национал-социалистите, хитлеристите, японските милитаристи, а най-вече и кому-нистите, които, благодарение на великата битка на Америка и Запада в защита на свободата претърпяха най-сетне катастро-фално поражение по всички линии, и то в глобален план. Но комунистическата нена-вист срещу свободата не е пресекнала, тя тлее и в днешно време приема все по-уродливи форми.

В уменията на Запада, на свобод-ните хора да защищават свободата си съв-сем скоро ще се убедят и джихадистите, и "православните" кагебисто-путинисти, които също и не по-малко ръмжат и недоволстват срещу западната така свободолюбива фи-лософия на живота. Интересно е да се обясни как, на каква основа възниква това

дълбоко родство между джихадистката и руско-"православно"-кагебистката или пу-тинската ненавист спрямо свободата и свободното съществуване, върху които се основава съвременната Западна евро-американска християнска цивилизация.

Да, тъкмо ненавистта спрямо сво-бодата е това, което ги обединява. Между другото, нищо християнско няма в тъй урод-ливото кагебистко-путинско "православие", което си е чисто и просто една национал-комунистическа талибанщина, е израз на посткомунистическия тероризъм спрямо свободата и свободния свят. Ония, които са християни, няма как да не са причастни към ценностите на западната евро-американска цивилизация на свободата, която е възник-нала именно на основата на християнската философия на свободата – учението на Христос вкратце може да се определи като религия на свободата.

Така че тия, които дърдорят, че пу-тинска Русия цяла да бъде верен съюзник на Запада в борбата му срещу джихадист-кия тероризъм да имат много здраве от мен, но това е невъзможно и то по най-вътрешни и дълбоки, именно по ценностни и идейни подбуди: "православно"-кагебистките кому-ноидни скотове не по-малко от джихадист-ките терористи мразят свободата, което е предпоставка да се обединят и заедно да поведат война срещу Запада, срещу Европа и Америка, срещу целия свободолюбив свят. В Русия как възникна такова пълно единодействие между чеченската "мюсюл-манска" талибанщина и кремълската "пра-вославно"-кагебистка талибанщина? Също-то взаимодействие в борбата срещу общия враг – свободата – е напълно реално да възникне и в глобален мащаб. (Ако не е вече възникнало – и това съвсем скоро ще се разбере.)

А кой е по-опасен за свободния свят, джихадистите или "православно"-кагебистко-путинистките комуноиди – на този въпрос отговорът е много ясен: вторите са по-опасни защото са много по-въоръжени. И са не по-малко кръвожадни. Те са, така да се каже, "есенцията" на кому-нистическата ненавист спрямо свободата, те са упадъчния продукт, който комунизмът успя да възпита. Те са остатъците на кому-низма, исконният враг на свободата, който сега се опитва да постигне своя исторически реванш в битката му срещу западния начин на живот, срещу западната християнска цивилизация на свободата.

Това, което правят руските "пра-вославно"-кагебистки терористи в Украйна (и на много други места по света, в това число и в България) и това, което направиха "ислямските" терористи или джихадистите в Париж е по същество израз на една и съща обща инвазия на враговете на свободата срещу свободния западен свят, срещу за-падната цивилизация на свободата. И сре-щу универсалните човешки ценности, защо-то едва ли има човешко същество на тази земя, което желае да бъде унижавано, да

бъде лишавано от свобода, от достойнство, от личност, от право на избор на своя жиз-нена философия: всеки нормален човек желае да бъде господар на собствения си живот.

Западът, свободолюбивите хора трябва да воюват на два фронта: и срещу "православно"-кагебисто-путинските врагове на свободата, и срещу джихадистите, срещу "ислямските" терористи или талибани. Да отбележа и това, важно е: колко "правовер-ните" путински талибани са православни или са християни, толкова и "ислямските" джихадисти са ислямисти или мюсюлмани, щото тук имаме два напълно уродливи екзистенциални и най-вече политически по същество и затова най-долнопробни спеку-лации с двете велики световни религии, християнството и исляма.

Воден от тия базисни разбирания, понеже двете явления на тероризма имат общ корен, аз съвсем не отхвърлям тезата, че в този толкова агресивен "ислямски" джихадистки ренесанс може да се усети почерка на тъй умелата кагебистка ръка. А това, че КГБ дирижира "православния" национал-комунистически ренесанс на терористичния съветско-имперски комуни-зъм в пределите на путинска Русия е нещо, което едва ли се нуждае от обосноваване. МОЯ СТАТИЯ ЗА ДЪЛБОКОТО РОДСТВО МЕЖДУ "ПРАВОСЛАВНИЯ" КАГЕБИСТКИ ЕКСПАНЗИОНИЗЪМ И ДЖИХАДИСТКАТА ТЕРОРИСТИЧНА НЕНАВИСТ КЪМ СВО-БОДАТА ИЗЛЕЗЕ В САЙТА ФАКТОР.БГ вторник, 17 ноември 2015 г.

Може да се прочете ето тук: Руските "пра-вославно"-кагебистки талибани и "ис-лямските" джихадисти в обща война срещу Запада УТРЕ ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ЩЕ РАЗГЛЕЖДА СЪДЕБНОТО ДЯЛО СРЕЩУ МОЕТО УВОЛНЕНИЕ ОТ РАБОТА вторник, 17 ноември 2015 г.

3

Виж: СПРАВКИ ЗА РЕЗУЛТАТА МОЕ ИЗЯВЛЕНИЕ ПО ПОВОД ПРОЧУВС-ТВЕНИТЕ ВОПЛИ НА БАНИЧАРКАТА ВЕЛЕВА сряда, 18 ноември 2015 г.

Ето какво ми се наложи да напиша във Фейсбук по повод на изявления на небезисвесната другарка Valeria Veleva, известна между другото и с това, че омеси баница и я занесе на Б. Борисов за да му честити първата победа на изборите; и с други неща е известна тя, но засега да не ги споменаваме; та тази усърдна другарка значи написа тия дни сума ти злобни репли-ки срещу президента Плевнелиев щото той има доблестта да каже някои неприятни истини за ролята на Русия в българските и европейските работи, става дума за интер-вюто му пред британския вестник „Инди-пендънт“, което вбеси рублофилските мекерета; ето какво примерно написа дру-гарката майсторица на баници Велева, а пък по-долу ще прочетете какво аз казах по този повод:

Е, Плевнелиев най-после стана баща на нацията! Сред поредното си неа-декватно интервю за хибридната война на Русия той най-после успя да обедини наци-ята срещу себе си и глупостта. За това наистина се изискват качества.

Ето сега и моите думи против тол-кова прочувственото изявление на баничар-ката Велева:

Другари и другарки рублофилски сволачи, когато президентът на България каже някоя истина за злокобната роля на Матушката ви Русия, защо толкова побес-нявате? Можете ли да ми обясните поне това, дарагие мерзавци? Според вас само трябва да се лъже, така ли? Да, ама лъжите няма да ви помогнат за нищо, освен за

подобряване на състоянието на банковите ви сметки. Добре ли плащат таварищите путинисти за да участвате във войната срещу собственото си отечество – и срещу своя президент? Или на вас, таваришци предатели, президент ви е работодателят Путин, а отечество ви е не България, а Русия?! Безсрамници неедни!

ДОБАВКА: В момента другарите рублофи-ли са получили поръчка да агитират в полза на тезата, че без Русия светът нямало било да се справи с опасността, наречена Ислям-ска държава, светът трябвало да забрави за престъпленията, които Русия и Путин вър-шат в Украйна и да приеме Русия за съюз-ник в борбата срещу ислямските фанатици. В отговор на тази поръчка навсякъде в Мрежата и по медиите рублофилите подх-върлят ето такива платени реплики: Valeria Veleva: Плевнелиев дали знае това (става дума за разговор в кулоарите между Обама и Путин, на срещата на Г20, бел моя, А.Г.)? Само с общи усилия светът може да се противопостави на Ис-лямска държава. "ПЛЕВНЕЛИЕВ ТРЯБВА ДА СПРЕ ДА ОПОЗОРЯВА БЪЛГАРИЯ И РОДИНАТА!" – КОЯ СТРАНА ЗА РУБЛОФИЛИТЕ Е РО-ДИНАТА? сряда, 18 ноември 2015 г.

... Той трябва да си подаде остав-ката днес и веднага. Трябва да спре да опозорява България и родината", каза още Петков. (Виж: АБВ заради Русия искат оставката на Плевнелиев) И "ПРОЗАПАДНИЯТ" Б.БОРИСОВ СКОЧИ В ТАЛИГАТА НА РУБЛОФИЛИТЕ: ПОРИ-ЦА ПРЕЗИДЕНТА ПЛЕВНЕЛИЕВ И МУ

ПРЕПОРЪЧА ДА СИ „МЕРИ ДУМИТЕ” КОГАТО ГОВОРИ ЗА РУСИЯ! сряда, 18 ноември 2015 г.

Бистришкият тигър не е ястреб, а близ-нак на Сокола в местната хралупа на руската мечка, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

Атакувайки прозападния президент Плевнелиев за критиката му срещу руската политика Борисов потвърди днес многого-дишните ми твърдения за това, че България се дели по разлома между Запада и Русия, а не между леви и десни политици, идеи, партии и прочее фасади.

При всички досегашни противоре-чия между Борисов и Плевнелиев те винаги са имали по-скоро безадресен, отколкото персонален характер за пред публиката. Вече не е така. Борисов, макар и да не персонализира, атакува пряко изказване на президента Плевнелиев, наричайки го на практика „ястреб”.

В края на август 2014 г. например Борисов, дори без да бъде премиер, а нещо като опозиционер, се противопостави срещу идеята на назначения от Плевнелиев слу-жебен военен министър Велизар Шалама-нов България официално да възрази срещу водената от Русия хибридна информацион-на война тук.

Информацията (ми, споделена в ivo.bg и в „Течна другжба 3”) за това, че именно Борисов се е обадил на служебния премиер Близнашки и му е наредил да цензурира подготвения в този смисъл доку-мент на военното министерство, увисна като недоказана поради това, че никой не се осмели да го попита вече повече от година, дали това е така. Днес косъмът на съмнени-ето се скъса- Борисов буквално се разгра-ничи от Плевнелиев по същия въпрос със следното изявление:

“Аз не съм такъв голям ястреб и не влизам в такива тези, защото балансът в света днес е толкова крехък, че трябва да си мерим думите”, каза той по повод интер-вю на Плевнелиев за в. „Индипендънт”, в което той говори за руската хибридна война.

Борисов не просто се разгранича-ва, но и на практика порицава президента с препоръката да си „мери думите”.

Часове по-рано, в солова акция на един от най-разпенените адвокати на Бори-сов напоследък, бившият най-десен и най-

4 син Георги Марков призова по Нова телеви-зия да не се делим на „русофили и русофо-би”, употребявайки по този начин най-универсалната опорна точка на русофилс-ката пропаганда за размиване на границите в разделението на българите чрез знак на равенство между русофилщината и нейните критици, обвинявани в „русофобия” за оп-равдание на поклоните пред руския неоко-лониализъм.

Бистришкият тигър не е ястреб по отношение на сибирската мечка, а си е направо папагал който повтаря колко много обича (българският народ) Русия всеки път, когато му изръмжат от Москва, включително след като Лавров го наплю като камила. Но що за животно е спрямо сокола, който гнез-ди в Бояна и мъти нещо в гнездото на властта, където е снесъл кукувичите си яйца? СОКОЛ СЕ ЦЕЛУВА С ДРУГА ХИЩНА ПТИ-ЦА, КОЯТО НЕ Е ЯСТРЕБ, НО ГНЕЗДИ СЪЩО В БОЯНА:

СТРАШНО Е ДА ВИДИ ЧОВЕК ОБЕЗЛЮ-ДЯЛО И ЗАПУСТЯЛО, ВЕЧЕ МЪРТВО СЕЛО... сряда, 18 ноември 2015 г.

Едно българско село, забравено от све-та (видео)

Село Шипка е едно от онези места в България, които няма да откриете на картата. Там няма нито улици, нито ток, нито канализация. Някога в Шипка са живе-ли 45 семейства, а днес – само едно: На-дежда, Румен и синът им Росен.

КАК ДА РАЗПОЗНАВАМЕ ПРОРУСКИТЕ РУБЛАДЖИЙСКИ МЕДИИ, ВОДЕЩИ ПРО-ПАГАНДНА ВОЙНА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ сряда, 18 ноември 2015 г. Как да разпознаваме сайтовете и медии-те, разпространяващи руска пропаганда?

Основни характеристики на проруските сайтове и медии в България

Най-лесният начин да ги разпозна-ваме е по главните опорни точки, които неизменно присъстват в повечето сайтове и медии, разпространяващи лъжите на Кре-мъл. Те все пак, се придържат към идеите на путинизма и рядко можем да видим креа-тивност и нещо различно в руската пропа-ганда, бълвана от подобен сайт. Важно е за българските граждани е да бързо да раз-познават отдавна създадените с цел мани-пулация сайтове и медии, както и нововъз-никналите такива. Те всички имат почти еднакви отличителни белези. Да изброим някои от тези опорните им точки: Лошият Запад. Една от основните характе-ристики на тези сайтове и медии е показва-нето в лоша светлина на Запада (ЕС и САЩ). Тези пионки на Кремъл винаги ще ни изтъкват проблемните аспекти на тези стра-ни, но никога няма да ви кажат предимства-та, които са в пъти повече от тези на Русия.

Обективността в журналистиката изисква да се показват и недостатъците за ЕС, но е абсурдно за пример и добра алтер-натива да бъде давана Русия и да бъдат премълчавани и скривани нейните недоста-тъци. Списващите тези медии трудно биха могли да бъдат зачислени към понятието журналист, но е факт че се водят такива.

В техните сайтове ще видите ти-ради на възмущение от „еврогейщината“ и „толерастията“ на западняците, но няма да прочетете нито думичка за превъзхождащия им стандарт на живот. Няма и да видите коментари и снимки с абсурдните неща в Русия, прилягащи повече на страна от тре-тия свят.

„Евроатлантическите ценности“ пък са отъждествявани с нещо лошо и не-

морално. Това е един от множеството при-мери за криворазбраната европеизация при българина. Също така, другарите рубал-джии през ден ни напомнят, как ЕС и НАТО се готвели за война с миролюбивата и с нищо не провокираща съседите си Матушка Россия. Как смеят да се защитават от Меч-ката тия „агресори от Гейропа“?

(Прочети ДО КРАЯ)

ЗАПОЧВА НЕЩО КАТО УЧИЛИЩНА РЕ-ВОЛЮЦИЯ, ПРЕДСТОИ ЦЯЛОСТНА ПРО-МЯНА НА САМАТА ПАРАДИГМА, НА КОЯ-ТО СЛУЖИ ОБРАЗОВАНИЕТО

Продължавам започнатия вчера текст, съдържащ моите предложения за радикална реформа в сферата на училищ-ния живот (виж: Дойде време прокудената свобода триумфално да се завърне в училищата на България). Решен съм днес да завърша този текст и да го подготвя за печат, той ще излезе като извънреден брой на списанието за съвременно образование HUMANUS и като първа книжка на една популярна библиотечка (поредица), която възнамерявам да създам – с оглед тия предложения да стигнат до хората, за които са предназначени, най-вече до младите хора, до учениците, а също така и до техни-те учители и ученици.

Казаното дотук в един принципен план е предостатъчно. Стигнах до момента, в която трябва да изложа своите предложе-ния. Ето ги, ще обвържа представянето им с описание на сега съществуващата абсурдна ситуация, от която именно трябва да търсим разумен изход.

Отива всеки ден младият човек, ученикът на училище и това, което му пред-стои да прави там е разписано, така да се рече, и по план, и по програма: заедно със своя клас той ще учи последователно раз-лични учебни предмети, учебното време е разпределено в т.н. учебни часове, всеки по 45 или 40 минути. Ученикът е обречен да седи на чина със своя клас (съставен все от негови връстници), да изпълнява нарежда-нията на учителя, да пази тишина, да слу-ша, да изнемогва от скука. Той има все пак избор: или да влезе в час или "да избяга" от час – и да отиде, примерно, в съседното кафене; тогава ще му пишат "неизвинено отсъствие", което той ще извини било като си купи "извинителна бележка" от лекар (тарифата на тия бележки, твърдят, била или 0.50 лв., или 1.00 лев, има развит пазар

5 на такива бележки), било като класният му ръководител му извини отсъствието (с пис-мено ходатайство на родителя). Все повече ученици бягат от часове, но учителите са принудени да им извиняват отсъствията. Мерките за дисциплинарни наказания за неизвинени отсъствия е публична тайна че не се изпълняват, примерно за 5 неизвине-ни отсъствия ученикът да бъде наказан с "мъмрене", за 10 – с "предупреждение за изключване", при 15 – с "изключване". Няма такова нещо, щото ако администрацията приложи тия мерки класовете ще останат без ученици. А мерките за натиск върху учениците, след като са били принудени да останат в час, са съвсем неефективни: голяма част от учениците в час изобщо не внимават в т.н. "учебен процес", занимават се с каквото им скимне (играят си със смар-тфоните и пр., което и забранено, но така поне мълчат и не пречат на другите да учат – и учителите са се примирили с тия неща), а много често "развалят обстановката", шумат, държат се "недисциплинирано", влизат в разпри с незнаещите как да им въздействат учители, правят различни простотии и т.н. Мисля, че картинката ви е пределно ясна, нали? И какво може да се прави в тази ситуация, какво може да се промени?

Догматиката на административна-та система предписва: учителят трябва да умее да прави чудеса от "методически геро-изъм" с оглед да увлича младите в ученето, да ги вдъхновява, да бъде строг, да ги отка-же от склонността да се разсейват; учени-ците трябва да бъдат принудени да изпъл-няват безпрекословно нарежданията на учителя, трябва да бъдат "прекършени" с оглед да се подчиняват, да станат подобни на дисциплинираните войници, които копне-ят да изпълняват заповеди, включително и най-лудешките. В учебните зали общо тече безсмислен труд, и учители, и ученици, и администрация са принудени старателно да играят една игра, която може да се опреде-ли с израз, състоящ се от две думи: имита-ция на учене. Трябва да се преструваме, че работите все пак вървят, трябва да отчита-ме постижения, документите трябва да са на висота: системата я избива в лудешки формализъм, на хартия всичко следва да изрядно и прекрасно. Цяла армия от бди-телни инспектори-цербери дебнат за нару-шения, системата я е избило в патологична мания-параноя да търси "грешници" и "престъпници"; залага се на страха от нака-зания, всички треперят от страх да не би да бъдеш обявен за "негоден", за "неблагона-дежден" или за "враг". Учениците обаче почти изобщо от нищо вече не ги е страх, те се претръпнали, не се боят нито от двойки, нито от "мъмрене"; само дето учителите, горките, най-много ги е страх, поради което те се виждат принудени да стискат зъби - с оглед някак поне да оцелеят до пенсия. За никакво качество на образованието при тази

наредба на нещата не може да става дума, тук най-важното е да се отчита дейност. Това, че все повече ученици завършват средно образование без дори да умеят да четат, да пишат, да разбират смисъла на текста и пр. – а какво означава пък да мис-лят творчески, самостоятелно, критично и пр.! – никого не безпокои, важното е да се заблуждаваме, че и ний, тъй да се рече, все пак имаме училища, т.е. децата ни са някъ-де, а не на улицата; нашите училища са мястото, където огромната част от младите привикват да си убиват времето, и то без никакъв смисъл. Да, младите в нашите училища привикват да пилеят ефективно най-ценния ресурс на човешкия живот – времето. И то си пилеят времето в най-интензивния и съдбовен период на живота си – когато, така или иначе, си подготвят собственото бъдеще. Правете си сметка какво бъдеще си подготвят младите щом като в най-интензивния и съдбовен период на живота си се обучават най-вече на едно-единствено нещо: да си пилеят без полза времето. Правете си сметка какво бъдеще си подготвя една нация щом като допуска младите хора да си пропиляват най-ценните години от живота в безсмислените идиот-щини на една по начало, в корена си сгре-шена административно-командна система, която служи единствено на изначалната деградация на човешкия фактор на това същото общество!

С външен натиск, с принуда, със забрани, със "затягане на дисциплината" проблемите няма как да бъдат решени. А повече това положение не бива да бъде търпяно. Престъпление спрямо нацията е да се търпи такова едно печално и гибелно положение. Трябва да се правят коренни промени. Трябва да се посегна на непокла-тими, един вид свещени догми. Трябва да се заложи на съвсем различни, ала работе-щи принципи. Трябва в така и създалата си ситуация да започнем да се държим разум-но, а не лудешки или бесовски. С престъп-ното безразличие и примирение трябва да бъде свършено – завинаги!

Моите предложения може да ви прозвучат лудешки: където глупостта е образец, там разумът е безумие. Да, прека-лено глупаво и несъвременно е устроена въпросната административно-командна и директивна, т.е. планово-социалистическа система на регулираното държавно образо-вание. Дойде времето да се разделим зави-наги и без жал с тази абсурдна и порочна система. Е, някои, ако искат, могат да си поплачат за нея, стига това да може да облекчи душите им. Въпросната система следва просто да бъде погребана – както се погребва безжизненият, разлагащ се труп. Който иска нека да си поплаче за непрежа-лимата, ала отдавна поминала се система. Щото гнусният й трупен мирис повече не се търпи.

Ще предложа неща, които са съв-сем прости, които са изцяло съобразени с изискванията на т.н. здрав разум; ако нещо е наистина разумно, то няма начин да не е и здраво. Не съм изобретил аз тия неща, те отдавна са изобретени и приложени. Не крия, аз съм привърженик на идеите на свободолюбивото, на демократичното обра-зование и училище. Който иска, нека да се запознае с тия идеи като, примерно, си набави книгата на проф. Яков Хехт, носеща заглавието Демократичното образование. Преведена е на български тази книга. Сра-мота е особено да сте човек, занимаващ се с образование, примерно учител и да не сте чели тази книга. Между другото, за куриоз, ще кажа и това: преди няколко години, кога-то книгата на проф. Хехт излезе от печат на няколко пъти организирах нейното обсъж-дане в рамките на създадения от мен Дис-кусионен клуб в ПГЕЕ-Пловдив; бях набавил няколко екземпляра от тази книга, които предложих на учителите с голяма отстъпка от цената; вземаха книгата, разлистваха я, но никой не пожела да си я закупи; тия екземпляри още си стоят непродадени в една торбичка в къщи! Както и да е, та ми-сълта ми е: у нас тия идеи за едно наистина демократично и свободолюбиво училище звучат, кой знае защо, съвсем лудешки. Скоро аз бях уволнен от тази гимназия (след като съм работил в нея като учител по философия и гражданско образование цели 14 години!) с умопомрачително-смехотвор-ните мотиви: "изцяло негоден за системата", "не става за учител", "абсолютно некадърен" и прочие.

Трябва да се разделим с някои догми. Трябва да освободим съзнанието си от тяхната отрова. Да, робуването на догми, не съответстващи на духа на времето, в което живеем, е подобно на отрова. Страш-но е действието на тия догми. Отказът от тях обаче е целебен, той ще излекува духа на ония, които са се поддали на въпросната отрова. Започвам да изброявам ония прос-тички нововъведения, които са спасителни в така и създалата се и непоправима иначе идиотска ситуация. И първото, от което следва да тръгнем, е 1. Ученикът и учителят следва да зажи-веят в принципно-различна, т.е. съвсем човешка ситуация

Тоест от обекти (на самонадеяната административно-държавна или министерс-ка воля) те следва да станат просто субекти. Най-нормалното, най-естественото нещо на този свят е човекът от най-ранна възраст да бъде поставен в ситуацията да е пълноп-равен субект на своя собствен живот, на своето поведение, на съзнанието си, на всичко. (Е, някои права ще дойдат впослед-ствие, но това е също така най-естествено и непреодолимо.) Иначе казано, всичко, което младите правят в тази коренно променена

6 ситуация, следва да е техен избор, да е избор на тяхната свободна воля. И какво означава това ли, в какво то се изразява ли? Ще ви кажа, ето в какво:

Идва ученикът сутрин на училище и сам решава какво да прави, с какво да се

занимава, какво да учи и пр.

Кощунствено звучи, нали така? Да, зная че е така, но нищо, нека да се опитаме да осмислим какво то означава – и до какво ще доведе. Рисковано е, нали така? да, но трябва да почнем да привикваме и към това:

Който не обича риска се страхува от свободата

Се е отказал от свободата оня,

който се страхува от риска – и не допуска никакви рискове. Към свободата младите ще привикнат само когато имат възможност-та да рискуват – та да стигнат в един мо-мент дотам да поемат пълната отговорност за собствения си живот и бъдеще. Това трябва да е главната цел на едно ново, коренно променено образование:

Индивидът следва да привикне към това да носи пълната отговорност за

своите решения

Може да прави всичко. Нека да се занимава с каквото иска, с това, което му е присърце! Какво от това, че няма да учи първи час математика, а втори - непремен-но български език? Защо пък да не е наопа-ки?! Нека да има възможността да учи този или онзи предмет само когато той е решил това! Или когато има желание и настроение да се отдаде на едно или на друго занима-ние. Нима не е най-естествено точно това? Можем ли да искаме младите да са подобни на машини или на роботчета - да искат всички все едни и същи неща?! Глупава работа е това, нали? И кому, питам, е нужно това? Защо са отвратени младите от учене-то в рамките на досегашната система ли? Ето заради това са отвратени. Щото По принуда не може да се учи или мисли,

не стават така тия работи

И под строй не може да се учи. Ученето е изцяло индивидуално занимание, за което се изискват някои необходими условия. Интелектуалните, умствените и духовните дейности не са механична рабо-та, подобна на биченето на дъски или на фабрикуването на тухли. На конвейер не стават тия работи. Няма как да станат. Крайно време е това да го разберат всички. И най-вече чиновниците от Министерството на образованието и науката. И така, всеки ученик,

Всеки млад човек в училище сам решава какво да прави, с какво да се занимава,

какво и кога да учи

Ще настъпи "пълна анархия", така ли? Ами че сега нима не забелязвате анар-хията? Към свободата си обаче ще трябва да вървим най-целеустремено. Иван, при-мерно, днес ще реши да се занимава, пър-во, с... фитнес в залата за физически уп-ражнения. След това, да допуснем, ще реши да отиде в кабинета по история, където ще може да послуша и да участва в обсъждане, да речем, на злодеянията на комунизма в България – няма светът да отиде на пора-зия ако този същият Иван реши да участва точно в такова обсъждане. Иван може и да не желае да участва във въпросната диску-сия и вместо това ще предпочете да се уедини в ъгъла на кабинета по история и да почете някаква историческа книга или спи-сание. Нека, примерно, ако му стане инте-ресна тази книга, да чете цели 3 часа, нима това ще му навреди с нещо?! След това, примерно, в един момент ще реши да иде до "училищното барче", където ще хапне и ще си поговори с приятели за каквото му душа иска. Могат тия приятели, да речем, да пожелаят да поиграят футбол на спорт-ната площадка, моля, нека да си играят футбол колкото искат! Ще пропадне ли света, че група приятели от един-кое си училище са решили да играят футбол вмес-то да идат в предписания им час по матема-тика? Предполагам, светът няма да пропад-не по тази единствена причина. Нека да играят или да учат каквото си искат. Тяхна воля. Техен избор. Но тази "пълна анархия" има и позитивен смисъл, примерно този: формира се по незабележим начин нещо безценно, а именно т.н. 2. Личностен суверенитет – личността има пълна власт над собствения си жи-вот, тя е негов господар

Тази е думата, разгадаваща всички загадки. Личност, суверенитет, личностен суверенитет или, иначе казано: автономия на волята. Без тази автономия, без този суверенитет всичко се обезсмисля; благо-дарение на тях всичко си отива на точното място. Без избор няма не само свобода, но и каквото и да било отговорност – това уж го знаем, а все го забравяме. Ето защо точно на него трябва да заложим. Е, ще има някои дребни рискове: много млади хора, много ученици няма да знаят с какво да се зани-мават, няма да умеят да се ползват от сво-бодата си. И, да допуснем, ще започнат да скучаят. Учителите трябва да им запълнят с нещо времето ли? Не става така. Всеки млад човек, всеки ученик ще си има ментор, учител, на когото има доверие, когото сам е избрал – и с когото често ще разговаря, ще обсъжда всички вълнуващи го въпроси. Е, с помощта на своя ментор

Всеки млад човек сам ще си прави нещо като свой "индивидуален план"

Да, план, проект или програма,

както искате го наречете, която дума искате използвайте. Примерно ще реши да учи предимно математика, физика, химия – да допуснем, че точно тия науки го увличат. Да допуснем, че е решил да става инженер, ето, по тази причина е решил също така да отдава приоритет на тия науки. В един момент може да реши нещо друго. Ще си внесе корекции в своята програма. Човек се развива, има право и на погрешен избор, има право на грешки, нали така? Защото Животът не се поддава на програмира-не, на планиране, на съзнателно регу-

лиране "без остатък"

На това нещо особено трябва да държим сметка. Същински кошмар ще стане животът ни ако се опитваме да го натикаме в "прокрустовото ложе" на разни разсъдъч-ни сметки, планове, кроежи. Животът си иска своето, а

Животът по начало е това: свобода, търсене, копнеж по неведомото, непоз-

натото, неизвестното

Тия базисни и съдбовно важни не-ща младият човек трябва ги научи в учили-ще, но не "на хартия", не "книжно", а практи-чески, непосредствено в опита, чрез прежи-вяването им, понеже са ги е правил сам, на свой избор и на своя отговорност. Това са най-важните неща, от които зависи всичко останало. Самосъзнание за свобода не се формира теоретично, а по жизнено досто-верен и непосредствен начин, чрез опита, практически, именно в живота, благодаре-ние на самото живеене или преживяване. От коя възраст на младите трябва да благо-волим да им подарим свободата ли? Ами от най-ранна детска възраст, по моето разби-ране следва да започне това. Този тип училища следва да са от най-ранна детска възраст, примерно от 4-5-6 години. Или от т.н. "детски ясли", където децата попадат обикновено след първата си годинка. Раз-бира се, не трябва да бъде игнорирано семейството. То също има огромно значе-ние. Не може обаче, примерно, в началния курс у децата да бъде потиснато и притъпе-но чувството за свобода, пък после, при-мерно в 5-ти клас да им кажем изведнъж: ето, бъдете вече свободни, щото сте вече големи! Или да им кажем това едва в горния курс, след 9-ти клас. Не, както се учи истин-ски плуването, същото е и с познанието, и с ученето, и с личностния растеж:

Колкото по-рано те хвърлят във "во-дата на свободата", толкова по-добре!

7 По-добър плувец ще станеш, нали

така? Не зная дали сте забелязали, но нещата, които сме научили обикновено сами и то в най-ранна възраст, те са най-важните, те са, така да се рече, фундаментално важни! Примерно ходенето. Или говоренето. Опазил Бог нашите деца да трябваше да проговарят в училище – или благодарение на училището! Как ги научават сами, без училище – ето тук е разгадаването на тай-ната на всички загадка. Ако много старател-но почнем да учим малкото дете на ходене, рискуваме да му попречим да проходи. То само ще се научи. Предполагам по същия начин и рибата се учи да плува: без детски градини, ясли и прочие. Майките и бабите без да имат специални дипломи успяват все пак да научат бебетата да почнат да гово-рят - леле, как МОН е пропуснал това нещо, защо досега не са се сетили да организират университети, в които майките да бъдат обучавани как по-ефективно да учат децата си да проговорят?! И дипломи за това нещо трябва час по-скоро да се въведат! Непрос-тимо е, другари, че сте оставили тук всичко на самотек! Бързо урегулирайте и тия неща! И така, темата е безкрайна, нека да се опи-там да подведа, дето се казва, чертата: 3. Най-свещените догми, от които следва да се откажем без капчица жал

Кои са тези толкова свещени догми ли? Ами вече нещата се очертаха, съобраз-но казаното дотук. Очертава се пълна учи-лищна революция, цялостна промяна на самата парадигма, на която служи образо-ванието. Съвършено друг ще бъде центъ-рът, около който всичко ще започне да се върти. Да, ето го този център:

Индивидът и неговата свобода, т.е. суверенната личност е ядрото, около

което всичко започва да се върти

Личността измества "всичко регу-лиращия мозъчен център" на плановото социалистическо държавно образование. Колкото да е тъжно това на някои, следва да се откажат от представата, че държавата е всичко, а пък индивидът – нищо. Истината е точно обратната: индивидът е всичко, а пък държавата следва да служи на индиви-да, сиреч, на гражданина. Младите са също граждани на тази наша злощастна държава и следва от най-ранна възраст да бъдат приучени да се ползват от всичките си пра-ва. Не държавата е наш господар, а ние сме господарят; ние, гражданите, не сме ничии слуги, напротив, наши слуги са тия, които все още смятаме за господари на живота ни, именно чиновниците от образователното ведомство, примерно. Или от КАТ. Или от данъчната администрация. Всички те, за-помнете от мен, са наши слуги, а ние сме техните господари. Тази аномалия в предс-тавите и в живота ни, а именно, че чиновни-

ците били наши господари, може да бъде отстранена по един-единствен начин: като възпитаме младите в демократичното учи-лище на едно вярно, адекватно съзнание за свобода. На едно адекватно гражданско съзнание. Значи, повтарям, защото е прека-лено важно: Крайно време е да се откажем от тази ужасно немодерна представа, че инди-видът е нищо, а пък държавата била

всичко

Е, по тази причина нашият Иванчо от най-ранна възраст ще прави каквото си иска в училище, ще се забавлява ако иска, ще танцува, ще играе.. кючек или ръченица, ще рисува, ще пее, ща играе на гоненица в училищния двор, ще се залива от смях, няма разни злобни даскалици да му шъткат постоянно да мълчи, ще учи ако иска за Космоса, за човека, за живота, нека да се занимава с каквото му сърце иска наука, с колкото си иска "учебни часове" нека да бъде неговата програма, ако иска, да учи само едно-единствено нещо. Ако иска, нека да не учи нищо. Той обаче съвсем скоро ще разбере, че ще изостане страшно много ако нищо не учи. Животът решава по превъзхо-ден начин ония противоречия, които разсъ-дъкът никога няма да реши. Затова се нала-га да благоволим да допуснем, че Стихията на живота нека да залее и да оживи, да върне живота в нашите учи-

лища Като, разбира се, не забравяме това, че животът за човека има смисъл само когато е свободен, не някак иначе. А ето сега и 4. Непрежалимите догми на администра-тивно-командната система на образова-ние и, опази Боже, на възпитание, от които следва да се откажем без капчица жал:

Отпада понятието "учебен клас"

Да, вече няма да има класове, об-разувани по съвсем формалния възрастов принцип. Ще се образуват, съвсем спонтан-но, какви ли не групи по интереси, в които могат да се присъединяват ученици на различна възраст, според избора си. Тия групи ще са динамични, постоянно ще въз-никват и затихват, ще се развалят, ще се пораждат нови и прочие. Гъвкавост се иска, а не формализъм, щото формализмът е враг на живота. Животът, повтарям, не търпи никакви разсъдъчни сметки и плано-ве, не можем да надхитрим или да прецака-ме живота, обикновено, ако се опитаме да го сторим, прецакваме единствено себе си.

Отпадат тъй милите на всяко теро-ристично-административно сърце

звънци, вече няма да има и "учебни ча-сове"!

А пък времето ще почне да тече

както в живота ни. На вас със звънец ли ви напомнят да идете до кухнята да се нахра-ните? Е, на службата, предполагам, също не ви звъни тъй депресиращия звънец, или пък звъни?! Обикновено всеки сам гледа часов-ника си и си планира сам времето. Даже и някои по-разкрепостени работодатели, според спецификата на работата, допускат служителите им, за да работят по-ефектив-но, сами да планират кога да свършат даде-на работа, а кога – някоя друга работа. Ако всичко ти е разписано по график, нима ще работиш по-ефективно и по-отдадено? А че звънците в училище са най-жесток диктатор това всеки го знае: тъкмо учениците се настроят в някой час за пълноценна диску-сия и звънецът почва да бие и разваля цялата работа! Звънците тероризират мла-дите така, както нищо друго. Е, ще спрем звънците, това можете ли да си го предста-вите изобщо?! Дали ще настъпи краят на света като спрем звъненето на звънците в българските училища? Не вярвам да настъ-пи краят на целия свят от това, вие как мислите по този проблем? Няма да има повече и "текущи оценки", нито страх от изпитване всеки ден!

Напротив, ученикът сам ще реша-

ва кога и как да се изяви. И това ще става в групата, съвсем свободно и непринудено. Нека да привикват младите съвсем свобод-но да изявяват личностите си. И ценните си качества. Умствени и всякакви други. Вклю-чително и нравствени. Ще имат огромен простор за това. Пространството на свобо-дата ще бъде предостатъчно да се развиват и изявяват в каквито си искат посоки. 5. Ами какво ще стане с нашата "светая светих", именно дипломата, и от нея ли ще трябва да се откажем?

Може да дойде ден и да няма дип-ломи, щото са важни качествата на лич-ността, които могат да се проверят по ка-къвто си искате начин. И в днешно време листчето хартия, зад което обикновено не стои кой знае какви ценни качества, не е основният критерий, а е важна личността с нейните способности. Та хартийката, наре-чена диплома, не трябва да има толкова фундаментално значение. В днешните училища "учат" предимно за оценки и за да получат заветната хартийка, наречена дип-лома. Не учат де, ами обикновено предимно преписват - за да си получават въпросните оценки и дипломи. Защо да си кривим души-те и да отричаме, че дипломи в днешните системи на българското образование – гимназиална и университетска – се получа-ват предимно с преписване. Или с... подку-

8 пи. И това го има, защо да си кривим души-те да отричаме и него?!

Ще се изобрети начин как младите да удостоверяват знанията и способнос-

тите си, бъдете спокойни, няма страшно, и това ще бъде изнамерено!

Дали ще има някакви строги изпит-

ни комисии, пред които младият човек, искащ диплома, ще трябва да се яви и да удостовери какво може, дали ще има "мату-ри", дали ще има нещо друго това ще се реши, няма страшно да не се реши. Ще трябва много да се помисли, разбира се. Трябва да се открие смисъла дали трябва да има дипломи. Щом има дипломи по цял свят, е, ще има и у нас. Ще ползваме чужд опит и ще открием най-доброто. На време-то, във времената на класическа Гърция, най-добрият атестат бил следният:

Мой учител беше Сократ, син на Соф-рониск, от дема Алопеки

Да, казвал е това младият човек и

това е била най-бляскавата атестация: кой ти е бил учителят! Името на учителя било най-бляскавата атестация и било съвсем достатъчно да го уважават този младеж. Платон, да речем, бил един от учениците на Сократ, това вече пък е предостатъчна атестация за неговия собствен учител! Значи, по тази логика, самите учители тряб-ва да правят нужното за това щото тяхното име да започне да играе ролята на нещо много повече от диплома. Разбира се, че атестацията на един добър учител, неговите справедливи думи, неговата оценка имат значение, но най-важното е това какво може, на какво е способен самият млад човек, самият ученик. Нашите дела, накрая, са най-важното доказателство колко ние самите струваме, а не някакви си там дип-ломи, титли и прочие. Когато акцентът падне върху това кой какво може или умее да прави – да мис-ли, да търси, да изследва, да работи целеустремено за да постигне нещо сериозно или голямо, за да подготви своя успех, просперитет и прочие! –

тогава нещата ще си дойдат на точ-ното място.

Стив Джобс нали не е имал дипло-

ма – и какво от това, моля ви се?! И други велики и доказали се хора – в миналото и в нашата съвременност – са нямали дипломи от престижни университети, нещо повече, бягали са и от училищата, оставали са без образование, пардон, без диплома, но какво от това?! Аз не допуснах училището да навреди на моето образование – това Марк Твен ли го беше казал или някой друг че не помня вече?

Спирам дотук, щото, признавам си, се изморих от писане. Още много може да се пише, но така или иначе главното все пак го казах.

Успях да хвърля пореден камък в зло-вонното и застояло блато на българс-

ката образователна система

Дали с този камък нещо в него ще се раздвижи? Едва ли. С един или два ка-мъка, хвърлени в това застояло и гниещо блато нищо не може да се промени. Добре знам това, не мислете, че не го зная. Най-много някое бюрократично чудовище, дето тъй уютно спи в гнусното блато, да се раз-мърда и да ме перне, за пореден път, с опашката си по лицето. Но и това все пак е нещо, нали така? Колкото по-често се поя-вяват някакви движения във въпросното блато, колкото по-често се появяват вълни в него, толкова по-вероятно е в него в един момент да почне да се настанява именно животът. На такава надежда се осланям.

Ще пратя писмо до Министъра с тия мои поредни безполезни писания. Не съм утопист да мисля, че той ще се трогне или ще се замисли.

Ще пиша, ще настоявам, ще провоки-рам, ще тормозя разни началства, дето

така уютно спят зад масивните си бюра

Нека да ме обявяват за какъвто си

искат. Нека общността у нас да мълчи мно-гозначително: побъркал се е тоя Грънчаров, моля ви се, пак е написал своите идиотщи-ни, на които вече никой не обръща капчица внимание! Даже моите съмишленици най-старателно мълчат и гледат да не показват, че са прочели поредното ми писание. С такъв опасен и дори екстравагантен човек като мен никой не ще да си има каквато и да било работа. Знаете ли обаче на мен колко ми пука, че така старателно всички мълчат? Изобщо, ама изобщо не ми пука. Аз да си правя своето, да правя каквото съм длъжен – пък да става каквото ще

Хубав ден ви желая! Днес е неде-

ля, почивен ден, ден за размисъл. Един човек да се е позамислил на моето поредно обречено писание пак е голям успех. Ето на това се надявам. Един човек поне да го е прочел и да се е замислил е все нещо. Аз се чувствам подобно на... рибар. Хвърлям си своите "въдици", нямам кой знае колко богат улов, но все някоя "рибка" се хваща в "мре-жите" ми. Толкова. Станете и вие, ако иска-те, "рибари"... каквито си искате станете. Аз на стари години се видях принуден да стана нещо като "рибар"... "ПАТРИОТИЧЕН" КОКТЕЙЛ "БАЙ ГАНЮ"

събота, 28 ноември 2015 г.

Какво се получава като съберем антиамериканизъм, русофилия, туркофобия, антисемитизъм, конспиративизъм, катаст-рофизъм, антикапитализъм и радикално левичарство? – Ганьовски патриотизъм!

Момчил Дойчев

НУЖНА Е ИЗЦЯЛО НОВА ПАРАДИГМА НА ОБРАЗОВАНИЕТО, НУЖНА Е РЕВОЛЮ-ЦИЯ!

Българското образование: откъде да започнем с промените?, автор: Деница Илчева От себе си. От начина ни на мислене...

... Да си щастлив означава да поз-наваш себе си. Да следваш собствените си потребности. Да знаеш, че винаги имаш избор, да не се страхуваш да го направиш и да носиш отговорност за него. Да вярваш че можеш. Да търсиш. Да питаш. Да се съмня-ваш. Да се доверяваш. Да обичаш.

Ето това трябва да учи училището децата. А не да бъдат послушни, да зауча-ват уроци, да мълчат в час и сляпо да се подчиняват на авторитети.

Училището трябва да ги учи как да разкриват и развиват своята уникалност и неповторими таланти, а не да ги превръща в бурмички в нечия машина за пакетиране на мечти.

Да осъзнаем, че като родители ние имаме право да избираме образованието за децата си. Да изискваме качество на услуга-та, за която плащаме с нашите данъци. Да не се примиряваме с една образователна система, която е толкова остаряла и неа-

9 декватна на настоящето, а какво пък да кажем за бъдещето. Да не пропиляваме години от живота на децата си и най-вече да не убиваме техния естествен стремеж към учене като ги напъхваме в една рамка, която никога за нищо няма да им послужи.

Замислете се – моят първи учебен ден беше преди 30 години и той не е с нищо по-различен от първия учебен ден на се-гашните 6-годишни. Училището си е същото, учебната програма, начина на преподаване и учене, структурата на училищната система – те са си същите. А светът? Замислете се колко се е променил светът за тези 30 годи-ни? За къде подготвяме децата си като ги пращаме в училище? За миналото?

Докато родителите не променим начина си на мислене и не започнем да отстояваме нашето право да избираме образованието на децата си, да изискваме качество и адекватност на образователната услуга, държавата „майка“ няма да промени нищо. Новият закон за образованието е чудесен пример за това! Уви!

Нужна е изцяло нова парадигма на образованието. Нужна е революция! Но революцията трябва да се случи първо в съзнанието на родителите. И когато това стане образователната система ще се про-мени, защото няма да има друг избор. ДОЙДЕ ВРЕМЕ ПРОКУДЕНАТА СВОБОДА ТРИУМФАЛНО ДА СЕ ЗАВЪРНЕ В УЧИ-ЛИЩАТА НА БЪЛГАРИЯ

Ще продължа изложението си, за-

почнато с ето този кратък текст: Идея и инициатива за принципно различен на-чин за организация на учебното време в училище. Ще разширя аспекта, в който ще се развие моята теза, същевременно ще се постарая да придам подходящата форма на това свое изложение. Ще се обърна към ония, които се надявам, че могат да се ентусиазират от предложението ми за ко-ренна промяна на въпросната организация на живота в училищните общности. Това са най-вече младите хора, учениците. На второ място учителите следва, по моето дълбоко разбиране, да откликнат на предложената идея и инициатива. На трето място очаквам подкрепа от родителите, които следва да са най-загрижени (след самите ученици) от това образованието на техните деца да бъде качествено и съвременно.

Не очаквам подкрепа за иновация-та си, признавам, от страна на представите-ли на образователната бюрокрация и от страна на директорското, на мениджърското съсловие, които са крепители на отчайва-щото статукво – и общо взето не правят друго освен да работят срещу коренните интереси и на младите хора, и на общество-то, и на нацията, и на държавата, и на всич-ко останало. Но – длъжен съм да подчертая – е напълно възможно отделни авангардно мислещи представители на тази бюрокра-ция и на това директорско съсловие все пак да се отнесат с известно разбиране, да се надяваме, ще има и такива, щото ако няма, тогава работите у нас, очевидно, са съвсем опорочени. И така, без да се отклонявам повече, да се заема с писането на своя текст, като единствената ми грижа ще бъде да бъда пределно ясен, убедителен и лако-ничен, съвсем кратко искам да изложа предложенията си.

Всички знаем какво е ситуацията в момента, в условията на една агонизираща и прогнила отвсякъде ретроградна админис-тративно-командна и директивна образова-телна система, която не допуска, не търпи свободата. Системата ако изобщо работи, подобно на някаква повредена машина, работи на празни обороти, всички е фалши-во, безкрайно опорочено и изопачено, рабо-тите не вървят, учебният процес по начало е изцяло неефективен, младите не щат да учат, изнемогват от скука в часовете, неиз-разходваната по предназначение (за умст-вени, емоционални, творчески и други гра-дивни активности) енергия се натрупва и подхранва страшно напрежение, което избива в разрушителни посоки, агресията вътре в недрата на системата е колосална, учителите и учениците се намират в състоя-ние на някаква безумна война, изнервени са до крайна степен, отношенията им са външ-но-показни и лицемерни, учениците избиват на изпити предимно с преписване, система-та в лицето на своите цербери (учители, директори) е заложила на непрекъснатия терор, на грубия натиск, но младите оказват решителен отпор, поради което, казахме, всички механизми на казармения строй, които в предишни времена може и да са имали някакъв позитивен резултат, в днеш-но време са блокирали, а пък най-ощетена, разбира се, е личността на младите, нашите училища са се превърнали, както съм писал безброй пъти, в нещо като фабрики за без-личности, за безличия, системата развра-щава и деморализира всички в нея, тя изк-ривява съзнанията, нищо в нея не е на мястото си, по тази причина тя импулсира най-долните качества на "човешката приро-да" – и всичко това (да продължавам ли още?! – е страшно, понеже се случва в XXI-я век, във века на страхотен подем във всички области! А най-страшното е обаче нещо друго: най-страшно е пълното безраз-личие, с което ние, сякаш сме не човеци, а

нещо като говеда, гледаме на случващото се пред очите ни! Ето това е най-страшното, вие да сте забелязали поредният министър на образованието и науката да си е загубил съня от непрекъснати тревоги? Не, няма такова нещо, напротив, министерстването им се отразява доста добре, ето, нашият министър вече си пусна и брада, та да има с какво да се занимава в скучните министерс-ки следобеди, предполагам, че като си има брада, ще му се налага да я разчесва тази брада, ще си се снабди с подходящите гребенчета, ножички и прочие, една добре поддържана брада иска много грижи, ето, нашият министър вече има къде да приложи усърдността си, ще си вчесва и подрязва брадата!

За сегашната ситуация няма сми-съл повече да се пише. Писал съм много, изписах се, дето се казва. Сега трябва да търсим изход от създалото се безнадеждно положение. Едно е сигурното: работите така повече дълго време не могат да продължа-ват. Потребни са промени. Липсва обаче воля за такива промени. Липсва и подоба-ващото съзнание. Включително и у заетите в тази сфера. Малодушието, примиреността триумфира, както е обичайно у нас. Мър-морковци колкото щеш, но хора, които да са си запретнали ръкавите и да правят нещо ново, да работят за някакви промени се броят на пръсти. Всичко седят благочинно и чакат. Какво ли толкова чакат? Чакат да се случи някакво чудо. Примерно, да започне да вали манна небесна, предполагам, с която да нахраним жадните си души. Е, чакаме новият закон да предизвика тъй дълго очаквания поврат към добро. Ще има да чакаме дълго де, то нещата с чакане не стават. Иска се работа. Искат се инициати-ви. Искат се идеи. Иска се ново съзнание и разбиране. Тия неща няма как да ни ги пришият бабаитите от Министерството и от Парламента. От нас, гражданите, от нас, дето сме във въпросната сфера на живота, а именно учениците, учителите, родителите и пр., зависи всичко. Ако ние самите про-дължим да чакаме разни чудеса, никаква промяна няма да има. Агонията ще продъл-жи. Престъпление, пълна безотговорност спрямо собствената съдба е въпросното чакане, което е израз на това, че огромната човешка енергия, която може да осъществи промяната, е блокирала. Трябва много да се разговаря, да се мисли, да се експеримен-тира – с оглед да се открият работещи решения на тежките проблеми. Няма друг начин да се открият подобни работещи решения. Ние всичко трябва да измислим и да сътворим. Повтарям, от нас самите зави-си всичко. Нашата собствена съдба, нашето бъдеще, и като индивиди, и като нация, зависи от нас самите, и съдбата, и бъдеще-то ни са в собствените ни ръце.

Страхът от промени трябва да бъ-де надмогнат. Това, с което сме свикнали, колкото и да е отчайващо, ни се вижда

10 близко, а неизвестностите на новото пла-шат. Страхът от свободата обуславя страха от промени и от новости. Хората, които обичат свободата, изобщо не се плашат от промените, напротив, желаят ги. У нас е пълно с несвободни хора, с хора, които робуват на разни стереотипи. И си мислят, че дойде ли свободата, ще настъпи "пълна анархия". Нещо повече, те всичко лошо в този живот го свързват с въпросната тъй нежелана и опасна свобода. Да, свободата е страшно и опасно нещо, тя крие много рискове, тя ни поставя в неизвестни, непре-живявани по-рано житейски ситуации, но само благодарение на нея е възможен какъвто и да било прогрес. И просперитетът ни и като индивиди, и като общност зависи от това доколко сме предани на предизвика-телствата на свободния и на отговорния живот. Страхливците пред свободата нищо особено няма да постигнат, те се обричат на вечна мизерия, на беден и на недостоен живот. Сега взе ли да ви просветва истина-та за това защо ние, българите, сме най-бедната и най-нещастна, по собствените ни усещания, нация в Европейския съюз, пък и не само в него?

Трябва да се разделим с куп ко-варни стереотипи и навици. Тия, които така са се привързали към своите стереотипи и и навици, че са станали нещо като техни роби, такива хора са неспособни на промяна и на ново отношение. Робското у себе си, склонността да робуваме на собствените си догми, стереотипи и навици трябва най-напред да победим. Към робското у себе си трябва да сме безпощадни. Нация от роби няма бъдеще. Нация от страхливци - също. Такива нации, повтарям, сами себе си осъждат на най-жалко, мизерно и недостой-но бъдеще.

Това дотук, да речем, е нещо като пролог към моето същинско изложение. Минавам към конкретиката. Ще отправя една поредица от предложения за нова, принципно различна организация на учи-лищния живот, на живота в училищните общности. Всъщност, в нашите училища в днешно време няма живот, в тях вее гни-лостния дъх на разложението и на мъртви-ната. Това, което ще предложа, има за цел да спомогне за възраждането на живота в тях. Непростим грях е живи и особено мла-ди хора да бъдат принуждавани да служат не на живота, а на мъртвото, на онова, което е осъдено да умре, което няма перс-пектива да живее. За да се възроди животът в нашите училищни общности, за да се възвърне прокуденият живот у тях те трябва да бъдат оживени, сиреч, Нашите училища следва да станат живи, саморегулиращи се демократични общ-

ности

Това е първият възлов момент. Не може едно общество да бъде демократично,

т.е. здраво и жизнеустойчиво ако "градивна-та частица" на това общество, а именно индивидите, отделните човешки същества, не знаят що е това демокрация, не са при-викнали да живеят в автентични демокра-тични условия, чужд им е демократичният манталитет, безразлични сам им демокра-тичните ценности, липсва им демократично съзнание, не ги вдъхновява идеята за сво-бода, чието непосредствено и живо въплъ-щение е функциониращата пълноценно демокрация. А човешкият фактор във всяко едно общество - това е човешкият фактор, който се възпитава в съответните ценности именно в образователната, в училищната сфера. Не може една образователна систе-ма, основана на авторитарни принципи, едно система, която "кове" несвободни, несамостоятелни, безотговорни хора, едно система, която произвежда негоден за съв-ременните условия човешки "матр`ьял", да бъде основата за възникването и съществу-ването на едно пълноценно живеещо де-мократично общество, той фокус просто няма как да стане. Ако училищният живот у нас не бъде демократизиран в най-пълна степен и мяра, то ние никога, позволете ми да кажа и това, няма да станем наистина демократична държава. Не може една дър-жава да е демократична ако "човешкият матр`ьял" в нея не знае що е демокрация, т.е. демокрацията, сиреч, свободното съз-нание и поведение на отговорния човек му е изцяло чуждо или пък непознато, е нещо непреживяно. Лостът, благодарение на който може да се осъществи тъй потребната ни същностна промяна в образователната сфера, е един:

Освобождаване на творческата и гра-дивна енергия на младите

А също и на техните наставници,

на учителите; и енергията на учителите следва да бъде освободена. Как става това освобождаване е една лесна загадка: чрез практикуване на свобода, друг начин за това не е измислен. Просто младите и техните учители трябва, първо, да пожелаят да бъдат свободни, а на тази основа след това следва сами да извоюват свободата си. Появят ли се някъде силно искащи свобода-та си хора - тогава няма сила на този свят, която може да удържи порива им към сво-бода. Най-неудържимото нещо на този свят е този велик порив - тази страст към свобо-дата и към свободния живот. Да, зная доб-ре, това е нещо непознато за младите, те не са опитвали що е това свобода в истинския смисъл, е, ще се наложи да опитат този тъй съблазнителен и опасен неин плод: "забра-неният плод" на въпросната свобода. Тук си припомнете чудесния пример на нашия Прародител Адам. В историята на Адам е целия смисъл на тъй непонятната за несво-бодните хора загадка на свободата. Всичко, що е забранено, става много желано и съб-

лазнително, нали така? У нас, в България, е станало така, че самата свобода е най-забраненото и нежелано нещо. Е, трябва да стане така, че колкото се може повече хора да пожелаят свободата си – и да започнат да я опитват, да я практикуват. То така става това чудо на неизвестната истинска свобода – чрез опитване, чрез пробване. Чрез практика, на дело. Чрез експерименти-ране. Чрез изследване. Свободата трябва да започнем да я опитваме и преживяваме. С всичките и коварства, опасности, изпита-ния, трудности, рискове. Да, тя, свободата, е "страшно и опасно нещо" (думи на великия Достоевски), но още по-страшно и опасно нещо е даром да се отказваме от нея. Щом си роден човек, щом искаш да бъдеш човек, следва да постигнеш свободата си. Щото без свобода, казахме, те чака жалко, мизер-но, незавидно, унизително бъдеще. Млади-те хора в нашите училища години наред трябва да привикват към свободата, към свободния и отговорен живот в общности. В човешки общности. Да, но

Свободата не се дава, тя се "взема"

Да, свободата не е дар. Бог не да-ва на Адам този скъпоценен дар на човеш-ката свобода а го поставя в ситуация, в която Адам сам да пожелае, да предпочете свободата си - въпреки рисковете на грозя-щото го Божие проклятие. Свободата е нещо проклето, но жизнено необходимо. Бог проклина Адам, осъжда го в пот на челото да изкарва своя хляб, земята да ражда само бодили и тръни и пр., няма го вече лесния живот, когато всичко ти се дава наготово, напротив, всички сам трябва да сътвориш, да създадеш, да произведеш. Адам, разби-ра се, не е знаел предварително каква участ си подготвя след като не изпълнява Божия-та заповед. А всъщност сам Бог, убеден съм, е желаел "експериментът Адам" да тръгне по той тежките пътища насвободата. Един друг Адам – кротък, изпълнителен, малодушен, покорен и пр. – едва ли е вли-зал в Божия замисъл. Ако беше така тогава Бог щеше просто да сложи един чип в гла-вата на Адам – и тогава всичко щеше да се обезсмисли. Ценно е само онова, което сами сме създали, което сами сме избрали, което не се го направили по принуда, без избор: Отнемеш ли свободата на човека тогава всичко се обезсмисля и отива по дяво-лите – това е толкова просто, нима още не сте го разбрали?

Е, очевидно в МОН не са го разб-рали. И в Народното съзнание очевидно не го разбират. И в България мнозинството от хората очевидно не разбират тия толкова прости неща. Няма друго обяснение за толкова злата ни "историческа участ" да сме най-бедни и най-унизени, цял свят ни се

11 чуди как е възможно да оцеляваме с толко-ва мизерни надници и заплати. Разгадава-нето на загадката е просто: ние за всичко сме си виновни, ние самите сме причината за всичките ни злочестини. Няма някакви врагове, които постоянно да ни объркват нашите български работи, ние просто сме погрешни, мислим погрешно, поради което и страдаме. И си плащаме цялата горчива цена. За всичко в този свят се плаща скъпо и прескъпо. Не можем да прецакаме, драги ми нашенски и родни български тарикати, самия живот, да, живота точно няма как да надхитрим. Всяко нещо си иска своето. А животът на човека няма никакъв смисъл без свобода. Сега разбирате ли защо работите в тази наша печална образователна систе-ма, основана на несвободата, на принудата, на външния контрол и натиск, работите хептен не вървят? Сега съзнавате ли, че на тази същата почва те никога няма как да провървят? Колкото и да ви е тъжно, дру-гарки и другари бюрократи, парламентарис-ти, министри и прочие: дойде момента да се примирите с това, че

Дойде време прокудената свобода три-умфално да се завърне в училищата на

България

Да, това е много мъчна за прежи-вяване и тъжна новина за мнозина, добре го съзнавам. Но ще трябва да се примирят. Това са изисквания на самото битие, на самия живот. Просто няма как другояче да се живее по човешки начин без свобода. Такъв начин просто не е измислен и не може да бъде измислен. Ние, българите (и руснаците, и арабите, да речем) няма как да изобретим нов абсурден начин да се живее щастливо без свобода: комунизмът, колкото и да ви е тъжно, се провали по всички линии в своя по начало обречен опит да създаде едно печално царство на тоталния терор над личността, основан на пълната забрана на всякаква свобода. Другари и другарки родни комуноиди, дето сами сте продукт на този печално провалил се експеримент на комунизма, време е да разберете, че с половинчатости от рода на "държавно регу-лираната свобода" просто няма как да се живее. Колкото по-скоро в демократично живеещите училищни общности на Бълга-рия се породи

Тъй вдъхновяващото чувство и само-съзнание за свобода

в душите на колкото се може пове-

че млади хора, толкова по-скоро България ще тръгне по пътя на своето развитие към цялостен възход и просперитет. Тъй че духовният поврат, за който тук говоря, ще изиграе ролята на нещо като мощен мотор, който ще издърпа затъналата в толкова много непроходими иначе тресавища бъл-гарска каруца. И други страни са преживя-

вали подобен поврат тъкмо на основата на една нова философия и стратегия на обра-зованието. От училищата тръгва всичко, така е устроен животът, ний трябва да прес-танем, повтарям, да се опитваме да прецак-ваме живота – щото така прецакваме единс-твено самите себе си. Няма да изобретим наново топлата вода или колелото, тия неща отдавна са изобретени и от нас се иска просто да ги приложим в живота си. И тъй, изводът е: Повратът в живота ни ще започне с пов-

рат, дълбока промяна в мисленето ни

А тази промяна неминуемо ще задвижи и промяната в живота ни, това са двете страни на една и съща монета. Реша-вайки да почнем да живеем по нов начин, според нови начала на организация на живота ни, ние самите вече не сме същите; според това какъв начин на съществуване сме избрали, такива и ще станем ние сами-те. Щом десетилетия наред се опитваме да живеем по несвободен, по унизителен за човека начин, ето, получихме си заслужено-то, най-бедни и недостойни сме станали, затънали сме в мизерия и в празни суетнос-ти. Но ако намерим сили в себе си да избе-рем достойния за човешки същества начин на съществуване, от този момент нататък ние вече не сме същите, на тази база ще променим и своето съзнание, и всичко оста-нало. Има ли нужда още да ви убеждавам в

Потребността от дълбока промяна, от същинска революция в мисленето и в

избрания от нас на тази почва начин на живот

Има ли още съмняващи се, че този

поврат сме длъжни да го осъществим – щото иначе сме обречени? Е, и да има, ние на тях ще им покажем, че нашият прословут и пословичен български инат е крайно вре-ме на бъде сломен. И сега какви по-точно промени следва да направим непременно още от утре, разбира се, след съответните обсъждания и дебати? Прочее, трябва да заложим на точно това: Всички промени в живота на училищните общности следва да започнат след най-

разгорещени дебати по най-острите проблеми

Да, този е начинът. Не да се мъл-

чи, а да се разговаря за всички въпроси, дори и за най-проклетите и най-коварните, един вид "нерешимите" въпроси. Демокра-цията е това: разговаряне, свободни дебати между търсещите истината човешки същес-тва, които не са си въобразили, че истината за тях, кой знае защо, е безразлична. Надя-вам се, вярвам, разбрахте, че

С лъжи не може да се живее, истината обаче винаги е благодатна

Но тази истина се ражда тъкмо в

свободния дебат на заинтересовани в тър-сенето й хора. Не иначе, а само чрез диа-лог, чрез спорове, чрез разгорещени поле-мики между заинтересовани от намирането на истината по тежките проблеми хора. Свободолюбивите хора са и правдолюбиви хора, щото е казано: "Познайте истината, защото истината ще

ви направи свободни"

Ние още се опитваме да живеем с лъжи за себе си, за живота си, за бъдещето си, всичко обаче подлежи на проверка пред съда на разума. Ето, демокрацията ще започне когато привикнем към тази безпо-щадна откровеност на свободолюбивите и правдолюбиви хора. Към тия неща, в прав-долюбие и свободолюбие се привиква само чрез практикуването им; в един момент ще почнем и да се пристрастяваме към тях. Този е пътят. Този е и начинът. Нямаме друг избор освен да почнем да живеем както подобава за човеци. Както е достойно за човеци. Всичко фалшиво и неистинско от живота си трябва да изхвърлим без никаква жал. Ето, на това основание ще се окаже, че т.н. "учебни часове" в рамките на това ново училище ще се превърнат в нещо като дискусионни клубове, а

Дискусията ще стане форма на същест-вуване, около която ще се завърти учи-

лищния живот

Ще ми се наложи да прекратя тук писането си, понеже хем се изморих, хем ми се налага пренастройка на съзнанието. В този маниер, както съм я подкарал, мога да продължа още много. Но засега е добре да спра дотук. Другият път ще започна от пос-тигнатото, за да разкажа вече по-конкретно за промените, които предлагам. Те именно могат да са предпоставка за разгарянето на въпросните тъй душеспасителни и очиства-щи съзнанията ни дискусии. Аз нищо никому тук не ща да наложа. Напротив, предлагам неща, които са изключително провокативни и спорни, идеята ми е именно да предизви-кам дискусии. И на тази основа вече всяка една конкретна училищна общност ще си изнамери решенията. Този е начинът, този е и пътят.

Желая ви хубав ден! А аз излизам на разходка в тъй романтичния съботен предиобед. Ще си почина на свеж въздух. Направете и вие това. Ако искате послу-шайте съвета ми. До скоро! Непременно ще продължим, и то съвсем скоро пътя си.

12

"ЗАБАВЛЕНИЯТА" НИ, ПРОЧЕЕ, СА ХУ-БАВ ПРЕДЛОГ ДА БЕЗДЕЛНИЧИМ КОЛ-КОТО СИ ИСКАМЕ

Три идеи ме вдъхновяват в пос-ледните дни, тъй да се рече, три са намере-нията ми за писане: първо, твърдо съм решен в писмен вид да изложа разбирания-та, предмет на курса по мислене, по твор-ческо мислене; на второ място, вчера обя-вих, че съзнанието ми е обзето отИдея и инициатива за принципно различен на-чин за организация на учебното време в училище и дадох дори обещание в най-скоро време да реализирам, да изпълня хрумването си; на трето място също така дадох обещание за пиша за вредното влия-ние на порнографията върху съзнанията на младите, на юношите (виж: Превърнали ли сме се в роби на греха, даваме ли си сметка за тиранията на плътта и на поро-ка?) и даже вече имах уводно в тази тема предаване по Пловдивската обществена телевизия, но намерението ми е да предс-тавя в писмен вид разбирането си, с оглед то да е удобно за ползване от повече хора.

Вече на четвърто място ми хрумна да създам нещо като библиотека или като поредица от свитъци, в която в съвсем кратък вид, до 15-20 странички да издавам свои популярни разработки по най-важни предимно за младите хора теми от рода на изброените по-горе. Даже ми хрумва да преработя по този начин някои стари мои книги и най-важното от тях да го издам в такива съвсем евтини, полезни и популярни изданийца, които могат да стигнат практи-чески да всеки човек. За тази цел мога да използвам и младежкото списание HUMA-.NUS, примерно отделните книжчици да ги издавам под формата на извънредни брое-ве на списанието, нещо повече, самото списание може да си издава подобна поре-дица, т.е. книжчиците да излизат като при-ложение на списанието. Та ето, погледнато в този контекст, тази сутрин съм силно затруднен с какво да се захвана, на коя от идеите си да дам предимство; пиша това с оглед само да си помогна да реша затруд-нението.

Имам, дето се казва, работа до ушите, още повече, че тия дни също така трябва да пиша разни документи по две съдебни дела, едното е дялото за клевета, което спечелих, но което оклеветилата ме

директорка на ПГЕЕ-Пловдив обжалва в Окръжен съд в Пловдив; по това дяло изг-лежда ще се наложи да се откажа от услуги-те на адвокат по една най-проста причина: нямам финансов ресурс за такъв един лукс, ще ми се наложи да поема риска да се защищавам сам. А другото дяло е в Коми-сията за защита от дискриминация, снощи дойде от нея писмо, в което ме приканват да аргументирам тезата си, щото предстои и там гледане по представения от мен казус, свързан с това, че директори на училища в Пловдив тази есен си позволиха да ме дискриминират, фактически да ме лишат от преподавателски права, та на мен ще ми се наложи да представя ти ядни аргументите и фактите по този правен казус; по него, раз-бира се, пак не мога да си позволя адвокат, още повече, че поради издателски и съдеб-ни разноски, а и най-вече поради принуди-телната "безработица", на която бях осъден (заради репресиите, на които ме подложиха въпросните самозабравили се образовател-ни администраторки) съм затънал в дългове и към банки, и към физически лица, към мои приятели).

Та именно в такава една нелека ситуация ще ми се наложи тази сутрин да попиша по някоя от толкова важните теми: понеже съм свободен днес, в събота, а иначе от три месеца вече пътувам да рабо-тя като учител по философия – на половин учителски щат, който е по-малък дори от минималната заплата за страната! – пъту-вам да работя чак в град Раковски. Е, реша-вам да избера онова, което, по моя прецен-ка, не търпи никакво отлагане, което за мен има несъмнен приоритет, това е писането на текстово изложение, в което ще изложа своето разбиране за принципно нова орга-низация на учебното време, на взаимоот-ношенията учител-ученик и пр., а на тази основа и на цялостния живот в училищните общности. Трябва да реша и под каква форма да напиша този текст, е, според своето разбиране текстът следва да бъде обърнат непосредствено към ония, на които възлагам надежда да се нагърбят с изпъл-нението на тия новости, именно учениците, младите хора най-вече, а също така и учи-телите, не на последно място и на родите-лите.

До образователните началства (включително и до Министъра на образова-нието и науката също ще изпратя този до-кумент, но с придружително писмо, текстът няма да е изложение пряко към него). Правя така защото, признавам си, ми писна да пиша изложения от типа "казаци пишат писмо до султана на Османската империя", оказа се, че ако бях писал до самия султан, той положително щеше да се трогне и да ми отговори, но български министър на образо-ванието и науката да ти отговори, това е пълна невъзможност (пардон, само един такъв министър ми отговори директно, това, в интерес на истината, беше Йорданка

Фандъкова, та беше министърка за няколко месеца само, преди да стане кметица и тогава, за това кратко време, все пак успя да ми отговори на мое писмо, но за сметка на това никой друг министър след нея и преди нея не ми е отговарял, а вероятно и изобщо не се е трогвал от писанията ми).

И тъй, ето, сядам да пиша, да ра-ботя по-сериозно. Каквото напиша ще го публикувам тук, в блога, за да се види от повече хора и, евентуално, да получа ня-какви критики и препоръки, които за мен са много важни, резонансът от страна на чита-тели много ми помага. И тъй, хубав съботен ден ви желая, бъдете здрави – и до скоро! Работете повече, работата в никакъв случай няма да ви навреди – но безделието поло-жително вреди на човека. Води до разлага-нето, до дегенерирането на човека това пусто безделие, което ние, за благозвуч-ност, наричаме "развлечение".

Пълно е у нас с хора, което нищо не правят, безделничат непрекъснато, но се самозаблуждават, че, видите ли, много били обичали да се забавляват, да се развличат, да си правят, дето се вика, "кефа". Или дори, както казват, били заети да живеят, правете си сметка какво е животът за такива обикновено умиращи от скука безделници, не знаещи какво е истинско забавление! Въпросните "забавления", прочее, са хубав предлог да безделничим колкото си искаме. Пълно е у нас със скучаещи и по тази при-чина крайно скучни хора, особено пък мла-ди, а да скучаеш на млада възраст е прес-тъпление спрямо собственото ти бъдеще! У нас ситуацията е такава, че общо взето младите не се занимават с някакви полезни неща, а предимно изнемогват от скука, от пропиляване на времето си, чудят се как да си убиват времето, особено пък в училище, та, в училищата, биват учени най-вече на това как да си пропиляват времето, ако друго нещо не научат, това поне ще научат положително!

Затова да кажа още нещичко и по тази внезапно открила се, но твърде важна тема. Човек може да си почива, примерно, като чете, да речем, книга, като прави нещо друго, но нищо да не правиш, да си убиваш постоянно времето (на което, да си призна-ем, сме големи майстори у нас, у Българс-ко!) и да си мислиш, че това нищонеправене било "забавление", е крайно глупав начин да си пропиляваш шансовете и бъдещето. Толкоз. Това е друга голяма тема, по която съм писал преди години, но кой да ти чете такива "непотребни книги" като моите?!

Хайде чао, бързам да пиша, за мен пък, представяте ли си, писането вече е станало нещо като забавление или хоби. Очевидно, таваришчи дежурни по блог завистници-оплювачи, съм станал маниак, графоман и какъв ли друг си искате го наре-чете, вие по-добре от мен знаете как да определите тази моя странност...

13

EDITH PIAF, YVES MONTAND – SOUS LE CIEL DE PARIS вторник, 17 ноември 2015 г.

Лека нощ с тази знакова песен за Париж! БРОЙ 22 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ Е ДОС-ТЪПЕН ВЕЧЕ И ЗА ЧЕТЕНЕ ОНЛАЙН сряда, 18 ноември 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! ТЕЧЕ ЯКО ОПРАСКВАНЕ! ОПРАСКВАМЕ ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ОП-РАСКАНО! Сряда, 18 ноември 2015 г.

БЪЛГАРИЯ Е ЗАПЛАШЕНА ОТ ПЕРСПЕК-ТИВАТА ДА СТАНЕ СЛЕДВАЩА ЖЕРТВА НА КРЕМЪЛ четвъртък, 19 ноември 2015 г. САЩ: България и Румъния са следващи-те жертви на Кремъл

Румъния и България ще бъдат следва-щите жертви на Кремъл, след балтийски-те държави и Полша.

Това заяви на конференция за си-гурността в Берлин вчера помощник дър-жавният секретар по въпросите за Евразия Виктория Нюланд, предаде украинският портал 112.ua., цитиран от Фокус.

„Страните в източната част на Алианса са заплашени от перспективата да се превърнат в следващите жертви на Кре-мъл. САЩ, както и НАТО, ще ги подкрепим. Нашето военно присъствие в морето, по суша и във въздуха над Полша, Румъния, България и балтийските държави трябва да бъде силно послание, че те са защитени“, заяви Нюланд.

Русия се готви да води "хибридна война" на Балканите, целяща да дестабили-зира цяла Европа, заяви българският пре-зидент Росен Плевнелиев миналата седми-ца в интервю за в. "Индипендънт он сънди". Той поиска ЕС и НАТО да направят повече за спиране на заплахата от руска агресия. Заради думите му АБВ и БСП му поискаха оставката, а премиерът Бойко Борисов коментира: Не съм чак такъв ястреб". ИСТИНСКИ СИЛНИ СА ТЕЗИ, КОИТО НЕ МРАЗЯТ, А МРАЗЕЩИТЕ И УБИВАЩИТЕ ОТ ОМРАЗА СА МЪРТВИ ДУШИ четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Съпругът на убита в „Батаклан" с раз-търсващо писмо до терористите

129 души загинаха при кървавите атентати в Париж миналата седмица. Сред тях е и 35-годишната Елен Лейри, майка на 17-месечно момченце, съобщава Нова телевизия. Младата жена намира смъртта си в зала „Батаклан". Два дни след атаките нейният съпруг пише писмо до терористите и обещава, че детето му ще живее щастли-во и свободно и няма да мрази „мъртвите души", отнели живота на майка му. Ето и

цялото писмо на Антоан Лейри, публикувано във Facebook и споделено от повече от 180 000 души:

„В петък вечерта откраднахте жи-вота на един изключителен човек, любовта на моя живот, майката на моя син, но няма да получите моята ненавист. Не знам кои сте и не искам да знам. Вие сте мъртви души. Ако този Бог, заради когото убивате без да се замисляте, ни е направил по свой образ и подобие, всеки куршум в тялото на съпругата ми е рана в неговото сърце. Така че, не, няма да ви подаря и моята омраза. Вие искате точно това, но отговорът на омразата с гняв означава да падна в плен на същото невежество, което ви е направи-ло това, което сте. Искате да ме е страх, да гледам на своите съграждани с недоверие, да жертвам свободата си заради сигурност. Е, загубихте. Видях я тази сутрин. Най-на-края, след като чаках няколко дни и нощи. Тя беше също толкова красива, колкото когато тръгна към залата в петък вечер, също толкова красива, колкото когато се влюбих в нея безнадеждно преди 12 години. Разбира се, че болката ме съсипва, призна-вам ви тази малка победа, но тя ще бъде кратка. Знам, че тя ще бъде до нас всеки ден и че ще се срещнем отново в рая на свободата и любовта, до който вие няма да имате достъп. Ние сме двама, аз и моят син, но сме по-силни от всички армии по света. Нямам повече време, което да отде-ля за вас, трябва да го посветя на Мелвил, който току-що се събужда. Той е едва на 17 месеца. Както обикновено той ще яде, след това ще играе заедно и през целия си живот това малко момченце ще бъде заплаха за вас, защото ще бъде щастливо и свободно. Защото, не, няма да имате и неговата омра-за."

РУМЪНИЯ ЩЕ СЕ ОПРАВИ, НО НИЕ ЕДВА ЛИ... четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Румъния сваля ударно данъците В северната съседка намаляват почти всички налози, осигуровките и акцизите Кратък мой коментар: Така се правят нещата, това е истинска дясна политика, развиваща икономиката и създаваща благо-състояние, този е начинът:

14 Ставката на ДДС се понижава от

24% на 20% за всички стоки и услуги от 1 януари 2016 г., но за някои основни храни вече има специално облекчение. В средата на тази година за месото, рибата, плодо-вете и зеленчуците налогът бе редуциран до едва 9%, което напук на негативните прогнози не намали приходите в хазната, а ги повиши заради ръст на потребление-то. ИСКАМ ДА ДАМ ПРИМЕР, ЧЕ И В АБСУР-ДНИТЕ НАШИ УСЛОВИЯ Е ВЪЗМОЖНО ДА СЕ ДЪРЖИШ КАТО ДОСТОЕН ЧОВЕК И ГРАЖДАНИН четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Мина 18-ти ноември, денят, в който във Върховния касационен съд се е гледало моето съдебно дяло, с което искам отмяна на незаконната, репресивна и волунтарис-тична заповед за моето уволнение от рабо-та като учител по философия в ПГЕЕ-Пловдив: Утре Върховният касационен съд ще разглежда съдебното дяло срещу моето уволнение от работа. Решението вече е взето, просто още не е обявено на сайта на съда. Ще го обявят, да се надява-ме, тия дни. Намери се, естествено, другар-ка, която злобно се захвана да вещае в блога ми ето как:

Нямате шанс. Както и да е, нека да си вещае –

щом това толкова я успокоява. Аз лично очаквам решението единствено с любопитс-тво. В случай че в рамките на нашето пра-восъдие казусът не бъде решен в моя пол-за, съм решен да поискам правдата, спра-ведливостта и правото да бъдат възстано-вени от Европейския съд. Добре зная – не просто вярвам, а даже зная – че там човек може да постигне правда, право и справед-ливост. Разбира се, на този етап и българс-кото правосъдие отсъди казуса в моя полза, в полза на жертвата на административния произвол. В този смисъл имам надежда и тук, у нас, да успея да постигна справедли-вост. Но едно е сигурното: в случай че това не стане, съм решен да поискам Европейс-кият съд да отсъди и да реши проблема.

Вчера доста пъти проверявах сай-та на ВКС, въпреки че не е логично решени-ето да излезе още в същия ден. Възможно е днес обаче то да излезе. Или пък това ще

стане в близките дни. Няма проблеми, ще чакаме.

Ние, хората, които не просто сме решени да се борим, но и наистина, на дело, практически се борим за право, прав-да и справедливост в тази наша страна, в която тия неща са съвсем поругани, освен да се борим умеем и да чакаме. Защото знаем, че се иска постоянство и пълна от-даденост в борбата. Този е начинът Бълга-рия да се промени. Промяната няма да настъпи с махването на някаква магическа пръчка. Иска се много работа. Усилия се искат. Налага се да се борим всеки ден и час. И вяра в правдата, в справедливостта и правото се иска. Този е начинът. Друг начин няма.

В добре уредените държави хората много са се борили за да постигнат спра-ведливост. И за да се радват на добре уреден живот. Не са се оставяли да ги тъп-чат.

Както, за жалост, се оставя да го тъпчат мнозинството у нас. Мнозинството у нас се оставя да го тъпчат съвсем безро-потно. То и малкия пръст не ще да си мръд-не за да се бори за такива "вятърничави неща" като правда, право и справедливост. Тази е основната причина бъркотията и лудницата у нас да са на такава висота. Просто ние самите не сме си на мястото и не си изпълняваме задачата – като човеци и като граждани.

Аз искам да дам пример, че и в аб-сурдните наши условия е възможно да се държиш като достоен човек и като гражда-нин. Не е леко, но е възможно. Ще те плюят, ще те ритат, ще те обиждат, ще се опитват да те мачкат, ще те проклинат, ще те обявя-ват за "враг", ще те уволняват. Иска се човек да преживее и някои леки неудобства в борбата си за право, правда и за справед-ливост. Няма как да е иначе. Но съзнанието, че това е верният и единствено възможният начин за постигане на човешко достойнство, вдъхва оптимизъм и сила. Това е нещото, което ме крепи. А духовната сила, а духов-ното превъзходство, а съзнанието, че исти-ната е с теб е нещо, което никаква груба и агресивна сила не може да надмогне, да победи. Тази духовна сила е несъкрушима.

СИНЪТ НА Т.ЖИВКОВ ВЛАДКО БИЛ, ВИДИТЕ ЛИ, "УЧЕН", ПОЛУЧИ ТЛЪСТА "АКАДЕМИЧНА" ПЕНСИЯ ЗА ТОВА, ЧЕ ЦЯЛ ЖИВОТ СИ Е КЛАТИЛ КРАКАТА! четвъртък, 19 ноември 2015 г. Синът на Тато – Владко взе 910 лв. пен-сия с цял живот клатене на краката

Само преди месец несретното от-роче на комунистическия самодържец Тодор Живков – Владимир, се вля в милионните редици на българските пенсионери. И дока-

то повечето връстници на Владко мизерст-ват с разкладка от 5-6 лева на ден, видният соцбохем прибира фантастичната сума от 910 лева месечно, научи „Всеки ден“ от близки до семейството на бившия Първи. На практика това е тавана на пенсиите в България. Превърналият се в легенда с пиянските си изцепки по времето на разви-тия социализъм Владимир дължи тлъстата сума на повече от 30 години стаж в Българ-ската академия на науките и титлата си „старши научен сътрудник“.

За кариерата на Живков-младши в средите на знаещите преди 10 ноември се разказваха куп анекдоти, но сега Владо бере плодовете на научната си кариера. Редови учени от БАН признават, че са виж-дали сина на Тодор Живков не повече от 2-3 пъти в академията за последните 30 години. Според тях, той на практика не е извършвал никакъв труд в БАН, а просто се е разпис-вал, та да му тече заплатата.

Служителите на БАН са известни с щедрите пенсии, които прибират по неве-доми причини. Единствената държавна академия в ЕС, комунистическо отроче по своята същност, дълги години бе оглавява-на от Тодор Павлов, един от организаторите на атентата в църквата „Св. Неделя“ в Со-фия, а в нея и сега членуват десетки висши кадри на ЦК на БКП. По тази линия още в средата на 70-те на ведомост е зачислен и любимия син на Тодор Живков, известен с пиянските си изцепки и с факта, че пали цигарата си с банкнота от 20 лева.

Владко не парадирал с гигантската пенсия пред комшиите си в „Бояна“, но видимо живнал, откакто е на държавна издръжка. В последните години рядко изли-зал от дома си, но сега бръмчал по магази-ните като баба-реститутка – 910 лева не се харчат толкова лесно. (Прочети ДО КРАЯ)

МОИТЕ ВЪПРОСИ КЪМ ТЪЙ ЗАСПАЛИТЕ ГРАЖДАНИ-ДАНЪКОПЛАТЦИ НА ТАЗИ НАША БАСНОСЛОВНО БОГАТА ДЪРЖА-ВА четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Владко Живков, сина на непрежа-лимия ви бай Тодор Живков, цял живот бил, видите ли, "учен", бил на щат в БАН като "старши научен сътрудник", ходел само за да се разписва за да си взема заплатата, а сега по тази причина бил получил хубава пенсия от 910 лева! (Виж:Синът на

15 Т.Живков Владко бил, видите ли, "учен", получи тлъста "академична" пенсия за това, че цял живот си е клатил краката!) Та в тази връзка, понеже съм подлец, ми се ще да запитам тъй заспалите граждани-данъкоплатци на тази наша баснословно богата държава, която дава такива пенсии за нищо, та значи ми се ще да ви запитам ето за какво:

1. Някой знае ли в коя област на нАуката се е подвизавал синът на непрежа-лимия ви бай Тодор Живков – щот аз не знам?

2.Щом синът на непрежалимия ви бай Тодор се е наврял в нашата "Академия", някой знае ли колко още такива подобни на него комунистически и ченгесарски величия и нАучни недоразумения са се наврели там, в БАН, дето бозаят с десетилетия от тъй щедрите цицки на "Академията"?

3. Знаете ли колко пари от бюдже-та поглъща тая щедра държавна хранилка от социализма, наречена "БАН"? Докога смятате, че ний, данъкоплатците, можем да си позволим да хвърляме стотици милиони ей-така, за да да са сити и доволни разните му там владкоживковци и василпроданов-ци?!

4. Известно ли ви е това, че в нито една друга страна от Европейския съюз няма такава паразитираща "нАучна" струк-тура като БАН, в която се раздават на ня-какви хора пари ей-така, за нищо, само щото са от "наште"?

ПРОСТИТЕ, ТЪПИТЕ, НЕМИСЛЕЩИТЕ, НЕОБРАЗОВАНИТЕ ХОРА СА КРЕПИТЕЛИ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ РЕЖИМИ ОТ РОДА НА ПУТИНСКИЯ четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Представих публикацията със заг-лавие Росен Плевнелиев: Тероризмът започва там, където образованието се е

провалило на приятелите си във Фейсбук (имам 5000 приятели там!) с ето тия думи:

Браво, г-н Президент! Напълно споделям констатацията Ви!

Разбира се, мигновено там се на-мери един другар, който се провикна ето как: Любомир Карагяуров: Автогол! Всички тръбят, че у нас образованието е на много ниско ниво, оттук ли започва тероризма?

Наложи се да отговоря на въпрос-ния другар ето какво:

Зле сте с мисленето, таваришч. Простите, тъпите, немислещите, необразо-ваните хора са крепители на терористични-те режими от рода на путинския. По тази причина, понеже и у нас простите, неуки, немислещи, санким необразованите хора са мнозинство, и ние сме се запътили към диктатурата и терора. У нас е същинска рядкост човек да срещне мислещ, неповре-ден от образователната ни система човек, който мисли и говори разумни неща – и не страда от робуването на разните му там комунистически идиотщини, илюзии и тъпо-тии.

В страни, в които има истинско об-разование, хората са умни, добри, толеран-тни, културни, възпитани, просветени, вели-кодушни и свободни. Свободни е възловата дума. Понимаете меня теперь?

РУСКАТА ЛУДОСТ ЕСКАЛИРА: 12-ТЕ ПОДВИГА НА ТАВАРИШЧ-ИМПЕРАТОРА ПУТИН, ПРЕДСТАВЕН КАТО... ХЕРАКЪЛ! четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Капанът на външния свят: Луда за връз-ване мечта четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Заслужава да се види и чуе внима-телно това клипче. Аз лично възнамерявам да го пусна на моите ученици по време на

час по философия – да го чуят и след това ще го обсъдим...

ПЪЛЕН ЗАПИС НА ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 12 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: НАКЪДЕ ОТИВАМЕ? четвъртък, 19 ноември 2015 г.

Приятно слушане, приятни размисли!

ПРОСВЕТАТА Е СЛЪНЦЕ... петък, 20 ноември 2015 г.

ПРЕЗИДЕНТЪТ ПЛЕВНЕЛИЕВ Е НА СВЕТЛИННИ ГОДИНИ ПО-ВИСОКО В ЛИЧНОСТНО ОТНОШЕНИЕ ОТ ХОДЕЩИЯ РЕЗИЛ И БЕЗЛИЧНИКА, НОСЕЩ ИМЕТО ГОЦЕ ПЪРВАНОВ петък, 20 ноември 2015 г.

Навсякъде в интернет срещам крайно злобни нападки по адрес на Прези-дента Плевнелиев, по повод на последните му изявления, които явно не се харесаха на щатните русофилско-путински сволочи и мерзавци; изглежда тая напаст е получила

16 нареждане от господарите си да плюе бъл-гарския президент непрекъснато и те най-старателно изпълняват заповедта, с оглед да си заслужат рубличките. По тази причина ми се наложи да реагирам с ето тези обоб-щаващи констатации, които според мен имат важен смисъл, който трябва да стигне до колкото се може повече дебели, санким немислещи български глави; по тази причи-на ги публикувам и в блога си:

В сравнение с личностните, нравс-твените (с извинение) и политическите качества на лъжеца, ченгето и платеното руско мекере Гоце Първанов Президентът Росен Плевнелиев стои толкова високо, че може с основание да се каже, че е на свет-линни години по-високо от въпросния ходещ резил, носещ името Гоце Първанов – оли-цетворението на безличността, аморализма, безскрупулността и политическото сметка-джийство.

Това, че комуноидите, носталгици-те по комунизма и враговете на свободата и демокрацията у нас харесват Бойко Борисов и ненавиждат Президента Плевнелиев говори и показва много! То е симптом за нещо много важно, но тия, които разбират, не се нуждаят от обяснения. А това, че същите тия комуноиди толкова много се дразнят от Плевнелиев е достатъчно осно-вание сериозните и нормалните хора да го уважават. Президентът Плевнелиев е най-доброто, което ГЕРБ изобщо можа да роди, да създаде и да даде на България. Понеже съм справедлив човек, не мога да не кажа и това.

ЕТО КАК НЕГРАМОТНИЦИТЕ ПИШАТ ДУМАТА "ПОДКОВА", ЯВНО СЕРИОЗНО ГИ Е ЗАТРУДНИЛА ТАЗИ КОВАРНА ДУМА! петък, 20 ноември 2015 г.

Грешката може да се тълкува и във фрой-

дисткия смисъл. Издават се за какво си мислят обикновено тия кретени... ТРЯБВА ДА НИ ПУКА ЗА МНОГО НЕЩА, ИНАЧЕ ПЪЛНОТО БЕЗГРИЖИЕ И БЕЗХА-БЕРИЕ ВОДИ ДО ОБЕЗЧОВЕЧАВАНЕТО, ДО УБИВАНЕТО НА ЧОВЕШКОТО У ЧО-ВЕКА петък, 20 ноември 2015 г.

Рецептата за сваляне на стреса и здравословен начин на живот:

1. Достатъчно сън; 2. Достатъчно часове спорт; 3. Не яжте боклуци – по-добре гла-

ден, отколкото ядящ боклук! 4. СМЕЙТЕ СЕ всеки ден :-) (раз-

бира се - трябва да има с кого и на какво, ЗАБАВЛЯВАЙТЕ СЕ)

5. Зарежете излишните тревоги – достатъчно е на деня злото му...

6. Нали знаете, че работа ще има и след вас? Няма как да я свършите за един ден или – за един живот! :-) Оставете малко и на другите! :-)

В действителност на човек не му е нужно много, за да е щастлив...

Гери Николова Кратък мой коментар: Добре е казано, споделям по принцип, но искам и нещо да добавя, с оглед съхраняване на баланса: все пак на човек – за да е човек и личност особено! – трябва да му пука за много неща, иначе пълното безгрижие и безхаберие води до обезчовечаването, до убиването на човешкото у човека. НА ВОЙНА ХОДЯТ И УЧАСТВАТ МЪЖЕ, А НЕ ТРЕПЕРКОВЦИ

Боко Борисов пак се изказа непод-готвен: България нямало било да участва

във войната с джихадистите, он сметал, че проблемът с тях требвало било да се ре-ши... по дипломатически път! (?!?!?!?) Как Б.Б. си представя дипломатично да се раз-говаря с масови убийци е интересна тема за размисъл. Та по този повод ми се ще да заявя следното:

Естествено, че страхопъзльото Б.Борисов ще заяви, че нема да участваме във войната с джихадистите: на война ходят и участват мъже, а не треперковци като него. Толкоз по въпроса. Все някой трябва-ше да каже и тази истина. ЕДНА ОСТРОУМНА И ВЕСЕЛА КАРИКА-ТУРА, СВЪРЗАНА СЪС ЗАПЛАХАТА ОТ ТЕРОРИЗЪМ четвъртък, 19 ноември 2015 г.

РУСКИЯТ НАТИСК ВЪРХУ БЪЛГАРИЯ Е БЕЗОГЛЕДЕН петък, 20 ноември 2015 г.

Дестабилизацията на България е при-мамлива цел за стратезите в Кремъл

През последните няколко години Русия започна да практикува все по-активна политика на дестабилизация на източната периферия на ЕС и от тази гледна точка България е изключително привлекателна цел за стратезите в Кремъл, заяви в интер-

17 вю за OFFNews.bg политологътОгнян Мин-чев. Реализира ли Русия хибридна война у нас?

Отговорът е категоричен и той мо-же да се наблюдава с просто око: да, реа-лизира. Последният, буквално вчерашен пример, е това съобщение за автоматите – че терористичните атентати в Париж са осъществени с автомати българско произ-водство. Сякаш, че България е отговорна за това, че някой по някакъв начин е закупил български автомат. Но искам да уточня – нищо не извинява продавачите на оръжие в България, ако те са нарушили международ-ни правила при продажбата на оръжие.

Освен това хибридната война в България върви по множество канали и нейното най-общо описание е свързано с обстоятелството, че през последните години бяха инвестирани, буквално напомпани, много големи за българските мащаби ре-сурси в медии и в говорители в медии, които на практика да оспорват абсолютно всеки елемент от българската принадлежност към ЕС, към НАТО и да истеризират българско-то общество чрез генериране на хипотези за потенциални и действителни опасности, които ни дебнат. Това е възможно най-краткото определение, което може да бъде дадено на процеса.

(Прочети ДО КРАЯ)

ЗАТЕГНЕТЕ КОЛАНИТЕ – ЗИМАТА ЩЕ БЪДЕ ТЕЖКА И СТРАСТНА събота, 21 ноември 2015 г.

България пред разлом, автор: Илиян Василев

... Основната идея на руския пре-зидент чрез намеси навън е да стресира Близкия изток и целия свят, като превърне страха, напрежението и несигурността във фактори, блокиращи или разединяващи съпротивата срещу него, повишаващи цени-те на нефта и природния газ.

Проблемът на неговите съветници е, че са чели от стария буквар на междуна-родните отношения. Пазарът на нефт и газ вече не зависи от шейховете и режимите в Близкия изток, които можеха или да спла-шат, или да купят. Нещата изобщо не са в техен контрол. Спадът на потреблението и устойчивото превишение на предлагането няма как да се отмени, освен ако Путин не нанесе ядрени удари. А това и той разбира, че няма как да стане.

Всъщност между много аналогии между ИДИЛ и Русия (освен тези, за които говори Белковский) има още една базисна прилика – и ИДИЛ и Русия нямат никакъв друг коз за да тежат в международната среда освен насилието и страха. Те нямат равностоен и конкурентен модел на иконо-мическо и социално развитие. Затова след като не могат да споделят благоденствието на Запада, искат да го разрушат.

Силите, които симпатизират на Пу-тин у нас трябва да си дават сметка, че те съучастват в плана му за сплашване и дес-табилизиране на Европа – това, което всич-ки в ЕС и НАТО наричат "хибридна война"...

Всъщност целта на "Кой" не е само и толкова да изгони реформаторите от храма на властта, а да управлява Борисов чрез зависимости.

Затова затегнете коланите – зима-та ще бъде тежка и страстна. "Кой" ще загу-би – но преди това ще потопи България в поредната историческа дупка.

Но основната причина не е "Кой", а обществената апатия, отсъствието на про-тиводействаща енергия на улицата и на силите, на които им пука за бъдещето на страната.

МИГРАЦИЯТА И ТЕРОРЪТ ЩЕ СПРАТ КОГАТО ЗАПАДНИТЕ ЛИДЕРИ ЛИКВИДИ-РАТ „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА“ събота, 21 ноември 2015 г.

Тероризмът няма религия Великите сили трябва да се справят с „Ислямска държава“, защото в противен случай ни очакват още кървави атентати

Това, което се случи във Франция, е ужасяващо. Това е поредното посегателс-тво над хора от страна на „Даеш” („Ислямс-

ка държава”). Тези хора убиват не само християни. Ден по-рано имаше атентат в Бейрут, а преди това и на други места. Терористите не могат да бъдат лицето на Арабския свят и Исляма. Терористът няма религия, защото нито една религия не про-повядва да се убиват хора, още по-малко ислямът. През 2011 год. Андерш Брайвик уби близо 80 души в Норвегия, беше опре-делен като християнин екстремист. Този и други примери ни дават ясно да разберем, че тероризмът няма религия. Да вземем за пример Франция. Там живеят мюсюлмани повече от 100 години и никога не е имало подобни инциденти, да не говорим за теро-ризъм - такъв какъвто го видяхме сега в Париж. Това е така, защото причината не е в мюсюлманите, които живеят във Франция или останалите страни в Европа. Причината все по-често да скърбим за жертви от теро-ристични актове по цял свят, се нарича „Даеш” и един ненавреме решен проблем от световно значение, а именно проблемът „Сирия“. (Прочети ДО КРАЯ)

НИЕ, СВОБОДНИТЕ ХОРА, ХОРАТА, КОИ-ТО НЕ СМЕ СЕ ОТКАЗАЛИ ОТ СВОБОДА-ТА СИ, СМЕ РЕШАВАЩИЯТ ФАКТОР, НО НЕ БИВА ДА СЕ САМОЗАБРАВЯМЕ събота, 21 ноември 2015 г.

Тръгвам си вчера от училището и съм се запътил към спирката, където ще чакам автобуса за Пловдив. На тротоара стоят трима ученици, приятели, на които преподавам етика, нещо си говорят. Като наближавам, единият от тях ми казва:

- Господине, Вие накъде ще пъту-вате?

- За Пловдив – отвръщам. - С кола или с автобус? - С автобуса. - Господине, все искам да Ви попи-

там: какво прави умен човек като Вас тук, в Раковски? Нима си мислите, че с филосо-фия можете да промените простаци като тия двамата? – ми казва този зевзек, ухиле-но гледайки към приятелите си.

- Самият факт, че ми задаваш та-къв въпрос, ми показва, че има смисъл. Ти самият не си от простаците, така ли?

- Е, не ми ли личи! – отвръща той. Смеем се и четиримата. И в този

момент идва колата, която са повикали за

18 тях. Те се качват, аз отивам на спирката да си чакам автобуса.

Също вчера, малко преди тази случка, по време на час по психология с един от 9-тите класове провеждаме обсъж-дане по разни важни въпроси. Учениците са седнали на столове около мен, покрай ка-тедрата, те сами предложиха часът да тече така – та да "събеседваме". Изоставили са чиновете. Разбира се, има ученици, които си дремят там, по чиновете, слушат със слу-шалки смартфоните си или се занимават кой с каквото иска. Класът се е разделил горе-долу на две части: заинтересовани от психологията и неинтересуващи се. Или искащи да беседват с мен и неискащи. Внимавам всеки ученик сам да прави своя избор къде да седне и с какво да се занима-ва. Избягвам външния натиск. Така от из-вестно време текат часовете в този клас. И значи си обсъждаме въпроси, които пре-димно поставят самите ученици, въпроси, които тях вълнуват. Аз се старая да движа обсъждането все пак около темите по пси-хология: съзнанието, умът, мисленето, чувствата, волята, Аз-ът. Учениците участ-ват в разговора активно.

Примерно поставям им такъв един важен проблем: може ли ситуацията в тех-ния клас да се промени в положителна посока, в смисъл всички ученици да участ-ват в обсъждането, а не така, класът да се цепи на две групи? Какво следва да бъде направено, та да се реши този общо взето психологически проблем в класа? Кой какво лично може да направи та да допринесе да се реши проблемът? Обещавам, че който даде ценни и работещи идеи, ще му поставя най-висока оценка. Многократно повтарям, че самият клас е длъжен да намери рабо-тещото решение. И че трябва много да се обсъжда, да се мисли по проблема. Инте-ресното е, че все по-често ученици от онази, другата група, на неинтересуващите се, се вслушват в разговора, който водим, а някои понякога дори си вземат столчетата и се присъединяват към групата на обсъждащи-те. И в този именно разговор по едно време една ученичка ме пита:

- Господине, нали има часове по психология и по-нататък? В следващите години – до 12-ти клас, а?

Отвръщам, че има, но са по фило-софия, не специално по психология. Тя ме пита аз ли ще им водя тия часове. Отвръ-щам: не се знае, щото има вероятност, понеже съм в град Раковски временно, и друг да им води тия часове. Може съвсем скоро да се върна в училището в Пловдив, от което бях уволнен (учениците знаят моя-та история с уволнението ми от ПГЕЕ-Пловдив и със съдебните дела, които водя по този повод). Тя настоява да остана в Раковски: иска аз да им водя часовете. И в този момент един ученик произнася ето какви знаменателни думи, заради които всъщност пиша този текст:

- Във Вашите часове, господине, ни давате възможност да се чувства-ме значими.

Точно така се изразява, това са точните му думи. Другите потвърждават констатацията му, съгласни са, така било. Силно съм развълнуван, защото той успява да напипа нещо много важно, което е съ-щинската цел на моите реформаторски инициативи и иновации, свързани с преодо-ляването на отвращението на младите от ученето и от училището. Да се чувства младия човек значим в часа – виждате ли колко добре е усетил същината на цялата работа! И как добре се изрази, а, какво ще кажете? Да се чувства човек значим, да усеща, че мнението му има значение, че той самият е признат за личност, а това идва от чувството, че е свободен, че сам решава, че носи пълната отговорност за всичко – ето това стои зад думите на този ученик, че те, младите, се били чувствали значими в мои-те часове. Очевидно, традиционното отно-шение към учениците, което системата предписва, се свежда до непрекъснатото им потискане и обезценяване; а почувства ли се ученикът или младият човек значим, ето, тогава нещата вече са поставени на здрава основа, на вярната, на точната основа. Много ме радват, не крия, тези негови думи. Това и казах там, отвърнах, че много ме радва това, че са осъзнали тия неща, за мен е истински важно, че заедно сме успели да постигнем това. Щото, добавих, аз сам нищичко не мога да постигна ако те, учени-ците, не ми помагат, не ми съдействат; всъщност те са решаващия фактор, не ние, учителите, а именно те, младите. И техният интерес, респективно, е водещият. Учили-щето съществува заради тях, не заради нещо друго. И най-малко пък заради ком-форта на чиновниците, на образователните началства, на бюрократите.

Това исках да ви кажа. Имам още много други неща, за които искам да пиша във връзка със случващото се около моята основна дейност, каквато е учителската, но засега спирам дотук. Хубав ден ви желая! А аз запретвам работа, защото трябва тия дни да подготвям за печат новата книжка на списание ИДЕИ – третата, последната за тази година. Въпреки всичко устоявам до този момент, слава Богу, на всичките си ангажименти, нето една своя инициатива не съм занемарил до този момент, въпреки преживените трудности. Упоменавам Божи-ето име, защото без силата, която Бог ми дава, аз не бих успял нищо да направя. Имам предвид духовната сила, без нея нищо не може човек да постигне. Ето защо си позволявам да ви пожелая и това: живей-те така, че да не пресеква никога духовната сила, която Бог ни дава на всички така раз-точително! Ползвайте се от нея – и непре-менно ще преуспеете. И ще берете един ден обилни плодове – този е начинът. Няма друг начин.

Ние, свободните хора, хората, кои-то не сме се отказали от свободата си, сме решаващият фактор, но не бива да се само-забравяме: това, което ни ентусиазира, е духът у нас, а той по източника си е Божи, дължим го на Божието благоволение. Който е преживял тези неща, той прекрасно ме разбира. А на другите им се иска да спорят дори и по тия въпроси.

АКО ВСЕ ОЩЕ НЕ СТЕ ЧЕЛИ БР. 17 НА В-К ГРАЖДАНИНЪ, ЕТО МОЖЕТЕ ДА ГО ПРОЧЕТЕТЕ СЕГА събота, 21 ноември 2015 г.

Open publication - Free publishing В КАКЪВ СМИСЪЛ ОБРАЗОВАНИЕТО ЩЕ СПАСИ СВЕТА – И ЧОВЕКА събота, 21 ноември 2015 г.

Томи Томев каза: Някои казват, че красо-тата ще спаси света, а други – че любовта ще спаси света. Второто е по-вероятно, но най-вероятно е, че образованието ще спаси света. Ангел Грънчаров каза: Аз бих казал, че не точно образованието изобщо ще спаси света, а изпълненото с духовност – и с човечност! – образование ще спаси и света, и човека. Човечното, свободолюбивото, личностно ориентираното, одухотвореното, богатото с човешка духовност и култура образование ще спаси света.

Така казано съм напълно съгласен с тезата, че образованието ще спаси света! :-) ПАК СЛОЖИХА НАДПИСИ НА ПАМЕТНИ-КА НА ЛЪЖАТА – И НА РУСКИТЕ ОКУПА-ТОРИ

19 събота, 21 ноември 2015 г.

Пак "украсиха" Съветската армия "Смърт на комунизма" и "Свобода на народа" пише на паметника УКРАЙНА ВЕЧЕ Е АСОЦИИРАН ЧЛЕН НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ! неделя, 22 ноември 2015 г.

УКРАЙНА ВЕЧЕ Е АСОЦИИРАНА С ЕС, Пламен Николов

Белгия стана последната евро-пейска държава, която ратифицира спора-зумението за асоцииране между Европейс-кия съюз и Украйна. Отказът на предишния украински президент Виктор Янукович през есента на 2013 година да подпише споразу-мението стана причина за масови протести, в които участваха главно на младите и образовани граждани на Киев и цяла Украй-на. Властите се опитаха да отговарят на гражданското недоволство с репресии и избиване на представители на опозицията.

Но силата на гражданския протест, проявена на Киевския Майдан, победи и проруският президент Виктор Янукович бе принуден в паническо бягство да напусне страната. Последва реакцията на Русия,

която грешно прецени, че желанието на украинския народ за членство в Европейс-кия съюз е против нейните интереси. Пос-ледва агресията срещу независима и хрис-тиянска Украйна чрез формирането и въо-ръжаването на сепаратистки групи в източ-ната част на страната, опит да се създадат марионетни на Москва „народни републики” – Донецка и Луганска, както и военна опера-ция по анексирането на полуостров Крим. ООН осъди руската агресия довела до 6000 жертви за по-малко от година. Международ-ната общност прояви солидарност с украин-ския народ и много държави, включително и България, въведоха санкции срещу Русия.

(Прочети ДО КРАЯ)

ИНТЕРВЮТА НА МИХАИЛ СААКАШВИЛИ събота, 21 ноември 2015 г.

Заслужава да се чуе, поучително е и за нас, българите... РУСКИТЕ РУБЛАДЖИЙСКИ МЕКЕРЕТА И МЕДИЙНИ МЕРЗАВЦИ ИЗПОЛЗВАТ БЪЛ-ГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА ЗА ИНФОРМАЦИЯ ЗА АНТИБЪЛГАРСКА ПРОПАГАНДА! неделя, 22 ноември 2015 г.

Докога руски медийни мекерета и мерзавци, т.е. рубладжии, ще използват държавните български средства за инфор-мация за антибългарска пропаганда, обс-

лужваща интересите на руския империали-зъм?! Може ли финансирано от нас, данъ-коплатците, "национално" радио да бъде рупор на интересите на чужда държава - и да плюе и обижда безобразно българския президент и то заради това, че е дръзнал да защити българския интерес?! Виж: Калина Андролова: Без гръбнак, но и без ум НЕ СЪМ СЪГЛАСЕН С ТЕЗАТА НА И.БЕРОВ, ЧЕ АРАБИТЕ НЕ СА ХОРА неделя, 22 ноември 2015 г.

По повод на текста със загла-вие Не, те не са хора като нас и автор Иво Беров написах следния коментар:

Оказва се, че зад това "те" на Иво

Беров стоят не джихадистите, не ислямски-те терористи-фундаменталисти, не исля-мистите, а... арабите! Всички до един араби били не знам си какви, не ходели по музеи, не били културни, "онодовали", тъй да се рече, нашите жени, а иначе ги смятали за "леки жени" (да не кажа онази дума!), били не знам си какви още, ала не били като нас, ерго, не били... хора! Да си човек, да си от "хората" означава да си като нас, който не е като нас, той не е човек, не може да бъде смятан, че е от "хората" - аз с такова едно умозаключение не мога да се съглася. Не е вярно, примерно, че всички до един араби са невежи, прости, некултурни, не ходещи из музеите, примерно, щото и Омар Хайям е арабин, и Саади е арабин, и ибн Сина е арабин, има и много други араби, които са и велики поети, и велики философи, и велики учени, между другото, арабите са изобрети-ли числата (да, числата, с които пишем, са арабско изобретение!), а най-вероятно са изобретили и тъй проклетата за нашите ученици алгебра, щото и самата дума ал-гебра, както си личи, е арабска!

Тъй че не мога да приема заклю-чението, е арабите са прости, неуки, некул-турни, немали били отношение към науката и културата и прочие, а пък ний, видите ли, сичките, барабар и начело с Митю Пищова, с Боко Борисов и прочие сме все до един най-умни, интелигентни, възпитани, учени, обичащи и науката, и културата, и музеите, и философията, и духовността и какво ли не още! Такива съждения аз не мога да прие-ма. Простаци има и сред нас, и то немалко,

20 даже нищо чудно и да са повече отколкото са простаците сред арабите – и сред мю-сюлманите, да речем. Това, че арабите не са като нас, съвсем не ги прави "нехора" и "нечовеци" или дори "некултурни", ний не сме образец за култура, и първото срещна-то дете трябва да знае, че арабската култу-ра пак е култура, но е по-различна от наша-та, тия хора пак са хора, само дето имат по-различни обичаи от нашите, толкоз, просто е като 2 и 2 равно на 4.

Нямало било араби художници,

продължава И.Беров, немали били и компо-зитори, и музиканти-изпълнители, и прочие, продължава той да дава "доказателства", че арабите не били, видите ли, хора. Е не е така, нищо че ивоберовата теория, разби-рам това, ще има много почитатели, щото у нас теории от вида на тази, че, примерно, нашите цигани не са "хора" много се арес-ват на нашенеца, и който почне да развива такива теории, нищо чудно да стане герой и любимец на народа, нищо чудно и у Парла-менто да го набутат (имаме си пример, Сидеров затова се навря у Парламенто е нема намерение да си оди от него!). Та значи, пише Беров, "в арабския свят наука няма". Немали си нобелисти за наука пусти-те му араби, зер ние, българите, щото има-ме, та затова и моем да ги сметаме, че са по-прости от нас, ерго, значи не са хора, щот ний, българите, сме нещо като украше-нието на човечеството – особено в ентелек-туално отношение! А ето сега и най-важния извод, до който стига И.Беров, вървейки по тъй хлъзгавия си път:

"Същностното разделение между нашия и техния свят не е по вяра, нито по държавно или обществено устройство. То не е по бедност и богатство. То е ценностно разделение, разбира се, но заради ценност, която не се споменава. Нека я определим с няколко думи.

Работа, производство, творчество, наука, съзидание, търсене, откривателство.

Развитите страни работят, произ-веждат, съзидават, търсят, откриват. Умеят и да се кефят. Тези страни не създават терористи. Китай е комунистическа, в много отношения диктаторска държава, но за разлика от Русия, например, тя произвежда и създава. Затова не напада съседите си и не развъжда терористи.

Изостаналите държави не работят, не произвеждат, не откриват, не създават и

не творят. Те лентяйстват. Съществуват не благодарение на труда си, на ума си, на усилията си и на уменията си, а благодаре-ние на природните си дадености – най-вече газ и петрол. Като нисшите организми са. Може това сравнение да е прекален, но като нас при всички случаи те не са.

И вторият показател за човешко развитие и цивилизованост. Нравственост-та.

Тези хора смятат жените, полови-ната човечество тоест, за животни. Докато в развитите страни, в прогнилия Запад да биеш животни е престъпление, което се наказва от закона, в техния свят моллите, учените им хора тоест (sic) съвсем научно (sic sic) обясняват как точно бива да се бият жените. Според техните си там високонрав-ствени закони.

Само това да беше – че приравня-ват половината човечество към животните, вече ги прави хора от друг свят."

Значи арабите бият жените си, ер-го, не са хора. Не мога да приема че всички араби бият жените си, ама карай да върви. И децата, не сами жените си биели арабите, значи не са хора. Не мога да приема, че всички араби бият децата си, да не говорим за това, че били, видите ли, и... изнасилвали сексуално децата си. То и сред нас има педофили, но да кажеш, че всички араби са такива сексуални извратеняци, това ми се вижда множко. Та значи арабите не са хора – тази е тезата на нашия поувлякъл се автор. На когото мнозина ще ръкопляскат, естествено. Това, че тезата му обижда арабите, които не са такива, каквито ги описва И.Беров, голема работа, може да има изключения, може да има и хора сред арабите, но дека се вика, "изключенията потвърждават правилото", а то е: арабите не са хора.

И основното. За тях човекът не е върховна ценност. Почти никаква ценност не е. За тях ценност е общността (кому-ната, уммата), каквото и да означава това, а какво точно означава това никой не знае. И понеже никой не знае винаги се оказва, че общността – това са своеволи-ята и прищевките на разни всякакви властимащи – щейхове, молли, паши, папи, патриарси, ханове, султани, партийни секретари, олигарси и путинисти. Прили-ката между комунисти, джихадистите, талибаните, маоистите, фашистите и путинисти никак не е случайна. Тя е същ-ностна. Те всички са едно в същината си.

Това е интересно. Но не мога да приема, че тази особеност на арабската култура (която е родствена и на източната култура изобщо) прави арабите... фашисти, комунисти и пр. Има, предполагам, и араби-некомунисти. Аз съм срещал такива. И вие може да сте ги срещали, ала да не сте ги забелязали. Между другото цели общности да бъдат обявявани за врагове съвсем не е западно или европейско или човешко гле-

дище. То е именно фашистко, национал-социалистическо и национал-комунистичес-ко. За комунистите личностите, санким капиталистите бяха врагове, подлежащи на избиване, за национал-социалистите – евреите бяха врагове, подлежащи на изби-ване. А какво да правим сега с арабите?! Щом не са хора каква участ следва да им отредим?

Дотук стигнах с четенето на възд-лъжката статия на И.Беров. Като я дочета, ще довърша и коментара си. Спирам дотук, щото трябва да ставам. Трябва да се стягам за да ида да работа. В град Раковски. Аз също не съм човек като хората - щото в неделя хода на работа. Учителска работа. Преподавам на задочници в гимназията в Раковски. Предимно циганета са те. Може ли сега, кажете ми, да е човек идиот като мен, който в неделен ден става рано и тръг-ва да преподава философия на циганчета - вместо да се излежава в кревата си, както правят всички "нормални хора"?! Е, защото и аз не съм човек като хората, затова веро-ятно и защищавам тезата, че арабите също са хора. Всякакви хора има и сред арабите, както и сред нас. Не са еднакви арабите, както и ние не сме. Не сме ний ангелчета, арабите също така не са дяволи. Има все-какви, Беров. такъв, дека се вика, е животът! Хайде, че окъснях. Хубав ден на всички, бъдете здрави! И за умственото си здраве се грижете също така. Чао и до скоро!

ВСЕКИ ИМА ПРАВО НА МНЕНИЕ, НО ИСТИНАТА ВЪПРЕКИ ТОВА Е ЕДНА

неделя, 22 ноември 2015 г.

"Първата стъпка към унищожение-то на всяко общество е то да приеме, под лозунгите на толерантността и равноправи-ето, лъжата като равноправна на истината, вярното на невярното, правилното на неп-равилното. "Всеки има право на мнение!" Разбира се, че е така. Но приравните ли мнението на лъжеца с това на почтения, приравните ли вярното на невярното и правилното на неправилното, защото са "равноправни" и към всяко мнение следва да се отнасяте "толерантно", обществото ви е загубено. Не бъдете радикални и удостой-те с еднакво уважение лъжата и истината, защото "истината е някъде по средата меж-ду тях" и скоро ще гледате как обществото ви умира. Превърнете в норма полуистина-та, полувярното, полуправилното, защото те са сборът, който се получава от такова равноправие и толерантност и ще живеете полуживотът, който сте заслужили, в полу-обществото, което сами сте построили." Николай Христов, 4.10.2015, Цитиран от Martin Demerdzhiev

21 Брой 18/2015 г. на в-к ГРАЖДАНИНЪ е достъпен и за четене онлайн неделя, 22 ноември 2015 г.

Open publication - Free publishing Приятно четене, приятни размисли! ЗАВЕТЪТ НА СТЕФАН СТАМБОЛОВ, НА КОЙТО ТРЯБВА ДА БЪДЕМ ВЕРНИ понеделник, 23 ноември 2015 г.

Стамболов умря, защищавайки България, българския суверенитет и бъл-гарския интерес от домогванията и козните на "освободителката" и "покровителката" Русия. А ние готови ли сме на такава само-жертва? (Въпросът може да се отправи и към народния кумир от Банкя - дали он е готов да повтори подвига на Стамболов; едва ли, много се съмнявам да е готов, най-много да е готов да приклекне докато отми-не бурята, така го е учил бай му Тодор Живков...) МОЖЕ ЛИ ЧОВЕК ДА Е УСПЕШЕН БЕЗ НЕПРЕМЕННО ДА ИМА МНОГО ПАЧКИ С ПАРИ? понеделник, 23 ноември 2015 г.

Написах следната реплика по по-вод на нещо интересно, което прочетох тази заран във Фейсбук:

Добре казано, и в тази връзка ми се струва, че можем да поставим, примерно, ето какъв въпрос за дискусия:

Може ли човек да е успешен без непременно да има много пачки с пари?

Чудя се дали да не поставя такъв въпрос за обсъждане в блога и дори в пре-даването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия. Но ето, като нача-ло го поставям тук. Интересно ми е какво мислите...

По повод на следния текст на Mar-tin Demerdzhiev, написан във Фейсбук:

Аз съм много добър човек. За цял живот никому лошо не съм направил. Нико-га не съм се изповядвал, защото просто няма за какво! Аз не греша. Но само аз! Другите хора грешат. Аз ги наблюдавам. Много измет се е насъбрала. Е, може би има един двама свестни, които познавам. Винаги са готови да ти дадат, да ти помог-нат. Добри са хората, от които имаш някаква полза. Иначе за какво ти е да ги познаваш? Не е ли така? Няма ли някоя лавина от камъни да се изсипе върху главите на тая измет!

Много е шумно! Навсякъде прося-ци. Свирят по улиците. Вдигат шум! Няма ли работа за теб момче, че шумиш с тоя акор-деон?! Писи-писи-писи! Излезте да ви нах-раня котенца. Къш-къш от тука, клошари!

Само за котенцата ми е жал. И за Али Ръза. Как го измъчи тая Ферхунде. Толкова ми е жал, а сега имам още 120 канала по новия тарифен план и мога да съчувствам още повече. Да чопля семки и да съчувствам. Православни Боже, затрупай с камъни тая измет!

Не знам защо, но в телевизионния екран хората изглеждат някак по-симпатични. Онзи ден, беше преди 2-3 седмици, излязох и хората, които срещах по улицата бяха някак противни. Отблъскващи. Гнусни сте ми! Гнус ме е! Помощ! Някой ме докосна! Кой беше?!

Искам да сменям каналите. Цък-цък-цък-цък-цък. Цифрите се сменят.

Толкова много измет. Господи, ако те има изтреби тая измет! Тя се развъжда и трови добрите хора като мен.

Ако имам мисия в тоя живот, тя е да уча хората. Искам да споделя житейската си мъдрост и по възможност да науча някой, който да стане като мене и да мисли като мене. Едно към едно. Семките се чоплят с двата предни зъба. Колкото семки съм изчоплил… Мога да Ви говоря до утре, за извънземните, за ХАРП-а. Гледал съм ги, знам ги нещата. Не ме учи ти мене! Многоз-найко!

Умният човек се различава от глу-павия по това, че има дебела пачка с пари. Ако си много умен първо ми покажи пачка с пари, пък тогава ми говори. Иначе ще мъл-чиш и ще ме слушаш. Аз пари нямам, но за сметка на това много пари са ми минали през ръцете. Много пари. Не съм ги броил. На времето само аз имах мобифон от блока. Ей тоя ланец виждаш ли го? Нося го върху

анцуга нарочно да го виждат хората. Да знаят. И като говоря да ме слушат.

ПУТИН Е ЗНАЕЛ ЗА ПРЕДСТОЯЩИТЕ АТЕНТАТИ В ПАРИЖ понеделник, 23 ноември 2015 г.

Из: Путин е знаел за готвените в Париж атентати

... Знаете ли, всичко, което говори-те, аз, Белковски, говорех няколко месеца – Владимир Владимирович Путин ще изтъргу-ва борбата с ИДИЛ и ролята си на борец срещу международния тероризъм за да се върне към преговорите със Съединените американски щати и Европейския съюз за подялбата на света, за връщане на Ялтенс-ко-Потсдамският свят. Това се случва в момента. А.Орех – Значи Украйна вече не е на дне-вен ред, а отива в раздел “разно”? С.Белковски – По мнение на Путин – да, но не и от гледна точка на Запада. Защото върви психологическа война, игра на погле-дите – относително казано, Обама гледа Путин в очите: наистина ли си мислиш, че си ме излъгал? И в погледа на Путин се чете: да, мисля, че съм те излъгал. Но кога-то имаш усещането, че контрагента ти те баламосва и те мами, като правило, реакци-ята ти е обратна на очакванията му. Ще си затраем, не е фатално, ще се преструваме, че Путин е приемлив. Въпросът е – колко ще продължи това. А.Наришкин – Западните страни – САЩ, Европа – никога ли няма да простят на Русия? С.Белковски – Никога. А.Наришкин – И Донбас? С.Белковски – Никога. А.Наришкин – Който и да управлява във Вашингтон и в Белия дом? С.Белковски – Каква е разликата? Само Путин, който е напълно лишен от институ-ционално разбиране на политиката, смята, че от личността зависи много. Америка се управлява не от личности, а от институции. Нищо няма да се промени. А.Наришкин – И наземните операции в Сирия?

... Ясно е като бял ден. Ясно е, че Путин е знаел за атентатите в Париж по-

22 рано, защото има огромна агентура в ИД. Агентурата в ръководството на ИД се дължи на факта, че ИД се командва от баасисти, от бивши военни от армията на Садам Хюсеин. Това са хора много близки до Съветския съюз и до Русия. Това означава, че руските служби за сигурност имат широка агентура в тази среда още от войната между Иран и Ирак, и дори по-рано. Всичко това беше под надзора на Евгений Примаков.

(Прочети ДО КРАЯ)

ЩОМ ТЪРПИМ ПАМЕТНИЦИТЕ НА СВОЯ ОКУПАТОР, НА ДУШИТЕЛЯ НА БЪЛГАР-СКАТА СВОБОДА ЗНАЧИ СМЕ РОБСКИ НАРОД БЕЗ ПОНЯТИЕ ЗА ДОСТОЙНСТ-ВО! понеделник, 23 ноември 2015 г.

Позор! Срам! Отврат! Длъжност свята към милото ни

Отечество налага ни да открием просто-душному народу какво нещо е тая Русия и нейното мъчителско монголско правителст-во, и какви вечни мъки ги чакат, ако са тия излъжат и идат да влязат в нейните желез-ни нокти.

Георги Стойков Раковски, виж: Всякога Русия ни е лъгала

ДОКОГА ЩЕ РОБУВАМЕ НА ЛЪЖЛИВИ МИТОВЕ, НАСАЖДАЩИ РУСКАТА ХЕГЕ-МОНИЯ У НАС?! понеделник, 23 ноември 2015 г.

Позорен ден за България, тачим измис-лен руски светец, последовател на Про-рока

БПЦ неспособна да пресече измамните митове, насаждащи руска хегемония

23 ноември е позорен ден за бъл-гарското православие. Църквата отбелязва поредната годишнина от смъртта на Алек-сандър Невски, а българите трябва да свеждат глава в знак на почит към натрапе-ния „светец“, на чието име е кръстен и ка-тедралният храм в столицата.

В житието на Невски няма никаква святост, нито чудеса, извършени в името на Бог, а само много кръв, зверства, предател-ства и лукавство, за да оцелява и пази владенията си.

През различни етапи от живота си Невски се оказва едновременно правосла-вен, католик и мюсюлманин. За него Солже-ницин казва, че е обрекъл Русия на много-вековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, под-мазвач и върховен роб“.

Александър Невски провежда по-литика на сближаване и подчинение на Златната орда като дори принуждава жите-лите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Фаворизира Източноп-равославната църква в противовес на евро-пейското влияние, но с едничката цел да бъде безпрекословен владетел. Александър нанася две тежки поражения на католичес-ките сили - на 15 юли 1240 срещу шведите в битката при река Нева и на 5 април 1242 срещу тевтонците в битката на Чудското езеро. Това са най-големите му „чудеса“, в измисленото му житие. Мълчи се, че преда-ва на монголите собствените си братя и окървавява ръцете си, за да си гарантира власт и почести.

Александър Невски умира през 1263 в Городец при завръщането си от поредното посещение при монголите в Сарай. Той е погребан в столицата Влади-мир, но е канонизиран от Руската правос-лавна църква едва през 1547 когато кърва-вите му дела са забравени. Празникът му е на 23 ноември. (Прочети ДО КРАЯ)

НАШИТЕ НАЙ-ВИДНИ УЧÈНИ, НАШАТА "АКАДЕМИЧНА", С ИЗВИНЕНИЕ, ГОР-ДОСТ! вторник, 24 ноември 2015 г.

Заедно с Данчо (Парла)Ментата и Вольный Сидеровский, които пък са наште най-видни "богослови"...

ДА СЕ НАУЧИМ ДА ПРОВЕЖДАМЕ ПЪЛ-НОЦЕНЕН ДИАЛОГ МЕЖДУ РАЗЛИЧНИТЕ ВЯРВАНИЯ, РЕЛИГИИ, УЧЕНИЯ, ПОКО-ЛЕНИЯ, ЕТНОСИ, КУЛТУРИ, ЧОВЕШКИ ОБЩНОСТИ вторник, 24 ноември 2015 г.

Вчера се срещнах и разговарях продължително с отец Артур, монахът от мъжкия манастир “Св. Максимилиян Колбе”, намиращ съвсем близо до гимназията, в която работя, гимназията "Петър Парчевич". Имах свободен час и си поговорихме много добре, понеже скоро не бяхме разговаряли. Той е поляк по народност, но кой знае защо сякаш е загрижен за нашите български работи много повече от мнозинството бъл-гари, пребиваващи в пълно безразличие. Вълнуват го преди всичко чисто човешките, духовни въпроси, точно въпросите, в което обществото ни пребивава в някаква съвсем престъпна апатия. Опитва се да помага с каквото може, има различни идеи, работи всекидневно по тяхната реализация, поста-вя си свръхтрудни задачи, по които у нас масово нехаем, да не говорим за това колко нехае за тях образователната институция примерно.

Аз лично в живота си не съм сре-щал наш, български духовник, който да е толкова активен, да общува с учениците, с учителите, да се опитва да помага. Зная, примерно, че наскоро той организира за ученици екскурзия, пътуваха някъде за да опознаят отечеството. Между другото аз не съм срещал и толкова инициативен и ра-ботлив в духовното наставничество наш, български учител. Отец Артур има фило-софско образование и с него разговорът ми винаги е много приятен и смислен. Погово-рихме си по много теми, не мога тук да изреждам всички проблеми, по които обме-нихме мисли. Но ето нещо, което според мен е най-важно.

Аз споделих с него, че много ме вълнува, примерно, този проблем: че сред учениците се забелязва рязко разделение и дори отчужденост по етнически признак, има доста ученици-роми, но те сами общо взето странят от българите (не смея да ги нарека мнозинство, щото в някои класове циганчетата вече са мнозинство!), пък и се

23 чувстват доста големи напрежения между тези две общности, чувства се и неприкри-вана враждебност. Та мен лично много ме вълнува как това напрежение може да се намали. Е, разбира се, има отделни случаи, в които някои циганчета са сякаш в по-близки отношения с българите, по-добре се разбират с тях, но общо взето, по моите наблюдения, сякаш няма приятели, които да са от двата етноса, това, че не дружат, говори именно за отчуждеността им. Отец Артур ми каза, че по неговото разбиране тази отчужденост (той призна, че това е много сериозен и опасен проблем и според него) може да се преодолее единствено на по-широка основа, примерно чисто духовна или дори човешка: ако, да речем, циганчета и българчета са възпитани в християнски дух, то те ще се възприемат като братя и сестри, етническият признак вече няма да има такова голямо разделително значение, на тази почва според него може да се полу-чи истинско сближаване. То духовното и чисто човешкото съвпадат, в това отноше-ние ние двамата с отец Артур нямаме ни-какви различия. Да, на чисто човешка, сиреч на духовна основа различията могат да отпаднат, а напреженията да се намалят и дори преодолеят, което значи да се появи усещане за близост.

Разказа ми отец Артур за някакъв ученик, с когото разговарял, този ученик го поразил с дълбочината на разбирането си - изказвал съвсем приемливи от негова глед-на точка и проницателни разбирания и убеждения. За това, примерно, че другият човек, ближният, ни е брат или сестра, защото всички сме Божии деца, че е глупаво ближният да бъде мразен поради това, че е различен, че не мисли като нас и пр., сиреч, изказвал съвсем християнски разбирания. Отецът го попитал откъде знае тия неща, как ги е постигнал. Попитал го също чел ли е Библията. Младежът обаче му отвърнал, че е... мюсюлманин, че е турчин, че тия неща ги бил постигнал като общувал в се-мейството си, просто така бил възпитан. Ето как чисто човешкото отношение явно стои в корена, в основата на различните духовни учения, поразително е това как монах-католик и поляк като отец Артур и този ученик от 12-ти клас, мюсюлманин и турчин, имат съвсем близки разбирания, стигнали са до единодушие по най-важни чисто човешки въпроси, т.е. различната вяра явно не им пречи, напротив, сближава ги, а различията са преодолими единствено на тази основа. Аз пък, който на почвата на философията съм стигнал до същите убеж-дения, защото за мен европейската фило-софия е била водещото (независимо от това, че съм повлиян също и то много силно от Христовото учение), също нямам разли-чия по тези въпроси с тях двамата, ето как на чисто духовна основа може да се получи близост, разбиране, усещане за човешко родство, а тези неща вече правят невъз-

можно зараждането на конфликти или на враждебност.

И към една такава космополитна духовна общност на една по-широка основа (да кажем, към момента към нея принадле-жат полският католически монах, този въп-росният млад човек от турски произход, съзнаващ се като свободомислещ мюсюл-манин и аз, учител по философия в същото това училище; но всеки от нас познава други хора с родствени разбирания, виждате как общността ни, като прибавим своите близки хора, почва да нараства!) могат да се при-общават още много други хора, независимо от различията им, независимо дали са бъл-гари, турци, роми (цигани) или каквито и да било други. И така да станем постепенно една сила, която да спомага за намаляване на напреженията, на враждебността, да премахва основата на евентуални бъдещи конфликти, които са много опасни, включи-телно не само в българския, но и в евро-пейския контекст. Това, че дори различните християнски деноминации са се общо взето капсулирали, да не говорим за другите общности, включително и национални, религиозни и пр., е една от главните причи-ни за ширещата се отчужденост на различ-ните човешки групировки, ако мога така да се изразя. Много е важно духовните водачи на различните групировки, общности и организации да дадат личен пример за такова едно партниране с оглед намаляване на враждебността, разбира се, никой на тази основа не може да посяга на различия-та, на културното, на духовното, на религи-озното своеобразие; и така, дето се казва, ще можем да осъществим на дело толкова вдъхновяващия девиз на Европа "Единство в многообразието"; а в тази посока, сами забелязвате, трябва много да се работи, като работата ни ще бъде по-ефективна ако почнем да координираме усилията си, а не всеки да дърпа егоистично в неговата посо-ка, което, знайно е, води до това, че "обща-та ни каруца" общо взето не помръдва от мястото си, нещо повече, продължава да затъва в калта, в тресавището, в дупките по пътя ни и пр.

Аз, понеже се занимавам с образо-вание, в тази посока предлагам своята отколешна идея за създаване на дискуси-онни клубове, където да може да се разго-варя по всички въпроси, по абсолютно вся-какви въпроси; така именно и може да въз-никне една мислеща общност от хора, най-вече от млади хора, именно тия млади хора по-нататък могат да станат духовни лиде-ри, водачи на своите общности; да не гово-рим, че на тази основа различните младежи, било българи, роми, турци и каквито и да било други (примерно евреи, арменци и пр.) могат да дадат вдъхновяващ пример за останалите, от друга страна може да се появи и усещане за близост, за духовно и човешко родство, за пораждане на чисто приятелски отношения и т.н., а това са все

нещо като мостове, благодарение на които можем да почнем да преодоляваме отчуж-деността, враждебността, ненавистта, ом-разата. И то на чисто човешка, сиреч, на духовна основа. И по този начин не само училището, но и църквата ще почне по-ефективно да си изпълняват мисията, която по същество е именно духовна; духовното пък е онази субстанция, ако ми позволите така да се изразя, която именно ни свързва, насърчавайки съзнанието, че сме все чове-ци, които е глупаво да враждуват, напротив, би следвало да се разбират, да си сътруд-ничат, да се уважават и да се обичат дори. И в това отношение вярата, религията, философията, даже изкуството могат много да помогнат, следва да се научим да про-веждаме един пълноценен диалог между различните вярвания, култури, религии, учения, човешки общности или групировки. И така, дето се казва, да започнем по-ефективно да противодействаме на тъй опасните, гибелни дори тенденции на за-дълбочаваща се враждебност, отчужденост, недоверие, подозрителност, която, както виждаме, до добро не води, напротив, край-но е опасна и гибелна, на моменти избива в страшни кръвопролития дори, а ако не успеем да я спрем, може да доведе и до неудържима вече по никой начин разруши-телна стихия и то дори в глобален план (войни, ексцесии, кръвопролития и пр.).

Ето по такива въпроси размишля-вам в резултат на тъй импулсиралия ме вчерашен разговор с отец Артур. Между другото, вчера в процеса на разговора ни той подхвърли следната идея, свързана пак с важния проблем за възпитанието на мла-дите, в това число и нравственото, където, знаем, работите у нас са съвсем изпуснати – и в тази посока още много трябва да се прави. Той ми предложи заедно да органи-зираме нещо като беседа на квалифициран психолог с нашите ученици, който да им говори по една такава тема: за вредата на порнографията върху съзнанието на млади-те. Отец Артур ме запита дали познавам специалист-психолог, когото да поканим и той да говори пред учениците по такава тема, да води беседа с тях в различните класове; аз му обещах да помисля кого именно да поканим. Той също така ми спо-дели, че чисто религиозното говорене по въпросната тема се оказва неефективно предвид това, че огромната част от младите

24 са невярващи, са нихилисти и атеисти. Затова според него е разумно да опитаме да използваме един вид научното говорене по този проблем, нищо чудно то да прояви ефективност. Но се иска добър специалист. Аз много се замислих кого по-точно да пока-ним. Разни имена ми се въртят в главата, имена на психолози от Пловдив и дори от София, разбира се, по-трудно е да се орга-низира такава една среща ако лекторът, ако психологът е от София, и то при положение, че една обща негова среща с всички учени-ци не е, не може да е ефективна, по-добре е той да говори пред всички отделни класове. Размишлявайки по този проблем, в главата ми хрумна следното.

Темата, да речем, може да се формулира така: "За вредата на порног-рафията върху съзнанието на младите, на юношите". Или някак другояче, важното е да се намери сполучливо и кратко загла-вие. По него може, примерно, да се подгот-ви кратък въздействащ текст на самата беседа, имащ познавателен, информативен характер. Този текст може да се издаде в нещо като свитък, малка брошурка. И може, примерно, да се разпространи сред учени-ците. Да го четат, да проведат обсъждане върху него в часовете на класа. Някой уче-ник може да подготви изказване по темата, да се изкаже, след това да направят диску-сия. Или пък да се заснеме някакво хубаво клипче с въвеждащи и въздействащи, пред-разполагащи към размисъл и дискусия думи по темата, което може да се пусне и да се изгледа от учениците във всички класове. Да бъде това клипче примерно 5-10 минути продължително. Може този увод да бъде направен от психолог, може също така да бъде направен от млад човек, който не е безразличен по темата - и има съответните умения да въведе в проблема по свой, оригинален начин. Когато млад човек говори по този проблем, убеден съм, изказването му може да е по-въздействащо върху съз-нанията на също млади като него хора. Ефектът е по-друг - понеже има близост на съзнанията.

Но може и специалист да направи това въведение. Аз също бих се опитал да представя проблема. Даже ми хрумва да направя едно излъчване по тази тема на моето авторско предаване "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Плов-дивската обществена телевизия. Видео-записът на това предаване вече може да бъде използван за разгарянето на дискусия в съответните класове - и училища. Разбира се, добре би било в предаването да участ-ват и млади хора, в смисъл да се обадят по телефона, да се включат в дискусията. А някой мога да поканя и в студиото, да бъде мой събеседник. Макар че особено по таки-ва теми младите съвсем не обичат да гово-рят, особено пък публично. И ще ми е труд-но да открия такъв събеседник. Но ще ви-дим, ще помисля, ще опитам нещо да нап-

равя в тази посока. Заслужава си да напра-вим нещо по реализацията на предложени-ето на отец Артур.

Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Ако някой иска да предложи нещо по повдигнатите в този текст въпроси, моля, да заповяда, да каже каквото има в коментарите. ДОБАВКА: Ето някои публикации по темата за вредата от порнографията върху съзна-нията на младите: Пагубното порно, па-губния секс, порнографията в истинска светлина (превод), Порнографията – грешната представа за секса, сигурно още много такива текстове могат да се намерят, но иска време, засега толкова. МАСОВИ УБИЙЦИ КАТО ТЕРОРИСТИТЕ – ДЖИХАДИСТКИ, НАЦИСТКИ ИЛИ КОМУ-НИСТИЧЕСКИ – ПО ПРЕЗУМПЦИЯ СА БЕЗБОЖНИЦИ И САТАНИСТИ, Т.Е. СА ОВЛАДЯНИ ОТ ЗЛИ БЕСОВЕ НЕЩАСТ-НИЦИ вторник, 24 ноември 2015 г.

Изобщо не са "дълбоко вярващи в Бога фанатици" джихадистите или ислямс-ките терористи. Или ако са вярващи в нещо, това нещо е Сатана, а не Бог. Разликата е принципна. Истински вярващ в Бога човек не може да посегне на живота на друго човешко същество понеже добре знае, че всички човеци са Божии деца, т.е. самият Бог по никой начин не би одобрил такова едно деяние. Нима бащата би позволил на някое от децата си да убие друго негово дете, да убие своя брат или сестра? И нима Бащата на всички човеци, именно Бог, би одобрил такова страшно престъпление, такъв един грях?

Тъй че приемете за аксиома, не-нуждаеща се от доказване: масови убийци като терористите-джихадисти с факта, че посягат на живота на човешки същества, удостоверяват сами неоспоримото обстоя-телство, че са сатанисти, че са служители на Сатана, сиреч, че са богоборци, са про-тивници на Бога. Истински вярващият в Бога човек не убива, има Божия заповед, забра-няваща убиването, убиването за вярващите в Бога е най-тежък и непростим грях.

Убийците винаги са безбожници, каквито бяха – и са – също така и комунис-тите. Комунистите по презумпция са без-божници и сатанисти.

ИДЕЯ И ИНИЦИАТИВА ЗА НАЙ-ЛЕСНО И БЕЗБОЛЕЗНЕНО ПРЕИМЕНУВАНЕ НА ХРАМА СЪС ЗЛАТНИТЕ КУБЕТА В ЦЕН-ТЪРА НА СОФИЯ вторник, 24 ноември 2015 г.

Как ще бъде преименуван Храмът със златните кубета в центъра на София ли? Ами много просто – като всички ние, които имаме българско национално съзна-ние и чувство за достойнство, просто прес-танем да го наричаме "Храм Свети Ал. Невски", а започнем да го наричаме "Храм Свети Равноапостоли Кирил и Методий". Да го наричаме така винаги, когато се нала-га да го упоменем, навсякъде, във всекид-невните разговори или пък в дискусиите по медиите и пр. Или в споровете в интернет и пр.

И когато все повече хора започнат да наричат Храма със златните кубета в центъра на София "Храм Свети Равноа-постоли Кирил и Методий", то в един момент това наименование неминуемо ще се наложи, а онова, другото, унизителното, именно "Свети Ал. Невски" ще се забрави и ще остане в историята като срамен епизод в развитието на България.

Толкова. Просто е. Просто се иска съзнание и чувство достойнство. Просто се иска да почнем да усещаме гаврите с наша-та национална свяст и на тази основа да започнем да правим всичко, което ни е по силите – за да престанем да се самоунижа-ваме, да затъваме в малодушието и недос-тойнството. БИВШИЯТ ПРЕЗИДЕНТ НА ЕДНА СЕВЕ-РОИЗТОЧНА ИМПЕРИЯ ВЕЧЕ РАБОТИ В

25 ЗАТВОРНИЧЕСКИЯ МАГАЗИН В ХАГА, НИДЕРЛАНДИЯ вторник, 24 ноември 2015 г.

2015 г. Бывший президент одной из восточ-но-европейских стран за работой в тюрем-ном магазинчике. Гаага, Нидерланды. Още снимки виж в: Гейропа и Пендосия в картинках (39 фото) КОМУНОИДИ-РУСОФИЛИ БЯГАТ ЗА ПУ-ТИНЛАНДИЯ вторник, 24 ноември 2015 г.

РЕЙГЪН ЗНАЕШЕ ОБАЧЕ КАК ДА ПОС-ТИГА И ДА ПАЗИ МИРА сряда, 25 ноември 2015 г.

“I wish to speak to you personally as a husband, father, and grandfather who shares

your deepest hopes – that all of our children can live and prosper in a world of peace.”

Ronald Reagan

ИСТАНБУЛ И БОСФОРА вторник, 24 ноември 2015 г.

Виж също и: Турция может закрыть Бос-фор для кораблей России ДА СЛАВИМ БОГ ЗА НЕГОВАТА ПОМОЩ! сряда, 25 ноември 2015 г.

„И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш.“ (Псалом 50:15)

Ще прославим ли Бог за Неговата помощ?

ЕДНА ОТ МАЛКОТО МИСЛИ НА ЛЯВОТО (АНТИ)АМЕРИКАНСКО ПЛЯМПАЛО ЧОМ-СКИ, С КОЯТО ВСЕ ПАК МОГА ДА СЕ СЪГЛАСЯ сряда, 25 ноември 2015 г.

Една от малкото мисли на лявото (анти)американско плямпало Чомски, с която все пак мога да се съглася...

Което не значи, че съм съгласен с останалите му интерпретации на самата

ситуация, в която се намираме – напротив, изобщо не съм съгласен!

Ето и въпросната мисъл:

МОЕТО ЖИТЕЙСКО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ТО-ВА ЗАЩО КИТАЙСКАТА ИКОНОМИКА СПОРЕД МЕН НЯМА БЪДЕЩЕ сряда, 25 ноември 2015 г.

Наскоро си купих нова китайска всекидневна чанта, от тия, дето човек може да си носи разни тетрадки и дори лаптоп. Външно изглеждаше добре. Съвсем добре. Но...

Още при първото ползване на един от циповете т.н. "затваряч" се счупи, да, оказа се, че е от пластмаса и се счупи! Отидох да върна чантата, не могло, тия неща нямали били гаранция! Седнах и сам оправих ципа – като сложих плъзгач-затваряч от друг цип.

Излязох най-сетне за пръв път с новата чанта. След около 5 минути тя се разши на мястото, където се държи колана за слагане през рамо и чантата ми падна на мокрия тротоар!

В резултат сега се чудя дали тъй мощната китайска икономика изобщо ще оцелее след клетвите, псувните и проклети-ите, които получи тия дни от моята собстве-на уста! Имам чувството, че изобщо няма да оцелее, тъй че ако чуете, че китайската икономика в скоро време я сполети срив, той най-вероятно ще се дължи непременно на моите клетви! Псувах китайския комуни-зъм така пищно и сочно както комай не съм псувал и съветския, да не говорим пък за българския!

Една икономика, която се основава на измамата и прецакването на клиентите и изобщо не държи сметка на качеството на продукта и на това клиентът (потребителят)

26 да е дълготрайно доволен, е икономика, която по моя преценка няма бъдеще.

ПРОТИВ ДОМОГВАНИЯТА НА ПРЕДАТЕ-ЛИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС сряда, 25 ноември 2015 г.

Аз пък съм твърдо ЗА използва-нето на военни бази от САЩ на българска територия!

Щото това е най-сигурната гаран-ция за независимостта на страната ни от Русия, най-големият враг на българската свобода! За мен българският интерес стои твърдо над руския имперски интерес – аз обичам България повече от Русия. Не мога да жертвам българския интерес за да угодя на руския – в името на някакви глупави "братски чувства" към лъжливите ни "осво-бодители".

За т.н. "русофили" нещата стоят явно съвсем наопаки...

БОРБАТА ЗА ПО-ДОБРА И ПО-СИЛНА БЪЛГАРИЯ МИНАВА ПРЕЗ КАТЕГОРИЧ-НАТА ПОБЕДА СРЕЩУ НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАПЛАХА – КРЕМЪЛ И НЕГОВИТЕ ПОМА-ГАЧИ сряда, 25 ноември 2015 г.

Какво всъщност представлява хибридна-та война

Изминаха 10 дни от интервюто на президента Плевнелиев пред Индипендънт. От тогава насам, се изля колосален поток от критика, обиди, клевети и откровени лъжи срещу държавния глава на България. Тъкмо тази невиждана кампания на омърсяване и поругаване е ярко потвърждение на думите на президента и тя дава чудесна възмож-ност да посочим много от онези "медии" и популярни лица у нас, които воюват в реди-ците на кремълската хибридна армия. Дава се възможност да се види и какво всъщност представлява хибридната война на Русия срещу България.

Разбира се Плевнелиев има аргу-менти. Външното разузнаване на страната е на прякото му подчинение и той със сигур-ност има много по-добра информация от всички, които излязоха да го плюят. А виж-даме Русия се изявява като най-голямта заплаха за мира в Европа. Кремъл поддър-жа няколко конфликта на територията на континента: Източна Украйна, Молдова (Приднестровие), Грузия, Армения-Азърбайджан. Заплашителното поведение на Кремъл срещу различни европейски държави, дрънкането му с ядрени оръжия са сред най-важните световни теми от години насам. Путин крепи касапина Асад, неговите самолети бомбардират цивилно население в Сирия и така поддържа огромния бежанс-ки поток към Европа.

И при това положение да наричаш Плевнелиев "идиот" (Карбовски, Мичев) е явен признак, за ниска култура и обслужва-не на чужди интереси. Като също Румен Петков, който се направи, че не знае, че президента даде своето интервю преди атентатите в Париж. Позорно е, че открове-ни продажници на Кремъл намират устойчив прием в национален ефир.

Тук са няколко от материалите срещу Плевнелиев, които показват, че има-ме много голям проблем. Нашата общест-вена среда е силно отровена от глашатаите на Кремъл, техните лъжи, клевети и обиди срещу България и нейните институции. България не помни по-големи национални предатели от русофилите. Това правило важи и днес.

Тук са и онези медии, които водят война с Протестна Мрежа, Бивол, "соросои-дите", водят война срещу всички, които желаят да видят една по-успешна България. Особено яростно защитават корумпираната ни съдебна система и особено Цацаров, всесилния прокурор на статуквото, който работи за всичко друго но не и за онова, което искаме всички – справедливост.

Същите тези "медии" ще видите да насъскват нашето общество, срещу бежан-ци, роми, турци, срещу представители на различни вероизповедания, особено про-тестантски и евангелски християнски общ-ности. Целта е ясна – разделяй и владей. Едно общество, разкъсвано от омраза, е лесно управляемо.

Вижда се как се кланят на Бойко Борисов. Според мен, защото олигарсите на статуквото, тясно свързани с Кремъл (като Пеевски) разчитат, че Борисов ще продъл-жава да отделя от баницата и за тях.

Вижда се, че медиите на ДПС (тук представени от blitz и пик) всъщност водят прокремълска пропаганда. Тоест ДПС и цялата им ДС закалка са в кремълската хибридна армия. Но това не е единственият признак, по който могат да бъдат изобличе-ни. Тук са и част от онези "медии", които бяха стабилно финансирани от КТБ и съот-ветно част от схемата за най-големия гра-беж над България от последните години (кражбата на 4.5 млрд лв).

Тук са и печалните Хаштаг и "Инс-титут за модерна политика" на Борислав Цеков, които всеха активно участие в афе-рата с медийните пакети на последния референдум.

Важно е да се отбележи, че пропа-гандата на Кремъл минава освен през ут-върдени "медии" но и през безчет (преди време ги докарах до над 70) полу-анонимни и на вид аматьорски сайтчета. Такъв е слу-чая със "Свободно слово". На скрийн шота се вижда реклама на фирма. Неин собстве-ник е Светослав Пожидаев, от младежкото БСП, претендиращ че е организатор на протестите с/у шистовия газ. Същия съби-раше подписи за референдума за Белене. С невинни на пръв поглед сайтове, пропаган-дата на Кремъл цели да внуши доверие.

Въобще разглеждайки тези лица, няма как да не стане ясно, че борбата за по-добра и по-силна България, минава през категоричната победа срещу нашата най-голяма външна и в случая вътрешна запла-ха – Кремъл и неговите помагачи у нас.

ПРЕВЪРНАЛИ ЛИ СМЕ СЕ В РОБИ НА ГРЕХА, ДАВАМЕ ЛИ СИ СМЕТКА ЗА ТИ-РАНИЯТА НА ПЛЪТТА И НА ПОРОКА? четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Тази сутрин, пък и в последните дни упорито мисля по тема, която може условно да се определи, примерно, така: до какво се свежда тиранията на греха? Знае-те, аз на едно място вече подхвърлих (виж: Да се научим да провеждаме пълноценен диалог между различните вярвания, религии, учения, поколения, етноси, култури, човешки общности), че имам

27 намерението да пиша и да говоря (пример-но в предаването "На Агората..." или във видеоклипчета за блога си) по въпроса за вредното влияние на порнографията върху психиката на младите; е, тръгвайки от този проблем, стигнах до такава една формули-ровка за въпросната тирания на греха, признавам, идеята ми за нея се роди под влияние на този откъс от Евангелието, който срещнах на едно място (Пагубното порно, пагубния секс, порнографията в истинска светлина (превод)):

Иисус Христос е казал: “Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.” (Йоан 8:31,32) Онези, които слушали тези Негови думи, обидени Му задали контра-въпрос: “Ние... никога и никому не сме били роби; как Ти казваш: свободни ще стане-те?” (Йоан 8:33) Спасителят обяс-нил: “Истина, истина ви казвам: всякой, който прави грях, роб е на греха... И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наис-тина свободни.” (Йоан 8:34, 36)

Та значи този израз "роби на греха" според мен има възлово значение когато се захванем да мислим за опасното, за крайно вредното влияние върху психиката на мла-дите: младите, под влияние на порното, стават наистина роби на греха, това по мое преценка е главното. Разбира се, може още много да се пише за това какви по-точно или конкретно са ефектите на порнографията върху психиката на младите, но този момент наистина може да бъде изведен на съвсем преден план. Робът на греха се е поддал на тази именно тирания на греха, която се шири в господстващото съвременно чисто консуматорско отношение към всичко, в което и самият порок е станал нещо като най-съблазнителна стока. Да, сексът в рам-ките на порнографията е просто една стока, при това най-достъпна, практически безп-латна, вече благодарение на интернет почти не ти се налага да плащаш за да си доставяш тази толкова коварна и опасна стока. Ние, разбира се, не съзнаваме колко опасна и коварна, колко вредна е тази сто-ка, склонни сме да подценяваме разруши-телното й влияние върху младежката, върху юношеската, да не говорим пък дори за детската психика; страшно е това влияние и аз имам намерение да се опитам да покажа колкото се може по-разбираемо и ясно в какво то по-точно се изразява. А днес, в днешно време младите, предполагам, все-кидневно гледат порно, моите наблюдения са такива, едва ли има млади хора, които да са се опазили от тия вредни и разрушителни за психиката на младия човек ефекти на порнографията.

Разбира се, на едни хора порног-рафията ще навреди повече, на други – по-малко, това вече зависи от особеностите на психиката, а те са предимно индивидуални. Но е безспорно, че на всички хора, прист-

растени към порното, ще навреди в една или друга степен, а понякога и фатално. Разбитата, деградирала психика и личност в крайна сметка е крайният резултат, който се среща все по-често, макар понякога изобщо да не си даваме сметка за него. Психичните заболявания, по последните проучвания, са така напреднали, че вече от 5 човека един е психично болен (което не означава, че оста-налите 4-ма са "съвсем психично здрави"; ясно е, че "съвсем психично здрави хора" в наше време няма, всички си страдаме от своите психични налудности, мании и бо-лести, понякога съвсем тихо, незабележимо протичащи. Но мисълта ми е, че и психич-ните болести, и "нормалните" в психично отношение странности на хората са общо взето все сексуално обусловени; даже престъпленията от какъвто и да е род в крайна сметка, в корена си, са сексуално обусловени: да си масов убиец, да станеш терорист, убиващ безпричинно съвсем невинни хора, нима това не е израз на дъл-боко поразена в корена си психика?! А коре-нът на човешката психика, както това мо-дерната психология убедително показа, е именно сексуалността или тъй нареченото безсъзнателно (Id, То), което обхваща, така да се рече, огромната част от психика-та, според Фройд – девет десети от психи-ката ни е несъзнавана, а само една десета е съзнанието.

Така поставена, темата е огромна, за да изясни човек по-детайлно и при това съвсем понятно ония вредни, опасни и разрушителни влияния на порнографията, на изображенията на разврата, на пристрас-тяването към тях ще му се наложи да из-върви доста дълъг път. При това трябва паралелно да бъде показано какво е нор-малното функциониране на душевните сили, какви са нормалните взаимни отноше-ния между тях, та на тази основа да изпъкне по-ясно онази ужасна деформация, която се поражда когато една душевна сила, именно тъй мощното безсъзнателно (в лицето най-вече на сексуалността, на либидото) се превърне в тиранин, в хегемон, когато бла-годарение на това тя започне да диктува, да командва положението или парада, когато стане доминираща, а пък всички останали душевни сили (ум, чувства, въображение, воля, разум, вяра и пр.), на тази основа, биват потискани или дори елиминирани. С моя чест събеседник, именно католическият монах отец Артур, който именно ми постави, в наш наскорошен разговор, тази толкова важна тема, стигнахме до убеждението, че порнографията, респективно грехът на почвата на сексуалните излишества (разв-ратът, пристрастеността към чистия разв-рат) е значително по-опасна от наркотиците, че човекът, пристрастен към наркотици, значително по-лесно може да се освободи от зависимостта от тях, отколкото от зави-симостта си от порнографията, която имен-

но олицетворява греха и безрезервната отдаденост на порока, на разврата.

При това трябва да се вземе пред-вид, че пристрастените към порното не са пристрастени непосредствено към самия разврат, а те се пристрастяват по-скоро към съзерцанието на въпросните сцени на разв-рат, на въпросните изображения, снимки или видео-изображения, на тази почва те започват да получават някакво съвсем непълноценно ерзац-удоволствие (псевдо-удоволствие), което в един момент започва да замества истинското удоволствие, което може да бъде получено единствено благо-дарение на любовта, на пълноценното ду-шевно-телесно единение на два индивида. В отдадеността на порнографията, на чисто визуалното и повърхностно съзерцание и псевдопреживяване на разврата – и най-ве-че в деформираното, ощетено съзнание, породено на тази почва – изцяло бива ели-минирана тази най-важна страна, именно емоционално-душевната и духовната, пора-ди което въпросното псевдоудоволствие не само е крайно ощетено, но е и извратено, а на тази почва възниква онази крещяща в крайна сметка сексуална неудовлетворе-ност, която подобно на бич плющи върху главите - и терзае подобни жалкото, окаяно съществуване на такива нещастници. А на тази почва вече се стига било до пълна психична и личностна деградация на инди-вида, или пък до избиване в друга посока, примерно криминална, имам предвид сексу-ално обусловените престъпления, престъп-ленията на сексуална почва (убийства, включително и масови, бесовщина от какъв ли не друг характер, посегателства върху личността от злоба, от завист и пр.).

Темата, поставена по този начин, е безкрайна. Има и един друг възлов момент, на който ми се иска да обърна тук внимание, щото моя подход към явлението, вярвам разбирате това, е не чисто психологически или сексологически, а е интегрален, и то именно на основата на философията, която единствена може да обхване всички момен-ти и аспекти в нещо цялостно и завършено. И този също толкова главен възлов момент е свързан именно с безкрайната тема за свободата, в случая – т.н. сексуална свобо-да.

Отдадените на порока си въобра-зяват, че са постигнали един вид някакви

28 илюзорна "пълна свобода", живеят с тази мания, с тази вманиаченост, с илюзията за една такава мнима и фалшива свобода, имат, предполагам, такова едно усещане, а истината, уви, е че те всъщност са се пре-върнали в най-жалки роби на греха, нещо повече, аз бих си позволил да кажа, да се изразя и така: превърнали са се в роби на своето тяло, най-вече на своя собствен полов орган. Пълно е в днешно време с хора, които са именно такива роби на своя полов орган, а това е едно много страшно робство, това, бих си позволил да кажа, е най-страшното и жестоко робство. (Тук, в това отношение, човек не може да е просто слуга на половия си орган, той непременно става именно роб, и то роб завинаги!) По принцип нещата стоят така: една от най-съществените задачи на живота ни е да култивираме, да очовечим инстинкта, свър-зан с продължението на живота, това е именно сексуалния, половия инстинкт. Чо-век цял живот е принуден да води страшна битка с този звяр, с това животно, каквото по естеството си представлява нашата сексуалност. Да култивираш, да придадеш човешка и приемлива форма на задоволя-ване на сексуалния си инстинкт е една от най-важните задачи на живота ни. Решава-щият период за този съдбовен процес е периода на половото съзряване, периода на юношеството, т.н. тинейджърски години, когато душевните сили се конституират - и когато сексуалният инстинкт започва своята безпощадна борба за пълна доминация, за пълно господство над душата, а тази пре-тенция трябва по някакъв начин да бъде озаптена, което може да стане чрез подсил-ване на другите душевни сили, именно съзнанието, разума, чувствата и пр. Порног-рафията, обожествяването на разврата, преклонението пред порока и греха обаче работи в съвсем другата, в противополож-ната посока, което именно и е причина за тъй опасната пълна разруха на душевния свят, на психиката на младия човек под влиянието на въпросната порнография. Вместо младият човек да бъде подпомогнат в своята неравна битка за очовечаване на инстинкта (което е предпоставка от юноша-та да се роди именно човек, в това число и пълноценен мъж или жена, а не нещо дру-го!), порнографията работи, казахме, в противоположната посока, т.е. спомага, импулсира, подтиква жизнения провал на личността на младия човек. По тази именно причина гледането на порно съвсем не е нещо безобидно, както, уви, смятат повече-то хора, а също така и родителите. Прочее, повечето от самите родители сами имат крайно деформирано под влияние на пор-нографията съзнание, имат, предполага се, крайно ощетена в духовно отношение лич-ност, което е сигурна предпоставка те сами да спомагат, често безсъзнателно, съдбов-ния жизнен провал на собствените си деца. Та нещата, както виждаме, наистина и

изобщо не са безобидни – както обикновено си ги представяме.

Още много трябва да се пише по темата, но това като едно въведение, като първи стъпки, е достатъчно. Пък и ми се налага да ида до болницата по работа, та затова принудително трябва да прекратя писането на този текст. Днес в предаването си по Пловдивската обществена телевизия, в предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" ще се опитам да проведа дискусия със зрителите по тази тема, ще се опитам да провокирам по-сериозен разго-вор, да видим какво ще се получи, щото темата, сами виждате, е крайно "щекотли-ва", обикновено у нас не обичаме да разго-варяме публично по такива "хлъзгави" теми. По които точно по тази причина трябва да се говори много по-настойчиво, та да побе-дим съпротивата срещу тях. Такава е и задачата на философите – да провокират подобни разговори по най-неприятните на човечеството, ала за сметка на това най-важни за живота и човека – за живота на човека – теми. Е, според силите си се опит-вам да правя това, т.е. да си върша работа-та. Между другото който иска да прочете повече по тия толкова важни теми – за да се подготви, примерно да разбере точния смисъл на безсъзнателното, на сексуал-ността, за ролята на Аз-а и т.н. – може да отвори моята книга ЖИВОТЪТ НА ДУША-ТА: ПСИХОЛОГИЯ, която има пет издания и редакции, всичките са достъпни и онлайн, има и учебно помагало по нея, подготвено за младите, за учениците. Друга една моя книга, която може да ви помогне и да за-дълбочи разбирането ви, е книгата ми ЕРО-ТИКА И СВОБОДА, тя е написана на съв-сем модерна основа, диалогична, където всеки сам би могъл много да постигне в разбирането си – с нейна помощ. И на други места съм писал по тия теми, примерно в книгите ми ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА (Въведение в практическата философия), ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (Етика на достойнството) и т.н.

Много от родителите по престъпен бих си позволил да кажа начин нехаят за своите деца, не правейки нищо за да ги подпомогнат в тази най-важна, стратегичес-ка бих казал посока. За пълното безхаберие на образователната ни система по тия проб-леми изобщо не си струва и да се говори. Младите са оставени на произвола - и на капризите, тиранията, диктата, на суетнос-тите и изкушенията на този огромен мръсен океан, който ни залива отвсякъде, океана на материализма, нихилизма, на аморализма, на бездуховността. Частен случай на тази тирания е именно и хегемонията на въпрос-ната порнография. Но да ставам, че закъс-нявам вече.

Бъдете здрави, хубав ден ви же-лая! И приятни размисли по подетата вече, така или иначе, тема. Скоро ще поговорим (и попишем) още, живот и здраве да е само!

ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО СТАРАТА СТОЛИЦА НА РУСИЯ ВЕЧЕ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕИМЕ-НУВА НА "САНКЦ ПУТИНБУРГ"? четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Иво Инджев пак е написал унищо-жителна статия в блога си, представляваща директно попадение право в десетката, използвайки при това руски пропагандни камъни, които удрят непосредствено в край-но твърдата, прекалено лъжлива кагебисто-путинска и железо-бетонна комуноидна руска глава; ето, четете, порадвайте се, наслаждавайте се: Санкц Путинбург, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

След като днес на практика започ-наха да действат руски търговски санкции срещу стоки от Турция (която отказа да се включи в западните санкции срещу Русия), ще бъде справедливо да си спомним причи-ните за лавината от двустранни и междуна-родни санкции, с новините за които ставаме и лягаме вече втора година. Само факти.

През март 2014 г. , възползвайки се от слабостта на миролюбивата Руска федерация, специално подготвени украинс-ки части нахлуха на руска територия, с цел да я окупират и анексират на основание на историческия факт, че Киевска Рус е създа-телка на Русия и има законното право да предяви претенцията си към всяка част от уж руската земя. Оранжеви човечета без обозначителни знаци нападнаха руски ка-зарми и учреждения, които, поради безвлас-тието в Москва и предварително взетите мерки от страна на украинската агентура в тях, бяха заварени напълно неподготвени да окажат съпротива. Могъщата украинска армия се включи по въздух, суша и море, но украинският фашист Порошенко (избран по-късно за президент милионите украински фашистки избиратели) отказа да признае украинската роля в окупацията, поне до нейното успешно завършване, когато с гордост си призна как е преметнал целия свят с лъжата, че нямал нищо общо с оран-жевите човечета.

Украинското вероломство, разбира се, породи остро недоволство в ЕС и САЩ. Ето защо те наложиха санкции на миролю-бивата Руска федерация, жертва на фашис-тката украинска хунта. Москва използва законното си право на самоотбрана и нало-

29 жи санкции на собствения си народ, лиша-вайки го от вноса на западни храни.

В желанието си да отклони внима-нието на света от факта, че не участва в западните санкции, Турция реши да се намеси военно в размирния руски кавказки регион, бомбардирайки гранични райони на миролюбивата Руска федерация. Турция се реши на тази интернационална помощ в борбата с кавказкия екстремизъм в резултат на факта, че Русия много иска, но понеже е истински демократична държава, не може да спре свободното движение на хиляди бойци към Близкия изток. Както е известно, Руската федерация няма служби за сигур-ност и това обяснява защо властите не могат да попречат на този експорт в особе-но големи количества.

В резултат на серията турски въз-душни провокации срещу миролюбивата Руска федерация, обяснени лукаво от Анка-ра като „грешки в навигацията”, се стигна до постоянно напрежение по турско-руската граница, което ескалира до свалянето на руски бомбардировач на граница между Турция и Сирия. (Прочети ДО КРАЯ)

МАЛКО ФИЛОСОФИЯ ЕДВА ЛИ ЩЕ НИ НАВРЕДИ четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Налага се, с оглед на ширещата се непонятна за мен носталгия по "твърдата ръка", да споделя разсъжденията на един философ, който логически обяснява част от проблема на "разочарованите от демокра-цията":

"Разочарованието от демокрацията се състои в това, че след 10-ти ноември 1989 г. светът се оказа изпълнен с истина и лъжа – и хората трябваше сами да полагат големи усилия да разграничават едното от другото. Това се оказа нелесно по принцип и особено неимоверно за ленивия ум на постсоциалистическия човек, свикнал с комфорта на вселъжението. Той очакваше новият свят да е изпълнен само с истина, точно така, както старият му свят бе изпъл-нен само с лъжа. Но между комфорта на общоотрицателния ад и общоутвърдител-ния рай зае мястото си отново все същият добър стар просто грехопаднал и частно-утвърдително-отрицателен свят, в който по Аристотел някои неща са истина, а други са

неистина и е ежедневна задача на човека да съди между двете. Да, това е трудно и екзистенциално изнурително – така е. Но да бъдем реалисти: един свят, в който има и истини, и лъжи е за предпочитане пред свят, пълен само с лъжи. А при очевидната невъзможност на свят, пълен само с истини, става ясно и че това е всъщност единстве-ният възможен свят. И не само е възможен, ами е и възможно най-добрият от всички възможни светове. Колкото и да не ви се вярва!"

Emil Jassim

Милош Форман сравнява живота в социализъм и на Запад с живота в зоопарка и джунглата. В джунглата е опасно, можеш да бъдеш изяден, трябва сам да се спра-вяш, но си свободен. В зоопарка те хранят, няма да те изяде друг, ама си в клетката. Когато клетките се отвориха не всяко жи-вотно бе готово да излезе навън!

Ivo Kavaldzhiev

ПРЕДАВАНЕТО "НА АГОРАТА..." ОТ 19 НОЕМВРИ, ТЕМАТА Е: НАКЪДЕ ОТИВА СВЕТЪТ? четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Приятно гледане, приятни размисли! ПЕТЪР СТОЕВ ОТ БУРГАС Е АВТОР В СПИСАНИЕ ИДЕИ четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Неговият блог. ДАЛИ И МЕН НЕ МЕ ОПРАСКАХА ПО НАРЕЖДАНЕ ОТГОРЕ? петък, 27 ноември 2015 г.

След като чух тъй изразителния термин "опраскване", употребен от многоо-бичния ни премиер, си помислих дали пък той самият (или негов приближен) не е дал нареждане аз самият да бъда опрас-кан незабавно – след като уволнението ми от работа се състоя само седмица след като имах наглостта да изпратя на премиера Борисов едно публикувано в блога ми пре-калено откровено отворено писмо?

Нищо чудно да е станало точно та-ка, моите екзекутори (назначени на власт от негов министър) да са получили нареждане да бъда опраскан и, естествено, да са я изпълнили съвсем старателно и в срок. Още повече, че има сведения, че тия същите били в някакви тайнствени лични отношения с многообичния ни премиер, били един вид негови протежета, а пък премиерът, както виждаме, явно си пада много по въпросното опраскване.

КАКВО ЩЕ ДОНЕСЕ НА РУСИЯ ЕВЕНТУ-АЛНАТА 13-ТА ПОРЕД ВОЙНА С ТУРЦИЯ? петък, 27 ноември 2015 г.

Виж: Война с Турцией станет для России смертельной ошибкой — видеосюжет от Newsader НАИСТИНА, КОЕ ТРЯБВА ДА ИМА ПРИО-РИТЕТ – СВОБОДАТА ИЛИ СИГУРНОСТ-ТА? петък, 27 ноември 2015 г. Иван Костов: Свободата не може да има приоритет пред сигурността на хората (видео)

"Правовият ред трябва да е етично неутрален, не може да прави комп-ромиси", казва той при Цветанка Ризова

30 Иван Костов поставя интересен

въпрос за мислене и обсъждане: Кое тряб-ва да има приоритет – свободата или сигурността? Темата е чудесна. Примерно за обучение на ученици, на млади хора – в часовете по гражданско образование. Аз лично смятам да я поставя на моите учени-ци. За да сипя масълце в дискусията може да използвам и тази дадена във въпроси-телна форма парафраза на известните думи: "Който е готов да пожертва свобо-дата заради сигурността дали не рискува да загуби и двете?".

Думата "сигурност" кореспондира с другия печално известен израз: държавна сигурност (ДС). Имахме ли, прочее, сигур-ност в епохата на Държавна сигурност, в епохата на комунизма, когато заради илю-зорната сигурност бяхме пожертвали изцяло свободата си? Не, оказа се, че никой за нищо не беше сигурен тогава, даже и дикта-торът Т.Живков не беше сигурен, ето, гът-наха го руснаците когато си поискаха. Не бяхме сигурни дали ще си купим даже хляб в петък вечер, щото магазините не работеха в събота и неделя. За нищо тогава човек не беше сигурен. Излиза, че като пожертваме свободата заради сигурността неминуемо губим и двете, нали така излиза?

Тръгнем ли по пътя на жертването на свободата (независимо от удобните предлози за това), има риск да се подхлъз-нем по опасна наклонена плоскост, по която няма удържане – и която до добро не води. Тъй че тезата на Костов е твърде дискуси-онна. Нападките му срещу "либертарианст-вото" – също. Била се провалила "либерта-рианската идеология" по същия начин както се бил провалил комунизмът – откъде-накъ-де? Трябва много да се мисли по тия въпро-си. Костов ги поставя в смислена форма, подклажда дискусията по тях. Тоя Костов – все той е виновен за всичко, ето, сега е виновен и за това да започнем да мислим и да разговаряме по тия сложни въпроси? С Б.Борисов е значително по-добре, той таки-ва въпроси не поставя, при него няма таки-ва трудни въпроси, он, милият, сичко си знае без да мисли изобщо...

НЕ ТУРЦИЯ, А РУСИЯ Е ЕСТЕСТВЕН СЪ-ЮЗНИК НА "ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА", ПРИЧИНАТА Е ЧЕ И ДВЕТЕ ДО СМЪРТ МРАЗЯТ ЗАПАДА И НЕГОВИТЕ ЦЕННОС-ТИ

петък, 27 ноември 2015 г.

Другарят рублопоклонник Мартин Карбовски цитира едно друго руско мекере, именно Ангел Джамбазки:

"Турция и Ислямска държава са най-близки съюзници. Обречени са на сът-рудничество. ИД е инструмент и оръжие на нео-османистката експанзия на Ердо-ган в Близкия изток и на мечтата му по възраждане на Османската империя. Днес Турция и Ислямска държава все повече се сливат в едно. В превръщането на кема-листката светска Република Турция в Ислямска държава Турция, оглавявана от султан Ердоган." (Виж: Ислямска държава Турция, Автор Ангел Джамбазки) Кратък мой коментар във Фейсбук по този повод: Руските мекерета, рубладжии-те винаги лъжат. Но в някакъв смисъл са полезни: истина е винаги противоположното на онова, което твърдят. Не Турция, а Русия е естествен съюзник на ДАЕШ, на въпрос-ната "ислямска държава". Причината е: и двете до смърт мразят Запада и неговите ценности. Това ги обединява. Турците изобщо не мразят Запада, а са част от него. ИДЕЯ И ИНИЦИАТИВА ЗА ПРИНЦИПНО РАЗЛИЧЕН НАЧИН ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНОТО ВРЕМЕ В УЧИЛИЩЕ петък, 27 ноември 2015 г.

От няколко дни мисля за една нова идея, свързана с принципно нов подход при организацията на учебния процес в учили-щата. Свежда се до предложение за отпа-дане на т.н. "учебни часове", за принципно друг начин на организация на учебното време. Часовете и звънците тероризират

учениците, ученето е духовна и умствена дейност, която не може да бъде провеждана под диктата на този вечен дефицит на вре-ме – и циркулирането и галопирането на децата от час в час, от предмет в предмет. Това е страшен терор върху съзнанията им и води до обезсмислянето на цялата учебна дейност. Тази е една от причините младите да са отвратени от ученето и от училището.

Има друг начин за организиране на учебното време, в него основна роля следва да играе свободния избор на ученика. когато има вътрешна потребност ще учи по този или онзи предмет, а това е индивидуално. Няма как цял един клас, цяла една група едновременно да имат такава една вътреш-на потребност. Цяло чудо е ако имат. Обик-новено нямат и не могат да имат. По тази причина следва да отпаднат не само учеб-ните часове, но и учебните класове. Инди-видът следва да е водещото. Та по тази принципно нова "система" на организация на живота в училище ще пиша тия дни. И ще го оформя като предложение до МОН, а най-вече до всички учители и ученици. И до родителите.

Щото все пак ние, родители, уче-ници, учители и граждани сме главният фактор, а не чиновниците от образовател-ното ведомство. Ние следва да решаваме всичко. От нас следва да идват и инициати-вите за промяна. Стига сме спали, давайте да се размърдаме малко! Хубав ден ви желая. Сега бързам за училище, нямам време повече да пиша. Бъдете здрави!

РУБЛАДЖИИТЕ СА ПРЕЗРЕНИ РОБИ НА ТИРАНИЧНАТА РУСКА ИМПЕРИЯ, ВОЮ-ВАЩА С БЪЛГАРСКИЯ СТРЕМЕЖ КЪМ СВОБОДА петък, 27 ноември 2015 г.

Из: Свалянето на руски самолети, хели-коптери и руско-турски маски, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... Когато Путин обяви идеята си да замени дружбата си с България с турска такава, местните русофили изпаднаха тук в пропаганден екстаз от правилността на това решение.

Сега Путин се жалва, че Турция му забила нож в гърба. А местните му слуги у нас веднага се съгласяват, че турците (ве-че) не са му такива големи братушки.

31 Такава е жалката картинка на ро-

буването на руската политика, което цари днес в главите на желаещите да обясняват с турското робство собственото си робско поведение пред империята, победила по нашите земи не толкова Турция, колкото българския стремеж към свобода.

НЕКА ИЗОБЩО ДА НЕ ПОДЦЕНЯВАМЕ ЧУВСТВАТА! петък, 27 ноември 2015 г.

Уменията, от които се нуждаем, за да се справяме с трудностите, не се зараж-дат в мислите, благодарение на нечии инст-рукции, наставления и поучения, а в чувст-вата – в чувството, че аз мога да се справя. Това е чувството, че независимо какво става, аз мога да намеря разрешение; чувс-твото, че и преди съм имал тежки моменти и съм ги надживявал добре; чувството, че дори и когато се чувствам изгубен, винаги има към кого да се обърна. Може да наре-чете това чувство оптимизъм; може да го наречете увереност; може да го наречете вяра; може да го наречете надежда. Както и да го наречете, ако се научите на него от ранна възраст, вероятно никога няма да го изгубите. Ако пък не го научите от ранна възраст, има вероятност изобщо да не се сдобиете с него.

Детските корени на щастието, Едуард Халоуел

(Цитиран от Gayane Minassian)

СВОБОДАТА Е АБСОЛЮТНА ЦЕННОСТ, ТЯ РАЖДА СМИСЪЛА НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ петък, 27 ноември 2015 г.

По зададената от И.Костов тема (виж: Наистина, кое трябва да има приоритет –

свободата или сигурността?) вече се изказаха доста хора, ето и разбирането на политолога Огнян Минчев, което срещнах във Фейсбук и публикувам и тук, с оглед да стигне и до читателите на в-к ГРАЖДАНИ-НЪ:

Сигурност или свобода? Свобода-та е абсолютна ценност, която изразява най-дълбоката същност на човека като духовно същество. Свободата е едновре-менно цел и средство на най-цялостното самоосъществяване на личността в стре-межа й да постигне своя Божествен първо-източник. Като абсолютна ценност и смисъл на човешкия живот свободата не е подвлас-тна на никакви предусловия за съществува-нето си – социални или физически. В този смисъл човек може да бъде свободен в затвора, на бесилото (Васил Левски) или в стремежа си да надхвърли конвенционални-те граници на своето физическо битие – да покори Еверест, да полети в космоса...

Съвестта е единствената граница на иначе абсолютната свобода. Гражданс-ките и политическите свободи са функцио-нално производни на абсолютната ценност свобода, но я реализират в обществена среда на баланси и релативизъм. Твоята свобода е моя отговорност, границите на твоята свобода са начало на моята свобода, свободата на твоя юмрук свършва там, където започва моя нос.

Така свободата в общество е огра-ничена, а в добрия случай – подлежи на самоограничение. Надарен със способност-та да различава добро от зло, разумният човек се самоограничава в социалното битие на своята свобода – в съвкупността на своите права, за да направи съвместното социално упражняване на правата и свобо-дата възможно. Това самоограничение стои в основата на демократичното обществено самоуправление. То преодолява състояние-то на обществото като „война на всеки сре-щу всеки” (Т. Хобс) и прави възможно дого-варянето на хората като граждани – като разумно самоограничаващи се същества.

Така сигурността на общността не може да противостои на свободата и права-та на гражданите. Сигурността е част от колективното и разумно самоограничение, което прави изобщо възможна общността – обществото. Ако около нас гори пожар, ние се отказваме от удоволствието да се разхо-дим надвечер и отиваме да го гасим – за-щото огънят заплашва да унищожи дома ни и близките ни. Когато има заплаха от теро-ристичен акт, разумният човек доброволно се отказва от част от своя личностен имуни-тет и позволява да го проверят преди да се качи на самолет или влак. Да се откажем от свободата си в полза на сигурността озна-чава само, че някой има достатъчно въз-можности да ни измами, за да злоупотреби с нашия съзнателен граждански избор да се

самоограничим за да подпомогнем оцеля-ването на общността.

Т.е. – проблемът не е в несъвмес-тимостта на сигурността със свободата. Проблемът е в злоупотребата със свобода-та под претекста за по-голяма сигурност. Проблемът е политически, а не ценностен.

Ognyan Minchev

КАК ГОСПОДИН ПРЕМИЕРО СЕ ОБЛЕК-ЧАВА ОТ СЪРБЕЖИ В КИТАЙ петък, 27 ноември 2015 г.

КАМЕРИТЕ ХВАНАХА БОЙКО БОРИСОВ В НЕУДОБНО ПОЛОЖЕНИЕ ИСТИНСКИ ОБИЧА САМО ОНЯ, КОЙТО ОБИЧА БЛИЖНИЯ ПОВЕЧЕ ОТ СЕБЕ СИ петък, 27 ноември 2015 г.

„Всеки, който от чиста любов жерт-ва своя живот заради ближния, ще намери под гробната си плоча ключ към вечността. Да обичаш някого просто така – това все още не е достатъчно. Трябва да си готов да го обичаш повече отколкото обичаш самия себе си.“

(Св. Паисий Светогорец, цитиран от Todora Ivanova Bailova)

Р.КЪНЕВ ПОЛУЧИ НАЙ-СИГУРНИЯ АТЕС-ТАТ ЗА НРАВСТВЕНА ЧИСТОТА, ПРИЛИ-ЧИЕ И ДОСТОЙНСТВО събота, 28 ноември 2015 г.

Когато доказано мръсен вестник (като в случая), когато същински медиен парцал или гнусна пачавра почне да полива с мръсотия даден човек (особено пък поли-тик), което означава, че изпълнява щедро платена поръчка на враговете на този поли-тик, то това вече е сигурен атестат за чисто-тата и достойнството на този политик или

32 човек. Да те плюят доказани мръсници е своеобразна похвала и атестат, че си чес-тен, достоен човек. Да те хвалят доказани мръсници представяте ли си в такъв случай какво е? :-)

Съвсем разбираеми са нещата ко-гато доказани медийни лъжци, мерзавци, мръсници, мекерета и щатни оплювачи се захванат да плюят даден човек и политик: това това означава, че просто сме свидете-ли на изпълнението на мръсна поръчка, а обектите на подобен род поръчки по този начин, повтарям, сякаш един вид получават атестат за нравствена чистота, приличие и достойнство.

Освен това от времената на дре-вен Рим се знае, че хомосексуализмът е престъплението на ония, които не могат да бъдат обвинени за никакви престъпления, които нямат никакви престъпления, които са неспособни да извършат каквото и да било престъпление. Ако Радан Кънев беше съг-решил някъде, в някаква област, примерно беше взел подкуп или нещо подобно, ако беше аморален и пр., тогава непременно щяха да го ударят там; но той явно не е и затова, в затруднението си, таваришчите мерзавци са били принудени да си измислят въпросното "престъпление на тия, които не могат да бъдат обвинени в никакво прес-тъпление".

Тъй че ако до този момент съм имал някакви съмнения спрямо Р. Кънев, примерно за правотата на политическите му позиции или за мотивацията му да направи едно или друго нещо, някакъв компромис и пр., от този момент, след като мерзавците и мекеретата се нахвърлиха така злостно и грозно върху него, той, признавам, ми се издигна безкрайно много в очите.

Ако беше мръсник истинските

мръсници нямаше толкова много да го мра-зят...

"ЗАБАВЛЕНИЯТА" НИ, ПРОЧЕЕ, СА ХУ-БАВ ПРЕДЛОГ ДА БЕЗДЕЛНИЧИМ КОЛ-КОТО СИ ИСКАМЕ събота, 28 ноември 2015 г.

Три идеи ме вдъхновяват в пос-ледните дни, тъй да се рече, три са намере-нията ми за писане: първо, твърдо съм решен в писмен вид да изложа разбирания-та, предмет на курса по мислене, по твор-ческо мислене; на второ място, вчера обя-вих, че съзнанието ми е обзето отИдея и инициатива за принципно различен на-чин за организация на учебното време в училище и дадох дори обещание в най-скоро време да реализирам, да изпълня хрумването си; на трето място също така дадох обещание за пиша за вредното влия-ние на порнографията върху съзнанията на младите, на юношите (виж: Превърнали ли сме се в роби на греха, даваме ли си сметка за тиранията на плътта и на поро-ка?) и даже вече имах уводно в тази тема предаване по Пловдивската обществена телевизия, но намерението ми е да предс-тавя в писмен вид разбирането си, с оглед то да е удобно за ползване от повече хора.

Вече на четвърто място ми хрумна да създам нещо като библиотека или като поредица от свитъци, в която в съвсем кратък вид, до 15-20 странички да издавам свои популярни разработки по най-важни предимно за младите хора теми от рода на изброените по-горе. Даже ми хрумва да преработя по този начин някои стари мои книги и най-важното от тях да го издам в такива съвсем евтини, полезни и популярни изданийца, които могат да стигнат практи-чески да всеки човек. За тази цел мога да използвам и младежкото списание HUMA-NUS, примерно отделните книжчици да ги издавам под формата на извънредни брое-ве на списанието, нещо повече, самото списание може да си издава подобна поре-дица, т.е. книжчиците да излизат като при-ложение на списанието. Та ето, погледнато в този контекст, тази сутрин съм силно затруднен с какво да се захвана, на коя от идеите си да дам предимство; пиша това с оглед само да си помогна да реша затруд-нението.

Имам, дето се казва, работа до ушите, още повече, че тия дни също така трябва да пиша разни документи по две съдебни дела, едното е дялото за клевета,

което спечелих, но което оклеветилата ме директорка на ПГЕЕ-Пловдив обжалва в Окръжен съд в Пловдив; по това дяло изг-лежда ще се наложи да се откажа от услуги-те на адвокат по една най-проста причина: нямам финансов ресурс за такъв един лукс, ще ми се наложи да поема риска да се защищавам сам. А другото дяло е в Коми-сията за защита от дискриминация, снощи дойде от нея писмо, в което ме приканват да аргументирам тезата си, щото предстои и там гледане по представения от мен казус, свързан с това, че директори на училища в Пловдив тази есен си позволиха да ме дискриминират, фактически да ме лишат от преподавателски права, та на мен ще ми се наложи да представя ти ядни аргументите и фактите по този правен казус; по него, раз-бира се, пак не мога да си позволя адвокат, още повече, че поради издателски и съдеб-ни разноски, а и най-вече поради принуди-телната "безработица", на която бях осъден (заради репресиите, на които ме подложиха въпросните самозабравили се образовател-ни администраторки) съм затънал в дългове и към банки, и към физически лица, към мои приятели).

Та именно в такава една нелека ситуация ще ми се наложи тази сутрин да попиша по някоя от толкова важните теми: понеже съм свободен днес, в събота, а иначе от три месеца вече пътувам да рабо-тя като учител по философия – на половин учителски щат, който е по-малък дори от минималната заплата за страната! – пъту-вам да работя чак в град Раковски. Е, реша-вам да избера онова, което, по моя прецен-ка, не търпи никакво отлагане, което за мен има несъмнен приоритет, това е писането на текстово изложение, в което ще изложа своето разбиране за принципно нова орга-низация на учебното време, на взаимоот-ношенията учител-ученик и пр., а на тази основа и на цялостния живот в училищните общности. Трябва да реша и под каква форма да напиша този текст, е, според своето разбиране текстът следва да бъде обърнат непосредствено към ония, на които възлагам надежда да се нагърбят с изпъл-нението на тия новости, именно учениците, младите хора най-вече, а също така и учи-телите, не на последно място и на родите-лите.

До образователните началства (включително и до Министъра на образова-нието и науката също ще изпратя този до-кумент, но с придружително писмо, текстът няма да е изложение пряко към него). Правя така защото, признавам си, ми писна да пиша изложения от типа "казаци пишат писмо до султана на Османската империя", оказа се, че ако бях писал до самия султан, той положително щеше да се трогне и да ми отговори, но български министър на образо-ванието и науката да ти отговори, това е пълна невъзможност (пардон, само един такъв министър ми отговори директно, това,

33 в интерес на истината, беше Йорданка Фандъкова, та беше министърка за няколко месеца само, преди да стане кметица и тогава, за това кратко време, все пак успя да ми отговори на мое писмо, но за сметка на това никой друг министър след нея и преди нея не ми е отговарял, а вероятно и изобщо не се е трогвал от писанията ми).

И тъй, ето, сядам да пиша, да ра-ботя по-сериозно. Каквото напиша ще го публикувам тук, в блога, за да се види от повече хора и, евентуално, да получа ня-какви критики и препоръки, които за мен са много важни, резонансът от страна на чита-тели много ми помага. И тъй, хубав съботен ден ви желая, бъдете здрави – и до скоро! Работете повече, работата в никакъв случай няма да ви навреди – но безделието поло-жително вреди на човека. Води до разлага-нето, до дегенерирането на човека това пусто безделие, което ние, за благозвуч-ност, наричаме "развлечение".

Пълно е у нас с хора, което нищо не правят, безделничат непрекъснато, но се самозаблуждават, че, видите ли, много били обичали да се забавляват, да се развличат, да си правят, дето се вика, "кефа". Или дори, както казват, били заети да живеят, правете си сметка какво е животът за такива обикновено умиращи от скука безделници, не знаещи какво е истинско забавление! Въпросните "забавления", прочее, са хубав предлог да безделничим колкото си искаме. Пълно е у нас със скучаещи и по тази при-чина крайно скучни хора, особено пък мла-ди, а да скучаеш на млада възраст е прес-тъпление спрямо собственото ти бъдеще! У нас ситуацията е такава, че общо взето младите не се занимават с някакви полезни неща, а предимно изнемогват от скука, от пропиляване на времето си, чудят се как да си убиват времето, особено пък в училище, та, в училищата, биват учени най-вече на това как да си пропиляват времето, ако друго нещо не научат, това поне ще научат положително!

Затова да кажа още нещичко и по тази внезапно открила се, но твърде важна тема. Човек може да си почива, примерно, като чете, да речем, книга, като прави нещо друго, но нищо да не правиш, да си убиваш постоянно времето (на което, да си призна-ем, сме големи майстори у нас, у Българс-ко!) и да си мислиш, че това нищонеправене било "забавление", е крайно глупав начин да си пропиляваш шансовете и бъдещето. Толкоз. Това е друга голяма тема, по която съм писал преди години, но кой да ти чете такива "непотребни книги" като моите?!

Хайде чао, бързам да пиша, за мен пък, представяте ли си, писането вече е станало нещо като забавление или хоби. Очевидно, таваришчи дежурни по блог завистници-оплювачи, съм станал маниак, графоман и какъв ли друг си искате го наре-чете, вие по-добре от мен знаете как да определите тази моя странност...

НОВИ ПОПАДЕНИЯ НА ИВО ИНДЖЕВ – ПРАВО В ДЕСЕТКАТА!!! неделя, 29 ноември 2015 г.

Из: Руският пропаганден окоп в България срещу довчерашните турски братушки, Автор: ИВО ИНДЖЕВ

... В скарването и зачеркването на вековни приятелски отношения Путин, който иначе завижда на Сталин за величието на неговата безпрекословна диктатура, днеш-ният кремълски самодържец надминава съветския си учител. Успя през 2008 г. да излекува от 200 годишното русофилство малкият православен черноморски народ на Грузия, а от десетки милиони украинци изтръгна желанието за приятелство завина-ги с един ловък ход в Крим през 2014 г.

Човек можеше да си помисли, че той би трябвало да се поучи от генериране-то на подобни междунационални вражди, но както виждаме самодържецът няма насита. Желае да срине и противоестествената от историческа гледна точка платена любов с Турция. Прави го също толкова решително разрушително, както в споменатите по-горе случаи с Грузия и Украйна.

Единственият му неуспех засега е в България. Заклейми ни, насъска пропа-гандата си и отвърза лаещи политици, като Жириновски, Рогозин и шефа на парламен-тарната външна комисия Пушков да сипят обиди към България. Инструктира външния си министър да наругае незаслужено попу-листкия любимец на българския избирател. Изпрати и самолетите си да провокират българските граници. Но всеки път се на-тъква на организираната съпротива на нашенците, които му остават верни колкото и да се старае да ги предизвика да се отка-жат да му се подмазват – лично премиерът Борисов даде пример като отвърна на руга-телствата на Лавров с поклон пред него като „най-добрия дипломат в света”.

Ето по тази причина не ставаме за посредници в руско-турската пропагандна война. Ние просто сме страна в нея. В мо-мента, в който възникна спор между Москва и Анкара, стана ясно коя столица е привле-кателен център за нашите управляващи „евроатлантици”.

Масираното инвестиране в пропа-ганда от страна на Русия в България се изплаща от кремълска гледна точка в мо-

менти на изпитание. Така че, освен Иран и Северна Корея, Путин си е напазарувал през годините и подкрепата на още една държава. Видно беше и досега от търпи-мостта към съветските окупационни мону-менти, тачени като светиня в една държава, която за разлика от всички останали, където е воювала Червената армия, не е убила съветски войник и не е дала повод за тази окупация от страна на СССР, с който бъл-гарското царство е поддържало дипломати-чески отношения през цялата война.

(Прочети ДО КРАЯ) ЕС подкрепи Турция и отново провали замисъла на Кремъл, Автор: ИВО ИН-ДЖЕВ

Ледът (под краката на Путин) про-дължава да се пука на принципа “къде го чакаш, къде се пука”. Това се случи вече веднъж, когато спря евроинтеграцията на Украйна буквално в последния миг през ноември 2013 г. с предложение за подкуп към украинския президент в невиждани пред очите на човечеството размери. Така избух-на кризата с протестите в Украйна, радика-лизирани след побоища и отвличания на демонстранти, довели до всичко останало и в крайна сметка до…циментиране на евро-пейската солидарност с Украйна, която Путин се опита да взриви.

Проявявайки своя нрав Путин си въобрази, че с Турция може да се държи по същия начин, както с Грузия и Украйна. Каквито и да са споровете около секундите и метрите в руско-турските воюващи по-между си версии за свалянето на руския бомбардировач, ескалацията доведе днес до подобен резултат, противен на желания-та и намеренията на Путин.

Заради съмнителната местна де-мокрация до преди седмица в Турция никак не миришеше на евроинтеграция. Днес за нея се заговори с езика на ускоряването. Ройтерс съобщи от Брюксел, че европейс-ките лидери готвят такова ускоряване като отговор на ситуацията с бежанците (и както се подразбира - в резултат на принудата да се вземе страна в противопоставянето с Русия). За целта предстои да бъде оповес-тена резолюция, с която се предлага отва-рянето на нова преговорна глава с Турция през декември. Нещо повече, задава се пробив в дългогодишните усилия на Турция да постигне безвизов режим за своите граж-дани в страните от ЕС при това не в неоп-ределено бъдеще, а още от следващия октомври 2016 г. И още и още – като нови средства за Турция за овладяване на бе-жанската криза и за приобщаването на Турция км срещите на върха на съюза „поне веднъж годишно”.

Това, след обратния ефект от рус-ката агресия в Украйна, е второ подобно поражение за Кремъл. В сравнение с него

34 самото сваляне на руския бомбардировач от Турция е дребна закачка.

Ще бъде интересно сега да видя бързаците у нас, които жадно се ослушваха за всеки жест и дума на Запад, за да се включат веднага на руската страна в спора с Турция. Сред тях особено се открои Цве-тан Цветанов. С настроени на тази вълна пеленгатори доста се изхвърлиха нашите коментатори, на които им изби руското. На базата на няколко първи реплики от страна на някои западни лидери веднага избуя най-свидното на Петата колона у нас: от окопите се подадоха окопалите се във властта ней-ни дейци, внедрени във властта, която мимикрира като евроатлантическа по нагла-са.

Изненадата е особено неприятна за местните русофили поради факта, че ударът срещу очакванията на Путин Турция да бъде захвърлена и изоставена на мечки-те дойде именно от ЕС, а не от проклетия Вашингтон, първосигнално подозиран, че може да направи нещо толкова лошо за руската политика.

Предстоят сега верноподанически-те коментари на същите нашенци, които лягат и стават с поклони към Брюксел, но избързаха с издайническите си проруски подвиквания.

УТРЕ ИЗЛИЗА ОТ ПЕЧАТ ТАЗИ КНИЖКА, ПРИЕМАМЕ ПОРЪЧКИ ЗА ХАРТИЕНОТО Й ИЗДАНИЕ неделя, 29 ноември 2015 г.

Обем: 28 страници, цената е 1 лев Новият брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ замина за печатницата с оглед на това щото на 1

декември да бъде в ръцете на абонатите си неделя, 29 ноември 2015 г.

А издателят му се оттегля и ляга да спи – защото от работа на компютъра кажи-речи цял ден вече има съвсем реална опасност да загуби зрението си!

ПОЗНАЙ САМИЯ СЕБЕ СИ!

Душата на човека е свят и

дори вселена, в която пътешествия-та са не по-малко вълнуващи от междузвездните галактически оди-сеи с космически кораб – стига тези последните да бяха възможни. И ако извън нас съществува един величес-твен и необятен космос, то и вътре в

нас, в душите ни, е скрита не по-малко тайнствена вселена, предиз-викваща ентусиазъм в сърцето на оня, който е дръзнал да се потопи и овладее от нейната чудна мистерия.

От живия човек се иска най-ве-че това: да не допусне душата му да се превърне в пустиня, в която всички извори са пресъхнали. Нап-ротив, той е длъжен да създава и поддържа великолепието, многооб-разието, растежа, цъфтежа, плодо-носността и въобще живота на ефирната духовна субстанция, как-вато представлява човешката душа.

И особено душата на разви-тия, на достигналия до себе си чо-век, душата на здравата и богата личност. Изкуството на живота, кое-то единствено може да ни въведе в неговата пълнота, пряко зависи от изкуството на самопознанието, в чиито тайни са посветени най-вече философията и разбиращата съв-ременна психология, пронизана из-цяло от философски дух. Моята съзнателно избрана задача е да помагам на опитващия се да разбе-ре себе си човек...

Вестник

ГРАЖДАНИНЪ

Първият блогърски вестник

Издава:

Център за развитие на личността

HUMANUS,

основан през 1994 г.

Главен редактор:

Ангел ГРЪНЧАРОВ

ЗА КОНТАКТИ:

e-mail: angeligdb@abv.bg Телефон: 0878269488

Истината ни прави свободни!